Кекавмен

Теги: история средних веков биографии исторические документы история византии

Год: 1972

Похожие

Гръцки извори за българската история. Том VII

Гръцки извори за българската история. Том VI

Гръцки извори за българската история. Том V

Гръцки извори за българската история. Том IV

Текст

I. КЕКАВМЕН
Между византийските съчинения по военно изкуство особено място заема със своею
съдържание Стратегиконът на Кекавмен. Авторът на това съчинение е живял приблизи-
телно през втората половина на XI в. Неговият дядо по майка, Димитър Полемарх, бил
виден болярин при Самуил. Както се вижда от Стратегикона, Кекавмен прекарал голяма
част от живота си в югозападните български земи. Той знаел добре български език и бил
запознат отблизо с живота и историята на българския народ от това време.
Съчинението на Кекавмен се състои от две части. В първата част авторът дава съвети
на синовете си, като често прибягва до примеря от историята, а във втората част отправя
съвети до императора. Отделяйте разкази не са наредеви в хронологически ред. Ръкописът
се предшествува от съдържание (лА'а*), което не е запазено изцяло и което досегашните
издатели са поставили неправилно след първата част, за да затвърдят изказаното от тях
предположение, че има две отделни съчинения от двама автори — „Стратегикон" от Кекав-
мен и „Съвети до императора" от Никулина.
Съчинението на Кекавмен дава извънредно ценен и богат материал за българската
история от края на X и от XI в. В него са запазени многобройни непознати от други автори
сведения за социалната и политическата история на България през X—XI в., за положението
на българския народ под византийско владичество, за стратегията и тактиката на българите,
за бита и културата на средновековна България. Изобщо Стратегиконът съдържа обилии
и оригинални сведения за политическата, социално-икономическата и културната история на
балканските земи. Авторът пише на говоримия език, въз основа на свои лични спомени и за-
писки, а в отделни случаи използува и някои документе, както изглежда, от архивата на своите де-
ди. По някои данни може да се заключи, че Стратегиконът е съставен около 1075—1078 г.
РЪКОПИС: M=--cod. Mosquens. synod, gr. 436 (XIV—XV s.).
ИЗДАНИЯ : Cecaumeni Strategicon et Incerti Scriptoris de officiis regiis Libellus, ed. B. Wassiliewsky —
V. Jernstedt, Petropoli, 1896. Записки историк о-филолог. факультета Ими. С. Петербург. Университета, часть
XXXVIII. Дадените тук текстове са взети от това издание. Отделни откъси гръики текст и превод дава В. Г. Ва-
сильевский, Советы и рассказы византийского боярина XI века, СПб., 1881, отделен отпечатък от ЖМНПр., CCXV,
стр. 242—249 ; CCXV1, стр. 102—171 и 316—357. Немеки превод у Н. G. Beck, Vademecum des byzantinischen Aristo-
kraten. Das sogennante Strategicon des Kekaumenos, iibersetz, eiugeleitet und erklart. Byzantinisclie Geschicht-
schreiber, V, 1956.
КНИЖНИНА: M. С. Драное, Нов паметник за българската история, Периодическо списание, I, 1882,
стр. 128—133 (--Съчинения, I, София, 1909, стр. 633—638). — V. Valdenberg, Nikoulitza et les historiens byzan-
tins contemporains, Byzantion, III, 1926, pp. 95—121. — N. Batiescu, A propos de Kekanmenos, Byzantion, 13,
1938, pp. 129—138. — G. Buckler, Antorship of the Strategicon of Cecauincnos, Byzantinisclie Zeitschrift, XXXVI,
1936, pp. 7—26. — M. Gydm, L’oetivre de Kekauiiienos, source de I’histoire roumaine, Revue d’histoire compares,
1П, 1945, pp. 96—180. — B. Lemerle, Prolcgonienes a une edition critique et commentee des „Conseils et Recits
de Kekaumenos", Bruxelles, 1956. — Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според
„Стратегикона" на Кекавмен, ИИБИ, VI, 1956, стр. 589—630. — Г. Г. Литаврин, Восстание болгар и влахов в
Фессалии в 1066 г., ВВр., XI (1956), стр. 123—134. — Ив. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, Сборник
радова, IX, Виз. инет., кн. 5 (1958), стр. 59—69. — К. Krumbacher, GBL, р. 741. — G. Moravcsik, Byzantinotur-
cica, Р, Berlin, 1958, pp. 350—352. — А. П. Каждая — Г. Г. Литаврин, По поводу книги П. Лемерля о „Со-
ветах и рассказах Какавмена" : ВВр., XX, 1961, стр. 279—296. — Г. Г. Литаврин, Был ли Кекавмен, автор
Стратегикона, феодалом?, сб. Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 217—240.
12
Cecaumeni strategicon —
Кекавмен, Стратегикон
CECAUMENI STRATEGICON
ПРОЛОГОВ) TOY YTPATEriKOY
pQOVYlf^O? li? TO)V EvyEVCOV KOI EV? t)]V OX Q ail CO’
TOV TTQOTO? OOTTjQ EOlQaTtyipEV El? 7J-’'>QCK Kai El?
фСООаТО.' KOI EKOtYpEV ХЩ t'(3eV, EMI EK TO!.'?
idiov? 7/Qoydyov;' кш ij/iHov Ета&дЕьвЕ ,ие(та) paai-
2ei? ,uEyd2.ov?' кол e!6ev kuI rd? viK.a? rdv‘ el8ev
koi dvoTOiyla?’ ка.1 тб ла)? кос didtl EOVvEprpiuv rd
dvo' кол KQiga to Е/.оутоато va prpb' та elxev
wyyQatpaC как InobjoEv кас rd агфотЕ/эа, ка! гура-
фту ко) тЗеЛтоу табттр-’' ко) блот KQaTsi то т’ЕЛлрто)?,
лоте тог> ov fiij аотоугу?.
ц О-ФХЛ Г}Р Alikov oiua tov лрокбуот i)ieqqvel
кой, 6iE<yO-7]' еТоо? Kai etequ лрлбгто? rij?
(Р- 1 1—ю5-
1. Bulgari divitem. дЗоуатоГ nuncupant
I.--------- ка1 el? латта uyrMafiov той тудгоо?'
буар ллобою? bso? forcv tov лтсоуоо did то eveq-
yEiEiv avr.6)’. offer Kai. ol ВотО.утцул тот л/.ovoiov
fioydrov HsyovoiT, qjieq dpiot fteoEtdij (p. 3 2_,-).
2. De praecursoribus
24. El dk отратруд? el ка1 е.уелютео'О’Т]? /.adv
(отраттуубу de фгцм тот олЕргуогта жй Еуттуургта
tov ipoodrov), ауролуроот ко) rd? тикта? ка1 cd?
lyttEQa? яа1 eotco oot, ifepifiva олео? отроге? тоблают
ката tov B‘ivov?. Kai eI akv eI ev noDuic^ eotco-
odv ooi noD.ol ка1 лют,о1 ка1 EVEQyEi? от катаояолы
o?k yoroaQlov? oidagsr Kaleiv. Ot’ at'rcov yap wpEl-
Ast? gavftdvEir TTjv те tov e%&qov bvvagiv ко) трт
navovQyiav avTov. cIvev ydQ катаокблагр адбгатог
noifjoai dovAslav. eI ds ko.1 %a)Qi? avrwv Evepypoci
ti?, аАла олат'ю)? koi ek ra>v блрообокт'/тоог. ol dr
катааколо! oov (ш? уги)р1£ю(иг dDtfXov?' Iboj?
КЕКАВМЕН, СТРАТЕГИКОН
ПРОЛОГ КЪМ СТРАТЕГИКОНА1
Никой мъдър мъж измежду знатните и
пръв във войската си воювал в [далечни]
страви и походи. Извършил дела и видял и
чул от собствевите си деди. И дори участ-
вувал във войни заелно с велики царе. И
видял и техните победи, видял и пораже-
нията им. И как и защо претърпели едното
и другото. И сметная за осъдително да не
напише нищо. И изпълнил и двете неща и
написал тази книжка. Там, където всичко е
налице, има нещо, което не би търсил напразно?
Началото на киигата заедно с предисло-
вието е изчезнало и погинало. Също и други
места по-нататък вътре в самата книга.
1. Българите наричат имотния „богат“
1. — — — Във всичко се застъпвай за
нуждаещия се. И наистина богатият е бог
на бедния, понеже го облагодетелствува. За-
това и българите наричат имотния богат3,
което значи богоподобен. — — —
2. За хусарите
24. Ако си стратег и ти е поверена вой-
ска (стратег наричам водача и началника на
войската), трябва да бдиш нощем и денем и
да се стараеш да спечелиш победа срещу
чуждия народ. И ако си в неприятелска
страна, ти трябва да имаш на разположение
миозина верни и дейни съгледвачи, конто обик-
новено наричаме хусари.4 Чрез тях можеш
да разузнает бойната сила на неприятеля и
неговите хитрини. Защото без съгледвачи не
може да се изпълнява служба. А ако някой
се опитва да действува без тях, това да
става рядко и при неочаквани случаи. Съ-
гледвачите ти не трябва да се познават по-
1 Този пролог към Стратегикона не е писан от неговия автор, а по всяка вероятност от кониста. Както е
известно, Стратсгикопът влиза като съставна част в един сборник, съставен в края на XIV и началото на XV в.
и принадлежат на мапастира Ивироп в Атон ; по-късно сборникът бил пренессн под № 436 в 1М.осковската си-
подална библиотека (днес библиотека „В. И. Ленин"). В този сборник Стратегиконът заема л. 136—228. Началото
му (л. 136) е обозначено с думите Nescio cuius тдаг^чкбг, imiltis partibus mutilum (Стратегикон от неизвестен
автор, повреден на много места). В края на ръкописа (л. 228) се чете според Василевски (Советы и рассказы,
стр. 3) годината „ркрО', т. е. anno Christi 1204". Но понеже годината .чтг/т/Т отговаря на 1004 г. от н. е.
(6512—5508—1004), която не подхожда в случая, явно е, че трябва да се коригира на .отуч/У, т. е. 1204 г.
Следователно най-старият известен досега прение на Стратегикона се отнасн към началото на X11I в., когато ве-
роятно бил написан и неговият пролог. Г1о-късно, към края па XIV или в началото на XV в., Стратегиконът бил
включен в сборника, озаглавен Accurata codicum graecorum mss. Bibliolhecarum Mosquensium sanctissimae synodi
notitia et recensio, edita a Christ. Frider. de Matthaei, Lipsiae, 1805, cod. № 285. 2 Тълкуването на този израз
е несигурно. 3 Оттук личи, че авторът на Стратегикона е знаел български език. За етимологията на „богат",
която лроизлиза от „богг', срв. A). MikloSic, Lexicon palaeoslovcnico-graeco-Iatinum, Vindobonae, 1866, s. v.
1 Xovodipoi;, от yovoa )(ЖС4, готски hansa, „въоръжена дружина". Срв. Н. GOgoire, Origine et etymologic de
la Hanse, Academic royale de Belgique, Bulletin de la ciasse des lettres et des sciences morales et politiques,
5e s., XL, 1—3 (1954), pp. 20—24; Ив. ДуМчев, Няколко бслежки към Кекавмен, стр. 61—63.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
13
ycr£? уоатЕтта! ns E-ь avT&v ш (pavEQol xtxl robs
/.OLJTOVb-
25. vEoTwcjai' ooi 61 уо! akkoi yovoaQioi, oi
AEyogEVOL <jVVo6lXOl. GVV()6tX0l 6Ё ElOlV OLTLVEQ KOI
бита) xai ёггёа yal бёяа xal лАыоггс; anoorsA/.ov-
Tiu лада gov eIq to xQarrjoat y/.a>ooav, ЗсЪда. 6Ё
pi] sy>iQarei'ij dcdovai avwts, pallor 6Ё олбтау
7iou'j<j<j)oi. douletav. xal byiltT psd ai’Tcbv nolla,
ZIEQIEQyaQOV CLVTOVb EV nttc OUlldaiS, TTCiQb e'xel
U-tIoVV CpQ(jVY]pa WM jT(HUb ЛО1Ш1ОУ> CTOLOS ipEudlCTai
xal 7ioiОь al^EvEi. ygi] 6Ё yiv(boy.Eii’ noios et
crf’TCOV EOTl yopybb I] ЩУ/бь, 1] TOlppgOQ i] 6Ell6b.
7T,/.ip! pi] yivcbaxcoot тгр’ floi'Zyv aov ауте oi xazdo-
Х0Л01 lipiE (Ш.Оь Tib fp- 9 4—29).
3. Patzinatzi Romaniam itwadunt
47. — — — xal r,i тй лдоотратсо; uvppavra
xataliTitbv foil та aQyata avE^Quipovoi ydo Пат-
Rvaxot о итак siaij/dloy sic 'Bcouaviav, xal olda mq
ctcIvtes yivcooxovot Tidoa vleEivd xal 'doyvcov (Ria
R avTojv ovvEftryjav. ttoiIev 61 такта uvpfiab>Etv
E'cods)'; oida yd.Q on лЕоюиотеоак eR алетднаь тагу
dygiTavr. 48. djiEiQiav yag e%6vtcov teR (JiQaTVjyiHR
yva'jOEaib шй сссршъ xdi pi] oylloyRouEVtov ti etc
tovtov у al Tt R exs (you ovpfiaiVEiv Et'arfhv, allot
dnEigcob та лдаурата bn&vvdvTiov xait то is fiaotlsvui
T(i ETQOS XaQtV ItTIOTeIIoVTOIV 7.Ш 1ъубУТ(1)У, ov povov
TOtavra, alia xoc alia xsiQova avppairovai. o-&ev
Evravda ш-нлтеос sial xai xoldiso)^ (Riot
(p. '
4. Basilius imperator XIV milia Bulgarorum
in captivitatem abducit
49. *Edv ds lour d fx^qR Evdov oxvQcnpaTOS
xdt ovy, eReqxstui teal oi> утга'юхЕл^ тду dvvapiv
абтоу, chi Epov adds on oliyooTog son xat ovx
e%ei dvvaptv. nlip pt] лада тоото актоо хата-
tyQoXypy;, aldXav s'x]]S Ovvapw, pi] idoiK avtov yap-
E^EO-dai, alia djTO(JTEiAov xovoaglovs EbgEiv adby tov
ЕтагШелг labv хат3 abrov. xdl ui] еГл?у; ррте pRv
moTEvo/}? toTs Vyovol aot pi] slvai odov. лсЪь ydQ
bvvciTai q:vXd(yoEiv SidoTijua sioh; ‘ e%ei ydo лЬо’таК
то uxtiixoiia. ai’Tov teAvs. xdi EXEtdav EVirgs odor,
oil ply pi] GxvHIifc, alia ,heIvoy Busies ERsvavTiag
между си, защото може никой от тях да
бъде заловен и да издаде и останалите.
25. Трябва да имаш и други хусари, така
наречени отрядни. Отрядни са тези, конто се
изпращат от тебе по осем, девет, десет и по
повече, за да заловят пленник. Не се въз-
държай да им даваш подаръци, и то особено
когато са на служба. Беседвай много с тях
и ги наблюдавай при беседите — кой е про-
стодушен и кой хитър, кой лъже и кой го-
вори истината. Трябва да знаеш кой от тях
е пъргав или ленив, смел или страхлив. Но
не бива нито съгледвачите, нито някой друг
да знае твоего намерение.
3. Нахлуване на печенега във Византия
47. — — — Но зато, отминавайки ста-
налото неотдавна, прибягвам към по-стари
събития? Наистина печенегите1 нахлуха но
този начин в Романия2 и зная, както и всички
знаят. колко страдания и скърби причиниха
те. А поради какво обикновено се случ-
ват такива неща? Зная, че това става в
повечето случаи поради неопитността на
граничарите? 48. Защото ако те са лишени
от военачалническо знание и мъдрост и ако
без да съобразяват какво може да произлезе
от това или от онова, неумело рьководят
работите и съобщават и казват на императо-
рите [това], което им е изгодно, случват се
не само такива неща, но и други — още по-
лоши. Затова трябва своевременно да бъдат
порицани и подложени на наказание.— — —
4. Император Василий II пленява
14000 българи
49. Ако врагът стой вътре в крепостта,
без да излиза, и не ти е известно каква е
войската му, знай от мене, че е твърде ма-
лоброен и че няма сила. И все пак въпреки
това не бива да го пренебрегваш, но ако
имаш войска, не му позволявай да заседне,
а изпрати хусари да намерят път, през конто
да нахлуе войска срещу него. И да не каз-
ваш, че няма път, нито пък да вярваш на
онези, конто ти казват това. И наистина как
би могъл неприятелят да отбранява голямо
пространство ? Неговото укрепление непре-
менно има граници. И когато намериш път,
ти не излизай наоткрито, но остани насреща
1 Вероятно авторът има пред вид нахлуването на печенегите на юг от Дунава през зимата на 1048 г.
Срв. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. II, София, 1934, стр. 91. Общо за
печенегите срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, р. 87—89. 2 Византия. 3 Анритите охранявали погранич-
ните области на Византийската империя и получавали редовни годишни възнаграждения в пари или в натура.
Срв. П. Мртафчиев, Войнигаки земи и войници във Византия през ХШ—XIV в., СпБАН, кн. 27, 1923, стр. 32—
37; Д. Ангелов, История на Византия, I, София, 1959, стр. 240.
14
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
avtov, алботЕ^оу Зе ладу tov EiosMteiv о&еу evqe;
rip-’ ddov. е/етюоаг de avdqa iKavdv tov ауоУта
adrovb- notpodTCooay ds TivQadv eiosaDovteq, si’nsQ
ev vvxxl £к>гйдоу, st de sv tifASQq, калубт кал
noocsys "va dnorav 'Qalto&EVrag stat, TaQacGoph’Qvg
avrovg Tdpg, елеА'&'Г)? xat Gv кат1 * 3 avxdjy. zovroo
ydQ тер тоблср 6 noQfpwjQysvvriTO-; xvq BaGi/.sio; d
fiaoiAEvg e%EiQa')GaTo td' /iZtdtJa? BovAyaQtovs ete
to ds/xa xa>v THayoQiojv, sidQyovzog avTO>y too охоатгу
ухулотбхоо 2.'ааою']Л (pp. I797—18u).
5. Alusianus Thessalonicam oppugnat
63. ’A’cb’ de faieAfyid noB-qpoai E&vog t] хаот-
()ov jiqcotov v.an:oi'VEvoas к(и аллтиЕъоад хатаотцаог
tov Aaov gov eh xijv TtaTovvav, ехаотиУ sig тру
Td^tv avxov. аЛлб /В] лйрбоу лол1и ал/lx ova ту;,
tva /.и'] яатаохолЕЪ'Т] -лао аитсог. у.атаотг/оа; де
тдх OTQazdv oov к.и.1 dvtmav-BEh, tots, si frsAsig,
ytdoqoov nines лбВ.роу кита too stBovS zvyov p
tov Xfioxyov. (iy.owjov ydQ xl. sna&ov ot тибтл/т тру
Tcxdv nd <pvAa^ai>TE5. QsooalLoviKp nd/.tg soxiy ел1
.... лолгаг^ртолод ... ... LisTo, лХрдоид лоллои
BovAyaQOOV SlQ TO TTOdEuijOai аитлр’, OVK A/fic
TlQOiWV TX]V O%?p>l]V GVTQV EV ТОЛ(р ЕтТ7}дЕ1О) катог-
vsvoag tov отратоу clvtov, aXBcbg PQ'/sto used tov
TovAdov TtQoonElaoag rots tel/polv т/одато noisuEiv.
d dk xaog auiov f]v &лд tov кблои y.al тцд та}.ащ(оо1ад
ИЕтллгрссбр 6 yd.Q ало rip; odotnootag ябиатод ex/.velv
olds ?cal oKVpQobg noLEiv кил toss koi (1Лкр
енбаатод глЕОЕ%оУтад. aq KaTOvvEuGoviog, dl, tdg
£р?]тои, s^alhovTo evi^ev xaxsWsv, 6 ftsv vdrop
nisiv &eAo)v, d de tov Тллоу avxov avanavoai, 6
ds eavTor кЕкцркбта av акт ifoac flat. SsauauEVoi ovv
aurol'S ot Evdov tov ndoTQov ovxcog атактсод лла-
vaspisyovg £Knv]ddoavxsQ ааруту- fn&DsvTO avzoig not,
avxbta ETQEipav tovs BovAydpovg трол>р’ /.tsyaAip'.
у.ол ol ,ubv (wtojv Eo<pdyrjoav, a/Aot de ansdarov
vnd Tvjg di pry; xal tov xavuaxog, ot ds Aotnol tog
лрбрата E%avv6/aEvot sv yidvdioq E^ojyQd&Tjoav. 6 ds
’AZovoiayog 6 OavaaaTog eksivo: отдаталтрд /ло-
му и изпрати войска да навлезе през откры-
тия от тебе път. Нека имат за водач спосо-
бен мъж. След като влязат, нека да накла-
дат огън, ако са влезли през нощта, а ако
са влезли през деня — да направят дим. И
внимавай — когато ги видиш, че са сму-
тени и объркани, вастъпи и ти срещу тях.
По този начин прочее багренородният импе-
ратор господин Василий1 пленил в теснината
Загора2 четиринадесет хиляди българир пред-
вождани от отличния войн Самуил.
5. Алусиан, обсажда Со лун
63. Ако тръгнеш да се сражаваш срещу
някои народ или някоя крепост, най-напред,
след като се настапиш и построит лагер,
разположи войската в стана — вески в своята
част. Но не построявай стана си много близо,
за да не бъдеш наблюдаван от тях. След
като настаниш войската си и си починеш,
тогава, ако искаш, започни сражение било
срещу населението, било срещу крепостта.
Чуй в същност какво изтеглиха тези, конто
не спазваха това правило. Солун е град . . .
многолюден ... [Алусиан4, като потеглил] с
голямо множество българи, за да го покори,
не разпънал най-напред шатрата си, настаня-
вайки войската си на подходяще място, но,
както се движел с обоза, се приближил към
градските стени и започнал нападението. Вой-
ската му била изтощена от умора и трудно-
сти, защото от умората на пътуването може
да се отпуснат и да станат бездейни и онези,
конто се отличават със сила и телесна здра-
вина. И тъй като не ги бил разположил на
стан, както споменах, те се пръенали насам-
натам, като един искал да пие вода, друг —
да даде почивка на коня си, а трети — сам
да се съвземе от умората. Когато ония, конто
били вътре в крепостта, ги съгледали, че
скитат така безредно, изскочили внезапно,
нападнали българите и им нанесли голямо
поражение. И едни от тях били избити, други
умрели от жажда и жега, а останалите, под-
карани като добитък, били затворены в една
кошара.5 А онзи възхитителен войн6 Алусиан
1 Василий И Б"ьлгароубиец (976—1025). - С името Загора тук е пазована областта югозападно от Пирип.За
Загора срв. А. Иширков, Областного име Загория или Загора в миналото и сега, ИНЕМ. V (1925), стр. 80—88;
Г. Цанкоаа-Петкоеа, О територии болгарского государства н VII—IX вв., ВВр., XVII, i960, стр. 138 и иосоче-
ната там литература. За събитията срв. Йорд. Иванов, Беласицката битка 29 юли 1014 г., ИИД, Ill, 1911, стр. 9—11.
3 Загатва се за пораженного на българските войски по време на сражението в Ключката клисура на 29 юли
1014 г. Вж, Златарска, История на българската държава през средните всковс, I, 2, София, 1927, стр. 732—740.
4 Алусиан бил вторият син на българския пар Иван Владислав (1015—1018). За събитията срв. Златарска,
История, И, София, 1934, стр. 60—68. 3 Обсадата на Солун се отнася към октомври 1040 г. Срв. Златар-
ска, История, II, стр. 66 — 68; История на България, I, София, 1961, стр. 154. 6 Кекавмен нарича Алусиан
„възхитителен войн* не заради неговите бойни заслуги, а заради капитулаиията му пред византийския импера-
тор. Както личи на много места в Стратегикона, неговият автор не се излита над интервенте и мирогледа на
своята класа. За принадлежности му към провинпиалната военна аристокрация срв. А. П. Каждан, Г. Г. Ли-
таврин-. ВВр., т. XX (1961), стр. 284—285; Lemerle, ProlSgomenes, pp. 21, 94 sq.; Литаврин, Был ли Кекав-
мен, автор Стратегикона, феодалом?, Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 225 и сл.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
15
vog алёбдавЕУ, dnoflalousyos xal tov йсбдака аг-
тог. XQOOEyE Ol V TOVTOl? (p. 22 "—24).
6. Patzinatzi exercitas Romanos profllgant
64. * H$eI&6vt(ov to)v Пат^уаххог хата (yvyypoQrp
c>tv &eov xal ёлдЗагтоуу rotg ogiotg т(Ът c Pcoualwv
алЕотбрд КооготаутТгод 0 palxra>Q лада
tov evoe^eotutov fiaoil&og to)v 'Paipalwv tov
Movopdzov акта gtqtxtov xal dvvduECog лолЛрд,
лоЛтрраас тоЬд Лат^аиоид. 6? d^sWdov xal flag-
QYjOaX El? TO3> anElQOV EXEtVOV OTQatdv OVX EXttTOV-
vsvoev ovds ел7]^еу tov лалаЛетога айтоо xal dia-
УЁлауоЕг tov атдаъоу ХЕхитркота, dzzs аЛдцгдлт
Mdrc хат3 at’TOjv Etg лблгроу. ol M ITaT^trdxoi
ёхлцдгуюутЕд ёд dvartavoEO)? yavQiatvTEg ладЕта^агто
хат avu7)TV‘ eico&ev yag fj тдътрд xal dvdnavotg
d'C/.QoalEtoiEQov; лосету xal tov? ayav dxvyslg. ol
ds 'PTO'Uaioi xal ot бллсс аттагу ауатахтдаагтЕд
лт} uev ало tov xonov тур odoLziogla? л 77 dfi djid
rov xavpazog xal т-gg брлуд ovtYs pixgdv nQOofiol.gv
avToxv gdvvgtlgoav fwoorifrai, dlP ed&bg cig tpvyr/V
ётдал.доа)’, xal yeyovs <povog рёуад. exeIge ydQ
ёлЕваг ol ротиалЕс6тато1 xal dAxipdxaToi wyv
Potpaicov' uxxcdkovTo yag avgaidsg лоХАар xal оуг-
dov лава ?) t(~)v ePa>pal(ov yyhga ёлхгр'дх] {tgpvoyy.
65. ’Ech’ ёлЕ^дд E&vog xal eotiv Илада1тт]тод
6 ло^ецос, el psv eIglv ol Evavriot ёт ondvEt yoQ-
таорбттоу xal vopfp Evdsia та>у dvayxaluyy, ov de
Et ev dtp&ovla narrow, avapdll.ov tov nolsuov
wiovAsvopEvog то ё&уод xal nagafiifid^oyv avid
ppEQav gpEQag. dnooTEtAs de xal таз ёдЛдуоуц
avTaw dcopu хатахори^юг aarov тгр> рдаагт-дта.
ly&i'V yo.Q dsAsaQ £ayyQSif rov? dl xXeiotovg t&v
dv&Qdmoov Атрртд ddiQcov xal ygvaov уАмддт^д.
лада^аёрутбд oov ydg aviovg талаьлазддоотосу
ol fanoi avvoov ало трд олагЕа)? тагу yoQtaoqdiaxv
xal тдд vojufjg xal &лА&д лаУттоъ гйр avayxaloov
xal avrd rd s&vog xaxoxaO’Ovv ddovargoEi. блбтау
6e ud&fic TaAatncoQrjoai zovwvg, tote ёлаЗгд avwtg
xal ev olda oxi ohv &ею ovyrgRstg avxovg,
66. 'QoavToy; xagaftifta^s xal блбтау oot Axtov
EmfiovAj] ёлёдуЕгш eR po^&sidv oov’ лАг/v ego ало
tov тблоо ?^Y}'O(pa.\tGqsvogy el dvvaoat. ore de лада-
gifla^Eig (pvlazTE xal wxtos xal i^gEQag, oov} aoi
dvvaqig, t'va qij hunsodvTEQ 001 Egaiipvrjg ol svav-
Ttoi diacp-d'Etgayat as. st de odx Pystg dty&ovlav лбгтозг
ords лдоабох.Еёд Лаоб осоу Ext^ovlgv, dl.ld xal rots
dv&Qftmoig xal toi? ^cgotg oov iv олбз>Е1 sial та
избягал сам, като хвърлил и ризницата си.
И тъй имай пред вид тези неща!
6. Печенегите разбиват ромейски войска
64. Когато печенегите излезли [от страната
си] по божие попущение и нахлули в ромей-
ските предели, преблагочестивият ромейски
император Константин Мономах1 изпратил
Константин Ректор с войска и голяма военна
сила, за да отблъсне печенегите.2 Той по-
теглил и се опълчил срещу безчислената им
войска, без да се разположи на стан, да раз-
пъне щатрата си и да даде почивка на умо-
рената войска, а веднага се спуснал да се бие
с тях. Печенегите пък изскочили, ободрени
от почивката, и се построили за бой срещу
тях. Защото храната и почивката правят обик-
новено по-смели и ония, конто съвсем са
загубили дух. А ромеите и конете им,отпад-
нали както от умората при пътуването, така
и от жегата и жаждата, не могли да удър-
жат и най-слабото им нападение, но веднага
се спуснали да бягат и настанала голяма сеч.
И наистина там паднали най-силните и най-
храбрите от ромеите. Много хиляди загинали
и почти цялата ромейска земя се изпълнила
с плач.
65. Ако нападнеш [чужд] народ и войната
е неизбежна, в случай че неприятелите са
затруднени по отношение на фуража ипашата
или им липсват необходимите припаси, а ти
имаш изобилие от всичко, протакай войната,
като залъгваш [чуждия] народ и го разкарваш
ден след ден. Изпрати и дарове на водача
им, приспивайки неговата бдителност. Защото
рибата се лови със стръв, а повечето от хо-
рата — с даване на подаръци и с блясъка
на златото. И наистина, докато ти ги разкарваш,
конете им ще се изтощят от липса на фураж,
на паша и изобщо на всички припаси, а и
самите иноплеменници, изнемощели, ще оста-
нат без сила. А щом узнаеш, че те изнемог-
ват, тогава ги нападни и уверен съм, че с
божия помощ ще ги сразиш.
66. Протакай също така и когато ти идва
на помощ брожение на населението, само че
потърси естествена защита, ако можеш, в.
околността. И докато протакаш, бди с всички
сили, денем и нощем, да не би неприятелите
да те нападнат внезапно и да те унищожат»
Ако пък нямаш изобилие от всичко и не
очакваш недоволство на населението [срещу
началниците си], пък и хората, и животните ти
1 Константин IX Мономах (1042—1054). - Вероятно става дума за сражението между печенеги и ви-
зднтийци при Ямбол във войната през 1049—1050 г. За подробности вж. Златарски, История, II, стр. 100—
КЗ; Р. Orgels, Kekaum^nos et la guerre Petschenegue, pp. 402—408. Според Оргсл Константин Ректор е ело-
генатнят от Кедрин Константин Арианит.
1 б
Cecatimeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
dvayaaia, it,}) dyafla/.i] то avvo2ov, аЛ/d лл^снаоад
avwtg ёг %cdQq Emnjdslq, 3iavdnavoov top Лаеш
oov <3ro I] tqeIs fjUEQag, ei adetav, xdi tote
алаоад хсютцаог лбДаог. /6; адуДтуд y.al ETtth-
лдттсот ooi tcov drayxaicoy dno/dpipog TQatrrjoETat
6 /-ads aov. ftgaduvovrog ydo я al tv onaPEi ovwg
к7)У dyaytcaiuov dsiMaGOvai xal т>ло%(»()Г}(ют<Ю'.
67. (Ши eAtco 3i] not л. tgiovtov ovu/3do>. 6 uora-
yog Baoiluog xal noovorp^g BovlyaQayv алеота^т]
лаоа tov aoi3ptov fiaodecog tov Movoudyav ло/лрр-
oac wag llaTPivdwtg. dneXdcov ovv xal лХтряастад
avwig, Pycov xal тор dnoyovpov Мтуагр ovvEQyuv
aVTcy' ат()атод Зе pv ансротёдсоу ттоЛ»’< и.лЕрубтгед,
dog eTqi^th, jta'i TT/.riotuoaPTEg аЗтосд, Д dwtoiag
ova p&s2pc>av ^o^Eii^cai а-итогд avxbia, cW? ёла-
qe fit flavor ppsQar fpiEOCtg. ёт/ллоЗорд 3k тцд
тродщд ттЪ отоато) >ta'i xotg Дклд' oi svavrloi yd.Q
Iovtes ало трд anazdlpg рдуогто nhyoiov tov cpood-
tov (12а23Дртед xal ла2лу v.ToyTOQovutP' ol 3e
"Pwuaiot rd pkv ano xijg олаУЕТод xcov дуаулаипу
таХастиорДсхУтед, to 3k xai 3Et2idouvTf-g ей tov
oqclv avroi'g хафехаатур’ xal ёгютДЕо&гл wag tovtcov
dkaXaypiovg, ётдалроау pidvoi %(OQig noXkpov. тоитдд
ydg Enifidinsg wig I'nnotg Ppvyov. иХД oi> 3i£q>vyov
zag %£iQag x(ov vnEvavrioov, исй ysyovev &covOtog
ш Д anEigiag xaid2vGig too ozpawv. wig yas
иблсу иа.1 xauarcp lalaincoQovGt xat Evdsiq el xal
ctoXeiiov azQo-jSoxia ёлги.шар ayflog xal РДяДоу
wig ywyalg еолснеТ xal dpayrpil zip' тролит ёруа-
lewi. tyEvyt, отоатруё, xag ijdovdg, Tva /Д jteqi-
HEOEig dig Pqveov cig nayi3a (pp. 22 2я — 24 31).
7. Petrus Delianus Dimitriadem expiipnat
75. Ar}wrpQidg n62ig eou rijg rE22d3og zraQa
-ddXaooav, ало тё тур фаХаоснуд xai тсоу xvxXcd&ev
BaXwov ёДофаХларёгр. ijg ёухраДд ysyorey [ортго^]
6 AeXtdvog' толаоурд 3k pv ovrog BcvXydocov.
(ухраДд 3k a&tfjg yEyovd,g dneoxspEP ёт аътр
отрат1(Ьтт]Т aQ'/aiov >iai ёрлтлдог tig rd tno/dpia
(o oTQaii'iyog vp тсоу BoiPyaQayy 3ta2dnTCp tls2-
страдат от недостиг на припаси, изобщо не
отлагай, а като ги доближиш, дай, ако можеш
в удобно време, отдих на войниците си два
или три дни. Не се бави, защото, като ти
липсват припаси, войската ти ще побегне без
бой, и тогава потегли и започни сражение.
Защото ако се бавнш и имаш недостиг от
припаси, войниците ти ще се уплашат и ще
се отдръпнат. 67. А сега нека ти разкажа
една случка: Василий Монах/ конто бил и
управител на българите, бил изпратен от
блаженопочившия император Мономах да вою-
вас печенегите. И тъй той потеглилисе при-
ближил до тях, като имал за помощник ако-
лута Михаил. И едните, и другите имали
голяма войска. И тъй, като тръгнали, както
казах, и се приближили до тях, поради не-
опитност не пожелали да започнат веднага
сражение с тях, но отлагали от ден на ден,
ако и храната за войската и добитъка да
била привършила. Неприятелите пък, иыайки
всичко в изобилие, идвали близо до лагера с
викове и пак се отдръпвали. Ромеите, изто-
щени, от една страна, от недостиг на храня,
а, от друга, наплашени от това, че всеки ден
ги виждали и слушали виковете им, сами
обърнали гръб без сражение. Прочее през
нощта те се качили на конете си и побяг-
нали, но не избягали от ръцете на неприя-
телите. И тъй войската от само себе си и
поради неопитност се разстроила. И наистина,
ако на изтощените от труд, умора и липса
[на припаси] предстои и сражение, настава
тревога и смут в душите им и без бой от-
стъпват. Избягвай, военачалнико, удоволст-
вията, за да не попаднеш като птичка в
капан.
7. Пегпър Делян превзема Димитриада
75. Димитриада* 2 е крайморски град в
Елада, защитен от морето и от околните
блата. Делян (той бил български топарх3)
го завладял. След като завзел града, той из-
пратил в него стария и опитен във военного
дело войн Литовой4 от Девол (на езика на
българите стратегът се казва челник5) и го
3 Когато Константин IX Монолт решил да унищожи настанените между Дуиава и Стара планида пече-
неги, той назначил през 1053 г. за военачалник па изпратените срещу тях войски Михаил Аколут и запо-
вядал на Василий Монах да се присъедиди към него. Срв. Златарски, История, II, стр. 13, 91, 106 и сл.
2 Димитрдада е град в Тесалия, на северния бряг на Пегасийския залив (дн. Воло). Превземането на Димитриада
от Петър Делян се отнася към 1040 г. Вж. Златарски, История, II, стр. 58—59. Срв. Lemerle, Prolegomenes,
р. 66, п. 3. 3 Топарсите били управители на независимее погранични с Византия области. Възможно било
обаче едър византийски земевладелец да получи относителна самостоятелност спрямо императора. Вж. Strategicon,
рр. 7617 и сл- Срв. Г. Г. Литаврин, Был ли Кекавмен, автор Стратегикона, феодалом ?, Византийские очерки.
Москва, 1961, стр. 224—225. В случая авторът нарича Делян „топарх", понеже застанал начело на въстанис
срещу империята. 1 Ив. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, стр. 65, сочи славянский произход на името
/1woMj?? = xk>тобой, „храбър войн". 5 Авторът превежда с българската дума „челник", проникнала и
в новогръцки под формата T^sZiyyac.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
17
м'ад лёует-ai) AvTofidr/v tov Jiafiohfoiv, dobg avrd)
xai ладу sig (pvlani/v tov xaoTQov. o's длЕЛдату
dyotxoddppos та ты%г] qpEBri/isva дута мой елом/зе
uayyavixd %al рт/уатад осад етдёхетас ncirjvai
oTQaTTyyov. u%vQcdoag de to ko,gtQov алереИргт/аеу,
,ui] (pofiov/isvcg sgcodw xpooficApv pips svdoiisy
vcgoQOiusvog smfiovlpv did то тоуд EVTontovg sivat
алВютарсод нас латт8Лб)д dnstpovg нас did id Hal
uq^(.o avwvg sgaopa/doaodai. еТоу7)еу у do q chisoip.-
via nQoocpEQEiy Лолад xal xivdvvoi'g едалсуу/д. ёл1
rovroig оъу upEQiuvfcag д отдамуудд aal /iq Yya>v
улогоюу sis wig svdov. jiQO0ei%e тД Tyvqp ней
T>] d)’S0Sl. Cl ds 1УТ0Л1‘Л ti Wil ibl.ElQOl IJGUT, aDwj
cpvotg diddoxa/Ag dim wloi/g itq^avpq xal латоор-
ylag' dnoGTsM.ovoi Xd'Oga gigog tov dovna Osaoci-
ХотИрд оло)д алоот&Ат} uti), tov ладаХарsir w
ndoTQoy ftai rciiijoai avioi'g. 6 ds dobg unooTskl.si
Ttva пау'&ештуу Zeke Hiikov/isvor iisrd лНпшу %al
лаоо. натаурЕУтсог ovv twv ллсмсоу лЪр'юг rev
husvog sv dnoxQvqro) гблсо, ррууЕтщ, tovto wig
ЕУтолюТд Td-figor xal dp attE/dJovisg avTixa sugarrj-
oar tov (jTQazr/ydv нас dsa/ipoavzsg avrdv те y.al
wvq a vv avrcg рмланад лаоёдигшу roig c Piouatoiq
(p. 28 fi_31).
8. Demetrius Polemarchus Serviam
expugnat
76. Zegfisia лбНд soriv дугрд. tv P>ov/,yo.Qtа.
sq/vZaTTE ds аотру OTQarqyog pai/taiog di'd/iari
Mayrpiyog Hal za^idQXai dvo /lew та>у ziAiadaJv
avrcov. d ds лоид рг/тддд лаллод /lov Ar//iqTQiog
d I/oHs/idoyiog ovtco налогиsvog ip dmos'xpvoa
xsq-aty sig w /itpog ehsito e(q тру андау' ov iisxd
то stQip’Evoat tt/V BovP/ciQiav hrs fit fiaoev д /taxa-
Q'rTqg nvQig BaoiXstog д лоиияроуЕУУцтод sig to twv
снабдил с войска за охрана на крепостта.
Като стигнал там, той възстановил крепост-
ните стени, конто били изоставени, и напра-
вил съоръжения и машини, каквито може да
направи един стратег. Прочее, като подсилил
крепостта, той се успокоил, понеже не се
страхувал от нападение отвън и не подози-
рал злоумишление отвътре, тъй като мест-
ните хора били твърде простовата и съвсем
неопитни, а ги обвързал и с клетва. Наистина
безгрижието обикновено донася неочаквани
скърби и опасности. При това положение
военачалникът се отпускал и без да има по-
дозрение към местните хора, се отдал на
наслади и безделие. А местните хора,1 ако
и неопитни — прочее природата е учител на
всякаква хитрост и лукавство, — тайно про-
водили [известие] при солунския дук да из-
прати някого да превземе крепостта и да ги
почете. А дукът изпратил някой си пантеот-,
на име Зене, с кораби и войска. И тъй, след
като корабите били доведени близо до при-
станището на скрыто място, това било из-
вестено тайно на местните хора. Щом като
онези пристигнали, местните хора веднага
заловили стратега, свързали него и стражата
му и ги предали на ромеите.
8. Димитър Полемарх превзема Сервия
7(5. Сервия3 e укрепен град в България1.
Охранявал го един ромейски стратег5, на
име Магерин, и двама таксиарси с по хиляда
войници. А моят дядой по майка Димитър,
наречен Полемарх, бил виден началник в тази
облает край границата. След умиротворява-
нето7 на България блаженопочившият импе-
ратор Василий Багренородни го въздигнал в
1 Имат се пред вид византийпите. 2 Значение™ на „пантеот" не е уточнено. Срв. Du Cange, Glossarinm,
s. v. Би могло ла се предположи, че гпантеот“ означава началник на разузнавателните отреди. 3 Превзема-
нето на Сервия от Димитър Полемарх се отнася към последние десетилетие на X в. Срв. Lemeiie, Prolegome-
nes, р. 23. 1 Кекавмен употребява обозначение™ „България“ понякога в етнически, понякога в администра-
тивен смисъл : Петър Делян се бунтува в България (Strategicon, р. 97ц); император Михаил IV Пафлагон по-
корява България (пак там, р. 32-.— семействата и добнтъкът па тесалийските власи се намирали през лятото
чв ллалипите на България“ (пак там, р. 68^); Андроник Филокалес, който бил в Петериск (дн. Петърско), се
парича „катепан на България" (пак там, р. 76Д Обикновено се приема, че сведенията на Кекавмен се отнасят
до югозападните български земи, конто след 1018 г. били организирани като „тема България" (срв. N. Banescu,
Cbangements politics dans les Balkans apres la conquGte de 1’empire bulgare de Samuel, Bulletin de la Section
historique de 1’Academie Roumaine, X, 1923, pp. 50—64; Г. Цанкова—Пешкова, Югозападните български земи
стр. 594, 614, бел. 7). 5 „Стратег" тук означава изобщо военачалник. Негови помощници са двамата „так-
сиарси", конто според контекста са имали войскови части от по 1000 войника. 6 В Стратегикона са споме-
пати трима дядовци на автора; 1. Димитър Полемарх (р. 29Д. От контекста се вижда, че той бил българин и
че бил дядо по майка на автора. 2. Кекавмен (рр. 65; 72.,э и 3. Никулина (р. 96Д Мнението на Васильевский,
Советы и рассказы, стр. 3—10, е възпрнето и от Злашарски, История, 11, стр. 75, че един потомък на Нику-
лица и родственик на Кекавмен е автор на послсдната част на Стратегикона, или на „Съвети до императора".
Това мнение не се подкрепя от данните на съчинението. Засега някои изеледвачи приемат, че автор на Стратегикона и
па „Съвети" е Кекавмен и че Никулина и Димитър Полемарх са едно и съшо лице (Buckler, Autorship. of.. .,
р. 13); други смятат, че той е дядо па жената на автора или че като сват и родственик на стария Кекавмен
бил наречен „дядо" и от неговия внук, автора на Стратегикона (Г. Цанкова-Петкови, Югозападните български
земи, стр. 596, бел. Lemerle, Prolcgombnes, pp. 54—55). 7 Т. е. след покоряването на България в 1018 г:
Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 771—790.
3 Гръцки извори за българската история, т. VII
18
Cecaumeni strategicon
Кекавмен, Стратегикон
латртхлоэт а^(»иа, лелот^хсМ avrbv xal pvorixov.
по'Шл obv о слое хола'юад xal ауролу^оад еумотоу
oaov rig to sdsi? avrijV йтго/БщтоУ ovoav кратт/аш
ovx (oxvriw. m)&’ xal sk хеуоу атф yeyovsv b
tooovtoc холод. XQrjuvocg re yap xal qjdpay^t <po-
psocordTaig rip’ awpalstav sxexttjto. щ TV 2оет^5г
хатсДкг tov xdorpov sk zbv xpjyuvbv, ЗД« xal
drrqQXEro 6 отратцуМ xal ol. тхтриоуш. 7'$uv-
2ovio xal sAovovio. /aiffayarai ovv рцусору томат?]?'
edipbr vvxtOs xal egtt) avrixovg rov xaoiQov ,asrd
wv Zaov avrov (6 6e голод sauv vAibbrjC Eyjov
fifipivovg) xal лроаетаде zoic ovv аотф лйсн, оао-
idtsiv hapvovg psyaXovc, xomsiy be avxaq sf.i-
nQor/&Ev avTibyxalGxid'CEiv xal алохриМту ток t'nxovq
xal ток (Ъ’а/Затад aunov, wore <yalys.G'()ai ovx
avfyQdm.ovg, (Ш гольхгр> nva vhp. slys bs yovoa-
glove дао лЪулоу тот xdovpov sic zip’ dxQujQStar.
ot aua rep xaisriEiv rov отратцуЬу xal wvg гоф-
dQ%ag xal apgaa&at. rov Aoko-frai Плохому to
(jiyusiov о лровЕтауцоаг. oi be хаталтЕОУсоаутед
txvxriooav zb Aoetqov, xoarfoavTSg rove st а'отф.
77. о yap /А/ лроогу/оу, a/dd aipvXdxzayg лоржб-
usvog ло).}.ахсС xal ov^apoQUtg лерклЬгтва xQariy-
iIehtcov ок' avrcby avaipaal то xdoroov лареХсфту.
лрдоеуе obv rovzoig' xal tav грнЫтлуд xdozQoy, eye.
axptftsiay лоАлтр xal efc тотд e'Ao xal Eig тоод
eoco, xal ^Tjds ФД-ртолш oov лютеорд xal йлоАЕ-
osig xal bavxby xal top Aa>v (pp. 28;з2-—292G).
9. Michael imperator exercitum Boiko,
Biilgaromtn duels, profligat et Boianam
expugnat
80. ,Edv sZhp 6 s%&()bg рет а лаорд avzov rjjg
dvvdptEcog, ph едёА’дрд s$a> tov xdorpov noAv.ppGai
avrep, cbUd (pvAariE xal лоАеарооу аотф ало тДу
xQOuaycbycov say; dvo xal zpiayy qpsQd>v. ozoZaod-
uevoc be avtov rip> bvvauiy, rip> svsQystay xal tov
xbZepov xal тад upzavag, tots, st bbvaoai, sgalq:ypg
dxQTOTTjQlaaai avrdv. sgsXhsicooav ol ph tyvAaooox-
tec ret Telyrp ol f)s ёл1 тагу телуёсоу то ovroZov ,ui}
xauETCoaay' &qxs1 ydQ oot xal to poXazTsiv to xd-
(TiQov. slrico ds oot и tolovtot ovpfiuv. b Boluyoq
xdoTQOV eozl pov^yaQexby dyvpoy. eiosWbjv be 6
haod.svg xvQtg MiyaiE sk ло^еаог । sk BovXya-
сан патриций, като го направил и мистик1.
И тъй той цяла година много се мъчил и
прекарал безсънни нощи, за да превземе този
непристъпен град, но не успял да го завла-
дев. Поради това толкова големият му тр>д
останал напразен. Защото крепостта била за-
щитена със стръмни скали и най-страшни
пропасти. Обаче долу под крепостта, в ска-
лите, имало място за къпане и там слизал
стратегът и таксиарсите и се къпели, когато
искали. Прочее той измислил следната хит-
рост: отишъл през нощта и застанал с вой-
ската си срещу крепостта (това място е го-
ристо и обрасло с гъсталаци) и заповядал на
всички свои хора да носят големи клони и
да ги държат пред себе си, за да се скриват
под сянката им и конете, и ездачите, та да
изглежда, че не са хора, а някаква тамошна
гора. Той бил поставил и двама хусари на
височината близо до крепостта и щом стра-
тегът и таксиарсите слезли и започнали да
се къпят, те дали определения знак. Тогава
онези се втурнали, обкръжили мястото за
къпане и заловили хората, конто били вътре.
77. И тъй конто не внимава и се движи не-
предпазливо, често иопада в беда. Прочее,
след като те били заловени, [дядо ми] превзел
крепостта без кръволролитие, Следователно
имай пред вид тези неща. И когато охраня-
ваш някоя крепост, наблюдавай много вни-
мателно и тези, конто са отвън, и онези,
конто са вътре, и не се доверявай дори и
на свой човек, защото ще погубит и себе
си, и войската си.
9. Михаил Пафлагон разбива войската
на българския войвода Ботко
и превзема Бояна
80. Ако неприятелят настъпи с цялата си
войска, не излизай да воюваш с него вън от
крепостта, но го наблюдавай и се сражавай
с него от бойниците в продължение на два-
три дни. А като разберет неговата сила,
боеспособност и военна техника, тогава, ако
может, внезапно го унищожи. Нека излизат
онези, конто не охраняват крепостните сте-
ки, а тези, конто са върху стените, изобщо
да не слизат. А на тебе ти стига и това,
дето пазят крепостта. Да ти разкажа един
такъв случай: Бояна е здрава българска кре-
пост. След като господарят император Ми-
хаил^ потеглил на поход срещу България и
1 Мистик — почетна длъжност — един вид частей секретар на императора. Вж. Brehier, Les institu-
tions de 1’Empire byzantin, Paris, pp. 142, 152, 167. След 1018 г. Василий II успял чрез щедро раздаване на
титли и почетни длъжности да привлече на своя страна но-голямата част от бьлгарското болярство, синовете
на цар Иван Владислав и самата царица Мария. Срв. Златарска, История, II, стр. 33—36, и Л1. Андреев—Д.
Ангелов, История на българската държава вправо, София, 1959, стр. 120. 2 Михаил IV Пафлагон (1034—1041).
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
19
Qiav xal mujldg тр Тдсабнрп хатёХарЕУ xal tov
Boidvov. vjoav best avdgEg dvouaoTol кал, Ttolspio-
та1 BovAyaQoi, 6 de IgaQymv avrarv exeioe i]v о
Вот,код ovtco xalovasvog. &aQQnoavTsg ds sig tl'/v
dvdQsi'avаитт EgSQyovTai sipo rov хйлтдоо siOAspfjoai,
шакЕ.о aiaywdpsvoi Evdov eIvlil tov kckjtqov. ovvacp-
Osvwg de tov лолёрот xai трд иаулд хдататйд
ysvopsvqg TQ&tovTat oi dvopaaToi Ixsivoi Bovl.ya-
QOL. (~)e)mVT(OV OVV aur(7)V sloEp&ECV zi]V -Jiv/.rjv TOV
хаатроо ovvpApov avioig xal ol Pwpatoi xai
sldvrsg rip rroAiv Moi гулаг q>6vov p&yav. giqdvsye,
ovv TouT-oig (pp. 3l2S—3212).
10. Basilius imperator Moriatn oppugnat
81. ElTl(l) dl OOI KCtl STSQOV TOLQVTOV ovppdv.
sort udoTQov dvopapdpsvov Oloosia psoov ФГ/аллоа
:тдлЕО)д кш TQiadir^ip, хатЕсусто ds &то толу Bovl-
yaptov. длФоОет ds лрдд pdyip 6 JiooqyvQoyEWtpog
paoiAEvq kvq BaaiAEiog xal хата/.ароуу rip dldysiav
Елцут^оад payyavixd EotpEvdofidlEi fiiaioog, sha tiolsl
ycopauapov. cog ovv Inpcoosv 6 уоркшчрод, pnyavaiv-
vat oi sydov tov xduroov pr/yav^pa pvpptp agtov.
vstoTspovg у d,Q yswatovg dcopotg dEpcoocipsvoi arcs-
OTEllaV' OL dl. VKELOEAfloVTEg srdov tov ycoponapov
did тал? e^toiIev gvi.rnv xal sig то лрбов) yyoQpoav-
тед, syovTsg dadag xal р7]т1тру xat ^vQEx^olovg
ajiTOvoiv Hvdov xai sgspyovun. xal p plv plog sga)
oi'% coqUto, did rd sivai el; fja&oc l-.vdov tcov
ymparcov xal tu)v qvMov, jisoilapovaa dl did лаоцд
zijg vvxrog rd ev т,ф yyapaxtopo) лбхта ллэод oqPqov
Е^Шфуцд XQog vipog EQQimcfhi хал, da,(Moro d
"уолратюрод. 6 d's раасАЕод Аолп#sig dvsyydpvos,
кол, suEiyar ol tov xdaToov dyEiQ(OTOi кш apTTipoi
(P- 3213-2,).
11. Symeon castrum quoddam in Hellade
expugnat
82........л7]г тр лб1лд sv ’Ellddt TTolvdv&QU)-
лод, aymviodgsvog ovv лоИа Evpsihv 6 dgyrov,
нападнал Триадица, той стигнал и до Бояна.1
Там имало прочути и войнствени мъже бъл-
гари, а началник им бил така нареченият
Ботко2. Уповавайки се на своята храброст,
те излезли да се бият вън от крепостта, ся-
каш се срамували да стоят вътре. Като се
завързало сражение и започнала ожесточена
борба, онези прочути българи били разбити.
А щом поискали да влязат през вратата на
крепостта, с тях влезли и ромеите, превзели
града и направили голяма сеч. Прочее имай
пред вид тези неща.
10. Император Василий ll обсажда
крепостта Мория
81. Да ти разкажа и друга подобна случ-
ка. Има една крепост, наречена Мория3,
между Филипопол и Триадица. Тя се владеела
от българите. Багренородният император го-
сподар Василий4, като се въоръжил за бой
и като пристигнал до Мория, поставил бойни
машини и започнал силно да я обстрелва, а
след това направил и насип. И тъй, щом
като насипът бил издигнат, хората, конто
били вътре в крепостта, измислили хитрост,
достойна за припомняне. Прочее те удостои-
ли с подаръци смели младежи и ги изпра-
тили [при насипа]. А последните, като се про-
мъкнали в насипа през външната дървена
част, напредвали иавътре с факли, смола и
огнехвъргачки. Те запалили вътрешността и
се отдалечили. Пламъкът не се виждал на-
вън, понеже бил дълбоко вътре в насипа и
в дървената част. През цялата нощ огънят
обхванал всичко, което било в насипа, а на
сутринта внезапно лумнал нависоко и окопът
рухнал. Императорът, огорчен, се оттеглил,
а жителите на крепостта останали и непод-
чинени, и непокорени.
11. Симеон превзема крепост в Елада
82. ...5 бил многолюден град в Елада.
Тогавашният български владетел княз Си-
а KaoTOftla, Kaoxoiov slvs Кастоог coni. ed.
1 Превземането на Бояна и изобшо потушаването на въстапието се отнася вероятно към 1041 г. Срв.
Златарски, II, стр. 69, 75—79. 2 Имею Ботко не е засвидетелствувано от други автори. Вж. Moravcsik,
Byzantinoturcica, II, р. 97; Iv. Dujcev, Byz. Zeit., LIV, 1961, предполага, че трябва да се чете Во(ко. 3 Лока-
лизирапето на Мория е спорно. Тази крепост се отъждествява от едни с крепостта при днсшното село Ветрен,
Пазарджишко (7G Иречек, Пътувания из България, Пловдив, 1899, стр, 119; 77. Мутафчиее, Сереем кале и Мо-
рия, ИИВ, VII—VIII (1928), стр. 165—172). Други я отъждествяват с т. нар. Серсемкале, крепост в Ихтиманско
(/'. Баласчев, Българите през последимте десетилетия на X в., София, 1930, стр. 27—31; Г. Цанкова-Пет-
кова, За похода на Василий II срешу крепостта Мория, ИИБИ, Ш—IV (1953), стр. 279—283). Събитието
се отнася към 986 г. 1 Василий II Българоубиец. 5 Имею на града липсва в ръкописа. Издателите
Wassilicwsky—Jernstedt допускат, че тук се крие местного име Као-ирма, дя. Костур в Южна Македония. Le~
merle, Proldgomenes, р. 57, n. 3, отбелязва, че това предположение сс натъква на известна трудност, защото
градът, за който се говори, се намирал в Елада. Според него авторът не е посочил имею на града.
20
Cecaumeni strategicon —
Кекавмен, Стратегикон
Bovlyiigcov б tots zuQavvog, sig то таитуу %£iqoj-
naoDai, sig xevov аищ> ysyovsv б холод, aotpiyEiai
ouv notyuac ауаллр> uezd wjf ло/лтоху xdoT/Oov,
да; dipjEV itkooteXIuiievoi лещ? aviov nyvvpa qA-
QovTsg. Tjoav ds ol anoaTsV-6usvoi dsivol sig to
OTir/yioao^ai, alxitubTaroi те xal ^юиа/лалатои
<. itcves GTOxa^oixsvoi sldov rag nvlag Trig я61еыд
fiSTfcoQWs sxodoag тад отубдлууад хсй та; л1Аад
dcpsGTTjxvlag туд ууд. xaxavoyaavTeg di: tovto Da/ap
goi> sig та тота той tvq(1vtov. d de. biilsgdaxrog
fh’d^ag uevrs ysyvaiovg алЕотеблт eIoeIDeIv sig to
xuotqo HQOtpdaei dovlslag. Ijv ds лаоауусВмд avzoic
fjQozd^Eiv леИхад sig zag 'Qiovag all Av олсо^ет,
длт/Vixa de vij wdty xyoofiaAAcvGi rovg list zip’
avhp длХйттоУтад dia%ttQUjoaGl)ai, zag di GTQOcyty-
yag toiv ль/мт axoxuzpai. о d>] xal ёлоО/Оаг.
алохолетгоуу yaQ tojv azQOcptyyiov хатууЕхНуоау
sig yijv al пулы. Edfltg abv лоараутсд orjfislav 8
svstsiXaTO avioig, xaralaiisiv лЕЛООрхсюс тиууота
xal oug stysy sig tout о xuoaoxeuaoutvoug б Tuaav-
vog. flvQvlfyftsvTiov j <5s tcov лошюг did то ysyovdg
EiaEnr/dyoav svdov rwv лоХтоу oi той tvpuvtov xal
ёхдаттраг тгр- лб/лт аушиалй (рр. 3228—ЗЗ^).
12. De vectigaUiim exactione
95. Mi] '&sh']GTjg di vnsioDllEiy sig keqigog-
л.оо.улоотад. zag de dpuootaxdg do vleiag to ovvolov
f.iij ImsiosA'&r/g, xal dao/Dsig тит аотот ooy xal
zoig xli'jfjovofioig gov avri xB]Qovoulag dya^yg [
filQipivav хатаЦлрд xal ёооттат sv diryvsxei od/лр,
dipyr/oopcu yuq oot lOTCQiav yv 6 nazr'iQ aov Ida)?
е1л£У UOl. El%EV yaQ S^udslipOV zdv Л^СОТООЛад flQlGV
31codvvtyy xal отоатгрубт M<2iov^ cpqoviuov xal syspyp,
nsQioGsvoasvov ex wfa'wjv торлоратсот те xal л@ау-
udzcov ло11а)т. s'doge di atToa лоте Zu$eTv dovlsiar
t/'/v buoxsipiv ’Aqqg factor. ffoulEvodpsvog di cxeivov
ёхсоВАю лаА’аттоЪ. 6 ds vnsdsixv/>ет агтср twv
лоА1та)у oixovg Isycov qti: латтед ovtol oi olxci and
T(bv dyuooiaxoiv dovlsicov Guvsoxyaav. too лаялor
pov de {moyjoQyoavTog sig zyv sTsyxausvyT, uvidg
lafiajy ri/v елтохЕухт ё^1р.т&ет. ptsta de yQorovg o/.l-
yovg ёИкЪх ev ту лбЛет xal iinelDduv Eig to y^ai-
QSTuyai avTov ov% eager aurov eig xdx olxov avrov.
Aafioyy de avzdv 6 ^EoziaQizyg adzov yyaysv eig tov
меон много се мъчил да го завземе, но уси-
лията му отивали напразно. Тогава той на-
тлислил да установи приятелство с жителите
на [тази] крепост и изпратил хора, конто уж
посели известие от него. Изпратените били
извънредно съобразителни, твърде смели и
яки. Те, като наблюдавали, видели, че вра-
тите на града били поставени високо на
панти и били отделени от земята. Като за-
белязали това, те го донесли до ушите на
владетеля. А той избрал петима храбри мъже
и ги изпратил да влязат в крепостта уж по
служба. Поръчал им да носят секири отзад
на поясите си и като настъпят срещу вра-
тите, да заловят пазачите им и да строшат
пантите. Те точно така и сторили. След като
пантите били строшени, вратите паднали на
земята. И тъй те веднага дали знак, както
им било поръчано, и накарали да пристигнат
веднага ония, конто владетелят бил пригот-
вил за целта. Сред гражданите настъпила
суматоха поради станалото, а хората на вла-
детеля нахлули вътре и овладели града без
кръвопролитие.1
12. Събиране на данъци
95, Отбягвай да се нагърбваш със съби-
ране на данъци. Изобсцо не поемай дър-
жавна служба, защото ще загубит хляба си,
а на наследниците си вместо добро наслед-
ство ще оставит грижи и ще бъдат във
вечна тревога. Прочее аз ще ти разкажа
една случка, която баща ми като очевидец
ми е разказал. Той имал един братовчед,
Иоан Май, протоспатарий2 и стратег, умен
и способен, койтр разполагал с много жъл-
тици и всякакви имущества. Веднъж той ре-
шил да поеме службата за събиране на да-
нъците в областта АрависТ Когато поискал
съвет, баща ми го възпирал. А онзи му по-
сочил къщи на граждани, казвайки: „Всички
тези къщи са издигнати от държавни служ-
би.“ След като баща ми си отишъл в род-
ния град, онзи поел данъчната длъжност и
заминал. След няколко години [баща ми] при-
стигнал в столицата и отишъл при него, за
да го поздрави, но не го намерил в къщата
1 Приема се, че описаното тук събитие се отнася за проникването на цар Симеон в Средна Гърция до
Коринт. Златарски, История, I, 2, стр. 405-—406, датира този поход през 920 г. Острогорски, Историка Ви-
зантине, р. 235, б. 1, и Lemerle, Prolcgomcnes, р. 57, го отнасят към 918 г. A'. Bsys, At sxtfy>o[iai тшу Bmd-
yaotov г.то тот xal ты оултхй оуо/ла tov ’Ao&fta КшостоЗа?, сЕл.1гртха, I, 1928, pp. 348—350,
счита, че това нападение е станало към 917 г. За същото събитие срв. ГИБИ, г. V, София, 1964, стр. 232.
2 От V1I в. нататък протоспатарий е почетна титла, давана на отличили се чиновници и военачалници. Ара-
вис — град и местност в Армения. Вж. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 52.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
21
ayiov Havlov sig to oQtpavOTQOTpEiov, xai ефеаоато
avzov ev онотесуг/ wi.pi6.Qa Habegouevov Егалбиаеютоу,
oheq eleyov иоослоод eivat, daxQVQQOOvvTa xal тфу
iyoi-r (Dolsyopevov. egi'/иотта yao Utqu е1о(лаааг
аотоу, нас алцтцаау wiavwv ттиач. нас ovde
ovung e'gcogsv, alia нас perd Hava-rov avrov eygsd)-
GTEl. (ЩГО? Gy yiVTOGHEig Ti е'ла&ОУ did TOJV TOIOVTCUV
31] UOGUiXCOV dovlvi(W> WU allot Ло11О1‘ $ЕГО1 ysyd-
vaai пог адюшбтазу нас тшг tdio)y елоатаоесоу
(pp. 39s-40.J.
13. De angartis vectigalibasque
96. "EqovgI goi de ot cpiloi aov еле // yovd]
gov eg asteiQiag’ eyyeiQiGlk]Ti wiv 1хл qoo (ал сиду f]
Thv (iQypvTlav I'j to fiaGtliHov Ttjg локте lag f[u&v
нас eyetg 3ioiHY]l)r]vai orf те нас о olnd; oov xal
ol avllQa.)7iot gov‘ aUd рф ахобоцд al-T&v. el yaQ
леюОеФ тоотссд Ьлесо екдус Tira (div toiovtcgv dov-
IekOV, U.H0VGOV t[ GOl ОУррЦОеШС. El рЕУ dyoOVlGT]
леуютцоат tov di].adotoy xai тад wuroTOpiag oov
dvaowoai, xai тфу агИдшлсот gov rag poyag
Oelete di)iHr)OEi xal sDyavov sueaeig & оуи ал$тг]со.д'
el de nokreuGfi Зсиакод, eyEig (pvodaai. dlld т1
1ёуа> dixaiaig; те/мюцд лоталбд dlxaiog; ay {Гdry
ya.Q dxpeileg asGiTsvEiv nal etQTjvo^oieiv лагта? xcu,
dvfDbv ахреМоу лбктед лаоотреуыу е;.'д ge ayaflov
Idyov dxovaat, cpev^ovTOi, piillov ало gov. rig yao
ov (pevyei ало Telcbvov ; е/еЗоетхл ydQ агЦааолод
fiaocliHog 3}lrdon'. oe глодбуют ayyaQsiag, ov de
TOV uD (plloV EVTQCJGTl'/GT], tov 3e mg Gvyyvvy},
eteqov 3e cog dvvr/.6TT]v, tov Зе ат-ддсолбу gov
алоотЕ/аад lately i] voptouara 1] dfiolovg нас тф
ft ao скиф агОдтлср DeD сад' ovy evqov. нас аутод
HQanjoag Тоазд xal ptaGTiyuiaei нас dyQeuboei ge sig
тф’ локтесау gov, нал еуЬгл 6)(pEileg щстфИуеол
(псаоу&фоЦ) и al egeig то ото dvetdog elg yeveag yevewv.
si (Yov (ресиц Ttvdg, | alia dyyoQevoe g, exeivog pev
олоусо^роел, ey&Qaveig de тоод qdlovg oov, xal ei
ov лаУте,g os HaxiaQVGiv, dlld xav eig e^ aiirayy
D-dipai ge eyei, lapdcb^ ^-ал тотд Лослоод owsoyovg.
alia xal Etng Зена нас дехалёгтЕ ycovovg ol алалту}-
му. Обаче неговият вестиарит1 го взел и го
завел в старопиталището Свети Павел. Там
баща ми го видял да стой заключен в тъмна
килия, наречена куспус2, облян в сълзи и
отчаян от живота. Защото не му достигали
шестдесет златни литри3 и те били търсени
от него. И дори и така не се спасил, но
останал длъжник и след смъртта си. Но ти
знаеш какво са претърпели и инозина други
от подобии държавни служби. Те са изгу-
били и званията, и собствените си имущества.
13. За ангараите ii- дань цате
96. Ще ти кажат поради неопитност прия-
телите или жена ти: „Залови се с някакво
пълномощничество, местна или императорска
служба в нашата държава и ще се наредиш
и ти, и къщата ти, и хората ти.“ Обаче да
не ги послушаш! Защото ако ги послушаш
и поемеш някоя от тези служби, чуй какво
ще те сполети. Ако се мъчиш да отстояваш
интересите на хазната и да събираш данъ-
ците си,4 ти ще трябва да подбиеш запла-
тэта на своите хора и най-после ще върнеш
и това, което не си поискал. Ако пък управ-
ляваш справедливо, ще се объркаш. Но
защо казвам справедливо? Има ли някъде
справедлив бирник ? И тъй, вместо да по-
средничиш и да помиряваш всички и вместо
всички да тнчат при тебе да чуят добра
дума, те по-скоро ще бягат от тебе. А и кой
не бяга от бирник? Ще дойде например
императорски човек да иска от тебе чифт
добитък за ангария, а ти ще отминеш едко-
го като при я тел, други го като сродник, тре-
ти като влиятелен, ще изпратиш своя човек
да вземе номизми или оболи5, а пък ще ка-
жеш на императорския човек: „Не намерих/
А той ще те залови и може би ще те бие
с бич или ще те унижи пред съграждапите
ти и там, където трябваше да бъдеш поче-
тен, ти ще бъдеш опозорен и ще носиш
този позор во веки веков. Ако пък никого
не пощадит, но вземеш ангария, онзи ще си
замине, а ти ще се смразиш с приятелите
си и ако и всички да не ти сторят зло, поне
един от тях ще ти иавреди, като повика на
помощ и другите. И тъй ония, от конто си
1 Вестиаритите били служители при гардероба или при частната хазна на императора, Тук вестиарит оз-
начава вратар. За вестиаритите срв. Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв,, Москва, стр. 204,
244—245. 2 Куспус буквално означава вид изтезание (стягане на краката); употребява се и в смисъл на тъм-
нична килия, карцер. Срв. Du Cange, Glossarium, s. v. ?> С други думи. той бил начетен с 60 златни литри.
Една златна литра сълържа 72 номизми (жълтици), всяка от конто тежала около 4,5 г. За ларичното об-
ращение през тази епоха срв. Стр. Лишев, За проникването и ролята на парите във феодална България,
София, 1958, стр. 121 и сл. 4 Думата н.амслоЛа в смисъл на пари е упомената в Стратегикона и на стр.
з—и- 5 Дребна медиа или сребърна монета.
22
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
iIevtes nxiQa oov she dsQixdv el те allo n, ov uorov
ddiycog, alia уш diyaiofg, els to vs Dsuariyobg di.y.a-
ords agovoi oe. yal si yal svloya Isysis, 6 yoirtyg
AlQopTjT.qS ОЪ'У EOTLT, dlBlj dnaiTTjOEl УЛ11 ELS б(1У0Уд
os Ti&f^Ei. y.al el abv oiidoEig (Пколаод, onsQ dsrsv-
У own, miVTsg OTEragovoiv sail col исй t-govlKvTj-
aovai oe' si 3’ ovh duoasig, л(1ута)ь алодоаог:!£ yal
arayyaoDEi? xal sop sgovBEVigisvog yal dra-
th^oiLWos (p. 40о-й1).
14. De Blacchorum Bulgarortimque
seditions
168. 7Ear ng aovATSvof] y.al {jaoilea lavior
DrapqpDfj, <rt] flfyy; sis fiovlip’ ovtov, all’ ало-
отгудт sg avTov. yal si gsv tivT?]dijg siOAsfiljaat yal
у.атараАЕСУ avrov, ^olstitjaov o-keq tov fiaailsMtg
yal Ti;? tov na-VToq siQtjvqg' el Bov dvvaoai wvrov
лоае^пш, длбот'фк, o>g Еаоцтш, dD avxov, yal
yQanjoag nydg d%voa)uarog .lietu rcbv dvfl'Qdmcor
OOV, yQfllpGV ЛОСС TOV fiaOllsa УО1 Cp!O)VL^OV, OOOV
dvvdoai, ло1цот dovlsiav, о nog ишрУЦд ''.al ov
нш та siaidia oov yal ol uril^io^oi oov. si 6*ovh
&%Eig Tivdg i'va y.Qni ^osig oyvQojuaTog, У.ата1пт8
ттаута y.al ngoo^vys nobs tov [lao-lsa. el д’щсо?
did tl'/v трстшЦат oov ov тоАрад (pv'/Etv, ego /Аг
дет’ avToi'y lj ds rove gov eoto) лро-: tov ^aoLAsa^
y.al onoTu.v dwqtlqg, dsiSov sgyov s^atvov aigtov'
d')v 9?ctp per’ avxov vaiogvqov tlvos ovg s%Etg (pilovg
vnEQyrvyJovg y.al Epyaoat ai’rov yal s%e suanv nnog
tov ftaoLAsa Sv KoovaTavuvov^olsi, yal ov fii] dia-
,n<iQTqg IDuftog oov. yQu(ps де ашф yQv<pi(og.
yal el iiev oiysts sis yaoTQOV T'pg дуатоИрд site Trjg
dvassog, Efov xovla, y.al ysvqTOL алоотао/а, biro.vd-
axi'i'di ydi ^EQiovva^ov nvas yal лоаё^ооу тф
д.лоотатт]аа?тт' el Зё yaniyvQOO'd'EV dla DlAovv ало-
orarj/aovv, nsQtavvagov та уЕугтфата oov нас та
лада^Вуиата oov & s%stg уш Eiodyays, avrei Ivdov
tov yovtd,, Елаубдаоог de yal alia yEvvlgiaxa yal
Eiadydys абта, exsioe, yal fys еуолоИетоу ylvvYgia
doov д.оукТ ool те y.al тр qapuh'a oov yal rotg
douloig yal e1sv9sq:ls tols 6pEiIovol .пето, oov
E^o^sladai toIs Ьллот; yal EgEQyEoilaL els naQd-
Ta^iv. то (Уа1>тд noLTjGdTCOoav yal ol loinol ptygol
те yal [jsyaloi ??/ ovfDovlii oov. syoov дё srdov
rd уЕУуфаатб aov ev o7,da (bg блтрчу.а doytudocooiv
oi Evavrioi noAEfxT/oai aot, Osov yaioiTt yaxapalsi g
взел или аерикон1, или нещо друго не
само несправедливо, но дори и справедливо,
ще те разкарват в продължение на десет-
петнадесет години по съдиите на темата.
И ако и да говорит това, което е право,
съдията не е ясновидец — или ще поиска
да го върнеш, или ще те накара да се къл-
неш. И ако се закълнеш справедливо, което
не ти пожелавам, всички ще те съжаляват
и ще те укоряват. Ако пък не се закълнеш,
въобще ще бъдеш принуден да се скриеш
и да избягаш като укоряван и посрамен.
14. Въстаиие на власа и българи
168. Ако някой вдигне бунт и се провъз-
гласи за император, не влизай в споразуме-
ние с него, но се отдели от него. И ако
можеш да го иадвиеш и събориш, бори се
[с него] за императора и за общая мир. И
ако не можеш да го надвиеш, отдели се,
както казах, от него и завземи никоя кре-
пост с хората си. Тогава пиши на импера-
тора и се старай, доколкото можеш, да из-
пълняваш службата си, та да бъдеш поче-
тен и ти, и децата ти, и хората ти. А ако
нямаш хора, с конто да овладеет някое
укрепление, остави всичко и избягай при им-
ператора. В случай пък, че не се осмелиш
да избягаш поради челядта си, ти остани с
него2 3, но мисълта ти да е с императора и
когато можеш, извърши дело, достойно за
похвала. Докато си с него, привлечи някой,
конто имаш като задушевни приятели, пре-
махни и убий бунтовника, остани верен на
императора в Цариград и не ще се излъжеш
в надеждите си. Пиши му тайно. Ако жи-
вееш в крепост на Изток или на Запад5 и
избухне въетание, надигни се, събери хора
и се бий с въетамика. Ако всичко наоколо
иска да въетане,4 събери храните си и фу-
ража за добитъка, конто имаш, и ги вкарай
вътре в кулата; купи и други храни и също
ги прибери вътре и ще имаш в запас храна,
достатъчна и за тебе, и за семейството ти,
и за робите, и за свободните, конто трябва
да се качат заедно с тебе на конете и да
излязат в сражение. Същото да направят по
твой съвет и всички останали, малки и го-
леми. Уверен съм, че ако ти държиш вътре
1 Обикповено се приема, че асриконът е съдебна такса, която сс превръща в данък, плащан за раз-
личии правонарушения в полза както на държавата, така и на пострадалия. Срв. A, CoAoejee — В. Аношин,
Грчке повел>е српских владара, Београд, 1936, стр. 383 -384; Fr. Dolger, Das dstixor, Byz. Zeitschritt, 30, 1930,
p. 452 sq.; Г.Острогорский, К истории иммунитета в Византии, стр. 122; Литаврин, Болгария и Византия, стр.
237—319; П. Каждая, Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960, стр. 150—156. 2 С бунтовника.
3 Със „Запад" обикновено се означават европейските, а с „Изток1* — малоазийските области на Византий-
ската империя. 1 Изразът е граматически неправилен. Срв. биографичните данни на Кекавмен тук ло-долу, § 17.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
23
amove xal pvyddap moitfasw. sZ Зе /щ xaiiaw
ggi. EVETsi/MUT}V лофакие, Tta'dfZv peAleig oxeq Ejta&ov
etiI тф Sap,ov>[A oi yovetq rov Nixovhr'Qa eig Ad-
Qt Gar.
169. "Асос ущ) tfv д /шиарш/с gov лалло; 6
KeKdGusvog ev АадЛтр n}v адхфу s.yoov n/c rlb)Ad-
6og. вбохщаоЕ noAAaxic; 6 тбдатуод Воблуадод Ba-
иоицЛ то uev асто moAEpov то де xat ргтд. боВотрто^
хатасг/ртУ тру Aagiuav xal обх б/дууфО?], d/Act
блЕкдобабВу xal iveTi'-iiX'd^l бяабтои. xal то tusr
TtoA.Eiirjoag edfco^en clvtov to 6e xal dwQOig avrov
те xal tovq tteqI avwv ExpEtAi^dpsvoq, xal тагта
ЯОШЛ’ Т1]У ТЕ уф1 EV udELU. OTCEIQaiV Е-&ЕС)ф& xal
Tuv i’dtov ao.‘.)v msQiEocp^sv абтаохеяст. блбтаг 6s
sidsv avzov бууаотебоаута лагтеВдъ, spiptiGEP аб'.тбу,
xal ovcrnq тта/лг абтбг ядауратыобusvoq egjiecqp
xal sAs&gsv. sygaipsv 6s xal ngug тог m^QpvQogsv-
viiTOi’ xvQ Bimiaelov отс spa), 6 салата ,aov dyuq
(ivayxao-Vsw лапа rov dmoordzov л.ооиёта$а tow
Aagtaalow xal Evcpiguaav avror, xal EomsiQar xal
s{Hqlgw abv f)£0). xal did t-^q dvuAi'jipww xqq
/jaGiXsiaq oov oi'VEficda тоое хаолобд dgxovvTag
tow Aagtaatow tml Zodvotg rsaoaoai, xal idot>, ndhv
sial тф flaawdag aov dovloc. uafldrv 6e tovto 6
ftaatAsvg алебе^ато то абсрюра tov яиялот uov.
170. xal pwca tqecq B'lavwdq лдсифафто etsoov
итратууду sw rВААада. /В/ tvdyjpiovVTog 6e tov
nthwioo pov ev Лафарр dBi’tv if] лбВн оУтое,
pW[TE ,О.Г]У TOV GTQai'riyOV EyOVTOQ E'VEQyEiaV ТОШ-ОТЦУ
slq to аофюилдш ti отдатцусхдг, eI&cdv 6 Bapovifi
ovx siugev avTO'Q флаат, dlBev uev тр алода
sdidov avzow (idstav amslQEiv, £v 6ё тер 61-sqei oi
naQEyfi'oQsi avww tov e^eBDeiv to odvoXov. tovto
6s etu TQial ygdvoiq ExoiEi, d)GTE xal ёлОллобоу^
aiwiQ т.ф xvv(7)v xal ovcdv xal (BAoov
tivojv piaQwv dxsysvGavzo xqewv, exiAixovtcov 6e
xal avTOOVf dsgpaza rd sv tow xo^giatq xidusva
avllAEyoTTW Eipwav аута xal ^тдеоуаг, ладарсидчр
ааа&ас fiovAopsvoi tov hpiov. akAa xal yt>VT) te&vt]-
xotos tov dvdgds абгф.; sepaysv tov aggov avvov.
xal ало tj;, dvdyxry; tov d(poQTjzov hpov ладгКа.-
t>sv avwvQ dvatacorl 6 Baaovi/jl, xaTadovAojodpsvoq
Ttuviac; wvq vlaQioa'iovs ёхтбя rijq ysvsaQ tov
NixovAiT^a. avTovg ydo gdvov gsiolxiasv dfiAaffsis
xal eZev$eqov<; f.iEzd xal njv тладу/Ъ'тсоу абтоть,
храните си, когато враговете намислят да те
нападнат, с божия помощ ще ги повалит и
прогонит. Ако ли не постъпиш, както ти
поръчах, ще претърпиш това, което претър-
пяха при Самуил родителите на Никулина в
Лариса.1
169* Докато моят покоен дядо Кекавмен
бил в Лариса като управител на Елада, бъл-
гарският владетел Самуил1* често опитвал
ту с война, ту с хитрост да превземе Лари-
са и не успявал, но бил отблъеван и изигра-
ваи от него. [Моят дядо] ту го прогонвал в
сражение, ту умилостивявал с подаръци него
и хората му и като постъпвал така, засявал
без страх земята и жънел и [така] спасявал
хората си с снова, което сами били добили.
Но когато видял, че Самуил получил пълно
надмощие, той признал властта му и като го
залъгал отново, така засял и пожънал. Той
писал също и на багренородния господин
Василий: „Аз, свещени мой господарю, при-
нуден от отцепника, заповядах на ларисей-
ците и те го признаха и така с божия по-
мощ засяха и пожънаха. И със застъпниче-
ството на царство ти събрах за ларисейците
храна, достатъчна за четири години, и ето
сега те отново са слуги на твое царство.“
Като научил тона, императорът одобрил хи-
тростта на моя дядо. 170. След три години той
назначил друг стратег. Понеже моят дядо
не живеел в Лариса, а бил в столицата, нито
пък стратегът имал такава способност да
измисли някаква военна хитрост, Самуил до-
шъл и ие ги оставил да жънат. Във време
на сеитбата той им давал възможност да
сеят, а през лятото въобще не им позволя-
вал да излизат. Това правил три години, та
като не им стигала храната, те яли кучета,
магарета и други някакви нечисти меса. Ко-
гато и те се евършили, събирали кожите,
хвърлени иа боклуците, и ги готвели и яде-
ли, за да залъжат глада си. А една жена,
когато умрял мъжът й, му изяла бедрото.
Принудени от непоносимия глад, те се пре-
дали на Самуил без сражение и той поро-
бил всички ларисейци освен рода на Нику-
лица3. Само тях той преселил невредими и
1 За тези подробности при обсадата на Лариса съобщава само Стратегиконът. Според него тя е нродъл-
жила шест години -- три при стария Кекавмен и три след него. Не са дадени обаче указания за времето, ко-
гато е станала обсадата. Васильеве кий, Советы и рассказы, стр. 80, отнася тези събития към 980— 986 г.
Златарски, История, I, 2, стр. 645, 646, 660, смята, че обсадата е продължила от 976 до 979 г., докато стра-
тег па Елада бил Кекавмен. Лариса била отново обсадена от Самуил врез 980 г. и била превзета през 983 г.
Lemerle, Prolegomcnes, pp. 25, 58, смята, че Кекавмен бил стратег на Лариса от 976 до 983 г. и че паца-
нсто на Лариса станало през 986 г. 2 Българският нар Самуил започнал да управлява самостоятелно в
987 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 678. П. Петров, Образуване и укрепване на западната българска
държава, стр. 180—188, е склонен да приеме за това събитие края на 976 или началото на 977 г. 3 Т. е. родътна
Никулина Делфина, син на стария Самуилов войвода Никулина — един от местните феодални владетели, чийто род
бил изселен от Самуил в България. Срв. Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи, стр. 596 и посо-
чената там литература. Buckler, Autorship of the..,, p. 13, приема, че Никулина Делфина е внук на стария Ни-
кулина. Блиянието на Никулина в Лариса се обуславяло и от факта, че той бил феодал, а не само от мястото,
което заемал в държавния аиарат (срв. К аж дан-Литаврин, ВВр., XX, стр. 286).
24
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
Etm'nv roi'io on’ svyuQLaxa) jravi' ты nopcpvQoyEV-
уутсо xvq ВаснШы би ед^ато тон аурлЁдЕрог
aa? top Kaxavuevov длд ту? zE)Addo? xcu атттрД.оДЕ
us: tcov tovtov aocpiauaxcov.
171. Kai Et МЕР VOEl?, TSXVOV llOl', OU OV диУО.-
aai xoHs/iyoat hi rot? TEf.iov)uE6aaat ты ftaoiAEt
ovde sau aoi adsta oust oat у -dEQiaay avvspl't- xal
(русиаатооаау top ситоатйтуу ol vjio as. хаталрау-
ptacEvoctt аитор uy (леу did. dcdpcuv uy ds did ua~
yovpyla?, xal урац'ОР иди? tov /jaoiAsa ergot uavvcov,
xal тур aaytyoiav oov uocpov. xal бтсотат осн
ypdtpy 6 flaotAsv?, о ?av cot ygayy uolycov xal ov
,«?) диоАЁад? rd xd.orQQv rov fiaaMEco? xal top mlov.
172. Влета: dd act и sualdsv 6 NtxavAaBa? 6
Aaytaato? feu rov ptaxatjtrov fJaoAAco? rov Aovxa.
xal yaQ д /?Ш7гЯег’ь Л/роот-иаДи, ауты xal etugteve
To7? AO'/OL? aVTOV. UIQ de ТЫУ p/.lEQCOV eIuev xqoc
адтдт‘ dhuora dyads, yovXxoy ocpsAu ysvsadat Ac
'EPLada, xal st xe/.evsl? dtyyyaotiai oot лы? dpsi-
Aei yEPEof/at. d <5s ottnuar adxov ёлАтрегрЕУ. avro?
dp upoasdoxyaEy du did то:'? .ладЕотсЪта? tote otco-
uav avzco xqooeu'Aep, xal xaisAtuE tovto upood-
ла£. euI ytt^Qa? ot'V rro/Zdtc utjd? top etQcnroavy-
XsdAov XVQt rsOjQytOV TOP KoQlvdtOP duSpypptSVO?
v7iEtu[uvT]axEV спиду гуа Алу ты pao/Asi xal ovt-
rvyy avrco xaudtav ueqI ту? psAAovay? уЕтбодис
со>таоша?‘ б ds uaQEftifia^Ev auiuv dptspav А yusoa?.
dul TQidxopTU. ovv у/Ера? хататрфбрСЕРО? егех.е
raviy? ту? тио&ЁОЕЫ? ёу ту uoaei xal д// Tvydov
duoxglaEcn?, dyavaxryoa? глеурдруаЕУ. 173. paAAov
6Ё ЁуЁРЕТО xdl doTF/lp XO/UjTy? TOTE, OV EAsyGy Ol
tteq’I Tovra dstToi. doxov slvat' xaxonotbv de avrby
stpaoxoy. d de toiovto? yv ptsya?, wapsucpEpy? doxw,
аралодрсоу xailsouspav co? у asAyyy. yv d£ xal
cpyptt^o^evov tots du 6 'PowtriEQdo? б Фраууо?
EUTpt'.jipETat EA-Ostv хаЕуиыу. xal то рЁУ AioryAsl?
du ovx yiPAyasp avro) d/aPyaat д (jaaAuv?, to de
tyo^yihl? xal did rd ел круиза иву a xal dtci тЗ^у tov
tolqvtov doTEQOs hwyavstay, рлЕусбруоЕУ. ытеА&соу
ovv Et? тут olxlav airrov st? Adytaav xal цыддзу
(IxQi^EOTEQQv u,EQi ту? Ezufioi’Ay?, sypaytsv XQO? гдт
fiaailsa тур rotaviyy uaaav intflovAyv. <5 di (uw?,
eiTCEiv ovx olda) auoxytotv ovx sdcoxev слоты, ol dk
тут zotavryp tnifiovdyy /целетыуте? cvx sTd^yyaav
sxtpavai uqo? avrov to oiopovp. cwto? ds: ,uy det-dfse-
vo? dwdxQiatv (ijio rov uaxaoirov fiaatlt'co? £Avnyf)yv.
idoi'Miif-vo? ds xal xparyaat tov? sydQZOrra? ту?
свободни с имуществото им, като казал:
„Благодаря много на багренородния госпо-
дар Василий, че взе твоя сват Кекавмен от
Елада и ме спаси от хитрините му.“
171. И ако разберет, чедо мое, че не
може вече да се бориш с бунтовниците про-
тив императора и нямаш възможност да
сееш и жънеш, споразумей се с тях и нека
твоите хора да признаят отцепника. Залъжи
го отчасти с подаръци, отчасти с лукавство,
пиши на императора за всичко и си осигури
спасението. И ако ти пише императорът, на-
прави това, което ти пише, а не погубвай
крепостта на императора и хората й.
172. Ще ти кажа какво претърпя Нику-
лица .Ларисейски1 * при покойния император
Дукай. Защото императорът беше благо-
склонен към него и вярваше на думите му.
Един ден Никулица му казал: „Добри го-
сподарю, готви се бунт в Елада и ако запо-
вядаш, ще ти кажа как се подготвя той.“
Но императорът му заповядал да мълчи. Той
помислил, че императорът му поръчал да
мълчи поради присъствуващите в това време
и че е оставил това за друг път. Много дни
след това той отишъл при протосинкела:-
господин Георги Коринтиеца и му съобщил
да каже на императора, че иска лично да се
срещне с него относно подготвяния бунт.
А императорът отлагал от ден на ден. Като
прекарал около 30 дни в столицата по този
повод, без да получи отговор, той се раз-
сърдил и си заминал. 173. А освен това то-
гава се появила и една звезда-комета,4 коя-
то опитните в тия неща наричали греда5.
Назвали, че тя носи нещастие. Тя била го-
ляма, подобна на греда, и сс движела на
запад като луиата. Тогава се мълвяло, че
франкът Po6eprfi се готвел да дойде срещу
нас. И тъй Никулица, отчасти огорчен, че
императорът не поискал да говори с него,
отчасти уплашен и поради слуховете и по-
явата на тая звезда, си тръгнал. Като отишъл
у дома си в Лариса и като се осведомил по-
точно за заговора, писал подробно на импе-
ратора за тоя заговор. А той, не зная по
какви причини, не му изпратил отговор. Тези
пък, конто закисляли този заговор, не смее-
ли да съобщят на Никулица каквото и да
било. А той, понеже не получил отговор от
1 Никулина Делфина. - Константин X Дука (1059 — 1067). 3 Тнтлата протосинкел, създадепа пред
XI в., била почетна и се давала на духовны липа. Вж. Brehier, Les institutions..., pp. 499—500. 1 Сведението
за появата на кометата (Strategicon, р. 68ЗО) дава възможност да се уточни датата на въстанието — 1066 г. За
това въстание вж. Г. Г. Лапгаврин, Восстание влахов и болгар в Фессалии в 1066 г., стр. 123—134; Литаврин,
Болгария и Византия, стр. 401—412; Г. Цанкова—Петкова, Югозападпите български земи проз XI в., стр. 614 —
624. 5 Названието на кометата вероятно е дадено според формата й (<5o^;? = греда). 6 Нрез 1065 г. нор-
маните в Южна Италия начело с херцог Роберт Гискар се готвели да нахлуят проз Драч в Южна Македония.
Този поход бил осъществен по-късно — през 1081 г. Срв. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 81 ; Д.
Ангелов, История на Византия, т. II, София, 1963, стр. 151 — 153.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
25
norr/Qas ftovArjs rZ yloaxo oih(oz on el /лёг уоатц-
GEt (ZOTOVS XUl OV TV(p/M)C>El Ovds dnOK&paliOEL TOV^
xovs avrlxa, inavaoxi/vai avxq) gyovotv
oi fxaiQOi avu7)V (fjoav ydo noti/oavTE^ ovvuHioolay
/18X0. Т(7)У B/jlyOJ)' УЛЛ Tf~)V TviXuj.lXCOV) XO.I OJCOS
yal пЕосуЁгап'ки avxov yal еулоецшулт avxov‘ el дё
xal «м'тютгр’ш o.i'to7s 0 укроп, xal ysypxai лб Actios
tiEoov g:h!t(7;p yal ocraydjol tixes p xal yparpoas
nyas ycrx'f- Ti'f)'A(uoEi avxov$} ndmoS EQ£t оЯтср 6
ftauifa-vs' t>itp egkv p ydjQa xal ovy p afy xal
Л&О1 TOVTCOi' VXS/lVTJodb /IE У-Ш. и.Л(£ Xal t5tc, xal
eI p&F./.ov, ijxovoa ay oov. or Зе лцбота^у &ppv
/11] E%U)V JKOS ET.olupOaS Г] TLX) 4.(7)041 p OCpd^Ol
(hd)Q(6novs; aZz« fy-dvri/oas xpy Evn^aylav avrayy
covxo cnolpoas. t/v ydo 7> шурхичтг/с paoiAsus av/.i-
na&pq eIq такта. такта our loyiadpEVos xal coz el
tovto лоьуоор ovx rfc xaUyv акты ysvpvfxai cog-
nagd nQOoiiz-iv той i'aoiAeajg лоп'/ОСвт (jxdvxa)Q
ydo Ti'.v те o&iav aimv E/tnQpoovatv ol алоотйтар
xovs дё dvo avxov naidas xtx’i xovs dvo ads/xpot'c
avxov, тоу те flEbdxoQov xai xby ApuprQiov, ило-
oxyd^ovoty xal rag 0vyax7:Q(/.s avxov, avxov de Bq
xr/V лб/av Eiod^n>TEg хахолаВВг zaxalsiipovoiv
xal ?au(t) dia(p{laQpvat), diEpEVEV sis xl/v Bbdav
avxov (Ь? /tpdsv yivdioxioy, xatxxo хатаахолоъ^
Ely EV TTO/Zo !'£, dddlV xal E/idvdaPSV XX] V fiovlpV
avx&y, pxtg xal pv ydc.
174. Bovi.pv yd.Q vdovx.EVovxo тсхаихру nxol al>-
xov dxi‘ Ei ukv i)8)rja(ousv ‘/g>qIs avxov notpoot xt,
ov ui'] Ьтурдторсу n&Qaq dovyat xp doidaj pulby'
cl 6e nd/,tv 'd'E^pooi/jEV avxbv uqagai, xal olhon
ovdyr dvvoat dvy?]$a>uEP yal xaxodtot^p'dqTai syo-
/i£v .xad a'uxov’ dvdyevKOve yap tyci fial Aabv t'diov,
xal xb yd')TQoy xal p ухода avxxn лЕт^Етаа sig b
av sin/}. dV.d ii$ a^oyalvy’diusv avx-ф xd do^avxa
i]/uv. d df] y.al Еяо/роах. dnooxsl/аутЕ? ydg nQos
abixdy rove; o.QyrtyovQ avxojv, xov te ’Idw-vvpv dno-
nQCoxoona'&dxiiov xbv Гот]/иаУ)]ТТ]у yal I'oxipo/nov
xov Ba/Biayav dxxeydXvipv.v avxep ndvxa. avrbs дё
лдоо8ло1Г]оато Tvivxa dyyoEir yal stnsv avxoig oxt‘
ndvxcog Sl Tt nOlXjOETE VU8iBt TOVTO ydyd). TO OAQV
Ьё Eonovda'QEV tya dqdov оиуёВУхогч лиххЕд, tv’ dv-
блаженопаметния император1, се наскърбил.
Като искал да залови водачите на злоумиш-
лението, той размислил, че ако ги хване и
не ги ослепи или обезглави веднага, техните
другари могат незабавно да въетанат срещу
него. Защото те били направили съзаклятие
заедно с власите2 и трикалитите3 и може
би биха го надвили и затрили. Ако пък би
поискал да им се противопоставь' и избухне
война помеяеду им, та някой бъдат избити,
или ако залови някой и ги ослепи, импера-
тор ьт непременно ще му каже ; „Страната е
моя, а не твоя. Ти не подсети за това вед-
нъж и дваж и ако бих искал, аз шях да те
чуя. А ти, без да имаш заповед от мене, как
се осмели да ослепяваш или да убиваш хо-
ра? Ти си сторил това, понеже завиждаш на
тяхното щастие." Блаженопаметният импера-
тор бил много чувствителен към тия рабо-
та. [Никулица], като съобразил тия неща и
че ако стори това, нямало да бъде за него-
во добро, понеже би постъпил без импера-
торска заповед (отцепниците щели непремен-
но да изгорят къщата му, щели да убият два-
мата му сина и двамата му братя — Тодор
и Димитър, — сыцо и дъщерите му, а него
щели да изгонят в града и щели да го оста-
вят да бедствува и да умре от глад), оста-
нал у дома си, като че ли нищо не знаел,
ако и да имал много доносчици, чрез конто
и узнал техните намерения, конто се състоя-
ли в следното :
174. Те така се съвещавали по отношение
на него: „Ако ние решим да направюи нещо
без него, едва лк бихме могли да изпълним
докрай нашето намерение. Ако пък решим
да го убием, и тогава не ше можем да евър-
шим нещо и ще бъдем застрашени от него.
Защото той има свои хора и своя войска и
както крепостта, така и областта му се под-
чиняват във всичко, което той каже. Затова
нека му открием нашето решение.“4 Така и
направили. Изпратили при него сврите пър-
венци — бившия протоспатарий Иоан Гри-
мианит и Григорий Бамбака, конто му от-
крили всичко. Той се престорил, че нищо не
знае, и им казал: „Изобщо каквото правите
вие, ще правя същото и аз.“ Обаче той се
стараел във всеки случай, когато се съберат
всички, да ги отклони, ако може. Било опре-
1 Константин X Дука. Думата „блаженопаметец'1, ггоказва, че император'ьт вече не бил жив.
- 13 Южна Македония и Северна Тесания освен българи и гърци имало комлактни маем от втаси — остатън
от старого романизирало или погърчено тракийско население. 3 Жителитс па Трккала, град в Северна Те-
4 В привличането на Никулина за водач на въетанието се проявява характерната за средновековпите
-елски движения черта — довернете на въетаниците към представителите на господствуващата феола.чна класз.
Срв. Литаврин, Восстание бо.'п ар в влахов, стр. 126. Както се вшкда, Никулина разполэг?.,’! с войска и сред-
ства, имал и голямо влияние. Затова въстыпниос искали на всяка цена да ю гривлекат към себе си. Той сба-
не оправдал тяхното доверие,
4 I рьцки извори за българската история, v'll
26
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
у)]{ДА], 6iaoroEipai avwvg. ^xsivoi ds sZ/oi' rd ovv-
аутяуют aiidiv sig tqv avQioy sig i)jv olxlav Be-
Qli)6oV T()V BBt%OV. Ые1 6k EQQVVOaV OilTOi XQOS
rorg Bdaypog on' xal 6 7tQ(j)Toan(B/(it)ios Ntxovli-
тДад O AsBpivag GvvrjUB T/7 ftouBj (uQO>TO‘
ълаАаоюд ydQ TjV то t6te), ё%аот>бау psydBog [‘ 6]
xal Tj^ovBtjiBioav e/t&eiv name trtQog avwv. otto?
6e ai] iisJAfoag 7tQ0s7.a^F.v atiwvg xal ал-цВ&еу
vvOa fjoay аигт}л/^У01. oiuveg xal tddvrsg aviay
dtpvco яагалцбт/оаУТЕС vmp'Tijoav аитф лагтвд dov-
BxiQExcog faiotfavtog fik aviov tov I'unov ёбё^ауто
xal sla'iyayov ainov usaoy afrnZv, Byovreg аитф‘
f^usig os cbg латтда xal аЪДвутцу e'xoiisv xal yaxdg aoT>
ovdsv Q&sBjoatisy notrjoat тГ ovdk yap suit di’xator.
xal ёле1 BjBO’E^y sbi's ijiav usqI ifjg ^ovArjg iwi^g, tI
s%o/j£V лофааи 175. sxetvov 6k sIq^xoto; nQog aviovg
djg ovx dyaBbv tovto ёоиг‘ kqooxqotjousv ydQ
TtQTOTOV LiETOt, TOO OsoV XOlOVTTSg ОЛ'ТОУ fyflodv,
елетта pisia tov fiaaiAixog, tk (57; xal ладахлуцаат.
syj'i sfiv?] ttoXBj. xa'&B'ifwyy xal sga/.scipai циад.
dUBl xal ’lotfycog liqv цдц earl, xal люд B/apEv
BsQiaot yEvouBi'iQ TaQO.yrfi', sinoyiog 6s xal л(юд
tovg BBiyovg' 7tov sial та хтцуг) vu&v xal al yv-
yaixeg yvy\ aviol Etrroy' sig та doy Bw2.ya.Qiag.
ofyuog ydQ kyoi'Oi тйлоУ, ira id [iwv BoiAydgroy]
хтфп] xal ai (утщшат aviiov stolv ало 'AuqiaBov
'UTjvdg i-tog Be.xteqF)QIov р/цуод sv тяг/Вид oqsth
xal yvxQouiiotg толхлд. xal аца ye, slnsy, ou iti]
diaQndwoai таута ol sxsios o^Tsg, oaot бц/.отбы
sig pisQog Efol tov faaAsoog: xal oi aev BBlypi
axodaavisg totirew ЕлЕса'дцааг wig 2.6yCtg aviov,.. .a
xal eIxov du’ yUEtg ало rijg poi'/.7]g raving ovx
EgsQypjAE'dv. xal алобеубаеДа tovto. Sttajg хатв?л-
nav ndvra xal аУЕхШВузат tov &qlgtq at. ёуедДвг-
ifov 6s aviary ало tov dgioiov xal dvaxavOB>u>:vt
kv pso7]pPQia трг&оу лаВу uQjg avibv латтвд c>,uo~'}
ot is BBiypi xal oi Bovlyaooi, ауагдал&твд ладб
таг Aaoioalayy. 176. ol у do AaQwaioi ol ovyxaa-
трТтас avTOV sluav uQog аотоЬд бтс аитт) q ftovB]
ало tov vvv ov хттблтЕта^ paX'wv 6& ou xal ol
d'bo viol avTov siolv e>> tq лоает, 8 те Гргруооад
xal 6 Паухоат^д, xal udvrcog Ettuodi'dpi fjtiag I'va
pa-&d)v tovto 6 ffacif.evg xQuripQ Quag, loi'roig ovv
лЕта&ВтЕд wig Aoyotg Byovotv аотф ou' udvra
ooa &v ^kypjg xad.d sloi Biavy п/.pv ov u-vfKpsQst
Вшу хата)ллвХу tovto. aviol GvydQfutorrsg лаутЕд
xal xQaiQoavTsg avivv е1лоу' oe s'yopsy Ало rrjg
делено да се съберат на другия ден в къ-
щата на Боривой* 1 Влаха. Когато те2 сооб-
щили на власите „и протоспатарий (тогава
той бил протоспатарий) Никулина Делфина
се присоедини към нашето начинание",
[всички] много се зарадвали и пожелали да
отидат при него. Той без колебание ги
приел и отишъл там, където били събрани.
Щом го видели, веднага всички станали и
го посрещпали почтително, а когато той
слязъл от коня си, те го приели и въвели в
своята среда с думите: „Ние те имаме като
наш баща и господар и не поискахме да на-
правим нищо без тебе, защото не би било
справедливо. И понеже си дошъл, кажи ни
какво да правим с нашето начинание." 175. То-
гава той им казал: „Не е добро това нещо.
Зашото най-напред ние се опълчваме срещу
бога, като го правим наш враг, а след това —
срещу императора, който може да вдигне
срещу нас много [чужди] народи8 и да ни
изтреби. Но освеп това сега е вече месец
гони и как ще ожънем, ако се вдигне бунт?"
След това той се обърнал и към власите:
„Къде са сега вашите стада и жените ви?“
Те отвърнали : „В планииите на България."
Защото те имали такъв обичай — стадата и
челядта им от месец април до септември да
прекарват по високите планини и най-студе-
ните места. „Следователио — добавил той --
да не би тамошните хора, конто явно са на
страната на императора, да ги отвлекат?"
И власите, като чули това, послушали ду-
мите ... и казали: „Ние не се отказваме от
този съвет и го приемаме." Прочее те оста-
вили всичко и се расположили да закусват.
Като се събрали след закуската и след по-
чивката, власите ибългарите отишли по плад-
не всички заедно при Никулица, подтикнати
от ларисейците. 176. Защото неговите съ-
граждани, ларисейците, им казали: „Това на-
чинание вече не е тайно, още повече че два-
мата му си на, Григорий и Панкрат, са в сто
лицата, а той всячески ни забавя, за да може
императорът да научи това и да ни залови."
Като се съгласили с тия думи, те казали на
Никулица: „Всичко, което ни казващ, е мно-
го хубаво, обаче не е добро за нас да из-
оставим това." След това всички се стекли,
хванали го и казали: „От днее те смятаме
Lac. ind. edd.
1 Името Боривой е от славянобългарски произход, Сра. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, стр. 65.
2 Гримиапит и Бамбака. 3 * * В текст ё-1)у>] — чужди племена. Авторът очевидно има пред вид войска от наем-
ници (българи, норманн, франки и др.), конто пред Х1 в. често били викани на служба във виззнтийската вой-
ска. Срв. П. Тивчев, За войнишкото население във Византия проз XII в. Изследвания в чест на М. С. Дринов,
София, 1960, стр. 575.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
27
саилеоот xstpaJ.m' xal ахтОётърт xa'i от; лоохфгорет
ev T$j navovoi] апоотагид омк лооотаоа>]У quiv
rf отеллопет лсч^аас. 177. o7roc <57 ansxQovaaTo
avrovy xal i'inat; xal dly xal (dy rqv
niQrjVjjV йопаСЗаетог. elza ёКдоттеу Tivt-q T(7>y qn-
k»v avzov eqoni'd/aevoi avrtp Bq taw (~)sot Aeyovaiv
(f>;‘ sf. /л)] оъгё^}]ь Bj fiovXfj avra»\ dnoVyqoxeiq
and rcjyy 7J'tC.(~)v (dator. ofier xal aq ftovlou&'oq
yeyoya avroiq xe-yaAi], xal роиАорл-тоу ih]Qsvoat
G-O'-q^aihp1 *. бдож агаМттеу rfc txt-л тот латтеа rijv
xaxijv ai’'W)i> ftavByi’ ёлосциат avrdv уётот тазу
tov f)£ov ётто/Лту. did. de to tu>i anoAsafrrjvat xal
diatptJaoijvat rip’ y~]V avTQiv лаиат xal top Aadv
ary ay ~] rat xal xaradovlayfh'pifu dtavsoTip' toy nody
то nQayiia xal enelhyxey avidv rfi <poovrt6t ndv~
г а)». ёу^ВВ-у de and tov o'txov аьтоЪ еят rd <l>aQ-
naZa xal tov Illqtypr. nOTaudq de tart?' оотоу о
Jlbjpljq eyor» nedidda geydATjV е'тОет xdxeti'Jer,
oq do xal dieiryerai ,ueoov тазу B)/r/a>v d ten осот
avwl'q ev&er xal еу&еу. xal техттаау txetos пе-
QtaatdoevGE TOyq 7F /fAayovq xal BoVAyaQOvq ТО''У
ex el ge nB]GiadoTiaq, xal )}d-()oiat}q ntjoy аутот Aabq
nohfc. axEGtEtkev de xal sis to Kltqos naQarayqv
/liar, л(юотауас хат a/.va at to toiovtov xdoraov' d
xal eysvetov. sygatyt: dk лабу тот fiaai.sa oti. ndv-
тазу slnov oot d:w отоиатоу fa, uoviaor bepefaei
ysyfaOai, xal ла)лт e,yQat]>d oot e.k&wv By тру
olxtav gov negl tovtov, xal tuvvt dqlv) ту yaDq-
тбттрл gov‘ xav vvv niarevoov oti sgov^TSvaay xal
ёлоЬрат sgk хураАрт avteov, еоуафатраот odv тол
(~)таз oti ёуаз тлВ/уо xby fatdv xal еуаз xarakvoai
тот TotovTov uovXtov, sifaso dxodaeiq gov xal ex-
xotpsiy ay от ёл (WTOtq enofaoa; ai'^qaety xal
tyavEQa)GEiy. }})' ydo лоаВУоу Tofitogdrcov aig fasts
notpaag. 178. d be ёпедзрет цитаз орхоъу cpQtxoo-
deon'iTOvy ЬтС baa ёлоВра d.fapq риетзау траоГАет-
oa xal. etoQ rijs apaEQov, латто. отрлафа)^ xal от
fll] ECOQLOflfj avd'Q отюУ ОЛО TOV p.EQOt>g GOV )] ЛЕ-
Qioote&fj, ot> ^I'JT-I'j'&f] dpaooiaxrjv i3/.d,d-}]V )] Idt'oTc-
xdv, d).ld патта оорпадто /пета qoopov Ot-ov‘ nod
tov dByav-fyat 5e avzd)'. idv tolovtop Soxot o)Qnip
за наш водач и господар и те избираме да
заповядваш какво трябва да правим в на-
стоящего въстание.11 177. Той ги отблъснал
и веднъж, и дваж, и още много пъти като
човек, който обича мира. След това при
него отишли някои от неговите приятели,
конто го заклевали в бога и му казвали:
„Ако не се присъединиш към тяхното наме-
рение, ще загинеш от ръцете им.“ Затова
той, без да иска, станал техен началник и
желаейки да ги залови, сам станал техен
лов.1 И тъй всички те поверили на него
своя коварен замисъл и го направили чужд
на божиите заповеди. За да не погпне и да
не бъде разорена цялата им страна, за да
не бъде избит и иоробен народът, той като
че ли се заловил за делото и поел върху си
грижата за всичко. Излязъл от дома си и
се отправил към Фарсала и Плирис3. Пли-
рис е река, от двете страни на която се
простира голямо поле. Тя протича между
земята на власите, като ги раздели иа две.
Никулица построил там стана си, събрал вла-
сите и българите, конто живеели наблизо, и
[така] при него се събрала много войска.
Той извратил един отред и към Китрос3,
като заповядал да бъде разрушена тази кре-
пост. Това било направено. Писал и на им-
ператора: „Аз ти казах устно много пъти,
че ще се вдигне бунт, и пак ти писах за
това, когато се върнах у дома си. И сега
известявам на твоя светлост: поне сега по-
вярвай, че се разбунтуваха и ме направиха
техен водач. Прочее благодари се на бога,
че аз задържам народа и мога да прекратя
този бунт, ако ме послушаш и премахнеш
увеличенията на техните данъци и постанов-
ленията.“4 * Защото той беше увеличил да-
нъците [с] много номизми. 178. Императорът
му изпратил страшни клетви6, а именно:
„Опрощавам всичко, каквото съм направил
от деня на възцаряването си и до днес.
Няма да бъде изселен никой от своята об-
лает, нито преместен, няма да се търсят вреди
към държавата или към частни лица, но
всичко прощавам съе страх божи/ Преди
да получи тази клетва, той се бил отправил
1 Глаголите в това изречение са в първо лице. Подобии форми сс срсщат и на други места в огпь
санието на това въстание р. 67и ; е’пЛлДог, р. /Иц), кадето в едва и сына фраза се редуват фор-
ми в първо и трето лице. Както отбелязват издателитс (стр. 67, под линия), авторът е използувал зависните или
дневника на самия Никулина Делфина. Тук той неволно е повторил неговите нзрази, - Античната р. Пани-
сос, дн. Блиури в Северна Тесалия. 3 Китрос — град в Северна Тесания. ? Зпачението на yavsQmat^ не
е уточнено. Da Cange, Glossarium, s. v. /дагЕемэт/л; Sixatrc^qiov, дава judicium de tabulis exhibenciis, съобразно
с което Г, Цанкова, Югозаплдните бьлгарски земи, стр. 614, го превевда като „постановлениеУ Г. Литаврин,
Налоговая политика Византии в Болгарии 1018 — 1085, БВр., X (1955), и Болгария и Византия, стр. 401, бел. 15,
тълкува термина като „дознание" (за размерите па имутеството) в смисъл привежданс на размерите и доходпост-
га на земнта в съотвстствие с общага данъчна сума. Той смята препода на този термин с „постановление"
за много нсопредслен (пак там, стр. 401, бел. 15). Обаче и тълкувапето в смпсъя на дознание по-скоро с до-
гадка. Ние го тълкуваме като „наредба", „постановление*. ч Т. е, императорско клетвено писмо.
28
Сссяштк'Ш strategicon
Кекавион, Стратегикон
«тег хата тог здагтхш 27о_),б/ои’. то бё тоюстот ха-
otqov еот';у си rrsro/t.s гддлшъ ггоко xEi/twoy хш
cydoayigib й;д)шд' xac /hdl гтатсцд fbeaixvxAovLiEVOT.
d.'rrjkOev oh' A-rgtW, orx fjtleAov He ol exelge
ОГТ£ь' ,Ш<т’ t/'Z’TjH OtW’ ЙОГ' s' O UorZrOs TTOls.uijtJai
ai'T.tj' g, alia АтгЬ'ДЬ;' lxeioe ^щд'гщДт. отратсстЕ-
f)cvaag oh hoinov t'/ortor h> rf> .acdt/idi xaTahlev
)\v xAotijw, Eiop’i'^Ev ah(,'g хочеЩеТт vtodg ah
тот. or x-0'б zrtri)A(7or rrC-i'TPs' бщш x(>i (hoydvTEq
ттЪу Г.71.ЦО/’ avTtor EOTj/oav hah tor avrov h its oy
тог атоатсжЛв!' hh-ithatg %et0i, АЁусутЕ-д otl
tytiEig Hov/.ru' oh eo/iev. xal ci хеНур nolv'/,.Q-.v'i-
донЕУ ov vvv. Atp 7i'' hca-v rro.-.g астогд art
oida, ear th hr o'o ryidg wi a:h/h;! re, dad th
EtUEAl'h/TE th" TO t.('GT(j()l> < Г tlij q.Tlldh'jTE ft GIT-
hhoih o.oi. ?r I ijouo.h-v Ida хатёуа) iuag ivrchha.
hf;l (Y- yt'^og hit аттатцусход uoyato.: iva 6 <.y-
хЕгоуто^/аод thToyiuEvt.g Ate ttqgp ftaoilio. eite
jiqjs tioariw Г/ o'Ty.'tTijyov /о) хатсуртси тш.ц ai'-
tov fit', ihclouEyog. alia dhoyKTai лаА/т ядАс та
oixEia Ehi'h(2'(og} тотчас еуехо xtfych алоНчо
г/tag, xal dotvAtyviE /.юта уадад s’g rag oixJag г/ы7)У,
XOt l'.TEL> W iySVt.'Ef7f/-F, 00 ft)/ q'ELoO.HOl С/1(7)У. cl
(Ye устана ai'T '• hayyEildu?.voi гтюууодцаау.
< 79. exeIvou (Y- aviovg TxcoTQstj'avTog д.УЕА{)6ттЕд
/ад to xaOTQov со-атто vfiQ^Ei1’ oia chg ?oil zoig
(hcuhiTOig. ivToyhlq He txcivog hg тру uvveIHt}-
cuv uhaT Г/одата ror х.сеотсо:тт>ле/(е7т астосд dia
тад v^QE-'g afrwy' ovdl у d<y i'/tyeAEV zioaf/vqoai av-
rovg, Old'Ll ooh vxovoltog гле.ктё/Ailov tov hovatot,
t'vu dyTayt-h/TGi Etc to qo/otiEhlat астат, al/A. aid
tov laur, tra /.о} охауё>аА1ооЕУТ(оу mg xax.ovQyov
xaTEoyd-‘OTTai. avzov. did (Y; rig vpijFig xai rpp
VTEQi/qjo.yioT ai'T(7)v EiufjAilov ft-,‘ TovTovq xa). ttoHe-
(iqaaq avro''g si> r./iioaig ivol t// tqIt// рюоеА'/^еу
ui'TOij?. 180, исто. <Ye тает t xarEAaflsv xai о tpp
uaxahror YaGilEcog Поход x-al elxidv. vyo)v uqx.vp,
ё:тауусА;ад аАтпиатауу xai uIYag. giolka (rMpr ol
dovhi'orTf.g toip fiaathvaev хтта та dcXq/K/ja
atirii))' Hiyovair, odx eioiy h ооНбтг/п, aha tec-
dog xal ddtxta hi итоаатод аёт(7.)У xal doAtoTvy:
hfhQEvi'i ёг roig yEi'/.EGtv (WTt~)y. Vj&EAor ydo u.ij
ysvsailai eiarivi/v tote, alia ссуауилд xal ai/iaoi
T(ov yyytOTtavtyjv /Lo7j''ysailai ti'/t yin1.
cpeiny крепостта Сервия. Тази крепост се
намира сред много сгръмни скали и е заоби-
колена от страптни и дълбоки пропасти.
И тъй той отпить,1! там, обаче онези, конто
били заедно с него, и самият бунтовник1 не
поискали да воюват срещу тях.2 Прочее,
когато отитпъл там, той паредил войската.
И тъй, като се разположпл на стан насреща
им в полето, дол}’ под пропастта, съобщил
им да слязат при него. 'Ге слезли всички
заедно и като скочилп от конете си, заста-
вали пред него в средата на стана със евър-
запи ръце, названии: „Ние сме твои роби и
ако ни заповядаш, веди ага щс те привете тву-
ваме.“ А той им отговорил: „Зная, че ако
ви пусна и вие си отидете, том влезете в
крепостта, ще нарушите снова, което сте
обещали, и ;затова] е редно да ви задържа
тук. Обаче има стар военс-н закон - - този,
конто доброволно се яви било пред импера-
тора, било пред владетеля, било пред воена-
чалника, да не бъде задържан от тях против
волята си, но свободно да се връща назад
у дома си. Затова и аз ви освобождавам.
Идете си с радост по домовете; но в слу-
чай че излъжете, не ще ви пощади/ А те,
като му обещали хиляди неща, си отишли.
179. След като той ги предупредил, те се
върнали в крепостта и започнали да хулят
според обичая на невъзпитаните. Огорчен от
тяхното поведение, Никулина започнал да
обсажда крепостта поради обидите им.
И наистина той не желаел да воюва срещу
тях, тъй като не се бил прнсъединил добро-
волно към въетанието, та да се прослави по
този начин, но се решил да направи това
заради въетаналия народ - да не би да се
разгневят и да го убият като опасен за тях
човек. Но поради обидите и надменността
на жителите на Сервия той се отправил
срещу тях и след като воювал с тях два
дни, на третия ги победил. 180. След това
пристигнала и клетвата на блаженопочива-
щия император и икона. [Никулица] вече
имал клетвите, обещанията за почетни длъж-
иости и много други неща. Обаче ония,
конто робуват на царете, говорят, както на
тях им се иска; те не са справедлив^ но
лъжа и неправда е на устата им и коварство
стой на езика им. Защото те искали тогава
не да настане мир, но да се оскверни зе-
мята с убийства и кръв па християните,
1 Тук изглежда, че
га в v л г и гя i!: (.регия u’i лт;'.
со кмв пред вид водачът на бунтоичипите Ннгу.иша. 'О иоъатод, както и то /.iovItov
Kuntiitns, - (’решу жителите на Сервия, конто били сънародници на въетаниците.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
29
6 avi.irrs'deQog/и>и As el xal Ш тлаптрт ovacpoQdi’ h>e-
леоеу (hQOGdoxjjzayq, рЬ/ело ~ф 0£Q) TahrjC
xal elwjverccu rd лдауиата. 6 де aya&uc; уШр
aev ahdv, xal t/j al'TOV yaovu рдтрН] et orp>evoai
ndwa 3oa ipj-eXey,) hap ex oh’ roh dpxorc xal t/;h
aylav siwva tov Ацкггон xal (~k:ov фас~»> xai ttJc
Феотбхат кат, tz/xojp fiyloyv лоааоуу Tfh h v[j ft-
xdvi (h'Toyv, riV'/jiQi.o,iTjGev тф (")еф тф тф> ефф'тр’
fiQaf>EVOVTt, 181. леуовилНоАрлто^ h-: rh /.adv
?7ф’ЕуХЕЛ‘ ХЛ.1 EVOhlOV ЛаУТа)}’ ТгЛ ЛХсОЛЛ Xal
олЁдеШУ ahoic, гстагёуусо h aholc xal тот do-
xov xal 7i(_oeTQ£yt:!' avToi'S tifjyp’EU/TT xol ухабтог
Ш rd tdia hrhOHv. Oi As ovx ip'/hov, а)-Ье)луот'
TuZf/fOJ' hlvpoaq, pf'oTpop’ /и} Пр/ч. exHtgc h
hvrmhov rd :rQh ефт/vpv exeivo; co xarmtwr,
рлп’йл dp th тел ueydbaq ola Hh атахил: dtps’hi.
moteiv. лаооетнф')’ oh алохАелоруаь ало нет ттоу
BLd'/atv тот ztqoxqitgv ahan> aoyoVTft ШНафотау
tov Kaaualaxpy, dad h Tth AaQioahv (~)pod(o~
qot £x()ifiora тот Flmmov. ol de Acixal лате
ifhms то1л toiovtov; аттауО'ОЫ'оил тру ел1 iMva-
tov ^cpQt^av xal лсоолтобттел uhov лате i’^'-tovv
to отиладфоат ahoy aheve, /вуоттел’ лоюТ'рет b
av HQoaidlqEtq 'ppiv. еыхаадЛ! Ы? ovt ёхлуод тшл
ahcov ло.ра.хХф:ео1У бттеШФ'роеУ ahoh xal avaZa-
баетсл tops eiQOXQi'wrq rd)v IWAxarv xal т&т ,
aalaiv hrpLhv moq тот хателатм Воо/.уафал sAv-
hydvexoy tov ФслохаФр', ос теп doxov аотф еле рал
tov pactХеи-л. ippev (V- ahh eh таг ПтлФъот, gv-
gteAaouevov xal cfofioi'uiEVOV ahoy лоААа' gv y<'fQ
Л(_)ооеЬ6хе1 dhphhtv ahoy трт elQpvpv. 182. ма-
xelih.v be Hophlev ztq6q тот рихафтру fiactiAEa cv
rij пб/.л, оь tf)sqaT.o ahoy хаксЬъ5 xal bl tegociq-
oi {ivpjl лернелЛты e.v w/ лолы аде,тол {imt rah
о пт ahi’ ehE^&ovTOiy лс)ОХ01Г(От Bhiyiov xal Аа-
(jwaiiov, аета h who ФтестеФех nvxdv Пл тот
{laxaQtTiiT латрлдугр' Ксотататтсолдлеал xh>
'Ia)dvvv}}' тот Sicfi/.ivov, (be eTrnQ д ла-
TQidQX^e rdv ogxov xal dO'ETijoet rd aipccpmypdEVTa
h arov, tote iva тот рдуаиа>ттси xal то1л oh avrh.
(bq ds б ауссотатое etazQidQjC'i^ ;M?hyv ёлЕхбоаюе
тот Sqxov GV{iaadijoaq ahoy uerd xal тап> oh
FxefvTf) латтоту xah dno}haaq ahov тот ty'xhaia-
А моят тъет', ако и да помадная неочак-
вано в тази беда, молел се на бога да бъде
избавен от нея >t да настъпи мир. И добрият
бог се смилил над него и с божия милост
той можал да умиротвори всичко, според
както желаел. Прочее той взел клетвите и
светата икона на нашия бог Христос и на
Богородица и на много други светци, из-
образени на иконата, и отдал благодарност
на бога, конто му дарувал мира. 181. Като
свиная народа, той изнесъл аконите, пред
всички и им ги показал, прочел им клетвата,
след това ги подканил да се умиротворят и
всички да се върнат по домовете си. Обаче
те не пожелали, а казали: „Започнгы си
война, недей търси мир!“ Той продължавал
да настоява за мир, но те не се съгласявали
и викали високо, както подоэава на едва
безр едва тълпа. То га в а той заповядал да за-
ловят от власите тедяия първенец Славота
Кярмалак, а от ларисейците - - Теодор Скри-
вон Петаст. Всички останали, като видели,
че отвеждат двамата на смърт, се уплатили
и падайки пред него на колене, модели го
да им прости, казвайки: „Ще направим, как-
вото ни заловядаш !*' Тогава той се смилил
над техните молби и им простил. Заедно с
първенците па власите и ларисейците той
отишъл при катепана на България Андроник
Филокалес2, конто му бил изпратил клетвата
на императора. Навяерил го в Петериск4
много растревожен и изплашен. Защото [Фи-
локалес] не вярвал, че Никулица наистина
желае мир. 182. Оттам той отишъл в столи-
цата при блаженопаметния император, който
го приел добре. В продължение на четири
месеца той свободно се движел из града
заедно с иридружаващите го първенци на
власите и ларисейците. След това имиерато-
рът4 го изпратил при блаженопаметния па-
триарх на Цариград господин Иоан Ксифи-
лин5, та ако патриархът отхвърли клетвата
и обезеили споразумението, получено чрез
нея, да унищожи Никулица и дошлите с не-
го. Понеже светейшият патриарх още повече
утвърдил клетвата. като опростил и него, и
всички, конто били с него, оправдавайки го
1 Svpxshods значи „тъст'[ и „сват'*. Тук се предпочита първото тълкуване, тъй като но този начин се обя-
снява защо авторът нарича стария Никулица, бащата на Никулина Делфина, свой дядо. 3 За катепан (упра-
зител) на България Андроник Филокалес вж. Златарски, История, II, стр. I23--124. 3 Градът Петериск,
-:ойто се намирал по пътя на Никулица от Сервия за Цариград, не е локализируй. Злата пеки, История, П, 123,
'ел. 1, го отъждествява с днешното село Нетърско, на брега на едноимепно езеро, югозападпо от Островското
езеро. За други отъждествяванпя вж. Lemerie, ProHgomenes, р. 21, п. 6; Васильевский, Советы и рассказы,
:гр. 102, и Г. Цаикова-Петкова, Югозападните български земи, стр. 622, бел. ц4. 4 Михаил VII Дука (1071
— 1078). 5 Цариградски патриарх (1065—1075). Обозначенного на патриарх Иоан Ксифйлия като блаженопа-
четен (рахаоШс, tj 182) покаява, че този откъс е съставен след смъртта му (1075). Споменаването на император
Миханл VII Дука като svaf.fihcaTog, т. е. благочестив (§ 185), означава, чс Стратегнкопът е писан, докато Ми-
:з:п 5’11 бил още на престола, т. е. преди 1078 г. Тези сведения показват, че съставянето и под ре ждан ето на
мделните откъси в едно съчинение трябва да се отнесат към 1075—1078 г. Срв. и Lemerie, Prolcgonienes, р. 20,
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
7 : 1' L> ‘ £ 7 } ,f Q& ь 6 fiaaclscs
<u’rdr He to ’Лдиелчахот sig то у.аотоог ’Ayacdag,
каЬАрдад аттот et qvhf.x/j ту i-Eyotisvy yacyia-
oanfj. ev у xal я&?7iptevOQ EyQuipEV лддд тот ?ш-
СТОУ IW TOV Kf.XaVUEVGV OTTt'Q ETZcdlSV ёу TO) ETUV~
ri filo). 183. те^егтдоагтод дё тот fiaodscog sfia-
Gf/.EL'OEV UTT <;.V > OV ^Рм/ОАГОС 6 /JtOySVpi", ‘V,’l;Q l.t/ i]-
11оулг(!)}> cptAlag. (iy/j. тер dray ops vi/гр’ил аттдт ту
puAgq РутлирЕУ ллУя tor лосслоабухШ.оу ГеСкрусоУ
xal nQafanaa * Agqrv/axov тот Kogir^cov bzro.ig up
хсольац аттдт тот елселОеТт ?v ту ттош. yv ydg
6 раллрстрд Aioydyp cythig aviov st: agypp, олб-
T.o.v ijv xarfTuivog. EyoaipE de xal л pop астат.
184. yaiQov xal evcpoab’ov on, 6 ('Fog arsfirAaffE
uc w? ri/i> fiucchtav архут, ней. г’Ж тауют длоор
Еъедуеп1спр 7i(fQ(l туя fiar>fh-:ia; tiov. 3 xal глопу
гл.г, лас (-чоца&еу Су Td/rSf 7tpop тру fiaoiAsvovoav,
ETQOOXVVljaOg ml dt^TO’yftgiGTl'jGC'P O.VTG) Л£$1 о;т
ptrpy&y aoTOv. nh'p> ovdev eteqov dyaO-ov аттдт
ЛЕгтстрХЕУ si uy tov итог avwv Pppyc-Qi/.V hippra-
7lQO')TOG^(t'f)uQlOT ОПО.'ОарОУатдкУАТуу ftVTa XCll TOV
dbshpov avTov Паух.цатауи ylptjOE туг foya. бш
rov та)? атр'/дсблсот (pflvrcv de лрооЕта^ЕУ ёхЕСТОУ
ansh&Eiv tug tov op.ov ovtov xal лраттпт el тс
xal fiovh-Tat' sItev yuQ sig avrbv vnohppsig aya-
Pdg. тЧетеЛеоеу cvv еу тер olxco avrov ygdvovg
тёооаоид dvactavouErog xal Едуадшта v тер Of ср
xal avTCp" xainsQ лолАсЬу оутоот tPt dco/РмА.огтоуу
avveny dtlhovdevl ётийтлае. hyyflElg cb 6 paxaol-
Lpg лаш war IJeqowv alyiidihoTog, е?О7}Лт)е лаАст
elg туг fiaoth-rovoav. py yog tgte 6 peyah)hot:6-
xaxog aEf}uato(pd(.og xi>o NixTjcpdQos хечтфд Ileh-
лотуоот лей 'Fhhidog, агро aQivTog fig sccivia y.ai
q?QOV(UO)TO.TOQ ^(ivv ay,Q/fthg те f^yoxqytvog cyv
те OTQC4Tyyi?t)'/v y.ctl ло)лт№)р’ Ifmetgiav, el yal ev-
vovyog yv, utyahAyvyogy ^dvv ддотатсд, vocov y.ui
Xsycov лооуекютата. yal elhev xal avrsTvysv aveep
xa.1 Tp()'h-T]ofV enacv&lv cavtov, diadEyd’tig ydg duh
туя Ладсоот>, xal ооре/ЗотХетоет аътф есоеЬЗесу ev
от обвинение™, императорът открито се раз-
гневил и го пратил на заточение в крепостта
Амасин1 в Армениак2, като го хвърлил в
затвора, известен под името мраморен. До-
като лежал в него, Никулица описал на моя
дядо Кекавмен какво е претърпял през це-
лия си живот. 183. След като умрял импе-
раторът, вместо него вапочнал да управлява
Роман Диоген3 — мъж, конто помнел прия-
телството. Едновремешю с провъзгласяване-
то му за император, на същия ден, писал на
протосинкел Георги Коринтиеца, претор4 на
Армениак, да нс възпира Никулица да дойде.
в столицата. Защото блаженопаметният Дио-
ген бил иегов приятел от времето, когато
бил катепан [на България['5. А му и писал;
184. „Радван се и се весели, че бог ме въз-
качи на императорския престол, и ела не-
скоро, за да бъдеш облагодетелствуван от
царство ми.“ Той направил това и като при-
стигнал бързо в столицата, поклонил му се
и му поблагодарил, задето си спомнил за
него. Обаче не му направил никакво друго
благодеяние, освен дето почел с длъжността
протоспатарий сина му Григорий, конто бил
спатарокандидат6, и увеличил заплатата на
брат му Панкратий. Но поради завистта на
хората той му препоръчал да си отиде у
дома и да прави [там], каквото си иска. За-
щото все пак императорът бил добре раз-
положен към него. И тъй Никулина прека-
рал у дома си четири години в пълно спо-
койствие, като отдавал благодарност на бога
и на императора. Ако и да имал много кле-
ветници, [императорът] не вярвал никому.
Когато блаженопаметният [император] бил
взет в плен от турните7, [Никулица] отцово
се върнал в столицата. Тогава [там] бил все-
славният севастофор8 господин Никифор9,
съдия на Пелопонес и Елада, мъж превъз-
ходен във всичко и извънредно разумей,
конто имал голям опит във военните и граж-
данските дела. Ако и да бил евнух, той бил
великодушен, много проницателен, ловък в
миелите и думите си. Когато Никифор пре-
минал през Лариса, той го видял, поговорил
с него и искайки да го поощри, посъветвал
1 Град в iVla.ia Азия в тема Армениак. 2 Тема в Мала Азия, която обхватала пл а ни нс ката облает на
Армения и достигала на юг до планината Тавьр, а на север ек.почвала голяма част от клкния бряг па Черно
море. 3 Роман IV Диоген (1067—1071). 1 Тук претор озвячавл управител. г’ Роман Диоген бил на-
значен за лук на България с резиденция Сердика през 1064 и 1068 г. Срв. Зяатарскм, История, II, стр. 14—15,
f; Почетна титла, съзцадена в VII в. По ранг сватарокандидятът стоял по-високо от спатария и по-ниско от
протосиатария. Вж. Brehier, Les institutions, р. 118. 7 В текста са наречеии перси селджукскизе турки,
конто на 19 август 1071 г. разбили византийската войска, прелвождапа от Роман Диоген, в битката при Манци-
керт и пленили императора. Срв. Острогорски, Историр. . ., стр, 325—3'26. s Почетна титла. Вж. Du Cange,
(jlossaritim, s. v. За титлите севаст, протоссваст, севастократор и др. срв. ВгёЫег, op. cit,, р. 55, 139, 142 etc.
Извесгният от други извори Никифорица, логотет на император Михаил VII .рука, който кзел почти цялото
управление в ръцете си. Б ла го скл опиата преценка на Кекавмен за него не г липнша от известна субективност.
Cecaumeni strategicon — Кекавмея, Стратегикон
31
ту лики то «и veorpros avTOxgarogevaai tov
лдцотатот xal риядсотслор xvq Мг/ap)-. gxst (ще-
vos ot'V. xai avrbs w ayaihj eotlv ?; ovpftovDf],
siopAflev uQooxvvrpjai, т<у АатлАеТ, xal ЬлеЬё-
£ато avxbv 6 fiauLAevs. 'ijgypae 8e ppeQas ло/Атк
xal ьхахолаИрое bid то eyeiv avrov aTayxaias
bou Aetas. иета йл tovtu epal-ето avrov do/jp/erpr
те xal ayaymirpia ttov те xoyTaQauov xai тЛг
лкы f-LCOV.
185. ’fbi'o-v yuo о (debs bit ало xaxoi'gytas
exeivov ov yeyove to liouAwv eveflaAev els тф’
xagblav tov Егоереотатое fiaaiAETos xvq MiyjaijX
tov eAeeiv xal лдоаларелг aPtov. оиЬелсте ydg us
et6a/u]O8V dvragolav лоифтш хата tov paotAsms
xal тут c Pco uavias летдсбиеус;? biaH/eiдат тф' i-toy-
vpv, xal ovx avrbs 6ieq Оадр. 186. bid таота ovv
ладаууеЛ/м vfitiy rexva gov русглриеуи., oik pct
bebavxev 6 (debs, els to pegos tov firvuMcos xal
sis туг boi'Acociv at’Tov i-LVai. b yog by Ktovotuv-
tivov ло/.et xafleQuueros fiacikevs ламой: vixq
(pp. 6415—743).
15. De Blacchorum moribus
187. НадаууёЛЛю be vutv xal rots H vp.O)v
tovto. еле1 be to тал Blaycov yevos алалбт те aam:-
Aios xal dtE3VQaaiA£,vov, цуте els Deov liyov tugti?
oqDtiV ауте sis pactAea руте els (jvyzeyij // els <р<Лоу,
aAAa ауатффеуот лттмад хаталоауратеиеодар tpi't'-
berat be лоЦа xal хлёлтег лата, bpTvpsvov xafle-
xdorryv oqxia'S cpQixa beoraTovs ttqos tuts eavrov
(pilous xal dflevovv pgbilos лоюбт те bbelcponoiy-
Gsis xal Gvvrexvtas xal ootpigbpevor йш. rovroov
алатаг rods &tAovgteqws, ovbsuore be еряР.аф:
л1от1У лдбд Tiva, ovbe лоод rovs аду/потедотд fta-
oiAeis т(7л> 'Раща'юла uoAspyAsMss лада tov fia-
otIews TQatavov xal лауте1аИ extqipiDtes 7dZoa-
oav) xal wv fiaoiAeois avrcov tov leyouevov Aexe-
fldlov ducatpaysrTos xal тф> нетраАф’ ель boQatos
ava.Qiyb'SVTos iv prop ту лоАег Pinuaiav. ovtol
ydg eioiv oi liybiievct Aaxat xal Bsoct. ulxovv be
лдбтедоу л1р tor tov Aayovfiiov лотароо xal tov
Daw, о v rvO’ лотауьот Dap’av xaAoi>pev, Hr fl a Dsq-
Никулица да отиде в столицата. Защото там
наскоро се бил възцарил кроткият и предо-
бър господар Михаил1. Никулица, като раз-
съдил и сам, че съветът е добър, отишъл
да се поклони на императора и императорът
го приел. Обаче той прекарал в бездействие
много дни и се притеснявал. понеже импера-
торът бил зает с належащи работи. След
това [императорът] го назначил за началник
и анаграфевс на копиеносците2 и на мор-
ските войскови части.
185. Прочее бог, като видял, че поради
неговата ловкост се осуетил бунтът, внушил
в сърцето на преблагочестивия император
господаря Михаил жалост и милост към не-
го. Защото никога никой не е дръзвал да
вдигне въстание срещу императора на Ро-
мания и да се опита да наруши мира, без
сам да погине. 186. Затова прочее съветвам
ви, обични мои чеда, конто ми е дал бог, да
бъдете винаги на страната на императора и
да му служите. Защото императорът, който
стой в Цариград, винаги побеждава.
15. Правите на власите
187. Вам и на вашите чеда давам следни-
те наставления. Племето на власите3 е съв-
сем невярно и покварено и не спазва истин-
ска вярност нито към бога, нито към импе-
ратора, нито към сродник или приятел, но
се стреми всички да измами; много лъже и
много краде, като всеки ден дава страшни
клетви пред приятелите си и лесно се от-
мята от тях; сключва побратимства и кум-
ства и смята чрез тях да измами наивните.
Никога не е спазвало вярност към никого,
дори и към някогашните римски императори.
Срещу тях воювал император Траян4, от ко-
сого те били напълно надвиги и отведени в
плен; и царят им, на име Децебал5 *, бил
убит, а главата му била набучена на копие
посред град Рим. Те са в същност така на-
ричаните даки и беси11. По-рано те живеели
близо до река Дунав и до Саос, която река
сега наричаме Сава7 * * *, в естествено укрепени
1 Михаил VII Дука. - Кондарати — войскови части, въоръжени с копия и със стрела. Вж. Du
Cange, G’ossarium. s. v. 3 За власите в Южна Македония срв. Г. Ианкова-Петкова, Югозападните българ-
скл земи, стр. 616 — 617 и посочсната там литература ; А1. Gyoni, ср, cit., р. 96 sq. 4 Марк Улпий Траян -—
римски император (98—117). 5 Става дума за Децебал, вождя на въстаналите в 104 г. срещу римского вла-
личество даки. Бесите били нгнЪ значит ел и ото от тракийските племена. Те живеели по гористо течение на
р. Марица, между северните склонове на Родопите и Стара лланина. Името беси се употребявало в по-обгц сми-
съл и е почти равнозначно на потомки на тракнйците. За бесите срв. V. Tomaschek, Zur Kunde dor Hamus Halb-
insel, 1, Wien, 1882, p. 42 sq. ; Г. Кацаров, Тракийските беси, Известия на Историческою дружество в София,
VI, 1929, стр. 38—39 ; А'. Иречгя, История Болгар, Одесса, 1878, стр. 72—73 ; О. Cancova-Petkova, La survi-
vance de пош des Besses an Moyen Age, Linguistiquc balkaniqtic, VI, 1963, pp. 93—96, 7 Има известна не-
точное? в предстявата на Кекавмен за местожглелството на дакпте, Траяновите даки, за конто се разказва в
този откъс, са живсли на север от Дупава. Може би авторът кма пред вид но-скоро образувэните npir Аврелиан
две Дакии -- Dacia Ripensis с главен град Раииария (дн. Арчар) и Dacia Mediterranea с главен град Сердика
(дн, София).
32
Cecaumeni strategicon — Кекавмей, Стратегикон
fioi dQTl(J)S OtXOVOtV. fV OXVQOtG xal dvoftdroig t6-
лосд. tovtols ilaoyovvTEg v.^exqIvovto dyaxyv xal
doVACOOlV Kc TOV? dQ%ai(iTSQOVS K)V ' Fxoiiakov
(jcigiaeig xai ESEoyoiiEVOL тсЪг oxvavpidiao’ Atet'f or-
to Tag yjyjQag r^}' Fo)[iatrov. од-EV ауауахтуоаутёд
хат Ш'тСог, ms тлрутау Ьбул)eiqcip avTotig. oi xal
E^eWoVTES T&V EXElGf dlEU77(lQ]]GU.V tv ласу ту
"FLieigm xal Maxtdovla, ol tV лКхогЕд аста-у
фхуааг туг rElldda. Etui xal 6ет1с1 латг лауолмг
e%ovtes xagdiav, Ойуотк Ье Еуогтсд xal tovto аяо
dti/dag. лаоаууСлКо ovv vfiiv era и. у лютЕоутс
TOVTCIS TO ОгУОЛОУ. XU.l El ySvyrin лоте ротХтоУ
xal тлохоттогтал dydnyr xal Котсу, e^ouvvuevoi.
Eig tov 6)e<iv y-vltEui тастуг, yy тивтвоутЕ avioig.
хдыгтор y<iQ E’JTrv vulv ay oQxfcai олтиКд то uvv-
cdov pyiE oQxov bovvai, dlld ла.датуоуоал uItovc
dk xaxo'vg, у d 1,1600.1 y dtgaoilai ocrxov. %Qy car
ay ttigteveiv avTOig rd uvrolov, лАут тлохоКио
xal go qilog ai>T(ov. el ds xal лоте уЕУуаетас d.v-
тауо>а fig /КьЯуатнау, xa$dg л^ОЕщутат, xal л
tptAot gov fyioAoyowiy tlvac у xal dyvvvTai, pit m-
GTsvGyg ainoig. 2 88. st К xal zag ywaixag xal
rd TExra avT&v EtoayaiGiv sig to xugtqov туд 'Pa>-
parias, nQoTOsipbv Eioayaysiv avals, л.1ут Evdov
xov xovld ^GTcoJav' ашо1 ёдол eotcoguv. xal eI’jteq
iIeIovgiv ElG&yyEG&ai sig tIs (papillae avzoiv, dvo
у toels stoEQyjGikoaav' ил,1иг bs avrol ёдгЦкоотт,
lillai zialtv EioEQxeodcood)’ goi. axQtfisiay de e%e
E7U TG)V ТЕ1%Е<ОУ xal ЕЛ1 TO>y ЛТ'АсЪу ЛОАктр’. OVT(j)Q
be jioiwv tv aoqiakEia toy. si ds xal ecKelS лол-
love EtOE/.&tTV ek rag ipapiAias атттог, л^сЬоЦу-
GSTClt TO XUOTQOV TTGIQ OVWjV X(ll drjXfh'jOll гл av-
Tcbv dig Kid (ianidos, xal т6те руундроу тагу ла-
Qayyehdov pov. (IKKav tpvKttptS таГра, eseis xal
avToi's VTtoXfiQiovg gov xai goi to (ic/iqovtigtov ttoog-
ysvyoswn (pp. 744---75]3).
и недостъпни места, където понастоящем
живеят сърбите. Разчитайки на тях, те про-
явявали вривидна преданости покорност към
някогашните римски императоры и като из-
лизали от укрепленията, плячкосвали римски-
те земи. Поради това римляните възнегоду-
вали срещу тях, както бе казано, и ги уни-
щожили. И те, като напуснали тези места,
се пръснали из цял Епир и Македония, а по-
голямата част от тях се поселили в Елада.
Те са много страхливи, имат заешки сърца,
а когато проявяват смелост и това е от
страхливсст. И тъй аз ви съветвам никак да
не им се доверявате, И ако някога избухне
бунт и те проявяват престорена преданост и
вярност, като се заклеват в бога, че ще ги
спазват, не им вярвайте. Защото най-добре е
изобщо да не вземате клетва от тях, нито
да им давате клетва, но [по-скоро] се пазете
от тях като от лоши хора, отколкото да им
се кълнете или те да получават клетва. Не
трябва прочее никак да им се вярва, обаче
преструвай се и ти, че си им приятел. И ако
някога се вдигне въстание в България, както
се спомена, и те заявят и дори се кълнат,
че са ти приятели, не им вярвай! 188. И ако
поиска? да вкарат жените и децата си в ро-
мейска крепост, позволи им да ги вкарат, но
самите те да не оставят вътре в кулата, а
да стоят отвън. А ако поискат да влязат
при семействата си, нека влизат по двама,
по трима, а други пък да влизат, когато из-
лязат тези, но наблюдавай много внимателно
крепостните стени и вратите. Като постъп-
ваш така, ще бъдеш в безопасное?, А ако
оставит мнозина да влязат при семействата
си, градът ще бъде предаден и ще бъдеш
ухапан от тях като от змия и тогава ще си
спомниш за мойте наставления. Ако пък ги
спазваш, и ще ги държиш в подчинение, и
ще ти е мирна главата.
16. Cecaumeni de vita notitiae
16. Какво разказва Кекавмен за себе си
190. — — — 3/7?т( ds oltya tiqoo'&eIq хата-
латом тот Xdyov, ла()аууШ.мт аос Suydlv avlia-
dcog xal у.вта tlvyov лоц'/оуд, Sv navrl (IS loycp
xal EQym tnQoyyaaflco gov odvEOig xal Goqda xal
(pdftog 6)vov. st дё xal evyJi abyodei'i] tovtois, to
evTvyypta лдотторЕ&згтоц, dyysloq ayallbg ё^лооо-
i3ev gov xal aaxdotog egij.
192. ydo auotQog tlui 16yov‘ go ya.Q n.a.i-
dsiag Ellyyixvyg tv oyoly yE-yova, t'va GTQoepijV Яо-
ya:rp ^oQiGTDjUai xal EvyAaiTj'iav dtdayjld). xal olda
6l( &UUEU(i.>OVT(M ’UOV nvts doaGGO^lEVOl T//V dna-
dlav tiov, алСёуо) оду (bg лотутСхот tovto gvv-
190. — -----След като добавя още мал-
ко, аз ще завърша разказа си. Съветвам те:
не върши нищо своеволно и с гняв, обаче
във всяка твоя мисъл и дело нека те ръко-
води разум, мъдрост и страх от бога, А ако
ги придружава и молитва, щастието като до-
бър вестител ще върви пред тебе и ще бъдеш
блажен.
191. Аз наистина съм неопитен в словото.
Защото не съм бил в училище за елинско
образование, та да добия изящен стил и да
се науча па добър език. И знам, че някои
ще ме укоряват, като ми натякват за моето
невежество. Но аз съчиних настоящото не
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
33
eta^a лобд CtDovg Tivdg, alia л(юд ge xal eovg
dtdeltpovg gov, тоид ef.wbg лаТЗад, то'од ex wv
Epcoy ол1иухуа>у, ovg 6 tyeog p,oi dedcoxev. ovv-
стара de такта ov хорнросд tlgI loyoi-g ОЕоодлаае-
yocg uvfyotg udvoy xal ptpdkv aya&dv fyovoty, alia
такта egefleftfjV а те Ewirjoa xal ЕлаЦы xal eldov
xal euallov, лдаурата ahyt^l), 11 хаЬЕехаотцу цит-
рат лрйттоутас xal yb’ovToi. xal el Taya IdtcoTixol
eiGtv ol loyoi, лЕру ear vytoyg лрооеурд Totg 1e-
youevotg, dlry&EOTdtovg evotfaeig (pp. 7533—-7612).
17. De toparcha
Ear etg t.3lav утбоат xdorQa тоубу lj ywQia
еутрд, Ei de ev avxoig толаоугрд xal epovGtaoTpg, p'll
oe TiXavipY) лАоктод // dgtcopara 1] клоауеоЕсд р,е-
yaAui raw ftuoilewv xal dcb^g туру ydoQav gov pa-
glIeI xal dvr а&тцд laftr/g XQ^uaza xal хтбриата,
el xal тетдалАаоЕуа pi^lleig lafieiv, alia i'ye тру
ycopav gov xav .ulxqcI xal ovdauiyrj low xqsittov
ущ) aol eotiv elval ее tpllov avce^ovoiov i] dovlov
xal lawgo’boioy. еоус tote ya<j Oslsc; elvat evysvpg,
Tiutog xal елатуетбд xal erdopog лада ток fltiot,-
lecog xal лада лаУтахр, ecog llv elg тру усадит aov
xal elg тру e^ovoiav gov xal ov xal 01 лолЗЕ oov
xal ol eg ai)TW egts. on-prlxa de д.ло11а1р тру
y/ogar gov xal ехлеот/д трд agxTE gov, лдоаала!;
буалр&рот} Err о tov flaailecog, /ieEdli'yoy хатасрдо-
yvph'iOft лада tov fiaGtlecog xal uvz ovdevog лад3
gvtov loytoEpoip xal yvojoij oti dovlog xal ov epi-
log et, t6te xal 6 vnoyEtQtog gov cpopeodg ooi eg-
тар el ydo Ivm/oeig avrov, dnel&ojy лдод тЗу Ba-
otlea хатруодб/от/ gov cog реАЕтад хат auzov ло-
уроа 7} би (pvyEtv ilelstg xal &ge1qe!v els тру лоо-
teqo.v gov yoogav, xal <ju f.ikv lacog ovde ey&vpp-
drp’at elyy-.g 3 gov хатрубдрое. tote xafiieiTai хата
gov xgirpotov (po/tegdy xal dyaxQiyovot ge Eg dov-
lov лоурдоу xal eni /Bovlor. xal gv per leycov тру
dlplletay ov льотеоЕрар, d de лоте gov клохе/дюд
xal dovAog ipevddpsvog леОата Isyoov (pavpoErai
xal Ttjtidg naQci tov ffaoiDoyg Ерретаа gv 3e (ptaar
'д-рог] p.pde dttoxQi&jvoci dvvdpE.vog xal exTVcplco-
&7p’ai едЕУЕу{р]оЕта1 act dxdfpaotg лаоа tov xga-
tovvtoq 1] отг f] fiafxleia pov GVLmaDei cot, ots-
qiDEpi dk t&v кладуоута>у gol xal едодю^рог) т/
ту (pvAax/j хатах1ею'дт]ор лад’актоа. xal тбте ауТ)-
адрац т/jg рихдад gov exelyrsg %d>Qag xal тт^д egov-
Giag gov ха), cog ало eIev^eqott dovlog yeyovag
exovgIcoQ, xal о лоте xoivcov xal TtpojQcoy aAAovg
dixavcog sap tote ddlxcog хатахQtv6,uEvog xal toucw-
gov/лЕУод. xal тбуа xal 6 paGilevg I'va dispya) oyt
като поетическо съчинение за други никои,
а за тебе и за братята ти, чеда от моя плът,
конто бог ми е дал. Разказах тези неща не
с някакви красиви слова и измислени при-
казки, в конто няма нищо полезно, но изло-
жих това, което сам съм извършил и изпи-
тал, видял и узнал, истински дела, конто се
вършат и стават всеки ден. Може би са
прости словата ми, но ако добре вникнет в
думите ми, ще ги намериш най-правдиви.
17. За шопарха
Ако случайно имаш крепости или села в
твоя собствена страна и си в нея владетел
и господар, нека не те блазни богатство или
чинове или големи обещания на императо-
рите, та да дадеш страната си на императо-
ра и да вземеш вместо нея богатства и имо-
ти, дори и четворно повече да можеш да
получит. Но пази страната си, дори малка
и нищожна да е тя. Защото по-добре е да
бъдеш самостоятелен и приятел, отколкото
роб и подвластен. И наистина ти ще бъдеш
знатен, почитан, хвален и славен от импера-
тора и от всички дотогава, докогато и ти, и
децата ти, и техните деца сте в страната си
и в господарството си. И когато загубит
страната си и бъдеш лишен от властта си,
веднъж императорът ще бъде любезен към
тебе, а след малко ще те презре и ще те
унижи и ти ще разберет, че си роб, а не
приятел. Тогава и твоят подчинен ще бъде
опасен за тебе. Защото ако го наскърбиш
той ще отиде при императора и ще те об-
вини, че замисляш предателство срещу него
или че искаш да избягаш в твоята предишна
облает, а ти дори и не можеш да си пред-
ставит в какво те е обвинил. Тогава ти ще
бъдеш изправен пред страшен съд и ще бъ-
деш съден като коварен роб и заговорник.
И ако и да говорит истината, няма да ти
повярват. А твоят някогашен роб и подвла-
стен, ако и да лъже, ще изглежда, че го-
вори истината и ще получи почести от импе-
ратора. Ти пък ще онемееш, като не ще мо-
жеш нищо да отвърнеш, и владетелят или
ще издаде присъда да бъдещ ослепен, или
пък ще каже: „Царство ми те помилва“; но
ще бъдеш лишен от имотите си или пък ще
бъдеш изпратен на заточение или хвърлен в
затвора от него и тогава ще си спомниш за
онази твоя малка страна и за властта си и
че от свободен си станал роб доброволно;
също и за това, че ти, конто някога справед-
ливо си съдил и наказвал други, сега не-
справедливо ще бъдеш осъден и наказан.
А дори и императорът да разбере, че лъж-
5 Гръцки изеори за българската история, т. VII
34 Cecaumeni strategicon — Кекавмеи, Стратегикон
tyEvdy хатуууоофУгр; d22d did то ауаЛабёо'&ас av-
tov ndhv a cot dsdcoxe xal боа блёауето лада-
filsyssTai to dlxatov. egtl дё ooi xqsTttov t'va el
eis тух %cbQav oov. xal tov дёг paGiAea. riua xal
dyana xal tov; GvvyyoQovvtiig goi ndvras.
Kai eI (pQovtfio; ei, дт/ Hclyay; yjsvdsod'ai тф
fiaGi/lsi xal Idyois nt'davo’is олохЛёлтЕТУ
амта? xal dcooa e± aviov лодё^еофас ov ydg dya-
fy6v goi (biofiyaEiai. еь’лсо ydQ goi, tteqi evo; to-
Ttagyov и ёла'д’е., rob? лоллоо; ладеаоа;. ’lad&Qa
xal Salary nolsig eiol ту; ДаЛратёа;. yv de ev
абту agycov xal толиоху? dofigayvok Tig cpgdyipog
xal 1хага)тато$. у&ёЛуое бё лоте еЩеТу xal лдоо-
xwyoai tov рахаостуу fiaodPia xvq ‘Pajpavov tov
AgyvQov, д дё ё^тНощфоато аЬтдг dcoQOtg xal tl-
uais xal алёЛаоЕ sk та idta рета .uIovtov лоЛЛоЪ.
ydw&ELQ orv Tais EVEQyEGlaiS EttOtyGE TOVTO xal
av'OiQ. xal ndliv (piloTiuy'&El;, ov% co? to gtqoteqov
dlld onavicog, vHs%d>Qyos. TslEvryaavTo; de tov
toiovtov fiaGileaos E^aGtksvGev 6 paxaghy; fia<H-
Isbs xvq Ml%ayA 6 HatpAdyajv, xal ttgIiv ev
TV) ЛОЛЕ1, Gi:v//^ys 6ё ySVO^lEVOS XaTETpQOVQ'&ry Vgq-
XajQyoai O'e ahyGdytEvog ovx ytidrO-y tovtqv xal
Лглу&Ек yQSaxo yoyyu^Etv. pafiovcsg oov yoyyvgso’
avTov ol та tov ^alattov dtoixovvTEg dvyveyxav
тф fiaGilsc, xal ёохёрауто fiovlyv Toiavxy c&?‘
avxdv ykv уду ev yEQo'iv sypvxES xyv ycogav avwv
деолбосорЕУ, uydsvd; dyiharagevov. 6 xal ysyovE.
xal xadsiQSavisg ev ту (pvAaxy tov ngaiTTVQlov тот
toiovtov тут ydiQav avrov «[гтогсо? хатёсуох. туг
dl yvvaixav аитоЪ xal tov vldv /AsroixioavTES yya-
yov xal avrobs sis to лдапсбдют. xal дтЕтёЛеоат
алахта tov ту; c coy; awcov yQovov lv pvlaxy xal
блёдатот ёхгт ел1 tov fiaoilEO); tov Movopapov
o ts dofigovd; xal у ywy aviov ev тф лдаисооёа),
6 6s vid; a&cov xaxapQovydslg xal dvi obdsvo;
loytodsk долг? ydovytly алоддааат. xal такта gbv
та keqI avTcov (pp. 761Й—787).
18. De oficiis regiis
Tov? E'&vtxot.g eItteq ovx slolv ало paoihxov
ysvovs ту; x<bQag окттЪу py dva^l^a'Qs sk psydlas
d^/a; руте eugiIgieve абтоТ; реуаЛа; aQxdg' лаг-
та>; ydQ xal oeavrov dxQetcbGEis обтсо; лдаттату
xal tov; dgyovra; oov tov; rPcopaiovs. блбтаг ydQ
либо си бил обвинен, но за да си вземе
обратно това, което ти е дал и обещал, той
ще пренебрегне правдата. Но най-добре е да
си бъдеш в твоята страна. Почитай и сби-
вай императора и всички, конто са сговорни
с тебе.
И ако си мъж разумен, не се стреми да
залъгваш императора и не мисли да го под-
мамваш с убедителни слова, та да се сдо-
биеш с подаръци от него. Защото няма да
бъде на добро за тебе. Прочее аз ще ти
кажа какво изпати един топарх, като отмина
много други случаи. Задър и Салона са гра-
дове в Далмация. В нея бил княз и топарх
Доброна1, мъдър и способов мъж. Той вед-
нъж поискал да отиде и да се поклони на
блаженопаметния император кир Роман Ар-
гир2, а той го почел с дарове и титли и го
изпратил в страната му с голямо богатство.
Зарадван от благодеянията, той повторно оти»
шъл и награден отново, но по-малко, не как-
то първия път, си отишъл. След като този
император умрял и се възцарил блаженопа-
метният кир Михаил Пафлагон, той отишъл
отново в столицата, но като обикновен по-
сетител бил посрещнат с пренебрежение.
А когато поискал да си замине, не му било
позволено и той започнал да мърмори. Оне-
зи, конто се разпореждат в двореца, като
научили, че той мърмори, съобщили на им-
ператора и тогава замислили следното: „Ние
вече го имаме в ръцете си, нека да завла-
деем и страната му и никой няма да се про-
тивопоставив Така и станало. Те го хвър-
лили в затвора на претория н лесно завзели
страната му. Като преселили жена му и сина
му [в Цариград], отвели ги в затвора. До-
брона и жена му прекарали останалото вре-
ме от живота си в затвора на претория и
там умрели при император Мономах, а си-
нът му, презиран и за нищо незачитан, едва
успял да избяга. Това се случило с тях.
18. Съвети до императора
Не издИгай чужденци на високи чинове и
не им поверявай големи служби, ако не про-
изхождат от царски род в страната си. Ако
сториш това, ти ще унижиш съвсем и себе
си, и своите управници ромеи. Ако например
1 В края на X в. Далмация с градовете Салона и Задър била полунезависимо княжество, намиращо
се под върховната власт на Византия, конто предоставила на венецианский дож правою да управлява дал-
матинските градове. В началото на XI в. обаче там утвърдил своята власт хърватският крал Красимир II. Той
подарил с грамота на своя сродник Мадий (Май) и на сина му Доброна земя в околността на Задър. След 1018 г,
под заплахата, че ше го последва участта на България, Красимир II доброволно се подчинил на Византия. Окон-
чателното покоряване на управляваните от Доброна далматински градове станало след 1036 г. Срв. Васильев-
ский, Советы и рассказы, стр. 117—122 и посоченага там литература. Срв. и История Югославии, т- 1, Москва,
1963, стр. 65—66. 2 Роман III Аргир (1028 — 1034).
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон ' 35
тцщо^ 'Ayysiiy; vdvvxbv ёЕЗдрта jtQifUXp-
qlov осдатруог, 77 ad’-av e%eis bovvat тф 'Pro-
даг'ф oigaTpyiav : xdvraiG ttoujosiG avrbv syfigov.
aJdd xal sig туг ypogav tov, axovoavrEG sig tol-
айттр> tov sWeiv a&'av xal аоугр>, ysdaoaioi лау-
teg xal еТлоуснт' f],asTG Есурруу ёутао&а aixzdv дут
ovbsvbG, xal АлеХЕхоу eIg 'P(D,uaviav £tvxe zoiatf-
ttjg dgiaG' xai, !dg eoixsv, eIg 'Poopiavtav av&QtOKOG
ovx Evi txavbg xal btd tovto fypdy&'T) 6 i^eteqog’
st paav svEQystG oi rPa>uaioi, oi>x ay dvEfiifiaeav
tovtov eIg tcoovtov vtpoG- xal pd] ехлох j; flacd-sia
oov Hw суду ел1 tovto evEoyeTTjoa avxbv, tva xal
dAAoi IdovTEG xqooeWwoiv. ovx dya&OG ovt.g 0
GXOTTpZ' El yd.Q dsi-fiG, GIQOG ipCDUtOV xal IpUXUOV
toiovtovg ooo' G ^si-EiG i'va ooi aydyw e&vixovg.
ЛоАЛо, ydQ Ob/.lQ'EQEl T'Q "PojLiu.v'ia, ЬЁОЛОТа, TO pd]
Tifxav kfivixovs dziaz /.tEydiag- el yao лдод iad-
Ttov xal cxqtov bovZsvoayaiy, xAiyooq>oQij{h]Ti, лю-
TCDG 001 bovi-EVOOVOtP Xal OAOlpV/yyOG, ОЛОрЛЁЛОГТ85
Sig TCXG XELQdG OOV EIg T() Xcx^eiv vo шабата ovba~
jMvd xal agzov. ei Ьё ti^ijoeig e-Qvixov елёхетуо
ona'&aooxavdidaTaov, Ixtote yivExat хатафооуртфд
xal ov iirj 001 bovXsdop oqAcdg. eQctmyjov xal
/хаЗЕ, ЬЁолота, (x)G nollaiG леоютаоЕоп’ vjk'dovoav
TOIG Лдо[>Е/у(ХОрЕОХ()Г>1У, T(p ТЕ XVQ Baod.EtCp TCP
nOQtpvgoysvvtfccp, тф латд1 avzov, тф лдллср xal
тф лоолаллср xai tocg елехетро. xal Tt ХЁусо do-
%atovg: ovbs 6 ’AgyvQbjtadog xvqis e Payuavbg ovb£
tig ex tcLv fiaxagiTCDV ixslvcov dysfitfiaoEV Фддууог
Bgdyyov eig TTjv tov nazgixlov dglay, ahPovbh
ь'латоУ xaTsbE-garo ov6e отдатцотофёАаха Ttowfoai
гд avzcbv, poktG ЬЁ л-ov ziva abzebv ола$дд1.о?
mivrEG ЬЁ OVTOl tTQOG dxQTOV xal if-idziov Ebotdsvov,'
zag ЬЁ d^iaG tcig /LieyalaG xal rag xQdgEtG oi cPoJ-
ufiiOi, fddpflavov, xal pv p ' Pay aav la. ev лрохолф
s.’dnm Ьё т'р daodeia oov tl toiovtov. 6 .таттлое
f.iov 6 NixoviycExg лоЛла xoлtdc^aG глёд zijG "Pcd-
p-cxvlaG Ёду&аоЕ xal boig 'ElddboG (pdoTtit^AslG cog
люыу; лехда toov хдато&утауу. xal тру uev E$ovGiav
zavxpv е1%еу dbidboyov bid XQvoo^ov/dov, cboavToiG
6e xal тд до/ХЕОТ1хатоУ roov ё^хоуфстоуг трд ’’Eidd-
boG. rtgoo'rfl’&E be tig ovo/iau Uetqog dbE/xvo^.atG
(Ъг tov fiaoddcoG ФдаууЁад nQOG tov /xaxagiTpv
fiaodda xvq Baad-stov ev тф тгтадтор etei т-fjG [3a-
ad,staG abzov. xal Етщри^р avzov олаЗёадюу лдо-
pxdopyyoG avTov bopdoTtxov УШУ EtXOV^tTCOV 'Ed-
XaboG- SygaipE ЬЁ лдс^ tov лаллот ,uov" yvoyurbv
удостоит като примикюр1 или стратег дош-
лия от Англия чужденец, каква достойна
служба на стратег может да дадеш на един
ромей ? Ти непременно ще направит ромея
враг. А и хората от неговата собствена стра-
на, като чуят, че той е достигнал до такъв
чин и служба, всички ще се засмеят и ще
кажат: „Ние тук за нищо го не зачитаме, а
той, като отиде в Романия, достигни до та-
кава служба. Както изглежда, в Романия
няма подходящ мъж и затова нашият човек
се издигна. Ако ромеите бяха способни, не
биха го издигнали толкова високо.“ И нека
царство ти да не казва: „Аз за това го обла-
годетелствувах, за да дойдат и други, като
видят това.“ Този способ не е добър. За-
щото ако искаш, аз мога да ти доведи тол-
кова, колкого искаш, чужденци срещу хляб
и дрехи. Прочее много е полезно за Рома-
ния, господарю, да не удостояваш чужден-
ците с големи служби. Ако ти служат само
срещу дрехи и хляб, бъди уверен, че ще ти
служат вярно и предано, като гледат в ръ-
цете ти, за да получат нищожни номизми и
хляб. Ако пък удостоит чужденец повече от
спатарокандидат, тогава той се възгордява и
няма да ти служи добре. Разпитай и узнай,
господарю, че много неприятности са изпи-
тали предишните царе — господин Василий
Багренородни, неговият баща, дядо и пра-
дядо и по-нататък. Но защо споменавам ста-
рого ? Нито господин Роман Аргир, нито
онези блаженопаметни императори са изди-
гали франк или варяг до достойнството па-
трикий, нито са допускали да направят ня-
кой от тях ипат или началник на военен
стан, а най-многото — да го направят спа-
тарий. И всички те са служили срещу хляб
и дрехи. А големите служби и длъжности
получавали ромеите и Романия преуспявала.
Ще разкажа на царство ти и следното.
Моят дядо Никулица2, конто много беше
заслужил за Романия, успя да стане и дук
на Елада, почетен като верен човек от вла-
детелите. Тази своя власт той получи пожи-
знено чрез хрисовул, както и длъжността
доместик на екскувитите в Елада. Обаче
един племенник на франкския крал, на име
Петър, дошъл при блаженопочившия госпо-
дар на четвъртата година от неговото цару-
ване и той го почел с чин спатарий и го
назначил за доместик на екскувитите3 в
Елада. А на дядо ми писал: „Да ти бъде
1 По начало примикюр означава началник на низшия клир — четий, нотарии и др. В двореца великият при-
мякюр бил придворен маршал. 2 Никулина е дядо на жената на Кекавмен и бд'иа на неговия тъет,
Доместикът на екскувитите е началник на част ОТ императорската гвардия.
36
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
pot cd ooi, jlsata, tvg лооо^/Леу rig тщ’ doukujotr
тфд /jaoikplag Пётдод б утфнод aroyls T°v ?V7og
rEQijavcbv xal, coq ktyi-.t, tt блазару favgi xal ало-
/кстей’ дог’Лоь т/k /УатАя«ь- йог. тоигои тф' та-
Tiv aiodvSauEyi] // fiaoikEio. tier етглмоеу ашог
олс/'дасют ёл1 tov %gimotQixkivov. еле! dr е-Ом-ход
eotiv, ov хнтсбё^ито ц /ЗааскВа ,aov nQufiakeo'Oai
avtdv втдатлуу y, I'va Tovs rPo>-
palovg, Ulla лоотфаклто autov дорёопхоу tcjot
fao de E^y.ovfiiuov. ytvihoxovoa 6e ij /Заойыа pov
oti ало rov .нажяитон uov латдбд ъуыд tovto did
XQvoofiovkkov, avri tear rjgxovfiitajy dcoggiroi oot
ripy aQXijV тал1 * R)Aya>v "Ekldbog. xal I'de, tgv
dxQiijsiav tov ^o(><pvQoyi^t4 Tf>i' t-E toy tth’ixbr, fi
X(U, ТЕоО Tp’ тбтР 6 fmGL/.PVg.
Ei'ticd 6ё ooi xal eteqov, diom/ta ayt£. d Eera-
XVQElpt,, от gv otdag agyutayv fiaaiktiov sivac ало-
уотоз, фЗёкщоЕ dovvai tijv %cdgav avtov тф fiaoihiT
xvo Ваойеёаз тф тздфтдоу&'уфхр, cog Eivat xal
avrbg dovko; afrov. 6 de. аяоде^аргтод тфт Evyvco-
p,oovTijy avrov eu/iyjgev абтот рауитсдот xal mt el от
oi'dsv, xal tote ao%ai(vv рааскёозт сЪтбуотот xal
fiaciksa.
Etmbv de oot Ecegov г?/ fiaotkEia oov xatocrav-
aco tov zteqI tovtov kuyov. ’AQUJavjg i'acikEaig ,иёт
Bagayytag fjv ndc, f%u)V Зе dbeBybv тот 'lovkaftor,
о? xal pcfra Фататот tov л ат Dug аитот катёоуЕ т^т
mrtgixiyy fiaGclsla'-’, лдофллбрртос ’Адактут тот
adpkqbv аттои dedzegov рет астоЪ cig тут flant-
katav. og 3i] ; cl тёод div 'ф^ёкг/ает eioskt^sTy xal
лооохотдоис тф jiaxagucoTdrcp fiaoikgl xvg iTliyaijk
тф) Патркауоти xal ev tysq. ysvousvog тдд ^copta'i-
xijg хатаотаоЕО)?' rp/ays dk xal рет3 * ovtov xal
известно, весте', че исстъпи на служба при
царство ми Петър, истински племенник на
франкския крал.9 Както казва, той е решил
да служи до края на живота си на царство
ми. Мое царство, като прие клетва за вяр-
ност от него, го отреди за спатарий в хри-
зотриклиния3. А понеже е чужденец, цар-
ство ми не прие да го назначи за стратег,
за да не оскърбим ромеите, но го назначи
за доместик на поверените ти екскувити.
И тъй като царство ми зиае, че ти имаш
тази служба чрез хрисовул от блаженопочив-
шия ми баща1, вместо началник на екску-
витите ти дарява управление™ на власите
в Елада.“5 Виж прочее предупредителността
на император Василий Багренородни към
чужденците, при все че тогава той беше още
млад.
Да ти разкажа и нещо друго, свети го-
сподарю. Сенахерим6, когото ти познаваш,
бил потомък на древни царе. Той пожелал
да даде страната си на императора господин
Василий Багренородни и да стане негов слу-
жится. Той, като приел неговото подчинение,
го почел с чин магистър и нищо повече,
при все че онзи бил потомък на древни царе
и сам цар.
Нека разкажа и още едно нещо на цар-
ство ти и ще прекрати разказа си за това.
Аралт7 * бил u син на краля на варягите. Той
имал брат Иолаф, който след смъртта на
баша си наследил бащината си власт, като
определил своя брат Аралт за втори след
себе си в царството. При все че бил още
млад, Аралт пожелал да дойде и да привет-
ствува блаженопаметния господар император
Михаил Пафлагон и да види уредбата на
ромеите. Той водел със себе си и дружина
1 Вест — служител при гардероба на императора - - титла и военен чин. давани след X в. на
висти длъжностни лица. За тит,тэта вест cps, У. Laurent: Echo d'Orient, 33, 1934, р. 419; Brehier,
Les institutions..., pp. 93, 131. 3 Кекавмен нарича постъпилия на византийска служба Петър веднъж
племенник на краля на фраиките, а втори път — племенник на краля на Германия. По всичко личи, че авторът
има пред вид краля на фраиките, когото той назовява неточно „крал на Германия". Споменатият тук Петър не
е известен от други извори. Срв. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 133--138; Lemerle, Prol^gomenes, р. 58.
3 Дворцова зала, предназначена за тържествени угощения. 1 Император Роман 11 (959—963). 5 Le-
merle, Prolegomenes, р. 42, изтъква, че това нисмо на Василий II е автеятичпо и че авторът го е намерил в
семейните архиви. Съдържанг-ето на писмото отбелязва два различии етапа от политическата кариера на Кекав-
меновия дядо Никулица : 1. Назиачаването му за доместик на екскувитите в Елада от император Роман II, който
му дал тази длъжност пожизнено и неотнимаемо — flSiaddyais (срв. Lemerle, op. cit,, р. 41, б. 1). 2. Отнемането
на тази титла от Василий И през 979—980 г. (т. е. на четвъртата година от неговото управление). Вместо до-
местик на екскувитите Василий II дав а на Никулица управление™ на власите (Лору» тол- Вкауыг} в Елада или, с
други думи, император Василий Ц прави Никулица дук на Елада. В началото па § 244 Кекавмен говори общо
за заслугитс и титлите на своя дядо Никулица, като споменава и титлата „лук на Елада", и титлата „доместик
на екскувитите в Елада". Това обстоятелство е дало повод на досегашиите изследоватсли да смятат, че и цвете
титли на Никулица са му били дадени от Роман II (срв. Lemerle, op. cit., р. 12, 88; Buckler, op. cit., p. 7 sq.;
M. Gyoni, op. cit.. p. 111). Според нас „дук* в този случай озпачава областей управител. Тази титла била да-
дена на Никулица от Василий II, след като му била ответа титлата „доместик па екскувитите". В действителност
Никулица бил понижен, което може да се обясни не само с разказаното тук от Кекавмен, но и с причини от
политически характер. 6 Сепахерим — персийски владетел, който в 1016 г., след като Византия завдадяла
Хазария, предал страната си на император Василий II. 7 Харалд Хардрад — варяжки принц н по-късно нор-
вежки крал, който служил като наемник във византийската войска заедно със своята дружина. В Ю41 г. той
взел участие в похода на император Михаил IV срещу въетаналите българи. Срв. Златарски, История, II,
стр. 72—75,
Cecaumeni strategicon
Кекавмен, Стратегикон
xadr, avdpag yEyvaiovg яегтакоейтк' хш Ef.orjBh,
кой сде^ато avrov б 3 стам Ay ок еуеЬехето, ка1
алёотЕтАЕУ аксог veto. той лаог uvtov stg 2,'тке~
ZtaV As! ydtQ y/v 6 ^сошйкод отратбд, noAEptcov
TijV yfjooy. ка1 йллйЛйот ёге-ёе^ато ёруа yeydka.
tmoTaystor/g г)Ё тт)? XtKEAtag vjisoTOeipt' iTETd той
Aaov аитоо яобд tov fiaoiAsa, кой, eti,ut]Oev адтдг
ptayyAa/jiir/T. ртьта <5ё тайта elayr. tote piovfatEvoat
тот /tshdvov Etg BovAyapiav. к ей euvvEia^i'devoE
кей б ’Ара/луд ртета той fiaotMtog, e%cdv тд ёабг
aijT6t\ кас ЕУтдей^ато труо. Elg tovq nob-pdovg agta
тг^ EvysvEtag кас тг}с уЕУУщбтгрод avrov. /ктота-
gag Ьё тру BovAyaoiay б /Засл Лег? ктеотоецтеу.
i']ptr]T ба к&уёй TOTE ayCOVlLOflEVOC V7TEQ ТОО /iaot-
АЁеод ката то dvveerov. eI&ovtcov т)ё траблу еу Ме-
otvov tcoAel, atiEifidpiErog а отер 6 paot^erg олёр соу
dycovlaaio гтеррвЕУ avTor олайетрокаубФатру. р.Ета
ба т)/у teI.euti/v tov кто №,%ауй. ка1 too avstpiov
айтой tov алобаотАЁсод p-OeXpoEv ел1 tov Л/оуо-
,udxov atTTjodfrevoQ vTioxcoQpoat efc rpv x^par
aviov, кей oi> ovyEXeopiffip, d/Ud уёуоуеу ашф
otevt] d ё&д<к- о цок Xa&ebv тлуусорроту x&i ^a-
oiaf.voev cig Tt'/v xJJjQ(M> aviov ant, tov адЕЛтрок
aviov "lovAafiov. кат ovk (tydyyvOEV hsy tov eti-
ptp&p ueiyyAa^iipg p олаЛарокаудФатрд, a/Ad
pta/Aov кат ffaoiAevcov E<pvXa& tugtiv ка1 ауалрг
л.род r Pco/ualovg.
[’ДЩ] tup {i-EApopg клаалрауртатеиоаойат тру
лб/лг oov fijjdk idg ёдсо гттб oe ovoag x^Qag ,«^<5ё
idv отратоу, aXXd той лето/. матрр yevov кас 6ov-
aetjoovoi not evyvcojttovojg. ovve^ov^evooto 6e ete-
qev dpxalog окатдд ауйрозлод тер лореророуЕУуртео
kvq Baot^Elop ЕсрсЕ/лЕУод трд tovtov катаотроеррд,
F,t7td)v. лтайхЕ-vE Xaov. кей ptiopoEt oe, pidAAov da dr-
тейрад ёлауаотроЕтас oot‘ up yap лрод c&oya £ХВй,
dzZd ттрбд dvfypoKiovc Ao.ytKovg, бтаХоукортёгок
кат voovvrag elts ayafiov ttavfldvovotv eite kokov-
XQp ovv то кратод oov nots'ev кай лраттесу ката
тот tov 6)eov qrofiov. ка.1 ol /леу отратстотас ui]
KardvoTEQEiO'&coGav тцд рбуад айт&у, акайток кай
ol ovyKhyttKol ка.1 oi л-ойлта^ кай екаотод катй то
EQyov айтой, катййзд ёд ocQXPl^ ётолазй'гр dovksvosf,
oot ка.1 ov /xjj yoyyvovi. at x^Q^ al vno то кратод
oov jttvj dsxso&Tooav Kath][Teqivdg avgtjostg ка1 epa-
vEpojoetg Kai Entvolag £ётад ка1 катуотрауттд, ка1
от петстотин храбри войници. И така той
пристигнал и императорът го приел, както
подобава, и го изпратил с дружината му в
Сицилия, защото там имало ромейска войска,
за да превземе острова. Аралт отишъл и из-
вършил големи подвизи. След като покорил
Сицилия, той се върнал с дружината си при
императора, който го почел с чин манглавит1.
След това се разбунтува в България Делян.
Заедно с императора тръгна на поход и
Аралт с войската си, която извърши срещу
неприятелите дела, достойни за неговото
благородство и храброст. След като под-
чини България, императорът се върна назад.
Тогава бях там и аз, борейки се според си-
лите си на страната на императора. Когато
стигнахме в Мосинопол, императорът възна-
гради Аралт заради делата, конто бе извър-
шил, като го почете с чин спатарокандидат2.
След смъртта на господин Михаил3 и на
неговия племенник, бившия император4, той
отправил молба до император Мономах да
му возводи да се върне в страната си, но
получил отказ и оттеглянето му било въз-
препятствуваио. Все пак той успял да се от-
тегли незабелязано, а след това станал крал
в своята страна вместо брат си Йолаф. Оба-
че не проявил недоволство, задето бил на-
правен манглавит или спатарокандидат, а дори
и като крал спазвал вярност и обич спрямо
ромеите.
Не потискай държавата си, нито чуждите
страни, конто са под твоята власт, нито пък
войската, но бъди като баща на всички и те
ще ти служат предано. Един лукав човек
посъветвал багренородния господар Василий,
казвайки му с цел да го погуби; „Докарай
народа до просешка тояга!“ Обаче ще те
намразят и дори ще се надигнат и ще се
разбунтуват срещу тебе. Защото нямаш пред
себе си животни, но разумни същества, конто
разсъждават и виждат дали се отнасяш с
тях добре или зле. Трябва прочее царство
ти да действува и постъпва със страх от
бога. И нека войниците ти да получават ре-
довно заплатите си, а също така членовете
на синклита и гражданите. Тогава всеки ще
служи и ще изпълнява длъжността си, която
отначало му е била възложена, без да про-
явява недоволство. Страните, конто са под
властта ти, да не бъдат подлагани на еже-
дневни данъчни увеличения и наредби5, нито
1 Манглавитите били част от императорската охрана. Те придружавали императора при търже-
~вени процесии. 2 Спатариите (меченосците) били част от императорската гвардия. Спатарокандидагьт е
згенен чин, по-висок от спатария и по-нисък от протоспатария (началник на спатариите). 3 Михаил IV Па-
д:1гсн (1034—1041). J Става дума за император Михаил V Калафат (1041—1042). 5 За тълкуването на
"ъи откъс срв. Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884; Лцтаврин} Волга-
г-:.ч Византия, стр. 401 и посочената там литература,
38
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
ov /л,г) алоотсЪо/у (bio ooi>f ooi 3ov-
^.evgovoiv, SL7CEQ хата TrjV dvvauw avTfbv rd Kv/tfota
te2/t] лооёуогш tqi 6iqfjLOoiaj.
Tas тсог edvcov %coQas ras v^ioxEipt^vas oot /ai]
ftaQvvTjs. tots CTQaTTjyovoi лаоаууеЛе acoq'QoovV'rp’
aoxeiv xal EvoE^Eiav xal ,ui} air&adcbs jrQdt-
TEiv ij jtirp>iav tivI, io vs di xQirds S^aoqrdh-
oai I'va xqivcogi /лето, (poffov 0eov xai dixaio-
ovvys, xal и iaziv 6 vvv (Шло[леу -Олсцла; гхтау^г
j.if>,i^ova tov XEtfaXaiov xal ov ^6vov ets rd dnai-
rov^sva увёт}, dZzd xal h> rats /uaraiats dya^ats
(pp. 954 — 9820).
пък на необичайни и несвойствени нововъ-
ведения, за да не се отцепват от тебе, но
предано да ти служат, като плащат на дър-
жавата годишни данъци съгласно своите
възможности.
Не обременявай подчинените на властта
ти чужди страни. Съветвай военачалниците
да бъдат мъдри и благочестивы, да не се
държат високомерно и грубо към когото и
да било, а съдиите насърчавай да съдят със
страх от бога и справедливо. А какво виж-
даме сега пред очите си ? Лихвата е по-го-
ляма от главницата, и то не само при из-
плащането на дълговете, но и при безсми-
слените съдебни процеси.
IL ТИПИК НА ГРИГОРИИ БАКУРИАНИ
Григорий Бакуриани, грузинец по произход, бил един от близките и доверени хора на
Алексий! Комнин (1081 —1118). Той бил удостоен от императора с титлата севаст и велик
доместик на Запада. В 1083 г. Бакуриани основал в околността на с. Петрич (дн. Бачково,
Асеновградско) манастир, наречен от него „Св. Богородица", който съществува и до днес
под името Бачконски манастир. Бакуриани надарил основания от него манастир с обширни
поземлени имоти в областите на Филипопол, Воден, Мосинопол и др. и сам съставил ти-
пика на манастира на три езика — гръцки, арменски и грузински. Този типик е един от
най-ценните и достоверни документални паметници за аграрните и социално-икономическите
отношения в българските земи през XI—ХП в. В него се съдържат важни сведения за
феодалните владения на манастира, за организацията на манастирското стопанство, за изпа-
дането на селячеството в зависимост и за положението на отделяйте категории зависими
селяни. Освен това в Бакуриановия типик се срещат и ценни топонимични данни.
РЪКОПИС : Cod. Bucurest. bibl. Acad, gr. № 694 (XVIII s.).— Cod. Chios, gr. bibl. Korais, 1599 (XV11I s.).
ИЗДАНИЯ : Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Pctritzos (Ba^kovo) en Bulgarie, ed.
L. Petit. Приложение № 1 към ВВр., т. X] (1904), стр. 1—63. Дадените откъси са направени по това издание.—
Ту picon Gregorii Pacuriani, edidit 5. KauchtschischlHli, Georgica, t, V, Thbilisiis, 1963.
КНИЖНИНА : Kfumbacher, GBL, pp. 315, 317. — N, A. BhjS, Ep w ikuxw Ila.xovQi<iyov луы;
тгр1 лао’ aviov хиодысач’ povijv ifjs Hetoit^ovitIoo^q, ВВр., 20(1913), III, 61—62. —- K. Amantos, P»' yscQoytpipa rip
uovfjS tov pQr/yoQiov llaxovoiavou, ©oaxixd, 10 (1938), pp. 232—252.—И орд. Иванов, Асеновата крепост над Ста-
нимака и Бачковският манастир, ИБАД, II (1912), стр. 191—230. — Ив, Гошев, Нови данни за историята и архео-
логията на Бачковския манастир, ГСУбф, т. VIII, 1930—1931, стр. 341 и сл. — М. Tarchaisvili. Typicon Gre-
gorii Pacuriani, Corpus Scriptorum Christianorum orientalium (143—144), Louvain, 1954. — Jdem, Les recentes
decouvertes epigraphiques et litteraire en georgien. Museon, 63 (1950), pp. 249—260. — Kp. Muxrnee, Манасти-
рът св. Богородица Петричка при Бачково, БИБ, кн. 1 (1942), стр. 68—76. — Moravcsik, Byzantinotur-
cica, I, pp. 551—552. — А. Шанадзе, Страница из историята на грузино-българските културни взаимоотношения,
ИПр., XIV (1958), кн. 4, стр. 98—104. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., М., 1960,
стр. 98 —99. — Г. Цанкова-Петкова, Феодалното земевладение в южните и югозападните български земи под ви-
зантийско владичество, ИИИ, VIII (I960), стр. 286—288. — П. "[речей, Нарастването на едрото земевладение във
Византия през XII в., ИИИ, IX (1960), стр. 215 и сл. — Д. Ангелов, История на Византия, т. II, София, 1963,
стр. 166. — Г. Цанкова-Петкоеа, За аграрните отношения в средновековна България XI—XIII в., София, 1964,
стр. 36—41.
40
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
TYPICON BACURIANI ТИПИК НА БАКУРИАНИ
I
1. То tvtuxov тд еите'&Б лада той peydAov до-
joeotixov тдд Avgetoq xvgov Fggyogiov tov Ilaxov-
gidvov лддд ттр> лад1 avrov xuG-Osiaay poviy тдд
unsgayiag (Aeotoxov тдд ТБтдяуууоЗаодд
’EtuxovqIu xal dya’&drrjTi irjg патта ТЕХтдта-
fiEvr}? is xal Gvvsyovagg авятдд xal 'Q(oag%ixpg
rgtadog, rov ngoavc/gyov латдод xal той ovvavdQ-
yov vlov xal Adyov avTOV xal tov 'QO)agyi.xov xal
dpoorGiov avrov лгейратод, rgg ,ut«s ййбтдтбд rs
xal dvvdpems, (sig gy) ре/ЗалтСареОа xal f/ ёх
ngoydvw Zargsvopsy, si-nidi xal utGTSt rrj sig
avrry fisfiaia тейаддухотед, &Q^6jLisT>ct Asysiv ts
xal ygdysty usgl wv ugoxstp^vov gplv ёфьлой ts
xal evxrafov sgyov ryot тдд Gvardosaig тдд nag* драгу
vscogtI idgvudygg povgg, xafyog sv rolg mo csxay-
ph’oig xadsgpg dp/wth'iGSTap usgi ts ogov xal
dgifyuov Taw sv avrfj yowipdvTavy xal nsgl rdnov
xal xavovog, 3t(bv noAirsvoovTat sig 3dgav vs xal
Tipry Trjg navvnsgdyvov dsouciyqg gyarv Osordxov,
ev zfj холодеЛа tov xaoTQOV tov TIstqit^ov xa-
Xovpsvov navrcov to)V иота^дутао’ тдг [/Зтрухгр’
tniarapsvcov ygatpgv xal dtdXsxroy owa&goio'&sviayp
ts xal oWTaybEvTaiv sig si/v ngovota xal ^ogdsia
той Usov row oXcov vscogtI XTiG^stoav uovgv лад’
ёрой IggyoQlov той svdoxiq Злой osfiaGTOv xal
psydkov dopsorixov naorjg rijg Adoscog yvgniov ts
vlov той ev uaxagla rfj /.ggst Haxovgidvov, той
dgyovrog lies тсЪу Здубтиот ftyzog ts xal dtangs-
лоттлд, tip' ydwgaiv ts ex тол scocov ёуоУтод sx
igg zcbv 'Jfiggayy ларсраяотатдд cpvAgg, ngcarlb gpi
3e on xal хтдтадод try fisodpgrov xal vsodprtTOv
тайтдд uoygg xal xotpgxgglov тдд spgg dvanav-
Gscog, тдд xal dvouaG’&siGgg sig upiyy xal ddtgav
тдд рдтдод Хдютой tov &eoo gparv, xal rov xav-
тдд dujpipotfrov xal cbgatordrov ayiov vaov xal тдд
&gaiOTdrgg Hv tovtco oxgvgg той Гой тдд avtGta-
рёгдд sig dgcoygv xal Aidgojoiv xal oanggtav ёрру,
лоод Зё xal rov paxaglxov avra3£Xq>ov uov той
psyiorov ’Anaoiov (pp. lt—-28).
1
J. Типик, съставен от Григорий Бакуриани,
велик доместик на Запада, за основания,
от него манастир на пресвета Богородица
Петрицонитиса
С помощта на благодатта на създалата и
обхващаща всичко на света животворна Трои-
ца, на началния Отец и съизначалния негов
Син и Слово и на животворящия и едино-
същен негов Дух, [конто са] от едно боже-
ство и сила, (в която) сме кръстени и на
която служим открай време, като се улова-
ваме с надежда и вяра на нейната крепкост,
ще почнем да излагаме и пишем относно
предстоящего ни желано и въжделено дело,
сиреч относно устройството на наскоро ос-
нования от нас манастир, както ще се ле-
каже в по-нататъшното изложение: за броя
и числото на монасите в него, за устава и
закона, по който те ще се управляват за
слава и чест на пресветата наша владичица
Богородица. Всички монаси, конто знаят иве-
рийско писмо и четмо, бяха събрани и наре-
дени в манастира в землището на крепостта,
наречена Петрич1, който манастир бе построен
с промишлението и помощта на бога на
всички от мене, Григорий2, по божие благо-
воление севаст3 и велик доместик4 на целия
Запад, роден син на блаженопаметния Баку-
риани — който бете и се славеше като ар-
хонт на архонтите5, — произхождащ от из-
точните области от преславното племе на
иверийците, а добавим -- и Ктитор на този
богооснован и новосъздаден манастир и гроб-
ница за мойте тленни останки, наречен в чест
и слава на майката на Христа, нашия бог, а
също и на този славен и прекрасен свет
храм и на издигнатата в него прекрасна бо-
жия скиния за укрепване, очищение и спасе-
ние мое и на блажения мой брат великия
Абазий.
1 Крепостта П&цятдб? се отъждествява от Иречек отначало със Стан и маш ката крепост (Die Hcerstrasse von
Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpasse, Prag, 1877, p. 97), а след това — с днешното село Петрич в
Панагюрско (Пътувания по Българин, Пловдив, 1899, стр. 343). Йорд. Иванов, Асеновата крепост и Бачковският
манастир, стр. 193—195, 205, привежда убедителни доказателства за днешното отъждествяваяе с крепостта при
Стаиимака. Името на тази крепост е запазено в пазванието на един дол (Петрич) югоизточно от манастира.
2 Григорий Бакуриани и неговият брат Абазий се издигнали като висши сановници и едри земевладелпи оше
преди управление™ на Алексий I Комнин. Когато на византийский престол дошли Комнините, положенного на
двамата братя се укрепило чрез дарения и привилегии от страна на императора. За фамилиям Бакуриани вж.
L. Petit, Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petrizos (BaCkovo), BBp., XI (1904). Прил. № 1,
стр. VI—VII; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 135—137; срв. П. Тивчев, Нарастването на едрото земевла-
дение във Византия през XII в., ИИИ, т. 9, I960, стр. 233—235. й Севаст с виста почетна титла, давана обик-
новено на Членове от императорското семейство или на приближени на императора липа. Срв. L. Brehier, Les
institutions de I’empire byzantin, Paris, 1949, pp. 55, 139, 142. ! Велик доместик на Запада — върховен на-
чалник на всички войски в свропейските владения на пмперията. За тази длъжност срв. Brehter, Les institutions,
pp. 120, 126, 133, 140. J Титлата архонт на архонтите, давана от Византия на грузински князе, вероятно
отговаряла на титлата куропалат. Срв. Petit, Typicon, Introduction, р. VI.
Туpicon Bacuriaoi
Типик на Бакуриани
41
К £ ср а 2 a i о г а
2. HeqI tov бла>д ёхтиз-th] // гиаутотиту] tuovp
(TV Г Г; T.TOV 3lfiriQ(DV
— — tovttov orv ndruov svsxa gyrb д лоХ-
XdxiS ргд^ь' Гриру uptoc c-tfiaOToq xal {Kyag do,us-
GTtXOS, 6 7l0lvnil(1OT1]T0P xal zov Xqiowv <5оу2Оч
dvagios ek уе.бтг/тид j.iot’ xal u£%(>t tov лаобгти;
xaioov tov уррход uov, xsvdg zs. xal {idzatog tov
ex naatip иуад-^д tpyaaiag, {tdvvp1 кеЬратот £&)?]$
E%a)y тру pQ цдкбдрт аХг^т] xal dpyfKdotov tuotit
r.(ov younaivaiv хата rip’ napadooty tov тагу Kfii]-
QCOV уEPOVS TOV OflOqXOVuVVTOS T,E xal GV 0T0l%0 OTTOS
хата naoav doyparcxpy лаоадоатт тф dp&odogo-
хаты тсоу 'Paiualam ydvsi xal т[/ хаГаотоЬд ,ue~
yah'l tov -&EOV Exxh^oia, si xal M doype sy2.i%6-
цуг, 8Ti tov ev rfj 'AvaroXfi, xai zfj airi'f] ovvejto-
iiepgs tnifh-{da xaxehafkiv та ёалЕоса, xal K>S tov
vvv £(piE{irjV tov 'xtiguj. vaov re tteqixuDo] xal лету
avTov ротаотфг xazaycdyiov xal ev avioj xotuip
TpQiov ets avdxavGiv ray sgmudozoov dozdcov tiov,
did дё то xAfjflog z(7)v лелоауliepcov {toi heivcor
отралиатсоу xal ztjs tov xog{iov rapayys те xal
aZAoicdoECog xal Tpg ёррд толоу ёл тблоо dpiEtipsiog
xol ({'tlafoiov diaycoyp/g ovx rigKv&rjV sis asQas
dyaysiv to 't№.riua т-fjs xaQdiag iiov (p. 86^g0).
фхо66{лт)оа sg oArpg xagdi'as xal Ttpothadag piov
udxdq» лоК,ф xal балауррйтою vxEQfloKj ёхх2р~
Gtag тёртЕуод xal olxov dds/jS fisov ел1 тсо avup
Etg do gay xal xtu/pv tmv tqkjjv tqvtcov cop dvw-
teqco {lEpviipK/a tmEQ.nEQiddgiov ojoaidy те xai {ti-~
yaloTiQejtsuTaTOV хатт! тру cvovodr {tot dvvapuv xal
хата Tpv tqtv %q6vo)p (poQiiv xal хата rd dvtdQV-
zov Edvos rcbv oixodvrcov то #едя трс ФбаллоУ'
лолесод £У ТО IS ftoQELOTEQUlS lieqeoi TO'OTOV, ST %Sl-
,ad(iQcp Tivl dxvQM, sv tois oqiois ts tov yjooiov
diaxeiuevor, d ла@ст тал- tmyaiQi.a'QovKov ovopd^E-
Tai Uetqit^6q, Baouixlg de ёл/хёхлцтси, mfq df
svosflovg те xal Ttpuov xQvaof>ov№.ov Aoyov TCOV
KQaTatojy xal ayimv yudoy fluoiAEcov EdcoQifdr/ pulv
dvzl лоЛЛтох siasov xal iisydAa>v dt apuaxos dya'r
v(ov xal G^ovdaot.iGT(ov, ovs ёх теарад pkixtag
pdxQi tov TcapdvTOS tov yijcoog xqovov dipvvaa, xal
.apd&rozE tov ai'pavdg uov р:Е{оа{лЕУ07 {фтт тагу
СагУОУТОУУ ,UOl OVyy&rcbv, ЛрОъ dk {IpTE tov лох2.оо
л/a'jdovs T(7jy тл"’ e:ue хлёр sdaQEOTpaswg тог крй~
wvs трд fiaoiAEiag avwv, ёг ols av | лоооЕтаург
еу те тоьд ёсросд xal rolg samQtots sis smxovplav
Глава I
2. Как e бил основан пресветиятп манастир
на нвершщите
— -•• — и тъй поради всички тези неща
аз, често споменаваният Григорий, севаст и
велик доместик, многогрешен и недостоен
раб Христов, конто от младини и до сегаш-
ните стари години съм свободен и лишен от
всякакво добро деяние, но до края на жи-
вота си съм запазил християнската истинска
и православна вяра, според традицията на
грузинский народ, конто е единодушен и съ-
гласен с всички установени догми на все-
православния ромейски народ и с великата
му божия църква, аз прочее оше отрано, ко-
гато бях на Изток, съм се стремил — и об-
зет от това желание, аз дойдох в западните
области, а го нося и досега — да основа
един прекрасен храм и около него убежище
за монаси и в него гробница за успокояване
на грешните ми кости. Поради многото из-
вършени от мене страшни грехове и поради
светска суета и непостоянство и странству-
ването ми от място на място, поради любовта
ми към мирския живот не успях да осъще-
ствя желанието на сърцето си. — — —
От все сърце и с голямо желание, с много
труд и много средства построих църковния
имот и към него дом на божията слава —
прекрасен и величествен, за прослава и чест
на споменатата по-горе преславна Троица —
според силите си и според условията на вре-
мето в северната част на тема Филипопол
при неспокойния народ1, конто живее там
край едва буйна планинска река2 * * * 6. [Този дом]
е разположен на границата на селото, което
се нарича Петрич от местните жители, а носи
и прозвището Василикис3. То ни бе подарено
с благочестив и досточтим хрисовул от на-
шите могыци и свети императора4 заради
многото мои и големи бойни подвизи и дела,
конто извърших от ранни младини чак до
сегашната си напреднала възраст, като ни-
кога не пощадих кръвта си, нито тази на
придружаващите ме родственици, нито пък
тази на голямото множество мои подчинена
в полза на могъществото на неговото цар-
ство. Тогава бях изпращан в източните и за-
1 Под „неспокоен народ'* тук очевидно се има пред вид българският народ, който непрекъснато вдигал
бунтове и въетания. Както е известно, самият Григорий Бакуриани няколко години след основаването на Бач-
ковския манастир (1086) загинал в борбата срешу въетапалите павликяни и техните съюзници печенегите ня-
къде около Пловдив (в крепостта Белятово). Вж. Аппае Согппепае Alexias, ed. Reifferscheidii, Lipsiae, 1882, vol.
I, p. 224j— 20; E. Chaiandon, ISssai sur le regne d’Alexis Comnfene, Paris, 1900, p. 105. 2 Става дума за Че-
нсларската река (Чая). Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 192. Името Василикис вероятно е запа-
зено в названието Васияица, Така се нарича дпес един рид и прелез юговападно от Асеновград. 4 Някои от
хрисовулите са били дадени на Бакуриани от предшественините на Алексий 1 Комнин — Михаил V11 Дука, Ни-
кифор III Вотаниат п др. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 135 —136.
6 Гръцки извори за българската история, т. VII
42
Typicon Bactirjani — Типик на Бакуриани
xqs faaaixtfs ёлтхдатеса?, wore xal ev alyyiad.co-
oiais beivais xQaxrj’&ip'ai Etpthjv piEx’ ovx dliycov
ovyysvcov те xal 7iioT(bv 7iQQoq)bXEOTAtaov av O-Qamcov
piov, Tfvv ovoxstyevTajv tovtcov axtdvxmv upia Eiiol
e7? XStQas f frycbv. sdv ovv eTjico, oti oxavicos us
xcov yEVEi хе w.qoot]x6vtcov uol xal tojv ev &EQ) ауалу
Exdovl.EvovTcov t'vil xUvqs ideas tpvaixqj Aar drop
хеДуцхеу, ovda^xbc ip&fcoptar a^aviES ydQ did el~
CpOVS xal %£IQOS T&V TQV ilEiOV OTG.VQOV h/y)Qcdv
xal rijs "Pcoptavlas xd vavxcov ЕХЕГЮоау attiaxa.
vvv O’vv sneidr/ d &sos a£t6v pis ^ETXclrjXS Tsdsiaxxai
t,y]V EtpEGtv xijs xagdias piov, xal dn^Qxio'ilrjoav at
dytat ехиХгцнш ovv тц tieqI avras tetsixiopi&v>i dwV
xal rots ev avxfj xs&aois e£ oixeIov piov лАыотауу
те xal SiacpoQcov avafaopidxcov' roZucb ydo Xsyetv,
cos ovx &s eteqoov ddAoTQlcov tlv&v ^QT/adacor
ddiXTjpidxcov xtrcbv, eti 3e e$ dyyaQEtas xal лаооА-
xxjc xal vJieQ&jtfjQstag xcbv sticbv лаооЬта>г, ftia^o-
piEVoyp avr&v eis та; twv ayicov ёххЛцыаЯ’ xu~
oeis хахолабЕсу т/ eis xijy t^s tteqI avxds Идтцлё-
vqs pioyrjs, Eptan> dtxaicor xal idt'jxxdxcov
ttovcov те xal onovdaowixoyy ^QooyEvouEvoov uoi
(P- 92_32).
Ke cpd l.a tov /3
3. UeqI dcoQ8a>v те xal dva-dxi.udxcov tcov avaxe-
'd’svxcov лад xjucov ev xfj aylq. xatf rpuas Ixxl-rjotq,
TT.EQl ijs d Adyos
AsdojxapiEv те xal E^E^auboapiev ex t&v diEbos-
ftcbv zQvaoftovAlMv dooQVyd'Evxcov qpily яттриатооу
лахоехтр; xataoxEGECos Aoyao ssil avacpaiQ^xq) xal
XE^Eta деолотеса xal dXr;&si Epovoiq. anva xal Ho~
yi'oipta ysyovdxa xois evgeAegi ygvoofiovlAoi; Aoycis
vsiE^E^accb'&rioav, (bv ngcZxdv те xal uQxdpiEvov ev
хф aviqo бе/лаи usv ФеМллоолдйхо; diaxeljievov
xdoxQov ‘ijxoi rd yooQtov Enovopia'QbpEyov JJetqit&s,
6 Baotl.ixls dHox^Qcos ryycoQtois Елб.хуетас, abv
rots аладтд ayQidtois, toj те doyqo xqj lEyousvcp
’/dwa'ifia, on.8Q vvv иЕтсрходоицбг/ sis piovaoxp-
Qiov, xal xcp dyQcp Bax'Qoxo^a xal тф clyQcp 3o-
^Qol.dyxqy xal хф dyQcp dofloooxdvqy xoi тф dyQcb
Bovqgscos xal xqj ayQqy Adixovfia abv тф Isyo-
ptEVCp ’'AflQo/За, xal ovxoi or dyQOi ^dvxES piexd
xov nooXEy'ddvxGs xdatQOv abv ndot] тр тоитауг
падните области в помощ на ромейската дър-
жава, така че често бях залавян в опасен
плен с немалко мои родственици и верни и
прелюбими мои хора, конто всички заедно с
мене попадаха в ръцете на чужди народи.
Прочее, ако кажа, че рядко някой от тия,
конто ми са близки по род, и тия, конто ми
служат с преданост и любов, е умрял в
своето легло от собствена смърт, не ще
сгреша никак. Защото кръвта на всички бе
пролита от меча и ръката на враговете на
божия кръст и на Романия. А сега бог ме
удостой да изпълня желанието на сърцето
си и бяха построени със собствени мои и
много различии средства светите църкви
заедно със съградения около тях манастир,
както и килиите в него. Прочее осмелявам
се да кажа, че това е направено не с ня-
какви чужди пари или неправди, или чрез
ангария, или с насилвания, или с извънредни
изземвания от париците ми, като съм ги при-
нуждавал да теглят за построимте на све-
тите църкви или за постройката на мана-
стира около тях, а с мой честен собствен
труд и извършени от мене усилия.
Глава II
3. За даровепге и посвещенаята, дадени от
нас на натата света църква, за която
става дума
Дадохме и потвърдихме от имотите, пода-
рени ни с благочестиви хрисовули като ба-
щино владение в неотнимаемо и пълно гос-
подство и истинска собственост, конто, би-
дейки отчислений бяха потвърдени с благо-
честиви хрисовули. От тях първият и глав-
ният имот е крепостта или селото, което се
намира в същата Филипополска тема и което
се нарича Петрич, а местните жители го име-
нуват изобщо Василикис, с намиращите се
под него полски имоти, т. е. местността, на-
речена Яново1 2, в която сега бе построен ма-
настирът, местността Бачково3, местността
Добролонг4, местността Добростан5, мест-
ността Бурсей6, местността Лалково7 заедно
с така нареченото Аврово8. Всички тези ме-
ста [се даряват] с гореспоменатата крепост и
1 Подразбира се отчимяването на тия имоти от държавните кадастра и освобождав а и его им от дальни.
2 Яново — днес има Янова надина при с. Забърдо, Асеновградско. 3 Имею на това място сс с
предало на с. Бачково, което възникнало по-късно. 4 Добролояг — сегашното село Добралък, Лсе-
новградско. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 205. Добростап — вероятно старою име докръ
ст\нъ на днегпното село Чаушово. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 205. Срв. Ив. Дуйчев, Слагин-
ски местни и лични имена във византийските описпи книги, ИИБЕ, VJJJ, 1962, стр. 206. fi Бурсей — това
име може да се сравни по всяка вероятное? с Борцето, име на колиби в Широка лъка в Родоните. 7 Лал-
ково — името на тазн местност вероятно е запазеио в назвапието на днешното село Дилково, Пловдивско. Вж-
Иванов, Асеновата крепост, стр. 206. 8 Аврово — днешното село Яворово, Асеновградско. Вж. Йорд. Ива-
нов, Асеновата крепост, стр. 206.
ypicoii Bacuriani — Типик на Бакуриани
43
ЯЕдюуф xal dtcogto ,пег?; diaxgaifloEi. xal dQ%a(q
хатапхЕвес xal ло.гто'о) xQOVopiq) xal лаоц tiqoo-
6<jq) хата тф TTEQiATjipiv tov zigoflaviog tovkov
xeqioqiouov. "roog toutolg дебсоха xal то лада-
xet ,uevov avroig yiDQlov to i^ovoaa'Qopevov 2/tevl-
,aaxcs ovv rolg ладётлон xtioAeHotv ev avicu dual
иаотдт/д, лдбд di xal ioig aygidtotg avidly -qyovv
rov те Лттитфо xal tov dyguv tov Aeyo/TEVOV to}?
Aylag Bagfld<iag tov xaguxviasvov тф ITqeve^
oov rolg фиуаотг/о/отд avrov, tov to dyio • Ntxo-
Idov, т ov ayiov "H/tov xal tov ayiov PecoQyiov тот
ЬтаиЕтфуои avo), ouodog xal to dtaxeifiEVOV xuico
л1у}о[оу юг> ycogiov' xal таита оротшд ёд оАох^т,-
qov /тега л(р)Т]ь тф- dgyaiag iovt,<ov ледтоуф xal
дтахдатфлнд xal xatd tov ла A*Epov yevopevov
avian1 леqioc торбу avaiisia^v ixeivtov xal tov xd-
otqov gov to)v idodtvAyv. лоод rovrotg dsdwxa хат
то хйотоот то dvogo.fldgevov Bdviora ovv rij flygv-
oet xal Totg лотлоТд airov ласт %(oQtoig те xal
dygidioig, ett de xal ratg nlav^vacG дета. яао^д
avrcov тф яеотохф xal dQ%aiag бмхоатфЕтпд.
бцотак dedcoxa xal ёт тф ТолоНгИри то лдано'у-
Qtov то dvoiia.tpu.Evov ycoQtoy r&.Aofict p.Eid лаорд
тф ледтохф aHov xal бтахдатфеоод. eti dedeoxa
етд тф dip.ayflEtoav роуф fluidv xal rag ev аитг/
ayi ад ёхифотад ev тф flspazt rov BoHgov xaxd
тф loxo&Eoiav ruv flare) ov AIoovvovn67.EO)G rd
лдоаотесоу то dvopa^dpEVOV той Zaovi'Cij дета
лаотуд avrov тф ледтоуф xal ату/pi ад diaxgavr]-
оеауд, xal ёутбд бё tov xdorgov MoovvovnoXeaig
rd d.yoQao'O-ёута патугаой o^xoardota xal тон'S' oi-
xeIotq avcAaypaoiv dvotxodouiy&svTag ev auiois
oixovg, ttqos de xal rd лада tov Bagddvg tov
dv&Qoyxov триут xal ysyovorog hqovotjiov ec rpiE-
teqov Aoyaolov ayoQu.odevra ooxina Фоат'тилд sv~
tog tov xdoTnov AIogvvotwoXecog per a xal rov
extog LtovaoTgQiov, tov Елогбцатт xal upfi tov
ayiov Peapyiov idQvpsvov хата id oqog то По.л-
c цялата им околност и определено землище,
със старите им граници и с всички привиле-
гии и доходи съобразно със съдържанието
на предишното очертание на границите им.
Освен това дадох и разположеното в съсед-
ство с тях село, наречено Стенимахос,
заедно с построените там от мене две кре-
пости, а също и техните полски имоти, си-
реч Липица1 и местността, наречена Света
Варвара2, съеедна на Пренези3, със скито-
вете й Свети Никола4, Свети Илия5, Свети
Георги, който се намира нагоре.6 а също и
Свети Георги, който е долу, близо до се-
лото.‘ И тях също подарих изцяло с цялата
им околност и землище според определената
от мене граница между тях и крепостта ми
Воден.8 Освен тях дадох и крепостта, наре-
чена Ваниста9, с извора и останалите й земи
и имоти, а също и планинските пасища с
целия им обхват и старо землище. Също да-
дох и в Тополница10 общината, именувана
село Гелово11 *, с целия й обхват и землище.
Подарих още на споменатия наш манастир и
на неговите църкви проастия, именуван За-
уца32, заедно с целия му обхват и старо зем-
лище, който се намира в тема Волерон13, в
територията на бандой14 Мосинопол13; [пода-
рих] и купените от мене в крепостта Моси-
нопол дворни места и построените в тях на
мои собствени разноски къщи, освен това и
купените с наши средства от нашия човек и
проноит-16 Вардан къщи, конто също са в
крепостта Мосинопол, заедно с манастира
вън от нея, въздигнат на името и в чест на
свети Георги17 на планината Папикий18, и с
1 Липица — това име е запазено дпес в названием на^ р. Липча, ляв приток на Чая при с. Бач-
кобо. - Местнсстта Варвара негравилпо се отъждествява от Йорд. Пеанов (Асеновата крепост, стр. 206)
със с. Варвара, Пазарджишко. Тази местпост се намира над с. Бачково, където има черквица „Св. Вар-
вара". 3 Пренези — това място не с отъждествено с ноложнтелкост. 1 Днес има оброк „Св. Ни«
кола“ между Ассновграл и Бачково. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 208, търси под това име манастир на
Бяло море. 5 Свети Илия днес оброк по р- Липча над с. Бачково. (i Горни свети Георги — днес има
стар параклис със същото име недалеч от костницата при манастира. 7 Долни свети Георги — къде се е
вамирал точно този параклис, не е известно. От текста се вижда, че той бил близо до манастира. 8 Воден —
днес има две села — Горни и Долни Воден — в Асеновграл.ско. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 206.
0 Ваписта (Банища). Тази крепост може би се е намирала към Нареченските бани, защото днес има рид Банище
между Наречен и връх Бяла черква, южно от Асеновград, или пък трябва да се търси при маха лата Банища, до
с. Куклен, западно от Асеновград. Срв. за това и Иванов' Асеновата крепост, стр. 206. 10 Тополница — ве-
роятно днешното село Тополово, Асеновгрздско- 11 Гелово — вероятно отговаря на днешното село Бело в
общината на Широка лъка, Асеновградско. Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. г- Зауца — тази мест-
ност се е намирала при Мосинопол. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. 13 Волерон — облает
между долното течение на реките Струма и Места, подчинена административно на Солунската тема. Срв. за нея
Д. Тъпкова-Заимова, Съобщения за харистикии в нашите земи, ИИБИ, V, 1954, стр. 121—123 и посочената там
литература. 14 Бандон — административна единица, част от тема. 15 Мосинопол - дн. Месинкалеси до
Гюмюрджина. Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. ]С Проноитът бил управител на имотите на едър
светски или духовен феодален владетел. Той се грижел за стопаиисването на имотите, за събирането на рентата.
Феодалът му делегирал част от своите права. Срв. L. Petit, Typicon du monastcre de la Kosmosotira pres d’Aenos
11152), ИРАИК, XIII (1908), p. 71jr>; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 215—246; П. Тивчев, За войнишкото
население, стр. 573. 17 Не е известно къде точно се е намирал този манастир. 18 Пл. Папикий вероятно е дн.
Пеперуда планина, една от югоизточните предплапини на Родоните в околноедта на Гюмюрджина.
44
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
Л1ХЮУ, рЕТО, T(pV llpTTSllUVioy at'TOV HOC TOW 700-
oaq>l(/>y шй tcjtiwv аттауттиг xal тсЪу ифтату xal
тагу loimcov omdv mviimv aviov dixatTuv xmI tov
pEzoyJov too /гточ tov xd >tqov Moavrov.-dletos.
opoicos tv тф> avT(O 'O-Euart uazd to flavtiov to
Htoidtayp.v to 6» Г8 xal дмитрЕгсуу xal fa'.ydpe-
vov TiQodoTEiov tuv Mpva, кш. та jtqooteA)kvra <"ф
rovro /юроршла ze xal navioia rcnia, иадх'о; tv
тф тф ттаоабфесоь гтоау.ттнф) -uteqI tovtcov оа(ф-
отита увудалтас. xal tyros 6s too Фат gov tov
Us()o9eo)Qiov Ti'p> 6iaxi ipkvpv aukipr мае беолоф-
рёттр’ лаоа ’Asraoiov too avzadskpob tov ’A%oa()-
zdvov wv TQndQZOi' exeoov xal fipsxeQOv yapfroov
pero. -Jidvioyv tu:>v с IxodopypidTOyr avrov xal тф
лауто1а$ дюхдатфоЕОК xa~'ia 6k Tidvra, thy лоиуё-
yQGpriai droned)) rd фората, ёдтодраар^У 6:тег-
T£i-T>£)i ёу тф) l^poo.cp рохаатлфир pov тф) vadj
тф- vzrEoa-pa; ф.отбхл v ~ф IIetqit'Covitio pera
Tidorjs avTOvy тф doyalas zrtQioypjs те xal diax.oa-
Tjjj£co$ xal xavimv nov axivi'pcuv dixacov, ttq6$ 6k
xal та))’ kv aiioic фиуаициу, ku те xal axdoTfi
тф ov ps tv Хоттов хатаалофф xal koicioiv tkiv-
Wf'cov wrpauv те xal arwxtr/ptpv ti6<nv xal блф-
wtlop латрд лдоабдоо xal ngoropiGv toi'toi?
r)QpO^OpS)’OV.
~O 6 s paxdotos xal угррфтатф рот д.ффф б
ИпотубрЕУод pdyrxcgos ’Aadotug trrnojoEv kv rij
tyygdqpa) avrov бютиттоуаер art- „еуАо. ат делф-г/
6 атлабефф рои 6 Гдг/уодю$ xxtoai txxAojotav
xal рогаотфюу avrcv, лтхф 6k xal rdcpov, ф ф
Tf&i'}O€iat, ёиетое xdpov zb офа тагрфсФ. jtq6$
roviq) 6k xal a^kois oi$ kygaH't, ptQida тф kuv-
rov i/'V'/p;S kvEppvt to xojQt'oy avrov, о TTQikdyxtov
Ikyszat, to dtaxEtpETov b> тф) Фраи тф (-)юоа-
Aovt'xri? хата ц* doxuvrsfay тф дгоаафрегру
2zeq artavd, otteq xal 6l еФероФ уоиоофииФлое
lArdQXH 6т6о)ОГ]Рkvor аёчф) si’s dvrdii tapir ттог xtig-
pdzajy oArov, (vyziEQ tv тф peydlp, хаталАфнлеу
,AvTioye<q., xal ovtcos ёттитсиоет tr тф driAxodeiori
tyyQdrpq} avzov diaiv^roost, oxi, ,ф pkr ouy evqp
xaioijv 6 avradtAryds pov zoo o’iwdoppGc-t ёхкФр
неговите лозя и ниви и всичките му земи и
градини и всички негови останали недви-
жими имоти и метоха, конто се намира вътре
в крепостта Мосинопол. В същата тема, в
околия Перитеорион1, дадох също и нами-
рагция се там проастий2, наречен Мина3, и
принадлежащите му ниви и различии места,
както ясно е упоменато за тях в практика
за предаването. [Подарих] и двора4, намиращ
се вътре в крепостта Перитеорион, конто се
владее от Абазий, брата наАсхартан, нзвест-
ния топарх и наш зет, а също и вснчките
постройки и целия обхват на този двор. По-
даряваме занапред на храма на пресвета Во-
городица Петрицонитиса в иверийския ми ма-
настир всички тези имоти, чиито имена бяха
написани по-горе, заедно с цялата им стара
обиколка и обхват и всичките им недвижими
имоти, освен това и работния добитък в тях
заедно с всичките им посеви и всички оста-
нали движимы и самодвижими имущества и
изобщо и всичките припадащи им се доходи
и права.
Блаженопочившият мой роден брат маги-
стър5 Абазий, умирайки, н апис а завещанието :
„Брат ми Григорий, където реши да построй
своя църква и манастир, а и гробница, в
която да бъде положен, там да погребе и
моето тяло.“ Към това и към другите неща,
конто беше написал, той определи за спасе-
ние на душата си своего село, наречено При-
лонкионс, намирагцо се в Солунската тема,
при войводството7, наречено Стефаниана. То
му беше подарено с благочестиво златопе-
чатно писмо в замяна на имотите, конто беше
оставил във Велика Антиохия.8 И така беше
написал той в споменатото си завещание;
„Ако брат ми не успее да построй църква
и манастир, където се погребе тялото ми,
1 Перитеорион -- в старобългарските паметнгщи nej!HTOjjb} крепост при дн. Бурукадеси на ез. Та-
хино, 2 Проастият, както и агридяят (ффд/пт, фоб?) отставляв ат части от феодалното имение, без да
спадат административно към съссдното седо или град. Срв. Ar. Dolger, Beiuage zur Geschichte der byzan-
tinischen Finanzvercvaltung, Berlin nnd Leipzig, 1927, p. 112 sq. Възяиквлнето на проастия и агридия
се поставя във връзка с разпадаието на селската община. Каэгсдон, Византийское сельское поселение, стр.
232—233. 3 Св. Мина — тази местност не е отъждествена с ио-голяма точност. Срв. Йорд. Иванов, Асе-
новата крепост, стр. 207. Диес в църквата при манасткра се пази икона с лика на св. Мина, 1 С двор (аёф}
обикповено се означава едно стопанство с памиращите се около него селскостопанскк постройки, градини и пр.
Срв. по-подробно за това Каждан... Византийское сельское поселение, стр. 216- 218. 5 Магистър — дворцова
титла, давана на висшн сановпици. В двореца имало няколко магистри. Тази титла била давана като иаследстве-
на и на някой васални на Византия владетели. Вж. Brehier, Les institutions, pp. 123,125, 133, 136,162. 6 Селото
Прилонкион се намирало във войводството Стефаниана. Днес има село Стефаниана в Лъгадинско, край Солун.
Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 27. 7 Войводство — военно-административна облает, управлявана от
архонти. След 1018 г. архонти, иаричани понякога стратези, заели мястото на бивщите български местни вое-
води. Срв. Д. Н. Златарски, Устройство Болгарии и положение болгарского народа в первое время после по-
корения их Василием И Бодгэробойцею, Seminarhim Kondakovianun, IV (1931), стр. 51—52. 8 Бакуриани по-
лучил няколко села в замяна па имотите, конто притежавал в Антиохия. Тази смяна била напрзвена с дър-
жавното съкровище, Имотите ни Абазий били свободни от данъци и целия приход от тях вземал той. Срв. Лита-
врин, Болгария и Византия, стр. 135.
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани
45
ому xal uovauTi'jQtov, йчг/а ЕУ-батттцтст то е/лоу
oco.ua, exelqe dothjTio то tolovtov ya qiov рои то
IlQlAOyXlOV* - £jTEI дё, б EOT otit'iyovvios l-tot., Cpxotio-
Uylh] XOQ EflUV T] StQ^USVT] ОЕЛТ1] ёх.хкГ]О(а XUl Yj
i.iovy, f7ioi)]Ga.uev црыд хатб, туг ёи sirov tiqotqo-
tte/v xal дшта&у, ауаудттЕд tov tu.u/jov tov ax?j-
ршратод ctt'Ton sig тур tomuttjv Exxhplav rjpcbv
ttjv ovcav t v тГ] u-OVfl, ис4 тсЪ | харутг/дёсо т/ра»’
tovtov теОуиаиЕУ, EviatpidcavrES аётоу d.g &eiui^ tx
туд ovvEyovoyg ps dtazrogov uvvoyijg те xal Afcrjjg
7TEQt суд txebxjv evtivC-ev anodypiag, та slxoto.
mteq avzov пагта яетсщхбтъь ёутёрспд те xal qt-
ZoTi'ira>g, лаг oe^c? xai л аута лббот f/u&r, би
Eiyousv лддд avzov, tvtisTxvupEvai xal латта та
подд (btpsltw.v тгуд tpvyijs ainov r-v dxQtfitiq yvy-
otojg ипоттлайоутЕд, Флоута та ёмтЕизуИлта u:teq
ухиумуд aanriQtag avzov tv zcttg ёти/Лд ysgol tiia~
vetjUavTEg tx tow spuy dyaavgad xai уотумлтсор,
sv те xal xo.'avg titan gd^avisg, etc ev zij (-)годо-
оютлб/Уь vnaoyt 7’тед. zavvv ё;- EiP та ёолсдм. ла-
QayEvti/JEVOt, TO E(QY/USVOV O.VTOV to TJqi.-
Idyxiov хата Tt]v sxeivou titaxa^iv дЕдсихащу sig
Tity nottaxig Е?дциьт'1р' иафйрад tx^Ar/Giav xal to
SV aVTfl XOtL.l?-]T)lQ1OV, EV GJ Т.Е&аЛТОЛ TO GOJIM ati-
tov to Eptol Xlav побои psvov, xal tzvndoauEv ys~
vtofyai блёд avzov svydg titpVEXEtg xs xal sxTEVEig
xal legag AEirovgytag доурЕдм- ЕхттХоиаеуад, бод
ладахатиир р&удаптоу Едобт] ёё то toiovtcv уыдё-
оу 76 Пд^муимт ша тс')т nakat&v хботдо.л av-
Tov xal t&v vziavzo dygititcvv xal ^svotioypio>v xal
ndapg zyjg nsQioyijg avzov xai dgyatag ёмхоату-
CECog .heta jiavTcov tcov axivyTiov tiixalmv avzov.
Jlgog тобтосд xai тахта hqog&6t]Xev ev t?) Eyygd-
<yco dtarvgwjoEt avTov 6 paxagidg uov аитщ)ЕЛ-
<pog, loycp XpyaTGv ,uoi dEdoJxbjg ex тб? dEdaigy-
i.lEVO)V UVTG) til" EVGEfloVg yjJVGOftov^OV TOTllCOV TO
ycogiov, о Sqo^Ixiov ^ysTat, ovv Tvj KaioaoonoAEt
тг/ tiMxEia&Y] ev тф ‘O^ftaTi tcov ZEQQayy ev if]
TonO'&EGtq tov gartiov Zafl<i2.Tag /^fzo трд Aiqvpg
аитрд xai t&v буадотолбоу xal тои илаоп'р’ dygi-
titov tov ^еуоцЕТои I^ayvayvog, ёколбтг/v те z/k
EnoCriQE xXrfQovouov te xal аоуотта ^>отатот тот
TotovTuv xaoToov те xal tov ytogiou. ёуб) ёё дм
TOV TtQOg EXElVOV (f.q.ogpTQV nO'dov ка'!-
fjjj Ttvog fjs tcov /kcoTiX(~»’ лдауратму (yd-
Qiti ya.Q -&E0V xal Evdoxiq трд аитои буаббтртсд
avTtkpyjEi te xal yoga тал хдатамух xal aylcov
rifj,a)v fiaoiXsow xal did туд ёруд ё'лед^ал^сбсп^д
o^ovdijg oitiEvdg dyQvfav, а'ояуд Eigyzat), дссяЕд
то eiqt]/uevot xdoTQov те xai ycogtov, б Хбум Ъ'г
ydiov :uoi xaTaXsXoinsv, ETvncooa xal avrti sig to
tirjAayftkv yfifbv иогаотудюу xal туг ev at ты ayiav
там да бъде дадено моето село Прилонкий/
И тъй като ние с божия помощ издигнахме
казаната света църква и манастира, постъ”
пихме според желаниего и нареждането му --
донесохме саркофага с тялото му в църк-
вата, конто се вамира в манастира, поло-
жихме го в нашата гробница и го погре-
бахме, както подобава, с палещата болка и
скръб от това, че той си отива оттук. На-
правихме всичко, каквото подобава, достойно
и почтително, като проявихме всичкото си
уважение, всичката си мъка, конто имахме
за него, и като извършихме много старателно
всяко нещо за успокоение на душата му.
Всичко, което той беше определил за душев-
ното си спасение, ние го раздадохме със
собствените си ръце, като го взехме от на-
гните съкровищници и богатства и добре и
справедливо извършихме всичко още когато
бяхме в Теодосиупол1 *. И тъй, като отидохме
в западните области, според негоното нареж-
дане дадохме казаното негово село Прилон-
кион на место споменаваната наша църква и
на гробницата в нея, в конто бе погребано
прелюбимото ми негово тяло, и наредихме
да се извършватза него постоянна и непре-
къснати молитви и ежедневна свещени ли-
тургии, както той, отивайки си, завеща. А
това село Прилонкион бе дадено заедно с
неговите крепости и припадащите му се пол-
ски имоти, странноприемници, заедно с ця-
лата му околност, старо землище и всичките
му недвижими имоти.
Освен това блаженопочившият ми брат
добави и това в завещанието си, предоста-
вяйки ми като на пълномощник селото, на-
речено Здравикий, от подарените му чрез
благочестив хрисовул места заедно с нами-
ращия се в тема Серес Кесаропол9, на те-
риторията на бандой Завалта3, заедно с не-
нового езеро, рибни ловища и припадащия
му се полски имот, наречен Гелавнон4, и ме
направи господар, наследник и постоянен на-
чалник на тази крепост и на селото. А аз
поради веизразимата си мъка по него и по-
неже нямах нужда от средства за живот (за-
щото с милостта на бога и по благоволението
на неговата доброта и поради милостта на
нашите могъщи и свети императори и поради
чрезмерно усърдие от нищо не се нуждаех,
както споменах), дадох заради душевною му
спасение казаната крепост и селото — на
което той ме остави като пълномощник —
на споменатия наш манастир и на църквата
г Теодосиупол — дн. гр. Ерзерум. а Кесаронол — според Йорд. Иванов, Български старини из
Македония, 1932, стр. 6, Кесаронол се намирал между плапината Кушница или Пангей и езерото Тахино.
3 Завалта — името трябва да се свърже с днешното селищно име Семалто. Вж. Иорд. Иванов, Асеновата кре-
пост, стр. 207, 4 Гелавнон —намирало се близо до езерото Тахино. Вж. Йорд. Иванову Асеновата крепост, стр. 207г
46
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
8xxTr]ai.ay xal sig b Tsfiamat xotpypijgioy vnig ipv-
%txfjg avrov ccori'/Qiag. rwv di ttQoEigr/piycov xdorgcor
ту. xal уродину xal ziQoaoTElcov &лйутауу raw xal dco-
о-грЦусссу sig т>)т ayiar sxxMpiay pac7)y xal nd
роуаотцдкгр to ifijjotxov to xaiovusvov ТТЕтдстСрд
ai dvouaoi at aaoai tv тф EvospEi xal Ttpia) yov-
oofiov/Aq), Ь iysyAvet rij uovfj, лаута ауататтогтсц.
ттоААа di xal т'тЕда EiQr/XE ts xal етЬясосеу 6 дт}~
icofiEtg ftaxagtrijg avTadelspog uov Их те тоуу хтт]-
иатсоу xal т,о>у удррбто.))’ avrov тасд Eualg %eqoi
diaVEpTjfi-Tfyai илёд yn’yixdg aCwv ocoTtjgtag &ло те
routoudro)i> xal лоуто/соу xQrpidicov doi/n'cav те xal
ipaziGpuv xal ajAcm> Ttavtolcov t:ib(7)y, лобд di xal
гЕтдалобоот (xal у do svdoxta fit oil лбхтр лХоиоюд
f/y xal л ay io uov stdiov ddid^Ei^rog)' d/JS ovdi tc~jv
ёр&у ygr/pdrcov ts xal vopiopdrcov, (dr elys лада-
xaiafipxr)g /.буер, алёХароУ, coy та ph> ex t<7>v
F.uan' ёбёёато dgidtjkog ysiQaw, то di tv гф лдо-
tlMpirp'ai. ps dovxa ОЕобооюилсАЕСод xal et vij
’АтатоАу r&ZfiEiv лаутсох тсоу хтг]р.бхсоу pov rag
лоохсАад xal dtoixpostg лао spov du-vsojEtv лдо-
тдале,1д, тд.д лдооббоид тобтсоу агтбд оит^уаууто
xal Е1%е лад’ёаътсу тауу EviavTun' лоутсоу, ev ol;
ёусб елоаттот еу тЩ "АуатоХф ov yfi.Q siyov xd-
XEIVOV Ttvd TtlOTOTEQOV -{} TTofiElCUOTEQGV xal TOV VUEQ
ттр yyvxijg pov pQOVTi'Qoyia, ooze бФл' ziaAtv av-
rog Tiva Elysv vtteq EpE. тр1 di лат то ладашо)
ЕруХаттбиЕУоУ ладахатаОрхрд Aoyqj xal at тсоу
хтцратсоу uov nQOUodoi тшашоу Aoydgtoy фор.а-
varov TQa%v рогорауатог dovxdrov те xal oxr/x-
tqcItov, я£?'ь di xal ptyar]XdTov‘ eg uov psra тру
teAevtt]V tov avzadilgpov uov ало тфд ’АгатоЯрд
ёутаб&а ладауЕтбрЕУод evqov ovdiv ex лагтсот то
adv/Aoy cbg oi'div sx тс7)у exeivov лдаурбтсоу, a
itva di] Ewncdfipoav лао’avrov diayEppfipvat vtieq
трд ipvxrjg avrov.
I'd rotavra di хтррата, 6>v та оубрата avco-
t£qco ёу то) nagovri тгл1Х(7) лдотётахтас, ёу тр d>]-
hofisto)] иоуЦ лад'ррсбу ovv roig ovoiv sv аёлоТд
лаост ил/лЬд napEdofipaav, pyovv dsonoTtxu)v Qev-
yaQlcor, TiaQolxaov xal tq)v avTotg ауцхоутауу лат-
Toioov £с6с>п>, ут]д ла.Уто[ад oQEivijg те xal ледеУ^д,
ziQog di xal zu)v ллат^усоу, vopadtalag те ypg xal
dgooipov xal apgisAmvcov, (pvTuov лаутоииу хаоти-
pov те xal ахадлиоу, pvhxayy sgya.oir]Qla)v vdgo-
XLVYpXOV TE xal tWOXlVi'iTOW, )apv(bv те xal ТСУГ
л£(>1 avrag XEQoaicov yat&v, xdoTQCoy те xal tcov
еу avrotg лагто/иоу оТхоборуратоуу xal лауто(а)у
^Qayudrcov те xal лоопббсоу ttov ёх тогу гттбд те
xal тсоу ёхтод ахифтсоу хлуг/иТту те xal абтохлуу']-
тсот' лобд TovTOtg родсраората clpta, блЕсхоУсората
tov ocoTzjgog Xqlotov xal тс7)у aylcov лаутсог, лдод
в него и на гробницата, в която е погребан,
А всичките имена на всички споменати по-
тере крепости, села и имения, подарени на
светата наша църква и на иверийския мана-
стир, наречен Петрицос, са споменати в бла-
гочестивия и досточтим хрисовул, който бе
издаден на манастира. Блаженопочившият ми
брат каза и нареди да бъдат разпределени
от мойте ръце за душевното му спасение и
много други от неговите имоти и богатства —
от номизмите и всички видове неподпечатани
монети, дрехи и всякакъв вид припаси, а
също и добитък (защото по божия милост
той бете богат с всичко и не бе лишен от
каквито и да било блага). А аз не взех об-
ратно дори и собствените си имущества и
номизми, конто той държеше като пълно-
мощник. Едки от тях той беше получил на-
право от ръцете ми, а други — когато бях
назначен за дук на Теодосиупол и замина-
вайки за Изток, го оставих да поеме при-
жата за управление™ на всичките ми имоти,
Той събираше и държеше у себе си прихо-
дите от тях през всичките години, докато аз
бях на Изток. Защото аз нямах по-доверен
и по-близък човек от него, който да се грижи
за мене, както и той пък нямаше другиго
освен мене. Всичко това той държеше у себе
си като пълномощник, както и приходите от
имотите ми: стари монети1, монети от импе-
ратор Роман2, грапави монети, монети от
Константин Мономах3, от Константин X
Дука4, монети с изображение на скиптро-
държец, монети от Михаил Дука6. Когато
след смъртта на брат си аз се върнах от
Изток, не намерих изобщо нищо от всички
тези неща, дори и от това, което той беше
определил да се раздаде за душата му. Тези
имоти, чиито имена съобщих в настоящий
устав, са подарени от мене на споменатия
манастир заедно с всичко, което те притежа-
ват, а именно впрегатен господарски доби-
тък, парици и принадлежащите им всякакви
домашни животни, всякакъв вид земя, гори
и полски имоти, планински места, пасища,
орна земя, всякакви плодни и други дървета,
воденици, движени с вода, езера със земята
наоколо, крепости с всякакви постройки, с
животни и всякакви неша в тях, приходи от
недвижимите, движимите и самодвижимите
имоти в тях и извън тях. Подарих освен това
и честни икони, изобразяващи Спасителя Хри-
стос и всички светии, както и честни кръ-
1 Аоуаоюу — общо наименование на различии видове византийски монети. Срв, Du Cange, Glossarium, s. v.
- Роман Ш Аргир. Вж, N. Svoronos, Recherches sur !e cadastre byzantin, BCH, LXXX1JJ, 1, 1959, p. 99. Срв.
съшо Cmp. Лишев, За проникването и ролята на парите във фсодална България, София, 1958. 3 Констан-,
тин IX Мономах (1042 —1054), 4 Константин X Лука (1059—1067). Михаил VII Лука (107J 1078).
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
xal itptoi oravpol psta. тагу riuioyy Xeiyxb’cov
tov £(ootrtoiov ficcti &eiov oravoov, tin, 6k xal lepd e£ay-
у&ла хата те туг eX 'бЧа qajovrp1 xal ygatpiyy xal тцу tcov
dinva лоХХслд лип avaXtbpaot xaTEtrxEV-
(io&r/oav did dtatpdpMV Xtpmv те xal papydocov xal
XvpEdoEcog' dpolaxg xal tepd oxErp itjg ay tag ex-
xXpotag, dtoxonoii'jQid w; xal лоХихагдрХа dpyvpa
btayoQa xal xavdgXag navi. далад, luaxid те fta-
otXixa TtpaXipsoiara ёу тер rap dvaxEtpevu, еп те
xal та napd tov [ xparatov xal aytov ppcov flaoi-
Aecog xvQtov \4л££<Ьо, (bv dveSidvaxETO rd ла-
ysvyeveg xal приотатот aapta avrov, дсоерудЬтта pot
tuiiua, xaffidv xaipov did гуд peyaApg ft^^stag
xal dovdastog трд betac avrov deAiag xal dtEviv-
yiag xal yaoag tov fiaouEcog риазу rov aytov rovg
Xtav dstvovg xal bpaovidrovg s%t<)po''g avrov ovte-
rpupd re xal xarendraga, roi>g dvriTaooopkvovg ov
ибгоу ту/ Pcopavta, dAAd xal латте тф у vet тазу
XQKJTiaycbv, tppul др то>:д Daitp'dxovg, ibv rpv ovy-
TQifjtjV xal naviEAp e^oAo&pevoiv yQ'tipf) napadovrai
xavitj iojv yaAEncvititcov earl' лЕяелорол yap, on
xal pedeprp' nao&Xsvoiv did noXXaiv ypcvcov p t6te
yEvopkvp p'Evparovpyta tqv naVTodvydpov 6sov ёш-
Aav&dyEiai ovdapcbg' ovv rovrotg dk xal алео pot
edcoppaaro д ларрёуютод xal dya-ddg qpatv uvag
ало трд аАтбоесод тазу Kopdvcov яадауЕуохдп /За~
oiXtxa noXvripa ipdna, xal (a) 6 tovtov hopeviv-
Х&отатод адсАердс 6 osfluoroxofacoQ ev ravip dedco-
ХЕУ' eti те xal Srspa бартера tudna appa/pa xal
aXXa Ttvd dtdrpopa navrdla ax.Evp лрод xuopov те
xal ЕолрёлЕеат т??? ёххХраеад ovvislvuvia едсорр-
ойи.ефа ovx oXtya, nivaxag gvXivag ёрфороСоад
ехтолсбрата aytcov diatpoQoyy терлубтата oitx EvaQi-
fyppia, xoXvxdvdpXd те yaXxa xal pavovdXta ovx
oXtya, (by блаугазу ’ rd xatsldog lovrtov ev ip
ласоСор fitfiXop АЕПТоиЕрбуд dr ат diiuviai, лрбд de
xal ia)v naviotayv xiypicoy xal avioxcrpwor Eidmv,
xal 6 tout cur dpi&pdg ev тр ay la ЕкхХрощ ppcdv
лар’рртйу dofyEviary EvdpXog ^oEzat did трд т<латял]д
Хептотатрд алоурифрд трд ёута1г&а dvayeypaupEVTjg
(pp. 10- 14м).
К е тр d Хаю у у
4. HeqI tov XXsvtlkpcoQ didyetv Ti/r лар’рисоу
хтюдеХоаг ayiav рог/'р1 ало ncwTOtag Есолса^Еюд
Мета тагта xal лагта diogi^opEda тад tiytag
ёххХт/otag xal тогд хат аотад tEQiaraiovg ar/xovg
xal тад Ep)jaovgr ev atg al rcbv d^dyoov dyeXat
xooqtcog те xal oEUvaog лерсеруоутас, ddovAcdrovg
лаутр Etva/ xal aovXfbiovg ovv rolg avcoTSQco ypa-
___________________47
стове и частици от животворния и божествен
кръст, а също и свети евангелия на гръцки
и иверийски език, конто имат твърде скъпи
украси от различии скъпоценни камъни, би-
сери и злато. Също така подарих и сребърни
съдове на светата църква, дискоси и потири,
различии сребърни полилеи и всякакви кан-
дила, както и пречестни царски одежди, па-
зени в храма. Подарих още и подарените ми
от могъщия и свет наш император и госпо-
дни Алексий одежди, с конто той обличаше
преблагородното си и пречестно тяло по вре-
мето, когато благодарение на голямата креп-
кост и сила яа божествената му десница и
благодарение на сполуката и щастието на
нашия свет император аз разбих и сразих
неговите много страшни и дръзки врагове
печенегите,1 конто се бяха опълчили не
само срещу Романия, но и срещу целия хри-
стиянски род. Извънредно трудно е да се
опише изцяло как бяха сразеыи те и напълно
унищожени. Аз съм убеден, че много години
след смъртта ми извършеното тогава чудо
на всемогъщия бог няма да се забрани по
някакъв начин, Към тези дарения прибавих
и царствени скъпи одежди, конто ми подари
великият и благ наш господар, когато се
върнах от пленяването на куманите,2 както
и одеждите, конто ми подари тогава прещаст-
ливият му брат севастократорът3. Пода-
рих и немалко други ценни неушити Платове
и всякакви други различии вещи, конто до-
принасят за украсата и достолепието на църк-
вата, дървени икони с безброй прекрасни об-
рази на разни светии, медни полилеи и не-
малко свещници. Тези неща подробно се из-
брояват по вид в насгоящата книга, а що се
отнася до всички движими и самодвижими
имоти, подарени от нас на светата ни църква,
то и техният брой ще бъде ясно означен в
твърде подробная списък, приложен тук.
Глава Ш
4. За освобождаването на основания от
нас свет манастир от всякакъв данък
След всичко това постановяваме светите
църкви и техните пресвети подслони и от-
шелнически килии, в конто скромно и честно
прекарва живота си братството на обреклите
се на безбрачие монаси, да бъдат във всяко
отношение независими и неприкосновени
1 Тук вероятно авторът има пред вид частичпите успехи, конто Алексий Комнин пожънал в борбата сре-
щу печенегите. Той обаче преувеличава значением на тая успехи, тъй като на печенегите били нанесени тежки
поражения едва пяколко години пс-късно (през 1087, 1088 и особено през 1091 г.), когато самият Григорий Ба-
куриани не бил вече между живите. 2 Не е известно с положителност за какви сражения между Григорий
Бакуриани и куманите става дума тук, 3 Става дума за севастократор Исак Комнин, брата на Алексий (Комнин,
48
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
(pi-Tci пасху. £u de дюрфб/т&а xai лер! i&v da>-
QylHvTCOV tfj Л0АТаХ1? ^yd’SCO)/ liOPy OXlvfjTCOV Xl~
vyraw te xai avzoxiv утесу to sasv'&eqov e%etv xal
navvy axuxadovXioTOv uua астр do? avTS^ovoia),
awaQxovoi], avzfj savzy? туп xvQlav цубеуд?
too otovovv etdov? всолра^вс vnoxEiu6vy aydaitco?
fiaodixy? у латр1аи~/уху? у mg rmv рЕоерслеотатту
fM]TQOnOAlT(6v у ёлюхолоур у (i/J.vir и утор Exx^rp
oiatmxtoy she йруоуихшу лаптохог лроаоблаур у
tito? raw olxetaw avyy&vcov yuan1 xal тагу лорроо,
ip t^atc^Tip (Ц zov 'tniTQOJiOAtTov Фскллослб/ж)?
ft шлиху? xt'iQoz ши/Загоно?} netpav руте гл’
uvTov xvQuvopevi] ev rn’t, diarx pyde dvaqntQEGpai
tovtov dvouaoii tv ту тут; буфа? sxxly0^ табту?
ovvanzy, d/Ta рвта iw штшЪт aoxismoxCntov
xoivcos xal оъто? pyypovEipyoETai tv тф АФуесу'
У Ynep лиоу? tnioxony? dQ&odotpov т(')г oqPoto-
POvvtcov tov Xdyov ту? ay? dApflelm;", биоса)? de
xal xcguixotv navtoiayy dQ^ovTixiov яоотлелтоу xai
хжрадхдт emo ueydlcov xal еш? pcxpcbv, xa&ibs
xal ev тф) Evoe^et xQuoovovM.a) loyco (ivaT.dTT0VT.ai
ал awe? (pp. 14з।—15! 7).
заедно с всички [имоти], за конто писахме
по-горе. Също така определихме и за пода-
рените на често споменавания манастир не-
движими, движими и самодвижещи се иму-
щества да бъдат свободни и напълно неза-
висими заедно с него като самостоятелен,
самовластен, сам господар на себе си, непод-
чинен на никакъв вид данък, нито импера-
торски, нито патриаршески, нито пък на ня-
кои от боголюбивите митрополити или епи-
скопи или на някакви други, или на каквито
и да било други църковни или граждански
лица, или на някои от нашите собствени род-
ственици, или на някои по-далечни; и осо-
бено да не изпита вредителската ръка на
пловдивския митрополит, нито пък да бъде
подвластен нему в нещр, нито той да бъде
споменаван по име в литургията на светата
църква, но и той да се споменава обшо, с
останалите архиепископи, когато се казва:
„Всяко епископство православно, правопра-
вящо слово твоя истини/ Също така мана-
стирът [не трябва да плаща] данък и на ни-
кое светско началническо и управляващо
лице, от големите до малките, както са из-
броени всички в благочестивия хрисовул.
К е тр a). a со v ?
5. Thpl лоодтцто? xal араб роб та>у иоуа^иутсор,
& арУлллу? бсетауфЬ} napyiubv elvat xai gti то1я
e? auzcov Ipya^opepov? xal vnyplza? elvat %Qy
— — — £x de tov T.oiavTOv dptdpov zov evo?
xal лЕРтухотта 6 рву els vndQ%£i. 6 хагЪр/огркуо?;
ov det ласу? yvcdaeo.)? xal овувоео)? xat apery?
xal (poftov xal ауйлу? ffeov elvai drdn^ECo. eteqol
de Svo tx tovtwv ёллролос ёотшоау, 6 ukv els ev
to tv oQtctS тлф ФФлллотлбЛео)?, 6 dk etsqo? tv
rocs .iiSQEOi ту? МобУролб^ЕОУ? xal T&v хаг^ефу?
табту? diaxecpiEVCvv xcoqcov (p. 2i.22-.27).
/< £ q) d 4 a t 0 v у
6, Перс ту? тра.лёф}? EWiuaoia? xal ту? raw
dtaxopovvujw елс&схыа? xal ою)лу?
Та 6e хата тур TQd^E^ay xal тб тшр dcaxo-
vodvTaw evoxyadvoj? теЫб&аУ xal Фблер rot? fyow
pcaci те xai zoi? лбцаос .oetqgv Ф&ёа,Е$а, xaT
Глава VI
5. За числопю it броя на монасате, за конто
бе наредено от нас да бъде постоянен, и
че измежду тях трябва да нм а такива,
конто работят и. помагат
. — От споменатия брой — петде-
сет и един — единият е игуменът, конто
трябва да бъде изпълнен с всякакво знание,
разсъдливост, добродетел и със страх и лю-
бов към бога. Други двама от тях трябва да
бъдат епитропи1 — единият във Филипопол-
ската облает, а другият — в пределите на
Мосинопол и разположените в съседство с
него земи.
Глава VIII
6, За приготвянето на трапезата и за
благопраличното държане а мълчанието,
което трябва да пазят прислужващите
Приготовлението на трапезата и държа-
нето на ония, конто прислужват, трябва да
бъде благопристойно. И както определихме
мярка при храненето и пиенето и според
1 Еиитропите са църковни настоятели, архиерейски наместници или, най-общо казано, опекуни, настойници.
В случая двамата епитропи били представители на мавастирската управа в споменатите области и по всяка веро-
ятност имали за задача да зашищават интервенте па манастира.
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани 49
exeivo xal олео Eviav'&a teIeitol, sifarjla т^Е/лЕ^а
лаУта tov 16yov лдохблтоттод rd хата iovg Aia-
xovovffavovg xal Ataxi/yovvras., тоуу те 8tg т)]У eotl-
aoiv ха&Е^оцЕгшу xal таг лЕОй' QTa.iievoyv Ataxo-
votivrcor, лобд Аё xal тоур Ёлсттцют'утауу xal Atot-
xovviayv xal ттуд Evia^tag Tovzuyv xal хатаотбаеауд.
oi рёу ovv ЕОтсбтЕд xal ttoqevouetoi giEQl rifr TQa-
TTs^av dipoipr/il ^ц.ши^ЕО^соаау, ol 6k dvaxsfaEvoi
sig rfyv ёот1ао1у fiE^tfavyJag t/jv eAcoAijv avnov
Еоиатсооаг, (bars ysvEG^at лбхта Etg бодал '&sov,
тф xalqi r;QTva&va alan (p. 247_19).
— — --- о аотод Аё xal 6 olvog xal al xath]~
jUEQIVai GVT)j0Eig I'iQCOOEig рф d/lEl’. EGdcOOav, TiaQO-
qojvwov did. cpEidayllav idyv nQot&rapiivayv f) giQoipa-
odfaifavoyy vlevotig povafavTiov tlv&v /afafa лада!-
Aottovtcdv та тилоу-бегта ладф/аауу, dill adia^Elji-
тауд то тотшу&ёу ладфцбуу лдо&уауюу дщотЕдфвЕтси,
TjToi ev laig тЁаоаостт ypEQaig тфд EftAof.idAog 6
Tvfag £iri Xeiztii Eigen Алб idg теооадахоотад, ццте
vd. Ishpovy rd T&ooaQa. xQaooflolta Eig tov xd'&E
ddslqfav, xal tqicov loyiaov трау^тА xa^fjfAfaai’ Aio-
oiropFV yd fldlojyrai sig тфу TQdaiE^av agio 6 ti
olxovoinfal] 4 TiQovoia tov '&eov' rr/r de /ieydz?/v
xvQiaxfa' tov 7tdo%a j; TQun8£a va yhnyiai л1оъоюу-
teqo. pis to rd slvai xo^iao/iiEVoi agio тфу д.лЕоао-
TiEvqy dyQvnvlav ol dAsliyol xal giEivao/aEvoi. лобд
Tovroig xal Eig rag гцтёдад agio nfa ла/ллдаг eayg
T?jg ayiag ЛЕУТ^хоот^д xal to dcodexaifasQov 61ov
тёооада ggay^rd rd. тдалЕфолчоутас xal i;tg to Аетл-
VOV TOVKOV ТОГУ ЛЕУПуХОУта r/f.lEQ&V, ОЛО1> EtgiOflEV,
xal tov deodExaimfaov vd TgagiEtfafaovv tvqI xal 6
ti allo olxovoinfan fj {fata giQovoia, xal ало Ado
xQaooflolta va AlAoyviai Eig tov xaf) ft a. л!фу 6
xard xaiQov r/yovpisyog Epoviag AidxQioiv, Av ото-
%а<удт) oti yQEta^ETOi xal &llo ti vd тдале^буогр
vd е'хц tt/v efavoiav, Aid. vd Ёилодёфц tuA tovtov
tov тоблот ti\v laqaaQylav tlv&v. I xal б п трауто-
oifTov TftsljE хорцттдф sig to povaoiyfatov sirs ало
та EiooAiyaa.Ta t&v giQoaGTetcov site ало rd хола-
Aia 1) ал.о alloy nvd yoioTiavAv, xav ts ovyysv-A
xav те qilov tov fiyoipiEvov, i) dllov Tcvdg d.Ael-
(pov rydEls xQoaqgEQllfi A6)qov Aid тТ/У drdxavaiv
iayv ddslipcoy, vd тб Afajiiai 6 xElldQr/g, xal oiav
giQ&vn, vd to E^ydlr; tig т?]У TQaxE^av. x(fag тоб-
TOig лоЕтш vd oag sv'6v]a.looy xal tovto, exeivoi
блои scQiaxovTac) (ростбуутЕ? ev ifi aylq [norfi тапту
site giQog tov лоо‘1 oidpEvov sirs л (fag tip a ex T?jg
AAefadTviTog loyqy (pillag xal yvr}oi6T7]Tog, 6 toiov-
тод vifang pfa АлолЁ^лоио, dlldEav ev xaiQqy тфд
тдалё’^д ёотш т/ tov toiovtov naQovcla, рЕчТёао-
онова, което се извършва там, в следващия
разказ ще изясним всичко относно тия, конто
се обслужват, и ония, конто обслужват —
относно седналите да се хранят и тези, конто
стоят, за да прислужват, а също и относно
тези, конто наблюдават и се разпореждат и
за тяхната благочинност и поведение. Тези,
конто стоят прави и шетат около трапезата,
трябва да пристъпват безшумно, а ония, конто
са седнали да ядат, да приема? храната си
благоприлично, така че всичко да става за
слава божия, като е приготвено, както тряб-
ва. -- —
Хлябът, виното и обикновените всекидневни
ястия да не се променят и да не се сменят
определените от мене неща поради скъпер-
ничество от страна на вастоятелите или под
предлог, че са дошли на гости някои мо-
наси, но установеното от мене ядене трябва
да се поднася неотменно, а именно: сире-
нето да не липсва през четирите дни от сед-
мицата освен през 40-те дни на постите, а
да не липсват и по четири чаши вино за
всеки брат, като определяме също на масата
да се слагат ястия три пъти дневно, напра-
вени от това, което божиего провидение ни
е дало. На самия Великден, след като бра-
тята са изморени и огладнели от непрекъс-
натото бдение, трапезата да бъде по-богата.
Освен това от този светъл празник до све-
тата Петдесетница и през дванадесетте дни
да се слага четири пъти ядене на трапезата.
За обеда през тези петдесет дни, за конто
говорихме, и за другите дванадесет да има
на трапезата сирене и всичко друго, което
божиего провидение даде, като се прибавят
и по две чаши вино на всекиго. Обаче раз-
решава се, когато се наложи, да се лоднесе
още нещо на трапезата, тогавашният игумен
да има това право, та да пресече по този
начин лакомията на някои. Каквото и да се
донесе за ядене в манастира било от прихо-
дите на именията, било от стадата или пък
дадено от някой или друг християнин, или
от роднина или приятел на игумена, или се
случи да се поднесе като дар от някой друг
брат за подкрепа на братята, икономът1 да
го приеме и да го добави на трапезата, ко-
гато подобава. Освен това трябва да ви
обърна внимание и на следното: когато от-
някъде някои хора дойдат в този свет мана-
стир било при игумена, било при някой от
братята като приятели или роднини, такъв
1 Икономът се грижел за уредбата на манастирското етонанство, общо за мангстирското имущество,
за прибирането на реколтата, за облеклото на монасите и т. н. Освен икономн към манастирите имало и икономи
към епископската църква. Те имали за задача да пазят църковното имущество, да се грнжат за уреждането на
благотворителни учреждения и др.
Гръцки извори за българската история, т. VII
бО
Typicon Baciiriani — Типик на Бакуриани
тъ* /.an /juysio) nA toiqvtov 6 «сЦЛфсЦ, тцдк ov
EAyAv&sv. pi di} JMQijWi-v 7; djoa ny? rcov dds/jparv
EOTtdaECO? eTte tov бло^содуош onsvdcov 6 £evo?
&UX doplEVELTai ТЛОбЁУОУУ T.Ov XaiQirV Ту? ТдаЛЁ^у?,
лаоа tov -xslkaQiov уто’ёо^о) у avvyi^y? nyovota
tov t'oiovtov ту? diaxTyoEO)? xard rd agpio^ov' ov
ydo e?eotl тф адЗ.срф EOTidoao‘&at tov tpllov ev
ту avrov хЁХЪу xal dydmyv тф tolovtot noiyoa.6~
&at. el ЬЁ ye тип- /liovu.^ovwv б p?t7oc е’отси, (iQ~
U.66l6v ЁОТСУ ЕЛ1 TQtolv yyPQUl? TOV TOtOVTOV 0X0.-
navoai xal 7?) теттфтд ypsgq E(pobtdoao&ai avTov
хата то oqijo^jv xal ovtco лаоалЁрЩ’ат. el Ьё yp
ovii/jf/ dcOdvEtd tls тф (уЁ/.О) k&qlxeoeiv, xaTaoyslv
аотЬт dsi xal Ётииекйо&ас pEZQi ту? теХесо? ало.).-
layy? tov гооурато?' eI <5e teaf/utt/vel fv ту povfj,
ipaApot? xal vfivois xal evyatg dot tov toiovtov
OTEilat xal tov блёд ovtov xtQbyoat lug'&ov aaQa
TOV TCOV бХсОУ У EO T (pp. 24-29--
човек не бива да се изпраща гладей, но ако
неговото пристигане стане по време на хра-
ненето, братът, при когото е дошъл, да го
вземе със себе си. Ако е минал часът, ко-
гато братята обядват, или ако гостенинът
бърза да си отиде и не иска да чака часа за
ядене, икономът да вземе обичайната грижа
за неговото посрещане, както подобава. Но
не е позволено на брата да нагости приятеля
си в килията си и така да му окаже ува-
жение. Ако приятелят е монах, редко е да
остане три дни, а на четвъртия да му дадат
припаси за из пътя и така да се изпрати.
А ако се случи да заболее, трябва да бъде
задържан още и да се полагат грижи за него,
докато оздравее съвсем. Ако пък умре в ма-
настира, трябва да се погребе с псалми,
химии и молитви. Така ще спечелите награда
за него от всевишния бог.
К 8 гр d 2 in ov 6
7. IIsql Erdvadratv ту? адг/хрбтуто? у tov tovtlov
тщурато?, xai бла)? oqxtlEi dtavpay&yvai ту ddc2'
(poTyxi лада tov лдоТ arauEvov, лоа? dk xa\ tow
ълоЬурбтсоУ
Мето. такта 6e xal лрд1 тшурато? еуЬщштоур
E7iiyiE\lEio-&ai олоидуу ЕрЁреЩр ov pip> Ьё dbld
xal vnodypauav xal Xoin&v олоутсоу %Q£td)V‘ ye-
vyoET-at ydo did ddasco? poywr, Et xdya xai лвдю-
оотёда у E^odo? Xtav уЕУуаттсц. iiqeotov ovv el)o~
£ev yiuv dovvai Ёхаатсо £viavT& exciotoo хата то
tdtvv рЁтдог, бла)? pty уЁтутас лдб(раат? toi? adeX~
ipot? e?eXevoso)? ало ту? piovy? did там tolovtcov
%QEi(bv r/ ¥mekev tov dpogdaai tl у evexev tov ло-
дЁоаоЁ/ш oavdaha ладауЕУЁод’ас tv та1? ttov oxv~
totoliwv tlvQai? -y alZcov tivolv, xal ту лдод~ио£1
tiwt-У ркофу? уЕУёо^а1 adroyov, dua иаёлоу diy-
VEXEis ёооутас ev Tai? ngooEvyai? te xal. f-pivoodlai?
xal Tat? }.oinut? diaxovlai? ту? ay<a? txxXyola?
xal алат то xqei'ov ЁхлАудоот. ei ovv yv Ьт'ратог
yyiv хатд. Tyv glvcoteqo) тауф'ЕХоау ту? EvayEOid-
iy? .iiovy? TO)v llavaytov ocvyi1)Eiav ryv diavoptyv
tcov EvdvtidTOOV, ovdsv yv eteqov tovtov dvcbisQOV
у agpiodianEOov' dV.a хата туг t<7v xgdvcov rpooilv
xal тб гоётсот аототатоу ETvaoioapiEv yevEo&ui, &?
уду ХёуоутЕ? E^£vo6/.isda. eotcooov ot dbsA/pol тд.~
^ei? iQEi?, xal Хаи^агётаюау poya? 6 pisv xafty-
yopaEVO? ту? f.tovy? TOtilopiaTij тоюхогтаЁ?, 01 Ie~
QOVQyOVVTE? Л()Ебф'!ТЕ001 tipiO. TOl? 6voiV ЕЛ1ТдблС1?
xal тф EXxpyotdQXy xal тф oxEvotpvKaxi xai oooi
to)v dwWfpwj' EyxQiToi xal 6а6тт)оло1 tovto), &ote
Глава IX
7. За това, как игуменью, трябва да раз-
пределя. дрехшпе на братята и парите за
тях, а също така и за обувките
След това си поставих за цел да се по-
грижа и за пари за дрехи, а също така и за
обувки и за всички останали нужди. То ще
става чрез даване на заплата, при все че
разходът ще стане може би твърде голям.
Най-добре ни се видя тя да се дава всяка
година на всеки един според собствения му
разред. за да не се дава повод на братята
да излизат от манастира поради нужда от
подобии неща. Те не трябва да влизат у
обущарите или у други такива било да си
купят нещо, било пък, за да си набавят сан-
дали, и така под такъв предлог да навличат
беда на душата си. Но трябва непрестанно
да бъдат на молитвите, на песнопенията и
на останалите служби на светата църква и
да изпълняват всичко необходимо. И тъй, ако
ние можехме да раздаваме дрехите според
установения по-рано ред на пресветата оби-
тел Панагия1, това би било най-доброто и
най-редното. Но поради времената и неспо-
койного положение ние определяме това да
става по начина, конто ще ви кажем. Бра-
тята да се разделят на три групп и да пс-
лучават заплати: игуменът на манастира -
тридесет и шест номизми, а служещите све-
щеници заедно с двамата настоятели, екле-
сиархът2, икономът и конто братя са из-
1 Маиастирът „Пресвета Богородица" в Цариград. - Еклесиарх --- църковна длъжност. Еклеси&рхът
имал най-различни задължснпя - грижел се за чистотата в църквата, за осветлението, участвувал в литургията
и др, Освен обикновените еклесиарсп имало и велик еклесиарх нри цариградския патриарх.
Typicon Ba curia ni Типик на Бакуриани
51
yevf-odai тог aoidpov avrcov j ЛЕУТЕКси'дЕхи, oirtye?
ЛдсЬтр Typt? ОУОрасдрОО'УТар AttuftayElV de б X(l~
Pei? шла v routeрата sixoat. xal jj дтттЁда de
ra^ts Bora) opaio)? атддея лЕУтехакёеха, kapfiavovet
di; xal uvtcI 6 xathl? тоглспу vo pie роста леутехсц-
drxa. p dr тдстр тц?1? Eorojoav ус/Щ zi'xooi, xal
kapffaysTCoeav 6 xatlEi? tovttov avd, уоршрата
6ехп. eotco dr rd koydgiov плат тр? gdyp? aviotv
forautyoy траур. xal ei ia%a лслас o.l Eiaodoi tt~iv
лмгто1(»г Etdayy хата тот ОЕлтЁррдсаг uijva owd-
уоутси хш ut длщтроыс yiroVTai, xal tote rdrc
tov? ddry-p or; то ткррра тр? b'dvpaotac агтсог
kap[. dvr tv' dk z a did tovio iva pi] атаунаод a)utv
ol ddtdpol лсораап tov ayoQaoai Erdvpara xal
лдауратЕгсод at ходе vEodai лоддсотЕрсо xal блс-
paxgvvEo&at i?}; pwij? xal тщ? dovksta? тастр?
xal трд EV^q? алоктрлаУЕО'дш,, етолоосарЕУ kapfia-
reir avra? тад dykaPlEtoac goya? аитсЪг pr.ct та
ту? Erdvpaata? avnor пр драга ev те/ карлдд dva-
oraoEi tov xvgtcm pfu7>v "Ipoov Xqiotov хата rip’
psydkqv xvgtaxpv tov лдауа, ote xal dirngioikp ys-
VEefyat лауцуоду? лада тру ЕоауЕотатру povpy^ era
лдттЕ? ids ypria? gvtcot ayogdccooi. лйтта yog та
уде o';dp b’ ip naypyvQEt татту Evyrgd)? EogEdpeov-
Tai (pp. 26p -27g).
Ke rp d к a t,o v i,p
<S. IIeqI tov bevdegay rival тру xa&’qpa? povpv
ало лаар? dgyovrixp? те xal diata? yi-igd? xal
ттЁдад л аут ока? Калда^Есо?
Воокорш тру ладоееау тРауЕотатдУ xatdppd?
povpv eIewO-.'gav vlvai ex лагтсоу tcov povkupsvcoy
fikaftega ypigl ravipg a^aofkai, dkkoTQiuiv те лаутсот
xal ppcj)y evyyETixcor лдооаУлсот, vvv оутсоу xal
to>v priKpua? eoecOgi реккоттсоу, eti xal tcov ppo)v
ктуатадилу Елстдолсот те xal кослсЪг лагтоиоу лдо-
осАлсог, pp туогто? wc? adetay pEQixa)? те р
xolvok oykpoiv тру olavovv таетр ёлауауглт, ррт-Е
рру тауу тр dyla Exxkpota рис7)у тулсо&еутоу ххр-
ратеоу ррте тс~)у ev avroiQ xaroixovvwov otcpdyxivt
тдбла.) pE"/j)i xal tov rvyoyroQ wo? лдскурато?
xabbapgciav dqE/Jo'fkai. el 6e w tcov друтЬуоУ
(Л>уугус7)у dkcydTEVTO? хатакрердр did krjbpy p tit a
dkkpv ToiavTpv лдбр aaiv xal cpikovEixpop iirolda
Tira kyppEofkcu, тоу toiovtov xaxaQyovpEv лагтр тр?
TotavTp? лотрда? rvdvpposo)? xal diOQtyopElki d(6~
dcxit (poket? pova.? koyQJ krydTov de^aadac лада
tcov Еладблату ppwv xal ласоаоккис тр? dvaio-
yvvTov таттр? tpikovEixta?" by co ydg evgtutov те
брани и равни на този така, че всички те да
бъдат петнадесет на брой, конто ще бъдат
смятани първи разред — всеки от тяхдавзема
по двадесет номизми. Вторият разред да бъ-
дат също петнадесет души и всеки от
тях да взема по петнадесет номизми. А
третият разред да бъдат двадесет души и
да получава всеки от тях по десет номизми.
Цялата сума на заплатата им да бъде в ко-
рубести номизми. И ако евентуално всички
приходи от всякакъв вид се съберат през
месец септември и постъпят взиманията и
тогава е трябвало братята да получат парите
за облеклото си, но поради това, за да не
бъдат принудени братята да отиват по~далеч
и да се отдалечават от манастира под пред-
лог, че ще си купуват дрехи и ще пазару-
ват, и така да изостават от задълженнето си
и молитвата, определихме да получават са-
мата своя спомената заплата или парите за
дрехите си на светлого възкресение на гос-
пода наш Исус Христос —• на великата не-
деля на пасхата. Тогава е определено да
става панаир при пресветия манастир, за да
си купуват всичко, което им е потребно. За-
щото всичко необходимо те лесно ще изме-
рят на този паиаир.
Глава XVIII
8. Нашиягп манастир трябва да бъде
освободен, от всякакво административно и
насияническо посегателство и от, всякакъв
вид данък
Искам настоящият наш пресвет манастир
да бъде освободен от всички хора, конто
искат да сложат върху него вредителска
ръка, било че са чужди или наши роднини,
настоящи или бъдещи, а също и от наши
упълномощени управители и всякакви други
лира. Никой да няма право частично или из-
цяло да безпокои манастира по какъвто и да
било начин, нито да отнеме насилствено от
имотите, определени за светата наша църква,
нито на тия, конто живеят в тях, по какъвто
и да било начин и дори най-малкото нетцо.
Но ако някой от роднините ми остане без
дарение поради забрава от моя страна или
поради друга някоя такава причина и ако
той се пристрасти да вземе някаква част,
искаме този човек да не предприема такова
злонамерено начинание, а олределяме нашите
настоятели да му дадат само 12 фолиса1
във вид на дарение и така да прекратят тази
алчност на безерамника. Защото аз имам по-
J Фолис — дребна византийска монета, 1/288 част от номизмата.
52
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
xal vnoxaraorarov xXijQovdyor rys ayias табтуд
Е'/со xal туу tteqi таг'>туг с-шуЕотатцу
ClOVyV, ХОЛоК (LVTDTEQCD ТЕ Xat EV TOCS VJlOTETay-
icEVOts uacp&s те xal ^елто/csqtos die dri yoa. rau-
i7}v ydQ Tpv Evayeordr^v povyy ,uetu. лагтсоу тсоу
глаотуг dwQov nQooij^a $«6, тф лйгта тЕХтуга-
pEVTp УЛ11 ОУУЕ%ОУТ1> f>m'Q Tys EptijS XE.fpaApS XT/'l
локиаиартугои 'cpvyfjs, аьте^ооосог xai sIev&eqov
ало лавуя те xal лагтосад %eiqos yuETEpcov ol~
хестоу те xal Sevcov xal или£ал1ак те xal лагтосоо
лроосблог, руте угашу t&v ravrys лросота/сёгсог
<3<5лср xal лоодоЛа nrbs ra/v ev avry pova'~6v-
ttov dyot xal aptxQordrov Tiros tojv ту дЕилотЕс'а
rys rocaozys aycas /corps tznoxEcuEVcov ахлосуОф-
vac у dfpaiQEi()pyai‘ иутт <5£ oi tv ту тосабту ftory
UOVaQOVTES Етёоср Т1У1 oi'XEl'cp Vj avyyEVtxq? yuan’
лроосилср ei’te d^AOTQUp алотаооЕитЗсоиаг у ycoyav
ftotcouav tgv E^ovoiav syEiv too oiouvovv лрд.уиа-
то? t&v ev avzy' povov? yaQ uqxeiv xal t^ovocd-
'Qelv fiovXouac ev таг ту rov хаЛ-yyovciEyov xal тоис
Aoutovs adshpovs, a>s dyojTEQco тсрутас xal d>? oi
Xqvou/jovMoi 2<5yoc dcaoatpovoi, xal E'xaamv dcaystv
ev тер idicp тауратс xal (Ж то лароу толсхоу vjia-
yOQEVEl, xal VKEQEV7JEO'fyO.l T&V EVGEpGW xal Xpa~
rat&v aytcov yp&v fiaotMcov, rov трАоур'ютоо OTQa-
wo xal ту? tpys арартао/.у? ipv%rj? xal ту? осотг/-
Qias ai)Tys. /су cor ysrofw E^ovota^eij’ rivd r) yscol
&2.а\$Ера t&v ev ту &yia yovy uApaofyac /tyre
rot's рог&Срута? тлотауутас т/vi' ryv yap тою.отуг
ay lav pori/v rocs povd^ovocv e& xarocxlav xal
dcatzav xal dvanavaiv Tttyypi, xal ecs to diyvEXE?
avTE^ovoiov avryv Eivac floitiouai xal аотодголо-
тоу ало л&’тооу тсоу tivo/teqoj pyi9’Evro)v, t&v хатд.
xaiQol’S xa&yyov/LiEvayp ryv (pQovrcda xal dcocxyotv
таблу? &Q/co’q6vtoos ?%uttcov xal тут dcdra^cv' ov
yd.Q соолер tives povaorypca UVVCOT&OIV у allo Tl
tcov Ieqco/tsvtdv xal toIs ovyysvsaiv абт&г {лте^оъ-
ota (hdoa-sT хата dcadoyyv uvtu/v iioxd ryv rov xtl-
toqos длорстшу, ортто xal fyiiEts лелосуиЕ'&а xal
di0Qioa\UE&a’ блто /ту уегосто y/icv tovto ovtoo
noiyoai у оЛа/s dt,avoyoao-&a^ xal атхстй^еох; xal
EQtdos cnQocyaaiv dtdovai ev /ceoeo ai'Toov xal E%&Qav
&Eivac xal dtxaoTpQlcov лрбтраслу, Ехаатоо toov
dnpyoQEv/iEvcov Eat:Tov xvQtov xal деилбтуг xakovv-
tos to)v ev ту /tovy, xa-dws ло/Лахс? tv to'.s di-
xaovypfocs rovs toi,ovtovs fyuil^w/LcEVOvg ё'д’Еааа-
/лЕ&а, xal rd rocavra xa&E^yg snl to xecqov tcqo-
хблтооос ло/Cldxcs yelp oc ava^toc sv tols tococjtois
лрощсауутас toov a^lo/v y>yrpoj дсхаотсху xal ddtxoi
стоянен и установен наследник в лицето на
светата църква и на пресветия манастир
около нея, както ясно и подробно съм озна-
чил това в по-горните нареждания. Този пре-
свет манастир с всичките му земи аз под-
несох заради себе си и заради греховната си
душа в дар на бога, който прави и държи
всичко в ръцете си. Манастирът трябва да
бъде независим и свободен от всяка и вся-
каква ръка на наши близки или на чужди
хора или изобщо на каквото и да е лице,
нито пък да се разхищава или ограбва със
знанието на неговите игумени или чрез из-
мама и предателство на някой от неговите
монаси — чак до най-малкия, — конто са
подчинени на властта на този свет манастир;
нито пък монасите в този манастир да се
подчиняват на някое друго приближено или
родствено нам или пък чуждо лице и да не
му дават възможност да има власт над как-
вото и да е нещо в него, Аз искам само
игуменът и останалите братя да управляват
и да имат власт в него, както казах по-горе
и както изясняват хрисовулите, и всеки да
прекарва в собствения си разред, както на-
режда настоящият типик, и да се моли за
нашите благочестиви и могъщи свети импе-
раторы, за христолюбивата войска н за моята
грешна душа и за нейното спасение. Прочее
да не се допуске някой да има власт, нито
да сложи вредителска ръка върху работите
в светия манастир, нито монасите да се под-
чинят някому. Защото определяй този свет
манастир за поселище, пребиваване и отдих
за монасите и искам той да бъде завинаги
самовластен и независим от всички по-горе
споменати лица, като съответните игумени
имат грижата за управление™ и уредбата
му.1 Защото ние не направихме и не ще
определим, както някои, конто основават
манастири или някое друго свето дело и го
дават във властта на роднините си, конто ла
го наследят след смъртта на ктитора. Дано
да не се случи ние да направим, нито из-
общо да помислнм това, та да дава повод
за спорове и разпри между роднините, да
предизвика вражда между тях и да бъде
повод те да се съдят, като всеки, който е
получил отказ, се нарича собственик и гос-
подар на манастирските работа, както често
сме виждали такива хора да се съдят в съ-
дилищата и такива неща постепенно отиват
към по-лошо. Защото често недостойните
имат предимство пред достойните в реше-
1 Манастирът бил освободен от плащане на данъци, т. е. имал финансов имунитет. Вж. Г. Г. Литав-
рин, Крестьянство Западной и Юго-Западной Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения,
XIV, 1956, стр. 217; сыцият, Болгария и Византия, стр. 227 и сл. Общо за имунитета във Византия през XI—
XII в. вж. пак там, стр. 219—237, 247—248,
Typicon Bacurianf — Типик на Бакуриани
53
gvQOXQtvovTat t&v bixaicov. bionsQ ov BovAopci tov
тф fte& адчебСС'&ётта t6hov то1д tp,oig avyysveoiv
dyioxaQloaO'dai ij ттеоср rivl, ei Ье ye dq {irionTal rtg
site rd»' yvpoiarv ppoor ovyyev&v fite ttj.v Svopa-
QOpevaiv ei’te t&v dv'&Qo^CDv ijpa.v тЦ ExxApoia
pov el-те тер povaoTpQlcp el'tf, wig тлаотЬ xatQioiG
fc'f.Tf Tctg xdorgoig xai aygidioig oiopdijuvi трблтр
avTixdoGEafyai BovApiislp j eI'te olxiav XTijoaoBai,
site to Aeyopevov oiailov rpot xaetagyvyiov ev rcig
xaoTQot? xal xanoixeiv ev аоталд еГте oiepbijuvi
Ei'det t&v eluodia^op&vojv ex t&v тслоуу exeIvtov
TlAeOVEXTljci] l] aiQX.QOXEQbyjGl'l SidUVOg pEydAtV FTQdy-
ратод ij pixgtv tj jLidrco тр1лф fyrjpaTi 7j &avoYjpo.Ti
то&лнд biox&pEi, ev лдсптокд Tip dgdv e%etto t&v
TQiaxootcov bixa xal бхтсо 'BEopoQo.v латё-
qcov tojv tv Nixaiq ovveWcvtcov xal dva-Oepa-
Tiopsvcg soTfo трд t&v XQioTiavfjJV л&тесос. xal p
peQig avTov perd tov ’lovba tov ’Ioxuqu&tov xal
d eotoi bebopevov аьтфэ лад spov, xdv te dxivp-
tov el-p xdv te xivrpov i] avvcxlvipov, egovotav
ffysi rj T- tavTp ayia ixxkpola pov xal to ле(и av-
тлр povaoTTsQiov dtpeAeo'dai avro and tov toiovtov
xal E<peavTpv xafiEoiipai,. diAa xol et Tig EvQE'&p
ало t&v xadpyovpEvevdvTwv ev тр тотаътц pp&v
povp т] ало r&v ev aim] poray&v Ttaoofirpal ti
t&v iv тф naQOVTi тг'л&.ф xal XTpoao'&ai yv&pp
doldtp xal owSgopp Ttvt t&v oxyyev&v f]p&v p
T&V d/XoTQlCOV &IO T&V dq)lEQO&EVTl.Or EV Ti] TOl-
avT-p pp&v povp dfpsXEc&ai ti q xal o.imjg хата-
xvQiEvaai xal лода o/a>g tv та&р ipftaisiv, Tip
avzpv dpdv ёлюлаобрЕХод е^оэоЬ-роетат xai ал
avrfjg &g лооЬбттр xaxaxQifystg xal wagafidipg t&v
Sv т& ладбтп 'pu&v тт'ллхтр dvaypaqiopivcov. dAA
алЕт/орат toiovtov dpvijpova t&v ep&v otxetcov
yev£&Bai tivci‘ л&утад yao aviovg Е&уууёттрю., ava-
iiQS'ipaS те xal elg рётда dvayayoiv, ov xard xQscg
ij ! eVXoyov ahiav ain&v Tivog Syovrog, di^d. i]
povov did Tpv EVToidp tov Usov xal 'qv elxov <pv-
ocxip oypoiv лрод avrovg. d ydQ uaxapirqg pp&v
латрр лаАат та'/рсод ilav&v, ndw орсхоотатоод
ppdg хатёАЕпрЕ xal avij^ovg, xal лагта та олад-
%огта avr& q prppg pp&v хата yvvarxEtav egtv sig
та Enitijdsia t&v л-atdcov ai&ijg xal t&v Bpi,Ei(7,v
abEAtp&v pp&v bovoa sig лдоТхаг, yvpvovg f]pag
хатёЬлЕ xai XEvatg таТд xeQ0^ ndvraiv t&v ла-
TQTpcov pp&v xQ^parcov, лрод Ье xal- t&v гаттрд
i’jToi ppjQtpaov Tjp&v' al Si dSsiqial pp&v иста
t&v ^qoix&v ai)T&v алЕ^дайоат eig wvg avbQag
a&T&v &v SiaTpoQoig x^QOiS, лдод Se xdpov> heqieq-
ypuEvov ^v te rp 'Appevia xal xal ifj
SvQia, eh xal rp 'Pcopavict лдоотроаоИттод xal
t.y]V timoQtav zijg £a)fjg pov ^tjtovvtoq, лоЯ&т ayav
SiEfiiftaoa XQovov^ xal таота лагта xiiv те хлората
xd.v те XQijpaTa xdv te a^i&para exQpodppv тр
BopHela tov $eov xal bid t&v dyi'cov Eiy&v t&v
yovEcov pov xal SiEp&v woik&v трблсит xal лрл-
нията на съда и несправедливите се предпо-
читат пред справедливите. Затова не искам
мястото, което съм посветил на бога, да бъде
подарено отново на роднините ми или на
някой друг. Ако някои от истинските ми род-
нини или от тези, конто се наричат така, или
пък от нашите хора бъде забелязан, че иска
да се противопостави по някакъв начин на
църквата ми или на манастира, или на него-
вите села, или на крепостите и волоките
имоти, или пък построй къща или така на-
речен поделен или прибежище в крепостите
и да живее там, или пък да забогатее от
някои от приходите от тези места и да спе-
чели по нечестен начин от някаква голяма
или малка сделка, или им навреди само с
думи или намерение, той да бъде иай-напред
прокълнат от 318-те богоносни отци, конто
са били събрани в Никея, да бъде анатемо-
сан от християнската вяра и участта му да
бъде като на Юда Искариотски. А какъвто
имот му е даден от мене, движим, недвижим
или самодвижим, светата ми църква и ма-
настирът при нея имат право да му го от-
немат и да си го вземат. Но ако се намери
някой от игумените на този манастир или
от монасите в него да наруши нещо от на-
редбите на настоящня устав и да спечели с
хитрост или със съдействието на някои от
мойте родники, или на чужди хора, или да
ограби нешо от даренията на този наш ма-
настир, или да му стане господар и изобщо
да сложи крак в него, като си навлече съ-
щото проклятие, да бъде осъден и изгонен
от него като предател и нарушител на пи-
саното в настоящая наш устав. Но аз моля
да не се намери такъв неблагодарник от
мойте близки, защото аз ги облагодетелству-
вах всичките, отхраних ги и им създадох по-
ложение не защото съм бил принуден или
защото някой от тях е имал осиователна
причина, а само по божие повеление и по-
ради естествената ми обич към тях. Блажено-
почившият ни баща, конто умря много от-
давна, ни остави съвсем малки и невръетии
и майка ни по женски обичай даде цялото
негово имущество за нуждите на дътцерите
си, нашите сестри, в зестра и ни остави голи
и лишени от всякакви бащини имоти, както
и от нейните, т. е. майчините ни имоти. Се-
стрите ии отидоха със зестрите си при мъ-
жете си в различии земи. А аз обикалях из
Армения, Иверия, Сирия, бях и из Ромаиия,
като търсех сполука. Прекарах извънредно
много време и спечелих всичко това, както
пари, така и имоти и длъжности, с помощта
на бога и със светите молитви на мойте ро-
дители. Това стана чрез мои трудове и из-
Typicon Bacnriani — Типик на Бакуриани
отдовсоУ ysyovsv. о 14' тлЁоттр’, did те хиратыт xal
дталуато? fiov Exy.syvytvoi\ gv Ька rtrog srsgov
dgtoyijg ц peucrsla?' pa/Aor c)A лАутес oi niiyyf-
vi-тд /tov кш at avdga wot did tov e.uov ttoyVov
xal rr^ dovAf-ia? xal тцд лдбд us tow s>os[Ig)V
црсот flam, ascot лдопла&Елад xal ябоиш'цд sdo-
izdolhyuctv xal ЕлцддЕТц&грау xal s? oixsiow uov
хат те Xsycfaw titi risdtoxa g &Т b<b co i' rd ds
st rg ayia tiov sxxAijoij. толспМута xal Tiaio^r)-
odusva ducioK idioxTTjTd uov stoi xal 'tpvyj.xd g.ov
латка dsdorxa wc T'r bsdwxa’ xal uszd таита s,(
ti ат dyafibv ридуоваидт el? tov? e/ioo? tawzdc rs
y.al Tsdvsayrac, ovx faialAaw tit co у bixalaw site
a iwiytysiCOT лгло!if/л. тоотоху abv st ехеу лцтттот
гуМ^оа, t'va ёи лбгтсот slEuilEgcog dtdyn те xal
bldyT/ ЛаТТОШ',? TO Хат’ррЕ h'fjoy ГЕрТЕСОТ ЕНОТУ ТЕ.
xal (VJiOTQiG)y xal латте! tor uXatqv xal ил avrov
bi/ tov 0aadixov usgovg xal tov латдмдудхос,
xo.fi(bfKTs,o bid tow svosfimv xal ngooxwifruw %qv-
ooflodAAoiv xQoedsoni'oihp осдёт ovv ауаухалоу not
s'tsqov Щ svos^sg xgvoofle td/.i-oy dyaAafiso&ai xsgl
tow biaq's.Qbvuuy pc-i ит1у!лати'л\ raw wqgteqot лдо-
ftsfiTpcoT-wv rd ыхота лед1 wvrtov xaioiojg f)s,O7a-
(borrow db/.a bid tuvro 'tlsgpgT tf xal linagdv Ёло!у-
na dglaxny лдод тот хдатттот t'/uaw ^аобАа, iva
та wagh-pov П'Лох&ЕУта те xal oixoro/agfisvra yard
rgr hyiav цотцу ravrgy тцт у.ат’ёц.ё dxivgrd те
d/usgipva soniQtyusva хот fisfiaia frog rsAovg (pv~
XaTTOwrai (pp. 36in — 39 L,4).
К s (p dXatov xa
9. Ilagayyt/ha ysvoph'T} лад f)pcov лдод rovg dbsA-
qx)bg лкц1 рмт^иооттос f/tov те xal raw лдооцхоу-
raw spot xal лвд1 ауалц? xal soriaasa)? avroig
у егоlist pg хата ri/y fyusgav, Ёт ц uvgpoTSVopsda,
xal лед). дюто/лг/д '/ovolvow rot? sy Xgiurcp dbsA-
<po7g xal. w.eql rov лбоат ё^Ерцооуацг sig tovtovs
svdsigao^ai
j\vv ovv biOQidoue'&a лео1 тцд fiv'mtr£ T(>v ца-
xaglrov y.al sv doth!peg тц hj^st Алааtov fiayl-
otqov tov M’rads^(poi' /ivv, tov ёулеаетоОщ хата
тру ц/тЁ()ат тцд те Astdvjsa)? avrov цто/, т!р> si-
xdba tov ОЕЛтЕа^дсОУ pttp’dg, s.v fj rsAsivai. xal ц
лаУлиод th?лросс rcyv hylov fTEyaAopidgrvQog IX)-
DTatHov хат- тту* ovvoblag avrov, ЁтаааооГрчн те
wavbatalav Ьарлдат xal wavrotow dyaAcov 7bso.ud~
tcov wEwApQo:<uA"pv TQaws/’M’ tojv -d'tdijEy лаоаохв-
Неутсоу цаТт, xal -олЕд та хата тблоу Xauftavo-
,пЕУа лада rtbv dbsAtpcov лдоогс&ЁоАо} Хеда sxd-
иитания, конто понесох, и чрез много усилия
и проливане на кръвта си, а не с помощта и
застъпничеството на иякой друг. Освен това
и всичките ми роднини, и хората ми се из-
дигнаха и бяха облагодетелствувани чрез мои
труд и служба, както и благодарение на
благоразположението в щедростта на нашите
благочестиви императори към мене. Освен
това аз нм дадох дарение от собствените си
имоти или телърва ще им дам. Всичко, което
е било дадено от мене на светата църква, и
всичко, което ще бъде дадено, е също при-
добито лично от мене и на конто съм го дал,
всичко дадох за душата си, И освен това,
ако съм направил някакво добро на живите
си близки или на умрелите, не съм го на-
правил от никои други имоти или приходи,
Поради всички тези неща поисках светият
мой честен манастир да бъде сега, айв бъ-
деще да бъде съвсем освободен от нашите.
чуждите и всякакви други хора, а също и
от страна на императора1 и патриарха2,
както беше определено по-горе чрез благо-
честивите и почитаеми хрисовули. И тъй не
ми трябваше да взема друг благочестив хри-
совул за различните ми имоти, тъй като тези,
конто бяха издадеии по-рано, потвърждаваха
съответно снова, което е необходимо за тях.
Но поради това аз отправих към всемогъ-
щия наш император гореща и настоятелна
молба да запази докрай ненарушими, нена-
кърними, твърди и сигурни установенитс и
наредените от мене неща относно този свет
манастир.
Глава XXI
9. Нареждане, дадено от нас на братята,
относно моя а на блнзкате на. помен, за
яденето а угощението, което им се дава
в деня на помена, за раздаването на
жълтици на братята в Христа и за
това, че трябва да се оказва на. тях
всякаква помощ
И тъй сега определяй поменът за блаже-
нопочившия и блаженопаметен наш брат Аба-
зий да се извършва в деня на смъртта му - -
па двадесети септември, в който се тачи все-
честного мъченичество на светия великомъ-
ченик Евстатий и на неговите сподвижници.
Тогава да се прнготви изобилна и разкошна
трапеза, изпълнена с всякакви хубави ястия,
конто бог ни е дал, и на всеки брат да се
прибавят още по две чаши вино освен тези.
1 Алексий I Комнин, 2 Цариградският патриарх Евстратий Гарида (1081—J084),
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
55
сто xgawfioha ddo‘ ouci. di; Iequtevovtes cbai та»'
udEAqpov тот» Svtojv ёт тр povfj xal тыг» ё» toIq
povxaorpofoig, etqos de xal тот» ё» toiq %(oq(ois
xal TiQoaoTEioib xai xdorpois xal лаор т/7 dtaxQaiqOEi
zqs ayiag qpd)» povpg, хата тру ррёдау ёх?л»р»
vcteq avrov та dddoa тер т)л(7> лроатрЕдётыаау' yevs-
enho дё xal to7s h> Xqiojcp dds^oig тр ai'rij
ppEQq. diavopp yo ptopdrcov рЕ» vfidopqxovTa xal
dvO, xal jUSTa TQV (faulvOty TOO oQ'OqOV xal TpS
dying ).EiwvQyiaq diawpTpJqifOGav rote: е» Хреокр
udEAqvig xal rets XoinoTg toTq ларатр%о»О1 gsvois
rp pvpup avrov vopioptxra Етхоостёооада (pp, 40?.7—
4I‘P' / . „ e z
ё» p dv av pptpa Evdoxta. flvov ооруроЕтат p
ёрр 1 'opyogiov Ttd.evrp, A' amp xal to pyqpdav-
mv pov ёхтЕ^Еоси xal dtarEipni тот; еу IXpiorcp
adEApois wpiapara dvo xal Eftdoppxcvia, xai era-
odxAqog yi-;VEO'dw toi$ advAy fag dal дауиХ»титр^
тдаттёррд ^а1 ла»» erfaydovapg ёёуюратат» те xal
лоте»», xal лаот tolq elplvdooty yfg r'pv (ip/M-dei-
oav pvp.uqv ppd>» psrd ti»' (favlvoiy tov oqOqou
xal rps isqu.0 leiTovoyi a$ dtarEpp Ортатоат yjovoiov
уоритрата eIxogi it'cuaQTt. sav de еттрптгоор t&v
TVJiuyO'ivTOTV voрюратотг p etsqo» tl rd»' yQfi&v,
xai толла ё» eteqq tyoQft dtarEpyd pro) rots yrdsEui.
jtqos дё xal ёх трд (ravrolag Eicodov трд rotavrpg
(tying povpg fT ti. av tieqittevO}], 6poio)$ and nav-
tog sl'doig tovtcov та pttiep vxeq ipiqctxpg аоттр-
ciaq pov diavEpij&qi aroav хата тру ppEQav ips
pyppps ррату rtig evoEfl£oty ep Nqigtco ddEZqoig,
,01? TTEVpei xal TOIS XaiiVnpQETOVOl. Tp TOiarrp
povp pioOiotg те xal naQoixog, ndvra did тоу» xa-
apyоv!iеуыу xai ntx(n"diia.p d/.ayvp pEt 1 а рута q 6flov
Oegv xai xaftuQq nweidpoEi xal ddiaxQfpu y»(dpp,
Etdora,» (faros xcjtoxqigecos etv%ev d to yb>;ac6xo-
pov e'xti.y xal rd i aA/.dpsra xopt^dpEVog, os 6ia tov
voOT/iopov xbfatps те xal nQodorqs аяЕрауЦр, npeg dv
xal ли/at did Tpsq lAaQytpdag 6 11ел» ala хата^ебёха-
отел },fapq. татта дё TT(lvT,a (faapadiAaXTCOS те xai fie-
xai аосролатд ^otdopat diarpQtiadai xai
ovdvy did tuas лротрааетод ёх то, у EiQppEVTO» zov-
тсоу xaTaheiFi)’' ei rse yi- ёх rps xapTioepoQtag ты»
7defaf'd;» p ci2.A(OV rod)» avvayDdrai уор'юрата, to
Татты» jiEiJnEVpa pp diavtprpfypyai Tizarxotg рры»
еуехеу, dVat diaTijpftofh.i ravra Told dyayovotv, ёх
дё трд Eioo&ov rps dying povps dtoixitv rd tfal'O
рры» (pp. 4l,w- -4217).
ё» dt' rp (Ji'daopia xai ay co. qpEQq rps peydAps
аёрллцд pvppq teaeIgHco tcv paxaQirov xal tteQl-
d^gov латрод ррыг tcv UaxoQtdvycv, rov aoxov-
tos to>v dv%6) тилр ёу lapcdls XEtT.ovQylG.ig xal q:ai~
dQais TQnnEQviq’ deareру-Ортыоav de ту nvry ppEQit
rolg ntyqot voptapara EixoctTEocaga (p, 431(J—n).
конто братята обикновено получават, А конто
от братята служат в манастира или в отшел-
ническите килии, а освен това и в селата,
проастиите, крепостите и целия обхват на
нашия свет манастир, в онзи ден да подна-
сят за него дарове на бога. Същия ден да
се раздавят седемдесет и две номизми на
братята в Христа, а след пускането на ут-
ринната и на светата литургия да се разда-
дат и четири жълтици на братята в Христа
и на другите чужди хора, конто се случат
на иомена му, — — --
В деня, когато по божие благоволение се
случи смъртта ми, на мене, Григорий, да ми
се прави помен и да се раздавят на братята
в Христа седемдесет и две номизми. За уте-
шение на братята да се дава и твърде обилна
и богата трапеза с ядене и пиенс, а след
пускане на утринната и на светата литургия
да се раздадат двадесет и четири жълтици
на всички, конто са дошли на споменатия
нащ помен, А ако остане нещо от определе-
ните номизми или нещо друго от храните, и
това да се раздаде на нуждаещите се, А ос-
вен това, ако остане нещо от целия приход
на този свет манастир, също така полови-
ната от всички видове храни да се раздаде
за душевното спасение в деня на нашия по-
мен на благочестивите братя в Христа, на
бедните, на служещите в този манастир
мистии и на париците, Игумените и иконо-
мите да разпределят всичко със’ страх от
бога, с чиста съвест и безпристрастно, като
знаят, че е бил осъден ковчежникът, конто
присвоява това, което се носи, и който по-
ради кражба е бил изобличен като крадец и
предател, а още повече в старо време Гиезий
е бил обречен на проказа поради сребролю-
бие. Искам всичко това да се пази непроме-
нено, твърдо и сигурно и да не остане под
никакъв предлог нищо от казаните неща.
Ако се съберат номизми от приношенията на
братята или на някои други, излишъкът от
тях да не се раздава на бедните заради нас,
а да се пази за тези, конто са направили да-
ренията. А нашият помен да се прави от при-
хода на светия манастир. — — —
А на светия и почитан ден велики четвър-
тък да се прави помен за блаженопочившия
славен наш баща Бакуриани, архонт на ар-
хонтите, със света литургия и с разкошна
трапеза. Същия ден да се раздават на бед-
ните двадесет и четири номизми.
56
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани
Keipd Aaiov кд
10. Jlegl tov цг] xataidooeodat 'Pmpaiov tiQeofiv-
теоот p рогдс&ута ev if] кат epie ptoyfj, ка1 dipvuva
т$р> aiiiav
HaQeyyv&pm di naot roig sv ту; йогу xal pe-
patoidiw ddyptan naQiatm, /мфелоте ev rfj xai3 e,tie
TUvTtj aylq povf/ Piopaiov лдеи/Зитедог p itovti-
'Qovta raydpvai et pi} govov votdioidv tip a, eiddra
yQdppaia xal n.Qog roi-g xaia xaiQOvg figyoviag
ёлют^Логта те тт/v yrwpyv tov xadtjyovpivov xai
лддд robg afrtovg aTtooTeldopevov л.адй tovtov
an£Q%&J'&at xal id ygeicddy т?)ь govr/g dtoixeiv, tov-
tov di evexev тру loiaviry iragayysliav notovgai
^aotpalu^opevog, i'va ptfncos (11 moi uvieg xal negt-
Aoyoi xal ideovExiat, voTEQTpid it xal {jldlfyv ту
uovij HQO^evovaiv, g dvTtTaoodgevov nva тф Флер
xa&toi&m, аттейдоута tov те tivop xaiaxvQisveiv g
tyv r/yovysveiav лодд savior enianduao'&ei у
a/dyr rtvd xard direr; .Tatar irgdipaotv ldionot)joao-
&at туг povyv, otaneQ iroV.dxtg оъррефукбта el'dc-
psv ev г/} yUETEQa фьЛЦ sg fadon/iog xal yv&piyg
emetxovg. el ds pi] tovto ijv, qiietg roviotp тф it&tei
mg dtdaoxdlotg елб/ллдо. xal wig sxelvmv iieid-6-
geOa ddypaot (pp. 4419—453).
К e <p d 2. a i о v xe
IL Elegl t&v ’iBr/omv ovyyev&v xai uvfyQ&irxov
Tj/Lidv eig тру povadixyv id^iv sdylvdoimv xal
e2.evaop£vmv, 8л.тд del aviovg dei-ao-ftm.
Et odv etol lives ало imv fpUEilQmv uvyye v&y t&v
xap3aifia idyoiagovTmv ypiv xal xard fiadp-bv itqoii-
pmpsymv govadtxy dia^&vreg idpei, (pdonpovpsroi
neloq re xal ovveoei xal елиг&егст hqos id vfj ay [a povy
ovpipigovta xal dvvauhiaiot, deov те xal ovgqLoov
yyovpE-Oa id nQOiifia.o'dai rodiovg vueq robg ps-
vovg xal robs e^mieQLxods' et de tijg tEQanxfjS id-
$emg noQQm stol xal tyg xai aQEitjv dtaymyfjg xal
ov pdvor хата тагтг/у advvaiot, a/da xal ndyimg
dvixavot xal dnoiTjTOi irgog туг тф хоарютуюд
еяпуде^бтута xal oby д.’.ох/фсср xagdiq xaDv^tovg-
yovvieg yr math'corrai lolg ieqoIs rovwig rvnotg,
pi] yevotio e^ovalav iyysiQi-oOpvat o&iolg’ iltv yd.Q
loiaviryy r&v piova^oVTcov xaiolx^otv podloqat dto-
Qtaaodai, | dig nolldxtg EiQt;Tait lov Etvat E/isvO,e-
Qav Латту) &ib pivaov те xal t&v $yyvieQcov i^u&v
OVyyEV&T OV(L did V irl ETEQQJ VtHOldoOllV 1аЬТТ]У
dioQi£viuE'&a, а/d’ avie^ovotmg del te xal dianavidg
dtdyetv xal ашодеазтдтиод. el de Tig r&v Et'Qrjfievajv
ovyyevdv v}ti&v -q i&v dv$Qd&ia)v Y]pi&v i] xal
dVmg ng fj t&v ’I/BpQcor xal д.похадц xal 6 те-
runvoptevog dgdlpidg r&v piova^oviaiv eldetn-pg fordo-
yei, det roi>g toioviovg лдопироаодш xal sioaya-
Глава XXIV
10. За това, че не бива да се допуска
презвитер или монах ромей в моя
манастир и по каква причина
Препоръчвам на всички в манастира и на-
реждам с непоколебимо решение да не се
приема в моя свет манастир презвитер или
монах ромей освен само някой нотарий, конто
знае да пише и довежда до знанието на
местните управници решението на игумена и
бива изпращан от него да отива при тях и
да урежда необходимите за манастира неща.
Заради това давам тази препоръка, за да се
осигуря, щото да не би иякои, конто са на-
силници, хитри и алчни, да извършат някаква
вреда и щета на манастира или да поставят
някой противник на това място, който би се
стремил да господствува, да заграби за себе
си игуменството или да си присвой мана-
стира под някакъв друг благовиден предлог.
Знаем, че това често се е случвало поради
наивност и простодушие в нашето племе.
Ако не беше така, ние бихме следвали ро-
меите като учители във вярата и бихме се
подчинявали на техните решения.
Глава XXV
11. За съплеменниците иверийци и наши
хора, конто са достигнали или ще
достигнат до монашески чин, как
трябва да се приемат
Ако има някои от нашите съплеменници,
конто са ни близки по кръв и удостоени с чин и
конто преживяват по монашески ред, известии
с опитността и разсъдливостта си, и конто са
годни и са в състояние да [допринесат] полза
за светия манастир, смятам за необходимо и
полезно те да бъдат предпочетени пред чуж-
дите и външни хора. А ако са далеч от све-
щеническия чин и от добродетелния живот
и не само са неспособни за него, но изобщо
са негодни и чужди на благоприличието и
благопристойността и се покажат, че служат
не от цялото си сърце на тези свети наредби,
иека да не им се поверява власт. Аз искам
да се определи такава обител иа монасите,
че, както често се каза, да бъде напълно
свободна от чужденци и от наши по-близки
съплеменници, и постановяваме тя да не
бъде подчинена на никой друг, но да бъде
винаги самовластна и напълно самостоятелна.
Ако има някой от казаните наши родстве-
нник или от нашите хора или някой друг от
иверийците, който се подстриже, и определе-
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
57
ystv avzobs ev тр yovp yea sig x.ovg tcov ёлкес-
TTOVTCOV XdOGflV ХОЛОУд ЛООд дУОЛАрОСИЮСУ TpQ T£-
талсоиётрд лообтртод, dqrellovxag ahovg didysiv
yaxd xpv Tuncodsiuav rd^iv трд xoiavxpg povpg yal
opoycsiv ahoi-g iocs ev xp yoivoxpxi ddshpoig yal
vzioxdtwEGfyai тф yadpyovuevco. d de теталорЕУод
ЩНдрОд T(~)V U'.va%&V ёл1Е1лётй) р.рдёлОХЕ (p. 453_2S).
Keep dlaio v нд
12. HeqI tov AoyaQiaod pvai xbv oiyoyd^ov yai
xovg лотлосд diayovpxdg ho tov yadpyovpsvov,
tov yafrpyoapsvov de loyaQ{ao{ypvat Ьло xpg x&v
abslqxbv yoivbxpTog
Ч)<рЕсХд[леубу ёохс yal agiov, t'va dioAov tov
Eviaviov 5 | psyag ohovopog трд yaf)’pyag sigp-
psvpg poyi-jg ^oyaQid^i] xovg те naQOiy.ovb^ovg y.al
xovg dtayoylag biacpoQovg lyys^siQiapsvovg б.лад
yard tov оелтёудрсот iifjva yal avfhg хата to
uyiov лдсуа ovv rpdfio) &sov‘ yal £' ti av sf’QE-
i/ojatv dwolsiyacypsvoi, Zay/jdvcov лафаотсоу, xov-
xoig Koiposi аттбёы&У' d de рёуад otxovdpog j.oya-
Qtagsodto ho xcv yalhjyovjuevov, yal loyaQia^diuy
vog finaihov Aaujjav&co лафагтоо axiddst^iv' d ёё
xadpyovpt&vog ev qopco $scv xp Efdposi xtov lot-
лсЪу д.ёе1(рсЪу E^odia^sxo} sig rdg трд Exx/.polag
XQEtag xal трд uovpg, y.al to xmafapnavyiEvov
dvE^odlaoTov ztQog ФсрёЛегау трд povpg yal ovycpE-
qov ddvto sig tov doyEiaQtov xal Aaypavsxcooav
лада xovxov ayddstpiv. xal yaf6 ЕУ-аотоу лаоурт о
y.adpyoipiEvog AoyaQia^EC&co ело tcov oixovopcov
yal tov boytcaplov yal трд dbslcpbTpTog' (boavxcog
yal 6 ёохыбимод XoyaQia^O'&o) dig тф sviavxcp ело
tov xadpyovpEvov yal трд аёскротртод. yal ei ys
в у tovtcov rig ёлётотЕхтроЕУ ?/ yaxEdazEdvpoEV axai-
Qcog p paxalcog та Ехх/.роюотсха poppaxa, 3ei та
E/.Ashovxa yal avalovd^vza лодлт алолЬукЬоас xal
алохатаотроас, ahoy de hojcai. ало трд dvd xstQa
avxcp dovXeiag’ si' ti ёё xieimttevoei ёу трд ёхх1р-
oiaoxixpg slodSov олёд тад лафрр&у тулахд’т'юад
ё^бдоод yal dllag dixalas dbosig, осот b.v , e.y rd
тобтотр xooov ysv&o&co Elg xd ovpipsoovra трд
ёххлроёад yal лдод (bps^siav ahpg хролаттбуеуог,
coots ev Emxpdstop yatQW evQE&posrai eig cbqcs-
haav трд енуApolag, mczteq el’QpTat, y.al sigodia-
^Etai. dioQi^op^a ёё yal xovro, iva tup uTtoletyn]
лоте Ало трд iiovpg loydQiov Scog дёуа Iitqcov,
coots sv yatgep dsovxi zpv трд ,иогрд xQElav ало-
лкрдооу, та ёё олр.олеоюоеоаата x&v ёёуа Iltq&t
ddxiooav Etg dyogdv утриатод y.al то уттраа лдооуо-
дсооатоэоау тр aovp (рр. 45^—4623).
ното число на монасите остане непопълнено,
трябва те да се предпочитат, да се въвеж-
дат в манастира и да се оставят за попъл-
ване на определения брон на местата на липе-
ващите. Те трябва да живеят според уста-
новения за този манастир ред, да живеят в
съгласие с монашеското братство и да се
подчиняват на игумена. А определения? брой
на монасите никога да не се намалява.
Глава XXVI
12. Икономът и останалшпе дякони да
дават. сметка пред игумена, а пгуменът
да дава сметка пред цялото братство
Необходимо и редно е главният иконом
на речения наш манастир през годината със
страх от бога да иска сметка от помотцник-
икономите и от ония, на конто са поверени
различии дяконски служби, веднъж през ме-
сец септември и вторн път на Великден. И
ако те биха имали някакъв недостиг, да го
получи от тях и да им даде документ. Глав-
ният иконом да дава сметка пред игумена и
след като му даде сметка, да получи от
него документ. А игуменът със страх от бога
със знанието на останалите братя да харчи
за нуждите на църквата и манастира и това,
което остава неизразходвано, да предаде на
дохиария1 за потребност и полза на мана-
стира и да получи от него документ. И всяка
година по Великден игуменът да дава сметка
пред икономите, дохнария и братството. Също
така и дохиарият да дава сметка два пъти
през годината пред игумена и братството.
И ако някой от тях се е обогатил или е из-
разходвал неуместно и иапразно църковните
пари, трябва отново да попълни и да набави
липсващите и изразходвани пари, а той да
се отстрани от службата, която заема. Ако
от църковния приход остане излишък след
определените от нас разходи и други спра-
ведлива дарения, какъвто и да е той, да бъде
за полза на църквата и да се пази за нейна
потребност, така че в случай на нужда да
се намери и да се изразходва за полза на
църквата, както се каза. Нареждаме и това —
винаги да има в манастира сума до десет
литри, така че в случай на нужда да задо-
воли потребностите на манастира. Излишъ-
ците над десет литри да се дават за покупка
на имот, а имотът да стане собственост на
манастира.
1 Дохиарият (до^ьчаоюр се грижел за склада с храни гелии припаси и манастира и разпределял продук-
тите между монасите.
8 Гръцки извори за бьлгарската история, т. VII
58 Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
К a tp а 1 a i о v х$
13. IIeqI t&v tql&v jzaQ’Suov xzio'&svrcov xltuaxcov
t&v xlp'&eto&v лао fyi&v ^EvodoyjElayv otto;
ETV7l&Oap,EV
K&cay&ev (Э£ tov ywoiov tov dvopca^op-Evov 13т e-
vtpdxov Exavcodsv t&v dvo od&v EXTiodri Sv $Eva-
do%siov. дсатаоооисн olv xal dtoQt^opai ek t&v
nQQoddayy zov ^Hevto; %a)Qfov tov 2tevcpu%ov
dovvac ex sloe X6ya> t&v ddoiJioQayv xal t&v | tle-
vr}T(tiv Sxaozp fipEQip vjv SnolrjuEV d 'Oeo;, olzov
p.odtov; dvo xal otvov иётоа dtio xal Idyop stqoo-
t-payziov X] EipvjTOV, sc ti 71a.Qu.axi] 77 tov 1)eov dya-
ИОтцс, ol ov ex o^EQpdzcov xal lay/ivcnv. ET&zaooa
dS xal fidoduvAov Sx t&v dsovioTix&v pvAobvcov
t&v ovtojv ev тф ^TEvipdxq), I’va dloffln to tovtov
&Xeouaf xal twlQoixov s'va ёх wv toiovtov %coqIov
otto лао?]; EtiYjQEla.; te xal dovlsiaq, ai; to 6).ov
toiovtov xjutqIov тлбхЕстас. eIev'&eqov Etvat dicoQiod-
ртр? xal port] vTtoxsiG'dat тт/ tov toiovtov ^svodo-
%e[ov 'i)7TY]QEoia, otov ^vXocpoQEcv Sv avzcp xal vSqo-
(poQEtv xal Tiaoav dovlsiav zot; %Evodo%EioiG &Qpo-
£ovoav exteXscv, df ov diavEpEzat xal 17 тосаитт]
ладах?] Et; tov; ziEwpa; xal tov; odottWQOv;. ys-
VEO^caoav ovv Sv xatiaQQ. yv&p.]] xal q'ofco Usov
xal dtavEpSza) dvVTtoxQlTCO; zqv тосаитуу naqoyiyv
t&v xqei&v xal lapfiavEiao pEta t&v u-Vmv ddsA-
qi&v t&v ало vq; pov?]; zpv layypvovoav аётф
^6yav &; si; алд ту; tqitt]? та^еш; adskpo;. xal
TE'3'i]T0J0av xodfifiazoc sv тф $svodc%Eicp тостер лоА-
loi, xal qpovQvo; S’ozw xal xAiftavo; Sv а&тф, Deq-
pol &рфО), I'v9 ozav glfty ev Talc xupEQivalc qpE-
qoi; 0 £svoc, Sv тф zotovzop $Evodo%E[a) 'QEQ^UVq-
та1 te xal oTEyav&v^zac xal аталаи-цтос. xal ei
xtvdvvsvsi vdocp Ttvl тс; t&v execoe ладауегорЕусау
odoindQuyy xal tpilcov, ttqettei tov toiovtov dvanav-
oat фиёдад тоет;’ psxa de zdg tqsI; xavrac ppEQac
TTaQOTiEuipai tovtov. el ds yE ttAvv el; udvvapiav
zt; xa.TavzY]OEc xal ov dvvazat ddoinoQEiv, dec zdv
toiovtov so); t6te xqoteiv xal dvanavoat, eoo; ov
teaeiot; vytavEi. dsl ds oixodopiiaai ttI^ocov too
tEvodoyEiov ел1 тф вооуф Tid^yov tivu, xal El OV/J,-
ffil ti; Sxeioe cpo/tlo;, ev тф TTtjQycp tpvXazTEiv^ олео;
st H&Y] ti; t&v faafcov, ov qy&dov] ?/ %eIq avwv.
xal st; to ^EVodoyEtov тд /.Eyd/iiEVOv MaQpcdQiov^ 0
eotI n&yyjlov zrt; yscpvQaq, xal to eteqov ;cvcdo-
ysiov, 0 Sgti лаотт zip’ -&dAaoaav xal zqv ха^ф^а;
Глава XXIX
13. Какво постановяваме за mpume осно-
вана от мене лестбици1, наречена, от нас
странно правмници,
Под селото, наречено Станимака, над двата
пътя, бе построена странноприемница. На-
реждам и определяй там да се раздава всеки
божи ден на пътниците и на бедните два
модия'2 жито и две мери вино от приходите
на казаното село Станимака, а също и за
суха храна или готвено, каквото божията ми-
лост даде, например зърнени храни и зелен-
чуци. Постанових и една от господарските
воденици, конто се намират в Станимака, да
мели това мливо и определих един парик от
това село да бъде свободен от всяка тегоба
и служба, на конто подлежи цялото това
село, и да служи само на тази страннопри-
емница: да носи дърва и вода и да изпъл-
нява всякаква необходима за странноприем-
ниците работа. Чрез него да се върши и
снабдяването на бедните и пътниците. Прочее
той да върши добросъвестно и със страх от
бога тия неща и да разпределя безпристрастно
даваните припаси, като получава заедно с
другите братя от манастира падащата му се
заплата като брат от трети разред. И ако
бъдат поставени в тази странноприемница
много легла, да има пещ и огнище в нея и
двете да горят, та когато дойде гост в сту-
дени дни, да се стопли в тази странноприем-
ница, да се подслони и да си почине. И ако
някой от пристигащите тук пътници и прия-
тели заболее от някаква болеет, той трябва
да прекара три дни. А след тезн три дни да
се изпрати. Ако пък е много слаб и отпад-
нал и не може да върви, той трябва да се
държи и да почива, докато оздравее напълно.
Близо до странноприемницата, на височината,
трябва да се изгради една куда и ако се
случи там някаква опасност, да се залазят в
кулата, та ако дойде някой насилник, ръ-
ката му да ие успее.3 В странноприемницата,
наречена Мармарион, която е близо до мо-
ста4, както и в другата странноприемница,
която е край морето и при нашия манастир
1 Лествипи, т. е. стълби. Ду мата се употребява в преносен смисъл. Чрез тия „стълби", с конто Гри-
горий Бакуриани означава трите странноприсмници, той смятая, че ше постигне „царството небесно". - Един
модий като мярка за зърнени храни се равнявал на около 8,5 кг. 3 Авторът на типика взема предохраните л ни
мерки срещу евентуални нападения. Като се имат пред вид общото положение в българските земи по това
време и другите податки в типика (например „несиокойният народ1' — гл. I), това сведение може
да се схване като указание за иараспалата класова борба. 4 Мармарион — днес има село Мармор. Вж.
Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. Посочването, че странноприемницата се намирала близо до места, е
дало основание на Л. Пети да предполага, че това място е било близо до р. Вардар, между Солун и Пела,
където в древността имало станция Гефира (мост), Срв. L. Petit, Typicon, Introduction, р. XV.
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
poviy tov ayю и NixoAaov, dvtva dvo ig&vodoyEla
фходорГ/варЕУ xal sTvncboa^sv глёд yjvyixpg cro-
T.riQiag too fiaxaghov aVTadsMpov /aov, opoiaog te-
ilrfTojoav sig dtaxoviav rar 6ёо1л6д(ог те хат ле-
гг/тсог exIextoi Tivsg xai povd^ovTsg s7g 7v тф svl
xal ттЕрод l:v т.(р Етёдср, xal kapfiavstaioav xai
avr.ol frdyav, ха'&озалЕд xal 6 ^тЕГшау^д' do-&tf-
Tiooav ds Eig rd prodoysiov tov MaQpagiov ало
тфд rloodov tov ycogiov Пдафхлоо ёхаотр l)pEQ(}
oItov pddiog Eig xal oivov фтпог ev, xal e'Aev-
i)-EQ(D&}'jrco ладогход, о'юте xal то aXeopa д1фдт[
xai то fvAov ауауц xal a/.A-yjv ласа? ырЕЙорёгтуу
i)H,?]QEOiav tov toiovtov ^svodoystov :rh]QoT. dpohog
ds sig то ^svodoysiov rov ayiov Ntxoldov доПфхо
ало тф лдоабдог tov ycoglov IjQiloyyov | т.хаатт}
фифа gItov uddiog Eig xal oivov рЁтдог ev xal
Xoyoy paysiqsv ратод ei ti av Tvyj] xai oixovopijai]
/у thia nQovota, xav те доттдта xav те la.ya.va, xai
xdQoixog naliv &xsiPev Zlsv&EQmf)sItj Aoycp alsaua-
ход xal tov ^vloipogsiv xai vdpoipoQETv xal тад
bmd? v^Qsviag tov ^svodoyslov ottoteAsiv. sgog-
xt^ai ds тоёд ря&’фшд тф aylag povr/g та&тцд
xa&pyovpErsvovTag, рцёёлотЕ та roiavra ^EvoSoyeTa
ттг lv сп)тоХд тетълозp^voyv xqeiwv vipiataaflai
oteqtioiv ttiv olavovv psQixoig i] xa&olov, xal Л1-
oteuo) rp ауарбгцте tov fteov xal nJ TiQEoflslq. тозг
dyicov avwv. tva et xal pi] evexev Tivog (ikkov did
pdva та тоюмта gsvodoxeia та тияаг&еута xai vo-
роретгфИгта илагта ваза diaTTjQry&cdoiv dr.I sig rd
E^fjg лблтотл. алЬ лаа-гр fildfivp те xal оуффоесод.
eI дё лрдд то xqslttov xal dqy&ovdyregov av^r^ij-
ОЕта1. Hslq JiQovoiq p лрбооёод тф xa'&’rjpag po-
vijg} xal Tvjg ^svodoyt'ag б тдблид шоаутсод агт^т)-
'thpco лдод то хаИИютог xal vxsqteqov. si d’ofiv,
airtai at лафгцл&у rsdsiaai ev аутоТд тоТд Zsvodo-
yEtotg XQEiai ^otcouav adidAsinTOi xai ауулохдйтгр
toi, pallor dk dnaQacalEVToi те xai лауюс ei dl
fiovAty&fj rig t&v pstffipag a^Eigysiv ij л,Едгхдлт£1г
тф ToiavT-qv TV^oJT^Eioav л.адфат> фгауазусаг, Eig
рбуаАцт apagTiav loyirxOtjosTai аФф tovto xal ттг
црЕтфизг арадт^рагату ёота1 ёгоуод (pp. 48т—
4 927).
Kstpdkaiov }ф
14. IJeqI Exddoscog i] dtanQ&jEiog аудозг хттрта-
T(ov sig лойоазла блд т^д ytovpg
zfiaxcoZvouEP t3e ex tovtov xal dioQi'QofiE^a, ov-
daytebg olcog adstav ?,yEiv тЬг xall^yodpsvov тф
Свети Никола1 — тези две странноприем-
ници аз построих и учредих за душевното
спасение на блаженопочившия си брат, —
също така да се поставят в услуга на път-
ниците и на бедните някои избрани монаси,
един в едната и друг в другата, и да полу-
чават и те заплата като онзи в Станимака.
Да се дава всеки ден на странноприемни-
цата Мармарион по един модий жито и по
една мера вино от приходите на селото Пра-
викий2 и да се освободи един парик, за да
мели мливото, да носи дърва и да изпъл-
нява всякаква друга работа, нужна за тази
странноприемница, А също и за страннопри-
емницата Свети Никола да се дават всеки
ден по един модий жито, една мера вино и
за готвене, каквото божнето провидение даде
и предвиди — било бобови растения, било
зеленчуци от приходите на село Прилонкион,
И оттам пак да се освободи един парик като
воденичар, да носи дърва и вода и да из-
пълнява останалите работи при странноприем-
ницата. И заклевам онези, конто бъдат след
нас игумени на светия този манастир, щото
тези странноприемници никога да не понасят
каквото и да било частично или пълно ли-
шение от определените за тях припаси, и
вярвам, че с благодатта на бога и със за-
стъпничеството на неговите светци всичко
наредено и постановено [от мене] ще се за-
пази непокътнато навеки от всяка щета и
домогване, ако не относно всичко друго, то
поне само за тези странноприемници. А ако
по божи промисъл доходът на нашия мана-
стир стане по-голям и по-изобилен, нека също
така и уредбата на странноприемницата да
се подобрява и разширява. Във всеки случай
определените от нас постъпления за странно-
приемниците да бъдат иенарушими и неот-
меними. А ако някой от иашите потомци по-
иска да лиши или ограби това определено
от нас убежище за странници, нека това му
се смята за голям грях и да бъде той съ-
причастник на нашите прегрешения.
Глава ХХХП
14. За огпчуждаване ила продаване на
ниви или имоти на лица от манастира
Забраняваме отсега нататък и нареждаме
според устава на манастирите на Изтока и
на Запада игуменът на нашия манастир да
1 Точното местоположение на манастира „Св* Никола" не е известно. От текста на типика може да
се предположи, че той се е намирал при с. Прилонкион (на брега на Бяло море, край Орфанския залив), от чиито
приходи се издържала странноприемницата на същия манастир. Срв. Petit, Typicon, р. 49й. 3 Сравикий или
Правикий съшествува и днес под името Здравик или Здравики в Зъхненско, близо до езерото Тахино. Вж. Йорд<
Иванов, Асеновата крепост и Бачковският манастир, ИБАД, П (1911), стр. 207,
60
Typicon Bacuriani — Типик па Бакуриани
ррбтеоад yovpg хата tov tvttot vcov povcov трд ts
агатеАрд xal dvoexog btbuvai ateAqo) тор ало
tcov хтр ucItcov трд руегщад tiovpg pipe ладогхотб-
aiov ррте ypv t'TSQo.T у pre xiprov p atixstcova
ть toiovtov то)У дсахуероттату тр dplaydelop
yovfi, ояак ,u,p хаталъ’др p ха/лдотр oyovota xal
fjv.aqxovca трд adelcf. дтртсЖ dyolcog fie, урТЕ TtoXsiv
урте Exdovvat el'g Tira лобосола' vllio) ycl.Q dia-
л.псспсод xal da> алебд ларауусЛАа) xal дсауаоть-
Qoyap O7T.SQ iipde ysvoao ov y,6vov ленео1, al.Eovds
diavosio&ai аотд то ЕХломуаофае ощ)дрт<ж тдолср
лобд otiovv лрбасолог ex tndvrcov tcov diacpSQuvrarv
тр &yia ydyfi, ёхтбд iivvov та)? naoatxcov tcov dov-
Aevovt.ojv owp-Dcog аотр (p. 51w__33).
ыяма никаква възможност изобщо да дава
на някой брат от имотите на нашия мана-
стир нито паричко място'1, нито друга земя,
нито градина или лозе, нито нещо друго от
притежанията на речения .манастир, за да не
се паруши прекрасното съгласие и едино-
душие на братството, нито пък да ги про-
дави или да ги отчуждава на някой лица.
Прочее така настоятелно и неотменимо на-
реждам и завещавам да не се допуске не
само да бъде извършено, но дори и да се
помисли да бъде отчуждено каквото и да
било от имуществото на манастира, на което
и да било лице освен само на париците, конто
служат на манастира.
К eq-a A a i,ov Ay
15. Пес I rov daq см>д ертд-аттыг тот лаибтта
тоцог трд povpg плтхрд diaadgsing трд лол/.d-
xig ypfysfapg veodypTov ovv Deco xaifpyag svaye-
ататрд povpg xal tov ypdsv tcov ёулед^уоуёуют
avTcp, cog ла(брусот тетгтшутш, peraxivpDpval p
dAAoico'&pyai p rpv olavovv de^aoDat vcpeaiv
Eig xvqiov тот Dedv evoqxc!) toys ретёрё xpv
nQovotav ttoiovpsvovg xaOpyovyevovg re xal loi-
лоид ads/upovg трд то/абтрд povpg xal xovg xeqi
аЪтосд те xal vEavrovs xal l-cuTtpfoig EgaocpaE-
[opai TGvzovg, iva pi] xoAypacooi тсоу лао Ipov
TTaw&tvTcov ev тр ppcXEpq yovp C&Aoicbaat TI p
vcpEOtv p peccooiv toot avpxovTcov астр xal diacpe-
oovtcdv oicpftpuvi TQJaicp SQyaaao&ai p naQaXoylaaa-
Dat та dtOQto&EVTa лар’рребг (p rd ёдруспУ peQtxd.
хата Tpv yvehypv xovg diet vd HnaTpoovv xal rovg
koiHovs" лобд tovtois ldv cig /ЗотАроетас) p то ла-
q6v тилехот napaXldgai хата ti p уЕтилосроааНсл
p cog piag ovAAa^pg тобтог алоолаааода! p те
xaDokov алоНёош p xAsyai лекхтслтои xal ёх трд
povpg таитрд al/MTQioiaat xal tcov dic/лет ay p^vayy
naQppcov Tdvcpv aTEQpaaoDat, 6 lotovrog ёатаь xa-
TaxexQipevog сало xvq/ov Deov леютохоатодед xal
dpcoQiopevog латтсот Elyv ayltnv aiirov xal трд
ppezspag ayavaxrpoecog хот i apapciag ётоуод xal
dcpeil трд rcov ppe.TSQMv xaQa^Twpdzcov evc6^lov
tov Xqtotov sv тр (pofieQa ppe.Qa трд XQi'ae.cog, ev
p yevoiTo лаутад ppag dvevoyovg elvat xal хата-
xQtoi-cbg те xal xoldoeojg, xal tcov aicovdov aya-
Глава XXXIII
15. Настоящими! текст на лшнастирения
устав на често споменавания новооснован.
с божия помощ наш пресвет манастир да
се пази сигурно и нищо от съдържащите
се в него [наредби/, както са издадени от
нас, да не се променя или отстранява или
да се обезеилва-
Заклевам в господа бога игумените и
останалите братя, конто след мене ще имат
грижата за този манастир, и тези, конто са
около тях и подвластна тям, че ги предпаз-
вам посредством църковни наказания, за да
не се осмеляват да променят нещо от наре-
деното от мене в нашия манастир или да
извършат по някакъв начин осуетяване или
намаляване на припадащите и принадлежа-
щите нему имущества, или пък да изопача-
ват нашите разпореждания, или да ги тъл-
куват частично по тяхно усмотрение, за да
заблуждават и останалите. Освен това, ако
някой поиска нли да промени в нещо настоя-
щий типик, или да го преиначи, нли да за-
личи дори една сричка от него, или се опита
изцяло да го унищожи или открадне и да го
отстрани от този манастир и да лиши мана-
стира от нашите разпоредби, този човек да
бъде осъден от господа бога вседържител
и да бъде отлъчен от всички божи светии.
Такъв човек да понесе нашето негодувание
и греховност и да отговаря за нашите пре-
грешения пред лицето на Христа в деня на
страшния съд, в конто дано всички ние не
бъдем подложени на осъждане и наказание
1 Паричко място •— земя. владяна от зависимите селяни, смятана за тяхна собственост и предавана от тях
в наследство. Вж. А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв., стр. Ш ; Литаврин, Болга-
рия и Византия, стр, 160—161, 175; М. М. Фрейденберг, Монастирская вотчина в Византии XI—XII вв,, Уче-
ные записки Великолукского государственного педагогического института, т. IV, вып, 2, 1959, стр. 70; П. Тив-,
чев, Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, LIII, 2, . 1959, стр. 514—516,
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
61
ftcov h peHe^ei ysvEoftat. xal anoXavaEi alam'Qovoy
EV XqI.GTO) ’IpjOOV Тф XVQltp Yfp&V, ф j; t56£a El£
ai&vag t&v audrmv, aprtv (pp. 513J—-52J5).
II
/6. Jta пот ieq&t хЕтрфлщу xal оелт&г aylaw
elxdvcov xal Aoutcov лауто/коу атаррратоту rmv
nQoaxvQuyd-EVTfnv apiEQCopEVTioy те xal паоадорЕУ-
ww vlg тфт xa&ppag dipKodEtoav роугр> dyiav,
etl te pip> xai t&v vXavu-jT (pogfiadlayv {фоту те
xal A.oin,(~)v тЕтрштодтпг
Elxoveg XQvaac xsiUEirral dvo s%ovooi eomtHev
ilf.ua {via. eix&v XEtftsvTTj рЕуавт) p Метарддрю-
fji&. eixcov XEtpEvrij did lldaiv pF.ydli] dxrdycovog.
eIx&t xeuiEVTti ptXQa did. ‘tyvpidcov р (деотдход. т/-
,шод отаиодд yEtpEVTog peyag did lidtov тф uyiag
тралЕф^д. OTavQog aoyvodg oryanp/txdf did Inkov
xoxxlvcov. oiavgog {vhvog ррутЕвргуод pevd %qv-
oov xal Ai&cov лёуте аахлуЩ'тюу р,ЕУЕ1р&У. ;-ТИ(>П’ f;
XiavQtoatg Ai&ivog did HvQi.da>v. slxcov 6 ayiog 1Ё-
d‘)Qyiog vloyQoqna иста dpyvQ&v лЕдкрЕддоу. eIxo-
vsg vloygacplat psrd летЛНшу tov agi&pov eixo-
oismd xai тЁрлког ёу ё%от тер dcodexa EOfpag.
eIx&v 6 (iyiog Fe&gyiog xai 6 fryiog (dsodeogoc oa-
QOdTYjV pETO. UQyvg&V Л£р1СрЕр1а)У.
Льохояотфна agyvgd didygvoa рЕта Здоот {руд
pia, ё{ mv lemovci ёыдеха, dloxog i'aomg
did ygvoov xal XEipEVOEoy;. дшхолотфха agyvgd
'Qvyal TQEig. Aafiig agyvgd p[a. dvpiaTol dgyvool
TOEtg XCU WTTQIOV doyVQOVV EV. •d'lfXlf T]T,0l OVQrd-
Qiov ayloov Xsnpavcov dgyvgovy. л,о?л;хатдрла dgyvga
dvo pEtd t&v dlvotdlmv avr&v, (dv то Ёта did-
XQvaov.
EvayyeAov ^copa'ixdv did lldoov лол/ит1рщу xal
XQvaov xal yEipEvoEOig. тетдавидуусАот dQyvQovv
dtazQvaov i^tjqixov. eteqov TETQaEidyys^ov pixQov
pETa aQyvQ&v piXQ&v xoQTpieoy. Ётеооу ТЕтрагуау-
yeXov pExa xaQcpiojv aQyvg&v. svayythov xa&t]ps-
oiyoy dgyvgoy diaXQvoov. Ётедот efiayys^tov xailppE-
Qivdv Iitov.
Bifikiov ёуот тру EQppvetav tov evayysBov tov
xaxd ’lajayvpv. fiif/Aiov 6 fJsoZcyog. I рфПоу 'S'^ov
та ’H'Oixa tov dylov Baoil.EtOv. фр/Jov EXAoyddiov
syov Tii Oavpaxa tov ayiov SvpEcbv. ftift/da tov
и да бъдем съпричастни във вечните блага
и във вечно общение с Исуса Христа господа
наш, комуто да бъде слава во веки веков,
амин.
II
16. За с веще mime съкровища и ч.е.сгпншпе
свети икона и всички останали дарения.,
определена, посеетени и предадени на спо-
менатия наш свет манастир, а също така
и за неговия то варен добитък и о с тана лите
четириноги
Две икони от златна сплав, конто имат
отвън късчета от честния кръст. Голяма икона
от златна сплав - - Преображението. Голяма
осмоъгълна икона от златна сплав със скъ-
поценни камъни. хМалка икона от златна сплав
с прозорчета --- Богородица. Голям честен
кръст от златна сплав със скъпоценни ка-
мъни на светата трапеза. Сребърен военачал-
нически кръст с червени камъни. Дървен
кръст, обкован със злато и с пет тъмновио-
летови камъка. Икона на Разпятието със скъ-
поценни камъни, с прозорчета. Икона на свети
Георги, изписана на дърво, със сребърна об-
ковка по края. Икони, изписани на дърво, на
брой двадесет и седем, с листа и един ико-
ностас, имащ дванадесет [изображения] на
празници. Икона на свети Георги и на свети
Теодор от мед със сребърна обковка по
края.
Сребърни позлатени чаши с поднос, със
скъпоценни камъни, една двойка, на конто
липсват дванадесет камъка. Дискос от сплав
с яспис и позлата. Сребърни чаши и подноси,
три двойки. Лъжица, сребърна, една. Кадил-
ници, сребърни, три. Един сребърен съд.
Сребърно сандъче или кивот за светите мощи.
Сребърни полилеи, два, заедно със своите
верижки, една от конто позлатена.
Гръцко евангелие със скъпоценни камъни
със злато и златна сплав. Грузинско четверо-
евангелие, сребърно, позлатено. Друго малко
четвероевангелие с малки сребърни скоби.
Друго четвероевангелие със сребърни скоби.
Евангелие за всеки ден, сребърно, с позлата.
Друго евангелие за всеки ден, без украса.
Книга, съдържаща тълкуването на еван-
гелието от Иоан. Книга на Богослов1. Книга,
която съдържа Етиката на свети Василий. Кни-
га, която съдържа избрани места от чудесата на
свети Симеон. Две книги на свети Максим,
1 Става дума за Йоан Богослов,
62
Typicon Bacuriani - Типик на Бакуриани
ayiov Mfalgtov dvo. fit fill a oi Klfaaxsc dvo. srsQa
fitfilla dvo fag &eotoxov. fiifiliov rov Zzovdlrov.
Mpvaia roia. дхла^од faa. ovvafagtov ev. ev%o-
loytov ev. dtridaroloi dvo. fit fill or ipalrixov i:v. t-ze-
qov Evyoldytor цеха xaofaiov aQyvQ&v. fiifi 11 о v
T.ETQdtyy.oc. TKHoaxl^Tixi] fa a. fltfillov rov ayiov
faaadx. eteqov p^valor sxloyddiov ev.
3Ffaulcboixa fiaoiltxd d^vxdorroQa ifaoaoa, fa
&v rd ev xqvoovv. otpiyrovQia теооаоа did у(хщиа-
tcjov xqvooot. filarrla dSwtdoTtooa dvo. oxaoapdyxta
.flafaa Л.8РТЕ. filarriv fxavQfaviTi ev . filaniv rot-
fl fan tor ev. oxaQapdyxtov e'tfqov ev.
falvdifa fag ay lac трале fajg juavQiavlrrjc pisra
ndopg fag faonlloscog avfag faa. Irdvral dvo ouol-
ojg t&v aytfav TpaaE^&v t&v Exfaayv t&v dvo ex-
xlpoavv oldxlr/gat. EiEga Evdvfa fag aylag траля-
fac аалеюу fafauzov faovoa slxdva far tyeoroxor
did ptaQyaQOJV. dllafatiara 7iQEOfivifaa>v. ащотроом
iQla, fa cbv to ev fast Etxova did p.aoyaaoov. ets~
qov ibptoqpdQtov otfavrov. etsqo tqIo dfaofacia IIE~
rafand.
Mavovdlca %afaa tnsydla dobdsxa. etequ. paxQa
dvo. rov rfainlov ptavovaltov oldxl-^QOv ev игла
raw xt'iQOTT'tyylayv afaov. ETSQa ptixpa dvo asrd t&v
did ystQ&v хоат^рттсог avr&v, xaptaQac uavovdha
dvo. dpaxovraQia evvea usra t&v dfifav&v avx&v.
ETSQa dtaxovzdQia dtxa avev r/firjv&v. nolvxavdfaa
dsxasTvtd рята t&v affav&v adr&v. faxdvri t&v
Ф&тсоу (iiXQct faa. xavloxtov e'v. | FdEQvifiofaaiov
xai oeIIov ev. ptovXQOvrta nofaQia dExasjird. tfa
oteiov ev dpolcog. oxovteIiov ev dptolcog. etsqov
faOTElOV XQVOV. 8.TEQOV SeOTEIOV ETQdotVOV rd leyd-
psvov uvjva, ETEQa vdha aofaota. xavdfaat didrpo-
QOt (pp. 5216—542).
17. fad t&v fabcov
"Aloya dtQQEVixd ts xal (popadta pierd xal t&v
naylaglcov adr&v dpicpdrspa exarov dsxa. dvixd do-
Qsvixd те xal fiplri pizza t&v ncolapkov avr&v ds-
Две книги Лествици. Други две книги на
Богородица. Книга иа Студит1.
Месецослови - - три. Осмогласник — един.
Синаксар — един. Молитвеник — един. Апо-
столи -- два. Псалтир — един. Друг мо-
литвеник със сребърни скоби. Четиригласник.
Требник един. Книга на свети Исак. Друг
месецослов с избрани места — един.
Царски нагръдници, тъмночервени — че-
тири, - един от конто златен. Четири дрехи
със златни букви. Тъмночервени копринени
покривки "" две. Тежки скарамангий2 —
пет. Тъмновиолетова покривка една. Три-
цветна копринена покривка - - една. Друг
скарамангий - - един.
Калъф за светата трапеза, тъмновиолетов,
с всичките си приспособления — един. Други
два калъфа за светите трапези на другите
две църкви, напълно стъкмени. Друг калъф
на светата трапеза от бяла сърма, конто има
изображение на Богородица с бисери. Све-
щенически одежди. Три омофора3 *, един от
конто има изображение с бисери. Друг омо-
фор от сърма. Други три омофора, копри-
иени.
Големи медни ръчни свещиици — дванадесет.
Други малки — два. Свещник на иконостаса,
напълно стъкмен, заедно с места за све-
щите — един. Други два малки заедно с
дръжките им. Сандъчета, ръчни — две. Де-
вет хоругви заедно с ремъците им. Други
десет хоругви без ремъци. Полилеи — се-
демнадесет, — с верижките им. Блюдо със
слънца, малко — едно. Кошница — една.
Кован купел и седло — едно. Чаши, черни —
седемнадесет. Още един купел. Също и едно
блюдо. Друг купел за разхлаждане. Друг
купел, зеленясал, наречен мина. Други стък-
леии чаши. Различии кандила.
17. За добитъка
Коне и кобили заедно с малките им —
общо сто и десет. Магарета, мъжки и жен-
ски, заедно с малките им — петнадесет. Би-
1 Т. с. книгата на известния богослов от края на VIII и началото на IX в. Теодор Студит, автор на редица поле-
мичны творби, насочени срещу иконоборството. В началото на IX в. направил опит да реформира монашеский институт
и за целта написал устав на Студийския манастир в Цариград. В него се предвиждало за монасите освен мо-
литви да преписват стари книги и др. По-късно този устав се разпространил и служел като образец при съста-
вянето на типиците на други манастири. Вж. Д. Ангелов, История на Византия, I, София, .1959, стр. 314-—315;
Ив. Гошев, Правилата на Студийския манастир, ГСУ, XVII, 1940. 3 Скарамангият бил връхна дреха, употре-
бявана от военните при лошо време. Имало и официални скарамангии за дворцови приеми, конто се отличавали
от обикновения скарамангий по пвят, материя и пр. Вж. Du Cange, Glossarium s. v. oxaoafayytov; срв. N. P.
Kondakov, Les costumes orientaux a la cour de Byzance, Byzantion, I (1925), pp. 7—49 ; P. Cumont, L'uniforme
de la cavalerie orientate et le costume byzantin, Byzantion, II (1925), pp. 181 — 191. В случая се имат пред вид
скъпи църковни одежди. s Омофор — част от одеждите на висшите църковни служители. Той се състоял от
две тесни, немного дтьлги парчета плат, конто се спускали отпред и отзад през раменете. Първоначално омо-
форът служел за украшение на източноримските императори; постепенно и патри а рейте па Източната църква за-
почнали да носят омофор като признак на висша църковна власт, Омофорите били правени от скъпи материи и
богато украсявани,
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
63
xohsvte. ffovfiaha apelyadta тёооада. uocyaQia dvo.
fioEg xapaTEQOi did t&v ovtiov ev Mgi tois хту-
ptaui xys povys, {yvydgia TEoaaQdxovxa елта. dye-
^ddza xal xavQta sfidopyxovTa dvo. лоСувааа dpeA-
yddia diaxdoia TQidxovxa бхтсЬ. XQiaQia tweryxovTCi
тЁооада. alyes ттЕгтдхогта dvo (p. 54o_9).
18. Aid тазу xovuopodAicov tcov длЛатторйсоу ev
KoivaravuvovTioAEt, els ttjv tov Mov ueydlyv
Exxlyaiav
Xgvoo/3 ovllia TQca tieqI tcov £v ту ’AvciTolg
xxypdxcov yp&v yyovv rd uev ev tov ueqovs tov
Aviov, то de eteqov tov Tais, xal to eteqov tov
T^ovQptEQy. — Xqvgg fiovll.a dvo steqI t&v iv тф
dipaxt tcov "Agpevicrxcov XTypdcOJv uov, то per ev
ev wis Adfiaxas, to de eteqov tov ’Agraaaxlov
xal MaQTiaa7io.cb. — Xgvodfiovlla ev tchs .uova is
ту? xvqci? EvcpQOoY'vy? tov ycoglov Atfiaotov. —
Xovoofiovlla tqIu. tov xvq Miyagi steql t&v ev
MogvvoMIei xxyftdrcov ,uov. — XQvad/jovlla teg-
Gctga xeqi tcov ev Tw.itTwrovfidlsi хтуийтсоу ptov.—-
XQvodfiovlla ddcpwocco; ту? ev тф Kdone ngd-
$есб? uov, j XQvadfiovAla dvo a&cpofoecc? ту? ev
&EodOGlOV7T()AEt TCQU^EIOQ pOV. — XoVGofiovllov
eteqov E?xovoia? tteqI tcov ev ФйллпоттйАЕс хту~
pdxcov fiov xal ту? MogwotuAsco?. — Xqvg6(1gv1-
AOV JIEQL tov ycoglov Ту? BcLVpda?. — XqvgoBova-
lov tov MdQywvo? ^vloyaQTiov, otteq e%co ev zd^si
evsyvQov.
AlfaHoi dvo, 6 UEV El? SlEQl TOV ycOQtOV TOV
Evdoxlfiov, 6 di etsqg? jteqI tov ycoQiov tov Ko-
tqeoi. — 11 aypEicoGt? tov xvqov Miyagi steqI
ту? xivy Befog? tote fmoBeoeco? tov Mjxaipivdxov. —
'OptolcoQ ETEQa ayuelcoai? tov ovtov negl tov py~
tqcjtoAitov фсйплоолбХесо?. — 'Et.sqcl GypEicoai?
tov BoTavidTOV tteqi tcov xzypidTtov ту? ФсВжтоъ-
ло!есо?. — BaailixA siiTidxta та хатаотдсоЛёгта
si? didcpoga gsxqetci xal Yteqci niTxdxia wsql dia-
cpvQcov otioDeoscov E^yxovTa xal nevTE. — Elol de
xd Yea tcov tqkov ypvGoftovllcov t&v ev ту ’Ava-
rolfj XtypdTCOV fxov (p. 541O_33).
19. Aid t&v XQVGofto'dllcov t&v svazioxEipLEvaw xal
scciQacpvlaTTopivcov В ту xa&’yiias uovy
Xqvgo Bov Ilia dvo dficpcooEco? ту? stodged)? uov
той jusyalov dopEOTixdxov. — XgvGofiovlUov s't tov
xdoTQov BdviGias xal tov ycoglov t&v T^eqBe-
волици, дойни — четири. Телета — две. Во-
лове, работни, във всички имоти на мана-
стира — четиридесет и седем чифта. Пасищни
говеда и бикове — седемдесет и два. Овце,
дойни — двеста тридесет и осем. Овни —
деветдесет и четири. Кози — петдесет и две.
18. За хрисовулшпе, конто се пазят
в Цариград в църквата Света София
Три хрисовула за нашите имоти на Изток,
сиреч един за областта Ани, другият — за
Таис, и третият — за Цурмери. Два хрисо-
вула за имотите ми в тема Армениак. Еди-
ният за имотите в Лавака, а другият — за
Арнасакий и Мартисапао. Хрисовул в мана-
стирите на госпожа Ефросина за село Лива-
дией1. Три хрисовула на господин Михаил2
за имотите ми в Мосиноиол. Четири хрисо-
вула за имотите ми във Филипопол. Хрисо-
вули за изпълнение на службата ми в Карс.
Два хрисовула за изпълнение на службата
ми в Теодосиупол. Друг хрисовул за екску-
сия на нмотите ми във Филипопол и Моси-
нопол. Хрисовул за селото Ксантея. Хрисовул
на Маргон, книжен, конто държа като залог.
Два описа, единият за селото Евдоким, а
другият — за селото Котрес3. Решение от
господин Михаил4 за повдигнатата - тогава
тъжба от Бацинак6. Друго такова разреши-
телно от същия за [имуществото] на фили-
пополския митрополит. Друго разрешително
от Вотаниат6 за имотите във Филипопол.
Императорски питании7, заверени в различии
служби, и други питании за различии случ-
ки — шестдесет и пет. Имам и копията на
трите хрисовула за имотите ми в Изтока.8
19. За хрисовулшпе, конто се намират
и пазят в нашия манастир
Два хрисовула за изпълнение на службата
ми на велик доместик. Един хрисовул за
крепостта Ваниста и селото Червен9 * *. Хри-
1 Ливадион — с имею Ливади днес се нарича една равнина с ниви над Наречен. - Михаил VII
Дука. в Котреш или Котрес селото не е отъждествено. 4 Вероятно пак император Михаил VII
Дука. 5 tov МлаМпхог — лично име Бацинак или пък става думи за някакъв печенег. Срв. Литаврин,
Болгария и Византия, стр. 136 ; той смята, че имало заселени печенеги и около Пловдив, 15 Никифор III Вота-
ниат. " Питаний — вид императорска грамота, която се отличава от хрисовула главно по това, че не е снаб-
дена със златен печат. С императорски питании се правели по-ограничени разпоредби. 8 В резултат на даре-
нията от недвижими имоти, добитък и др., направени от Григорий Бакуриани, Бачковският манастир се нревърнал
в едър феодален собствепик. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 159 и сл.; Г. Цанкова-Петкова, Феодал-
ното земевладение в южните и югозападни български земи под византийско владичество, НИИ, VIII, 1960, стр^
286 — 289; Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във Византия, стр. 233—235. 9 Червен — днеш-
ното село Червен, югоизточно от Асеновград. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр, 208.
64
Typicon Bacmiani — Типик на Бакуриани
v&v. — XQvoofiovkhov heqI tojv ev TOig XTipaaoi
fiov /SEAiicboffxov, оЫодорфд xdoTQOjv, yopdcov тг
xal povaGTpQicov. —- "Exepov %qvgo/jOvahov rtfs
ccinr/s олотЭёбесод, xai el’ '/г лаггстеелЛгсос,-
p t&v хтцрбтсоу rju&v TTQoaodos, roS e%eiv ере тг
xai robs ретёре to d.cpQovrioxov. — X(,wo^ovAhov
Tijg ха&гцмд povrjQ tov JJeTQiTtov лер1 тг т?/?
xvQi6Tv)Tog xal avTEtovoiOTriTog Tps avijjs povifc
navToias tA.ev'&eQlai; xal tieqi t&v ev avif/ ttqooxv-
Qoy&tvxaiv xxTjfJaiTOfV uov. — Xqvgo^ov^Aiov леqi
tov Endo ратод xal tov 11ауха)лт,0.
XQVoofiovV.ta dvo лер1 tov adtyovg xal adoya-
Qiaoxovg diaTrjQYj'Ovjvat ppai vj&q &v xarefiaddpE&a
ffao-O.ix&v Aoya&cov eig тгр> ретах/ласу t&v Kopd-
VCOV.----XqV00^06?.A10V ЛЕ@1 Tjjs &&Q)c6o£(DS TOV
Фёратод t&v । Epo%£vojv. — XQvooffci'Aha dvo
zieqI t&v ev ’Ахмада» xTipiaTcov uov, tov те yco-
qiov Eixoviov xal tov ycoQtov Xanerixiov.
Xqvoo^O'v'aXiov zteqi vjw$egeco£ t&tv ieq&v
ifjg evayi-отйтту; povrjG tov Xa%ov. — Xqvoo^ova-
fiov tov eyeiv ре гтг’адг/ач ладалертрас та хт/р
рата aov, evda xai fiovkopat, xai яддс Tabs ovyye-
veiq xal av&Q&novQ pov, xdv трд 'др^охйад t&v
"Appeviaiv Tvy%ava)otv.
"’loop ygvoofiovV.iav t&v ev т& BoXeq& xal ifi
Moovvoi&l.ei хтт/иатату pov. - - c'Eteqov Taoy %qv-
GofiovUov aval t&v XTiiuaiayv pov тря Фбиллир-
лдЛесоя. - '’Етера t'oa ygvocftovAdcov iota ле@1
t&v ev ФтВллытбЛи xir/paTcov pov. — '’laov
XQvao/3ov?./.fov лео1 rifa ev 3eodooiovndZei лда^е&я
fiov. IIiTTdxiov ftaoidixov jteqI tov Aoyco&rjvat та
хтрратб, fiov ufiavia. Етеоа лтттбхш. TQta atxOGXi-
devpov. stsqov tuttuxiqv jieql tov дератоя t&v
EpoMvcov. f) албде&я ps ела fiov ot Фдаухы (pi~
AOTifdas t&v tqi&v xEVTYivaQ&Tv xal то лер1 tov-
tcov mxTdxiov, etEQai блоде^Етд dtdtpogat. op psi co-
vic; tov yaQTQipvdaxov xal mTTclxtov л доя &ератс-
x6v dixaoTTjv лодя Eidpaei? xal a^odei^eig t&v xqv-
ao^o'6/Acov pp&v xal Ялнл&у ' dixaicopaTCOv t&v
EVcmoxEipevcov ev тг/ ayia Eocptq.
To iaox&dixov tov IlQafiixtov xal al docpdletai
i&v xcoqit&v tov avTov %a>Qiov. to loox&dixov tov
совул за подобренията в имотите ми, за по-
стройка на крепости, села и манастири. Друг
хрисовул за същото имущество и че ако
приходът от нашите имоти бъде извънредно
голям, аз и тези, конто са след мене, да бъ-
дат обезпечени. Хрисовул за нашия Петрички
манастир, за господството и самовластието и
пълната свобода на същия манастир и за
предоставените нему мои имоти. Хрисовул за
Спасма и Панкалица1.
Два хрисовула, с конто да сме оправдани
и отчетени за императорските пари, конто из-
разходвахме при наемането на куманите.2
Хрисовул за отчитане на Смоленската тема.
Два хрисовула за имотите ми в Ахрида8 —
селото Сиконий4 * и селото Хапетикий6.
Хрисовул за имуществото на свещениците
на пресветия манастнр Хаху6. Хрисовул,
който ми дава право да прехвърлям имотите
си, където искам, и на мойте родственици и
хора, дори и да са от арменско вероизпове-
дание.
Копие от хрисовула за имотите ми във
Волерон и Мосинопол. Друго копие от хри-
совул за имотите ми във Филипопол. Други
три копия от хрисовули за имотите ми във
Филипопол. Копие от хрисовула за службата
ми в Теодосиупол. Императорски питакий
за отчисляваието на всичките ми имоти,
Други три питакия за освобождаването от
данъци. Друг питакий за Смоленската тема7.
Разписка за възнаграждението от три кенти-
нария8, което франките0 получиха, и пита-
кий за тях. Други различии разписки. Раз-
писка на хартофилакса10 и питакий до тем-
ная съдия за сведение и удостоверяване иа
нашите хрисовули и останалите документа,
конто се намират в Света София11.
Копие от данъчния опис на Правикий12 и
свидетелства на жителите на същото село.
1 Спасма и Панкалица—неотъждествени. - Става дума за средства, изразходвани като заплата за набиране
на кумаиска наемна войска. По всяка вероятност в случая се имат пред вид кумански отреди, привлечени от Алексий I
Комнин за борбата му срещу норманитс. 3 Ахрида — тази облает се намирала в Родоните, по долината на Средня и
Долна Арда. За името вж. Я. Иречек, Пътуваиия по България, Пловдив, 1899, стр. 393—394. Днес има запазено
име на местност — Ахренското — североизточно от Момчиловци, Смоленске. 4 Сиконий — село в Ахрид-
ската облает, нсуточнено. г* Хапетикий — това село не е отъждествено. Срв. Йорд, Иванов, Асеновата кре-
ност, стр. 208. ° Мянастирът Хаху — неотъждествен, 7 Смоленската тема сс намирала източно от Сер-
ската тема. Точните й граници не са определена. Вж. Йорд. Иванов, Български старики из Македония, стр. 6 и
сл. й Кентинарият се равнявал на 100 златнн литри, а одна литра — на 72 номизми. 9 Т. с. норманите.
Тук се има пред вид Боемунд, синът на норманская владетел Роберт Гискар, който предвождал норманските
войски, нахлули в Епир, Македония и Тесалия. Ерусалимският патриарх Евтимий бил изпратен от Алексий I
Комнин да преговаря за мир с пего. За събитията вж. Г. Острогорски, Историка Византине, Београд, 1959,
стр. 337; Ангелов, История на Византия, II, стр. 153—154. 10 Хартофилаксът бил един от най-важните по-
мощници на патриарха. Той съхранявал патриаршеската архива и библиотеката, завеждал каниеларията на па-
триарха, притежавал власт при избирането и одобряването на епископите и другите висши църковни лица, имал
съдебни функции и др. За изпълнението на многобройните и разнообразии задължения хартофилаксът разполагал
със значителен административен апарат. Срв. Brehier, Les institutions, pp. 501—503. 11 Църквата „Св. София"
в Ыариград. 12 Правикий е вероятно вариант в предаването на споменатото име Зравикий. Срв. тук стр. 59, бел, 2.
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
yoogiov Ugdoynovg. та &yoQCtari]Qia yagrla tov
Baodavi TtgQi тцд еу MoowonoXei ай2фд nal тдд
porgg tov б/ytov VEiogyiov tov er тсЪ ПалтхЛер.
ai axodsltsig 7T8QI tov slaxopiG'd'EVTog koyaglov nepl тцд
йлаафоЕоод tov Цератод тсоу SaoXsviov. To лоантлиду
нал 6 ледюдюрбд тсоу еу Филллоулб/.ЕЬ нт p рахату uov.
то лоахтшду на! 6 xeqioqiopdg тб)у нтрратсог pov
egg MoovvoTibXsoos, cooavxcog xal al (ЬтодНфл? tov
OfyoyopOV ЛЕ@1 TOV dppOOlOV TOV Xi[}eIa.IHOV. TO
/.oyloiuov ясттакюу тео? итциахсоу трд Мосгиуолб-
Ieooq. to jiquhtixov xal ладаЬоинбу ттф Латаное,
al docpd^Eiai nal al dnodef^Etg тсоу лауруедютсбу
rov 2Tsvipd%ov xal то bnopvypei 6 ЁлоВул-у б
Меоолота/Тт^ Ёх ttQGCTdt-siog раийлхцд леф. тсоу
Водтусот xal rov ycoglov tov Zayagluty
-ъ
Тб ds ларбг тил1 нбт eygdcpg ращаТхбу, iptjQt-
иоу те xal oquevihov трд хабВдрад ЕйауЕОТатцд
povr]Q Й? vnEQayiag Oeotohov тцд IlsTQiz'Qoyixio-
огр натд. тбу dsxspfiQtov pf]va тфд Efidopyg ivdtH-
Tieovog seovg xal vsiEyQdepY] лао’Ёроо те
avrov tov oc^aoTov Гдруофот ней usyalov bouE-
ot[hov rfjg dvoEtog tov IlaxovQtdvov did agpEvixcoy
ygauparcov nal too navayieoTaTOV naTQiaoypv 'I&-
Qoookvparv hvqiov Evtyvptov ztiiog Pe/jaicooiv xal
л1ато}слу Л(1утсоу тсоу Ёг тф аотф dvayEygappEvoov,
d>g ладатоубутод avrov EvfradE did тб xal avrdv
ёх лдоота&шд tov xgaratov xal ayiov Л]ра)У fiaot-
}.Etog bidyeiv Ёу QsaoaXovixi] еуехеу sigyjvrjg tov
aAdoiogog Фдауноо xal av'&tg fyroarpEipavTog xal
peiB fjpcdv хаталарбутоъ Evravfia ev roig Фрлл-
лоолоИесор xrtfpaai .uov' sygdepy] di pcopaixdv,
i(fy{xxdv ней agpEVixov bid то rovg povayovg тгф
voiavr^g povrjg 'Iftpgag те xvyyavEiv ней pi] Ёт-
oTao’d'at poopaixa ygdppaxa' алл3dipsl^Ei psT.igyEO&at
то TotovToy тольхоу did те тсоу i^Qinebv нас dgpE-
viHcoy ygaupdrcov' to xvgog ds талона ту syetv ттр>
EVTav&a piDpal’xijv алаоат ygatpifa bit xai ёу тф
TE^El TOV TaVTrjQ I'CpOVg T}]V блоуоарфу ЁЬЁдато.
ysyovs di наг to to&tov I'oov xal vasygaip}] dpoieog
ней ЕУалЕтёйт] sig zi]v | Eioysorurr/v povgv тсоу
Havaylov тф> ovoav ту тЦ фЕоерУлбнтср л6^Е1,
блюд eig то дтф’ЕХЁд ЁталбнЕттае ней ладар^Хат-
тех at еу те/ тошотг/ иоур’ на.1 si' у8 (б л eq алефуо-
pat) zig тсоу Ha'dpyoviiEVEVovTeov еу xf] бт]Во&£1О2]
иа$т]и.йд dy'ia povY] i] тфу ev аотф povayedv лрбд
Ivppv таитрд xai т(Ъу таотр дюсредбухсоу Ё^игф
отатаь nal ddETi]oai та еу тф л(цюут1 tv-
льнф dyayEyQaupiva наь лдбд натсРлллт xal алсб~
).Eiay avxov diEyEotyfp то aaqci тр drjiM^Etorj povij
Копие от данъчния опис на село Прилонкион.
Документе за купените от Вардан двор в
Мосинопол и манастир Свети Георги в Па-
пикий. Разписки за сумата, която бе внесена
за изземането на Смоленската тема. Практик
и описание на границите на имотите ми във
Филипопол. Практик и описание на граничи-
те на имотите ми в Мосинопол, както и раз-
писки на иконома за описа на държавното
съкровище. Отчислителен питакий за имоти-
те ми в Мосинопол. Практик за предаване
на Лавакас1. Свидетелства и удостоверение
на ония, конто правят панаири от Станимака,
и разпоредбата, която направи Месопотамит
по императорски заповед за Воден и селото
Захариу2.
* »
Настоящият типик на нашия преблагоче-
стив манастир на пресвета Богородица Пе-
трицонитиса бе написан през месец декември,
седми индикт, 6592 г.3, на гръцки, грузин-
ски и арменски; и бе подписан от самия
мене, севаст Григорий и велик доместик на
Запада Бакуриани, с арменски писмена и от
светейшия патриарх на Ерусалим господин
Евтимий за утвърждаване и удостоверяване
на всичко, което се съдържа в типика. Па-
триархът се случи там, понеже пребиваваше
в Солун по нареждане на могъщия и свет
наш император за усмиряване на дръзкия
франк4, и итново се върна и пристигни с
нас в именията ми във Филипопол. А бе на-
писан на гръцки, грузински и арменски, по-
неже монасите на този манастир са грузинци
и не знаят гръцко писмо, но трябваше този
типик да се преведе на грузинско и армен-
ско писмо. Обаче нареждаме да бъде в сила
целият гръцки текст, който е тук, понеже
под него бяха поставени подписи. Бе напра-
вено и копие от него и също така бе подпи-
сано и бе оставено на съхранение в пребла-
гочестивия манастир на света Богородица,
който се намира в богохранимия град6, за да
се намира завинаги и да се пази в този ма-
настир. И ако — дано да не става това - -
някой от игумените на споменатия наш свет
манастир или някой от монасите се надигне
да ощетява него и имуществата му или се
опита да иаруши изложеното в настоящая
типик и действува за неговото унишожение
и погибел, ще бъде показан оставеиият в
споменатия манастир на света Богородица
1 Лавакас — неотъждествено. г Захариу = Захариево — това село е отъждествено сравнително с по-
голяма точност. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 208. 3 6592 г. отговаря на 1083 г. 1 Т. е.
Боемунд Тарентски. 5 Т. е. Цариград,
9 Гръцки извори за бъдгарската история, т. VII
66
Typicon Bacuriaui — Типик на Йакуриайи
.rear Havayiov Evazioxsi ptsvov гилсхог гi-icpaviodri-
osxat xal tov хатато/ ppoavxa xb toiovtov
атолхрла dtaHQa£aa{}ai, xal sv&vvihjoeTai fikv ov-
тод co? stubs xal &лаату&Т}0Ета1 ei it ay xal auag-
xfoy], ё^ау&цоЕтас bs xal Ало rp? ptovrjg. Et'&’ovxcog
avihg rb toiovtov Tvmxbv anoTE$fj sis туг Eigrj-
ptbvyv tcov IJavayiov jLiovpv' ovdoXcog yd@ fiovXo-
us&a sSay&sv xavTijg у тур лб^соод usicoTStirpiinvai
f] naQatp'vkax'&vjvai’ tovrov ydg еуехеу xal xobg xa~
•&^yovasvsvoviag ev zf] touxutv} ,uovfi xal to?'? 2ot-
лойд dbs^ipovg evoQxovuev sig avxgy ii/V лауа%дау-
tov xal fysourfToga tIsotoxov guwv, блсод xoairjorj
г/ ладойoa д^гтёда fiotitojaig xal xpvAayJhlasTat ev
аитх/ to xvjg ха^ущад /uovfjg tvmxov, xal pidV.ov
ft KQua soil zotixov лада Tivxov sv | тог? г£со хата
ti dpttpi^aXA.oVTOJV sig to ev тр fipoEtEQa piovf} ало-
ust'uevov tvhix6v, d(peilst рсЕтаудасругас xal xxpy
uioTZooiv лада той xa’&vjyovpievov xal тору dbshpcbv
Aaflsiv xal цЕталЕиср&грк.и. лдод abxovg, tov лдсо-
tot&tov, ibg bsdv^coiat, рщ /aETaxtvovjaEvov ла>-
лохе алЬ трд ptovijg.
(Гдрубдюд ITaxovgidvog, as^aorog xal pisyag
doptsoTtxog t?j? bvosoog, то ладоу Tvmxbv трд Isgag
jaov ptovrjg трд vasgayiag fisozbuev трд Ustqit^ovi-
xiGOrig oixdq %£toi илеудаую).
Evtyviuog, epso) ilsov латдеадурд тг^д fyytag
XgtfJiov tov 'd'Eov vjftxov dvaoxdoEcog ло/ссод 'Ieqo-
ookbuoov, то ладоу толшот x.fjg ^ovijg xpg tfirjgi-
xvjg Ьлхдаусад ^eotoxov xijg UsTgiT^ovixioorig tov
oE^aoxov xal ptsyaXov douE&ttxov ttj? bvcEiog xbg
Fgrp/ogiov той HaxovQidvov глёудшра olxsta ysiQl
(pp. 55j 5719).
типик и ще изобличи онзи, конто е дръзнал
да извърши такова непозволено нещо. Този
ще бъде наказан, както подобава, и ще бъде
изискано оиова, което е прегрешил, а освен
това и ще бъде изгонен от манастира. След
това този типик пак да бъде оставен по
същия начин в споменатия манастир на Бо-
городица. Защото ние никак не искаме той
да бъде препращан или пазен извън мана-
стира или града1. Заклеваме в самата все-
света Богоматер и наша Богородица игуме-
ните в този манастир и останалите братя за
това, щото настоящего наше желание да бъде
в сила и да се пази в него типикът на на-
шия манастир и най-вече, ако някой хора вън
от манастира, конто спорят върху нещо от
типика, оставен в нашия манастир, се нуж-
даят от него, то трябва да бъде преписано,
да получи заверка от игумена и братята и да
им бъде изпратено, като първообразът, както
се каза, никога не се изнася от манастира.
(Григорий Бакуриани, севаст и велик до-
местик на Запада, подписах саморъчно на-
стоящий типик на светия ми манастир Пре-
света Богородица Петрицонитиса).
Евтимий2, по божия милост патриарх на
Ерусалим, град на светото възкресение на
нашия бог Христос, подписах собственоръчно
настоящий типик на грузинская манастир
Пресвета Богородица Петрицонитиса на се-
васта и великия доместик на Запада госпо-
дин Григорий Бакуриани.
1 Подразбира се Цариград. 2 Ерусалимскияг патриарх Евтимий.
П1. ЗАВЕЩАНИЯ НА СИМВАТИИ И КАЛИ БАКУРИАНИ
Симватий Бакуриани, грузинец по произход, бил сродник на известния основател на
Банковский манастир Григорий Бакуриани. За неговия живот и за живота на неговата съпруга
Кали, дъщеря на куропалат Василаки, не притежаваме почти никакви други сведения освен дан-
ните, запазени в техните завещания. През 1093 г. куропалат Симватий Бакуриани направил
своето завещание, с което оставил за наследници на притежаваните от него имоти своята
съпруга Кали и брат си Сергий Бакуриани. От този документ узнаваме, че Симватий Баку-
риани бил едър феодален собственик, към чиито владения спадали именията Радоливо,
Судага, Велемисда и Мущениана в областта на гр. Сяр. Той имал също така зависими от
него селяни — парици и елевтери — и многобройни роби, а също така значителни движими
имущества. След неговата смърт съпругата му Кали решила да постъпи монахиня в мана-
стира Ивирон. Скоро след като се замонашила, тя направила (през ноември 1098 г.) своето
завещание, с което подарила на манастира Ивирон селото Радоливо.
Това завещание, което досега не е било достатъчно проучено, е нов извор за сто-
панската мощ на настанените в българските земи византийски феодали. Освен поземлени
имоти Симватий и Кали Бакуриани притежавали огромни запаси от добитък, храни, богати
одежди, скъпоценности. Ценни сведения се съдържат в тези два документа и за феодалната
рента, както и за социалния състав на иаселението в българските земи около края на XI в.
ИЗДАНИЕ.’ Jlojaxstp ’IJnoh'iy, 'Ey. tov ao^slov Tfj? sv dyico oyei povi]S totv ‘Ifhjooyv BvCavttvai tint)?} хек,
"Oo&oSo^la, V, 60, 1930, 614—618; VI, 66, 1931, <7. 364—371. Изданисто не e критично.
КНИЖНИНА : К. ”А « а ъ т о rE/.ni]wxd, V, 1932, рр. 231—232. — Стр. Лишев, За проникването и ро-
лята на парите във феодална България, София, 1958. S. Vryonis Junior: ДОР, XI, 1957, р. 263, п. 1. — Лита-
врин, Болгария и Византия, стр. 179, 187—188. — Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средно-
вековна България, стр. 41—43, 174 —192. — Г. Острогорскщ Радоливо, Сборник радова, т. 7, 1961, стр. 67. —
Р. TlvSev — G. Cankoua-Petkoua, Au sujet des relations feodales dans les terrttoires bulgares sous la domina-
tion byzantine, Byzantinobulgarica, II, 1966, pp. 109—125.
68
Symbatii Callsque tcstamenta — Завещания на Симпатий и на Кали
SYMBATII KALISQUE TESTAMENTA
1. AiaOife?] tov Kvp{3aTi'ov Коедопакатоо tov
IJaxovpidvov, tov р£та таета Kdff/За too Mova%ov
„Ovddv EtosvsyxovTES £(? tov xdapov, опте
VEyxniv ti dvvdp€f)a“ iKi'as pxovoa Гдатртуя
Kyovops pt ... тт] Ttcifiq тот ттоауратсог тоито
pepd&i^xa oti „ovx eotiv dvp'Qiono; tk ipiosrctO
xal ovx dyf-rai ftavaTov". Kd roi tovto xayto
Кирратюя КотрилаЕхтря о IlaxovQidvos, Ceov
ydgiTt o/.os vyu'p tov, xal тая cpQ&aQ отбая xal
Еддсоаёгая £%aw mgocdpEvi я де то адтр.оу xal
аладаётртог tov Oavarov (р(лхлт> uvoTt/Qtoy' xal
efc vovv XafidiV to . . /’• яоШ’/л; хот ёК hiol
ёпеА.'дт] ay:vw той davaxov .... xal адрм xal
a,diaTvnai а тЛ хат г(не KadEoiv’ ’Ev tovtco i’p()s-
kpoa Gi'jpEQOv (pavegav скарёснКа. Kai ydp бтк
voplpws owpcp^v лрдя yd pov xotvawlav. f\aE]
rf] yvtyHd 'OvyaTQi Baodaxiov KovQonaKiTOV tov
anoi/ppEvov xal Zco^g Коооолад-атВая ладёла^ог
£1Я TTQOOTOTTQV^ XtXt CTQOlXa ai'TpS /.pQCtQ ЛЕУТрХОУ-
та did yaQdyaawg, di tov xal E^a'jvpcdppv agyv-
quo. Gxevp dtKyoQa, artva xal xarsymTai лад’
аитту; . . . %q6vovs tivus dpcpdrEOci ovu^'iotevjuv-
TES, UTEXVOl, ОК б (ЭеОЯ 1рУёЛр(7£ 6lE(pvX6y&pUEV.
Kai {ЗоК-opat to uvpcpajvtj&EV avrp оло/Зоко&ео)-
qst(q)ov Xippaadm and тур хлтртёр pov Ktocnd-
oecoSf xal опёр avdgcpas (piAouptas xal Aeydrov
xoplaao'O'ai xavxpv хата teXeiov xal dvacpaiqetov
deonoTEav, to npodoTudv pov Tip' Padohjfiovs' to
stsqov IJocdOTFiov pov to K.ydpevcv Kovddya xal
лара rov BaoiKcos tov ayiov dcnQp&sv put то
хата то рёра тр; AlaxEdovias diaxEipevov’ xal то
eteqov IJpodoTEioT pov ti{v Bthpiiodcxv. °ЕхтЬя d'v
tovtcov xal та tv to 7c yap pilots pporv Kvupvbvois
dvaygapopsva уллрихта ei$ ngoownov амтря’ xal
та леос avT&v dioixovaa xal oixovopovoa ev pop
xal рЕта ddvaxov avrps (6s ^cvZexai xal tizZu
E'ypi. "Ex dk tE КоатакЪ xal ayicp ppiov BaotZei
тлео KyaTOv xal ptxQas vnopvi'pEcog ало tcov
ЗАВЕЩАНИЯ НА СИМВАТИЙ И НА КАЛИ
/. Завещание на куропалат Симватий Ба-
куриани, след това приел като монах
името Сава1
„Нищо не сме допринесли в света, нито
пък можем нещо да допринесем" съм чул
да се казва в свещеното писание, .. . що се
отнася до мене, аз от собствен опнт научих,
че „няма човек, който да е живял и да не
е видял смъртта“. Затона и аз, куропалат
Симватий Бакуриани, който съм напълно здрав
по божия милост и със съвършено запазен
разсъдък, боейки се от непонятната, зага-
дъчна и страхотна тайна на смъртта, ре~
ших .. ., тъй като често ми е идвало на ум,
че смъртта .... и работите ми биха оста-
нали неизяснени и висящи. Затова пожелах
да направя днес явно завещание. Прочее;
след като се съединих в законен брак с
Кали, родна дъщеря на покойния куропалат
Василаки и на куропалатиса Зоя, получил
в наличност и като зестра от нея петдесет
литри2 в монети. С тях купих различии сре-
бърни прибори, конто се намират у нея,...
двамата преживяхме заедно няколко години
и по волята божия останахме бездетни.
И тъй аз желая да отдела от движимото
си имущество дадените й от мене сватбени
подаръци и [освен това] като съпружески
и посмъртеи дар й оставям в пълна и неот-
иимаема собственост имението си Радоливо3,
другого си имение Судага4 *, което се намира
в тема Македония и ми е подарено от све-
щения ни господар императора, и другого
си имение Велемисда6, освен тях и другите
ни имения, вписани на нейно име в брачния
ни договор. Тя може да ги стопанисва и да
се разпорежда с тя,х и приживе, и след
смъртта си, както иска и намери за добре.
[Оставям] вън от това на всесилния ни и
свет наш господар като посмъртен дар и ма-
« lactinam ind. ed. f> ,tir,w.w’ ovtvk in ed.
1 От заглавието на завещанието се вижда, че то е съставено, след като Симватий Бакуриани се подстригал
за монах и приел името Сава. По всяка вероятност той постъпил в манастира Ивирон, където пожелал да бъде
погребай. Неговата съпруга Кали била дъщеря, на куропалат Василаки. Може би това е същият Георги Василаки,
който е спомснат без никакви титли на две места у Ана Комнина. Вж. Аппае Сотппепае Alexias, ed. Reiferscheid,
pp. 15812; 1602]. Срв. Острогорски, Радоливо, стр. 67, бел. 2. Dolger, Ans den Schatzkammern, p. 180,
и Острогорски, пос. съч., стр. 67, смятат, че тези две завещания не са издаденн, и погрешно отъждествяват
Симватий Бакуриани с Григорий Бакуриани. Срв. по-подробно за това Г. Цан.кова-11еткова, За аграрните отно-
шения, стр. 42 и сл. й Литрата е мярка за тежест. Една златна литра съдържала 72 номизми, всяка от конто
тежала около 4,5 г. Радоливо било село в околността на Сяр. Едно извлечение от кадастралния опис на
това село, направено през август 1098 г., показва, че по това време в него имало 13 стопанства. С този доку-
мент данъците, плзщани от селото, се зачислявали в полза на Кали, приела като монахиня името Мария. Срв.
Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр. 42—44; Острогорски, Радоливо, Зборник радова византолошког
института, т. 7, 1961, стр. 67. 4 Местного име Судага е неуточнепо. Може би то е едно и също със селото
Сякавче, дн. Ливадохори, Нпгритско. г’ Името на село Велемисда е славянско, напомни твърде много BsB.^ovo-
Bv — Велбужд, средновековното име на Кюстендил. Днес има месгност, на име Велебид, в Мелнишко,
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали 69
е%6уто:>у pot EvgE&rjvai Evvovypiv оФдуат d/oya
дхтф. Тф de avTadeAfpqy pov тф МауКтдор Kvq
£sgyt'q) хатаАлрлагсо Pui-q leydwv xal итрр^д
pov %aQtv, то ПдоаатвкФ’ pov тф MovoTeviuvqv'
xal ало тсоу EvgeKyaopErctiv uoi otpaxTcbv xal
ays^adcov tv tfj те/лотф pov та f)picrrf xal ало
xcbv <poQfiadia)v pov, сродраб/а el'xoaiv. tEti s&
xal г/лед XtydTfov xal pvqppg pov %dgiv Kinipa
йёдЕ/(‘,) тф) yvvatxaddAtpcp рои to xqvoovv pov
atAoydKivov. Зоора (;) тф) av&QoTiq) tov to I pat tov
pov to dtogq&tv uoi лада tov ВаоАёсод триЪт
tov ayiov. To d$v pov Ipdctov тЬ peta ifjg yov-
vac, xal id xafidfi/dv pov to xgvoovr. Тф db dv-
Адылсд pov тф) алЕ/луад1лр, to) tpdiia yctodia rh/O*
e~ o.)V to ev рлкт yovvac аалдт/д. Kai 8uot Steqoi
i-diot pov аруцибуЕОто/, EvgE$a>Gi, Idfiayoiv dva
д.офф e$. Тф) Raoiktxqo fiEOTiagttp йсртдш vopiapa
ev. Kai xovy pdoivgag т?;< ладоиадд pov rSrctT?1-
лфагаод ovv wj TgapEt laving, dvit vouiGpata rgia.
"’Oca ds yTvyagia еЪдмКоот pct aggEVixd, ТеФо tov
алёдуЕофл илб Фдад xal fpisgag r?;? ёрф teAev-
ivjg, ё?лй$Еда tov £vyov Tip' dovAelag, xopi^opsva
fciavia та лддд cpoQEGidv avniov /рапа xal ёухо/та
xal ncxov/ia. 'fin. № xal та (Kkoya xal rd адрата
avuov, xal олтд ^eydnov xal p>v/_ixi'jv uov оютт)~
giav . . f’ "Oooi de yyngoi pot evgE-Oobai лд/ютааоо)
tov £Л1,иотдаа&qvat ладб те тфд avpfiiov pcv xal
tov ai/Tadelcpov pov Киацд. — To Ke толетуоу xal
apagicoXov pov Xstpavov, ftovkopat tov изтохо-
pia&iyvai xal TE&ifrat ev ifj Zepaopiq puvij tov
'Aytov '’Ogovg to)v ’IftfyMDV. Kai ладцаурр q ovp-
fjiog pov rnig xaTa^EGtpov, ei' u av ovptpmvrpp
рЕта tcov exei doxovVTCov povayarv. Kai vmlg
tpvyyxqg pov GOTTijQiac тлд btavopqv лет фот ёлс-
KAcsi acp owteq xsxrppai yovalov Tag dcddsxa
тдо%соу(ф Uigag’ toy тад 'ёф /t/dr (;)' пк ете-
дад К Е$ лда/тоуадау. тстд 'ф удуат. /ллдад, xal
уттрра уфладад тдетд" тад 6е ёттдад е^ лд/отоуа-
лък спомен осеы коня от скопените ми
жребци. На моя брат господин магистър Сер-
гий оставим като дар и за спомен имението
си Мущениана1, половината от дребния и
едър добитък, конто се окаже налице при
смъртта ми, и двадесет кобили от кобилите
ми. Оставям също така на Никита, брата на
моята съпруга, златната сбруя; на моя но-
вей2 Тома - наметалото си, подарено ми
от светия ни господар, лилавото си наме-
тало с гугла и златното си ковчеже. На
моя човек Апелгарип — две наметала от
плътна коприна — едно от конто с бяла
гугла. Но конто други от собствените ми
люде останат неспоменати, нека получат по
шест номизми (?)3. На императорского съкро-
вище оставям една номизма.4 И на свидете-
лите на настоящото писмено завещание —
по три номизми. А колкото мъже роби се
окажат налице, искам от часа на смъртта
ми да бъдат освободени от ярема на роб-
ството,3 като си запазят за свое ползуваие
всички дрехи, жилищата си и обработваемия
къс земя, а също добитъка и колите си —
като посмъртен дар и за душевною ми спа-
сение .. , А колкото свине се окажат налице,
желая да бъдат разделени поравно между
съпругата ми и брат ми. А нищожното и
грешно мое тяло желая да бъде погребано
и положено в досточтимая манастир Ивирон
в Света гора. И нека моята съпруга да даде
разносимте за погребението, според както се
уговори с подвизаващите се там монаси.
И нека също се раздадат иа бедните за ду-
шевною ми спасение дванадесетте литри в
грапави монети9 от парите, конто притежа-
вам. От тях шестте литри нови(?)7, а дру-
гите шест — със старо клеймо.8 Шестте
литри иови(?) и трн хиляди мери зърно [на
бедните], а другите шест литри да даде на
« ed., i'o conj. Л lac. ind. ed.
1 Споменатото тук село Мущениана е може би едно и също със селото Мостеница при Струмица, което се
греша в документы от XIV в. Срв. за него А. Соловjee — В. Машин, Грчке повелье српских владара, Зборник за исто-
рику, език и кньижевност српског народа, III, кн. 7, Београд, 1936, стр. 46. ‘2 Т, нар. антропи (ахЛомлт — люд|е) са вид
зависимы селяни, между конто има и бивши роби. Обикновено те били ломашна прислуга във феодалното имение
и изпълнявали различии други задължения в стопанството. 3 В текста /ро, което следва да се прочете като
фолиса. Фолисът е дребиа монета, па стойност 1/288 от номизмата. Възможно е обаче и четенето то, което
трябва да се изтълкува като номизми. ’ На императорского съкровише Симватий Бакуриани оставя сравни-
те.тно малък дар — само една номизма. Общо за тези дарения срв. Р. Tivcev — (j. Cankova, op. cit., pp. 110—
115. s Редом с феодалното зависимо селячество имало все оше и роби. Падането на България под визан-
тийска власт създало условия за съживяването на робския институт. Срв Д. Ангелов, Робството в средновековна
България, ИПр., год. II, 1946, кн. 2, стр. 15]—153 ; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 182—191. 6 Гра-
тави (тдоушт следва да се прочете като се нарычали новите, неизтрити и неизлъскани от обращение но-
мизми., конто ио това времс били с накалено златно съдържание. Стойността им се изчислявала между 4 и 9 сре-
бърни милиарисия, докато една полноценна златна монета струвала 12 милиарисия. Срв. /V. Svoronos, Rechetches
le cadastre byzantin, ВСН, 83, 1959, 1, рр. 99—105. ; Текстът не е съвсем ясен. Тълкуването на рфл
z несигурно. Ако приемем, че с /у’/А’1 са озиачавали новите монеты, ядолоуаоа? ще означава монетите с някогатно,
старо клеймо, т. е. пълноценни монети, 8 За видовете монети срв. Стр, Лишев, За проникването и ролята
~л парите, стр. 143.
70
Symbatii Calisque testainenta — Завещания на Симватий и на Кали
pay. satdcbost лоод то''д ёхоута? ei'QE&rjvat Exdov-
леиогта? ре PAsviKpovg аудралгсоид /.tov. Todxcov
di: латттот t&v лар1 * 3 ёиои dtopta&svTcov xal dtatv-
ло)дгутсоу ^spyouEVCor xal dxon}.r/pov[fKoov, та
е%оута ^EQioosvoat si? тцг iur/V nsptovolav xal
VTtdcruioiv, йлб te yo/itoudrcov, e.td&v уеупратсот
xal с.отлозг' eti xal айтбгр t&v oIxetixojv dpkvx&v
pov дотблюу, fyslao tov халахБ/рогорт/оас такта
л акта ларт vijg drjhvd'Sioyig лсрЕоютаттр ovpfflov
uov Kvp. ATtzWb, vqg xaA/ijg xal лрелдгта)? Ixdov-
Isvoao^g xal ауалакоаагр [is, xal avrr/ motpQEi
тру £$одоу трд xi/dsiag tov Kty'dv.v uov, ovv Totg
TQCTosrvaTotg xal тЕооарахоотоТд uov gut di. xai ?.si-
Tovpytxotg xad&g d (9eog aviy/v ddpyiiost, Tavrip'
ds, тцр лодЕИ'отатгр' xal yvpoiav uov............xa-
Tahuxdvo) ’ЕлБрэлоу avaypacpov, dvsniTppnTov xai.
dXoydoiaoTOV тайтур [tov тijg ipavEpag dtfmmo'yostog
xal zip 4‘vxtfv [tov sis та? %Ecpa<g avzip avail-
fyi/iu' — — —
’Eyoagm did ’FJ^sv&soiov vozapiov ip uoypg
та)? ay. TeooaQdxovTa. Mrjvl 4avovaptq) cd N. a.
"Etei $%d-
------ MtjVl AvyOVOT(i) A\ ЛЕРЛТ'}} ' Етогд fiya
(pp. 314—318).
2. АсМК/ху) тг/д КаКр, flvyaipdg BamKtXtov
КокролаМток, av'Qvyov tov Evufjaxlov Kovpo-
лаХатоь tov IJaxovpcavov, zijg yszd такта
Maoiag poyayjp
Alxacdr eotl xol )uav appddiov, лагтид буртоМ
у Epov 6т ад, xal vi/v tov davdaov . . . fppovrida лссес-
ofiai.' лКот d? т&у alAaw, токд tot иоуррп fiiov
аолаоарКоид xai ovyth'/xa? лрдд Osdv Е^оутад,
’ длотадао&ас psv тоТд yn'ivocg, лоброа/, di та
ovpdvta’ didmt tovto xayoi, Mapla [tovayp f) ftvyd-
тщр Baouaxtov KovQO^aAdrov anoc%o,usvov xal
Eevyjs [tovaxij? ттр /kafiazlvag zijg xal nspiovatp,
VOOCP ukv ne.QLXElUSVfy TOV di VOVV ^pQOipEVOV xal
rag (ppsvag tfyjhifleig fyovaa rfj too 0eov uov
Харш, уу&Е^т/аа тру m'jpeQov cpavspav dta'fK<y&ai.
deikdaaaa pcij ёл3 cjjxpvidlag т.рд tov -fyavdrov . . . .
E^eWovor/g [toi, adcoixrpa xal алроторта safimoi
rd . . . Tidvxa. ’’Emidn yap лада t&v лроуеуртиик-
vtov || av&evz&T xal yovscuv [tov лрдд ydpov xot-
vcovlav ovrs^svKhp’ z& длосурщуср Kovponalazf/
Ki'Q Evp^aTtxifp тсЪ 1/axovQidvcp лараХаЩ')Утс лро-
наличните мои хора елевтери1, конто са ми
служили. След като всички тези мои повели
и разгюредби бъдат приведени в изпълнение,
снова, което остане от моею богатство и
имоти, от парите, храните и всичко остана-
ло2 и от домашната ми женска челяд, же-
лая всичко това да бъде наследено от спо-
менатата прелюбима моя съпруга, госпожа
Кали, която добре и прилично ми служи
и ме отморяваше и която ще прави разхо-
дите за погребението на останките ми и за
третините, деветините и четиридесетините,
а също и. за литургиите, според както бог
я напъти, Тази моя прелюбима и закон-
на .......оставим чрез подписа си за без-
ответна и независима изпълнителка на това
мое явно завещание и полагам душата си
в нейните ръце. — — ---
Написа се от нотарий Елевтерий в мана-
стира Свети четиридесет [мъченици] на еди-
надесети януари, първи индикт, 6601 г?
Месец август, пети индикт, 6601 г.4
2. Завещание на Кали, дъщеря на куропа-
лат Василаки, съпруга на куропалат. Сим-
ватий Бакуриани и след това монахиня.
Мария
Справедливо и напълно редно е всички,
конто са родени смъртни, да помислят ... и
за смъртта. А повече от всички — онези,
конто са избрали монашеския живот и са обе-
щали на бога да се отвърнат от земните неща
и да възлюбят небесните. Затова и аз, мона-
хиня Мария, дъщеря иа покойниц куропалат
Василаки и на монахиня Ксени Диаватина, коя-
то е още жива, ако и да съм болна, но
благодарение на бога умът ми е още бодър
и разсъдъкът — непокътнат, поисках днес
да направя своето явно завещание. Защото
се боя да не би внезапно да ме споходи
смъртта и всичко.... да остане объркано
и неуредено. Аз бях свързана от споменати-
те по-горе благородии мои родители в бра-
нен съюз с покойния ми съпруг господин
куропалат Симватий Бакуриани, който полу-
1 Елевтерите са категория зависими селяни. Те се характеризират в изворите като „свободна от да-
пъчно облагане", „незаписани в данъчните списъци’'. Между тях има разорена селяни, освободени, изби-
рали роби. Твърде често те били яастаняваии във феодалното имение, снабдявани били със земя, инвснтар
и работен добитьк и се превръщали в крепосгни селяни. Срв. А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии
в XIII—XIV в., Москва, 1952, стр. 234—235; Г. Цанко&а^Петкоза, Югозападните български земи, стр. 604—
605; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 177—179; Г. Острогорсхий, Византийские писцовые книги, BS1,
IX, 2, 1948, стр. 251—286. 2 Както се вижда от този документ, настанените в българските земи византийски
феодали разиолагали с огромии запаси от пари и всякакви двюкими имущества. в Т- е. И януари 1093 г.
4 Завещанието на Симватий било съставено црез януари 1093 г., а било заверено и разпечатано в присъствието
ИЗ съпругата му през август същата година.
Symbatii Calisqlie testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
71
асола) xal лдоТха dapr rd ya/aplai pov avp-
(pcova лаоЕ'/риа' .шиооу de тер $tcp duepa) ppAov
cTvpflicoodvzcov, । ёхЕттод рёх, otpoi w; тдюсКПаа}
atcpvidiaig тгЪт zpde ал£лт>], ev avrq) тф г/Д veo-
тртод dv&Et' syd) de алдоотатеотод xal аладауо-
d-утод xal fiepiovajaEvp хатаХшлиУорас' ayatgot
ydQ Jialdwv dlETpQpdp UEV, лдауиОХОС EXOVEldtOTOV
тосд алаае, uahlov de yvvai^i, xal Tver pp xa-
та^Елтоу тру ёууу EAsEivoloypo copai тохру aZz’
ёл1 TpV nQOXElpEvpV ftadifJO) VXO'&ECtV. ------- '(J UEV
paxagtzpg Exsivog аА'&ёгтрд xal crvpfltdg рос, qa~
vequv diafypxpv exotpoE, xal rip' avrov fyf-ApcHV
zavrpy dplpv xadiOTpcn)' xal xvgiav xal Egovota-
oiQiav ' aloyo&ETpzov, dloyagiacTTov xal ауелпгр
QpTOV tpE TTj? О/Щь oioiag UVTOV, OOp ev XlVpTOig
xal остр еу axivpzoig лЕло'ерхЕУ. "Eti de xal тру
ёладолру xal diolxpatv лаутсоу, rbv diE&ETO, dvs-
&eto &r’ epe xal tov srego&aAp tovtov avzadsApov
тот MdyiozQov xvqiov Espy tor. j | Kat тр tov (Aeov
pov y/iQiTi xal T.aig noEOpEiaiQ трд &eozoxgv рос,
латта та лао" exeIvov ЕУтаХдЁУта хата тру ex&vov
dEApciv xal то teao; алгИргрЕ' xal ovx ёутдалр-
aopat tovtov еу тр cpQiXTp ppceQa zpg xqloeco;, p
Adycv алсдохтв) avzqp tug pE^Qi xal tov zv%6vTOg
|| jraQtdovad ti cov diajQtaazo, p pp лшраааа ласта
doa TCQooEza^E xal сод лдоаётадЕУ. ’Еле! xal zpv
tovtov dia{)p'<pv, ёл1 tcv Koiaiazogixov fipuazog
rjvoi^a, xal zb xvgog ёла^ЕУ ev av.cp xal тот ёл(-
tqgxov zavzpg ралаяарру xal psrd tov Mayiazgov
\ Kdgp SeQyiov wv аътаЬёкроо avrov tov diapoi-
gaapby dal ласте тенд xazalEicp&EiGi аЪтф xal epol
ладд tov avzadelpov avrov ёлосроАррс, xailcbg
txtivog diE&ETo' xal ласах zpv emAaypavovoav
аттф pEoida nQog tovtov хат sftci loppy xal datodsi-
£iv ex tovtov p dvcAapoppy. ’Alla xal rotg leya-
zaptoig алЕкеЛИдоед те xal Е^содёдосд та ёслдЁУта
lEydxa avToig лада tov xvqtov avzcbv dsdeoxa лдод
avTobg xal at tovtotv алобее^Еед slot лад* ёрои
Kai ovdkv тр zpg Qeotoxov poi yaQiu vkoxqewcttei-
тас eti Xa$Eiv ex трд cvalag !l exsivov' paVAov de
yQ(iy;aVTog tv zfj dta-&pxp avrov tov paxagizov
exeIvov av&svTog r cd gwevvov tuov xpdEv&pvai ev
тр Movp tcov ’Idyocov xaTa^aVMjaEVOV /liov след
xaTa&sal/aov, олсд civ dva /летало ep,ov xal tqjv
pavayoov толо'&ёоюу хатЕ^аХбрру лдод rot-g uora-
%ovg || трд TOtavzpg Alovgg dd алобЕ^есоу avrcTiv
id'TQag Ёлта xihddag ygvaa рорлацата: xal ёу тр
zoiavzp Movp то ло'&ЕСУбтатоу трое exeivov афаа
EVETCtqdaoa, x.a&cog xal txEivog ралбаато. Aid xal
чи от моя страна и като зестра описаните
в брачния договор имоти. Обаче преживяхме
кратко време заедно, тъй като той — о уви,
аз, триж нещастната — внезапно напусна
този живот, в самия разцвет на младостта
си, а аз останах беззащитна, безутешна и
самотна. Ние бяхме бездетны — най-тягост-
ното от всички неща и особено за жените, —
така че останах лишена и от тази малка
утеха в своето нещастие. Но нека се върна
на въпроса, конто ме занимава. Блаженопо-
чившият мой господар и съпруг направи
явно завещание и обяви открито това свое
желание, като ме направи господарка и не-
зависима, безотчетна и пълновластна владе-
телка на цялото си — както движимо, така
и недвижимо — имущество. Той възложи
също така на мене и на своя брат от друга
майка, господин магистър Сергий, управле-
нием и стопанисването на всички [имоти],
конто той притежаваше. И благодарение на
божията милост към мене и застъпничество-
то на Богородица господин магистър Сергий
получи всичко определено от съпруга ми
според неговата воля и желание. И няма да
отвръщам лице от него в деня на страшния
съд или да се оправдавам, че съм прене-
брегнала и най-малкото от онова, което той
е наредил, и че не съм изпълнила всичко,
което той е определил и както го е опреде-
лил. Когато отворих неговото завещание пред
бюрото на квестора и то влезе в сила по
този начин, аз одобрих неговия доверенны
и заедно с него — брат му господин маги-
стър Сергий — направихме подялба на всич-
ко оставено нему и на мене от покойния му
брат, според както той бе завещал. И аз му
прехвърлих целия припадал! се нему дял и
получих от него разписка. Дадох също така
и на освободените, и на свободните люде,1
посочени като наследници, дяловете, оставе-
ни им от техния господар, и взех за това
разписка. И тъй по милостта на Богородица
не остава вече никой нищо да получава от
неговото имущество. Дори блаженопочив-
шият мой господар и съпруг бе писал в за-
вещанием да бъде погребай в манастира
Ивирон, оставяйки на мене прижата за по-
гребением. Аз откупих гробно място от мо-
насите, за което място заплатих на монасите
от този манастир срещу разписка седем хи-
ляди златни номизми в литри.2 И в този
манастир аз погребах скъпото за мене него-
во тяло, според както той пожела. И затова,
1 Освободен и и те, т. е. бившите роби, и свободните, или т. нар. елевтери. Срв. Литаврин, Болгария и
Византия, стр. 187--188. 3 Кали заплатила за гробно място на съпруга си значителната сума от седем хиляди
златни номизми. Може би по този начин тя направила дарение на манастира.
72
Symbatii Calisque testaments — Завещания на Симватий и на Кали
tov rov aczov uov avbgbg лб-fyov del лоб bcpfyaX-
p&v tpsQovoa nal atiovla^g rovzov pvrjpovEveo'O'aL
&eXov(ja, ёладлцрт zij avzfj Movfj sig ipvxixip> tov
noMdxig pvppovev&^vTog av&Evzbg xal avp/jtov /uov
xal ste тгр exeivov йлбфЛтрлу t&v ёи&г лоХа&у
Арадтрратшу, то хтрра рои rip' Pabokifioig list а
xal л&угоуу t&v bixauov ! xal лдоуои(а)у avrov
UVSV T&V EXEIOE EXOVTCOT EVQE/lpVC/Л 'Q&OiV (ibQ&V
те xal Ьелт&у xal zfjg ohp slobdov той те
olzov кат KQi'dvjs itt))' Eiaobiao-dEVTavv кати rov
xatgov rov davaiov pov xal t&v KgoEicodtao'&'EVTcov'
илаоат ydg sioodlav tov tote xaigov xal ! лаг то
dMayou $оМоргл Ььаоходлтадруас Мето. de tovto
1'va Etoodid 'qoogl лаоат sl'ocdov ol povayol vpg
zOiavzpg Movfjg &g xvgioi xal bEOndzat avrov’
OTpeiXovreg хата^аМеодш, stg та pvppdovva tov
dvbgdg pov ev exdorep XQovcp oitgv uoblovg Ыа-
t6v ’[ afpaxzd ddxa xal oivov pdzga txazdv, sl'g ts
rd m>evpazixbv отрлбаюу xal Eig dcadooeig t&v ev
Motor & о.Ье2лр&у pov. 'Ezegovg Ье nahv exazbv
podiobg ahov xal exotov ретда ol-vov xal dsxa
apaxzd tlMoo s^obsvEO'dai лао a t&v avr&v pova-
X&v xal tug rd pyppoovva । ёраьтрд zpg ap.aQ-
zcoApg. Et ds ye ravza лаута и duogiuappy diaipv-
^dzzovatv oi povayol zpg rotavrpg Movpg, aAA eig
bvazgonpv Род xal pdvov xcogpoovciv t&v лад
E'pOV ЛОООтаурЁТТСОГ, pEgtX&g 17 Xa&OAOV,
rovg ’Emzgbnovg pov, xiveiv хат3 avr&v dixa
i| ozpgiov, длтод xal r&v povay&v pp 'fref.ovuov,
лаута боа dicogiaappv (pvAairovrat xal то fieflaiov
s'yovciv. ’тШ1 ovds Egovolav b<ys[AooOiv Sysiv ol
povayol rpg Movpg t&v "Ippgcov ^Msiv, p bco-
QEiaOai, p dyzaMdrzELV то xzppa, ciMd del лада
тр Movp fyeXm elvai abzo” i| tbg bid t&v алЬ
tovtov szpoicov лдообЬсог eig pvpppv pp&v t&v
doogpaapsvwv ovtol tgyppEVOL vneQEvypyyzai xal rov
dvdgdg uov xal Epov трд арадтолАрд. ”Етл феХал
те'Оруа ev тф pvppan tov ai'^evzog xal dvdgog
pov zpv eixova uov vttv psyd^v, rov Xqigt&v xal
3s6v uov, xal rgv steqov pov eixova TvjV f Уле-
gay lav Qsoroxov тф' Blax^Qviriaoav rgv xal ovoav
рета negiTpsgslag dgyvgag’ rov avavgov tov agyv-
govv xal rd dvo payovdha rd XlT(l rd paq'cdua.
’AtyiTpu T.fi av'd’SVTT] xal piQigi pov eis /.гусаот xal
pvyjpiyg pov xdgiv TT]V алаАадЁау pov , r)tv asyd-
Xrjv zitv byovoav syxavotv ev too xeIaei: rb ijrfid-
gtov to d^vv xal XQVG'iov /frgav plav Poipavdiav.
Tfj avTadepp pov Kvq(l(j) Maglq vp IjQOEdg'ioo'p
tov pavdvav tov d^bv tov spprza rd pagyagirdgia'
zpv fidXaoodv uov тт/V аХр’&ф to ^ojoadzov pov
rb ngdoivov xal । rd ^gapp/via pov та XQVGd zd
XSipEtzd та лАатЁа ттр pi-av Ёруф’. Tfj ai'zadslqp
pov zfj IJgosdgioop Kvq Evdoxla zbv pavddai’ pov
zbv /aoddv pov zb(v) xoxxwov .zbv bvza pszd хата-
имайки винаги пред очи желанието на моя
мъж и искайки да бъде вечна паметта му,
аз дарявам на манастира за душевною спа-
сение на често споменавания мой господар
и спътник в живота и за да ми опрости той
многото ми грехове, моето село Радоливо
заедно с всичките му имоти и права1, без
едрия и дребен добитък, който се намира
в тях, и без целия доход от жито и ечемик,
който ще постъпи в годината на смъртта
ми и от предишните години. Защото аз
искам целият доход от тази година и всички
предишни доходи да бъдат раздадени за
помен. А след това нека монасите от този
манастир да събират целия приход като гос-
подари и собственици. В памет на моя съпруг
те трябва да дават всяка година сто модия2
жито, десет овце и сто мери вино на гощав-
ката за помена и за раздаване между бра-
тята в Христа. А други пък сто модия жито
и сто мери вино и десет овце искам да
бъдат изразходвани от братята за помен на
мене, грешната. Нека монасите на този ма-
настир спазват всичко това, което съм наре-
дила, а ако погазят частично или изцяло
дори и само една от мойте наредби, желая
мойте довереници да ги дадат под съд, та
монасите да спазват и да смятат за ненару-
шими мойте наредби дори и без да искат.
И монасите не могат да имат правого да
продават, даряват или да разменят имота,
но искам той винаги да бъде на манастира.
Така че от неговите годишни доходи мона-
сите да отправят молебствия в памет на нас,
дарнтелите — и за моя съпруг, и за мене,
грешницата. Желая също в памет на моя
господар и съпруг да бъде положена [в църк-
вата] голямата ми икона на Христа бога
наш и другата ми икона на пресвета Бого-
родица Влахернска, която е със сребърна
обкова, също и сребърният кръет и двата
излени свещника с по шест поставки. Оста-
вям на благородната ми майка като дар и
за спомен от мене големия си черпак със
сребърна обкова по горния ръб, лилавото
наметало и една литра злато в номизми ро-
манати3. На сестра ми госпожа Мария про-
едърка — лилавия си плащ, украсен с би-
сери, одеждата си от червена тафта, зеления
си пояс и един чифт гривни от изляно зла-
то. На сестра ми госпожа Евдокия проедър-
ка - червеното си наметало от плътна ко-
прина със златни ивици и с кенари и забрад-
ката си със златни орнаменти. На сестра ми
1 С права (pxata} се означават юридическите права на собственика върху даден имот и неговите до-
ходи, а също и самият имот. 2 Модият като марка за тежест се равнявал на 8,40 кг, а като мярка за вме-
стимост — на 8,76 л. Срв. Н, Bibicou, Recherches sur les douanes a Byzance, Paris, 1963, p. 78. 3 Романа-
тите били златни монети, сечени от император Роман 111 Аргир (1028—1034).
Symbatii Calisqiie testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
73
ftatdbv ZQvaovaQ'&^xT}v xai то cpaxiohov /uov то
b'yXQwa yQdu/иата. Tfj аутаЬеВрц uov || tfi /лога%у
Kvq EtQr/vti td /леооохЬуте^оу to аатцюу zb as lot
to /uovbv xal zb xavxiov zb bid%Qvoov to ахелаа-
tov. Too Фткадётср zqo avtadsfapcp /uov xaipovQia
bvo (A£zd ^covaQicov tyxavwjy ev тф /иёоср xal xa~
velov bid%Qvaov охЕяаатоу. Тф avbyabsfopcp /uov
тф> I’ TlQOEbQoj Kvq EEQylcp aq-J^fAi Etc /uvr/fubav-
tov, eixov KQte avtbv aycbiyg, bid zaody/uaroQ
XltQag лЕУхг/хоУтагЕттаоад. Тф ауечреф qOv тф Ва-
cibdxTj to asAoZdAtvov zb bBygvaov toy dvbQos
uov. Тф) TlQayzo^EotiaQlti) Kuq Aeovzt тф ё^абеВрср
/uov, zb ftiftBov /uov 11 tov "Aycov ’ТшаУУЦУ тг^
KBpaxo^ xal to ziQodtiTEiby pov ttjv Eovbdyqv то
еу тф 7Ts(u)ntqo TqQ MaxsboviaQ xvyzavov xafiws
vazl xal цетд. Ttdorp тф; .ueqloxiB nal biaxQazftaEcos
xal nQOvOjutojy avzov. ToE ev тф obicp v Ad co xal
absBpoB рои to ftgazioviov pov to xBi .tov to
Zqvgovv || to lotovv BtQag bvo, Eayia bcbbtxa
xai to Ipduby pov zb e^dpttoy zb xlzQivov.
Tb be ys xat^lov pov то peya zb охЕлаотЬт
xal aQyvQov xal to azapviov to peya to agyvQov,
to xeqvi!j6£evi:ov zb aQyvQoy, rb oiyay&oQiov zb
usya tb SaQaxz}Vtxcbv tb bubtiov zb Aidygvoov |. rb
ахЕпа.атбу, zb eteqov xavsiov zb btdy^Qvaov xcl zd
boo ftAatEiva tvboTTQOox^fpa^a td xaivovgea, -&sho
7tQa-&bvai ма1 do^ijrai toiA еу Xa> avb}svtaig xal
abeBpoiS pov. лАтр1г}ш тф ВеВхоууц тф у1ф zov
bvbQabsBpov /uov huBjQtxov biyvv, azavQCOtbv. Тф
Ьефютт/ xal av&EVTT/ pov || уф povарф xvq Ed ftp а,
тф ра^трЦ zov UazQiaQZov, аерЩрь то tyxbfaitdv
pov zb ZQvaovy zb е%оу еосоЬту tIuiov хал LOTOVV
^dyia EixoaiTEaaaQa. Тф ттуеоратыф pov Tlazgl
тф рогауф xvq Qcou.a tqeis zszagtov. Тф ротауф
Kvq (dEobwQQ) тф ftyovpEvep tov fOBov IlatQog
flpcbv Paftovba, BiftBov J toy dytov BaolBiov,
xal zb yiahqQidv /uov zb ptxgbv zb aQyvQbz^ovrov.
Тф рота'/ф Evpsojvi, тф paTr/tb zov paxaglcov
zivevpauxov латдбд pov xvq &еоЬоз(оу to Btft-
Bov zb TlavT/yvQLxbv, tb ov Evbebvpbvov pezd to-
paglov /uavQGv xal zrjv 90xrdr}Z0V zftv povoxdvo-
vov. Tfi Ev/.aftsoTdTT/ i| Mov# zov ВатоялЬВу tag
Eixovaq /uov, туг te Ь&трят vi/v ovaav pszd ^eqi-
срЕоВад aQyvQag xal zi/v Ваттом tqv vX6(yQa<pov)
xal td bjiBoma BiftBa туя 'ExxXyoias }лоу. Тф
avftQcbnqp ptov тф) BaQba охоутеАояЬу . . . doyogovv
aeiov, cpoQftdbia bvo and zcov bvtcov etg tov || ftov-
vbv xal bid xaQay/uazos Abzoas ptlav zQa%bav xai-
vovQEav. Тф dv'&Qcb.rtcp /uov тф dnskyaQiTiqb <poQ-
ftdbta bvo ало zdlv vE:uo/uEV(oy Eig tb ftovyior.
apEAdbiov tv, ^EvyaQtov ev xal xqvoov BtQay uiav
zQa%Eav xaivovQ^av. Тф Xaaoavltp тф ау&дсЬлсд
монахинята госпожа Ирина — една бяла
лъскава купа и позлатената кутия с похлу-
пак. На брат ми Филарет — две сандъчета
със сребърни ленти по средата и позлатено
покрито ковчеже. На брата на моя съпруг,
господин Сергий, оставим за спомен от при-
вързаността си към него петдесет и четири
литри в монети. На племенника ми Васила-
ки — златната юзда и седло на мъжа ми.
На братовчед ми господин протовестиарий1
Лъв — книжката Свети Йоан Лествички и
имението си Судага, което се намира в тема
Македония заедно с цялата му околност и
землище и с всичките му права. На братята
от светата атонска Лавра — златната си
гривна със заключалка, струваща2 две лит-
ри, дванадесет мерки3 [за тежест] и жълтия
си златотъкан плащ. Големият ми сребърен
ковчег с капак, голямото ми сребърно котле,
сребърният леген, позлатеното сарацинско
блюдо с похлупак и с две дръжки, другото
позлатено ковчеже и двете нови копринени
възглавници искам да бъдат продадени и па-
рите да се дадат на благородните мн братя
в Христа.4 Оставим на Велико5, племенник
на мъжа ми, лилавата туника, украсена с
кръстове. На моя уважаем господар настав-
ник господин монах Сава, ученик на патри-
арха, оставим златния си медалиои с честен
кръст От външната страна, тежащ двадесет
и четири мерки6. На духовния ми отец, мо-
наха господин Тома — три [литри] и четвърт.
На монаха господин Теодор, игумен на све-
тил наш манастир Отец Равула — книгата
на свети Василий и малкия си обкован със
сребро псалтир. На монаха Симеон, ученик
на блаженопочившия ми духовен отец гос-
подин Теодосий — панагирика, подвързан с
черна кожа, и октоиха7 моноканон. На
благочестивия Ватопедски манастир — мойте
икони Молитвата на Христос, която е със
сребърно кръжило, Кръщението, рисувано
на дърво, а също и останалите книги от
църквата ми. На моя 'човек Вардан — сре-
бърно ... лъскаво котле, две побили от тия,
конто пасат в планината, и една литра в но-
ви, грапави монети. На човека ми Апелга-
рип — две побили от тия, конто са на паша
в планината, една юница, един чифт волове
и една златна литра в нови грапави монети.
На моя човек Хасан — четиригодишно конче
и побила от същите, една юница, един вол
1 Протовестиарий — титла и длъжност. Протовестиарият бил началник на императорския гардероб.
- йгсоггу от 1отб«> — тежа — от този термин произхожда наименование™ на монетите stamina, което се среща
у някои западни автори. 3 е^аумг — вид мярка за тежест, една шеста (sextula) от унпията (една унция =
около 27 г). Срв, Du Cange, Glossarium, s. v. С други думи, един екзагий тежал около 4,5 г, т. е. колкото
-:дна номизма. 4 Братя в Христа са тук навярно членовете на братството в манастира Ивирон. 5 Заслу-
жава да се отбележи славян о българският произход на това лично име. 6 Срв. тук бел. 3. 7 Т. е,
Зсмогласник.
"ръцки извори за българската история, т. VII
74
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
pov лг/Аарюг tetqoetes, роофААа |i ало тот алтап'
Aye^ddiov ev, ftoidiov Sr y.al ygvaov Utqo.v piav
TQaySav xaivovpsav. Тф 9Ia>ai](p тф Ат^рсбла) pov,
(pCQ^adicv ev ало ttLv avTtbv, ауг/адюх ev, yal
ypvaov Alxpav play Tpaysav xaivovQsav. Тф Патр1-
xiq) ро/д-трЦ тф) А.У'др<Ьлы р(. v ахогтЕА.оуа/За'&цтбУ
(pOQ/jdda Алб t&v avT&v xal ygvcov Atwav piav
TQaysav. Тф) рогауф) ’Avtcdylq) xal isqei тф) av-
fipaBiq) pov, v о ила цата tqiuxovtu e£ Tpayja xal...
Tqv xopq'.vpav. Тф) агФрсолср pov тф) Baai/ako
тф) Evvovycp, KafpovQitv Аолрог Xeiov, tpCQ^ddiov
ev xal ypvaov Втрау piav TQaysav. Тф) йу&рсбла)
p.ov тф) ^aAaxovav}, uyBAddtov еу ул,I ftotfticv еу.
NiXoXdo) Evvovyq) J тф) АуЗрсблы pov, то aloyov
то otdppaiov tov AaiuovcT^iv, xal yupdy ратод Итраг
play трауеаг. Oi'TCt ol avfioamoi pcv, site
рЕт’ Epov evQE'&coaiv ev тф) хасрф) -<0V Hayarov pcv
sirs (illayov txdcvlEilovGiv, iva Аар/Затсооту idv
leydrov avT&v. 4Eti aqippi (AeoSoIqq) тф) агН-ртблтр
pov | тф) Taoavvoxaрлт] 'Qsvyaptov ev (w тдлг
ovtiov zii to хтфра pov тф' EovSayay dysldfiiov
Sv, лсоАарюг ev TETQaeit's Ало ra.v Evao>yF,vo)v pov
dAoycov xal xqvoov lizpav piav rpaysav xatVGvpeav.
Тф> Tovydvq), тф) алткётНЁрр) pov, то лю/.aQiov
TO pai'QOV, ТО EXtAOJQtXOV id 3AvrtcyiTtxov. 11 To
(pops pov to ov xaraaojtyoplov to G<pixrovT£i(pcy)
to tpovpovdt тё dhydivdv. Вгфсрра dvo фарфахрра,
то ev лраагоу xal to eteqov /Зётетоу' voptopara
бхатбг траура. xal tsvyaptov ev. Тф) Хаоат.га тф
АлодобАтр pov, pcppadiov ev, ayEAaStov ev, шоау
piav TQaysav xaivovQsav xal фрХАрю. dvo ftapfta-
xpQa, j, ev лраатоу xal ev dAry&tvov. Тф Талаур,
тф) AueIev&eqop pov, лтоХарюг tqietes, Airpav piav
xgaySav xavxiov doyvQOvv аалрог letov xal фр Ли-
она dvo фарфахтцтА Sv Аалрог xal то eteqov yjovo-
tov. Тф) BoAtpU, тф алодооАср pov, cpopfiadiov Sv
xal vopiopara TpiAxovra е£ траура- Тф ПоохолТр,
тф) алодо'бХтр pov, doidtov Sv j| xal тоцЬлрата. tqiA-
хогта Ёл траура. Тф) Bcodyvn тф Етратф vopiopava
sixpaiTsoaapa траура. Тф Хаатобом тф ВаАра срор-
фадюг e.v xal vopiapara Tpiaxovza траура. Iva de
Sycooiv ol avTcl -pov AxodovXoi лаааг тфу iparto-
(pOQEaiav avT&v., аррата те xal Еухоьта xal лехот-
Avx. — ”Eti dqpippt тф) trtQoysypappEvtp Kvq 0eo-
дсйрср, тф 'HyovpEVTp tov ogiov латрод pp&v
Paftovka, did уарАурато^ liTQas tqsi$ тётарта Tpla'
xal тф г^адёАрр) тф лродг)1(О&ЕУТ1 KIq Aeovtl
тф npooTopEGTiapiq) тф Atapaitv. та (poQftddta pov
пбута тф; Movlixag psza xal тйг xrptDVEi'ayy av-
t&v' ovv toAtoig Atplript vnEQ Asydzov xal ц-vytxpg
pov || ocoTpQiag t/) povay^ eEXSvp тф Аи^Егф did
уарауратод Итрад Tpiaxovza тётарта тр'щ. То вра-
yiovtov pov то ypvoovv то xAceaxdv тё dv pezd
xE(pala)v yEtpEiTcov. То aaylov pov то aiystov то
Sv. uetA- vaQtlpxwT&v урарратсог. Та ётралВа pov
та pETagooTvpova xal ало tcov xaloyEpixavp pcv |
и една златна литра в нови грапави монети
На моя човек Йосиф — една кобила от съ-
ш.ите, една юница и една златна литра от
грапави монети. На моя човек Патрикий и
мой питомец — една купа, поставена върху
блюдо, кобила от същите и една златна лит-
ра в грапави монети. На моя човек, свеще-
ник и монах Антоний — тридесет и шест
грапави номизми ... и пурпур. На моя човек
Василий Евнух — бяло лъскаво сандъче, една
кобила и една златна литра в грапави моне-
ти. На моя човек Салакуз — една юница и
един вол. На моя човек Николай Евнух —
сивопепелявия кон Демоници и една литра
грапави монети. Тезн мои хора независимо
от тсва, дали до края на живота си ще
бъдат при мене или ще служат другаде,
нека получат своя дял, Също така оставям
на моя човек Теодор Йоанокампит един чифт
волове от тия, конто са в имението ми Су-
дага, една юница, едно четиригодишно конче
от домашните ми коне и една златна литра
в нови грапави монети. На моя освободенец
Туган — черного конче и антиохийската
ризница, затворената долна дреха с яркочер-
вен цвят, две памучни наметала — едното
зелено, а другого синьо, — сто грапави но-
мизми и един чифт волове, На освободения
ми роб Хараджа — една кобила, една юни-
ца, една литра в нови грапави монети, две
памучни наметала — едно зелено и едно чер-
вено. На освободенеца ми Тапан — триго-
дишно конче, една литра грапави монети,
бяло лъскаво сребърно блюдо, две намета-
ла — едно бяло и едно зелено. На освобо-
дения ми роб Солима — една ксбила и три-
десет и шест грапави номизми. На Прокопий,
мой бивш роб — един вол и тридесет и шест
грапави номизми и на Йоан Страти — два-
десет и четири грапави номизми. На Хастури
Валма — една кобила и тридесет и шест
грапави номизми. Нека мойте освободени роби
да задържат цялото си облекло, съоръжения-
та, жилищата и обработваемата земя. Освен
това оставям на гореспоменатия господин То-
дор, игумен на благочестивия наш манастир
Отец Равула, три и три четвърти литри в
монети. На братовчеда на гореспоменатия
господин протовестиарий . Лъв Дйаватин —
всичките си кобили от Мулика заедно с жреб-
ците ми. Отпущам също така дар и за ду-
шевного си спасение на монахинята Елена
Диаксени тридесет литри и три четвърти
в монети, златната си гривна със заключалка
и с изображение на глави от масивно злато,
кожената си горна дреха с нартековидви
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
75
tparixov, Ipaztov ёг xal pavdvav ev t&v xqelttc-
.vcdv. Tfj povopjj Xgiorivy, ту anodovly p.ov, Air-
Qag dvo TQaxeag' ftoidiov ev, Ipdriov xai pavdvav
ano t&v sp&v r&v xaioysoix&v. Tfj povaxfj (fteo-
dovhj Airgap piav тдау/av xal rd aaylov to /jeve-
rov. Ту oixoyevvei duodovAy pov ту Oavpacnfj
vopiauara TQtd&ovza тда/Ja. || Ту pova%y Ma-
,giq rfj OvyxQairy, щ dnodovXy pov, Airgap dvo
т^ауёад. Tfj Mavxovay, ту dnodovly uov, rd tpd-
ttov pov то po^Xapa то ngdoivov. Tfj pa-dyrgiq
uov toy yaodov tov pavQonQdcivov, kizgav ptav
TQayeay, oaytdiov dipalov oXofayparov xal tfyZaQia
dvo' ev ukv %dodtov ^evetov xal eteqov fiapfiaxy-
,qov noaoivov. 11 Tfj XgtOTOvddva, ту anodovAy pov
firpaQia TQia' ev psv xdadtov fjsvezov' fiap/jaxqgd
de dvo' ngxaivov xal dhy‘)ov (tvov) xal Altqov уtov
TQa%sav. Tfj MaQta, ifj dnodovAy pov, ту fivyargl
rrjs Bagfidgas, flyAdgta rgia, ev %dodiov fttvETov
fiapfiaxpgd. dvo, ngdatvov xal fitvEZov xal Mtgav
у lav TQa%eav. Tfj Evcpyplu ту dnodovAy uov
pyAagta туса tv pkv xdadiov /’evetov, fapfiaxygov
aonQov ei xal eteqov fiaydaxyQbv ziQacivov xuhvouio-
рата zQuixovza e$ TQay/a. Tfj ’Ayd&y, ту dno-
dcdAy pov, pnXaoia TQta, ev psv x&odtov ^evetov,
етеуа fjap^axyga dvo, aanoov xal ngdoivov xal
voplopara zgiaxovza тда%Еа. Tfj nQO'&vpui ||, ту
anodotiky pov, Py2.djQia zQia, ev zdadiov, eteqov
fapfiaxypov ciongov xal eteqov ngdoivov xal vopta-
para TQidxovxa e'tj. Tfj 5ЕпТлехту, ту dnodovAy
pov, fyAdoia. TQia, %aadiov flsvsTov, eteqo. duo flap-
fjaxyQd. danQov xal ngdoivov xal vaporрата vnid-
xovra e^ тда%еа. MsAizyvy, ту dnododAy pov,
dy^dQia TQta J| xdodiov {jevetov, e'tequ fiapjjaxygd
dvo aongov xal ngdoivov xal voplopara rgtdxovTa
vf TQa^fa. "Iva dd e%coolt at nQoyEyQappdvai ano-
dovAai pov xal zyv unaoav IpantopogsoLav adz&v
ovv eynohyv xal nExotiAtov. IIqoq тошс tn xal tovto
anodioQt^opat, Iva and t&v exovtcov EvQE'dyvat
yevvypdzcov ev toiq oAoiq J xeypaol pov xal r&v
ofvcov, xaiT ov xaiQov to xqec'ov anodcooco, bvvo-
VEV&&OL ndvTEg 01 aVTQCOnOt pov vnEQ EVOQ XQO-
vov, pixooi те xal psyapoi, dovAot xal e2ev&eqoi,
uvdQEQ те xal yvvaixEQ, хй'О'дк xal nay epov
ywovEvoVTo, ent те тс5 опер xal тер oivcp, dody de
xal z& xaffevl rodreov vneQ । awdyos dpolcog xotQot
dvo, xal <npaxrd dvo' та de 2oind патта rd. vno
rfp Toiavrys efddov ёургта пеуатЕоспн, I'va dia-
jxoQnuy^&at rot; dde^fpoiQ pov toTs nevyrnv.
орнаменти,1 дрехата от сурова копрйна и
коноп, а от калугерските ми дрехи — едно
наметало и един плащ от най-хубавите. На
освободената ми робиня монахинята Хри-
стина — две литри в грапави монети, един
вол, наметало и плащ от калугерските ми
дрехи. На монахинята Теодула — една литра
в грапави монети и синята си връхна дреха.
На родената в дома ни моя бивша робиня
Таумаста — тридесет и шест грапави номиз-
ми. На монахинята Мария Угрена, моя бивша
робиня — две литри в грапави монети. На
бившата ми робиня Манкуза — зеленого на-
метало. На моята послушничка — дрехата си
от плътна тъмнозелена копрйна, едва литра
в грапави монети, вълнена тъмна горна дре-
ха и две наметала — едно от плътна синя
копрйна и едно зелено памучно. На Христо-
дена, моя бивша робиня — три наметала:
едно от синя плътна копрйна, две памучни —
зелено и червено — и една литра в грапавн
монети. На Мария, дъщеря на Варвара —
три наметала: едно копринено синьо, две па-
мучни — зелено и синьо — и една литра
в грапави монети. На бившата ми робиня Ефи-
мия •— три наметала: едно от синя плътна
копрйна, бяло памучно и друго зелено па-
мучно, а също тридесет и шест грапави но-
мизми. На моята бивша робиня Агата — три
наметала: едно от плътна синя копрйна и
други две памучни — бяло и зелено, — също
и тридесет и шест грапави номизми. На бив-
шата ми робння Протимия — три наметала:
едно от плътна копрйна и второ бяло па-
мучно, трето зелено и тридесет и шест но-
мизми. На бившата ми робиня Епилекта —
три наметала: едно синьо копринено, други
две памучни — бяло и зелено — и тридесет
и шест грапави номизми. На бившата ми ро-
биня Мелитина — три наметала: от плътна
синя копрйна и две памучни — бяло и зеле-
но, — също и тридесет и шест грапави но-
мизми. Споменатите мои бивши робини нека
да запазят и цялото си облекло, жилището
си и обработваемата земя. Освен това на-
реждам също така, щото от храните и вина-
та, конто се намерят във всичките ми имоти
по време на смъртта ми, да се хранят в про-
дължение на една година всичките мои лю-
де — малки и големи, роби и свободни, —
а също така на всеки един да се дадат като
издръжка две. свине и две овце. Всичко
друго, което остане в излишък след това,
нека бъде разпределено между бедните братя
1 Нартековидни се наричали орнаментите, конто имали форма на нартекс. По начало нартекс означава
'астун, след това вход на църква, който обикновепо има форма на буквата Т.'
76
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
’AZ2d xal то ид nagotxovg t&v о лоту xt^uAtcov
/tov xard. tov avzov xatgov rfjg te^evt^s uov, АеХсо
xal dioQi^ofrat narrag j dflaQEig xal direlets diatpv-
AaX&rjvai narrow t&v теЦоритсог avz&v
r&v eqpt£Qov TEAovpevcoy pot лада rovrcov oixo-
pobiov фура, fyvyoAoytov, Ssxdzuiv t&v t&v Ц&ауу
avi&v xal t&v koui&v ETpohov теКоратсот avr&v‘
ydQ xt,l roircovg vxEQEvxsc'&al ^ov T&jQ rami-
vrjg. Eig bi zip’ xyfatav tov j| rgioaflAiov xal та-
kain&Quv a<o ратод epov vijs dtiagrcoAr/g xal zig
rd TQtToh’vara xai теоиадахоота pov, AeAco Цо-
diaafiprai ‘Нт gag exozov TQa%sag, vnspapovgE'.-fOv
t&v TotovTQiv txarbv Iltq&v цела то доАфуои rd
лад" Epov хат а/лир Шута )лу&та aweX/anf) anavra
апо тф; syovop-g EUQE&rjvai poi i| ovoiag, did te
Xagdyparog XQvoicnv, ftloxiovv, асфрсоу, £&rov xai
Xotn&v xivTjT&v eid&v. F)oqq& yd,о ёл1 тф F)e&
pov on Snl naaiv ocg noooira^a to ixavdv xal
tj ovoia pov xixrt]Tai. "Orcv Si 6 tyavarog хата-
lafhj Fe> exelge xal to AEiipavov uov ирЬеуртрш
ёутыАораи pyovv Ei [iiv ev тф !| noAst, xaxEt xai
ivTorpiao&Yivat рз‘ ei di ev rotg sipo, nd/uv exeioe
та^фгат ps' cube ydg> ftovl.opai tov gvnanov rodwt
скбратбд [tov peiaxofdbtjV yeyovEvav a/A" axinsQ
&p?jv, iv ф av топор 6 Advarog ei'qij [ie, ehei xal
gvTOfptacArjvai pe. IJXiiv ovv та nag’ epov eaAsvra
уор&рата els || Hyaiov bid. тдауеи xal xoivovgea,
%адауратод dofl-yjvat dpEtAovtjiv, avev tov AeydTov
трд [iovaxf/s 'E/Avry; xal tov Aeydrov tov ftaoih-
xov BEonagiov. Tavra у do xal pov a did тЕтадпу;
nOlUT'pTQQ boAljvai OEpElkoVJlV " Ell at}'il][U T&
ygarpEi тфд nagovcrpg poi AiaAilxps vop&paza
TQidxovza i's тоауеа vnig Zeydrov xal pvppvp pov
ydotv. Toig apyripovEVTOig pov GvyyevEaiv, avd
v6[u,<Jpa ev. Els tov ftaatAixbv fteoiidgiov, vopio-
para ЗаАеха, тётадта tqiu. Kai roig pdgrvGt rpg
nagovor/g [tov tpavegag btaTvn&GEcog, ava voplo-
рата теса ада. — sEnirgonovg bi xatahundvco таи-
ту/S [tov Tvjg qyavsQag biaivncboEOig, тру педшоАр-
Желая също така и нареждам париците1 от
всичките ми имения по време на смъртта ми
да бъдат необременени и свободна от всич-
ки плащавия, с конто те се бяха задължили
към мене, а именно : икомодий2, зевгологий3,
десятък за животните4 и останалите годиш-
ни данъци. Защото искам и те да се молят
за мене, нищожната. При погребението на
трижнещастното и скверно мое грешно тяло,
на третините, деветините и четиридесетините
ми искам да бъдат изхарчени сто литри от
грапави монети, като тези сто литри се от-
делят настрана, след като всички оставени
от мене дарения от наличного ми имущество
бъдат раздадени напълно: злато в сечени
монети, скъпи Платове, кюлчета злато,6 до-
битък и други движими имущества. Прочее
надявам се на бога, че моего имущество
стига достатъчно за всичко, което съм на-
редила. А където ме свари смъртта, там от-
реждам да бъдат погребани останките ми:
сиреч ако това стане в града, там и да бъда
погребана. Ако ли пък вън от него, то пък
там да ме погребат. Защото не искам да се
пренася това мое скверно тяло, но, както
казах, където ме намери смъртта, там да
бъде и моят гроб. И тъй оставените от ме-
не иаследствени дарения от номизми трябва
да бъдат раздадени в нови и грапави номиз-
ми освен дарението иа монахиня Елена и иа
императорского съкровище. Защото само те
единствено трябва да ги получат в тетарти6.
Оставим също за написването на настояще-
го ми завещание тридесет и шест грапави
номизми като дар и за да бъда споменавана.
На неспоменатите [в завещанието] ми срод-
ници — по една номнзма. На императорско-
го съкровище — дванадесет номизми и три
четвърти. За свидетелите на настоящего явно
завещание — по четири номизми. Като мои
довереници за този явен документ оставим:
1 Париците съставлявали основната маса зависими селяни във Византия и в България през средио-
вековието. Париците били задължени с платане на данъци и с изпълнение на отработъчни и натурални по-
винности към феодалите. Срв. Г. Г. Литаврин, Крестьянство Западной и Югозападной Болгарии в XI—
XII в., Ученые записки Института славяноведения, т. XIV, 1956, стр. 226—250; П. Тивчев, Към въпроса
за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, 52, 2, i960, стр. 515; Г. Цанкова-Петпкова,
За аграрните отношения, София, 1964, стр. 72—73. 2 Икомодият се смята от някои изеледователи за
такса, платана на данъчните чиновници при определяло на ланъка. Срв. Fr. Dtilger, Beitrage zur Geschichte der
byzantinischen Finanzverwaltnng, Berlin—Leipzig, 1927, p. 53; Jdem'. BZ, 39, 1959, p. 56; Литаврин, Болгария
и Византия, стр, 314—315. Други приемат, че икомодият е един от основните данъци, и го съпоставят с данъка
kwmwae в домашните паметници. Срв. М. Ласкарис, Ватопедската грамота на Иван Асен II, Български старини,
XI, 1930, стр. 43—44; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр, 92—94; М. Андреев, Ватопедската
грамота и българското феодално право, София, 1965, стр. 103—105. 3 Зевгологий — данък върху чифт ра-
ботой добитък и обработваната от него земя (Ьг^ос, Cetydgiov), смятана като една податна единица. Срв. Литав-
рин, Болгария и Византия, стр. 317— 320; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр. 91—95.
4 Десятък за животните (d’s^urefc) се нарича данъкът върху невпрегатния добитък. Срв. П. Тивчев, За класовата
борба във византийского село през XII в,, ИПр., год. XII, 1961, кн. 1, стр. 82. 5 vAov)ua — злато без знакове
или кюлчета злато. Срв. Лишев, пос. съч., стр. 142—144. е Тетарти се наричали непълноценните златни
монети, сечени за пръв път при император Никифор II Фока (963—969). Един тетарт обикновено се равнявал на
три милиарисия или на номизма, откъдето и името му. Срв. за тях A. Frolov, Les noms des monnais dans
le typicon de Pantocrator, BS1, X, 1, 1949, p. 252; Л4. >7. Сюзюмов, Византийская книга Эпарха, Москва, 1962,
стр. 83—86, 194—197.
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
77
tov av&Evzrp' xal pyiEQa pov тут poi>a%yv. |. KvQdv
Eevyv туг Ata/jaura' tov n.EQinA'fyyTov uov avfiQO-
ddsfapov tov MdyiazQov Kvq KEQytov tov Haxov-
Qiavov. Tov Аеолбтуг pov tov pova^ov Ki>Q Yrififtav,
tov pa-^yxip’ tov IIcnQi6.QX0u. Tov IlQootoftsOTia-
qiov Kvq Aeovra xal e^Ylcfov pov tov туд Aia-
^aTtvag xal tov tl/ikotutov povayov Kvq BaoiAetov
tov Ib:Q((iA.F,Tr,TTjv6v, ф yal dqzlypi vhiq I Jaydrov
то ёухбкяюу to 6t&vQov, to e'xov xal avtb eoco&ev
zlprov. 'OQXigco OVV TOVTOVS Etg ТЕ avrov TOV
KvQiov ypaiv ’lyaovv Kquttuv xal тут 'Axpavzov
At’rov Мутёда xal (-)eotoxov xal els тад ёяагоа-
viovg Away erg алао<хд! pt] dpsXyoai ттгод tcov
лар Epov EVTETaAusvinv, аёлб лагта боа dicoQy-
oduyv | per a tpofiov Oeov xal naoyg аАубегад
nao aviary тсАЕоОутш. 'Eya> yap fiaQOynaaa ёлё
те ту Gv-yysvEia xal ту grliq avzo)v, t nt тостер xal
тут туд ywxyg pov TTQOvetav xal ndvratv to,v xoT
sps f.'t< arzovg иуЕлётаоа. Kai el per xazd zyv
ёрут ёгтоЕуу xal zyv to7 (Azov pov ауёохесау !|
паута Ki nay euov ёгталбёгта теХео^сосп, dcoy av
avTOic 6 p)£og ptO'&dv ev ypsoa туд xQioeeog. '"End
ту tov Oeov pov xpQiTt, ovte dypoaiaxa, ovte
tdiaoTixa '/.осу есуебуоогтит nay cpd, dEd у алава
pov ovoia xadapd xal aventAynros Ersoziv. At 6e
ye, олео j anevxop'H, peya ti, у xal pydauiror,
fbv eyQuipa ov yevyaezai, хата туг ёруг ёггоёуг,
iva полосу tovtov Uvexev ol 'Enizyonot pov Xoyov
лдод pe ev ту cpojjSQa. ёхАгу ypsQp туд xQioswg,
оте у v pro I xal TEZpaxyHiopevoi ипаутед naoaozyvai
dcpeiKopEV cig rd cpo^EQov || exetroxal абёхаотог dixa-
(jzygiOT. "Enl zovzip у do aHoyaQiaOTovg xal uvdgEQEvvy-
zovg xal dXoyO'dezyTovg xal ахатадутутоид avzovg
zovg 3' EntxQonovs pov evzdAopai eIvol, cbg рёЕоттад
diddvai kdyovg povcp тф (Asai pov evekev туд dtotxy-
ascog лаУтоог тюг лао" tpov лроата^бЕутсог.
Ovx oTpsiAEt ydo avyyevyg pov, у дАлод, у gd’oc.
Etzig ETEQog блб Aoyov s%£iv avzovg, у noooig eqeu-
vav xal AeyEtv evexev zyg drcixyoscog z&v ёршу
dAT dong ar, eTte ту naQovar] pov Ata^yxy EvQEiJf)
агт1п1лтшг, errs avzovg zoos "EmzQonovg pov
UEXQt xal tpvkov QyuaTog i; pynpoEiv' ecze dnd 2o-
yaQtaopov Skxvaai anovddt^Eiv, I'ra Eyyy 6 zoiovzog
zag dydg tcov ziy’ dytiov xal феоу6qoov латёрсог,
xarazdocyrai dk xal pszd tcov Einovzcov „(jqov
u.qov czavQooaov^ тог Ytbv tov (*)eov. El de ye
xal f.EyazaQios ёато>, ёхтилтЕМ ало tov Aeydzov
avrov. Плуг obv || vovg те d.nodov/.ovg pov anav-
тад xal тбд ЛлобобАад pov d>v xal vyv Elev^EQiav
ёлосуоа лоб лоИоё' xgiqov. 0eov pov ydoiTi pd~
възлюбената си господарка и моя майка, гос-
пожа монахинята Ксени Диаватина; възлю-
бения брат на моя съпруг, господин магистър
Сергий Бакуриани; моя наставник господин
монах Сава, питомец на патриарха; госпо-
дин протовестиарий Лъв, мой братовчед, син
на Диаватина, и досточтимия монах господин
Василий Перивлептин, комуто оставям като
дар моя енколпион1 с две лица и отвън със
знака на честния кръст- Прочее заклевам ги
в самия господ наш Исус Христос и в не-
порочната му майка Богородица, и във
всички небесни сили да не пренебрегват ни-
коя от мойте наредби, но всичко, което съм
определила, да бъде изпълнено от тях със
страх от бога и в пълната си правда. А пък
аз, уповавайки се на тяхното родство и лю-
бив, възложих на тях цялата грижа за ду-
шата си и всичко, което се отнася до мене.
И ако всичко наредено от мене бъде изпъл-
нено според моето желание и волята божия,
нека бог ги възнагради в деня на страшния
съд. Благодарение на божията милост към
мене не ще се окажат оставени от мене
дългове нито към държавата, нито към част-
ни лица, но цялото ми имущество е на-
лице — чисто и непокътнато. Ако ли пък —
което дано не се случва — остане неизпъл-
нено нещо важно или незначително от напи-
саното тук според волята ми, нека довере-
ниците ми да отговарят за това пред мене
в онзи ден на страшния съд, когато всички,
голи и без прикритие, трябва да се явим
пред онова страшно и неподкупно съдилище.
Затова аз нареждам доверениците ми да
бъдат безотчетни, безответствени, независими
и неподсъдни, така че да отговарят само
пред бога за изпълнението на всичко наре-
дено от мене. Мой сродник или приятел, или
свързан с мене чрез гостопрнемство, или ня-
кой друг не може да иска от тях сметка,
да търси или да говори каквото и да било
за изпълневието на повелите ми. Но конто
и да било, ако се окаже, че се противопо-
ставя на завещанието ми или наскърби до-
верениците ми дори само с една дума, или
се опита да ги привлече под отговорност,
нека такъв човек да си навлече проклятието
на светите богоносви 318 отци и да се на-
реди заедно с тези, конто казаха „вземи,
вземи, разпни сина на бога“. Ако ли пък
такъв човек е наследник,2 нека да бъде
лишен от своя дял. Относно всички мои
бивши роби и бивши робини, на конто дарих
свободата преди много време, като си запа-
1 Енколпион — вид медалион, носен на гърдите. За този вид накити в средновсковва България срв. Ат'^
А1илчев, Ранносредповековни български накити и кръстове енколпиони от Северозападна България. сп. Архео
логин, год. V, 1963, кн. 3, стр. 22—30. 2 Става дума за споменати в завещанието наследници.
78
Symbatii Calisque testameuta — Завещания на Симватий и на Кали
туу bovhp' avw)v лада xgarijaaaa vgf ода)
tt/i; £coijg fiov 'Esh» xai fiavAOftat алаттад т?} сода
тдд те^ЕЪ’т^д fiov, sXEvb&Qovs йлагтад Elvat xal
лаоад, |i лоВтад Piouaiovg, fit] xoBvofAEyov Ttvbg
e£ avT&v 7/ лада tivoq т<оу evyysvcbv uov, // та>у
’Елстдблшу fiov sig тЬ Sidysiv xal EpVTtifQETUv
ouov xai ftovlovTai. Tavxa Ье латта лдоатефиаа
yeyoevai xal dt’ ёдеаьтпд sypvaa obvTOfiov xai to
Ts2og алЕмффЕУаТ, Ьдхфд) TOVQ ’ЕлСТдОЛОУд ftOV
|| «? avrbv т6у Osov fiov, олсод ~avio. ooa evb-
redufitjv, tfyovy тад te btabooEtg tg)v Хвуатазг fiov,
to. ipv^ixd fiov, тон? ayviXag тсоу anovbodXcov, xai
та22а лаУта bi оХоуу тсоу тЕвоадахоотсдг fiov xal
теАЕкиоаидал лопфахл. — IIeqI oe т^д лдотоеад
Tpjg tyvy/is /uov, d)g e'^ovoiv dyoirtaaa'dai |l t'va xal
top fii&f)bv ало 0Eov A-iyipcoVTai. Tovtcvv dt: лпу-
Т(ОУ ТШУ T(~)V nOQ fyov dlOQindh-TGjy, &;EQXOU&>tt>V
xai алолА^доо/аЕУсоу, та ё%оута лЕдлтеооас ex трд
алаоцд fiov negiovoiag xai ЪлоатааЕи'.д xtygrijg,
axiVTftov xal avTOxivgtov, biavEgii]&Yp>at -&e)m> лара
тсоу ’Е'ллдблеоу fiov тагу ёу Хф dbE2.g&y fiov tov
IIetqoovaItqov еуехо xai agsoECog тсоу Efibjy аиад-
Ttd)y. ’Ало bs too лдоузурасриЕУои Ьодфуш ).Еуа~
tov т]~] avTabsEpi] fiov rfj ПдоЕЬдРад Jxvgq Magiq
fiovov 6 dt-vg ftavbvag 6 tov /летя fiapyagiTagtcov
bg>Ei2&i bo^tjvai avvi}, cog тюу 2о1Лсоу X Елфоз^д
fiov доЕёутсоу avTij bt olxtlcoy и ycigoiy fiov. ’АаЫ
xal ало tow bvo ft Хатыу азу гилолдоахвдаВиу тсоу
лдоотахдЁУтсор лад” Efiov Ьталдо’&фли bofpjyai тф
ёу Хер dSeAg-cp pov, то ер ёдфг]У e^obtaoai. —
’EyQu.gi'i то ладоу i'ooy bid ”1(оцууор (;) tov Фод(~
tov, ftfjvi XosfiftQiop b', tvb. £ ётод ат ~y g хате),
ладои', ifiav тсЪу ёу тер лрапотолср олоудаъраутозу
fiaQTvgcov, tfyovy Iscogyiov uq&j[jvteqov tov 'Aytov
Мтр'а tov Kagaftiba, BaaiXetov uqeo^uteqov тдд
'Ynsgayiag Qeotoxov трд 3ЕХ&зъ-атуд, tov BotXa
tt] Eeoei Evvo6%ov, XeovaTavTiyov лдЕо/Зотвдоо тфя
'Улвдауёас Oeotoxov tov Evxtt)Qiov tov Bovvivov
TYj Ееоес Evvov%ov, Xtxt'iTa лдЕо/jvTEgov tov aylov
NixofaAov T'gg BiyXag tov тдд Kov^ovx^Etaiygg,
KcoyoTavTfyov лдЕофотвооу tov dyiov Ilavreterifio-
yog т&у Xoglcov tov Aovnabioorov, ,I(odyyou /Заш-
hxov xEggixov xal XoTaglov tov Xoig^icbwv xal
КсоуотаутВог> KgtTov xal TafiovAagiov too Boqitou.
t Xixprag KotatoTcug ti SiqjiAiyog то ладоу
avTiygag/oy т^д д1атвдад Ata^gx^g Magiag pova-
Xtf? тфд tov Baapaxiov, ал” аот^д ту/д лдтитоту-
Л011 avoLyofiEViyg ua.gEX$a.kd)v xai dC 62ov tov
vg-ovg Ердфу Ьладб22ахтоу fcitygaysa vig fteftaia)-
atv xal ёаддауюа (Bv^ayrtval Ataij^xat, ’OgAcSoSia,
VI, 66, 1931, pp. 364—371).
зих по божия милост службата им при мене
до края на живота, желая и искам всичките
те да бъдат свободни ромейски граждани,
без да им се пречи — било от страна на
някой мой сродник, било от довереник — да
пребивават или служат там, където намерят
за добре.1
Наредих всичко това да бъде направено
с желанието да бъде по-скоро изпълнено.
Заклевам доверениците в името на бога през
целите четиридесет дни [след смъртта ми]
да изпълняват всичко, което съм наредила,
а именно раздаването на даренията, поме-
ните за мене, издръжката на бившите ми
роби и всичко друго. А колкото до грижите
за душата ми, нека се стараят, колкото мо-
гат, да получат награда и от бога. След
като всичко определено от мене бъде напра-
вено и изпълнено, снова, което остане от
цялото ми богатство и имущество — дви-
жимо, недвижимо и самодвижимо, — желая
да бъде разпределено от доверениците ми
между братята в Христа от Петросилитра
за опрощение на греховете ми. От спомена-
тото тук дарение за сестра ми госпожа
Мария проедърка следва да й бъде дадено
само лилавото наметало, украсено с бисери,
тъй като останалите неща й бяха дадени от
мене приживе, със собствените ми ръце.
А от двете копринени възглавници, конто
наредих да бъдат продадени и предадени на
мойте братя в Христа, едната аз предвари-
телно изхарчих. Настоящият препис бе на-
правен от Йоан Форит на четвъртия ден от
месец ноември, седми индикт, 6606 година2,
в присъствието иа свидетелите, конто са се
подписали в първообраза, а именно: Георги,
презвитер [от манастира] Свети Мина Кара-
вида ; Василий, презвитер на [манастира] Пре-
света Богородица Милостива3; Воила, по
прякор Евнух; Константин, презвитер на Све-
та Богородица Евктерия; Бунин, по прякор
Евнух; Никита, презвитер на Свети Николай
на Виглата Кувуклисина4; Константин, през-
витер на Свети Пантелеймон Мъдри Лупа-
диот; Иоан, императорски клирик и нотарий,
син на Софиот; Константин, съдия и таву-
ларий3, син на Форит.
t [Аз], квестор Никита Ксифилин, напра-
вих настоящего копие от явного завещание
на монахиня Мария Василакина, като бе от-
ворен самият първообраз и след като про-
верих, че то напълно отговаря по съдържа-
ние, скрепих го с подписа си и с печат.
1 Тук имаме едво ценно сведение за социалисте» положение на освободените роби^ Както се вижда,
те оставили обикновено в имението на своя предишен господар като иегова прислуга и се превръщали в зави-
сими селяни. 2 6606 AM, т. е. 1098 г. й Вероятно става дума за манастира „Богородица Милостива" при
Струмица. 1 Виглата Кувуклисина — вероятно местно име. ь Тзвуларий — длъжиост, която отговаря на
дн, нотариус. Срв. Сюзюмов, Византийская книга Эпарха, гл. I.
IV. ДОКУМЕНТЫ НА МАНАСТИРА „БОГОРОДИЦА
МИЛОСТИВ А“
В архива на манастира Ивирон в Атон са запазени няколко документа, конто се от-
насят за манастира „Св. Богородица Милостива1' (’EZ.eovaa) до гр. Струмица. Този манастир,
основан през 1080 г. от монаха Мануил, отначало бил много беден. По-късно чрез после-
дователни дарения от страна на византийските императори Алексий I Комнин, Иоан П
Комнин и Мануил I Комнин той придобил поземлена собственост и зависими селяни. Впо-
следствие манастирът преминал към владенията на богатия атонски манастир Ивирон, за-
тона документите са запазени в неговата архива. В стигналнте до нас дарственн грамоти,
описи и други материали се съдържат извънредно пенни сведения за социално-икономи-
ческата история на българските земи под византийска власт. От тях черпим данни за фео-
далната собственост, за статута на отделяйте категории селяни, за различните данъци, за
размера на земята, която владеели селяните, и др. В документите на манастира „Богоро-
дица Милостива" се срещат много имена на хора, села, реки и местности, конто в голямата
си част са български. Изобщо тези документи са богат и достоверен извор за българската
история.
РЪКОПИС: А = apographon de Miller (Cod. suppl. grec, 1222).
ИЗДАНИЯ: Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, ИРАИК, Одесса, I
(1896), стр. 25—34. — L. Petit, Le monastere de Notre-Dame de Piti6 en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вьш. 1,
стр. 25—46. Дадените тук документи са взети от изданието на L. Petit.
КНИЖНИНА: Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, ИРАИК, I (1896),
стр. 1—34. — Petit, Le monastere de Notre-Dame de Pitfe en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вып. 1, стр. 1 —
153. — D. Xanalatos. Beitrage ziir Wirtschafts- und Sozialgeschichte Makedoniens, Miinclien, 1937.— А. П. Каж-
дом, Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв., Москва, 1952. — Г. Г. Литаврин, Крестьянство Западной
и Югозападцой Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения, т. XIV (1956), стр. 229 и сл.—
Същият,Болгария и Византия в XI—XII вв., /Москва, i960. — М. М. Фройденберг, Развитие феодальных отношений в
византийской деревне в XI—ХИ веках, Ученые записки Великолукского государственного педагогического инсти-
тута,. 1956, стр. 105—134. — П. Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във Византия през XII в., НИИ,
кн. 9 (i960), стр. 215—246. — Същият, Към вънроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф,
т. LIH, 2, 1959, стр. 505—524. — Същият. За класовата борба във византийского село през XII в., ИПр., XVII
(1961), кн. 1, стр. 76—99. — Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских землях под византийским
владычеством, ВВр., XIX (1961), стр. 3—25. — Същата, За аграрните отношения в среднсвсковна България XI —
ХШ в., София, 1964, и др..
80
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
ACTA MONASTERII ELEUSAE
1. To лаООУ IOOV (tov TtQCOTO) Tvn(ov) yjjivGOpOvl-
lov Xoyov) tov aoidluov flaailecog xvgov ’AIei-iov
TOV (КорУ'ЦУОО}
Tot? uyaftov xal •flsagEGTOv лдохатад^а/лёуоед
ёдуоо Ttpog- ov рдтот ug тту лддд тд халду tovto
oQftTjV d.u$),vvEiv xai дтахблтЕсу xQEuyy, d2Zd «at
тауЕладруету &g о Гор те xal tov novov avvaVTilau-
ftayEG&at xal тотсотЕоау avToig tt/v onovdpv ёдуа-
^EO'&ai ci^ioy' el dl xal лддд 0е6у тду dyaepogdv
E%El TE^SOlOVQyOVUEyoy Xal xatyfy’ Tjpf ЛТрдТУ
Aappavsi xal уеолауЕое ’d'Efj.sXiou; едда^егае, tote
dd jua/Aov Ebtog eot'i itaoav ел avzco ттбЕттбае тф’
snqutAsiav, a)j лсод duEhydEv &g и^лш лад& tov
ygovov тд тддауоу laffdv xal тут...., Eig to цц
ov (уаяруму y-°'i мд Tlr ziaXaiav xal лдсбтру xa-
тагтгфт] awnaQ^tav. Toivvv xal cvAaftryg povaydg
Гдтууддсод 6 EvEQiOTTivbg лдоа(Е1.трЛ'&&д) тЦ fiaae-
XeIq fjov xal tteqi лдаурахдд Tivog (svloyov) лелоеу-
x&g T)jv agicooiv, t&v ёКледшу ov) dtEipEVO'd'Yi,
aAE алук&Е TavTTjv (Evgr/xd^g) лддд rfv avTov avv-
sxpalvovoav ftovlpoiv .., аубередку cog 6 wvl /teo-
ереИотатод ёлеахолод ^TQovfAjuT^g, evaysg ovctv)-
аацЕУод tpQovuoTr/Qiov ел dvotiari T'ijg vnEQapuhpov
дЕЯЛОеУЦд fjfJMV 0EOTOXOV zfjg ^EXsovapg xal лоХ-
Idlq ел avTO) XQrjOaftEVoq avalolpaai, та; e^co^ev
hzayofjEvaq ёлиродад тсоу ёл'доЕе&у ЬеЗосхе, ijT)
лак; wig sv avzcg diaiTOitJsyoig povayoig xal zag
лддд &eov 'uuvqjdiag &puysig атахтоу лоюарКоед
xgavy&v xaivoTopoi xal ёл^дгаотаё tit eg Eniepvcov-
zai xal xqv odvTovov avi&v pialuigdiav 6ogv(p&-
ot,............adi) ахблтсод xal '&£gp(&g...)
tov xgazovg Tjp&y (failov oIoteI хатд. t&v ovicog
Еудттшу алАфзтоо уусбиуд xal agnayog Xapclv
a/J.VVTT/QlOV, лдООЕО%ЕУ EVfJEV&g тр $EOtptlsl TOVTOV
evte6^ei (??) vifjET^Qa svOEpEia, xal tor ладбгта
ygvad/tovAAov loyov cptlayd&cog rovrqj ел&дЕ^е, de
ov деодфетае, тф лаоа tov сртЕутод agytsgscog
УЕОлаут) ovozaoav povryv лаауд бледхЕ^обае xaevo-
TOfilag те xal xax&OEOjg, xal ukxe отдатдуоед
у) хаотдод)61а^1У eI'xe лдогоцталд ?j eteqo) nvl
t&v алаутсоу sgEivae бер’ savzdy то:6т//У лоеЕеа-
б1ае xal тоТд va avziyy Eaggsidv тета xal хаеуото-
fjlav saaysiv' тд yag аотодЕОлоток xal абтоЕ^оо-
oeov xai eIeo&eqov yag ^ojets&a did Tijods тцд evge-
Aovg ygvoo/lovlAov ygaeptjg, si rdya xal sig ва.'Л-
Aixdv тблоу dvatxodofj.TjTai о pgAslg Tfjg "ElEavorjg
yadg, xal ovte ftaoeAixoeg dixaloeg oute латдеадуе-
ДОКУМЕНТИ НА МАНАСТИРА
БОГОРОДИЦА МИЛОСТИВА
1. Настоящото копие от първообраза на
хрисовула на б лаже пая император
кар Алексий Комнин
На тези, конто първи са запомнили някак-
во добро и богоугодно дело, не само че не
трябва да се притъпява и пресича стремежът
към хубавото, но подобава да се поощряват,
доколкото може, и да им се помогне в за-
трудненного и по-силна да се направи тях-
ната ревност. Ако пък снова, което се вър-
ши, се отнася до бога, то получава и ново
утвърждение и се изгражда на новоукрепени
основи, тогава още повече заслужава цялата
грижа да се насочи към тази работа, за да
не бъде тя занемарена, както и в никой слу-
чай да не получи забавяне с течение на вре-
мето и , за да не пропадне и да не
достигне до старою и първоначално небитие.
Тъй и богобоязливнят монах Григорий Еве-
ристин, като дойде при царство ми1 и като
отправи основателна молба за някакво дело,
не бе излъган в надеждите си, но си отиде,
след като получи исканото съобразно с из-
казаното негово желание.. съобщи, че
сегашният пребоголюбив епископ на Стру-
мица, като започнал свет молитвен дом на
имею на пречистата наша владичица Бого-
родица Милостива и като се нуждаел от
много средства за него, се страхувал от на-
лаганите отвън епирии, да не би някак си и
за обитавашите от него монаси, конто отпра-
вят чисти химии към бога, да се появят на-
силници и причинители на дива врява и да
смущават хармонията на тяхиото псалмопе-
ние, ... непрекъснато и горещо (...)а
да вземе от нашата власт като защитно
оръжие срещу имащите такова алчно и гра-
бителско намерение, наше благочестие бла-
госклонно уважи неговата богоугодна молба
и му подари с добро желание настоящия
хрисовул, чрез който нарежда новооснова-
ният от споменатия архиерей манастир да се
намира над всяко нововъведение и увреж-
дане и да не е позволено нито на военачал-
ници, нито на началници на крепости или на
проноити, или на какъвто и да било друг и
да го подчинява, и да му въвежда някаква
епирия и нов налог. Защого чрез този бла-
гочестив хрисовул подаряваме самовластие,
самоуправление и свобода и въпреки че спо-
менатият храм на Елеуса е изграден на импе-
раторско място, да не бъде подчинен
1 Алексий I Комнин (1081—1118). 2 Текстът е повреден.
Acta monasterii Eletisae — Документы на манастира Богородица Милостива
81
«ots хадолауДуНЕтат лтплоте, ovd> ауто) тф атрао-
рюлдтсд дфраелюнблср Bovlyagla;, у тф хата
xaigov; &eo<PiIei елсохолс) Ктдооугйт1~ту, у тс7д
еутол'юс; ag%ovci xal уродболд (ф) Етедсд тф otogdy-
тсуг лада убуш Зе тф xa$yyov,uspEvovTi еу povo.-
dixij хатаотаосл xai лоКтеих. толу /,0!лс7)у лдоёуоутс
/юуау&у та хат avzyv рогат, xal ovwg disb'&ETy-
aei zavza xal oixovo,uyGEi cog pod Mirai, лооо. aydt-
удь тцуу алаУтшу ExAoyiayol; xadvnoftaKopEVog.
ПдооелЕхлЛуооаа дё та ту; q могутна; ?/ tiauifaila
,110V dcogiiizai ту avrij VEOovozdzo) povy xal толоу
podlcov л£утахоа(1о)у') туд | KQitrzofiiTQyg, tlroi tov-
tov tig zovg Kqg йлагтад xal diyTSXSig yaorovQ
лаф adzy, еооцеуоу nig сйатдстуф’ таг exAge srAa-
fi(7>; aaxovfiETCDV povaKov' xal t^xovoaeia дё лдоа-
еотш, dig атаутедо) disdy^zai, ту те Totavry po-
vy xai ту дсодурелоу ауту yy xal twv еу
ауту лооиха-0еуоцгусоу ласхЪу алдордюд&то); тсоу
тлудЕиЪу xal хохолоесоу, dta то отчазд vrdoxyoat
туу /Залdelay pov’ do; yog pEpatoi' xal аотраХосд
ттууДуогтсд tov ладбуто? еъое/jgv; ygvoo/lovKov
Aoyov ту; /кюдМад BG‘L II', yeysvyysrov хата tov
lovmov рута ту; будду; irdiXTikvog, iv etei тф
7:^axiaydiooT(o лЕУтахооюотф ептухоатф tqItol),
tv ф xal to yyeitQov eI'ce/Ie; xal реолдогУг/тоУ
оЛЕоуртфато xgazog.
Ълоудатру di eqv&qcov уоарратозу ту; рааш-
xyg xal tyt/ag xstgag’ ’Амфюд ev Хдсатф (тф
(decT)) люто; фатямД; xal адтохдатмо 'Розу ai tov,
д Kopvyvog.
КатЕотдалЗу еу то7; oex(,etixo7; урдтйяд tov
oExgETov талу olxviaxayy хата тут х;’ руте; lovluov
I vdiXTobvo; у' yv тф) алХухт(г) ту; Kcdaf/gtag
(pp. 25-!—2732).
2. Kai eteqo; xQva60ov/J.og 7дуо; той dotd/pov
fioGiAEO); xygov ’A/e&'ov too Kopvyvov pEtayi:vEo-
teqo; tov лоебтог
El лдооюрЕУ ахоу povll ладалафоиоа у (K.gl-
Kta yov туу хата то дера Етоослл^у; лес1 тоу
лдблода tov ugov; ovoTaoav yovyv ладд. tov лдсу
някога нито на императорски, нито на патри-
аршески права, нито на самия досточтим архи-
епископ на България или на тогавашния бого-
любив епископ на Струмица, или на местните
архонти и жители, (или) на когото и да е
друг. Но да се управлява единствено от игу-
мена, конто стой начело на останалите мо-
наси, по монашески уредба и устройство, и
той да се разпорежда и да ръководи мана-
стира, както желае, като не се подчинява на
ничии повели. Като увеличи щедростта си,
царство ми дарява на същия новооснован
манастир и мястото Кръстовица от петстотин
модия1. Това място да бъде владяно от ма-
настира за вечни времена, за да служи за
препитание на богобоязливо подвизаващите
се там монаси. И бе дадена екскусия2, както
по-горе бе изяснено, за същия този манастир
и за подарената му зе-мя заедно с настане-
ните в нея най-вече от всички епирии и щети,
понеже така благоволи царство ми. Защото
непоколебим и сигурен е настояшият благо-
честив хрисовул на моето царство, издаден
през месец юли на семи индикт в шест хи-
ляди петстотин деветдесет и трета година,3
в който и нашата благочестива и богопода-
рена власт се подписа.
Подписан с червените писмена на импера-
торската божествена ръка. Алексий, в Хри-
ста (бога) верен цар и самодържец на ро-
меите, Комнин.
Беше вписан в регистрите на секрета на
дворцовите имоти на 26-ия ден от месец
юли, индикт семи, в апликт4 Салаврия3.
2. И друг хрисовул на блажения импера-
тор кир Алексий Комнин, издаден
по-късно от първия
Ако след като царство ми получи само от-
дален известие за основания от по-раншния ар-
хиерей на областта в тема Струмица, в подно-
1 Модий — мярка за зърнени храни, а също н мярка за ызмерване на земя. В случая става дума за
модий като мярка за повърхност. Един модий се равнявал на 839,42 кв. м, или на УА от хектара. Вж. А. Сомо-
ву'ев — В. Машин, Грчке нове.ъе српских владэра, Београд, 1936, стр. 467. 2 Екскусия (eixm'vtiHd) — осво-
бождавапе от данъци. Чрез голучзване на екскусня феодалът добивал правого да събира дянъците, напъ.’цю
или частично, от своите владения, да кара селяиите да му работят ангария и да изпълняват задълженията, кон-
то ио-рано иыали към държавата. Екскусията ограничавала достъпа на държавната администрация във феодалното
имение, а феодалът изпълнявзл някои от функииите на държавната власт. Екскусията сиомагала да се засиди
и укрепи властта на феодала над зависимите от него селяни. За екскусия вж. П. Р. Яковенко, К истории
иммунитета в Византии, Юрвев, 1908; К. Н. Успенский, Зкскуссия иммунитет в Византийской империи, ВВр,,
ХХШ, 1923; Каждая, Аграрные отношения, стр. 95 и сл.; Д. Ангелов, Аграрните отношения в Северна и
Средня Македония през XIV в., София, 1958, стр. 12 и сл.; Г. Острогорский, К истории иммунитета в Ви-
зантии, ВВр., XIII (1958), стр. 55—107; М. Мг Фрейденберг, Экскуссия в Византии XI—ХИ вв., Ученые записки
Великолукского гос. лед. института, т. 3, 1958, стр. 339—365; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 219—247;
А. П. Каждая, Экскуссия и Экскуссаты, Византийские очерки, Москва, 1961 ; Б. Т. Борянов, Поздневизантий-
ский иммунитет, ВВр., XI (1956), стр. 177—199; XII (1957), стр. 97 —1'17; Ангелов, История, II, стр. 143—148;
А. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България XI—ХШ в., София, 1964, стр. 77
и сл. 3 Т. е- в 1085 г. 4 Апликтон се нармча задължението да се дава храна и подслон на времинаващи
държавни чиповници или войски. В случая под апликтон може би се разбира мястото, където е отседиал им-
ператорът. 5 Вероятно гр, Силиврия.
II Гръцки изиори за българската история, т. VII
82
Acta raonasterii Eleusae — Документа па манастира Богородица Милостива
aQX^Q^'jg туд XfOQag ел dvop.au туд глеоауёад
3eot6xov туд ’EXsovayg syyvg siov tov %a)Qtov tov
fayoysvov ПаУмохаотфУи, та тгхота табту лаф
savryg GW’uoyvsyXEV, sh:vi)sQiav ts did %qvgo/3ov2.-
tov Aoyov xaQioa^EV^ ауту ало те tcov dyyoaiajv
no), tcov exx.XyoiaoTixo)V aua Sixatcov xal yyv rav-
ту dcoQyaaysvy yodtcov nevraxootcor, rvr Sts xal
Tcaqslafie таитуу xal ryv cilypayg sZsoi'cav to tcov
ai’S'QCOTtcov уётод del Оторфтоуа nQooxvvyoai хат
avryv ygt'.bSy xal тут tcov утобутоп povayjov ало-
Qlav rids xal тут svldpuav, лсод ovx s'det лАесоуп
ту zoiafafj f-tory x^QiGaoSai тут ролут xal реЦог
ел abri] T'b (ftl-GTiLtov FTuSsit-avflai; Ovxovv auro
TOVTO XOIOVV TO XQGTOg ypcov TO TS TTQOyeyOyvg
Xot’oofiovAAov лдботаура, то леф туд sAsvflsQ'iag
xal тг~/д sgxovoosiag xal туд деалотесад туд ууд
тсог яеутахоысоу родкоу дсолаттбрегсу, дат tov
лаобттод XQvoopovX'Aov Aoyov ezuxvqol xal тоТд
sxsioe SicoQiUfisyotg xal госта лро&и&цсст' ерЕтду-
Py xQOordypan avrov бХу у ледюу,у туд xo.fysdoag
туд ротуд лара tov navosgidoTOv otfiaarov xal
nstytno’O-yzov avsiptov туд [jaoiXetад pov xv/jov
’AXsSiov tov Kopvyp'ov did. MiypyA uaytarQov tov
’OAvvlhp>ov tov vtnpQeiovywg avrco, xal гтрёду b
тблод b/.oi yij povy pobicov txazov вффотта xal
dvo nsQtyQo.cpbpt-vog, 0? by xal леркофо^у xal
ev лдаиихотд длЛфср'дтр ларбутал' еле tovtois xal
tcov ysiTovovvuov ayrfi xcoqitcov, cbg av py соиате,-
Qov е/О(ЕГ apgpifioAtag uvdg. Tovtov ovv tov тол or
тоуу sxardv едухотти dvo pobccov, tov ryy ха{}ё-
драу туд povyg, cog si'QyTat, лернхАткогта (у ftaoi-
Asia pov) bcOQSiTCu avry, sidvia pkv би тф byuoaicp
dvyxec xal avzb tovto to povaoTyQiov xal д голод,
ха^Т ov фходбрртас, fisfiaiovco. ds. tc>v те угуотбта
kqcv oQtapbv xal ту е^вобоу Зеотохо) acpoviovpEvy
туг xaQtv, dldoioi тосд pova%oig xal naQoixayv ёд-
жието на планината, манастир на името на
пресвета Богородица Милостива, конто е
близо някъде до селото, наречено Палеока-
строн, привнесе от себе си подобаващото за
този манастир, като му подари чрез хрисовул
освобождаване едновременно от държавни и
от църковни задължения и му подари земя
от петстотин модия, то сега, когато царство
ми го видя1 и разбра, че Богородица действи-
телно е милостива към човешкия род, счете
за необходимо да направи поклонение в ма-
настира. Вижлайки нуждата и благочестието
на старците монаси, как да не бъде по-щед-
ро царство ми към този манастир и да не
прояви по-голямо благоразположение към
него? И наистина нашата власт, правейки
самого това, потвърждава чрез настоящий
хрисовул издадената по-рано златопечатна
разпоредба относно освобождаването, екску-
снята и владението на земята от петстотин
модия и към ония разпоредби прибавя и
това : беше изчислен в самата наредба целият
обхват на маиастирското седалище от страна
на любимия племенник на моето царство, от
пансеваст севаст2 господин Алексий Комнин,
чрез магистър Михаил Олинтин, негов слу-
жится, и след като описа границите му, ця-
лото място се оказа само земя от сто шестдесет
и два модия, което място и беше описано и
внесено впрактиците, като прнсъствуваха при
товаи съседните наманастира селяни,за дане
бипо-късно да имат някакви възражения. Това
прочее място от сто шестдесет и два модия,
обграждащо седалището на манастира, както
се каза, (царство ми) дарява на манастира,
като знае, че и самият този манастир, и мя-
стото, на което е изграден, спада към дър-
жавното съкровище. Като потвърди издаде-
ното по-рано определение и посветения на
Богородица Милостива дар, давана монасите
и екскусия за дванадесет парици елевтери3,
1 Алексий I Комнин посетил манастира „Богородица Милостива0, когато отивал па поход срешу
сърбите. Срв. Petit, Le monastere de Notre Dame de Pitie, p. 3418—За кой точно поход срешу
сърбите се споменава, не е ясно. Алексий 1 Комнин е ръководил лично няколко похода (1091,
1093, 1094) срешу рашкия жупан Вукан, който нападал византийските погранични области. При явявансто на
императора сръбскнят кцяз му сбешавал да бъде покорен, но след неговото оттсгляне отново започвал на-
паденията си. Срв. Острогорски, Историка Византгре, стр. 340; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 334—
335; П. Тивчев, За участисто на българи във виантийската войска през периода на византийского иго
(1018 — 1185), ИПр., Х1Х (1963), кн. 1, стр. 89. 2 Пансеваст — висока дворцова титла, разновиднсст
на титлата севаст. До втората полсвина на XI в. титлага севаст се нссела от самия император. По вре-
мето на Алексий I Комнин титлата севаст вече се давала на мгого лива. От вея били създадени нови титли—
протосеваст, паниперсеваст, прстспавигерсеваст и др. Срв. L. Prettier, Les institutions de 1’Ernpire byzantin, Pa-
ris, 1948, p. 128 sq.; E. Stein, Spatbyzantinische Veifassurgs-und Wirtschaftsgeschichte, Hannover, 1952, p. 29sq.;
Ангелов, История на Византия, II. 1963, стр. 167 ; срв. също Ев. Дуичев, Из стграта българска книжнина, т. И,
София, 1944, стр. 316 и сл.; П. Петров, О титулах „севаст" и „протосеваст" в средневековом болгарском госу-
дарстве, ВВр., XVI (1959), стр. 53 и сл. 3 Елевтери (?Дг/Дсоог) — селяни, конто били останали без средства
за производство и поради това не плащали данъци на държавата, Елевтерите се наричат оше „непознати на дър-
жавното ст>кровише“, „неплашащи данъци", „нямаши собствена земя", „невписани в държавните данъчни реги-
стри" и др. под. Едрите феодали полагали усилия да привличат в своите земи елевтери. Те ги снабдявали със
земя и ги превръшали в свои парици. Срв. Каждая, Аграрные отношения в Византии, стр. 135 и сл.; Цанко-
ва-Петкова, Югозападпите български земи според Стратегикона на Кекавмен, стр. 604 и сл.; Литаврин, Болга-
рия и Византия, стр. 176—180; П. Тивчев, Към въпроса за сслското население във Византия през XII в.,
ГСУфиф, т. LIII, 2, 1960, стр. 518.
Acta monasterii Eleusae — Документы на манастира Богородица Милостива
83
лооооЕсау eAev&eqojv лей оле/лоу ифтЕ атбяЕсд Idea;
ЕуоУТСПУ Ll.l'/TE дт][Л0ТЕАЁ(ЗС nQ0V7l0HFL[lETC0V дсббила,
cos &у EQya£(OVTai T)]v KQodo)Qy]'&ei cay rfj [lovij yrp>
ld)V ТСЕУТалоосОРУ podlCOV ЛО.С dovAEVCOOl TOi;
тф ускр тф; Оеотолоо dov^EVOvot peovayoeg,
pcr^va eteqov Зеолотг/у ЕттсусУодологтЕд, За Ao лю-
то; teAovs лай .таорд £гцл1о£, ётс бё лай dyyoQctag
лай E^riQEiag аптфЛаурЕУос. ’Нлй tovwc; лой тюо~
рестарт ёлатбу лгутфлотта еФлоуооесот flocoy те
(lyElaifOV TEOGOQd'HGVTU, tpOQft(i6(OV делся ЛОй 'ryvya-
QtCOV Eig (рсйотсрЕСТСИ (WlOlS, ЛО.С ЕЛу/OQEC TO) [IEQEC
тт]д uovcjg ЕдлоуаОЕОЕсУ del тоааотгр1 'qo'iojv лоаб-
Т)]Т(Т, ЕЛ ТЕ ^EVyoXoyioV, ОЕ,дсЛОО, tWOpClOV, ЛОЛ
лаутдд eteqov KEcpaAcdov ало те toot ЕруиТоиЕтиуу
T)]v yt]V tEvycov лай ало тсоу тЕрорсёгст’ £фоуу
алалотцЁуоу. Та оёутос е; gsvyaQia тру дсоо-т]-
ihloav адтоТд уцу тору леутолоосору род сору Е@уа-
£6pava е'ооутос лой ovropg t'^ovec лой тот ефлоуо-
оеш.т' лас рвта тору аЛАорр еЪоутос qteaei; лас ol
доо .ui'Aoi, ой; гуу-л иоут] еуто; тсоу ecq^cietcot'
сРснолсоу oi'Tijg. Ес дё лой йрлейоу; латадятЕсаои-
GCV ЕУ Tfj El QY] I сёУГ) yfj T]~] дир Q}]^ ElOP] UVTOCg P]
ETSQOy ЛофоОЬ’СсУ ClVTOVQylOV, EUTO.C ЛО.С TO.VTO.
al'TOig OTsh] лас ртаутдд ffdoovg лас лбоу; gppcag
EAEvfiEQa. “Е;кс TCCVVV /лето ТОО nQOTEQOV лай б
ziaQuyv yjPvcdftovZiog Aoyog то дяд-айе; те лис [Зе-
pacov eoo.ec' уЕуЕУгрлёУс; лат то атуооотоу pijvu,
тр; id’ СудслтссЪтс; tov gyj/Y етоу;, £у ср лас тд
CjUETEQOy Ебосфё; Лой $ЕО7Т£ОffAT]TOV йлЕОр[сфуаТО
л()(1то;.
Н vnoyQoepe]’ 'Лае;cog, tv XqcotcTp тф fXqp
лсотд; ftaoc^Ev; лай ашолоателр 'Popрсиару, о Кор-
T}]vdg.
КатЕлтдс/оййт] еу тф gehqetop tov aeflaorov рцу'с
avyovoTcp лу’ суб. id’.
ф Ko.TEGTQdy0T] ’J"
ф ТОО TTQOPTOCXOEHQETOV ф
(РР- 28г— 30ц).
конто не нлащат данък, нямат собствени
стаей1 и не подлежат на държавни данъци,
за да обработват подарената преди на мана-
стира земя от петстотин модия и да служат
на служещите в храма на Богородица мо-
наси, като не признават друг никакъв госпо-
дар, но са освободени от всякакъв данък и
от всякаква щета, а така също и от ангария
и епирия. Към това им се дарява и екскусия
за сто и петдесет овце, за четиридесет па-
сищни вола, за десет кобили и за шест чиф-
та работен добитък и предоставя на мана-
стира да има винаги екскусия за такова ко-
личество животни по отношение на зевголо-
гион2, аерикон, енномион3 и всеки друг вид
данък, изискван за обработзащия земята до-
битък и за добитъка, който е на паша. Раз-
бира се, шестте чифта волове ще обработ-
ват подарената на монасите земя от петсто-
тин модия и така ще имат екскусия. И за-
едно с другите ще бъдат освободени от
данък и двете мелници, конто манастирът
има в споменатите му имоти. Ако пък наса-
дят лозя в споменатата подарена тям земя
или устроят някакъв друг имот, да им бъдат
и те освободени от данък и свободны от
всяка тегоба и щета. Настоящият хрисовул
заедно с първия ще има завинаги непоколе-
бимост и ненакърнимост. Издаден през месец
август, 14-и индикт, 6614 година4, в който и
нашата благочестива и богоподарена власт се
подписи.
Подписът: Алексий, в Христа бога верен
император и самодържец на ромеите, Ком-
нин.
Заверен в секрета на севаста на 23 ав-
густ, 14-и индикт.
ф Заверен ф
ф от протоасекрета5ф
1 Стаси — имоти на зависимите селяни. Срещу владеенето и използуването на стасите парицитс
били длъжни ла дават феодална рента под форма на труд, продукты или пари. Срв. Г. Г. Литаврин, Кре-
стьянство Западной и Юго-западной Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения, т,
XIV (1956), стр. 229—230- 2 Зевгологион (psvyoAoyo^) — данък, плащан за чифт работен добитък. Срв.
D. Xanalatos, Beitrage zur Wirischalts- uud Sozlalgesclu'chte Makedoniens, Munchen, 1937, pp. 40—41 ;
Литаврин, Болгария и Византия, стр. 317—321 : Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских зем-
лях под византийским владичеством, ВВр., XIX (1961), стр. 8—9, смята, че зевгологият е основен данък, плащан
от одно земеделско стопанство за владеенето на един зевгарион (Гвг^фшг). 3 Енномион (/ггоцгог) или орики
(Догиу) — данък за използуване на пасищата. Този данък се събирал в размер на един милиарисий на глава
едър добитък или по една комизма на сто овце. Срв. Гг. DOlger, Beitrage zur Geschiclite der byzantjnischen
Finanzverwaltung besonders des 10. rmd 11. Jahrhnnderts, Byzantinisches Archiv, Heft 9, Leipzig—Berlin, 1927,
p. 54; Каждая, Аграрные отношения в Византии, стр. 123—124; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 324 и
там посочепата литература. 4 Т- е. през 1106 г. г> Протоасекрет — пръв сскретар, стоял начело на импе-
раторската канцелярия. Той бил обикновено едно от най-дсверените лица на- императора и се намирал в чест
досег с него. Ангелов, История на Византия, II, 1963, стр. 42.
84
Acta monasterii IHeusae — Документа на манастира Богородица Милостива
<?. Baot/axov elg rote ovvaxoAov&ovvzag тц (ayla
avrov) fiaaikia osxQETtxovg
' II fiaoileia f.iov &iolrpjsv ygixyodovV-ov loyov
777 xaxd т.Д ^TQovymr^av diaxEii-iEvy ficn'fj т/qg
vneoayiag (dsoidxov rijg "E/sovaqc^ дюдюаДуц tv
а’тф rd doyavza ai’Ttj, xal xe/.evsi v.utv to?? gvv-
axoAovdovoiv avrfi oEXQETtxoig хслтаотдбоаас tov
y@vo6ftowa.ov Aoyov, noifjoac 6 s to t'oov tov naQov-
тод TTirraxiov xal wioygdipcu avvtfficog, xal dovvai
role uoyayoig sig aotpahiav. Mipt avyovorco Iv-
dixti&vog idf 'I'
Та ладогта Ton tcov xqcowtvttcuv xQvoofiov&)coy
avTiftaldjv xal lod^ovra evqHv iлЕудагуа.
rO EVTEApg ЕлдоХОЛОС 2tQ0VU7!IT^}'1Q КДиЦд
/ил’а/off.
To ds лдботауpa tov dcidi.tfov ftaotAECoq xvqov
Twdvvov too AlavQotaidvvov cyd&q ел1 tcov Aa-
TlVCOV (p. 30j2 -ots)-
4. сЕтё()а лдбота^тд тД avrov xoaiatag xal dyiag
ЦаосИВад
BI ftaoihTa ,uov twtoi did тцд ладосоцд nooo-
таДтд, Tf/v asftaaplav rij? vnEQaylag (Ieotoxov
тД ^E^EOVOTJS f-iovrpd TYp’ £V TO) &EfiaU @EV EtQOVLI-
лТДцд, тло дё xftv dQxovieiav tov Kapnov dia-
xe^uEvtjv, Xaafiareiv Етцшсод, ал аоДД tov lovviov
piydg Tqg ладоДцд dydo-qq cvdcxttcovog xal psygig
av uvvtaraTai rd nsQtysiov, voplopaxa тд^ХЕрала rd
хата ti']v ppeoav nQpupfbpsva TQidxovxa, diOQigo-
(uer?7 dido&dai, таГта тр тосаитр ju-ovij dsro tov dxQoorl-
%ov tov toiovtov iBparog лаоа tcov xaxd xaiQobg eveq-
yovvrcov, еГте ehI TtdxTov site £(V to лютое efe(j~
yovmv, oqpslAovTa syxatQOK dldoofyai тер iieqel тД
povpg, xclv naQeA&ovaajv lyxgovicbv алаттагутас
dxQoortxa, xal лслДродо.с таста тоТд povayplg
(Ivev Етёдад лооатаДсод p VTtopvpaECog ?; уоасрД
tov xard. Ti/v ftp^Qav ngoiorapsvov tcov asxQsrtov,
dEXEo&ai dpEiAOvza xal rotg лдахтодоц vij £@(pa-
vEia тД алобе/Дсод тД peHovapg ytvEoOat лада
tov psQovg rfjg povpg лелеет:opEvpg dgesdovogg
3. Императорско [ нареждане] до подчпне-
ните на неговото (свето царство)
секретика!
Царство ми1 2 * направи хрисовул за на-
миращия се в Струмица манастир Пресвета
Богородица Милостива, като изложи в него
своите решения и заповядва вам — подчине-
ние ми секретики — да заверите хрисовула,
да направите копие от настоящий питакий,
да го подпишете' според обичая и да го да-
дете на монасите за сигурност. През месец
август, 14-и индикт^ у
Сверявайки настоягците копия от оригина-
лите на хрисовулите и намирайки ги за точ-
ки, подписах.
Смиреният епископ на Струмица монах
Климент.
Разпоредбата на блажения император кир
Йоан Мавройоан4 бе загубена [във войната]
срещу латинците.
4. Друга разпоредба на неговото могъщо
и свето царство
Царство ми5 определи чрез настоящата
разпоредба честният манастир на пресвета
Богородица, намиращ се в тема Струмица,
под архонтството на Кампос, да получава
ежегодно от началото на месец юни на на-
стоящий семи индикт и докато свят светува,
тридесет триглави предпочитани днес номиз-
ми6, като определи те да се дават за този
същия манастир от акростиха7 на тази съ-
щата тема от страна на тогавашните чинов-
ници, конто служат било по договор, било
по клетва.8 Те са длъжни своевременно да
ги дават на монасите, ако и те да биха дошли
късно да ги искат от акростиха. И тия пари
да се предават на монасите без друга раз-
поредба и.ли напомняне или писмен документ
от тогавашния началник на секретите. Могат
да се получават и от практорите9 с показ-
ване на удостоверение, заверено от страна
на манастира за това, което ще се извърши.
Всяка наредба, противоречаща на настояща-
1 Секретики — чиновники в различните отдели на императорската канцелярия. 2 Алексий I Комнин.
3 Тази императорска заповед се отнася към 1106 г. 4 Вероятно тук става дума за изгубена дарствена гра-
мота, дадена на манастира от Йоан II Комнин. 5 Мануил 1 Комнин. 6 Тези номизми се наричат пред-
почитани вероятно заради това, че съдържали повече злато в сравнение с останалите номизми, пуснати в обра-
щение по това време. Срв. Ar. G. Svoronos, R£cherches sur le cadastre de. Thebes, Bulletin de Correspondance
Hellenique, LKXXI11, 1959—I, p. 102, n. 2. 7 Акростих на темата — касата на областта. В тази каса постъп-
вали данъците и от събраните суми чиновниците трябвало да дават на манастира определение номизми.
8 Във Византия по това време често частни лица откупвали данъците и служели на държавата по договор, до-
като останалите чиновници работели „по клетва", т. е. били редовно назначени чиновници. Затова тук се прави
това разграничение по отношение органите на византийската администрация. За откунването на данъците от
частни лица срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 345—348. 9 Практори (^odxrojgsc) — финансови чи-
новници, конто събирали данъците. Практорите или бирниците със своите злоупотреби и насилия били стра-
шилище за населението. Срв. Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI веке, СПб., 1884,
стр. 189—190; Ddlger, Beitrage, р. 79.
Acta monasterii Elcusae — Документа на манастира Богородица Милостива
85
iilvai. Hao a pEvxot лоббтсДс svavTiovuEvy ту на-
Qovon л@оото&1 туд ftaerfMag uov оуДЛаш bcps'i-
^£1, KCU UVTy у dlOQlpOpEVq TUS EgO) SooEtg oyphl-
oat. Myvl pcuap, ivdiKTian’og p! Д eqvAqcov удар-
pduov туд ftacdinyg кат peiag yei&de' ?/ t3zd npQov
ovvp&yg GipQayig' did tov eAyto&Fod(ogiTov MiyapA.
Тлуг bi и al onta&sv' did too M.c-ax(pv') Дтедра-
i\ov\
КатЕотртЬбр ev up gfkqPuo rov p&ydAov лоуа-
Qiaorov ката pyva iovvtov h’diKiicovog >/•
Ku.TSGTQM'Ori bed tov ДриДасЬон Чыатгоо.
Каиатдсбру ev up оеиДир uov оЬкиаи&у ката
pyva tov/iov IvdiKTiwycg j/ (pp. 315-—32i;).
5. 'Euqoi лдботард туд ayiag aduv
rH ftaaiAsia pov to Ttoabv uov dcogytyEVTaw
{•piv даДиа падоЫауу акай отоpyxov flovAsuu
иектуЧЧн vuag, orpEiZov dvanTypovopay teaevuof-
uov a'"Ttvr, 4o uov uatbfov avuop. E'iueq he tuji
za>v toiovtiov naoaxEipEvo/i1 vptv uqocelox natdeg
pp hoiovvuk; ihioywgiGTai elvac pydb otKclag е%оу-
xsg впоотаоид Jcoit броДюгутед tois yovEvotv
avu7)v, Tovuvg ei.Aokei p ftaaiAEia pov pp xsoq'i'Qe-
c,0ai xmv uaugcDV avu~)v. НдооЁатсо ovv vpiv у
nagovoa Avoig туд ДинМбад pov etg uaiyMviav,
dig cir Ерсрау'Дутк xavryv той ката KOigovg лдаи-
toqol Kai notcbot ката тру таттуд ттЕрЧрунг. Myvl
paicp, ivhcKTiayvos E hi1 EQvftQaiv ygappauov туд
ftaoihxyg ка1 fyslag урцюд' ка1 p bid. KpQov ovvip
&yg ofpQayi'g. Aid tov hri тог kovtkAuov, tov Etv-
ueiAtov &eo&(OQov (pp. 32]S—ЗЗ5).
6. 'Ттёда jTQoaioJgig туд avzov paai^siag etuxvqg)-
TlKT] TCOV U0QG6vtC0V Tp pOVtf TiaVTOOV T(J)V
biKaico pduov
Td TTQOGOVta vpiv XpvoofiovAAa too te ev evge~
fisat (7аайесод кал ttcuiziov туд fiaatAEiag pov ko.1
tov ev PaadtEvaiv dotdlpov avd'EVTOv ка1 латдбд
туд fiaoitetag pov euikvqoi kciI у ftaoiiEta pov koi
dtOQi&uu, f'xelv ел1 naoiv о is dcaAapfidvovoi to
sveoydv te Kai duaQadgavoTOv, xa&dog eIxov tovto
ка1 и Дыр ov лсбд k6qlov ЁДдуцуов)’ 0 h> fiavt-
tevotv doibtpog av’O'EVTyg ка1 патрд туд (jao4elag
та разпоредба на царство ми, трябва да няма
сила и самата тя, ако определи нещо извън
даренията, да се обезсили, През месец май
на 8-и индикт1 чрез червените писмена на
императорската божествена ръка. С обичай-
ния восъчен печат. Чрез [ръката] на Михаил
Агиотеодорит. Има и на гьрба: чрез [ръка-
та] иа Стефан Мосхос.
Заверен в секрета на великия логариаст2
през месец юни на 8-и индикт.
Заверен чрез [ръката] на Иоан Артавазд.
Заверен в секрета на дворцовите имоти
през месец юли на 8-и индикт.
5. Друга разпоредба на свешошо негово
царство
Царство ми3 желае вие да владеете не-
променено числото на подарените вам два-
надесет парици. След като някой от тях
умре, броят трябва да се попълва от техни-
те деца? Ако децата на някои от тези при-
дадени вам парици не са станали самостоя-
телни собственици, нито имат собствени
имоти и живеят заедно с родителите си,
царство ми решава тези да не се отделят
от своите родители. Да бъде прочее за вас
настоящото решение на царство ми за си-
гурност, за да го показвате на тогавашните
практори и нека те да постъпват според не-
говото съдържание. През месец май на 4-и
индикт5 чрез червените писмена на импера-
торската божествена ръка. И с обичайния
восъчен печат. Чрез ръката на началника на
мастилницата6 Теодор Стипиот.
6. Друга разпоредба на неговото царство,
която потвърждава всичките наличии
в манастира документа
Царство ми7 потвърждава налипните у
вас хрисовули на благочестивая император и
дядо на царство ми8 и на блажения сред,
императорите господар и баща на царство
ми9 и нарежда да имат сила и ненакърни-
мост относно всичко, което съдържат, както
ги имаха, когато блаженият сред императо-
рите и баща на царство ми отиде при бога.
1 Документы1 се отнася към 1160 г. 2 Велик логариаст (ptya; koyaQ аогУу) — висш финансов сановник. Той
имал задължението да контролира всички финансови служби в имнерията. Срв. Ангелов, История на Византия, JI, 1963,
стр. 40 и там посочената литература. 3 Мануил I Комнин. 4 Оттук се вижда, че селяннте изпадали във феодална
зависимост и в резултат на императорско разпореждане, а също така, че в известии случаи феодалната зависи-
мост се предавала по наследство. Срв. Тивчев, Към въпроса за селското население, стр. 510. Q Докумснтът се
отнася към 1156 г. с Съществувал специален служител (d f™ tw Kavc^iePv), чиято длъжност се свеждала до
това да подава мастилницата на императора, когато той се подписвал. Този чиновник бил твърде приближен на
владетеля и изпълнявал одновременно и службата на логотет на дрома. Срв. Ангелов, История на Византия, II,
1963, стр. 42. 7 Мануил I Комнин s Подразбира се Алексий I Комнин, който бил дядо на Мануил I Ком-
нин. 9 Става дума за Йоаи II Комнин (1118—1143).
86
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
plOV. Mrjvl iOV4tQJ, IvdlXTlCOVog £' dt SQV&QCOV
удаиратауу rrjg fiaaiXixfjg xal d'Elag ?? бш
хуоо7 avvrydpg odpQayig. Kat xo‘ did tov ’Axqojto-
Xixov Mc/aip..
Ta tea to)v лиаутотслсоу fiaaiXix&p лдоотаура-
таю awi/ja/Aw рлеурачра. f.
'() EVT8A)]g ЕЛСОХОЛОС 2лХЮЩ1Л1т£}]д КАцитрд
ЦОРД/Оэ (PP- 33^_St)-
*}’ То лдахииод Tijs лаоадбиыад тоуу ёхбдеха qev-
yaQarcyv naQc/ixary mv did yjovoopovljjjyv vp.iv
dcoovjiiёгтсог [.ата xdi xrjg атцхотатуд
abwig yijg, f
1. Hard Tip1 х^ёб/ЦГ/У tov iovHov fiip’dg xijg
vvv TQe%o6o7]g id cydixxiQyyog tov у yjg ETovg,
HpsQa devrEog nQouxvv-ipm, xiiua, dvaxTOftixi] xal
&ela ExiXvoig eve^iQH'O’P e/uoi тсЪ ёоуатоу dovXcp
tov ayiov pov Полотое хм audevxov tov ttgvkv-
rvZEardrov xaiaaoog, MiyppX т.сЪ ТСаухи^ахр^ ёт
то) дёрап Ztqov рлст^П? sregyovvu xQooadtn) трд
aytag avrov fiaoiXtfag, naQO. tov Coiandrov leoo-
povdyov Aiovvolov tov xadpyovpEVEvejVTog & xf;
uE^oo/TKOTavij uovfj rpg vnEQaylag (~)eotoxov тгуд
'ПХсо1:от>д, w? dvcotXev tov yo)Qioo IlaXaioxdoTQOv
iduvud'y, ёл1 Т’лоруроп avxov ё^ЕУг/у&Е^оа, ход
рёу Ьлору^оЕюд лцод глод ovzcog E%oi'oyg.
2. ТоХраю о dvagiog xal лаУЕЬтЕ.Хёд dovXog
ттуд xoaxatag xai 6.yiag paoiXsiag oov, deouai. Aso-
лота pov dyis, 6 ev ^aoiXevciv doldiuog /jaoiAE.rg
xal лаллод тг/ь aylag (jaotAeiag oov то Рёиа ттуд
JTtqov^It'Qtiq j faidrjppijac: дл 'xard тагу ^SQ^a.)v
е^т/ХОеу, sig rip’ хах' ёрё dovXixijv oov ротцу, xiyv
kv rip (hjXay&svTi pEpaxt idQVp&vrp ёл dy Apart трд
vxEQaylag 3eot6xov тпд ’KXeovot^, eiofjWw Etg
лроохтугулу' xdi Tavr-pv лЕУЕОтатту iddiv xal тогд
ev avvT] aoxovuivovg povaydvg vaxsQOvpEvovg ex
лаутауу ёлЕрсХопр-^оахо тагтг/v did yjovoofiovXAov
Xoyov ypv fiodlcov лЕутаиоНаоу xal ^EvyaQia dov-
Xixd e~ SQyd’QEodai xijv xoiavTTjv yf/v тою леУта-
xocsiojy tiodiwv, xal Eivai ravia лаоцд Елтушад
длсотЕоа, лдод rovroig xai no.Qolxovg dxri^tovag
doSdexa py] syoviag otxaag vnoordoEtg' xd vvv ds
xfi drzd/j'ipEi zdg ayiag /iaoiXsiag ooi' ysydraoiv oi
През месец юли на 7-и индикт1 чрез черве-
ните писмена на императорската божествена
ръка. С обичайния восъчен печат. И това:
чрез [ръката] на Михаил Акрополит.
Като сравних копията от първообразите
на императорските разпоредби, подписах f.
Смирения? епископ на Струмица монах
Климент.
Практик за предаване на дванадесет зев-
гаратни парири, подарени ви чрез хрисо-
вули заедно със съответната им земя
1. На седми юли от настоящий 15-и ин-
дикт на 6660 година,2 * в понеделник, беше
връчено на мене, Михаил Цанкицаки, по-
следний раб на светия мой господар и пове-
лител прещастливия кесар, служебно лице на
светото негово царство9 в темата Струмица,
дарствено, почетно, господарско и божест-
вено разрешение от страна на преблагоче-
стивия йеромонах Дионисий, игумен в до-
сточтимия манастир на пресвета Богородица
Милостива, построен над селото Палеокаст-
ро4, издадено по негова молба, а молбата
дословно гласи така:
2. [Аз], недостойният и пресмирен раб на
силното и свето твое царство, се осмелявам
да помоля: Господарю мой свети, преблаже-
ният император сред императорите и дядо
на светото твое царство, като се намирал в
темата Струмица, когато излязъл на поход
срещу сърбите,5 дошъл иа поклонение в моя
верноподанен твой манастир, издигнат в спо-
менатата тема на името на пресвета Богоро-
дица Милостива. И като видял неговата бед-
ност и лишените от всичко подвизаващи се
в него монаси, подарил за него чрез хрисо-
вул6 земя от петстотин модия и шест ра-
ботки чифта добитък да обработват тази
земя от петстотин модия и да бъдат тези
освободени от всякаква епирия, към тях
[даде] и дванадесет парици актимони7 *, който
нямат собствени имоти. Понастоящем с по-
мощта на светото твое царство тези станаха
1 Документы се отнася към 1144 или 1159 г. - Т. е. 1152 г. Мануил 1 Комнин. 5 Па-
леокастро — вероятно днешното село Велута. Името Велуша (Велкса) е изогачено от Елеуса — както
се е наричал манастврът. Срв. Petit, Le monastere de Notre Dame de Pitie, p. 7- 5 За този поход
срещу сьрбите, който бил предирнет от Алсксг.й! Ксмнин, срв. тук стр. J-2, Сс.ъ 1. Версяпю става дума за
хрисовула, издаден от Алексий 1 Комнин на манастира през 1106 г. 7 Парици актимсни сс наричали във Ви-
зантия зависимите селяни, конто нямали земя и впрсгатен добитък. Париците актимони били паставявани във
феодалните имения и били снабдявапи със земя срещу задъ.чженкето да плашат феодална рента. В имуществсното
положение на актимоните съществували известии различия. Срв Б. Т. Горянов, Византийское крестьянство при
Палеологах, ВВр., Ill (1950), стр. 35; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 176—173.
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
87
TOiOvzoi ало аитррбтиуи ^еауаратое, ка1 ололтето-
pEV ol doV/.Ol OOV, pp ЛОТЕ 6%loVUS'lj« EK Tp?
т омету? uh la.?, bed. to акте'pcv a? plv ba.)@y-f)fivae
ту у ovv tov? ду/мТКтта? nuQoh.ov?, vvv Ьё evQia-
KOpEVOV? ^EVyOQaTOV?. IlcQav.OAQV^W TO EV'SeOV
коато? ту? tiye'ex? ^aQt/,.£la? too yeVEO^ae ту by/.a)-
Oflt у poyfj f/ttov x(k л^аахиуутст аЬту? лудое ау-
ра, 7iaQGXEht Gtuci от ш’Е"уо%лг'то1? ptvEtv ypa?
кал rip тое6ьтгр> povip ало тб г ката KdiQGr?
ауау$а<рё.а>у те кол лоьледг л/оакто^а/у, ка1 Ф? Ь(Ъ-
qov кол с;еХотёруии. У.оуцраТФе ту? ay la? fiauihla?
OOV TO!? TOIOVTOV? ЬФЬеКС/. OTIXOVC' уЁуутот bl: у plv
кае лраклкдо лаорЬбассо?, ел ovto'iS те ка1 ту
dvyxovfii] сотое? yy, лада тсо drfyeohev too ле-
Село&утои уарЗдоо ту? ваа/лча? gov, tov h'EQyotv-
тс? ev Toe? ЕУЛлот. 'Ей bsopae туг byicv fia<-,iAha?
oev btOQeaaotyae ицЬёу ti л лесу лдаттееу tov ката
ydocav ёлеакслсу yum* 1ле uj naff ypa? ЬооХеку
gov рот у too лдообтто? f.piv толеиоо tov ктт'тодс?
кае 7(vr лере/лр/иаП’ т(7)У лтллбттауу ту тааЬтц
рогу уроао[)ОоЕлоу tcov aoiblpeov flaoUECuv i.y&v,
тот те лбллоо кеи too латдо? ту? ayta? ^аое^лёо.?
oov’ еле! б ката ypoQav ypuv елеаколс? лососи
та тою.Ъ'Та лдоотбурата ки.1 елеут-ире zip Tciavcyv
yoviiV vnb тук avrov ткк'лцсеат л и 1'сап Зое, ка.1
татта thoficyav o'Coav ало те too толгксо блб те
toiv лqcо бутар’ yplv /ЗасеУлясТтт лдостаурбтеог ка.1
tc7)v а/Лыу biKauapdotov урб.г. ' Ev yevou& cov, о7
лаиобрЕ&а EKTEVbOTEQOV ГЛЕ(>Е1'ХЕО'0и.1 тб etiTeov
kq&to? ту? eTyi a? /ja.aih.la? cov, у? со? Scv/.c?
avdegeo? толруса? E()Eyth]v.
Лецен? zhovvalov pevapov кси ко$ цуоо pzvov
ТЦС EV ETQOVprdT'Qll рОТЦ? TVj? VnEQUyiC? &ЕОТО-
kov ту? ’Ehoucjy?, boijXov dvoplov.
3. Ту? bs ripla? ЕлеЛоаесо? ^цта)? оотаю1 еукЕ-
hvopEvy?’
j* ’Елее ёдсо@у'&у ту ката ol: Еоссуеотату uovfi
ту? олсрауеа? Oeotokov ту? ’Ehovay?, ту ovevy
tv tg) flsuaTi Етдооулет^у?, лаоа. zov doebepov
от актимони зевгарати1 и [ние], твоите раби’’
се страхуваме някога да не бъдем безпо'
коени по тази причина, поради това, че сп о-
менатите парици би^и подарени на манастира
като актимони, а сега се явяват като зевга-
рати. Молим божествената сила на светото
ти царство да издаде за сломенатия манастир
божествена и височайша наредба, заповядва-
ща ние и този манастир да останем пеобез-
покоявани от съответните описвачи'2 и оста-
налите практори и като дар и милост от
светото ти царство да се смятат тия двана-
десет графи3. Мека да бъде издаден за нас
и практик4 за предаване за същите [парици]
и съответната им земя от страна на служи-
теля на любимия зет на царство ти — от
чиновника в тамошните [области]. 2Моля още
светото ти царство да нареди местният наш
епископ да не нарушава нищо от съществу-
ващия у нас ктиторски типик за нашия твой
верноподанен манастир, както и съдържа-
вието на налипните в този манастир хрисо-
вули на блажените наши императори — на
дядото и бащата на светото ти царство. По-
неже местният наш епископ пренебрегва
тези наредби и се домогва да постави този
манастир под СЕОята църква, макар че той е
свободен според типика и налипните у нас
императорски наредби и други наши доку-
мент След като [тия неща станат], не ще
престанем да се молим още по-усърдно за
божествената сила на светото ти царство,
което като раб недостоен се осмелих да
моля.
Молба на Дионисий, монах и игумен на
манастира Просвета Богородица Милостива
в Струмица, раб недостоен.
3. Почетного разрешение нарежда дослов-
но така:
Понеже била подарена на твоя пречестен
манастир Пресвета Богородица Милостива,
конто се намира в темата Струмица, от
1 Парици зевгарати се нарича.чи във Византия зависните се.чяни, ксито притежавали по един чифт работен
добитък (црР’-ts-). Зевгаратните парици били по-заможна категория фсодално зависими селяни ; някой от тях нритежава-
ли по ияколко чифта дсбитък, владеели по-гслямо количество земя и се наричали съответно моиоеевгарати (//oroCsjya-
датос) к дизевгарати (bchvyaodi-wi). В случая непритежаващите земя се.чяни актимони добили известии права над обра-
ботваната от тях земя и се превърнали в зевгарати. Срв. Ангелов, Принос към поземлените отношения във Визан-
тия през XIII в., ГСУфиф, кн. II (история), 1952, стр. 71—93 ; Каждан, Аграрные отношения в Византии,
стр. 143—144; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 169—172; Тивчев, Към въпроса за селското население,
стр. 514—517. 2 Описвачи (Iwayvaqvis-) — финансови чиновници, конто проверявали и описвали облаганите с
данък имущества. Срв. Н. Спабаланович. Византийское государство и церковв в XI веке, СПб., 1884, стр. 271 ;
Dtilger, Beitrage, р. 79. 3 Стихос (ак'/о?) — графа, означава селско стопанство като податна единица. Всяко стопанство
било вписвано в отделяя партида в кадастралнитс книги. Срв. Скабаланович, Византийское государство, стр. 270;
Каждая, Аграрные отношения, стр. 150. 4 Практик {лоах-ихб?) се нарича описът на поземлените владения и
на доходите, от тях. В практика са описвани отделните семейства на зависимите селяни, техните имущества, раз-
мерите на данъците, конто плашали, и т. н, Чрез практик за иредаване се прехвърлят земи и селяни към вла-
денията на феодала, като се дава точното им описание. Срв. Ф. И, Успенский, Следы писцовых книг в Византии,
ЯСМНПр., 225 (1883), стр. 187—201; същият, ЖМНПр., 231 (1884), стр. 1—46, 189—335 ; същият, ЖМНПр.,
240 (1885), стр. 1—52; П. Безобразов. Патмоская писцовая книга, ВВр., VII, стр. 68—108; Ddlger, Beitrage,
р. 99; Г. Острогорский, Византийские писцовые книги, BS1, IX, 2, 1948, счр. 203 и сл.
88
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
лаллои тд? ЦаайНа; иот> уд godicoy леутакоеi(ov
Kai bovAxxd ^evydgia tg, гер ф дх1 airtaiv EQyd-
^ъа-дш тф> ToiaMgv yfjv, Ел&рх&отхдфоато c>£ тф>
тохайтуу pxovTjv xal ладо[кок; д:хтфл.оуа; MhbExa,
rd vvv ds ysyovaoxv oi toiovtoi (Уозбека ахлтдютЕ?
favyagdrot, <jk глёигдаа?, (pxZoxiucos (УхатЦУЕхаа
Kat g fiaoxAEia uov tteqi тф’ тохагтдт ftovi/v Evdo-
kex xal dioQl'Qsrat xotexeiv ravTTjV too? wxovtov;
6(6(Уе'м. ладоххои?, ало ахтддбгеоу СЕОуадатои?
уеуоубта?, psxd xalTfj? аудхоиод; аитох? уд; хата
teIeIov xal dvapcugEW?' (Уеолотехо-у eI? тог ai'cova
tov алагта, дфЕИогтс?; s^xovuosvsoSai лада тд;
[Млф? Ллб ТЕ ^EVyOAOytOV, EVVOuloV, /[еЦоООЕУУО-
fiiov, ацлелолактог, dsgtxov xal алАО); olov^i'jTtyGQ
fidgove; xal Tfzcn.’< дциоснакои xal ola? ддтхто;
тфаоахахд? ovvExatpogd?, etx ye /.tgv xal <хто ndag;
Елг/дтла;, dy у адеха?, ладчА/уиоЕла;, 'ipaop.o'Qrip.ia;,
xal (х^тУе/л'юу usxovGiav ejexv rob; хата уфдаг
dvayoatpEi; xs xal aciaov; лдаитодад. Падибофд-
oovzai (Ут oi toiovtoi daidexa Цплуадатох лидоххох
fiezd xai zg; dvijKOVOT)? cwvoi; уф; тТ] ФфалШЬоц
uov?j did лдахаиои лада той еу тф {Цдатх 2лдои~
{.ххтф]? вУЕдуоМло; ау&дфлоо той ЛЕдхло&фтои
yaulinov тф; fiaaiXslaQ fiov тоЪ хахоадор. Iliioa
рхЕУтоь лдботаф; | ел1 dvatgEOex тф; ладоиаг/? <У(о-
деа$ тф; ^aotlsias pov ЕидлиудФехоа d; urjdk ye-
yevuta коухо'дфоЕтах’ сШ/ or de тф xard yxbgav
Етиок.блхр £oto.i лада<Уо; e/V тф’ xaM vpa; porgy
EiaEQXEodat xal ~oieiv лада та? ЛЕдхЦррЕх; тшу
лдоабутсоу фихт дхиаюоратюу, ftaothxcoy xqvoo-
ftovV.cov, nmn&v тф; ритф; xal Лохлсор, otpEx-
kovzcoy тфу Totovzoov лоутсоу %gvGofiou/,ka>y ow-
TTjgEbo'dat. ел1 тф; oixeias (УугарЕСо?, tig tipo?
катало a udovvo; гтаутюЬаОш uvrot? ф окат; тх лада
rd; ледхкгрр.л; xal богары; тоУу тоюотоур dtxaico-
идл(пУ бюлдйттЕО'Оеи, wp хататоАрдоаУТОУУ dia-
лда?а1 ti лдо; aO&Tgoiy rivo; та)Р ёууеударр&’ОУР
тф ладоког] ngooxd?Ex тф; fiaoxAEla? pov aiyodgd'v
rgv Щ аотф; йуагахтгулр wpEtkoyrcov vtpiazxtafyai.
To’ pgrl t avvovagtep iybixTiwyo; le rVd ygaf.ig.d-
T(ov EQvftQdiV тд; fJaox?axij; xal deia; %eiq6;’ xal
g did xggov ovygdg; oqugaylg Tg; uyia? аитоЪ (Зол
страна на блажения дядо на моето царство
земя от петстотин модия и шест работни
чифта добитък, за да обработват с тях тази
земя, подарил за този манастир и дванаде-
сет парици актимони, а понастоящем тези
дванадесет актимони станали зевгарати, както
ти напомни, благосклонно разположено, цар-
ство ми помисли за този същия манастир и
нарежда той да владее тия дванадесет па-
рици, конто са станали от актимони зевга-
рати, заедно със съответната им земя в
пълно и неотнимаемо господство за вечыи
времена. Те трябва да се освободят от стра-
на на манастира от зевгологион, енномион,
мелисоенномион1, ампелопактон2, аерикон и
изобшо от каквато и да е тегоба и държа-
вен данък и от какъвто и да е държавен
налог, а също и от всяка епирия3, ангария,
парангария4, псомозимия5 и местните опис-
вачи и останалите практори да нямат никак-
ва намеса. Но да бъдат предадени тези два-
надесет зевгаратни парици със съответната
им земя на споменатия манастир чрез прак-
тик от чиновника в темата Струмица, слу-
жител на любимия зет на царство ми — на
кесаря. Всяка наредба, издадена за отнемане
на настоящий дар на царство ми, ще се
смята като нестанала. А пък местният епис-
коп да няма възможност да влиза във ва-
шия манастир и да нарушава съдържанието
на налипните ви документа, императорски
хрисовули, типици на манастира и други,
понеже трябва всички тия хрисовули да за-
пазят собствената си сила. Никой да не се
осмелява да им противоречи или изобщо да
нарушава нещо от съдържанието и силата
на тези документи; осмелилите седа извър-
шат нещо за накърняване на вписаното в
настоящата наредба на царство ми трябва
да понесат неговия силен гняв. Бе издаден
през месец януари, XV индикт, чрез червения
подпис на императорската и божествена ръка.
И с обичайния восъчен печат на светото не-
1 Мелисоенномион (иеАюоолтд/поу) - данък върху пчелните кошери. Сре. Co.zoejes—Mouiun, Грчке пове.ъе
српских владара, стр. 464; Каждан, Аграрные отношения/ стр. 124. 2 Ампелопактон (гЦ|ле2-рг«лтг<г) — данък, пла-
тан от собстненишгте на лозя. Срв. Безобразов, пос. съч., стр. 101 ; Соловьев—Мошин, Грчкс пове.ъе срискихвладара,
стр. 390. 3 Епирия (Ат урсгы) — изи скване на натура лпи доставки от населецието по определен и писк'I цени от страна
надържавата. Понякога с епирия се означават и някои повинности. Вж. CoAoejee—Мошин, Грчке повела српскцх
влалэра, стр. 436—437; Dolger, Beimige, р. 61. 1 Парангария — допълнителна, добавъчна ан-
гария. Напоследък бе изказано мнение, че параиглрнята бяла задължение да се дават от страна на иаселението
коли, принадлежности за впрягане, конски с'руи и др. Срв. Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в
средновековна България XI—XIII в., София, 1964, стр. 159. 5 Псомозимия — термин, чието съ-
държание не е достатъчно изменено. Някои предполагав че псомозимията била натурален данък за изхрацване
на войницнте (срв. Мутафчкев, Войнишки земи и войници, стр. 69 -70); според други тя била доставка на храни
за гражданскитс чиновници по определена писка цена (Xanalatos, Beirrage zur Wirtschaft- mid Sozialgcschkhte
Makedoniens, p. 48.), а според трети — задължение да се лриготвя хляб (Митрополит Симеон, Писмата на
Теофилакт Охридски, архиепископ Български, СбБАН. кн. XXVII/15, клон истор.-филологичеп и философско-об-
ществен, София, 1931, стр. 211; Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских землях под византийским
владычеством, ВВр., XIX (1961), стр. 19). За псомозимия срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 327—328 и
там посочената литература.
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
89
огЛеМу, Kiys то* dta too 2oyot%roi’ тог бдбцоъ,
то* хатеотд&Рр Ь> та) oexostto tov peydXov Аоуа-
Qia.OT.ov ухни. f.trjva tpE^aovaotov ivfiixrtayvo? is did
rov XQvaofisQyuv. Kai то’ xareoTQCofh] Sv тф) <je-
ХОЕТЫ T(J)V О1Х£Ц1УМ)> X^Vl CpS^QObaQlTl) li’dlXTt&V^
uP ysiQi Ко)Уота)’Т[уоо rov tov fdsoAoytrov. f
4. TljV TOtaviljS TOIVVV (iyaXTOQl.X)'jV b(!)QV,(J.P
ftsaoaitevos ipsoopsi’ijv падд гои pij&evroc; fjyoi\ii£-
I’OV, EV&vq TS dygOTl]V XUL VTVCiatq %SQal таотгрг
de-diievoq dovlixcoq те тцюоехутцва xal usrd. K.oix
х(т-1олаоаа?р>. Al^dSv or у fisl/.)'}oaq тд. лок ёхг
-jt 2/фо юту t&v di adrip t-yxsAevouevayv fioi vjiovo-
yfjaai avayxacov sAoyiad^jj)’. "Evih-x rot teal ov/x-
nagaAaifcov lue&' savrov rov ts •феосртХеютатоу ёл[-
gxOjiov SrQovuntyiq, r°v щшдти.тоу гфХадц /лога-
xov хлф KArjoevra, xal diatpoQovq ttov дфюХоусо-
TEQOTV aQZOVTXOV, TOitq xal XflTCOf/SV TOV 7l<lQ>VY0q
jiQaxrixov vsioyQaipai dtpsiAovzaq, ana rodroiq ла-
Qayeyova ev rij wnoilsoiq, Sv )j f] nQoda)Qi]&sToa
уф Tli povij naQsddOr/, y.ai 'PovAiva ёууторфод As-
yoas уц, Evt)(i xal апо тру ttgoTpiAMTiiirftevrayr
ravr^ doids.xa ихтцабтолу traooixcov ol s) trQoaxti-
ihp’Tcu, xal i)evye,XdTiov proi uerdyjLov тур /uxv^q
(wvforarat тд srtovouapiut-vor ALoiJrerh’Qa. ТцсКр
oavrsq ovv тд лосюду тф inovAj riQayrixov тур ;ra-
(jadooscoq Sni тор toiovtoic, dcddsxa дхтфиол лао-
otxotp, xal dvayQaipdpx.voi svo'ttuov тагу ovpinaQayiaiv
дциг, svQopiev uvrol'q ^svyaydrovq ovras, oi xai stair
outoc Ad^aooq )]toi TdsQvoq 6 •yaupQoq avrov,
ipvyaQdroq’ Геофуаю фтое 'Putuavoq д vidq avrov,
dsi'yaoaToq’ 6 ВеаХт^, dsvyaodroq' '1рахтр о ущл-
pooq Elana MaAsvoivov, ^гнутдог/тое'* Kv.txdyv d
'РоКхгабтцт:, фмуасито? KatvaTavrivoQ 6 v'roq tov
Koavvixiuv, ^evyaQaroq. 'Qoavrmq svQOpev xal
t-lpynlsv njf roiavTpq uov ip nQoaxadhinSvovq rovq
sTSQovg s) naQofxovq, ijyovv Pscboyiov tov Ksojjov,
^svyaQiPov’ Svsrpavov rov Eeqi<x>ty]v, ^svya x'itov'
BaalAsiov tov 'Pamatov, ^svyagdrov' Мг/уацА tov |
ЕхолаЬтгру, ^evyaQdrov" Мг^аф). УТаХетаьгду ifcoi
l^sovov rov уарЗ(руу avrov, 'QevyaQtTov, хал Bslpv
"О(ртга.лоХ[ту]У фто1 BsaAvjV rov vlov avrov, ^evya-
долог’ ovq xal TiaQadsdcoxapsy ngog rpv фрРКат
c>efia(j,idav ^lovijv ent тот хатё%Е(у&а1 tovtov? naij
avrifc xal vspex&ai drsApq mivrp xal dpao&g,
av&TSQa diarpQOvasvovc; narrd; dypioaiaxov XenovQ~
уфратод, ^svyoAoyiov dpAaStj, Svroutov, dtiTtskfjndxx
wv, psliGGOEvyopioi', (Potxov xal l.oinov xstpaXaiov
тф dTj/Moirp dvojaa^opSvov те xal sloodiaPouerov,
гово царство. Има това: чрез логотета на
дрома, това: беше заверен в секрета на ве-
ликия логариаст през месец февруари, 15-и
индикт, чрез [ръката] на Хризоверг1. И това:
беше заверен в секрета за дворцовите иму-
щества през месец февруари, 15-и индикт: с
ръката на Константин Теологит.
4. Като видях този същия господарски
дар, носен от споменатия игумен, веднага
станах и с протегнати ръце смирено го по-
лучих и се поклоних и със страхопочитание
го целунах. И тъй, без да се бавя за изпъл-
нението на нещата, конто ми се заповядваха
чрез него, реших, че е необходимо да [ги|
изпълня. Тогава, като взех със себе си бо-
голгобивия епископ на Струмица, именно до-
сточтимия монах кир Климент, и някои от
почитаните управници. конто трябва да се
подпишат под настоящий практик, заедно с
тях се явих в местността, в която по-рано
подарената земя беше предадена на мана-
стира и която се нарича от местните жите-
ли Рулина2. Там са настанени шест от по-
дарените му по-рано дванадесет парициак-
тимони и се намира зевгилатион3 или метох
на манастира, наречен ?Лостеница4. Като
разгледахме дадения на манастира практик
за предаване на тия дванадесет парици акти-
мони и като ги описахме пред лрисъствува-
щите с нас, установихме, че те са зевгарати,
конто с а тия именно: Лазар или Черню, не-
говият зет, зевгарат; Георги или неговият
син Роман, зевгарат; Велин, зевгарат; Иван,
зетят на Злота Малетсин, зевгарат; Симеон
Рулиниот, зевгарат; Константин, синът на
Йоаникий, зевгарат. Също намерихме и вън
от този манастир настанени други шест па-
рици, именно: Георги Серв, зевгарат; Стефан
Сериот, зевгарат; Василий Ромей, зевгарат;
Ал.ихаил Скопиот, зевгарат; Михаил Малетсин
или Черню, неговият зет, зевгарат; и Велин
Овчаполит или Велин, неговият син, зевгарат.
Предадохме тези на споменатия честен ма-
настир да се държат тия от него и да се
владеят напълно, без данък и без тегоба, да
се считат освободени от всеки държавен
данък, именно от зевгологион, енномион, ам-
пелопактон, мелисоенномион, аерикон и оста-
налия вид [данък], предназначен и внасян в
1 Хризоверг — прелставител на известна визаятийска фамилия, която е дала пяколко висши санов-
ници. Вж. Petit, f.e monastcre de Notre Dame de Piiie, p. 63. 2 Рулина — местност, която се отъжде-
ствява с днешното село Рич, памиращо се на 7 км и.-и. от Струмица. В,к. Petit, ibidem, р. 65. 3 Зев-
гилатион (Дитд/Дг/ол) се паричало имение, което включвало жилшцни и стоплнски постройки, ниви, лозя и
грэднпи. Такова имение в е трите манастнрски феодални владения носело името метох psroyiov), термин, който е
равнозначен на термина зевгилатион. Срв. Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милости-
вой, ИРАНЕ, I (1896), стр. 28; СолофелоМсшшн, Грчке поверье српских владара, стр. -1-11; Каждая, Аграрные
отношения, стр. 67 и сл.; /И. М. Фрейде.лбзпг., Монастырская вогшиа в Византии XI— ХИ вв., Ученые записки
Великолукского пединститута, т. 4, 1959, стр. 63; Jlumaspiv-i, Болгария и Византия, стр. 162—163. 4 Мосте-
ница — местно име от български произход. Вж. Petit, ibidem, р. 65.
12 Гръцки извори за българската история, т. VII
90
Acta monasterii Eleusae — Документи на манастира Богородица Милостива
egxovoosvEO'&at tov; wlovtovs bpeiXovzag xal and
те трсо/иа^щаад,, ayyaQslag, nogayyaQslag xal у'/Лдс
ndopg nagaAdyou inpQelag те xal xaxdoascog^ хала
Tyjr neQi/gpipiv трд fiaocAtxpg xal ftslag enAvoecog,
хата Te?.Eiav xal dvatpatQETOV Ьесятотыау s,ig tov
alayva tov azravra, cog av тру ёд avTcbv dnoxeg-
baivovoa p /.wvi] navzolav ngoaobov, ёхтегёотедог
vnEQEv/yovTai ol ?v o:vvp иога^оутед too evdeov
xQaxovg трд ay tag avrov fiaotAslag.
5. ’/Aret де тоЬд xoiovwvg bcbbexa ^evyaQacovg
naQolxovg иета xal трд arpxobopg avroig ypg b
?^e7oc етехелегЕто пададодруса OQiaudg, ubplov be
pv tov f^obtopov too nafjabotyp0Oiu£V'.v ехаотор
avzojv (id noobv) bed rd dvd^vatv трд ypg elvai
ev roeg fJov/.yaQixoig фёраое xal ,up ysojperQtav
TtQofiaivEiv, fyl'Qav xal acpoQppv eyopodpE'&a трт те
nQofioaftevdeiaav тр ,iwvp ^aoe/axpr ncooiagev ёп1
тр борка трд ypg ia>y nevTaxoatcov ,uodt(i)V, e£
boi'Atxd fyivyaQta exxeopovoay а-ЬтЦ eig EQyardav
airrpg. xal аётру таотру rpv vvv eyyEiQioHeioav
fpnv dvaxTopixrjV dcoQsav, begauh>pv тру тог pyov-
LlSVOV VTlOf-lVriGlV Ьр^ОООаУ T(7)V ПЕУТОХОбеООУ sUobe(OV
тру ypv EQyaQEQ'&ai bin. bovAexayy gsvyaotoov e^
xal табтад тид fiaadUxdg xal deeag ; (5co£>£«s епе-
xsiva &ep.svoi nciopg уЕСщеетрехрд T8%ypg xal ue-
&6bov dxoAort&ov, 6eov xal piteig -pypodeisda
loyioaotyai seg то'бд vvv napabobёхтад beb-
bexa ^EvyaQaxorQ napoixovg nqdg тру iioopv ypv
jLiodicov yeZecoy. Еидрхбтед ovv nl.potov трд ttqo-
ладабо&ыорд у pg тр рр&Ееор ,uovp xal ttoq avrpg
уе^оиёгрд nQoaxtpuEvpv ypv gttoqov, ngoegaAicysv-
tugv to)v ozlxcov nob XQ^vcov pbp rxavaxv, ano те
трд nsQccxpg tov yeoo/ov KovTUQarov tov rnb тру
dQxovTetav rPu.bofieobov xal and rpg педеоурд tov
Xcoqlov Леаохо^ёт^рд too wib тру dQyovieiav tov
Kd^nov, xafiuyg pair ol tcov enolxcov tcov toiov-
TOji' ypQaiozEQol те xal evti^oteqoi ёшоти'ооауто cog
eibj-yuovEg axQifieZg,pyGvy and uev tov xooqIov Kovtu-
qqtov KtovaiavTivop б Kcpcb^ b nanag blaXoQubog,
d T^SQVog xal ZetQO) трд Alaoergiyg, and bs tov
ycoQtov AsaaxoftcT^jg 9 Arfyovixog 6 too 'Pc;biav
vvg, McxQxcg 6 tov Zi'pewviT^p, Blaoiog 6 tov
Ztdqov, б ’Алопюд, T'QpyoQeog ттапйд 6 eyyovog
tov Kh(iiEVTog xal Усхртад b tov ’A&avdrotp oi
xal хатм&еу too jiaQwxog nQaxuxov tznoyodtpai
b'-yelАоутед^ nagabebcoxauev табтру ngbg тдт pp&sc-
vav /потру.
6. Гёуоре Ьё xal nEQioQto/Tog ёл аёту, cog av
^721 Pg то ёдрд w ci^qovtiotov, 'Exu Ье ovzeog'
xa&a>g dnaQXETGi and трд толоЬeolag трд ovopg
хатаудеу трд xa&sbgag too трд fiovpg f/ezoyeov трд
държавното съкровише. Трябва тези да се
освободят и от псомозимня, ангария, паран-
гария и всяка друга неоснователна епирия и
ощетяване съобразно със съдържанието на
императорского и божествен© разрешение.
[Те да бъдат] в пълна и неотнимаема собст-
веност за вечни времена, за да добива ма-
настирът от тях всякакъв доход; нека по*
ревностно да се молят монасите в него за
божествената сила на светото му царство.
5. Понеже божествената императорска иа-
редба заповядваше тези дванадесег парици
зевгарати да бъдат предадени заедно със
съответната им земя, ио количество™ модии,
което ще бъде предадено на всеки един от
тях, беше неопределено поради объркването
на земята в българските теми и понеже не
съществуваше земемерие,1 използувахме като
основа и изходен пункт издадената по-рано на
манастира императорска наредба за дарение на
земя от петстотин модия, която му пред-
оставите шест работни чифта добитък за об-
работването й; а също и самого това сега
връчено на нас господарско дарение, включ-
ващо молбата на игумена, изясняваща, че
петстотин модия земя се обработват с шест
работни чифта добитък, то и ние, като по-
ставихме тия императорски и божествени да-
рения над всяко земемерно изкуство и съот-
ветен начин за отделяне на земя, решихме,
че трябва да определим за предадените сега
дванадесет зевгаратни парици на манастира
земя от хиляда модия. И тъй открихме, че
близо до по-рано предадената земя на каза-
ния манастир и владяна от него се намира
необработваема земя, понеже преди доста
години са били зачеркнати графите от зем-
лището на село Контарат под архонтството
Радовисд'2 и от землището на село Ляско-
внца под архонтството Камп, както н по-ста-
рнте и почитани жители на тия села като
точни свидетели ни съобщиха, именно: ст
селото Контарат — Константин Коро, све-
щеникът Малорад, Черню и Сир на Марица,
а от селото Лясковица — Андроник Родий,
Марко Симеоница, Власий Зор, Алипий, све-
щеник Григорий, внук на Климент, и Никита
Атанат, които трябва да се подпишат под
настоящий практик; и тази земя предадохме
на споменатия манастир.
6. Бе направено и описване на граници за
нея, за да бъде занапред ненарушима. А то
е такова: като започва от местността, която
е под постройките на манаетирския метох
1 В българските области за разлика от другите византийски земи, както се казна в текста, пе е сыце-
ствувало точно измерване на земята. За обяснението на това съобщение срв, Литаврин, Болгария в Визан-
тия] стр. 108 и сл. '- Радовмсд — днешният град Радовиш.
Acta monasterii Eleusac — Документы на манастира Богородица Милостива
91
AlooTEvaXgg xal tov gvaxog, evOa xuX bgvg i'oia-
rai, ev eg xal отатдод evsxola.tpih'j лад3 rjacov xal
успиатофыют yeyovE, xqgtsi сУ ozoc Tgv ябЬахяг
too Д’омтой, илёдуЕта1. хата Ауато/.ip’, Етоедуетш
rov ftaciAixbr bgojuor, tov ало Лтдот^лаф/д cog
щхк та 2'хблт ЬлЕдур/ЛЕхсу, evda xai 6 ало tov
дгоЗеутод I ueto'/Jov хатедуб/лЕУод фтафтбд h’ovtar.
xai ушиатЬдьот }.u.i'g(aov ysyovE лад3 фисЪу, оуонта
bsxa. Kqutep ты adror п.ёда xui tov bgbuvv,
biaiQ(b)' begid fi&v та bixoia tov ueroxtov, dgioTegd
bp Tbv ni:,giogig6iiEy<. v толоу, хита/л^лЬтЕ) tov boo-
.uov aoiOTEQu, Ьсбдуета/, yaigag-iov догфд тб xd-
rayfrev тот фаЬРд ббаход, ev-d-a xai bgvg.... Тата-
тш, ev ro xai глтдбд еуиЕхблалтол nap’ флагу
GyOLI’lCt Ьёха e'£. KdvTEVipT bl O^OV XEClTEl T()V
ауты dpga, лсёдуета' id btxaia tov ycoQtov Леа<7~
хоф'тбфд, b/aigwv таота Ьефф xai dgiGTE.gd. rbv
ЛЕдюдфбцЕУОУ ТОЛОУ, dxEQ%Eiai. flEXQf TOV <TT(XVQO-
mjyioi< tov sxiXEyo^tvov tov XaiiovgZ, ЕпУа xal
bgvg рёуад ла/.аюд ('отатас ayyivia ЬехатЕОоада.
3Ал3 t истое x/dvei лдбд адитот, ЬлёдуЕта/. dog лоод
tov лотарбу туг Алдогуит^ат, .,. Ьсёдуетщ та?
хат3 oobivov /ота/tEvag /тёад, алоиХеиоу таттад ev-
bo$EV TOV KEQlOQltoUEVQV, ЛЕд1ибл.ТЕ1. TljV оХоЕлЬт)
Xayxdv тф xalovgEVryv vyyaighog тфд АЕалссфд,
леоо. тот л,отир.бу тф' Атдотдитфат, xqotei bi
oXov тот avTov cisqg, biaiQtbv begid fJLEV rd bixaia
rov ywgtov ЛЕаоиофтфтуд, адютрда be тот keoioQi-
£6uevov толоу, леда тот fiahcgbv gvaxa, t.ov ка-
Aovuevov ТолФтфа, Erfla xal усо/латорРтог ysyove
лад фиату, oyoivla xy. Коатет avfhg хат evdelay
тот avTov dega, атЕуфоуь хат3 1обтт}та лдбд tov
ftovvbv то xaXov/iEvav dhxgvaavixov, tov avaytyEv
tov pvaxog -'IgEarofiov, лЕд/хблты wr bgduov rov
ало Stqov}ut£t)<; cbg лдбд тб ' Pabofttobov пледу 6-
ficvov, плёдуетт bXfyov xai Уотатал, evda xu) ую-
uaidgiov шьдЬтоУ fatya yeyovs лад фцооу, oyoivia
Ьехплеуте. Е1та x/Jvei лдбд bvocv, btagtov be'yia
ЦЕТ ibv pgdevT.a fiovvbv xai тот’ pvaxa xal та
blxaia tov yawiuv AcaoxofiiT^Tji, Ьдютеда Ьё тбг
лЕ.дюдфбцЕгог толог, хдатеё bi oXov тот aviuv
dsga, bisgyETai /леооу tov %a)oac/dov tov Aeooxo-
fiiT^ivov Bxaaiov tgv Zcvqov, e'v^a xal хсоцато-
fi(bviov уёуоге лад3 фц&г, хАутетоЗет uxoXoviIei tov
avibv Ьёда} btaiQcbv bs^id iavy rd bixaia tov ало
tov ycoQiov Л1аохоф(тф^д ysiTOVovvTog dgEavb^uv,
agioTEgd Зд tov ледюдфб^ЕУОУ, biEgyiuai тдт b.y}.d-
baf ev ii xal oiavQbg Evsxo^dcpOii лад3 циню xal
X(O!xu.To^(hviov ysyovs, алёдуетш хат EirdEiav, biai-
qcov Ьеф,а [ikv та bixata (тфд ало) tov ycogiov
КоутадЬтоо yEiTovovo^g Bgovov'n^ig, dgiaTEod be
Мостеница, и от потока, където се намира и
дъб, в него беше издълбан от нас кръст и
стана синорен знак; обхваща изцяло полите
на хълма. отива на изток, достига царския
път, който води от Струмица към Скопие,
където се съединява със слизащия коларски
[път] от казания метод и бе направен от нас
синорен знак с изображение на лаврово
кдонче --•- десет схойнияб Държи същата
посока с пътя, разделяйки надясно имотите
на метоха, а наляво, — ограниченото място,
оставя пътя наляво, преминава нивата на ма-
настира под дълбокия поток, където се на-
мира.,.. и дъб, в който е издълбан кръст--
шестнадесет схойния. Оттам изцяло държи
същата посока, навлиза в имотите на селото
Лясковица, разделяйки тези надясно и наля-
во ограниченото място, отива чак до ставро-
пигияд наречен Самуил, където се намира и
голям стар дъб — четиринадесет схойния.
Оттам завива на север, отива към река Стру-
мица, ... преминава редицата върби, включ-
вайкц ги вътре в ограниченото [място], пре-
сича залесената с храсти долина, която се
нарича на местен език Лепица, преминава
река Струмица, държи изцяло същата посо-
ка, разделяйки надясно имотите на село Ляс-
ковица, а наляво — ограниченото място,
преминава блатистата рекичка, наречена Топ-
лица, където бе направен от нас и синорен
знак -- 23 схойния. Отново държи направо
същата посока, устремявайки се по посока
към хълма, наречен Брезиик, над потока Дря-
ново, пресича пътя, който води от Струмица
към Радовисд, продължава малко и спира
там, където направихме голям синорен знак
с изображение на лаврово клонче — петна-
десет схойния. След това извива на запад,
разделяйки иадясно споменатия хълм, потока
и имотите на село Лясковица, а наляво —
ограниченото място, държи напълно същата
посока, преминава през нивата на лясковча-
нина Власий Зор, където направихме и си-
норен знак; оттам следва същото направле-
ние, разделяйки надясно имотите на съсед-
ното Дряново от село Лясковица, а наляво —
ограниченото място, преминава крушата, в
която беше издълбан от нас кръст и тя
стана синорен знак, върви направо, разграни-
чивании надясно имотите в съседната мест-
ност Брусница от [имотите] на село Конта-
1 Схойпий (gynivim- — букв, впъв, въженце) — мярка за дължина, уиотребявана при измерваие па
земя. Наричал се още сокарион Дължината па схойния варирала между 10 — 12 оргия (ngyvia).
Вж. Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, стр. И —12- й Ставропигий
{mtngozi-iiywv} се нарича манастир, който с зависим направо от на рв градски я патриарх или от архиепископите на
автокефал.чите пъркви, Ставропигиалните млнастири нс били подчинени на местните епископи. При построяване
на такива манастир и се искало разрешение от патриарха, който извращал специален документ и кръст, в гр аж да и
в основнте на манастира. Тук може би става дума за ставропигизлсн манастир на имело на imp Самуил.
92
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
TGV jZF()IGQ 1^6tierOV ТОЛОТ, dlEQ7JiTO.l loV doi'V, SV
ф xai ozavpog ЕУЕХО/Ердр л ay ppdv xal ушра-
TO/SdiVlOV yeyovp, dlEQyETUl 7OVg А01ЛО> g yo.po.do'-g
dpvag, tup тоотоид dsgia, длютерд. dl tov лтдюре-
pop.syov, diapaivu тлохилЕО tov dryaAov daosog
t)Qvd:, & (i) xai счсшощ IvEyypppdp, ddaTSTCti
xarcofisv tov ya.QCiq'icv tov Коутаоануой лила
^la^opadov, t6.v dvgia to'tu, лессхблтЕ!, psoov tow
dvo daocoiiawv', scov (degia ph'} to ev tovtcov, to
dcatpogorg sypv dpvag, аорлЕоа ds io eteqov, to
ov ёлагсо tov doouov, tov (dg лдод rd 'Padofhodov
алЕруорёусл, xai еутдд той лсоюрбуоpsvov толок,
dt&UyETui syyvg T(ov luTapEvcoy diapdipov, dQvaiv, tcov
torn1? д' ho., dgtOTFQft дй tov :iEyio(ppopEvov толок,
svf)a x,. I ycopopofkdviov уёуокЕ лор рро;т psya, xqutel
хат' e,id}Eia.v то avrov dt’ oaov dsoa, uiaidpv ds-ih
idv та dtxuta rip толодЕоксу Вротглчт'Огрх шчотеоц,
dk тог ггц> oot^d psTOV, длЕоуттил xai dtxovp^i'QEf
sig to ^r>Q'jQvaxiov T^e ( (?), то хаткруир evov ало
Bqovov[tcP]Q, ov aApolov xdi dgrg yapaddg долгу
свтатир &v co xdi атагрду h’Exo'Adqdh-) хил yynpo.-
To&dviov рёуа yeyove лв{7 fjidbv, ayotvia гтвоста-
хокта xdi sg. "Ex ~c~)V sxfTce x/Jvei лрдд pEoria-
dQi'av, ЬифуЕТСр тогу ёот&рёгокд diacpoQOvg aoaiolg
d^vg, еоур TOVTQtp dsgia xal та dixatu той уал-
oiov KovTacdtov, ciqigteqcI dis тд лерюрсудрЕтоУ,
axolovdvl di o 'aov tov avrov pEorpiffQivdv dspa,
леогхолтес tov deppov, tov d>-g ло^дтд yo)Qior cPa~
dodiadov алЕоубртког, xdi to exqeov vdcoQ ало трд
fiovoEcog ВеорттРрд, ллра тд дт)одк pvaxpy тгр
аотрд [jQvoscog Веорлл^р, svidt xal dplg ла/.aiog
dan g t'oraTai xdi eci xal yvipcwoficdviov yvyoVE
лаф ppa>v, oycivi'a дехалЕУТЕ. Avi’hg axoAoV'dsc
tov avrov pEOppfipivdv avpa xal c}t.ev!^el хат id-
тгра той ftuvvov tov ёуут<окод Bovlxofila xaXov-
uevov, xdi, той pvaxog той ^syopsvov той KdppEv-
тор, diaiQdv dsgd plv та усослЕ/ла той T^eqvov
xdi tov r Povoxov тГоу КоутаоаттУауу, aQiGrspa df-
tov ЛЕСюрфдрЕгоу тдлог, diErr/pTai rag хат opdi-
vov LCjTapvvag rpsig Idag xal тру exeice ovoav
^ovotv, evflu xal yypiiaTofidvtov peya yeyovs лао*
dpaiv xal aravpol EVEyaoclydlpaav E~ig rag фрР-даад
irsag, oyotvia dsxaEvrEa, \1лЁруЕГа( y-<zP svidtar
(хратайт/ тог аттдт aspa, лт.рр, tov лотарог тф’
Етройрпфлу, лЕрсхблтЕс tov ftaotAixdv dpopov тоу
сод лрдд тт1 Ехбл/,а алЕруйреуоу, илеруетас xdi
axovp^lpEi sig тдг лада той pr/^svrog fiovvov
BovAxufila xdi sig t,o Ерлаёлу той pvaxog той
KpryiiEVTog, туда xal ycopardpiov EavQ'Itov лар*
dpdv ysyove, ayotvia дЕхалЕгте. Eld ovrcog xAlvei
лрдд dvaToXijv, хоаттл т^у лбдооосу tov avrov opsi-
vov povvov, xal алёруетал xal алодёдсоор svda xd
ррдчтг.), oyotvia Eixoai tqitov. ' О рой ovoivia sxa~
tov EVEVijXOVTaTQta tqItov, a xdi ЛлоттХойас yvjv p.o-
r)tmv xi/Ko,)V Exarov ёфдоирхота I'd
7, 'Evrog psvToi rov toiovt.ov леоюдюрой egti
plv xal p лролатадодЕ1оа yp тр povp, avp^EQa
рат, а наляво — ограничено™ място, дости-
га дъба, в който и кръет бе издълбан от
нас и стана синорен знак, достига останалите
нискоклонести дъбове, оставяйки ги надясно,
а наляво — ограничено™ }място], преминава
под разклонения на две дъб, в който и кръет
беше издълбан, минава под нивата па кон-
таратийския поп Малорад, оставяйки я на-
дясно, пресича по средата два храсталака,
оставяйки надясно единия, който има раз-
личии дъбове, а наляво — другия, който е
над пътя, водещ към Радовисд и оставят
вътре в ограничено™ място. [Границата] до-
стига близкостоящите различии дъбове, оста-
В53ЙКИ ги надясно, а наляво •• - ограничено™
място, там направихме и голям синорен знак;
държи направо изцяло съшата посока, раз-
граничавайки надясно имотите на местността
Брусница, а наляво - ограничено™ място,
води и извива към сухия поток Чеси (?),
който слиза от Брусница, където има набли-
зо и дъб с ниско приведени клони, в който
бе издълбан кръет и голям синорен знак бе
направен от нас - - четиридесет и шест схой-
иия. Оттам извива на юг, достига стоящите
различии гранични дъбове, оставяйки ги на-
дясно, и имотите на село Контарат, а наля-
во — ограничено™ място; следва изцяло
същата южна посока, пресича пътя, който
води към село Радовисд, и изтичащата вода
от извора Върбица, преминава сухия поток
на същия извор Върбица, там се намира стар
клонест дъб и бе направен от нас синорен
знак — петнадесет схойния. Отново следва
същата южна посока и се устремява по по-
сока на хълма, наречен на местен език Въл-
ковия, и потока, наречен Климентов, разгра-
ничивании надясно нивите на контаратийците
Черню и Руско, а наляво — ограничено™
място, достига наред стоящите три върби и
там намиращия се извор, където и голям
синорен знак бе направен от нас и бяха из-
дълбани кръетове в споменатите върби —
деветнадесет схойния. Води направо, (дър-
жейки) същата посока, преминава река Стру-
мица, пресича дарения път, който води към
Скопие, върви и извива към полите на спо-
менатия хълм Вълковия и отново до потока
на Климент, където бе направен синорен
знак с изображение на лаврово клонче —
петнадесет схойния. След това пък завива на
изток, обхваща полите на същия планински
хълм и води и завършва там, откъдето е
започнала — двадесет и три схойння. Общо
сто деветдесет и три и ~ /9 схойния, конто
правят земя от хиляда сто седемдесет н
шест модия.
7, Разбира се, вътре в тази граница е и
по-рано предадената земя за манастира, а
Acta monasterii Elensae — Документа
на манйстира Богородица Милостива
93
Elricp&poav Зе xai Tifcov vnoiEAwv Зрроо/аиюу ла-
Qoixcov усода/р/а, ало p£v tov xcogiov АешуноРнт-
^г]д tov sAydgwixov ^o)Q'i(pia TQia, Oso3(bgov tov
tov NtxoA'Tty] yajgdquor ev, tov "АКл/от ycogd-
<ptov ev, xa.l tov Magxov xa/gacpiov ev, tio3icov
оута та wtavTa, дуЗодхогта, Зло <V; tov xcootov
Koyzc^dxov rov Кори) y&gugtov ev uodicoy тош-
ном a, tov ла.ла MudogdAov %<oQd(pia 3vo, tov
T^eovov %cogd(piov ev, Mi^aiA tov vopixov yoogd-
(pvov ev, xal tov AAiqco yjogdep/ov ev, pobicoy xal
таша Tvy^dvoVTa легтцхоута е'ф Пиаотттол xolvtry
та Toiavza тогу улотеАму уродб/рш иод/ют ехатбу
E^ljxOVTCT ЕЛ, ЕУ otq OVX OZj'EtAEl fLETE'/^lV Ц pOM],
a/A’ or xavra уерддеуо/ слотеАыт' /оу vnE^atgov-
pAvei еталоаёге/ fj лдод rip> p,ovitv ладаЗодеЛоа vvv ytj
3/.d tov ф^Оёттод леоюд/орои, e/g tgyaoiav ЗрЛабд т(Ъу
dcvQTpievTOiv avTp Зо'эЗеиа сетуидбтюу ладо1х(ог,
ao3io>v ovaa еатаиооапт ТЕОоо.даиоутаеууеа. Kai
еле/Зц хата ло/Ф pv voTegovoa p тр povp дилрё-
govoa уд tov лотоо аиетр; xal ид 3wduEVOt exsioe
Ixavoooai тоета, (1уау.ч]Ласрт/оаттед xal ахдфюд
EQEWi'jOavTEb evgopev xal ev тр лед/оуд tov r/xi)Qiov
naluoxdoTQov толкту алодоу ivyydvov л go лоЛ-
Aa)y ygdvwy xal [zqdepdav el'oodov ало tovtov tov
Зд ибо tov I'yovra, to ov eig тру толоРео/ау тру
оьта/д KpouEvpv {/оуииоеиилр/лат, p.o3to)v Tvyyd-
vov exutov' " Олед лаоабед coxa uev xal tovto л got;
тцу иоутру, or; stvai тёт илаттаг y>~jv т/рт ладаЗо-
'deioay uqti лад" ppdov лдЗя тру gtoviyy 3td tov
лад6vtoq лдахихои ptubiwy бхтахоо/ауу теаоадй-
хогта evvea, ev р xal ygyd^eodai oq/eKovoiv ol
гашу do)Q7j‘devre.g ЗФЗеха xdgotxct хатА т/jv лед/ -
Ap'iptv tov fjaatXixov xal 3eiov лдоотаурато^.
8. Tavza ovTtOQ ЕУЕдуд&еута xal лдауфКута
лад* pttcov, g ладоиоа лаоабоаш уёус/уе
лдахихют /оотёло/у 3vo, лютюЗеутют tolq vxo-
ygatpat; тару лдбд tovto ovto лдоохЬфКутфУ d^to~
loyoov арурутшу, tog лоое/ддтш, xal ту цретеда
oiyvoygacpiq dtp cbv то еу ёЗб'&д лобъ т/р> uovip’
/К otxeiav а'лра^е/ат, бсреТНот лдохориа^рз’Ш лада
tov /лёдои^ аиттК vod еухатаотдао'д'руа/, ev toi;
лдоа/рбдо/д оехдетот;, то 3’ «2ло улехдатд-др лаК
ррш)у ел1 тф ЗлохоиюНдусн xal /ЛЛОТЕ&рУО./ К
тф Зеалоихф pptxhv ^еот/.ад[ар 3i et'dpotv. Mprl
xal iv3tXTia)vt xal et,ei roig лдоуеуд/лацёуо/^. "f"
K(ovoT.avTtvo$ б Кодю olxeiq %etgl Ьлеудау/а.
Siyvoy бК/мта tov 'Chrdx. — AAyvov 5 laodvvov
yUjJ$QOV TOV T^SQVOV. — Kiyvov ^loodvvov TOV
KaApvov. -— АхуУОУ T^egvov tov tov Aopootd-
xov. — Adyvov Aieigd) tov т,дд А[ад(т^рс. — ру-
били включсни и нивите на някой от пари-
ците държавни данъкоплатци, от село Ляс-
ковица три ниви на Андроник, една нива на
Теодор Миколица, една нива на Алипий и
една нива на /Марко, които са осемдесет
модия; а от селото Контарат — една нива
иа Коро от тридесет модия, две ниви на поп
Малорад, една нива на Черню, една нива на
номик Михаил и една нива на Сир, а те са
петдесет и шест модия. Тези ниви на данъ-
коплатците възлизат на сто шестдесет и
шест модия, в които манастирът не трябва
да се меси, но тия, конто ги владеят, да
плащат данък. След като отпаднат [горните
ниви], сега предадената земя за манастира
чрез казаното разграничение остава за обра-
ботване от подареннте му дванадесет зевга-
ратни парици, а тя е от седемстотин четири-
десет и девет модия. И понеже определе-
ната за манастира земя беше с много по-
малко от количеството [определено] за него,
и ние, като не можем да запълним това ко-
личество, като размислихме и точно изслед-
вахме, иамерихме и в землището на село
Палеокастро налично необработваемо място
отпреди много години и държавното съкрови-
ще нямаше никакъв доход от него. То се нами-
раше в местността, наречена Понтикоеклесия,
и беше от сто модия. И го предадохме за
манастира, така че всичката земя, предадена
сега от иас на манастира чрез настоящий
практик, е осемстотин четиридесет и девет
модия, в която и трябва да работят подаре-
ните му дванадесет парици1 според съдър-
жанието на императорската и божествена
наредба.
8. Тия [работи] по такъв начин бяха из-
вършени и направени от нас, а настоящею
предаване стана чрез два еднообразни описа,
заверени с подписите на извиканите за това
почитани първенци, както се каза, и с нашия
подпис, от които описи единият беше пре-
даден на манастира за собствена сигурност
и трябва да бъде занесен от иегова страна
и да бъде заверен в съответните секрети; а
другият — задържан от нас за изпращане и
поставяне в държавния наш вестиарион за
сведение. През горевписаните месец, индикт
и година, tft
Константин Коро със собствената си ръка
подписах. Подпис на Злота Опак. — Подпис
на Йоан, зет на Черню. — Подпис на Йоан
Галин. — Подпис на Черню Добромик. —
Подпис на Сир, син на Марица. — Подпис
1 Оттук се добива известна представа за размера на стопанствата на отделпите зависима селяни. Срв. Ф. И. Ус-
п?,некий, Наблюдения по сельскохозяйственной истории Византии, ЖМГ1Пр., 159 (1888), стр. 251—252; Литав-
рин, Болгария и Византия, стр. 172 и сл.; /\ Цанкова-Петкова, Социальный состав населения болгарских земель
в период византийского господства, ВВр., ХХШ (1963), стр. 10 и сл,
94
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица 1Чилостива
vov * Avdgovixov tov ' Podiwo^. — Siyvov tov
’AfaxrUOV. — PopVOT MdQHOV TOV SvflE'COTlT^y. —
Zlyvov Всхофа ’Afiavarov. — Ziyvov B).aooy
tov Zcoqov. t куестъ пп& Мр&дл ft Грне пхпл.
г Прел с ol did ran' oixvirov тутму глотауиатсоу
xal otyroyQOjtp yfiarcoi’ by.'.ov pctroi тут naQabo-Osioav
xqo; тут iiovyy yyv bid tov лсцИтто; лдахтгхоо
алаоот oboav xal бЬёолотог Ьлоде^аутЕс; xal dia~
yujQloavTFq глгтйссунЕУ ft аЬтф. f
KcovoTCtVTtvo; 6 ^латблооло; ладуауу ?л1
ту ладаЗбое/. тап> tv тор ладдги лдахпхсу byAov-
fiEvcui’ bwdsxa £sv->aQaT(oy лодоЫшг xal ту; by-
MVijAvTfi у у;, (f)Q у tov i лдахТ1Х0Т fypy bytoi,
хш (ШОтуссоу тл тупatya.
'0 tov Ztoovvit'Qt^ атт.цлВ Всходу to; л аду ayv
ёл1 ту лаоадбоа тмт tv тф лаобттс лдаиыхф
byAoviiEWp Лгбдяяа ^svyacaTtvv ладобхсот xal ту;
byAovuEvy; yy;, co; у tov nQaxnxov Вру byZoc,
xai uaQn'Qojr vTifyoatya. 'f
6 xPyQy; ладу flip1 ёл1 ту ладаЬооЕт
тсоу ёу тф лаубгтс лдахтосф byiovytsvcnv bcbbsxa
cEvyaoaTcov ладснхсот ovv ту biacpEooi'oy tovtoc;
yy, o:>c у tov xqqovtoc; лдахыиоо f'tpy byAot, xal
aaQTvyoiV (’лЁууауа.
Nixoauo; 6 Xagoiayiry; ладуиуу елс ту лаоа-
36oei тсоу ег тсо лауоттс лоаиихА) bykovUEvayy
ЬсбЬсха ^EvyaQaTCor naQoixcov ovv ту biaqcEgovoy
tovtov; yy, co; у tov лдахтсхоо гфр bylol, xai
itaoTi ’Q aw гл&удалра.
BcDawy; 6 ' АдугдологАо; лауфсут ёл1 ту
лададбоы тсот еу тсо ладбут/. лдахтехфо ЬуАог.иг-
vcov bibb ела ^Еарадатсот ладо1хсоу ovv ту biacpt.-
yovoy TOVTOte yy, (be фу) tov лоакпхоо беру bytoi,
xal yaoTVQO)v глЁудалра.
A) evteB); TTQEGpvTSQoc; Poavyy; 6 'Ayio/lay/la-
Qiry; ладу/лут (ёл! ту лададбоЕс) ubv ev тф лад-
бут / лоахтРсфо bylovyiEvayy bcbbExa ^Evyagdrcor
ладо1хсот ovv ту biacpEQovoy tovtoi; у у, (б; у tov
лдахт/хоо беру dyAoi, xai fiagivocbv глёудатра.
'О vofiixo; XTQOVfBrvyg то ладбу лдахихбг
ygdipag, "loodwyg б ХлаублооХо; xal аЬтб; та
ouota fiaQTVQcbv ЬлЕудагра. f
f Алутоу Mt%ay2. тог Тфхуитт^аяу xai dva^tov
бог/.ov rov aylov ijov дЕолотоо xal аЬ&ЕУтот tov
лаУЕуть%Еотатоу xaioagoy. Лаута та et тсо ладсфл
лсдахихсу (Ъ!ататт6т11ЕУ(л ё.уеоууоа; глеудац>а тЬ т(-
uiov xal ^соэлоюу ot(/.vq6v iAozeiqcx. "j' (pp. 34-j —
46;).
на Андроник Родий. — Подпис на Алипий, —
Подпис на Марко Симеоница, — Подпис на
Никита Атанат. — Подпис на Власий Зор,
t Кръст на поп Малорад.1 ff [Кръст] на поп
Г ригорий.
Ние, споменатите, като удостоверяваме със
собствените си свидетелства и подписи, че
предадената на манастира чрез настоящий
практик земя е необработваема и безстопан-
ствена, я отделихме и утвърдихме в прак-
тик. f
[;\з], Константин Спанопул, присъствува.х
на предаването на споменатите в настоящий
практик дванадесет зевгаратни парици и на
споменатата земя, както текстът на практика
изяснява, и свидетелствувайки, подписах.
[Аз], племенникът на [номика] на Струмица
Георги, присъствувах на предаването на спо-
менатите в настоящая практик дванадесет
зевгаратни парици и на споменатата земя,
както изяснява текстът на практика, и сви-
детелствувайки, подписах. f
[Аз], Димитрий Псир, присъствувах на
предаването на споменатите в практика два-
надесет зевгаратни парици с определената за
тях земя, както текстът на практика изяс-
нява, и свидетелствувайки, подписах,
[Аз], Николай Харсианит, присъствувах на
предаването на споменатите в практика два-
надесет зевгаратни парици с определената
за тях земя, както текстът на практика из-
яснява, и .свидетелствувайки, подписах.
[Аз], Иоан Аргиропул, присъствувах на
предаването на споменатите в настоящий
практик дванадесет зевгаратни парици с оп-
ределената за тях земя, както текстът на
практика изяснява, и свидетелствувайки, под-
писах,
[Аз], смиреният свещеник Иоан Агиовар-
варит, присъствувах на предаването на спо-
менатите в настоящий практик дванадесет
зевгаратни парици с определената за тях
земя, както текстът на практика изяснява, и
свидетелствувайки, подписах.
[Аз], номикът на Струмица Иоан Спано-
пул, като написах настоящий практик и сам
свидетелствувайки за същото, подписах. t
t Подпис на Михаил Цанкицаки, недо-
стоеи раб на преблагочестивия повелител и
господар --- на преславния кесар. Като из-
върших всички гореизложени [работи) в на-
стоящий практик, написах собственоръчно
честния и животворен кръст. f
1 Голяма част от местните. и липните имена в този документ са български. Гръцката транскрипция на
тия имена издава българско произношение: Asanxofilr'Sa (ЛЬсковица), АтахАёа (ЛЪпица), Дотатороу (ДрТ.ново).
Alxoear.vlx (Бр-Ьзник), JhytaAZa (Вгрбица), BoZcxofifa. (Вълковия), Tc,eqvo? (Черню), ‘Povaxo (Руско) и др. Саматз
грамота изтъква, че Струмишкият край с в българските области. Вж. Йорд. Иванов. Български старики из
Македония, София, 1931, стр. 177.
V. НОВЕЛА НА АЛЕКСИЙ 1 КОМНИН
Новелата на византийский император Алексий I Комнин от 3095 г. била издадена в от-
говор на запитването на солунския архиепископ Теодул как да постъпва с потърсилите
убежище в църквата „Св. София11 в Солун роби българи, конто искали да бъдат освобо-
дени. Тази новела е стнгнала до нас в две редакции, конто имат почти еднакво съдържание.
В първата си редакция тя била отправена до цариградския патриарх Николай III Граматик
(1084—111 1), а във втората - до солунския архиепископ Теодул.
В новелата се дават нареждания относно начина за освобождаване на роби и за брака
на робите. Тя е извор от първостепенно значение за българската история през XI в. Освен
сведения за социадно-правното положение на робите тя дава известна представа и за усло-
вията, при конто бил принуден да живее българският народ под византийска власт.
РЪКОПИСИ: Cod. Marc. 173. - Cod. Вопоп. В, IV, 67.
ИЗДАНИЯ : lus Graecoromanurn, ed. С. E. Zacliariae von Lingentlial, III, pp. 402- -407. — Ins Graecoroma-
num, ed. I. et Pan. Zcpos, Athenis, 1931, 1, pp. 341- 346. Прсводът о направен по последнею издание.
КНИЖНИНА : Ф. И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879, стр. 73 и сл. —
Ив. Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби-българи, Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, 1925,
стр. 367—387- — Д. Ангелов, Робството в средновековна България, ИПр., II (1945—1946), кн. 2, стр, 152 — 153.—
Г, Литаврин, Налоговая политика Византии в Болгарии в 1018—1185 гг., ВВр., X (1956), стр. 90. - Същият,
Болгария и Византия в XI - XII вв., Москва, I960, стр. 183 — 186.
NOVELLA ALEXII COMNENI
А
HeqI roii uij KQaTt'iv ауптт^аосагосг/у раотиДау
nsol тоуу ittsv&eQi'ay dvacpomovVTtov dovkaov,
ней tceqI tov IsQoXcyia? xal bit tcov dov2a)v '/ivtcffcu
xal pp еу rourot? fXsv&eQla?
Tvyy/iTetv aiirov?
dvo ravra hi rd? dfcoa? irj? fiaotleia? pov
i/k&sr, ауидтатЕ деолота, co? tips? jroco£Qpopsv<ov
та> ayicp pf-yaMf) rc xal ddcp vaco rij? tov usov
Aoyov croipia?, si? fdev&sptay dvafpcovovVTs? xai nQo-
cpactv zp? e2.ev0sqi a? to veto? noicripzvoi (tpaol
НОВЕЛА НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
A
Да няма сила противосвидетелствуването
срещу робите, конто искат да бъдат
освободени, и да се дава църковна
благословил и на робите, без чрез това
те да се освобождават
Тия две неща дойдоха до ушите на мое
царство1, пресвети владико2, че някои от при-
бягналите в светия велик и божествен храм
на мъдростта^ на божиего слово, конто искали
да бъдат освободени, представили рода си
като предлог за свобода (защото казват, че
1 Император Алексий I Комнин (1081—1118). ~ Обръщението
l'kh патриарх Николай Ill Граматик. “ Църквата „Св. София* в Солун.
е отправено към тогавашния нариград-
96
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
уао eXev&^Qaiv ysysvyjodac yovscov fiovAydowv
rv%av uvcov wcovtcov, oi)g &g dovXetav 77
triaQEAafis по/лтЕса) eig fcwdEtt-tv tcov X^yop-evcov
acpiEVzai, x&nsidr) ладаотцасоутас раоторад адса^Ър
rove, sig дятмаоаотихехфу pa.QTVQiar ol xvqioi tovtiov
ycoQovot, xat ovrcog i(dv eyxaXovyivov did тё/.ovg
TiaQaiiei’etv toiq dixaoirjQioig dbvvcaovvTcov q dov-
/лм} tfiyr] yiahv rovToig empocm^Erai хил oti yapu-
xat dovXcov d/иХлш те хал Guvaipaoyal лада toj
хаТУтуиад yivovwi лоУлтеб/лспл, ov ptEvrot ye xai
lEQO^oyla тишшд tixoAOV'Dei, tov xuqliov аут tor
EvZa^ovub’iov fisfr3 IsQoZoyiag (ШфАыд ovvfhmiv
тиол SovAovg, ipa pi} л(юд sXsviteQiav еутеыЧеу
ovvEAaof)(d:i.
a'. Tf/S yovv TiQOGijXObGpg a ivy co rvyetv dcoQ'&d)-
eecog eyvcoxe Seiv, xal dia tovto to 7io,qov didrayaa
GWTET^Q^uiycog S^s/Jeto, ddov fiiogl^ETai, xaxd тсоу
eig ешФеому dvaq^covovvratv doidxov аутша^аота-
nxijv ptaQTvgiav pip xpaTEiv, updk %cboav oicog
eyetv avT,i/v TiaQoiipdpTivi поАсихф p ExAb]6iaoTixa>
dtxaGTT]QLG), &l),d 101g eyxa/.ovoi povoig тд,д faiodsi-
getg &cdyw&ai‘ xal eTtcov uaQTVQfjcbv ЕртодцоарЕУ
ovtol veiling dexrary xal pd] ziEQtTQEcnopiEVoyv dtaffo~
Aaig, тф тсоу luiqtvqojv орхар тгр> dixpv Avsoi^ai,
алДа д?) xal dvTinuQaGidoeig то7д xvQtotg avTojv
EyXOJQEio&at, i'va up rd vujXv tc~)v avriftsTcoy uviguv
ffXaftpg al'rtov тосд EAayyOTor.EQoig yevpoETar «U’djo-
tteq em rebv биотело)? p tov ртиаоютоЪ ftaGiX/tog
xvqiov fiaoiAstov vop.o'&EGia roig dwcaoig хата тсоу
nsvpTcov dvTmaQaGTdGEig ovx EgE%coQpo8i>, ovtco xdy-
тагЛа xotg хор'ннд хата тфу dot>/.(ov аляаресуиёуот
Ёпт,at тд туд dvri^aQaoTCiGEcog layvpov, xal uwt]
xQatpost лтаоа wvioig p хата toot piaQXvQtoy dtaftobj'
туд dvzmaQc/xjrdoecog ndvccog pip аттохАЕюрсёурд zotg
eyxaXovuevcig SovXoig, ozav xovg udQTVQag xaxd
тсоу еу vopty EAeu/XsQiag optcov oi :тоод dovAeiav
са произлезли от свободна родители — било
българи или някакви такива, — конто нашата
държава е взела в робство1), а след като
представят за потвърждение на думите си
неоспорими свидетели, техните господари при-
стъпват към противосвидетелствуване и така
шцците не са в състояние докрай да устоят
в съдилищата и робската им участ отново
ги потиска. [Узнахме също], че брачните съжи-
телстваи евързването на робите стават според
нашата уредба, обаче църковна благословия
не ги последва,2 понеже господарите им из-
бягват да евързват взаимно робите чрез цър-
ковна благословия, за да не се стремят по
тази причина към свобода,
1. И така царство ми реши, че двете неща
трябва да намерят съответно изправяне, и
поради това се издава общо настоящата раз-
поредба, чрез която се нарежда: да няма
сила противосвидетелствуването срещу ро-
бите, конто искат освобождение, и такова
противосвидетелствуване изобщо да няма
място в какъвто и да е граждански или цър-
ковен съд, но само на шцците да се позво-
лява да си представят доказателствата. И ако
някъде те биха привели свидетелскн показа-
ния, приемливи от законите и конто не могат
да се оборят чрез съмнение, присъдата да се
издаде след клетва от свидетелите. Но на
техните господари не се позволяват противо-
свидетелствувания, за да не стане голямото
неравенство между споре щите страни причина
за увреждане на по-слабите. Но както зако-
нодателството на преблажения господар Ва-
силий за едноданъчните не позволява проти-
восвидетелствувания на динатите3 срещу бед-
ните4, така по същия начин на господарите
да се отиеме възможността да противосви-
детелствуват срещу робите и за тях ще има
сила само оспорването на свидетелите. Про-
тивосвидетелствуване съвсем не се забранява
на робите, конто искат да бъдат освободени,
когато тия, конто ги влачат към робство,
1 Тежките условия, при конто живеело населението във Византия и особено българското население,
давали възможност за засилване на отживелия времето си робски институт. Миозина продавали себе си или
децата си в робство, за да не умрат от глад. За робството във Византия и във българските земи през пе-
риода на византийского иго вж. Ф. И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879,
стр. 73; Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби българи, стр. 372—387; Ангелов, Робството в
средновековна България, стр. 152—153; Л. Hadjintcolaou-Marava, Recherches sur la vie des esclaves dans le
Monde Byzantin, Athcnes, 1950, p. 50; M. Я. Сюзюмов : BBp., V (1952), стр. 281 исл,; Литаврин, Бол-
гария и Византия, стр. 181 — 191; Р. Браунинг, Рабство в Византийской империи (600—1200 гг.), BBp., XIV
(1958), стр. 51 — 52; П, Тивчев, Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, ЫН,
2, 1960, стр. 520—523. у Робите не били венпавани в църква. Бракът между роби ставал със съгласието
на техния господар. Вж. Саквзав, Една новела на Алексия Комнин за роби-българи, стр. 380—382. 3 Ди-
нати (dP-azoi — букв, сидни) били наричапи прсдставителите на господствувлшата зем ев ла де лека аристокрапия
във Византия през X в, J Василий II в жсланието си да омаломощи едрите земевладелци издал през 996 г. новела,
насочена против техните интереси. Според нея селяните могли да си възвръщат загрябените имоти независимо
от изминалото време — не се определял никакъв срок за давност. Василий II забранил на едрите земевладелци
да представят противосвидетели и с това да спечелват съдебните пронеси, повдигнати от бедните за заграбени
земи. На тази разпоредба именно се позовава Алексий 1 Комнин. Вж. Jus Graecoromanutn, ed. 1. ct Р. Zcpos,
Athenis, 1931, 1, pp. 263—266 (Nov. XX1X).
Novella Aiexii Comncui — Новела на Алексий Комнин 97
Е^хогтед tovtovд лавиуамя. тоТд yaQ £Aa%iOTOTEQOig
xal ao'd'evovoiv i; ларооаа dtaxagtg уррГСетас тут
ролур, (12.Л ou% 'for eq to.»' dvraxcbv xal uaklov
10%VQQTS()COV EXTsKsiTGl.
. ПдооъС&усл cit xal rag leQOAoyiag py povov
ларб тоТд eteviJEgotg, alia xal лада тоТд dorfAotg
xoaretv' xal yduor uy аХХсод Evvoudv те xal туд
XQ/oxtavixyg хагаотаоЕсод tl.^tov elvai те xal )>opi-
^eaflai, el py xal leQOAoyla тоЬд аиталтоиегоод
ovvdec, атолоу yaQ l).y sty, ptag ёу ласи туд %ql-
OTtavtxyg xQaeovoyg лёатесод, xal ^аттт'югштод dpo
koyovpsvov svog, dtob лдооууре&а та xvqicq, xal
туд avTyg ocoTyQtag sfai^opevyg wtiotv ypiv xotg
лютеуоооеу, тлотоехео’ ev/ovg iwdyotcoy &д TOtg
dovXotg уттоу yexEOTi tov xakov’ xal xovg p£v
E^evd^QOvg хата ydpov ciA.Ayl.01g ovrciffiEcyflat, deic/,
ovvdovusvovg evyy лобтедог, тоод dovlovg de. tov
toiovtov Зсалёлтесу xaHov xal py naQalapfidvsiv
dedv &7i>evXoyla туд ovveHevoecog. у dsdisvat, (bg
el ладакар^ауохто, d6ixyl)e.[y av jieqI тух беололеёау
б tovtcov xvQtog %уд ёл’аотоТд OTEQiaxopsvog деспо-
те (ад, о от со yaQ, ei tovto xpaxoly, dsdtevat yjoy xal
to aytov fidnuopa, py dovlot ^evaydelev tcov dec-
лотыагр. uAzd xal стит^У туу tcov ayjoavxcov аиоту-
qlcov уеталууяу, py xal did таотуд exeivcoy cIIaotqi-
cofyeisv' xa>TEV'&ey ex tcov добЛшт оёууаетал то
peya xal aefidapcov туд fyslag лсотесод ftvoua, xal
ov dovXot povov ау&дсЬлсог, alia xal tov dv&QCO-
лохтбгоо yevyoovTai йуддсолоС ovyxtvdvyevovoi de
xal 01 xvQtoi tovtcov, cpdftu) tov py dianecetv vnyQE-
otag avdycKicvv туд tov $eov dovleiag dnoipyovv
eavTovg dyeyduevoi. u.XX’oute tovto Aoyov e%8t dtxaiov,
xal xyv IsQOAoytav sg avciyxyg xal ел1 тс7)у dovl-tov
xQaTEtv sbAoyov xal XQtOTtavrxyg ёлхцроу хатаота-
oecog. dllA yay ёу dv&QdmoiQ elder у тбуу Зеоло-
Tsiav хсй dovleiav dtdcpOQa, xal ukeq у xaKypag
noAiTeia giaQs^a/fe, wvxa xal ёл1 tovtcov %Q8wv
XQazeiv' elg de xvQtog лагтсоу, ata ntoxtg, Sv fiun-
tiopa, xal dovAov xal deanorov ooays хата nloTtv
dtacpOQfiv ov yivcboxopev, otl xal яаутед snloyg
dovAot eapsv тф ex dovl.elag AVTQCooapevci) ypag
тер avTov xsvco^vti &e[cp xal ^соолокр at paxt.
Kai елее ravra xaKbg ovzcog xal Ivoixe^cbg
бтатетахтсщ dec xyv peyalyv ayicoovvyv oov dyXa
таота flEO'&ai йлагтауоу тсТуу ugplcov exxAyoid)vi dog
av oi ev aiaaig лдоеатсотед ovtco re rd zteqI tcov
^ev&EQicbv doxipd^coot)’ civTinaQaoxaTtxyv paQxvQiav
водят свидетели против свободни по закон
хора. Защото настоящата наредба подарява
преднина на по-малките и слабите, а не се
издана за динатите и за тези, които имат по-
голяма власт.
2. [Мое царство] добавя църковните благо-
словии да имат сила не само за свободните,
но и за робите. И бракът ще бъде и ще се
смята законен и достоен за христианского
устроение само ако църковна благословил
свързва тия, които встъпват в брак. Защото
би било безсмислено, щом като една христи-
янска вяра господствува у всички и се изпо-
вядва едно кръщение, чрез което сме приоб-
щени към господа, и том като всички ние,
които вярваме, се надяваме на едно и също
спасение, да се събужда у някой съмнение,
че за робите епредоставена по-малка частот
доброго, а именно свободните, когато сключ-
ват брак помежду си, най-напред да се свърз-
ват с божествена молитва, а робите да се
липтават от това добро и да не прнемат бога
чрез благословението на брака. Или да има
опасност, че ако биха го получили, техният
господар би бил онеправдан относно господ-
ството си, лишавайки се от власт над тях,
Защото ако това би било в сила, тогава трябва
да се страхуваме и от светото кръщение —
да не би чрез него робите да бъдат освобо-
дени от властта на господарите си, — а също
и от приемането на пречистите таинства —
да не би чрез него [робите] да бъдат осво-
бодени от нея. И вследствие на всичко това
робите ще се лишат от великого и честно
име на божията вяра и ще станат не само
роби на хората, но и хора на човекоубиеца—
дявол. А и техните господари от страх да
не се лишат от услугата на хора също се
излагат на опасност да лишат себе си от
служене на бога. Но това няма справедливо
оправдание и църковната благословил по не-
обходимост и съобразно с християнското
устроение има значение и за робите. Защото
на хората е известно, че участта на господ-
ство и робство е различна, и което нашата
държава е възприела, то трябва да има сила
и за тях. Един бог е за всички, една вяра,
едно кръщение, и за роба и за господаря не
знаем различие по вяра, тъй като и всички
еднакво сме робн на бога, който ни освободи
от робство с изтичането на неговата божест-
вена и животворна кръв.
И след като това така хубаво и полезно
се нареди, трябва твоя велика светост да
изясни навсякъде по светите църкви, та тех-
ните предстоятели така да разглеждат въп-
росите във връзка с освобождаването на
роби, като не позволяват на господарите да
13 Гръцкн извори за иьлгарската история, т. VII
98 Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
хата тшу доъдауу тоТд двопбтсшд рц avyyjOQOvvTsg'
xal tfiaat д&утси хатсарауёд ev zaig Нбаётоид evo-
Qiatg, cog ol рр psT IsQokoyiag aAhjAoig спуу&хтоу-
reg zovg doi'Aocg ovpi deo^tAp yduov ovyiGr&oiv ev
avTOtg, Мл ёилоуувиоьаау pi^iy xgarvyovoty' ofig
yaQ a?/ owcpirei fteog de lego^oylag ттаоаЛар/Зауб-
pevog, ovtoi Tidrzaig sig duagiiav dVojdotg gvveq-
yoyrat, xal st ftov TioooayysA'^ElT] tovto TtafTolovdip
zivog ovring rd axd Tovds yevduEVoy, Нтаюау ol
двапбтар edg ov ц6уоу 'delcjj рцусаатг хатаотт/оогтас
второе, d/Ud xal t&v dov/xoy d.XXoxQifo'&diaovTai eig
£2,ev&EQiav agnate uevo»’, sgdv ydg avzolg хата
vdpov '&eov ovvajiTuv dXh'Aoig zovg dovXovg xal
тг]У ETiavioig dsGmyzsiav s%8iv йлафцтоу, si ph
tovto Tioioisy, savioig dixatcog тгаттсид тцу t??s t5eo-
jiOTsiag ETidyovoiv extit coo tv, rd ds ладдт didzaypa
o'b p a r or ocpsiAei ёу zaig uxtavzapov t&v ёни^ос&у
dicfcyysAd'dyai, dAAd x&v wig nohxtxoig dtxaoT'i'jQtoig
xazaoTQcmKpmC уеуёо&ас дё diaddoipov xal eig wi'g
т&у ExaQpicoztx&y тхдосот&тад &Qp&v, &g civ Eidt]-
aiy eycoGiv (hravzsg t&v xaA&g naQd rf/g ftaoiXsiag
uov 6qlo-&svtcdv. STTEtdij ds xal yapoi Efy&aaav цдр
'[ЕУесг&аГ etiI ттооо&ттосд dovhxrjT e%ovch терцу,
xal ol ydpoi xard zip' scog zov vvy xQarovoav
naQaloyov ovviyO'siav лдо^Ерцхаот, det xal Sxt zovzayy
zrjv lEQoXoylav ysvsa&at, t'ya did таит-цд, xdv ду>ё
уеуцтас, то oeffdopcov e%cogi, тсоу атсотёдсо EtQrjpevaiv
ла@атт](»]ОЕа>у xal ел1 т&у zocovzcoy ydpemy xoazEiv
oqrtdovo&y (pp. 341'—344).
В
Nsapd tov fiaoiAscog xvqov *A№giov tov Корю]-
pov Excpcoyp'dslca xard tov pdQxtov рцуа tpg y1 tvd.
tov tgpyt ETOvg ё$ imopvI'.OECog QsodovAov tov dgyt-
Ezrtoxdzrov OeooaAoyixtjg^ tteqI tov pi] di doc fiat dvri-
jiaQdcxaciv uaQzvgojy napd t&v xvqIozv r&v dovAcov
T&y dvacpcovovyrcoy Eig skEvfBQiav &aacj. uovpv dia-
$oh']V, xal ttsqI tov dvayxrjv elvat тоТд dsoTzdzaig
t&v dovXcov (Eoo^oyElv avzovg xal ph dveyeodai
ttoQVEvsty zodzovg лдбд d}.h',Aovg el pp ^ovZovrai
CTEQEtGdat трд sno.vxoTg dsojiOTEiag xal sXEvdEQOVO-
dai zovg doviovg, 7 &Qovca тоу р,тр>а ттгооворрао-
u^vov did yQappdzoiv tov fiaoiXfatg
af. = Al'tovsтр ^aodda. pov zia.Qd gov, leooB
тате, &g dpcpiBolia. rig dvax&icEi TiaQd тр ёххкрси'а
GOV EX ElQOGSAEVGECOg Т1УСОУ Eig E,A8V'd'8Qlav ayatpco-
vovyzcov AsyovGi yaQ dno TrazEQcoy увуеуро&ас povA-
ydgcoy, Xtpjov ds ergo xgoycov хахаа-ррт^од Evobvcog
противосвидетелствуват срещу робите. И да
изяснят на всички в подчинените им енории,
че тия, конто не съединяват с църковна бла-
гословил робите помежду им, не ги евързват
в боголюбим брак, а утвърждават разврати-
ващо съжителство. Защото ония, конто бог,
като приеме, не ги съедини чрез благослове-
ние, те изобщо влнзат в гря.х помежду си.
И ако отсега нататък никой извести, че това
е станало по този начин, нека господарите
да знаят, че не само ще бъдат изложени на
божия гняв, но и ще бъдат лишени от ро-
бите си, като те бъдат пуснати на свобода.
Защото, като им е позволено според божия
закон да евързват робите помежду им и да
имат над тях иенакърнима власт, ако не
правят това, справедливо ще бъдат причина
да се лишат напълно от властта си. Настоя-
щата разпоредба не само трябва да бъде
разгласена из всички църкви, но и да бъде
разпространена и в гражданските съдилища,
Също да се даде и на епархийските пред-
стоятели, за да знаят всичкн издадените от
царство ми добри заповеди. Когато пък вече
са станали бракове за лица, конто имат робска
участ, браковете, конто са били сключени
според досега съществуващия неразумен оби-
чай, трябва и те да се благословят църковно,
та чрез това, ако и да е извършено късно,
да получат освещение, като по-горните съоб-
ражения и за тия бракове трябва да имат сила.
В
Новела на императора
господар Алексий Комнин, издадена през
месец март, 3-и индикт, 6603 година,1
по мо лба на Те оду л, архиепископ со лу иски,
за да не се дават. противосвидетелски
показания от господарите на ония роби,
конто искат да се освободят, но само да
оспорват свидетелство, и господарите на
робите да ги венчават и да не позволяват
незаконно да съжителствуват помежду
си, ако не желаят да се лишат от гос-
подството си над тях и робите им да
бъдат освободени. [Новелата] носи месец,
обозначен чрез ръката на императора
1. Беше донесено на мое царство от тебе,
пресвети [владико], че някакво съмнение въз-
никва в църквата ти от идването на някои,
конто искат да бъдат освободени. Защото
говорят, че са произлезли от бащн българи,
но когато преди години имало глад,2 били
1 1095 г. 2 По всяка вероятност предаването на тия българи в робство е станало през 50-те—70-те
години на XI в., когато във Византия сыцествувал особено жесток данъчен гнет и население™ гладувало,
Срв, Литаврин, Налоговая политика, стр. 90-
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин 99
с&тобд Soto imv yevecov дсалЕлдао’д'щ. xavTEV-d-ev oi
to&w)v xi'Qioi /ay owo/aoloyovvrsg elvac тодтоп;
ftovXyaQov; та; dnodsfgEig exelvoig szurpOQTifcpvai.
xal al /tier to ysvog mtodEpiVvovot did лаоаотаоЕО);
iloqtvQiov, ol de tovtov; Eig dovAsiav xacEyoVTE,;
AvunaQaaTtioEig хата t&v [laQT&Qiov Яиц ffavcwaiv,
s&eAovtEg dcovsiv too; ttqooeqxo/tevov; ту ExxXyoia,
xal ngos dei'TTQay xidqovoi p,ai)TvQiav, xdx таитог
etu dovkelav aofyts ol kyxa^ovviE; хафеХ-хотта'. xal
е^утуоад oixovoftyv vva dixalav naod ту; paotkelag
uov ysvso'd-ai, d); SvrEV'&ev t&v ^QOOEQxp^Evaiv ту
Exxlyoia aofievovvTtm' rot; xvQtotg avT&v скхтща-
Xeo&ul did тд ex ту; агтсладаотаиху; iiaQTVQlag
SfiTiodt'QEO'd'ai- xal ov yrv avyveyxa; таита. у de
ftaotlvia iiov тд, ту; оло'&ёлсод doxifiaoaoa diOQi-
'QETai, ndvrag тот; TTQoaEQ%ofwvovg oot xal Eig
ElEV’degtuv dvatpcaroiivTag TiOQadEXEOi^ai, xal dixd^Eiv
/тети t&v xvQiaov avr&v xal та; attodtiigEtg toi;
EyxaAovaiv Eni'yoQutEO'&ai' xal e ys odroi fiaQtvQWv
EV7ioQi'toaiEV toi; vd 1.101; 6ext&v xal ay dia(joXrj
TTEQiTQETtO(,iEvcnv, ту) oqxcq t&v yaQrvQcov dnavxs-
v treaty ai tov 'Qvyov ту; dovkela; тот; eyxaAovvTag,
xal jay avTinaQCiGTaosi; wig xvqIol; avr&v xard
t&v tuaQTdQO)V ExxaoQEio'&eu. тюШ yay av ex tov
pdoTOT! ddixy&Et ev осту exx^yoiq^QooEQXo^evoi xal
TtQog eAev&eqiccv avapo&visg, t&v xvqIcuv avr&v
dvvaT&g e%6vitov nXEiova; ydgcvgag EcpEVQioxeiv
xal el; dovkelav xaiHXxeiv aviovg. адХес'лед fypiEV
IsyEtv xard t&v uaQvvQCov 01 t&v sxaXovvrcov
дготгдтау yvogeirajoav xal tovtovg biafiaX№tcjofjav
eiys dvvaviat, 'xovtev&ev vtxdTCoaav' bdcaflAyrcov de
t&v yaQTVQCov evqioxojuevcov, у vri&oa 71 dvrco; toi;
SyxaXovat dofiyasrai /лета tov oqxov t&v uagrogcov,
xal eXev'O'e.qoi ovrot eoovtcu те xal xly&yoovrai.
cyv ydQ dvTiTiaQaoTarixyv yaQTVQiav teAeov у fta-
Gilsla /.tov EVTav'&a tzeqioiqei. el ydQ wig dvvaroig
xard t&v yzevyrcov агпладаотатсху ov dldorat flap-
TVQta xal tovto XQarsi evil no/J.& ftaMov
elxog tovto Kavtav&a xoarEiv, босо xal vcleov rd
лддд VTtdTiTCOOiv t&v dovfav nQog tov; деолдтад
EvQtoxETai. xal tovto eld&g, сед&тате, ol'rcog лосеТ
wg длосрааесд &rl t&v ^QOOEQXOfiEvcov oot xal лддд
e/.Evi.h-Qiav dvaffocdvrcov7 t& ^agovn axo^ovi^&v
OQiajuty Ta^iv Syovri voiuxov dtatdy/латод. dzzd xal
sidyow tovtov Tat; vtio de evayE rcdiai; naQaoxe
exx^yolaig, &; civ xal ol ev avrat; лдоеог&тЕ;
dQy/EQEi; ovtco; та; :teqI t&v ei; е^етчЗ-ео&у ava-
6oc&vwov dixa; то &лд Tovde Xilcooiv, ei d£ tive;
eioXXaxi; ei; dovAelav Tivag eXxovoiv Sv vouij хафе-
продадени евтино от родителите си. Поради
това техните господари, не признавайки, че
те са българи, засилвали доказателствата си
срещу тях. И едните доказвали произхода
си чрез представяне на свидетели, а другите,
конто ги държали в робство, представили
противосвидетелства срещу свидетелите, като
искали да възпрат обръщащите се към църк-
вата. И като прибягвали към второ свиде-
телствуване, отново задържат ищците в роб-
ство. И ти поиска да се нздаде от мое цар-
ство някаква справедлива разпоредба, така
че прибягналите към църквата роби да се
противопоставят срещу господарите си, като
на последните се пречи да противосвидетел-
ствуват. Прочее ти ме осведоми за това. И
царство ми, като обмисли нещата около пред-
ложенного, нарежда: Всички, конто идват
при тебе и се стремят към освобождение, да
бъдат приемани и да излизат на съд с гос-
подарите си и да се утвърждават показанията
в полза на ищците. И ако се сдобият с при-
емливи за законите свидетели, конто не могат
да бъдат отхвърлени чрез обвинение в лъж-
ливо свидетелство, при клетва от свидетелите
ищците да се освобождават от ярема на
робството и на техните господари да не се
позволява да представят протнвосвидетелст-
вувания срещу свидетелите. Защото много
лесно прибягващите към църквата и моле-
щите за освобождение биха били онеправдани,
тъй като господарите им имат възможност
да намират повече свидетели, за да ги дър-
жат в робство. Но ако господарите на ищците
имат възражения срещу свидетелите, нека се
явят и ако могат, нека им направят отвод н
по този начин да спечелят. Но ако свндете-
лите не подлежат на отвод, след клетвата
на свидетелите правого изцяло ще се даде на
ищците и те ще бъдат и ще се наричат сво-
бодна. Царство ми прочее премахва противо-
свидетелствуването. Защото ако на динатите
не се дава право на противосвидетелско по-
казание срещу бедните и това важи за селя-
ните, колко повече това трябва да важи в
случая с робите, където има повече подчине-
ние по отношение на господарите. И това
като зиаеш, пресвети владико, така издавай
присъдите за прибягналите към тебе и молещи
се за освобождение, следвайки настоящего
решение, което има сила на законна разпо-
редба. Но доведи това и до знанието на
подчинеиите ти пресвети църкви, така че тех-
ннте предстоятели архиереи занапред да раз-
решават по този начин делата за освобож-
даване на тия, който искат освобождение.
Но ако понякога някои задържат в робство
100
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
отмтад stev'd'EQias, xal oi еухаЛобгтед evnoQovot
jO.aQT1jQ(OV, fj ayTlTtaQaGi aTlKlj LlOQTUOia tots EiS
dovXelav sAxo^yotS ovx dxoxAeia,&i'JGETai. аЛлахе-
gala tovtois спят.ддц&цоетал-. {>лед yaQ tcov ao^e-
veoteqcov y.al талытотеоап» тг}т тбцтр> ц аутщадб-
oxacig едеуЛмо^У}, dXXovyl tovvavTiov след tw
XVQt<J)V ai'TWV Et-ETEl'b}. XOl det yiVCOOXElT, EV$a flEV
vg ало dovleiag gtg eZevfiEglav цуа^од^ q атш-
QaoTaotg тф xvqioj tovtov ov avyyjoQTj&fcecai; бте
de us st; s.ievd sofas els dovAeiav e/cxetul teal tqv
Ejttfaaiv rrjs Evaycoyrjs did aagTvQcor xgarurei 6
ёухаЛоУг, Trjrixavra iterd rrjg тоуу иадтидсог dia-
fioZijs xal q avTi^ciQacTaais ёхуахд^О I'nexai.
ft. IJooGEfyov тц dxcQiVQOEi oov xol aide, ujs
lives was tdt-vg dovXovs aXh'ftviS xma yduov
cvvdutoviss ov и eft lEQoXoyiiis tovto xoiovoi, iva
/.a} if/S SftavroTs dianeocooi деолотелад <bg Tift
lEQoXoyias Tdya tois e/.ev&eoois лдоог,хооот]д' xal
ё^цтцоад xavTavda oqujqivv uva tov quetsqov bsgao-
•i)ai xQacovg. xal ('util, d>s Q TOtai'iQ liov ау&дсблсоу
vxdvoia ло/.2.ф тф ueoep tov xaj.ov y.al ха&Цхоу-
tos d.aoTQsyja, yal oXoog xoareiv лада yjoitvaavoig
ir/v roiavTt]V Ttgd&v ov удф st yap doidcor yal
деалотсоУ diacpoQav ovx о ide то ay toy jjhnoiia, st
idiy avicov dxQdvrcov iiSTaAa.uddrovat [Worqgfoov
xav raig ivyais psgi'Cayvcai, el p,lav aiortv лида-
Xaiiftivovoi xav tqs id/v]g g egcooi tqv i^o/j.ayift,
ng oXojs txt TTjs хата yauov auvc.Qi/.ioyijs dedleiai
rrjV iue$’lsQo7.oyiaS avyekwiv, xal блогоеt tvs ёл1
тосд dovkois деалотекк d^oxZorQlcooiv eoemJai
d-eov tni'vXoyla uJjp Gvva^roah>a)v ладаХа^^аго-
jaevov ; dl.AovTE tovto dexedy q ласа xQl°Tiavois 6/мд
eiMopuy, y.al did tovto q paoj.et'a uov ффм xiuq-
fteioa {ielcp didTay,aa е^ё&ето yerixov xal елс тф’
/iisydbjV tovto &y.%/y]oiav хателе/луех, cog dr rd
and Tovde y.al лада dovZocg f/ ugoXoyia хдатд, y.al
6 ftev уфиод eyr; bnsvtyEy to aeiivuv те y.al tI/liov^
oi de dovloi xolg деолбтшд dov/.euovoi cog xal лдб-
teqov 'iiTjdky ex Trjg teQO/.uyiag лед1 tqp vaQQeoiay
ё/хлоЗ^биеуп. ei ds тсхед ^ig tovto naQacpvld^aiev,
еулилтсоот тбте тцд E^civcots dsGnoTEiaq, raw dodlcvv
sig e}.evdeolay адла'^оиеусоУ. xal tovto cidcug dta-
kaXiav e'y.dov elg лаоад тад veto os svoglag, ebs ay
fret)? lEQO/toyi'as adveeg то' д dotitois dV.cHotg оихбл-
tojoi xal fir) уа/л-ov toXucool Лосеву dviegov. еле1
ds xal yd/woi ddi] ^(yd'aoav yevsa&ai ёл1 лдоооблоьд
dovXixgv e'/.xovot rvy^y xal oi ydjioi иата rt/i> ecus
хора, конто са по закон свободни, и ищците
разполагат със свидетели, на тия, конто се
привличат към робство, не ще бъде забра-
нено противосвидетелствуване и то ще им
бъде залазено ненакърнимо. Защото спрямо
по-слабите и по-низшите по у част се изключва
противосвидетелствуване, обаче, от друга стра-
на, това не се позволява и по отношение на
техните господари, И трябва да се знае, че
когато някой се стреми от робство към осво-
бождение, на неговия господар не ще се
позволи противосвидетелствуване. Но когато
някой от свобода бива въвличан към робство
и ищецът спечели процеса благодарение на
свидетели, тогава се позволява заедно с от-
вод на свидетелите и противосвидетелст-
вуване.
2. В своето напомняне ти казваш още, че
някой, като евързват в брак помежду им
собствените си роби, не правят това с цър-
ковна благословня, за да не се лишат от гос-
подството си над тях, понеже църковиата
благословня била подобавала на свободните.
И затова ти поиска да получит някакво ре-
шение от нашата власт. И знай, че такова
опасение на хората е много далеч от доброте
и редното и нзобщо не трябва този обичай
да господствува сред християните. Защото
ако светото кръщение не признава разлика
между роби и господари, ако те приемат
същите свети таинства, макар и да се раз-
личават по участ, ако приемат една вяра,
въпреки че имат различна съдба, кой изэбщо
се страхува бракосъчетанието да се евърже
с църковна благословня и подозира, че ще
загуби властта над робите си, ако бог бъде
прнзован при благословията на брака? Но
това нито е приемливо, нито изобщо е бла-
горазумно за християните. И поради това
царство ми, движимо от божествена ревност,
издаде обща разпоредба и я изпрати до Ве-
ликата църква1, така че отсега нататък
църковната благословня да има сила и за
робите и бракът чрез това да има светост и
стойност, а робите, както по-рано, да рабо-
тят на господарите и църковната благосло-
вил да не им пречн на службата. Но ако
някой не спазват това, тогава да се лишат
от господството си над тях, като робите им
бъдат отнети и пуснати на свобода. И това
като знаеш, разгласи във всичките си под-
властни енории, щото всички да евързват
робите помежду им с църковна благословил
и да не се осмеляват да правят нечестив
брак. Но тъй като вече бракове са станали
за лица, които влачат робска съдба, и бра-
1 Църквата ,Св. София'1 в Цариград.
Новела на Алексий Комнин Ю1
Novella Alexii Cotnneni —-
tov vvv HQarovoav naQaloyov ovviy&Et.av nQofizfirr
наос, dsi xai тле tovroig тут iKQoAoylav yEVEO’&ac,
¥va did таитуд, xfiv oyw. yevyrai, to uEfido,uiov
e/coot, тсоу avcorsQO) stQypL&vayv лаоатуоуоесоу нас
sni T(ov tciqvtcov yaucov xgaieiv ocpetiovucov.
Алели#?] fiyvl itauTfci) ivd. у' ало туд #Eocpv-
Лахтоо лоЛешд. rj ёлсудаср?] ftaoiM>tn eig tov
Ieqcototov адусЕлюиолоу туд рсут^олбХгтод $so<ja2o-
пкуд (pp. 341—346).
ковете са станали според досега съществу-
ващия неразумен обичай, трябва и на тях да
се даде църковна благословил, та чрез нея,
ако и късно извършена, да добият светост,
и по-горе споменатите решения трябва да
имат сила и за тия бракове.
Издадена през месец март, 3-и индикт, в
богохранимия град1. Царска писмеиа заповед
до пресветия архиепископ на Солунската мит-
рополия.
1 Цариград.
VI. ЕПАРХИЙСКИ СПИСЪЦИ ОТ СРЕДАТА
НА XI ДО СРЕДАТА НА XII В.
Както личи от грамотите на Василий II, Охридската архиепископия била твърде голяма.
Тя обхващала днешна Северна и Западня България, част от Сърбия и част от Македония
без Солун, без земите на юг от Демиркапия и без тези по средното и долното течение на
р. Струма. В нея влизала и част от Албания без Драч и Шкодра. Това положение обаче
скоро се изменило. При наследниците на Василий II от Охридския диоцез започнали да
отпадат някои епархии, а по-късно той променял и своя облик на българска архиепископия,
понеже престолът му бил заеман от византийски духовници, избирани измежду цариград-
ския клир.
Един списък, съетавен анонимно и вероятно независимо от официалните списъци на
Цариградската патриаршия, отразява пръв промените, който станали в Охридската архие-
пископия. Този списък е издаден от Гелцер и е отнесен от него към времето на Алексий
Комнин (1081 —1118), затова ние го означаваме като I списък от времето на Алек-
сий Комнин. Според този списък Доростолската епархия вече не се числяла към Охридската
архиепископия, а била подчинена на Цариградската патриаршия. Някои пък от епархиите в
Македония, зависещи по-рано пак от Охридската архиепископия, минали към Солунската.
Чрез разчленението на предишните епархии пък били образувани шест нови — Деволска,
Сланишка, Гревенска, Канинска, Дебърска и Влашка, — така че тогава Охридската архие-
пископия се състояла от 23 епархии.
Пак от времето на Алексий Комнин е запазен един друг, официален списък на митро-
политите и архиепископите, зависещи от Цариградската патриаршия. Ние го означаваме
като II списък от времето на Алексий Комнии, въпреки че той носи неправил-
ното означение 'И уеуопиа dtazvnajois nagd tov fla.otJ.ecos Лёоутод tov Zotpov и се приписва на
Лъв VI. В този списък броят на митрополиите стига до 80. Между новите митрополии
трябва да се спомене пак Дристра (Доростол), Серес, Енос, Русион, Мадит и др. Броят на
архиепископиите е спаднал до 39, понеже част от тях станали митрополии. Не знаем нищо
за епископиите, тъй като тук не е включена втората част със списъка на епископиите.
Към този списък има една добавка на 11 епископии, подчинени на солунския митро-
полит. Изглежда, че тази добавка е от втората половина на XII в. Тя е особено интересна,
защото в нея покрай българските имена на епископиите са дадени и античните им названия.
Освеи това в този добавен списък, както и в един от следващите, който е от времето на
Йоаи Комнин, вече изчезва името Охрид и на негово място се явява името Първа Юсти-
ниана. Това неправилно отъждествяване на Охридската архиепископия с Първа Юстиииаиа
не е случайно. То, както и въвеждането в употреба на старите гръцки и латински имена
на български селища, целяло да покаже, че тази архиепископия си води началото много
време преди създаването на независима българска държава, т. е. че произхожда още от
времето на Юстиниан.
Notitiae episcopatuum —Епархийски списъци 103
В 1143 г. по нареждане на сицилийская крал Рожер II (1101—1154) бил съставен един
списък на тогавашните патриаршески престоли и на подчинените им епископи. Съставите-
лят на този списък, озаглавен To£ig тсоу 7iaiQiaQxixS)v Pqovcot, е Нил Доксопатър, около чиято
личност има доста спорове. Изглежда, че той е заемал висока длъжност в Цариградската
патриаршия, преди да постъпи в един манастир в Сицилия, където се бил оттеглил като
обикновен калугер, а не като архимандрит, както смятат някои изследвачи. Този човек бил
твърде начетен за своето време и неговото съчинеиие не е само обикновена компилация, а
съдържа елемеити на лично наблюдение и осведоменост. Нил Доксопатър дава и описание
на Охридската архиепископия; той посочва, че по негово време тя имала 30 подчинени
епископии.
Пак към средата на XII в., по времето, когато начело на Охридската архиепископия
стоял вече не български духовник, а синът на севастократор Исак Комнин, ЙоаН Комнин,
бил съставен само за Охридската архиепископия един списък, носещ обикновено името-
Дюканжов списък, понеже за пръв път бил издаден от френския византолог Дюканж'
през XVII в. Първата част на този списък е съставенапо книжовни и устни предания, затова
в него има известии пропуски и неточности. Втората част обаче е пълна и точна.
Епархийските списъци от XI—XII в. имат особено значение не само за историческата
география на българските земи. Те са и важни паметници за промените, конто настъпват
постепенно в административно™ църковно разпределение на българските епархии след
управлението на Василий II.
РЪКОПИСИ : а) 1 списък от времето на Алексий Комнин В —Bibl. Reg. Berolincnsis cod. Philipp.
1477 (XV s.); V —Vatic, gr. 1897 (XV s.); b) допълнснието към 11 списък от времето на Алексий Комнин —
Vatic, gr. 828 (XV—XVI s.); с) списък на Нил Доксопатър — Hieros. S. Sabbae 366 (XIII s.); Vatic, armen,
3 (ХШ s.); d) списък на архиепископ Йоан Комнин — Paris, gr. 880 (ХШ s.).
ИЗДАНИЯ : Я. Gelzer, Ungedruckte und wenig bekannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche, BZ,
1 (1892), pp. 253—257 ( — 1 списък от времето на Алексий Комнин и допълнение към 11 списък от времето на Алексий
Комнин). — G. Parthey, Hieroclis Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuum, Berolini (1866), pp. 95 —100; 265—308
(— Il списък от времето на Алексий Комнин и непълен и неточен списък на Нил Доксопатър, съставен по по-
стари издания, а не по ръкописи). — Fr. N. Pink, Die Nilos Doxopatres 7d& fto6ra>v, armenisch
und griechisch, Vatarsapat, 1902. — Йорд. Иванов, Български старики из Македония, София, 1931, стр. 562—564.—
Du Cange, Famlliae Augustae byzantinae, 1 (1680), pp. 174—175 (=списък на Нил Доксопатър). — И. Gelzer, Der
Patriarchal von Achiida, Abh. der philologisch-liistorischen Cl. konigl. Sachs. Gesellschaft der Wiss., XX Bd.T
Leipzig, 1902. — Йорд. Иванов, Български старини из Македония, стр. 564—568 (= списък на Йоан Комнин).
КНИЖКИ 4А : Krunibacher, GBL, рр. 415—416; 461—462. — Н. Gelzer, Ungedruckte und wenig be-
kannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche, BZ, 11 (1893), p. 51 sq. — Г. Баласчев-. СбНУ, XV11I (1906),
стр. 165. — В. Златарски, История на българската държава, 11, София, 1934, стр. 18 и сл. — Ив. Снегаров, Ис-
тория па Охридската архиепископия, 1, София, 1924, стр. 195 и сл. —V. Laurent, L’oeuvre geographique du moine
sicilien Nil Doxopatros, EO, XXXVI (1937), pp. 5—30. — L. Br shier, Les institutions de I’empire byzantin, Paris,
1949, pp, 468—469. — Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, p. 464. — V. Laurent, Une raetropole serbe ephemere, By-
zantion, XXXI (1961), p. 47.
104
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
A, I NOT1TIA TEMPORE ALEXII
COMNENI
Al vnoxetfrevai firjTQOTtdleig xal d^isnioxonoi т(Ъ
&Qovcp i/js KoyvoTayTivovTtdAscD?
y'. y] ‘HQaxlsla
io’. t) 0eaaa/.ovlxY)
tj &tXinnov7i(A,i<;
farf. tj TQaiavovTioh?
iA. 7) ФАаЬтзтсоу
pd. y} ’Adgiavowtoh?
pfi'. to AoqIotoAov
py. TO AvQQd%lOVa
vA. at EAoQat
vgr. y] At,vos
vtf. fj MEOYjpfiQia
td MadvTab
St ft'. TO Povoiov
A. I СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО
НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
Митрополии и архиепископии, подчинени
на Цариградския престол
3. Хераклея [дн. Хераклея]1
16. Тесалоника [дн. Солун]
37. Филипопол [дн. Пловдив]
38. Траянопол [дн. Терма Лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере]
40. Филипп [дн, развалини между Канала и
Драма]
41. Адрианопол [дн. Одрин]
42. Доростол [дн. Силистра]3
43. Дирахиум [дн. Драч, Дурес]
45. Серес [дн. Сяр]
56. Енос [дн. Енос]
58. Месемврия [дн. Несебър]
66. Мадит [дн. Майдос]
82. Русион [дн. Рускьой]
zli аоу/Етцохолаь
a. f] Bt^utf
у, 7j MaoAvEtcA
д', п ’AQxadi&fcicAis
е'. т) SyiXvPqLc^
i. 7j vAjiqcos
iar. та КыраАа
iff. rj Nbct]
id', f] Edky-r}
lA. 7J XeQGCbv
is', n Меог^?)
i'q'. fj Гао&Аа
iY]r. y} Bqvgis
i&!. 7? Aeqxos
рд'.-ц vAy%iaAos
pA. та 'HQaxMas (BZ, 1, pp- 253-—255)
ApxuenucKonuume
1. Виза [дн. Виза]
2. Марония [дн. Марония]
3. Аркадиопол [дн. Люлебургас]
5. Силиврия [дн. Силиврия]
10. Апри [дн. Кермиен]3
11. Кипсала [дн. Ипсала]
12. Никея [дн. Хавса]
14. Серги [дн. Саракини]4
15. Херсонес [дн. неуточнено]6
16. Месина [дн. Буюккаращиранр
17. Гарела [дн Харалагюне, Одринско]
18. Вризис [дн. Буиархисар)
19. Деркос [дн. Деркос]
44. Анхиало [дн. Поморие]
45. Хераклея [дн. Ерегли]
At tmoxelpevai етиохода! тсо до 6г со
тгр Bovlyagias
Епископиите, подчинени на българския
престол.
a', ti KaGTOQia
fl', та Едютиа
у', то Bd№fi&6odtvf
1. Кастория [дн. Костур]
2. Скопие [дн. Скопие]
3. Велбужд [дн. Кюстендил]
а 8iQQO.yyov В Ь patina В с В d (.lagthveia В
е orjkvtlQia В от стр. 105 f [lelspovSiv V
1 За различимте изменения на селищните имена, конто се срешат в разглежданите тук списъци, вж. ГИБИ,
111, стр. 88 и сл.; IV, стр, 186 и сл. За имената на епископиите, подчинени на охридския архиепископ, вж. ГИБИ,
VI, стр. 40 и сл. Тук даваме само спорните локализации. 2 Посочването на Доростол като митрополия, зави-
сеща от цариградския патриарх, показва, че този важен епархийски център е бил вече откъснат от Охридската
архиепископия, към която е принадлежал по времето на Василий II. 3 Отъждествяването на Апри с Кермиен е
според Г. Aapxovoiades, ’Aaows-Kspiusv, Ооашха, 11 (1920), р. 323. К- Miller, Itineraria Romana, Stutgart, 1916,
col. 526, го отъждествява с Инеджик. 4 Серги или Сергеца е отъждествен със Саракини в &Qatcixd, XIV (1940),
р. 165. 5 Този град се е намирал в Херсонския (Галиполския) полуостров в Източна Тракия. Вж. Bticher, PWRE,
III, col. 2251, s. v. Chersonesos 2. 6 Името Месина се е давало на античиия град Дризипара в по-късното сред-
новековие. Той не е тъждествен с Мосинопол. Срв ’.4. Zaxv$Tiv<A, Псо1 тд? йгагогоеос ev r& Bv^av-
wa Kodzsi, 'Елег^ене, I& (1948), р. 54
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъДи
105
(У. ц Tgiddixpa
У. j; Д7а2£оо^аа
ч'. тй Aldyfaxiva
Л Пе/.о,?от1оУ
у1. ха ITyiadQ'iava
д’. 7/ Ех()оииу1Т{ДВ
I. г; Nioos
ил. г} Гладivh
i/З'. BgavnCofia
iy'. та ВвЕудаДа
кУ'. Л Btdtivp
се . ТО At7LU.QtiaC'
lE. ТО ExQltluor
tA. тд 'Pd&jv
l i[. ] 'L'iafloAty
i'd'. Л EdAdvtx£a
Л. to rQEftevdv
xd. та Kdvcva
al Ae}jO(u.
y.A, Л BEcypov
Mf ила zip’ b)EOoai.uvi'xi}y
Етакяолаг
a’, xd KtiQog
ft. f} Bsqqolo:
fj AgovyoufiiTsia
<У. rd AAgfita
e'. ц KaoavdgEia
А. Л КхщлагЕса
[’. i} Hsxga
'д'. Л 'Eqxovao)!' I'/Tot yigda/asgEa)^
д’. )j ’tyioods i}Toi to * Ayiov Logos
4. Триадица [дн. София]
5. Малешево [дн. в областта Малешево, по
Горна Брегалница]
6. Мъглен [дн. в областта Мъглен, с. от Воден]
7. Пелагония [дн. Битоля]
8. Присдриана [дн. Призрен]
9. Струмица [дн. Струмица]
10- Ниш [дн. Ниш]
11. Главииица [дн. неуточнено]’
12. Браничево [дн. Браничево]
13. Белград [дн. Белград]
14. Видим [дн. Видим]
15. Липенион [дн. Липлянр
16. Срем [дн. Сремска /Митровица]
17. Раса [дн. Нови пазар]
18. Девол [дн. в областта Деволията, Западна
Македония]3
19. Сланица [дн. Сланица]4
20. Гревена [дн. Бремена]
21. Канина [дн. Канина]
22. Деври [дн. Дебър]
23. Влашка [дн. неуточнено]4'1
Епаскопиите, подчинена на Тесалоника
[дн. Солун]
1. Китрос [дн. Китрос]
2. Верея [дн. Бер]
3. Другувития [дн. неуточнено]<;
4. Сервия [дн. Селфидже]
5. Касандрия [дн. Касандрия]
6. Кампания [дн. неуточнено]7
7. Петра [дн. с. Петра, ю.-з. от гр. Катерини]
8. Еркулий или Ардамерий [дн. Ардамерий]
9. Ерисос или Света гора [дн, Ерисо в Атон-
ския полуостров]
а уД.Лора V Ь asXaymvlo. V'
fiivi V е Title Е f И
OTOOVfUTS <> V "Ля-
1 Около отьждсствяването на Главинипа (Глыгьжнць, П.а^тН'ЛХ) имз изказани няколко мнения. Спо-
ред Йорд. Иванов, Епархвите на Охридската архиепископия, СпБАН, 1(1911), стр. 103—108, и Български ста-
рики из Македония, стр. 551, бел. 5—б, тя е лежала недалеч от Ва.чонския залив. Според З.иопарски, История, 1Ь
стр. 332, този град сь намнрал между Гляница и Бувалица, лепи притоцп на р. Семени. Срв. още ГИБИ, VI, стр. 41-
- Възстановяваме Липенион вм. Липарион, както стон в текста, въз основа на Ватиканский ръкопис (Г)-
Срв. Gelzer, Ungcdriicktc. .., BZ, III, p. 54. 3 Девол се иамирал при p. Горни Девол в Корчапско. Вж. В. Зла-
тарски. Де се нампрал гр. Девол, МИД, V (1922), стр. 40—45, 1 Селището Сланица сс среща и у други автори
п документ от XI1- -ХШ в. и е вероятно тъждестеепо с днешното едноименно село в Албания. В ж. М. Селищев,
Славянское население в Албании, София, 1931, стр. 226. 5 Не се suae къде точно е бил цептърът па списко-
пията, която обе линяв ал а доста многобройните власи, жпвеегци в западните български области, В допълнеиието
към II си пс ъ к о т врсмето н а Алекс и й Комнин е носочено селшцето като център на тази
спископия. То не може обаче да се отъждестви, а има вероятност да с написано и неточно, Срв. Снсчаров, Ох-
ридската архиепископия, стр. 192. Тази епархия се евързва с името на славянского племе драгувити, конто
жнвеели около Солун, Може би тя е идентична със селшцето АдауоУ'тЛл, което се сиоменава в XI в. като нами-
рапю се западно от Солун. Вж. l^ouiHard-Collomp, Actes de Lavra, Paris, 1937, № 4(1. За драгувитите вж. общо
М. Дринов. Съчинения, I (1909), стр. 187 ; Niederle, SS, 1, I (1906), р. 125 : срв. ВИИН.1, I, стр. 186--487,
кьдето е даденя подробна литература. 7 Днес гършие наричат Кампания шатото в Пептразпа Македония,
между Солун, Бер и Воден.
14 Гръцки извори за българскати история, т. \ 11
106
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъцй
i'. г) Аар
ia'. 7) тагу Bagdagiayimv prot TovQxayv (BZ, 1, pp.
256—257).
10. Лити [дн. Айватово]
11. На вардариотите или турците [дн, неуточ-
нено]* 1
В. II NOTITIA TEMPORE ALEXII
COMNENI
CH yeyovvia дсатрлхоыд л.аой. tov fiaoAscog
Asovwg tov ddotpov, отток Syovai та^глод ol
&QQV01 sxxXpoimv толу vnoxEipsvtoy тф
TKiTQtaQ"/^ KcOVOTaVTtVOVTlO^EOK
Al ,U 1) l Q О 21 6 2 £ I g
ф. ту IIodeJaicF
tg'. t) OeoocAovIxti
Л;'. р ФАсттлоилоЛид
H.£f. 7/ Tgaiff.vovTiohg
7] Ф1ЙЛЛ0УЪ
/А, ту ^Адсяо.УоолоМд11
pfl. to Avggdyioy
v?f. al JSsQQai
g/3r. 7j Alvog
£p'. У) Ma^VTOV
oaf. ту AqIotqtA
op to 'Робоюуе
Al a Q % i e л i о -к о л а I
а’. 7) Bi£vps
у', у Мадфукта
е. у ’Адхадиуилолк
ту
ia’. у "Алдсод
ф’. та KvipsV.a^1
iy. ту Nhsy
isf. ту S&lyy
Ip. 7j XeQOtFv1
Ip Ту АрЕОШ'ф
iT}’. Yj Росдё/Аа
i&'. у Botioig
P. tj Дёдход
яа'. ту KaQofiitvri
2/. ту МвоурфдСа
В. II СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО
НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
Разпоредба, изд аде на от император
Лъв Мъдра, относно реда на престолате
на църквите, подчинена на константино-
полския патриарх
М ит р о п о л и и те
3. Хераклея [дн, Хераклея]
16. Тесалоника [дн. Солун]
36. Филипопол [дн. Пловдив]
37. Траянопол [дн. Терма Лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере]
39. Филипи [дн. развалини между Кавала и
Драма]
40. Адрианопол [дн. Одрин]
42. Дирахиум [дн. Драч, Дурес]
58. Серес [дн. Сяр]
62. Енос [дн. Енос]
68. Мадит [дн, Майдос]
71. Дристра [дн. Силистра]
77. Русион [дн. Рускьой]
Архиепи скопните
1. Виза [дн. Виза]
3. Марония [дн. Марония]
5. Аркадиопол [дн. Люлебургас]
9. Силиврия [дн. Силиврия]
11. Апри [дн. Кермиен]
12. Кипсела [дн. Ипсала]
13. Никея [дн. Хавса]
15. Серги [дн. Саракини]
16. Херсонес [дн, неуточнено]
17. Месина [дн. Буюккаращиран]
18. Гарела [дн. Харалагюне, Одринско]
19. Вризис [дн. Бунархисар]
20. Деркос [дн. Деркос]
21. Каравизия [дн. неуточнено]2 *
33. Месемврия [дн. Несебър]
а HpdxXa L Ъ ФОлялату F с ’ ASgiavoaolis G d /igi'aroa
L Aqvotqu E dloToa S & S addit лр' лу’ у
"Алдо? M addit rj SrpvftQta, у ”Алоо^ f Вфбг; M ъ Su-
).v3pta F Hxvu^Qia L b KGpska M. 1 Ksqotiv Al
f M.
1 Турците вардариоти, чийто произход с спорен, били настанени главно по долпната на Влрдар if
в Солунско като войнишко население вероятно още през XI в.; сведения за тях има до XIV в. Вж.
V. Laurent, ‘О ВадЬаглшт&г foot Тотилшу. Perses, Tiircs asiatiques он Tures liongrois ?, Сборник в намет на
проф. Ников (ИБИД, XVI—XVI11), София, 1940, стр. 27.5—289; Йорд. Иванов, Аксиос-Велика-Вардар, _МПр.,
1, 3 (1924,), стр. 17—28 ; D. Detschew, Vardarios, Zeitscbr. fur Ortsnameiiforschung, VIII (1932), pp. 201—205 ; F:i.Kv-
oiaxiArjs, 'H яушп; /.trsia vljg ^л1алолг!<; ВаоЬаококЪг Тсп'Оумут:л6 tIIv &£ооаХм,1У,>'1?,<-)е.о/Уа}ча, XX1IL (1952), pp. 87—94;
AloravcsiL, Byzantinoiurcica, Epp. 86 —87; 11, p. 332. -За него срв. воа-лгла, XIV, p- 191.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
107
Jt оло ii'jv (Aeooadovbtyp! Етиоиолйм,
«Х.Я б KlTQOl’s
fl. б BeQOoIo.Z
б AoovyOVj:HTfl(i))'
(У. б %£,Qfil(OV
s', б Каоаудоела;
;'. б КаилаУЕкпу ijrot KmrQiGV
fl. б IIsTQUg
б < ЕоулРАгоу //'rot ’AQdaf-tEQEaK
д'. б IeqigooTj [toi. 'Ayiov oqov;
У. 6 Amy;
ia. б Вардадиотап’ ijzoi Tovguarv
Тащ; t<w Aqo vtov тр;
лосбсгу ’lovanviavij;
ar. 6 KanTOQia;
fl. б ЕхОтЩоУ
у'. 6 B?AE:An>odi<)v
o'. б) Есщдшщ; TgiadiTfy};
o'. 6 AloQo/hoStoi'
б ^Ед&лщ; i’jTot МоуНтол'
fl. 6 'Ноахкыа; ijTct I lekayi/t’ia;
fl. 6 Пуюдктоу
д'. 6 Ttf>sQcov^6B:i'o; foot Ет^ощктруу;
l'. б (A7oot')b
ted. б Kecpcihyt-ia; ijzoi riatfivlrgTi;
tfl. 6 MoQoflov tjroi nQavtT^afiov
Епископии, зависещи. от. Тесалоника
[дн. Солун]
1. Китрос [дн, Китрос]
2. Верея [дн. Бер]
3. Друговития [дн. неуточнено]
4. Сервия [дн. Селфидже]
5. Касандрия [дн. Касандрия]
6. Кампания или Кастрий [дн. Кастри, Сяр-
ско]
7. Петра [дн. с. Петра, ю.-з. от Катерини]
8. Еркулий или Ардамерий [дн. Ардамерий]
9. Ерисос или Света гора [дн. Ерисо в Атон-
ския полуостров]
10. Лити [дн. Айватово ?]
11. На вардариотите или турците [дн, неуточ-
нено]
Ред на престолите на Първа Юстиниана*
1. Епископът на Кастория [дн. Костур]
2. Епископът на Скопие [дн. Скопие]
3. Епископът на Велбужд [дн. Кюстендил]
4. Епископът на Сердика или Триадица
[дн. София]
5. Епископът на Моровисд [дн. Мородвис,
Кочанско]
6. Епископът на Едеса или Мъглен [дн. Во-
ден]
7. Епископът на Хераклея или Пелагония
[дн. Битоля]
8. Епископът на Приздриана [дн. Призрен]
9. Епископът на Тивериопол или Струмица
[дн. Струмица]3
10. Епископът на Ниш [дн. Ниш]
11. Епископът на Кефалония или Главиница
[дн. неуточнеио]3
12. Епископът на Морава или Браничево [дн.
Браничево]4
a a’ ia. e cod. Lauren tiano h tocns deletes
1 От една новела па Юстиниан 1 от 535 г. узнаваме, че родното му място Ведериана, което не е
отъждсствсно с точност, но се зпае, че се намирало в провинция Дардания, се преименувало на Първа Юсти-
ниана, а неговият митрополит добил голям диоцез и широки права. Срв. ГИБИ, 11, стр. 47—48. Първа Юсти-
ниана обаче в никакъв случай не е идентична с Охрид. - Името иа фрнгийския град Тивериопол се дава
на Струмица само в някои църковни текстове. То с пронесено посредством някои църковни легенди. Вж.
Ю Jirecek. Das christliche Element in der topographischen Nomcnkdatur der Balkanlander. BBWA, Bd. CXXXV1,
Wien, 1887, pp. 65—71. 3 Отъждествяването на Кефалония с Главинина се среща в Краткото житие на
Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Вж. Йорд. Иванов, Български старини и?. Македония, стр. 318.
Двете селища очевидно са различии, тъй като Кефалония се намирала в епархия Елада, и тук имаме превод на
името приблизителво по смисъл. Срв Gelzer, Ungednickte..., 11, pp. 49—50. 4 Според Йорд. Иванов, Бъл-
гарски старини, стр. 553, античният град Margus, който се намирал при вливането на р. Морава в Дунава, на
български се няричал Мо^еьскъ. Както личи от I грамота на Василий 11 {Йорд. Иванов, пос. съч., стр. 553),
този град не е тъждествен с Браничево, а само се е намирал близо до нс-го. Според Gelzer, Ungednickte . . .,
р. 53, вероятно е селалището на браничевския епископ да е било временно премсстено в Idо^хеьскъ. Но може
и двете селища да сд поставепи като тъждествени, понеже Браничево пяма старо гръдко или латинско име;
iOS
Noiiiiav episcopatiiinn — Енархпйски снисьни
6 ЗСрО/Е/Ж ?;rci l B/ytypabuyy
(o. <> fiidt у
i:-T. (5 .Bioiaor —Toiaiw
ts'. b AiMHi'itu'
/£'. о Pa-~>av
Llj'. Г £l:/.(jr>4 ОрМГ
ti)r. б 2АРм.у1т:'1;с i'pw IpyXPv
x, 6 ’IX/j-nutor jjToi fxaj’tro))'
ya . n /"(jypui'ot'
xfi'- b Itvpi-.c
xp'. b В qe отбор pin! BPix'i))' (BZ, I, p. 25/)
13. Епископът на Сингидунум нли Белград
{дн. Белград)
14. Епископът на Видин [дн. Видин]
15. Епископът на Сирмиум или Срем [дн.
Сремска Митровица)
16. Епископът на Липенион [дн. Липлян]
17. Епископът на Раса [дп. Нови пазар)
18. Епископът на Селасфор [дн. Охрид]’
19. Епископът на Сланица или Пела [дн. Сла-
ницар
20. Епископът на Илирик или Канина [дн.
Канина]
21. Епископът на 1'репена [дн. I ревена)
22. Епископът на Деври [дн. Дебьр]
23. Епископът на Брянот или Влашка |дп.
неуточнено)
С. NOT1TIA NILI DOXOPATRII
С. СПИСЪК НА НИЛ ДОКСОПАТЪР
7гЕ« тсЪу татушоурмут :',т
Ред на патриарше ските престола
РАууqu o a yEi’bpEfor лщА ВтВог uoy<ty»v тог
. 1 о - о.т ат р р хата хеЛегшу Еоут уугл ото г рр у о с Рлхе -
/лас е Poyerttoe т(7ту лВтт- латтнаоуукшу (ВкугтоУ
уш 7<ор тРигтигс д.р'/_аутлс>уо7гР)т у;ш ртроолблмог
xal т<Ъу глб тис рртро.-тблыс глюхолам' х<й т<Ьу
Ь’орнЪг (Хйатог латоеао/ухиг t)o6)’O>\ xal еаЪс xal
-лоте. агуёотр iPaoroc, xal лто1 трс тосешс ainoor
xal tow Piyow THftOroi' буорамоу xai Tin. лбуиг
(TtE%QVf7l. Р'гУ(-у<_)(1>] >! by ЕЛ1 ТТОГС pw! b’bfX-
Tl(bl>OC c'.
'Opotc т/р Кглдсу уот1у агтохёралос <В] гло-
у.елрёг}] то1 *; аот ртунтоу Ртюгсог алРстт?^ovotoc
ауонётр xai гло т(Ът itliow ёлюхбл(>))' yy,i:_oTovoi>~
ab-'i] xai у BomyaQia. ap mva t:c bnypc fiovy.-
у-а(у.а, vcTEoor <E rb ciVTpr Ьтб raw Ваглуашот
ул-оатО'ЦУш ?лут.Т1И Borbyapa/.- ечео’Еу огу х.ал
нгтЬ тт.гтохёр'аЛсс bia то Ьлб jM'tOiXixyp туоусшс
алоелаоflyyai трс Х^рбс ттг BovAydpow -ipoi таг
Виар.ёыс Kvwr Вас (Plot- тог IIopci vpoyf.ryTov,
xal iti] ((ГатШцгил лоте ту pyx/J-ala Ксогататть-
уоглбВтиС. ЛЕ xal Е(ОС тог гпу f] Кулрос хш. у
Bor.lyapla глб itt'V таг Baoi/aaoc Xaaftbvov-
6ty елюхологс х^УО^^^гутал rE огтсн улб
т(0У ttitinv Елюхбллоу (be fim]Tai, xw. xa/ovy-
тш apytcxi )хола1 (be (/.rToxbyaXot. ёуы бт xal /;
Bov/yaoi'a Елюулулас лЛт-hvc тшу тусахотта, (Ьу
ЬлурурЬутас y.al лб/лС ’A%qIc еу to^toic xal та
тагтсоу (Fink, р. 21).
Съчинение на Нил Доксопатър, монах; на-
правено по заповед на преблагородния крал
на Сицилия Рожер, относно петте патриар-
шески престола, архиспископиите, конто за-
висят от тях, митрополиите и епископиите,
подчинени на митроиолиите, и областите на
всеки патриаршески престол и как и кота
всеки [престол] бил създаден ; както и относно
реда им и собствените названия на всеки
един и значението им. Написано в година
6651, 6-и индикт.
Подобна на кииърската е и българската
църква, независима и неподчинена на никои
от върховпите престоли, но сеъмовластно управ-
лявана и ръкополагаща се от собствените си
епископи. Изпърво тя не се паричаше бъл-
гарска; а после, след като беше завладяна
от българите, тя получи името българска- Тя
остана независима поради това, че от им-
ператорската власт, именно от господаря им-
ператор Василий Багренородни, се изтръгна
от българска ръкан и не се присъедини ни-
кога към цариградската църква. По тая при-
чина и досега оше кипърската и българската
църква получават своите епископи от импе-
ратора, но се ръкоиолагат от собствените си
епископи, както се рече, и се наричат архие-
пископии, понеже са самостойни. България има
повече от 3(1 епископии, над конто първен-
ствува град Охрид, както и над месгата,
зависими от тях.
1 Вж. ебщо за гмего на Охрид Л. Милетич, По въпроса за прсъзхода на името Охрид,
МПр., 11,2 (1926). стр. 142 —146; С/>г Pomuhck.ii, Именага на някои македонски гралове, Охрид, МПр., V, 3
(1929). с гр. 71—76; срв. и Ик. Снегаров, Град Охрид, Исторически очерк, МПр., IV, 1(1928). стр. 19 —139; 2, стр.
65- 99; 3, стр. 57—83. - И тук, както и при следващата епискоиня отъждестнявапето е неправилно — авто-
рът на сиисъка е тьреил едно антично име, което да стой до славян с кото. Аптичната Пела се отьждсствява с
д,н, Постол, Енвджснардарско. 3 Т. о. след като преставала да гыцествува като самостоятелна патриарший.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
109
1 Елидуил xui ш илоиИисуси тф
ТУоуотагто-оило/лтод
-- ТО fP<)(i()GZOAOy )]TOl ft AlOTQO a Т.Г/д
Aifiiuovriag клюиалад Г (рр. 29, 30. 32).
D. NOTITIA ARCHIEPISCOPI IOANNIS
COMNENI
t <фуул:тионоло1 ВоиРуафад
а . II о <о г и у т >' ft < о аоур&Мохолод Eaoftixftg
di" or ai’TCix:-y.()i’Ih]oaT ol tlyioi 7iutIqt~ тер Фilondtyfо
irf-'Qt tov dylov лутйрцтод ^лаасу^иогуц, кпффд
А тф лдахтгкср rip аотГр лдсотрд Evvudov ec>Ti.)>
FOQElV,
ft'. M c 7}/> ft i. o'g д avTu^EATpoq tov Clyioo Kv~
{jiIaot too fyi.IoooQ'w, ypinoroyrphig лада dwto-
Alov Нала too ркта ' Avdytaydr I,у rft 'Рфилр
Mogaftov Tip 11 ovv om lox ау^Ел'ю холод.
у. Го quo dog ZEtuoroyipIpig лаоа MePoAIov,
f-iil Ратеуог exftimxidf.lg ладо rd>r лутираитауоя'.
d'. A 2 ft p n s', угтбреЛ'од тлллхолос; TiftzQiov-
лолесод ftwi Bslaxag, vhteqov ftI Елггоаот'д лада
Pogtoov Bu.oiliayg Boulydocov Ecpouay x.tf) to to(-
io)' uEQog T'ft< BouTyimixftg fta~fledao, ifyow i/A
ВРооаАОУ/'удд uygic 'If.Qiym xui KavvlTmr ftioi Taoi]-
naxov.
В. Aa/maPog еу . lovjoaioP/.v1 ift rvr J (j ft от a
A)’ ov xal ft ВоиЕ/адАатЕтлрдтас (ВлокСраХод, uvtoe
латдмоугр ауцуодНдг] ладо, tftg ftaotBxftg ooyxIftTcr
XEAfVOEl TOV ftaOlp-QK ' PfVfWXOV tqv Ааиал1]тои‘
voteoot di- ха&руЁАт} лапа Tfudyrou Tftiiftmyij-
N. Peq pa v d g 6 xal laftgifty ei> Boftip’otg pal
А’ T.ft Нукала.
ф. ФГМттлод E Avyvi.ftn тф лаАО) per .Раплафл}!
Л QOoayOQf.UU.lv )] VVV ftf \l%ylftpb.
Епархии и митрополии, подчинена
на иргриградския патриарх.
— - - - Митрополиты на Доростол или
Дристра в Хемимонт1 — 5 епископии.
D. СПИСЪК НА АРХИЕПИСКОП
ЙОАН КОМНИН (ДЮКАНЖОВ СПИСЪК)
Архиепископа, на Еългария
1. Протоген2, архиепископы на Сердика,
чрез когото светите отци възразявали на фи-
лософа, конто хулил Светил дух, както може
да се види в дневпиците на самия първи
събор.
2. Методийф рожден брат на свети Ки-
рил Философ, ръкоположен за архиепископ на
Моравия Панонска^ от папа Николай, конто
бил след Адриан5 в Рим.
3. Горазд15, ръкоположен от Методий, а
после изгонен от духоборците7.
-L Климент, като станал епископ на Тиверио-
пол или Великаф сетне бил натоварен от
българския цар Борис да надзирава и третия
дял на българското царство, т. е. от Солун
до Йерихо и Канина или Тасипиат9.
5. Дамян10 [светителствувал] в Доростол,
сега [наричан] Дристра. При него и България
била почетена за автокефална. Той по зало-
всд на император Роман Лакапин бил про-
възгласен за патриарх от императорская съвет,
а после бил свален от Йоан Цимисхий.
6. Герман11, наричан Гаврил, [светителству-
вал] във Воден и Преспа.
7. Филип12 [светителствувал] в Лихнида, в
древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.
а AoqootcOat> Du Сапуде. b A-/jpbf (Jeizer
1 Доростол пеправнлно e поставки в епархия Хемимонт. ' Протогон бил сердикийсни епископ през иърватл
половина на IV в. Gelzer, Das Patriarcliat von Achrida, p, 7, отбелязва, че Протоген e поставен като предшест-
веник на българските патриарси, за да се свържс косвено българският патриаршески престол с византийската
църква, съответно с Първа Юстиниана. 3 Методий бил ръкоположен за архиепископ на Панония от папа Ад-
риан 11 в 870 г., но бил свален още в края на сыцата година без одобрение™ па нанята на съиора, който се
състоял в Бавария в присъствието на Людвик Немеки. Вж. Н. Грацианский, Деятельность Константина и Мефо-
дия в Великоморавском княжестве, Вопросы истории, 1945, кн. 1, стр. 87—94. 1 Съшият израз Mooaftov ПагоЛпт
стой и в Житпето на Климент Охрмдски, превод на .4.?, Xfuaest София. 1955, стр. 38 (срв. бел. 31 на стр. 92).
Моравия погрешно с обозначена като град в Панония. В същност Николай } заемал панския престол от 858 до
867 г., а Адриан II - - от 867 до 872 г. Един от ученишпе на Кирил и Методий. Срв. Житисто на Климент, изд.
Ал. Милев, стр. 37. 7 Духоборци били наричани последователите на патриарх Македолий 1 (342—348 н 350- --380).
Тук обаче така са нарсчепи иоследователитс на всмския епископ Вихинг, ръкоположен от пана Йоан в 880 г. на
мястото на Горазд. Срв. Житието на Климент, изд. Ал. Милев, стр. <51. 8 Не са нзясненн граииците на епархията
на Климент Охридски, Вж. прсглед на различшпе нзказапи предположения у Златарски, История, 1, 2, стр. 263
и сл. Срв. и Житието на Климент, изд. Ал. Милев, стр. 97—98, бел. 131. Не ни е известно къде точно се. е
намирало това селище. 10 Името на българския патриарх Дамян като върховен глава на българската
църква се среща за послед он път в списъка от времето на Йоан Цимисхий. Вж. П4БИ, V (1963), стр. 242 и сл. За
него вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, стр. 26. 11 Този български патриарх, който живял
по времето на цар Самуил, бил погребан в църквата на -с. Герман, Ресенско, откъдето това село е получило и
името си. Вж. Йорд. Иванов, Български старики из Македония, стр. 60. За патриарх Герман вж. също Снегаров,
Охридската архиепископия, стр. 26. 12 Филип заемал патриаршеским престол приблизително между 1000 и 1015 г.
Вж. Снегаров, Охридската архиепископия, стр. 29.
110
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
p. Тюат/ь ка.1 aircdq ar ’Axgidyp ot’Toc ijv
ek 4evq7^\ '/coqIov ’AyvoavbvtKifi ipovuevoq XQ^fta-
Ttoaq rip ekf.iof. porf/q T?jq AEOu.qTQoq.
д'. Аесоу TtQwxoq ek Pcoitaiiov x(LQTotpv).ag erg
psyaAijq EKKAr/otaq, о кт/oaq rip кблтп FKxMyjiav
kt ovd/iau xijq dy'icic tov fpov Sopnaq.
0 S (> (5 O t’ /. O q yjyofyiswq tov dy/w Моклои.
6 ktlgvs Tip avaid’&v ueydlctp' EXK/.rjuiav diet nvr-
riQO'Ufjb ’loidy rm' то г ’Атт^аА
t'a. Чтопуут]? 6 Aapqrrpdq uoraxdq rod (faovq
TOV ’ OfavpiClOV.
ip. lamp 6 ’А о { v a q -i]yovummq тар poypq
WV ’Av/TplOh.
iy'. 0 e о <p v лак т о q b t:q Evqlttov, ррттоо (ov
Kai didxovoq Tip pEydlrjq EXvA.r/olaq
id'. A e <o v 6 Movyybq, eq * lovbaicov my, ek
:itwyo)’cov XQTjiiarioaq bif)doxa/.oq tojv еАуюу.
Ip. M p %a )] Л 6 ETfiXApT AlaGpoq, OOTldotOq
(by Kat ev TOtq :TaTQ(aQ'/j.xo7q doxovot Kai bidxoroq
Tps pEydApq tKKApOlEiq, yf'i’OVyoq.
8. Йоан1 и той [светителствувал] в Ах-
рида. Той бил от Дебър, от село Агноан-
дники2, игумен на тамошния манастир Света
Богородица.
9. Лъв3, пръв от ромеите, [бивш] харто-
филакс на Великата църква [в Цариград]. Той
съградил долната църква [в Охрид] на името
на светата божия мъдрост4.
10. Теодул5, игумен на Свети МокийС
Той съградил горната голяма църква [в Охрид]
с помогцта на Йоан [син] на Анчо7.
11. Йоан Ламбиия, монах от Олимпийската
планина9.
12. Янис Аин10, [бивш] игумен на Ариций-
ския манастир.
13. Теофилакт11, родом от Еврип19, ритор
и дякон на Великата църква.
14. Лъв Мунг13, от еврейски произход, бил
по-рано, както и неговите деди, проповедник
сред чуждите племена.
15. Михаил14, по прозвище Максим, евнух,
бил остиарии15 и един от патриаршеските
служители и дякон на Великата църква.
Dn Cange, Gelzer
1 От Хрониката на Скплица знаем, че при падансто на българската държавд под византийски
владичество патриаршеският престол се заемал от Давид. Prokic, Die Zusatzc in der Handschrift des Johan-
nes Skylitzes, Miincheii. 1906, pp. 24—25, смята, че тогава патриарх бил не Давид, а същият този
Йоан, тъй като това име стой във Вменения ръкопис към Хрониката па Скилипа. Обаче В. Златарски,
Кой е бил български архиепископ в Охрид при покорението на България от Василий 11, Християпска
мисъл, год. II (1909), кн. VII, стр. 464, изказва приемливото предположение, чс добавката във Вмен-
ения прение е от по-късно време (ХШ—XIV в.), т. е. след Дюканжовия списък, и че Йоан идва хронологически
след Давид, който е в съшност последпият български патриарх. 2 Не знаем пищо повече за това село. 3 Лъв
Пафлагонски получил Охридската архиепископия в края на 1036 пли в началото на 1037 г. Изразът „пръв от
ромеите11 показва не само византийский му произход, но и прпнадлежността му към средата па висшите духов-
пици от Цариградската църква (както е известно, хартофидаксът бил не само архпвар на църквата „Св. София",
а и секретер па цариградския патриарх). Вж. общо Златарски, История, 11, стр. 42—43. 1 Т, е. църквата
„Св. София". Българските археологи доказаха, че източната част на тази църква била построена още по времето
на Самуил. Вж. различните мнения у В. И. Лазарев, Живопись XI—XII века в Македонии, XIIе Congres internatio-
nal des Etudes byzantines, Rapports, V, 1962, pp. 109—115. 't> Теодул (1056—1064) бил родом от гр. Триполис в
Икония. Вж. подробности у Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884, стр. 423 ;
Златарски, История, 11, стр. 120, и Скегаров, История, стр. 197. в Този манастир се намирал в Цариград, близо
до Златните врата. 7 Не се знае ниш.о друго за това лице, вероятно местей феодален владетел. Различно се чете
п името му : Анчо, Анджо и пр, й Както показва името му, този Йоан (1064—1079) произхождал от гр. Ламии
на о-в Крит. Подробности вж. у Златарски, История, П, стр. 120—121. 9 Тези известии манастири се намирали
във Витания, /Мала Азия. 1,1 Прозвшцето на този охридски архиепископ означава, че той бил трезвен, т. е. пс
имел вино. Арицийският манастир, на който Янис Аин бил игумен, преди да стане архиепископ, е неизвестен.
Г. Васильевский, Рецензия Ф. Успенского Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879, ЖМНПр.,
ч.204 (1879), стр. 323, смята, че Йоан получил охридския архиепископски престол в 1079 г. 11 Това о прочутият
Теофилакт Охридски (1090—1109), предполагаемият съставитсл на одно житие па Климеш Охридски, който е оста-
вил също голям брой писма — ценен извор за българската история от този период. За него вж. посочената
литература у AXoravcsik, Byzantinoturcica, I. pp. 537—539: A’. Snegarov, Les sources sur ia vie et I’activlte
de Clement d’Ochrida, Byzantinobnlgarica, I (1962), pp. 79 -119. Така се нарича най-тясната част на Евбейския
залив, между Източна Гърция и о-в Евбея, Теофилакт Охридски бил родом от Евбея, 13 Прозщццето на този
охридски архиепископ означава ,йям“; наричан бил още „философ’1. Той заемал престола между 1108.9 и 1120г.
Вж. Снсгаров, История на Охридската архиепископия, стр. 204-*205. [1реди покръствансто си Лъв Мунг, който
произхождал вероятно от Македонската облает, се наричал Юда и се учил в взвсстната солунска сврейска школа
на Тобин бен Елизср. Вж. Dr. ]. S. Emmanuel, Histoirc des Israelites de Salonique, Paris, 1935, p. 34. 14 Този
архиепископ заемал охридския престол от 1120 до 1133 г. Вж. Златарски, История, И, стр. 515—516 (Приложе-
ние 12: „Имало ли е охридски архиепископ Евстатий"). 15 Остиариите или лверниците биди избирани между
църковните четци или псалтове, а понякога и между дяконите и презвитерите. Те били длъжни да пазят пред
входа на храма, за да нс в.чизат вътре нерерници, а имали и други задачи във връзка с църковния церемониал.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
111
ig. I (Daw уд yovaxog 6 Koyvyvog о ev tois
xoapuxoig "Adgiavog лагоЕраотод osfiaoTog xai vtog
TOV UOldlfTOV ОЕОЛОТОИ TOV naVEVTVXEOTdTOV nQCOTOV
as^aaroxodTOQog xvqqv ’laaaxiov tov Kayvyvov.
tov did tov 'deiov xal ayyEAixov ox^aиатод. Vo av-
vov fiETovO/aafv&EVTog wv avvadEltpov tov РоачМшд
xvqov ’Axsiglov tov Koptvyvov xai туд uoidtyov
dsonoivyg туд лагжхеотатуд лдсЬтуд ас^аотохдато-
днооуд xvgag EiQyvyg туд did tov Deiov хил dyyv-
hxov axyruarog Esvyg yETovo^aathdoyg туд AvytiT-
gog tov TiavEV/iTVEGTaxov E^ovoiovxQuToQog лалуд
’AXaviag xal лдолтуд EgadsAg>yg туд dsa^olvyg
xvgag JTa£)/as~ туд \4Aamaoyg, туд хдууатюаоуд
ovfifiiov tov flaai2.i<og xvqov Mryay}. T‘J6 Aovxa
xal tov /jaoiAEiog xvqov Nixyipogov tov Horavsid-
TOL-.+ + + (Gelzer, pp, 6—-7).
16. Йоан Комнин1 *, монах, като светско
лице Адриан, пансеваст севаст9 и син на
приснопаметния деспот всечестнейшия пръв
севастократор господаря Исак Комнин, който
в божествен и ангелски образ бе преимену-
ван Йоан, брат на господаря император Алек-
сий Комнин, и [син] на приснопаметната гос-
подарка всечестнейшата първа севастокра-
торка госпожа Ирина, в божествен и ангел-
ски образ преименувана Ксения, дъщеря на
всеблагороднейшия властодържец на цяла
Алания и на първата братовчедка на госпо-
дарката госпожа Мария Алан ска, бивша съп-
руга на господаря император /Михаил Дука
и [сетне] на господаря император Никифор
Вотаниат.3 * * * * *
1 Йоан Комнин заемал охридския архиепископски престол от 1142 до 1157 (?) г. За колебанията около неговата
личност срв. Златарски, История, II, стр, 351—352, бел, 4, 3 Титлата севаст съществувала и преди времето на
Алексий Комнин, Тази титла, както и производите от нея пансеваст, паиииерсеваст и up., била давана твърде
често от пего на сановници и чужденци. Титлата севастократор също била създадена от Алексий Комнин за брат
му Исак; севастократорът идвал на второ място след императора. Вж. Brehier, Les institutions, р. 139. 3 Т. е.
бащата на охридския архиепископ Йоан бил севастократор Исак, а майка му Ирина била роднина на императ-
рица Мария. Тази Мария, дъщеря на един кавказки владетел (затова е паричана Аланска), била жена на Ми-
хаил VII Дука (1071 — 1078). След като Никифор Вотаниат заел властта в 1078 г., тя била подстригаиа за мона-
хиня, по после отново била извикана в дворепа и ставала жена на Вотаниат. Вж. В. Lelb, Nicephore III Botania-
tes (1078—-1081) et Marie d’Alanie, Actes du VB‘ Congres d’Etudes byzantines, I (1950), p. 129 sq.
Vli. НИКИФОР ВРИЕНИИ
Никифор Вриений (роден през 106'2 г, в Одрин) произхождал от старо военно аристо-
кратически семейство. Той до такава степей успял да спечели благоволението на Алексий I
Комнин, че в 1097 г. се оженил за неговата дъщеря Ана Комнина. Особено важна роля
играл Вриений като посредник при сключването на мира между Алексий I Комнин и нор-
манския вожд Боемунд Тарентски; през 1116 г. взел дейно участие във войната срещу
селджукските турци, а прев 1137 г. придружавал византийский император Иоан Комнин
при похода му в Сирия.
Никифор Вриеиий написал една история, която обхваща събитията от 1070 до 1079 г.
С това съчинение той си поставил за цел да възхвали делата на Алексий I Комнин, преди
последният да поеме управлеиието в свои ръце. Вриений обаче не предава навсякъде съби-
тията обективно особено проличава това в случайте, когато описка делата на свои
близки хора.
За написването на своята история ] 1икифор Вриений е използувал съчиненията на
Михаил Псел, Скилица-Кедрин и Михаил Аталиат, а така също и разказите на по-стари
съвременници. Той дава важни сведения за българската история и българските земи през
XI в. — за въстанието на Георги Войтех, за нападенията на печенегите, за бунтовете на ви-
зантийски пълководци в българските земи и др.
ИЗДАНИЯ: Nicephori Вгуеппн coranientarii, rec. A. Meineke, Воппае, 1836.
КНИЖНИНА: A. Meineke, Zu griechiscben Schriftstellern, Hennes, 3 (1869), p. 163. - - J. Seger, Byzanti-
nisclie Historikcr des zebnten und elften Jahrliundert, I. Nikephoros, Miinchen, 1888. Ht Скабалано&ич, Визан-
тийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884. — Г\ Острогорски, Историка Византще, Београд, 1959,
стр. 328, 329, 331—332. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 443—444.
NICEPHORI BRYENII
HISTORIA
НИКИФОР ВРИЕНИЙ,
ИСТОРИЯ
7. De origine В or Illi
7. За про аз ход а на Борил
1. "О М xal av'O'iQ, б KoLivqvdo, Фгтбдаг ббот
dgauciv ыАего’ xal ZafiopEvos tov Tzaidos ei$ tov
ВотагыатпУ aycov xal avrvs лаоауд’ётас xal srj
pvpppv tovtov ayei rov qvuixov bixalov, 6 di] тф
латдтсо тостер хЕхВфотас, xal otxovoaexrpTEQov toj
nagovri удгааодат avzep v-xotIIIstoi, xal tov acVz-
q.'dv too добха 6 s ddr/.tp6r xrgloo aoroo xal pa-
1. А пък Комнин1 * предпочел да тръгне по
друг път. Като взел детето9, той го довел
при Вотаниат3 * * * * и като му напомнил за есте-
ственото право, което му се падало по на-
следство, посъветвал го по-внимателно да се
отнася към него още тогава: да приеме по-
благосклонно брата на Дука като брат на
' Алексий Комнпп (1081 И18). - Става дума за сила на византийским император Михаил VII Лука
(1071 —1078) Константин, който трябва,чо да наследи внзангийскпя престол, Но влаегга била завзета от Никифор
Вогэниат. ;; Никифор Ш Во таннат (1078 -1081).
Nicephon Bryenii Historic — Никифор Вриений, История
113
ndfcog- svvoiyMXEQOV dyya./.uyaG'6at, xal paatDias
цеу dvop,a л^бКодш тобтю, avxov de xdv Boxa-
vsidxTp’ ru худ fiacitDtas ityvvEtv oy-ipiTQa ecos av
roiQ £<~)Oi атутаттоло, Eira tov тг<д ^асйЫи.? y.h)-
qovouov тлстрдЕтюд уд)'! syovza ttqos TijV ravTrjg
fiiaxv3sQVT/Otv руустаотКа! астр. a/Ad xol tovtov
di) tov тухЕсс/нратод еулеосгу eyetvo zip; xotavTyp
uaQopatag аямшо, то слолтод /.oyiotfijvat tco
Boravsidri) xcu xoiq tteq'i avzdv vol й/Actg itsv,
уаУлата de Tciv dvotv exeivcv bovAoty (BoqIa/cos
отход vat Ei!,qi taros), (lyyvfMmn'jToiq dvdodai y.al
dyswiioi y.al dovv exits лагталаит и y.akov, oT
y.al axon от ла))’ favxotg dsaevoi tov Kvxiypvcv
d.Tto).£<jai. xal огтщ ova^oi.Eoat y.oX tov TJoQfpvQo-
)’EW>)Toy tov tov Aovxa ddelcr-ov roc pqovqovvtos
avxdv илоусруаиКуха yal £r%v,Qij уьуб/люоу xoTs
елцЗогЛет'осот iii) ottos tov dyxtATjipoytrov adxov,
ттпдотауна. y.axanhin.ovaiv vnsQOQiav tov Kotiyt)-
vov diaxe/.Evop.evov (pp. 712 810).
2. De ifnperatricis Aecatherinae origine
Bulgar a
’Etui К di/ij/AaSavuv Зрсрю Thv ррб/н, Evi/bq
тасд /3 no At ya is hatQtatq отмахе Dy цтт]т' s&os у do
tovto fiac/i/Evot 'Pcoualcov xoi>; tcov ciqiotcov dv-
6>qc7)v natdag нал тагу ev угуоубтоу т?) ад.юу avwtv
t'rtiiQeoia огуу.ата/eyEtv. о тлю ovyvdq лаоЕодю)
yaiQds, yal al ЦЕуютси Dv тщауу xlyov ai’Tovg,
xnaoyjat. те y.al (pa).ayyaQylot y.al cTQaT^ylai. ?ле1
дё yajaov i'de.t DtfjTTQatv tae ovtoo to veto; steqi-
(pavsai, у al tovtcov xvyyavovoa ст^Етууотса, yay
6 pty ’‘hady.ios K] uqe<Dvteqct nw бааб.Ёом Bov)-
yaQcov Eapovip, ih'yaxEOWv, AtyaxEQiva бтора, 6
di' ’Icadvvps Tij top Капюгод ’AD&ov, cy xa хата
xi)V ’Ira/dav eh ftaoiAsoK eyyuyftQioTo лдаурата,
dvd.odq q'QEy))(MV$ HOT VOWEyoVS xal Tty ysiQa
yiivvatov xal тру p'vyyy i/aqaaDov, co yal то ело)~
vvjaoT eh TXjS ardglos уеу.В'^юто (pp. 1710_H;
1816-198).
3. De loanne Comneno praeslde Bulgarorum
Uqo'Covte yovv ey. diiS'US sfc dd^av autyoo rcb
сдЕрудо xijV 6(tovoiar uD.Q1' DXoi'S xxi)Qi)odTTp', xov
VEVJTEQOV TO) TTQEO/yVTEQq) EV алащ Xtt&VXTEly.OVTOS
ydy.elvQv rcrj veg) Tip’ uQoapy.ovoav щиА аттогеиог-
ход. cos бё yal els Titv fiaailEtov ЛЕТхсояру dvpylh)
’loadxiog, y.ovQoua).dxx)V xov ddeDpov uipaag uq-
неговия господар и император и да го при-
знае за император, като самият Вотаниат
управлява царството, докато е жив, а след
това да постави на престола наследника на
царството, който ще бъде годен да управля-
ва. Но като не успял в този опит, Комнин
си спечелил от тази смелост това, че поч-
нали да го подозират както Вотаниат с не-
говите приближени, така и много други, а
най-вече двама Вотаниатови роби (известният
Борил1 и Гермаи), хора продажни, от незна-
тен род, изобщо невъзприемчиви към добро-
то, които си поставили за цел да убият
Комнин и заедно с него да погубят и пор-
фирородния брат на Дука, който, лишен от
защитника си, станал достъпен за заговор-
ниците, понеже нимало кой да го покрови-
телствуна. Същевременно извращат нареж-
дане Комнин да отиде на заточение.
2. Българският ироизход на императрица
Екатерина
Когато двамата2 възмъжали, вед нага били
причислени към императорските придружни-
ци, понеже у ромейските императори имало
обичай децата на велможите и благородните
хора да ги причисляват към своята придвор-
на свита. След това минало немного време,
когато те вече достигнали най-големи по-
чести, достигнали до чинове управители на
облает, началници на отреди и стратези. По-
неже на тези толкова знаменити по произ-
ход юноши трябвало да приготвят блестящи
бракове, те и това достигнали. Исак се оже-
нил за по-старата дъщеря на българския
цар Самуил3, на име Екатерина4, а Иоан —
за дътцерята на Алексий Харон, комуто им-
ператорът поверил управление-™ на Италия,
човек разсъдителен, умен, храбър и смел,
който получил прозвището [Харон] заради
храбростта си.
3. Йоан Комнин, управител на българите
Като вървели от почести към почести,
двамата братя докрай залазили съгласие:
младият във всичко отстъпвал на стария, а
старият отдавал дължимата почест на мла-
дия, Когато Исак достигиал царската власт,
тогава той удостоил брат си със сап куро-
1 Според думнте на сами я Никифор Вриений Борил по произход бил вероятно българин, - Исак I
Комнин (1057—1059) и веговият брат Йоан Комнин. 3 Цар Самуил. 1 Екатерина, дыцерята па българ-
ския цар Иван Владислав (1015—1018), била омъжена за византийские император Исак I Ксмнил. Златарски,
История/I, 2, стр. 863, бел. 15, правилно отбелязва, че Вриенпй погрешио пзрнча Екатерина Самуилова дъщеря.
15 Гръцки извори за българската история, т. VJ1
114
Nicephori Bryenii Historia —
Никифор Вриений, История
урута tcov Trjs 3vgecos GTQOZEVudTcov алодеды/р?,
ov ndlai dopeGrixov tcov oyp^cbr Excdow, vvvi
//g/otv XCUOVGl dopACTlXOV. T(L lAEV О IV XO.TCl TOV
’loadxiov о л toe tcov РашТыс/УУ breAd/tero GXpnrQtov
xal t<p ogov xal dxws татта ditPvvc, xeqiztov civ
ЕСТ] Ap/Eir' СрЕОТШ yaQ TOlS /?UvtopEVOCS dVcP.EyBG-
flat таьта та is :ze&i tovtov tvwyydvovza torcQiacs.
6 Зё 1 Icodvvip Trjs dvoecos acr/piv vlayev,
cos 6 /Ayos tpddoas едцлсоое, pv^pciov cihpzov
to.s avzov xqA^eis хатёкле OqusI re xal Maxv-
3ogi xai jiisvTot. xal "I/.Xvqigis xal BovlydQoig щ,-
%ovgl te xal aQyppEvoig. Kai ovx r/v os cv яепеР
Qazo cfjs tov агЗидд xcdoxay antas' Emeixip yd.Q
‘Ml ,UEZQIOS EITIEQ TlS d2.A(JS ay&QlOZTCOV yEVOpEVOS
TTjV GTzdvroyv Eiiyoiav ETtsojtdoaTO, tiQos pEV г<->
svegyErsiv дботатод cov xal GwrovcozaToS, xqos 3e
to xoM^siv d.ufUi'S xai dvoxiyprog. Texarpia Зе
zfjs тагЗодд аоетгр xal aAAa per Melora, ору
pzzov Зе xal rd tqv fiaoit&av стлоохЕ-усРаадси/
dziGJS 3e, HQGTtOV () Xdyos dl]).(’)GEl (pp. 1917—-
2015).
4. Patzinaci Thraciam et Macedoniam
vastant
CO Зё fiaotAEvg Aliya ipl ovyxlEiopEViov ay тсо
tcov л gay p drew I’jdr; xard те n'p’ eco xal тер egtie-
qov (oi те ydQ Tuvqxoi та хата tov Aioyevtp’ ли-
ddaevoi xal rds гтдод ‘Poopaiovs 3i txelvov yuvo-
pAvag tsi'tifidoEts re xal osiovdas dtaAvaavzES zip’
Eopav зтаоау Едтругто xal т/.трсруто, оТ re p(v
Sxv&ai twos tovtgiq GvawotdGavTES (dQqxpv te xal
Afaxe3ovtav xazEZQsypv, cos fiOQ-O-eiotlai pixQov 3e7v
naaav zr/V ’Aaiav xal zip’ EvQcdni]v vzi‘ ciftqoiv
oiv Eyfi'Qorv), oi'Tio yovv Gvtcq тюу яоауратсоя
vyxkEiG&£VTO>v tov Kopr-prov >laadxicv, ov did xi't-
ovq Eavzcp cpxEtwoaco, Зорёатсхоу tcov oyplxov тур
dvazol/rjs xoxa.Gi.rpas, avzoxgawoa отдатгруоу tov
хата Tovqxcov xoAspov tovtov txx&xotiqev
pp. 5714~583).
палат1 и го обявил за началник на западайте
войски, когото иякога наричали доместик на
схолите2 3, а сега титулували велик доместик.
Излишно би било да се говори за Исак, как
той е получил царския скиптър, колко и как
е управлявал царството. Тия. конто желаят,
могат да „четат за това в историята [ми].
А когато Йоан получил началството над За-
пада, както вече бе казано, той оставил за
своите дела незабравим спомен и у тракий-
цитед и у македонците4, и у илирийците5 * *,
и у българите — у подчинени и у у прав ла-
ваши. И нямаше човек, който да не е по-
чувствувал душевната доброта на този мъж.
Кротък и умерен, както никой от хората,
той иривлякъл към себе си сърцата на всич-
ки, бидейки всякога твърде бърз и внимате-
лен на благотворителност, равнодушен и ба-
вен в наказанията. Много други доказател-
ства за добродетелта иа този мъж има, но
не по-малка доблест било и отричането му
от царството. Как се е случило това, ще ле-
каже следващото изложение.
4. Печенегите опустошав ат Тракия
п Македония
А император Михаил^, виждайки, че ра-
ботите му се намирали в затруднено поло-
жение и на Изток, и на Запад (понеже тур-
ците, като узнали какво се е случило с Дио-
ген1 и като нарушили договора и съюза,
сключен от него с ромеите, опустошавали
и плячкосвали целия Изток; а освен това
разбунтувалите се скити8 опустошавали Тра-
кия и Македония, така че почти цяла Азия
и Европа щели да бъдат опустошени от тези
двама неприятели), при такива стеснени за
него обстоятелства, като поставил Исак
Комнин за доместик на източните схоли,
когото чрез брак привързал към себе си,
изпратил го като стратег-автократор във вой-
ната против турците.
1 КуРопалатът бил едно от най-висшите длъжностни лица във византийский двор, Обикновено куропя-
латът бил близък родника на императора и се грижел за без о пас ноет та на дворена. Той заемал едно от първите
места след внзантийския император. Постепенно тази длъжност се превърнала в почетна титла. Срв. Н. Схаба-
ланович, Византийское государство и церковь в XI веке, СПб., 1884, стр. 151. -- Brehier, р. 98. - Доме-
стик на сходите -- началник на една част от императорската гвардия. Тази титла Исак I Комнин, след като
заел византийский престол, дал на брат си Йоан 1омнин. Срв. Златарски, История, II, София, 1936, стр. 122.
3 От текста не е ясно кое население Никифор Вр. ений назовава с името тракийп.и. Вероятно той има пред вид
населенного на областта южно от Стара пазника, по течението на р. Марина. 1 Македонии Никифор Брио-
ний по всяка вероятност наонча населевието па дн. Източна Тракия. Илирийци обикновено се наричали
жителите на дн. Албания и част от Македония. Става дума за Михаил VII Дука. • Император Ро-
ман IV Диоген (1067—1071) бил пленен от селджукските турци в известната битка при Маццшсерг приз 107! г.
Тогава властта в Цариград била завзета от Михаил VII Дука, който ночная военни действия срещу турците.
Срв. Г. Острогорски, Историка BnsanTiije. Београд, 1959, стр. 325- 326. s Под скити Вриений рязбира пече-
негите, конто нападали и грабели Тракия и Македония, Срв. Златарски, История, 11, стр. 139, бел. 2.
Nicephori Bryenii His to ria — Никифор Вриений, История
115
5. De se.dtti.one Georgii Boitachi
~'kdieidi'] тсоу псидют rov Oeiordtov xaioapo; 6 uev
уеодтеро; KoiyoTavrivog алчф ayabb; yevopevo;
l^atipv)]; dnefilu), 6 cH тгреафитедо; "Avdo-irixo; rd
ysnwo)' avrov тф; утур~; падаоттра; w тф
хата rov (noAeuco xal eavrov лоогрего;
г>лё{? тр; tov пагод; осотрсра; dctrco; тетguv и атюто
cd; f.ux()ov bttr edaiuo; угуоуат; DiaDiD- s л,go; тд
BigDoior, Dare/.diuv oe xdi hmyekia: тгуроу oti
пГютр; тсЪт uw ex тсоу Tfjavadrcov d/.ypddvcor
алф auxto, хауефа де опАауутют ovoyekei; гдедсо
Адд pel; ил)j-;ogcvTo лдд; тсоу гатдогт, йтотциаон,;
тГ]/Т1); ёп1хогр/]ощ тф) xauvovn' enti yovr ovtco
такта ovveD] жн <) xaioac) тот evxAe.ij /Лот id;
tov povudixd}’ ретфиеарет, 6 ^aodef’? gQor-
riot avQiat; юсаАше, тсЪт те ExiGcdv Dgax?]V те
xai Михе дот lav хцтаидеусутюу, тот те SkAaiilviov
eOvov; трд dovDia; 'Рсоиааот <cg-r/vcdoavro; xai
тф' Воклуидюу дроттлд; те xal /.plpogirov. Exov-
not те xai Batuo; DoqUGvvto, xdi uvto di] to
Ecquiov xai та лед! top Zufiiav петарду yo)gta
xol at nau'GTQioi ndie.t; di ueygi Bvdivri; xaxcb;
dted'devio. ’Exe'div S’ arid; XcogopctTOi xal Aio-
xAel; алоотатте; anav тд Gaavqixov xaxco; fite-
Tiilow.
Tovtojt ovtm; yivopeva)v 6 d'acniev; Mryaijl
id; df.o; ехллптсохе al ya, xdi euxgtttsto xotvcovbr
rtva ngoa/Mpeokat xai тру devvegav aided axcvei-
uat ирфт, ipppl di] rig tov xatoaoo;. GDel Ье to
ovyyeveg аитои (Dav хадудтро, л (А; to>v D теки
tov; отдатгр’отато'т; iDe.fi).eipe xal ефртет хаГ eav-
тдт рели то)т neotoixidlurv тдт tteiqu nQayitdwov
xai (pQovTjOei. xdi doinfj кот а/мот л/.еотехтоиУта.
со; де Ttaoiv i-.ddxv.i toi; negl avrov xal агтф тф)
lay орет p клеша; elvai 6 Bqvevtio; Атхту/юдид,
ov riQOc'&ev f] loropia ёртфуОу, rd jlqo; тот г^едт
люто;, та erode ipi/.iav fieflaiog, detvo; те глаюдеи-
dai то peAAov xai ngog^vkagicDui атдатт/уфли те
xad гутдал1 * дохрюутатод, evpo; yoappaoi фа<х-
hxdi; eg ’Odovocov ретелеилето (pp. 1005—
10112). ’
5. Въстанието на Георги Войтех
Тогава по-младият от синовете на пре-
светлия кесар1, Константин, мъж доблестен,
внезапно се поминал, а старият — Андро-
ник, — който доказал геройството иа своята
душа във войната с Урсел- и не пощадил
себе си за спасението на своя баща, така
силио бил ранен, че насмалко не му изтекла
кръвта, се върнал в Цариград. А когато се
върнал, благодарение на твърде големите
грижи се освободил от мъчителните рани,
но обзет от вътрешна слабост, се изпълнил
с вода, лечението на която се отказвало от
лекарите, понеже лечебного изкуство било
безсилно да помоп-те на болния, когато всич-
ко това ставало, и кесарят променил свет-
ская си живот с монашески, тогава импера-
тор Михаил се борел с безбройни грижи,
понеже скитите вършели набези в Тракия
и Македония, племето на славяните3 отхвър-
лило ромейското иго и опустошавало и гра-
бело България; били разграбени също Ско-
пие и Ниш; в бедствено положение се на-
мирали Сирмий и земите, лежащи около ре-
ка Сава, и градовете покрай Истър до самия
Видин. А след това пък хървати и диоклей-
ци въстанали и опустошили целия Илирик.
Когато станали тия неща, император Ми-
хаил изпаднал в голям страх и мислел да
си избере някого за помощник в управле-
нието и да му предостави второго звание,
т. е. кесарского достойнство. Понеже всички
негови родственици били починали, той се
обърнал към висшите воепачалници и между
окръжаващите го търсел такъв човек, който
превъзхождал другите с опитността си в
работата, с ум и доблест. Понеже всички
около него и самият логотет смятали, че та-
къв [човек] е Никифор Вриений4 — за ко-
гото споменахме в предишното изложение —
като човек предан богу, верен в дружбата,
способен да предчувствува бъдещето и спо-
собен да вземе мерки да води война срещу
неприятелите, затова той с императорско
писмо веднага бил повикан от областта на
одрисите.
1 В случая става дума за Йоан Дука, брат на византийскин император Константин X Дука (1059—1067).
Кесарят заемал при византийская двор първото място след императгра. Срв. Brehier, рр. 42—44. - Босна-
чалник от франкски произход, който участвувал в армията на византийский император Исак Комнин. Срв.
Острогорски, Историка, стр. 328. 3 Тук се нма пред вид българското въстание на Георги Войтех през
1072 г. Под славяни според Златарски, История, II, стр. ]44, бел. 2, трябва да разбираме българите.
Срв. Стр. Лишев, Към въпроса за неуспеха иа въстаннето в Македония през 1072 г., ИПр., кн. 1 (1956),
стр. 74—79; П. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 402—4К . 4 Никифор
Вриений, който усмирил въстаналите българи в югозападните български земи през 1072 г. с наемна войска, бил
управител на България (назначен от Михаил VII Дука през 1073 г ). Срв. Златарски, История, И, стр. 12, 147—
148. ' ' '
116
Nlccphori Brycnii Hisioria — Никифор Вриений, История
6. Mcep horns Bryenuius praeses Bulgariae
Michaeli Ducae insidiatur
* Aq:ixopeyvv тосуту tov BnvEvylov 6 ДюДЬд
УГс%аД top oxonov ptnu^tpEroq ЕрыАето tovtov
bovxa тГ/д то г BovA'pEcov hnobeigo.aipu. паард
Xa'jQag, viotc hi aciov яш то ЕДабсУсог cdvog
лата иди-roar оуо-отц/.Г)rot' xac rV; ёу Boio'r/apia
ует'бретод ’у ДауД гтноо) eV togovtov to Х&/,аД-
wo? ЕталЕсгоюсу eth'og, Eg глб ДуД ' Popcalwr
o.idhg tovto лосДас xal артпаг сл emeitov тагу
£p Bov Луара лоауратая’ хеостьеоГся. ’Ел A hs
XwoofiuTOt xai ДДк Tip ’I/,AvQiba хоДод biz-
TthovT, xai. to Фро/уМ1 еДод xaiaxt'Ctevnay трд
ЕтаБад xu.l 2iixer.i'ag becra хата 'Pajitaioyv ДеЛе-
тсоу, сijOv/.i'teto tovtov б МсуаД ex ттр ВоДуа-
рад Ёл1 то Avpcdy/ov ретаДЬ'есг, b рртобл.оМд
EOT l TOV ’ 1ЛЛП(ЛХ01'. ’Evfivg (ЕУ yipippaia -TQOg
EXElTOV ЕПЁрЛЕТО CV ХЕруОТТа рйЛАОУ // ЦроСТТО.
тД Eig то ’lA/.vorxor ретаДр-ас. "АДхето of v, гас
ndvisg аорёгсод avrov опеЬёхоуто ос Д/аЕноГ pv
yap 6 ДД 7jJ-QdoTOTog xal ё/.еъФс рибтатсд. ДаДу
be Ttva %wwv ёхеЛое b'hiuTQlqifjp бДте rd лДд
тот cTifAepov ДсртТРар елоатегое хата AcoxHajv
гас Хо)по0ат(ог. ёу б/рсготатад ЬЁ tovtojv yaiQcccg
orgaci лебесорегатт, тад bv&XpOQlag аитЬд xa’dalpEiv
еоетесЬет. 'Ол/лоад уб.р лДтеоот rovg отдаткбтад
УёДсуе тотд отеуо novg. АеЬютсд be tov otqutev-
ратид tv тф глоотдёдтсс то. с} с обо. be. от а, exe/.eve
тобд ДумДоод avyi>(\g аДтад eniq eooperovg блю-
Реу Гле hac xal xafiatoetv та bi'uriara гос тад
бЬотд ffcjvrEit'. Ov уеторЁтоо nyofirpcug ol отда~
тссбтси гота. то>г noAepiciJv Дсбротт, гас ovt(o хата
тог тол оу у Егор (У од eti)(i то т&у era ут layy атда-
TEVpa v,vi лаосДаке rovcoj гас payrp coyrgag
yevopc-.vpg лата хДтод hcxiye. Tog yovr лбРлд
алаоад блоилбтЬотд 'Paptacaig ясщмпегод r.aOd-
лид то лдбтЕсоу xai cpppcvg /оДДу гас р досдат
Алохд(7)Оау едЛ ЕЕ.аотру утбда.у гата/ллбр слауурлЕТ
eig тб AvQQEi'/pp. "ЕлEi 6" Ед "1тш[ад перлоptvac
гред таг рсртруобд гатд у.атшдотаад гигауд <Етт1-
pow, огблоу Шета гас tovtojv t^t oQpijV ага-
атесХш. Kill рЁутос г:а1 artoiEtAE тиртру тахёоуд
TQiipeig го.т иvc ар ёдол/.с сад гсл лсААад рЁг тб.у
ЛрслосгЕу гаталогтсnag rpajr ovv, бЕуад be гатао-
хол', сод г лоплрдас ndvca тог ёу Чтабмт отб/.от
гас ovoTakpvat.
Tavra per ovtco лёлуагто идеи. бута, террд гас
yEQCjjy. ’J2// б phovog обх русухеу Груа тосагта.
6. Никифор Вриений, упраеител на Бъл-
гария,, устрсйва заговор срешу
Михаил Дука
Ксгато Вриений пристигнал, император Ми-
хаил, като променил намерението си, решил
да го казнами за дук на цялата страна на
българите, та чрез него да обуздав засилва-
щия се славянски народ. Намирайки се в
България, Вриений за кратко време до така-
ва степей усмирил славянский народ, че от-
ново го подчинил на властта на ромеите и
[го принудил] да предпочете българските
дела да се управляват от него. А когато
хървати и диоклейци разорявали Илирик, а
франките завладели Италия и Сицилия и за-
мисляли ужасни [негца] против ромеите, Ми-
хаил възнауерявал да премести Вриений от
България в Дирахий1, който бил център на
Илирия. [Императорът] незабавно изпратил
писмо до него, в което не толкова му запо-
вядал, колкото го молел да премине в Или-
рик. [Вриений] пристигнал и всички местни
жители радостно го приели, защото той бил
мъж твърде приветлив и благороден. Като
прекарал там немного време, за да се под-
готви за война, той тръгнал на поход срещу
диоклейци и хървати. Понеже те разполагали
лагерите си в нац-укрепените места, сам се
постарал да преодолев [тия] прегради. За-
щото, като въоръжил преди това войници-
те, той преминал теснините. Но тъй като
войската се страхувала да се върне през
[тия] непроходими места, той заповядал мест-
ните жители да го следвгт с брадви, да
разчистват непроходимите места и да раз-
ширяват пътишата. Когато това било напра-
сно, войницито тръгнали добронолво срещу
непрпятелите и когато той пристигнал до
мястото, където била неприятелската войска,
нападнал я и в произлязлата жестока бит-
ка напълно я разбил. И той, като направил
всички градове, както по-рано, подчинени на
ромеите и като взел заложници и оставил
във всяка страна достатъчно стража, се вър-
нал в Драч. А когато изпращани от Италия
кораби ограбвали пътуващи товарни кораби,
той намислил да прекрати нападението им.
И наистииа той ги възпрял, като бързо въ-
оръжил срещу тях триери и много от раз-
бойническите кораби потопил и немалко пле-
нил и по такъв начин разстроил и унищожил
цялата флота в Италия.
Такива били извършените [от Вриений] де-
ла, достойни за почест и награди. Но за-
вистта не понесла тези дела иа най-добрия
1 Дн. Драъ
Nieephori Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
117
dvdQOQ Aqigtov, alia rag ovxoq'avTcor i^sOtOE
ylcocoag tcov lalovvnov EiQqvpv дета tcov лЕуЛот
avrcov, 6 cppa? 6 fiEtog Aafit'd, xaxa <Yv ev тасд
xapAiaig avr&y. rY^ti:ioF,}.‘d\.,vTeg ovv rpv tov fiaoi-
АЁсод xovcporpra xarElxiAovv Id&pa tov dvdQdg cvg
TvgayvEtv рЕ^Етсдгтод. r.Qr исутфАд wig loyoig
EKEivog tcov аотсЪ гиатотатоьу era (□ Калладбхт^д
ovrog "EvordOiog ?p') n^og r//r "EAvpida ЕХлЕларде,
ладаууЕрад аитф lai) pa rd ле A t&v рцутФёутсог
Egay-Qijjojoao&at. ’АлеТОиРта 6e tctvtov pula dapd-
v(og 6 Bprswiog unodsyrcai, xal toooviov avrov
фх&соаато dg xal tcI tov dyatiawg avTcij алауугТ-
1(U xal ()tov y/rQLV OTQog ^аойЁсод Eneaq^Oq. Tov-
tcov cY dwvaag Exsivog tdcixvETo ti/v троург xal
Erg dlog еуЁлштеу. Ov [iettoi xal тщдс OQyt/v vxt-
VtllO, Clip ЕЛСТуЕ TEOig XU1 tOXUt/lEl ti лот dr
dQaoEii'v. 'Evi (Y ev roAoig dvrog 6 exeivov аита-
dclq-og Epon а npdq то Bv'Cavciov лооихусод u.Qi-
oTEVoag хата Exvdmv. ipn ovv ex /Засн/.Ешд rljg
ciQiGwiag rag apoiftag тф loyoflEii] bi oylov yivo-
pevog. rQg Ее лаосо/оато xal xevog блЕлёрлЕто,
EdvoqooQEi pala xal грчато. 'Еле1 de xal 6 tov
<&1coqov vtog ВаоАахрд tx IIa<p).ay6vtov aqdxsto
oiduEvog xal аотод ex /Зао/ЛЕсод dcofjedg uvag ays tv
(xal ydg ф> dvqo ayafiog та nolEptxa), алЕпууагг
ds xal ovTog tcov хата ох.олоу xal did tovto
трчато xal труа/О.ЕУ, ЁУТоубгтЕд бИфАоп' еЕ 16-
yovg Tjl'dsT'qv dpcpco xal ло1/Л xcaeftdcov rijg tov
fiaoilscog d.vEltvdEQictg xal rfjg tov loyo&srov ox/.t)-
QovijTog. Etg togovtov ovv auiw та трд i'vvvyiag
nQoqld'Ov, dig xal oQXta dovvai xal Iu/jeiv xm тф
GxApaG-dai ti ocpcolv gwocgov xal тр ’Pcoiialcov
dQ%p, xal tiEVTOi xal атёхрода vpQpoai та fioi'AW-
iEwa. Td de paav dnoaxEvdGao&ai ,uet top uvraig
avElvv^EQoy xal ctvoixovoppTOv, хат астра a.i, eV; xlg
тру- r'Pcopai(ov aQxpy dvdya ло/.loig xopcovra
л^ЕОУЕхлр/лаот, xal up wt’ dvdQog extoluov oviw
тотд orQarpyovg fP(oualoov ЕилаГ^ЕоАал. 'Eftoxv.i
ovv avToiv d>g тауюта tov Bqvevvcov St mivoldog
:иеталЕ,UHSofhM xdxdtvov apypyov tov oxefiuarog
ха&ютау.
Tovtcov toi'vvv fiEftovExpEvvov 6 /аеу BQvevviog
Aa:dvvpg ol'xade anTjet, 6 de Baotlaxpg eig to
Bv'Quvrioy ^asivev. Оолы fya/J:? dipl'&E xaiQog,
xal to>v rfaQ/jdQ(DV ng nTv лЕ^Ехрсрбосот, ol g f]
t.tjjv ftaculElayy лел/отеото q-'td.axr'}, ev ’Odyvaotg
Sqporra лгюд тру ndlat /uev ’OQEouada xalovpevqv
wvl Se ’AdQcayovntoltv’ 6g xaralvoag ёт тач nav~
doyncip Ezieidf} Ixavcog otvov ауЕтрорелто, &лЕр'о1-
мъж, но възбудила езиците на клеветниците,
които говорит за ^ир с ближните си, както
казна божественият Давид, а зло е в сър-
цата им, Възползувайки се от лековерието
на императора, те тайно злословели, че Врие-
ний замисля узурпация. Подбуден от думите
им, онзи изпр^тил в И,чирик един от най-
верните си (това бе Евстатий Кападокиеца),
като му наредил тайно да разузнае за доне-
сенията, Вриений твърде радостно приел при-
стигналия и толкова се сближил с него, че
той му съобщил цялата работа и за каква
цел бид цзпратен от императора. А онзи,
като чул това. наскърбил се и се изплашил.
Но не се разгяевил, а се въздържал и мис-
лел какво да преднриеме. Междувременно
в Цариград отишъл неговият брат, който
дотогава успешно се сражзвал срещу ски-
тите. Прочее той искал от императора на-
гради за храбростта си, [чрез което] станал
омразен на логотета.1 Понеже бил прене-
брегван и го отпращали без резултат, той
твърде много се огорчил и оскърбил. А ко-
гато синът на Флор Василаки пристигнал от
Пафлагония, смятал и сам той да получи
някой дарове от императора2 (защото беше
мъж опитен във военните работи), но и той
не достигнал целта си и поради това скър-
бял и негодувал. Като се срещнали помежду
си, те и двамата влезли в разговор и много
злословили срещу неотзивчивостта на импе-
ратора и срещу суровостга на логотета.
Като резултат от срещата двамата дошли
до това, че си дали взаимна клетва да об-
мислят кое ще бъде полезно за тях и за
ромейската власт и, разбира се, да запазят
в тайна замисленото. А закислите бяха та-
кива, че недостойният и неразпоредителен
[император] да се махне и да се даде власт-
та на ромеите на мъж, украсен с много
достоинства, и ромейските пълководци да не
бъдат играчка [в ръцете] на мъж евнух.
И двамата решили да се извика Вриений
колкото се може по-бързо от Илирик и да
го поставят начело на заговора?
Когато били решени тези работи, Иоан
Вриений се върнал в къщи, а Василаки оста-
нал в Цариград. Като минало немного вре-
ме, и един от варварите секироносци, на кои-
то била поверена охраната на дворците,
пристигнал в града Одриса, някога наричан
Орестиада, а сега Адрианопол. Като влязъл
в една странноприемница и когато изпил
доста вино, разкрил тайната, че е изпратен от
1 Става дума за Никифорица, логотет ио времето на византийская император Михаил VII Дука.
Никифорица фактически бил управител на държавиите работи. Срв. Острогорски, Исторща, стр. 327. 3 Ми-
хаил VII Дука. 3 Никифор Вриений, след като се провъзгласил за император през ноември 1077 г., заминал
за Одрин и оттай нратил войска срещу Цариград. Срв. Острогорски, Исторща, стр. 329.
1 18 Hicephori Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
/за^Е та tvtbs U',p rTeiUpftetp Лрдд rov АОуО&ётОГ
fib/Xp /llElsW'Efr Xal dtvehlT TOV Bpvb’VlOV. MpVV-
fob'Tcnv be tovtidv тф Bpveyytup 6 paQfiacns evtyvg
dvAAapft омет at xal :rpbg гЬЕташУ ууЕто, xml e.’iT’
exam eTte ctxorv ^io’etIueto та?'?1/ ovrcog Eyeiv. Tip’
gtya ol'V avrov лооагадад Tupft-pvai fi Bovevriog
И oar)1 pg ярбд tov dheAqbv cvi/i's е^елеитрЕ yc,uu-
U(iia ЛрЬд (1лОС>ТаО:аУ (t^TOT ti)8tC}f£orT(X. A<lXOp.iO-
d'svxov' orv лрод avrov т(~)г удаииатозу хата rd
.hpody/or, crAiftpp fy' fc> dvpn tyyoyrlbog ovx e/jov
о 77 xal доапыЕ. To те pan л(фд алоотаатиг уш-
oftaat betray фе.т.о xal rtey'iouuv xaxmv аттют, rd
те savrbr eh rtQovnTor xlvbvvov xapabovrai zrdv-
ratv хатасррогроатта d'x aybQog ExQirev aya-d'uv
rival xal ovteivv xal yevvuiov. Tovrotg лаАаког
rotg Aoymuotg fitepEiyt'. pe%oi ло/Лог, xairoi ovy-
r(7)g ало etuotoImv tpekiLOp&yog i'fib too dfieAcyoh
’Aaau rd per xard tovtov ev rovroig }p\ r() be
xalcap трт лсод ftavaror cpepouEVOv oocnv Toy vlov
xal roi’s ratbag avrov xoutbft teovq, еалеидег ah
eoixev ёгихоиоог rfj oixia Ixeivov eluayay&iv, exei-
vov re ."(Д’ tovto avrov гтада-друогтос xal rrjg
хаПаотрд лаисоу yvratxcby uhov o/tevvenfios, pg
тф et&iDey xaA/ot to ёгтод ^игедеУлигте xaAAog,
xai T?j KEQiqxjLvetq. tov у trove at тгЪу dpercov ayAaiai
xai p та>т pd&v xoopibrpg avri'отстаю e. IlaxQu-
ftev yap eh tov ftaotlea BovAyuparr tov 2'apovifi
avetAxe to ysvug, Tycoidwov -thjydrpQ odea tov
txeivov visa?, pprQodev be eg xovg Коутоотефауог?
xai тоид \4ftaHdvTag xal тоид ФогхЬдад ток ма-
га/ ^EQtq:ai’t.OTdiovg xal лАоитгр гтоаНЪ хонсдгтад
(pp. 102f,-- 10614).
7. Patziiiaci Chemum transeunt et Thraciam
vastant
'(.) be тсоу тауратозг хатаруозг rov BQvevviov
труаНсод bptvv трфорегог rbv r pg ло/.iopxlag xat-
qov, iva ,ui] ttAeov xaxorratyp ol rd итратепра,
efiovAero pev ipv noMOQxiav Avoap poyvyero д’
dawg xal ebebi'ei up лоте ti Evpfiaip oyic-pa weqI
Tpv naAivdoTpaiv, ^Efy'jret ovv two. лд.^ашу bpev-
peiv Фоте xai тру jwkioQxtav Xvoai xal ppbpv it
ex t.vtov nEQtEGEullai filafieQov. ovrco d’ avrov
htavoovihvov, anayyeAleiai it 7ikrp)og Exv&a)v fiia-
pav rov Al uov xal rd xard тру XeQQbvpaov хата-
трёуоу ycopla xai Ar/t^bpevov. tovio toivvv ayop-
upv evQcby 6 атратаоурд B':et Tpv nohogxiav хата
т&У £xv$ayv ihoQppoar, xal evivyujv avrolg ёла-
1’tovutv hpeyiaro xard xpcii^g xal tpbvov on лАела-
логотета да отиде с измама и погуби Врие-
ний. Когато това било съобщено на Вриений,
варваринът веднага бил хванат и подложен
на разнит, и волю-неволю признал, че има
такова нещо. Иоан Вриений, като наредил
да му отрежат носа, незабавно изпратил
писмо до брат си, иодтиквайки го към въс-
тание. Когато му било изпратеио в Драч
писмото. той се размислил какво да пред-
приеме. Защото да предприеме въстание и
[да стане] причина за най-големи злини, пре-
небрегвайки всичко, и да се подхвърли на
крайна опасност той смятал за недостойно
за мъж доблестен, разумен и храбър. Дъл-
го се колебаел той с тия мисли, макар че
бил подтикван непрекъснато от писмата на
брат си.
Такива били работите на Вриений. А ке-
сарят1, виждайки, че синът му се прибли-
жава към смъртта и децата му са твърде
малки, естествено се старая да намери на-
стойник за неговия дом, понеже към това го
поощрявали както сам той, така и най-пре-
красната от всички жени, неговата съпруга,
чиято външна красота се съединявала с въ-
трешната й красота, която сияела със знат-
ния си род, чистотата на добродетелите и
благовъзпитаността на правите. Защото своя
род тя водела по баща от българския цар
Самуил, бидейки дъщеря на неговия син
Троян2, а по майка [водела рода си] от
твърде известните някога и славещи се с
голямото си богатство [родове] на Кондосте-
фаните, Авалантите и Фокадите.
7. Печенегите преминават Хемус
и опустошават Тракия,
Началникът на Вриениевите войски, като
гледал, че се губи много време за обсадата,
решил да снеме обсадата иа града,3 за да не
страда повече войската. Обаче той се сра-
мувал, пък и се страхувал да не би при от-
стъплението да настане безредие. И така
той трябвало да намери предлог, за да сне-
ме обсадата и да не понесе от това никаква
вреда. Намирайки се в такъв размисъл, топ
получил известие, че множество скити4 пре-
минали Хемус. като нападали и опустоша-
вали земите около Херсонес. Като използувал
този предлог, военачалникът снел обсадата
и се устремил срещу скитите. Като се срегц-
нал с тях при връщането им, той напълно
1 Става дума за Иоан Дука. 2 Никифор Вриений погрешно нарича Троян син на Самуил. Троян бил
четвъртият син на Иван Владислав. Срв. Златарски, История, Ц, стр. 134. ' Става дума за обсадата през
1077 j'. i В случая се jOBopn за печенегите, конто по това време нападали Балканский полуостров. Срв,
Острогорски, Историка, стр. 327.
iN’icephori Bryenii Historia -
Никифор Вриений, История
119
iu)v Етдуаоато, лаилб^отд дё ^coyQt'jaag лдбд rdv
АбсВрбу ETiavijxe. ГЬ-ovxat ovv oi wAo>x6rE<g sxeivcp
dcyoQpr/ лдбд TOt'g 2.xvtlag EtQrp>j]g ts xal Igvur
рбоЕтод' o.w'jQovg yoQ t<6v hupavayv ббутод тобд
те clxEiovg alyuaAoTovg elV'ff.aui xat- Gvtupay<)i
tovto) хатёс>тт]оау (pp. 116.20—11712). '() 6k
Вотатйт^д т/р> tv ту лоает отбыт рсвыт албоад
ex трд Taxasaov pTtEtysTo лобд ттр> ЦЕуаАолоВу,
r.al Tij Пратт etto уехбрЕтод е^елеоле xovg та. fiaai-
Via ттадаАтруортёгот’д dQyvp/dv cva totv тттотбтоуу
аьтф oixi>.Tc~)v) ф BoQiViog 7/r ovoita (p. 124LO—u).
Tovtov ovv kajidiv аотбд uev алрст А)д лддд
iqy KmL’GTavTtvov'xohv, to. 6e хокхобар-р лёдтАа,
u Exctyog flaoilEiG)v тлодиЕто, ftdQyaQOig 6'vra xal
Aidoig хатбатгкта лдбд тот xQaTotvza тдёлЕ/ПЛЕ
pipvvCDV aero) rqr exeivov xuxEiGyEC>iv. 'O д’ дтВТАд
too dxovoptaTi ov Elys tuotuttitov xal oixsioTarov
dvdQU, site Sxv'fkpv eXte ATvadv (BogiVig rjv tovtq.)
то ov KQcoToxQosdQov rquyjoag E&vdoyip>
extteuttei ладаВррб ptEVor tov В qvevv lot, тф) tg>v g%o-
A(i)V борЕСТ&а) тф Ко^ТГр'ф) XEASVO))’ /.llj ELGlEvai ngog
тру KdtvcTav;vvoi'.Tohv, <1аа АллВУбгта xal та. ха-
та t‘1/v ’ Adgiavov^oBv хатаосфтаута хатб tov Bu-
ы1ах?] GTQaTEveiv. yaQ xdxEtvog боуатдд
ysyso-d-ai,, tov' ev тф 'Ia/voixot латтдд отдатси-
ратод xal тр Bovkyagia аотсТ) nQoayoiQi'oavTog
(p. 1460_w).
Tov 6Ё Bqvevviov 6 BoglBg nagaAuficov xal
лдбд то Фйолбтют ).£yoi.iEVoy илауаутЪт ExTvpl.oi,
avdga GTEQi'oag тр ' Ртоиа/тоУ doyp xal ло^ттещ
(.PC,)’ OVTlTa (jAToV EXtXT.)]TO &TEV тог тостер VTTEQLG-
yyaaVTog. T) Kopvip-dg д’ ettl tqlgiv puAgaig
pEirag Sgco трд л-6?,Е0;д xal zovg iSiovg ngog avidv
сфтННутад t’divv те xal окгтадсфЕгод гуфдЕт лдбд
tqv 3Adgiavov^ohv, Aaficov tx fiaGiAEuyg xal cvyyco-
QpGEtg туусброид flaoibxoTg ygdpttiaGiv EQvdgag
xal Gty-Qayioi ygvoatg fin fiat ovpkvag, C601T ekuotov
raw бдубтттоу Sysiv xal тф’ tilBjv rp> Eiy„E xal тад
xz^oEig (1лбоад oglov дголотрд ётраблто hoqteqov
(p. 147e_ls).
ги разбил и извършил голяма сеч, а други
в голямо число взел в плен и ги довел при
брат си. Взетите в плен му представили
случай за сключване на мирен договор със
скитите; понеже като дали знатни заложни-
ки, те получили от него своите пленници
и станали негови съюзници. Като узнал за
бунта в града, Вотаниат1 се вдигнал от Никея
и тръгнал към столицата. - - - Като пристиг-
нал в Пренет2, той пратил [войски] под на-
чалството на един от най-доверените свои
служители, иа име Борил, да заемат царския
дворец, а скоро след това и сам се отправил
към града. - - - Като го пленил,3 [Алексий Ком-
нин] тръгнал към Константинопол, извратил
на императора червените обувки, които онзи
обувал в двореца, украсени с бисери и скъ-
поценни камъни, като му съобгцил за него-
вото залавяне. Като се зарадвал от този
слух, императорът извратил най-верния и при-
ближен до себе си мъж, какъвто той имал
(скит или мизиец, името му било Борил),
когото той въздигнал в сан протопроедър-
етнарх, за да доведе Вриений, а на домести-
ка на сколите Комнин заповядал да не вли-
за в Константинопол, но да тръгне и като
уреди работите в Адрианопол, да започне
война против Василаки4, понеже и този
успял да се усиль, тъй като към него се
присъединилацялата войска в Илирия и Бъл-
гария.
Като приел Вриений, Борил го отвел в
едно място, наречено филопатион5, и го
ослепил, отнемайки по такъв начин от ромей-
ската държава и държавното управление чо-
век, какъвто нямало друг с изключение на
този, който го победил. А Комнин, като оста-
нал три дни извън града, като се видял и се
свързал със своите хора, дошли при него,
отишъл към Адрианопол, като взел от импе-
ратора писмено позволение, потвърдено с им-
ператорски подпис и златни печати, така че
всеки от военачалниците да има онова до-
стоинство, което имал, и [да запазят] всички-
те си имущества, каквито шмали преди това.
1 Никифэр Вотаниат, стратег на тема Анатолий в Мала Азия. Той бил провъзгласен за император през
януари 1078 г. и като получил помощта на турците, се отправил срещу Цариград. Срв. Острогорсхи, Исгори)а,
стр. 329. - Градче във Витиния, Мала Азия. ;} Става дума за пленяването на Никифор Вриений от
Алексий Комнин. 1 Никифор Василаки бил управител иа Драчката тема, която преди тона била управлявана
от Никифор Вриений. Никифор Василаки също претендирал за византийские престол; пс-късно той бил пленен
от Алексий Комнин. Срв. Острогорски. Историка, стр. 329. .Местността Филопатион се напирала извън
Цариград. Там били построена дворци за отдих и почивка на лица от императорского семейство.
120
Nicepliorl Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
8. Alexius Comnenas contra Basilacein
exercitum duett
rO <№ fiaoiAfd'S uetP npsQas wds рвтаотылартх
vus тог Bqvsvvi-оу те rijs ov/mpoQas xul
тагу tdiwv dnw’Tau’ хатёбт?)ае xvqtov, то talc тс
аьтоу xal duiQsais steqo)p хтцоетоу dvEXTijoaro.
c()( dk V’afUTU hqos avzov /^гнядияинтн та uq^ov-
t£s', xal лагтес eloi]£Gav sis tqv liaouida тшр лб-
AeziiV. Kat 6 [jaoiAeus dapercos алатта; КтедгхЕто,
(pdaaavros }ф}] xal tov Koprryov ’A.ls^iov xal
rd? XQcaoa}]p/j.VT.GVs у qua) As avTois fyxf-ioiuaPTus.
toi'S usv aA^ovs алаттад лаоа/лрх'чУ хата tov
Baoilaxr} xmqei та ttqus flaui^sois xeIeoBIevto
zioistv, KaxKivot pin ф'г yuvatsl xal texvcis acpl-
hovto ttQos tqv psyuAdnOAtv, xaiHBiEQ apanKv As-
Kxiai. "0 Kotiypyds da did MaXEdovias xal Bov-
lecou diEA/tltov top А'тойиопа xuralauftuyEi, xal
tovtov btaTTEcdaaQ xal та /.tezasb ^tqovujti't^s
xal tov Asyopsvov MavQov doxies отага tiu-AOmr
els Xuiq/ov xqus Ttva яотарог xslusvov ysyovev, ov
vyxmotcos xalovux. BaodaQtov. ~O ds BaQdaQtos
x.axaQQU nA’ sx wry тгр vsas Meat as oquiv, xal
dndyy did Sxovjiayy xaTetoi iisTapu БтоооилРф^
xal Ktv^Iov dtyct те wary та oQn> f>Q<LXi-' Ke Exetfisv
7TQ0t(j)y dttoTQOiv сШлрлоУ rd is BsQQolas xal A)eg-
oalovix?]C ycoQta d? avra»’ fair : at nods тцу
'frdAaooav dtsiai (p. 148г_- h)).
9. Patzinaci Bulgarian! vastatiiri sunt
' О Konypros d’ ’,4as^ius esAjfi ai"&is ssrl то та
tqS oixstas д-QlSjs Sxioxsiyao'&ai. IJqos tqv ’AdQta-
yov ds зтоВу yevopsves xal щлтщас sxEioe evdta-
TQlipas nrds, xal paftthv m to Sxvthxov ysvos
tt-conKtETo ojots Td BovP, decor By a act} ox oQta, to
OTQaTiooTixov anav oi'/As^as xal ocov ev fp/Ejidot
xal aQXOVot ttqos тгр> ФВ.рпои naQEy&tTO scohv,
xd.xei'dsv та steqI robs Aixvd'as zrudopsyos tbs
exdQauorTSS та pera^i) Na'iocv xal Shovtewp tioq-
’dorai, ycoQta, c-mAatcos хат тхептот e%(6qei.. IKq-
eWuvros d’ ixstvov тут JCuqIAxqv, cl 38x-v{)at. tqv
sxsiyov xaC avTuyy тпФби.ЕУа Aasoctv tqv ‘kstav
xa.TaAm6viss scysvyov xu.l)a^sQ st^oy dwd,((EO)St
'A^s^duus de tovtovs exeIAtv vtqos tqv cPiXittjtoe)
a?"f}vs tyrdvecoi, xal rd хата tqv yooQav so dta-dsus-
yos xal rd-S TtoBb^ sv fiQayel xaiQqj tqv dordvraov
svvotav ёттеотт(1оато (p, 1578_20).
8. Алексий. Комнин потегля, на поход
срещу Василаки
След няколко дни императорът1 повикал
при себе си Вриений, съжалил се над него-
вото нещастие и не само му върнал всички
негови имоти, но и го обсипал с почести и
дарил с други имоти. Повикани били и [оста-
налите] началници и всички пристигнали в
столицата. И императорът радостно приемал
всички, след като Алексий Комнин бил [там],
и вече връчил грамоти със златни печати.
Като взел всички други, отправил се срещу
Василаки, за да изпълни нарежданията на
императора, А онези заедно с жените и де-
цата пристигнали в столицата, както бе ка-
зано по-горе. Като проминал Македония и
Волерон, Комнин достигнал Стримон, а като
го преминал и преминал теснините между
Струмица и така наречената планина Мавър,
пристигнал в едно село, разположено при
някаква река, която на местен език се иари-
чала Вардарий. Вардарий извира от плаиини-
те на Нова Мизия2 и минава през Скопие,
тече между Струмица и Стипий3 * s, като раз-
дели на две планините и като преминава
малко разстояние, оттам раздела земите на
Вероя и Солун, течейки през тях, и се влива
в морето.
9. Печенегите се нанят да опустошат
България
А Алексий Комнин отново се отправил,
за да огледа своите области. Когато бил в
Адрианопол и като прекарал там няколко
дни, той узнал, че скитското племе се въ-
оръжавало, за да опустошава пределите на
България, Затова, като събрал цялата войска
и колкото се намирала под властта на управ-
ници и военачалници и като научил оттам,
че скитите, като нападнали, опустошавали
селищата между Наис и Скопие, решително
излязъл срещу тях. Но когато той преминал
вече Сердика, скитите, като узнали за идва-
нето му срещу тях, оставили плячката и
ударили на бяг, колкото сила имали. Като
ги прогонил оттук, Алексий отново се вър-
нал във Филипопол, уредил положението на
страната и градовете и за кратко време при-
влякъл към себе си благоразположението
на всички.
1 Никифор Ш Вотаниат. - С Нова Мизия Никифор Вриений обозначава по всяка вероятност земите,
конто обхватала тема Нова Вългария. Тази тема била образулана след падането на Самуилова България и
включвала югозападните бь.чгарски земи и някои области па Южна България до Стара ллалина. Срв. Вшпро-
псш-uri Симеон, Писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ български, СпБАН, кн. 27, 1931, cip. 211—212.
s Дн. Щип.
VIII. ТИПИЦИ НА ЕВЕРГЕТИДСКИЯ МАНАСТИР И НА
МАНАСТИРИТЕ „ПАНТОКРАТОР" И „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"
В издадените от руския учен А. Дмитриевски устава на различии византийски мана-
стири се намират и типиците на манастирите „Богородица Евергетис“ и „Пантократор" от
околностите на Цариград, а също и типикът на манастира „Архангел Михаил" на остров
Оксия до Халкедон.
I. Евергетидският манастир бил основан през 1048 г. от монаха Павел, който станал
негов пръв игумен. След смъртта на Павел за игумен бил избран неговият ученик Тимотей,
който съставил устава на манастира. Окончателната редакция на манастирския типик била
извършена по-късно, вероятно при наследниците на Тимотей, в края на XI и началото на
XII в., но не по-късно от 1158 г. В тази година бил съставен типикът на манастира „Ма-
мант“, където се споменава уставът иа „Евергетис“. Уставът на Евергетидския манастир
съдържа някои кратки, но твърде важни сведения за феодалните отношения през споме-
натия период.
От този типик, който същевременио е и синаксар, е запазеи и славянски превод от XII в.
Р'ЬКОПИСИ: А — Cod. Atheniensis gr. № 788 (ХИ s.). — Славянски препис от XII в. от Московската
синодална библиотека № 330—380.
ИЗДАНИЕ И КНИЖНИНА; А. Дмитриевский, Описание литургических рукописей, хранящихся в биб-
лиотеках православного Востока, т. I, Tvsuxa, ч. 1, Киев, 1895, стр. XXXVII, 256 — 656. Преведенияг тук откъс
е направен по това издание. — А. П. Каждая, Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960, стр. 184.
II. Пантократорският манастир бил основан от император Йоан II Комнин (1118 —1143)
и неговата съпруга Ирина, която починала през 1134 г. Уставът на манастира бил съставен
от Йоан II Комнин през 1137 г.
В типика на манастира „Пантократор" сеизброяват подарените от Йоан II Комнин
и неговата жена имоти, някои от който се намират в българските земи и носят български
имена. Освен това типикът съдържа данни за действия на византийски войски в бъл-
гарските земи през ХП в.
Р'ЬКОПИСИ : М = Cod. от манастира АНуо. £лц),шог в Пслопонес № 26, изгорял при пожар в 1934 г. —
К =• Cod. Chaikin. № 85 (1749а).
ИЗДАНИЕ : А. Дмитриевский, Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного
Востока, т. I, TviarA, ч. 1, Киев, 1895, стр. XXXVII, 656—702. Преведените тук откъси са налравени по това
издание.
КНИЖНИНА: П, Безобразов: ЖМНПр., 254 (1887), ноември, стр. 65—78. — И. Дмитриевский: Труды
Киевской Духовной Академии, 1895, август, стр. 537—585; 1896, декември, стр. 527—545. — R. Janin, La geo-
graphic ecciesiastiqne de l’Empire byzantin, Paris, 1953, pp. 529—538, 576—578. — Moravcsik, Byzantinoturcica,
I, pp. 552—553. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 140—141. —
А. П. Каждая, Экскуссия и экскуссаты в Византии X—XII вв., Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 190.—
П. Тивчев, Участието на българи във византийската войска през периода на византийского иго (1018—1185),
ИПр., XIX, 1963, кн. 1, стр. 92. — Г, Цанкива-Петкова, За аграрните отношения в Средиовековна България
през XI—XIII в., София, 1964, стр. 44—45. — Р. Tivcev et G. Cankova-Petkova, Au sujct des relations fdodales
dans les territoires bulgares sous la domination byzantine a la fin du XIе et pendant la premiere moitie du XIIе
siecle, Byzantinobulgarica, II, Sofia, 1966, pp. 107, 111, 120.
16 Гръцки извори за българската история, г. VII
122
Typica monasteriorum — Манастирски типици
III. Манастиръг „Архангел Михаил“ бил богато надарен от император Михаил VIII
Палеолог около 1280—1281 г.; той съставил и типика на манастира.
В този документ се съдържат кратки, но неизползувани досега сведения за войни на
Византия с българите по времето иа Константин Асен и Ивайло.
РЪКОПИС: Cod. Chalcin. gr. № 85 (1749а).
ИЗДАНИЯ И КНИЖНИНА; Ж. I'Mxojv, Miyaip. rov Па1ило16у<уе Tvtuxbv trjQ 6м tov fiovvov Avbf~
tiov povijg Miycdp tov dgyayys^ov, блМЗоктод to cwojtov, Kcovar. 1895. — Дмитриевский, Описание ли-
тургических рукописей, стр. 769-—794. Даденият тук превод е направен по изданието на Дмитриевски.
TYPICA MONASTERIORUM EVER-
GETIDIS, PANTOCRATORIS ET
ARCHANGELI MICHAELIS
I. ACTA MONASTERII EVERGETIDIS
1. Typicon Euergetidis
Evv wvtcp <57 xdi ходе yoi] tddb'Oi xal (pvldo-
ontv vpag, oti о paxaQdig xdi aytog fiucov лгттод,
6 pova%dg xvqiq Ttpdidog, peia tcov aZzojv, coy
ev too napdvTi Tvcrixd ш>ета£ато> iradaro xal
tovto, ui] oivco xQUofi'ai rptag rd ovrolov ev itj
зцхЬтг} eftdopddi HR ayiag xdi psydir/g теооара-
хоотрд a%Qi rpg jtaoapovpg tov ayiov psyaAopaQ-
tvqoq &eodd).oov, daavrojg <V ncistv xal ev rate
lomaig axdoaig 6EvzEpOTEiQudoMa,oaaxevaig dje
avTyg ay lag vrjoieiag.
^AlElcrsl Еяаауоу oi do'devsig dud трд tov xv-
pivdxov p'EQpov ттбоеозд, p, pa/Aov eictezv, xal ol
vyiab’ovreg potlEvovv, xaravopoag tovto б лауоё/За-
отод oeftaordg, xal psyag dovxag, 6 pova%bg xvpig
1 AvTcoviog, xal rovg ddd.povg oixrpiyptjag трд те
oaovvxtov ordosajg xal ттаетаретрд ipaApcpdiag
xal dyQVTivi'ag, erode 61 xal tvc lx tov xvpmaTOv
buyivopEVpg fiAdfiiyg avroiQ, Sspoiv, oti OsQpord-
tt}V ngog f}pag елощоато у ста GvvTSTQippsypg xap-
diag, тоЬд udefapovg ol’vou pEwlapfidvstv dd avzpg
TETQddoc туд етребтуд е/Здорадод, xai т-ig то ретА
етелта, <pppl 6i] zdg loierdg dmdaag беитедотетрабо-
naQaaxEvdg' did. dip xal pij Pelovieg AVJtfjoai top
Etor/phov {do<piAp avdpa, di^apev T)j avrov naga-
xli'jOEC, Sid. те то трд ageipg avrov aidlotyov, xal
to tov etoayparog evaedlg. xal did id nolla plv
xal u/Act giQoev&yxai tovtov тр povp, nodjoat. de
ТИПИЦИ НА МАНАСТИРИТЕ
ЕВЕРГЕТИС, ПАНТОКРАТОР
И АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
I. ДОКУМЕНТИ ОТ ЕВЕРГЕТИДСКИЯ
МАНАСТИР
7. Типик на Евергепгидския манастир
Едновременно с това вие трябва да знае-
те и да обърнете внимание, че блаженопо-
чившият и свет наш отец монахът господин
Тимотей1 заедно с другите неща, който на-
реди в настоящий типик, повели и това: да
не пием вино изобщо в първата седмица на
светата велика четиридесетница чак до праз-
ника на светия великомъченик Теодор и
също във всеки останал понеделник, сряда
и петък на същите свети пости.
И тъй немощните братя страдаха от пие-
нето на топло кимионово питие2 или, по-точ-
ио казано, и здравите боледуваха. Тогава
пансевастът севаст и велик дук, монахът го-
сподин Антоний3, като забеляза това и като
съжали братята заради всенощното им стое-
не и иепрекъснатите псалмопения и бдения,
а освен това и заради вредата, която топло-
то кимионово питие им нанасяше, със сми-
рено сърце отправи към нас най-гореща
молба братята да пият вино от средата на
първата седмица [от поста] и след това, т. е.
през всеки понеделник, сряда и петък. И за-
това, като не искахме да оскърбим спомена-
тия боголюбив мъж, отстъпихме на негово-
то увещание. При това той почиташе добро-
детелта, неговото предложение беше благо-
честиво и той беше направил и много други
1 Тимотей постъпил като монах в Евергетидския манастир през 1048 г. Проз 1054 г. ^ой бил избран за
игумен на същия манастир и съставил неговия устав. При пего манастирът бил разширен и благоустроен. Срв.
Дмитриевский, Описание литургических рукописей, стр. XXXVII-—XXXVIII. - Кг/ксот — ароматично расте-
ние, използувано за приготвяне на различии питиета. 3 Кой о споменатият тук пансеваст Антоний, не се знас
с положителност. Той бил съвременник на игумена след Тимотей. Както се вижда от текста, Антоний бил замо-
нашей виден византийски велможа и един от ктиторите на манастира. Срв. Дмитриевский, пос. съч., стр, ХХХ\Г11,
XLII—XLII1.
Typica monastenorum — Манастирски типици
123
tovtov evexev xal щсяемоу ё% oIxeIcov E$68a>v, to
fqOydEV OV HOL TIJ pOVT] ЛАршбрОУ, VXEQ U/ff TOV
oTvov Ttov адвРрсбт лбоесод Бус tty tag pcydArig
iрабаоихоотгр;, лобд 6e bcoQpoacv&ai ppiv xal ev
та) хата та Poaeqov c^taxetpEVco xrppan ppoyv. xal
tov f)(!oq-a.vov; dvopa'Copsvap napoixayy Sgxovo-
aeiav QEvyaQUTOjv dnpExa, ыоаттсод дё xal w to)
хата то уортохблип’ diaxstuevo) хтрраи ppcov, xal
tov Елссратёос TatAvyoiisvcp, eteocov скхаёд xaQot-
xcov, ^svyaQarcov xal avrarr' tovtov yaotv xal c-y-
тЕТёбрЕ-ба. rpiv too oTvov ts asraXapfidvEty Evya-
(нотсод, xal tov eIo^uevov p-sopP-ovs dvdQuq vjteq-
svyEubai адшлеглтсод, самтобд те xaraxQtPEiy, cog
tcov ло/Лсоу xat rov vdarog ёухратЕоорЕУОУУ tV
otteq^oEp’ aaxiloEToT., xal pp viva tcov pt-pP puag
ало tov vvv ёл dt5rtag e%elv (ltd лрбсрашу трт
otayovr, л sc гибл с го’, тру TOtavTpv голой (tv, sig
руцррт те tov EloppEVov yiropEvr/v xal dvanav-
о tv рлаорд трд адеЕрбтртод (pp. 654ЙЗ—655.21).
II. ACTA MONASTERII PANTOCRATORIS
1. Notitla typici inonasterii Sanctae Mariae
Petritzonttixsae in actis monasterii
Pantocratoris
To 6ё to rov Tvntxov pipXcov тер Dsiep x.dt fia-
aiXixtp vacp, тор ел' dvd.ucrci TipojUETap Tip Ilava-
yiag pov IleTQiT^Kjortaarig dcpiEQtmVp fad rov xvqov
NiXYjp'oQOV fig pVppOOVVOT T(»V sctvTov yovsaiv, TOV
те KaovoravTivov xal 'ExEvpg xal Nixpfpdoov. Кш
ooTiq tovto atpsQf; tov povaoTpQlov олббсход e ‘p
тер ата&Ератс tcov TQtaxoatwv дгха xat dxi(l> tfro-
P>6qg)v лат eqcot, tcov ev Ntxaia (p. боб^г,).
2. Typicon monasterii Pantocratoris
Kai лав pg evsdpag xal ppyavpg vxeqteqov dva-
dstpaoa xal лобд тот avTOxpdroQa ccoorpoa трд
jtaiQixpq Avoovoiv apypg dvcodvvcoq хата xatobv
ё uptp6.oaoa ovvboopcoq cog av Tig еТлос тер ‘ ёлстЕ-
rsi'Ttcp VEVpaji xal povTppau трд fiEaq sxstvpg
too TEXoviog p>vxpg. Еста xal ped fxetvpv трт
fgatotav dvapaoiv, Tctg лоЕаРбхоод ЕЛ1рооЛад mv
Tpatvopsvayv ЕурбрсоУ xal tcov атраУсЪу btadvoaoa, xal
добрини на манастира. Заради това той на-
прави и лозе на собствени разноски, което
беше извън манастира и недалеч от него, за
да пинт братята вино през светите велики
четирилесетдневни кости. Освен това на нас
и на имота ни, наречен Теофанус, който се
намира във Волерон1 II, той подари екскусия
за дванадесет зевгаратни парицн, а също
така [екскусия] и за други шестнадесет па-
рици, и те зевгарати — за имота ни, наречен
Епифаний, намиращ се в Хортокопион. За-
ради това иие ви нареждаме и виното да
пиете иа драго сърце, и иепрекъснато да се
молите за споменатия боголюбив мъж, и себе
си да осъждате, тъй като миозина от вас са
привърженици на водата поради крайне въз-
държание. И никой от тия, които идват след
нас, да няма възможност под никакъв пред-
лог да накърнява това добро дело, направе-
но за възпоминание на казания мъж и за
подкрепа на цялото братство.
II. ДОКУМЕНТИ ОТ МАНАСТИРА
ПАНТОКРАТОР
1. Сведение за типика на Банковских,
манастир в архива на манастира.
ПантократорЪ
Тази книга на типика за божествения им-
ператорски храм, известен с името Пресвета
Богородица Петрициотиса,3 бе подарена от
господин Никифор в памет на неговите ро-
дители и отци Константин, Елена и Ники-
фор.4 И който я вземе от манастира, да бъде
изложен на проклятието на триста и осемна-
десетте богоносни отци в Никея.
2. Типик на цариградския. манастир
Пантократор
И като превъзмогнах всяка засада ихитри-
на, надянах навреме и без мъка пояса на
отческата авзонийска5 власт и станах импе-
ратор6, би казал някой, по волята и жела-
нието на онзи божествен и създаващ дух.
След снова необикновено възкачване унищо-
жих многохитрите покушения на явни и тай-
ни врагове, изплъзнах се от всяка клопка и
1 Тема Волерон се намирала в българските земи между реките Струма и Места, по долното им
течение. За тази облает срв. В. Тъпкова-Заимова, Съобщения за харистикии в нашите земи, ИИБИ, V (1954),
стр. 385 и сл.; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 121—124. 2 Както отбелязва издателят, към ръкописа
на пролога на типика има добавена приписка с друг почерк. Тази приписка се датиря от ХУТ в. Срв. Дмитриев-
ский, пос. съч., стр. 656. 3 Става дума за типика на Бачковския манастир „Св, Богородица Петрицонитиса".
Много от неговите документа се пазели в църквата „Св. София" в Цариград. Вж-, Г. Petit, Typikon de Gregoire
Pacourianos pour le monasterc de Pctritzos (Backovo) en Bulgarie, p. 5410— 32. Очевидно копие от пеговия
типик е нопаднало сред документа на манастирите „Евергетис" и „Пантократор". 4 Тия липа не са огьждест-
вени. > Авзони — архаизиращо наименование на ромеи. Цодразбипа се визаптийският император Йоан
II Комнин (1118—1143).
124
Турка monasteriorum — Манастирски типици
лао/Д ёлДр/аяюа. лау/сюд, zai jidvtag xovg hcav-
iovs ЮК‘ дгоогг v^oxdgaoa. Ums av ?рЕ^т)т хата-
/Aioj to xard Heqocov, xal Sxv&cov, xal Aahia-
t&v, xai Aax&v, xal Ilaiovcov r?j? flsiag t5r-;£tdf
hi spot Hav/iaoia, ids хата лбутсоу appr/TOvg tqo-
naiovyjag, 6<jag ло/Adxtg ETsp'iTodpypOE per 4pov,
ndvccov тсЪт biEUJnEOovTcnv ex&qcov xavEvpEyedv-
vaaa, xal mh ёттдд xal rovg Encoder хб/отщ dia-
TEuovoa xal бса^рр^аоа, xal tovq ex tcov cplhnv
xal tcov nlrjoiov d.TEVavTiag poi отиттад xai ало-
paxQvvfHvTag xaxcog Trjg ddehpix^g oyovotag xa-
fishnva x'd ov,uvcobi)ил a.
'Еле! de xal хлората didcpopa d'-pcoQta&rioav ig
Toiainv) povf} лар3 akeifi те rrjs fiaoihkag pov, xal
лаоа трд рахараотатур ftsanoiyrp xal TtEpiTiofh)-
tov av^vyov pov, лара ph r?}? fiaoiXetag uov h
ттЪ yvyQicp tcov Aia^evexcov, то лооаотЕсру rg ’Av-
АеиюУтоъ xal rd лоиоотлоу tov KooTopvQrf rd
^QctioTEiov 6 Котта/Зод oivv тсо ^svodo’/Etcp avTov,
to ev тф %(»Q[q> tcov AHvtov noodoxeiov, rd Aeyd-
pevov tov Fxtfiovhov, xal rd eteqov hqougteiov, to
kEydgevov tov Kvxloftiov, ipoi tov Kapdifr], p eig
to Aadviov v^ooiaoig tov Мохорауатот, rd лроа~
aieiov tovtov, to AeydfiEvov r8 ToQvtxiov, xal to
ETEQOV TOVTOV TtQodaTElOV, TO ASyOUEVOV, Avtpfyv' 6
xard 'PauteoTdv olxog 18 2d??? aerd xal tcov evoi-
xixcbv avTov, 6 olxog r8 NeoToyfa рета rd»' d/o
rovto v gsvо doyekov xal yaiQa qclcov, nQog <5e xaldpne Eh -
V(DV, cbv EXEXTljTO OVTOS ^tCD^ET T§ TOIOVT$‘ xdOTQft
to ztQCaQEiov r8 ’AysAdgov, rd ycoglov tov A/e^cIv-
CM8. to ^paOTl'tOV TO KqvOV VSQOV, TO ЛрОа^ЕЮУ
tov Afo)QOxaQT^dvT], to f^covtjiJ'EV ало rlj? uovrjg
tov Kepzqy), to ywQtor at ’Ayviorat, rd eig то ле-
titov Г£ар<р1?,% tugoduTEiov tov hraQftOu, xal тд
TipoaoTEiov 6 dyiog 3ebd(nQog, xal eooj'&ev tov xd-
coov JTavfe dvo avkat tov TgcpKovyaqAEA, сот p
ph p[a sig r/p' zwQTav too HoAvdQi'^ egtIv, j; <5r
ETEQa eig tov alyiaAov' to ycoQtov rd 4fvxpov лгр
стъпках под нозете си всичките си против-
ници.1 Бих ли могъл да изброя последова-
телно чудните дела на божествената ми дес-
ница срещу турци2, печенеги3, сърби, ку-
мани и унгарци^, неизброимите триумфи над
всички тях, конто аз често с чудодейна ръка
извършвах ? Надвивах всички нахлуващи вра-
гове, като разкъевах и унищожавах всички
примки, и ония от приятелите и близките,
конто ми се противопостав5^ха и конто в
злото се бяха отдалечили от братско едино-
мислие, аз погубих и потъпках. — — - -
И тъй на този манастир бяха подарени от
царство ми и от блаженопочившата госпо-
дарка и моя съпруга5 различии имоти: от
моето царство — проастият Антемиот и про-
астият Костомири в селото Диавенетон; про-
астият Котавос заедно със странноприемни-
цата му, проастият, наречен Кивулий, в се-
лото Минту, и друг проастий, наречен Ки-
кловий или Камица; имотът Мономахат в
Даоиион, неговият проастий, наречен Тор-
никий, и другият негов проастий, наречен
Авзизи; къщата на Сит в Редесто заедно с
нейните пристройки; къщата на Нестонг^
заедно с нейните две странноприемници и
ниви, а също и лозята, конто той притежа-
ваше вън от тази крепост; проастият Аге-
ласт, селото Меландру, проастият Крионеро,
проастият Морохарчани, купен от манастира
Кенхри, селото Ахнисте, което се намира в
околията7 Памфил8; проастият на епарха и
проастият Свети Теодор и два стопаиски
двора на Триаконтафил вън от крепостта
Панион9, един от конто се намира при вра-
тата Полидрий10, а другият — до морския
бряг; селището Психронпигадин, проастият
1 Тук Иоан II Комнин загатва за династичните борби след смъртта на неговия баща Алексий I
Комнин. Неговият зет Никифор Вриений, подкрепен от Ана Комнина и императрица Ирина Дука, се опи-
тая да завземе властта и да лиши от престола Йоан Комнин. Острогорски, Историка Византие, стр. 354—
355. а Т. е. турците сел/окуци, наречена в текста архаизирашо „перси“. 3оПод „скити" се разбират пе-
ченегитс. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 280, Тук по всяка вероятное? Йоан II Комнин споменава за
нападението на печенегите проз 1122—1123 г,, когато той ги разбил след голямо сражение при гр. Вероя (Ста-
ра Загора). Срв. Златарски, История, II. стр. 368—370. 4 В текста се говори за „даки и псонци". Под
„пеонци1* сс разбират унгарците. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 242, а под името „дани11 — печенеги,
кумани или унгарцщ 5 Снреч императрица Ирина, жена на Йоан 11 Комнин и дъщеря на унгарския крал
Ладислав 1. При замонашвапето си приела името Ксения. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, П, стр. 122. 6Не-
стонг — това име, което е българско по произход, може да се евърже с името на Иестонг, брата на Сермон,
защитника на Срем през 1018 г. За Нестонг вж. G. Cedrenas, Jo. Scylitza, II, ed. Bonn., p. 476^; срв. Златар-
ски, История, I, 2, стр. 786; Ив. Дуичев, Последний? защитник на Срем в 1018 г., ИИИ, т. VIII (1960), стр. 310,
316—319; Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 210. 7 В текста стой xstimr. Под xsrirov се разбира данъчна
обдаст. Срв, Fr. Doiger, Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges, Munchen, 1948, Nr. 1—2, Bemm. II, p. 27;
Idem, Ein Beitrag zur Byzantinisclien Lexicographic, Bayerische Akadcniie der Wissenschaften, Phil.-Hist. Klasse,
1959, 9, pp. 3—9. s Памфил — град в дн. Източна Тракия, близо до Айребол, между Димотика и Родосто.
•9 Панион — дн. Панизо, 10 км южно от Родосто. 10 Полидрий се нлричада една от крепостните врати
ца Цариград.
Typica monasteriorum — Манастирски типици
125
rd ngodoTstov тд Zayirp/ydvtov, тд %ooqIov 77
J/d^ro?, д xazeTyov от d^anaaoeig, тд хата то
л,етТтоу ”AnQa> nQodoreiov, б dytog Bddoto;, тд
KojqIov tov MaQpaQa, то %a)Qtov i) AevKTjy ?} иатд
то Е^ариЛюг t-v тф tpJioQtcp t8 BoaywvO ttqovgIq
tov anoixopdrS £vvadrp>8, тд. тъаддлта д гласа т§
epinoQtS BQajriovlov рсета тсЪу ёлоушт, тд ywQi'ov
тд QQvufidxtv avv тот; nQOGx.a$r}p.svotq Snetw so-
TQaTEvpAvotg, xai тф tv агтф лттоаоттлоУ тд crgod-
otetov то Atpivlv, rd TfQodoTEtov тд Платами, тд
ycoQioT та Bovtt], то yojQtov т8 Гдт)уода, тд лтуоа-
OTElOV fj JO.VGTEQVa, то XCOQIOV tj BAquouxtouis, at
хата yyQovvr]oov dlixat лаоат, ц усата у^доттуроу
ЕУ тф EUrOQUp TO)V КоИаУУ, 6,710(30. (ф/ОШХГ], Усат
jj дехатф тсоу olvagUoy, i о oloy EfmoQiov п/? А1а-
дбтои, yooQl; тагу откате/,«ж, 77 алаоа vndganig, т;
одаа еу тф тою-то} ёртттодта) too ’AZSGidrov, f/y8v
д olxoq тодт'8, тд tvoixtxd, тд яедфоВа хф тд
Iovtqov abv тот; Ixeige одет xaiQaqcaloig тблосд
xai dimeXobac, то лдоаотеюг тодтоу 6 аую; Гесдд-
yto; tov 6/77^8, тд ttQodoTUov б ayiog ArjtLi^TQiog^
тд eteqov ттооаотетоу ovtov ту ТГоуЛаиш, xal тд
7TQOd(3TElOV OVTOV 6 KaQEcbv, TO 7TQO(ioT£lOV от
.Х&Аа/Зог, та. eorQarevuEva duo %a>Qta, -rjyovv тд
%a>Qtov r) Adcpvr) xal тд ymQiov 6 Adf-icov avv тот;
ёхеТае ^Qoaxa&ijpevotg nagoixoiA rg ’ААЯататои, f}
enloxgtpig Aadovvag xal t8 T^8/3dx8, хафФ; dal
tov оутдеур# ледфлдот eig tov дтрлдоюу, >] Ёгиаие-
ipt; tcov Kap.tvicov, / ледиАфоаоа ano EYoxffi (h)~
tiooiax/jg el; тду дгщдотоу, xal cf exeIvov хата
Запихоиий, селището Мадит1 *, което се дър-
жеше от соловарите, проастият Свети Вла-
сий в околията Апрос3, селото Мармара,
селото Левки, пронията3 на покойния Сина-
дин до Ексамил4 * в тържището Брахионий
заедно с крайбрежието; селото Тримваки с
настанените там войници заедно с проастия
в същото село; проастият Лимни, проастият
Платани, селото Вути, селото Григорй, про-
астият Цистерна, селото Армукоми, всички
сблници на този полуостров и сблницата в
полуострова на тържището Килон — цялата
еврейска — и десятъкът от кръчмите, ця-
лото тържище Мадит без войнишките имо-
ти/’ целият имот на Алусиан6, който се на-
мира в същото това тържище, а именно не-
говата къгца, постройките. градините, баня-
та заедно с намирашите се там ниви и лозя,
неговият проастий Свети Георги Милу, проа-
стият Свети Димитър, другият проастий Кох-
лакея и проастият му Кареои, проастият
Слави7, цвете войнишки села, именно се-
лото Дафни и селото Дамон с настанените
там парици на Алусиан, императорского име-
ние8 Дадуна и Чувак, след като те преми-
наха чрез отчисляване към държавното съ-
кровище, императорского имение Каминион,
което премина от държавно стопанисване
към държавното съкровище9 и от него по
1 Мадет — градче на Галшюлския полуостров, близо до гр. Галиполи, дн. Майто. - Крепост-
та Апрос се намирала при днешното село Айнарджик (Инерджик) в Източна Тракия. Срв. ГИБИ, II,
стр. 88, бел. 9 и посочената там литература. 3 Пронията е термин с твърде широко съдържаиие. Постепенно
тя добила характер на феодално владение. Императорът раздавал на отделяй лица земи заедно с населението
или, както смятат някои наследодатели, правого да се използуват доходите от подарените имоти. Първите сведе-
ния за пронията се отнасят към средата на XI в. Пронията се давала за заслуги или срещу задължението да се
изпълнява военна служба. Военен характер пронията придобила през управлението на Комнините. Тя била отна-
чало пожизнена. а по-късно се превърнала в наследствена. Срв- П, Мушафчиев, Войнишки земи и войници във
Византия през XIII—-XIV в., СиБАН, кн. 27 (1923), стр. 42 ; А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии
XIII—XIV вв., Москва, 1952, стр. 202—222; О. Ostrogorsky, Quelques problemes d’histofre de [a paysannairie by-
zantine, Bruxelles, 1956, p. 18 sq.; Г. Острогорска, Пронина, Прилог исторщи феудализма у Византии и 1ужно-
словенским земл>яма. Посебна издания Виз. Инет. САН, Београд, 1951, стр. 15 и сл.; М- Я- Сюзюмов, Внутрен-
няя политика Андроника Комнина и разгром пригородов Константинополя в 1187 году, BBp., XII, 1957, стр. 60
и сл.; Литаарин, Болгария и Византия, стр. 143 — 150; Ангелов, История на Византия, II, стр. 138—141.
1 Ексамил — селище в северната част на Галиполския полуостров. Тук става дума за земи, конто се вла-
деели от стратиоти (войници), задължени с изпълнението на военна служба. За споменатите тук имоти срв. Ли-
таврин, Болгария и Византия, стр. 140; М. М. фрейденберг, О феодальной вотчине в Византии XI—XII вв.,
ВВр., т. XVIII (1960), стр. 24 ; Тивчев, За участието на българи във византийската войска, стр. 92. 6 Може
би споменатите тук парици са евързани с името на известния от българската история Алусиан, сина на цар
Иван Владислав (1015—1018). Алусиан преминал на византийска служба след падането на България в 1018 г.,
участвувал във въетанието на Петър Делян (1040—1041) и след неговото поражение отново преминал на стра-
ната на византийпите. Византийският император Михаил IV Пафлагонеп за награда му дал титлата магистър.
Срв. Златарски, История, II, стр. 63—71 ; за името Алусиан срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 64.
~г Името Слави говори за славянски етнически елементи в Източна Тракия. 8 Тук епискепсис има значение
на императорско имение. Срв. Fr, Ddlger, Beitrage zur Creschtchte der byzantinischen Finanzverwaltung, Byzauti-
nisches Arcliiv, IX, Leipzig—Berlin, 1927, pp. 41, 1201Э. Тук става дума вероятно за безстопапствени земи,
конто финапсовите чиновпици най-напред издирвали и привеждали в известност и конто след това ставали дър-
жавна собственост. Такива имоти най-често централната власт давала чрез държавни грамоти на светски и ду-
ховки феодали. Срв. Dolger, op. cit., pp. 81, 105, 114, 116; К. А. Осипова, Система класм в Византии в X—XI вв.,
Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 180—184.
126
Typica monasteriorum — Манастирски типици
а*таАлаут)Р y.al даю&ту /tETaffcfiaofhioa eis тут
f.iovr]V, to yaw tor Ao^dSi, то лКтрпафог адтр ya>-
Qt'ov tov Kayiy.XX,, то y(>)Qior zg AleyaAEfiov, то
yawiov irj Allots ovv тф) лЕдарак: то yaigiov tov
AofJgofioVdOV, TO yCOOtQV IIovpAoi'^ V] EnlftKEtpiS wv
КоунАЛо»’ ка1 ауто то каотоот тд. KvipsfAa, f)
Етиактутд ’ Jo.).O'6kov ovv тф nsgauari rov now,uov
T}js ААафтф/д' У ЕЛ/oysyns TO»' IlaQEVQlTOV, xad'UJS
лгцктф.&Е Tji ftacjtAsiq ftov ano dcuQsas tov огра-
otov топ BoiarEtaTov, yal ало ego»’довод тфу fiv-
yaisQ(ov t8 ap^aoTov y.al tcadtArpov тф flaoi/.Ei'ag
pov, tov povayov kv(>% ’Jcodvvb, too vl8 too aotdt-
p„ov отфс/лтохоатодод, то еКогц&ег and tov ’Агтфт
у.тура, д ayiog ’[4)dvv?is т8 %атуЛак, тд ёда»»р?£т
ало кф ipvyoadwTtdcg у.тфса tov Ala.... . yal т8
АГаХмод ркта кот еу rolg KinpEA/.otg {-ЕУоЗоуНтг,
то у.тдра у стёа, то е^соу^еу and rg KftQTiK.iov,
то nQodoTK.ov т8 Avxov, тд еёанорЗЪ'. ало zS Ао-
табууоо, то ywQtov т8 Кбф]... 'IX тф> даг/тср Z/o-
noXiag тд 7/OQior та ’AdQEiuva, тд ycoQiov fj T'Qeq-
y.ovfnT'QavES, то ypootov fj dvco y.al кати) ВХактфта
al'v тф) Хеоутодф), то nQodoTEtov т8 XtH.a/>on(6K8
T/jc i)aof.XEtag pov tov фЕодсодётфр то ЕлДеубрЕ-
rov A'atdon'Ei'avES акта шт тг аитф) ртА.о'»,а)У, тд
ycopaov ’Oqv(tj2es, д отход тот аитог ФвоХодтЕф],
д ev XoLOTovnoAEL та dpnslta avK>v, тд h’ Xql-
govnAXi лЛцспоу tov myiaAov ПдакиЗом» рвта
TCOV yVQGlhv ТОТПЛ EVOlKlKa»’, TO ypJQtOT П.... f/TOl
XEofio/aareg, тд HgCOvrpjsT лада tov diipociov did
tov oekqetov, tov Еле т(дт olxEiay.o»’, ano tov ёу~
yovov tov ae/iaoTOv Extivov EvpafHov ргта та»’
f.r avTcp fivlcoTan’, то xaqdhov d Ihivaxag f] ката
(т>ЕОоа/л)1’1к)]Г vsa Елсохврчд, хатДдд naQEddlfoj ла-
nd т8 Га1Лтсотод у.Ф рл.ти. та»’ l-oin&v avrrjg 3i-
y.aia>v’ то dbtatov tov ало тот Xoqtu.it8 хатсфрЕОУ-
тсд vSarog ост тф) ауюуф y.al tois ev 0egooXj-
)4 kt] b’EQyovGc цЗшоа то E&ojvrj&h' and tov /zs-
qovs tov Kayodbtri y.al tov Kagfiecos evdov tov
ydoTQov (Aeooa/.oviKt'jg слкоотаоюг, т] dcuxovla tov
Кдарфёсо^ (.(Етй zwv 3vo avrijg J.oetqcov kul /ror
kikojv ка.1 Hoinoov dinai'ci»', тд nQodOTEtov t] dyia
Га^ахтЕдф тд ало dojQEas куют Зтиоалопкеа»1 *
nEQivhfldv ту] .uovfi, fj fv Bepfrolq. nEQirlfiovoa F.ni-
пътя на размяна и дарение премина към ма-
настира, селото Локсади, съседното му село
Каниклий; селото Мегалево, селото Микеис
заедно с брода; селото Добровул1. селото
Пумду, императорского имение Кипсела- и
самата крепост Кипсела, императорского
имение Ялук с брода на река Марица, импе-
раторского имение Пареврион, което премина
в собственост на царство ми чрез дарение
от страна на севаст Вотаниат и чрез покупка
от дъщерите на севаста и племенника на
царство ми монаха господин Иоан син на
блаженопочившия севастократор; имотът, ку-
пен от Анча, Свети Йоан Халкевс, имотът,
купен от душеспасителното учреждение Ма..,
и Малон заедно със странноприемниците в
Кипсела, имотът Итеа, купен от Куртикий,
проастият Ликос, купен от Синадин, селото
Кокси.селото Адриана, околия Пополия,
селото Черковичане5, селото Горна и Долна
Влактиста4 заедно с Неохорион, проастият
на царство ми на името на Славопол, син
на Теодорица, наречен още Кодониане, заед-
но с водениците в него; селото Орниалес,
къщата на същия Теодорица в Христопол5
заедно с лозята; преторият в Христопол,
близо до морския бряг, заедно с околните
постройки, селото П . . . или Неоволяне6,
което държавното съкровище чрез отдела
за дворцовите имоти беше купило заедно с
водениците в него от Евматий, внук на спо-
менатия севаст; нового императорско име-
ние — укреплението Панака до Солун --
заедно с останалите му имоти7, което ми
бе предадено от Галатон; правого над во-
дите, които текат от Хортайт, заедно с во-
допровода и водениците, намиращи се в
Солун; дворното място, купено от Какодик
и Карвей вътре в крепостта Солун, имотът
Крамви заедно с двете негови бани и по-
стройките и останалите му имущества, про-
астият Света Галактерия, който бе подарен на
манастира от някой солунчани; император-
ского имение във Верея8, което бе подаре-
1 Местною пме Добровул о от славянски произход. :2 Дн. Ипсала в Източна Тракия. 3 Името
Черковичане с очевидно от славянски произход. ! Името Влактиста е по всяка вероятное? от славянски про-
изход. За подобии имена срв. М Vasmer, Die Slawen in Griechenlaud, Berlin, 1941, pp. 23, 81 ; Ив Дуйчев,
Славянски местни и личии имена, стр. 201. г’ Христоиол — дн. Кавала. tJ Местного име Неоволяне е
от славянски цроизход. Други посочвания вж. у Vasmer, op.cit.,pp. 194, 220; Дуйчев, Славянски местни и лични
имена, стр. '211. ; За многобройните феодални владения из манастира „Пантократор" в земи със смссено
славяно-гръцко население срв. Литаврин, Волгария и Византия, стр. МО —141 ; срв. съшо Цанкова-Петкова,
За аграрните отношения, стр. 45 — 47. н Верея — дн. Вер в Македония.
Typica monasteriorum — Манастирски типицй
127
oxstpig ijWiAsia fiov ало dcogeas tov Ctsfiaarov
xvqov Mavovpl tov BoTavEtatov, ,uerd twv sv aviij
лкаттр’йуу xal loinoov dixatcov (pp. 656г1_o4;
697т — 6983j).
III. EXCERPTUM TYPICI MONASTERII
ARCHANGELI MICHAELIS
'"Hfy't'i <5e xai tov oxccoxatdexatov yodvov elad-
vovt&g Oeov xopty/obvrog rd dtovao-O-aC xal yap ei
dec /Lie xavydoaoidat, xard top д-elov алоотолог,
ev KvQtco xav%)'ioop(uf олсод av usi *'/aA.vv&eb} та
tovtov EQya xai. ev suoi, ЛЕрсе^аИби&д'и. yiT&va
(pcoAid(OT<'>v} xgavog btoovcpc.DaduE'fya oahjoouv, ddov
dipyxan’Lod/aE&a SoXtyov, xal dov/ixpr dapifia елсо-
pitape'da, xaiQOv fix халоогтод ха& ecd vs xal
dvotV, UTQaTtjyOt XELQOTOVYj&dviEg, potvdv&QcDxov
otQdcEvpa ovv (Зегр du&tivaaev, уАуад лоте p£v
лрос Alvoovg, allots лрод TpipaAovg, xal tobg
(yao'ptlovQ iyud)v 'PcopsiiovG В/Дра xaiB -f),uc~)V cpQo-
vovvtag xal duxovckt, ev xaiQqo лддд Jlsoocig, xal
tub? rife Ktnvotavuvov xcLtatvoavvovvta.g vtpat'xE-
vag Лат/уорд owEXQOTi'joapev (p. 790ls_28).
но на царство ми от севаста господин Ма-
нуил Вотаниат заедно с планинските паси-
щаА и останалите му имущества.
III. ТИПИК НА МАНАСТИРА АРХАНГЕЛ
МИХАИЛ
Карахме вече осемнадесетата година от
управление™- с божия помощ. И ако трябва
да се хваля, то според апостола ще се хва-
ля в господа, за да бъдат възвеличени де-
лата му чрез мене : облякох бойни доспехи,
сложих на главата си железен шлем, пара-
мих дълго копие, взех боен щит и когато
дойде времето, бях назначен за стратег на
Изтока и Запада3, с бога поведох много-
бройыа войска и започнах битки понякога
срещу българите,4 друг път срещу сърби-
те6 и срещу нашите съиародници ромеи,й
настроени враждебно и несговорчиво към
нас, а понякога и срещу турците7 и срещу
владеещите Константиновия град високомер-
ии латинци8 * * *.
1 ЛХагтр'йг — плэнини, термин, който озпачава високопланипско пасите. Този термин е нроникнал от българ-
ски в гръцки език и намерил широко разпространение. Среша се във византийски документа от XI—-XII в. Срв. A. Le-
roi-Molinghen, Troi mots slaves dans les lettres de Tlicophylacte de Bidgarfe, Annuaire de I’Institut de Philologie et d’hl-
stolre oricntale et slave (Bruxeles), 6 (1938); Дуйчев, Славянски местни и лични имена, стр. 211. 2 Тук става дума за ви-
зантийские император Михаил VIII Палеолог, който взел властта през дакември 1258 г. или през януара 1259 г. и управ-
ля вал до 1282 г. Осемнадесетата година от неговото пару вайе се пада приблизите л но 1277 г. 3 Тук император Михаил
VIII Палеолог говори както за своите заслуги, когато бил велик дук и деспот по времето на малолетния никей-
ски император Йоан IV Ласкарис (1258 —1261), така и за успсхите си през своего управление. Вж. Длштриев-
скш'1, Описание литургических рукописей, стр. 790i i—10... w? re о1>т 0s& xqo vrje paoilslas, xal oaavv ditjvvaa-
ps.r /ат.а Др' aij'/pp\ За управлението на Михаил VIII Палеолог срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 418 —
435. 1 Михаил VIII Палеолог има пред вид войните, конто той водил срешу България. Тук спадат по всяка вероятност
и вменяйте действия на Византия срещуг въетаиалото българско селячество начело с Ивайло. За тези събития срв.
Златарски, История, III, стр. 542—570 ; Д. Ангелов, История на Византия, ч. Ш, София, 1967, стр. 42—53.77. Пет-
ров, Въстанието на Ивайло (1277 -1280), ГСУфиф, 1956. 5 В текста сърбите са наречени „трибали". Императорът
споменава за борбата срешу сърбите, конто участвували в аптивизантийската коалиция заедно с Карл Аюкуйски.
За събитията вж. Острогорски, Исторща Византще, стр. 426—427. 15 Става дума за Епирското деспотство,
което твърде често вземзло страната на враговетс па Византия. Срв. Острогорски, ИсторЩа Византгце, стр. 426.
' Михаил VII! водил войни с татарите от Златната орда, а също и с мамелюците в Египет. Срв. Острогор-
ски, пак там. 8 За га г вл се за улишожаването на Латинската империя през 1261 г. и за възстановяването на Ви-
зантия с център Цариград от Михаил VIII Палеолог. Срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 421.
IX. ТИПИК НА МАНАСТИРА „БОГОРОДИЦА КОСМОСОТИРА“
Типикът на манастира „Богородица Космосотира" (Светоспасителка) до гр. Енос е из-
вънредно ценен паметник от XII в. Негов автор е ктиторът на манастира севастократор
Исак Комнин, син на византийския император Алексий I Комнин (1081— 1118). Като член
на императорского семейство Исак Комнин играл важна политическа роля при управле-
ние™ на своя брат Йоан II Комнин (1118—1143), който му дал най-високата титла след
императорската— севастократор, а така също и при Мануил I Комнин (1 143— 1180). Поради
тона, че на няколко пъти изпадал в немилост, той прекарал част от живота си в изгнание.
Севастократор Исак Комнин бил в близки отношения с известния византийски поет от това
време Теодор Продром и сам се занимавал с литературна дейност. Неговото литературно
наследство е малко познато. От запазените откъси се вижда, че съчиненията му нямат
оригинален характер.
През 1152 г. Исак Комнин построил манастира „БогородицаКосмосотира* и му на-
правил щедри дарения, състоящи се от села и други поземлени имоти, добитък, права
върху пазарища, кораби и др. Тъй като имотите на манастира се намирали в българските
земи, сведенията, конто съдържа типикът, са от особен интерес за българската история.
Те разкриват ръста на едрото феодално земевладение и положение™ на българското насе-
ление през периода на византийского владичество. В типика има важни податки за класс-
вата борба и за несигурното положение на византийските феодали в българските земи.
Изобщо типикът на този манастир подобно на устава на Григорий Бакуриани за Бачковския
манастир със своите богати и свежи сведения разкрива важна страница от живота на бъл-
гарския народ под византийска власт. Известията от типика се отличават с достоверност,
дължаща се на документалния характер на паметника.
РЪКОПИСИ И ИЗДАНИЯ: Части от типика са публикувани от М. Редею? в ’АЦдыа,
1898, pp. 112, 144, 188. Типикът е издаден изцяло от L. Petit, Typikon du monast6re de la Kosmosotira pr6s
d’Aenos (1152), ИРА14К, ХШ, 1908, pp. 18—77. Даденият тук превод e направен по изданието на L. Petit.
КНИЖНИНА : Ф. Успенский, Константинопольский Серальский кодекс Восьмикнижия, ИРАИК, XII (1907),
стр. 20—28. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—ХП вв., М., I960. — П. Тивчев, Нарастването на
едрото земевладение във Византия през XII в,, ИИИ, 9, 1960, стр. 215—244. — Същият, За класовата борба във
византийского село през XII в., ИПр., XVII (1961), кн. 1, стр. 76—99. — Г. Цанкова-Петкова, За аграрните
отношения в Средновековна България XI—ХШ в., София, 1964, стр. 45—48; 127—130 и сл.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
129
TYPICON MONASTERII
KOSMOSOTIRAE
— — — ТУарап^цтАл’ Ьё, ebg I'va 6 лооео-
n'i)? 'ihlQiW'] xaiQov ётитуе^еюг EveovocEQCiQ tov ev
t?) Al'ycp TttTtQaoxoiiEVov Bkaiov ттдаиео)? xal Цео-
vfjTai таито атта^ rtgb? тцу kqeIut tov olou еукхт.'-
tov, щ) ало Tiga.yuaTEVT(~)V nveov, alia тоге fiiax.o-
рЦдутсоу Voitov to I'kaiov xal xaTatgcivreov Sv wj
zIFYqj' (pp. 494G—504).
Toivvy dtpeiAet oavbahov sysiv 6 ngoi-men? ep
lots ti,ueteqois bixaece; tov лога uov ryjg Мадёт’грд
xal fhjQEi'Fiv tjfflva? x(u ergeK tq fpiyy дтахр/тцЕМ
rots pova%oic, лоХ)ми1? de tovoSe xai ектд Tps
At'rov dtOJTOQi9fi€VEiv хата тыу xaigebv rd? ёмтг,-
ббгбтцтг/.?. zwl.l&y 6’ оттепт xai pEydkov ЦДоеоу,
(M syeo ха'&ютдд'/ра, sv тер потарер rfj SauJa
vesal та TiooDvga ey/sKyy tov A’Eoxdoegov, Wf-SUEt
6 Trjg /.tovtjb xaihp/oviiETOs тещиКео-д-ае ёудруодбтк
тер тер тру (pvAaxfjV tov ттотацоо xai ovvTi'iQzptv,
iva up verb тот тсубуто; oi ix&ve? КррЕЫЛУто,
EVuAayioi ovTEt; xai evttsteiq nob? ih-jQsiav djroveo-
T8Qav, eb? oi'dequey (pp. 50;}8—51(;).
Ктгршта те t(j)v ахр’^тюу, ueteq poi jisgujlfyo-
oav ex yovixpg x^oeboerta? %QV(joflovMoig Xoyoi?
te xal xeXevoeoi, teevtu. bipaEQ stair, v.tlsq хата ts
Xqyjolv xai bsoTTOTEteiy uzib ry esi'ipsoov hqogxexv-
Qcbxapev ту povp, ebq ei? aldiva tovtov tov enqu-
петутет t-xstv ravza averm p.sr.a ndoqg TT.EQio%ij<; xal
bierxQeiTi'ioseoQ хетт to)v o.Uor avTebv dtxaicov хит
ygovoiiieov иУЕхлоЬра ттатта, xa&ib? eivcoTEga) Stay
Qiodpj'fya. At>ro to NsbxeurrQOV ovv toiq epti}? xeu
exto? bieiXEipiEvoi? nagoixoi? te xai oixpitaoi deemo-
Ttxoit? xal dlAoiei? e>vv тер bixaiep zwv угпрётеоу
хат егоь еу аьтсо navpyvQEeoy xal тр falsici тепт
ттотарсоу тур; те ^aptei; хот ттЦ MaghAyy; veooq
EVTiOQiav i%&veov' etc tov Ka.vrx7.Eiov то тедоаотЕЮт,
rb Avxoye.bQi6v te xai tov Aga%ovf тут Bavidvoi?
to axQOnqQiov' та ngoeioreia тт/v Svxsav то yeogiov
xai to itqoxei ,asvov лдоаотЕюг ex ^aGihxrjs ттдоет-
ТИПИК НА МАНАСТИРА
КОСМОСОТИРА
— — — Но да се внимава, щото игуме-
нът да случи подходяще време, когато се
продава по-евтино зехтинът в Енос, и да
купи от него наведнъж за нуждите за цяла
година; не от някакви търговци, а от кора-
бите, конто докарват зехтина и хвърлят кот-
ва в Енос.1 — — —
И тъй игуменът трябва да има лодка в
нашите места за ловене на риба по река
Марица, с която да се лови риба и да се
докарва за храна на монасите, а често и тях
да пренася от Енос съобразно с изискванията
на случая. Но понеже в реката Самия2, поч-
ти до самите крепостни врати на Неонастрой3,
има много и големи риби, както разказах,
игуменът на манастира трябва да нареди [да
има] бдителна стража и да се заварди ре-
ката, за да не би рибите да се ловят от
случайни [хора], защото, както знаем, те са
лесноуловими и се хващат без много труд.
Именията от нашите недвижими имоти, кон-
то ми бяха дадени по наследство или с хрисо-
вули и заповеди, са именно тия, конто решихме
от днес да се използувати владеят от мана-
стира, така че той да ги владее за вечни
времена всички тях като неотчуждаеми с
цялата им обиколка и обхват и с всички
права и привилегии, както по-горе иаредихме.4
Да владее самия Неокастрон заедно с нами-
ращите се вътре и вън от него парици и с
господарските и други жилища, с правого
върху панаирите5, конто ежегодно стават
в него, и с правого на риболов6 върху ре-
ките Самия и Марица за доставяне на риба;
освен това проастия Каниклий, Ликохорион
и Драх, височината Ванианус; проастиите
Сикея, селото и близколежащият проастий, на-
речен Трифилий, след смъртта на Аспиот,
1 За търговията в българските земи под византийска власт срв. Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия
в XI—XII вв., Москва, I960, стр. 216—217; Р. Tlvcev, Snr les cites byzantines aux Xlu—XIE siccles, Byzantino-
hulgarica, I, Sofia, 1962, pp. 169—171. ~ Коя e тази река, не може да се каже с положителвост. 3 Нео-
кастрон — ясотъждествена крепост. От типика на манастира се виждз, че тя се намирала близо до манастира.
Вж, тук по-долу, където се говори за вестнаритите. 4 В българските земи през време на византийского вла-
дичество били основали рсдица манастири, конто благодарение на даренията на нентралната власт или на едри
светски феодали се изднгнали до положение™ на едри земевладелци. Тия манастири наред с другите феодали
експлоатирали българското население и провеждали политиката на византийского правителство в българските
земи. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 96 и сл. ; П. Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във
Византия през XII в., ИИИ, 9 (1960), стр. 218—231, 236—237 ; Цанкова-Петкова, За аграрните отношения,
стр. 35 и сл. ’ На периодично ставащите панаири по случай религиозни празнипи била развивана зпачителна
търговска дейност. Срв. например Д. Ангелов, По въпроса за стогганския облик на българските земи през XI—
XIV в., ИПр,, VII (1951), кн. 4—5, стр. 440—441; Стр. Лишев, За стоковото производство във феодална Бъл-
гария, София, 1957, стр. 70—72, 88; Ttvcev, Snr les cites byzantines, pp. 170—171. 6 Централната визан-
тийска власт предоставила доходите от рибни ловища на отделни светски или духовни феодали. За нзползува-
нето па рибни ловища население™ трябва л о да плаща в ива ропак тон или оп сони он (рцЦтюу). Срв.
Xanalatos, Beitrage, р. 43; Каждой, Аграрные отношения, стр. 124, 130; П. Тивчев, За класовата борба във
византийского село през XII в,, ИПр., XVII (1961), кн. 1, стр. 86. Тук севастократор Исак Комнин прехвърля
своите права на манастира „Богородица Космосотира'’.
17 1 ръцки извори за българската история, т. VII
130 Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
rdfecos GvyaQifipvj&'Fjvai totg dixaioig tov Neu-
xdoxQov uezd tip1 TEAevTpv fat £yrev-f)sv том ИС1ТО
ypyjotv e’xovtqz avrb тф> Oi/,ueQov rov ’Лагт«Фто?>,
о xal tov TQicpvll.tov ёлоуора^етас fiovAouai ds
xal aired rjvat лВт/Лоу zi/g poypQ, ev&a xal
to Avxo%(fy)iov xal tov Agapov f/dQdoausv, si pij
nov dvo%£(,sid tig fisyiGTt'/ toiQ olxovot to ypoQioy
TtagolxoiQ Ejrayaxvipsts did to ркта^Ь ty/q 6doi>
didorr/ua vfig ex tov 'fi-spovb ovJAoyip тсоу yoooa-
qraicov xoqteqjv xal бсалоо&ретоеЕОь -тою; rds /te-
тат£&роо,иА>а<; oixtag autuyv' su ndvta rd ёттод
т/jc Лйчш xal sxtdb dsojiottXTDb btagApovzd pot,
ахеугра, <nv zip’ dvaxatvtaiv ex paxpov yjodvvv
6/£<5op dpavpcofisvTCov ysvEtyftai fiovl.op.ai, to Nso-
TCoqiov TiQodoTstov, 7j KovQiavtb ttQodoretov, tov
XoiQooipdxzov HQodorsiov, ц Baz^tvea 7„a>r_[oy, too
XovodEQl %C0Ql0V, TOV Nivdl.t] ttQOdoTSLOV, to vsot-
хютоу 6 ByjQds jiQodotstov, 6 Acot>)q тюу ВаЬхоуу,
irtQOfiaTstov d E-lyzo? NixoAaoc;, rd sOTOatsvasya dtjo
%incla tov rs dtliavov xal p Apaydfiaara xogtqov
6 'Аетдь ovv тф yoAolcp тр T^syofia, лроаотыоу
d Avxapayi, xaoptov p BQiviaca, ctoodoxstoy p Ns-
pOG&OVQ, 7lQod(jT8lOV ?J AslfiOT^ldyOVb, rtQod 7ТЫОУ
77 лооаатеюу ?/ PauTidvov;, yaiQcov ?/
Notpoiv;, ei ov лра^р sy ri) fyjoij pov, то ёрлб-
Qtov p SayovdaoVb pszd. тсоу tv avrio ^Qooxafip-
рёгооу naQOixcov xal gvotxcoy, row hAoicov, ts, too
dixaiov tov fiaoAcKdrov xal tov tpovvdaxo^. ravra
psrd тру sppv d^ofiicoaiv. used ds тф’ jiaQeAsboiv
tov Kaorapoyirov, tb ngodinetov tov I'al/Aov,
TfiOQtov tov T.vsQrlxov' pstd ds naQslsvotv tov
myxsQvov KcovotavTtvov, %аррот tov 'Pabafiovywg'
psrd nagilsvotv tov 'Piopavhov Nixpru, to xcoqiov
rpv KsQxt^av' pera naQsAsvatv tov KcovotIvt’qp tov
dva&QsjiTOv pov, si алсия ovto? тсАеотроы, xal zb
ycoQfov tov -Хатт/Jiov, st ds ys naidag &$ei, ip>v-
o/civ суёт to ладалерцлм tovto, st fiobAsrai, ладЗс
airrovG. Sri oby tootoi; дголотехтод лооохгцоо/аеу
xal xazaosoppaaрёта тф тшу alAov уаршоу uoa-
oxvqAosi г?}? /uovifc T?j? хооиооЮтЕфа^ Aeotoxov
/.tov yooQiov rt'/V Kaloosoag, xbv N apoQUb ^sqisA-
Aovza pot ayQQv tov TNt'^yi xal rd biaqAQOTTd pot
ev TQoXavov^61et тбтиа та ш/ тф уда/уиат1хф) uov
Miyai/2, do&svTa' sn ds rd did %q000fiovaXov Aoyov
too dotbl/iov ар&ёутои xal латтобд pov sxtfipafisv-
който понастоящем го владее, с император-
ски наредба да бъдат причислена към имо-
тите на Неокастрон. Желая и този проастий
да бъде преместен близо до манастира —
там, където устроихме Ликохорион и Драх,
ако поради далечното разстояние не възникне
някаква твърде голяма трудност за парици-
те, конто обитават селото, при пренасянето
на събраните през лятото храни от нивите
до къщите, конто ще бъдат преместени.
Освеи това да владее всички недвижими
имоти вътре и въи от Енос, който ми при-
надлежат като на господар. Те от дълго
време са почти изоставени и искам да бъдат
поправени; проастия Неохорион, проастия
Курианис, проастия Хиросфакт, село Ваци-
нея, село Хусдери, проастия Синали, ново-
заселения проастий Вирос1, Спасител на
власите, проастия Свети Николай, двете стра-
тиотски села Делян и Драгаваста2 *, кастроня
Детое4 заедно със селото Чехова, проастия
Сикараги, село Враниста, проастия Невосе-
лус5, проастия Делвоцианус, проастия Чампи,
проастия Равнианус6, село Софус, ако не
бъде продадено, докато съм жив, тържище-
то Сагудаус7 заедно с настанените в него
парици и жители, с корабите и с правого
от василиката8 и тържището. Тия да владее
след моята смърт; а след смъртта на Ка-
стамонит — проастия Галатон, селото Чер-
ник9 ; след смъртта на пиикернис10 Констан-
тин — селото Радавунт11; след смъртта на
Никита Романит -— селото Керкизон; след
смъртта на моя хранении Констица, ако той
умре бездетен - селото Хатисион, а ако
има депа и ако иска, нека да има пра-
во да го прехвърли на тях. Освен тях
господарски утвърждаваме и моето се-
ло Калосерас, придобитата от мене чрез
покупка нива Чнчи и принадлежащите ми
места н Траянупол1’2, конто не са дадени
на моя писар Михаил и който са споменати
в дареиието за другите села на манастира Бо-
городица Космосотира; а още — дадените
ми чрез хрисовул от славния господар и мой
1 Вирос — дн. Фереджик в Източна Тракия. Срв, Ф. Успенский, Константинопольский Серальский
кодекс Восьмикнижия, ИРАИК, XII (1907), стр. 24—25- 2 Делян и Драгаваста са чисто славянски наимено-
вания. Те показват българския характер на тия земи. Настрой — малка крепост. 1 Аетос — вероятно
днешното село Аетохори (Доганджа), Дедеагачко. 5 Т. о. Ново село. 6 Равнианус — неотъждествепо.
Името по всяка вероятност е от славянобългарски произход. 7 Сагудаус — напомни името на славянского
племе сагудати. Това име се среша и в Македония. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 114. s Васи-
ликати се наричали императорски имоти, раздавший на видни царедворци. Владеенето на такива имения били
евързапо с известии привилегии главно от фискален характер. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 73,
138—140, 146. у Село Черник — неотьждествено. Името е славянско. 10 Пиикернис (utvxiQvrp) — вино-
черпец, дворцов служител. Срв. Ангелов, История на Византия, II, 1963, стр. 44. 11 Радавунт — славянско
наименование. Град Траянупол — развалините му се намират близо до дн. Фереджик. Срв. Ф. Ус-
пенский, Константинопольский Серальский кодекс Восьмикнижия, ИРАИК, XII (1907), стр. 21.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
131
бётта щи л/.оТа дсбдеха ёу E^xovoaslq tovtvjv
'/.ojoi'/oecos TEOJaQOjy xdtddcov. xavia Totyagovv ласта
лдоахт'ООГ11ЕТ ту/ aytq ptovfj тф? xoapoaajTEiQas ,uov
fteovoxuv xal EVEQysridos деалотгхсТ)?, xatyd гТоутш’
лдд? tootcis дё xal id tovtcov ЬахаюЗрпта. dvaZa-
/jsu-дш tov лдоЕОтбдта, OTtoih av xcv, падасриХаттсоу-
rai, xal dxo'h-7'yat ev тф axEVOcpiAaxtO) л од; aacpd-
AEtav D’EAOflEV, T(i dr i'aa TOVTCOV E~/EIV JTQOXEIQO)-;
лоф то E/tyaivEtv tol? I’aco? лоте tq)v x.a.igcdv ava-
xvipovoiv ё?Етаатил; тауу dcxatcov р/лблу sx dyaoGta-
xys ZEtgd; xat dnirdiiEOS, td (ti/ ngovcyddcuv iiev ё'тс
'cotte? xal аотд ui>y то7? хтфиаа/г fyicov rd dt-
xaid) tiara тф) лдоеотсТуп ту? povfj? tyxEioyoat. el
d’ toco? ёлёхоп'а :-iev xal STSQa тега tc7)V dixa/O)-
иата»’ fjucoy, UETaygacpyraiaav rd агУТЕр’ОУта фф
ната xal dot) фгиюиср vol? диол отш; tcov xTyptdrtov
ёхЕсгсор, о7? таф'т.а xal tovtcov rpv дЕвлотесау лдоа-
xExi'Q(i')xat.iEy ё'лоудатёута лада хднтои. лдд? yovv
tovtoi? eti, dcogovpttOa xal uQoaxvgoviiEv тф povp
oaausQ rS)q Tgat av осла pecos qptv diac/Egovoiv esco-
6ev Toma. тЬуоцш oov тф) лагтЕлблтд ф)£<ф лам-
та&фуас тд ёлИослоу ту? у/лет боа? Усоц? ei? dxo-
лёфдаюуу аасра^ЕОтёрау vcbv dtaT-ETay/tEvcov xal el?
dvEyEoaiv та>у еу ту/ Alva) тф) xgdvcp xal тф тюх
лдоУоутдту сшеЛещ оу/1лтсоОеут<.оу уду xal duavgco-
бёгтсог olxyudzcov те хас олфусог тблсоУ ei д’
too.)? лдоале'Р'&оии, бл8() алЕохо/шс, у tov qyov-
[)£vov EVEQyEta diaxQa$dzo) rot'tcov ryv ovoTaoiv
xal dvsysooiv хата то yptv ftovli/Tov’ dvayxaTa
7do o<p6dQu. xal xQEubdp Tvyyavovoi тф /лота, to?
о 7 a ravTp хат/цтт'ооута иетдутог aoiorov (pp. 527
532,).
IJdhv O’ eis EWoiav ftsotiF/icii'? egyc) uEt)a ли.да-
хлуоЕй)? xal ndhv tov щисбтатот xo.diyyovueyov
т фу у/лет soar avadtddoxo/iEV floi'i/.poiv' xa)t>v ydg
xal ’&E(7qeotov то та хака лолЛахс? аУахрддтт.Еофил
xai pitas ёлау(1лрЕХЕ1У el? zqv tovtcov Evvotav.
ёлЕ(д)/ ydg rpv Ei'Xpv тагу xgiaTtovtqiwv Aaayv ё?
ал,а)м)У ovvycov фуалуоа xa), ryv OTvyr/Tqv тф) (~Фф)
xazdoav ё/иоуощ ладахала) тог лдсЕотала xal
год? on avrov ytovaxovs, tov? ёлосхог? тсТуу филЕ-
mutevfisvcov yj))Qta)v aviot? /.ip pdgos ti vsop extos
dtxata? dvaygacpys re7)v dtpEtdo/JEvoov avrois te/eg-
/татсог ёлтугтёзуал лоте xal д/аоЕюиоё-? vivas лада-
Xoyov? rats tdtatg ptovaig XEQOi xal ту tovtcov
rakatnooQlq nOQCQOpvsvovs те xal ovVAyovva? боа
те лдд? ftgwotv ёлтходуутлтат avvoi? xal rats tov-
tcov d^/iais ywatyl xal лаю1 xal утууфгооосг бк
баща1 в екскусия дванадесет кораба'2, които
имат вместимост четири хиляди [модия]. Всич-
ки тия прочее подаряваме властно на свегия
манастир Богородица Космосотира и Благо-
детелка, както се каза. Желаем освен това
игуменът да вземе и техните документа,
където и да се съхраняват, и да ги постави
за сигурност в съкровищницата, а техните
копия да има под ръка, за да ги показва на
тези, които биха се явили, за да проверяват
нашите имоти от страна иа държавната власт,
ако не сме успели още приживе да предадем
и тия документа заедно с нашите имоти на
игумена на манастира. Ако пък и някой
други от нашите документа са общи, тряб-
ва изразите, които са общи, да бъдат пре-
писани и документите, подписани от съдията,
да бъдат предадени на господарите на ония
имоти, на които предадохме и тяхното вла-
дение. Освен тях прочее даряваме и утвърж-
даваме за манастира местата, които ни при-
надлежат вън от Траянупол. И тъй моля се
на вездесъщия бог да устрой остатъка от
нашия живот за сигурно изпълнение на мой-
те разпоредби и за възстановяване на запад-
налите вече от времето и от безгрижието на
попечителите занемарени постройки и обра-
ботваеми места в Енос. Ако пък по-рано
умра, което и моля, нека дейността на игу-
мена да извърши уреждането и възстановя-
ването им според нашето желание: защото
те са много необходими и полезни за мана-
стира, като му служат като най-добър ме-
ток. -- — —
Отново поканваме досточтимия игумен към
благочестив размисъл и отново му съобща-
ваме нашето желание; защото хубаво и бо-
гоугодно е ние често да изтъкваме хубавите
неща и да се връщаме към тяхното обмис-
ляне, Тъй като от ранно детство обикнах
молитвата на християнските народи и възне-
навидях омразното богу проклятие, приканвам
игумена и подчинените му монаси да не
определят някога за жителите от поверените
им села някаква нова тегоба освен вписва-
ните според закона дължими данъци и [да
налагал] някакви незаконни изисквания на
тия, които само със своите собствени ръце
и със своя труд си доставят и събират сно-
ва, което служи като храна тям и за техни-
те злощастни жени, деца и родители, както
1 Севастократор Исак Комнин бил третият сия па император Алексий I Комнин (1081—1118). Срв. Успен-
ский, Константинопольский Серальский кодекс, сто. 18 — 22; Petit, Typicon du inonastcre de la Kosmosotira,
p, 17, 2 Освен екскусия за недвижима имоти заедно с настанените в тях парици в и за нт и йс ката цсптралпа
власт освобождавала от данъци и кораби. Срв. за екскусия на кораби Af. Л1. сррейдгнберг, Экскмссия в Ви-
зантии XI—XII вв., Ученые записки Великолукского государственного педагогического института, т. 3, 1958, стр, 344
и сл.; А. П. Каждая, Экскуссия и экскуссаты в Византии X—XII вв,, Византийские очерки, Москва, 1961,
стр. 191 —194; Тивчев, Нараствапето на едрото земевладение, стр. 230, 237,
132
Typicon monasterii Kosmosotirae
Типик на манастира Космосотира
ret гтоЯЯсё xal боа то7д ётиотйтсид xdt (ivaxoTUtg
avT(7)r oi’iot елфоауЕготолг' ёг томф уао аг хш
Оебд xal у и eig thv Непале tar ёд {чкоу ovoiyiiEr
(РР- 5834--595).
5EW( де ло/Л.ахьд хаддлео yueig tOTOQyna/iev,
татр реотан xaxia dtaucyipr r.l лохло. e±EQ-ya-
&tai туг лцдд а7.2улоод иитогд, v<y oig xai яс>2-
A di xovcpuXecog olxiag Еинхыг ё/аглутт, ol to
deivov EQyafrytsvci tovto диааттб/и&а xal ovr (дк:ф
яадапыо/аг то) луоеотыту ос яео1 той хадоо туг
sQyaoiav flcpQvreg, плу die nc rcor exobteor тагу
туд /логуд ахтгутыг глеые/Лкбг иге р oixlag ё/t-
лдуо/ыг t$f-Qydo?]Tf.(t, аха&лаутсод лао’ агтой tov
moEOiaiTCs ovvf.2ai'ira)rrai лаггед ol лауосксч exet-
rov tov %o)Qiov, tv ылеу б ё/(лдуо/{дд ysD^rai её;
хшголоЬ/oiv то и ёулоуоНёгтод oixy/iazog' xdv деха
ydo tv%6t ёилруупОыа, то toiovtov %(dq(ov дсре/'ш
rpoorufav ёд drayхуд тще тсоу еуадуобегтшг xat-
голои/оеыд, ovx ех даяагуд zivog tcov тд.д otxiag
дло?Ы) Аехсототг, (Нл’ ex логоу xal ологдрд тб)г
^у&ёгтсог елоёхыг tov %coqIov, /оу arafioXyr tov
E’gyov deyo/drov Tira xal тяеобепп', aE’ алаоаёту-
тбг те xai ovvioyov туг tovtov mgaifooir. ei d 7oa)g
dixy &slq xal nQo/tyt)'£tqr 6 тог ёилдуорбг igyaoaUE-
vog xaTaoyeOety ёял адтодхЕуу) xal у хатсы'/е^Я tov-
tov xal у (parsowotg лёуо) туд Его?1}; отход ovx ady/.og
уёгутаь тф xQOcGT-OjTy dp2A dy2y /таЕыг xal arautpi-
Хентод, dxi ёгтеоНег dbOQi'Ca/XE$a mog ту лдооцхогоу
naiderau xal xo2a xi tov to deiyov nodgaviog, ei
/idv ovx e"/ei ovrog xaidag у yvrcuxa, tuv бё.ог
avzov flier dldoodat ягод те roi'g алоХёоигтцд did
nvQog тад olxiag xai zirag aE-ovg tcov лтатуотёдсог
xaQoixayy xal ахту/ыгсог тсот deopievcov ельхоооёад
fliXOTtxyg'' et d’ incog лшдад б тсюотод ё'/ju *El
yvvatxa, rd qixtov туд muiovotag avzov &qxscei
afticfl ты хахыд ned^avu /лета туг ало туд cpv/xA-
худ xal тыг deo/лсыг аётоо албхь'шт, то д’ урпоо
didookat oig xal dia)Qi xo/ixi)-1 лрдд тог dvaxanto-
ptdv tov xax.ov xal tov xa2>.oi> тут (Л'^утулг лодд
тостад dtoQt^d^isika оку Xeiol xol avcbiiy тот лоо-
Еотыта dtariovaoilat лодд exbixyoty длаоа/^атог
тыг ddixoviieraov лаооёхозу xal тыг ddixoi-vrajr
оа>(роот1о/иыг 7г тогты ytlo Oedg г?едалегетот xal
у toOtov латаута tiyrr/Q, упд лдбд ёльхоодьаг адоа-
уеотйтуг туд itoyуд таотуд diaraozyoETat (рт>. 66oG—
67so)-
Ei /лег ovr б лооеотсод cdtot то /леоод туд
/.югуд тог Пагтохдатодод /лета туг у/ког 1'сыд
и многото, което те подаряват на своите на-
чалници и господари. Защото по този начин
и бог, и ние бихме получили от вас услуга.
Но понеже често, както ние разказахме,
злобата на хората създава в повечето слу-
чаи разпри между тях, поради конто и мио-
зина тайно подпалват къщи на селяни, кога-
то някой от жителите на манастирските
имения, промъквайки се, подпали някои къща,
а именно от тин, конто са безчувствени към
добро дело и конто извършват престъпле-
нието, ние нареждаме и заедно с бога съвет-
ваме игумена, щото всички парици на снова
село, в което е станал пожарът, без изклю-
чение да се съберат от самия игумен за
възобновяване на изгорялата къща. Ако се
случи и десет да изгорят, това село по не-
обходимост трябва да се грижи за възстано-
вяването на из го релите къщи не със средст-
вата на някой от тия, конто са загубили
къщите си, но с труда и усилията на спо-
менатите жители на селото. Но извършване-
то на тази работа да не се отлага и забавя,
но неотложно и бързо да се извърши. Ако
пък по божие решение и промисъл този,
който е направил пожара, е бил заловен на
мястото на престъплението и залавянето му,
сиреч разкриваието на станалото, не е неиз-
вестно на игумена, но е много ясно и без-
спорно, въз основа на това определяме за
подходяще назидание и наказание на извър-
шилия престъплението, ако той няма деца
или жена, цялото негово имущество да се
даде на тия, конто са загубили чрез огън
къщите си и на някои други от по-бедните
парици и актигчони, нуждаещи се от помощ
от храни. Ако пък той има деца и жена, по-
ловината от неговото имущество ще бъде
достатъчно на злосторника след освобожда-
ваието му от тъмницата и оковите, а поло-
вината да се даде на тия, който определих-
ме, за премахване на злото и за възстановя-
ване на доброто. Освен това нареждаме игу-
менът с думи и с дела да насърчава към
пълно възмездие за пострадалите парици и
за вразумяване на тия, конто причиняват
вреди.1 Защото така се служи на бога и на
иеговата пресвета майка, която ще бъде
умилостивена да помага непрекъснато на то-
зи манастир.
Ако прочее игуменът види, че манастирът
Пантократор2 се откаже след нашата смърт
1 Предвижданнте тук специални мерки срещу селяни, конто подпалват и опожаряват манастирска соб-
ственост, говорят, че такива случаи не били изолирано явление, Очевидно селянше ле са действували само от
злоба, както пише ктиторът, а по този начин давали взраз на недоволството си от тежкото положение. Срв.
/7. 7авчев, За класовата борба във византийского село през XII в., ИПр., XXII (1961), кн. 1, стр. 95. - Ма-
настирът „Пантократор1' се намирал в Цариград и владее.ч поземленн имоти в ди. Източна Тракия.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
133
d.-ioflifooiv fiQE'UTjoay svsxa rmv ГаоифАргхог d/t-
ЁАтси г) ГаотфАда лада тр vd avrov
нош), xotfdog лдохгхтдалаС Ei, d’ too.с xdt xdAiv
тада%ас ragaydg dtadE^aivro xal охАцоер; ?:л d/Aq-
г>8от dixaorixatg dvagdovrai, тду draga^iav ёл1
tovtolc XQEOiv аолaou.cdai тГ/д porfjg rov ijyovpE-
vov xai rv/v ГаотфтАеау лспАтуил, pErd ttov aurjjg
dixakov drdvTfov лддд to peQug rov Цагтохдато-
gog OeAov avrgv ^(ovfjaaa&ai, to <5f rlpipta tov
yj.ogiov do'&gW) лаАту fig eteqov %a)Qicv ovuq-EQov-
тод vp /ton} ^(Avpotv, лаУт). табло) PiOVAouEVa))'
pp.drv то ardgayov ffyyiv ev ласцг, el xdt dsxasg
ZtTton’ оледлтдсоу dido/W'cor pot лада rov TJav-
тохдатодтуои t'vsxa tov ирг/ратод rov y/oQtov
tout)? Tj/V лообтцта rovroiv dAiyiyv uvaar etc £orv-
rrg алгоЕтаартРа (pp. 6835—69_Д
\lprt 6e xal лддд eteqov оир^оилф' dyaidp’
ElovwQSvopat xal ты xard пд vpdgav лдототат
XQr/pardro ovv (As© v.alc; ovpffuvAog, xal fiovAo-
pat at] ладода-ОрУат то т?р ovp/joi'Apg лдбоф&еуиа
&il ©iplq xai AvpT) тур ay [ад povgg‘ Enstdri ydg
ovv zoig dAAoig dxivppcig лдоохЕхидобхарву avrij
xal та dvo yooQia ravra. тб ts tov AeAedvov xal
т1р> ovrto лсод AsyopErgr Agaydijaorav, kv zovroig
V Eiol Tireg отдапштал tarOTEAidg vpdov xal dvaio-
jtvvteiv лоА/Ахтд лЕтрбхаш лддд тоид yeiTOvovyrag
avToig xal лддд tov лдоорТЕоотта ttov ycogiMv
r^pwv xal доолЕ1'&01‘(Л.у ol'rco лддд ripr tcjv otdeiAo-
p&vayv reAeopdiov албЗоот? 'duggri таур. rip gtqu-
TKOTiXYjg eyxEiQidGECog, deov ёот1 tov xodirp/ovp&voy
oAij ysigl rovTOvg ipiAiwg dsgiovoA'ar тр тоал^р
рвтд. t}]v qpwv (1ло[>[ио<лу xdi лагтс тдблы psra-
ypigl^Eod'ai edpEV^OTegov, олсод d'yoi тобтоид тлдхоы
govg лдсофАалд, xal layvodg did tovtojv eo%vot
д.лоддал[ ^eiv тодд nsgt^ toov {щЕтедсог yyoglcov
diaxEirdyovg xal ftovAopsvovg %elqI л/.savEXTixfi
Tovroig biEpftaivEiv Tugavvixodregov, oia rd xal ti'jt
appt-gov ev xoAAoig <JvvoQU)pEV yivopsva’ Ixavol
ydg ovroi лддд exixovqiuv ifjg poypg xal алотдо-
лгуу w)v fjAam:6via>v xal Alar dyy&tpoi. fiovlouut
ovv xal rd tov ygafiuanxov fzov too MiycdjA
%(ogla, алед avvd) dsdcoxa, xai too KcdvotIt^i
xdi dvadgsnTov pov oixstcog ev лоААоТд fioyyddioftai
xdi ледт&аАлк &at лада tov хата ti}v vjiiEgav
лдоЕОтбдтод бот] duvautg (pp. 71g_2S).
’AAA* fdieddtHEQ XQeojv pot navii тдблср лддд
тцд pov-gs zjjode тг/т diapovi/V ovv ©Еф xdi ow--
от лозята на гастивилинците, то Гастивилея
ще бъде във владение на неговия манастир,
както бе определено. Ако пък отново без-
покойства след безнокойства следват и съ-
дебни разпри след разори възникват, игуме-
нът на манастира трябва да запази спокой-
ствие към тях и да продаде Гастивилея
заедно с всички нейни права на Пантокра-
тор, конто желае да я купи. А парите от
селото трябва да даде пак за купуване на
друго село, полезно за манастира. Ние же-
лаем по всякакъв начин да имаме спокой-
ствие във всичко, ако и да ми бяха давани
шестнадесет литри иперпири' от страна на
[манастира] Пантократор заради цената на
това село. Но понеже тяхното количество
беше малко, ние още приживе се отказахме.
А сега се насочвам и към друг добър
съвет и с бога ставам добър съветник на
сегашния игумен и искам да не бъде пре-
небрегнат гласът на съвета във вреда и за-
губа на светия манастир. Защото, след като
заедно с другите недвижими имоти му да-
рихме и тия две села -- Делян и така наре-
ченото Драгаваста, — а в тях има някои
стратиоти2, наши данъкоплатци, конто често
се одързостяват спрямо своите съседи и
спрямо управителя на нашите села, като от-
казват да дават дължимите данъци, поради
дързост, идваща навярно от войнишкия им
занаят, необходимо е игуменът напълно прия-
телски да ги приема на трапезата. Той по
всякакъв начин да се отнася любезно, за да
ги има като преданы помощницы и чрез тях
да може да отблъсва успешно разположени-
те около нашите села жители, конто искат
с алчна ръка да нахлуват по насилствен на-
чин в тях, каквито неща понастоящем на
много места виждаме да стават. Защото те
ще бъдат достатъчна помоги и много полез-
ны за манастира при отблъсване на вредите-
лите. Желая прочее и селата на моя писар
.Михаил, конто му дадох, и селата на моя
хранении Констица във всичко дружески да
се подпомагат и подкрепят от страна на се-
гашния игумен, колкото е възможно,3--------
Но тъй като аз трябва по всякакъв начин
с бога да допринеса за трайността и за веч-
1 Т. е. 1152 златни монети. Една литра се равнявала на 72 номизми. d През XI—XII в, част от стра-
тиотското (войнишкото) население попаднало във феодална зависимост. Много от стратиотите загубвали своите
имоти и стигали до положенвето на обикновепи парици. Срв. П. Мутафчиев, Войнишки земи и войници във
Византия през XIII—XIV в., СпБАН, XXVII, клоп истор.-филологичен и фило со фско-обществен, София, 1923,
стр. 31 и сл.; Литабрин, Болгария и Византия, стр. 242—243; П. Тивчев, Към въпроса за селското население във
Византия през XII в„ ГСУфиф, L.II1, 2, I960, стр. 512—514; Същият, За войнишкото население във Византия
през XII в., Изследвания в чест на Марин С, Дринов, София, 1960, стр, 57] и сл. 3 Севастократор Исак
Комнин съветва игумена да изиолзува стратиотите като военна сила срещу евентуални нападения над мана-
стира. По всяка вероятност той взема предохранителни мерки както срещу недоволни селяни, така също и
срешу посегателствата на съседни феодали. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 243 ; Тивчев, За класо-
вата борба, стр. 96—97,
134
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
Ti!jQf]Oiy тт/v asvvaov лагтдд ravry ov^Egovro?,
yal tig Tieqov оуолоу a.VEyv'ipaf.iEv^ yd.VTsr-&Ev dto-
Qt^dpvAa, iva ~ dvTEg ct ало rTjg btioysipEmg tov
NeoxdoTQov ЁлА.ЕуЁгтед лао fjuoyv yal sig ifyrov
гц.йг {jEoriaoiTwv zq^ [uau oavTsg y.al доо^ЕТоагтЁд
uoi iaejoi tt]Z E,uf}c длофитоЕСод ev те тспд еу
[jd'&Qo»’ ai'Twv yriG^aat т-rjg dylag тайтцд uovrfi
y.al ev ^TEQatg dovlEtcig yal fwooQ'/etatg xoeicbdEGi)
val (ATtv y.al oi uetu ti/V yri'atv yal аладтилг таи-
TTj-g ovyaQtdpij&EvTEg avroig fjEauaQirai yal лдоо-
уфрЗЁгтЕр ало xijg фрТыоцд f]uwv ЕЛ1буЁу.тход
rot) NcoydoTQOv, Eivai H&Xqi T?jg tovtcov д.ло-
fiubGECog ,itET(i zi)V ?r}/L«T)v (JowfiiMGiv лаут>] ател}]-
qeugtci, yal liote Etg uyyaQEiag 1] лаоаууаоесар
>) ipco/u gtjpu'ag al.yao'Tai лада tov лдотоцтЕботтод
tcov тг/д ftovfjg yojgiGiv jir'iTE лада tov лооеотапод
таатг/д лоте} dl/.d ucTCtytG'&deoi лагтед (iua тдд
yafiidcag, ev 77 лосоускдор’тас ri^uscov ueto. лаадд
тГ]д obdag avrcov, yal лдооум&аюоос лХдсАот too
'd'EOGCOGTOV ydoiQOV T/74 ,UOr^*, EV'Qa Ла@ f/ll(7w
yal to Avyoxcootov yal rov Agdxov /ЛЕТогУюд'Ёута
yafirfiQuoTai, yal a pa Eivai тогд votoviovg fjEOTiagi-
тад ЕЁд Ёльуотсиат Trjg povijg yal алотдолт/У tcov
1'осод ЁлгХЕ^О'игтсог Уатарх&лтЕМ аЁтду yal rd
таотцд l.vuab>eoAat yr драга' fiovloptE^a yaQ yal
лдсохастоиву Etg тлаусфу ipg roiavrgg EVEQyEtag
Eivai tov усоЗруоирЕУОб avrovg yal tig XQTjoiv
АлоотоАг/д dovAEtag тогд рЕслсафтад, dis тоётсоу
6 лооЕОТсод ev XQEia УЕтдоетси' did. у do таота лау-
rcog yal тру cirt'lEiuy avroig yal то ш'ЕЛррЁийТОГ
raw dJArov, Eflyvat, ayyagEiavv yal ipcopotyiitdyy
eqciloTi^irjodf-iEda lietu. ty/V fpio/y ало/ji'cog tv. Ei
ЛОТЕ 6Ё б ЛдОЕвтАд TIVl TOVTWV EV rfj ЛОЛЕ1 7/ EV
dlAcp талер ue/Aei xQTjOJaodai dovXvlag nvdg, XQEcuv
aintt) yard rd аладаа^тог db,oi’V tov сглоотв/Ао perov
yal Тллоо лоос 1ллаа1ат did т?)р алоо1ау avrov
yal rtt(i)%Etav л род pdvgr XQ^atv тцд лроНЕЩЁгрд rQb
[>ov yal Sgddov roiavixjg rivog yara/Aaflov tov толс-
yov бкютцратод, ev ф дг>лтд ёу-Eivog алоотЁ?.ЛЕта1.
doo:, (№ rc~)V TQIOVTCOV ijEGTtaQLT(7oV ^OV/.T}&ElEV iO(J)g
ЛОТЕ I] GTQaTEV'dYjVaL &TEQOJ Ttvl г)Еблб~}) Ai/l' Yr/g
aylag xavrrjg tjov^g dov^EVGot yal ta.QV sig тлауоф’
тур лдобтах^Е1оаг slvai rov TuuroxdTov уафту/отщЕ-
vov^ йл9 IvtevAev ЁУЛАЛтЁтсоаау rrjg dvayQarpEta^g
hoto опазване на всичко, което е полезно за
този манастир, и към друг покровител обра^
щаме глава. И тъй нареждаме, гцото всички.
конто са събрани от нас от околността на
Неокастрон и които са ни били в качеството
на вестиарити1 и са ни служили чак до
моята смърт — от самото издигане от осио-
ви на светив този манастир - - и са изпол-
зувани в други работи и услуги, и причисле-
ните към тях вестиарити след построяване-
то и довършването му и повикани от спо-
менатата от нас околност на Неокастрон да
бъдат чак до тяхната смърт, след като аз
почина, изобщо освободени от епирии. И ни-
то някога към ангария или парангария или
псомозимия да се привличат от страна на
управителя на манастирските села, нито от
страна на манастирския игумен. Но всички
да се преместят заедно със седалигцето, в
което са настанени гюнастоящем, заедно с
цялото си домакинство и да се настанят
близо до богоспасяемата крепост на мана-
стира — там, където се устроиха преместе-
ните от нас села Ликохорион и Драх. И заед-
но с това тия вестиарити да бъдат в помощ
на манастира и да отблъсват ония, които
някога биха се опитвали да му пакостят и
да му опустошават имотите.2 Защото ние
желаем и нареждаме вестиаритите сами да
бъдат подчинени на игумена за такава ра-
бота и да му бъдат на разположение като
пратеници, щом като той има нужда от тях.
Защото заради това изобщо им направихме
благодеянието след нашата смърт и да не
плащат данъци, и да бъдат освободени от
други тегоби, както се каза — ангарии и
псомозимии. Ако пък някога игумеиът въз-
намерява да използува някого от тях за ра-
бота в града или на друго място, да му даде
според обстоятелствата, като снабди изпра-
тения и с кон за пътуването поради негова-
та затрудненост и беднота, единствено за
нуждата на предстоящото пътуване, и съот-
ветните разноски поради отдалечеността на
мястото, в което той се изпраща. Колкото
от тия вестиарити биха пожелали някога да
служат военна служба на друг господар,
а не да служат на този свет манастир и да
бъдат в съответно подчинение към игумена,
оттогава нататък да бъдат лишени от цялата
1 Вестиарити се наричаяи тези, които пазели императорским гардероб. По времето на Комнините те били
част от охраната на императора. През ХШ в. те са известии вече като лековъоръжена пета стража главно на
финансовите чиновници. Тук вестиаритите са военна охрана, която севастократор Исак Комнин като висш са-
новник и едър феодал имал. След неговата смърт вестиаритите трябвало да изпълнават военна служба в полза
на манастира. Срв. L. ВгёМег, Les institutions de I’Einpire byzaniin, Paris, 1949, p. 149; P. Lemerle, Recherches
stir le regime agraire a Byzance: la terre militaire a I’epoque des Coronenes. Cahicr de Civilisation mcdievale, II
annee, № 3, 1959, pp. 275, 281; Литаврин, Болгария и Византия, стр, 244—245; Тивчев, За класовата борба,
стр. 96. От думите на Исак Комнин се вижда колко несигурпа е била обстановкзта и колко реална омасност-
та от въоръжени нападения в тези области. Срв. Тивчев, За класовата борба, стр. 96—97,
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
135
(pitortuiae хш тфс wv NeoxduzQOV
втоу.ец’ёоу; E^oixi^&yd'cooav xal el<; алло? '/juqov
д.лопЕилёа'&о.юаг xal (Ixgvtes лада too ярототоъ
TOs, tbs aU.oTQi'M tov fip£veQOv ftt’ svsQyEoUq. tov-
tojv /Зоь^иатод. dtjACDOEi yo~v таьтщу то ттаоЬт
rvziixov g/rdov xai Tj TtQOs тоЬъ ?т]&еушь fisouagi-
c«c EyyQar/ oc T}(.i6)V хобота.; is. и&ла xal zip' тоътсоу
лообт-дта xal afaabv та бюиата ?xei&ev ex njc
xqo ;rct^£rOb aoi&r^bxEQoy 6 jTQOsaTTOb /latyoi* xq o-
IpOQO; y(f() zfl UOTTj f[ EX TOVTCOP faiXOl'Qia, xal
6lU TOVTO %OEU)V TO) TTQOEOTQJZl абтф' ёуХОЛЛ1^£О‘
Oat xara zb dwarf»’ ExnAijQOvvri tijv E/igv biaTfr-
iiv xal r.b ^obb]ua (pp, 71 Jo - 7234),
2 о youv dcaQEaoTtxbv дишу ngbozay/ta xai jiuq-
EXTIXOV ТШУТОУУ df) T(~)V ttQOOXUQ(Of}EVlCOV VTj 11()ф
xzg/idziov ovvETiTvy^svov <5tci uoAifiblvri; fiobHiy;
Eniaq'iQuyiod'Ev лао тщая ёралЕтООц тф oxsvoqpvza-
xap, ins ev dbij/ag XEioOai та утудаи/тёра iie^Qi
т)?ь /у ci abv dno^icbOECOQ' /алд. дё zavxvp' 6
cr^OTOTOJb xal ol cvv avzcb /лоуа%о1 ndvico; Totab-
тд; лоспта^Еси^ Ьеолопхм; Enibga^avOat xal avan-
zi'^ai аЬтду xal та>у lyysyga^iuEvcov /.apEiy t>]v
Evvciav xal хат’ aizi/V dEcnd^Eiv za>v ЬсодцО'ЕТтсоу
dxipijTcov, xal avwv d/yZocVy tov xcoqiov тщс; Kalo~
osua^ xal 2.E-yo,u&ou zov T^lz^] xal tojp bia/yEQOv-
t<j)p uot Tontcoy ev Tga'iavoinb^Ei, хаОа)-; аса xal
h’ v[j iivoTixf] bia-d’i'jXli fiov xai еу тф bioQEaoTixq)
uov xaoEoi]UEia>Gdui}T лдоотауиаи (pp. 73з4—-
74,).
гореописана наша щедрост, да бъдат изсе-
лени от околността на Неокастрон и да
бъдат отпратени против волята им на друго
място от игумена като чужди за нашето
благодетелно за тях желание. Прочее на-
стоящият наш типик и писмена наша наредба
ще изясни волята ни по отношение на спо-
менатите вестиарити. но и техния брой и
имената им игуменът след това по-ясно ще
узнае от наредбата. Защото помощта от тях
е изгодна за манастира и поради това игу-
менът да се старае да я използува, колкото
е възможно, изпълнявайки нашата разпоред-
ба и воля. — — —
Прочее нашата дарствена наредба, която
съдържа всички подарени за манастира имоти,
скрепена и подпечатана чрез оловен печат, бе-
ше поставена от нас в съкровищницата, та пи-
саното да лежи в неизвестност чак до нашата
смърт. Веднага след нея игуменът и монасите
заедно с него изобщо господарски да приве-
дат в изпълнение тая наредба и да я отворят
и като разберат смисъла на написаното, да
управляват според нея подарените недвижи-
мы имоти, а също така и самото село Кало-
серас и така нареченото Чичи и принадле-
жащите ми в Траяиупол места, както вече
в тайното ми завещание и в дарствената ми
грамота означих.
X. ТЕОДОР ПРОДРОМ
Теодор Продром (1115—1166) е живял в Цариград през управление™ на Алексий I,
Йоан II и Мануил! Комнин. За него притежаваме твърде оскъдни биографичны данни.
Известно ни е само, че водил бедно съществуване по разни манастири, заради което сам
си е дал прозвището „бедният Продром" („Птохопродром"). Легендарен прототип на сред-
новековните поети-просяци, той неуморно подновявал своите жалби пред императоры и чле-
нове на императорската фамилия, за да печели тяхната милост чрез хвалебствия и панегирици.
Дълъг е списъкът на творбите —поетични и прозаичии — на Продром. Той застъпва
различии жанрове роман, поема, сатира, риторичны и софистични упражнения, речи
и писма. Най-обемистото му произведение е стихотворният роман „Роданта и Досикъл",
подражание на античната „Етиопска повеет" на Хелиодор. С хумор — наистина твърде
груб — е написана драматичната му пародия „Войната между котка и мишки", подра-
жание на приписвания на Омир комико-героичен епос „Войната между жаби и мишки".
Поемите на Продром, реалистичны и духовити, са написани на простонароден език.
Прозаичните му произведения са подражания на античны автори, особено на Лукиан.
Важен дял от творчеството на Продром са неговите писма, конто принадлежат към
най-хубавото от византийската епистоларна литература. Те са адресирани до видны лич-
ности на епохата, до висши духовници и частни лица. Тук поместваме едно писмо на
Продром до Михаил Италик, архиепископ на Филипопол от 1142 до 1166 г. В това писмо
се съдържат данни за разпространението на еретически движения в Пловдивската облает.
РЪКОПИС : Cod. Охоп. Barocci 131.
ИЗДАНИЕ: 7?. Browning, Unpublished correspondence between Michael Italicus, archbishop of Philippo-
polis, and Theodor Prodromes, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, p. 279 ss.
Даденият тук превод e направен по това издание.
КНИЖНИНА: К. Krtitnbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur, II Aufl„ Miinchen, 1897, S. 749 ss,.
804 ss. — Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, Iй, 1958, 432 и посоченататам литература. — Д. Ангелов, Богомил-
ството в България, София, 1961-, стр. 237 и сл. — D. Obolenski, The Bogomils, Cambridge, 1948, p. 193 sq. -
B. Primov, Българи, г'ьрци u латинци в Пловдив през 1204—1205, ИБИД, XXIII—XXIV, 1948, стр. 145 и сл. —
R. Browning, The Patriarchal School at Constantinople in the twelfth century, Byzantion, XXXIII, 1963, pp. 194—
197. — Ангелов, История па Византия, II, стр. 283—285 и посочената там литература.
Epistoki Prodrottii — Писмо на Продром
137
EPI STОLA PRODROMI ARC HI-
FI PIS С О P О P HI LI PP ОP О L 1 S
IT A L I С О
ПИСМО НА ТЕОДОР ПРОДРОМ
Д О М И X А И Л И 7' АЛИ К, А Р X И Е И И-
СКОП НА ФИЛИПОПОЛ1
'l(>v :itgy t>TQ(LTi(iyt ip> еу.еьеоу, oldas fh> AS-yio,
т<'>у ЦпколФ', то Аточ rfjs ’7лИЛоь’ ег’тнэдибта гтн-
L'TOlljXty, ГЦ'тф/фшурТО. MiP Цутф> „yOVGEa
xslayy, £W.Tuj.ipt)i hwafiolory11. &}’('o db a^a ло'А/.ф
tiuAloy ?t.iov siarrTOs }j yxstyoi' tiesiovOotos t’b
i^iaoiiityouai, {ц^нф sjituTsiAas Tij oij iK^atHOTrjTi
(П'ф1а.фф ми rd олоу уфА/ллоу лАоттоУ
fajuiwimy (/joo-Oi orc :то1су, tiouiw ovy oi or
6 ПахтифЬ^ To-si'yi-TOt оо(У of от / ’77Ф;ф 'f’.£V"{?~
7E(, tl/.Z.’ олосил у (фоту/ Az /ПоД/, ;;® ;y с.дгц-
гбаа ooq'ta ysrya. Tt cE; а)Ф<1 гфуиуту. akkuTS i yx
Ф1^1.Т:10 0л6^в(1)Т j-fl'l’tiCV W.raij4)<]lGU(0, 7? ‘бФуь A'
/гчт^о)' тли то '/умФл, мФ odder фт ауаФФ
f'cxOT q О El, ЛОГуф)’ ol- (Ф T.'l ЛОО Mil K',){)(7iV Ul'TO-
XQpita sih’ca, лиги тф’ ХшФхф’ Мотоау Елтрауоу-
Ьц-'хЩ TTOAkOV (}'e (L/Фш t)E<D JUOTFl'EL',' OpTOS, C t f >•'
T&f)S OQ!~)V TCZZs' fU'Tti&l (Д' ДшК' фтОЪЧГШЛ ЛЕ01У-
СГЕОНЕУОУ Uj'iOl)T()6t Mil ТШО оФ/.lu ЕЛЛ^ЕЛОУТа
/фаиЛУ. ZUM у.фггя’ Tas b'vea А/ойснъ' ?.л ФХтт-
TTOl'TwXl Mil IU)TUQ ^EQl%OQEOt-(.V Е1Лl/S ai'tiiq, I)
xal ras XaQiras txsb'US тф' tqeis ХФ(11тд.гН)тм тф
U(p, X(/.l t’MlTSQas St'S TO ( fin'd тф’ IcOUI' ёф/.УЕ/лТТ81)>
%oqe(to’ Eft,us/x~)s ooq'diQ, di. id xoAAtmAaoio'cs
gymys тфтути х.Ф ras Modaas avad aol fii'uzisiii,-
jcoAsiv xai ras Xdoirus' Еца^ауоууфЪр-' оло
TU)V О(~У)’ (1'У;.'О>Г (Ф,Т(Ф, оггою фмооооиу^ Ф’-, огта)
TuUiivT-rjS Sfisier/-doi^ifii ууфгточ Mil Svdot'niO) %f/j,
ЛяФгМДэ тг’р’ оф' фат Фттоу уоил ф'. d^tSAi-t ты
y.al ~ф> оф> 'Род6л)]у aA/.d xal yobs sxsidey илоо-
qeovuis лотиио1ф, та аотц rd, са, тф> лоАту тф,’
<>Ф‘, ТО!' и ЛОГ ЛТ’ХЛОУ ОУ ^EQlyQatyEtS Xal f.lSyC/.}.)]-
Онзи войник..знает кого споменавам,
етолиеца-, е бил ощастливен от стиха на
Илиада, като е получил според нея „злато
за мед, хекатомби за девет бика“. Аз пък
след много повече мъки от пеговите добре
разбирам, че след като съм пратил на твое
блаженство4 няколко слова и съм използу-
вал цялото си богатство от мед, получих
твърде голямо богатство - - нс каквото мне
Пактол4, нито каквото произвежда Индия/’
но каквото излива философиятз и ражда
възвишената мъдрост. Но за какво говоря?
Впрочем пикета друг път да не упрекнет
бедност’га на Филипопол или да кажет, че
земята е небогата и че не ражда нищо доб-
ро, а зло;,; и макар че представят трагично
[положението си!, както сицилийската муза7
изобразява рода на керите,s самият аз съв-
сем не съм склонен да вярвам, докато се
виждам обсипан от идвагците към пас та-
мошни любезности и всякакво отличаващо
ни внимание. Та никак да не казваш, че във
Филипопол не се развличат деветте музи и
че самите те, а и онези три грации не оби-
тават твоя дом, че и едните, и другите по
едно и също вроде не извиват изкусно и
мъдро свещеното хоро — аз винаги смятам,
че и музите, и харитите0 те съпровождат.
Така бях сам пленен от прелестите при тебе,
така възхитсн, че разтварям иисмото ти с
несъгласие. Наистина възхищавам се и се
удивлявам не само на твоите Родопи и изви-
ращите оттам реки, на твоите градове, твоята
митрополия и цялата околност, която опис-
1 Иисмото се датцра между гшрнл 114Н и феируари 1147 г. Вж. Hrouiinin^, op.cit.. р. 293. - Загкгва се
иа царя на Аргос Диомещ, който учпетвуъал в Троянската война. Иазсндъа се столиец, аащото произхождал от Ка-
ледон, град в Дго.’шя. Вж. Аполодор, 1, 8, 5. 3 Огицоирчето тжгулуваце па архиепископ във Византия.
Срв. N. Ziliacus, [.’ntersticlii;iiyen zu den absirakten Anredcformen und Hdiliclikeftstiteln in Crriecliischcn, Hel-
singfors, 1919, Нактол - река r Лидия, пословична през древността сне споите златоносни пясъии.
'Гук се прави шгмек з;> дегендата за мравд-пе златотърсачки, предадепа от Херодот, 3, 102, и Страбон, 705
(според отшсаппсто па Индия от Мегастен). Трябва да предположим, че в писмото, на което Продром отго-
варя, Италик се с оилаквал от летите бптови условия на своята епархия. Висшите духовня липа, назначавший във
внзаптпйскнтс лровишши, евнкпали всяггьж с удобствата на столицата, мъчно ноиасяли ловите условия, особено
откъеването от културния живот н от сконто приятели. Те се чувствувадп изолираии сред чуждото, в по-голя-
мата си част негръпко население, толкова повече, че не могли да иосещавлт често Цариград. Подобии оплак-
взпия памнраме и в писмата на Теофилакт Охридски, и другаде. 7 Продром пол „сипилийска муза* нма пред
вид гръцкия философ, физик, строптел, декар и поет Емпедокъл, смятан от Аристотеп (Иостшса, 21. 25) за родо-
началяик на риторикатз. Той ироизхож'тл от Агригент — Сицилия. н Позоваваяето се основана в'ьрху фраг-
мент от Емпедокъл, в който се изреждаг именита (Фонос, Котос) на бопшите на нодг.емното царство, паричапн
в ми тол опш та керн (еркнип), олицетворение ил вемкаквн ззпнн. !! Харл гите — трите богини па красотата
и радостта, олицстворяват грация н съвт.ргиспство.
18 Гръцки извори за българската история, т, VII
138
Epistola Prodromi — Писмо иа Продром
yogtij xdl Даоифдо, ov did тЩ avTcijv laws et
хаХф tov asQOg Moeiq, /) did id too psvpaioQ
idioxvpoyovy, г/ did n'/v xAidriv rqs oixcdoaqQ, д.Ала
did oi: xuvtcoq, тЬг ёуоу иоАътфртоу vovv, rip>
Icodv xEtpab'pq iqv (pdTthqy y)v%qv. ei de
xdt dxav&ECOVSQ alQ&jEoyy d?.oi rip' oqv xtyfiovyiav
vAO/tiavpuaviEQ tieqieqmovoiv, d/л’ &%eiq id tivq ena-
<yeivac tovtoiq ips dcaAEXTtxqs avctyxqs xdi dtqyyqs
avdxa xaiaq)AEyqoovTai. xa'i el'iis ETEqa yq Ht&cbdqs
avitxQVQ xai ooioxqoioq toiq ooiq Hdyois ov тёууоно
xdi itaAanoiio, ифтотв ladiqy ovico naqdipEi psyjpi
xdi eq tooovtov dxapsiq xal ox/rqQdv^ ov pev ovv
olpat' xaiaxdoaeis di: aV.d ladiqy lip’ afivoaov
avaQQq^as xal tovq xaiaopaxias dvaoropidoas iov
ovgavov. edoco robs ieqeiq iqQ aioxforqs* toi'tcuq
yu.Q ёлатрцотл id ято d ods ffi.Lv' &)d ev old’
on xal ёх тшт At'&coy SydQp d>Q d epos ’bpovs
i&tva тот TivEvuan, xdi tpviEvat-iQ xal UEiaqiinEV-
oi'ts ^iVEouaiixaiQ yETpiovtatQ tEQOTSQaiQ dvayxaiQ
TEOtyvia eaiuov xvxlop iqq iqartE^qQ .Xqigtov, xal
tovq iov siovqqov padqiaQ Hud'Kop тф оф xdi Ерф
TioooayayqQ тф fyEOxpQvxt, xai di aftiov тф iway-
yeiicp Xqlotov. it dk dpa 6 KauipoQvpqs, 6 rgQ
anookdaQ vids, to Tip ФЛлзтоолб^ы Елтюхсораоаг,
dos otada, Tt&lat xaxdv; KapyjoqvpqQ xal Eviaddd
sort, ласлакцра xdi TtEQtTQippa, nEfHEQyouEToQ алау-
TO.Q, f'jTEO’/UpErOQ, dlEQ^OpEHOQ OTEVUITtOVQ, dyO^aQ,
do%Eia, veo')q, xdi cdiavTo%6^Ei>, wq еугтот, uta pv-
ooq dneAavvopEvos' coq eycppat dtu таша xdt mv-
ooQbpqs aradEiX&yoEiai. asiav qpEiEQOv ото pa хата
tov dv&QcomaQiov tovtov dvEcopE' xal ev toi тогу
ваш* 1, не само поради тяхною хубаво раз-
положение или поради плавною течение на
рената2 или поради красивите постройки, а
най-вече заради тебе ти, мой високо по-
читан разум, света главе, ти, моя преобична
душо 1 Но ако тръните на ереста се разраст-
ват и заглушават твоята нива,3 * ти от своя
страна можеш да изеипеш върху тях огъня
на изкусната диалектика и те веднага ще
изгорят. И ако, напротив, някоя друга каме-
ниста и неравна почва не се омекоти от
твоите слова, не ще ли отвърнеш поглед от
нея, задето е толкова упорита и твърда ?
Наистина не вярвам. Но ще я залееш, след
като разрушит тази бездна и след като раз-
твориш небесната твърд. Ще оставя жредите
на срама.1 Подобно на свети Илия към тях
ще изпратиш твоя огън? Но, зная добре,
и от камъните ти би събудил като моя Исус
чеда на духа и ще садиш и ще присаждаш
в духовната нива с пресвещена необходи-
мост новопосадената маслина около трапеза-
та на Христа и ще доведеш учениците па
дявола при Павел — твоя и моя боговести-
тел° — и чрез него — към евангелието на
Христа. Прочее що да кажа за Кампсорим7 -
чедото на гибелта, злою, връхлетяло, както
знаеш, Филипопол ? Кампсорим е и тук8 —
о дявол и клеветник * - измамил всички, пре-
лъстяващ, минаващ през порти, площади,
обществени места, Храмове и отвсякъде го-
нен каю гад! Както мисля, той може да
бъде наречен Разрушител.9 Всяка наша уста
се отвори против такова човече. И особено
[ Трябва да се предполага, че в писмото си до Продром Михаил Италик е отделил място еа ри-
торично описание на природата и на селищата в своята епархия. Подобии описания са типр.чни за ви-
зантийекзта епистоларна литература. Вж. G. Carlsson, Ideologic et ceremonial dans I’cpistolographie By-
zantine, Uppsala, 1959, pp. 112—136. - Подразбира се p. Марина, древната "1ф^. s Както ст,-
общава и Ана Комнина, в Пловдив и о кол ноет та му живяло еретическо население — богомилы и па-
вликяни (срв. Adxlas, XIV, 8). Ересите на.мирали благодатна почва за развитие в българските ?еми под ввзан-
тийска власт поради тежкото положение па народа. Продром не уточнява дали еретицитс биди павликяпи [!ли
богомили, във философско-религиозьите възглсди на конто имало известии различия. Впрочем нсвинаги внзан-
тийските извори правят разлика между тях. Вж. П, Ангелов, Богомилството в България, София, 1962, стр. 216
и сл.; Б. Примов, Българи, гърци и латинци в Пловдив през 1204—1205 г. Рслята на богоми.чите, ИБИД, 1948,
145—158; D. Obolensky, The Bogomils, Cambridge, 1948, p. 193 sq. 1 Тук авторът има пред вид еретические
водачи в Пловдив, 5 По всяка вероятност Продром смята, че най-важните мерки против ср секте ше вземе
архиепископът. G Италик получил архиепископская сп пост след дъ.тго учителствуване във витнето патрггартескп
училище в Константинопол — накрап като bdcdxal.o? nv Пар-’ПЛоу, Приятелството между Продром и Италик
датирало от това училище, което имало за седалище църквата „Св. Петър и Павел1', често нарпчлнл само
„Св. Павел". Оттук произлиза изразът. 7 Кампсорим — с.чещенослужител във Филипопол - бил отличен от
църквата от Михаил Италик, но бил реабилитиран от църковния събор в Константинопол през патриаршоствува-
нето на Николай IV Музалон (1147—1151). По-подросно за Кампсорим вж. Browning, op. cit., р. 296
b С. Д. Пападимитриу, Феодор Продром, Историко-литературное исследование, Одесса, 1905, 321— 324, тъл-
кува това място п о Греги но: „Кампсорим сега е тук, в Константинопол." По-всроятло е Продром да схваша имею
Кампсорим като нарицателно. Тук той намеква за монаха Нифоц, затворен в константиноиодскп манастир на
1 октомври 1143 г. и на 22 февруари 1144 г. оглъчсн от църквата за еретическите си възгледи очисено rpii-
частието в Стария завет. Впоследствии той бил освобсден от затвора, В съчувствие към него бил обвинен иатри-
архът Козна Атик, поради което бил свален от патриаршеския престол на 26 февруари 1147 г. Д. Ангелов,
Богомилството в България. стр. 237—238. !| В оригинала игрословие : Кампсорим — Павсорим — Разрушител
(последната дума съставена от Продром). Вж. Browsing, op. cit., р. 297.
Epistola Prodromi — Писмо на Продром
139
етг’ at'TO) (йкаютЕдму. oteqi ov Kai n)r trtQOTgQaiay
ffflcooa tyr О)]у dQ8r))v, огто? vrro cot ttoiuGvi
таттггщ. koi tiu.tqI' K.c^stod'Q) tty тшо<\ oov кил кат
vro/ла, kuI Efoatyofico node o£, ки\ тД trity
(tyvovtjOto кеа Krtytiijoyiat: кол %<iQtTo£ кей тауу омт
Kt&tnv ftFiAr/iiaTfov. ’leodvi’Tt^ tovto) to ovoua,
yafifiotty rov .lo{K)ariTOt' to yvotytc^ua. 'H Evy/j oov
TOY i>EOY E^l/.FUVOi'o) U,(Jl (p. 287,—288.Д,
на по-праведните — против него. И аз преди
се обърнах към твое благочестие относно
едкого, който се намира в подчинение на
тебе — пастира и отеца. Да го призовет по
име, да бъде доведен пред тебе и нека се
покаже достоен за твоята закрила и милост,
за твоята благосклонност. Името му е Иоан,
зет на Дорданит по сестра.1 Нека твоята
молитва да ми донесе божията благодат.
1 Става дума за някой си Йоан, зет на Дорданит. Продром, изглежда, е искал в предишно писмо от Ита-
лик да го назначи на служба при себе си.
XL ДОКУМЕНТИ ОТ ЛАВРЛТА „СВ. АТАНАСИИ1'
В богатата архива на ланрата „Св, Атанасий11, прочут атонски манастир, се намират и
дадените тук два документа от средата на XII в. В сдинпя от тях - обикновен акт зя
определите гражщите на имот — се спомеиават български имена на лица и на местности,
намиращи се към устпето на Струма; те говорят за наличиетс на българско население по
тия места през XII в. Другият документ също съдържа давни за иългарско население в
Халкидика. Освен това той има много голимо значение и поради сведенията, които пи
лредлага, за развитието на пронията във Византия през XII в.
ИЗДАНИЕ: (1. RotiHlard -- Р. СеИогар, Antes de Lavra, Paris, 1937, JAM 51, 57, pp, 150 -152: 1 53 163.
КНИЖНИНА : G. Ostropors'Hy, Pour I'liisioirc de hi Modalitv byzantiiie, Biuxellcs, 1954, pp- 32 - [0.
P. Lemerle, Reclierches snr le regime agraire a Byzancc la term inililairc a Rpogiie lies Соггыёпед Gainers de
civilisation medievalv, University de Poiriers, pp. 277--27У, - .И, В. Лестиго : ИВр., VII (1953), rip. ‘280. --
.4, 11. Нажми: В’Зр., X (19561, сгр, 227, Г. Г, Лишаарпн, Водгурия п Впжнтгт г, XI- ХП вв., Москва,
I960, тр* 150 —-151.
А СТА L А V В A F,
ДОКАМ F.HTH ОТ ЛАВРА
/. De fini bus praedii dociinieritiim
I. Докумрнп! за определянс гранили.
Hl! 11M0PI.
; Kttff'l TH %i)D .4f_)of)(b'Z'C Ol’VV^uypUfpa'1
(pt Иле ri] цёчоу cor 'tг,шшт(а)г(ог) (щл")ат(Д)
ягр(ог) Дригг/нт Xfii 'hyco'trh'ri' Tps orpiic*
povop $id(d)&>v Ml too d'/Mpii’? (rov)-
rt/(or) j/r/xdpGb Mil fp/nvperor Dp pavip тог
Калг^о. M nb’.rov агт1~>г глй dorr Л ил хм
рметеоол iJ>fj-L'Pbc,{:';'P 'eo.pip ууНрмр цЪу гог
Нрлр яаЬруоерЬчлг ysro/o'-rn, ror.oyoptDo Pryco
Ьлояа{НотарЛ’}р Ль рстбурог тгр vi-Q'dP&rp; porfp
tor Ксйгу.и bt'\ Tip' t'jitfp'ppant:.}- cpip лолгуоб-
£Q:;,«e''iG;V У.аС О'р-ЬиГ ЛЧ'УСгёр /(flT аЛ'Ц Ни ПС 7.GI
Т(7) pppi Dp dyb.'.C : ТОГ <l>P.D)D'l' 7il>i)oXl'W.)rilb-
Pd hrt/.Q EQtroy ЬевлотЛа}' y.al И1'с)1ит{р;)1(р ток
b'di’ rtud KfipDic diaxti.if£j'ov uyovr t Д МяД
uuvbjb too rid ifovanTiyjipn') алоколаотагто^ rie
Съобразно с неотдавна нздадения доку-
мент/- подписан ст двете страни, именно от
досточтимия .монах господин Арсений, игумен
на светил манастир1 Филотей, и благочестив
вия монах Макарий, игумен на манастира
Калика2, направен по тяхно споразумение и
с наше одобрение и воля3 * и по обгцото ре-
шение на игумепите иа [Света] гора, според
който казаният манастир Калика по стопан-
ски причини и поради случилото му се дъл-
гогодишно завусгяваяе и почти пълно запа-
дане се превръща в меток и преминава в
неотменно владение и собственост на мана-
стира Филотейд тъй като освен това в Ка-
рея5 се намира нива на съш.ия манастир,
a lyv^cyQUfpi.
1 Документы' се. отнпся към 1141 г. - Тозп манастир, нариътн еще Кт'пша, се яамира mi запад ст
Хнлсндпр. Вж. (лысаппе в РЛ).1рч,уЛ, 11, р. 349. 3 Т. е, на Ширин, г.рот плм пре,к ггжгдт на манастирските
събранпя, които стаиачи три къти годтияо в Слота гора. Манастир ьг .,Фл'meiU се намнра на източнпя
бряг па Атон. Вж. /’, Трлйлев, Мапаспгрпте в Македония, София, 1933, стр, 211. Карея — се/тще с при-
станище в Света гора.
Acta Lavrae — Документа от Лавра
141
о'го/НТ. TlflOJtlt ГОГ lip hl(t'fMz)/(7(zc) ЛйО'ЛОИ’Б/Л
арког (-Аротбулоо xal остео Таала; ого/кщсщЛъ?1
ту (и xai лава n'o^fiaa лт [-lovaifJ, хотугд xai
агюхдчто: a.-zs()dihj xal лаоЕдд{Ь] ftc тф /урог/тг-
)’f№ 1Уае>ТаУТ0> TOV U.VTOV М(Сли.^)ч, VOTdiijCxf)' (d
Tip OU)Ua.TlX)p Ла.Оадо<)1У lip ''d' UPTOXIOr d)’O-
ЦаоЦЕЛОТр tlOvip TOV Ku./o'XO. ТТЕоуУроУ1Ш
flsi: xafliipov pi-Toc oi xal хаталёро iov aaodyivp
олоурграутл; ry-'Otv, oiiti'f: xal , тог nv^iooiotiilr
адтоа t: татр op cat %(it ?T7L(df(Ob ?xfd i/ai jrocntja-
леуте: tioq fytaw i’i/J/ov top орарру itogc f],H<P
EXEli)?)' ЁпаУрХОУТЕ: av f)t7 Xal T)p OXOppp ijV
rip epqeiJi i(d))]7 h' avrij одда/игГр хил, jrai’Toyo/jC»-
to v лтлроао/лр d~if.fi EodjiEroi тУЕТ/алоаУ xal tut
Tio.Q ai)T(7)y aiad axoi/iov: (Аауттл)-'nip утуи,ш;ллу
ЛЕрЮрЮНоГ ol'TO); (%)№ CAfJ'/ЕТШ аяд lol’ a.XOU~
TijQtoi' тог ib’i~] Ао./лляШ] тр яод; tor 2Ит(л\и,6 va
/лАЕшлгор too дштоогтто? та blxata т/р ш)Ур: top
Воаоохдлоа xai to TTErtooiC'daEyoy, агру/рна тду
реоцирогрдт flabipoy <i£(>a , bcpta ipcov rd nf-oio-
2rCb,uerov aQiGTEija rV тд. tov Воаоохдл(ри) xai
тд ^щдфрфрщтто)’ tv агтто, алах/алн, еу add пе-
oioQidpiiETQiT: diptoT: то teydfiEroy rА'/таонат yp
xal Ёого&еу лоло Toi< dyy,)’ т/;: астГр uorip тог
А&уЬцЕГот ' ААргооу^ лааодруг.;. то pi'/pova xad
т v i) г1 ai1 ayjp то r a p;(p) . (0 ?.’) / ’> 0 or о о тот л f yoi t еу о 1
хал д'то: Aldy.av, х_<д. а.тд toi'Tov fiahibit тот аатдг
огра хат ЕтЬтт(ау) хатаралдотоу ирошра та да-
хала too ay(too') (Асодооюр bipta то лЕроорш
utrov, xai. pdp/pTai d'/jot тГр jiotaiAixip дди~' тр:
а.лд тд Aolixiov xai тог 7/vybr Et; та /.tjiabia
EQyuoaey}j-\ лЕрхдлты т/р arrjp [>aoi/.txiр adoy xal
xAtrft’t) [" daiu'j f Tipd: то агатоих/у iieqoj xal
to yd)Tt(o'))' Хатаиилагюг aoioiipa та Ipabiu.
хат evi)sT(av) xal | алдтт/лт ei: трт лаоа/аоу тГ;
а.од: тог Aoyxdy Hr .;/ тататтол, xdi TQidg
’(* t’po'QopEroi <1ЛЕ/а)У а..тд тот <iyt'f/-.ov ;-т~
rd; nt; rip’ 'O'dd.aoaav foot то^дт^оо) f>ohp>, №Ta
ёУ/.ог т<) itEoiopi.cdia'.vor, (loiari-pd дё та д/xata тот
д.у(у,01') ФАлллоу xal тур Bdrtrda^> хахЕлФет xlx
лад: duoir, храттд дд <)Aot' rip’ ла pall ar
8%С0Г ёртд: тд 7lEQlOL>lp').UF}'OT, TI/У TOTIoA?.Ot.aV Tip
иотш Ел^уоцЁУгр’ тог ЬАоуо^оЛуг^от) шла лдшр
тур дуолотм; avrov xai топ> хшАРоа(а}тоуу, ха,-
та'гтеТ та а тот dxQOT\'q)oi{od) тио о'екп inydiitvov
llapJi tz (шаха} тур хахл ip,')' xld~
лад: io Adpioy /d(j(o:\ fladitp/ id ozov rip
f/A'Tip' pd%(ir) xdi (Pt<>xfrai < ip' /<(^)у(4^лз^(?') уЦу-
където e бил издигнат манастир, почитан на
името на пресветата владычица наша Бого-
родица и наричан Тавлас, в който и всяко
налично движимо и самодвижимо имущество
беше предадеао иа игумепството, предста-
вено от същия този Макарий, пзпратенп
бяха благочестивите игумени, конто бяха
подписали настоящий документ, за да из-
вършат фактического иредаванс на маиасти’
ра Калика, наречен метох, и бяха поканени
от нас да огледат гранигщте [на метоха] и
да изложат всичко нигмено. Те дойдоха днес
при пас отново, като се нърнаха оттам, и
донесоха и ноказаха описа на наличния в
манастира незначителен и неизползуваем имот
и изработеното от тях след внимателно про-
учване описание на границитс със следното
съдържание: [границата] започва от ?аорския
пос, който е при морето към Стримон1 и
който отдели имотите на манастира Боро-
скоп*' от определяния имот, продължава на-
горе, като върви на юг, оставяйки надясно
определяния имот, а наляво имотите на Бо-
роскоп и определяния там имот, отдели в
ограничаваните надясно имоти така нарече-
ния Агиасмат3 и много по-навътре нивата на
същия манастир, наречена Алмирф преминава
направо стръмнината до гслемия хълм, който
е наречен и е в действителност Оксис5, а
оттам върви в същата посока направо, като
оставя наляво имотите на Свети Теодосий6,
а надясно определяния имот, и излиза до
дарения път, който от Лозикион7 и Зигос<ч
огива до ливадите, пресича същия този цар-
ски път и извива... на изток и на юг, оста-
вяйки наляво ливадите, и завършва в права
линия до брега, който гледа към Лонгос9,
където има и три побили камъка, отдалечава
се от брега [и навлиза] навътре в морето
колкого един хвърлей от стрела, имайки на-
дясно ограничавания имот, а наляво имотите
на Свети Филип и Баницав', а оттам извива
на запад и държи изцяло брега, оставяйки
отк'ьм вътрешната страна определяния имот,
местността, наречена Моноксилнтова, с ця-
лото владение и всички имоти [ня Монокси-
лит] и огива до височината, наречена Пахи,
срещу Хромиотиса11, и оттам извива в се-
верпа посока, върви напълно по същия хре-
бет, мияава през Голямата стражница и стига
f Стримон — дн. река Струма. - Бороскоп -- местност и манастир в Атон. Срв. dr, Dolger, Aus den Scbatz-
капнпегц des НеАщеп Berges, Miinchen, 1948. 103,53 В. "За Агиасмат вж*. също ДД/.д'/х'й Ц, Joe. cit. 1 Местност,
нелокализирана. 5 УДт'с—остър. 6 Манастир в Света гора. Вж. 'ЕА/лрчхд, Ц, loc. cit. 7 Лозикион — местност близо до
Рендина. Вж. М. Vasmer, Die Slaven in Grfcchenland, Berlin, 1941, j>ji. 206 -207 ; 'дВ./рп-хд, II, loc. ci't. ri Зи-
roc — местности манастир и Атон. Срв. Dolger, Aus den Schatzkaninierti, 103, -IB; 107, 23 В; "EUf/rix'i, Ц,
loc. cit. 3 Лонгос - срсднлят полуостров на Халкидика, 13 Башша — днес село в З'ьхнснско. Вж. В.
Кънчов, Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182, п Vasmer, Die Slaven, р. 219. 11 Хро-
миотиса — местност и манастир, Вж. 'Ei./.rpixd, П, loc. cit
142
Acta Lav гае — Документа от Лавра
/«г xal хатагтеТ а%ш tov dtodiov tov еу тД цот^
tov Zyov xai r(~) Ao'Cipdio driotGvGq, dv ij xai
фтаоффд) 1'оти.тш ^vAtrog ev d()Vf хаилтЕТ тф>
хат co л<Ю7 dfjxiov, хатё^хетш тог wtw дусш У6-
k(ov) d/joi Tty Асууилуд Аилаооцд rtjg луад tw
КтогпУта ф'.елm'-my igog dxaicov тзу dget/.qi,’r*
yvy rfy ovt(o Mvaoiviy /.eyoyeiyg xal отток ла-
(jodevav' х(а)т(у) av<, толок ту: лаоа/ЛаУ EQ^erat
xal dwodidyj vvi)u xai yoSnio /pp- 1509fJ
1'4 Ц)-
2. 1oannis Koniostephani duds Thessaloni-
censis actum
„azzd xal охтш xaQoixovg rijc /юп)ь агела-
ртто x.a'< Ат/шс лиаата лауте/лЪд eyoixioai at’rd,
xal (v7 I'diov 7J)ugO(/,c bi олео xal лройгу/уаш 6
(П'аАоС (W’AcA t;<. ,' xal d&jyat da da TTiwcxvvty
тГу exthdeaig xdsi'd)/} 6 xeQixothyog dyeyedg туф
da<ji-dto.7 aov xal dovq (')EGoaZovix}]7 6 Kovtoote-
(pGVOs Tl/QEir ТОУ T'(fc doviaXqg GOV /(ОУтф XEQlOQtO-
1(6)’ t’£ OAOXAl'jQOV, ?/ i'x TCOV TV.CGGljWy (d'TOV
Qior xdi хата ту avriy лесу/лутг ixavcoeai tov
exfavyat та I'da' xal ov ycyvov avid атсохитаот fl-
oat f7< т)/)> avT}/r 6ia(]'ey6evm:y dixaiwg, d/./.a xal
лаУта Ttva ok/joy ddxetv тау dovhxqv gov uovdr
л.еиКие.уот агтоаорцат, xal hi<i uyvfj at di tdlaq
avwv xQage.cog -fcioboD Гр’at ev roiv avilxovotv av-
т.ф алохатаотаАГ/У01 P£ тф ftovfj xal тоrg aqaiQE-
{кгтад oxto) na<joixov7 лаоа tov Kof/Xtra, xal
изфе то лоте bo'tdv ueooq та) лф) aftrov orcja-
Tf’dij edoEtv avT<7), actQadcdwtv de tovto too iieqei,
T}~j7 flOvijb (6q a.aQaf)(tT'(07 fCVTor T}V ovpcp(>)vi.ur.
Bi' ti ovv 6 (")vo7 ('(tyytfoFi Ti/V ayiav daniAetav
col’. (?) (bg 6ovd)7 druCtog тифитфад едсоиеу.“ Кй
сфотАт Et'jrEV TO TOIOVTOV dt-pTEQlOr TO' ,,dh]Cil7 TOV
i'VTE/.GV7 uovaxov Всцф.аи у. хил dyorydov Щ ev
тф ay ley oqei dovitXT]7 aw fiov зуд tov ayiov 3A2}a-
vaniov' dov7oc avdgtog“. К be л^оохут^Т}/ /Icxat-
/.LXl! E?dAl'<Jt7 OUT(>) diaiOl^TTO' „ О avotaddcTw
агЕцтбд Ttjs da(jd/-dac pov ^Io)dvvi]7 6 Kottoote-
qavo7 Ep.(povio{h-'d'qc avrq) тГ]7 лаоооат<7 i.voEwg
rijg fiamKtag uov, tva т^1)>ф^ rd dixata талере сот
слёиу^аад, еле/.{)Фг хал то о с uQoadvT.ag тг/ хата ое
Jior/j Л£ОЮ{)1О,иоТ>7 TW7 ЕЛ1 ТО) АзфооjUEVO) UXIVqTTi)
( ) xal f,t.ET.d ti/v (idpkuag didyvaimv тф- uev iio-
vi'iv алохатапт)]о81 eig лиегта rd. dixados arn) da-
vfeqovTu., Tovq de. d.dixtog xal drr’QEGcrnxoig леедго-
/(srovg (6g vxeiirijoas хотелFfir-atrev тп>у таотид
до пътеката, която води за манастира Зигос
и отива към Лозикион, където има и поста
вен дървен кръст на дъба, извива надолу
към север, държи напълно същата посока
чак до казаното море, което е към Стримон,
до именията на споменатата така наречена
Мирсина и вървейки на изток по 6pei а, се
връща, откъдето е започнала, - - — —-
2, Акт на солунскиядук Йоан Кондостефан
. . Но взел и осей парици на манасти-
ра и се опитал чисто и просто да изсели
напълно жителите от това място и да го
използува като свое собствено.1 Поради това
идвам аз, иедостойният твой раб, и моля да
бъде наредено чрез почитаемого решение2,
щото възлюбеният племенник на царство ти
и дук на Солун, Кондостефанд да съблю-
дава изцяло границите на верноподания ти
манастир, т. е. в четирите му страни, и спо-
ред съдържанието му да може да им оста-
ви притежанията. И не само да възстанови
законните му права, но и да попречи на все-
ки друг, който се опита да постъпи неспра-
ведливо по отношение на верноподания ти
манастир, и да реши със свое постановле-
ние ... да бъдат дадени на принадлежащите
му ... да възстанови на манастира и отве-
тите осем парици от Коскина4 и да не мт
оставя даденото някога място на стратиота
преди него, а да се предадето на манастира,
понеже [Коскина] е нарушил споразумението.
И ако бог напътствува твое свето царство ...
като недостоен раб, осмелявайки се, подадох
[тази молба].“ А отстрана на молбата има
написано следното: ,,Молба на смирения мо-
нах Варлаам, игумен на намиращия се в
Света гора твой верноподан манастир Свети
Атанасий, недостоен раб.“ А почитаемого
царско разпореждане определи така: „Въз-
любеният племенник на царство ми, Йоан
Кондостефан, след като му бе показано на-
стоящего решение на царство ми, за да пази
имотите, за който спомена, като дойде и . ..
отнасягците се към твоя манастир граничив
описи относно означения недвижим и.мот и
след установяване на истината, да възстано-
1 Документы започва с една моаба от 1162 г., отправена от игумена на Лаврата Варлаам до император
Мануил I Комнин (1143—1180). В тази молба, чисто начало лилова, игуменът се оплаква от някой си Коскина,
който бил взел в своето имение осем парици, пр и надлежащи на манастира. 2 Това решение на императора е
приложено подолу в документа. Въз основа на него солунският дук Кондостефан е издал и самия д< кумент.
За Иоан Кондостефан, който по майка произхождал от Комииновците, срв. Ostrogarsky, Feodaite, р, 32,
п. 2. 1 Вероятно за имот на същото лице се говори у Dulger, Aus den Schatzkainmern, № 7,76 В. Според
Ostragorsky, Feodalite, p. 33, Коскина о прякор па Панкратий Аиема, за когото става дума по-долу.
Acta Lavrae — Документа от Лавра
143
diXO.taiV Е^(7)О£Т EXEtfyEV, EXKfOlVTjGd/ieTOS (AVToi'S
/ЛубЕГ TOIOVTOV TOAtlUV TOV }.O17';()V XtAT (d'TYjS
7TQ(i^(JG{^ai.y iva im] iijg ex. тагу гдиаг,' аготтуЛсь;
aov[(7mfto)S ^eicafh^GovT.ai.. Ту ayrl Moot, toy rydtx-
TIWVOS l'1 (tV t'QV&Q^y yQa[l[iaT(J)V TOV ХдОЛШОУ
xal aytov fjjtojT /i(f.ai?.ECoT). Eha хдитцоагтес: 6va
XELGUS XOl TOV jlEQIOQlG [IOV TOV XT)][iUTOS Цч Ht)'
r/}s tov ovtcds EigxovrozcooEv Atyouevov, агаудал-
TOV t)VT(A ТУ t[) EliqUTlolElG'lJ 'fjltlT STOlld TOV X(f.~
fll/yOU LISTOV Tij (pCHTOJAErij [lE yi-.VEG>.! (Lt
хата tov Novjifitiivv tir/га rijo с’ i.r(jixTi(7>vo$ tov
,ГфчЦ fTOj’s, v.ToygaqijV 61 typoo)/ tov тоАт>у лдоо~
Ta^Et fluGlAlX}) ErEQyi'jOaTTOQ E/JJbGUV ovttos' ,/O
Аоуадиаот 7/^ Ктот^таутсгат; xal cbteios агАиоло?
tov xgaratov xal Aytov lyuarv i>aofAS(/>gli, xal ijqQa-
y76a [lOAvjEtv'ip’, dq?rx6ueVa els tov тдлог, h’ to
i;v ?; uaqi^oAift, ijyovv e’vfla yr ?/ ха-бедда тсог
лаоб tov yrplErius xvgov Паухдаиог tov "Areaa
eis лцхло/ау хате%О[1ЕУ(0Т, ладоуга/)' ay; Aeyerat
tov i/iti(’)Tu.TO'v xafhjyovia-i'ov xat t(7>t оугоутсоу
a'rl; f(ora~/i7)v rng cuti~'$ ttovq-;, T/yorv tov aorayov
Kl'Vl'LXOV TOV E-.XA}]UltjlQXOV,TOV ftoraxoi^Ao-
Gi-rlov tt v Вадбуут], tov fiovayov Eeqiiovov, tov
ttovayov Падд(Т.()1ацоу tov T^i[LiGXij, tov aova-
yov Etirdtdov tov dgvyaroTQoq' ov xat rep /foru^or
AvuvfHov tov o&ovotiov tov c'v (AeauaxoPiXij ue.to-
x't-W, {xal Aey 'ут(оу) iEov tivat то? тою'тау толоу
т>Т хат" avxovQ ,иотГ^ с la (V/ evtoq бгта гое
л еда (ноцс-v tov тГ/S aov7-s TCQoatjreicv те. и "Agyov-
то/О'Ног Aoyo[teyov, y.al ^qwvVTtor Tij [tovij tovto
о-лохатаатугат хат& Tip’ лдсохуггуЕу Euavgu’’ xal
етиотаттее dve&EfooiloaLtt'v xal tov toiovtov тблог,
di’EyrcoiiEr xal tgv t))]Ao.;t)erra лтдходюpov tov t^s
porijg ngoanreiov, oous xal eAj'iaov (7.Q%er>&-ai tov
tov аутоу tnQ'jaGTEtov HEOiOQtO[i6v ало тоу xaarptov
rov еуутгю[а)с hyoitevov JfeusAtgov, xAtreiv те to
хатаогахоу о TtttQT(i%o^a 7логе цла&тш xal dnodi-
(idrai els то xuqov aXoEtov tov aoyovros "lerdvvov
Too Mohax.oTov, хахшЕг бшяедау <щ лдбъ т(>
ovdxiov tcv Нала, xat xansrai. jt.qos то отагоо-
Л1])чог тб лед1 то уНУ.оъ тТу; Ei.ivi]V, тлта у.арл-
тлу лдо^ (У'сну, xal ovrto 76 peaip.iftgivov [legos
rot’ Toyv [torr/s лдоаатНоо vcEQiogt^etV y.al хате Ad-
fiojtr.y ЕУтод tov ^eqioqigyto7< tov dr/^oitlevTOS лсоа-
ovtiov rqs itorgs ovrei ayeathu тот eigryuevoT тб-
ви властта на манастира във всички справед-
ливо припадащи му се имоти и да отстрани
оттам онези, които несправедливо и насил-
нически са се опитвали, както ти припомни,
да павлизат в неговите имоти, след като ги
предупреди да не дръзват за в бъдеще да
правят нещо подобно срещу него, за да не
изпитат неумолимата строгост на законите.
Месец март, индикт 10-и?’1 (Написано с чер-
вените писмена на могъщия и свет наш им-
ператор.) След това, като получихме в ръце
и граничния опис за имота на манастира,
наречен Архонтохорион2, който беше вписан
в представения ни от игумена акт, на който
акт е означено, че е съставен през месец
ноември, 8-и индикт 6597 г.:!, и който носи и
следния подпис на действуващия по импера-
торски наретхдане „логариаст Константин4,
служител на могъщия ни и свет наш импе-
ратор1', както и оловен печат, дойдохме на
мястото, за което ставаше спорът, именно
където бяха жилищата на владените в пре-
ния от казания господин Панкратий Анема,
в присъствието, както се казва, на досто-
почтенна игумен и на дошлите с него мо-
наси от същия манастир, именно монаха Ки-
риак, пръв църковен еклесиарх5, монаха
Арсений Варяг, монаха Герман, монаха Бар-
толомей Цимисхий, монаха Кандид, орфано-
троф6, монаха Доситей, иконом на Солун-
ския метох. Тези твърдяха, че това място е
собственост на техния манастир, понеже е
включено в граничния опис на проастия, на-
речен Архонтохорнон, принадлежат, на ма-
настира, и представяха искано той да се
възвърне на манастира според многоуважае-
мого решение. Като се приближихме, огле-
дахме и това място, прочетохме и означения
опис на манастирския проастий, който по-
казваше, че границата на проастия загючва
от укрепеното селище, наричагю от местиите
хора Веселчо7, извива по рекичката, наре-
чена Чернаховон, и се спуска към^ намира-
ращия се там харман на архонта Йоан Мо-
лискст а оттам пресича по гюсока на Попо-
вата р. гичка и слиза към граничния кръет,
който е към брега на езерото, след това
извива на запад и така ограничава южнага
страна на манастирския проастий. Разбрахме,
че казаното място е включено в граничите
на манастирския проастий, в който се намират
1 Т. е. 1162 г. - Архонтохорнон <* иелока л избрано. 3 Т. о. 1088 г. 1 Лога риастът е един вид финансов ин-
спектор, Вж, Dtilger, Вепгдце, рр. 17—-18. Зл този Константин срв. още Actes de Lavra, № 38 з, i7 ; -12,53.
’’ Църковна длъжноет. Еклссиархът бил помощник на по-висшите духовяи чинове при богослужслисго и се
грии ел за под'Гьржане на храпа. Орфанотрофьт на м;ш:ктнра се грижел за бааготворителните учрежде-
ния - сироиита/шш 1. старошиалища я пр. Вж. <Т;що Brehier, Les 1 пstiiнlions, р. 125. 7 Името Веселчо е
безенорпо българско. Имсго Чернлхг.во с с ьшо българско. _Можс би трябва да се сравни с Черняково, се-
1 ашно име па село в Црамско. Срв. Кънчов, Македония, стр, 199.
144
Acta Lavrac — Документа от Лавра
лоу, еу ф eiciy olxfat тсдт too xvqcv' П.архо1)Л!от
лауосхшт, oia (V/ xai лод; dootr vviwi, tov pvaxo;
rov AciyoftAov Тф:Л)Уа'/иоф1, ovtov oe tov praxoc
ЛБрСООфОУТОС TOP ТОЛОУ TOV фуфЁУТОС nOoaOTEfOV
tfj; jiovijb л vol to ai'aruAxdv uvtov fcsouc, xal
алодки^огуто; and tov toiovtov тф; роуф; лсюао,-
rtiov тд TTCodoiEtov тд ti; лобуааг хатЕ/диЕгог
лаоа ход1 * xvqov Ilayx(>(iTioi.\ xal nod; dyaroAuc
bcaxEt iie.vov tov avrov bvaxoc. ‘'От/ hi £л<'-;л?г d xvo
I LuyXCXlTlUC lli'j ЕЛС T(~)V f]ft!'.(A~)y OVTOV ОтфУШ T('cC
тшу ncfgoixayy агтоп oixia; еу тф Eipppsyp) гол to
тлф T}J Tioyf/ dlOyVCOOlisVTT hldCfEOFlV, д.А/Л ТОТ V/(,()
(IVTOV ХаТЕ'/и()УТОС E/C ЛОоУО/аУ cloljllETor тд App-
НЕГОУ ГТСОСЛОТЕЮУ, фуОУУ ТОО AoVXtTaV EXEiVOV,
ovdt oi fiov<v/cl tovto алцруоууто, алл’ tiaoy oti.
ebbihi HEV role npb toi' xvqov JIft'/y.oTiTivv tie
TTfJt.-'l'OIO.V f/O'i'Gt (то ЛрОСЮтЕсиУ } {rods} OTOoTl' 'TtH;,
тф те ААгтсуф) ехе[у(о сPiон<суф xal tois aviadsA-
c/'otc тел; .Iovxitoi; тф) ту (Чесуснко xai то> Atorn
.лео! тот тф; роуф; tidpov; .7Z;/(7fOT xai лр)д; bo-
oty тот ф/вЁгто; ф'ахо-: тдло; tic л/лф’ тлт auA-ifi
TOiavTi], о>оте ХЕ-птфодш то>'т(р Toi'p тсоу атоапсо-
тсот xaocixov; елс хцлиолооа рло'};, ov fiфу bi
X(d ЕСУ тд ЛО/фоССС ЕУ O.VTCO XaiHbQaC. TOVTO yd.Q
ei яещтААтеу лидлстр. лосфоас, ’/ xai ласлфЕО^огтас
tov tuovtov налог bAo;, h’a Елаудсууртас ovtc;
луде тд тф; tiorcjc pEQoC xal ;ле1 (ф>Ф) q:-<Mi,Y oi
fiorazoi, ovx Арт/аг/ф'р /J aipEccc yep fj д ppifa-i;
голос tbodp теле Ьтрловмы атритс-дупл;, дсхасбу
EOTtV TOT TOIOVTOV тдлот лодс трУ UOV>P’ ЕТ.ОУЕА-
&еТу} ov bib tovto Ье (pact рогоу, а/Аа xal дсоп
ovx гдоФф д дуАнАт; тдло; лаоа тог тф; атуфс
jiEpov; про; тио; ЬцАот&егт',; отрааедта; Фоте Ьса-
p’aivEiv xai sic tov; щГ адтод; e%eo.’ dtpyCcoVTa;
eI; лрф-oiav to diab]q ?4or леюаотыоу., тд ход avvi>
’Apxoyiozcbptov AsyopevoVy сААа лрд; ilxdrovc цб-
УОГС. ’ ГфтТЕС дд ЕХЕЛУО! т’У, (IPlJ {)С.дла)Г ЕурТоУТО,
bixfudv CjKiOl лф.'ТЕС тд ТОГ Eicnytfpyoy тй.лоу ЛООС
ед тт/с uovfjc utQo<; елоуеоОелг, Каф tovto ектоу-
тес oi aovayoi ivECfdv'ijoay jy/itr xai. лоафт Eyycin-
if'OV TOV СЛС/ LAtVOV EXtiyOV [ '] Ti. О AoyaQiaGTOV TOV
уруоуотос dovxcc xal^QaxTOQoc ^TQVfidvoc xal (~)eu-
oa).oy[xi]Q xvoov JicoyrrtdTuyov тот loi'xa, ут.уооЕгт/у
f.iiv хата тду Acxsaftowy иГ/га тф; то ft цс xal дЕХатде
ivdiXTicdyoc tov /СХхф etov; xal hr/Aovoav on те
(фарфора; eixov tito; oi » vovaxot тф; pi]d;-:in}jc
цоуф; xai ol oTQaTiaiTdi exeTpoi, ijyovy о те \4v-
сфёа; сРа>1иатдс 6 сРеутп’(); xal ci аотддЕтуот. от
Aovxitoi d те (Aeouuo; xd b Ate or леос тол levy
тсуслу} лесс еду xai тега дсховттфна иЕта;о салату
ёуЕУОУто хила лтботафу pa'Jidrxijy лаоа. тоЪ лосдрт
лодхто(ю; (AEooaAoyixp;, xai on teIeviaiov tbuilp
roe; OTfxirioAaiC axjQa tov дфло&ЕУто; дауаосалтсл)
толо; тс; ало тсоу tov bi/cioo/ov /Ауер ха&ддоа;
къщите на париците на господин Панкратий,
конто са и на запад от рекичката, наречена
Черна.хово. като самата рекичка служи за
източна граница на мястото на речения мана-
стирски проастий и отдели този проастий на
манастира от проастия, държан в ирония от
господин Панкратий, лежащ на изток от съ-
щата рекичка. Господин Панкратий заяви, че
къщите на париците му не били издигнати
по негово време в казаното място, за което
бе установено, че принадлежали на манасти-
ра, а по времето на онзи Лукит, който дър-
жал преди него речения проастий в прения.
И монасите не отричаха това, но казаха, че
на стратиотите, конто имали проастия в Про-
нин преди господин Панкратий, именно Ро-
ман Рсндина и братята Теотим Лукита и Лъв
Лукита, било дадено едно място близо до
манастира и на запад от казачата рекичка,
но само при условие да го изиолзуват пари-
ците на стратиотите едннствено за засяване,
а не за да си правят в него и постройки.
Ако някога биха дръзнали да сгорят това
или да обсебят изцяло това място, то тряб-
вало да се върне на манастира. И понеже,
както казват монасите, не било спазено ус-
ловието, според което казаното място било
дадено на споменатите стратиоти, справед-
ливо е това място да се върне на манастира
не само за това, казват те, а и защото по-
соченото място не било дадено от страна на
манастира на означените стратиоти, за да
преминс и у тези, конто биха имали след
тях в ирония въпросния проастий, наричан
също Архонтохорион, по да бъде само за тях.
А понеже те са покойници, всички казват, че
е справедливо да се върне на манастира
споменатото място. Като казаха това, мона-
сите ни представиха и писмен акт от Кси-
филин, който бил логариаст на дука и прак-
тора на Стримон и Солун господин Констан-
тин Лука, направен през декември, 13-и ин-
дикт, 6627 г.1, който гласи, че монасите на
казания манастир и онези стратиоти, именно
Роман Рсндина и братята Теотим Лукита и
Лъв Лукита, имали някакви спорове във
връзка с някои .места.3 Поради това имало
и процеси между тях по императорско на-
реждане пред предишния практор на Солун
и накрая било дадено на стратиотите от по-
селения логариаст за жилища па париците
1 Т. е. 1019 г. Датптз с иесигурнз. Вк, bemerie, KecJies-cbes stir le группе aynire, p. 273. ~ СЦ-
trogorsky, I-V-odalitc, p. 36, ооръща виихганиг на ожесточспзга Зорба жакху дгеге групп Диод: и ни владетели —
светски прониари и манастира — за разширяванс па позем,тените си владения.
Acta Lavrae — Документы от Лавра
145
т&у na.Qotxmv амт&у n&plov xal лдбд dgtozEod
zvjg Aiiivyg tov aylov Baot),£ioM} xal on xard ла-
Qdxh'juiv zmv отда.таол&у sdod-?] avzotg xal nagd
t&v uovay&v tx.Xi'igIov zov toiovtov tojtov алб
t&v dtxaimv zov ngoaozEtov zzjg uovrjg тблод zig
ёууюта б-г}2аб>] xal лдбд dvotv tov бтфст&ёутод
pvaxog diaxeljzsvog, л£()1 ov &'] толоу xal толтосд
sysyovEi xal do(pd2.eia ладб т&у оTQazicoz&v ovds-
лоте л01Т]оа. aiizovg еу avz& zj xadddgag zj a2&-
na, 3226 £?с хатаилодау xal f.wvzjv хехо^о'&ш
аотф mg ел1 TOtavr?) aigioEt 6o$evti afivotg, jur/v
Ei xEiQadEtET site;- ol p^dsvTsg игдат&бтас ette oi
tovtov naQOixot ymgzjoai Eig xdxmoiv z&v p.ova-
X&y, ?j eteqcov zowi&v лаоаолаи^бг, т/ 6ev6qoto-
pdag ev zotg dixacoig zijg рюуурд ло^иао'&ш, Тта
s%ovotv о I jiiovaxol ddsiav d.vaxa^&oaodai xal av'&ig
tov толоу avz&v, log Xoyl^Eo&at OTpti/.ovzmy [ ] т&у
azQaumz&y xal т&у ладо[ха)У avz&v ит/diy ц 61-
xatov Eydvzaov ev z.f[ лада tov jUsgovg zijg иоурд.
cog sl'g^zat, dodsiopj roig 0TQ0.TL&zaig yfi i)g 6p
лоарЕсо; xal dvayymodsloTjg dixaiovotyai s£ avrqg
ё/Eyov ol uovayol- то трд хат1 avwvg ^ovzjg p&gog
Eig rd tov фугетта толоу алохатаотф'ат zp f-iovf)
ozt те f) tov талон ббсид лдбд pidvovg txstvovg
tfto'&ri тоЬд фф'ЕУтад ozgazimzag, xafimg sZQTjzai,
xal oi’%1 лдбд zovg avz&v 6iad6yovg, xal on xav
Xomg xal хаф3 vno&eoiv бодЦ, олЕд ovx татр 6v-
vao'&ai zov toiovtov толоу diafifjvai xal лдбд tovP
t&v Aovxa&v dtadoxovg ijyovv zov xvq Ilayxgd-
Ttoy, xal ovzco dixa.tov eotl tovtov ai'zdv ёклЕвеТт,
did. то иф (pvlax&vjvai zip' atQEoty ё<р fp> ?? zov
toiovtov тблои ббосд ёугубуул, u.}J6 svglxEodai ev avzqj
zag z&v ладо1ха)У zov xvqov HayxQzaiov xafys-
dgag, xav ,uti лад1 afizov ёуеубуЕт, d22.d лада z&v
лоо avzov z&v Aovxtz&v ехегусоу, &g etQzjzar xal
ёл1 zovzoig sdo&J.v тцйл> oi ptovaypl svloyoy A^ysiv.
Ato xal o^oxazEozTioa^iEv zov drfmydsvza толоу to
xal 6voiv бг/Лоубтс tov slqt)^ievov pvaxog diaxEipts-
vov тф ztfg gov pg ueqsl, ovx dhiyov бута xal mg
I'diov aizrjg diayvcood^vza elvat, xal mg лдбд yio-
vovg zovg Aovxlzag dodrjvai (pddoayza^g), exsivovg
ds dayovzag, xal mg zrjg algeoemg sty i) 6 zoiov-
тод тблод i'66{)ri /Liij (pv^aydE&^g, xaddog Ei'g^zat,
d^Q^driaav dl Ep avzov xal at еу аётф EvQF.dei-
oat oixtob z&v nagotxoov zov xvqov TlayxQaziov,
at xal jaETEzs'd'Qoav лёда'&ЕУ xal лдбд avo.zo2.dg zov
toiovtov ^vaxog’ ,г}Псоттрд'Г}оау y&VTot xal ol dxzco
лаоосхо!, ol fpddoavzeg jaEzoixiodijrat алб tov лдо~
aozEiov zov xvqov HayXQaziov sig тб лдоаотЕюг
ту/д povzjg, бл-^усха б^Хаб}) б бу^дтлод tov аб&ёг-
zov v)pi&v zov dovxog 6 dds2(pdg zov xvgov Kmv~
ozavzivov б сН21олоолод eig to fydev sffis&s
им едно държавно място, намиращо се на-
близо и вляво от езерото Свети Василий.
Също така поради искане от страна на
стратиотите дадено им било и от монасите
близо до онова място измежду притежанията
на манастирския проастий едно [друго] мя-
сто, намиращо се съвсем наблизо и на запад
от посочената рекичка, за което място бил
направен и договор и било дадено уверение
от стратиотите никога да не правят в него
нито жилища, нито хамбари, но да се упо-
требява само за засяване, понеже им е да-
дено при това условие. И ако речените стра-
тиоти или техните парици биха се опитали
да ощетят монасите или да присвоят други
места, или да сенат дърветата в притежа-
нията на манастира, монасите да имат право
да вземат отново мястото им, тъй като
трябва да се вземе пред вид .. . , понеже
стратиотите и париците им нямат никакво
право на земята, дадена на стратиотите,
както се каза, от манастира. Когато този
акт беше прочетен, монасите казаха, че въз
основа на него трябва да се отсъди да се
върне казаното място към манастира, понеже
мястото е било дадено само на споменатите
стратиоти, както се каза, а не на техните
наследници, и че дори и да е било дадено
при условие — а това не е така — да мо-
же казаното място да премине и на наслед-
ниците на Лукитовци, именно господин Пан-
кратий, и в този случай е справедливо да му
се отнеме, понеже не е било спазено усло-
вието, според което е било дадено това
място, а в него са намерени жилищата на
париците на господин Панкратий, въпреки че
това ие е било направено от него, а от
онези Лукитовци, конто са били преди него,
както се каза. И ние сметнахме, че мона-
сите говорят с основание. Поради това въз-
въриахме към манастира означеното място,
което се намира именно на запад от каза-
ната рекичка. То не е малко и беше при-
знато, че е собственост на манастира. Дадено
е било по-рано само на Лукитовци, а понеже
те са умрели и понеже не е било спазено
условието, според което е било дадено това
място, както се каза, дигнати бяха оттам
и намиращите се в него къщи на париците
на господин Панкратий, конто къщи се и
прехвърлиха отвъд, на изток от тази ре-
кичка. Прочее разпитани бяха и осемте па-
рици, конто бяха вече преселени от про-
астия на господин Панкратий в проастия на
манастира, когато именно Илиопол, брат на
господин Константин и служител на нашия
господар дука, дойде в казания проастий.
19 Гръцки извори за българската история, т. VII
146 Acta Lavrae — Документа от Лавра
лдоаотеюу tfyovy xvq ’loidvvr/s б yaa/jodg tov
KcovoTavitvov, Aavi^I 6 roD Aa%avaQa, Neddy d
Веакохдутуд, ( ) б TtgQvcoTag, Nsdd.ru %r;Qa f]
tov NdlaficoTov, MaQia 7уоа ?; tov KaNcbrov,
Novdivas d yaufigbs tov (Dabicbvr} xal T^sqvtjstov
'Icodvvov, EineTv ел ulTydelas Tiros те es dgyr^
rjoav, xal did. ло1аг atTiav ряторхСвИг-оссу ало tov
Tijs /iovrjs JiQoaoxeiov els тЪ tov xvqov IlayxQauov
TiQodGTetov, xal eistov cbs Y]c>av ’siqojtjv nagoixoi
tt[S juovvjs, Exei/dev dl E^oix^oavws лдб hvos xai-
qov rpflov xal лдооЕХаТ-^аау imov лдостехадгр'то
oi tov xvqov IlayxQa-dov ладосхос. ’E^eWovtos
ds, траст iv, exeIoe tov eHaiostovXov лоб tivojv цие-
qcov ooioaov dovxixov yal elsiovios лдоотаура
eivai /jaoilixbv robs трд /aovrjs kciqoIxovs то/у and
sigoaoTEiov avTps e^oixpeai cpfiaaayTas vsioatQ&ipai
лбмх exeige лелопухаот tovco yal nahv els та
Tdia vsisoToeipav. "Iva de yii] egp ttvi tcov ptsocbv
та otxsia лаоерЕдуеогкл dixata xal to is tov ete-
qov хателЕ^/ialveiv, yeyove лао fj/acbv xcopiaiofiovvia
daicpeQa та tcov aucpoTEQcav diatQovvia dixata, yjyovv
ё£ avwv tov dvjXcodevTos ptfaxog xal ju.e%ql avvr)S
трд AiptVpS, хат 1о6трта tov yvaxiov хателИогтод
duov tcqos pisoTjufiQiav ue%qi xal avtffc трд Хри-
vps, t‘vr)a xal отаодолцуют лао’ гргауу ёлелг/yei
xa'd'd xal exnalai ryv' xal ol [летаха$1о ottes de
siaQOixot tov xvqov IlayxQdTiov л.адрууеВЕутау
лад диму ёл1(рсоУ7]мат1хсо$ угрхётл глоотоёцлц
tov ^ту&ёута тблог Trjs yovps, o&ev dylovoxi pts-
TCpx/j'jav, aA/.d, tu?]dk xarenea^aivsiv dices tois di-
xaiois tov nQoacjTsiov трд yovris,siQbg dvoiv abac tov
pTj&svros yvaxog xal трд лдод usopu^Qiav tovtov ioo-
тртод Trjs fisygi xal агтрд трд Aiyvpg diotxovops’ xal
-блеауогто avTol xal d xvq HayxQdrius tpvld^at
Trpv ладаууеИаг. Tavra ^ciQaxlpIEviEg xal avvp~
doos лютсо&ЕУтед, sstedofti] prpvl xal ivdixucbvi wig
to oyeyQa/jpievois.
f О yaQiGtpvAag трд ауссотатрд иртдолоАесод
&sc>oalovixpg Baailetog 6 Macndxos. f "0 vsiopi-
vruLtatoygdcpos тг/S Аунотат^д lit}tqosi61ecos &еооа-
AoviX-gs rhfyiijTQtog d [ ]
Тб ладбу oTjptEicnpia хаТ ёлггаугр’ риетеоау ye-
vopiEvov ётиотсоО-т) d:a rgs ovv/j&ovs yioAvpdlvvjg
ocpQayidos TifJL&v (pp. 159x—1638).
Става дума за господин Йоан, зет на Кон-
стантин, Данаид, син на Лаханара, Недо Бе-
ликов,... Чернота, Недана, вдовица на Сла-
вот,1 * Мария, вдовица на Калеот, Худин, зет
на Тадиони, и Черни3, син на Йоан — да
кажат право под чие управление са били от-
начало и по каква причина са се преселили
от проастия на манастира в проастия на го-
сподин Панкратий. Те казаха, че най*напред
са били парици на манастира и като се из-
селили оттам преди известно време, отишли
и се преселили там, където живеели пари-
ците на господин Панкратий. Но, казаха те,
когато там дошъл преди няколко дни Илио-
пол по нареждане на дука и казал, че има
императорско разпореждане манастирските
парицн, които са били вече изселени от про-
астия на манастира, да се върнат обратно
там, те и направили това и се върнали об-
ратно в своите си места. За да не може нито
едните, нито другите да нарушат имота на
другата страна и да навлизат в чуждите
имоти, направихме различии могили, които
отделят едните имоти от другите — именно
от означената рекичка и дори до самого
езеро, по продължение на рекичката [грани-
цата] слиза надолу и на юг до самого езеро.
Там поставихме кръст, както имаше и по-
рано. Преселените парици на господин Пан-
кратий бяха предупредени устно от нас да
не се връщат в казаното място на манасти-
ра, откъдето именно са били преселени, но и
да не навлизат изобщо в имотите на мана-
стирския проастий, намиращи се на запад от
казаната рекичка и по продължението й на
юг до самого езеро.3 Те самите и господин
Панкратий обещаха да спазят споразумение-
то. Когато бяха убедени в това и дадоха
уверение според обичая, предаде [им се на-
стоящего] в посочените по-горе месец и ин-
дикт.
у Хартофилакс на светата Солунска ми-
трополия Василий Масиак. f Съветник на
пресветата Солунска митрополия Димитрий.
Настоящият документ, издаден по наше
нареждане, беше заверен по наша заповед
чрез обичайния оловен печат.
1 Недо, Беликов, Чернота, Недана и Славот са безспорно български имена. - Името Черни е българ-
ско. 3 Последните няколко реда показват пълната зависимост на иариците от пропиарите. Това личи най-
много от факта, че те били длъжни да върнат получената от тях земя за обработване веднага след смъртта на
прониарите. Срв. Ostrogorsky, Pour 1’histoire, р. 36.
XII. ЖИТИЕ НА НИКОН МЕТАНОИТЕ
Никон Метаноите живял през втората половина на X в. През 960 г., след завземането
на Крит от Никифор Фока, той се прехвърлил на острова, където се заел със събуждане
на християнското съзнание на местного население. Обиколил много градове и земи на Ви-
зантия, като накрая се установил в Спарта. Там, подпомогнат от стратега на Пелопонеската
тема Василий Апокавк, Никон Метаноите се заел с разпространение на християнството сред
славяните в Тайгет. Житието на Никон Метаноите е написано през XII в. от неизвестен
автор. Съдържа интересны сведения за нападенията на Самуил срещу Византия в края
на X в.
РЪКОПИС: В = cod. Vatic., Barber, gr. № 583 (XV s.).— C = cod. Cutlum. gr. -№ 210 (XVH s.).
ИЗДАНИЯ : Sp. LampTOS, 'O ISBiavo?: tov Мт.шуояТтт., Л'тст; 3 (1906), pp. 131 —
228. — Златарски, История, 1, 2, стр. 846—849.
ЛИТЕРАТУРА: A. Bees, ЕГс тог В lo r xal noAitslav Nfamvoc tov Mezavants, ВВ, 20 (1913), рр. 58—59. —
Златарски, История, I, 2, стр. 697, 845—850. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 572-573.
NICON1S VITA
МеВ OV TIOAv (V «CM BaOlAElog, Ф TO ЕТаКАтр'
s Аттбкаок.од, uqu Tip’ тог лрЩтсоро? aQ%tp> dva-
dsdEyUEVO? Hal EV Kooil'dcp f)lOTQt^OJV ECpQOVQE-t
tov ekeioe lO&pdv трс ^ovAyaQiKvjs EVEKO. ECpodoV.
T avzov ETTlE^E Kill old Tig ’EqI-V-VQ ТГ/У
iy.Etvov xa()6lav xazpofhEv ov pdvov ЕУ<зх/рра<та
avTto xa^87i7] vdoog teal dvotarog, «Яла лоАЯф
лАеоу ка1 to dsog тфд tov fiovAyaQiKOV elBovg
катаддоррд. Фурлр ydQ i/koveto ката ттао-рд %coqeiv
avro zfjg рттемоо кат кат avryjs трд 'B'Akddoq te
koi тт-д tov [IsloTiog EnuJTQaisvsiV. Ov 6e %aQiv
кат ЛЕшрад б ’Албкаокод sig Лактда/рога цете-
KoAstTO TOV OOLOV IKETIKCOQ . . .
'O pEVToi 't/Eiog dvpo кai TTSQiovolag ауатпуд
ttHovtoiv, tt/v aBpotv tov ^Алокаикоо лооот^каи^,-
vog, ovdb> oAcog raw ev xeqoIv ovtoo onovdalaiv
rp> avT(p (Ьд кой ptxQov &zuj%eiv ц %Qov(p nvi Kat
dvaljoipj то -поауиа dtddvai, dZ2a лагта ev ёЬах/аюр
ЖИТР1Е НА НИКОН МЕТАНОИТЕ
He след много и Василий, по прякор Апо-
кавк, който неотдавнабил назначен на длъж-
ността претор и се намирал в Коринт, отбра-
нявал тамошния провлак поради българското
нашествие. Него силно го измъчвала и като
някаква Ериния разяждала сърцето му не
само налегналата го страшна и мъчноизле-
чима болеет, но много повече страхът от
нападението на българския народ.1 Защото
се пръенал слух, че българският народ на-
стъпвал по цялата страна и се отправил в
поход против самата Елада и срещу Пело-
понес.2 Заради това Апокавк пратил в Лаке-
демон хора и призовавал умолително све-
теца3.. .
А божият мъж в голямото си любвеоби-
лие, като приел молбата на Апокавк, понеже
нямал никаква работа така сериозна, че да
не я спре или отложи за известно време,
като пренебрегнал всичко, с някаква крилата
1 Касае се за нападенията на българите в Тесалия и Пелопопес в края на X в. начело със Самуил. Срв.
Златарски, История, 1, 2, стр. 696—697. - А. Гильферданг, История сербов и болгар, Сочинения, т. I, 1868,
стр. 203—204, отнася нападенията на българите към 980—981 г<; А. Литовский, Из истории греко-болгарской
борьбы в X—XI веках, ЖМНПр., т. 278 (1891), стр. 129, отнася нападенията на българите към 984 г. Златар-
ски, История, I, 2, стр. 848, смята, че този пасаж от житието има пред вид събития от 996 г. и по-специално
битката при р, Сперхей, 3 Става дума за св, Никон.
148
Niconis vita — Житие на Никон Метаноите
'д'Ер.ЕУОд, dzTTEQQ) ПУГ rd^f TIIV KoQtvfyOT XO.TS ka/fc,
лал ovdcv noiovpEvoq xal ашоу тот трд odor
холат xal яахоютт трд лсАолхооЬтд, " Ap,a do vfj
h> KoQtvfkp TtaQQv^ia tovtov, ov p.6vov vycpg Evyi]
tov btxaiov 6 хатеруауulvog e&elxvvtg, xal j; ydgtg
бат/v PiAovtel 6 рёуад лауа &eov &n ipavEQa xa-
'д1отато wig dyvoovotv, алЛа xal трд twv BovAyd-
qcov (pQQVTidog dneZvero о ’Алохаокод, лдоргр’т-
оаутод avia) rob uaxaQtov тру sxtb’cov хатаатоо-
<pryv. . .
AiEftBj&'r] ds тф rd oxfjjTiQa tote трд rPojpaviag
h%?>oVTi. Baatlstog d3 ovrog pv d tov ptxQov 'Pomavov
лотд xal латтсот fiaoiAAov EvdaipovEoiEQog, ov xal
6 ptog t'xispayrjg xal 6 тут ауурд ygdrog ёлщрхли-
тод xal та хата тюу атплаВоу TQOTiata лаилоААа.
Ai ob xal d rov fiovlyaQixov stirovg aogag Pa-
povpA, btEidog, 6 Tijy pcbfiTjv cipa%og xal тру to^vv
avvziEQ/pYjiog, dvpiypTo, xal abib bl: <izr.ay to E&vog
T-fjg ftoiAyaQtxijg dvagitlцфтог tpdAayyog хата$Ё{р?]-
Tai asua xal теталгсУтотсн. xatytog fj tteqI avrov
loiOQia Tt^aTVTEQOV giaQiijiq (pp. 174, 175, 177).
бързина пристигнал в Коринт, като не обръ-
щал внимание на умората от пътя и на из-
тощителното вървене. С неговото пристигане
в Коринт болният не само се показал здрав
поради молитвата на праведника и милостта,
с която великият бил надарен от бога, ста-
нала вече ясна за незнаещите, но Апокавк
бил освободен и от грижата за българите, тъй
като блаженият му предсказал тяхното по-
ражение. ..
Той бил обвинен1 пред тогавашния скип-
тродържец на ромейската държава. Той бил
Василий2, син на младия Роман и най-щаст-
лив от всички имиератори, на когото живо-
тът бил блестящ и времето на властвуване
твърде дълго и с многобройни победи срещу
неприятелите. От него бе разгромен и онзи
Самуил3, който управлявал българското пле-
ме, непобедимият по сила и ненадминат по
храброст, и заедно с това било унищожено
и покорено цялото племе на българското
безчислено множество, както историята по-
нашироко говори за него.
1 Има се пред вид Йоан Малакин, протовестиарий. Той бил наклеветен в благоразположение към бъл-
гарите и изпратен на заточение в Цариград. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 714. J Василий II (976—
1025). 3 Самуил (976—1014).
XIII. ЙОАН ЗОНАРА
За живота на византийския хронист Йоан Зонара са запазени оскъдни данни. Извест-
но е, че той е живял през първата половина на ХИ в. и че отначалс заемал висша служба
във византийския двор. По-късно той станал монах на остров Св. Гликерия, където написал
своето историческо съчинение.
L Хрониката на Зонара започва от сътворениетб на света и стига до края на управ-
лението на Алексий I Комнин (1118). Тя е разделена (от Дюканж) на 18 книги, от конто
последните шест обхващат събития от историята на Византия и съдържат сведения и за
българската история. За извори на Зонара са служили Прокопий Кесарийски, Йоан Малала,
Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, Продължителят на Теофан, Скилица-Кедрин,
Михаил Аталиат и Михаил Псел. Наред с тях той е използувал някои неизвестни и недо-
стигнали до нас извори. Предполага се, че е имал на ръка съчинението на епископ Теодор
от Севастия и други автори. Зонара не предана дословно използуваните съчинения, а ги
подлага на известна обработка и значително ги съкращава. Тази преработка обаче е главно
стилова, а на места той механично свързва отделни откъси, в резултат на което в хрони-
ката се явяват и някои противоречия. Общо взето, Зонара предана вярно своите извори, а
понякога дава и собствена преценка за събитията. Хрониката на Зонара съдържа пенни
сведения за българската история и особено за периода от XI—ХП в. (например за нашест-
вията на печенегите и узите в днешните български земи, за павликяни и богомили и др.);
тези сведения се отличават от другите известия за същата епоха.
Хрониката на Зонара се радвала на широка известност. От нея има славянски превод,
който не е публикуван изцяло.
Р'ЬКОПИСИ : А = cod. Paris.gr. 1715 (а. 1289). — С - cod. Мопас, 324 (XIII s.). —В == cod. Vindob. hist,
gr. 16 (XV s.) etc.
ИЗДАНИЯ: H. Wolf, Basileae 1557. — Du Cange, I—11, Corpus Parisinum (1686—-1687) и Corpus Vene-
tiannm (1729). — L. Dindorf, I—VI, Lipsiae (1868—1875). — Migne, PGr., CXXXIV (1864); CXXXV (1864). —
M Pinder, 1—[1, Corp. Boon. (1841—1844) от I до XII кн. — Th. Bilitner-Wobsi, Joannis Zonarae Epitome his-
toriarum libri ХШ—XVIII, Corp. Bonn., 1897. Дадените тук откъси са взети от Бонского издание.
КНИЖНИНА: G. Wartenberg, Leon Diakonos und die Chronisten, BZ, VI (1897), pp. 286—317. —П. Лав-
ров, Югославянская переделка Зонары, BBp., IV (1897), стр. 452—460. — U, Nunzio, Alcune pagine di storia
Bulgara secondo le note del traduttore slavo di Constantino Manasse, Bessarione. Ser. II, anno VI, vol. I (1901),
pp. 404—418; II (1902), pp. 221—244; III (1902), pp. 71—94. — П. О. Потапов, Судьба хроники Зонары
в славяно-русской литературе, Известия русского языка и словестности Российской Академии Наук, XXII, 2
(1918), стр. 141—186. — М. Weingart, Byzantiske kroniky v literature cercovnaslovanskc, I, Bratislava, 1922,
pp. 84—159. — M Jorga, Medallions d’histoire littcraire byzantine, Zonaras, Byz., П (1925), pp. 284—286. —
O. Lampsides, 'H •/^ovoyoaq'ia kv tij? ’Emtou^t tov Wmvo.ua, Athen, 1951. — K- Krumbacher, GBL,
pp. 370—376. — Moravcsic, Byzantinoturcica, I, pp. 344—348 и посочената там литература.
П. Йоан Зонара е съ ставите л и на един речник (Svvayoyyf uvlteysloa diatpoQcov
който прилича на всички други речници от античността и средновековието. Някои
От обясненията, конто са дадени в него, са взети направо от Хезихий, от Свидас и др.
150
loannes Zonaras — Йоан Зонара
В това негово съчинение има обаче някои етнически наименования и отъждествявания на
народи от античността със съвременни на автора народи, конто представят известен инте-
рес за начина, по който са били обяснявани етническите връзки по онова време.
РЪКОПИСИ: V -Vatic. 11 (ХИ s.). — Codex е bibl. Regia Dresdensi (XII s.). — C = Vatic. 10 (a. 1253).--
R—Vatic. 9 (Xlll s.). — M -Monac. 263 (XIII s.). — Codex Augustanus (XIV s.).
ИЗДАНИЯ : .loannis Zonarae lexicon, ed. J. A. H. Tittmann, I—II, Lipsiae, 1808.
КНИЖНИНА: Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, p. 346.
IOANNIS ZONARAE
I. EPITOMAE HISTORIARUM LIBRI XVIII
I. Bulgari. Illyrlcum Thraciamque
aggrediuntur
Ката tovtov?; tov? iCTOQElzai to tcov BonAyd-
oojt Epvo? to ’IlAvQixdv xal тут &QqxrjV хатадра-
petv, [Apia) ttqIv yivcooxopiEvnv. tcov дё "Ауарзрао?'
Bp’ rcpav ЛщГоиётал', oztovda? лро? avzov? Елои'р
пато БАгасзтало?. tov pevtoi (AqcIxo? BtzaAiavov
TVQavvlcH ёгихехпд^хбтод, Mvoov? те xal AixAda?
TtQooeiaiQiaaiu^vov, xal dpa tovwis та jieqi ri]v
fiaoiAtda l/ry^ouevov tcov лоАеспт, alia pop xal
отоАср хат avrijq hnsAAoVTo?, аутмат&отт) тостер
Nd MaQiavov zov vaidQ%ov 6 ’AvacTcfoto?, xal vau~
aayla? yEVO[,iEvip ex tlvos p-rffaviy; naoa Hq6x1ov
tov naw yEyEvYipsvpq {tote ydQ pvil-Et, e?tI tyAo-
oocpiq xal ev zoic; pry/aypuam, rd te tov nzQtfioij-
tov ev tovtoic ' Аруц/рдос? aveavra xai
avid? EXEIVOI? TFQOOE^El'QCdr) TO VaVUXOV tcov Zvay-
tloxv хатЕлоАЕрУррр. xcj,TO7iTQa yaQ aMxat yalxvA-
ooj. nvpcpoQa о HqoxLo?, xal zavra ex tov tei/ov?
tcov TioAsptcnv vewv djiaLMQv/oai хатЁуауп, tovtov?
Me TCOV TOV TjAlov OXTLV(!)V nQOOpaloVGOrV 71VQ EXEl-
&EV EXXEQCWVOVoAai ХОТСОрБуОУ TOV Vp/TpV TCOV
rvavTtcov oiQaidr, xal та? vpa? aura?, о ziaAac тот
’ АрутиусАуУ ЕЛСУОТраС 6 AiCOV cOTOQpOS, TCOV "Per
izaicnv tote hoAloqxovvtcov UvQiixovoav.
ЙОАН ЗОНАРА
I. ИСТОРИЯ
1. Българите папа дат. И лирик и Траки я
Разказва се, че по това време племето на
българите, което по-рано не било познато,
нахлуло1 в Илирик и в Тракия. А агаряните2
плячкосвали Изтока и Анастасий3 склгочил
съюз с тях. Тогава тракиецът Виталиан4 се
домогвал до властта и като присъединил към
себе си мизите и скитите5, опустошавал
заедно с тях градовете около столицата, ка-
то нападнал дори и столицата с флота. Ана-
стасий изпратил срещу него префекта Мариан и
когато започнало морского сражение, флотата
на неприятелите била разбита чрез някакво
средство, изработено и направено от известная
Прокъл6. Тогава той цъфтял във философията и
в техническата наука, като усвоил всичко, кое-
то прославеният в тия работы Архимед7 бе по-
стигнал, и сам открил други неща към тях.
Направил нови открития, защото се предава.
че Прокъл изковал възпламеняващи огле-
дала и ги спускал от градските стени срещу
неприятелските кораби. Щом слънчевите лъ-
чи се отразили в огледалата, от тях плам-
нал огън, който изгорил морската войска на
неприятелите и самите им кораби. Дион8 * * *
разказва, че някога Архимед измислил това,
по времето, когато римляните обсаждали Си-
ракуза0.
1 Събитието се отнася към 480 г. Срв. 6’. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1. Berlin, 1958, р. 108. 2 С ага-
ряни тук са означенп персите. 3 Анастасий I (491—518). 4 Виталиан бил началник на федератите в
дн. Добруджа. Използувайки недоволството на федератите поради намаляването на заплатите им и на местного
селско население от финансовата политика на Анастасий, Виталиан вдигнал бунт в 513 г., като се обявил и про-
тив монофиз и тс ката политика на императора. Разбит бил в 515 г. Срв. Д. Ангелов, История на Византия, I, Со-
фия, 1959, стр. ПО—111. 13 вМизи“ и „скити" тук са архаистични названия па прабългарите и славяните,
конто участвували в бунта на Виталиан, 6 Прокъл — гръцки философ от V в., комуто се приписва открива-
нето на т. нар. течен или гръцки огън. ' Архимед (ок. 287 — 212 пр. н. е.) — голям гръцки математик от
гр. Сиракуза. 8 Дион Касий — гръцки писател (160—235), автор на история на Рим в 80 книги. Дион Касий
с един от изворите на Зонара. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 345, Римляните превзели Сиракуза
през 212 г. пр. н, е.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
151
’ Avaocaoiog de олоидаотЬя туя Evtv%ovs alos-
oeiwg cov, p^ovbj&T] tiQOG'&Eivai fit's to Tgiodyiov
to „6 GTavQoy&elg <V tjitas". egtel/.ev ovv did tov-
to sig ti'iv ExxXpoiav tov Joyo&ETpv re xal tov
EJTClQXOy' О I EV TQJ UfA-^TOVl СОЯ ЕЛ OKQlfiaVTOG OTOV-
Tfis dcayyslAsiv 'dQ^avro то ттдбатауиа to I3aai2.ix6v,
xivelrai toIvvv ogov tov MATjAovg ogdodot-ov, xal
diacmaaat togs a'vdgag (VQjuijXEoav. diA’ oi fiev fib-
л<ъ ttjv dpgoTixhv pavlav Etz&pvyov, to 65 ys ndtj-
&og etc dviibv exxov^ev xard imv olxiobv emjA&ov
TCOV ELQrjfi^'VOyV dvdgCOV. XOl ТО.Я ptSV XaJBjQrptaGl,
та d’ev avTaig dirjQ^dxaoi хсй tw^Aovs aveiiaw,
xal elg tov Baoi/.la e^v^qi'Qov, t6v dk BiTaJiavbv
соя / aoUfi'a Evcpri^ovv, xal ttoIaovs ohiovg егелдц-
oav xal rcletoTovg Sipdvevoav (pp. 137n—139s).
2. Exercitus Romanns a Bulgaris victas est
Tow db BovXyaQcov au&ig id 312Avgixdv хата,-
dga/xovTcov aviEzd^avTO tovtois Ttveg tow 'Poo.uaiaw
Tagiaqyaov geid tcov vtc avvovg тауцатсог. exeIvcov
dk ejccpdaig XQTjoa/^vcov xai yorjTEiacg TgcTjd'^oav
aioycocog ol ‘Pcjotmuoi xal n.2.qv diJyoov благтея
dietpf)dg^aav. сот ti}v qvboQdv ио.ш^д аотрд лдо-
Epi/jVVGE XCLl ХОдаИЕЯ TIOQEVOptEVOW UVTCOV ОЛЕОцътЬ.-
ficvo'i те xal TTQoriyovpiEVCi xal oi оаАлиухта! aril
evvaAtov HX'K ледслабея ti xal Ад-цтсодед rftifaav-
тея (pp. 140J6-1414).
3. Bulgari Slavique usque ad Longos Muros
perveniunt
Ot'Tog д ’Атаатаоюя extigs to Alaxgbv TEiyog
ovtco Xeyojuevov xal ало тйя AtEydByg &a2doorg
diryxov aygi vqg EpAvpglag did тая ecpddovg tcov
ts Mvacbv tjyovv Bov2.ydgcov xat tcov ExvtJ&v
EOTTjGE de xal ovi'g^v oixstav ev тф tov Tadgov
xlovi ex %cBxov, Tvjg лдсб^т ev avitp loragevvig
Tteaovo'qg, q tov pieyaAov Oeodooiov stvyyave.
Kai 6 uev cods paaiAevoaQ cods xciteAvge tt/v
‘Qcodv‘ avEQQd'&r/ de ftaoiMvg ’lovuTivog 6 (3gclg,
yovEow u'ev ёхтрЬд uot'iucov xal wpavcov, xal аитдя
то ttqoteqov avTovQycbv 7/ /jOvxoAog T-uyxavov xal
А Анастасий; който бил привърженик на
еретика Евтихий1, поискал да прибави към
света Троица и „разпнатия за нас“. И по тая
причина той изпратил в църквата логотета и
епарха. Те застанали на амвона като на сце-
на и започнали да разгласяват царската на-
редба. Тогава цялото православно множество
се разбунтувало и се спуснало да разкъса
на парчета тия мъже, които едва избягнали
народната ярост. А пламналото от гняв мно-
жество нападнало къщите на споменатите
мъже, съборили ги, разграбили това, което
се намирало в тях, и погубили инозина. Те
хулили императора и провъзгласили Виталиан
за император и много къщи изгорили и из-
вънредно много хора избили.
2. Византийски войска бива поведена
от българи
Българите отново нападнали Илирик и ня-
кои от ромейските военачалници им се про-
тивопоставили със своите отреди.2 Но^. по-
неже онези си послужили с магии й закли-
нания, ромеите претърпели позорно пораже-
ние и освен малцина всички загинали. Звезда
комета предсказала тяхната гибел и гарвани,
които летели над тях по време на пътува-
нето им и показвали пътя им, а също и тръ-
бачите, които вместо бойния марш свирили
тъжна и плачевна мелодия.
3. Българи и славяни нахлуват
чак до Дългата стена
Този Анастасий построил така наречената
Дълга стена,3 която стигала от Голямото
море чак до Силиврия, поради нападенията
на мизите, т. е. на българите и на скитите.
Той издигнал също и своя статуя от мед
върху колоната на Тавър4, понеже статуята
на Теодосий Велики5, която по-рано стояла
върху нея, била паднала.
Така завършил живота си този император,
който царувал по такъв начин. За импера-
тор бил провъзгласен Юстин6 Тракиецът,
който произхождал от неизвестни и прости
1 Евтихий — цариградски архимандрит, който през първата половина на V н. създал ереста мо-
нофизитизъм или евтихианство. Според това учение Христос имал само божествена, а не божествена и чо-
вешка природа. 2 Това нападение се отнася вероятно към 517 г. Срв. за това Златарски, История, I, 1,
стр. 47—48. й Анастасий построил т. нар. Дълга стена от Силиврия на Мраморио море до гр. Деркос на
Черно море през 512 г. за защита на Цариград от нахлуващите от север племена. 1 Колоната на Тавър се
намирала в Цариград на форума на Тавър, наречен още форум на Теодосий, понеже бил построен от Тео-
досий I. Срв. R. Janin, Constantinople byzantine, Paris, 1950, pp. 69—72. L Теодосий I (379—395).
f; Юстин I (518—527).
152
Joannes Zonaras - Йоан Зонара
ovqjoQpoQ, st та eIs tv%t]v ptsrara^d.uE^OQ otquuco-
T&pv лас (p&aoas liexqi тауиатадхм^ нас л.6р.гр
yEyop,Evos (p. 1444_15).
4. De Vitaliani rebellione et morte
wifrci) BiraAiayos, о; ЕотаЗавЕУ ettI ’Агаота-
aiov, Tiavv фнЕ1апо лш отдатрлатр^ лсдоЕХеяА&др,
az/d дУ/v лш vndTEvoE лас Дуа п лада тф 3Iov-
gt (yep tjdvyaw (p. 1464-g).
родители, а и сам той по-рано бил земеде-
лец или овчар и свинар, а след това преми-
нал към войнишкия жребий и достигнал до
чин началник на отред и комит1.
4. За бунта и смъртта на Виталиан
Виталиан, който вдигнал бунт при Ана-
стасий, бил много приближен на Юстин и
бил назначен за военачалник и дори бил из-
бран и за консул и имал твърде голямо
влияние над императора.
5. Chaganus Av arum pontem super
Danubium strait
estI Tovrau tov ^aoiAecos 6 Xaydvos о тсоу DA/3d-
qcov aQXpybs pzpoaro GTalpvai ашф obto36,uovs,
i'va аатф doar/ocovrai aoetqov. otuAevtcov Зё y&pv-
gav лада tov Adrovpiv флоЗб/лроЕ> piaod/M.voc:
яqos tovto avTOVS, iva ЗдайтД dnovcos tteqcuov-
:uevo$ тру vied 'Papucuow; /.p'lQnTGLi (p. 1819_15).
6. Chaganus gentes Slavorum ad populandas
Romano rum terras mittit
'О ЗЁ ye MavQrxios г?М тсоу лосусоу dioimjaeojc:
sZ'/sto, oTEqo&Eig Dio tov naTQtaQXOv ^Icodvvov tov
vtiotevtov. pv 3s, ote ips aviaQxiag Risfip, etoov
теооадалоута tcqoq tqlg(v. sygdq eto 3’fv rots avft-
poXaiois Маод'слюд b лей Ti/3£qios. Xaydvog Зе, 6
too г ’Afidgeov dgxpybs, rd XiQpioy XEiQooodfisvog
Е^ртрае TTQOGTE'&Tjvai cats буЗорлогта xdiaot tois
ETryicos аитф TiaQEXO^vats лас eteqcis еслоое лол
6 fiaotJ.8i>S ElQpVEVElV ё'&ёкогУ тру jlQOO&)fapV Tw6-
тру ЕлосроЕУ. б ЗЁ лас ёХгераута .аджо to
(Rpov tdd>y. тбу цЕлрота toIvvv (by eIxev 6 pact-
Xevs аотф) л&юрррЕУ. б dk Xaydvos d7iApui£v6p.syos
p TTQOipduEtS TOV pp ElQip’EVELV 'QpT&y, ET&Qa$ Е1Л0О1
x6iddas тал? ёлатог JiQOOT&d-pvai атертрог. up ха~
таЗЕ^аДуоо Зе ла1 lavrpv тру хдоибрлру той $а-
GlAEOOS EOTQdlEVOE Л(Пб ' PopUCUUJV ёЛЕИ'О? ла! Ю-
лоМа тей "I/.Ivqmov ЕХ£1б>4юато pns6si те
лас то Малооу латаотдЁчрас TEtjjos. отебал ovv
лдЁирЕся .лоos тог paQ^aQOv 6 MavQfaios axovdas
£&eto. б {лЁУтос XaydvoQ djihyToq лай &ttlotos Oov,
дбЯф лата 'Poj/лайсог eytvETO^ avrbs Rev rjovyy^ojy,
Е-буц ЗЁ ига t&v Хлкафубуу ттадаолЕобоа^ тру
5. Аварският хаган построява мост
на Дунае а
При този император2 предводителят на
аварите — хаганът — поискал да му бъдат
изпратени майстори, за да му построят баня.
А когато му били изпратени, той ги прину-
дил да построят мост на Дунава, за да мо-
же лесно да минава през него и да опусто-
шава подвластната на ромеите страна.
6. Хаганът изпраща славянски племена
да опустоишват ромейските земи
И тъй Маврикий3, коронясан от патриарх
Йоан Постника4, се заел с управлението на
държавните дела. Когато се възкачил на
престола, той бил на 43 години. Той се под-
писная на договорите Маврикий-Тиберий.
А хаганът, предводителят на аварите, след
като покорил Сирмион5, поискал към осем-
десетте хиляди, конто му се давали еже-
годно, да се добавят и други двадесет хи-
ляди. Императорът, който желаел мир, приел
тази добавка. А той поискал и един слон,
понеже още не бил виждал това животно.
Тогава императорът му изпратил най-голе-
мия от слоноиете, който имал. А хаганът,
обхванат от алчност или търсейки повод да
наруши мира, поискал да бъдат прибавени
нови двадесет хиляди към стоте. След като
императорът не приел и тази добавка, онзи
тръгнал на поход срещу ромеите, покорил
много градове на Илирик и дори заплашвал
да разруши и Дългата стена. Прочее Ма-
врикий изпратил пратеници при варварина и
сключил мир. Обаче хагаиът, който бил не-
наситен и неверен, действувал с хитрост
срещу ромеите, като сам наистина стоял ми-
рен, обаче подтикнал някои от славянските
племена да плячкосват подвластната на ро-
1 Комит — титла, давана на висши военни и административни чиновнипи. За тази титла срв. L. Brehier,
Les institutions de Pempire byzantin, Paris^ 1449, p. 97. z Става дума за Тиберий II (578—582). 3 /Маврикий
582—602). 4 Цариградският патриарх Йоан IV Постник (582—595). 5 Сирмион— дн. Сремска Митровица.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
153
ило fPa)y.alovg kriifytf'&ai' ol xcu gP/gi tov Maxoov
tei'xovs m'cp&dxaoiv. 6 flaoiAevg дё KouevtIoaov
отдатруох лдо[ЗаАоusvog «at dd avzov zotg /?ao/?a-
gotg dtigdcog ельъеА&сЬу, табу ePcopaTxwr avrovg
ogloov ал/'А-асЕР, dvougsDEVTCOv лоААсоу, xcu zip’
Atiav eZaftov xal rovg alyjicAdytovg ёлагЕош-
oato (pp. 1 83-l —1847).
7. Auares Thraciam aggrediuntur
Екэргцд Ье vEyowiag лоод UsQoag, rdc 6vvd-
рыд ёд Еорад ёл1 тру Ocpixpy ретрУЕухЕ xal аьтдд
ёдрАдЕ трд Bv^avTidog zd vno tcov PaQftaQcov xa-
тЕОтоарр&га '&Eaoao'fyai. 6т s xal 6 pBog EGxidafhp
xal yvyij zig еу Oqcix}] naidiov etexev ovts 6ср$п1-
uovg ovts [ЗлЕсраоа syov о vie %sToa<g ovte fiQayio-
vag, lyJH'OS ft's ovQatov лоб; тф luyia) лво^ЕрХг}-
psvov. wv pdyrot Xaydvov rtj 0Q(}Xi] ЕлтАдбутод
tiETci. Tih’AJovQ атг&'сюу, 6 тсЪу 'Pauiaimv отратруод
Uptoxog dsfcag sig to (pQovQiov T'QovqovAov uvv-
ex/.eigev Eavzdv. б ds fidQftaQog nxAtOQXEiv goto
ртораа&то. t6ts xaTSGTQaTdyrjGsv sxsb’ov Mav'jcxiog
tqojicd TUiOvTar ygdaua лдбд TTqioxov ovvTi&pGTv
avTsystv avzbv ладасуоту' pixQov ydo 6 gov zovg
duQddQo'bg pep aioxvvpg dvaxcoQfjaai. oxslAEodai
ydo Mota sig тгуу ydyQav avrtvv ary OTfTazEvuan
hpaaafyat zag olxtag avzcbr xal Tag yvvatxag xal
тоёд ndidag avzibv doQvaAcozovg eaeiv. tovto to
yQdpua dldoaal ztvi, ёлюхрчрад avzcp tcsqetegeiv
Toig daQftdQoig еу тф nQbg HqIgxov dpftsv лооеое-
о?7ш. ov jEvopEi'ov, тф ёлютоВ/У 6 6афЗас>од
avayvobg xal dsi'cag ле@1 roTg otxsloig, oxsydszai
лдбд IIqIgxov ел1 da'jQoig bPyoigxal d^Eiatv. — — —
rO Xaydvog psveot x.u.1 ар&тд лдбд та e Piopalayy
eXWqzjoe. xal тоотср tcov 'Pa>,uaixu)V от дат Evpdzayy
dvTlzaTTOpiEVCOV, ЛОТЕ UEV EXQaTEl, EVIOTE З^рТТГ/ТО.
ev щй Зе тилЁда viol avzov Ртта ex vogov loipi-
xgg xal nVQEZOV ETEp.VTgaaV. KoptEVTloloV 3e OXeI-
Aag 6 daotPug xazd Xaydvov pszd ло1олХгрдоод
отдаиад Aeyszai ivTEikao^ai avToo ^Qodovvai roig
svavTioig то отдаиатихбу did Tivag oidoEig xal ата-
giag Tovvoig /.ivvjoixaxcdv. xal avufiaAcuv Toig pag-
paQOig dowTdxTiog б КоцеттрАод, a&rbg [tev it ста
таг keqI cwtov Eig cpvyuy ттдалгр лдбд tovto лдо~
jragaoxEvaoduEVog. tcov Зё AoirrdiV ol pi'ev exegov,
ol d^.^coyQty&^oav. Eivai (is rovg ^соудтрЗгутад epaol
^8ql bdidexa yipdbag. xal 6 Xaydvog тг/ vixpi Tav-
меите земя и те стигнали чак до Дългата
стена. Императорът назначил за началник
Коментнол и като нападнал чрез него нена-
дейно варварите, прогонял ги от ромейските
предели.1 Били избити мнозина и си вър-
нали цялата плячка и пленниците, конто
аварите били взели.
7. Авари nanadam Тракич
След като бнл установен мир с персите,2
той3 хвърлил войскнте си от Изток в Тра-
кия и сам излязъл от Цариград, за да раз-
гледа разорените от варварите земи. В това
време се появило слънчево затъмнение и ни-
коя жена в Тракия родила дете, което ни-
мало нито очи, нито клепки, нито ръце, нито
рамене, а надолу от бедрата имало опашка
на риба. Тогава хаганът нападнал Тракия с
безчислено множество н военачалникът на
ромеите Приск се изплашил и се заключил
в крепостта Цурул4. А варваринът се гот-
вел да го обсажда. Тогава Маврикий го над-
вил по следния начин: изпратил писмо на
Приск, в което го насърчавал да се съпро-
тивлява, защото след малко време варварите
позорно щели да се оттеглят. Защото изпра-
тени били уж вече кораби с войска в стра-
ната им да плячкосат жилищата им и да
вземат в плен жените и децата им. Той дал
това писмо на един човек, като му поръчал
нарочно да попадне сред варварите — уж
че отивал при Приск. Когато това станало,
варваринът прочел писмото и понеже се упла-
тил за своите хора, сключил мир с Приск
срещу незначителнн дарове и си заминал. —
Тогава хаганът отново отишъл в земята
на ромеите. И когато ромейските войски из-
лезли насреща му, понякога надвивал, а по-
някога бивал победен. Но седем негови синове
умрели в един и същ ден от чума и огне-
ница. Говорят, че императорът изпратил Ко-
ментиол срещу хагана с многобройна войска
и му заповядал да предаде войската на не-
приятелите, понеже хранел омраза към вой-
ниците поради бунтове и неподчинение. И
тъй Коментиол влязъл без боен строй в сра-
жение с варварите и самият той със своите
хора се спускал в бягство, подготвен пред-
варително за това. А от останалите едни пад-
нали мъртви, а други били заловеии в плен.
Казват, че пленените били около дванадесет
хнляди. И хаганът, възгордян от тази побе-
1 Войната между Маврикий и славяните се отнася към 584 г. За същите събятия срв. Гръцки и-звори за
българската история, София, Щ, 1958, стр. 296- 297. - Мирът с персите се отнася към 591 г, Срв. Ю. Ку-
лаковский, История Византии, 1, Киев, 1913, стр. 453—455. 3 Маврикий (582 — 602). 1 Дн. Чорлу.
20 Грьцки цзвори за българската история, т. VII
154
joannes Zonaras — Йоан Зонара
tjj E^oyxcodstg cixQt tov Maxgov TEiyovg dcptxETo.
aviAUgag <5s d /taoiAetig 2adv eis qnAaxrp’ tov te(-
%OVS TOVTOVS ЕХЛЕЛОрсрКУ. lx dl T?Js Xoipixijg VO~
uov ov povot 01 tov Xaydvov viol, cog Eigrpat,
edavov, d/Ад xat тАтуйод tcov ’Afidgoov nolo' cU)ev
ddvpnaag 6 paQfiaQCS fUzis-vder etg та oIxeicc Una-
va^svgat. dploi ovv ico MavQvxiop E^ajvtjoaodai
Toi-g alxpcAo'oTovg, ev Ep’sxdoup dtddvri vdpioya.
6 <3£ paoAevg oi> xarevevoE. xal 6 Xaydvog ijirjoe
ларест tag exactor tcov асураХсотсоу dvd Tipiov
tov vopto иатод. 6 de ovde ovtcog тоЬд alovrag
riO'skvjos nQtao'&ai, to p£v n ex cpstdaAlag (цттгро
ydQ XQTi/WTOyp'), то дё и тоТд oiQaucfytaig руцсяха-
xoov. sxpavtig ovv 6 /3dg/3aQ0g vzdvrag RcpEGtv iH-
&EQL<jE xal d.vPQev^ev. evtevHev stoat pi иод хатд.
TOV fiaOlMoiQ EtpijETO Xal 71QO£ TtdvTCOV E^OldoQElW
(pp. 18915—191i; 191]G—193§).
8. Avares Thraciam populantur
sv dl г?; EvQfbnp vA/3aQoi ttjv &Qqxqv edyoo-
oav, xai ra ’Pcopaixd orgaToKeda, a ev йрдсотеоосд
vjoav тот; трйрсмн, дсЕадаос^иу' xat a/Acog de
noliii tcov dy&QOjncov prijoig e'/eveto xal acpogta
xagcrcov xal £a>cov p&ogd ex радотйтсог yyiucnvcov
(p. 2005_9).
9. Slavi Aware sque Romanorum provincias
‘vastant
xdi TijV EvQ(jonY]V oi ''Apa.Qoi xal ol Xx&dai
^Qppcoiav. did xal ipioQEi 6 раоАсфд 'HgcixAetoq
ogti xai dodo el. ffruoxeipapEvog yaQ тоЬд отоатко-
xixobg xataAdyovg xdvv тобтоод evqe ^Qayelg,
aadvrcov oxedov ev totg лоНросд dvaXcoiHvTayy. ex
yciQ tcov i-лт MavQixiov tov Фсохаг avayoQSvodv-
tcdv Etg nolAdg xAiddag dQi'&povp&cov dvo pdvot
aTQan&Tai neQiAeigpil^vTEg eugedpoav (p. 2045_1]).
10. Heraclius a Chagano pacem petit
anoyvovg obv T-l/V eiQ)'iVt)V б {juoiAeI'Q ёлютой'
Tsvaai dtEVOELTO хата Heqocov' did xal ёслеоЗг
'deodai лоод tov Xaydvov ojiovddg, pr; acpiordpE-
vov tov zt]V OgqxTjv iR^Eodat. oteAag tolvvv лдбд
aVTOV ElQpVr/V l)TEt’ Xal O pOQpacog OL‘X (JlVEVEVOEV.
rja&Eig ovv 6 paoAebg E&jMie т}]д лблесод xal e^oo
tov Moxqov Tetyovg трАёсзито pevd тдд fiaoAixrig
да, стигнал чак до Дългата стена. Импера-
торът, като събрал войска, изпратил я да
пази стената. А от чумата умрели не само
синовете на хагана, както се каза, но и го-
лямо множество от аварите. Отчаян От това,
варваринът побързал да се завърне в своята
страна. Той съобщил на Маврикий да отку-
пи пленниците си, като му даде по една ко-
мизма1 за всекиго. Обаче императорът не се
съгласил. Хаганът поискал да получи по по-
ловин номизма за всеки пленник, но той до-
ри и така не пожелал да откупи пленените
отчасти поради скъперничество (зашото бил
роб на парите), отчасти поради омраза към
войниците. Тогава варваринът, обхванат от
ярост, избил с меч всички и си тръгнал. По-
ради това у всички се породила омраза сре-
щу императора и всички го хулели.
5. Аварите опустошават Тракия
В Европа'2 аварите опустошавали Тракия
и ромейските войски, които били в едната и
в другата облает, погинали. А изобщо наста-
нала голяма гибел сред хората, неплодоро-
дие и мор по добитъка от тежките зими.
9. Славяни и авара опустошават ромей-
ските области
Прочее аварите и скитите опустошили
Европа. Поради това император Ираклий3
недоумявал какво да прави. Като преглеж-
дал войнишките списъци, той ги намерил
съвсем кратки, тъй като почти всички заги-
нали във войните. Защото от ония войници,
които провъзгласили за император Фока1
при управленнето на Маврикий и които били
на брой няколко хиляди, той намерил оста-
нали само двама войници.
10. Император Ираклий пред лага мир
на хагана
И тъй императорът, като се отказал от
мира, решил да воюва срещу персите. За-
това побързал да сключи мир с хагана, при
все че той не преставал да опустошава Тра-
кия. Прочее той изпратил при него пратени-
ци и поискал мир. И варваринът се съгла-
сил. Зарадван, императорът излязъл от сто-
лицата и се разположил на стан вън от Дъл-
гата стена с царско великолепие, със свита-
1 Визаятийска златна монета с тежест около 4,48 г. - С Европа са означени западните владения на
Византия. Нападенията на аварите се отнасят към г.оследните години от управленнето на Маврикий. Срн.
ГИВИ, стр. 337 и сл. 3 Ираклий (610—641). 4 Фока (602—610).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
155
TtohvxElElag xdi bogvipogiag xal xQpu,dxo.yv лол1а>у,
a tcbv Xaydvcg dqjga ex6iu^ev. б дё gdoyagog аЛо-
УрОПд T&V OQXLoV ТЕ xal T&V GVV&rpdbv O)QU,rpfE
tov рскиЛёа gvuxfXv. iilla tovtov рёу ovx exetv-
%ev (e<p&t/ ?'do diahgag), tpv plvtoi ftaoAixljV ало-
axEvijv xai ttjv (hgvtpoQiav, dild fipv xal rd. x(?tf~
pxira xal djgv Aobtoov %ilitidag nxAldg xard naaav
ddEtav Ethypibg v^EGTQEipEv (pp. 205,5— 2068).
11. Bulgari in Moesia considunt et
regnum condunt
To Sf tcv’ BovAydgoov E-O-vog cig rac eP(otaai-
xag уатдад rd,' лЁоау too ”Iutqov ysvduEvov тау-
T.aig ихдатбтд eXvu/hveto, EXOtgarEijEi toivvv хат
avrcov 0 jiaGtkEv; KrovOTavrivog xard yyjv T£
баЛаооау, otoaov яоЛЪу ёх тт/д фаЛциодд sloaya-
yibv rig тдг ddvovfftv. oi дё [Pigftagoi тру t&v
'PcofMumv iboviEg лс/.gaoxFvrjv EdsAiacav xal eig
dxvgopd ti noiapoig GTEpavod\uEvoy xal TEvaysoi
xaiaxleloavTEg ёаттоод рдёиоиг' аЛЛ’ ovd’ p 'Pro-
uaXxq organa rovroig JtQOasfiahEV. ёгр риёдыя ovv
Ttorv ovTro diands^ievcov rcov Evavricov apipoiv, ua-
Лах1аг ol fidgflagoi tw Pcoptmcor xareyvayy. hi-
ovu^E^qxE Ьё xal ti 3 Odgoog EXEtvotg EV-pxE тдд
лдотёдад deillag dvd-O-Etov. 6 ydg раайЕрд ex no-
ЬаЛуёад vovrjoag xal dgiavisgatg аЛурдбат раЛЛб-
f.tEvos, iovigoig XQrjod/iEvog ob> tievte dgopuoat
ftsrd трд ^EQaTiEla? Eig MEOpupgiav (xd>2a d’mrb
fPoopalovg xeIevoo. avrp eoti) tov extAovv тгЕлоёрто,
rpv organdy xal wvg отдатадхад exeige xazahndov
xai ёлтохгррад erode тотд pagddgovg dxQo^oAl^so-
i}ai, IPovToig аитоЬд sig лоЛеноу ёлюлааюттао
(ррррд &ё у evo uevpg Eig to orgawTrsdov (poftop tojv
wAeuIcoy dtadtdgd jxeiv tov ainoxgdroga, aioxQpjg
апаьтЕд ii.pdEvbg dicoxovrog Srpevyov. tovto roig
ВогЛуадад алдоодохцтсид ysvo/aEvov ртёуод еуел-
vevgs xal ладёбр^ЕГ Eig аЛхгр’> xal ottIoio dicdxov-
TEg яоЛЛоЬд /Av dvpQOvv, ov ftsiovg Уё^мудриаг
xal toy rLotQov nEQaicod’EVTEg ev тр 'Puptaitov
dipgavto xdg axpvdg' xal ov diEAtnov eg execvov
zpv vtio 'Paiuatovg fhtaoav Лрг'сбртЕУот. 66ev fltaa-
{dlg б xgarcdv onovddg e&eto лдбд avrobg bti
ovvfipxais T°b bao.udv avxotg xavafidV.Eiv ётраюг,
rig aioxvvpv трд tcov ^Pvoiiaicov dgxgg. xal pv o&-
тюд ndvxoitev EiQpvEvovta xocg rPco(iatoig rd лдау-
иата E(og тдд ТЕЛЕОтрд xovds tov avToxQ'irogog.
ётЕАЕитрае de eirf diadoxqj тф vied ’Tovortviavrg^
doxjTXEvoag ёуюито-Ьд ЕЛтакатЬеко. (pp. 2261G—-
2289).
та си и с много съкровища, конто носел за
подаръци на хагана. Обаче варваринът, като
пренебрегал клетвите и договорите, се спу-
скал да залови императора. Той не сполучил
да го хване (защото императорът успял да
избяга), но отмъкнал без никакво препят-
ствие императорского имущество, свитата му,
а също така и съкровищата и много хиляди
пленници и се завърнал.1
11. Настаняване на българите в Мизия
и осноеаване на българската държава
Племето на българите, което се намирало
в ромейските предели отвъд Истъра, причи-
нявало страшни щети на тия области. Зато-
ва император Константин2 тръгнал на по-
ход по суша и по море срещу тях, като
извел голяма флота от морето към Дунава.
А варварите, като видели военната сила на
ромеите, се уплатили и се затворили в ня-
какво укрепление3, заобиколено от реки и
мочурища, и се притаили. Но и ромейската
войска не ги нападнала. След като и двама-
та противници стояли така няколко дни, вар-
варите обвинили ромеите в малодушие. Слу-
чило се и нещо друго, което им внушило
смелост на мястото на по-раншния страх.
Императорът заболял от подагра и обхванат
от пристъп на силни болки, отплувал с пет
дромона4 заедно с прислугата си да прави
бани в Месемврия (тая облает е подвластна
на ромеите). Той оставил там войската и
военачалниците и им заповядал да пускат от-
дален стрели срещу варварите, за да ги пред-
извикат към сражение. Във войската се
разпространил слух, че императорът избягал
от страх пред неприятелите, и всички позор-
но избягали, без никой да ги преследва. По-
неже това станало неочаквано за българите,
то им вдъхнало смелост и ги насърчило. Те
се впускали след ромеите, мнозина избили,
немалък брой пленили и като преминали
Истъра, разположнли стана си в ромейската
земя. И след това не преставали да пляч-
косват цялата подвластна на ромеите страна.
Принуден от това, владетелят сключил до-
говор с тях при условие да им плаща годи-
шен данък за срам на ромейската държава.5
Така настъпил мир по цялата ромейска земя
чак до смъртта на този император. Той ум-
рял след 17-годишно царуване, като оставил
за приемник сина си Юстиниан6.
1 Сьбитията се отнасят към 618 г. 2 Константин IV (668—685). й Авторът има пред вид укрепения
лагер на прабългарите, известен у други автори като ''ОууХод. Срв. ГИБИ, т. III, стр. 262—263 и посочената
там литература. 1 Дромон — военен кораб с два реда гребци. Срв. ВггМег, Les institutions, pp. 407, 411—
412, 422. 5 Събитията се отнасят към 680, а според никои автори -- към 681 г. Срв. ГИВИ, т. III, стр. 262
и посочената там литература. в Юстиниан П Ринотмет (685 —695; 705—711),
.156
Joannes Zonaras— Йоан Зонара
72. Jastinianus Rhlnocopimenos bellum contra.
Slavas gerit
ХтеСкад de tov (Я^ат^уХ vIsovtiov 5 3lovaiiviu.-
vog глетще di3 avrov тфт xal rqv 3Ал$а-
vlav xai усцуад etequz. ovrog a ijaoiAEbg eavoe яси
zws лд'д robs BovAyaoovg плотдцщЮ &У£уфф18Уод
дащсоод ^aosysiv аЮлд, IxoiQaTEvoag 57 хатй ти
Юления лоЯАй itbi> ХдЮ[кх(Ъг ЮцуирЕто, ти ah’ ex6v-
та, E'vta 61 zroA'-aov. vdtup' bz tbv xal veov ovVEOTij-
oato uvvTayiua. х.ат hloyfy 7(iQ Eiliypiog ex тог-
Toj)' avdQag yEvvalovg те xal VE/iXovxag Eig yAaadaz
zocaxovita, ладг агто'ч' IxdlsaE лещогосоу (pp. 2291o_,
230J.
13. Justiniamis auxilio Terbelll regnum
r ecu per at
3 Jovoxiviavog d& hr Xeqoo>ti, tog Eigtgai, xeqio-
QiafiElg T]bvv7p'h] dmdQa,vai exeiOev xal тф Xa^d-
qcov (Щ-утууф Xaydvtp лооттел.ЬеЬу xal dsybslz лао
exeivov (рА.охтибтата тфг адАсрф' ar rov еуциЕ 0fo-
дифаг xal tier oAtyov ехеЬЬеу алеАдхог rig (Wop
yo'jQav акта тфд uvtov biETQi^E yvvaixog. xat 6
’АршЛИ дсЕлфарато лодд тот Xaydvov, ущтщата
ddxjsiv адгф ло11а vmayvovgEvog, ei oteAeiev аитф
тару tov ’lovortviuvov xspaZib’- not 8c ovvs&eto xal
dvo nvcig twp qjXEaoiisvojv астф oTEt/.ag ev д.ло(>-
Qijzotg IveteIauzo rov 3lovoTiviavov ЛуеЛесг" 6 did
doulov pcabovoa q (ЗЕодафа тот avdyi хатаууёллеа
6 ds тогд ётто/Щ ёгтад avd/p dveXiv idea лооиха-
AEodusrog ёхаатоу ayyuvp oteqIgxei tA 'Qrjv xal
zqv pl.v &Eodd>Qav slz Xaga&iay ё^илЕртрЕУ, at-
тдд 6b eig alt ада ЬирЕрЗ^хсбд ЬлселАегое, л(юс Тёо-
$e1,iv dmmv tov tcov Bovlyaqayv sgdq/оута. xHvdio-
vog dk pv.yalov xaiEtAiypuTog avzov ev тф лАеесг
хатадггш то лЮаосог ехсуЬгуеге. tcov дё oriiw.hAv-
Ttov snayyEt Лаа&ас тгб Aec7) отлфог/л.обтттоу агтф>,
ei лЕдюсо^Есф xal zip/ асрщу алАфросто, 1<ф тс
xaxdv toTz хат avrov yEVoph'oig елетеухеТт, exei-
vog „Ei (pEioouac tovtcov“ hg q „тоdg, avrixa хата-
novTiof)Et7]v Adid. ле^юоуОе'щ ovv xai red rah1
Botd-yducov aQypvTi л qooeU)(»v xai л/лтота naQa-
oyebv, cA).a gEvxoi xal ларАутсу ёлауусАфтЕУод, Ei
лао3 о;Ьтои хатиуф^сГ) л(Фд тф> л^оуоггхф' /Заос-
^ztav, xal тф’ bvyar.E^a агта) ov^EV^at хаЬолоо-
ydiiEvog, ovv txEivqj itSTa fiaQfiaQixrjg f3aQEiag dv-
12. Юстиниан Ринотмет воюва срещу
славяните
Прочее императорът, като изпратнл стра-
тега Леонтий, подчинил с иегова помощ Иве-
рия, Албания1 и други страни. Този импера-
тор нарушил и мира с българите, като пре-
станал да им дава данък. Отправяйки се на
поход в западните области, той присъединил
под властта си много от славянските пле-
мена — едни доброволно, а други чрез вой-
на. От тях той съетавил и нон военен отред.
Защото, избирайки измежду тях до триде сет
хиляди смели и млади мъже, той ги нарекъл
„отборна войска
13. Юстиниан си възвръща престола,
с помощта на Тервел
Юстиниан, конто бил заточен в Херсон,
както споменах, успял да избяга оттам и да
отиде при хагана, вожда на хазарите, Приет
най-любезно от него, той се оженнл за се-
стра му Теодора, а след известно време за-
минал оттам и се поселил в друга страна
със своята жена. А Апсимар;1 проводил пра-
теници при хагана, обещавайки да му даде
много пари, ако му изпрати главата на
Юстиниан. Той се съгласил и като изпратил
двамина от служителите си, поръчал им тай-
но да убият Юстиниан. Теодора, узнавайки
това чрез един роб, го съобщила на мъжа
си. А той, като повикал поотделно ония, на
които било заръчано да го убият, удушил с
примка всекиго от тях и след като изпратил
Теодора в Хазария, сам се качнл на лодка и
отплувал, отивайки при Тервел, вожда на
българите. В морето го сварила голяма буря,
която застрашавала да потопи ладията. Ко-
гато спътниците му го увещавали да даде
обет на бога, че ако оцелее и се добере до
властта, не ще ирави никакво зло на своите
противници, той казал: „Ако пощади някого
от тях, веднага тук да потъна.“ Прочее той
се спасил и отишъл при вожда на българи-
те, дал му много [дарове[ и обещал да му
даде и други, ако бъде възвърнат от него
на бащиния си престол, а също и да вземе
дъщеря му за жена.4 Заедно с него, с го-
ляма варварска войска5 той достигнал до
1 С Иверия е означена дн, Грузия, а с Албания — едноименна облает в Кавказ. 2 Става дума за
похода на Юстиниан II Ринотмет срещу славянине около Солун в 688 г. Срв. ГИБИ, III, стр. 265 и посочсната
там литература; срв. също Е. Э. Липисчц, Очерки истории византийского общества и культуры (VIII — первая
половина IX вв.), М.—.’I., 1961, стр. 35—38. 3 Тиберий III Апсимар (698—705). 1 Според разказа на Тео-
фан за същите събития Юстиниан предложил на Тервел да му даде дъщеря си за жена. Срв. ГИБИ, т. III, Со-
фия, 1960, стр. 266—-267. Т. е. бьлгарска войска. Според Scrlptoris Anonym! Patria Const ап tinopolis, ed,
Preger, p. 244, тази войска наброявала 15 000 души. Срв. ГИБИ, т. V, стр. 325.
loannes Zonaras— Иоан Зонара 157
гид£Соь тт/v хатеА^цлц т&т лсАесог
xal лдб tojv Tsixoav отдатоледетоа^ЕУод алелещато
tojv локлтыу, avzoig ex той Tetyovg лоохЛ'лтот'ТЛу
dut/-a>v. ot de ov ftdvov астат ov лтюслеуто, (ШЛ
xal Vfigiug avwv хатеуеау лУл^раеклХд. Tvxzdg ovv
did tov dyojyov etudes evrdg dvedv Tyjg яб2еоод xal
ravTTjg куёгето еухдатцд, 6 бк "‘A'lptaaQog els ’Ало2.~
лыпада q.vytnv хате2фд?'дт].
Ты /,{£)’ ovv to)V I3ov2.yd.Qfj)V gqxovti dojQu. ло2Аа
лираоуоту xal ovvdqxag siQ^vijg /^er’ auiov лоир
odfievog djteWeiv avrdr ладеохееаоет. tov dk
’Aii'iadQov xal '}IgoxAetov tov ddeZtpov aviov лдбд
avrdv ауд'ЕУТЫУ, йТАб. uqv xai tov Aeovriov, tov
uev 'HeaxAeiov ovv alAoig nlyiootv tv $67ots лада
votg тыу&лт алг^дд^се, т&у ’Aynpagov de ye xal
tov Aeovtiov deautovg did r?;c dyogag леднауауыг
xai fyeaTgtoas 1лл1хо1) dyoukvov, faq ёгтад плб wvg
лббад avzov хата tojv zgayg/xov лелатурсе, xal
оотыд Ехтрц&урхи тад аттыу xeq-aAag ?v тф I\.v~
viyyia) лдсаетадеу, клтб tov Ahpt/idoov evtavzovg
fiaoi2.evGarr.og. tov de xaTQtaQxrp1 KalAivtxov л@6-
teqov adwv лтуююад та bp. pat a eig 'PcbiijfV ed-sio
пледддюг. Kvqov de nr a povayov eyxAeioTov ла-
TQidQXvjr ngoi'fia/.tzo, bg ашф тф> eig tI/v fiuci/stav
алохатаотаасу лдоетро'фаое. ло/iv dk лА-гу&од ex те
той dpaouxov xal tov отдаптопхоо тате dteqr&ei-
gev ottos 6 fiaat2.evg, tops ,uev tycveQOjg, eyi'ovq
fievzoi xai dtpayojg. ош/.ад dAJg Xa^aolav v/yaye
тф1 yvvatxa a&rov (AeoddiQav, fidr/ аитф техогоаг
vtdv, ov Ttfiegtov xaTOjv6fio.ee, xdxelvpv dk xal to
natdiov too T)}? /JaotZstac a^tojaag ovopatog xal
-dftqxjj ёатетре. Avuag de тад лдбд то.тд ButAyagovc
слог dag хат аита&р едеотдатесое oiv tnntx.aig те
xal .aefyxaig dwapeot xal ovv отблбсд лол/,ф, xal,
anffWe лдбд zip’ ’AyyJ,a2.ov. то per oi'v лдытоу
deioavreg ol BoiAyagoi eig та одр avedgapov, txei-
&ev de aowTaxTcog dgtovteg тф’ таге 'Ptupaiojv
oTQandv oxryvov tier rye xal алдоикхтсод ei’g yograo-
pfaojv ciAloygv oxtdvapivyp’, аУЕ^адыры’ xal
ЕЛЕ^'д-оттед avtotg ло/л.оЬд fikv avetAov, ov jietovg
dk ifXftalxbTevcav xal к'ллог ovveuxov ло22ф>. 6
fievroi fiaoAevg ovv тоТд n£Qi2ei.q4)Eiotv eig to kxet
ovvexl'.eioA-Tfoav q^Qovgiov. el та zovg Тллоод лагтад
уеодохолг/оаутед, t'va fiq то&тоод lAp'otev ol лолк-
fitot, Tolg tov oto2ov axdqeou1 к^реф^хбтед ела-
vr/7^&ov Eig to Bv^dvnov ovv aloyvvff ло/Аф
(pp. 236Ю-240Д
престолния град и като се разположил на
стан пред градските стени, искал да узнае
настроението на гражданите и заговарял по-
даващите се от градските стени. Но те не
само не го пускали, но го обсипали със
страшни ругатнн, Прочее през нощта той
проникнал вътре през водопровода и като
излязъл оттам, овладял града. А Апсимар
пристигнал с бягство в Аполониада1.
След като дал много подаръци на вожда
на българите и сключил с него договор за
мир,2 той го изпратил да си върви. Когато
Апсимар и неговият брат Ираклий, а също
и Леонтий3 били доведени при него, той
обесил на дървета край градските стени
Ираклий с мнозина други, а Апсимар и Леон-
тий прекарал вързани през площада и като
ги показал по време на конни състезания,
хвърлил ги в краката си, стъпил на шиите
им и след това заиовядал да им бъдат от-
сечени главите в Кинигий4. Апсимар управ-
лявал седем години. А патриарх Калинин6
заточил в Рим, след каго най-напред му из-
вадил очите. А за патриарх избрал някой си
Кир6, монах, който бил затворен и който
му предсказал, че ще си възвърне престола.
Тогава този император погубил множество
от гражданите и войниците — едни явно, а
други тайно. Като изпратил хора в Хазария,
довел жена си Теодора; тя вече му била
родила син, когото той нарекъл Тиберий. Той
удостоил с императорско име и нея, и де-
тето и ги коронясал и двамата. Нарушавай-
ки мира с българите, той се отправил на по-
ход срещу тях с конни и пеши войски и с
голяма флота и потеглил за Анхиало. Отка-
чало българите се изплашилй и избягалн в
планините, но като видели оттам безредно
стануващите ромейски войски, разпръснати
безгрижно да събират фураж, осмелили се
и като ги нападнали, избили мнозина, немал-
ко хванали в плен, а заловили и много коне.
А императорът заедно с останалите се за-
творил в тамошната крепост. Там, след като
срязали жилите на всички коне, за да не би
неприятелите да ги заловят, качили се на ко-
рабите и с голям позор се върнали в Цари-
град?
1 Тук става дума вероятно за гр, Аполониада, намиращ се на брега на Черно море, във Витания. а Тук става
дума за договора, сключен между Тервед и Юстиниан II в 705 г. Срв. ГИБИ, т. III, стр. 224 и посочената там лите-
ратура ; 3. Бешевлиев, К вопросу о награде, полученой Тервелом от Юстиниана II в 705 г,, ВВр., XVI (1959),
стр. 8—9. 3 Леонтий (695—698). 4 Кинигий се наричало мястото, където ставала борбата с диви животни.
Там се нзпълнявали и смъртниге наказания. Срв. Janin, Constantinople, pp, 20, 21, 23, 190. 349-—350. 5 Ца-
риградският патриарх Калинин (693—705). 6 Цариградският патриарх Кир (705—-712). 7 Походът на Юсти-
ниан срещу България се отнася към 708 г. За събитията срв. Златарски, История, I, I, стр. 174?
158
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
14. Leo Justinianum In confiniis Messembrlae
recipit
ЙШ’ тсн~ TA/f PaailEtag &Уб,иатод dya^iutg
цЛсото' ф лит gig ph’ ijv ’loavQia, тхеТЦеуЗё psr-
oixtolLEig ^.rrd тсоу tixoytcdv лада rov PaoiAEOjg
’TovGiivtayoo рфла) трд dgy^g еАсоорБтод, ev Me-
втцфЛа ту &оахаф лело1нто xdg dtargifiag. xa-
fkuQE'&hnog <?£ rev ’lovoTiviavov r/)c dpz^s,', fiZrtz
ЕлагЕдхорВ’ос ,и. его. BovAyaQoyy ris to Tip ffaGi-
AEtav arbis avahipElv, 6 A;oov илаттцоад avrcg
bcoga лдоорУЕуХЕ. хил 6 5 lovoriviavog Gnaiidgiov
aoxov avrixa hriypOE xai paGilsvoag to SsIteqov
амтиг фиасбоато. sira Ё'отаЛто лад* at>iov лдод
rovg ’Alarovg, Gvyxtviiccov аотоЬд xard ti'v ’Afiao-
ya»> алоотаутсоу ta;c cPcoualcov do%yjg (pp. 24810—
249p).
15. Bulgari Saracenos Constantinopolim
oppugnantes aggrediuntur
Mdoalpas &Ё d ccbv ’Agd/jcov аохцуЬ? e£ ’Afiv-
Jov Gur рЕуалср orQarevpari лдод Ogdxiyv лЕдсисо-
дыд лоаЬ [iev vrjg (hQaxcpag Ёкраато усодад, rfi
6Ё paoilsvovoii тсоу лоАеооу лдоо/ЗсАдоу ydQaxa
rtagd roig хата уёдооу аотцд Ёлцдато teP/eoi, xai
Tjv avrdg uh’ evtevDev таотцу лоЁюдисоу, ёх <5s
ikAo.Gopg obv GTolco aeyalco 6 Здхтатдалтуд 2o-
Брад. alia тид ,uev rfjag avzcov rdg те лоАЕрютц-
giovg ids te ui/V фодтцуоид тф vygcp nvgl 'Pm-
uaXoi хатЕтдолсбацуто, оооте лоИотд тсоу vavdg-
yarv, cbv оолсо raig vavoi to vygdr tovto лдооцу-
ytoE луд, алоутоутад лдоодсщтас тф) flaatlsi. то
<ih> cvv лаеТоу tov vavTixov tcs)v ’Agdfimv ovtcd
dtcoAETO. roig 3e xard Bi&vviav avrmv kpAopEvoig
Ёутт'хбута отдатЕУрата 'Pvipaicoy лг^а лоАХосд
dtEqnldQxaaLV, (йоте xaxEb’Ovg dElaavrag dnobguvai.
тоид 6ё xard 0ддхг}У rvyyavovTag "'Адар ад Брод
Ёл1е£е хдатасбд, оЬеу ofidEvdg тагу дудохбутсог
Сереют алЕЁхоуто. IdyErai с)Ё xal aaoxcby dv&Qco-
ле(соу аитоЬд ахраю'ден. dl Ad xal voaov астоТ? Ёуе-
GXrjijTE loipixu xal diEcp’&EiQE ларлАтурЕсд. xai
Bodlyagot 61 royroig еле14)6уте<; ло1Аа$ yiliooTvag
сштсоу, cos nysg dyaygacpovat, .uaxat'gag sdsvro ла-
gavaLcoua (pp. 2520 -25314).
14. Лъв посреща Юстиниан при А1есемврия
А Лъв1 * незаслужено бил удостоен с цар-
ско достоинство. Негово отечество била Исав-
рия. Оттам той бил преселен с родителите
си от император Юстиннан, преди да бъде
лишен от властта, и пребивавал в тракийския
град Месемврия. Когато Юстиниан3 бил сва-
лен от властта и след това тръгнал заедно
с българите, за да си възвърне отново цар-
ството, Лъв го срещнал и му поднесъл да-
рове. И Юстиниан веднага го почел с чин
спатарий3, а когато за втори път се възца-
рил1, направил го свой приближен. След то-
ва бил изпратен от него при аланите, за да
ги повдигне срещу абазгите6, конто били
отхвърлили властта на ромеите.
15. Българите помагат на византийците
в борбата срещу арабите
Предводителят на арабите Масалма пре-
минал от Абидос в Тракия с голяма войска
и плячкосал голяма част от тракийската земя.
Той нападнал и Цариград и се разположил
на стан покрай стените му откъм сушата.6
Самият той обсаждал града от тази страна,
а архисатрапът Солима с голяма флота —
откъм морето. Но ромеите с помощта на
течния огън7 обърнали в бягство както бой-
ните, така и товарните им кораби. Тогава
мнозина от навархите8, чиито кораби не би-
ли още засегнати от тоя огън, се отчаяли и
минали на страната на императора. По такъв
начин била погубена по-голямата част от
флотата на арабите. А пък ромейски пехотни
войски пресрещнали тези от тях, конто пляч-
косвали във Витиния9, и избили мнозина,
така че и те се изплашили и побягнали.
Страшен глад измъчвал арабите, като се на-
пирали в Тракия, та дори не се отказвали
от никое умряло животно. Говорят дори, че
те вкусвали човешко месо. При това налег-
нала ги и чумна болеет, която погубила мно-
зина. И българите също ги нападнали и,
както разказват някои писатели, направили
плячка иа меча си много хиляди от тях.19
1 Лъв III (717—741). 3 Юстиниан II (685—695 ; 705—711). 3 Спатарий — низша дворпова военна титла.
Сиатариите носели като отличителен белег меч. Срв. Brehier, Les Institutions, pp. 118, 123. 4 В 705 г. Абазгите
живеели в областта на Кавказ. Те се смятат прадеди на днешните абхази. R Става дума за обсадата на Ца-
риград от арабите през 717—718 г. Срв. Г. Острогорски, Историка Византине, Београд, 1959, стр, 16,5; Д. Ан-
гелов, История на Византия, т. I, София, 1959, стр. 258—259. 7 Т. нар. гръцки огън. Срв. ГИБИ, т. IV,
стр. 43. Р Навархи — командири на кораби. 9 Витиния — об аст в Северозападна Мзла Азия, 10 Спо^
ред известията на Теофан броят на убитите араби възлизал на 22 000 души.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
159
16. Bulgari conjurationis contra Leonem
participes fiunt
'() pdyiOTQOS NlXljzaS 6 SvAlvltrjG ZOJV VTteQ-
liav zvyxdvojy vtK&ezo тф ’Аутещср ёу ©sooalo-
vlfi’ll ZVyxdvOVTL TOtS BovlyaQOlS JTQOOElg'ElV XO.I
ovvEQyiq zofacov dvzoAnipeo&ai ndltv тцу gaGiAsiav.
xal 8? nB&STai xal anta zzldtlovs BovAydQcfjy fpu-v
eis id Bv^avziov, oidpevos зтаиа too laov tiqog-
д^ОцоЕа^ат. t&v dl zifa Tidlscos д7/ ёлипргтрорЕ-
vcov avzov, ot BovAyagot tovtov ttoaIgjv xQU^dzov
тф Asovn TTQovdajxav. xal ol plv any A&ov' 6 di-
et by тф EvXtviTji аугщгро, xal fj zov Auhvizov xtij-
ots ovoa swllq dB}tfuEVTO ^vfiziaoa. xal allot dl
r&v ovvcdpotojv rot' "Aqte^Iov exzdv&vjoar, ttqos
ots xal 6 &eaoaAovtx7]QciQXiSQ&fc (p. 256?--]7).
17. Constantlnus contra Bulgaros
exercitum duett
’CxoiQazEvoas dl xard BovlydQajy 6 Kovozav-
Tiro; xai ovugalojv avzoTs xal zrollobs aaopalcov
ov t&v zvyovTaw uovov UTQaziojzaJv, alld xal t&v
ётиогфеог xal orQaTaQyujv, инКтргце ётсатё^стфеу
(p. 270n_2J
18. Constantlnus apud Anchialum Bulgaros
‘vtneit
Ol BovlyaQQt dl zoos avzcov aQxny°&& ot ёх
oEiQas хатцуогто nyEpov.xns, avslovzes етщот ei-
lovzo рщ zg r/yenovla TTQOOt/Xovza, TsIetCq^v xo.lob-
fievc-v. ётпотдатЕооад дё хст abz&v o gaatlsbc did
te yqs xal AaldaotjS xal ysvopsvos хата zip' \4y-
ylalov xdxEt ovpfialcbv a Ivors, zov nolsftov ё$
coQUg nkpcjzzps тфе IjpsQas zoos eoxeqts enixQartj-
oavzos, xal tzsoovzujv nollayv Exaz&QcodEv, 6 fixes
uevtoi vixq‘ xal 6 plv z&v BovlyaQCov aQynyds
fazedoa, fpdvos 61 stolvs tojv paopdotov sysvszo,
xal ov uTiovs lAnqbhyjav doQvdlcuzoi, stollol dk
xal тф gaotlsi TTQooEx^&Qrjoav. xdvzev&Ev Kta@-&6ts
{lQtap.gov ётт1 ту vtx'ij xaz)'tyayev, avzos uev zravo-
siAizns daajv ps'&’&TiliophnfS zijs OTQaztas, zovs ds
ai%ual(frravs deaydovs ayajv, tots cfalots avzov zip'
16. Българи yuacmeyeam в заговора
срещу Лъв 111
Магистър Никита Ксилинит1, който бил
един от влиятелните, убедил намиращия се
в Солун Артемий2 да влезе в споразумение
с българите и с тяхна помощ да завземе от-
ново царството. Той се съгласил и с множе-
ство българи" пристигнал в Цариград, като
мислел, че ще бъде посрещнат от народа.
Понеже гражданите не му обърнали никакво
внимание, българите го предали за много
пари на Лъв. След това те сн отишли, а Ар-
темий бнл убит заедно с Ксилинит и иму-
ществото на Ксилинит, което било значител-
но, било изцяло конфискувано. Били убити и
други от съзаклятниците на Артемий, между
конто и солунският архиерей.
17. Константин Копроним. потегля
на поход срещу българите
Константин4 излязъл на поход срещу бъл-
гарите, влязъл в сражение с тях и изгубил
мнозина не само от обикновените войници,
но и от знатните и от войсковите началници.
Той се завърнал с неуспех.
18. Константин Копроним. разбива бълга-
рите при Анхиало
Българите избили своите предводители,5
конто произхождали от царско потекло, и
си избрали друг вожд, недостоен за властта,
на име Телец6. Императорът потеглил на по-
ход срещу тях по суша и по море и като
стигнал до Анхиало, влязъл там в сражение
с тях. След като битката [продължила] от
петия час на деня чак до вечерта, паднали
мнозина от двете страни и въпреки това той
победил. Вождът на българите избягал и на-
ставала голяма сеч над варварите, а и не-
малко пленници били заловени. Мнозина ми-
на ли на страната на императора. Възгордян
от това, той отпразнувал триумф за своята
победа и минал в доспехите си [през града]
заедно с въоръжената войска, като водел и
окованите пленници. Той приписвал победа-
1 Магистър Никита Ксилинит бил привърженик на сваления император Анастасий II (713—715) и през
718 г. организирал несполучлив заговор срещу Лъв III с цел да възвърне Анастасий на престола.2 Артемий — соб-
ственото име на Анастасий П, преди да стане император. 3 Сведението за участието на българите в бунта на Артемий
се тълкува различно. Според Златарски, История, I, 1, стр. 186, заедно с българите в този поход взели участие и
македонските сдавяни. В. Бешевлиев, Мадарският конник, София, 1956, стр. 63, приема, че в похода участвували
одновременно със солунските българи и дунавските българи. G. Cancova-Petkova: Byzantlnoslavica, XXIV, 1,
]963, рр. 46—50, смята, че това съобщение се отнася до македонските българи. 4 Константин V Копроним
(741—775). Тук се споменава за един от многобройните походи на Константин V срещу България. Срв. Златар-
ски, История, I, 1, стр. 221—225. 5 Събитията се отнасят към 761 г. Срв. Златарски, История, I, I, стр.
208 — 212, История на България, I, София, 1961, стр. 64—65. е Хан Телец (761 — 764).
160
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
aAXov тр ОКа dued/iet smyQacpd/серо?, хлй
/лето. tov Ogtau^ov tovq ai%pdkd>TQVg лаутад d.vcu-
QEffijvai ngooErags (pp. 27119—2727),
79. Constantinus contra Bulgaros exercitum
ducens re infecta recedit
Ката" BovtyaQi’yp bk цтта ото Aov 7toM.ov е^еВ
H'ov cig 3Аууралог rug vgag ттдоскод/иоЕ, xal nvsd-
оахтод avsuov opodgov ovvsrgl/fycav o^edov artu-
oat, xal TiXt^hi noH.a таи те yavrixov xai tov
atgccrioyiixov алсдЛогго ?v то1д ида<лт‘ odsv ihtQax-
toq ЫаудН)Ет (pp. 275r;—276J.
20. Telerichus dolo Constantini Copronymi
socio s in Bulgaria cognosc'd
AHks St' 6 Ko7iQc6vvfMq /лета, осродда ттоПлТу)1
тдщсщу xal ддоиоп’(т> хата BovBydotov Egdjg/igas,
РооМ/леуск; Фа тот v1otqov F.fc Bow.yaQiav ё/фа-
Xetv. sha деди/лахок ava'CEvgat дщисКта. oi Bova-
yagot de delcavTE^ TiEpipavrEQ лддд avrov олоутклд
f^Eadai t(qqq Eignvnr ёфХцоау xal ЕСттЕсоауто слт
ovy&rpMig rov ugrs BovBydgovg та Pcouatcoy kr/i-
i^Ea&ai ugrs /igv ‘ Pco/iai’ovg етт/ёгш xard BovAyti-
gow. xal ёл1 tovtoic ёлаУЕлфлидЕ. тоН дё rmy
Bovpydguyy ddjgoig HtoovgEviEC ттада tovtov той
(сдтохсатодос ёу djtogggroig гбфтагт абтф та тф>
aQXOvri отрё.у fiovA&voрЕУа. oi рсртрАхаос тф Коуу-
отаттсутр, on До'гЛстас о снретедод doygydg Лабу
ёхттЕрчрат xard rtvog та у 'Pcopaixcov X(OQ(bv, tv
ехет^ег Blay xoploacro. xal vg хатаохбттотр otei-
Zas'j ote odgpgoay ex Bovlyagid? ol igtodpEvot,
Ihotpog фу (ucpvidtov ETiExdgapcbv xaP uvza>y toI>s
рёг dt&pHtQs, tovq дё xal s^cbyQV/OE, e.at pet aiy-
paAcoolag ттоАЛтр ёлаУЕотдетрЕ xal zrdAtv ё'уол/.ос
E&gidppevoEV. Ера rro/Adg rgiggcig EzoiuaoduEvog
хата BovLydgaov ёхлЕлорсре, xal хатд. MEOg/iftglav
yevcLpvais . adraig хВФолу ex лиссратсоу /3i,ala)v
Е/лттЕодоУ oysddv ал (Has хатёдискт. 6 iilfl' BovX-
ydgcov бё (igyrp/dg Teaeqi^os илстттНюад ало тб>у
oixdoov pEpgvvo'&ai тф раоб.Ес та аНф PovXev6-
икга, ug Etdcbc 6e Tlveg ovtol, хатаоосрЩегш rgv
tov KojiQfOvvpov xovq)6rgxa xal 7^ avxov uayfid-
vsi rd йууооъиЕтоу. ygdq~Ei ydg (V сЪюдддтшу pov-
та на своето оръжие, а не на божията сила.
След триумфа той заповядал да бъдат из-
бити всички пленници.1
79. Неуспешен поход на Константин
Копроним срещу българите
Той потеглил с голяма флота срещу бъл-
гарите и закотвил корабите при Аихиало;
задухал силен вятър и почти всички кораби
били разрушени и големи множества от мо-
ряците и войниците загинали във вълните.
Затова той се завърнал, без нищо да е из-
върщилЛ
20. Хан Телериг узнава с хитрост кои са
привържениците на Константин Копроним
в България
Отново Копроним се отправил срещу бъл-
гарите с извънредно много триери и дромо-
ни, искайки да нахлуе в България през Ду-
нава. Но след това се уплатил и замислил
за връщане. Но и българите, изплашени, из-
пратили при него пратеници и поискали да
бъде сключен мир. Мирът бил сключен при
условие нито българите да опустошават ро-
мейските земи, нито ромеите да нападат бъл-
гарите.3 При тия условия той се завърнал.
А някой измежду българите, привлечени с
подаръци от този император, му разкрили
тайно решенията на своя вожд. Те извести-
ли на Константин, че техният вожд е изпра-
тил войска срещу една ромейска облает, за
да вземе оттам плячка. Изпратил съгледвачи
и когато изпратените да плячкосват потег-
лили от България, той, бидейки готов, йена-
дейно ги нападнал и едни от тях избил, а
други пленил и се завърнал с много плен-
ници и отново отпразнувал триумф в пълно
въоръжение.4 След това той приготвил мно-
го триери и ги изпратил срещу българите и
когато стигнали до Месемврия, пресрещнала
ги силна буря, предизвикана от вятъра, и ги
потопила почти всичките. А вождът на бъл-
гарите Телериг, подозирайки, че неговите
решения се съобщават на императора от слу-
жителите му и като не знаел кои са те, из-
мамил с хитрост лековерието на Копроним
и научил от него това, което му било неиз-
« orc xard BovJ.ydocox тхогдатётоы; алдахто; ёлауд/.-
&f‘ (ёлатдЛ'&ЕУ. E)
1 Този поход на Константин V Копроним срешу Ьългария бил предприет през юни 763 г. Срв. Зла-
тарски, История. I, I, стр. 213—215. - Този поход се състоял през 765 г. Срв. Златарски, История, I,
Б стр, 216—217. 3 Събитията се отнасят към 767 г. Theophanes, Chronograpliia, ed. De. Boor, p. 436i3—ы,
съобщава, че този мир бил иривпден. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 220—221. 4 Събитията се от-
насят към 768—769 г. Срв. Златарски, История, I, 1, 224—227,
loannes Zonaras — Йоан Зонара
leofiai Ttoooel.deiv аптф xai t^iov Ьтрмаш oi et
rtvac; e^ei tpilovc ex тот лаоа Bovlydooic e$6%tov,
IT^EXEIVOK tlaQQyCEI,S TO аЛО^ОТ/ТОУ ХШ GVV EXElVOK
dipixinio тц)д; aviov. 6 bi ла%1К, (b; eolxev, a>y
ov GvyijxE to axeiciia to fiaQfiaQoy, all ажщтсоь
toik а&гф TtQuaxEifiEvov^ Et'iivQ Е$еха/л>ц>Е. xai 6
(jdpDmiK Gi'llafttAv агто>к (ЬцоК алартлаутак
xal ал s рок bif^pijoaTo. xal ah1/к Ье хата Bool-
yarn»? b avTixodroiQ ovroc: id lofofyiov eip.o'TQdiTEm
ere, xal хата t>jv ev ("Ipaxii AoxahtodnoMV orQazo-
леЬеьоцегоо ol лбсЧ-ъ avTov длтрдрахтуто, otlev
avrov lavooi лоцего'с x it tploycbbEK l^Ixmov, ок
ti.ildsv TovTtov /иуЬЁ лаоа /атооуг smvoeici&ai. u!e-
EXEllrEV ЕЛ1 xltVip fj EQOllEy<K US%pl
Qta^ xai^VTtjat)’, ЬАеу bid. тое/цунк ХЕХоркпо, fiocov
ак ,,£c~»’ ETi тсд лт>1 лаои.ЬЁЬоiiat“ (pp. 278l(i—-
28017).
21. Irena Berrhoem Anchiahimqne munit
Tip bl tteqi rcbv ’Aydfiaiv </QOTubiK axalla-
yeioa but Tip’ Etfiijrrp’ у ficmilk eA~]1Ae Ar тф
imp xard (d^axip-, bi'vaio'ry т.н лоШр e^icvQOpEvy
xal opyava uovotxa' xal dnsldovaa sfc Ветру
xal rb ev алчу (yoovQioy dvoixoboutpaoa. xal Iblmp
voxohv ahrd bvoudaaaa, alld. pip xai Tip’ ’Ayyycb
Iov ЬЕТрарЁгц xal сак Ф/АллоолоКак npovli'lov-
m тлеет qeij'e (p. 2884-_(j).
22. De bello a Constantino Cardamo illato
'() bs ye @шл1е1к KoyroravTi хата Bot’lya-
ОШТ E^EOTQalEVfJfi, TOV KuQbduOV TOV E&VOVC d.Q7V[~
yST()('Vl(K‘ ,lllX£)UK bk :4O()6fio2.?)£ ysvoitEViy ayipoiv
TOlV dVTlbETClT pEQOlV bulla EVEGXqipE. xai d ЦЕР
daoilsy; ЕлагЕ^ег^ЕГ eB туг fiEyalbwoliv, d bl
Bovlyciooi eiA rd рОцта eovtiov. ... Ьштаотгр toi-
tw xal oti лара rmv GTaoia'QbvTCDv ЕЛЕхаМпто Ье1-
аак 6 ffaoilEvz xaihipyEV еу тф лсагтаюио avrov,
т оухк лротЕрог xal rip хбррг леп>,е1А)у. tov bt:
T(~)v Boolyaocov apyjjyETovvToy (оурухбик xard
rip rPmpaixrp улохраптаь, аотутахток b paalEtK
а отф e:те if) (by цттатги, xal л!ф1о^ ло1о отратего-
вестно. Той му писал, че иска да отиде тай-
но при него, и го молел да му съобгци дали
има някои приятели измежду българските
първенци, за да им довери .танната си и с
тях да пристигне при него. А той в своята
несъобразителност не разбрал, както изглеж-
да, намерението на варварина, но веднага
необмислено издал своите привърженици.
И варваринът, като ги заловил всичките, же-
стоко и безчовечно ги погубил? Отново
тръгнал този император на поход срещу бъл-
гарите за последен път и когато разположил
войската си при Аркадиопол в Тракия, кра-
ката му се възпалили от синята пъпка и
буйна и огнена треска го изгаряла, така че
дори и лекарите не можели да му окажат
никаква помощ.'3 Оттам стигнал на легло до
Силиврия, където бил пренесен на носилка,
викайки: „Още приживе съм предаден на
огън.“
21. Императрица Ирина укрепи в а
Бе рое и Анхиало
След като императрицата3 посредством
мира се успокоила откъм арабите, тя тръг-
нала със сина си из Тракия, като водела със
себе си голяма войска и музикалии инстру-
мента. Когато пристигпала в Берое, възста-
новила крепостта в нея и я нарекла Ирино-
пол.! Тя укрепила също и Анхиало и след
като достигнала до Филипопол, се завърнала
обратно.
22, Война между Константин VI и Кардам
А император Константин тръгнал на по-
ход срещу българите, когато Кардам5 стоял
начело на тоя народ. След като била завър-
зана незначителна битка, и двете противни
страна били обзети от страх. И императорът
се завърнал в столицата, а българите — в свои-
те земи. — — —
Поради този слух6 и понеже бил викаи
от бунтовниците, императорът со уплатил и
го7 затворил в тъмница, като най-напред за-
повядал да го набият и да му острижат но-
сата. Когато вождът на българите се отпра-
вил на поход срещу ромейската държава,
императорът го нападнал неорганизирано и
1 Събитият;) се отнасят към 774 г. Срв, Златарски, История, I, I, стр. 233—234. 2 Последняя! по-
ход ла Константин V Ковропим и неговата смърт се отнасят към 775 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 234.
;! Ирина управлявала от 780 до 797 г, заедно със сила си Константин VI и самоетояте/пю от 797 до 802 г.
1 Походът на Ирина и Константин бил нрсдприет в 784 г, ' Хаи Кардам (777—803). Този иоход па Констан-
тин VI се отпася към 791 г. След нъзвръщането на Ирина на престола (януари 792 г.) в тема Армениак
из бух над бунт срещу императрицата начело със стратега на Армениак патриций Алексий Му селе, за когото со разпро-
странявал слухът, че ще стане император. Срв. Острогорски, Исторща, стр. 180. ; Патриций Алексий Муселе.
21 Гръцки извори за българската история, т. VII
162
loannes Zonaras — Йоан Зонара
llsvcov алоДио4Г,а22а рцу xal tmv ueyiardvcov лоВ
iovg . . . tov usvtoi Kagdapov, dr 6 X6yos r&v
BovB/agcov eyvcdgiasv dgypy/dv, qxjQovg алааоиутод
аотф TE/.eiO'dw, лаод. 'Payuatcov xai keqi тойтауу
dianEpyjapevov лдбд tov 'xqo.tovvto., ц tqv fr)QqjtTjv
a%ci туд noBcng d^EiBvviog Враао-От, txtivog
xojtqov vno£vytcov тф ftaQ$dQCp олеотесВу, ешотес-
l.aQ аитф oti „ykQcov st xal щ) холкИуд Evrav&a
koydpEvog" syd) dk pdBov E^Evaopai ел1 ge“. xai
avrtxa Tag ‘Payaaixag ddoota ag dvvagEig алуЕ1
хата Boidydocov, xat ydy xTyatov аВфВо? ysvo-
pEVtov t&v aiQaTEVfi&cov xai tov ЗашВтод fit’s pd-
yyv ngoxalovulvov roug fiaQfiaQOvg, 6 KdQdapog
abv Toig olxEtotg алодешаоад oToarEvpaot yvyag
Фхето (pp. 2933_7; 293n—2946;~2964-u).
23. Thraciae Macedoniaeque strategics anus
praeficltur
outog ydQ ptya dwapsvog Sv тоТд fiaciBloig
tov oixstuv dpa/pova Аёоута dgi.&aai iqg ftaoiBiag
did peBtyg ЛЕЛоЬро, os di) Akcov did алоибуд
tov ’Aetiov p6vog afrrdg oTQaxy/yog Ogqxyg xal
Alaxedovtag лооо/Зе$В]То (p. 30l.2._6),
24. De clade Nlcephori in Bulgaria perp ess a
Oi dk туд Myao лоНахтд ЕлтслратЕооУТЕд хата
“Pcopaicov kxdxovv тд.д урфад, eIAov dk aB dD.otg
xal Trfv Evydirav. xai. оЬт<л pkv та лдбд длЯауртта
yBov sDjiiyovTo, ol dk Boulyagot та талЕою. Pti-
oiQaTEvoat toivvv xard BovlyaQoov 6 ftaoiBvg ei3°v~
Bvgoto' xat Tivog idiv oixetordrcov аитф avpdovHvQV-
тод аыф ev&ovvat totg илухооид т/;т xdxooaiv,
„лагтгд yaQu гору „xaraftodmiv yp&v xat, eI' ti
tcov dnatoicov ovpftaiy yptv, латтсд Елтуадуооюас
ту лтсооес ypa)v“, Exsivog spy ыд „6 ihdg еахАу-
(yvve zyv xaqdiav pov хата ryv tov Фадаа'г py
ovv Exdkypv ti dyafidv toig fab yeiQa pov tg
Epov.“ avvafigoiaag Hv rd таурата лауто&ег xal
Eig BovByaglav ласауЕхбрегод, too Kqovpov tov
£i)vovg aQKnyetovvwg, to pkv ngmov EVTtj%rjo.*,v,
тосте xal тут tov Kgovpov naQEtlyfpEvat a&Arjv
(ovtco ydg tt)V tov otpcbv aQjvyyov ol BovB/oqoi
Sxdhvvv xavotHyaiv), xal zoig exeIvov tapEtoig иуда-
ytdag EmfialEiv, cos ydy yEvoasvotg avtov, xal лоВ
favbg za>v oixsiaiv St a oxtImv адлау^у TtpcoQloao-
flat, tov dk Kgovpov d/rodcdEiPaxoTog xai cxetsvov-
бил победен, като загубил голямо множество
войници, а също така и много велможи.1
Когато Кардам, вождът на българите,
както споменахме в разказа си, поискал от
ромеите да му плащат данък и изпратил за
това хора при владетеля, като заплашвал, че
в противен случай ще плячкоса Тракия чак
до столицата, императорът му изпратил тор
от добитък и му съобщил: „Стар си и не
се мори да идваш дотук. По-скоро аз ще
дойда при тебе." И веднага събрал ромей-
ските войски и тръгнал срещу българите.
Когато войските дошли вече близо една до
друга и императорът предизвиквал варвари-
те към сражение, Кардам се уплатил и из-
бягал със своите войски.2 3
23. Обединяване на пгемнте Тракия
и Македония под един стратег
Аеций, който бил много влиятелен в дво-
реца, замислял да удостой с царската власт
собственна си брат Лъв, който Лъв бил на-
значен за общ стратег на Тракия и Македо-
ния чрез застъпничеството на Аеций?
24. За поражението на Никифор
в България
Агаряните4 често нападали ромеите и ра-
зорявалн техните области. Те превзели по-
край другото и Евхаита5. Прочее те опусто-
шавали източните области, а българите —
западните. И тъй императорът6 решил да
потегли на поход срещу българите. И ко-
гато някой от приближение му го посъвет-
вал да облекчи гнета на поданиците си и
му казал: „Наистина всички викат против
нас и ако ни сполети беда, всички ще се
радват на нашето нещастие“, императорът
му отговорил: „Бог втвърди сърцето ми,
както това на фараона, затова не чакай нищо
добро за подвластните ми от мене.“ И тъй
той събрал отвред войсковите си отреди и
пристигнал в България, когато Крум7 бил
вожд на народа. Отначало той имал успех и
превзел Крумовия аул (така наричат бълга-
рите жилището на своя вожд) и наложил ле-
чат върху съкровищата на Крум, като че ли
били вече негово притежание, и наказал
много от своите служители, загдето загра-
били плячка. Крум се изплашил и го поме-
лил да пощади народа му и да сключи мир
1 По кожа вероятност това съобщение се отнася за войяата между България и Византия през 792 г.
Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 243. у Тук става дума за войнэта между България и Византия прея 796 г.
3 Обединяването па Тракия н Македония под властта на един общ стратег станало около S02 г. Срв. БИБИ,
III, стр. 27S. 4 Т. е. арабите. ь Евхаита — град в малоазийската облает Пафлагоиия, дн. Зафарабулу.
й Никифор I Гении (802—811). т Хан Крум (803—814).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
163
год грЕфасДДл too etyvovg xai ew ot'aig av /Зоб/м-
то avvfyyxaig олыоаа&ат avtcp, oyxov&Eig Exetvog
тф Faav%yyan тад олотЗад от лдооухато. ало-
yvovg ovv б Кфооуод xal тбг ле@1 y:v%yg уЗу ao-
yigdyevog >1еео’, тад eavrov Зихауесд ovvayayr'ov xal
l.oyotg лаоахАутгкосд лаоахоотугта; avrovg, ел tv,ar
тгхтбд eti о'-оуд xara туд та»> ' Patpalcov лаоеу-
fioAyg аулАихтод xoi/ttoykrcov andvrcov (yy yaQ
av лоте тоАууаас ovyyUgai avroig тоод paQficiQovq
pg dnovoiag лоРуд cqovtq)’ xal auxtxa хата туд
fiaatploo axyvyg (OQyyXEGav, xal avaiQEirai ykv 6
NixycpoQog, то (Убл.шд уутбутас. Mjetoi xal
лауа tcov oixeIcov dvaiQE$yvat у лумтооуууааг-
tcov тут fxHvov Gqayyv у tcov ykv ftoQ^aQayv xa-
т.аударЕтсот, toov 3f. * Рсо/лсисог тле^ЕураоауЕРОот
TOV (pdvov TOV TOV dXaOTOQog. TLTQCt)GXETat 3k xal
6 ^zavQaxiog у стадо тот diyov tov 3e^ioZ> xal tov
tevovtov, xal dvaiQovvTai ло/Ао1 uev tcov ev тле-
Qoyatg, tcov Zv teaei, t6ov ev атуату у !.<лд, тепу ev
d^io)/.iwi, tcov З’сШсод GTQaTEVOUEycov xal tcov туд
flaaihxyg vnyQEGt'ag xal tcov Ао/лоту {IcQanovTcov
ov3k aQvflyyToL Зсаола^Етас Зе £vpmaaa у tov fla-
oiAECog алоохЕту xal плат то тсбу 'Pcopaicov уа-
oeixeopa, xal леллусУЕтас тоТд fianfidnotg xal лАоб-
тод ovyydg xal олка лоР/.d xal 1'ллод pvQta. ,ио~
Рд 3^ ovv б РЗтаоаахюд ледюсб^Етас xal oooig у
vvg лауЁаут АафеТу Ао%аад олоЗтас xal ?Ау xal
Tviavxa rtva. tov 3k tov ^aoiZkcog NixycpoQov ve-
xqov Aafichv 6 KQoZyog xal туг xecpalyv EXTEpoov
e<P уppQag fisv rivag EqAmpovg avyQiyGE, i^EavQi^cov
табтуг xal Ерлорлебсот тф xaroQflv'piart. sha ro
туд xoQvcpyg ogtqvv алодсЕрот xal yvpvcdaag top
ЗЁдратод (iQyvQcy те ^EQtdvaag, cog xv7,ixt tovtco
ЕкфрАутср olvov TEyyEuoV амтф xlvEiv sdt3ov Tor's
vn’avTov. ciyysh^EVTog 3’ev Bu^avilcp tov rcZyv ‘Pco~
paicov oletyQov xal туд tov fiaoB-kcog асраууд, т)@гр
vog ptv yv латта%6оЕ лоВ:д xal cbPoB^ov ot
roZg dvfiQyuevotg лсюсукоттед' xovqaoyov 3'слабы
туд ovpcyoQUQ у tov хуатоогтод бж/Авга.
7) p?v ovv Nixycf oyog xdxiGiog ysyovcog алсо-
'Aeto aZo'/QGTa. 6 3e ye ^ravQaxiog ЛЕлХууиЁтод
cpvycoy Etg ’АЗусатоблоАст diaacn^Ejat, Zb’fia xal
atnoxgciTooQ aVEQQy'd'y toov ёг clyyaig svlcov слот-
3y, xal xaxcog ex tov rgavpiarog 3t.axEty.Evog Etg
T}]V УЕ-уаХоЛОрР E?0E.Zyh.'flEV (pp. 3081Г) — 311 И)),
с него при каквито иска условия. Но импе-
раторът, възгордян от успеха си, не приел
предложение™. Тогава Крум, отчаян, смя-
тайки, че се бори на живот и смърт, събрал
войските си, укрепил ги с насърчително
слово и настъпил още през гющта срещу
стана на ромеите, оставен без охрана, тъй
като всички спели (защото смятали, че вар-
варите поради голямото си отчаяние не ще
се осмелят да влязат в бой с тях). Те вед-
нага се втурнали към императорската па-
латка и Никифор бил убит, но не се знае
по какъв начин. Казват дори, че той бил
убит от близките си, които първи замислили
неговата гибел, а [други казват, че] варва-
рите започнали, а ромеите довършили убий-
ство™ на насилника.1 * Ранен бил и Став-
ракий3 между дясното рамо и врата и били
избити много от високопоставените, от длъж-
ностните лица, от военачалниците, от санов-
ницнте, а изобщо и безброй войници, тело-
хранители на императора и други служители.
Разграбено било и цялото имущество на им-
ператора и целият стан на ромеите и варва-
рите придобили голямо богатство, много
оръжие и хиляди коне. Прочее Ставракий
едва се спасил, а също и тези, на които
нощта дала възможност да се скрият и да
се промъкнат в храсталаци, блата и други
подобии скривалища. А Крум, като взел
трупа на император Никифор, отрязал му
главата и я държал [окачена] нависоко ня-
колко дни, като я излагал на показ и тър-
жествувал с успеха си. След това той взел
черепа, одрал му кожата, обковал го със
сребро и го употребявал като чаша: той на-
ливал в него вино и давал на своите под-
властни да пият. Когато в Цариград било
известено за гибелта на ромеите и за убий-
ство™ на императора, наставал голям плач
и вредом ридаели близките на загиналите.
Но гибелта на самодържеца била една уте-
ха (облекчение) в нещастието.
И тъй Никифор, който бил най-лош чо-
век, загинал по иай-позорен начин.3 А ране-
ният Ставракий се спасил с бягство в Одрин,
където бил провъзгласен за император по-
ради усърдието на някой от висшите слу-
жители. Оттам той пристигнал в столицата,
като се чувствувал зле поради раната си.
1 Според Теофан (op. cit, 490) поражеиието и смъртта на Никифор I се отнасят към 26 юли 811 г,
а според Анонимная ватикански разказ — към 23 юли 811 г. Срв. Златарски, История, I, I, стр. 257—259;
Ив. Дуйчев, Нови житий ни Дании за похода на Никифор I през 811 г., СпБАН, кн. LIV (1936), стр. 147—149.
3 Ставракий — син на Никифор I. Управлявал само два несена — до 2 октомври 811 г. 3 Враждеб-
ного отношение на Зонара и на неговите извори към Никифор се дължи до голяма степей на иконоборската по-
литика на този император. Мнозинството от византийските писатели, съвременшши на Никифор I, били пред-
ставители на монашеството и привърженипи на рконопочитането. Срв. Ангелов, История на Византия, I, стр.
282—287..
164
loannes Zonaras Йоан Зонара
2o. Michael a Bulgaria victus esi
d та хата BovAyaQiay AiyCopsyou т>]у (-loqxdav
iiutoav i-xoTvox-doaq, oTudaaayTa хил'аотог rxov
тауиатоху Tiva. od xdi By v/'dEic '/joQjjoai хата то
лроратЁс, Aoyotq go/лубу q x-di bdooig q'dfniaocq
?.(tT')]fJvaA8 xal у ь та fiaoiletAi irru.rg^ev^t-">'. ахахас-
rtnai <il; ^}]то6>'то)У лола&у Tig’ xard ттЪу отлтбФ'
е&Пусоу aap[a.v, то'М oiaAufidy xal ia:xQta)q ^гол"
оглюарЕУСС, bi avidv xdi Tors' ЯотД’ь хатЕлхоцае
хал лаvouad-ai ллоеохгоаот. iiovci'/by Ье tie a вн/.а-
fietas Td'/ja oxiy-iir ВАохгоаегоУ evqqxi'^ fi'xdra
тГ;$ &EOiiijtoqo; axo'Ssoayra, Tip yduG тг/q dqqt/.ето.
Tdr 3AyoQiii'G))’ bi'- Ti/У tgxu' avihc Aq>'Co,r.d-
yu)v, 6 т>Ъг ar<:iT<)MX.(iir GTQa.TTjybc b MofiEViuq
Bsmt tovtoic ougftaAi'jr ardil.s ту m-di bto'/diovq
xal icTciovq xal олАа slq х/.тр/ое Eq avziov E?.axpi'~
Qaniy'/qtJE. Кгюгцир Ье b t&v BovAydixny dr/o>v
biExQEahEVOGiTo ходе тот рсшнАЕй, eiqum]v СпВоу
&i at’r&ijxaiq rate ezti (“Isobifotov too ’Лтраргтур
yor xai Гелимгоо xaTQiaQxov. xal t-l /;j) MMo
тар’ siQipap’ 6 avToxnaTioo aiQ/'/oerai, fpEiAEi хата Me-
Gqiihoiaq -/u(,)Qqoaxf xal tov ттЪу %oioTu)vt\aa)v 6as~
Pqov a'xiov Ерча tov ui/ xqy Eippypy diQovpEVov.
aAAii cx'fifiot'Ah TtTyy xEQi avrov M? свтож5-к exl
raiq Gvvfhp.ai.q Exvivaic b ov хдоОрхато,
xal 6 Kpovpoq хата Mcuijiippia^ вуМрраеу, Pae-
JTOAEIC EXayoasrOG. 'Apalp yilQ Tl£ flQX’lVlxbq XOJ
xp.q'i тагтал bEp.'d хооор^Ат тщ NtxippuQO) хоте
xal tq) ihbp fiaxriTHiaTi тРаеоЬеВ, щ) тг/г.Ьу bl
XQjToiac (jdtaAdyov bid tqt Ixitvov ршохрЬтрта,
eIto. xa.l MeyxaAsoaq АкгМщ bid. то ах^оубтутоу,
ETvq.th] скуоЬрбтата. id axoTOtag obv Toiq BopA-
yaQ'-Лъ xQoGxpxtoQi'iXiii, xai (/(’ avrov xavav ol ftaQ-
fiaQoi тртагру MyaXiohai pEpidhpcaair. ovxioq of-v
eoxoqijoavre; ё/.ехбАткоу, ovx t%Q('>Tioan etc rpr tov
хита vhoqghQiav aorEoq xdQihjoiT. tov be ftaoi-
AEioq тйу xaT.QidQ7jg' tiETOxaAyoaptVftv xdi toiv
aQyiEOXoy TD’dq xal XOOlltlCEl’GV fioVAijV XEQl To)V
usra BovAydoon’ orrovboH' xal В /щ) Exbovvai to)
Bqoi'qiW Tovq EXEI&EV 'Palgutoiq XQOryxEq.i-vydT.uq
(xdt tovto yaQ xqoc тснд aA^otq exI т-diq oxoybdiq
t-Ci'iTEt о daQiSaQOb), 6 f/kv хатдкорх)^ xal ol aoyjp-
QEiq ot'VEhovAEi'Oy Exbohqyai roi:s xouoqoyaq, xqeig-
25. Михаил Рангаве търпи поражение
от българите
След това той1 се отправил на поход
срещу българите, ноито опустошавали Тра-
кийската облает. Като успокоил с ласкави
думи и щедри подаръци никои от тагмите,
конто се били разбунтували срещу него и
го хулели открито, той се завърнал в сто-
лицата.2 Тъй като мнозина се стремели да
възстановят безумието срещу светите иконщ
той заловил някои от тях и наказвайки ги
немного тежко, чрез тях уплатил и други-
те и ги заставил да прсстанат и като открил
някой монах, който уж се представил за бла-
гочестив, а конто бил издраскал образа на
богомайката, отрязал му езика?
Агаряпите започнали отново да плячкос-
ват Изтока и стратегът на войските от Ана-
толии Лъв Арменец4 влязъл в сражение с
тях, избил около две хиляди и взел в плячка
множество коне и оръжие от тях. А Крум,
владетелят на българите, изпратил пратеници
при императора да иска мир5 при условия-
та, при конто [бил сключен мир] от Теодосий
Адрамитецв и патриарх Герман7. Крум за-
плашвал императора, че ако не приеме този
мир, ще настъпи срещу Месемврия, а не-
приелият мира ще бъде виновен за гибелта
на православните. 11о по съвета на своите
близки императорът не приел мира при тези
условия и Крум пастъпил срещу Месемврия,
като носел със себе си обсадни машини.
Някой сн механик арабин, вещ в таи рабо-
та, бил отишъл иякога при Никифор и бил
кръетеи от него. Но той не намерил у им-
ператора нужного внимание поради неговото
скъперничество и когато го укорил заради
небрежността му, бил здраво набит. От от-
чаяние той минал на страната на българите
и чрез него варварите научили цялото об-
садно изкуство. Като се снабдили така със
стенобойни машини, те не закъснели да раз-
рушат крепостта Месемврия.4 А императорът
поканил патриарха и някои от архиереите и
свикал съвет относно договора с българи-
те — дали трябва да се предадат на Крум
избягалите от неговата страна [защото при
преговорите варваринът поискал освен дру-
гого и това). Иатриархът и архиереите го
1 Михаил I Рангаве (811 --813), Тозл поход се съсгоял през юнн 8’12 г. Срв. Златарски, История, I,
1, стр. 261—262. 3 Михаил I Рангаве бил под влияние на монашеството, покровителствувал иконовочитаге-
лите и преслсдвал привър'.-кениците на иконоборството. Срв. Ангелову История, I, стр. 290. 11 Бъдещият им-
ператор Лъв V Армепсн (813 — 820). Преди да стане император, той бил стратег на тема Анатолии (в Централка
Мала Азия). 5 През ссснта на 812 г. хан Крум поискал да бъде възстаповеп мирният договор, сключен
между България и Византия през 716 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 262 ; Бешевлиев, Мадарският кон-
ник, София, 1956, стр. 63—7'2; Г. Цаикова-Пешкова, Българс-византийскпте отношения при управлението на
Тервел и Кормесип. Изследвання в вест на М. С. Дренов, София, I960, стр, 617—620. *’ Теодосий 11 Адрамитсц
(715—71 й. ; I lap игра дскеят патриарх Герман (715 — 730). s Българите нревзели Месемврия през 812 г.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
165
gov хтруоггЕь F.lvdi ^rafieiv petoIov^ rtrag i) xAijfir/
и do/err avf'iQd),aa. ol di- ctfqi. top fiaotAea xai 6
AcTovdirry; OeodcoQos rd^ Gnovdiv; алцубдетоу, /А,-
уоутк /tij 6eit txbiACvai Toi'g лддафорат:. ai acv
oh' ?r.Q(y; tovs liorkyagovc; gw,or dal еутеШеу xe-
x(6avtto. h’ V^Q (> a'vTOXQd.T(OQ ovtc? Tor fisv тро-
пот XQr/oTog xal тт}У wloriv STE()i de w(jay~
uaTfov oixoro^iiav T(i>t}fc xai zolg vweqexovgi noy
адуАутсот vwq ar ayotio ?q,dico:; елбрЕТО^.
fwiD’iTi^ (YfloriiC) E</xh')j ауцраиадш; eh Ei'dij
diwyopa, co)’ leyetat sirai xal dyftQamov c/Jipa
ХыдА x&yakfi;.
Oi HovAyapot. fisvioi rife МсоррАрА^ xQarij-
am’TCi; лолса tr татту Evpfixaoi, //ста то»< dZAcor
xal тог бурог лгдЬь сох ЕЛаугото?1. aiyqaho-
7(0P ЬАлОЛ’ЕАдбттОСУ Tircor, Uttficbv ёх тогтхоу 6
fiaoikrc; fiovAvGOni tov Koorpoy т/у Gqfixqv A?fi-
oaodai, kS-fi^OE туг лблстоь- oihr ovdsy cor Ziieas-
та бравад 6 fiapfiapos, аЛла xal ло^лог<; tcov
oixEtfor awofiaAcvv vTteyocrnjc/E' xal о fiaeuEi'P nA
O^oya/ixdg di'rditEig wdvTOtlsv огтафрсноач ch (Aoq-
xi]V avfiiQ E^fildE, GvvEwopEvqq at'Tcfi xal Ar-
уот'ата^ dygi nor Kiduxrov. after dvox^dvav to
атратапихог sAotdopsiro ты аотохдбторт. ата fi
ph' Avyovara FxavOa;fi.vf)-Ey, 6 6e Ahyafib weqiew6-
AFt zfiv (ApdxijV, fiqdey ti лдйттат отратцугкоу fi
ti xard rc~)v ivavrbin' oixotouoi\uevoq' xal fiaav
Totq тГ/s yjogaz (Axfixopoi та отрахЕграта ofr/ цттот
noy fiapfidparv t-h ярого/t/fi'. xal 6 Kgov/ioc; 6,':
Kor otXEicov отладив рОсЪт таЮ /’aoiAixai^ wao-
ЕотдатолЕдуусато nciQaTa&oi. udxrh abv отухрот)]-
fl’fioqq t)TTa)vTat- rPtoualot, tov отратруог tcov ava-
TohxioV JfOJ’TOb TOV P ’AqiiftUot aizlov ттр
fiiTijq yFysrppsrov. ovtos ya.Q т?д' fiaoiAsiac eqcot
xal nQOS Tt}y fjTQduay diafiaAAaoy тот AhyafiA к
dvavdodv te xal аотрап/уртют, apri too mdiqtov
ayyxQOTVjfiETToQ, та {ух avT-bv таурата EWEGfial ol
EyxE/.EVodtiEyog lei^OTaxTi'jOac алум (у-оубя. tovto
xal rovy aAAovz ETQEiyey i-ts Q-'Vyi'/y, oogif tov hpuv-
fiov j.it}6e wcoti-A>flv too yiroasvop did то /Лат ла-
Q(iAoyovf dAid Z6x&r ууыо'дш tovto xal roh d:ap
iivwv EniGXEii’. (>)g d’edjQa zohg ^Pto^aloi^ qev-
уоттад ахаюуаоя xal axgazdys, tote toi£ oixvici^
dimxE.tv EyxElEvadtiEVog (pdvov wAeigtov Eigyaoaro
посъветвали да предаде българите, като
смятали, че е по-добре да пострадат немно-
го хора, отколкото безчислено множество.
А приближените на императора и Теодор
Студит се противопоставляй на договора,
като назвали, че не бива да предават бегъл-
ците. По тая причина преговорите с Бълга-
рия били възпрепятствувани.1 Наистина този
император бил кротък по нрав и правосла-
вен по вероизповедание, но бил непохватен
в ръководството на държавните дела и лесно
се оставял да бъде воден от по-видните из-
между управниците.
Тогава се появила една комета, тя прие-
мала различии образи -- един от конто каз-
ват, че бил на човек без глава.
И тъй българите, като завладели Месем-
врия, намерили в нея много неща, покрай
другого и нем ал ко течен огън. Когато импе-
раторът узнал от някои завърнали се плен-
ници, че Крум имал намерение да опустоши
Тракия, излязъл от столицата. Затова варва-
ринът не извършил нищо от онова, което
си бил предначертал, но се завърнал, като
загубил мнозина от хората си. А императо-
рът, като събрал отвред ромейските войски,
отново излязъл в Тракия, като го съпрово-
дила и августата‘2 чак до АкведуктаТ При
това войската негодувала и хулела импера-
тора. След това августата се завърнала, а
Михаил обикалял Тракия, като не предприе-
мал нищо освен някои дребыи военни дей-
ствия срещу неприятелите. И войските ограб-
вали населенного на страната не по-малко от
варварите. И Крум, тръгвайки от своите
земи, се разположил на стан близо до отре-
дите на императора. След като се завързало
сражение, ромеите били победени? Вино-
вен за поражението бил стратегът на Ана-
толии Лъв Арменец. Тъй като копнеел за
царската власт, той в самого начало на сра-
жението набедил Михаил пред войската, че
е страхлив и неоиитеп във военного изку-
ство, и като заповядал на своите отреди да
го следват, напускал полесражението и из-
бягал. Това обърнало другите в бягство; а
Крум не повярвал на станалото, понеже било
твърде неочаквано, и като го сметная за за-
сада, въздържал тези, конто били около не-
го. Но щом като видял, че ромеите бягат
безредно и неудържимо, заповядал на свои-
1 Под влияние на монашескага партия начело с. Теодор Студит Михаил I не се съгласил с едно от нред-
лаганяте условия — да бъдат връщани бегълците от едната и от другата страна — и предложевието на Крум
било отхвърлено. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 263. - Императрица Прокопия. 3 Така се на-
ричала равнината при гр. Ираклия по името на намиращия се там римски водопровод (Aquaeductns). К- Jirecek,
Die Heersirasse von Bel grad nach Konstantinopel, Prag, 1877, p. 101. 4 Става дума за голямата победа, която
българите удържали над византнйските войски на 22 юни 813 г. при Версиникия. Срв. Златарски., История,
I, 1, стр. 267—269.
166
loannes Zonara — Йоан Зонара
отдатилтбоу те xal отдатцуму. цбльд (Уб /ЗаыЛеид
елд тру КхоусяагВтоо [iet дМусоУ пуму cpvyp bta-
асо^етш, rov уадаход xat трд oxpvpg трд TaabAi-
хрд уеуотбтмт пид fjagf/dgoig дьадлауда
(pp. З143—318/.
26. Crammus ab exercttu Romano
profligatus est
Tmv psvTOi ВотКуадмт rip* Qgclxgy Api£o,ue-
vmv, дьелдесфетаато лдбд тог аьтоуу do%pydv 6
А ему л epi алогдсоу. 6 (5 г тр rlxp ту еУаууод духсо-
iBlg rm' rrgsoftEiay тру лед1 тмг алогдсбу ov лдо-
мухато. oiхом' ёдедтдатеуаеу б ftuaiAevg хаб avzov,
xal ап-Ььд р rlxp тотд flagfitigotg ЕлцппМа, xal
eig cpvyip’ алФотпоУ ‘Pmuoimv, edtMxov ol fiag-
ftagot блюЬет xal хататрдоУртсхюд diaxetpevn ov
xaui xopuov ot’cY svowTaxTM? еЫмхоу, a/Aa 6.7-
/.ooe ЛО1 ah/.oi. oxedayvilusvoi. tovto хатауороад 6
f)O6devs (Tcw/e ydg ель цететидои толоъ' еаттЬд)
xal тоод лед1 avrdv Абуотд ладафг^ад ладахлрп-
xoig xal ладодрроае tig лбХероу ёлеюё<рд})ОЕ
хота fiagfidgcov [лета yevvabv tpvyyjg ладаотриа-
тод, xal т-р abgda ptgtafioAp del pan rovg л,о lepl-
ovg eyeftaR лауьхф), xal йтрдртто uev л7е:'оид,
РХраАотото de xal л7!}6од ло7г. fuxgov de xal
avrog 6 Kgovptog dvpgpro ay ftlpfyilg xal tov 1'л-
лои ёхлелта хмд, ei pg ледмтаутeg avrov ol jtsqi
ai'tdv xal аууралсхотЕС elg Тл-лог dveZafiov ete-
goy, xal ot’TMg мурло алоддас. еутеу&еу 6 flaai-
iebg тдолаютрбдсд xazsXa^E та ftaolXEta xal knav
аумг лок/фу од лоао to ev peoap xal трд хата
tmv TjFfiaaiilmv еьхоутоу Ауттрд алродато (pp. 32 19 —
322n).
.2/. De Thomae rebellione
Т) бе лбуод та tote ЗоррЕррхбта тНдотм тр
мт од la та d’poav сурОлоь nohtuioi. 6 Зе тегбтмт
хатаддад Ооуиад pr, etg тму rgtwv тоууаумт dv-
bgcbv, лед1 cov er тф Фь7о,ир7[(р ,uova%dg тф Bag-
davtep пдоёсрроЕ тобд pev dvo ёльрраеоЬти трд fla-
oihet ov dQXpg tov be ye zglzov (og obrog py 6 Dao-
,«ctc) eniyeigpaai per Tvgavvlbi xal eaviaj negibeo-
{lat btadppa, pp itEvrci xal трд flaaiAeiag TvyeAv.
те хора да ги преследват и извършил голя-
ма сеч над войници и военачалници. Импе-
раторът едва се спасил с бягство заедно с
неколцина в Цариград, а станът и шатрата
на императора станали плячка на варварите,
26. Крум търпи поражение
от византийската войска
Когато българите плячкосвали Тракия,
Лъв1 * изпратил пратеници при техния вожд,
за да преговарят за мир. А той, възгордян
от неотдавнашната победа,3 * не приел пра-
тениците за преговорите. И тъй императорът
потеглил на поход срещу него и отново по-
бедата се усмихнала на варварите и след
като ромеите се впуснали да бягат, варварите
започнали да ги преследват отзад и прези-
райки [войската им], не ги преследвали в ред
и в добър строй, но разпръснати на различии
страни. Когато императорът съгледал това
(защото той стоял на една височина), обод-
рил с насърчително слово намиращите се
около него и ги изпратил на бой срещу вар-
варите с повишен дух. Внезапният обрат веял
панически страх между варварите и миозина
били избити и голямо множество паднали в
плен. Насмалко самият Крум, който бил ра-
нен и паднал от коня си, щял да бъде убит,
обаче неговите хора го заобиколили с щито-
вете си, качили го на друг кон и така успял
да избяга. След това императорът победо-
носно се завърнал в столицата, водейки го-
ляма плячка/ и наскоро след това започнал
борба срещу свещените икони;1
27. Въстанието на Тома Славянина
Нека разказът ми запази за историята
това, което се случило тогава. Била наста-
нала гражданска война, Този, който я започ-
нал, бил Тома, един от тримата мъже, за
които монахът от Филомилий5 предсказал
на Варданий6, че двамата ще се възкачат
на царския престол, а третият (той бил именно
Тома7) ще направи опит за узурпация и ще
си сложи короната, но няма да достигне до
1 Лъв V Арменец (813—820). - Победата при Версиникия. 3 Събитията се отнасят към есе?1та
на 813 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 272—279. 1 Лъв V Арменец възобновил иконоборството,
като свикал събор през пролетта на 815 г. Срв. Острогорски, Историка, стр. 205—206; Ангелов, История, I,
стр. 291—292. Филомилий — град в областта Фригия (Мала Азия), дн. Ак Шехир. й Варданий -
вист военачалник на ма.тоазийските войски, който вдигнал неуспешен бунт в 803 г. срещу император Никифор 1.
Срв. Острогорски, Исторща, стр. 200—-207. 7 Тома, известен обикновено като Тома Славянина, вдигнал
въетание срешу император Михаил през 821—823 г. За това въетание вж. Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы
Славянина и византийское крестьянство на грани VIII--IX в,, ВДИ, 1939, кн. I, стр. 352—365. Приема се, че
Тома бал славянин по произхоц. Срв. Л1 РайковиП, О порекло Томс, Bolje устанка 821—823, Зборник Радова,
кн, XXXVI, Византолошки институт, кн, 2, 1953, стр, 33—38 ; Ангелов, История, I, стр. 292, бел. 1 ; ГИБИ,
т. IV, София, 1961, стр. 321; А. П. Каждан, Деревня и город в Византии, IX—X в., Москва, i960, стр. 350;
Липшиц, Очерки истории византийского общества и культуры, стр, 212—228,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
167
ovzos zoivvv^ ш; цдр pot sfQTjTai, aQypov xazaazds
tov zdypazos t&v (poidsQdzoyv л a yd tov Лёогтод,
(OS EyVO) TOV EVEQ'/El)]l’ avaiQEfih'TO, SIU QU rov ЛА-
уаф., Тф рФ> doXElV Tlp(OQC~)V EXE.lvip, Tip M OVTl
tqv [iaoiAslav xaQadox&v dvraiQEi тф Miyaij7 на'1
ovvaXioag dvvapiv ovx Еикатардбгутог anaaav
cyedor тф’ sopav poi^av to (ртаsoloато xal тоид dry
poolous qzoQOVS аитф xopi^Eafyai лиоЕахЕоа^Е. xal
ло/uus (vtev&ev ysvdpEVOS ЕЛрХ'де xal roly ’Ayu(pj-
roTs uryEEOTEQov tote лаоаг hp'QopEvois усодаг xal
ids vdjoovs adzdy did tov spipiAiov jioAEpuv. xal
елеХ&ол> dvEXoy>E zij; (poioag xal dvaxoipag jtoqe-
gt грат олео Euoazo xal ss Adyovg тф&еу avrois xal
yxai)’ els Zdyovs ЕйЛЕ/оато ел1 cvy&ijxais too ' Pcu-
paixoov dQloov naga'yyoQVjoai avzois, ei tjjs fiaoi-
Zsias ёухдатцд y&voiTo. out co di Tavza dioixpodps-
vos xal zyv x&puXyv dvsdi/оато zaivla /jaotAixfj xal
avzoxQaTo)Q dvEQQ/j&y xard, zip’ ’AvndyEiav ziaod
iov tote zbv O'qovov avips zbv jiaTfjtafjyix.bv еургтод.
Vcb/J (Y iXElVoS EXExhpo. xd-XET’d-ET OKJpTj&ElS Ot.'V pE-
yaho orQazEdpari (etv-^e yap ovppaywv ovx ’Aya-
.oprcov pdvor, d.2Ad xal eg eteqoov e&votv otPiovujv''}
zfj zvQavvidi xQazatoiEQOv Preys I qtjgev. rp’ di d (d<u-
рад our os ov zcbv sunaTQib&v, dVA xal т&у Alav uarj-
poov xal TO'vT-oov fiagfiaQarv, xal anoQtq ovviQoq.os
тр 8<j%d,T>], uioiE xal dov/.Eveiv pvy&ov. drayi^&g
(Yvnb ifp тФу&А a>; Есрутар xal zvoavvidi. exiysi-
Ql'jOaO Т7/У ТЕ X^potv pETE&ETO, Kcovazavzivov Eav-
tov dvopdoag xal xotvayvbr Tps (ЗаоАтлад, cog coeto,
XQOOSAd^ETO^ vlov EtO^ClTjTOV OlXEKOOdpevdy Ttva.
tov dt: Mayaip. OTparidv xaz'avzov lozaAxoroy^ ovp-
(pddvv exeivos avtfj zoos ph’ dvEits, to us di tpv-
yddas алЕтуар’Ех. evxev^ev xpazaarzEQov zzjs zvpav-
vtdos Eneihpizo xal ozolov Egaoiuodpsvog, dzzd
руг xal to fjaoiAtxbv vavrixbv vqfsavior лотцоа-
per os sy 'Afiudov лддд тру (~)рахт)г sttEQaicb&rj xal
та zrjs ЕСрад алагта oyjbbv илруауето, avsv piv-
zoi tov iJEpaiog tov ’Oyxxtov, ov 6 Kazdxvlag
EoiQazpysi, xal tov т&у 3Aqueviox&v’ d 'Octavos
di zip' ozQazyylda tovtov slysv aQyjp'i bs dy Ao-
урфад хш zbv zco zvoavrcp 8i<xrioi'r]$Evia vlov xa-
таоуулг dvEt^ev ev&vs,
pEVOpEvos d'h Tfj (Аот'рмр (os EtQyiat, o 0oo-
pag xQOGTt&Ephovg avTCp tous ^vpnavras sAyjpa-v.
avi'hs ovv zov ftaoUsicog ката те yijv дагй ovppi-
gavros xal xard ftdAaooav, xal артрит zag oicazids
6 zvQavvos iTQhpazo те xal dtEoxEdaasr, vioAEiq-
oaro d’ETEQov, zov лдситои хтат&ЕУкд, (bs siQipai,
царска власт. Прочее той, както вече казах,
станал началник при Лъв на отреда на фе-
дератите и когато узнал, че неговият благо-
детел е убит от Михаил1, се разбунтувал
срещу Михаил под предлог, че иска да му
отмъсти, а в действителност жадувал за цар-
ска власт. И като събрал значителна войска,
той превзел почти цялата източна облает и
наредил нему да се плащат държавните да-
нъци. Като увеличил по тоя начин своята
сила, той нападнал и агаряните, конто то-
гава поради гражданската война безпощадно
плячкосвали цялата страна и самите острови.
Като излязъл срещу тях, той спрял тяхното
настъпление и след като го спрял, се разпо-
ложил на стан близо до тях, повел прего-
вори с тях и сключил мир при условие, ако
овладее властта, да им отстъпн част от ро-
мейските предели. След като уредил това по
такъв начин, той увенчал главата си с им-
ператорски диадема и бил провъзгласен в
Антиохия за император от онзи, който тогава
заемал патриаршеския престол. Той се име-
нувал Иов. Оттам се отправил с голяма
войска (той бил привлякъл съюзници не
само измежду агаряните, но и от много други
народи) и направил решителен опит за узур-
пация. Този Тома не бил от благородните,
но от съвсем неизвестен и при това варвар-
ски произход и спътник на крайня нищета,
та работел за пари. Воден от съдбата, както
се казва, и стремейки се към върховна власт,
той променил името си, като се нарекъл Кон-
стантин, и привлякъл, както си мислел, и
съучастник в държавното управление — като
взел при себе си едного като осиновен син.
Михаил изпратил войска срещу него и той
влязъл в сражение с нея — едни [от вой-
ниците] избил, а други прогонил. След това
още по-силно се устремил към узурпация.
Приготвил си и флота, като взел под своя
власт и императорските кораби, преминал от
Абидос в Тракия и подчинил почти всички из-
точни области с изключение на темата Оп-
сикий2, чийто военачалник бил Катакила, и
темата Армениак:\ Военачалник на послед-
ната тема бил Олвиан, който заловил със за-
сада осиновения син на узурпатора и вед-
нага го убил.
След като Тома отишъл, както се каза, в
Тракия, всички преминали на иегова страна.
Отново императорът се сразил с него и по
суша, и по море и узурпаторът обърнал в
бягство и разпръенал и двете войски и си
осиновил друг син (понеже първият, както
1 Михаи;] II Валба (820—829). - Темата Опсикион се намирала в западната част на Мала Азия.
3 Темата Армениак се намирала в севсрозападната част на Мала Азия,
168
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
'Араатасхот uev xaAoi'pwov, povayov д’дута, xal
тд ph> аурра тд fyslov djiobvodjaEvov, otoEjv dk
xoopixpv pTxaptytaodpsyov. i; tovto d'pxsv axo-
oia; d Altzapi gj; Gitiqaav ixTetvai vstQd.v ax-
poxoAEa); ti; тд xaPavicnEQay ziuAiyytnv, iby’aftara
toT; tov TEQawov срг2атт0{то та Его;. rUZ’o 6Л0-
zrOs upon rij ctu/.el лрооЕфаЬа- хата ypv те xal
хата. fla/MMav, тру otdpQav уХЕууру pzzoca biapQp-
;ag GEipav, xal дрето, el pdvov (pavt-fop tov; еу ny
TToZet did rip’ prods' tov xparovyra алёх^г/ау nvjCEQij
тру e bobov aura) uapaoyp:iy. ettei (fsQQupidw;
EVQTjXE rub; еуто; при; тру d}s' л62е<о; раймхцг
xal тагу EArdbtov EipE.vG{)p, tote p&v avvr/jJjppUE
xal fid/Aerai xdQaxa хата тд rd»' №cov ’Атаруф
puyy lEQarraTOv тецеуо;' б голо; Ье та llavAtvov
(Ьтбиаато. pUEQd>v дё tivcot biayzropKvwv хат хата
XEqoov uidh; xal хата bdiaooav Ervjvtyxe тр лб-
лес тдг пбЛЕрог, е/елоЛет; те xal х2(раха; Ыауб-
usvo;. а>; (У гарта тд. тр; axovbp; аитф ттагтауб-
idy avpvvra, tote ph> п’щ q:u%pdv ёхтрЕлоргЗ’О;
(Apaxpv (/«ибг yzzy ip’) тру orpariav avrov тол;
xdtpat; hib’EtpEV, ev raifrat; а%о/ллооооау xal Tip’ tov
%Eipdyyo; Exq^Ev;opEvqy bpipkcpra. uqti Ье tov
P.apo; EtpEOTwra; xal ла/лт zipoopye xal dpq oteqco-
$ev тр jiuAei rip’ OTQariar xal tieqiexvxaov та teI-
ур/ тер те ттЕ^ф <JTi>aiii6p.art xal тгр yavrixai. pbp
be xal тф) Mr/api. ртоёраото xal arbio; xal atpd-
revpa. ioyoi; оф> щлрахХртзхот; тог; otxslov; гла-
paOappiva; 6 fiaadev; ad poor ex л/ллоуоту mdd>T
e^dyst tovtov; xal ovoppyvvr'.u тф rov Tvpdwou
Aatp. Ct дг тф olq-Ttblcp xal тф ddooEt rwr елФу-
дор faiodedediaxoTE; та гсдта р&тёроЛог хтй еле-
oov лолАсф xal р vi'xp rd»’ ex тр; л6леа>; ip>. та
per ovv хат A yspaov oura) опгргё/др rd) ало-
отатр' оо p.qv zLU’ оиде та хата ddiaooav xdi-
2iov Р<у£еу аттф. rd; yap ftaaiAixd; т pipper; тд tov
TVQavyov vauitxur Зеава/летоу ? лютой; avrp) ovy
wipveyxEV, cd A edict's rpv оуртт/.ох/р’ ,uq ’&aoppoav
stQEoia oV7p>fj ttqo; TtjV xeqoot xazpyovio^ xal ol
ftkv алЕфдраохоу, ol Ье тер ЛГр/рфф. u.vtop.oXow'te;
лроорЕоау. (5 (Уилоотбтр; eti тр; TvQayvtdo; dyxsi-
уето xal oi’TE rov zdpaxa eavoe xal тд ev 'Elkadi
ETOtuaa'dh’ avTCp vavrixov рЕТЕЛЕрц>ато‘ xu\ rude
TtaQrp’ xaxa PrvQidag TEooixT/ad/aEVov. о yvowES di
tov otoauv too MixaqA утхтд; avroi; E7uuih,vrai
xal Ttva; pEv pppxaat royv лоХтркоу rpcov, Ecipa;
дё тер vyp(p лго1 хатЕТЕлороау. хата, угр’ дё avy^
казах, бил убит), наречен Анастасий, който
бил монах, но свалил монашеското одеяние
и облякъл мирска дреха. Михаил бил дока-
ран до такава безизходност, че опънал же-
лязна верига от крепостта до селището на
отвъдния бряг, за да не може узурпаторът
да влезе във вътрешността. Но Тома напад-
нал града едновременно по суша и по море,
като разкъсал много лесно споменатата же-
лязна верига и си мислел, че само като се
появи, жителите на града ще улеснят влиза-
нсто му от омраза към владетеля. След като
видял, че жителите на града здраво го охра-
няват, и се излъгал в надеждите си, той се
оттеглил и се наставил на лагер при пре-
светия храм на светите Безсребърници1. Това
място се нарича Павлиново. След като ми-
нали няколко дни, отново предприел нападе-
ние срещу града по суша и по море, като
носел със себе си стълби и стенобойни ма-
шини. След като видял, че неговите стара-
ния оставят съвсем напразни, той напуснал
студената Тракия — тогава било зима — и
разпределил своята войска в областите, за
да прекара в тях, като избегне острите зимни
студове. Щом настъпила пролетта, отново
довел войска срещу града и откъм сушата,
и откъм морето и заобиколил градските стени
с пехотна и морска войска. А и Михаил също
така бил приготвил и флота, и войска. След
като императорът насърчил своите хора с
ободрителни думи, той внезапно ги извел на-
вън през много врати и те се сразили с вой-
ската на узурпатора. А те, изплашени от вне-
запната поява и от смелостта на нападащите,
обърнали гръб и мнозина паднали, а побе-
дата останала за жителите на града. Така за-
вършили по суша работите на бунтовника.
А не по-добро било и положението му по
море. Защото флотата на узурпатора, като
видяла, че настъпват императорските триери,
не могла да издържи н като не се осмелила
да влезе в сражение, веднага с ускорено гре-
бане се упътила към сушата и едни от вой-
ниците избягали, а други преминали добро-
водно на страната на Михаил. А бунтовни-
кът още жадувал за узурпация и не вдигал
лагера, а дори повикал приготвената за него
флота в Елада и тя, плавайки, пристигнала
до Вирида2. Когато войниците от флотата
на Михаил узнали това, през нощта ги на-
паднали и някой от неприятелските кораби
заловили, а други изгорили с течния огън.
А по суша станали многобройни сражения,
1 Храмьт „Св. Козма и Дамян“, който се намирал в квартала, наречен ,ф- tih; Ааачш'Р Срв. Janin, op.
cit„ р, 123. - Вирида — пристанище на Мраморно море, близо до Евдомон,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
169
vat per гуЬюуто EzQoaftoPai, &EO(p(Aov tov vlov too
фифгик tov laov л/ооЕ^аоуоутое' аууфра/м дг
то is ёуагтннд fjaav та jiQaypara xai ovde^i ,ueqei
xafiaQws p vixp InEUEibiaoEv. ёу тсаобтор 6? ti
oVjUf’.dy тф Зтора та яраурата Еафф.Е' тф ydo
zpn'ippQ лагтауоо тф tov &шиа хрофаацд ало-
стаснаг xai тф’ ло/аорхщт тф ядлеак, Mopidycov
о кпу Bovkyufjooy хатаруоуу аяогбф ел1 tov Леог-
тод тдтахоутоотп^ HipEVOG хш (pt/лак тоте 9Рсо-
uatoiq е%(:ог, аъ’ТЕлаууЕЛто? фо аиррауфашг тф
(jaatlsi xai oTQazo7iEt)8VT(/.t, хата та КДтохтот, tovto
t.6v алоотат^г ёфброт, xQtvaq дё dovtttpoQO)’ ёаотфт
(11Ш ТЕ ХШ TtOAlOQXElV xA TOLQ НооХуЩЮК aVTl-
CTQuTEA'oaoflat (рерюбЕотрд ydQ аъ'тф> тф dvva-
aEuig ovx афбрауоу eavrov ov6eteqo) loyzavotv
фсто), хата так liovXydfMiv ЕуауррсЕ яап1 тф)
oTQaTEvfloat xal aopfiaXa/v фтат/и xal лоЛло1к фу
алоффф. r,mv davwv, tovs per qu3uQSVTaQ, rob?
6e xal a/ovTas. oooi 6e тот te fiaQfiaQixov axivti-
xpv ёффоуог xal тф’ (/.lypa/.tvoiay disipvyor, to
рё/Aov xapadoxovyTEC фтбуоДот. oi HoiAyagot бё
tovs aiypodcoTovs xai keiav лоЛёф ёлауиpsvot avE-
фАуУГОУ ТУ) У1УЦ yO.VpOVU.EVOl. TOVTljV TpV TjTTUV TOV
алоотбтоа oaov ex tov otqXov avzov hsqie/AXeiuto ёу-
vcoxds (крор тбу ЗДуаф фтоибфоЕУ. ev toioi'toig
(V' 6 TUQavyop yeyovdK xal латтр фаофкфк,,
dtlOOQ Ell TOV JTOZlOQXElV OVX афатило, ttZzd p}]6'SV
dvvcov a/iavtoiaTai фу тф ^qoge6qeius тф лб-
Zstuf, йтшсп 6e zioqqtoteqo), xai Ttva, толоу evQwv
ЕлфбтЮУ EV TOVTCp ^ФХеТШ ууфоУМ^ УТЛУЕтфу OQ-
ucbfiEVOQ ёффЕто тф тиАьак; та nQoaoTEta xdi
zds loviinv ЕУЕ(1(1фЕ yaQirag. ёлфф roiwv tovtoi
б Мт/уфф X(ll pd'/ТД ООуХрОТтфДоГрд ot TOV 3(0 pa
exovtes ётралцаау ek q'vyi/v, xai oi фу тф ftuav
Лес TiQOOEQOvuoay, ol d &tl та eovto/V апфмцу
тумотои 6 бё уе Tbpavvog р£та I'JpayJoicov sis ’,4(5-
Qiavov/iohv &ле{,ы, xal б Мг/фф аотф xartyvog
dxo/.ou&Et xal hxAloqxei тф лд/iv ov% eIatcopeoiv,
alia. олак. raw dvayxatwv. xal ol тф ddx
тф Улцф niE^dfiEVOi dpvp ilav T(i)v ёлтаюфгтог ex
tov PugiAeok ффи.У10 xdi таиту]$ ToyoviEg dEOftdvGt
tov Зашаг xal xaQadiboaai тф Зфаф. д бё d/pat-
QEtzat avTov yEiQap xai tndbas xal буор ётиффмар
{iQtafi^EVEi tov drifiov ффарфоу. Elza aeql ovvi-
otoqcov zivV'ddVETai, xai jtoV.ovs' 6v exeivtp ёф-
(ptp'Ev, ei фо' EpapovPtop d jiaTQtxivG тру брфр> tov
флфлоу; dv£xotp£, дфиЕУод pij yjppvai tugte6eiv хата
при който синът на императора Теофил1
предвождал войската. Борбата била с про-
менлив успех за противниците и на никоя
страна не се усмихвала ясно победата. При
това се случило нещо, което провалило ра-
ботите на Тома. Когато навред се разнесла
мълвата за бунта на Тома и за обсадата на
столицата, вождът на българите Мортагон2,
който бил сключил тридесетгодишен договор
с Лъв3 и бил тогава приятелски настроен
към ромеите, доброволно дошъл на помощ
на императора и се разположил на стан при
Акведукта. Тона изплашило бунтовника, Той
решил, че за него няма да бъде полезно едно-
временно и да прави обсада, и да воюва
срещу българите — той мислел, че ако раз-
дели войската си, няма да бъде достоен
противник нито на единия, нито на другия.
Затова тръгнал срещу българите с цялата си
войска и като влязъл в бой с тях, бил побе-
ден и загубил много от войниците си, като
едни били избити, а други пленени. Тези,
конто избягнали варварская меч и се спасили
от пленничество, мирували в очакване на
онова, което ще се случи. А българите, горди
с победата си, потеглили назад, отвеждайки
пленниците си и голяма плячка. Като узнали
за това поражение, войниците на узурпатора,
конто били останали от флотата му, минали
на страната на А^ихаил. При все че узурпа-
торът се намирал в такова положение и бил
напълно изтощен, все пак не се отказал от
обсадата. Но като не могъл да постигне
нищо, той снел обсадата на града, отишъл
по-нататък и като намерил удобно място
разположил в него стана си и като тръгнал
оттам, започнал да опустошава предградияга
на столицата и да унищожава техните кра*
соти. Прочее Михаил излязъл срещу него и
след като било завързано сражение, хората
на Тома по своя воля се спускали да бягат
и едни от тях преминали на страната на им-
ператора, а други се завърнали всеки в стра-
ната си. А узурпаторът със съвсем малко
хора отишъл в Адрианопол и ДАихаил, като
го последвал по стъпките му, обсадил града
не с обсадни машини, но като го лишил от
храни. Измъчени от глада, жителите на града
поискали от императора прошка за прегре-
шенията си и след като я получили, вързали
Тома и го предали на Михаил. Той му от-
рязал ръцете и краката и като го качил на
едно магаре, отпразнувал позорен триумф.
След това го разпитал за неговите съучаст-
1 Бъдешият император Теофил (829—842). 'Л Хан Омуртаг (814—831). н ТридесетгодиШ'
ният мирен договор между България и Византия бил сключен в края на 814 и началото на 815 г, Срв. Златар-
ски, История, I, 1, етр, 299; //в. Дуйчев, Одна из особеностей ранневизантийских мирных договоров, BBpr, XV
(1959), стр. 64—65.
22 Гръцки извори за българската история, т, VII
170
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
z&v (pi Ztor ex&qoi$. 6 b£ ys вша; (IXXoze <Шас$
ziuznplaig ало^aXX&asvos ^laiuzaza xazsAvGE zijv
Aojyv. xai 6 zovzov дё sjojiotTjTog I'tog cig zb ipg
Bl^VTJb noAtyVlOV xQouzpvy&v, лара T&V OtXOdvTCOV
TO (pQOVQlOV dE'O-ds TlQOGpX'&p тф KOT ouot-
cog тер лглХаорЕуор лат pl xolaGiplg Biaiox xal
avzbs dnEQQi^E zip' yjvypyy. -fj рёт ovv tov Зсора.
faiavdozaoiQ zovzov tov тролот катуогаато. at bs
(врахлхас nolsis al miQcdoi xaxEivov ларЕ^бозлоя
STi Tvjs ozdascog Elyovzo, xal uillAov t&v aXloov zb
TJdviov xai Tj ITsiQiv&og (ovtco yap ndkai &vdg.a-
ато ij ^IIpdxAEia^ imgel тф л род zbv аЬтохратора.
a22d то pEV Pldviov (jEiO'UCp tov zsi%ov<g avzov ле
odvzos sdBo, p <5’ 'HpdxAsta did t^? ’^aZdcw/s1 ys-
yovsv aAcoztj. ravza zotvvv хатор'дтбоад 6 МсуарХ
indvEiai рошоуооюг xal иллтхоо teXov^evov ay&-
voq тот? zep Qmpq. Tr/r zvpavvtba ovpnQdpivzag
bvoig EtpE^opevovQ sloayay&v sis zb $Ёат,роу Ьле-
poplar avza>3> xaTEdixaos, tj/ij ti лХёоу xoXaoag av-
zovg, et pip dvo ziT(i<; toy XoiQsav xal zbv Zayo-
Qip’dv, ptj nEi’&opEvovQ рцдё pszd zip’ xazaAvaw
tov 0coua napabovvai та rypcvpia, a xoTslyov, sl&v
xal атаах о Аол&ад Ьлёхтесуе.
Tfi yovv daoazaaiq т-р tov tyiopa al то1д ёр,-
(pvXiaiq ло/.шоед t&v "‘Pcopiatx&v uayoAovyAravr
dvvdusayy absiav svQpxdzEp лаааг ol лрод еотге-
Qav ’AyaQTjvot, oi zbv zr/i Ч^ррёад oixouat хдХлот
xai Xsyovrat 'lonavot, тер aepEZEQW лроАаау аруз]-
yep, ov avzoi xalovoiv 'A^Eppiovpivpv, xal ffzovvro
anoixtav атлбаорл, bid nPffiog aTEvoyfiOQOvaEvoi
(PP- 339u-3483).
28. Bulgari christianl fiunt
'0 6e z&v BovXyaQCoy apxotv yvvaixl zi/V r&v
'Pcopai.ayy fiaaiAstav xal ла&1 vsaoep xvftspvwuB
vqv ytafi&v gtsV.ei zivaQ z&v avrov dxstk&v acpi-
ozaG&ai z&v олоуЬАуу xal apat ол'Аа xard туд t&v
'Poqiaioov apyqp. л род zavza zeivov bzjAoi avrep q
fta.BiGaa &s „Ayziidgopai aot лапщ xdyzh, xal
si u'ev 6eov bibdvros олЕрЁ^со, ёоу) пх^АгА ЬлЬ
yvvatxbg. xal boov aoi zb тр атауруф vnoyvov
kdytaai' si Ьё vixipsiQ I'gccq аттбд, ovx egtul ooi
GEpvbv zb svzbyripa yvvaixa vtxTjaavzi.u &<; ovv
ници и Тома щял да изкаже мнозина, но
патрикий Ексавул пресякъл почина на импе-
ратора, като му казал, че не трябва да вярва
на враговете срещу приятелите си, И така,
подхвърлян на най-различни мъчения, завър-
шил живота си извънредно тежко. А него-
вият осиновен син избягал в градчето Виза,
но бил отведен вързан при императора от
жителите на крепостта и също като своя не-
истински баща, след като бил жестоко из-
тезаван, умрял. Прочее по такъв начин било
усмирено въетанието на Тома. А крайбреж-
ните тракийски градове и след неговата
смърт още продължавали да се бунтуват, и
преди всичко Панион1 и Перинт (защото
така се наричала в старо време Ираклия), от
омраза към императора. Но Панион бил пре-
взет, понеже градската му стена била събо-
рена от земетръе. а Ираклия била превзета
откъм морето. След тези успехи Михаил се
завърнал победоносно и по време на конното
състезание довел в театъра върху магарета
съучастниците на Тома в узурпацията и ги
осъдил на изгнание, без повече да ги измъчва.
Само двама от тях, Хойрей и Загорин, конто
не му се подчинили и не му предали крепо-
стнте, конто владеели след унищожаването
на Тома, били заловени от императора, на-
бити на кол и умъртвени.
Докато ромейските войски били заети с
бунта на Тома и с гражданските войни, ага-
ряните на запад, конто обитавали Иверийския
залив и се наричат испанци2, като намерили
пълна възможност, отишли при своя предво-
дител, когото наричат амермумнин3, и по-
неже били притеснени от липса на място
поради множеството си, поискали от него да
изпрати изселници.
28. Покръстване на българите
А князът на българите,4 щом узнал, че
ромейското царство се управлява от жена и
от невръетно детеГ), изпратил някои от
своите хора, заплашвайки, че ще се откаже
от мира и ще вдигне оръжие срещу ромей-
ската държава. На това императрицата му
отвърнала: „И аз на всяка цена ще ти се
противопоставя и ако с божия помощ спе-
челя победа, ти ще бъдеш победен от жена
и помисли колко голям позор ще бъде това
за тебе, Ако пък случайно ти сам победит,
не ще бъде голям успех това, че си победил
една жена.‘‘ Щом това било известено на
1 Панион—крепост в Тракия, близо до Рс.досто, дн. Панизо, 2 Става дума за арабите в Испания,
3 Амермумнин — от арабската дума емир-ал-мумеиин, титла на халифите със значение „княз па правовернигс",
4 Борис I (852—889). 5 Става дума за византийската императрица Теодора, която управлявала заедно с
малолетняя Михаил III (842—867) до 856 г., когато била отстранена от управление?© на империята.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
171
такта тсо /ЗарЦфср оуеотеЦо.у аутф
zip’ OQuip’, xai oi ovpcpkpov sxqlvev aviivFxuoac/iiai rag
cvrovdag' xcj), ai'Ta.i dvExaiviofhyyav. dds^py t>£ tov
dpyovwg BovByapiag aiypcp, ajTio^gtod лоте xal er
wig /ЗаснВы'снд dtayovoa тф ВРы те етеЦ&Ор /Зал-
титрст xal ураррйтсог et pvtfaEt eygvezo. татт?]т 6
ddeBpog dyado’d'iivai ol уЦсоое: xal у pkv e36 i)'/i аШф,
6 d3dvtkdcoxsv avdpa tcov ‘koyipcov focodcoQov тот
Kovirapdv. у dk tov tcov BovBydpcov apyovzog
adgkqp dcpixopiv?] лсод tov opal рота еусууту avzov
Eig xijv tcov yj)(oua' (bv ilpyoxEiav did латтдд avrcp
лер'т аотрд АмЦуорЁгу xal та yoicjTiavmv pvozy-
Qia EX&Eid'Covoa. d dk zavza xal ларА tov Kov-
cpapd лрохатуурто, а^Лоолсо елелесото tcov лат-
picov алсютруси ЦЬог. Atpbg dk wig Bovkyapcig
ovp/3dg xal avrdv >.al to &&vog Eig ftEoosfiEiav pe-
TEQgdikpioEv. 6 pkv yap то B&vcg плат елсе’Се, xai
ovx ip’ dxoQ'vyi] тс v xaxov, сулВрю. dk tov E/ivovg
gytVEio, xal d opcov apypydg pv d a tovto лерсаВ-
ytfg, xal алооцаад fk xdv лара туд d-dgBy^g avxcp
хатауутккбрЕтоу хатафеиуи Шот xal tovtov tov
hpov BvzijQa xal туд tov eOvovg q'dopdg елехех-
кцто. cog d’EVEQyijg pv р Елсхкросд xal ran’ xaxcov
стлрккйуроау, k’yvco tov ЕлсхЛуЦрутод zi)v dvvapiv
xal dipoc отакгр’Сц, агтф xi-va tov to pvozqpiov
avzov pvpoovza тагу xpiaTiavaiv xal текёсюута тф
fteicp /Залтсаратс. xol йлЕОтбВц pkv dpypsQEvg лоод
avzov' d бе xal Epvd'd’T} xal eflajirio/hp ol BovB-
yapoc dk erg zrjg nacpiov dd^pg алоотагтод хатЕ-
доу/отаттас too ocpctyv dQypyoo xal k/pjzovv avzdv
dvF^Etv. ci dk xcp tov oiavQOv oppEtco kkappipag
лролорЕгорЕГср avzov rixp то kg агтютатад агтф,
xai ovtco латтед si'kovzo to tcov урютсаушг. eitu
dtsлQE(J/ЗEV0aтo d zovzcoy E^dpycor лрдд т’ру /iacd-
Booav, aizcov yfjg актер лараусорр'&руас 'Pcopcaxijg,
oTEVoycoQEioipu yap то E-fryog avzov, xal dt'diovg
oxovddg лрод 'Pcopatovg xal opacypiav Елауувккб-
pEvog. xal q f’aoMlg ri]V аЦраст Е&лВррсоот xal
oi Tfjg Ало Цд кеуорЕТрд Zcdppag лаовусВрроЕ
yropag, p 'Pcouaimv xal BovBydgcov dccbpi^g
лр1г, pk%Qi трд 3s/3eBeov' pv Bxydi’TEg oi Boi'Bya-
рос xExBjjxaoi Zayopav. xavTSV^sv Eiocpop’ yeyovE
ле/qI та ЕОЛЕрса (pp. 3873—3891O).
варварина, устремът му престанал и той на-
мерил за благоразумно да възстанови мирния
договор. И договорът бил подновен.1 А се-
страта на българския княз, която някога била
пленена и пребивавала в двореца, била удо-
стоена с божествено кръщение и се научила
на четмо и писмо. Брат й поискал да му
бъде върната. И тя била върната, а той дал
вместо нея Теодор Куфара, знатен мъж. И
когато сестрата на българския княз отишла
при брат си, тя го посветила в християнската
вяра, като постоянно разговаряла с него га
християнската вяра и извършвала християн-
ските таинства. Той бил чул по-рано и от
Куфара за това, но още не бил се решил да
се откаже от бащините обичаи. Но настана-
лият сред българите глад обърнало и него,
и народа му към благочестие. Гладът измъч-
вал целия народ и нямало спасение от злото;
народът загивал и киязът им, Опечален от
това и ненамиращ изход, потърсил закрила
от бога, за когото му известила неговата
сестра, и го призовал да ги избави от глада
и от погиването на народа. Понеже молбата
му била изпълнена и се избавили от бедата,
той узнал силата на оногова, когото призо-
вал, и помолил да му бъде изпратен някой,
който да го посвети в християнската вяра и
да го удостой със светото кръщение. И бил
изпратен при него един архиерей и той бил
посветен и покръстен? Но българите въ-
станали срещу своя княз, понеже били от-
върнати от бащината вяра, и се опитали да
го убият. А той, уповавайки се на кръстния
знак, който проправял пътя му, победил въ-
станалите срещу него и така всички приели
християнството. След това князът на бълга-
рите изпратил пратеници при императрицата,
искайки да му бъде отстъпена ромейска земя,
тъй като народът му бил стеснен, като обе-
щавал [да сключи] вечен мир и съюз с ро-
меите. Императрицата изпълнила молбата му
и му отстъпила областта от така наречената
Сидера, която по-рано разделяла земите на
ромеите и на българите, чак до Девелт. Бъл-
гарите, след като я получили, я нарекли За-
гора.3 И след това настъпил мир в запад-
ните области.
1 Има се пред вид подновяването на тридесетгодишния мирен договор, чийто срок изтекъл в 845 г.
Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 349. 2 Покръстваието станало през септември 865 г. За съби-
тията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 30. Срв. ГИБИ. т. IV, стр. 335 и посочената там литература.
•ч Златарски, История, I, 2, стр. 3, отъждествява Сидера с днешния връх Демиркапу в Страмджа,
на север от Лозеиград, при с. Ковчаз. Според него отстъпената от Византия в 865 г. облает Загора се прости-
рала от връх Демиркапу до град Девелт. Според Г. Цанкова-Петкова, О территории Болгарского государства
в VII—IX вв., ВВр., XVII, 1960, стр. 137—139, областта Загора се простирала между Чалъкавашкия проход —
Девелт — и южните склонове на Източна Стара планина. За областта Загора срв. и В. Бешевлиев, К вопросу о
награде, стр. 11—13.
172
luannes Zonaras — Йоан Зонара
29. Omurtagus foedus aim Romanis junglt
"TIxei (Уб Rjyog ri]p tov Ваода беру poo цеуор
d7tofii(D(MV xal тгр> той xocitovvtos avrov хаь mod
tovtcov zpv tov Baoueiov tov Maxsduvos oixEtCDOtv
ttqoc; tov dhyqu'y.' os ex MtaxDoviag uet pv, ecpv
<5s даяецот’ clopacov хал a fava,v, el xal Tig tcov
rd jteql avrov ёдютоцроаутсоу ex too too’ \4ooaxi~
dcov avrov yivovs хсгиуЕ,одаь TeoaTEVETai. tov Kqov-
pov ds (tcov Boiaydyu»' Ri'iv ottos дтпуиру6д) тту
\4dQiavov&o/m' хслтаохбгтод, xal ol tovtov yevvpTO-
Q&S at£/jal(OTOl ''EyOViHEP E!p т4р' EXEIVCOV jdoQaV
[ЛЕТгуу^роау, aQTiyEVES tovtov xai V7TOtid£iov q'dcjov-
tes. tov Kpovgov дё ampEfkcoxoTog i;dp ётедод zpg
tcov Bov Aydarov ёлебрлто, <k moDdxtg ev
лолриосд Toig xq6s c Раришог? ityavoihlc: оттогдйд
ттсбд tov tote, хоатоогта c Раща(ауу ЛЕЛОтрю, xai
rods aiyiiaRjTovs td.Evi/pQcdoai ovve&sto, xal psv-
zot xal xaui zag ovvdr'jxas лЕлогрхЕ), (pp. 4СГ/Ц-—
4081g).
30. De bello Inter Bulgaros Romanosque
a. 894—896 gesto
Tow ds BovLydomv еуолоуЗсоу dvrenv xal ёило
Qtas Tiotovfisvcov itEzd rPaga'icov, ol rots teaoovp
qaOtv eqeGTcTnss adtxu. avrovs floexquttov zDp’
tovto тер ctotcuv аоуртп DvpEcbv Aafids £iqovyrt
rov Хата cPo)uai(')v ттб/.iqiov aQCiobcv. eis лобтриоп'
PQxsoe. xal LiEVTOi- xal тузит o' xat ' Розролхдт avrep
dvTonhoctasvov отдйтягиа рттрто, ^at xoAAoi yisv
ecteoov tcov 'Pcopcdcov xal д втоатрЫтрд uvtoS'
лоВлЛ Red)aooo.vt (by rag yivag 6 BvjLtEwv EXTEpxhv
vnavtiRteiv acppxs л yds to Во^атоу. zovcoig tte-
QtaXyrjOaq 6 tiaoiDl'S dchpots tovs Toidjxovs елеюе
tovs tteqI tov Tgtqov, от xal Oi'yypoi xalovvrat,
rots Boviydootg ejte^ePlBiv xal дор dvvapag xa-
xcooat avrovg. xal аттдд дё 6 fiaoiAevg did те $a-
idoopg xai did ypg рто'цлаото сктка xirpoat хата
TCOV BovlyaQCOV, TO) 7TO.TQlxlcp RlXpcRtQCp TO) Ф(вха
rov xat аотыу dvadpiiErog лдУ.Ер'Т, bopEorixov tow
29. Омуртаг екяючва мирен договор
с Византия,
Разказът ми се насочва към смъртта на
Варда'1 и на самия император2, а преди
това ще се спомене сближаването на Василий
Македонец3 с Михаил. Той произхождал от
Македония, от прости и неизвестни родители,
при все че някой от опия, конто са писали
неговата история, разказват, че произхождал
от рода на Арсакидите4. Когато Крум (пред-
водителят на българите) завзел Одрин, ро-
дителите на Василий били отведени като
пленници в страната му, като носели със
себе си току-що роденото си и още бозаещо
дете. След смъртта на Крум вече друг5 *
взел властта над българите, който бил често
разбиван във войните срещу ромеите и склю-
чил съюз с тогавашния владетел на ромеите0,
като обещал да освободи пленниците7 и
действително изпълнил обещанието.
30. Война между българи и византийца
през 894—896 г.
Докато българите били в съюз с ромеите
и имали търговски връзки с тях, митничес-
ките началници започнали да събират от тях
несправедливи данъци.8 Това било доста-
тъчен повод за българския владетел Симеон,
който търсел да се залови за нещо, за да
почне война срещу ромеите/’ И действително
той започнал. И ромейската войска, която му
се противопоставила, била победена и мио-
зина от ромеите паднали, а също и самият
военачалник10- Мнозина били взети в плен--
на тях Симеон отрязал носовете и ги пуснал
да си идат в Цариград.11 Огорчен от това,
императорът12 склонил с подаръци тур-
ките13, които живеят около Истър и се иа-
ричат още угри, да нападнат българите и с
всички сили да им навредят. А също и са-
мият император се готвел да вдигне оръжие
срещу българите по суша и по море, като
възложил на патрикий Никифор Фока да води
войната срещу тях и го назначил за доме-
1 Става дума за кссзр Варда, който бил вуйчо на Михаил III и имал голямо влияние в упра-
влением от 856 до 866 г. 2 Михаил III (842—867). 3 Василий ! Македонец (867 — 886). 4 Тук
се забелязва тенденцията да се подчертае царският ироизход — от арменската династия Аршакиди — на Васи-
лий I Македонец. В дейс!вителност Василий бил роден в едно село в областта на Одрин, която през това време
се нарычала Македония. Мнението за арменския произход на Василий I е спорно. Срв. Острогорстси, Историка,
стр. 229. г> Хан Омуртаг (814—<831). fi Теофил. 7 Тук авторът се връша към по-стари събития във
връзка с изясняване биографията на Василий I Македонец. Освобождаването на пленниците, които били отвле-
чены от Крум при обсадата на Одрин в 813 г. и впоследствие заселени отвъд Дунава, станало през 837 г. Сред
тези пленници бил и самият Василий, Срв. Златарски, История, I, I, стр. 277 — 278, 8 Подразбират се по-
кровителствувапите с>т Стилиан Зауна, тъета на Лъв VI, Мусик, Ставракий и Козма, които в 894 г. преместили
българското тържище от Цариград в Солун и с това засегнали интересите на българската търговия. Срв. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 283 — 288; История на България, I, стр. 110—111. 9 Войната започнала през
есента на 894 г. 1() Византпйският военачалник Кринит. 11 Става дума за пленените хазари, които били на
служба в императорската гвардия. 13 Лъв VI (886—912). " р. с. маджарите, които стану вал и на север от Дунава,
Joannes Zonara — Иоан Зонара
173
avrov пооралбрскуод. nob t,ov noAepov be
rov xoiai otooqo. owllsi 6 avTOxgarcoQ nobg Svu&pv
negt tlQVjWK XQEOpEVOOyra. b be. /HlQpaQOg bdAap
rovrov vnoTOnpoag el/deir харЕЩугсы xai beopet
xal тф Фома агте/лйуето. ехАуон be heqI tovtov
doyolovpEvov ol Oi-yyQOi тф’- ya)Qav avrov e1t/1-
navro. bib тог Tcoxtlv 1лпдм хат Ixetvcov ПыдрраЕ
xai ov/iftal<)ji’ alroig гуттгуто, аоВши per mpayev-
T(ov BoiAydovjv, nleiovfov Ь’аАоттсоу, avrov eV: tov
Stijuscbv poAig er Зодоотблд) qn;y6vvog‘ tovto 3’i]
,.l(j[oTQa soil, тотд SalygalcbTovg BovAydpovg о
fiaoilevg лаоа rmr Ovyyocov enciaro xal 6 Sv/.ie~
(OV ЛЕ(Н ElQl'jV}^ iXlrEVE. Xal TUCTEVOag Wlb kdyoia
fXEb'OV 6 fiaW-El'b TOV SoiQOOqnixTlp' dnEGlElfe,
о nor bag noipubgevov, dr d рагфадод хатЕоуе те %al
едёорщоЕу. avvog bl rolg TovQXotg ЕлщХде xal
ETQE'paro те avrovg xal тф yjoaq осуатг eIvu^vuto.
eira ЕПЕОТЕ1АЕ тф> Aeovti up av поте aneiaao^ai,
el pp rovg aiygalvorovg BovlydQovg Хфр.тто ngo-
teqov' xal тоитоид Aa/lcov ovx ЕолеФато. 6 yovv
fiaotlcvg roig те rdyuaoi wig ecbotg xal wig еоле-
Qioig bpov gweIAovOi хата там BovlyaQcov тутуф
oaio, all?фттфВуоау апагта т 5 Svpecov ngoofta-
lovra. xal та plv run Bovlydgcov tovtov ei%e tov
rgonov (pp. 44216— 44410).
31. Alexander legatos Bulgaroruin content nit
et comminatur
Tov pevrot там BovlyaQCOv адхруетойгтод tov
SvfiEibv ei тф’ EtQrppv аолй^отто едсотомтод bid
TivfW -fin avrov ne.iiTpflsvrayv, 6 ’ЛлЕдсмЬдод dripcog
те rovg персрОегтад еЬе^ато xal vnEunpavcog (bpt~
1y]Oe xal тпедвухсод цпеСлщеу. о Ату 6 SvpHuv
тф vfyiv ю) ётеухфу хата 'РашаIvor (bnltoaro
(P- 4577__n).
32. Sy me on contra Constantinopolim
exercitum dncit
r0 be BovlyaQog SvpsoM, сод фаоАесод huoia-
Tovvrog roig enodypaoi, pqblajg elnloag xgarpoai,
тфд ffaoillbog tcov л61есоу snetoi хата таатрд /лета
стик на схолите1. Преди избухването на
войната императорът изпратил при Симеон2
квестора3, за да преговаря за мир. Но вар-
варинът имал подозрение, че той е дошъл с
измама, хвърлил го окован в тъмница и се
отправил на бой срещу Фока. Докато бил
зает с него, угрите плячкосали страната му.
Затова той оставил Фока, насочил се срещу
тях, влязъл в сражение и бил победен, като
при това били убити много българи, още по-
вече били взети в плен, а самият Симеон
едва избягал в Доростол, т. е. Дристра4.
Императорът откупил от угрите пленените
българи и Симеон започнал да моли за мир.
Като повярвал на думите му, императорът
изпратил Хиросфакт”, за да води преговори,
но варваринът го задържал окован във ве-
риги6. А самият той отишъл на поход срещу
турките, разбил ги и опустошил страната
им.7 След това пратил известие на Лъв, че
няма да преговаря с него, ако преди това не
получи пленените българи. Но след като ги
взел, той пак не сключил мир. Тогава импе-
раторът изпратил срещу българите събраните
заедно източни и западни войски, но всич-
ките, след като се сблъскали със Симеон,
били победени? Така прочее стояли бъл-
гарските работи.
31. Император Александър обижда
it заплашва българските пратеници
Когато царят на българите Симеон запи-
тал чрез някои изпратени от него хора дали
желае мир, Александър9 посрещнал по оби-
ден начин пратениците, заговорил с тях пре-
неб режително и високомерно ги заплатил
Затова Симеон, като не понесъл обидата, за
почнал да се въоръжава срещу ромеите.10
32. Поход на Симеон срещу Цариград
А българинът Симеон мислел, че лесно ще
завладев царицата на градовете, понеже дър-
жавата не се управлявала от император,11
1 Доместик на схолите — началник на част от имиераторската гвардия. Срв. Brehier, Les institu-
tions, pp. 39, 46, 155. а Българският цар Симеон (893—927). 3 Квестор — внеш сановник, който се за-
нимавал с уреждането на завещания и наследства, а също така имал и полицейски функции. Brehier, Les insti-
tutions, р. 227. 4 Дн. Силистра. 5 Лъв Хиросфакт (Магистър, ок. 845—919), известен политически деятел,
изпратен от Лъв VI да преговаря със Симеон. Залазена е неговата кореспонденция със Симеон. За него по-по-
дробно срв. П4БИ, IV, стр. 175—184 и посочената там литература. й Симеон заповядал да затворят Лъв
Хиросфакт в крепостта Мундрага, вероятно Мадара. Срв. Златарски, История, I, 2, стр, 304—313. 7 Симеон
в съюз с печенегите опустошил-земята на маджарите и ги принудил да се иреселят в областта ла Средния Дунав
и Тиса. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 313. 8 Българите нанесли голямо поражение на византийските
войски през лятото на 896 г. при Българофигои. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 317—318. !) При ви-
зантийския император Александър (912—913) Симеон изпратил пратеници в Цариград, за да бъде потвърден
мирният договор от 896 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 358. 1(1 Според някои учени войната започ-
нала през лятото на 913 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 358; Острогорски, Исторща, стр. 253. Други
приемат, че тя започнала още в края на 912 г. Срв. А. П. Каждан, К вопросу о начале второй болгаро-визан-
тийской войны при Симеоне, Славянский архив, М,, 1959, I, стр. 23—28, 11 Константин VI1 Багренородни
913—959) бил малолетеп и държавата се управлявала от регентство,
174
Joannes Zonaras — Иоан Зонара
л-лг/пг?^’ bwdpszog xdi OTQarOKEfiEVETat тогу
zavTTjg teiXojv xa'i KohoQxrjoai. zaviqv biavevdyzo.
IdfOV be to TZOV TEl%OJV XQOTEQOV X«i TO ТгНф/од TO
ёлаотозу xal rd)V ev zoic teixeol ^/ауццсЕбЩ’ to
ЬагрАёд, ihyyiaoag uetettegev eig zb "Eftbouov, ftrp
tojv oxEioao&at. 6 yovv KaxQtdQxpg xai 01 Xoiaol
too’ ekitq6k.wv XaftovrEg тот ftaotAsa Etg rd tv BXa-
XEQvatg yA&ov jSaoi^Eia, onov xal б Л’урЕшг лад-
гуЕУЕто, друоогс bo' s' xai Xaftarv, xal тф KaTQiaQyp]
xAivag тф’ хЕраФф роЛоуфЪ] лар’vxEtvov xal ovv-
EiortdiB] тф PojjAei. Eira ,ш/ арсачМь так ovv-
ih'jxaig EnavijhlF.y <шч',а/?ато£, Шторок ckfroJi^ak xal
avzbg xal ol ла7&?? avzov (pp. 461 u— 462s).
33. De cladibus ab exercitu Romano a pud
Anchtalum perpessis
T) ptvzoi BovyaQOg 2vpE(bv rftr &@(1хтр’ xa~
tetqexe te xal D-tjI^eto xal ev rij JAdoiavovKo2.£i
ftaHezai yaQaxa, noAiOQxiq тагтцу Daiftazv eI.eiv.
(bg d’EfOQa ёаотф xEvoonovbov to Еух^Фура^ eteqojQ
тф' aAajoiv туд лбкеоуд person. xQrjUaot ydQ nvag
zcbv (pvldxow avrrjg vaopb'EiQag ex noobooiag av~
тфу E^snoQ-bpoEV. dzzd тагтрг ретЕтшта 7id)-iv vtzo
"Pzopaiovg q r/yc fktGi/aoorp OTtovfii/ ёттофоато. pp
fpEijovoa be тад хата rtjg (Здахфад %(6дад лпхтад
^keaevoeic too ^vpsdjv GKEvbsrai zotg e£ ^lopaq^
xai rd те ефа zdypaza xal та e xteqio ovvafyQui-
оааа тор payiOTQQ) Aeovti тф Фсохй та,v oxo7&v
hopsotixo) luyxdvovTt tov xard too 2vpS(bv dvs-
Dto nxAspov. bg xai pdyjp’ owdyag rprq rovg
BoDydgovg KSQizpavmg xai pdrov avrcbv xroiEirai
ziohry. xazdxoTicg Ьё yEyova.g xal ibozbri biaftgoxog
xdvTEV'&ev AEtKobvpcbv, ётт[ Tin лру-rj too izznov
anofiag dvsipvxsv savior. ev tovw Ьё 6 innog
abzov rag tov хатёуоттод avzov %EiQag biaqruycbv
ev тф zov OTQazoKEbov кеЬёср EXQoatvEv draft ат ov
XojQlg. Хлтотд.юд Ьё zvyxdvzov Eig beiBav eve fiats
rd ozQaTEvpaza oirp^Evra kegeiv t6v bopeorixov,
xai tov ph> nolspov dasoxovzo xal zijg btcb&zog
потеглил срещу столицата с голяма войска,
разположил се вън от стените и се готвел
да я обсади.1 Но като видял здравината на
стените и множеството върху тях и многото
съоръжения по градските стени, останал
смаян и като се отправил към Евдомон2, по-
искал да сключи мир. Тогава патриархът и
останалите настойници заедно с императора
отишли във Влахернския дворец, където бил
и Симеон. След като дал и получил залож-
ници, той преклонил главата си пред патри-
арха, бил благословен от него и обядвал
заедно с императора. Но понеже условията
на договора не му се харесали, той си оти-
шъл, без да сключи мир,3 удостоен с да-
рове и самият той, и синовете му.
33. Поражение на византийсната войска.
при Анхиало
И тъй българинът Симеон кръстосвал и
опустошавал Тракия и се разположил на ла-
гер при Одрин, като се надавал да го пре-
вземе с обсада. Но щом видял, че неговият
опит остава напразен, по друг начин пристъ-
пил към превземането на града. Той подку-
пил с пари някои от стражите и след като
било извършено предателство, опустошил
града.4 Но чрез усърдието на императри-
цата5 градът отново паднал под ромейска
власт. Като не могла да понесе честите на-
хлувания на Симеон срещу тракийските об-
ласти, тя сключила съюз с измаелитите6,
събрала източните и западните войски и по-
верила воденето на войната срещу Симеон
на магистър Лъв Фока7, който тогава бил
доместик на схолите. След като влязъл в
бой, той удържал блестяща победа над бъл-
гарите и извършил голяма сеч над тях. Умо-
рен и потъиал в пот, той бил близо до без-
съзнание и слязъл от коня, за да си почине
при един извор. При това конят избягал от
ръцете на човека, който го пазел, и се впус-
нал в галоп към бойното поле без ездач.
Понеже го познавали, войските се изплашили,
като помислили, че доместикът е паднал. Те
започнали да се въздържат от сражение,
прекратили преследваието и били обзети от
1 Българските войски стнгнали ло стените на Цариград през август 913 г. 2 Евдомон — предградие
на Цариград, намиращо се на седмия милиарен знак, откъдето идва и името му. Срв. Janin, op. cit., pp. 408—
409. Проговорите за мир били затруднены поради искането на Симеон да бъде иризнат за пар (ftaDevp.
обаче при приема, устроен във Влахернския дворец, патриарх Николай Мистик нс сложил на главата на Симеон
корона, а само своя епириптарий (вид наметка, носена от духовниците). Срв. Златарски, История, I, 2, стр.
370; ГИБИ, V, стр. 126 и посочената там литература. 4 Одрин бил превзет от българите грез септември
914 г., но още същата година в резултат на приговорите, водени между Симеон и византийского правитглство,
градът бил върнат на Византия. Срв. Златарски, История, I, 2. стр. 378—379. Т. е. регентката импе-
ратрица Зоя, майка на Константин VII Багренородни. 8 Т. е. арабите. 7 Лъв Фока бил син на спомеиа-
тия по-горе византийски пълководец Никифор Фока. Титлата магистър се давала на висщи сановницы. Срв. Вгё-
hier, Les institutions, р. 123,
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
175
еот?)ооу, d-OQvftos d’aoxev aftiovs. 6 ds ye Svptetbv
EX nSQtOJ^Tj< TLVOS OQCOV TO OVudjEpyrj^dS, ЛЕр1 та
отдатео/аата rots steqi aviov eyxEl.eveTai xal хата
'Puipaicov ефФдрьтре xal vedogv/typevois avzots
ёр/ЗаЛсоу si.s (pvyi/v ajravras d-dgoov етдВрато' xal
tovs pdv ol BodByagoi dicbxoVTes sxteivov, ui. d’vn’
dlBpcov ато/3л>уто ovunaTOvttevoi. d de T(7)v o%o-
Xdvv dopboitxos udhs sis Меог^сффау diadgavai
dsdvvTjTo" ло/.Aol de xal wiv атратцуфу xal тауца-
TaQXai tote ёф&аоцоау.
^Icvdvvt/S 3e 6 Boyds еотаАГ] JJu.Ttivdxovs sis
ovujaaxtav dyayeiv хатй Т(7)р BovAydgcov, xal 6
naT&txios 'Peapavl/S 6 Aaxanrp’ds, dgovyyagas iuv
тоуу nhotucop, dioloih] иета tov otoAov лаоал/ару,
<т на /леу eis oovEgyiav tov тшу o/ozcop dopeovixov,
aua bi: xal, ti dydeiev отиаауа лада tov Boya,
dianegai(boaodai oyas. Р/хеу ovv d Boyas оетЛ тсоу
ouppdywv. GTaoecos d^pneoovopjS аитф те xal тф
Лахаттгр’ф, oqcoi’tes si Патфтахо1 alnobs srgds
(i/J.gAovs dioji/oyxTt’Qoftsvovs xal dudtbs negl K/r
auicbp diaxeiuevovs dtdfiaoiv eis та eavrcbv е-ттаг/'/А-
deoav. oi hep ovv оЬтсо tovto cpaoi xal тф’ уттаг
tmv 'P(i)jitaicov evTevdev oviifiijvai, рф rvydyuop Tijs
ovp/aoylas, ol ds dHo'tios to zigaypia [отбдцоар'
фтфтауюд ydg q:aoi tov Фатха robs fiagfidgovs
xai dicbxoVTos, (рф1цу yevsodai cbs d dgovyydgtos
готу л/lcoipwy djtsioi ovv тф) отоХсд, тф’ fiactAstav
ytagah'jipopisvos' tovto ds тф bo.uEortxcp jieoov sts
Фта ёхтадагфт uividv, cbs б.лоофобш piev T-rjs dtd)-
StcoS, ETiavi-A&siv 6’ eis tov ydgaxa, та T>js ФУр?В
ах^фмаб’ИЕУОТ', хстутеьЬеу лаРагтдолор yeysapai tup
лиЛеиоУ (pvyeiy pitv ydg to's 'Pcguaiovs, ал.бЬда-
civ Trjs udyps ohyd-evTas тф> els rov yjj.go.xa tov
dofiEOtlxov алёЛегыу, Tobs de BovkyaQovs ex ty[S
qvyfts STTaraoTQaq'jevTO.s dicbxsiv avrovs- vgv de zzgbs
top ydgaxa tov dopieoTixov Ьлоотдод.ф’ TT/S ftaot-
Aeias &иО’Щиа nenoirpiev. bgcbv ydg avTtjs sonev-
dev, el dhydis yv id tov dgouyytigiov dmsvat, noo-
xaioda.letv ovtos xal oixsaboaodai тф’ адуфи pierd
di тф 7/TKrtr ёлауе^'&бгтсоу tov те AaxuTirjvov xai
too Boya, eipTjTp&T] tci tueoov avT&v, xal хатЕхдфс/
6 cPoijuavos ^Qayilgvat та опиата, cos atuos tv/S
i'jTTijS i] xaxovQycos ц ggUvucos yevouevus, aXPexEi-
vov pisv rijs iptjcpov iadvi]C, ёффлаоау tives ueya
aag 'i тГ/ fiaoiBaati dvvdfievoi.
Pj de BovAyag^s ^'citecnv т-fj т1хц E^oyxoj'd'sls
ёлфл. хата тг/s (iaoiAsvovays T(ov ttqaecov. dvTixoy
смущение. Когато Симеон забелязал това,
което се случило с войската, от една висо-
чина, като насърчил своите хора, впуснал се
срещу ромеите, нападнал ги, докато били
объркани, и внезапно обърнал всички в бяг-
ство. Едни от тях българите избили при пре-
следването, а други починали, като се тъп-
чели едни други. А доместикът на схолите
едва успял да избяга в Месемврия. Тогава
загинали и много военачалници и началници
на отреди.1
Бил изпратен Йоан Вогас да доведе пече-
негите за съюзници срещу българите и пат-
рикий Роман Лакапин2, друнгарий на фло-
тата, бил определен да отплува с корабите,
та същевременно и да помогне иа доместика
на схолите,3 и ако бъдат доведена от Во-
гас съюзниците, да ги прекара. И тъй Вогас
пристигнал със съюзниците. Но понеже из-
бухнала свада между него и Лакапин, пече-
негите, като видели, че те се карат помежду
си и не се грижат за тяхното преминаване,
се завърнали в земите си, И тъй едни раз-
казват това и по такъв начин обясняват по-
ражение™ на ромеите — понеже не полу-
чили военна помощ, — а други иначе пре-
дават събитието; те казват прочее, че когато
Фока надвил варварите и ги преследвал, пус-
нал се слух, че друнгарият на флотата зами-
нава с войската, за да завземе престола. Ко-
гато това стигнало до ушите на доместика,
той се разтревожил, спрял преследването и
се върнал в стана, за да провери тоя слух,
и оттук настанал обрат във войната. Защото
ромеите побягнали, като сметнали отиването
на доместика в лагера за бягство от сраже-
нием, а българите, като прекратили бяг-
ството, започнали да ги преследват. Прочее
връщането на доместика в лагера било пред-
извикано от силното желание за царска власт.
Обхванат от стремеж към властта, той бър-
зал, та ако заминаването на друнгария било
действително, да го превари и да си присвой
властта. Когато Лакапин и Вогас се върнали
след поражением, това, което станало между
тях, било подложено на съд и Роман бил
осъден да му бъдат извадени очите като ви-
новник за поражением било поради зла воля,
било поради небрежност. Обаче някой, които
били много влиятелни пред императрицата,
го отървали от тая присъда,
А българинът Симеон, възгордян от по-
бедата, настъпил срещу Цариград. Противо-
1 Сражениего сганалп па 20 август 917 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 380—381, - Бъ-
дещият император Роман Лакапин (920—941), който по това време бил началник (друнгарий) на флотата,
а На Лъв Фока.
176
loannes Zonaras — Йоан Зонара
теотп дё абтф su'd.tv о тыу oyoRbv bopdoTtxos д
Фсохая' xal pdyps ovyxQOT/qQsi ai]S ёг Катаооотсия
oi fiaQfiaQOi цттцуто (pp. 4633—466Д
34. Romanns Lacapenus Christophorum
diademate ornai
Kai 0 utv Aaxamp’ds "Pccpiavds оутоо Tijs avaQ-
Qtjoeujg Lzvysv, ovx трудла di таттця rvychv aidds,
dZ2d ретд. flea%v xai тф> oixstasv бр&иУЕтсу тф'
&scddj()av latrio'i, si та xdi tov vlov Xqiotocpoqov,
uocaiQiaet list tqj boxe.iv too KaivaTavTivov, vij
Rd.h]beia fiiatpusyov aoyaAAoVTos ts ходя oik'
idaQQtu xai hr aipcpc-QU Ti'Qeusv^v тд. ziQatTOgeva,
p}[ daQQoryioS Ьё ai’TEQdv (pp. 469iy—4706).
35. De bellis Symeonis cum Romanis gestis
et de pace Petro regnante pacto
'() Xviiecbv be хата rtfs лблеозя ёхлёрлы gtqo.-
тоу руа be pi] f2;9'4rT£< тая лдд тця лб/Jew? <Ча-
<P&e(qcoolv dy/auas, $ленце xal b 'Papiavbs tors
агитатор evovs (diets. xdt тап> BovAyaQaiv нлел-
Одутату avTois xlnrovoi pi xdt t&v ддхоутоту лол-
Aot, кЪу be ye oiQanayroiv ol use sis тая tqu'/oeis
олегЬохтея epPTjvai лаоаллг-огсая sis lijr ddlaooav
ефо/л opatyor xal олб хиратыу ёсуё^отто, ol be Кто
тсоу swdepivyv didddvvTO, ol bi: xal 'QoyyTeq ovy-
еЛаираготто. оето) bi: btartQ-doris ips cPa)udtxr]S
OTQaTias хата ids Ihyyds, та те exet бута avdx-
toqo 01 BovAyoiooi ?nvQtt6h]oa:v xal та/.Ao. boa d
тф aiytapp tov xaPdvTiXQv rip iroZscos poav 6ta~
xeiuevov TTOQdgov. davobons be rip тот 'Pwpa-
VOV GVpPlOV lip AuyOVOTIJS (”)8( bd>QO.S i] tov fia-
otidws XQtOTOqroQOv yvvi] Xoqia tov Tps Avyov-
атгр ipiurtK] dvopaws.
CO To>y BovlyaQinv RspTjyovpsvos Svpecny xfj
Лдошгоглд/.ти лообё/jnAf xmI тантту ёло/лдохес.
pvvos у civ order, si pi] rots evbov eniAeloi^ei тд
ётитцЬеш' /sia^opevot yay тф Риф xal eavTovs xdt
ri]v л6)лу rots Jioi.spiois naosdiuxav, т6те рёттос
xai 6 ex ТдшбХеом; Лессу ретд bvvdpsais vavrixps
хат a rPcopaicuv e%wqi]Gev‘dlAa tovto,) keqI ity vpoov
Aiyuvov TQi/jQsis euEApovcai 'Paruaixal tovs uiv
LAyaQpvo s (yysddv ti фбрлаутая btscpQd.Qxo.ot, tus
Ьё vrjas avTcnv KtoffQvypovq елоЬ]оаг, pohs tov
TQtnopTOV cprysiv ёроууоаутоя. xal 6 BovPyaQos
dk Kvpscov та ts хата Alaxsdovtay xal rani &Qa-
поставил му се пак доместикът на схолите
Фока. И след като било завързано сражение
в Катасирти1, варварите били победени.
34. Роман Лакапин провъзгласява
Христофор за съимператор
Така бил провъзгласен Роман Лакапин2 *,
но като не останал доволен от това, след
кратко време увенчал и собствената си съ-
пруга Теодора, а след това сина си Христо-
фор8 уж поради желанието на Константин,
а в същност по принуда. Той се оплаквал
пред тези, на който имал доверие, смятайки
станалото за нещастие, но не смеел да про-
тивореча
35 Война между Симеон и Византия
и сключване на мир при Петър
А Симеон изпратил войска срещу столи-
цата.4 И Роман изпратил войски, който да
им се противопоставят, за да не разрушат,
като нападнат, красотите на градските окол-
ности. Когато българите ги нападнали, заги-
нали и много от началниците, а от войниците
тези, който побързали да се качат на плу-
ващите край [брега] кораби, изпадали в мо-
рето и се носели от вълните, други били по-
губени от неприятелите, а трети били живи
заловени. Докато ромейската войска се на-
мирала в такова положение при Пиги5, бъл-
гарите опожарили тамошните дворци и всичко
друго, което се намирало на брега на про-
лива срещу града. Понеже съпругата на Ро-
ман, августа Теодора, умряла, удостоена била
с името августа София, жената на император
Христофор.
Предводителят на българите Симеон на-
стъпил срещу Одрин и го обсадил.6 Той не
би постигнал нищо, ако жителите му не били
свършили припасите си. Обаче принудени от
глада, те предали и себе си, и града на не-
приятелите. Тогава и Лъв от Триполи7 по-
теглил срещу ромеите с морски сили. Но
ромейски триери, като стигнали до остров
Лемнос, погубили почти всички агаряни и по-
топили всичките им кораби8 и едва Трипо-
литанецът само успял да се спаси. И бъл-
гаринът Симеон с голяма войска опустоша-
1 Сражението сганадо през същата (917) година при е. Катасирти, близо до Цариград. - Роман Лакапин
свалил регентката императрица Зоя, провъзгласил се за съимператор на Константин VII Багренородни и оженил
дъщеря си за него. а Христофор е бащата на бъдещата българска царица Мария (Ирина), жена на пар Пе-
тър. 4 Събитията се отнасят към пролетта на 9‘21 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 421—422. 5 Пиги
Щг/уа/ — Извори) — предградие на Цариград, където имало императорски дворци. Срв. Janin, op. cit., р. 141-
142. t; Тази обсада аа Одрин се отнася според Златарски, История, I, 2, стр. 425, 439, 448 — 449, към 921-
922 г., а според Острогорски, Историка, стр. 256 — към 923 г. 7 Известният византийски ренегат Лъв Три-
политанец, който превзел с арабска флота Солун през 904 г. s Разбиването на арабската флота при остров
Лемнос станало през 924 г. Срв. Острогорски, Историка, стр. 266.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
177
хцд obv ffciQsc oToazevaari ёХф^ето xal лада тфу
лбА1У еФ&Фу dy/ou t&v ВХа/ЕдгсоУ ттЕтсоЬуто tjjv
ладЕр/ЗоХфу nal тф) ftaotXst 'Poj/mvtd ё^т/ттртЕт ёт~
Tvyeiv. ка1 тгр> evtev^iv 6 ffaotXep фдеиоато xal
ката tov too Koouiftiov alyiaXov 6 цвг $а<лЛег£
gov тф атоХф) а(р1кето, б Ье ys SvtUE(l>v ueto. т/js
oixEtas ладЕуеУсТо отдатьйч, хал (buito]oav' xal 6
fiaoM,Ei'$ [ЛЕуаХолдЕлаР тф) BvpEfbv ёдсоддоато,
aotipfiaroi Ье йл dXXpXrov дтотроаг, о xal dvag еЬо$е
b^Xwoat d.ETo)V. траст дао иуафВу аотшт дшлтфуш
tovtovs xal aXX^Xoi£ cwu/i/£«r ,w;rd xXayyiy, eIt
evDoq dtaGTijvai. аХХцлсор, too /t7r ёл1 т-ijv лоХсу
алолтаттос, tov дФл1 (фдахтр> xivgaavTog то лтЕдбг.
'О ^aaiXsbQ Ье ' рырк/мр йлХ^отЕПва/лЕгод ёл1
тф тфо РатяХнаь &ОХ'ф соолео ЫПеХ^о^еуо^
толу 8qx(ov, ol's оливнтои^ хафтёдолу, хсй ,иф ад-
xovusvos отт savTOV xal тот twv vieiov лдЕофЬтЕ-
qov Xj^uoGE дсадфиатое, xal тогд лотлогд bvo riov
naibcov avrov fiaoiXtxarc; тетам1(пх&’, sha xal top
ex tov Xgioroq)6gov yoyopEVov аълф vlcovoy, xal
тфт toov 'P'Ofialojy адуфу avzl ftaoiXeta^ sis лолиао-
%iav рЕтфуеухЕ. тф) теХеота^о.) Ьё tcov vlcov avzov
&EO(pvXdxTQ} тру $q6vov tov doytEQarixov тф; фа-
GlAlboQ Tt7)V ЛоХеФУ yM^GTEVOpEVOQ dOTEXElQE х/лу
gix6v, bid. tov латдшдхои лдохыдюФётта xal ovy-
xeXXov. tov naTQKiQxov &: NtxoXdon etj] Toioxai-
bcxa to bsvTEQOv тф; EKxXrjotas хдатфоагто; xal
pEza&EusTov тфт фютфу, c> рт]тдоло?атт]; ’ApaoEia;
Хтёраго; EiQ тот iXoovov тф; КлоУотатт1У(П)лаЛ8(1К
ЦЕтфуЕИТО.
V) LLEVTOt TO)V BovXytlQtW aQytOV О XvpEfjA’,
агфд div ащатсоу, }jov%iav dyciv оолоте З/ло; лдо-
lIQpTO' b'&ev хата tov еДуоо; тару XgofiaTtov еотоа-
tevgsv, dXBфттрто pizxEi'vcov, xdv таТ; tojv bgoov
dvoyojQtaig to olxeiov блёфаХе Grgdrevpa. h> тобтол
jtQuOEkOi ti; тф) (XogiXei 'Рощауф, Хёусоу тг/v
avav&Ev тф; ev тф SvQoXotpcp aiptbo; xafhbgvuE-
УТ)У GTYjXpv xal лдо; тб шлДеп алор^Елоосаг ei;
t6v XvpEoov ёото1%Е1сЪо)рЛ1 tov BodXyaQOv, xal st
вал земите на Македония и Тракия и като
дошъл до града1, направил лагера си близо
до Влахерните2 и поискал да се срещие с
император Роман. Императорът приел сре-
щата. И той пристигнал с флота на брега на
Космидий, а и Симеон дошъл със своята
войска и започнали да разговарят. И импе-
раторът щедро надарил Симеон. Но те се раз-
делили, без да постигнат съгласие, което, из-
глежда, са предвещавали двата орела. За-
щото казват, че два орела прелетели над тях,
срещнали се с крясък един с друг и след
това веднага се разделили, като единият от-
летял към града3, а другият насочил кри-
лете си към Тракия.
А император Роман, обзет от жажда за
царска власт, сякаш забравил клетвите, конто
положил върху светото писание, и недово-
лен от това, че удостоил с коронясване себе
си и по-стария от синовете си,4 увенчал
като императори и останалите двама от си-
новете си, а също и внука си от Христофор
и така променил управлението на ромейската
държава от едновластие в многовластие. А
последният от синовете си, Теофилакт5, на
когото замислял да даде патриаршеския т|,он
на Цариград, подстригал за монах, като па-
триархът го ръкоположил за синкел6. А ко-
гато умрял патриарх Николай7, който след
възстановяването си управлявал църквата три-
надесет години, патриаршеския трон на Ца-
риград заел митрополитът на Амасия8 Сте-
фан9.
А царят на българите Симеон, който бил
мъж на кървите, въобще не обичал никак да
стой спокоен. Затова тръгнал на поход срещу
племето на хърватите, но бил победен от
тях10 и дори загубил и собствената си войска
в непроходимите планини. В това време при
император Роман отишъл някой човек и му
казал, че статуята, която е поставена в най-
горната абсида на Ксиролоф11 и която е
обърната на запад, предвещава съдбата на
Симеон и ако някой отсече главата й, след
1 Цариград. u Влахсрнн — квартал в северозападната част на Цариград, близо до Златния рог и до
т. пар. Влахернска врата. Срв. Janin, Constantinople byzantine, pp. 303—304. ;i Към Цариград. 4 Хри-
стофор. ;1 По-късно цариградски патриарх (933—956). Патриарх Теофилакт бил брат на българската царица
Мария (Ирина). Запазено е неговото послание в отговор на запитването, което направил цар Петър, как да дей-
ствува срещу богомилите. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 840—845; ГИБИ, V, стр. 183—189: срв. оше Б.
Примов, Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществено-политическо значение, ИИИ, VIII (1960), стр.
87—95; Д. Ангелов1 Богомилството в България, София, 1961, стр. 22—23; 96—97. 6 Синкелът бил висше
духовно лице, един вид секрстар на патриарха или на някой митрополит. Синкелът на цариградския патриарх
бил същевременло на служба в двореиа и по всяка вероятност служел за връзка между патриарха и императора.
Вж. J. В. Bury, The imperial administrative System, London, 1911, p. И6. 7 Цариградският патриарх Нико-
лай Мистик заемал патриаршеския престол от 901 до 907 и от 912 до 925 г., когато починал. Запазена е не-
говата кореспоиденция с българския цар Симеон. Срв. ГИБИ, IV, стр. 185—297. 8 Амасия — град в област-
та Понт в Мала Азия. 9 Цариградският патриарх Стефан II (925 — 928). 10 Става дума за неуспешната
война, която Симеон водил с хърватите през 925 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 500—506. 11 Ксиро-
лоф се наричал един от седемте хълма в западната част на Цариград, на който се намирали различии статуи
и исторически паметници. Срв. Janin., op. cit, pp. 402—403.
23 Гръцки извори за българската история, кн. VII
178
Joannes Zonaras
Йоан Зонара
тру laviri? arcorfyiT] Tig XEcpahyv, vyiETai rfi Ёхторт/
tov Xvp,sd)V rj cp’&opd. <5 /ter оvv еЪте ravra, xal
p xscpaAri r.r/S orrjDjs odx els uaxpav е^етет/ацто,
y.al too Sv/U8d)v ad’dcoQoi’ етгеЛсле. to picboiftov,
MppfyEVTi xapdicoypicp, dos рета ravra syvcootyp tq>
^aoikel axQtficooapsvfp rrjs exslvov reZsVTvjg rov
xaioov. (bs <5’ dv-&QO‘}^icov 6 2/v[ae6)V dnEfa'y.vfye.v,
p TCOV BovZydtQCoV aQXH tzoos IIetqov tov ex TpS
devr^Qas avrov yvvaixds айтф ГЕХ’&ёгта tzeqie^pav-
&ev. os, ertel xal скиф то tcov BovKyaQcov edvos
pv ntE'QOUEVov xal rd tisqis E'&vr} up хат avrov
dpptfoaisv E'dcdiEi xai ttqo tcov dX),o>v ' Pcopaaovs,
or,slXet tiqos tov ftacjcZsia, ocrordds czoipodpEvos, et
d3 alQotTO, xal xrjdos els cavrov, cvs dk too /jaGihei
xal cipupco xaradviAta edoge та avrovasva, xal ad-
cos d IIstqos acplxero, xal ysyovaot ph’ ow&ijxai
tisqI anovdcov, owcjtp&ri dk агпф tiqos ооиРнсоост
yaiAixiyv xal ?/ tov pjaoiAECos syyovti, 1) ex tov jzqeo-
pVTEQOV TCOV VI.COV adrOV TOV XQLOTOfpdQOV ysyEV-
VipO.
'O dd paaiXsvs 'Pcouavos ovx dpxovv f/yovpsyog
8rt eavrov tov fiauiMa Kcovoravrivov ълеЗфаоЕ,
Xafiiyv g£?/T« xoa tov XQioxocyoQov EiQOTdsivai avrov'
xal ccaQEoxsvaos rdv rcov BovAyaQOOV 7thp()dv ev
rep tov yapcv xacQcp oraotaoai, tyzovoav rdv ХхютОфб-
qov л do tov Ktovoxavrivov dvayopsdsobai, y.al did
rd? ОТОГНУ dd'O'EV olxOVOUCOV TI naQ&XyOQ'yjOE TO
alzodpEvov ytvEO&at. slra игре то ddsiov defaas, о
ras dpoXoylas avreo ЕистелёРшхЕ, ucjr aldEO&Eis rd
vn^xoov, xal aptpo.) rods uXkovs vieis avrov tov
Poivaravrivov tzqot^qovs EdcpyptEtodlai леусо1Т)ХЕ, xal
d tcqcotos тсерпт-os sysVETo, xal ei pi/ 6 uixpds 'Pco-
pavos d tov XQioxocpoQOv vids sqrfh'i Savcdv, xd-
XEIVOS ilv adrov ЛрОТЕТЦАЦТО (pp. 470 J g---475-J.
36. De comitis fiUorum seditione
CO pEvrot tcov BovkydQCW aQXYiyercdv Hetqos,
zps yvvatxbs avrov 3-avovops, vds ттобд 'Pcopalovg
ava.xaivt£oyv onovdds dpdjQOVs azu.qeox£ dvo oixeIovs
vlovs BoQiopv xal 'Peopavdv' xal d psv dviE^ico,
oi Psxeivuv nacdss djiE^fysiv Eldrd-vioo.v eIs rd olxeia
отсичането ще последва гибелта на Симеон.
Прочее това казал той и не след дълго гла-
вата на статуята била отсечена. И същия час
настъпил краят на Симеон, който умрял от
сърдечен удар, както узнал след това импе-
раторът, като разпитвал подробно за времето
на неговата смърт.1 Щом Симеон напуснал
тоя свят, властта над българите преминала
върху Петър,2 роден от втората му жена.
Той, понеже българският народ бил измъч-
ван от глад и понеже се страхувал да не би
околните народи да потеглят срещу него, а
преди всичко ромеите, изпратил хора при им-
ператора, за да сключи мир, а ако той би
пожелал, и брачен съюз с него. Понеже и
двете предложения се поправили на импера-
тора, пристигнал и самият Петър. Бил склю-
чен договор за мир3 и се евързал брачен
съюз между него и внучката4 на импера-
тора, дъщерята на най-стария му син Хри-
стофор.
А император Роман, като не се задоволя-
вал с това, дето поставил по-ниско от себе
си император Константин6, търсил повод да
постави пред него и Христофор. Той подучил
събраните българи, които били там по време
на сватбата, да се покажат недоволни и да
поиска? да бъде приветствуван Христофор
преди Константин, като представил, че уж
поради това недоволство е отстъпил на мол-
бата им. След това, без да се бои ни от
бога, който утвърдил неговите обещания, и
без да се свени от поданиците си, наредил и
другите двама синове0 да бъдат поздравявани
преди Константин и ако малкият Роман, си-
нът на Христофор, не бил умрял, би го по-
чел също преди него.
36. За бунта на комитету лите
И тъй предводителя? на българите Петър,
след като умряла неговата жена7, подновил
договора с ромеите и дал синовете си Борис
и Роман за заложници.8 Когато той умрял,9
на неговите деца било позволено да се вър-
нат в страната си и да завземат бащината си
1 Цар Симеон починал внезапно на 27 май 927 г. Срв. Златарски., История, I, 2, стр. 513—515. 2 Бъл-
гарският цар Петър (927— 970). Симеон лишил от престола най-големия си син Михаил, роден от първия му
брак. 3 Мирният договор между България и Византия бил сключен през есента на 927 г. Преговорите за
мир били водени от вуйчото на цар Петър, Георги Сурсувул, който имал голямо влияние в управлението. Срв.
Златарски, История, I, 2, стр. 516—523. 1 Става дума за внучката на Роман Лакапин Мария, която по
случай сключването на мирния договор била наречена Ирина. 3 Законният император Константин VII Багрс-
нородни. е Имат се пред вид другите двама сина на Роман Лакапин — Стефан и Константин. “ Бтл-
гарската царица Мария-Ирина починала около 963 г. й Мирният договор между България и Византия бил
потвърден през 963 г., след смъртта на Роман II (У59—963). Едно от условията било пар Петър да изпрати си-
новете си Борис и Роман като заложници в Цариград. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 569—.570. 9 В.Н.
Златарски, История, 1, 2, стр. 579, отнася смъртта на пар Петър към 30 януари 969 г. Според някой автори
Петър умрял през януари 970 г. Срв. К. Иречек, История на българите. Поправки и добавки от самия автор,
под редакцията на Ст. Аргиров, София, 1939, стр. 102—103; П. Петров, Образуване и укрепване на Западната бъл-
гарска държава, част I, ГСУфиф, LIII, 2, 1959, стр. 164.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
179
исД тф> jrarQtpay dgyip' хатахтijoaopai. evos ydg
tan’ xognrinv т(7п’ ev BovAyagois теаоадея ^aides,
/last'd, JJaxjfp, ’AaQCov, Xapovi'p., алоотатцбау-
tex mix BovAydo i'b dvsoEiov (p. 4957_13).
37. Sphentoslavus Bulgarian!. invadlt
Tcov dr Tcvqxcov, tc~)v Ovyyiwv dipadrp id
fyoaxcoa hppotiiEViov, тф BovlyaQla? EygatpEv cIq-
yovTi б fiaaiA&x Ntxpipdgog pti{ naQaycogEiv a7mT~
diaiialyciv тф’ Iotqov xai тд 'Pcopalaov /,1’tialvEa-
flai. 6 dr ovy vmpiovaE, ksycov ок „оте хаЗТриаур
ovTOt EOTodrcVot't ^aoaxadov uevoq Gvpuayijoai tv
ovx xal vt>v рте фаарБтЕ*; onovdd<; e{7e-
iiePo. лобс: агто&е, dStoiG фиал naoaonoydTjaat блЛа
те хатёхЕЬчоу адао&си xai xtvfjoai лб/iEUOv апдо-
cpdoiGTov Р dnoxQot'opelg tob>vv еутеоРеу fr? тог
cipzorza Pooalax tov ZipEvdo0i%d/3oy disnQEofiev-
бато, ify/tar хата BovPydgmv avrov' did xal rov
vldv TOV ёу XEQGOtyi JIQCOTFVOVTOG тдт RaAOXVQ()V
tcqcx 'Poyoiav ёхлЁло/мрст. ёлютоатЕУЕ1 TOivvv xard
BovkyaQiov ovvraypa r PcoGtxdv xal yedgay avrcov
zrtMdjV ёТфбато xal Aelav ovx EvagityupTOV exeiPev
anpAaoz. xal mp e^iovtl d ёлчаутф ovy цттоу rmv
hqoteqiov 01 'Po)Q rd BovTyaQajv ёхахспоау (pp.
51218—5131J).
38, Pauliciani Bulgarlam Joanne Zlmisce
regnante incolunt
ootieq тф> aQxiEQWovvгр' хатаде^арЕУо^ dSuootv
З&ето ярд'; т.ф’ "ItndvvYjV toiX Maviyaiovs ex rife
гфар jXETOtxloai :xqoq rd гбледча, лоЗЛо'к тф абтфу
fivoaQa aiQEOEt diaq?&£ фогтах. ov т.ф' afyatoiv mhp
Q(dv eIq Фшлтяоку juErdyayv то ysvoa t6)v dla-
vtyalcov (pp. 5211Г1—522j).
власт.1 А четиримата сила на един от ко-
митете в България — Давид, Моисей, Арон,
Самуил — въетанали и бунтували бълга-
рите.2
37. Светослав нахлува в България-
Когато турките — сиреч угрите — опу-
стошавали тракийските области, император
Никифор3 писал на българския цар да не
ги пуска да преминават Дунава и да опусто-
шават ромейската държава.4 А той5 не
послушал, като казал: „Когато те воюваха
срещу нас, при все че бе повикан от нас, ти
не пожела да ни дойдеш на помощ. И сега,
когато по принуждение ние сключихме съюз
с тях, ти ни караш да нарушим договора, да
вдигнем оръжие срещу тях и да започнем
безпричинна война.“ Прочее, след като полу-
чил отказ от тях, Никифор изпратил прате-
ници при княза на Русия Светослав6, като
го подтиквал срещу българите. Затова той
изпратил в Русия Калокир7, сина на херсон-
ския протевон. И тъй руска войска потег-
лила на поход срещу българите и опусто-
шила голяма част от страната им и откарала
оттам безбройна плячка.8 И на следната го-
дина9 русите нанесли на българските земи
злини, не по-малки от предишните.
38. Преселване на павликяни в Тракия
по време на Йоан Цимисхий
Той, като приел патриаршеския ^престол,10
изявил желание пред император Иоан11 * * * * * * * да
пресели от Изток в западните области мани-
хеите19, който поквариха мнозина със своята
мерзка ерес. Той изпълнил искането му и
докарал манихейското племе във Филипопол.
1 Според Златарски, История, I, 2, стр. 593, врълдането на Борис и Роман в България станало през
пролетта на 969 г.; Петров, Образуване и укрепване на Западната българска държава..., стр. 164. отнася то-
ва събитие към пролетта или лятото на 970ф г. 3 Въстанието на комитопулите, сицовете на комит Никола,
избухнало непосредствено след смъртта на Йоан Цимисхий—И януари 976 г. Срв. Златарски, История, I, 2,
стр. 641—642. 3 Никифор II Фока (963—969). 3 Едно от условията за подновяване през 963 г. на до-
говора от 927 г. било българите да не пускат през своите земи маджарите да нападал византийските територии.
Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 569; П- Мутафчиев, Маджарите и бьлгаро-византийските отношения през
третата четвърт на X в., ГСУифф, XXXI, 8, 1935, стр. 18 и сл. •' Цар Петър. 8 Киевският княз Све-
тослав (946—972). 7 Калокир, синът на херсонския управител, бил изпратен от Никифор II Фока при Свето-
слав към края на 967 или в началото на 968 г. Срв. П. О. Карыигковскай, О хронологии русско-византийской
войны при Святославе, BBp., V, 1952, стр, 134—138. 8 Първото нахлуване на киевский княз Светослав в
България се отнася към края на пролетта и началото на лятото иа 968 г. Тогава русите превзели редина
градове по Дунава, между конто бил и гр. Переяславец (Малий Преслав). Срв. Златарски, История, I, 2, стр.
577—580 ; Карышковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 138. 9 През 969 г.
10 Става дума за монаха Теодор, който станал антиохийски патриарх в 969 г. 11 Йоан Цимисхий (969—976).
12 Манихеи тук са наречени павликяните. Преселването на павликяни в Пловдивската облает станало, както се
вижда от текста, в началото на управление™ на Йоан Цимисхий. Ба преселване на павликяни в Тракия срв,
Ангелов, Богомилството в България, стр. 216.
180 _________
loannes Zonaras — Йоан Зонара
39. De praeUls a Sphentoslavo cum Romanis
in Bulgaria conflictis
ol de ye "Рак то та>р Boi'AyaQcov Zfirog xoi ттр’
ycoQav аутам vqd eavzovg nomadpEvoi xal toIk
pyepovag tov ^di’OV? zov Bopiopv те xai tov 'Pm-
p.avov ovxezi тй>т ol’xoi ёреругрто, алРцбРАоу av~
ТОО 7T.0V pSVELV Tip' -/OOQCJ.r хатё%()Утед. jTQ('k TOVTO
d’atroiK xal 6 KaAoxvoog dvqQe’Oi.rey „et ydQ fta~
ы2е1к cP(np.aifov dyaQOJjfh'/ooaat 7raQ3utid)vu, s'Ze/e
„zrjs те tcov BwAyaQCOV X(6qok 7W.oayO)Qqoo> vutv
xai diadv/oopai тшк трок eiQip'pv diaiwvi rovoav
xal та vneaxppeva парефо хата то жило'тг/сейог. “
ol de тп те t(ov yoyodyv ар:тр de/.yOevTec, xal zotg
Aoyoig tov KaAoxvQov yavvotOevTsg осте тф fiaot-
Aei ac(ivT(7. TTOii/Gciv елгрелц та лада too ?Фхр<уб-
qov oeplatv f'ncoxpiiEvt/ EztfiBoTTo уралроттл xal тсЛд
ttqeoPegiv (bpiAT-oav аЛаГотгхфтерог. evzevdev aoao-
fiat xaTaiacov бл).а qvayxuvTo xal тшд 'Papia'i-
xaig dwapeaiv Етиотроак стратаруру, or отратр-
1ат>р’ (dvopaoe, Bdpdav ydiyiOTQc-v zov 2kxAti()6v}
трд ftavovopg avzov уааетрд avTadeAzpov бута,
oQpijoai oi хата так Рак егетеллато. xal о pkv
dmjer oi pdQpaQot de tovto paduvreg xal 6 tov-
t(ov Румг/ЛК d ^тлдои&АаЗод, так те Bovkyd-
QOvg onAtoavreg xai ovppdyovq 'JTQooeiApfpoTF.g £xv-
(9ac, oT ЦатГтахш хлхкрохоттар xai toIk zip’ Ila-
voviav oi.xovvz.ag TovQXovg xal ozoazidv elq zpid-
xovra uvQtddaQ dgidpovyerip' m'Gzpodpevot rr/r
&QqxYjV ajiaoav ИргГотто. tovtok ovv p-i/ paQQav
6 ТСхкррск avppi^ai xal xard ovozadi/v payeoau-
i)ai (yoAkoozov yaQ pv луд; то ллтрРк exeivtov to
ре.таитоо OTQaTtfOTixov) OTQQTijytxatg uef)6dotg toIk
fiaopaQouc; хат pyurvloazo. xal ttqo)tov per лбу oik
xapioaq xai povccg Пи.тГо'ахак езтеМРоу xal кг’-
tpvcog ai’ToiK iteQiayaycov ek zovg Aoyovg, toik tii.v
aveiAEy tolk d’elAv poovTag' elza xai ток и),).ок
ovypi^avTi yeyoi tier zivoq Igoqqo^ik r/v p ,ud%p
аотфг 3k ds rig tkv 2kv/)(7)v xal dyxip скбратод
xal ipvxije лауаотфиатт yevvaiog slvai doxPjv xal
ток dfioyeviov axdvTojv Ptteqteqelv, oqwv tov SxAp-
qov i.qiTcnov dtiovia тдк {кр savzov та^ек xal zav-
тад els dPxip’ dipyerQovTa, fOQ/ipoe xazexeBov xal
хатб/VsyxE тд givpog хата трд xeq-Lal/jg tov dvdodg'
to ds т ; too xQdvovg loyv't xal тт/ AetOTi/Ti, ovy
турато avzov. 6 Sxipoog ai’ti'K хата тфд x&cpa)3fc
tov Sxvihyv dvTSiih/^E, xal q tov Riq^ovg xarafpoQd
eig tooovtov yeyovsv svegyog 3>g diyrj трр-Офутм tov
fiaQfiaQOv xal т/а[тора tov I'nnov та peoi/ avzov
exTieoeiv. ol баораоос бе to sQyov exjTAayEvzsc; eig
dsi/.iav evEiTEOoy xal eig (pvyi/т avzixa tTQtbzpaav,
ok ol Pcouatot хатблк eAavvovzeg no/9ovg p'ev
1 Йоан Цимисхий.
маджарите. 4 Числото
войска.
2 Длъжността стратилат (<7тратт?/,а^?) е равнозначна на главнокомандуваш.
е явпо преувеличено, за да
39. Сражения между Светослав
и Византии ци в България
А русите, като подчинили под властта си
българския народ, страната им и предводи-
телите на народа Борис и Роман, забравили
вече своята земя и искали да останат там,
като владеят страната. Към това ги подтик-
вал и Калокир, който им назвал: „Ако бъда
провъзгласен от вас за ромейски император,
ще ви предоставя земята на българите, ще
сключа с вас вечен мир и ще ви дам много
повече, отколкото съм ви обещал.1' Л те,
пленены от прекрасната земя и надъхани от
думите на Калокир, не послушали импера-
тора1, който им писал, че ще изпълчи всички
обещания, дадепи им от Никифор, и се от-
несли твърде високомерно с пратениците. То-
гава той се принудил ла вдигне оръжие
срещу тях и като назначил за военачалник
на ромейските войски, когото нарекъл стра-
тилат2, магистър Варда Склир, брата на по-
койната си съпруга, заповядал му да се от-
прави срещу русите. И той потеглил. А вар-
варите и князът им Светослав, като научили
това, въоръжили българите, привлекли за
съюзници скитите, конто се наричау пече-
неги, и турките:\ конто населяват Панония.
Така те събрали приблизително тристахи-
лядна4 войска и почнали да опустошават
цяла Тракия. Прочее Склир не се осмелил
да се приближи и да започне сражение, тъй
като войската му била много малка в срав-
нение с тяхното множество, но ги победил
със стратегическо умение. Най-напред той се
насочил само към печенегите и като им
устроил засада, успешно ги подвел в заса-
дата: едни от тях той избил, а други зало-
вил живи. След това влязъл в сражение с
други и известно време битката била с про-
менлива победа. В това време един скит,
който изглеждал, че е личен и по ръст, и по
храброст и че превишавал всички свои съ-
мишленици, като видял, че Склир обхожда
на кон своите отреди и ги насърчава към
смелост, се спускал срещу него и стоварил
меча си върху главата му. Но не могъл да
го засегне, понеже шлемът му бил здрав и
гладък. Склир пък от своя страна ударил
скита по главата. И ударът бил толкова ус-
пешен, че разсякъл на две варварина и по-
ловината му тяло, отсечено, паднало от койя.
А варварите, смаяни от станалото, били об-
зети от страх и веднага се спускали да бягат,
а ромеите ги погнали и избили мнозина и
3 Г. е.
се подчертае поеледвалата победа на византийската
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
181
aviigovv, лоЯЛоид dJ'QcnyQOvv. ?xavc>E трд дклфеоод
WK 7l£Ql TOV 2tiA7]Qdv ЕЛЕ^'дOVOU. J? VVt;' lW)i de
xal noot лЕдсЕЛЕруёЬрюл’ Tgavpaviai. poav. ---
tovtcov cvv ovtco ovveve^evtcov, удасрр хаталар-'
fiavei р/аы'летод tov Zxkpgdv адтс vovg Zxupag тдс-
tpagEvov chajtEgaioj'dpvai лддд Tpv Ecpav xal тер
Bagda тф Фозха атпхатаотргас (pp. 52217—
5253 ; 52516—526a).
40. Joannes Zimtsces Bttlgariam capit
Nvpep ev стае, дЧ'аотф yvvaixa б раийлЬд олоодр
BaoiAstov rov txaguxoipcopEVOV Osotudgav риуатёда
KtOVGiaVTtVOV TOV IloQpVQOyeWYpoV, FT El deVTS-
gop трд аитсф flaot-lclag eagog dvaJcAp'tpavTog exozga-
tei'ei хата tcov 'Pcog ovv отдатЕораы л-Лелосн- xal
отоВр лЕркуагЕс' xal (Buovti оигаттссклу аотф лдсо-
pevTOi dppev t(j)v Zxvdtov' ot de хатолтрдод fjaav
xai rijg tcov 'Pujpatujv toyvog хатаохолит, n ovde
tov paotAea dtelafB.. лроотадад ovv ледсауфрфуа!
ауто"g хата лат то отдатдлЕдоу xal tovto хата-
ua^Eiv, exsZevcev ала^Латтеорас. exeivcov de amor-
tcov xai avzug EV^cdrovg napaJaficov ле'Соид els
Xiktadag легте xal 1лл6тад TETpaxto^iAtovg дл(ои)
tcov TiQ&jftECOV dnijEi xal a&goov tyyvg rpg peyakpg
TiEgo&Aafiag yivETat xal РакХетш yaQaxa, 6 тоид
Tavgooxviiag Etg dpp%aviav ётёраАЕ. KaXoxvopg t)e
6 xcbv xa>.uov KQCOTOVQybg exeT tote лидеру xal
yvovg tov Paoikea nagayEvopevov, лдод tI/v twv
"Beds д.лёбра лидер/ЗоУфу, a<p ov тф’ rov pauiXecog
л-aQOVotav paJ6vTEg елЕродиРртто, oficog pevTot
ладаитдатолЕбЕтюгтш то1д 'Pcopaiotg. ol ёё лед1
rov ftaodsa eaPovtss eis to трд IlEgaOXapag cIgtv,
cog Ewvpat, хата lap fiavovGiv exxbg yupra^opevoug
cog dxTaxtoyiltovg xd.xEtvotg ovvEpi^av. ol. 6e лдод
per oldyov dvTEfyypv, Eira тфта отдётрагтед Etpevyov.
xal от ЕГтбд, tog ехаотод pdvvaTo блБиарЕУор ёлт-
хоодфоогтед тотд dpotpvZotg egipoav, xai dovvzeix-
тсод avTolg ytogovotv vnavTici'QovTEg ol 'Pcoualot
dvijgovv, ol 3e Etg тф> лблси afrihg avihmEvoGTOvv.
мнозина заловили живи. С настъпването на
нощта хората на Склир прекратили преслед-
ването. Обаче и колкото останали живи, били
ранений — — -
Прочее, когато станало това, Склир, който
току-що прогонил скитите2, получил
писмо от императора да лремине на Изток и
да се опълчи срещу Варда Фока3.
40. Йоан Цимисхий завладява България,
Императорът със съдействието на пара-
кимомен Василий4 се оженил за Теодора,
дъщеря на Константин Багренородни. На вто-
рата година от своего паруване,5 при на-
стъпването на пролетта, той тръгнал на по-
ход срещу русите с много по-голяма войска
и със значителна флота, Когато тръгвал,
срещнали го скити — уж като пратеници; а
те били съгледвачи и разузнавали силата на
ромеите, което не останало скрито за импе-
ратора. След като наредил да бъдат разве-
дени из целия стан и да го гледат, заповя-
дал да се отдалечат. Когато те си отишли,
той взел около пет хиляди отбрани пехо-
тинци и четири хиляди конници и тръгнал
след пратениците. Така той стигнал нена-
дейно близо до Велики Преслав и се разпо-
ложил на стан, което веяло паника сред тав-
роскитите.6 А Калокир, първопричинителят на
злините, бил тогава там и като узнал, че е
дошъл императорът, избягал в стана на ру-
сите. От него те узнали за пристигането на
императора и били обзети от смут, но все
пак разположили стана си близо до ромеите.
А войските на императора, като стигнали,
както казахме, до град Преслав, сварили вън
от него около осем хиляди войници,7 из-
лезли на учение, и влезли в сражение с тях.
Те издържали кратко време, а след това
обърнали гръб и избягали. А ония, които
били вътре, се въоръжили кой как можал и
излезли, за да помогнат на съплеменниците
си. И както вървели безредно, ромеите ги
пресрещали и избивали, а други се отпра-
1 Сражението станало при Аркадиопол, дн, Люлебургас, през есента на 970 г. Срв. Златарски, Исто
рия, 1, 2, стр. 603—604; Карыитковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 136’
а Под „скити“'угук се разбират Светославовитс руси. 3 Варда Фока бил син на куропалат Лъв Фока, брат
на убития от Йоан Цимисхий Никифор II Фока. Варда Фока вдигнал голям бунт в Мала Азия. 4 Парами-
момен се наричал дворцовият служител, който се грижел за безопасността на императорската спалня. През X в.
той става един от Най-влиятелните сановнипи в двореца и в империята, Срв. Brehler, Les institutions, pp.
128—130. Паракимомен Василий вземал активно участие в управлението на държавата при Йоан Цимисхий
и в първите години от царуването на Василий II. Срв. Острогорски, ИсториЦ Византщс, стр. 285—286. 5 Т. е.
през 971 г. G Според Златарски, История, I, 2, стр. 609, завладяването на българската столица станало
през април 972 г. Fr. Dtilger, Die Chronologic des grossen Fcldziiges des Kaisers Johanes Tzimiskes gegen die
Russen, BZ, 32 (1932), датира това събитие през април 971 г. Срв. също Острогорски, Историка Византине,
стр. 281 ; Карышковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 138, 7 Става дума,
за част от Светославовата войска.
182
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
dzz’tллесуу tivujv ЕфлтаоауЁУОУУ xai тут Eig тут
tt61av dnayovoav атдалйу ёлгТЕЩюагтыу, ol flagfia-
got dva tov ёхтод tov сёотеоя X&qov EGxidvavro'
Evfta ol ,ukv Epoygoi’VTO, ol de xal (ixteIvovto, ol &EV
ту zioXIei, Tag tnvkag xbsloavTEg ёхолюдхоогто. ту
d3E%yg tov ладахощощЕгои BaaiAEiov ,UEra тшоуд
туд отоаиад EAfioVTog, eqqcoiieveoteqov 6 Paodcvg
ту TiohoQHia елтхеуе!оуит’ xai Ttvcq did xp/aaxiov
Ek to TEtyog dvafiEflyxaat xal rove exeT rmv /fag-
fidgayv xaraiyqr&evTag avyxoipaviEg pupEGt, т&д
lag yvEcg^av xai TyrPa)f/atxy отдаиа лаоу pd—
diav nagEoyov тут E'oodov. xal, оитепд ,uev id туд
TlEgoiMaflas autv 'Puyiaioig хатЁоту алтоащот,
Zvfta xal 6 raw Bovbydgcov fiaopEvg 6 Bogloyg
ЕаХаУ oj xal тшы Ье Toiq Bovbyagocq Emerxpq 6
adioxQd.Tv)Q ё^дусато,, dvETOvg avioug ЬкртЕед, ov
хата Bovlydgov /J.yaov agao-ftat 8тгЬа, хата de yv.
т(~)у Ppg. noV.cov d? BxvipoT Eig dyvgayud тт
xQooKEfpsvydittny e^eIeiv xal rov 10 (5 flaoiAEvg exe-
Aevoev, ol di. argand/cai d/Л to tov толоо dvodpo-
tov yoav anoodv,uoi. oyvoug d’liodvvyg avrog лдо
rwv d Az cor лРСрд (iTipEi лддд to dydgayua, xavrsv-
Aev exei ovvE'd'Eov dmavzEg' xal yXu) xdxEtvov utzov-
by то dyvgcoLia xai tt7)v ev avrcd ol uev dtvfpfid-
Oyoav, svioi dk xal a/.coToi ' Pio/tai 01g Eysvovio. тобтсд
uev ovv тф acrei tpgovQav ЕухатёатуОЕУ 6 ffaaUEvg
dfyopaxiv, Exsivog ds anyEt лддд то AogootoXov, <)
xai Ао/отда xa/Pirat, xai. nvag лоЛЕтд eA6)V хата
ndgobov xal (pgobgta ёхлод&усад Ecpb-axEt ттдод to
Aoqogto^ov. yv d? ттдо туд лб^Еход табтуд ёотоа-
толЕдеъ'хсод 6 та/у 'Pcbg dgxyyog 0 2xpEydoo'dAa-
ftog. (bg ovv Eldov dxbylag al отдаыау cvvEggdyy-
oav snaV-y^aq sv'&vg, xal to piev лоЛо туд урЕоад
аууаша/мд spdiyfiVTO, лед1 de bEpyv бу наг алЕ1-
духбтед ol cPaiq EvsxAivav лдод tpvyyv" xal ol "Pax
fiaiot, Edlaixov, лАееа-ое fih> ovv imv /dag/fagayv
алшХогто, ov fiEiovg dk Spoygy&yaav, ol d’ste to
АодботоИоу Exavy^&ooav' xal 6 ^aoi^Evq лдб туд
лбИесод лу^б//ЕУод уадаха тад Tgiygeig тот vIgtqov
cpvXaSovaag ^goOEuevev, tva у у ос "Рок dnodgd-
oaiEV. 6 df. StpEvdoG'dAd^og or’1? хат-El%e Bov'xyd-
govg, sig Ei’xoGi yiBddag б^тад, cog Ьёуетау лагтад
олб dee ao ts ёлосуаато, dEtoag ay ёлагаатаеЕУ
аитф у тф /3aot2.Ei лдооушдуашиег. mg dk xal о
атбЬод лад-yv, ёттоВбдхи туг лбкг б ^aac/Evg. ех
KarvoTavTsiag de xal tpgovgiwv етЁдшу лдёо^Етд
лддд tov бааВАа агрёхоуто atrovvzEg ovyyvobtiyv
xai bavrovg nagadidovTEg аотф) xal t<1 tpgovgia. xal
вяли отново към града. Обаче неколцина кон-
ници бързо препуснали и преградили пътя,
който водел към града. Варварите се пръе-
нали на полето вън от града. Там едни били
пленени, други избити. Ония, конто се нами-
рали в града и заключили градските врати,
били обсадени. На следния ден пристигнал
паракимомен Василий с цялата войска и им-
ператорът започнал по-усилена обсада. Някои
се качили със стълби на крепостните стени,
съсекли с мечовете си заловените там вар-
вари, отворили вратите и дали възможност
на цялата ромейска войска лесно да влезе
И така бил превзет от ромеите град Пре-
слав, където бил заловен и цар Борис1;
към него императорът се отнесъл снизходи-
телно, както и към всички българи. Той ги
оставил свободни, казвайки, че не е вдигнал
оръжие срещу българите, но срещу русите.
Понеже много скити били избягали в едно
укрепление,9 императорът заповядал да пре-
вземат и него. Но войниците отивали с не-
охота поради непристъпността на мястото.
Като научил това Иоан, сам отишъл пеша
преди другите при укреплението и тогава
всички се стекли там. С тяхното усърдие
било превзето и това укрепление и едни от
ония, конто били в него, погинали, а други
станали пленници на ромеите. В тоя град
императорът оставил значителна стража, а
сам се отправил към Доростол, наречен още
и Дристра. Като превзел по пътя някои гра-
дове и разрушил някои крепости, той при-
стигнал до Доростол. Князът на русите Све-
тослав се бил разположил на стан пред този
град. Щом войниците се видели едни други,
веднага се нахвърлили едни срещу други и
по-толямата част от деня се сражавали с
еднакъв успех, а привечер русите се отчаяли
и ударили на бяг. Ромеите ги преследвали и
извънредно голям брой от варварите поги-
нали, други били заловени в плен, а някои
се върнали в Доростол, А императорът се
разположил на стан пред града и очаквал
триерите, който щели да пазят Дунава да не
избягат русите. А Светослав оковал всички
българи, конто имал, около двадесет хиляди,
както казват, понеже се боял да не въета-
нат срещу него или да минат на страната на
императора.3 Щом като пристигнала и фло-
тата, императорът обсадил града. От Кон-
станция4 и от други крепости дошли пра-
теници при императора, конто искали милост
и му предавали и себе си, и крепостите си.
1 Българският цар Борис II (969—972). 2 * 4 Очевидно тук става дума за т. нар. вътрешен град, огра-
ден от вътрешната крепостна стена. 3 За отношенията между българи и руси по време на тези събития
вж. П. Мутафчиев, Русско-болгарские отношения при Святославе, Зешщагшщ Koijdakovjgnuin, IV, 1931, р. 77,
4 Констанция — при дн. Ккктенджа,
toannes Zonaras — Йоан Зонара
183
ravra psv ol 'PcopuXoi ладёЛа/Зог, j; de rov elopo-
gwAov л/йюркла sip’piisQag diypKsos лАс1оуад, tcov
fictQfiaQayv svywx^g dvraycovi^opEVOov. cog д’ёк tcov
лоРусоу tcov ovvexcov ло1Ло1 Tgavparlai ysyovewiv,
уду ds avrobg кей та ксоарку ёлРёйллЕт, sQ^avro
серии, fipePsafiai rd. eppovyyara. aZZ’ РарсудоетдЫ-
ftog гёкта epvAalgapievog doElyvov Kai XEi/aEQiOV, sv
aovogvAoig avdoag syfitftavag dtosi dio/jAiovg кал
avvdg tKsivotg ovvsy/is^yKa'og, Алу^йЕУ ёлюпёоао-
frat kuI ovV^avreg та xQudidq Etg co Aoqooto^ov
ёлаугрезау. koi rivag тагу "Pooyaicov йсрилоушд
лей rov лотарду такт дао usvovg маталХад ко! ciA-
lag xpelag IdovTsg, ёк^аттЕд ro)v лко'юлу Ivlovg
linsKrsivav кей ХаОбутсд ad&ig sig rd Aoqogwaov
ёлаууйдооат. tovto лАуь rdv ftaaiMa ёХилуоЕ кей
wig rov gtoaov KardQxovctv ёлгхоХсод ei/e, кей si
eti Zaftotsv avroig oi ffApflagot алолЛебааУТЕд, уле1-
kyos Hdvarov elvat cteploi rd snirlptov. ёероРнд de
yu^QOtg Рдукоута лолюркуоад ryv л62лт кал рулсо
xavryv ePov ё'угео Ai,ucp s'vdov катаусоураойал' кей
лЕсрка&утат табтуу, ёльтурсоу aKQtftcog i'ya ру ао-
Неу avroig XQU&dsg ti корюйу. oi. бё fiuQpaQCi
лоААиклд ёхддорд.д лО1уоа,иЁУСт yrryvio" ёлсХ de
koi reg liucy ЕлтЁ^ОУто кей ol'ie tcov Агаука(сог yv
avroig Xp&yyiag ёлл£д, ovds psvwi ys ovapayjag,
oi pkv (Ptodqavai WKidg ovve^ovXsvov, oi de cPo.i-
palotg scivwvg moiEvoai кей ovrcog s^avsAdsiv sig
rd i'dia, ol d'all.o ri imsTifyovy.
'O дё ув йесрЕгдооОХа^од srt алой "Pcopoioig
nagyVEi иахёоааОат кас у лЕргуЕУЕС&си те кей оа)-
йуоЕойси у лропруоал Zavarov evk^eA £coyg 6v-
orvxovg. ravra d рёг к1ле> rd ds лАуйод ёлруЕОЕ
кей ту е$уд йататсогтЕд тосд "Рсоиейолд лооолАЁ-
когтау ка1 psxQi noAAov лоте pcv ol 'Pcopatoi ле-
QiEyEVOvro redv ^кайсХоу, лоте di- rcJov ’"Pwpalaov oi.
fid{>/3aQOi. cog d* scppAoaro ryv rov тблоо otevoxco-
Qtav 6 0a.cip8bg roig traveling eivai л/обд avoite-
^eiuv} иг. otcov те dvrejov raw 'Рашейcov елсеуол
ai'Totg a&poov, wig arparyyoig олЁйето rd тАурата
лтр>д rd леАссу урёра latdysiv %coQovvra к.атА flQayv.
tovto ysvoptvov roig 0aQ/3d.Qoig dsiAiag wn> "Pco-
uala,v кей fpvyqg лас)ёс»х£то дбкуо’.у' koi ес'лоуто
aXaldgavTEg. dog ds лрдд evqvteqov лсд1оу eysvovTo,
ovvDypa roig "Pcauaiag 6 ^aotXEbg елсотрстррд
dedooKE, Kai dvaarpEyiavTsg л^оо^аАлоуос wig /Зар-
plpoig, кат ylvETai epQiKcodyg 6 лоАЕрод. b fiaai-
Isvg dl rov pdytGTQOv Bd.Qdu.v rov ^K^yQov iisrd
tcov сл uevrby Taypdrcov алокАг.саас cyv лрод ryv
лоА11г Eioodav wig $aQ$A.Qoig ёклЕлоир.Ег, q ds
pAxy TtExpi ло/Лоо ёабдролод fyv‘ ^Eysrai ds freio-
rsQag ЕЛ1коъ(йа.д tote rovg Poopalovg rvyslv. &vsA^.a
Ромеите ги превзели, а обсадата на Доростол
траяла повече дни, понеже варварите храбро
се съпротивлявали.1 Но понеже от честите
сражения мнозина били ранени, а вече и хра-
нителните им припаси се евършили, те започ-
нали да падат духом. Светослав, като доча-
кал една безлунна и бурна нощ, качил на
еднодръвки около две хиляди души, сам се
качил на лодка заедно с тях и отишъл за
храна. Като събрали храна, върнали се в До-
ростол. И русите, като видели някой ромей-
ски помощни войници, пръенати покрай ре-
ката по различии причини, излезли от лод-
ките и убили някой от тях. След това иеза-
белязано се върнали отново в Доростол. Това
много разгневило императора; той бил ядо-
сан на началниците на флотата и ги запла-
тил, че ще ги накаже със смърт, ако пак
оставят варварите да преплуват незабелязано.
Като обсаждал града цели 60 дни, без да
може да го превземе, той решил да надвие
с глад ония, които били вътре. И той обса-
дил града, като пазел старателно да не им
се достави отникъде никаква храна. Варва-
рите претърпявали поражение при честите си
излизания. Когато започнал да ги мъчи и
гладът и нямали надежда нито за снабдя-
ване с храни, нито за помощ, едни мислели
да избягат през нощта, други — да се пре-
дадат на ромеите и така да се върнат в
своята страна, а трети предлагали нещо друго.
А Светослав ги поощрявал още веднъж
да се сразят с ромеите и или да победят и
да се спасят, или да предпочетат славна
смърт пред окаян живот. Това казал той и
войската му го одобрила и на следния ден,
готови на смърт, почнали сражение с ромеите
и дълго време ту ромеите надвивали скитите,
ту варварите — ромеите. Но щом императо-
рът съобразил, че тясното място е от полза
за неприятелите, понеже ромеите не могли
вкупом да ги нападнат, предложил на воена-
чалниците да изведат постепенно отредите на
полето, като отстъпват бавно. Това създало
у варварите впечатление, че роменте са из-
плашени и бягат. И те ги последвали с боен
вик. Но щом дошли в по-широкото поле, им-
ператорът дал на ромеите знак за връщане
и като се обърнали, нападнали варварите.
Настанала страшна битка. Императорът из-
пратил магистър Варда Склир с неговите от-
реди да пресече достъпа на варварите в
града. Сражението дълго било с равен ус-
пех. Казват, че ромеите тогава получили
божия помощ. Защото вихрушката биела
1 Обсадата .на Силистра продължила около три месеца — от края на април до края на юли съшата 971
(972) година, Срв. тук стр. 181, бел. 6 и посочената там литература.
184
loannes Zonaras — Йоан Зонара
yaQ хатд. ctooggxtov то1д Bx6<&aig лдооЁ/ЗаМе xal
ug гдллттод юоато nolloig t&v гPay<u.akov vuEoa-
ya)Vi'CpuEvog xai ovyxlov&v t&v ftagfiaQaw тад <pa~
Xayyag. тр’ Ьё хата tqv rjusgav т-rjg .иЬфу? t'xslvgg
77 tov отдаттфатоо 0Eobcbgov tov UEQim&/лоа еу
paguvuc TEkovju,EVj'i fA,v)'ip,7], tqejtovtu.i ovv ol Bxv'd'ai
xai TTQog rt']V vidhv о^ифхЕиаУ йлВтуу exeIvyj av-
roig ovx EtoiTTprYf дЬт) уао лада tov ^xAtjqov
duEXExQEioTo ?y eig TavTYjv EiGEAEVotg, xal loirtbv
fol rd TavTrjg лдоаотиа biEGxlbvavTo xal хатаАа.и-
fiavoftEVOi diE<pih:iQovTo xal гл<лаВ/В>)У dnx&Alvvro
ovviodovuEvol te xal ov[in.aTot’UEVot, &g bvoaoifi-
povg rovg атуот] ptsvovg slvai. ot Ьё 7i£QiAEi<p$evT&g
wavLiaTtat ysydvaoi gduziavrEg. Eyv&vd'Yi Ье qu b
GTQaT7]Adrt]g Osobtogog vyy, og тосд 'Ptnvuaioig tote
хата t&v ftagfidgcov etiexotjqt]ge te xal ovvEudypy-
aey, evtev'&ev’ yvvaiov и Evlafisiq GWE'Qrjxbg xal
ge}.iv6t.y]ti хатд то Bv^avuov рщ xqo Tyjg ttavp
T.avTTjg fp&Qa sbogs xatfujivovg тф> ayiav '(Зеото-
xov bgav TTQOi'ovaav xal лдолецлорЕуду fab лоА-
a&v. dxovoal te трд &Еорфтодод ZfiyovoTjg лдбд ilva
t&v stqoi&'Tojv avtfjg „xvqie 0s6ba)QE, 6 subg xal
obg ’Icodvvqg dy&vag syst flags ig' otcevuov ovv,
О&ТТ& ETTlXOVQTjOOvP vgEtpYjVEV OVV TLGIV 77 yVVty TO
evvuviov. ol Ьё TYjv трлёдау ёоррЕюооаУто, xai pv p
jiqo тгуд rsAsvTalag ptdypyg. tov иадтида Ao flaai-
ksvg Вуд floiy&slag (ivTajiEiflopEVog vabv avr& хата
T.ii}’ EhydvEtav 77 ЕиуЫта uEQixaPkYi ЁЬорфаата, tov
лдфтр> xaTaflakuyv, tv ф то лофбаёРАоу exsivov
G&pa хатё&Ето, xal тгуу uoAtv gvtI rfjg ттдотёоад
а&фд хВ'узЕвлд Qsabcogonohv ёлсоУоиаоЕУ. б Ьё
fldgflagog S(psvboof)4.dflog ndvroflev d^oyvovg bie-
xQSGflevaaTO ттдод tov flaoiAEa, ovyyv&garjv atT&v
xal Etg та olxsla елоуе^еХу s^aizodprevog xal тосд
ovyiptayoig Pvouaiaov GWTdiTEodai xal tov flovAo-
jttEvov Sxvfpiv !,£vat лдбд id 'P(opalayv xal
ev ai’TOtg Ef.tjtoQEvsa'd'ai. xai d flaoBsvg тад аттф
GEtg лооофхато xal ттаоад иВфдсооЕУ' ch a xal
afiibg 6 ScpEvboo'&Biflog аднхЕто лдбд tov avroxgd-
тода xal avu& owcofiO^o&y ут^аатб те Toig Пат-
givaxaig Ьфк&оаь xaXvoat Toig 'P&g otxabs
aniovoi bf(l TTjg GtpETEgag y&gag ti]v biobov. xal 4
ftaotkEvg tovto te HxEt vovg gioiijoai f^aws xal ovq-
fidyovg £%eiv avxo&g, шцЬе biafiafvEiv t6v "’Igtqov
xal TtjV Bovkyagiav Av]['QEO'&ai. oi Ье тоТд [леу al-
koig gvvei3evto, лдбд Ье тф> biobov t&v "P&g Ьти]-
yOQEVGaV.
Toiovtco Ье тё^Ес tov лдод то-bg 'P&g no^Efrov
хатаВФЗёутод 6 fiaGilEbg лдбд то Bv^dvuov ЕттатЁ-
£еу$е xal VTtEbfy'fh'] ZaujTo&g tov ttoAitev-
fiarog. d te yag латдсаду^д etqovutjvt^xei аотф
:мта tov xbjQOv Travrbg xal ol т^д ysgovalag xal
скитите в лицето и мнозина видели един кон-
ник, който се биел на страната на ромеите и
разбъркал строя на скитите. В деня на онази
битка бил празникът на прочутия между мъ-
чениците Теодор Стратилат. Прочее скитите
били разбити и се спуснали към града. Но
не могли да влязат в него. Защото достъпът
към града бил предречен от Склир. След това
те се пръснали из предградията и загивали,
като били залавяни, или пък гинели, като се
тъпчели и блъскали едни други, та мъчно
могъл да се установи броят на убитите. А
всички останали били ранени. По-късно се
разбрало, че това бил Теодор Стратилат,
който тогава дал помощ и подкрепа на ро-
меите срещу варварите. Защото някаква бла-
гочестива и скромна жена в Цариград един
ден преди това сражение видяла на сън света
Богородица, вървяща напред и съпровождана
от мнозина, и чула. че богомайката казала на
един от тия, конто вървели пред нея: „Гос-
подин Теодоре, моят и твоят Йоан1 поиася
тежки изпитания. Прочее побързай да му по-
могнеш!“ И тъй жената разказала съня си
на няколко души. А те отбелязали деня и
той бил денят преди последнего сражение.
Императорът, за да се отблагодари за по-
мощта на мъченика, му построил прекрасен
храм в Евханея или Евхаита, като съборил
предишния. В него положил изстрадалото му
тяло, а градът нарекъл вместо с предишното
му име Теодоропол. А варваринът Светослав,
като се отчаял напълно, изпратил пратеници
при императора, като молел милост и искал
да се завърне в страната си, също така да
бъде считан между ромейските съгозници и
желаещите скити да могат да идват и да
търгуват в ромейските пределы. Императорът
приел исканията му и всичките ги изпъл-
нил? След това и самият Светослав оти-
шъл при императора, за да говори с него, и
го помолил да съобщи на печенегите да не
пречат на отиващите в отечеството си руси
да преминат през страната им. Императорът
известил на печенегите да сторят това и да
му бъдат съюзници, нито да минават Дунава
и да плячкосват България. А те се съгласили
с всичко друго, но отказали да пуснат русите
да преминат.
След като войната срещу русите завър-
шила с такъв край, императорът се завърнал
в Цариград и бил посрещнат тържествено от
целия град. И тъй патриархът3 излязъл на-
пред да го посрещне с целия клир и сената
1 Подразбира се император Йоан Цимисхий. 2 С този договор се потвърждавали правата на руските
тьрговци във Византия. Вж. Острогорски, Историр Византине, стр. 282 и посочената там литература. 3 Цари-
градският патриарх Василий I (970—974),
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
____________________185
ol tov dipiov GTsgcavovg ядовйуогтед xal TE&Qirrnov
aQga (ol 6e iTinot tovtov IevxoI) Едготтб те то?
(iQiiaxog ёта[)Е[1т}х6та тЕ/daat t6v fl-Qlapipov. 6 tSA
TOt 'S' ,uA' GTStpdrOVZ Е^е^ато 1ТТ71ОУ ТЕ ХеТцТТ xal
tovtco aevxqj IflQuigdEvGE, тф ?? ye тЕ&дрллар rag
раорлхад ovolug тюу BovXydQfov /ЗаобАалу еле&ето
xal TO?Tror ш'го?9ет Eixova трд dEopqEOQog, xal
ttqoi']ei тд aoua. xard zip' PlAaxorrlp1 lEyopEviyv
yEvopcvog dyoQdv dzcedvos tov BoQiGip> rd Tijg
craod Toig Bovlydooig fiaGikEiag ладаснуиа xal тф
таю ааутатдтоу ETtapGSV dgicouara 6 uevtoi. IPcpsv-
doofyAfifiog цЕтд. тол1 'Pclig ettoI'xov ayaQEvyvvg 7.6-
ypig tteolttItttei тму UaT^tvaxcov, xal тштгед aipioot
ДгтсбЛогто (pp. 5275—5365).
и народа, като посели със себе си венци и
водели колесница с четири коня — конете й
били бели; те го модели да се качи на ко-
лесницата и да отпразнува триумфа. Той приел
венците, но триумфирал върху пъргав, също
бял кон, а на колесницата сложил царските
одежди на българските царе и върху тях
иконата на божията майка и вървял пред ко-
лесницата. А когато стигнал до площада
Плакот1, той свалил от Борис знаците на
българската царска власт и го почел със сан
магистър. А Светослав, като се връщал с
русите в отечеството си, попаднал на засада
от [страна на] печенегите и всички вкупом
загинали.
41. Basilius a Bulgarls clades accipit
Та BovlyaQCov av{hg x.&xboyco' tog ydQ j/
tov TCuaox7j хатрурЕ?.то теАеотц, tIgguqoiv adsltpoTc
dyaTiHsaoi zip’ GCpETSQav (tQ/p/p, /lad Id, Movoij,
"Aaodov те xal Huaovig, 01 хо.иртблоллн dyvoaa-
•COVTO, OTI VLOl ysyovuoiv EVOS TCOV TiaQapTOlS ETTl~
G'llumv xal l.EyoaEvcov xoui'/tcov, ol ydo ex tov fia-
GllsioV yh'OVg GcplOlV ETTpElolTTaOl, UOVGV TTEQll.EJXp-
dsviog Ivds тагу naldmv tov THiqov, (ppal dlpa
f'ov 'Paitiavov, 6g ехториад rp>, таю di тЕсаадаю
avyyovcov t&v x.ogT]T07td)Xuov 6 ,asy /lapld тарсета
т!р> tpofyv e^e^tqt/oev, 6 de yE Мотиоцд rag 27eq-
gag jioAioQxmv Aidtp fialAErai xal dvijGxst &vdvg.
tov ’Аатшю ziayyEVY] rov fitov ефруауег d ddeZ-
cpdg SaiAOvpl, ц Tip' aQXm eavrcp uovcp tteqiztoiov-
uevov 1} та ’PopiaJaiv aiQOvpevov (АЁуЕтал ydo xal
auqioTEQa'), Ivog udvov таю ziai'dcov IxeIvqv tteqigoi-
iIevtoQ) од ^(pEvdoodlddog xal 'Icodvv?}g dioivvumg
vxlxhpo. xal fj тфг BovPyaQtag aQ%i] Eig udvov
TtEQiiGTp tov Saaovpl, off t&v e Penpal x&v отдатео-
рйтоуу то1д TqutyvAtoig da%oloviUEvojy ddsiav EVQT/xidg
rd rijg ePafuaixjfe pyepovlag EoziEQia ^vpTTavra. tte-
Qiipi, ov tyityuEVog povov, dV.d xal тад y&Qag
а да хал та? тсб^мд лтЕОтлсоюба ЕУод Еаотср. ejtei дё,
fi)Q IGTOQTjTai, TljV TOV 2xb]Q0V TVQCLVV'lda 6 fiaGi-
Istig аттЕОЕ1оато, wgya ттдод asivvav tov fiaGfidoov
41. Василий II търпи поражение
от българите
А в България пък започнало брожение.
Защото, щом станало известно за смъртта на
Цимисхий, българите предали властта на чё-
тирима братя2 — Давид, Мойсей, Арон и
Самуил, — конто се наричали комитопули,
понеже били синове на един от техните
знатни комити. Прочее царският им род се
прекратил, като останал само един от сино-
вете на Петър — говоря именно за Роман,
който бил скопец. А от тези четирима синове
комитопули Давид най-рано завършил живота
си,3 Мойсей бил ударен с камък при обса-
дата на Сяр4 и умрял веднага, Арон заедно
с целия си род бил погубен от брат си Са-
муил, било защото той искал сам да обсеби
властта, било защото съчувствувал на ромеите,
защото се разказва и едното, и другого.5
Само един от синовете му оцелял, крйто но-
сел две имена — Светослав и Иоан.6 И
властта на България останала само на Самуил.
Докато ромейските войски били заети в меж-
дуособни войни,’7 той без страх обхождал
всички западни области на ромейската дър-
жава и не само ги плячкосвал, но си присвоя-
вал и областите заедно с градовете. А когато
императорът, както се разказва, отбил до-
могването на Склир до властта, той бил
обхванат от силно желание да отмъсти на
варварина8 и решил сам той да излезе на
1 Плакот (ПкахытЬу) се наричал форумът, построен от Константин I, който се намирал в центъра на
старин град, близо до Хиподрома. Срв. Janin, op. cit., pp. 67—68; 380. - Както се вижда от текста, съби-
тията се отнасят към началото па 976 г., когато Йоан Цимисхий починал. ;i Давид бил убит през 976 г. от
скитници власи в местността Хубави дъбове между Костур и Преспа. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 644—
646. 1 Мойсей бил убит при обсадата на Сяр около 976—977 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 644.
5 Арон бил убит на 14 юни 987 г. в местността Равметашша, близо до днешната рекичка със същото име, де-
сен приток на р. Джерман, Дупнишко. Срв. Златарски, История. I, 2, стр. 678; Петров, пос. съч., стр. 180,
отпася смъртта на Арон към 976 г. Авторът тук предава погрешно името на бъдешия цар Иван Влади-
слав. 7 Имат се пред вид пеколкократните опити на малоазийските динати Варда Фока и Варда Склир да
свалят Василий II от престола. Мсждуособиците продължили около десст години (976—986). Срв. Острогорски,
Историка Византще, стр. 284—286. 8 Т. е. Самуил.
24 Гръцки извори за българската история, т. VH
186 Joannes Zonaras — Йоан Зонара
xal tV eomtov ddogev avTO> тт/v EXoTQOxstav лосу-
oaodlai. ggeiaiv ovv рутт тф paytax ow Варда тф
Ф>а)хф xa'aoi t5o/zenw«w ovxt xcov оуркаю ту? uva-
токуд, TiEQi Ъ/ь лоадеак xocvawapEvog аутг turp>
ETEQO) TOW Ep)U)V UTQaTaQ%o6vTO)V dwapscov. уду
3e лрдд тд BovkyaQcov slouav tov р-аусотрот Aeovza
tov МдеМооуудт хатблсх ёхёк&ао&у slvat yal rag
dvo%a)Qiag xypeiv' avxdg (У Eioskikbv тт] локсорхса
г?}? dSaodcxyg (avzy д’ёот'су ?; Трейдера) EmyEiQEiv
утшиа^ЕГО. tcov dvxcxcov Зе тауратиуу дорёотсход
d'jv d KovTOOTEtpavog -Srscpavog xai koycoduEvog cog
e4 EVTvzydziy to. xyg отратгсад тф fiaoclsc, ovx av
лоте лабоатто ditavTOv xovg локёцоъд dcaxO-EpEVog,
y.al our* аотдд ov-fC ol koixol атратсарурц, eti аЪтса
kdyov ztokkov TOLitafyi'jOoVTai agioi, ocpyZat ol diE-
«£лег?;ОЕ ri/V еш%е1$)7}О1,у xal Tyv бррут avaydyiai.
KQOoeA'ddvv ovv <pym tov Mskiooyvdv TVQawldi bu-
Xeiqeiv yal amevac obv та^бтутс лрдд тд Bv^dvxcov
туг ^aadeiay y.af)sgOVTa' y.al T^lov py pekketv,
dvcgyvyrdEtv 6e xal ay mEQT.bO’EO'dai. tovto tov
ваоткёа ETdQa^E xal Ettdvodov soypavE тф каф. о
de ye ^арогфк. rat? tcov oq&pv Eptyckoypopoov xoqv-
(pacg (ov yap E&dppEt хата ovorddyv рауУоаоккас) xal
туг dt.'&Qoav dvapvyyv tdcbv dstkiav k'y.oive то лоаттб-
uevov y.al е’леюс тосд 'Pcopaioig xal тф дтеклсотср
алагтад хатедроуог xal eig cpvyyv e'tqewe' xal туд
те napsufiokyg ЕхабтуоЕ xal туд oxyvyg туд /Заш-
ktx.yg xal xoyv ларааурсж туд paGiksiag. 6 дё fla-
otksvg рбксд Eig Фсксллоолокст бсаоеосмто хахеТ
tov MEkiooyvov EvQyxa>s хата, tov KovTOGTEPaVOV
ёдодрусото xal vfioEig хаттурё tov avdpog. b de dv-
oavaoyETwy гтрдрД'бГО, xal ava^soag 6 /ЗаослВ’д
тф) dys^oQS те tov dpovov xal туд хбруд
той KovTooTEpdvov драдбресод xal той лсЬусотод
лрооура^Е tov avdpa ту уу (рр. 547- — 549-jS).
42. Samuel imperium Romanum bello
aggreditur
CO 6e Fjaoi/.Evg хид twv алоотаосФу tpQovTidag
Злосрортma.usvog еле zyv Opctxyv Egyei xal rig &eg-
oakovcxyv EXpohyGE) тер лгрсалтуа) pdQTUQi ar&o-
uoXoyovpEvog. хатакЕОрад (S exel итратирхуу tcov
ёлсаурсоу pcrct dcQslag dvvdpEwg, t'va. xcoh'yi та?
той SaptovyX dxdooudg, ёлатЕхох л yog xyv Bv'rav-
тод ... (p. 5577_12).
поход срещу него. И тъй той тръгнал, без
да съобщи нищо от тези работи нито на
магистър Варда Фока, при все че той бил
доместик на схолите на Изтока, нито на ни-
кой друг от военачалниците на източните
войски. Когато вече навлизал в България, за-
повидал на магистър Лъв Мелисин да остане
назад и да пази мъчнопроходимите места?
А сам той, като пристигнал, започнал да се
приготовлява за обсадата на Сердика, т. е.
Триадица.'2 Доместик на западните войски
бил Стефан Кондостефан, който размислил,
че ако походът на императора сполучи, сам
никога не би прекратил вомните и нито той,
нито останалите военачалници ще бъдат удо-
стоени от него с голямо уважение, и се по-
стирал да провали начинанието му и да пре-
сече устрема му. И тъй той отишъл при него
и му казал, че Мелисин прави опит за узур-
пация и заминава с голяма бързина за Ца-
риград, за да завземе властта. И го предуп-
редил да не се бави, но да потегли назад,
без да отлага. Това разтревожило императора
и той дал знак на войската за връщане. А
Самуил се настанил по върховете на плани-
ните, защото не се осмелявал да се сражава
отблизо, и като видял неочакваното отстъп-
ление, решил, че го правят от страх, и на-
стъпил срещу ромеите. След като ги изпла-
шил всички, обърнал ги в бягство. Той овла-
дял и лагера, и императорската палатка, и
знаците на императорската власт? Импера-
торът едва се спасил във Филипопол и като
заварил там Мелисин, бил обхванат от гняв
срещу Кондостефан и го обсипал с ругатни.
А онзи не могъл да ги понесе и се разсър-
дил и тогава императорът кипнал от гняв,
скочил от трона, хванал Кондостефан за ко-
сата и брадата и го тръшнал на земята.
42. Самуил напади Византия
Императорът, облекчен от грижи около
въстаниците, заминал за Тракия и отишъл
в Солун,4 за да отдаде благодарност
на прочутия мъченик5. Като оставил там за
военачалник един от знатните6 с голяма
войска, за да спира нападенията на Самуил,
той се върнал в Цариград...
1 Подразбира се проходът Траяновн врата при Ихтиман,
Софий се отнася към лятото на 986 г. Срв. Златарски, История,
тийската войска при Траянови врата станало на 17 август 986 г.
- Походът на Василий II (976—1025) срещу
I, 2, стр. 678. 3 Поражението на визан-
I Събитпятя се отнасят към края на 989
или началото на 990 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 685. 5 Сн, Димитър Солунски, почитан като
гюкровител на Солун. 6 Василий II назначил за стратег на Солун арменеца магистър Григорий Таронит.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
187
43. De bello a Basilio cam Samuel gesto
Tov DauovD bi tov Tc7)i' Bovlyapcov E^aQ'/fiVTog
ov rd OpaxcTiv obhe та xard Maxebovtav ptdra
^рс^оиАтоо, d/Ad xal тер’ 'EDA,ba xal (Ptqv bg ys
TljV ПеАолЬуУ)}6ОУ, TOV jUdytGTQOV NlXtypOpOV TOV
OuQUTO)’ ЕХЛЕрЛЕС 6 fiaat/iEV?, T??s bvGECOg UQ^OTTCi,
os латА тф Exeqxeup лотарф tov ^Ofiovpl xa-
TEGxep'aepevov лаоа тр dvTtxQvg рлелрор ло/.саато.
ou S i'os tote ло/Аа xal о лотааод evtevDev
алАоусод ip', агЁЛлютод f-bbxEi тф AAuovpl p tc~)v
'Ращаиоу елеЛегсм;. b Ovoavbg be wxTog (Iveqev-
vepag xal хата Tiva толоу /Затог хатагороад tov
лотацог, bcapiivsi tovtov 7/Gt>%cog cisxd трд отдатсад
xal atpQOVTiorovaiv EfufidD.st zoig jisol tov Dapovep.
xal тф aboxepxp хатал/.ауЁУТЕд ос fidopapoc ел/лтоу
cipbe %EiQag dvratpovTsg, xal тер Saaovpl bi xal
тф EXgivov vEp 'Paeiiavcp л!руа1 елруЁ^драаг,
xai sdlcooav dv, ei рф тосд vExpocg ovvavspi%fi‘7}oav
oc6,uaai, xal ovtco laddvTsg bc&pvyov.
Ehu xal 6 fiaoilsvg EgguiQaTEvas хата толу
BovlyaQaev xal tcov ev Bagbixfi (pQovQttov xara-
<~>TQEipdjiiEvog evia елатгф&ЕУ Eig Mogvvo&toIiv.
eiIe Ье xal тру peydlpv UsQafil.dfiay xal тер ptXQav
xal zip’ Illaoxofiav bid гяратруоуу. xal p Beqqom
be naQebbfh] avTip лара tov AofiQoapQov, лдоа-
yfj)QpaavTog zaig "Pcopaiotg. rd ijlevtoi TSsQfiia ло-
BoQxtq sdlco xal b zip’ avr&v epvlaxpv ерлелсотЕо-
uevog ISixolaog, от Nixolu^av cog figoa/Sv zip’
phxlav cbvbpa'Qov' og xalzoi латрСиюд Tippihlg
алёЬда лбАст xal лдод tov Dapovip алеВр.б’д'ЕТ.
eIP avdig хата Biblvpg 6 fiaoileig e^egtqu.zevge
xal Ti/v лЫсу aiQEi. ev ooap Ы: rayzpy еломЬдхес
b fiaoiAevg, еленят 6 Dapovpl тф ’Abpcavoi^oDi
d&QOOv 7,al лауруорешд exzbg lEAovaEvpg тад те
spmOQiag Islav лелоЬрто xal aixucAwrcov л1ф&од
lafifov ЬлЕгботрбЕ. тер Biblvpv bi vqf savior 6
fiaoAsvg лосраЬфЕУод xal EneaveQxousvoS xazsAafis
лара тф "Арф лотарфе tov ISapovep. av/.i^opsvov’
b Bapbapiog оттмд лара тосд лаАаюТд сотора^ето.
ло/Aov Ье tov лотароу peovrog dpsAcbg oi fidgfia-
goi хатеохерсогто' ov yaQ dv лоте bvvpApvai biafifj-
vai tov лота pov pBriQov то 'Pcopaixbv ovvzaypa.
koqov be yva)G&EVTog bd avzov 6 flaGtl.ei'g bceftp
xal то отдатблеЬоу, xal ло!1о1 цы l<*>v BovlydQiov
dncjolovTo, 6 bi Safrov-pk biebQa, трд tovtov охргрд
xal туд ладе.uffoBjg алаард ЬмдлауВард. xal rpv
43. Война между Василий И и Самуил
Предводителят на българите1 плячкосвал
не само земите на Тракия и Македония, но и
Елада и самия Пелопонес.2 А императорът
изпратил началника на Запада, магистър Ни-
кифор Уран, и понеже Самуил разположил
стана си покрай реката Сперхей3, той се
настанил на отсрещния бряг. Тъй като тогава
валял силен дъжд и реката не можела да се
преплува, Самуил не очаквал нападение на
ромеите. Но Уран през нощта подирил и
като намерил на едно място брод на реката,
преминал я тихо заедно с войската, нападнал
войската на Самуил, която нищо не подози-
рала. Варварите, смаяни от неочаквания удар,
падали, без дори ръце да вдигнат. Били на-
несены удари и на Самуил, и на неговия син
Роман и те щели да бъдат пленени, ако не
се били смесили с труповете на убитите и
така тайно избягали.4
След това императорът тръгнал на поход
срещу българите и като разрушил някои
укрепления в Сердика, се върнал в Мо-
синопол5. Той превзел чрез военачал-
ници и Велики, и Мали Преслав, и Плиска.
Била му предадена Верия6 от Добромир,
който минал на страната на ромеите. Била
превзета с обсада и Сервия7 и бил заловен
онзи, на когото била поверена нейната
стража — Никола — и когото поради късия
ръет наричали Никулица. При все че бил по-
четен със сан патриций, той пак избягал и
отишъл при Самуил. След това отново импе-
раторът тръгнал на поход срещу Видин и
превзел града.8 Но докато го обсаждал, Са-
муил внезапно нападнал Одрин и понеже вън
от града имало панаир, той плячкосал изло-
жените за продан неща и като взел много
пленници, се върнал.9 Императорът подчи-
нил под своята власт Видин и на връщане
настигнал Самуил, който станувал край река
Аксий. Тази река се нарича от древните Вар-
дар. Понеже реката била пълноводна, варва-
рите безгрижно станували. Защото те никак
не се надявали, че ромейската войска може
да мине реката. Но бил открит брод, през
който преминал и императорът, и войската.
От българите загинали мнозина, а Самуил
избягал и неговата палатка, както и целият
1 Самуил. - Българските войски начело със Самуил през 996 г. опустошили Тссалия и Средня Гърция и
стигна.'ш чак до Пелопонес. Срв. Златарски, История, I, 2, 695—697. в Р. Сперхей — дн. Аламана, която
се влива в Ламийския залив. 1 Самуил бил разбит при р. Сперхей при отстъпването си от Пелопонес през
996 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 715—717. Мосинопол — дн. Гюмюрджина. с Верия — дн.
Бер в Македония. 7 Сервия — дн. Селфидже. н Видин бил превзет от Василий П след иродължителна
обсада в 1003 г. Самуил предприел иоход срещу Одрин през август 1003 г., за да отклони вниманием на
Василий II от Видин и да го накара да се оттсгли. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 721—722.
188
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
noAiv de tcov IBxottuov 6 fiaotAEvg TtagsthjepET, do-
fisioav avrtp лада 'Pawavvv tov vlov TIetqov tov
GQt-CO'ToS Ta)V Boui.paQfOV, Ф у Tacr.pQ qVAC/xy CTO.QO
tov BauovyX ёплелйтсегто (pp. 55815—560ls).
44. Basilius Bulgariain devincit
'0 be fiaoilsvg витеу/од t>j BuvAyaocii лдосфаЛАшУ
EX&tov ravryv xal ехесалде. ity hoT'vdpievog дё ye
д Вамосу I атилауатадаоЦас тф r(bv 'Puiptalaov
orQaTspuari Tatpgoig Tag etoobovg алохБлсил акта)
EJieXEiQ^oSf тад dvoycoQiag алоердадад oixodopatg
xal фглахад Елютуоад avzaig. yxsv ovv 0 ftaotAsvg
adflig xal efiidoaTO psv zyv ладодсг, алехдооову
ds TO)V qvldxaov avdiOTausvcor EogcoptEveorsgov’
nlyv ovx алеет?] туд ёуурлдуг>ео)д, all? айтдд uev
yigooluEvev e'tl ледш'уиеуод tov ёойцатод, еклёлоркре
бе t(j)V отдатууауу eva usxa tov fa? avrov таура-
TOQ STSQCOVSV ЛОгд‘ЕУ, El dl'’VaTQ Л801ЕАЬе1Т XOLl
py%avyGG.oI)ai ti noag zyv hieAsvoiv. о be <V bgcbv
xal bvoycoQicbv nollo)v biepdcbv xal rovg Bovlya-
Qovg laHcov ёрлЬттеь хата тебтоо roig rov iQvpia-
xog (puia^tv, oi тф dffpoM szEQibssig ysyovdreg ov-
xeu туд (pvAaxyg e<pq6vti'Qov tov cpgaypov, alB олсод
avTot tov dle'dgov QTtadgcovTat zteqI лХелотоя stI&evto.
tots dy adsiag тд 'Po\uaixbv bgagipevov атратеоиа,
pyyvvat, Tov fpgaypbv xal bisioi xai bicbxsi xal лоА-
lovg psv avu.tQEt, nlsiovag ds ye tpyyQEi pbAtg
biabQavTog tov BaitovyA. о ye uyv fiaoiAevg roig
doQvaAofroig sig nevrexaihexa yihddug (iQi&piovpie-
voig e^Exo'ipe TiaGi та дррата, ё(р ехаоту е.хато-
oTvt Iva хатаВлфу e.TEQbqcdaluov, tv’ sTy tovtoiq
Херзаусоубд, xal ovzcog avrovg d-Tisvai xeaeuei лодд
rov GfpBsgov bgxyybv. ovg exeivog idfhv xal to
ttafiog py eveyxcov iVayyia ts xal sig yyv letno-
4h>uo)V xazaftdl.AETat, pixgov de ti dvEVEyxcw xag-
дюэуцф TisyiTiiTiTSL xal Ovyoxei. у he tgjv Bova-
ydQaov yyeuovia тф ыф avrov тф) Pa/fytyl тф) xal
"Рторютф TieQiy^&eV) ov о&ио evaviov aggavza 6
i'tog tov ^arQabshpov avrov 4iagcov b Bladiob Id-
ftog xal Biodwyg (diwvvpog ydg xal ouzos yv)
a^sxxeive. dte/.'&dov де to ev zacg dvaycoglais EQvua
6 avTOXQarcoQ, cog el'Qyrai, cilia те tpQobgia &X£iQ<u-
оато EQiiuyd xal rovg ev avzolg BovBydgovg xal
yxsv Eig Jbloowovnohv, dnov avro) rov BapiovyA
стан били разграбени.1 Императорът завзел
и град Скопие, който му бил предаден от
Роман, сина на българския владетел Петър.2 *
Самуил бил поверил на него да пази този
град.
44. Василий II покорява България.
Императорът често нападал България, на-
насял й щети и я опустошавал. А Самуил,
като не могъл да се противопоставь! на ро-
мейската войска, опитал се с ровове да му
препречи пътищата, а теснините преграждал
с укрепления и поставил в тях стража. И тъй
императорът отново дошъл и се опитал да
навлезе със сила, но бил отблъснат от стра-
жите, конто храбро се съпротивявали. Обаче
той не се отказал от опита си' и останал
там, за да овладее укреплението, а изпратил
в друга посока един от военачалниците с
подчинения му отред, ако може да заобиколи
и да намери някакъв начин за нахлуване. А
той, преминавайки през много планини и
стръмнини, нападнал откъм гърба стражата
на укреплението незабелязано от българите,
конто, уплашени от изненадата, вече не се
погрижили за охраната на укреплението, но
мислели само как да се спасят от гибел. То-
гава ромейската войска без страх разкъсала
оградата, преминала и започнала да преследва.
Мнозина били избити, а още повече били за-
ловени, а Самуил едва успял да избяга/5 *
Императорът избол очите на всички плен-
ницы — иа брой около петнадесет хиляди
души, — като на всеки сто души оставил
по един с едно око, за да ги предвожда, и
им заповядал така да отидат при своя вожд.4
Той, като ги видял и не могъл да понесе
мъката, загубил съзнание и паднал безчувст-
вен на земята, а малко като се съвзел, забо-
лял от сърце и умрял.5 Върховната власт
над българите преминала върху сина му
Гавраил Роман*5, който, без да е управля-
вал дори една година, бил убит от сина на
чичо си Арон, Иван Владислав7, който също
имал две имена. И тъй императорът, като
преминал, както казах, укреплението в тес-
нините, превзел и много други укрепени се-
лища заедно с българите, който били в тях,
и отишъл в Мосинопол, където му било
1 Събитията се отнасят към пролетта на 1004 г. - Синовете на цар Петър Борис и Роман избягали в
България в края па 979 и началото на 980 г., обаче на българската граница Борис бил убит, а Роман бил отве-
ден във Воден при Самуил. Роман бил признат за български цар, но фактически Самуил управлявал. Срв. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 657—658. > Става дума за голямото поражение на Самуил на 29 юли 1014 г.
при с. Ключ в Беласица. Срв. Златарски, История, 1. 2, стр. 736—739. 4 Бронт на пленените и ослепени
български войници от Василий II според Кекавмен възлизал на 14 хиляди. Самуил умрял от сърдечен удар
на 6 октоыври 1014 г. Българският пар Гавраил Радомир (1014—1015), известен и под името Гавраил Роман.
Българският цар Иван Владислав (1015—1018).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
189
te/.evti'j алтрууФ/.Е. uqo.q ovv avTi'y.a, лдоо^аАЛа тф
Воклуафа хш л.6aei^ те аътгф c/Iqel xv/X cpQOVQia.
о ds. ус tov ХФаротфХ viOb 6 'Popuavdc; те xai ТЪф-
Qllj}. (oVMi) y</f? dv>j(_»]w) TCEfMp(AS ЛООС TOV ^aOlAEO.
OV/MW’ V7TLOXVEITO.I,' U,ETU ds nva XaiQOV TOV TOV
-Tafiai}'!?, avEl.ovzop ’Icoavvov tov BXadioijxdpov -&£-
Q&UOV dpXXETO, EVUyyS/d'QoqETOQ TljV dvaifJEOir TOV
vlov too X^apiovpA xal удфлиата xoai'ccov ЕттауусВ
AO,u&va tio fiaaiAEt dovZaioiv, TiQooi-Qoviioav ds аитф
xal ziOJMil tCov ёлю^риог лада BovAydoois. yvobc
qsvTOi tov ВладизОВфоР 6 IIogiaev; ov у.ата тис
тлауусВас diavoovpEvov, етВ]аФер avfhQ тр BovB
yaQta y.al x.oa).(aq нет (титре ё/лроато ycbpac, тф’
&8 TV}* C4/Otf)o^ CT'JAp', EV fj та fiaoi/.Eia TOIQ TCOV
Воилущног фхоЬбируто aQ^pydie, лоВорхса laBtuv
y.al ETT.oa rpQovfpa did OToarpycbv, EiravECEV-sv see
T.qv Kcovoiavwyov.
Kai av/he ds у.ата BoVAydoGW EOTQaTEVos
y.al av{hg (pQOvQid те xal лоЛВА’е тфу flaQpjdQcov
rol's >BeV dlEtpd'ElQS, ТОГС dk GVVEO%E ^COOVQ. (5 (V
Tf7yv BovXyapcov aoywv b "Icoavvpe xal ВЛабюВ-
Ларое y.aza tov dvQQayjov Ee<.bQUV)GE yal лоЛсорхоуу
avro лВгтеа, apeag Етр dvo xal icpyae леуте. 8
uafdov 6 fiaad.Eve sv-di'C e^eigi y.al лЕф Tip’ ’AdQia-
vovjioktv yEvou£V(>) nQualaoiv айтф) тою ВоиЛуаосит
hucym’sK tiveq, naQadihovTEQ aviqj tov Usqvaxov
xal etequ (pQOVQia леуте xal тусбкоута, yal dj./.oi
ds Л.0ЛЛ01 TO)T fta(2^aQ0)v tovto)? амтф л^оософор
aav. y.al q yvvij db tov 'Icoavvov xai ВЛса)со$Ла~
jiov dlaQlu клЕрлрс лсюе tov ftaoiAEa tov арурелю-
xottov Bovlyagiag /.la(iib рста уратцтатиуу ey.GTyvai
тф ВокЛуафае vmayvovusvip ei (орлщ) /ЗоиЛетш
TEi’dETai. y.al цЕта yaxobv V 7VVII лоое top
avTOXQaTOQa, vlovs EnayousvT] тфК xal BvyaTQta
1ф' У.(й ETEQOL di: T.QEIP TOVTTjQ viol tpvyadcb B/E-
VOVTO EV TOLA bQEOlV, d/.Aa xdxELVOl T&3’ 6{)COV
cpvlaTTopdvfov фао'б£тт&; лрооффо? тф paaiAEi’
ijaav dv ovtoi 6 IIqovgkavoq xal ap/po) ol aoEAqol
avTov, d)v tov uev Iloovoiavov etIuijge /ифютуоу,
лат/jiy.iovv ds tops Лошоид. vtp’ eavrov ovv тф>
аттаааг BovByaqiav лело^ум)^ xal rd piev tojv
(pQovQtcov xaraoTQEApduEVOQ, rd Ье xawxvQdiQTK xal
(pQQVQap avToiQ doxovoa? умталтло'зг, <wto~ etg
d'h^i'jva^ d/pixETo, 'ih'owv тЦ Oeotoxto rd ха^ютуркА^
y.al dva&Epvvo^ тер гаф лолЛа xal лолитеЛр ёла-
VE^EV^EV eIq ТГр' 'V^EQXEtpc£Vl]V TCOV лЬАЕОУУ Xal
yuT}jpayE 'O'Qiaqijov, uaQq, tcaivaov^eiQ oQ^la (l]v тог-
(pa-v y.af.Et 6 dtjuiodtjb xal ггсЛЧ’ (w&qcottos, vvepov,
известено за смъртта на Самуил. След това
веднага се вдигнал, нападнал България и пре-
взел градове и крепости. А синът на Самуил
Гавраил Роман, който още не бил убит, из-
пратил пратеници при императора и обещал
да му се покори. А след известно време при-
стигнал служит ел на Иван Владислав, убиеца
на Гавраил, който съобщавал за убийството
на Самуиловия син и носел писмо, обещаващо
подчинение на императора. На иегова страна
минали и мнозина от знатните българи. Но
императорът, като разбрал, че Владислав няма
намерение да изпълнява обещанието си, от-
ново потеглил срещу България, плячкосал
много от нейыите земи, превзел с обсада
град Охрид, в който се издигали дворците
на българските царе, превзел с обсада и
други крепости чрез свои военачалници и се
върнал в Цариград.1
И отново императорът потеглил на поход
срещу българите, разрушил пак крепости и
погубил мнозина от варварите, а други живи
заловил. А царят на българите Иван Влади-
слав се отправил срещу Драч и загинал при
обсадата на тоя град, като управлявал две
години и пет месеца,2 * Щом научил това,
императорът потеглил и когато стигнал до
Одрин, при него дошли някой видни хора от
българите и му предали Перник и други три-
десет и пет крепости и мнозина от тия вар-
вари преминали на негова страна?’ А съ-
прутата на Иван Владислав Мария изпратила
при императора българския архиепископ Да-
вид с писмо, като обещавала да се огкаже
от България, ако получи онова, което желае?
И след късо време жената пристигнала при
императора, като водела тримата’ си сина и
шестте си дъщери. Другите й трима сина5
забягнали в планините, но след като плани-
ните били завзети от войници, и те били при-
нудени да отидат при императора. А те бяха
Прусиан и неговите братя; от тях той почел
Прусиан с чин магистър, а останалите — с чин
патриций. След като подчинил цяла’Щългария
и разрушил едни от крепоститс, а другите
подсилил и им оставил достатъчно охрана,
самият той пристигнал в Атина, за да отслужи
благодарствен молебен на божията майка. И
след като оставил в храма много и твърде
ценни дарове, завърнал се в столицата и от-
празнувал триумф, увенчан с тиара (тя се
нарича в ежедневния говор туфа — според
1 Събитията се отиасят към края на 1015 и пачалото на 1016 г. Срв. Златарски, История, J, 2, стр. 755—759.
- Обсадата на Драч и смъртта на Иван Владислав се отиасят към пачалото па 1015 г. :i Василий II пристигнал в Од-
рин прев март 1018 г. При него се явили български боляри, които му засвидетелствували своята покорност. Срв.
Златарски, История, I, 2, стр. 775. 4 Архиепископ Давид занесъл на Василий II иисмочо за канитула-
циятз. Tofi се намирал тогава в гр. Струмица. Срв. Златарски, История, I. 2, стр. 776. Гр Става дума
за Иресиан, Алусиан и Арон, които избягали в пл. Тмор (Албания), понеже не искали да се покорят на Ви-
зантия.
190
loannes Zonaras — Йоан Зонара
olgat u)voiu,aoiuEVip’t сод TEzvcptoa&at notovoav тогд
таьтг} dvadovpEVOvg) ней ovzcog dygi тцд тог
i)eoi> ЛоуоС’ Botptac асрсиЕто, алодоос fv ravrij гщ
хщнщ rd xaQiur.ijC>ta. et&o. ysrousyov 6 латосаоутБ
no"du /ИЕТЕоаад ёииырш rd ал/л/ЛЁууеоу об кате-
dvocom/OE, Kitt таота vxoo^o/rxror route тгощда.г,
el tow BovAyclcxov hqo.zi]oeiet' oi'rroc 6 латосадуцд
Вёдусод тф' ehk/u)oIuv ел1 Етсхл, лосратад еп/,
UETEtJsiO Tljl' QC'll'p', Wil XQoE%El.fyodp тДд ft Кыу-
хтаттп’Ог.чдУхл EsOiArjaiag rkQXtt-Qfi'-^ Вботафод, бд
тог ёу ты ла/мхёо) vaov ledscot елхнотеое.
Tip BovAyagtag 5Ё docZm freicny; ti] tow 'Pay
aaiaw iffEfiovla на! та tow Xoii/idtcov Eih’}j vxe-
xvipcw, dZ/.« itfjT wit то B{(piiov (pp. 563.; —
56712).
45. Patzinacae regiones Bulgaras devastant
Td (Уёктод ovprcsoovza. biEglzm 6 Aoyog. ot
IlaT^ivdyai, ^nvOat 3’ о ото/. dig e axgoo&EV eTqtito.^
diaftdvzEg tor "Iotqov ri? %wQa zip BovTyagiag oi>
puMQcbg EAv,ut']vavio. dHa zovzotg оутелеНВЬт Кыт-
отаттТуод 6 Atoyeyrjs 6 too ^topiov xgazaw, 6? нас
dobg dwoyaoth] zip BovAyagt ag, ёхделратб те adzoi'S
нас ziQEfiEiv угауиаот zov ’'Igtqov dia^EQaoavzag.
tov ршиш); de BaacAsiov davdvTog duo ерссшгыу
paar qxjgoi (Ъ’Волдаитсч (edidov ydg EXEivog глед-
dsatv zaig EtoxgagEOt, q-EidofTEVog тыу олотЕ.кыф'
ofizog de нас та тыр xac>Ed66vcow EVtavTOW нас та
tow eq? olg avzdg гцре tqicoiv oricov aavyxaOcbg
ЕТОЕлдбраго, Hal zavza adxftov ovyDivTog ло/J.oe
rep* oao) тф xqovq) zijg fiaotAEiag arrow oify» ol
лЁуцттд E^Eztiid^ixi’ (pp. 5719-—572s).
46. De Prusiano magistro origine bulgaro
у at xQpuazcov xoaZcov diddoot)' inoiija ат о vxeq
tov ЬаойЁспд Kawozavztvov zov xevOeqov avzov
нас aixaaBbcovg лАтсатогд ёлулато, xai ooot tow
Ешанопо)!’ ёи топ aVArgEyyvov (yogoAoyr/gawg sig
Evdsiav GWEhfAvihioav, лао’абтоо агент фЪуаау, нас
тоЬд хана)Дертад лада too ZEAEVTi'joayzog рааьАЁыд
}/ ёу gtTjQCOOEGt !ЛеВыУ jj ЕУ drifiEVOEOlV обо tcov ij
dl'Aoioog ладЕ:игЬфаат.о. ололтЕсДЕсд de б udytorgog
мене тя е наречена „тюфа“, тъй като засле-
пява онези, конто я слагат). Така той при-
стигнал в божия храм София и там въздал
благодарност на господа. Патриархът успял
да го убеди да премахне алиленгия и той
обещал да стори това, ако победи българите.
Този патриарх Сергий, който управлявал църк-
вата двадесет години, завършил живота си
и вместо него бил избран за патриарх на
цариградската църква Евстатий, първият йерей
на дворцовата църква.
След като България била подчинена на
ромейската власт, той покорил и хърватските
племена, а също и Сирмий.1
45. Печенеги опустошават българскшпе
земи
Пека разкажем сега за снова, което ста-
вало навън. Печенегите, конто по-рано наре-
кохме скити, като преминали Дунава, немалко
опустошавали българската земя. Но Констан-
тин Диоген, владетелят на Сирмий, който бил
наречен и дук на България, излязъл срещу
тях, разбил ги и ги накарал да мируват, като
се върнат оттатък Дунава.2 След като им-
ператор Василий умрял, останали несъбрани
данъци за две години, защото той им позво-
лявал да отлагат плащането на данъците,
като щадял своите поданици. А този импе-
ратор3 безпощадно събирал и данъците за
изминалите години, при все че имало голяма
суша през цялото време на неговото управ-
ление. От това бедните били съвсем съси-
пани за трите години, през конто той уп-
равлявал.
46, За магистър Прусиан Българина
Той4 раздал много пари за своя тъст
император Константин5 и откупил много
пленници, а конто от епископите нзпаднали
в нужда поради изплащане на алиленгия0,
помогнал им да се съвземат. Той утешил и
ония, конто пострадали от покойния импера-
тор, като били подложени или на членовре-
дителство, или на конфискация на имотите,
или по друг начин били пострадали. Но ма-
1 Най-продължителна сълротива оказал гр. Срем, който бил превзет с хитрост през есента на
1018 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 787—788; Ив. Дуйчев, Послсдпият защитник на Срем, 1018,
ИИИ, VIII (1960), стр. 309—320. Това нападение на печенегите на юг от Дунава се отнася към
1026 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 36—37. 3 Константин VIII (1026—1028). 4 Роман III Аргир
(1028.— 103л). 5 Покойният император Константин VIII. fi Василий II Българоубиен, за да ограничи нараст-
ването на едрото земевладение, въвсл един лов вид алиленгий, различен от алиленгия на Никифор I Геник
(802—811). Според тази данъчна система едрите собственник били длъжни ла платят данъка за изоставените земи
на избягалите беднп селяни. Според Скилина ялиленгият бил премахнат оше при управление™ на Константин VIII.
Срв. G. Rouiliani, I.’epibole ап temps d’Alexis Сошпёпе, Byzantion, X (1935). р. 31 sq ; ВгёМег, I.es institutions,
pp. 259- 260; Острогорски, Исторщ'а Византще, стр. <306—307; Ангелов, История, I, стр. 283; II, стр. 19.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
191
Plgovoiavoq 6 BovKyaQog kailgci ту туд Avyovixcyg
Zoyg ddeAipfj ту tysoiUoQq xoivoloysiopai xdi ту
fiaoiMda Ыоср-р oRdd= ovilaupdrsTat xai kqovqei-
rat, eira xai tnygovrai тощ bipflalpovg (p, 5747__17).
гистър Прусиан Българина бил заподозрян,
че има тайни разговори със сестрата на импе-
ратрица Зоя Теодора и че се домогва до власт-
та, и бнл хванат и поставен под стража, а
след това ослепен.1
4/. Basilius, bellis cum Bulgarls occupatiis,
Orientem neglegit
лоЛлад ydQ toiv mdsiov туд те Фообхуд xdi туд
XvQiag tov Nixycf'uQoe xai too Bcodvrov riov fiaoi-
l£d)v f'xaydrwDv ту Tiby rРищайпг qysgoriq, 6 pd
exsivovq BaoiXsioq G%o/Mpwy тсид хата BovXydomv
ydiyaiq xatQoy ovx £О%£ rag salioxviaq dotpalioaobcu
jidXEig. at P oucoc, pfyjot ah’ oiSQtyv sxsivog, ovx
etoIlioiv sig ttqo terror rov туд cPvbeiaq фууог doro-
oEioaoI)ai (p. 5759—,5).
48. Regiones Bulgarlae praeda
Patzlnacarutn fiunt
Exbypyoavtoq bs tov paoiksooq туд nohnog 6
Aioysvyg K(ovGT(j.VTivog ing TVQavviiia /леХетоуг xal
aotodgavat idXXcov sig to ’IV.vqixov хатЕоурРу xal
STOdousvoq «avrov хатехдургюе xdi am&avsv, i'ra
fig rovg ovvstdoTag fxiyaviioy ту fttq vixcbpsvog.
tots lievtoi ’'Agafieg juev туг Al so охот a yi ar xarsb-
Qtttiov, ol de ys IlaT'Qtviixoi туг Bovkyagtav xdi
туг TOV 'IXXvQlXOV TiaQdXlOT Ol ’AyUQyrol. TOVTOIQ
di: povoig otoXoq 'Pcopdixbg тгуоора/.сог та n/sico
xoiv oxacpibv svsgigycu: xdi xaTsxavosv' (5791O.._. 17).
- — —- —- — — — sdXw ds tots Totg .usr rx
туд v AyaQ ~d Alvga xdi тоТд I Ьат'СоАхшд Мча ys-
yoi’s та Mvidbv. tov di- dovxbg ’Avnoxslaq Nixyia
хатаотдВраттод тут rayyy} 6 Ктоготагйгос, abshpog
uiv xai oviog tov fiaoiAECog, sori ту ’Arrio/piq tov
теАеотуоаута disblifaio, xdi b st egos avrov abiAq'dg
etgcoTopsondgiog nQoxExsiQioTo. s$ ’Atygixyg ysvroi
xdi PaxsBag orolog duonHoor ’ Ayacgyvcby sxaxov
T(1q ts ryoovg xdt Tit rragdlta' alia tovwig gtoaoq
Emdi.EO.yv ‘Роща'ёхбе лоШ, pth* t&v oxaipmv хатё-
bvosv агтагбда, локАоод P Rdygycs, xai rovg ,ust
лддд тог fiacilsa exm7ioy.qsv> oi <5i drsoxolodody-
oav хата туг ocogbliov. Ilayxgdriog cP b Ьдусог
’Apaayiag, up тут oixsiar dystpidv 6 paoPcvg yQpo-
оато 'Poouavbg, rug ts jtqqq 'Pioualovg оотоуёад
sIvoe xdi d)V TiagE^boyas tiqiv ePojpatoig cp-govoiiov
xai noCEOV ETrs/pipino m'tiav, toe wyct Atxag 'Pa)~
4/, Василий II, заем, с борбата срещу
българите, пренебрегва Изтока
Докато император Никифор2 * и Йоан:5
подчинили много от градовете на Финикия и
Сирия под властта на ромеите, техният при-
емник Василий, зает с борбите срещу бълга-
рите, не успял да затвърди властта в прев-
зетите градове, при все че те, докато той
бил жив, не се осмелявали явно да се отър-
сят от игото на робството.
48. Българските земи биват плячкосвани
от печенеги
След като императорът напуснал столи-
цата, бил заловен Константин Диоген4, по-
неже замислял узурпация и възнамерявал да
избяга в Илирик; поставен на разпит, той се
обесил и загинал да не би да издаде съучаст-
ниците си, като бъде победен с насилие.
По това време арабите опустошили Месопо-
тамия, печенегите — България, а агаряните —
крайбрежието на Илирик? Ромейската флота,
нападайки само агаряните, запалила и изго-
рила повечето от техните лодки. — — - -
Тогава била превзета Мира от агаряните, а
мизийските области станали плячка на пече-
негите.6 След смъртта на антиохийския
дук Никита Константин, който също бил брат
на императора', наследил умрелия Никита в
Антиохия, а другият му брат бил назначен за
протовестиарий8. От Африка и Сицилия при-
стигнала агарянска флота и опустошавала
островите и крайбрежията. Но срещу тях
отплавала ромейска флота, потопила много
от корабите заедно с войниците и мнозина
пленила, едни от конто изпратила на импе-
ратора, а други били набити на кол по край-
брежието, А Панкратий, предводителят на
Абазгия, комуто император Роман9 дал за
жена собствената си племенница, нарушил
мира с ромеите и отново завзел крепостите
и градовете, който по-рано отстъпил на ро-
1 Прусиан (Иресиан), син на българския цар Иван Владислав, получил титлата магистър още но времето на
Василий II. Той взел участие заедно с майка си, бившата българска царица ТЛария, в заговора срещу Роман III
Аргир, организиран от иривърткениците на Теодора през 1029 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 33—34.
J Никифор II Фока. ;i Йоан Цимисхий. 1 Константин Диоген бил дук (управител) на България.
5 Споменатите тук нападения били нзвършени през 1032 г. Тези нападения на печенегите над българ-
ските земи се отнасят към първите години от управление™ на Михаил IV Лафлагон (1034—1041). 7 Ми-
хаил IV Пафлагон, s Протовестиарий — началник на службатэ, която се грижела за частного императорско
съкровище. Длъжността протовестиарий заемала второ място в гписъка на длъжпостите, запазванм за евнусн,
Срв. Br^hier, Les institutions, pp. 130- 131. t[ Роман III.
192
loannes Zonaras — Иоан Зонара
тсоаттбрегод vtteq тог {ЗаылЁснд хш fieiov
трд avrov opsvygrtdog. тгоВлаУлд A oi ПатдО'с'гкш
tov vIc)Tqot diafiab'OVTsg та 'P(oiuuo)v хахок (itsri-
Леуто, тогд aiMiyopsvovg ijfiptiby атсирогУТЕд
(pp. 589-jj—5908).
49. De petri Deliani seditione
Tiov ds Bovi.yaQcoy, cog ijbi) iотбытие, vx<> BaotXsiov
tov liaoiltwg н.ито^гоЛЕррЬёт'Ттоу улй rijg (ivtcov fiaot-
A£lU.g Xuf)(M.oH)si 0)]?, UE'/pt It ST TlVOg ffybQOV Ol
faippaQOt tov rfjg dovbuag ipp’ov. sir.a tovtov атго-
отВапНол biavn'oTpw xai soq dbagov, dd2d cPpioi
to аутцг/ру sy.dwvs to s.pvdppa. dvi/p ds Tig ao^pog
pgy tv j'Svog, . iohavog y.ai.ovpsvog, ddkov dk pso-
тёд y.ut дегтдтцтод, vlov suvtot Д^щисад too
’Aaotnv, bg rod Da hoi up. top aogpo’wg too s'bvovg
py ddeDfoT, ёк BvHavrtov, <bg /Детар сктоддад Hal
nsicag to I'bvog лшд slvai тог ^Auqsuv, ёд pptydr
poo ёуДуц) ysrbperog, а)Д oi-y ёд svvdpov svvijc,
t:ig paoidsa roig fiaofidooig усё&т]. svrF.vfrev sig <pa-
TEQav uTTCOTaoiav FgsQodyp to iDvog Hal sig fypnHag
иуу.н'рто yal та ''Pioaaiaiv хатЕтое'/Е, arslAsrai tol-
vvv OTQCu, py6g пт psra bvvdpscog, IP дуанотьтр Tag
tTTtdQopdg Tipg /.})tjT(-i'oroiv. о ds ианлод wig vD
аттот TiTi'wpsodp.Fvog rgipisdios rovTovg хаДатог
y.ul drrcoDw ay, si pii ujTsdfya vinwg. p yovv vP
avrov атоааа dsioaoa rrQcg алоотао'кху sytbQTjOE
yal tivu tg тастгоу Tsr/oppodv иеиДрнУот, ён И
perovg (Готта BovB/hqihoi', архррсуу sw'Tolg ciqo-
XFiqDotwi Hal paoi/,sa Bovicyaolag avrov byopaCovc.t.
y.al Ta tcov Bov/.ydvcov dpjQpw, тагу usv Tip Ao~
i.tuyip, то-т di: Tip Tsr/oapQp) яооо{П'таиор£ТО)У.
a)dii rWzw p.£T)V.i)sy 6 Aoiadvog tov дутгу.асНота-
ppvov' рЕтанаАеТт/и yao avrov scrl HOivcavia трд
ао%рд y.al тр rrpbg e Poypaiovg pd^pg. xai dg
TisiDsTai. ?7isl odv pvwiipoav apcyco ol (р/р-
yol xai то стрИод vo)v BovA/ydQCov ayyp&QotoTO, 6
Лолиту og я£(к тогд ovrstPypdrovg Bpp pi) av hots
ooj-i)pwpai то ттоу BovB’qqoh’ s-dvog vndoxpydp'
Hvoiv Avfjsyvcdpsrот, y.al „si тр GoyrpQiav vpcor
povAso’Os, тог era ?)pcor тгораате ёхлодсбт' si
uh' of'v stus tov ‘/svovg stvai too Dapovp сндатт.,
diwoy.eiTiaaG'fl'S wv Tsr/^oppoov. s.l сУод tovto, avzcp
flip savTobg тятотадате, sps (Уён psoov гтоороато.^
ёлс TovTotg iipovg i)Qih)} y.al ol тр ffacjidetay Pp-
статттд (тЕНхр^рг^ат, нот о Ты-хоицдод нате/ето-^т/.
о Лолсагод avwy.QaTCOQ ysvopsvog тГлё те то
меите, като може би си отмъщавал на ро-
меите за императора — вуйчото на неговата
съпруга. Печенегите често преминавади Истъ-
ра и правели големи злини в ромейските
области, убивайки поголовно всички пленници.
49. Въетанието на Петър Делян
След като българите, както вече казах,
били покорени от император Василий и след
като държавата им била подчинена, известно
време варварите понасяли игото на робството.
След това те намислили да го отхвърлят и
се надигнали, но липсата на вожд осуетила
замисъла им. Някой си мъж от неизвестен
род, наречен Делян1 *, изпълнен с хитрост
и изобретателност, който наричал себе си
син на Арон, брата на Самуил, предводителя
на тоя народ, избягал, както разказват, от
Цариград и като убедил народа, че е син на
Арон от иегова незаконна жена;3 а не от
законната му съпруга, бил избран за цар на
варварите, Тогава народът вдигнал открито
въетание, насочил се към грабежи и опусто-
шавал ромейските земи. Прочее изпратен бил
някой стратег- с войска, за да прекрати
техните нападения и грабежи. Но понеже той
се отнасял зле с подчинените си, възбудил
ги срещу себе си и щял да вагине, ако не
бил избягал през нощта. И тъй подчинените
му войници, като се изплашили, въетанали и
избрали за свой вожд един от другарите си
на име Тихомир, по род българин, и го про*
възгласили за цар на България.1 И така
българите се разделили, като едни се при-
съединили към Делян, а други към Тихомир.
Но Делян си послужил с хитрост спрямо
противника. Той го повикал да споделят власт-
та и борбата с ромеите. И Тихомир повяр-
вал. И тъй, когато двамата вождове се cpeni-
нали и войската на българите се събрала,
Делян казал пред събраните, че българският
народ никога няма да се спаси, докато го
предвождат двама началници, и добавил:
„Ако милеете за вашето спасение, премахнете
един от нас. Понеже знаете, че аз съм от
рода на Самуил, отстранете Тихомир; ако
ли не, подчинете се нему, а мене отстранете."
Тогава се вдигнал шум и всички го привет-
ствували като цар, а Тихомир бил убит с ка-
мъни, А Делян, като станал самодържец,
1 Зонара предана името Делян под формата AA.iavos, която по емнсьл се доближава до ЬоК/лн, <5о7«оо? —
„хитърЪ 3 Петър Делян бил син на Гавраил Радомир от първпя му брак с дъщерята на унгарския
крал. Гавраил Радомир я изостлвил и тя била вринудена да се върне в Унгария. Тъй като Петър Де-
лян се родил в Унгария след разтрогването на този брак, византийските автор и го смятат за не за конор о ден. Тук
Зонара неправилно нарича Петър Делян син на Арон. Срв. Златарски, История, II, стр. 45—16. Срв. обаче
Г. Цанкова—Пешкова, Петър Делян през погледа на неговите съвремснници, ИПр., год. XXII, 1966, кн. 4,
стр. 97—108. 3 Става дума за стратега на Драч Михаил Дермокаит. 4 Население™ на Драчката тема, което
било нредимно българско, вдигнало съшо бунт в 1040 г., като избрало за вожд н български цар Тихомир.
Срв. Златарски, История, II, стр. 52—53.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
193
Avggdyiov xai хата irjg 'E/J.adog ЕусодтЦЕ xal rd
УкхолоВтшг лдовЕлофоато, tcov Sv avTOig exovtcot
лдооусодцоаТ'ТСОУ avrcp, bisl ,ш) Eipsooy ттр‘ rou
бдсраготдбсроо йл/лулбаг xal to dxoQEoroT. xai d
nSv ovxcog Asiav AIvgutv to too loyov rd Piouaicnv
trith'To. d <V' fiaaifevg трд аруеЛад xopiot)eic>^
абтб avTixa сбдиа xaraAafisiv тбу йлоататцвагта,
dstvov fy/Exodui Цусог, si ргфЕУ олтЬд ту paodda
nQooEveyXf'ov poi gar тагтдд apaiQS'dEiodv viva ла-
gafiZsipeTai.. Im ds oi длеугооото rd ffiatatuov
ydo 6 t'degog aorov xaTSxgdiyos xai м лоб то о сора
EtgCOyxCOTo) , тб ТЕ OVyyEysg tfclElQpE Tip’ EXOTpUTEtaV
аитсЪ ладахлуоЕас xai ol лротуогтЕд туд fitmdyg
OVX ?Л)р’ОГУ TO fiovlspa. аЛрЕкЛУОд ЦрЛр pMVVli-
psvog xai dvTEnaycov Щ олл&еуещ to лобдоиог ел!
тоид SxvOag 7POQ£d y-al yr то лдаура {)avpaxog
cPior. vvxrog yap n? voocg хаталотобрЕГод xal ovx
dr eg avptov dvaeT)]<j€O‘dai лдоадохсбрегод, б За
yusoag oQTi cpavovayg едхллбд те сбрато xai лдо-
/jet vijg отдатихд. dig d’sv cotg nor ddxvddyy tovtoov
ugloig sysvsTo, yroipd^ETo лсбд ауилаоата&т, о олео
d’dVoploig та таурата ovvsQxbyEGar xai ti ovpftdv
aTtovcog vdya тио fiaoil.Ei туг vlxyv wqooevsiusv, 6
yaQ T.oi too ’Aaocbv exeIvov vi.6g, б латдбхюд ’Aaov-
cjuavog, лада. "Pujuaioig dor ётр лдоохехросхебд тф
xagovvri, ёл’осхоо psvstv xaTadsdixaaio xal руте
л/ооыёгси лдбд та агахтода pytf ббсод staiswi лдбд
то ВгЦлуттоу, ei pp ЕллоалЕф туг Eioodov. T’)0ti-
psi yovv did таота' еле1 d’syvaxxEi Т)]г тот s&vovg
daooTaoiav xal Tijv tov Aohavov atQsaiv sig тб
agysiv avzov, dnodidgaoxEt psv туд oixiag avzov
xal psiipicpbsvvvrai, ’Aqueviov te ozolyv лЕд1Т)ерЕ-
vog ёаътф xal 'dsgancor sir at tov (Asodawoxdvov
л/.аттбpsvog xal илсЕУас лдбд то отдатблебог sZafrt:
лагтад xal лдбд BovZyaQiav хатфлуаег. абВ ovx
ai'Tixa dplov &Osto sovtov, лдооорВсот de ткл tov
3Aagct)V avsptpvyoxs xal „ёра“ slsysv „el' Tig mv
Exeirov naidary ладф-, ^dogsv d.r vpir sig Tpv sih’ovg
d.ox6v лдотербтедод tov vtrdov 6 yvijacog ; „dig de
лагтед лелом-рло diEvyyg то ёлб yr^oiov лаФбд
doyEO'dai tov \4a@wi' xai трг fiaaitelav avdig sig
araficpt^okov лЕрютргас drdga xal тф лй/ллт fiaai-
завзел Драч, отправил се срещу Елада, при-
съединил и областта на Никопол,1 * чисто
население доброволно преминавало на иегова
страна, понеже не могло да понася алчността
и ненаситността на Орфанотрофа3. И тъй
той според поговорката направил ромейските
земи плячка на мизите, Императорът3, след
като му било донесено съобшението, веднага
потеглил, за да залови бунтовника. Той наз-
вал, че смята за позорно, ако остави държа-
вата да бъде лишена от някоя своя част,
след като самият той не е прибавил нищо
към нея. Но понеже не бил добре със здра-
вето си — той вече бил болен от воднянка
и тялото му се било подуло, — роднините
му го съветвали да се откаже от похода, а
първенците от сената не одобрявали реше-
нието му. Но той, черпейки сили от усър-
дието си и като противопоставил на болестта
силата на своя дух, отправил се срешу ски-
тите4. И станало нещо удивително. През
нощта той бил измъчван от болестта и смя-
тали, че няма да се вдигне на сутринта. Но
щом се съзорило, той се появил на кон и
повел войската. Щом пристигнал в планините
на тия скити, той се приготвил за бой. Преди
да се срещнат двете войски, се случило нещо,
което дало на императора бърза и лека по-
беда. Синът на Арон, патрикий Алусиан5,
който се намирал още при ромеите и бил с
нещо засегнал императора, бил осъден да
стой в къщи и нито да влиза в двореца,
нито въобще да отива в Цариград, ако не му
бъде разрешен достъп. Поради това бил в
униние. А когато узнал за въетанието сред
народа и за избирането на Делян за водач,
избягал от своя дом, сменил дрехите си и
като се преоблякъл в арменска носия, пре-
сто рил се, че е прислужник на Теодоракан6
и че отива в лагера. Така незабелязано от
всички пристигнал в България. Той не се
разкрил веднага кой е, но разговаряйки с
някои, споменал за Арон и казал: „Ако при-
съствуваше тук някое от неговите деца, дали
би бил предпочетен от вас за предводител
на народа законният син пред незаконния ?“
Щом всички изразили желание да бъдат уп-
равлявани от законния син на Арон, а също
и царската власт да бъде поверена на човек
с неоспорими права и който произхожда без
1 Става дума за Ни ко пол ската или Навиактската тема в Епир с главен град Навпакт. 3 Йоан, наречен
Орфацотроф, бил брат на император Михаил IV Пафлагон и имал голямо влияние в управлението. Той се за-
нимавал с финансите па империята и проявил голяма алчнсст. Населението на тема Никопол се присъединило
към въетанието на Делян, искайки да отхв’ьрли тежкия данъчен гнет. За анти феодал ния характер на това въета-
ние срв. Г, Г. Литаврин, България и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 384—385. 3 Михаил IV
Пафлагон. 1 Византийските автори често наричат българите скити. а Тук авторът погрешно нарича
Алусиан син на Арон. В същност Алусиан бил внук на Арон и син на Иван Владислав. След покоряването на
България той преминал на византийска служба и бил назначен за стратег на Теодосиупол в Армения. Срв.
Г. Цанкова-Петкова, Петър Делян през поглодана неговите съвременници, ИПр., XXII, 1966, кн. 4, стр. 105,
бел. 47. G Магистър Василий Теодоракан — виден византийски пълководец,
25 Гръцки извори за българската история, т, VII
194
loannes Zonaras — Йоан Зонара
yevEt лдоотрюута xafiagcbg, ttigtevei tivI to
d-^oQQ'qxov twv poALov slboTwy to yivog tov ’ Aoqo/v.
6 3e neotEQyoTSQov аьтф dviyp'Evoag to <4f5c? тсХд
ОСр'&сброТд, Etta XO.l TI O^pEloV EldtJjQ TTQOGOV ашф
avappplftoXov, ‘гол tovto ibsiv unatTEi. to b’yv лтд1
tov be^iov dyxcova ypopd ti pcAtv xal pglg (3a-
GEta леос аотб. ibuuv ovv xal tovto xal owdu e'/cov
EvboidoTTbg xara/jdAki pev ea tov Svojttiov tov av-
dgbg xal robe; лббад uvrev лЕоттооо&таи (ЗкЗаоха
дё xal rovg dV.ovg tov ёх tov ^аой-Eiov ytvovg
avioiQ acpcxopEVov. xal ло/Aol tov dpipflulov алод-
gayEvrsg тф yveooto) xqogs&evto, xal рЕрёдюто у
адутр co? 6’ov navTing тфд daoiAsiug avii]g отцоо-
рЕтгр, ei лдод d/.lijGovg ol dgyjiyol diaq ecoivto,
xoivoxQayovGi xal 0лег6оуто1, d/Av^ovg 6e xdi
ЬлсолтЕьоу xal EVtjdiiEvov. d/.T o^vregog evqeD1}-]
о ’Alovoidvog лдод тф> ёлфог/лр’ xal тф' tov Ao-
faavov TiQostpUaGE доАитгра. xal ctutov етоцшотще-
veg xal ovpwtdipv nogodafidv tov avvdg%ovra Hti-
Tl-tterid ol gvu^ogkI^ovti xal e^oqvttel тф d-&A(p
rd одного, xal eig uiav h’Ti-v&ev адхЛ ™ Dxv-
fyixbv леди'итатои. eIw. dd д.лоддт]тсоу prprve.1 тф
ffaou.81 iiovAboao-bai лдса? содержи аётф, ei evue-
rovg o'vtov tev^etoi xal avaKeyojv ovx bpoiQi'oEi
tcov dpotpebv. 6 ds тру dvTEvgiv те лдоофхато xal
a^icog арЛуаофш avrov ёлрууАdaw. xal 8g odrlxa
TiQOGE^ld'&Ei xal TETturjTO udytGTQog. 6 ds PaGt?.Fvg
&ТЕ101 TO) e^vfl вёДгд, то de uvtiQyov ov xal dl£0-
naQEiEVov ov dvosgyag хаталЛ.ерфАу a? big тф
Tiov Piouaicw ffi'Eiiovia tntxvyE, xal 6 ilaoidsbg
лдбд rd Bv^h’Tiov sxav&yvtA xal xm^yays bgiau-
ftov, al%paAj>Tovg те ло/Aobg dcayaycuv ev аьтф
xal tov AcAdrov avrov яслрдо; ptvov та ориата
(pp. 5989 —60316).
всяко съмнение от стар царски род, Алусиан
издал танната си на някои от ония, конто
добре познавали рода на Арон. А той се
вгледал по-внимателно в лицето му, после го
запитал дали има някакъв неоспорим белег
и поискал да го види. А то било някаква
черна бенка на десния лакът, обраснала с
гъсти косми. След като видял и това, той
вече нямал никакво съмнение, коленичил пред
тоя мъж и обгърнал краката му. Съобщили
на другите, че им е дошъл един потомък от
царския род. И мнозина се отвърнали от
съмнителпия и се присъединили към законная
царски син и властта била поделена. И по-
неже държавата не би могла да съществува,
ако водачите й биха били в разногласие, те
се обединили и се помирили, обаче се подо-
зирали и дебнели един друг.1 Обаче Алу-
сиан бил по-еръчен в злоумишлението си и
изпреварил хитростта на Делян. Той пригот-
вил угощение и като поканил своя съупра-
вител на трапезата си, нападнал го във време
на пиршеството и извадил очите на нещаст-
ника. И след това скитите минали под една
власт. След това тайно съобщил на импера-
тора, че иска да мине на ненова страна, ако
го посрещне благосклонно и ако не го лиши
от съответна награда Императорът приел
молбата му и му известил, че достойно ще
го възнагради. Той веднага пристигнал и бил
почетен като магистър. След това императо-
рът веднага потеглил срещу народа и понеже
той бил без водач и разединен, без труд бил
победен и пак превил врат пред ромейското
господство. Императорът се върнал в Цари-
град и направил триумфално шествие, в което
водел много пленници и самия Делян с из-
вадени очи.2
50. De Leonis Tornicii rebellione
”АЩ d albig TVQawig тф Alovopayu) Seivo-
TEQa E^vnavEGTT]. t] iov Toqvixiov dLjv avTi'i Asov-
rog, o? pc'qTQob-Ev xaxd. yvvog лооофхЕ тот avrcxQa-
toqi. ovtoS too vv djV "OpEGTidva oixaiv (ovtoo <3e
xAAai 4 лоАд Exalstio tov flacilsoog ’Adgtavov')
rovg Muxsdovag tlys лдсоёхоутад аттф сод да пп
xqeItiovi. ydg d dvijQ ovte t8 Eidog qavAog ovts
50. За бунта на Лъв Торнак в Тракия
Обаче друг, по-опасен бунт бил отново
повдигнат срещу Мономах”. Той бил вдиг-
нат от Лъв Торник,4 който по майка бил
сродник на императора. Прочее той живеел
в Орестиада5 — тъй по-рано се наричал
градът на императора Адрианопол •— и ма-
кедонците6 били привързани към него като
към влиятелен човек. Защото този мъж не
бил незначителен нито по вид, нито по ум.
1 Според Литаврин, Болгария и Византия, стр. 389 и сл,, Алусиан привлякъл на своя страна част ст българ-
ското болярство. - Въстанието завършило проз 1041 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 75. За хода на
въетанието срв. още П. Мутафчиев, История на българския народ, II. София, 1944, стр. И-—16; История на
България, I, стр. 153—155; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 387 и сл. 3 Константин IX Мономах
(1042 —1055). 1 Бунтът на патриций Лъв Торник. който искал да узурпира властта, избухнал през 1047 г. к
Тракия. За този бунт срв. Острогорски, Историка Визаптще, стр. 316; Златарски, История, Л, стр. 85.
При потушаването па бунта на страната па императора унаствували и българи, включени във византий-
ската войска. Ив. Дуйчея, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI (1949), стр. 30—34.
ь Старого име на Адрианопол, дн. Одрин. 3 Жителите на тема Македония, дн. Източна Тракия.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
195
то cpQovptia’ si%e ds тс xal eteqov ф лдбд savior
rovg лЛесотоид fysiAxETO. FyQrjGpiolbyEi pag ;? <щ//щ
jtsqI uvtov, ola xai tceqI dlAoov Isytnai Lidrrjv, abg
nor 'Poopiaixcov ихфптрсог sgoito лоте syxQariig,
nQog от 6 flaocAErg ovte tvA avzcp лооархогта dts-
tY&eito, гШо pisvroc xal dTciyyftdvszo тф dvdpl. p
IYf tov xQurovncg ofiaipicov r) EvnQsnia фхЕсошо
tp. xal sdsgtouTO avrdv, yvvi) у errata te xal ОтаОтр-
P'jtut)) то cppbvppia xal sig Tvyip; E^aoaoa TtEQicpd-
rsiav xal ei; tcaovtov daipiAEiav, )} тф) adslcpcp gteqx-
тЁа ovx pv, pvlafisi то (Уаьтру did to yiSQiby трд
q: pov рое cog. p db inj nvog gg exeivov Tvyydvovoa
row pisi'Qovcov oT:te avyvdxig avrq) noooijsi xai
1‘7ТЕрр<раУОК OTE TTQOOEAi'lZ'vOE HQO'}Eq')8QETO, dlEAEy-
yovod te xai dvsidi^ovoa. st d’enl тоёты; scoQdxEi
tov adslq.bv dgyi^dpsvov, dnEdvGnETSi xaTaq'QovY}-
ихсод. 6qcdt opr тру tov Topidx^v тф; dbsAcppg
6 {jaoiZsvg ууцаебтута vttcokteve te xal г pupil a, xal
ira jwqqoo d/Aq/.a)v Osito abiovg tcov ev ’IffyQGL
тф 'Pcoptaicov pyspiovicp diacpEQOVTCor avrep тцу apyijv
ayuTlifajai, xaisGyqptanopiEnp1 ежтоооофштд vsrsQOQiav
avzov xaTaippqptodiiEvo;, xal о рек? dnqA'&EV' rj de
ye ерфтт], у лрод pteya Tvyrpg avrov e^qev £v sAni-
otv, ovx EApys. xai nr e g ex tovtov tov dvdga nob;
tov fiaoiAea diE(:>aHov. 6 дё тот; коулд Tovrocg rrp>
yvobtipv diaoEtoflsl; gteIIel xal xeiqei piev rip’ xoupv
тсо ToQvixp ovyxsiQsiv avrep zaig dpt^l xal тад
F.Anidag otoptsyog, ^dxog de pt$Aav avrov dixcpdvvvac,
'Qocpovv айтф> vopci^cov ^vtevIIev rip' nQooboxcopdvpv
Trj; rvxpg Аарлпроттрта' ovreo eV $Tcave2,f}6vTa рефт
ofaxeioag, alia xal smxayxdzag aqojxev. ol de ye
Maxedoveg xal nQappv, cog Ei'p-ptat nQOGxeipAEVot. тф
dvdol xal XQpOTaq еллсоад ёл arrep 'дйтлогтед
vvxrbg avibv vnslgayaydvTsg rijg ^aacltdog тагу
ndXscov ёд тру avx(~)v pipTponohv ayovai тру ’AdpoJ.-
гооло/лг, xal onovdp row л pooled sipiEvatv avvop
raypb та лХессо twv orQarsviidraw exec ovvtyOpoio&p-
oav у xal piiosT тф npbg tov avroxodropa. dcdriva;
yaQ ahio.q ovt exetvo; xaltog wig отратюЬтатд
EXEyQpvo, dV.a xal vnoptag vttetqecps хат avruiv,
xdxstvoi did lavra nQog sydog хат avwv poEdiAovw,
(bg d’ot'V ovvE/Jypoav, sbepppaiag avrov O-Vtixca ^aot-
lixpg xal dvaQQpGscog xtzn/^/cooar. 6 db ovv avzoig
srv&bg EQyov eI%eto xal adpoov rp fiaodsvovop em-
(potra, xai ol ngooiovn noooscpoircov no2./,ol xal
GTQaiL&Tai xal donxoi' xaxsivog тал; slnioiv рро'юрто,
<bg olhivog аотф dvitarpoopUyov, d2Ad iia/Aov dva-
neiaodvTwv аитф svnsrwg xal vdg nvA.aq трд no-
2.scog, on те та ёфа отратбйрюта noi^pioig exei
nQOG'peydXpTo xal bn xai oi трд noXsoyg di boypg
А той имал и нещо друго, с което привли-
чал мнозина към себе си. Защото мълвата
предавала, както прочее се напразно говори
и за други хора, че ще стане някога госпо-
дар на ромейския престол. Към него импе-
раторът не само не бил разположен благо-
склонно като към свой родственик, но дори
изпитвал омраза към тоя мъж. Но сестрата
на владетеля Евпрепия, жена благородна и с
уравновесен дух, която имала блестящо по-
ложение и изобилно богатство, била близка
с него и го приемала. Тя не била обичана
от брат си, който се страхувал от нея, по-
неже го превишавала по ум. Като не получа-
вала нищо по-значително от него, тя рядко
го спохождала, а когато идвала, изоблича-
вала го и го оскърбявала, А когато виждала,
че брат й се сърди за това, презрително от-
връщала. Императорът, като виждал привър-
заността на сестра си към Торник, ги подо-
зирал и се гневял и за да ги раздели, назначил
Торник за управител на подчинените под ро-
мейска власт иберийци1, осъждайки го на
благовидно прикрито заточение. И тъй той
заминал. А мълвата, която в надеждите [на
хората] го издигнала до велика съдба, не
преставала. Поради това някои го наклеветили
пред императора. И той, разтревожен от тех-
ните думи, повикал Торник и го подстригал
за монах, като мислел, че заедно с косите
му ще пререже и неговите надежди, и му
надянал черно расо, смятайки, че по тоя на-
чин ще обвие в мрак очакваната [от него]
блестяща съдба. PI без да съжали така за-
завърналия се, той, отгоре на това присми-
вайки се, го изпратил. Македонците, който и
по-рано били под негово влияние, както казах
по-горе, и му възлагали големи надежди, го
извели през нощта от Цариград и го завели
в техния главен град Одрин. И поради усър-
дието на неговите привърженици или от ом-
раза към императора там бързо се събрала
по-голямата част от войската. По неизвестни
причини императорът не се отнасял добре с
войниците и хранел някакви подозрения срещу
тях, а и те поради това били настроени неприяз-
нено срещу него. И тъй, щом войниците се съб-
рали, веднага го приветствували и провъзгласи-
ли за император. Той веднага пристъпил към
изпълнението на целта си заедно с тях и неочак-
вано нападнал столицата, а по пътя към него
се присъединявали мнозина — и войници, и
граждани. И той бил обладай от мисълта, че
никой няма да му се противопоставь но лесно
ще му отворят вратите на града, понеже
източните войски били заети с войни на из-
1 Иберия се нарича дн. Грузия.
196
loannes Zonaras — Йоан Зонара
Ijtoiovvto tov avtoxQaroQa, (b? f>tj xi /.iij хата yvcbttip'
avTOi? xqoocpeqouevov, томатам oh' aiconovuEvo?
rai? Ehuoi отратолЕдЕГЕтен hqo тр? ло^еоз?, ло/л-
oQXJjaiOV avTi'iV. st ,uij дг'/оао Етсиютата. vavdEV
oh’ ладcaa^dpего? xal ayyov Tov xequ’o/.ov тр?
лолесо? yEyovtog лео1 rets В ZayEovag avoided cl та?
лока? pB'ov too; evdov, rxoayjhf-oi tovtov? nob?
тру tiqu^iv TiaQciOaQQvvajv Ха^лдаТ?. tcov Ье up<Y
EmoTQEq~oa&vcov avrov, d/йа xal xXsi:a^6vTO3T xal
про? exeivov йлоохазлтоттазз1 еле/Вют п} лооо-
ffoAf), агплатзЕтаттЕГО dk xal, б (>aoiA.EV? отоиткглю?
cAiyoi? xai h/J-o) Ьриопхоз xai riotv силы? dvdpd-
<j(v A7wr rmv тз~)? yEpovoia? -i/EQanEvovoi, тозт nav-
тюз’ ovti* ei? axoif’.p ovvu.oid,uovai'va.}v yihoarh’
KQc TOVTGV? CTQO TOV ЛЕПфбХос GTl'jOO.? Тр? л6ХеСП?
Аттцлетсцпот? rot? tov tvquvtov йето хатал/ф^ыт
avrui? то avThdkov. xal avxb? §s 6 астохратсор
EV TlYl ТЫЗ' ftaoBlXCOY flaZdaiayy nQu/jEftfayUEVCi) TCOV
aV.cov xai ёт то hqo тр? nolscog Eorocpuiievq)
л-sotov xa&qoio [';aoi2.ixa>g, tv cQtop tov? evoftiov?
xal oQcoro auxoi?. ot bs МохеЬоге? ^озиоХоу/а?
ovte? е$ш)е?, iboVTEg top ffaoiMa 01 UEV dvTIXQVg
eI-v/3qi£ov e7? dvxor, ol di. xal yoQOv? оагютазуТЕ?
liskp те nva oysdid^ovTE? xco/.uodia? (boyovvTo xai
j/6or ravra, rot? hggIv sjtcxqotovttS? Tpr yip’. ^ra
roig E$Ij) TOV TEiyOV? TCQofjEpfayuSTOlg fluotfaxoi?
uoioa? uvdg dnydiiovop? tijiv ev(/j't!o:>v, ot uev ел!
rd? tm'lag wQfnjoav, ol (YehI zip’ Tiigrpov Ev&rttnxov
xal ancbXXvvro. toogvi’TQv dBlnaoi то deog ЕуЁУЕто
O)OTE TOV? ТЕ TOl? TEiyFGlV EqEoxo,та? tovtov? ex
tovtov хата^алХоуга? qiEvyniy xal тот? та? Eioodov?
xpijovQovvxa? тр? noisco? qpovdov? advixa усуЁидар
[трЬЁ та? nvAag Em^vyojoavva?. ei oh’ ei%sv 6 tote
лб/.Ei.io? тдз’ Е/дбта, vixav, ovbb’ pv то xotAvov
ev&v? тот ToQviKYiv evtu? yvvEotlai TOV UOTSO? XUJ
teXo? tni'&eivai тф EyysiQhuau. dBld tovto /jet,
evteI jt.tr} 77; avcoilev §дЁбохто btoixpuEi, wv xvoav-
vovvra dizcpvysv. 6 ys tfaotAEi.i? tuxqov av exiv-
dvi’Ed'GE’ T&v yaQ ti? EvavTia»' xdviY ёлао^а^Етсм
xal tJdliO? atpiqoi xmt avrov, то д' aTEvxTpoav tov
h-iGi/.EO)? /Зол!е1 p£iQaxi63> ti tujv ’daZauvjrio/.oi'VTcov.
dlX odd3 exeivu) xatgla yEyovsv 3) ex, tov fluor?
л^рутр ot ye iii'iv mpl тдз’ ратиМа dsioavxEg avrlxa
цехhi-qoav, xdxEivog avid? dV.ooE лЦ тог ficoxov
UETip’SyXEV. dv (У El'QTjTO TQOJIOV dlTUpVyEl3’ TOV Top-
vixtjv to EvTvyv/jiia, si? Tovvavriov ашф та zzQay-
иата ^EQtETQEipEV. 7) те yaQ noli? ai'i^t? ело q>oov~
Qav Eysydvsi xal 6 Tv.Qavvog ahOi? ew&ev лооо/ЗаЛогу
ток и гражданите мразели императора, тъй
като не постъпвал с тях според желанието
им. Увлечен от такива мисли, той се разпо-
ложил на стан пред града, за да го обсади,
ако не бъде приет с най-голяма готовност.
Прочее той построил войските си рано сут-
ринта и като заставал близо до стените на
града около Влахерните, увещавал ония, които
били вътре, да му отворят вратите, като ги
насърчавал да сторят това с тцедри обеща-
ния. Тъй като те не му обърнали внимание
и дори му се присмивали и го подигравали,
той предприел нападение. Императорът се
приготвил да се брани с малцина войници и
градски жители, а също и други мъже, при-
служници на някой от сенаторите, като всички
едва достигали до хиляда души. Като ги
построил пред градските стени лице с лице
срещу войниците на бунтовника, мислел, че
с тях ще срази противника. А самият импе-
ратор се разположил съобразно със своето
достоинство в една от императорските ложи,
издадена пред другите и обърната към по-
лето пред града, за да гледа неириятелите
и да бъде гледан от тях. Македонците, които
били свикнали да се подиграват, като видели
императора, едни от тях го обиждали в лицето,
а други повели хора и като съчинили поди-
гравателни песни, играели и ги пеели, като
подскачали по земята. Когато една неприя-
телска част нападнала наредените пред град-
ските стени императорски войници, едни от
тях се спуснали към градските врати, а други
изпопадали в рова и загинали. Такъв страх
обзел всички, че ония, които стояли върху
градските стени, скопили и започнали да бя-
гат и пазачите на градските врати изчезнали,
без дори да заключат вратите. И ако при
тая война би имало човек, който да умее да
спечели победата, нищо не пречело на Тор-
ник да влезе вътре в града и да завърши
своето начинание. Но това не се удало на узур-
патора, понеже иначе бил решил небесният
промисъл. Но и самият император насмалко
щял да загине, Защото един от неприятелите
го замерил със стрела, обаче тя минала покрай
него, без да го улучи, а ударила един юноша
от прислужниците на императора. Но дори
и за него ударът на стрелата не бил смър-
тоносен. Тия, които били около императора,
веднага се уплатили и се оттеглили, като и
самият той заповядал да пренесат другаде
трона му. Но щастието, за което аз казах
как е убягнало на Торник, се наклонило на
противната страна. Защото градът отново
бил укрепен с гарнизони [със стражи]. Узур-
паторът отново го нападнал рано су'тринта,
но бил отблъснат и насмалко щял да загине
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
197
xal алохдогаНН лада /Здауу xal алтНгто аг.
Irflayv уад ёх ppyavps TalavTiaiafl’ otpEYciorovpsvcoT
хата та»’ EravTtary, ft’s ёл1 top ivgawoT i'eto xal
tov hev ov xafllxEro, dEtltav (V xdxEivtp xal tois
»eqi, avrov ётЕл-лраг, xal Ivoavrss трг лаоатафу
слрубтлроаг vis тёр' oq^ETEpav ладерроПр’ xal ovxhi
rij ло7лоох1р ёл/ХЕурерркабту, alia nvap figa-psias
ppspaq л goops!vac; d avgawcbv ’лес saiga toI'Q uev
to» oixe(cov лдооуроооъ'гтад тф /nw/Ev, тощ rV:
oxidvauEvovs xal IxbidgduxovTas длаг!отага( ph1
трс леос to ac,Tv лдооЕддВад. dxijst bs d)s еолетсЪ;
тсЪг (Удаидлоу хдатт^тоУ (pQovgta)V, алл’ алЕхдсрадр
xaxEtrtvv. ev тоиоутд) до лаороаг at rps hpac:
dvr dp sis dvaxsxlpptvca лада tov avTOxgdrogos xal
xard tov Tuoavrovyroc dcpst'd-poav, ol бт аитф rpv
П.ЛООтаОШ.У О I'yXQOTOl'TTSC COO Е’/ТО» TOVTO, ds.faar-
тгс лт-gl GTptotv, alia xal rov rear ecpav Таураса»
г^адургтос; ладаотоатолЕдЕгаареуог tgio длогсататс
%ш rods iilv (pul(at£, to'vs bl xal ygdupaot ле1-
dovros cruTopiulpoat, ты аатокоатодд лаУТЕ? oyhb»
/ллоутер top тодагураагта лдообрсогто cols fiaeili-
xols xal oi tcov иаррал .uorov poav ovtoi отда-
tkotwv, cE.Az xal тыу ёллгуау(~» xal ёатдатрурхбто»
хат ларлдоудЕУТсоу do%ais, h’dc pdrov tayv esti-
оррал ладарЕрЕгдхйто^ avroj tov Вататфр. ы$ cY
or)’ Eyx(LTE/-Eiqpd'q лдд$ тсоу loi»rbv 6 Togrlxqs xal
латт-О'О-Еу avzcp (ip vxtos pr ц xardlpipis, Де! ср гаф
».poon?p8vy<xw’ adres те xal д Вататфр;. exeTOev
Не лЕсфтат ты Movopd'/yp лдооруудроаг’ о сД отЕдр-
giV apepotr хатаЦ’ротфЕтш tov cyands xal. rots plv
EofiEO&Y)(juv Елдад oi. lv%voi tov офратос, p cY
алоотавта diflslvTo teIeov (pp. 625;.}—63 Ц).
51. Patzinacae in. Paristrio considunt
To <Ye tcov llaT^ivlpitov e&tos ai>&tb хата т,ру
BvQCOTtalav poioav xexb’pro' 2'xvdixdv тд e-Ovop
xal »olvav5QO)»ov, лёрат 'Iotgov VEpOftEVOV. pv bl
TOTE TOV E5VOl'S aQytOV TrQfl/^ drpt> TO uh' pEVO;
лари, тд S&voq lapnQo:;, тд дё pros' reoilps. ihepos
de Tts Ksyerps xalovpsvos, aoppoS alv ooov sis
ylvovs uvacpoQdv, arpp dr plxzvs те xal драотррюр
(bv xai nolldxis ev ликёров ardgayaDpoas, лаод
rov lifh'ovq ЛЕ(р[1рто. 6i,d xal лада, tov TvQ(i% f7o-
Xaro, ^pvovvTOS адтдг dvElsir. о yrovs exeivop xal
дао тшт cpvlhv ngooEiaigiodpEVOs, ovacbv лаосду
dsxa esti TQioiy avv avzais ddftp tov ''’lorgov xal
Ел1 rd Pcnfiauov dgta yeyovEP, avzdpolos pxstr
Един от камъните, конто машина хвърляла
срешу неприятелите, с тежест на един та-
лант1, бил отправен срещу узурпатора и при
все че не могъл да го улучи, веял страх и
у него, и у хората- му. Те разпуснали вой-
ската, върнали се в своя стан и повече не
се опитали да обсаждат града. Обаче след
като узурпаторът почакал няколко дни и ви-
дял, че някои от неговите хора минали на
страната на императора, а други се пръенали
или избягали. той изоставил обсадата на сто-
лицата и потеглил към Тракия, мислейки, че
лесно ще овладее тракийските крепости;
обаче той бил отблъснат и от тях. В това
време пристигыали и източните войски, конто
били повикани от императора и отправени
срещу узурпатора. А привържениците на бун-
товника, като узнали това, уплатили се и
след като началникът на източните войски
се разположил на стан близо до тях и ги
склонил отчасти с разговори, отчасти с писма
да минат на страната на императора, почти
всички изоставили узурпатора и се съединили
с императорските войски, и то не само обик-
новените войници, но и знатните, и военачал-
ниците, и отличените с чинове. Само един от
по-видните останал заедно с него •-- Ватаци2.
Прочее, щом Торник бил изоставен от оста-
налите и залавянето му било неизбежно, той
и Ватаци избягали в един божи храм.'1 Но
оттам те били отведени оковани при Моно-
мах. А той осъдил и двамата да бъдат ли-
шени от зрение и що.м светлината на очите
им угаснала, бунтът бил окончателно потушен.
51. Печенегите се настаняват
в Паристрион
Л племето на печенегите отново потег-
лило срещу европейските области на импе-
рията. Това племе е скитско; то е много-
людно и живее отвъд Истъра. Негов пред-
водител бил Тирах, конто произхождал от
знатен род в това племе, но бил ленив по
нрав. Но с любовта на народа се ползувал
един друг човек, на име Кеген, който бил
неизвестен по произход, но бил мъж буден
и деен, който бил извършил много подвизи
във войните. Затова Тирах го дебнел и тър-
сел случай да го унищожи. А той, като узнал
това, привлякъл на своя страна две колена
всичките били тринадесет, — преминал с тях
Истъра и дошъл в ромейските предели, каз-
I Талант -- мярка за тежест =- около 26 кг, - Йоан Ватаци — византийски военачалник, сродник и
пръв помощник на Лъв Торпик в този бунт. С част от войската, поверена му от Лъв Торник, той разбил и.м-
ператорскага войска, в която имало много българи, при Кипсела. Срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 33. Лъв Тор-
ник п Йоан Ватаци потърсили спасение в една от църквите на Българофигон (дн. Бабаески). Те били изведени
оттам с хитрост, след като получили обещание, че ще бъдат помилвани. Срв. Златарски, История, II, стр. 87,
198
loannes Zonaras — Йоан Зонара
ИёусоР тф Даотла х<9. ог’я еоео^ос ci duvvTEAfc-
ЁфцуйФЬ] ravra тф J lov о ри'щр xal T6'^ 7AoQas
aQywv xeXevetcu дё^аобпл wi<s Sxi'tPis, r> di; Ke-
yevrp; А? тфу flaoiAida toiv лоЛесоу (poit^oas f<
otpiv тфлР тф) fiaoPti xal to осотфдюу desduevos
fianTifj/Mt ETiu-фЪ] латрскюд. елеуое uevtoi xal тощ
ovv аотф 2xv&as tov &eIov tovtov aovtqov /ietu.~
oysiT. noioriipros di та? diargifids xard та ладс-
GTQia xal fiiaffaivayp tov лота uov а^доот Exdxov
roi'S rov Tv(jdx, dvaiQojv те xal Mpfbjievos. л@ео-
/jetav TOtvvv 6 Tvqo.% ttqos tov fiauiAea алЕслаЛхф';
IfTiaxo от-i тду д.лоотатру той E-Ovovg ед^ато, xoj.
A ,ю/ xcoPogec xaxovv то f&'os tov лдбоЬоуа, to
Ft') VOS 6).OV Et/EC ЯОМиЮР, лр<Р TUVTOL d’ 0 aVToXQaTCOf)
,,ovte лоодотцР Рур „той ^qooeA&ovtos yEvpoouai,
ovte Kuji-voo) dptivao&ai tots EmifiovAEvaavTas".
tqvto)T tcov iir/yvitaT(t)v тф) Tv gay иошоОеутсоу
еле'с ysiiiojy елёотц xal 6 ’lorocm e$ dxfh-fc els тф>
CTEQaV TO) XQVEl HY]yVVU.EVOS XEXQVOT(P/MTO, ttE'Qfj
biEfiv] tov moiatu6y ovv up gthei лаУт1 xal тфу
cPcopiaida ydoQay хатаЛа/Рог та ev mootv txEgciX'Cem
6 ds ye /taatAevs tovto рабсш’отратигу avPxa тф)
тг/s yjoQas dgyovTt, vmi- тсо Ksyev>] emixovQov елей-
i])Ev. ol, ,uevioi Г/атфлчфхси тдосрату co/ fjovfay FVQOy-
tes xai ciA/aoT moudtcov ЕвхЕлаоусЕУсоУ ex цёлтос
xal лео1 тайта dmAi/OTEvoausvoi, тосфрсщ хорлахср
CTEQlSTTEOOT, xal TOVTO E£ ClVTOfloAOV yvovs 6 Ke-
vevijg dvamEhPt xal ids c Pcouat'xds dwell tecs ЕЛ1-
fisu&ai, rois EvcivTiois- cos yovv Eldar ol tfdQpUoOt
Tip' хат avTcov тсоу 'Рсо,иа1(оу ёлеРоост, xctTEipyao-
uEVOt, тф Tooep TvyyavoYTEs Рлуусаоат xal amodEi-
ItdaavTEs .usOpxay та ол-Аа xal 1хетш уеубуаос x-u).
торс E/JigoiG ларЁдсохат eavwvs. тоутсоу 0001 per
vmo tw KeyEV))T yeyoyewv, ot дег Pi<tegi maQEdd'&i'i-
oav, ot de лдбя doom-lay 2,goaov алебд^аау. то
лкфдоЯ ()Ё То 1.01Л0У XQi'jOl'UOY EPOLiloO)] yEVEOfiai
'Роэрьаилд, el rd блАа дсуасртРу fi’s т>р> тФт PovA-
yafjeov yojftav хатотхла^ЕЬ^ eq^liov ovoar тфу лФаФота
л(ю /охрой той Pth’Oi'S exeivov хат a XvOevtos' о
xal уеуоУЕ той liaoilscos xsXevaaVTOs. 6 c'le pe
Trpd% ch’ TO is ESoyOlS той ENVOI'S тф/ф)'р XQOG ТОУ
x датой via xal той (рлоо хатифтСо&ЕГТЕ^ фалтсоаатоь
d^ifijuaai Ааилдснс ёпиф^чааг. cos de /idyai tote
вайки, че e дошъл, за да се присъедини към
императора, и че няма да бъде безполезен
за него.1 Това било известено на Мономах2
и на областния управител било заповядано
да пусне скитите, И Кеген пристигнал в сто-
лицата, явил се при императора, приел спа-
сителното кръщение и бил почетен със сан
патриций. Той убедил и скитите, конто били
с него, да получат светото кръщение. Понеже
пребивавал в придунавските области, той
внезапно преминавал реката и поразявал хо-
рата на Тирах, като грабе л и убивал, Тогава
Тирах, като изпратил пратеници при импера-
тора, обвинил го, че е приел онзи, който се
е отцепил от племето, и ако не попречи на
беглеца да ощетява племето, ще настрои ця-
лото племе неприятелски към себе си. На
това императорът отвърнал: „Нито ще стана
предател към онзи, който е дошъл при мене,
нито ще му попреча да отмъсти на ония.
конто са извършили покушение срещу него."
След като тези слова били съобщени на
Тирах, понеже било зима и река Истър била
скована в лед от единия до другия бряг, той
преминал пеша реката с цялото племе, навля-
зъл в ромейската земя и опустошавал всичко
по пътя си.:* Императорът, щом узнал това,
изпратил веднага войска в помощ на Кеген
и на управителя на областта, А печенегите,
като намерили изобилие от храни, вино и
други питиета, приготвени от мед, и като
яли от тях до преяждане, заболели от сто-
машно разстройство. Когато Кеген научил
това от един беглец, убедил ромейските вой-
ски да нападнат противниците, Тогава варва-
рите, виждайки, че ромеите се спускат срещу
им, както били омаломощени от болестта,
изгубили присъствие на духа и обхванати от
страх, склонили оръжието, започнали да мо-
лят за милост и се предали на своите не-
приятели. Ония от тях, конто попаднали под
властта на Кеген, или били съсечени, или
били продадени в робство за пари. Но ро-
меите сметнали, че могат да използуват оста-
налото множество, ако вземат оръжието им
и ги поселят в България, която била празна
в по-голямата си част, понеже малко време
преди това онзи народ бил покорен,'1 И по
заповед на императора това било направено.
А Тирах с първенците от своето племе бил
отведен при императора, бил удостоен със
светото кръщение и почетен с висок сан.
1 Кеген преминал Дунава заедно с ордата си, състояща се от около 20 хиляди души, и се заселил
в днеиша Североизточна България през 1048 г. За събитията срв. Златарски, История, И, стр. 89—90.
2 Константин IX Мономах. ;i Тирах с всичките си иодвластни печенеги, възлизащи на около 800 хиляди
души (числото по всяка вероятност е преувеличено), проминал р. Дупав проз зимата на 1048— ] 049 г. Срв. Остро-
горски. Историр Византине, стр. 317; Ангелов, История, II, стр. 109--Н0. 1 Тук авторът дава важно све-
дение за оредяване па българското население прев първите десетилетия на византийского владичество,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
199
'ТЛхщаАж рЕта тагу TovQxmv ipjay хата Tt'jv Саар
лЕУтЕхщдеха %iliddag IdaTQvaxfov 6 аотохдатощ
ётКрбрЕтод xat xaPo^Aioag avrovg IKnovg те
rtaQ(XGx6uevo? xai отпи.тадуад at-tot д ёх
ctoy opoysvoyv ev ХдиааттдКт ди-тедааЕг, els ’IfinQlav
xeKvoac uTtsl&eiv, td^ac аитоТс xal лооруцтора
тщ odov. иуд X ovv jieQi tov Заратдиу t/xoaiv,
EGTYjoav xai лддопу noopatvetv ovx ^йоУ Etg tov-
macn Ke %C0QpoavTEC xat a%oi tov ztoqOuov ё<р1)а-
xotec ovv rots "талон Tijv DdAaoaav битлорррЕв-
eduEVOi хата тру tov diyiov TaQaolov povpy, uvt ixa
ооутетарёутр’ ciotpadpEvoi ipy oPomooiav тоТд бро~
VEV^Gl ЛОоОрУоУЗ’ТО' ХИЛ tt-Ttl OUOV ОУУУурООНр'ЬщаУ,
djirjWov xal sv rots ладтатсросд ле/З/шс ел^што
тад ux/p'dg, ekeiPev <5’ uQucbpsvot та (Рдахиуа xa-
tet.qexov. ywAAaxig de tov fiaoiAETog хат агтСоу
отдатНрата ЛЕртрагтод, Бихоатёотeqoi pair» u ftuQ-
ffuQoi, (боте xal ddsoyg хата ndopg tj/s Здбхщд
xal Maxsdoylag uxeddvvvodai xal Aeta? алатта
TttJ'EO'dai xai ov та truyQQW pdvov, d/dd psvToi xal
rd TQ ЛОАЕ1 ayX.d3vQO- TSAOS ПЛЕУбоУТШ ' Paypaioic
iQiaxoviovTEis error dag. xat оьтауд б тогу 1 Ifafyvdxayv
НрЩ ттоКиод (pp. 6414—64432).
52. De Protevone, Bulgariae duce
оотод ToivvT 6 ’Icodyvpg xal eteqoi, psya xdxsi-
vot dsdvvppEvoi лада тф paotlsi, dxsyvtoxoTts аётф
то Щооглроу tieuHovoi tov иарсуотта трдоут'юас tteqI
diadoypjg xai vctouPeugiv аита> elvat ттрбд tqv адуду
E^tTijdEtov toy 7lootTSvovTa. d di- toy три P>ovXy(l~
Otaq doyip> nsQtstyoVTO xat алетУдра /iaodjdog
то)Т лоАелоу. ёота^то Toivvy 6 tov dydoa ретаиак:-
aopETOQ (p. 650lo„w).
53. Isaacus Comnenas contra Patzlnacas
exercitum ducens in confiniis Lovitzae castra
ponit
"0 Ot KopvQvoc хата тму OliyyQtnv хи), wv
ЗхоЩЪу, о? IIaT'Qivdxa>, Леуогтш, ёхлтдатЕкиас тотд
uev OvyyQots eiofiv-py аётриарЁуосд еолНаато. хата
he tcov Dxvdcdv борроаут/, ol ptv uXaoi vtnPxvtpav
xal eIgtivevouv (ov yao vqi eva лагтед ?)yep ova
ётастоуто), sis К aviwy 6 Sells pQaovvdslc xal
potQa to’i rip t(~)v 'Poouatayv dtvdpEooc ovp^aluw
Понеже по това време ромеите се борели с
турците на изток, императорът избрал пет-
надесет хиляди печенеги, въоръжил ги, дал
им коне, назначил им за военачалници техни
съплеменници и като ги прекарал в Хризо-
пол1, заповядал им да идат в Иверия и им
определил и водач за пътя.2 Обаче щом
пристигнали до Даматрис3, те се спре-
ли и не искали да продължават по-ната-
тък. Прочее те тръгнали назад и като
стигнали до пролива, преминали морето с
конете при манастира на свети Тарасий4 и
така веднага съкрагили своето пътуване и
се съединили със съплеменниците си. И щом
се събрали заедно, отишли в придунавските
области,5 настанили се там и отправяйки се
оттам, опустошавали Тракия. Императорът
често извращал войски срещу тях, но варва-
рите излизали по-силни. Така че те без страх
бродели из цяла Тракия и Македония и всичко
плячкосвали — не само по-отдалечените об-
ласти, но дори и околностите на столицата.
Най-после те сключили 30-годишен мир с ро-
меите,6 Така завършила войната с печенегите.
52. За управителя на България Протевон
Прочее този Йоан и някой други, които
се ползували с влияние в двореца, като за-
губили надежда за живота на императора,"
посъветвали болния да се погрижи за свой
приемник и му внушили, че Протевон8 е
достоен за властта. Тогава той бил натова-
рен с управлением на България и отсъствувал
от столицата. И тъй изпратили да го повикат.
53. Исак Комнин потегля срещу печенегите
и се разполага на лагер в Ловеч
Комнин9 потеглил на поход срещу угрите
и скитите, които се наричат печенеги, и склю-
чил мир с угрите по тяхно предложение.10
А когато се отправил на поход срещу пече-
негите, почти всички се подчинили и склю-
чили мир (защото те не се управляват всички
от един иачалник) — само един от тях му
се противопоставил и като влязъл в сраже-
ние с един отред от ромейската войска, бил
1 Хризопол — дн, Скутари па уалоазийския бряг на Босфора. - Събитията се отнасят към 1050 г.
;i Дзматрис — планина в областта Витания. Според едни — дн. Алмтаг, а според други — дн, Булгурлу.
1 Манастярът „Св. Тарасий" би.ч построен от патриарх Тарасий (IX в,). Точного му местоположение не е извест-
но. Предполага се, че се намирал около Босфора, Срв. Janin, op. cit., р. 437. 5 Земите на дн. Северна
България са известии у византийските автори под името Паристряон, т. е. Подунавие. Срв. Златарски., История,
II, стр. 1G, 154—156; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 250—252. г’ Мирът с печенегите бил сключен
през 1053 г. 7 Става дума за последнитс дни от паруването па Константин IX Мономах (1055). 8 Ники-
фор Протевон бил управител на България след 1053 г. След смъртта на Константин IX Мономах той бил повикан
в Цариград. за да го провъзгласят за император. Срв, Златарски, История, II, стр. 13. й Исак I Комнин
(1057—1059). 10 Мирът с маджарите бил сключен през 1059 г. около София, където Исак I Комнин бил по-
срещнат от маджарски пратеници.
200
loannes Zonaras — Йоан Зонара
Дттрто xal то лоАЪ totv otxslcov dnofioAdtv рента
W)v szsQilsKp&svTCov алёдда. dva^EVyvbg (У sxsiihy
6 /TVwUeiv еохДшоеу еу тф Aoi'JiTiyp, f/dv] tov
теЛО Оъ OVWi ty/t'G IOV 2'£7tTEf)QlOV рМр'бд. oUfjQOt'
(Ун paydalov хатаддауегтод xai yiovog лноооауу
71 QO O)Qa-7 Л0/АД, TT)Q ('7T7TOV те TO ЛЛЕОУ diEcptyaoto
xal атдапбпш ло/Aol ио tpvyEi xExg’dvrsvxaai xal
лотилю) (У {>ле<гуеАеЕ уE}'ovtirES xcu леАауто аут eg
ти слцудею. верб,у а&ддор naosovgav, tug xal up
атдсплагихв) xal toiq avrov rd avayxaiu
ЕлАллАу. ElT-a TOV VEiV IE Xal TOV vifpElV ЕЛ1 Ц1Х-
дбу 7W.vdsVT(OV ТЩ ftaOl/.ElOO ОХГ})’Д ЛдоГрЛ&ЕУ 6
/Заш/лод xal тлд dger Eti) лаицтуЕА], exe7 лои
rar(7)0ar' xai vivtp Т(7ъ- У олтдохшд ad toy ftEQuo-
ravrat. 5оД <У ev тф голо? иорраоцд, /лЕтЕОТцоау
гГ]ь dgvdg б /йло(лет< re xal oi tu.qI avrov, f] d3 av-
rixa pEoth'.v yxuTtaotfEi вахаЕлылг (pp. 67lr,—-672(;).
победен;1 той загубил по-голямата част от
близките си и избягал с оцелелите. Импера-
торът се вдигнал оттам и разположил стана
си в Ловеч към края на месец септември?
Понеже завалял проливен дъжд и паднал
преждевременно голям сняг, по-голямата част
от конете измрели и поради студа здравето
на много войници било изложено на опас-
ност. Реките придошли, раздели се извън
бреговете си и отвлекли припасите им, така
че нимало достатъчно храна нито за войни-
ците, нито за добитъка. Когато дъждът и
снегът за малко престанали, императорът
излязъл от шатрата си и се спрял под един
огромен дъб, който се намирал някъде на-
близо. И някои от висшите длъжностни лица
го заобиколили. Понеже се чул трясък на
това място, императорът и придружниците
му отстъпили настрана от дъба, а той вед-
нага след това паднал на земята, изтръгнат
от корена си.
54. Uzi I strum transeiint
54, Узите пре.чпнават Ду на за
Ко) т.1 ,uir лддд атт&хоУга цлюг ovrcog Ei'/py
xaxajG, rd (У Азл,iota xal таъла хахсдд Елао^Е дш
атраткота у xal олатту xal ихрЕтитута. rov ydg rayv
Ovqoov sdlvovg (Дхид-at di tovto sort raw Hatty
vdxcov xal хата ysvovg клЕОоуД xal хал а лМДоо-д
СЛЕд/ЗаДу лаои. rot; ExV&tXOtg HQOTi ydyiEVOV
E&rEoi) toy ”largo? лауутр dia^aivuvrog, Ezisigufhf-
c>av (Ar ol T(~>v ладил gtcov ло^есоу ад%оУТЕд Дс>аг
ds obtct (I iiayioroog NixijfpoQv; 6 ВвтаУЕтагць xal
о pidyioTOOb Baal Is tog б 3Алохалрд) (iJisig.^ai avroig
тД didfio.W’, ov ptsvroi ys ддоутДцоа. d.lAd oupi-
tai$av Gtplot тд ffdoflagov т/р> те ovvovoav avroig
xatpytoydoaro отдатлду xal rovg eIqt) pievovq ardgag
xal duqro) dogvalcbiovg алДауоу xal dta^dvrsg тду
Auvovpiv t!]v лед1 аитду %(6gay глАцдсозау (hraoav.
ijoav ydg, ojg Zdyog, дл1о iAijzovra yAiadag ol
(ciQsiy олла dt’vdusvoi. о4еу oQi-tauiEyot тД те 54a-
xEdoTiav н/аДоуго xal uiyotg 'E/Addag nQOijEoav.
Източните страна били в такова лошо
положение,3 а сътцо и западните страни
поради малкия брой на войниците и недоб-
рого отнасяне към тях.4 Когато племето на
узите5 преминало целокупно Истъра (узите
са скитско племе, което печенегите предпо-
читат пред останалите скитски племена и
поради предимството на произхода им, и по-
ради по-голямата им численост), началниците
на придунавските градове (те били магистър
Никифор Вотаниат6 и магистър Василий
Апокап) се опитали да преградят пътя им,
обаче не успели. Варварите, като завързали
сражение с тях, разбили войската им и от-
вели в плен двамата споменати мъже, после
преминали Дунава и изпълнили цялата страна,
която се намира около него. Както казват,
тия, конто могли да носят оръжие, били на
брой около шестдесет хиляди души,7 От-
правяйки се оттам, те плячкосвали Македо-
ния и стигнали чакдо Елада. Това причинило
1 Става дума за иеченежкия племеяен вожд Селте, който бил разбит от Исак 1 Комнин, Срв. Morav-
cstk, Byzantinoturcica, П, сгр. 272, 2 Походът на Исак I Комнин срещу печенегите в дн. Северна
България станал през септември 1059 г. в Събитията се отнасят към 1063 г., когато селджукските турци пред-
приели опустошителни пабези в Армения и другите малоазийски области. Ангелов, История, II, стр. 121 —122,
1 При управлениего на Константин X Дука (1059—1037) поради вътрешпатл политика на императора стратпот-
ският институт бил разегроен, а защигата на границите била занемарена. Срв. Н. Скабаланович, Византийское
государство и церковь в XI веке, СПб., 1884, стр. 329; П. Мутафчиев, Войнишки земи и войници във Византия през
ХП1—XIV в., СпБАН., кн. XXVII, 1923, стр, 1и сл. Узите били тюркско племе, населявашо земите на из-
ток от Каспийске море. През 1054—1065 г. те преминали Дунава в огромно множество, опустошили българските
земи и достигналн чак до Гърция. Срв. Moravcsik, Byzanttnoturcica, 1, р. 91 ; Острогорски, Истори]'а ВизантЩе,
стр. 321. г: Бъдещият византийски император Никифор Ш Вотаннат (1078—1081). 7 М. Аталиат (ed. Вопи,’
р. 83],)—и Кедрин (ed, Bonn,, II, р, боЧ^-сц) предават за броя на узите ЁДхогта ftroidtiaT, което обикновено
се тълкува като 600000 (т. е, 60X10 000). Срв. Златарски, История, II, стр. 115. Като се има пред вид, че
/и’ч/хь у византийските автори означава често 1000, а не 10 000, трябва да приемем, че съобшението на Зонара
стоп по-близо до истината.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
201
такта advplav ev ело lei ты fiaoAet ovAAs^ai dk
dwaaei; &xvei xal dvE^dDsTo, iva pi] xQu^zai
bfioAov. exeito; d’ Dsysv дтс ахатау&патог то e&vo;
egt[‘ luiEafjEi; dk tiqo; ток; ai)T&v byspovevovTa;
тотакхы; иста daiQCoy EXEigaro tovtoi; vteiaat to
daQpaoov ouEloaoiJo.i. tiuvtcdv de dvaipavdbv Xuido-
govusvcov t& fiaoihii ы; did qiEibcoliav pi] xuxa
T&V f)Ol$dQO)V ЕЛЕ$1ОУТ1, ,U£T TtoAsOl; E^Ed^pJJOEy
jieqi be Xoigofidxypv; eoxi]Vcoc>ev, ov U/Ieiov;, co?
Asyszat, i&v ёхатду TiEVTqxovza peP egotov елауо-
usvog, (pgovurcov dk h:sqi отдатЕграто; oi’AAoyi];.
ev токтос; (У ip/ysh] актер q tov ечЪюк; xaraoTpoq.^,
EvooxippavTog yao txtlvcp Aotpov, xal xaxco^evrt
ocpodQ&g D адтоь oT те Пат^тЬкш xai ol торга-
XEipsvoi- BovXyaQoi t]g&£V}-]%6ti еттё^еуто xal dpdqy
акта diEipddpy.aai, pole; t&v nyspovcov рет oXi'yaiv
6иут[д'£ута>у diaftrp’ai tov ’Iotqov. ipr <5e to окрлау
tov стратт/у^рато; zqs {Kia; дкуйреы;' dnoyvob;
yaQ 6 ftaodebg ttuvto^ev Ttgog to &ecov xaTeq-yvys,
bdxQvoi xal ovPTQi^fj xagbla; tovtov bsopero; xal
Tqv ixeitlsv ehxuIovuevo; aQmyi'p’.
Такта 6” ev ты ехт(ы etsi snQdyJdq тре fiaot-
Astag tovtov ток а'Ьтохр&тодод. про dk tovtov oelg-
pbg ёуeveto peya; хата zip' xyf tov SetttePqioo
p-qvo;, v(p ov Jcoti vaol xai olxtai noDaypo qget-
x&'&qaav (pp. 6781~6801).
55. Dux Serdicae Patzinacas profligat
'Hv cT 6 dvi]Q ovtos xai t&v ex yevov; Аарл-
qov xal z&v дсароцтоуу wtl to t; &vdgayafyi]paoiv.
ov 6 xarpQ ел tldDtpoTiaidi ток fyac>tAEv<javTo; ndlac
too xard tov; ’ApyvQOvS 'Pcopavov xqbEOTqg уг-
yovdig xal еп1 zogavvidi oAob; eavzov хатЕхд/ргуюс.
TExturfW be too t&v l3eoTaoy&v ёдндраи. dob!; ydg
лада tov Aobxa тцд XagdixqS ysyovcog xal Ilaz-
qtv6.xoi; ёхес uov neQizvy&v xal Tobzoi; ovpfialojv,
noDovs TE dl&AEOS xal OV PEIOVQ E^&yQqOEy, (.OV
tov; pkv еаХыхбта; ^ooov;, t&v б’ Еофаургтооу та;
x&paM; OTSiXa; тер daoiDi deoTdoyp; теиррто,
уодлро.утоь tov xQaTovvTo; avT& ы; ,,ov d&gov, &
Aioyevs;, то aipcopa, ток d’ dydgaya-dpрато; д.рофЬ1,1,
(p. 6844„u).
неудоволствие на императора, но въпреки
това той се бавел и отлагал да събере вой-
ски, за да не похарчи никоя пара. Казвал, че
племето е непобедимо. Той изпратил прате-
ници до техните водачи и се опитал да склони
варварите с дарове да сключат мир. Понеже
всички явно хулели императора, че от со-
перничество не излиза срещу варварите, той
излязъл от столицата и се разположил на
стан около Хировакхи1, като водел, както
казват, не повече от сто и петдесет войници
със себе си с намерение да събере войска.
В това време му било съобщено за неща-
стието, което постигнало това племе. Защото
то било връхлетяно от чума, която му на-
несла страшни поражения. А печенегите и
намиращите се иаоколо българи нападнали
изтощените от болестта и съвършено ги ушъ
щожили. Само водачите им с няколко души
успели да преминат Истъра. Всичко това
станало под ръководството на божията
сила. Защото отчаяният напълно император
прибягнал до бога, молейки го със сълзи и
душевно смирение и призовавайки неговата
подкрепа.
Това станало на шестата година от ца-
руването на този император.2 Преди това
на двадесет и третий ден на септември ста-
нало голямо земетресение, от което на много
места се съборили храмове и къщи.
55. Дукът на Сердика разбива
печенегите
Този мъж бил от знатен и прочут със
своите подвизи род.3 Неговият баща4 ня-
кога бил женен за братовата дъщеря на им-
ператор Роман Аргир и заловен в опит за
узурпация, се обесил. Той бил почетен със
сан вестарх.5 А той бил назначен от Дукае
за дук на Сердика, там той попаднал на пе-
ченеги, влязъл с тях в сражение и много от
тях погубил и немалко заловил в плен; от
тях той изпратил хванатите живи, а на посе-
чените изпратил главите на императора; за
това бил почетен с чин вестарх, като импе-
раторът му писал: „Това достойнство не ти
се дава като дар, Диогене, а като награда
за храбростта ти.“
1 Хиропакхи — крепост в дн. Изтсчна Тракия, близо до Чаталджа, 2 Златарски, История, II, стр.
115, датира това нашествие на узите през 1064 г. Кедрин (Ibid,, II, 657j -е) съобщава, че узите преминали Ду-
нава през трети индикт на 6573 г., което отговаря на 1065 г. За годипата на това нашествие срв. л Г. Цанко-
ва-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според „Стратегикона“ на Кекавмен, ИИБИ, т. VI (1956),
стр. 615. 3 Става дума за бъдещия император Роман Диоген (1068—1071). 1 Роман Диоген бил син на
Константин Диоген. 5 Вестарх — почетна титла, давана през XI в. на стратези и други висши сановнипи.
Срв. Brehier, Les institutions, р. 131. G Константин X Дука.
26 Гръцки изеори за българската история, т. VII
202
Joannes Zonaras — Иоан Зонара
56. De Nestori rebellione
Тф tqItoo ds stei paoiAslas avrov to tP)v
XQo^aicov Eih’o;, о Ds di] xal SsQpovs tivss xaAovut,
xexIvtjtO) тф' tcov BovAyaQcov %ci)Qav ётхЕХ&ццхдс;
xaraoxEtv. dzzd гфу xai nva тол'ТНь хатЕоуг/хбц
.-roAAaik 5s /ideate xal rp&oQa tto1ao)v ёхат еосоЬеу
тауу те xaTtox')]ueva)V ёхлёлтоохг xal хататсолецтфВу
tcov ePu)f.idix(bv oqIcov ёфсбойг/ xal sfc та acpHsQa
fydp pisvoiv гцаухаото.
ДоиЯоь ds rig tov латод; toHov tov avToxQa-
toqo? Neoiojq ovoua, pEOTdQX')]? 3s тд a^lcopa doH
tcov IlaQiGTQloov nQOXEtoio&slg rjosv гуп/а xazd tov
flaotA^cog. ouar/ulav yao IH/usvos pErd tlvoq аоурр
yov Пат&уакст>, Ik ёха^еТто Татотк, sk tijv tcov
erdAcCov paoiAockvoav TiaQeyt’vovTo xal jTCtQtive/jaAov
его) aiiTTjs. xavabcobat ds та onia tov jiaoiAEcOb
diqAOvvToc аг/тф, exeivoq etoiuoc Eivai Tzokjoai tovto
EAEyEV, El адтф) 6 loyobsirj? NlXriTpOQOb ёхдоО&Л}
Tj тёсоС EX U.EOOV yEViycai, CDQ XOtvi'j OVLlCpOQCt xal
xaxdv ётидфщуу. tovto de tov flaaiAECOG рф szoiovv-
to$, anaviorarai ,uev г??? jioaeclk, rd tcov Oigaxcbv
be xal та tcov JfaxEddvcov Ацетон xal ooa tovtoic
rife BovlyaQiag TzaQdxEivrai xal tok zip’ tcov IJar-
fyydxcov usTaycoQEi (pp. 713j — 7142).
56. За бунта на Нестор
На третата година от неговото царуване1
племето на хърватите, които никои хора на-
рычат още и сърби, се раздвижило и се ©пи-
тало да завземе земята на * българите.2 След
като завзели никои части от ней след много
сражения и големи жертви и от двете страны,
те били изгонени от ромейските пределы и
били принудени да се завърнат в жили-
щата си.
Един роб на бащата на този император,3
на име Нестор, вестарх по чин, назначен за
дук на Паристрион,4 вдигнал оръжие срещу
императора. Сключвайки съюз с един от во-
дачите на печенегите, на име Татуш, той
стигнал до столицата и разпънал лагера си
пред ней.5 Когато императорът му пратил
известие да сложи оръжие, онзи отговорил,
че е готов да направи това, ако му бъде пре-
даден логотет Никифор или поне бъде от-
странен като общо нещастие [за държавата] и
бич за народа.6 Императорът не се съгла-
сил да направи това и той изоставил столи-
цата, обаче плячкосал земите на граните и
македонците и съседните на тях области на
България, а после се завърнал в страната на
печенегите.
57. Millies Т braces rebellionis Nicephorl
Bryennli participes fiunt
'Eg EOTiEQag dkivdig ETSQOb алею татар ettexv-
fiavih] xAvbcoviov' 6 yaQ лдбесфос Nixtppoqoq b
Bqvevvioq doi<g JvpQayJov ivyydvcov, етте) ЦЕраЛфхЕЛ
dtpaiQedsk ri-]v &QXUV асрктатш xal avros xal nsotfidT-
ЛЕта.1 rd tvq ^aoil.Eiac ciaQdo'rpua *a‘ roig exei nagovoi
д'. QvcpoQovuevoq zdypaoiv sk тцу ’AdQiavaHohv ал?/-
sr, dq7 ролло xal <7>q.lii]T0, xai тф) адсХсуф Hoodvvr]
ёХЕ1 SVCO'&ck JlBp&OlQ ТЕ OTQaTiCOTCOV EXEl&EV EpVlXCO)’
те xal Maxsddvcov лшоа; ovvdoao&ai cl xffi zvoav-
57. Войншщ от Тракия се присъединяват
към въстанието на Никифор Вриений
На Запад пак се надигали вълните на ново
въетание. Защото дукът на Дирахий, про-
едър7 Никифор Вриений,8 като научил, че
му е ответа длъжността, въетанал също и
той, облякъл се като император и заедно с
въоръжените войници, които се намирали там,
се отправил към Одрин, неговия роден град.
Там към него се присъединил брат му Йоан
и след като привлякъл на своя страна мно-
жество тамошни войници — варвари и маке-
1 От управлением на Михаил VJ1 Дука (1071 — 1078). 2 Авторът има пред вид въстанието през
1072 г., в което участвували и сърби начело с Константин Водин, син на зетския княз Михаил. За това
въетание срв. Златарски, История, II, сгр. 146—148; Стр. Лтиев, Към въпроса за неуспеха на въстание-
то от 1072 г., ИПр., год. XII, 1956, кн. 1, стр. 76 и сл. Зонара, както и други византийски автори (например Кед-
рин), говори за завладяване па българските земи, понеже разглежда събитията от византийска гледна точка. В
случая сърбите са дошли да помогнат на въ ста палите българи. Срв. за това /7. Тивчев, За участието на българи
във византийската войска през XI—XII в., ИПр., год. XIX, 1963, кн. 1, стр. 84—85. н Нестор бил роб на им-
ператор Константин X Дука, баша на император Михаил XII Дука. 1 Нестор бил назначен за улравител на Парист-
рион и изпратсн в Дръстър (Силистра). 5 Бунтът на Нестор се отнася към 1074 г. Ангелов, История, Н,
стр. 126—127. е Логотет Никифор (известен под името Никифорица) имал извъпредно голямо влияние над
императора. Той предприел редина мерки, за да заздрави финансового положение на държавата, въвел напри-
мер монопол върху зърнените храни в Редесто и др., с което предизвикал недоволството на населението. Той
конфискувал къшата и цяяото имущество па Нестор под предлог, че щял да злоупотреби с ловерените му дър-
жавви пари, когато бил изпратен в Силистра, за да потуши тамошния бунт. Срв. Златарски, История, II,
стр. 157; Скабаланович, Византийское государство, стр. 292—295; Острсгорски, Историка Византине, стр. 327—-
328. 7 Почетната титла проедър, създадеиа през X в., била давана па видни сенаторш Срв. Brehler, Les
institutions, pp. 123—124. 8 Дукът на Драчката тема Никифор Вриений, който участвувал в потушаването
на българското въетание от 1072 г., вдигнал бунт през 1077 г. (този бунт продължил и през 1078 г.) п се про-
възгласил за император. Срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 329,
loannes Zonaras — Йоан Зонара
203
уфод алу^дато. noi rV; тент tov BqvevvIov 6 fpo-
dajQOxdvog тр/идад бттатат тв xal а/лаХЕтас. лао-
oEQQvqoav с5г тф I-jQVEvy(q) xal ol 'PatdEOTyvoi,
dz2« ftevTot xal ol oixovviEg rd Ildriov. ei%eto
toIvvv Try агшаташад 6 B<)v£vvi.og хуатаход, tov
adsRpdr xorgoxoAdryv тсш'оас xal отетАад ovv
dwaia-t .т/м? to BvL&vtiov, cbg avn'xa tovto яа-
ОаЕррбивуот. ycoQyro ydo tlmotv (»s утилитд, то
TOV loyov %SQCHV ol TlR OvyXAytOV fioVAqg OVTOV
иттотРфоУтат did zip’ ttqR tov /.оуо-бётуу А\худ~дрог
artfyjtetav xal тг/v tov раыМатд dtyEAsiar' «лГ ov
хата tov ахоттбу агтф xal та ттоау/лата бпруттха-
civ. гттЕА’&дгтЕд ydo ol. ота/ёгтЕд тф) тглуи t&v
Bla%E<jvd)v ^xoodo/doavTo ,asv, qvvaav дё ovSev.
6-&EV bid тфд уЕтриоад btafiavzEg Eig zqv dvnxQb туд
xoRtog ijxEtQav тад exei ivyyavovoag oixodoadg
rTaQedooav т I) nvql xdxsi/dev i-lg tov ’Afivoav vsrP
ozQcwav. outgo Ro pauiAEvg JtEQioiaTovuEVog ndv-
to&ev tov 'РогаёВот Avei те t&v двоу&г al p/~
p,aui xal yQqyaoi tov dydga i-xpetAii-dpisvog dsrsR
Heir tneiflEi тф tov Bqvevviov byal,aovi рети. tov
stqo&Rov "AzEglov тот Koqvyvov, отдатадуогттод
туд tqj fiaoiAEi хата то Bv'QdvTiov лдооооату dvvd-
itEwg. 6 uafRov 6 tov Byvsvvlov dbElydg ecpdi]
diabgdg. t&v 2Iaxsd6v(ov llevtoi хатаХцдгд'ёутед
ttoHaoI ol ph’ ETiEoov, ol (УВАсоаау.
’Ev tooovto) b? xai UaT'Qivaxcov тт)оф)од ExfjBd'E
хата sAd(>iavov7Td^scDg xal tteqi таотуу ттадеи/ЗоФбг-
трд туу 7T.£Qtg uvt&v EAqiCoVTo ywoav, ol's 6 Bgvh'~
viog df^Koodpsvog yoijpaoi иетатаотруол туд ттб-
Ravg етшое. tteqI Ье je Ti}v Kv'Qixov тф) адвХуф)
ovtov dgiEA'dovTt xal TiEiQO)ysvq) i ло.уауёггдш тогд
EXEt 6 ' PoWsAoS EVTVyd)V ETQElpaTo ХМТ-d XQO.TOg
avTov (pp. 7151C—717u).
58. Robert ns (Juiscardus Castor lam
et Larissam expugnat
'Aqti Зе туд ftaoiAsiag hufiEftyxott тф) ICyuvrpw
Ф/Уеац б Фдаууод гРоцггеото5 sig тф> ’Erubapivov
diaTTEQatovtiEvos, avtR sravovQyog те xcit ttoaeiiixo)-
татод, avTtxa tolvvv 6 iaocRbs e^egtqoitevoe xal
ywofievog хата rd dvoQayiov rrooopBAei tois xo-
донци, — започнал да се домогва до импера-
торската власт. Теодорокан влязъл в сраже-
ние с някои от отредите на Вриений, обаче
бил разбит и заловен в плен. Към Вриений
се присъединили жителите на Редесто, а също
и тези на Панион. И тъй Вриений с всичка
сила се заловил за въстанието. Той удостоил
брат си с чин куропалат1 и го изпратил
към Цариград, за да го превземе незабавно.
Той се увличал от суетни надежди, че сена-
торите ще го посрещнат, както се казва, с
отворени обятия поради омразата си към ло-
готет Никифор и поради глупостта на импе-
ратора2. Но работите не се наредили спо-
ред неговото очакване. Когато изпратените
от него нападнали стените на Влахерна, за-
вързали незначителни сражения, но нищо не
постигнали. След това, минавайки през мосто-
вете, те стигнали на другата страна на града,
опожарили тамошните постройки и след това
свърнали към Атира3. Тогава императорът,
притиснат отвред,4 * * * 8 освободил Руселий5 от
оковите и като го предразположил с даване
на обещания и пари, убеждавал го да нападне
заедно с проедър Алексий Комнин6 брата
на Вриений, предводителя на намиращата се
в Цариград войска на императора. Братът на
Вриений, щом се научил за това, избягал. А
от македонците, който останали, мнозина
паднали мъртви, а други били пленени.
В това време и множество печенеги на-
хлули срещу Одрин н като се разположили
на стан около него, започнали да плячкосват
околността. Но Вриений с парични подаръци
ги склонил да напуснат града. Руселий пък
се сблъскал с неговия брат, който бил оти-
шъл в Кизик7, опитвайки се да подчини та-
мошните жители, и го разбил окончателно.
58. Роберт Гаскар превзема Костур
и Лариса
Наскоро след като Комнин3 поел власт-
та, му било известено, че Роберт Франкът,9
мъж ловък и войнствен, потеглил по море
срещу Епидамн10. И тъй императорът вед-
нага се отправил иа поход срещу него и ко-
гато стигнал до Драч, нападнал неприятелите.
1 Куропалатът бил висш сановник, обикновепо близък родиина на императора, който се грижел за без’
оиасността на двореца. Срв, Brehier, Les institutions, pp. 37—39, 98, 124 etc. 2 Михаил VII Дука. я Ати"
ра — крепост на едноименна малка река, която се вливала в р. Мелас (дн. Карасу), на 15 км западно от
Регион (Кючук чекмеджс). 4 Почти одновременно с бунта на Никифор Вриений се разбунтувал
и стратегът на тема Анатолии Никифор Воганиат. Той се възкачил на престола на 3 април 1078 г. и
управлявал до 1081 г. 5 Руселий (изопачено име иа Урссл дьо Байол) бил предводител на норман-
ски наемници във визаптийската войска. Той вдигнал бунт в Мала Азия, след което бил затворен. Бъде-
шият император Алексий I Комнин (1081 —1118). ' Кизик — град на малоазийския бряг на Мраморно море.
8 Алексий I Комнин. (! Става дума за Роберт Гискар, предводителя па порманитс от Южна Италия, който
през юни 1081 г. нападнал и обсадил Драч и нахлул в Балканский полуостров. Срв. Острогорски, Историка
Византще, стр. 337—338. 10 Епидамн се наричала областта на Драч.
204
loannes Zonaras — Иоан Зонара
Asuioig' xal f/ттуААд axAsrog RtyvyE, twIAtov exei
TCEGOVTUiV OV T(~)V TV%6vT(OV jUOVOV OTQClTLOlTttHy al/j't
xal tcov ev vnEpo^aig xai fiaoAEiov TvyxavuvTO};’
eg ai'tiarog, xai у яаг>Е,нfio/.i> DAto то?с
TiokEptoig. 6 uh' ovv ffavikt'S цттщлАод snary/AAv
sig to Bv'QfivTiU'' ol бе (jdQftaQoi ту pixy
riEipvoyyPvoi бис,os хата wlvrayy sxcoqovv xal
slkov tcov таАтоаатюх nyd, о)У qaav у Киото-
Qta te xai 1/ Aayiuoa. fA’8toox67.ovT dr xal ai-туу
T.yv fiaoAtda tcov яблесоу xaxaZyq'saAai, dD? 6
pauAsog xal ntii.iv ёхотоатеби xal a^Dacvst ysv
туд KaGTOQiag to'vs avTi/y q^QovgovvTag fiaQfluQovg,
аллил <A, хатй tuv cPoiu7tsqtov xal отсратууууатс
TTjV EXSLVOV dsiVOTyTC) иЁТЕТЩ. TCp yH.Q dcAAyfp ’A6qI-
avq) rd axi/fta to jktoi/лхбт ттЕоахОуот xal gtqo-
TEvp.u dobg auro) svavTtov tov 'PagTtsQTov отцу at
diaxFAsdETac' eI d’ exelvos oo/iqasi /aayjafl-ai, cjtqe-
y?ai та vayca xal avrixa (pvyEiv, таити иёу ovv тф
ЕвхурахюрЕУСр ^aGc'dEt eveteD.uto' ёхвегод бй a st a
туд Ьляуд отуатсад fit odoov d^ylcov лвоюдеиаад
xal тф тоуу $Qayycov ёррсАсог yciQctxi. Ttlg те axpvu.g
avxcAv xal rd ёь avratg ёпусоато xal q'6vov tcoZuv
ёпотуоато. tov 'PopjiEQWV cA xard tov Еоудуиаиа-
usvov fiaouEcog oQuyoavzog, xdxecyog xal у gIv auicp
GTQand та %а}лги уаХаоаттгд Есуоусгу. 6 6s fitiofta-
yog syavQta /uaV.ov xal ёлудто oj? аяосюнауутод.
ev tovtto дё dyy&Aerai outgo tov уаоо.ход у ёхяиу^у-
otg xal у cp&OQc). tcov ёхЕС, xal Evjjvg тшдтлто xal
rd? %EiQag xal тут ywyyv xal totoot w/sro (pp.
734n—736I0).
59. De patzinacis in conf intis Mogleni
trans tails
Kurd тоитоид toi’g хротоид xal tov ttov Пат-
^стахсоу £$vovq OVyxb’yOtg ysyOVEV, EX TWV GQ'ETEQCOV
yAcov UEravaGTEvGavToq sig X<vQav ‘PcofiaixtjV xal
ryv Oycixyr juloav хш туг AlaxscAvtav Xyi^opEVOv.
хата tovttov тхотратсиоад 6 flaotAsc'g, tcov gtqu-
тшпоуу dla'QOVEVpEVcov, aioyocv; уттуто. Bit aDfog
avTEiat хата tcov ffaQflaQUJV, таяво-оА) stays туд итоа-
ттад xal то ndv туд 'Astaq ё^аутолоуд ^отсуд, xal
nQOfjftaAAEl TOCS no?,Eploib. ol ds oofis Tpv Ecrodov
wio/aEtvavTES та бтАа хата ууд eqqiAtovv xal oluco-
yatg togs "Poyuacovq ё^ЕхоР.ош’то ttqcA e’aeov. &Xeto
21EV ovv яоИй и tov DxvAcxov, oi Aotnol ds auv-
E^ap^dvevw xal yoav v^d dEoyoiq xal sig doviPav
ol alypaXujTEvoaVTsg avTovg d^sdidovTo. б P аито-
xqAtwq TrlijAos бяоНе^ааЕГод GfpQtydovTuyy xal fayaa-
iAaov eig to tcov Aloyl&voyv Агра тобтотд ovv ywat^l
xal TEXvotg хатсрхюЕ xal vdyiia тобтоод хатЁотуоех
idialTOTov' oi xai, ,us%qi tov 6evqo хата diadoydg
diayAvovoiv, Eig ёти&Етоу ayovTsg тду тбяог, ev
Но бил победен и безелавно избягал, след
като паднали там мнозина не само случайна
войници, но и от знатните, конто били и род-
ственник на императора; пленен бил също и
целият стаи от неприятелите. Прочее импера-
торът се върнал победен в Цариград. А вар-
варите, възгордени от победата, нахлули вку-
пом навред и превзели някои градове, между
конто били Костур и Лариса.1 Те мечтаели
да превземат и столицата, но императорът
пак потеглил на поход срещу тях, прогонял
от Костур охраияващите го варвари, отпра-
вил се срещу Роберт и с военно изкуство
преодолял неговата хитрост. Защото, като
облякъл в императорски одежди брат си Ад-
риан и като му дал войска, заповядал му да
се разположи срещу Роберт. И ако той се
впусне в сражение, да обърне гръб и вед-
нага да побегне. Това заповядал той на пре-
сторения император. А сам с останалата вой-
ска заобиколил по неизвестни пътеки, напад-
нал стана на франките, плячкосал палатките
им и онова, което се намирало в тях, и на-
правил голяма сеч. А когато Роберт се спус-
кал срещу престорения император, и той, и
войската му отпускали юздите и побягнали.
Варваринът пък още повече се възгордял
и си въобразил, че е непобедим. Тогава обаче
му било известен© за опустошаването на ла-
гера и той, сломен и тялом, и духом, потег-
лил обратно.
59. Преселване на печенеги в ААъгленско
По това време се раздвижило и племето
на печенегите, което се преселило от своите
земи в страната на ромеите и опустошило
цяла Тракия и Македония. Императорът по-
теглил на поход срещу тях, но поради дър-
зостта на войниците си претърпял позорно
поражение.9 По-късно, след като войската
била усмирена, той пак се отправил срещу
варварите, предоставяйки всичко на божията
воля, и нападнал неприятелите. А те, не мо-
жейки да издържат на нападението, хвърлили
оръжието на земята и с плач започнали да
молят ромеите за милост. Тогава погинали
множество скити, остаиалите били заловени
и вързани, а ония, конто ги пленявали, ги
продавали в робство. Императорът, като из-
брал множество млади и здрави мъже, пре-
селил ги в Мъгленската облает с жените и
децата им и образувал от тях особен военен
отред. Те оставят там по наследство и досега,
1 Превземането па Костур и Лариса станало срез пролетта на 1082 г, 2 Събитията се отнасят към пор-
вите години от управлением на Алексий I Комнин.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
205
ф хатр)хлодрааг, мй П(тг'Сууах<л MoyDriTai xa~
Aovpeyoi.
"ЕлфогХр? 6e upvvihiops avrcp л^сотои/туои?
тдт Ov/ixEQToxcJAoy xal тог ’Aotefipy. Ау
6 uev ел Фрйууюу eVg:e тд yh’os, о д’
xat аидчо де ттоу ё.лиратеот^ауу xal
Groaipyiats ёсрЕОтрхбтсог, ЁлЕП’оё те, бегеоуАОроау
Xtt(. OGOl ОиирЕТег/У»’ (IVTtMS ТОО fio'UAEVHCCTOS. TOV?
ovv тр; рглетр? DdoyoyTas doo dvdgas dpuecwt
хатадгхаоа? xal ат/рсо D-oi.up.ifltp хал ель tovtois
VTTEQOQtq. ЕУ TOVTOI? jT£QI(vQIO€V avzol? тф’ ЛОГУцУ'
Оте xal то T(7)v Mavi.%ai(»v тау/иа тр? стратега?
алрУлоеу, ёх&еорак iie%Qi tote др атратЕтдрЕУОУ'
отратЕУЕофм уао тойч 5/аг//«(Оо< aoyaio? rdp os
xaOdaa? алефуе (pp. 740s—741 ;б).
60. De sectae Bogoniilornm origins
AbQsoip de TiQ хата tots %odvovs tovtov? dva-
л&рруе juvoapa p йот BoyoplAcnv. тр? de тосаутр?
(uoegetoq npp’tA f/v хил peyu? diddoxako? xai лро-
po/.Ei'S то)г лар at Tois алоотбАсоу BaoiDu')? ti?
Аеуоуето? laTQos, oyjjua gev летухетрЕто? uovo."/pv,
адтду d’exSLVov ёудедоуёуо? тот о arav ay. ds еу
eteoi par ЛЕУтЕхаёдеха та тр? Дам/? рабфт dDc)~
Qta дбуаата еу де: drat xai легтрхорта дсда^а?
aura, лиоат G^edov тру olxovuevpv тр? oixela?
AVfips ЕУЁлХраег. eiTd xai if/ tcov xoDcov faoiXidt.
ЁЛЕутодёасет. cZU’edzu) ел avTo(p(oQ(Q о тр? а. Ар-ф-ла?
ё'ХфАд. yvovs yaQ тру exeivov аоёфлау о хратфу
улехруф/ л! опт EysiV ei's Exeivor тот xaxobaiuova
xal diddoxoAov exaDt xal ocovpQa лАатоорЁгсот
ipvycbv. Tovxot? ovy xal xDiocty (IaDis poAis ith>
xal oi’V XQGVp), iGyvoE дё лоте лесоси тит dD-dptor
Exeivov ё^е/bteoai тд lov тр? novpQias аитой. елее
t?’ pv ЕУтд? aQXVCov тд фроаиа, edpuooiEvGE /тег
тру exeivov dtdaoxaAtav xal та ббурата ёФесрабАюЕ,
xoivf) де yojcpco xvqos адтду ёт тер тр? ЫлрАаоёа?
бедтоср ларагоАсо/аа D}eto (pp. 743(.— 7444).
наричани са според мястото, в което се по-
селили, печенеги мъгленци.1
На императора било донесено за един за-
говор, главны виновници за който били Ум-
бертопол и Ариевис; първият от тях произ-
хождал по род от франките. а Ариевис — от
арменците, и единият, и другият военачал-
ници от знатен род. И двамата били заловени
заедно със съучастниците в тяхното съза-
клятие. Императорът осъдил двамата водачи
на заговора на конфискация на имуществото
им и на позорен триумф и освен това ги
наказал и със заточение. Той освободил от
военна служба и племето на манихеите, което
дотогава воювало2 3 въпреки собствените си
закони. Защото един стар закон на манихеите
им забранява всяко участие в каквато и да
била война.
60. Ноява на богомилеmeomo
По това време се появила гнусната бого-
милска ерес? Проповедник и велик учител
на тези еретици бил някой си лекар Васи-
лий4, облечен в монашеско одеяние, но
приел в себе си самия Сатана. След като
изучавал петнадесет години гибелните догми
на тая заблуда, той ги преподавал в продол-
жение на петдесет и две години и изпълнил
целия свят със собствената си поквара. След
това врагът на истината отишъл и в престол-
ния град, но там бил заловен на местопре-
стъплението. Защото императорът, като се
научил за неговото безбожие, се престорил,
че вярва на онзи злощастник, наричайки го
учител и спасител на заблудени души. С по-
добии думи и с още много други неща той
сполучил, макар и трудно и в продължение
на дълго време, да убеди нещастпика да
повърне отровата на своята зараза. Когато
дивечът бил хванат в примката, той обявил
на всеуслишание неговото учение, разобли-
чил неговите догми и по всеобщо решение
го предал да бъде изгорен на Хиподрома?
1 Алексий 1 Комнин напеть,ч голямо поражение на печенегите при Левуннин па 29 април 1091 г.
Част от плененитс печенеги били избити, а останалите преселени в Мъгленската облает. Срв. Златарски, Исто-
рия, II, стр. 207—208; ДуНнев, Проучванпя, стр. 40—41 ; П. Тивчев, За войиишкото население във Византин през
XI1 в. Изследвания в чест на М. С. Дринов, София, I960, стр. 573—574. - Имат се пред вид иавликя-
ните около Пловдив, които на няколко пъти се бунтували. Срв. Ангелов, Богомилството, стр. 216—221 ; Б. При-
мов, Българското народностно име в Западна Европа във връзка с богомилите, ИИБИ, VI (1956), стр. 374—375.
3 Както е известно, богомилството е възникцало през X в. В случая става дума за засилвапе на богомилското
движение, а не за неговото появяванс. 1 Ересиархът Василий бил най-изтъкнатият водач на богомилите в
Тракия. Срв. Ангелов, Богомилството, стр. 226—232. r> II ре с.те два него на богомилите, залавянето и нропесът
срещу Василий са станали между 1109 — 1111 г. Срв. D. Obolensky, The Bogomils, A. Study in Balkan Neoma-
nichaeism, Cambridge, 1948, p. 275; Ангелов, Богомилството, стр. 232.
206
loannes Zonaras — Йоан Зонара
61. De bellis intestinis in Thracla ortis
Avihg (У Enavdoraacg ti£Qa хата iov ovtox.q&
TOQOS y&JOVE, XCIC O TavTIp’ GVOTqcdUEVOg VcOV D.e-
yev eavrby Eivai tov ^aoilEvoavTog . liopEVOug, <k
Kopavcvv лАтрУод етаиоюаргуод efc тати 6)Q(ixrp
те "/wgia уттбрЕУод хас туу уДрау xeqvPQiov xal
Irji^dpEvag алб/тес тоид еу тасд лолеос деуЕодас те
avrov xal dgtovv [>аос/лнт[<; (daQQvpeiOg. lira Eig ti.
noli "/уют талу Одах/хогу anslth)»' алат^Нтсд те
лада тблт еу аитф xal ш’аддтрБлд е!ое/А)с''»' те
рхТ oAtyuiV Ёттад оууеоДАл] xal Дехоп)-/ то ед
dcp&alpovc. гас оотолд ?; л ад’aoio v
тедауу/д dielsli'TO, тсЪу Koudvov, ооос pi] btE(p~
дсмороау, есд та pih] naA/voorpodviioy та од'ЁтЕоа
(Р- 7445_15).
62. Boetnundus Dirrachitim, et alia vicina
oppida oppugnat
ETpov pEV ovv ovio) такта, е/ гас щлодоаралу
6 Аоуод та оатгдоу дсруроато' еср Зе толу есс тлу
EQ)av dcapdvTcoT Аат/уолг га/ 6 tov 'РорлЁдтог
y.xstyov, ovnsQ pbr] f] loiooia EpydyHi], илцйуЕГ
vidp, Bdipovvbog отори^бреУод, од ex тсЪу еоле-
gio))> рута T(~)v m avrov dvicoy bovlcouly те тф fki~
oiAeT ёлту/уеИато гас оаурдга; дЁреуод л(К>д avrbv
оохосд avrdg урлЕлЁЬолхЕ xal уиДиата Аа/'кЬт о%е~
dov Dieq арсдрог тГ] xard Kolhp’ Бирс ат 3Аутю~
‘/Да embed//ртухЕ хал тайт^т noAcoQxiq. еАсЬу ov
pdvov тсоу d)tuolo"p]UEvo)y лаоа/Затцд е/ётето, alia
xai. лОАЕроУ хата ' Р/о рангу ague Нас рЕрЕ1Ёгт]ХЕУ.
тлаУСЁгал ЬЁ (рооутт^ап- ёх тсоу ёсбо./У Етд та ёолё-
дса рЬеЬсес рр еу ТУ] ёлауббол /олрад "Ролрасхад
btubv xaiao/EbEh] лада той трлт тблт -родалу
ехесуолу тд uQ/ag ЕрлЕлЮтЕррЁталу xal ала/-
Не6] 6sop(OT/]g, Алд ладаратрд (р Ё&ето ovt-
dpx&v. тс poor и ур/ататас; еavrov xaray-'EvdErac
ildvaroy xal lagyaxt EppEfir]XEi, ЁутесАарЕУод rob;
HEQanovui. Djeiv cog liEbvpxsi xai 6 voxobg Ixelvov
xoplpErai oexads. огтл Aa&cov ecq тру /бюау avrov
дсаогоолото' ev&p uoIao. хатЕСМог tov /ЗаснАЁолд nol-
le vg тсоу dpo&Hrcbv doac xai a ‘ Ралралилт on la
роёНсоЕУ, илу отдолаохап’ exe/tos дсЕлЕдаю'лтНс] лоод
61. Разлшр1Щ11 в Тракия
Отново бил вдигнат друг бунт срещу им-
ператора и неговият причинител назвал, че е
син на предишния император Диоген.1 Той
образувал дружина от куманско множество
и достигайки до селищата в Тракия, опусто-
шавал и плячкосвал страната и искал от жи-
телите на градовете да го посрешнат и да
го провъзгласят за император. След това,
като отишъл в едно тракийско градче,2 той
бил подл'ьган от неговите жители и провъз-
гласен за император, а като влязъл вътре с
малцина, бил заловен н му билн извадени
очите. Така завършил предприетият от него
опит за узурпация, а конто от куманите не
погинали, се завърнали в земите си.
62. Бое му кд обе аж да Доач п други със ед ни
гр адове
Така станаха тези работи, при все че раз-
казът ми избърза и разказа предварително
онова, което се случи по-късно. Един от пре-
миналите в източните области латинци, който
бил син на споменатия вече в описанието ми
Роберт и се наричал Боемунд, пристигнал от
Запад със своите хора, обещал подчинение
на императора и сключил с него договор,
потвърден с клетви, и като взел почти неиз-
броимо множество пари, заминал за Антио-
хия в Койле Сирия, превзел този град с об-
сада и след това нарушил не само обеща-
нията си, но дори замислил да повдигне
война срещу ромеите." Той решил да пре-
мине от Изток в западните области, обаче се
страхувал да не би по пътя при преминава-
нето си през ромейските земи да бъде зало-
вен от някой, комуто е поверено управле-
нието на тезн области, и да бъде вързан и
отведен като нарушител на включения договор.
Какво прочее измислил? Пуснал слух за себе
си, че е умрял, и влязъл в един ковчег, като
заповядал на слугите си да казват, че е ум-
рял и трупът му се пренася в страната му.
По такъв начин той тайно се завърнал в ро-
дината си и там, като наговорил много неща
срещу императора, той подтикнал мнозина от
сънародниците си да вдигнат оръжие срещу
ромеите.4 Като техен военачалник той до-
1 Този бунт бил вдигнат през 1091 г. от Константин или Лъв, който се представил за син на покойния
император Роман IV Диоген. 2 Псевдокопстаитин Диоген бил заловен с измама в тракийското градче Пуца
или Поджа, западно от Родосто. Срв. Златарски, История, II, стр. 215—217. й Авторът загатва за иървия
кръстоносен поход, и който участвували и италиански норманн, предвождани от Боемунд, сина па Роберт Гис-
кар. Норманите преминали през Македония и Тракия през есента на 1096 г. и се съединили с останалите кръ-
стоноспи под стените па Цариград през пролетта на 1097 г. Срв. Оетрогорски, Историка Виз.антЩе, стр. 342—
343. 1 Новото нападение на норманите начело с Боемунд срещу Византийската империя станало пред ок-
томври 1107 г. Срв, Аггелов, История, II, стр. 165 и посочената там литература.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
207
T,)]V ’EnlddlUVOV XUl ЛО/./.Vj'V Щ'ЕТО OTLOvbyV EXTlOQtEj-
aai id uoiv afaijg. /goror de diarQhpag ёг ту ло?л-
oQxiq /aaxQbv xal xaxojoag ah' тотд ev ту Я0Н1,
ov petal de xai avrbg xaxcoOeig dgteyvoj i.iev tov
/IvQoayJot' тух aAcooiv, irQOE^i] E etg ereya xdxetvojv
diijpaqirv' o&ev diagram/Eveiai луод rov avroxod-
ToQCl, OVU,'U.OEIQ £Г[Т(ОУ. d t5fi ту OeoouAovixi/ f]V
evdypiov, xai dgrdoag exeTttsv xai a iqv EvQiDHatav
Kolcoveiav rov ydoaxa E-fiero, evda xai яооотуПуоЕ
тф fiaafiaQQ) xal rdg Govt) уход irov oxordrov hrot-
уоато.
'// y'iv ovv rov Eaiuovvdov иа%)} ofa) ж~)д
btaXEaio (pp. 749.-- 75016).
63. De Paulicianis in conflniis Philippopolis
translates
Е1т ас^д dnodripet туд Ev'Caviibog, q-Oivoviog
ydy tov рЕТОтъитггоо* awry cT exeino xai у fiaoi/.iooa
xai у ywaixaivEig выл) лето, xat tteqi тотд ярдлобад
тот &Qovg tov Ilaxvxtov хатаояуго!. ev&a то rijg (OQag
XEtpeQiov diayaybjr nayyevij, <1qti yQyuevov too
eagog exel'&ev dwaQag тут Фйьяяогяо/лг хатеЛсфе,
яе()1 тайтуд ovv rd opia 6 paot/.svg З^/.ёрод охуую-
odpevog exsi tov raoivov те xatobv xal tov &sqeiov
уду be xai noXv tov pSTOTtojQov дсётуфе, xal yv
egyov аттф туд exeiae biaiQifiyg у иетд. raw Ma-
)'L%aUov diaHgig, TlavXixid t’ovg у Ьтркпдуд
dvopd'Qei <ра»’у‘ яоЕ: yaQ tovto to ytvog ev ту
yujQq татту хилфхютгц, tov раоибод Daiavvov tov
T^iuinxy ЦЕтауаубутод ex туд tioug avid xdy таъту
tyxaroixioavrog' olg bia/.vydyevog яолло'од я-Qbg туг
oQ$6dogov .Ttoriv peiyvsyxEv. ydy dr n-Eoovviog rov
aeioncbQov i^avrj^Ev itg id fiaolXua (pp. 753r> —
754J
плувал до Епидамн и много усърдно се заел
да разруши неговия главен град. След като
го обсаждал дълго време и след като нане-
съл големи вреди на жителите на града, а
и самият той претърпял немалко злинн, той
се отказал от превземането на Драч и се
упътил към други градове, обаче и там пре-
търпял неуспех. След това изпратил прате-
ници при императора и поискал мир. Импе-
раторът се намирал в Солун и като тръгнал
оттам, разположил стана си в Европейска
Колонея1. Там той влязъл в преговори с
варварина и сключили договор за мир.-
По такъв начин завършила войната с
Боемунд.
63. За поселенише около Пловдив
павликяни
След това, когато есента вече свършвала,
императорът3 отново напуснал Цариград,
придружен от императрицата и от прислуж-
ничките й, и се разположил в полите на пла-
нината Папикий. Там прекарал зимата с ця-
лото си семейство, а в началото на пролетта
се вдигнал и пристигнал в Пловдив. Наста-
нявайки се в неговите околности, император
Алексий прекарал там пролетта, лятото и
голяма част от есента и целта на неговото
пребиваване там била да беседва с манихеите,
които ежедневният език нарича павликяни.
Защото голямо множество от този род насе-
ляват тази облает, след като император
Иоан Цимисхий ги премести от Изтока и ги
засели тук. Разговаряйки с тях, той обърна
мнозина към православната вяра. Около сре-
дата на есента той се завърнал в столицата.4
1 Колонея дн. Колуна в Македония. 2 Норманите претърпе.чи няколко поражения и били при-
нудени да сключат мир с Византия през 1108 г. Срв. Острогорсхи, Hcropuja Византщс, стр. 344—345. 3 Але-
ксий I Комнин. 1 Опитите на Алексий 1 Комнин да възвърне навликяните около Пловдив към офнниалната
църква се отнасят към 1111—1115 г. Срв, Ангелов, Богомилството, стр, 232—233.
208
loannes Zonaras — Йоан Зонара
II. LEXICON
Atuof. 6voij,a oQov^ (col. 70).
’,4 ло а г /л и g v у p. ?) wxratpQdyrjaic;, у duADia. (d
dk ФоооттатЕ ttdticov o.vtc7)v deiEXai-Et rip’ A'
xovTQiyodQiyv^ <mQayuo~,vyrp>) (col. 245),
Гр л at d i>c. ol Aoyyiftatjdot. olovti ol ГелгЪу mi-
dr; (col. 434).
zl а и e 5. ol IlarftrthtaA (col. 464).
t,E'/?£JOs. sioTatiuD (AdE7B (col. 594).
V 2 2 r q i о t. fitiiofiaQoi. AQu^woi. o'liiat dk, toI-q
/ioi’AydQoi'b (col. 1103)*
1 а т q о i. (5 логанов б гтау’, 'T.’/jOG'tots' Ф stood»’,
ciaitd. dk ’h’dotg TYiyyt^, dk AiO-toti'ti1 Vlvdvb,
жкр EaAt}Gl dk \ayov/Jt.o$ (col. 1123).
О JJ )• () i. Gt Oi'fyQOC (col. 1478).
77 a I о r s s'. y&o* Aariroy i] sAroc; Aouwiov. ol
dk Alt&ts&jvaq. site* dk toN kc/Aov akvuvc; Ilavuv-
vtovQ. Hardvtoi dk or I>ui'<fy<iQot (col. 1495—1496).
Havtiviot. ol EodlyttQot (col. 1498).
Havovla, tj BovAyojQia. (col. 1507).
N'x 2 «»? t«.b p Bovlyaota (col. 1653).
л&тцтбхш A b fj ExAafiavla A
II. РЕЧНИК
Хе му с1. Име на планина.
Ненамеса. Пренебрежение, бездействие.
(Юстиниан нарекъл несправедлива ненамесата
им по отношение на кутригурите.)2—
Ге пи ди. Лангобардите, като че ли потом-
ците на гетите3.
Д а к и. Печенегите4.
Ев рос5. Река в Тракия.
Илири. Варвари, траки. Мисля, че са бъл-
гарите0.
Истър. Реката, наречена у евреите Фисон,
у индите Ганг, а у едините — ДунавА
Ху ни. Унгрите8.
П е о н ц и. Латинско племе или тракийски на-
род; македонците. Според някои те са тъй
наречените сега панонци9. А панонци са бъл-
гарите.
Панонци. Българите.
П а н о н и я. България.
Склавиния. България10.
1 Това е тракийското име на Стара планина, което и било давало в античността и средновековието. Вж.
ZL Detschew, Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, pp. 9—10. 2 Става дума за пасажа у Прокопий., Libri
de bellis VII, IS (срв. ГИВИ, III. стр. 142): Юстиниан обвинява утригурито, загдето като съюзници на ромеите
не се намесили срежу кутригурите, конто опустошавали ромейските земи. :i Гетите били тракийско племе,
живсешо по Долпия Дунав. Вж. Detschew, Sprachreste, р. 103. За употребата на името гети като архаизъм срв.
Moravcsik, Byzantinoturcica. II, р. Ill. В същност гепидцте и лангобардите са от германски произход. Срв.
С. Diculescu, Die Gepidcn, Leipzig, 1922, p. 8 sq. 1 Дакнте били тракийско племе и обитавали земите между
Днестър, Карпатите и Дунава. Вж. общо Detschew, Sprachreste, р. 111. В същност печенегите били от тюркски
произход. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, 11, pp. 247—248. Същия текст вж. у Saidas, Lexicon, s. v. r> Тра-
кийското име на р. Марица. Вж. общо Detschew, Sprachreste, р. 163. " У Suidas, Lexicon, s. v., илирийците
пък са отъждествени с персите. 7 В средновековието било обичайно да се отъждествява р. Дунав с Фисон,
една от четирите реки, конто според тогавашните прсдстави извирали от рая. Вж. lv. Dujcev, Le temoignagc du
Psendo-Cdsarre sur les Slaves, Slavia Antiqua, IV (1953), pp. 201—202. Освен това съставителят неправидно е
сметная за гръцко името Дунав, което е келтско или иранско. s У византийските автори често се среща като
архаизъм отъждествяването па хуните с уприте. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, IL р. 235. Р Пеонците
били от трако-илирийско потекло и живеели в древна Македония и Тракия. Вж. Detschew, Sprachreste, pp.
351—353. У средповековните автори често се среща отъждествяване на името пеонни с панонци, т. е. жителите
на двете провинции Панонии, конто обхватали част от дн. Унгария. За този архаизъм срв. Moravcsik, Byzanti-
uoturcica, 11, р. 244. У Saidas, Lexicon, s. v., ed. Bernnardy, e отбелязако, че отъждествяването на леопцл с бъл-
гари се намира само в един ръкопис (В) между редовете (inter versus Bovlya^ot). 1,J У Saidas, Lexicon,
e отбелязано ёдтос, MoatDr rov "'larouv. Там не се намира отъждествяването па България със Скла-
винпя, което в нредходните векове било обшоприето название на области, населени със славяни.
XIV. ИОАН КИНАМ
Византийския? историк Йоан Кинам, роден около 1143 г., произхождал от знатно се-
мейство. Твърде рано той влязъл в дворцовите кръгове на император Мануил I Комнин
(1143—1180), когото придружавал като секретар при многобройните му походи. Предполага
се, че се е поминал малко след 1185 г.
Кинам е автор на едно историческо съчинеиие от седем книги, което предана събития
из историята на Византия, обхващащи периода от 1118 до 1176 г. — управлением на
Иоан II Комнин и голяма част от царуването на Мануил I Комнин. С това съчинение Ки-
нам се стреми да даде по възможност подробна и цялостна характеристика на управле-
нием на Мануил I Комнин. В панегиричен тон са изразени настроенията на византийската
феодална върхушка. Краят на съчннението е повреден и основателно се предполага, че
изложением е завършвало с 1180 г. Предполага се, че внезапната смърт е попречила на
автора да даде последна и окончателна обработка на произведением си. Изложението е
просто и кратко до лаконичност. Кинам е, общо взето, добросъвестен при излагане на фак-
тите, но не е напълно обективен, когато описва събитията, свързани с царуването на Ма-
нуил I Комнин. Значителна част от съчинението на Кинам засяга водените от византийците
войни. То съдържа извънредно ценни сведения за историята на българския народ под ви-
зантийска власт. Историята на Иоан Кинам е достигнала до нас в едии единствен, и то
силно повреден ръкопис.
РЪКОПИС: Codex Vaticanus gr. № 163 (ХШ s.).
ИЗДАНИЕ: loannis Cinnanii epitome, recensuit Aug. Meineke, Bonnae, 1836.
КНИЖНИНА : В. H. Златарски., История на българската държава през средните векове, т. II, София,
1934. — м. М. Фрейденберг, Труд Иоанна Киннама как исторический источник, BBp., XVI (1959), стр. 30 и
сл. — А. П. Каждая, Еще раз о Киннаме и Никите Хониате, Byzantinoslavica, XXIV, 1, 1963, р. 31 sq. —
Moravcsic, Byzantinoturcica, vol. I. Die byzantniischen Quellen der Geschichte der Tiirkvolker, 2 Aufl., Berlin,
1958, pp. 324—328. — F. Chaiandon, Jean II Сопшёпе (1118—1143) et Manuel I Comnene (1143—1180).
Paris, 1912.
IOANNIS CINNAM1 HISTORIA
I. Patzinaci regiones Bulgaricas aggrediuntur
BaotAevS de .игтсфад Пееахороднтцг
th eV.e to pqovqcov zal tt^eIotgov стПмг о? iffis
idQvzat тр ’АттдМои ctAelotov ay%d)v{)OVVTa,
OUTGO ТЕ loiZtOV EQ BvgaVWlV (IVWZOLU^ETOA, ov <57/
1 Йоан II Комнин.
а В областите Пизидия и Памфнлия в Мала Азия.
ИОАН КИНАМ, ИСТОРИЯ
7. Печенеги нападаш българските земи
След^ като заминал оттам, императорът1
завзел Иеракорифита и твърде много други
крепости, конто се намирали тук2, и най-вече
тия крепости, близо до Аталия, след което
се завърнал в Цариград, След като престоял
27 Гръцки извори за българската история, т. VII
210
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
елоМуот diaiQi'tyag ел1 тду MaxedovExqv ex&qei.
ТЕхлг&ас ydg лауотдатта тот vIgtqov diufidi’Tes els
id 'Papuafayy EtoE^aXov о via, dZ2,d tote ply ’ун^иб)-
vos sniXaftopevov ЕУтагда nov леое st67iv Begopv
dtsystua^s, to piv rd лоб; tov лоАерох ё^адтъсиг,
то <3s лАеоу rffieAe t&v (v uqiot, givAdgycuv titAs
ETuxQtcfj.O'dai) &s av ovtco robs oIaaovs ycoQis too-
Xad'dov ov abv лоха) хатаусотюртаг.. sagos ds лоа-
Xovs pd)} dca лдеа^ЕЕ&у <лотф лдои^содрсаг bra-
metoas ел1 TOvq Aoi'rovs ey&gst, лОАерО) xgivat
ftEAarv та лдаур.ата. auogaysyrmv toIvvv aA/bqAois
r&v GiQaTEvaarxov, pP/„Qi per to>o? looTakavros p
,udyri Eyb'ElO, UTS Xal adlOS fioGlAsl'S jjSAf.L rov
лбда ел7л]уту r&v dt- 'Pcopaxw Evfidpros aycovi-
^opsvcoT 'фтб'Л'тат хата xgdros oi ^xvfiai, %ai
avr&v ol ph> siteoov, ol de Car/geta sdAcuoav. not-
qo. de tls ovx dysvrjS trrt то отдатоледоу enaviovaa
ovxsri cpsdysiv Tfciov, cUz’ avToii gov yvvaill xal
texvces toes avi&y toy xivdwov ЬлоотДгаЕ slaovto
kqottovov pevoi t&v apa^&vpls floe,lots fa ayOf.v fidgr
oats negtAafl (fores ss to dxgEdss те agpoodpsyoE
ёлаит&г ids yvvatxas xal та rexva Evifleoav.
av&is ovv pdyp] ovTiGT(j.Toa XQaregd xal quvos dp-
<уот squv&ev у [veto i. Bxvdai ydg &илед г лет ел Да-
pari zais dpd^ais yjopodpEVoi peydka 'Pajpalois
lA&iovy. 5 flaaiAevs evvopGuptvos iffieAe plv ai-ros
tov Тллоо алсyjds ле^р ovv toes атдатталат^ rov
dy&va diaflZrjaai. '"Pwpaiaiv de ovdapfl ёлалгобг-
tcov IxeXevs, toes apqd avrov Ttelexvq-oqoes (efivos di
egtitovto Bgeravvixuv fjaGtXevui 'Ритршыт dov),evov
avssT(i’f)sv) KSAsxeoiy ёлтотаута; diaxonisiv avrds.
t&v de avrtx.a sgyov eyppsrrov, ovtco dq xal avrov too
Zxvbl&v отдатолебоо tyxQax'qq flaGEAEvs yivsTai.
Sts xal t&v uXaov, ouoe q-vyfi т!р> ОЕотрдшх глоау-
ратеиоауто, ol nl.eiovs тф qxhppp r&v salxo-
xdrcov avrouoXoi flauiAsi yeyovuTSS, els iydp те rd
Pu)uai(ov dnyfy-fhyiav xal uigaricoTixois Eyyga(pev~
tes xaxaXoyoES ёл1 uaxgdv diSTsAeoav (pp. 712—
M-
там малко време, той заминал за Македо-
ния1, Защото печенегите’2 били преминали
Дунава с всичките си пълчиша и нахлули в
ромейските предели.3 Но тъй като тогава на-
стъпила зима, той презимувал там — в окол-
ността на град Бероя4. От една страна, той
се подготвял за войната, а, от друга страна,
той по-скоро искал да привлече на своя
страна някои от техните племенни вождове,
та по този начин да изолира останалите и
без трудности да ги надвие, През пролетта
посредством пратеници той вече убедил мно-
зина от тях да минат на иегова страна, а
срещу останалите предприел поход, желаейки
да разреши въпроса с война. Войските влез-
ли в сражение помежду си5 и до известно
време се били при равен успех, когато и са-
мият император бил ранен със стрела в
крака. Но тъй като ромеите се борели храб-
ро, печенегите претърпели поражение и едни
от тях паднали убити, а други били заловени
в плен. Една част от тях, не по-малко храб-
ри, се оттеглили в стана си и не искали
вече да бягат, но предпочели да посрещнат
опасността на същото това място заедно с
жените и децата. Като наредилн отпред ко-
лите си, покрили ги отгоре с волски кожи и
ги съединили плътно една до друга, след
което поставили в тях жените и децата си.
Отново се завързало ожесточено сражение и
оз1 дзете страни паднали убити. И то защото
скитите използували колите си като укреп-
ление и нанасяли големи загуби на ромеите,
Императорът, след като поразмислил, пожелал
сам да слезе от коня си и заедно със свои-
те войници да започне пехотно сражение. Но
тъй като ромеите по никакъв начин не се
съгласявали на това, той заповядал на секи-
роносците, конто го заобикаляли (те са от
британска народност6 и от старо време слу-
жат на ромейските императори), да се при-
ближат и със секирите си да разбият коли-
те. Те веднага се заловили за работа и по
този начин императорът завладял самия ла-
гер на печенегите. Когато пък и по-голямата
част от другите, конто потърсили спасение в
бягство, сами преминали на страната на им-
ператора поради привързаност към пленените,
те били отведени в ромейски поселища, след
това записани във войнишките списъци и
дълго време служили във войската.7
1 Тук името е употребеио за означение на дп. Източна Тракия. а Печенегите, наречсни от автора
скити. 3 През есента на 1122 г. печенегите нахлули в днешпа Северна България, след това преминали Стара
планина и нападнали Тракия. За събитията срв. Златарсхи, История, II, стр. 368—369. 4 Дп. Стара Загора.
6 През 1123 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 369—370. 6 Кипам означава така византийската гвардия, в
която по това време влизали голям брой пормани от Британия. Срв. Д. Ангелов, История па Византия, т. II, стр.
169. " Византийските императори, за да увеличат броя иа войниците. засеивали на територията иа имис-
рията пленницп от съседии народи и племена и ги превръщали в стратиоти. Срв. Златарски, История, II, стр.
369; П. Тивчев, За войнишкото население във Византия през XII в., Изследвания в чеса на М. С, Дринов, Со-
фия, 1960, стр. 573—574.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
211
2. Joannes Comnenus contra H ungaros
et Serbos bellum gerit
'II pEV OVV TCOV Xxvb 1ХШ)' E'&V&y К ' Po)~
iifiiojy buifiaoig такт?] пц eg%e. fiaaiAsvg be xal
acthg то»’ каа Tijv ’Aoiar елуето лаауршату.
dnQOGbdxr/Tog ydo тоТд n/rk fiaopaQotg yeipcbvog
paliara Хт&еаетод d'fx)?/?' 7/гАгх/лобцъто nld(j-
xovg те астсоу en'i Tip' Evoefiij иллиум tyw bb^av
ai'X]v атоатетрапоу evtevDsv ePmpaio д nenorrpo.
or neo yb.Q yeoinov/xolg h’lpTxriiisroi eQyoig yaluxrdg
te cmeQQoyow xal xqscov eoitovvto, хата тоед Xxv-
frag, del anoQdbeg те ova to nebiov eoxiiVijUEvoi,
ravirj то7д ftuvlousvoig cwtolc sy/ptosiv HQO'xyiQt;-
таты еу[Уогто. II&QGUig u.ev brj outo) aw&fiaivs
Jtovv лоотеооу' cP(ouaioig be xal Ovvroig, <//' ent
т^д I’mIq tov ”IotqoI' умоад olxovai, лб/.ерод ал
hItiik svsQQdyv} TOiaabe. AabiaX.dXr> тф I luwo-
у tag p?}yl naibsg аущ-гед ijairp’ bvo, ’Aluovfyig
xai, Xrscpavog. iIIacl Хт&уауод i.Kv, елыЬцлЕ# 6
латiiq arioig dnabdvoi, т>у uQyJjV aho? avakaii-
f’dvei XQEftftvTFQog ror, aTSQCg Ье yvydg ёл( fiaoiAsa
naQayivsiai. vbog yap Ovvroig еот[ тог ev oeptetv
ауурутод Pci ^aiai тЕтЕ/.ычрхбтод, ewg ,uev b тцт
hysaovtav be то ст гот naoaAapfJCOV uQQSVog оси etr)
лат}](_> naibog, igvmwji te aAhjloig tov? abe/upovg
xal Tijg ла<) d/X'-Acov тоууdrew evvolag eneibav be
ijbr} лшд оп’тф уётртсм, ovxsti dK/.cog тцг enl т-rjg
%<vQag gvyyjOQsiv avrdig btaTQirJ/v d/X >/ nig oyug
exxevTTj&eicri'' ’At.иot£r]s uiv oi>y tovtov bi] evexa
cracd ftaciAea ijlbev. 5 df dapEvdg те. тду атЬда)-
лоу Elbe xai £i'v туйлууроЛур ebXo-xo. iTi'yyavs yuQ bp
baaiAebg ’laidvypg EiQ)';vm> rip' BlabeaAdfiov лшЬа
yvvaixa yapEiip’ rjb)T} nsnoippbog. оаоррогеатолру
те eI'tk-q точа xai uQerfjg К та pahom реталсюг-
perryr. оса yovv е : JwjiUoog те ^vvolxov xai т-fjg
{jaailsiag елепЬ{лс>то; cvxe. того xaiolv eig xp'joovc
atpcbgiaer осте ледстгптрп xbapuyv pvdlwiE xXi
TQvrp-J. e.v Ье локЛоа biETs/.et tov патта трд Iprfjg
aicbva тоьд boot eX dicpovy exeiv^g bsdaEvot Xav.
I] be xal (yQovriciTT'Qoiv e:n bvbiiaTi roti navTOXQa-
TOQog ft Bv^avTicn огуеотХпто, eg xdJAog eat ut-
yebog ev roig ad/лата. twv EniGiigordwiv ov. ?; g'EV
bh Avyovaxa xoidbe ng X- b be tcov O'wvcot
ЕлесЬ)] та хата тот dbelepov ^xovoe, nQEapEig eg
[ja0i2.su neuipag yX /X 'Pcouaiaov axeAadveabai
tovtov T^tov. (X d’ ovx e.tye netbeiv, лотаибг
2. Йоан Комнин воюва срещу унгарци
и сърби,
Така преминало нашествието на печенеж-
ките племена в ромейските пред ели. А импе-
раторът отново се заловил за азиатските
работн. Като нападнал неочаквано тамошни-
те варвари1, най-вече през зимата, той на-
пълно ги покорил, повечето от тях обърнал
в православна вяра и по този начин увели-
чил ромейската войска. Те все още не сезани-
мавали със земеделие, но пиели мляко и се
хранели с месо като печенегите, винаги жи-
веели в палатки, разпръенати по полето, и
поради това били твърде леснодостъпни за
ония, конто искали да ги нападнат. Такъв
бил прочее предишният начин иа живот на
турците. А между ромеите и унгарцнте2,
конто живеели отвъд Истър, избухнала вой-
на3 по следната причина. На унгарския крал
Ладислав се родили две деца от мъжки
пол — Алмош и Стефан? И след като баща
им се поминал, Стефан сам поел властта
като по-стар, а другият пристигнал при им-
ператора като беглец. Наистина у хуните
съществува обичай, когато владетелят им
умре и остави деца, братята да живеят за-
едно и да бъдат благосклонни един към
друг дотогава, докато този, който е поел
властта, не стане баща на мъжко дете; но
щом като му се роди момче, не се позволява
вече на братята му да пребивават в страната
другояче освен след като бъдат ослепеии.5
И Алмош тъкмо поради това дошъл при
императора, А той го посрещнал с радост и
го приел любезно. И то защото император
Иоан бил женен за Ирина, дъщерята на
Ладислав6, жена извънредно разумна и бо-
гато надарена с добродетели, Каквото полу-
чила от своя съпруг императора и от импе-
рията, тя не определила за наследство на
децата си, нито го изразходвала в излишни
накити и разкош. През целия си живот тя
услужвала на тези, конто я модели за нещо.
В Цариград тя основала манастир, иа име
Пантократор — един от най-прочутите по
красота и големина, Такава прочее била им-
ператрицата. А унгарският владетел, като се
научил за това, което станало с брат му, из-
пратил пратеници до императора и предло-
жил той да бъде изгонен от ромейската
1 Кинам нарича турците ту варвари, ту перси. Унгарпите се назовават от автора ту пеонни, ту
хуни. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, pp. 224, 235, 242. 3 През J124 г. 4 Кинам греши, че Алмош
и крал Стефан II (1114—1131) са братя, сииове на Ладислав (или Владислав). Стефан в същност е племенник на
Алмош и син на Коломан I (1095—1114). Срв. М. М. Фрейденберг. Труд Йоанна Кнннама как исторический ис-
точник, ВВр., т. XVI, 1959, стр. 30. 5 Кинам обобшава отделна лроява па династичнвте борби при наследя-
ването на унгарския престол. Срв. Фрейденберг, Труд Йоанна Кинама, стр. 30. s Оше през 1104 г. импе-
ратор Алексий I Комнин оженил сипа си Йоан за дъщерята на Ладислав I Свети (1077—1095).
212
loannis Cinnami Historic
- Йоан Кинам, История
Igtqqv лЕрако&Ад ВеЛЕудада лбкт .vi1/ avra
XElllEVT]V EWlOpOQ/tpOOS EiXeV, е1ъ Е^асрбд ТЕ ai'TljT
KXi&EPiOV TCiUOl ТОСЯ Ло)(П’Я ЕК.ЕррУ 'UETl'iVEyXE, eV
<i)V ZEVyUpV EV Xl(pJl(p 7l6)xV dvpystoev, p ло/Аос g
UEV ektote diyoxsGE '/„QdvotS, fol di- трд Afavovp).
ftaOTA8a/g avTOMQUTOQtas Ik {саАроуг катЕУЕууОтсоа
tog ёк ztEQizgoTiijg Ttvog op) agog TEtycdopiar 716-
Xscog трд BeXEygeida/v Р/еуето, b.?Aa zadia [Av
ЕсОЕЛЫТа IIQI ЛеЯ/^ЕТШ-, PtElddv 6 ddyog ^(/AlQ(GV
ETT3 EKEtvOVs E/$l) ТО/’Я XQjVOVg. fictGlAEl'g Ьё tov-
tcov акоооад tuj.vgtqo.tI ел1 tov "Iotqov eqteosto,
cvfi/iayiKOV елаубт/ЕгоЯ ek те Aiyovgeov 1ллео/у,
oik Ле/рилГ/рроад pu.tv dvoud^ovoiv ay&Qaiztoi, ко)
IleQGmv. ки) 6 fiEV аотоъ лот &d таТд oyfiatg
ТрАрЕТО та ЮОС T//V /tO/Щ EVT.QETTigdtlEVOg' Xte-
(party дё ’Swettegs to oo;oa naZaxto^ern zti-Qt лот
tA трд yeb[/G.i аотф pPa voookoueiG'&oli. ov iievtoi
оъ'дё су? KacausAEiv iy&EAEV, dZ2d dvvei[iEcg ояа;
elys rdyovg е~еле1лтш> Epmodaw (laui/.si ?g тру
TiEQaiav отцоео/Ри 07 Igiv syxE/.EVGdyiEvog. Otwoi
pcv ovv кате). то ksAew&ev hiotovw /ЗаосЬ 'g de
олход avrty up $rv flici rd трд алотраато/д yEvoiro,
Evevdst voidds. rd ^vpuayjKov fbiTEudacvog &.7tav
Екё^ЕТ'Е tov 7тота/.юг’ Kax6mv cog ETTi ya/Qtov Te[i-
71OV OVTCO Ka)0V((EV0V E/j&dvTag, EVTjU. ftoi'TOg Т/Я
ёк трд tcov Ovvvcov q'i'df.iETC£ урюах ay.Qt ёд tov
пота/лдг дурки, еутег&еу TTEQaiovG-fyac д дё ovv тф
a)Aop 'Pcopic/da/v OTQOTty аттгкдг epQovQtov Xgapov
ёстсод doKpoiv TiagetyEV a>g екеШеу аотхка pe/Aa
лЕрснсоАробрЕГод. oi' dp уЕуотдтод ароуртс 'Pam
iiaioc disficJtrov, Ovvvci те ирдё трг ттоебтрт
аётдд слоотоутея d.va коатод Хаттду Eq'svyov,
ко) ?J dlco^ig a%Qi ёд лотариг еуеуето, Evfya tojv
Ovvvayy ту yscpvQci cv&Qoov ?} tov лота adv ёфАугт
ёсрлелтсокотсог, аиттру рёу кихоолаоАугса gwtfiy,
та/v de лЛе(отот‘Я per тер ттотаиср TtagaovQEVxag
EVTai '&a dp rag tpvydg dziEQEt^aG'O'O.i, поялогд de кем
XEQolv dZ.ovai cPcoLicHKaiQ, ev olg ’Ахоёс/рд ка
земя. Но тъй като не могъл да го убеди да
стори това, той преминал реката Истър,1
обсадил и превзел града Белград, който се
намирал край нея. Той разрушил стените до
основи, с кораби пренесъл камъните оттам
и с тях построил в Сирмий'2 града Зе в гмин'2.
Този град просъществувал дълго време след
това, но през царуването на император Ма-
нуил бил разрушен до основи и тогава той
пък на свой ред целияг послужил за изграж-
дането на града Белград, Но за това аз ще
разкажа по-сетне, когато дойде ред да се
говори за това време. Като се научил за
станалото, император Иоан Комнин с цялата
си войска се отправил кьм Дунав, водейки
със себе си и съюзен огред от лигурийски
конници, които нашите хора обикновено
назовават „ломбардци“4, и от турци". Той
се разположил на стан там по брега и за-
помнил да се готви за сражение. А на Сте-
фан, който бил с изнежено тяло, се случило
да го сполети болеет някъде във вътреш-
ността на държавата му. Все пак той не
искал да изостави работите, но колкото се
може по-скоро изпратил войски, като им за-
повядал да се установят на отвъдния бряг
и да възпрепятствуват императора. Наистина
унгарците постъпили, както им било заповя-
дано. Императорът пък, за да постигне без
усилие това, в което му се пречело, измис-
лил следното. След като отделил настрана
целия съюзен отред, той му заповядал да се
придвижи зад реката, като че ли към място-
то, наричано Темпон, и да премине реката
оттам, гдето един хълм, издигащ се откъм
унгарската земя, достигал чак до реката.
А императорът заедно с останалата ромейска
войска застанал срещу крепостта Храм6 и
давал вид, като че веднага ще се опита да
премине реката от това място. След като
било изпълнено това, ромеите без труд из-
вършили преминаването. А унгарците, които и
в началото не устояли срегцу тях, вече за-
почнали стремглаво да бягат и преследва-
нето им продължило чак до реката, където
се стекли унгарците вкупом, при моста, пре-
каран през реката. Той обаче се срутил, като
повечето от тях били завлечени от реката и
там загинали. А мнозина попаднали и в ръ-
цете на ромеите; между тях били Акус и
1 Според В. Н. Златарски, История на българската държава, т. II, войната между унгарци и византийци
започнала през 1128 г. В Historija naroda Jugoslavije, I, Zagreb, 1953, cip, 675, началото на войната e отнесено
към 1127 г. 2 Славянского име на областта, която се намира между Дунава и Сава, е С,рем. 3 Градът се
намирал на отсрешния бряг на Сава (старобългарският Землин, сърбохърватски.ят Земун). 4 Т- е. наемници от
Северна Италия. Авторът тук употребява архаизиращото название „лигурийци4. 5 Става дума за сслджуци.
3 Градът Храм не може да се локализира със сигурност. Златарски. История, II, стр. 374, го отъждествя-
ва с дн. Нова паданка на унгарския бряг, при устието па р. Караш. Според А. Я. Грот, История Угрни и сла-
вянства в XII веке, Варшава, 1889, стр. 267, заб. 2, крепостта се намирала при вливаяето на р. Нера в Дунава,
близо до днещния град Базиаш.
loannis Cinnann Historia — Йоан Кинам, История
213
KeBabi/p ijOTtjV, атЬред оуоушототатст лар Oi-ryotoi.
такта. xaTiopfiwxdig 6 fiaudsi'Q rd At’d.uor re avro-
fiosi лараоттуафиетод срроеосоу айтско. тле ti/у 'Puj-
aalcvv abhig yiETSpairs, лоасу те BpariTFofidy отоа-
Н(»то)т dotpaAsdy xpaTpydyievog, (be Kovprixcop
ijQX£,’> А' Рг^йттшу цаНеу. Ovvvoi он ло/Лф
1'ОТЕрОУ Н[)(/.У1Т^(.ф(1т ТЕ ЛЕр1Хад1й<1УТЕР Е( АО}’, ХЩ
тсоу sr агт/у "Роъто/ол’ о['ч’ ,иет ехтелгат о ад 67
ефЬурцоат' poor hi о? хал (yvyii тру скотт/р/аг
тлрауулатегоагто, exp' afg уалелсушд fiaxAsvg Kgvq-
TLXUOV улЕУ ЛроЬоО1(.1д SyXAi'jll(/.Tf,VAl()dlXdCEl УМ1М-
Zus’ иЛтсо galrst хита т<1,у тт>>то)т, ул/лто; оу лои-
ts.qov exstvog TEtyJaiy аулотати лр1т ?/ (cpaolv) от
лоAs унос есиеррёотто лагатрап ел1 ti/у л 6 Air xai
xi>pl Trie оi,xoboyiaa егуХе.уот.
г Уло тovtov tov xqotov xal ^spfiiot, e tyro л
/АаАулатлхоу, eg алоотаосат IbuYTtg то 'Pdaor xa-
т,Еотрёц>о.гто cpeyovpiov. oi' bi/ hxxa xai КрстолФоУ
fiao, Ae.bg uyivroyiE-.Tog, b С ф ) ’ то о <y vAaxiT/oi ov to vbs
ёлЕТОЕчраю ipopotv, yvvu.iXElav evbehvxdta oroZi/y
did. тг/д dyopag pysv дт(р Елоуот. о bi: ev Вратл-
tbfit] to beviEQov ysyovcug avoixobouEiv аЬтф'
OKOl'brj ЕЛ01Е1 TO. XQOVLl' у OVV ig TO EpyOT TQlfiopiE-
vov SvvЁ fiacre. %e!,U(~tvi xal олаттл тшу агаухласоу
dvonafiovr то gtqgt icon xav eg ay-)V таАсалсооЕса-
i)ai. d лоОбулстод 6 тсоу [[aiovcov syvo) фу
тауюттуу тот v[отрог biafiag oi'bs лролбоулётсяд
enifi'fioe&d'ac Tovrutg. ip’ be тер ev тф тару Ovyvcov
yjoop. ywij латита ytsv ysrog, ллоглсо h's xai ф
a A. a>] лерку ay si a biaq Epovoa. и.Ьтт/ лара fiaoiAsa
лфпрааа Ьтфа xahloTi] та и EAeunyieya. 6 bi ёлЕфф
уф eI%ev е£ а.гт(ла[о1' byrdyiscog aveoeg фуилла-
хк/ОЕО'&ас, ате тбосо xai олдлес то~г атиухалсот
рлер ефрртш лрохатеруабШттод иттф то? отраТЕт-
улатор, тт/v лЬасу олос дууата Tsiyiodyisvog длёосо
syvjQEt. ОЛО)Р yisvui ytij T&V О ТУГ СОТ О TQCi т svy.1 й
ооулулс^ас аттф ysroiro, bid tiviov ёроустшу xal
длохрт/улУСОУ ysoQtcor ri'fV л о psi av stI&sto’ dyisAsi
xai Кол'г/ oxdlo. ёууолрЁолр 6 тблор ытоиаатал. EV&a о
т6эу Ovvvtdv OTQarbg al(pvibcop тасд ovQayovGaig
ёлеюлеооуу траХауфу, i/lXa) usv ovdsvc "'Pivyiatovg
Келад — мъже твърде известии между ун-
гарците. След постигането на този успех им-
ператорът още при първото нападение за-
владял крепостта Храм и веднага [преминал]
отново на ромейска земя. След като оиигу-
рил града Браничево’ с гарнизон, чийто на-
чал ник бил Куртикий, той заминал за Цари-
град. Унгарците пьк не след дълго обсадили
и превзели отново Браничево и едни от ро-
меите, конто намерили в него, избили, а
други заловили в плен. Имало и такива, кон-
то потърсили спасение в бигство. Разгневен
от всичко това, императорът обвинил в пре-
дателство Куртикий и наредил да му нане-
сат много удари по гърба, въпреки че топ
напуснал крепостта чак тогава, когато не-
приятелят нахлул в града с цялата си войска
и започнал да опожарява сградите.
По това време сърбите, далматинско
племе, въетанали и разрушили крепостта
Расой'1 2 3. Поради това императорът наказал и
Критопъл, комуто била поверена охраната
на тази крепост. Той заповядал да го водят
през площада, облечен в женска дреха и
възседнал на магаре. След това императорът
за втори нът отишъл в Браничево и се за-
ловил да го възстановил Докато времето
минавало в изпълнение на тази работа, вой-
ската се измъчвала и твърде много страда-
ла от студ и поради липса на необходимите
й припаси/4 Когато владетеля? на унгарците
узнал това, той решил с най-голяма бързина
да премине Дунава и неочакваио да нападне
ромеите. А в унгарската страна се намирала
една жена, по произход латинка, която се
отличавала с богатствата си, но и със знат-
ност, Тя изпратила до императора хора, чрез
конто му открила това, което се готвело.
Но като не бил в съетояние да влезе в сра-
жение с тях с равностойна военна сила, тъй
като войската му, както се споменава, още
преди това била изтощева от болести и от
недостиг на необходимите припаси, импера-
торът се оттеглил назад, след като укрепил
града, доколкото било възможно. А пък за
да не се случи унгарската войска да напад-
не, той тръгнал. И наистина онова място се.
нарича от местните жители Каки скала5
Там унгарската войска внезапно нападнала
ариергардните отреди, но с нищо не напако-
1 Браничево се наричала областта между Дунава и .Морава в дн. Овероизточна Сърбия ; съшото име
носел и градът на Дунава, на мястото на античния Виминаииум. Спсмснава се често през XII в. като граничен
град между Византия и Унгария, важен стратегически пункт, около който са водени чести всенни действия.
- Днес Нови иазар на р. Рашка. Сръбските племена в Рашка но това време били под властта на Византия.
3 Според мирния договор, сключен между Византия и Унгария в 1129 г., Браничево отнево остявал в пределитс
на Византия. Срв. Златарски, История, II, стр, 374. 4 Срв. Златаулки, История, II, стр. 373—374; Стул
Лшиев, Третият кръстонссен поход и българите. ИИБИ. VII, 1957, стр. 213. Букв. „Зла с'гълба". Според
Златарски. История, II, стр. 37А това място вероятно се намирало при теснината Ждрело по горного течение
на р. Млава,
214
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
Ащщ'щоаг, Tnuaxta dl tan1 тру [Мосриру ^’гнлтщ-
QOL'VTcny avXip’ ларалЕтаордтшт улофг/(с>)у «ло-
plq лерюраО evto. ayE?,dui:vcn аУЕХшоцааг, нас тд
' Решим су стратеги a actгас f’нe7{)н• dutyеуоуеу
(pp.' 9,-13,,).
стила на ромеите, освен гдето задигнала част
от завесите, изпълващи императорската па-
латка, които били изоставени поради липса
на впрегатен добитък, след което се оттес-
нила. И ромейската войска невредима пре-
минала оттам.
3. De Мое so mm praeda
3. За ,,миз1шската плячка“
MecMi та Eipppsra г Рарсасш ларЕотраагто
ppoupia, рцЬ&гоя odev дрлохс агтсотатогутод uvtoic
аум yal m ’Лут/Зхоу рлдон тру лору, D.iav J/h-
cf(7»' умс id ?y лоосу Ipyaplpt-vot (p. 34;!— j;).
7. Crucesignatl regiones Bulgarfcas
tremseunt
‘РутеьЗРу та D еалёрад dp'/Jp’ М/р- Китае
-/ар уш Герра ум нш тд ГалатсЪг fuirog yal оса
rip’ ла/асаг (ркусггроУтш ' Ршрру, Врсттин те нас
ПрЕТаУОС Hal (fau? ал/лр: ТО ХОЛЕрСОУ РлЕлУрТО
нраюя, Збусн per тф ярся/Мрсо 6М М Еёрсблря
Ml тру ’Ас Му diapi'oorrai J/Moate т.е ра%цобрЕ-
roc rots лара лбдие нас тоу h> Jlalatarivij наха-
/лррицюох уеедт тблоие те твоя tspovg соторбоит-
ТЕЯ. Ti] уг ft/'p' и)Л}бЕС(1 (M ТЦУ ТЕ yedpav ' Ршрш.шу
rf Рудда с nagEgorTgg на) т,а еу лоо) хост.; тртрот-
тед. ру дё аетосс // страхи). арсРрсп: нр&ШлОУ.
jlaoi/ebb бё Ёлгсдр Зу/рста тар Оууу/уму dolor
ХЕуоТЕУШ. Мд&ЕтО TOl'TGVg, Лрео/)Е(ъ ёотй/х, I//-
ppxpidr те Tira MaHQspfioAMp’ nal 'A/AAavdpov
avdpa s/raD>y ply тд ysroe Грсфсуpg dl: лдМсод
’/таРктр ндррта угуогдта лрбд тх той EMiA/ag
тораууои lipa л'Шоосу d/Mp трЯ те д.р)рр ало-
рсраотНута нас fiuoi/.Ei фа тиито иштдро/оу уеуо-
гбха. ehDeve дё трд те уусбрря алолкербоаодас
ырхоу, и,а1 sl’ye up Ml тхЪ логррф ‘PuHialajv
pxovoiv, брнося то лоаура ftMacovv, о? нас ёлЕсбр
Ml тоня тс~)У pao/3aQo>v тобтооу pyeuovag p/.Aov,
е/еАху таМ „анррунтог лб/.spov ayscr Ml xovg
ppfisv рдснрнбтая, о иге ооюу осте шИшя иьлрелМ
аубрсблося ёот1 уёуоуя те nEQupavelq нас дсуаретоя
nxQiovolu pahora ие^ОЗpDon. усишутея ydo3 av
1 Мази византийските автори обикновено наричат българите. Този пословичен израз с станал синоним на
нашествия и пълно унишожение. 2 През 1144 г, селджукският емир Имадедин Зенги завладял гр. Едеса б Ме-
сопотамия. Понеже градът бил твърде важно средише на снрийските Христинин, те отправили енергичен глас
за помощ. Така започнал Вторият кръстоиосен поход (1147 -1149). Срв. И Острогорски, Историка Византине,
Београд, 1959, стр. 359. 3 Става дума за областите в диешна Средня и Западна Европа. 1 Кинам и тук
употребяна старинны названия за тогавашните западни народи. 5 Авторът нарича селд жуке ките турци перси.
Мануил J Комнин, който наследил баща си Йоан след неговата смърт (8 април 1143 г.). ~ Бивш граф на
гр. Равена. След неси о луча ив спит за въетание тей иьбягал в Да.зуация. сткъдето проминал във Византия на
страната на император Мануил. Гравина е днешният град Равена. !5 Става дума за Рожер Л, крал на
порманите в Сицилия (ИЗО—1152).
И тъй, след като ромеите покорили спо-
менатите крепости, без да срещат там ни-
какие противодействие, стигнали чак до
град Антиохии, като направили всичко по
пътя си „мизийска плячка1*1.
4, Кръстоносци преминават през
бьлгарскпте земи
Оттогава- на Запад3 започнало движе-
ние, което обхванало келтите, германците,
галското племе, ония, които населяват об-
ластта на стария Рим, бритите и бретан-
ците,1 Изобщо цялата сила на Запада се
раздвижила под предлог, че ще преминат от
Европа в Азия да се сражават с турците6,
които им се изпречат там, за да завладел?
палестинский храм и да посетят светите
места. Но действителното им намерение бнло
еще с навлизането си да завземат ромей-
ската страна и да опустошат всичко, което
се изпречи отпреде им. Войската им била
безбройна. Когато узнал, че те се намират
близо до унгарските предели, императорът11
изпратил пратеници — някой си Димитрий
Макремволит и Александър7, по народност
италианец, който бил управител на италий-
ския град Гравина8, но заедно с мнозина
други бил лишен от властта си от страна
иа сицилийския крал9 и поради това избягал
при императора. Той им заповядал лично да
разберат техните намерения и ако те не са
дошли за зло на ромеите, да потвърдят това
с клетви. Когато пратениците пристигнали
при вождовете на тия варвари, казали им
следното: „За хора, които са от знатен род
и превъзхождат със силата си, не е нито
позволено, нито нъобще прилично да водят
война, без дори да я обявяват, срещу ония,
които не са им сторили нищо лошо. Защото
ако им се удаде да победят, те ще победят
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кипам, История
215
оотоо zvyot, o& ovv dvdpEia Vixpoovoi, xal rjoocolie-
vol ov% vjieq аовт/р xivdiTsvoovotv. apqco dk ovx
ЬлаСУЕТЦ. VplV dk ovdk (iPAO)t EptGTO.t yip1 TpV
' Pcotiaicov ттатегу ,ю/ wqgteqov ttioieiq ЛЕО1 TOO
ppdkv abixpGELv bedcoxovat fiacwX. Фоте e( pp
yjsvdoQXEiv psAAOizs, v[ pp ev тф piupavti tov
roPpov ilysiE', c Ртората; y.: Q xal ex tov svdkcoq
dl(LQVlL])!EG$ai, /a/,E7lbv {ptLV EOTOL. El 6k H(tt OVV
Priocwia тог хат" avrwr Ь/срлдетс лб/а-роу, лок/.ср
d)j уарлобтЕрог’ &£(ф ydo xal тр rPcopatoov <oyy'i
TTO/.SpSTV АеЬгЕТСЦ VfW^. EL dk r.Cl.l аМ)Ьpel TO (ft-
hov ev vptv, xal dd2oq cud tit плоха fhpTM, doxott
it) лраура рЕрш/юаснт ^egtol (be did q i/.iat rip
[jajLAEifoq pt-yukov is vat yip, vncboyip те ало/.ау-
oviaq t:?t TO Sixbq xal (ptAO(pQO(ji'o’Tjq тар akhtp. “
Of. TTQEoPsig per to<: ага а е1лоу ot dk owpsoav ydo
kt tovtov лера тру KoQQabov тог \i.lapayayy
ppyoq охтрфу (its тд. лтуеофаа Ti7r,> (rd rip Евлё-
Qiav }.ррт’ /.aypvT.oq kih’oyy, hi хахф ptv тсо
'PcopaifDV риЕЮ’ oobapp Epauxor, иФу bfi'oti xal
(loxot-: be;'01л xai oaxotq то лсаура, лютог А) ар
sTOt рогата xal тс ото латреш d ezeivcvTo. hd dk
НаЛаютЬор’ acTOic upav rip’ bppip> xal wip тру
\ioiav kpoTevovTaq iJkooaq. ddt-av оф- ovtuo ‘Гог
pat’Clb XOl Ep EQyOV 7 Cis AOyGTC Epp’...)' UQCl If' p
robs yrjyas xal boot a}.kcoe i at do tot тфу ev < vrotq
paav dovxibv q ppi xal хорфтол’. pLdpvoa- dk
tovto. dgyci xai cicr rivet Ькцреоег' ex um zip
нашр/ак xafhtuevat vipovg, уепхситбтоо robs xal
улЕру.гpevac tow d/jr;V jicdypaTOt. мбцур t pkv
уd<j dob!; T:cspar(jf)£f>>.XE., dovxa eV ad ЦТ, >:<ii
pijya раыЛёгС- кол faeixfi то хатаЬееотё'роп иГ
</ COEt Tip r.TEXElTO., TUlPpOV TE Ci'vdiop-Epct TGVT<>_>
xal лепУетот та ус, гхагта, did x</) раСчАстл per
iрлсратоса r.a/.ixv iPaq Ратпг^ fori тог улЁо
ЕЛЕКгета (iL>TTTopsvotb, ^pyas ds то/'t ogol 6етте-
c at si a /'x«c t ? dp a) 5', b zz а таг та pky сутм bpiQi'o-
tho. tsAeoOE)'t(OV d:-- roTt лргр'Рлт on' еуеу.о. ларЬ
Tovt paQ^doovq pl'Oov, аитс1 pkv kt ПсрРтюг
пЛЕК0р10'дч]сау, oi {русА dk обот~ P> Рллоу s:‘yoy-
to. gv pt'VTOt d/.p'ikoiq (trsptyvi'fu vd orc art: б цата,
ие поради мъжество, ако пък претърпят по-
ражение, те ще понесат беда не в името на
някаква добродетел. Но и в двата случая не
за похваляване. А на вас не ще ви бъде
позволено да стъпите на ромейска земя, ако
по-напред не дадете уверения на императо-
ра, че няма да вършите беззакония. Ако ли
пък нямате намерение да давате лъжлива
клетва, зато не водите войната открито ?
Впрочем трудно ще ви бъде да воювате
срещу ромеите дори и открито. Ако ли пък
ще водите войната срещу тях, служейки си
с клетвонарушения, тогава ще ви бъде мно-
го по-трудно: защото в такъв случай вне ще
трнбва да воювате срещу бога и срещу ро-
мейската сила. Ако пък вие проявите истин-
ско приятелство и в него не се таи някаква
измама, след като потвърдите това с клетви,
ще ви бъде позволено да преминете през зе-
мята на великия император като през прия-
телска страна и вие ще се ползувате от
подобаващ прием и от всякакви други любез-
ности/*' Това казали пратениците. А онези,
както се били събрали в палатката на ала-
манския1 крал Конрад, понеже той държал
първенство сред западните народи, заявили,
че съвсем не са дошли, за да сторят зло на
ромеите, и че ако ще трябва и с клетва да
потвърдят това, ще сторят това с пълна го-
товност. Те твърдели, че походът им е на-
сечен към Палестина и против турците,
конто плячкосват Азия. След като ромеите
се съгласили на това, казаното било приве-
дено в изпълнение от тия измежду тях, кон-
то имади княжеско достоинство, и от други
знатни - - имам пред вид херцози и графове.
Тези длъжности притежават особени приви-
легии, произтичащи от царското височество,
което се придобива по рождение и стой над
всичко друго. Така херцогът стой над гра-
фа, кралят стой над херцога, императорът —
над краля. По природа винаги по-слабият се
подчинява на по-силния, понася заедно с не-
го тежестите на войната и го слуша при та-
кива обстоятелства. Ето защо латинците са
навикнали да назовават царя „император",
комуто те отдават върховната власт, а „кра-
ле “ наричат ония, конто стоят на второ мя-
сто. Така са разграничени тези титли. След
като евършили работата, заради която дошли
при варварите, пратениците си заминали за
Цариград, а крадете продължили пътя си.
Обаче войските не се движели заедно. На-
пред вървял аламанският крал,-’ а много по-
1 Т. е. германским? владетел („и/шмтгски'' им. „германски"). Това с Конрад lil Хохснщауфен (1138—
1152), който вьзглавил немското крестоносно опълченве. Кинам според съществуващата у византийските ав-
торн тенденция го нарича тук и по-нататък крал (рщ) от желание да прннизи западните владетели пред Ма-
нуил, когото титулува император (/uotZsrs). - Сиреч германският крал.
216
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
акФ 6 tier ЙФАцшАю лдйтруид, ло/Аф) ЬЁ наготу
О ]'f()f.iaV()C ЕЛОдЕГЕТО, ovx oiba (hov Е'УЕ'КО, tovto
Втс xai wi7’ Eavcor еиагЕдод dtid-
ua%og eItui q tloTip.ovuEvog, ei'te xal та ЁллфЬыа
p}j exiAixeiv oqiig xqovoov/lievol. фоат bs opcvg
aydottlpot xal глЬд тф’ xoqu Ьйлаооиу ipiippov.
ov тбошд д ВЁдфд Ёла/Ао/тиаата [tvipdaip,
ravel тот 'ЕХФфлоттот Ёф.гу)и. ёлесЬц уд<) лддд
тф ‘'IzTCO) ytyvvaoir, А’таи7м EvipExp та лддд
Tip' bidfiaaiv 6 flaoiAcvg avToig хадют.ад exs/.eve
rebv глоудариотбаю тоуд xaeiotovv m Ааткоа too
лота/tov EOTi/xoiag rov гнаатцд q'OQTor axcyEygclq^
i)ai i'Etdg. Ёд &ТЕуфногта топаю dqiD'/iijoduEvoi
pvQuibag то ЁутегЬЕг on/ (.lot те ао/Орттт Ёуу-
УОТТО.
То ph' ёф лл-фФд тооогтог avToig i)r.
dyyov be лЬ/.Еок Eat. oov yEyorboiv, /} н^трблофд
та»’ хата тф' Аам-нф- Tvyy/oei oftoa, tvtavfia б
тф- т-rjg уофад еф' fiaoi/Awg ЕилЕлютЕдорЁгод
аоуф’ M/yavA ЁлсЬггрсг Bgavug xqovvoeito TjStq
T(7>v агаухтл’тоу iwToicp обтсо xgoijTETayii&vov аитф.
utyQt кёу ору xal ?Ф ^aobixf/g tv tovtois фзат,
bviki xal (b’bgv bro тою ?nl Ь6д?}д фАЕтрт лад
avvovg. ЬеФоюооеуо) те тй егнота xal id dvay-
Kutu. oq'vaT ЁалодюорЁУат. фу uh> d афаю Mi-
уа',ф срвоютЬд ёх ПалаюУдуою, афо 1хатс~дд ow-
aibg xal лда-у расою лоа)а~ю Ёрлыдод, од fJaoiAEt
"Ta6.vvp cvx отсУ о тг лдсоиЕхдогхфд лдбтЕроу
vnEQugiog те bid tovto ysyoTf'bq лдод fiaat/Awg
aVExa/.Eiio Mayorф, evvovg тгагтф xalrotg cPin-
patcoy uahoxa туЬ'Ето лдбурлаю. b pir bq tclqv-
тод фу. avscog <Ф yaQWtAdgiog uvv аисротЁдосу
ЁудрриноЕ тою раис/Лы?. тоооълсд у& рфу *1(ююуц
fiaotXEi Evvovoi /тод утуогсу сод охоте ’’Але^'ср тф
лоЕаф'-татор таю ыесю Ёд dvbQabiayv jEyEVpod-at
gars фр Ёгохфцкн of тот расФЁа itetil тМеотцу тф>
ayiov тот МсюоафЁ ёл1 та внцлтда xaAEoai xal
тф> baaiXftay фурюлс~ю oi ает оф> tovtcov ЁУЕха
Ёл1 тф’ ^agbixijv фсФю. ol bk fiagfiaget, ufyot uev
ev bvoycoQtatg paav (лоМЬ ;'dg ёл. tov moiaaov
''Iotquv aypi xal -Pit Млодслф’ 6qt) drsyEi vyrrj/M
xal betvebg а^атоф otyfj те РлодЕ'богто xal обдту
назад следвал германският1. Не зная защо
било така, Може би защото всеки един от
двамата поради честолюбие считал, че и сам
е достоен да бъде военачалник, а може би
от съображение да не би да им се яви не-
достиг в дранителни припаси. Наистина те се
движели в безчислено множество, което над-
минавало и морския пясък. И Ксеркс не е
могъл да се похвали с толкова десетки хи-
ляди [войници], когато преминавал Хелес-
понт с кораби. Когато пристигнали на Ду-
нава, императорът, след като приготвил
всичко необходимо за преминаването им, за-
повядал голям брой писари да застанат на
отвъдния бряг на реката2 и да записват на-
товарените на всеки кораб хора. Но след
като преброили до 90 мириади3, те не смог-
нали да броят по-нататък.
Толкова голям бил техният брой. Ко-
гато пък наближили до град Ниш, главен
град на Дакия4, тогава Михаил, наречен
Врана, комуто било поверено от императора
управление™ на тази облает,5 се погрижил
вече за доставката на необходимите им при-
паси, понеже така му било заповядано. Те
наближили вече и до Сердика, гдето при тях
дошли двама знатни мъже, за да ги поздра-
вят, както подобава, и да им доставят необ-
ходимите припаси, Единият от тях бил се-
васт Михаил — от рода на Налеолозите,6
мъж достатъчно съобразителен и опитен в
много работи. Не зная защо той по-преди
бил скаран с император Йоан и поради това
бил заточен. Но сетне бил повикан обратно
от император Мануил, станал негов привър-
женик и имал присърце ромейските работи.
Такъв бил единият от тях, Другият пък из-
пълнявал длъжността хартуларий7 и при
единия, и при другия. Той, дотолкова бил
привързан към император Йоан, че когато
най-старият му син Алексий се поминал, им-
ператорът му възложил задачата след него-
вата собствена смърт да повика Мануил на
престола и да му предаде императорската
власт. И тъй във връзка с гореспоменатата
им задача тези двамата пристигнали в Сер-
дика. А варварите, докато се намирали сред
непроходими местности (наистина от река
Дунав чак до Сердика се издигат множест-
во високи и твърде непроходими планини),
1 ,,Германски" тук е наречен френският крал Людовик VII. Общо за сьбитията срв. Острогорски,
Исторща Византще, стр. 358 и сл. - Дунав. Преминаването е станало при Белград. Едва ли може да
се приеме, че тук става дума за 900 000 души. Вероятно yvvt&l'm тук езначава уйлсРит, т. е. 90 000, което също
може би е преувеличено. 1 Дакия и Македония били диспсзи на префектура Илирик. Срв. ГИБИ, г. II.
стр. 23, бел. 5. 5 Михаил Врана бил управител на България през това време (1147) с резиденция Ниш.
Севаст Михаил IИдеолог бил братовчед на император Мануил I Комнин и играл важна роля в управ,тенисто
на нмперията. Той бил управитед на Солунската облает и главиокомандуваш па византийските войски по време
на похода в Италия. Срв. Chai andon, Jean 11 Сошпёпе, pp. 218—219. 7 Хартуларият бил вист сановник от
финансового ведомство. Срв. за него DiAger, Beitrage, pp. 27—28; Ангело», История па Византия. I], стр, 40
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
217
6' тс "Pcoualoig ov хата yvcbpwyv enotovv. &ivX da
raig Tiedidacv rjdtj (Ьшаоьу, at лоХЛа rd dvQTiQOtjoda.
tcov хата тг/v Aaxixijv diadeyovrai yyoQicov, лада-
cpalvsiv Хослоу rd dvojusvsg tfgt-avto, wig те хат3
Еалодёау rd алча. acptatv cpiodidouat ypiQa ёлё/Ха-
Aoy adcxav' xav Tig dmtayvQioaiTO лобд rr/p аола-
уф’, tovtov de poacpatag EQyov sriXpoav. d те p//£
/kOppddOs d)’£7T(OTpdrpCGs ЛаУТС] ГОЯ’ ytVOJUEVCDV Elys
ягЬ roig EnrxaXovW' vj ovd& ngoGEiyev oXcog ij xoX
пдооубст r?7 ro?~ лХф&оод aAoyiorla rd лаг алеудй-
cptrro. тобтют ftaaiXebg dxcywdjg orgdrevfia ?/ r«-
%ovg £1%еу ара ТрюооЬу avdQi ёрлЕсдори.уср хат
avrebv елsupev. ()g xai ЕЛЕсдр tieqI л-6/av ’Adgta-
C'OU TOVTOig ai’VE^L^E, pd'AQl flEV TlVOQ dad dtaovd-
op.a)g еь'лето, rds draxiovg tov лАрОоос avaaeigd-
gcov dguag. deg dk xai ёлс paXXov PQaovvouEyovg
avTovs Ecboa^ xal лоХвшад tjdi] еу too ёрсумгЕс
owsudgE yj-igag ал3 ahtag roudode. тсоу nva ёлилр
i.ioteqo)v 3AXaptavcov раАахю-д'ёгта то обща oeu-
veiov n stye tcov dgd zrjv nc'Aiv "Adgiavov odv те
ygcjuaoi xal алоихеиЦ тр лаоту a срсодаоагтЁд ti-
veq 'Poptatcoy tcov ex ле^схосу xaraAoycov лод те
T.fj xaraycoyp vqwjipav xal tov спАХдауло* oihco
лдооалокЁааУтед rd удриаха soyov. dig ovv sig
dxodg pQsdsQixcp to ysyovog pX$E тф KoQQadov
dciEAcptdop^ dvdgl vgi dovpusTQov al'tiadEtag гф* те
oQptjV axa'd'sxicp xal tgiiEix&g qiQovppaTtq anovdfj
naXivogaog елс tt)V ’Adgiavov dA'ds xairoi dvoiv
cjU8QO.iv ddov Koggddov лдоалиоу, ftvgi те to geil~
veiov cpXsgag ov dej 6 3AXa,ciavdg xuteAve tcqoteqov,
TavTCjv nolspov лдбсраыг 'Pcoiia(oig те xai avroig
EVTEvdEv д'осЕлодшато. 6 yaQ rot ilQooovy sig
yyiQag 6ia tovto Фдедедёхсо eA'&c'ov Етобрато avrov
xal cpdvov fiaoftdgcov лоХгу segyaoro. py ds Фде-
dsglxog ovrog б pt&dX Koggddov ’AXauav&v dg^ag,
ёд ah lag p ev roig ЕссзЁлела АеХАдела/ Aoyotg.
svrsvdev трд лдотедад 3AXapavol xa’d'vcppxay a/.a-
govsiag EQyco тг)У rP(op.at(ov didayi%vT8g inydv.
Tavra q.ev ovv rfide Елдаоаехо. ’zlrdptbwo?
de, ov xal ’Qnov sxdAow, ex ^aoiAscog tovtcov dej
EV8xa лЕ/ucpd'Eig, raev те oqxcov dvEiUjtv'ijoxE aepag
xal c). TCEol pTjdsv ddixqaeiy "Pcoaaiovg dicouolo-
вървели спокойно и не вършели нищо, което
да е противно на ромеите. Но когато вече
иавлезли в равнините1, които идват след
многого непроходими области на Дакия, те
оттук нататък започнали да се държат
враждебно спрямо тия, които им продавали
стоки2, и да ги ограбват- Ако пък някой
оказвал съпротива срещу грабежа, убивали
го с меч. А кралят им Конрад гледал съв-
сем равнодушно това, което се вършело. Той
или изобщо ие обръщал внимание на тия,
които се оплаквали, или пък, ако ги изелуш-
вал, отдавал всичко това иа необуздаността
на тълпата. Когато императорът узнал това,
колкото се може по-бързо изпратил срещу
тях войска начело с Прозух3 ~ мъж опитен
във военного дело. След като се сблъскал
с тях около град Адрианопол4, той до някое
време ги следвал на известно разстояние,
обуздавайки безредните нападения на пълчи-
щата им. Но като виждал, че те стават все
по-дръзки и по-дръзки, той вече започнал
открита война, и то поради следната при-
чина. Някакъв знатен германец, обхванат от
болеет, се бил настанил в един от манасти-
рите на град Адрианопол заедно с парите
си и цялото си имущество, Когато някой
ромеи от пехотните отреди усетили това, те
опожарили убежището и като погубили по
този начин този човек, взели парите му. Но
станалото стигнало до слуха на Конрадовия
племенник Фридрих5, необикновено себелю-
бив мъж, неудържимо предприемчив и доста
самонадеян. Тогава той бързо се върнал на-
зад към Адрианопол, въпреки че бил изпре-
варил Конрад с два дни път, опожарил маиасти-
ра, гдето преди квартирувал германецът, и по
този начин дал повод за война на самите ро-
меи. Затова и Прозух нападнал Фридрих, обър-
нал го в бягство и избил много варвари.
Това бил същият онзи Фридрих, който ста-
нал нладетел иа аламаните след Конрад, и
то по причина, която ще бъде изложена по-
долу. Тогава вече аламаните изоставили пре-
дишното си високомерие, след като на дело
се запознали с ромейската мощ.
Така се развивали събитията.6 Андро-
ник, когото наричали още и Опое, бил из-
пратен от императора във връзка с тази ра-
бота. Той припомнил на аламаните за клет-
вите им, изтъкиал много от ония неща, за
които те преди това се били уговорили —
да не увреждат с нищо ромеите, — и пори-
1 Имат се пред вид равнините в дн. Югозападна и Южна България. й За търговията между кръстоносците
и местного население срв. Стр. Лише в, За стокового производство във феодалиа България, София, 1957, стр. 71.
Прозух — пълководец от турски произход, получил възпитанието и образованнето си във Византия. Срв.
Moravcsik, op. cit., II, р. 257. 1 Дн. Одрин. Става дума за бъдещия германски император Фридрих
Барбароса. с Събитията се отнасят към 1147 г. Срв. Златарски, История, I], стр. 378 — 382.
28 Гръцки извори за бълглрска’1а истирая, т. УП
218
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
утЦаот kootsqov ov%vd hqoifeqcov oyvEtdi^s TE TT)V
ал1ат1а.у avxoig, xal Eiye iat/ sig tiqovtitov xaxov
8[wisaEL(J'&ai, fiovdopPvoig ест], ел1 tov ’Afftidov 6v-
ve/jovXeveto лодАибу ;£rai xdAxsidev avzlxa nsQaico-
oouevovs. бШ’ ’ Avdgdvtxog jLiev тооаота ebrdyy
bieidp pip nst&Eiv si%£v, аядахтод A Bv'QaVTiov
dyeycdgea ol de sig fiovkpv ovlAEysvzsg vtEQi tcov
ev %EQal лдауркттазу eox&ttovto. ddgav de г/;? ёл1
Bv^avTiov p/soDai, адаттед exei&ev ddcp nQOpEoav.
ovdev те paoov av'&t-g exsivoi xal /aeti! тл/r лКр-
yfyy poav ol nolv ada'Tovxsg. та те ydg Роохщшта
gvvsxojitov dipeidoog xal 'Pcopiaiayv de, тогу dy'&tora-
,IA8VO)V ло)АоЬд ЕХТЕ1У0Т’ ?/ TE Щ/р'/ OVxAzi 2.О1ЛОУ
ex rov axpavovg ovvIgxuto. xavxa &zei6t] fiaoUEbs
pxovoe, ds tv P/vco ладаоxsva£EG&ai xal avzog. лб-
hv ptsv ovv zip’ Koivoxavzivov abrlxa отдатбледа
Etygovgei, rd tier лоб ttov tel%^(ov av/..iZ,6piEva та
ds xal лглсоу Evdiy&i diaTQifipv fyovza. Baatlecov
ds, dv xal T'Qixavdvk^v ehexuAovv, лоИоХд eg zd
лобд dvioyovxo, ffltov dyaku xal, piuyyug xazd da.o-
fiaQCDV svevdoxipipxoza tcov rfids IBAovozavTfyov],
apia хф Прососу, оуляр pdp Eptvpo'&pv, Plspop ,usv
то ysvog TQOtpijg dk xal naideto.g iiEzaXaxcovTi cPo.)~
paixpg, Е7Т.1 xiva ypopov Ф Aoyyot ovoua aaaozga-
zsvpiaoiv ёМмугрзоутад eotslHev, extoxippag avzoig,
e^etdav /etpcor adixcov xal лбВу xazdoyeiv лег
Qaovxai ’Alapavot, ayZEneAsvai otpiot хата то ёу-
уыооху. oi xal елЕсдр лдбд тсо ушдср eysvovxo,
т^у те ’АВщатоуу xaxEvooov лХрдЬг xal блок
лохё та^еоод р dzagiag та отоатбледа zodzoig Pyoi
ёл^ие^ЕОтата diEOXonovTTO. та те у ovv оашата
a&roig pieyala те 'илЕоерсок xal TE&cooaxiGpiEva eg
то axQt^ES хатЕУбоы, xal тру 1'ллоу de триота
dgopuxpy ovoav, exi те axa^ig лоАМ] eg zqv odor
XEyopuevovg iddvxeg, Evysigcoxov te 'Pco u.alocg zip’
GTQaxtdv аит.оТд E'osa&ai vnEifappaGi ёлютрир ovpr
nXsxoyiEvoig, xal em /jaoAea лёрира)ПЕд zavzd te
edipow xal ауелутАахогто тб лдахтёог. б дё то
тсбг ^aopagcov xai Szt еНа^обцЕтод лдбаурра,
tpvjul dtj тру ел1 ПаВиотлтру dp’d'EV лоде^ат,
dpvxei did- TOVTO T)]V PziySlQpOlV, FxdpXdxEQdv TI
vecoteqIoeiv avzovg ^goode%6uevog. paatlevg usv
ovv oIjezo yvzbppg e1%et. oi di fiaofiagoi ddco iov-
цал неверността им. Същевременно ги по-
съветвал, ако не искат да изпаднат в явна
беда, да отидат на пролива1 до Абидос2 и
оттам веднага да преминат морето. Но като
не могъл да ги убеди с такива думи, Ан-
дроник безуспешно се завърнал в Цариград.
А те се събрали на съвет и разгледали на-
стоящего положение иа работите, И тъй,
като решили да се насочат към Цариград,
потеглили оттам и продължили по-нататък
пътя си. Но и след поражението си те все
пак били не по-малко дръзки от преди: без-
пощадно унищожавали стадата и избивали
миозина от ромеите, конто им оказвали
съпротива. И оттук нататък военните дей-
ствия се водели съвсем открито. Когато
узнал това, императорът решил, че е не-
обходимо и самият той да се приготви.
Веднага засилил охраната на Цариград с
войскови части, едни от конто се били
разположили на стан пред градските стени,
а други пребивавали в самия град. Освен
това императорът изпратил Василий, наречен
още Цикандил и който се прославил с мно-
гото си борби и сражения на Изток срещу
тамошните варвари, заедно с Прозух, за ко-
гото вече споменах и който бил турк по
произход, но получил ромейско възпитаиие
и образование, да застанат в засада заедно
с отредите си при мястото, наречено Лонги.
Той им заръчал, щом аламаните отново се
опитат да вършат беззакония, да излязат на-
среща им според обстоятелствата. След като
пристигнали на определеното място, те забе-
лязали многочислеността на аламаните и най-
грижливо разузнавали дали има ред или без-
редие във войската им. Точно забелязали и
това, че телата им са прекомерио едри и
покрити с броня. Като видели, че конницата
им е твърде мъчноподвижна и върви доста
разпръенато, те разбрали, че войската им ще
бъде лесно преодолима за ромеите, ако са-
мите ромеи ги нападнат с умение. Изпратилн
хора при императора, уведомили го за всич-
ко това и запитали какво трябва да напра-
вят. А императорът все още следял с пред-
пазливост намеренията на варварите, т. е,
именно похода им към Палестина, и поради
това се колебаел да предприеме нападение и
изчаквал, докато предприемат по-открити
действия. На такова мнение бил прочее им-
ператорът. А варварите продължавали пътя
си и щом като пристигнали в равнините при
1 Дарданелите. 2 Град Абидос се намирал на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дарданелитве) в
областта Троада.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
219
то, ёлесд}] A’ Trig- ел l AAioo/yoxyayv KOQfflftov
xsdiabaG (vnTiaCsi ydQ ertav&a 6 %a)Qos xdi лбиу
batyiArj judAtora eg тд.т txnxov ло.оЁуутюл vouug),
Evzaufia rjuAl^ovzo. evOu ti dvOTvypiua koyov xoeio-
aov avzoig &oyEX'tl/ijvai Asyeiai, ёч ovjteq av tig
ei,x6tcog GToxdoaizo iiyjviaai to fisiov afiTOiG, tovq
TS OOXOVQ fftlXTpiOOl ХОЛ 7loV.fi TT] EG TOl>b bllOl^Q^G-
xovs o:vto1g xal ирдЕУ TjdixqxdraG AAocoxovg
плат 0-Q( uni a XEy^ppsvoiQ- fyipQOV yap s^aiotov
XaTUQQUyeyTOg d.'il-QOOV ol TOY %(OQOV EXEIVOV 71O.QO.Q-
qeoytsg nozaiiol, (bv 6 ftsy UrfAKas, uteqog 6e
\-WvQas uqog тсоу &yx<DQio.)v <nv6 fiaozai, лоМ.ф tov
cvvi/Oovg /лоААоу dvoidijoarTsc tuEToov sxl лаелстог
те tov uedlov uQoyvddvTSG 7ioh'> ti usoog tov
3 АкаиаттЪу стратЕу fAatoG avtocG i'w.w.ovg xal ottIolq
xal aviatG ларЁстрат tcug oxvjvaZG ёл1 $dlaoodv
те &w yy/G E^ETirvaav qteqovteg. о nufloiiEVOG /За-
Olfal'G е1е(1) ТЕ Up f(s Tol'G dv&QCOTlOVS TT]Y yivxfyy
летсоу'&сЬч dydQag tcov ел1 бб£?7С ttaQauvfitjooaEvovG
KoQQabop тру avf.KpoQay sgtsaAe, иетЕлбилетб те
airrov dyg Aoyov те xotvoyvijop xal tieqI fiEyaktov
avrcp и vrbiaoxsipauo. 6 fis xal elgetl ирдарф xa-
-&v(pEtvai ФеХсоу tov yavpov, vnavTav avT(p eg Bv-
Bivtiov xQoayovu toy avTOXQazoQa )ffiov, toiovtov
te Ttvoy dXXcov oiuXtay тру ёаигоп GTadac/yUEvoG
ijv. sqf oi.q b ftaGiAsvq alapovsiav ooav ovx syov-
oav avTOv xarayvovG tov ХотлоЪ лаоеТде. KoooddoG
№, лагатратс ojg ел1 BvcavTiov zqyEQSTo' ev ds тсЪ
xoTavnxQV TEiyscoT flaaiAcxco yEyovdjq svdiaiTpuaTi,
b ф{Аолатюу dvoud^ovciv ovx olba elte ttjv qylXpv
alvoTT6f.iEvoc dtaTQip/jy (uveoiy yu.Q Tiva паоЁуЕтас
xal q>QOYT(bo)Y алаХХаугр’ tolg ex to>v (agtixcov та-
Qaycov ey&dbs dnaXXaoGo.idvoi^ site xal Tpv cpvA-
Ioig xop/boav лбат ts fiaipiXp dviEioav (aucpila-
qrpG yaQ 6 ycoQOQ xal ёлЬ/Аооу алаутауф qAqel rd
ЛОООТОЛОГ), ^YTSV-dsv TO) ЛЕОс/убХср TTQOGSiyS TOV
ugteog. tovq те ovv txvQyovG A vipeG cxavcoG dva-
тдЁуоутаь xazavopaaG xaX xaqyQOV usya w XQrjjaa
flafyscaq xvxlop ЛЕртдвоъорд ibcOv sv flarf-iau /as-
yalcp sysvETo. etteI 6e xal yvvaixo)y bptAov
xal tirpiov (IyottAov uva (oteoiSQyov ettI t,o)v
TiQonvQytcov Iота>тa si6e (jkIvteg yclg ^ow ^ols-
utcov Eidy&aoi лоусоу y£VE(y&ai,} ol /aev ttqog tolg
TEiySGlV £vbov (pQOVQOVVUyG Exd'&qTO, Ol ЬЁ Л()Ь TOV
^EQl^O/OJV VQG ЛОЛЕОУь ЕвТОваУ yElQlOV UQyElV AiAa-
/Carol’G nEQl/LlSVOVTEq), EOEtd'/] уOVV TO.VTO. xaTSVOSL,
Хировакхи1 (наистина местността там се
снишава и дава изобилна трева за паша на
конете), разположили се там на стан. Раз-
казва се, че там им се случило неизразимо
голямо нещастие. От това с право би могло
да се заключи, че господ се е разгневил над
тях, тъй като те нарушили клетвите си и
постъпили с голямо безчовечие спрямо свои
едноверци, конто с нищо не им били напа-
костили. И тъй поради изделия се необикно-
вено силен дъжд реките, конто текат покрай
онова място и едната от конто е наречена
от местните жители Мелас2, а другата Ати-
ра3, придошли извънредио много. Те задели
по-голямата част от полето, завлекли голяма
част от аламанската войска заедно с конете,
оръжието и палатките им и влачейки ги та-
ка, ги изхвърлили чак в морето. Когато уз-
нал това, императорът, обхванат от състра-
дание към тях, изпратил знатни мъже, за да
утешат Конрад за злополуката, и го поканил
да поговорят заедно и да разменят мисли за
някои важни работи. А онзи все още не ис-
кал да изостави гордостта си, предлагал ви-
зантийският самодържец да го посрещне,
когато идва в Цариград, и определял и дру-
ги такива церемонии като условие за своята
среща. По всичко това императорът разбрал,
че неговата надменност е безгранична, и не
пожелал повече да се занимава с него. Кон-
рад пък с цялата си войска се придвижил
към Цариград. Той пристигнал до импера-
торский дворец, който се намира срещу град-
ската стена. Този дворец се нарича Филопа-
тион и не зная дали с това название ие за-
гагват за приятного му местоположение (за-
щото той предлага отдих и освобождение
от грижи на тия, който търсят тук успокое-
ние от градския шум) или пък напомнят за
изобилната зеленина и за буйната трева,
която расте на това място (мястото е про-
сторно и навсякъде покрито със зеленина).
Оттук Конрад насочил вниманието си към
околовръстната градска стена. Като забеля-
зал издигащите се доста нависоко кули и
като видял твърде дълбокия ров, който за-
обикаля града околовръст, той много се зачу-
дил. Видял и множество жени и тълпа не-
въоръжени хора спокойно да стоят на укреп-
ленията (защото всички, конто носели воен-
на служба, отчасти се били разположили на
стража отвътре, покрай стената, а друга
част от тях стояли пред градската стена и
очаквали аламаните първи да почнат борба-
та). След като забелязал всичко това, той
1 Хировакхи — град-крепост северно от езерото Буюкчекмсджс, може би дн. Чаталджа. - Река Ме-
лас (Черна), днешната Карасу. 3 Атира — малка рекичка, която се влива в р. Мелас.
220
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
aurixa опер yy пЕоюьсйс. г5ог<1т(£со? о? Ат тот
тут psivai Evvoycas, EvJABdsv алукАаттЕто, туз’ те
ysrpvyav, /) туз> плохsiuevyv cos dv sinoi, тр tiotxl-
po&ahaacav ^svyvvct, та%Ь dtafias sn,i ti tcov dvtt-
eteqo.s Bv^avzlov иатуунто л роисты от, 6 llixoidiov
озторабтал.
Tovto psv dy zctovzov, KoQQados (5s ev-
zav’fia у Ey ovens Xoyovs ec paoiZsa oi’ ciooqg) fiph
ipsco? ovzas no/a.ys snspiyev. slys di- code та pt/~
vcpaza. „%ш/ fiaci2sv ел1 пати top pf vovv syov-
та ov то лраура nxonsiv xa$ savTty zdv de oxo-
nov ofisy yh’oao noln'nQaypoveiT расиста. 6 yaQ
уморуя ypzyrai tivos, ovte dya-dby dr snaivsiTai
noVaixis, ovte cpavAov cpaivopsvov у'ёусс&ш nspv-
xs. xal tis nods fyfryayy ph' dyafiov nu.yd ууизрзр’
evicts zvyyavcp pdavyov d' ov nyoS tcov cpiAcDV
nsiQarai tivos. py toivvv tcov tco лАз'у&ы Tyq yps-
tsqo.s ocQazids xOes nsyl zyy ypcyai’ ураотуреусоу
ryv ayv tAs aiziaq sqf у pas ays, pyds did ravra
%a2,snaiv€, snsl ovx ycists avzoi coi тазу zotodrcov
xoaBczapsv at'zoi у ds tov nlyOovg cpoQci aAoyap;
svfia Ezvys cpsgopsvy avropauQstv olds raved. crQa-
тsvpares yaQ $eroi’ xai sny2vdos to psv snl 1010-
qIci туд xo')Qas to 6e snl noQtapco tcov dvayxairov
noAAaypCE nBxvcopsvov xal heqitqe%ovzos, roiavza
t'xazEQoy&sy apuQzdvso/J'O.t, ал sixes olpai obd&vJ
’2.apavol ph’ rocavrct einov. fiaoi2.svg ds sigeo-
vstav то nQaypu. A.oyccapsrog dpslfisro cods, „ovde
Tpv qpszsQav )d)ayds fiacBsiav у tov nl.p&ovs po-
ny dvcayioyov ti, orca xal dveyviov ah XQppa-
dpt'lsi xal did rpQovzidag ypilv yv, лсод av did zys
yas.TSQas dfikaficog disA’dsiv vpas ysvoixo gsvovg
xal EnyAvdag aydyag xal ovdsv о ti ddixslv ypas
ovtp. snayys^Aopsvovs outs (12,Acog dsdvyyperovs,
cog py ssviav ddixovvzss do^av ovx dyafiyv стара
dvfiQCOnois anEVsyxcdpE&a. snsl d’ yuiv dzs $w-
Ezcozdzois odci. xai, zds tcov nQaypdzcov tp'dests xaXws
e^etcQeiv smmapsvots dvsyxfapa sivai dipiov rd
веднага разбрал, че градът си остава неуяз-
вим поради голямата си сила, както било и
в действителност. Тогава Конрад се оттег-
лил оттам, бързо преминал по моста, който
минавал през намиращата се там „морска
река“, тъй да се каже, и се отправил към
едно от разположените срещу Цариград
предградия, което се нарича Пикридион1.
Така се развивали събитията. Като при-
стигнал иа онова място, Конрад изпратил до
императора писмо2, в което изразявал известна
превзетост, Писмото имало следното съдържа-
ние : „Необходимо е, императоре, разумният
човек при всички случаи да разпорежда не-
щата не сами за себе си, а да се старае да
изеледва най-вече тяхната целесъобразност,
Защото, когато съдим по предубеждение,
често пъти ние не одобряваме нещата дори
когато те са добрн, а не ги порицавамс, ко-
гато са лоши. По такъв начин понякога ня-
кои против очакването си получават добро
от страна на враговете си, а пък изпитват
зло от страна на приятелите си. Прочее не-
дей да стоварваш върху нас вината за гре-
ховете, които неотдавна бе извършило мно-
жество от нашата войска спрямо твоята
страна, и не се гневи поради това, тъй като
ние самите не сме виновни пред тебе заради
всичко това. Буйната, постъпваща безразсъд-
но тълпа извърши това. Когато една чужда
и нахълтваща войска броди и обикаля на
много места било за да опознае страната,
било за да си достави необходимитс припа-
си, ако поради тия две причини бъдат из-
вършени такива грешки, в това, струна ми
се, няма нищо странно." Такива неща казаха
аламаните, А императорът счел, че всичко
това са преструвки, и отговорил по следния
начин: „И за нашето императорско величе-
ство никак не е тайиа, че напорът на тъл-
пата винаги е бил нещо, което трудно се
ръководи и мъчно се обуздана. Затова и ние
бяхме загрижени как би могло да стане,
щото вие, мъже чужденци и пришълци,
които нито възнамерявате, нито въобще сте
в състояние да ни напакостите в нешо, да
преминете невредими през нашата земя, за
да не би, като накърним гостоприемството,
да си спечелим лошо име между хората. А
тъй като вие, които сте твърде съобрази-
телни и умеете добре да вниквате в същ-
ността на нещата, че ония деяния са съвсем
1 Така се наричала тази местност по името на манастира Пикридион, построен на Златния рог, между
днешното село Хаскьой и Касим паша, от Пикридий, придворен на императрица Ирина, майка па Константин VI.
Срв. Г. Ласкин, Георгий Кодин о древностях Константинополя, Киев, 1905, стр. 147 ; R. Janin, Constantinople
byzantine, Paris, 1950, s. v. - Достоверността на корсспонденнията между Конрад и император Мануил, в
която императорът отправя явни закани към кръстоносците, се оспорва. Вж. М. М, Фрейденберг, Труд Йоанпа
Киннама, стр, 43 и посочената там литература.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
221
г о taox а dox.Ei, ?]pEis xal xoqito.s vpiv ofpkopEV.
OV yu.Q Ell VpQOVTIOVpEV OJiCDG CO’ Tip’ O%AlX}p’ X<~)V
ypEtEQan' dva'/ptixiaaypEV брруг, aAA PuQQupopET
тРита ту тог Tzkydors aAoytuzt q., xa ftps rps.p ее
movvtez, ypas Edidd^axs. ovvoloei. toivvv vptv py-
XETl O^OQtdaq Tip’ 6d6v lEVCtt, p)]dk OVTtOS Pll срУГр
тт/хлуа&дол. sxiEidy yay ovrco dPoxTat, хал avEiTai
TOtS лАу^ЕОС ЛО.с' dpq.OQptW тар OLXEiaiS XQljO-
iJat oQuap, ao'/la лдр; cimoyddyoyv лелоуАРш
robs ffw; stxdq,“ тара eitw>v avxobq рёг Pis-
л say >и.то, zov db AAopapyp orgazdv лкуАы pbv
лада локЬ tov uov dagfidooyv s^uoaoopEVOV etddjq,
етотцру db отдаткот/ху xal хадтЕдёа xy ле()1 тол
payp? tooovko by pakkov лЛгоУехтоЬтта, ттнАЬе
ЕРЕУО81, ТОГ UqoGGVX XXU TOV '1АГХС1У (fuATjV XOl
лАыатохл adAovs rmv "Piopaibov oxQaxyymv exP
Xeve GTQdxEvpa Payo/iETovs ixavbv (Ъ’тлрЕтаулогл
’ Akapavop тотаоАш. та^аоАол psvzoc tods. rd рёг
йлоРргох&эог xal (оолёо dysXator tov otguxov
лб&роо&Ег xal op ало GypEtoov orijvai xsxtAqoov'
perd de tovto ("б(У)> onAiTixbi’ xai хатАгрдаххоР
tArp ds tops daot raximodtov ёлёршуоу гллап’.
теаеотолоу Ье xal psra рехахлот Sxvdaq apa ITeq-
oaig xai xd '/jvpai'ror торхог. 'Pcopdtot per ovv
хата таота sxcdovv, ’Akapavoi Ьё d)S txbov -&vpcp
лолЯсу xal tfoovpw t'xppsyoi, dodpxp sxtogovr. gty-
ёптатат Toivov paxy хадтеда, xal vpdvos 'Акара-
vdbv srokvq yiyEiai. 'PoipalP yap о by Етаотуир
Риотта; avwbq vq^Gxdusvot sxteivo}’. Koggados
de ovjTto те "тел vo p Evos Ttbiv ysyovdxaiv go dagos
еп хаАуото xal Pit paxgap iP/stxo EAmoiy. a
toitvt paoiksi'-; ту$ лоотеда^ avxbv ЕтхЕрхорраат
PeAtov vnEQoyjias (AiegteAe. t.oiAAe. „еЬел рёт ур<р
EXElVO XakdP Elduxas, (p OVTE 1ЛЛ0Я ХдЕЛТЛГОУ P'S-
gdpsvos xakivov ovyGEtEV av тот PufidTyv, s? py
xai хата xgypivov tovtov локЫхл? ovyxawvEyxoi,
xal OTpaisupa be Pxeito, о py тсоу атратур/ооттхот
ETtaaoi, xiydvvotQ ^EptfidkAEiv dos Prbtav olds xobs
dQXovxas, pp obxay ахратЕориогт PpyoEtT тор
Eavxdjv ^qos xds otxstas ёхаТЕра gyspsoA'ai oQpds.
esteI rV ovx ovd’ о xi лаАРу от те лоотегют ха-
TfohyroQyxas tovtov xal то fjpETEtiov de XQaros
1 He може да се каже със сигурност кои именно
безупречни, ние ви дължим и благодарност
за това. Така че повече няма да се грижим
за това, как да въздържаме влеченията на
нашето простолюдие, но ще ги отдадем на
безразсъдността на множеството, точно как-
то вие ни научихте и с това ни направихте
добро. Във всеки случай полезно ще бъде
за вас занапред да не вървите разпръснати,
нито да се скитате по такъв начин в чуж-
дата вам страна. А като пък сте решили така
да постъпвате и ако е позволено на мно-
жеството в двете войски да се отдава на
собственна си устрем, естествено е припгьл-
ците да понесат много беди от страна на
местните жители." С тези думи той отпра-
вил назад пратениците. А като знаел, че ро-
мейската войска по количество е много по-
мадка от войската на варварите, но по воен-
на опитност и по издръжливост в сраженията
толкова повече я превъзхожда, императорът
намислил следното. Той заповядал Прозух,
Цикандил и много други ромейски военачал-
ници да изведат достатъчно голяма войска
и да застанат с лице срещу аламаните. Ос-
вен това [заръчал] да се построят по след-
ния начин. По-малко бойките и по-неопитни-
те войници да застанат по-далеч от войска-
та — на около четири мили. След тях да
се наредят тежко въоръжените и обле-
чени в брони отреди, след това — бързо-
подвижната конница; най-сетне като челна
верига да застанат скити1 заедно с турци и
ромейски стрелци. Ромеите така и постъпи-
ли. Аламаните веднага, щом ги съгледали,
със силен устрсм и шумно се втурнали сре-
щу тях. Тогава се завързало ожесточено
сражение, в което били избити множество
аламани. Действитслно ромеите посрещнали
умело тяхното нападение и ги избивали. А
Конрад, който още не бил узнал нищо от
станалото, все още продължавал да бъде
надменен и се вдъхновявал от големи на-
дежди. Императорът пък, като искал да го
подиграе заради предишното му високоме-
рие, му изпратил следното писмо: „Трябваше
ние добре да знаем, че не би принесъл полза
на своя ездач кон, който надвива юздата
си а дори често би го завлякъл надолу
по стръмна пропаст, — и че оиая войска,
която, не слуша военачалниците си, обикно-
вено излага на опасност своите вождовс.
Тогава ние нямаше да позволим на войските.
да се увличат подир собствените си жела-
ния. Но тъй като, не знаем по каква причи-
на, ти пръв пренебрегай всичко това, пък
накара и наше императорско величество,
византийски наемники авторът в случая нарича скити,
222
loannis Cinnami Historia — Йоан Кипам, История
ooa xal (piAcp лдоасредд/игог rife avcpg ysyovEvar.
not yvcd/apg dvEjisiaas pdp Gvl.AoycGUt uva v/uv p
tov лАрОогд evqoev eXeviI’eqIu, лигО'агорси
ydo cog olayog rP(oiiain)v бтоаход ’АларагАу nAp-
i‘)sl ovx Еохатасрдогртр) xsoiTvyjov xaxdig агто
dis.'&sw. то yaQ avrdydoy xal Ey%a')Qiov етихдатЕО-
teqov thg елЬтат т<7)У елгрл'Ьсоу xat gevcov cpiAst
yh'EO'tyat. pplv de ovds xoAa'Qsiv Едеатас roig лАр-
})e6L тцу aGEfistav, rrt?)? yaQ; oig хадалад лдод
yvcbppv h’Eduffti' pAosoilai. rip’ avudv. ei roivvy
аьтб oai doxst, avfhtXTEOv xal лаАо’ pviag aucpo-
TEQOvg r?J? адусирд *al dvaoEi.QUoT.sov rot? otqtltsv-
paat zag оурая. /ti] boxovv de act, tuvtu uev ptx
veteov ejtI tv)v ладоттауу, to ye u>p> лелрауретоу
oacpcog piuv dndpAcbafy’).*
Ta iter di] tog fiaoti.Ea.i; ev iwiok ete-
Xevtu. Koqqddog de огтсс» tcov ’A'Aauavotg arpne-
g6vto)V svcoTtodpEVog oudkv rodrtov ptv ovd” ел-f-
OT.Qdfpfku то ладалаг sdoxst. dgopcova ds tov /Заае-
Ast.ov xat rag ot’Trpl)'Ei£ ozaApvai ol лоод daoiAscoc
pgiov zgippEig, eqi (p лдод тру diafiaatv adrotg
XQ-paaiTo. xal ei /ti] $ avrov dtplxovw лрбд avrov,
pjtelXw лслАалд M vscora pvgtdot. zpv noAcv леди
fiaAstv. лдод б уаАелруад 6 float aevs ovx At psyntg
slotovElag tov aAtLQovo. apEtfleotlat qIIeXsv. after ней
лтидотатад avrov xal) lx et о 1.6yoig ёлютеИад qvtco-
gI. „ov up лЛр'&Ет та л дау раса xqIveiv slcoftaGiv
olg xat opixpa gwoquv eveotl, ttoiotqti de ualAov xat
TCUQ EVTEVftEV VTTFQpolatb ТЕ XOt, E/AA'lpEGlV. ovxovv
xal тоуд *А@£оь aftАртад ov л/pftsi diaioi-zeov,
dHT aQETTj xal. wdvotg xai тр ледь таит а httOTppp.
Йг xal oot Tolvvv ЛЛЕ1ОТОУ axrAovftfl oTQaisvua,
dX)A лдод тер pi] лоХАгр to рредалбг utteqoiIqeiv,
xaliot tov Ttlslorov лоИаур трд Pcopaicov dtpQp-
psvov dojrpg, dysAaldv sort xal to лАесотоу алее-
ролоАЕроу' ?tQoflaxvP> dh dysXat x&v sig pvQtozvag
oAag dQvdpoivTo oyoAp ёат a.vaoyotvTo Xsovrog
EmnpdoyvTog ai'Tcag* i] ovx о to# a, ort xa^aneQEi
GTQovdtov vud таед pueiEoatg yeysvpGat pdt] ла-
Xdpatg; x?lv d'EApacopsv, ovx civ cpftavotg avrlxa
ладилоV,vuevog. evvdpoov tug Exetvot rpv yaigav
което се отнасяше с тебе като с приятел,
да постъгш според твоите разбирания, сега
вече пресмстни сам каква полза ви принесе
необуздаността на множеството. Научавам со
впрочем, че една малка ромейска войска се
натъкнала на доста голямо множество ала-
мани и постъпила зле с тях. Обикновено
местните, коренните жители имат винаги над-
мощие над пришълците и чужденците. А нам
не ще ни бъде позволено да накажем без-
чинството на тълпите. Та как ще накажем
ония, на конто веднъж сме позволили да
действуват по своя воля? Ако пък считаш,
че трябва да сторим това, ние отново тряб-
ва да въздържаме и двете страни с юздите
на ръководството и да обуздаваме устрема
на войските си. Ако ти не споделяш това
мнение, ще трябва да си останем при сегаш-
ното положение на нещата. Във всеки слу-
чай трябва да сме наясно по това, което е
извършено."
Така завършвало писмото на импера-
тора. А Конрад, който още не бе узнал за
онова, което се бе случило с аламаните, съв-
сем не изглеждал да е променил предишния
си начин на действие. Той настоявал импера-
торът да му изпрати бързоходния си кораб
и обикновени триери, за да ги употреби при
преминаването през пролива. При това за-
плашвал, че на следната година ще обсади
града с многохилядна войска, ако корабите
не пристигнат по-скоро при него. Затова им-
ператорът се разгневил и не искал повече
да отговаря дори с ирония на тоя нахалник.
Ето защо той го уязвил с най-остри думи,
като му изпратил следното писмо: „На ония,
които са в състояние поне малко да разби-
рат положението, не е свойствено да съдят
за нещата по тяхното количество, но по-
скоро по тяхната същност и по произтича-
щите от нея предимства и недостатъци. Така
и за борците на Ареса1 трябва да се съди
не по тяхното количество, а по добродете-
ли™ им, по подвизите им и по умението им
във военното дело. Макар че след тебе вър-
ви огромна войска, а нашата местна войска
е твърде малка, тъй като по-голямата част
от военната сила е разпределена на много
места в ромейската държава, все пак твоята
войска е като стадо и в голяма степей е
небоеспособна. А стадата овце, ако и да се
изчисляват на десетки хиляди, все пак труд-
но биха се задържали, когато лъвът скочи
върху тях. Илити не знаеш, че вече си попад-
нал като птичка в нашите ръце и че веднага
ще загинеш, ако ние пожелаем това ? Помис-
1 Арес — древногръцкият бог на зойната (римският Марс).
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
223
xaxEyovoi таитз/Ту (>»> oi JtQoyorot яапит tt']v yijv
txEQif/A.{}ov tols олАшд, vfiobv те аотсот xal loinmv
алагтоУУ т./7)у vcp f/A'iTp EXVQi&uaav е&усЪу. таита
vsToJ.oyl^sad'ai ge xqetov xal лооолт cbg oote veooq
-лоте Елтру/оз/ zip ftaoiXetov oute ti ton Ipr/oac;
EJUTE^ES EOTO.L GOT лао (Ш(1 GE Tijl’ ai'T))V
xal ndAtv ol xayv тллсоу о i count лоЬеъ- xal ov dp-
etov /lE^rgot латтазя ^ttEtg. el /аг/ rots adtXEtv
fiouAO/tlEVOtS paGTOVs XOCOVUE)' EOVTOUS, OV yd.Q
rayrdv ddtxdiy xal dptvvEofyctL’ aAAd rd ,uev yvth-
ftrfi з/от/тт/тш (paiAr/e, тф di- лоог/ystTai лаутак;
dGcpd^Eia. jjuct; бе xal лооХаббу actol rd олцхооу
(171EQ oGOV OVX TpA] ITeQGOLs НЛОХЕ/збаУ^'/ОЕХ-М TOLC
еу уЕттбгсог, таита 61/ rPcoiuaioVb аисуз/тт xti/OEC-
fyat. 6 rolvvv ароиттазт ovx rjveuy6/tisi)a ttov y/,ue-
t£qcuv, tovto угу gov л^от^ело/тёгоу avrtxa ttoisiv
xtydvvsvopisy. таит а РотюбЗос; Еуозтюа^ЕРос xal
d,tia nv&ousvoG usteQ o'vayyoc dvurv^fbc оигёлЕПЕт
’APtpuvols, AE/ttfiddidv тс avxqov avrov лог1, лео1
Ti/V iJaXdooi/g dystXxvoiAEVov dxri/T dvapp, tov
AapaP.doz те xoofyudy д(ё/3?] xal ёл1 rip лща'а;
O-ottov еуеуето, oAiycoytac rivb<; /jagfiagixip e^el-
yovar/s tov tb>Tl}QO)Jioy. rpMi ydgrA fitiQpaQOT evt/ue-
qovv /.th' Vjteq tiETQOv ёлафоа&ил xal avystr, du-
GTvyovv dk xaraftdXXEG^d'O.l те лу.еоу i] nQoopxEt xal
талЕтуоиодол лада rd /letqto)'. ^ugiXei's cv tov xal
EiGEii /idXov хатаолаг аитф хз/v dqiQvv лцюуоАуу,
rotate ёло1Е1. twv xtvag 'Розfiaicov eIq тг/v xatd-
Л1У tounav ёхлё/мрас ’Арщатсбу organdy agiO/nov
XQE'Ooa) ayysZ^ottsvoVb sivai XQ'ofiaot zip e; Koq-
()u.6ov алооуёР)а1 dv£летает evvoias. 6 KogodboQ
ЕГОПТСЙЦТеУО? OVX TI EXElVOQ б ЛО(р}р' иЛЕОМ/иУС,
ip>. лётирас te л(збс /iaoiAsa i/telto отаАт/yai ol
'Роз/.tali от riva odov те аитрз xa/h/yr/co/Lavor xal
ev T(>) dotpalhl ладалёсаротта. Епталтат rotvvv 6
TO dxOAOV&OV Ep EXEivT/V ТГ/V fjllEQar X8LT0VQ}0//.l(L
ЕХлр/дсот. ёлттётдалто (Че ol xal ovui tablas лёдт
KoQQadti) diEi^Eypat. jp' ел.есЬ)/ ло^Асо тф dtalAao-
govtl 'PuOjpatouG xal 3Ака/iavov^ ^vttjSab’Et uA-
%E<Alat, r)/v ftf-y idaatAEt fiofrj, лоААср drrtAap'oc
ли, че тая страна владеят ония, конто пре-
бродиха с оръжие цялата земя и властву-
ваха над вас самите и над всички останали
народи под слънцето. Това ти трябва да
вземеш пред вид, а още и това, че нито ще
стъпиш някога на императорская кораб, нито
пък нещо от това, което искаш, ще ти бъде
изпълнено от нас; нозете на твоите коне ще
те отнесат обратно по същия път. Наистина
ние съвсем не бива да бъдем упрекнати за
това, че не сме отстъпчиви към тия, конто
искат да постъпят несправедливо с нас. Не
е едно и също нещо да постъпиш неспра-
ведливо и да се защищаваш: едното се дъл-
жи на лош умисъл, а другою се налага от
предпазливост. А нас и от по-преди ни мо-
лят поданиците ни да осигурим на ромеите
възможност свободно да стопанисват ония
области, конто не ще бъдат вече владение
на съседните турци. И това, което не допус-
нахме да стане въпреки молбите на нашите
хора, сега вече, подтикнати от тебе, веднага
бихме го извършили." След като чу л това и
същевременно узнал за бедата, която неот-
давиа бе сполетяла аламаните, Конрад се
качил на една жалка лодка, която била до-
влечена на същото онова място до морския
бряг, преминал през Дамалииския проток1 и
бързо пристигнал на отвъдния бряг. Някакво
варварско малодушие обзело тоя човек. И
наистина обикновено варварите, когато са в
благоденствие, прекалено се възгордяват и
високомерничат, а когато търпят несполуки,
падат духом повече, отколкою трябва, и уни-
ват прекомерно. А императорът, като въз-
намерявал още повече да скърши гордостта
му, извършил следното. Той изпратил някои
ромеи при идващата отзад аламаиска войска,
за която било съобщено, че била многочи-
слена, и с подкуп се опитал да я върне от
предаността й към Конрада. Щом Конрад
узнал това, престанал вече да бъде оня пре-
дишен горделивец. Той изпратил свои хора
при императора с молба да му бъде изпра-
тен някой от ромеите, който да му служи за
водач по пътя и да го преведе през без-
опасна места, И наистина бил изпратен онзи,
който по онова време изпълнявал длъж-
ността аколут2. На него било възложено да
преговаря с Конрад и за сключване иа съюз.
14 тъй като условията на воюване за ромеи
и аламани били твърде различии, ако Кон-
рад сключел такъв съюз с императора, в
замяна на това би получил много повече:
1 Дамалийски проток се нарича Босфорът. по името на Дамалис, селище във Византия на малоазийския
бряг на Босфора. ~ Аколут (букв, придружник) — началник на варягите сек ирон о спи от имиераторскитс те-
лохранители, конто ярилружявали императора при тържествепи процесии. Такъв о Стефан, чисто име се споме-
нава по-долу.
224 loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
nl.eiovo., eI ye аитф fiovAOjtisvn) ёотш иа/т}?
TIeqocov fiaoilet xoivcovyoai. obcbv te ocpiai лдо-
M'tUEVoyv booty, блоНда. av cwtos роЁНосто i£vat,
ravrip’ d>} eat-a flat. ^тЁррато? piev ovv KooQddop
такта алаууе/АеУ. 6 Ье фто/л}/ t-bv tols clvtov
латаата? лдб? ftbr т)р> biiaiyuiav алеллег, bbbv
bi: Г/ ФР.оислюг ayEL аитЬ? it'Ieto.
’Alauavoi uev ot'г ev tovtolq уоау. 6 de
T(~)V Pe[)IW.V(OV (ijy?E/.AETO ytlQ ijbij TOV !a-
toov dtaftds стрюпытёосо '/jogeav') oPkstl лата Kog-
(idbov след то Ьёоу iiyvTo (рдоУтдист^еобае tov? te
yog hi uat'JtAEOK Ат" ауто/ флотто.?, q: >цй Mr/aqA
te ciF.fiaoToy rov Но.2мо2.6уоу v.al Уфусм}/. to to
EttCbVtqiOV BqUVU? ЕЛЕсТО, НПрЕУО? ТЕ E.ldlt ЛТЦ.
yjtQtTaq but tovto. ^aoil.Et cbuoAoyet bij2.d? te f}V
pi^ber EiosTTEiTa v? "Pco.uatov? лалотдурасоу. eite
лей (pvost toiovtov тсо агОдюлср тЬ ffflos i)y, 2.е-
yeiv ai'Toq ovbajuij e'yjo. 7t).Etovo? b" ovv bid. такта
су? &aai,2,e.coq падал o2.av(ov ЬсетИ.ел Ье&оЬоесо?.
еле). bi ay/ov Bv^avTiov т']Ьт} eyevicro, ngeofiEt? eq
fiaocAea лё pctya? qitllav те etc aal.2.ov cbpto/.byEt
лас, Ёл1 UEyaAoLQ ovtingd^vty abra> ovveti&eto' st
be ovreoe,aflat d/./ojloi? ла) /.oyov Koivcovgowv s?’
ла2ат,'кд fiovlTjTbr аитсд Ёотси, ov6e tovto лада2л-
ле iv у&е!е. fiaoder? bi: -длокоЕ таг/ 2.6ycov о ал
di/bcb? лас abv :T£TGiT)i'jGEi aqiixeafl-ac tovtov еле-
2.EVEV. E<avl.ai'V()TTl TOIYVV dvbof:? r.TifVTO))’ avzcp
onot те лата yevoq лей ти/цу paoile! gpyt^ov ла),
boot та? v^eg^qrdvov? тед тцплаЬе. bteTnov dg/eic,
лдОлёссроТТЕ? ТЕ дЕуСТАОЛОЕЛео? CIVTOY Ё? ТО. ft(Wt-
letu. ла), та el лота пи^ао/те?. елетЬд те е1Ь(.о тсоу
елуолтбдсоу ^от} Ёуегето eyfla fiaotlev? ел) тоъ де-
теебдоо лаЬдато, y&apal.y п? е&тср Ёлодлфето ebga
ЦУ аеНЛоУ peOJUUpOVTE? bvop-d'QGVGtV dvflQOinOl,
етр у? ла'&^уаа? та Еолота те еЫсоу лей алобаа?
ТОТЕ СЛЕУ Ё? тд лдо TOV JTEQlfidlov а.ЛТ]22.йТЕТО
лдсаотеют, 3 ФРолатют лаМалед yby ecpyv (jjv6-
иаотас той? noD.oi?, ЁттатАа лата/Адаоиеро?" 62л-
ус>) be vQTEQoy леи t? тс) лоо? тбтог ту? лоЯесо?
агу тсо рашАЕ? т}ХФет dvuxTOQa^ Нтодуосоу боа те
1 Така в края на сентември пемското кръстоносно
опълчение преминало през Босфора и гМала Азия, къ-
дето при Дорилея претърпяло пълно поражение, от което се спасили малцина. - Филомилион — град в Мала
Азия. дн. Акшехир. 3В съшност френският крал Людовик VII Млади (1137—1180), син на Людовик VI.
той би могъл според желанието си да води
война срещу турците в съюз с императора.
При това на разположение на аламаните
имало два пътя и той можел да избере тоя
от тях, който сам би предпочел. Наистина
Стефан съобщил всичко това на Конрад. А
той, след като се посъветвал със своите
хора, отказал да сключи съюз! и сам пред-
почел пътя, който води за Филомилион2.
Така постъпили аламаните. А пък гер-
манският крал’ - за него било съобщено,
че вече преминал Дунава и напредвал по-
нататък — нямал намерение да проявява
такова прекалено високомерие като Конрад.
Той приел любезно пратениците на импера-
тора, конто били дошли при него, а именно
севаст Михаил Палеолог и Михаил, по пря-
кор Врана. По тоя начин той завързал прия-
телство с императора и било ясно, че и по-
нататък не ще причини никакво зло на ро-
меите. Дали бил вече вразумен от това, което
сполетяло Конрад, или пък такъв му бил
характерът по природа, това сам не мога да
кажа. Във всеки случай поради това той ви-
наги се ползувалот особеното благоразполо-
жение на императора. А когато пък пристиг-
нал вече близо до Цариград,4 изпратил пра-
теници до императора. Той завързал още
по-голямо приятелство с него и обещавал да
му помага при нажни случаи. Също така той
не искал да пропуске случая да се срещне
и да поговори с императора в двореца му,
ако той пожелае това. Императорът с удо-
волствие изелушал тия слова и му заръчал
да дойде при него с пълно доверие. Когато
пък влизал в града, посрещнали го ония
мъже, конто по произход и по положение
стояли близо до императора и конто по сно-
ва време заемали висшите държавни длъж-
ности. Те били дошли, за да го съпроводят
тържествено до императорския двореп и
да му окажат подобаващи почести. Ко-
гато вече влязъл вътре в двореца, где-
то императорът седял на високо издигнат
стол, донесли му нисък стол, наречен „села<£
от хората, конто говорят на латински. След
като седнал на него, той водил подходящ
разговор и след това се оттеглил в предгра-
дието, което се намира пред градските стени
и обикновено се нарича Филопатион, както
вече споменах, с намерение да отседне там.
Малко по-късно той заедно с императора
дошъл в дворците, разположени в южната
част на града, за да разгледа тамошните за-
Взел участие във Вторил кръстоиосен поход. 1 Людовик VII се разположил на лагер на няколко километра
от Цариград през октомври 1147 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
225
EVTavtya фариато; agia xal zolg ini tov Tijdsvsdov
EVTEV$6,usvog IsQOig" (pppl dp Soa тф GCOTpQlQ)
Xqigtov nEAaoavra осбиатс XytoTiavoig egti срглах-
ttfoia. Toaavra sv Bv^avrlcp relsaag OQXoig те та
люта dovg p [Вру (pilot; did Д/ov xai av.upayog
риалы wea-Hat, ini тг/т sAaiav disftp xal avrog.
’‘PoyeQiog ds sTTeidy] tov xard axonay EvryE,
nQiaftsig w fiaai/Aa Ia)uwtp> eti asQiovTa niutipag
iyiEiw xpdovg tov ex fiaailsicov (Audicov snl nauVi
TEvigsotyat тер avrov. oIa ovnco тг!од ёвуе rd трд
ztqeg $ sia.g, xal Bcoavvpg тог ftiov xarslvs. пета di
viva xqovov Mavovi/A pd?] Tip7 avvoxQaTOQiav dts-
лоттод ravra xal ndliv nipipag piglov. o&sv xal
paailuog ng sncbvvpov Bpgdg sig Zixsliav acpixro
Poysoicp nsQi tovtov dials; 6p.£yog. dll’ exeivo;
XQvoi(p xlazrEig zkxq avrov alldxord riva dpuolo-
ysi, ibv di] xEcpdlaiov py to ev I'cgj psyalsiov fla-
Gtlsa те rov loinov xal "Poysgrov eoeo&ai. otter di]
тид psydlag dvaQQayijvac ;ъ\иДвДрХЕ pdyag. snsidi]
yaQ 6 uev SpQog eg Bv'QdvTtov snavlcov rdv filov
xaTeoTQsips, dixpv ovnco tcov тЕюХитцивУСОФ dovg,
flaGiAsv; cfca xal d'&vQ/xaoi raj; sxsivov nova petai;
иООиЕоугргл'Ь; 'Poyt’QiOv avrov xaiQEiv sia’ ilvp.0-
uayjioag ds exeivo; sgandrpv re rev a rd nQaypLa
slvat oiiyd-Ep, otqXov vavnpypadpeyog ev napaa-
xsvfj Ays, xaiQOcpvlaxwv тдблср otoj di] r'Pcoualovg
aiivvEO&ai. xal sxvyj- ys tov хата axonov 6 /3gq-
flaQog. ev ахцг) yaQ трд tcov dvopixcov sflvcov eg
rd rPcou,a[cov spftolpg KoqiviIov те xal Evpoutv
xal (ДсДад slpioaro та; Воьсотгхад. атв ydo той
rPco,ualcov GTQarov snl roig dva ysiQag xw~ exec-
vov ijayQlppEvov tov y/jovov, хата naaav cidstav
та/д siQp,usvaig ol fiaQfiaQoi ЕухаД/аагтЕ.; nolsai
laqwQcov rag yavg Еллроатто. exei’&ev ts tnl Keq-
xvQav diafftivTsg, хата xQazog avTijv eVaov xal dig
pdp olxsiag ptETsnotovvTO navrl XQarvvdpsvoi tqo-
ncp. b uadiov ftaailsvg ev advidq, nollf] Ду. dus-
Ast xal ЕбхёптЕто ncog dv tov "Poysoiov dpovprat
xal dtxpv tcov тЕто1[лррруоэу sncd'^asi tI/t dsovoav.
бележителности и да навести светините, конто
се съхраняват в тамошния храм: имам пред вид
светините, които някога са се докоснали до
спасителното тяло на Христа и сега служат
на християните като защита. След като свър-
шил всичко това в Цариград и след като
дал клетвени уверения, че през целия си жи-
вот ще бъде приятел и съюзник на императо-
ра,1 кралят също тъй2 * преминал в Азия.
Когато постигнал всичко според желания-
та си, Рожер изпратил пратеници до импе-
ратор Иоан:; още докато бил между живите,
с молба да получи съпруга от царска кръв
за своя син. Но пратениците още не били
свършили работата си, когато император
Йоан се поминал. След известно време, ко-
гато вече Мануил поел върховната власт,
той повторно изпратил пратеници със съща-
та молба. Ето защо в Сицилия пристигнал
някой си Василий, по прякор Ксирос, за да
преговаря с Рожер по тази работа. Но Васи-
лий, подкупен от него със злато, се съгла-
сил на някой передни условия, които по
същество се свеждали до това: занапред
византийският император и Рожер да бъдат
на еднаква степей на владетелен© достоин-
ство. И от това произлезли големи сблъек-
вания. И тъй като Ксирос след завръщането
си в Цариград се поминал, преди да бъде
наказан за дързостта си, императорът не
обърнал внимание на дипломатическите му уго-
ворки, считайки ги за несериозни, и престанал
да се занимава с Рожер. А Рожер, като счел
цялата работа за измама, бил силно раздраз-
нен, построил флота, която държал в готов-
ност, и дебнел удобен момент, за да си от-
мъсти на ромеите. И наистина варваринът
постигнал целта си. В разгара на нашестние-
то на западните народи в ромейските земи
той плячкосал Коринт, Евбея и Беотийска
Тива.4 И тъй като ромейската. войска по
онона време била заета с належащи работи,6
варварите съвсем безнаказан© се разполо-
жили в споменатите градове и напълнили
корабите си с плячка. Оттам те преминали
в Коркира6 и след като я завладели на-
пълно, разположили се в нея като в своя
собствена страна и я укрепили с всички
средства. Когато узнал това, императорът
изпаднал в голямо отчаяние и обмислял
как да отблъсне Рожер и да му наложи
заслужено наказание заради дързостта му.
1 Така Людовик VII дал леняа клетва на Мануил. 2 Подобно на Конрад Людовик VII преминал в
Мала Азия. s Йоан Комнин, бащата на император Мануил. 1 Става дума за внезапното нападение на нор-
манската флота през 1147 г„ при което били плячкосани много гръцки градове и острови. Срв. Chaiandon,
Jean II Comncne, pp. 314—320. 5 Вниманието на византийските войски било заето с преминавапето на нем-
ските и френските кръстопосни войски от Втория кръстоноссн поход. (> Коркира — сега о-в Корфу. За еъ-
битието вж. Г. Острогорски, Историка, стр. 360; Д. Ангелов, История на Византия, II, стр. 181.
29 Гръцки извори за българската история, т. VII
226
loannis Ciunami Historia — Йоан Кинам, История
отбАог olv veojv rgtygecov pfo> лЕГлаиооГоу. iano-
yeoycbv ds нас дродтаусоуоуу e? yihoGvbv Ittyv etoi-
yaaayEVog, avrdg y£v yec did туд ynsigov, 6 ds
orokog dianovxiog ecpsqeto Ego.ioi.og oiog (pp. 673—
3315; 911s—922g).
5. Cumani in terras Bulgari c as invadiint
vHyn ds jisqI ryv xoAtv Фббллоо yeyordn тф
а&гоидатодс <pyuy ледиЗгту, oti dy отдатЕриата
^hv6ihu. УIgtqgv xegatcoaiiuEva keiqovoi те та sv
TtOGt v,al Ayt^ovrat. лагта, нас eIa6v ye нас лбмг
dglav, r&v '"Igtqov nal aVTijV xi'vovggv vaydrcuv.
rd f.dv di] туд р-ур-'уд sv тостад yv, 6 di: fiaoiAEvg
SHSlfl'SV OLTWHAivag, Ti/V ЕЛ1 TOV 'IgTQOV E(pEQST.O,
vavg f.K Rv^avrlov di ’AyycdAov лблесод kttI tov
vIgtqov avaypyvai иедебаад. отттсо d’ ehsIvojv dcpc-
ho^svoov, ev тостер zag ravry едуусид ^avzd^aoi
nal аосиутосд eh zraAatov лдоиещ&оид dysXydov
dygleov Ti удууа дсбау EVTQEtpso&ai. ev ф de лддд
тобтад ijy, yyysPy аЪтф S ti di] ^нтЗ&ас Aeiav eh
туд cP(oyaio:n> EnayopEvoi tov vIgtqov don лес
disfiyaav, ov pa^Qciv те оло{)еу Ебнугеоибтед avXt-
Lovrai. алео fastdy yH0vo£v,chg stye rayfivg avcino.
etti tov лотароу Где дето, svfya hEuftadlep лЕд<лЕТо-
уунебд, олоса лодд xaig zyds oy&acg tardvai sl-
•дчотас Igvkov леттосуикуа svog, shsAevsv dysoUac
tovto лддд avrov. dzZ’ yv loyvQoyvoopoor 6 лод$-
jUEvg nal Ijaotlea реталбрлеор-ах tovto uhovojv „st
ftaailsi t&v хачУ yuag eueI-sv*, slnsv, »ovh &:v 6
те Aepv (триод edUa) (ovzeo ydg rd wig Zxv&aig,
еролед sl'Qyrat, uIoeDev (bvoudfcew fpgovQiov) нас
та иа$ у ydg тсдод t&v /Заерадсоу hot egovoiav
ууетб ts nal EipsQsioP Asysrat wtvw лддд ravza
diyyavuHTyHoxa wv fiaocl.ea „xal dy“ (pdvai „,uy
av ainog sl’yv, ф zu 'pepuo.iojy &e60ev ЕЛпЕтдалта1
лдаурата, st py avzlxa t&v zeroXpypEVOv ^nvpai
dixagu. did dy to pi:v 2.omdv tov отоатебратод
avrov лот nal etti xatg oyg&aig evGrgaronsdsvcoys-
Той приготвил флота от петстотин триери и
хиляда товарни и коневозни кораба, след
което самият той тръгнал по суша, а огром-
ната флота се пренесла през морето,
5. Куманп нахлуваш в българските земи
Когато византийският император се нами-
рал вече в околностите на град Пловдив,1
до него достигнала мълва, че кумански пъл-
чища2 преминали Дунава, опустошили и
плячкосали всичко, което се изпречило от-
преде им,:1 а при това завладели и един доста
забележителен град, който4 се мие от во-
дите на Дунава. Такива слухове се носели
тогава. А императорът се отклонил от пътя
си5 и потеглил по посока към Дунава, след
като заповядал да бъдат докарани кораби от
Цариград през град Анхиало до Дунава. До-
като пристигнали корабите, той пребродил
тамошните равнини в ходене на лов. И на-
истина в тези съвсем пусти и отдавна не-
обитавани равнини живеят огромни стада
диви животни. Докато императорът се зани-
мавал с това, било му съобщено, че скитите,
откарвайки плячка от ромейската земя, току-
гцо преминали Дунава, разпънали палатките
си недалеч оттам и се разположили на би-
вак. Като чул това, той веднага потеглил
към реката колкото може по-бързо. Там той
намерил една от ония лодки, конто обикно-
вено стоят край тамошния бряг и са напра-
вени от едно дърво, и заповядал да я дока-
рат при него. Но лодкарят бил упорит. Като
чул, че императорът го вика да се яви при
него, той казал: „Ако императорът се гри-
жеше за нашите работи, нямаше да бъде
превзет Демничик (така се наричала кре-
постта, която куманите превзели, както вече
се спомена), нито пък варварите щяха сво-
бодно да разграбят и отвличат нашите иму-
щества.“ Казват, че при тия думи импера-
торът възнегодувал и рекъл: „Кълна се да
не съм този същият, комуто от бога е по-
верена ромейската държава, ако куманите не
бъдат веднага наказани заради дързостта си.“
Поради това императорът оставил част от
войската си да се разположи на лагер на съ
1 Мануил Ц Комнин потеглил от Цариград срещу норманите начело на сухопътната войска и стигнал до
Пловдив. Това станало в края на зимата и началото на пролетта на 1148 г. Срв. Златарски, История, II.
стр. 3S4—385- й Тук Кинам карича куманите скити. 3 Може да се предположи, че куманите са достиг-
нали Стара плаиина. Срв. Златарски, История, 11, стр. 385. 4 По-долу се дава името на града-крепост —
Демничик (или Демниник). Някои изеледователи (например В. Г. Васильевский, Из истории Византии в XII веке.
Союз двух империй, Труды, т. IV, 1930, стр. 30, заб. I) виждат в това име гр. Зимница, или Зимиич, на левия
бряг на Дунава, срешу Свишов. Но Грот, История Угрии, стр. 132, отбелязва, че градът трябва да се търси
на десния бряг на Дунава. Той смята, че Демничик може би се е наричал сегашният Свищов. Златарски,
История, П, стр. 385, предлага този град да се търси около днешния Тутракан или старата Трансмарискд.
5 Т. е. от замисления поход срещу Корфу. Острсвът паднал под властта на империята през 1149 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
227
rov е’Хглеу, avids де тсоу уесоу оолсо ха^алед Elpyp
тас dpiMopsvayy то?'? 7^д/3оо? aXXtflotg ^vvdqoag
нас aQpoodpEVog ovv mevtomooIois twv dpcp avzov
тот 'Iotqot dte/fy’ psAXow te emlmqoo$ev tsvcu dv-
aiv йАлот? £7’zoy/di'w лотаротд yavotnoQoig. cos ovv
ovdapfj Xapfiddiov IvTavda дьыра'сугто, d) уоъоатто
at> zig eg Tip’ лЕраКосиу^ ех^аете тсмд meqi avtby
тот? Т(Ъг lmttcov ovQaioiq та ecu тсо ’Ioiqcu дматцл
^trydijoavrag stg tops Etpypsvovg psTayecv т<7уу jto-
xapayy. ov ytyovotog dpoytpt, dtsijaivoT, %o)Qdv те
тега doAiypv dtapEvytavTsg ci%qi >cal etu oQog tevov
ООрОУ ЦЛ&ОТ, ()MEQ dyyov TCOV TaVQOOXvOiMyg OQLO)V
dveyet^ e'y&a та tcpv Sxv&&v gtqotomeSov iivdocitv
лагталмлу есуурсту ЕгоуибтЕд (фургто ydo ov лоХ-
Аф hqoteqov dttidvTsg) n.QOGcoTeoci) eycoQovv. emel
<>e aptyl pso)]y fpi&pav pdrj qv ней ovdelg ovfiapf)
лоХерссоу дыхрщУЕТо, Swvftag tovg oool 'Poipaloig
qWEGTQdTEVOV аЛОХе&ЛрЕУОд ftaOlXev? VTTOCJTQaTqyOVV-
tl 1 ирауфед, dvd(M лоХерсог EfiTrsiQcp tcoaXcov, av-
ioi>g ph’ dmao) tc~)V лоХгр/соу csvat елЕру)ЕТ, fy-
TOOHOTTijoovTCK te xal олр dvraid гот at росурооps-
vovg, абтдд <V катблтг etioqeveto oyoXaidiEQOV. ovx
eig paxpav ovv б Гкрбрдод тот? ttoXsutoig evtetv-
%ЦХсЬд, ЕЛЕсб)} Ul'l E'OctQQei ip OVU^OAfj (w yaQ IjCLQ-
/jdgcoy ' яХту&од aoc&pov xqelgoov аитсо хатгерауф),
ттЕрутад Етй тот fiaotAsa pxEtv avtov тру layioirp’
таита Ьшдр ftaoiX&t'C: rptovoEV, avrog te
jiQog r.oig onXotg amixa eyevETo xal rd стратег pa
едадлА/мто алаг. fai ото те ^xv&cov dtc/Pgavieg eig
yecQag ydp i]Xftov avioig. Zxirflai toIvvv to per
mqc~)tov hjiTjodv te cog глоде^брЕУОт ccpag xal e?
cpdXayya TOpaperoi poyfiEtav оербуу te avzaiv xal
(dv Елууоуто XacpvQcov лСюлоУЕТбФат p&sXor, у te
SVpfioAt] EXaTEQCO$EV OVV dy&LOрф XGL filq Ey'tVETO.
(>te dp TioXXo't per xai gaaoi cPiopaio)v dvdQEg
EyEvovro aya&oq ftaotAEvg ds лоутсоу ралюта. тоуу
yciQ лоХер'кпт еууюта eyxsipEvcov loyvocog, а-Ьтдд
ovv тф dogan EneXavvcov tov ovvaujuGpdv avtotg
щото онова място и покрай брега на реката
и тъй като корабите, както вече споменахме,
още не били пристигнали, той заповядал да
наредят лодки и да ги евържат една с друга
и след това с петстотин души свои хора
преминал Дунава. И като имал намерение да
продължи по-нататък похода си, той попад-
нал на други две плавателни реки.1 Но тъй
като никъде на това място нямало лодки,
конто да послужат за превозване, импера-
торът заповядал на хората си да завържат
намиращите се на Дунава лодки за опаш-
ките на коиете и да ги докарат в спомена-
тите реки. След като изпълнили това, те пре-
минали без труд по-нататък и след като зад-
мина л и някаква продълговата мест но ст, стиг-
нали чак до планината Тенихорм, която се
издига близо до пределите на Тавроскития2,
И като намерили там лагера на куманите
съвсем празен (те се били оттеглили малко
преди това), продължили пътя си по-ната-
тък. Но тъй като било вече пладне и отни-
къде не се появявал никакъв неприятел, им-
ператорът отделил настрана скитите, конто
служели в ромейската войска,3 и под начал-
ството на Гифард, мъж твърде опитен във
военните работи, ги изпратил да вървят по
следите на неприятелите, да ги дебнат и ко-
гато бъде възможно, да влязат в сражение
с тях. Сам императорът пък се движел по-
бавно по-отзад. Не след дълго Гифард се
натъкнал на неприятелите,4 но тъй като не
смеел да влезе в сражение (защото множе-
ство™ на варварите му се видяло твърде
голямо), изпратил до императора хора с ис-
кане той да дойде при него с най-голяма
бързина. Като чул това, сам императорът
веднага се заловил да се въоръжава и вдиг-
нал на оръжие цялата войска. Ромеите се
впускали по следите на скитите и вече влезли
в сражение с тях. Скитите откачало се
спрели, като че за да посрещнат ромеите, и
иаредени във фаланга, поискали помощната
им войска да приеме първа сражением, за
да защити и тях самите, и плячката, която
карали със себе си. И от двете страны сра-
жением се водело с ожесточен напор. То-
гава наистина мнозина ромеи се прославили
с храброст, но от всички най-много импера-
торът.6 Когато неприятелите вече твърде
отблизо напирали с настървение, самият той
се нахвърлял с копието си и разкъевал бой-
ните им редици, избивайки мнозина от тях,
J Вероятно става дума за реките Аржеш и Дъмбовица или за реките Ведра и Аржеш. Срв. Златарски,
История, II, стр. 386. - С Тавроскития Кипам нарича южноруските земи. !i Става дума вероятно за пе-
ченеги на служба във византийската войска. 4 Близо до южната граница на Галичкото княжество. Г) Ки-
нам преувеличава навсякъде делата на император Мануил II Комнин, като му лриписва необикновена храб-
рост. Срв. А, П. Каждом, Еще раз о Кинчаме и Никите Хониатс, Byzantinoslavica, XXIV, I, стр. 27.
228
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
e'Ivev, ov xa-K sva uovov, Ma i'jdi] xal avvdvo
Tcollobs exeIvcov djioxTtwds. cvD-sv xal тсЪ dvvTto-
отатсо zps fiaoilECDS naQaxExivnusvcov oQuijs, rPco-
uatoi 6Aoo%eqeoteqov хат avubv KufioiaavrEs lap-
trrodv тур* 1 ЕлауоУ/ф' faoioi'V. nolAol psv ov
fto.Qft(LQ<jOV EXEGOV) I'dloJOO-V bp XO.l Ef’b EXOTOV ftd~
Aaia, ev ois xal Adcpgos ip>, dvrjQ ёл1 л/.eiGtov
рЁу avdQEtas nxcov, &u то is ev opioc cptdd.QXois
andfilEmos wv' tovs (У allots l'xxujv те doETi'i xal
то tcov oqcov diEGUjaaro Idaiov, a rfide лоНа ла-
датЕтатаь 'Papialoi де rd ex xqovoiuA dvEAo/isvoi
Tidvca дтиосо lovxbv civExcugow, ute dtj xal Suras
EXECVOS, Ьу лЛОГЧСр ТЕ XCJ.I yEVEl XaS'djU'C) Ef'QTJTOl
diEVsyxdvTaavdQaKodio&ijva Sxubats А'ТЁЬц, ddeiac
lafidusvos cpvyds etu to orgaTOUEdov ?)2<9т (pp, 93L—-
9531),
6, Manuel Comnenas captivos Ser bo rum
in confiniis Serdicae collocat
/Iv&uuevos de on dq ’Alaaavol xal Aalpdrat
xal Ilatoves сл1 тот хата Sixvllas GVGXEvd^EO'&ai
xoAepov pEpadpxores avrov avroi uev es sambas
^Pcoualois ETUTE-dnoEodai sis duoloycav dllplois
gvvr/rfrov, ’layovxaodv de б Пгдащу qn'AaQxos тер
aoulrdv (ipa Malay Ipt^satyai. syvcoaav, avibs psv
ел1 Aa/. paras ЁсредЕто tov ev oqdaiv dQjiQovudvov
i'An xal xEtQarv UQ^avra тф teoj? apwEiebai did
илоМгу s'ycov, to be vavnxby anav Aajdvvr/ тф tcov
оуохоАхсоу xal egtceqi'ciJV dopEorlxco лютееaas Ёхг-
Ieve тф ’Ayxoyyi TtgooEG'xpxEvai (ettIveiov de 3 Ira-
idas lorlv 6 ’Ayxcbv) evteeAev те cbs si; Ьдрртщ-
Qiov хата rrjs ’Iraidas isvai. all3 и uev Acodvvris
uexqi xorapov Boc>O7p elbuyv лЕдастЁдю isvai ovba-
.up ECpQOviiGEV. site be duEiQta rfi лео1 rd va.vua-
Xixd tovto S'vu[jovXaig ws ail ’Iraidas ЁухдатеТА
'PCDUCIIOL ysyOVOTES ydjQq. T8 EV yElTOVCOV tjdr} xara-
OTaVTES tj; abrcbv tieqicpqoveiv avrobs cos to sixes
Pxoiev xal ^vupayjas oldya rtfs e£ avrcbv %qiAoiev‘
eI'ts ovv o&rcos str Exsivcos, ovdsv OlfCOS d dopE-
OTixos cov nods daCH'AECos EVTETalto TtEQau didoi's
sixi] tov xatobv etqi^ev, obey xal Aailanos dbgdov
и то не само по един, а често и по двама
наведнъж. Когато те били избити под непре-
одолимия устрем на императора, ромеите се
стоварили върху тях с непокътнати сили и
извършили нападението си с бляскав успех.
И наистина мнозина от варварите паднали
убити и били пленени около стотина от тях,
между които бил и Лазар, който се отлича-
вал с мъжеството си и бил един от видните
скитски вождове. Останалите се спасили бла-
годарение на ловкостта на конете си и на
планинските храсталаци, които там се про-
стират твърде нашироко. А ромеите, като за-
дигнали всичко, което могли да съберат от-
там, се оттеглили назад. Тогава и онзи
Сота1, който, както вече споменахме, се от-
личавал с богатството си и с произхода си
и бил взет роб от куманите, издебнал без-
опасен момент и с бягство дошъл в ромей-
ския лагер.
б. Мануил Комнин заселен пленени сърби
около София
Императорът2, като узнал, че аламаните3,
далматинците4 и унгарците научили, че той
се готви за война срещу Сицилия5, и че се
споразумели помежду си да нападнат ро-
меите откъм запад, и като узнал също, че
турският вожд Ягупасан6 заедно със сул-
тана7 е решил да плячкоса Азия, сам по-
теглил8 срещу сърбите с намерение веднага
да отблъсне техния велик жупан9, който бил
почнал вече военните действия. Той поверил
цялата флота на Иоан, доместик10 на източ-
ните и западните войски, и му заповядал да
се отправи към Анкона (Анкона е приста-
нище на Италия) и оттам като от военна
база да замине срещу Италия. Но Йоан
стигнал до реката Бооса11 и съвсем не мис-
лел да отива по-нататък. Или поради неопит-
ност в морските походи доместикът извършил
тази грешка, или пък подведен от съветите
на венецианский дож: да не би ромеите, като
завладеят Италия и стъпят вече здраво в
съседна тям страна, да започнат по всяка
вероятност да ги пренебрегват и по-малко да
се нуждаят от военната им помощ. Така или
иначе, но доместикът не изпълнил нищо от
това, което му бил възложил императорът, и
пропускал удобния случай. Поради това и
Кумански племенен вожд, който бил покръстен пол името Лазар. - Мануил I Комнин. 3 Т. е.
германците. 4 С „далматинца “ тук са назовани сърбите. у. с. срещу синилийските норманн. G Ягу-
пасан — турски емир от дипастията Данишмснди (1155—1166). Срв. Moravcsik, op. cit., II, р. 135. ' Т. е.
султанът на селджукските турци. s Походът се отнася към 1149 г. 9 Великият жупан на Сърбия Урош
II Млади, син на Бела Урош. Вж. Грот, История Угрии, стр. 149 ; Острогорска, Историка, стр. 360. 10 Главно-
командуващ на византийските войски както в европейската територия на империята, така и в Мала Азия.
11 Бооса, дн. р. Воюса в Албания.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
229
EXipEyovowg no/7,ov (tjdi] yay dpppl тоолад yv /tf-
толсоутуад) т(Ъу vs<7)v tog лЛЕртад Oyava-ffi]-
vai. xsyioQa&sioag (daycoyla тот отуатууот. sSdv yay
s< тот лотарбт dvaypEioag лау txdiEQa лаоад avu-
xaG-D^vaL, о c5s ev to трд ОаХаоотг ахтЦ цетесЬ-
Qoug abrdg S’hosr. б be /JaotZev^ ёд Аа/шашиу
^и/ттйбту то rPvo6v те jcaTpargsipciTo cpyovyiov xai
та sp ттотпг ё/лраато лахта’ тг/лт&бд те dvdytdpov
cP доутшотсот ро[уа лЕлвфХшд KaiVoravrlvcp рёг
oEpaorovnsQTapa), ov 'АууЕЛох ЕЛЕЯаЛоЫ’, ovtov
СОТ doydtlEGlV Е/лЛЕУ, 6 r5s XQOOTOTEQCO t'%(uQEt- А(-
xt/flav те яатала/иот ytbyay тло тер 3Аухифтлауср
rslovoav xai аЬттр’ gnodyia цеу тб б7,а ба трде
I'dyvTai novip ordeyl лао тит)’, о ало’ еу Зе Га7лт'С11
ysyovmg, елео)}] тогд ЕУтаГа^а fiaopdyovg л7цт)е1
те яш тГ] ея тог топот dvoxEQetq. nEnoiiloxag ovx
cydidovzag avr(7) то xypcpvyETov evoe, ydyaxa. лур
дщтгуод ijEteoi xal Atdovg roig апб ад^Еудотрд тоид
ел.(, тсоу KQonvoyivyy [j<j.7Aeiv exeAeve рудёта xai-
Qov dyih’Tag ovtcd те тл/rrj voisyov rpAEQa xal hyd-
ros е/Аеу аё>т6. sv{}a nXr$Et ftayfidywy tteqitetvxt}-
xibg, ,uoiQq. те rpg бл/лтьярд, xal a'/Acog ayiAaia»'
TvyxdvovTi, ехес&еу ахботатох ууЕУ астб. xal агтб
pAv Ezreuty ламуоатцоад ini то 'Раоот р/л&ЕУ, ev
те Раодгяр xal TOtg alAoig c PcopaUov ypoytoic vy-
xaToiX(.0't<}o/o6lusvov Enepipw, 6 6i. nyog tov ’Ayys-
/,ov ЛЕлторЁУод oti t)p xatyoqmPwpciag 6 pyvnd-
yog ,uettj. тру avwv EV&EvdE ava%/6o7]<jiv Ептяата-
ftalvsLv те cP(opaloig уодато xal тру uax^v ano
yjiyog 7f3r'/ xyaTEiv, тру тауустру exevO'Ev алтр.аоуЕ
хатаХррт.обаь tovto'v nyoilourppp* alP 6 uh’ hi-
(Ртад ^Pcofiaiovg dxpxooog eg rag тсоу душу ага-
туг/тог vnsyfio/.dg Tov лаоб no dag ansdidyaaxE
xpdvvov' flaoiAPoe дё ел1 тл}у xtoyav etq(tketo,
aP/7 avTyv ph’ хат EQppiav tov xcoAbaoyrog Рлу-
иато ласах xal тогд ахтатда тф ауууТотлаусо Eig
dyyjAov (Ътот&тауpsvovg ddpovg nvQt qAsgag nay-
ij/.OEv (pp. 101—l0319).
при избухналата внезапно силна буря (на-
истина вече настъпила есен) повечето от ко-
рабите били разрушени, тъй като били зане-
марени поради небрежността на пълково-
деца. Защото, въпреки че имало възможност
да бъдат докарани в реката и да бъдат из-
теглени всичките по двата й брига, той ги
оставил н открито море, до морския бряг, А
императорът нахлул в Далмация, разрушил
крепостта Раса1 и плячкосал всичко, каквото
срещнал отпреде си. 'Гой взел в плен и без-
крайно множество хора и след като ги по-
верил на севастоипертата Константин, по
прякор Ангел2, когото оставил на същото
място с военна сила, продължил по-нататък
похода си. След като стигнал областта Ни-
кава3, която също така се намирала под
властта на великия жупан, той без никаква
трудност завладял всички намиратци се там
крепости, Когато императорът пристигнал в
Галица4 и разбрал, че тамошните варвари,
осланяйки се на многочислеността си и на
мъчнопроходимата местност, не искат да му
предадат убежището си, той се разположил
на лагер и заповядал на хората си при всеки
удобен случай да обстрелват намиращите се
на крепостните кули със стрели и камъни,
хвърляни с прашка. По такъв начин той след
три дни напълно овладял крепостта. Там на-
мерил голямо множество варвари, част от
конто били добре въоръжени, а други били
помощни отреди, и заповядал всички да бъ-
дат отведени оттам. И така, когато иа връ-
щане пристигнал в Раса, императорът изпра-
тил това множество да бъде заселено около
Сердика5 и в други ромейски селища. След
като пък бил уведомен от Ангел6, че след
неговото заминаване оттук жупанът издебнал
удобен момент и започнал да се спуска срещу
ромеите и че сраженията са вече в своя раз-
гар, императорът с най-голяма бързина по-
теглил оттам с намерение да го покори. Но
щом онзи чул, че ромеите пристигат, бързо
се оттеглил в планинските височини и избя-
гал от надвисналата опасност. А императорът
се втурнал в страната му и тъй като нямало
кой да му попречи, плячкосал я цялата и си
заминал, след като опожарил тамошния дво-
рец, определен за резиденция на великия
жупан.
1 Тогавашната столица па сръбските жупани. а Константин Ангел бил племенник на император Ма-
нуил 1. 3 Васильевский, Из истории Византии, стр. 48, смята, че под Никава трябва да се разбира басейнът
на р. Нишава. С това не е съгласеп К. £1, Грот, История Угрии, стр. 150, според когото този басейн не е бил
засегнат от сръбските въстания. Chaiandon, Jean II Сошпёпе, р. 385, смята, че става дума за долината на р. Ни-
шава. 1 Златарски, История, II, стр. 388 и сл., приема мнепието на А'. .1иречек, ИсторЩа срба, I, стр. 182.
бел. I, според когото крепостта Галиче била на р. Сочанипа при Звечан. Според Грот, История Угрии. стр. 150,
заб. 1, това е днепщият Галичник по горпото течение на р. Вардар, между' Шар и р. Черни Дрип. 3 За това
събитие срв. П. Тивчев, За войнишкото население във Византия през XII в., стр. 574, !i Т, е. от споменатия
Константин Ангел,
230
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
/, Romani itemm contra Ser bos Hiingarosque
castra mo-vent
"End dk yj-tituiv ijdp хатгоуг dstvos, a? too
трибы -ffeQaov тру xaodtay dvunsQti'aran&yov
TO) ySVEl Tip С(Шкф ЛО/.ко7х 'ijbn St)p}'i>’ TTEqI ТОЩ
ukqolq tfOTEjiTtoxsyai, tote pkv трд Hu Bv'Qdvitov
ррёитрто. £ч (V rd smbv етос 4 ffevovar]? ijH] тцд
б'юад, лтрбяа xai рбкхота ev Spado. ттокЕplots rd
лота rt'jv ^'eq^ixip’ ylvETat, art' too diitpikatpovs
EJitkiziovtos ”jd}/ toiq bkvdooi;, km. Nat gov to <~>tq6-
Tfo'/ia tjyeioEv. Epfia bxp’dpEis ex Hutov tag kcti avu-
payla Аакратаи атЕккео/кш napcdv, Gmyvdip1 ktoj-
faro did tov AayyojtpQov keyoffevov ytoQOv btapi-
ра£ыу to атоатгора, wc TOis' Jlaioaiv ev be^iti m>-
(>evoffeyon av,u,iUL^CM уёуопо тер 'Papuaicov otqu.to).
krtd ds kyyvg Saov kykvsTO, dp eteqov Exstffev fisr-
Ijkffe. izoTUpov dowdy ovotta, <>д avunfer ztoffer
rip’ Ефокрг ^otovpisvos Bdabvav трд akhp; Neq-
fitHfe biaiQEl. EOTt 3k f] BoodvU ov TO) Sep/'flcoy
dQ^Covnavo) xal йот// Hxovoa, <Ш’ stfeos idiq tkiqu.
xavT]] xal qtbv xal dQyoptETov. offer /г- uip’ Ovv-
vovg 'Pontatotp: ovyxsxoovxsvat Cvve^)] аитгла dq-
kcnoco. i]v xts ev тф Аакратаур Hfest, агора pkv
ovx olda otxeq avtep exstro, dSskcpdi dk аитсТ) Bs-
kooti pr, артро) koyituo пара. Aakpaxatg ovu. ov-
roc тог боуфоитЬ’от psr ddskqf] Suvotxmv qv, тф
дгр{}ак,иф dk лтщтп-дф'т rvydtv трблср (Heq avzbs
ovdaitp d{jsTi' k'yo), R Thuo'ido.v aveycbQpoEv. &таг-
/М те локгг Ttva biarotipag %oovov JAt'Qtl toj yqy't
aid€Oipc/)TUTOi; ракюта xarsaTq, ute Tip s% naldo)
avxo) TQoqrfp psradovs xai ла1.ЬгббЕсод. did di] tuvto.
yaQiras офкеот Гт Ира Лакратлат 6л6олоу6оу аитф
хадютау ЕлгуеиОЩ 6vp^ovks(ov те еяоототе ле.о!
tovtov rfi аикоука jrslffeiv Eoys тот dvfpyamov. offer
htetdi] Tpv T?rf. Aakpaxiag Pcopaitov 6 PstT'QaS
fjxovasv oQnpv, dvvdpsts ёл1 Gvppnylq Ло.кр.атаи
ETtsptpsr. avzla pkv "Pcopatoti тгр kg zovc Ovvvovs
dvopEVEiag avxp ipa tov dk ^Pmmitzov oTQaxov ttqo-
ocoTEQa) %a)(y)vVT.og ot ёл1 yopiapcoyiav EiiovTsq
tol? Ovvvotg odep ^OQEVOpEvotg ЕУТЕтъурябтед sig
yeiQag fikfkov. де витаха'Ьраеац avTtp ys-
vopkvps sImavvpy dpa отдатббраи тот jtQOjzotfefia-
gtov km^opfhjoovTa еттерлре. яа1 di] obpffokffa ys-
/. Нова похода на византииците срещу
сърби и унгарци
Тъй като настъпила вече страшна зима,
така че естествената топлина у животните се
събирала около сърцето и у мнозина край-
ниците премръзнали, императорът замислял
да се прибере в Цариград, А към края на
лятото през следната година1, когато шу-
мата по дърветата вече окапвала и местно-
стите в Сърбия стават най-леснодостъпни за
неприятеля, той събрал войската си в Ниш.
Когато на това място узнал, че от Унгария
се изпращат войски като военва помощ за
сърбите, императорът побързал да поведе
войската си през областта, наречена Лонго-
мер9, за да могат ромейските войници да
ударят идващите отдясно унгарци, Щом при-
стигнал близо до Сава, оттам той се при-
движил до друга една река, на име Дрин,
която се влива някъде по-нагоре и отделя
Босна от останалата част на Сърбия. Но
Босна не е подвластна на сръбския велик
жупан : народът, който я населява, живее и
се управлява самостоятелно,А по каква при-
чина се сблъскали унгарците и ромеите, това
веднага ще поясни. В племето на сърбите
имало един, чието име не ми е известно и
чийто брат бил Белозис3 *. И двамата били
на почит у племето на далматите. Той бил
женен за сестрата на великия жупан, но
след като бил ослепен по някакъв повод, за
който и аз самият не съм в състояние да
кажа нещо, се оттеглил в Унгария. Там той
прекарал продължително време и бил твърде
уважаван от крал Бейза, тъй като и двамата
били заедно отгледани и възпитани още като
деца. Поради това от благодарност към
Бейза той се заловил да постави Сърбия под
негова зависимост. И като го подканял не-
прекъснато с постоянните си придумвания,
успял да го склони към това. Ето защо, ко-
гато Бейза чул за похода на ромеите срещу
Сърбия, изпратил войски като воен на помощ
на сърбите. Тази била причината за враж-
дата иа ромеите към унгарците. След като
ромейската войска продължавала да напредва
по-нататък, войниците, конто отивали да съ-
бират фураж, срещнали движещите се по
пътя унгарци и влезли в сражение с тях.
Когато узнал това, императорът изпратил
протосеваст Йоан с войска, за да отиде на
помощ. И в станалото сражение унгарците
1 Събитията се отнасят към 1150 г. Срв. Златарски, История, П, стр. 388—389. 2 Дъгомирската
облает — по долината на р. Лъгомир, ляв приток на р. ^Морава, в Източна Шумадия. Вж. Грот, пос. съч., стр.
162. 3 Споменатият тук Белозис не с бан Бслуш, виден унгарски велможа, а крал Бела II Слепи (1131 —
1141), женен за сестрата на великия жупан Урош. Кинам се е заблудил явно поради близссттз на имената на
двамата. Вж. Фрейденберг, Труд Иоанна Киннама, стр. 33.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
231
VOUEVTjS' OvWOl ЛОСК ТКУТ ' PwyaUOV }pKTtf&EVTEK
(pEvyovrES s? to tov лотауоо Ртусубтод pEvya xa-
&rjxav eovtolk. sv&a yetQiovg dnoftaAovTEg фуотто
ay&raOTQEnn, 'Pa>yalot Ье (pevyovoi хата tmtov
del stпорто, eni Tagav те потауот e/.P-ovtek ёлЕт,-
b'llTTEQ ovbsva Gcptoiv аутелфтогта ё^АЕЛот, naZiv-
obiag ёуеуутууто. рашХегк de ehi уеацд туд ek
^SKbEvivcav тредоиоуд top ydQax.u. nypiyeviK ovx
Е%(ОУ ТЕ flQ'&ElV EVlia TOV dQ%l(y)VnlivOV t'CVOl PV)'~
Е^ШУЕУ, ЕУ тф тёак У EV ёр dnoQlp ёуётУЕТО, EZlt'l
be лоод тшу aAiGKoysvoiy AaAyarcov hvydyeig лк-
(луЕТЕТУ avrovg флооаеу Оёгуглад ent Gvyptayyg
осот ovx тфт] dq'igoyEvag, ёл1 та лдбоо) Aotnbv
иетруе to GTQaxEvya. уёуул yev лотауой TaQa
ysyovoGiv ovbiv ovbayofiey ' Pcnyuiois btEipdyt] no-
Хёуоу' еле1 be Evravipi iy,doy, АаАуатшр avdocdyog
oyiXog oma) yAiov tov bvrixov oQt^ovra naQayei-
ipavcos ontoig xardcpQaxTog EigEq.dvv). oheq oi tha-
odyevoi aytov la xal Ьен eyoyevoi 'Рсоушт у2Л}от
ayyskAOVTeg. ftuoiAEvg be тару ex Ilaibvtov адчхёо-
dai лрообохмуёууу Аалуатак layby таХттр! eivai
Tijv bocoy&yyv еёотоуоотата тенут^юоаауеуод, a ya
be xal онолф тф Xovcovny лоод tovto XQrjGd.UE-
yog „vvv aiqpvlbiov Aalydrai 'Pmyaioig елеюлеоеТо-
fiat btavocvTaP f]aav ydo ov yaxQtiv anofyEv ybq
notovysvct тг/V naQey^oAyv. елесЬт] yovv таууота
vii yby еуЕУЕто, roidbe uva evevoei. E&og egti 'Poo-
ualoig ektI noAeyov Iovgiv, eT nov biaTQi^jV лоь-
eXo'&ai yoetov tov gtqgtov, adAniyya трд ууё(>ад
aXaXd£Eiv xal avv-lhyia tovto тотд лРф$еш
yivETGi tov xal Tyv E&jg пуск exeivoj ЬшхтцутЕсф-
oviv т(ф xctj^qj. опак oiv EVTCtufta an<my'h~}vui уё-
voiTo tovto bi] to rPuiyaunv ekog eibbai xai au-
ro tg, aaAnipEiv ykv ёт тф> naQavuxa nafyxehm-
оато, Xab'Qaiovo.Ta be хаф ёта тотд отуатууотд eyij-
vi'E rd (ЗотЯ.ЕтчУЕУта, xal ok yQij covrovg dya pldcy
dvlaypyTi трд jieq'i аитбу ехаатоУ ga^ayyog алое or
Зл2.ок те (podrToiTo xai ev ёпйёнток egtIv Еилуеатед
eXOvto gavyy lOTGOiPa xai тф> пау avrov пробЬёуЕо-
Pai xE^Evotv. блок ye уф1 ovx tnibrjAOt y£voivro, ёхё-
AEVOE nEQiyAaivioyaGi топ evteai:gteqo>v nEQtaynio-
yyiv фу onPioiv*
Oi yev ovv хата ravra enolovv' enei be
ФФ yy^Qa дютрау&д yv, ёё/у-.с ovv avroig tov
атткаоттёЬоь (iK ел1 %OQTayO)yiav bypev kbv. bdey
били разбити от ромеите, побягнали и се
нахвърлили във водите на река Стримон1.
Там те изгубили иякои от хората си и се
оттеглили, без да се връщат вече назад, а
ромеите непрекъснато ги преследвали при
бягството им, Като стигнали до река Тара2
и не виждали никакъв противник да излиза
насреща им, ромеите решили да се върнат
назад. А императорът се разположил на ла-
гер по средата на пътя, водещ за Сеченица3,
и като не можел да узнае где се намира
великият жупан, все още стоял в недоумение.
Но когато чул от пленените сърби, че те
очакват унгарска войска, която скоро щяла
да пристигне на помощ, той отвел войската
по-нататък. Ромеите се придвижили чак до
река Тара, без да им се изпречи отнякъде
някакъв противник. Но когато те пристиг-
нали там, още преди залез елънце ги по-
срещнали безчислени пълчища сърби в пълно
въоръжение. Ромеите, които видели това,
дошли да го съобщят, обхванати от тревога
и страх, А императорът твърде сполучливо
се досетил, че войската, която се е появила,
е тъкмо тази военна сила, която сърбите
очаквали да им пристигне от Уигария, пък и
при тази си догадка той се допитал до своя
съгледвач Хуруп, казвайки: „Сега сърбите
възнамеряват да нападнат внезапно ромеите."
И наистина недалеч от това място те вече
строявали войската си. Но тъй като скоро
настанала нощ, императорът намислил след-
ното, Когато отиват на война и стане нужда
войската им да направи някъде престой, ро-
меите имат обичай да тръбят късно през
деня и това служи като сигнал за множе-
ством, че и на следния ден войската ще се
задържи на същото място. С цел да заблуди
там неприятеля, който, разбира се, знаел за
този ромейски обичай, императорът заповя-
дал веднага да заснирят тръбите и при тайна
открыл решението си поотделно на всеки
един от военачалниците си. Той нм съобщил,
че е необходимо при изгрев елънце всеки
един от тях да вземе със себе си отбрани и
въоръжени хора от своя отред, да стой спо-
койно и да чака заповедите му, А пък за да
не бъдат открити, заповядал да обвият оръ-
жието си с обикновените си наметала.
Те направили, както им било заръчано,
а когато вече денят настъпил, императорът
излязъл от лагера заедно с тях, давайки вид
1 Днешната река Струма. - Тара с една от двете реки, които се сливат и образуват р, Дрина, При
пея са били събрани главпите еръбски си ли и съюзниците им. Битката при Тара се онисва много подробно, като
авторът особено ироследява подвизите на императора. !! Според Васильевский, Из истории Византии, стр.
58, бел. 1 — Ситнипа. Грот, като се по.зовава на Иречек (К. Jirecek, Handelsstrassen in Serbien tmd Bulga-
rian, Prag. 1879, стр. 77, 78), приема, че нажните пътища за Босна, Дубровник н Рашка се кръстосвали не при
Ситнинр. а при Сеченица, която с по-близо до Тара.
232
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
xui ттгад агблктуид то лаоалаг oxanavaig uuu xal
лгбосд, otg E&og ёай тснл,' vnoyaiovg ayEQEVvaofyai
oiTuyvac; to is та глпфдыл тф атдатф) гохо,ифоиЁ-
)’oio. s'uTtQom^EV ёхб^еоку ievai. ёлгФах [ievtoi, ли-
Ае,шovg хат avттоу 16vrag I'dолу, qл,vyiuv ёл'/jууЕАЕУ
Ewg тоТд Ttdioniv iovtji ~Pcof-iatiDV Gvatu^avTEQ фф]
ev тер dogjaht уёуюутас. отс yag ev dxaQEi to)v
yiVOUEVCOV aloO^Gig ylvot.TO тф отдатдуф), ЕХеФ'ОЕ
dvo ftkv тб лосптоу, dr xal or лоИлф) ало-
&ev тфладад, sir а t-ф xal ar dtxa xai i-дфд tnAslovg
y/DQEiTg aV/ap' те (paQf-TQOTpoQOV xaiaoiqcd^Evo;
cpaAayyo. ETsgavdEv tni rovg лоблфогч; Isvai лдоо-
т(_)елето‘ xur uev Aaituarai '£EtQO)V agyoiEv (pevysiy
EAaooot’UEvovg тер лАц-Ое/., Eirravat di: govyil ttqo
тфд ладефуффд & ,iz?jrV:ib otpioiv аутЕлЕффи елдаттЕ
iV: ravta rag ay si' у г avrov ovv тф) аАЛсд smonir-
тор атдатЕт^иаи (psvyt-tv Фг/фр.А.О)Утш то Аафсата-
хбг, ало тоур хогтротЁдлу tovtuav xteipoivto xara-
ларфагбиЕУои оолси rotvvv itaxouv ёуёуоуто лод-
ei.’oaievoi, хал талу ёл1 хатаахолф Ttvsg dgopiaioi
.’s Т(,у фаоффа фФоУ, GVyXEXOllUEVOl ТЕ Ti)V (р(')-
гф' xal dsivojg (dyoionu уд аофliov xqe(ggo) sAeyov
oTQo.Tiav ел! Фатеда тое лота,uov ел1 д>б.Ааууод
I'aiuodai, ol'X б oov uovor ёу/р.Ьдюу, аФЛ xal /ar-
ea у ti cpvpov Gi'fiuaytxdv ex те Ovvvcov 1ллесоу
xal б)'/ x :l, табу лиф avToig ET£Qodo^ovyzo)v XaAt-
ciw. Огуушу ydg rd XgioTtavcov лдго^егбрттоу,
oriot Aliooai’xoig xal rovrotg ov лаутт/ ихдакрУЕ-
civ EtOEU xal vvv diE-dyovzai vopiotq. wvzovg те
ооу Дифштшд ot'orgarEVEiy vAsyov xal dij xal
IIet'Qivtixovs. тайта brsidij фаоФлхд фхоьоЕУ, tyvoi]-
od/iEVOs aij ti xal ftiacrflEisr oAtyot лддд лоааоур
Xi'XAwO'h’TEp 'PdWHOl Ol ёл[лдОО/}ЕУ SnOQSVOVTO,
oui’TOvojTsgov ij^avvEv ETiEtyiov ETtsadat, xal tov op-
p,Et.oq)6QOv‘ еле! (У EXAtvog хехицхотод avzco rov
Тллоу oyofoj тф> uddy ёлоаито, avrog fiac/Asus тф
GYjtialav dvaXafiwv хат,Ет6"//',1 rov dgoptov, ел1 пубд
те лЕдюолф ysyovcog euvtov те ootlq slfy xal то
oiyus'iov edidov yvcoQigsiv тоф dvTind2ovg. ёг тобттд
дё xal ol Togoq'OQoi tov лота/sdv хатЕьФррбтЕд av-
TiuETionoi AlaliauTuts 1'атауто. Ёл1 лФсотоу ov-
като че отива за набавяне на фураж. Затова
и заповядал на неколцина да вървят напред
съвсем невъоръжени и сиабдени с мотики и
лопати, с каквито обикновено разкриват под-
земните житни складове оиия, конто съби-
рат хранителни припаси за войската. При
това им заръчал, щом видят, че неприяте-
лите настъпват срещу тях, да бягат, докато
се съединят с идващите отзад ромеи и вече
бъдат в безопасност. Той заповядал още,
щом началникът им забележи, че нещо се
предприема, да настъпят напред откачало
двама, след това на неголямо разстояние
четирима, след това шестима, после десетина
души, а последователно и повече. Освен това
императорът стъкмил и друга фаланга от
стрелци, на която възложил да настъпи от
друга посока срещу неприятеля с поръчение,
ако сърбите започнат сражение, те да по-
бягнат като по-малобройии, ако пък никой
не ги нападне, да стоят спокойно пред тях-
ната бойна верига. Императорът постъпил
така с намерение, ако сърбите се обърнат в
бягство, когато той настъпи с другата част
от войската, да бъдат заградени и избити от
тия по-леко въоръжени войници. Още не
били изминали голямо разстояние, когато ня-
кои бързоходци от съгледвачите дошли при
императора страшно побледнели и с пресек-
ващ глас съобщили, че на отвъдния бряг на
реката безбройна войска се разгъва в боен
ред. Тя се състояла не само от местни жи-
тели, но и от многочислени съюзни отреди,
от унгарски конници и от хализийци1, конто
живеят при хуните, но са от друга вяра, За-
щото, докато хуните още от по-преди бяха
станали християни, онези все още се водят
по Мойсеевите закони, конто у тях все пак
не са съвсем неподправени. За всички тия
бързоходците съобищли, че воюват иа стра-
ната иа сърбите, а освен това казали, че там
имало и печенеги. Щом чул това, императо-
рът размислил да не би ромеите, конто вър-
вели напред, като малко на брой, да бъдат
обкръжени и притиснати от многобройния
противник. Затова той усилил хода, като ка-
рал и знаменосеца да следва. Но тъй като
онзи поради изтощения си кон трудно на-
предвал, сам императорът поел знамето и
ускорил хода. И като застанал на едно видно
място, той дал възможност на противника да
разпознае и самия него, и знамето му. В това
време и стрелците стигнали до реката и за-
ставали с лице срещу сърбите. Но изобщо
1 Според едно сьобщение на Кинам хализийците изповядвали юдаизъм (вж. маяно по-долу), а на
друго място (стр. гл. Vl!;) той съобщава, чс те са единоверци с турците. Хализийците са известии и под
името кализи в унгарските хроники, Срв. Moravcsik. op. ci:,, II, pp, 338—-339 и посочената там литература.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кипам, Истории
233
dsiEQOL fia%)]£ (iQ^duEVOl fjOV’/Ji EjUElW. глы (3«
fj pjaoi/Mog аитоТд (hETpavvi aij/aaia, ттр те
yscprgag ЗлЕоуоута ДаХаатш xal аЬыау "Рошалы;
ёрдооаг dxoopoXiauov. 8 yvov; р’мсилнч (ротцхи
у do avtodw ло$еу, (jjgzteq Etggrat, та ngaoau^iEVa
хатагоОт) tparrs xal аитод (bg ovv avwig тог
лотадог heap даб uevog. дт ydo, tv; дос .wXXdxig
гфуАА;, балибжбт Ttra xal dydgsiag лдбаоэ тдблот
та р та; ttdyag xsxivgti&vo; del. AaXgdrat бе
xalwi Ьли Mawityui'jTCoy diCDxouEvoi атдаиютюу
Fpevyov <шок пос ёт dvayjogiatg tyeyovro. то Зе
ало tov8e t.iioroatpevTs^ oiioge tovtoi; exooqovv,
Рд/РХТр те yevog&gg dXiyot ёЬ dg/yotv ёлт. tov.
. laXitATai. ydg тар flaotXsog aiado,UEVoi xaQOVGiag
б/Дйогто af'&tg, 'PtogaToi te tpEtiyovoty dzi ё.д:Ел6-
usroi ло/.Хоо; Jlaidvcov те xal ttrrcor &ret)w. ore
33 ['ovobiag; те xal BovlTpvo;, ayt)QE uvogaow-
TtiTOJi ёл1 . \aXfuhatg, {xto rd; 'Pcouatcov Еуктёб^дт
yr i gag. t'xiGif.siy; Зё wgi. л/етсвт; тог Хотлот ёл<л~
.st то. 0.too; <"iv аотф TtavonXlav ^лобгуои тдт ат>-
TOO уЕУОПО, XQUVOT' Зё T(?’O? 3(3 TOVTO TQl/j^VTO;
avtqj (or yag ex tov o%£()8v аотер лаодбау oi
таатг/У Exo.apor) ovve^r) i(~y’ лада ' Pagiatot; отда-
тдуоЬутсоу Ttvdg, еу oi; Pitpdodo; те тр’ ЗЛ-
%й/Д tb Emcbvvgov Board;, xal waewtui etsooc av-
8qe; avwvoyijaai ixarol xal атоат^удош ds^toi, ёл,[.
nvo; bvonoQ&vTov xal dvdvrou; so icp didou-iv yn-
yovog Aoyuvj; ayuyytav aw eI; лдоолтог x/vdvrnv
ёЛдЛахбтал .ЗаРдатш. ydg лбддот тм)> dXuov РРо-
tiaiarv уЕуогбта; а&тог; хатагодаагти; ёлеотда-
tprjtjdy те xal dvTpttSTOOnot ёотдоаг.
9. Ol uev ovv ev tovtoi; 'ipav. flaaiAEvg dk
Грц TVjV OxXlCttV ЛЕдТ&Е/ПЕУО; dvSTCp di(J)X(X>V
ёл avTobg rpfiev, ev удф те aP/Ppot.; Sep. Eva yjh-
gov ovviovrag svqPv ёхатдубдрт te dvatpardd xai
мхдбтата EAoidoQEiw, dei/aar avwi; лдооогЕрроуу
xal лоХешхоуу dfjLa'&iav sgyeov. т(7ту 3e tov xojqov
тду opvoir xal to TTjg xtovo-g лдотртдоутоуу dtiETQOv,
лото; rip dbov xaxdQX<xv ЁЛЕбЬтн aqiaiv exeXevev.
3’3?? уад xal dXXo avroi; еРа>ца!оуу owlатато viXip
dog. sv qj 3e pv Ttogviay etI&evto, ёуёдоа лоХе-
ufcov ex tov dtpavovg ёхл^д^оаоа wig ev hgtoiEod
1 Кинам явно преуведичава и пзтъква личпите
императора.
30 Гръцки изкори за българската история, т, V11
иито една от двете страна не започвала сра-
жение, а стояли спокойно. Но щом се no-
явило вече насреща им императорскою знаме,
сърбите се отстранили от моста и дали въз-
можност на ромеите да завържат престрелка.
Когато императорът узнал това (той стоял
някъде по-нагоре, както се спомена, и на-
блюдавал военните действия), сам потеглил,
за да премине реката с хората си. И иа-
истина, както често съм казвал, той винаги
проявявал в сраженията необикиовена и из-
вънредна смелост.1 А сърбите, въпреки че
били преследвани от малобройна войска, все
пак се впускали да бягат, докато стигнали н
една мъчнопроходима местност. След това
се обърнали и се сблъскали с ромеите, ио в
станалото сражение малцина паднали убити
и от двете страни. Като усетили присъствието
на императора, сърбите отново разстроили
бойния си ред, а ромеите непрестанно ги
преследвали в бягството им и избили мно-
зина унгарци, а също и много измеж'ду тях.
Тогава паднали в ръцете на ромеите Гурдес
и Вълчин, мъже твърде прочути между сър-
бите. А императорът след това считал за
по-важно да смогне да надене пълното си
бойно въоръжение. Докато той загубил из-
вестно време поради това (тъй като не се
намирали близо до него ония, конто носели
оръжията му), някои от ромейските воеиа-
чалници, между конто били Гифард, Михаил,
наричан Врана, и мнозина други мъже, пред-
приемчиви и способни стратези, преследвайки
неприятеля, се озовали в някакви мъчнопро-
ходими и стръмни места, обрасли с храста-
лак. Те се притеснявали, тъй като били из-
паднали в явна опасност. И то защото сър-
бите, като ги забелязали, че са се отдале-
чили от другите ромеи, се върнали назад и
се опълчили срещу тях.
9. Оиези се намирали в такова положе-
ние. А императорът се въоръжил и като се
впуснал в галоп да преследва противника,
дошъл при тях. Като ги намерил събрани на
едно място и притиснати един до друг, той
открито ги обвинил и ги порицал с най-остри
думи, упреквайки ги в страхливост и в не-
вежество във военните работи. Когато те за-
почнали да се оправдават с характера иа
местността и с извънредно дълбокия сняг,
той пръв тръгнал напред и им заповядал да
го последват. Пък вече и друг ромейски от-
ред се присъединил към тях, Докато вър-
вели, неприятели изскочили из засада и вне-
запно нападиали намиращите се отляво ро-
воеиии качества — находчивост, сила и храброст на
234
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
Paopaloig ёлЕттд'Ето. aAkd xa'uxpv p'sv ёлефрлед
dhyardpovoav ftaoi/.svg owV: daov ЕЛЕОтраф-
&ai pgiavoEv' (lei yaQ ауЕлиттрбсрсод е()1оухер, ei naog
p avrov xEiQ'baaofyai ol yevoizo тот doyt'Qov^avov
p tuv ларй xoig rialooiv efc E-xEt)>rp> атиатруоитта
Tpv fjpEQav av^QEiag so f'ptovza. ol per ovv ел трд
ётедрад рг/бёт a-iov Aoyov лелдауфнЕд 6leAi>ovto
avtfig. fiaoifaii'b дё рента deabpag, ёлеедр zovg aarp
&угю ёхлахроехутад рдр, auzovg pev ллнорРе, duo
6e gvyytviov n(p_£iAptpwq tcov avrol', div 6 pi-v
’lavivvpq 6 Aiovxug py, areoog 6e 8; трт \4rcLo-
v<hov too aeriaorc^QdzoQog eyppe лаеда, ото pa
’Joodyvpg i-.ae avrog ёлЫАроет Каута-нои£р"ид, ouv
avroig ёл1 rovg ло^ерелд e%(oqei. ol 6e lx трд
ол/лоЕсод aviov -лататороаттед (xQvacp yao хатсл-лб-
ocog акфлато ласа) л l трд tov awparog de ava-
dQoppg те y.al svqviag TEHppQicoaapevoi paAeara
(ppaxn yaQ атЕуутид ecoxei, are тот gevrp трд 1л-
Tiaoiag нас трд dprpedegiov лер1 та отгка. xevpOEOjg
ло1.Аф б1£УЕула)т) тала 6i56vai оидарр poyuvovzo.
6 дё cpsvyovaiv ёлтдёрерод кбуетае oze pea ббра.-
тод XQvafiolfj лЕуТЕИшдЕха тс~>т ло/.spirov Etg ypv
e'/ilallev. ev ydo тарауа> it'd auyyvoEi qtEjopEvovg
GvyxQo'vstv d'J.q^oig o’deil xdotirp ovve/Soivev av-
Tovg‘ ТЕТтадахотта 6s robg латгал ёле от^ра. у.а-
тЕУЕуншт тогд a2.1.ovg tTQSipazo, cysdyoved те sqis-
TTOpETOQ ОГТЕ'ЛОЛТЕУ UH, lt< TO. VCOTGV HUl igttpEl HOT
doQare XQoiafvog. oze ожелеое ti y.al toiovtov' toiv
ng лроиатабоо атю&еутгоу aviср то~ лтсбратод dve-
vsyv-d/T (f.v yaQ xa^lav tTvyyavs лелАрурётсд)
frysvyEv еу лсдод TijV TioQEiav б тdialog лоюгрЕгод.
Etrteidij те dyyov (. axilsa ysyovoT.a rids илаоарЕГод
то glrpog p латадоот srpsQETO tovtov. d tie lag zco
oTp’Oei ёлфбд alidv pkv sig ypv руеуие, apfisioJad-
pevug дё ён тетод елеорро’о леос tov drp&aApuv
nd'd'ovg ладрА-д£. ledpivovrog дё tov 1ллот aio'&d-
pEVog pdp T(p fiaQSt ти.уу d л leap, ла/лтброрслт рёу
ovds a>g Iffiele, то) дё Каутахотфу'ф [ётйухатЕ
yaQ pdvj r(~)v ftaoildtoq Елоуоьретод') ekeaeve лроисо
ycoQqaavxi ovaplywadai roig /SopfiaQCig, cbg dv
outgo zip tTQbg avTov dayolia Елшага/мрЕП' oepag
yal aliTov yEVOtTO, xal етиуё ys тои иу.олои. ttisidij
yd.Q zdytaza zobv ло/.spioov 6 sTooavypg Zyyi'-ftEV
меи. Но като узнали, че те са малобройни,
императорът дори не счел за необходимо да
се васочи срещу тях. Той непрестанно и не-
отклонно преследвал неприятеля с намерение
да залови самия велик жупан или пък воена-
чалника, който по това време предвождал
унгарците и бил твърде храбър. И тъй по-
ставените в засада неприятели нищо не на-
правили и се пръенали. А императорът про-
дължил още малко преследването, но като
разбрал, че хората му са вече уморени, из-
оставил ги и взел със себе си двама от
своите сродници. Единият от тях бил Иоаи
Дука, а другият бил женен за дъщерята иа
севастократор Андроник, носел също така
името Йоан, по презиме Кантакузин. С тях
той се втурнал срещу неприятелите. Но те
го познали по оръжието (то цялото било
плътно позлатено) и се досетили, че е той,
най-вече по високия му ръет и по стройного
му тяло (той наподобявал на същински герой
и наистина твърде много се отличавал с осо-
бения начин иа яздене и с ловкостта, с която
владеел оръжието). Ето защо никак не се
посвенили да се обърнат в бягство. Импе-
раторът пък ги нападнал, както бягалн, и
според както се говори, с един удар на ко-
пието си свалил на земята петнадесет не-
приятели. И наистина, движении се в безре-
дие и смут, те сами се тъпчели един друг в
пълно безредие. Той просиал на земята всичко
четири.цесет души, а останалите обърнал в
бягство и се втурнал да ги преследва, както
бягали, поразявайки ги непрекъснато в гърба
ту с меч, ту с копие, Тогава се случило и
следното. Един от тия, които били вече по-
разени с копие от императора, като се по-
вдигнал от падането си (тъй като не бил
ударен смъртоносно), се опитал да побегне,
нещастникът. А като видял, че императорът
се приближава, изтеглил меча си и се спус-
нал да го удари. Но той стъпил с крак иа гър-
дите му, повалил го на земята и след като го
забелязал, че е получил голяма рана покрай
окото, отминал. А като отминал и видял,чеко-
ият му вече се уморяваподтежестта на досле-
хите и оръжието, императорът дори и тогава
не искал да се върве назад, но заповядал на
Кантакузин (той единствен от хората на им-
ператора яздел с него) да настъпи по-нататък
и да влезе в сражение с варварите, та по този
начин, докато те бъдат заети с него, да може
да залови и тях,и него, И наистина той по-
стигнал целта си, И така, когато Иоан току-
що настигнал неприятелите, той ударил ве-
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
235
dyer от о, Baxyivov тоу dQyi^ovxdvov ла^ы цел иатд.
rov рЕтарлЕгоо, diEldoat то dogv лдофицгудВ?' ov
flEVTOl ye xai Edi.'ViyBf rife Ьлл<ое(о$ бутсоургбоцд.
5 dr ёлютдагрЕ<^ syvco agog aydQ&v biarxoii&vos
bvoiv. отщипан)"}? У&Ф flaa/ltt xal OaTEOog 5Еаоаггг^
ийлЕ(> rfir} sfiy/jG^rp’. Bird. y.vv t&v а тар3avrov
ёлаубfiEvog ^оилМхЕТХл тф Kavicixovt?p'(p, xal ;/
/(«Z'i ало ystQog й/др syivsTO, h> tovtxo 6e t&v
fiagfidQ&v ciMov а/лауббеу gvqqeovtoq del ev t-oyd-
TuiT 6 KavTaxovtyvos rfv, xal ei /z>) фаоиеиь ty~
yv&ev ijdv) ладасуаУЕтт; e-euev avrov tov xivdvrov,
fdeyjOE)' ol(««t ovbev /jaQ^a.oixy^ Epyoy uayaipas
yevEotyai, тог атд'р&л'л, ой уфу ovds aivrog фаоь-
kel'Q е$со xivdurov eyeveto. коутааулуск; yuQ d)S el
roig tov ’ItodWT])’ xvxkovoiv елтд. te&q otgiv av~
roc dritrd^OiTO, tge toi tolq dttlotg eig TQiaxoolovs
ijdi] dgtO'f.tovj.iEyoig хат apupoTEocov isvai, deiv eyvto
тф лХфдтт Svynluxifoeaijai лобтедоу' exeiv&v ydg
i'ZToycoQovvTTov ryvajwOTfjvai xai tovq tov 3I&u.wvjV
^egiGTOiyi^oviag eixoq фу' xal <5>j tov "лл&> uv&-
at аал лед1 fieoovQ Etarfiaoev. aAdd riva tovwwmii-
c>ai тф ddyari лдойВцфФф tovtov fisv dirifiaQiEV,
loyidjavri yah тф> ftaQ^uQQ) ^vvs^aive xevijV TpQ
л/лода? Ь&хлеоесу тцт о.<.урЛ)[Г. длд ypiQOQ de Aoi-
лоу e/vTQ) ооуел ренет o. олеу b BaxyivoQ те arndg
xal of ttgqI exeivov IddvTEg "’luidwr/v aev avrov
РВлот, hit be ftaoilea ддбцср ifl&or. xal то лдау-
fia cpQtxTib fiEGTOv Tjv. d/./,d fiaoileirs rd fBv boQv
fiE^isi, d de ладфотуто giipoQ elxvaag zwxva лао3
avToig IcTQETpETo ла1&г del xal лафиггос, ecog
t&v аХлсог oxEdaG’&EVTcov eiq u.vt6v те xal Baxyi-
vov ta TTjg tiaypfG dxexoivaro лбот/с, dvdQEtif те
dtatyeoovra xal cd pan цгубФф eq dyav хеуррцЁ-
vov. цела ло/Лфу yovv т/va оорлАонф’ Baxyjvcg
f-iev тар fiaailei rpQ aiayovoQ to fycpuQ xa.TEVEyx(»v
ёл2л£ег, ov fit'jv xal dieXavai to tx rev xq'Ivovq
ёл1 tug oipeis viQtYjfisvov TjbvvtpBl ладалЕтааpa.
ovt(f) fievTOi tayvga q лВуур yeyorev, cog toI-q xq'i-
xovq ixavd.Q ti'i oaoxi Evt^ijoaviag ел1 aKeloTov
Ехтоло)&Г1Уа1, о de paai/.ei'g тГ/g yeiQog tov fiaQ?a-
qov dtpelofiEVOQ тф) ^'(yet тф eSadeXq'Cp ласш’Мдои
fpEQayy, 6 di' xal лаВг ?л1 toI'Q лсВещ'оо; EOtyd-
ликия жупан Вакхин1 в гърба с намерение
да го прониже с копието си. Но той не мо-
гъл да стори това, тъй като бронята попре-
чила. Великият жупан пък, като се обърнал,
забелязал, че го преследват двама мъже: на-
истина заедио с императора бил и другият
Иоан, за когото вече споменах. Тогава ве-
ликият жупан повикал при себе си седмина
от хората си и влязъл в сражение с Канта-
кузинл което се обърнало вече на ръкопашен
бой. В това време, когато варварите се сти-
чали от всички страни, Кантакузин се иами-
рал в крайне опасно положение. И ако им-
ператорът не се появил наблизо и не го из-
тръгнал от опасността, той непременно,
струва ми се, би станал жертва на вар-
варский меч. Но дори и самият император
ие бил въп от опасност. Той съобразил, че
ако сам се опълчи срещу седмината, конто
обкръжавали Иоан, ще се даде възможност
на другите, конто наброявали вече до триста
души, да се нахвърлят върху двамата. Ето
защо решил, че трябва по-напред да влезе в
сражение с мнозинството, тъй като, щом те
отстъпят, и ония, конто заобикаляли Иоан,
естествено биха се отдръпнали заедно с тях.
Прочее, като пришпорил коня си, той се
втурнал сред тях. Но когато замерил да
удари с копието си едного от тях, не го
улучил: варваринът кривнал встрани, та ко-
пието изпаднало от хълбока му, без да му
нанесе вреда. След това императорът влязъл
в ръкопашен бой. Като видели^това, самият
Вакхин и хората му оставили Йоан и бегом
се впуснали срешу императора. И работата
станала твърде опасна. Но императорът из-
оставил копието, изтеглил закачения си от-
страни меч и го завъртял върху тях с чести
удари. Той удрял иепрекъснато и лолучавал
удари, докато всички били пръенати и дя-
лото сражение се водело между него и Вак-
хин, който се отличавал с мъжеството си и
с грамадния си ръет. След продължителна
борба Вакхин ударил с меч императора по
челюстта, но не могъл да пресече мрежата,
която се спускала от шлема върху очите.
Все пак ударът бил тъй силен, че обръчите
на шлема доста дълбоко заседнали и се от-
печатали в плътта. А императорът отблъснал
с меча си нападението иа варварина и го
предоставил на братовчед си, след което от-
ново се спуснал срещу неприятелите. Но
1 Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей — болгарской, сербской и румын-
ской, Москва, 1871, стр, 429, 539, намира, че под името Вакхин се крие Первсслав; Васи !Ьевский, пос. съч.,
стр. 59, бел. I, счита, че. това е ражоводителят на спсмагатслния унгарски отред; П. Cpt tlKoeuti, Стане и однсси
српских apxoHTHja лрема Угри]и и према Византии у половины Xil века, Гласник, кн. 54 (1883), стр. 180—186,
твърди, че в случая е посечен Стефан Неман, а Грот, пос, съч., стр. 166, го отъждествява със сръбския воена?
чалник Вълчин, Срв, Фрейдемберг, пос, съч., стр, 33, бел. 39,
236
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
3a£ev Uvat,' d2z’ ц«(/:отеуо> th 7 co Atutivva. xal Bax-
/ivoG 6 (Задрадо? ёта'/ЕЪ’ сп’тср тру бщир’ 7o%r~
еау, рдр ydo ти zvvocv exeivoq dedovAo/tiivcs ё<~>~
ХРрит^Ето, tug o('V rps xEqjodrjg avup Tgi'/jis сло-
decMvi'G evtevC>ev лт; to fyiayi iugot атто) л/фДоч
УЛЕО'Ц'ШМУЕТО. ЕУ TGC’Tfp Tfp ЛОТ(р (h'OiV 6 I\.UXTU.~
xOL'pip’OG daxTvAvir ‘OaTEQUG eoteq^to yeiQtJG. ^aot-
levs Зё aptpl тЕтладахоута лоХе/л/оуу алауиаелсс
doQvaAo)wvs ел1 то от out t ле dev dry. dij xd-
xetvov eig /агц.арт tAficbv, op ?;др мата/ЗаАшт tx
tov хатд tov otfftaAui>v emoguov ладцЛ&Е тгщшу
qioogu uevcq , dve'-'i'iTEi тоГтоу Arc tov отдитслёдот'
TO OppElOT Е1ЛООУ' U/lh'ETO ТОГГТУ X.d.X.El'1'OG XoX
dyeyvcbgifyi tov УЕтглрхбта xal Ач-уусоорето. lvx
eig iiaxgu.Y Лё TTOEOf’/EtG лада tov йдур/роолилот тл1
то атдатоледог IAotto сритрат/ау аттот xaxv>v egoi-
TOVfieVCt. Xal di) piGlkEttlQ XeAETGaVTCG pX£ ptETli
ptxgov 0 avpg txsTpv eAevvot f.avTOv ладетбрилчу;.
X(ll fiaOlkPvQ 1ЛЕУ 1ХЕ.ТЕ1ЮУТ0 HQOOpxduETUG, appXE
tovtco Tip’ арадтбда. б (У: тот ёдгХтрог^ tuxgm’
avavevuas, evtia лдб twv fiaoileays лсАсоу i%vwv
ekelto хата/таХд)У ёаотбт, oqxoig та дед оу и Eva ел1~
итог, dorlos eg toy лаута E<rEoi)aicPo')fi'doiGaLmva
fiefiatcbv' xav [.iev ёл1 тру еаледаг ctqgtevcle, ovv
dlUytAtOlG ЕЛЕО0О1 WlAoXoyEl, Л0Аеи01>С1 ?S flpV ЕЛ(
Tps * Adas Л(Ю$ о is rd лдбтндоу eiwOei i<_taxo-
oIoig xal diaxooiovG рдд лдооелслeptneiv. татта xa-
TaygAoxAvG ftaoCAEbs ел1 тру Калотаты'уот лаАт-
doopiEt. ev toi'toi де xai б отдлоя тагу Лайт тр
'IraA'q дшлелдаурЕУСя о v Av ,’q BvpavTiov p/.fle.
АаХ^атси uEVTot gvtco др то ё-G 'Pcouaiovs ётрдр-
oar dovAov, слоте yobvoiG лоХХо/р voteqov Ovqe-
otv Tip dg%pG ладиАгоагтЕд. ёлесду fiuoiXtcoG tip-
dev етугсдбтод 1)атё(хр тыу АдеХсрал avTpv eve'/jei-
Qtaav, ede.iodv те cog то etXbG urf tl ai'TiAs yoke-
лрур, xal Asos Ovqegiv ауоутее лир’ avTov pi.Oov.,
бтю abcoG ёлтцтртриАтол avayxLuats олаксАлоОат
^ЕуоттЕ^. blxpg T.oivvv u'etolq dvoiyviops ftgalisiov
ti ex /3aoi2.sa)G Orgeats avtyig тру agyJiV ^g'/j-v.
cU2d таша per vgteqoy.
двамата Йоановци и варваринът Вакхин смог-
нали да задържат устрема му. И иаистина
онзи, бидейки пленен, се показвал доброже-
лателен. Като му сочел космите на главата
си, по този начин той означавал множеството
неприятели, което ще го посрещне. В това
сражение Кантакузин загубил два пръета от
едната си ръка. А императорът' пристигнал в
лагера, като водел със себе си около чети-
ридесет пленени неприятели. Тогава той си
спомнил и за оня, когото бил повалил и от-
минал, след като забелязал явната рана по-
край очите му. Като казал за бе ле га му, им-
ператорът го търсел в лагера, Наистина и
той бил намерен, познал победителя си и бил
познат от него. Не след дълго в лагера
дошли пратеници от страна на великия жу-
пан, който модели опрощаване за причине-
ните от него беди. И по заповед иа импера-
тора след малко дошъл и самият той и се
представил като молител, достоен за съжа-
ление. А императорът приел да изелуша мол-
бата му и му опростил вината. Тогава онзи
се поиадигнал малко от пода, гдето се бил
проспал и лежал при краката иа императора,
потвърдил с клетва споразумението и уверя-
вал, че през целия си живот ще бъде роб на
ромеите. При това се съгласил да последва
императора с две хиляди души, ако той би
воювал на Запад1, ако пък войната би се
водила в Азия — да изпраща2 допълни-
телно още двеста души към онези триста,
който от преди бил навикнал да праща.
След като уредил всичко товау, императо-
рът се завърнал в Цариград. В това време
и флотата, която действувала при Италия,
пристигнала в Цариград, без да евърши
нещо. Все пак сърбите така спазвали покор-
ството си към ромеите, че много време след
това, когато отстранили Урош4 от върхов-
ната власт и без знанието на императора я
предали на другия от братята му, те се упла-
тили да не би императорът да им се раз-
сърди, което било естествеио в случая. За-
това те дошли при него, водейки със себе
си Дежа5 и Урош, като казали, че по не-
обходимое? ще се подчинят томува, когото
самият той им определи.0 И след като им
било съобщено решението, Урош пак взел
властта като награда от страна на импера-
тора. Но затова ще стане дума по-късно.
1 Подразбират се европейскнте владения на империята, 3 Като зависими от Византийската империи
сръбските князе трябвало да й изпращат спомагателни отреди. Срв. История Югославии, I, стр. 65—67; П,
Тивчев, За участието на българи във византийската войска през периода на византийского иго (1018—1185 г.),
ИПр., XIX, 1963, кн. I. стр. 81. з Войната завършила врез 1150 г. 1 Събитието се отнася към 1155 г.
Срв. Historija naroda Jugoslavije, I, стр. 268, 5 Дежа, брат на Урош II. G Разрешение™ на въпроса за
престолонаследието било лредоставено на император Мануил. Той предпочел да върне Урон-, за да не се. цоявят
в Сърбия династични разпри, конто биха предизвикзли памесата на унгарците. Срв. Фрейденберг, Труд Иоанна
Киннама, стр. 33—34 и посочсната там литература
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
237
10- /ЦнивЦ At: ёл1 ri/v Ovyvty.gv ё/уАдет,‘rov
rM A a/, par а; лдбтЕроу умф-блед егЪф^ы отриа-
yjaV ОЛдксОсУ TlO/.SltOV ЛЕЛОМ.ИЕ'.'Од а?<Т(Нь. on /(}]V
ау.цдоул'г Лт aAcov; гу-квт, 37.23 ygduuaot лддтдот
та ту Ps аот.бу fy.iagry[p.Eva oytutv ёдцлоа уф тцг
'Pa/pakny avrixa ёифуоЕУ EApokyy. i.aEtAii yavy лддь
rat; ёуёуето, уегоу ообаиц лад-
оуонй’ (к' ёх Bu^rcvTiov етошаоаиегоъ е'г/еу, Фе оф
тру сфитцта тог xatQov хаталдодвгтш, б у,ш ,ш:-
кюта xacog&corixdy еу тосд wtot'rate cpikEi
'.Euflddfdr ft, аУафа;. длит a л гик rate (Ълаг; еу-
rav'tki. dtaoakyuEt агтб^Ъ'ка, 7л1 тру ледок/у ;-(рЕ-
дето ало рутовое е/.х6п?уоу тог сллоу аотбр eyjnv.
Eips 61 y,-L( r Рториког отдатбе тдйл!р та/ аотф
yvQai'OGciaeyoi тф1 Оу)>у1,У1/У ёл’когу, ёуботёдсо те
4QOY(O<jttTTts флчЛтл dzl та ёу лолу ex vigor. pv
бё ti уд}/о() г'/утоУ ёутаефи. ёя1 катеоа тог лота-
ftOV i^Ql'/.liyOy '/луу/ИУОУ ОУОШ/, ТЕУ/фюУ ТУ УадТЕ-
дбгрт/ xal ту и'2лц йофакя’а гхатол; е%оу. тоёто
глсФу др ё? ёлибдоруе e/siT ei%ev, avrov (АеоФо-
дот тот Ватат'^рт ovv отдатки ции ткглЕ yautiody
ai’Trp ёл абкЛ'рЦ уЕуоубта о Зе та; туе у.Фиае
лео/Воу iiodgy уубдалоб^Ето. оте xal Ovvvrov отда-
тбд ё'/cogsi нку (b? "Pcouaioi.; аУиюлб/мУо;' Лти.
б? E'/va) ауес/лугосъ ёл(%ыдеТг /itlXior, cr(>'jc>E%(.6gEi
xal аЬтбд тд) jiaai/.Et, Xal то /.ылоУ хат E^ovotav
typero те улд ё(/:ёдето латта, py ору [бы? ykixtar
ztaoav додбхтутоу ёкауго/кууг ход si)yp ока xi-
voupEVfk те хй агаататобрЕУа, нал тр> vIorgoe ней
iSdog лота/iol ё£ "А/лесоу pEovry; ёл1 Опупхре
nvTOiuiti'Covoi гфюу атсокЕУ ёр3 ёхагЕоа охфбрЕУог
xal рЕта л^Ертру oopv ё; ravra лакту iovte; ле-
gl'jbov, HEvovusvpy лаоаг yal xaroixtop олагРое-
аау. Sts y.al (титру т'цу ppyixip> 'Propaioi иатЕотдё-
у/ауто oixiav, лдаура еу toi; 'Propaloyy usyiOToie
Evrv%qf.iai(,v агаурудатФРи a^ior. таит-а колсод-
каждое fiaot?.EVb ёл1 ZEvy/urov т}Л'д,Ег} tkda б Ва-
TaTcr/s яакйлед El'arjiai кЕдлР-т; тф1 лдоавддЕсау
10. Императорът потеглил1 срещу ун-
гарците, считаики като повод за война про-
тив тях военната помощ, която те преди,
както се спомена, извратили на сърбите. Все
пак той не тръгнал срещу тях, без да ги
уведоми за това, а по-напред в едно писмо
им изтъкнал това, в което се били прови-
иили спрямо него, и им известил веднага за
похода на ромеите. Но когато пристигнал на
дунавския бряг, никъде не се явявали кора-
бите, които си бил приготвил от Цариград.
И за да не пропуске удобния момент, който
обикновено има най-голямо значение за ус-
пеха в такива случаи, той се качил на една
от ония лодки-еднодръвки, които са привър-
зани към тамошния бряг, и се понесъл към
отвъдната страна, като вдачвьТ сам своя кон
за юздата. След това и ромейската войска
по същия начин преминала на отвъдния бряг
и нахлула в унгарска земя. Напредвайки на-
вътре, тя непрекъснато и безпощадно опу-
стошавала всичко, което срещала отпреде
си.2 Там, на отвъдния бряг на реката, била
разположена някаква крепост, наречена Зевг-
мин'!, която имала достатъчно яки стени и
други защитны средства. И тъй като не мо-
жел да я превземе с едно нападение, импе-
раторът оставил на същото това място с
войска Теодор Ватаци, който бил женен за
сестра му. Самият той пък обикалял тамош-
ните селища и ги покорявал иапълно. Тогава
и унгарската войска потеглила, за да се
опълчи срещу ромеите. Но когато разбрала,
че се залавя за непостижимы неща, тя сама
преминала към императора и след това сво-
бодно ограбвала и плячкосвала всичко?
Можело да се видят там хора от всякаква
възраст, карани като пленници, цели племена,
взети в плен, да се разселват5; можело да
се види съвсем опустошено и лишено от жи-
телите си цялото снова пространство, об-
хванато като остров в унгарската земя от
изтичащите из Алпите реки Дунав и Сава,
които горе се разделят една от друга и след
огромен обход отново се събират в едно.
Тогава ромеите разрушили самия кралски
дом и това заслужава да бъде отбелязано
като един от най-големите успехи на ро-
меите, След постигането на тези успехи им-
ператорът пристигнал в Зевгмин, Там бил
оставеи Ватаци, както се спомена, който об-
1 Войната .между Византия и Унгария се подновила през 1151 г. Императорът искал да накдже уп-
гарпите също за враждебпите действия па Гейза II против южноруския княз Владимирке Галички, който бил ви-
зантийски съюзник, може би и васал. Срв, Фрейденберг, пос, съч„ стр. 31. - Войната започнала с опусто-
шението на Срем — областта между Дунав и Сапа. Пак там. - Землин, дн. Земуп. 4 Това станало през
есента на 1151 г. Много пленници бгми заселвани па византийска територия - никои като стратиоти. За
стратиотите срв. //. А1утифчш-:в, Войпишки земн и войнипи във Византия врез XIII--XIV в., СпБАН, кн. XXVII,
1923, стр. 2. 32—-37 ; П. Тивчев, За войнишкото население във Византия, стр. 573—574,
238
loannis Cinnami Historia -- Йоан Кинам, История
fxoisito. dZz’ot то ryvAaxyfloiov Ё’/рутед, Pag /йг
ovx eig gaxoav faiflEfloLgl *h]XEvai ogioi тог pflya
цХлРрто, aoy^vQGig аьтоп дЕТЕлиюоуго' ёле1 о
itev flyysAAszo Trago.r ovdagov, ~P(t)f.iaioi дё лддд
r<> TstyoiiayEiv fldp vyivovTo, лддд tov ЁлгдАгцдЕУог
xaroggcodflou) тед xirdvvov E.y/jtfCov flaotAecog, coc
ел dOtgoig еутег&еу ало1кау)р<)11ЕУ(л осЬдскну h’~
dcdai to ry^ot'jyoP ail; - too 6e лоод tovto uva~
ysvoviog, c/oivovg те toot tfjajpjZwJ' xal тгс
xaf-vg.uara тсоу худхрму алоВЁрЕ.уа рут duglq
тф flaoiAsi ладг.суоу savTci'g. 6 с)е (ЪгрТле сРо)~
galotg тоНтсоу иЁУ алохпутдусд д^дега, тд 9/000-
QL'jy ds gt/yaXcov деотиУ оу Apt {j-.ai)ai dyoflc7)v,
11. Таста ' Pvogaioi хаталца^идЕУсн tog ёлг
Pdtov лудалсообдЕУос е(]'£{юуто, лоаасЪ отдатолёдос
тот' ашсЪг лЛе1со Tip ссуддалодюрЕсоаУ tow Ovt-
усоу dyovrsg flAtxtav. dlo огло) ЕЛЕдассбоауто, xai
dtflyysAsv ?/ cpflgg tov Ilaiovtov pflya ystgu Ёла-
yogsvov flaoEiav ih-gqy тсоллф хатд. ‘Pcollo.il оу
ijxEiv, fldrf тдт лата ГаИтргу; ycuQag Tuvqogxv-
ihxflg лоАедоу Еру/сбд бсЕтеухогта, oi: dfl еуехп
даРота flctoiAsbg о.итиг flgvvaTO, ат г, лада русо иду
тдг avrov ВРадсрддф &ti,(pvEVT,a (tovto удо (рода,
то) Га'Цтрдд cigyovri ёx.eito} dydot илоолбудср ' Роу
galotg <>vti. тоитсоу dxoruag о flautLsvg то gf г
alA.o GTgdTEvga xal door ёу oxErocpogcig fly xal
та л/PtGTa т(7)У 'QO)yQgfl&'i(oy лАд&81 dgt'&gov
хдЛоосо туууагоута exeaevs дюлод&дтuoautvovg
;:л1 rflg dvTiiTSQag gsivai d'/tipg' о дё to Злоаехтоу
т.о7: отдатолЁдоо dva^afcbv, xatret ло'Аа t<7>v otqu-
тдус7)У ovx ЁЛ1,ул](р1оадЕУ0)у rotg dopaoiv^ ЁлЕ1уЕло
тру zayjorgy оорл^ахдобдЕТсд ai’Ttg, A.vxcov of>
Р:6утсоу Etvcti gjiigEvcg s'Qyov tov gh> тшу лдпра-
ТСОУ ХОТЕЛ Ely EG flat Лр'рАоод, ЛОЩЁУОУУ дё лоОег fl
xvvcbv ExqgavevTcoy cpsvyEtv ggdev асохотодЁУотд,
govcu то) avToig xal rd Идоа&ёута ле@тосо£е1У gu-
ytg xal ауалдтсод doxovgEVOvg, ote ksyETai n xal
toiovtov. 6л оtoy ei gsv xal dvuxQvg лдоЕ^одЁУЦ)
sdoflsv avvep, ovx p/g) ^naivsiy, ei 3e xal лдодд-
Dslag riTog олео olgai evexo. xal тот Ерроуотата
саждал града. Тези пък, конто го защища-
вали. здраво се държали, докато имало на-
дежда, че кралят скоро ще им дойде на по-
мощ. Но когато станало известно, че го няма
никъде, а пък ромеите вече се готвели да
щурмуват крепостта, тогава те, уплашени от
надвисналата опасност, предложили на импе-
ратора да му предадат крепостта с условие
да се оттеглят невредими оттам. Когато той
отказал да приеме предложението им, те се
навързали с въжета за шиите, свалили по-
кривалата от главите си и позорно се пре-
дали на императора. А той забранил на ро-
меите да убиват когото и да било от тях,
но им позволил да плячкосат крепостта, която
била пълна с много блага.
11. След като извършили това/ ромеите
потеглили към Сава, за да я преминат, во-
дейки със себе си плененото унгарско насе-
ление, което било много по-многобройно от
самата ромейска войска. Но още не били пре-
минали реката, когато мълвата донесла, че
унгарският владетел начело на голяма войска
с голямо настървение настъпва срещу ро-
меите, след като благополучно приключил
войната срещу руската земя Галица3. Тъкмо
заради това най-вече императорът воювал
срещу него, защото против волята му се бил
опълчил срещу Владимир3 (това било името
на галицкия княз), който бил в договорни
отношения с ромеите. Като чул това, импе-
раторът заповядал другата част от войската,
целият обоз и повечето от пленвиците, конто
били безбройно множество, да бъдат прене-
сени през реката и да останат на отвъдния
бряг. А самият той, като взел със себе си
отбрана част от войската си, с най-голяма
бързина потеглил, за да влезе в сражение с
неприятеля, въпреки че много от военачал-
ниците не одобрили решението му. Той наз-
вал, че е свойствено на вълците, а не на
лъвовете да се втурват сред стадо овце, а
когато овчарите или кучетата се появят от-
някъде, да бягат безерамно, задоволявайки
се на драго сърце само с това да спасят
себе си и плячката си. Говори се за него
тогава и нещо друго, което аз не мога да
похваля, ако и това да му изглеждало за
предпочитане. Но ако той взел това реше-
ние от някаква съобразителност, в което съм
убеден, и е изхождал от това да накара ро-
меите, конто били с него, да се сражават
храбро, в такъв случай считан, че постъп-
1 Става дума за нападенията над унгарска територия — в сегашен Банат, у Южноруската об-
лает, територия на Галичкото княжество. й Става дума за споменатия вече галички княз Владимирке. М. В.
Левченко. Очерки ио истории русско-византийских отношений. Москва, 1956. стр. 179 и сл ; вж. Л. Ан?елову
История на Византия, II, стр. 183,
loannis Cinnami Historia Йоан Кинам, История
239
'Prottcu'ovs архр avrtp ayajvisia'&ai, awjo.Tiyyix.Sy;
ry/^jpai Privoia; a^tov slvai. sxstdij ydQ тсбт Pdov
vaudwety d^atceiy co? vnarTidGtov rot? PlatGQt oi-
ysoxsvaoTo 'tyh], лад^уута тер тру отоладраг cpt-
ЛЕЛЮТЕУСТЕУОО Но.ТШО. TGV ЛОТТЦТОО 6%lp] Л{)ООеб%Т)-
хота avtov ovv xats eavoly ссшю&щ, -py 6e лоте
"Рсоихйоуу tls cpvyds ел1 тру etequ.v Рот бшлоод-
p.EVEG$ai арого, tov dk ii/,2d updk doav лдоолб-
tEtO'dai tov clvd’QOOnov, „xav avTOg“ kSsys „ла@Е-
ooptat flaailEbs Psoa tg)V ладбутсог klouEVOs, ало-
KQOOnOIELGVcd 08 TOVC loyov? %F(>)V, 7/ pip’ Up
ovtco Ttoioyy tov at'Ttxa ovx ЕХрлт^р атаохоЬолю-
pA)v,u таота f,ikv cods бсЕтбдато, dd^oovs olptai dv-
Qav wig откатиbeats, олео рдр ефцу, егтеР&еу
vnavciyvdg. ту; yd() kx деша; uvpoeoj; ovbayw]
латоооор; dvayxy k; T.yv ел1 tov ddQoovs /летао-
XEvd^eodat aQ(.oyi]v. ueZ/.ovti dk tlpri лот EXEifisv
dnElavVEtv yxs tic doQvaXcbxaov 'Pcvptalcov тргуд.д
ex IJatovcov тру tov ^pyb; ooov ovx рбр fipvrcov
kepodoy. тобтоох dx.ovaa; 6 fiaoi2ev; ovxeti xavsystv
gaveby о log те sykrsro, tc; ш] ztqoteqov dcprxouEVGV
TO OdWlXOV CpEVyOVGLV ^id’ku'&ai bo^ElE "PoOtAOlOlS.
Ta^d/ttEvos Totvvv e%c6qei ло/Лцлоу;. cb; dk 6
11ЕУ OV naQQV, Bsloo:? dk 6 T(i Л.есЪта лар kxElVOO
CpEQOOV (Мл&УОУ TOVTYjV XaloVOlV Ovwol TpV O.Q-
ypv) ov ,uaxQ<iy stvac рууё2/.Ето, олообр ел exec -
VOV EQ'S GET О. &TEl6t'] TE GWEGXOTO^EV pbp, ТС V (ЛЛОЬ
ало fids aired; те ел1 ips аол/до; ил.т'юс лдбд toT;
Ьлрхд йлгооое tois aviov xal to orQdisvpa еле
tot? o.vTOts gwdipyayEV алау. тр 6* voiEgala Be-
Xogis /tikv Елюута fiaadsa ло&биЕто; cfiysio лат-
aiQail oxpq:Eis Ttvd; ot’% vytEtS а>’ал1аоа;. лдб-
epaotv ya.Q tov (ysijyet,v sxnoQi’QuuEVo; ptsytqvvodat
aVT(7) ЛОО? TOV pijybs ^рйОХЕ Tp? TTQOXEtplEVps
алохруоуп cos тле BgaviT^dfiav лоВу Uvat, оло)?
EPTEvdsy pta/Лоу fPa\uutois ikvai eB&siv avTov yk-
toito. fiaoiAsb? 6k tov xal slaiTt 6uhxEtv алосуб-
lAEVog Ел1 tov лотарру klfidov ЕЛЕоаю&ЕО, kv Boa-
vtT^ufiij te ysyovwg Еутао&а ^vk/рЕто. oByop 6k
voteqov xal хаРбИло лоъ vip Ооуутхт]? (bvof-taorai,
ката му e достойна да се спомене като
военна хитрост, Така, след като вече се бил
приготвил да потегли от Сава по-нататък, за
да посрещне унгарците, той заръчал на тоя,
комуто бе поверено началството на корабите,
да се отправи към отвъдния бряг на реката
и да стой там с корабите си; и ако някой
беглец от ромеите дойде на другия бряг и
пожелае да бъде пренесен отвъд, той дори
да не си прави труд да го погледне, „Дори
ако и аз, самият император — казал той, —
дойда при тебе с намерения по-други от се-
гашните, ти не трябва да обръщаш внима-
ние на думите ми. Ако ли пък не постъпиш
така, ти не ще избегнет наказанието - вед-
нага те бъдеш набит на кол.“ Така се раз-
поредил той и по този начин, струва ми се,
отворил на войниците си вратата към сме-
лостта, както вече казах. И то защото, ко-
гато няма никаква полна от страхливостта,
по необходимост човек се променя и търси
спасение в смелостта. Когато императорът
вече възнамеряваше да потегли оттам, дойде
един от пленените ромеи, който бе избягал
от унгарците, и съобщи, че кралят им скоро
щял да настъпи, Като чу това, императорът
не можа повече да се въздържи. Той се
боеше да не би да се получи впечатление,
че унгарска войска напада бягащите ромеи,
преди да е пристигнала, Ето защо, като строи
войската си, той поотстъпи назад. Но когато
кралят не се появи, а бе съобщено, че Бе-
лосис1, неговият пръв сановник — унгар-
ците иаричат тази длъжност бан, — се на-
мира недалеч оттам, императорът бързо се
понесе срещу него. И тъй като вече се
мръкна, той слезе от коня си и легна да
спи върху вътрешната страна на щита си
заедно с цялото си въоръжение, след като
нареди цялата му войска да направи същото.
Когато пък на следиия ден Белосис узна, че
императорът се приближава, той се оттегли
назад с цялата си войска, като скрои няка-
къв безсмислен предлог за оправдание. За
да оправдае бягството си, той твърдеше, че
му било съобщено от страна на краля да се
отклони от поетия път и да потегли към
Браничево, за да може оттам по-лесно да
нападне ромеите. Императорът пък се въз-
държа от по-нататъшно преследване и като
дойде при реката, премина я, пристигна в Бра-
ничево и там се разположи иа стаи. Малко по-
късно той намисли да събере плячка и от
друга една облает иа унгарската страна, гдето
се намира планината, която местните жители
1 Белосис, т. е. Бела.
240
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
tTpovopsvaai д/ayofji/t'is Booiorp’ iiua от quip фит
елет/леу, os xal arid? ex т(7)г aviary ё2ёр£то тф
УаЦа (pvfp’Ui блЕорбхоуу хата д/ЕУЕ&т 6р тега ёт
/?аомеа Vcodj’rjp' дщГь «Тг/г ло/Лхр лрдтЕроу ёВ
ФоУу 6 dr т/рф; ts uete6(0xev ixavo/g xal хгфод
t-vyysvovg urag Ллчр/к xa{p]g аьтф). ovws 6ё 6
BcQlO^b Лрд? тф-) %(bp(p ySVOUEVOS TlcQUJEl Ta?
туфе хыр.олб2Е/д avac,i(a(hv. л/ф/Ва/ те xaiolxcoy
aovovovyl бТРуо%())р01'иЕУа^ xal латто/о/д лЕрфдт-
tteaS ovoag xa2aB. vte dp xal (pd/,ay£i tql'-лт Ovv-
nxats eis %ElQU? O.'V'Ov ETQey атб те хата хоб.то?
аотду фаослёа jiapstrai ot tj^eIoi >g, xal ftaovs rats
0qjp2p[aiS еу.етЬет drsMTQsqtas sO To 'Ptopfumv
tj/^e бтсатдледот. d /У: фф yvov? w? B^Q/Gp?
таЪта ov фаот/В'? "PtopaiOJV Eiруаорёто? ecv%e
Haioviav та 6so‘d, фонорау/фад длОат s61g)xev.
ov ,аф’ xal ёдь'угф-}/ Вофоц ovppBai тфр уъхтд?
глд У.арлал ^TEQCiKOnafTEVcn, <k лоМ.ад ex tov
бтратоледоо ftac/lB'S (лагф/рЕУ аатф. ote xal dvo
пун ex tov xe^wv хата/.oyov ел/ тфд /Ъяслёра?
ETI AEiq^EVTeS o'/jdps кЪу OT'TVTOV dqprxoi/Evayv T/ds
Tfjds fotsAfiurTsg 26%pag lately Yo^voav. таите, xa-
TSVQ'doOXOS фаЫ,Л£1'£ Ji62elS TP T/Iq HflQlGTOlOVS (OS
ёуфу xparvyduEvos Evrav&a д/атрффу елаеТто, gxe.t-
touevop тог Igtqov ts artics diafifjvat xal тто fyyl
GvunAaxTi686‘dci heqI датЁрат rov v Igtqov Ь/фЬр1
ёУбтоатоледЕтиЁгср xal а/тф. опер execvo? fiathov,
лсд? тфу ало тф? тоур? слоди/лаоа? ёхфасм, иф
xal еу tovt(O dvoTvyi’caiaо? лаУсоАЕфо/а ао/лоу to
Ovwixov EXTQifiij, ss fiaci/.Ёа лёшрад EiQrjV<aa 6t£~
2.Ёф/тоу too Ао1лог те fiaail.ev? £? Bv^uvtiov ц/Фет
глд &о/арфо) те лоряртсад /.оалса $Е(р т<4 KdQv
от фо 1(7. E-fyVGEV.
фааФ.Е'Ь? (Уе ВатфУг та>у llai6van> ффуа тем?
(p&daaoiv Odivovra ё^ал/га/от? таТ? IlayiOTQiotg
тл/.ТЕ/)фбЕб'да/ л62.£б1 д/ауоЕСб^щ (.iccdcbv, лросрОа-
VEIV флЕ/уЕТО ВрУ Еу^ВтУрЫГ. ХО1 (ф Лрд? TOt? TOV
"Igtogv xal ла/AV ?) Ta%ov? si%e ysvd/MVos
dvTExa&r]TO тф Ovvvtxa) ел1 датеоа ЁУЕотратолЕ-
наричат Темне, и изпрати натам Борис1 с
войска. За него се говореше, че произхож-
дал от същия род, от който бил и Гейза, ио
поради някакви раздори още дълго преди
това бил дошъл при император Иоан като
бежанец. А императорът го бе заобиколил с
доста почести и го бе оженил за своя
сродница. Като пристигна на снова място,
Борис обикаляше наоколо и опустошаваще
тамошните селища, които бяха едва ли не
препълнени с население и изобилствуваха с
всякакви блага. Тогава той влезе в сражение
с три унгарски отреда и напълно ги разби,
понеже те мислели, че там присъствува са-
мият император. След това той се завърна
оттам и пристигна в ромейския лагер прето-
варен с плячка. А кралят, като узна, че не
ромейският император, а Борис е извършил
всичко това и е нанесъл огромни опустоше-
ния на Унгария, с ожесточение отново се
впусна да го преследва. Все пак той ие можа
да влезе в сражение с Борис, тъй като той
през нощта бе вече преминал на отвъдния
бряг при факелно осветление: императорът
бе наредил да му запалят множество факли
откъм лагера. По същото време двама от
пехотните отделения бяха изостанали на от-
въдния бряг, но когато унгарците пристиг-
наха, те можаха да се укрият, като се вмък-
наха в тамошните храсталаци. След постига-
нето на тия успехи и след като завладя
крайдунавските градове, доколкото му беше
възможно, императорът престоя там известно
време и замисляше да премине Дунава и да
влезе в сражение с краля, който се бе раз-
положил на лагер на отвъдния бряг на Ду-
нава. Когато узна за това, изпадна в страх
пред съдбоносния край на своята участ — да
не би, ако и тоя път претърпи неуспех, след
това унгарците да бъдат напълно изтребени —
и затова посредством пратеници влезе в
мирни преговори с императора. А императо-
рът след това пристигна в Цариград, мина
в триумфалио шествие2 и нареди да бъде
отслужен богу великолепен благодарствен
молебен.
Когато императорът узна, че крал Гейза3,
раздразнен от предишните поражения, възна-
мерява внезапно да нападне крайдунавските
градове, той побърза да го изпревари.4 И
така, колкото се може по-скоро, той отново
пристигна до бреговете на Дунава и се на-
стани срещу унгарската войска, която бе
1 Унгарският принц Борис, син на крал Коломан и Евтимия, дъщеря на Владимир Мономах, известен
като Борис Коломан. Относно причините за ыинаването му на византийска страна вж. следващия текст. През
1151 г. един преден унгарски отред, пратен срешу византийните. преминал зарадн него към тях. ,J Съби-
тието се отнася към същата 1151 г. 3 Гейза II (1141—1161). 4 Това станало през 1151 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История 241
dsvpsva) xai аитф. ,us%qi psv ovv tlvoq ovdeTEQoi
урндйг aoysiv ybelov, аХлход те xal veojv otxw)
' Paj/iai'oig £v ттр rsivg ладогошг. еле! дё
tioiv vgteqov 'Papiaioi sx тагу ладдутоп' vat'nyyy-
capEvoi axdua ди л^еТота xabsilxvaav eig tov
лотар-uv, yvovg та лдаооирЕУа zcbv Uaidvwv 6
дуд dsioag re, oueq Ppyv, ,uy xal bevTEQov утоуу-
xoig лед! агтог xwdwEVGy ту aQ%ij, "D-l °vpt>duEig
xal xaltv ey/OQEi, npeoftEig те леилрад угЕТто %t-
Xidaiv ov л).еоу dsxa 'Qygioo'bdv to Ovvvixov, тут
apAyv to)t аёхуалштюу xAyfivv a^olau4')dveiv av~
big. ovtco ydg fplXa did fitov 'Pouiaioig oppovpoeiv
Heys xal fv vnoandvdoig TEidgsofiai aiajva тог
лцута. ёл1 тоотмд ovv туд eigyvyg тЕБ-'оЬе/оуд
ехеТАеу 6 r Pioua.unv dve'Qedyw отдай, g.
BaoiAevg дё vsaiTsgi^Eiv xai лому tov Паю-
vaQ/yv dxovoag (ov ydg грруЕТо туБииЪта tteQlv-
flQioptvog), ydp туд eul tov 'Igtqov xal udAtv (pe-
догауд ултето. tov bs лддд ryv Pteaevgiv ёхл/м-
yevrcg ueql EtQyvyg те xai ai’/hg дмлдЕарЕьаарЕ-
pov, tote f.isv eaveto oq'LGiv (~i лбБуод xal та туд
sippy уд Русла xald, d/ayg) d3 vgteqov Avdgovlxov
tov /jaoilsaig E^adeAipov тад avuag evdovTog хата
Poouaiiov xal avfpg ЕлоРуаолду. a/Aa Tavia met
voteqov (pp. 1O32O—11819; 11 91r—12Olo; 121
и -is)-
8. De Naisso, Branizoba Pelagoniaque notitia
Tovtov dp t6v dyeova лддд ‘HQaxXeia лоте ту
MvgPjv yv/iva^opiEvov flaoilEwg, tetv^xe tov sAv-
dgovixov tov ае^аатохдатодод ла1да ’Iwdvvyy, ле-
gixa^Ay Tiva veavlav xal dyah.iauav, dvriXQvg 3Iia-
Kixov Ttvog дбдатод лдоаролЦ Аатедот лудоР)ууол
toiv dop&aApoiv. d'd'Ev xai najoapiv-fyPioiIac арир to
Ькотдутрла. -dlKoov лдопо0Еот1ад%6у те лдооре^луто
xal eg тд тсЬг лдсотовЕр автолу avEdiftaoey d^ioopa.
tovto, q?aat, peydAa туд ^Avdgovlxov хаЫхето yv-
разположила лагера си на отвъдния бряг.
До известно време нито една от двете страии
не искаше да почне сражение, и то особено
поради това, че дотогава на ромеите отце не
им бяха пристигнали кораби. Но когато ня-
колко дни по-късно ромеите постройка ладии
от началння материал и довлякоха в реката
твърде голямо количество плавателнн съ-
дове, унгарският крал, като узна за това,
което се вършеше, се уплати, както вече
казах, да не би в случай на второ пораже-
ние да се изложи на опасност престолът му.
Ето защо той отново прибягна до спораз-
умение. Като изпрати пратеницн, той поиска,
щото унгарската войска, която бе загубила
вече не по-малко от десет хиляди души, да
получи обратно останалото количество плен-
ници. Той твърдеше, че при такива условия
ще бъде приятел на ромеите през целия си
живот и вечно ще остане в договорни отно-
шения с тях. След като мирът бе сключен
на тия условия, ромейската войска се оттегли
оттам.
Когато узна, че унгарският владетел1 от-
ново се бунтува (тъй като не можете да се
помири с претърпените поражения)'2, импе-
раторът3 отново пое пътя към Дунава. Но
при пристигането му онзи се изплаши и от-
ново изпрати пратеници за мир. И тогава
войната помежду им бе прекратена и възсия
доброто дело на мира. Впрочем малко по-
сетив по вина на императорский братовчед
Андроник4 отново бе възбудена война срещу
ромеите. Но за това ще споменем по-на-
татък.
8. За градовете Ниш, Браничево, Пелагонич
Докато императорът водеше това сраже-
ние при Мизийска Хераклня6, случи се, че
Йоан, синът на севастократор6 Андроник,
твърде красив и изящен младеж, беше осле-
пен с едното си око поради удар в лицето
от едно италианско копие. Затова, като ис-
каше да го утеши в нещастието му, импе-
раторът го повиши в протовестиарх7, а след
това го въздигна и до чин протосеваст. Каз-
ват, че това твърде много засегнало Андро-
ник8. Оттогава той страдаше и винаги за-
1 Става дума за Гейза II. 2 Описаните събития (опнтите на Гейза И отново да се приближи до
Дунава и отблъскването му от византийиите) се датират от септември 1152 г. до септември 1153 г. Срв. Фрей-
денберг, Труд Йоанна Киннама, стр. 34. 3 Мануил I Комнин. 4 Андроник Комнин, бъдещият император
(1182—1185), бил братовчед на император Мануил I. Срв. за него Д. Ангелов, История на Византия, 11, 1963,
стр. 199—208; Р. Tivtev, Ke regne de I’erapereur de Byzance Andronic Ier Coinnene, Byzantinoslavica, XXIII, 1,
1962, pp. 19—40 и посочената там литература. 5 Мизийска Хераклия, или Пелагония, е дп. Бито.тя в Маке-
дония. G Севастократор — виста рангсва титла, която получавали родвини на византийския император. Била
дадена най-напред от император Алексий J Комнин на неговия брат Исак Комнин. Срв. Prehier, op, cit., pp. 139,
142—144. 7 Протовестиарх — началннк на императорский гардероб. Срв. Brehier, op. cit., р. 130; Ангелов,
История на Византия, II, стр. 44. 6 Става дума за братовчеда на императора Андроник Комнин.
31 Гръики извори за българската история, т, VII
242 loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
yr/?. шдггсоу zoivw Exsfrov xal doAz6o£i? del
ЕЛТРОСОУ, ОЛОТЕ fJLEV Л{УОО£уО)? ЕЛ1 zij? KiAtxoyv
EovgaTSVE aovA.Tav vyv Bat'oov ёЁ xal Вдапт^бфоу?
coojteq а/уург wotev&ei?, yQdf.tp.aoi т(ф
Uaidizov олтоугЕлто ф/yt, £t' ya ^ovAopevq) mt-
TVQavTidi ovAA.yy оно ту? tyyEtQ/'OEto? агтф,
e^Eiddi' ёЁ tov ez/tetov n'y?] BoavtT'Qofty? те аотф>
xal Natuov глЕхотрЕоФии лоАлсо?. ола>? uevtgi ytij
Ехлоота тагта уеуотбта vnaiitov avzov zov Xoixov
хатаотуосоттае., eyvoo etfqov TQu^sot)ai. ЁёуАуг zoi-
vvv paoilst 'tfovAEofkii zwv хата Памнау urd?
dwaoziov cpiAt'zos avTO) лооотрЁСЕогАсц, aQSupEVov?
дблср олеАЛФу гло тут Ёavzov Radices Otavat ла-
АЛауу. /AazriAsvs ёЁ t?vvui 11ev tov <Шог sept) у yaQ
уёу xal el? yBlqas агтф) tcz ygd/tuaza tAVelv, (V
cbv ’AvdQovtxu? та) IJaiordoyz) та лоиЕТоуаЁУа Ezvy-
yav£ dia)uoA.oyyx<u?. ApAsy^Etv ёЁ &eAmv avzov
E<yir/<51 ЛО1Е1У XOTci TOVTO руёЁУ ЬлООТЕААорЁУСр. 6
ёЁ латта (Аттф тог Ааллоу лЕдсуоуорм. тдблог
глоуха? o’ydsi? ddews s? te Ouvruv? xal zov
’AA^anavzov ётЕЛоЕсф, eveto pyya, лоб? ЁлгхотсАау ev
xaiQqj xai ahov ЁлтолсЬрЕУо?. тагта ’Агёдотчло?
EoxEvcoQyxchg Ёл1 Bv^dwiov yAAs, та? pEza^v ePoj~
paizov xai. Oryvcov ало' ёа? уёу тф> cpaivovsvcp те-
teAfxco?. p'aoiA.si? ёЁ oox otda site rptxicoTyv
агтф) утуоудта zooq у? те агтф иетаАм"Х,бута
xal ла/ётта? ту? avrq?, дрЁРх xal dqdpoi? te
avzqo xal ndA.ai? xal dyzbaiv dlAot,? avyyvitvaoi-
fAEVGV ЛОА.А.01?) ElTE xai uAA.o zc Svvoov/ievos, TOTE
pEV xal EFl yvEt'XETO XaXOl'QyOVVTOS. E7TEI бЁ лоте
xal ev 'HgoxAsta tysvEzo ту Mrozov, yr IlE'.ayo-
vlav xtvl уАмтту xaTaxoAow&ovVTE? 'Pzopaloi vvv
OVQqa^OVO.Dq EppP’S pEV лоо? fyqQav 6 p uiA.ev?
s'vvvyo:, сболло Eio'rffei та лоААа, хатаиартуо?. у
yaQ tov оофлато; агтф) уегуаАту? xal лтб? ауи-
тои? sPyys xal л(.о? wv? dyQto>'? буф-облАфЕ т<~уу
ova>y лЕфу та лАетота ovv axovziep АрирлАЕхбр&УОУ.
ЁАЁут.то де от? xal teiPoquxioto та луауга. xal о-уе-
ёбу тт Ёхёототг лдо? то7? длАм? р, та? со? ЁсуЁ-
qeto tov os^aGToxQdzoQo? Boaaxtov xal tov {.isyd-
мисляше коварства. Неотдавна, когато вою-
ваше в Киликия, той подмами на своя страна
владетеля на Палестина и султана на тур-
ците. Когато пък му бе поверено управле-
нието на Ниш и Браничево1, за което вече
се спомена, той чрез писма обещаваше на
унгарския крал' да му отстъпи градовете
Браничево и Ниш, ако онзи го подпомогне
в намерението му да овладее императорский
престол и ако действително успее да по-
стигне целта си. А пък за да не бъде запо-
дозрив в случай, че това бъде разкрито, той
реши да прибегни и до други средства. Той
съобши на императора, че желае да подмами
с хитрост някои унгарски князе, конто са
завързали приятелство с него, и по този начин
лесно да ги подчини. А императорът разбра
коварството му: още преди това в ръцете
му бе попаднало писмото, чрез което Андро-
ник се бе договарял с унгарския владетел,
както се спомена по-горе. Но тъй като же-
лаете да го разобличи, императорът го остави
да действува по своему, без да се страхува
от нещо. Андроник, като вярваше, че вече
всякакъв повод за подозрение е отстранен,
безстрашно разпращаше пратеници до ун-
гарците, пък и до аламанския крал,2 когото
също така увещаваше да му окаже помощ
в удобно време. След като си нареди всичко
това, Андроник пристигна в Цариград: при-
видно той бе вече сключил договор между
ромеи и унгарци. Императорът пък, не зная
дали, от’'съжаление към него (наистина той
извънредно много го обичаше, тъй като онзи
му беше и връетник, двамата бяха заедно
отгледани и възпитани, пък и заедно бяха
участвували в много надбягвания, борби и
състезания) или от друго някакво съображе-
ние, тогава все още търпеше злодееца. Ко-
гато веднъж се намираше в Мизийска Хе-
раклия, която сега ромеите назовават с на-
именование™ Пелагония3 според някакъв
друг език, императорът отиде на лов през
нощта с намерение там да пренощува, което
имаше обичай да прави често пъти. Благо-
дарение на добре развитого си тяло той из-
лизаше и срещу мечки, пък се опълчваше и
срещу диви свине и повечето пъти пешком
с копието си влизаше в борба с тях. Казват,
че тогава той за пръв път надянал броня и
почти винаги бил въоръжен, предпазвайки се
според мълвата от коварствата гна севасто-
кратор Исак, върховния военачалник, въпреки
1 Андроник Комнин бил назначен за дук (управител) на споменатите градове с резиденция Ниш и
края на 1152 или нзналото на 1153 г. 2 Става дума за тогавашпия гурмански император Фридрих 1 Барба-
роса. 3 Пелагония — дн. Бктоля. Оттук императорът могъл по-лесно да наблюдава действията на норманите
на запад и на сърбите и унгарците на север.
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
243
zou orgaragyov рч}Аатт6р.егод Елфотдад, xJh> ovvog
ovdsv alAo аитбт pC/px xskovg Е'ддасЕТ cfyagi ou
tn'] rag ft aoiAsiovg афЕКлто отрдаутдад, dt coy гло-
orjuah’Eofiai me баллад fiaoaAsvg емхЩет (pp. 126] —
Шй0).
9. Andronici Comneni contra Manuelem
imperatorem conjuratio
1 ЕлЕгдцлсд о ’Avdgovixog vvxrAgcp хитцу Eoiap
jiaoi/Aa. diargiротта ёутсо, Ixavobg "loo.vgvov тсоу
7Ct:oi аитдт блАктарЕУод, осяед tbg хата лаутод
аттср ^отаот'осоы kIgtei? едооау (рЩКагтед, Тттпсу
ts avrov сот ддощхебтатот ЕяаудрЕТод ovv аитоУд
тле тот толст ц/Щет. aAA* avrobg psv cltiotsqw ел.1
Kyppg ittjiot xaA&goviag еотцоет, 8 6e Ку
ppiuvcp tyyvg тцд [шснрето? цХАе охтр’цд, u^oftdg
ТЕ f](JVyfi EXGQEVETO f)d(hp> EyyECQldcOV ETtlOSlCiOV TJJ
de^ta. блатд ys р>.у ppteyl (pajga&Etip 91та1цт d.vil
тцд е£ ё&оьд ousdo отолцт. cog ds ёутсо хмтасра-
тцд ysyovcog (у др у ад xal Ктр ладЕуортотт ol
тот /ЗаосЛга Ытоитта ледсеотаттед, et olg xal Ксоат-
тцд цт 6 раоАёшд udsKpidovg, лдебтод траст тот
’ AvdQivixov слАтта с-тбеод'), tog оьт ёугсо таити б
’Атддбтгход, ел1 port1 хКсМд тот тцд уаотдод 8 ц-
Aet dj/oxolrsiT лдооЕлоихто oxvfiaAioudy, оитсо те
хата /Зоаут тлояоб/оад соутто алЩуу. xal та рет
тцд ЪлфоьАцд sxsiypg svravfia КАето. Kklyco бё
VOTE QOV О А' ЯЛе'оОсУ ’‘loaVQCOV S^f[El тбхтсод ел1
iiaoiAea OTE^AopsTog' oowsg ayyskOArog rfi ffajcjiAtch.
лойд "A^s^tov. 8g Tolg /iaoAixotg ygvixa еллохо-
piav ЕфЕотсад цу (лдсотоотдатода tovto xatovot
r Paipatoi to ^EiToipyppa), &v uet up xagavuxa
TO)T Tig eiAcovoteoo)v egtsaAeto ppyVGCOT At-OlaeI
тцу EJti^ovhjT. EtTa xal ^lody, a>')jg ftap^a-Qoysygg
suTovg de fiauiAEt pdAiora, oijy fciKxpooovc/i rgia-
xooiotg ёлЕулкто. dzz’ (Клео tov 3lo(iy sxl тот тб-
лот sUiovTog, лтборЕтод цсУц то лдаура t>a<jiAevg,
ттт dV.oiy ауыукбуттт xal оиттадаиоргтсот eqA
savrovg (утбууатоу ydo ol nAeioyg fpuovloig ovreo
rvyoT EtpE^ouEvoi'), avrog XQrjvai ёЛеуе тцд svAstag
ахоауорётоид, fj ел1 те to отратблЕбот xal тцт
fiaoiAEiov тх'цтцт <iyEL, Ti\y ааттцАп ехеЬуцу, vtio-
dst^ag rp yvsiQl, xal (ioTEimov tsvap pp pEvroi. xard
ттаЛто? sTa xaA3 sva et dtaordosi rip’ uOQs/av
xtfyEp&ovg. „ovreo уид“ s<pp „Гют ex трд урдта-
[ Андроник имал телохранители от исаврите -
че онзи и дотогава не му бе сторил ни-
какво друго зло освен това, гдето бе зад.иг
нал императорските печати, с конто импера-
торът имаше обичай да подпечатва своите
дарения.
9. Заговор на Андроник Комнин срещу
император Мануил
Когато узна, че императорът се намира
на нощен лов, Андроник въоръжи достатъ-
чен брой от своите исаврийци,1 конто още
преди това бяха дали клетва, че заедно с
него ще отидат на бой срещу когото и да
било. И след като взе най-бързия си кон,
той заедно с тях пристигна на онова място.
Хората си той остави по-далеч да държат
коня му в храсталака, а сам с едно муле
дойде близо до палатката на императора.
След това слезе и тихо, дебнешком пристъпи,
поклащайки кама в дееннцата си. А за да
не бъде открит от никого, вместо обикнове-
ното си облекло бе надянал италийска дреха.
Но щом разбра, че е забелязан (вече изва-
диха мечовете си ония, конто стояха на-
страна около спящия император, а между
тях беше и племенникът на императора Йоан,
който пръв, както се говори, забелязал при-
ближаващия се Андроник), та щом Андроник
разбра това, клекна на колене и се престори,
че уж облекчава стомаха си. А след малко
отстъпи назад и си отиде. По такъв начин
заговорът му бе осуетен. Малко по-сетне той
с по-голям брой исаврийци се насочи нощно
време срещу императора. Когато това бе
съобщено на императрицата от Алексий,
който по онова време беше началник на им-
ператорските конюшни (ромеите наричат тази
длъжност протостратор), веднага бе изпра-
тен един бързоходеп, за да уведоми импера-
тора за заговора. След това и Исак, който
произхождаше от варварско потекло, но беше
особено предан на императора, бе изпратен
натам заедно с триста въоръжени мъже. Но
Исак още не бе пристигнал на мястото, ко-
гато императорът бе вече узнал цялата ра-
бота. И когато другите се бояха и бягаха
смутени (тогава така се случи, че повечето
от тях яздеха на мулета), сам императорът
каза, че е необходимо да изоставят правия
път, водещ към лагера и към император-
ските палатки, и да тръгнат по онзи необи-
чаен и неутъпкан път, който той показа с
ръката си, и то като вървят не в широк
строй, а поединично и на разстояние един от
друг. „По такъв начин — каза той — ние
w в Мала Азия,
244
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
у coy lag Елауюутсот dogaiusv dlyat, tipsg tjil oXYp’dg
гй тад ty}()e (patvopsyag ffoirAvd fiaoiAEbg uev ovv
ovrayg атдёотшд ?m Tpv охгрчр’ ettcqeoeto. 4(odv-
УТ}У 6s OV3TEQ dpTl EUVri<j>lhjV (jvg V7io.vudsj(iq TOig
odovoi г)1,£блаоа$ЕУ. О т4%(ота ли^дтсЕгос fiacTAsdq
дл1О&6@ил}Тсд Ат’ exeTvcv цУ$еу ЕлЩЕАроаиЕУо? те
та elxotg. алуМмут}. ovtm fiEvroi psyalo-yyi'ya); тф
лдаурап лдои^уЕХ'Ог}, сод /utj^e dzQi xai и/Уира-
тод ’Aydgovixop лрооЕУЕ'/рУргаь хуглатд. б ds сбалео
tcov nsnQaypEvoov. oddly fiavTq) ^'гтбгЬ? n.i> те
Тллог dv rfip Eyqv ec ayav ЕЛ1118,(15 fo]T,ai. xai ло-
/Уд чр> тф (patvopsrcp хата skodyvov xal Asycov
asc xal qrQovao1, oOsv ха) лотОауорЁтог лоте tov
fiaoiAeoig Tt ft odder ai tovto) rd трд tov сллои
тогде ЕлсиЕАроетос „ы; йН‘ ефц ixelvog „cov
лаутауу siiol досраеУЕотатоу трд ХЕфа/фд йфЕАбнЕ-
vog otxqoo,i.iai илиоу11 did tovtcov dqdsy тбу лрсо-
тооё^аотоу сцуттбиетод. cog oi<v syvo) алотоёау го-
oovvra тду &у$дсолоу, xctycovtag ёхтердгу трс avrov
EufpQovQov еу лакало) xa'fHoT'qrjiv.
"О НЕУ OVV EX ЛобсОУ ЕуЁУЕТО. 6 (Уе 7luiO-
vtag рфлсо те л ел vouev од тагу ^Avdoorexco
оК[ллелт(ох6то)У dwausiQ ex те Трехсот xal 2agd-
ycov aAAoov те лае[от(Оу savico ovoTipdeiEvog sdyrov
sig rip’ BQariiro^pg aokeoQXlav хскНотато, ёлао-
llslg olfiai 01 g Avdoovtxoq avrcp dtoaokoypodiiE-
yog etvxs\ toiAcov fluaiks' g axovoag хаталелкчрхто
pb> noog zryv dxoqv xal тру Ovvvayy Edavpa^sv
алют'ют, si тагу srayxog ортоту дрсоиооигуочу e$
ovdsulag dkoyrjoEtav аетеад. dqvvqroq d’dpaog dsio-
kai то лоаура fior’Asvoapevog, avrlxa тру ел1 tov
'IoTQ У EfpEQETO. E<dd)q бё TOVg Ol'V аотф> OVX
a^ioudxovq ovzag vp Ovyvcov arQariq, (al yap rPro-
palrov dwapeig updevdg оЗеу дцлотЕ тсЪ rscog dv-
TiUTaTOvVToq еле x&Qag ёхаотр e,uevov), eteyoei
xoidds. sou ng x&Qog SQvuvoTTjTGg exavoog е%оур
^uqkpg dvoua. tovtov syvco хатакардуу бриртроеох
трд ёл1 тоёд O'vyvovg -dEOilai ExdQoyijg. ол<ж psv-
toi pQoviT^o^XTai тру лоЬу тф teoc avzo) тцтг/-
ocooi, yydpya yaoddaq ooov ovx d<pl^8adai
TOVTOV lipywv ТШУ OTQaTt(>)T(OV TITl i'VEXEtplOE> XE-
Isvoac ел1 тру л6?лУ аотд /нацеТуш psiou gvvdp-
бихме дали вид, че сме някой от ония, които
се завръщат от фуражировка, и че отиваме
към стърчащите там палатки." След това
императорът безстрашно си тръгна към па-
латката. А Йоан пък, за когото току-що спо-
менах, бе срещнат и разкъсан от глиган.
Щом узна това, императорът веднага се
върна назад при него и след като се по-
грижи за това, което бе редно да се на-
прави, отстъпи оттам. Все пак той така ве-
ликодушно понесе всичко това, че дори с
поглед не прояви някаква ненавист спрямо
Андроник. А той, подобно на човек, който
няма никакво отношение към станалото, по-
лагаше извънредно големи грижи за коня, за
който вече споменах, пък и в думите си, и
в миелите си винаги проявяваше силна омраза
спрямо Йоан. А когато императорът веднъж
го запита какво означават тези грижи, които
полага около коня, той отговори: „За да из-
бягам, след като отрежа гдавата на моя най-
голям враг.“ С тези свои думи той неви-
димому загатваше за протосеваста. Но като
разбра, че не е със здрав разум, императо-
рът го отдели от своето общество и го по-
стави под охрана н двореца.
По този начин Андроник биде отстра-
нен. А унгарският крал, който още не бе
узнал нищо от това, което се бе случило с
Андроник, събра военна сила от чехи, сакси1
и много други народи и се залови да об-
сажда Браничевой Струва ми се, че той бе
поощрен към това от съглашението, което
Андроник бе сключнл с него. Когато узна
това, императорът бе поразен от съобще-
нието и се зачуди на вероломството на ун-
гарците, които съвсем безпричинно прене-
брегнаха неотдавна сключения от тях клет-
вен договор. И като съобрази, че работата
изисква бързо действие, той веднага пое пътя
към Дунава. Но понеже знаеше, че хората
му не представляват сила, равностойна на
унгарската войска (ромейските военни сили
бяха пръенати из страната, тъй като тогава
не се явяваше отникъде никакъв противник),
той намисли следното. Има там едно доста
укрепено място, наречено Смили3. И той
реши да го завземе, за да го използува като
изходна позиция за нападение срещу унгар-
ците. С цел пък да накара жителите на Бра-
ничево да защищават града, написа писмо, в
което им съобщаваше, че скоро ще при-
стигне при тях, и го предаде на един вой-
ник със заповед да го прехвърли в града,
като го прикрепи към една стрела. Наистина
1 Тук става лума за византийски ваемиици. -
Смили се ппмирало между р. Морава и Кучаинската нланина.
Събитията
се отнасят към 1154 г.
3 Мястото
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
245
oavra. d uh’ ovr хата то xeAevoiPt etnoisi, то ds
fietos HOQQCOltQO) i} SQXfp hpsBlv Oh’ycit; eig ysi-
oczs >)/.$£)'. oh’ raQaypo; siorj^lsy aviov;,
xal dip та; is еЛелбФг; xal ooa ttoo; tcz^o^cz/iw-
адтоф ztuQEOxstiaoTO nv{,t <p/A savrs; ёл! top
’IotQov noQtyfiov tjsoav. лф&ош ds avitp iptsiv-
угрхоте; (xsiioov yaQ гх тсоу avarftev фтыууу), w;
tircl B&XspQada twBv STpSQoyro, ovnsQ at o{) б а его;
/tautlsv;, sruDo^a'vo; ds xal <6; BoqIt^q d Boot)-
vp; zhQaq фаоууоу Лафшт/хф Ep ovitptdxovG тф
HaiOTaQx?] тг/лоа; атаотукды art тф saviov, io
алииuvraiov тф oh’ аитф йлоле^фтето; GiQanac
BoqIt'Q] st; Xf iQas sAftsiv sotsaast, боре ds rav-
ту; тф охрана; BaoiAsioe, ovnep ijdi] suviyjfhyy,
oixtag ,1th’ aq~avov; ysyovofc, XapTov/dQic; ds fia-
oi/.ev xQV^ar> ^a;. 6 ds fiaaBv; хатдлсу oh’ тф
aXAio cpcotiaaor отоатф oyodatdrSQuy spoj)', сШа
Baolleiog, сбвлед ol,uai Aafidftevo; diov dl] yuQiv
xal itvi TTodsaijO si от г a ftaotdsij; aviov she pipe, rdv
dodpov хататихфоа; ёууюта тот Oovrcor Р/етего
отдают, npodgopot; те nmr syw/cov, Елнбфео
siQeyjaTO tovtov;, elia xai s; рЕО^у тф Ovvvooy
cpalayya ертяты. peya и xaiog&o'xjsiv оюрего;,
th’ ovTOJ xetpG/Bjiihws avroi; nQcOjladajV Gvvra-
Qd&p хш тара ov лаутатшоту ало Aoyiopov lavia
ело t eg Oh’yot yu.Q id psv лосЪтоу aviov paotdsa
тот no/Apov lords orpaipystr oi)pe)s)’T£; Bpevpov
ovdsvl xdoucp, nol.BA те aviooy are dilQoov toIs
oxdfpsot ovuntniovTOov тф ттотаиф) xaisdvoTio. to;
d’gyycooav fiaotdsa ah’ xaioniv xaiQeiv, Baoidsiov
de too атоатобрато; ёфуЕтб'&ш, dvsDdQtjTjody is
xai omoijdQp.ijiOL уеуотбш; "Ртораф; dvuxadi-
oiavio. Рат pal ot de xalioi лида noAv nh'plst ibv
лилерР.т sdaeoorpsToi, орто; vgioiavio tovtov;.
q>6vo; is (lUipoisQCor лоВ;, swg oi cisgl Biscpavov
тот я1ат£а л aldo Oh’Vot ’Pcopaiot; oiQaiedovie;
лротерот tpvyijs].dQ^av- naXiyigonov у dtp to "koindv
уеуорёур; тф дкбф-;а>;, Ovyvv)v,'ph> law oh’ тф
2is<pdv(o oysdoy ti ипатте;, ' Pwpaloov dk лоИо1
тлеоот' ot d’ rt2zot <pvyfj sxsidsv ёотоР&уто, sv oP
войникът изпълни това, което му бе заповя-
дано. А стрелата, хвърлена по-далеч, откол-
кото бе необходимо, попадна н ръцете на
унгарците. И тутакси ги обзе страх: те из-
горнха и обсадните си машини, и всичко
онова, което си бяха ириготвили за щурму-
ване на крепостта, и се запътиха да преми-
нат Дунава.1 Но като го намериха придо-
шъл (тогава бяха се излели проливни дъж-
дове), отправила се в посока към Белград.
Когато императорът разбра и узна, че Бо-
рич2, владетелят на сръбската облает Босна,
който бе дошъл на помош на унгарския
крал, се завръща вече във владенията си, той
избра най-храбрите войници от войската си
и ги изпрати да нападнат Борич. Начело на
тези войски стоеше Василий3, за когото
вече споменах. Той не произхождаше от
знатен род и изпълняваше длъжността хар-
туларий при императора. Императорът пък
следваше подире му в по-бавен ход заедно
с останалата ромейска войска. А Василий,
който, струва ми се, като че бе забравил за
какво и против кого го бе изпратил импера-
торът да се сражава, ускори хода и се при-
ближи плътно до унгарската войска. Той на-
падна някои нейни аваигарднн части и като
ги обърна в бягство, нахвърли се след това
и върху самото ядро на унгарската войска,
надявайки се да постигне голям успех, ако
ги нападне, както са обзети от страх, и раз-
бърка редовете им. Но това, което той вед-
нага предприе, нс бе съвсем добре обмис-
лено. Наистина унгарците отначало помис-
лиха, че сам императорът командува в сра-
жението, и побягнаха в безредие. И тъй като
се бяха стекли вкупом в лодките, мнозина
от тях се удавиха в реката, Но том узнаха,
че императорът върви по-отзад и че Василий
стой начело на отреда, смелостта им се въз-
върна, те отново настъпиха и се противопо-
ставиха на ромеите. А ромеите, въпреки че
бяха много по-малобройнн от неприятеля, все
пак издържаха нападението им. И от двете
страни се извърши голямо кръвопролитие,
докато най-после унгарците, конто бяха със
Стефан4, син на Бейза, и се сражаваха на
страната на ромеите, първи се обърнаха в
бягство. И след това, когато преследването
бе вече подето от страна на противника, ун-
гарците, конто бяха със Стефан, загинаха
почти всичките, а и от ромеите мнозина пад-
наха убити, Останалите пък се спасиха от-
там с бягство; между тях беше и военачал-
1 Това станало през 1154 г. - Става дума за босненския бан Борич. •' Споменатият по-горе
византийски лълководеи Василий Цинцилук. ’ Стефан, но-късмо унгарски крал Стефан IV, бил брат на Гей-
за 11, а не негов син, както съобшава Кинам.
246
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
xal Bacit'AEio? b отдаттууй? фу. таута тф flaoiAEl
ayyskv Evia, лди? бе xal cm. ВеАёудада ло?.ту 'Pco-
uaicov атуютау ol xawixoi бсатоотутас, жрафт еге-
nciT]oay (Wvatav. xal bi] >Io)dyvr]T pET top Kav-
тахоъ'фцгбт, то ytev отцдсфуута п'д note? еотеМе
Aoqccopoi? алоатаоса? уауОсслео етрг/г тфуг] тю.аег-
ор&фу, to bi- xal ratyo] tov? r Poop alar у ЬоЬиотта
fexqov? ауахаЛЕсбаЕУоу те rob? tx tfvyfjs, bnov byt-
лоте yrt? ryj? fxel хдултй, cietoc 1]оо.у. 6 bi. &i\uai'-
тагу ayaT vnl rot? ovaneoovotv eo//aba?s yisr xal
rjiiEAty ox'itjw Ovvvojy Ьсафас, * Ришарах bl: ovx
елисуойттт)’ „длР aio^bio] ,1101й EAeyer ,,<o aybQE?,
nyb тдаоиатсог o'xeo’dai vtteq тф? 'Рощахоу ay<o~
ypouEvor EVXAh]Qla?u. brel be noQgco ysyovsyai to
Ovyrtxby ijXovoE> 6f.^uij? ш'ехол:)]. т'фт] bl' хал
6 КаУсахот.фр’о? та E(p’ol? 1'ота/ло лЁоатс bob?
ЕлатгрхЕ Ьвоуиота? sy/ov xal tov? co? Elbipat dno-
oraoiav фЬтуотта? BeAEygabira))’. тйте игу olr
exeIPev aya'Q&v'^a? ayyav ту? BvQQoiaaov biEXEtp£~
qi£e noisco?, I'aQo? be rd? 6vvd,uEi? алаттахб&ЕУ
dyEtga? Bic zi;v OdvVtxbjV auOi? P/dJQEt, 0Q[UjV
fyatv e? avTa лот та ту? xuoQa? бкфууас tteoa. 6
caIv ovv ауте л Qu? xai? Iutqgv лауг>туат1 avAiod-
рето? Е/ЛЕУЕУ bytyai?, xal at rf/S? ex Bv'Cavrlov
dvaypEioat eoti'/xeoiv dogdac dra^aivEtr aerovoat to
ЬлВтсхоу. b bl Пшоушу ф'ф ЕЛЕсбулеу ег отеутЬ
xouiby та хат аттоу еута), еле т}р> лсЕтфесат Aw-
лот EpAEipEY. ат бра? тосуту тюу лаф аитф
,аа)У е? paotAsa ле игра?, той? те bogvxTi'TOV? ‘Рто-
paaov алобспоесу аттсха елфутАЕ xal тТоЕлепа bi
лохта аЬтсЪ тлцдетуоест, баалео аг ,4cw.ouZrcp
гота/. fiujOiAgy? 6i та рту л осот a avavsuoyri tbyr-
уф? egjxei tov? xeqI FAOi'jTf]? алолдоолосот,! сета)
Aoyor?, тлена лдоофхатб те ЬеО/сВуоу? xal тф>
TtQEO^Eiay Ел1 TOC? ЕфтЩЕУОС? ЕЛ&раУЕУ. i’]yJ)T]<ja}'
ovv еу тф> PayiaaUov атдатолЁдср ort те bogvaBo-
тас fiaXl] T4 ^QOTjyqoapEr/j харалер E7Qi]rat утуе-
VTpPvoi, xai блХа xal 1'ллос xal st тс лот dido
noAEUOV Adq-VQOV 7]V. с'ллсоу иеттос xal v^o^vyimy
тоуу леобттооу ^ают? e.x т&у той? Огууос? сЪтехо-
iiioavTO айтохРбутоу. оитсп те тбт лбХероу ii'oar-
те? ел осхоу drExoiiio^oar (pp. 129t—13410).
1 Бероя — дн. Стара Затора.
2 Събитиятл се отнасят към пролетта на 1155 г.
никът Василий. Когато това бе известено на
императора, а освен това му бе съобщено,
че и жителите на Белград възнамеряват да
се отцепят от ромеите, той бе обладай от
голямо отчаяние. Тогава той изпрати Иоан
Кантакузин с поръчение да затвърди поло-
жение™ в града, който, както вече споме-
нах, клонеше към отцепничество, да се по-
грижи за погребването на убитите ромеи и
да свика при себе си ония, конто се бяха
изпокрили в тамошните местности. Той пък,
като бе твърде много разгневен от случи-
лото се, проявяваше нетърпение и желаете
отново да се впусне да преследва унгарците.
А когато ромеите не одобриха това, заяви:
„Но срам ме е, о мъже, да се оттеглям от-
тук, преди да съм получил нито една рана,
тогава, когато се боря за благополучието на
ромеите.“ Но тцом чу, че унгарската войска
се е отдалечила, императорът прекрати на-
падение™. Тогава вече и Кантакузин се за-
върна, след като изпълни това, за което бе
изпратен, и водеше оковани онезн от бел-
градчаните, конто, както се спомена, се мъ-
чеха ла се отцепят. След това императорът
се оттегли оттам и презимува близо до Бе-
роя1. А с настъпването на пролетта2 той
събра отвсякъде военни сили и отново по-
тегли към унгарската страна с намерение да
проникне вече във вътрешността на страната.
И тъй императорът току-що се бе разполо-
жил на стан покрай брега на Дунава и се
намираше там с цялата си войска, а кораби,
докарани от Цариград, стояха там събрани
вкупом и чакаха готови да превозват вой-
ската. А унгарският крал, като разбра, че
положение™ му става твърде сериозно,
най-сетне замисли да преговаря. И тъй
той изпрати до императора някои знатни
мъже с обещание, че веднага ще му върне
пленените ромеи и че след това ще му
услужва във всичко, което той пожелае. От-
начало явно личеше, че императорът не
приема предложение™ и отхвърля прегово-
рите за мир, но след това ги допусна да
изложат молбата си и приключи преговорите,
като се съгласи с гореказаните условия. И
тогава бяха доведени в ромейския лагер оння,
конто бяха пленени в предишното сражение,
за което вече се спомена, а също така бяха
докарани и оръжия, коне и всичко друго,
което бе взето като плячка във войната. При
това в замяна на убитите коне и други впре-
гатни животни бяха докарани живи от мест-
ните унгарски стада. След като приклю-
чиха войната по такъв начин, ромеите се за-
върнаха по домовете си.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
247
10. De plaustris bovibusque ex regionibus
Bulgaricls abductis
XOQraycoyta^ pdvzoi xat crfe оАлцд vxmQEdiac:
evexev dfTvbpyov w лАгфое ftocov Ovv аоталд ayd-
^atg ex toxv хата Oquxt)T IxeIevsv eAaAvfTv %co-
Qicoy (p. 199;9_21).
11. Manuel Comnenas contra, Ctimanos
exercitum ducit
llvUofievoQ bl AxiMlas ibv v Iotqov biafrnvat
eq* ф 'Pcnyaicav xaTaboapEiobai,, тгф Ml Bvqdv-
uw q:8Q0VG-)]b acpEjievoc; Ml rby <5//oD jrblew;
'Aftvbov e%o')Qei 7toQi)p.6v, Ib’lla Mdlalaooldwv ti
Ml 0Q(f.x}-]^ локаут шип, ало Kalliov rov
’Afhycdayv olyai отуат^уоо тф> nQooqyoQiav loxV~
хбд. syiauila ^EQaaoaduevcc; Ml А'хи&ад &рМето‘
4A2’ оi:ла> ем&Т} rov ‘'Jotqov xatalapElv, xaxsryot
T)jV 'РскушЬяг йхииоаУтЕь eqrobov rayv (jvoxe.vad-
psvot avfxdiQqoav (pp. 201 ]s—202g).
12, Manuel Comnenas Serdicae moratur
olIXeti TtvQiTjv b ла is тр rdocp tnalaiovoa, xal
6 /lacddb, tcov eotieqIu)? тф tote xalovvTAov nQay-
udzcov, tcov хата zqv Мт,lav dqMt-vcc Ecrexsiva
tXthQsi. (ppyp ydo vis txydztT тф тг/Vixavra ан; 6
tmv ’Alayavcbv pi’j$ (J>cK)EQixoe то о иулаг sfivog
avaxivi'cag kuvotqcitI Ml тф' 'РищаКпу cp£QST.at
ypv. bid толпа те oh’ xal <M a tu)V Orwcov
'Io.tqM tov filov dxioljjtot Ml АМрнхф’ qllB.v.
bv{)a lcp4xaybv Ью.тоЬрад лети лАе'ютос Tip’ T.fjs
Ovvvtxyq MixociTpoiv ecieito (pp. 2021Я — 2O3lg).
13. Romanorum exercitus per PhilippopoUm
et Atal's sum transit
/ЗаослеМ bl Ml тгу MaxEdovtxTjV EycoQEt ndliv
ФиЬгяои та яф? M Heq^ixu хатастробуЕго?
побууата. 6 yaQ toi TJQiyiG-ОКфсд, & трд %d{ia$
10. Събиране на волове и коли
от българските земи
Императорът заповяда да докарат от
тракийските селища неизброимо множество
волове заедно с колите за превозване на фу-
раж, за обслужване и за други нужди.1
11. Мануил Комнин воюва
с куманите
Като узна, че куманите преминали Дуна-
ва с намерение да нахлуят в ромейските
предели,- императорът” се отби от пътя,
водещ за Цариград, и се отправи към за-
лива, който се намнра близо до град Аби-
дос4. Там, в тракийската земя,5 е разпо-
ложено едно крайморско градче, което е по-
лучило, струна ми се, наименованието си от
атинския стратег Калиас.6 На това място
той премина на отвъдния бряг и потегли
срещу куманите. Но още не бе успял да до-
стигав Дунава, и онези, като се научиха за
пристигането на ромеите, набързо се пригот-
виха за път и се оттеглиха оттам.
72. Престои на Мануил Комнин в София
И още детето7 * му се бореше с болестта
си, когато императорът, подбуден от тога-
вашните събития на Запад,R остави домаш-
ните си работи и 'потегли натам. Наистина
по снова време се носеше мълва, че аламан-
ският владетел Фридрих9 дигнал на крак
целия народ и с цялата си военна сила
настъпвал към ромейската земя. По тази
именно причина/пък и по повод смъртта на
унгарския владетел Гейза императорът при-
стигна в Сердика.10 Там той престоя доста
време и най-много го занимаваше мисълта
как да завладев унгарската страна.
13. Византийски войска преминава
през Пловдив и Ниш
След това императорът замина за маке-
донский град Филипопол, за да се занимав
с уреждането на сръбските работи. И то за-
щото Прибислав11, който тогава управляваше
1 Става дума за подготовката на похода на император Мануил 11 срешу селджукските турци. Съби-
тията се отнасят към 1160 г. Срв. Chaiandon, Jean 11 Comnene, pp. 460—462. 2 През 1160 г. куманите
искали да се възползуват от военните действия на византийците с турните, за да нападнат незашитената Приду-
навска България. Освен това тс искали да преминат проз Стара плаиина в Тракия. Срв. Златарски, История, П,
стр. 395. 3 Мануил I Комнин. 1 Абидос — град па малоазийския бряг на Мраморно море. ? Т. е.
тракийският Херсонес. с Става лума за град Галиноли. 7 Дъшерята на император Мануил Мария,
8 Имат се пред вид събитията в Унгария и Германия. s> Германският император Фридрих 1 Барбароса.
10 Мануил I Комнин пристигнал в София през 1161 г., за да следи отблизо дипастическите борби в Унгария,
от които той искал да се възползува. Срв. Chalandon, Jean II Сотнёпе, р. 472, 11 Става дума за еръб-
ския велик жупан Първослав,
248
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
TOft' гЦ/е, xal al.XoxE psr еоолЕд yu (кффуфтш
лдитедот, атхоатаоелт oidivyGE xal avzovouci) Р/ууто
zfi yVdllpj, ЕУуР' (f fod TOVTO ror тгр UQ-
yyg ttqoc paoi/Mog алорЦЗасйф'ш, I'led) te a id)eg
TETvXyXS)' HVTOV XO.l 1Л1 Tijg ПГТ?}? I'pElTE. TOTE Ol’T
OTTE AoyOjV ()VT& UOXCOV ЛОрОГ ?9'£«£?’0ь 01'бЁУа
VEOJTEQOig Xal ЛОрТ ЕЛЕр (ilj.STO лдаурилн. diuzifQ
fiaoiAEog tov avdgog xarayrorg цеЛотг/щ ply av-
T()V Tljg aQXM> BsAOvOyV di' TOV dl)E/.(pOT Px’aVTXp
xai)юта. Г1дхрю{р.а))0У uevtci туд то руд хо.тоеите-
causvog exeIDev f.eiv faxaviGxyoiv, cig ар xai ла-
Air xaxovyyslv Читаете, ydrxt De лютатц (iaeQEizae
xal rd ig vouag >d(’)V dyaDy, cUzu Bsloe'oyg ai-r
ёло/луот viiy(iEtj ад vi] Wj'/yi T'j Tf'' 1 *P yys/ioriag
xar&fhro аур tea xai худ иатсёсо рЕХ a'pvQyoag Ml
zyv Ouvrixp у/AM" h'l'a ttcavt тета елф’юЦ дао-
тоу ar he юл юг устау/ато. раа/Мд бё тог voza-
TOV afB./.q d)V рЕТаЛ E llOXT OV VEpfTog, (k JsGS iM
Exa/.eizo .Мгсфад 6s ydoog J/6%ev, q Bated) et
ysixoyxov egtIt Evdaiuoir xuj лоЦ'фкф^лск, та
л ют cl те лад1 avzov /.арап’ блюд dvdDevtov avxd)
то туд dovlslag ю/jytto. е:д тот латта худ роуд cfv~
lagy ajarva, лсрс di xai юд латтйлаое ДМУад
rPcopaiotc РхЕхотуоЕтсл, qv >:c f)aneQ е$Т]У харлбСб-
psvog yv, dQXdoxj^tirov (МелЕт (pp. 203йз—20421).
14. Manuel Comnenus exercitum in Philip-
pop oil, Na'tssi, Serdicaeque colligit
’Ar Во^аттюр p.h> zavza ёлуаооЕто. BBeqarog
t)E tov ВХаёюРКароо тЕТЕргтухбтсд туд dg%ijg
уду еухватуд утуотеед радтд tAaxsi тою адуррА-
vcig xai. liav Мауруд yv. 6Dev xal P.oidogovvxo
avzcp Olvvci та no/J.d. xgi svdploi qoav отд олт£ха
туд yyspovlag avzov хат аолсюоттЕд. E<p beg 6 Bte-
tf ai’og ёххадаурЕхд раае/Аок xal ла/av idsizo. aoag
toItvv еоурЕдстоуд убу zyg wcag ш тут пб/лт
ECf'EQETO ФеЦллоо, хае avrog uiv tvzavha ovv тф
лрёоте tov Рихуюемт euelve otqotov, polgav ds
leva zov отдатет/хатод xcij dhskq tdcl) mozEvaag
тф КоУтоотЕдт1усо лаебе ёлс О&упхуу
finEprip&y. sv то’бтор (Уе ZxExpavag Ovvvoeg ydy dval-
layr/yae voptoag ovxeti tovtov PjCQTipv, 3Dev xal
ol'xoi Aoittov 6 "Paipaloyy (Ivs'Qsl.yvv охдатбд, dlld
тази страна, и друг преди това, както вече
съм споменавал по-рано, бе замислил да се
отцепи и действуваше самовластно. Поради
това императорът насмалко щеше да го от-
страни от властта му, но онзи пак бе по-
милван от него и остана на предишното си
положение. А тогава пък, без да си дава
сметка нито за дадената дума, нито за по-
ложената клетва, той отново се залови да
крои заговори. Ето защо императорът го
осъди и г-о лиши от властта му, която пре-
даде на брат му Белуш1.‘Все пак той съ-
жали Прибислав в нещастието му, премести
го оттам, за да не може отново да прави
пакост, и му подари земя, твърде плодоро-
дна и годна за пасите на добитък. А Бе-
луш кратко време след поемането на властта
свали от себе си знаците на княжеского до-
стоинство, напусна родината си и отиде в
унгарската страна. След като преживя там
доста дълго време, той се помина. Импера-
торът пък повика при себе си последний от
братята, който се наричаше Дежа9 и вла-
деете областта Дендра3, която се намира
в съседство с Ниш и е богата и гъсто на-
селена облает. И като получи от него уве-
рения, че ще му служи предано през целия
си живот и при това ще отстъпи напълно
областта Дендра на ромеите, която, както
споменах, бе негово владение, след това им-
ператорът го провъзгласи за велик жупан.
14. Мануил Комнин^ събпра войски
в Пловдив, Нипг и София
Това се вършеше в Цариград. Стефан4 *
пък, който вече бе завзел властта след
смъртта на Владислав, си бе навлякъл не-
навистта и омразата на своите поданици. По
тази причина унгарците го укоряваха за
много веща и изглеждаше, че скоро ще го
свалят от престола. Обезпокоен от това, Сте-
фан отново потърси помощта на императора.
И тъй императорът, когато вече бе настъ-
пило равноденствие, потегли към ’град Фи-
липопол. Там остана самият той заедно с
по-голямата част от ромейската войска;
друга пък част от войската повери на пле-
менника си Алексий, син на Контостефан, и
я отправи към увгарската страна. Но в това
време Стефан счете, че вече се е помирил с
унгарците, и не се нуждаеше повече от по-
мощта му. Поради това и ромейската вой-
1 Бан Белуш, брат на Цървослав. - Дежа, брат на Първослав и на бан Бе.чуш.' П3 Според Васильев-
ские'), Из истории Византии, стр. 67, Дендра е гористата местност на запад от р. Морава. Според Гроне.
История Угрии, стр. 194, бел, 4, тя трябва да се търси между Топлгша и Южна и Западни Морава. Както
личи от текста, тази облает още не била присъединена към Византия. 1 Стефан IV стзиал упгарски крал
през февруари 1162 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
249
uETa?v Ovwot avih? ^rscpavQ) ёлсаиотагтг? ал/м
те ло/./а ei? адтог алЕрр/лтоот yai bi] yal vx’
ai'TcT) та Ovvvoov dvaTSTQdTpai гохг'рфотто лмау-
fioxa. did tuvtu fiaopEv? pkv OTodiEvpia У-ol лсМ>
ф}О()фЕ, ^ТЕдМТО? de TOV ytvbvvOV dlEV/Mpm^A? TO
psv TTQfTtrov (pvya? ёл1 nr a tojv ёууутатсо vIotquv
tto?.eo)V ФЛ^еу, at /Заорёт»? dvEyadsv катфушл ivy-
X&vovovv ovoai, еуеГЬер ds ёл1 ЗарЬгуф’ iisvaffd?
evravOa fiaoi^vi oweysvsTO. d ds одЛЬда леосаР
уцоа? TOIS фдНЛЕООЫЛ, TV]? тиул? ТЕ TOV иЛфрСОЛОУ
otyTiodasvo? хруфаф те ёдеогуцоато yal bwauEoiv
anoxQU)oat? ёл1 тф’ латртраг ui&i? уатг/ysv UQxtfv.
i]q%s T<Pv dvvdpswv xovtiov ’Als^io? ovxeq цЬу
E^VVfibTjV, 6 KoVTOOTSqMVO?, ^aoi^Ev? ds уатблсу
b/.l'/Q) £%(L)QFT,. EVlflbl'j T£ EV Na‘l''J(7) ЛОЛЕ1 ёуEVETO,
svyota ti? (lvtcq ёлзр&ЕУ ёттаЬ'&а атратолебЕЬоа-
iu~vq> yal толу d,iupi vrj ^EQptyfj sv лаовруа) ёлт-
pshp^yvai nQayudxcov. ay el yaQ лсо? ec/'evmtequ.?
Haioviyqv те yal РЕрфуф’, 6 %<vqo? ovto?, yal
EOTiv dug-oriQat? evTEv&'sv bsov Evisvai. Aeof. yaQ
ds ylaat/Aio? ddvTos т/j? Рл.рфуф? qQ‘/e тф tote,
ёлшдг/ rij? 7&tQa? ёуудат)/? qbri tyivETo, тб)г aov-
I'hjxwv uAoyijaa? Asvdga? те %(6ра? stocw'dr? ps-
тело1Е1то yal тр}? "Poou-alo/v drpT]vtdCo3V apyji? £<?
те 3A/Muavovs ёлкрлре, ytjdo? evtevOev eovtcq gvv-
dyiai diavovpls'i?, yal лал> & ufj yard yvdninv
cPoyuaiai? тр’ т^олоо латт1 блраоов' tote di] yal
AaoPico? avrov цешотел'Лореуоо Ррф yard 1/мб-
vrov aoTTp ovoToaTEvoEi, d di dvoTQO^d? ti? yal
ioXVQoyr(6p.cov stpatvSTO ёлс iiayQOTEQai? те таТ?
ePuglV diXEiro yal sis тф1 sniovoav tqv d(f>i?iv
Pug/veito. d uh’ ovv fiaoiAcu? bid ravra, ёливЬ)]
ttqo? тр NaiGOf sydvETo, gv&a raiv dbolv а/лтротё-
qtliv fj pPv Pu Tijv Рерфуф ilyEi, fJarsQa 6ё ёл1
тот 'Pgxqov у al yvjv тф’ Паютауф- ёу рЕтолурмтр
ТГр’ GTQ'LTOXTEdEtav ёлр^ато, Аеое Ьё tov PuyQspd-
fOEVOV jjhr] yi'vdwov aVTQ) OVVlbl'oV TO -JlEQl (LOTOV
dva^afidjv OTQdTEV/ла ё? rd "Pooiuhov dfptyysiTat
атдатблЕбоу. fiaaiPd-'? di ео/леуО)? те аг>тф лроот/-
vP/j&T] yal та еЫбта тетфунЕу. d/Piorysv dyoPio-
tov уХыаит)? /M]div albytov slvai yaydv. Asas ydo,
v.jTsidi] /Li'jbsv ё^ afiovMa? аотф tq? ^qoteqcl? :zvv-
eve%{)ev Eyvco yaydv, fatjQTo те тру dtdvotav yal
llSt'^CD yayOVQyYjOELV 'Q HQOTEQOV E? "PdiliUlOV? dlE-
voelto' е1%е bs opioos ev el^oqqqtq) to ayiaua. ovtgi
ска се завърна в страната си. А между това
унгарците отново се надигнаха срещу Сте-
фан. укоряваха го в много неща и упорито
твърдяха, че при неговото управление унгар-
ските работи били пропаднали. Поради това
императорът отново се залови да събира
войска. Стефан пък, предотвратявайки опас-
ността, най-напред избяга в един от близ-
ките до Дунава градове, които още от старо
време са подвластни на императора. Оттам
той замина за Сердика, където се срещна с
императора. Императорът, твърде огорчен от
случилото се, съжали Стефан в нещастието
му, дари го с парични средства и с доста-
тъчно военна сила го отправи обратно за
бащиното му царство. Нацело на този отред
стоеше Алексий Контостефан, за когото вече
споменах, а императорът вървеше малко по-
назад. И когато пристигна в град Ниш н се
разположи там на лагер, хрумна му мисълта
да се занимае между другого и със сръб-
ските работи. И то защото през това място
минава пътят за днете земи — и за Унга-
рия, и за Сърбия — и оттам може да се
навлезе и в двете, ако стане нужда. Пък и
Дежа, който с позволенного на императора
бе взел по онова време върховната власт в
Сърбия, след като бе вече закрепил властта
си в страната, пренебрегая договора1 и от-
ново си присвой областта Дендра. Отхвър-
ляйки подчиненного си под ромейска власт,
той изпрати пратеници до аламаните с на-
мерение да си вземе оттам жена и по вся-
какъв начин вършеше всичко против волята
на ромеите. И тогава, когато императорът
го призоваваше да воюва с него против ун-
гарците, той се показваше неотстъпчив и
упорит и хранеше в себе си големи надежди
и обещаваше да дойде чак на следния ден.
Поради това императорът пристигна при
Ниш — там, гдето се събират двата пътя,
единият от които води за Сърбия, а дру-
гият — за Дунава и унгарската земя, раз-
положи лагера си в пространство™ помежду
им. Дежа пък, като видя надвисналата вече
опасност, взе със себе си войската си и при-
стигна в ромейския лагер. Императорът се
отнесе към него благосклонно и го прие с
подобаващи почести. Но, изглежда, че няма
по-срамно зло от необуздания език. Наисти-
на Дежа, когато разбра, че никакво зло не
го е сполетяло от предишната му безраз-
съдност, повиши дързостта си и намисли да
стори на ромеите по-голямо зло от предиш-
ното. Все пак той държеше в тайна намере-
1 В случаи условието да стане велик жупан било, че ще служи на императора предано през целия си
живот и ще отстъпи областта Дендра. Фрейденберг, Труд Иоанна Кипнама, стр. 36.
32 Гръцки извори за българската история, т, VII
250
loannis Cinnami Historia — Йсан Кинам, История
epiXavflgeomag rets тсоу drflgcctncov лотр-
дотатотд vbq [лЕфсгоух d dtv-piiотсох a q rd nxzZd
ylvEoflai s.todsr. tjxov ph’ ydg oBycp voteqot hqeo-
jfeig ёд fiaotZsa лада той Iluioveov ihyovg' 6 дг
хатЛ rtra rd’/^y aviocg wyuvTOjiiEvcg блу re rd
катакм e^oi лддд актолу рдсотррЕход, Фото
kOvg ё<;тЬ’, бладаха/лЬтсод ефцяеу ок иоХйк xai
гД- аётбу ёлаф'сод toe oqoyv gpyos EViiEVEiag;,
xv^iov cwiov ht,ap~(iva)g оУорсВад. такта mvflopEVOG
fiaotb-u? ovx ti jii-A/,Et,v I'yyco, xai tuwv vm dtxpv
xaboag avTuv, Emithp so b.gd'Ei, тсоу хатрубдихх
аута) xat GvrEidoTO)? хата лд .ооллог i< тирЁтых цбу
xai 'dsaTgi^ Ticov тер атЬдоз.-оо тру алтлёаг, tote .hex
ёх тф dopabl ov ovv cutpi/L to7tov Eoys' TufpgEia
ydo T)/V ахтр’ру аттср лЕдсоуф.г хата тих ёх zcig
yagaxwgur i voaoy Етрдтт, cog axexeivcv Ьслбт
h-sob xaguxa tov tottov дхорасАфгат (ovtco ydg
Tipv Toepgsiav idtcoTf^ovrsg dvcudtGvav oi ло/dot)'
ob'yeo гРуоттдсг ёд Bv'Covtiov л.г pipa;: ёрудотдот
ev TiahiTtep хатеотраато. такта uev трдг ЁуёУЕто,
fiaotbbg 6e roti' ёх to>v Нафтаух apixopsvoig удр-
pO-TVXjQ лдЁвОЕОЦ’, bcEldl] pt]dEX vytt-b aVTOvP OTiay-
jEAbvrag Ёугсо, exe/.evev EV’&vcogdv tov 'Pcopa'i-
xov Зла/, Ьтуёхтие атдатолЁдок ттух avfltg ztogEVEo-
flat. ot ptv o?v dmjsoav, 6 <У; ёт BeAEygada nd-
bv еЬ&Фх ёутак'&а ртЬ'оато, rpv xafliimg елдтрас
ZEvypivov хаАккду 6 'Pcopalcov ideiparo отдт.тбд,
ovvaicopsvt г? таг лбхатх xai Ol'woov mAAcbg
Еуоуттд ~u:yy> ov d>j tovto тгур-р тй orb доолЕга
dia%lEva^od(j}]? d/l лдаурота' xav ydg ёлЕу) eaooi]
ng rovg лб).ае xafloigEflEVTag doutpogag, aiihg
obaovds xaflogebv.
vBq}olg алеырхфд flaaiAsbg Nixyppopov ph> tov
Xabxvfprpv aviov ёЬлеу u.pa отратЕУраи, ovpxacEOt)-
pExdv ts тф 2лец flrop xai та лаоалЁлтотта uvvdioixp-
oopEVox. 6 di ёт тру C1 ’(.орааох pA’ihv. ov лоаЬ то ре-
торфхатло-д-орЕтод д тсоу Orvva.v fri/S ёт Ovrri-
xflg ХтРраУоу eioeti dio.TgijSgv mtEi aflat, dvydpEtg
bi ptuboT dpEigag лоЬрхр то лат diaxotvat )]7iEt-
уЕто, ёу de тоёты ло^Хое татт о by ХтЕербтор ёт
tov ^ijya uETaTiflsiiEVOi ёхшяgte iptAovoflai tovtov
ETTOiovy. о yvobg о Хакхисурд flovb}v лдоаруту
ат>тф трд Obvytxflg a^ooxopisvcp vm Xloptov depi-
xsoflai. Tpg ydg ёутаЪАа %(ogug тло fiaoiAEi xv,r
нията си. Така човеколюбието обикновено
дава почва на лошите хора да нзвършват
още по-големи пакости. И наистина малко
по-сетне дойдоха пратеници при императора
от страна на унгарците. Когато Дежа слу-
чайно се срещнал стихи те според обичая
го попитали как отиват работите му, той от-
кровено им казал, че е добре, и то дотол-
кова, доколкото е заслужил благоволението
на техния крал, когото нарекъл открито го-
сподар. Когато узна това, императорът реши
да не се бави повече и го призова, за да го
осъди. И след като бе доказана вината му,
когато и обвинителите, и съучастниците му,
заставали лице с лице срещу него, вече раз-
обличиха вероломството му, тогава импера-
торът го задържа под стража, но без да го
подлага на унижения. Той нареди да обкръ-
жат палатката му с ров и да го пазят като
във военен лагер. Поради това оттогава
онова място се нарича Дежев окоп. (Така
нарича тоя ров по-голямата част от простил
народ.) Малко по-сетне императорът го пре-
врати в Ыариград и го задържа в двореца
под стража. Такива неща станаха тогава.
А императорът, след като изелуша дошлите
от Унгария пратеници и разбра, че не пред-
лагат нищо целесъобразно, заповяда веднага
да напуснат ромейския лагер и да си зами-
нат обратно. И тъй те си заминаха, а той
пристигна1 при Белград и там се разполс-
жи на стан, Ромейската войска, както вече
се спомена, съгради тоя град, след като бе
разрушила Зевгмин, използувайки при строи-
телната работа и помощния труд на много
унгарци. Наистина това е игра на съдбата,
която винаги се надсмива над човешките
работы. Действително някой би се присмял
на древните, загинали вече основатели на
градове, когато вижда отново строители на
градове.
Императорът се отказа да се занимава
повече с него и остави там Никифор Халуфа
с войска, за да помага на Стефан и да му
съдействува в уреждането на текущите ра-
боти. А самият той се прибра в ромейските
предели.2 Не след дълго унгарският крал,
като узна, че Стефан все още се намира на
унгарска земя, събра още по-голяма войска
и бързаше изцяло да разреши въпроса чрез
война. А в това време мнозина от хората на
Стефан преминаваха на страната па краля и
причиняваха непрекъснато намаляване на си-
лите му. Като узна това, Халуфа го посъ-
ветва да напусне унгарската земя и да дойде
в Сирмий. Той му казваше, че тъй като
1 Това станало в началото на 1163 г. Онисваниге събития се отнасят към 1164 г.
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
251
usygg etyEirat оФтф) кАеуг: XMTFyovoiav otg av ftov-
AOlTO EpXElQElV. (by Ф Ifj^'QOK ЕХЕ1УОУ aVSTEVEV, 6
f5e TOtatte evevoel. oxrppauEVoy ygao tiara t-x ра<л,~
Asms ф-шг (wrap AK rbv '’Jgtqov e'/O)Q81, tow ravra
xoid'Covavy еутеРФцеуоу ЕУтаоиа лох irojxt xov
’ Igtqov <№ei тф ex T(7)T Ovvvaiy ётатдфцу twiov-
UEvoty. EJtFidtf w ivxavda Eysvero, лЕдаюоёацЕТ'од
SlQfuov тф/Фту. oZyco rV- voteqov xal ФЁтфх/.-
roc: ёуугд a/.Qjyoi roly yxoAFpdoiy eA&ojv (pvyay ЕУ
adxbv TiagaytvsTttt. tovto >v uxovoag фашк-гу oxga-
ТЕХЩО, /jryOV (фюУ Pd ZIq/MQV ЁЛ.81А1}'8, TO 11.ЕУ и
тф- уходах uvtoj тдодоох {urrotpia уад ёу тогу
Ovvvovy худфто тто/Фф uij ti xal лтФ-ту vecoteqi-
aaiT.v), to Ф xal тф) ЕиттдоаоФто) тт;у tow oixtpov
(loTpaXstuy xal ИтЕцаУтд тот ы.»тг;д1ит лдауратЕх-
aoptsvor. t;Q%e <5£ TavTipi xijy отдаттар Miya.gA т-ш-
xZ/rjair Гавдйу, од xal аитоу fl ааitems уфиау (ФеА-
трифу оефаотду ovr тф) Ха/.сбтру ТЕтЦиугат. fiaoi-
teds дё tjv ex тог XiQtuoii Ilgoxoiriw tov Ij/lQTV-
goy drEtegievoy etv%e yeTga ?л1 tov ev Natoc7) vet'ov
icyov тф) tetjiqj xavrgv тхлеЗоме mbuaxi, nalatov
tov ygovov aXahlay dnoggayetoav тсчааде, то tojv
Obvvayr sdvoy (noted. iaet 7ioted,y.vs тфу (Pmpialov’
xar&dgatiE yrjv, dAiyip дё eртяооод'ЕУ Tip "Ate^lov
tov Kou.ygvov fl a tteiay Xigutov te site. xal note
-lag xcbr llagiOTgicvv ауёдалоёюфцегоу nflteroy dygi
xal evil Xai’odv fl/dter. Ётда тф; tov ptdgxvgog roods
iEQ(i sTsgasTVx^xdrsg оодф) olov piev djpatgsio&ai
то обща XExgixaotv oluo.t аттагддотоу, xfly pE figy
ysiga dixteguEVoi dxE%oooi;oav' ёу Zioudg дё ysyo-
у6тер etti тих тффх tov ptdQTvgoy dgugrglov хатё-
devxo уетог, ov ev xoly avto ygdxoiy о тф tov >Ite
AtQtxov diteiorv ётЮ/чфоато d.Qxflv- ё'тиа tuvttjv
Evgibv flaoitebg tlvteaflE te exei&ev xal тф) Хошф,
хадалхд s7qt}tm, g;sgcor илёдюхЕ общата
'О дё tcov IJojovoov ртф Ztgpiiov те uviiiy
'Payptatoig acpteopisvos еЪ^е xal ZEvypdvov avTOv
фд>] (четепосеХто. xavxa лодд/лхуоу доаихЬу Ыео-
tsiAev аътфо Toidds. „од dtxaia ncixiy, Ф Evy&id-
отатЕ, oQxovy ащьауоу, ovg 8fvay%oy xgarxi тф
Фоетёосо Sto/Mov те ЁУЕха xal тагу aldwyy d,ii(o-
tAOxdog Етрдуу. icdi то[vvv (то уф) uaxgodoysiv
vnoTS/Livsi tojv ooi лхлоауфусоу -f; Emdsiyiy) coy 81
тамошната облает e подвластна на импера-
тора, ще има възможност свободно да пред-
приеме там, каквото поиска. Но тъй като
Стефан упорито отказваше да се съгласи,
той намисли следното. Под предлог, че за
него било пристигнало писмо от императора,
замина към Дунава уж да се срещне с ония,
конто носели писмото и поради страх от
унгарци били отседнали там някъде край
Дунава. След като пристигна там, той пре-
мина след това в пределите на Сирмий. Мал-
ко след това и Стефан, който насмалко
щеше да бъде заловен от неприятелите си,
дойде при него като бежанец, Като се научи
за това, императорът изпрати в Сирмий зна-
чителна войска, от една страна, за да охра-
нява земите му (тъй като имаше подозрение
към унгарците да не би отново да предиз-
викат там безредици), а, от друга страна, за
да осигури безопасността на подвластного
население и спасяването на Стефан. Тази
войска се предвождаше от Михаил, по пря-
кор Гавра, Самият той бе женен за племен-
ницата на императора и заедно с Халуфа бе
удостоен със званието севаст. А императо-
рът заиесе в църквата на Ниш и придаде
към останалата част от тялото ръката на
мъченик Прокопий, която бе взел от Сир-
мий. Тази ръка твърде отдавна бе откъсна-
та от тялото порали следната причина. Ун-
гарското племе твърде често нападаше ро-
мейскнте земи. Малко пък преди царуването
на Алексий Комнин то превзе Сирмий, под-
чини под властта си много от крайдунав-
ските градове и стигна чак до Ниш. Там
унгарците попаднаха на светия ковчег на тоя
мъченик, но като счели, струва ми се, за без-
човечно да задигнат цялото му тяло, откъс-
нали ръката му и с нея се оттеглили. А ка-
то пристигнали в Сирмий, те я положили в
тамошния храм на мъченика Димитрий. Този
храм бе построен дълго време преди това
от управителя на Илирик. Там императорът
намери ръката и като я взе, занесе я, както
вече се спомена, и я придаде към останала-
та част от тялото.
А унгарският крал отново отне Сирмий1-
от ромеите и дори вече посягаше към Зевг-
мин. Като узна това, императорът му из-
прати следното писмо: „Постъпваш неспра-
ведливо, преблагородни, щом не зачиташ
клетвите, конто неотдавна си дал на наше
величество заради Сирмий и други селища.
Знай впрочем (и то защото е излишно да ти
отговоря надълго и нашироко пред вид на
това, което си извършил), че ако ти по-ско-
1 Това станало, сдед като византийската войска се била оггеглила от Сирмий.
252
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
ш} даттог w ovdsv cot лдоорхы алаМмурд, ov
това bgdoELS 2-lgpiov ар елсоу, б стал ед llv аот1ха
ле1от), олбте 'Poypaioi лаоаг xai ла/лу vole олсмд
&IITQ8XO(£V ТГ/V Gl'iV. Г] Aslpds OS ОЛООООУ OvVTlHi)
fLt.'Qta()COV £ЦЦ/Л1УСО Лд.ПЕ.дОУ 8TQ0S латдод TOO oov
тЦ ‘Pco.aalcov лдоохехоотхбгод doXU : alp exelvcov
plv ?; toot лелдаурвгсоу pszdvoia ос'яаоа yeyore
rpUdoaoa, ool de oqu ittj лоту ovyl y.al pEiapeAQ)
y&yOVOTl ОУТрЛд EOT'AL Gv’df/CHZ. TO yaQ vi~js dt>7/C
ipcpog did TrozZwr Г}<5] T£^}ff,U8VOV <iia TOGOVTOiV hl)
xal лодд ффкуттуса. отдЕтрвойш лЁгуахе. у al ovx
civ tip oluai лдбтедоу алаттоу тру тоцфу sx'pEV-
£О1ТО.“ та f.l£V hi) TOV [)(ЛЛ1АБО)Р EV TOVTOIS i)GUV,
Итетрагод дё sv dltpcogla tots' лбуогд лоьобрЕУод
£л1 тотд al'TOtS xal лй/лг ijv. bib bl) yal nary
тдблосд 1л.1 тот хат uvtov лоКерое 6 раайеёд spAs-
ipEV, Srecpavoy те тот латдаЬеАсуог, от ло-jteqov tovto
/3sflovl/})p.£vog, Ел1 ri]v doyj)v avi'hs xathorav ijfyele
(pp. 211u—2I4U; 22591—22714; 231(j-232»).
15. Sirmium in рotestatem
Hungaroriim vertit
хата tov аитду уобтот xal BlabiopAapjog, eis
cov tcov ev TavQ(.oxvdtxf] dvvaoTu>v, ovv ncuol те
xal ywaixl тр aviov bvvdpsi те tij лйор аётбро-
Aog Is ePa)p(tiovs уШв, yjjOQa те avTfp лада тот
'Iotqov dsdcoQpTat, rp> bi) xal ВаоВлха лдотедот
тф I savoy tov naubl, os та лдеореТа tcov ev Tawjo-
oxvthxf) (pvldgycov eI%e, лдобеВфуп tlaoil.E-i's sbcoxs.
paoiXevs ds, £Л£(,д1] ррдёлто та лобд тру лада
лодад s£aQzvodpsvog stv%e pdypv, bsioag лед'т тр
л6Л£1 Zebypp Ел1 л!еLOTOV pbv) Лр05 TCV Z.TE(pdvGV
nvgypQOVpEVl), лдо TOV TOV 1ЛЕО Tmv olchV tXQY)-
gat ли^ероу, GTgdrsvpa Aoyov dptoy (fopilp-
aov avTp IgteIIev, ww OTQaxpyots Miyapl те
тф Pafigq, xai тф BQvevvtg') ^Icoopcp, ovg ets-
1.OVV UAl.OL ТЕ TCOV EV ^Pcopaiotg ЕЛКраУЕЪтёдсОУ,
xal "Icjodwpg OJ' AyyeAov Enexdlow, dyl)Q ерлы-
долб^Ерод, xal ’’IcDdwps 6 ’lops, TlEgayfi per to
ylvos iQOfpTjs ds xal diappg ретстАаусоу 'Pa^aixvjg.
ел1 nleov ye pgv тГ] л61ет Еладхеоат tjovlovO-slg
vavg cbosl л/.е1отад отдатюототу те xal tcov £лаг]~
beiayy ерлАроарЕУод exeIeve tov 'Iotqov лаоалЛеоо-
oag tois Ivboth naglystv to)v avayxatcov, eiog av-
тод лауотдап ел1 tI)V O&vnxr/v фрах^ии- Ovwoi
ds, елекУ) ло!ру Tiva yodvov dapl тф лвофб/рт
1 Става дума за изгонекик от престола Стефан
3 Унгарският крал Стефан Ш.
po не се откажет да вършиш неща, които
не ти подобават, ще сгюлучиш не толкова
да заграбит Сирмий, колкото да си навле-
чет незабавно беда, когато ромеите отново
нападнат с оръжие цялата ти земя. Или не
ти е известно колко хиляди хора загуби ун-
гарската страна по-преди, при твоя баща,
който бе във враждебни отношения с Ро-
мейската империя? Но разкаянието в ония
деяния се оказа спасително за него, а ти
внимавай да не би и от разкаянието си да
не получит никаква полза. И то защото ме-
чът на справедливости, наострян вече при
много други случаи, поради такива дела
може да бъде и притъпен. Но все пак,
струва ми се, никой досега не е избягнал
острието му.“ Такова бе съдържанието на
императорского писмо. А Стефан, пренебрег-
вайки словата му, продължаваше да дей-
ствува по същия начин. Его защо импера-
торът с всички средства се залови да се
подготви за война срещу него и поиска да
възстанови на престола чичо му Стефан1,
въпреки че по-преди не бе пожелавал това.
15. Сирмий преминава под властта
на унгарците
По това време Владислав, един от кня-
зете в Тавроскития, заедно с децата си, със
своята жена и с цялата си войска премина
доброволно на страната на ромеите. На него
му беше подарена земя по Дунава, която
императорът беше дал преди на Василии,
син на Георги, който имаше старшинство
между князете в Тавроскития.
А императорът, тъй като още не беше
подготвил всичко за предстоящото сраже-
ние,2 от страх за град Зевгмин, който Сте-
фан3 вече беше обградил отвсякъде, преди
да започне главните действия, изпрати там
на помощ значителна войска, предвождана
от пълководците Михаил Гавра и Иосиф
Вриений. Под тяхно началство служеха и
други знатни ромеи — както опитният във
военного дело Иоан с прозвище Ангел, така
и Йоан Изес, от турски произход, който
беше получил образование и възпитание сред
ромеите. И понеже императорът желаете да
помогне значително на града, заповяда много
кораби, натоварени с войници и продовол-
ствие, да отплават през Дуиава и да доста-
вят провизии на обсадените, докато той при-
стигне с цялата си войска в унгарската
страна. Унгарците пък, понеже дълго време
IV. 2 Това станало прев зиыата на 1164/1165 г,
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
253
РФттфц’аУттд л<А2.а?ид те avrov алолттдао dutvoi
тууаюаг avsqfaroiq fayeigsiv {rd ydg ' Pint fat xi/i
‘'ф'-i fat ТЦУ SyCuivpV TlCTUgOV ' Ir,TOGT ЛАЕТраУ
bopiCoiiF.rai lAsydla тсф ёгЬоу 'Pomatoic gwePua-
AOVT<), Л()Од Ф fat TGVQ h> ЛСАЕрТр TQaVfUlTiaq
ysyf-vpidvors faoAattfidvovoat tteqovs fafjaiq vide
rutg oibuaciv dvTi-i(tGEiyov (wrote), vqae кас twioi
(H’lAE^dUEVOl, p.lfatG TOV ol'T TOJ Ifafa. -/.dl Tip
Hqi'eti ito GToarfaaawoe fafixottfa v fal Ovvrifay,
bid. тог лотарог ката raw 'Piopafaor тсрёооуто
китаЬфоътф те avrae xal sud,yj] or о fa tt6v(O ле-
Qiysv)]o6iiFvot, si xai таут-щ rjjc леща-: фруу/лпо
bsfai-.goi. at ydo avTfoy vijse, are ijxioia tov mr-
пщрчЩНш Pee/fuc Щ davpfierQ^v ti, butTEivfaifTGi
fajcK, rd dsvTSQaTa fat таур'ттрч мироти rdv
r РтршхЬйт, ф-.аат ,fav ydo did tov лотаиай, Tw-
tfaloi bl лиоата^Етое ayjjttfi ло1Т)Оарё>’01 хата ps-
oov йлоАарliavovatv avTOt'b rw/fat ts тс-tq rofa.v-
UQjOtV SdUAAoV, frp’oi; fasiQYpCOte? ifatVOl лдгрУаУ
I'XQovoavro. al jtthr ovv о.Х/м vi/sq avrov ЦатЕОа
т-ov лотаа ov леАаоаоас oyjfa] tov х/тЬотоу favyor,
fit.a ds (wtiov dr doio v л/fa refa лад" мотор orga-
T^yovTTfov faayfatog ' Pm palate sysveio окгшата)
nvol хо,тал"А'фин1 ттРттуу. Obvvoi toIvvv, fastdg
xal тагтрд dntTvyyavov тф лтфмд, fa? fagag etqP
лоуто. far ydg тф) 27rs(pdv(p ЬалгщЕТОУр&уоту
Ovvviov xgijpaoi Tivae глох2,ф>а)'ТЕ,д btpo-jTTjgiov тф
йУ'ОдтЬтто) XEQffaat аУЁлттоат. xavTErdsy g is лор,д
sdfa) a® Slaptop алат fab Ovvvovq ad'h; sys-
FETO. oi pSVTol fabor 'Pap fatal TS xal Oifa’Ol, OOOL
ovv rd) Ptt-q'drip stuttovto, d.orvsfa btsy&vovTO, <1tf
dp.oAoyta Toiavrp тру nnAtv ётЬиттес сачок. 0 fa-
rot dk to) too Sr&pavov twpgipovTsp vsxfa) to
ah’ л долог ovte on big tisi&faxaT oote wog IJ-llov
T(~)v fa TE&TSfuoi vopt pmv lyfajaav, лдо dl: vtfa
тф л-6Т,£(ос fatysroy TTOirjod/iEYOt лиАсоУ, faaryov
iisyeiv sbixalovv. dips d'ovv fab тф (фсн-ок лада-
x},T$£VTE.Q Ф TOV PtE(t6.VOV TOV Л gCOTO tACLQT VQOq
dyovot vsebv, sv&a то> fagiaTi tovtov 7'dfoxav
(pp. 236^—237^ 238'-240Д
16- Romani exercitum Ser die ae ad belliim
cam Hungaris gerendnm colligunt
Tovtojv axovoag 8ao17\svq, xalroi тф riaoiM-
dog voGio liaQpa тф) тг/УглаЬт тфофугуд, av-
Toe baiuoviq. rtvl аюлтд t-TCmPt XF.xngifaoq
се застояха около стеките на града и често
правеха несполучливи опити, разбраха, че
мъчио ще превземат крепостта, защото ро-
мейските кораби. спрели на близкия бряг на
река Д.унав, иодпомагаха значително обса-
дените ромеи, освен това изтегляха тия,
конто бяха получили рани през време на
сраженията, и докарваха вместо тях нови,
свежи сили. Унгарците също събраха кора-
би и преди още да пристигнат войските на
Гавра и ЕЗриений в унгарската страна, се
устремиха по реката срещу ромейските ко-
раби, за да ги потопят и да ги падвият в
битка без много усилия. Техните кораби.
съвсем неудобии по направа и несъразмерни
по ширина, отстъпваха пред ромейските по
бързина. Отце докато се носеха по реката,
ромеите с нареденнте в боен строй кораби
ги нападнаха по средата и ги обсипаха с
много стрели. Смутени от тях, онези обър-
наха корабите си обратно. Останалите им
кораби, като достигнаха другия бряг на ре-
ката, избягнаха опасността, но един от тях.
в който се намираха техни военачалници, бе
заловен от ромеите и те с приготвен огън
го опожариха? Ггто защо унгарците, след
като претърпяха несполука и в този си
опит, се насочиха към друг. Те подкупиха
някои от тези унгарци, конто бяха на служ-
ба при Стефан2, и ги склониха да го умър-
твят с отрова/1 По този начин и градът
беше лревзет, и целият Сирмий4 мина от-
ново под властта на унгарците. Но тия ро-
меи и унгарци в града, конто бяха на служ-
ба при Стефан, остапаха невредими, понеже
с такова условие предадоха града. А с трупа
на Стефан унгарците се погавриха, първо,
като го лишиха от дължимите обреди и не
му отдадоха иикаква друга почит, която се
дължи на мъртъвците, след това, като го
захвърлиха пред вратите на града и го оста-
вила непогребан. По-късно, заставени от при-
родата. те го занесоха в храма на първомъ-
ченик Стефан, където го заровиха.
16. Вазантийцигпс събират войска в София
за война срещу Унгария
След като императорът узна това, макар
че по това време императрицата беше из-
мъчвана от тежка болеет, възпламенен от
някакъв божествен огън, както се случваше
[с него], всецяло се отдаде на войната. Той
1 С помощта на т. пар. гръцки огън, 2 Бившият унгарски крал Стефан IV. преминал на страната
на император Мануил, ръководил зашитата на гр. Землин. 3 Никита Хокпат (Xie. Clioniatac Historia, ed.
Bonn, кн, IV, pp. 167—168) съобщава, че един от слугите на Стефан превързал рана на господаря си, като я на-
мазал с отрова. Това станало, преди още да пристигнат войските на Гавра и Вриений, през април 1165 г,
1 Т. е. цялата Сремска облает.
254
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, Истории
OOpf] XCA&lOTUTO ЛрО^ TOT ЛСЛЕр.СТ. ET ^aQdlxf] TCt-
rt;r ту "IaAwicov yevopел оpртрслб/а Л то.v)7а
ТОТ ОТ{1ОТ<Т riOQOtC^’- 'loVTlW' бе ЦтЦуСЛ’Т OQ £xfl~
i)er tipaq ел1 тог 'lorpuv qpdf. рЁААЮг Sr рдр
лцюмтоЬол лата. тбсУ елоАт. блсаот ёу тер ot(j(i~
теират/ дл/аоы te ФарЁоаг xal рег/рисбтЕрсу тр’,
d)’TlXQT -TpapOV лбЛЕООе EGTpGET OlTVlxF/S, ddxpOlT
ларёусоУ d'Q атиха exeTOet лЕпакообрсгос. 6f)tT
хсй ёлеедр и;утглис$ рот ёттас'да то Otvvixuv тотй.с
Elder, ел1 Нелеурада pew fids oQflpov teeityfy ал;'-
л).Е1. b’Tt-L'&tr Tf tillQfjGU'ai ОТТ’ЕрОЛТЕ TOVQ ЛОАЕ-
piovs txaTEoutg (hriiTuFaO‘d(,t dtavoorptrcve рЁ£Е(Н.
лацу аллй xal ot I\opain dxrqoft лоарГ/ co фу
rhafiaoir 81%огто, о yvove fiact/лт с c,vn,g лрд id т
f'tD.Op', ОЛСШ ЛОЛЛОИ1? тфт'1 TCAp^OUq ETV7JO zt'/f-
dacdop ёлфае ёл1 тёр1 атплЕра-; tqspEio dxp'hp',
e£?7f дё xai 6 'PtofOHTor (TTQorns Tip’ fjaoueoK tp-
pi'p> aidecdevm eл1 тае тате гт. Oirct de
УЛЕтдр fiaGlASU ЛЕрО.КООареУОУ eldov, eAvov те ЛОр
атта тит пггслолшрот xol dyexa'Q°irr ели. cd. ote
ovyefhj т> pactAEi ev T'fj Л(.дд rip’ локрнау Лло-
рйелл. лХёог ij E%Qip’ GAopirep (ртдё "pan огтехФ-
(iei то тЕларилЬте vp %E£pop dtoxelkj.i rip' rurv)
РаТЕоот ларао(pijЛатта тсТт лсЬогг логрерос мётк
дюттрруеи. д дё, стёбе ojc трд арат р^еле Aijyeiv
лередтрёае, al,Ad ттта т>.г лстароё yoQ oh' елес-
убрЕУОе ЕХТЦОЛрУ, ;т твитер те дтрреретоае тер
лота; Etg бухит ел рое то л ел от уход агтср тит ло-
06? peqoq. тсоу де тру Zeiyppy ерасооооттсог рае,-
faocov Фе ллеТотсн тегхесог Ехдрироттее сое аут<,-
тарбрето; ЕотрооУ. алл ира те, раенлёа eldov xal
а^лое аллот лрсерРатЕЛ' (лесубрЕТОс TCiQayaip хаь
d<-QV^(.p EQ ТТ/V лб/lV Е1,0ЁЛ1ЛТ0У ЕЛЛфЁТШ ТЕ ci'XE-
п стблрсот. хил ло/лбу tl"oDpaioi та леюд тет%о-
paxiav ёдротбоуто. т(птц де per rxe.tvrp’ ffpeQei xal
EQyOU E.r/pYTO. ol ds ф1оро£01 EX ТСОУ ЕЛаЛ^СЫТ
dfivroperot xEXQaypCDv титлу xal doipucov dla^a-
ус7)т тот аера ЕяЛтрроту е^аЛлоу те dtqvExv.Q xal
e^dlXoTTO. гм/5 елi ToiovTOiQ рёт 7/ птаха xal p
Pet" ёхтЬ'Гр’ i"p-aAej.)TO, xal отбёг опте 'Fcopatois
ovte Ovytoiq лоотхсдра. туф дё xal alia ph> tcov
eIq EXeIvyP’ ТЕТЕЛЕОрЕТСОТ -f)(iVpd^ElV h/p) T);T Л0Л1-
OQXtar, rpv ye ртр> тот (jeiotlea)? тблрат, ei tip
леррауу ёттухатот трбе та г л^атторфусот аитблтре
отиде в Сердика,1 столицата на илирийци-
те, и ст,бра там войска. Оттам, след като бе
изминал месец юни, вдигна лагера си и ста-
тна до Дунава. Като в'ьзнамеряваше да го
премине веднага, намисли следното. Колкото
отлични по въоръжение и храброст мъже
и маше във войската, постави ги пред унгар-
ския град Храм, като даваше вид, че ведна-
га те премпне от това място. Когато видя
оттам раз положе на та на отсрещната страна
унгарска войска, той се отправи за Белград
и том се развидели, отплува оттам. Поради
това става така, че неприятелите се разде-
лиха, докато со опитваха да се противопо-
ставят на две страни. Но освен това не по-
малко се изплашиха от преминаването и ро-
меите. Императорът, щом забеляза това, сам
пред другите, както вече често се случваше
да проявява смелеет, влезе в ладия и пре-
мина на отсрешнпя бряг. Веднага след него
ромейските войници, засрамени от смелата
постъпка на императора, се качиха на кора-
бите. Унгарците пък, след като видяха, че
императорът е преминал реката, веднага раз-
строиха бойния си ред и отстъпиха назад.
Тогава случайно императорът при слизането
си на неприятелска земя скочи повече, от-
колкото беше нужно (затцото някакво блато
пречеше корабът да се приближи до брега),
отплесна си единия крак и го навехна силно.
И при този случай той не пожела да отсла-
би своето усърдие: докато участвуваше в
опитите да се отклони по някакъв начин ре-
ката и в тази работа прекара целия ден, на-
вехнатата част на крака му се поду. Много
от варварите, конто отбраняваха Зевгмин,
излязоха вън от стените и се приготвиха да
се сражават. Но когато видяха императора,
разбягаха се един през друг в надпревара, в
безредие и уплаха се завърнаха в града и
вече не се осмеляваха да излязат. След това
ромеите се приготвиха за обсада на кре-
постта и на третия ден се заеха с тази ра-
бота. Варварите, конто се сражаваха от кре-
постните стени, изпълваха въздуха с някакви
викове и неясни възгласи, хвърляха непре-
къевато стрели и бяха замервани. В такива
действия премина този и следният ден, без
да напреднат нито ромеите, нито унгарците.
Аз се учудвам и на други извършени през
време на тази обсада подвизи, но особено
[се учудвам] на безстрашието на императора.
Ако не бях случайно присъствувал0 там и
1 В София бил сборният пункт на императорските войски. С императора бил отнево Бела, младкят сил
на унгарския крал. Срв. Тивчев, За участие™ на българи във византийската войска, стр. 90. 2 * * Подробною
описание показва, че Кинам е бил очевиден на тезв събпткя. Ф. И. Успенский. История Византийской импе-
рии, т. III, Москва^ 1948, стр. 270,
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
255
yivdusvog, ахоЛу ar afpyyovusvotq ётиотеиаа. 'Pg>-
fiaiot yaQ £vhvor T&aQrduzvoi vtvQyor <o apaiveiv
ftu r.yv J16/.U’ dtsvoovvTO, го? ало %eiQog то7д enl
т(7)г елаХдеотг (ЛУТСхатаотуабнЕга ftaQ^'iQcig. 6 5г
ло(7)тод т<Ъу aUcov avafiah'eiv y^lov „таотут de
,1101“ leyaw „avdoEg cP(.’)fiaiO(, uet^co точу алАму
ХаопплЗе тут Pvvotav, ei ye. муара! госта хтолгете
,uip£V.a ov iievxoi xat Е^елуаде то : enidiiityna. oi
yaQ jlQoV’yorlEb T(7)V GTQOTYjyCOT TTEQKjTdVTEg CiUT(7)
(оутубтата diexToAvoar. 6 гсгк/кд то телуод ле-
QUf'hr avvd те oiler tnif.ia%oy adKiara yy diecrxo-
xfTto xal t«<r Ta'ptyovg, at тгу яб/лг ? gidvvvov, $d-
ilovg те xai Epyovg t.xa)»7>g EXoveai, утлхеИтг xt-
yayy xal crQvydvmv «ttotVcz /Jfhov 7xe7eve TT/.yQOVT
ovtg) те diafi fid&tr тд, /щ/от?щс/,га’ уггото <V
ifyw; tcu ту т~;у ггдХетод д/.сб~>тт cij.toj ovdev. Ovr-
rot yaQ, xaiTOt /iEyd),a лрдд 'Pwualcov ijiagdyevoi
атраттсоттТлу ёлтиапддг те uaklov у hqoteoov xal
i-fauoiv (о%о7я>то лааа лбдад avro7g тог 7i77ov
Uvai. та»* Ovvvair птоатдт.
’7’m WlOVTOig ТСОУ TlQUyfUixfOV yQTt}UET(i)V,
TtQUGtdrTSS Cl Cp(j)fiaio)V OXOTtol QEyd/.Ol' Fyodor
epiywoy OTQUTEVf.iaTO; avTQtg. xdviv yaQ era ttAeT-
отоу tov aeoog oQdid’QO'VGoy tdea&at. a).7a xai. тт7)г
rig Orrvoiv тг%уд emfpavi Sc Buoaxyg 6rosaa 'Pto-
iiatotg tiqo -усоогута^ ov paxoav ostoIIev Eivai toy
Паи'яап’ l.oyvQiyETai pr/ya, aM,orq те aQ:dao7> xqt-t'o-
aovg xat di) xai Sxvfiyv otiov xal TaVQoaxvf/yv
ayovra, отоалдт, л yog oig xal тор ТСёуауу еХеуе
hvydoTyv лаг<гтоат1 xal erdTiv ovv avrcy i'ixeit.
tovtcov ETiEidi'iTisQ 6 fiaoMfivg ijxovae, fiovAyr оду
Toig fieyioraoi xafp'QEi, олауд д у лоте %Qy тд. тта-
обгта dioixetaTPu Г1)тт7)у. „агдред filud2.Eia ёсру
„'РтлиаТтя ov tovto fjdrov у tow ллауиаттог of de
q.doicy "та ng p.6vov To/yiiy a7P cog av ту тбА,ау
ну dgof^axa xai та eoya EntTi&y, adhoTa Eycoye
па xal хата fycr/b оахруогоотп tisqI jcAeIottov
Eivai oidtiEVcg. ,и>) toivvv, h-teidy тд e&vcg тоста
ex n,aQaX6yov Tivdg uvoi&ev т7>%уд EvyyEQyaav dva-
avT.ifi^ETiTот ту 'Ptoualary хатеоту д.руу, дш. тае-
ra djzoxQyv yfi7r слудоцюу, e,t udvov ел1 yyg otqtj-
TfwoQiEv туд avi(7o’. ил/7 блогeаутeov exdoTCp xat-
op) P) xQOjrjxov xat ияодоть-ог xataaTilaei ту лар-
ovay TiQa^t)’ тур dsovoav. ov у до та ста t-vy ite-
Tie бях видял с очите си това, което се вър-
шеше, мъчно бих повярвал на чуждите раз-
кази. Ромеите бяха замислили да построят
дървена куда и да се прехвърлят по вея в
града, за да се сражават в ръкопашеп бой
със защитниците на крепостта. Той пръв от
всички пожела да се прехвърли с думите:
„Ще ми отдадете, ромеи, по-голямо благо-
воление, отколкото на другите, ако не ме
възпрете да се покачай Но не можа да из-
пълни желанието си, защото гю-видните вое-
началници го обградиха и най-твърдо се въз-
противиха. Той пък обходи наоколо стените
и разгледа откъде са те най-леснодостъпни
и заповяда рововете, които опасваха града,
доста дълбоки и широки, да се запълнят с
камъни поради липса на съчки и клони и
така да се пренесат [през тях] обсадните ма-
шини. Но и това не допринесе никак за пре-
вземането на града. Защото унгарците, ма-
кар и притискани здраво от ромейските вой-
ни, надаваха още по-силни викове, отколкото
преди, и се крепяха с иадеждата, че веднага
ще им дойде на помощ друга унгарска войска.
При този развой иа нещата ромейските
съгледвачи съобщиха, че настъпва срещу
тях голяма войска. Те видели, че се вдига
прах нависоко във въздуха. Също и един от
знатните унгарци, на име Васак, който беше
преминал на страната на ромеите, уверяваше,
че унгарският крал се намира на немного
далечно разстояние и водн със себе си дру-
га безбройна войска, сред която имало и
скитски, и тавроскитски отреди.1 Васак каз-
ваше, че с него идвал отново сега и чеш-
кият владетел с цялата си войска. След като
императорът чу това, свика съвет на велмо-
жите и пожела да узнае мнението им за
това, какво трябва да се прави. „Естествено,
мъже ромеи — каза той, — не само приро-
дата на нещата ни принуждава да проявя-
ваме смелост, но и да не прибавяме към
смелостта си необмислеви неща и според
мене това важи най-вече за този, който на-
бърже тгябва да се съобразява с много
неща. И така, понеже това племе неочаквано,
облагоприятствувано поради някаква милое г
на съдбата, нападна ромейската държава,
пека да не смятаме, че е достатъчно за нас,
ако само водим война на тяхна земя. Трябва
да се има пред вид необходимого при всеки
удобен случай и да се извърши това, което
се изисква от настоящото положение. За-
щото аз не смятам, че едни и същи работи
подхождат и за тези, които имат благопо.
1 По всяка верояпюст
не се спомеиавя пище за тази
става дума
войска.
sa cnoMaraTesHHSi спред от кумански и руски войници. По-нататък
256
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
qovgiv olpat xal dvoxoapovotv aouoouiEy &v л()д.у-
рати: xal zf] ePmuamr toitvp dQ%ij, el xal т~р
TraAo.tdb окти» TETvyqxsv erxXr)Qtag, d)dd (ovv Неф
<ратш) лол/.ф рЕЛйотс vq? -фит ауафагыот) лдоао-
.тотад, еф zvduigiav ледаяфоета). лйтток ёх ло-
biov ко Осуушу yevecpjac oqy'i, ovv ло/Лф) city eig
qpaot xal тф) аетдуф)о)ч Алий'П от,оатф), лХыоп bk
xal тф) алд oi’f/uaxibog ovyxgoiovpEyn) ysiQug.
оттек осу dftt/йтеда тагтр ЛЕдтшоЯыт], Зоди те фу
tig тд fte.xr.ioT fyh] perapaAovoav 8g%e, xal dvya-
ui£ >} avT’ijg аяо.акргф ёгтеЬОег ала/Аауеп;, /ioc-
aevteuv ок Pri iiaJ.imaP fiauPevg per тооаста
фле. "Pu)pа'кт> <>k таге ёх ртнФрд wig ah’ рета-
GTQaru^edf.vaaopai evtevOev ёл1 'Хй.бг те tov yd-
паха лф/yvodat fboxii, блок ёттесдет abv тф) do-
cpa.At'.i тор ло/.epioig dvTt<pfp)Eoi)ai dvvatveo, rovg
де tovto ph> oedapij i/aso-xE, тфд noUogxiag Ф dfpe-
peyoug ёboxei bvvdpEi t>j лаор елку глоотфое-
адш тд лоЛЕрюу. а/Фм jjaoidEvg аррбтеоа ovx tmj-
уеГ то pkv ydQ beiliav, тд де xal ajjovZtay але-
’ipijipiOTo аутсхокд. „ёёёота/ ydQ* РХеуе птфд ло-
AiOQxiag алооурреутоу фитоу, bvvapiv те лоа/Л]у
Tpg vvv и.ифо) xal та ёлстфФла дтадхтЪс, soxopioa-
opai Ovvvovg, of dpq>i тф ло/.fi qpovQav noiow-
т(и.ы tboxsi Зе аатф) to pev axQsiuTEQOv tov огра-
tov xal ooov oi'xetixov тр Зл/.а лЕстбёретоу ovtov
лддд if] nolei petvai Ъ'лд С)тдатг[уо1к not t<7>v ov
/Лае Елафрсот, то (У д./ло <1л av Фра аст.ф) tnl
(Pvyyovg rung и/Лотк сетей payrpopevor. од ост
vxoarei tovto, лауЕОИегифоуто р'еу rj)g ёл/обогр
EXEtdey аУаотрофиеуор ёлас де ооЗеу отдела) оа~
q eg avToig алоууЁ}.)], ёфол/лоаретос t’cnpev xal xoi-
тг/У цдр ЛЕрат лоооруо)' гц лб/лс, ,udx>] toivvt
al'/lig ovviGTaTai, xai Olyroi per ol ел l ток ёлце-
gexov Xi i) ок xal ftkleoi xal л aril тф) ладитк/руут/.
tov ePo>uafa)v фкетоуто vtqutqv, ol бе ра/Фот q
лрбтероу глореопоу те tic xQipudo.pio.w xal toiq
лЕт(Хф67ок rip т(Ъг Uilivv biEGndQOXTov epfiopig,
ладахЕ^етороЬ те <n<%yol ха), лааа.1УЁ,,ЕК ёхатё/хоу
•qxovovTo, xal [ioq xal а/юфаурдд f]V, xal $Qovg
qyeiQETO aet]U0Q. Oh’roi icivvy to eg ёлс тРу i)e-
рЕ/Лшу тлороуАегоутад ЬртпрЕУО! сРо)1ка’шг roiade
Pnoiovv.ldllog peya tl yg-qiia ёгтдд TEiyJov XEipsvogфу'
tovtdv ело pvXt)\iiaat.y ivf)eilstoi o/olrovg те tivdq'av-
teq aqa))’ ел1 то ivhvoy оуесахоу лдолгруют олед
avTOi$ xaTeoxEvauTo TEi^Poy iwegiOTauEvov, ok
лучия, и за тези, конто търпят несполуки.
Ето ромейската държава, макар че още не
е достигнала някогашната си слава, все пак
(нека го кажа с божие позволение), доведе-
на под наша закрила до по-добро състоя-
ние, ще бъде изложена, на опасност, ако от-
стъпим пред унгарския крал, който настъп-
ва, както казват, с голяма местна войска,
подпомогнат и от многобройни съюзни вой-
ски. Затова трябва да со погрижим колкото
се може повече да спасим и двете неща -
и славата, която вече тръгна към по-добро,
и войската й, която трябва да се спаси не-
покътната оттук.“ Императорът каза тия
думи. Някои ромеи, конто присъствуваха на
това съвещание, предложила да се преме-
сти1 лагерът оттам към Сава и да се
укрепи, за да могат оттам да се противопо-
ставят сигурно на неприятеля. Други пък
никак не одобряваха това; те предлагаха да
се изостави обсадата и с цялата войска да
се насочат към приближаващия неприятел.
А императорът не одобри нито едното, нито
другото мнение. Той отхвърли открито едно-
то като страх, а другото — като безраз-
съдство. „Ако ние вдигнем обсадата — каза
той, — унгарците, който сега отбраняват
града, ще имат възможност да съберат по-
голяма войска от сегашната и да се снабдят
изо бил но с храна.“ Той предложи по-слабата
част от войската и обозът да се въоръжат
и да останат около града под командуване-
то на някои не твърде известии военачални-
ци, а цялата друга войска да тръгне заедно
с него да се сражава срещу останалите ун-
гарци. След като надделя това предложение,
започнаха да се готвят да тръгнат на поход
през следния ден. Но понеже не им беше
известно нищо определено, те се въоръжиха
на разсъмване и предприеха вече трето на-
падение срещу града. Отново се завърза
сражение и унгарците от зъберите на кре-
гюстните стени с камъни, стрели и с всичко,
каквото им попадне, отблъеваха ромейската
войска. Те пък повече от преди подриваха
основите и с каменометните машини рушаха
каменните прегради. Чуваха се много насър-
чения и окуражавания и от двете страви, на-
стана шум и олелия, вдигна се и безреден
крясък. А унгарците, като гледаха, че ро-
меите подравят основите, направиха следно-
то. Отвътре крепостните стени имаше гра-
маден камък. Те го поставиха върху дър-
вени греди, като го привързаха с въжета, и
го издигнаха на дървена куда, която бяха
изработили по-висока от стените, за да го
1 Това означавлло
византийците да отстъпят значително на юг от Землин.
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
257
exei&ev ёл1 'Pcoualovs azpyoowiv. дРР uqtz 6 Xityoq
(ЬцРоЛ TO) ttVQylcp, TO 6e OVX EVEyxdv TT)V olxqv
(jUEyaS yaQ VKEQCplWS yv) ёёалтгатсод payw ElS
утр г/УЕХ'&г] ovv tcov Ovvvojv лоМоте, xal nviuv
ovdeiG zov xlvdwoy scpvyE. fl'QOvs Toirvv xal nahv
ф’&О^'Г! xal у pidyp/ STi f.tnJJ-ov ешВтето. ote 7.8-
уетац cos c Pcoauicov zzva Evozo^zdzara ёлсто^а^бце-
vov fiaai/.EVs xazayoycas ЕлЁсфацЕ te xal тф’ da~
л1да TTQOTEtvas ала{ф [isTwy ovvsrpOEz tov аудосолог.
OvWOl ёф ЕЛЕЬтУфлЕО ЕУ <71ЕУ(ф XOUldij ЛЕ-
otGTfjvai (jcpiot та л^буцата гугсооат, лфпрауть;
e/qz^gv fdaot).80)s, d)Q h’dovTcS тут лбТлт агтф)
a&vjot Ivtev&ev aolttov д.ла7.7.а;со01); <5 дё ov лоб-
TEQOV &рГ/ TOVTO Л01.Ц0Е1.У TIQf/V UV XMO)dia TCOV
тда%у7му Pp^ydiMos te xal тй)т ev oq lot, (роолагсоу
ol u22ot avoApduEvoi уицгаррссн леей хш dxod.v-
(pEOt zazs XEcpa^ats тар; avrcov eI'Ooiev. 6 /liev (V/
ел1 zoiovzot; avzov; алЕЛЕцуато, 'PujLtatoi de oepod-
oozeoov Smfi{HoavTE£ тру лбЛо' Eilor, ps pdq a/ao-
ХОЦЕУРь, PQpyOQldq T« XOZ Ol OVV aVTCp GTQaTpyol
zzov Ovvvcov ovv ищи а тоблог тф’ EiQpuEror t/л-
Eivot tcov оурщатсоУ ftaai7Pl лооо(6уте; ехТлтоу. о c)e
PEXQl цёу tlvos ovds. л{юо[Рёле1у pi; tor, дуя. дё
лолТЛ tov BsZa ларштраацЕгоо, tov цеу epovoy
dtppxzv, ss <5£ cpQovQav uviixa еляцц'Е. 'Poofzaioi
f)E flu/Mp ЦЕуаРр Sts Zip’ л/)7.1У ETGi6vT.ES UTE UrQV(tS
то vs ту 6e xazs&vov avd-Qu/xovs. ote got xai dax.Qv-
00.1 ёлгфдЕ ftlov ЕУТОООЦЕУСр TOV C/vd 00)ЛЕ10У OOOiS
ТЕ TO fatkuiOV TOVTO JEVOS fxOVolotS EOVTO qVT-
sdpoE xaxoi;. yyovTo хыдф/ла xal ipaziogol xal
aoyvQWuaza, xal латта та exeiviov eI.ei'Csto ayadd.
ол 7/л; тор; ёуффсоу урлшуЕто cxo.gtos xal tcov
y!t7.cov тобтсоу xal аудл/.О)у цауурсауу, бтт др xal
yvvaioy Tl 8VQ8TO dpGTip’OV dlEpf/.O.y8Vpr axldci T.ys
E^QCIQ 8"/иОУ. л6ФеУ 6e aVTCp TQVTO OVi’EiJl], ahlxa
дгф(боа). avzrp блтруха eti avd/.cmo; yv 7/ лбТл;,
олё/э тсоу TEi%£O.)v ёотсооа алодоу те xtjteoeie xal
та риала хбоцер ovdsvl uyao'vQaou тут cdyuv ла-
Вутролср тф) л<роао'то) es tov rPco.itauov PcIezxvve
tjZQaTov, блёрагтоУ те viva /ЗаттоАоутат -слочра/Фооба
дшцориодет rivl payyavEtg "Pcopaiovs ywdEiv фило.
dV.d tzs GTQaTtooTCbv /ЗеУ.оУ ел’ аотуу dgsls хатато^Ел
eqs таВмлсаооо, ev&a тдг zov ахгфа/лацоо ларалои-
лоу у cpvois avlcbva c6qvgev, evqeto 6e xal zi;
"Pcouaicov dEopcozys б т/о'цлоуу ел1 oxoheodov^ tl-
хвърлят оттам срещу ромеите. Но току-що
беше вдигнат камъкът върху куличката, та
не можа да издържи такава тежест (защото
беше прекомерно голям), неочаквано се пре-
кърши и се срути на земята заедно с много
унгарци, от конто никой не избягна опас-
ността. Отново се вдигна голяма олелия и
сражението се ожесточи още повече. Казват,
че тогава императорът, след като забелязал
някого от ромеите точно улучен със стрела,
му се притекъл на помощ, протегнал отпред
щита си и спасил човека, без да пострада
от стрелите.
Унгарците, след като разбраха, че по-
ложенного им е съвсем безнадеждно, изпра-
тиха пратеници да молят императора, след
като му предадат града, да се оттеглят от-
там здрави и читави. Той отговори, че не
ще се съгласи на това, преди да дойдат
Григорий1 и другите техни жупани върза-
ни с въжета за шиите, боси и гологлави.
И така той ги отпрати с такъв отговор, а
ромеите още по-силно нападнаха града и го
превзеха? След неговото превземане Гри-
горий и унгарските пълководци, конто бяха
заедно с него, дойдоха пред императора без-
славно по указания начин, в окаян вид и с
ридания. А той известно време не желаеше
да ги удостой с поглед, по-късно обаче, след
намесата на Бела,3 им подари живота и
веднага ги задържа под стража. Ромеите
влязоха в града с голямо настървение и ко-
леха хората в него като овце. Тогава очите
ми се напълниха със сълзи, като наблюда-
вах човешкия живот — какви нещастия на-
влече сам на себе си този нещастен народ!
Задигаха се съкровища, дрехи и скъпоцен-
ности, разграбваха се всичките им имущества.
Всеки задигаше неприятелски оръжия —
бойците бяха оставени без тях и невъоръ-
жени. Тогава беше открита една нещастна
жена, чието седалище беше улучено от стре-
ла. Как й се е случило това, ще изложа
сега. Преди още да бъде превзет градът,
тя стояла върху стените и хвърляла пепел,
без никакъв срам съблякла дрехите си и с
извърнато лице показвала седалището си на
ромейските войници, като дърдорела и бръ-
щолевела безкрайно. Тя мислела, че чрез ня-
какво дяволско заклинание ще направи ма-
гия на ромеите. Но някой от войниците пра-
тил по нея стрела, която улучила нещастни-
цата там, където природата е поместила ка-
нала, отвеждащ изпражненията. Беше открит
също един ромейски пленник, бутнат в ня-
1 Вероятно главпокомандуващият на унгарските зашитници на града. 2 Превземането на Землин и
Сирмий станало в 1165 г. 3 Бъдещият унгарски крал Бела се застъпил за своите съотечественици.
33 Гръики извори за българската история, т. VH
loannis Cinnami Historia
Йоан Кинам, Истории
vog хат uvvjX'iov xa&EioypiEVog dcoriaitov fat oh сад
wiaods. tovtov Oovvoc utyudhoTov у dr/ nenonquE-
voi, ute TO;ha.g si> el бон Рощилоид bx tov tteqi-
poAov t^tTogaQso-dai dydyxrfv ^Qoorjyov. 6 db ov ovv
ууфи;$ uev ijty iEt d’ dftojg givxvd, лаута ds dptag-
teiv biot st, олео Ovv roc хата) oyoavrsg gatvoval ТЕ
то) Avtygomo) иата vdnov taoValg xal obv d.o(pa-
hta HO'OEcQ^aviES etyov. ovtoj tuiv (V/ Zsdyuy xal
Ttahv Etho? ote л<./Мх jcii;v xal a/Aot hyov xal
dosTijg Eigyaoavio agia, ovy ухюта t)s xal ^Avdgd-
vtxog 6 Аооиад. еле/А)} ydo ‘Pcupalovg did хАЛриоо
ход dvaQQiyooihvovg гл1 tj TStyog ttdev, ''Avdao-
vixcg тф fiaoiAEwc EgadEhff'i) лдиощгу, v<p or TE/hv
Pkayzv 'ijd'l] EX TtiVQEGXVlJoAV dtptXOUETOV ihd) ТЕ
rot' /dao'ihcog ттуоута, ifa'ov h'dofHjvai avrcg ъфд
dvddov HEicikOai, tov ds Елидетраутод OTiovdfi
Eg TOVTO E%WQEl. blEldh (5s TlVEg AaitVO)V
хатолтх tovisg ciagEAfysiv {{ptAovslxovv avidv, d (5e
аттЕлдаттЕ oq^'to- локуа xal ovdaptij rob xhovg
avyyo)osiv iydshv. tv ф db таита vyirsTo, q xXl-
)iag aiqvidiov scg yqv Tjvsydq хатаолаоАесоа. d-л’
о tov owd^ovg xal ndhv dviExsrto
'd'Qdaovg. E^Eidij yag sisgag bsy'dEt oyg ava atvov-
тад wag avAtg elds, dgaudov EnsfiacvE xal аотбд.
тиши u'ev Tfjds E%(dQ)]aE. Sreq^avog dk b ti~] тдд
лб).Ео)д лтлосОфд doqxihla (ngbg ydo тоТд d/J.otg
xal dysidg aitrqv w TGv '’Iotqov bidri^s vafidvoor,
og to fib лдтЪтоУ Eig TO Ettq)avsg Sxsito vnatihog
bit rijV ло/.iv u.vu.teIvo)v, eIto, fta.<~>t)hog pTEqavo)
EXE!VO) Ol'VOQflUEVOV Vil' VC'liOS )'фг) иаТЁвтф) Л1~
oTEVEir ovx Etysv еилЕтсод ovTG) PcDuatotg adcooe-
ofyai lavTtyy. cog dz ^aath' g exeI^ev pertfiag ete-
qov TI q)QOTQlOV EVEodgyEt, EV Ф ЛО/Aovg TO)V EV AdgyilQ)
(f,EQO)v фх(оато Ovvvwv, opg лао avroig Xahotovg
et7 f xahtv ton (xal stotv Ersgodcgot, xaiAhsg
qdi] Erpqv^ IlEQ'-iatg lavwtyQovovvTEg), tote dr/ та
dfiql тЦ л.б/.Et ZtU'yPll ^I'/unEnTUixoTU. tAaOwv dxgi-
d&g xQEO^Eig sg tov fiautha лгал st dvdgag те tcov
xEQiq^avcdv xal тф xal tov Tqv shoxotiov т)~фЕ hi-
yoviu. адууф’, XjQptoy те АлодсАбтас 'PayuuiciS
EGav'dig 6touoAoy(~>v, лдбд As xal Аал/гатсат ла-
oav. oi xal елыдц flauihi sig dy>iv yGdov, еле1-
nov те боа avTOig htEoiaho xal di; ixetevov di et-
vat Aotaov flaoiMa tov yohv. 6 de io pity noco-
какъв мръсен и тъмен затвор по следната
причина. След като унгарците го пленили,
понеже умеел точно да хвърля стрели, при-
нудили го да отправя от крепостната стена
стрели срещу ромеите. Той все пак изпра-
щал много стрели, но без желание и нарочно
не улучвал. След като унгарците забелязали
това, сидно наложили човека със сопи по
гърба и го затворили на сигурно място. Та-
ка беше отново превзет Зевгмин. Мнозина
други извършиха тогава дела, достойни за
похвала на смелостта, но не по-малко и Ан-
дроник Дука. Когато той видя, че ромеите
се опитват със стълба да се изкачат на сте-
ната, приближи се до Андроник, братовчеда
на императора, под чието предводителство
бил воювал, когато той се завръщал от Та-
вроскития1 и бил получил милостта на им-
ператора, и го помоли да му се даде въз-
можност да се изкачи. След като той му
позволи, зае се за това с голямо усърдие.
Когато пък някой латинци, които го след-
ваха, искаха да го изпреварят, той се въз-
противи силно и по никакъв начин не же-
лаете да им отстъпи славата. Докато ста-
ваше това, стълбата внезапно се строши и
се сгромоляса на земята. Но Андроник от-
ново се възвърна към обичайната си сме-
лост. Когато видя, че някой се изкачват от-
ново на друга вдигната стълба, той се за-
втече и самият се изкачи. Там той сполучи
в това. А крал Стефан2, убеден в сигур-
иостта на града (освен другого пояха го от-
бита от Дунава води, които течаха към града
най-напред явно и на открито, а след това,
когато императорът започна война против
онзи Стефан, се втичаха вече през подземен
канал), не можеше да повярва, че той ще
бъде превзет така лесно от ромеите. След
като императорът се отдалечи оттам, построй
друга крепост, в която пресели много от ун-
гарците в Сирмий, които обикновено се на-
ричат сами хализийци (има и друговерци,
както вече казах, които изповядват една вяра
с турците). Тогава Стефан, като узнал какво
точно е станало с град Зевгмин, изпрати
пратеници при императора — мъже знатни,
между които беше също и епископът на
тази облает — и обеща да върне след това
на ромеите Сирмий, освен това и цяла Дал-
мация^. Щом те дойдоха пред очите на
императора, разказаха това, което им беше
заръчано, и молеха императора да смекчи
1 Става дума за иъдещия император Андроник Комнин. 'Гой се бил върнал от простоя си при галпцкия
княз Ярослав. Срв. ФреИденберг, Труд Иоашга Киппама, стр. 40—41. ц Стефан IV, който бил крал по това
време. й Тук наименованного Далмация с тпотрсбено в по-широко значение; то означава предипшата Хор-
ватия (на юг от р. Сава), т. нар. Рама, дори и пяла Восна. а отце и с’ыцинска Далмация.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
259
тог алхКуе „лоХХоЪ iA.&vtd.v a^tov еп/“ leya»’
„aydgxg riQSufievTui, ei Tig олео d(pj']QT)rai i/bq,
таста diddrat, aigiotp. £/ощ;и Kt’Qfttov, e^euouev
Тлиургрр pla/ptaTag зуф xgaTOvticv, лагтозу xaVd-
лад ysydyauEV xvqioi, cuv avrol btdovTEg eItu. acpEi-
aeoDe. д<за Toivvv egti 7iaQ VftlV BiQplOV eteqov ;
egti .tw Zevygi] у.ш AaXuatia alK), a didovreg vvv
ррлУ f]KETE; Et- ftEV EGTI, dplpUTE b/], (dp Tjl-lEig ?e
ipruatg аот&аз ЬлоЬе^о fteba mm yj-.QGtv, ei обтер
tier, o>g ovds ravra ooov тд ётр vpiv ха{1Е$оуяу
docpaKog (pEAqotg ydg uptv ovdepia xtivra лада-
исщеО), (ivri] (У oftcog loyS'i abv Цеф rpavai ту
fpixov фолЕд xal Tovrcm’ хдапфоутед. el dl. такта
ftEP ЛО.ТЗ fyLliV aQTl XcPtCU, 'UU.IV b'ovdf.V U7TO^8AE17T-
tui cov dgrt baioeiv cpoxx, ёл1 tigiv ovfifiucng ,* i]
Tt to bialldgov граад e'otui; “to fib1 di] лдбзтоу
оеттд аитоЬд у f Марата, fierafiaATOy d’ тлело. „алл’
i'va“ ёср'у „yvartE, юд лдоЬти vp.iv OTtzioaoOai tys-
lopsv Xgioitavolg oboir, aye ytvKfl-w та бохиК
6 flaotKbg jaev woavia ектеу, oi dk dubfioTa пак-
та &EUEVOL ттлг]А1ауз]вау, xal 6 UaoilEvg aoltcov
ЕЛ1 Bv'QdvTtov IpflEV.
/ЗаыКид de, изалео ёЛеуорЕт, eg Bvpavuor
InaviKv ilglapfiov К аидолдКсод a^Qi xal eg to
туд XoqrHtg p£ya катцуEyxev ieqov. ёутаЬ&а те та
yaQiOTyota 'fyfioag xal %QW>iq} тоид tEQonoloug даз-
gqodfiEvog, о ex XiQfuoo (poQOAoyqtfEV ' PtOftafotc
ETvyEV, ev па1ат'кр f}Ou%<gEy.
— — — оклаз <5e ouyvdg egijXE zqotoc,, xal
a oiks Xegfiiovg те (bdivEtv xal IJavvovow ти ef/xog
pEfiabbyxdog ngocplBivEiv тршуЕТО туг 6g,it)jv. dill
aoTt TTQooidvTa toutov ijxuvaav, xal тф бдруд dva-
холегтер dnagalvra rd bedoyuEVa ётрдуоиу
(pp. 2404-2481S; 24 V18; 249^.22).
17. Manuel Comnenas iterum exercitum
in regionibus Balgaricis colligit
ola de. etxdg оиутаоЕизд ёх туд бЬослодсад уе-
yevr/yisvyg rivdg буход aB&tg dvEph] xal odor at тои-
тоу ekevtovv ouyyal. xal dy dficpl ли/xt ICqlvbgia
тад лаоyalt ovg diayayodv, ЕлЕсбулео уод'Ето ev xal-
/лог1 yeyovdig, ёл1 тф’ Фй1ллог ётрЕдето. EV&a di)
xQEoftEoi yoyfiarioag ex Hat6vo3v dq-Txatisvoig, extei-
di] fi7]dEv vydg aibouP dnayysAAEtv eyrop exe%ei-
гнева си. Най-напред той не се съгласяваше.
,, Би било твърде достойно нещо, пратени-
ци — каза им той, — ако никой желае да
даде това, което вече му е отнето. Владеем
Сирмий, превзехме Зевгмин, държим вече
Далмация1, станахме веднъж завинаги пъл-
ни господари на всичко, което сами ни да-
дохте, а после взехте. Пли може би имате
друг Сирмий, имате ли друг Зевгмин или
Далмация, та сте дошли да ни ги давате?
Ако имате, покажете ни ги, за да ги при-
емем веднага с две ръце, макар че знаем, че
поради вас не ще ги владеем със сигурност
(защото вне не се стеснявате да действувате
противозаконно!), но все пак с божия по-
мощ ще ги владеем с нашата сила, както и
първите. Ако положение™ у нас сега е та-
кова, вие нямате власт над това, което каз-
вате, че ще дадете, но на какви условия ще
стане споразумението ? А и какво можете да
ни отстъпите?“ Той се обърна към тях така,
но след това промени речта си и каза: „Но
знайте, че с готовност желаем да сключим
договор с вас като с християни, затова нека
се обвържем с клетва.“ Императорът каза
това, а те потвърдиха всичко с клетва и се
оттеглиха. Императорът се завърна след това
н Цариград.2
Императорът, както казахме, се завърна
в Цариград и премина триумфално от акро-
пола чак до великия храм Света София. Там
принесе благодарствени дарове и надари
свещенослужителите със злато, което ро-
меите бяха взели като дан от Сирмий, и
след това се оттегли в двореца.
— — — Не мина много време и той
научи, че сърбите и унгарците въстават от-
ново, и побърза да изпревари техните опити.
Но те веднага, щом чуха, че той се отпра-
вя към тях, се отказаха от кроежите си и
запазиха договора необезсилен.
17. Мануил Комнин отново събира войска
в българските земи
И както е естествен©, настъпи някаква
умора от пътя и отново произлезе вълиение
и отново го3 безпокояха много мъки. И след
като прекара така в град Силиврия пасхал-
ните днн, щом се почувствува по-добре, той
се отправи към Филипопол. Там се срещна
с пратеници на унгарците, но след като раз-
бра, че те не му предлагат нищо приемливо,
1 Приморска Далмация, наричана оше Бяла Хорватия, която имала своп крале, различны от сръбските,
със столица Салона. 2 Той оставил, преди да замине, в Сирмий част от войската си заедно с Михаил
Гавра и Михаил Врана, Областта оттяпала под византвйска власт чак до смъртта па император Мануил (ИЗО).
Става дума за Мануил I Комнин.
260
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
quav Зё ctovov xal dvoypp' Tira tov hoasuou ex
лагтод tqotiov ЛЕСотогшд Zadety, (а)тогд per йлдих-
loi'S алЕлЁицато, mo'Exnspipag avioi^ xal CP&~
uaioiv Tied, ё<р’ ф to J' te XaAovtfyv астцашто на/,
ел pq тоср бЕбоурётосд ауалфЕг саДиа, xih лаку
алиЯфоас раос/За. xal tov cPc»iiaio)v птратбг (пре-
oi)ai. 6 Ье ел) ХуДххрд утуогЗд ЁгтаГДа raj di-
vditEig fj'&QOiOEV.
vE)'ilkr (HaiQip’/'ir лоан'рЁУог оггелеое ti toiov-
tov. ’Als^iog, og rpv лоалоотдбюоод tote, dog лол-
ACiXtg p.Ot EQQl'lfh], bfELTTET doxijy, EX ЛОАТОУ UEV
алоотааиту codtvE, tote дё xaiapavpg угуоттод Tip
TQi%a Exdot] xal eg тогд yova/ovg ЦЕтат'1 Ёрегод елс
Tt TQ)y OQEGt£q(J)V ЦЛрхДр GSpVElCOV, UTTEQ ЕЛС XtQV-
udvog ev 6oEi llamxiq) Tbowrai лае сота. &y$tk eq’
txavbv biayaycov алefit co.
Id. fiF.r bq хата тот ’АаеДоу ёгтаода тиудд
tTS/svT'Tjoe. fiaocA£vg 3s Ovyrixcor отрахЕгратшт ел1
XIqluov biafidvToyv bwdpstg ёттсиДа ёлеру>ЕУ, toy
цо%оу aAAot ts T(~)v ' Pcopoaov oiQarpyayy xal дн
xal ’AyfydviKog о риоДвсод abshpttiovg co Kovto-
OTEpavog Enow’vpov exsito, uvtoxqcItcop too лоае-
pov Tovbs TiQbg фсоДёсод хатаотад. алвота/ло Ье
а&гф блсод те тадаобш Jfestbv xai oxi] тог лоае-
pov тоуЬе xa&dxsp аг xlvaxt оуе-
QCoyQdpipat. Axbouvixog ovv влс Зйог Фарбд,
ЕЛЕсбт/ йу%юта ТОГ OcVVtVV ЕуёуЕТО UTQaTOJtsbor,
тонхдв тега biobi. хатолтфсид pi-v xal охологд,
олоса Ел%ита1, Eig to tcov xoaeuicov xathsvac. отра-
Twpa j'jXt-ота. nvpq:oouy syrt». топ’ de т/усл cPco-
aaicov ехёаеге л<ю tov отратолвЬоо в/Доттад лвс-
Т‘С/<т0о.1 oxcog Q(oyoEiav Ttva xoAepltOV ЕДсгтсд dyd~
yOLEV. Ol pEV ovv xoxd то хеаеаюРеу еу уерос ло-
Ispiov ЕХрутед елпууДОоу, 6 дё dvExvvfldi'ETo
tovtov ола>д те bwdpEtog Еуоутсд ела ДЬфрюУ dtpi-
xovtai Ovwoc, xal Tt лоте flovtopsvotg aoxoig sort
(pp. 265j_20; 270, _]G).
18. De servitute notitia
oi'Tog 6 avToxcidacoQ xal ёг)-од тс тсоу Зтолсота-
TCOV plXQOV xal ЕЁд гбрОУ TsXsGCU, detjoClT EX psGOV
тт/д 'Pvpiatcov елофоато xolxrsi'ag. onotov дё тоо-
но само се опитват да получат по всякакъв
начин иримирие и отлагане на военните дей-
ствия, ги върна, без да постигнат те нищо,
само им даде за спътник някой си ромей,
на когото [поръча] да изиска Халуфа1 и
ако те не се покажат склонни, да ги запла-
ти, че отново императорът и ромейската
войска ще ги нападнат. А той отиде в Сер-
дика и събра там войска.2
Докато пребиваваше там, се случи след-
ното : Алексий, който тогава изпълнява-
ше длъжността протостратор, както споменах
на много места, отдавна замислял да въстане,
но тогава бил открит, [затова] се подстригал и
отишъл монах в един от планинските мана-
стири, каквито има построена много близо до
Струма в планината Папикий3. След като
прекарал там доста време, починал.
Такъв край отреди там съдбата на Але-
ксий4. А императорът, когато унгарската
войска преминаваше към Сирмий, изпрати за
там военни сили, на конто началствуваха
както други ромейски пълководци, така и
Андроник, племенник на императора, който
носеше прозвището Контостефан и конто
беше получил от императора неограничени
военни пълномощия,5 На него беше съоб-
щено как трябва да се води, да се завърши
тази война — беше му начертано като на
карта. И така Андроник, след като премина
Сава и след като дойде много близо до ла-
гера на унгарците, извърши следното. Реши,
че съвсем не е изгодно да праща разузна-
вачи и съгледвачи по посока на неприятел-
ската войска, а заповяда на няколко ромеи
да се приближав до лагера [им] и да се опи-
тат да хванат и доведат някой пленник от
неприятелите. Те наистина съгласно със за-
поведта се завърнаха с пленен неприятел, а
той го разпита с каква войска са дошли ун-
гарците срещу Сирмий и какво възнамеря-
ват да вършат.
18. За робството*
Този император премахна от ромейската
държава един ужасен обичай, който насмал-
ко не стана закон. Нека кажем какъв беше
той. Неумолимата необходимост на хората
- Събитията се
Пл. Палсхюг ~
г’ Събитията се от-
пленен от унгарците в Далмация,
във византнйската войска, стр. 90.
1 Става дума за споменатия по-горе протостратор Алексий.
Срв. Chaiandon, Jean П Сотпёпе, р. 489.
1 Никифор Халуфа — византийски военачалник,
отнасят към 1167 г. Срв. Тивчев, За участието на българи
дн. Пеперуда планина.
насят към голи 1167 г. Срв. Chaiandon, Jean П Сотпёпе, р. '489. f’; Откъсът описва робството в цялата
ВизантиЙска империя. Явно описание™ се отнася и до българските земи. Вж. Ив. Сахъзов, Една новела на
Алексия Комнин за роби-българи, Сборник В. Н. Златарски, София, 1925, стр. 367—372; Д. Ангелов, Робството
в средновековна България, ИПр., II, 1946, кн. 2, стр. 151 и сл.; П. Тивчев, Към въпроса за селското население
във Византия, ГСУфиф, I960, стр. ,520—523 : В. Браунинг, Робство в Византийской империи (600—1200), ВВр.,
т. XIV, 1958, стр. 52-55,
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
261
то Ф фф АЕуторег. ц tov 'Qip> аладаётутод той g
avd-Qumois avdyxi] лоААа те хата tov plov
sxGtvoTOurpssv d/Jttt xai dij xal iuo&ou т/щ sAev-
dsQi av azicboc'dai лоААогд агаухафс. thjTEVOvai
Toivvv то/? tv frrsQoxalg те xal aqiwuaat xai ro>r
ev yeyovorcov, av ovtco rvyjp ф art ayeAaiol rivsg
xai. oylixoi. олотоу toivvv p ауЦдазлЬа] xaxov
лаеогеФл; ладаЛарфаготте t tovq ddliovg ol т/р7
о<рфу eoiv^uevol dovAstav ooa xat аруедожфосд avioi;
лдсиефедогто, xai pv to TQi(b/3oAov Лак xarafiaAAdps-
rov ufofycouo. EZend'SQioy агйдфлоуу dry}] xal ovii-
fiolaior ойта) xaxorvxEg. uiaeIel xal t-Y лоте тр Ы
тф dpTEtag aypouEVot tQyaola aaadh.iopai фоф-
OLiev aVTi'jV, ol дё кавалер ддалётад ovo/dvreq
avrovg xai dixag ёл&т&оуу тщ тбАщ;£. xai ф
tote xard то Л/асйлог ^vdaQiov, ёу ф aecov ёл!
той алфатои vojsi xal фои лаф1 avrov el’osioiv,
eAev&eq(j)v },th> EiotovTcov dvdodmcov I'xvp xai txdAa
лоНа, ИьбутатУ ye. иф елс тр aviy флота ovfis-
v6s. то /лёт dll ё'дод ovtco deivur yv, fiaotlevg <V
лдбддфот ало песту; ёфалахЕгш тф ло/лтетох
avxo ротАф-ЕК ypattpiaot тф’ eaevQeq'iocv dig cyv-
OSl TO eXeV&SQOV ёлелрфуюто. EAEvDeQWV y().Q aQXEiV
Pojaaiaw, ovpisvovv aydgajiddcov o.vto; ry&sXev
(pp. 275]0—276<ф
19. Henrlcits Leo, Saxoniae dux, per
Ser die am transit
гло tovtov; тойд xpjvovg xal Шфотсоу о Ьоф,
Envoi's ло1гтфдсолотатоь xalevda(povoq,oh’ us-
ytovp лодаохеьр ель Вфагтют ффу ecp w tov
opya Alapav&v dialid^stsv (олофа ydo лоЛ/ifj
f? dM^Aovg exQ(dvto)} лагта те Фу evexu фф
дюлЕлраупетод ЗлфВтаУЕЮ. ev тобтор де SIsq^oi-
OvEVi’Eiatv auTOVQ лодд tovto naQOQypadvrwv, elq
алоатасяау sldov, Ztr&pdvov ds og тф Ойууьхф
yQX& dtoy дло/ллбгтод, vciQazov лаш rd туф
хатsazpoav. фр фу хлгу&Еф рашАеф ель тф Лад-
дьхф адлхуЕлтао &у$а дихтдфф лосоуфтое, лёи-
tpavTEg Ovvvot BeAav фоигто acpiot ффа лергррф
vcti, ёл avrov yap, LStetpavov tetsIevt^xotos, 6 той
dixaiov феордд еФелеу. ' erd/zave ds 6 BsAaq sig
усифоот тф paaiAsi dtpoQiofislg kqoteqov, cbq sy
TOie spT^QOOpEV not EQQpPp. VOpiOV ds фууЕУЕСОХ
ё[ляодй)У avrd) уеуоубтод, тф АЬуойотрд syripsv
адеАсрф. xataaQ ds did tovto ayaQQp&Etq а1фф1.аи
tcov ev Bv^avTifp Tijvixads Екдаттатеуе ueyiardvcor.
да живеят e донесла в живота им много
други неща и принуждава мнозина да се ли-
шават срещу заплащане от свободата си.
Защото робуват на високогюставените и на
сановниците не само обикновени и бедни
люде, но ако се случи — и никои от благо-
родниците. Колко голямо зло е човешката
алчност! Онези, които са ги купили да им
служат, след като приемат тези нещастници,
се отнасят с тях като към купени с пари
роби. Възнаграждението, заплащането за сво-
бодни хора,2било около 3 обола — позорна
цена и сделка! Разбира се, ако някой, измъ-
чени от тежестта на наемната работа, биха
пожелали да се отклонят от нея, те биват
улавяни като бегълци и биват наказвани за
своята дръзка постам пса. Тогава, както в Езо-
повата басня," в която животните влизат при
болния лъв в пещерата, има твърде много
следи на хора, които влизат в нея, а никак
на такива, конто излизат. Този обичай беше
[така^ ужасен, че императорът пожела да го
изтръгне из корен от държавата и подари
с грамота свободата на всички, които бяха
по рождение свободны. Той искаше да упра-
влява над свободни ромеи, а не над роби
19. Хенрих Лъв, саксонски, дук, преминава.
през София
През това време дукът на саксонците,
племе твърде многобройно и богато, дойде
с най-голяма свита в Цариград, за да поми-
ри с [императора] краля на аламаните (един
към друг те се отнасяха с голямо недове-
рие), и след като извърши всичко, заради
което беше дошъл, се завърна.1 Между то-
ва сърбите, подбудени към това от вене-
цианпите, се готвеха да въетанат. Но Сте-
фан, който управляваше Унгария, се прости
с живота си и настъпи там голям смут?
Обезпокоен от тези събития, императорът
пристигна в Сердика. Там през време на не-
говия престой унгарците изпратиха пратени-
ци с молба да им бъде изпратен за крал
Бела. Защото към него гледаше, след като
Стефан бе умрял. по справедливое^ законът.
А същия този Бела императорът преди то-
ва си го беше избрал за зет, както разказах
по-горе. Но понеже законът за сродяването
му пречеше, той се ожени за сестрата на
императрицата. Затова той беше провъзгла-
сен за кесар и тогава по достоинство над-
мина велможите в Цариград. И така импе-
1 Хенрих Лъв, саксонски дук, преминал през София на път за Ерусалим през 1172- 1173 г. Той се
спрял в Цариград с цел да изглади отношенията между Мануил Комнин и Фридрих Барбароса. Срв. Caroli du
1-resne Domini du Cange in Joannis Cinnami Historiarum libri VII Notae ; loannis Cinnami Hist., ed, Bonn., pp. 393—J394 ;
Chai andon, Jean II Comnene, pp, 596—597 и посочената там литература. 2 * * Стефан Ш починал през 1173 г.
262
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
pfjyU TOIVVV ai'TOV ЬТЕСЛСО')' ЕЛ1 ^OvWMtjb OVV TY)
yvvaixl ЕлриЦ'Ет oqxoic тцопаы» Mayyei/.duEvov
ooa flaad.Ei xai 'Pcopaioig ovvui'oeiv tov латтдд
ejUsaaov alaPoc. еТлоуто <5s аиттЪ M fiaai/Acog o'c
Mi Ti/v d.QXpv хата^огтЕ? ’Icodwr/g те 6 лролсаЕ-
fjaoiog xal rcdv Ml дб^г/д a^Aoi. 6 be расяКгд
Meidi/ ВеКК Mi тут dgyrp хагЕбтраато, Ml тд
PeQ^Mt ETQfMeiO МгОС, CillVVEiaOai ' life TOApljg
avid'g TTQO-O'vaovGEVog. akP otteq i)o.vpd'CE’-i' del
E%(0, OlMcO TO OTQdlEVEta p&QOlOTO ЛШ', xal paot-
AF.bg yiMlaiv b/dyaig bid tividt fqviivcov xai fair
XQijpVCOV %O)Q(OJV ElGEAaoag Ml Tip’ %CDQaV тф HQ~
yj^owidvq) Qvpiti^EiT ipdyETo. d be xaiioi pogiai'
латтаудОЕГ еаг'тф %Eiga avurpadpETog oi\u payor
ECpEVyE ptV TO XQCDTOV, (bg (V тд 6s(K4 ai'TOV Tip’
pvxrfv MoitdfiXEi, лоео/Мд- eg paoikM. trtguq'Cig xu.-
xcov аатцоиад Место tv%eiv. лесОест 6’ ovx sycor,
622u up eg avrov piEiro лагюдос dog fixerbovov
тгуест. pxE Toivvv fiaaiMcog MivEvoavrog, xai EiopEi
TiaQa тд /Сдш, axalvcppg те хера^/Т xal yeioag
rig dyxcbva yvpvovuETog, drvxdbsiog ph’ лбдад,
oyotrog be oi iov TQaypAov vtjfato, xal фгрод xs-
yElgiOTo, олр /jovaoito yppo&at fiaoiAst eovtov лар-
EydpiEVog. E<p ot g oixrsiQag avrdv ауфнЕ rd sy-
хкрра. татта хатсощУгохдгд fiaaiAEVC vg>/Ei тфд
SsQfjtx^c, Mbpsvov аитф xal rov dQyi'QOvndvov
Fycor (pp- 28613—2883).
20. Mamie I Comneniis bellum. adversus
Turcos parat
a/Aa fiaoiAEvg rovg Aoyoug ovx dgiobs^uut.vog
atiidv нет алЕлеруато, bwapstg be sx те Zdofiirov
xal Ovvvary рЕтЕлеалЕТо ло/ddg xal та лодд тот
лдХвуот FrrpitE^EOTEQoi’ E^ijQibETo. собТЕ pip’ 1'ллосд
те xal dy&Q(Mroig o^apij id eg тд ppr Мсаещюс,
xdi fiocov dpvppTov ti лАрЬ-ос M zd>v хата O)Qa-
xi]T pXavvETo ycoQicor apapil те &лёр zag tqig%i-
movg. 6 ph> ovv грл (pavEVTi mi "Асхат xdi,
rag dwatiEig Ml "Pvrdaxob хатЬ тд si/og рЬрое-
Qev. Obvvoi de gv,uitayot xal ZEQfiioi, oi. "Pcoiiaioig
xaTijxooi Tvyyavovai аттед, ovx ft Morn tppixduE-
voi -frEgovg cooq oigaiEVEiv MoipGav^ b(p or bij ud~
/лота id лоаурата Pp-daQio. охолриТлатит ydo id-
лео ti sgyoig лоАфкпу 6 ygovog eotIt (p. 229r, — .,<>).
Тъй като Бела Ш се възцарил с помощта па Мануил Комнин, той обещал да води ировнзантийска поли-
- Събитията сс отнасят към 1173 г. Срв. Тивчев, За участяето на българи във византийската войска.
3 Става дума за усилената подготовка на Византия за похода срещу селджукските турив ирезН70 г.,
раторът обяви Бела за крал на Унгария и го
изпрати със съпругата му в"'Унгария, след
като той обеща с клетва, че ще съблгодава
през целия си живот това, което ще бъде
от полза за императора и ромеите.1 След-
ваха го от страна на императора, за^да го
поставят на престола, протосеваст Иоан и
други славни мъже. Л императорът, след
като Бела зае властта, се насочи срещу сър-
бите с желание да ги накаже за тяхната
дързост. Но — на което аз винаги се учуд-
вам — преди още да се беше събрала ця-
лата войска, императорът само с няколко
хиляди навлезе през стръмни и недостъпни
места в тяхната страна и побърза да влезе
в сражение с великия жупан.2 Той пък,
макар че беше си осигурил многобройна
съюзническа войска, най-напред побягна, а
след като страх обхвана душата му, изпрати
пратеници при императора и поиска да по-
лучи прошка за провиненията си. След като
не можа да склони императора, той поиска
да получи поне безопасен достъп до него.
И тъй, когато императорът се съгласи, той
дойде и се приближи до неговия трон без
шлем, с голи ръце до лактите и с боси
крака. За шията му беше привързано въже,
носеше меча си в ръка и се предаваше на
императора, за да прави с него, каквото си
иска. А той, като се смили от всичко това,
му опрости вината. Завършил това благопо-
лучно, императорът излезе от Сърбия заедно
с последвалия го велик жупан.
20. Л4 ануил Комнин, се го men за покос)
срещу селджуците
Но императорът, без да изелуша думите
му, го върна, а нареди да доведат много
войски както от Сърбия, така и от Унгария
и започна да се готви по-грижливо за война?
И за да не му липсва никак храна за конете
и за хората, заповяда да докарат безчислено
множество волове от Тракия и над 3000 ко-
ли. И тъй рано напролет премина в Азия и,
както обикновено, събра войските при Рин-
дак4. Но съюзниците унгарци и сърби, кон-
то бяха подвластни на ромеите, не дойдоха
навреме и станаха причина да се води вой-
ната през лятото, поради което се навреди
твърде много на работите. Защото ако тряб-
ва нещо да се спазва най-строго, то е вре-
мето за военните действия.
тика,
стр. 90.
който завършил с поражеписто на византийците при Мизиоксфалон. Срв, Chalaudon, .Jean II ComnOne, pp.
618-—623; Ангелов, История, II, стр. 189. 4 При р. Рипдак в Мала Азия имало постоянен византийски военеп
лагер, в който обикновено биди съсредоточавани визацтийските войски за поход на Изток,
XV. ГРИГОРИЙ АНТИОХ
Григорий Антиох е византийски ритор от втората половина на XII в, Подробни данни
за неговия живот и дейност не са запазени. Отделни моменти '^от биографията му се раз-
криват от неговите писма. Знае се, че е заемал висши длъжности при византийския двор —
до 1175 г. бил дворцов съдия, а след това велик друнгарий. Своята литературна дейност
Григорий Антиох започнал около 1160 г. Последните сведения за него са от 1196 г., когато
се споменава като велик друнгарий в един документ от архива на лаврата „Св. Атанасий“.
От Григорий Антиох са стигнали до нас няколко речи и писма. Той бил ученик
и близък приятел на магистъра на риторлте Евстатий Катафлорон, бъдещия митрополит
Евстатий Солунски. Между тях сыцествувала оживена кореспонденция, от която има запа-
зени четири писма на Григорий Антиох. Около 1174—1175 г. той бил изпратен със спе-
циална мисия от император /Мануил I Комнин (1143—1180) в Сердика, където прекарал
доста дълго време, а след това се преместил заедно с византийската войска на северо-
запад към Сърбия и Унгария. От Сердика и от новото си местопребиваване Григорий из-
пратил няколко писма до Евстатий Солупски. В тях той дава ценни сведения за бита
и положението на българското население през последните десетилетия на византийского
владычество. Излезли изпод перото на един непосредствен наблюдател, тези сведения до-
пълват известията на други византийски извори от това време.
В неиздадено слово на Григорий Антиох се съдържа едно упоминание за въетанието
на Асен и Петър и последвалите нападения на българите върху Византийската империя.
Въпреки че произведенията на Григорий Антиох са изпълнени с риторика и не са
дишени от някои субективни преценки, данните в тях са достоверни и при критично изпол-
зуване могат да бъдат ценно градиво за българската история.
РЪКОПИСИ ; Е - - Cod. Escorialensis gr. Y II 10 (XIV s.), — M = Cod, Marcianus, XI, 22 (a. 1235).
ИЗДАНИЯ : Al. Bachmann — B, Dolger, Die Rede des Gregorios Antiochos atif den
Sebastokrator Konstantinos Angelos, BZ, 40 (1940), 353—405.— 7. Darrouzes, Deux lettres de Gregoire Antiochos,
cerites en Bnlgarie vers 1173, Byzaniinoslavica, XXII1'2, 1962, pp. 276—278; XXJV.'l, 1963, pp. 65 -86. — A. II-
Каждая, Григорий Антиох, ВВр., XXVI, 1965, стр. 94—99.
КНИЖНИНАKrumbacher, GBL, р. 472. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 292, — J. Darrouzes,
Notice siir Gregoire Antiochos (1160 а П96). REB, XX, 1962, pp, 61 — 9.7 — Г. Цанпова—17. Тивчев, Нови данни
за историята на Софийската облает през последните десетилетия на византийскою владичество, ИИИ, т. 14—15,
1964, стр. 315—325. —- А. ]7. Каждая — Вопросы истории, № 3, 1964, стр. 214—215. —Каждая, Григорий
Антиох, Жизнь и творчество одного чиновника, ВВр., XXVI, 1965, стр. 77—99. — Р. Wirth, Untersuchungen
zrir Bvzantinisclien Rhetorik des XII Jahrhunderts, Muncliea, 1960, pp. 10—12, 22 sq. — Wirth : BZ, 56, 1963,
pp, 105—108, 339 sq. Дадените тук откъси са взети от пзданието на Дарузе (отк. 1 и 2) и на Каждая (отк. 3)-
264
Ciregorii Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
GREGORII ANTIOCHI OPUSCULA
1. Тф) ysyOVOTt pat OTCDQl ТООУ ppTOQCOV XVQCrj *Eu-
oTaflitp тф CtEGuaAovixpg ало Тдшд It ргр oraAEiaa
ligOrpv uoi xavvpv, Be.uTieaiE бёилота, xal ел1-
ozoApv дшуадаттсо xal Tgayatdlav <Ъу dverApv ev
Eagdixp xaxcbv ava^aAA’^uat. „ ’Ji ts ydo aagoixta
pov Epaxgvvthy хата tov eiOovtu. лдорртру xai
Ei.g rods xaioov (pi/.qg латд'Фод a&hog алодёуторат
xal уф'ХУтатои латдбд xai vKeq ло).).оуд тсЪу q.v-
udvTCov, боа spb stdsrat, q б.блатдод xai zobv uaacdv
рот лдоорхбутшу xal bppAixtpg EQa.XEi.vpg, етлеТт
ds, xal fiiyAtMv x.ai Aoyiov xal d.vo.yvu)asaK tov
avzbg ps xadpypodpstug s%Etg, ispa xEpaAp.
Kai or таота pbvuy dviagd, axT i/bp xal to
трд хахют' dxoAOvpEVpq Boi'Ayagiaq аладарё'бр-
tov, хей ра/л-хха zb psgl ai>ri}v zpg ujQag avebpa-
aov, wg soixsvai tovto povov zpg oixovpsvpg pbgog
pp oiXEiciJat (Едя xcl psunu/gq) xal sugt, рога.)
рёг ovv ysip&vi тр xtxpoTsgq (bgazv xal dXyeivo-
xt-ga. ’’Ey те ydg dxuaup zip лад pp~iv p-sgst xgv-
ubg h’zayOa xal парт] xal лрутдлд, xal XEipcbvog
zb tpcyag dvxiXQvq Tdgxagog. '0 <T wte'q xs,(pa).pg
apo del ovvvsqra'-g xal zb xeqiexov та лдбоатлц
gxvOqxo^uv, ovE ijo&szat ts ysldaavzoq eddoivv,
dlXa леу^ЕТ roig aitfigoiq xal олова xal biixgva
xazaoTaka'Csi tov гутоу, epol box.Ei, трд льлдбтл/-
тод xal трд лед1 то хадлсди>п£1У dq-viag xqv ho-
xEipsvpv алохлшоptror ypv, At бё vstpsAap ло/Та-
xtg zpg qiisgag sig x xi-xo'g rbdreor фуууурууол,
лаМг syxi'povoi'Gi, ла/лу fbbivovoi' xal tEteq xat;
db.Aaig iprsigoig rd biqogovtxa txdoTov swvg суета
xal тту /)onxf]f.idTan’ ia bibopsvovra, xal o/vr/ ysr
ел bypap ovxov be ел1 avr.ip xai. uQvbq уала&ртод
Ат’ б.дуф, tovto тр liovAydgwr ёхаотрд ррёдад
itvqiotoxcx vscpeAp xal bpftgoq bp$Q(p xal sni
vcqabi Tiqdg' xav st Adi)p лоте qravEiua рободахтг-
b.oq pmg, avxixa раАа, xo7g бдахлт (оолкд qydo-
vovua zpg Dsag хата то К d7apy>yaq xat хатсо-
q gvouEvovg xal dysgeoxag psi далад peloaxag, еле-
ovgazo rsq p xito)vi.ov roi g бахтоАотд xal peAaat
(paQEiw J„g6a xalbv Еха/.фрато.
Oi ys. upv тру xoigav ттрабрЕУос, a2z’ Tboig
av TovTovg dsl Giavgog^ogovvTag xal dgyaxlaiv taraA-
pEvovg xal лЦ(лд тад xsqraAtlg халолтоttsvovg va-
ozoig xal, <> q'poiv б \1лбото?.од, „sv iipXajraig
ледиоутад ev aiysioig бёдрасцу11 — афаа^атотЕОУ
ydg uoi, xaz avzbr fxeivov Zgeiv, Tig тоуд BovA-
ydgovg zb yoppa: Toiydo xal бтс еу dvo^siuEgxp
ПИСМА НА ГРИГОРИЙ АНТИОХ
7, Писмо до бившия магистър на риторшпе
Евстатлш Солу иски, изпратено от София
Уважаеми господине, изпращам ти това
писмо, за да ти опиша злините, конто пре-
търпях в Сердика.1 Защото поселението ми
се отдалечи според казаното от пророка и
в настоящото време аз, нещастният, съм да-
леч от милого си отечество, от любимия си
баща, който, доколкото зная, обича сина си
повече от другите родители, далеч съм и от
останалите си близки, от приятии разговори,
така да се каже, от книги, беседи, четене,
на които неща ти, свята глава, си ме научил.
Обаче не само това е тягостно. Най-не-
утешителното в тааи прокълната България
май-вече е несъразмерността в годишните вре-
мена. Изглежда, че само тази част на все-
лената не е устроена с лято, есен и пролет,
но само със зима —- най-тежкото и най-мъ-
чителното годишно време. Защото в разгара
на лятото у нас, там има мраз и скреж и
лед и зимният стул е като в ада. А възду-
хът над главите и около лицата ни е мъглив
и влажен и не познава усмивката на ведро
небе, но жали с проливни дъждове и като
сълзи текат дъждовните капки, както ми
изглежда, оплаквайки земята под тях заради
нейната бедност и липсата на плодородие.
Често през деня облапите се разразяват в
поройни води и пак се сгъстяват, и пак се
мъчи да вали. И докато в други страни вся-
ка година растенията дават двоен плод и до-
битъкът близни и има круша върху круша,
смокиня върху смокиня и млечно агне след
агне, в страната на българите има непрекъс-
нато дъждовни облаци и дъжд след дъжд,
и сняг върху сняг. И ако понякога скритом
се появи розовопръетата зора, веднага по-
добно на горделив, навъеен и безчувствен
юноша навлича с пръетите си було от облаци и
покрива с тъмен плащ хубавото си тяло.
А жителите на страната могат да се ви-
дят винаги облечени в ямурлуци и агнешки
кожи.2 Главите им са покрити с дебело кече
и, както казва апостолът, „те са в овчи и
кози кожи“ и за да се изразя като него,
мисълта ми трябва да бъде насочена към
българите. И тъй Сердика е разположена в
1 Писмото се датира между 1173 и 1175 г. Това се оспорва от Каждая, който смята, че засега дадените
тук две писма от Григорий Антиох не могат да се датират точно, тъй като този въпрос се нуждае от специално
изеледване. За неговите съображения вж. статията му „Григорий Антиох", стр. 96—98. През средновековието
София се е наричала освен Сердика (Сардина) оше С^'ёдщь и Т^нхднид. - За облеклото иа българите, иа-
правено от овчи кожи, съобшава в едно от писмата си Теофилакт Охридски. Срв. Митрополит Симеон. Нис-
мата на Теофилакт Охридски, архиепископ български, СбБАН, кн. XXVII, София, 193], стр, 188.
Oregon! Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
265
толоо Adyoi. ’dsaiv f} Eagbixip ovte xyusuaai (pvit]-
xopct; egtIv dyafti] xal ЬлЬ лдаотаТ; Aaxavrypogh-
uat xal dsydQwv блюда? Е&ГЕухыу, ol'ze ииле^о-
xop.ot; х)фра dEtzaatyai xal .влаотг/аас xal тлЬ
nvxvol; ogyazol; лоЕуу to? &utqvv ExflQAyaoYpi.i,.
’Epol (Ye xal d'Hoo; doxEi рфЕ тог? zrp Дфмддо;
nbba; ёлфтугат tov толог, otov exeIvt] ледиФагф-
то naaav тд? yijv} фройаа тд? ходу?, xai btavk-
pot та гаотгр; zd xaXd. ток; exogtote ovppioyovoi
t&v e&vwv, pipe tov dtovvaov EJUOEiaat таит?; tov
'Ovgaov, eHixa; арлЕ/м? avzois fidTgvoiv dv abort pe~
vov xal pEia Havbs xal Еатида)? тф топа) fiax-
ytxbv xal pavtxbv Euogyortpsvov’ xal did. тагта
pipe бломорюда bEvdga zgv ypbgav taysiv pipE
арлёХоо; boat te uegl yrjy egnovai xal boat dva-
dEvdgdde; slot, orEgeai; vnavEyppEvai xdpa^tv. El
d* avzov ло? xal butbgai; Evzvyr/s, a; ex тюг
nsla; iptet'gcov олова xal alypaHcbvov; eI; ti/v
yp'igav алау avoir ol dxozgi^opsyoi, dusoxATjxdza; xal
VEvoaxjxbras xal noHiv tov oj%qov Tbs ёларагЕла;
ngocpakvovTa;' та ppko. dk дат; дю? b/.a xal a>s
ладо. дЕарсотг/окос; уеуцдаиота таТ$ uggat; xal
tolq tyogpot;, figor/p pkv ”] ovdsv tov tcov veodQ&t-
тю? eqevAjv; Toig лдоошлор; sniAstxvvpsva, zb
yrjga; dk fia&v xal лдеофФато?' rob; алког;, dzE%-
v&s лаухдаиата; т?) лдЬ; аффлоо; avyxgovost
ло£ ioixotci; bt.aycDvkoao'&ai, xavTEvdEv оиураиа;
тф’ иодертр dsixvvprt?ov; xal лолг? tov удютЬ;
лдо/ДДуцрЕтоо; tov рсбДола' та avxa eyyv; foyd-
da; xal co? л go ; тгр> a?ook)EiGa'> paxgdv bbot-
nogkav l/AtyidoavTa, то ллелото? txfiA/tyxbza too
рёлего;’ Tobs ^bigvas, та; papa; ioyvob; xal urso
Avjvov xal nob(ov TE&AipEvovs xal он noggayd-sv
dzpkxotvio xal avToi, ex таХшлюдка; mgtGTdvTas
-Eis болот? xal bogdv.
OvtO) xazEtpayv zd cbgata rr/s Eagbixfjs ov uvg
zpKoyk'QOv, cb; Hoyos, dAHd rb dvudETov ipvyo; xai
той xgvpov to лори. ’AHa ord’ dv ge тф’ bdbv
nagibvra хатаЬгИгфа-у ещдф? xEHadovoa xal yeHt-
Лю г tittv ft k'Q vaa xal ol povotxcl zwv bgvt'&oov xal
boa t&v титр-агу qxltgba xal povaixbv (pcgovvKOv
ЕЛС TOV OT'pfhvS TO ^dg^lTOV, OV Tl VEXQalq evtetu-
pEViv vEvgats, аНЕ Epzpvycts xal иитоя/фхтои; xal
oixdbzv гуотааг-С. ттр xivryx». Eix6to>q' tI ydg dv xal
.usQiAab'joatEv uHaos Tfoiv етпхаталгасЕГ Xstpataiv
dvEvzes b}.ov лтЕдохTiacv Emxad'EbovvTai тот? dsv-
agoig‘ Покои; Елахала'таоута^ nxbgbois; Tiva лЁтфм
tovtois bppgov алекд^Ес xal xauacova’, ^Absvbgos
място с неблагоприятен климат, което не е
добро нито за плодоносна зеленчукови, нито
за плодородии овощни градини, нито да се
отглеждат лози и от гъстите редове на ло-
зите да пораснат големи гроздове. На мене
изобщо ми се струва, че нито кракът на
Деметра1 е стъпил на това място, когато тя
е обикаляла цялата земя, търсейки дъщеря
си, и е разпределяла благата си на смесени-
те навред племена, нито пък Дионис е раз-
търсил там своя жезъл, обвит с лозови
пръчки заедно с гроздовете, когато е играл
на това място лудешкия си вакхически танц,
придружен от Пан и сатири. И затова земя-
та няма нито плодоносни дървета, нито лози,
конто пълзят по земята, или такива, конто
са високи като дървета и са подпрени със
здрави подпори. И ако някъде намерит пло-
дове, тези, конто ги носят, ги докарват като
пленници в тази страна от близки области
и те са набръчкани, свити и безцветни на вид.
Ябълките са целите набръчкани и като оста-
рели в тъмница в торбите и кошниците и
показват на лицето си не червенина на но-
вооткъснати плодове, а дълбока и пълна ста-
рост. А крушите изглеждат напълно като
борци, конто са се борили помежду си с
юмруци и от това са им се появили белези
и много грапавини по кожата. Смокините,
подобии на сушено грозде, стегнати като че
ли за да предприемат далечен път, са изгу-
били по-голямата част от сладостта си. А
гроздовете с изеушени зърна и сякаш стъп-
кани с крака в лин, като че ли пристигат
отдален, останали от мъка само кожа и кости.
Така, както се казва, плодовете на Сер-
дика ги изяде не пламнал огън, но равно-
стоен студ и силен мраз. И тъй, когато ми-
наваш по пътя си, песен на славей или чу-
руликане на ластовица не ще погали слуха
ти, нито пък музикални птици и обичащи
песента птички, който носят в гърдите си
лира, направена не от мъртви струни, но от
одушевени, самодвижещи се струни, конто
сами от себе си свирят. И нищо чудно. Коя
гора те ще огласяват? На кои ливади ще
кацнат, след като престанат да летят? На
кои дървета ще кацнат? На кое клонче ще
си починат ? Кои листа ще ги подслонят от
дъжд и жега? Защото страната е без дър-
вета, без градини,2 едва ли не поле на уни~
-1 Деметра — богиня на плодородието. Според гръцката митология тя обикаляла цялата земя, за да търси
дъщеря си Персефона, отвлечена от Хадес (Плутон). 2 Авторът на писмото, попаднал в чужда за него страна
и живял дотогава при по-благоприятни условия, се увлича на места в субективни преценки, конто се оироверга-
ват от други автори. Така например Идриси съобщава, че София била разположена ,гв низина, с многобройни
кварта,ти и мнсгсбройни сгради, с непрекъснато следваши обработени полета и овощни дървета“.Вж. Б. Нед-
ков, България и съседните й земи през XII в. според „Географията" на Идриси, София, 1960, стр. 41 ; срв. Д.
Ангелов, По въпроса за стопанския облик на българските земи през XI—XIV в., ИПр., VIK 1951, кн. 4—5, стр. 429.
34 Гръцки извори за българската история, т. VII
266
Ciregorii Amlochi Op ns cu I a — Писма на Григорий Антиох
ydp Г/ %о5ра xal икг/ло; xai nedtov povorovzl, ката
таг лдофртгрр афагтород. Kav тер поте uvveIqovti
koyov aveTvai ae deoi to oK, evi'Iev uh> ДрД/ ngo-
fiarcov naoevoyAec, exei i)sv 67. архаоа/к ulyd>v xdt.
ooojv ETZQuriiev pdxptta xai цааоОеу белу ax tor ex
ocx/eov удглюоибъ-
To ye ppv iioxthiQov трр dtaiT)^ кощЕу оуе.т-
/лебтедог. "О те yap адтот; ntTVQta-s р ъеуусроь xai
ovtoq рщблтос, отж dno'/Qi бутсой бса/.з/оа^ nuoi
xai хата top тц? Ею-арпсдо^ eyxQt'fiav аК'аАоети
xal цуале.я/Л}0нёуот: onccEv' км оЪос дДурд хм
ектооп/ар xal тф ото pay (р поАЁсиос, doov хот
аъ'гог лрор?рлт)'Нёу()ь, еслс-.у av tic, д2С xal та
дц>а ragtyi; apnedovo^ иеота xal noldv tov tvgdna
oqdatv Ё/фбохоУта. Eloi 6 s xal Aiiivdjv xal пата-
нам veaAg fiopnoQOL’ ndijop xai тахта xal lAvcddp
xal Xiiyeiv пссотута tov лдоа<т1ллбрмо7\ J7d>; yuo
av (n.i) Ziavuca t6>v cdarcov урратбе тс yevveu)]
xal a/ieivov Длтдйуроу те xal ftde/yauv ало: а тор-
тов evTtKTovrai; Kai — и др у/нмтсу, Ki (/0.106-
татог — ixih'aw wKcg Ёхтсрата/ p flovy, то
тшу тЕтдалидсог адддтатоу' тс-сто it бум er сот оу
хосиДо' older б тонна; (Mip ptv yai'/.o'1'; xal
кекф/а л Agog уаКнтод алоЬедирёУа dgayiiC/v,
б'хощ те TaQaoi? tvqov лАрдоттау agriлауооу xai
(HlAewvtoc; duo иди ov тсротрётотр xai амт см xeq-
рЛтауу xal vfioidr, кс-ДДсбутир xal тогтогд xai
ncd.Kp тер удало) ZvnovvT-ag too nQuacy-Egoaevov
тру a”oi')}]oiv.
’Eco Aeyav та; nveypod; xcl уодт/ербуос; xa~
Av6a; xal тд. ex /joviditov xal nanvgcov xal tov
Acunov (yogi'Tov dourxQo^oyguera та; д/аотомт; hea-
AvdQia qsi&idtw oipoL rtvo-.v xai pixpongencov
olxodoiiayy fyya, Ti(ivT/j ayvopudvicuv тд рЁтоют,
p ndgeoya pa/.Xov xal natdias u.aE сЛ'-у). unovdda-
пата. Td pev слератажлснети т-р; yg;.,..
(pp. 278—280).
2. Тф СеиааАОУсхр; н-vgcp Егита/Етр тф tov
Катасу acoqov
тд neg-vut ДатшУ тастру тру латупнеау,
аууДСе деия-эта, ov иа^Аот Ёл1 тос; аАА<л; р тос;
рдр те piuv ауилеооо-л xal баррЁр-и арил/лтос'-
бсу йлолератот'регру eyco Evpcbv. ~Е> ои yap t'cieIt;
ot 'Eqpov дсаисдт.ас, ol vclya лео! tov Aoytov eyov-
te;, ol axlunodo; apioi. xai ycoyc/K, ехатоатЕуе/у
еИмред-а xal лео1 rqv сШодалру xal MEQOQiav
negivooTEiy xal Tpv xoiEida тсЪу ev отдаюлёдл)
щожението, както казва пророкът. И ако
понякога слухът ти трябва да почине от
отегчителен разговор, тук ще ти додява блес-
не на овце, там — врещене на кози, на трета
страна — мучене- на волове, а друга-де —
грухтенето на свиня в кочина.
А мъката на ежедневния живот е напъл-
но достойна Зг1 оплакване. Защото хляоът
се прави от трици или от просо, .и то полу-
опечен, тъй като малко е стоял в огъня.
Той е покрит със сажди и пьлен с прах,1
като хляба, печен в пепелта на Синамиг.
Виното е кисело и отвратително, неприятел
на стомаха, което изпраща, би казал някой,
остро копие срещу него. Осолените риби са
вмирисани и вътре имат кал. Пресносолните
пък риби от езерата и реките са изпълнещг
с тиня и миришат на блато и карат да се’
отдръпва този, който ги приближи. Защото
как в блатни и в тям подобии води би се
родило нещо благородно и по-добро от жа-
би и пия_вици? А това, което е най-лошо и
иай-глупаво, то е, че кравата, най-голямото
от четириногите, се цени повече от рибата.
В това място може да се доставят'2 * на.
ниска цена цели ведра и котли, пълни с
мляко, продавани за драхми, цели кощници,.
пълни с прясно и невтвърдепо сирене, сгру-
ващо гропюве или дребни монети и оболи,
което също мирише на пръч и с лошия си
дъх измъчва обонянието на приближав а тия.
Да не гоеоря за задушните и пскрити
със с лам а кол и би, за малките хижи от тръе-
тика, папур и всякакви други храсти, с мал-
ки размери, дело иа пестеливи и неуки май-
стори, конто изобщо не познават съразмер-
ността, и по-скоро са нещо несериозно и
едва ли не детинска работа, А отдалечените
части на страната.....2
2. До господин Eecmamttii Солу иски,
син на Кашафлорон
„Винаги това, което е минало, е по-доб-
ро." Тази поговорка, боголюбими господарю,,
нам ирам, че се отнася не толкова за другите,
колкото за това, което ние преживяхме и
всеки ден преживяваме. Защото засега ние;
почитателите на Хермес4, конто очевидно
държим за красноречието и ни подобава
легло и тих кът, се заехме да воюваме, да
1 За това, че хлябът, който употребявали быгарите, бил долнокачествен, се споменава и у Никифор'
Грегора (Nicephori Qregorae Historia, ed. Бопп., 1, pp. 378—379). Срв. Ца нхова — Тивчев, Нови данни,
сгр. 322. й Тези данни са указание за наличиего на търговски обмен в София през XII в. Срв. Стр. Ли-
'иев, Третият кръстояосен поход и българите, ИИБИ, VII, 1957, стр. 210—212. 3 Краят на писмото не е за-
пазен. J Хермес бил бог на търгавията, също така и на ловсостта, изкуството, остроумието. Авторът се смята.-
за вочитател на Хермес, понеже самият се заиимлвал с литература и ртэрика.
Gregofii Aniiuchi Opuscula
Нисма на Грш'орий Антиох
267
oarp'Ty {..........; Act.tpA, JAhwhc дз’ ihEQhsi
(Л'руо&ЕУЕО' ay.:o7iy'i'oa.}4i-4, 'J ,ya At о 'рил'Сг
.......Top' t:i, „7or оОдраС У(й 7 .Д'
лугу ta-iapfAdoray nr J т,'у ~w-
уУдтоо y/uyiaiy >i-~ Kj у/.оу'с лтТуТг i/iidr: 'Л
у;/, Гл'/-,' gme ot К слу оауТуту., < /Д п ^roi'
(ь’'лот^ пу ::л'< rd v, oto лфА/п?-,: o/'Az/.zer .гддт-
ady ay) T) i >ir л'л ТлулТ: алалТл л(_лол
ллги'лТд лл л- 'Ункглг hAs ларЕОтТуу ГД
zjp/;f' u(7>>.(h' \ло','<У'лт(:х<уУ '<У'й }r0’~? 7(_,('л(->п’ ли-
ллмлУлл лаул' ym лууКА/Ттлт та
луку гач а) уТ^ '''<Аг кто/'Д’ТоД л/ачлл ;'р-
хсн’оиег Л)7ч щме^, тай ал-j ','Ah У-dEypxdroir
л: лил' уУ] луткл uda dycThi аал та 7у
77.Л16С;' |717.7р///,уи1'1’,'-/)1-,:.
2JZfZ''jJ/.‘’ /it;? и'б or ла<г1' т; 77‘уч'ч'-1 лл г>/У
Taa'dai)’ тТила лУ ТлулрТа у/)' УУачл/Г
;!и<'А‘!(Уи>г л-’у^аа, уУлал ТУсУу чр'ю Ti'; Д" г^}’
УУтаУл УллУлуа, ;<бл У (1'1га<'Ул:/. В- алое ул
лачлл 7у Тчуо, '(гл-нл'г' /?»,(<•'г гауду тог vidy
<-л о гл TTy : г ,-•/ 7 тдал.иЩЩ <ла
Tiaddrm -~l; ml 'Уу лаУ >у;7Т' ?:<л о,оду
У"л^(лУ7гачУ 7Q!/глл>: тс fpvzfo.-z/;.-:,/,м
raiy ova о ;-0()i.’ol>\ a'.r_,ai :/I'•.o^.'oay'fj a,{o;-:i'i;>’, ::.ijrd
та7л уУ ^rat’Sirj:.'.!1, л/ч/С,,'' :,Тт д С , a.'./.d
rvi>,)'o.;"i'toi' ;:al гз г Тут ал TiiKTry T тля,- ;л у,
' rZ/'.'Zi'nJ/cz)? .~;уУо;г '- dmaaATKyy гулуу гад-
-щт усаг ТТоаточ :ad. Т тс Т.,.<> ~КТ дуо-
раТоуг ;у>а yTar Ттлут хаттуюо&Ц ла- го леТ
у.чалоа.асоу у;Тр ТуТ <У'(-) оллуо^У.аеу 7лс
TTp те у.ас ртлулааТ.
Toy Ti/Hw у-Т латахЕоа/уо/осу аалу, Та уч
о лгуооааТоа yd ТлтрроТ.д Т'сТТр д<)
ааллул (da лоуол, д-:Ло;)’, уурТ')-; то Туч аТ
тоК хуТму гл((;'аЬ'!о;' т'\ Толчал ан Очгот
ЛооЧОС; 7оТ1 ТОо.лТуа 7л:'у С 7: /-ОСЛО. ‘Tori’ T О': д Туу
.0.7 <’р(7ь ah’ 1.0 о -да1,. y.<d .-fOi'j/y rd) TOO
уЁУа’ол отгуло оагУлол/уо)}’ aa'i- луоауаот my
ЕоапоЛъ тооатУ’са a io Л.: •-•!:. 14 Ча; 70 ллуто
У'гуло.а >:<.й 7(0 тот д0(1у1.1о:‘('о: ауаУлоУт;, ayy-td
уУ/ёч, алл улстачУ'о’ azaa' Ул'лусоУ 'rtat тСоу гл).
обикал^ме чужда и далечна земя1 и да спо-
дсдяме теснотата на военяите шатри (...),
отказвайки ос от изкуството на пиерийски-
те муз;?2 и тръгвайки заедно с Арес (.3),
след като предпочегохме изкуството на вой-
ната и се проникнахме от сегашния военен
дух вместо от огнсната риторика, чийто пла-
мък нашите приятели ни смятаха, не зная
защо, достпйнн да поддържаме. Никога до-
сега нс сме излагали в толкова лоша участ,
като сме изложена постоянно на злините на
войната, и по-раншните злини са покрити
със забрана пред настоящите. И прочее,
след R-ато сд:е преживели времена, конто са
ни подлатали на по-тежки злини, ние преце-
няваме като по-добро по-раншното, което не
о по-лошо от следващото: от онова, което
ипемпнахме и което изпитахме, не ни се
зижда добро и онова, на което се надяваме,
Защото по-рано, и то немного отдавна,
когато пребивавахме в Сердика, земя, която
о гордост за българите и която сега за нас
е желало убежшце, тогава я смятахме за
отвратителнаб Сега добре знаем, че сме били
несправедлива към лея и че се отнасяхме
поепебрежително, както не би трябвало, в
пнсмото, което тогава ти изпратихме за на-
но; тс работи. Като ни изглеждаше, че не ни
с сгорала нищо добро и че не ни е дарила
с шдцо от това, конто предлагат годишните
воемепз, и че. не се е показала гостоприемна
вт>м нас, чужденцпте, по, напротив, е. прояви-
ла най-голяма нсприязън, ние я нарекохме
„ноле на уншцожението“< Нарекохме я с та-
кова пророчгскс проклятие н с всякакво
друго име, което определи една земя като
дива, и прибавяхме към нашите насмешки и
иодигрэвки обвинение в пълно неплодородие,
Прочее ние се оплаквахме от тамошния
хляб, че не беше. добре умесен и опечен и
че не се смеете ведро извънко, както е ду-
мата, весел и кати че лн със своя вид изда-
ващ радостта си, така че сам е украса на
тршшзата измежду другите хранил Той е
пълеп с трици и е като начумерен под по-
крова на саждите, иодхожда не за тържест-
венп или сватбени трапези, на конто всичко
блести и сине с празничен блясък, но по-
прилича за погребални трапези или надгробии
1 В кая стр;п;;’ точно с< о нрежгтж! 1'рпгорий Антиох, по. е устиновсно. Може да се предполага, че
той з;!..дек) с : 1 лит,Т1Г1П ките воАткн с отёинт.л на (тъероглiмд от София, н Сърбия клее Унгарля. Каждой, Григо-
рий ЛЕлтсх, Kip, в?, смята, де тста елддо е едесяно от еЩтеодш.те дшгзрекл плаштеки места. 2 Пиерия е
подаст г; Схк-рЕк; !''ьугч1я, в к, :д;; аж г; ето нее пл. Олимп, Та?., спирсд преданието били родени и почитани му-
.ч;:'Н' и зеетоее.е со mi р ; . а л j пиерн й см‘ мучк. :: Т<жстът е Еклредск, 4 А;<тор-ът тук корпгира своята но-
елееемм од ;:и;то ,л :i у।рлi.c11та Г/, ;ir ap'Mi, Са ; Mi'ieiiM-io иа София iTto един от нажните български градовс
през T1EJE! м'о<;: l'ihi. Йс>рО. /-тн-лв, СусдшлсмлЕм СпфЕИЕ, ЮпЕЕДсйна книга на гр, София, София, 1928.
’ ; mzih'i ха хляоа ее Съ,ч1 лрсК'Ето томи нс топа LipeE.ii' ерь. В, )Т Baaauipcia/., Го.темивата на българския хдяб,
Нзвостпя н,; IСроднпя (.-‘HiorpacijCMi гдузгп 1, 1--2, 1922, стр. 12—-13.
268
Gregoril Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
vexgoig ovoaiTtcov 61 g тад лаута лЕгдтха xal azvyva
xal тф lov ngdy/zarog хат-цфсапт ovvEaxvfygcuzzaxs.
Kai di] xal negl rbv olvov Г]/теу ot on
zoi /аг] dvd'oopiag р/цде тф- oipiv тч'уг yevaiv
diavyryg xal f]dvg, exxgoniag usv ovv xal nyr 6eav
ylevxiag xal ftoKgog, сбалЕО dgzi, tov ngoAipdov
ngoxvipag. xal dr]di]g тдт oatpgav xal dguKaacov тЬ
сиодцтт/дсог.
Ov fioxov de, aKd xal тйд олсбдад ngotpaotv
uEigaxvMicov dixyv Evamonaigo^ev wig xXav&-
,uoig, otl ^фте aixvbg тцлю УЕобделтод eig yeigag
dzpixzo axav6atg y.aZ'd-axalg тин <pgloaa)v xal тай-
xaig лоУбЛд vnopuJjMV negl eavzov Tdg ETVolag
(bg, i] ваахабшу z6ig ihcopievotg rifa avtov tdco-
dryg xal avtaOev loytov u^vfieAfj rd ddgaza wvzoig
xal toig ipavovzag dxeigycov baxtvhovg /оф xal
лФгууеутЕд dneZdoiey, ij wvvayziov xai футсЪт tov
a^d/aEvov xal of toig (yiotxoig xeytpioig тлохуфсот
ттщ oge^iv хатй vbpiovg egamxovg' i] — ф xal tud-
huna tit) ерш wgavvidixard z&v a^AOiv елтпбецетод
блооосоу xal avtdfyev ло/.v to dogv(poQixbv ёла-
yopiEVog, yvjjaiov аитф xal dv (........). Ovde [Kr-
toi ftrfiov ovd" блотедад fpvrlrfi OTp^aXfiolg nagEth/-
q:Eiuev, ooov te avvij (.......ex') лдоаЦ^х^д drro
туф EVEyxovoiqg ydigag xixbjuxezai xal oaov tov
xav avzb to /urjAov xal eazt тф> ngoagyogiav dov-
vantov, ovze de gvxov f? pdar, aptidgen?] xal zavza
xal. vsaga' xal tovto f.iev avtofiaqpEt nvQuatvouEVov
pjl.zqp, to jaijZov, xai cti/.fiov, елаусоудт ЬсрбаХ-
p,olg xai tpvoixq) тф xdM.ec zignov xal dxo^evzap
xal acbcpQovt xal [аф хата, тад /аауфад z&v etaigov-
awv &vtqi@6uevov — — —
Ti xqt] wig lyjvtxavza eneotalaevoig елг^Еуи.с,
deov тф ЕлипоНф HEgctvydyza yvarvac aaqwg олива
TTjV.xadE zjjg Eagdixqg xazi]dolEayjtaai.iEv, ).f]QOt
тфд uazalag exeivqg Аеоуг,д xal <pAitvaq>ci r] saaX-
Xov dnA^awi xal dydgiazoi, /ифе zaig avtaQxoog
EXtlihv XEyog^y^fwrotg f][MV dyaaaivTEp, di A el 16]
xal ловд TQv<pqv Ьсиффт^еу fiyd^ zd SvfiaQtzixa.
nagd fKaotg BovAydgotg Ьеслуосгщеу, olufjcevcc fitjdb
zd ладила.? fiuvv, I-dIte ovviettfs dog ov tooovtov
Фдтуауу zb /aezagb xal 6Ivom> bxdaov aga BovK
ya^ia xal Kr^agig dieozgxazov, o.2.a oiK evyvco^io-
vsiv eld’.reg хата wv d/dQtOTov ’lagai/X etjtsg, £xel
nov zoaovTOig evanazaAaivzEg zctg SdoOi/aotg xal
ovza) {p/ey^iaiPivaag тдал'^ад nagazv&eiaEvoi, Elza
yoyyv^ovoav yKba.iav хата т-дд тдед oi’a^g eih'tyouEv.
’EjKMjyaEV de ада ^ец.у^ео'&ш ygg exetv-qg xal тагу
гощавки, на конто всичко е тъжно, печалио
и помрачено от нерадостната обстановка.
А също тъй бяхме недоволни и от виното.
че не беше ароматно, нито пък искрящо и
приятно на вид и на вкус. То беше противно,
непрекипяло и мътно на вид, като че лн
току-що бе излязло от лина, неприятно на
мирис и тръпчиво на вкус.
Не само това, но като деца ние обсипах-
ме с оплаквания и растенията; че нито една
пряснооткъсната краставица, настръхнала с
нежни бодли и внушаваща с тях много же-
лания, не ни е попадала. Тя подканя тия,
конто я гледат, да я изядат и сякаш държи
пред тях островърхи копия и пречи на до-
косвашите я пръсти да се отстранят дори и
ранени. Или пък, напротив, търсейки кой ще
я вземе и възбуждайки желанието му със
своите естествен!-! бодли съобразно със за-
коните на Ерос или пък — нещо, което аз
смятам за най-насилническо, — като се на-
сочи срещу другите плодове, повежда оттам
цяла свита копиеносци, за да получи законно
(.....). Не се мерна пред очите ни нито
ябълка от какъвто и да било вид (.......),
получила допълнително името си от мястото,
което я е родило, или пък изобщо ябълка
без определено название, или пък смокиня,
или нар, скоро откъснати и пресни, И то ябъл-
ка зачервена и блестяща със собствена ру-
менина, която примамва и радва очите с при-
родната си красота, простота и скромност,
без да се труфи подобно на хетера. — — —
Защо прочее трябва да се връщаме към
писаното тогава и онзи, който попадне на
писмото, ясно да разбере какво сме набъб-
рали там за Сердика — какви глупости и
празнословия — по-скоро като хора алчни
и неблагодарни, неодобряващи доставеното
ни в достатъчно количество. Но ако и да не
живеехме разкошно и да не ядяхме сред
българите сибаритски ястия, мислейки дори,
че изобщо не живеем, и не разбирайки, че
разликата между България и Сибарис1 не е
толкова голяма, колкото между Фригия2 и
Мизия3, като не можехме да бъдем призна-
телни, подобно на неблагодарния Израил,
въпреки че там се наслаждавахме на толкова
много ядене, седнали на такава изобилна
трапеза, все пак точехме езика си, мърмо-
рейки срещу тази, която ни хранеше. И тъй
ние трябваше да си спомним за оная земя
и за тамошните блага и да я наречем „земя
1 Сибарис — древиа гръикз колония в Южна Италия. Жителите на Сибарис поради своето богатство
живеели в голям разкош и затова името „сибарита" ставало синоним за човек, който се храни с най-изтънчени
храни. 2 Фригия — облает в цешралната част на 1Малэ Азия, Според легендата в дрсвността в нея имало
големи количества злато. 3 Мизия — облает в Северозападна Мала Азия, която в древността била известна
като бедна планиыска страна с пастирско население.
Gregorli Antioch! Opuscula — Писма на Григорий Антиох
269
Ensi'&Ev пала/v nal yijv pandgtov ov т< toi BovAydgavv
zavzgv pExapa&Eiv. To yag an £nsivov nal t’c
Tods naiQov &v ovtcos d.ndgq} топот povovovnX not
(......./zera) Gxgvovps&a — I'va nal тосд nsol
toi'itov Xoyotg EVEvnatogoa), ёпЕутрпад Xafidpsvos —
tbs /Щ on Ttbv negitzTcbv rcor vn'ybg zgv yosiav
etpteadui, d2A’ el nal тд. zrgbs dvdyngv nal oua av
ttqos to £fjv povov ansxQTjos xoQt^olpE&a ev ebygs
poiga u^va&at.
"Ote ydg aows gpiv tv tors Ttopvtvfrgzog nal
dvEdggzog, g sugr/peyos navutnaaiv o$qcotos, oXog
a)>' adages nal ).e раита nal aXaivos avgtpEtdg’ nal
то (V/ ysigov, du nal avos ёатт nal itZEyvaig sis
Avdov dnEanXgnsv, (Ьоттед av st nal ndhv alzgoa-
p&vov tov nEiQd^ovwg tnVEvpazos Xi&ovg yEVsadat
rovg dgzovg Evavtiiog g ev svayysAiotg ynovoausv'
6 dz amopazcog djtoXsAt'&CDTai, stdvzcog I'v gpsXg
nal evcoyoypEvoi nEtoa'QcbpEdo., Eig tovto yao abgo-
тдтод E^gyglcozai, (b; gpiv nal Tip’ vnEQqoav apvo~
asiv nal zgv yKovaav Mmeiv nal zg nadddq) zbv
tpagvyya паоа^еетт, tbs Kdov zgayvy cbdovpevov
els play пата ngavovg, ziokbdnig (P: nal eIs tpgay-
pbv EOTavat тф tov nvsuparog 6%егф nal els nviy-
pa тер лдоасрЕдорёуа) Еотрдбуфси пата Xaipov nal
TiXKvat zovzov vnb ozEVoyoogias aoyj/pova, Tobs
dtpdaXpobs Ennengovo&ai donovvza zigo тагу fibscpd-
q(j)v ёотдпбтад аЪтф туд oinsiug ёддад dnoAifind-
vovzag. liai то b/.or ndayouEV Kgovmd, Xv&cov
nazanooEaiv дрёдад ёпаатдд тоу oiaotpdyov dgvnzd-
psvoi ттдод dvdyngv, ndvrcng ov nobs azidzgv onoia
Xdyos zbv pvaozenyov did; nazsga Kgbvov TTwdsiv,
d2Z’ ovds ngbs pir&ov пот dazogylav, nqbg noi3ov
pkv ovv nal tovtov wgavvinov. Aiptp ydg zzaAaiEtv
dpg%avovvzeg, nal о piaovpEv szodovpEV nal jtgds
d dvaooEnzov psv tovtov nal ogiyvcbpEda nal zb
аттбатодуоу gpiy ovzoo uzsgyopEV nal dpcpsTtopev
nal ovtco nodal; %eqoI daxopEtda nal ayncda^dpe&a,
cog ev apoggzcp zidsvat pg ovyl nal zolg ozddyx-
vois tovto Еупата.’Оёо'дти nal ol zgv рёоду yfibgav
sgs nagdiag yagiaao'&aL. To!yag avzb nal ao.aEVOi
татд та <р12.тата ттоаттсод тф yedsi zigoaevEyndvres
п1та nal to'is svdov 8looini£djU.Ebki.
Ovtcos ёпттоАюдпоьдеда тф папфд ovtojs gp.iv
d tov GTopdypv jtvqvos ^aiXo^oXEiTatl Kai dsog pi/,
tov TEiyJov payivrog тф tov nazaypov ФаисттЬ,
fidQ&a.Q6s ztg vdaos snEiazzgdqooL тф jraXiyvitp tov
adiaaxog nal zgs апдодъбХвоод nazangarqaaoa nstpa-
на блажени“, а не земя на българи. Защото
оттогава и до ден днешен ние сме настанени
в толкова неплодородно място, едва ли не
(.....), за да си послужа с подходящи ду-
ми за това и да се изразя сполучливо и под-
ходяще, ние трябва да се задоволяваме само
с това, което е потребно. И бихме се смя-
тали за щастливи, ако бихме получили по-
требното и това, което е необходимо само
за поддържане на живота.
Ние понякога трябва дълго да търсим
хляб, без да намерим, или ако намерим, той
изобщо не може да се яде, пълен с цели
класове, люспи и плява, а още по-лошо е, че
той е и сух и изобщо твърд като камък,
така че ако един изпитващ дух би поискал
хлябовете да станат камъни, обратно на то-
ва, което сме чули в евангелието, то те от
само себе си са се вкаменили, та да бъдем
подложени на изпитание дори когато се уго-
щаваме. Той е толкова прост и долнокачест-
вен, че ни издрасква небцето и ни измъчва
езика и при преглъщане нн остъргва гърло-
то също като грапав камък, тласкан със си-
ла надолу. Често той образува преграда за
дихателната тръба и засяда в гърлото до
задушаване на онзи, който го яде, и го пра-
ви грозен поради затруднением Той из-
глежда сякаш че очите му са изскочили,
изхвръкнали от клепачите и излезли от соб-
ственото си място. И преживяваме изобщо
участта на Кронос, като си дерем всеки ден
гърлото с поглъщане на камъни по необхо-
димост, а съвсем не поради измама, както
се казва, че правел Кронос — детененавист-
ният баща на Зевс;1 но не според легендата
и поради омраза, а поради нужда, и то не-
отменна, Защото, като не знаем как да се
борим с глада, ние желаем и това, което
ненавиждаме, и се стремим към това, от
което се отвращаваме, обичаме и търсим
онова, което ни е омразно, и така го прие-
маме с отворени обятия, че бихме сметнали
за невъзможно да не го приютим в душата
си и да не му дарим цялото си сърце. Про-
чее, след като го слагаме с радост и удо-
волствие първо на устните си, след това го
подслоняваме вътре в себе си.
Така сме обсадени от злото, така е обсипа-
на с камъни крепостта на стомаха ни! И има
опасност, след като крепостта рухне от чес-
тите удари, някаква варварска болеет да не
се промъкне в твърдината на тялото ни и
след като завладее акропола — главата, —
1 Според гръцката митология Кронос, който бил пръв между боговете, за да запази върховната си власт,
поглъщал децата си, тъй като му било предсказано, че ще бъде свален от сесй син. Обаче когато дошло вре-
ме да бъде погълнат Зевс, вместо него му бил подаден камък, обвит с пелены.
270
Gregorii Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
Л?1)? т/ 'QOyQiov eig yjboav fiu:x<_dv, ф t;/; vyeiag
anuoxtu [.tevr/v xal vnegogiav aodevEiay, aixpahb-
tows i/iiag anuydyoi, у хата xagdiag tg to xaiotov
bbovY/g biaTOQifoaaa бодай, ;; tov фтатод одгёат
алу-дбогод oxath/v xuTEveyxovoa, ex too сг/еЬЬ)’
цдзтааеьЕ xal tov £rjv. dHtj уад хата тосд tceIexu-
vag 6 cpaQvyi; fj/ucuv diogyuyoytai о;д лдбд Tt/hxar-
тг/У и.ттёугсу uotov avTiTimiav тг xai сгхАт/дбтрта.
toaneQ dfie/.et xaxEivoi, тб:д xoyyag аотснд дотда-
xoig dvalsyoftEvoi, d./.vmog Eig tov kaiiauv xaihaoi
xai to vgayy t&v Xenvgan' b/tuihog biacpEoovui.
’Агщ? тот xal yoe&v у top те/Ьхоотоу g.otov eig
av&rdaoiv uyovvag xal tig to nQuregov xaitn0-iyxbg.
(/.уалоигтад, ёла1)'фоут(,д то хш ёлатасрсдсоутад ev
naAiv xal д.уалт&утад ёд сладут/д, eitu. xal Ы/
tovtov nQoafpEgeodai, ij huco fiavsEiv xal лотиоу
ётолеТу. Ov ydg ёоит, ovx eotiv аллсод астиу
ddovatv fczsigai ij TSfirovatv ij dhjDovoty. Ki 6’
ci.QU xal оу.’ё yol'V VnOVOOTt/OEl T.o SV()GXOVTL, d be
alk OoilEQ IdxXOV OQvlgdVTCOV U.VTGJ T(7)V ddovtcor
xal ёрлеабскоу Eig ov ei дуаоагто fldi/{.(oy . . .ij. ,
aiiTOvg exei&ev dveonansp, ij xui'b/tai атдоу агу xal
q:vXaxi]V тф OTOuazi туёдооу {. ... p. .. . .) xal Gi.yijV
ajxCov nvf)ayboeiov xal (piAGootpcbv tr xaxoig, ав~
hog ёг drdgolnGig, ётёфизд ij хата Ткутшшу Ыхцу
озтадхшу ТаУта/.Eiov' 6 /пег уцп лада iithatg m/pacg
тд vaua ботрНещу еотухб/д xai л/'гсоу бкуа, 6 de
soilicov ovber i/ттоу gtecro. xai hitayyoyeiTw oitov-
yievog xal nTijg Ьдилиешд ol’Gyg tv тф) otouuti
ai'TOv“ о qTi/ut keqI rov ’Kgapl 6 ilstog /Jviviti
„boyi/ tov Oeov eK avrbv dyaijaiveK степсу тдо~
лот' xal di/ тофуоуу eg air lag dnoKw.vy' Ovoe
yd.Q, ovd’ котту u:vt(7) diauar>ai]TE,a, obbc Tig fD/yavi/
tov <1qtov Xecuvovna. OvTing б xa/.og Ното/ l.aiog
r/piv лдоохб/ицатод xal лет,да oxavda/ov, bd tov
dga tccsQi avzb to £ijv xal лдоихблторЕУ xal oxav-
bah'Qopi&du..
Kai ti <iy leyoipt negl oivov; <cg етК ute xal
oi'Tog mivb ti Еф/и/аегод ory evqt/tg.l, ij o/jjAij
xal Ei-Ql/ЦЁТОд О и лтлотас lli'/TE Та ЕГЛУОСГ ёушс
enayovyov xal (ii/bigiov ко Оокедф), Kai bna'xjcov
Ье лёд/, (Оь ot’67 eig otyiv yiiiv Ь/.шд nlnrovciy.
l'Onov ydg b „GTy/ijihov иуддо'лоо xagbiav сфтод“
e ntleloLnsi, ti av ug ixgi Dey о У о t-1 i'l eg о >r d; -a i) or ;
Кат Ьё xal ex nEQiovoia.g at algai та астату лдо-
yEiQi^oivw xal тоод Gt/'&y bcogqaaoi Ьф; tot сто, al'/.a
тг/д лдбд avdyx)/)' xal cyvoixi'/g drtigv’tnco /ti/ ла-
Qovat/g тдос/К/д, ёддбгаог та лдод rg-vg i/y xal boa.
il^Ayi/TQa. т(Ъу aKi)-i/Ti/(jle)r xal it- тшд лсдлклд
EOTt xal avovi/Tti. П&д tie о'it. ajr 'xagbiat- dlya'i'-
,uep. bnt/vlxu. nEq EiGUEvt/.tg xal tov О)о.л>д к/jaa >r
xal ovx eotiv eig to шришау oiK {'Ьдъ/лот:т!\
dlhl c> utxoo/.oyEtodai :Ксу tai'up ail iv hetog) xai
или да ни отведе пленници като своя плячка
в далечна страна, чужда на здравето и място
на немощта, или като ни прободе в сърцето
с копието на смъртоносна болка или като
прониже черния ни дроб с острата сабя на
болката, изведнъж да ни отнеме живота. Да
не би нашето гърло да е като на пелика-
ните, така че да понася толкова противен и
корав хляб! И ваистииа те поемат миди
заедно с черупките и без мъка ги спускат
в гърлото си и лесно погасят грапавината
им. Обаче трябва такъв един хляб отново
да го приготвяме, да го връщаме към пър-
воначалното му състояние, след като го
стрием, отново хубаво го умесим и пак го
опечем и след това да jo поднасяме, или
пък да умрем от глад и да търпим мъка.
Защото не е възможно, не е, не е възможно
иначе да се сложи между зъбите, за да се
едъвче и стрие. И ако най-после хлябът
стигме до този, който го отхапва, сякаш зъ-
бите му кс tiаят яма и падат в дупката, която
са направили (..........), той или ги из-
мъква оттам, или остава гладей, поставя стра-
жа за стомаха сп (.........), като пази пита-
горейско мълчшше и философствува в бедите,
нещастен между хората, подложен на тан-
талови мъки по друг начин от Тантал. За-
щото онзи, заставал сред извор, изобилен с
вода, опитвайки се да пне, остава жаден, а
този, пскайки да яде, не по-малко гладува
и хранейки се, страда от глад и когато
яденето евустатаму — както казва божест-
веният Давид за Израил, — божият сняв
се надига срещу него", или, казано по друг
начин, ядейки, в действителност умира от
глад. Прочее не, няма как да го едъвчи, ни-
то начин да раздроби хляба, защото този
„прекрасен" хляб е за нас камък на пре-
ткновението и скала на съблазънта, поради
конто ние сме огорчени и отвратени от са-
мия живот,
А какво да кажа за виното ? Че и то по-
някога, когато го търсим, мъчно се намира
или ако се намери лесно, не може да се пне.
Нито има хубав дъх, а е неприятно и мът-
но. А огноснс плодовете те изобщо дори
не са ни попадналл пред последа, защото,
където „линсва хлябът, който крепи сърце-
то на човека, какво друго благо би могъл
някой да донесе" ? Ако и годишните време-
на да доставят изобилие своето и да ни
удсстпяват със своите дарове, ако липсва
граната, необходима за човешката природа,
прошивайте, лакомства, и с'нблазните за се-
тпвата са излишни и безполезни. Помисли
ги колко се измъчва сърцето ни, когато
трябва да пестим и водата и нямаме доста-
Gregorii Antiochi Opuscula — Писма па Григорий Антиох
271
атаудрг рЕта/мухб.глу avrov, ib роТкол нцлоте
лАррллтао т<> EMoipa арб ЕЛ1.!~:трЁо'оУ1(1Л тон
.готой, нлл ooor риу.аЬчрл joy ло!‘рЁУ(1. рогат
Ёухрогтар ом ло/Ом* itpdapai xal. ?o zip отарбгту:
pQa~£i' ц 'fijZ у.отгАгр' тм г^хтг'И'о-'
I’ p'f /OEKllpp' '>]' ojprOp '/ppITH 'gi'ITlp 7X't'l'i'r<jLayi>r
n> отара xaj И/ yki>n;i
Eitit pit) Т1ГЕ~Т T<7)T Х<.’)(р7)У Oi'T ?i lij
(jt) cor aw.tpi(i. те Mil h'XQOiittj orToj >:di бг<т-Л'-
рбрмм. XEiipi'doEiv, tby ppipptii то л орала.)1 dt-
OLXM O'ti (Lt. (j'/.Efll У Л T() ЛО/Л'бсЦЛО)' bloyoj аЛОШр'Л-
iw ws- анхрбтрта. Kat [tot, doxtu. ргг тогу Tip.i-
коитоиу тс7))' тб.ТОУ 171/70 ('C НЕГ TpT X()')‘ip’ U7THV-
тоур y.a.1 o(pa>v pipEQi Tip' у Гр’ or ti АдауЁо:. Лол Тухл
ней (/лрррй, ovi< oieY ()Tt таотлр’ tiiath/ttevovs ии-
хбг, татЕр' 6Ё ncpuy ovTioroyr/GUi ум, an,£X'd'fp>ai
Tps 7Л avroyp 7ул)р ней тру нано'юЕак ухц аол/мур-
vor бсарЕтгш jteoI тог rove; ней аотооуог а-ьтбАег
EX TOXETOV, H(U 6l('t TCVTO НГрУ TO 'l}f)V?,AOV pEl'OP
oi'&ag diovQpy avTOty vkoteitui xal 'fyplaoai tov-
tov? xal frcppat ум лк&и. ок yMQnoqroQOvs е1уш
xal roiy (hoaloiG ETEfthp'Eioth/i рГрл (JnaoyayotG
ЛОТСЦЦСОТ. аЛУМУ ОТТОМ ЛЕГНЕ^Ш ррТООЛрЕЛГМ,
p-ptf vypacy d^Evais лерурвеогттот Гдатеог йухаХ<-
ciaufhii тостом wit ЛЕдтлтбГао^ар оаЕ ЕхйЁо-дат
ТОСТОМ Ьтр/ГЕЕ/ТОГУ ТОГ ТООЛОУ ТОЪЛОУ У.(й (’,р
;.........) наха та тб&а тл>у vso'/yoir у. fit албрХтрм
‘'Offer оГ'те и.ътбурЗоУ аотоТу (mo^av'Cei то ?;5о)о
xal hfetyrvM мй туу(>'){)М' йлб yrijoitny <рр-'/:!(7)у,
осте alAO-ffev рхы ;Е:уог ней. ёлгрл', ел' рАГобалру
рЕУ ТоуоУ Т('1у УХроЕЕ У.ПЛеЮ’ЕУ ЛОо‘;ТСМ а)’(/.Л1-
бйот, ш’тоГс б!-- лмабЕМгг Улй (тмЕллбурм'р хш
pF.TOlXOV ЕЛЕЛХбрЕУОГ УМ ТО ОЁХЕЛОГ )'(.(/(« ТООТО’У
хг/РрЪг ум. багет £от еЕ ydo/r отрЕГОГУ ггтоха.
Kf/.Afi рЕ, (7) ЛУрЕ 70)1' 'Мртр 10еПЛЕО1У г)Если ГCZ,
FV рр'СУ, О) яр<к Т(Ъ)' fltftE'M’, ЬЕЕ'бЕ-Л'ТШ Т1]Е-
хм':ттр' tAopEFOiP zip' ['потру \ ^Ор$а лм1 ор'-ыг
ауто))' лЕтрротГргмрЕУ, огто);,' ciiEmit: 7)1Мл~р' doxt-
pdoavTEy xal ev втраталЁбыр ueI лЕ(уоЕоа7.л!о7Ь'и
xai, ело xd)do)Vi тр~ x7.ivti^ атьотаовал rzo’ T/o7
fpaiVOUSVH рлрулбт EyEQTlpptVV (>C>i)tJldCoyTlf О)Г)ЛЕр
tlv Ei ex л.о:7)Т1]г; TOt%f\-; ум (ivoppoT а<л.)П'Уо)у тбх
атратмтру ЕларбсгРЫ Е/муррЕУ р том yporpiot xat,
ла7.ар(асг sic: 66qv xEyppoi/at ул Lt 7)Ё/м, xai tol^
a(pai,<QOi< хаотаЫок eiq ао'ллба у at {т(7)раха, м-
ftpuynoL та7.а1лора')т.7/ла р-одооттлу GOQyja xai layp’ct
та лЁ7л] xat ^ixrfi nEQtxElpEvot ум {мл лдбс: ла-
(jclp voGijuawg ExboA-ip' уло. pi/ T(t oTpaTtarrtxd
гмр.ат>хоггтЕд pip^E хатолацхоормм, aA/.a r<} rVo-
pa то А' уое'МЛю!? лЕр1тттп.р.ЁУО1. xaf- lyfiipjlfM; /ул-
тъчно дори вода за пиене, но трябва да пра-
вим сметка и за йен и да я получаваме по
малко и капка по капка! Никога не напъл-
ваме с’ьда догоре и не разсипваме течността,
но паливаме само колкото да покрием дъно-
то, т'ьй като и пай-малката капка е извън-
редпо ценна и струна повече от чашата нек-
тар, с която се услажда красноречивият
ритор, облекчавайки устата си и угощавайки
езика си,
Защото има никои области, конто освен
иоради своето неплодородие и беднота са
нещастни и поради лнпсата на вода, като
нямат никаква рекичка и по суша си сьпер-
ничат на многожадния Аргос1, Струна ми се,
че тези места немалко са огорчили общата
на всички и тяхна майка — земята, — и то
тежко, не знай какво зло са й сторили, че
тя ги е презряла и намразила поради мъката
и злините, причинени от тях, Тя е останала
безчувствена към тях и ги е намразила още
от самото им рождение и не им е протег-
нала благословената си гръд, не ги е накър-
мила, нахранила и напоила, за да изобил-
ствуват с цлодове през годивата. Не ги е
повила и обградила майчински с пелените на
реките, пито пък ги е обкръжила и приюти-
ла във влажните прегръдки на течащи води,
по ги е оставила без грижи по начин (..),
подобно на незаконни и подхвърлени деца.
В тия земи водата не блика от земята естест-
вено на самото място и от собствени извори,
пито ггьк идва отдрутаде — чужда и далеч-
на, — вземайки начало от друга страна и
изтичайки първо оттам, да премине и стран-
ствува през тях като чужденец и да им
заемс своите потопи, предоставяйки им ги
като че ли под лихва,
Хубаво е за словата, пресветли госпо-
дарю, добро е за книгите нашето решение
да изберем такъв начин на живот! Добре
благоразсъдихме за тях, след като сме под-
ложени на такова жалко съществуване: да
ни звучи винаги в лагера бойиа тръба и да
ставаме от леглото под медни звуци заедно
с появата на зората, възвестяваща ужасно
събуждане. Като че ли от първата поява на
косата и поникването на ноктите сме из-
брали военен жребий, перата и писалките
сме употребили за копия и стрели, а тън-
ката хартия за щит и ризница, хора, конто
им ат немощно тяло, тънки и слаб и крайници
и лесно са изложены на всякакъв пристъп
на болеет, без да имаме калено за военна
служба тяло и мускули. Кожата, която по-
крива плътта ни, е по-тънка от ципата на
1 Аргос — главен град на сухата и безводна обдаст Арголида в Северен Iклопонес.
272 Gregorii Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
тбтеоог xai rdg яЛеъ'оад ёд то axgifiks pQi&,u,Ep£vot,
dtaqiaivovGa? трс yovovovx ёттаАекросот]? танга до-
gdg, xai Ю'ъ rcpysig rcEQiETiTiapEvoi xai rove dax-
TiAovg, ozzoicog ада xal Eoyqxaai cpvGEme ol тд.
асдуата exovaimg EXVEVQioavTiig ndvoig xal Еф1ттф.а
fyfyaEvoi xai xolg tieqI ddyovg idgooci xarsigyaoyivoi
xai rotg koinoig аухтцощ туд ipvGECoc xal тф уф
dvaxvTtTEtv fitflP.ov fioeqwftEv yovovovy a^doyg yys-
gag xal Aadopg vvxrdg, ^mEjdjpjai де тф) ava-
yvojGTTjQia) xal ovv£QQd<p'&ai тф oxtynodi’ otV 6
negl Tiy Traidslav хат&раув, lyflog xal Е$Еутфт]О£,
„та tovtcov EXyosHoag ттаур11 xarti tov (pdysi’ov
(pp. 65x 6651; 6669 68180).
3. CH tqiv BovXydgiov ЗлоотаЛа
Toig de cpvyadlaig exeivoig xal anoordcaig av£-
TOi tov Xoittov 7i6dc:, длбоа xal ovdygcov лбдвд
dyQtofhjucov, 'Pcoyaidog dyraAov xaraaxiQTcbvTEg
xal ovyvdv gv ytiarovvTEg xal anoyQEiovvTEg fidrgvv
aiary < Kai тд хат aiaovg луде d’pyvtGydv xaysx-
tovv sg то rdov dridwiv xaxdry&Eg алтудКотаи
Ovdk ydQ ovdi xgavya tovto qipoiv d /Jymv, ov
yaAanp, ov ттХрур qA,syyalvovGa, <bg ex uvog de
TTQooTQTta&ovg ytsAovg, rqg awcor novyQag dM/.qx-
xyg ^vvcogidog, xal tov (pidsnxov tovtois ifflvovg
TiavTog to dsivov xafl^gnsi, ooa xal acdyarog ete-
dvvc TiQOvycoQipev eig cAoysHg (BBp., XXVI, 1965,
стр. 95—96).
тимпан, ребрата ни се броят, като се показ-
ват от кожата, която едва ги покрива, лак-
тите и пръстите са изтънели. Такава е при-
родата на онези, който доброволно са от-
слабили, обезсилили и изтощили тялото си
с умствен труд и напрежение; а също така
и поради останалите изпитания на природата
и поради това, че почти цял ден и цяла нощ
още от детинство не са вдигали глава от
книгата, приковани на масата и неподвижни
на стола, конто ги е погълнал и изсмукал
стремежът към образованието, „като е раз-
мекнал тялото им“ според поговорката.
3. Въстание на Асен и Петър
А на онези бегълци и бунтовници1 * нозе-
те вече бяха развързани също както краката
на разярени глигани. Те се нахвърлиха върху
ромейското лозе и често тъпчеха и грабеха
неговото грозде. И тяхното гибелно непод-
чинение започна да се превръща в неизле-
чимо зло.3 То не би могло да се нарече
нито обикновена рана, нито язва, нито гной-
но възпаление, тъй като първият заразен
крайник на този братски болен впряг, злото,
пропълзя към родствения тям народ и об-
хвана всички членове на податливою тяло.3
1 Авторът има пред вид вождовете на въстанието от 1185 г.—Асен и Петър. На този откъс обръшат вни-
мание Darrou.se, Notice, р. 72, и Кахсдан, Григорий Антиох, стр. 95—96. ~ С тези думи Григорий Антиох
отразява успехите на въстаналите българи, конто предприели редина нападения на юг от Стара пданина. За
събитията вж. Ф, И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879 : Златарски, История,
II, стр. 410—483; Литаврин, Болгария и Византия, стр, 427—164; Ангелов, История на Византия, II, стр, 209—
213. 3 В края на словото, което засега не е издадено изцяло, авторът моли Йоан Кръстител да дари на им-
ператор Исак Ангел победа над българите {Кала Mvocov) и да върне в робство този народ, който е дръзнал да
иска свобода. Срв. Каждая, Григорий Антиох, стр. 96 и посочената там литература.
ПОКАЗАЛЕЦ — INDEX NOMINUM ET RERUM
С Ъ К РАЩЕНИЯ — ABBREVIATION ES
библ. = библейски
бълг. български
вел. — велик
виз. = византийски
вр. = връх
гр. = град
дн. днес
ез. = езеро
зал. — залив
имп. =-- император, императорски
креп. = крепост
м. = местн. = местност
мадж,= маджарски, унгарски
май. = манастир, манастирски
митол.= митологически
нар. = народ
неут, — неуточнено
обл. = облает
окр. = окръг
о-в = остров
пл. = племе
прабълг. = прабългарски
пров. = провинция, провинциален
р. — река
рим, — римски
с. — село
сел. = селище
слав. = славянски
еръб. — сръбски
трак. = тракийски
унг. = унгарски
христ. = християнски
царигр. = цариградски
църк. = църковен
южнослав. = южнославянски
Показалецът е съставен по българската азбука. Гръцките и латикските дума са подредени
според произношението им на съответните езици. Цифршпе посочват страниците. Получерните цифра
означавапц че на тази страница към думата има обясншпелна бележка
Абазги, нар. 159, 191
Абазий Бакуриани, магистър и брат на Григорий Ба-
куриани 6, 40, 44, 59
Абазий, топарх и брат на Асхартан 44
Абидос, гр. 158, 167, 218, 247
аваланти, виз. велможи 118
авари, пар. 152, 153, 154, 155
Авзизи, проастий 124
авзони 123, вж. ромеи
Аврово, местно име 42, вж. Яврово
Агата, освободена робиня 75
Агеласт, проастий 124
Агиасмат, имение 141
Агноандники, с. в Дебърско, неут. ПО
Агригент, гр. 137
административно устройство 5, 7, 8, 103, вж. архонт-
ство, петитов, тема
Адриан Комнин 111, вж. Йоан Комнин
Адриан II, рим. папа 109
Адриана, сел. 126
Адрианопол, гр. 104, 106, 117, 119, 120, вж. Одрин
аерикон, такса и данък 22, 83, 88, 89
Аетос, кастрон 130
Аетохори, с. в Дедеагачко 130, вж. Доганджа
Аеций, виз. велможа 162
Азия, вж. Мала Азия
Айватово, с. в Солунско 106, 107, вж. Лити
Айнарджик (Инеджик), с. в Родостенско 125, срв. Апри
(Апрос)
85 Гръцки извори за българската история, т. VII
Айробол (Хайробол), гр. 124
Акведукт, местност в Цариградско 165, 169
аколут, императорски телохранител 223
акрити, вж. граничари
акростих (каса) 84
Аксий, р. 187, вж. Вардар
актимони, парици 86, 87, 88, 89, 132
Акус, мадж. военачалник 212
Акшехир, гр. 224, вж. Филомилий
Аламана, р. 187, вж. Сперхей
аламани 218, 225, вж. германци
Алания, обл. 111
Албания, страна на Балканский п-в 102, 105, 114, 189,
вж. Илирия
Албания, обл. в Кавказ 156
Александър, виз. император 173
Александър, равенски граф 214
Алексий I Комнин, виз. император 5, 6, 7, 40, 41, 54,
79, 80, 81, 82, 83, 86, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101,
102, 105, 111, 112, 113, 114, 115, 119, 120, 124, 128,
136, 149, 199, 200, 203, 211
Алексий Контостефан, виз. военачалник, 248, 249
Алексий Мусе,не, патриций 161 '
Алексий, протостратор 243, 260
Алексий Харон, виз. военачалник 113
алиленгий, дапъчна система 190
Алипий от с. Лясковица 90, 93, 94
Алмир, местно име 141
Алмош, мадж, княз 211
274
Цоказалсц — Index noaiimnn et return
Алии, пданини 237
Алусиан, син на бълг. цар Иван 1’ла гкслж; 7. !!, 125
189, 193, 194
Амасия, кр. 30, 177
амермумпн (емир-ал-мумсиин), хатифсна тиала Г/0
амиелопактон, даиьк 88, 89, 90
амуниция, вж. сбруя
Ана Комнина, ши. писателю! 1 ГТ 121. 138
анаграфевс (оиисван), ддъжиост 31, 87, 88
Анастасий I, виз. император 150, 157
АнастаеЕ1Й II. вял, император 159
Ана голик, тема 119, 1(5-1, 16й, 203
ангария 21, 42, 82, 38, 90, 131 ери,' нарангарн;!
Англия 35
Андроник Дука 115, 258
Андроник Комнин, вил. император ?Д1, 242. 245. 21 ;.
245, 245, 258
Андроник Кон то сто фал, виз, ноеначаляи:: 28 i
Андроник Оггос, виз. велможа 217, 218
Андроник от с. ..Зясковшга 93
/дндроник Родий от с. Лясшияшз 90, (11
Андроник, севастократор 231
Андроник Филокалее, катенан на Бт,ягар,из 1", 29
Ави, обл. 63
Анкона, гр. 228
Антиохия (Велика Антиохия), го, -И, 7 4, 167, 191 21 >6
214 1 ’ ’
Антоне!!), пансеваст и велик дук 122
Антоний, свещеник и монах 74
антракс (синя пъпка), болеет 161
антропи, вид завг.сими люде 69
антропонимия 79
Анхиало, гр. 104, 157, 159, 160.161, 174, 175, 176,22'’,.
вж. Поморие
Андо (Анджо), Анча, лично име 110, 126
Апелгарин, лично име 69
зпликт (апликтон). злдълженне 81
Аполониада. гр. 157
Апри (Апрос), гр, 104, 106, 125, вж. Кфиисл
араби, нар. 158, 162, 164, 170, 17-1, 176, 19Г ере, иж
маелити, мамслюпи
Аравис, гр. и местн. 20
Аралт, вж. Харалд Хардрад
Аргос, гр. 271
Арголида, обл. 271
Арда, р. 64
Ардамерий, гр. 105. 107, вж. Еркулий
Арджегп, р. 227
аренда 6
Ариевне, виз. военачалник 205
Аристотсл, елипски философ 137
Арицийски май. ПО
Аркадиопол, гр. 104, 106, 161, 181. вж. Ию.11 ей сиг у. с
Арменак (Армениак), тема 30, 6,3, 161, 167
Армения 26, 53, 193, 200
арменцн 172, 186, 205
Армуколги, с. 125
Арнасакий, сел. 63
Арон, комитопул 179, 185, 188, 102
Арон, бълг. княз 189
Арсени Варяг, монах 143
Арсакиди, вж. Дршакнди
Арсеннй, игумен на май. Фипотей МО
Артемий 159, вж. Анастасий II
Архангел Михаил, мая. 5, 7, 121, 122, 127
Архимед, с.тински математик 150
архонт, титла 4-1, 81, 143
архонтство, адм. ед, 90
архонт на архонтите, титла 40, 35
Архонтохорион, имение 143, 144
Б'Фиеск;-;, гр, 197, вж, Българофигон
Гевприя
ГЗшургаи':, иуд Абазий, Гр-иогвг. ладу, C'/prim. Снм-
Ве-Т|':ин‘ 230, жж. Зела П (...теп г
Бегут, бан 230, 243
Белятоио, креп, и 1 Фювдннско 11
Бер, гр. 105, 107, 126. 137, кж, Верея
оерое, гр. 161, вж. От. Загори
беси, трак. гю. 3;
бшиги! 62. 63
бщ;ове 6_>
бвршШИ pl), 2i. 84
свеерц 47. 62, 72, /8, 119, вж. също камъни, сктяпу-
Ц0И!Ш
бит, бълг. l-И I I
БНТС'ЛЖ Гр. Ю5, 107, 24!, 242. юк. Мивнйека Херак.жя,
ЗераклеН, 11;1.');': < tnна
блюди 73, 71
ЗиФви рдстегни;- "9
богат, етпмо.тш их 12
биготплегш! 8, 133, 1-;9, 205, еу;. еретически гчеиия
Богородица KceMi.co'Mipa, мая. 5, б
Богородица Мпш'спжж мш!. 5, б
Богородица [ Б’трииоявтцга, в.к, Бгнжпв'Жп ман.
Боемхнд i Танею; ски. норм а нс ги во:-; i 68, 112 206
207
Бооса, р. 223, иж, гкю'Ж ii.iir Б,ma.а
борби 2 72. гр,в. 'гезелцж
Бпопве-ц Блахл, п'гжтуиж'Ш'Ки нржжодктел от 1 йбб г. 26
Б.уищ фото’Г-юг-г.р-0 гнарх МО, ИЗ 119
0 б’;.Т’Ц юте 1)0, ! , ’
Показалец — Index norninum et rerum
275
Biqmc II, 6'bJir. цар I7S, 179.. 180, 182
Борис Колеман, у в г. княз 240
Борис, босиенски бан 245
Бернете, кплпби си с. Широка лъка, Смолянско 42
вж. мести. Бурсей
Биеги, &'л. БсЙ, 245, 2.55
Биола, р. 225, 258, срв, Бооса
Босфор, проток 223. 924, вж. /1амааийски проток
Еотко, бълг. (аэежача.ншк 5, [8Т 19
Бояна, кроя., рп. с., квартал на София 5, 18, 19
Брр.ти (жжирп) 115, 210
Бр.щичево, ср. 105, 107, 213, 239, 210, 211, 212, 244,
срв, Впмimaiшум,
Брахлпипи. тържпще 125
Бргталнпца, р. 105
Брсзнр!,-, хълм 91
ире гакци 214
орпттт.т 210, аж. норманн
ilpmii 2М
бродонс 120, 187
’'ipoHii ваз. 2/0, 242, лат, 218
Бруснипа. мести. 91, 92
Буянит, сел. 105, 108
Еувллнпа, ж във Б;:л<Я1ск<, 105
Базпат, ср. 212, вж. Храм
Еукуреш, 1 ь. 39
Ьунардцсар, гр, 104, 10(1, вж. Кризис
Бурсец, мсстп. (дн. полней Борцею от с. Широка
лъка) 42
Бурукалссп 44, вж, Периптрцоп
Буюккар?Л1и-:р;т, с. в, Царигрлдско 104, 106, вж. Ме-
сина
Бугокчекмеджс, зал. 219
Ь'ьлгария (бългзревпте земи) 5 cl раяш; Скдавииия -
Бт.лгармя 208; Бъ.цария, тема 7, 17, 110, 112, 118,
! 19.. 190; Бъ.тгприя нова, тема 120, срв. Минин, нова
Бътгарофптощ гр. 197, вж. Бабаескн
Бяла Перкин, ip, 43
Вакхш;, срт,б. вел. жупан 235
Валенсии залив Ю5
Вадонско 105
Ванманус, зпсочина 1'2.9
Ваипста Шантца), во. 43, 63
Варвара, с, в. Назярджик, 43, срв. мести. Си, Варвара
Варвара, лично име 75
Варда, кссар 172
Варда Склир, стратилат 180, 183, 184, 185
Варда Фска, виз. военачалник 181, 185, 186
Вардан, проноит 13, 05, 73
Варданий, виз. военачалник 166
Вардар (Вардарий), р. 106, 120, 187, вж. АкснЙ
вардариоти, тюркско пл. 106, 107
Варлаам, игумен на Лавра 142
Бартоломей Цимнсхнй, монад 143
варяги, вж. норманн
Васак, мадж. военачалник 255
Василаки, куропалат 67, 68, 70
Василаки, и.темеипик на Кали Бакуриани 73
Василий Апокавк, претор 117, 148, 200
Василий! Л Българоубнец, низ. император 7, 13, 14, 17,
18, 19, 35, 36, 96, 102, ЮЗ, 148, 181, 185, 185, 187,
188, 189, 190, Ю1т 192
Василий Врач, ересиарх 205
Василий Евнух 74
Василий Ксврос, виз. велможа 225
Василий I Македонец, виз. император 172
Василий Маси.ак, хартофп.такс 1 16
Василий Монах, виз. военачалник 16
Василий, паракимомен 181, 182
Василий Перивлептин, монах 77
Василий, презвитер 78
Василий Ромей, зевгарат 89
Василий Теодоракан, виз. военачалник 193
Василий I, царигр. патриарх 184
Василий (Циндилук) Цикандпл, виз. военачалник 218,
245
Василия, тавроскитски княз 252, 253
василикатп 130
Васи.'Шкис (Василица) 41, 42, 43, вж. с. Бачково
Ватопедски .май. 73
Вапинея, с., неут. 130
Ведра, р. 227
Велбужд, гр. 68, 104, 107, вж. Кюстеыдил
Велебид, мести, в Мелнишко 68, срв. Велемисда
Велемисда, с., неут. 67, 68, срв. Велебид
велик доместик, вж. доместик
велик дук, вж. дук
Велика, гр. 109
Велик?! Антиохия, вж. Антиохия
Велика Лавра (Св. Атанасий), мая. 5, 6, 140, 141, 142,
143, 144, 145, 146, 263
Велики Преслав 181, вж. Преслав
Велико, лично име 73
Ведин Овчаполит, зевгарат 89
Вслуша (Велюса), с. в Струмишко 86, срв. Палеока-
строя
Венеция, гр. 261
Верея (Верня, Вероя), гр. 105, 107, 120, 126, 187, вж.
Бер
Верой, гр. 210, вж. Стара Загора
Вероя (Воруй), гр. 124, вж. Стара Загора
Верспникия, креп. 165, 166
Веселии, местно име 143
вестарх, почетна титла 201, 202
вест, титла и военен чин 36
вестиарити, зависими селяни 7, 21, 134
вестиарион (държавно съкровище) 93
Ветрен, с, в Иазарджишки окр. 19, срв. Мория
Венеция, гр. 34, 228
виваропактон, данък 129
Виглата Кувуклисина, местно име 78
Видин, гр/ 105, 108, 115, 187
Виза, гр. 104, 106, 170
Виминациу'м, гр. 213, вж. Браничево
вино 49, 58, 72, 75, 117, 122, 123, 198, 268, 270, 271,
вж. също лезя
Вирида, гр. 168
Вирос, проастий 130, вж. Фере
Виталиан, началник на федератите 150, 151, 152
Витиния, обл. НО, 119, 157, 158, 199
Вихинг, немскп епископ 109
Владимир Мономах, виз. сановник 240
Владимирке, галички княз 237, 238
Влактиста (Горна и Доана), сел?! 126
власи, нар. 5, 17, 25, 26,27, 28, 29, 31, 32, 36, 130, 185
Власий Зор от с. Лясковица 90, 91, 94
Влахерпски дворец и врата 174, 177, 196, 203
Влашка епархия 102, 105, 108
Воден (Едеса), гр. 38, 105, 107, 109, 188, срв. Мылен
Воден, кр, 43, вж. с. Горни и Долни Воден
водсници 126
воденичари 59
воднянка, болеет 193
водопровод» 126, срв. Акведукт
воеводство, военно-адм. единица 44
военно нзкуство 5
Воила Евнух 78
Волерои, тема 8, 43, 61, 12(1, 123
Воло (Волос, Димитриада), гр; 16
276
Показалец — Index nominum et rernm
волове 63, 73, 74, 75, 83, 210, 247, 266
Бороскоп, светогорски ман. 141
Ботани ат, сева ст 126
Воюса, р. 228
Враниста, с. в Еноско 130
Вризис (дн. Бунархисар), гр. 104, 106
Вукан, рашки жупан 82
Вулчин, сръб. вожд 233, 235
Бунин Евнух 78
Вути, с. 106
възглавници 73, 78
Вълковия хълм, местно имс 92, 94
Върбица. извор 92, 94
вътрешен град (цитадела) 182
Гаврил (Герман), бълг. патриарх 109
Гаврил Радомир (Роман), бъл. пар 188, 189
Галатон, проастий 130
Галиполи, гр. 247
гали, нар. 214
Галида, креп. 229, срв. Галиче
Галичко (Галиция), обл. 237, 238
Гэличник, гр. 229, срв. Галиче
Ганг, р. 208
Гарела, гр., дн. с. Харалагюне 104, 106
Гастивилея, имение 133
Ганнина, с. във Валонско 105
Гейза II, унг. крал 230, 237, 240, 241, 247
Гелавноп, имение 45
Гелово, имение 43, вж. Голо
Георги Василаки 68, срв. Василаки, куропалат
Георги Войтех, бълг. военачалник 7, 112, 115
Георги,зевгарат 89
Георги Кедрин, виз. хронист 112, 149
Георги Коринтиеда, протосинкел 24, 30
Георги Монах, виз. писател 149
Георги, племенник на номика на Струмица 94
Георги Презвитер 78
Георги Серв, зевгарат 89
Георги, тавроскитски княз 252
гепиди, герм, племе 208
Герман (Гаврил), бълг. патриарх 109
Герман, с. в Ресенсно 109
Герман, монах 143
Герман, приближен на ими. Никифор Ш Вотаниат ИЗ
Герман, царигр. патриарх 164
германии, нар. 214, 217, 226, 242, 249, вж. аламани
гети, трак, племе 208
Гифард, виз. военачалник 227, 233
Главиница, гр. 105, 107, срв. Кефалония
глад 6, 23, 96, 98, 154, 169, 171, 178, 183
Горазд, ученик на Кирил и Методий 109
Горни Воден, с. в Асеновградско 43, срв. креп. Воден
гравюри 24
градини 43, 44, 60, 125; зеленчукови 265; овощни 46,
265
грамоти, дарствени 9, срв. хрисовули
граничари (акрити) 13
Гревена, гр. 102, 105, 108
гривни 72, 73, 74
Григора, с. 125
Григорий Антиох, ритор 5, 8, 263, 264, 265, 266, 267,
268, 269, 270, 271, 272
Григорий Бакуриани, магистър, виз. военачалник 5, 6,
39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52,
53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. 64, 65, 66,
67, 128
Григорий Байбака, въстанически предводитсл от 1066 г.
25
Григорий Еверистин, монах 80
Григорий, мадж. военачалник 257
Григорий, свешеник от с. Лясковица 90, 94
Григорий, син па Никулина Делфина, протоспатарий 30
Григорий Таронит, стратег на Солун 186
гробшщи 45, 46
грузинки, нар. 39, 40, 41
Грузия (Иверия) 53, 156- 195, 199
гугли 69
Гурдсс, сръб. вожд 233
Гюмюрджина (дн. Комотини), гр. 43, 187, срв. Месин-
калеси (Мосинопол)
Давид, бълг. патриарх 189
Давид, комитояул 179, 185
Дадуна, епискепсис 125
лаки, трак, племе 31, 208
лаки 124,вж. печенеги
Дакия, диоцез 216, 217
Далмация Приморска (Бела Хърватия) 259
Далмания 34, 229, 258, 259
далмати, вж. сърби
Дамалийски проток 223, вж. Босфор
Дамалис, сел. 223
Даматрис, к лани на 199
Дамон, с. 125
Дамян, бълг. патриарх 109
Данаил, син на Даханара 146
данъци, държавни 5, 6, 9, 20,21, 22, 37, 38, 48, 76,79,
80, 81, 82, 89, 93, 125, 129, 131, 133, 167, 193; цър-
ковпи 82
Даонион, сел. 124
Дарданели, проливи 216, 212, вж. Хелесионт
Дардания, обл. 107
дарове, виз. 15, 156, 160
Дафни, с. 125
дверник (остиарий), църк. длъжност ПО
Дебър (Деври), гр. 102, 105, 108, 110
Девелт, гр., дн. с. в Бур гаек и окр. 171
Девол, гр. 16, 102, 105
Деволия, обл. 105
Девол, р. 105
Деври 105, 108, вж, Дебър
Дежа, сръб. вел. жупан 236, 248, 249, 250
декатея, вж. десятые върху животни
Делвоциапус, проастий 130
Делян, с, в Еноско 130, 133
Дсмиркапия, местно име 102
Демиркапу, вр. 171, срв. Сидера
Демничик, креп., неут. 226
Дендра, мести. 248, 249
депортации 23
Деркос, гр. 104. 106, 151
деспот, титла 111
десятые върху животни (декатея) 76
десятък от кръчмите 125
Децебал, дакийски вожд 31
Диавепетоп, с. 124
Димитриада, гр. 5, 16, вж. Воло (Волос)
Димитрий Макремволит, виз. сановник 214
Димитрий Псир, виз. чиновник 94
Димитрий, съветник на Солунската митрополия 146
Димитър, брат на Никулина Делфина 25
Дпмитър Полемарх, бълг. болярин И, 17
Димотика (Дидимотнхон), гр. 124
динати 96, 97, 185
диоклейди, нар. 115, 116
Диомед, дар на Аргос 137
Дион Касий, елииски писател 150
Дионисий, йеромонах и игумен на ман. „Богородица
Милостива1’ 86, 87
Показалец — Index nominum et rernm
277
Дирахиум, Дирахий (Дирахион), дн. Дурес, гр. 104, 106,
116, 202, вж. Драч
добитък 6, 8, 14, 16, 17, 21, 22, 46, 49, 62, 63, 67, 69,
72, 74, 75, 76, 83,86, 88, 128, 154, 200, 214, 218, 246,
248, 264
Добровул, с. 126
Добролонг, мсстн, (дн. с. Добралък), Асеновградско 42
Добростан (Добыть стьнъ), местно нме (дн. с. Чаушово),
Асеновградско 42
Добромир, бълг. войвода 187
Доброва, топарх 34
Доганджа, дн. Аетохори, с. в Дедеагачко 130
договори, брачни 71
Долин Воден, с. в Асеновградско 43, срв. крен. Воден
доместик на сходите 114, 119, 172, 174, 186
доместик на екскувитите, войскова длъжност 35, 36
доместик, велик, титла 39, 40
Дордапт, лично име 139
Дорилея, гр. 224
Доростол (Дръстьр, Дристра), гр. 102. 104, 109, 173,
182, вж. Силистра
Доситей, монах 143
дохиарий, манастирска длъжност 57
драгаваста, с. в. Еноско, неут. 130, 132
сел. 105; срв, Другувития
драговити, бълг. слав, племе 105
Драма, гр. 104, 106
Драмско 143
Драх, проастий 129, 130, 134
Драч (Дирахий, Дирахион, Цирахиум), гр. 7, 24, 102,
104, 106, 116, 118, 189, 192, 202, 203, 204, 207, вж.
Драч
лрехи, вж. облекло, одежди
Дрина, р. 231
Дристра 106, 109, 173, вж. Силистра
дромон, кораб 155
Друговития, епископия 105, 107, вж. драговити
друнгарий на флотата. военна длъжност 175
друнгарий, велик 263
Дръстър (Дристра), гр. 104, 106, вж. Силистра
Дряново, поток 91
дук, длъжност и титла 17. 35, 36, 116, 190, 201, 202
дук, велик 122, 127, 142
Дубровник, гр. 231
Дунав, р. 152, 158, 160, 172, 173, 179, 184, 190, 197,
200, 212, 216, 224 , 226, 237, 239, 240 , 241, 244 , 247
Дурес (Дуръс), гр. 104, 106, вж. Драч (Дирахиум)
дъбове 91, 92, 185, 200
Дългата (Анастасиева) стена 151, 152, 153, 154
Дъмбовица, р. 227
Евбейски залив 110
Евбея, о-в ПО, 225
Евдоким, с. 63
Евдокия, проедърка, сестра на Кали Бакуриани 72
Евдомон, предградие па Цариград 174
Евергетидски ман. „Св. Богородицал 5, 6, 121, 122, 123
Евматий Комнин, внук на севастократор Йоан 126
евнуси (скопци) 74, 78, НО, 117, 185
Евпрепия, сестра на ими. Константин IX Мономах 195
евреи 110, 125
Еврип, местно име ПО
Европа, зап. владения на Византия 154
Еврос (Хеброс), р. 208, вж. Марица
Евстатий, великомъченик 54
Евстатий Кападокиеп, виз. царедворец 117
Евстатий Катафлорон, солунски митрополит 8, 263, 264,
265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 272
Евстатий Гарида, царигр, патриарх 54, 190
Евтимий, ерусалимски патриарх 65, 66
Евтимия, мадж. кралица 240
Евтихий, ересиарх 151
Евхаита, гр. 162, 184
Египет 127
Едеса, гр, в Македония 107, вж. Воден
Едсса, гр. в Месопотамия 214
еднодръвки (лодки) 183, 226, 227
езера 46, срв. ловища
Екатерина, виз. императрица, дъщеря на пар Иван Вла-
дислав ИЗ, 118
еклесиарх, църк. длъжност 50, 143
Ексавул, патриций 170
ексагион, марка 73
скскусия 81, 82, 83, 123, 130
Елада, обл. 16, 19, 20, 23, 24, 30, 32, 35, 187, 147, 193,
200, 201
елевтери, зависими селяни 8, 67 , 70, 82
Елевтерий, нотарий 70
Елена Диаксеии, монахиня 74, 75, 76
Емпедокьл, елински философ и сстественик 137
енколиион (медалион) 77
енномион, данък 83, 88, 89
Енос (дн. Инюз), гр. 6, 102, 104, 106, 128, 129
Еноско 130
Еиидамн, обл. 203, 207, вж. Драчко
Епилекта, осв. робиня 75
Епир, обл. 32
Епирско деспотство 127
епирия, повинност и задължителна доставка 80, 81, 83,
86, 88, 90
епискепсис, ими. имение 125
епитропи (настоятели) 48, 50, 51
Епифаний, имение 123
Ерегли, гр. 104, вж. Хераклея
еретически движения 9, 136, 137, 138, 139, 149, 205,
вж. богомилство, манихейство, павликянство
Ерзерум (Теодосиупол), гр. 45
Ерисо (Ерисос), гр. 105, 107, 109, вж. Йерисо (Йерихо
Еркулий 105, 107, вж, Ардамерий
Еру салим, гр. 65
Ескамил, с. в Галиполско 125
Етолия, обл. 137
Ефимия, освободена робиня 75
Ефросина, госпожа 63
ечемик 72
Ждрело, теснина 213
животни, домашни 46, вж. също добитък
жилища, бълг. 8
житни складове 232, срв. припаси, храни
жито 72
жупан, велик 228, 247, 248
жълтици, вж. златни монета, номизми
забрадки 72
Забърдо, с. в Асеновградско 42
Завалта, бандой 45, срв. с. Семалто
завещания 9, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 7-1, 75, 76, 78
зависими селяни 8, вж. елевтери, парили
Загора (Загория), обл. 14, 171
Загорин, сподвижник на Тома Славянина 170
Задър (Зара), гр. 34
заклинания 151
заключалки 73
заложници 116, 119, 178
занаятчийство 9, 49, 125, 126
Запад 22, 41
Запихоний, проастий 125
засади 185, 233
278
Показалец — Index nominlim et rertim
затъмнения, слънчеви 153
Зауца, проастий 43
Захариу (Захариево), с. 65
Звечан, гр. 229
Здравикий (дн, с. Здравиц, Драмско) 45, 59
зевгарат, парици 86, 87, 88, 89, 90, 93, 9-1, 123
зевгарион 83
зевгилатион, имение 89, срв, метох
Зевгмин, вж. Землин (Земун)
зевгологий, данък 76, 83, 88, 89
зелеичуни 58, 59, вж. също градини
землемерие 90
земетресение 170, 201
Землин (Зевгмин), гр„ дн. Земми 212, 237, 238, 250,
252, 254, 256, 257, 258. 259, 260
Зепе, пантеот 17
зесгра 71
Зета, обл. 202
зехтин 129
Зигос, светогорски мам. 141
Зимнкца (Зимнич), гр. 226, срв, Демничик
Златен рог, царигр. местпост и залив 220
Златни врата, царигр. порти 110
злато ]5. 6], 69, 71, 72, 73, 74, 76, 225
златни монети 6, 8, 20, 54, 55, вж. номизми
Злота Опак, от с. Контарат 93
знаменосци 232, 233
Зоя, виз. императрица, майка на Константин VII Багре-
нородни 174, 176
Зоя, куропалатиса 68
Зъхна, обл. 141
Иберия (Иверия), обл. 195, вж. Грузия
Ивайло, бълг. пар 7, 122. 127
Иван Владислав, бълг. цар 7, 113, 118, 125, 185. 188,
189, 191, 193
Иван, зет па Злота Малстсин, зевгарат 89
Иверийски залив 170
Иверия, вж, Грузия
ивсрийпи, вж. грузинци
Ивирон, ман. 12, 67, 69, 71, 79
игумен, маиастирски 49, 52, 53. 55, 59, 60. 68. 81, 129,
131, 133, 134
Идриси Абу-Абдаллах Мохамед ибн Мохамед Ал ,
арабски географ 265
измаелити 174, вж. аряби
Изник, гр. 53, вж, Никея
Изток 22, 41, 46, вж. Мала Азия
икомодий, данък 76
икони 61, 72, 73, 185
Икония, обл. 110
иконоборство 164
иконом, манастирски 49, 50, 55, 57
Илиупол Дука, лично име 145
илпри 208, вж. българи
Илирик, префектура 216
Илирия, обл. 108, 115, И б, 117, 150, 151. 191, 251
Илирия Албания 114
Имадедин Зенги, селцжукски тур. емир 214
имунитет 51, 52
Инеджик (Айнарджик), с. в Родостенско 101, 121, вж.
Апри (Апрос)
ипат (хипат), титла 35
иперпири, златни монети 133
Ипсала (Кипсала), гр. 104, 106, 126
Ираклия, гр. 165, 170, вж. Хераклея (Перинт)
Ираклий, виз. император 154, 155, 157
Ирина, монахиня 73
Ирина Дука, виз. императрица 124
Ирина (Ксения), севастократорка, ст,прута на Исак Ком-
нин 111
Ирина, виз. императрица, майка на Констант ни VI 161,
220
Ирина, ви к императрица, (’ъпрггл па Йоан II Комнин
121, 124, 211
Иринопол, гр. 161, вж. Сгар.1 Загара
Исаврия, обл. 158, 243
Исак Ангел, виз. император 272
Исак 1 Комнин, виз. император ИЗ, 114, 11-5
Исак Комнин, севастократор. брат на нмп. Алексий I
Комнин 7. 47, 103, 111, 128, 131, 199, 200, 242
Исак Комнин, севастократор, сии на ими. Алексий I Ком-
нин 128, 242
Испания 170
Исгър (Дунав), р. 115, 155, 172, 208, вж. Дунав
Италия, 116, 228, 2'29
Итеа, имение 126
Ихтиман, гр. 186
Ихтиманско 19
Йерисо (Йерихо) 109, вж. Ерисо
Йоан Агиоварварит, свещеник 94
Йоан Ангел, виз. военачалник 252
Йоан Аргиропул, виз. чиновник 9 1
Йоан Артавазд, имя. служится 85
Иоан Богослов 61
Йоан, бълг. охридски архиепископ ПО
I*Loan Ватапн, виз. военачалник 197
Йоан Вогас, виз, военачалник 175
Иоан Вриений, виз. военачалник 117, 118, 119, 202, 203
Йоан Галин or с. Контарат 93
Йоан Гримианит, протоспатарий 25
Йоан Дука, кесар 115, 118
Йоан Дука, магистър 234, 236
Йоан, зет на Дорданит 139
Йоан, зет на Константин Дука 146
Йоан, зет на Черню от с. Контарат 93
Йоан Зонара, виз. писател 5, 7, 8,149,150, 151, 152, 153
154, 155, 156, 157, 158, 159, 160, 161, 162, 163, 164,
165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172. 173, 174, 175,
176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, 184, 185, 186,
187, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196, 197,
198, 199, 200, 201, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208
Йоан Изес, виз. военачалник 252
Йоан Кантакузин, севаст 228, 230, 231, 234. 235, 236
216
Йоан Кинам, виз. историк 5, 7, 8, 209, 210, 211, 212,
213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, 220, 221 222, 223,
224, 225, 226, 227, 228, 229, 230, 231, 232^ 233. 234,
235, 236, 237, 238. 239, 240, 241, 242, 243, 24-1, 245.
216, 2-17, 248. 249, 250, 251, 252, 253. 25-1, 255, 256.
.. 257, 258, 259, 260, 261, 262
Иоан II Комнин (Мавройоан), виз. император 5. 6, 8, 79,
84, 85. 112, 113, 114. 121, 123 124, 125, 126. 127,
128, 136, 209, 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 225
Йоан Комнин, иротовестиарх, протосеваст 241, 242, 243,
262
Иоан Комнин, монах, племенник на Йоан II Комнин [26
Йоан Комнин (Адриан), охридски архиепископ 103, 111
Йоан Кондостефаи, дук на Солун 142
Йоан Кснфилип. царигр. патриарх 29
Йоан Ламбин, бълг. охридски архиепископ ПО
Показалец — Index nomintim et rerum
_____ 279
Йоан IV Ласкарис, никейски виз, император 127
Йоан Май, иротоснатарий 20
Йоан Малала, виз. хронист 149
Йоан Молнскот, архонт 143
Йоан, орфаиотроф 193
Йоан IV Постник, паригр. патриарх 152
Йоан, рим. папа 109
Йоан, син на Анчо ПО
Йоан, син на Софнот, нотарий и императорски клирик
78
Йоан Скилица, виз, нисател и военачалник 112, 149
Йоан Стратн, лично име 74
Йоан Форит, лично име 78
Йоан I Цимисхи, виз. император 109, 179, 180. 181, 182,
„ 183, 184, 185, 191
Иов, антиохийски патриарх 167
Йолаф, брат на Харалд Хардрад 36, 37
Иосиф Вриений, виз. пълководец 252, 253
Йосиф, зависим селянин 74
Кавала, ip. 104, 106, 126, вж. Христопол
Кавааско 67, 69, 126
Кавказ 156, 159
Какодик, лично пмс 126
Каледор, гр. 137
Кали Бакуриани и, б, 67, 68, 69, 70. 71, 72, 73, 74. 75,
76, 77, 78, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78
Калиас, креп. 247
Калиас, атински стратег 247
кализн 232, вж. халнзийци
Калинин, царигр. патриарх 157
Калина (Калика), светогорски ман. 140, 141
Калокир, виз. сановник 179, 180
Калосерас, с. 130, 135
ками 243
Камп, архошство 84, 90, срв. Кастри (Кастрнй)
Кампания, гр. 105, 107, срв. Кастри (Кастрий)
Каминион, елнскспсис 125
Камина, проастий 124
камъни, ск-ыюценни 47, 61, 62, 119, вж. също бисери
Кандид, монах, орфанотроф 143
кандиля 47, 61, 62
Каниклпй, село и проастий 126, 129
Канина, гр. 102, 105, 108, 109, вж. също Тасипиат
Кансорлм, свеищносяужнтел 138
Каравнзня, гр. 106
Карасу, р. 203, 219, вж. Мелас (Черна)
Караш, р. 212
Карвей, лично име 126
Кардам, бълг. хан. 161, 162
Карсон, проастий 125
Карея, гр. 141
Карл Анясуйски, нормански вожд 127
Карс, гр. иЗ
Касандрия, гр. 105, 107
Касим паша, с. в Цариградско 220
Кастамонит, лично име 130
Кастория (Костур), гр. 104, 107
Кастрий, гр., дн. с. Кащрий 107, срв, Ками (Кампания)
настрой (крепост) 130
Катакила, виз. военачалник 167
Катасирти, с. в Цариградско 176
катепан, адм. длъжност 17, 29, 30
Катерини, гр. 105, 107
квестор, длъжност 71, 78, 173
.Keren, печенежки вожд 197, 198, 199
Кекавмен, виз. велможа 5, II, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27. 28, 29, 30, 31, 32,
33, 34, 35, 36, 37, 38
Кекавмен, дядо на автора на Стратегикона 17, 23, 30
Кедал, мадж. военачалник 212
кслии, отшелнически 47
келти, нар. 214
кентинарий, марка за злаго 64
Кенхри, ман, 124
керн (еринии), мнтически същества 137
Керки зон. с. 130
Кермнен, с. 104, 106, вж. Анри
кесар. титла 115
Кесаронол, гр. 45
Кефалония, гр. 107, вж. Главипица
КнвулиЙ, проастий 124
Кизик, гр. 203
Киловий (Калина), проастий 124
Киликия, обл. 242
Килон, тържище 125
кимион, растение 122
Кинигий, арена 157
Кипсала, Кипсела (дн. Идеала), гр. 104, 106, 126, 197
Кнпър, о-в 108
Кир, царигр. патриарх 157
Кириак, монах 143
Кири л Философ, българо-славяискп просветите л 109
Китрос, гр. 27, 105, И)7
класови борби 9, 96, 97, 128, 132
Климент, струмишки епископ 84, 85, 89
Климентов поток, местно име 92
Ключка клисура 14
книги 6, 47, 61, 62. 73, 271. 272
нобили 69, 73, 74, 83
Ковчаз, с. в Лозепградско 171
ковчезн 73
Кодониане (Славопол), проастий 12G
кози 63, 69, 264, 266
Козма Атик, царигр. патриарх 138
Козма, митническп иачалник 172
Койле, гр. 206
Кокен, с. 126
ко.чесници 185
коли 69, 210, 247, 262
колиби, бълг. 266
Коломан I, мадж. крал 211, 240
Колонея Европейскщ креп., дн. с. Колуня 207
Коментиол, виз. военачалник 153
комети 24, 151, 165
комит, титла 152, 185
Комитопули 179, 185
кондарати (копиеносци) 31
Копдостефани (Контостефани), виз. велможи 118; вж.
също Алексий, Андроник, Йоан
коне, 8, 15, 62, 63, 69, 74, 134, 200 218, 219, 246, 262
коноп 75
Конрад 111 Хохенщауфен, герм, император 214, 217,
219, 220, 221, 223, 224
Константин Ангел, севастоииертат 229
Константин Арианит 15, срв. Константин Ректор
Константин VII Багренородни, виз. император 173, 176,
178, 181
Константин Бодин, зетски княз 202
Константин VIII, виз. император 190
Константин IV, виз. император 155
Константин Дпогеп, дук на България 190, 191
Константин Диоген, вестарх 201
Константин или Лъв „Диоген", бунтовник 206
Константин X Дука, виз. император 24, 25, 46, 115, 144,
201, 202
Константин V Копроним, виз. император 159, 160, 161
280
Показалец — Index nominum et refurti
Константин VI, виз. император 161, 162
Константин Коро от с. Контарат 90, 93
Константин IX Мономах, виз. император 15, 34, 37, 46,
194, 195, 196г 197, 198, 199
Константин, пинкерний 130
Константин, презвитер на мая. „Св. Богородица Бакте-
рия" 78
Константин, н резв и тер на ман. „Св. Пантелеймон Мъдри
Лупадиот" 78
Константин Ректор, виз. военачалник 15, срв. Констан-
тин Арианлт
Константин I, рнм. император 185
Константин, син на Йоаникий Зевгарат 89
Константин, син на Михаил VII Дука 112, ИЗ
Константин, син на Форит, съдия и тавуларий 78
Константин Спанопул, ими. служещ 94
Константин Теологнт, ими. писар 89
Константин Тих Асен, бълг. цар 7, 122, 127
Констанция, гр. 182, вж. Кюстенджа
Контарат, с. в Радовишко 90, 91, 92
конфискация на имоти 190
копиеноспи (коидарати) 31
копия 227, 234, 242
конрина 62, 69, 73, 75, вж. също тафта
кораби 17, 116, 128, 129, 130, 131, 157, 175, 176, 212,
226, 241, 253; речни 239, товарни 226, вж. също
дромони, триери
Коринт, гр. 147, 148, 225
Коркира (Корфу), о-в 225
Корфу (Коркира), о-в 225
Корчанско 105
Коскина, лично име 142
Космидий, квартал от Цариграл 177
Костина, лично име 130, 133, 134
Костомири, проастий 124
Костур (Кастория), гр. 19, 104, 107, 185, 204
Котавос, проастий 124
Котрес (Котреш), с, 63
котли 73
Кохлакея, проастий 125
Кочанско 107
кошари (мандри) 14
Красимир И, хърватски крал 34
Крионеро, проастий 124
Крит, о-в 110, 146
Кронос, мит. същество 269
Крум, бълг. хан 162, 163, 164, 165, 166, 167,172
круши 265
кръстове 47, 61, 72, вис. също утвар
Кръстовиша, мест. 81
кръстоносци, 8, 214, 215, 216
кръчми 125
Ксантея, с. (вер. дн. гр. Ксанти) 63
Ксени Диаватина, куропалатиса 70, 77
Ксения 111, вж. Мария Комнина, севастократорка
Ксеркс, персийски пар 216
Ксиролоф, хълм 177
Кснфилин, логариаст 144
ктитори 52, 87, 122, 128
Куклен, с. в Асеновградско 43
кули, дървени обсадни 255, 256, 257
кумани, нар. 47, 64, 124, 206, 226, 227, 228, 247, 255,
срв. скити
купи 73, 74
Курианис, проастий 130
куроиалат, титла 40, 67, 68, 70, ИЗ, 114, 203
Куртикий 126, виз. военачалник 213
Кусиус 21
кутни 73
кутригури, прабългарско племе 208
Ку чай, планина 244
Кюстенджа, гр. 182, вж. Констанция
Кюстендил, гр. 68, 104, 107, вж. Велбужд
Лавака, сел. 63, 65
Лавра, вж. Велика лавра (Св. Атанасий), ман 73
лагер (стан), военен 13, 14, 15, 16, Н6, 155, 181, 186,
187, 188, 193, 200, 201, 202,204, 210, 212, 226, 231,
241, 256, вж. също аули
Ладислав I Свети, унг. крал 211, 248
Лазар, зевгарат 89
Лазар (Сота), кумански вожд 228
Лакедемон 147, вж. Спарта
Лалково, местно име (дн, с. Лилково, Асеновградско) 42
Лампи, гр. ПО
лангобарди, герм, племе 208
Лариса, гр. 23, 24. 25, 26, 27, 28, 29, 30, 204
латинци 127
Левки, село 125
Левунион 205, срв. с. Левуново
легени 73
лекари 115, 205
Лемнос, о-в 176
Леонтий, виз. император 157
Леонтий, стратег 156
Лепица, местно име 91, 94
Ливадион, с. 63
Ливадохори, с. в Нигритско 68
лигурийци (ломбардци) 212
Лидия, обл. 137
Ликос, проастий 126
Ликохорион, проастий 129, 130, 134
Лилково, с. в Асеновградско 42, вж. местн. Лалково
Лимни, проастий 125
Липарион, вж. Липенион
Липенион 105, 108, вж. Липлян
Липина, местно име 43
Липлян (Липенион), гр. 105, 108
Линча, р. 43
Лити, гр., дн. с. Айватово 106, 107
Лиговой, бълг. военачалник 16, 17
литра, златна, марка за тежест 21, 68, 69, 71, 74, 75
Лихнида, гр. 109, вж. Охрид
лов на дивеч 226, 242, 243
Ловеч, гр, 200
ловиша, рибни (рибнини) 45, 129, срв. виваропактон и
опсониоп
логариаст, велик, длъжност 85, 89, 143, 144
логотет, виз, дворцова длъжност 30, 115, 116, 117, 118
151, 202
логотет на дрома, длъжност 89
лодки, рибарски 129, еднодръвки 183
Лозенград, гр. 171
Лозикион, местно име 141, 142
лозя, 43, 44, 60, 83, 88, 123, 125, 126, 133, 265, 272,
срв. ампелопактон
Локсади, с. 126
ломбардци (лигурийци) 212
Лонги (Лонгион), креп. 218
Лонгомер, обл. 230, срв, Лъгомир
Лонгос, п-в 141
лопати 232
Лукиан, римски писател 136
Лъв V Арменец, виз. император 164, 166
Лъв III. виз. император 158, 159
Лъв Лук и та, лично име 144
Лъв VI Мъдри, виз. император 102, 106, 172
Лъв Диаватин, пр отов сети арий 73, 74, 76
Лъв или Константин „Диоген", бунтовник 206
Лъв Мелисин, магистър 186
Лъв Мунг, бълг. охридски архиепископ ПО
Показалец — Index nominum et rerum 281
Лъв Пафлагонийски, бълг. охридски архиепископ ПО
Лъв Торник, патриций 194, 195, 196, 197
Лъв Триполит, военачалник 176
Лъв Фока, куропалат 174, 175, 176, 181
Лъв Хиросфакт. магистър 173
Лъгомир, р. 230, срв. Лонгомер
Лъджакьой, с. във Ференско 10ч, 106
лъжици 61
Людвик VII Млади, френски крал 109, 215 216, 224,
225
Людвик VI, френски крал 224
Люлебургас, гр. 104, 106, 161, 181, вж. Аркадиопол
Лясковица, с. в Щипско 90, 91, 92, 93, 94
Маврикий, виз. император 152, 153, 154
Мавър, плаиина 120
магарета 62, 169, 170
Материн, стратег 17
магии 151
магистър, звание 36, 44, 77, 82, 125, 173, 180, 186, 189,
193
Маляра, креп. 173, вж. Мундрага
маджари (унгарци, угри), нар. 8, 124, 173, 180, 199, 208,
212, 213, 230, 231, 232, 237. 238, 239, 240, 241, 242,
243, 244, 245, 246, 247, 248, 249. 250, 251, 252, 253,
254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261, 262, 263, вж.
съшо пеонци, угри, хуни
Мадий (Май), сродник на крал Красимир 34
Мадит (ди. Май дос, Д4айто), гр. 102, 104, 106, 125
Мадит, тържище 125
Майос (Майто), гр. 104, 106, 1 2d, вж. Мадит
Макарий, игумен на май. Калика (Калица) 140, 141
Македоний I, царигр. патриарх 109
Македония, обл. 6, 159, 187, 200; тема 68, 114, 120
162, 177, 194, 195, 196, 202, 204, 210
Македонии (пеонци, панонци)-- българи 206
Мала Азия (Изток), обл. 8, 22, 110, 209
Малешево, обл. 105
Мали Преслав, гр. 187
Малорад, свещеник от с. Контарат 90, 92, 93, 94
Мамант, ман. 121
мамелюци, египетски араби 127
манастирско стопанство, организация 38
манглавит, военен чин 37
манихеи, ерес 179, 705, 207, вж. павликяни
Манкуза, освободена робиня 75
Мануил Вотаниат 127
Мануил I Комнин, виз. император 5, 6, 8, 79, 84, 85,
128, 136, 142, 209, 216
Мануил, монах 79
Маргус, гр. 107, вж.
Мариан, префект 150
Марица, лично име 90
Марица, р. 126, 129, 138, 208, вж. Еврос, Хеброс (Хе-
бър)
Мария, бълг. царица, съпруга на Иван Владислав 189,
191
Мария Василакина, монахиня 68, 70, 78, вж. Кали Ба-
куриани
Мария, вдовица на Калеот, лично име 146
Мария, дъщеря на Варвара, лично име 75
Мария (Ирина), бълг. царица, съпруга на цар Петър
176, 178
Мария, проедърка, сестра на Кали Бакуриани 72, 78
Мария У грена, освоб. робиня 75
Марко Симеонииа от с. Лясковица 90, 93, 94
Мармара, с., неут. 125
Мармарион, странноприемница 58, 59, срв. с. Мрамор
Марония, гр. 104, 106
Мартисапао, сел. 63
Масалма, арабски вожд 158
маскировка, военна 18
маслини 138
мастилницата, н-к на, длъжност 85
машини, бойни 17, 19; обсадни 164, 168, 245, 255, 256
Мегалево, с. 126
хМсгастен, елински писател 137
медалиони 73; вж. енколпионл
медни монети 21
медни полилей 47
медовииа, питие 198
Меландру, с. 124
Мелас (Черна), р. 203, 219, вж. Карасу
Мелитина, освободена робиня 75
ме.чисоенномпон, данък 88, 89, 90
мелници 83, вж. също воденили
Мелнишко 68
Месемврия, гр. 104, 106, 155, 158, 160, 164, 175, вж.
Несебър
Месина, гр., дн. с. Буюккаращиран 104, 106
Месинкалеси (до гр. Гюмюрджина) 43, 104, 187, вж.
Мосинсиюл
Месопотамит, лично име 65
Месопотамия, обл. 191, 214
Места (Нестос), р. 7, 123
Методий, панопски архиепископ, българо-славянски про-
светител 109
метоси 44, 89, 91, 140, 141, 143, срв. зевгалатиом
мечки 242
Мизийска Хераклея, гр. 241, 242, вж. Битоля
мизийци (българи) 119, 150, 191, 193,241
Мизия, обл. в Европа 155, 156, 272; обл. в Азия 268
Мизия Нова (Нова България), тема 120, вж. България,
нова
Микенс, с. 126
милиарисип, монети 76
Мина, проастий 44
Мин ту, с. 124
Мира, гр. 191
Мирсица, имение 142
мистик, виз. почетна длъжност 18
митпини 172
Михаил Агиотеодорит, имп. писар 85
Михаил Аколут, виз. военачалник 16
хМихаил Акрополит, имп. писар 86
Михаил Аталиат, виз. писател 112, 149
Михаил II Балба, виз. император 167, 168, 169
Михаил III, виз. император 170, 172
Михаил Врана, управител на България 216, 224, 233,
259
Михаил Гавра, севаст 251, 252, 253, 259
Михаил Дермокаит, стратег 192
Михаил VII Дука, виз. император 7, 28, 29, 30, 31, 41,
63, 111, 112, 114, 115, 116, 117, 202, 203
хМихаил Италик, пловдивски митрополит 8, 136, 137, 138,
139
Михаил, имп. писар 130, 133
Михаил Максим, бълг. охридски архиепископ ПО
Михаил Малетсин, зевгарат 89
Михаил Номик от с. Контарат 93
Михаил Олинтин, магистър 82
Михаил VIII Палеолог, виз. император 122, 127
Михаил Палеолог, севаст 216,224
Михаил IV Пафлагон, виз. император 17, 18, 34, 36,
37, 125, 191, 193
Михаил V Кала фат, виз. император 37
Михаил Псел, виз. писател 112, 149
36 Гръцки извори за българската история, т. VII
282
Показалец — Index noniinnm et reruin
Михаил I Рангаве, виз. император 164, 165, 166, 167
Михаил Скопиот. зевгарат 89
Михаил Цанницаки, ими. чиновник 86, 94
Млава, р. 213
мляко 266
модий, мярка 58, 59, 72, 81, 82, 83, 86, 88, 90, 93, 131
Моисей, комитонул 179, 18.5
Момчиловци, с. в Смоляиско 64
монети, 47, 68, 69, 73, 74, 75, 76, 133, вж. златни мо-
нети, ииерпири, номизми, пари, тетарти, сребърнн
монети, фолиси
монети, гр.аиавн 69, 74, 75, 76
Моноксилитова, лично име 111
гМономахат, имение 124
монофнзитизъм 150. 151
Морава, р. 107, 213, 244, 248
Ыо^квкскъ, гр. 107, срв. Браничево
Моравия Панонска, обл. 109
Мория, креп. 19
Моровисд, гр., дн. Мородвис, с. в Кочанско 107
Морохарчапи, проастий 124
Мосинопол, гр. 37, 39, 43, 44, 48, 63, 65, 187, 188, 189,
вж. Месинкалеси
Москва, гр. 12
Мостенипа, с. в Стрсмгипко 69, 91 : метох 89. срв, Mv-
щениана
мотики 232
Мрамор, с. 58, срв. Мармарион
Мраморно море 15]
мулета 243
Мундрага, крен. 173, вж. Мадар.ч
Мусик, митнпчески началннк 102
хМушениана (вер. Мошпян, Мшценл, Мящян. Мощени,
с. в Кавалско) 67. 69
Мъглен, гр. 105, 107
Мъгленско 201, 20,5
набиване на кол 170
набор», войскови па българи 8, 259, 260
наварх, командир на кораб 158
Навпакт, гр. 193
Нанс, гр. 120, вж Ниш
иакити 77, срв. гривни, енколгпюнп
налови, вж. дапъцн
наметала 69, 72, 74, 75, 78, 2.31
Наречен, с. в Ассповградско 43
Наречсиски бани 43
нартекс, архитектурен елемент 75
насини 19
настоятел, вж. епитроп
Нсвоселус 130, вж. Ново село
Неоволяне, с. 126
Недана, вдовица и;; Славит, лично пме 146
Недко Беликов, лично име 146
Неокастрон, креп. 129, 130, 134, 135
Неохорион, с. 126, 130
Нера, р. 212
Несебър (Месемврия), гр. 104, 106, 155, 158, 160, 164,
175
Нестонг, браг на Сермон 7, срв. Нестонг, лично име
Нестонг, лично име 124, срв. Нестонг, брат на Сермон
Нестор, вестарх, дук на Паристрион 202
Нестос, вж. р. хМеста
ниви 43, 44
Нигритско 68
Никава, обл. 229, срв. Нишава
Никея, гр. 53, 119, 123, 127, вж, Изник
Никея, гр. 101, 106, вж. Хавса
Никита Атанат от с. Лясковина 90, 94
Никита, брат на Кали Бакуриани 69
Никита Константин, антиохийски дук 191
Никита Ксилинит, магистър 159
Никита Ксифилин, квестор 78
Никита, презвитер 78
Никита Романн т. лично име 130
Никифор, лично яме 123
Никифор Василаки, управится на Драчката тема, вяз,
военачалник 117, 118, 119, 120
Никифор III Вотанпат, виз. император 41, 63, 111, 112,
113. 1 19, 120, 200, 203
Никифор Вриений, виз. сановник и ппсатея 5 7 112
ИЗ, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 124, 202
Никифор I Гони;;, виз. император 162, 163
Никифор Протсвоп. д\к па България 199
Никифор (Никпфорииа), (чжчетойор, лпготст 30, П7
202, 203
Никифор Уран, магистьр 187
Никифор II Фока, виз. император 78, 1 17, 179 191
Никифор фока, патриций, доместик на схолию 17'" ] 73
181
Никифор Халуфа, стратег 259, 2.51, 252, 260
Никифор, царигр. патриарх 149
Никола, ко?,шт 179
Николай III Граматик, царигр. патриарх 95
Николай Евнух, зависим селянин 74
Николай 1, рим. папа 109
Николай Мистик, царигр. патриарх 174, 177
Николай Харсианпт, вяз. чиновник 94
Никон Мстлноите, църксвеи служите/! 5, 8, 147. 718
Ншсонол, гр. в Епир ] 93
Никулица Делфипа Ларигсйски, виз. фея и бълг.
бслярин 11, 17. 23, 24, 25, 26, 27. 38, 29. 3:1, 3i, 33
Никулина, бълг. войвода 29, 187
Нил Доксопатър, нърковнн служится 103, 198, J09
Ннфон, монах 138
Ниш, гр. 8, 105, Ю7, 11л. 120, Мб. 23.1 рц о.ру с г/
248, 249, 251, вж. Напе
Ниш два, р. 229, срв. Никак а
Нова паланка. гр. 212, вж. Храм
новели 9
Нови шжар, гр. 105, 108, 213, вж. ptica
Ново село (Невлселус), продепш 130
но?11цЗми 21, 4с, 50. 51, 69, 71, /2. 76, 8 j. lol, вж. същи
мсшеп'1, злмтни, грапави, корубести, милпарисии, те-
гарти
номизми, корубестн 51
номик, длъжност 93, 94
норвежца, нар. 36
норманн (варяги), брптшщи, нал. 5. 8 р.; 3.6 % 37
64, 1Г2, 203, 206, 207, 21.i), 214
нотарий, .тлтгжност 56, 70, 78
обковки иа книги 61 ; на шиши 72
облегши, българско LS, 261 ; ваминЕи 6, 46, 09. 7п
75; монашеско 49, 51, 75, вж. съш.о одежин
обоз 14, 256
обол 2I, 261, 266, вж. също могштп
обсади на крепости И, 118 ] 67, 168 169, 179 174
185, 188, 189
обувки 50; червенн 119
обущари 50
овце 63, 72, 75, 83, 222, 266
Овче поло, обл. 89
огш'хвъргачки 19
огън, точен (гръпкц) 150, 165, 253
одежди, скъпоценни, 6, 8, 16, 47, 62, 67 : пил. импера-
торски 201 ; карски бъ.п. 185 ; пъркошш 5'2, ,-ш.
облекло, дрехи
Показалец —Index nominum ct rernm
283
Одрин (Алрпанопол), гр. 104, 100, 1 17, 119, 120, 163,
164, 169, 172, 174, 187, 189, 193, 195, 202, 217, вж,
Одриса, Орестиада
Одриса, гр. 117, вж. Одрин
одрнси, трак, племе 115
Оксис, хълм 141
Оксия, о-в 121, 127
октоих (осмогласшгк) 73
Олвиан, стратег 167
Олимп, планина в Мала Азия ПО
Олимп, планина в Гърпкя 267
омофор, част от църк. одежда 62
Омуртаг, бълг. хан 169, 172
описвачи, вж. анаграфеиси
Опсикион, тема 167
онсонион, данък 129
Орестиада, [р. 117, 194, вас. Одрин
орики, данък 83, вж. енномиоп
орли 177
орнаменти, нартеконидпп 74
Орниалес, с. 126
орфанотроф, длъжност 143, 193
Орфански залив 59
освободенци (освобрденц роби) 74, 78, 95, 96, 97, 98,
99, 100, 101
ост парий (двери и к), църк. длъжност ПО
Отец Равула, май. 73, 74
охрана, воеина 7
Охрид 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 189,
срв. Ахрида, Лихнида, Сисарина, Селасфор
Павел, монах и основател на Евсргетпдския мац. 121
павликяни 41, 138, 149, 179, 180, 207
Пазарджитко 19
дазариша, вж. тържища
Пактол, р- 137
палежн 132
Палеокастрсн, с. в Струмиппсо 82, 86, 93, вж. с. Велуша
(Велюса)
Палестина 215, 218, 212
памук 74, 75
Памфил, гр. 124
Памфилия, обл. 209
Панагия, май. 50
панаири 51, 129
Панака, укрепление 126
Павизос (Плирис, дн Блиури), р. 27
Панион, гр., дн. с, Панизо, Родостепско 124, 170, 203
Панкалица, местно име 64
Панкратий, лично име 144, 145, 146
Панкратий, предвидите.! на абазгите 191
Папония, обл. 109, 180; Паповия България 208
панонци (пеонци) = българИ’ 208
пансеваст, титла 82, 111, 122
пантеот, виз. войскови чин 17
Лантократор, май. 7, 121, 123, 124, 125, 126, 127, 211
Панкратий Анема 14'2, 143
Папикий, планина 43, 207, 260
паракимомен, титла 181
парангария 88, 90, 134, срв. ангария
Пареврион, епискепсис 126
пари 6, 42, 64, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 156, 203, 217,
вж. съецо златни монети, номизми, сребърни монети
Паристрион (Подунавис), тема 197, 198 202
парици 6, 8, 42, 58, 59, 60, 67, 77, 82, 83, 85, 86, 88,
89, 93, 94, 123, 129, 132, 142, 144, 145, 146; акти-
мони 86; зевгарат и 87
пасбища 46, 83. 127
Патрикий, зависим селянин, лично име 74
патриций (патрикий), титла, 18, 35, 170, 172, 189
Пафлагония, обл. 117, 162 ;
Пади, височива 141
Пела, гр., дн. с. Постол 108, срв. Славица
Пелагония (Хераклся) Мизвйск?, гр, 105, 107, 242, вж.
Битоля
Пелопонес, обл. 8, 30, 147, 148, 187, 271 ; тема 147 -
пеонни (Македонии) 124, вж. маджари 208; вж. ианонцй
Нервослав, сръб. вел. жупан 235
Пери нт, гр. 170, вж. Хераклея (Ираклия)
Певеруда, вланина 43, 260, срв. Папикий
Периэеорион (П^нтор), креп. 44, срв. Бурукалеси
Периик, гр. 189
перси 124, 211, вж. турни, селджукски
Петсркск (Пстърско), гр. 17, 29
пститон, данъчна облает 124, 125
Петрич (Василикис/, с. 39, 40, 41, вж. Кхчкоко, с. в
Асеновградско
Петря, гр., дн. с. в Кагерипско 105, 107
Петър I, бълг. пар 8, 176, 178, 188
Петър, брат на Асен 182, 185, 188, 263, 272
Петър, делян, бълг. въетапвчески вожд 5, 7, 8, 16, 17,
125, 192, 193
Петър, племенник на франкски или германски крал 35,
36
Петърско (Петериск), гр.. 17, 29
печати, оловни 135, 143
печенеги, пар. 7, 13, 15, 16, 4], 47, 112, 114, 117, 118,
1 19, 120, 124, 149, 175, 180, 184. 185, 190, 191, 192,
197, 198, 199, 200, 201, 204, 208, 209, 210, 227, вж.
съшо дани, скити
пещи (огнища) 58
Лиги, предградие на Царкград 176
Пиерия, планина 267
Пизидия, обл. 209
Пинридион, ман. и предградие от Цариград 220
пинкернис (еиинерний), дворцова длъжност 130
питаний, ими. грамота 63. 64, 84
Плакот, царигр. плошал 185 :
Платани, проастий 125
Платове, скъпспсппп 47
плащовс 72, 73, 75, срв. наметала
пленници 13, 14, 153, 154, 1.55, 159, 172, 236, 237
Плирис (Панизос, дн. Блиури), р. 27
Плиска, гр. 187
Пловдив (Филииопол), гр. 8, 39, 41, 48, 63, 65, 104, Ю6,
120, 136, 137, 138, 139, 161, 186, 207, 226, 247, 248,
249, 2.59, 260
Пловдивско 41, 42, 136, 174, 180, 181, 207
повинности 6
подагра, болеет 155
подвързия на книги 73, срв. обковкп
Поджа (Пуца). гр. 206
Цолидрий, царигр, врата 124
Поморие, гр. 101, 157, вж. Анхиало
Понт, обл. 177
Понтикоеклесия, мести. 93
Поволия, петитон 126
постановления императорски 27
Постол, с. в Ениджевардарско 108
Правикий (Сравикий, ио-вероятно селището Правищэ,
Лрамско) 59, 65
Правита, срв. Правикий
практик (онис) 82, 87, 88, 94
практор, длъжност 84, 85, 144
предградие, вж. приград
презвитср, църк. звание 56
Прснези, пеут, 43
Пренет, гр. 119
Пресиан (Пруспан), бълг. кпяз, магистър 189, 190, 191
284
Показалец — Index nominum et rerum
Преслав (Велики Преслав), гр. 181, 182, 183, 184, 187,
вж. също Теодоропол
Преспа, гр. 109, 185
Преспа, обл, 109
претор, управител 30, 147
префект, длъжност 150
прехвърляне на имоти 63, 64
Прибислав, вж, Първослав
прибори, скъпоценни 6
приград (проастий) 184
Призрен, гр. 105, 107, вж. Приздриана, Присдриана
примикюр, длъжност 35
Прилонкион, с. в Солунско 44, 45, 59, 65
припаси 8, 15, 16, 46, 57, 183, вж. храни, житни скла-
дсве
Присдриана (Приздриана), гр. 105, 107, вж. Призрен
Приск, виз. военачалник 153
пристройки 124
проастий (имение) 43, 44, 55, 124, 125, 126, 129, 130,
143, 144, 145, 146
продажби на имоти 72
проедър, титла 72, 202, 203, срв. протопроедър
Прозух, виз. военачалник 217, 218, 221
Прокопий, Кесарийски, виз. писател 149
Прокопий, освободен роб 74
Прокопия, виз. императрица, съпруга на Михаил I
165
Прскъл, елински философ 150
ирония 125, 144
проноит, длъжност 43, 80, 146
просо 266
просопография 7
протевон (управител) 179
Протимия, освободена робиня 75
протоасекрет, длъжност 83, срв. секретики
протовестиарий (протсвестиарх), титла и длъжност 73,
76, 148, 191, 241
Протоген, сердикийскн епископ 109
протопроедър-етпарх, титла 119
протосеваст, титла 241, срв. севаст
протосинкел, почетна титла 24, 30
протоспатарий, почетна титла 20, 25, 26, 30, 37
протостратор 243
Прусиан (Пресиап), бълг. княз, магистър 189
лсалтири 73
Психронпигалин, проастий 124
псомозимия 88, 90, 134
Пумду, епискепсис 126
пурпур 74
Луца (Поджа), гр. 206
пчеларство 88
Първослав, срб. велик жупан 248
пътища 91, 116, 188
Равнианус, проастий 130
Радавунт, с. 130
Радовиш (Радовисд), гр. 90, 91, 92
Радоливо, с. в Драмско 67, 68, 72
Разметаница, местност 185
разнима на имоти 72
разузпаване, военно 12, 13, 260
Рама 258, вж. съгцо Хърватия
Раса (Расон), гр. 105, 108, 213, 229, вж. Нови Пазар
Рациария, гр. 31
Рашка, р. 213
Редесто (Родосто), гр., дн. Текирдаг 124, 203
реквизиции 247, 26'2
ректор 1.5
Гендина, с. в Лагадинско 141
рента, феодална 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48,
49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62,
63, 64, 65, 66, 67
рибници, вж. ловища, рибни
риболов 49, 129, 266
ризйипи 15, 74, 271
Рим, гр. 31. 109, 214
Риндак, р. 232
ритор 8, 263
Рич, с. в Струмишко 89, срв. Рулина
Роберт Гискар, нормански херцог 24, 203, 204, 206
роби 6, 8, 67, 69, 71, 74, 7.5, 77, 78, 95, 96, 97, 98,
99, 100, 101, 198, 204, 260, 261, вж. също освобо-
дещци
Рожср (Роджер) Ш, сицилиански крал 103, 108, 214,
225
Родопи, планина 137
Родосто, гр., дн. Текирдаг 124, 203, 206, вж. Редесто
Родостенско (Текирдагско) 104, 124, 206
Роман, бълг. цар 178, 179, 180, 185, 188, вж. Гаврил
Радомир
Роман I Лакапин, виз. император 109
Роман Ш Аргир, виз. император 34, 35, 46, 72, 148,
190, 191, 201
Роман IV Диоген, виз. император 30, 114, 201, 206
Роман, зевгарат 89
Роман Лакапин, виз. император 36, 175, 176, 177,
178, 179
Роман Рсндина, лично име 144
Романия, обл. 13, 53
романати 72, вж. монети, златни
ромеи 56, 110, 123, вж. също авзони
Рулина, местно име 89, срв. с. Рич
Руселий, вж. Урсел дьо Байол
руси, нар. 7, 180, 181, 182, 185, срв. тавроскити
Русион, гр. (дн. с. Рускьой в Текирдагско) 102, 104,
106
Русия, Кисвска 179
Руско от с. Контарат 92
Сава, монах-наставник 73, 76
Сава, монах 67, вж. Симватий Бакуриани
Сава (Саос), р. 31, 115, 212, 230, 237, 238, 239, 256
260
Сагудаус, тържище 130
саксонци, германско пл. 261
Салаврия 81, вж. гр. Силиврия
Салакуз, зависим селянин 74
Салона, гр. 34, 259
Самия, р. 129
Самуил, бълг. вар 7, 8, II, 14, 23, 91, НО, 113, 118,
147, 148, 179, 185, 186, 187, 188, 189, 192
сандъчета 74
Саракина, с. в Галиполско 104, 106, вж. гр. Серги (Сер-
геца)
Сасарипа, гр. 109, вж, Охрид
сбруя (амуниция) 6, 69, 73
Св. Богородица Евергетис, мая. 121, вж. Евергетидски
май.
Св. Богородица Евктерия, ман. 78
Св. Богородица, ман. в Дебърско 110
Св. Богородица Космосотира, ман. 128, 129, 130 131
132, 133, 134, 135
Св. Богородица Милостива (Елеуса), ман. 78, 79, 80,
81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88. 89, 90, 91, 92, 93, 94
Св. Богородица Петрициотиса 123, вж. Банковски ман.
Св. Варвара, местно име 43
Св. Галактерия, проастий 126
Св. Гликерия, о-в 149
Св. гора, вж. Атон
Св. София, охридскацърква ПО
Показалец — Index nominum et return
285
Св. София, царигр. църква 64, 123
Св. Атанасий, вж. Великата лавра, ман.
Св. Василий, ез. 145
Св. Василий, проастий 125
Св. Георги, ман. в планината Папикий 43
Св. Георги Милу, проастий 125
Св. Георги (Горни и Долни), скитове 43
Св. Димитър, проастий 125
Св. Илия, скит 43
Св. Йоан Халкевс, имение 126
Св. Мина Каравида, ман. 78
Св. Мокий, ман. ПО
Св. Никола, скит. 43
Св. Никола, ман. край Прилонкион 59
Св. Никола, мац. на виглата Кувуклисина 78
Св. Николай, проастий 130
Св. Пантелеймон Мъдри Лупадиот, ман. 78
Св. Тарасий, ман. 199
Св. Теодор, проастий 124
Св. Теодосий, светогор. ман. 141
Светослав, киевски княз 179, 180, 181, 182, 183, 184,
185
свещници 47, 62, 72
Свидас, лексикон 149
свине 69, 75, 266; свинари 152; диви 242
Свищов, гр. 226, срв. Демничик
севаст, титла 39, 40, 41, 82, 111, 126
Севастия, гр. 149
севастократор, титла 47, 241
севастоипертэт, военна длъжност 229
севастофор, почетна титла 30
седла 73
секироносци, имп. охрана 117, 210
секретики, длъжност 84, срв. протоасекрет
Селасфор, гр. 108, вж. Охрид
селджукски турци, вж. турни
селскостопанско производство 8, 43, 44
Селте, печенежки вожд 200
Селфидже, вж. Серфидже
селяни, категории 79, вж. елевтери, парици, роби
Семалто, сел. 45, срв. Завалта
Семени, р. 105
сенатори 203
Сенахерим, персийски владетел 36
Сервия (дн. Серфидже, Селфидже), креп. 17, 27, 28,
29, 105, 107, 187
Серги (Сергеца), гр,, дн. с. Саракина (Галиполско) 104,
106
Сергий Бакуриани, магистър 67, 69, 71, 73, 76
Сергий, царигр. патр. 190
Сердика, гр. 31, 107, 109, 120, 186, 201, 216, 247, 264,
вж. София
Серес, вж. Сяр
Сермон, бълг. войвода 7
Серсемкале, креп, в Ихтиманско 19
Серфидже (Селфидже), кр. 105, 107, 187, вж. Сервия
Сеченица, местно име 231, срв. Ситница
Сибарис, гръцка колония 268
Сигедон, вж. Сингидунум (Белград)
Сивера, местно име 171, срв. вр. Демиркапу
Сикея, проастий 129
Сиконий, с. 64
Силиврия, гр. 81, 104, 106, 151, 161, 259
Силистра (Доросторум, Доростол, Дристра), гр. 104,
106, 109, 173, 182, 183
Симватий Бакуриани, куропалат 5, 6, 67, 68, 69, 70,
71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78
Симеон I Велики, бълг. цар 19, 20, 172, 173, 174, 175,
176, 177, 178
Симеон, монах 73
Симеон Рулиниот, зевгарат 89
Синадин, лично име 125, 126
Синали, проастий 130
Сингидунум (Сигедон), гр. 108, вж. Белград
синкел, вист духовен служител 177
синклит 37
Сир, син на Марица от с. Контарат 91, 93
Сиракуза, гр. 150
сирене 49, 266
Сирия 53, 112, 206
сироииталища 143
Сирмий, Сирмион (Сирмиум), гр. 108, 115, 152, 190,
250, вж. Срем (Сремска Митровица)
Сит, лично име 124
Ситница, р. 231, срв. Сеченица
Сицилия, о-в 36, 37, 103, 108, 116, 137, 191, 214, 225,
228
скарамангий, вид дреха 62
скити, виз. наемници 221; = печенеги 114, П7, 210,
227; = българи 119, 150, 193; = кумани 226; =
руси 181
Склавиния 208 ; вж. България
Скопие, гр. 89, 91, 92, 104, 107, 115, 120, 188, вж.
Скупи
скопни, вж. евнуси
Скупи, гр. 104, вж. Скопие
Скутари, квартал на Цариград 199, вж. Хризопол
скъпоценпости 67, вж. също камъни, одежди, утвари
Слави, проастий 125
Славопол (Кодониане), проастий 126
Славопол, син на Теодорица, лично име 126
Славот, лично име 146
Славота, Кармалак, въстанически предводител от 1066 г.
29
славяни (българи) По, 116, 150, 151, 152
Сланица, дн. с. в Албания 105
Сланица, гр., дн. Енидже Вардар 102, 105, 108, срв.
Пела
Смили местно име 244
смокини 265
смола 19
Смоленска тема 64
Смоленске 42, 43, 64
Солима, арабски военачалник 158
Солима, освободен роб 74
солнипи 125
соловари 125
Солун (Тесалоника), гр. 8, 14, 17, 65, 95, 101, 102,
104, 105, 106, 109, 120, 126, 142, 143, 156, 159, 176,
207, 216, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270,
271 ; тема 144
Солунско 44
Сота 228, вж. Лазар
София, Сердика (Триадица), гр. 8, 19, 31, 105, 107, 109,
120, 186, 187, 199, 201, 216, 228, 247, 248, 249, 254,
255, 260, 261, 263, 264, 265, 266, 267, 268
София, виз. императрица, съпруга па Христофор 176
Сочаница, р. 229, срв. Сеченица, Ситница
Софу с, с. 130
Спарта, обл. 142
Спасма, местно име 64
спатарий (меченосец), длъжност 35, 36, 37, 158, срв.
протоспатарий
спатарокандидат, дворцова титла 37
Сперхей, р. 147, 187, вж. Аламана
сребро 163
сребърни монети 8; полилеи 47 ; утвари 61, 72
Средец 264, вж. София
Срем (дн. Сремска Митровица), гр. 105, 108, 124, 152,
190, 250, 251, 252, 255, 256, 257, 258, 259, 260, вж.
Сирмиум
Ставракий, виз. император 163
286
Показалец — Index nominum et rerum
Ставракнй, митнически началник 172
стамини 73, вж. също монети
стан, вж. лагер
Стара Загора, гр. 161, 210, 240, вж. Берое, Иринопол
Стара планина 118, 208, 210, 272, вж. Хемус
стае, имот 83
статуи, медни 151
Стенимахос (Станимака), дн. гр. Асеновград 43, 58, 59,
65
Стефан, аколут 224, 22о
Стефан Кондостефан, доместик па зап. войски 186
Стефан Ш, мадж. крал 252
Стефан IV, мадж. крал 211, 245, 248, 249, 250, 251,
252, 253, 257, 258, 261
Стефан Мосхос, императорски писар 85
Стефан Сериот, зевгарат 89
Стефан 11, царигр. патриарх 177
Стефаниана, войводство 44
Стилиан Зауна, патриций 172
Стипий, гр. 120, вж. Щип
Страбон, елински географ 137
стража, крепостна 17
стражвици 141
Странджа планина 171
странноприемнипп 45, 58, 59. 117, 124. 143
стратегия 5, И 12, 186, срв. тактика
стратези 12, 17, 20, 35, 127, 192
стратилат, военна длъжност 180
етратиоти 7, 125, 130, 133, 114, 115, 210, 237
Струма (Стримон), р. 7, 102, 120, 123, 140, 141, 142,
143. 144, 231, 260; тема 144
Струмица, гр. 6, 69, 78, 79, 80, 81, 105, 107, 120, срв.
Тивериопол
Струмица, р. 91
Струмица, тема 81,84, 86
Струмишко 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86. 37. 88,
89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98
Студийски мац. 62
егыглени съдове 62
Судага, с., пеут. 67, 73, 74, срв. с. Сякавче
схойний, марка 91, 92, 93
съгледвачи 12, 13, 231, 260, срв. военно разузнаване,
хусари
съдилища 9, 52, 53, 72, 96, 98
съдии 22, 78, 131
съдове, скъпоцепни, 6, 8, 47
съкровищници 45, 131, 162, 257
сърби 8, 32, 82, 86, 124, 127, 202, 212, 213, 214, 228,
229, 230, 231, 232, 233, 234, 235,236, 242, вж. също
трибали, хървати
Сърбия 102, 247, 248, 262, 263
състезания, конни 170, 242
Сякавче (дн, Ливадохори), с. в Нигритско 68, срв. Су-
дага
Сяр (Серес), гр. 45, 67, 68, 102, 104, 106, 185
Сярско 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78,
89, 107
Тавлас, светогор. ман. 141
тавроскити 181, 255, 258, вж. руси
Тавроскития 227, 252
тавуларий, длъжност 78
тагми, войскови единици 164
Таис, обл. 63
Тайгет, планина 147
таксиарх (хилядник), виз. войскови чин 17, 18
тактика, военна 5; българска 11
талант, мярка за тежест 197
Тапап, освободенец 74
Тара, р. 231
Тарасий, царигр, патриарх 199
Тасипиаг, гр. 109, вж. Канина
татари, нар. 127
Татуш, печенежки вожд 202
Таумаста, освободена робиня 75
тафта (плат) 72
Тахино, ез. 59
тегоби 6, 83, 88, срв. повинности
Телериг, бълг. хан 160, 161
Телец, бълг. хан 159
теми, воепно-адыинистративни единици 64, 84, 119,
167, 193
Темпон, .местно име 212
Тенихорм, планина 227
Теодор Ватаци, виз. военачалник 237
Теодор, епископ на Севаствя 149
'Ге о дор Йоанокампит, зависим селянин 74
Теодор, игумен 73, 74
Теодор Куфара, зет на княз Борис 1 171
Теодор Николина от с, Лясковица 93
Теодор Продром, виз. поет 8, 128, 136, 137, 138, 139
Теодор Скривон Петаст, въстаничсски предводител от
1066 г. 29
Теодор Стипиот, началник на мастилницата 85
Теодор Студит, богослов 62, 165
Теодор Стратилат 184
Теодора, виз. императрица, CT.npyia на Йоал Ппмиехий
181
Теодора, виз. императрица, майка па Михаил III 170
Теодора, виз. императрица, ci.upyia на Роман Лакании
1 76
Теодора, виз, императрица, съпруги на Юснншан П
156, 157
Теодорина, лично име 126
Геодоропол, гр. 184, вж. Преслав
Феодосий I Велики, низ. император 151
Теодосий J! Адрамигец, виз. император 164, 165
Теодосий, монах 73
Теодосиупол, гр. (дн. НрзеруМ 45, 63, 6-1, 193
Теодул, бълг. охридски архиепископ Ни
Теодул, солунски архиепископ 95, 98
Теодула, монахиня 75
Тестим Лукпт, лично име 144
Теофан, виз. писател 149
Теофанус, имение 123
Теофил, виз. император 169, 172
Тсофилакт, бълг. охридски архиепископ ПО, 137
Теофилакт, цасигр. патриарх 177
Тервел, бълг. хан 156, 157
Терма Лутра (Лъджакьой), с. във Ферснско 104, 106
Тесания, обл. 5, 16, 17, 24, 25, 147, 187
Тесалоника, вж. Солун
тетарти, златнн монети 76
техника, военна 18, вж. също машинн
Тиберий Ш Апсимар. виз. император 156, 157
Тиберий II, виз. император 152
Тиберий, син на Юстиниан II 157
Тива Беотийска, гр. 225
Тивериопол, гр. 107, 109, срв. Струмица
Тимотей, игумен на Евергетидския ман. 121, 122
тииици манастирски 5, 6, 7, 9, 36, 37, 38, 39, 40, 41,
42, 43, 44, 40, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 53,
56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. 64, 65, 66, 88, 121,
122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132,
133, 134, 135
Тирах, печенежки вожд 197, 198, 199
Тиса, р. 173
Тихомир, бълг. въстанически вожд 192
Titop, планина 189
Тобия, бен Елизер, еврейски книжовник 110
Тодор, брат па Никулина Делфина 25
Показалец — Index nomi num et reruni
287
Тома, лично име 69
Тома, монах 73
Тома Славянина 166, 167, 168, 169, 170
топарх, длъжност 16, 34
Топлица, р. 91, 291
Тополница (вер. дн. с. Тополово, Асеновградско) 43
топонимия 6, 9, 39, 79, 121, 140
Торникий, проастий 124
траки, нар. 150, 151, 152
Тракия, обл. 6, 114, 150, 153, 158, 162, 164, 165, 166,
167, 174, 177, 179, 180, 187, 198, 199, 202, 204, 205,
206, 247, 262 = Македония 6, 7, 114, 124, 170, 199,
202, 210, вж. България
Трансмариска, креп. 226, вж. Тутракан
Траян, Марк Улпий, рим. император 31
Траянопол (Траянупол), гр. (дн. с. Терма Лутра) 104,
106, 130, 131, 135
Траянови врата, проход 186
Триадица, гр. 19, 105, 107, 186, 264, вж. София
трибали 127, вж. сърби
триери 116, 168, 222, 226, вж. също кораби
Трикала, гр. 25
Тримваки, с. 125
Триполис, гр. в Иконийския султанат 110
Трифилий, с. 129
Траян, четвърти син на цар Иван Владислав 118
тръби, бойни 271
Туган, освободенеп 74
туники 73
турки, нар. 179, 180, вж. маджари
турци 106, 107, 112, вж, тюрки
турци, селджукски, нар. 112, 124, 199, 200, 211, 212,
221, 228, 229, 242, 247, 262, вж. също перси
Тутракан, гр. 226, срв. Демничик
тъмници 132, 161, 173
търговски обмен 8, 9, 51, 129,172, 184, 217, 266, вж.
също панаири, тържища
тържища (пазарища) 125, 128, 130, вж. също панаири
тюрки, нар. 106, 107, вж. вардариоти
угри 173, 179, 199, вж. маджари
узи, нар. 7, 8, 149, 200, 201
украшения 6
Умбертопул, норман, виз. военачалник 205
Унгария 208
унгарци, вж. маджари
унгри 208, вж. маджари
Урселий (Урсел дьо Байол), нормански вожд 115, 203
Урош I Млади, сръб. вел. жупан 228, 236
утвари, църковни 6, 61
училища 32
факли 19
Фарсала, гр. 27
Фере (Фереджик), гр. 104, 106, 130, вж. също Вирос
Ференско 104, 106
Филип, охридски бълг. патриарх 109
Филипк, гр. 104, 106
Филипопол, вж. гр. Пловдив
Филомилий (Филомилион), гр. 166, 224, вж. Акшехир
Филопатион, предградие на Цариград 119, 219, 224
Филотей, светогорски ман, 140
Фисон, р. 208
Флор Василакий, лично име 117
флот, арабски 158, 176; българо-славянски 150; виз.
155, 157, 182, 225, 226; нормански 225
Фока, виз. император 154
Фокади, виз. велможи 118
фолис, дребна монета 51
франки, нар. 24, 35, вж. лормани
французи 215, 216, 224, 225, вж. франки
Фригия, обл. 166, 268
Фридрих I Барбароса, германски император 217, 242,
247, 261
фураж 15, 16, 22, 157, 230, 232, 262
Хавса, гр. 104, 106, вж, Никея
хаган, аварски вожд 152
Хазария 156, 157
хализийци (кализи) 232, вж. юдаизъм
Халкедон, азиатска част на Цариград 12)
Халкидически, п-в 140
хамбари 145
Хапетикий, с. 64
Хараджа, освободен роб 74
Харалд Хардрад, норвежки крал 5, 36, 37
Харалагюне, с. в Одринско 104, 106, вж. Гарела
харити, мит. същества 137
хартофилакс, църк. длъжност 64, 110, 146
хартуларий, внеш финансов сановник 216, 245
Хасан, лично име 73
Хаскьой, с. в Цариградско 220
Хастури Валма, лично име 74
Хатисион, с. 130
Хаху, ман. 64
Хезихий, лексикограф 149
Хелеспонт, проливи 216, вж. Дарданели
Хелиодър, античен поет 136
Хемимонт, тема 109
Хемус 118, 208, вж. Стара планина
Хенрих Лъв, саксонски дук 261
Хераклея (дн. Ерегли), гр. 104, 106, 165, 170, вж. Ирак-
лия
Хераклея Мизийска, гр. 107, вж. Битоля (Пелагония)
Херодот, елински историк и географ 137
Херсон, гр. в Кримския п-в 156, 179
Херсонес, гр., неут. 104, 106
Херсонски (Галиполски) п-в 104, 118
Хиподрум, цариградски 205
Хировакхи, креп. 201, 219
Хиросфакт, проастий 130
хляб 268, 269, 270; бълг. 266, 267
Хойрей, сподвижник на Тома Славянина 170
Хортай (вер. Хортач), планина 126
Хортокопион, местно име 123
хоругви 62
Хр?м, креп. 212, 213, 254, вж. Нова паланка
храни 6, 22, 23, 57, 58, 67, 72, 75, 130, 198
Хризопол, гр., дн. част от Цариград (Скутари) 199
хризотриклиний, дворцова зала 36
Хрисоверг, виз. фамилия 89
хрисовули 6, 35, 41, 42, 44, 46, 52, 53, 54, 63, 64, 80,
81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 119, 120, 129
Христина, освободена робиня, монахиня 75
Христоиол, гр. 126, вж. Кавала
Христофор, виз. император 176, 177, 178
Хромиотиса, ман. 141
Хубави дъбове, местно име 185
Худин, зет на Тадиони, лично име 146
хуни 208, 212, вж. маджари (унгри)
хусари, съгледвачи 13, 14, 18
Хусдери, с. 130
хървати, нар. 115, 116, 177, 190, 202
Цариград 7, 29, 31, 34, 64, 65, 66, 98, 100, 101, 102,
104, 110, 115, 116, 117, 118, 119, 121, 127, 132, 136,
150, 153, 156, 157, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168,
172, 173, 174, 175, 176, 177, 184, 186, 189, 192, 193,
195, 202, 204, 206, 207, 209, 211, 215, 218, 219, 221,
222, 224, 225, 230, 236, 240, 242, 246, 247, 250, 259,
261
‘288
Показалец — Index nominum et rerum
царски знаци 185, срв. одежди, царски
Цистерна, проастий 125
Цурмери, обл. 63
Цурулон, гр. 153, вж. Чорлу
Чалъкавашки проход 171
Чампи, проастий 130
Чаушово, с. в Асеновградско 42, вж. Добростан
Чаталджа, гр. 201, 219
чаши 49, 61, 62
Чая, р. 43
челник, бълг. звание 16, 17
Чепеларска река 41
Червей, с. в Асеновградско 63
Черковичане, с. 126
Черна (Мелас), р. 219, вж, Карасу
Черник, с. 130
Чернахово, р. 143, 144
Черни, син на Йоан, лично име 146
Черни Дрин, р. 229
Черно море 151
Чернота, лично име 146
Чернякове, с. в Драмско 143
черпаци 72
Черню Добромик от с. Контарат 90, 93
Черньо, зет на Михаил Малетсин, зевгарат 89, 94
Чеси, поток 92
чехи, нар. 255
Чехова, с. 130
Чичи, местно име 130, 135
Чорлу, гр. 153
Чувак, епискепсис 125
чумни епидемии 158, 201
Шар планина 229
шатри 14, 15
Широка лъка, с. в Смолянско 42
Шкодра, гр. 102
шлемове 127, 180, 235
Щип (Стипий, Стипион), гр. 120
Щипско 90, 91, 92, 93, 94
щитове 127, 239, 271
юдаизъм 232, срв. евреи, кализи
юзди 73, вж. също сбруя
юници 73, 74
Юстин I, виз. император 102; 107, 151, 152
Юстиниан I, виз. император 208
Юстиниан II Ринотмет, виз. император 155, 156, 157, 158
Юстиниана Прима (Първа) 107, 108
ябълки 265, 268
Яврово, с. в Асеновградско 42, вж. Аврово
Ягупасан, тур. емир 228
Ялук, епискепсис 126
Ямбол, гр. 15
ямурлуци 264
Янис Аин, бълг. охридски архиепископ ПО
Яново, село, изчезнало 42
СЪКРАЩЕНИЯ -ABBREVIATIONS
СПИСАНИЯ И ПОРЕДИЦИ
БИБ = Българска историческа библиотека
БмПр Беломорски преглед
БС = Български старини
БСМ = Йорд. Иванов, Български старини из Македония
БДИ = Вестник древней истории
ВИ = Вопросы истории
ВВр = Византийский временник
BHHHJ = Византиски извори за историку народа Jyro-
слави)е
ВИСб = Военно-исторически сборник
Веб Византийский сборник
ГИБИ ~ Гръцки извори за българската история (Fon-
tes graeci historiae Bulgaricae)
ГлСАН — Гласник Српске академике наука — Београд
ГНМ = Годишник на Народния музей в София
ГПлНБМ = Годишник на Нлродната библиотека и му-
зей в Пловдив
ГСУбф ~ Годишник па Софийския университет „Св.
Климент Охридски*, Богословски факултет
ГСУифф = Годишник па Софийския университет „Св,
Климент Охридски", Историко-филологически фа-
култет
ГСУфиф — Годишник на Софийския университет „Кли-
мент Охридски", Философско-исторически факултет
ГСУфмф — Годишник на Софийския университет „Св.
Климент Охридски", Физико-математически факултет
ЖМНПр - -- Журнал Министерства народного просвя-
шепия
ЗбИЕКСН = Зборник за историку, език и юьижевност
српског парода
ЗбРСАН = Зборник радова Српске академике наука —
Београд
ЗРАО = Записки Русского Археологического Обще-
ства — Санктпетерсбург
ЗКО — Записки Классического Отдела Русского Архео-
логического Общества — Санктпетерсбург
НАД — Известия на Археологического дружество
София
ИАИ Известия на Археологический институт при
БАН (след XV том)
ИБАИ = Известия на Българския археологически ин-
ститут (до XV том)
ИБГД — Известия на Българското географско друже-
ство в София
ИБИД = Известия на Българското историческо дру-
жество в София
ИБИкД = Известия на Българското икономическо дру-
жество в София
ИВАД = Известия на Варненского археологическо дру-
жество
ИЕИМ = Известия на Етнографския институт с музей
при БАН
ИзОРЯСлИмпДкНаук = Известия Отделения русского
языка и словесности Императорской Академии Наук —
Санктпетерсбург
ИИБЕ = Известия на Института за български език
при БАН
ИИБИ = Известия на Института за българска история
при БАН (до том 8)
ИИБЛ = Известия на Института за българска литера-
тура при БАН
ИНГА = Известия на Института за градоустройство и
архитектура при БАН
ИИД = Известия на Исторического дружество в София
ИИИ = Известия на Института за история при БАН
(от том 8)
ИНЕМ = Известия на Народния етнографски музей в
София
ИРАИК = Известия Русского Археологического Инсти-
тута в Константинополе
ИСИффСУ = Известия на семинарите при Историко-
филологическия факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски*
ИПр = Исторически преглед
КСИСАНСССР “ Краткие сообщения Института сла-
вяноведения Академии наук СССР
ЛИБИ — Латински извори за българската история (Fon-
tes latini historiae Bulgaricae)
МПр Македонски преглед
НВр = Ново време
ПСп = Периодичсско списание на Българското кни-
жовно дружество в Средец
РПр = Разкопки и проучвания
СбБАН = Сборник на Българската академия на науките
СбНУНК = Сборник за пародии умотворения, наука и
книжнина
СпБАН = Списание на Българската академия на науките
СпЮД = Списание на Юридического дружество в София
УчЗапИСАНСССР — Ученые записки Института славя-
новедения Академии наук СССР
УчЗапВЛГПИ = Ученые записки Великолукского госу-
дарственного педагогического института
УчПр = Училищен преглед
ЧИОИДРМУ = Чтения в Императорском Обществе
истории и древностей российских при Московском
университете
AHR = American Historical Rewiew
АЕМО — Archaologisch-epigraphische Mitteihmgen ans
Osterreich-Ungarn
Arch. f. 51. Ph. r- Archiv fiir slavische Philologie
AOASH -- Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hun-
gary cae
BA Byzantinisches Archiv
37 Гръцки извори за българската история, т. VII
290
Сокращения — Abbreviationes
ВВ = ByzBulg, = Byzantinobulgarica
ByzGSchr = Byzantinische Geschichtschreiber
BCH — BulCH — Bulletin de correspondance hellenique
BNgJb = Byzantiniscli-neugriechische Jahrbticher
BS1 = Byzantinoslavica
BulClScrnpAcRBelg = Bulletin de la Classe des Let-
tres et des Sciences morales et politiques de ГДса-
d£mie Royale de Belgique
BulSHAR = Bulletin de la Section liistorique de 1'Aca-
ddmie Roumaine
Byz Byzantion
ByzBulg = Bizantiuobulgarica
BZ — Byzantinische Zeitsclirift
DOP = Dumbarton Oaks Papers
EB = Etudes Byzantines
GBL = K. Krumbacher, Geschichte der Byzantinischen
Litteratur
H — Hellenica
KCsA = Koron Csoma-Archiv — Budapest
LB = Linguistique balkanique
MA = Neues Archiv
PGr — J. P. Migne, Patrologia Graeca
PL = J. P. Migne, Patrologia Latina
PhW = Philologische Wochensclrrift
PWRE— Panlys ReaLEncyclopiidie der classischen Al-
tertumswissenschaft. Neue Bearbeitung von G. Wis-
sowa, W. Kroll, K. Mittelhaus, K. Zeigler
RA =- Revue archeologique
REB = Revue des etudes byzantines
REG = Revue des etudes grecques
RES = Revue des etudes slaves
RH Revue liistorique
SA =~ Slavia Antiqua
SBAW = Sitzungsberichte der Bayerische Akademie der
Wissenschaften, Philosoph-historische Abteilung
StudByz — Studi Bizantin i e neoellenici
ZOrtsn - Zeitsclirift fur Ortsnamenforschung
ZSPh = Zeitsclirift ffir slavische Philologie
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА — INDEX LIBRORUM ADHIBITORUM
Ангелов Д., По въпроса за стопанския облик на българските земи през XI—XIV в.,
ИПр, VII (1951), кн. 4—5
Ангелов Д., Принос към поземлените отношения във Византия през XIII в,, ГСУфиф,
кн. II (История) (1952)
Ангелов Д., Робството в средновековна България, ИПр, II (1946), кн. 2
Ангелов Д., Аграрните отношения в Северна и Средна Македония през XIV в., Со-
фия, 1958
Ангелов Д., История на Византия, т. I (1959), II (1963) и III (1967)
Ангелов Д., Богомилството в България, София, 1962
Андреев М., Д. Ангелов, История на българската държава и право, София, 1959
Андреев М., Ватопедската грамота и българското феодално право, София, 1965
Б а л а с ч е в Г., Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската
епархия през първите години на тяхното завладяване от турците, СбНУК, XVIII (1906)
Баласчев Г., Българите през последните десетилетия на X в., I, София, 1929
Безобразов П., Патмоская писцовая книга, ВВр, VII (1900)
Бешевлиев В., Надписите около Мадарския конник, сб. Мадарски конник. Проучва-
ния върху надписите и релефа, София, 1956
Бешевлиев В., К вопросу о награде, полученой Тервелом от Юстиниана II в 705 г., ВВр,
XVI (1959)
Браунинг Р., Рабство в Византийской империи (600 — 1200 гг.), ВВр, XIV (1958)
Васильевский В. Г., Рецензия Ф. Успенского Образование второго болгарского цар-
ства, Одесса, 1879, ЖМНПр, т. 204 (1879)
Васильевский В. Б., Советы и рассказы византийского боярина XI века, СПб, 1881
[отделен отпечатък от ЖМНПр., т. CCXV, CCXVIj
Васильевский В. Г., Из истории Византии в XII веке. Союз двух империй, Труды,
т. IV, Москва, 19.30
Визан тиски из в ори за историку народа йугослави)е, I—II, Београд,
1955- 1959
Гильфердинг А., История сербов и болгар, Сочинения, т. I, Москва, 1868
Г оря нов Б. Т., Византийское крестьянство при Палеологах, ВВр, III (1950)
Горянов Б. Т., Поздневизантийский иммунитет, ВВр, XI (1956)
Г ош ев Ив., Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир, ГСУбф,
VIII (1930—1931)
Гош ев Ив., Правилата на Студийския манастир, ГСУбф, XVII (1940)
Грацианский Н., Деятельность Константина и Мефодия в Великоморавском княже-
стве, ВИ, 1945, кн. 1
Грот К. Я., История Угрии и славянства в XII веке, Варшава, 1889
Гръцки извори за българската история (Fontes graeci hlstorlae Bulgarlcae),
I—VI, София, 1954—1958- -1961 —1962—1964—1965
Дмитриевский А., Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках
православного Востока, т. I. Тктъа, ч. I, Киев, 1895
Дмитриевский А., Труды Киевской Духовной академии, 1895, авг., 1896, дек.
Дринов М. С., Нов паметник за българската история, ПСп, I (1882) (Съчинения, I,
София, 1909)
Дуйчев Ив., Нови житийни данни за похода на Никифор I през 811 г., СпБАН, LIV
(1936)
292
Използувана литература — Index Ubrorum adhibitornm
ДуйчевИв., Из старата българска книжнина, I—II, София, 1943—1944
Дуйчев Ив., Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI (1949)
Дуйчев Ив., Няколко бележки към Кекавмен, ЗбРСАН, LIX, Византолошки институт,
кн. 5 (1958)
Дуйчев Ив., Последният защитник наСрем в 1018 г., ИИИ, 8 (1960)
Дуйчев Ив., Славянски местни и лични имена във византийските описни книги, ИИБЕ,
VIII (1962)
Златарски В. Н., Де се намирал гр. Девол, ИБИД, V (1922)
Златарски В. Н., Големината на българския хляб, ЙНЕМ, I, 1—2 (1922)
Златарски В. Н., Устройство Болгарии и положение болгарского народа в первом
время после покорения их Василием II Болгаробойцею, Seminarium Kondakovianum,
IV (1931)
Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, I, 1—2; II,
София, 1918-1934
Иванов Йорд., Епархиите на Охридската архиепископия, СпБАН, I (1911)
Иванов Йорд., Беласицката битка, 29 юли 1014 г., ИБИД, III (1911)
Иванов Йорд., Аксиос—-Велика— Вардар, МПр, I (1924), кн. 3
Иванов Йорд., Български старини из Македония, София, 1931
Иванов Йорд., Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир, ИАД, 11(1912)
Иванов Йорд., Средновековна София, Юбилейна книга на град София, София, 1928
Ире чек К. И., История болгар, Одесса, 1878
Иречек К. Й., Княжество България, II. Пътувания из България, Пловдив, 1898
Зиречек К., Исторща срба, I, Београд, 1911
Иречек К., История на българите. Поправки и добавки от самия автор, под редак-
цията на Стоян Аргиров, София, 1939
История на България, т. I, второ издание на БАН, София, 1961
История Югославии, т. I, Москва, 1963
Иширков Ан., Областното име Загория или Загора в миналото и сега, ИНЕМ, V (1925)
Каждая А. П., Византийское сельское поселение, ВВр, II (1949)
Каждан А. И., Аграрные отношения в Византии в XIII—XIV вв., Москва, 1952
Каж дан А. П., К вопросу о начала второй болгаро-византийской войны при Симеоне,
Славянский архив, I, Москва, 1959
Каждан А. П., Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960
Каждан А. П., Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960
Каждан А. П., Экскуссия и экскуссаты, Византийские очерки, Москва, 1961
Каждан А. П., Г. Г. Л и т а в р и н, По поводу книги П. Лемерля о „Советах и разска-
зах Кекавмена", ВВр, XX (1961)
Каждан А. П., Еще раз о Киннаме и Никите Хониате, BS1, XXIV, 1 (1963)
Каждан А. П., ВИ, 1964, № 3
Каждан А. П., Григорий Антиох, Жизнь и творчество одного чиновника, ВВр, XXVI
(1965)
КарышковскиЙ П. О., О хронологии русско-византийской войны при Святославе,
ВВр, V (1952)
К а царов Г. Ил., Тракийските беси, ИБИД, VI (1929)
Ко ле даров П. Ст., Народностният състав на Драмско до средата на XIX в., ИИИ,
10 (1962)
Коледаров П. Ст., Към въпроса за развитието на селищната мрежа в средищната и
източната част на Балканский полуостров, ИИИ, 18 (1967)
Кулаковский Ю., История Византии, I—III, Киев, 1912—1915
Кънчов В., Македония. Етнография и статистика, София, 1900
Лавров П., Югославянская переделка Зонары, ВВр, IV (1897)
Лазарев В. И., Живопис XI—XII века в Македонии, XIIе Congres international des etu-
des byzantines, Rapports, V, Beograde, 1962
Ласкарис M., Ватопедската грамота на Иван Асен II, Български старини, кн, XI,
София, 1930
Даскин Г., Георгий Кодин о древностях Константинопля, Киев, 1905
Използувана литература — Index librorum adhibitorum
293
Левченко M. В.: BBp, VII (1913)
Левченко М. В., Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва, 1956
Липовский А., Из истории греко-болгарской борьбы в X—XI веках, ЖМНПр, т. 278
(1891)
Липшиц Е. Э., Очерки истории византийского общества и культуры (VIII — первая по-
ловина IX вв.), Москва—Ленинград, 1961
Литаврин Г. Г., Налоговая политика Византии в Болгарии 1018 — 1085гг., ВВр,Х (1956)
Литаврин Г. Г., Крестьянство Западной и Юго-Западной Болгарии в XI—XII вв.,
УчЗапИСАНСССР, XIV (1956)
Литаврин Г. Г., Восстание болгар и влахов в Фессалии в 1066 г., BBp, XI (1956)
Литаврин Г. Г., Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960
Литаврин Г. Г., Был ли Кекавмен, автор Стратегикона, феодалом?, сб. Византийские
очерки, Москва, 1961
Л и ш е в Стр., Към въпроса за неуспеха на въстанието в Македония през 1072 г., ИПр,
XII (1956), кн. 1
Л и шев Стр., За стоковото производство във феодална България, София, 1957
Лиш ев Стр., Третият кръстоносен поход и българите, ИИБИ, 7 (1957)
Лишен Стр., За проникването и ролята на парите във феодална България, София, 1958
Милев Ал., Житието на Климент Охридски, превод на ..., София, 1955
Миле тич Л., По въпроса за произхода на името Охрид, МПр, II (1926), кн. 2
Милчев Ат., Ранносредновековни български накити и кръстове енколпиони в Северо-
западна България, Археология, V (1963), кн. 3
Митрополит Симеон Варненски — Писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ
Български, СбБАН, XXVII. 15, Клон историко-филологичен и философско-обществен
(1931)
Миятев Кр., Манастирът „Св. Богородица Петричка" при Бачково, БИБ, кн. I (1942)
Мутафчиев П., Войнишки земи и войници във Византия през XIII—XIV в., СпБАН,
27 (1923)
Мутафчиев П., Сереем кале и Мория, ИИД, VII—VIII (1928)
Мутафчиев П., Русско-болгарские отношения при Святославе, Seminarian! Kondako-
vianum, IV (1931)
Мутафчиев П., Маджарските и българо-византийските отношения през третата че-
твърт на X в., ГСУифф, XXXI, 8 (1935)
Мутафчиев П., История на българския народ, I —II, София, 1943—1944
Нед ков Б., България и съседните й земи през XII в. според „Географията“ на Идриси,
София, 1960
Осипова К. А., Система класм в Византии в X—XI вв., сб. Византийские очерки, Москва, 1961
Острогорски Г., Пронина, Прилог исторщи феудализма у Византии и (ужнославян-
ским земльяма, Посебна издания Византолошког институт САН, Београд, 1951
Острогорски Г., Историка Византще, Београд, 1959
Острогорски Г., Византийские писцовые книги, BS1, IX, 2 (1948)
Острогорский Г., К истории иммунитета в Византии, BBp, XIII (1958)
Острогорски Г., Радоливо, ЗбРСАН, VII (1961)
ПападимитриуС. Д., Феодор Продром, Историко-литературное исследование, Одесса,
1905
Петров П., Въстанието на Ивайло (1277—1280), ГСУфиф 49,1 (1955)
Петров П., О титулах „севаст“ и „протосеваст“ в средновековном болгарском госу-
дарстве, BBp, XVI (1959)
Петров Г1., Образуване и укрепване на западната българска държава, ч. 1, ГСУфиф,
LIII, 2 (1959)
Потапов П. О., Судьба хроники Зонары в славяно-русской литературе, ИзОРЯСлИмп
АкНаук, XXII, 2 (1918)
Примов Б., Българи, гърци и латинци в Пловдив през 1204 —1205 г., ИБИД, XXIII—
XXIV (1948)
Примов Б., Богомилският дуализъм, Произход, същност и обществено-политическо
значение, ИИИ, 8 (I960)
294
Използувана литература — Index librorum adhibitonim
P a j к о в и h M., О порекло Томе, воИе устанка 821 —823, ЗбРСАН, XXXVI, Византолошки
институт, 2 (1953)
Романски Ст., Имената на някои македонски градове, Охрид, МПр, V (1929), кн. 3
Сакъзов Ив,, Едва новела на Алексия Комнин за роби-българи, Сб. в чест на В. Н.
Златарски, София, 1925
Селищ ев М., Славянское население в Албании, София, 1931
Скабаланович И., Византийское государство и церковь в XI в., СПб, 1884
Сне тар о в Ив., История на Охрид ската архиепископия, I, София, 1924
Снегаров Ив., Град Охрид. Исторически очерк, МПр, IV (1928), кн. 1—2 — 3
Со лов] ев А., В. Мошин, Грчке пове.ъе српских владара. ЗбИЕКСрИ, III, 7 (1936)
Срезков ий П., Стане и односи српских архонти а нр]ема Угрщи и пр]ема Византи]'и
у половини XII века, ГлСАН, LIV (1883)
Сюзюмов 1VI. Я.: ВВр, V (1952)
Сюзюмов М. Я,. Внутренняя политика Андроника Комнина и разгром пригородов Кон-
стантинопля в 1187 году, ВВр, XII (1957)
Сюзюмов М. Я., Византийская книга Эпарха, ^Москва, 1962
Тивчев П.. Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, ГШ,
2 (1959)
Тивчев П., Нарастването на едрото земевладение във Византия през XII в,, ИИИ, 9 (1960)
Тивчев II., За войнишкото население във Византия през XII в,, Изследвания в чест на
М. С. Дринов, София, 1960
Тивчев П., За класовата борба във византийского село през XII в.,ИПр., XII (1961), кн. 1
Тивчев П., За участието на българи във византийската войска през периода на визан-
тийского иго (1018— 1185), ИПр, XIX (1963), кн. 1
Трайчев Г., Манастирите в Македония, София, 1933
Тъпкова-Заимова В.', Съобщения за харистикии в нагните земи, ИИБИ, 5 (1954)
Успенский К. 11, Экскуссия-иммх нитет в Византийской империи. ВВр, XXIII (1923)
Успенский Ф. И., Образование Второго болгарского царства, Одесса, 1879
Успенский Ф. И., Следы писцовых книг в Византии, ЖМНПр, т. 225(1883), 231 (1884),
240 (1885)
Успенский Ф. И.. Акт отвода земли монастырю Еогородицы Милостивой, ИРАИК, I
(1896)
Успенский Ф. И., Константинопольский Серальский кодекс - Восьмокнижия, ИРАИК.
XII (1907)
Успенский Ф. И,, История Византийской империи, т. Ш, ^Москва, 1948
Фрейденберг М. М., Экскуссия в Византии XI—ХП вв,, УчЗапВЛГПИ, III (1958)
Фрейденберг М. М., Труд Йоанна Киннама как исторический источник, ВВр,XVI(1959)
Фрейденберг М. М., Монастырская вотчина в Византии XI—XII вв., УчЗапВЛГПИ. IV.
2 (1959)
Цанкова-Петкова Г., За похода на Василий II срешу крепостта Мория, ИИБИ
3—4 (1953)
Цанкова-Петкова Г., Югозападните български земи през XI в. според „Стратеги-
конът“ на Кекавмен, ИИБИ, 6 (1956)
Цанкова-Петкова Г., Българо-византийските отношения при управление™ на Тер-
вел и Кормесий, Изследвания в чест на гМ. С. Дринов, София, 1 960
Цанкова-Петкова Г., Феодалното земевладение в южните и югозападните българ-
ски земи под византийско владичество, ИИИ, 8 (1960)
Цанкова-Петкова Г., О территории болгарского госудапства в VII—IX вв,, ВВр,
XVII (I960)
Цанкова-Петкова Г., Феодальная рента в болгарских землях под византийским
владичеством, ВВр, XIX (1961)
Цанкова-Петкова Г., Социальный состав населения болгарских земель в период
византийского господства, ВВр, XXIII (1963)
Цанкова-Петкова Г., За аграрните отношения в средновековна България през
XI—ХШ в,, София, 1964
Цанкова-Петкова Г., П. Тивчев, Нови данни за историята на Софийската об-
лает през последните десетилетия на византийского владичество, ИИИ, 14 —15 (1964)
Използуэана литература — Index librorum adhibitorum 295
Цанкова-Петкова Г., Петър Делян през погледа на неговите съвременници, ИПр,
XXII (1966), кн. 4
Шанидзе А. А., Страница из историята на грузино-българските културни взаимоотно-
шения, ИПр, XIV (1958), кн. 4
Якове н ко П. Я., К истории иммунитета в Византии, Юрьев, 1908
A mantos К., В’ хЕсооудшра.,OQaxixd, 10 (1938)
Bachmann М., F г. Dolger — Die Rede des fizyag tiQovyyaQtog Gregorios Antiochos auf
den Sebastokrator Konstantinos Angelos, BZ 40 (1940)
Bdnescu N., Changements politiques dans les Balkans apres la conquete de I’Empire Bul-
gare de Samuel, BulSHAR, X (1923)
BanescuN., A propos de Kekaumenos, Byz, 13 (1938)
Beck H. G., Vademecum des byzantinischen Aristokraten, Das sogenantite Strategicon des
Kekaumenos, Ubersetz, eingeleitet und erklart, ByzGSchr, V (1956)
Bees N. A., Eig tov fitov V.ul тюВхеСоу Nixwvog tov Мето.уое1те, BB, 20 (1913)
Bees N. A., Eig w tvtuxov Г{пууо@юи TTaxovQuiTou лодд r/'/v лар’ uvtov xTio&eioav /uovrjv rfjg He-
TQiT^ovixhoTjg, BBp, 20 (1913)
Bees N. A., Al Етад^юцим tojv BovlydQ(ov ъло tov t^ciqov Svaeiov xal та oysTixd oyolta tov
^Aq&Dci KaiaoaQEiag, 'EXhyvixd, I (1928)
Bib icon H., Recherches sur les douans a Byzance, Paris, 1963
Brehier L., Les institutions de I’Empire byzantin, Paris, 1949
Browning R., Unpublished correspondence between Michael Italicus, archbishop of Phi-
lippopolis, and Theodor Prodromes, ByzBulg. I (1962)
Browning R., The Patriarchal School at Constantinople in the Twelfth Century, Bvz,
ХХХШ (1963)
В uckler G., Autorship of the Strategicon of Cecaumenos, BZ, XXXVI (1936)
Bury J. B., The Imperial Administrative Svstem, London, 1911
Canko va-Petkova G.: BS1, XXIV, 1 (1963)
Cankova-Petkova G., La survivance du nom des Besses au Moyen Age, LB,VI(1963)
Carlsson Ci., Ideologic et ceremonial dans l’epistolographie byzantine, Uppsala, 1959
Chaiandon F., Essai sur le regne d’Alexis Comnene, Paris, 1900
Chaiandon F., Jean II Comnene (1118 —1143) et Manuel II Comnene (1143—1180), Paris,
1912
Cumont F., L’uniforme de la cavalerie orientate et le costume byzantin, Byz., II (1925)
Darrouzes J., Notice sur Gregoire Antiochos (1160 a 1196), REB, XX (1962)
Darrouzes J., Deux lettres de Gregoire Antiochos ecrites en Bulgarie vers 1173, BS1,
XXIII, 1 (1962), XXIV, 2 (1963)
Detschew D., Vardarios, ZOrtsn., VIII (1932)
Det schew D., Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957
Diculescu C., Die Gepiden, Leipzig, 1922
Dolger Fr., Beitrage zur Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltung besonders des
10. und 11. Jahrhunderts, BA, Heft 9 (1927)
Dolger Fr., Das d.sQix6v, BZ, XXX (1930)
Dolger Fr., Die Chronologie des grossen Feldzuges des Kaisers Johannes Tzimiskes ge-
gen die Russen, BZ, XXXII (1932)
Dolger Fr., Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges, Munchen, 1948
Dolger Fr., Ein Beitrag zur Byzantinischen Lexicographic, Bayerische Akademie der Wis-
senschaften, phil.-Hist. Klasse, 1959, 9
Du Cange, Familiae Augustae Byzantinae, I (1680)
Dujcev Iv., Le temoignage du Pseudo-Cesare sur les slaves, SA, IV (1953)
Dujcev Iv.: BZ, LIV (1961)
Emmanuel I. S., Histoire des Israelites de Salonique, Paris, 1935
FI or оv A., Les noms des monnais dans le typicon de Pantocrator, BSI, X, 1 (1949)
296 Използувана литература — Index librorum adhibitorum
Gedeon M., ’ Ежк^шаоихг) ’Ahydria, 1898
Gelzer H., Ungedruckte und wenigbekannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche,
BZ, I (1892)
Gelzer H., Der Patriarchal von Achrida, Abh. der philologisch-historischen Cl. KOniglisches
Sacbsisches Gesellschaft der Wissenschaften, Bd. XX, Leipzig, 1902
Gregoire H., Origine et etymologie de la Hanse, BulCIScmpAcRBelg, 5е s. XL, 1 — 3
(1954)
Gydni M., L’oeuvre de Kekaumenos, source de l’histoire roumaine, Revue d’histoire com-
paree, III (1945)
H a d j in ic о 1 ao u - M ar a v a A., Recherches sur la vie des esclaves dans le Monde By-
zantin, Athenes, 1950
Historia naroda Jugoslav ije, 1, Zagreb, 1953
Janin R„ Constantinople byzantine, Paris, 1950
Janin R., La gdographie ecclesiastique de FEmpire byzantin, Paris, 1953
Jirecek K., Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpdsse, Prag,
1877
Jirecek K., Das christlische Element in der topographischen Nomenklatur der BalkanHn-
der, BBWA, Bd CXXXVl, Wien, 1887
Jorg a N., Medaillons d’histoire litteraire byzantine, Zonaras, Byz„ II (1925)
Kauchtschischvili S., Typicon Gregorii Pacuriani, edidit..., Georgica, t. V, Thb ilisiis, 1963
Kiriakides Sp., H nQcfrt/j jiiyetu Baodaoicoifov TavQxoyv vtio tov OenoaZovi-
&EOAoyta, XXIII (1952)
Kondakov N. P., Les costumes orientaux й la cour de Byzance, Byz., I (1925)
Krumbacher K., Geschichte der byzantinischen Literatur, II Aufl., Mhnchen, 1897
Lampsides О., V7 %QovoyQa<pta tov ФелЯсш irj$ ' Етто^ту; tov SoivaQa, A then, 1951
Lampousiades G., &Qqxtxd, II (1922)
Laurent V.: Echo d’Orient, 33 (1934)
Laurent V., L’oeuvre geographique du moine sicilien Nil Doxopatros, EO, XXXVI (1937)
Laurent V., 'О BaobaQiaiimv TovQy.ojv. Perses, Tures asiatiques on Tures hongrois?
Сборник в памет на професор Петър Ников ( = ИБИД, XVII—XVIII), София, 1940
Laurent V., line metropole serbe ephemere, Byz., XXXI (1961)
Leib B., Nicephore Ill Botaniates (1078—1081) et Marie d’Alanie, Actes du VIе congres
des etudes byzantines, 1 (1950)
Lemerle P,, Prolegomenes a une edition critique et commentee des „Conseils et Recits
de Kekaumenos*, Bruxelles, 1956
Lemerle P., Recherches sur le regime agraire a Byzance: la terre militaire a 1’epoque des
Comnenes, Cahier de Civilisation inedievale, University de Poitiers, II annee, №3, 1959
Leroi-Molinghen A., Trois mots slaves dans les lettres de Theophylacte de Bulgarie,
Annuaire de I’lnstitut de Philologie et d’histoire orientate et slave, Bruxelles, VI (1938)
Me in eke A., Zu griechischen Schriftstellern, Hermes, 3 (1893)
Mikl о sic M., Lexicon paleoslovenico-graeco-latinum, Vindobonae, 1866
Miller K-, Itineraria Romana, Stutgart, 1916 &
Moravcsik Gu., Byzantinoturcica, I2. Die byzantinischen Quellen der Geschichte der
TiirkvOlker, 2 Aufl., Berlin, 1958
Niderle L., Slovanske Starositnosti, I, Praha, 1906
Nunzio U., Alcune pagine di storia Bulgara secondo me note del traduttore slavo di Con-
stantino Manasse. Bessarione, Ser. II, anno VI, vol. I (1901), Il (1902), III (1902)
Obolenski D., The Bogomils. A Study in Balkan Neomanichaeism, Cambridge, 1948
Ostrogorsky G., Pour 1’histoire de la feodalite byzantine, Bruxelles, 1954
Ostrogorsky G., Quelques problemes d’histoire de la paysannairie byzantine, Bruxelles, 1956
Part hey G., Hieroclis Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuum, Berolini, 1866
Petit L., Le monastere de Notre Dame de Pitie en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вып. 1
Petit L., Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petritzos (Backovo) en
Bulgarie, ed. ..., Приложение № 1 към BBp, XI (1904)
Petit L., Typikon du monastere de la Kosmosotira pres d’Aenos (1152), ИРАИК, XIII (1908)
Prokid D., Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skylitzes, Munchen, 1906
Rouillard G., L’epibole au temps d’Alexis Comnene, Byz., X (1935)
Използувана литература — Index librorum adhibitorum 297
Rouillard G., P. Collomp, Actes de Lavra, Paris, 1937
Seger J., Byzantinische Historiker des Zehnten and Elften Jahrhimderts, 1. Nikephoros
Munchen, 1888
Snegarov Iv,, Les sources sur la vie ef Factivite de Clement d’Ochrida, ByzBulg., I (1962)
Stein E., Spatbyzantinische Verfassungs- und Wirtschaftsgeschichte, Hannover, 1952
S'voronos N. G., Recherches sur le cadastre byzantin, Bui CH, LXXXIII, 1959 — I
Tarchnisvili M., Les recentes decouverts epigraphiques et litteraires en Georgie, Museon,
LIII (1950)
Tarchnisvili M., Typicon Gregorii Pacuriani, Corpus Scriptorum Christianorum orienta-
lium (143—144), Louvain, 1954
Tivcev P., Sur les cites byzantines aux XIе—XIIе siecles, ByzBulg., I (1962)
Tivcev P., Le regne de I’empereur de Byzance Andronic Pr Coinnene, BS1, XXIII, 1 (1962)
Tivcev P., G. Cancova-Petkova, Au sujet des relations feodales dans les ter-
ritoires bulgares sous la domination byzantine ByzBulg., II (1966)
Tomaschek V., Zur Kunde der Hamus Halbinsel, I, Wien, 1882
Valdenberg V., Nikoulitza et les historiens byzantins contemporains, Byz., Ill (1926)
Vasmer AL, Die Slawen in Griechenland, Berlin, 1941
Vryonis S. Junior, The Will of a Provincial Magnat Eusthatios Voilas, DOP, XI (1957)
Wartenberg G., Leo Diakonos und die Chronisten, BZ, VI (1897)
Weingart M., Byzantiske Kroniky v literature cercovnoslovanske, Bratislava, 1922
Wirth P.: BZ, LVI (1963)
Wirth P., Untersuchungen zur Byzantinischen Rhetorik des XII. Jahrhunderts, Munchen, 1960
Xanalatos D., Beitrage zur Wirtschafts- und Sozialgeschichte Makedoniens, Munchen, 1937
Zakythinos A., llsol vrfc dtoixrpiKijs (hatQeoe&s er tco Bv^avuvco xQaret, z Еяех^оЕ, 70'(1948)
Zepos 1. et P., Jus graeco-romanum, ed.I, Athenis, 1931
Ziliacus N., Untersuchung zu den abstrakten Anredeformen und Hoflichkeitstiteln in
Griechen, Helsingfors, 1919
38 Гръцки извори за българската история, т, VI1
СЪДЪРЖАНИЕ — HOC VOLUMINE CONTINENTUR
Увод от Г. Цанкова-Петкова и П, Тивчев........................................ 5
Praefatio
I. Кекавмен — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова.................... 11
Cecaumeni Strategicon
II. Типик на Григорий Бакуриани — увод от Г. Цанкова-Петкова, превод от Г. Цан-
кова-Петкова, П. Тивчев и В. Тъпкова-Заимова, коментар от П. Тивчев,
Г. Цанкова-Петкова и В. Тъпкова-Заимова......................................... 39
Bacuriani Typicon
III. Завещания на Симватий и Кали Бакуриани — увод, превод и коментар от Г. Цан-
кова-Петкова .................................................................... 67
Symbatii Kalisque Testamenta
IV. Документи на манастира „Богородица Милостива" — увод, превод и коментар от
П. Тивчев........................................................................ 79
Acta monasterii Eleusae
V. Новела на Алексий I Комнин — увод, превод и коментар от П. Тивчев .... 95
Novella Alexii Comneni
VI. Епархийски списъци от средата на XI до средата на XII в. — увод, превод и
коментар от В. Тъпкова-Заимова.................................................. 102
Notitiae episcopatuum XI—XII saec.
VII. Никифор Вриений - увод, превод и коментар от Л. Йончев ......... 112
Nicephori Bryenii Historia
VIII. Типици на Евергетидския манастир и на манастирите „Пантократор" и „Архангел
Михаил" — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев 12]
Typica monasterii Evergetidis, Paniocratoris et Archangel! Michaelis
IX. Типик на манастира „Богородица Космосотира" -- увод, превод и коментар от
П. Тивчев....................................................................... 128
Typicon monasterii Kosmosotirae
X. Теодор Продром - - увод, превод и коментар от Г. Батаклиев................. 136
Epistola Prodromi archiepiscopo Philippopolis Italico
XI. Документи от лаврата „Св. Атанасий" — увод, превод и коментар от В. Тъп-
кова-Заимова ................................................................... 140
Acta Lavrae
XII. Житие на Никон Метаноите — увод, превод и коментар от Л. Йончев .... 147
Niconis vita
ХШ. Йоан Зонара — 1. Хроника - увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова
и П. Тивчев; 2. Речник — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 149
loannis Zonarae epitomae historiarum; Lexicon
XIV. Йоан Кинам — увод и превод от Стр. Лишев и Г. Батаклиев, коментар от П. Тив-
чев, Г. Цанкова-Петкова и Г. Батаклиев........................................... 209
loannis Cinnami Historia
XV. Григорий Антиох — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев 263
Gregorii Antiochi opuscula
Показалец — П. Коледаров.....................................................273
Index nominum et rerum
Съкращения — П. Коледаров................................................... 289
Abbreviationes
Използувана литература--- И. Коледаров...................................... 29]
Index librorum adhibitorum