Списание на българската академия на наукитъ. Книга XX. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ.11

Теги: философия история списание книга №20

Год: 1921

Похожие

Списание на българската академия на наукитъ. Книга I. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ 1

Списание на българската академия на наукитъ. Книга LV. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ 27

Списание на българската академия на наукитъ. Книга ХХII. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ 12

Списание на българската академия на наукитъ. Книга XVI. Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ 9

Текст

СПИСАНИЕ
НА
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТФ
КНИГА XX
КЛ0В1ИСТОРИКО-ФШЛОГНЧЕВЪ Н ФИЖОФЕКО-ОбЩЕЕЕВЕН!
и
СОФИЯ
ДЪГЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1921
СПИСАНИЕ
НА
БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТС
КНИГА XX
КЛ0Н1ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГНЧЕВЪ Н ФИЖОФСКО-ОБЩЕСТВЕНЪ
и
СОФИЯ
ДЪГЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
1921
Съдържание
Стр.
1. Никовъ, П» Приносъ къмъ историческою изворознаыие на
България и къмъ историята на българската църква ... 1
2. Младеновъ, Ст. Едивъ опвтъ'за бългорски земеписенъ
р i ч и и к ь .. 63
3. Младеновъ, Ст. Еснафдашъ. Б Ь л -Ь ж к и къмъ българския
рйчиикъ и словопроизводство. . ....................183
4. Стояновъ, К. Ориенталиэацията на Византия и нейиото
отражение у ю ж н и т t с л а в я и и . . . . . . . 187
Table des matldres
р««-
1. Nikov, 1*. Deux sources de I’histoire bulgare et de
I’histoire de I’eglise bulgare, documents publics
dans les Ana lecta sacra et c Jessica (Romae 1891) 1
2 Mladenov, St. Etude critique d’un dictionaire de geo-
graphic des pays bulgares.. ......... 63
3. Mladenov, St. L e mot esnafdach, contribution au dicti-
onaireethP dtymologiebulgares. . . 183
4. Stoyanov, K. L’orientalisation de I* empire byz antin et
sa reflexion surlcs slaves du Slid. . . ...........187
Привосъ къмъ историческото изворознание на България
и къмъ историята на българската църква.
Отъ д-ръ П. Нпковъ.
Доклпдвипо отъ В. Н. Златарски въ всторвко-фиюлогмчиия вловъ
па 19 юии 1919 г.
Тъкмо прЬдп четвъртъ стол&тпе, излЪзе на б'Ьлъ св^тъ
VI-ятъ томъ отъ внушителната сборка „Analecta sacra et
classica11 па пзвЪстнпя кардииалъ Питра, съдържащъ кореспон-
денцията на охридския архиепископъ Димитрий Хоматиапъ,
както и други документ, свързанп сь пмето на сжщия.’)
Пъ него се намиратъ писма на бЬлЬжития капоиистъ-архи-
епискоиъ до разни лица с.ъ различно обществсно положение
и значение, като се иачепе отъ короповани светски и духовнп
лица, и съ пай-разпообразно съдържание, намиратъ се сино
далии тълкуваипя, схващанил и решения иа охридската архи-
< пископия ио разни въпроси отъ частенъ, църковенъ, църковпо
обществепъ и църковпоиолитически характеръ; намиратъ се
синодалии сждебпи решения иа св'Ьтскн и духовнп дЬла;
ерЪщатъ се отговори на Хоматнапа върху разнообразии теми
и въпроси, отправени кьмъ него отъ разни лица и пр, Изобщо
тугъ се засЬгатъ твърдЬ различии въпроси и се съдържагь
материал!!, конто прЬдставятъ пнтересъ както за канониста,
така п за историка. Сиециалпо за българскпя исторпкъ този
сборпикъ оть документ о така сжщо отъ го.тЬмъ ппте]1есъ
н важность. Той съдържа ыагериали за българската история
и особепо за историята иа македонобълтарскнтЬ земи: ине
пампраме цЬнпи счтЬд'Ьпия за културпня жпвотъ па пас-еле-
нието, за ономастикггга му. за неговп прави и обичаи, за
’) Analecta sacra et classica spicilcgio eolesmensi parata. Edidit lohanncs
Baptista Cardinalis Pitra. T. VI. hiris ecclesi <stiri graecorum selecta paralipoinfna.
Paiisiis et Iloinae. 1g91. Вж. и „Byzantinishe Zeitsdirifi“ T (1892) стр 178 ci
Cninaiiiie »! Г.1 11.1|ц-к:!тл пеадемня. Kffiira XX j
2
Д-ръ П. Никовъ
етнографията на страната; ние узнаваме за духовната и
лравствеиа висота и непокварепость, въ която е живЬло бъл-
гарското македонско население въ сравнение съ гръцкото.
Като се земе прбдъ видъ пълната липса на исторически
материали за вжтрЬшната културна история на бьлгарскитЬ
земп, важностьта на тази сборка отъ докумепти. която ндва
да хвърли н'Ькой и другъ лучъ върху културната история
на югозаиадпитЬ български земи пр-Ьзъ XII столетие, става
още но-го.тЬма и очевидна.
Обаче, въпрЪки своего значение тази сбирка, която заслу-
жава да бжде нр^дметъ на едпа монография пзъ областьта
на българската история, е привлекла до сега твърдЬ малко
внимаиието на българския исторнкъ и не е получила неговата
справедлива и заслужена оц1нка, така че четвъртъ столетие
сл!,дъ нейиото изииеане чрЬзъ печата продължава да стоп
нъ мъглата на неизвЪстностьта. Едпа отъ причинит!; затова е
пр'Ьди всичко тая, че нзданието на Питра, иаправепо вь огра-
ничена. брой екземплярп, скоро се изчерпало, така че то
стапало недоступно за пашитЬ библиотеки и ыжчно доступно
за нашитЪ историци. То не се намира въ никоя библиотека
въ царство България.
Сбирката на Питра, свързапа съ името на Хоматиана.
заслужава внимаиието на българската академия и още въ по-
гол!;ма степень внимаиието па св. синодъ на българската църква,
защото тя е важна както за българската църковпа история,
така и за българското църковио право. Въ пея е събрана
мудростьта на бктЬжития византийски канонистъ и не е далечъ
деньтъ, когато тя ще стане прЬдметъ на живъ интересъ
и изучвания отъ страна на нашит’Ь учени църковпици. Обаче,
при едко ново неизбежно издание на тази сбирка необходимо
е, да се направить рсдъ изправки и подобренпя, като се земе
пр-Ьдъ видъ онова, което ще се каже по долу.
Жслаейки отъ едпа страна да ирииесемъ нЬщо кт.мь
нашего нсторическо изворозваине, а отъ друга да дадемъ
понятие за значението па казаната сбирка, пне пр-бдлагаме
тукъ на внимаиието па читателя заедно съ пр’Ьводъ и ко-
меитаръ текста на два документа отъ послЬдияга, зас-Ь
гащн българската църковна история, п на единъ трети, въ
конто се говори за тъй наречен итТ. русалии и русалски игри.
Посл'Ьдииятъ пр-Ьдставя едва грамота на охридската архи-
Приносъ къмъ историческото изворозиание на България и пр. 3
епископия, съ която се забраняватъ подъ страхъ на отлжч-
ване отъ църквата забранепитЬ отъ сжщата русалски игри1)
и се налага известна епитнмия на ггЬкоп лица отъ молиската
область (градътъ Молискъ = MoAroxog, н!;йдЬ между Битоля
н ПрилЬпъ, днесъ не сжществува), конто сж сиовЬли изъ стра-
ната и играли тЬзи игри. По-вече нЬма да се простираме
върху този документа, защото за русалиит’Ь е писано доста
до сега, а ще се задоволимъ да отправимъ читателя до спе-
цнално написаната по въпроса студия отъ Fr. Miclosich.2)
Ио-надълго тр'Ьбва да се спремъ на първитЬ два доку-
мента. ТЬ сж: 1) едно писмо отъ охридския архпепископъ
Димитрий Хоматианъ до корфускпя митрополита Василий
Педиадитъ по въпроса за закопностьта и валндпостьта па
българското духовенство, поставеио отъ търновската самосто-
ятелна църква въ Македония слЬдъ падането на византийската
власть въ пея н замЬствапето чп огъ българската власть и
2) синодаленъ акта, конто съдържа долото и рЗипението па
синода при охридската архиепископия по сжщия въпросъ.
ТЬзи два паметиика хвърлятъ свЬтлина па нЬкои цьрковпо-
исторически въпроси и загона нрЬдставятъ, както ще вндимъ,
голЬмъ пптересъ за българския църковенъ исторнкъ. ТФ отдавна
сж обърпали вниманието на чуждитЬ учени, конто сж посочплп
на тЬхъ, прЬди още да бждатъ издадени огъ Питра: като
Спиридопъ Дамбросъ. Васильевский) За забЬлЬзване е, че Дри-
новъ, конго е писалъ цЬла статия върху казаната сбирка,4)
не казна ннто дума за въпроспитЬ документы, ложе би, съ
’) Вижъ PdXXtj xal ПотЛлд, 2йутаур.а twv frefwv xal Ispwv xavdvwv. ’AS-^vyjotv
1852. II. p. 450.
Ъ Fr. Miclosi-h. Die Rusalien. Wien. 18C4. Sitzungsber. der Wiener
Акад. XLVL Сапцо Safarik, 0 rusalkah. Sebr. episy III. К. А. Шапкаревъ,
Ругали итЬ. Пловдивъ 1^84 стр. 7—20. Д. Марипоиъ, Народна irfepa и религиолни
пародии обичаи. Сб. Нар. Ум., на Вълг. Акад. София 1914 стр. 476, 477 487.
Нан-новото стч. по въпроса оть пра>|>. М. Арпаудовъ, Кукери и Русалпи въ
Сборн. Пар. Ум. на Вълг. Ак. 31 (>9>0).
3) Zxupidovoc Adpnpou — KEpxupaixa dvsxioxa, ёх xEipofpdtyajv еА^£оп "Opou^,
KavTappi^la;, Моуедои xal Kepxnpag, 5>]pooi£uopEva &v ’A^vatg. 1882 В. Васильев-
обловлеше болгарскаго натр1аршества при цлрЬ Ь>аин*Ь АсЪнЬ II въ 1235 г.
въ „Журпалъ Мипист. Народи. Просв.“ Петербургу Т. 238. 1885. Мартъ
стр. 7, 8, 21.
4) М. Дрпповъ, О иЬкогорыхъ трудахъ Димитр1я Хомапана въ „Визап-
тШскш Временн|и;ъи I (1891) С. П-бургъ стр. 319—340. II (1ь95) стр. 1—23.
Слщо съчимеииа па М. С. Дринопъ, изд. отъ Бълг. Книг. Др. подъ ред. на
В. II. Здатарски Т. 1. София 1909 стр. 581—629. — Внжъ още рецепзинтъ отъ
И. С. Н.ымоиъ bi. „ХристЬнекое Чтен1е- 1НН Май — Юний стр. 421—458
и А. Монфератосъ въ „Вшаннйскш Времевпикъ" 2 (1895) стр. 426 —438.
1*
4
Д-ръ П Никонъ
неизпълненото намерение да стори това по-късно, на друго
и особио М’Ьсто. У насъ за пръвъ пжть се е ползувалъ отъ
тЪхъ СнЬгаровъ въ статилта си за охридската архиепископия,1)
обаче и сл'Ьдъ това тЬ пе стаиаха по-известии у насъ, именно
засова, защото въ орипшалъ останаха недостжпнн за нашил
историкъ, а тЬхната истинска псторическа ц-Ьна пакт непз-
тъкната напълно.
До и слЬдъ врЬмето па Питра т4зн документа, а и
цЬлата сбирка, свързана съ името на Хоматиана, не сж бивали
отъ другнго пздаванп така че изданието на Питра се явява
единствено до сега.2) По пего прфдаваме и пие текста па
документптЬ. Обаче, то има редица педостатъци, на конто
ведиага ще посочимъ. Изданието на Питра е било направепо
възъ основа на ржкоппса отъ мюихенската държавиа библио-
тека Codex Monacensis Graccus 62. Обаче, освГ.иъ тозп
ржкописъ сжществуватъ и други ржкописи въ Москва и Парижъ,
конто съдържатъ сбпрката на Хоматиана.8) ТЬзи послЬдиитЬ
ржконпси не сж били зети прЬдъ видъ и използувапп отъ
Питра. Именно въ това се състоп едипъ отъ сжщественпгЬ
педостатъци па пеговото издание, който въ бждеще при папра-
вата на едио ново критично издание трЬбва да се прЬмахне,
като се взематъ пр’Ьдъ видъ всички сжществуещи ржкописи.
ОсвЪпъ това, въ издаппето па Питра сж се промъкщып доста
много гр'Ъшки, конто на мЬста изопачаватъ текста и го пра-
вить съвс'Ьмъ безсмисленъ. Т'Ьзп грЬшкп се намиратъ въ
свръзка отъ едпа страна съ педостатъци на сампя ржкописъ,
конго наверно биха били изб'Ьгиати, ако се пзползуваха отъ
издателя нЬколкото сжществуещи ржкописи, а отъ друга —
съ педостатъчпото познавание па гръцкпя езпкъ отъ издателя.
ГрЬба, обаче. да се забЬлЬжи, че кардипалъ Питра пе е
можалъ да доживЬе п паправп изданието на VI т. отъ своята
сбирка. Това е сторнлъ A. Battandier, върху когото, слЬдова-
гелпо, пада отговорпостьта за казанптЬ педостатъци на изда
пието. Пие прЬдаваме тукъ текста ноправепъ, като иосочваме
всЬка едпа поправка съ заб'ЬтЬжка подъ линията, съ извле-
чение па поиравеппгЬ прЬпппателнп зиакове.
*) Ср. сиисянието „Мипало* София, кн. 7 и 8 (1913) стр. 273 ел.
2) Едно ново илтаиие hi Хочатияна, което трьбвало да H.jfcie вь Teubner’
свата сбирка „Sciiptnres sacri et profani"*. готпФ.лъ отдлвпч W. Hnnschkel (ср.
К. Ki umbachcr, Ryzantinisdie Littcraturgcschichtc Munchen. 1897 стр. 6U>),
и'иче н до дие.-ъ, слГдь 21) годипи, то не е iluIxio.
3» Ср. ирЬиоворд къмъ качапото илдапие па Питра Т. VI стр. XXIV, XXV 1.
Прнносъ къмъ исторического изворознание на България и пр.
*
* *
Съдържанието па първигЪ два печатано тукъ документ
< отъ го.тЬмъ иптересъ. Hue имаме пр-Ьди всичко едннъ хубавъ
ирям'Ьръ отъ византийската епнстолография отъ първата поло-
вина на XIII в^къ съ свойственитк на нея долго, витие-
вато езиковин изразо. Първата половина почти отъ писмото
на Хоматиана до Педиадпта съдържа единъ дълъгъ уводъ
къмъ скщото съ многоглаголиво, помпозни о колйиопр'Ьклопни
хвалби по адресъ па последняя, конто уводъ може да се прЬ-
даде съ двЬ думи: рЪшихъ да ги пиша и запитамъ за с.тЬд-
иото. Подиръ това сл'Ьдва въ втората половина на писмото
сжщииското негово съдържаное. Въпросътъ, който се третира
тукъ и по който Хоматианъ иска ышЬинето на Педиадита,
с.ъставя прЬдмегъ и на сиподалния актъ, печатанъ тукъ
отъ насъ. Ето въ какво се еъстои той. Известно е, че въ
врЬмето на царь Калояна, особенно слйдъ пропадането на
византийската империя въ Цариградъ и заыЬстването й отъ
штинската, грапицит! на българското царство се рази ростр Ь ли
постепенно иа западъ, югъ и югозанадъ, и така обхванали
днешна Македония съ Скопие, Охрпдъ и Верея.') Охридската
архиепископия съ своя прЬстолепъ градъ прЪмппала по такъвъ
начинъ въ пр'ЬдЬлит4 па българската държава. Заедно съ
иромЬната на властьта гръцкото духовенство, пай-вече висгаето.
което било настанет, въ тЬзи земи въ вр-Ьме на впзангийското
владнчество, напускало кое доброволно и отъ страхъ, кое иаспл-
ствено своитЬ длъжноети и се пзселпло, а на негово мЬсто били
иоставепп отъ българската църква българи духовници. Обаче,
слЬдъ смъртьта иа Калояпа (1207) нстовата империя начи-
нала да се разпада. Нсговиятъ насл-Ъдникъ Борилъ загубилъ
едка по една много отъ областитЬ на държавата, та и маке-
доискпт!; золи, конто на кран прЬмипали въ властьта на еоир-
екия деспотъ. Като била възстаповена така подъ формата на
опнрското владнчество гръцката власть въ тЬзо м4ста, много
отъ избЬгалитЬ гръцки духовнп лица се завърлали пакъ по
своптЬ мЬста и се нодигиалъ въпросътъ: какъ трЬбва да се
иэстжпи съ българското духовенство, което българската тър-
повска църква била рукоположила и установила тукъ въ вр-Ьмето
на Калояпа. Мн’йинята па компетептиитЬ кржгове но този
’> С. Jirecek, Gescliidite der bcrben. Golha loll стр. 268.
Д-ръ П. Никооъ
€
въпросъ не се съгласявалн. Един бнли за българското духо-
венство, други противъ. Появилъ се споръ. Синодътъ при
охридската архиепископия тр'Ьбвало да се произнесе и р'Ьшп
този въпросъ. Въ писмото си до Педиадита, като излага т1;зи
протнвор’Ьчнви мнЬння, Хоматианъ иска да чуе пеговото мнение.
Вториять печаганъ тукъ документа съдържа разглеждането и
рЪшението на този въпросъ отъ синода.
Въпросътъ, който се третира тукъ, съставя, значи, една
страница отъ го.тЬмия въпросъ за взаимоотношенпята между
българп и гърци на Балканский полуостровъ пр'Ьзъ тече-
ние на вЪковетЬ. Известно е, че отъ XII ст. македонскигЬ
български земи били изложени въ полнтическо отношение на
много промЪпи: властьта е прЬмпнавала отъ български въ
гръцки ржц'Ь и обратно. Разбора се, съ npojrfinaTa на властьта
били евързанп и други промЬни както въ св1гския, така и въ
църковння живота на страната. Именно една такъва, промЪиа
всрЬдъ църквата плюетрнратъ нашигЬ паметницп. ТЬ ни даватъ
възможпость, да узпаемъ. какъ се с отпасяла св1тската власть —
побЬднтелка къмъ духовенството и църквата въ завлад^нитЬ
земи. Това е единъ иптересенъ въпросъ, върху кой го у насъ
още никой не се е спиралъ и занимавалъ.
Въ миналото и до днесъ въ православпата църква се е
спаивало правилото, всЪка независима политически область
да има особна, отдЬлна църковпа организация и управа.
Още патриархъ Фотий въ борбата си съ западната църква но
въпроса за прннадлежностьта ьа повосъздадената българска
църква къмъ изтокъ или къмъ западъ, е пзтькналъ това начало
съ думитЬ — „правата църковни и особно оння за енориитф
обикновепо се промЬпятъ заедно съ политические!» владнчества
и управи.“ ) Иь отношения га между България и Византия този
прнпципъ се е спазвалъ. БългарскигЬ владетели по държавни
съображения випаги са се стараялн да иматъ не само отд'Ьлна,
но и самостоятелна църква. ИзвЬетци е& стремежнтЬ па първии
български христиански владетель Бориса въ това направление
и борбата mj съ западъ и изтокъ. Създало се схващанието, место
пати изразявапо въ срЬдиевЪковин памегници, та и въ едииъ
отъ печатанигЬ тукъ документа,2) че царство безъ патрпар-
’) Ср. Писчото иа Фотия до папа Николай I ед. НаХ&тся. 'Ev Aov5tvq>
1664 стр. 162. § 9.
Ср. Синод, актъ тукь стр. 52 -53.
Прииосъ къмъ исторического изворозиаиие на България и пр.
7
шество, т. е. безъ независима църква не може. Затова българ-
скитЬ царе винаги сж употрЬбязали всички усилия, за да
свържатъ съ царската си власть и патриаршеската. Така, съ
промЬната на политическата власть въ едва область промЬняла
се и църковната принадлежность па тази область. Ве1ка визан-
тийска область, коато прЬминавала подъ българско владичество,
приставала да принадлежи и църковно на визаптийската църква,
било на цариградската патрааршия, било на охридската само-
стоятелпа църква, н се прпсъединявала къмъ българското
църковно ведомство и обратпото. Така напр., завладЬнитЬ отъ
Калояна македонски български земи мнпали подъ водометного
на българската църква.1)
Печатаний тукъ документа идатъ да откриятъ още едва
промена, която е съпровождала смЬната на политическата
власть. Съ завладЪвапего оть царь Калояна на пЬкогашний
български земн въ Македония, сжщнй не само били поста-
вепи подъ в"Ьдомството па българскага църква, но и гръц-
кото духовенство, особепо висшето. което прЬзъ йковей на
византийского робство се загн’Ьздило въ йхъ, било отстра-
нено и заменено съ българско. Въ нашитЬ документи се
казва ясно и опрЬдЬлено, че съ присъедииеннето на запад-
ний византийски области къмъ българското царство „навсЬ-
кждЬ били поставени оть быгарската власть архиереи бъл-
гари (брзулготтои;),"2) конто отъ своя страна „ржкоположили
навсЬкждЬ свещепици и диакони." ГръцкитЬ владици всички
папуснали страиата. Разбпра се, това тЬ сторилп не добро-
волно, а подъ натиска на обегоятелствата. „ТЬ се пръснали
на разни страии, защото един отъ йхъ, за да се спасятъ,
порадп промЬната на властьта, прЬдпочели да се приселять
другад-Ь („се предали на б'Ьгство поради тази свЬтска буря,")
а други иещастно пропадпали въ врЬме на трудноститЬ."3)
Гръцкото висте духовенство било слЬдователпо подложено на
сплно прЬслЬдване и гоиепе и прогонеио отъ заетигЬ земи.
Вь пиемото си до Педиадига Хоматиаиъ изрично говори за
това прЬслЬдване, като казва, че „гръцкнтЬ архиереи се пръс
пали на ]шзии страии, а по-вечето отъ тЬхъ измр'Ьли при
*) D-r Erler, Пег Liber cancell-inae apostolicae. Leipzig [888 стр. 39-4'4
2) ( p. Пиемото на X. туиъ стр. 44, 45, Синод, актъ тукъ стр. 52, 53.
я) Ср. Ниеми на Хом. стр. 14, 43. Синод, акгь стр. 52, 53.
8
Д-ръ П. Никовъ
самого гонение” (абтф тф 8иоур.ф)’)• 'Гола гонение билО'
прйдприето и поддържано отъ новоустановенага българска
власть, и именно въ това били обвпнявани българскитЪ архи-
ереи отъ гърцптЬ, че „получили своего ржкоположение про-
тивно на пнсапото и канонично придание, пр’Ьвратпо съ
съд^йствето на българската власть и иатрапни-
чески, както п’Ькога цинпкъ Максимъ".2) РЬшението па синода
при охридската архиепископия гласи именно въ тайн сми-
съль, че „ржкоположепитЬ въ Загора български еиископи да
сж отъ диесъ напълпо отстранени отъ църквпт^. въ конто сж
били паречени, понеже сж били произведени въпр'Ьки точ-
ностьта и пр^даниети на канопит^ и с ж се обл'Ькли въ
епископски достоинство съ помощьта на св'Ьт-
ската власть1*.8) ДМствително, сл'Ьдъ кати българската
власть (причината на нзгпанието) приставала да сжществува,
изгонеиит’Ь оть нея гръцки владици се завърнали пакъ по
м'Ьстата си4).
Ние узнаваме, прочее, отъ иапиггЬ документа, че заедно
съ изм'Ьстваието (въ 1204 год.) на византийската власть отъ
македопскпт-Ь земи и прнсъединепието имъ къмъ Българпя е
вървЬло н едно систематично ирогонване на завареното
гръцко духовенс1во и зам'Ьстването му съ българско. На нърво
м’Ьсто това е засЬгало висшето духовенство, но изглежда, че
и ппсшето духовенство пе е било съвсЬмъ пощадено. Тукъ
изпжква чисто българската нациопалиа тенденция, която е
двпжпла държавпата политика на царь Калояпа, насочепа
противъ гръцки» елемептъ — искони ня врагъ на българската
иацноналпа независимость, даже въ едннъ моментъ на съюзъ
съ гръцкитЬ градове въ Тракия противъ лагинската империя5)
НашитЬ документ ни давать цо-нататъкъ възможпость,
да установимъ, че тазн нациопалиа църковпа политика пе е
била само па Калоява, ио п на пеговит'Ь пр'Ьдшественпци.
Братята Петъръ и АсЬнь, сл'Ьдъ като основали търновското
царство, съедали си н отд'Ьлпа, независима нациопалиа цьрква.
При това т'Ь поставили на чело па тазп църква не пЬкой
’) Ср. Писмото на Хом. стр. 46, 47.
') Ср. Сии. актъ стр. 52, .">3, 56, 57. Пием, иа X. стр. 4.ч, 49.
Ср. Сии. актъ стр. 56, 57.
4) Ср. Сип. акт. 1. с. Писмото на X. стр. 41. 43,
ь) Професоръ д-ръ В. II. Златарски, Грьцкобългарски съкнъ пр-Ьаъ 1204 5
Гекторска рЬть, проиаиесеиа на 25 Посмврии 1913. София. 1914 стр. 10 сл.
Приносъ къмъ исторического изворозианис на България и пр.
9
отъ сжществуещит'Ь гръцки владици въ освободенитЬ земи,
по избрали единъ обикновенъ свещеникъ, по пационалпость
иесъмнЬнно българинъ, който съ цомощьта на впдинския
гръцки владпка и на други двама владици билъ ржкополо-
жепъ за архиерей, та го направили глава на българската
църква.1) Този е билъ извЬстниятъ първи български архие-
пископъ па второго царство Василий, конто отпосл4 полу-
чилъ отъ палата титула прпмасъ-патриархъ. „Отъ този ново-
стъкменъ патриархъ — разказва по-пататъкъ синодалниятъ
актъ — се пригласили, като верига, епископи българц
въ ц'Ьлата църква на България.1'2) Огъ тукъ трЬбва
да се заключи, че гръцкото духовенство сл'Ьдъ осповапието
на царството се принудило да напустне с граната, н'Ьщо, което
признава и докумептътъ. Другъ единъ фактъ, който илюс-
трира отношепията между гръцкпт'Ь духовници и новоустано-
венага българска власть, е слЬдниятъ. Видинскиятъ гръцки
владика, който ржкпположплъ първия български архпеппскопъ,
не желаялъ да остане въ България, а искалъ да се оттегли
въ Византия, н'Ьщо което българий по свои съображения пе
можали да допускать. Заловенъ, може би, въ опить за бег-
ство, той билъ пос'Ьченъ (g-cper ётгХгиЬЭт]).3) Това показва,
па каква отрицателна основа сж били поставеии отпошенията
между дв-ЬтЬ страна. А не е могло да бжде и другояче.
Защото младото царство, което въ пачалото на сж|цествува-
пието си е водило съ мощпата Византия жестока борба па
животъ и смъргь. не е могло да търпи и е трЬбвало да унич-
гожава вспчко оиова, което е помагало па посл’Ьдпята въ
борбага, а тукъ сж спадали безспорпо и впзаптийскптЬ гръцки
пдадпци въ България, конго сж могли да бждатъ византийски
орждпя и да служатъ на Византии. И още повече, като се
пма прЪдъ видъ, че посл-ЬднптЬ сж се радвали, споредъ пис-
мата па охрпдския архпеписконъ Теофплакта, не на любовьта,
а на омразата и пепавпстьта на българското население.4)
ОгпователитЬ па търповското царство, както и тЬхниятъ
пае.тЬдипкъ, сж се водили, С-тЬдователпо. въ своитЪ отношения
къмъ църквата отъ едио строго нациопалпо българско гледпще.
') Ср. Сии. актъ стр. 52, 53. Писмото на X. стр. 4G, 47.
“) Ср. Г)къ стр. 52. 53.
4) Ср. Писмото па Хом. стр. 4G, 47.
4) Ср. Писмата на 'Гсофилакта у Mignc, Patrologia graeca г. 126 стр. ЗоЗ,
323, 333, 337 я up.
10
Д-ръ П. Никовъ
Между друго казано, това обстоятелство за лишенъ нжть
доказва, че царството на Петра, АсЬня и Калояна е било
българско.
Иначе въ това отношение основателптЬ на търповското
царство поставили споредъ примера, конто имь бЬха дали
визаптийцитЬ. Защото, както е извЬстно, кратко вр-Ьме слЬдъ
полигическото поробвапе па първото българско царство заедно
съ въвеждането на впзантийската администрация била погър-
чена и църквата. Архиепископъ Лъвъ открива една непрЬ-
кжсната верига отъ архпеппскопи-гърцп на престола на охрид-
ската българска архиепископия и изобщо българската църква
се погърчпла.1)
Така, не само българската державна власть се придър
жала о токо-що изтъкиатия прииципъ въ своитЬ отношения
къмъ църквата. Отъ нашитЬ документ се вижда, че сжщото
е вършяла и гръцката власть. Синодътъ при охридската архи-
епископия се събралъ и рЬшплъ, разбора се, въ съгласие съ
свЬтската власть, че всички български владици въ архиеппско-
пията, поставепи прЬзъ врЬме па българското владичество оть
българската църква, губятъ свошЬ епархии. По не трЬбва да
се мислп, че гърцитЬ сж дЬйствувалп по-другояче и по-легално
огколкото нашитЬ. Гова рЬшение па охридския синодъ, каквото
на врЬмето си трЬба да е тдалъ па свой редъ и синодътъ
при българската църква, не е било зето, за да промЬни извЬстно
положение въ църквата; то е трЬбало да узакони едно създа-
деио вече положение. Защото съ прЬмахването на българската
власть отъ тЬзи земи въ врЬме па царь Борила „прЬдишнитЬ
гръцки владици нотеглпли огъ чужбина обратно въ падащитЬ
имъ се епархии"2) и съ заврыцапето си ведпага заели мЬстата
си, така че въ врЬме па рЬшеннето па синода „тЬ бЬха вече
се установили въ падащитЬ имъ се еппскопии, въ конто били
иаречеии".3) С.гЬдовагелио, съ изчезвапето па българското вла
дичество и възстаповяваие на гръцкото българското висше
духовенство било отстранено и замЬстеио съ грьцко.
Пие пЬмаме основание да прЬдиолагаме, че оиова, което
вь това отношение едиакво сж върншли и българи и гърци,
’) Голубиити, Краткий очеркъ исторш нрявлславныхъ церквей. 1871 стр.
40- 41, 107. Пречркъ. Исторш Гюиаръ, Перевод ь Вруна и Палау зола Одесса
1878 стр. *265—26(5. Пнсмата на Теофилакта у Migne, op. с.
2) Ср. Синод. ак1ъ тукъ стр. 56, 37, Писмото па Хом. тукъ стр. 44, 45.
Ср. Синод, актъ I. с.
Приносъ къмъ историческою изворознание на Българня и пр.
което сж вършяли царетй Петъръ, АсЬнь и Калоянъ, не сж
юк'.тЬдвали и т'ЬхнигЬ пасл'Ьдници. Ние намираме, зиачи, тукъ
въ срЬдпнгЬ в-Ькове сжщото онова, което виждаме да става съ
църквата на Балканский полуостровъ въ най-ново врЬме подъ
властьта на българи, сърбн, гърци и ромжнп. И тукъ и тамъ
църквата се явява и се третира като едннъ важеиъ лостъ
на държавна и пационална крепкость и сигурность.
Така, въ срЬднит-Ь вФкове заедно съ проминала на поли-
тическата власть въ българскитЬ вемн се е променяло не само
църковиото ведомство. но обикновеио сжщо така и висшего
духовенство.
*
* *
Съ нашитЬ докуыенти числото на паметнпцптЬ. конто
свид-Ьтелствуватъ за начало го на второго бьлгарско царство
и църква, се увеличава съ още едйнъ важеиъ и автентиченъ
изворъ. Сиподалниятъ актъ ни дава една интересна хроноло-
гическа скица на свързаиитЬ съ това начало събития, именно:
за възстанпето на „обитателнтк на Балкана" и огхвьрлянето
па византийского иго; за успЬха на възстаницитЬ; за осно-
вание™ па царсгвото чрЬзъ червеии дрехи и други снмволи
на царското достоинство; за стремежа къмъ добнване само-
стоятелиа църква и патриаршество; за основание™ па неза-
висима бьлгарска църква — издигапе на едннъ иереи въ
епископски саиъ и поставянето му като глава па новосъзда-
дената църква; затова, какъ чрЬзъ легатъ-карднпалъ папата
издпга послЬдння въ патркаршеско достойпсгво; какъ тозп
патриархъ ржкополага павсЬккдЬ редпца бъл гари-еп искони, а
послЬдинтЬ — свещепици и дпакони. — Всички т!;зп Дании
хармопиратъ съ онова. което пне зпаемъ въ това отношение
отъ другигЬ пзворп. Такова сж Никита Акомннатъ, Георги
Ькрополитъ, 1’обертъ де Клари, Внллардуепъ, Апсбертъ, псго-
ршпа па Паисия и кореспонденцпята между папа Пиокеигий III
и царь Калояпа.
Що се отнагя до началото па втората българска нацио-
палпа църква, нашитЬ два документа обогатлватъ зпаппята пи
съ пЬкой нови и твърдЬ иптереспн дапнп. До сега се гово-
рЬшс изобщо за създавапего на тьрповекага нациопалиа църква,
обаче липсваше едннъ коикретепъ, уловнмъ фактъ, койго реално
да прЬтавя това стзданапе. Ето какъ прозорливпятъ руски
12
Д-ръ П. Никовъ
исторнкъ Голубински дана точень изразъ на това положение:
„Основатели втораго болгарскаго царства, братья Петъръ и
Acliiib, позаботились объ устройств^ самосгоятельпаго цер-
ковнаго управлешя въ своей страггЬ немедленно всл'Ьдъ затЬмъ.
какъ провозглашена была ея государственна независимость.
Ганг какъ Ахрида. съ находившимся въ ней прЬстоломъ пре-
жнего болгарскаго архгеппскопа, осталаеъ во власти грековъ,
то поставлен-! быль новый архгепископъ въ столыюмъ город!
новаго царства Терпок!, которому и подчинены были все бол-
гарскге епископы (паходнвнпеся передъ этимъ — одни въ завЬ
дывашн подчпненпаго narpiapxy константинопольскому митро-
полита доростольскаго, друпе — подъ власпю архгепискона
ахридскаго). Это было или въ 1185 или 1186 году. Только
что отложившись отъ грековъ и находясь еще крайне во враж-
дебпы.хъ отпопгешяхъ съ ними, государи болгарсгае, Н’Ьть
coMrrbnia, действовали при учреждены: своей apxienaCKonin
безъ всЪкаго спроса у этихъ послЬдиихъ и безъ вслкаго съ
ихъ стороны соглашя. Въ минуту отпадещя болгаръ отъ импе-
pin епнскопсшя каеедры отпадшей части прежпяго царства,
болЪс чЪмь вероятно, вс! замощены были греками. Какимъ
образом ь эти епископы-греки решились поставить отд-Ьльиаго
болгарскаго архгеппскопа и тЬмъ посягнуть на нрава своихъ
гречес.кихъ - HaTpiapxa копстаптипопольскаго и архгепископя
ахридскаго, при отсуствш всякпхъ р'Ьчей объ этомъ у .тЬто-
ппсцевъ. остается совершенно непзвЬстнымъ; по несомненно,
чго apxienucKoii'b былъ поставлепъ, и следовательно такт, или
иначе, но епископы были прсклонспи эго сделать."') Нашит!
документ идагъ да попьлнятъ този педостатъкь. Г1> пи въвеж-
датъ, тъй да се каже, въ генезиса на търповската сачостоя-
телпа църква, като пи давать осезатслпо самото п начало.
Брагята Петъръ и АсЬнь, като провъзгласили пезависпмостьта
па България. турили начало и на едпа независима бьлгар-
ска църква: за тазп ц!ль г! избрали одно дов'Ьреио и без-
съмпЬио единоплечено и едипо.чнслещс на тЬхъ лице, све-
щепика Василия, когото изднгиалп сь съдГ.йствиего на видпп-
екпя гръцки митрополпть п па двама други вшдцци въ епн
') Краткш очеркъ ucTopiu православныхъ церквей Москва 1871 стр. 78 —79.
!,рийовъ пъкъ е предполагать, че първиятъ тървовски архпеписконъ билъ nph-
кедеиъ тамь оть Софин. Ср. Съчинепмл на М. С. Дриновь, изд. отъ Вълг. А к.
подъ ред. на В. И. Златарскп II, стр. 66 за».
Приносъ къмъ исторического изворознаиие на България и пр. уд
скопски санъ на търновски митрополитъ и го поставили начело
на новооснованата църква,') Въ лицето на този първп бъл-
гарски първосвещеникъ се въплотило основанието п само-
стоятелностьта па цовосъздадената българска църква. Отъ него
били рккоположени навсЬккдЬ въ държавата еиископи-българи,
конто заели, както видЬхме, мЬстата па отстранений или
забЬгналп гьрци-владици. Така е добила нлъть и кръвь новата
национална българска църква, която относй при Калояна
добила благословението и признание™ на занадната църква.
*
* *
Длъжии сме да хвърлимъ тукъ единъ ногледъ върху
разказа па отца Паисия за основанието на второго българско
царство и на отношение™ на нашитЬ нзвЬстия къмъ скщия.
Ето какие разказва о. II. но този въпросъ:
„Билъ въ то време въ лето ,а"р“о“(1170) въ Търново патриархъ
с'Гы 1ыапъ зрелъ ызлобление болгарское огъ грковъ и плакалъ и
молилъ ВГа съ елями да избавит! йхъ б работа грческие и гавилъ
се ему с'Гы великомученикъ Димигриа пего били елавнли и почи-
тали цари триовски и болгарски испрво б родъ въ рорь б Михаила
благочесгиваго до стго Ioann Владимира. Той сти миченикъ поме-
пвлъ домъ и родъ щГей болгарскнхъ и посланъ билъ б Бога
на помощь и обиовление Ц)“ства болгарекаго въ Трпоио рекалъ
патриархи ла посгавигъ АсЬна ifpa болгаромъ и БГь будетъ
с нпмъ и вспеетъ скиптра болгарских въ рвкв АсЬновв. Тако
патриархъ по повелению божию призвала. Aetna и Петра брата его
о Влахию били б рода црекаго впвцп Гаврилово спа Самойлова
що бил в изгнать в» коже рече се въ Влахию и повелелъ имъ съгра
дили црква красиа въ Трново во име сГго мвченпка Димигриа и
газвалъ патриархъ euiicKoiiu и госпотп болгарские въ Трново па
«гнещение цркви по смотрению бжию гъбралъ ее много иародъ.
Егда осГгнлъ патриархъ црковт. привель иЬпецъ и багреиица и
вепчалъ Aetna на щГетво болгарское и скатал в въеечъ како пово-
лено било емв б Г“га стыыъ Димптриемъ так» вародъ б радости
възивали велегласно да жшпгь АсГ.пъ многих л1.та Ac tun ц“рю
болгарскими мпогаж лета Ioann блажепейшемв патриарху трповскому
и вгон Болгарии мпога лета. Тако пристали много господи бол
гарские no Aetna ц~ра он г. иеггаиплъ Петра брата своего въ први
и вели и чипъ воински и воставилъ съвь чипъ воински по чипа
ирному како що имежли ц~ри трповски преродители его".2)
’) Ср. синод, актъ тукъ стр. 52 33. Писмото на X. тукъ стр. 46, 47.
2) IIcTopia С.1анс|1о.>о.1гарская па иеромонаха Пансни. Пгд. Г.мг. Акад,
на наук. Нар. Норд. Ппаноиъ. Софии 1911 стр. 35-36.
14
Д-ръ П. Ннковъ
Създало се е въ нсторическата литература мнЬнието, че
този разказъ на о. II. пр-Ьдставя пародпо придание, което
циркулнрало между българското население и било нзползувано
отъ Паисия. Пръвъ е изказалъ това мнение („Има едно при-
дание, което казна и пр....“) Дриповь въ 1869 год. въ своя
Исторически пр4г.тедъ па българската църква.1) Десеть годпии
по-късно въ сжщага смисъль се изказалъ и Васильевсгай, а
именно: „любопытные отрывки изъ болгарскихъ кннгъ, содер-
жащпхъ ка 1ието остатки нацшналыгаго исторпческаго болгар-
ского предашя. Что мы пи думали бы о болгарскомъ народном*
памятник!,, именуемом* царственнкомъ, все таки должно будемъ
признать, что разказъ его объ участш великомученика Димитрия
въ возбуждешю народа къ восташю вреставляетъ именно тотъ
BapiaiiTb вышепрпведепаго (изъ Н. Акомипата) греческаго
повЬствовап1я, какой могъ и должепъ былъ обращаться срЬди
болгаровалашкаго паселешя.............Но, повторяемъ, въ пемъ
чувствуется отголосокъ дЪйспштельпаго пароднаго болгарского
предашя. Указание на царское произхождеше Петра и АсЬпя
сделано, невидимому, совершенно независимо отъ другаго на
этомъ счетъ свидетельства, находящагогя въ паиекихъ грамо-
тахъ. Если такъ, то и прпзваше братьевъ изъ Влахш, гд'1, по
словамь другой рукописной болгарской исторш (о АсЬпю 95)
былъ заточен* Самуилом* еще отецъ Ас1ня Гавриплъ, может*
получит* вт. наших* глазахъ значеши дЬйствнтельнаго факта,
сохранившегося въ народной памяти, хотя бы кппжнику и
проставлялась тутъ Влах1я па сЪверЁ Дуная.. .“*) По-пр-Ьд-
пазливо се изказва тази мисъль въ съчипението па Милетичъ
и Агура, Дакорумънигй и тЬхната Славянска пнсменпость,8)
дЬто се казва: „забЬлЬжително е, че о. П. съобщава въ своята
история, но неизв’Ьстии източннци, скщата мисъль и то. вь
форма, която прав» впечатление на истнпеко народно при-
дание0. Противно иа това схващанне Иречекъ поддържа въ
своята българска история,4) че въпроснпятъ разказъ отъ псто-
рияга на Паисия се основана на загубени сега източннци.
*) Съчинепин ни М. С. Дрипова. Изд. Бълг. Акад, па наук, подъ ред. на
В. II. Златарски П стр. 66 заб.
’) В. Васильевск1й, критика на Успенски, Образоваше 2-го боиарскаго
царства. Журн Мпп. Нар. Пр. Свб. 1879 Юлий стр. 179.
’) Мни. Со. София IX (ШИЗ) стр. 252.
4> Персводъ Бруна в Палаузова Одесса 1878 стр. 301 заб. 1
Приносъ къмъ историческою изворознание на България и пр. ] 5
Дпесъ, когато ние разполагаме съ удобно критическо
издание на Паисиевата история, въ конто се нампра въпрос-
ииятъ разказъ за основанието на второю българско царство,
и когато можемъ съ сигурность да говоримъ за изворитй, отъ
конто се е ползувалъ авторътъ, ынЬнието на Дринова и Васи-
льевсгай не може да се подържа и трЬба окончателпо да
отстали агЬсто па онова на Пречека, защото става напълио
ясно, че въпроспитй свйдЬния на о. П. се осиоваватъ не на
нЬкакво народно придание, но па писали паметипцн. Самъ
о. П. ни дава възможпость, да вникпемъ въ изворната основа
па неювата история, понеже посочва нзточпицитЬ, отъ конто
се е ползувалъ. Както той самъ признана, той се е ползувалъ
отъ много и различии книги, печатни и ржкоппспп.1) Огъ
чуждестранни книги той се е ползувалъ главно отъ Мавро
Орбипп (въ руски прЬводг.), както и отъ нЪкои гръцкп източ-
ници.2) О. П. е нмалъ на ркка и значителио число старн бъл-
гарскн книги, прпвилеги, жития, гйтерикони, царски помен-
пици, апалистичии б-Ь.тйжкп и пр, ако и самъ да се оплаква,
че не е могълъ да намори достатъчно мЬстпи извори и св4-
дйния за българската история.3) Отъ тйзи ц'Ьнни рккоииси
Hilton пе сжществ) ватъ вече.
Отпоено разказа за основанието на второго българско
царство може съ сигурность да се каже, че се основава на
писмени паметницн, а не на народно придание. ПрЬди всичко,
ако тукъ б'Ьше използувано иЬкое народно прЬдапне, Паисий
,цЬше да спомспе затова. ОсвЬнъ това, такова прбданпе би се
запазнло прЬди всичко въ областьта на Търпово и на сЬверна
България, а пе именно въ южна и най-южна България, д'Ьто
ее е подвизавалъ Паисий; а то би оставило и по-къспо сл'йдп,
както напр. преданного за Шишмапа. Отъ друга страна това
прйдапие щЬше да стане известно ие само на о. II, по скщо
и па иеромонахи Спиридона, който бн се възползувалъ отъ
него. Ние виждаме обаче, че о. Спнридонъ се ползува по
въпроса направо отъ съоткйтпнл Паисиевъ разказъ, което
иоказва, че той нс е разполагалъ съ такова прЬдание. а въ
') Ed. tit. >. 7—8.
’) lb. 12, 15, io, 18, 19, 29. Дриповъ, Отецъ Паисий въ Съчиисвпя I 122.
В. II. Златарски. За тъй n.tретинитЬ нрЪнравки на Паисиепата История. „Пегпот.
Свис." Софии 59 (1899) стр. 735.
’) Ed. cit. стр. 26, 31, 33, 34, 36, 39, 40. 42, 48, 50, 57, 60 61 76
77 78, 79; вЗ, 84, 83.
16
Д-ръ П. Никояъ
такъвъ случай падали ыоже да се приеме, че предполагаемою
предание е сжществувало.') Обаче самъ Паисий признава и
изричпо посочва, че е заелъ въпросния разказъ отъ книжни-
ната.2) Той е ималъ на ржка нЬкаква — Повесть за царь
Лсеня и патриарха Иоанна —, която ие е дошла до пасъ
п за която пие днесъ нищо друго не знаемъ. Отъ тази именно
повесть пронзхожда казаниятъ разказъ. Тази повЬсть се е
основавала отъ своя страна пакъ иа книжнииата. Достатъчно е
да хвърлимъ единъ критике-аналитпченъ погледъ на Паисевия
разказъ. за да се убЬдимъ въ оспователностьта на това.
На първо место въ разказа на о. П. стой търновскиятъ
патрпархъ Иоапъ. Известно е отъ кореспопденцията па пана
Пнокентий 111 съ Калояпа и съ българския архиеппскопъ, че
първъ тьрповскн архиеппскопъ е билъ не Поапъ, а Василий.
Отъ пашите пъкъ печатано тукъ документа става явно, че
този Василий (Поапъ) е станалъ архиерей при самою осно-
вание на второю царство, а не прЬдн това, както и.злпза отъ
разказа на Паисия. Обаче, както Василий, тъй и неговитЬ
наслЬдпицп до 1232 год., еж били оставеин единъ впдъ въ
забвение отъ българската православна църква, която се отка
зала отъ техъ, тъй като те представили енохата па упията съ
западната католически църква.8) По тази причина имею на
архнепископъ Василия не оставило слЬда въ българската цър-
ковиа кнпжппна, а на негово место пне впждаме у Паисия
да изпжква патрпархъ Поапъ. Трудно е да се установи съ
положителпость, кой е билъ тозп Поанъ, който е заелъ м’Ьстото
па Василия. Явно е, обаче, че тукъ отецъ Паисий, или по-
точно неговнятъ изворъ, е прнмЬсилъ имею на некой другъ
църковникъ, както топ пзобщо нема понятие отъ критически
мегодъ и смДсва едпи лица съ други. Между патриарситй отъ
второю царство, пзброени отъ Голубпискп, нема пн единъ съ
имею Поапъ. Може би, тукъ да се разбора поелйдпиятъ едно-
пмепепъ българскн-славяпскн патрпархъ огъ Охрндъ. който
е с гапалъ патрпархъ въ 1018 г. при завладевай нею на Бъл-
гарня отъ Василия П, елйдъ свалянето на патриарха Давида,
и се спомепува вь изнйстпнтй грамотп на Василия П, дадепп
') Ср. Ilcropin во кратцЬ на о. Снпрпдопа. Изд. св. синодъ на бьлгарскатл
църква лодь род. на В. II. Златирски. София IbOO стр. XXXIII, 63—64.
г) Ed. cit. 36.
В. Васильевский. Обнов ieiiie бпдг. натр. пр. 13 сл.
Приносъ къмъ исторического изворознание на Бъягарня и пр. J7
на българската църква.1) На тази мисъль павежда обстоятел-
ството, че Паисий свързва хронологически съ името на Иоава
и името на извЬстния охридски архиепископъ Теофилакта,
който билъ единъ отъ неговитФ. близки наследница въ охрид-
ската църква. Паисий казва: „СЭбретаетъ се въ стари рвкописни
кънпги повЬстъ ради того ц'ра Aetna старагв» како по пре-
ставление патриарха Ис.эанна с'тгы призвалъ ы Охридъ с'таго
ыца Оеыфилакта и поставилъ erw патриарха въ Трново. Той
пр'Ьмвдри и вселенски учитель въ та времена просветилъ и
очистить Болгарка ы ереси различиие тако и В.тахиа . . ,“2)
Въ това отношение е важно н онова, което П. казва пона-
татъкъ за българскнгЬ светии — св. краль Тривелия, св. царь
Михаилъ Поапъ, св. царь Давидъ и св. царь Поапъ Владпмпръ
и четпрма патрнарси светии: св. Поапъ, патриархъ Търновски,
който вЬпчалъ Aetna; св. Теофилактъ, патриархъ Търновски,
повикапъ отъ Охридъ отъ Aetna; св. патриархъ Ефтимий; и
св. патриархъ Поакимъ, убитъ отъ царь Святослава. „Tie четирп
narpiapcH е'ти болгаревде имеали цЬлп и нетленна свои мощи
въ Терново, 1ароже писано въ книга кормчая на 5 листе."8)
Тукъ е важно и трбба да се изтъкне, че за патриархъ Иоана
е нмало и други писменп свЬдЬния oentn-b въ цитпраиата
отъ Паисия повЬсть, имеппо па 5 лпстъ на кормчаяга, а
епгурпо и другадЬ. Този патриархъ Поанъ се спомепува и въ
рускигЬ жития. А за Теофилакта е извЬстно, че има негови
съчииенпя прЬведени въ срЬднигЬ вЬкове на български, именно:
1) Тълкувапие па свещеното писание, 2) Предисловие къмъ
евангелието и пр.4) СлЬдователпо, ние нЬмаме основание, при
наличиостьта на писана извЬстия, да прЬдиолагаме, че евър-
запптЬ съ пмето на патриарха Иоана сведения см основани
на иЬкакво предание.
По-нататъкъ о. II. прЬдава легендата, че св. великомк-
ченпкъ Димитрий билъ пратепъ отъ Бога на помощь за възста-
новявапе нт българското царство. По негово вдъхповение патрп-
архъ Поапъ извикалъ пзгонеппт'Ь въ Платно брагя Петъръ
в АсЬнь, конто били правнуци на Самуила, и имъ заповедать
да построить въ Търпово църква на името на св. Димитъръ.
’) Ради и Потли V 258.
Ed. cit. стр. 36; ср. сжщо стр. 34.
8) Id. стр. 74, 75, 76,
Ср. съчинепия па М. Дринова II стр. 66 заб.; стр. 62.
Списание на Българската академия. Книг X. 2
18
Д-ръ П. Никовъ
Събралъ се сл^дъ това съборъ отъ епископп и знатни бъл-
гарски и много народъ въ Търново за освещеппето на църквата
св. Димитъръ. Когато патриархътъ освегилъ църквата, зелъ
в’Ьнецъ и багреница и коропясалъ Aetna (sic вместо Петра)
за царь.
Тази сжщата легенда ние намираме у византийский исто-
рикъ Никита Акоминатъ, който единственъ отъ византийцигЬ
ни съобщава но-иодробно за основаването на второго българско
царство. Его какъ гласи съотв-Ьтниятъ разказъ на Никита:
„ВласигЬ отначало се колебаели и отвръщали отъ възстанието,
въ което ги въвличали Петъръ и АсЬнь, понеже нодозирали
сериозностьта на прйдприятието. Като желаели да изведать
своагЬ сънародници изъ тази нер-Ьшителность, едпокрьвнит-Ь
съградили молитвепъ домъ въ имею на великомученика Димитрия,
и като събрали въ него отъ едното и другого племе множество
нобЬслгЬли, съ мжтни и закървавени очи, съ разнусиати коси
и въобще хора съ всички нризнаци на обладани отъ зли духове,
внушили на тия вдъхновени да нровъзгласяватъ, че ужъ Богь
благоволплъ да дарува свобода на племето българи и власи,
че позволилъ да се отхвърли дт.лговр'Ьменното робство, и че
норади това и христовиятъ мжчеиикъ Димитрий наиусналъ
митрополния градъ Солунъ и тамошния храмъ, и че изобщо
се отказалъ да живЪе съ ромеитй, а нр'Ьмнналъ къмъ тЬхъ,
за да имъ бжде сътрудпикъ и номощппкъ въ тЬхпото дЬло.“
По-нататъкъ Никита разказва, какъ ц'Ьлото българско нлеме
възсганало и заело много м'Ьста далечъ отъ Хемуса; какъ
единъ отъ братята, Петъръ, се коропясалъ за царь. II едвамъ
подпръ всичко това византпйцитй начело съ императора Псаака
нр'Ьдприели (въ нролЬтьта на 1186 год.) първия походъ ср’Ьщу
възстапицитЬ.1)
Тукъ трЬба да кажемъ, че горпата легенда за св. Димитрия,
която се срЬща и у Никита и у Паисия, не е била създадена
едвамъ отъ Ас-Ьневцигк Тя е циркулирала и пр-Ьди това.
Именно сл’Ьдъ като порыаиитЬ пашсствували въ Македония
и прЬвзели nptab втората половина па 1185 г. Солунъ, насе-
лението се разб'Ьгало на разни страии и отнесло мълвата, че
*) Nicetas Akominatos, ed Bonn. p. 185 486. — Отъ разказа на Никита
се внжда, че построението па църквата св. Димитъръ и пр. се отпася прЬди
първия Исаковъ походъ прлтнвь выстапицитЬ, т. е. още въ самлто начало на
възстанието, както и не може да се очаква другойче.
Прииосъ къмъ исторического изворозиание на България и пр. уд
солуйскиятъ патронъ и защитпикъ св. Дпмитъръ вапусналъ
Солунъ1)- Отъ тази именно мълва се възползували и братята.
Петъръ и АеЬнь, за да въодушевятъ споит!; съпародници.
Сравиявайки разказа на Паисия съ този на Никита, ние
наыираме, че посл'Ьдпиятъ изц'Ь.то се съдържа въ нървия.
Явно е, че легендата за св. Димптъръ е една и сжща тукъ
и тамъ. И въ двата разказа се говори за помощь отъ Бога и
отъ св. Димитра, за съграждаие на храмъ въ честь на вели-
комученика, за коронясвапето на Петра (пе на АсЬня!). О’В'Ьнъ
това, забЬл'Ьжителпо е, че Паисиевиятъ разказъ свързва м-Ьсто-
прЪбиванието на Петра и АсЬня съ Влашко, а известно е,
какъ Никита Акоминать съедипява името Власи и Влашко съ
българското възстание и съ имею на дваыата братя. ОсвЬнъ
това, зпае се отъ Никита, че сл'Ьдъ първата срЬща съ импе-
раторскитЬ византийски войски двамата братя били наис-
тина прпнудени да избЬ.гатъ оттаръкъ Дунава въ Влашко,
отдуто скоро се завърпали съ куманска помощь и окончателно се
закрЬпили въ България.2) ПзвЬстието за коронацията на Петра
за царь се намира освЬнъ у Никита и у Паисия, още и въ
единъ отъ пашигЬ печатано тукъ документ!!.8) Въпр'Ьки тЬзи
паралели, ние не искаме да кажемъ, че между извора па
Паисия и Пикптовпя разказъ существува ненрЬыЬино пепо-
срЬдствена връзка. Обаче едно по-далечно косвено съотпошение
е очевидно. ОсвЬнъ това, важно е тукъ, да се изтъкпе, че
легендата за св. Димитра, както е в.тЬзла въ съчиненнето па
Никита, така е могла да нам’Ьри мЬсто п въ нашата ср^дно-
вЬковна киижпина, огд-Ьто е мипала и въ Паисиевия пзворъ.
Обаче, заб’Ь.тЬжително е, че въ въпросния разказъ па
И. има известии давни и подробности, който не се срЬщатъ
У Никита и конто сочатъ на другъ произходъ. Именно за
патриарха Иоана, за когото говорихме вече по-горЬ; за цар-
’) Ср. Eustathii Metropolitae Thessalonicensis opuscule. Ed. Tafel. Fran-
coforti ad Moen uni 1832 стр. 286. Успенскш, Образован!© втораго болгарскаго
царства Одесса 1879. стр. 126-127.
2) Nicetas 488. — Ние съвсймъ не миелпмъ, че раэказътъ па П. тр!.ба
да се отвесе именно отъ тукъ вататъкъ <отъ завръщапет*» на П. и А. отъ
Влашко» усноредно к>мъ разказа на Никита; защото това би било безъ основа
и гвпеволно отнасянс, още по-вече, че би противоречило и на сами» Никита,
у когото (]>. 185, 486, 487) коронацията на Петра прйдшествува избЪгването па
Петра и Aetna въ Ria ш ко.
3) Ср. тукъ синод, актъ стр. 60, 51 сл. ,Tt нахално прГобразиха своего
} прашевие съ червени дрехи и други украшения, конто има обнчнй ла обозма-
чаватъ царского Достоинство, а още и съ иаимепуваиис на царството“.
20
Д-ръ П Никовъ
ския произходъ на Петра и Aetna, за който сигурно се е
споменувало не само вь кореснонденцията на Калояна съ
Ипокентпя, но и въ мЬстпптЬ паметннци, защото извЬстно е,
какъ царетЬ сж имали навикъ да изтъкватъ своя славенъ про-
изходъ; за освещаване на църквата св. Димитъръ и свикване
при това на съборъ отъ владици и знатни въ Търново. Това
последнего извЬсгие слЬдва косвенно н отъ Никита, защото
новоиостроепата църква на св. Димитъръ е трЬбнало, разопри
се, да се освети, а отчисть и оть нашитЬ документ, отъ
конто става извЬстно, че при провъзгласявднето на църков-
ната и нолитическа независимость въ Търново се намирали
събрапи трима владици, иачело съ видинския, който рукопо-
ложили първия търновски архиеписконъ Василия.1) Накрай
II. дава извЬстието, че Петъръ (вмЬсто АсЬнь) датъ на своя
братъ АсЬпь (вместо Петъръ) пай-високия воепенъ чипъ.
ДЬйствнте.лио, у Никита виждаме, че военпитЬ действия павсЬ-
кад'Ъ се ржководятъ не отъ Петра, а отъ АсЬпя, за воепнпгЬ
способности на който Никита изказва много похвалой думи.2)
Всички тЬзи послЬдии извЬстия показвать, че изворьтъ иа
Паисия е ималъ на рака не само даппигЬ иа Никита, раз-
бира се, по далечеиъ косвенъ пять, но и други източнпци оть
мЬстенъ произходъ.
Прочее, отъ всичко, казано до тукъ, с.тЬдва по бечсъмнЬп ь
пачпнъ, че въпроспиятъ разказъ па Паисия не е народно при-
дание, но е заетъ отъ книжиината и почива върху писмепи
източницп.
*
* *
Споредъ свидЬтелството на печатанитЬ тукъ документ,
въ врЬме на провъзгласявапето църковната независимость на
България, въ Търново се намирали събрани трнма владици,
вкпочително видпнекпятъ, конто извършили' рукоположен исто
на българския архиепископъ Василии. Това свидЬтелство
погвърждава извЬстието на II., че братята Петъръ и Ас-Ьпь
свикали въ Търново при освещаването на църквата св. Димитъръ
съборъ отъ духовенство и знатни. Отъ пашитЬ документа,
обаче, се вижда, че този съборъ, на който е трЬбало да се
извърши този тъй сждбоносенъ за българското плене актъ, е
) Ср. тукъ докуиевтвтк
*) Nicelas 520,„.
Прииосъ къмъ исторического изворозиание на България и пр. 21
билъ свикапъ не подъ сжщипския прЬдлогъ, а само подъ
прЬдлогъ, че ще се освещава църквата св. Димитъръ. Защото,
ако това не бЬше така. гръцкитЬ владици не бпха отшили въ
Търново. Че това е така, се вижда ясно огъ насилието,
упражнепо надъ видпнския владика. Сжщиятъ слЬдъ извършва-
пето па ржкоположепието на първпя тървовскп архиепископъ
Василия прЬдпочелъ да се завърне въ Византия, обаче, билъ
за това посЬчепъ.1) ТрЬба да се предположи, че той се опигалъ
съ бегство пли друго пелегалпо средство да турп въ изпъл-
непие своего желание, да се завърпе въ Византия, н’Ьщо,
което Петъръ и АсЬнь не сж могли, разбпра се, да допускать,
и загова е билъ тъй жестоко паказанъ. Това обстоягелство
идва да освЬтлп едппъ въпросъ, върху който ученнтЬ сж се
спирали досега съ известно недоумЬнпе: „по какъвъ пачпнъ
тЬш епискоип гърци се pbiun.iu да поставить български архие-
нпскоиъ и така да посЬгнатъ на правата на цариградскпя
патриархъ и па охрпдския архиепископъ, е неизвестно*1.2) Отъ
случкага съ видпнския митрополитъ се впжда, че тЬ сж пзвър-
шили акта па ржкоположеннето не доброволпо, а по ири-
пуда, както и ие е могло да се очаква другояче. Обстоятел-
етвого, че видинскиятъ митрополитъ е искалъ да се върпе въ
Византия, по нс е билъ свободенъ да стори това и дори, че
затова е пострадалъ, показва по единъ пай-очевиденъ начнпъ,
че той се е намиралъ подъ патискъ п насилие. Обаче. сжщото
това може да се каже и за другптЬ двама пегови събратя,
конго участвували при ржкоположеппего. Защого и тЬ не сж
имали пЬкакъвъ интересъ да съдЬйствуватъ на прЬдпрпитието
на АсЬпевци. Иначе това се вижда и отъ обстоягелството,
че новпятъ архиепископъ е билъ избрапъ пе пзмежду тЬхъ, а
пзъ ппсшето духовенство. Ако пЬкой отъ тЬхъ бЬше канди-
датъ на АсЬпевци за архненископъ, можете да се помисли,
че той е съдЬйсгвувалъ отъ лички честолюбиви съображения.
Обаче, че сж съдЬйствували доброволно за незаконного изди
гапе па пЬкакъвъ свещснигп. въ владишки чппъ, отъ което
тЬ пе само пЬмали нЬкаква полза, но дори имали врЬда,
затова защото съ създаването на нова търновска епархия се
намаливали евептуално тЬхнптЬ собствепи епархии, — не
’) Ср. тукъ док умел титЪ: стр. 4(», 47. „Вьа xi еХёоваь xi]v npfe; rtyr
ftopaviav todvo5ov*.
s) Голубивскш, op. c. 78.
22
Д-ръ П. Никовъ
може въ никой случай да се мисли. Явно е прочее, че тЬзи
гърци владици сж рукоположили първия български търновски
архиеписконъ не доброволно, но по принуда. Щомъ обаче това
е така, слЬдва, че като сж отивали въ Търново, тЬ не сж
знаели за сущинската цЬль на събора. Подъ претекстъ, че
ще се освещава църквата св. Димитъръ, тЬ били очевидно
поканени отъ братята Петъръ и АсЬнь, ужъ за да извършатъ
освещеиието. Дошли веднъжь въ Търново, тЬ били задържани
като въ п.тЬнъ, и използувани за нуждитЬ на нововъзпиква-
щето царство. При освещаването на църквата св. Димитъръ,
братята провъзгласили политического и църковно освобож-
дение на Бьлгария отъ византийского ррбство и принудили
тримата гърци владици да ржкоиоложатъ първия български
архиеписконъ.
Отъ вепчко това слЬдва, обаче, и друго едно твърдЬ важно
заключение, именно за началото на втората българска неза-
висима църква. A priori би могло вече да се предположи, че
сжщото е вървЬло сжщеврЬмеппо и успоредпо съ началото на
българската държава. Защото, сиоредъ схващанията иа срод-
нить вЬкове не е могла да сжществува и се мисли незави-
сима държава безъ независима църква; и не може да има
съмнЬние, че АеЬневцитЬ сж вели всичкп мЬрки да създадатъ
заедно съ едната и другата. Тукъ ние имаме тъкмо едно
I фактическо потвърждение па тази мисъль. Защото, ако гръц-
китЬ владици, когато сж отивали за Търново, не сж знаели,
както видЬхме, за замислитЬ па българитЬ, то това показва,
че вь оня ыоментъ не бЬше избухнало още освободителното
възстание. Особено видппскпятъ владпка, чиято епархия, ведпо
съ градъ Видипъ, дълго врЬме слЬдъ основанието на търиов-
। ското царство е лежала пзвънъ пеговитЬ грапицн, е могълъ
да бжде поканенъ да се яви въ Търново само прЬди избухва-
пето па освободителното движение. СлЬдъ провъзгласяване иа
възстанието той не би приелъ, разбнра се, да отнде въ Тър-
ново. Това пъкъ идва тъкмо да покаже, че провъзгласяването
на политическата и църковна независимость па Бьлгария е
стапало не само едчоврЬмепно един сь друго, но и сжщеврЬ-
меино съ пзбухвапе на освободителното движение.
Този пзводъ се ехожда и съ разкача па отца Паисии,
който поставя началото на освободителпата борба въ врЬме
иа изграждането и освещеиието храма па св. Димитра въ
Приносъ къмъ исторического изворознание на България и пр. 23
Гърново. Истина е, че прЬди това у Паисия се разиравя,
какъ патриархъ Иоанъ извикалъ АсЬня отъ Влашко, дЬто
сжщиятъ билъ въ изгнание. Обаче. това известие въ никой
случай не може да се счита като сигуренъ исторически фактъ,
защото не намира нийд-Ъ другадФ потвърждение, а освЬнъ
това, анализирано, се оказва съставено отъ песъстоягелни
съставни части. Именно: патриархъ Иоанъ не е сыцеству-
валъ, както ввдйхме no-ropfc, тогава, нито по име, пито по
врЬме, защото пр’Ьдп избухването па освободнтелпата борба въ
Търпово не е имало никакъвъ патриархъ; така че той пе е
могълъ да вика Ас-Ьня отъ Влашко. Огъ друга страна, както
свидЬгелствува Никита,1) нито Ас-Ьнь е живЬлъ прЬди възста-
нието въ изгнание въ Влашко. Въ това извЬстие има без-
съмнЬно едно исторически зрънце, а то е, евързването името
на АсЬня съ Влашко, както това сжщото се явява и у Никита,
но нищо повече отъ това. Обаче Никита счита Влашко геогра-
фически въ днешна България, а не оттатъкъ, както мисли
Паисий и повото врЬме. Надали може да има съмнЬпие, че
ние имаме тукъ отъ страна на Паисевия изворъ едно свое-
волие тълкуване на казаното историческо зрънце, що е било
пайдено било въ исторического съчипение на Никита, бпло
въ други срЬдневЬковпи писмени паметницп, тълкуване, което
отговаря на географскптЬ схващания въ по-пово врЬме.2)
Така че като изходна точка на освободителната борба у
Паисия тр-Ьба да се земе, въ съгласие съ нашитЬ документа,
изграждането и освещението на църквата св. Димитъръ въ
Търново.
Съ казапия изводъ се съгласява най-подиръ и изложе-
пието на Никита Акоминатъ, ако и на еръвъ погледъ да се
струва, че не е така. Никита разказва най-нърво (стр. 481 —
483), какъ се извнкало недоволството па населениего въ Бъл-
гария чрЬзъ безогледпо и жестоко събираие на данъцптЬ,
конто били иужни на празнага императорски хазна за посрЬ-
щанс на свадбенитЬ разноски на императора Исака; какъ
*) Стр. 482.
*) Тукъ не трЪба да се отождествява това изгнание АсЪпево у Паисия
съ изгоиването на АсЬня и Петра задъ граница отъ императора Пеана, за което
еъобщава Никита ip. 488), защото пЪмаие нцкакво основание затона, а и бихме
и и1адпа|ц нь противоречие съ с&щия Никита (р. 45а, 486. 487), сиоредъ който
коронацията на Петра стачала не подирь, а ирёди изгои ването му отъ имнера-
горъ Исака задъ Ду пава.
24
Д-ръ П. Ников ь
диамата братя Петъръ и АеЬнь застанали начело на недовол-
нитЬ и използували недоволството за освобождение на Бъл-
гария оть визаптпйско робство; какъ всестраино и умЬло тЬ
ночиали да подготвптъ възстапието; какъ за да иматъ поводъ
за възстапие, отшили въ Кипсецр ври императорский двнръ и
поискали отъ императора да удовлетвори Hi,коп тЬхни искания,
но получили отказъ, слЬдъ което тЬ заплатили съ възстапие,
за което по-буйииитъ АеЬнь получил, и ед на плесница, и се
върнати обратно. — Тъкмо тукъ, дЬто човЬкъ би очаквалъ,
да чуе съ пюбопитство, какво е ставало по-нататъкъ въ Бъл-
гария, Никита прЬкксва, споредъ своя павикъ,1) разказа си за
българскигЬ работи и начева новъ разказъ за събитията въ
Кипъръ. II едвамъ слЬдъ евършека на послЬдпия (стр. 485.3)
продьлжава пакъ за българнтЬ, като казва: „Богата мизийцитЬ
замиелпли явно да възстанать (иди но-добрЬ: възстапали) н
тЬхни нрЬдводители станали казаиитЬ отъ менъ лица, импе-
раторътъ прЬдвриелъ срЬщу тЬхъ ноходъ“. По Никита ведиага
се сЬща, че е забравилъ да разкаже нЬщо и като црЬкасва
разказа си, връщ i се назадъ и добавя: „Но не трЬба да се
прЬмьлчи и слЬдното: власитЬ отиачало се колебаели и
отвръщалн отъ възстанието ... и т. ц.“ (в. тукъ но-гор’Ь
стр. 18). Тукъ се разказва извЬстпата вече легенда ва
св. Димитрия, който билъ пзпратепъ отъ Бога да помага за
освобождением па България; послЬ се разказва (стр. 48С),
какъ цЬлото теме възстанало, какъ възстанието се разпро-
стрЬло и па по-далечпи мЬста отъ Балкана; какъ Петърь се
.доронясалъ за царь. Тукъ Никита (р. 487,4) се връща пакъ
на мЬстото, дЬто бЬше прЬкасналъ по-горЬ своя разказъ за
пачеване на воходъ отъ Исака противъ българптЬ и повтаря
пакъ казапата вече веднажъ фраза: „тогава имиераторътъ
прЬдпрпелъ срЬщу тЬхъ походъ.“ И по-пататъкъ се разказва,
какъ Петъръ и АеЬнь били разбити и изгопепи задъ Дупава
и какъ имперамрътъ сгрЬшилъ, като оставилъ тЬхпитЬ крЬ-
ности и укрЬплеппя незассгиати.
Отъ горною изложение става явно, че разказътъ па
Никита за построением отъ АсЬневцитЬ на храыъ въ честь
на св. Димитра и евързаната съ това легенда, ако и да е
разказапъ но-послЬ, се отпася къмъ начатого на неговото
’> Успешной, Визаитнешй писатель Никита Акопииатъ изъ Хоиъ. Си. 6.
1874 стр. 167 слл.
Прииосъ къмъ исторического изворозиавие ин Бьлгария и пр. 2f>
изложение и спада очевидно къмъ подготовката на възстанието.
II дЬйствително, подобно възвание: — „че богъ благоволилъ
да дарува свобода на нлемето власи и българи, че позволил?,
да се отхвт.рли дълговр'Ьменпото робство, и че поряди това
и христовпягъ мжченикь Димитъръ напуспалъ митрополпия
градъ Солуиъ н тамошиия храмъ, и изобщо се отказалъ да
жив-Ье съ ромеит-Ь, а пр4миналъ къмъ тЬхъ, за да имъ баде
сътрудипкъ и иомощннкь въ тЬхиото дЬ.то“’) — е могло да
б ж де отправено къмъ народа отъ братята Петъръ и Arf.ni.
само въ самото пачало на борбата, т. е. при нейпото пзбух-
ваине, за да получи той куражъ. Не може, прочее, да има
съмн-Ьнне, че н тукъ, у Никита, построепието и освещеиието
иа църквата св. Димитъръ въ Търново се пада въ самого)
начало па освободителното движение, тькмо сиоредъ казан и i
изводъ, направенъ възъ основа на иечатанитЬ тукъ документ!!.
Огъ всичко казано erf,два, че, провъзгласяването както
на политическата, тъй и на църковната независимость на
второю българско царство е стапало едиоврЬмеппо съ отиоч-
ването па освободителпата борба црогивъ Византия отъ АсЬ-
иевци. Това послЬдпото събитие се опрЬдЬля н ограпичава
хронологически отъ едпа страна, отъ бракосъчетапието на
пмператоръ Исака съ унгарската принцеса Маргарита, а оть
друга съ възстанието па византийския пълководецъ Вранасъ.2)
Понеже бракътъ на Исака е стапалъ къмъ самото начало на
1186 г.,8) а възстанието и смъртьта на Вранасъ се отнасл
къмъ л’Ьтого на 1186 г.,4) то и избухването на освободителното
възстание, а заедно съ това и провъзгласяването на бьлгар-
ската политически и църковна независимость се пада въ нър-
витЬ ы-Ьсеци на 1186 год. Едно npi.MO и силио доказателство
па тази хронология е вирочемъ и свидТ.гелството па самия
иьрви български архиеписконъ Василий, който къмъ края иа
') Nicetas 485.
г) Ср. Nicetas р. 481 sqq ,491. Панегирика на Михаила А поминать въ
тесть ни импер. Исака у Устными, Образована стр. US-ПУ. — Пие мислимъ
заедно сь Насилье иск in (Критика на Уснеискш стр. 185 — 186), че вь похвал пата
р’Ьчь, проилвоггпа отъ Никита Акоминатъ по случай брака на Исака съ Марга-
рита, нЬма нцкакъвъ намекъ за българското юзетание, а слЪдоватеию, че
AcncHCKiu (Oopa ionauie стр. 112 ел.» ие е правь, като отпася възъ основа на
дощата избухването иа българското възстание още прйди брака на Исака,
именно въ края на Ц85 г.
) СлЬлъ византийската noObia иадъ норманнтЬ па 7 ноемврнй 1185 г.
<3р. Васильевыми, Критика на Усненскш, Образовало стр. 190—191.
4) Ср. Успенски, Опра.шваше стр. 117—120. Васильевсви. Критика стр. 191
26
Д-ръ П. Ннковъ
1203 г. е писалъ на папа Инокентий III, че е вече осем-
надесета година, какъ е архиепископъ и очаква благословение
отъ Римъ („quod mea anima desideravit per octavum decimum
annum“).1) Огъ това слЬдва, че той е станалъ епископъ пай-
рано въ крав на 1185 г. или най-късно въ края на 1186 г.
Но понеже подъ осемнадесета година се разбирать очевидно
не пълпи 18 години, а само 17 години и н-Ьколко мЬсеца,
то е ясно, че началото на Василиевото архиепископствуване,
а слЬдователно и на българската църковна независимость се
пада въ 1186 г., н то въ първата половина.
Скоро с.гЬдъ провъзгласяването на политическата и цър-
ковпа независимость па България, и то още въ 1186 г. (прЬди
Петъръ и АсЬнь да бждатъ принудепи огъ императоръ Исака
да избегать оттатъкъ Дунава въ Влашко)2) Петъръ се коро-
нясалъ тържествено за царь.
И тъй, намЬрявайки да обяватъ борбата за освобождение™
на България отъ визаптийско робство, братята Петьръ и
АсЬнь построили въ Търново храмъ на името на св. велико-
мжчеиикъ Димитъръ и поканпли за пеговото тържествено
освещавание трима гръцки владици, начело съ видинския.
Когато нос.тЬднитЬ пристигнали въ Търново, II. и А. обявили
въ първитЬ мЬсеци на 1186 г. нолитическото и църковно
освобождение на България отъ византийского иго. ГръцкитЬ
владици е трЬбало по воля или неволя да ржкоположатъ
българския свещепикъ Василий за митрополитъ търиовски и
нърви архиепископъ. СжщеврЬменно било разгласено, че това
става по Божие повеление, за което и солунскиятъ патронь
св. Димитъръ се нрЬселилъ въ Търново, за да бжде помощиикъ
и защитники па освободителното дЬло. Сл-Ьдъ това, накъ прЬзъ
1186 г. по стариятъ братъ Петъръ билъ коронясанъ отъ
архиепископъ Василия за царь. Така възпикнала втората сво-
бодна и независима България политически и църковно.
*
* *
ПечатанигЬ тукъ документа давать освЬнъ това н пЬкои
други цЬппи св’ЬдЬния за българската история. Ние памираме
изрпчпо потвърждепие па това, че гларата па българската
’) A. Tlielner, M'inuinenta Slavorum moridionalium I p. 28.
2) Nb-etas 48б.14. Васиibcijcain, Критика стр. 191. Успении и, Oopiucnanie
стр, I9l, 193. Успеискш, Bii kuiT, писатель Никита Акоминатъ стр. 190—191.
Приносъ къмъ историческою нзворознание на България и пр. 27
църква Василий е билъ възведепъ отъ папата (1204 год.)
въ достоинством нримасъ-патрпархъ и че се титулувалъ
иатриархъ.1)
ОсвЬнъ това, ние добиваме възможность, да узнаемъ, какво
е било международною положение на младата независима
българска църква всрЬдъ другигЪ православии църкви. Цари-
градската вселенска патриаршим, която сл'Ьдъ заемането на
Царпградъ отъ кръстоносцитЬ имала своето седалище въ
Никея, се държала папълно отрицателно къмъ търновската
църква, която възнпкнала отчасть на нейна смЬтка, отчасть
за сметка на охридската архиепископия. Затова първитЬ
български господари се обърнали къмъ западъ. ИзвЬстни
см тЬхнптЬ непрЬстанни усилия да влЬзатъ въ сношение съ
западпата църква, за да добилтъ отъ тамъ снова, което не могли
да получать огъ изтокъ; известно е, че послЬдпитЬ най-подиръ
се увЬнчали съ успЬхъ. Едва въ врЬм^то на Пванъ АеЬнь II
вселенската патриарший благоволила да признае, тъкмо слЬдъ
половинъ вЬкъ отъ нейпото основание, пезавнсимостьта на
българската църква.2) Обаче, нашитЬ документа идатъ да
покажатъ, че и прЬди това е имало единъ момептъ, именно
въ 1203 год., когаго цариградската патриарший съ по-голЬма
готовность отъ всЬки другъ нжть е прЬдлагала на българптЬ
да прнзнае тЬхната политическа и църковиа независимость,
но че българскитЬ държавпи мжже отказали да приематъ
нейнитЬ прЬдложення.
Богато прЬзъ юлий 1203 година царь Калоянъ изпра-
тилъ въ Римъ архиепископа на българската цьрква Василий,
като свой пратеникъ при папа Пнокеитий III, да прЬговаря
по въпроса за царска корона и патриаршески чинъ, той му
врачилъ и едпо писмо до с&щия. Въ това писмо между дру-
гою се казва и слЬдното: „Ех quo sciverunt istud Greci,
miserunt miehi Patnarcham, et Imperator: veni ad nos coro-
nabitnus te in Imperatorem el faciemus tibi Patriarcliam . . .
sed ego non volui" = отъ когото (т. e. отъ архипребистера
*1 Ср. писмото иа Хом. тукъ стр. 46, 47: „бъиарскпитъ тъй па ри ча иъ
патрпархъ би.:ъ иапстнпа въ.шелеиъ въ патриаршсско достоинство отъ
римским иапа“. Ср. сии. актъ тукъ стр. 52,53: „като прингЬкоха съдййствието
иа каната отъ старил Римъ, чрЬзъ изиращаие отъ тамъ на единъ карднпатъ,
почстоха го <ъ патрварщеско достоинство-. Ср. сащо Иречекъ. Ист.
Волг. стр. 3>6 слл.
’) В. Василвевсшй. op. cit.
28
Д-ръ П. Никовъ
Доминика) научили гърцитЬ това, изпратиха при мене патри-
арха, и пмператорътъ (ме подканяше): ела при насъ и ще
те коронясаме за императоръ и ще ти иаправимъ (дадемъ)
патриархъ . . ., но азъ не искахъ.1) Отъ т'Ьзи редове па
Калояна би тр-Ъбвало да се заключи, че по опова врЬме сж
ставали прЬговори между Търново и Цариградъ по паллщитЪ
вънроси, конто тогава най-мпого занпмавалп умоветЬ па дър-
жавнптЬ мжже въ Ггьлгария, именно призпаване полптичес-
ката и църковпа независимость па Българпя. До сега на тЬзн
думи иа Калояна не се е отдавало въ иауката никакво зна-
чение, като се е маслило, че 1Ь сж политпческа хитрость и
пеистипа, съ която Калоянъ е дирилъ да панрави папата по-
отстжпчнвъ на своптЬ искания. Ето какъ се изказва по това
Голубппски: „Чтобы побудить папу къ скорейшей рЬшпмости,
опъ съобщаетъ ему, неизвестно — дЬйствителную правду или
нарочно придуманную нмъ ложь, что къ пему засылаютъ
греки, предлагая короновать его царскимъ вЬнцомъ и сдЬлать
его архиепископа патриархомъ."2) Лесно е наистипа да се
предположи, че вънроспитЬ думи иа Калояна, конто пийдЬ
не сж памиралп потвърждепие, сж били само прЬдпазпачени
да пронзведатъ ефектъ. НашитЬ документа идатъ обаче сега
да докажатъ, че тЬзи думи на Калояна сж били голата дЬй-
етвителность и че на тЬхъ трЬбва да се отдаде значеппето
п оцЬнката, конто имъ се припадать. Ето какво четемъ по
това въ честоспоменувапия спнодалепъ актъ: „Съ нашествието
па народить се уничтожи величието на царството и нерарше-
ството въ щастливия нЬкога Цариградъ, а архиереитЬ се
пръснаха иа разни страии, оть конто повечето измрЬха на
чужбина; властьта пъкъ на царството па западь се завзе въ
опова врЬме почти цЬлата отъ българитЬ, когато и самиятъ
византийски императоръ, като избЬга отъ Цариградъ при-
б’Ьгпа до тЬхъ, а тогавашпиятъ царигралски патриархъ (той
бЬше Поапъ Каматерь) вл’Ьзе въ прЬговори съ царя на бъл-
гаритЬ и съ самня български патриархъ".3) Зпачи, фактъ е
неоспоримъ, че въ 1203 год. внзантнйцитЬ влйзли въ прЬго-
вори съ царь Калояна. Царнградскпятъ патриархъ Поапъ Ка-
’) August Theiner, vetera monuinenta elavorum meridionalium. Romae.
1*63. I p. 21.
s) Голубинскш, цит. съч. стр. 268.
’) Ср. тукъ стр. 52-54. 55; сжщо писмото па Хом. тукъ стр. 46, 47.
Приносъ къмъ исторического изворозиание на България и пр. 29
матерь завелъ лично приговори не само съ българскпя царь,
но и съ бьлгарския патриархъ, яЬщо, което показва, че при
това сж се третпрали не само политически, но и цьрковни
въпроси. СлЬдователно, думитЬ на Каюяна, че гърцитЬ пра-
тнли своя патриархъ и му предлагали корона цхрска и патри-
архъ, сж папьлно вЬрпи и отговарящп на дЬйсгвигелностьта.
Но пне зиаемъ сжщо така огъ Акрополита, че когато Цари-
градь е билъ обсаленъ и застрашень огъ латинцигЬ, импе-
раторъ Алексий III избЬгалъ къмъ българската граница,
дошьлъ прЬдь Пловдивъ, конго тогава билъ още византийски,
но жителигЬ па крЬностьта отказали да го приематъ, и той
се отправить тогава за Моспнополъ (сега въ развалини
при Гюмурджгша) и, когато този градъ билъ завзеть оть лати-
uurfe, — за Солупъ и отъ тамъ за Кориигъ.1) Сжщо и патри-
архъ Иоанъ Кхматеръ избегать къмъ бьлгарската граница
и се установили окопчагелио въ крЬпостьта ДцмотикаЛ) Това
заобпкалиие на нзгоиеияя цариградски императорь и па пат-
риарха около бьлгарската граница не' е могло, разбпра се,
да бжде случайно и безъ смисъль, а е «мало свояга опре-
деленна цЬль, именно — завеждапе на прЬговорп за спечел-
ваие па бьлгаритЬ, едпичкигЬ, огъ конго имиераторътъ е
могъль тогава да получи ефпкаспа помощь. ЦЬльта и пасо-
ката па т fe.ru приговори се ироиснява папино огъ това, което
нише Калояпъ на папата, отъ дапнптЪ па пашигЬ документа
и оть тогавашното международно положение.
ЗабЬ.тЬжителпо е, нанстпна, съгласнето на приведепитЬ
три пзвЬстпя по отношение на хронологията. Т-Ь п трптЬ
отпасять казанитЬ събнтия и спошеипята между Византия и
Калояпа въ първата половина па 1203 год. Обаче, ние трЬбва
да се спремъ но-подробно на хронологията на прЬговорнтЬ.
Споредъ Акрополита имиераторътъ се отправилъ и заобика-
лялъ около бьлгарската граница ведиага слбдъ избЬгването
си отъ Цариградъ, зпачи огъ 18 юлий 1203 година шггатъкъ.8)
Нашита документа така сжщо поддържать, че ведиага съ
избйгваието си огъ Цариградъ Алексий III прибЬгналъ при
българигЬ; по отношение пькъ на врЬмето на прЬговоритЪ,
*) Acropolita, ed. Heisenberg. Mlinchen [903 p. p. 6,e; 8—10; 12—13.
?) Ibid. p. II.
’) Ilertzberg, Geschicbte der Byzanliner und des osmanischen Reiches.
Berlin 1883 стр. 337—358.
30
Д-ръ П. Никовъ
конто водЬлъ патрпархъ Иоанъ Каматеръ съ българскпя
царь и съ българскпя архиеппскопъ, тЬ говорятъ доста общо, но
ыоже да се заключи, че такива прЬговори е имало сл’Ьдъ
пзбЬгването ча Алексии III отъ Цариградъ, който, споредъ
свидЬтелството на документитЬ, самъ прибЬгналъ при бълга-
рптЬ. Писмото па Калояпа до папата е писано въ втората
половина на юния, защото отъ едно писмо на архиеппскопъ
Василия до папата е извЬстно, че архиепископъ Василий, който е
трЬбало да завесе въпросното писмо па Калояна, на 4 юлий
1203 година е билъ въ Дурацо на пхть за Римъ;1) а отъ
Търново до Дурацо може да се смЬтне около едва седмица
пхть. Зпачи, споредъ това въпроснитЬ прЬговори сх ставали
пр-Ьди втората половина на юпий 1203 година. ГърцитЬ,
казва Калоянъ, се научили за прЬговоритЬ му съ папата отъ
архипресбнтера Доминика, който прЬзъ 1202 год. е билъ
изпратепъ отъ него обратно за Римъ съ отговоръ на папското
писмо, та изпратили своя патрпархъ да прЬговаря. Значи,
прЬговоритЬ сх започнали извЬстно врЬме слЬдъ замппаването
на Доминика отъ Търново, т. е. слЬдъ 1202 год. ОсвЬнъ това,
обстоягелството, че императоръ Алексий Ш се унизилъ до
тамъ, да праща своя вселенски патрпархъ при българскпя
царь, а и българскиятъ отказъ, показва, че той се нампралъ
въ даденпя моментъ въ голЬма нужда и че той искалъ па
всЬка ц’Ьна да спечели бьлгаритЬ. ПрЬговоритЬ между Калояпа
и папата сами по себе си не сх могли да бхдатъ лотпвъ за
това поведение на визаптийцптЬ, защото българптЬ (Петъръ
и АеЬнь) и по-рано сх водЬлп безуспЬпиш прЬговори съ гер-
манским императоръ и сх се ыхчнли да влЬзатъ въ прЬговори
съ папата, безъ да пзплашатъ съ това нЬкога тъй много гьрцитЬ.
Още по-вече, че въ даденпя моментъ, когаго Домпнпкъ отпвалъ
въ Римъ прЬговори гЬ били още въ самото начало безъ вЬкакъвъ
още резултатъ. Обаче. прЬговоритЬ на Калояпа съ Римъ въ
свръзка съ похода па кръстоносцитЬ противъ Цариградъ се
явили като едва голЬма опасность за Византия. Войската и
флотата па кръстоносцитЬ отъ мЬсецъ априлъ се нампрала
на пхть противъ Царпградъ. Па 20 априлъ 1203 г. кръето-
носцптЬ завладЬли Дурацо, на 26 май напускали о-въ Корфу
и прЬзъ Егейското и Мряморпо море се явили въ Босфора,
’) Theiner. op. cit. I p. 28.
Привосъ къмъ историческою изворознаиие на България и пр.
хЬто на 27 юний завзели Скутари (Халкедонъ) па азиатская
бр4гъ, съ цЬль да го пзползувать като база на военнитЬ дей-
ствия противъ Цариградъ.1) Тази именно опасность е могла
да накара имиераторъ Алексия III да изпрати самия вселенски
патриархъ при ноз'ЬгЬ на българския царь и на българския
архиеписконъ съ мисия да ги спечели на страпата на Визан-
тии. Огъ тази гледпа точка тр'Ьбва да се приеме, че приго-
ворите между Византия и България, за конто говори Калоянъ
въ писмото си до папата, сж се състояли следъ започване на
кръстоносната експеднция ср1щу Византия и особено следъ
превземането отъ кръстоносците на Дурацо, отъ което визан-
тийците се силно стреснали и наченали бързи и всестранни
приготовления за война. Знача, те сж се състояли следъ първата
половина па анрилъ мбсецъ; понеже видехме, че тб сж били
и преди втората половина на юний, то слЪдва, че те сж се
състояли въ врЬмето отъ средата на априлъ до средата на
юний 1203 година, а най-вероятно къмъ началото на този
перподъ, т. е. още прЬзъ втората половйна на априлъ.
Отъ казаното става явно, че по отношение хронологията
па претворите пашите докумепти, ако и да се съгласяватъ
изобщо и въ груби чърти съ писмото на Калояна, въ подроб-
ности, изглежда, не се съгласяватъ. Защото, докато последното
ги поставя преди средата па юний. пашите документа ги
отнасятъ следъ срЬдата на юлнй. Обаче, това е само на гледъ.
Следъ изведеното нема пужда да се доказва, че хронологиче-
ски гб данни отъ писмото на Калояна не подлежать на ппкакво
съмнение. Съ пълпа сигуриость може да се приеме, че визан-
тийците прптиснати отъ кръстоносците, между апрнлъ и юний
1203 г. влезли съ Калояна въ претвори за споразумение.
Колкото се огнася до хронологические данпи на пашите
документа, ппе казахме по-горе, че сж доста общи. Те могатъ
и треба да се разбирать така, че претвори сж се водили както
преди, така и подпръ избегването на императора Алексия 111
отъ Цариградъ (1 / юлпй). и ето защо. Въ приведеното по-горе
место отъ синода.ишя актъ, което се отпася тукъ, се казва,
че патриархъ Поанъ Камагеръ влезълъ въ преговорп не само
съ българския царь, ио и съ българския архиепископь. Послед-
нилтъ билъ отъ 4 юлий въ Дурацо па пжть за Римъ, а се
’) Hertzberg, цит. съч. стр. 355.
32
Д-ръ П. Никовъ
върналъ въ Търново едва прЬзъ августъ, когато таыъ билъ
вече пристигналъ папскнятъ легатъ Иоанъ Каземарннски.1)
Така че въ първо врЬме слЬдъ пзбЬгването на Алексия III
отъ Цариградъ патрпархъ Камагеръ пе е могълъ да прЬго-
варя въ Търново съ архиеппскопъ Василия по простата при-
чина, че този се намиралъ въ Дурацо, а прЬговоритЬ пе ск
търпЬли отлагане. Споредъ това, прЬговоритЬ па нашитЬ доку-
мента ыогатъ да се отнесатъ по-рано, прЬди още Василий да
б'Ь замина.ть отъ Търново и, слЬдователпо, да се отождестватъ
съ прЬговорптЬ огъ Калояповото писмо. Обаче, отъ сжщитЬ
наши документы слЬдва неизбежно, че прЬговори е имало и
слЬдъ като Алексий III избЬгалъ отъ Цариградъ и „прпбЬгналъ
до българптЬ1*. Самого негово заобикаляне около българската
граница, за което свтЬтслствува, както видЬхме, и Акро-
полптъ, показва, че топ се падЬвалъ да склони българптЬ да
му помогнатъ още по-вече, че прЬди кратко врЬме той бЬ
подии, вече ведпажъ прЬговори съ тЬхъ; а за това е трЬбало
да прЬговаря съ тЬхъ. Прочее, може да се приеме съ зпа-
чигелпа спгурцость, че Алексий не само прЬдп, по и подиръ
изгонвапето си отъ Царпградъ се оппгалъ да се споразумЬе
съ Калояпа; слЬдователпо, че прпведепигЬ извЬстпя не си
противорЬчатъ. а се взаимно попълватъ.2)
’) Tlieiner, Op. с. I, р. 2^, 29, 27.
За полнота трЪба да кажемъ още слФдното. Статията пи б’Ьше вече
свървтена, когато ни ладна въ р&ка статията иа г. Бдласчева, Изъ древности г!
нъ Охридъ, печатана въ я, „ Пародии Права4*, бр. 82 отъ 23 анрил к 1916 год,
Тр1ба да эабЬлЬжимь, че отъ нашит! документи не може да се заключи, че въ
1203 г. (пе въ 1204 г.) изб!га.1иягъ отъ Цариградъ византийски императоръ
Алексий III заб!гчалъ въ България въ Търново, а само, че забЬ| налъ къмъ бьлгир-
ската граница, къмъ Бьдгария, до номощьта па бы га риг!. Изразъгъ париира
ёхйод т;роаг?раре (прибегла ,ъ нататъкь) и — ^xeivotj пр&огйраре (нрибЬгиалъ
до т!хъ, до тёхпата [па българитЬ| помощь), което показва, че Хоматиаиъ не
държи за точностьта му. ОснЬнъ тона, Хоматиаиъ говори общо. Отъ казипия
изразъ фило.южки не може да се заключи непременно, че Алексии Ш заб!г-
палъ въ Быгария; така слицо може да се заключи, че той е забЬгналъ къмъ
българската граница, до номощьта на бългярит!. Каю се земе, обаче. прЬдъ видъ:
1) че историкътъ Акрополить (рр. 6, 8 — 10, 11 — 13), като съобщавя, че имне-
раторътъ сл’Ьдъ избЪгването г и отъ Ц-адъ се отирав илъ къмъ българската гра-
ница (до Нлондивъ), ие казва ншцо затова, че ампер. отищълъ въ самата Бьл-
гария въ Търново; 2) между народ ноте тогавашно поюжение: че пр!дъ видъ
уенЬха па крьстоносцитЬ ирТ>дъ Ц-дь царь Калояиь 6!ine вече се рЪшилъ окон-
чите.1! ио да тръгие съ Римъ и латинцит!; а въ такъкъ случай, че Алексий III
би се изложил ъ па год!ма опасность — да блдо задържаиъ отъ Калояпа — ,ако
се OTiipautiiie за Търпово и се нос1ав!ше въ ржцЬтЬ па слщия, rptoa да се
приеме съ нълна сигурность, че изразътъ па Хомдтиана трЬба. да се ралбпра
така, че Алексии III слЬдъ изб-Ьгванието си отъ Ц-дъ па 17 юлий 1203 год се
отиравилъ не въ Болгария въ Търново, ио къмъ българската граница и понскалъ
съдЬйствието иа българигк
Приносъ къмъ историческото нзворознание иа България и пр. 33
За да изпжкне прЬдъ насъ въ пълпото свое значение
този новъ фактъ нзъ дейностьта на Калояна, ние треба да
хвърлиыъ единъ б’Ьгълъ погледъ върху хода на събитията отъ
онова вр'Ьме, свързапи съ него.
Въ безъ брой кървави и победоносна боеве и сражения въ
врЬмето на Петра, ЛсЬня и Калояна търповското царство
б1шё си извоювало фактически правого на сжществуване.
Обаче, формалпо все още му липсваше това право. Въпр1ки
всички усилия не се удаде ни на Петра, ни на Ас4ня да
постигпатъ признаването на царството отъ п4коя м4родавпа
сила. ПрЬдъ видъ силата иа традицията и на исторического
право въ средн ит!. Быкове това е било най-належаща необхо-
димость. Его защо тя образувала една отъ главните грижи
на царь Калояна. УбЪдплъ се, че отъ впзантийците не треба
да се очаква н'Ьщо въ това отношение, Калоянъ обърналъ
последит!; си на западъ и използувалъ първия удобенъ случай,
който му се представилъ, за да постигне жадно преслйдва-
ната цель. Известии сж дългогодпшнитЬ, търпелпвн пресовори
между Римъ и Търново по този въпросъ, конто най-подиръ
се завършили съ триумфа на Калояна и съ признаването на
нолнтическата и църковна независимость на България отъ
папата. Тези преговори сж вьрвели ту въ по-бавио, ту въ
по-усилено темпо и сж се развивали подъ влпяппето на окол-
нитЬ събития. Те се паченалн къмъ началото на 1200 год.,
когато въ Търново пристигналъ архипресбитерътъ Домипнкъ,
гръцки униатски свещепикъ, съ папско писмо до Калояна отъ
14 декемврий 1199 год. Отначало Калоянъ пе се довЬрявалъ
па Доминика поради пеговия гръцки произходъ и го задър-
жалъ при себе си около две годной. Между това събитията
налагали своего. Мирътъ между Византия и Калояна прЬзъ
1201 год. пе донссе дългоочакваното формално признаване
на българската църковна и полптическа независимость отъ
Византия.1) Византинците се поназвали недостжпни. Отъ друга
страна настжппли събития, конто правели сближенного съ
Римъ по-желателпо за Калояна. Начинали се недоразумения и
войпи несполучлпви съ Унгария.2) Така, едва прЬзъ 1202 год.
') Иречекъ, Ист. болг. стр. 310. Успенскш, Обраэоплше стр. 208 сл.
’> Ср. моята статия въ „Списапне" па Бълг. Акад. III (1912) стр. 127.
Списание на Българссата академия, Книга XX. 3
34 Д-ръ П, Никовъ
Доминикъ билъ отправенъ обратно за Римъ, придружепъ отъ
еписюгна браничевски Власий съ писмо до папата отъ Калояна. *)
Настжпила 1203 година. Най-важиото събитие, което се
случило нр'йзъ тази година и което оказало най-силно влияние
на всичко друго, е била експедицията па кръстоносците про-
тивъ Византия, водепа отъ венецианския дожъ Енрико Дап-
доло. Потеглила ужъ за освобождение па Божи гробъ отъ
иев'Ьрпит’Ъ, тя била насочена отъ хитрил венециапецъ про-
тивъ Цариградъ. Алексий IV, синътъ на бившия императоръ
Исаака, свалепъ и осл^пенъ отъ брата си Алексий III, се
присъедииилъ сжщо къмъ кръстоносците, съ конто се спора-
3}м4лъ да му помотпатъ да заеме царпгратския пр^столь. На
20 априлъ кръстоносната флота завладела Дурацо и се отпра-
вила подцръ това за Корфу. На 25 май папуснала този о-въ
и потеглила направо срйщу Цариградъ, проникнала безир!,-
пятствепо въ Босфора и на 27 юний завзела Скутари па
азиятскпя брйгъ, като база за военпитЬ действия. Съ 1 юлпй
наченали пеприятелствата и нападепието прогивъ самия Цари-
градъ.2)
Кръстоносната експедицня протпвъ Цариградъ докарала
визаптиискит’Ь държавпи ыжже въ голема тревога. Съ иада-
нето па Дурацо въ Цариградъ започнали бързо и съ всички
средства да се въоржжаватъ, да укрЬпяватъ ст'Ьиит'Ь па
крЪпостьта; войскови части били свикапи и иритеглепи отъ
околнитЬ провинции за защита на столицата.8) Впзаптийската
дипломация така сжщо не стояла бездетна. Главного си вни-
мание тя обърпала иа съсГдното българско царство. Тя впж-
дала, че бърза и ефнкасна помощь прогивъ кръстопосцгп'Ь е
могла да се получи въ опова вр^ые само отъ българите.
Тя правилпо схващала, че това сжщото българско царство
въ съюзъ съ кръстоносците можело да папесе смъртпия ударъ
па Византия. Тя знаела, както и Калоянъ самъ признана въ
нисмото си, че Калоянъ се памира въ прГговори съ папата
и требало да се опасява, че едно споразумение между т-Ьхъ
пуЬло да има, особено въ дадения моментъ, политически
последствия, твърде врЬдни и застрапштелни за Византия.
Ето защо, тя грЬбало да бърза да спечели България на
!) Иррчекъ, op. cit. р. 312. Успенски, ор. е. 212.
Hertzberg, op. cit. р- 355, 357.
•) Hertzberg, ор. с. 356.
Приносъ къмъ исторического изворознание на България и пр. 35.
всЬка цена. Ето какъ е стачало възыожно, впзантийскиятъ
императоръ и вселевскиятъ патриархъ, който до тогава се
държали на такъва недостжпна висота спрЬмо България,
слезли отъ своята ввсочнна и ставали пе само достжппи за
българскитЬ искания, по се упизили до тамъ, че сами тЬ
почнали да молятъ да задоволятъ тЬзи искания. ВизантийцитЬ
сж знаели, кое е било тогава най-горещото и съкровено
желание на Калояна, така че т1. мислЬли, че иматъ въ
ржката си срЬдството да го спечелятъ. Самъ вселенскиятъ
патриархъ Иоанъ Каматеръ лпчно се явилъ въ Търново и
завелъ приговори съ царь Калояна и съ архиепископъ Василия.
Огъ името на пмператоръ Алексия III той прЬдложплъ на
Калояна царска корона, а па Василия — патрпаршеска титла,
т. е. признавапе българската иолнтпческа и църковна незави-
симость.1) Това е било между половпната па априлъ и по.ю-
впната па юиий 1203 год.8) За нръвъ пжть отъ основанието
па търновското царство Византия се съгласявала да прпзнае
българската държава и църква.
Царь Ка’лоянъ се намиралъ вече пе прЬдъ миража, но
пр’Ьдъ д-Ьйствителиостьта иа своята мечта. Достатъчно било
да посегпе, за да я осжществи. Той е билъ поставенъ на
кръстопжть.
Ио, врЬмепата се бЬха изменили. Опова, което било
нЬкога желателно за царь Калояна и недопустимо за Византия,
сега ставало палежаща необходимость за послЬдията, а отъ
съмните.тна полза за българскитЬ интереси. Кръстоноепата
експедпцпя тежала пе само върху Византия, по и върху Бъл-
гария. Съ пе по-малко очаквапие п напреженне слЬдЬлъ
нсйнпя ходъ и самъ царь Калоянъ. Защото отъ пейппя изходъ
вависЬло твърдЬ много неговото положение и поведение. Кол-
кото и благоприятен да сж били византийскитЬ предложения,
ако и да сж зад >волявали мечтитб на Калояна, при тогава-
1ЯИОТО положение той е счпталъ за вредно и опасно да ги
приеме. Т’Ьхиото приемане би озпачавало, той да се ангажира
въ известна степень съ Византия, защото отстжпкитЬ иа
Византия ие сж били, разбира се, безвъзмездни, а сж били
свързапи съ известии задължеиия за него. Но освЬпъ това
-------- ,
’) Thciner, op. с. I р. 21. Сжщо синод, актъ тукъ стр. 54, 55 и писмот0
па Хомат. тукъ стр. 4Г>, 47.
Ъ Ср. тукъ ио-гор! стр. 38.
3*
36
Д-ръ П Никовъ
едно съглашение съ Византия при тогавашнитЬ условия би
озиачавало само по себе заемане позиция противъ кръстонос-
цптЬ. Въ такъвъ случай Калоянъ би се поставил-!, между двЬ
вражески латински сила — отъ ci вер ь унгарцигЬ, съ конто
се намиралъ въ война, а отъ югъ кръстоносците, а освЬнъ
това още и срЬщу враждата на измамения въ надеждитй си
римски папа. Отъ друга страна Византия не е била за него
страшна, нито пъкъ силна. Той билъ прЬмъ свидетель на
нейпото постепенно разлагание. Тя 6Ь изгубила въ него-
витЬ очи своето iiiKoramno обаяние. При това положение
Калоянъ прЬдпочелъ да държи очаквагелно поведение и да
чака развитието на събитията. Той вннмателно се пре in 1звалъ
да тръгпе по тоя или оня пать. Той прЬговарялъ съ патриарха
и императора, безъ да довежда прЬговоритЬ до единъ оконча-
теленъ и рЬшителенъ край, по и безъ да ги отблъсва. Обстоя-
телстиото, Д'Ьто императоръ Алексий III слЬдъ избЬгването си
отъ Цариградъ се навъртвалъ около българската граница и
прЬговарялъ съ Калояна, показва, че Калоянъ пе отблъсналъ
СъвсЬмъ впзантийскптЬ предложения, а все оставилъ у внзан-
тийцитЬ изв-Ьстпа надежда за сиоразумЬпие. Това поведение
му се налагало иначе и затова, че прЬговорптЬ съ папата пе
бёха дали още н-Ькакъвъ резултатъ, а не е било известно,
какъ ще се развиять по-пататькъ събитията.
Между това събитията се развивали бързо. Отъ 1 юлий
кръстопосцитЬ пачепали енергнчно да дЬйствуватъ противъ
Цариградъ и пропадали внзаитийската флота. На 5 юлпй
било нападнато и прЬвзето прЬдградието Пера, отъ 11 се начи-
нало иападепието па старня градъ, а иа 17 юлий послЬдвала
главната атака. Некадърпиятъ Алексий III, прогивъ когото
пародътъ пачепалъ да негодува, пе дочакалъ изхода на бор-
бата, но прЬзъ сжщата нощь се качплъ на корабъ и позорно
избЬгалъ въ Дебелтъ и on, тамъ къмъ българската граница.
На 18 юлпй въ Цариградъ е билъ издигнать за императоръ
подъ покровителството на кръстоносците Алексий IV.1)
Събитията карали Калояна да бърза. Отъ папата дълго
вече не идвалъ пикакъвъ отговоръ и Калоянъ губЬлъ вече
търпение. За да ускори работа га той рЬшнлъ, може бп, во при-
мера на императора, да изпрати самия свой архиеписконъ
Василий въ Римъ. Сега, когато Дурацо е билъ завзетъ отъ
*) Hertzberg, ор. с. р. 357 358.
Приносъ къмъ историческою Мзиорознание на България и пр.
кръстоносцитЬ, това предприятие изглеждало по-лесно изпъл-
нимо. На 4 юлий архиеписконъ Василий се явилъ въ Дурацо
на пжть за Римь. Но той не можилъ да продължи пжтя си,
а се върналъ. Въ Търново той памЬрилъ папския легатъ Иоанъ
Каземарннски, който му донесълъ архиепископски палиумъ
и папско писмо до Калояпа. Калоянъ вржчплъ на поел 1>дпил
клетвена грамота, че подчипява България и българската църква
на вЬчни врЬмепа на римския прЬстолъ. СрЬщу това папата
трЬбало да му прати корона и нздигне архиеписконъ Василия
въ патриаршески чииъ.
Папраздпо императоръ Алексий III слЬдъ избЬгвапето си
отъ IJipurpajfb заобикалялъ около българската граница и се
мжчилъ съ нови прЬговори да сиечели Калояна. Ако това не
е било възможпо по-рапо, сега то е било изключепо. Калоя-
новата политика бЬше зела вече една опрЬдЬлена насока.
ПрЬзъ февруарий 1204 год., прЬди още да получи огъ папата
корона, той предложиль па кръстоносцитЬ помощь отъ 100,000
души войска ва прЬдстоещия имъ походъ срЬщу Царигоадъ,
съ условие да призпаятъ царетвото му.2) Калоянъ бЬше избралъ
вече пжтя, който водЬше къмъ Римъ.
Обрисуваннятъ моментъ е безсъмиЬнпо единъ отъ най-
интереснитЬ и пан-характерпптЬ момепги отъ дЬйпостьта на
Калояна. Ние виждаме, съ какво дипломатическо изкуство и
прЬдпазлнвость се отнася той къмъ събигияга. Той не бърза
да се апгажцра въпрЬки пай-голЬмпгЬ и прЬлъстнтелпи изгоди
и переспективи, третира и съ двЬтЬ страна, очаква развигието
па събптията и пакрай избпра по-дългия, по по-епгурния пжть.
ПрЬговоритЬ за споразумЬпие и сближение между Византия
и Калояпа прЬзъ края па про.гЬтьта 1203 год. идватъ да
хвърлятъ свЬтлина и пн обленить въ извЬстна степень и гръко-
българскпя съюзъ между тракпйскшЬ градове п Калояпа прЬзъ
1204 год..’) ТЬзи прЬговори съетавятъ едппъ видъ прЬд-
говоръ къмъ сьюза. ЗабЬлЬжителпо е, само това ще кажемъ
тукъ, че они, който въ Г203 год. е водилъ прЬговоритЬ,
патрпархъ Поапъ Каматеръ, прЬзъ 1204 год. се намяралъ въ
крЬпостьта Димо гика,4) която е запмала видно мЬсто въ съюза
съ Калояна, и епгурпо не е билъ безучастепъ въ този съюзъ.
’) Thciner, ср. с. стр. 28, 29, 27.
2) Иречекъ, История болгаръ стр. стр. 816.
3) Злагдрскн, цит. съчимение.
4) Acrojiolite р. II.
38
Д-ръ П. Никовъ
*
* *
llo-нататъкъ. РЬшението на охридския сиподъ по въпроса
за бьлгарскитЬ епископп, ржкоположени отъ търповската църква,
показва, че стаповището на охридската църква се е различа-
вало отъ онова на вселенската патриаршие. БългарскитЬ епи-
скопи били провъзгласени отъ него само за лишени отъ своитЬ
епархии, не обаче и отъ своего архиераршеско достойнство.
ТЬ останали и по-нататъкъ въ общение съ охридската църква,
а ржкоположенитЬ отъ тЬхъ дпакони и свещепицп останали
дори по служебпитЬ си мЬста. Съ това свое рЬшение охрид-
ската архиепископия е идеала косвено да признае самостоя-
телната търновска църква. Защото, ако не я признавайте за
канонична и законна, тя щЬпте да откаже да влЬзе въ общепие
съ поставепптЬ отъ нея духовни лица, или попе щЬше да го
изтъкне между недостатъцитЬ на послЬдпитЬ. А такива недо-
статъци се изтъкватъ само слЬднитЬ два: 1) че казанитЬ
архиереи заели своитЬ епархии прпживЬ на своитЬ прЬцпестве-
ннци, н'Ьщо, забранено отъ канопитЬ и 2) съ съдЬйствието па
свЬтската власть. За нЬкаква незаконность на църковпата
власть, която бЬ ги поставила, не става нито дума, не се
нрави пито намекъ.
Разбира се, че едно такова рЬшеппе на охридската архи-
епископия, съ което косвено се признавайте търповската църква,
тогава когато цариградската вселенска патриаршия не я призна-
ваше, е било единъ твърдЬ благосклоненъ и благопрпятепъ.
актъ къмъ България, още по-вече, че охридската църква съ
основанието иа търповската независима църква е била ие
по-малко ощетеиа отъ цариградската. Това поведение па охрид-
ската архиепископия е било въ връзка съ политического поло-
жение на работитЬ въ опова врЬме. Както въ срЬдпитЬ вЬкове
пе може и да се мисли другояче, освЬнъ църква и държава
яко прЬплетени една въ друга, така че интереситЬ на държа-
вата сж били интереси и па църквата. За да ни стане ясно
това поведение па охридската църква, нужно е да устаповимъ,
кога е било то нроявено.
Сиподалниятъ актъ, както и писмото сж писапи близко
едно слЬдъ друго, въ врЬмето, когато Димитрий Хоматианъ е
билъ охридскп архиепископъ, а Василий Педпадитъ митропо-
литъ на Корфу, освЬнъ това и въ врЬмето па деспота еппрски
Прииосъ къмъ историческою изворознание на България и пр, ду
Теодоръ Дука Комнинъ.1) Споредъ изслЬдванпята на Дринова
Хоматиаиъ е станалъ охридски архиеписконъ къмъ края на
1216 или въ началото на 1217 гос, а умр-Ьлъ скоро с.гЬдъ
1234 год.2) СлЬдъ Василий Педпадита иослЬдвалъ въ 1219 год.,
като неговъ наслЬднпкъ и корфускп мптрполитъ, Георги Бардапъ.
Деспотъ Теодоръ е царувалъ пъгсь отъ 1215/1216 год. до 1230
год. Отъ тукъ слЬдва, че нашит-Ь документа сж съставепп
между 1217г. и 1219 г. или по точно въ едва отъ годппитЬ
1217 и 1218.3) Въ коя отъ гЬзи двЬ годинп трЬба да се
отпесатъ тЬ, ще пи покаже едпнъ кратъкъ разборъ па събитията
отъ онова врЬме въ свръзка съ едипъ фактъ, съдържащъ се въ
нашитЬ документа. Този послЬдпиятъ се състои въ сл'Ьдпото.
Между съображенията, конто сж ржководили охридскпя
сиподъ при рЬшаването на въпроса за българскитЬ еписконп,
въ сннодалппя актъ се привежда и сл'Ьдпото: „При това пи
упжти и съобщеппето на благочестивая и хрпстолюбивъ иашъ
господарь мощнпя и великъ Теодоръ Дука Компенъ, напра-
вепо иамъ отъ светЬйшпя епископъ илприйскп илп янписки,
нашъ въ Господа обичепъ брать и съслужитель, което ни
чодканн да бждемъ снисходите л ни въ прЬдстоещия
вьпросъ“.4) Това снисхождение е могло да бжде въ свръзка и
съ огледъ само на отпошенията на деспотъ Теодора съ съсЬд-
пото българско царство. Защото съ рЬшенпето на охридската
архиепископия на първо мЬсто я най-снлно щЬше да се засЬгпе
иоложеппето на българската независима църква, а съ това и
на държавата българска; това рЬшение трЬбваше неминуемо
да опрЬдЬлп нейпото становище спрЬмо послЬднята, да уста-
нови отпошенията помежду имъ. Това, а и обстоителството, че
рЬшението е било зего снпсходптелно и благоприятно прЬди
вспчко именно за българската църква (защото, колкото се
отпася до епископитЬ, тЬ и тъй губЬха своитЬ епархии),
показва, че тукъ именно се крие причпната па сппсхождепието.
Знача, въ даденого врЬме деспотъ Теодоръ Епирскп е под-
държалъ и се грпжилъ да поддържа приятелем отношения съ
Вългарпя. Това е било, обаче, възможпо само слЬдъ въца-
рявапето па Пвапъ АсЬнь II. (1218 —1241).
’) Ср, синод, актъ тукъ стра. 56. 57 сл.
2) Ср. сьчинепиягя на Др и нова т. I, стр. р. 596, 620, 621, 628, 62Э.
а) Васильевский (Оби. бол г. натр. стр. 22), като ие :шае съдържаиието иа
пашит-Ь докумепти, е наклоиенъ да ги отнесе ио-рано, въ врЪмето ра Калояиа.
4) Ср. синод, актъ тукъ стр. 56, 57.
40
Д ръ П. Никовъ
НрЬдшественикътъ на послЬдния, Борилъ е билъ тЬсенъ
приятель на латинцитЬ, враговегЬ епирски. Още деспотъ Ми-
хаилъ I Епирски билъ неприятель на латинцитЬ и въ съюзъ
съ СтрЬзъ се борилъ противъ тЬхъ въ Тесалия и Македония.
Въ Македония той се явявалъ освЬнъ това и като врагъ на
Борила, първо, защото е билъ съюзникъ на СтрЬза, смъртния
врагъ на Борила, а и защото аспириралъ, та и завладЬлъ
земи български, загубепи прЬди малко отъ Борила и конто
сжщиятъ търсплъ да спечели обратно. Така, прЬди априлъ
1217 г. епиротитЬ завзелп Скопие.1) ОсвЬнъ това, Борилъ
билъ тЬсенъ съюзникъ и приятель на латинская цариградски
императоръ, а слЬдов., врагъ на враговегЬ на сжщия. НаслЬд-
викътъ на Михаила, деспотъ Теодоръ, продължилъ тази поли-
тика. Както е известно, той прЬсрЬщпалъ 1217 год. новпя
латински императоръ Петъръ Куртене, който прЬзъ Албания
и епирскитЬ македопски владЬпия искалъ да си открие поб'Ьдо-
носио пжтя за Цариградъ, и му нанесълъ пълно поражение.
Въ сраженного императорътъ падналъ убита.l 2)
Обаче, докато бьлгаро-епирско приятелство при Борила
е било невъзможно и не се е постнгпало, то станало факта
при наследника на сжщия Ив. АсЬнь II. ИзвЬстпа е мпро-
любивата и мека вжтрЬшпа и въпшна позитива на този бъл-
гарскн царь, насочеиа да спечели вътрЬшни и вкнпши прия-
тели. Сближение™ между АсЬня и-Теодора се налагало отъ
хода на събитията. Теодоръ е билъ, както казахме, врагъ на
латиицптЬ. АсЬнь пъкъ не е могълъ да очаква оть тЬхъ я отъ
унгарцитЬ, покровители па неговия врагъ и прЬдшественикъ
Борила, когото той съборилъ, пищо добро. Така че самото
положение иа пЬщата още отъ първяя момента сочело единил
иа другая, като естествени съюзпици. Между тЬхъ билъ
сключеиъ наистииа съюзъ, запечатапъ и съ женитбата па
Тодоровия брата Мануила за Мария, иезаконага дъщеря на
АсЬпя.3) При тогавашното положение най-вЬроятпо е, че сбли-
жение™ мЬжду двЬгЬ страни е сгапало въ пачалого па АсЬ-
невото царуване, когато сжщиятъ пай-вече е трЬбвало да
l) Pitra, op. cit. VI р. 2GI_
MtZtapdxt^, ‘lazopia той BaaiXsfo'j TiJj; Nixafag xal тоЗ веопотйтоа nifc
’Hxefpco. 1898 стр, 62, 125.
3) Acropolira, cd. с., p. Ч,18-17. Васильевскш, (Обновлен!? fioirap. иагр.
стр, 23), комуто не е известно сьдържанието па няшитЬ документы, отпася
могрйшно силижеинето между АсФия и Теодора по-кьсыо, къмъ 1221 год.
Прииосъ къмъ исторического изворознание иа България и пр.
дири опора за закрЬпване на своето положение. Прпведеното
по-горЬ мЬсто огъ синодалпия актъ идва да подтвърди това
предположение и да докажи, че още въ първата година отъ
АсЬпевото царувапе се постигнало сближение и въ послед-
ствие съюзъ между търновското царство и епирското деспот
ство. Само съ това може да се облени тъй благоприятного
за търповската църква рЬшение, зето отъ охридскпя синодъ
по искането на деспота Теодоръ. Въ врЬмето на Борила снис-
хождением и благоскл шностьта па деспота Теодоръ бнха били,
панротивъ, неумЬстпи и безпрЬдметни. Понеже Пванъ АеЬнь II
е иочналъ да царува слЬдъ априлъ 1218 год.,1) то слЬдва, че
и нашитЬ документы сж писаны слЬдъ тази дата. ТЬхпото
съставяне се отпася, слЬдователпо, не въ 1217 год, а вь
1218 год., и то въ втората половица иа тазн година.
Прочее, още въ самого начало на своето царувапе вели
кпятъ АеЬнь е съумЬлъ съ своята вЬща и умЬла политика
спрЬмо епирския деспотъ и чрЬзъ сближение на азаимни
интереса, да извнка одно такова рЬшенне иа охридскпя синодъ.
което било равносилно съ признаването па бьлгарската наци-
онална независима църква отъ охридската православна църква
* *
Ако хвърлимъ сега едннъ погледъ назадъ върху каза-
ното, ще виднмъ, че нашитЬ документи разкриватъ нови важнп
и интересны страницы отъ иашата псторпя. ТЬ ни открывай.
прЬди вепчко три пензвЬстпп до сега и твърдЬ важнп моментп
отъ иашата църковпа история, именно: Турине началото на
втората независима българска църква въ първата половина
на 1186 год.; първия случай (въ 1203 год.), когато сама
Византия прЬдлага да прпзнае сжщата, и момента, когато
охридската архиеппскошш съ синодалпо рЪшеппе косвепо я
признана (1218 год). ТЬ се явяватъ, прочее, като едннъ
твърдЬ цЬиепъ пзворъ за българската псторпя, конто, благо-
дарение на недостатьцитЬ, пзгъкнагп въ началото па настое-
щата статпя, до день дпешенъ е останалъ педоетжпенъ за
пашня псторикъ и пензнолзуванъ за иашата история.
Его п саыигЬ иаметшщп съ прЬводь:
') Ср. Acropolila р. 33. Иадпяса на АсД.пя въ църквата Св. 40 м&ченици
въ 1ърно1ю у II. Срсзнснекш, Св1..Г.и1я и <амЬт1си о малиншДсгпихч. и нси:<в1ст
чыхъ тчягиикахъ. С. П. В. IH7U III стр. 310
42
Д-ръ П. Никовъ
№ 1.
'EmoTCiXij прЪс, tqv xP’llwdoavTa prjTponolltrjv Kepxopag toy neSiaClTTjy1) itepl twv
XKpoTOVTj&ivTtov пара t«w ВоиХ^ароЕЯЮхблшу tSv ind Ti}$ Za^opa; fefaX$4v«ov xal nepl
ouvaXXofyiaxGf, el 8^Xa8 8-ep.irov 4oti tqv auzov 6va 8uai Sioe^aSeX^aig auvatpS-^vat.
’Ey6yE tov кара тф 2тауе:р:тт) 8-paau8e:Xov de: yepwv si’s voOv
xa! <p:Xove:x<nv ахрфшаааЭ-а: toOtov хата Tijv exelvou той 6a:pov:'ou
rjWxeiKXv, арт: toutov auvr/yayov ёраитф тб2) теХейтеро’/, aa^s: 8:8a-
axaX:p то) лер: ё[лё aupmeaovT: ypjjadfievc; xa: outw 6:8ахт&; тб pepo;
ёцаитоО пе-ра/лп;. 01; pjv yap ejtefiaXcpjv ypafijia auvraljaaS-a: v-3v
лрб; tt;') ajjv aytcT^Ta, 86Ea; Sr/TtouH-sv yX&aaav eye:v xa: Buvaa&a:
<р&ёууеа!>а:, si; й'разйттда Bce^eneaov, fjv Si) [лета t&v dXXaw xa: itpi;
nait/TiKijv avBpelav xa: dXa^ov.xiy; 6 <рйбаоуо; аттосраКетаг ofc Bi e$
йпоуи:ои3) ёаитай те ^аЭ6р,гул, тб той XlXiovo; ёхеллга „Гу&Эт ааитб'Л
el; vouv айтс'ха paXwv xa: прб; та <po(3epd сиу un^xetva,*) ойте [xijv
ахатапХг;хто; yiyava, 8 Bi] тог; dvopeaov loti, ттрб; TTjV dvT:xe:[ievrjV
xaxlav ё^етрапг^, Tip) BaXiav ^тди, xal ойты [л:у[ла п&; 86o xaxtfiw
dvans<pr)Va <pey6[ievcv те xal anoaup:TTC|ievov. Kai yap, &y<-i p.ou Зёсптота,
ouoev epoc ye Pspappapwp'vw5) dvBpl (ypcv:o; yap Jv РтаэХраро:; iy&,
t8 Pappapov ёх рахрой)6) xal ста',’) тф nda>); арет>); nenXr^apievq) xal
Buvapeiog Хбуои xa'- ооу>:а; T'^s t’ evSov, r^s те ftupa^e- 6v oux aveyopa:,
pi) xa: 6>;8) аетЬ'л u^otetijv ivaytnyffe XiyoiQ 9-ewpecv. <o; тг, IxavAae: Tij?
i'/ aol той itveupaToj уарсто? та;9) той Xoyou xal T^; freopla; ayl^ovTa10)
тгтёриуа;, xa: uKepveipj11) voep&g yivopevov, xa: ифбЭ-ev ijpac; той; yapal
ёруорётои; брйэта, xa: кои xal e:; J+ptna; пароряа^о'лта12) 8ta тЬ той
хаЭ-’ i)pa; piou xal ttj; dpaih'a; yapal^Xov ou xal ij уХйааа 8:ттф
атор<оЭ-е:аа xal ат:Хр<оН'есаа yoawp, тф те той к'леирато; dvwS-ev ха:
хатш8-еу тф Ti); пирот’Лои аоусат:х<[;, nav xaTanXijTTe: тй dvT:pcT<oTOV,
xal хата тайте') пара тоаойтоу атохрйпте:13) той; те 6:аХехт:хой; ха:
ёпопиой; ха: той; ритора;, A^poaB-eve:; Хёу:о xal ’Аруйоуои; ха: ’Арл-
атотёХе:; ха: Z^vova;, wv TsH'puXXrjTac т8 dpcp'yXtoTTOV, napcaov dnXav&;
рета той nveupaTo; "ri); dX^B-ela; промере: xa: prjTopeue: та тт); xalP
ijid; п:'ате<о; сбурата xa: та ^cofj; ейаууеХ:ха pijpaTa xal 8:8аурата.
Оиты; ёуй) cuv^yaycv iv ёраитф t8v ©paa’SecXov14) ойто); айй'л ё^е:х6-
•лаа прй; dxpl;Je:av, ёх прйтт); [liv B-r^aBi] ypappi);, 8 Хёуета:, frpaao-
vopevo;, ё'пе:та 8ё аооте:Ха; ёаитб'л 8е:Х:а тт) хатапХг^е: Tffiv ^popep&v,
xal en:aywv ttjv ypzyiBa, xal тетрерайоут: пароро:о; yeyovio;, <b; xal
Xoyiadpevo; ргртотё рё т:;, pi) 6т: ye ауегаатт)ро'?а Xcyou pevov. йХХа
рг]6ё tppwefv ёпеатареуоу yvwpaTeuaeiev ойт<о Bi ndX:v ай -pepepi; xal
ouaavTipXenTo; ёуяЬаЭт;; &v ёро:уе 6:d те ТУ)'? йретур, o:d те ttjv aoplav,
r(; f] X“p:; yelXea: aov ёххёуита: хата тб фаХтф8г(ра’ dp’ oBv тб
') Codex fol. 28: KeSaiij. Pitra понряня на: Певагт? вместо в^рппто
lleitaSltqv. Срв, Pitra op. cit. p. 155. 430» ’) Pitra: тф. ’) Ibid: ипо^йои. '•) IK:
wwjiewx. 5) Ih.: РвРарРарореуф. 6) IK: tx₽6vW- Y“P BooXyapoig йуо»), то gdp-
0арл ... ’) lb.: xal ini tw . . . 8) lb.: xal elj йето* . . , B) IK: t^5-
IK: ox^0VT°C- n) IK: опёр vefij. ”) IK: napoipioc£wca. ,3) IK: dnoMpuivcetv
14) IK: ©paaH^Xov.
Приносъ къмъ исторического изворознаиис на България и пр. 4.3
М 1.
Послание до корфускиа митрополитъ Педиадитъ за р&коположенитЪ отъ бъдгар-
<кптГ. епископа, излФзли отъ Затора и затова. дали е по (волеио иа едно и сащо
лице да се ожени за дв4 втори братовчедке.
Ранмишлявайки винаги за дръзкия страхлипецъ у Стагирита
и старайки се да го онр-ЬдЬля споредь характеристиката па они
гениалеиъ човЬкъ, азъ го сраннихъ сега напилю съ себе си, като си
послужихъ съ случая, който ми попадна, като съ добъръ учитель и
гака послужихъ самъ на себе си за поука. Съ това. Д'1'.то прЬд
ириехъ да паииша писмо ва твоя святость, мислеики, че ичамъ
езикъ и мога да говоря, агь изпаднахъ въ дър.юсть, за кэято фило-
соф ьтъ се произнася, че е мджесво свойствеио на поетигй и
горделивцпгЬрсъ тона иъкъ, д!>то се почувствуй 1хъ неподютвепъ,
като си спомннхъ изведнъжъ изречението па Китова. „Познай себе
<и‘ и не устояхъ ир-Ьдъ страха, нито иъкъ сганахъ безстрашенъ,
което е свойсгвепо па ммжесгвепигЬ, азъ изпаднахъ въ противо-
положпия норокъ, искачъ да кажа страхлииостьт т, и така се явихъ
нЬкакъ като смЬсь отъ два порока, -достойна на укорнвапе и
освиркване. Нито общо в-Ьма, вла.дико святий, между мене, мжжъ
оварваренъ (защото години съмъ вече между българитЪ и варвар-
щината е отъ дълго вр-Ьме) и тебе, който си прЬизпълнепъ съ
вс-Ька добро гКтель, сила на елового и мудрость, духовна и св-Ьтска.
Азъ немота да те счигамъ осв-Ьнъ като високохвърчещъ орелъ за
възвисепитЬ ти думи, защото съ силата на благо.датьта на духа
въ тебъ ти разпернашъ крилетЬ на елового и умозрТ.пието, изди-
гашъ се умственно надъ облацитЬ и гледашь отъ високо па насъ,
ходещигЬ долу и ни уподобявашъ на ч -рвеи, заряди пизоетьта на
пашин жико!ъ и невежество. Твонгъ езикъ, изострепъ и лъсиать
въ двойно горнило, оггорТ. въ горнилото на духа, а отделу въ
онона на огнедшцещата софистика, поразила всичко противно, и
споредь това толкова по-вече затьмнЬва диалекгицнтФ, епотнор-
иитг> и ораторигЬ, искачъ да кажа Демостепонци, Архилоховци,
Арисготелевци и Зиноновци, на конто остротата па езика е общо-
извфтпа, колкого пр-Ьмо произнася и провъзглаея съ духа на
истипата догмитЬ па вашата iriipa и евапгелекитЬ думи и поучения
за живота. Така азъ съпоетавихъ съ себе си Трасидида (дръзкия
страхлипецъ); така азъ го нариеува.хъ съ т >чцость, като се показахъ
па пърпъ редъ, както се казна, дьрзъкъ. послЬ обаче, се свихъ
отъ боязъиь поряди емайвапего прёдъ страхогиитЬ, спрЬхъ писал-
ката и стапахъ подобепь па треперещия, поиеже си помислихъ
да не би иЪкой да ме осади, че съмъ пе само нескЬдущъ вь
елового, по и певг.жа въ мислепето. Така пакъ ти ми се яви сгра-
ишнъ и нешмтижимъ заряди добродЬгельта и заряди мхдроегьт.ч,
благо.датьта на коя го ее излива чрЬзъ устпи гФ ти гпоредъ пгалома.
Дили да остаиимъ, прочее, да се ииждаме върху такьвъ стълиъ
отъ малодушие, така че да се изпиква смущение споредъ исалома и.
44
Д-ръ П. Никовъ
ivTeuS-ev ёл‘: axrjX^s*) то:аитт,р xax:^op4v»js2) орйаЭ-са ёааореу ёаитои;,
<Ь: ха: x:w,a:v ёх той фаХр:хй>; ха: pXwaujs лрохаХе:аЙа: хатафаХра.
т- бе: Tijv eExova TauTijv e^ouoev&aa: xa: йраарйаа:, ётёрах 8’ dvaaTip
Хыаа: npoanjaapevou; ttjv dxoaToXrxrjv ttJ; dpdmjs dv8p:avTouppiav eEs
ptprpxv; тойто xavrws, еле: ot>v exsivTjg ёат! to frappetv, 8 xa: T t8v
tpopov. ’Iccu e?s -ibappoOvTa;6) dpamjTtxffls peTayptbvvupev ёаитои; то£{
той xveupaTtxov лой-ои уршратоиррг/раа:, xa: t$]v ppa^jjv тайт-^v ало-
й-apoupev, xa: pdXXopsv ef;<o t8v cjopov xa: ётпатёХХореу, ойх ёл:8е!; v
nvd Teyva^opevo:, dXXd to 8p:pu twv 4v vjpiv л pt;’) ttjv crjv aptoTi/ra
napaSetxvuovTeg ла:о:хй>'л ёх лоХХой pdp T&v awv epftpev yaptToiv, xa:
лоИ-oOpev лрй; ttjv Харф:у TO’JTtov opapetv, xa: ao: тт] toutwv optX^aa:
лг|у7), xav dxaTdXXrjXa8) vjpiv 6>s лротёЭ-е:та: лр8с Ta-jTTjV ёат! ха:
аайррата. Ейуорейа фиХаттеаВ-а: as лара Оеой, axpaoaVTCv xai ааа-
Хеито'/ ot’jXov cvtx T/js лЕатеы; xa: eopatwpa, xai avqXjjv ёхарётои 6:a-
pwp-^S, vuv pdXtOTa 8те xa: та ёхф-эХа ларрцаеа^оута: осррата, xa: у
мхха 6e8v лоХ:те:а ttjv r.af/prpiav cteoXtpndvei otd it nXrjHuvB-7|va: tjjv
dvoptav хата то eiappeXtov ei pap xa: 8-aupaaTo)s <p<OT;£e:s au Tip: Kep-
xupaiav, <oc 8-epeX:<o8-e:s 4v тайтт/J) лара той llveupaws. dXXa <pai-
vouaiv at йатралаЕ aou xa: tJ xail1’ ^p<ig oixoupevig хата тй Xoptov
xa: але:роиз[ xavra/oD той аой р:оы xa: Хорой й-eoetoij арарйррата
xai xdvTtop10) ei; tijv toutcdv SXxouaiv 4rpeaiv. 6’ aXX’ av те pwrjg
i^p&v хата той; той ейарреХ:ои й-еаройс, xa: илереиуою Tijg doB-evet’a;
i?jp<>>v, aupxaTa^aivwv vjptv 4x той хата at бфои{, Suvaaa:11) pip xa:
Tots xdTto aupptveaS-a: xai c?v<o fie|3jjxeva: xai Tijpeiv iv ту aupxpaae:
to ёрй-.ov. Etev. 'O Xopos 8e ao: xa: 6>s латр! ла:8Ь; лроааре: лер: tcvwv
SeovTwv ep6>Tvp:v елерйттроу pap, ^rjaiv 8-eoppa^oupev>] ^<ovrp t8v
латёра aou xai dvappeXe: ao:,12) teas лреа^зтёроэ; ao-j xai ёройа:' aor
cjj 8ё ao^ia xai тгр epa>T7ja:v лрмо£ oe$da8<o xa: dxoxp:a:v 6otw
vjpiv тЬ dxopov Xuo’jaav.
'II pouXpap:xjj etouaia ой лрй лоХХой xa: Tijv г^ретёрау TaOnjv
ёрхраты; И-ерё-л) иф’ ia'jTrjV, хатёаттре xa: dpy:epets opopXcbaaous 4v
Ta:s xavTayou touto'j zXipaTos exxX^aia:;. w; ™v ev тайтаи; xpiv Svtwv
tepapyffiv, Tfflv plv 8:a ттр Tfjs etouaia; xarapoXijv,s) xpoeXopevrav d>s
awTTjp:ov tijv dXXa'/oO'4) peTavdaTaa:v, T&v сё v'jorj xa: TEilvrjxaTW 0:
pouXpap'.xo: 6’ exeivo: ару^ре:; фй-dvoua: xpoapapcvces xoXXcbs ёх тф
xa:pfi> Tr(s ёф^рерЕа; outEov e?s рай-рой; uxoc:axovwv те xa: 6:ax6vwv
xa: лреарэтёр:о'>, oi'16) oi; xa: ётйруауо'л iaa Tots лаХа: :ерат:хс:; t&v
той fiT|paTo; :ep<ov Хе:тсоррт|р4тшу a ,r.xo:oupevo:, ёыр ой otjXcvot: у
pev ёсоза:а айт>) ёх piao'j рёрохе, oi peTavaareuaaVTK 6ё dpy.epets e:’s
Tas Ха/ойаас айто:р1е) ёх T/js йлерорЕа; dv^Xxuaav ’) ёлaveX^^ovтwv сё
toutwv auve£vjTr|ih], eiypij18) oe'/iHjVa: Tci>s npoa-/i)evTas лара Ttbv pOuX-
papoen:ax6x:ov tc:s pёv ouv eco^ev алорХ^тои; йёайа: айтойр те ха:
’) Pi:ra: Smax^XTjS. 2) ILinlpHO xaxi^op^vouj. *1 lb.: ёлеvouptvvjv |1еа6тг,та.
ч) II».: 5>ешрт]та1. ь) lb.: fiaXXetv. *) 1b : таррайхтар. й 1b.: ёх vjilv тг,х czjv арсётт]та...
e) lb.: &xaTa>zjp|ia. 9) 1b.: ёу TaiitTj Tg пара ... *°) Hai t > к»: iravxas. 1') Pitra:
вйуазИа:. 12> II».: avappeXoOai. ,3) llo-дпбр'Ь pexagoXTjV. 2*| lb.: I5| lb.: W.
lb.: auxoas. n) lb.: dveXxyaav. ,H) lb.: XPet-
Приносъ къмъ исторического изворознание на България и пр.
погрЪбна irJiceni. на езика, пли пъкъ тр-Ьба да унищожимъ и
пр-Ьмахнемь тази картина, а да въздигпемь нова, като поставиыъ
за подражание апостолската заповЬдь за любоньта? Разбира се,
послЬднито; защото на вея е при<‘жща (не само) смТ.лоетиа, конто
се счита и отъ специалиста като достопохвална умЬреность, но
и проп ьжданието па страха. Ето, ние прЬобразяваме себе си чр!,зъ
краскигЬ на духовпин Коппежъ любовно на смЬли и се оемЬляваме
да ти напишемъ това пиело; ние се освобождаваме отъ страха и
(ти) отирав iMe (пасгонщето си), не за да се иокажемъ, а за да
изгькнемь ейлата на нашата любовь къмъ твоя свягость, защого
отдания обичдме твоитЬ доброд-Ьгели и копнЬемъ да прибЬ немъ
къмъ тЪхиия блЬсъкъ, и да влЬземъ въ сн ипепие съ тебе, tI.xhuh
изверг, при всичко, че сме неподходящи и нссъгласили съ тебе,
както се каза прЬди. Влагопожелаваме да те пази Господъ, тебе,
конто си неукл'шимъ и иеднижимъ стълиъ и опора на вЬрата, и
сгълпъ на ДОбро.дЬтелио поведение, особено сета, когато се явяватъ
чу.кдитЬ до* ми “и поведението по Bora губи смЬдостьта породи
умпожепието на беззаконного споредъ еоангелието: защото ти ако
п да оевЬтляв.тшъ чудесно Корфу, понеже си поставеяъ въ нея
отъ светия духъ, твоитЬ св-Ьткавици евЬтять и въ пашин миръ,
споредъ пословицата, прьскатъ павгЬкадЬ богояодобпи искри
на твоя жипоть и слава, и каратъ всички да ги желангъ. Ти,
обаче, укрЪипвай ни въ евангелскитЬ заоов-Ьди и моли се за
нашитф грЬхове, като елпзашъ ври пасъ отъ впеочипата, па конто
се намцрашь, защото ти можешъ да бждешъ и съ низко стоещнтЬ
и да <е къзкисивашъ. и да спазвашъ правим пжть въ смЬсицата
(па двЬт-Ь крайности). Ла бжде! Думата ти задава питание за
нЬкои пужди като на баща (па синъ); защото повитай, казна еван-
гелието, баша си и ше ти яви, — по-старптЬ си и ще ти кажатъ
Твонта мждрость пъкъ нека приеме благосклонно въпроса и нн
даде отговоръ, конто разрЬшава пе юум Ьнието.
Не прЬди много врЬме българскага власть, като зачла тЬ и
нашата такьвп, поетави наисждЬ въ църкннтЬ отъ тоя крап и
архиереи огъ бьлгарска парощость, понеже отъ бившитЬ въ тЬхъ
пекарей един прЬ.оючето.ха, поряди примЬнага па властьта, за да
се спаеятъ, да се пр’Ьселятъ другадЬ, о друш бФ-ха вече измрЬли.
ТЬзи български архиереи ржковоложиха въ врЬме иа своего слу-
жено мне ина въ чипъ на подднакопн, дпакови и свещепици, конто,
поетжпвайки съгласпо съ старитЬ свещеничееки правила за светата
служба черковна, останаха догдФто ази власть пропадна, а вр'Ь-
селилитЬ се архиереи иотеглнха пазадъ оть чужбина въ надащнтй
иль ее (епархии). Сл+.дь като тЬ се завърпнха, разиска се въшюса,
дали трЬбва да се вриематъ ржкоположенитЬ отъ българскитЬ
енископи. Е щи бЬха па мнЬние, послЬдвитЬ и ржкоподоженитЬ
отъ тЬхъ да се отхвърлятъ; т’Ь гп парЬкоха прЬлюбогФпци и
иатрачници,1) и припедоха циника Максима», който се спомеиува
’) Думата яр'Ьлмбод^сцъ (potyic) е употрДбепа тукъ nptiioCHo. ВсЬки
архиерей се евързва, сиоредъ пршииата, съ своята спархш тъп, както мжжьтъ
46 Д-ръ П. Никовъ
той? лар’айтйу у£'.ротоуг;Э-£Ута;, риуой? уар cotoi ха: ёлфгрора? тойтои?
йобрааау, ха! тоу хо-лхбу Magtpov, toy тф 8’ xaocyt тт); o:xoop£vtxij;
бвотгра? аоубосо ёр'рЕрбрвУсу е1? рёаоу ларт/уауоу, ха! та лвр1 sxEtyov
ха: тйу лар’ ёх£?уоо лроауйгутюу ooycStxci)? брюй-вута, хаутай&а хратеГу
8:еуу<Ьхао1У, ётратсхй? уар хйхеёуо? ха: extfiooXto; EnijJijvai той lipovoo f
тг;; Кыуатаут1УоолбХ£со? ехеуи'р^ав.
Тс:? сё алассу ёууфаЙ-?) ха: той tptXay&poxoo ёй-оо? тт)? ёххХц-
а:а? dvd?toy тб pi) сеуй^уа: аотсо?, еле! tpaaiv dots dyrtcc^coaty i^ptv
ci? та т>)? таатею; сбурата, dXXd xal Xtav брсфроуойсл, ха: та аота
т)р:у еу ту) exxXrjctaaTtx-g хатаатаае: тг^рсйи {Mapta, бтс ха: ласа i) :0
й-Eta ypayi] ха: тйу ayttov al xoXiTEtat ха: оЕ [jfct ёх тй>у гд1втгр<оу
сгХтюу £t? ttjv аотй>у pSTayXcoTTiabEtaa otdXsxTov, тт)У айт&У xoXtTSta?
:8-оуоосл ха: aoyeyooat, xal о ХЕубрвуо? сё латргаруг;? айтыу, xSv оотероу
el? тб латр1ару1хбу а?аора лара той лала тт)? лрЕаротвра? Рйрг)?
dvTiylh;. dXXa т!]У dpyijy el? тбу тт)? apycptoaoy^? |jaihpiy лара ёга- 1^
ахблоо ёуубрао xal ptopatoo той Booty?]? ёхвЕуао ха: ётврч'у 5 л ёл:-
ахблыу пробуй?]’ st 6’1) 8т: ха: айтб; б yctpoToy^aa? рота таота gq>st
ётеХ:Фй?], рюгДЕг? лара Tftv BooXyaptoy Std тб ёХесй-ai tip? лрб? Ршра-
У’ЯУ ёлауоооу, а)Х ей xpoxpt'ysty тойто tpaol тт) Isptocjvj) тйу лреау-
9-ёутюу б ystpoTovffly yap ёу- тф yetpoTcye:v ой psTaotctoot тг^? otxsia? Ia
убаси. s5ts фиу1ХГ) 6art, еГте аырат:хг(, тф ystpOTevoupsytp, ctXXa rfjv
ydpty too лауауЕоо ёлгхаХоорвуо? Нуворато? TcZeict 8Г айтг;? тбу yEtpo-
тоуоореуоу. Та? убаоо? сё той у£1ротоусоуто?, амраиха? рёу аоаа?,
лаСов? dipffiv otoaat 8-врал£ое:у, фоу:ха? сё ot npotoTaaD-at2) тб>у voptxiov
ха: xaycy-.xwv йвал:арат<оу ё^ошлау Харботе? лара веай- оот<о ха: той? 1А
лара atpBTxffiv ув:ротоуг)Э-Ёута?, рЕТаларбута; лрб? тб брй-боо^оу, оЕ
латврв? ЁСЕ^ауто, ха: 8лш? 8в: тоотоо? ё$ atpsastov елютргерсута? 8Ёув-
allat 6:ыр:'ааутоя). AtaTEtycyrat 8ё рг;сё XcytCerfhat тсотоо? ро:уой? ха:
ёл^тора?’ ёлвЕ се уар ёх тт;? вйбаЕроУО? КыуатаУПУОолбХвш? т^ тйу
AaTtvwy ёл1срор^ rj те тт)? paotXsta? xal т?)? Espapyt'a? Харлрбтт;? i/pdv- 50
тытац ха! 8:валарг(аау ctXXo? a)J.ayoo ot dpytspsi?, tby ol лХвЕоо? аотф
, тф ctoiyptu1) ауалёфо^ау,5) ij Ё^ооа асёт>); paa:Xst'a? хата Sooty aysScvTi6)
/l лааа ёу т^ Zayopa персёап) хат’ ёхв^увГха1рсо’ блбтЕ xal аото? б paot-
лвй? Ptopatwy tpoyd? ttJ? КыуатаУЛУОолбХвы? ysyoytb?, sxsias лроаеорарв,
xal б тг/'лкайта оё КмУатаулуаолбХвы? латргаруг^? st? 6p:X:av ijXfl-E 3»
тф pact/st тыу BcoXydptiiy, тйу еЕхстыу Vjv ttjv TotaoTTjV ijyepoytay ёууо-
fjaat, xa: apytspsl? Syetv ёу та£? олб Tijy ystpa aoT*7j? 5xxX?ja:at? ota тб
anoyxjjya: tij? dyaxXr|OSto? TTjg тйу РыраооУ dpytjc. Tots о’ йу б>; Ёлс-
pryope? EXoytofrrjCay, 8тау тйу лраурйтыу ^pspaoyTtov ха! ёу тф хаЭ-в-
атйт: psvcvTtoy, аото! хата т8у xov.xbv Mdljtpcy йрасоубрЕУМ елбр^сау, *4
ха: той? бута? dpytspsi? алвХаоаутЕ?, йрлаура тур/ тт); 8-st'a? уарсто? BtopEav
Ёлс^аауто’ ёл?1 сё б>; елгу^рвоейаа!? Tat? BxxX.r;atat? хата тб ёххХ?]-
otaOTtxcy ЁВ-о? ЁлЕхцроуВтрау, ) со лрбхр1ра OKtoetvTO Йу еу т^ тоотсоу
yEtpOToyia, ооо’ тб>у pctytoy лрса?;уср:а tootoi? appooEtE. TctaoTat? pspt-
’> Pitra: itR’ Ст:. ’) Cod.: npotorao&ai, Pitra поиравл norpimnv м безъ
нужда на прботата:. st Pitra: Btopioavro. *) Iio-.to6pfc: Вивурф. fi) Pitra: йхвлёфи^ау.
ft) lb.: оувуВСуп. 7) lb.: enixupTythjoav.
Приносъ къмъ историческою нзворознание на България и пр. 47
въ четвъртип каионъ на втория вселенски съборъ, и се произнесоха,
че и тука трЬба да се сшива снова, коего сьборио се опрЬдЬли
за него и за ржкоиоложенитЬ отъ него, защото и той се опиталъ
натурнически и но начипъ лукавь да се натрави на Копставти-
нополския тропъ.
Отъ Други пъкъ тЬхното пеприемаве се счете за несъгласно
и недостойно за хумапния обичай на църквата, защото, назвать,
тЬ не само не сж на противно мнЬнпе съ насъ въ дошит!; ва
вЬрата, но сж панълно съглаени съ насъ и сьблюдавагъ въ цър-
ковпото положение сжщитЬ закони съ иасъ. Че цЬлото свешепно
писание и новелението и живота на светиитЬ, ирЬведени на тЬхенъ
е.зикъ отъ нашитЬ книги, иаправляватъ и поддържатъ т-Ьхного пове-
дение. ТЬхпиятъ тъй наричаиъ патрпархъ, upi всичко, че поел 6 е
б; ль въаведенъ въ пагриаршеск >то достоинство отъ папата на;
старин Римъ, обаче, въ началото е билъ въздигнагъ въ сгепепьта
на архирепствотО'отъ епискоиъ законепъ и гръкъ, именно Витип-
ския и отъ двама други еппскопи. И ако и они, който извършилъ
ржкоиоложевието, да е билъ слЬдъ това посЬченъ, вопеже е билъ
намрагенъ отъ българптЬ, задЬто е прЬдпочелъ да се завърве въ
Византия, ала това пе уврЬжда, катать, свешенството па ржкопо-
ложенитЬ; защото они, конто рккополага чр'Ьзъ рукоположение го
не прЬзава на ржкополагания своитЬ породи, били тЬ душевни
или тЬлеепн, а като призовава благолатьта на всесветия духъ,
съвършепствува чрЬзъ ней ржконолагавия. ТЬлеепигЬ болести ва
рукоположи голя знаятъ да цЬрятъ лЬкирит'Ь, а душевнитЬ — онин,
конто сх добили вл;>сть отъ Бога, да прилагать предписания™
на свЬтскигЬ и пьрковпи закони. Така и отцигЬ сж приели опия,
конто сж били ржкоиоложени отъ еретици и сж ирЬминали къмъ
православие™, и сж онрЬдЬлили, че трЬова да ее приематъ тЬзи,
конто се врыцатъ оть ереситЬ. Поддържатъ пькъ, че тЬзи не бнва
пито да се смЬтатъ за ирЬлюбодЬици и патраппицп: защото, когато
съ нашедствието на лагинцитЬ блЬсъкътъ на царствого и на'
ш раршеството изчезна отъ Цариградъ. а архиереитЬ се пръспаха
иа разни ст|ани, по-вечето отъ конго измрЬха ври самого гонение,
властьта пькъ на царството на западъ мина по това врЬме почти
цЬлата върху България, когато и самъ имиераторътъ ни ромеит!;
избЬгалъ отъ Цариградъ и прибЬгиаль нататъкъ, а тогавашвиятъ
цариградекп пагриархъ влЬзълъ въ прЬговори съ царя па бълга
съ жената. И както мжжътъ, конто посЪга на чужда жена е нрЬлибодФецъ, така
тукъ се нарнча съ слпцата дума и оня архиерей, конто се опигва да заграби
чужда епархия нрижинЬ на законннл и иерлрхъ. - Патрапникъ или натур-
иакъ (ёщЭДтшр отъ inifHHvro, liujiawun; ; . invaeio = нашествие,
вторжение, н.нранпапе, патурваее) е оня епискоиъ, конто самочинно, или даже
съ ynoTptGa на .юти средства, незаконно яаеме нЪкоя вдовству ваша отъ спи
сконъ църква. Ср. .истова тълкупаивето на 13-т<> правило иа 1-я вселенски
сьборъ въ — Правилата па св право;Ланна църква. ред. па Д-ръ Цакковъ,
Стефановъ и Цапель. Софии 1<Н2 I стр. 331 ел. . Тоже РолХт, vol ПдтХп,
Ха/хаурй тшт Uatov xai [ершу xavdvov. 'AU^vijaiy- 1852 II стр. 147. Тоже X-ivraTua
па Матея Нлвстара. JI>. VI стр. 85.
46
Д-ръ П. Никовъ
^opevtuv t&v tepetov1) toutwv yvtopat;, ёта dvijpnjpevt) Tuyyavet evreXij;
тар! toutwv dnitpao’.;, ш; dnoTapteuB-eiaa2) £v ха:рф auvoStx?,; Etayvtoaew;.
"Ота оё zai l-p ёхатера Xoytaptov oux dnopTjtsei б peXeTijv tt]V
илоВ-eaiv evcTTjaapevo;- aVTtxpu; yap npaypaxtxcv хата cuXXoytcpov
SoxeC то npoflXrjpa, etnot3) Sv Tt; та тт); pijToptx^p pepv»jpevo;4) puar^pta-
evvoetv eyet5) то dyylvcvv Tij; of;; dytoTTjTo;,6) iv dp ёЕ evi; pev pepcu;
xdxetvou; npooM(oet той; voptxou; xavova;, то те7) ev Tot; ар'рфбХо:;
veuecv лрё; тё“) tptXdvB-pomov, xal 6; ou Set та ё<р’ ётгрыу ёх(рыът(В-ёъта
peB-Xxetv ty’ ётера, xal 8та el аойатато; xal dvTt рг;2ё9; yevopev»]; fj
yetpoTovta Ttbv npoay&evTtov ХоуЕ^етац угт) toutou; dvtoBev yetpoTovj]B-f(vat
xaB-a тар! T&v panTt^opevwv xal yetpoTOvoupEvtov лара atpeTtx&v 6 cr'
T&v aytuv ататОмч B-ecntCet xavtbv, to; та10) Trap’ аит&у ytvopeva
dvr: pi] yeyovoTtov i^youpevo;' cd'/.a pijv ot BoiXyapo: ouy atpeTtxot, dXX’
opBcEo^of ёта! ouv ctd тсйто ой ypi] dvayetpoTcvij&^va: айгсй;. ойёё
xdvn;11) aJtipXijTov tryv yevcpevijv yetpOTcvtav yevcoBat, ш; лара 4p8-o-
oc^mv yeyevTjpevijV. ’Ex тсО ётёрои оё рёрои;, &; el 6 exxXr;o:aOTtxi)v
napaccotv napapat'vwv, xaBatpelTat, co; ev т<й TeXet той £'12) xavovo; тт;;
olxo-jpevtxiJ; ё|3осрт;; ouvocou ЗгДойтас, not; ойу: xal о: SouXyapcentcxonot
xal ot лар" auT&v уе1ротохг(8-ёхте; dnofjXrjTot ecovxai, лара та; ёуура-
tfou; napaS&tet;, ve&Teptxfi>; та; yetpoTovta; t^ ouvepyeta ty]; jiouXya-
P’.xt); ё;оис’а; oe^a|ievo:;13) xal тб ctd ттрсотаата; yap dpyovTix-^; yeve-
oB-al Tiva eracxonov uni то rij; хаВтасрЕагы; o', xavove; dyouc'.v eraTijitov
xaxeivo оё тё too dy ытатои латрсаруои Etotvvlou, el eid navei; npay-
jiaro; тё pi] dnuooyi); dt:ov el; epyov exjiatvov uneuBuvov, лы; oux
OneuS-uvov ха: тё dpndoai Tijv S-eiav ydptv тирауихю;, rp; petd Eozt-
paata; xa: feepcov JxxXrjO'.aarax&v xavov.xCiv napaTTjpijpdTWv elioBe
olioaBat; xa: noXXa та; ё'тера то'.айта лрсаЭ^аес. Д’-d тайта yoOv, ё av
auvtc^ oij dyiotrj;, ceov л>; ewopov xa: xavovixiv en: Xuaet7*) t^;
npoxetpevjj; тайтг(; арф:а^г(тг(ае<о;. хата^аоаатш бгДйаас r(p:v ctd ypdp-
рато; evunoypdipou15) айтт]; dvBefjopefl-a ydp Tij; offi yvtopr^ xal nepte-
(jopeBa, ; av ёх ©гой oeXtwv ргтаХеурВесо^; xa: ёперрН-elo»]; vopo-
B-eata; ijptv.
'H ouvootxi) сё Stdyvtncy; -f) тар: той cuvaXXdypaTo; npo^aoa
той dyayopevov tyjv 6:ae5aceXq>r]V Tfjp yuvatxi; айтой et; yuvatxa рета
Bdvaxov exetvr;;, ISoO ёотаХт( т?( су( dytOTrjTi, napeppXrjB-etoa пара той
>]ретерои vopoxavcvou.1 “) Тф тахойтср pevrot auvaXXdypart поХХо’ twv ёХХо-
yt'ptov empdXXovTe;, ot рёу BeptTiv айто, ш; et; ipcopov [taHpiv nept-
tctapevov, eyvtopdTeuaav. t’ov etalv i; те pr(Be;oa auvoctxi; otdyvtaa:; xal
фг]х:с|ла TtoXtTtxwv ctxaaT&v. Ot 8ё dBrp tov d7tecp7(vavTO ota ttjv атгрё-
netav <j>v earlv 6 те yeyovaj; opouyydpto; Tij; p:'yXr(;17) xa: прытазт]-
хрё]Тг(; 6 Ztovapd; xal 6 naTpiapyij; ’Avraoyeta; ’8) 6 BaXaapwv toutwv
оё xal Yvfijpat1'') ёуурауо:, tola auypayieiaat лар’ ёхатёрои, eta: лар’ epot.
’) Pitra tspojv. a) Ibid: <bcora|LtEut>etaat. •) lb.: slxet. 4) II:.: це|и>оцёуо;.
) lb.: ё/etv. e) <’<K1>X: й^готт);. 7) Рига tOts e) Cod.: xov. 8) Hua: pi) вё.
,0) lb : cu; nap’ aotdiv. lb Ttdvra. ,2i У Pitra стон <-огр1.|пно О* срв. cuh'
актъ тукъ стр. 52. Is: Pitra: поетави вьироеитетния зиакъ norptinii’» така: —
iyypd^ou; napaSOcetp; тыотертеш; ... *4) lb.: imAtoet. u) Codex: Etaypappaxo;
iv unoypa’poo. e) ПрЬминавапе на III-склон. въ U; обаче тукъ ио бн се о ак-
ваао лравалиото: vopoxdvovo^ ,7) Pitra: ₽(Хут];. ,8) lb.: 'Avrtwyio;. le) lb. yvtavat.
Приносъ къмъ исторического нзворознание на България и пр. ±ij
рий, сл'Ьдваше се, това вачалство да размисли и да има владици
въ църквий подъ пег< ва власть, защото нЬмаше надежда за въста-
новление на ромейската власть. ТЬ тсвана биха се свели за натрап-
ници, когато при спокойно и неизменно състояние на работать се
одързостЬха и ватрапЬха по примера на циника Максимъ, и слЬдъ
като изгонЬха схществуещий архиереи, грабйха дароветЬ на
светата бла, сдать. Понеже, обаче, тЬ се провъзгласиха споредъ
църковния обичай, когато църквий бЬха вдовствуещи, не бива да
се подозира нЬщс достоосадителпо въ тЬхното ржкополагапие,
пито имъ подобава вазвапието ва г.рЬлюбодЬйци. Понеже духов-
ницитЬ б!.ха раздЬлепи съ такива инЬния, окончателното рЬшевие
но това оетава още висяще, понеже е запазено за врЬието иа.
синодално разслЬдване.
Остроумието на твоя святость те разборе, че онл, който е
изучилъ въпроси нЬма да се иамЬри въ недоумение и при двЬй
мвЬпия, защото задачата изглежда тъкмо споредъ прагматический
силогизъмъ, би рекълъ посветения въ тайний на реториката;
гъй като отъ одна страна гой ще приложи правилата: че въ съм-
нителни случаи трЬба да се склаия къмъ человЬколюбието; че
рЬшепии произиесени за едни случаи не трЬбва да се прилагать
въ други случаи; че ако ржкоположепието на произведений се
< чита несъстоителио и като неставало, й трЬба да се ракополо-
жатъ наново, както заповЪтва 68-иягь апостолски каноиъ за кръсте
ний и рькоположевий отъ еретицм, като счита направсното отъ
гйхъ каго иестаиало. Обаче, българий пе сж еретици, а право-
славии, поради това й не трЬба да се ржкополагатъ о i ново, нито
пъкъ да се отхвърля стапалото ракоположение, защото е било
извършено отъ православии. Отъ друга страна пъкъ: че ако опя.
който прЬстапва църковпото придание, се низвергла, както се казва
въ края па 80-ия каноиъ отъ седмия вселенски съборъ, то
какъ да пе бадптъ отхвърлепи българ кий еипгкопн и рхкопо-
дожепитЬ отъ тЬхъ, получили своето ржкоположеиие въпрЬки писа-
ного нрЬдание ирЬвратпо, съ еъдЬйствието па българската власть?
Че правилата налагать епитияип па низвергвание на овзи, който е
стапалъ епискоиъ <ъ еъдЬйствието иа свЬтска власть. А и онова,
па светЬшпия патрпархъ Сисиция: „че, ако при веЬко нЬщо недо-
' тоиното да се приеме, извършепо, подлежи на отговорность, какъ
ia не подлежи иа отговорность заграбването на светата благодать
по паенлетвевъ пачивъ. конто обпквовенио се дава съ пзпитване
и Други църковпокавоиични разслЬдвавия?" И много други такива
ои прибавила. човЬкь. Загона, прочее, каквото твоя святость намЬри
за нужно, като законно и канонично за разрешение иа прЬдле-
жащия този «порт., удостой да пи явишь съ писмо, подписано отъ
геое; пне ще приемомь и усвопмъ твоето мнЬние като законопо-
ложение възирието изъ скрижалий на Бога и изирагепо намъ.
Синодалного разслЬдвап отпоено брака на оня, който е
в-гслъ аа жена вторага браювчедка на жена си сл'Ьдъ смъртг.та
на иослЬднята, сто, изврати се па твоя святость, подкр'Ьпспо
Списание на Бь.о«реката академия Кинга XX. .
50
Д-ръ П. Никовъ
"OOev о: cnjpepov то тоюйтоо Soxtpd^ovrs; cuvoixeotov, pecijv ~wa paZi-
£etv aipoOvrai, xal nw; syopewjv tSv dvTCXStpsvwv dXXr;Zat; toutwv
yvwp&v ёвеЛока: yap pi;“S айгт^аа: таота;, pjjre si; &nav dxoXov-
il-^aat айта:;, dpsXst xal Stayivtbtjxouai xparstv ini тф тоюитср ydpto
TijV oixovoplav той dyaoraTou exstvou narpeapyov xupoO ’AXs^Eou. i;v
ezetvo; Jiri той 4ij afparo; efioopou paBpoO ouvoctxtb; Saoplaaro' xav
•jarepov ini twv jjpspGiv той аукотатоз патр'.аруои хзроз Aouxd, 5ta
cuvootxij; dnoydaeto; xai [iaoiXixoO S-eonloparo;, dxvpo; ysyove’ ~6 Srp.aSi;
Tiv toioOtov ydpov npi p4v той npo^f;vat p$j 4niTpsnsa8-af psra 64 тб
npofijvai pi; StaanaaB-a: piv, sniotpiot; 64 той; оито> ouzayB-evra; xaih>-
nopdXXeaS-ai.
’AW r;pc:; p4v xal тайга St’ stSr/nv napaorjXovpev т7; ot; dytonjTt,
avTT; 54 Seoetoearepto Stocxoupev^ оф xai aoyia, xai yaptri, xal 5ta
тойто Suvapiw; xai xpetTTto xaraZappdvstv xai reXeiorepa.') olosv 8nco;
snuJojytslTa' тойтгр rd dveniXjjnrov al dyla: sou eiyai etijcav old ptoo
navri; psrd of;; epij; тапеюбтг/то;.
•V 2
llpagtg auvoScxij £kI XBipb’tttvelq. tcbv lepkiov xai, Tfi>v dtaxtocov, tt} yevo-
jiEVfl пара xcb'2 ало ttJj Za^opag fe^eZS-ovziov BouX'faposKiox'iJWDV, xal бтс fev то?'
8s? veueiv xpdc xd tyiXdv&ptonov, xal 8tl -tot>s yapo'tovig&'eVTag лара йха-
vovtottov dp/cspsuv fexxZvjala ieyexat.
"Apiarov rt yp’Jia xa: ootov [jCuZtj- t&v yap daB’evtov xa ет:'.-
□раЛйо dvB'pbraivwo Zoytoptov Sopa ruyydvet xai OTTjptypa, otd rot
тойто xal rd O-eioypacpoupsvov Xoytov pera pool?;; Ttoteiv ndvra Staxs-
лебета:, w; ivreu^ev paatpov e/etv та прахтёа ri^v xarapy^v, xai j.tij
хат’ ixslva; Tfflv fi?G>v, di2) xafr’ йоато; Syouvrat otd to pi; eyetv nr^tv,
aaXeieoite' re xai napayipeaHat. Tnip3) rolvuv aXXo n xai ri;v rapt
TG>v yetporovr;S-eVT(ov npecfiuTiptov xai Staxoviov пара rG>v Zayopijvwv’)
HouXyapoentaxontov apy>iXoy:avb) eXfretv ^ptve) si; Tpaxrdrov JSetjcsv 4v
zavojio'iZitp xaB-tarapevo:; rijv ai;pepov, ti>; ex xotv/j; ахёфеы; fj nep:
toutov ф’Ёуо; pspTjx'Jta sEevsyS-eiTj xal sSpaqiew; то:; ха'л-лхо:; xai
voplpot; napaTtjpiQpaacv.
’Eyet 54 <oos rd хат’ aurrjv.
’Err;7) ovyva ijor; xal ol ev т^ уыра8) той Zuyoo xazaxoOvrs;
хата т?й Ptopalxf); iljo'jala; Tpayj]X:daavre;, to; t4v фоуЬо таит^; dvatoco;
anauyevtaapevoi, xal rf( eauTtov rupawt'ot noXuv xuxXov nspiXaffovre;
ywpGiv. aysoov Tt rij; eanepiou Z^Esto; oaa той; reppova; si; 8-dZaooav
t'oyouot rij; ауетера; sEouaia; eatoilev eflevTO" ivrsOH-sv ёпарВ’Ёоте; 4pu-
iJ-рорауёа’. ts SalHjpaac xal Xotnot; eEavS^paatv, 8 -rf;v paatXetov9) nep:toni;v
napaa7;paive:v eiwS-aac, ётс ys pipt xai aOri; rij; .iaacXeta; npoor^yopta tijv
T'jpawtoa 4; amw.aQ pere'/ptocav o-ix evraOS-a 54 t4 ndvtoXpov ia-rpav.
zal s:; аэто тй peya rij; ispapyta; dEttopa rrj’t saurtev ахратм;
’) ВмЬсто погрЬганото у Pitra: „айт§ 8s ^воаьвеатерф fiisixoupfcvjv. & ‘/л..
zrjfltf. xal yapiTt zal 8ca тобтс Juvajisv^ xal xpeftzu) xaTa).ap3“-veiv xal теХеьотёр^**.
') Pitra: al. s) [bid.: e’lnep. 4) lb.: Za’Yap'rjw*''- ft) ajipt^oxta- °) lb.: ‘^ilvl
s) lb.: ixsi. ’) lb.: ywpq:. °) Ib.i gaolXeiav.
Приносъ къмъ исторического нзворознание иа България и пр. 51
чрЬзъ нашия номоканонъ. Мнозииа отъ разсждливитЬ, като раз-
глеждатъ този бракъ, едки се пр шзнасятъ, че с законенъ, понеже
достига до седла степень; между тЬхъ е казаното синодално раз-
слЬдване и едно рЬшение на гражданскитЬ сждии. Други пъкъ се
произнасятъ, че е неааконенъ заради неприличието; отъ тЬхъ е
началникътъ на царската гвардия и управитель па императорската
канцелярия Зонара и аптиохийскиятъ патриархъ Валсаионъ. У мене
ииа писани тЬхни мнЬния, нарочно съставени отъ веской единъ
отъ тЬхъ. Затова днешнитЬ, като обсаждатъ този бракъ, предпо-
читать да заематъ едно становище, ако и срЬдно спрЬмо тЬчи
взаимнопротивоположни мнения. Те не искать ни го да ги отхвър-
лятъ, нито пъкъ напълно да ги послЬдватъ. Въ сащность тЬ
рЬшаватъ да се придържатъ въ този бракъ о снизхождението на
светЬйшия патриархъ киръ Алексий, което той синодалпо е опре-
делить за седмата 'степень по кръвь, ако и послЬ въ времето на
светейшия патриархъ Лука да се отмёни чрЬзъ синодално рЬшепие
и императорска заиовЬдь, т. е„ че такъвъ бракъ прЬди да се
сключи да не се позволява. а слЬдъ сключването да ие се развали,
но тЬзи, конто така се съедипили, да се подлагатъ на епитимия.
Пие съобщаваме това на твоя святость за знание, а тя, конто
се управлява отъ божественъ умъ, отъ мждрость и благо гать и
загона може да схваща и по-добрЬ и по-съвършепно, знае, какъ ще
рЬши това безупрЬчно. ТвоитЬ свети молигви да бждатъ до животъ
сь моя смиренность!
.V 2.
Синодално постановление ио вънроса за рлконоложснието «а свещеннцитй и ва
даакоивтЪ, извършено отъ българскит^ енвсконн, ичл1или отъ Затора; че въ
съмиителви случав трЬба да клови чов^къ къмъ челов-Ьколюбвето и че църквата
приема рхкоположеппт-Ь отъ пекянонвчни архиереи.
СъвЬщапието г нЬщо прекрасно и свето. То е основа и
опора за болния и слабь човЬшки разумъ. Затова и евангелисте
заповЬдва, да се върши всичко слЬдъ съвЬщание, така щото онова,
което трЬбва да се извърши, да има здраво начало, а да ие се
движи и люлЬе като опия корспи, конто се пося гъ по водата заради
топа, че пе ск закрЬпени. Прочее, по-вече отъ всЬко друго нёщо,
стана нужда, събрани дпесъ на общо събрапие, да влЬземъ въ
разисквапе на спора за рхкоположеиитЬ спещепици и диакони отъ
загорскнтЬ български епископа, та рЬшеиието по този въпросъ да
излЬзе отъ общо размпшлепие и подкрЬпеио отъ канопични и
за копни съобраагения.
Толи въпросъ стой така.
Има вече много годипи, откакъ ибитателитЬ на страната на
Кагкапа подигпаха глава противъ византийского владичество, като
отхвърлиха безсрампо иеговото иго, завладела голЬмо простран-
ство земя и подчинила водь своята власть почти всички земи на
западъ, конто граничить съ морето. Като се възгордеха отъ това,
। Ь пахплно ирЬобразиха споете управление чрЬзъ червени др°хи
52
Д-ръ П. Миковъ
^EZEtvav е^еосу, iJQ-eXov yap т^ pastXtx'g d^ta ivapa^EuJat xal катрсар-
ycx^v, th? pij усоХеб^ SrpouH-Ev та ttJ? E^ouata? auxijs Tfj ётёра £XXet-
коута. Kat tocvuv tepea Tivd (t&v Evvopwv 6ё оито? Vjv) e?? ёшахожхбу
d^tujpa Std yeipi? Pcopaiou apyiEpew?, тоб ракарстои StjXovotc BcStv^?
тироауаубуте?, ёпеста xal ttjv той Патта ttj? пресвитера? Р&рт}? Хе'Ра
St’ апоатоХт)? KapotvaXcou ехеЙ^еу1) ёХхбоаУте?, патрсарусх^ xpooTjyopta
6t’ execv^? toutov ётсртрау. evTeu-S’ev osipa? otxijv пара pAv той xatvo-
тощ&'ЕУТо; toutou патреаруои ёж'а^опо: BouXyapoi хата ndorj? т^?
BouXyapta? ёххХгреа? enexTjpuy&'Tjaav,2) £v тф той? xavovtzoo? xai ёууо-
pou? apycepEt?, той? pfev cpuyrj Sta ttjv xoaptxijv таитг^у DueXXav-1) ёаитой?
ётатрЕфац той? &ё xal ev autjj той xatpou ouoxoXta оиатиу&?4) . . .
Пар’ аитйУ оё t&v BouXyapoeraaxoraov преарбтгрос xal oiaxovoi nav-
тауой ёуЕсротоуцЭ’Траг wv Stj xal tq an’ auTWv dytoyij рета таита toi?
ewopot? apytepeuaiv djwptapTjT^stpog yeyovev- ev&'ev tol xai ахефею? guvo-
Oix&?5) e£ avdyxij? Vjpd? ёоетреу, Et Set oeyO-^vac nap’ ^p&v ec? tepap-
ytxr;v xocvamav той? eep^pevou? etogxokou?, aXXd or; xai той? nap’
абт&У yEipoTOWj&Evra?.
Kai рёу oij s’jvootxw? npoxa^pev^? т/j? Vjpwv рЕТрсбт^то?, 5oxt-
paaca ouveqttj nepi toutou аитои £v ргасо т7;? xa#*’ 7,pa? сера? 6p7jy6pEtn?.e)
’Ev 7; 5ij xai t&v doeX^wv ol p£v ttJ? xavovtx^? dxptpsta? xai
той Up об IxxXijcxacjTcxou ЁгЬои? еубрг vol, wv T^yetto 6 Еерштато? Каото-
pta? xai npwTo^povo?, ако^Хт^тои? етФеуто той? otaXijcp&EVTa? ёшахб-
nou? xai той? кар’ аит&? '/Е'ротоу^&ЕУта?. 6? npOTtS-EpEva dXXa те
EuXoya xai Sij xazEtva, woe? 6 ^KXATjotaarcxijv napdooaiv7) napapaivtov
xaB-atpEttai, 6? ^v t& teXec той C xavovo? тт)? oLxoupsvcxTj? ^ooprj?
auvooou o^XouTat, гай? ouyi xai ot BooXyapoeraaxonot xai dxoXouvho?
xai ot nap’ aur&v •/EtpoTOwjfrEVTE? аторх^тос Eoovrat, кара та? ёуура-
ffou? xai xavovtxa? napaooaEt?, УЕШтгрсхй? та? yEtpozovta? т^ auvEpysia
т^? BouXyaptx^? E^ovata? OE^dpevoi, xdv тобта) тф Kuvtxtp Ма?срю
napopaoupEVoc, ounep 6 тётарто? T*7j? oixoupEVtxijc беитера? auvooou
xavfov pEpvrjTac, xai to ota тсроотаа(а? oe dpxovTixrj? xai E7Ctpariz&?8)
yEv^ofrat Ttva iraaxonov илй тй тт^ ха^а’-реоЕО)? oi xavovE? ayouotv
ёгатсрсоу. Прй? тобтос? xai el ёж TuavTd? лраурато? тй p^ атсобоу^с
d£cov ei? Epyov sxpaivov une6i)uvov, d)? 6 ev dytoc? тсатрсар*/^? Ktovatav-
тсуоикбХгсо? Xtoiwio? <prptv, [rail? oux uneGO-uvov xai to dprazoat r^v
•У-Efav ydptv Tupawtxw?],'1) r;Tt? ouy w? apnaypd Tt XapfavETai, aXX’ &?
freia StopEa рЕта ooxcpaaca? xai ETEpwv ЕХхХтрсаатсх&у тгарат^р^ратсоу
napEyETat. Ou povov oe. dXXa xai to ^wvtwv dpytEpetov irap^vat exei-
vou?10) T&v ihpovtov aurcov potycx&? tmeu&'uvou? айтой? dnEpyd^ETat. Ot piv
ouv outco xal ota toioutwv11) tlv&v тг/v oixecav yvwpr/v npoecpEpov.
Ot оё T7jv той xatpou xai t&v лрауратшу ouaxoXtav reportfr^pEvol,
xai про? тй (ptXdv&ptonov г/J? ExxXrpta? ei>o? ёше1Х&? атто'/ЕбоУГЕ?. &v
iJpyEV 6 LEpwraTO? EntszoTCO? MoyXsv&v,12) eXeyov w? t^? Pwpaixrj? jjaat-
') Pitra: 4nst3-ev. 2) Ibid. ётх^рйх^Ира*. 3) Cod. {HjeXav. 4) Pitra: ЗиаторЬ?.
Заб. на Pitra: Vacat una alterave vox. fort. теВ^^кбтар ЙХеоЭ-аи 5) Заб. на Pitra:
fort. wvoBtxijS» 6) Pitra: ijitzppEU)?. 7) Il>.; Ttapdpaoiv. ®) Il>.: ёгараих^?. ,Jj 3arpa-
лепого въ скоби линсва у Pitra, но може да се поиълни но писмото па Хома-
гиаиа. ,0) Pitra: fexetvoig. ,|) lb.: тоюбтоу. ,2) lb.: MoZ^fevwv.
Приносъ къмъ исторически.о изворознаиие на Българни и пр. 53
и други украшения, конто има обичай да обо-значаватъ царскою
достоинство, а още и съ наименовапието па царството. Обаче, т-Ь
не cnplxa тукъ сноята дързость, а невъздържаино устремиха своит-Ь
пожелания и къмъ самото висше достоинство на иерархинта. Т-1
искаха да свържатъ съ царскою достоинство и патриаршескою,
за да не куца ужъ тази власть съ липсата на другата. И така, тЬ
произведоха единъ иерей (той б-Ьше отъ закон иит-Ь) въ епископски
санъ чрЬзъ ржкоположевие отъ единъ византийски архиерей, т. е.
отъ иокойния Ви тиски, а послЬ като привлЬкоха съдЬйствието
иа папата отъ старии Римъ, чр-Ьзъ изпращането отъ тамъ на единъ
кардипалъ, почетоха го чр-Ьзъ пего съ патриаршескою достоин
сгво. Отъ този новостъкменъ патриархъ се прогласиха като верига
епископи българи въ ц-Ьлата църква на България, защото отъ
каноничнит-Ь и законни архиереи едни се пр-Ьдадоха на б-Ьгство
поради тази св-Ьтска буря, а други нещастно (пронаднахд) въ вр-Ьме
на трудноститЬ. Т-Ьзп българи епископи ржкоположиха пъкъ навс-Ь-
квдЬ свещеиици и диакови. ТЬхното и извършепото отъ т-Ьхь
рукоположение се оспори огъ закопнитЬ архиереи. Зитова, прочее,
трЬбаше ние по необходимость да размислимъ въ синодално засе-
дание, дали трЪба да приемемь въ иераршеско общение казанитЬ
епископи, а и ржкополоясепитЬ отъ тЬхъ.
И така, като пр-Ьдседателствуваше на синода наша мЬрен
пость. стана разисквапе по този въпросъ въ нашия свещенъ съборъ
Въ пего едни отъ братята, конто пр-Ь гвожлаше свет-Ьйшия
Костурски митрополитъ и прототропъ, като сл-Ьдваха точно кано-
питЬ и светия църковенъ обичай, отхвърляха казанитЬ епископи
и ржкоположениг-Ь отъ тЬхъ, като привеждаха между другитЬ оспо-
вателни съображения и тЬзи: че, ако они, кой го прЬстунва цър-
ковното пр-Ьдание, се низвергла, както се казва въ края па седмия
канонъ отъ седмия вселешки съборъ, какъ да пе бждатъ отхвър-
леви българскятЬ епископи и рукоположена гЬ отъ тЬхъ, конто
приели своего рукоположение въпрЬки писаного и канонично прЬ-
дание, пр-Ьвратно, чр-Ьзъ съдЬйствието на българската власть; и
въ тона се опрпличаваха на циника Максимъ, за когото спомснува
чегвъртия канонъ па вгорин вселенски съборъ; че на она, който
е станачъ енископъ съ съдЬйствието па св-Ьтската власть и натрап-
пически, капоПитЬ налагатъ епитимкя иа низвержението. Осв-Ьнъ
това. че, ако въ всЬко нЬщо недостойного за приемане, пзвършено,
подлежи па отговорность, както казва светия Цариградеки патриархъ
Свсииии, то какъ да не нот лежи па отговорность грабвапето на
свегата благо гать по насилствепъ начипъ, която се получава не
каго пл-Ьчка, а се дава като свещенъ даръ чрЬзъ изпитване и
други цч.рковпи разслЬдвапия. И пе само това, по и обстоятел-
ството, че приживЬ па архиерептЬ т-Ь сж се натравили прЬлюбо-
гЬйно па тЬхпигЬ ирЬстоли, ги прави отговорки. Така и чрЬзъ
това изказваха едпитЬ своего ми-Ьние.
Други (отъ братяга), коиго прЬдводителстнуиате свет-Ьйшия
енископъ МоглеП'-ки, като нривеждаха трудпоститЬ па врЬчето и
54
Д-ръ П. Никовъ
Xet'a? ха: ту? хат’ айттр tepapyia? ту Tupawt'c: row 6ne:a<ppyadvT<i)v >)
Tj Рыраиа ei)-vAv caXeuO-et'oy?, iya'/v-n] xai айтд т5 68-0? TiJ? тй’>
fepaoB-a: ZayyavovTtov npoaycoyy? xat'/OTopy&^va: nco? xa: napaXkay^v
Ttva oe^aaO-a:- noXXd те yap аХХа пара т5 тосоОтот :epiv eBo? sv to:?
xa:po:? тойто:? yeyovaatv, xai 8y xai уе:рото'«'а: tAv 6noxe:pevwv тф *>
Bpovcp ту? KwvaTavTwounoXeA? ev тф хата cuatv хлт^рат: рутропоХ:тйу
aveo nappyaia?2) yyouv ейуаеы? xai ёга'тропу? той ev айто:? прытейоуто?,
той патр:аруси 8уХоу6т: npoefiyaav- 0 ndvry ха: пахты? то:? :ерс!? гСп
xavSvov 8ean:apaa:v йпуубреита:. xai 8:а тойто се: сиухатаруха: тф
yeyovcrt, evccvTa? т: ту? dzp:[ie:a?. :va ру т: napaxextvouveupevov, xav lD
то:? ха:р:о:? ха! апара:туто:?:1) ouppy- ту уе:рото'ла yap тойтых, а?
е:хс?, ха: т5 пар’ айтАх yeyovd? [Заптгара ха: а: ейуа: ха: а: простора:,
ха! а: Хо'.па: :еротеХеа:'а:, a! тух псХ:те:'ах ойо:ойоа: те
ха! аихёуоиаа: аихахатраттуаохта: ха: пахтА? той? пар' айтАх тй
^аппарат: теХеаВ-ёхта?, е: рёх £йа:х, ахарапт:а8-уха: бетре:,4) е: 5ё I’
tax тубе ретеатусах, а^ит:атои? dxayxy Хоу:?еат)-а:. Kai 5т: ой уру та
ёп: т:хых ёх<рАху8-ёхта лрсаыгахы?, ха! а? с хат’ ёхе:хси? апуте:
ха:рб?, ре8ёХхе:х ёп’ сёХАои? ха8-оХ:хй?* тох хйха yap Md&pox, ой poxox
Й? o:a уруратмо апейаахта ту? :epapy:xy? d^ia? xuyew, [aXXa]6) xai
поХлу? тарауу? xa: атасеи? -rf-jx exzXyatax реатАаахта, тг^ :epapy:x?j? -
a^:a? xa: xXrjaeiD? о: патере? yu|iv<baavTe? anex^pu^av, d>? ij хат’ айточ
:атор:'а С:ё!?е:о:. ПрЬ? ёп: тойто:? ха: А? ойоё урефх айтой? |:о:уой? ха:
en:piqxopa? ovopdoeoB-a:- ene:cij yap ёх т^? euoafjicvo? поте Кытатахт:-
-/оипслеш? т^ tAv ёЯ-vAv ёп:оро[1тр ю? б'.еЭ.цпта:, т^? pac.Xsia? те ха:
:ерару:а? аербтг;? турахтыта:,6) ха: 6:eondpijaav dXXo?7) аХХауой of>^
ару:ере:?, wv ха: о: пле:ои? ха: iv айт?( ту йперор-а t5v piov dne).:nov
у e^ouofa 5ё xij? рааЛе:а? хата cua:v oysocv т: пааа ev то:? liouX-
уаро:? перхоту хат’ 6xe:voo ха:рой, бпбте ха! о айтй? баоЛей? Pwpaaov
уиуа? ёх т^о Ko>40TavT:vouno) еи>? уеуомп?, ёхейл:? проаёорар.е. ха! о
Tyv:xdoe КыуатаупуоипбХгы? патр:аруу? (’Iwavvy? 6xe:vo? yv о Кара- W
тур5?ч) ei? op:X:av тф раа:ле: t:7>v Bouxyapwv, dXXa 5i] xa: айтф тф
ВиАуар:хф пахр:аруу ёХуХоВеу, ойх dne:xc? ёу/оуаа:9) xyv xo:auxyv
yye|iov:av, xai dpyjepe:? e-/e:v10') ev та:? on’ aoxyv уйра:?, ev тф ancyvfflva:
ту? avaxxyaeio? ту? Ршрайоо Spy?)?. Тоте 8’ &'/ й? ёп:руторес ёХоу:-
cByaav, отау tAv прауратют ^pefiouvnov xa: ev тф xaS-еотАт: pevcvrcov, 4
<’o? ёп: той Коихой, айто: ftpaouvopevo: хат’ ёхе:>ОУ ёпёруаау, ха: той?
хаВ-еатйта? dpy:epe:? dneXdaavre?, 4'рпаура Tyv rfj? Ве:а? уар:то?
5o>peav ёпс:уоа>то. ’Епе: 8ё А? ууреиойаа:? та:? ёххХуа:'а? ёпехурй-
yfryoav, ой прбхр:ра 6n:'5o:vTO dv ё-> ту асретёра ye:pOTOv:'a. ой5’ тА-,
po:yAv npooyyopia1') :ао>? тойто:? appcae:ev. ’АХХ’ ё-/ тойто:? p6v ха: to
то:ойто:? та ту? прохе:рёху? 8ох:раа:'а? efreb>po9vrc те ха: epepi^ovto.
Ка: ар-р:репу ev тоаойтсу та ту? у'лЬру? той хат)-’ d;pa? -срой
5:хаатур:'оо ётйууа'/ov. ’Епе: 5ё ypeAv -ijv ха: opoyvApcvyaa: ypdc.
eXopevo'j? Tepefv туо piayv 65iv xa: pao:x:xyv, ba руте navTanaa: тух
') Pitra: emaqBpyadvtwv. lb.: napyala?. B) lb.: Лпарааутш?. й Заб. на
Pitra: prirnutn посузец supra linram 3ayos:. 5) Тукъ e пропуската или недоиъл-
псна отъ Pitra д)мата — dXXa, коати вш- допълалмо. я) Pitra: ёуаттштат. 7) !Ь.
йХХш?. в) П>.: Кацатёро?. °) Ib_: tvvoyoav. ln) lb.: auyetv. ’*) lb.: rpcacyopia
Приносъ къмъ исторического изворозиание на България и пр. 55
иа нйщата и като клонйха, както иодобава, къмъ человйколюбивия
обичай на църквата. казваха: че, понеже визаптийската империя
и перархията при нея се разколеба отъ насилии чеството на нахлу-
литй въ Византия народи, стана нужда, ла се новостъкми и измйни
нйкакъ и самия обичай за произвеждането на ония, на конто се
надна да станатъ свещенни лица. Въ снова врйме станаха много
други работа въпрйки този свещенъ обичай. Така, извърпшха се
рукоположения на мптрополититй въ западния край, подчинени па
цариградския прйстолъ безъ парпсия, т е звание и пълномощие
на първепствуещия въ тйхъ, т. е. на патриарха, нТлцо, което се
забранява всйкадй и по вейкой начинъ отъ светигй предписания на
капонитй. Затова трйба да се отпесемъ сиизходятелно къмъ ста-
налото. като отстлпимъ малко отъ точпостьта, за да не би да се
случи нЬщо рисковало въ това, което е най-важно и необходимо,
йицото заедно съ тЪхното рукоположение, както слйдва, се разва-
лятъ и извършеното отъ т'Ьхъ кръщение и молитвитй, и литур-
гиичй и осгаиалитй свещеннодййствия, конто съставляватъ и подър-
жатъ христиапския животъ. Ако сж живи, кръстепитй отъ тйхъ ще
трйба непременно да се кръстятъ отново ако ли пъкъ сж умрйли,
необходимо е да се считать некръстени. Че не тр'йба, присжденото
за едни лица личпо и както изискваха обстоятелетвата въ тйхно
врйме, да се прйпася изобщо върху други: отцитй лишиха циника
Максимъ отъ иераршеското достоинств) и наименование и го низ
вергпаха не само, понеже е побързалъ да меме патриаршеского
достоинство чрйзъ пари, но и защото изпълнилъ църквата съ голймо
размирие и несъгласие, както разнравя негопата история Освйнъ
гова. че тй пе трйба да се наричатъ пито блудници и натраппици.
Понеже съ нашествието на народней, както се каза, се уиичтожи
величието па царството и иерар.хията въ щастливия нйкога Цари-
градъ, а архиереитй се пръснаха на разни страви, отъ конто
во-вечето умр! ха въ чужбина; влаетьта пъкъ на царството откъмъ
<ападъ се завзе въ опова врйме почти цйлата отъ българитй;
когато и самия византийски императоръ, като избйгалъ отъ
Цариградъ, прнбйгналъ до тйхъ, а тогавашниятъ цариградски
патриархъ (тол бйше Иоанъ Каматеръ) влйзе въ прйговори ст.
царя на българптй, а и съ самия български патриархъ, слйдваше
се, това управление да размисли и да има архиереи въ подчиие-
нитй му местности, тъй като пймаше надежда за възстаповление
на визаптийската власть. Тй биха се ечели тогава като ватрап-
яици, когато при спокойно и пепзмйппо положение на нйщата.
както »ъ врймето па Циника, се огързостяваха и се натрапйха
като него, и глйдъ като пзгонйха сжществуещитй архиереи, граб-
пйха гароветй па светата благодать. Обаче, понеже тй се прогла- .
иха въ вдовствуещп църкии, пе бива да се подозира нйкаква ]
умисъль hi. тйхпото рукоположение, ппто пъкъ би имъ подоба- I
пало справедливо навмеповаиието блудници. По такъвъ начинъ и ‘
съ гакипа мнГ.пия се разглеждаше п ее раздйлнше въпро а на
прйдстоящето ра.ял йдвапе.
56
Д-ръ П. Никовъ
dxptpecav тшу LEpwv zavovcov ЛЕрс^роутршреу, pyjfue Totg to6t<dv хатх-
rppovTjTaig ycbpav Swpsv ёх лараоЕсурато; w; ё'/yopa xa? xavovexd npdi-
tecv та p^ хаЭфеоута* тойто 8ij oQv, тойто ей nocouv xal Guveopaps, (3pa-
^Еоааат^ tv ^piv т^; той ПуЕбрато; уарстс;- xal toIvuv cbSonofyoav трфоу
ту) fyiexspa Tjvootxj) yvtopyj fj те tp' xal су' npa&g T^g lv XaXxtgovt freta;
xal fepag guvoSou. iv alg та хата Baacavbv xal Хтесрауоу той; ysyo-
voTag ёл’.ахблои; ’E0oou iSoxtpdaihpav, окоте о^ xai SceyvioGTac, бт<
xai Baxavi; ё?6ом ptata ttjv Entaxonijv ёаотф перхлората xai Ste-
epavog ёх auvopoacwv xai nepevofag тосабтт]?, xal айтсха Exptfhj dpepo-
TEpoug dnoxtVTj fr^vac TTjg хат’ ’'Ecpeoov ExxXxjGtag, gyetv оё tt^v dgav
той ёлсахолои, уесротоут^уас оё xavovcxwg dvT? toutidv елсохолоу ётероу.
’AXXd oij xal тй pyjvupa той EuaepEardTOU xal срсХоурсатои хирсои
Vjptbv той хратсатои peydXou Коруту/ой хирой ©еобброи той Дойха то
yevopevov лрй; ^pdg1) оса той серсотатои Елсахолоо ’IXXupcwv, tjtg*-
Ttoavvtvwv,2) ev Kupup ауал^той Tjptv абеХ^ой xal оэХХестоируой, лара-
xcvoOv Vjpdg xa? auyxaTajSdoec yp^caathat про; t$jv zpoxetpEVTjv йлбЭ’Есху’
ос’ аитб те тб ^joet xa? ср'-ХаЬ’ршлоу xa? тё та» лрауратшу аубраХо'-
я’леХес xai TctdvOE фууроу auvootxfj opoyvtoauvyj xal осауушаес E^VEveyapev.
Й5ТЕ o^Xaoij той; рёу ev ttj Zayopa уЕсротоут^ЕУта; Вилуароекс-
gxokou; dKOXExcvTjpEvoug Ecvac to and тойОЕ хаН’бХоо tGjv exxX^olwv.3)
ev alg ЕКЕХ^риу^трау, cog nap& TljV xavovexyp Kpoay^Evtag dxptpEtav
xa? napdoooev xal dpyovTixij pdXcora egouata тд ёгаахожхйу reptS’EpEVOc4)
dgttopa, xai piq Tcva той Хоской dvaxXfpewg ёХпсоа тоитос? Evb’dXrceafta:
<bg tcdv pfev tcbvTOV EV/6pwv dpyiEpEtov акохатаатаута>у fjoTj sig тас
Хауойаа; аитои;, ev alg ойтос Еф&ааау Ексх^риу^уаг5) ётерсоу os
dvT? TO’JTWv XTjpuyb’TjGop^vwv £v alg ou luspiEtatv ос npd aurwv xavovexm;
dpyiEpaTEuaavTEg. Той; оё ye nap’ айтйу уесротоут^бута; unooeaxevoug
xal бсахбуоэ; xai серее; оехтой; уЕУЕоЭ хс тф рт^ратс xai оиХХестооруесу
тф Хоскфз сЕратехф кХ^ршратс mg кара dpi>oo6^wv xal хата тб хратсхоу
rife ExxX^atag Efrog т^у уесротоУЕсау Oc^apevoug, orc pij с’ ос кара
BaoiavoO ха? ^TE^dvou уЕсротоу^Э’ё'/ГЕ; алЕрХ^грау.
Kai 4'ра лроа^хес ха? тобтос; то срслауЭ-рсокоу ЗДо; тт); ёххл^оса;.
с Stapxfj про; ndvrag 2ysi тй еХеоу* ха? раХсота iv of; dp'pcpoXca реоо-
Xa^Et. ёке? xal yevtxbv vopepov egtl Эёаксара ёу тос; ар'рсрбХос; veueev
крб; тй ^сХауН-рсокоу. Ес уар ха', пара тйу ijOTj anopXypmv етаахбгаоу
Tyjv уЕсротоусау ёоЕ^ауто, dXX’ ой проосотата: табтэд Sxetvcov проаусоу^
кара ttjv ExxXijctasTtxijv yEysvyjp^vTj napdoooev, бтс ха? opfrosocou; пара
acpETCXWV тйу ха? npoo^Xtog хатауусооЬ’ёутспу ха? апорл^й'ЕУтшу уесро-
TovTjB'E'/cag ёххХ^оса ха? еое^атб те ха? беуета*. MdpTupsg оё тобтои
пХеГотос те ха? 2аос, об; ругдеас ха? соторса;6) 5ёХто: срероиас ха? с?]
AvaroXcog 6 тт£ рахарсот^;7) рУГ/pvj; КшуатаУТСУОипоХеш; патрсарут^
ttjv yE’.poTOvcav CEgdpEVOC пара Дюахброи той каппа ’AXs^avopEcag асрЕ-
тсхой б'/то;, ха? айтбуесро; уауоуото; той ev dycoc; ФХарсауой,*) еГ т:
лроаё'/ЕСУ ту] хат’ айтЬу торса ypsd)v.
') Pitra: ujiag. j Ibid: ’lavivrov. ’) lb.: sXXAY(aiatjTixwv. *) ll>.; лбрсЭй|1в‘/У|.
1Ь.: ®) lb.: ETtoplac. ’) lb.: iiazapiorigc. 8) Tb.: *l»Aa«xavo5.
Приносъ къмъ историческою нзворознание на България и пр 5 у
До толкова раздвоени бФха миЬнията па нашего свещеяно
<.удилище. Обаче, понеже 6'Line необходимо да се съгласимъ и пие,
каю изберемъ да елбгдваме срЬдния и царски пять, та нито да
ирЬнебрЪгнемъ иапълно точностьта на свещеннитФ канони, впто
пъкъ да дздемъ възможность чрЬгъ примйръ на ония, конто не
ги зачитатъ, да вьршатъ това, което пе подобава като законно и
канонично; това, прочее, това успешно улучихме съ помощьта на
благодатьта на свегии духъ. И така, на нашего синодално миЬние
отвориха паты 12-интъ и 13-иятъ актове на светил халкидопски
съборъ, въ който серазгледаха дЬлата на Васиапа и Стефана, конто
61,ха станали ефески епискони; тогава се узка, че и Васианъ си при-
своилъ пасилственво епископията и Стефаиъ — чрЬзъ съзакллтие
и такова остроумие, и се р1;ши ведпага, да се отстранять отв
ефеската църква, но да запашгъ епископскии санъ а вмЬсто тЬхъ
да се ржкоположи канонично другъ епископъ
Но при това (ни, упжти) и съобщението огъ благочесгивия и
христолюбивъ нашъ господарь, мшцния и великия Теодоръ Дука
Комнепь. напранено намъ огъ свегЬишии епископъ илирийски или
япински, нашъ вь Господа обиченъ брата и «служитель, което
ни подканц до бждсмъ снисхо тигелпи въ прЬдстоящия въпросъ,
ПпослЬдг'твие,заради есгесгвеното человеколюбие и наи-вече заради
анормалното съсгояние на нЬщага, ние издащхме съ синодално
егиногушие и съразмишление слЬдното рЬшение. че рккополо-
женитЬ въ Загора българекп епискони да сж отв днесъ напълпо
огстранепи оть църкиитЬ, въ конто сж били наречени, понеже сж
били приизведепи въпрЬки точпоегьта и прЬданието па канопитЬ,
и еж се облЬкли даже въ епископеко достоинство съ помощьта па
( litreкага власть; и да не се поддъряч въ тЬхъ никаква надежда
ia въетановление въ бждаще, защото живитЬ закончи архиереи се
установили вече въ надащитЬ имъ се епископии, вь конто сж
бит наречени, а въ опии, дЬто законно служилптЬ прЬди тЬхъ
не бЬха живи, ще се нарекать други вмЬсто тЬхъ. Ржкоположе-
пптЬ пъкь отъ тЬхъ поддиакони, диакони и свещеннци да бждатъ
приеги въ олтаря и да съелужпатъ съ оетаналото свещеническо
пшълпепие, понеже сж приели ржкополо.кението си огъ право-
славии и споредъ свещепппческия о>ичаи па църквата: защото и
рЖкоположенитЬ оть Вдспапа и Стефана пе бидоха отхвърлепп.
СжщеврЬменпо по-гобава за тЬ.и человЬколюбивия обитай на
църквата, който е пепрЬстанно милосгинъ къиь всички и особенно
иг. случаи, дЬто има съмнЬпне, защото сжществува законно прЬд-
imcamie, въ съмпителпигЬ случаи да се кло ш къмъ человЬколю-
оиего. Защит), ако и да сж получили ржкоположениего си отъ
пзхиърлепитЬ вече епискони, проишеждапето па посл’Ь гнитЬ, ста-
пало протизь църковпото прЬтайне, пе врЬти на сжщото, защото
църквата е приела ц приема опия православии, конто сж ржкопо-
ложепи отъ еретици конто явно сж бит оеждени и ниавергпати.
СвпдЬте.тн наго а има много и опиа. конто павеждатъ иаметпицитЬ
5Ь
Д-ръ П Никовъ
'Н Tqg ydpttog уар той ayiov IlvsvpaTOg siaxAipng*) exscvoug npos-
уаср^аато, ёле! рт;5ё то» осхесо» ёЛаттырато» q то» cpuytxav г; тй'/
асоратсхй» 6 yecpOTovfrv то» кар’ айтои yscpOTovoupsvq» psTaStStoacv, dW.a
povrjg TT;g той &'(iou HvsupaTOg coipeag tijg теХесолособау^ tov лроауб-
pevov- то» ibsto» yap sotcv yap’Ttov 6 iepdpyrjg ocdxovog, xa: yj ydp:g
тоО llvsupatog evepyet 8c’ аитоО.
E:g pv^prjv pevto: ссархеотёра/ той npdypaTog тетйлшта:, ёлстсрйо
Tovrotg тосфое xathjpaafbac, S'va 8r;Xacij ёп: pip: тёааарас беитёра рё'/
ха! лёрлт»; ajcoyijv лосомта:2) xpsarog ха: торой xai Лоб, TSTpdcog оё
ха: xapavxauqg grjpoqiaytoGtv, dp™ povcp xai ибатс ypcbpsvoc xai SxdcTqg
rjptpag TsaaapaxovTazcg yovvxXcTwsc/, avsu сарратси xa: xupcaxyjg xai
то» оеалотсхй'/ sopTwv, sv alg3) yowxXcvetv ой nposTSTd-'pefl-a.
Ilenocibapsv оё 6>g 6 cpcXdvfl'pconog Ivjpcog лар’ об лесса обо:;
ayafH) ха: npuTavsvsTac4) xai iXacpog5) та» avS-pcontvoiv аулпгдлато».
eneia^pccytasc ttjv cuvcScxt;'/ таотту/ ijpo» npdlj.’/ oca vqg аитой euXoyc'ag
xai ydpttog, xai JZewg naa: yev^csTat v6v те xa: sig ttjv TeXsutatav
tqpspav tqg xpt'aswg. Таота об™ npaySdvra avvoocx&g xai dvayvtocMvTa
TOtg xtoocxcocg той ispov Харто'рилахос t^g xa8? ^|iag ауссотссту^ apyce-
yf.axOTTTjg ёухатвотрсоН-qaav. :'»’ evTevitev sig scor;a:v Toig pouXopevocg рета-
XappavcrtVTac.
A? 3.
Ilgpt T&v PouJaAicov
Oi am ~ой 8-epaTog MoXtoxov op|xd>|isvoc, 6 ostva xa: 0 ostva, tj,
ауссвтатг/ той tteou ёххлгрса Kpoocpapo’zreg, xa: тф хауаусштатю cqpo»
0Еахбту( тф ар'/сетасхбпо» nccaijg BovXyapc'ag epqiavstg ysvopsvoc, to<6vos
tc apdpTrjpa e^qyopevsav, s'TOvrsg от: лаЛасой sGoug sv ту; /сора тойта»
xpaTOvvrog, 6 8ij PoucaXca ovopd^sTac, ту; рета tt;V лг»тг;хоатг;у ёрбо-
pdoc awTaypa yiveab-a: vecoTSpo», xa: Tag хата уйра/ xcbpag ajToug
xspispyeaS-a:, xa: Ttacyvc'ocg tea: xa: opyrjpaac xa: pepazyeupevoeg dXpaa
xai axrjvcxacg da/qpoouvacg ёххаЛесаЗас Зйра пара то» svoexo’ovra»»
sig xepoog auTcbv. ’EgijXitov xai ойто: хата тб ларб» STOg, auvTdgavTes
eauTo'jg xa: napaoxeudaavTsg, cv’ ойто» хата ycbpav oxy^cparqocica».
"Ev тф ларауе» оё, ойо ё§ afrrwv sic pdvopav лрорато» алёбраро».
opoipevqv ansvavTC-0) 4vMa yevopevoc, Tvpovg dn^touv тб» T?)g pdvcpag
Execvqg npoiaTapsvov exeevou оё npdg Tijv ooaco axXqpvvovTog, ёлеуесрои»
аото! adStxdoTcp J.appdvctv yeepi- ’EvTsvStev ^pcAovecxia ijyspih; peso/
аитй», q oij7) xa: e:g pdaTcyag nposyd»pr(ss' Н-атерои yap та» ласу’л-
povcov toutcov, ф Touvopa Xpvsr/.og. 5‘jXcp Tcvi tov лосрё'/а pancaavTOg,
sxscvog avTcza payaepav ес/.хиае xa! stoo>i>ei табтуу хата тй'/ аплау-
/70»в) той TvepavTOg' SHsv ойоё ypovou т: pepog рёсо'/ той ibavdrov х.а:
T7,g payaipag ysyovev- E'iH-»o>ptv yap 6 dvibpwnag Tsibqxs.
'Гайта о: dvaysypappsvoc dvopeg dcprjyqodpsvoc, ёСт;Тои'/ pa-fre» e:
лроатрсрета: Teg xai Tovrocg eijfhu’/У; dni той avppepy/.OTOg, dig dvars-
*) Codex: SnCxXcxg. 3) Cndttx: лосята:. ') Pitra. сё; 4) Ibid: прстаусбетх:.
fti IU: CAaojidv. e) У Pitra прЪиниатс лниатъ onar.i. <* iioi-pl.iuno поста вен», call»
S‘/-‘»x. »1 Pitra rfirt. 8; lb.: аг.Ха^шу.
Принося къмъ исторического нзворознание на България н пр. 59
и историческитЬ книги. Така Анатолий приснопамятниятъ цари-
градски патриархъ е билъ ржкоположенъ отъ Диоскора. алексан-
дрнйския папа, който билъ еретикъ и убиецъ иа свети Флавиана,
ако трЬба да се вЬрва на историнта за него.
Прнзоваването благодатьта на светия Духъ ги ржкоположи:
защото ржкоположительтъ не прЬдава на ржкополагания оть него
собственитЬ сн породи, били тЬ душевни или тЬлесни, а само даро-
ветЬ на св Духъ съвършенствуватъ произвеждания. Свещенона-
чалннкътъ е слуга на свегитЬ дарования, и благодатьта на св. Духъ
дЬйствува чрЬзъ него.
За да бжде споменътъ на това нЬщо по-продължителенъ,
постанови ее. тЬ да се очистятъ съ тази епитииия: въ продол-
жение иа четири мЬсеца да се въздържатъ вь сжбота и неделя
отъ месо, сирене и яйца, а въ срЬда и петъкъ да Ьдатъ сухо-
ежбина, като употрЬбяватъ само хлЬбъ и вода и да правятъ всЬ-
кндневно 40 поклони съ нзключение па сжбота и недЬля, и на
господскитЬ празпици прЬзъ който не сме заповедали да пра-
вить поклони.
УбЬдени сме, че человЬколюбивиятъ Богь, огъ конто ее дава
всЬко добро дарение и милость за човЬшкитЬ погрЬшки, ще под-
печата този нашъ синодаленъ актъ чрЬзъ своето благословение и
благодать и ще се сняли надъ всички сега и въ последняя день
па страпшия сждъ. Тика извършено и прочетено въ синода, тона
се вписа въ кодицитЬ иа свещенпия хартофилаксъ на нашата
прЬсвета архиепископия, за да се възприеме отъ тукъ за знание
отъ желаещитЬ
V 3.
За русалиит-Ь.
ПроизлижицитЬ отъ Молиската область, единой си п сижои
си като прибЬгпаха при свегата божия църква и като се явиха
прЬдъ всесветия нашъ владика, архиепископа на цЬла България,
разказаха слЬдното (свое) и р ЬгрЬшение. ТЪ казаха, че въ тЬхната
'трапа имало старъ обичай, който ее парича Русалин: да става
прЬзъ (първата) седмица слЬдъ петдесетница сборъ па клади
хора, конто да, обикалятъ селата въ страната и чрЬзъ нЬкакви
пгри, пантомимпи танци, възторжепи скачапип и други неприличия
ла прЬдизвикватъ жителитЬ да пмъ давать нодаръци. ИзлЬзли и
гЬ прЬзъ настоящата година, като се събрали и приготвили, за
са прЬдсгавляватъ така изъ страната. При обиколката двама оть
тЬхъ се отбили въ едпа овча хандра, която се виждала отсрЬща.
Като сгигпали тамъ, поискали сирене отъ управителя на тази
мапдра. по, понеже той отказалъ ла даде, тЬ прЬдпрпели собствено-
ржчпо да зематъ. Огъ тукъ тникналъ помежду имъ спорь, който
юстигцалъ до оиепица. Един ь оть двамата тЬзи играчи, кохуто
името 6Ь Хриси.п., ударилъ съ едно уьрво ипчара, а оня пзкаралъ
Д-ръ П. Никовъ
<»0
тахтас, ар,артт}р,атос, zzl el1) ukeuHwoi xptvovTat. ce&zafrat xalhxeTsvov
EZxfojatacjTtxd ёлгйриа лрд; xccfrapotv twv tpuyfijv afrtfbv.
CH dyia 2ё той 0£oO exxXijaia rijv itpocfleuatv afrrwv Setap.EVTj
did ttjooe SEOTtortxfjg -ftetzg ^syaXetOTTjTOg xavovcxwg та хат’ аитойс
<oxov6|ivjc»v* fifrev EpyaTag p.£v cpovov TouToug ou5a|j.wg xpiVEoftai SiEyvto.
Td p.ev yap epyov той tpovou ётёра yetpl ё^е’.руаоато. eO toutwv 5ё
ахолд^ тф2) хата ytbpav ёВ-et dzoloufrog, ой лрд; yuotv алёрХеле'?
ацлатш'Л dXXd ласу via’ втс дё та Kaiyvta тайта Tcig B-stotg xai fepctg
zavoacv алтзуореицё'/а Tuyydvouaiv, <bg ёх ttj; 6XXvjvix^g kXccvtjc ха*
(isihjg 6pp.d)p.eva,s) oxota gtj та Xey6p,eva Вота xai BpoujiaXia ха* айта
oij та PouodXia xa* ётера tc-jtci; ларалХт^а* xai toutou Svexev блеи-
fruvot xptvovTat, wg epyov dvooiov p.£TicvT£g, Tfijv той yptaTtavtov ptou
zXXdTptov. Дса тойто албо/еаУ-ас piv twv toioutwv rcatyvtwv xaftdXcu
toutgi; napTjyyuTjOZTO. ’ExiTipiocg оё ayTobg ха^илераХХе лрд; ttjv той
ivTEuH-ev |лоХюр.ой xdfrapatv те xai xapoiag dvdvrj^iv xai dnaXXayijv той
rotourou паракт«{лато;, xal xwX’jojiev aftroug ёлс rptotv eTsatv dxoivw-
vigTO’jg a-jToug t©v аусаоцатшу yev&afrar тф ёф’ Evi toutwv албауеаЭ'а:
p.6vov той xpearog, тф tozozv тетрада xai KapaaXEUTjv ^potpayecv dpTto
»iovw xal GSaTi xai dsnptoig xal Xa*/dvotg dpxou|uvotg’ xai тф sxcbTTjg
iftiEpag TEGoapazovTaxc; yovuxXtTetv, dvsu аарратои xai XDptaxTjg xa;
TWV GEOKOTLXfijv бортб)'/ XX’ EfrtEp p.£VTOL Tig E^ абтб» EV тф ^STa£’J
twv EfprjiiEvwv Tptfijv £t6)V vooti) KEpiKEaoi, ibctvaTov dratZoUQTJ, rife p.£Ta-
Xtj^eco; twv dytaqizTiov dEtwO-vpETai xal сйсар.6)<; ^v ^xscvq) тф хасрф
TauTvj; Eipyi^aETat. "Отс оё тд dvaKEcpwvrjjxsvov epyov posXuxTov eaziv
zzi dKGpX^rov ttJ; twv ypioTizvtov хатаатааЕсос, xafrd orj toi; те
’Eptt; xavoat xa? Tot; cpiXsucjEpeaLV vop.ot$ Soxet. Toutcj yapiv fyia.
той в£ой exxXrjaia 5ta той яарб’/то; урацц-ато;, d<popisp.dv ако ttj;
ayia; xai ^wapycxifc Tpidoc^ eKavaTEivEi, тоГс те ttjv &T;p.oataxTjv E^oualav
ev t|j /(Ьра той Молюхой ota^wvu(ievGtc xal naat tci? fevroKtoig4) tj ё;
aXXwv ycopwv 6pp.to(Jt£VOLg xal ev айтт) xaTOixouatv, Фате щхет: той
Хо1яой |jltjte p-ETEp'/Eafrai тд ToiGuTov Ь-Еоатиуё; epyov, [iiqTE StEyEtpEtv
E;; тойто той; аяХоиатзрои; те xai йяодее:;, iv тф ouvepytav тобтос;
^zpeyEiv EtSevaL yap d^EtXouatv йлаутед, w; dXXoTpioi eaovTat той 0Еой
za? T^g Sytag айтой ^xxX^Giag. Ttg yap xavwvia срют” лрд; охдто;, <bg
^Tjaiv аябатоХо;; Tig оё suji^Awjatg Хрютай ярд; BsXiap; S»>ev xa? o*
ivay£ypa(i|.i£voi dcvopsg cog eSoj-ioXoy^cz^svot тд xaxdv {istz xaTO'/Ojewg,
xai 7jO7j 0eoO yfitpiTt aid t<ov Ssoc[iEV(ov avToig exxX^aiaar'xfijv £mTtp.t<i)v
xaihjpz;iEvot, TCdsTjg '/E’.pdg egouaiaaTixTjg тцлюр^аа; TouToyg5) ётаракАо-
[lEVijc итд-Ийаас, kzvttj eXecpHepo; saovTai' yivcbaxsiv dcpEtlovTOg®) той
акшас^лоте тойто:; ETCTjpEaaat ETaysipiijaaVTOg,’) cog d<poptop,Evog earat
ало T7)g aytag той 0г<з£> ExxXTjaiag old тойс ярбауиуа^8) айт/jg xaxo'j-
oegiv йло^аХХе^ ёль-/Е1р©'2. ’Eypdpj тайта xa? auv^O-wg pspacwSevra
Eoofhj Totg dvayeypap,[LSvcig dvopdotv, tv* watv адтоГ; s?g da^aXstav, лрохо-
[itaQ'fjvat d^EtXo'/ra тф хата ycbpav dpyispet, 6)g av ел’ ExxXvjtjiag dvayvc«)-
ofrwaiv9) xa? ЕЛ'уусоа»И7>а1У TOig ey^wpiotg E^ovataoTatg10) xa? oix^Topocv.
й Pitra: ot. °) Ibid; ri. ’) Cod. opjjuopsvog. 4) Pitra: ^vtonCoig. ) lb.; ouvEpycq».
') lb.: TOuTGtj. 7) lb..- o^elXovteg. “j lb.: g^txEip’JoavTec. °) lb.: npocpufa;. 10) lb.:
ivaywooO'Eiotv.
Приносъ къмъ исторического изворознание на България и пр. (;
ненадЬйно ножъ и го ръгналъ въ сърдцето на ударилия (го);
поради това не се мнна пи моиентъ между смъртьта и ножа,
защото човЬкътъ ведиага умрЬлъ.
Като разказаха това. горЬказанитЬ мжже, поискаха да узнаятъ,
дали имъ се припада и на тЬхъ нЬкаква отговорноеть за случи-
лото се, както се изложи, прЬгрЬшение и ако се считатъ виновни,
молЬха да приематъ църковни епитимии за очищение на тЬ.х-
нитЬ души.
Светата божия църква, като прие тЬхната просба, нареди
канонично тЬхния въпросъ чрЬзъ своею (това) свето влтдишко
величие. Тя рЬши, слЬдователно, тЬ въ никой случай да не се
считатъ за убийци, защого убииството е извършила друга ржка.
А тЬхното намерение е било съотн-Ьтно съ обичая въ страната
и пе е цЬляло проливането на кръвь, но игри. Че тЬзи игри сж
забранени отъ светитЬ канини, защото произлизатъ отъ езическото
блуждение и пиянство, каквито сж така наречените Вота, Врумалия
и самите Русалия и други тЬмъ подобии; заради това т’Ь се
считать отговорни, че сж си позволили дЬло нечестиво, чуждо па
християнския животъ. Затова имъ е заповЬдала отъ една страна,
да се въздържатъ напълно отъ такивато игри; отъ друга пъкъ—
наложила имъ епитимии за прочи,,тването имъ отъ нослЬдвалата
отъ това зараза, за отрЬзвявапе на сърдцето и за освобождение
отъ това прегрешение. Забраняваме имъ въ продължение на три
годпин да се прпчастяватъ съ светите дарове. Презъ една отъ
гЬхъ да се въздьржатъ само отъ месо, преть другата всека среда
и петъкъ да постягъ (Ьдатъ сухо), като се задоволяватъ само съ
хлЬбъ, вода, бобъ и зелепчукъ; и всекидпевно да править но
40 поклона, съ исключение на сжбота, педЬля и Господските
праздници. Ако пЬкой отъ техъ презъ врЬме на казапите три
го типи се разболЬе до смърть, да се у госте и съ причастието на
светитЬ дарове и да не се възнрЬпятствува отъ техъ въ такова
врЬме. Че казапото дЬло е отвратително и отхвърлено отъ поло-
женного между христиапитЬ, както повеляватъ светитЬ канопп и
благочестнвитЬ закона ’) Заради това светата Божия църква чрЬзъ
насгояицпа грамота заплашва <-ь афоресване отъ светата и живо-
началпа Троица онЬзп, конто иматъ публична власть въ Молис-
ката область и всички мЬсгнн жители или произходещи отъ други
страпи и кпвущи въ пея, того цпкига вече въ бждаще нито да
го заиимавагъ съ такова богонепавистпо дЬло, нито иъкъ да под-
буж цп, къмь него по-проститЬ п долпи, съ това, че имъ давать
съ гЬпст:;пе. Защото всички трЬба да зпаятъ, че ще бждатъ чужди
на Бога и на неговата света църква. Защото, какво общо има
между св Ьглина га и мрака, както казва апостолътъ? въ какво е
съгласепъ Христосъ сь Велиаръ? Затова. понеже горЬказанитЬ
мжже изновЬдаха злого еь скръбь иа разкаяние и съ Божпята
') Тукъ у Pitra сл1два новь редъ, ио неуместно.
(J‘2 Д-ръ П. Ннкоиъ
благодать чрЬзъ паложенитЬ ямъ епитииии се очистиха вече, да
бкдатъ съвсЬиъ свободна отъ всЬка власть, която прЬдприема да
ги накаже и ощети. ТрЬба да знае оня, който прЬднриема по
какъвто и да е начинъ да имъ поврЬди, че ще бжде афоресаиъ
отъ светата Божия църква, понеже прЪдприема да прави зло на
ония, конто прибЬгватъ до нея. Това се пнса и обичайно лотвър-
дено се даде па горЬказанитФ мжже за тЬхна снгурносгь да го
занесатъ на мЬстния архиерей за да баде прочетено въ църква
и стапе извЬстно на иЬстнитЬ власти и жители.
Априлъ, 1910 год. гр. Варна.
Единъ опитъ за български земеписенъ рЬчяикъ.
Отъ С’т. Младеновъ.
Докладвано въ Истормко-фи юлогичпвя кловъ иа 15. V. 1919 г.
-Ф—~
Покойниятъ д!дО' Петко Рачовъ Славейковъ съ право се
сиФта за едннъ отъ най-многозаслужилитф паши кннжовни
и обществени дЬйци: създательть на нопобългарската лирика
е авторъ не само на значителенъ брой разновндни поетическп
творения, а и на не по-матко трудове изъ областьта па пауч-
ната проза. Между иослФднитЬ особено мФсто заема „Геогра-
фических и Исторически словарь на Балканский Полуостров^,
.почти нскарапъ“ въ Стара-Загора прфдн освобожден пето на Бъл
гария и стааалъ жертва на пожара прФзъ 1877 година пакъ тамъ.
Дълги годипи неуморииатъ нашъ писатель е събиралъ
материяли за своя всестраненъ земеписенъ рфчникъ на ц-Ьло-
купното българско отечество. Че тФзи материялп сж били
твърдф богата и сж се отнасяли до всички кхтове на бъл-
гарскитФ земи, за това може да се сжди отъ обстоятелството,
че събнрачътъ, както се зпае, б'Ь пронжтувалъ комай всички
български землища, па е билъ въ сношения сь урожденци
и отъ пай-отдалеченитФ и непосФтени отъ пего лично бъл-
гарски покрайнини. Стига да се впди, отъ кои градове и
околии сж българскит-Ь пародии пословици п поговорки въ
пЛлФ книги па „Бълшрски притчи или пословици и харак-
терны думи“ (Пловдивъ, 1889 и София. 1897), за да се
схване, че въ голЬмия земеписенъ рфчнивъ на дфда Славей-
кова пе ще е билъ забравенъ инкой български край. Какво
неоценимо и певъзвратпмо българско съкровнще сж унищожили
пламъцитЬ на Старозагорския пожарь въ 1877 г., показва и
откжслекътъ, папечатапъ въ ,Сборникъ за пародии умотво-
репия, наука и кнпжипнаи, издавайь отъ Миннстерството на
Пародпото Просвещение, книга XV (София, 1898), стр. 284—
28Н, не само оть благоговение къмъ паметьта па автора,
Ст. М.эаденовъ
<il
„който като никой други българинъ позпаваше своего отечество",
но и за „показъ", както казва редакторътъ на „Сборника" въ
една „пр-кдварителна б'Ьл-Ьжка" (стр. 284),
ВсЬин образовапъ българинъ, който чете тая твърд'Ь
ц-Ьина 6-ктЬжка, не може да не изпита двойно съжаление.
едно за това, че нървилтъ авгоръ па първия български земе-
писенъ р'Ьчникъ не е усп1лъ да възстанови, по нккои слу-
чайно уцктбли кжсове и по наметь, коне по-голЬмка часть
отъ изгорЪлия рЬчнпкъ, и друго за това, че редакторътъ на
..Сборника за пар. умотв., наука и кннжнина", уважаемнятъ
г. д-ръ Пв. Д. Шишмановъ, е напечаталъ за иоказъ само
откжслека отъ буква С, конто му се виждала, че съдържа
най-пълнн и интереспи бЬл-Ьжки. Въ напечатания откжслекъ
има панстнна цЪнни свкд-Ьния, отъ конто ще може да се
възпотзува не само историкътъ па българската кпижнипа и
животописецътъ на П. Р. Славейкова, но и бждещиятъ авторъ
на тъй необходимой пъленъ исторически и земеписепъ рЬч-
никъ па ц’Ьлокуппа България. Ала можемъ да бждсмъ увЬрени.
че и другитЬ страници на тетрадката, изъ която е взетъ
въпросниятъ откжслекъ, ще да съдържагъ сжщо тъй чЗяца,
конто бпха заслужвали да се обнародватъ. Ето защо съ тия
редове се обръщамъ къмъ г. д-ръ Пв. Д. Шишмановъ или
къмъ лицето. у което е ыииала отпосл'Ъ тетрадката, да под-
несатъ тая тетрадка на Българската академия на наукптЬ,
за да се издадатъ всички възстановени статийки и бклЬжки
отъ р'Ьчника на Славейкова: ако не бкхме честпти да имаме
самия тозн трудъ, който смкто би могълъ да се м'Ьрп съ
полскпя „Slownik geograficzny Krolestwa Polskiego i innycli
krajovv slowiariskich" отъ F. Sulimierski. B. Chlebowski. W.
Walcwski (и J. Krzywicki) (15 t., Warszawa, 1880—1904)
или съ френскпя ..Dictionnaire geographique et administratit
de la France et de ses colonies" отъ P.-В. Joanne (1890 ел.),
то пека попе да улеснимъ, а може-би и да ускорпмъ появата
иа пълния български „Joanne" съ издаване на всичко, събрано
отъ незабвенпя дкдо Славейковъ.
ТЪзп п'Ьколко думи за първия незапазепъ български земе-
писснъ р^чникь1) сж, мпсля, ум’Ьстпи тукъ, и то не само съ
’) За д1.до СлансЙЕОвия рЬчпикъ вж. още и статията па Ии. П. Сла-
вейковъ, Бибтиотеката и ржкописитЬ на II. Р. Славейковъ въ сп. „Български
ирЬследъ* год. III (1896) кн. Б стр. 76.
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ (jjy
огледъ къмъ бждещитЪ работа вь тая область, но и поради
обстоятелството, че авторътъ на из.гЬзлия неотдавна „Гео-
графски рЪчннкъ на България, Македония, Добруджа п Помо-
равия“ не е смЬтналъ за нужно да се ползува отъ обпарод-
вания въ „Сборника за нар. умотворення, наука и книжппна-
откжелекъ, на дори и не спомепува пигд-Ь за своя б'Ьл'Ьжитъ
пр'Ьдходникъ. Туй впрочемъ не е голЬмъ гр'Ьхъ, макаръ че
mime да бжде по-добрЬ, ако се не постжп'Ьше така...
I
ПрЬзъ 1918 година, 41 година сл'Ьдъ Старозагорския
пожаръ, който упищожи нървня български исторически и земе-
писенъ рЬчникъ, и 23 години подиръ смъртьта на самия
II. Р. Славейковъ 1895), изл'Ьзе въ София едва книжка,
на чиято първа страница четемъ: „Ж. Чанковъ, учитель по
география при Н-а Соф. Държавна Мжжка Гимназия. Гео-
графски рпчникъ на България, Македония, Добру дм а и Номо-
равия, Държавна печатница, 1818“. Р’Ьчникътъ е малъкъ по
формата и обемъ (въ 16-а, стр. IV+ 334 но два стлъбцЬ,
цЬпа 5 лева). Авторътъ му не е нскалъ да го прави пъленъ,
като твърди, че „географската ни литература въ туй отношение
(,научно и подробно описание на всички наши земи“) е бЬдна.
въ зависимость отъ което е и пълнотата на ручника", вж.
Вместо нрЬдговоръ11 стр. III Нататъкъ г. Чанковъ съ още
по-голЬма самоув^репость казва, че „ако Н'Ькжд'Ь [въ рЬчника)
се Ср1щпатъ неточности, то затова трЬбва да се внни |само?|
специялната пи литература1- и че „при по-благоприятни вре-
мена авторътъ на р-Ьчпика е въ намерение да попълнн труда
< и и затова съ благодарность би приелъ поправки и допъл-
чеппя, стига тЬ да идатъ отъ компетентно ы'Ьсто", „Вместо
прЪдговоръ", стр. III.
По въпроса за „снсцнялната лптерат)ра-, която е длъ-
жень да използува съетавнтельтъ на едннъ български земеии-
сснь рЪчпикъ, ще се говори иовечко по-долу. Колкото пъкъ
за петочностит-Ь, то отъ сд^дващитЬ б'ЬлЬжки ще се види, че
въ кпигага на г. Чайкова има доста много и доста разнообразии
неточности1-, за конто по пикой начипъ пе може да се вини
„специалиата ни литература". Азъ обпародвамъ тЬзи б^Л’Ьжки.
като се водя едпичко отъ желание да видя рфчника на г. Чап-
Списание ка Българската академии. Кинга XX с
6Й
Ст. Младеновъ
нова не саме п о п ъ л н е н ъ, по и поп равен ъ, безъ ония
вещпи, правоннсни и печатни грешки, конто, с-Ькашъ, ие сж
могла да бждатъ изб-Ьгнати въ това издание на ручника, рабо-
тенъ и печатанъ во вр!1ме, ианстнна крайне неблагоприятно
за книжовенъ и наученъ трудъ: „Вм'Ьсто прЬдговоръ*' носи
дата „11 февруарий 1918 година11!...
Общото впечатление отъ книгата на г. Чанкова е до
известна степень задоволигелно, въпр!1ки пемалобройнитЬ недо-
статъцн, конто — слава Богу! — не сж пепоправиыи. Въ
ыаслова па книгата не се споиепува една голТ.ма български
область — Тракня. За българпт!, въ неточна Тракия, завзета
отъ турцит’Ь слЪдъ междусъюзнишката война пр’Ьзъ 1913 год.
вьпрЬки Лондонский договоръ отъ май 1913 год., г. Чанковъ
нс говори, и то види се поради това, че е пнсалъ рЬчника
си но вр£ме, когато бЬхме „приятели1* съ турцитЬ, та пе е
тр’Ьбало да ги „дразппмъ**. ВсЬкакъ отдЬлна статия за Тракия
у г. Чанкова пЬыа да наиТримъ ), както впрочемъ у него
нйма отд-Ьлна статия и за Моравско, чисто име („Помора-
в"ия“) стой въ наслова на книгата (вж. ст. „България" на
стр. 41—6, ст. „Добруджа", стр. 104—5, ст. „Македония",
стр. 188 — 190). Ала докато по-важпитЬ градове на ..Помо-
равияи (Враня, Лпсковещ, Власотинци, Пироть, Нишъ, Алек-
синец», Паракинъ, Ножаревецъ) и Тимошко (Княжевецъ, Зай-
чаръ, Неютинъ) сж описани въ ручника, то отъ градовег!; вь
източиа Тракия е удостоено съ кжсо описание само Одринъ.
А за ЛозешраЗъ, конто е далъ на България първия български
екзархъ, пТма пигдЬ ни думпца въ разглежданпя р^чпикъ.
Излигано би било да се разправя тука подробно, колко и
какви статин за градове, р!;ки, села и т. н. въ източна 'Гранин
би трТбало да се съдържатъ въ едппъ български земеопнсеш.
р1;чпикъ. Ала че въ книгата на г. Чанкова пе би тр^Ьбало да
липсува папр. кжсичко описание на р. Еркене (Ергене). едннъ
отъ гол’ЬмитЬ притоцн па Марица, за това едва-ли н!;кой
запозпатъ съ работата ще водп пр-Ьпирпя. И любопитно е
да се отб'кгЬжи, че въ i Чапковото описание па Марица
(стр. 195 G) се сиомепуватъ доста нейпи прптоцп (Пбъръ,
Очушпица, Ядепица и др.), а за Арда, Туиджа и Еркене
’) И все яакъ г. Чапковъ си служи съ името Тракия, като го язсма нь
иаичцирокия му смисъяъ: споредъ стр. 204 (ст. „Моминок лису реки проход*ьа)
р-Ьзъ Момина клисура се мииава отъ Тракня ia Самоковъ.
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
67
н-Ьма ни поменъ! И пакъ докато за Арда имаме отдЬлна ста-
тийка отъ 8 реда (стр. 9), за Тунджа доста длъжко описание
на стр. 302, то за Еркене г. Чанковъ не само не дава ннка-
ква статийка, но и нигде не споменува за тая рЬка, та макаръ
и пжтемъ ... Не би трЬбало, чини ми се, да ее прЬмълчава
и сжществуването на голЬмото и богато село, току-речи градче,
Булгаръ-къой въ Кешанско, на българскптЬ села въ Малгар-
еко („Малюра* отъ’ Малг-градъ), за конто г. Ст. Н. Шишкова
писа статия „Выпари край Мраморно море* („Родопски напрЬ-
дъкъ“ год. V кн. 6 стр. 243—55), на многобройнитЬ и голЬми
села въ крайна югоизточна Тракия, описани прЬди годиии отъ
Офейкова1', сир. г. А. Шоповъ „Выпари подъ стпмитп на
Цартрадъ*, Периодич. Спис. на Българ. книж. друж. кн. 31—32
(1887) стр. 480 сл. Ала >продължииъ ли така, нашитЬ иска-
ния бнха станали прЬмпого, и г. Чапковъ съ извЬстно осно-
вание би ни възразилъ, че неговиятъ рЬчпикъ пе е пълент.
земеписенъ и исторически рЬчникъ на цЬлокупна България.
ВсЬкакъ толкова често спомепуванитЬ Еносъ и Мидия не бп
трЬбало да липсуватъ.
Но у г. Чайкова има забравени имена и отъ ония бъл-
гарски области, конто се изброяватъ въ наслова на г. Чан-
ковпя трудъ. По-важнитЬ градове пе липсуватъ, само за
Ирпиюво пе нампраме нито едипъ редъ, а Ирпшовската
седловина се споменува пжтемъ въ ст. „Кумановско доле",
стр. 169. Описание на Добруджанскпя градецъ Мачинъ сжщ<>
нЬма, а „Мани иска планин. груда" е описана доста
подробно па стр. 197. Статийка за югоизточномакедонскпя
гурско-гръцки градецъ съ българско име Нравтип (къмъ 1900 г.
ималъ споредъ К ж н ч о в а Македония, етиогр. п статист, стр.
200 всичко 3550 д. ж.: 1250 турци, 1100 гьрци хрпстияни
и 1200 цигани) не се намира, а Правишкото блата се спо-
менува пжтемъ въ ст. „Бушдида планина", стр. 171, опи-
сано е пъкъ подъ турското име „Берекетли гьолъ", стр. 22—3.
Мжчпо е да се каже, кои градове на „Поморавия1* сж забра-
вепи, щомъ г. Чапковъ пе опрЬдЬля, коя область нарича сь
сова име, дали само областьта на Българска Морава, или п
оная на изтокъ отъ съединепата (сръбгко-българска) Морава.
Градецътъ Бпла-лшланка между Пирогт. и Нпигь трЬбаше во
исЬки случай ла се люмене: гой влила въ ,.11оморавпл‘‘ in.
ibrein, смпсч.лч. иа (у мата. Па п гра допе ка го Кюпрня (окрж-
68
Ст Младеновъ
женъ градъ), Свилмтецъ и др. би тр^бало да се ие пропу-
щатъ, щомъ на стр. 237 е дадена доста длъжка етатия за
Пожаревецъ. Най-незадоволително сж пр-Ъдставени plitiiT'h
павъ на ,11оморавия“. Твърд4 интересната по име рЬка Млава
вт. Пожаревецко се споменува само пжтемъ; вж. по-долу стр. 98.
Отъ многобройнигЬ притоци на българска Морава и насъединепа
сръбско-българска Морава се именува въ ст. „Морава" само
единъ единственъ — Нишава, описана не особено грижливо
и подробно на стр. 211. РЬка Плагина се споменува само
пжтемъ подъ погрЬшното име „Влаина“ вь ст. „Власотинци"
(стр. 67). Пжтемъ се споменува и Топлица, „притокъ на р. [Бъл-
гарска] Морава1* въ ст. „Прокупле", стр. 242 ... Малката
рЬка Блато въ Пиротско бн заслужвала да се удостой со
споменуване, щомъ много по-незначителни поточета сж опи-
сани и щомъ на стр. 28—9 се четать статииза 4 (въ сжщность
3, вж. по-долу, III стр. 105 — 106.) р4>ки съ име Блато... И за
р. Голпма Камчия, споменувапа пжтемъ на неполно мЬста
(ст. „Герлово", стр. 78, ст. „Даханлъкъ-дере", стр. 94, ст.
„Куру-дере", стр. 170 и т. и. и т. н.), не памираме отдйлна
етатия, каквато има за „Луда Камчия" (стр. 181) и за
„Камчня" (стр. 143). Забравена е р. Ибъръ, четать се обаче
статийки за „Голймъ Ибъръ" (стр. 84 — 5) и за „Малъкъ
Ибъръ" (стр. 193).
ТвърдЬ голыми и всЗжакъ пепростими опущения сж стяиали
въ орографията. II тука пакъ имаме работа iдавно съ
1еволни гр'Ьшки: за Осоговската планина, спомената отъ самия
г. Чанковъ повече огъ двайсеть ижти въ разни статии, напразпо
ще търсимъ отдЬ.тно, ыакаръ и най-кжео, описание! А на
стр. 67 вь ст. „Блашка бачия" (2 реда!) се казва, че
-Плашка бачия“ е „връхь въ Осоговска планина", па все за
.. Осоговска планина" става дума и въ ст. „Голакъ", стр. 8<»,
< г. „Доганица", стр. 105, ст „Елешница", сгр. 117.
ст „Китка", стр. 152 и на стр. 158, 165, 169, 171, 178
и т. н. За сжщата плапппа се говори и въ ст. „Крнвор^чпа
паланка", стр. 166, ст. „Кюстендилско поле", стр. 173,
< г. „Пияиецъ", стр. 232, само че па тия мЬста авторътъ си
< лужи съ името „ Осоговъ". Най-сетпЬ подъ име „ Остова" за
тая сжщата планина се разпрявя и въ ст. „Дурачка [pitta]",
стр. 113, ст. „Пиянечко поле", стр. 232 и др. Сжщо както
Осоговската планина и други извЬстни планини въ Македония
Елинь опись за български «меписенъ рЪчникъ
69
сж неволно или случайно забравени, туй важи особено за та
нинитЬ Кожухъ, Нидже и Паякъ, споменувавп яко често нрЪзъ
врЬме иа неотдавнашната голЬмт война. А п самая г. Чанковъ
не бихме могли да обвинпмъ, че съвсЬм7> и не загатва за
сжществуването на тЬзи планинп За Нидже планина наир, той
говори пжтемъ и въ ст. „Воденъ", стр. 68, и въ ст. „Маке-
дония", стр. 189, в въ ст. „Островско езеро," стр. 219. за
„Гог/ьми Нидже планина“ въ ст „Зменца", стр. 129, ст. „Ка-
менецъ", стр. 142, за „Малка Нидже“ въ ст. „Петърско
езеро", стр. 228 и т. н. За южнобългарската „Сърнеиа
гора" г. Чанковъ нише: «Гледай Караджа дагъ“ (стр. 292').
II колко излъганъ въ очакванията си ще остане читателы'ъ-
неснеция шстъ. каю нотърси подъ буква К статия „Караджа
дасъ“ и не я памЬри! Въ сущность описанпето на тая ала-
нина пе липсува, само че е дадено въ ст. „Източна Сродна
гора или Сърнеиа гора (Караджа дагъ)ь на стр. 132!
Като <ме все още при неиълнотаги като послЬдица па
опущения, бива да споменемъ още и с.тЬщото. На стр. 112
г. Чанковъ ни дава статийка (3 реда) за „Дунавецъ," „ржкаиъ
отъ Св. Георгиевская ржкавъ втичя се въ ез. Разнмъ". А за
не по-малко важната, особено откъмъ име, ргька Дунаве.цъ
която гече недалечъ отъ пзвЬстнитЬ български села въ Нер-
чинска — ДрЬново и Бобощица и се влива въ езеро Малик».
г. Чанковъ нигдЬ не спомспува; вж. гая рЬка „])ннаоеси па
австрииската карта съ м-Ьрка I 200.000, л ,-М0 41" ЕНюяпГ
Ианстнна г. Чанковъ би могълъ да ни възрази. че тая рЬка
се Памира въ Албания, както и езерого Маликъ, неспоменато
сжщо тъй въ разглеждапии рЬчникъ. Но ако у г. Чанкова се
онисва Дечанския мънастнръ, иамиращъ се сжщо тъй извънъ
граиицигЬ на сжщпнекитЬ български земи, доста далечъ отъ
ИризрЬнъ, и ако се посвегяватъ какъ у г. Чанковъ 5 реда
на куцовлашкото градче Мецово въ Ппндъ и други
о реда на В.шгоклисура иъ южпа Македония, то ппщо не
прЬчеше да се иомене и рЬка Дунавецъ, коя го тече 5—6 км.
западни on. кааапитЬ български села. А че въ единъ добьръ
земеписенъ рЬчшпсъ нс бива да лнпсуватъ ватин въ етпо-
графепо отношение села и рЬки, това едва-ли нЬкой ще отрич.1.
Въ новою издание иа рЬчппка си г. Чапковъ ие би грЬбало
да пропуске имею па с. Гцйи^киъ (им. Вулмречъ. а вм. л
70
Ст. Младеновъ
по законитЬ на албанската фонетика). Това село се намира
на югь отъ езеро Маликъ, 5—6 км. на с.-з. отъ гр. Корча,
а самого му име не е маловажно при опрЬдЬлението на
днешната граница на българщината къмъ Албания. За бъл-
арското население прЬди 30—40 години въ с. с. Булгарецъ,
Спница, Брадвица, Ржмбецъ и самия ерадъ Корча и за изц'Ьло
българскптЬ и день днешенъ села Бобощииа и Дрпново, говори
Йорд. Пвановъ въ своята книга „БългаритЬ въ Македония-’
LXII. 2-о изд. стр. 57 — 8, отъ която г. Чанковъ по неизвЬстнп
причини не е поискалъ да се възползува. ВсЬкакъ тЬзи имена
иматъ за българския земеписъ и народописъ по-голЬмо значение
отколкото Борисовградското селце Любеново, споменато отъ
г. Чапкова (стр. 184) само заради това, че тамъ се родилъ
бившия министъръ Динчевъ, или с. Дома Кознииа (Дуппишко)
(стр. 156), въ което се е родилъ бившия министъръ Козпнчки
и т. н. и т. п.
Въ сгатията за планина Ограждено въ сЬверна Маке-
дония можете да се обърне внимание върху типичного бъл-
гарско звуково съчетание жд вм. по-нови дж или г отъ
прислав. *dj, па да се прпведЬха като отдЬлни заглавии думи
имена отъ рода на Говежда (село въ Берковско), Праужда
(село въ БЬлоградчишко), Люберажда, Тиобужда (села въ
Моравско), чиито жд показватъ, че изговорътъ г, дж (ц)>
вм. жд по тЬзи мЬста е явление по-ново...
Въ сл'ЬдващитЬ редове ще бждатъ посоченн не всички
грЬшки и недостатъци на г. Чанковия рЬчникъ. а само пове-
чето отъ ония, конто ми сж объриали вниманието. МоитЬ
бЬлЬжки пе сж, значи, нзчерпателни ^поправки и допълпения”
1съмъ тол рЬчникъ. Т'Ьхното обн.чродване не изключва, а не-
скоро ще докара иегли появага и па други бЬл-Ьжки оть
„компетентно мЬсто11, та да може сл'Ьдъ тЬхъ по-лесно да се
цзработи по-голЬмъ и по-задоволителепъ географскн рЬчникъ
на областитЬ, дЬто живЬятъ българи.
БЬлЬжки къмъ нЬколко стотини статин на единъ рЬчникъ
мжчно могатъ да се разпрЬдЬлятъ па малко и ясно разграпичени
групп, тъй че и слЬдващето разпрЬдЬлепие не е съвършепо.
ио все е доста прЬгледно. Затова тъкмо е и пр-Ьдпочетепо
вмЬето нареждане въ параграф»! споредъ заглавпитЬ думи.
Единъ опить за български земеписенъ рЪчннкъ
71
II
Непълно използуване на подбрания материялъ.
Името на Орта-чалъ (Рила планина), споменато пжтемъ
нъ етатийката за Айрам,-дере, десепъ притокъ на Марица
нъ горною й течение.(стр. 4). не е приведено като отдФлна
<аглавна дума подъ буква О.
За р. Лиг дере, л*йвъ притокъ на Тунджа, се казва че
..извира подъ в. Мазалатъ" (стр. 4), а подъ буква АТ името
па „връ.п Мазалатъ" не се чете’ Сжщиятъ върхъ „Мазалатъ"
се споменува и на стр. 115 (ст. „Едровица") и другад-й.
Въ ст. „Акъ-су“ (стр. 4) четемъ: ..тьй се парлча още
р. Бйла-рЬка, л*Ьвъ притокъ па р. ГолЬма Камчня? II подъ
буква Б иамираме Лпла-рпка [1], л Ьвъ притокъ на р. Тополка.
който тече прйзъ улицптЬ на гр. Копрпвщица, БЬла-р'Ька [2],
десепъ притокъ на Марица съ устие подъ Татаръ Пазарджпкъ,
Б-Ьла-рйка [3] или Гюмушъ-дере, притокъ па р. Галикъ вт.
Македония и БЬла-рЬка [4] въ Мехомпйско. Камчийския прн-
гокъ Бп.га-ргъка е, зиачн, забравенъ!
Въ ст. „Аланъ-дере“ (= Ели-дере, Чепииска р-Ька) се
поменува и „пл Грамчарииа", отъ която извира р. Аланъ-
дере. Л подъ буква Г тгЪма да намЬрпяъ описание на „Гран-
чарица“, (пито подъ форма „Гръпчарпца!*1)
Въ описаинето па р. Аланъ-кайрякъ, която извира оть
Странджа и се влива въ ез. Дяволско край Черноморский
брйгъ, г. Чанковъ споменува и малкил притокъ „Сулу-дереси*.
i подъ буква С четемъ само за Сулу-дере въ Пхгпмапско.
лЬвъ притокъ на Очушиица, л’Ьвъ прптокъ па Марица.
За Aлдомировското блато-езеро пашиятъ авторъ казва.
че се нампра въ подножиего па в. в. Меко-ирево и Вишия.
А името Меко-ирево нанразпо бихме търсили подъ буква Л/,
пли /(, или '/.' Само въ ст. „Трн-уши“ (стр. 300) четемъ.
име „ Малка-цревъ" ' Вторпять „връхъ“ не е забравенъ въ
общая азбучеит. редъ иа имената, ала тамъ (стр. 66) се
говори за .чтила Витая. Обпкиовениятъ четецъ н!>ма да
•*шае сега, коя форма (Вития пли Питая), е правилна, а —
въ края па кнпгата си г. Чанковъ не дава поправка на но-
важпитй печатни грЪшкн. Пай-сс’пгЬ и различието иа пзра-
зптЬ ( врълъ Вития1*, ...чтила Вишая1*) не е отъ естество да
улсспи читателя.
72
Ст. Младеновъ
Планинскиятъ потоке Алена, десенъ иритокъ па р. Кри-
чнмъ, извиралъ, каже г. Чанковъ, отъ Кумъ-едикъ (Цептрални
Родопи) (стр. 5), а подъ буква К нс се споменува Кумъ-едикъ!
На стр. 6 намираме сл'Ъдиата статийка: „Аматлийска
р-Ька. Малъкъ притокъ па р. Сипачница." Подъ буква С не
се чете име Синачница! По такъвъ начинъ четецътъ не ще
внае, нито отдЬ извира, пито д1> тече и д-Ь се влива „Амат-
лийска рпкаи: четецътъ не узнава, нито дали е наречена
тъй р!кага по пмето на нйкое селище, пито пъкъ въ кой
д'Ьлъ на бъягарскитЬ земи приблизптелно тр’Ьба да я търси.
Ако се cnOMCHiine н’Ьгд! попе, д! се влива р. „Сипачница",
то щЬше да се знае най-малко това: къмъ кой басеинъ спада
гАматлииска рпка“.
Р. „Асгьница, uadi ip. Станимака“ се споменува въ
ег. „Анатеми“ (стр. 6). а като отдЬлна заглавия дума името
й не се намира нигдЬ: на стр. 10 е описана въ отдйлна
статийка Сливенската Аспмевска ргька, пъкъ за р. Аслница въ
Станпмашко ийма пи думица! А тая pinta пене заради името
си заслужваше не само да се спомепе пжтемъ, но и да се
норазправи п-1;що по-вечко за пея, или пай-малко да се каже
отд-Ь извира и д'Ь се втича.
Като говори за Анхиалски полуостровъ авторътъ бЬл'Ьжп.
че бргЬгътъ е по-високъ (5 —12 м.) „при издадпинитЬ Курт-
арайска, Равдепска и при самия градъ Бургазъ" (стр. 7). За
Равденска издаднина не памираме подъ буква Р шпцо. А подъ
К вместо Куртараиска издаднина памираме ст.: „Курутарня.
Нолуостровъ на Черно-Море, малко па югъ отъ Месемврий-
ския полуостровъ" (стр. 170). Кое име е иравплното? Ако и
дв^тЬ форми (Kypi/тария п Куртария) сж употр-Ьбителни.
това тр-Ьбваше да се каже.
За рйчицата Арабииа се казва (стр. 81, че „извира отъ
в. Докса (въ Македония)", мпнава пр'Ьзъ гр. Беръ и се губи
въ мочурливитй м^ста около Пазарско езеро. Можете да се
опрйд'Ьли по-точно, че в. Докса се намира въ до. Македония"
д-Ьто сж и гр. Беръ и Пазарско езеро, па и да се посочеше,
въ коя планина е „в. Докса", ако не е съвсЬмъ уединепт.
връхъ. I'. Чанковъ и тукъ се е ползувалъ отъ Кжнчовата
Орохидрография па Македония, издадепа сл!дъ смъртьта па
автора и отъ Българското Кпижовио Дружество нодъ редак-
цията на проф. А. Ппшрковъ. Кжнчовъ Орох. па Мак. нн
Единъ опитъ за български земсписенъ рЪчникъ
73
ппше: „Оть впсокпл връхъ Докса излизать двЬ р'Ькнчки, отъ
конто по-южната npipfeBa подъ име Арабица градъ Беръ..
Осв-Ьиъ тпя прптоци езерото [Енидже-Бардарско иди Пазарско.
Кжнчовъ пос. кн. 86] получава и отъ планина Паякъ малъкъ
иритокъ, който се казва р. Батча..." Връхъ Дота, чисто име
напразно ще търспме въ ручника на г. Чанковъ подъ буква Д.
е сиоменатъ отъ Кжпчова въ оппсанието на южномакедонската
Тур.га пли Дур ла планина, вж. Орохидр. на Мак. стр. 56—57.
По името на върха Каратаиа, планина Дурла се парича
споредъ една б!>.т1жка на Пгпиркова (Орох. на Мак. 196) и
Каратаиа планина. Всички, тЬзи имена (в. Докса, планина
Турла. Дурла, Караташъ) у г. Чанкова сж забравени!...
На стр. 9 г. Чанковъ описва р. Арда твърд'б кжсо. като
отъ притоцитЬ й споменува само единъ л^въ — Чииъ-дере.
Въ това кжсо описание се б&тЪжи, че Арда „води пачалото
сн отъ Крушева планина, въ южпитЬ Годопи1*, и пакъ за Кру-
шева планина подъ буква К нЬма ни думпца: па стр. 167 —
168 се говори само за р. Крушевица, която извпра отъ Мур
гашъ и се влива въ р. Малинска, за гр. Крушево въ Маке-
дония и за Кругиевски връхъ въ Берковска планина!
„Аркутинския заливь" на Черно-Море се Памира спо|№дь
с гр. 10 между посъ „св. Тома" и „св. Димитъръ". Отъ тЬзи
два носа само „св. Димитъръ" се споменува на стр 263, а
името иа посъ „св. Тома" не се чете между ст. ,,св. Сте-
фанъ“ и ,,Свещипласъ“ па стр. 263, нито гругад-fc като
заглавна дума.
Сливепската „Ас/ъневска рака" црпемала (стр. 1<>) „мал
ката рЬкнчка Повоселска11. която не се споменува на с гр. 213
редомъ съ Новоселска рп>ка, десенъ притокъ на Струма, и
Повоселска рпко въ Софпйско, която извпра отъ Араба-конак!
и Гължбецъ.
Вь оппсанието па БабаРаткопю плато, нарнчано па други
мЬста въ ручника „Бабадашка планина". вж. VI. стр. 147 се
споменува и вьрхъ Сакаръ баиръ, впеокъ 400 м. надъ м. р_,
а подъ буква (’ името му не се пампра, когато пъкь пмепата
на другитЬ (ва върха па сжщого плато („планина11), сноменагп
редомъ со .,Сакаръ-бапръ“ Сулпшнъ-баиръ (392 м.) и
Консул* (329 м.) пе сж забравени подъ буква С и К.
Вь статията за „Бабина поляна", планина въ Крапщето.
продължение па Догапица resp. Осоговската илаппна, се споме-
74
Ст. Младеновъ
пува в. „Латарииа (1671 м.)“, чието име напрасно ще тър~
симе подъ буква П! А и за формата „Патерица" нфма у
г. Чанкова ни дума! Въ бЕлЕжкитЕ па г. проф. А. Иширкова
къмъ „Орохидроц>афия“ па Македония отъ В. Кжнчова стр. 191
се казва, че името Патерица ще да е ио-правилно, защото
отговаря па орографската дЪйствителпость. Впрочемъ никакъ
не е чудно, че г. Чанковъ пе говори пищо за върха Пате-
рица: той с пропуспалъ подъ буква О името на ц'Ьлата Осо-
ювска планина, спомепувапа у него пжтемъ много често подъ
това име, па и подъ име Осоюво, Осоговъ. вж по-ropt (I 68).
Н1кой би могьлъ да използува (безъ право!) тиа фактове, за
да изкара. че сиоредъ г. Чапкова Осоговската планина пе
влиза въ границит!» на българскнтЬ земи! . .. За връхъ
„Патарица" се говори и въ ст. „Ключъ Руянъ“, стр. 154.
пакъ „ Патарица" въ ст. вПчиня“, стр. 245 п др.
За р. Байуна въ Македония се б'ЬлЬжи (стр. 13), че
приема единъ притокъ, наречепъ Рлка, а подъ буква Р н^ма
вече пищо за тая рйка съ това любопитио име (парицателно
въ служба на собствено). А тая ср-Ьдномакедонска р. Рлка,
по чпято долипа върви пжтьтъ отъ При.тЬпъ за Велесъ, е
описана у В. Кжнчова Орох. на Македония 78 доста добр
Споредъ стр. 14 югоизточния край па Бабуна планина
се свършва съ два високи и личпи върха — Златовръхъ и
Козякъ. За първия отъ тЬхъ (Златовръхъ) се говори на стр. 129
подъ буква 3, а Козякъ, като връхъ на Бабуна планина, пе
се споменува отд^лно подъ буква К.; вма обаче ст. Козякъ
планина, стр. 156.
За Байрамъ-дер>е, десепъ прптокъ на р. Ро.тЬма Камчия,
се бЬлЬжи (стр. 14), че „извира отъ Драгоевски балканъ“, и
накъ за тоя „Драюевски балканъ" подъ буква Д п4ма отд-Ьяпа
статийка. Пакъ ще тр-Ъба да се досЬщаме, че Драгоевски
балкам ще да е дЬлъ отъ Пртъславската планина. описана
на стр. 243: самъ г. Чанковъ на стр. 15 говори за „Бай-
рамдеренски проходъ" въ Пр^славската планина. Знае се така
сжщо, че въ Пр-Ьславско има с. Драюево, вж. „Списъкъ на насе-
ленигЬ м-Есга въ България, издава Министерството иа Вжтр'Ьш-
нитЬ Работа и Народного Здраве“ (София, 1911) стр. 127-
За „ЯкоруОско езеро въ Македония" става дума въ ста-
гийката за Бански езера въ Рила: „отъ т'ЬхпигЬ [на БапскитЬ
езера] брЬгове може да се види далсчъ синеющего [тъй] се
Единъ опитъ за български земепнсень рЪчнмкъ
75
Якорудско езеро въ Македония" (стр. 17). Явно е, че авто-
рътъ мисли за с. Якоруда въ Разлогъ (с^вероизточна Маке-
дония). А подъ буква Я не се чете пито името на с. Яко-
руда, конто пъкъ се споменува Якорудско езеро!
На стр. 17—18 се говори у г. Чапкова за три села
съ име „Баня", а именно: с. Бапя въ Панагюрска околия,
с Баня въ Карловска околия и с. Банн въ Пещерско. А има
много повече села съ такова име въ българскигЬ земп! Отъ
ироиуснач’ит'Ь (5!) села съ име Баня въ Македония не бнваше
га липсува въ ручника на г. Чайкова поне името на с. Баня
въ Разлог- (Разложка Баня), родпото мЬсто на (ЯугЬжитил
нашъ педагогъ и филологъ Неофитъ Рплскп. Чешшското
с. Баня сжщо тъй биваше да образува отдЬлна заглавна
дума подъ 77 [„Баня (Чепинска)"], а пе да се споменува само
пжтемъ въ ст. „Чепински мине рал ни бани" (стр. 318 -319).
11 с. Баня вь Воденско се споменува у г. Чайкова не отдЗино,
а подъ думата „Банянска" [рЪчица], която „събира водитЬ
си отъ планина Дурла (въ Македония), мне с. Баня, съединява
ее съ НФгушката pinta и образува р. ГолЬма" (стр. 18).
За я Франгенското блато“ вн. плато, отъ което събира
водитЬ си „ Батувската рпка“ съ блатливо устие въ Варпепско
(стр. 20) не се говори нигдФ подъ отдЬлпо заглавие. Вь краенъ
случай тр-Ьбаше да се приведе името на съотвТ.тното мЬсто съ
кжсо посочване: „вж. Батувска pinta"; вж. и по-долу, стр. 92
„Ваши Ай — Чирлъкъ дере" е наречет, единъ при-
токъ на Олу-дере (стр. 21). А подъ буква Ч името „Чир.пкъ-
дере~ не е приведено.
Потокъ „Сосусъ", прптокъ па р. Беглпкъ, се споменува
въ описапието на тая иосл-Ьдната pinta (стр. 21), подъ буква С
обаче име „Сосусъ" пе се чете. А това име е иебезпнте-
респо, само че трЬбаше да се папише правилно Сусузъ и да
се разтълкува, че зпачи „Безводенъи: тур. су „вода", суз (сиз.
<ъз) е суфикеъ, който зпачи „безъ," срн. папр. донсуз „sails
culotte'1 СДонс.узовъ „Безгащевъ)“, хаирсъз, зарарсъз и под.
За плапипскпя потокъ Бей-бунаргъ въ централин Родопи
се казва (стр. 22), че извира огъ в. Блице, чието пме не ее
чете подъ буква />. За сжщия потокъ (Бей-бунаръ) узпаваме
(стр. 22), че е десепъ притокъ па р. „Тамръиа^ а подъ
буква Т папразпо бихме търсили рпка „Тамръшъ" пли
„Тъмръшъ" или дори „Тжмрлшъ": па стр. 301 ще памФ>-
Ст. Младеновъ
7 (>
[шме само статийка „Тъмръшъ", „долипата на рЬка Крцчимъ-.
Л че р'Ька Тъмръшъ сжществува и че г. Чапковъ не безъ
основание споменува за нея, показва австрийската карта ст,
мЬрка 1:200,000. На л. „43° 43° Plovdir [Phdippopel]^
памираме не само село Tamras ( Тамръшъ), но и р4ка
Ташгая съ наколке притока, отъ конто първиятъ иде тъкмо
откъмъ единъ връхъ, пареченъ Place („Блаце.)и
Р. Берковишка води споредъ стр. 23 началото си оть
Кимъ, Мсиурища и Синя-глаеа. И докато имената Komi и
Магурища се напирать подъ буква К. М, то името Синя-
глава не се чете пито подъ буква С, нито пъкъ подъ Г,
(ако приемемъ, че трЬба да го търсимъ подъ „Глава синя“).
У г. Чанкова доста грижливо е обработепъ водописпия
(хидрографски) материяль, а орографията е запемарена. На
стр. 24 сж дадепи 4 реда за „Бивомрско бере“, „рЪка1-,
конто извира отъ Бричеборъ съ ['ила планина и се втича отъ
.гЬво въ р. Рилска. А името иа самия Бричеборъ, изв^стень
на вспчки посетители на Рилския мънастиръ, пе е турено въ
р’Ьчника подъ буква Б като отд-Ьлна заглавия дума, при все
че се споменува пжтемъ па пйколко мЬста стр. 312—313,
ст. „Централен! д'Ьлъ на Рила планина", стр. 2п0.
ст. „Мермеръ“ и др.
Връхъ „Остра могила", споменатъ въ ст. „Вило пла-
вила" (стр. 25). е забравенъ подъ буква О.
Въ статийката за Билото, хълмъ па западъ огъ Гинцкия
проломъ, [!] се споменува и „билото Kpacmaeo", чнето име не
се памира подъ буква А'. Въ сжщата статийка става дума и
за ,слЬпит4 долипи: Етрополе, Тръсть и Черна, конто се
губятъ въ дълбоки понори" (стр. 25). Нмената на г£зи „<л1;пи
долинп1* Етрополе, Тръсть п Черна не се четатъ подъ
буквп Е, Т и Ч. У Ж. 1‘адевъ Карстовп форми въ западня
Стара-планииа (Годишникъ на Соф. Упиверс. X—XI. ист
фил. фак. [София 1915J стр. 80) тЬзи долини сж описями
доста подробно, иа и въ показалеца не сж забравени. ТрЬбаше
г. Чанковъ да с.гёдва примера на г. Радева до край, щомъ е
рЬишлъ да се ползува отъ подробности!-!) на пеговия трудъ.
Г. Чанковъ говори доста подробно (9 реда) за карстовия
изворъ Бистрецъ. за който ни обажда между др., че се
памира ..на 1-7 километра западне отъ Бездепското езеро"
(стр. 25). А името па това „Безденско езерст напразно бихме
Едннъ опитъ зя български земеписснъ р-Ьчникъ у у
тьрсили подъ буква Б или Е. И въ тоя случай г. Чанковъ
пзползува труда па г. Ж. Радева непълно: у този послЬдпии
(Карстови форми въ зап. Стара-плаиина стр. ПО) е описанъ
сжщо тъй подробно и карстовиятъ изворъ, наричанъ „Без-
<)енско езеро“, редомъ съ извора Бистрецъ. Защо г. Чанковъ
е удостоилъ съ особена статия само послЬдниятъ? Пакъ съ
г. Радева пашиять авторъ споменува все въ сжщата статия
„склоноветп на Камъкъи, пан „Опицвптското поле*, забра-
вени подъ буква К и О!
Р. Бистрииа, десент. притокъ на Марица, извира спо-
редъ стр. 25 отъ Топукли (Рила пл.); името „Топукли* с
пропуснато подъ Т.
На стр. 25 се казва, че р. Бистрииа (Дупнишка), притокъ
иа р. Джермапъ, л%въ притокъ на Струма, „прибора иачалнитЬ
си потоци отъ търсищата на Назаръ-дере (Рила плапина)“,
а името Пазарь-дере не се намира подъ буква Л, при все
че пжтемъ се споменува и на стр. 117 (ст. ,,Елешиица“),
стр. 142 (ст. „Калугерскн долъ“) и др.; вж. по-долу. Сжщата
р. Бистрица черп'Ьла по-гол4ма часть отъ водитЬ си отъ
БистришкитЬ езера. разположени скверно подъ Голпми Поличъ
ч Калинит вгрхъ, а първото отъ т’Ьзи двк имена, споменувани
и па други мЪста, не се четатъ като отд4лна заглавия дума.
Р. Бистрииа (Самоковека) се образува (стр. 26) отъ три
отдЬлпи рЪкп — Голпма Бистрииа, Милка Бистрииа и Лука-
вица. Имепата на първитЬ дв4 се намиратъ на съотвктнитЪ
етЬста, а па стр. 182 подъ буква Л четемъ за р. Лукавица,
тЬвъ притокъ на Бачковската р-Ька (Чая, Чепеларска), за р.
„Луковица,* л%въ притокъ на Ели-дере (Чепинско), за р. Луи-
кавица, десенъ притокъ на Дунавъ съ извори въ Бабадашката
планина, а за Бистришвата Лукавица въ Самоковско иЬма и
думица. Наистппа на стр. 176 се говори за малководпа рТ.ка
„Лакавица* която събира всички води отъ горнището на
Бктчннеката планина и срЬщу с. Говедарци ги излива въ
р. Черни Пскъръ, па която е „единственъ лЬвъ притокъ.“ Ала
тукъ пе се говори за Ро.тЬма и Малка Бистрпца, па и въобще
е явно, че тази рЬка „Лакавица* не е сжщата „Лукавица*.
На австрийската карта съ м^рка 1:200.000 р-Ьката, що събпра
водитЬ на височината „Dospejiski hajir* съ връхъ BrJcanico
(1655 м.) е наречена „1юШн1са.“ ( у Г. Чанкова „Лакавица"),
и се влива иаистина срЬ.щу с. Gonedarci като единственъ
78
Ст. Младеновъ
л-Ьвъ притокъ на р. ('mi Isker.1) И пакъ отъ сжщата карта
се вижда, че има и р. „Lukovica", която заедно съ Bislrica
се влива като десенъ притокъ на Искъръ. Ала докато г. Чан-
ковъ говори, че Бистрица Самоковска се образува отъ три
отдЪлпи р'Ьки — Гольма Бистрица, Малка Бистрица и Лука-
вица, то у австрийцитЬ р-Ькит! сж пакъ три, ио имената и отно-
шенилта се малко различаватъ: у тЬхъ „(Пт. Lukovica" сир.
„Голпма Луковица" се съединява съ „Ml. Lukovica" („Малка
Луковица"), та заедно съ „Glm. Bistrica" (Голпма Бистрица")
образуватъ едиа голЪма р’Ёка, която се втича въ съединения
Искъръ току до еамия градъ Самоковъ (южно отъ града).
На стр. 27 г. Чанковъ разправя, че отъ 6-то Бистришко
езеро въ Рила води началото си р. „Горна Бистрица", десенъ
притокъ па р. „Горни Искъръ". И двЬгЬ Т'Ьзи имена не се
читать подъ буква па и нигдЬ не е казано, че тукъ е въ
сжщпость дума за току-що споменатата Самоковска Бистрица
и за съединения Искъръ надъ Самоковъ. А гЬзи имена или нс
бнваше да се употр'Ьбяватъ редомъ и вместо другитЬ, или
пъкъ трЬбаше да се сноменатъ подъ буква Г. дЬто четемъ
статия за Горна пупка, пещера до Глава Панею (10 реда).
Гарна Лпва рпка., притокъ на Искъръ, и под.
Планинскиятъ потокъ „Бичеки-дере" извира отъ Чилъ-
тепе (Централии Родопи). И пакъ нмето „ Чилъ-тепе" се
оказва сЬкашъ забранено подъ буква Ч. д!то четеме ст. Чалъ-
тепе (стр. 316)!
Пжтемъ ще забЬлЬжа, че тгЬма да се спирамъ върху
неньлноти отъ рода на слЬднитЬ: На стр. 15 четемъ статийка:
„Балановъ д4лъ (1218 м.). Връхъ въ ГолЪма планина/ я
въ самого описание на Гол’Ьма планина (стр. 82) се споменува
едничко в. Муршшъ. Така е и съ „Бал1)озинъ връхъ" (1482 м.)
въ Берковска планина, приведши» като отд’Ьлно заглавно име
на стр. 15, а забравенъ въ онисанието на самата планина.
Ако бихме рекли да носочимъ всички тЬзи и подобии случаи,
бЬлЬккнтЬ за рЬчпика на г. Чапкова би падмипали зав^рпо
по обемъ самия р-Ьчникъ...
Подъ буква II напразно ще търсимъ у г. Чапкова името
на извЬстната македопска планина Иаякъ. II то е, както се
казн, случайно нропуснато, защото недопустимо е да мнслимъ.
’) У г. Чанкокя (ст. „Лакавица*, стр. 176) е пропуснат» думата гкато“,
ia пиита. чс Череп. Искъръ с слипе гиен 1. гГ.нк пригон). на Л.чкапипа липа
несъобрязность.
"Единъ *опитъ за български земеписеиъ рЪчникъ
79
че г. Чанковъ не зпае за нейвото сжществувапе, когато е
подробно описана между др. и въ използуваната отъ г. Чанкова
Орохидрография па Македония отъ В. Ккнчова. Па и сайт,
иашиятъ авторъ, като говори на стр. 16 за рЬчицата Балиш
вь Македония, казва, че тя извира готъ южнитЬ склонове иа
планината Паякъ (въ Македония)"; за пл. Панкъ се номенува
и на стр. 76 (ст. „Гандачъ"), стр. 119 (ст. „Енидже Вар
даръ“) и другадЪ.
Като говори за Тетовското „Балъ-тепе" (стр. 17), иашиятъ
авторъ бЬткжи, че то се спуска стръмно надъ р. 1Ьыш. 11
любопптното име на тая рЪка не се чете подъ буква II'
Бобошевска планина. каже г. Чанковъ (стр. 29), се издига
на изтокъ отъ Осоюнска планина, неудостоена въ рЬчника ст.
огд'Ьлпа статия, а споменувапа толкова пати, между рЬка
Струма и притока й Р/ьчица. Името и на тая рЬка Рпчица,
толкова интересна съ огледъ къмъ казаното въ Снис. на Бълг.
Акад, па наук. X 41 п XVI 65 сл., не се памира подъ буква /'.
Г. Чанковъ споменува „Ржана по.гяна“ на стр. 21 (ст.
„Вебрвжъ"), 30 (ст. ,,Вогувица“), 232 (ст. „Писана р*ка“),
246 (ст. „ШЬюва лжка“) и т. и, а подъ буква /’ нанразно
би търсилъ човЬкъ името „Ржана поляна": вмЬсто пего се
мадри „Ржана планина" (стр. 250), „втората лпчна (с.тЬдь
Мургашъ) височина въ Го.тЬма планина". Л и за отношение™
на имена „Ржана поляна" и „Ржана планина" г. Чанковъ
не е см^тнал ь за нужно да каже ни думнца!
Въ ст. „Бозовска р-Ька“ (стр. 30—31) се казва, че
гая рЬка извира отъ главната Шарска верига и Тече прЬзъ
разкошна алнпйска долина между Шаръ и Лисецъ. Имею на
тая прЬдплапниа не се памира подъ буква Л, д’Ьто (стр. 178)
се спомеиуватт. 1) гребенъ Лисецъ надъ гр. Кратово, 2) връхъ
Лисецъ въ Златпшката планина. 3) връхъ Листъ въ сжщипска
Ср^дпа-гора и 4) колиби Лисецъ въ Габровско. II чудно о,
зато г. Чанковъ ле казва нище за Шарския Лисецъ, когато
ужъ с използувалъ Каичовата Орохидрография иа Македония.
< >ще но-голЬмо става недоумбиието ни. като видимо, че г. Чан-
ковъ е заель оть Канчола букиално описанпето на _П1ар-
ского прЬдгорие" Плача планина (у г. Чайкова сгр. 235, у
Кжнчова стр. !•). а е пронусналъ казанов» за Лисецъ. Кжн
човъ Орохпдр. на Мак. стр. иишь: „Източпнятъ край на пред-
горного [Плача! о познать съ името ./гитц... срЬдата се име-
Ст, Младеиовъ
80.
цува Враца, и западник край — Зендели беп планина". II
напоконъ ние се увЬряваме, че г. Чанковъ е посветилъ на
Шарската Враца 5 реда (стр. 70) и на Зендели-бегъ-планина
6 реда (стр. 127), само Лисецъ забравенъ!
Г. „ Блаюрница" (или „Благарнииа" стр. 33) споредъ
стр. 28 и 33 приемала притока сп „Сапъ" и заедно съ други
рЬки образувала р. Бостанлгкъ, л4въ притокъ на Тунджа. А
името и на р!.ка „Сат" не се Памира подъ буква С.
Въ описапието на Бозъ-дагъ (стр. 31) се споменува в.
Отрудслъ, упоменатъ и въ статлйката за Смииница-планина,
началото на Бозъ-дагъ (стр. 272); подъ буква С това име
, Струде.и- пе се чете.
Р. Бостанлькъ, лЬвъ пригокъ иа Тунджа, събира водит'Ь
си (стр. 33) отъ „Калопшна, Чумерна п Софра кая" Пър-
вото и третото пме напразно бихме търснли подъ буква К и
С. Въ с г. „Бостанлъкъ" се споменува между др. и едпа
„р. Соса", чието име сжщо не се чете подъ буква С, па и
за отношенпето па това име къмъ името на р „Сосузъ" пе
се говори нища
Р. Ботуня, дЬсенъ притокъ на р. Огоста. се образува
споредъ стр. 33 отъ потоцптЬ: „Боровища, Орлешница, Зано-
жены и Круша:цка“, чиито имена не се четатъ на съотв^т-
нигЬ м4ста подъ буква />, О, 3 и К.
Г. Чанковъ не е взелъ, както се каза, въ рЬчника си
като заглавия дума името ва планина Кожухъ, етанала тол-
кова известна прЬзъ врЬме на пеотдавнашната гол’Ьма война.
И за отб-ЬлЬзване е, че при все гова г. Чанковъ, като говори
за „Ботева ргъка" въ Тикнешь, споменува, какво тая piica
извира отъ Кожух -планина въ Македония и се влива като
десенъ притокъ на р. Вардаръ; за Кожухъ срв. още ст. „Мала
рупа“, стр. 190, и тука по-долу стр. 89, 93.
Въ описапието на планина Бра.таница, издънка на Тете-
венска планина, се казва че Браганица се издига со „стръмпи,
но хубаво за.тЬсени съ елова гора склонове изъ дълбокия долъ
на р. Завидна11. А името на тая р. „Заводна" не е турено иа
съотвЪтпото мЬсто.
Потокъ Бзъла-вода, който заедио съ потока Братошица
и съ други потоци образува р. Стаикооока ([олпма). притокъ
на р. Ломъ, се споменува у г. Чанкова въ ст. „Братошица"
(стр. 34), „Горни Раковнца" (стр. 88), „Лакн“ (стр. 176),
Единъ опнтъ за български земеписенъ рЪчннкъ
81
„Сродна Раковица" (стр. 280) и „Стайковска или ГолЬма
р-Ька" (стр. 281). И все пакъ тази Бпла-вода не се намира
между другитЬ 6 имена „Блла-вода“ иа стр. 4и.
Г. Чанковъ дава статийка „Бреннова могила" (1137 м.),
връхъ въ ВакярелсннтЬ сисочини (стр. 35), а ст. „Бакарелъ"
или „Бакарелскн височнни" напраздно ще търсимъ у пего!
За Брпзниигка рака, десенъ притокъ на Струма въ Мале-
шевско, се казна (стр. 36), че се влива „отдоено въ Струма до
устието па Креснепския проходъ." А за тоя важенъ проходъ
1гЬма статия нито подь заглавие „Кресненски проходъ",
пито пъкъ подъ име „Кресненски пооходъ"; вж. и стр. 89.
Въ ст. „БрФзиишкн мннераленъ ивворъ" се споме-
нуватъ „връхъ св. Троица" и м-Ьстность „Лпсковъ-долъ“, чиито
имена не се намиратъ подъ буква С и .7.
За р. „Брусенска", притокъ на Малъкъ Искъръ (Етро-
полска рЬка) се бЬл'Г.жи (стр. 37), че извира оть „в. Траса-
вице," па името и па тоя връхъ е забравено подъ буква Т.
Въ ст. „Вузану-дере" (стр. 37) се споменува потока
Чучурка, съ койго потокъ „Бузапу-дере“ се съединява, та се
влива като едва р'Ька въ р. Здравяшнииа. II въ описанието
ча р. Здравишница, десенъ притокъ па Тупджа (стр. 127),
се споменува сжщия потокъ Чучурка, чието име не се срГ.ща
подъ буква Ч.
Кясиятъ потокъ „Бузукъ-дере" въ Поповско събира водитЬ
си отъ височнпата „Спчуща-Сюиръ", сз. отъ Попово (стр. 38),
а подъ С име „Сючуша-баиръ" ие намнраме.
За планииага Букова-глава въ Крапще се казва, че се
простира на с’Ьверъ отъ „Стрегиеръ" (стр. 38), чието име
camo ианразпо ще търсиме подъ буква С.
Буновска. рака, десенъ прпгокъ на Тополпица, извира
споредъ стр. 3!) „отъ седловината между пл. Те.пшгь и Гъла-
бецъ“. А за „планина Телишъ" ггЬма ни поменъ между пме-
ната съ начално Т.
Въ статнята за р!>чнца „ Бурлица" (въ Пикополско) г. Чан-
ковъ ни обажда, че тая рЬчица се влива въ „Шувсжко езеро,"
водит!; на което нзтичатъ въ Дунава при голЬмото село БЬляне,
паточно отъ гр. Ппконолъ. Въ тази статия имаме зпачи и
utino за самого „Шувенско езеро0. Ала това ,лгкщо“ не оево-
бождава г. Чанкова отъ дълга да тури името па това езеро и
въ общпя азбученъ редъ па пмепата.
Списание на Българската ака юмия. Книга XX. ®
82
Ст. Младеновъ
Пропуснато е въ общин азбученъ редъ имею на пла-
випския клонъ „Се. Пепыръ“, спомеиуванъ иа стр. 40, д'Ьто
се казва за р. „Буровица0 десепъ пригокъ на Места, че извира
оть Алн-богушъ н тече прЬзъ широка долипа „между клона
Св. Петъръ и пл. Стъргачъ."
Ст. „Бурханъ-баиръ" (стр. 40) състои отъ 3 думи:
„Връхъ въ Бакьрлъкъ." Тон любопитенъ „Блкър.пкъ“-, спомену-
ванъ все пжтемъ и па стр. 140 (ст. „Кале-баиръ,)“ 146
(ст. „Карамань-банръ"), 152 (ст. ,,Китка“) и др. напрасно
ще търсиме п^дъ буква 7? като отдЬлна заглавия дума!
За „Бушева планина' се казна (стр. 40), че е дЬлъ отъ
„Крушив! ка планина0. когато сама га гая К/ушовска планина
пито е описана на съотв’Ьтното мксто, ниго пъкъ дорп имего
и се срЬща като отд’Ьлна заглавия дума!
Въ ст. „България" се споменуватъ като най-го.ткми
плапипски езера „Голпмото рибно езера и С иръдливотб'
(стр. 42). А описание на това значително „Смръдливо е-зерн*-
у г. Чанкова п-Ьма, когато много по-пезначнтелнп и нищожпи
езерца сж описями съ най-голкми подробности. Ако повкрваме
иа г. Чанкова, че и за това „т|гЬба да се вини специалната
ни литература", то все пакъ си остава въ сила бкл’Ьягката, че
можете подъ буква С да се тури заглавия дума „Смръдливо
езеро" съ кжео посочване: „Го.гЬыо езеро въ Рила". Въ
сжщата статия се изтъква (стр. 45), че въ Бьлгария се добива
M’fcina руда отъ мината „МпАна" во Врнччнската, планина, а
ниго гова име („М>ъ<1на“), ниго името „Нлакалница“, толкова
чести споменуваио и по народна етимология тълйуваио отъ
глаголна форма „плакали0, се памиратъ па съотвЬгпигЬ мЬста.
Тр!;бя да се съжалява, че г. Чанковь е пропусиалъ ткзп
имена, а често споменува н опигва не особепо извЬстнн и
значителнц концеспи, отъ конто далечъ по-малко се е «зва-
днло или ще нма тенърва да се вади отколки го е вече изва-
дено отт. Илакалнииа. П за станция Елисейна, оть кояго
векки пжтникъ може да впди, какъ се прЬпася мкдпата руда,
г. Чанковъ не говори пищо, пито пъкъ името Елисейна е
приведено въ общий азбученъ редъ, покрай имепата на други
незпачителии же.гкзноижтни станции . . .
Като описва р. Бързия (стр. 47) г. Чанковь споменува
и слЬдпитЬ потоцн: Струшрски долг, Kaaiw-ки, Татарски,
Сабина б/ра и Шаренч рзым, чнито води събцра р. Бързия.
Единъ опитъ за български земепнсенъ рЪчникъ
83
А и всички тТ;зи имена пе сж туренп на съотв'Ьтннт'Ь м'Ьсга
като отд'Ьлнн заглавии думи. Сжщото важи и за спомепатата
въ сжщого описание р. Рпковица, иритокъ на р. Пзатовска,
десенъ нригокъ на Ььрзия.
Подъ буква Г нс се иайпра у г. Чанкова в. „Грънчаръ“
въ Рила-нланива, сномепуванъ иъ ст. „Б^ла Места'*: тая
р!ка събира водит! сн „подъ в. 1’ръпчарь, въ Рила-планина*1
(стр. 48).
За Ипла рпка (стр. 48), десенъ притокъ на Марица съ
устие подъ Татаръ- Пазарджикъ, се казва. че приема прнтоци
„11авлица“ п „р. Черенско г)ерв“', чинто имена нанразно бнхме
отрепли подъ буква И и Ч. Ианстнна на стр. 319 се дава
статийка (за рЬка) „Черенска (Черешепска“), ала това е „нда-
нннскн потокъ, извира отъ Централии Годони и се влива отъ
diWHO въ р. Кричимь* [к. M.J. На сжщата 319 стр. стой като
заглавия дум i и „Черенче“, ала то е пъкъ рЬка, която „събира
водит! си отъ внсочината „<1>исекъ“ и се влива като л’Ьвъ
прнтокъ на р. Врана, ср-Ьщу с. Надъръ кьой.“ Работата става
ясна, като се погледне аветрипската карта съ мЬрка 1:200.000.
Оказва се, че юго-западно отъ Татаръ-Иазарджикъ тече малка
р!чнца „Bela V.-‘, а западно отъ пел тече единъ неименуванъ
потокъ, който тъкмо мппапа прЬзъ с. „Сгвпс'а^ Споредъ австрнй-
скага карта „Bela V.“ се излива въ чалтицпт’Ь около Иазар-
ДЖпкъ, а (тЬчпцата отъ сир. г. Чанковото „Черенско
<>ept“ сжщо вървп къмъ т’Ьхъ. безъ да достига иепоср’Ьдно до
самого мЬсто, означено со синя боя. Много по на изтокъ и гор!
въ нланнната тече (^епняИ р (сир. „ Чсренгки потокъ*), който
се влива отд Ьсно в в р. Krlcima. Това е, значн, г. Чапковата
!>• „Черенска (Черешснска)". 1Цо се отпаси до р. „Павлина* ,
тя ще да стоп во свръзка ci. рЬчнцата, що тече още по на
западъ прЬдъ с. „ Petalcnica'- и сжщо се пхнтва вь оризнщага
около Т.-Иазарджикъ. Вс'Ькакъ твт.рдепието на г. Чанкова, че
„Павлина* и „Черенско дере* сж ,лтрпгоцн“ на „Бп>.ю рн,ка*
не се потвърдява. отъ австрппцптЬ 11 не щЬше да бжде з.тЬ,
ако аветрипската карга е неточна, да се кажепте, че споредъ
нккон р. „Иав.1ица'‘ и ^/еренско дере“ не сж притоци на
.,1>1ъла .
Иа стр. 49 г. Чанковъ казва за Бплаеипа: „Тамъ между
ЬрЬгалиица и Вардара плаппната е низка, раздробена, скалиста
н ВЪ картнтЬ е означена съ пмето Серта-*. А и това име —
6‘
84
Ст. Младеновъ
„Серт* не се чете въ ручника подъ буква С. У Кжнчова, отъ
когото авторътъ се е ползувалъ, мЬегото (Орох. на Мак. 113)
гласи тъй: „Тамъ между БрЬгапнща и Вардаръ планината е
низка, раздробена, скалиста и населена съ юрушко-пастирско
население, тя е означена въ картитЬ съ име Серта. дума,
произл’Ьзла вероятно отъ дума съртъ, която значи скалиста
ридъ“. Явно е, че г. Чанковъ повгаря буквално думитЬ на
Кжнчова, само че пзхвърлилъ Кжнчового етимологпчно обя-
снеиие, па и самого име „Серта“ не смЬтпалъ за нужно да
приведе въ рЬчника си като огдЬлна заглавии дума!
Въ описанието на гЬсния нланински рндъ „Бтлаурица*
се казва (стр. 50), че той се отдЬля отъ „Чупренска планина*
а дори кжсо описание на тая „Чупренска. пмнина* въ рЬч-
ника на г. Чапкова п-Ьма. Въ сжщого описание се бблЬжи, че
по този ридъ (БЬлаур'ица) сж върховет'Ь: „Кула глава, Язова,
Остра чука, Яврова, Врапски камъкъ и Бабичкпнъ връхъ? А
имепата „Остра чука“, „Яврчва* н „Ирански камъкъ* не се
намиратъ подъ буква О, Я и В.
Р. Блли Искъръ (стр. 51) „взема началото сп отъ гол'Ь-
мия Канарски циркусъ (Рила планина"), и за тоя голЬмъ
„Канарски циркусъ* подъ буква К irlixia ни поменъ. Нататъкъ
авторътъ бЬл'Ьжп, че „не голЬмото Канарско езеро" дава нача-
лото на единъ буенъ потокъ, който съ други малки поточега
образува главата на р. БЬли Искъръ. II за това „Канарско
ез>ро“ не се говори повече въ рЬчпика: иа стр. 142 се онисва
само „Канарско езсро“ край черноморского крайбрЬжие въ
скверна Добруджа. Все въ ст. „ВЪлн Искъръ" се спомеиу-
ватъ и двЬ „ Палбантски езерца* и „ Скакавиииюпи) езе/ о“,
чиито имена сжщо не се напирать подъ буквп Я и С.
За Бплинска глама (990 м.) се казва, че е „връхъ въ
Каджбоазката планппа", ала подъ буква К памираме само опи-
санъ „Каджбоазки проходъ" (6 реда), аза „Каджбоазката
планина* Н'Ьма ннщо! Сжщата планина се споменува пжгемъ
и на стр. 80. 89, 124, 159; вж. и по-долу, стр. 90.
Не би трЬбало да се говори за дреболнп въ оцЬнката
на първня български земеписенъ рЬчникъ, по понеже самъ
г. Чанковъ говори нр’Ьчесто за много дребнн П'Ьща, прннуденъ
съмъ да спомена нЬкои непьлпоти и въ това отношение.
Въ описаиието на р. Бпли Осъмъ се казва, че тал рЬка се
съединява съ рЬка Черни Осъмъ, та образуватъ р. Осъмъ, при
Единъ опить за български земепнсенъ рЪчннкъ
85
Ввлчовеки тепавици. II па стр. 322 въ описанието на Черни
Оеъмъ пакъ се изтъква, че той („Черни Осъмъ“) „се съеди-
нява съ р. БЬли Оеъмъ при Велчоиски тепивици [к. м] и
оттамъ падоло [съ о слЬдъ л!) ]тЪката носи името Осъмъ“.
Ето, име го на тЬзи „Велчевски тепавици“, нарочно изтъкнити
като име на мЬсто, д1то става съединението на БЬли Оеъмъ
и Черни Оеъмъ, не се чете подъ буква В.
Въ статинта за Бгъло море се бЬлЬжи, че бЬломорскил
брЬгъ е повече низъкъ и на много мЬста мочурливъ, а „само
въ политЬ на Карану шъ-дан [к. м] до гр. Марония, той е на
дълго разстояние стръменъ и виеокъ“ (стр. 53). А име го на
Каракушъ-дчгь не се намира подъ буква К, ннто пъкъ дори
името на градъ Марания те нам’Ьрите подъ М. Нататткъ въ
сжщата статия се бктЬжи, че „другад'1: само огдЬлпи ногове-
боруин (Макрцпскп, Сазлъджа, Апо толи, Хамите, Фенеръ и
др.) се вдавить по високо [гъй]! въ морего*. II докаго всички
тЬзи „Носове-бору пи" се сноменувагъ и като огдЬлни заглавии
думи. то „посътъ борунъ“ „Сазлъджа* е забравеиъ подо С.
Любопытно е, че пашиятъ авторъ споменува вь сжщото опи-
сание на БЬло море м. др. и .. Буру-па.п", като казва, че
покрай брЬга па БЬло море между Буру-ш>лъ в Марания,
uafi-вече край селата Булагке в Чепелч се произвежда годишно
отъ 5 до 10 милиция оки морска соль. А подъ буква Б не
Ще намЬримъ у г. Чанкова нито оттЬлна статия или статийка
за Буру-гъолъ или Бпру-полъ, нито пъкъ самого това име е
приведено като огдЬлно заглавие име! А пъкъ заглавия дума
„Вулатке“ имаме на стр. 38 и подъ нея чегемъ: „Село иа
изтокъ огъ Буругьолъ, до брЬга на БЬло морс, дЬто се произ-
вел да морска соль." При налнчпостьта на всичко туй проиу-
Скането на с г. „Вуру-гьолъ“ съ притурка попе само на:
„вж. БЬло море и Вулатке“ не може да се облени.
I’. Разчетчнииа, десенъ притокъ на р. Джермапь, л-Ьвъ
пркгокъ на Струма, се споменува у г. Чанкова на три мЬста
(стр. 53, 158 и 237) и то все въ ногрЬшпи форма, а подъ
буква 1‘ н-Ьма ннкаква статийка за таи рЬка, извЬстна о.це
огъ исгорияга на Самупловото царство. Не е безынтересно
обстоятелегвого, че г. Чанковъ прпвежда нжпмъ все ширЪшпи
форма, новлняпи огь нккаква народна етимологня (сгр. 53:
../Itпиъ'цанииа" , сЬкапгь че е образувано името огь v.M№C«zo“,
• гр. 15ч: _PaiMibuicHiiua" п стр. 237: .. 1'аз.чн,н1аница", като че
86
Ст. Младеновъ
е отъ корепа иа глагола „лоься, мп>шамъа), когато и на австрий-
ската карга съ мЬрка 1:200.000 е парисувапо много ясно
р. „ lluzmetamrau, като десенъ притокъ на дупнишката р. Mer-
men. Ану Пречека, чинго „Пжтувания по България" г. Чан-
ковъ ужъ е пзползувалъ, е ясно казано, че р. „Ра)метани1«1и
тече на югъ къмъ Джерменъ (Пжтув. по Бьлг. 613), сир. е
неинъ пригокъ. Можете, значи, попе възъ основа на Иречека
да се съсгави кжса статийка: „Равметаннца, притокъ на
р. Джерманъ [лЬвъ пригокъ на Струма]" иля „[вж. т.]“. Нь они-
саииего на р. Джерманъ (стр. 101) у г. Чанкова се споме-
нувагъ петь притока, между конто и нЪкон много по-малки
отъ Разяетаница, ала за Разметанная и тукъ ггЬма ни поменъ.
Въ ст. „Бйлоградчншка планина" (стр. 53) се изтъква,
че тя се смЬта „за начало на така наречения [съ ?г>] Малъкъ
балкаиъ." Л статия „Малъкъ Валканъ" не намираме па
стр. 193 прЬдъ „Малъкъ Вогданъ"! Въ оппсанпето на
гр. БФлоградчикъ (стр. 54) се споменува мЬстностьта „Мислинъ
камъкъ“, отъ която пма хубава следка. И това име (Миелит
камъкъ) пе се чете подъ буква М. Името па споменатата въ
ежгцото описание „прочута чегпма Субаши [,] отъ гд4то Впдин-
скигЬ паши си доставили вода", можете да се турп подъ
буква С (статийка Су-Иаши), както нанр. Разградския или
Дивд’Ьдовски Вишъ-буиаръ (стр. 21).
Забранена е въ общия азбученъ редъ на имената и
„Дчбршкмскапш }nviuiyi“, за която се споменува пжтемъ въ
ст. „Бйлокаменска планина" (стр. 54).
За ,,Енш)жеи г. Чанковъ говори два пяти въ ониса-
нието па Илломпрекшиа низина, безь да опрЬдйля съ н’Ьгцо.
какъвъ географски обектъ ее озвачава съ това пме, па и подъ
буква Е направим бихте търсили име ЕниИнсе!...
Като описва Бпломорския прчхоОъ (стр. 55), г. Чанковъ
споменува, че тоя ироходъ съединлва Иловдивъ, Стапнмака,
Хвопна и Чепеларе съ Нашмаклж и Сяилят, чието име
папразно ще дпрн човФкъ подъ буква А попе отъ Пре
чека г. Чанковь можете да заеме 3 — 4 реда за това голймо
село съ твърд-Ь старинно и важно име. Единъ географски
рЬчнпкъ безь споменуване па по-важнпгЬ исторически и етпо-
графски имена (българославянското плсле гсмол1ьне“) никоей
н4ма да бжхе задоволителенъ!
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчникъ
87
И връхъ „Ба.серница", отъ който извира деенил нри-
токъ на Искъра Бплчееа ргька, описана на стр. 55, е забра-
венъ като отдЪлна заглавии дума.
Бплчинска планина, описана на стр. 55—6, е издънка,
каже г. Чанковъ, на „ Пашяница" (!), сир. „ Патанииа", чието
име направив бпхте дирнли подъ буква // Че ,./1ашзнииа“
стой вместо „Нашимица“, сочи и името па нап-високня връхъ
въ „Б'Ьлчинска планина". който носи име Зекирика, вж. у
г. Чапкова стр. 56 (,3екерица“) и 127. ..11ашаницаи се спо-
менува и на стр. 101 и др.
Име го на р. Ташъ-тепе-дереси, сномепувапо въ ст. за
Бмюкли-()ере (стр. 56) и за Сгнъръ-дере (стр. 292), не се чете
подъ буква Т
Въ онисаннето на р. Бюют-дере, конто съ Кара-Лере и
Днсулюница. образува р. Ле.(/1е>1жи, десенъ притокъ на Янтра,
се казва (стр. 56), че тая рЬка (Бююкъ-дере) се образува отъ
сливането па дв'Ьт’Ь рЬки — „ДмипоЯжео" и Стари-рака,
конто пзвпратъ отъ южнптЬ пздънки на Сакаръ балкинъ. И докато
р. „Джанаджекъ“ се онпсва кратко и ясно на стр. 101, то
Cniapa-pibKa съ пзвори въ южнит! пздънки па Сакаръ-бал-
капь не се ин поменува ва стр. 282, д’Ьто имаме описани
5 рЬкн съ име Стара-рп>ка: 1-та е десенъ притокъ ва Струма,
2-та е въ Чепинско, 3-та образува съ [руги р-Ьки р. Ябла-
ница, 4-та извира отъ в. Бузлуджа и се влива въ Тунджа, а
5-та е Стара-ртка въ Македония. Сакарбалканската „Стара,-
рп>ти е. значи, пронуспата, както и р. „Стара", горното
течение па СтрЬма, спомсната на стр. 289.
Като опрЬдЬля м^стоноложението па Черноморский посъ
„Вахирцхи“ (стр. 60), г. Чанковъ ни обажда, че той се
намнра „южпо отъ и. Спаполитро". A ia тоя посъ („Скапо-
литроа) читатсльтъ па ручника не намнра пн думица подъ
буква С. та че и самого му име пе е дадепо дори само като
заглавия дума съ посочване ..вж. Вахнрухи!"
Долина Теле п притока на р. Велика (Труъека), нарп-
чапъ Ма.ш-ртка. се споменувагъ пжтемъ вь ст. „Велика"
(стр. 61), а подъ буквн Т и М пе срЬщаме имената. Теке и
Ма-ла-рнкШ.
Името на илапппскня потокъ ..Cuvpma-pihKa" ее намнра
едпнчко въ ст. „Видима" (стр 62): р. ВиЛима извира
оть в. Юмрукчалъ и прнбнра воднтЬ па „Стърта.-рлка" и
88
Ст. Младеновъ
Острица. Ала името иа Острица не е забранено на стр. 219,
а за Стръмна-рлка подъ С н*Ьма ни поменъ.
Илаиинската долина Високъ се споменува пжтемъ въ
статпята за р. Височка, десенъ притокъ на Пиша на. А това
име Вш'окъ не е дадено като отд'Ьлна заглавна дума, при все
че иокраината Високъ е въ мною отпошения любопитна и
важна.
Въ ст. „Витоша" се споменуватъ пжтемъ Драшлевската
ргьт и Ьоянската рлка, чиито имена пе сж дадени като
отделяй заглавии думи между ст. „Драгалевци" и „Драга-
левски мънастиръ" и слЬдъ ст. „Вояна". На стр. 65
веднага слЬдъ описанием на Вигоша г. Чанковъ ни дава
ст. „Витошка р4ка“, която „извира отъ пл. Витоша и про-
тича прЬзъ с. Бо)|на“, безъ да спомене, че това е сжщата
„Боянска ргъка", за която говори въ описанието на Вигоша.
Па и за Воинских водопадъ г. Чанковъ не споменува ли
думица! Това е толкова по-чудно, че Иречекъ, отъ чиито
„Пжтувания по България1* божемъ се е ползувалъ г. Чанковъ,
говори за водопадитЬ иадъ с. Бояна (Пжт. по Бълг. 71). Са-
миятъ г. Чанковъ въ доста други случаи говори за извори и
езерца, много по-малко достойни за отбЬ.гЬзване отъ Боянския
водопадъ!
Името на старопланпнския връхъ Носкам не се намира
подъ буква II, ала въ ст. „Витъ" (стр. 65) се споменува. Заслу-
жава да се отб*Ьл*Ьжи и това, че г. Чанковъ и въ тоя случай
не е посл*Ьдователепъ. Той правнлно бФл-Ьжи, че р. Витъ се
образува отъ двЬ рЬки — Черни Витъ и Блли Витъ. „Пър-
виятъ извира оть в. Паскаль, а вториятъ отъ в. ВЬжепъ“.
И до като в. В'ьженъ, отъ който извира р. Блли Витъ, не е
забравенъ на стр. 60 подь заглавие „ВЬженъ", то за в. Пас-
калъ, отъ който извира Черни Витъ, подъ буква 11 н-Ьма пи
загатване . . .
Нзобщо, ако бихме поискали да посочпме подробно всички
случаи, въ коиго г. Чанковь не е изложилъ изчернателно
дори използуваиия отъ самия него материалъ, то тЬзи б’ЬлЬжкп
биха стонали пр-Ьдълги; а т-Ь и така не излЬзоха толкова
кжси, колкото бЬха замисленп въ почетъкъ. Ето защо ната-
тъкъ за много пропуска™ имена ще се говори вкупомъ. II тъй,
забравепи сж били отъ г. Чанковь п слЬднпт'Ь, споменувапи
у самия пего имена: „широка алпийска поляна наречена Равна?
Единъ опить за български земеписеиъ р1чникъ
89
(к. м., ст, „Вичъ планина" стр. 66), Елешка или Л/ринека
рпка (ст. „Вичъ планина" стр. 66; „Елешка рп>ка“ не се
чете подъ буква Е, а въ описанието на „Леринска рп>ка“
[стр. 177] не се казва, че тя се нарпча и „Елешка рл\ак),
р. „Кози бара" (ст „Влавъ долъ" стр. 66), „Крегненската
клисура* (ст. „Влаинска рФка" стр. 66). „Кресненекото
дефиле" (ст. „Струма" стр. 287), „карстовата Суха пм-
нинаа') въ об.частьта на Българска Морава (ст. „Влашка
планина" стр. 67), „ВлаЛовския пр^ходъ* (ст. „Вода" стр. 67),
р. „Колуйпм“ (ст. „Вода" стр. 67), „върха КърЛмсилъкъ въ
Рила планина* (ст. „Вотърчъ" стр. 68), „Вранска бана"
(ст. „Враия" стр. 69), „Петри,№'(Нани1юрекп)и въ ст „Вранъ
камъкъ", местность на пжтя отъ с. Мечка за Петрнчъ,
стр. 69, „Тетевенска планина" (ст. „Вртопъ" сгр. 70),
„Зитрмрадския проходе* (ст. „Братца" стр. 70) и „Зю-
риградски доле* (ст. „Врачанска планина" стр. 70),
„р. Пречка* (ст. „Врещица"! стр. 71), „р. Eo.in.va Камчия*
(ст. „Върбвца" сгр. 72), „Пончрски баееинъ* (Врачанска
планина) въ ст. „Въшкавецъ", стр. 72, „в. Иашашна*, отъ
който извира нотокъ ВЬницки долъ л'Ьвъ притокъ на р. Оеъмъ
(ст. „ВЬницки долъ" стр. 7 3), „в Ракитсъи качъкъ* и
„р. Ракита* (ст. „В^тренъ планина" стр. 7 3), „Стре-
ница планина* (ст. „Габарска бара" стр. 74). „в. Т>рпзо-
вицаи (ст. „Габровница", десенъ притокъ на Пскъръ близу
ДО с. Елисейка, стр. 74; за отношепието на тая „Брпзмица*
къмъ „в Брпювецъ* [1378 ы.| въ Ржана планина [!] — ГолЬма
планина [стр. 36] нЬма ни думвца!), „Рабрпвската пла-
нам,* (ст. „Габрово" стр. 74), „Стара рака*, притокъ па
р. Галикъ въ южна Македония (ст. „Галвкъ", сгр. 76), „Бу-
комки проходъ" прЬзъ Галпчпца планина вт Македония (ст.
„Галнчица плаиииа", стр. 76; нроходъть е описанъ подъ
заглавие „Завой" или „Буковски", стр. 123, а заглавия
Дума „Буковски проходъ" нЬча!), „р1ьчици Лолнниа или
Смовска* (ст. „Гевгели", стр. 77), „ Бтдансканш рпчкчка*,
„И1'1Я дан,* и „Кчжуяя, планина* въ ст. „Гевгелийска
котловина", стр. 78, „Р.нит Нимеш* (ст. „Главенъ из-
воръ", стр. 79, и „Панега", сгр. 224. срв. и др. по-долу)
') За тая Сцеп плаппи-г г. Чанковъ мокеше д> кажо ноне оиова, що се
намира у М. Ъ. М и я и h е в и t>, Кралепина Cpfinja h нови крадевн (Белград
IHsh стр. 168 -16!).
so
Ст. Младеиовъ
„ Ili/iuuincKU басеинъ (Западня Стара планина) “ въ ст.
„Гладиенски изворъ", стр. 79, „рпка Сиршцна Ю'дъ
с. Меча поляна11 въ ст. „Говедарска дупка", стр. 79,')
„HpibCJuma Уши“ (ст. „Голо бърдо", стр. 80), потока
„Кефали дере“ (ст. „Гол’Ьма", стр. 81), „планината
Дурла" (ст. „Гол’Ьма", рЬка въ ю;кна Македония, стр 81,
ст. „Д-Ьлова" стр 114), „Чамкорийска долина"-) (ст. „Го-
лгЬма Бистрица" стр. 81), „Комско-Кознишката Стара пла-
нина“ (ст. „Гол’Ьмата дудка", стр. 82 и ст. „Гъл&бар-
ника", стр. 92), „Крича рпка“, „Колибата“, „Циюнска
клиеураД „Криоорпчки проломъ“ (ст. „Гол’Ьмата дупка",
стр. 82), „Понорско плато" (сг. „Гол’Ьма Катуница",
стр. 82), „Арабаконашки проходъ" (ст. „Гольма планина",
стр. 82, ст. „Етрополска планина", стр. 121, па и стр. 213,
217 и т. и.), „Сливниш ата локва“ (ст. „Голыми д’Ьлъ",
стр. 83), „Караджи дагъ“ (ст. „Гол’Ьмия Братаиъ", стр. 83),
„Мслянека рпка“ (ст. „Гол'Ьмовръшка планина", стр. 83),
ПрЬспанската „Голпма р>ъка“ (ст. „Голимо ПрЬспанско
езеро", стр. 81), доста готЬмата и съ б'ктЬкито име македонско-
албанска р. Дпволъ, у г. Чапкова писана по-често „Дяволъ"
Ч II тукъ г. Чапковъ е забравилъ да отб1л$жи ие само мЬстото на
р. Сирищпа, по и околията, пъ която влиза с. Меча-поляна, та лове но неа
читательтъ да се досФтн, дф се намира тая толкова важна „I оведарска дупка",
на конто г. Чанковъ посвети ва тъкмо 5 рода. сир. съ 3 пи-малко откол кото на
р. Арда! Оказия се, че нашиятъ анторъ говори за карстона ,, дупка, широко
открита, образувана въ горскнтф варовнци“, а карстонитФ формы въ Завидна
Стара-планина с ж изсгЬдванн отъ г. Ж. Радевъ. И ето, че въ Радевата работа
се споменуиатъ четири дупки — „Говедарска и Лпспча Пупка, Попова и Тер-
зийска дупка", огъ конто ндй-дъ.юока с Терзииска дупка — 12 м. дължнна,
2 м. ширина и 1*5 м. височина, а останалигЬ сл ио-кжги и широко открити;
в к. Ж. Радевъ, Карс то в и формы въ зап. Отара-мл. „Годншнпкъ па Соф. Унивгрг.1*
X—XI (1915 г.) ист. фак. с гр. 112. Защо отъ четнригФ тия дупки само Гове-
да река та с удостоена со споменъ и о । шаппе, никои ие моке да рыбере: ети-
моюгъгъ и изс.Нцвачъть на мЬстпигФ названия би очаквалъ да намЪри н името
Попова дупка (ерв. „Попова .шпала*, „Ноповъ дом", „Попова р)мсм“ и пои,
па и Лйсича дупка; географътъ и геологътъ биха очаевали да се снимет» „ндй-
дълбоката" Тер.т'иека дупка, а други иФкои би реклм, че въ единъ малъкъ :«ме-
писрнъ рЪчпикъ би трЬбвало да се онишатъ по-скоро нланипи като Осоювгката,
Кожухъ, Ппякъ, Нндмсе и много др., а по най-обикповени пещеры и дупки,
конто всФкакъ не прЬдставять за неснецеялиститЬ толкова инторесъ, колкото
много други пропусиитп въ рКчппка предметы. Че наистина г. Чапковъ е
мислилъ за область въ западня Стара-плаиииа. когато е пропусналъ да отбЪлФжи
околията на с. Меча-поля из, ноказва и „Снисъкъ на населспигЬ м1>ста въ
Бългярия*' отъ 1911 г.“ стр. 81: с. Меча-полипа спада въ Пскрешка оощнна,
Софию ка околия.
2) Ако на стр. 50 е описан i Пловдпвскдтя „курлртпа местность" Инла
Чсрк«<1, то нЬма ннкякпи ракумпн основания да се не опише и Самоковск;.та
,, Ча чъ-корипи, която нпнразио оихме търсили у г. Чинкова подъ отдЬлна
шплпна дума.
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчиикъ
91
(ст. „Голимо ЛрЪспаиско езеро", стр. 84). „низината
Груке Уйкутъ" (ст. „Гол-Ьмо Пр-Ьспанско езеро", стр. 84
и ст. „Горбецъ плаиияа", стр. 85), „рпка Пбъръ" (ст.
„Гол4мъ Ибъръ", стр. 85, и ст. „Малъкъ Ибъръ", стр. 193),
„Грамосъ планина", спомената редомъ съ Пиндъ въ ст. „Гор-
бецъ планина", стр. 85. не еудостоенасъ описание, а „Пнндъ"
е описанъ (стр. 229—230); „водораздгълнитгъ хълмиве . . .
Араано" (ст. „Горбецъ планина", стр. 85), сж описаны подъ
име „зКрвеникъ или Арвано" (стр. 334), а името „Арваио"
е изоставено подъ буква А, когато можете да се привете съ
кжса бЪлЬжка „ваг. зЬрвеникъ", „Мънасгпиръгпъ Св. Кралъ"
(ст. „Гориа-Ваня", стр. 8<>), „['лава Памега" (ст. „Гориа
дупка", стр. 86 и ст. „Долиа дупка", стр. 105), „налога
Горна Kiucypa" (ст. „Горна Клисура", стр. 86), ,.р. Саноч-
ница" (ст. „Горно Пасарелско поле", стр. 88), „Дрено-
вицкитгъ височини," отъ чиито разклопення води началото си
„р. Гостим", л'Ьвъ прптокъ на Нскъръ (ст. „Гостилъ",
стр. 88), безъ да се загатва за отношение™ на тия височини
къмъ връхъ „Дргъновеиъ" (393 м.) въ неописапата ..(лнре-
ница планина", „Голгьмо бърдо" (ст. „Граднще", стр. 89),
,Сливницка планина" въ ст. „Градище" (730 м.), стр. 89,
„Къзъ тепе (Моминъ връхъ)" въ ст. „Градъ", стр. 89, „Цен-
трална Стара планина" (ст. „Граматникъ", стр. 89), ..връхъ
Дчсанка" въ Рила (сг. „Граичарско езеро", стр. 89), „Мъна-
стирска планина или Черни връхъ" (ст. „Гребенъ балканъ",
сгр. 9н), „Заволока катка" (ст. „Гребенъ плаинна", стр. 90),
а подъ буква ила статна „Завалена планина", безъ да
става дума за „Завалска Китка" пли за „връхъ Кишка въ
Заволока планина": -р. Ибланица, притокъ на Крма" (ст. „Гре-
беиъ планина", стр. 90), „дълбокигЬ и красива ждрела
О<)аренгко и В.гатко" (ст. „Гребенъ планина", стр. 90),
„потоципиъ Слатина и Стратурщица" (ст. „Гръчка р4ка“,
сгр. 91), ..]). „Чифте дере" (ст. „Гулишки проходъ", стр. 91)
иа и на стр. 118, 143 н др., „върха Почить камъкъ, неточно
отъ градъ Симоковь" (сг. „Гуцалска", стр. 91), -Крипа
ргъка" (сг. „Гължбарника", стр. 92), „потокъ Мелена"
(сг. „Гърмидолска р-Ёка", стр. 92, сг. „Душковчанинъ",
стр. 113, сг. „Милейска", стр. 203. „Окошка рЪка",
стр. 215), „ргъкичка Търнова" (ст. „Гьолая", стр. 92), „Куту
Кавакско, часть отъ Гидонамгъ" (ст. „Гюмюлджина", стр. 93),
92
Ст. Младеновъ
„в. Папартня" (ст. „Даскаръ", стр. 94) и „в. Напреть"
(ст. „Поповка", стр. 238), „Прилппскоти поле" (ст. „Иау-
тица планина", стр. 94), „Крушевскипиь планина" (ст. „Дау-
тнца плаиииа", стр. 94), „Банишки минерални бани"
(ст. „Дебъръ", стр. 9;')), „Кимижки 1ръбъ" (ст. „Деве-каранъ",
стр. 96), „риоъ Срп>децъ" (ст.,Деве каранъ, стр.96) „Гчлпмия
Кейракъ" (ст. „Девненски извори", стр. 9о), „изворъ
(ст. „Девнеиски извори", стр. 96), р’Ька „Сюлей-
манъ дере" (ст. „Деде бунарь дере", стр. 9 7), „ез. Гьолъ
Тина" (ст. „Деде бунаръ дере", стр. 97), „Ортамахл/нска
седловина" (ст. „Дели Орманъ", стр. 98), „Фрашенското
плато" (ст. „Дели Орманъ", стр. 98, ст. „Екреиска
Р'Ька", стр. 116 и др., срв. no-ropi); „рпка Баланица"
(ст. „Деляница", стр. 98), „Фердинандово", новото име на
с. Дгуменъ дере (ст. „Дерменъ дере", стр. 100), „планински
потокъ Тамръшъ" (ст. „Дерменъ дере", стр. 100; срв. и
по-горЬ), „Пазаръ дере (Рила пл.)" вь ст. „Джамбевска
р-Ька", стр. 101, „Муем Сиври (слицинска Српдня гора)"
въ ст. „Джели дере", стр 101, „Пчшаница (Рила планина)"
въ ст. „Цжерманъ", стр. 101, „пл[анина] Джш>си)еица
(3. Родопи)" въ с г. за потока „Джидадеица", стр. 101,
„рлка Еленска (или Златарска)" въ ст. „Джулюница",
стр. 101, „рпкичкитп Куру чешме и Узунъ" (ст. „Доб-
ричъ", стр. 103), „Голгъма Нидже планина" (ст. „Добро
поле", стр. 103), „в. Кчзякъ", „в. Кай.чакчаланъ" (ст. „Добро
поле", стр. 104), „Тулчанекитгъ планини" (ст. „Добруджа",
стр. 104, срв. и „Тулчанското възоишение" въ ст. „Тулча",
стр. 302), „ipadt Сулина" (ст. „Добруджа", стр. 105),
„Девебиир-ката седловина" (ст. „Доганица", стр. 105). „про-
хода Хурка" (сг. „Дойранското езеро или Поленинско",
стр. 105), „Рпка Бучка- (ст. „Долна р’Ька", стр. 105),
„Чамъ Кория" (ст. „Долно банскн минерални бани",
стр. 106), „южнитгь склонове на Араба-конакъ" (ст. „Долно
Комаревско [!J поле", сгр. 107). „спяернитл склонове на
Сарташъ долъ (И.почнп Родопи)" въ ст. „Домузъ", стр. 107,
„притокъ Мечка" па р. Домузъ, десенъ притокъ иа Марица,
въ ст. „Домузъ", стр. 107, „р. Топли долъ" (сг. „Дриго-
вищица", стр. 1 н 8), ,.w. Горни .1омъ~ (ст. „Дражинска",
стр. 109), „гр/ыцуполонсното ней [па Кушиица планина] бърдо
Бунаръ баши* (сг. „Драмско поле", стр. 109, ..Хайн-
Единъ опить за български земеписенъ рЪчнпкъ 93
къойската седловина" (ст. „Дерентска" [!], стр. 110),
-р. Еленска" (ст. „Дерентска", стр. ПО), „Чепинска рп>каи
въ ст. „Дренова р-Ька", стр. ПО, а е описана само подъ
име „Ели дере (или Чепинска") на стр. 117, когато трЪбаше
и подъ буква Ч да се Памира име „Чеппнска рфка" съ
иосочвапе „нж. „Ели-дере", „Стреница планина" (ст. „Др'Ь-
яовецъ," стр. 110), „Кожухъ планина" (ст. „Дудица",
стр. 111), връхъ Остра чука" (Странджа пл) въ ст. „Дука",
стр. 111, ..устия [на Дувана] Килийско и Сулитко"
(ст. „Дунавъ", стр. 111), „Караджа дан" (ст. „Думанъ
тепе", стр. 112), „чбластъта ЧКелпзникъ (въ Македония)"
въ ст. „Дървеникъ" на стр. 114, „(’милъовския пошокъ"
(ст. „Дървеникъ", стр. 114), ..крппостъта Руспу хисаръи
(Котленска околия) вт, ст. „Дтозъ тепе", стр. 114, „връхъ
1>п>лчевица въ Рила планина" въ ст. „Дяво[л]ски воденица",
стр. 115, „върховет1ъ Волътъ и Околчецъ (въ Врачанска пла-
нина)" въ ст. „Езерото", стр. 115, -р. Сериница"
(ст. „Езерце планина", стр. 115), „Косово поле" (ст. „Езерце
планина", сгр. 115), „Тузлукь" (ст. „Еленска планина",
стр. 116, сг. „Османъ-Пазаръ", стр. 218, ст. „Сакаръ бал-
канъ", стр. 259 и др.), -Рпчииа," десепъ притокъ на Елеш-
ииця, десепъ притокъ на Струма (ст. „Елешница", стр. 117),
-пошокъ Козлудерски" (ст. „Елешница", стр. 117), „рпкич-
кипиъ Требстущииа, Студентско [!] дере, Сухи доля, Лепе-
нипа (втора). Гранчарииа" въ ст. „Ели дере (или Чепинска),"
стр. 117, „ патока Шиншено г)е/и>, Ка чет ка рлка, пл. Милена
скала" все въ сг. „Ели Дере (пли Чепинска)." стр. 117 — 8,
„блатиста рпка, наречена Кара азмакъ (Черно тър/ище)" въ
ст. „Енидже Вардарско ил t Пазярско езеро", стр. 119,
„връхъ Ялдъзъ пшбия (1660 м)" въ ст. „Етрополска пла-
нина", стр. 121, „Оге.новгката рткичка" (ст. „Ехловица",
стр. 121), -връхъ Волътъ (въ Врачатка планина)" въ сг. „Жен-
ската вода", периодически карсговъ пзворъ. стр. 122,
ст. Езерото, стр. 115; .Осиковгки камъкъ (зап (’шара пла-
нина)" въ ст. „Житолюбъ", стр. 122, „суходолието на Скаля,
склонное на Оетрушргкото плато, шнуры, Тръанинй и Кьосини
дупка" (все вь ст. „Загажеиски пещери", сгр. 123), „нрп>-
епма Грива" (ст. „Западне македонска верига", стр. 125),
Дринъ" (ст. „западне Македонска низина", стр. 125),
,[плаиински] клонъ Арабъ чаль" (сг. „Западни Родопи",
94
Ст. Младеиовъ
стр. 126), „К'цтнско“ (ст. „ЗвФзда", стр. 127), ,,р. Су“
и „потокъ Чучурка- (ст. „Здравяшница", стр. 127), потоцц
„Бпорещииа и Наойчици*, конто съ МокриСпъли образуватъ
р. Росица (ст. „Зеленикощица", стр. 127), „м/ытносшыпа
Зъхна“ (ст. „Зиляхово", стр. 127). „Тетевенска планина*
(ст. „Златишка или Тетевенска планина", стр. 128.
ст. „Тетевенъ", стр. 297), „р. Рибарица* >) (ст. „Златишка
или Тетевенска планина", ст]). 128. ст. „Рибарски про-
ходъ", стр. 251) ,,7taooo“ въ ст. „Златин", стр. 129. а
на ст]). 217 — 8 се дана доста хубаво описание па гр. „ Орп
хоп““, безъ да се и загатпе, че се упогр'Ьбя п име „Раховои:
„дни планински потока— Малка рпка и Ещерецъ* (ст. „Зле-
товска или Злетовщица", стр. 129), „Руаарска рпка*
(ст. „Злетовска или Злетовщица", стр. 129), „височпната
Древеникъ* (ст. „Издънъ дере", стр. 131), „заСпьпъ жи-
телей хълмове Бешъ тепе“ (ст. „Източни Родопи", стр. 131),
„Карадока дагъ“ въ ст. „Източна Сродна гора или Сърнена
гора (Караджа дагъ)“, стр. 132, „Чим тепе (Централии
Родопи)* въ ст. „Ииаретъ дере", стр. 133, „наи-високи вър-
хове [въ ТТхтпмапска Ср1:дна-гора] Горни кале (1268 м.), Еле-
д.жикъ* (ст. „Ихтиманска Сродна гора", стр. 135), „вр.хъ
Чиракштъ баиръ“ (ст. „Каварна", стр. 137), „р. Смпснииа*
(ст. „Кадина рФка пли СмГ.снпца“, стр. 138), „р. Гер-
чен!ка‘‘ (ст. „Кайнарджа", стр. 139), „вксочината Стровица*
(ст. „Калакачъ дере", стр. 139), ,, Гьплджукъ (2063 м.)“
(сг. „Кале балканъ", стр. 140). „в. Калининъ“ (въ Рила пл.)“
въ ст. „Калинско дере", стр. 140, „Хи.читлийскин Vjmxoitb“
(ст. „Калоферска плаииня", сгр. 140), „в. З/бра Гидикъа и
„Русилскиятъ проход,,а (ст. „Калоферска планина", стр. 141),
„в. Го.т.чъ Бълванъ (Рила ил.)* въ сг. „Каменица", стр. 142,
„npibdiopuemo .[исеиъ* [па Шарь танина] въ с г. „Каме-
нянска рФка", стр. 143, .Голима (Дкалли [sic!]) Каччия*
и „Дели Камчи я* !) въ ст. „Камчия", стр. 143, „Спити-
матката р)ъка.“ въ ст. „Кара балканъ", стр. 144, „р. Друш-
леаииа“ (ст. „Кара-бунаръ", стр. 144), ..Карталъ (въ Рила
’> За тоя гпотокъ при напора ва I>'h.in Видъ*1 вж. Пречекъ Па.тув.
но Пь.1г. 295 ohj. ]().
д Ня Родоггското Дели-дсре^ лЪвъ притокъ па р. Кричимъ, сж посистепи
у г. Чапкова тъкмо 16 рода, a ,1<.ut-KuM'iuR пс се и снименува вь едипъ
отдЬлсиъ редь’
Едннъ опитъ за бъ-иарски земспнееиъ рЪчникъ
95
планина)" пъ ст. „Караварско [!] дере", стр. 144, „Орфан-
сния заливъ" (ст. „Карадагска верига", стр. 145 —146,
ст. „Маденохория", стр. 188, на и на сгр. 250, 308, 310
и др.), „сжгцинскатм Кара ikm (Черна гори)" въ ст. „Кара-
дагска верига", сгр. 145, „Сум планина- (ст. „Кара-
дагска верига", стр. 145—146), „р. Яранъ дере, Яшз.ик
дере" (ст. „Кара дере", стр. 146), „гремна Ч'рната
скала" [Осоговска планина] въ ст. „Караташки проходъ",
стр. 147, „р. Р/ъчица" (ст. „Караташки проходъ", стр. 147),
„Овчеаялжкитгь височини" въ су. „Кара тепе (620 м.)“,
стр. 147, „Гытса, Гъопсенско гпекне (Гытсенско кприто)"
въ ст. „Карловско поле", стр. 148, „Чалъкчв[аш] -
скиятъ проходъ" (ст. „Карнобатска планина", стр 140),
„Сгриурларска долина" (ст. „Карнобатско поле", стр. 149),
„Хиаръ кам" (ст. „Кариобатъ", стр. 150), „Турна чаиръ
ваши" (ст. „Катранджикъ", стр. 150), „Сартагиъ дагъ
(Изгочнп Родопи)-' въ ст. „Каяли", стр. 151. „Оаирушуеки
в>ънецъ подъ Зоселе (т 3. Ст. пл.)" въ ст. „Кенова д.щка",
стр. 151, „тнастиръ Си. Константинъ, надъ гр Парна"
(ст. „Кестричска рЬка", стр. 151), „Милстъ- (ст. „Кечи
кая дервентъ", стр. 151), „Плитша планина" въ ст. „Китка
(1843 м.)“, стр. 152, „ЛГумджиица планина. (въ Л1акет>ния)"
въ ст. „Китка (14)0 м)“, сгр. 152, „1Ьрпа гора (1133 я)"
въ ст. „Китка," [4-а]. стр. 152, „Саиаревеки проходъ"
(ст. „Клисурски или Сапаревскн проходъ", стр. 154),
„Централин Стара нлтшнн" (ст. „Козлу дере", стр. 156),
„Дтатоска ггмнигш" (ст. „Ковякъ плаиииа", стр. 156),
„уг1оана за минаване седловина, наречена Пролпзъ" (ст. „Козякъ
планина", стр. 156), „Щекотки проходъ- (ст. „Конечка
планина", сгр. 157), ирит, щи па р. Копека, десенъ прнюкъ на
Струма: „Иеггразднииан Мтотичкч- (сг. „Конс.ка", стр. 157),
Рима- (ст. „Конявска планина", сгр. 158), „Ап/ютъ
алчнъ", „Шенека поляна" (ст. „Копривщица", стр. 15S). „Ка-
зань", турското име па гр. Когслъ (ст.„Котелъ", стр. 162). ,лри-
дена Крива Иаланка" (ст. „Крива р’Ька или 1'йри су", стр. 1 65),
„височината Катлина" (ст. „Крайня р’Ька", стр. 164),
„сзерагна Смрадливо, Рибно, Маринковица" (ст. „Крива",
сгр. 165). „Сунгурли чалъ и Титла [вм. Ташля] ча.н, (въ
3. Родопи)- въ ст. „Крива р’Ька", стр. 166, ..Кайрат
панк! памнка, Кгри дере паланка, Крива палачка" (ст. „Кри-
g g Ст. Младеновъ
вор'Ьчна палаика", стр. 166), „Димлк. дере" (ст. „Кри-
чимъ", стр. 167), „Ветерникъ" [въ БЪлоградчишко] (ст. „Кру-
пецки ридъ", стр. 167), „р. Върба или Скечанска" въ
ст. „Ксанти (Скеча)", стр. 168, „ Пргьшовскаггга седловина"
(ст. „Кумановско поле", стр. 169), „Праяишкото блато"
(ст. „Кушница планина или Пърнаръ дагъ,“ стр. 171),
„прохода Арпа идикъ" (ст. „Къзъ кая", стр. 1 71). „Боян-
скапш ргька" (ст. „Къзъ тепе," стр. 171), „Рибнигпгъ езера"
(ст. „Кьоравица", сгр. 172), „н[осъ] Килиакра" (ст. „Кю-
стенджа", стр. 172), „Ргоетево" (ст. „Кюстендилъ,"
стр. 175), „Иадалитка ртка" (ст. „Лакатнчца", стр. 176),
„р. Каманска" (ст. „Лапушница", стр. 176), „важнагпа
Качаникска илю ура" (ст. „Лепенецъ“, стр. 177), „Стира
Неречка планина" (ст. „Лерииска р4ка“, стр. 177), „в.
Коригно" (ст. „Лешница“, стр. 177), „в. Руя (въ Срнена
1 ори)" (ст. „Ливадето“, стр. 178. ст. „Сюютлийска ргЬка",
ст]). 291), [)).] „Дохни Ломь, Голпма ргька, Нечинска бара"
(ст. „Ломъ", стр. 180), ,. Каджбоазкия и Св. Николския бал-
канъ" (ст. „Ломъ", стр. 180), „Искрггветгъ" (ст. „Лопуш-
ница", стр. 180), „притокъ [па Луда Камчия] Сухо Гло-
гово" (сг. „Луда Камчия", стр. 181), „попюкъ Дере Кьойски
п Бчлканъ дере" (ст. „Луда Камчия", стр. 181), „Сгпрпл-
ченска ргька" (ст. „Луда Яна", стр. 181). „р. Оджаница"
(сг. ,,ЛЪви Искъръ", стр. 183), ..в. Велина Могила, с. и. отъ
Самиковъ" (ст. „Львица", стр. 183), „Мусановия чалъ"
(ст, „Л’Ье^ица," стр. 183, ст. „Черна Места", стр. 321),
„приишкъ [на Лескова р-Ька] [Пинка" (ст. „Л’Ьскова р4кг“,
стр. 183), „ Пегпропавловскиятъ мънасгпщп" (ст. „Л'Ьсковецъ",
стр. 183), „Поморавия" (ст. „Л-Ьсковецъ иа Моравч",
стр. 183), „ргька Яб юница" (ст. „Любаша плаиина",
стр. 184), „пригггокъ [на Любатска рЬка] Кози до гъ н Тломинска"
(ст. „Любатска ргЬка", стр. 184). „В.юдицския прохода"
(ст. „Люлинъ плаиина", стр. 185), „Стара ргька" [начало
споредъ Кжнчова на р. 1’аликъ въ Македония] (ст. „Люлка
планина", стр. 185), „Халкидически планини" (ст. „Ллга-
динска низина", стр. 186), „Влаинииа планина" (ст. „Мав-
ровско поле", стр. .187), „ргька Магурииуг" (ст. „Магури-
щенска седловина", стр. 187), „Мокра планина, Гора пла-
нина, Малисинскитгь [!] планини" (ст.„Македония", стр. 188),
„Църни върхъ" (ст. „Мала Бигла", стр. 190), „р. Козля
Единъ опитъ за български земеписенъ р1чиикъ
97
(р. Завидивии), главная притокъ на р. Искрецъ" (ст. „Мала
Стара планина", стр. 191), „р. Крива, Ранинославското
поле" (ст. „Мала Стара планина", стр. 191), „високата
Кадийца планина" (ст. „Малешевски планиии", стр. 191),
..Осптовската ргъка" (ст. ,,Малит4 брЬгове", стр. 192),
..в. Синит, западно отъ Арабаконакската седловина, Глазе-
рова ргыса" (ст. „Малинска рЪка", стр. 192), „Искърски
езера" въ ст. „Малйовски езера (или Искърски)", стр. 192,
..в. Говедарникъ- (ст. „Малко Рибно езеро", стр. 193),
„ Бучинско Чеиенскгш ридъ (въ Зап. Стара планина)" въ
ст. „Маловски", стр. 193, „притокъ Бгъли Вина съ при-
тока й Черна11 въ ст. „Малъкъ Искъръ (Етрополска pfeita)",
стр. 193, „ Зеленоградската планина" (ст. „Малъкъ Руй",
стр. 194), „в. Крайня Чука" (ст. „Малянска р*ка“, стр. 194),
.. Елтепенскитгъ височини". „връхъ Веселииа" (ст. „Мангъръ
тепе", стр. 194), „Яйлт дере" (ст. „Маидра", стр. 194),
„в. Мара гедикъ" (ст. „Марина р*ка“, стр. 195), „зКъл-
титгь езера", „гр. Еносъ" (ст. „Марица", стр. 195—6),
„Морковь мънастиръ" (ст. „Маркова р4ка“, стр. 196),
..мънастиръ ('в. Архангелъ" (ст. „Маркови кули", стр. 196),
„ргъкичката Гюлмезъ дере" (ст. „Медвенъ", стр. 197), „в. Ала
Бурунъа (ст. „Мелиишка р4ка“, стр. 199) „Джендема"
[въ Рила пли...а] въ ст. „Мермеръ," стр. 200, „Сартит-
банск/i поле" (ст. „Места", стр. 201), „Писковска [!!] рака"
(ст. „Места", стр. 201), „малкия потокъ Оирна ргъка" (ст.
„Методушнвца", стр. 202), „притокъ [на р. Главна] Баня"
(ст. „Мехомийска р4ка“, стр. 202), „в. Плпвнята (Зап.
I’odonuj" въ ст. „Мече дере", стр. 202, ,,пл[анина] Едри-
гиевиии" (ст. „Мечкииъ долъ", стр. 202), „залгъсената
полянка Ечемигце" (ст. „Милчиница", стр. 203), область
„Тракия" (ст. „Момииоклисурски проходъ", стр. 204,
.,Баташкия Карлъкъ" (ст. „Мурсалица планина", стр. 206),
.. Караба.ирски възвигиения", „в. Канарата" (ст. „Мусаленски
Д4лъ“, стр. 206), „планинаша. Угии," „ Кнраманскитгъ ридове"
(ст. „Мъгленъ," стр. 207), „в. Българка (Тргъвненска пла-
нина)- вь ст. „Мъглишка ргЬка", стр. 207, „Баба планина-
[иь Крушовско]. .. Круиювека планина", „Кичевска котловина"
нъ ст. „Монастирски вървии (върхове)“, стр. 207, „Мъна-
cmupcKumib височини" (ст. „Мъиастиръ баиръ", стр. 208),
-Докса планина", , Каиларското поле" въ ст. „Налбант-
Списание hi Кынарската акшсмия. Книы XX 7
98
Ст. Младеновъ
кьой дереси44, стр. 208, „Бладовския проходъ" (ст. „Нисия44,.
стр. 210), „ Чернивръгика височинч. “ (ст. „Новоселова котло-
вина44, стр. 213), „потоцитть Скакавица и р. Драгалевска"
(ст. „Обрадовска р’Ька44, стр. 214), „р. Студена," [в.] „ Черни
връхъ" (ст. „Огледаленъ камъкъ44, стр. 214), „р. Не-
притва" [!] въ ст. „Огойска р’Ька44, стр. 214, „часть на града
[Одринъ] Кораагачъ" (ст. „Одринъ44, стр. 215), „пл[анина]
О млат (въ 3. Родопи)" въ ст. за р. „Омлакъ44, стр. 210,
„Пловичкия Църни върхъ (въ Македония)" въ ст. „Орла или
Азмакъ44, стр. 216, притоци на р. Габра „Легцакъ долъ,
Суха, Треска" (ст. „Орманлийска р’Ька", стр. 216), „в. Оп-
богъ (въ Македония)" въ ст. „Осойница44, стр. 218, „ез Ота-
вица (Рила п ганина)", „голгъмитгъ шърсищни извори Куру
гъо.гъ и Голгъмъ кладенеиъ" (ст. „Отовица44, стр. 220), „арна-
угпското градче Подградецъ", „мънастира св. 11«умъ". „но-
токъ Мокра" (ст. „Охридско езеро44, стр. 220), „малкитп
ргъки Грешница, Долямъ, Качели я, Черава" (ст. „Охридско
езеро44, стр. 221), „Ко<елска рп>ка- (ст. „Охридско поле44,
стр. 221), „Радуилската котловина" „Юрукъ Мегдра, Кирь
дере" (ст. „Очушница44, стр. 222). „р. Юзеница ", (ст. „Па-
велско44, стр. 222), „карстовия теренъ на KpibCHu.uumib"
(ст. „Паиега44, стр. 224), „величествено разположения Ур-
вички мънастиръ" (ст. „Панчерево44, стр. 224), „Попово
езеро" (ст. „Папазъ гьолъ или Попово езеро44, стр. 224),
„р. Църницп" (ст. „Пграчинъ44, [съ ч] стр. 225), „Перниш-
ката котловина" (ст. „Перникъ44, стр. 226). „Крайдунавско"
(ст. „Перникъ44, стр. 226), „Ушатови дупки“, „Пешъ дере",
„хълмъ св. Немка" (ст. „Пещера44, стр. 229), ,.р. Мктница-
(ст. Пещервикъ44, стр. 229, ст. „Стъргачъ планинз,44 стр
289), „Римка седловина Исмаилица" (ст. „Пиринъ плч-
нина,44 стр. 230. ст. „Цр’ЬдЬлъ44, стр. 242), „Вука тепе"
(ст. „Плана планина,44 стр. 232), „виеочината Полмочница"
(ст. „Пленщица,44 стр. 233), „Циганско кале" (ст. „Погана44,
стр. 236) „Петршгкия проходъ" (ст. „Подгория44, сгр. 237),
„р. Млава" (ст. „Пожаревецъ44, стр. 237). „Ковим", „Прп-
слапъ", „Бинжъ тагиъ“ (ст. „Порой44, стр. 239), „планин-
скитгъ вериги. . . Птеакъ и Суха юра (въ Македония)" въ
(ст. „ПорЬче44, стр. 239), „плодородното поле Мигигхия"
(ст. „Призр'Ьнъ44, стр. 239), „Косово поле" (ст. „Прищина44,
стр. 240), „езерата Синделско ... и Гебедзкснско" (ст. „Про-
Единъ опитъ за български зсмеписеиъ рЪчиикъ gg
вадийската р4ка“, стр. 241), „р. Топлица — притокъ на
Морава“ (ст. „Прокупле", стр. 242), „ридъ Па,в.ювии,аа [въ
Рила] (ст. „Пр1кор4къ“, стр. 243 и ст. „Пр-Ькорйкска
рйка", стр. 213), „Жлебъ" (ст. „Прйслопъ", стр. 244),
„десния й [на р. Чепеларска] припипаС ушица“ (ст. „Радова
планина," стр. 247), „в. Кадийиа (Рила планина)" въ
(ст. „Радовичка р-Ька," стр. 247), „Радовичжата ргька"
(ст. „Радовишъ", стр. 247), „ Гърлянската виеочина" (ст. „Ра-
нинско поле", стр. 250), „мочурливата алпийска поляна
Доспать яйла“ (ст. „Рата или Диспатъ дере," стр. 250),
„Скаловито дере" (ст. „Рибница", стр. 251), притоци на
Рилска рЬка: „Жамбевжа, Каменска дере, Нерчинска, Цър-
неиско дере, Ш’.рметовъ хе.ндекъ" (ст. „Рилска рйка", стр.
253), „ев. Лука" (ст. „Рилски мънастиръ", стр. 253),
..вгряа Щърби камъкъ (142!) м)“ въ ст. „Рудина", стр.
255, „Маркова скала", „Марково кале" (ст. „Рупелскн
проходъ", стр. 257), „Черни връхъ (1олпма планина)"
въ ст. „Русиновъ долъ", стр. 258, „потони... Рошовицъ.
Османска" (ст. „Сазлийка", стр. 259), „Деивенпикия про-
ходъ — протяжение на. Мокренския и КотленскшС (ст.
„Сакаръ балканъ", стр. 259), „притокъ [на Салакова рЬка
въ Македонии] Термосъ" (ст. „Салзкова рйка", стр. 260),
„Ботумска тпснина" (ст. „Сатейска рйка", стр. 261),
„р. Ривше'олска <п Поморавия" (ст. „св. Николски про-
ходъ", стр. 263), „склоновешть на Бисока Поляна" (ст. „Свин-
ска р^ка", < гр. 264), „потокъ Риду.шца'1 (ст. „Светла",
стр. 265), „Куру 1ъом“ (ст. „Сейменскн рътъ", стр. 267),
„Дошника" [въ Рила планина] (ст. „Скаканнца", стр. 26s),
„сзероти Скакавеиа" (Рила планива) въ ст. за р. „Скака-
вица", стр. 268. „Китка (отъ веригата, Бабуна)" въ ст.
„Скопско поле", стр. 269, „Зимница" (ст. „Сливеиъ",
стр. 272), „Гчли.ма и Малка Сливница" (ст. „Сливница",
стр. 272), „връхъ Струделъ" (ст. „Смийвица", стр. 272),
„Малъкъ Маркоджикъ" (ст. „Соколецъ", ст. 274), „Селека
рпка“ (ст. „Срйдна Вариица", стр. 280), „Шипочанско
бър/)е>-‘ (сг. „Сродна гора", стр. 280), „Тунджанския ма-
еивъ- (ст. „СрЪдна гора", стр. 280, ст. „Старозагорско
поле", стр. 284), „р/ъка Отранджа" (ст. „Странджа пла-
нина", стр. 286). „Косовска рпка," притокъ на Струма (ст.
„Струма", стр 287), ..Стара рпка". торното п срЬдшк
7*
100
Ст. Младеновъ
течение на Струмица, съ притоци „Тракайня", „Щука“
(ст. „Струмица", стр. 288), „Стара." горною течение на
СтрЬма или Гйопса (ст. „Стрема или Гйопса," стр. 289),
„Букова планина (Централни Родопи)“ нъ ст. „Сукилаки",
стр. 290, ст. „Уанчмица", стр. 305, ст. „Чепеларска р*Ька“,
стр. 318, „седловината Маркова копия" (ст. „Сулу дере",
стр. 290), „Марицинитп чалове (въ Рила планина)1* вь
ст. „Суха Марица", стр. 291, Рилската р. „Суха рпка"
(ст. „Сухо езеро", стр. 291) „р>ъкичката Сулу дервентъ"
(ст „Сулу дервентъ", стр. 290), Крушовската „Баба пла-
нина" и въ ст. „Сухо поле", стр. 291, „Шалдински камъкъ"
(Централни Родопи) въ ст. „Сушица", стр. 292, „Чашъ
тепе. дереси" (ст. „Сънъръ дере“, стр. 292), р. „Бродъ" [у
Кжнчова Орох. на Мак. 150, 151, 172 „р. Бродска1*] вь
ст. „С*Ьровица“, стр. 292, „върха Шели (!) въ западни Родопи"
(ст. „Сюткя", стр. 294), „върховетп, Риша.... Свинарски рыпъ,
...Тавалицки рыпъ“ (ст. „Таваличка планина", стр. 295),
„Тузлу гъ‘)ль“ (ст. „Татлжджакъ", стр. 295), Нигрптската
„Ролями. р>ька", „красивою бйломорско заливче Репдпна"
(ст. „Тахино", стр. 296), „Баба баиръ (въ Централни Родопи)"
въ ст. „Текиръ", стр. 296, „станция Лакатникъ" (ст. „Тем-
ната пещера", стр. 296), „Градско" (ст „Тиквешъ",
стр. 298), „ Черни Тимокъ, Бгьла рп>ка и Бездъница"
(ст. „Тимокъ", стр. 298), „в. Еледжикъ" (ст. „Траяновъ
проходъ (Маркова капия!", стр. 299), „Троянския про-
ходъ" (ст. „Троянска планина," стр. 300), „в. Кръстецъ"
(ст. Тр*Ьвна“, стр. 301), „Междерликската тпенина"
(ст. „Тунджа", стр. 302), „р. Рахманица" (сг. „Тжжа",
стр. 305), Рилския „в Руни" (ст. „Урдини езера", стр. 305),
„в. Санджакъ... (Централни Родопи)" въ ст. „Фотинска
рЪка", стр. 307, „Долечка рпка", „Слоелцица", притоци на
Македонската р. Черна (ст. „Църна", стр. 314), дивпиятъ „ Ерокъ
бунаръ" (ст. „Чалейка", стр. 316), „върхаве Спаръ бунаръ,
Червена стп>на" (ст. „Чаушева планина," стр. 317), неточно
именуваното „Розалитско поле" (ст. „Челеби егрекъ",
стр. 317), „ Рупелска планина" (ст. „Ченгелъ дагъ", стр. 317),
„Цишнски проходъ" (сг. „Ченгене дервенть или Циганеки
проходъ", стр. 317), „Иетровъ кръстъ", най-високъ връхь
на карстовая ридъ Чепаиъ (ст. „Чепанъ", стр. 318), „потоки
Клувя" (ст. „Чеп-'ларска рйка", стр. 318). „Бапуджикъ"
Единъ опить за български зсмеписенъ рЪчникъ 101
(ст.„Черненъ Бр-бгъ", стр. 319), „р. 11ожаревскаи (ст. „Черна
бара", стр. 319), Добруджанската „р. Кара су“ (ст. „Черна
вода", стр. 319), „Карадап“ (ст. „Черна гора или „Кара-
дагъ", стр. 320), Рилскиятъ „Каменити чалъ“ (ст. „Черна
Места", стр. 321), „Соудлсакь тепе (1844 м.) въ Цен-
тралии Podmtuu (ст. „Черно дере", стр. 323), долииата
„Руски долъ“ (ст. „Чнпронцн", стр 325), „Еленския (Твгр-
дишки) прохода (ст. „Чумерна", стр. 326), „иргъдпла-
нински виеочина глама Студен и връхъ (1030 м.)и въ
ст. „Широка планина", стр. 328, „в. Каймакчаланъ“
(ст. „Щросница", стр. 330), „р. Елховица" (ст. „Югоза-
падеиъ д-Ьлъ — Дунава — Ай Гедикъ въ Рила пла-
нина", стр. 330), „Юручки кладенецъ- (ст. „Юручка",
стр. 331), „Чадъръ тепе (3. Родопи)“ въ ст. „Ядет^-^' ,, '
ница", стр. 332, (ст. „Жрвеникъ или Арвано^ ',
стр- 334). i.‘ и 4
Авторътъ на разглеждапия ..Географски р4чникъ“ е постк;\*_ „у
пиль добр-fe, като споменува речи павсжд-Ь старит-6 имена на .-.д ,
градове, рбки, планини, области и т. н. Ала за недостатъкъ 11
тр-feoa да см-Ьтаме това, че всички тбаи старипни имена не
сж приведени въ общим азбученъ редъ като отд-блни заглавии
думи съ irlitoii отличителенъ знакъ па старинность и отжи-
в-Ьлость (напримбръ f) и съ посочвапе па съотв-бтиата статия
подъ повото име. Ето н4кои отъ тЬзи по-важип имена: г1аци-
ария“ (ст. „Арчаръ", стр. 10), „Карбона, Карвуна“ (ст. „Вал-
чнкъ", стр. 16), „Ке.раклия11 (ст. „Внтоля", стр. 27),
„Odessns. Odyssos, Odissopolis“ (ст. „Варна", стр. 58),
„Билазора, Кюприли" (ст. „Велесъ", стр. 60). „Банания“
В вм. Пинания] (ст. „Видннъ"), „Пхдинъ11 [вм. „Бъдынъ“]
(ст. „Видннъ," стр. 62), „Utus“ (ст. „Витъ", стр. 65)
„Еносъ- (ст „Дедеагачъ", сгр. 97), „Хаджи оглу Пазар-
джикъ“ (ст. „Добричъ", стр. 103), „СегЬив [вм. „Cebrus“]
(ст. „Долни Цибъръ", стр. 106), „Башъ-къой“ (ст. ,Жеравна‘,
<тр. 122), „Обрущицаи (ст. „Исакча", стр. 134), „Знъни-
гр<и)ъ‘‘ (ст „Калоферъ", стр. 141), „Карново" (ст. „Кар-
нобатъ", стр. 149). „Авратъ планъ^ (ст. „Копривщнца",
стр. 158), „Кианг- (ст. „Котелъ", стр. 162). „Егри дере
паланка, Каирамъ паша паланка^ (ст.„Кривор-Ьчна паланка",
стр. 166), „Томи, Constantiana11 (ст. „Кюстенджа", стр. 172),
-Чауншлин, Релбуждъ. Константинова ба.ня“ (ст. „Кюстен-
102
Ст. Младеновъ
дилъ", стр. 174), „Мелта“ (ст. „Лонеть", стр. 178), „Almus^
(ст. „Ломъ", стр. 180), „Дълбочиид“ (ст. „ЛФсковецъ на
Морава" [!!], стр. 183), „Пескбръ“ (ст. „МегемврияД
стр. 200), »Ne.stus“ (ст. „Места", стр. 201) „Незусъ [!],
Несосъ“ (ст. „Лишь", стр. 211) „Augusta“ (ст. „Огоста",
стр. 214), „Самумджиево“ (ст. „Орханне", стр. 217), „Asemus“
(ст. „Осъмъ", стр. 219), „Ли:сниЛаи (ст. „Охридъ", стр. 221),
„Отлукъ къой“ (ст. „Панагюрище", стр. 223), „Вещь дере“
(ст. „Пещера", стр. 229) „Turribis" [!] (ст. „Пнротъ",
стр. 231), „ТптоиНит, Филитполип, Пловдинъ, ФилибеЛ
(ст. „Пловдинъ", стр. 234), „Простои; [!], Овечъ" (ст. „Про-
вадия", стр. 241), „Migali Beriskafa", „Е<-ки Стамбула"
(ст. „ПрЪславъ", стр. 243—4), „Радокнщъ [!], РаЗбЗютое [!!]
(ст. „Радовишъ", стр. 247), „Novaeu (ст. „Свищовъ", стр. 264),
„Durostorum, Дрмпъръ" (ст. „Силистра", стр. 267), „Скупи"
(ст. „Скопив", стр. 268), „Аполония" (ст. „Соаополъ",
стр. 273), „Тесалоники" (ст. „Солунъ", стр. 275), „Серйика,
Српдецъ" (ст. „София", стр. 278), „Вегое, Воруй, Augusta
' Traiana" (ст. „Стара-Загора", стр. 282—3), „Наетгю,
Балкань" (ст. „Стара планина", стр. 283), „Strimon" |!|
(ст. „Струма", стр. 288), „Понтъ, Тивериполъ" (ст. „Стру-
мица", стр. 288), „Сири“ (ст. „Сфръ", стр. 293), „Т нзусъ.
Тяжа" (ст. „Тунджа", стр. 302), „Астибо" (ст. „Щипъ",
стр. 330), „Диамполись" (ст. „Ямболъ", стр. 333) и др.
Вь nt ко и случаи г. Чанковъ споменава не най-старото име
(така само „Етъръ“ въ ст. „Янтра", стр. 333), а въ доста
случаи — иикакво старо име: тъй, не намираме у него
име Timaeus въ ст. Тимокъ, Adrianopolis, Дрпно поле въ
сг. Одринъ, Hehros въ ст. за Марица и т. н. На южно-
българската „Крънска вемя" е посветена кжса статийка
(стр. 168), а сФверозападнобъл. „Враиичево", споменато
пжгемъ и въ ст. „Пожаревецъ" (стр. 237) не се ср'Ьща
като «тдЬлна заглавия дума...
Тука му е мФстото да отбЬлФжимъ, че въ горпитЬ спи-
съци не влизатъ имената на многобройнитЬ села, конто г. Чан-
ковъ споменува пжтемъ въ разни статии. Притуримъ ли и
тЬзи имена, схщо пенриведени като отдЬлии заглавии думи,
ще стане още ио-ясно, че дори ограничения подбранъ мате-
риялъ не е използуванъ напълно отъ нашия авторъ. II въ
този случай, както и во множество други, не може да се
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчникъ
103
открие никакво ржководно начало, което да е приложено посл4-
дователно. Едно само не може да се отрича, и то е, че
г. Чанковъ най-малко се е водилъ отъ съображения за инте-
реситЪ на топонимията, когато въ единъ „географски р4чникъ“
тя не би трФбало да се занемарява.
У г. Чанкова често се проявява н-Ькакно осебено м-Ьстно
родолюбие (Lokalpatriotismus, вж. ио-долу) ио отношение на
Шуменския край, ала и това родолюбие се изразява често въ
спомеиуване на имена на села, не особено важни. На стр. 5
напр. въ статията за рЬчицата Алванъ-дере въ източни Родопи
авторътъ ни обажда, че има гем Алваном въ Ески-Джу-
майска околия, или па стр. 85 въ статията за Рилската
ркчица Горица. се споменува между друго и новопр’Ькръстеното
Поповско село Борисово, а напр. села Войвада (тур. Войвода-
кми). Л'осовча, конто имена сж по-интересни въ етимологично
отношение, не се споменуватъ, макаръ че и тия села сж въ
Шуменска околия!
III
Разни видове „неточности:*
Сложена се, че въ своиг4 уводпи бЬлЬжки, наречени
-Вместо пркдговорь," г. Чапковъ твърдп, какво, ако икйдЪ [въ
ручника] се срешнатъ неточности, то затова тр-Ьба да се вини
специалната ни литература (стр. III). Ала пстината е, че у
т. Чанковъ има и доста други „неточности." иевЬрности и
недоразумЪния, за конто пе бива „да се вини специалната ни
литература."
ДумитЬ на г. Чанкова биха важили напр. за слЬдиия
случай:
У Чанкова:
„Бистра планина. Южно оть
Мапровски проходъ изведнажъ се
издига нисока, етрьмна. гориста
и мжчподосгжпна планина, която
достига до кори сото па Охрид-
ского езеро. РагдЪля се па двЪ
части: Бистра планина и Сто-
гове планина. Висгра плаиииа
пркдставлява осгьръ гребень съ
У Кжнчова:
„ ... изв 1>с гния Маврпвски про-
юоъ . . . Изведнажъ южно отъ
прохода се издига виеока, стръ-
мна, гориста и мжчподостжппа
планина, която върви успоредно
СЪ главната верига и достига до
кори того на Охридско го озеро.
Разд Ьля се па дггЬ части: Бистра
планина и Стогово планина. Би-
стра планина ни врЪдставя ос-
гьръ гребенъ съ разкошпп гори-
104
Ст. Младеновъ
разконши гористи ребра. Склоно-
веииъ и откъмъ запчдъ [к. м.] сж
стръмии и разцЬпени отъ много
потоци. Западнитп склонове ни
планнната [к. M.J га по-дълги и
сложны и пълангь гол Ьмото про-
страт тво оть областьта Кичсво".
„ Геогр. рГ.чн." и т н., стр. 25.
сти ребра. Склоноветп й откъмъ
западъ [к. м] сж стръмпи и раз-
цЬпени отъ много притоци. Само
въ полит! имъ има по широки,
гжсто населени агЬста изпърво съ
арнаутски, поел!, съ български
села Зттднипиъ склонове на нла-
нннаша [к. м ] сж по-дълги и
сложив и иълшпъ гол!мо про-
странство отъ областьта Кичево."
Орох. на Мак. стр 9—10.
Ала тука имаме работа съ привидна неточность или най-
вече съ опасность отъ неточно разбиране вследствие на лошъ
изказь въ „специалната ни литература"
„Сиециалнага литература" н!ма какъ да се намЬси обаче
въ слФдния случай: на стр. 27 г. Чанковъ нише. „Внтоля
(50,000 жит.). Най-голЬмиятъ македонски градъ. Разположенъ
е въ подиожието па Перистеръ" и т. п. Това е съвсЬмъ
пев-Ьрно, или пай-малко неточенъ изразъ. Та гр. Солунъ спо-
редъ самия г. Чанковъ (стр. 275) има 150.000 души жители!
Наверно г. Чанковъ е мислилъ и е искалъ да каже, че Бптоля
е най-гол'Ьмъ традъ во ватр-Ьшна Македония или „най-
кътЬмиятъ вжтр!шен'ь македонски градъ" — Солунъ е
крайбр-Ьженъ македонски градъ. ВсЬкакъ написаиото не
отговаря на дЬйствителностьта.
На стр. 15 четемъ веднажъ. „Валабаница (2155 м.).
Високъ връхъ въ Османица планина". II ведиага сл!дь това:
„Валабаница. Връхъ въ Западни Родопи". Азъ съмъ накло-
ненъ да мисля, че тука два пати се говори за единъ и сжщи
връхъ, а сега читагелитЬ ще да си съставятъ крива при-
става за два върха въ двЬ различии планини. И самъ г. Чан-
ковъ на друго micro дава да се разбере, че има единъ б'Ьл’Ь-
житъ връхъ Балабанииа. На сгр. 218 въ ст. „Османица“
той пише: „Отъ главния водод-Ьлень Родопски ридъ (к. м.)
между Семеръ-планпна и Гюлъ-тепе се нротакатъ къмъ сЬверъ
високи планини, между кошпо личи и Осминина сг високин
си връхъ Балабаница~. А на стр. 15 едпата г1млабаница“ е
въ „Османица планина", а другата въ .Западни Родопи", д!то
тькмо спада и „Османица"!
Въ ст. „Вожнчка" г. Чанковъ дума: „Рината Гаганчевь
долъ отъ с. Божица надолу до Босиловградъ тече нодъ името
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
105
Ножичка" (стр. 30). А на стр. 75 ее говори подъ два раз-
личии паслова все за скщата рЬка. Иай-напрЬдъ тя е наре-
чена ..Гашнчинъ долъ" (ст. „Гаганчинъ долъ“ гласи: „Дъл-
бокиятъ долъ на Божичка рЬка, главната артерия на Кратче,
въ горнята си часть се иарича Гаганчинъ долъ“), па веднага
подаръ това се дава статия „Гаганчевъ долъ“: „Р-Ька Дра-
говищица води началото си отъ в. Букова глава и тече подъ
името Гаганчевъ долъ-1. 11 па стр. 108 като се говори за
р. Драговищица (ст. „Драговищица)“, ее казва, че тя води
началото си отъ Букова глава и тече» подъ името Гаганчевъ
долъ. Явно е, значи, че статията „Гаганчинъ долъ“ е съв-
сЬмъ излишка. Ако р. „Пианчеоъ долъ" се иарича (областно) и
„laiamum долъ", трЬбаше това да се спомене, а не да се
дава съ други думи отдано описание, което може да прЬдпз-
вика лъжлива пр'Ьдстава за друга рЬка. различна отъ първата.
Г. Чанковъ говори два пати по отдЬлпо за р. Блато.
.гЬвъ притокъ на р. Черна (Църм) въ Македония, понеже у
Кжнчова се говори на двЬ м'Ьста за гая рЬка, а именно
веднажъ тамъ, дФто става дума за Якунина (отъ веригата
Караджича — Бабуна) и втори ижть тамъ, дЬто се говори
за долипата на р. Черна и дЬто се бЬлЬжи, че р. Благо се
събира отъ множество малки поточи изъ ребрата на Даутича
планина и Бабуна. А и Даутича споредъ самим Кжнчонт.
(стр. 40) е д-Ьлъ отъ общата верига Караджича — Бабуна.
Излиза, тогава, че г. Чанковата р. Блато, която „води нача-
лото си отъ южпитЬ склоиове на планина Якуница, про-
р!зва При.тЬпското поле и се влива въ р. Църпа“ не е никоя
друга освЬнъ оная накъ р. Блато, за която малко по-горЬ въ
отд-Ьлпя статия (много по-дълга) се разиравя, че е „лЬвъ важеиъ
притокъ на р. Църна“ и че се събира отъ множество малки
поточи изъ ребрата на Даутица и Бабуна и че е получила
името си отъ това, дЬто лесно излиза отъ брЬговетЬ си и обра-
зува блата въ раввината [При.тЬпското поле]. II на австрий-
ската генералщабпа карта съ мЬрка 1:200.000 (л. „5'.'!'’ 4/1'
ViMj-') е ясно показано, какъ рЬка lilato, която иде откъмь
Jakupica, ПаиИса. и Babuua се съединява съ друга рЬка, па
която единъ клонъ тече откъмь Златовръхъ, а други тече
'Ч’Ьзъ Придашь [и г. Чанковъ споменува „ПрилЬиска рЬка'
каг<> притокъ на Блато]! и се влива въ Черна при с.
(' И у Кжнчова Оро.х. на Мак. 51 сказано: „При
106
Ст Младеновъ
с. Чепигово Блато се влива въ Църна". Че има само единъ
притокъ па Църна, който носи име Блаю, туй сега е несъм-
нФно. ТрФбаше г. Чанковъ да не повтаря съкратено и изме-
нено описанието на тая река. ами да спомепепге напримЬръ
р. Плато въ Пиротско, вж. МилиЬевиЬ Крал>евина Cp6nja 171.
Два пати говори г. Чанковъ и за единъ връхъ на Тете-
венската планина, който се описва пакъ на дв-Ь различии места
подъ две различии имена. На стр. 39 четемъ: „Вулванъ
(2038 м.). Единъ отъ високите върхове на Тетевенската пла-
пипа“. Некой може да помисли, че това е връхъ, различенъ
отъ оня Балванг, за който г. Чанковъ вече е говорилъ на
стр. 15: „Балванъ (2038 м.). Връхъ въ планинската верига
Братаница“. А въ сущность това е сжщиятъ врьхъ, само че
нмето му е малко изменено — во втория случай (стр. 39)
по местенъ (диалектиченъ) изговоръ: отъ самия г. Чанковъ
(стр. 34) нпе знаемъ, че „Нратаннца1' е издънка на Тете-
венска плаиина! На стр. 39 г. Чанковъ е взелъ провин-
циалната форма „Бцлван>ь“ за отдетенъ връхъ, като криво е
разбралъ Нречека, у когото (Пжтув. по Бълг. 295) вър-
ховете на Тетевенската планина см наредепи тъй: „Бул-
ка, н ъ, Б р а т а н и ч к и ч а л ъ, В р т б п ъ“. А и едпаквата
виеочина па ,,Булванъ“ и „Балванъ“ можете да подсети
г. Чанкова за пстината. Всекакъ по-хубаво щеше да баде,
ако, вместо да се описва въ отделна статия „Булванъ“, се
притуреше къмъ това име само „вж. Балванъ*.
Иашиятъ авторъ изброива доста редовпо разните мъна-
стири по българските земи. Некой важни мънастири обаче
сж пропускаю; между техъ е и Бпловекия мънастиръ
„св. Иванъ Богословъ“ въ пролома па Струма. За тоя мъна-
стиръ, въ който се намира пнтересенъ среднобългарскп
надпись, споменува още Пречекъ Пжтув. по Бълг. 53о;
надниса вж. сп. „Минало“ год. II стр. 192 и сл.
Въ ст. „Гевгели“ (стр. 77) г. Чанковъ шипе: „Затова
въ града има две фабрики за коприна, конто фрапцузите при
одтеглюването (тъй! съ г) слЬдъ о!) запалили". А щЬше да
бжде по-добрЬ, ако се кажеше, презъ кое вр'Ьме е станало
това, защото не всички читатели веднага ще се досЬтятъ,
че е дума за вой нага прЬзъ 1915 година.
Една неточность, за която пакъ пе -специалната ни
литература" треба да се вини, имаме въ свЬдЬнията на
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчннк
107
т. Чанкова за „Головам ридъ" и „Гологлавски рътъ" въ
западня България. Споредъ стр. 80 „Головски ридъ. Отдели
водптй на р. Огоста отъ Ломскитй и споява тйсно Язова
планина съ Мартинова чука/ а. на стр. 197 се твърди, че
Мартинова чука „се споява съ Язова планина посредством!.
Гологлавскиятъ (к. м.) тЬсепъ ридъ“ (ст. „Мартинова чука“).
И на сжщата стр. 80, д4то пъкъ се твърди, че „Головски ридъ"
споява тесно Язова планина съ Мартинова чука, намираме и
ст. „Гологлавски рътъ“, най-личиата виеочина въ нзточ-
ната часть на Конявската планина!,../
Като описва „Гол4мото блато“ (стр. 83), г. Чанковъ
казва, че то е „локва въ карстовата покряинина на р. Панета**,
безъ да притури въ скоби „Лук./ сир. „Луковитска/ А това
н-ймаше да бжде пзлипшо, понеже има и р. Папега въ Маке-
дония. Че г. Чанковъ е миелплъ за Луковитската Папега, се
разбнра и отъ това, дйто само въ нейното описание на стр. 224
се говори за „карстовъ терепъ“ ...
На стр. 86 г. Чанковъ ни дава статийка: „Горна кли
сура. Малка баричка, гече по средата па налога Горна
Клисура и се излива въ недълбока и затлачена яма/ А дй
се памира тоя „валогъ Горна Клисура", не се казва! Така
описание™ на „баричката Горна Клисура" (5 реда) остава за
мнозинството читатели безъ вейка стойкость. Разумова се, за
специалпститй споменуването на тая баричка не е безипте-
ресио, макаръ че не тепърва отъ г. Чанкова ще се научатъ
тй за сжществуването на тая баричка. Всйкакъ заслужава и
тука да се обърне внимание върху особенна начинъ, по който
г. Чанковъ е изработилъ рйчнпка си и е изнолзувалъ науч-
ната литература. Който се зацптересува за тин таинствепи
„баричка и вилось Горна Клисура", ще се доейти, че ще да
е дума за карстова баричка и карстовъ валогъ и че подроб-
ноститй за тйхъ г. Чанковъ ще да е заели, отъ пзе.тйдвапето
на Ж. Радевъ за карстовитй форм и въ западпа Стара-пла-
нина („Годншникъ па Соф. универе/ X—XI ист.-фпл. фак.).
II папстипа, у г. Гадева, стр. 74, въ описание™ па „Нонор-
ския басеинъ". споменуваиъ и неописанъ, както се каза у
г. Чанкова, намираме тъкмо опова, коего пн е подпесълъ
г. Чанковъ па стр. 86 въ описание™ на „Горна h.iMypa1':
I орна Клисура (106 кв. км.) е по скоро голймичъкъ валогь
отколкото елйиа долина... Оть бн.тото на тоя ридъ, дйто
108
Ст. Младеновъ
излизать червенитЬ пЬстчиици, се оттича малката баричка
Гориа-Клисура, която тече по ср’Ьдата на валога Тя се излива
въ недълбока и затлачева яма . . . .“ И така, г. Чанковъ е
забравилъ да спомене, че валоптъ Горна Клисура се намира
въ Ионорския басеинъ на Западна Стара-планина. Защо тЬзи
посочвания сж пропуснати, чов'Ькъ не може да каже. Едно е
само ясно, че отъ грамадния специяленъ матерпалъ на
г. Ж. Радевъ иашиятъ авторъ се ползува съвсЬмъ производно:
много незпачителни н-Ьща той взема въ ручника си. а много
по-зпачителпи не само не описва, но дори не споменува!
Бихме се отклонили съвсЬмъ отъ работата си, ако взем'Ьхме
да изброимъ всички случаи на производно използуване на
н'Ькои дреболии и пропускани на по-важни пр-Ьдмети у г. Чан-
кова. ВсЬки който пр'Ьгледа азбучния показалецъ къмъ изслЬд-
ването на г. Радева и потърси н’Ькои имена у г. Чанкова, ще
може да се увЬри въ казаното по-гор’Ь. Но не бива да
осжждаме за това г. Чанкова: той прави първи опитъ въ тая
область и затуй въ интереса на долото ще трЬба да се каже
тукъ поне това, че въ края на статийката „Горна Клисура"
можете да се притури „вж. Поиорски басеинъ". И щомъ
подъ буква // бяд^Ьше описапъ тоя Понорски басеинъ, вс'Ьки
читатель би знаелъ, че е дума за карстови форми въ западна
Стара-планина.
Вт. описанието на р. Ерма (Трънска р’Ька) се е вмъ-
кпала една груба (печатпа?) грЬшка: г. Чанковъ разправя
(стр. 120), че Ерма „събира водит! си въ с. Кратцев (к. м.),
когато е извЬстно още оть Иречека, че изворитЬ па р-Ьката
„лежать въ планината между Знеполье и Власипската долина,
при село Клисура11 (Иречекъ Пжтув. по Бълг. 493). „Село
Крашце“, за каквото говори г. Чанковъ, въ официялния
„Списъкъ па населенитЬ м’Ьста въ България" не, сжществува.
II въ ст. „Западни Родопи" има една груба грЬшка,
която не биваше да остане непоправеиа. Г. Чанковъ ни обажда
именно, че „тукъ [„главного водод'Ьлпо било, което съедпнява
Рпла съ РодопитЬ11] се илдига най-високиякъ връхъ ни Ройо-
пштъ — Итръ (^,266 м.)“ [к. м., стр. 126]. Най-внсокиять
връхъ на РодопигЬ е, споредъ това, „Пбъръ“, високъ 2266 м.
И малко по-долу въ сжщата статия четемъ: „Надъ него
|„хлыналото Долпо-Бапско поле“] се издпга на водод’Ьлното
било в. Белмекспъ (2646 м.), оть който па изтокъ Родонит!
Единъ опить за български земеписенъ р±чникъ
109
нфматъ вече Рилски характеръ" (стр. 12»>). Връхъ Белж.кснъ
е високъ 2646 м., значи, надминава по височина „най-високия
връхъ па Родонит!) — Пбъръ“!! Па и още на стр. 22 г. Чан-
ковъ пише: „Белмекенъ (2646 м.). Най-високъ връхъ въ западни
Родопи. издиш се надъ с. Кос.тенецъ“ (к. м.). Ами спомепатпя
па стр. 126 най-високъ връхъ на РодопптЬ — интересниятъ
Ибъръсъ пеговигЬ 2266 м.?! Иодобепъ видъ „печатпи11 грЪшки
гвърдф намаляватъ цЬнностьта на разглеждапия р4чпикъ!
ПотоцитЬ, конто образуватъ р. Росица. сж изброенп отъ
г. Чанкова пе въ ст. „Росица" (стр. 255), а въ ст. „Зеле-
никощица" (стр. 12 7), та сега конто не зпае, какъ е иостж-
пплъ г. Чанковъ, н^ма да nawbpii редъ имена въ статията
му за Росици.
Пе вЬрвамъ, че ще се нам'Ъри ифкой. който да осади
г. Чанкова за това, дЬто той, г. Чанковъ, вместо самъ да
съчинява, може-би несконосни, описания на разни планини,
рЬки и г. н. въ Македония, възъ основа па В. КжнчовитЬ
описания, пр^дпочита да си служи съ думитЬ па Кжнчова,
конто буквално привежда, (безъ обаче да е уговорилъ това!).
Ала не бпваше въ това отношение та се отива прЪдалече и да
се повтарятъ дори печатнигб гр'Ьшки. Ето. панр., какво четемъ
у Чанкова (стр. 145):
„Карадагска верига. Съ това
име В. Кжнчовъ обозначава па-
лата. планинска епе гема, която
<’е качва [!] при В фдарскигб
гбенипи, южпо отъ домепото [!]
Бохемия, върви на гогъ отъ Дои-
IKIHckoto езеро и стига Б-бло
море при Орфанския заливъ. Соб-
егвено Карадагъ се иарича ю.-и.
половииа на таи верига; с. за-
падня га иоси други разни имена.
Въ началото плапипата е извЪ-
|'гна подъ името Почана [!] пла-
пипа. На изтокь отъ Пробоя [!]
<е намира ср-Ьдпата часп, па
у Кжнчова (стр. 119 120):
„Карадагската верига. Съ
това име ние обозпачаваме ц блата,
планинска система, която се иа-
ченва при ВардарскитЬ тбенипи
ю;кно отъ долината Бохемпи,
върви па ю. огъ Доиранското
езеро и стига Бблото море при
Орфанския залипъ. Собствено
Кара-дагъ се нарича. юго-източ-
ната половина па тая верига. С1,-
веро-западпата носи други разни
имена... В ьрвп изиачало съ два
успоредни гребена и е извбетпа
подь име Нагана планина... Осо-
бен» ненривлЬкателни <-ж скали-
сгитб ридиве южно огъ Дойрапь,
конто сж разцбпенп отъ води гб
на езерцетп., което съ гонъми уси-
лия си е пробило пхть за Вар-
110
Ст. Младеновъ
веригата, извЬстпа подъ името
Круша планина; чрЬзъ едва мво-
го низка седловина (Деве тепе) —
Круша на сЬверъ ее скача съ
полит'Ь на БЬласица . .
дара [к. M.J. На изтокъ отъ Про-
бой [|ъй!] се иачепва срЬдната
ча' та отъ веригата, извЬ -тна подъ
име Круша планина . . . ЧрЬзъ
едва много низка седловина , . ,
Круша на сЬверъ се скача съ
иолит-Ь на БЬласица. Тая седло-
вина се иарича Деве тепе (Ка-
милски върхъ)" .. .
Както е явно, Кжнчовъ говори за „пробоя" (сир. про-
лома, пробив»), пр-Ьзъ който се изтича Дойранското езеро, но
но печатна грЬшка думага „пробоя" е съ голЬма буква, като
че ли е собствено име. И ето че г. Чанковъ, който нпщо пе
говори за това, че езерото сн е „пробило пжть" за Вардара,
разправя самоувЬрепо, че ср-Ьдпата часть на Карадагската
верига се простора „на изтокъ отъ 11робоя“И „пробоя" е
е съ гол-Ьма буква!!
Г. Чанковъ е взелъ, значи, парицателното име „пробоя"
за собствено, съ което самоувЬрепо си служи, безъ да видн,
че въ бо!атия ноказалецъ на Кжпчовата книга пигд-Ь пе се
привежда гова „собствено" име1 И описанието на „Круша
планина" (стр. 1С7) започва у г. Чанкова така: „На изтокъ
отъ Пробоя [тъй!] се наченва ср-Ьдната часть отъ Карадаг-
ската верига" и т. н., сир. и тука нашить авторъ повтаря
думитЬ па Кжнчова, като възпропзвежда и печатната грЬшка
„Пробоя" (вм. „пробоя на Дойранското езе|ю"). Но най-любо-
питното е, че въ описанпето па Дойранското езеро г. Чан-
ковъ казва: „Езерото се изтича чр-Ьзъ рЬка Гьолая, която
отниса водигЬ му въ Вардаръ", а не се е сЬтилъ, че пжтя
на езернитЬ води за Вардара по рЬка Гьолая се означава у
Кжнчова съ думата „пробой", „пробоя".
На стр. 117 имаме три статии „Кара ормаиъ". Пър-
вата е най-дълга (13 реда) и описва „островъ огъ дюнепъ
произходъ въ дунавската делта, между ржкавиг-Ь Сулина и
Св. Георги", втората се отнася до „хълмоветЬ, съ конто завръ-
шва южния край на Стогово плаиина въ Стружкою поле," а
третата гласи- „Кара ормаиъ. Единъ отъ голЬмитЬ островп
въ Дунавската делта". ЧовЬкь неволно се пита: Не е ли това
сжщиятъ островъ Кара орманъ, описапъ ва 1-о мЬсто?...
На стр. 160 г. Чанковъ нише: „Костенецка р-Ька.
Гъй се казва още р Крива рЬка," а за никоя отъ оппса-
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчиакъ
111
нитЬ на стр. 165—6 четири „Криви рпми" той самъ не
твърди, че минава пр'Ьзъ с. Костенецъ. За послЬдната отъ
тЬзи рЬки г. Чанковъ казва на стр. 166, че „минава пр'Ьзъ
с. Сестримо1*, та ще трЬба да мислимъ, че той погрЪшно
говори, какво Костенецката (вм. Сестримската) рЬка носи име
гКрива р-Ька". И споредъ австрийската карта съ м’Ьрка
1:200.000 р'Ьката, която минава пр'Ьзъ Сестримо се нарича
„Kviva г.“, а Костенецката рЬка е наречена „Causa", вж.
л. л. „42° 41й Plovdir (Khilippopel)" и „41° 42° Dzumaja".
Отъ л'ЬвитЬ притоци на р. Кричимъ г. Чанковъ сноме-
нува (стр. li.7) само „Дамлм вере", а споредъ австрийската
карта съ мЬрка 1:200.000 най-голЬмиятъ л-Ьвъ притокъ на
Кричимъ, се казва Domuz dere. II самъ г. Чапковъ говори за
тоя притокъ въ ст. „Домузъ дере“, стр. 107, па п въ
ст. „Дели дере“, на която иосветява 16 реда (стр. 98),
когато на. главната р'Ька Кричимъ см носветеии 15 реда!
Единъ малъкъ притокъ па Лескова рпка, десенъ при-
токъ на Кричимъ. се нарича споредъ г. Чанкова (ст. „Лес-
кова рЬка“, стр. 183) — „Шипка", а па австрийската
карта съ м-Ьрка 1:200.000 това име е написано „Sinka",
сир. „Шинка" съ и. Желателно бЬше да се отб'ЬлЬжеше, че
се срЬща и форма „Шинка'1, па и да се кажете, кол е
правилната.
Р. „Ллжа", десенъ притокъ на р. Кричимъ, се влива
споредъ г. Чайкова въ р. Кричимъ „по ъ с. Дъовленъ" (к. м.),
к споредъ австрийската карта съ мЬрка 1:206.000 мЬстото
на вливането е „надъ" с. Дьовленъ; вж. л. „42° 42° Plovdiv
(Phil ippopel)“.
Въ ст. „ЛЬсковецъ ва Морава“ (стр. 184) г. Чан-
ковъ пи обажда, че „пр'Ьзъ 1878 г. градътъ Л. заодно съ
Нишъ, Пиротъ и Браня, по Берлинская договоръ, биде отстж-
пепъ на Сърбия“. Тоя изказъ може да се разбере и криво,
че тепърва по вр-Ьме на Берлинский договоръ ЛЬсковецъ е
билъ отстжпепъ на Сърбия: знае се, че руситЬ бЬха припу-
Дени да отстжнятъ на сърбит'Ь Л'Ьсковецъ и Нишъ още въ
Сапъ-Стефано, че сир. на сърбит-Ь се дадоха въ Берлппъ още
Браня и Пиротъ, като имъ се призна правоте да остапатъ
владЬтели и на Л'Ьсковецъ и Нишъ, фактически заграбени отъ
тЬхъ по-рапо.
112
Ст. Младеновъ
Въ хубавото описание на мЬстностьта Лжхь (стр.186—7)
,,въ Македония" можете да се каже по-точно, че се намира
въ Воденско.
Отъ „неточность" страдать и свЬд'Ьпията на г. Чанкова
за карстовитЬ височини Мазура и Връшка Чука. Въ ст.
„Магура" (стр. 187) четемъ, че Магура е „варовпта кар-
стова впсочина, ..продолжение на Връшка Чука‘‘ (к. м). А
споредъ стр. 71 „Връшка Чука" (739 м.) е „карстова
варовита височина" и е .мзолирана издигнатинка. ыпдгълена.
отъ с.тдната значителна височина на Ст[ара] пл[анина[
чрпзъ гориста низшш“. Не е сгодно да се говори за „продъл-
женне" на „изолирани височини"! Азъ съмъ пжтувалъ по тЬзи
крапща и бихъ рекълъ за Магура. че е клонъ („продължение")
па Стара-плапина. а не на Връшка Чука, за която и г. Чан-
ковъ б^лЬжи, че „до скоро" се приемаше [погрЬшпо| „за начало
на Стара планина".
За прохода Момина сълза (стр. 204} се казва, че н<>
пего .се мипава отъ Джумайско въ сжщипскпя Малешъ (въ
Македония.)" По-добрЬ щ'Ьше да бжде, ако се кажеше „Горно-
(жумайско". Името „Малешъ“ пъкъ, както и „Малешево",
споменато въ ст. „Малешевски планини" (191) трЬбваше
да се приведи като отд1>лна заглавпа дума, а не да се
емЬта, че такива заглавии думи сж излишни, щомъ сж дадени
ст. „Малешевски планини" и „Малешевско поле". Вь
какво отношение стоятъ първитЬ дкЬ имена къмъ иослЬднитЬ
двЬ? Означава ли „Малемсъа само „Малешевскитп планини1'
илп означава цЬлага область „Л/a ieuieeo“. ,,Ма гешевско“ съ
планинитЬ и „Мамшевското поле“‘?
Никой не >це похвали г. Чанкова за ст. „Остра могила".
Гол'Ьмиятъ Купенъ е отбЬлЬзапъ въ руската генералщабна
карга съ името Остра могила" (стр. 219). За кой „Голгы№
купенъ“ е дума? У сампя г. Чанковъ на стр. 85 се споме-
нува едннъ „ГолЬмъ купеиъ" (1935 м.) Връхъ въ Витоны"
сл'Ьдъ „Гол'Ьмъ купеиъ" (1168 м.), най-високъ връхъ вь
Троянската планина. II дЬ ще търси обыкновения читатель
.руската генералщабна карта"? II пай-сетпЬ за коя тъкмо
карга е думата: има карти съ разни мЬрки („масщабп") та
при рускптЬ карти се разы чана гъ т. п. триверстовки. едно-
вереговкн и петверсговки’
Единъ опитъ за български земеписенъ р^чникъ
113
Неполно е посочването (стр. 224), че при с. Панчарево
(Софийско) „наблизу е електрическата инсталация:“ рЬчникътъ
ще се чете и отъ люде, конто може би не сж посЬщавали
София и Панчарево, нито пъкъ сж слушали, че при Пан-
чарево се намира електрическата инсталация на София.
За македонскня градъ Петричъ се казва у г. Чанкова,
че е „разположенъ въ политЬ на БЬласица, близу до р. Струма**
(стр. 227), а въ сжщность по-близу е р. Струмица.
За името Каршияка, споменувано пжтемъ въ ст. „Сала-
кова планина", стр. 260, четемъ на стр. 150: „Карши-
яка. Малка равнина около Вардарския десепъ притокъ Мар-
кова рЬка'*. Въ тоя случай г. Чанковъ повтаря едно твър-
дение на В. Кжнчовъ Орох. па Мак. 39, безъ дорп да
споменува, че въ Скопйе наричатъ „Каршияка** склоноветЬ па
Водно. А въ ПширковитЬ „БЬлЬжки** къмъ книгата на Кжн-
чова се казва много ясно: „Каршияка Б&ма нищо общо съ
Маркова р!>ка и тя не е котловина, а склонове на Водно;**
вж. В. Кжнчовъ пос. кн. стр. 196—7. Така схванахъ и
азъ употрЬбата на турската дума карши-яка (букв. „отсрЬща**),
когато прЬзъ 1916 година имахч. случай да се запозная съ
топонимията па Скопско.
На стр. 260 г. Чанковъ дава статийка отъ 2 реда:
„Самара. Тъй се казва още планилата Хаджи дЬдовица**,
а подъ буква X четемъ, че Хаджи дЬдовица е впсока планина,
която се простира между Семеръ планина и Гюлъ тепе къмъ
сЬверъ и заедпо съ Османица, Алабакъ, тя (Самара) [!] се
спуща стръмно къмъ Момипа клисура и Сарамбейското поле.
II веднага слЬдъ статийката „Самара" на сжщата 260 стр.
четемъ статия „Самаръ планина" [19 реда!]: тая планина
се простира на югъ отъ Белмекенъ [пакъ, зпачи, Ьъ запад-
нитЬ Родопи] и се спишава на южния си край въ видъ на
седло или самаръ, та образува Аврамовски или Газложкп про-
ходъ. Е добрЬ, а въ какво отношение стоятъ „планннитЬ**
„Самара," „Самаръ планина" и особепо спомеиатата въ
ст. „Хаджи д-Ьдовица" [- „Самара"] „Семеръ пла-
нина"? Та самаръ" и ,,семеръ" сж двЬ форми на едпа и
емща дума; срв. за турския вокализъмъ на семеръ случаи
като фенеръ срЬщу гр. cpavipi, берберъ срЬщу ит. barbiere л
'• п. А у г. Чанкова статия „Семеръ планина" напразно
бихме и търсили! И за отношението на Семеръ аланъ (1921 м.).
Списание на Българската академия. Книга XX. 8
114
Ст. Младеновъ
връхъ въ западни Родопи (стр. 266), къмъ „Самара". „Са-
маръ планина" и „Семеръ планина" пакъ пЬма пи думица.
Любопитно е, пай сети!, и това, че въ ст. „Сарбенещица"
(стр. 261) се казва, че тоя потокъ извира отъ „планшшта
Джидадеица (3. Родопи)", а и за отпошепието па тая пла-
пина „Джидадеица" въ зап Родопи къмъ план. „Хаджи д’Ьдо-
вица“ пакъ въ зап. Родопи ннгдЬ и'Ьма ни поменъ!...
Иашиятъ авторъ пи увЬрява, че (трумица е „окржжепъ
градъ въ Македония, при полптЬ па БЬласица, разно гожею,
на р. Струмица, притокъ на Струма" (стр. 288, к. м.).
А това не е вЬрно: р. Струмица тече не мпого далечъ отъ
града, но самиятъ градъ Струмица е разположенъ на единъ
притокъ на тая рЬка, който споредъ австртйската карта съ
м-Ьрка 1:200.000 се нарича „Bela г[ёка)" или ,,Vodofniea“
(л. „40° 41° Vo(lena“), вж. и въ рЬчпика на г. Чанкова
стр. 48: „БЬла вода. Р’Ька извпра па западъ отъ Струмица...
минава посл-Ь блпзо до [край самия] гр. Струмица..."
Иашиятъ авторъ твърди (стр. 322) съ В. Кжнчовъ
Орох. на Мак. 26, че въ Дебърско р. Черни Дрипъ приема
..отъ лпво" притока си Радика. А въ сжщпость, като се
обърпе човЬкъ сь лице къмъ долпото течеппе па Черни
Дринъ. р. Радика идс не отъ л’Ьво. а отъ десно и отъ десна
се втпча въ Черни Дринъ. Това се впжда много ясно па
австрийската карта съ м-Ьрка 1:200.000, та е чудно, какъ
тая гр'Ьшка не е поправела още отъ Иширкова вь пеговпгЬ
„БЬтЬжки" къмъ Кжнчовата конга. ПрЬзъ 1916 г. азъ пмахъ
случай да пжтувамъ пр’Ьзъ Дебърско и да мина край самого
М'Ьсто, Д’Ьто <’е влива Радика въ Черни Дрипъ; само като се
т'леда къмъ взворното мЬсто па рЬката (Охридского езеро).
излиза, че Гадика иде „отъ лЬво“.
У г. Чанкова имаме на стр. 236 статия „Погана" и
веднага с.тЬдъ нея (стр. 237) ст. „Погана планина". Думага
е въ сжщпость за едва и сжща илаппна въ Македония. Това
повтарянс и недоразум-Ьпие се дьлжи на обстоятелството, че
В. Кжнчовъ говори за гая п танина па двЬ мЬста въ книгата
си (Орохидрография па Македония), та иашиятъ г. Чапковъ
ведпажъ (въ по-дългата статия „Погана", стр. 236) въз-
произвежда пространното Кжнчово описание отъ стр. 8,3, а
вторил пять се използува онова мЬсто (стр. 119), въ коего
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчникъ
115
Кжнчовъ пжтемъ б-Ьл'Ьжи, че началото на Карадагската верига
се нарича Потна планина. Въ азбучния показалецъ къмъ
книгата на Кжнчова, изработенъ отъ Ж. Радевъ, не сж посо-
чени дв'Ъ планини съ име Потна, Като е посветилъ на
Погана планина дй статии, г. Чанковъ пъкъ е забравилъ
съвсЬмъ малката Погана ргька, за която говори Кжнчовъ
Орох. на Македония 119.
За твърд'Ь гол'Ьмъ недостатъкъ отъ редицата „неточности"
трЬба да броимъ и липсата на ударения въ за г ла в-
иитТ, имена. Наистппа, всЬкн образованъ българинъ знас.
че се изговаря папр. Ловечъ, Шуменъ, Варна, Дунавъ, 'Янтра.
Тунджа, Вила, 'Охридъ, Воденъ, Вардаръ и мп. под., а пе
Ловёчъ, Шумёпъ, Варна, Дунавъ и т. н., ала отъ туй пикакъ
не сл'Ьдва, че въ едипъ географскн рЬчнпкъ на имена отъ
езнкъ съ исонр'Г.дТлено ударение, какъвто е българскиятъ,
бива да се оставя неотбктЬжено м^стото па удареиието, осо-
бепо пъкъ като се взематъ въ соображение иптересит!, и па
читатели по-слабо запознатп съ кпплювпого българско уда-
рение. Ала въ ручника на г. Чайкова има и сравнителпо
по-малко известии имена па потоци, села, върхове и др., осо-
бено турски, конто пе бпваше да се оставить безъ ударения:
даже п образован!! български читатели могатъ да не зиаять.
Д’Ь стоп ударенпето въ н’1;кои отъ тЬзп имена, та г. Чанковъ
6’fcnie длъженъ, ако не самъ да прпнесе н-Ьщо въ тая область,
а то ноне да възпроизведе точно нмената, както сж вь
,спецпалпата литература", папр. у Прочена. Пжттванпя но
Вългарип .
IV
НесъразмДрность на статиитЬ.
Не бива да огрпчаме у г. Чанкова желание да дана
повечко посочваппя. нога има да опр'ЬдЪлп мЬстоположепиети
на иЬкой заливъ, връхъ и под. Но твърд'Ь место тЬзп посоч-
иншы се оказиатъ псдостатъчпп, та че u погрЬшпп. Така, за
Черноморский посъ „Айя чалини" (!) се казва добр'Ь (стр. 4).
че се намира „на югъ отъ и. св. Стефапъ", ала за самия „ио .
('e. (’тефанъ- (стр. 2G3) четемъ, че е „посъ па Черноморский
брЪгъ". Щ'Ьше да бжде много по-добр-Ъ, ако се кажеше: .ложно
или сЬверно или . . . отъ . . .“, та и чптательтъ-псспецналпстъ
Ю зпае по-точно М’Ъстого.
S'
116
Ст Младеиовъ
За р. Акъ-дере [2] се казва на стр. 4, че е „лФвъ малъкъ
притокъ ва р. Кара-дере“. Ала за кое Кара-дере е дума?
У самия г. Чанковъ на стр. 146 се описватъ двп> рЬки съ
име Кара-дере, едната въ Сливенско, а другата въ Шип-
ченско.1) Оказва се, че Акъ-дере е притокъ на Кара-дере нъ
Сливенско. ТрЬбаше обаче това да се каже още на стр. 4,
като слЬдъ името „Кара-дере“ се турЬше въ скоби „Слив." или
нъкъ съ нФкакъвъ другъ бЬлЬгъ (цифри, букви) се дадЬше
да се разборе, коя р. Кара-дере се мисли. Можете навр. да
се каже „р. Кара-дере (1), вж. т.“ и на стр. 146 Сливенската
р. Кара-дере щФше да бжде означена съ (1), а Шинченската
съ (2), или съ буква а едната, а съ б другата.
Въ кжсото описание на гр. Алексинецъ г. Чапковъ
бЬлЬжи, че този малъкъ градецъ (6000 д. ж.) се намира „на
десния брЬгъ на единъ Моравски притокъ". А лесно може
да се види, че въпросниятъ притокъ се казва Моравица, та
да се споменЬте името му, понеже прЬдставя иптересъ за
изслЬдвача на рЬчиитЬ имена (р. Моравица срЬщу р. Морава,
както р. Струмица срЬщу р. Струма, р. Янииа (у Чанкова
стр. 333) срЬщу р. Яна (Луда Яна), или р. Драница срЬщу
Дрина въ Сърбия, вж. Миликевик Кнежевина Cp6nja 580
и т. н. Че имею на р. Моравица би могло да се приведе
и като отдЬлна заглавна дума, това се разбира вече само по
себе си, щомъ и на Шумеиската Коклуджа-дере сж посветени
7 реда въ отдЬлна статийка.
На стр. 8 четемъ: „Апостоли. Малъкъ носъ въ БЬло
море". А на останалото и раз но мЬсто отъ вторил редъ
можете прЬкрасно да се прптури: „изт. (западно) отъ . . . .“
Така книгата не би се уголЬмила, а четецътъ не би билъ
принуденъ да търси тоя носъ по цЬлия бЬломорски брЬгъ! .
Атъ-лиманъ е „носъ на Черноморский брЬгъ, на югъ
отъ н. Кюпрю бурунъ" (стр. 11). Това посочване е прЬкрасно,
ала за самия Кюпру бурунъ се казза на стр. 172 че е „носъ
иа Черпоморския брЬгъ"! А колко хубаво щЬше да бжде,
ако се посочеше и тукъ нЬкое важно и no-извЬстно мЬсто,
както е наир, случаятъ съ „АфиболаиС носъ (пакъ на стр. 11),
за който се казва, че се памира южно отъ носъ Атия, а въ
*) Нмв три статин подъ заглавии думи „Кара-даре“, ада третата е
боишлно повторсипе па втората; вж. по долу, VIII, стр. 174 5.
Единъ опмтъ за български земеписенъ рЪчникъ
117
статийката за тоя последняя носъ е отб’Ь.тЬжено, че се вдава
въ Буршзския залит (все на стр. 11).
Отъ ручника на г. Чанкова не може да се разбере, дали
въ Етрополската планина има два върха, високи все 1790 м., съ
име Баба, или пъкъ името па единъ връхъ въ тая планина.
високъ 1790 м. и наричанъ Баба, е приведено два пмти.
На стр. 12 г. Чанковъ ни дава четири статийкп „Баба“:
първиятъ връхъ „Баба" е високъ 2476 м. и се намира
въ Рила („Мермера"), другиятъ в. „Баёа", високъ 1790 м., е
„личенъ връхъ въ Етрополска планина0, третиятъ в. Баба е
въ Пприпъ. надъ гр. Неврокопъ, четвъртиятъ в. Баба, високъ
пакъ 1790 м., е „връхъ въ Радина планина". А тая ..Гадина
планина" споредъ казаното въ статията за пел на стр. 246
не е нпщо друго освйнъ „южната часть на Етрополската
планина".' (к. м.).
На стр. 14 у г. Чанкова памнраме статийка: „Байда-
лъкъ. Връхъ въ Западни Родопи". Височината на върха не
е посочена, както въ толкова много други случаи, па и вл.
кой д'Ьлъ па ЗападиигЬ Родопи се памира върхътъ не е казано.
А въ самото описание па ЗападпитЬ Родопи (стр. 126 127)
Името „Байдалъкъ" не се ни споменува!
Споредъ г. Чапковъ (стр. 14) Баи.ювска ргька извира
оть южнитЬ склонове на планина Опора и се влива като
лРвъ притокъ на р. Повоселска. Подъ буква О на стр. 216
четемъ само: „Опоръ (1088). Връхъ въ Пхтимапска СрЬдпа
гора". Читательтъ ще трЬбва да се досЬща, че „планина
Опора" е д'Ьлъ огъ Пхтимапска СрЬдпа гора съ „връхъ Опорь1"
За Борущица, плаиински потокъ, който извира отъ скло-
нове на Еленската планина, се казва, че заедно съ р. Набу-
пшнека образува р. Еленска (стр. 18). А подъ буква 11 не се
памира името па „ Пабутинека рп>ка“! Иа н подъ буква Е
пе пампраке тал Еленска рпка, която се образува отъ р. Бо-
Рущпца и „Пабутпнска". Наистина на стр. 116 четемъ ста-
гийка за една Еленска ргым, ала тая рЬка извира отъ гор-
нпт'Ь склонове на Тетевенската планина и се влива отъ десно
вь р. 1 ополница, лЬвъ притокъ па Марица. Както е сега
работата у г. Чанкова, чегецьтъ па рЬчника пе ще узпае
къмъ кой басеинъ спада р. Борущица съ р. Еленска.
Малка статийка (5 реда) е посветена на „Бсиамаклия".
рмкавъ, който при гр. Станимака се отдЬля отъ р. Банковски,
118
Ст. Младеновъ
и се влива въ Марица до с. Ново село. А статийка за самата-
Бачковска ргька. сиоменувана подъ гова име и другад'Ь (папр.
стр. 317) п'Ьма! И не само не е дадено описание на тая
р'1жа, ами и не е приведено името „Бачковска рФка“ съ посоч-
ване „вж. Чая и Чепеларска рпка“, при все че на стр. 20—
21 се говори доста подробно въ отдблна статия за „Бан-
ковски мънастиръ“ и се изтъква, че този мънастиръ „е
разположенъ въ живописна котловина по рЬка Чая, на югъ оть
гр. Стаппмака“. II поне тука трЪбаше да се отб'Ь.тЬжи, че
р. Чая (Чепеларска) се иарича и Бачковска, па и Стани-
машка (въ най-долното течение), вж. у мепе, Имената на
още десеть български рЬки, Спнс. на Бьлг. Акад, на наук.
КVI 100 сл.
Има па м'Ьста въ кпигата па г. Чайкова и много
подробности, пе иеобходими въ единъ мал ькъ земеписенъ
рЬчникь. И редомъ съ такива статии намираме, както се
каза, у нашил авторъ и статии пр'Ькжси! Ако се изб-fcr-
irfcxa излпшнитЬ дреболпи. би се спечелило м-Ьсто за пропус-
надитЬ важни имела и нЬща, безъ особепо увеличение на
ручника. Въ статийката за Алванъ-дере, десепъ притокъ па
Марица подъ с. Хебибчево, г. Чанковъ прптуря на края:'
..Има и с. Алваново. К-Джуадайска околия.*1 А село Алваново
въ самия р'йчиикь па г. Чанкова пе е спомепато подъ
отдФлно заглавие, разбира се, каго не особено достойно за
отбФлЬзвапе. Иапомпяпето за подобного по име село ще бжде
юбр'Ь дошло за етимолоса, ала туй пе пр!>чи да кажемъ, че
пь единъ малъкъ рйчникъ, който въ много по-важпи случаи
не държи никакъ см-Ьтка за етимологията па мЬстпнтЬ и рйчпп
имена, това име бп могло да липсува безь щета. Сжщото
вяжи и за иапомпяпето въ статийката за „рпка А.гманлий‘‘.
мал ькъ десепъ притокъ па р. Факпйска, че има и село Ал-
чанлий (стр. о).
Излишни подробности не бпхме нарекли казаното па
стр. 18 за рЬчпцата „Баръ“, която се съедппява съ р. Османъ
и Червена и се влива въ ез. Балта до Свищовъ или казаното
па стр. 102 за с. ДивдпАово вд. Шуменъ. Но никакъ зл1> бие
па очи, като следа чов!;къ, че на р. Арда сж посветенп
тъкмо 8 реда, на току що сиомепатата малка р'Ьчпца Барь —
7 реда, а иа Дели-дере, л!;въ пригокъ па Крнчимската р’Ька,
16 реда! За гр. Дойранъ (стр. 105) г. Чанковъ ни дава само
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
11»
5 (петь!) редчета, а за Шуменското село ДивдЬдово — колко
миелите? — 7 (седемъ) реда! Добр1> е да се осади на бъл-
гарския читатель, че с. Дпвд’Ьдово е „съ хубави кжщи и
пзгледъ па градецъ", че „има уредено училище и читалпще",
че жителнгЬ се заппмаватъ съ „земледелие, лозарство". Ала
още по-добр1> щ-Ьше да бжде, ако при името на Дойрапъ
бЪше турепъ и броя па жителигЬ (изъ Кжнчовата „Македо-
ния, етнография и статистика"), па се кажеше и п'Ьщо повече
за града, а не само това, че отъ едиоимешгото езеро се лови
много риба и че дойряпци сж най-добритЬ рпбари въ Маке-
дония. Лзъ не разбирамъ, защо г. Чанковъ, който посочва
броя па жителигЬ иа толкова много другп градове и села,
ие е смбтпалъ за пу;кпо да направо сжщото и при гр. Дой-
рапъ. Не разбирамъ сжщо, защо г. Чапковъ вь толкова другп
случаи обаягда, кои наши клижовпи дЬйци отъ кой градь па
Ц'Ьлокуппото българско отечество сж родомъ, а при Дойранъ не
загатва шпцо попе за Теодосил Сппаптскп, ако не и за Христо-
фора Жефаровича, автора на знаменитата „Стематография".
Като е дума за тая неравномерность вт. обработка га на
материала, бива да спомеиемъ още нйколко прпмЬра. Тъй,
за „/гезименна“ [рЪчпца]. „малъкъ планппскп потокъ, първпя
лЬвь притокъ па Марица" въ Гила, г. Чанковъ е написать G реда,
(стр. 22), съ два по-малко отколкою за едва голЬма рЬка като
Арда! И само за едннъ отъ ^/’тимкитл извори — TSntAep-
шята пашпятъ авторъ пи дава 5 реда (стр. 22), па по още
2 3 реда за всички оставили Девпепскп извори иа отдЬлпо
и общо въ ст. „Девненскн нзвори“ още 41 реда!
За карстовия „Переденски изворъ" bi. завидна Сгара-нла-
пппа г Чапковъ е паплсалъ 14 реда и въ т-Ьхь не казва
пище за пмето на извора. А който въ статийка за Хебиб-
чевското А.гванб-depe споменува п Ескиджумайското село А юа-
той е билъ много повече длъжепъ да загатие за отвоше-
пието па пмето „/>ереденски изворъ" къмъ пмето па с. Ьерендв
въ Цариброд ка околия, въ която тькмо се намира и самиятъ
тоэт. изворъ; вж. „Сппськъ па пас. мбста въ Бълг.“ отъ 1911 г.
<тр. 86. Споредъ мене ие бпва, а споредъ практпката па
г. Чапкова ще е трЬбало да се сиоменс въ ст. „Береденскн
изнорт>“, че пма и с. Псрвнде въ Радомнрска околия, Елов-
долска община, вж. „Сппсъкъ на пас. мФгта въ Бмгарпя"
отъ 1911 г. стр. 42.
120
Ст. Младеновъ
Докато за българския градъ Дойранъ въ Македония
г. Чапковъ дава, както се спомена, само 5 редчета, то за
южно-македонския гр. Берн или Караферия се даватъ пакъ
отъ Чанкова 13 реда; а при туй въ тЬхъ изрично се бЬ.тЬжи,
че Беръ е „гръцки и турски градъ" съ 12.000 д. ж. (стр. 23).
Споредъ Кжнчова Македония, етногр. и статист. 143 въ
Беръ е имало къмъ края на 19-я вфкъ 350 д. българи-хри-
стияни, 6500 турци, 2000 гърци-християпи, 300 власи (цип-
цари), 500 евреи и 850 цигани — всичко 10,500 д. ж.
За р. Бълюрска Морава г. Чанковъ ни е далъ тъкмо
15 реда (стр. 46), а цЬли 10 реда посветява па Бешъ-бунаръ-
Лере, малко поточе, което заедно съ други поточета образува
единъ безимепенъ притокъ па р. Врана, лЬвъ притокъ па
ГолЬма Камчия! Отъ многобройнитф и голЬми притоци па
Българска Морава г. Чанковъ удостоява со споменуване само
р. Нишава. Не е ли чудно това, че нашиятъ авторъ, който
во много други случаи изброява и опнсва всички най-малкп
поточета и вади неименувани и често пеозначавани въ обп-
кповенигЬ географски карти, при описанието па Българска
Морава не споменува нито Ветерница, нито Власина, нито
Топлица, пито Ябланица,*) нито толкова други рфки въ
„Поморавия," кояго изрично се изтъква въ заглавието на кни-
гата? Може ли и въ този случай да се вини „спецпалнага
пи литература"? За рЬка Плагина говори Прочею, въ своитЬ
Пжтувания по България сгр. 596 — 597, на споменува Вла-
синскопю блата С„езе/ю“), което г. Чанковъ сжщо тъй е забра-
вилъ, както и р. Масурица и Ласински рпка (стр. 596 — 9) и под.
Въ втората отъ четпритЬ ст. „КФ л а р’Ька", десенъ
притокъ на Марица въ Тагаръ-Пазарджшнко, г. Чапковъ прп-
туря: „Има с. Б'Ьла-рФка, ПрЬславска околия". Тая бТлЬжка
се дължи на авторовото „мЬстно родолюбие" (Lokalpatriotismus):
г. Чапковъ обажда па читателитЬ си, че има и село БЬла
рЬка въ Пр-Ьславско само затова, че той самъ е отъ Шуменско
и знае за сжществуванието на това село. Ала щомъ е било
необходимо да се спомене, че „Бп>ла рп>ка“ се срЬща и като
име на село, то трЬбаше да се не споменува само Пр-Ьслав-
ското село „БЬла рфка", а да се видЬше отъ „Списъкъ на
1 Въ кар гага на Крввошиева, вгданне на Хр. Г. Дановъ. сл ашачснн
твърдЪ ясно всички тия р-Ьки.
Единъ опить за българсии эемсписенъ рЪчникъ
121
насел. мЬста въ България" (1911) сгр. 117, че има с. Б'Ьла
рЬка и въ Севлиевско („БЬлорЬ|пка община" съ с. с. „БФла
Р'Ька" и „Горски Калугерово“), па да се спомеггЬше и туй, че
едно село въ Борисовградско, което се е наричало по-рано
„Читакъ“. сега е пр'Ькръстепо на „Ппла рпка“, вж. „Спи-
съкъ на нас. мЬста въ България" (1911) стр. 89: „Староза-
горски окржгъ, Борисовградска околия, БЬ.торЬшка община:
с. БЬла р-Ька (би вше Читакъ)". Най-сетп'Ь ще трЬба да кажемъ,
че щомъ на други м-Ьста (наир, на стр. 21) авторътъ спо-
менува обикновени студенн извори ('„1>ашъ бунаръ“ при
с. ДивдЬдово (Ченгелъ) въ Шуменско и „1>аип> бунаръ* при
Разградъ папр.), то не щ-Ьше да бвде излпшно да се спомене
и „1>пла води“ во Витоша надъ с. Княжево!
СлЬдъ описанпето па р. Горица. притокъ на р. Джер-
ми пъ, притокъ на Струма, г. Чанковъ прптуря: „Има с. Горица
и станция Горица между Борисово и Мънастирци" (стр. 85).
Това посочвапе е вЬрно, ала далечъ непълно въ „Списъка
на населенитЬ мЬста въ Бьлгария" отъ 1911 г. стр. 126 се
споменува с. Горица. бивше Тюлбелеръ, въ Поповска околия.
Шумепски окржгъ. Това тъкмо село и станцпята му е мпслиль
г Чанковъ, както може да се сади и но имената Борисово и
Мънастирци, станции на желЬзницата въ Поповско, па п по
обстоятелството, че авторътъ на първия българскп завършепъ
географски рЬчникъ дава особепо ва Шумепския край под
робности, каквито за други краища нЬма. Его, напр., имена
иа села „Горица* се србщатъ и въ Апхиалско, и въ Бял-
чишко, все нови, както и Поновското: името иа Анхналското
село „Горица" е било .Ораманъ", а на Балчпшкото — „Орман
джикъ", вж. „Снисъкъ на насел. мЬста въ Бьлгария" отъ 1911 г
стр. 4 и 15. Още по-важепъ за българската топонимия е
обаче фактътъ, че въ Македония има. тъкмо чешири села съ
име „Горица*; у Кжнчова, Македония, етнография и ста-
тистика, тЬ сж споменати на стр. 242 с. Горишь и с. Горица
,'1рлна въ ПрЬспаиско, Битолска каза, на стр. 252 с. Горица
вь Охридско п па стр. 260 с. Горица въ Горни Дебъръ!
Ьдпо отъ дв’ЬтЬ трЬбаше да паправи г. Чанковъ: или да се
отклонява отъ описаппето на рлка Горица и да споменува
орцца“ като име на селища и тогава трЬбаше да спомене
че само новосъздадепото име „Горица* въ Поповско. по и
(тари11пптЬ имена „Горица* въ Македония; или пъкъ той
122
Ст Младсновъ
яе трЬбаше да се отклоилва вь областьта на топонимиям и
тогава пикой пе би го укорил ь, че показанията му сж педгьлпи
и съвсЬмъ производно избирали.
Опсакъ свършва описанието иа „Градище", „било по
ГолЬмо бърдо" (стр. 89). иашиятъ авторъ нампра за потр'Ьбпо
та прптурп па край: „Има и с. Градпще, Шуменска околия" —
разопри се, все подь влияние па сломенатото вече мЬстно
родолюбие. Като шуменецъ, той се сЬтп-ть за Шумепското
село Градпще. а забравя, че въ старит! пр'Ьд!ти па България
(прЬди Г.Н.З г.) има тъкмо 7 селища съ име „Градпще",
вж. „Стшсъкъ па насел. мЬста въ България- отъ 1911 г. стр. 61,
81, 81. 105. 118. 120 и 128. Л че и въ Македония иа
4 различии мЬста (Енидже-Бардарско. Битолско. Кумаповско
в Певрокопско) се срЬщатъ имена „Градпще-, това г. Чанковъ
можете да вида отъ книгата па Кжнчова. Македония, етно-
графия п стали тика, стр. 146. 215, 239 и 195. Или, знача,
ipboaine да се виматъ въ съображепне ингересигЬ па топе-
иимията п тогава веники или почти всички се.ипцпи имена
грЪбашс да се спамепатъ, пли пъкъ можете да се говори
само .та „билого Градпще", безъ да се споменува, че .има и
г. Границе Шуменска околия", когато п па много други
мЬега има села со единого или. Бь статпита за гршп Деб/ръ
се казва: „ (ебьръ се сдави съ изобилпигЬ си минерални бопн-
стпа гшпь, мрамор в, желЬ.ша рута", ала туп важн за
цЬлага об.шетъ Дгбъръ пли Днбцижо. конго можете да бжде
описана и отд!лно, юлколъ повече, че е доста обширна п се
разл и чапать вь пел пЬколко г!;ла („Но иГ, „Дппрш'1. „Го.п>-
l>'i.]irK)“, , „Горни рпч и „Дпл>1<1-река~ пли ,,Гчлсма-
рш“ и „Моли-реки^. вж. .1. Димитровь, Кратки стпо-
графски бЬлЬжкп за Дебърско ... II вЬсгвя па Семинара по
славян, фпл. при Универе, въ София I. 2Г>3 сл.р
Едва любопигпа таганка о iiькмплъ г. Чапкопъ на
сгр. 96, д!пч> четемъ: „Деве-каранъ (Каяплски грибь). Тъй
парпчать турцшЬ впеокпя рпдъ СрЬдець." II ттй с иепчко!
>а кой рпдъ СрЬ.децъ е дума, чигательть пе ;iuae, попейте у
। Чапкопъ заглаппа дума „Ср-Ьдецъ“ п'Ьма, пито дори като
име па бьлгарската столица! А п за „Ними кии гръбь" подъ
буква И пе се говори! . . . Загагката се рЬшава. като ее
ст,поставить съ прпведепитЬ редотю па г. Чанкова само с.гЬд-
нитЬ думи на Кжнчова Орох. па Мак. 124: Па л!,во огь
Единъ опить за български гемеписенъ рЪчникъ
123
р^ката [Галикъ въ южна Македония] се издига по-високъ
ридъ, пареченъ отъ българигЬ Сръдецъ, а отъ -турцптЪ Две-
каранъ (Каыыски гръбъ)". Всичко Щ'Ьше да бжде добр'Ь, ако
г. Чанковъ притур^ше сл'Ьдъ думата „Ср-Ьдецъ": „вж. тамъ" и
опишете СрпАяп подъ буква (. или ако кажеше въ скоби
„южна Мак." или „Солунско" или пай-сетн,Ь „недалечъ оть
р. Галикъ" . . .
Толкова чести епомепувапиять особено оть Балканскага
война насамъ гр. Еносъ у г. Чапкова не е оппсапъ, пито
пъкъ името му се споменува подъ буква Е! А съвеймъ да
го не епомепе, пе е могълъ, тъй че вь сг. „Дедеагачъ“
(стр. 97) казва, че „Дедеагачъ е паслбдилъ старпя градъ Епосъ".
Като описва р. Дсрменъ-дсре, десенъ притокъ на Марица.
г. Чапковъ оЬлФжв (стр. 100), че тая рЬка се образува оть
два планипскн потока, конто се сливать до с. Фердннандово
(Дерленъ-дере, Пловдпвско) - „Тамръшь съ протока [! съ о
подпръ р] си Бей-бупаръ и Сотнрекг. II подъ буква 7'
напразпо бпхмс търспли името па потока .,1 ажръшъ*. А. този
погонь е ясно означепъ и на австрпйската карта (м-Ьрка
1:2(10.000. каго единь оть съсгавнпгЬ погоцп на Дермень-д< ре.
Пе е бс::нн гереепо и топа, че г. Чапковъ тава описание па
областьта „TiMpuin". каго казва: ,Тъй се парпча долипата
на р. Крпчпмь, коя ю е дълбока клисура, сь разклопеппя но
КрпчимскнтЬ прптоцп и заселено съ помаци" (стр. 301).
Пысь за Тьнрынь вь реда па т. н. пепокорпи или вепрГда-
депп села въ Г’одонптЬ в за pinta Тъмръшь. коя го пде ц,пмо
огкъмъ това село Т;,.чръик. г. Чанковъ пе споменува ппщо.
\ въ Пречековнт!; Пжтуваппя п> Болгария. отъ конто г. Чан-
ковъ се е ползувалъ. за Тьмръшкага „помашка репу блика
има доста казано. ВсЬкакь неточно е да се гвьрдп, че „Тьм-
рынь" се парная додппага па р. Крпчпмь <ъ ]>алклопепппга
п но КрпчимскптЬ првгоцп: пчтокъ '1ъ.ир-<мъ не е прпгокъ
па р. Крпчпмь, а па Дермепъ- гере' Па крап ще грйба да
се огб!.т1;и;п в гова, че докати за потока TiMpi.ini. ) г. Чан
нова пе се дана ппкакво описание, го за притом кн рплм
Т,мрглиъ. пар'-ченъ Лсп-б//иорг,. нампраме па стр. 22 они
<;(нпе (й реда) нодь oriliana заглавии гума: описва се като
гесепь прпгокъ па „р. Тамр'ыпь." За „Тамрыпъ" се споменува
п въ i г. „Сотирска“ (сгр. 277).
124
Ст Младеновъ
Дрииалевскияпа mwiemu/n, с сноменать у г. Чанковъ на
стр. 108, както всички най-обикповенп мъпастири, безъ да
се изтъкне попе това, че тол мънастпръ е основапъ отъ
Нвапъ Александра, а надарепъ съ грамота отъ Пвана Шпш
мапъ и че въ стиринпата чсрква на мънастира сж запазени
фрески съ образитЬ иа единъ Софийски велможа, Радославъ
Мавъръ, и сЬмейството му отъ 1476 г. Можете веЬкакъ да
се каже ионе малко отъ онова, което на врЬмето стоеше и
въ учебника на братя Шкорпилови . . .
Чини мп се, че г. Чанковъ прЬкалява въ подробпоститЬ.
когато па едпа тоста обнкновепа карстова пещера въ
Пскрецко — „Душникъ" (стр. 113) посветява тъкмо 23
(двайсеть и три!) реда, а за р. Арда имаме пакъ у пего само
к (осемь!) реда! Тая песъразмЬрность на статиитк изпжква
още повече. ако се изтъкне. че за jjpaia.ieecKiui мънастаръ
г. Чанковъ пи дава 4 реда, а за мънастпра св. Наумъ н г
Охрпдското езеро и за Ноянския водопаде пи еднпъ!
Вь описанного пъкъ на р. Едровица показан пята сж
педостатъчпи. Гая рЬка, лЬвъ прптокъ па Тунджа, извира
споредъ стр. 115 паблизо до .в. Мазалатъ". СлЬдъ името па
тол в]>ъхъ г. Чанковъ е забравнль да тури името па плави-
ката, както црави въ други случаи, а подъ буква .V пЬма
описание па .в. Мазалатъ", тъй че обикповеиппятъ четецъ
пЪма да знас. огкждЬ пзппра р. Едровица. Ала пЬма какво
да се чудпмъ, че в. .Мазалатъ пе е туренъ въ общий азбу-
ке пъ редъ: дори едно толкова извЬстно име на плапипскп
връхъ като Волътъ, <пгЬко1гЬчспъ съ херойската смърть па
\р. Бойговъ, не се чеге у г. Чанкова подъ буква В. а се
споменува пжтемъ въ ст. „Езерото", го.гЬмъ карстовъ
пзворъ между Волътъ п Околчецъ во Врачапската плашша . .
За прохода „Завой или Буковски" въ Галичина пла-
иина, по Конго мипава главпиятъ македоио-албапеки пжп.
г Чанковь пи дава 5 реда па стр. 123, а за Цуковскпя при
лодъ въ иямочна Макс'Юния. който води оть Драмското по.п
за долнната па 'Места и койго у Кжнчова Орох. ни
Мак. 153-4 е оппсапъ досга хубаво, г. Чанковъ пе казва
пи думпца; че .Буковски нроходъ или Ншюи" нс ее споме-
пува подъ буква />’, се каза по-гор'Ь.
МЬстопахождепието па т и. оть автора .Иаш тешки
нчцери" е посечено твгрдЬ подробно (9 реда), когато бп било
Едииъ опить за български земеписенъ рЪчникъ 1'25
достатъчно за единъ образовапъ българинъ да знае само, че
въ западна Стара-планина иыа много карстови пещери. ТЬзи
подробности за пещеритЬ стоять въ дисхармония съ липса на
статин за цЬлп грамаднн планпни като Нидже, Осоювъ и др.!
Въ едннъ рЬчникъ, който не дава описание на Кожуп.
Нидже, Наякъ и др. планинп, можете да липсува отдЬлпо
описание на Зиюсъ, проходъ прЬзъ Пиндъ отъ Македония
за Епиръ, или можете да му се поставятъ 2 реда вмЬсто 5
(стр. 127).
Па карстовия „Злидолски изворн“ въ Западна Стара-
планина (стр. 129) г. Чанковъ е посветилъ близо 7 реда, т. е.
ио-малко отколкото за пЬкои значителпп рЬки! НЬма нужда да
се повтаря, че и въ тоя случай иашиятъ авторъ не е постжпплъ
тъй, както би трЬбало, съ огледъ къмъ обема на книгата.
Пе бива да укоряваме г. Чанкова за това, че не е вмЬ-
стилъ въ рЬчнпка св описание па островъ Тасосъ, спомепатъ
у пего въ ст. „Канала", при все че покойниятъ Кжнчовъ
нише за тоя островъ: „Отъ бЬломорскигЬ острови само Тасосъ
принадлежи къмъ Македония", вж. В. Кжнчовъ Орох. на
Мак. 3. Не отдавна и г. Лнтонъ Т. Страшимпровъ спомена
за принадлежностей на Тасосъ къмъ Македония и особено
иапрЬ на факта, че главчиятъ градъ па този островъ носи
името Вулгаро, вж. Л. Т. Страшимпровъ Гърцп, сърби и
българи, народовкдска студия (София. 1918) стр. 28 — 9. Пе
щЬше да бжде лото, ако бп имало за този осгровъ 2—3 реда
въ г. Чанковия рфчннкъ, но липсата па тЬзи редове въ единъ
малъкъ по обемъ български земеписенъ рЬчпнкъ не е грЬхь.
СъвсЬмъ пезадоволптелпо е описанието па гр. Кавидарии
въ Тиквептко. Г. Чапковъ казва за тоя градъ: „Кавадарцн.
Градъ въ Македония. ПзвФстепъ но щюизвеждапитЬ въ окол-
погтьта му хубави вина и афпопъ“. 11 това е всичко! Колко
жители има този градъ? Какви сж по народность и религия
|Ьзп жители? Вт. коя часть па Македония се памира
градт.тъ? Всичко туй бп могло да се каже съ пЬколко думи,
ако г. Чайковь бЬше пзползуваль книгата па Кжнчова: „Маке-
дония. Етпографпя и статистика" (София 1900). Ала йена
дори се съгласпм ь. че пе с особено важно да се нзтъква пъ
единъ малъкъ ркчпикь. какво повече отъ полонппата жители
на гр. Кавадарци сж българи-мухамсдапи! Все пакъ съ
пито не може да се овравдае непосочпаиего попе па броя
Л 26
Ст Младсновъ
на жителитк. когато въ толкова другп случаи г. Чанковъ дава
броя на житетитк не само на голЬми и малки градове въ
Македония и .другитк български земи, но и на села, не
оеобепо зпаменити. Пли г. Чапковъ пе е вкрвалъ иа Кжп
нова, че въ Кавадарцп (Тпквешъ) къмъ 1900 година е имало
1940 българп хрнстпнни и 3000 българп-ыухамедаии, 32 власи
п 120 цигапи, както твърдп Нанчовъ пос. кн. 153? Тогава
би гркбаю да каже. че пе приема за вкрпп числата на
Кжнчова! По работата е въ туй. че г. Чапковъ пе ще и да е
поглеждалъ во книгата на Кжнчова. II това е осадителио:
статнсгпката па Кжнчова е пзвъпредпо точна, особепо като
ci* нзематъ въ съображенпя npl-.мето и условнята па пейното
съставяне. Пстинностьта па тая статистика вскки день се
погвърдява. какго може да се сади и по стктпня факгь. IIpb.ii,
) 91А г. ме noclni директорьтъ на Хаповерекия етнографски
музей, току-що се завърпалъ отв Македония. Пъ разговора
<и моятъ гостъ заб’ктЬжп между другого, че въ Крутово има
търдк мною жители отъ цпнца|)скп и албански проплходъ.
НЬмсквять учгнь не чвърд-кше, че това е негово лткрптне. н
сь право: още пъ 1900 година Кжпчовъ 6Ь казалъ, че въ
Крупюво пма 4950 бглгари-хрпстпяпп. 4000 македонски влаги
(нпнцпри) и 400 албапци-хрцстпяпп. Капчовь. зпачи, от.давпа
е казалъ онова. което чуждвпцнтЬ и дпесъ могатъ да впдятъ.
Пашнягъ авторь можеше ia епЬстп малко мксто за
пЬкой отъ проптсиатптк важнп имена, каго еъкратЬше сга-
гияга ла (стр. 139). сттдепъ илворъ па западь
отъ Когелъ: вмксю 5 реда бпха сгигпали и два. пай-вече три.
Изоор1тъ па се.тага. конто га уюстоснп отъ г. Чапкова
< I каси описании, с завискят въ много случаи отъ причини,
конго я1.мап. пищо общо съ nayitaia и съ пптсрегчнЬ па
чпгагелит!; па сдппъ малъкъ зечепшспь рЬчникъ на Ььлгарпн.
Гика, па стр. 156 сж поевегепи 1 ре,да на Дуппипшого
<т то „Козница долна (350 я;.)“ само затова. ч<- това село
родни мксто па геганпшя |'| Miiniicripi. па желкзппцптк
Козппчки“. II шкатгь да кажа. че пъ ркчнпка па i Чап
копа не i гр кба ю да се привеждатъ имена п па села. Сьи-
гЬчт. паопакн: много хубаво щ[:ше да бл, (е, ако г. Чапкокь
б-lniie пмЬсгплъ въ рЬчпика <п пмепага па птички по-го.|1;мп
и па по-бЬлГ.жптпгк отъ малкшЬ села вь Ньлсарпя, 'Македония.
Моравско. "(обрудтка п т. п. По да се споменува едно малки
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчиикъ
127
селце само за това, че въ него се е родилъ единъ човТ.къ,
който е билъ министъръ во вр-Ьмето, когато авторътъ е пи-
салъ съотвЪтцата буква отъ рЬчппка си, това е иаистипа
странно. Ето сега, въ 1019 иди 11)2(1 и сгЬднитЬ годпни,
чптателигЬ па рЬчппка ще четатъ. че .Козница Долна" е
родпо мЬсто на „сегашнпя“ мпнпстъръ Козиичкп, а въ сущ-
ность г. Козничкп е отдавна гамо бивши министъръ. Въ краенъ
случай, ако е било необходимо да се спомепатъ ро^нптб села
па г. г. Козппчкп, Динчевъ, Найдеповъ, Добра Петковъ, тр$-
баше попе да се пзкаже топа по-точно. II ако се посвегя-
пать б реда иа Търповското село Церова кория. родно дгЬето
па бившим министъръ Добрп Петковъ. ващо да не се посве-
тятъ попе 3 ре та па готмтно Дрбруджансхп сею /мпнг-кьой.
родно мЬсго на покойниц мпвпсгъръ Димитъръ Петковъ?
II сь какъвъ доводъ ще отбпе г. Чанковъ желапието да се
< помепатъ родиитЬ села па всички бивши български министры
п па вспчкп заслужили въ разни области български д1)йци?
За економни на мЬсто можете ст. „Краставо поле",
буренпста мЬстпость около гр. Слпвепъ (стр. 164). да бхде
отъ два реда вмЬсто четнрп.
Като описва р. Лефеджи (стр. 177). г. Чанковь казва.
че тя се обр.г.ува оть слпването па р Джулюпнца гь р. Кара-
дере п продължива „вь конго пъкъ [Кара дсре| отдЬспо се
влива малка га р!кпчка Гол1.мо дере Тока е панннно пошо-
реипе п хабепе па мЬсго. „ГолЬмо дере4 • описано вече
иа гтр. 83 като десепъ пригокъ ни Кара пре. а и самого
hoptt ticpc с описано твърдй подробно (1> реда!) па сгр. 1 16.
П пай-cenii; ако е било необходимо споредъ схващаиего па
1. Чанкова ta <е спомене притока па Кара дере, то пи га се:
.чащо не сж пзредепп и притоцш I; па [жу.понпца?
Песгоци. п пеекош мнчио разирЪih.irinie на материяла
имаме у г. Чанкова догта чссю. Така, он. кои потоцп <ч
обрачва р. Г>п,.ц1 Ниш., узпаваме не отъ г г. „В^йли Витъ41,
койго < твърд'1; куга п пе ci лаппмава съ погоцп (сгр. 51).
a on. описании га на потоцпгй „Василина рТка44 (rip. 51),
„Мирски долъ“ (стр. 263) п „Черна р4ка‘‘ (i ip. 3211
По гоя iia'iiini. пмепага па главппгк потоцп, що образу ват ь
р. Г>1;.1И Пип. еж поигоренп три ,/t.nnt. и то тъкмо тамъ.
ll.ro гуп пе е било необходимо, а пъкт. il.ro трЬбаше
128
Ст. Младеновъ
да се изредятъ, ги нкма' И вь тЬзи случаи пакъ е изгубено
мЬсто, което можеше да се използува за пЬкои отъ пропус-
натитЬ важпи имена.
Такъвъ е случалтъ и съ именага на потоцитЬ, отъ конто
<-е образува р. Росица: въ статията за тая р-Ька тЬ се не
споменуватъ; но коп потоци образуватъ р. Росица, това узпа-
ваме отъ ст. „Зелеиикощица* (стр. 127) и „НокробЬла“
(стр. 204)!
Като оппсва въ ст. „Морава** (стр. 204—5) р. 1>ъл-
трек Морава. г. Чапковъ споменува отъ деснигЬ п прптоцп
само единъ — Питана, а отъ лЬвигЬ — ннто единъ'!
Излишни повторения имаме въ ст. „Мусаленски дЬлъ**
[на Рила. стр. 206], въ която се опнсва подробно и „Чадъръ
тепенгкин рыпъа, па който е посветена отдфлна статия (стр. 315).
ВмЬгто да се описва въ статията за Мусалепския дЬлъ и
„Чадърь тепенския рътъ“, можеше да се притурп слЬдъ името
на тоя ръть „вж т.“
Г. Чапковъ обикповеио нарича мънастиритЬ споредъ пме-
иата иа селшцата, при конто се иамиратъ, ала на стр. 208 той
пи дава ст.: „Мжтнитпки иънастнръ — Св. Ивапъ Рил-
ски. Памира се при с. Краводеръ, Врачанска околия". Че „въ
землището па с. Краводеръ [Врачапско| се Памира мънастн-
ръгь „Св. Ивапъ Рилски", обажда и офпциялпиятъ „Сппсъкъ
па пасет мЬста вь Вълг.‘ отъ 1911 г., стр. 32, безъ да загатва
за пме „Мжтнншки". Г. Чанковъ бкше длъжепъ или да слЬдва
своята сцксктика и да парече мъпастира „ ПраводерсмГ, пли
пъкъ, ако това име не се употркбя, тркбаше да тури другого,
съ кжсо обяспение! Ст. „Краводерскн мънастиръ" въ
вскки случай тркбаше да имя. който зпае за сжществуването
па тоя мьнастиръ отъ офицпялпия „Сппсъкъ", ще сп помисли,
че г. Чапковъ е забрапилъ въ рЪчпикз сп тоя иънастнръ,
щомъ сгкма статия за мънастира съ нрилаштелно оть името
на селото.
Между ст. „Неврокопъ“ и „Неготинъ“ (Тимошки,
стр. 20’11 бихме очаквали попе два реда за голкмото Гпкве-
шко село (или малко градче) Ппчтинч, което къмъ 1900 год.
е имало 2395 д. ж., отъ конто 1925 българи - хрпстияпи.
320 българи-мухаыедяпп и др.
Песьразмк] иостьга въ обработката па статпптЬ личи
доста и въ ст. „НЬгушъ. Градецъ па сЬвсръ on Верь.
F’инъ опитъ за бъчгарски земеписенъ рЪчиикъ
12!»
Пропзвеждя пай-хубавото вино въ Македония и пма фабрики
за памучна ирежда" (стр. 213). За тол градецъ въ южпа
Македония г. Чанковъ ни дава непълпи 5 реда, за Шумен-
ското село ДивдЬдово — 7 реда, а за родното село па бпвшил
министъръ Добра Петковъ — Цирова. корил сж паппсапи
цйли шесть реда, за да се каже, че селото е вь Търновскя
околия, има 1540 д. ж. и е родно н4сто „па сегашппи [!|
министъръ па ОбщпгЬ сгради, Пжтпщата и Благоустройството
Д. Петковъи. Но защо при името на гр. Нпгушъ (Нлхусга.
Лгустосъ) да не се посочи поне броя па жителптй му? ’Га
още къмъ 1900 год. Н’Ьгушъ споредъ В. Кжпчовъ Макед.
егпогр. и статист. 144 е ималъ 6100 д. ж., отъ който 1500
българп християип, зпачи, близу петь пати повече бь.тгари,
отколкою вь с. Козиица Долпа съ 350 д. ж., родно хгЬсто на
Гсегашння“ министъръ Козпички .
I Чапковъ можеше да сп'Ьстн 10 реда за nii:on отъ
иронуспатптЬ имена, като въ крал па ст. „Пирннъ пла-
вима" (стр. 231) пе дадЬше описания на />озг дпи> п Куш-
нииа. конто сж оппсапи подробно ня съотвЪтнптЬ м+.ста.
*»тъ друга страна пъкъ еъвс'Ьмъ педостатъч|ш сж посо
чваппята въ ст. „Рабровска р4ка“, която гласи: 1+,въ прп-
гокъ па р. 'Гополппца, въ която се втича близу до с. Рабровои
(сгр. 246) Обпкновенпятъ четецъ пе ще има възможпость да
търсп сппсъцит'Ь на селатп въ разнит^ крапщ.ч па оългар-
скптЬ земи, тя да разбере. че е дума пе за Дойрапското село
/'"брони (вж. В. Капчовъ Макед. етногр. и статист. 162). а
за с. Раброво въ Кулско (вж. (писькъ па насел. мЬсга вь
Бьлг. [1911] стр. 26), та по-пататъкъ да се досЬтп, че отъ
гритк рЬкн съ име Топо-мицн. спомепати н описали отъ
г. Чапкова па стр. 299. въ случал се мпслп иторпт» — малъкъ
прптокь па Ду пава съ устно при Видипъ, а пе голймиятъ
тГ.въ Марнчппъ ирпгокт. Тонолншщ. пито пъкъ Тоио.тицч.
о-сепъ притокъ па Джерлапь, лЬвъ притокъ па Струма. \
всички щЬшс да бжде доста ясно, ако г. Чапковъ rypline
слЬдт. името па с. Раброво въ скоби „Кулско- плп пъкъ слйдь
името ня „Тоно.тица" посочеше съ irliKoe число кон тъкмо
plant мпслп. Впрочем'!. Видппската рйка пе се иарича и Гчио.!-
Hiiwi а Тоип.иишна (в;к. Иречекъ Пжтув. по Бьлг. 27Я) и
'liuin.ioueui,; .;а това вж. по-долу. стр. 156- 157.
С'Шсаши нм I t > -prxitii я» • (•‘мня Кнпп XX
130
Ст Младснонь
П вь ст. „Равложки или Аврамовски-ироходъ' (стр. 249;
г. Чапковт- споменува .Чени но." а подъ буква Ч у него нЬма
статин .. Чгпино/ а само „Чепинска котловина*' и „Чепин-
ски минералки бани.“ ЧигателигЬ чужденци и всички бьл-
lapu. слабо заполнит!! сь българския земепнсъ. nl.Ma сега да
иаучагь. идо е собствено ..'/сонно", име па село ш, на трупа
села ли или иъкъ па .Чепипската котловина". А можете in.
красив с lynaii да се даде отдЬлпа заглавна дума „Чепино**
<1. посочвапе _вж. Чепинска котловина*', иа нс биха били
П..ППИВП и други никои кжги подробности.
Пе ясно, какь стой работата съ „Сиври връхъ
(1997 мегра)" и „Сиврня (1!)6.~> метра)" все въ Рила (rip. 267
Споредъ I. Чайкова „Сиври връхъ" е високь 1997 м. и се
иамира „вь г.-з. дблъ иа Рила планина. иа з. огь върха
Крива сосна", а „Сиврия". високь 1965 м., е престо .връхь
вь Кабулски рпдь" [Рила пл.|. За Кабулския ридь вече .luaeMi.
(стр. 136). че има .личин вьрхове" .Кабулъ. Крива сосна и
Спирин". Пзлиза, че п ..Сиври връхь" е или въ самия Кабул-
сии рпдь. или паблизу. По дали ..Сиври врьхь на з. оть
Криви сосна, която е въ Кабулския рпдь, не е ежпдпять
и. .Сиврия" вь Кабулския ридь? Противъ гова би говорила
|Н1.иликага вь впеочииата па двата вьрха 1997 и 196.7.
ала и тан разлика е п-Ьидо отпосителпо и пеепгурпо. особено
v г. Чанкова, който е оставили непоправени множество печатни
грЬшки. Па австрпйската карга сь м’Ьрка 1 :200.(4)(• иа
западт. огь Kriro sns/ni има иапстииа. връхъ Sirtiju, ио той <
високь 198s м.. a „Sixri well" напразно идо търеимь около
.. 1\ч1,н>- вж. л. .//' 4 2" b'unuija"
Колко своеобразно (II пехайпо?) с рабогпль г. Чанковь
р!.чнпка си, показва между др. и обе гоя гелството. че вь ста-
гпята за гр. /ояот» пе се и загагва. че гов градець е родии
мТ.сто на Ивана Вазовъ. Читатеiirrt. коню пе сж заиознатя
подробно съ животописа на Вазова. те узпаятт. ок. рйчиика
па г. Чайкова, че вь г. Широка- !л.кч - родепь бпвпшягь
мпписп.ръ генерал!. Найденовь. че въ Церона корни
родепь бпвпшят'ь мппистьрь Добрч Не1Ковъ. че вт. /. Иолниич
I './на е родепт. бишпиптъ miiiiiici ьрь Козпички, че вь г .Инн-
ночи ।Ворисоиградскя околия; е родепт, бившиятл. aniincii.pi.
Ьп'чевь. а че въ еьбудепия дрнбсц.. ('оноШ" е родепт. бьлгар-
скля11. napoieiii. поегь и сжидо бивши миписг1.ръ Пнат.
Е>шиъ опнтъ за български земеписенъ рЪчникъ j j
Вазовъ, топа тЬзп читатели п!ма да узнаятъ! II отце една
чудна .случайность" има въ работала па г. Чанкова: япе узна-
вало отъ него. дЬ е роденъ Л. Страшимпровъ (ст. „Варна",
стр. 591. Михалаки Георгпевъ (ст. „Вндннъ", стр. 63), Сгонит.
Мпханловски. Четко [О. Тодоровъ (ст. „Елена", стр. 116 г.
\р. Ботйовг, (сг. „Калоферъ", стр. 141), Ив. Богоровь
(ст. „Карлово", стр 149), Любенъ Каравеловъ. И. Герою,
(ст. „Конривщица", стр. 159), Пенчо Славейковъ (ёт. „Tpi-
вна“, сгр. 301), Кир. Хрпстовъ (сг. „Стара-Загора", стр. 283),
II К. Яворовъ (ст. „Чирпанъ", стр. 325) и т. в. и т. и., а
само за Батова не е казано. дЬ е роденъ!! Туй иЬкакь з.тЬ
бис на очи. ако и да е неглп проста случайность.
(hi. мпособройнитЬ селища, споменувапп пжтемъ вь разни
статин. г. Чапковъ пе бпвашс да пропуска па съотвЪтното мЬсто
попе Метан.пк. за което вь сг. „Султанъ ери" (стр. 290)
се б’Ь.тЬжи. че е .главенъ центьръ“ на гая область.
Е (ппъ голЬмъ недостатъкъ има ст. „Чернотлавъ (860 м.)“,
конто гласи: .Връхъ, пздпга се лично надъ околпоегьта (коя?],
приема се за начало па западна Стара планина" (стр. 322).
1,! се памира гоя връхъ, чнтательтъ сега н!ма да зпае. а
бпваше га се сномепе областьта нлп околнятя. д!то се памира
гоя връхъ.
Пе би било лоиго да бжгЬше рЬчпикътъ на г. Чайкова
най-по гробепъ, но въ гакъвъ случай обемъгъ па книгата грЬ-
баше га бддс гругъ. Едва-.ш ще се пам-Ьрп нЬкой. който га
укори (. Чанкова. дЬто ее впуща па много мГ.сга въ под-
робности: само нол.га ще има читателыъ. ако прочете н'Ьщо
пог.ечко за разни българскп мЬста. рЬкп, плапппи. бани и
пог. Не е. зпачп, недостатъкъ това. че нагонять авторъ ни
обажда |к*допно гем перату рата па разнит! минерални води у
п.пъ. пл место п съегава имъ и при каквп болести помакать
а пог. Ала има и подробности, конго въ рЬчнпкъ като раз-
глеждаппя (нс пъленъ и ш обгпнршп, биха могли га се
пзостапл I ь. Тъй напр. па стр. 326 г. Чанковъ сьобщава. че
'hi ii/'iwd. мппералспъ пзворг. въ ХпеарскпгЬ бапп. се .памира
поп. СД11П1. и ежпдг. покрниъ ст. Хавуза". На мЬегого па гни
гумп молгеха да се гурять пЬкои отъ забравенптЬ. имена па
плапини. t радоне п др.
lib бвде позволено да се нзтькпе п |ука. че груды г.
па I. Чанковъ <е пкаава оть една сграпа дпега пепълепг.
Ст. Млалсиовъ
132
по 01 ношение на ь.емитк, всеобщи прнзнати български
(особеио Тракпя и Моравско), а отъ друга страна въ гоя
трудъ има н сгатни, на конго м’Ьстого не е въ единъ малъкъ
.Географски рЬчникъ на Ьь.пария, Македония, Добр; джа и
Померания". Така, па стр. 240 четемъ статия за гр. //ри-
тинп. Гглавенъ градъ па Косово поле", което въ рЬчпикя пигд!.
не е описано (и съ право, понеже е въпъ отъ Македония I.
Па стр. 101 г. Чапковъ пи дава статия за Дганскии
v„nni nmpi’. който се пампра на 3 часа разстояпис с.-западпо
отъ гр. Дяково, въ .тЬво отъ пжтя за Ппекъ и е .осиог/пн.
в?- 14-11 в1ьт“ (к. м.). Плпза ли областьта, д'Ьто ее намира
гоя мъпастиръ, пъ българскитЬ земи п въ кой тЬхепъ дЬлъ?
1>и могло да се мислп за Македония пли Поморавпн. А.м
Македония, както приема и г. Чапковъ. е оградепа на сЬверь
отъ Шаръ планина и Скопска Черпа-гора. а гр. Дяково н
[ечанскиять мъпастиръ сж па сЬверо-западч. отъ Шарь, зпачи.
въпъ отъ Македония Областьта па (ечап<кц|| мъиастпръ m
влпза н въ „Номоравия", понеже е доста огдалечгпа отъ
басеппа на р. Морава, а спада въ басепня на р. Ц.......... )Цг
пзл1.зе, че г1, Чанковъ е сбъркалъ, като дава сгагия за единъ
мъпастиръ. който пе спада пито вч. Македония, ни го въ
Моравско, а още по-малко въ Добруджа иги сегашного цар-
ство Ггьлгарня. Че авторътъ е сбъркалъ. показва и обсгоятел-
сгвото. it.ro за гр. (яково и Ппекъ. въ областьта на кои го
се намира Дечаискиятъ м ыгастпрь, папразпо ще г ьрсияе
етагип въ рЬчпика! Г. Чапковъ пигдЬ не твьрдп, че областьта
около гр. Дяково влила въ прЬдклптЬ па бьлгарскптЬ земи.
Какъ тогава се вмъква въ рЬчпикя па „1>1.лгарпп. Маке-
опия, Добруджа и Поморавпн" Дечанскпя мъиастпръ, конто се
намира па сЬверо-западт. отъ Дяково? Аки г. Чапковъ ..пае, че
(ечапскпятч. мъпастиръ е осповапъ въ 14 я в'Ькъ оть п'Ькой
.бьлгарсшг владетель въ „българска" земя. тон трЬбагпс да
каже това! . . . Ивкой добъръ бълглрпяь пе би трЬбало обаче
да пщражавя па сърбит!; въ шовиппстпчпа .пауки" п иг.
акомпя за чуждого. Ако ли пъкъ пай-сепг!; г. Чаикоиъ ее
основана върху владичеството па п’Ькоп ои. българ< кнг1. царг
in.piy Дяковската область, гогапа гой rptoainr- да вкпочп вь
р Ьчника си ноне още />'и,л^хт<м. дпешпата срьбска с голица,
ifcro и по врЬме па Св. (’едмочпслеппцп сгон нр1.цгавпп-.п
ria oi irapciriui царь Ворисъ (.Ворптакапъ*). па п uiioi.. гр;гн
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
133
•р.чдоис п области. владГ.пи отъ Крума, Бориса. Симеона,
Самуила, Ивана Aetna II и др.! Запдо тогава г. Чанковъ не
говори въ ркчппка сп и за гр. Драчъ. до който се е про-
стирала властьта па Ивана Aetna IP... Азъ много бихъ
же.далъ да имаме и добъръ исторически и земеписенъ р1ч-
нпкъ. пъ който да влЬзатъ имената па всички sitcra, споме-
нувашд въ нашита не горня. Ала това е работа, която не вчиш
вь рамкптЬ па г. Чапковия рЪчнпкъ.
V
Етимологични обяснения.
Вь доста много случаи г. Чанковъ дава и клен стимо-
кипчпи обяснения па имената, като се ползуна главно огь
Пречека п К&пчова. За това авторътъ на нашил нървп земе
нпсепъ ркчппкъ може да бжде само похвалепъ. Ала пе идЬше
да бжде зл’Ь, ако г. Чанковь проявЬше въ това отношение
новече самостийность и дад-Ьше и отъ себе н'Ькоп ддеобходпми
етимологични пояснения. Тъй, много хубаво е сторплъ г. Чан-
копь, че е гурилъ пъ малкпя си рЪчпикъ п имело на
р. ('оу/Инак... която извира отъ Сакарь планина и съ р. Кара
Пат; образува р. Батакъ. десенъ притокъ па Тунджа падч,
Одршгь, ала трЬбаше още и да се разтълкува името Соуджань,
като се кажете, че то е турско и отговаря па едно българско
<unyi<aa. < 'туаениид пли Гтуаенщица
По inline да бжде пзлишпо да се кажете на сгр. 2)>,
че осповательтъ па Ппчкошкип м;митар1.. Григорий Иаку-
рппнъ. < бпль гуу.тнеН". а не арменецъ. както бп могьлъ да
сп помпелн п!;кой, еждейкп по окончиппето па пмето.
Ч пмего <'<иут. трЬбаше да ее разтълкува. като ее
носгаии нъ етнмологичпа връзка съ Tvp. су-суз безводенъ",
гномона, вж. no-ropt, стр. 75.
Kimi. статийка: „Балта. I д.й се казва още Свппдовского
благо" (rip. 1л) можете да се прпгурп. че пмето е огь
плашки пропзходь ромъп halfii е огъ пьл. бнинч. собегвепо
прислав, bolto. рус. ба.аано. иол. ЬМп. чеш. lilatn п г. и
Като е счель за нужно да спомене въ сг. „Гол'Ьмо
Пр-йспаиско езеро“ (стр. 84) пмето па ^нитната Грут-
Уакут..-. г Чанковь тркбаше да даде и ирЬводь на това
алб.цнта име. който ндЬше да iiautpn готовь у И.т.нчов.т.
134
Ст. Мчаденовъ
Кжнчовъ Орох. на Макед 20 именно нише. ,'Гукь междт
еверого и р. 1,Ьволъ"1) има одна низина, наречена 7 рут
уйкутъ (Втлче гърло) . . За да. се види, какъ своеобразно е
работплъ г. Чанковъ и как в едпоетранчиво е пзползувалъ
книгата па Кжнчова, ще приведя и сл-Ьдното сравнение'па
мЪстатя за отока па Иркспапското езеро:
У г. Чайкова :
Езерото 1гЬма явенъ отюкь.
ПрЬдполагя ее, че йодата отъ
Го.тЬмото езеро изтича прЬзъ
пЪсъчпия слой въ Маткото. При
многоводие диЬт!. eiepa ее сье-
синявать. <>1Ъ Малкото еюро
прЬзъ по.пеменъ капать се из-
дива во дата и отива въ р. Тяиолъ.
Един в голЬмъ вторь яри село
Гръпь, находите ее на Ю1т> оть
нилпната Груке Уйкутъ (| нот
к|г!шя това предположение".
Г<-огрпфек» pi.UIHIKI, . «г
У Клинова:
. Езерото нЬма инет. оггокь.
Прфдполага се, че шпата оть
ГолЬмото езеро минава Пр'Ьзъ
п'ксъчнпи слри въ Мат ко го При
мпоговодне дв-Ьтф езера ее сье-
днпппатъ. Отъ Малкото езеро
прЬгь подземепъ капаль се из-
липа ведши и отива въ р (и воль
Единъ галЬмь изв >ръ при село
Грънъ, иаходипде ее на югъ оть
ипзипага Груке-унку гь |,| цг«д-
крфия гона предположение".
.Орохидрография пи Макед..." 22
СирЬчь, г. Чанковъ нривежда въ своп рЬчпикъ буквално
думшЬ па Кжнчова оть стр. 22. а казапого пакт, у Кжнчова
па iip. 20 е запемарилъ' 11а и самого име .. /руке Уйкутъ"
въ общин азбучень редъ па имепата е пропускать, когато
можете та му се посветить 2-3 реда, напр.: „Груке
уйкутъ (по албан. — .вълче гърло") пизппа между ПрЬспап-
< кого езеро и р. ДФволъ, вж. ГолФмо прФспанско езеро“.
СлФдъ заглавного „Дюзъ тепе" (сгр. 114) i Чап
ia>B’i. е прптурпгь въ скоби гурсьп равепь връхь". Гова i
добро, п гакива гьлкуваппя трЬбаше да се дядагь при всички
по нажни имена отъ турскп произходъ. \ла вь крал на гк-
п(ата статийка, „Дюзъ тепе", г. Чапковъ споменува ..кргь-
ноетьта !‘усму х.исарь". безъ да загатва, че и гова пмс е
гурсьп. \ грЬбаше да се каже, че I’tyiiy-xuwpi < гур< ко
име со значение „курвиич кртюсть" п да се спомепЪнп* за
«равнение прочутпя Нурвинъ ipadi вь 1 [пшено, вж. за гоя
,Курвипъ градъ' у М и л и 1« е в п 1« а Кпежевппа (p6n.pi 7!Н
’} Името е пранн.пю написано съ и нипкъ въ тая « и khhi.i Климов»
(ише реловно „Дяволъ*, когато въ „Македония, етнография и статпс1пм|“. у него
боцягъ (пл ане г (1;волъ‘‘ и «Дево,1ъ“.
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчникъ
135
Въ сг. „Демиръ капля", „про.\одъ[,| огъ който се захвата
нзточпа Сгара-нлаипна- (стр. 99), трфбаше да се каже сжщо.
че пмето е турско п апачи на български „же.тЬзна врага/
както за В.трдарскпн проломи на сжщата страница се чете
заглавие „Демиръ капля или Жел1зна врата“, а не
га се говори само за _ .(ширь каиил* (стр. 99). (снарк
кану- (сгр. 101. ../7й./гым« врата" (стр. 131 въ ст. „Из-
точна Стара планина") и г н. А въ статия „Жел4зни
врата", пропусиата сега въ ручника. гр*Ьбаше га се катке
,1;ж. Демиръ калия (Сливепско)“. Ако г. Чанковъ мпс.тйгпе.
че гурското име е общепрпего. грйбваше да унотрТ.бн само
него, като го облени. Всйкакь гвойственоеп.га nfcva га ареса
на миозина.
Въ описанного па „Кумлукъ" (сгр. I (И)), най-голЬчигЬ
пкеъчпи насини въ Вългарп» (Месемврийско), конто ,uptv
егавятъ въ мнппапоръ дгонень пепзажъ/ бивашс да се при-
дури на края едно г гпмологнчпо пояспенш .тур кум .пкеъкъ’.
Че пне имаме право да пзпекваме on. автора па бъ.г-
гарскпя м’менпсепг. рЬчгшкъ пе само етпмологичпп гълку-
iuiiiii;i. особепо па турскпт!; имена, по и тЬхпо .'.амФстване
ci, бъ.тгарскп, сова се разопри гоку-речи само но себе. Зп-
елужва вс1,как1. да се отбктЬжп, ч< г Чанковъ ни дава па
сгр. 177 статийка: „Ледено езеро. Гьй се казна Вузлу
сколь ют. 1’пла планина*1) И езерото е описано па сгр. 37
поп. пасловъ: „Вузлу гьолъ (Ледене езеро ).
11 гурекого име Нетть пк-нг. единъ огъ хьлмоветЬ. на
конго е разноложенъ гр. Иловгнвъ, можете га се ра.льлкуиа
стпмологпчески: гур. mint. араб. нс.Ън! значп „растение, plante.
pliyton.* Пчего на Тчксимъ ни не е вече обяспепо отъ II речека
Пжгув по Вг,лг. Г25. Ала г. Чанковъ пе се е възползуваль
ни гова обленеппе. За Г>гип Пер- (ст „Пещера", стр. 229>
обаче казва, че .:пачп ..псп. потока*.
Като разправл, че //<о(о>)«/к(«гг еега се Памира ня мкстото.
. гкго става и. панагюрт. или годишнилгъ пазарт." (стр. *229).
г. Чапков!. тр'Ьбашс да каже, че думага нинпинр,. прЬтетавв
ги тои.'.мЬпеипе па гркцка туча.
(обрЬ е еторпп. г. Чанковъ. че се сяпра вт.рху пмего
па < пмн1'мака каго бй.ткжп. че па бълга[>скп е било upt
m-ieiio ..г.кскпо крлнксткс*1 (у Копсгпнгипа философа Косте
нецкп). гр -п-лча'/г;. п:к. Прсчект. Пжгув. по Вт.лг. 126.
1 JO
Ст. Мллдеионь
\ла н<- бивадпе да се пр4>небр'Ьгва пакъ точностьта и да се
говори ведпьжъ добр! за гр. .стеноп - тпсснъ. memo от-
юваря на юъппопо.южението на града", а сетн-Ь за „махонъ /!]
б/кна-пят. воюване", па трЬбаше п тука гръцкпгЬ думи да с>-
ппшатъ съ гръцки букви!
Вь сг. „Щука" (стр. 313 — 4) „тжпъ, скалисть връхъ,
изди|а. се южно отъ калугероиото [!] градче 1>арея вь п-ова
св. Гора- можеше да се от№гЬжп, че въ името па тоя врьхт,,
впсокъ 990 м., се крие българската дума чука. наговорена по
ръцкп пука.
За '!< гевеиския .. КануПжикъ" (ст. „Червевъ бр-Ьгъ“,
с гр. 319) можеше да се каже, че поен ту реки име. което
зпачи „яратца" п да се припомпятъ подобии имена п иа
друг и мЬсга (Врачапската планина; прГ.тплапппа на Шары.
Само полза пд-Ьха да пматъ читателптЬ па рГчппка. ако
I. Чанковъ б-Ьш< обадилъ при по-яспптЬ пли no-urnrfcciiimii
имена, коп отъ тЬхъ сж гургкп п пдо значагъ па бьлгарски;
наир. <а 1’одопскнп .Кар.п,къ" (стр. 149) можеше да се каже,
че има съотвЬтствпе въ южпомак. ('нпжникъ (тур. кар „сиЪгъ*-),
че ..Кара окре" (стр. 140) зпачп „Черна рЬка. Черевъ
потокъ," ..Кара тепе (стр. 147' — „Черни връхъ“. ..Куру
Пере1 (стр. 170) -- Суха рФка. Сушпца, Суходолъ", .Орта
Пер,- и гр. ‘217) „Ср-Ьдиа рЪка. CpiдоугЬкъ" п т. и. и г. п.
VI
Непосл1дователность въ изказа. Гришки въ имената.
За малъкъ педостатъкъ па разглежданоя рЬчникъ трЬба
ia бронмъ п тона, дЬто авторътъ му rpl.niii. като пе е пос.тк-
доваге.н-пъ вь употрЪбата па имената. особепо па опия главно
гургкп имена, конто се срЬпдатъ и прЬведспп па български.
Гака iHinp. па ггр. 1 се говори и Лт-)ере-оурунъ. че е
..иогг, на Че.рномчрекия fipnn. манко ни С1ьвер, отъ устнепю
на р. Нанаиръ дере". 11 подъ буква // не памираме Панаиръ
Оер,. а Нанаирска рама (стр. 2*23), безъ какво-да-е загагвапе
;а тхрекого пме. Л че това е ежпдага рГ.ка, пока.чва п самою
описание па i. Чапкова, коего гласи: „Паиаирска р1ка.
Малка рЬкпчка, итича се вь Черни море, /„нгнч отъ нот,
\къ-оере [к. м.]- (сгр. '2*23 4).
Единъ опить >а български <емеписенъ рЪчникъ
137
Па сгр. <> Подъ заглавий дума „Анатеми" I. Чанковъ
разправя: „ГолитЬ стръмпипи на дЬспия брЬгь па р. АсЬ-
ница, надъ гр. Стапимака, носить общото име Анатема
проклето м'Ьсто." Кои форма е прявилпата - Анчтсми пгц
1«« Й1Г.Ш1?
Непос.тЬдователснъ е г. Чапковъ п вь употрЪбага на
имею г[/:ми.ръ. копия пли ,(e.urtps Каир редочь съ Но.имин.
ерами. ( лпвепската „АсЬневска рфка" извира епоредт; сгр. 10
„отъ (емпрь капу (Слпвепска планина.)- ВмЬсто ..Г[емирг,
канр" па сгр. 99 вече стоп въ заглавие „Демиръ капия",
както п па други мЬста: вж. и по-горЬ, стр. 135.
За р. _/>'ои/вн|(о- г. Чанковъ казва (стр. 30), че < ьбира
водит!, сп огь мЬстпостьта между плаиииа Мургашъ и ..Риган i
полипа", а па стр. ‘250 вь сг. „Ржана планина" четемъ,
че .. Ригана планина" е .втората личин (слЬть Мургпшъ)
впсочина въ Го.тЬма планина". II ниго тукъ се казва, че
гая ..Тисами планина- се нарича и „Ригана поляна", пито
пькъ пае ..Ржана поляна" се привежда отд-Ьлпо, папр. съ
посочвап, вж. „Ржана планина"! А и за ..Орничъ. малъкъ
притокъ па р. Г>огуыща“ се казва отъ самия г. Чапковъ
(стр. 217), че извпра сжщо огъ „Ржана поляна! срв. още
стр. 21. 232. 211» п др.
Споредъ сгр. 29 (ст. „Блато“) р. .Матица." е приток i.
па р. Г>лато. лЬвъ прптокь па р. Сгрума, а на стр. 197 че
гемь: „Матиица. РЬка. пзви|>а on. в. Селпмпца (2055 мл,
южпа Вптоша. приема притока сп Кладшща и ее влпва вь
р. ('грума до с. Попово. Вь сжщность п тукъ имаме петли
работа съ пепоиравспа печатни грЬшка.
Из стр. 37 четен ь ст. „Буазулуй. Гьрло. 4pt;:i.
което се нзгпча в< Черно море лимана Синое (въ Добруджа)?
la.ni не бп грЬбали да се нрЬдпочете имени ге.шпн падежь
па гова име </•’</«зр.п). а не косвепия съ окончание ///а!-'
Ио-хубаво бп било (а се i у plane форма ..И/рир.п;- плп ..lii/un",
каго се ooiicirlane, чп имего е on. rvp. Ji rai ..yoroe, (letroit,
canal, ilclile. einiioiicliure.
Вь ст. „Цибрица“ (сгр. 314i пе се iiiito загшва, че
гаи р'Ька ее нарича и Иит.ръ. а въ сг. „Бужуровнца"
icip. 37) чек-мъ. че ../<>/>н1цюоица- е „лЬвь малъкь прпгокъ
на р. Цпбьрь, за „р. Цибра- пыл. ее говори па стр. 159
и г „Корнтарска").
Ст. Млаленовъ
1:ь
Като говори за _/>«,.го Игклргко ejepu~ (стр. 541. г. Чан
ковт. отб1. гЪзна, че то ..легки въ подпожнето из Налбантъ чалъ-.
а на стр. 208 имаме crania за На./бант<>. грьть оть Муса-
леисния д1иъ" (въ Рила] и статийка „Налбантъ (2636 м.).
Връхъ вь рьта Налбантъ." За На /бантг-ча.ц,, чието име оче-
видно не бнвя да се д+ли отъ -пр;,х- На/банп1<,~ пи думпца'
Още на Стр. 4 памираме у г. Чайкова ,:;ir давил дума:
„ААчелъ (1871 m.j. Bpr.xi. въ Централии Родопи." Това име
<• явно иогр kin но: съ голкма вЬролгноеть може да се катке,
че авгорьтъ е мнслнлъ Лйн-ча.п“ между Чепеларе ось една
страна и с. Ill прока-. 1жка и колпбп ('тойквгЬ огь друга страна.
Iliiero Хпн-ча.п има и пени егпмология - па турскп то
шачи .мечи чадъ, мечи връхь" Че г. Чдиковъ грЪба да
поп рани .Айчелъ." вь което се крие неточно прЬдадено мЬстпо
пзговаряне .Бог-ч’о», показва и аветрийската генералщабна
карта съ мЪрка 1:200.000 иа i 42° 42° llonlir (Philip-
11чр<1) памираме ни иосочепото м-Ьсто гъкмо ясно и правилио
написано .. Ajirul сл 1Н7?~ вж. и по-долу. стр. 15S.
.Ibiooiiiii ho е, че г. Чапковъ нише па с гр. I, че .с. 1кчар;.~
|сь к.'/ се намира при устието на ../>. Акчнр.г |накъ < ь к/ до
р.1.1вя.1ИнигЬ на го.тЬмии градъ llatiarin-. а пмето па гая
..р. Акчпр>~ не се <р1ипа у пего като отдЬлна заглавии дума!
Гой и не обажда, че рЬката ее иарича огь мЬстпото бъл-
гарско население правилио Арчир- (съ /»), и все пакт, па
стр. 10 говори доста подробно съ ст. „Арчаръ“ ia р. tpwp,.
дьлга 63 км., която, каже. ..ее втичч О" ,1>1нав<1 при Лрччр:-
памнна. 'иа.и-к-- а типам:- от/. HiwniaWHama е.шина Hatiarin.-
\ още Иречекъ, отъ чиито .Пжгупаиин по Ььлгарпл" г. Чпн-
ковъ ее е иолзувалъ (вж. Вм-Ьсто нрЬдговоръ' < гр. Ill), твори
за .сегашното село Арчеръ (тур. Акчаръ) между Видипь
и .1омъ“ (Кплж. България ч. II Натув но Бълг. стр. 2Н(>)‘
За А.юбак/. се казва. че е планина отъ главнил Родоп-
син ридч. между <'емгр..-ii.iiiHUHa и /II докато зв
Гю.1 -теш' се говори па стр. !)2 и 93, ro sai давно име < еиер-
п.тнииа подъ буква <' паиразно бнхме гьреили: ни с гр 2lii>
е споменагт. връз-:. ('емер-.-а.шч-. а вы1|и>снага планина е они
сана подь име „Самаръ планина“ (стр. 260)! срв. и но
loprfc. стр. 113—I. Нь единъ добъръ рЬчникъ тЬзи (ребнн
различия би грЬбало да б*дать угопорени и обиснеип'
Единъ опнтъ за български земеписенъ р-Ьчникъ
139
Вь ст. „Алтимирско поле" (сгр. 5) г. Чанковь шике,
че гона поле („Алтимирско" .') се памира въ пространством
между Софийского поле и хълмоветЬ Леща. Чепань и Вискеръ.
Той не смЬта за нуждно да каже, че полого е наречено по
името иа с. АлЬол/и/юаци. Софнйска околии (вж. -Спвсъкъ на пас.
мЬста вь България'1 отъ 1911 г., стр. 79). на си нише ..Алти-
чир'кч- ноле, безо да иска да зпае, че населепието ииговарн
Ал<1о.чировско. както и блатото-езеро се нарича тъй ’дори у
самшг г. Чапковъ (стр. о, с.ъщата!). А не споменува с. Чан
коиъ, както прави въ други случаи безъ нужда, че има и
с. Алгнимиръ. Ор'Ьховска околия (вж. Сипсъкъ и т. н. отъ 1911 г.,
стр. 33) п че А.тдомкровското поле не е неизвестно и отъ
исторпита на срьбско-бьлгарската война нъ 1885 г., понеже
не <• галечт. отъ Стпвпица и (рагоманъ.
Вь статияга за Бабашница (стр. 13), високъ врьхг. па
Шарь (2487 м. |у Ппшркова въ Кжнчовата Орох. иа Мак.
192 споредъ Дерокъ 2512 м.]) можете да се тури и името
Бабатаннка. спомепувапо у Ппгиркова на току-що посоченото
мЬсто. и Бчба-асаничп. което се чува въ пеялбапското произ-
ношение.
На стр. 10 пампраме праннлно написано „Арнаутски
Вакаджнкъ" |по неч. грЬшка съ малко б|. и .БакаджнцигЬ.
а па сгр. 15 вече иеправилно „БакъДЖИЦИТ’Ь".
На сгр. 14 вь с г. „Вабуиа планина" <е споменува
л/мп Икцбииа". а къмъ края иа р'Ъчника (стр. 332) четемъ
въ заглавие: „Якупица", па и иа други мЬста се срЬща гая
правилка форма (съ и вы. неиравилната съ б). Вь ещничното
.Якубяца- може ди имаме работа и съ печати» грЬшка, ако
пе е< ъгьжн на етпмологпчпо сближение съ името <7к»/б-.
наговаряно ио-често IIki/h:..
Вь сжщата статия за Бабцна планина (стр. 1 I) се спомс-
пува като .пос.гЬдня часть1- на гая плапинска верига и Селечка
планина ст. в. „Бисоки- на стр. 2(>6 въ ст. „Селечка пла-
нина" голи връхъ е пареченъ .Бисона- (1506 м.), а пькъ
нодъ буква /»’ па стр. 6 1 нам в раме: „Високо (1506 мл.
Високъ Bjri.xr., издига ее по ср’Ьдата па Селечка пляппни (въ
Македония)”. Нзлиза, че въпроспиятъ врьхъ се нарича .. Бисоки-
(съ и иа края, знаки, Б. връхъ?|, и „Бисока" |може би
В. чука-1! и „ Бисоко- |„М’1;сто-, „било"?|. когато у Ккичова.
• 1рох. иа Мак. 45 стана дума ла ,върхъ Бисоки." вж. и сгр. 16
1 н»
Ст. Младеновъ
и 19">. .Iюбопитно е, че г. Чанковь на двЬ м'Ьста дава за
виеочина на върха 1506 ы, как го е у Иширкоиа вьзъ оспова
на авегрийската генералщабна карта, а не 1674, както твърди
Кжнчовъ. Г. Чанковъ не е поелкдвадъ г. проф. Пширкова и
въ ппсапею на името (Нш-оки). ими е оставить редомъ сь
Иисоки н опЬзи двф други форма по пеиигЪстни причини.
\ можете пЬкакъ да се загатпе за тФхъ. ВсЬкакъ авегрийската
карга сь мФрка 1:200.000 ни дава вь срЬдата на „Seb-rka
р!.и и в. ., Vin>k<>“ съ виеочина 1506 м., гъкмо гьй, както е
и у г. Чанкова. 11 подъ чнелото 1506 въ гая карга (л. „.79"
41 l>ib>lj-‘\ стон название .Maikovo г/издяо,“ което ще да
се свръзва и сь името _ Гй»жо“ („Visoko guiniio-)?
Въ с га i нита за р. Ребре ж/,. лЬвъ пригокъ иа Малт.кч.
HcKi.pi.. г. Чанковъ споменува и Бебрежкия притокъ „Кова
Ч‘‘нка~ (сгр. 21). Hatipa.ino Ще тьреи човЬкъ тона име подь
буква К. <(казва се, че тепъриа подъ буква fl па сгр. 212
ще иамЬримъ статийка: „Новаченка. Малькъ гЬш. притоке
па р. Бебрежъ, въ коню ее влива блину до е. Новачепе;
n.iBiip.i огь Ржапа полипа". Имен» ,Еоваченка". зиачи. може
да дъл.ки своего сжщеетвуване и иа проста нечатиа ipbuiicii.
конто обаче не бииашс да остане нспоправепа въ крин.
1‘едомь съ иравплната форма „[рнттека р. (у г. Чаи-
кова сь и рано пис па гркшка „ ,1ргнтгюг / па стр. 21
ст. „Бебровска ptKa“i, стр. 101 (сг. ,,Джулюница“) и
г. и., г. Чанковъ пн дава тъкмо каго заглавии дума непри-
ви1иат:1 форма „Дерентска" (между „Драмско поле“ и
,,Дресница“, „Дренова piKa“, стр. 109 110). Вьпро-
спага рЬка е наречена но името на с. ^рнчплпа вь Елепско, вж.
<'письк:1 па нас. мЬста и т. н. огь 1911 г. стр. 113:
Лишни.... r(p>iMnto~ Въ самага форма iim.imi
члепъ та съгласпо особеностпгЬ па мЬстпия говорь, срв.
Елеисьо. „оГмдыпй" (!), па п общоупогрЬбптелпп форма каго
iinir.iMua, калета и дорп npa.rfh)mii, за ткз» форма вж. у
мене. ПромЬнитЬ па грачат, родъ вь с шв езинп. IK'CC II
76 и НСп. LX.XI сгр. 872.
1'Ьката. чрЬзъ коиго езерого HemuKi. f „11ешик--ио.1-~) се
излива вь Орфаиския заливь, се парича па стр. 24 .. Рсвиича
ст. ,,Бешнкъ“), а па сгр. 250 имаме ст. „Рендина рЬка“.
' К ,т. и чо в а Орох. на Мак. 126 се чете сжщо 1‘рнац.нч.
Едннъ опить ла български земеписенъ рЪчникъ
14Г
Вт. с г. „Бешулакъ“ (стр. 24) се говори ля /<>г)оза
планина", въ конто Иаиумкъ е връхъ високъ 1639 si. Пмето
„Рпдыю планина- не се срЬща подъ буква Р. оказва, се че
пакъ имаме работа съ погрЬшпо писано (или печагна грЬшка).
защото па стр. 247 г. Чапковъ говори за Радива планина
чиито пай високъ връхъ е тъкмо Ксшумкъ (16391!
ИрЬдъ с г. „Вотуня“ у г. Чанкова стой ст. „Вотошевскн
мънастиръ“ (стр. 33), който „се намира при с. Богошево
Севлпевска околия". II тукъ пмето .,]!amoweeo. Ипниниевски'
и двата нл.ти е написано погрЬшпо съ о подиръ />’. Нзглеждл,
че грЬшката пе е печатана, защото и пакъ статийкага „Вото-
шевскн мънастиръ“ би стояла на стр. 20 прЬдъ „Ван-
ковски мънастиръ“ и „Ватувска ptea". ВсЬкакь до сега
името иа селото бЬ извЬстно въ форма ..Напютово" ; вж м. др
II. Бакалов ь, Матерпали за историята на нЬкоп манаетири
пъ България (СбНУ. XII 345 — 7): „Батошовскп, батопювеелй
и Списъкъ на насел. мЬста въ България отъ 1911 г., стр. 117:
..Ceuiu в<ка околия, Иатоиювска община с. Иашотово
Пеиравплио нише г. Чапковъ и .Ирашляновецк“ връхъ
въ Кгрополска плаипна (стр. 35) вм. Прмляновсц)..
Horpiiuno е да се нише ..Ириница" (стр. 36), село в в
БЪлослагипско: въ името на това голЬмо село (4633 ж. спорен,
г. Чанкова) се крие старобълг. дума кркин№. нркныв ,,каль
(Клоп, нам., Сунрасьл. еб., Остром, ев. и т. и., вж. Miklosich
Lexicon palaeoslovenico-graeco-latimini 46 „тг^лбд, lutiiin").
Нашею име напомни съ корона cu името иа градъ Пгно. и1м.
Нгйни вь Моравия, иа и множество другп имена отъ един
зпачиня ко]ц пъ кал като с. с. Кална. Калищс, Ка н<ща и под.
llorpkiiiHo ще да е ннсаието ..Ицнгуроеица-, .тЬвъ малъкъ
npinoKi. па р ЦиГиръ (стр. 17,1 Имею ще да е образувано
on, Гичн-ур Paeonia officinalis" и грЬбаше, ’зпачи, да се
нише Ионсцроиниа: срв. Иожцрище, воепень конезавод!, при
София. и1.кога било село (на:. ..Списъкъ па насел. мЬста въ
Бъ.1! ipnii" on. 1911 г. етр 80) и с. Иоисурлукь въ ( вищовска
oi.ii.iiiii, иж. глицин „Списъкъ" етр. 116.
За ..Ищ-ипа киткн" (1111 m i уапавамс (сгр. 101, че <
нръ.\1. in. ...1ик1екан.. планина- а па стр. 185 четемъ заглавия
дума „Люсканъ.“
Eiiiiii. .г1;в|. иритокт. на р. ((госта се иарича на < ip. 33
..Иронична очра" (каго заглавия дума), а на пр. 17 ы
142
Сг Младеноиi
ст. „Бързия** се бЬл1.жп, че иг. р. Бьрзня се втпча р. ../>/*/
нитка бара- и че р. Бързия се съеднпява съ р. Огоста падь
ip. К)। юница (Фердинанды. Формата Нраничка бара е диалек-
тична чапалпобългарскя. а .Г>ранишка‘‘ — книг; овна. Името
Кранитка бара* можете ц( се възпрвеме като кипжоипо и
пиана шилектиото би трфбало да се тури въ скоби. Л ко ..Ира
шпика бара-, притокъ на Бързия, е различна оть .Криничка
бара", гогава трЬба да се отбЬл'Ьжи това ясно, а пе стпга да
се ирипежда само едва засланна дума „Вранишка бара“.
IIчего па македоиската р. Трюка. парпчапа и Целика,
десен I. притокъ па Вардаръ, се шипе у г. Чанкова тг съ л
както и шипе и Кжнчовъ Орох. на Макед. 33. 39, 4(1.
К! 71. 73. 194, тс иъкъ съ е (. Треска"). както не ще ла ••
правплно: вис у г. Чайкова стр. 48 .Три-ска" вл. ст. „Б'Ьла
вода**, сгр. 50 вь ст. „ВФлешинца**, стр. 61 въ ст. „Велика*1
и г. и и ст. „Треска** стр. 300.
На ст. 51 се ппше .в. Нп>женъ- (сь н>) вь ст. „Б^ли
Вить**, а на стр. (Ю имаме заглавия дума „Веженъ** ici. е)
лвойиостьта сжщо се иовтаря и на други м'Ьст.1.
За .К/ь./ика иенската планина* се говори па сгр. 51
и г „В"Ьлн каменъ**), а па сгр. 54 вече гжщата планина и
гжщпя връ.хь сж паречени „БФлокаменъ** и ., Ки-мки минека
планина~, безъ да се казна, д4л се памира тая планина и безь
in се загатва за отиошспието па тйзи имена: много пи-лобрЬ
би било да се дад4пн ni.Koe посочване за м1;стона\ождснието
на планинага и върха вмЬсго да ее губить два реда за поп-
горение па казано го вече Сг. „В'Ьлокаменъ** трТЛнпе i.i
сьдьржа само _вж. ВЪли каменъ**.
Па сгр. 53 вь ст. „ВЪлово бърдо“ се споменува пнзи-
нага па р. /'апныцанни-а [к. м.], па сгр. 158 сжщата р-Ька
е наречена ..Разми.шсница" |тьй' к. м.| въ ст. „Конявскя
планина**, а на стр. 237 вь сг. „Погледъ** пъкъ .Разми,-
-илница Вь сжщппсть рЬката ее казва .. Разметаниии,-
както е отбЪ.гЬже1го туй още у Иречека Пжтув. по Бин. (ИЗ.
ikni < приведено пзъ Кедрина и гр. . . . . тт,- 'Рхргтач^а;".
Bi оппсанието па р. Вардаръ г Чапкоиь спомепува
..проломи, .{идсн-". Думала е за прохода Шеден-, или ,1рр<ент-
сномепуванъ и описань накжсо у г. Чанкова на сгр 1D0 и
121 (сг. „Дервенть** и „Жйденъ**); вж. и i Кжнчова
Орох. па Македопия 33. па и па австрийската карта сь
Единъ опитъ за български м>мсписенъ рЪчникъ j j;»
мкрка 1:200.000 ../,eel<n" па л. „39" 42° Skoplje" Все вь
сащото описание става дума и за го.тЬмил десепъ приток!,
на Вардаръ .. Черна"; пмето е написано у г. Чанкова тука
въ кнп;ковио-бълга]м’ка форма, а подъ буква Ч това име вь
ran форма не се нампра: на стр. 314 г. Чанковъ оипсвп
сжщага рЬка подъ наслоив „Църиа", като пе смЬта за нужно
да каже, че Ц;.рна е провинциалпата форма на името, което
ио кпижовпо-бьлгарски звучи Черна. К можеше подъ Ч да се
вмькне име Черна съ кжсо иосочване „вж. Църна“.
СрЬдата па Тегоиската ирФдплапипа иа Шарь е описана
ш. ст. „Враца“ (стр. 70), а па стр. <>9 въ ст. „Врайчншка
рйка" ее чете „ВратшГ
Въ ст. „Врана“ се сиомеиуватъ .. керченскиш>ь тнччинк"
въ ПрЬсланско (стр. 69), и па стр. 101» намираме вече
„Дервентъ балканъ. 'Гьй се казва още ПрЬславската или
шпа~; за Дгрвеиш;. бллкань «ж. и ст. 139 bi. ст. „Калайджн
дере“. Въ сллцото описание па р. Врана се споменува и
притокь _ Чгренче дере", а на стр. 319 се чете само „Черенче".
Вь описанного на р. Гашница въ Верковско се < поме
нува и пригокъ „Гувнуиг," (стр. 75). а па стр. 91 тоя при
гокъ е опие.нп. подъ заглавии име „Гуванушъ". II р. „Гага-
ница“ оп. стр. 75 ее парпча гукъ „/> ГтаницшГ.
• >и „В./анинека piuiuwa" се говори пжтемъ вь сг. „Гер-
гинско езеро" (стр. 78), а па стр. 1>б газн р-Ьчпца е опи-
сана подь заглавие „Влаинска рЬка“, па и вь ст. „Елтепско
езеро" (стр. 118) четемъ пакъ за „Влаинската рйкнчка".
Споре(1. сгр. 78 ..Гитами, " е връхь иъ ..Пирамун,-
ii.iiiHUHU. а споредъ стр. 225 Парамую" е „лично. виеочина ч,
.Iiih'huiui планина'. Поженю и въ гоя случай да има ио-го.гкма
поел Ьдова гелпость.
Най-шиокия връхь па Гречппскпга плаппнп вь Добру цка
< паречеиъ на сгр. 78 ..Цуцуят- мире ict. „Гнцналту
(Цуцуягь маре)“. а нъ lartanite на стр. 315 четемъ „Цуц-
натъ Маре, пай-високi. връхь но члининапк! Гречи |к. м.|
ini. (обруджау.
Езеро „Гч.рлица" на и.иокь огъ ( п.шстри 1стр. 92) <<
нирпча .езера Г.р./ищн" пъ ст. „Гйона гьолъ" (сгр 79).
Заглаинага ли форма с правилпа, или ipyraTa. читательть
пЬма да зиле. Можс-бн и въ гои случай имаме работа ci.
печагиа iptiiica. ('помспуваМ1. говн, .-.а да се увЬрп г. Чап-
144
Ст. Младеновъ
kobi. за лишен ь пкть. че не биваше та пуска квпгата си
б.-зъ поправка на ио-важппгЬ печатни грЬшки!
Па егр. 79 г. Чанковъ съвсЬмъ неправилно пшпе
„в. A a luduKi,- (ст. Годлевска ptaa"), а иа стр. 2 нн
дава заглавия дула: „Ай Гедикъ (2633 м.)“, връхъ въ Гила.
Плети ще трЬба да гласи собствепо Ан-гедмк, вж. ио-долу.
Въ ст. „Голн бр^гъ" (стр. SO) се говори н за
р. РуНирка“, bi. която се влива извираптата отъ южнптй
склопове на Витоша р. Голи бр'Ьгъ, а на стр. 255 сживала
гая .Рударка" е описана подъ име -Рударска [нька-, а пр'Ьдъ
пейното описание стой ст. „Рударка", .малъкъ л'Ьвъ при-
нял. на р. Бебрежъ"'
За .ПТииченгки /!алкан.“ се говори въ ст. „Гольма
Варвица" (стр. 82), а поел! сжщиятъ този .Балканъ" е
описанъ само подъ име „Шииченска планина" (стр. 328).
безъ дори да се загатва и за другото име. Явно е, че г. Чаи-
ковъ j потрЬбя, сЬкашъ, безразлично едва вместо друга думнтЬ
,балканъ" и .планина*, както правн обикновепо и народьтъ.
Ала вь иаучпи трудове. особепо по география, пе би грЬбало
та сн служимо съ чуждици и провипциялизмн. конто могатъ-
да токарить недоразумение. Че не е съвсЬмъ безразлично
ла.мбииването па думата .балканъ" съ .планина" и обратно,
иоказва м. др. и самата книга на г. Чапковъ, въ която пами-
раме па стр. 259 най-напрТ.дъ ст. „Сакаръ балканъ",
„дЬлъ вь И:точна Стара-илапина", а сети): ст. „Сакаръ
планина", .гнайсовь маеивъ въ жгьла. д-Ьто се събирать
Тунджа и Марица". Г. Чанковъ тр-Ьбаше въ краенъ случай
да спомепе и името „Шинченеки Балкан^ нодь буква ///.
редомъ со .,Шииченска планина". При гова би тркбало да
да пише съ главна буква името .Балканъ". когато го употр'Ьбя
като собствепо вм. „Стара-планина". Па стр. 259 iploanie.
зпачи. да се напише -Сакаръ Балканъ-, Па н вместо или
редомъ сь .Jlpiu лавека планина1' кашлять авторь можеше ia
каже -Прп-с.гавски Балканъ- който сио|>едъ стр. 243 о тъкмо
нродьлжепие па -Сакаръ Балканъ-.
Г. Чапковъ редовно нише ,,р. Дмолъ- (стр. М. 85). а
|рЬба да пише Дпволъ; за етимологпята и писаного па това
име срв. у мспе, Имената па още десеть български рЬкп.
Спис. на Бьлг. Хкадем. па иатк. XVI 83 гл.: и I. Чанк<>В|
нише -Дмюл,- на сгр. 125.
Единъ опитъ за български земспнееиъ рЪчннкъ
14.“>
За потокь .Праино" се говори въ ст. „Гръчка рйка"
(стр. 91), а па стр. 164 сжщплтъ притокъ иа р. Гръчка е
наимепунанъ „Краппа."
На стр. 9 — 10 е описано доста хубав। „Арджанско
блато", а на сгр. 92 (ст. „Гьолая") то е наречено вече
.Лрджиш-ко езеро". безъ да се уговори това колеблпво кле-
ну йаие.
Въ описаннето на „Гюль-тепе" (сгр. 93) се казва, че
гона е връхъ. „до който сж пзворпт'Ь на , (оспагската рЬка.
притокъ па р. МЪста1’ |съ -Ь!|, а на стр. 107 сж описями
„Дрс/кинска Пигтрица." и ..Доспать дере". иначе Рата"
Миозина ще се досЬтлтъ. че .Доснатскп рлка" п .Доспать
дере" сж имена па една и ежща рЬка. едпото българско, дру-
гого гурско, ала все не ще бжд-Ьше нзлишно да се уговори
и това различие въ именувапего, ако пай-сети! е певъ-зможио
да << пзб^гие тази двойствепость.
За „в. Памртнн" и .потом Ноиовгка" се говори на
< гр. 9 1 (ст. „Даскаръ"), а на стр. 238 четемъ вече за
„в. Напреть" и .рп,ка Поповка" (ст. „Поповка"). На пър-
вото мЬсто (стр. 94) се споменува п .потом Рплевска". а
па второго (стр. 238) ..потом Рамяка." па и на стр. 250
чегемъ .Ремсена". дЬто намираме и .в Напреть" и ..потом
Поповка". Пай-сетиЬ въ ст. „Слива" (Стр. 270) четемъ
-в. Напортил" и .иотоиитп, Поповка. Ралевка и Дьскаръ" '
Читптельтъ пека си избирав
.. НаГшдаткото Счато" се споменува въ с г. „Денисъ
тепе (266 м.)“ (стр. 99). а подь буква И четече статийка
„Вабадашко еверо“ (стр. 12).
Па стр. 102 четече ст. „Джумайска Вис.трица", а
па сгр. 25 2(> между деветьгЬ статин „Бнстрнца" имаме
и „Бнстрнца (Дупнншка)" и „Вистрнца ((?амоковска)“ Пено-
। .тЬдователпОстьта па ангора с липа. ТрЬбаше к Джумайскпти
бнстрнца да се на|>еди между остапалитЬ или ионе само да
се спочЬисше съ посочиапе, ваг. „Джумайска Бнстрнца".
А „Бнстрнца (Дупнншка) и „Вистрнца (Самоковска)" бп\а
могли (а турни, и подт. буква Д и С („Дупнншка Бис-
трпца", „Самоковска Бнстрнца" пакт, съ кжсо ноепчвапс
„| ,к. Бнстрнца (Дупнншка)" и „ни:. Бнстрнца (Само-
ковска)".
I h.ji । I.. 1 о . ня Kimifl XX ...
I IG
Ci Мшсновъ
Единъ ридъ на Рила, койго с omicniii. подь име „МалитТ
бр1гове“ icrp. 192). <е нарича па стр. 102 ..Ма.тти
'«•к» 'ст. „Джумайска Вистрица"). Впрочемь .Л‘ювг~
може да ее см1га за печаНы грЬшка вм. „Прилове": австрий
скати карта съ мТрка 1 200.000 има l/ii/7 lira/nri- па .
.11 /?" IlJttmaja-
Ддаурково-берс. описано па стр. 102. срв. и ст. „Хасанъ-
доре“, стр. 309, се нарича „Джурово чере~ (безъ к, проку
спито може бп при печатаного пли коректурата) въ ст. „Лака-
вида", сгр. 175.
<а . n.ifaHi'HtiJ Лунень (Плточни l‘w>onu)~ с< споменува
пжтемь вь статията за р. Дпбричъ, десень притокъ на Марица
|<тр. ЮЗ), а inoprlt. стр. 109 „Купенъ" е ,.ep;.jv. в
Пзтччни 1’<х1чнп~.
Г.ь с г. „Доброгледъ" (стр. 103.) се казва. че врьм
Доброгледъ <е Памира _?а/«к/но от. Ганикия прочим;.'. а па
стр. 7b in. описанието па с. I ппци се казва. че селото е
разположепо ..в- прогона < < жидото иче~ Ако .. i/aijo.w. пе
е печагпа гр(.шка вм1<го .. пргиод;.- . трЬба да се забГ.тЬжп.
че Дипп! .про./омл' и ..прогон;- пе еж едповппчии. га ие
могатъ спободно да се зпм1иивагь едва сь друга.
Г Парана р ki i <>ере" лбвъ пригоне на р. П.шйиа, при
гокь на р!ка Рила, приток!. па Струма, се споменува in.
<1 „Доброполска" (стр. 104) и се опасна на стр. 114
iioKi. подъ име „Караварско дере". А вь шпн-аинего па
р. .И.типа- (стр 133) сжщиить притокъ се нарича Про
аир ко <h)K (безъ а с.тЬуь иачалиото / ) тая форма щ< да
е п праиилиага: срв. Гок'Ларпнк-- - I WlapCKti буйки- t
|. Чапковъ. cip. 79, _/>'кн<>./0/»<ко dope . стр. 2 1 п под.
II вг озиачеипето на чънаСгирптЬ г. Чанковъ пе е поел!-
(они гслеп >. 'Гой обпкновепо гура прЬдъ името на вейки мьпа
стиръ и нрплагагелио огь името на селого ii.ni града, вь
чието ампнце мьнастирьть се памира ( .!'абрпвгки \i.nn-
<пту..- ..rli>iiM>niKU М"на<1нир." _,Цхча.и'Ш‘кн .w,naiinup~
/1 у.иаи'ки Ч..ЦЩ тиу-~ пт. и. и i. и). 'Гака ohmic очаквали
да < lOBiipii за „ (.рйповецкп мън»< гирь св. Тронца“; вь ни
ri.Ki. па iiaie.i. м'Ьста въ Вьлгарпя' огь (91 1 I. сгр. 27 чстемь.
че ..вь Землището па с. 1,р1.повеЦ'ь |.1омскл околия] се памира
Mi.iuicrupi. ./'в. Троица-. II г. Чапковъ пе (ирича. че вь
-.емлитего па това село се памира мьпаетирь (в. Гроиц.1 .
Едннъ овить за български земеписенъ ]гЬчникъ
147
по иарича мьнаегпра „Добриио.нки". като нише: „Добрн-
долски мъпастиръ — Св. Троица. Намира ее при с. ДрЬио-
вецъ, Поиска околия-. Азь зная, че мъиастнрътъ на нети па с,
иарича .. Добридолски", иа зная, че вь Поиска околия, недалечт.
оть този мьпастпръ и оть с. Др+иовецъ, се намнра и с. Добридолъ,
коего заодно съ с. Толовица и Нрловица образува Добридолскн
>бщипа: иж. ..Списъкъ па нас. мкста въ България" огъ 19II
стр. 27. Посочкамь гая пепоелЬдователппст!. на г. Чапкова
за да йога да притуря. че припципътъ на г. Чанкова да
иарича яънае.тиритЬ ио селшцата, до конто се памират ь, н<
е п]юкарапъ и отъ самия г. Чанковъ. Тъй и на сгр. 243 у
него со говори за „Пр^ображенскн мънастиръ — Св.
Преображение.* а не за _ Г;р1Юв<ки м-.личчиир'" Ilpih'npd-
>И < Hife
На сгр. 12 3 г. Чапковъ пн Дава стагпя „Баба-
дашко плато", а сети! говори за .. Ипбачащпнши нлонина-
к-т. „Добруджа", стр. 104). А можеше па ньрвото мксто
да тури въ с.кобп „пли планина," н па второто, пакь нъ скоби,
.пли илапг. Така имаме on. едка страна .. ///.плткояы n.ia-
нннп (<т. Добруджа", стр. 1<Ui и ..тц >чанп;опи> чкзои-
•ттч" он, друза страна (ст. „Тулча“, стр. 31>2). Иаиетина
рЪзка тряпица пеану п-шкетпп иоппгия и ту ми пе може да
се провара, но все пакъ можеше та ими или пос.ткдовател-
iiocri. in. Miorphoara па етпо означение, или иъкт. огбклЪ-
лвале и иа дрпото означение.
На cip. 106 7 г. Чянковч. пи тана cianui „Долно
Комаревско поле" (сь о сл-Ьдъ начал по го /,’ вм. а) п въ
пен иарича това ноле ипкъ ..(о-^но-Иомаревеко пиле когато
би rplaia.io да го иарича ..[о нюкимг/юко-. нопеже селото.
коего <( намнра ы. пего, ее зши Ip.iHO-hii.wipHU. вж тука
сгр. liil. Пазвашито .. Иомиреш ко-. . (".шокамарет ко- он било
оправдано, ако селото ее паричашс „Долин К'пмярсици.
ери. linuii.ieoi KH" огь < Цнип.н-лци-. (niiipeoi ки~ оть
с. .< пни/и ни- и нот.
„Долъ Комарджаръ" е OHIIIIIHI. Ila < гр. 1и7 каго
k.v.i к погокь. който ..извира огъ височиниrf. ю. пападио on
гр. Ilil.r.eiu. и се г.гич.1 каго iipiiioiri. па р. Чернилка," юеенъ
npiiToKi. иа Вить. \ вь сг. „Черннлка" (стр. .’>22) се говори
. In i: Howi}idnf>. (безъ т I.
1о>
। Ik Ст Младснонъ
1’. „Досдатска Вистрица" (сгр. 107) можете да се
гномоне ц подь име „Вистрица (Досдатска)" сь „вж. Дос-
патска Бнстрнца".
11а сгр. 108 г. Чапковъ ни обажда, че ,отъ втичането
па Помппца, (рагопшцпца до втичането си вь Струма шип
името Пере/ю.ика" (к. м.). ВсЬкп запознагъ со лемеписа па
Июсгепдплского „Кратце* ще се досктп, че авторътъ е некаль
да каже Нсриволжа р>ька. име образувано оть името па
<:. Периволь. Чудно е иаистпна това, че г. Чапковъ тукъ
пите ..11'’}Х‘оа.ккп- (сь 2 гр-Ьшки), на стр. 226 въ заглавного
па сгагпйката — „Переволока" (съ една само rptinni) п
пакъ па сжщата 226 страница вь края на статийката
облюбената форма _ 11ерев<мгка~ (съ 2 грЬшки). Непонятно
е сжщо, лащо г. Чанковъ и тука не се е възиолзува.гь отъ
Н|№чековит1> Пжтуванил но България, въ конто (стр. 588 на
бълг. пркводъ) о отбЬ |Фжеио. че „гжета Г|>адцна овощпп дър-
вета еъпършепо закрива червеиптЬ стрЬхп па селскптЬ кжщии
|въ с. 111 рпво.гь | п че „самото име на селото [Периполъ] е
отъ гръцки произходъ и съвършено съотвктствува па него
вето мФстоиоложевие: градина".
Вт. сгатията ла р. .Дерентгна" (тъй! стр. НО) г. Чап
ковъ споменува и ..Хаинто/аками седмпинп*. оть конто
рЬката води началото си. За тан седловина подь буква \
какго се каза. пе се говори, а се описва па стр. 308 само
Хаипбпазки нрохоч?.-. конго с ьс шнява с. Кишфарево съ
с. Хаппбоазъ. Читательтъ ще грЬба саль да се доейпщ. че
„Хаинкъойеката rrd.innuwr ще да има пкщо общо сь _Лаии-
болзкин нрахоЛъ" ала не ще бжде еъвсЬмь увфреш въ тонн,
особепо ако знае, че гур. „боаз;.- (Ixr(nz) зпачи ,.гърло“.
.проходъ" н не е етнозначпо ст. бълг. ..еегиовина“. Па има
и друга „дреболпя": г. Чапковъ говори (вь 1918 година!)
за Хаинбоазъ‘‘ а въ „Cniici-ка па населепитЬ м!;ста въ
Бтлгария, пздадепъ <иъ Мипш герствого па ВжтрЬшппгЬ работ
и народного зд!»аве“ прЬлъ 1911 вцппа село съ такова им<
вь Бъ.пария nt.ua! Па и село „Хаинкый". по пмето па
коего г. Чанковь пазовава сиомепагага „седловппа". въ сжщпя
„Сппськъ- пЬма! Ако г. Чанковь бп пи заб1.л1>;кпль, че у
Пречека Пжтувапии по Вьлгария 202 па двй Mlicra cw
говори ла с. Хаипкьой и за Хаппкьопскага седловина, прйзь
конто pycnrl. мипалп пенадЬйпо Палкапа upk.ii. .тктото на
Езинъ опить за български земеписенъ рЪчиикъ
14 9
1Н77 година, га очудили турцитЬ и ц-Ьла Европа, го гуй
иъзражеиие пе бп било съвсЬмъ умЬстно, защото Пречекъ е
пжгувалъ по България и писалъ статнитЬ, конто съставляватт.
книгата му, по врЬме, когато името „Хаинкъои“ наистипа е
сжщнстпувало. Историята съ четпритЬ имена (с, «Хнинбщи*"
с. „Хаинквой". „Хаинкьонска седловина’ и „Хаинбоазкн нро-
iod;C) ще да е слЬдпята: На южния край на Хаипскпя проходъ?
прохода между южна Българпя п с. Килифарево въ Търповско,
<е памира споредъ -Сппсъкъ на насел. мЬста въ България*
отъ 1911 г стр. 92 въ Ново-Загорска околия с. Хаинито
или li'ijiiii'iuu. прЬкръстепо сега на Гурково ио името па
чутовппи гепералъ Гурко за неговигЬ поднизи въ руско-гур
г-кага война. А туй село Хаинито. как го го знаятъ бьлга-
рптЬ оть двЬтЬ страни па Балкана, е било иарпчапо но
ту|>ски правплпо „Хаии-кюй" (тур. кьоя гсело“) 11 tobi
пме (.,<е.ю Хаинкьой“) вънрЬки повторенного, което съдържя
। срв. за гоя видъ имена у мепе, И мена га иа още десеть бы-
гарскп рЬки СпБА XVI 103), е било нрпзиато за офпцпялпо
прЬзъ осемдесетитЬ годипи, га Пречекъ тогава пе е могъль
да сп служи съ друг'о пме. Г. Чапковъ. като шине слЬдъ
повече отъ 30 години. трЬбашс да вида, дали това яме и сега
о общоупотрЬбптелпо. Зпачи. г. Чапковъ тр'Ьбаше да говори
.’.а . Ханнетта 1ед.ювина~ и вь скоби да придури в старого
пме— .. Хаинккобската седловина". Тукъ грЬшката не е внро-
чемъ толкова голЬма. колкого при пмего па „село Хаинбоазь“
и особопо иа .. Ханнболзкил проз од;.-. „Село Хаинбоазъ“
спо]гедъ офпцпалппп ..Списъкь па насел. мЬста въ България"
огъ ЮН г. пе сйщесгвува! Ио името па село Хааниню
пли по гурскгг Хл1шк-(кмн) проходътъ. който започва отъ това
село п води до Кплпфарево въ Търповско, ее паричалъ по
гурсьп Хачн;.-боаз;- ..Хаппски проходъ. Хапнсьп дефиле
Хчцнбот;.. зпачи. е име не па седого, а па сам и я
проходъ. Оть пмего па прохода Хлинбча и, не мо;к< вече
1а го обралупа папмеповаппе .. Ханнбпизки lymnuti- коего
пи бълг.чрекп ще репс „ Хаит1]>о.гадгки чрогод,.- У Ирг чека
всЬкакг. не се памира пмего па „село Хииноопз:". а само
„селе Хаинкыш- ВмЬсто (а говори за „ Хаинбоазки npoinO..'
и за „I. Хаинбоа.! г. Чапковъ трЬбашс да говори или само
за ..X'luHtKii iipo.miK- и за „с. Хаинито" („Хаинкыт. Гурково" ),
п иг п.чй-сетпЬ да иовтор-Ьше гурекого ямс „ \anHKhouci;u up •-
150
Ст. М.1.1 itnnm
rot)-- сл’Ьдъ .. Хаинкм/it ка eerf.tneiiна,-. am nee искать да вьвед
нового име ../урковеки upoyo'W" Все за Хаинбоазки проход'-
говори г. Чапковъ и на сгр. 11И въ ст. „Еленска ил
Твърдишка планина**.
Важная гъ л’Ьвъ приток г. пл Струма р. Длссрчанъ
бппсапа подъ гопа име па стр. 101, а на стр. 112 въ ст. з,
(мгпишкото поле тя се имеиува вече . Длгер.исн»". какт
впрочсмь се пише името и и въ ПрсчековитЬ Имгувапия in
България till, 615. на и на австрийский карги
ыЬрка, 1:20О.00о: .. 1>Ьтпнн~ на л. .41" /2" DzuHHija-.
Споредъ сгр. 114 -^ечткмденгки upoxot) ~ почва on
г. -Зелени-градъ и стига до Клагоминци. близу од Морина-
is. и.), а споредъ стр. 67 „Власотиици** е .малькь градгць
р.г пго.гожеи г. па рЬка Влаипя (гъй! вм. Н.ииини) при изюд;
н изг. Власиггскою дефиле, индустрия лень цеигьръ'. К г
броятъ на жителнтЬ, посочепъ па сгр. 67 (5000). показва. чг
г. Чапковъ безь всЬко основание образца Власотппци па село
.тВдъ каго еамь го е пригласил г. за .малъкъ грар'цг.".
Вь сг. „Дюлгерска" се бЬ.гЬжгг. че гая /». Дю.иер.гш
ьбнра вод oil. си огь гожпгп I. склонено на .. [нр- н< киши
-<и> очини-. а иа сгр. 1 имаме сг. „Авренско плато**.
BmI.cio Куванл-к-,- какго стоп у г. Чанкова на
сгр. 117 rptoanie да се iniiiinue с. б'пванл-кс.: ничто нропз-
iii.ni отъ гур. кован „пче г.т" и грЬба да се пинге с г. >.
вж. въ ..('гшсъкъ на насел. мЬста въ Бьлг-. огъ 1911 г. стр. I1'.
21. 7b, 91. 101 петь села еь имена все Пччанльк а ги
.Куиаилък!.-. Дггялекгичггиятг. изговорг. съ у/ не дана осно-
вание да пишем г. у. какго ггаггр. но пзговорт. тцнин- пе
бнва га ггпгпчмъ ..стугганъ вм г'шогшн». ИвмТато . Кочачс
виц-- (съ и иодггръ второю в) вь ст. Еркекъ дере'
(стр. 119) грЬба да га се шипе 1йитчев<цъ.
>а (TpiHCMi /ihmi) се казва (стр 126) че <ч
влива вт. Нггшава кати ггеггггг. лквъ притокъ подг, име ..^ укчнп
Въ сгкгцпосп. има сею < /укоио и еггоредъ пего pl.Kar.r <<
ггарпча ('цкчвека pnKU вж. II р< чек г. Пжтутз. но 1>г и. 4и:>
Вм. „Загаженски пещери** (сгр. 123) iptor-a да с<
нише .fair,женски нещери. понеже седого, ггргг коего се иамгг-
ратъ, се иарича Заа-на-не. вж. Снггсъкъ па ггасел. мЬсга въ
България 1911 сгр. 79 Вь сандого описание па ..ггажг пеки г I.
|ещерп‘‘ Г. Чанковъ споменува ГГ .<1/г<1-10.1Н/I t 7,-
Ешнь опитъ <a български гемсиисснъ рТ.чникъ
151
। ipboBaine да се чете ..р (‘как.1я-. за която споменува
г. Ж Радев ь й’арстовн форме въ зап. Стара планина (Го-
дишппкъ на Соф. Универ. \ — XI ист.-фил. фак.) стр. 57 п 121.
Пе е гол'Ьмъ педосгатъкъ, по все е непос.тЬдовате.шосп.
и гона, че г. Чанковъ говори за -Туински потока. прптокъ
на „Заешка рйка" (сгр. 123), а на сгр. 301 саоцппть при-
гокт. па Заешка рЬка е описапъ подъ заглавие „Туниска
рйка“. Кжнчовъ Орох. на Макед. 36 говорп само за
Гуннски потокъ".
Проходътъ съ конски имь отъ Гетевепъ за г. Рахмап-
iapc п Карлово се иарнча .Ркбарншки" па сгр. 12S (сг.
„Златишка плп Тетевенска планина"), а на стр. 251 гоп
описан к подъ име „Рибарски проходъ".
Па <гр. Ill имаме статии „Д-Ьвчинъ виръ“, „малко
езерце въ Плачковпци плапшиг. а па сгр. 130 вь сг. „Зър
иовщица" топа малки езерце" се парцча .. //мичмч?. нн/г-
какго и у Кжпчопа Орох. па Мак. 10s.
Въ сг. „Етрополска. планина" (сгр. 121 > ее споме
нува . Арабакопаишпя проходъ съ връхъ Я.цъзь табпп
1660 м.)-. а на гтр. 132 вече се описва слицпя ..връхъ пи
• е(ювнпата Араба копаю. ноль заглавие „Илдъзъ табия
.16611 истраг.. А п crania „Араба Конакъ плп Араба-
конашки проходъ", както ее каза, п’кма.
I 1’и.кг се сппмепхва вь описапш ги па р. „Илийна"
и гр 1:12). а по-патагъю. (стр. 253) свщ.тта р Рп.ы н
описва подь заглавие „Рилска рйка", безъ дорп да с-
агатин, че се упщркбя п название р. „Рнла“ им. „Рплска-
.. .1/«.ог«я miuioKi- ll.HtiiHCKn- ст. „Дерентска" !'|.
ip. 110) се nipii'ia на <тр. I3:i I. име „ИлнЙНСКа
р-йка", макарь и да <т- казн пзричпо че говн < „малки
иокгп. вгича с< като лЬвъ прптокъ bi. р .Iphmi ы“ п
вече |||К1ВП.111о паипсаио „ДрГнгска" ci. л!|.
11 нт. . г. „Илийнска църква" (стр. 133, се пиппии
> 1)ъч1Чин 'Шрииреки притокъ Черна-, описан), па « гр. ‘.I I
нодъ ировппцпалпото име „Църна", паю. безь ;ar.("ii:e ч,
1 иижоипаг.! форма па Kina пме е ..Черна -: срв. п но-niph.< 11 I 13
3.1 исчпгпа ipl.iiiKa rplaina да счкгаме (учяга u.i.iaiiiin
(вм. „поли") вь елкдппн пика i: „Каваклии i6359 а;.). I ра «ць
К.131.Л1. Агачска околия, при claiepiinrf; u.uihi'uii (;. м на
<'акарь H.i.iiinua. меа:т\ ииеокп хълмове'-.
1 52
Ст. Младеновъ
Като говори за Навари" (стр. 137) г. Чапковъ нише.
11,1 1S77 г. Балчнкъ бил, съвършепо оплЬиснъ и изгорепъ
оть ч< рке.штЬ. Сега с вьзооновепь“, ала нм. „Балчнкъ11 rpboui
га i чете Бавария; срв. п Пречекъ Пжтув. по Бълг. 839.
Едииъ притокъ па р. Гополница е описапъ (стр. 139>
и >дь заглавие „Кави бара" (им. -К'>зя бараи?>
Въ сг. „Кадастра" (стр. 140) се споменува -.Грг'мнпт
pwni- а подъ буква I сжщата рЬка с описана ноль име
,Гречи", стр. 90.
Па сгр. 1 11 четемъ за „прыг, 11ерсенка~ (ст. „Кара
балканъ"), а па стр. 227 — „Персенкъ тепе (2074)“.
За .Ka.pt кап дсреси" узпаваме на стр. 146, че „гьй
i-е казна още р. Чимоска", и па сгр. 321 с описана гаи рЬка
подъ пме „Чимовска".
Въ ст. „Карнобатска планина" (стр. 149) се споме-
пува Чя.нышвскиямь |тъй!] (Кпр/аюатаки) проход: — ил.
тека~ а па стр. 3(6 е описана само „Чалжканакска
седловина. Скоочпа ПрЬелавскага плаиииа съ Коджа бал-
капъ . 3.1 ЧапАкаяишкия tiporofa пи гумпца!
Споредь сгр. 150 „Касената" е -Връхъ иь Врачапека
планина". Въ сжщпость името тоя иа връхь пли мЬсгиосгь rph-
бшпе да гласи Кжшна(та)~ образувапо е отъ приляг, кдиъ
и ир1(сгавя хубавъ прим'Ьрь за това, какъ парицатедпо пме
/,.кжи'но“) се обрыца в в собствен!); срв. правптно „Кл.си-
нит>ъ (Кагинитп,)- у г. ili. Радевь Карсговп форми въ
•чш. Стара плаиииа 64: „Понеже иапрЬчппкъгъ иа тази часть
отъ илаиппатя [Врачапската] о твърдЬ кжсь, то та се нарича
съ името КжсинитЬ (Ка<ипитЬ)“ . . .
Па стр. 113 е описана р. „Канарка", а па стр. 151
ш. ст. „Кяяджикъ" тая сжщлта рЬка нарича Кона/икч-
.. Уганарски ручей- се споменупа в г, с г. „Килифарска
Р’Ька" (сгр. 152) а па стр. Зш г. Чайкой онпсва неч<
..Усанарска р’Ька".
За малкото потопе .. Ьирез-бунар.. дг}й-- (сгр. 152) г. Ча псов ь
пн обажда че заодно съ груги поточета оора.-лва потпкъ, конго
се влива въ р. Врана, главеиь л’Ьпт. ирпгокъ па Каччиа, (о
с. .. Карпк-шли". Само нъ името па това село има двЪ. милки
па гледт, но сжщестпеии iphniKii Седого се нарича Карп
uaw.t.K. както е написано пмего му и вь Спиеькь па пасе
тени'); ч’Гста иъ Болгария- оть 1911 I.. сгр. 123 iBIvmi-hckii
F (ииъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
15.5
окржгъ. Иски- джумапска околия). Иа турскп каш яначп „вЬжда".
а к;.,« „зима-; кара-киш е _черновЬждъ“, а „кара-кыи-. ако
сжществува, би значило „черна зима, черно зимовище0. 1>ъ
(жщпоеть селото се нарича Кара-кашлх „ЧериовЬждово0.1)
Па стр. 105 е описана планина „Догаиица", а на
сгр. 15б се говори за ^Домноатка планина". безъ да се
зшатва за огношенпето па тЬзи имена на едва и сжща пла
пина, парпчаиа и ..Дршновека поляна", вж. Г>. Кжичовъ
Орох. па Мак. 91.
..Планина Коемктииа- се споменува пжтемъ на сгр 165
(ст. „Кременска ptaa"), а споредъ стр. 160 има само
„Косиатица 682 м.). 1{р;.х;, а:, ('тр/ница планина- (к. м.)!
1Цомъ веднажъ се прогласява Кт машина за .чръхк въ
Сгреппца планина у ггЪмаше нужда пъкъ cenri; да се ото).
тЬзва каю огдклпа ..планина-.'
Па стр. 73 четемъ ст. .. Пи.терник«~ (съ it). а па стр. 167
кт. „Крупецки ридъ") се пише вече . Пещерник;.-.
Рплската Крива рнка се плену ва гьй въ ст. „Кьор i-
вица" (стр. 172), а е описана подь име „Крива" па стр. 165.
На стр. 157 е описана р. „Команска" въ Троннско,
а вь с г. „Лапушница" (стр. 176) с&|цага рЬка е наречена
. Камашкц-' Вь ni.pnaia статия четемъ .и р. .Лоиуишиии"
<сь правилио о по ди pi, Л) a ceTirfi пъ заглавие памираме.
какго се иосочп, „Лапушница" (съ а под ирг, Л.’)
За р. .('шаксвеки" (Голима рика) сс говори въ ст. „Ломъ"
сгр 180), а на сгр. 281 сжщата р!ка е описана подл,
заглавие: „Стайковска плп Гол’Ьма р-Ька". Пяродътъ пивовари
името па селото, но което < наречена рЬката, Стаковии". а
въ офпцпялппя -Списъкъ па насел. мЬсга въ Бълг.“ огъ 1911 г.,
стр. 2 1 се нише <'ншкепМ1-. Папсгипа .('такоиии" е
по м-Ьсгень плговоръ вместо . < ’пи > а копци" (с.рв. „Парика"
вм .Маринка- ..маки" вм. ..майка- е подл, ала все паю.
ian двопствсносгь у г. Чанкова не може да се одобри.
Вь сг. „Куцева" (сгр. 171) се cnouenyiui .нчпита
Угитгпекя |ci. т с.Пць и/, а па сгр. 306 елоцпли нотою,
е описань подь име .. Упаи-вака ри.ка- |съ ч сл1.д| и]
погокт.гъ пью. .. тую. е ннречепт. .. Kpureo." Вь потока
’j тур. к ъ ш 1 , пшчи ,кя дрмл* (вж. I). К ictinnnaire
lurc-i’mnrsis, < 'onsunlinoplo I'.UI. p. ‘.НИ)). ..Кпра-Киилл11 ьи значил^ -'n'pni
15*
Ст. «Мллдснонь
.Куцева" се влива споредъ сгр. 171 ..wi.rno потопе Криво-
ютинч- а па стр. 166 сжпдото поточе е паименувано вт
<: главне .. Кривойотчнч-.
..Ир<опдипскч и.ганини- се споменува въ ст. „Кушъ
тспе“ (сгр. 171), а па сгр. 24<» и 2 11 се говори ла -Про-
ып)Ч1Чкото u.iiimo-: вь заглавпето на сгр. 240 cion сь ipvfia
ючагна грешка: „Провадийско блато“, а се описва
Па сгр. 175 се споменува _Т/«беи«ъ*» рими~ (ег. „Лака-
вица,“ сгр. 175). а па стр. 187 газа рЬка е описана пол
наслоит ..Мттм/кп р/ько,-
in Исчаткч [.'/ &цш~ чегемъ само ведннжь па
ip. !*<<>. че р. Почв я ирпбпра въ долпото сп течение.
Па сгр. 1ь0 (сг. ,,Лонгосъ“) г. Чапковъ говори за
Xu.utwtow ыш пп.ч/т inpoB'i ' а сети!; го споменува и описва
подъ име „Халкидически полуостровъ“ «стр. 308); пос.дфд-
пата форма чегем ь и па сгр. 186 нт. „Лжгадинска
низииа“) и др.
Вь < г. „Льджаиска р*Ька“ (сгр. l*2i се споменува
./>. < 'ктиплччкч- а па стр. 294 га е описана подъ пм<
I'kiKhii.uihi кч рткч .
Г. Чанковь пе само пеправилно парпча ..ап.|дпобьл1ар-
чпя цшдъ .Пм-ковець въ Моравско „ЛФсковецъ на Мораваи
(сгр. 183). но п пзричпо казва, че юя гран, г ../inn/o.io.wrw
ПЧ ЛЛПНН ЧрЩ: HU р. lt..:lliip<Kll Мчривч- (к. мл. \ пзв 1.1*1 nt-
о. че гоя папгь градъ се пампра па р. Г><пирнипп. .rl.ni.
пригокъ па Вьлгарска Морана, га бп тр1;бало да се парпча
не . Псковецъ па .Морава', а .../;«кочен... 1/о/и/чг к..-
\ вторьте на и । рвпя от .на река .н-менпсеи ь рЗ.чппь ь не бцваше
тцражава п<< иФеппшаритЬ. конто огь бьрзапе за irfccinn
карската работа все пе могать ia па.мфри 11. врбме да проч<
пт. пёкои специялпа книга и тори (а отворить пФкоя
по-ю.тЬма земеписна или мЬегописпа карга. Пе бшапне, нов
гарнмь. I. Чапковъ да с< изранил по п е в1; ;ке с г в о ci
обпкповенпгЬ вбегпикарп. конго павЪрпо сж убФгепп. че ..п1.ма
ia пропарю свЬтт.тъ1'. ако се ювори за ... Псковец ь па Морава
•у 1;. |о за .. 1 Ьсковецъ вь Моравско'.
liaio ни разправя in „Малитф бр*Ьгове“, п1>г.д|. вь
ооласп.га па Струма icip. 192), г. Чанковь in парпча досг.1
широко п ib.ii.ii. рщь между р. В|к'1рпца п 1 ><Фповска in pfa:.i
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчникъ
Чптателыъ самъ rpioa (а се досЬща. че тази Зр. Киснцящ""
не е никоя друга освЬнъ описанага у г. Чанкова. подь име
„Джумайска Вистрица" (стр. 102). Отъ гова описание на
(жумайска Вистрица се узнава, че ..Малтнж fietoet- (к. м.)
i* гЬлъ оть Рила планина; срв. и по-горЬ, стр 14 6.
I Чанковъ нише „Мирданскн мънастиръ", ..се.гопю
Мирданя. Гпрновска око.тя“ (к. м. стр. 203) споредъ мЬсгпил
изговоръ. безъ и да загатва. че пыа офпцитпо нисане J/i-pdr/ня.
вж. „( ппсъкъ иа насел. м-Ьста вь Бълг.“ отъ 1911 г., етр. 120.
Вь ст. „Мурикъ" (стр. 206) г. Чайков). споменува
J'wbwHrt аланина-. а на стр. 273 ежщата плаиииа е онн-
сапа подъ пме „СггЬжникъ планина". Въ .сиецпялпага пи
пиерагура- н!ма гакавп (войс гвеиость: В Кжнчовъ. Пред
па Мак. 17. 18. 58. 61, 63, 67 говори само ;а .< m'Hiini- '
/'. /ньлчет- се споменува в ь ст. „Муровъ" (сгр. 266с
а па стр. 55 сжщата гн. десенъ притокъ на Пскъръ ст ус пн
при с. PeoapKOiio (Искьрскп проломъ), е описана поп. пме
..Волчева р’Ька".
За р. < амоков/ка hiu-mpuwi се говори вь ст. „Муса-
ленски д-Ьлъ" |па Рила. i-гр. 206|. при все че оппаппего
на тая рЬка е да гено подъ паеловь „Бистрица । ('ачоковскаг
стр. 26); срв. в по-горЬ, сгр. 145.
Името па р. Малинска, писано гака па сгр. 122. 167
192. 216 и ip., е пиправепо па . Манекена (ст. „Новогелска
р’Ька", сгр. 213). alii п гова е завЬрно печагна rpbnii.’.i
I ь име < 'конека Черна юра- гн служи г. Чанкопь ы.
I. ,.0вче поле" tcrp. 214). при все че нигд! пе raWi сгагпя
„Скопска Черна гора", а онисва гая плаиииа само поп,
чи „Черна гора n.ni Кара дагъ" (стр. 32Н).
Нь ст. „Осинакъ" (стр. 218) се <помепувл .«с/ц/пои
Причина-. а па сгр. 166 тая и laniincKa nepnr.i огь Ка.ю-
ферска планина е описана поц. наслоив „КриВиии" н
in крал).
I Чанковь <’ыи”1>М1. погрЬшно нннн- „Парачинъ"
гр. 225) им. Паракинъ: срьбского X и> //>у*»Х‘<,и (,ц„
|.<рл на шипе ч. в на наше к вь чу;к.1п 1.)мп. какго ерт.о
не/,1/1. ih/lniH и под. < рЬщу бьлг. ан-керъ. iIi/khw. и г. и. P.i
лмсго на .. HupumHi." се крпе папЪрио гр. nasoizia ,euopie
Il'tpnKiiii; вм *IIapi)Kiiiib e еобегпено .eiiopniiei.'ii ip.iii.
15G
Ст. Мтадсновъ
Hi rip. 225 (сг. „Пелистеръ или Перистеръ“) се
cmwiiyua п „р. Шемениш/" чпего име се чете на стр. 327
пъ ( )рма „Шемница", какго с внрочемь п у В. Кжнчова
Орох. па Мак. 15.
Вм. .<'iiieffitim Ih.wtHi ' (сг. „Перникьи, стр. 22G)
। plain (а се нише ('metjiaiu, Н<»аия.
Ilpfcib село Пехчево вь скверна Македония тече епоредь
I. Чанкова р. Наймам. конто д1.ли селото па дв4> части
итр. 22к). ( пор< (ь В. Кжнчова Орох. иа Мак. Ю7 гая
рЬка се нарцча Ночница. а не „Ннйънки".'
1>ь ci. „Пиринчлийска р4каи (стр. 2311 се споменува
.</». Гврнош <’• u.w’ib". а споредъ сгр. 304 [сг. „Търново
Сеименъ (1.676 ж.)"] това сж ..йвгь п-.га. Карманлийска
околин. на г1вчнм И/нын на р. Мариин иедингни а же.ныенъ
Mill Щ,,' (К. и.).
Пмето па „Равна буча (14К7 метра). Врьхъ вь Нер-
ковска плашша' с сбьркапо: пмксто него тркбаше да стон
Гнвно (iii'ir. какго се парпча н едно село въ не много далечпин
(Ьтъ па западня ( тара планина при св. Никплскпи проходъ,
ин М '15. МилпЬг ви!| Крал>ев. Cponja 239 („Гавно Нцч(еи).
Вг. сг. „Рилска р4ка“ (стр. 253) единъ огь притоцптк
на тал ркка се парпча ...lommuHii : а па сгр. 17!) сжщппть
иритокь се оппсва подъ нме „Логатица“.
На сгр 259 г. Чанковь пи дава сг. „Сакулева р4ка“,
а па стр. 40 (сг. „Буфска рйка“) говори за ,.f intii.ipecKa
[i»mi~, па сгр. 6ч (ст. „Вощаринска р4ка“) за ,ргы:а
< 'ак11.ц :ц- п т. п
Подъ пмс „Света Петра“ (стр. 263) г. Чанковъ. описва
оп та подробно малкага ркка, що .води началото ей огь хь.т-
мовег!; до с. Царь Петрово [Кулска око.шн| и се вгпча вь
lynaci. подо сами» ip ВидиптА Вь сж|цпость pl.uaга се
парпча II пиръ~; ги прпбпра в водитЬ пи едппь ц1;ле-
бепь епоредь просголюдието io.iImi п люръ ври запускать
м.тлъкъ .мъпастирт/ (параклпсъ) „свети Петърь", копго можете
ia се спомене у г. Чанкова. Патап.кь нашить авторь пи
оояждл. че .малкага р-кчица спета Петра ими сжщого .шаченпе
за защита на Впдипь отъ югъ, каквото има Toihi.ihuwi (к. м.)
огь мшась п сЬверъ'. Това е папълпо вкрпо, само ч( името
па дру га га рЬка при Витппъ m е . Точо.тиц". a Toho.ih-
Единъ опитъ за български земеписенъ рЬчникъ
157
вецъ. сь чген ь Гиполовеца. схващано и като име огъ женски
родъ Тм10.юиица. какго се пише и у Пречека П.ътув. по
Г.ълг. 278 (безъ ударение).
Вь ст. „Селечка планина" (стр. 265) се споменува
. Нлетшра". а иъ сыцность се мпслп Нлешварския проходе.
описан ь вече нодъ това име па стр. 233.
На етр. 266 (ст. „Сенъ купце") г. Чапковъ споменува
и _ез Суеверно" при Сплпстра, а на стр. 281 сжщотп езеро
г описано подъ име „Сребреиско блато".
Областьта на Скопската Черва-гора се нарнча на етр. 270
Чеуноюрие. съ члеш. _ Черногориепю" (ст. „Скопско поле")
а на <-тр. 323 се опнева подь име „Черногория", с. ж р.
Ако п гв-Ьт); форма cs еднакво нравилпп. тркбаше това га
< о спомепе.
За р. Слане.щпца узпаваме па стр. 270, че събира подитЬ
ги „менсе/у Стьрмоле и Бушева чешма (ве Македония11). а на
сгр. 10—41 е описана „Бушева планина". ) Кжнчова
Орох. на Мак. 31. оть когото г. Чанковъ е заелъ буквалнп
цЬлото описание на „Бушева планина", тая часть отъ Кру-
шевека планина е наречена пакъ Бушева четна'
Е.гпа и гжгца рЬчпца се нарнча на сгр. 280 (ст. „Сродна
Раковица") „поточе Братошина". а па стр. 281 (ст. „Стай-
ковска или Голйма р4ка“) — .потоке Братошимии"
За ..р. Турция" вместо Турин се говори въ ст. „Стру-
мица", стр. 288: вж. Кжнчовъ Орох. па Мак. 117. 168.
II.। сгр. 2 г. Чанковъ пи дава статийка (4 реда) за
. .lueadiKuitiKia njjujcodi- прЬзъ Емпнската планина, а па
стр. 2!)5 говори иа .. Анвад.т пшкия плмп~ пр-1;зъ Камчпнската
планина, безъ да загагва, че села съ нме „Айваджике" пма
в вь Уйгоско. п вт. Bjpia.iKo, и вь Варнепско, и иъ Пана-
гюрско. иж. ..Спнськь па насел, мкставь Бъ.п (191 I г.) сгр. :•>
.'>, 16 и 4 7.
Eiiini. оть протопит!; па Факцйска рЬка е паречеиъ па
сгр. ЮН ..A.i.wi.iuu" а па. стр. л се опнева подь име
„Алманлий", все ст. й на крап.
Hi сгр. 307 въ сг. „Хаджи дере" се споменува
hapruieK'iiH" fiiamn", а на сгр. 148 имаме заглавии гуып.
„Каритсъ" ст. описание: ..'"•.нпнлииа низина при уетцчич ни
Хна mu 'h'pi "
1 Of'
Ст. Младснсжъ
Г. Чапковь говори ту ла ..Ченеларска долина'' (сгр. .31 о.
ст. „Хвойненска котловина", стр. 312. ст. „Централен
Родопи"), гу да Ченеларска ..котловина- (стр. 31 s, ст. „Че-
пеларска р-Ька").
II „Холомонда" icrp 310) се нарича ту ..планина
гг -илаго4.
ПЬма голкма гочносгь п постЬдователноегь въ утютркбага
па ркчпото пче Тиш и .. Тиха Тила-: на сгр. 253 (сг. „Рилска
рЬка") чегем ь. че гол го.гЬыъ притокъ иа С грума се образува
<>гь 3 п.ыпипскп потока: 1} „р. Гига,- 2) Крива- и
3( ..р. lliHiiua". на сгр. 298 (ст. „Тиха") сжщо се бкдЬжп.
р. Гит ..аегпо сь р. Крива и р. Плинпп образуватъ р. Рила,
а иг. < г. „Централен^ дЬлъ на Рила планнна" (стр. 312
се говори за „Тиха Тила" и „ Ти.и'ката р>ька“.
11а сгр. 311 г. Чанковъ говори за ..(Hy/.icwiai /чы;а‘.
при все че по-рано (стр. 259) л нарича Сикрлем рима.
1 Онегина п \ Кжпчова Орох на Мак. 52 е написано
гю/лошко ici. Н. ала вь 6’ЬлЬжкитЬ па Нпшркова (стр. 195>
е п.тгы.'паго. че на картнтк пмего е съ а с.гЬдт. (' п че у
салпн Кжнчовь. Македония, |егногр. н статист, стр. 2 И»1
пмего па селою. но коего се нарича р!>ката. е Гакрлево.
Вь ст. „Черни Искъръ" (сгр. 321) се споменува
Лрилчпг Рн.ы плапипа). а па сгр. 8 е оппсапь връхь
.. Ipojw.iu/i1- въ 1И.лчнпека планина. безъ га ее загагва за отпо-
|пепнето па гил имена.
Eina ipyoa грЬшка. чес го и удвоена, ее новгарл вь кнп-
гата па г. Чанкова доста пяти. Вместо ./((« въ името на
Рплскии врьхь [нн-нАикъ (вж. па австрнйскага карт сь
ч(.рка 1 : 2ОИЛ1*>1> ...4/7 llivlil, , л. ..41'42" llliintuju" I г. Чан-
ковъ шипе „Д// Гвдик,' пли ..Ли Ги<1нш-, като че името е
обратишь отъ гур. «и _м1;ссць- а пе он. пни ..мечка;’ шце
па cip. 2 чегемь сгагнйка „Ай Гедикъ", на eip. вече
..Ан шпик?,- (ст. „Годлевска р’Ька"), па сгр 1о2 пакт,
по-правнлно ...1н 1п1икъ~ (<т. „Джумайска Вистрица"),
<ip. l(ls пакь сь двойка ipkiiiKa ..Ju Г'ивикъ- (<т- „Драг-
лищка р’Ька") н т. п. п г. и. В. К л. пчовь Орох. па Мак
137. 138. 1 12. Hili, 181 пшнс папстппа редоппо Ан Гп'1пт.,~
ала н1;ма нужда да се казва, че това писано е една отт р!;д-
kiiiI. ipkniKH па гвьрдГ. цинния нпакт. трудь па покойпнп
Miioroaai лужпль пашь iiueaie.ii.: срв. п по-ropi,, стр. 138.
Единъ опить за български земеписенъ рЪчникъ
15!»
„Мургашъ" о споредъ сгр. 205 просто „най-кисокь
Bpi.vi. вь ГотЬма планина , ала на дос га м4сга г. Чапковъ
говори п за „планина ’Чщпами.''. папр. стр. 160 (ст. „Кост-
чевскн долъ“), стр. 117 (ст. „Елешница") стр. 21 к
сг. ,,0рля“) а г. и. и т. п.
Въобще пъ наказа па г. Чапкова пма толкова иною
.неточности". че изброивапего иа всичкитЬ бн изисквало още
твьрд-Ь много mI.cto. Ето наир, вь описаппето на р. Сазлийка
и гр. 259) се говори за „Илиингкинт лълмовС" и 'гк сл,
писали не подъ буква II ами подъ буква (' подъ паделош
„Светинлийски височини“ (сгр. 263). като танина, копт.,
laeuio ст. пеопиеаиптк . УЬпштчрски виелчнни- ее прости-
рать между рЬкптб Сазлийка и Тупджа. II тая двойственней,
вь пмеиувапето грЬбаше га се уговори пЬгдЬ... ВмЬсто гуй
вь сг. „Чабабъ азмакъ“ (сгр. 315) се рааправя за „Илиан
киимь лъллюве и на сгр. 316 <ст. ,,Чатала“) за .I'mmu
h.ivuhi кипиь ииепчнии .. .-
(ивниять връхь ..Кн/киипаниня- (сг. „Шаръ планина",
сгр. 327). сь който Шарь планина се спуща стръмпо кып
го.шната на р 1>1лп (рпнь, се нарпча въ сжпупость Кцмт-
ник1." Гьй чгхь ааъ micro прГзъ 1916 г. въ ПризрЪвгкига
Гор.г , на н.п < написано го (.. —) и въ австрпйската
карта съ мбркл 1:2(10.0(10. 1. _.’М’° 42' 1'irinr. А г. Чап
ковьдава па стр. 1 (6 п заглавии дума пакь „Каракошникъ"!
VII
Печатни грйшки.
Вь едва < правочпа книга би грйбало да има сьвсЬмт
ми н.о и< чатни грбшпи. ако пе може да бжде бгзъ ипкаквп
pl.iiiitH on голи родъ. \ иезабблГзапо (пли неизбежно при
iiamiirl. условии! виькпалигГ ее грбппсп тр(;ба безъ ipvro да
ба. щ и. поправепп. и го. ако не веички. ионе цо-важпит!..
' I. Чапкова nl.ua поправка ппго па едпа иечагпа грЕшка.
при п<< че печатни грйшкп. п иежду гйхь пЬкой груби, пил
дисга. .1.1.1. гвъртЬ неприятии печатни ipl.iinrn вь едпа rv.u.-i
. . ер(.|Ц11Г1. папр. па стр 19. Вь сг. ,,Взтакъ“ у г. Чапк ни
стоп: епоредь рапорта на ашлапекин комнеаръ Гм.риичз
||.й|, който биле гуьч. па И. VII. 1S76 селото било почти
neiipiii rxiino огь чирпзиага па гппещшI. групеве'1. Пиего па
1t>0
Ст. Млаленовъ
въпросипя копсулъ e Baring. Bi. бьлгарекпя прЬводь па Пречеко-
иптЬ Пжтувания по Бьлгария 4’>f> името е прЬдадепо сь бъл-
гарскп букви гьй: Каринн,. НЬкои го четатъ Периш;,. ВсЬкакъ
въ ,1>'ринч1и имаме очевидно работа съ пепоправепа гр-Ьшка
i ювослагателя, който много тесно вдгЬсто г е нрочелъ ч
Едиа сжщо пепоправепа груба гр-Ьшка се Памира на
сгр. 28, дЬто четемъ, че плаипнекпятъ нотокд. Бичеки-дере,
„заедпо съ р. Имать дере образува р. Лакавица". Това
,.Ifyuimi,-fhpe~ стон вм. Ilwipemn-dcpe*, за което се говори
въ ст. „Имаретъ дере“ (стр. 133), па п па стр. 175
' г „Лакавица").
1Гопцесия „Благодать" за екенлоатацня па о.товнп мЬдпи
и ципкови рудп се намирали споредъ стр. 28 въ землнщето
па с. <•. Мусулъ и ..Парне* (к. м.) въ Кюстенднлска околия.
Иесъмп’Ьпо е, че въ пмето ..Барне- бу кип -не сж папечатапн
вмЬсто -«я вь Долполюбатска община. Кюсгеидилска околия,
влизат ь тъкмо с.е.: Пария. I орнаПобита. ,1олна-. Паб/пна. .)///> >/.>;.
и Пл-i’ui. вж. „Сппсъкя на нас. мЬста въ Българип" (1911 г.)
стр. 39. 1Цо се отпася до самата форма Пария (павЬрно
Парни. Пнръя). тя ще да е множ, число отъ събпрателчото
б а р I. и» „барн, потоцп, вади".
СлЬдъ името па високия хъ.тмъ при гр. Тетовп. нари-
чапъ Палъ-тене. г. Чапковъ е прптурилъ въ скоби ..МЬдепъ
връхъ/ Азь пе допускам!., че г. Чанковь не зпие прнво-
писпата разлцка между сжществително мн,г)ь гур. бакър в
< жще< гвителпо мед;, тур. бол. та загуй приемамъ. че имаме
пъ случая работа съ печатпа грЬшка. ВсЬкакъ пнеапего
Мменг, връх«* може да заблуди нЬкого отъ читателптЬ.
който ще да си помиелп, че върхьтъ е нареченъ по името
иа метала гм4дь-, с. ж. р, лат. енрчит. когато въ сжщпосгь
дума за пчелен ь м>дъ. Огъ себе си ще прптуря, че въ
самия градъ Готово чухъ и друга форма на името < ь друго
обяспеппе: и'Ькои жители твърдять, че емщипского име на
ньрха било Urf-mi-tte [у, гръцка у, означава „спиран гно", а
не обикповепо „експлозивпо" tj и зпачело „Лозсш. врьхъ", като
еочать обстоягелствого, чей щесъ еклоповегЬ па „Болт, гене
<ж покрптп сь лозя!
Па стр. 30 вг ст. „Богданица" i Чанковь пппп
Цилмане кии приход;." (съ и,), а па стр 213 шва заглавия
|ума: „Неговански проходъ" (сз, г).
F ншъ опитъ ча български земеписенъ рЪчннкь ] |
Зя р. ..П.тгорница- (съ о с.тЬдь г) четемъ статика на
(тр. 28, а па стр. 33 въ ст. „Востанлъкъ" сжщата р’Ька е
пяреч» на /> мирница (съ а слЬдъ i)
Споредъ стр. 29 Ноаз<-дере е прптокь на .Пнзок^-^ере"
печшпага грЬшка с явна, та че и \ самня г. Чапковъ па
стр. 56 и 217 стон правилпо г1>ююк« дере".
Крацииню, каже, иашиятъ авторъ. се е наричало по-рано
1‘цпищс, може бп отъ селпщето ..Хрунииа’' на км г. отъ
Костуръ, старото отечество па Ьрациговцп (стр. 34). Въ 1ая
хубана бЬл Ьжка, заета буквално отъ Пре чека Пжтуваиил
по Бълг. 4 И. трЬба да се чете Хрунища (съ in) вм. ., Хрцпица-.
Въ ст. „Вродска Черна гора" (стр. 35) се бЬ.гЬжп,
че тъй се парпчала още планипата ..Карч до.е>~ |к. м.] въ
Македония, (умата е за Кира-бап,. погрЬшио напечатано tn
пепоправепо) Кара долъ1-.
Отъ карстовптЬ езера въ Бътгарпя па пд.рво мЬсто е
< помеп.что ..Рабеткопю езеро" (стр. 4 2). ала па стр. 246 то
< описано подт. правилпа заглавия |>ортта .. Рабштко езеро"
in. и слЬдъ б).
Като говори ш Б'н,./к <>с„Мп. г. Чанковъ споменува иа
стр. 51 и притока ..р. Комаччрска- (съ о подир! първото К).
а на стр. 108. 142. 156 сжщия притокъ ее нарича ..Ка.ча-
чирскгг рЬка или рЬчпца (съ ч вм. о).
На стр. 52 четен в заглавие „БЬло или Егийско море“.
Гая печатня грЬшка [.. 1-лишко“ им. .. 1''.1ыско"]. както и
всички други, не е поправепа, а особено неприятно е това,
че въ цЬлата статия нагатъкъ (стр. 52 — 3) се повтаря нЬколк»
плти само плето П»>ло море" та ще остане у пЬкоп чита-
тели впечатление, че името „Егийско море - е пранилио, щомъ
и въ насловъ е напечатано тъй.
Вь ст. „ВЬлоградчик'ь" четемъ. че тон градъ се памира
15 км па юп. отъ Впдппъ п 62 па ю.-з. оть Ломъ- (cip. 54).
Вь първото число цнфрпгЬ сж размЬетепп (1 > вм. 51). II тая
печатпа цгЬшка не е попрашна, а косвено он. описанного
иа Впдппъ вппмателппятъ и за познать ci. leoipaijinnra на
Голгарпя читатель ще се мтЬрп, че 15 е вм'Ьсто 51: нт
। „Видииъ" (сгр. 62) <• казано, че юн градъ << нампра
51 К” е-.п. огь гр. Б1;лоградчпкъ“.
Пай-пп* окпяп. връхъ иа /бмчнш ка h.kihioiu ее нарк'
i.iopeli, cip. 5i. .Птерина" (съ < подпрт, ,< па i гр. .’7
Ст M.iaKiiurtb
за СЛ.1ЦПЯ пай-високъ врьм. пи гаи планина се говори подъ
па синь „Зекнрица“ (сь и стЬдь к).
Иечагна или п|тв<шисна грЬшка имаме и нъ имею
„Вялградъ“, „градище па единъ и.цаденъ връдъ на llph
< iau< кил балкапь, . . ужт. лЬтепь дворецт. на оъ.дгар: Kirrl.
царе“ (cip. fill). Наисгпка />яnpa>h“ може да се броп за
фииеигшо нисане понеже и. тукь се пзюваря л. ала тона
1|гЬбаше ха се уговори. Тььмо епоредь наговора трЬбаше ха
се пашине Ня.ирч»1 <сь т па края. безь ).
II.1 .. Холом'/ид«“ (сь ч слЬгь nJ се споменува пжге.ч>.
въ сг. „Василика** (сгр. .">9), п па сгр. ИП се чете шглавна
(уча „Холомонда“ (ст. о подпръ м). подъ конто се разбира
сжшага плаиина.
>.| пепина ipLniaa ще грЬба да смЬгаме п запегаша
c.ibn. пмето .Широка планина вьет. „Вереницко бърдо“
Широка пхаиппа, па изтокъ сг стЬенява и прЬмпнава вь
Вереницаи бърдо . . . “ (сгр. (>2 .
Ill, колко грубо печатни грЬшки сж се ьмькпалн въ
сг. „ВидИНТ>“ (сгр. <>2). конто пе бивапн да «сгапагь пепо-
правепп I Чанковь пи казва: „Той |1>идинъ] е много старь
гридь: вь рпмеко врЬме се нарычаль Ичннния |тъй! к. «.]. а
По HOC.il. Um'IuH" |тъй' К. М.| НЛП Бхипъ’. Им. .Иччпнил
(рЬбаше. какго е извЬстно. да се чете Ьононии. on. коею
(латински име Н >/><>»>" > се < явило чр^зт. дигпмплацпя
Boiloma (ерп. махжар. 1Шпнц. съ други видь хисимплацпя
шал. Il'ihifina лаг. Впиши"). га че сенгЬ отъ lioiluiiia
вьзвпкнала по народна егимо.югин старобъ.и. форма ll>,'hin.
|а не 1>жхииъ!|. като че имею е елавянско on. корта на
i.iaro.ia бдя', старобълг. къдФтн вж. за т'Ьзи имена у мене.
Пчевата па десеть бълг. рЬкн пт. (’пие. Иъл(. Ька (. на
паук. XVI 91 — 92.
• >а ../>о»и)в»ъ« доЛ'. се говори вь сг. „Виля Кощица"
(стр. ИЗ), а па сгр. 31 (ст. „Воровски долт>“), |:!ь
(ег. ,,Ишорт>“), 137 (ст. „Иарсалица.) чегеме в<< />-»ро
тки 'Ю.г-'.
Имею па извКсгпаги вхкпомакедопска рЬка /ю.ирЬы» у
г. Чанкова о напечатано ,./ё'.Р/'(»>><“ кт и подпрт. к/ вь
ст „Вода“ (сгр. В7).
Единъ сшить ла бъл<арски земеписенъ рЪчникъ 163
ВмЬето -Ин и лаижи чере“ както е напечатано на сгр. 69
въ сг. „Врана11, тр-Ьба (а се чете КалаЛджи пере, както е
вече па стр. 139 (2 икти, въ заглавие и въ текста).
На стр. 71 четемъ: „Врачешки мъиастиръ св. 40
мвчепвцп. Памира [се] при с. Враииц» [к. м.], Орхан писка
околии Селото, за което е лума, се казва 1>рачеш~. вж „Сии
съка на наг. .м-кста в в България (1911 г.) стр. 75. Впрочемъ
п тука ложе да имаме работа и сь погр’ЬшпО пнслие повлияют
он. асоцпацпя съ имего на с. В.рштц, вь Берковско. вж. г,мидия
.Списъкъ1' сгр. 29.
Едпа неприятна Нечаева грЬшка е оставила па сгр. SO.
д!.го (сг. „Голешница“| се говори .кг р. Тополка и ..Папуна-
въ сыцпосгь е стояло .. liiidipuf п;в1агпа срЬдномакс (опека
рЬка. оппелпа у г. Чанкова на стр. 13, дЬто с огбЪлЪжеио
че тал р'1;ка събира водпгЬ еп он. Го.кчиппца.
Вм. .Комка Ко.титкчта ('тара-планина" (сгр. 82.
ст „ГоЛ'Ьмата дупка11) грЬбапге иг се папечага „1,'чмско-
ho.iHH ткитч Стара-и кмина. ~
Вь описан исто па с. .. Гол).мо Ыльово вь Татаръ-
Палар джшпка околии г. Чанковъ казва. че то е разппложено
па „р ihaaiiua." Печатпага грЬшка е очевидна у самия
I. Чапковъ па сгр. 332 четемь описание па р. И'Пнииа сг,
бкгЬжкл. че тки р. Идениич мина на ирЬзь с. Го.гЬмо Бкп.ово
Вместо _ Юкарк панн”, пмето ва с. Гарна-оаня до освобож-
денного (стр. 85). трЪбаше, естествеио. да стоп .. Покарж-бчня-
гур. йчкар\. а не „юкарж". значп ..roph. гореиъ. горна, горпо-.
М ьпасгирьгь, конто се намнра при 1. Горин В<>лепъ.
Плов(пвеко. е паречепъ вь сг. „Горни Воденъ11 (стр. 87)
<'п. Чирик “ и пакъ па (-.тлцата страница въ с г. „Горно
Воденскн дгьнастиръ“ четеме вече „Св. Кирякъ“.
Вь описаппето па р. Градина кн (стр. 89) се спомеиува
планина .. (’ет)иГ>емнпич" чието име па сгр. 265 се чете
„Севдибежица11.
За р. .1аковиа1а се говори вь с г „Гребенъ балканъ11,
сгр. 9'1. а па стр. 176 пмето па ежгцага ркка чего
„,Лякавица“.
Пмето па ..ар,ч,. Граа„- вь Ког.гепска илапппа (нж.сгр. 89|
о напечатано ..а. Гроа (съ о!) вь ст „Гръшки долъ“,
«гр. 'К.
11
1tiI
Ст Млаиновъ
Груба печатал 1рЬшка имаме вь оппсанието па ip. 1,ебьрь.
разположепъ при политЬ па Крит (к. м.) планина*’ (стр. 95).
Ясно е. че „Крит" стоп вм. Корчит. дЬлъ оть Шар
ска га верша, описанъ пакжсо отъ Кжнчова, Орох. па
Мак. 8. Via осп1;пъ печатпата грЬшка. която всЬкп ипо-
нагъ ст. работмта леспо ще поправ», г. Чапковъ < папра
вил. к едно опущение, което не щс позтюлп па мпо.щпа да
сьзпаять грЬшката подъ буква К нанразно ще тт.рспмт. \
I. Чанкова описание па п.тнинп К.рчин ' Пзобщо таи ила
вина като че пе с&щеетвува въ (гьлгарскнтЬ земи. А особено
любонитно е. че на стр. 172 СЙдъ описанието на Кърджи.щ
иде оппсанието на Кьоравиv дЬлъ въ цепградпа Рила (6 реда)
п подиръ това. статия „Кьошкови“ (сь к!). мЬсгностт. ia
разходки около Шумевъ, описана тъкмо въ 7 реда. И така.
7 реда за ШуменскитЬ . Кьошкоии", а нито единъ за (ебър-
< вага плапнпа И;рчин ' На истина въ ст. „Дебъръ“ г. Чан
конь казва. че Крина планина" пр’Ьдставя юженъ клонъ па
Корабъ планина, а Аориб. е описапъ сь дтмпгЬ па Кжнчова
доста х у ба во, ала все пакъ не всичко е тъй. както би трЬ
бало да бкде. Щомъ заглавия дума Кърчииъ irbsia.
Една очевидна и твърд-Ь неприятна за песпецил тпсгпгЬ
печатни грЬшка се е вмъкпа.та па стр. 110. тЬто между
I „Драмско поле“ и ст „Дресница" тетеме с г. „Дерент-
ска“ вм. Дрилипока или no-скоро „Дрснпикк-. както пиите
. Чапковъ името па гая р-Ька на други мЬста. вж. по гор Ь
Въ описанието на Добруджа се споменува и Григ-
|стр. 104) вм. ..н.т. Гречи.- или ..!речин<ки u.iauumr .
За . рилккик f чЪих- вм < cl» ns ее говори нт. ст. „Долин
Цибъръ", сгр. 106.
ВмЬсто „Долно Коиаревско поле“ па стр. 10 6 трТ,-
бапте да стой „г1/>лнок<1ми]ико ном" селото, което < ра. ;по-
ложепо вь гова поленце, се нарича ..Долно Кчлицщи-. на;. ( пп-
сч.къ па пас. мЬста вь България" (1911 г.) стр. 76. Пречекъ.
Пжтув. по Бълг. 29:>.
Драглищка р’Ька, описана кжепчко па < тр. 10>. <<
нарича погрЬшпи ..Драгалнщка р»ыш~ (съ а подпрт. (д пт.
< г. „Клвнецъ“, стр. 15 1- вж. Кжнчовъ Ороч па. Мак. Is!
If) печатпа гр’Ьшкн ще ди дължп сжщеспнпапего
ти и HoKiKi.TT. . 1>'>бро<икч л,, г- (< т. „Драговищица",
Единъ опитъ за български земеписенъ рЪчннкъ | (,5
•стр. 1(181 вм. Поровеки долг, както се лише имен» па
< гр. 1:46 (ст. „Ишоръ"), 197 (ст. „Марсалнца") и др.
Иа сгр. 109 въ пниснянето на р. .fpa.wtmunu се чете
пмето п па ..езерото Тптиншг. а на стр. 296 вм. туп
1нхччн<г стоп прави.тиото „Тахино".
Заглавие „Дявоски воденици" вм. Дяволски воченнни
пчеле па стр. 115.
Покрай форма „Бажбана" (сгр. lit имаме и г1>а>н-
<ино- пъ ст. ,,Елия“ (стр. 118).
Вь сг. „Завалска планина" (сгр. 122) се споменува
пжтемъ , Нименеки рпкаи, което пае стой вч-Ьсто ., Ии.пиккч
/пы:а", описана па стр 24. срв. п стр. 157 ,,/>h.iuhcko‘- bi.
ст. „Еонска".
But.cro РорИеп'- плп /ораець н.н/нина. какго е напеча-
тано правплно па други мЬста (стр. 85, 125. 2(4 п т. и.),
па стр. 125 ее чете иедпажъ и ../роебпь"
Bi. оппсаппето па западни Родопп (сгр. 126) г. Чадд-
коиь ра’.права, че тЬ достигать до ..в. /Ьрелюсъ*. чисто име
папразво бахче Tipcn.ni подь буква II. Явпо е. че имаме
работа еъ груба печатиа грДшка —- името Иерсенкъ Лесин
лодке (а се прочете п папечатя „Переликь11. Споредъ сампц
г. Чапковъ :;япадппгД> Родопп се простирать па изтокъ до
в. ,И< реликт.- п долпиага па Крпчпмската р'Ька. А вь опи-
санного па централин Родопп. конто сж пепосрКдпо па пагоы.
он. ’.ападпшЬ Родопп. г. Чапковъ говори, че rli (Централии
Родопп) се простирать огь Крпчп.меката рЬка до прохода
Арпа-ге 1икь (Гополовскп проходъ) и че иа изтокъ Крпчим-
iii.-ira долина <• заградепа сь Кара-балкапь, въ който се пздига
upixa. .И'р-енкч- (сгр. 112).
11]>1;д1. пмето .Долин Лолт/ вь сг. ..Заладь (сгр. 127)
Вш очина слала. съ която зпвършв.а Широка плапппа на
:апа(1.. подь Долин Ломъ иде (а е пропу пята буква <: мп< ш
се именно село Долин .1омъ“. а пе до.пдото течение на
р. .Iomi л село (один 1очь вдк. ,.Cnnci.Ki. два па< м),<
вь I1i. ii. (19 11 |.) ( гр. 2:1
I lleiin;u~ вм. If.ни;/! с< споменува па сгр. 1.11
ст. „Изворъ").
Лина печатка i jrLniKa имаме па crp. 138. дЬто се ка.-.ва
|е Кадапп.кд. бплъ mrojx-in. въ jivcko-тсреката война
16G
Ст М.штеновъ
скоби слЬдватъ числата: „(1877 78 г.) (1777 — 7м>“: вто-
ро гI, числа цогрбшно ие сж ма.хнати при корекгурата.
На сгр. 143 имаме (въ заглавие!) „Канлл деде11 вмЬсто
Капля („Кървавъ потокъ. долъ"). Правилпата форма
.Капля дере~ се срЬида ' самия г. Чанковъ иа. стр. 306 ш
ст. „Факийска р-Ька11.
Вт. ст. „Карадагска верига11 сж оетанали ненопра-
вени двЬ печатпп грЬшки. .' г. Чанкова се чете (стр. 14 5):
. .itfsiara планинска система, която ее качва (к. м.. вмЬсто
„почва") при Вар api-KHrt тЬсииии, южно оть дом/ното (к. я.,
вм. .долииата**) 1!о\ечия..."; вж. В. Ь'жнчовь Орохпдро-
Iрафии иа Макед. 1 l*i.
..Почина планина- (ст. „Карадагска верига11, сгр. 1 15)
е печатая грЬшка вм. ..Ilo/ани планина". вж. В. Кжнчоиъ
Орох. иа Мак. 83. 119. иа и у самия г. Чанковъ па сгр. ‘23 7
„Погана планина".
„Кгшигл долг- (ст. „Карадагска верига11, сгр. 14(>)
ipboa да се чете ..К/чиню-д/пъ". както е п у самки г. Чап-
ковъ иа стр. 24.
Планина „„[ацпииш" вь ерЬдиа Македонии е описана
подь гова си нме па стр. 9 1 („Даутица планина*1) и все
пакт, па стр. 146 вь ст. „Караджнца планина11 ги е наре-
чена пеиравклно .Дацтница планина".
Вь с г. „Кариобатска плаиииа11 (стр. 119) се сиоме-
пува Чалъкашкиятъ прохоаъ": (.умага е ва прохода Чилъка-
вакь, Чаяъкшшшки, Чалъкавша ки. Карнойатски или Нипч-ки:
послЬдпитЬ двЬ имена и у г. Чапковъ н-i <тр. 119 и пъ
заглавие.
1а 1ърн/ию~ (сь о нодиръ а) се говори вь сг. „Клен
ница“ |!| па стр. 153, а пмето па селого е Търнава, вж. „Спи-
съкъ па насел. М'Ьста въ Бълг." (1911 г.) стр. 31 (Врачански
окрж) в, ВФлоелатипска околия): <рв. и стр. )1 (Ямболско) и
ч‘2 (Софийски).
ВмЬсто „р. Църина- (въ Македония)" въ <т. „Клепа11,
сгр. 1.73. г)>фба. разумЬва се. да се чего .Църна".
Кии!i]M (1759 ж.), най-малкпягъ гр децъ вь Бьлгарпп.
Карлопска околии, е разположснь въ единъ гЬсепь до.п. (клп-
cvpa) па Стара рЬка, „/лаваша на <'шрплча- (етр. 153. к. мл.
явно е, че вм. .. Стрплча" грЬба да се чете ..('n/piewr :
е. <'шрг/,лча е въ Пап.чгюрска околия.
Гдинъ опить за бьлгарскн земеписенъ рЪчнпкъ 1 G7
Па сгр. 155 четемъ .заглавие „Ковлудийски блата"
вм. „Козлодуйски блата".
Вместо .Пккотки" проходъ (оть Гиквешь за Щииь:
ст. Конечна планина, стр. 157) трЬба да се чего .1 Чеховски
нр<тмъ~, гж. В. Кжнчовъ Орох. на Мак. 114.
Името на р. ..Стролнеща". за която говори г. Чапкопъ
въ сг. „Костурското езеро" (сгр. 161) гласи у В. Кжнчова
Орох. на Мак. 66 — ..Стролница". ,
Името на разрушения въ 18-ин вЬкъ го лЬмъ аромьнскн
(ципцарскн) градъ пе се inline ..Моско поле" (ст. „Крушево",
сгр. 167). а Москополе (гр. Моз/отолс?!.
Вместо „t’usfia Muth- (ст. „Кула", стр. 16!н гр-Ьба
in се чете (’«Sira Martis.
За печатни грЬшка бпхме могли да смЬтаме пропущанего
на буква „с." прЬдъ името ..Долни .1иповикъ~ пт. <т. „Лака-
внца" (стр. 175): v В. Кжпчовь Орох. па Мак. 110. огь
когото г. Чапковъ е заелъ (речи буквалво! оппсанието на
р. Лакавпца. стон ясно: _с. (олпп Лпповикь".
Планина .. П.ювица,- вм. И. юница се спомепупа вь
'т. „Лопенъ планина", стр. 180: вж. у Кжнчова Орох.
на Мак. !К>. 97, 98. особено 99 п 1р.
Вь описаппего па „ЛЬва р’Ька" (ТрВипенско, сгр. 183)
се говори за ..р. Сканатливп", а па сгр. 270 четеме статийка
ла сжщата рЬка, наречена „Скриватлива".
На стр. 177—8 пашпптъ авгорт. описпа единь лЬвь
притокъ па Вардяра подъ пме „Лешовска рЬка" и съобщава.
те извпра отъ Шарь п при с. ./еиюкг, пзлпза на равно мЬсто:
гоя притокъ. по името па с. Лешокъ, е наречешь у В. Кжп-
чова Орох. па Мак. 31 ...1етокска рпка".
Споредъ стр. 179 (ст. „Ломъ") гр. Ломъ се памира
.. 8.S км. <«< п.оноьг uhih Нидинъ" (к. и.), а па стр. 62 се
гвьрдп. че Впдипъ е ..5 6 к.м. ни с.-з. отъ <р. ,lo.W“.'
ПогрЬшпо сж папечагапи ст. ыавпп буквп lyuiirb ../о-
/и.иг. Кцпет,- вь сг. „Лубеиъ" к’тр. 181). У K.Y. нчова
орох. на Мак. 34 чегемь: ..ее издига високъ лпчеп i нръхь.
чодобепъ па гоИлп. купець и паречепь .1цГи>н1,~ „го.гЬмь
купептЛ. пе е. значп, пт. случал собствепо пме.
Вь ет. „Лжкавица или Лакавица", rl.i:i. прпгокь па
Mecia (сгр. 187), г. Чапкопь споменува една ч\ гпа п шина
.. Ha.Kiitrn /in,качка ~ вм. Но.юю'ка ргъкичка. кап го с \ Кун-
1 Gr
Ст. Младенпвъ
чока Орох. н.1 Мае. 188 наречена но пмето па с.
ня;. Кжнчовъ, Македонии, enrol р. и статист. 198.
Па стр. 193 г. Чанковь гшшеиува „Кучингка Чснснгкия
(<л 3]пнадна] ('п^ара] и.шнинар, а у i. <К. 1'адевъ.
Карстови форми вь ван. ( тара- плаиина (I одшпнпкъ на Соф.
Учив. X XI. игт.-фил. фак. 109), отъ когото г. Чанковъ се е
иол.уваль. четемъ „Кучингко-Чеипнекия раЛ-.~. па и у самия
I. Чанковь се помепуви место а е оннсанъ на стр. 317 — ь
ридъ „Челанъ".
Сь груби печати грбшки е напечатано пмето па в. .//арш
мшара)- bi. сг. „Мала планина": у <К. Радев i.
Каргговп форми etc. 28 четемъ: ..в. Цприс, .и,- п па
гр. 39: _//е;>«е- ПослЬдвата форма е правплпата: имен!
образовано огь сайд. w-ръ .единъ видь джбъ, Qnercii' сеггь.
Quercib aiistriaca", а нс отъ wtpt .тЬкь, дЬкарсгво: перс
'«ерьс. оера« с сьбирателна форма со значение иа ыножесгвс-ио
число, икнув. К'рытпо; срн. у мене. Arch. f. slat 1’Iiil 2(i, 630
На сгр. 122 п 139 (ст. „Казански долт>") четень за
„Жеркова" рЬка, а па стр. I >2 (ст. „Малинска р^ка")
<л.щаг.1 pti.a се парпча ../Каркова"
„Кара кешюшка" рЬка с описана па сгр. 1 И i..n
притокъ па [>. Мапдра, а въ стагияга за р. Маццы (стр. 19.И
'жирна рЬка шип вече име „рпкичкатл Карп кютюч/кп-
Маьедонската планина Кабуна е ii.qie'ieii.t .Гш'ина- вь
< I. „Маркони кули", стр. 196. За едшп. lenuib приют,
на р Го11<|.1ииц:1 имаме ст. на сгр. 194 — „Манджеринъ",
както се парпча той и у Нречека Пжгув. но I-i.ir. 296
i .М а и дже )>>1 пч., който нрЬмппава прЬзъ града Пардон i. i
а въ ст. „Медедъ" (eip. 198) тоя пригокъ <<• nueiivii.i
р. Маш) шарит ".
Вм. Чорлева- на сгр. 198 и „Медовиица") ipl.-
баше да сгон _<. Ччрлс<ю". вж. ,Cillici.in, на насел. мФ.сгя
1>ьлга|1НИ" (1911 г.) стр. 27 /.. Ччрлюаар-
На сгр. 148 се описва „Каридсъ", .блат.пна nii.nitia
при уетиего па Хаджи к pi [Месемкрпйеко], а на сгр. 2110
вь сг. „Месемврийски полуостровъ" сс твори за ..нии/
ноши Кириш -!
Старого българско иле на Мссемврии бюо сноред|.
Чанкова lerp. 200. < г. „Месемврия") ../Л'/жб/ч- |вм
F ишь опитъ ла бьлгарски земеписенъ рЬчникъ 1<>!*
'Иесхкръ,. Вь еащати статия вм. „Цикифороеъ Грегорам- (сь
! на край) трЬбаше да стоп ..Ник. Грегорасъ“ или .. II. 1 ра-
и>ра/ъ- (съ < на края).
Един и сжща р-Ька се иарича „Лакатица- (сг „Меч-
карнца планина44, стр. 202) и „Лакатница44, стр. 176,
нить н । яти връхъ на стр. 202 ^Зекерица (1734 и.)
кт. „Мечкарица планина'4), а и» ('ТР- 127: „Зекирица
1763 м. " срв. и по-горб.
Едши. притокъ па Места се иарича .. Писковска рп>к<г
imp. 201) вм. Тисов/ка pnMi, какго се чете пмето у В. Кжи-
1 'хидрографнн на Макед. 188.
На стр. 201 чегеме ст. „Методушннца44 и вь иен
жщого име се нише .. Memi/iluiuHiiW
Вь ст. „МокробЬла44 (стр. 204) чсгемь и име го .,Зелем-
Koitwuii-. коего се нише п „Зеленикощица44 (сгр. 1271.
.. Кийнарскчто ноле- вм. „ Каи .ш р'кото но.ге“ се спомо-
iiibii и.ктемь вь ст. „Налбанткьой дереси44 (стр. 208), беи.
ia е описанI. п на сьотвЬтпого чЬсто южио.македонският i
радецъ Кай.шре п иолето, въ коего roil Се намнра.
Пмето на планина „.7юбпи)а“ е паправено на л.7юби1нал
вь ст. „Остри връхъ44 (етр 21!)).
ВмЬсто ..< 'ирллйо.н-ка котловина (въ Македония11) (сгр.
21!). сг. „Островско еверо44! трЬбаше да се направо <'л.}м
iuo.icko котловина: самъ г. Чанкова. пите па стр. 294
„Сжра гьолъ44.
План. / ч гичнци е наречена .Галчица" на сгр. 220
ci. „Охридско еверо44 >, а иа стр. 221 въ ст. „Охридско
поле44 се говори за Петрим поле- вм. „планина Петришг
Вь сг. „Очушница44 (сгр. 222) се споменува малкиять
। чет. прпгокъ ... I левина". конго па сгр. 1ч3 се опнева ноль
нме „ЛЬвица44.
Печагпа грЬтка е и Лап tia.i г. „Пнринъ пла
нииа44, стр. 231) вм. Поп /)ап
llenpnitTii.'i печагпа грЬшка е и ,гковто“ им. ..което - въ
лЬгпиитт. ш[М1.:ъ; .Нри.шчя па ецк> го.тЪми корпго верки.
високпгЬ ii.iaiiiinn на ктчпи (к. м.) южпага часть е no-nii.4i;.i
и пап ь.гнепа сь ища. пине с, че со мпслп . корнтото .
па когп>: loaiiiara часть . елсрото llpkcua. i еквериата часть
• • ..хубава равнина, конго ее губи ме;кд\ илашик ки гЬ гьики
„Пр-Ьепа44, сгр. 244).
170
Ст Млаленонъ
Им. .. [ебцпси" (сг. „Пр4с4ка“, стр. 245) трфба да сс
4eie (ебърца, когловппа вь Охридско: вж. п у сячпя г. Чнп-
ковъ. стр. 94, ст „Дебърца".
Груби (печатни?) грФшкн има и вь ст. „Радовишъ"
<стр. 247). СтаригЬ бьлгарскн и гръцки форм и на името <!>
< а. Рддсвн1|1Ъ (съ ъ!1. Рддгкшп'К, PaSoowTc;, инн Радсвнждь.
Рхб^'эЗют: вж. м. др. !•’. М i k I •» - i г I» flip Bild. <1. Ortsnainen ini
SI,ii.. Peiiksclirifteu иа BueiiCK. акад. фпл. пстор. дЬлъ XIX 54.
Г. Чапковъ разправл, че Рударска. рлка (сгр. 2551 нзвпра
<'тъ ..тритп" склонове па Внтоша и ее влива огъ десно въ
р. (’грума. Чипе е, че rjrfcCa да се чете .лнжиипгп".
ВмЬсго „Чешел- долъ" (сг. „Рупелски проходъ1*,
< гр. 256) rpl.6a, ьч лествспп. га се чете 'Ьшелъ-ект. както
се чею правплно у самил г. Чанковъ на сгр. 317.
За вай-виеокия пръхъ па Сакарь планина 1..Иумкъ киле- /
<<• казва (стр. 259), че достига само 323 м., а пъкь па
сгр. 56 се чете: „Бююкъ кале (823 м). Най-внсокиять
нръ\к вь Сакарь плаиииа"' Колко е въ сжщность внсочппата
на верха Гиоюкт. кале? Пакъ вь статшАа за (апарт планина
четемъ. че вт. нея нЛаппна ими павьиредпо много ^•чв/али-
чески паметнини" вм. .четлитически на игuiHUUU".
Па сгр. 2110 се споменува .планина Нкопича- (сг. „Сала-
кова плаиииа") им. 1/куиица.
Км. „с. /1ч< iHinui" па стр. 26.5 кт. „Светла" । грМи
la се чего ..с. I he линии". вж. „Сиисъкь па насел. мЬста вч.
Г>ьлгарпл“ отъ 1911 г. сгр. 12 (Радомирска околия).
За иечатпа грЬшка щ<- тркба. може би. (а счФтаме н
замкпага па думаю -зе.члнггп“ ео .скалпсти'. Кто
У г. Чанкова:
У г. Климова:
..Западпиг!; пот на (ллечки
планина е.ъ еднообразви и по-
неже сж скалиста (к. мд с,г,
1>п.1ряоотени много нисоко*.
>’| „Селечка планина
стр. 266.
-За|ыдниг1> ноли на Гелечки
планина сл> едпоо6ра:нн|, и по-
крав rhx'b въ малкигЬ vthih.ii
има много села. Склоноиег!. па
планина га, понеж" сж ггиюсти
<к. «.). с.т. разработок и миог»
НИСоко
Орох па Мак. 1.5.
Гн. HHiepeciiii формн се ивлиа пмего ня единь П<Ki.pi icu
пригокъ съ усгие при с. Горин Пасаре.и.: па сгр. 26* гоя
нрикн.ъ с оппс.тнъ поц. паслопъ „Снногноца“, а на сгр. 6
Ндннъ опитъ за български земеписенъ рЪчннкъ
171
вь ci. „Аматлийска р4ка“ пмего се чете -Симячниир-.
па стр. Я 8 пъкъ въ с г. „Горно Пасарелско поле" се
говора за сжщата рЬка. пмепувана .. ('ъночница'.' И гаки.
..< 'иначница- въ почетька на ручника, .. Съночница" вь иьр-
сага половина и..........< 'анотона “ во втората половина!
lioil коего име хареса, сь песо да сп служи!
Вь сг. „Скопив" (стр. 26!)) се говори и за възсташн-го.
което подшиалъ тука (кота?) Самуи юаня внукь .. Петъръ
Да мят- (вм. Петъръ Делят).
Иа сгр. 270 имаме ст. „Скриватлива рйка" и гпо-
мената вь пея ..р. Хи имъ Сюазка." а въ ст. „ЛЪва piKa"
птр. 183) четен ь за ..р. <'кавашлива" и ..р. Хаинооазка"
Па печатан грЬшка се дължн павЬрпо и иеиравплного
сьгласувапе иа глаголь въ един. ч. сь подлогь по мио,к. ч._
......прнм който т<че клокоттци ручек" (стр. 2 70
< г. „Скрино".
Г. Чайков), решвно шипе ..Стара Затора", а вь пасловъ
ктр. 2«2) само се вмькпа.ю „Стара Загра" (безь ор
• >а Сгара-плаппна се казва: „Върховетб п сж повече
|«о6и/.огенн (к. м.) куиепп, покрнти сь иаенща1* (стр. 284);
нонете оть енгурно е, че rplioa (Я се чеге „заобленн".
Пмето на р. Сазлпйка е направлю ..Сазллитсг гд
из....ио ,к (сг. „Старозагорско поле", стр. 284).
Вместо ./йцеко рн>ка~ (Сг. „Струма", стр. 287) тркбп
ы се чете ..Канат рлкн-.
Споредъ г. Чанкова ,до ерЪдага па 18 | .'1 в|1къ ]>-1
Струмнца влизала вь гърповското царство” (ст. „Струмипа",
сгр. 288.
Вь ст. „CipcKO поле" (сгр. 21(3) се чете пмего и.ч
..Крушници планина' вм. Пушнина планина, какго < пра-
вплно и у г. Чанкова на ipyrn м'кета.
Вь едииъ рЬчшпсъ ие би гр’Ьбало (а <е с|гЬщагь и
печатни грЪпткп като г!;зи: ..Повечето отъ жителпг!. ч\
|иа Tyrpai;ain,| съ |к. м.. вм. е,к/ рибарп" (стр. 303), „о/ис-
n,i iH'ii nu." (стр. 303. сг. „Търново") н (р. под.
Пашнпгь авгорт. е iiaul;|iii.ri. за нужно да ка.ке. ori
кой и.шорт, па \nc:ipci:n гЬ минералов бани сече пай мпоп,
пода и ппше: Пай-изобнлио тече водата въ Хавтзъгь — 07
|гьй!| лигрп нъ мпиу га. Чулу ина (77 лигрп). IIin;i;e.n,ri
(7>0г. II Dili печатни гр1.нн;а не е ноправена.
172
Ст. Младснош.
(г. „Царевецъ44 |1| (стр. 311) гласи: .Плагаа, гу|>скн
хан-ара, акр-Ьность), цептърь иа старого Търпово44, а трЬбанп-
името .. Хи/чр^ ia бжде ст. ца.тЁмп буква, ако ие u ш.
кушачки, ла да личи, че е уиогрГбспо като собствено име иа
аурскп: у Пречека Ижтув. но Вълг. 225, отт. косого г. Чаи-
е заа-лъ тази статия. е добр-Ь напечатано съ главно \
Па стр. 311 (ст. „Церовска рТпса44 се споменува
..//. К<’рЧ"Н1~ описана па стр. 145 нодт. име „Карганъ“
Вт, «с. „Черно м^хъ44 1стр. 323) а- сибчеиува
./>. '/<;<<’/// |вм.
Вм. ..Горни Ки<)ница- (сг. „Юго западенъ д-Ьл-ь.
Рила планина44, стр. 3311 грЬба да се чете Горни Калинин.
вж. у самки Чанковъ. сгр. 86.
-l;i ..К^рцднец le.pe'- четемъ на стр. 332 (ст. „Явузъ
дере44), а па стр. 170 стоп пасловт. „Куруджи дере“.
Гдшп. при гост, па 1'о.1Ьмо-1>-Ь.1М»вскага р. Ядсница
и арича . <'ti.inuiurna - (сг. „Яденица44, стр. 332). паа и „Сул-
танка44 (бе.;ь второго С, сгр. 290).
II- би грЬбшалаа да се х.тбц мЬсто и .на носоча.аш- и,г
ip каики каго ..убксепъ". чието нисане съ у може на а' прпл-
и.-акъ п.а слабо запознанство съ пранописа (ст. „Севлиево44,
< гр. 26'н. „a.oo.liuiK- ICT. „Торлакъ44, стр. 299) и мн. (р
VIII
Други технически недостатъци.
II ал дра-бпн технически неаосгагалди. конго ин паи ма.ако
не аанмиляваа га. научного (оетоппство па ранаежаянпя Груда.,
на п могли биха леспо да се нопраааи г а. при нового и.цанне.
Гаага, папр.. с г. „Анхиалско блато14 стон а-.тЬц ста пни.ага
„Апостолн44 (и двЬтЬ сл, roph на сгр. 8), а (р'Ьбаше да бжд.
иаонакп, та че и иа сгр. 1 сг. „Анхиалско поле44 аае баа гр1,-
141.10 да бжде аар-Ьдъ „Аихиалскн полуостровъ44.
На cap. 11 ча-гемь: „Атонъ. Гъй аа иарича /нце полу
о< грани,аъ си. Гора". Маажеше щ ' притури на а.раи ва
празиото мЬсго .вж. т.г въ единъ [а-h ч и и at ь. каайгаа е славно
кппг.-а за справки, пава аае би би.ааа агзлшшю. II ага. ст. „Ая
ВасНЛ'Ь (св. Васп.аъ). Tl.il се иарича аице . 1жс.адипа аппаа а-.аерца-
а гр. 11) арНшие (а се гурп па края ..в;к. г.“, ;а имена
Ннец.н,- грЬбаааие ia са- намира и пода. бм:ц,а ( а.
<И..гЬжк:а ..аа;к. Ая ВаСИЛЪ44.
кдииъ оиитъ за български земеписенъ рЪчннкъ
173
Па Паз<та uoiu.ia, врьхъ въ Врачанска inauiiua. сж
посветени два реда и четвърть, па ведиага с.тЬдъ това на
сжщия редъ сгон: „(Р’Ька Базова между Варна н Балчикь".
Явно с. че тиа започващи со скоба [незатворена] и ириту-
репп на края думи въ ст. „Базова могнла“ снадагъ къмъ
друга статийка, вт. която съотвЬтната р’Ька трЬбаше да бжде
иакжео описана, както сж описями много други рЬчпци (срв.
наир, и .Пчтувска рпка падь Варна", стр. 20).
Р. .. Порцщица* с туреп.т между ст. „Барбаросъ“ о
„Варутено кладенче“ па стр. 18, а тр-Ьбаше да стой на
сгр. 32 с.тЬдъ „Боревци“ и пр-Ьдь „Босилеградъ“.
Като гълкува съ Пречека името на гр. Кйтосъ огъ
гр. аето; „орелъ", г. Чапковъ нише грыдката дума съ гръцки
букви, а па стр. 27 ни обажда. че вь околноститЬ на
Витолл има много мъиастири, .отдЬто гърцптЬ го нарекли
Монастпрпопъ", сир. г. Чанковъ тука безь всЬкакво основание
нише гръцкого пме съ български букви. II не ще е чудно,
ако н Г,кой помиелн. че думала ^мънастиръ" с българска, а не
гръцка! ТрЬбаше да се загатне още, че българското име е ста-
ринно и че гърцитЬ сж прЬвелп името, каго сж нарекли града
llovaar^ptov. та че оть тЬхъ и турцпгЬ и други ввеха името
Манастмр>,. \к<> г. Чапковъ нзгъкиЬше, че въ името Питом
<<• кри<- сгаробългарскага. дума оошнп.и, (срв. и глагола оби-
пизти. /бинныни), който отговаря и на гр. povaar^piov, той
щ1ине га паправи то.тЬма услуга на българското образование.
ВсЬкакъ гр'Ъба да се >нае, че въ пзраза ,гръгналъ кати
iiniu.ui,и h/hiccki - нне имаме цЬнепъ архаизъмъ, който иотвър-
щва мнЬппето за старипностьта на българското име па града:
когаго ее каже ..битолски иросекъ', пс се миелн. че on.
। р. Витоля иллизат ъ нросецн, а ее мнели за (о)бителски =
уп,нл/тирски просею,-, както се и казва често. б'гчриппяятт.
n.ipa.rb. зпачп. но г. и. народно етимомтя е билъ .локалн-
лвань- и осмпс.тень, кип» с билъ евър.шпь '-г. името на голЬмия
македонски градъ. Ако подобии работ ее .ше-Ьгаха вт. уроди г+.
по бъ.н'ирска география. като дЬлт, огъ общата българска
lleiniatliiH'li и.пгЬрно in би имало българ< кн . шплома rn"
i.oni'o ia не таить, ъ- гр. Пиония и гр. .Muuaslii (.. }/ацп-
flh-) на ly.initrl; карги । in. сжщпосгъ единъ. II не щЬик
еднш. iaKi.ni :.1очест|. дни и>ч.пъ да не може да нокаже върху
чужда i.apr.i, I <е памира гр. Вигила. II пе udaii. (a rraiu
174
C). M.ia ieHOHb
нап-см l.innni'o и грозного — Koiaro поточили иа .дппло. ага'
rpata. той извиняла сямоувФрепо: ..'Га това не с Витола, а
Маи.чстпрь*!...
1ибрЪ < с сорил i. I. Чапковъ. гдЪго при пмето /Л/'Ьяака
н. обшстьта южпо оть Стлра-пдапииа п па пзтокь отв
11> пьрското щфиле е пригурнлъ обяс.пеппе. че името
। гурско и че въ турскп [Imd^ikJ означав:! ,.кжтъ“. Ала
едва-ли пай-сгодпиягъ начин i. е да се паправи това тъп.
никто е у г. Чанкова „Буджакъ (турскп-кжты..
Не па MfcCTO е турепо пмето иа ркка Hufipuwi (Ию ръ).
го стой па <-гр 3 14 меж [у „Църна дупка“ и „Църноокъ“,
а грЬбаше щ бжде па стр. 313 межц „Циевъ връхъ“ и
„Цука“. Сжщо тъй п с г. „Цуцнатъ маре“ не би гркОало
la осгапе ...:рая (стр. 315) елЬдь „Църноокъ“, a rploanie
ы прЪдхожда ст. „Църна“ на стр. 314.
Ил сгр. 91 безь вс'кка нужда се новгари <-г. „Голыми
връхъ“ п то между ст. „Грнвица“ п ст. „Гроотъ“, сир.
пкъ още веднаж'ь е вм ькнаго описапието иа „ГолТми връхъ-.
ia teno вече па стр 83 (между „Гол’Ьма чука“ п „Голыми
гьолъ“).
Пи сгр. 115 чегемь: „Егрн су. Тьй ее парпча още
р. Крива рЪка‘. II това г вепчко! А вь ручника на г. Чанкова
се нписватъ подъ буква К тъкмо чегири Криви ргьки' Можете
съ цифри да се означать rfcin рГ.кн н подь „Егри су“ да
ie посочете с ьогвЬтното число (3) или и ькъ въ с г. за /Фри-сч
да се придуpfcine с|Ьдъ Криви рпки: ..прнг. па Иннинг или
под. Така би трТбало да ноетжпва г. Чанковь во всички еду чаи.
г1;го се полива на имена като Ем трина. Стира р/вкч и (ич
1 Гантта за Кара-дере. itai. пригокъ на Тунджа. е пане
читана цог|г1анпо два пяти, все подъ заглавие „Кара дере“,
съ еры едничка равлпка — че сгория пжть пмето на един
огь селата. между конто и влива Кара-дере вь Ту нежа, е
написано . Есеклии", а първия ижгь < .Есек.ш- |ст. ещо «
па кран|. \ и двФтТ. наипсанип сж вь сжщносп. иевкрни:
вопеже е дума за горного течение па р. Tvii г.ка и ноиеа.'е
се споменува у г. Чайкова вь правп.ша форма името на
с. Чертново вь Казаплыпка око шя. го подь дтмага .. Есек-
ще тр'Ьба да се разбира с. Ешекчии. прЬкрт.стено
сега па Иико.тевп. вь Ново Загорска околия, пж. ..Списък
оа nace.i. м+.ста въ Вьлгария" оть 1911 г., стр. 93. Съ нов-
I.tniib опмгъ за български «.мегшсенъ рЪчникъ | уд
торенного ни ст. „Кара дерв“ г. Чанковъ е нзгубилъ (> реда
конто можехи та бждатъ пзиолзуванп за нЬкое отъ мбраиенигЬ
нажни имена.
Стагпята за 1>гьки Kyin.ioeu.wi е турепа не на мЬсто
(на етр. 170 между „Куруча“ н „Куртъ бей“), а трЬбаик
ла стой па стр. 170 —171 между „Куртъ бунаръ“ и |Традь|
„Кутловица“.
ТвърдЬ пссгодпо се оказва нрЬдаванего па гръцки и
латински имена съ български бу кип въ случаи каго они съ
пмето па гр. Пит; Г. Чапковъ пише „За прыть пять ста
рото mv и.ме Незусь у рнмляпнгЬ п Несосъ у тьрцшЬ с<
срЬща въ географический имеинпкт. на Пголомея- (стр 211).
Съ ншцо не може да се облени. защо г. Чанковъ пише наир.
I'lus (стр. 05) пли Alniut (стр. ISO) съ .латински букнн, а
1 i.bmo Nuissu* нише съ нелатннскп букви. като производно
ирЬдава « чрЬзь з. Пли всички латински и гръцки имена
трЬбаше да се предавал г. с к български буква, коею от,
научно гледшце нс може да се оправ Шс или шкь вСичкп
латински л гръцки имена трЬбаше да еп остапатл съ орнгн-
палното писано, огъ коего повече моа;е да се еждп .:а егимо-
югннта па имената (гр. а:, лаг а>. а пе с.7-
С сатин г Г. „Овчарнца‘‘ и „Овче поле“ rypeun па
стр. 213 прЬдл. ст. „Оба дере“, „Оборнще“ и „Обрадовсна
р^ка", а трЬбаше да стоять слфдл, тЬ\ь и прЬдъ ст. „Огле-
далеиъ камъкъ“ (стр. 214).
С г. „Фере (Фереджикъ)“ е Турина на етр. 306 между
сг. „Ферджисъ" и „Фердиваидовъ връхъ“, а трЬбаик
ia бжде па сгр. 307 слЬдъ ст. „Фердииандъ".
1\
Книжнина.
Его |цо казна г. ЧапКош. за нзгочнпцптЬ иа своя рбч
никл.: 11|Ш наиисване иа рЬчннка сме со ползували отл.
eihuinr’b iiiropnreTTiii трудове
1‘ lIpiiHiu'K КК.М1. география га на liiiajKccriio 1>к п'.трип
•41. ирофесор । Д. 11 ill и picci и ь.
21 \|Ц|ип рафия ин Iib.irnpiiii олъ проф. \. Пшпркови
S) Ь|,ЛГ11|Ш11. ГеоГ]1;|ф(КИ б1;.тЬжКП огъ \. Пширковъ.
II Гн. парии и ЬЬло море отъ ироф. Пшпрконъ.
Ст. Млаленонь
176
5) Княжество България огь Конст. Пречекь.
6) 1вадцатипяти.1Ьтне(!) итоги Княжества liiurapiii он,
М. II. Юркевичъ.
7) Орохидрография на Македония отъ В. Кжнчовъ
S) Матершии по нзучваие па Македонии.
9> (’inepua Македонии отъ Иордань Ивановъ.
10) Карстови форм и въ западна ('гари плаиииа огь Ж.
Радев ь.
II) Отечесгвена география - атлась огь Д. Костоиъ.
12) (обруджа. География, история, етпографпп. < гопанско
. тьржаино политически значение.
13) Лечебпн |съ <•/ м-Ьста въ България отъ Д-ръ ( . Вак въ.
14) Охридско езеро и градь Охридъ отъ (,-ръ А. Пшир-
ковь и редъ монографии и стадии по списанпята н вфстпн-
цпг1> (-ВмЬсто ирЬдговорь** ctji. Ш IV).
Както всЬки вижда. главнитФ и най-цГннит’). бьлг.трти
книги но нашия .<емепись отъ Пречека, Кжпчосл, Пшпрков».
и Пор. Иванова сж изполаувапи, макаръ и не нвчернагелпо,
както <е вече посочи по-горЬ. Ала оть сжщитЬ и други
автора има и други цГипн работа, чнего nsuOJ-iyimiic бп се
in разило само благотворно върху рЬчнпкн па г Чаиковь
Пе му е тука мФстото да се дана подробен!. Kiinnuinci., но
псе пе може да го не сномепе попе туй, че В. К к и ч о и ь
гьставп н една .Мекедопия. етнография и статистика съ II
карги*, издадсиа огъ Българското книжовно дружспво въ
София (София, 1900), че Българската академия иа наукптЬ
нздадс отт, фонда „ПапрЬдъкъ'* книгата Бълг.-ipeiI: вь Маке-
допия ... сь етпографска карта и статистика on. Пор да нт.
Иванова и че отъ двСт); тия книги г. Чанковъ бп мо|ълъ
да почерни доста пФндо за своя трудь. вж. по-горЬ стр. 7<1.
rip. 111). 125- 126 и мн. др.
Особено оеждигелпо е обаче туй. дкто г. Чапковь ..при
Пакистане на рфчннка" си не с пзползуваль и чуждата научна
кнпжнниа, въ конто не липсуватъ .авторнтетнн 1рудовес За
। н. Поморянин и за Тимошки, тия двГ. бьлгарскн области,
книги сърбнтТ. заграбпха пр'Ьзъ 19-н вЬкъ, ние и дт бф.хче
и кали, пе ще ыожехме да имаме па напгь сзикч. .-.гмешп ни
трудоие поряди нбстолгелствого. че сърбиг'Ь не бн.\и оста ни. ш
Н'пнп ученн да пронжгуватъ и приучать тия земи. \ла cauii' I.
lip'll Пе .тнемаряиихп ТЯКЬВТ НН 11, pilooill II line бнхме сне
I-динъ опитъ ча български зсмсписси I. рЪчникъ
177
<ie.iii.Tii доста. ако бЬхме вървЬли въ това отношение и<> гЬхнии
пять и ако бнхме моглп да иосочнмъ но своята книжнина
отъ бълари паппсани трудове, подобии на „Кнежевпна Срби|а“
(Београд, 1876) и „Крадьевппа Србн(а. 1). Нови кумцевп (Бео
• рад. 1884) ост, М. Ча. М пли h ев uh а. А ноне отъ гЬзи двЬ
книги г. Чанковъ б-Ьше длъжепъ да се възползува, га да ш
MB-Tbstine -Поморавия*1 така мащипски описана. Не м\ с тука
ыЬстото да се разправя, кон български земи и какъ сж опп-
iiiiiii огь МилпЪевиЬа въ току-пдо споменатнтЬ книги. Не може
обаче да се не обърне випманието па г. Чапкова ноне иърху
гова. че но Mn.iuhcBnha бнха могли да се сглобятт. статнйкп
за пп-голЬмитЬ прптоцп па Бългйрска Морава — Гои ища
Вонсрницн. Ябмница. Н.мгнна. Алекснпецката Моравица.
за пе особепо гол!;мата, по интересна по име р. ,[евица. та
че и за планини като Cyra планина между Ппротъ п Ипнгь.
in лпчпата пирамида Гпмн, (Гынан) па югозапядъ отъ Зай-
чаръ н г. и. Едва-ли би Tpioaio да се напомни още н това.
че съсгавпгедьтъ па единъ български географскп р'Ь'шикъ е
длинен ь да пзползува за -Поморавия" и сръбската гене-
ралщабиа карта съ мЬрка 1 76.000. вж. Списание па
Бълг. акад, на наук. XVI G7.
Г. Чанковъ зпае, че „спецпялнага литература" досежно
България п на други чуждо езшди е доста богата, п трЬбаше
въ своп уводъ ..ВмЬсто прЬдговоръ" да пи облени, защо се е
зидоволиль само со „спецналпата пи (бьлгарска] литература .
къмъ конто по нзключепие е ириту ридъ само руската книга
на Юркевпча, работепа и печатана вь България. II пита <т
чшгЬкъ: Ако г. Чанковъ загатва пжтемъ за „руската icnepaj-
идабпа карта" (вж. по-горЬ. стр. 112), не бпваше лп да .'иггатпс
пЬщо п за сжществуването па авсгрпйска генералщабна карга?
В< 1.какъ пе би ы отразило врЬдио върху рЬчпика па i Чай-
кова п.1пол.нвапето иа австрийская гепералидабна карта <ч.
мЬрка 1:200.000 (Artaria & Со Wieii)!...
Много бн могло да се прпказва и по въпроса .;а .........а.
и<> който rploa да _се. ползуна" огъ научиага киижнипа i диш.
сьегавитель па ма.н.кт. ..емепнеет. рЬчникь. Авгоръп. ни
разг.теждапии трудт. i njrfeшочелъ, какго се кзза, да ирЬдлва
into чести думигЬ иа разни авюрп букиалпо, каго на мЬсга
ирас.и. а па мЬсга не праии. инкакви < i.upamenuu пли про-
мЬпи. При гова noioaienue па paooiai.i се пал,и чипе ia о-
Cl ИС.ИИ1 114 1.1 Л1 I, . 1 IT I 1! 1ЙГ1 \ 5
17.'
Ст Младенопъ
пш-пчеше вь кран па всЬка статии, отдЬ с заега и то не сь
цнгувине на 1гЬли имена и заглавия, а само сь 1 или 2
бхквн п до rtxi. съотвйтппifc числа на страинцитЪ наир. //'.
// п т. п. би означало ПширковитФ. работа. както ел. пар
ппи на сгр. III П}> — ПречековитФ „Пжтування но Бъд
арии-. /О, Л' книгиiк па Юркевнча, Кжнчова, /й<— Оте
чсствеиа география-атласъ" огь '( Костовь и т. н.
Вь «писька на „авторитета и гЬ трудове". оть коню с.е <
пол.о вал ь“, । Чанковь не е нам1ри.ть за нужно да отбк
11,жв. коя ]ноюта коса и д-1; е печатана. В гаи пехайносп. е
осждиге.п1н. ТрЬбаше особеио да се каже. че Пширковага
моши рафия за Охридското езеро и градъ Охрндь с печатана
вь „.Нтопнеъ на Българската академия на наукнгк III ia
година 1911. че ill. Радевого изслЬдванд на каретовит!
форми вь -анидна Стара-планина е пзлЬзло вь „Годи пшики
на Софийский уииве[и:игепЛ г. \ —XI и г. и. н г. и. Много
огь авторшетннтФ. грудове но быгарскн земеписл сж статин.
\
Е з и к ъ.
Пай-cenrfc и за езпка на рФчиика грЬнд la се кажась
uI.ko.iko думи. Общо взето, езнкьтъ 1 задоволителень. на мЪсга
дори много хубавь. а то е обикповепо тамг.. д1;т« г. Чанковь
сн < пи.н сь описания на индии учепи и писатели каго покой
пнзЬ Иречекь, Кжнчовъ и др. Ала не бивашс i Чанковь да
ааема оть Иречека имена га ни индангийскитф владФтелп вь
||и.рм11 като „царица Ирена- .на царь Маурикчя" (стр. <ii.
а трфбашс да гп нр+.дад« тьй. както изисква < рЬдногрьцкою
ч< |ен< — Прина Маврикии пие п< казнами и пе пишем i
//е/я/зпзе.и?,-, ./>е)иле.ссмг>". .'laypiuiar, „иауликяни‘‘ и not
амн llepijcaAHMi. Пятлевм . Гаярида, nutiunimu и г. в. Пл
слЬднага страница (7) г. Чанковь нише зя Апхиа.ю: Имя
много воденпцн, коню с< движать оть в'Ьгьра' По-добр!; би
било: ..Има много вЬтьрни мелинцп при .eo'leuiai'i'- се
числи за пода, като диигятелпа сила!
•а Нловдивската Игъла Чсрквч г. Чапкопь чи > даль
кжсо но дос.та хубаво описание на сгр. Г>0. което запечка ci
Д1мш1:: ..Плато, курорпиш ппстнктъ (к. и.) вь РодошпФ.
32 км. on, Иловдивь ВмЬсго ..кцрвртнч лпын/налнь- би
1*'1ннъ плнть за- български земеписенъ рЪчнмкъ
179
•било по-добрЬ (н се каже .лЬчебпа местность- или .ц-Ьлебно
мЬсто" или дори „лФковпще- во „Вместо пр-Ьдговоръ“ г. Чан
ковъ слит цитува пзползуваната отъ него работа на
д-рь Ватевь .ЛЪчебпи мЬста въ България . Ако ли
пт.къ < некаль да изтъкне, че 1Иии Черквя по служи тол
кона като мЬсто за тЬкуване. колкото за прЬкарване на лЬг-
ннт'Ь горещини, Ч то би могълъ дан нарече „мыновище’ пли
...шьста >а лптчвчие" или под., но грубая гермапизьмъ
.курорть- грЬбаше да се нзб-Ьгне.
Вь наказа: ,Врана е прочутъ съ хубавитЪ лозя и вина
конто пзнася- он паше да се повтори съюза „съ" и пркдь
думата .вина", га да се изб'ЬпгЬше криво схващаие за изноет,
иа лоза: ,лозя- п „лозп . „лозовн нрьчкп* не г*> енноними'
Сии тактична, а пе печатна грЬшка, ще да имаме на
сгр. 1 :'>о. дЬто четемъ за р. Искьръ. .Каницъ прЬдполага, че
вь 1’пмско врЬме га плували но пего малки корлби чакъ до
г Чомаконца и съ малки разноски бп моим (к. м.) и сега
он с<- нчправи тали часть илавате.гна- (к. мА. Подъ влияние
на м.у.жкил родь на името „Нскъръ- г. Чапкопъ тпотрЬбя
мжжка причастна форма вм. женена и нагагькъ. сЬто с.тЬд-
вагь думи отъ женски родь: _гпзн часть плавателпа**.
Hi е особено хубаво да се пинк . .Вь старо врЬме
Кула | въ ("Ьвеудозаиадия България] е билъ многолюденъ
гряде и седалище н« римско селище (к. м.) Costra [!] Marti*
ют. „Кула“, стр. 169). Ви могло да се каже „мФс.то на
римски селище- нли „седалище па римски гарпизонъ- или
„седалище на римски*' ..Седалище на риискч плище'1
ПО 1И ТВЪрД'Ь I ро ндо.
Пеисобено ясень и емнеленъ е краять па ст. „Любаша
планина": „На тази планина пай прплпча имел на най-
голЬмага нсГши пнеочина Вобапш плаиииа*’.
Не пихт, рекаль. че с хубаиъ и елкдииигъ п.1казъ.
„Невроконъ (6.000 ж). Малъкъ градець въ Македония
ри.ш ai'ficub (к. и) нрн нолнгЬ на Пиринг, нланин па дЬсння
npbl'l. на р. МЬста. т с/1ао .дднодп к/>асичо дпмтпнп.С'нгение" (К. м..
стр. 209). Можедш да ее нзб-Ьгпе пои горение го на едиоьпреп
'I 1 Чянкивт нише ,11а С.1ЯОТО iijuro е mIttiioitliii III.ih Черниц
I- । itro пи* идвагъ и |||>|.|:арВ41ъ л1тпит1. юрсидиии JO Зо nn>iiian<*Kii
< 1-М< ЙСГШ1 Ко 11 пзгмиипа. И-’Тр.Ч И д гудсня*1, ттр, 5П.
Ст Младеновт.
1x0
питк ими ..разноложень" и ...н>ьсто1юложение“, както и
руското ирнлагателно .красиво* им. красно, прекрасно или
стана.юто общоупотркбптелно тцоаво, яакаръ и послЬдпото да
не е огъ с гавански произходъ.
Навфрпо н са.мъ г. Чанковъ ще се еъгласп. че е малко
песнолучлииъ краятъ па слкхнитЬ думи за св. Гора: .'Гой
[полуостровъ Атонъ] е забГ>.тЬжителенъ ио своята дивна прпродна
красота, по своята исторчческа сждба и по зиачеинето сн като
иэключителпо M>bcnioi>pib6uetiHue ио наи-заб>ъ.1п>.жите.1Н1'тп> пра-
вославии мышстири- icrp. 262, к. м.). Мойю пЬкой да се не
еъгласп съ г. Чапкова и но въироса, дали тъкмо атонскит).
православии мъпастири сж ^пай-забклЬжителни*. ала всякой
бъларииъ съ ус1.ть за .хубавъ езикъ ще да остане очудепь,
като му се говори за .. ипстоирпбиванис* иа мъпастири
(вм. .. чпстончхомОсние*}: за ..,шы.»и>пр1ъбивание~ се говори
обиквовсно. когато е тума за човЬци, за сжщесгва. конто се
шижагъ п могатъ та ирЪбивавагъ известно вр-Ьме па едно
или друго м'Ьсто.
Въ ст. за Скопи/- г. Чанковъ казва, че в к гоп 1ра.гьсл.
нетьрнпмп ..зимнат» к/мъ (съ ;.) и лп.тн/пна (!)прлп~ (стр. 269).
Ала докаго женскшиъ родъ на ка.п бп могълъ вече да се смкга
съ известно основание за явление .правитпо1’, като послЪдицз
па влияние оть страна на соль, го дуыагя прчхъ не бнва да
<< употрЬбя каго ежществителио отъ женски родъ: отъ т.п,,
кам члеинага форма гласи или кал тъ, пли калыпи, ала огь нрахъ
вь кпижовиил български езикъ е допустима само члепувана
форма npaximi,. а пнкакъ не и областпата npaxmii: вж. ла
г!;зп форм и у мене, НФколко работи изъ областьта на славянского
езикознанпс, Период. Свис, на Гекле. Книж. Друж. LXXI Н72.
за камни и ио-рано, ПромкнитЬ на гранат. родъ въ славян,
езици. П.лгГ.стня на Семин, по Слав, филологии при Упвнерс. вь
София кн. II. стр. 76.
Па сгр. 270 ic-г. „Скрино") г. Чапковъ нише: .( ело.
I.viiiinHii:a околия, красшгь кжтъ ст, лозя и тютюпопн нпвп.
пьленъ еь орФхи, елнпп и лбълкн, конто [к. м., вм.
който еир. _кжтъ| тече [к. м.. вм. ihckowj] клокочетн ручев“.
Като говори за прнетаншце Сомооитъ, г. Чанковь дума,
че ..upi.n. него се извършва впосъ главно па соль и \раин“.
Гукъ ще га ел. изнусиаги думит!; ..износ-, ни- npliib ..xpaiur:
Едннь опитъ ла бълглрскн земеписенъ р-Ьчникъ
On. П.гквенеко и Ннкополско се изнасятъ храни, а соль
iiaiicnnia и гамъ. и другад'Ь. се внося.
Bi. ст. „Таваличка планина“ г. Чапковъ говори за
.. < трумекоти ущелие “, а пнакъ редовно изб-Ьгва русизма
ущелие" и си служи съ думата нролпмъ: за Пробоя'', обър-
патъ въ собствено пмс, вж. тука III. стр. 103 110. ,
На сгр. 300 (ст. ,,Троянт>“) четемъ: „ЗемледЬлнето и
Iрадинарството е слабо развито, зитова (к. м.) зърпепн храни
и зеленчукъ се виасятъ отъ Ловчаиско. но замов" (к. м.) пъкъ
тукъ е много развито овощарстиото (слнви), сжщо пчела ре гво го
и буба]»ството“. Вместо първото „загона" можете ia се г урн
съкмъ ,.»w • изказьгъ mfcnie да бжде сглобенъ но-добрЬ н
икните ди со повтарп .затова".
Щомъ въ почетъка па ст. за гр. Велико-Гъриоио се
наша: „Търново /13,163 ж.) въ Европа < истинскн уникум,
пч своспю положении", пкмаше защо сл'Ьдъ валко да с>
ноигарн. ./>’,. цп, to Европа нпми нищо подобно". \к<> он
имало п друго нкпдо подобно, Търново не би било унпкумъ
на и сама га дума ..унику.м," би могла да се плбкгне иди
пъкъ да ее пркдаде но-хубяво по български
.1,дмигк „Ka.iyiepoeomo ipii'l'ic Пирея" (ст. „Цука“ сдр
>14) не значась сова, коего и ,.ки зуирското ipuHw. hopin '.
Въ пьрвпп случай се pa.ionpa градче па еднпъ кадугеръ. а
не ка.пгерско. монашески градче. каквиго е Карея.
Ча сьргеддепскпягт. рьгь се ра.;членива, каже г. Чанковь,
4wpnoi'ipii3Hii" па > по-малки рьгчега (стр. 315). (умата
..в>ъеръ" е неумкстень рмизьмь: ине сн имаме вече отдавна
•пътрил
Н:< кран <нц|' одно пожелание нь сврьзка сь iua дема
>i.t I. Чанкова: ..При по-благонрнигпо ирЬме <нтлръ1ь на
ручника вь маикрение да iioiii>.thii грдда сц“ „ВмИсго
И|>1.Д|о|:оръ- сгр. III). 11о|П.лиеН11;| гь pl.uiilliii. обаче чТ.ма да
о л. IP .;а (owl шге п*п ь. ако не бжд<! lonhiiiL и ..а (министра гп
1йчи, гпр. ако hi п обьриг н-iirhcrno ппимаппе вьрм ;цмн-
пистратнипна дклежъ па бьлгарскитЬ земи. и го попе па опии,
идо влилась нъ царегво Ььлгарня. Сноменагня фрепскн авгорь
loaniie I I.KMO < ы-танп географгкп и админш ерагииеит. р!.чнп
182
Ст. М.тлдсионъ
на Франции и иа иейиитД колонии. Иониягъ рЬчникь иа
г. Чайкова ще грЪба да ни дяде u кжси етнографски и статя-
<тични св'ЬдДиия попе за окржзитЬ въ България, особено за
броя на българското и иебългарското население. Г. Чапковъ
пе бпва да е тъй нехаенъ къмъ статистиката нзобщо. Вь
излФзлия .Географски рФчншсь- нанразно ще търси човЬкь
европия за числеиостьта ий разни rib народности въ Маке-
дония наир., или св'ЬдЬппя за турского население вь разнитЬ
бьлга)>ски окржзи. особено въ сДвероизточна България, за ряз-
пр’Ьд'Ьлепието па ромьиитф я гьрцптЬ по окржзи и г. и. Дано
от. гъкмепото понълпепо издание всичко гова не линсувя пакъ1
София, май 191!1.
ЕснаФдашъ.
БЪлЪжка къмъ българския рЪчникъ и словопроизводство.
Огъ <’т. Мл аде ноет.
1<| к да два но вь 1[< т<«рико-филол<)1пчппк клонъ па In. V. 1919.
Въ нзвФстннтЬ рФчннцн на българския езикь тал дума,
конго заодно съ голкозъ още други сме заели оть езнка на
османскитЬ турци. не се памира. У А. .1. Дю нерп у а Сло-
варь болгарскаго языка по памятпнкамъ народной словесности
и пронзведешям ь повЬйшей печати г. I (Москва. 1889) 8(18
чсгемъ само: „Иснафлйя“ с. м. цеховой.... нснафски нар ...
Иснафъ, еснафъ (rsnaf s. a. Espi-ces, formes, corporal«шч <7
luniHih-s) с. м. цехъ" ... ПрпмЬриТ'Ь, който тука не ирпвеж-
даыс. сж юсга сиолучлнвн н веники сж взети нзь разни
годпншини на извЬстнил _.11;тоструй или Домашень кален-
дарь." издаианъ отъ покойниц Хр. Г. [аноиъ пр'Ьдп освобо-
жденного 11869—1876). За други сродни или сложни дума
огъ „еенафъ" вь тоя рЬчникъ не се говори нито подъ буква
пн го подъ буква //, дЬто гъкмо се намиратъ и приведение).
ио-ropi; думн. У Н. 1'еровъ РЬчникъ на блъгарекзай языки
съ тлъкувание рЬчн-гм на блъгарскы н на русскы, чясть втора
(Пловднпъ. 1897) подъ буква Е на стр. 12 слЬдъ думата
„есмёръ“ и прЬди „естествб“ не се чете* заглавия дума.
„еснафъ11 — тъкмо гъй. както н у Дювернуа. II гова дребио
па гледъ обстоягелетво нотвърдява казапото оть М. Дркиова
за го.тймята зависимость па Героиня pIoniHi.'i. огь рЬчпика па
Ьовсрпуа . . Нататъкь накъ подъ // стопгь у Горова (II, 329)
(умпгЪ: иснафлиш с. м. Г ЧловЬкь огъ пенафъ. цеяовон:
иснавскыи, -ска, -ско, пр. оть иснафъ; цеховый. -скы
на/i. като еснафъ. каг>> еснафлшж и иснафъ с. .и. /
Еснафь [! което липеуна нод-ь /?.7 1) Дружесгно, общеегио оть
работники oil. еднпь занашть; це.еь. Л(кк)нсЦ/гнын Ш'н<к1>ъ.
2'1 пр. Пспаф.ппа чловйкь, за наш гчша. рпбопшкъ'.
1S4
Ст М ладе нов i.
Па и Т. II анчев ь ^ииълнеши- па българскпя рЬчникъ от<.
II. Геровв (Пловдива, 1908) 112 дава пакъ само тЬзи три
думи (.егнафлйя, еснпфски. сен«фъ~), по подъ буква Е. Между
еъчипеиитЬ отъ Папчева примФри тука с.а вмъкнаги и два изъ
Пречека, Княжество България I 274 и И 193 ( .абаНжински.
пппцкчипски ecwnj><,a).
Като зпаеме това, нЬма да се чудные ни пай-малко, че
въ българско-френскня рЬчникъ на д-ра II. Богоровь с
приведена само дума „исн"фъи п че дорп въ пай-нови рЬч-
ппцн като бьлгарско-вкмскип рЪчпикь па Н[юф. д-ръ Г. Baii-
гандъпд-ръ А. (орнчъ (Leipzig. 1913) се чете пакт, само гая
едппчка дума (стр. 91). Похвалив е ностапиль К. Стефа-
повъ Пълепъ българо-англнйскн рЬчникъ (София. 1911)
етр. 1 It». като е прнвелъ пе само „еснафъ mt craft, guild
trade-corporation guilder": — ски a guild (association), of a
guild: trade (union)", ио н „еснафство“ сыц. ср. p. ..gnildry".
За ..eiwnfiiiiitn,- u нт, ..и клиня" рЬчникъ па Стефанова не се
гагатва.
\ ги жду туй дума га ecwnjidaitn не с нензвЬстпа на разпн
кржгове и лица у насъ. чнйто говоря се е намнралъ подъ
<илпо гурско влияние, та че и въ българската кпнжнипа гаи
1ума •• вече отдавна упосрЬбена и го не отъ нЬкого друнпо.
а отт. чпогозаслужилия Четко Ричтп, Слчогнкпвк въ авгобпо
графнчния нр-Ьдговоръ къмъ „Нынчрспп n/iumw . Его туй
мЬсто ив орпеппалния нрявонисъ ва автора: „Koiaro вече
евършп 1.1. до Драган, таскал’а. конго бете не друг оевФи нин-
< кп’г сип, се вм1,сп в’ разговор'а. Пне се ядраинеахмн, noptie-
нигахми се ia живо-здраво, ополияхми се каго еснавдатн
рпзр. 01 ь м.| и ее par нрнказахмн за гова,за онова по запалт'а пг
в:к. ..1>' л1"рс1и нрнтчи и >и пое.юонпн и jrnpiu.im/ти dr/ии
< ъбрпнн чип, И. /’. Сличен киш/. Част в ьрва(А И). Пловдив, 1 Ян9"
стр. \П. Тюбоивтпп е та <<• огбЬдЬжп. че 'Г. Паичевъ вь
iBoiirl; .Съкрз1Ц<'пп)1 ни нзколзхваипгЬ за гДопълнениего на
Героиня |гЬчн1пп. книги еиоменхва па стр. VIII п ..Слкпеик.
Чримчи~ „Бг.дгарскн притчи или пословици н харакгерпи
думи събранн отъ П. I'. Слаш'йкова. Часе първа (A II)
Пловтнвъ |ЯЯ9. Част вгора (О —Я). София 1897". Явно е.
че 11анчс(п. ще да е и.шолзувалъ само .нрнтчигЬ . .< въ ыпо-
гоцЬпната -история па събиранието пхг не ще да < тьр-
। н.п. рЬчипковт. материиль. защото. ако б1япс сгории. това.
Еснафдашъ
1*5
щФше да вземе на работата си не само „есннвдчшъ-, но и
доста други думи като папр. гаг, джулиур. hunch, nc.iuepo
и др. под. II ако дори бихме били иаклонни да приемемь, че
по н1каква .случайность" е пропусната отъ г. Паняева думата
..сснавдапг," пие имаме все пакъ и други основания да кажемь,
че все пакъ не въ простата .случайность" се крне обясне-
нпето на работата. Знае се именно, че прЬдп да издаде пър-
вата часть иа ,Български притчи" съ исторнята на ткхиою
с'ьбиране. Славейкопъ обнародва вч, Пернодическо списание па
Българското кппжовво дружество въ ( офия статия .. Иплюрсни
пословици. история ни пбирннпгю им", кн. I. сгр. 116 125,
кн II, стр, 120 НО, единъ „ПрпАоворъ ни Эпизода-. пв
иодиръ него н .. /’пи.юдлтъ-' (XV, 32!1 43), конто всички пред-
ставить собствено прЬдговора па прнтчнтФ или „псгорилта иа
•ышрапего имъ.“ II въ тия Славейкови статнп въ Софийского
Периодически списание" се срфщать доста думи. конто би
грЬбало да бждатъ в.мЬстепи въ Панчевото ..Донълиение-, тол-
кова повече че въ сиомепатитЬ съкращенпл се 61л1и;и, че
еж пзнол.|уваи11 всички 12 книги на Браплското .Периоди-
чески списание.- п 1 — 65 отъ Софийского .. . Прпведенпт!
по гор!, думн се четать нъ Соф. ПСп. кн. II стр. 1'22—123
Значение до на ecmuJidititiH се разбнра легко отъ прнве-
депото no-ropl ч-Ьсто, сентЦдишъ е „другарь но сснафъ. човФкъ
оть сжидпя еснафъ". Славейковъ п Пиперковския даскалъ сж
..еснафдашп Славеиковъ като учитель вь Б1ла, пр!слТ;двапъ
оть Тьриовския владика. гръка Пеофитъ, и неговпя секретарь
Костяки. тр-Ьба да бЬга и иоцдемъ спира въ с Пииерково, ста-
на п> сега бЬл!;;кито въ нашага кинжовиа история, иа на другая
день се cpltipi со своя .колега-', както бихме рсклп дпесъ.
Ч< смпсълыь нн ecH«ifx)anij, не мож<* да бжде други,
иоказвагь и думи като idunn, uu.uViun и под., гурски думи.
конго сжщо се yiioTpioiii'i. вг. пашня иародеиь езикъ. шйпин
вм ud-Ouw е собствено „другарь но име, рус тезка, й/киипнъ
соб<1в. /?ол-<)<о« е „другарь но пять, снжгиикъ — гур. «о
line", IKI.I ИЖТ! и тур. перс. пищ другарь'.1)
< .. гопа и вьиросыь ..я етиыологппи иа ecHmfuiumi, ..
pliiuaBu въ <м1п'ьль гакъвъ. че ecmfii-iiinut. е сложна дума
Ч <'| I. и Д»>1Ч'|Ш)а п „8дашъ (ИЛ ,idarh
id Id' ll, -idi.p. Si/n "ЦП", humoiip i c. x. r. «.i....-ip, BoU: „Иолдашъ • «
г,.' I.i.f. .. (. 1 i "inpii"' ... <;ii>i.ir"b ?• ('„„J,,,,,,. i. oifQifci t,u, .’.‘‘.о,
18G
Ст. Млатеновъ
к-о in |i о s i I и in) и че е сьставеиа огь думи епшф u i)<uu.
Пне сме заели думата отъ османскнтЪ турци. огь конто сме
заели и «ntaiaa. чч.к)«ш<, нркнднш" и много други .турскн” думи
ала паучиата етимология не може та се задоволи съ кжсото
рГ.шсние. че а.нафъ-Иашъ е но потекло .турска" или ^османско-
iyp<i;a- дума. Щомъ е типология га е установила, че въ гурскнп
пкъ има не само думи чистотурскн (тюркски, гу ркота гарски•
или османско-турски, но има и грамаденъ броп думи. заетн
отъ арабски и персийскн. го и bi. пашни случай се налага
Та се ионитами. дали еснаф/.-оишъ не се съсгои оть думи. чиито
Kopeini да пе сж турскн въ тЬсень смнсьлъ на думата. амн
ы сж переписки или арабски.
11 .’.ададемъ ли сн тоя пьнрось, гр1>ба и (а отговорим ь.
че осмапскитТ. гурии сж образувяли дума га ееннфдатъ. на
сж а дата и иамь, ала самтггЬ съетавпи елементп на гая
дума не еж нрасгаро туреко достоян не: ееннф е дума арабска.
както днесъ е общенрнего вь пауката и както за нашата дума
. отб-йл йзапо гова шце у 1юисрнуа, Словарь болг. яз. 8б>.
а дчт е дума, която стон въ непвсрЦшт връзка не съ
повоперс. ..приятель, другарь-, амн со срКдионерс. (пехлеви
>lusal .приятель, вж. м. др. I’. Ноги tlrundrib.- del
ni apcrsisclien Etymologic сгр. 130 (.¥ 582) и стр. 273 i.V 70).
11 n.rt, генафдаип, e „турска" дума, при чпето образу ваш-
<ж изиолзуваии дв-I, чу жди. неосмаискп думи — араб. е(ншр
и перс. i)/i>h. Между ..турскн гЬ“ елементп in. български11 е.дикь.
конто сж оть етнлологичпо г.тедище обикиовепо или осман-
ско-турски нлн гурско-перснйски или гурско-арабскн, ту ми га
< < wujjihiuio заема особено дгЬсто: но сти.мологня га сп ти е
miipcKO-iipnficKO-ue.pcwiicKn. Сь установяваиего па тази етимо-
нния не ее 1ым1и1ява обаче ни пай-малко гвърдепието. че
\ наед. дума га егнаф'1ашъ е дошла чр1.п. шм-р Ьдсткото на
отманскитЬ турци. отъ езнка на конто те да и е заель и
II. Р. Славейкоиъ.
( о<(шя. май 1919.
Ориентализацията на Византия и неиното отражение
у южнитЬ славяни.
Оть К. ( тоянонъ.
[ок.ыдвано «in. . Бобчевъ нъ Фи юсофгко-лбщег f -пения клопъ
ня IO. XII 1Й1Я г.
iliecioKocTi.! Кой ли народь въ гоя свФть не и е изниталъ
и нзвършнлъ? Вее пакъ. неторицнт$ още у старите народи я
констатярали не bi. еднаква етепеш.. ,,Асирийцит'Ь“. говори
Масиеро. .водЬха евоитЪ войнп съ суровость, която егнпет-
< Kiirh ирави не гърггёха. Т'ЬхнитЬ царе не се ладоволяваха.
каго фаряоиите, да затваритт. или шшращатъ па емърп. глав-
ппг1. подстрекатели ин нФкой бунтъ. но гпЬвъть иль се ll3.ni-
иаше нърху цфдия народъ. ДодЬто единъ градъ нротиио-
, госте още. rtan оть иеговигЬ жители, конто се улавиха съ
оржжие въ рл.ка, нрЬтьрнЬваха иай-жестокитЬ наказании, насн-
чаха ги на части или пъкъ ги забождаха живи на коль нр1;зъ
куфинага на етомаха. подир!; забождаха коловет!. вч. земига
при развФтп знамена, за да не изгубягъ обсаденигЬ ни един
отд, подробности г1; на агонияги".')
..Може ли н'Ьщо да се сравнива," говори Дсиормань. _сь
подобна (иващииа и въ.шожно ли . да се избровтъ подобии
жестокости у наи-изиадналит!; народи на Океания или пи
центра.ша Африки.-' Ви се иодвоумпль човккъ да поверни и
бн взель аеирипскитФ попарен за фанфаропи, ако барельефнтк
< ь копго г1. украсиваха стеннтЬ па свонтЬ iia.iaru. в конго
шест. <л \крашенш' на пашите музеи, ие rouojrlixa ни iiauinil.
очи. както iiamucKi-e. конто ги при гружава гь. говори гъ па.
изпша умъ. Ilani.iiaxa <с та намирагь изг1.иченоеп. въ п.:гс
Ч (<. Ili-Ioirr itirifiiue «If- HhiciH г1акн:<|пг.
К СТОЯПОВЪ
1 ВС
гании га и нови видове наказания: тукъ нещастпп съ затво-
рени уста поср-Ьдетвомъ жел-Ьзна брънка, вгпкната въ верига,
конто царьтъ държи въ едната ркка, а съ другата имъ пзважда
очптЬ съ верха на етрЬла: тамъ дерагь плЬгшици, разпнати
иа крыть; други, па конто палачътъ откжева членовегЬ на
гЬлото; има и такива, конто сж забоденп съ колъ въ гжрдит'Ь’1.1)
По да оставимъ учаегьга на иобЬдепитЬ въ война. Въ
мирно врЬме процедурам па асиро-вавилонекия кодексъ била
кратка, закопт.тъ драконовски и иаказанияга жестоки; пэтеза-
ИИС1О бито доп; спа го, за да се изтръгватъ признания оть обви-
1Яемп11>. Обезглавяването било рЬдко и се считаю хуыаино.
ГруповетЬ на наказанитЬ се лшиавалп отъ погребение и се
ирЬдосывялп па звЬроветб. За ио-малки ирЬстжилепия отси-
чаие на единъ или нЬколко члена било твърдЬ обикповено.
както п обичаять да ее изваждатъ очптЬ.-1) ДЪяпията иа аен-
рийц.......гакилопца, тЬзи едноплеменни неприятели, извпквали
подражание у други пзточии народи. Достойнп тЬхпи прием-
ин ци вь старо врЬме били перситЬ, конто, по мнЬпието иа
uii.jaiiiiiftioirb. держали рекорда въ жестокости гЬ.3) Въ асц-
рпйскпя и нерсийскн гворъ се cphinair, и евпу< и.
Византия е важен в елеменгь на човЬшкото развитие: ти
61, посредница между старин и иония свФтъ. ЧрЬзъ пен идеитК
на източинт!; народи минаха въ Европа. Но ппзаитнйската
цивилизация е само частепъ случай оть kI.kouiioto неточно
нашествие. Капитали пять факть, конто господетвува падъ цфлага
история па пр!, дна Азия въ древностьта, е оиозицппта иа гръцко
рпмеката и переписка цивилизация. СлЬдъ заиоеванппта на
\ юксандра Велики илаимодЬбствието между елииизма и ориеи
талвамя ставаше непрЬкжснато. Алексиндрийскага цивилизация
iii.puata форма на това взаимо(Ьйствпе. При дипасгипга на
(‘асапидитф I??’’ г. сл. \р) иранизмыъ иочна да ироявяк.1
। вое го iiaiMonpic и спрЬмо ослабеиага оть п|>1.враги рнмскн
империи, коаго ситнателпо или нест.зна годно СР обрьщала вь
иегова но дражателка.
1 Ir. Lunurmant, llistoire апс>клпе de I Hrienl luequ’anx "iimv-» modi
ut f, П f По
si IjA nornmnt op. с. V. 84.
’1 /слагав, II, 223. До ежшо-р» .<апночсшк- сл дошли и нКкон «ль днрш
*игГ кирифои иа исиурическята наука. Гл. Ed. Meyer, Gesi-hfc-hte dps AIJpj-
I i h~. 1901. Ill 14.
Орнентэдизацията иа Византия и нейиото отражение и пр. 189
Къмъ иай-цЬпиптЬ заслуги иа христианегвото грЬбва ди
ее отдаде и тази. че го спаси Европа отъ победоносного
нашествие па нзточнитЬ ку.ггове. Религиозниятъ екстазъ въ тЬзи
култове често ее иридружавалъ съ доброполно осакатяване а<1
majorein (leorum gloriain. Едпа отъ формигЬ па гуй осакатя-
ване е скопяването. Никое суевЬрие па езичествою пе е.клей-
мено повече н но-заслужепо отъ христиански rb апологсти.
Но усилилта на христпапитЬ се паралнзпрали огъ полита
ката па римекнтЬ императори. Псторията на рнмската импе-
рия прЬзъ първитЬ три в'Ька отъ пашага ера се рсзюмира съ
мирною пронпкнане иа западъ отд. изтокъ. Мираж ьть ла едва
пзточиа империя е нзмжчвалъ въображението на Цезаря. \пто-
чня и Нерона. Диокдитнаповиятъ дворъ съ своитЬ поклон и
нрЬдь обоготворения пмператсрь, иеговата сложна чиновпишка
иерархия и множсството свнусн е, по признанною па съвр1-
менпцпгЬ. подражание на тоя отъ СасаищитЬ. Гплернй заявя
надъ безъ забнкалкп. че персийскиягъ абсо.потизъмъ грЬбвало
да бжде въведенъ вт. рнмската империя.2) „Рнмската държатсг.
говори Момзенъ, „пожертву ва иълния скществеиъ резултатъ
отъ НОЛИТ1П ата па Александра и по гакънд. пачнид. туря
начало на опова обратно движение. посл^дннтЬ отражения на
конто се явпвать Алхамбра въ Г]нн;ца и джямилга ( в. ( офия
hi. Цариградъ’1. Вече отъ V пЬкъ дЬлътъ па изтокъ вь евро-
пейската кулгура стана но-го.тЬ.мъ. и Цариградъ ее явява цеп-
гьрь иа тази нона грьцко-пзточна култура: упранлениего и
нранитЬ |укъ иолучаватъ източепъ характеръ.
Съ иоивяване па хрпсгиянсткото се почва н борба га мд
< ъ езичесгиого. Вт. ноловниата па II в-Ькъ изпиква и литера-
турпа полемика между гЬхъ. II двЬт!. страна се обвпиявалн
взаимно нъ плагингт.. Но като стонало достояние иа гьрци и
рнмляпи, хрп< гианството irb.inpne.io много елементп огь древ-
ната култура. Ной- шамепититЬ огцп на църкиата били благо-
iipuHiiio |>а:;положен11 кт.дп, иея. Вече пЬкон иегоршди (Ннбурс
ia I\ B'bir- гл. Хр. сж пропзшк-или думала репесансъ. Само
че нт. края па рпмшага империя сиЧипеппето па христиан
< гни го и ашичпага кулгура ставало вь подла на пьрвото. .
нъ \1\ вЬкт. 113Г.Ц. па ДМО1ЦНС а птичий ять e.ie»ieiiri
Au^usiiiius, Hr <'iviu(> lh*i, II, 7.
К Cnmont. Religion* »iii>nhih? i.in*. I- |»aifinisn« i1» •
i G. 1л I'm du I'ljf-ani'-nu- II, Ihhi. jh<i
]<)|) К. Стояновъ
По ако христиане гкото завлядЬвало ума на много .шатни
езичници, конто охотно гтавалн и епискони. не било схщото
< ь римского правителство. Прииципътъ па двувластието, който
личи hi. повото учение, оеобепо прЬдизвпквалъ негодуването
му. Култъть па императирпт!) е билъ задължителенъ за всички
римски иоданицн, гъй к дкто иа паше врЬме всички поуаиици
т,гЬбва да почитать знахито па държавага. подъ властна на
конто се намиратъ.
Тълпата и и.мнераторптЬ върв'кли ръка за рака вь сиоига
омраза къмъ христианirrb: първата не се стЬсиявала вь изна-
зшрапе клеве гн. вторит!) не се спирали нрЬдъ взтънчепп жесто-
। >стн. ta та иг пзкоренять.
Ч и новркдителството, освЬпь каго неистовство на ты
нага вь размерим времена. |гЬдко се срЬща вь римската исто-
рии, и то като пропзволь на нТ.кои пмнератори. Обаче. при
iipbc.ihiiiaiK <> 11:1 хриггпаиптЬ оть (поклитиаиа оставили ел.
<вобода на вс11ко сжуилище (а у величава наказа и пята чр’Ьнь
ч к'иО|(]г|ди ге и гно. ОгносдЬ н права геле гвото прЬ уписало да
се ирпбавн при каторгата още изваждаж ни деспоте о ко н
отсичине на л'Ьвия кракъ. Такива фнктп место се съобщавять
за кримппалпитк пркслЬдвания срЬщу хрпегиапит!.. у<гроенн
оть езичници. Пакгаиций говори за Максимовна. ч< почналь
ia права пь Мала К'.ин онова. което иО-рапн е правил! въ
( прия и Е|ипетъ подь прЬдлогь на чов Ьколюбпс, за пр Ь гиль
да се убивать духовнит!. лица, по заповЬталь да се жакатя-
иагь. II тьй па изиов!>д11нцнгЬ изваждалн очигЬ. отсичали
ржц’ЬтЬ, краката. носа и унштЬ.-')
По парелъ > |, ортодокгилпото христиане гно се ноявява'п.
и разпн сектн, конто съ рс шгиозпнтЬ си разори непозпатп
ка старая св^п причиииваха го.тЬмо зло. ЕзпческнтЬ ииса
гели сж много зачудеин огь начина, но който ее цк-гирать
по Менну еп. Още Цслат, заб1>.тк|на за тЬхъ: „I I; се отрхн-
вагъ любвеобилпо съ в< ички ругагип конго нмъ мп папа г i
пр1;згь глапата, като < и отка и<атъ и пай-мплката от< гжика за
благого па мира и оставить въедушененн един грЬщу ipyrn
огь смьргпа омраза*'. Юлпань <'к гжнникь е еще но-егрогъ п
заивива у Кмпана Марцслпия. че н1;ма диви лвЪрове. коиго
да сж голкова жесгоки противъ хората. колкого if. хрнстиа
iiirrl; по между сп (XXII 5).
Th. Moinmsen. i «- droit penal rofnain. Ill, 33o.
Орпснылитациятя па Византия и нсЯното отражение и пр | л |
Сь тържсствого па христианство™ при Констан г ина
ижтрЬтната му криза се усилии Христианската мисъль прЬ-
несла чертит!; па Фплоновия лосось, каго поерЬднпкъ между
Бога п хорага. върху божествеиата природа па Христа. Стра-
eritmfc корпии къмъ беземъртие и божествена слава се чувству
ватт, ио целого протеже пие па допштичнитй спором* hi ука-
зватъ могмцо влияние вьрхд рачвитпето на вЬроучението.
Ересьта била най-голЬмото пр-Ьстжпление, което могло да се
изоърши; затона и irlpitiril па църквата натаяли най-голЬмо
отвращение и ом раза къмъ еретицнтЬ. Его единъ примйрт.
монаепгй отъ единъ мопастирь. за да турить па изпитаиие
своя нгуменъ. го обвинили въ исевъзможии гркхове, оть конто
бить чисть. Па всички гйхни обвинения той ирогивопосгавялт.
абсолютно мьлчание: ако случайно отваря.п. уста, то било, за
да се пр'йпоркчиа на молитнигЬ имъ. Братята. като изхабплн
ц!;лии си репертуары безъ да снолучатъ да го смутят, ю
нарекла ерсгикъ. Пр'йдъ тази обида той излйзьлъ отъ споят
резерва и остро протестиралъ. ПЬкой отпоелй го запиши,
защо нос1'Жпплъ така. Гой огговорплъ, че не може да се приеме
подобно обвинение, защото ересьта отдели душат» оть Бога, i
\рнй нъзстаиалъ пропин, \ристианскит! согерио.101 и*.............
очакваиия и възбудилт. движение, което пздъпо нарушило мира
вь цьркиатя. Вь доению врйме иие едва ли можемъ да си
прйдставпм!. пепчката сладость па падеждпт!,. сь конто гл
жпвЪли хората огь П и*йкъ. и конто иадеждн Арий разру-
пьтваль вь самата основа: „Богъ егаоа.гь човйкъ, за да стане
чон1.къ богь:“ ..('hiii, Божп ci.ina.ii. синь човйшки, за да ста-
нин- чои1ш1К1гг1; синоне Ьо;ьи;“ ..ако Словото. бпдейки тварь.
rraiui.ui човЬкъ. го човйкь псе бп си осгаиадь това, коего
бин., безь да се съедипп съ 1йиа“.-) Загони и адаждата за
1>ого*1ов'1.К1, ii.uf;.i.Ta iio-cii.iua оть рационализма и богословски и
11.|урилизъмъ. ->:н*дцг> ci гова и отвращен пето към'1. арпаипзма
сытанлява 'шегь оть уистпеинн жниоп. па епохагк. Григорий
Гурски (огъ \[ ийкъ) въ iip'hiiiipiiiiTa ги гъ единъ apiiaiinin
з 11<н<и5|11и1 нос.г(новагели11, па гази <*регь на кхчета и <впни.
за loiiro << говори въ Е паи гол пето Маген \ 11. 61s)
’j Pnm .1. М. Ве.481*, |д*ь Мони*
i:<}oin« <4511, 3‘.18.
ai П В. Honour*. Идол 4« н1Ж(’П1я
ИРч. и 1Г< нмч 1 КН
*) ГгГГ .ЛИГС «к Toill"
1. 1 •Поп. ГИЗ. 1195
il’Oiifnt, nnti iivni *• an «uncik <k I
ill* lpPKn<‘-n-“ IO4I|f»ir licpiutlk (П.
I'r I run-, publiv рл H. <i *,i
192
К. Стояиовъ
llo II ариашиФ ие били по-толерапгнн. Така. lioHcrau-
гинъ Велики, който заточил i. Ария и послФдователитФ му.
изгори» и заиов-Ьдалъ да горятъ книгитЬ имъ, като възвър-
иа.тъ Ария, ис докаралъ омпротвореиие въ Александрии: пего-
шггФ последователи насочнли своитф у дари срфщу Аганаспя
Велики, като го обвинявалн вь измпслени прФсгжнлешш.1)
Юл иа поката реакция въ полза па езпчеството още повече
абъркала взаимнптФ отношения и създала още единъ нот.
нзточпикъ за подобна отплата.2)
Осакатявалп своптЬ протпвппци и допатисгигЬ, афри-
кански разколиици. Най-голФмитФ фапатицн между гфхъ ее
назвали циркумцелиопи. ТФ се набирали повече отъ селского
население въ Мавритания и Нумидия, ржководенп отд. невФ-
жсствени свещеиици. Събрапи на групп, тФ скпта.111 понфкога
ио полето и опустошавали имота па господстиуващага секта и
избивали правослаинитФ свещеницп. конто попадали въ р.т.ц1;гI.
иыъ. Тогава тФ мнслФли. че дфйствувагъ пп вимпепие на Си.
Духа. Отъ ппсмата па Блаженна Августина явгтвува. че тФ
еж вадФлн очи и отнимали пръсти. Чвгусгинъ пека по гоя
случай да се затвирятъ. п ш и да ее осакатявагь вт. силага
на jus talionis.8)
1(о мнФнпего на пФкои богослови. ако Мухамедъ бФше
<е явнлъ въ II вФкъ, Юетшгь Мжчепикъ и Припой бп гово-
рили за пего като за сретикъ. Гностицизм!, гь, който се поя вил.
почти в в врФмето па апосголитФ, и мапихеизмъгъ. който се
иоявплъ вт. вторага половина па ill вЬкъ сл. Хр.. сж ио-
скоро нови вЬри, счптачи отд. отцптФ за epet и. Огъ тФхнат.ч
ерфща кадф Ефрат г. се иоявило иавликяистиото, а отв ш»сл1.д-
иото — богомплсгвото ПрЬзъ цФлитФ срфдпп вфкове маии-
хеизчъгь и иеговитФ вариации пзвикватъ кървавп борби вт.
стартф римски провинции. Една голФма часть отт. вЬрва-
пията и видфннята, въ конто се съглежда кошмарьть отт. дивили,
ни допдоха отъ Персия но двоепт. пжть: огъ капоническата
или аиокрифии юдейско-хрпстпапска литература и отт. раз-
ннтФ секли иа маиихеизми, конго проповФдваха вь Ев]и>пи
старитЬ ирански доктрин и върху ангптезата на шага прин-
ципа иа вселената.
T Tlicoplianis Chronogr.iphia. I 12.
I Ibidem. 72 7.1.
< tu/ustini op.-ia. t. II. Piirologm latina 33, 3o*j.
Ориентализациятя на Византия и нейното отражение и пр. J93
Но тъкмо поради персийския си произходъ манихеиз-
мътъ е ставать много подозрителенъ и въ очитф на римската
власть. Диоклитиапъ прЬс.тЬдвалъ съ сжщата строгость мани-
хеитЬ, както и христианин. Основанието му е било сжщото:
у еднитЬ и другиН той заб’Ь.Нзвалъ сепаратични тенденции,
понеже се обявявалп независима отъ държавата. Когато по-
подир’Ь възтържествува христианство™, то продължи войпата
cpismy манихейството съ сжщата строгость, както по-рано и
езическата власть. Нзходна точка за прйслЗдаането служели
пр!>д|1олагаеМ|1тЬ магийски действия, както по-рано хрнстия-
нит£ били обвинявани въ пожаръ и детоубийство. Оттукт
пататъкъ омразата противъ манихевтЬ става постоянна
и се отразява въ законодателството ва дйтк половини па
империята.
Ако думитЬ на Августина, oportet haereses esse, поназвать,
че ересптЬ могатъ да бждатъ отъ полза, задето чр4зъ раз-
иекванията се разленявалп много неясности, Византия пькъ е
доказала, че многото ереси и фанатичного отнасяне къмъ тЬхъ
могатъ да разклащатъ и основитЬ ва държавата. Три думи само
тока ряха ариапскнтЪ вълнения: дрооиаюд, броюиаюд, ётеробаюс.
Отъ ткхъ първитЬ двФ различавагъ само съ буквата i, а пъкъ
тази буква улеснила завзимапето на Сирия и Египетъ отъ ара-
оитЬ. Пр1.пирали се ие само въ църквитЬ и цирка. Григорий
Ниски е изобразилъ тЬзи прСнирни въ сл^дпата форма:
„Всички улици и площади на столицата сж пълни съ хора,
конто догматизиратъ върху непопятни вещи; дрипопродавачи,
сарафи, бакали, когато ги питать, колко пари струва това,
почватъ да ти гълкуватъ за рождение и нерождение. Питают,
за цТ.пата на хл 1.6а, продавачьтъ отговаря: отецъ е по-гол'Ьмт.
отъ сина, и синъ е подчипепъ нему; ти питают.: готова ли е
баията? а на тебе отговарятъ сииъ Божп е направепъ отъ
нищо“.’) Луитпрандт. въ X вФ.къ е оглушеиъ отъ тЬзи кр^Ьсъцп
върху св. Троица и Божия та природа, конто продължиха, до-
кати топъть на Мухамеда И нроби градскнтЬ сгЬни. Явно е.
че въ тпя прЪпирин силита па враждата е ввела връхъ падъ
иажиостьта на спора. Зпапието па гръцки езикъ постепенно
вамалява па запад!, а пезпанието му взеыа да се счита тамъ
за ицггь пролить гръцки г! богословски понълзновепия.
') Patrologia giaeca, 557. Лд VI и. г д 11 <>elzer. П)М«>г. Z. ш. Mi. jo7
Списание нл Гл.лырс1.а и ака и-мип h'mua X А .
194
К. Стояиовъ
ПрЬдставата за това, че спасепието на чов^чеството
изключптелно зависало отъ пзповЬдьта на нзвФстпп религиозпи
пстппн. слагало за разглеждаие въпроса за допущане или
уиищожеиие на всички чужди култове. Съгласно съ тази прфд-
става, веЬко пеправовЬрно изповфдаиие влФче подир! си вЬчпо
осжфдапе; затова държавата и църквата, конто търггЬли такова
лъжовно учение, ставали съучастници за погибельта на без-
числепо множество души. Споредъ това, не упшцожепието па
всички неправовЬрни учения, а тъкмо търпимостьта спрЬмо
тЬхъ се явявала жестокость спрЬмо човЬшкпя редъ. Христиап-
ската древность била пе само протпвъ смъртното наказание,
но и протпвъ вс!ко насилие и принуждение въ дЬлото mi
тгЬрата. По отъ IV вЬкъ, когато църквата встжпила въ съюзъ
съ държавата, почпало, прЬимуществепо на западъ, и обратно
течение, коего отпосл! добивало все повече сила. Отъ раз-
личит! и деали, конто вълнували хората и указали гол’Ьмо
влияние върху хода на историята, за най-могжщъ трЬбва да
се иризнае идеалътъ за единството иа в!рата. ОпититЬ за
осыцествение тоя идеалъ често се придружавали съ фана-
тизъмъ и грубо насилие, по самнятъ идеалъ има велико кул-
турно значение. Този идеалъ не само въоду|невяваяъ своитЬ
поклоиници за внеоки нравствени подвизи, ио неговиятъ гене-
зисъ се намира въ тЬсиа връзка съ най-великия момеитъ въ
историята на човЬчеството. Стариятъ св'Ьтъ не е можалъ да
има такъвъ идеалъ: потрЬбпостьта отъ една вЬра могла ла
се яви заедио съ вЬрата въ единаго Бога.
Жестокостьта на африкаискпт! еретици произвела прЬ-
вратъ въ душата и иа Блажепия Августина, и чр’Ьзъ тон
великъ учитель иа срЬднитЬ в'Ькове принципътъ за единството
па пирата билъ ноставенъ но-гор! отъ зав,Ь|цаната любовь
къмъ ближпил. За Августина ересьта е физически болесть,
която тр'Ьбва да се изгони съ физически средства. Оттукъ
не било мжчпо да се дойде до софизма, че религнознитЬ
гонения и наказания нрои.злизатъ отъ любовь къмъ ближпия.
който софизъмъ билъ нодкрЬпенъ и оть народната поговорка,
че нл-Ьсницата на нриягелп о, но-хубаво п’Ьщо оть цЬлувката
на неприятеля. Не било мжчно да се посочать доказателсгва
и оть Библията, особено отъ Стария ЗавЬтъ, че принужде-
ние™ е било угодно Богу. Авгусгинъ го оправдаиалъ съ прит-
чата за домовла,диката (Лука IV, 16 — 24): соце intrredi дал»
Ориентализацията иа Византия и нейното отражение и пр. 195
срйдновЬковото compelle iiitrare: въ славяпскпя прЬводъ убЬди
внйти. Karo говори за апостола Павла, Августинъ се про-
никла: „Чудно о това, какъ прив.дЬчеипятъ къмъ Еваигелието
съ телесно наказание направилъ за псговото разпрострапенне
повече отъ опЬзп. конто били иовиканп съ слово/1) Папа
Григорий Велики прЬпоржчвадъ па пмпграторскнтЬ офицер»
та увеличивать тегобптЬ на селянптЬ въ Сицилия и Африка,
конто отказватъ да се покръстятъ.2) Когато пе сполучва убЬж-
депието, той съвЬтва тъмница като ио-убЬднтелепъ аргумента,
и ако е човЬкъ отъ долно съсловпе, той прЬдписва удари и
изтезапия.
ИамЬгата па държава га още повече забърка отношения га.
Въ 380 г. се появилъ зпамепиятъ едиктъ на императора
Теодосия I. който възднгалъ христианского вероучение въ
степень на държавпа религия, чието тповЬдание се поста-
вило въ дългъ на всичкп народи въ имнерпята, а изповЬда-
нието на всЬка друга религия се запрЬщавало иодъ страхъ
на строго наказание Теодоспй II (408 - 450) въ 428 г.
гурилъ въиъ огъ законитЬ 26 i реси, безъ манихептЬ, срЬщу
конто е най-безпощадепъ.
Его вулкаиическата почва, благоприятна за жестокости. При
постепенного ироникване на изгочпптЬ понятия въ Византия,
пос.тЬдната все повече и повече усвоявала персийската форма
па тЬзи жестокости — членоврЬдителството.
Че то се практикувяло широко у персптЬ, както ирЬди,
гака и слЬдъ Христа, имаме свЬдЬння } старитЬ и по-иови
автора. *) Въ втората половина на IV вЬкъ, Сапоръ, персий
скиятъ царь, вЬроломпо извадилъ очптЬ иа армепскня царь
ApCuin. н слЬдъ разни мжчеиия го умъртвнлъ/) Прокопий знае
и двата начниа, ио конго ослЬпнвали иереигЬ: пли чрЬзъ
вливане па нрЬло дървепо масло, колкого се може по-горещо,
вь иикакъ незатворенигЬ очи иа пациента, пли |рЬзъ върт< не
па желЬленъ гвоздей, иагорещеи ь като жарт..Ч 5)
Ч I йприхъ Зйкрпъ. Hriopiii и система срктнпиЬкошми nippi o.iepiianiл.
19<»7. ЦП. Они- В. II. Гсръе, Гмажспныи Лвгуетииъ. Вкгтяикъ Европы, 1901, 10
') Ch. Ihelil, Etinh-ч Mir ГЫч. do la (Imiiinat. Byzantine en ЛГпопе въ
llyz. Z. 89.
я) 1£гено||-.нл., IX: H.ivupu. \HI XlV.
*1 \мпят. Мнрцрпшъ, ругни np-Jiwon. on. h’v iui;.iuci:n и ininni. 19(u;
HI iimii , 8”>.
n llpnKoiiiiif. I Ihintii. J.
196
К. Стоянон ь
Двамата автократа, визаитийскиятъ в переийскиятъ, се
иаричатъ братя по между ей. Но това братство немало теори-
гическо оправдание, а е било плодъ отъ условията па реалния
животъ. Едиииятъ държепте своята власть оть Бога, другиятъ
отъ дявола.
Въ VI и VII в. сжщеетвувалъ обичаятъ на взаимното
императорско усиновяване между двата двора. Кавадъ поискалъ
отъ Юстина да усинови сипа му Хозроя. Юстинъ приелъ
молбата съ готовность, ио поискалъ сжщото оть Кавада за
илеменика си Юстиниана, за да нма всФки прЬстолонаслФд-
пикъ чужда подръжка срЬщу възможнитФ претендента. Но
тЬзи духовни връзки, вмФсто да закрФпявагъ мира, но-скоро
(авали поводъ да се нарушава. Така, по-късио Хозрой II
[тЬшилъ да се възползува оть прФсгжплението на Фока, който
ушпцожи Маврикия и цФлата- му династия. Подъ ирфдлогь.
че е духовенъ синъ на убитая, той искалъ да отнеме оть
Византия нФкогашнитЬ иерспйски провинции.
Друга причина за чести конфликта между двФтФ империи
билъ прозелитизмътъ. Пранизмътъ и маздеизмътъ ие огстжп-
вать своитЬ позиции иа елинизма и христианството. Обикио-
венъ театъръ на тФзн конфликта станала Армения, която
сл'Ьдъ много перипетии заставала на страната на Евангелиста.
Имаме доста факта, че ориеитализацията на Византия
нолучава храпа отъ Армения и Кавказъ. Спомепатилтъ иер-
сийски царь Сапоръ като оиустошилъ Армения и избилъ
мжжетФ и женитф, скопилъ момчетата и ги откаралъ въ
Персия за евнуси1). Много арменци станали пълководци въ
Византия, между конто имало и скоици (Нарцесъ). Прокопий
е изобравилъ трагичпото душевно състояиие на онФзи бащи
отъ абасгитЬ въ Кавказъ, конто имали хубавн дфца. ТФ стра-
дали мпого отъ користолюбието на своитЬ царе (вииаги ио
двама), конто безотлагагелпо отнимали на бащитФ хубавитФ и
снажпи дфца и, като ги правФли евнуси, ги продавали въ
Византия иа опФзи. конто давали повече, а бащитФ имъ уби-
внли, за да ие си отмъстятъ за изиършеиата неправда. Нан-
иного евнуси у византийцитФ, даже и въ императорский дворъ.
били абяеги. Въ врФмс па Юстиниана наставали по-добри
врФмепа и за тФхъ: тФ приели христианството. и нмпера
*1 Fragment I historironim ь'гаегогшп V. 1; Faublue de Bvznn« e, 27<».
Ориентализапнята на Византия и иейното отражение и пр. 197
торътъ изпратилъ сънародника имъ Ефранта, евнухъ и той,
да каже иа царетЬ имъ, че не бива въ бхдаще да скопяватъ
никого, което н'Ьщо абасгнтЬ изслушалп зарадвани. Облегнатн
на заповЬдьта на императора. тЬ всячески пр’Ьчели иа тази
работа (скопяването).1)
Евнухството е тЪсно свързано съ многоженството. 41осл4д
ноте не могло да вирЬе въ Гърция и Римъ, затова немало
нужда и отъ първото. Огвращението и пр'ЬзрЬнпето къмъ тоя
уродливъ разредъ хора се отразило и въ класическптЬ литера
тури (Меиаидъръ, Лукианъ. Теренций, Хораций. Ювеналъ и др.).
Градицията у римляпигЬ погрЬшпо го отдавала на Семира
мида, но вЬрно схващала негоиия източенъ произходъ. „Вт
каквато гтрапа и да идешь, ще се натъкнешь на тълпа отд.
обезобразепи хора и ще прокъ.днен1ъ паметьта на Семирамида
която най-нанрЬ.дъ кастрнрала н'Ьжнп отроци, като извършила
насилие надъ природата н я отклонила отъ предначертании
пять, между това, природата. отце при самото раждане на
живото схщество, като вложила зародиша отъ сЬмето, дава
съ това като че ли указание за продължеипс на рода".
.Отвращеиието къмъ подобии мерзости заставя. да (<
иомене съ добра дума император!. Домицианъ: макпръ и да
не прилича на своя банда и братъ, той се прослави съ много
популя)>епъ законъ. въ кой го подъ страхъ па строго нака
зание запрЬти да се кастриратъ дЬца въ пр'Ьд'ЬлптЬ ня рпм
скатя държава“.г)
СлЬдт. Домициана кастрацията е била запрЪтепа отъ
Нерва и Хадрнана. Но особено били строги спрЬмо иея хри
стианскитЬ император!!. Констаптппъ Велики пр’Ьдписалъ на
Урсина, управитель на Месопотамия, да наказва сь смърть
онЬзи, конто се осмЬляватъ да скопяватъ.8) Юстипиапт. на да
галъ смъргно наказание било па доктора пли роба, що я
пзвър1нвалъ, било па тоя, идо доброволно << нрЬ.доставяль. По
п тЬзи мЬркп пе я и.зкореиплп, га топ съ 142 новели огь
5оВ г. нрЬдписалъ на Маргаиа, упранигель на Киликии, да
извт.ршк.т с si цата операции надъ тпя, конто я пзвър|пватн
Kipxy други Лент. I (4й7 471) запр-Ьщава да ее продави и
купува римляипнъ, скопец . из варварски или римски терн-
‘J Прокопии. IL 471 473.
а) Аммаиь Марцелииъ XIV, I. Surtomus, 7.
’) (}огр11н juris rivilis, 11, 17!» u.-i. Krncrrr Iччо
198
К. Стояновъ
тория.1) Това запрещение огпослЬ се разшнрило въ смисълъ,
че не бива да се скопява вктрЬ и въпъ оть имнерията.2)
При все това, и тука Византия се е орнентализнрала скоро,
защото внаслнето на скопени варварц остана свободно и
извнква подражание.
При уреждане уиравлението вь провипциитЬ римляннтЪ
д-Ьйствувалн по вьзможность по консервативно и обнкновеио
нищо не изм'Ьпявали on щварепит! юридически норме, ако
тЬ не заекали интересагЬ на държавата. Наредъ сь римскою
право останало и мЬстиою, но постЬдната дума имало ни наги
нървого. Обаче. силптЬ на Римъ били недосгатъчнн за романи-
зация и иа нзтокъ.3) Отиос.гЪ взаимодЬйствието между едвото
и другого право често се свьршвало съ побТда на местною.4)
Отъ врЬмето на Константина Велики били донуснати ново
въведенил, заимствован» отъ обичайното право на източпитТ
народи и па христиански га стика. Приемницит Ь на Констан-
тина вършели сащою. Въ самата година иа надапето на
занадиага римска империя (476) на изтокь се появнло Пера-
н ол с кот о о г ле да л о пли снрийскиятъ заковникъ, който
юридически паметникъ свидЬтелствувал ь не само за живитЬ
еили въ иыиерилта, по който прТдопрТдЬлялъ и бждащето й.
При бързата ориентализация па Византия, позволено е
да се запитаме, дали не се намиратъ слЬдп отъ нел и вь
Юстиннановия кодексъ. Па тол въиросъ може ди се даде
угвьрдителенъ отговоръ, благодарение повил трудъ на френ-
ския учень Колине: л Византийскою право, въ противополож-
ность иа византийскою шкуство, не е само комбинация оть
източни елемеитп. "Го нр1дставя чрйзъ сьеднпеиие на римски
и източни елем<нти още по-голЬма сложность, отколкою дру-
гнтЬ нрояпии на византинизма, колкого и да сж сложна да се
оирЬд’Ьлятъ. Закоиодателствою на Юстиниана е сжщесгвеио
сложно, защото оспопата му вииаги е образувана огь римски
материали, и задЬто и вь своитЬ иововъведення редакторнт!.
силпо тьрпить римскою влияние зле (ПО съ източното. както
всички опил, конго сж зачЬсенн вь движениего иа римскою
право на изтокъ. Пе може да <•< врЬн< брЬгпе това римски
>) Ор. с. 705—706.
О Zachariat* von Lingunthal, Лия gr.icron>inatiutii, I, 299.
•’) Г,. Hahn, Rom nnd Rom.mismus irn gricchisch-rttniischt-n Oaten, 1906.
.'•6 96.
4) I . Mitt jib, Rei'-'hsrccht und Vnlkerrclif in den ^tlichen Pruiinzen des
iKtiiischen Kaiacrrcichs, 1891, Ki8.
Ориентализацията иа Византия и нейното отражение и пр. 199
влияние, но тр-Ьбва и нему да се признае източенъ харак-
тер^ защото римского право на изтокъ бЬше взело особена
физиономия, — фактътъ днесъ е безспоренъ. Пай-послЬ, елив-
скпятъ произходъ и произходътъ, що може да се нарЬче
римско-източевъ, се съеднниха, за да образуватъ ориентализма
па византийского законодателство". ’)
Въ началото на VII в!>къ прЬстола заелъ Фока (602—
610), родомь отъ Кападокия. Кедрннъ со е нарнсувалъ
като много кръвожаденъ тиранъ. Той донесълъ съ себе си
източнитФ наказания, сжщнтЬ, конто бЬха въ употрЬба въ
Персия огь най-дълбока древность. Скоро той дотегналъ на
вснчкп, конто прибЬгнали до заговоръ, за да го пркмахнатъ.
Единъ отъ заговоршщптЬ прЬдлага: „Пе желаете ли, както
седи на трона въ цирка, да го уловя н като му извадя очигЬ.
да го убия“?2)
Ираклий (610—641) убилъ Фока и завзелъ прЬстола.
Гой иапесълъ поражение н па персптЬ. Обаче, надеждитЬ на
поетитЬ, че отъ него ще се прЬмахиатъ и източннтЪ нака-
зания, пе се оправдали. •)
ПрЬди да отсЬче главата на Фока, Праклпй му отсФкълъ
деспата ржка. По-рано обезглавяване па цариградски импера-
тори се срЬща, но отснчане члеиъ — пе. V
ПрпсмпицитЬ пъкъ на Ираклия особено свирЬпствуватъ
съ отснчане носа на свалепнтЬ нмнератори. Единъ отъ таки-
иато е билъ Юстшшанъ II (685—695), който пзбЬгалъ при
българския ханъ Тербелъ, съ чнято помощь повторно заелъ
прЬстола (705 71 1) и е пзнЬстевъ съ нрЬкора Ринотметъ
(посообрФзанъ).
Църквата нма.та много да се бои оть ужаситЬ на Юстп
пиана 1’пнотмета. ( налент, огъ прЬстола отъ релнгиозиптЬ
парши, осакатепъ въ хшюдрома, топ ганлъ прЬзъ 10 годнии
отмъщенне у бългкрпгЬ, влЬ.гьль нъ етолицата, като вод-кп
ст. себе си снонтф прпемници. и гн заклала. въ цирка. Поднръ
гона уловил и патриарха Калпппка. извадилъ му очпгЬ и го
наираГил. вь Римъ.4) Hpfcn. первого сп царуиане ехщиягв
') I*, (’ollinri, Enidi- historique? виг !» droil d<‘ -histinien. I, 22.
I Thon|i!mnrs. (*hr«>nogr., I"»!» iBohiih).
a) Гл (••ngiiis Pbhhi, llrrtirliadoB. *."> 50
лхйдтф x<ov jteZ6>v at a-jvJ- - coin; owjKpopi; ivT.-zpdys-*
azQ'i; axstPGC ₽apet 't'rfs.'/x. -ах'/^А xiiw
200
К. Стоянонъ
императорь подкрЬпяль всячески автократичиитЪ тенденции на
палата. РавеискитЬ жители заедно сь епископа си Феликса
се повдигнали ср'Ьщу папскигЬ прегенции, но 1(>етиниапъ II
изпратилъ войска, за да ти пакара да ее подчинять. Еписко-
нъкъ бнлъ докаранъ въ Цариградъ, ослЬпенъ п заточенъ. •)
СлЬдъ Юстииияпа II дошелъ на прЬстота Филиникъ, но-
народность армеиецъ. Роденъ въ инославната колония въ Пер-
гамъ, свьрзанъ съ най-добрин приятель иа бившия патриарх ь
Макарий, той не пожелать да прЬкрачн Прага па палата.
прЬди да се махне картнпата, която пр'Ьдставлявала VI все-
ленски съборь. Миозина епископи се съобразили съ учението
па монарха. Но поради тия религиозны разори той билъ сва-
ленъ отъ престола и иръвъ отъ императоритЬ осл’Ьпенъ.
И тъй, ослЬпяването, което се почнало отделу, достигнало
вь началото па VIII вЬкъ (705) до патриаршеский ир-Ьстоль.
а сл’Ьдъ осемь години (713) и до императорский.
Огтукъ нататъкъ ослЬпявапето иа пмнератори и претен-
денги за престола става обнкновено явление въ византийската
история. ПЪма да се минатъ и тв1; десетцлЪтнл, иконобор
цитЬ ще вмъкпатъ члеповрЬдителггвото вь византийского
зако подателство.
СмщеврЬменно се ориеитализира и концепция™ па нмне-
раторската власть. Ни единъ изразь ие oiiue по-омразенъ на
римляпитЬ отъ дуыата царь. Обаче, източнигЬ поданици на
иыперията нЬмаха гова отвращение къмъ него. Всепакъ, кон-
сервагивниять духъ на римското управление се протнвЬше на
официалиото му приемапе. Аврелианъ, който иръвъ иочна да
носи диадема и официалнитЪ титлп dominus et deus, се въз-
дьржа да земе титлата раагХеб;. Отъ двата гръцки привода
на dominus — xupisg и Ssani-njg, първилть пзчезна, за да
остави мЬсто отъ врЬмето иа Коиетаитииа иа втория. Юсти
нианъ изисквать форматно да го наричагъ и съ това име. а
пе само paotXeuj. По въ VI вЬкь сллцага титла pxatXeog още
не фигурирала вт. дииломагическитЬ нротоколи и върху моие-
тигк Ираклий иръвъ л вмъкиалъ вь нротоколнтЬ, а К.оистан-
тииъ V — вьрху монетит!;. Визаптийскага монета се упо-
грЬбявала огь варварскитЬ дьржави на западъ, пЬщо. което
докарвало иолза не само оть икономическа страна, а и оть
’> A. Gasquet, !>< I’autorite iinperiah* «•!! malirre rrligiruse a Bjzan<-«-. 2Ю
Ориентализацията иа Византия и нейното отражение и пр 201
политически. До VIII в'Ькъ византийскиятъ дворь не е нрЬ
ставал в да следя на западъ и той е могълъ да схване, че
монетата му била тамъ постояяенъ инструмент!, за пропа-
ганда. Но пмператорнтб-иконоборцн не показвагъ тази скру-
пулезность. Пепр^стаинитЬ имъ войни съ арабн п българи
както и религиозиит'Ь нмъ разпрп, всичко ги отстраняйало отъ
западъ. Н'Ьма ппщо чудно, че Консгантннъ V, който не се
«шита да занрпцава Римъ и визаптийска Италия противъ лан-
гобарднтЬ, б’кгме почнатъ да кжса едпичката връзка иа Цари
градъ съ западъ.1)
ПмператорптЬ-пконоборци бЬхя родомъ отъ Азия, глав-
нитЬ имъ съвЬтници б'Ьха азнятскн епискони; легионитк
държащн страната имъ, се събнрали повече въ Азия. Лева.
Псаврянинъ билъ родомъ отъ Герыаникня. градъ въ Мала
Крмепия, близо до брЬговетЬ на Кападокия и Сирил. Градътъ
билъ завладЬнъ отъ арабит!;, и родптелитЬ на Лева се и pi
селили съ него въ Месемврпл.
ЧрЬзъ реформигЬ на Лева III се извършва пос.Д’Ьдииять
актъ отъ прЬвръщане на рпмската империя въ византийски
Оттогава започва господство™ на гръцки езикъ. Норадн
линса па вЬротърнимость разнит! сектн питая.» омраза къмъ
господствуващата цьрква и диркш защита другадк Така поч
надо православие го да губи своя икуменизъмъ и да ее обрыца
вт. нациопалиа църква. С.тЬдъ отдктянето на иноезичнитЬ и
ннославнп елементи отъ Егпнетъ, Сирия и нзточна Армения,
повечето пасомн били гърцп, ио имало и ииородци, та църк
вата образува най-яката връзка между тЬхъ, вместо патрио-
тическото чувство. Подобно па Турция, която почива върху
религиозно™ единство, и въ Византия стигаше да влйзе вфкой
въ лопото на църквата. за да добпе юридически право върхг
всички държавпи длъжпосгн. Нмператорпткнконоборци иматт
впсоко мнЬиие за своята власть. Вь писмото си до папата
.1евъ III се провъзгласи за ряаслгэ; хат Ispsu-. Иосл'Ьдиото
може да се счпта проилл'Ьзю огъ poiitifex liiaxiniiix. но то пн
скоро уподобило Лева иа халифнтк толкова повече. че властьта
еп гой мнслЬ.ть получена огъ Bora lv. iPesu paaiXera и
iheoKpipXyjsv zpits- ( тТ.двателио, теокрагнчнпять характеръ
на гая власть става очевиден!..?)
’) L. Breliier l.'ori-ini des tilres iniр. ri.iux л Bjzunc.-, пъ Bjz. 1УО5
3 h. S.honk, Kaiser l.cons Walten in, Inneren, ni. Btz.-u.l. Z. V
‘202
К. Стояновъ
Съ името иа Лева III сж свързани икоиоборството и
закоподатслетвото въ Византия. Въ първото той е револю-
циоиеръ, въ второго — реформатора Съ едното нр’ЬслЪдва
еуевЬрието, съ другого ограпичилъ смъртното наказание. По
усилпето му да сближи Азия съ Европа ускори само ориеп-
тализацията на Византия.
Релпгиозната живопись, която толкова се прав'Ьнп* на
г ьрцитЬ, конто и с.тЬдъ обрыцане въ христианство си оста-
вали любители на хубостьта, вь Сирия и Егииетъ се сматряла
за истинско идолопоклонство. НебеснитЬ лица съ черти па
олимпийци шокирали дьлбоко чувствого за Божияга безконеч-
пость и всесилие. Мухамеданството усилило тЬзи тенденции.1)
Левъ приб'Ьгва до меча, за да поддържа религиозного
единство. Съ една строга заповедь къмъ евреи гЬ и чонтани-
стигЬ. да приематъ православието, той почва въ 72’2 г. своята
църковна дЪятелность. ИзточиитЪ секти били въобще враж-
дебпи иа икоиопочигаииего. ИЬкои отъ тЬхъ вече се нары-
чали и икоиоборци.2) Сжщо и армеиската църква водила борба
срЪщу гърцизма за запазване на свонгЬ особеиости и избегни
крайпоетитк иа пкоионочитаиието. Не малка часть и отъ
православного духовенство гледало съ пеудоволствие на иконитЬ.
било по убеждение, било подъ влияние иа сектитЬ. Левъ III
ирнлича доега на Иосифа II. 'Гой следа да прЪмахва край-
ноститЬ и изобщо да примирява. Ио и той каю Иосифа II.
вместо да достигни единство на разнитк секти, чрЬзъ своитЬ
пасилствеии мЬрки повдигиа още по-опасни спорове. Когато
умрЬ Левъ III, борбата 6Ь почпата; всички европейски про-
винции били за иконитЬ, докати населенного оть Мала Азия
образувало главиата сила па икоиоборчеекага партия.
Сипъ лгу Копстантииъ V не само считалъ за свещепа
(лъжпость да пакаже партизанитЪ па иконитЬ, ио, напоенъ
<ъ господетвуващитЬ доктрина па пккои оть пзточпитЬ секти.
гой пр кд и риель радпкалпа реформа па христианством, наиад-
наль култи па Богородица и ходатайство го па светиитЬ заодно
сь г'кхнит’Ь мощи. 'Гази прозелитичпа ревность го увлЬчс вь
жестокости. конто чжчпо могатъ да се огричатъ и смекчаватъ.
L. Brehi<T, La querdie des images.
4 Karapet Т'т-Mkittsdiian, l)i< Paulikianer ini liyzantinisrlirn Kaisei reirltr
und vrtyundtr Iv(z<-ri8cln- Krscheinungm m Arinctiicn, 3G.
Ориентализацията на Византия и нейиото отражение и пр. 203
При възкачвансто па Константина избухнало възстание
начело съ Артавазда, който помогналъ па баща му да завземе
прЬстола, но си запазилъ православието и сега гледалъ да се
възползува отъ него. Въ тази борба виждаме вече двЬтЪ странп
широко да п]>актикуиатъ ослЬпяваието. Помощппкътъ на Арта-
вазда, Теофаиъ Минуть, завзелъ Цариградъ и арестуваль. npi-
данитЪ чиповннци п партизаны на Константина. Едни сж
били битв съ камшикъ, други ослЬпепи.
Па връщане отъ Азия Константинъ потушилъ възста
ниего. Артаваздь и дваыата му синове сега бнлн ос.тЪпенн.
Повече дорп вьрзани, Константинъ ги е рязвеждалъ въ цирка
нрЬзъ врЬме на игритЬ въ честь на своя трнумфъ. Патриархъ
Анастасий тоже быль докараиъ тамъ. възкаченъ иа ыагаре,
(мторедъ обычая па публпчнитЬ екзекуции въ Византия, съ
лице обърнато къмъ опашкага (^aviorpotpa). Теофапъ говори,
че Константинъ ослЬпилъ безбройио множество други лица,
а на трети отсФкъдъ ржцЬгЬ н прикати.’)
НЬкои оть азиятскптЬ управители, за угода на твоя
господарь, почнали да свирЬпствуватъ срЬщу монаситЬ. като
нрибЬгналп и до ослЬпявапето.2)
Дори ако изоставимъ голЬми часть отъ гЬзи извЬстил. вл,
конто нма и преувеличение, пакъ сп остава вЬрпо казаното.
че ослЬпявапето въ врЬмето иа Константина V е взело раз-
м-Ьри, пепозпати до тогава.9)
Като се стараялп да положить край на бъркотията, да
। мЬсватъ иепр-Ьстаппо религиознигЬ въпрогн съ държаввитЬ,
императоригЬ-икопоборци си присвоявалп право да управля-
вагъ църквата, а пл.къ m уважавали тратпциитЬ и чувствата
на парода (попе вь Европа), който не е могълъ безъ нкони.
Гака гЬ разстроплп снокопетвнето па държавата и се обър-
налн въ мжчители на собстиенптГ. си иоданици. Колко ли пъкъ
наметпнцн на нзкуството вагина.ш огъ гйхипя ф.'шатызъыъ'
Но (Ьятелиостьта па rfc.ni имперагори не ее < вършва сь
иконоборчески та имъ политика. 1,окато тази политика ги
представила прЬтъ потомствого за псчеетпвци, законод,! гелпата
имъ тГ.йпосгь иькь иу-пата гьй дтлбокп кореин. щото oruoc.ifc
1< Theoph. 61*.
i ibidem, (»ьн iH’ij,
’1 Гл. Л. Loinlurd, <*onMitnlin V. еп)ргг< <||’ lu*mninK I i. .
ргЦГН L B>. ..Bl! h»n. XI 'll. Г.НЦО1П-
К Стоянов t.
204
и македонскигЬ императора, пои го гледали да заличаватъ намет-
пицптЬ отъ rtxiio врЬме и да клейматъ паметьта имъ, вмък-
палн цЬли главк отъ Еклогата въ своитЬ ржководства. Тукъ
ипе памираме такъвъ граждански сводъ отъ закони. въ който
всичко свидЬтелсгвува за работа иа хора интелигентни и вели-
кодушии. Съ него тЬ не лабравятъ интереситЬ на земедЬл-
гкото население, търговията и промишленостьта. брака и пра-
коеждието. както и сигурпостьта на съобщепията.
Но наказателното право на тЬзи императори се различав»
огь прЬжното. „Ако историята на византийского граждански
право има тоя ннтересъ. че пи показва естественото развитие
па К (стпниановото право и чрЬзъ туй става поучптелна иегова
критика, историята на византийского наказателно право не
приставляв» пикаква печалба за по-добро упознаваие и прЬ-
цЬнка па Юстинианово го наказателно право. То ни увЬдомяв»
само за едно сжществепо пЬщо, че въ визаптийскитЬ срЬднн
иЬкове чрЬзъ законодателството на исаврийски гЬ им пера гори
получило сила едно наказателно право, което тъй иродължи-
телио е дЬйствувало върху възгледитЬ па населението, щото
вь пай-ново врЬме вършепитЬ жестокости на балканский нолу-
островъ изглеждатъ отчасти като прояви отъ него".1)
Характеристично за Еклогата е системата на членоврЬ-
ди гелството, която липсваше въ старого римско право, а се
допускаше оть практиката само но нЬкога като изключение.
Едва въ нодирЬниюто законодателство за нЬкои малобройнн
прЬстжплепия се нрЬдвцжда отенчане на крака или ржката.
По исаврийскитЬ императори съ особено прЬдпочитание заила-
гивагь съ членоврЬдителни наказания: отсичане на рака (XVII.
10. 11. 13. 14, 16, 18, 46. 47|. езикъ (XVII. 2). ослЬпя-
ване (XVII, 15), отсичане на носа (XVII, 23 — 27). отсичане
па мжжкия члепъ (XVII, 39).
\ко иа нръвъ погледъ човЬкъ е паклопепъ да емЬг»
гова законодателство за иарварско, то грЬбва да зпаем’ь, че
гЬзи осакатяваппя се турят тамъ. дЬто по-нрЬдн въ Юсти-
ипановото законодателегно иовечето стояло смъргно наказание,
гъй че въ духа на Еклогата е га се намалява иослЬдпото
наказание, ('ъгласпо съ това, и Еклогата се считала отъ авто-
ритЬ и, както и отъ новитЬ авгоритегин изслЬдватели Липгеиталъ
'J Z. von Lingoulhal, G<;schidilr Jps grinJi. nlmisclien Rechte, 3 Anil-
125 .431.
Ориентализзцията на Византия и нейиото отражение и пр 20 3
(съ оговорка) и Василевскн, за £nt8i6pvhi)atg elg тб ifiXavOpconi-
•repov. Наир., фалшификаторитЬ на монета по-прЬди се наказ-
вали съ сыърть чр-Ьзъ огънь, сега съ отсичане на рака; който
иасила изваждалъ прЬстжпникъ отъ църква, подхвърля се на
гЬлесно наказание, вместо прЬжното смъртво. При това.
всички се паказвали еднакво, голЬмци и прости.1) ,
Но иыа и случаи, д'Ьто no-прЬди не се налагало, а сега
се палага гЬлесно наказание. Кражбата въ Юстиниановото
законодателство се счита частна нростжнка, изглаждана съ
възвръщане открадната вещь, по нЬкога въ двоевъ ц по-гол-Ьмъ
размерь. Споредъ Еклогата, тя се счита не само граждански
прЬстжпление, но и углавно и се наказва съ отсичане рака,
а въ лекитЬ случав съ заточение и бой съ тояга (XVII, 10.
II). Сжщо тъй Еклогата се отказва отъ прЬжния юридически
възгледъ, че клегиопрЪстжилението или лъжесвидЬтелсгвото сж
прЬстжнлепия. неподлежащи на свЬтски сждь койго е далъ
лъжлпва клетва върхт Евангелието. лпшава се отъ език.т
(XVII, 2).
Оправдание иа гЬзи наказания исаврийСКНгЬ императора
памирати въ думптЬ па Исуса Христа: ако дЬсното ти око и
рака те съблазпяватъ, лиши се отъ тЬхъ (Матей, V, 29 30).
Въ всЬкп случай, гпстеяата па наказанията говори за
началото иа умственна и «ораленъ упадъкъ на Византия.
Привеждатъ ли те разпи тсксгоне за оправдание на тия нака-
зания. значи, че хората не могатъ да памЬрятъ разумно осно-
вание за гЬхъ другадЬ. или нысъ сп прикривать заднитЬ
намерения Оригепъ и рускпгЬ скоици тоже основавали на
единъ еваигелски гекстъ извьрик ната хирургически операция
надъ себе сп (Матей XIX, 12); до текстъ отъ исалтира при
бЪгиалъ и Алексий III (1195 —1203), за да оправдав вЪро-
тоыствого си спрЬмо Пвапка. убиеца на Лс’Ьна I.2) При това.
ш пасъ еж пажи и иослЬдствилга отъ туй законодателе тво
пр'Ьзъ слЬдващптЬ вЬкове. Оттукъ иагагъкъ ослЬплваието ще
се практику на у визаптийцитЬ ст, леко еьрдцс
Русо говори на едно мЬсто, че свободата пе трЬбва да
се куиува даж< < i, кръвьга па единъ човЬкъ (Lettre а Мню
W'ooton... |е 27 'H'ptetubre. 1766). По другпдЬ той некаль
'I Z von LingcnOi.il In, Im- des gri„. I,i. niis. Ii„n №. lib. . Xufl
- 331.
•> П«ал. 27.1. • inuiiftth ь&7.
206
К. Стояновъ
еиъртно наказание за всЬки, който ее отклонявалъ отъ добро -
полно прпетата дьржавна религия (Contrat social). ЯкобинцитЬ
се уловили за послЬдния пасажь и постоянно изпращати хора
на гилотипата. Отговоренъ ли е Русо за това? Юридически
не, исторически - да. както и Макиавели не е отговоренъ за
макиавелпзма па XVIII вЬкъ, но кой може да каже, че макиаве-
лизмътъ незаслужено носи неговото име?
Колко прЬстжплеиия можеха да се оправдаятъ сь с.гЬд-
пия софпзъмъ: 1>огъ не ще сыьртьта на грЬшннка: пека си
жпвЬе и се покае за своитЬ грЬхове, но каго му се отиеме
възможностьта да грЬши, т. е. да се доыогва до прЬстола,’)
ОслЬпявапето не убивайте, слЬдвателно. не туряше тоговя.
който го бЬше заповЬдалъ, въ опасность да изгуби душата си
като убиецъ, но достигайте сжщата цЬль, като парализираше
жертвата, която ставашс негодна за пищо. ПЬма прпмйръ въ
визаитийскага история, щого човЬкъ, лишенъ отъ зрЬние, да е
нграялъ каква-годЬ роля.
Къмъ края иа VIII вЬкъ Константинъ VI си нграялъ
съ очитЬ и езика на свопгк родники. Но което е упикуыъ и
въ визангийската история, честолюбието на майка му Ирина,
лишило и пего отъ зрЬиието. Това събитне поразило съ своего
жестокосърдсчпе ума иа съврЬменицитЬ, та Теофанъ ни го
нрЬдставя евързаио и съ небесно явление: слънцето иотъмнЬло
нрЬзъ 17 депа и не пращало лжчи, тъй че корабитЬ блуж-
дялли по моретата, безъ да зпалгь кждЬ.2)
Василий Македопецъ (867— 886) мислЬлъ да ислЬпи
сина сп Лева, и само иамЬсага на Фотия и иридпорпитЬ го
on,рвала слЬдъ триыЬсеченъ затворъ.
ПрЬзъ \ вГ.къ ослЬняването взело още по-широки раз
мЬри и оставило слЬди и въ тонопимията на Византия.3) Пара-
кимоменътъ Врингасъ ирЬдложилъ, да се извадять очптЬ на
щастливия генералъ Никифоръ Фока, въ името на обществе
пата безопасность, нонеж» много се издигиалъ съ своптЬ
сиолукп вь Крип, и Сирия. Повиканъ in, палата. Никифор,
не отишс.гь, понеже уеЬщалъ, какво го очаква, а избЬгилъ вь
св. Софии. Миозина излизаха огъ тамъ за наказание, но за
други, вь туй число и за Никифора гуй бЬгетво бЬ изхонш,
иуиктъ за ново щастие.
’) Основа-га за подобно ехиащлне се намира у Сдт.н-п^тпч. I, З‘ь.
') Thcoph., 732.
’) Leo biac, VJI, 6,
Ориеитализацията иа Византия и нсйиото отражение и пр. 207
Огъ Константина Багренородпн до Константина Моно-
маха имаме умствено понижение. ПросвЬтителнитЬ учреждения,
основа пн отъ иървия, бЬха въ упадъкъ. Затова пъкъ, никога
тъй ужасно нс сж свнрЬпствували византпйцнте върху очигЬ.
както прЬзъ тоя периодъ: 15000 българи на Самуила и
800 руски нлЬнници на Ярослава Велики (1043 г.) га дока-
зателство за това.
Братътъ на Българоубнеца. Константина VIII (1025
1028), ималъ особено предпочтение къмъ ослепяването. съ
което си служилъ непрестанно, за да докара до нищо мно-
жество знати и хора. Парпчали това вь Царшрадъ иронически,
.божесгвенага милость на императора".1)
Привичката па Константина да заплашва всички сь осле
пяваие. била причина за едпа траги-комедия прЬдъ смъртиия
му часъ. Романъ Аргнръ билъ удостоенъ за иеговъ зетъ. и<>
той бидъ жененъ п иного обнчанъ отъ жена сн. Обаче. той
билъ докарапъ набързо въ палата отъ стражари заедно сь
жена сн. Константинъ му прВдложилъ, иди да се ожени
гутаксн за дъщеря му Зон, та тъй да стане императоръ. или
да пма нзбодеми очнгВ сн. Дали сж му срокъ до вечерьта
да о сговори. Тогавя жената па Романа, която зпаяла, че Кон-
стаптниъ за пшцо ие зачпта чуждптЬ очи, се отказала оть
еъпружеството сн съ пего, за да му спаси очнтВ, и отпшла
нъ монастиръ, кждЬто жпве.ла още пЬколко годинн (до 1032).
Едвамъ се отстранила една предка, ето че се ноявнла
друга — родиипството на бракуващптЬ се. Църквата чрезь
послушнпя патриархъ Алексия отстранила п тази прВчка.-)
Какво идейно движение ще да е съдействувало за това
обезцЬпенпе па човЬшката личность въ Византия?
СуевЬрпето, което щЬло оть пзтокъ, много съдЬйс гвувало
за унадька на кулгурата. Астрологнага и магнита, конго отка-
чало нмалп релнгиозеиъ характер ь. сж били носители па туй
суеверие въ Византия. Рпмската държпва ги upkc.iЬднала < ь
всичката стропить па закона, но до като астролозигЬ проело
сс ii.ironita.iii, магечшицптЬ ее приравнивали съ убнпцпг); и
отроводателигЬ и се гретиралн по с ж щи я начни ь.
Bi. V ц|пп. «чна любонитна афера вь Байруп. ра.’.крнла
голЬмпя кредите па магната у п tИ иросвйтепптй умове. ('ту
'< G. S<-.IilutiiiM*rgur. liv/Jiiifinc in \ e-ii’f-b-, III, г*.
*i 'ili
20b
К. Стояновъ
денти отъ юридическия факултетъ въ тоя градъ поискали да
заколятъ единъ робъ въ цирка, за да може господарьтъ му
да добие любовьта на една жена, която му противостояла.
Обадени на втастьта, тЬ ир-Ьдалн скрититЬ си книги, межд\
конто били и съчинепията на Зороастра. Нови обиски раз-
орили, че много студентн се занимавали не съ юриспруденция,
а съ окултизъмъ, запр'Ьгенъ отъ закопигЬ.')
Църквата е прЬслЬдвала астрологията и магната. Обаче
норади съприкосновение съ арабската наука, цървата ослабена,
по не всецЬло ушпцожена, доби нова сила, а втората си остана
(осгатъчио. 'Мухачедянсгвото биде заразеио отъ персийскн суе
кЬрия, и пр'Ьзъ него тЬ се прЬливали въ Европа.
Снпонимъ на магеспнци се считали у рнмляпигЬ и мани-
хеитЬ, задЬто това учение е било родено вь Персия, т. е. въ
« трапата иа магнита. Това лвствува и отъ Грегорианския сбор
никъ, д-Ьто срЬщаме синкретизнрана мисъльта на [.иоклитнана
подъ рубриката: de maleficis et manichaeis. Повото наказа-
телно право нроиз.тЬзло повече оть процедурата срЬщу тЬхъ
п христианитЬ. Пе е имало секга пр'Ьзъ срЬднитЬ вЬкове тол-
кова ненавиждана в прЬс-тЬдвана, колкото манихейството. Тео-
тосий II ги счита пай-развалепи отъ всички сектантн и не
пмъ признака ннкакво вЬропзповЬдпо право.2) Въ юридическия
с.борникъ отъ 47С г.. ирЬдназпаченъ за източнитЬ провинции.
50 години пр-Ьди ЮстиниановитЬ папдекти, императоръ Левъ 1
се хвали, че е прЬслЬдвалъ еретицитЬ, а особено ересьта на
безумпия Лани.3) Сжщо тъй свирЬпствуватъ с|гЬщу тЬхъ Юстинъ
и Юстиниапъ. Ако отказапъ отъ своето учение манихей се
сношава съ нЬкого отъ сектата, наказва се съ смърть. Сжщото
наказание е и за ония, у конто се намЬрятъ манихейскн
книги; тежко е наказание™ н за ония, конто знаятъ за такива
еретици или за 1ЬхнитЬ книги и не ги обаждатъ. Еклогата
иа Лева Псавряпипа заплашва тЬхъ п моптапиститЬ съ смърть
(XVII, 42). Изглежда дори пенриемливо, че Левъ ги е ирЬ
слЬдвалъ. понеже ги е допускалъ въ войската и ималъ общо
съ тЬхъ отвращението къмъ нконнгЬ. По и той нс е могълт
ia донуспе гЬхпото остро отклонение отъ господствунащата
църква, тъй като манихензмътъ ст. своя дуализъмъ <• послЬп
’> F. Cuiuont. op. с. 286— 8в.
а) Corpus juris civilis, 51.
1 Bruns und Siu-hau. Syrisch-i <>nnst-h<** R«i-litsl»uch aus V lahrh.,
< )риент.ътиз.'шнята на Византия н нейното отражение н пр. *2 03
пата форма па езичеството Василий Македопецъ ив
v6|iog i n прЬсл1два и с.тФдъ смъртьта: не могатъ да зав'1;|цаватъ
имотптк сп и на православии своп родпини, а само .гЬцата
имъ, ако сж родени православии, могатъ да гп нас.тЬдяп..
Въ Армения тике 1И п^сл'Ъдвалп п имъ налагали жестоки
наказания, между конто и ослЬпяването *)
По въпркки опозпцията и ирФслФдваиията срЬщу магията
п мапнхенгЬ, гадапието сп оставило позволено у римлянптЬ
н на теория то открпвало пепознатото и прЬмахвало чрЬзъ
свърхестествени средства нФкое неизбежно зло. Политического
гадание се наказвало въ всички кодекси, но пищо не могло
да го изкорени. Особено Византия била обхвапата оть него.
Порадн липса иа правилио нрФстолопас-тЬдие, веГ.кн авантю-
рист!. се домогвалъ до престола и намиралъ гадатели, конто
гъделнчкали честолюбието му. За да сломятъ дързоегьта на
такнна искатели па пурпурата, която бЬше стана ia въ Визан-
тия не списка епидемпя, прпбФгвалп до най-строгата наказа-
гелна система. Виповпилтъ се подлагалъ най-напрЬдь на мккн.
за да призпае съучастницит'Ь си. ПослФ му отепчали к|>аката
или ржцЬтЬ. носа или ушптЬ, бичувалп го съ ремъцп на кран
ст, олово пли му пзваждалп очитФ. По оть това никаква
поука не произлизала. Вспчко, що заключавали с ьзаклетпи-
цнтЬ. било, че трЬбва да третиратъ но сащня начипъ свале-
ната цшастпяЛ)
Когато ослФпявалп нрЬстжпникъ вь Византия, обикпо-
вено го връзвалп и го хвьрллли на земята. ПоднрЬ слугпгф
го натискали, за да го паправятъ иеподвиженъ, а палачътъ
му забивалъ въ орбититФ единъ оегьрь инструмеп гь. Крьвьта
бликала отъ п|ЮппиапитЬ з-Вницн, а болката му пзтръгвала
ужасни виконе. Оставили сж го да се гъркаля на земяга, п
чисто възпалеппето, което слЬдвало тази отврати гелия <>п<
рация, турило край па живота и страдавнята му.
По но нФкога прпбЪгвалп до друга операции. Вь такм'.ь
случай се щшктпкувало осл'Ьняпапе гь огъпь. Палачътъ се
тонирпль до очптФ на оеждения сь металпческа н]>ьчк.т, наго-
рещепа като жаръ. Нещастпиять пациенгь. нохьрж.тнъ на
сила, чувствуваль свонгЪ орбита да се топять в ш провыть
Kdiapet, op. . 1 1!>.
*1 1’. Пашitand, L‘<’inpin grre «ш dixiwnr si& If, k*To. 2 i.
( «llirilMl'C lгь допиране до туй горещо тки» и ставалъ за впиаги с.тЬнь
при пай <х гри Лолки Но послЬднпятъ пачинъ ималъ и смек-
чениз. Палачьтъ, тайко опьлномощеиъ. илп спечеленъ съ пари,
или грогнать огь ст.жялепне, могьлъ по своему (а отдалечи
пли кииижп горлщата пръчка и гъй да се задоволп ст. нри-
сторсио ос.гбпяване. '1 отава жергвата се дръпвала съ прости
рани на клЬиачитЬ. нЬкога съ Jrfcrfcn, върху рогоиого веще-
ство, която рана не разру шивала вссцЪло зрЬнисто !,<> така ня
пристойность палачътъ приб'Ьгналь, ио заповедь па Цимисхип
за Лева Фока и иеговня синь Пнкифора.4!
Оть началото на 1\ в1;кь иочпаля да практику ватт, друг»
срЬдстио спр’Ьмо дфцата па сваленни император ь - скопана
вянет». Пяй-напр’Ьдъ постжпилз. така Левъ Арменинъ (81’3—
•Ч'2О). Гоя императоръ, армеиецъ но народность, както нрЬ-
корьгь го показва. не правил, разлика между малко и гатЬм»
uptcrsii.Teiiiie: и за малко отсичалъ пЬкой членъ и го окач-
валъ на публично мФсто, за да го глодать всички.5) Поряди
иесиолучливата война съ Крума. Михаила Рангабе бпль сва-
лен*. огъ него, а три мата му сипове. между конто и бжде
ищи г* патриарха Игнатий, оскопилъ, за да нЬматт. потом* тио.
коего бп могло да прЪдяви права вьрхт прЬетола. По гова
вариаукко наказание скоро се струпа.*** върху снновегЬ му
Саш. топ билъ свален ь огь престола и убить, а четнрмата
му сипове били отьарапи на остров*, Проти н тамъ скоцеии.
коего иЬщо (окарало смьргьта па единив оть гЬхь.
\ко и да се запр'Ьщавало римлянинь да се сконлв.т. по
окунь пататькь скоинвансто вт Впзангил се срЬща често
Много родители сами скоиявали дЬцата си. за да имь осигд-
рятъ (остжпь въ палата н in вь цт.рквата. О<ь гая категории
снециални служители сж нзлФзли мшшстри. геперази. адми-
рали, пагриарсп Едпа вдовица огъ Недопои* зь подарила иа
Василия Македонецъ 500 роби н 100 eiinvcn.
Ki \1 иЬкь Миханлъ \ К:*лафать (1041 1OI2) заыЬ
пиль тогаван1иата гвардия ст. войпицп скитп, всички скоицп.
вт. в-Ьрносгьта на конто ие се сьмпяваль. Но. вьнрЬки гова.
той свпрЬп*твувалъ енрлио роднииитЬ си съ сжщото нака-
.:ап|ц Иселъ разказва. че с.гЬдъ заточеиието па пьр|шя мини
‘i ^clduiubergvr, Ь’Ерорёе ... 1, 66.
> Theophane* (’ontiiniatus, 2“» 26.
Орион га лнчацията на Византия и иейиото отраженно и пр. 211
чпъръ, Орфанатрофъ, който му билъ сид ио нривързан ь, той
заповфдалъ да скопятъ почти всички роднипн, миозина отъ
конто били жепени. имали брада и били бащп на сЬмейства.*»
Го.гЬмнит'ь брой скопцп и и уж дата отъ тЬхъ иоказватъ,
че внзаптийскиять палатъ прпличалъ доста па султански сарай.
<>ть края на IX до половииата на XI в. мухамеданскиятъ изтокъ
не е останатъ безъ влияние върху византийским днорт.: единъ
цо-строгъ церемонналъ затваря нмнератрицата въ палата,
повече я забулва и ио-малко и подканя да се явява въ нублич
iniri шествия. Нмнератрицата си има свое отделение въ палата
гинекея, доста сходно съ турския харемъ. Жената па Цезаря
и< трЬбва ди бжде подозпрапа. Оттукъ и нуждата огь осп-
бень служсбенъ нерсональ, сьстоящъ отъ жепи и евнуси.
Въ Армения дори. която (аваля потпкъ на ориеитали-
ia цинга на Византия, дохождали въ укает, отъ зр^лищего иа
пос.гЬдната. Гова се пижда оть писмото па патриарха Хачикь
оть крап па \ вбкъ. Като юворп. че чпетепостьта пе впнагп
доказателство за стойностьта на вЬрата. той казва за гър-
цигЬ с.гЬдното: .Желая н’Ьщо но-голЬмо in приведя, коего иъ
нашитЬ очи изглежца малко: какъ сто носмЬли вне. духовного
знание, конто стон тъй високо. по]К1.ди подобного съ първосве-
щедшкя Христа, да го дадете на жени? И защо казвамъ азъ
ня жени ? ТФ ск тоже Кожин създания: не, но-екоро на
евнуси. конто вне сте създали, подобно на мулега., кото сж
.вънъ отъ КожннтЬ создания".-)
Скоияваиего по-мальо cpbxi. докарвало за тол, що то
1г.:върц1в:1лъ, и огь ослЬнявапето. защото нс правило чов’Ька
толкова нещастенъ. Александъръ (911 912), братъ на Лева
\ 1. мнс.тЬлъ да се отърве отъ Константина Багрснородии.
го направо евнухъ. по смъртьта му нонрЬчила па това.
1'омапз. Лякаипнъ самъ осконнлъ енна ги Геофилакта, за
да му (остави по-лесш> iiarpnapinecKnii прфсголь.1!
Кт. Левкада Луитпрандь памТ.рп н. въ \ пккь еннскоиъ-
евнухь: тхн бнло обнкповепо inueinie вт. Гърцни на «иона
lipl.Me. ПО ла ПНИЪ'НЯТЪ ирешть се нокязва МНОГО шокнрант,.4!
Schhimlierger. HI. -«37 ЗЗь.
2) Karapet, У'«.
< Synieou Wiigiatvr, 711». 739.
’) l.evutio .ui X'irfp]n>rnm ГЬт.пп, .571 (Bnnnu.
1 1
212
h. Стояновъ
МонаоиритЬ въ Византия отъ IV до XV в-Ькъ нередко-
елужели за паказателно мФсто, кжд’Ьто се затварпли паспла
иостриженигЬ и често скопепитЬ политически противипци.
Отъ смъртьта на Василия Българоубиеца до възказването
на Алексия Компеца е нан-трагичниятъ перподъ на внзаптий-
гката история. ПрФзъ тол периодъ се пада и царуваието па
двЬтЪ сестри, Зоя и Теодора. .Откато короната бЪше падпала
въ ржцЪтЬ па хурката", говори Рамбо. .визаигипската империи
б-Ьше ставала истинска гипекокрацпя. ГосподарптЪ-сьпрузи
управлнваха, но .порфпрогенетката- царуваше. Въ анарга-
ментитЬ иа мжжетЪ бЪше силата, въ онзи на жепитФ пра-
вого и легитимностьта. Гипекеятъ възкачваше и сваляше имие-
раторнтЪ. Зоя, задлъжена отъ обществен ит-Ь прави на затво-
репъ животъ, както бЬха атипскитФ матрони въ’ древностьта.
както ще бждать рускигЪ болярки и московски царицп оть
XVI в1къ, жив'Ьеше обиколепа отъ евнуси. монаси и глумцп.
Мпстериит!; на този хрпстиапски харемъ, който прЪдвФщава
вече с.ултаповия, пи б!ха вл! познатп прЬди публикувапе
мемоаритЬ иа Псела. Посвегенъ като мипнстърь въ всички
г'Ьзи интриги, той нн ги разбулва съ едпа услужливость, която
не е чиста отъ злоба. По нЪкога свободата ва иеговия езпкъ
и грубостьта иа иеговия физиологичепъ погледъ сж доказа-
гелство. че смФлага наивность на аптичностьта още се нри-
мпрявапге съ византпйската присторепость и пзтьиченость.**')
Царуваието на Зоя безмерно фаворпзирало дворцовнтФ
саиовпици, а особено евпуснгЬ оть гннекея. Иосл’ЬдинтЬ напол-
зу вали своя кредитъ, за да даватъ служби и почести па своитЬ
креагури. Тъй се образувала партия, която може да се парече
граждански, въ противоположность па воен пата. Много гене-
рили изгубили титла г!;, имота и били даже осл1нявапп и убн-
вани. СлФдъ смъртьта па Теодора за императоръ билъ про-
въягласепъ Михаилъ VI Стратиотикъ (I 056- -1057), но съ
условие да не прави шпцо противъ минисгриТ'1; и евтситЬ на
би вша га Василиса.
Китагонизмътъ между областит!;, даже и между двЬтЬ части
iTp-rjiaxa) иа имиерията. Азин и Европа, е биль старо пфщо.
Сега се прибавило и пезадоволството на вое и в иг!;. См'1;.пн1гъ
и сиергпчеиъ п-пералъ въ Византия пФкога ио неволя гр!;-
1 A. Raitiliaud. R- mi-’ liieruriqui*. 1^77, I, 253.
Орме н та лизания та на Византия и нейното отражение н пр. 213
бвало да обръща последа върху прЬетола, тъй като съ своитЬ
качества и подвизи възбуждалъ подозрение вь стремежъ къмъ
прЬетола и чр'Ьзъ това се подхвърлялъ па опасность. Цър-
квата анатематствувала възстанпето противъ Божпя помаза-
никъ, но схщеврЬменпо чрЬзъ устата на патриарха Полиевкта.
който короиясалъ Цнмисхия. тя провъзгласила принципа, че
помазването на царство омива грЬховетЬ. СлЬдователпо, спо
туката въ цареубийството водЬла кьмъ очищението имь.
Съ тЬзи мотпвн се обяснява възстанието срЬщу Михаила
VI отъ страна на Исаака Комнена. ПривърженицптЬ на пър
вия назвали на съмишленицптЬ на вторил, че ще си изгубят ь
пмота и очитк ТЬ пъкъ отговарялп па тЬзи запитвания
..Какво нскате да правите съ едпнъ номиналенъ васплевсъ,
когото управляватъ евнуситЬ-?
Скоро слЬдъ Исаака 1 Комнена (1057 1059) дохожди
на прЬетола Коиетантинъ X Дука (1059 - 1067). Нему при-
надлежи чеегьта за вьвежщне по-голЬма мекость въ садсб-
иитЬ наказания, макаръ н по фискални съображенпя. Закопо-
дателип мЬрки не били вземепи, по фактически били пзхвьр-
лени спиртного наказание и членоврЬдителството. Обаче, с.тЬдъ
смъртьта му била извършена нап-ужасна екзекуция върху
очитЬ иа приемника му Романа IV Диогена (1067—1071).
неиохвагнпятъ налачъ-евреинъ забплъ на иЬколко пжти желЬ-
зото вт. очитЬ му. ЧервеитЬ нахлули въ ужаснитЬ раин, конто
цезари к бЬше занрЬтилъ да нринържатъ. Трима митроиолитп
му дали дума прЬдварнтелно, че нЬма да му стане пищо. но
слЬдъ като <е нрЬда.ть, малко искали да знаятъ за дадената
(ума. Неторикътъ съ задоволство ще прочете възмущението на
византийската съвЬсть у Михаила Аталиота: „1Цо мпслишъ,
о царю, и гни, конто съ тебе прнгогвиха тоя нечисть сьвЬтъ?
(а изводишь очитЬ на човЬка, непровинень въ пищо. по който
сь храбра войска е изложил. живота си ла благою на ромеигЬ,
ямайки нтзможность безопасно да стой въ налога н да избЬгне
войнннн.итЬ трудове и рисково? Иеговата храбрость почете
нскрепо и самнить неприятель. каго го удостой съ бссЬщ и
rpaue.ia и като добьрь лЬкарь. чу достави цЬрь за маки г I.
на скрьбьта тьй щотп справедливо пзг.тежда султан ьтъ, че е
получиль иобЬда оть справедливого Бога. Тн пъкъ що запо-
вЪдвашъ, •> царю? (.т се лиши оть свЬтлипа и огъ дадепага
му способность оть 1>ога да усЬща видим1П'1; нрЬдмети и ю,й?
214
К Стояновь
1оя. кой го държешс мЬсто па баща за тебе по пряно и фак-
нчееки; който изгуби царството и го нрЬдостави на тебе.'
който се отказа отъ бягрепицата и мина въ монастнрскп
.кивотъ. Какъ така апгелската иегова дреха нс те прЬдущтЬдп ?
Но ти. водимъ само отъ жажда да царуватъ, не се срамуваше
отъ ней . . . 1Це види, осп съмиЬиие, пЬкога и тебе пака ва-
шего око, и гцастието ти ще бжде ст ответствен о па подобна
развала".Н Нселъ се опита.п. да оправдае новин императоръ.
Мнхаилъ VII Дука, че прогииъ пеговата поля било пзвърпк но
нрЬсгжилението. .Византия имаше нужда отъ военпп. а пе отъ
с ьчнпителп ня фраза. Елегапгниятъ софпстпчеиь (ухъ. който
нрЬдаваше империлта на гелджукиднтЬ. uibiiie да и прЬда te-
едннч. день н на турцигЬ“М
1,в-Ь събития отъ вселирно-исюрическо значение сж ггя-
иа.ш npfai. XI в-Ькъ: окончателното разделение па цвркнптЬ
(1054| п начатою па кръстоноспнгЬ походи. ИървитЬ годппн
оть пог тЬдпото десятилетие па XI вЬкъ били молептъ. когато
гьржавиата Византия, горда ст. своитЬ римски пр'Г.д.!ним. ci.
< поето пезапетнено православие, съ своего безконечио прЪвьз-
ходсгво nail цЬлия варварски сиЬтъ, чип го груби ппегпнкти
ги ул’Ьла да управлпва съ такова пзкуство и къмъ чинт > ср Ina
ся при числя вала както западиитЬ хрпстнаии. п.н и споите
с лавянски едповЬрци. изгубила вЬра въ себе сп и иг впсокпгЬ
заслуги па своего правое та вие. Tfcui заслуги прЬдъ с а (а на
историята дЬйстпителио сж вис оки. по гЬ. picoup.i се, не оправ
чапали гози юдейскп, вч. нсЬки случай не христиански нвзглец..
че кимагът!. и обредътъ съставляватъ сж1цностьп1 на хрнсги-
апсгвото безъ духа па христпанската гюбопь: че обще-
с того, което ум’Ье да схвшца и TMKVlia всички гьлбочиии на
догмата и по-добрЬ отъ грутнгЬ залазило иравилиос гыа ид
обредитЬ, е вече поит, тбранч. свсвць, иъ исички случаи каго
че ли обезателпо охрапяс мъ отъ самане Бога“.и)
< рЬшага между двата мири докарала смЬсепи браков»
между двЬтЬ аристокрацип. западна и византийски, очъ конго
бракове нроизлЬз.|;1 нова раса отв метнеи, паречсни iac-мулн.
коиго служили за с ьединителна връзка между двЬтЬ цпвили
.'лини. Византийскиятъ дворч. се срецлиа ci, .cuiiairiiirl,. кап
'I Miele. Xttal. 175-1711.
'l Rambaud op. с., 277.
Труды В Г. Вягилышскшо I 77- 7К
Орт нталнзапията на Византия и нейиото отражение н пр. •>] ’>
гава п взима княгини. Въ Византия отъ ХШ и XIV вЬкове
иматъ много силен ь вкусъ къмъ рпцарскптЬ роман и. Даже
хероигЬ отъ Плиадата се обръгцатъ въ христиански паладини,
огъ конто Ххилъ пада убить въ една троипска църква. Тогава
<т ппявнлъ въ Византия и Вожиятъ скдъ.1) ИрГдп кръсто-
iiociniif; походи единъ фактъ се иосочвалк отъ тоя'сждь.
ПрЬ.:ъ царуването на Михаила VII Дука (1071 — I07N, вь
iiptue на похода противъ възсгапалит4 българи, билъ нало-
женъ иодобенъ садъ на единъ иойникъ отъ македопската гагма.
обвппепъ, че огкрадналь пЬщо отъ храма на св. Л хила въ
Нр’Ьспа2). Ако и осмнванъ отъ Михаила IIa.ieo.ia, комуто е
билъ прГдложенъ ио заиовЬдь на инкейскпя императоръ Пиана
Ватацеса (1222 1254) отъ фнладелфийскии мпгронолитъ.3)
Вожшиъ сждъ се 1'р'Ьща въ Византия пр-Ьзъ \111 в1.къ. т. »
вь едно врЬме, когато на занадъ иочналъ да излила отъ уш>-
грЪба. Лагераискнлть съборъ въ 1215 година го заирЪтплъ
иа занадъ. а въ Византия послЬдннять случай е описань огь
Никифора Григора за 1283 година, когато двЬтЬ църковнн
партии рЬпшли да прибЬгпагъ то огъпя, за да докажап
нравовЪрнпстьта на своит’Ь писани мнения: обаче, и двЗзгЬ
остана in нъ недоумение иоради безпощадпото унин^ожеипе
иа рл.коипсиг I; on. oibiin. иоради което имъ поена (паль и
аиетич ьтъ за подобии спорнее.4)
НримЬрыъ па Коисгапгнна Дука памГрп.н. подражатель
вь .ищете на Ивана Комвена (1118—1143). Закоподагел-
пата дЬйпосгь на послЬднпн сьстоп отъ гри повели и едпа
сентенция, (’енп-нцняга обязана за певалидно иас.тЬдсгвого
огь за в^яца геля вь подла па гЬзп иегови роднинн, конто би
сгаиали ibiijch. Гукь впждаяс рккатп на императора иасо
чена <р1.щу волна па майка му Ирина, която заедно сь
дьщеря сп Дна спзвЬстна и вь историография га на Византия)
|.ронла нрЬврать иронии, сипа сп п вь ползя на лета си
Никифора Врпепия C.ilui. несполучливия приврать майка и
и.щерн с< огтеглилп вь основания огь нървата MouacTiipi
KsyapiTopsvv,; още па живота на ы.ъ;ка и \лек< ия [Гом-
) Ch. Pirhl, Figure hyz.uiliin’S. 2 scrip, 16 24.
H. Ска6плаи<>в11,1ъ, Внмипйское I'K-yuprпш n игркор). rj. \| r i>
3.,. 5*
। <« Aifupulila, 1<I3 !<•».
4i N. Grcgoras \I. 1. ’4.
•2 l(i
К Стояновъ
пенъ. Ннтсресенъ е гипнкъть на тоя монасгиръ свещеницит!..
наговорени съ пзвършваш на богослужението. грЬбна ла
бждагъ евнусн, сжщо духовпиятл. отецъ на общипата и икопо-
мътъ. ПрЬпорхчиа се да се нрЬдпочита евнухъ за .тЬкарч.. но.
то гова с невозможно, да се земе старь лЬкаръ.')
Но старит!, византийски неджзи въ гова число ос.тЪня
напето и скоияванего, пакъ си останах» и слЬдь съпрпког
иовеиие на Византии съ латинил-к
Още сииьтъ на Пиана, Мапуилъ Комнепь (1143 1 180),
който се надварялъ сь запалннтЬ рицарп на гурпири, широко
ги служил!, ст. осл Ьиявансто срЬщу неугодипгЬ нему лица.
Покрай кругил'Ъ. гой зацовЬдаль да извалять очитЬ съ наго
решено же.ткзо на Сита С|.ли]>а и на Мнхаи ia Сакнднта,
защото тЬ, подъ булото иа астропомията, се заиимавали ел.
магия. По самъ Мапуилъ съсгавилъ апология на астрология га
вь оповор!. па единъ монахъ отъ Пангократорь. който писаль
< рЬщу таи паука; имш раторълт. се иостаралъ да докажи,
пято се оииралъ върху авторитета па ( в. Писание, че астро-
логпяга е позволена паука. Михаиль Глика отгокорнлъ на
императорского съчинение, като заявнлт. мжжествепо, че ие
намира цнтирапигЬ текстове па носоченнгЬ мЬста Съ гова гой
иадиа.п. въ немилоегь. която (окарла и пеювото ослЬплваие.
Вл. врЬмето па Андроника 1 Помнена (1183— 1183)
ослЬплвапето <е извт.ршваю п много место, и ийкакь си
(Юбвсобилно. Никита Хопиагъ сьрцералдпрателно опнева ыккигЬ
на вьзсташ1.1нтЬ жители на днешиа Пруса: па едни пгс-Ькьлъ
ржцЪгЬ. иа други — палцптЬ като лозови прьчкн, а па трети
кракага. Миозина ее лишили и отъ очитЬ, и отъ рл.цЬтЬ. и
имало п такива, конто изгубили дкното око и лЬвата ржка,
или обратно. Друг», пхть ослЬпил). любиыеца ги Триисиха.
пора in допось. че осм-Ьнвалт, вьпкашпостьта па npi.cTo.io-
наслЬднпка Пай полир!, и нему otcI.k.iii дЬспата ржка и
изваляли лЬвото око и. качеит, на пристава камнла го иодила
по плошала.2)
HcaaK'i. II \iire ib Ц1«5 — I I'!5) ослЪип и. сииовет!. па
Хпдроиика. Ивана н Мнпуила, мака]». пос.гЬднплггт. да е били
противъ безакоиията па баща си. и това послЬдпото та е
I Migne, PuUiiIogia graft д, |27, гтр. l()2U.
Nicetas Choniatn ;7l Ю6 10. f’»'>
(^рненталилапията иа Византия и нейното отражение и пр, 217
било известно на Исаака. Но и самъ Псаакъ бплъ лишеиъ он.
империя га и очитЪ отъ брата си Алексия III (1193 1203).
Въ гакова врйте нзниьпало второго българско царство и
штпнската империя.
Вь пикейското царство со събужда пацноналиого чувство
на гърцнгЬ и култа къмъ елииизма. Пай-много паправилъ въ туй
отношение \с1ни£|1иягъ зетъ Теодоръ II Ласкарисъ (I 254 - 5К).
Въ 1ЬУь гот. идалияискиятъ тченъ Festa плдаде <борнш:ь
чтъ негови инсма. въ конто има доста св'ЬдЪннл и за бълга-
ригЬ. По ос.л (итявапето и сконяването продьлжавали та се
ракгикувагъ п въ пикейското царство. Така, пмпераго|п.
Ватаце< ь извадилъ очптЬ иа двамата братия на I еодора I
1;<скари<<1 (1204—1222). Ьолнавиятъ 1еодорь 11 бплъ и
суеверень: своята болесть отдавалъ иа магия. норади което
се намЪрнли миозина, конто клеймили протнвпицитЬ си. Обвм-
няемитЪ подлатали на Кожи еждъ, като ги заставали да дър-
жатъ вь ржцйтй сп патрещено же.тЬзо. Други битп нанра-
вепи слЬни в безезични.')
Михаил!. Налеологъ (125!>—12Ь:>), който се прнсмивать
ча Войта еждъ, каго ntmo чуждп на впзантийцптЬ, п се
отказваль отъ нагорещеиото железо. когато му го предлагали,
за та с< очисти отт. подолрЬнията въ :;агово[>ъ. отподирТ
лишил!, отъ зрЁиие и годншиия прЬстолопас.тЬдпмкъ Пиана,
шйто регеи гь билъ гой. Това изжалило патриарха Арсепия.
койго го п<|(\върлиль на цьрковно отлжчване. но не го
.ачеркиалъ и отъ църковнпгЬ молнтвн, защото е установепо,
че отъ пр’Ьизпмапето на Цариградт. отъ кръстопосцпт1; то
npfiieiiMKiieio му отъ гурциг!. (1204—1153) все по-блйдпи
и но-безцвТ.тпп ставать лпчногтитТ, на цариградскпгТ. iiarpii
арен-). Въобще. Михаплъ Налеологъ бить чов'Ькъ. който си
успокояна.гь сыгбстьта по езунгскп на ч инь. Вит. му Андро-
ник!. пратеиъ съ войска < р1;щу сърбптЪ, склонила, сръбскин
вождь Катаиица та се прЬтаде. като далъ клетва. че баша
му irh.Ma НИ1ЦО та му паправп По батата вь отговоре, ва
ина ночпаль (и му дока.ша че тукъ никакие клетвопрЬстл
иление н1;ма: че синътт. може да си .тиазп клетва га. а батата
Ч G \<TOpolita Ни».
) А. 11 Лебгдекь, Нс гори i. очерки rh.qui пигьо-носгпчнон перкни ь
илця \1 1'> п.'лоинкы XV |W>2. стр.
2 Is
К СтОЯНОВ!.
v свободен ь отъ ней. тъй като била да.депа безь иегова нр-Ьд-
иарптелпо съгласие. и може да посипи, както му е угодно.’>
II шкстпо е, че, за да заиази прЬстола отъ ударит! на Карла
AiUKvftcKii. Михайло ГГалеологь почпадъ да залъгва папит!-
съ унии. Тогава той се сЬтилъ н за гамостолтолвостьта на
търновската иатрпаршия н ннекската архиепископия. кап.
< гздаденн безь съгласието ня нанята и чрЬзъ у ни тоже н пето
на конто но-лесин би се нрокарала самата унии. По ностЬд
пата не могла да се нрокира въ Византия, макарь и ia била
лрнета на лиопскня съборъ вь 1274 г., а само дала новодъ
на тоя лнцнмЬръ да напади очиН, и да отсЬче езика на много
монасн. привържепнци иа релнгпозното статуквоЛ)
Сл-Ьдь Михаила Палеолита ослЬпяваието намалява. по и<
излйзло ог >. дьржавпата практика, а още ио-милки оть Визан-
тии! кптЬ прави. Въ врЬмето на Андроника Стари (1 282 1328)
патриархъ биль поставень неизвестень монахь Угапаспй
За пегоната жестокость разказвалп. че като се разсър шлъ иа
магарето. що н.1Ь:ыо вь монастнрската ог]кця и изной ю ово-
щнята. бждещнять патриархъ наказал!, безсловесння прЬстжп-
нпьъ съ нзваждане очнтЬ. Въ 1371 г. Нианъ V 113 11 1376.
iHHiii.iL oil. прЬстола сипа си Андроника и го пр'Ьдосглвигь
на М.-ипнла. Аидроиикт. се сдружил. сь единъ lypcxu князь
<тшъ па Мурата I. Мурагъ потупшлъ бунта на двамага Кня-
зеве п обезглавил!. своя син ь. Андроника leiioiu ирал I. iipbli
бащата, който, ыакаръ и неохотно, приложил. с.ирЬмо него
иознатото византийски наказание ослЬняването.’)
Имаме свпдЬтс лсгво, 4i члеповр-Ьдителството е би ю иъ
(u ia въ Византия и ирЬзъ Х\ вТ.къ. 'Гона е единъ мемоарь
из философа Гемпста Плигина, адреснранъ вь 1415 г. д<
императора Мапуила II (1391 1425). Покрав другого съдтр-
П1Ш на мемоара. вт. нею се говори п за прЬма.хпане па
членпврЬднтелството- иска осжденитЬ да се уногр1;блваТ1. за
арЬпнтелни или защити гелии работп вм Ьсго да се осакаги-
натъ н да иматъ крашцата сн огсЬчепи. пЬщо иарварско и
п< достойно за п.рцп'гЬ.4) Вь I 122 i Кораксъ. гъркъ <ni. 'Hi.iii
илфия. който билъ ос.тйненъ оть Мапуила П (1391 I 125
Pachymeres I, 49".
> (dem L 484 89.
j РЬ ra nt/ев, 61.
41 Vigne, Pttinhigia gracra, t. S21
Ориентялизяцнята ня Византия и нейното отражения н пр о | <)
понеже билъ обвинень въ предателеiво. билъ пратень при
Мурада II поради знаннето на турски езикъ.
II така. нрЬзъ цЬлото сжществуване на византийски га
империя чов-Ьшката тичность е била угнетявяна. Тукъ с
мЬстото да нрицомнпмъ нриеждата на пзвЬстнпя орнн|11$ленъ
руски числитель Вл. Соловьовъ, синъ на историка: .В ь тече-
ние на цЬлпти собствено византийски история (т. е. оть вр!>-
мето in [гЬшителпото отчуждение на изгочпото христианство
огъ янна (Ното — причислимъ ли това отчуждение къчъ XI.
или 1лкъ къмъ IX в-Ькъ), не може да се иосочи пн на едно
публично действие, ни ни едва обща мЬрка на правптсл-
i гвого. която би има та прЬдъ видъ колко го гЬ сжще< тп< н<
нодобрение на общс-твеянтЬ отношения въ нравствен ь сми-
ълъ. какво-год'Ь въздигапе на дадсно зтравово еъегоянш. соо-
бразно съ пзнскванпята на безусловната правда. какка-кцЬ
поправка на събирагелнпя животъ вжтрЬ въ царствен?. или
нь неговит); выпнни отношении. — еь едпа рЬчь, нс ще
намЬримъ тукъ пищо такова на което би било иышожио да
се зпбЬлЬжатъ слаби глЬди огъ внешни гухъ. който двнжи
сеемирната история. Нека потЬяннига и разпуснатоетьта на
<дни хора се уравнов'Ьсявагъ съ добрпгЬ дЬла на други и съ
молигиигЬ на светнтЬ монаси, но това ньлно и всеобщи равно
lyunie къмъ исторического нравене добро, кьыь нро-
карвппс колита Божия in. събирателнил жнвотъ на хората —
<ь ннщо не се уравнов-Ьсявало и не се пзкупувало". )
Нр-Ьзъ Х\ иЬкт. Византия била въ агония, и зазови
унплга пакъ била нзвадена па сцепата. Гибопъ остроумии
забЬл 1;з»а. че нъ noc.ibjiiHrb 'icnipu нЬки приятен kiihi ь нлн
враждебен?. излазь па византийскиrt императори i.i.mi. паи.па
и латинагЬ грЬбва да се слЬга като термометьр!. за тЬмнпо
йлагод! негпне или бЬцтпие.2) Па смъртпня сн часа, ммпера
юръ Мануилт. II дя.11. на спна сн Ивана слЬцшя i i.bI.ii.
Hi ни осгаиа друго < рЬдстпо нротппъ турцнт!.. < < вГ.н I. сгра-
\|.г|. iiMi. отъ нашего ст.еднпсине съ лаппиггЬ. 1Цо>п. каго
бждепп нрнгнепатъ оп иевЬрннгГ., панравн ди сьгледагь та hi
онасносп.. 11р’Ьдлоя;и гъборт.: почпп ирЬгонори. по нропл-
.аавай гн вннагн : пзбЬгняй cbhi.ii.-iiicto п.т самия събо|п.. кой
1 ПилавIи IM1. и I’ofcbi. вь ,.ВЬстинк1. Епрппы1 11. I И5.
• Е. iijlibon, Ili-’loiA «>Г lh<’ сЬтШп* nnd ГяН «> flu- гып.нг rinpin-. ч»
7
лай»

2 211 К. Стоинов i.
нЪыа да ти бжде оть пикавва духовна и свЬтска нолиа. Тще-
с-давнего иа латипигЬ и упорството на гърцптЬ не ще се
гъ! lacan. ппкога. Като иекаигь да извъришшъ съедипеннето.
ги ще закрЬнишъ само раздЬлата и ще се изложишь безо-
тедно на произвола на варваритЬ."
Нриетага уния въ Флоренция bi. 1439 г. не можа да «'•
арокара въ Византия. МиФиието па псторицитЬ <• било раз-
лично но тоя въпросъ. Донато един се отписать съ нисм’Ьшка
къмъ гьрцитЬ. задФто, оть фанатична пр-Ьданость къмъ форма
тизма, аабрапиха зииалата пропасть нрфдъ краката имъ, други.
n.uiponiBi въ това упорство виждалц още една заслуга оть
гЬ.хпа страна: ..Защо (а оскърбяваме велнката нации при
смъргьта и? Има още величие въ това благородно движешь
па гърцигЬ. което ги въздша надъ тЬхпитЬ иптсреси. Да пр'Ьд
почете човЬкъ смъртьта пр'Ьд ь прояФната ня своята в'Ьра.
юва не е такова дЬло, което възбужда прЬчрФнпе... Гт.рции
изима инициатива въ онова вьзстапие ирогнвъ папството
защото само тя б-fcine нация иь 1\ вЬкъ и сьстявлявашо дър-
жава. ПароцггЬ на заладь ще послЬдватъ нейппя примЬръ,
пюмъ като дойдагь пъ еъзнание за себе си."2)
Че п.рцптЬ имать своитЬ заслуги прГ.дъ правослквието
'.арвди борбата имъ съ папството, не може да се отрича. Ио.
не поряди реформаторский духъ па грьцката църква пропадна
[)Лоре11тнйската уния, а норади нрЬзрФпнето и омразата па
ърцитЬ кьмь чуждитЬ народи. Още нъ края на XII вЬкъ
пратенпкъть па германский императоръ Фридрихъ I. .мюн
стерскп еписконъ. чулъ патриарха да казва въ нроповЬдьта си
нъ Си. София, че яко иЬкой гъркъ убие 100 латински пили-
грима. ще получи прощение па грЬховетЬ. ако ще бп да е
у-би.гь 10 гьрци.3) Оть врЬме па прЬме гьрцптЬ нападали
латит китЬ квартили нь Царпградъ, избивали и oi рабва ш
жителитЬ и оскверплвалн цьрквитЬ имъ. Даже Марко, ефес
кпять ми|роио.1игь, пай-енергичпиягь борецъ ia нравосла
нието въ Флоренция, слЬдъ пръщането си въ Цариградь ири-
бЬгваль до чисго (емагогска тактика за осуетяваис па упията
Не вп/кдашь лн“, писалъ гой. па бждещия патриархъ Гена гни,
‘| Phrautzcs (. И. с. 13.
Laurent, La papautr rt Гетрие. I86\ Л59., нь „ЕинЬч Mir ) hiMmc*
Г biiHianile/
'» Лебодпвъ, op. «. 27.
Орненталнзаппята на Византия и неАното отражение и пр. Оч|
леириятгшгЪ на пирата обърнатп въ бегство, и единъ игъ
нашитЬ да гони хилядо отъ тЬхъ, а пъкъ двама да разпръе-
вагь десетъ хнляди? Ако Богъ пе пази пашня градъ, направив
искать да го защнтятъ съ папско злато",1) II тьй. чр-Ьзъ
пасъсквапе па тълпата подържалн омразата срЬщу латипитЬ
и осуетили унпята, както 420 годпни по-подир-Ь по сжщия
пачип-ь нронт.згласилп и схнзмата ср-Ьщу бълтарнтЬ.
НрЬзъ 1450 г. единъ съборъ билъ евнканъ въ Цари-
градъ. който обвипявалъ латиннтЬ въ 25 точки. 3-га отъ
копто била, че нонасяли въ църквптк щото мжже и жени да
стоять смЬсено, т. с., на единъ визаптийски обичай. осганаль
огъ гръцкага древность и засалень отъ съсЬдството съ изтокъ.
придали догматично значение. А пъкъ че животътъ на цари-
радскитЬ гьркпнп въ XV в'Ькъ не се различавалъ много огъ
тол на подирЬшни-гЬ турски хапъми. вижда се отъ пнемата
па Филелфо, единъ отъ първитЬ ита.шянски хуманисти, който
билъ жененI. за царнградска гъркпня около трпдесетъ години
нрЬди падапето на града подъ турцитЬ: -БлагороднптЪ матронн
сж изключенп отъ сношение съ чуждепцп. Сь какви чужденци
казвамъ? 'IT. жпвЬять отстранени отъ очитЬ на своптЬ съграж-
шни. 1’Ьдко тЬ се съглеждатъ па улнцитЬ; ако напусиатъ
кжщит!; си, това е вь гъмпинага па нощьта за иосЬщенш’
па църкви и на пай-блнзки роднинп. Въ тйзп случаи тЬ сж
на копь, покрити съ було и заобнколени отъ своитЬ рощгели.
съпрузи и служаицГ.-')
ГуркофнлскптЬ и гурпомански тенденции нс сж били
чуждп на внзантнйскитЬ понятия. Още Мнхапль Нслтекъ
i820 S29) построй.™ джамия въ Цариградъ. Константинъ
Мономахъ (I <>42—I 054), по ш капе на селджукскпя султанъ.
пстдессть години нр-Ьдп кръетопоенп гЬ походи, построить друга.
« пабдилт. л съ всички принадлежности п нодържалъ имаин rb ii.;)
ПрЬзъ вр-Ьме па трегпя кръетоносси’ь ноходь (1IS9) когато
'‘О.ООо кръетоноецп наблнжавалн Византия. иЬщо подобно
нанравилъ и Псаакъ И Аигель (Цч5 1195), като <-кл1очи.п.
още и с-ыозь ci. ('аладппа, емкртипл врагъ па крт.стопоецпг!;,
вь етио Bplaii. когато 1гЬ.рогърпнмостьта ci считала nplna-
гелство къмь дЬлото Божие, както на изтокъ. така и па зашит.4
1Г. Vasl. Le Cardin,il Itessftrion, 121.
Cilibon, VIH. 1HG2, I0G.
> >i S< Iilniiiiirrgor, np c. III. ги>1.
Ч II. Grlzi’r. Alnis*- dei byr. h.ii^Tger-... HK-i-l. v Kruiui.a< lirr*.
h. Стоннойь
Обаче. постл.иката па Исаака \hi ела не иаглежда гъй чуд-
повдта. ако взенемъ прЬдъ видь, че Мянуилъ Компенъ некаль
да орган наира нъ 1162 г. религиозна процесни, въ която да
участку на и пконнйскиятт. < ултапъ Калъчъ-Арслань, тогава-
нюнь носЬтитель на Цари гридь, и само рфтителпата оиозиции
па патриарха, който заявили че ифма да иозволп уиотрЬбле-
пието пв свещсни скдоне за тавава ироцесия. отклонили
Мануйла <>1ъ намЬрението му.1) Въ края иа своего царувпне
ед.щипгъ императоре заставить висшето духовенство да ипхвьрли
on. 1р1.цкитЬ гребницн формулата. която произнасялп обър-
пагит(. in. христианство мухамеданн протпвъ мухамеданскатл
концепции на Bora и да остави само анатема нротивъ Муха-
меда и негового учение.2) ЧрЬзь жеиндбатн на дъщеря си
Теодора съ (>р.хаиа Кантакузин ь п|и.въ открплт. ерата за даване
христиански княгини на турцнтЬ и нагласилъ сь иовпя си
зетъ отношения както банда съ синь. Той даме е убкдеиь.
че съ този акть нс пзвьршплъ по-гол^мо преступление. откол-
кнто onfeiii иегова црЬдшественици, конто с* дали дъщернтЬ
сп па скити и други нЬкои варвара, г. <•. и на бъл
ыригк въ това число.®) С.тЬдь венчко това, ставать по-иопятнн
iiiiKoacii, пп оная партия въ Царпградъ. конто предпочитала
гурсьп чалма вместо паиска тиара.4)
1.0 тукъ разгледахме ориептализацпяга па Византия.
( его пеьа хвьрлнмъ единъ погледъ върху разпросграиението
и вь другпт^ страни.
1’амбо. чияго книга върху Византия, макаръ и да навьрпнш
вече половина <И.къ, отнято е паписапа, все пакт, сп ос гака
много сьдържате.ша, обясннва съ питангийско влияние много-
бройнпгЬ случаи оть ос.тЬпяванс вь време на liup.ia Велики,
сипа му (удвика Влагочеетпви и други тбхнн ирпсмници.
Ио-очевидно нзнъква вивантийского влияние in. псто-
рнита ня маджарит'Ь. П.иочиата църква пьрва Се впитала да
ги иокрьстн. Вт. ирЬмето на Константина Кагренородпи пагрп-
архъгь ржкоположп.ть ..еписконъ за турцнтЬ.® Макарь oitioc.iI;
> нгарна га бЬ pkuiiiгелио гненг лепа за западнага църкия.
I '. Chalanriun, Jean IH milium** <*t Manuel Сотинн*, P.n-js, l!H2,2 q, Hi-1
Лебглсвъ, цит. w. 137 141.
:l Сашаси/. Il, 5H7. Kftv pr, xa? navu хата й- oi8sv rz/irpsiv
a’.Tiaj, a? zat totv лрд аито*3 oix Sx’iftai; xal aXXo’.?
.apiidpci; та; thjyaTfepac та; iaowjv лрд; XooiTeXo'Jv rot; jt:tix<'5’-;
*» Duc.'S. 2<Jl, 291.
()ркспГЙ.1ИЗИЦ1ШТЛ на Византия н нсйното отражение и пр.
ивточппнтъ елсмеитъ не е билъ изключепъ: пмпло дори и
нравославенъ женски монастпръ въ тази страна. Първиять
мяджарскп христиански краль Св. Стефанъ построилъ храмь
въ Цариградъ вт. честь иа своя иатронъ и новпкалъ ар\и-
гекгн не само отъ Италии, а и отъ Византия. Затова пъкъ
и инзантнйскнтЬ наказания се вмъкналн вт. Унгарпя. Едва
дъщеря ча Св. Стефаиа нзважда очитЬ на единъ конкуренть
на своя синь.1) Иъ-пататъкъ ослЬпяваието се срЬща още
ио-често. Kpa.ii, Ладиславъ издалъ много строги закони. конто
псторицитЬ не могли да обяспять съ заимствуване отъ бавар-
скитЬ:-) обаче тЬ достатъчно се обясняватъ съ иизантнйсьитЬ:
изгубпяпе на носа и очитЬ се срЬща н нъ едпитЬ. и въ другптЬ
Още повече инзантнйско влияние имаме въ Италия,
южнитЬ части на която били византийски до 1071 г. Даже
Венеция но косгюмптЬ и ревнпвия бить на гинекея се при-
блнжавала кьм-i. източиитЬ правя. Огъ 50 дожа въ Венеция
и> втората половина па XII вЬкь 19 сж били сваленп отъ
прЬетола и 5-ма се отказали сами. ТЬзн прЬврати. досущь
аналогични сь опия въ Византия, повече се обяспяватъ сь
ьстояннето на общесгвого, нежели съ формата на управле-
нието. Леонтий царувалъ вь Византии, когато билъ иибранъ
п ьрвнятъ дож>. пъ Венеция въ 697 г. Оть тая щта до 1174 г.
прЬетола билъ заетъ отъ 44 нмперагори, огъ конто 19 били
евалени пасилегвено. I загпналъ вь сражение и 1 (Псаакъ I)
се о сказала. доброволно отъ короната.
Вь гунавекпгЬ княжества византийского влияние се вижда
оть факта, че въ Влащко ц1 1818 г. се нрактикувало отсн-
чп не на рл.ка.
Но земя par excellence иа туй влияние билъ Балкан-
скнпть полуостровъ.
Съ покрьстваието па бьлгарнгЬ и нрпсъедипеипето нмь
чьмь православного се отворило широко ноле1 за византийската
култура п влияние. Ио тяни култура и влияние изобщо сж
били фатален за Болгария. ..ГолЬмо нещасгие било за c.ia-
кянекни пародъ’. казва нрофесоръ Ягнчь. гова. че обстоягел-
< свита заставин! този зд]>ав'ь н цвЬтущъ юноша щ почерни
ЖПЯНС1П1 сплп огь отиачпап. н oo.iein. старецъ. чнйго сокове
’> Kuinliaud. 21).
') )•). Sonus. Ilislnire gcm-iak- des Ibuigroi. I'.'oo. 92.
22-1
К. Стоянов ь
ч-че <s сьвършено развален»; че нрЬдъ него, гоку-що вшл,
пиль въ живота, постоянно се пос4лъ вече отжипЪ.гь образъ.
че гой тр4бвало да развива и възпитава своя духъ отъ лите-
ратура, въ която вече ппкакъ пЬмало духъ и вместо живата
орш чшалность господствувала. мрьтвата компилятивность. (Сво-
бодного развитие било въ самото начало удушено отъ гнета
па византизма. Неполно се свнва сърцего при вида на без-
ллоднита загуба умственп сили иа славяиския пароль върху
пусти фраза, въ конто не зпаешъ, на кое повече да со удип-
чявашъ: иа безиолезпия лп трудъ на компилятора, нрбводача
пли нрЪнисвача, или на сграшната вхтрФшпа нразнота н отсат-
сгвпе на всЪка жива мисъль. Това направление вече ее
съглеждт въ трудопегЬ па писателитЪ, особено пъ етремежптТ
па самия Симеонъ. Понятно е, че тази книжность оставила
чужда за по-голкмата часть отъ народа, не се докосиала до
иеговото сърце и не пробудила иеговата фантазия. Огь друга
страна, народпата ноезия, която получила у южнитЬ славяпп
особено развитие, била недосгьппа па умове, погьлпали вь
себе сп книжната византийска риторика; строгиятъ мораль
па веофитигЬ па христианството се отнасялъ съ сурово огри-
цаппе къмъ всичко, което така или иначе напомнило ези-
ческитб ирфмепа. 1’азривътъ между „обществотог. е. повече
пли по-малко тЬсния кр&гъ отъ кннжни хора, цьрковип четцп
и компплатори отъ едва страна, и народа оть друга,
изп&кпал ь отъ самото начало доста релефно-*.’)
Г'Ьйствително, въ Византия огъ I.X X вЬкове не чсли
гръцкит'Ь класици, а латинскитЬ и не разбирали. ПонитФ
хора-, конго се стреиЬли да станатъ нетинскн христиан!!, отъ
гЬхь не се нуждаяли. Отдавпа изминало онова вр'Ьме, когато
Климент!. Ллексяндрийски унодобявалъ ир'Ьлесгигк иа гкзн
натори на гласа на сирен иг!..
Ала византийски влияние ине впждаме п въ държапно-
иравнитФ понятия на българитк ('лЪдъ отптлювапето на
Нориса нрФстолътъ останалъ на голкмия му сипъ Владимира,
който иоради реакционпит'Ь си сгремежн билъ спал<иь отъ прЬ-
сгола и ослЬпень.2) Гои е първиятъ случай отъ ос.тЬнявапе вь
бь-парската история и е резу.ттатъ отъ ткепото сотижение па
ь В. Я1ячь. Hciopui сорбскн-харватской .штертурн. гтр. 62 < >.
t М. с'околовь. Нлъ древней истнрш боиаръ. нрило-ленмятп 222 223
< >риента.1изацията на Византин и нсйното отражение н пр. 226
Бориса съ Византия; той нЬма да бжде единствень въ вен.
все благодарение на това в-тпя^г. Но изобщо, българптЬ не
ставали ревностно подражатели на византийцнтЬ въ туй
отношение.
Пе безъ византийски интриги слЬдъ Самуила, Владислава
убнль Гавриила н жена му и ослЬпилъ най-голЬмия имъ
синъ. По-подирЬ, прЬзъ врЬме па възстанието отъ 1040 41 г..
друппнъ синъ на Гавриила. Петъръ Делянъ, бплъ остЬпепъ
отъ Владиславовна братъ Ллусиана, който бплъ блЬсгяще
въннаграденъ за това злодЬяние отъ византийским императора..
НрЬзь второго българско царство византийската нокваую
въ България ставала още по-силпа. ПървитЬ двама АсЬповцн
загинали породи дълбокнтЬ корени на византнйскнтЬ понятия
отпосително прЬстолонаслЬдието. ДворцовигЬ прЬврати сж били
обикновепо явление въ Византии. Отъ 107 императори само 34
сж умрЬли отъ своя смърть; отъ останалитЬ — 18 (ж били
«I акатепп чрЬзъ кастрация, ослЬпявапе, отсичане носъ. ржка
и пр.. 20 убити, 12 затворени bi. тъмннца или мопастири
12 се отказали доброволно огъ прЬетола и 11 загинали отъ
Други причини 0 П въ България прЬзъ второго царство рЬдко
с умнралъ царь отъ своя смърть.
11|гЬзъ нодкупени хора византийцигЬ Д'Ьйствувалн и въ
България и си памЬрпли орждне въ лицею на Пвапко и
ногобнп пему.2) СрЬщу пезавпеимня духъ на заналноевропей-
сКигЬ рицари, у конто силно е било развито чунстното за
честь, вь Византия имаме раболЬпиитЬ чувства на населен пето,
и пъкъ чувс.твото за честь е било затжпено порадн тЬлеенитЬ
наказания, отъ конто не прЬдназвалъ и официал и пять санъ.
знайпо е, че АеЬнь I полумиль плЬсппца за своята рЬзкость
въ говоренето, а 11од||рЬшниятъ историки Георги Акрополптъ,
макаръ министъръ на Вагацеса и па сипа му. бплъ бить сь
гонга но зановЬд! на послЬдння.3) СрЬщу отежтетвнето ни
легитимность, оть която нроизлизалн дворцовнтЬ нрЬвратп. въ
Европа имаме вече идента за законность, вЬрносгь иа клет-
ка га. конто вЬрпость норазявала н вьображепието на нЬкоп
огь образованитЬ гърци. Когато Балдуипъ бплъ заробенъ оть
Калояна. брать му Хенрнхъ го замЬстнлъ: ио баронит!. накали
’) S.ibatier. Monnaies byzan tinea.
'» Угпспсшй. O6pa.iouani(- втораго «ишарскан! царства 174 76.
I G. Aciopilita 112.
Ci'tr. • не h i In.ji.ipChjia анлемня кш1ы
226
к. Стоянииь
икттнадесетъ мФсеца. докати се у вФрплп отъ обеднения и Осло
бодеи'Ь Рение де Гритъ въ Сганимакя. че дфйствптелпо е
умрф.п. единиятъ, и тогава само коронясали другия. По тон
случаи Никита Хопиатъ Се ировиква .Нека чуять това
нфщо ромеи гЬ, конто, щомъ като избирать император!., мие-
ляп. само какъ да со свалить". >) На западъ още на живота
сп крадет!. короилсвали синоветф-ирфстолоиаслфдннци, за да
имъ направить особата свешена и неприкоснопепа, а въ Никса
се боели. да не он сь гова да имъ усилить желанного за
но-скоро да стаиать фактически господари, като нрфмахнаи.
бапднтФ си.“)
В>. второго българско царство двФ оелфпнванпи извър|ни.и.
в кроткиятъ но природа КсФпъ II: едно върху узурпатора
Борила н друго върху вФроломния си тесть Теодора. По-ната-
•п.кь срфщаме ослФияването на Смплецовия брать Радослава
огъ Тертеропия Елтпмира, зауЬто искалъ сь гръцка войска да
завземе българсвия прфсголъ. Съ това се привършвать ел г
чиитФ отъ ос.гЬняване въ българската история.
Нъ сръбеката история нодобпитФ случаи сж още но-малко,
по затона пъкъ с& по-трагични.
Въ врфмето па Бориса и Симеона вь Сърбия уиравливнлъ
Мунтнмнръ. който оставилъ в-идетьта иа тримата си синеве-
Привеглавъ, Брант, и Стсфанъ. С.тЬдъ година он. Хървагско
дохожда другъ иретепденть. Петъръ, сипъ па Ройника, нзгонва
и трпмата братя и взима властьта. Иоднръ гри години дохожда
Брант.. за да свали Ветра, но побфдепъ п у.кжепъ. гой е
билъ н ослЬпенъ.8)
Най-трддгпчно посграда.п. сшп.гь па Стефана Уроша II
Пилугипа (I2H2—1321). Сампять краль, чнйто останки огь
1 160 г. се назФха доскоро вт. софийската катедрална църква,
ослЬни.гь сипа си Стефана -оть любовь къмъ него." По ослФ
пиваисто не с било нт>лпо. Нещастпиятъ князь развязна.!ь
otiioc.1I: вт свода па пЬкои грамоти. какъ гой. обнчапъ огь
банда см. се иасляждавал ь на темпа слава, докато пЬкои бого-
мерзки хора, гретирапи оть пего и родитслптЬ му като б[мгя
п епповс. ел иосфли лото сЬмс и сж ирФлытили банда ч\ да
илвърдпн страшив п нечуго злодФпппе, да го лиши огь зр1:пиег<>.
V ChmtiaU. 847.
। V Gregorag J. 54.
i <’ I’urphyrog. he tbemiuihfe. 15‘» I'».-». Jirerrk. Gench. del Serlwii I
Оркентализацняга на Византия н нейного отражение н пр. 227
СлЬдъ смъртьта иа .Милутина огъ грима иретепдептп ла
ирЬсто.щ пай-гол'Ьмъ шансъ добил. ослФиепиятъ. ПрФзъ ц-Ьлата
«трапа се разнесла новпната, че гои князь внезапно ироглед
иалъ. Той повпкалъ свитята сп и казалъ на вфринтк си хора
да славить всемогыцаго Бога: .Вижте и чудете се: азь с.т!;
ннитъ, пнждамъ пакъ*. Той и въ грамотата па дечапскии
монасгиръ нише, че Богь прояви.!ь голЬмото си мплосърдие
къмъ пего, като му възвърналъ зр'Ьнието и го вьзкачнлъ на
престола на светит!; родители и прародители. Той царг tan.
десеть години (1321— 1331), нобфдилъ българитЬ нрп Кюсген-
дилъ п билъ лишенъ отъ прФстола, на даже н огъ живота
оть сипа сп Стефана Душана ’)
Най-голЬмпятъ педжгъ на старогръцкат.т култура сьстоя.п.
вь нрЬзрФнпето. което поназвали нейнитЬ корифеи къмъ оста-
налнтф народи. У гФхъ повече. огколкого у всЬкп гругъ народъ,
любовьта къмъ отечеството се евързвала съ омраза къмъ чуж-
1<>го. ТФ считали себе сп роденп за свобода. а чуждо пцитФ
парна рп — за робство: еетествено е. че едпитФ грЬбвало да
господегвувагъ надъ друпггФ.I 2) Платонъ п Аристотель нодкрф
пять гь своята философия единъ народепъ нрфдраж-жуькъ.3)
Иаократь, който нроповФдналт. много яъзвишеп к мо]к>лъ. се иро-
впква. пе пъ разпалепос п.тя пи hI.koji пмнровп шдия. а bi. кабп
пегната сп стая, по с.гЬдння начинъ: .Съ какпито нФща при
родита <>т.шчава хората отъ а;нвон1итФ. съ гакива и гьрцнтФ се
отличи нить отъ вярваритФ**.4) Христианство го обяви.ю за несь-
стонгелно това учение, като прФмахнало разлнката между елинц
п варвпри. по па и рак гика ta гьрцпт!. ра.ынчието си остана
I ьрцнтФ не създалн държава, която ia обема вь себе сп
в с'ьс.Ьдпи народи. II Платонъ, н Хрисготель се отнасяли отри
цателно къмъ подобна мисъ.н. и признавали срЬдния раз.м'Ьрь
на ут.ра;ивата едно оть условии™ за нейпого б.шгоденсгпие.Ч
Ако юна може га се обьрпе bi. похвала за гьрцнгЬ, че не
иосЬга.ш па < вободата на със-ЬдпигЬ народи то лнпс.тта па
каква (а । сышагелпа културпа мисип къмъ г1;хь пикакт. п<
може ia се похвали
I -lirecrk. <;.‘№-Ь1.-1|С dec *itIm.|i .»4ь S4W. 3fi'>. Cl Mikbeicll. Monniui'iita
'i’lllieu. IWjH.
1 HnpiniMAb, ген и <i hi. Ананда 137!), 14(Xi.
’l Платонъ, (loXiTSta V, 469 с. и Arist. I’uhl. I, I, rA T.v.vj.y.
.y-yyiptm ’EZATjvac <u; Tanti zx!
4) 'locxpivyj;. Hep’ dvTiiooeujf. 2‘U 294.
’i op. r. hi 17.
228
К. Стояновъ
СьвсЬмь друго пне виждаме у римлянитЬ. Вергилий съ
гордость посочва на тЬхната миспя, съетояща вь щадене под-
чшгеннтЪ и обуздавапе на високомФрыитк1) Осповцата задача
дда римската история била подчинение и романизация на съсЬд
нптЬ народи. По сд. течение на вр^мето нацнопалшдлтъ еле-
менгъ се губ-Ьлъ вь обидочовЬшкнл, и ci vis romanns при нолвя
вайе на христианството значело не запознатъ съ латински
езикъ, а надарепъ сь права, конто го гараддтиралп отъ произ-
вола на мЬдтнитФ власти.
Съ разделение на империята и надането на заиаднаг.д-
ноловитда, нзточната все повече и повече се елннизпрала. И
тукъ се извършпло сжщото явление, което се забЬлЬзва вь
историята и на другп народи: срЪдцу усвояване името па
завоеиатеЛитЬ получаватъ богатого имъ паслЬдстпо завоювапддтЪ.
Тъй изникпала нова държава, Romania, която безъ та пма
д|.ржаввпте качества на римлянитЬ, а само по закона на ивер-
ддпята. била ст римски апетитъ отъ една страна и ст. чисто
гръикн кржгозоръ относително чуждитЬ народи оть друга. За
от uoiueitneTo на Византия къмъ тЬхъ може да се каже скщого.
което назвала н1когашпа Гърция ла? "Едлтр/ (Poipa-ojl
^ар^асо?. Едпа сжпдествепа разтика има, че Византия била
христиански държава и ревностно се грпжела отначало за
разнросгранение и?, христианство го у околнит!; народи. Но
нокръстеннт’Ь забкгЬзвалп. че Византия следа да ди нндрави
зявпеими отъ себе си, затова и тб удвояватъ усилия, за да
'се сдобддять нокрай политически свобода одце и сь цьрковпа.
Антагонизмьтъ между Римъ и Цариградъ много иомогналъ за
създавадде независимдд славянски гдъркви. Но гова. което Визан-
тия на практика отстаивала. порадн условията на реалния
жпвотъ, на теория пе го признавала. НЗжолко прнм'Ьрн нде
пояснять казапото дотукъ.
Въ начатого па 1\ в!>къ таврическиifc русн приели хри-
стианството огъ гърцитб, и патриархъ Фотий побързалт. да ги
парече подапиддн па империята, макаръ тЪ ипкякъ и да пе
мнслЬли за иодаддство.2) ЦарнгрндскитЬ императори включпалдг
ддь своя тигулъ имената на ддародитй, конго изповЬдвалп ддраддо-
елавната дгЬра, като ги мислЪли за свои васалдд Между многото
Aenei> VI, 851 -853.
Photius, Patrologm pracea, с. II, 737. 6'&пи>то тпърди п ч <ч.и [».
>. Magi-ter. 665 стр.
Ориенталичапията на Византия и нейното отражение и пр 22Я
титли на Манупля Комнена се ерфщали и такива на народи,
неподчпнени на Византия.1) Въ половината на XIV вФкъ,
при паличностьта на второто бьлгарско царство, египет-
скнятъ султанъ титулува византийская императоръ ге.х
Graecorum, Bulgarorum, Asaniorutn. Blacliorum. Rhossonuu et
Vlanoniin. ТрЬбва да се .числи, че султанъть повтарн титула,
конто пмператорътъ самъ си прпсвоявалъ.2) Въ единъ гръцки
ржконисъ. съдържащъ съчиненията па Максима Плануда, грьцки
иолиграфъ отъ XIV вйкъ, рускиятт. великъ князъ е прЬдста-
венъ като трапезнцкъ на византийския императоръ, г. е.. npb-
доставена му е била роля еднаква съ оная на курфюрститй
спрЬмо германский императоръ. Сжщото проглежда н въ
носланието па патриарха до великия князъ отъ 1393 год.
Въ това послание натриархътъ счита визаитийския пипера-
юръ зн (Зазскги; xal auToxpatcof Ttavtxov tcov On.
гова, че неприятелитЬ му заобиколилн държавата. не слЬдва.
че хриттиаинтф тр'Ьбва да го прЪзпратъ; напротнвъ, отт. гова
грйбва га извлекать урокъ за повече смирение, защото, ако
пмператорътъ, господарь па вселената, е поставепъ въ такова
стЬснителпо ноложеннг, колко повече мотать да бждатъ мЬстипгк
владетели и кпязове? Невъзможно е за христианин да нЬматъ
царь, защото царството и църквата се намиратъ въ тЬсеиъ
съюзъ номежду си и не могатъ да се отделять. Ппгриар-
хътъ намЬрилъ основание за своитЬ възгледи въ I съборно
послание на апостола Петра „Войте се отъ Нога, почитайте
царя“ (I 2. 17). Самнять фактъ, че апостолътъ не казаль
,.царе“. указан на гова. че единъ само царь може да има въ
вселената. II какъвъ царь заповЬдва аностолъгъ да се почита?
Нечестнвъ и гопитель на хрисгианитЬ. По това е, задЬто той.
нркдвнждайки бждащего, че христианпт!. щс иыагъ пЬкога
единъ царь, поучава да сс почита печестивпя. за да разб<
ран,, колко трЬбва га почитать благочестивня и правосл.цшнн.Ч
Какво събнгпс е създало тревога па Восфора п е нака-
рало патриарха да употрЬби венчкото сп духовно оря.кпе кь
защита на василевса?
Въ кназувапего па Васития Димнгриеиича (13ь9 1425),
вт. Русня било пзхвърлеио огъ цт.рковнитЬ служен името на
l) Z. von Lingenllia}, lue graeco-ronjnmini III. -1H5.
*i E. I'luyiiancKiii» История русской церкви I, 1-я часть, ПИИ, 160,
а) Иями тики цррвнс-руггкаго канон я ческа m права часть перння.
'приложен]»)
23V
К Стоянонъ
византийский императорь. Царпградекиятъ патриархъ нзпри
тилт. но тол сдучай на московский великь кпязъ наставление
вь видь на мъмрепе. кж.тЬто обяспявалъ между друго, че има
। дна православна църква и единъ православень императоръ.
разбора се, визаптнйскпятъ. Лко нЪкоп отъ хрпсгианит1>
усвоили производно за себе сп пмето царь, то тона е пессте-
ствеио. незаконно и е дииуеплто ио-скоро по произволъ и
насилие'. Намекътъ на патриарха е много прозрачен!,. та
гейма нужда отъ обяснения.
Кому се отдана газн неприятна за цариградскпл импе-
раторъ и патриархъ пром-Ьпа? ('ьврйменпкьтъ на патриарха
Евтимпя, мнтрополитъ Кинрианъ. който замнналъ огъ Бьлгария
за Ругня още ирЬди падапето на Търново подъ турцитк билъ
не само лптературепъ. а и държавепъ д-Ьець. „Той трЬбвало
да се енравя съ задачитЪ и стремежигЪ па московского нра-
иителство. ОтговоритЬ. конто могълъ да дава па поставепигЬ
вытроен българнпътъ. се опр’йдйляли огь кряга па гЬзгг
политически възгледи, конто били въ ходъ па иегова га
далечпа родина-.
..Киприанъ могълъ да облени па мог конскитй киям
пакт. надпили югославяискнтй държавн. Гой могг.лт. да раз-
каже за тазп дълга п упорна борба ед. Византия. коя го мниава
npfeb цйлата история па гърбп и българи и която пъзнн
тала вь тйхъ мисъльта за ..царство' като изрань па цыпа
дьржавна самостийность. За подобна самоегойность мнелйль
н мог ковския гъ князъ. Гръцкиятъ па триархъ се придържалъ.
разбпра се, о други възгледи. нежели рускиягъ кпязъ п
митрополптътъ българипъ. Патриархътъ се ейгцаль. че руситй
нст&пнли па сх.гцил пжтг.. по който въргЛнн българигй п сър-
битй: м1рка га, принта отъ рускня князъ. иегова га пепочтп-
телноегь къмъ православию! царь, могли да изглеждатъ само
като ггърва етжпка по тоя пять па произвола. и насплпето-
за конто вече имало прим'Ьрп11.1)
И. II. /Кдаповъ, ИглгЬсти о ВавилоиЪ и ъ('ка>ан1е •» килюхъ Вянди
мирскихь“ въ Ж. М. II. Пр. 1ЫИ, IX, 101. Голубннски, безъ да отрнч.-i сьис+.мъ
3.trjyiHT{i на Киприана, като го считд филорпмей, ги свежда ю минимумь. По
у /Кдаиовъ Кипрнавъ о посоченъ вято авторъ иа „чолмтва на постанов гонге
цари или квязаче вь съставеипто отъ него житие на митрополита Петра >*
прьвъ плть v записано пророчество за Москва, че ще блде славен г, градъ.
Много довод и тел но ми изглежда, че е отговори ль на т-Ьзи въпроги, още пр!ди
Голубипски, Клгочевскгй, Древнерусскгя жипя святыхъ какъ нсторическг'й намят
никъ, Москва. 1Я71. ftfi.
Орнснтялизанията на Византия и нсйното отражение и пр. о.’> I
к Ко тЬзи цретенции се ирЬдявявали къмъ далечната Моекна.
и то когато турцпт-Ь били не далече отъ цариградекитЬ crbiin,
можемъ да си ирЪдсчаиимъ. съ каква болка на сърдцето низан
гибцитЬ сж правили тази или онази отстапка на бълг.-ipin Ь.
Вирочемъ. иослЬдиото иай-добр!; се впжда огъ съчииениига
иа Константина Гыгренородни.
Зиайно е, че Симеонъ се ировъзгласи за царь, а вь
мирнпя договоръ съ Негра царскиятъ титулъ 6Ь признать и
mi, Византия. 1,окато въ езическо врЬме българскиять госпо-
дарь се счЬталъ внукъ на византийский императора, а сь
нокръетванего си гоп станалт. неговъ синъ, но пакъ еп осга-
палъ ap/iov. го слЬдъ иобЬдигЬ па Симеона, гоп с га на и,
рхз’.лзк п билъ .вьжделЬио и духовно чего" на византийский
императоре.') Обаче. официа.шага титулация могла да сипе
колкото tu ще любезности; отъ гова ие иослЬдвала ипкаква
ирим'Ьиа вт. чувстина па византийский дворъ къмъ българскии.
(линия гъ пмиераторски автора, въ друго свое съчиненне иарича
Симеона иай-безбожплл българииь. а самитЬ бътгарл — бог»-
пепавистеиъ народъ.-')
Важно срЬдетво за изкорсненпе омразата било сродява-
1к го между шага двор», и къмъ него ггрсмЬлъ още Симеонь.
по то стана иъ врЬмето па Негра. Все пакт., и гова е има.ю
обратил резултати. Самъ 1’оманъ Лакяпииъ ги вавгЬкъл!.
погоду нашито на Константина Багрепородни за гова браки-
еъчетлиие. Той <•<• оправдав.-» сь това, че и българптЬ били
христиани-едиовЬрци че гадената княгиня ие била царски
гьщеря, а иа гретия и иосл'Ьделъ неговъ синъ, койго бил»,
нодчипепт. и иЬиалъ ипкаква власть въ държавшггЬ работи.
По Багренородпи а отъ тия резон и < иедоволеиъ. Той самь
разса.л:дава за браковетЬ иа византийски княгини ио слЬдииа
начинъ; ВсЬки народ-»., ямайки различии ирави. заколи а
iiocTaiioiueiiua, тр'Ьбва тЬхъ да п.ржи и между еж|ция народ»,
да прЬдла»а и извьршва браионе ia иуждитЗ на живота.
Заицгго, както всЬко животно <•<• еъвокуилива ст. однородна
нему така с иогр-Ьбио, щото и вС'Ькн иародъ да извършиа
брткосьчетаииятя не <»> пиоплеменнци в пноезични. а сь
едпороиц» и едиоезачии." )
'• С. I’orphirogt'iiitus. De ceriinonii», fiS*O.
*i De (Ьетяи’Ьпяг. 33, rtpi; Su.nerJiva то» .. Г», то >ео|иот,то-г
eiboc.
Ibidem, оо.
232 К. Стомновъ
Както виждаме, К. Багреиодпи напълно прилага къмь
българитЬ наралела на Изократа за чов-Ька и жпвотпит!. отъ
една страна, гърцитЬ и варварптЪ отъ друга.
Макаръ българскнтЪ цариц», родомъ отъ Византия,. да
сж оставили най-нсчялиа слава въ българската история, обаче,
желйзната логика на исторический процесъ налагала честото
сродяване на дватя {вора < ъ давапе и взимаие. Но и внзан
гпйцитЪ отъ XIV вЪкъ новгарятъ разсжж теп пята на ония
огъ X в. Его 1ц<> срФщаме у Каптакузина по случай брака па
Александровия синь Михаила сь дъщерпта па Андроника III
.Пмператорътъ нркдиочитаще, дъщеря му да с гои у дома,
огколкото да я задомп за Александровия син ь, зиаейки, че
прЬбиванането у варварнтЪ не ще бьде за удо-
волствие на книги на га. отхранепата споредъ
гръцкитЪ и царски прави и обичаи. Но като мислЪше
г>|1ака па тыцеря си износепъ за общин интерес!, па ромептЪ.
ео-Ъщк ди io направо". В
При гакава омраза не били вьзможии правилки отно-
шении. Единъ вЪкъ с.тЬдъ нокръщението на българнтЪ почва
война за покореиието на „т-Ьзи прЪз]гЬни скити- и тази война
не се прекратила, щкато иизаптпйцптЪ пе < и достигший
напълно цЬльта.
Но нмкога не е било ио-заслуа>ено наказано византий-
ското късогледство. Лишена оть съдЪйствнето па България,
Византия сега сама трЪбвало да снира нахлуваннсто на вар-
паритЪ прЬзъ Дунава, а гова не е било по сплитЬ и. Пе ми нал и
и три десетилктия отъ покоренпето на България, като поч-
иемъ отъ 1048 г., печепегитк познали да миняватт. (.упава
сь стотипи хиляди. а отъ 1064 г. и куманитЬ. За да задържи
ионе номпиалпага власть надъ скверна България, византий-
ского правигелство irpairb.ro голЪми жертви. Докато западна
България въздишала подъ гнета на впзаптийската финансов»
система. псканеиитЬ гости иокрай Дунава нолучава.1п ось
Царпградъ богати подаръци. По и топа пе помогнало. Като
се затвърдили чтжду Дунава и Стара-планина. печенег итФ и
кумапитФ направили не малко зло и па визап гпйскптЪ вла
сЬния вь Тракия и Македония. Нанразно придворпата рито-
рика, въ лицето на Теофилакга. изгьквада щастлпвтп I; дни па
') Cantdcuzenus, 5<>1
Орнснтализаниятя на Византия и нейното отражение и пр 233
!емед4леца въ гЬзи стран», наго намеквала съ туй за нЬкой
мимолЬтенъ усп1хь иа императора. Не слЬдъ много в|гЬм»
печенеги и селджукски турци, съзнавайки своето племенпо
родство, почнали да се уговарятъ за задружии действия нро-
гивъ пмперията отъ Европа и Азия. Тогава отъ Византия се
падали грози и викове за помощь отъ западъ. като извадили
и униата иа сцената. Теофилактъ, поканень сег,а да даде
мнение за сьсдинението на църквитЬ, заговорплъ съ езика на
умЪреносгьга и истина га и призпалъ, че едва ли византий-
ского високом-Ьрпе не е причина на всички б-Ьди.1) Заиадната
помощь <е явила, ио тя само увеличила и безъ това голбмигЬ
тревоги иа империята, като и посочила венчката песъотвфт
етвеность между широкитЬ задачи на впзантийската политика
и ограпиченостьта па срЪдствага. Сега се разбрало. че който
иска да влад-fee Сърбия, (а л нация, Улбания и Дунава, той
рискуваль да осъмни, лншенъ и отъ собствепия < и тр|Нъ.')
Ето носл’Ьдсгвията огь покорението иа България!3) Какъ и
да е, сега ионе се отварила възможность за помиренпе пнте-
респтЬ на победители г I. с ь иравата иа шигЬдепит'Ь. По и тона
не можа да стане.
Византийского христианство не даде очакванигЬ облаги
иа българитЪ въ просв1тптелно отношение. Въ 1\ вЬкъ низан
гийското бонн говне стояло по-високо отъ гападното. Но сил
ниятъ импулсъ. дадепъ отподир'Ь на последнего отъ гермапскит!
народи, не се срЬща огъ страна па елавянскитЬ народи къмъ
иърното.4) Го е. зад-fcro между тЬхъ и Византия не се създад<
шали задушевное гь вь отношенията, която е първото условие
за умствепо и правствено съвършенстио. Не мннанать четири
щсетилЪтпя отъ покорението па Вългарпя, виеовом-Ьриего на
Михаила Керулария сг сблискало съ власголюбието на Лева 1\
Пьрвиять ударъ тоя пжть дойде огъ Цариградь.5) Ио сь тона
патриархъть само развързилъ ржц-ЬгЬ па папата. Нос.тЬдииитъ
твадплт. пи показт. ориенгплския характер!, ив визаптииската
*1 a'ixol 5*.а x\v ->it«pqq>dvs*.av iravxag tj/aQdv (Patrologm "гчес.ч
I2G т., 219).
г) Anna Comnena, II, 272 <•**,
J) Гоя вълслсдъ за България като Elat-tampon, изкалапъ иди*наир кдь «>г«.
Басидекскн още я». 1672 г,, яеме <е усвонва в отъ по-лови историки. Г<. F Cha-
liandon, Essai aur le rfegne d'Alexis I Comndne, 19Q<>, 3.
*) K. Krumbacher, Gestb. tier byz. Litteratur, I8!>7. 37 3^
-» L. Brehier Le Srliisnu- oriental.
234
К. С то я нон ъ
църква чрЬзъ ноегавлпе скопцы за епискони.') При това. нека
кажем ь. че въ онова врЬме на западъ е било въ пълната ей
сила клюпийското движение, коего нздигнало много забЬлЬжи-
гелип дЬйци, конто рЬшптелпо дЬйегвували противъ развалата
на цпривата. Пищо подобно нЬмиме въ Византия. Папротпвъ.
другнтЬ православии народи. смЬгапц и третирани като вар
пари огь пен. глодали да намЬрять нЬкжд! убЬ’.щице, въ което
да ие могатъ да проникнагъ гърци. Основатели!. па бачков
ския мои.чстпръ Пакуриапъ, отъ армепо-грузински произходъ.
мака pi. византийски генерала., въ типика на монастнра. осно-
ван ь вь 1084 г........ изказалъ по най-рЪшителгпъ начипъ, да
не се приема ни едннъ презвптерь пли монахь отъ ромеит!.
освЬнъ писаря, „за да могатъ чрЬзъ него да се съобщаватт.
на мЬетнит! архоити рЬшеннята на игумена и за да може
и самъ да отпва при т!л ь ио поржка и изпълиеиие па всичко
необходимо за моипстпра1*. Пакуриапъ посочва н нричииигЕ
па гова свое разпореждане: нему се е случвало много пжги
ди пиблтодава, кант, хитрит I; и паклонни къмъ насилие и люб»
егежаиие гърци. каго се ползували отъ просютата и снизхо
дигелпосгьга па ииоцитЬ огь групп! народноеги, а особеио
огь гру.ишгкигЬ, глед.ии сж да взимать властьта падь чуацигЬ
монастирп, присволвали пмутцеството и вт,обиде подь какви и
да било други ирЬдлози обявявнли моиаегцра за своя соб-
свеность. „При псе това". говори Пакуриапъ, „ние ги слЬдваме
въ вЬрата и се покоряваме на дотмит!1’.2)
Когато Пакуриапъ гледалъ ноне едно уб-Ьжшце да сьздаде
за стнггЬ едпородци, бьлгарит! били пзложепя па ругател
ствата на своя архиепископа. Теофнлакта. който. въоржжепъ
сь класичегкп и библейски сравнения, ги клеймила всЬческн.
„Описахъ in. вт. какво положение съмт,: не робувамь па царица,
богата, чиста и хубава и изобщо па златията Афродита. а
на роби варвари, нечисти, конто вонятъ на вмирисяпи кожи
и бЬдняци но обстаповката па живота, по богати но злонравие1’.'1)
Его защо, сърдечпость вь отнотеиията не могла да сжществува
между иаетиря и наствого. която и оть бългяриг!. да иаиряпи
ио-голЪм>: дюбигели на византийската култура.
) I’acrologia latina. 143, "fill.
-*) Устапътъ е нэдаденъ като приложение па Визаш иЬскн Вречепни .ъ
\1 . .1’04; гл. още „Родипскн НапрЪдъкъ" 1906.
1 PatroJogiu gr-u*e4, 126. 507. jo великия долгие г и къ.
Ориентализапнята на Византия и нейиото отражение и пр. 23л
Съ образуване на второго българско царство црЬзрЬпието
на Византия къмъ бъ.чгарнтЬ сп остана въ пьлната си епла.
Ври разгдеждапе българо нпзантийскитЬ отношения въ врЬме
на Тергера I и Пв. АсСиа III Пахпмеръ въ скоби прибавя
,Г>ългаригЬ до толкова сж наклонив къмъ изневЬра. щого но
епгурепь е човФкь за се прЬдостави па духапето па вЬтроветЬ.
нежели на тЬ.хпото благоволение1'.') Георги Акрополптъ считать
вЬролочството па Теодора Комнена д-Ьйствие a la bnlgare.
макара да имал'Ь прЬдъ себе си правствения образъ па Ar Ьиа II.
чисто човЬколюбие хвали.2)
Общпостьта на вЬрага създала за ба дканскптЬ народи
общъ кодекс!, отъ нравствен!! предписания, за д.тыкнте.нш не
само за еже диевпитЬ мирны отношения, а още и за военно
врЬ.мс. Никнфорь I ритора говори, че тЬзи народи могли да
взимать въоржжепието на пепрпителпгЬ, по пе и да гн откарнатъ
като ii.rhiiiniuii, пито да гн убивать въпт on, бойца га липин
[Ьйствителио. АсЬнь II гугакеи слЬ,дъ боя при К.токотинцн
и ус паль обикновенптЬ плЬнипци; сжщо и сръбскпягъ краль
н.тЬненитЬ бьлгарп при Кюстендплъ. Но не е пзвЬсгсш.
подобепъ жесп. оть П'Ькой византийски император» спрЬмо
бьлгарп тЬ. Ирп все гова, гърцитЬ взимать новода. отъ какъвь
да е ищцожигь случай за да п.ггькватт. едпаквото icy.rrypiio
сьстоипие па българитЬ съ онуй на варварптЬ. Гака, Капп
кузшгь,') като говори за Михаила Шишмана, който OTiKMii.n
мЬста прЬзъ междуособпага война па двамага Аидроппкосцп.
по конто отегжпиль. когато срЬщу пего се оиълчилъ Апдро-
никъ Млади съ много и добра войска, прпбавя: „такова ел.
всички варвара, конто се впускать стремглаво и iiitiiiip.i гд> гь
гол'Ьма сила ерЪщу тия, Конго пе поиа< ятъ. по ерЬщу опии
конто пе се илаишть. а оставатт. да се сражавагь. сами п< <•<
противопоставить".
*) РасЬушегеь, 44b: llpbg fap dniozlav тс IbuX-'apix&v втс-pov. xa:
ntaxibnv av^jitov pftXXov cfiviaig.
j C. leropolita, Я7- Я I//ov irapl xcii- paoiXeia; iHopour Bzv
faptxnmpcv -»t [lAaXov 3app®Plx<;,'c*f'QV 0«otHe«ot кроошр4рвтс.
’> N. bregoras. I. Ill>. Nopcj yap taxiv G’rtoj avmliav sx
xutuuv i; axo'fdvoUy axvjpaTOj, ой 'Pwpcctoi; xal НаттаХоЦ dXXa za
l/Xuptc-l; xal ТрфаХХогс xal BooX^dpciy 8ia tt,v xijc Ttletetog TaoTdrijta та piv xpd-
'fliara piva oxuAeuatv. та 5й отцата p* зЫраттоСГСес&а'.. |nj8i 've’ib-.v
KcAipixlJ; napaxdfeo»; ptjWva.
1 C;iiila< uzeniiH, I. !'J4.
23(> К’ Стояновь
Прослкдимъ ли случайте оть вероломство въ българо-
византийскпге отношения преди Калояна, който има голыми
гр!;хове отъ тази страна, то заключението ще бжде неблаго-
приятно за Византия.
Известна е засадата па пизантийцитЪ срЬщу Крума.
Пека остаипмъ да я подложи па оценка Финлей: /Гоя без-
чесгепь акть 6Д тъй всеобщо удобреиъ отъ извратепитД рели-
тозии чувства па гръцкигЬ духовпици, щото историк ьтъ
Геофапъ. шуменъ и изповДдпикъ, въ края на своя хроноло-
гичеиъ сииськъ на действия га на римскитб императоры забъ
гЬзва. че на ичперията не било позволено га види смъртьта
па Крума при тази я tea да иоради мпожествого грДхове
на парода.’>
Други два случая отъ византийски вероломство имаме
при покорението па България. За тДхъ ще оставпмъ да говори
единъ иДмски историкъ, чисто съчипение се ползуна ст. голДмъ
авторитет). .между ученитЬ: .Пе яизкото коварство пли нр1.-
етжпната грубость ни карать да со очудваме, защото въ това
карваригЬ 61. ха учители, а изтъпчепото смешение отъ веролом-
ство, лицемерие и убийство. Командпрътъ на обсадеппя Сир-
миумъ праща да помолятъ внзаптийския генерал ь за срДща
<лДдъ гьржесгвепи клетви, всДкв единъ иридруженъ оть грима
< дужащи. се срДшатъ два чага па единъ островъ въ Сава.
Едвамт гл размДпили по двД думп. и ето гъркмъ пзтеглюва
( крпгил си пожъ и поваля българпиа. ()|це uo-нечален I, фак> ь
t надхигрунапего и осл'Ьилваието на Иваца въ дени на Успение
Богоро гичио Знамена гелио е, че гръцкиять историкъ (Кедрпнт.)
нарича гова събитие приятно и чудесно xal ibaupajriv).2)
При гЬзи отношения съ Византия човДкь кони he да
сылежда макаиъ и слаби слДди отъ опозиция па пизаигийекги
духъ, проникнагъ отъ надменность до такава степень, щото и
пеговитЬ иай-добри представители спокойно плавали вь пея
като вт побима стихия.
(> гь сгаробт.лгарско яреме е ос гаиалъ единъ цЬиеп ь
памегппкъ .Закон ь Соудпый Дюгьемъ". който о преиодь па
визаитийската Еклога. Цо тамъ квдето Еклогата поскга па
час гит I; на човешкото тело, българгкиятъ закон ь пре.глага
груги наказания. Явно е, че българскиятъ преводачъ е изхвт.р-
‘I I’inlay, A history of Greece 1877 П, III
) С. Neumann, Die Wcltetelluug d₽s byzantinischrn Briches. IWf4. 3'».
Ориентализацията на Византия и нсйното отражение и пр. 237
лнлъ визам гнйсквтЬ наказания, каю неотговарящи на българ-
скитЬ понятия. Така, въ Еклогата ако нЬкой се улови да
о|карт чуждо стадо (XVII', първиятъ пжгь се бие, вториять
пять — се зиточава, а гретиягъ — му се отспча ржката
въ 3 С .1 се нродава (26). Ако иЬкоп обира мрътви въ
гробовегЬ, н гакьвъ се лншава отъ ржката (XVII. 14); въ
3 С Л се нродава (27). Ако пЬкой влЬзе вь църква и .заднгне
пЬкой свещень црЬдметъ, въ Еклогата се ослЬпява (XVII, 15).
bi. 3 ( .1 — се нродава (28). Който открадне и нродаде
свободеиъ човЬкъ, вь Еклогата <е лишава оть ржката (Х\ II I 6).
вь 3 ( .). — се нродава (29). Който открадне конь оть
войпиьъ, въ Еклогата се лпшйва отъ ржката (XVII 10), вь
II .1 — се нродава (24).
Макарт, и да не сж леки български гЬ наказания, конто
замЬстватъ визаигнйскпгЬ: макаръ оть тЬхъ да става явно,
че робствого въ първого бьлгарско царство е сжв(ествувало и
е.тЬдь нокртлценпето па народа и е било доста разнространено
(такова имало н въ Византия), в<е пакъ важно е, че вь Бъл
гари» очитЬ и ржцЬтЬ се щадЬли повече отколкою на Босфо]Н1.
По наказание, което правЬло Византия пенни ка източни
държава. било широко практпкуваното сконявапе. Имало длъж
пости, конто изключително отъ скопни грЪбвало да бждагъ
заетп. папр. протоснатариятъ.1) ЗападнитЬ посетители на Визан-
тия нс могли да привпкпать да гледать тЬзи п]>Ьзр'Ьии гвари
ностпвепц на първитЬ постове на държавата. Така. . (уптнрандъ
нр'Ьзь \ вЬкт. се смЬе, че надъ гръцката войска може да
началегвува евнухъ. косого той иарича Iiouiiiiem qnanitlain.2)
Bi врЬмето на Бориса въ България скопцп се фабрик)
вали, вавЬрно поряди пужднтЬ на визаптийския пазарь. Но
сьбудепага огь христианството българска съвЬсть сп давала
огчеть, ч< гукь имало физически п правегвепа аномалия. Това
става пвно оть 52-я въпросъ до папата. НФма сьмнЬнпе, че
поелФлпнят! се е пропзнесъль пе само противъ eunvnrrfc. но
и иротнвъ гЬхингЬ создатели.') Изобщо, (дЬдъ ипкрыцепието
нс се споменува за пЬкой притворсиъ евнухъ: колкого бьл-
’) ( . I’orph. Пс cerimioniis. 27ft.
•’> Luitprand, Legatio, 355. Sed qu.imdum co dixi, qtna m.is nsse dcsnir
uiiilirr fieri nrquit
’) Si nnssr de^iderutip quid du liis <pii qiieuihbul unnmfaiz.tni iudn luilinr
-i(. pagiti.i- >«*1511111 n-vokife. ffuspoiisa. 52
К Стоинонъ
•23 >
гари ср1ицаме таким itianp. Пегровиять синь I’omuiii.i. оть
византнйци rk били кастрираии. У Пахимера има свидЬтел-
ство, че евнухството шокирало понятията на южпитк ела няни
liaro говори за сродявапето на внзантнйскил дворъ ст. сръб
скип вь края па XIII |гккь (1299), гой онисва свигагя на
пн тнгийскага княгиня. Сръбскиятъ краль (Милугинь). комуто
била ир-Ъдиа шачеиа гн, запиталь. какво е всичко това. СлЗгдь
като му обиснилн. той най много се очудвалъ на евнуснтк и
се нровикналт. -Хе, хе, що еж гияикщя' Тоя пачинт. на живота
нс <• свойствен! иамъ‘‘.Ч
Вт. Русин. кжд1.т<> ел-Ьдвали византпйската традиции,
нжилствено да н<>< григвагь нолитическигТ. си протнвнцци и
да ги .жтварягъ вт. монастирь, както въ московским период ь,
гъй и вт. петр<>1 радскпя нерподъ, и гамъ ю скопяваие не
нрцб'Ьгвали.‘-| Ще каже. вт. туй отношение нравославннтк
елавяни вт.ирТ.кп уроцит'1; on. < воят.ч учнтелка. сп оста пили
н< гински европейски народи.
II така, огь изложепото до тукъ пиждаые, че византип-
ск.тги култура ночнва върху грьцко-римско-христиапска основа,
ио прЬзъ течение на вЪковетЬ ее проникиала огь нзточнп
елеыенти, конто и давать своеобразен! отнечатъкъ. Просл-1.
дихме 111>кои отъ гЬзи елементп- но-подробно — ог.ткияванего и
скоинваието. а мимоходомъ. — копценцията за император
<кага власть, дворцовитЬ up-кврягп. окоченясалил формализьмь
вт. живота в литературатв. Съ това пи ставать по псин много
явления оть културата на нравославнигк слявшш. Салцевр!;-
мено зяб-кткзахме и нккЪстпа оновиция на славлискпя духъ
иротивь внзаптнйскитк схващания. Вт. тази онозиция лежи
залоги за самостоятелна <лавянска култура вь бж^апц.
< Pachjiu.-ren, I, 1Ы О Oupeac^ тб aepansutixov хх*.
/.и. ii.i'/.'/.',-, гб xfflv f|piav8p(<uv, V. 4v x«l >tr)cav oSroi Bien‘*v3-dv<tc, mp 8T)xcj> nap
im'.viov Td£ip ioziv абтд 8acU*iop, i-taXacvtyaac <frja’7 „at at, xt xaOraj y.at
об wvv’ihf; абтт, г, ЙСалта.
*i В. И. .1аманск1и, Жипе Сь. Кнри.ш клкч, релипопю-пиче< кш' проищи
л»чис вь И,’. М. II. Пр. !$ИМ январь. 169.