I. ЖИТИЕ НА АХИЛ ЛАРИСКИ
Житието на Ахил, който бил епископ на Лариса през IV в., е написано от неизвестен
автор през X или XI в. В него се споменава за едно нападение на българи срещу Лариса.
Става дума вероятно за нападението на българите под водителството на цар Самуил през
979 г. Сведението е ценно, защото е излязло от ръката на съвременник на събитията.
РЪКОПИС: А - Athens 3677 fDionysiactis 143) (XVII s.).
ИЗДАНИЯ: Хр. Лопарев, Описание некоторых греческих житий святых, ВВр IV (1897), стр. 363 -364
КНИЖНИНА: А Липовскии, |Из истории греко-болгарской борьбы в X—XI в., ЖМНПр XI (1891),
стр. 128—130. — Златарски, История. 1, 2. стр. 663. 664. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 554.
VITA ACHILLIS LARISSENSIS
ЖИТИЕ НА АХИЛ ЛАРИСКИ
Bulgari Larissatn aggrediuntur
2v%val	ipASQai ла1 ovjteu ставец то»'
eIglovto»’ eyivero ovds zts siavcts zip’ ovvdQO-
рзр' те лей zip' т’умЬ’зрлр, avyxi'Gis did zavza zois
ElGEQXogEvoib xo) defcp avyrdy/ucca yivEzai, JcarrEV-
O’et 3] 2joqvo§ ffQvsTzszai лей ладлттетсп скора izoor,
Iva fdi /jefirflcov tovtov %£iQ£S icpdomwrai. лей зр'
6 -&7jGavQdS KEHQVppEVOS, CDS TCp ЛОЕОТОУС е8о&,
лей то ieqov HEipij/Mv ne>ealvpph>cv леи pi] jiods
yoifoty йулЕт perov тсадЕ^о^ггцоат гзй zovtots ygdrot
зтоМ.0'1, d)S ol to enrrov E^iGtOQ^GavzES sqtyGCtv, ле»
&dfav ЦуалаЛозттЕтат то {hpavQiopa. оол oldapev
ovv, OTiCDS' draxald’vmzat ftovv лат то isqov ЕлеЬ’Ср
о&рец yvdiQipen’ zoic ттаыт EyyivEzat, лей ndhv al
тазу pvoa»> filvGEig лей av-des al теш' vocjypfacw
fijiaHayai лей tkIuv AaQtooatois zu лаМлота. aZZa
Я&Г&ОУфеЕР OVTOIS rov fj&ycdov TOVZOV MrpiaVQOV
io daipoviov. лат 6 fioGnctivcDV tots qpewQws ла~
2ois EpElpEl p&Xpp' B&ulyaQCDV ЛОТО. 'РозиГиСОУ. ESlfi
<5e лрбс лотом’ ol BovlyaQoi iGypoav, uvAcoat zov
DzjGdVQOV ЛС& TOT UEyaV nlovzov TO»’ AaQlGG(UO)V
d^JldG((PTES Ets Zip' G<pEZE(XiV pETCtTzf) EOOl. (pp.
363—364)
Българи нападагп Лариса
Изминали много дни и не прекъснал [при-
токът] на пристигагците, нито спряло струп-
ването и движението, поради което сред ид-
ващите по божие повеление настъпило сму-
щение. Вследствие на това раката била укрита
и светото тяло било покрито, за да не се
докоснат до него ръце на нечестивци. И съ-
кровището било скрито,както предстоятелят
решил, и светите останки били покрити и не
били достъпни за поклонение. Така изминали
много години, както разказваха тия, конто
пишат за него, и съкровището било открито
отново — ние не знаем как. Прочее светите
му мощи били открити, станали известии на
всички и отново започнало да струи миро и
пак [наставало] излечение от болестите и от-
ново за ларисчани [настъпили] най-добри вре-
мена. Но демонът им завидял за това голимо
съкровище. И завистникът на нашите хубави
[работи] предизвикал нападение на българите
срещу ромеите. И понеже българите времен-
но добили надмощие, те заграбили съкрови-
щето, задигнали голямото богатство на ла-
рисчаните и го пренесли в страната сн.1
1 Според Злапшрски, История, 1, 2, стр. 663, 664, Самуил обсаждал безуспешно Лариса през 979 г., но
не успял да я превземе. На следната 980 г. отново нападнал и успял да завземе града. Той наредил да бъдат
взети мощите на свети Ахил, конто били занесена в Преспа и положеии в църква, наречена на името на светена.
П. ЖИТИЕ НА АТАНАСИИ АТОНСКИ
Атанасий, наречен Атонски, е основателят на Великата Лавра в Света гора. Той
през втората половина на X в. и умрял вероятно в 1003 г. До нас са достигнали две ж/- -
за него. Първото, озаглавено zbfrqots, е съставено, както се приема, от монаха Атанасг •
духовен ученик на Антоний, нелосредствения приемник на Атанасий Атонски. То е писай:
следователно немного време след неговата смърт. Другого житие е съставено по-къснс
е очевидно преразказ на първото житие. Откъс даваме само от първото житие, тъйкато н5?.:=
съществена разлика в двете редакции.
Житието на Атанасий Атонски дава никои, макар и не съвсем сигурни сведения за
нападение на маджарите в крайдунавските земи през X в., за турците вардариоти в Маке-
дония н за нападения на българи (?) към бреговете на Атон в началото на XI в.
РЪКОПИСИ: М -= Mosqu. Bibl. syn. 398 (XI sj. - С - Cod. Athens Laurae A 187 (a. 1669).
ИЗДАНИЯ; /7. Помяловский, Житие преподобного Афанасия Афонско! о, Записки Ист.-фил. фак. Ими.
С. Петербургского Университета, XXXV, СПб 1895. — Л. Petit, La vie de Saini Athanase I’Aibonito, Analecta Bol-
landiana, XXV (1906), pp. 5- 89. Тексты e взет от изданието на Помяловский.
КНИЖНИНА; Moraucsik, Byzaminoturcica, 1, р. 555. — В. Тъпкова-Заимова, Сведения за бьлгари в жи-
тието на св. Атанасий, Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958, стр. 759 -760. — Р. Lemerle, La vie an-
cienne de Saint Athanase 1'Athonite composcc an debut du XIе s. par Athanase de Lavra. Millen, du M. Athos
963—1963, Et. et Melanges 1 (Chevetogne 1963, pp. 59—100). Това изследванс не ни беше достъпно.
VITA ATHANASII ATHONITAE
ЖИТИЕНА АТАНАСИЙ АТОНСКИ
1. Leo Phocas Ungaros proe.lio •vincit
55. ’Ал2а ya() fyufyavov rbv dotrnfe zQydtTjv, xcd
dyErifc rooaun??, Ka&ctr eig teAos, cfonsQ xal зтб-
Al3> UQOVQ VSlEQy.nLlEVfjY EJTl JtoAV HOVTlTEoOui. TOV
/do paytotQOV Aeovtoq, or siq6o&ev ыдцкщае тизу
ёоледш; aQXEir лдауратог, ларщЬ иатй
t&v voudfiem1 uQauFVov Sia&an> лей tovto tib> та
1. Лъв Фока побеждава унгарцшпе
55. Но невъзможно било радетелят на до-
бродетелта1, и то на такава добродетел, да
остане докрай скрит, както не може задълго
да остане скрит град, който се намира на
планина. И наистина магистър Лъв2, за ко-
гото по-рано казахме, че управлявал рабо-
тите на Запад, спечелил блестяща победа
над скитите номади3. Той отишъл в [Света]
1 Т. е. Атанасий Атонски, който се прочул в Атон със своите отшелнически подвиги. 2 Лъв Фока, брат
на император Никифор Фока. През 959 г. той бил станам магнетър на западните тагми, т. е. началник да Ви-
зантий ските войски в Европа. Срв. Н. Gregoire, La carriere du premier Nicephore Phocas, Пооосрооо. eig St. Kv~
(naxlbqr, Gsoaai.lovif'.t] 1953, p. 378 sq.; idem, Heros epiques mcconnus, La Nottvelle Clio, IV (1952), p. 378 sq.;
Fr. Dolger: BZ. XLV11 (1954), p. 221 sq.	3 Издателят L. Petit отнася теза събития към 958<959 г. и смята,
че става дума за унгарците, като се позовава на едно сведение у Лъв Дякон (L. Diaconi Historiae, ed. Bonn.,
p. 18), според коего Лъв Фока победил унгарците, конто били минали огсам Дувава. Teophanes Cunritiuatus, ed.
Bonn., p. 463 — Sym. Magister, ed. Bonn, p. 756, също споменава за нападение™ на унгарците в 958 г. Срв. за
събитието 77. Мупгафчиев, Маджарите и българо-византийскмте отношения през третата четвърт на X в.
ГСУифф, XXXI, 8 (1935), стр. 17.
Vita Athanasii Athonitae — Житие на Атанасий Атонски
9
n'xa&xn^Qta тсЪ (-)eco тцд лата тоур ficqyfiaQwp р'е~
л-цд artodcbosiv, tovto dr лей rd лата tovtctp anoi-
$m''c&yfaa to)> oolop EcriGteipzog тф oQei, Eig алоад
аитф тд. лат uvtop Tjl&FV. (pp. 232g—242)
2. Tur ci Vardariotae Macedoniae incolae
210. 9’End ovp и лаТМтелод лорреуц лае &eo-
атЕгетод, ф лей dfadx vifofog avzijg zbv fiaoi-
Aeiop vziEyQaqjs уаралЕ^оа, ev МчлеЬотщ teig duva~
f.istg avEstavEV, ote top ttqoq tovq fapfiagovg i]toi-
[ig£eto tto^e/iov, povli'iv Igtojgi nap pnvtoig agro-
6qu ph' To2.f irjQd.v, otyoboce 8e uoyfhiQexp, jtqvueIegosi
XQi'iaaui^M лей tov psycAov xar&neTv ЕРеоуЕточулауб-
f-iEVOiua. topsqidtTov, (ЬппЕртшролаХо/неегст^д Eewtdyv
benTotjg. dig efoi'P atre^EGav ti'/v ebg fiaaiAEa q>sQOVOtn>
TtEQizvyyavovocp sHEitiev ijxofPTi тф f.iEyaATp, ф лае тцт
ovptjdt] ^if6oQt]GiT ла1 Ti/Mp’ dnoPEi цаутед, tijp uhuo1
EQaiteovzai tread uvtov rijg noQEUig. ol (jdv ovv ймяур
iikXog ЕзтАаоатти, 6 bs yEQcav vijg лаЛцд ovn sAct/r
fiavE аллог^тоь, <Ш* алХаоты epewfi лае
yvCofty „лата govu, qrijol, „паггр, лдбд top рааеХш
алЕрубр&^а11. 6 бе лей avtbg zfj heownep лей mrp-
Й&ы xQ^GauEVog алАог^п — det yap toig елетрсор
apeAcbg ёуоиот уоцоаодае рщеаое, — (лета yapag
eeptf „trtaTEQEg, оле^Фете* . лей 6 it ер лрапод, лей.
зтроусод ла1 /.ебгод, albEitai те тот рЕуат аитела
лей туд vyiaa’ovojjg fiEQibog ytPEzai лей тг]р avy-
xdjQijotv E^aiteiTaC ekelpoi de tote ph> tjavyetoav
bsdvov ларортод, eszel Ье Ьейот^баг ftviphuiv те
tov yEQOTTog латеуерсоалор лей та рЕуакех латц-
исЬуто ла1 Ьлол2.е ftrsiv елецхорто лей бяиолау
лае то %pt]Gi6r frf)og aetov лещаф{Ы.рЕО>' о de
yEQUjv vfy’ f-iET avT(7)P gvveZevgiv astEinafiEVog лей
avtobg азтооуЕоекм r.fjg trtobg ovtop EmdovTijg trtao-
Uvei, „pi) лей eobg nobag ае/ладрай leyoyv, „ка-
леТртур оЬЬер )лреги»Е10{}Еа. ol de /млда tovtov epQov-
tioavTEg ryg аитуд i]oap утеЬцщд, лей тё]д ebg tiee-
oe?da epsQovaTjg лей. ediitg visttovto.
211. "Atniovoiv ov'p - ла1 ^eo реое &eov ut-
уа?£1бт1]та оелЕтот ^ЕралоРта тщсуртод — <p6fiog
op оЬл Ееррбртфор ovvavza zovroig лае лербогео
tnEQi^l^zovGCi> r5do«qr^>, ovy TjTTov -i)cdaOGi]g fv
^riQa pavayijoaPTEg' TovQxeov yap %е(ю1р, ov лоае-
гора, от едва страна, за да отдаде богу бла-
годарност за победата над варварите, а, от
друга — за да научи точно нещатД откосно
преподобния [Атанасий]. Тогава той научил
за него.
2. Турци. вардариоти в Македония
210. Прочее богоувенчаният и добропо-
беден върховен глава, кому то и името още
от утробата предвещавало царствен облик1,
установил войските си в Македония; когато
готвел войната срещу варварите. Тогава [мо-
наситер взели помежду си твърде дръзко, а
и твърде злостно решение да-използуват иД-
ването му и да му говорят срещу великия
благодетел3; те водели и предстоятеля [на
Атон] като някакво прнкритие за лукавството
си. Прочее, когато вървели по пътя, който
водел към императора, срещнали великия
[отец], който идвал оттам. Те го поздравили
и почели по обичайния начин, а той ги за-
питал за причината на пътуването им. Всеки
започнал да измисля различна причина, но ста-
рецът не забравил своята хубава простота и
казал с неподправен глас и мисъл: „Отиваме,
отче, при императора, за да говорим срещу
тебе." И [Атанасий], служейки си също със
свойствената к обичайна простота — защото
трябва човек да си послужи с техните скром- •
ни слова, — казал с радост: „Вървете, отци!"
А предстоятелят — пръв и само той — вед-
нага се засрамил от великия [отец], започнал
да разсъждава разумно и поискал прошка.
Тогава онези замълчали, докато Атанасий бил
там, но след като се разделили, осъдили пря-
мотата на стареца, обвинили го много и се
помъчили да го измамят, да го подведат и да
покварят добрия му нрав. А старецът се от-
казал да върви с тях и ги посъветвал и те
да се откажат от злоумишлението срещу
[Атанасий]. „Не си морете краката, казал той,
и не му правете никакво зло!" Те не му
обърнали внимание, оставили си на същото
мнение и отново поели пътя към императора.
211. Прочее те отишли — и ето величието
на бога, който зачита своя служител, — из-
питали страх, за който не им идвало на ум,
и попаднали на неочаквана опасност, не по-
малка, отколкото в море,въпреки че плавали
по суша. И наистина попаднали в ръцете на
турци, конто не били неприятели4, а подчи-
1 Т. е. Василий 11 (976—1025). Тук има шрг на думи с името му, коего означава „царствен0. 2 Става дума
за никои монаси, конто завиждали на Атанасий поради неговите добродетели. 3 Т. е. Атанасий Атонски.
1 Изглежда, че тук става дума за турците вардариоти, чийто произход е спорен. Те били настанябани
главно по долината на Вардар н в Солуиско един вид като военно поселение вероятно още от IX в.; сведения
за тях има до XIV в. Вж. V. Laurent, ‘О Вир&аокчтглу утсе То!>ргаиг. Perses. Tures asiatiqiics он Tures hongrois ?
ИБИД, XVI—XV11I (--Сборник в намет на нроф. П. Ников), София 1940, стр. 275—289; Й. Иванов, Дксиос —
Велика — Вардар, МПр., I, 3 (1924/5), стр. 17—28; D. Detschew,\Jaxte.nos, Zeitschr. ftir Ortsnamenforschung, VII!
(1932), pp. 201—205; Moravcsik, Byzantmoturcica, I, pp. 86—87; II, p. 232.
2 Грьики иявори на българгката история, т. X I
10
Vfta Athanasii Athonitae Житие на Атанасий Атонски
idoyv леослесоут.е^, dZ/J* faioonovdcov рскнЛн tq)
рЕуа'м, ov xai tlyv alyufy 6еЬо1'л.6> Eg rrtv uyilov
avzoig EiQifrw утлаУхгто, Ласроцот avtcbv ov-
8ev ipxov лоЛе/Дсоу уЬ’оттиС ofe лас ano&fcayr&s
GJC TfyOg ttOQCUHTOvdoVs Ol (JOVOCg OLGnoV&Cl TOVTOlg
ЛО1 BcXPOTOV <p6fioV OV fi&CQuT I'SWJfioUVTEG, yVUA’OVg
дфулаг fv o<5cw тс/v лаЛасау EtHC-yltovtag yvpr
УС061У, 3]V ЛСЦ. TOTE JlQCDTElOiV E'.IHTEV E}XOg XCU 66-
gyjg imdvpia (i&^-vos. dZZd tov /леу -Boyarov e£e-
<pvyOVt та 6k TOV (poftoV (pEQOVTEg EJU STQOG&nOV
ощсеса, teal TrjV yopycoco1 lyivcooxcv, xal лоЛЛо/g
лас facovteg e&twouievov, л.о.1 ало tov mxrQos
ov xqvjctovtui, to фй&Восохоу ei66te$ avzov ла1
улЛауа&ог. (pp. 923—937)
3. Bulgari usque ad Athonis npas incursiones
faciunt
249. TIoHyvi] tig forty “Eqigos наЛспщЕУЗ], jiqo
tifc Eioodov tov "“A-Boi xei,usvtjt EvOa ла! [xovayovg
лей [лоуаст/узссо’у о лаЛооос /лето/юу, v<p Eavrlfv sI%ev ?;
Zav@tx, olg лас fiova^oQ ng ejiectotei njy лЛцосу
^coavyBuog. ovtog Eig nva 6io,xoviay eteqoj)’
абеЛсрсбу атиауу, tip ejzi ErQvpova cpEQOvoar еяЛес'
fyiEgag 6е iphj xXivovuqg, l^cevai 66gav, tgiaot tijg
vtfog 6cavojiavoaoBal те лас gitIcov atpaaBai. ovs
еле). e16ov ос rag evfoQag лата оонрсо&ау ev ehei-
voig лоюгщууос tdig f.cEQEoiv, oi tote раЛсота поЛ-
Л.ОС TOV naQUKElpCEVOV T&V fiaQ{JO.Q(OV E&vovg novt}-
qov aitToig v^Qyov уЕстотзусса, aB-Qoov etteumie-
oovTEg тр'бдалобссаутб те лас pEQOg t^g avzan’
EJioc^aavTO ЛE^ag.
250. 4a)a.vybtiog ovv yovoiov тг/g btaxcndag yaQiv
EmcpEQOUEVog v6axan> cog ei%e лата то Лау-
ft&yuv TjXovTCGEv, ov% eovtov Eg fiaBvxifcea stovtov,
ajg ng E<pq, рслтсоу, iva kqvgov тто&сфса, аЛЛ?
exeivov, ovtco jxoicav, I'va siQotpaacg avtotg Ba-
vaiov 6 Baratov faveoBai ЛЕуб/.isvog yEVTjzai. ejiec
yaQ To},g оВеуЬ^лоте £a>yQOvf.i&ovc to) euvtcov
eheivoc 3TQ oijyov aQyo^’Tt, 6 6e tovtovg cry foogE steqi
XQVOioVf VZlElbojAEVOl ТЦУ EHTlOly Ol ЛцОТаЦ Г] ЛО1
тега zloty аЛЛлуу, ola лоЛЛсй fiaQ^a^cxai зтщр olg
нени на великня император — понеже стра-
хувайки се от неговото копие, те били приели
мир, който не им бил по сърце. [Монасите]
станали тяхна плячка съгцо като на неприя-
тели. Те, конто не били скрепили договор
само с тях, ги съблекли като някои наруши-
тели на договор н като им причинили голям
смъртен страх, оставили гн голи насред път
да наподобяват древната голота, за конто и
сега причина било желание за първенство
и стремеж за по-голяма слава. Те избягнали
смъртта, но носейки на лнце значите на стра-
ха, познали голотата си. Против волята си те
били виде ни от мнозина, а не се скрили и
от отеца, чието човеколюбие и добролюбие
бяха познали.
3. Б?^1гари правят набези do бреговете
на Атон
249.	Има едно градче, наречено Йерисо’,
което лежи пред входа на Атон. Там Лав-
рата имала под свое владение монаси и ма-
настир, наричан метох. Начело на тях стоял
един монах на име Йоаникий. Той тръгнал
заедно с други братя по някаква работа и
отплувал по посока на Стримон2. Когато вече
се свечерявало и трябвало да слязат, те слез-
ли от кораба, за да си починат и да се на-
хранят. Като ги видели тези, конто на шайки
правели засади по ония места (тогава твър-
де голям брой от намиращия се наблизо вар-
варски народ били там за злополучно тяхно
съседство), внезапно га нападнали, заробили
ги и ги направили своя плячка3.
250.	Прочее Йоаникий, който носел злато
във връзка с работата, веднага го хвърлил
скришом във водата. Той не се хвърлил в
дълбокото море, както някой е казал4, за да
търси злато, а златото [хвърлил] н направил
така, та да не би то, което минава за спаси-
тел от смъртта, да стане причина за тяхната
смърт. Защото, когато [варварите] довеж-
дали при своя вожд заловени откъдето и
да е пленници, той почвал да ги претърсва
за злато, понеже разбойниците подозирали.
че ще получат откуп или някакво друго обез-
щетение каквнто в случая са много у вар-
варите от тия, у конто биха намерили
4 Това градче и днес носи същото име. ~ Стримон, дн. река Струма. •* Това събитие трябва
да бъде отнесено наскоро след 1013 г., понеже то е поставено между първвте „чудеса", конто станали в името
на Атанасий Атонски, след като Теоктист приел игуменството на Атанасиевата Лавра към 1013 г. Изглежда,
че тук под „варвари“ житиеписецът има пред вид българското население, което живеело по „1раничните планини**
на известно разстояние от Атонския полуостров. Вж. ТЪпкова-Заи.чова, пос. съч., стр. 761- Че бьлгари са броде-
ли по тези места, личи и от някои други сведения приблизително от съшото време. Срв. /. Dujcev: Byzantinosla-
vica, XIX (1958), pp. 302—303.	4 Свободен цитат от първата еле!ия на Теогнид, стих. 175—178 Вж. Е.
Diehl, Antologia lyrlca graeca, 1, 2, Leipzig 1936, p. 15, v. 176- Срв. Ив. Дуйчев, Проучвания* върху българското
средновековие, Сб. БАН, XLI, кл. истор.-фил., 21, 1945, стр, 150; /. D(ujcevl: BZ, LX1I (1959), р. "184.
Vita Athanasil Athonitat —- Житие на Атанасий Атонски
«г evqoiev tovto, tith'O.Tov avvoig tt]v бутцшзМау
imjyov я al rfyp (a'TifioGiv, tigta ye rijg sovran’ nuorv-
teq fitiQUobiag (wfiev dZZo i] fiavarov oiamifc F.m~
11/.UOV Enujiausvoc tovt^s evEtea zfjg atdas «ard
портом fidl.lsi to yjovoiov emeivoS, eheIvoi b's ле-
омухатоагтед abrovg, ing m> ufyitalcbtovg, vsteq-
fidMo&ai rd /jsfioQia but] xa'i nobs rd eovtnov ув-
v&v&at bi оХ-цд Eon&vbov тцд pwtbg. atua bs
avloyovTi ol fatQfiaQoi, vat ydg exqoiovv ov лЗщОв,
fxbvov &Ш1 ъа1 tfau, roi’g beojuiovg eZwr, ov%, dk
dr ng vnoAdfioi, ywyfi qitXavfyQf&rq) — t[ ydQ dr
xa'i tyday&otnnov oixo^ev enibsigano (yvcig fiaofia-
qos xal andv&QGmog; — dZZd rayetav eqvtoig ev~
tsv-Цеу t})V biobov u^yayfOf.iEvoi.
251.	*End yaQ r^ltw Ttjv axnva xa&aQiiv bia-
Tsivavroc, bsog avrotg егешпте, fob поте xal *Pcn-
/лаХхц Tig vnaruduaoa yslg ri/v rd&y (xvtigtqei/'/}, xal
tcdv асу/т^сЬтсог alyuaXiozovs лощсщтас, tiov bsouajr
dviEoav алаутад, cog ovt drsi^rjoav, ovx a&ssi tovto
rovg fictQfiaQOvg <5gd<ai ’/соаютагсо sv&i'g eh^We foyi-
oaot^ai, snEaa xal us mnbv Evvoia tojv tov i-tsya-
loi) fiavuaTcoy Etafisi, xal vn6ilsQf.iov Inoisi, xal
rip1 ipvyijv naQefrdQQyvfy, ev Eavrqj те еЬесто xal
rbv uyiov Etg fioffiEtav ehsxuIeito, xal brj ^d&jove
d&Qoov cbc av uvog fyiodtfgavrog xaTanl^o&Etg,
„ibov“, <f>v]Oiv d$v fio^oag xd {)uqoo.).eov, vxal ol
j/jweregoi", not ana rp {fcnj xeTqqq те exqotei, ха1та%о»д,
co? eI^ev co? JiQog to''S vavTov bij^ev олетое%е. toiS
3e [iaQ^o.QOtQ bsdta те xal beog ov Ti piXQbv eveo-
xypiTE, xai TQopog abrow tos tyv%a<; ftaiEAafifiavE,
xa'i	l(pEQoVTo. ol de heqI ’Icoavnwjv еле!
TdVTfi st dor xa< xovg liaQ,iaQcnjg (psvyovTrj:g mc~
Oaring, rd avrd аитф sipQovovy те хлй snotow, xal
наготу аотог xal avrol ?] nodiov Eiyov edsov,
xa,'r. n^bs tt]v XavQav а/ла паут,eg e'/jcoqovv, tov ue-
ycdov ^avfjtaws Tofaov xal rijg Eavr&v dyysXoi o(O'
rtjQiag. (pp. lO&ja—H0lo)
злато. А за отплата и възмездие те г?: г ки-
вали, вършейки дела, достойни за сгслтх .-.е-
стокост, като не признавали друго възуегзге
освен смърт за мълчанието им. Порад-i 7£=-‘
причина именно [Йоаникий] хвърлил златзт:
в морето. А [варварите], като им вързали ръ-
цете на гърба като на пленници, бързали
през цялата нощ да прехвърлят граннчните
планини и да стигяат в жилищата си. При
изгрев слъние варварите, конто били побе-
дили не само с множеството, но и с меча си,
освободили вързаните, но не, както никой би
предположил, от човеколюбие (защото какво
човеколюбие може да покаже от себе си
варварска и безчовечна природа?), а за да
преминат по-бързо нататък.
251. Когато слънцето показало светлите
си лъчи, обзел ги страх да не би никой от-
ред ромейска войска да посрещне тяхната
дружина н да ги направи пленници на плен-
ниците. Затова те развързали всичките. Прочее,
като ги освободили, Йоаникий веднага започ-
нал да разсъждава, че варварите са извър-
шили това не без божия намеса, а после му
дошло на ум и за чудесата на великия
[Атанасий] и това го въодушевило. Той се
съвзел и добил смелост, съсредоточил се
в себе си и прнзовал светеца на помощ.
И някак внезапно, окрилян от някаква въ-
одушевяваща смелост, той извикал високо и
дръзко: „Ето ги и нашите!" Едновременно с
вика си той почнал да пляска с ръце и кол-
кото можел по-бързо се спускал като че ли
при своите. Варварите били обзети от не-
малък страх и уплаха; трепет обхванал ду-
шите им и те ударили на бяг. А хората на
Йоаникий, като видели това и как бягат вар-
варите неудържимо, намислили и направили
същото като него и сами хукнали да бягат
след него, колкото им държели краката.
Всички заедно се отправили към Лаврата,
възвестявайки това велико чудо и своето
спасение.
111. ДОКУМЕНТИ ОТ АТОНСКИТЕ МАНАСТИРИ
В архива на лаврата „Св. Атанасий“ се намират някои ценни документа за българската
история —продавателни актове. описания на гранипи на имоти, едва разпоредба на патриарх
Николай Хризоверг (984 -995), няколко хрисовула на император Алексий I Комнин (1081 -
1118) и др.
Някои от грамотите на византийските императори от XI в. съдържат важни сведения
за югозападните български земи и по-специално за Средна и Южна Македония. Такива све-
дения има в грамотата на византийския император Никифор III Вотаниат (1078—1081) от
1079 г., дадена на атонския манастир Иверон, и в грамотата на император Алексий I Комнин
от 1086 г., дадева на същия манастир. В тях се срещат местни имена от славянобългарски
произход, а също и данни за растеж на манастирското земевладение и за изпадане на се-
лячеството в Южна Македония във феодална зависимост, сведения за участието на бъл-
гари в личната охрана на византийските императори от втората половина на XI в., данни
бтносно видовете данъци, въведени в югозападните български земи след покоряването на
България от Византия в 1018 г., и пр.
В един опис на хрисовули, съставен около средата на XI в. от патриций и антипат
'Лъв, се потвърждават привилегиите, дадени на атонския манастир Иверон от отделки ви-
зантийски императори през X в. Точната дата на този опис не е установена. Приема се, че
бил съставен през 1044, 1059 или 1074 г. И в него се срещат известен брой славянобъл-
.гарски имена. Освен това в един от хрисовулите се споменава за поселени при гр. Йерисо
„славяни българи".
ИЗДАНИЯ: G. Rouillard — Р. Collomp, Actes de Lavra ( — AL). Edition diplomatique et critique, Paris
1937. — Fr. JDolger, Aus den Schatzkamuiern des Heiligen Berges (= Schatzk), Munchen 1948, pp. 29—30; 101—
102. — Fr. Dtilger, Ein Fall slavischer Einsiedlung im Hinterland von Thessalonike im 10. Jahrhundert, SB AW,
1952. 1, pp. 1—28 (—Ein Fall).
КНИЖНИНА: 77. Успенский, История Афона, Ill, 1, Киев 1877. стр. 332 сл. — Fr. Ddlger, Beitrfige zur
Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltting besonders des 10. und 11. Jahrliundcris. Leipzig—Berlin 1927. —
G. Rouillard, L’epibole au temps d’Alexis I Comnene, Byzantion X (1935), p. 85. — D. Xanalatos, Beit rage zur
Wirtschafts- und Sozialgeschichte Makedoniens im Mlttelalter, hauptsachtlich auf Grund der Briefe des Erzbischofs
Theophylaktos von Aclirida, Munchen 1937. — Fr. Dolger, Zur Textgestaltung der Lavra-Urknnden und zu Hirer
gcschichtlichen Aiiswertung, BZ XXXIX (1939), pp. 34—65. — Idem, Zum Gebiirenwesen der Byzantiner, Etudes
dedlees a la mcmoire d’Andreades, Athen 1939, pp. 35—59. — Lfe. Дуйчев, Проучвания върху българското сред-
новековие, стр. 20—24, 40--42. — Fr. Digger, Secbs byzantinische Practica des 14. Jh. fur das Athoskloster
Iberon, Miinchen 1949, p. 16. — D. Anastasievic - G. Ostrogorsky, Les Koumans pronoiaires, Пауяаояега, Me-
langes Henri Gregoire III, Bruxelles 1951, pp. 19—29. - G. Ostrogorsky, La pronofa, Byzantion XXII—XXJII (1952),
pp. 470—485. — G. C. Soulis, On the Slavic Settlement in Hierissos in the Tenth Century, Byzantion XXJII (1953),
pp. 67—72. — К. А. Осипова, Развитие феодальной собственности на земли и закрепощение крестьянства в Ви-
зантии X в., ВВр. X (1956), стр. 70—72. — М М. Фрейденберг, О феодальной вотчине в Византии XI—ХИ вв.,
ВВр. XVH1 (1961), стр- 9, 16, 19, 25. — G- Ostrogorsky, Quelques problemes d’histoire de la paysannerle by san-
tine, Bruxelles 1956. p. 26 sq. - I. Dujcev: Bsl. XIX, 2 (1958), pp. 301—304. — Moravcsik, Byzantlnoturcica, 1,
p. 211. — Г. Цанкова-Петкова, Феодалното земевладение в южните и югозападните български земи под визан-
Acta Athoa — Документа от Атонскнте манастирн
тийско владичество, ИНН, VIII (1960), стр. 290—291. — Р- Lemerle, Esquisse pour une histoire agraire de
Byzance, RH, CCXIX, 1958, pp. 32—74; CCXX.pp. 43—94. — П.Тивчев, Нарастването на едрото земевладение вън
Византия през XII в., НИИ, IX (1960), стр. 218—224. — Същият, Към въпроса за селското население във Ви-
зантия през XII в., ГСУфиф, LIII, 2 (1960). — Р. Р. Литаврин, Крестьянство Западной и Югозападной Болгарии
XI—XI! вв., Ученые записки Института славяноведения, XIV (1956), стр. 228—230, 232, 238. — Същият, Болгария
и Византия XI—ХИ вв., Москва 1960, стр. 158, 206. — Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средно-
вековна Българня (XI—XIII в.), София 1964. стр. 80—96.
ACTA АТНОА
1. Tabulae venditlonls
ovo(uari) tov x{v(xio)v xal SigstotIov) t(o)v
X(Qtmo)v tov ahtfhpov fl(sd)v ней o(o)t^)q(o)q
1Ц.1&У xai T'ijs лауаухач o.xQ'I'vtov ImEQEvSoqov fv~
ЬоутмлЕУф nar<fa(c6)fMv Seojiciv^s гнаоур &(sot6)-
xoii xal fXEi^QQd(FVov) ALaQias TcvQttOb ней afy&coG
@(eot6)hov лей aEinaQb(&>ov). ' Ел.1 paoikfag tcov
EVGEpEOTaTUiV яас b(E)o}Hpt]ffj'lGTCOV ST&VOOfpOJV ElQl~
V(A)n(oiu>r) /л(Е]у(а)Ло)р xal аитсоя@атс6@а>г fiaot-
Леоуу {цмог ней olvfc olwuptSETp d&ovrfoe) ней
\42.E$avSQ(ov) ro)v nooqpvQoysw^t&v adyovowr nj
T&xxxQijs ней SExatfa?) tov 3lI<Ji(ftt(ov) ufyvbg ivS(i-
xtuffyog) is, etov^ ало ятцоеок xoapov, five, er
aurfij) TTj AdfxsiQa aai ^EQiqnvtj peycfanvifM» P)EGtflovi-
xalwvnoA^Ei). A- Ted/oyrjaXsiQa yaperi} AtjfxryeQ^iov}
rov исххад1сот(а)т(ог>) tov sn6vi>fi(iq) tov Т^ауаотт)
eti ряр xdyd) ХсхбЛаоь ней uovaxi] ней
0ao^ojp(o?) ней NwayeftiS) ней lebfavvys), Aa(vi)S
(,моу)а^(д?) xal Iu^awi]s) (,«oj.)ax(o?) ol auq-OTEQOi
ТЦАЕ1С obE^AtpOt} OpTOJtUTQlOl Мей OptOpT}TQtfM TEHVei
Ttjs ^QOEtQijfieyije Псовое, л^отероу алота&щЕгос
ЛО.ОЕ1 TTj EH VOUCOV fk/fflitl. пей ЛО.ОЕ1 UQXOVetHTi ней
Ieqo.t7)K^ vrdxovQla tov лао6гт(а) MfieMor rljs
алотауГ]^ Tdvt(ifa) eIjieiv tta&aQar ovtp bcXfbQurtv
ts лей SiunQaoiv vfyOEfie&a xal szotcopsv Ixovota
1цябл> vij угор,?} xai avToyiQosQSTCo fovMpEi, xai
ovx ex тфое агаунць т] <56Z(ov) $ q>6fiov у ptas
n длахф у лЕ(жпаО£0? «5 avvaQziayifc т] ЗеЛесю/и»
// Eiotorkdop-O) i'/ %feinj >5 yvTEKOG агт/£от(^)г(«) «7.-
ЛоЬ St to)v uAloyv алаттсог teor tois vopois
Toiq IeqoiS xaveboiv uxOTSTQapsycov, рал2ап> uev
ovv ней cvf.tJiQol}(y}p-(i(^ яаы нас ofanpv%co jiqoe-
qsgi Eib upas ev ovo(u.ati) xov Л(ат)()(о)$ ней tov
Yiov ней tov Ayiov ITv(EV/LiaTo')s EvdvfMov tov
ev2A^egtut(ov (/iov}a%(ov) xal tjyovitsvov т»}с sva-
yeoTdr(ijc) fiaoihxqs [xoty'qs) tov aytov xai Jtdvev-
q^t(ov) алоот(6)Л(ог) "AvSqeov tviv Hs(Qi)oTSQ(an’')
xal xbi]()0v6(.u)Vb Ър&У xal SiaSoxovs xcil лсо’-
tolovq SiaxaToxovs, -лей Si ijs o/LioXoyt]oatuEV кой
6/LioAoyoVfi(£v) syxEXcntMXEvai леи Sia&E7iQaxEvcii vptv
та Siaq EQon'T^ci^ li^udw »a< dvijxcovT{aj te1^u< Seg-
1 Визапт. императори Лъв VI (886—912) и Александър (912—913).
Андрей Перистерски се намирал близо до гр. Солун.
ДОКУМЕНТИ ОТ АТОНСКИТЕ
МАНАСТИРИ
1.	Документ за продажба
В името на господа и владиката, истинския
наш бог и спасител Христос, и в нмето на
всесветата пречиста, преславна, всенепорочна
наша владичица Богородица и приснодева
Мария, напълно и истинска Богородица и прн-
снодева. При царуването на преблагочести-
вите и богоизбрани, всемъдрн, миролюбиви,
велики наши и на целия свят императори са-
модръжци, Лъв и Александър1, багренородни
императори, на 14-и март, 15-и индикт, 6405 го-
дина от сътворението на света8, в самия пре-
красен, прочут и преславен град на солунча-
ните. Аз, вдовиц ата Георгия, съпруга на по-
койния Димитрий, по прякор Цагаст, а също
и аз, Николай, и Мария монахиня, и Теодор,
и Никита, и Иоан, Давид монах и Йоан мо-
нах, всички ние братя от един и същ баща
и от една и съща майка, чеда на спомена-
тата по-горе Георгия, като най-напред при-
бягнахме към цялата помощ на законите и
всяко гражданско и църковно съдействие,
съставяме и правим настояшия документ за
това отказване — по-точно казано — пълно
отчуждаванс и продажба, по наше доброволно
решение и собствен© желание, н не по ня-
каква принуда или хитрина, или страх, или
насилие, или измама. или затруднения, или
ограбване, или коварство, или посегателство,
нли давление, или поради женска наивност,
или по някой друг от всички тези начини,
който са отхвърлени от законите и от све-
щените канони, а, напротив, с пълна готовност
н от цялата си душа в името на отца и сина
и светия дух за вас Евтимий, преблагоче-
стивия монах и игумен на богоугодния царски
манастир на името на светия и всеславен апо-
стол Андрей Перистерски3 и за вашите на-
следници и приемници и всякакви държатели.
Чрез този документ се съгласихме и се съ-
гласяваме да отчуждим и да предадем на вас
- Т. е. в 897 г. 3 Манастирът Св.
14
Acia Athoa — Документа от Атонските манастири
лот>'а» zai iiaTt	bixaa~rv xal ttoq
i/,u[<5>’] £«ст«ч0(в')тЛг f'fuv %ri)Qa<rici аябдциа efe
rd yoioLv тлф loayo&ovvTcbv oiv xal tov iQijuto&p-
.tsaov xed Tot nu.TtjUQiov he n?s auiijg xal [rw]
q'QiuTo? rd ovra zeti didz^umz ev toig avaroIixoTs
ueqeui ravT)]s rqc bEocpv/.dxTov ^ftiav л62.ь(и:х;)
ev и толсо&(ев1а) xat ftzrd та drzeufet] tov yuiQtov
t.6v EttoVQuaQwuevcv lliuu(bvoQ avv xal тт$ BaAaiuy-
qus xal tov 2.idabi(y) tov tiqqs naototypEVOV jihyiov
rev /tvfaovos) xal Ttjs avfajG ovv x{ tov yo)(Ki.q,lov
to)v AQO.yapovyTC)v to ttQbonaQaxfiijfvoy TilEtuiav
t’jidf.fsiE/^o'jronoy dtoq:eqovt(o) 4@ouvrifc rijs xoo-
/л«сот(г/)т(г2с) x&'qos rtfs ZeoptiQ xal tojv xliqQo-
vopcov Ttjs ГаХатуоиа? — —---------------------F .Is^qoh ( )
^о£>т(г»)р(<К1») fvzeyQcfapa) тот Tlp(iov) uz(av)Q6v to
ds vff;oQ %eiqI Box>i)\uovj. — — — (AL, 1,
PP’ 127------^og j Здр----g?)
принадлежашите ни и спадащи към пълната
ни власт и правата ни имоти и че от нас са
предадени на вас земи за посев в селото
Драговитите1 заедно съе запустялото лозе, ви-
нарницата2 и двора и кладенеца, конто са и
се намират в източните части на този бого-
храним наш град в землището и във владе-
нията на селото, именувано Писон, заедно с
Галеагра и ливадата, разположени близо до
мелницата, и с двора, и с нивата в Драгови-
тите, намираща се близо до лозето, принад-
лежат^ на Дрозина, досточтимата вдовица
на Зермес н на наследниците на Галатиса,
—------F Аз, Деврот (), като свидетелствувам,
направих вместо подпис честния кръет, а на-
писаното е от ръката на Василий.----------
2.	De finibus agrorum constituendis
2.	Определяне граница на имоти
-----------xal ano tov pfcoca vJtEQfiaivEt to pa-
%(~пч, x<d faaeQxeccu eis т>\т Г7.орлоот^1ита xai
TtsQtxv tov pvaxog scat dQvEQ xal tlteTeoi 2.ао(>атсо-
uEvot, xal 9ta&e$ifc т-ij iu6ti]ti ojq kqog тгр> I7d2.au-
aay asiobidst Etg to яейаюу yiGTEQvrv.---------
(AL, 5, p. 12^,)
3.	Chrysobullam Basilii et Constantini
imperatorum
—	— "Еу&еутосха/. ^id2> eixotqk EQEtU/uaoi те xal
xumaiQ TiaQEixaorai to>v siayxoiveov tovtcov olxot*
xdi va6st vw Ьте pffhma яоДктид ftaQfiaQixaiQ
TaQayaiq Ttkfoxatg те ^dhug xcd &%1еясМл\1о1£ tqi-
xvplate dstvox x2,ovsitcii} xal fits oix o<pe2.ov cps-
QET,ot.----— (AL, 7, p. 19u—u)
4.	Decretum Nicolai Chrysobergae patriarchae
---------__ rgoy Горя-Tov Toii'W to govaurqQioi',
leyerat be tov 'Ooq-avov, etc dvogaii t^s vnEQa-
ytas 0eot6xov ovura&Ev, biaxEtrai дл» ev тф Ье-
------- И от потока преминава стръмни-
ната и стига до Гломбучища3 и оттатък по-
тока има маркирани с гранични знакове дъбове
и брястове и все по равнината стига чак до
морето до старата цистерна.4 — -. —
3.	Хрисовул на Василий II
и Константин VIII
— - — Поради това и [молитвата]5 на-
пьлно прилича на основите и веслата на този
всеобщ дом и храм6 и особено сега, кога-
то той страшно се люшка от многоброй-
ните варварски вълнения от мвого бури н
непрекъснати смутове7 и се носи8 * не както
трябва?--------
4.	Разпоредба на патриарх Николай
Хрисоверг
-------— Прочее манастирът Гомат, който
се нарича Орфански10, посветен на името на
пресвета Богородица, се намира в Солунската
1 Селото (по всяка вероятност Драгович), за което тук става лума, се намирало близо до Солун.
Неговото име може да се евърже с племето драговити, конто живеели на ю.-з. от Солун, и можс би
с името на р. Драгодищица, десен приток на Струма. За това име срв- Vas тег, Die Slaven in Grie-
chenland, Berlin 1941, p. 89; Вл. Георгиев, Българска етимология и ономастика, София 1960, стр. 50;
BI-IIiHJ, Београд 1955, стр, 186—187; М. Драное, Съчинения, 1, стр. 28. а Помещение, в което
се изтисквало гроздето и се съхраняваловиното. 3 Името Гломбочиша е явно от български произход. Се-
лище с подобно име (Глъбоча) се намира в Битолската обдаст. Срв. В. Кънчов, Македония, етнография и ста-
тистика, София 1900, стр. 242.	4 Документы? се отнася към 943 г. В него се определят границите на имо-
тите между землището на гр. Йери со и зените на Атон. В предходния текст образно се говори, че основите
на одна къща или кораб, а също веслата са от пай-голямо значение. Тук става дума за молитвата на Атанасий
Атонски, основател на Лаврата. 6 Става дума за Лаврата. 7 По всяка вероятност тук се имат пред вид на-
паденията на българите в Южна Македония и Тесалия. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 644—645; I. Dujcev-,
Bsi. XIX, 2 (1958), р. 303.	8 Ларвата се сравнява с кораб. 4 Хрисовулът е издадеп през юли 978 г.
10 За този манастир срв. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, стр. 21 и посочената там лите-
ратура»
Acta Athoa — Документа от Атонскмте манастири
15
шт тцд ^eooaXorbf/jg wid то иастрот трд *Е(ло-
cov, owEyyi'CEi Ье нас г,ф oQEi т^г AOcd' то ото
sUafcrorg* тасд teiTjQtttug тЕТ(згхсорЁУОч>} ней /мЬюта
rale то»’ eh yEauvCDV ему.т'утту Вогйуасазг ен-
доиишд НЕиаиашЕУСТ, ней та1д то»1 нанозд EgyyGV-
1Л.ЕУСОУ dus7maig Еоуатсоа fyiOQqpsvw ной лагта-
Xoff-sv иЕЮ?и2.иц1ЕтоУ тоТд десмид пси. oyEdov алЕу-
уозореу^у ejov rij-y biavofrikucw, еугозрю лат на-
дбяа* uvv аласс то7д актаз dtaqE(.ovct ovvcvcboai
деЧледбоесод ti~i EvayEuranj aovqq 'A-duvauiov rov
Елюзцлотатао & uorayoia атЬ(зид. —------------(AL, 8,
P- 22l0_ia)
5.	De finibus agrorum monasterii Laurae
9 Er оу opaci tov Llaroug нас tov I'lov нас
Ayiov IIvev ратод, puetg ol л&зауафЕоб petroi ccntf-
to«£s xwqiov 'Радоуоотад ol нас rove uaiovg нас
^(ООЛОиЯК OTaVQOi'g idlOXElQGK ЛОСЦОСГУТЕд dotyali-
Zout&a лоод f\u(is тоЬд goyayobg wjc kvayEozdr^g
ttorifc T(7n> ‘Povbafio»' тцд hforduari tov ay tov
’AHirdvrov проз per t/д еле олоз^ёоес токхотуг —
3Ico(ay?t]g) jiqeo^vteqvs tov Sfiexo.. ладазз>
rai T]~] jtoqovoi} auqraAEia pat>TVQW3> гтёудоира
tbioyEiQOK -|- — — —
+ Ho.oyApjhog 6 тог Beaiqovx[ov) yapfybg
лас>(Ьт bic SKToovoi] acqalsia uoqivqoiv fatsyoatpa
tov uhr rigioT CTavQuv сдшуЕсоозд то dk uq~oa did
‘/ЕЦКК TOV yfMtq'EOK.
| , ] dojt&floe осиоЬеол6т}]ъ 6 ри'6тЕ(зод ла(зшз>
?л! rij лаургоц aowaAEia ней pOQTVQcnv ильуоощ a
ibtoxeiQcoc. (AL, 16, pp.	46.А»_-23;
462SI a2)
6’. De commutatione agroritm
- — — — cL2uavT(og агтс/мр^атдрЕ-Ьа нас то
dyvinEQff. Tov TQacpov арлЕАсоз1 obv тер ysQuaio)
толар нас дт.дсЬнарЕУ ней цряТа ol л§оауа<рЕ()дрЕп,ос
(ivtI тизт Toiovvoiv арлЕАсогозу nat уедоагауу топазу
eteqov %o)()dfiiov cig ri/v Пцо^Хана, to ла^ош^оу
sig rd ycoQutpiov тцд avtfjg AavQug, pyow aerdveo
zijg JIavayiag ocov нез>6у koTt. Kai idov или ttjv
o^f..iEQ(n> fjfAEQay dialvoiifOu bidlvco» надецзау нш
ауината2Айооо/.(ЕУ hoi /лсулРагорег puEig tov f)so-
(piXov ibv Zdyyov, rjyooy тт/д Лае{зад, booy нез>6у
egti obv тоз TuaryiijQicp rijg Dalidygag нас tov %е(з-
oalov толоО" bebdymmsv tgiEig awl avroyp to dtp-
леКюг нас то yoiQaepcov tov Siatbp на! то eteqov
XcoQdawi' to srhyoior nj? avtijg Awqck Eig viyy
TlQofilMHa. (AL, 20, p. 5617_86)
1 Солунската сбласт била ерганизирана като отделна тема в първата половина на IX в. Срв. Г. Ост-
рогорскай, Историка Византа}е, Београд, 1959, стр. 199.	2 Документы се отнася към 989 г. 3 Радогост —
неуточнено. 1 Името Рудава се извежда от българската дума rpj^a“. Срв. Vasmer, op. cit. р. 211.
г* Пона долу се посочват границите на имота, който жителите на селото са продали на споменатия манастир
6 Текстът е невреден. Запазената нърва част на името е очевидно от български произход. 7 Документътъ е
от 1008 г. 8 Става дума за наследниците на никой си Сакул, живущ в съседство с Лаврата, конто в 1018 г.
разменной ниви и лозя с угумена на Лаврата. !* Местност в Атонския полуостров. Срв. D6lger, Aus den
Schatzkammern, № 35, 67. Това име е от български произход. Срв. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, p. 210.
тема1 под властта на крепостта Йерисо и
е съседен на планината Атон. Този манастир,
понесъл големи щети, увреждан пре-
дим но от нападенията на живу щите в съсед-
ство българи, напълно разорен от нехайство-
то на ония, конто лошо го управляваха, об-
граден отвред със злини и почти загубил
надежда да се въздигне, ние решихме целия
заед но със всичко, което му принадлежи, да
го съединим завинаги чрез предаване към
Лаврата на Атанасий, мъж най-личен между
мовасите2. - — —
5.	Граници на имоши, принадлежащи
на манаепшра Лавра
В името на отца и сина и светия дух ние,
гореспоменатите жители на село Радо гост3,
като направихме собственоръчно честните и
животворни кръетове, потвърждаваме на вас,
монасите на пресветня манастнр Рудава4,
почитан под името на Свети Акиндин, от-
носно следното:6 — — —
Иоав, презвитер на Свето..с, присъст-
вувайки на настоящий оглед, подписях като
свидетел собственоръчно -|------
- Пасхалий, зет на Велирух, подписах
като свидетел, присъствувайки на настоящий
оглед, като [направих] собственоръчно чест-
ния кръет, а написаното е от ръката на писаря.
[-4-] Добрил, по-старият, стопанинът, при-
съствувах на настоящий оглед и подпи-
сах като свидетел собственоръчно7.
6.	Размяна на полски имоти
— — Също така вземаме в замяна и
лозето отвъд рова заедно с необработената
земя и даваме и ние, гореспоменатите8, вместо
тези лозя и необработвани места Друга нива
в Провлака9, близо до нивата на същата
Лавра, която е празна, т. е. над Св. Богоро-
дица. И ето от днешния ден предоставяме
с пълно предоставяне, разменяме и вземаме
и ние лъката на Теофил, сиреч на Лаврата,
която е празна, заедно с винарницата на Га-
лиагра и необработеното място. Ние даваме
вместо тях лозето и нивата на Сисой и друга
нива в Провлака, близо до същата Лавра.
16
Acta Athoa — Документе от Атонските манастири
7.	Chrysobullwn Michaelis Ducae imperatoris
— — — aztaaeiv лоообдюг ало tov
fCQoacxEiov pyZtet'oijs rife Bpargs/jag иш
abv tovtco Kai tov Kniuxon(ov} KaoavbpiaG ph
Eio^QcciTSobai xavovixbv ало та»'
хт^нат(ол’) жй peeoxicov т-tj аит/j povij жо tojvev
rovTotb л(1оака&1]/иьтал', ti’flvg evqov яа1 то cZeo?
rife fiuoiAeias pov ovtoi nAovoid)T{ap;{pv) жй ba-
tpills. Toivvv &E(mi£Ei жй SioQl^ETai <5td tov ziaQovioG
X@voofiorfM(or) 26yov tt&tfijg) rd лдоийгта rij povij
X&voofiovAA(ia) fjshata owTi^etG'&cu жй aciaQad-
Qavara жй то xvqo<; eIvcu p6vip(ov) bd tots tv
т обгон avaTETaypEvoiQ х&рсйлнок я.сй то luxvQOv
s'xfiiv жй арЕтатделтоУ аитд. aypi tov vvv i^Qaito-
uevci ooVTijQijftevw. жй pifritva rip1 атотооДр' <5e~
Sapt-rv: ёл1 EovroiQ bi. но! rbr bioixrprp’ BoteQpv
XrQVpovos жй &Etwa%ovb0]S ph EnabEia? sxav
ало ys tov vvv ЕьолоаттЕаНси ало tov лроаотетоо
rifa povffc TTjs Boar^sfius jiQocdbiov, on tieq жй s;
l'jaGiA(slcc) pov EQEVvi]oaoa «• тсд uekqet(co) тагу oi-
XElCDttOV Ol'XEVQE TOVTO ЛОТЕ TEAEobEV жй цД/МУУ Oil El
жй rolg biotn^Tais ov лрообЬил1 олщтеТу dvEiTai,
TE^stodoi <5e imi-Q tov tolovt(ov) nQoaoTsiov exeivci
o. toIs GEKQETOiois ymaxwtdis avayoutpovTcti, жй
XQovos тоста &wiie^aftoo8.----------(AL, 30, pp.
8O32 8114)
8.	Chrysobullum Hicephori Botaniatis
imperatoris
— — — IIuq(v<e1evet{p.i^ yap h Evueflhs ftfMOv
BaotMta, E&.OT)<jEvsn&ai ало т(е) pmfrfcov) ao-
%(6t‘)t(cop) таураижог ней &Eu(a)tiKd)v, etc тесРок,
7.	Хрисовул на /Михаил VII Дука
---------Да не се изисква1 прозодион2
от проастия3 на споменатия манастир Вра-
чево4 и заедно с това епископът на Касан-
дра6 да не събира каноникон6 от имотите
и метосите, принадлежащи на същия мана-
стир, и от проскатимените7 в тях. Те вед-
нага намериха преголяма и щедра благо-
склонност на царството ми. Прочее постано-
вява се и се нарежда чрез настоящий хрисо-
вул на царството ми принадлежащите на мана-
стира хрисовули да се смятат твърди и ненару-
шими и да имат постоянна сила за посочените в
тях видове данъци. Тезн хрисовули да имат си-
ла и ненарушимост и сега, като се съблюдават
непокътнати и не търпят никакво отменяване.
Освен това и управителят на Волерон, Стри-
мон и Солун8 да няма право отсега нататък
да събира прозодион от проастия на мана-
стира Врачево, понеже и царство ми, като
потърси във ведомството за дворцовите имоти,
не намери той някога да е бил плащан, още
повече, че не е позволено на управителите да
изискват прозодион; да се плащат за този
проастий онези [данъци], конто са вписани в
данъчните описи и времето ги е утвърдило.
8.	Хрисовул на Никифор III Вошаниат
—	— Нашего благочестиво царство9
заповядва този манастир10 да бъде освободен
от митатон11 към началници на тагмите18 и на
3 С този хрисовул от 1074 г. император Михаил VII Дука (1071—1078) освобождава от налози имотите на ма-
настира Врачево. Началото на текста е новредено. 2 Съдържанието на този налог не е изяснено окончателно. Вероятно
в случая се касае за доставка на необходимите неща във връзка с военните походи. Срв. Du Cange, Glossariutn gr.,
s. v.; Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 156; Г. Цанкова-Пешкова, Феодальная рента, ВВр. XIX (1961), стр. 18. Срв.
за него Ostrogorsky Quelques problemes, р. 27; А. П. Каждой, Деревня и город в Византии IX—X вв., Москва 1960,
стр. 161—162, който смята, че прозодионът е натурална рента. 3 Проастион първоначално означава извънградски по-
землен имот. Срв. Du Cange, Glossariutn gr., s. v. След X в. този термин започва да означава имение, което се обработка
от зависими или свободни селяни. Срв. А. П. Каждан, Византийское сельское поселение, ВВр. В (1949), стр. 232;
същият, Аграрные отношения в Византии ХШ—XV вв., Москва 1952, стр. 66—67. 4 Манастирът Врачево се
намирал на п-ов Касандра (Палене) и бил подчинен на Лаврата. Името му е от бьлгарски произход. За имена от
същия корен срв. Vastner, op. cit., р. 118.	5 Град на едноимения полуостров, наречен по името на своя осно-
вател — Касандър (около 355—296), военачалник па Александър Велики. 6 Данък, събиран в пари и натура,
в полза на църквата. Вж. Zachariae von Lingenthal, Jus graeco-romanum, 1, Lipsiae 1856, p. 725; D. Xanalatos,
Beitrage, p. 39.	7 Проскатимените били зависими селяни, настаненн във феодалното имение и снабдявани със
земя от феодала, за да я обработват. За тях срв. А. П. Каждан, Аграрные отношения в Византии, стр. 134—135;
Д. Ангелов, Принос към поземлените отношения във Византия през ХШ в., ГСУфиф, 47, II, 1952, стр. 86; Литаврин,
Крестьянство западной и югозападной Болгарии XI—XII вв., стр. 234; М. М. Фрейденберг, Развитие феодальных от-
ношений в византийской деревне в XI—XII веках, Ученье записки Великолукского гослединститута, 1956, стр. 124,
130—131 ; Б. Т. Горянов, Поздневизантийский феодализм, Москва 1962, стр. 114—115.	8 Областта Волерон,
Стримон и Солун обхващала земите в източната част на Южна Македония и Западна Тракия по долното течение
на р. Марица. Литаврин, Болгария и Византия XI- -XU вв., 1960, стр. 123, 124, 271—272.	9 Император
Никифор III Вотаниат (1078—1081) потвърдил в 1079 г. един хрисовул на Роман III Аргир от 1031 г., ладен на
манастира Меланон. 10 Става дума за манастира t&v RJelav&v, съседен на Лаврата. Срв. AL, 13, 5, р. 36.
31 Задължение на населението да дава квартира на войската. Срв. А. Соловьев-Мошин, Грчке повелье српских
владара, стр. 466 467; Xanalatos, Beitrage, р. 49.: Ddlger, Aus den Schatzkammern, p. 27.	12 * * * * * С термина
,тагми“ се наричат столичните войски. Срв. Ddlger, Pius den Schatzkammern, p. 27.
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
Фаоауусог, Kovlmyymr, Фоаууту, Bovlyd^cov),
У-аоаитуу&т 1} кай алЛсог птазт. —---(AL, 31,
Р. 8331—34)
9.	De statuendis tributis
!- 1 * 31с0(хт]ч fl&TtlJS (iOOtXtMK VOTQfMOG ТОУ1' oi-
xaaKtbv отдаТЕО/литоу ка1 йуауцитреЬе ^uoZsra»-'
ovv и/ yea buHxty/Ei Heucakovbfris koi Ssamiyr 6
Kar.(tfyXoQ(~>v, ката rip- belay ксй роаАсецг лоос>-
Tfjfcw tov k&uoiov koi aylov fyuffy iifwtMxoQ eoev-
volv tcoiovuevq? тоуу елеурттозт siqo fyuiyy лпакто-
(мк&у tnodSean’, leyo) bit ' hoary ov dmptQifror tov
Асбеста ксй yeyovoTOQ kqitov koi (онлурагреак
ВоЬецои ^tovuuvoq кой (9еоошл)у1ктр, л<ю<; be koi
AvbopviKov avo.yofvpeais ка1 kqctov yy}r),ucniouvTos
тюу avTOjy &e fiat for, кат ps%Qi tov Ьтоолатот
Aeovros, (bs kokeivov ката, tijv яацоьоат yfjy kql-
Toii koi dvu.yQaq>EO)Q ypituancavTos, акофсЬч кал
^iieiQ Tas тоттот ядЛ^ек ауа'~^Т1/оаутеч, siol.v-
7iiw.ypovr}GavTES те. кат esa,iiel.(7)S biE/.iioVTEC aveypa-
tpaiteba ku! to iiextryj.oy tov £am](jos rife /wytjs
тот KalkivlKov tov curb rfjs tewtuyffc tov каит(юг>
EoifJfJOV KUI ETVtX(boatLET KOI TO TOVTOV brjllUtJLOV
ката то beov t-3iav£fyowtEG еял т<пг stQunyr Ьтрю-
(яаказт teMov EsuTeZ&jfuiri, — — —
| *koavvry; fieonjs, flaadutos vmd&os тот <зек-
(IEtov t,(ov oiKEKJKfbv OTfiaTEvudicoi’ Гpidf.raw ava-
ygatpevG ovv r»j veq ёимкуает fi&watovlKtje кал ^eq-
(xbv d КатасрХоо&у. (AL, 32, pp. 85ai>—864;
861S—!fi)
темите1, а също към руси, варяги2, кул-
пинги8 9, франки, българи, сарацини4 и някои
друг *и5.----
9. Определяне на данъци
Вестът® Иоан Катафлор, императорски
нотарий7 на дворцовите войски и анаграфевс4
на Смолен4 по новото деление3'1 на Солун и
Сяр, съобразно сьс свещената императорска
разпоредба на могыция и свят наш император
издирих издадените преди нас данъчни описи,
именно на Иоан Асвест, асикрит11, бившия
съдия и анаграфевс на Волерон, Стримон и
Солун, а също и на Андроник, който изпъл-
нявал службата на анаграфевс и съдия на
същите теми, чак до [описите] на дисипата12
Льв, както и на онзи, който изпълнявал
службата на съдия и анаграфевс в тази
облает. Ыне, след като издирихме точно из-
дадеиите от него документы, като ги про-
учихме и грижливо прегледахме, описахме
метоха „Спасите л “ на манастира Калинин от
данъчния окръг на крепостта Йерисо иопре-
делихме, както се следва, и неговия данък,
прибавяйки го към плащаннте по-рано дър-
жавни данъци, — —
Вест Иоан Катафлор, императорски но-
таций при службата на дворцовите войски,
анаграфевс на Смолен по новото деление на
Солун и Сяр13.
10. De fittibiis agri
10. Граница на имота
— — —Г£Ь Ье Tij^
otopov то (jy„i)p.a eoTtv
G(O'6(iov тот П/мссиуоо
mjaoeaK кил тот steam-
ovtojs. ^Afiyeruj. ало ran
evOa xai oTitlij 7 >татш
Очертаннето на гранипите на при-
дал ения имо г с такова31: започва от синура
на Платан, където се намира мрамор на ко-
1 С „теми" тук са наречени провинциалните войски. Срв. DtUger, op. ей., р. 27.	- С „варяги“
са означени скандинавски дружинники на византийска военна служба. 3 Кулпннгьие са наемпгши във
византийската войска. Техният етнически произход не. е пзяснсн. .един ги ~ смятат за руско илеяе, а
други — за печенеги. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 166.	1 Сьс „сарацини" се означа-
ват арабите. 5 Тук сс има пред вид личната охрана на византийските императори, конто со е съетоята
от войниди, припадлежащи към различии народности, сред конто имало в бьлеари. Вж. Dolger, Вспга^е, р. 27.
е Вест — първоначално дворцов служител, който се грижея за гардероба на императора и му помагал при
ооличането. От XI в. е титла, която се дава на стратези и висши чиновници. Вж. L. Brehier, Les institutions de
(’empire byzantin, Paris 1949, p. 131.	7 Нотариите били секретари на и операторски я съвет н се грижели за
изпълнение на неговите решения. Вж. DOlger, Beitrage, pp. 82—83. 88.	8 Анаграфевсът бил даньчен чиновник,
който описвал имотите и определял данъците в една данъчна облает. Вж. Dolger, Beitrage, pp. 82, 83, 8В.
9 Става дума за областта, която била населена със славянского племе смоляни, конто живеели вероятно по дол-
ното течение на р. Струма и Места. Вж. L. Niedcrle, Slovanske srarozitnosti, И, Praha 1906, pp. 424—425;
Л4. Дринов, Съчинения, I, стр. 28, 305; П. Н. Третьяков, Восточно-славянские племена, Москва 1953, стр. 200;
Д. Денев, Где са живели смолените, Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, стр. 46—52, смята, че тук става
дума за населената със смоляни облает около Неврокоп (дн. Годе Делчев), Разлог и Драма. 10 Тук вероятно
става дума за присъединявапето на тема Стримон, в която влизала и областта на Сяр, към съседната Со-
лунска тема. Вж. И. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI веке, С. Петербург 1884, стр. 223—
224. 11 Асикритите били началници на отделни адмипистративви служби при императорский двор. Вж. Brelder.
Les institutions, р. 167.	13 Вйзантийска почетна титла. Дисипатът стоял по-горе от впата (ояато?) — титла,
която отговаря на латинского звание „консул”. Срв. Du Cange, Glossarinm, s. v.; ГИБИ, т. IV, стр. 123, бел. 4.
13 Докумеитьт е бил издаден през 1079 г. 11 В този документ се определят граничите на имота, който
монасите от манастира Космидион са продали на манастира на амалфитяните. Документы е от 1081 г.
т Грьцкп извори за българската история, т, VI
Acta Athoa — Документ от Агонските манастири
H’/oudgiros. ато'/етси mjus araroAds, xqut&v тог
aribt' aeoa, biio'/erai то mTQOibv х<й Ti]v няоуеу-
gatiuevrjV плохи. ambibcooLV sis zip’ zc^u fifty
t>,v tmAF’/ou&tir ‘ Pa-/fi)VTp>’ тдёлети fxixQov Tigbs
ueopppolav, аыотеоа rd btxaia tov Taeaciiov besvi
r(\ bixata vrfi BoXofilcb^s, mga та Aay-ydbia хил
axovufii&T tls тЬр xazevavzi fetzayya. Elza yJavei
ngbs ueoijupQiav xQaxeov bi olov top ,a€oi)pfiQtyby
asga, htsoflSTai. zbv umtuv paxcora xal tvoviai zij
two? tov лотароо ptfytiaiq зтетоа, этж£Л? tov ло-
тами' els tov viftjtor fiovrby, xbyeiihr xapraei
uixgbv ел ayuTOAds, eiza UTQeq-txat dm aEG-qupolar
xgatcuv tov fd>zbv aeoa biolov, хдат(7п> rd psou-
vijuffi та iba tov fjMvoJi&on, адютЕда те). bixaui 'tofi-
gorlixias, bt&d. be та bixata cPduvov, xal axoviv
pl.^Ei els tov olyia/.ov els Tip’ aovdAvdov летоаг.
Elza GToetpezai fail bvouas xqo.tc7)v diutov cbv alytalbr
xal vjv bvrixbv aEQQ, леса ibv xqitov, xal axova-
fil^H els T/jV xovxovboiuT, ottov tori хец. uixqu.
XovoT'ja, qvfoperi] iieza rijs f^udooiys. Elza gtqe-
tpezai ejii aoxrov, xgazcbv bio^ov тот ugyxixov oequ,
TEf tvei to l.ifidbi., xal dxovpfii^ei. els tov peyav bpvv,
dsTEu%etui els Titv Ai&OGCOoatav ev ij xeizui xai
UOos ,ueyas e%u)v toco uzavobv Iv xbxlep. Elz
m'EoyETai els tov ad'xsva, xal xQurtav zip' puypp'
axovtifii^si els to liv^oxlcv sv co Топаем xal bgvs'
xcaeoyEzai та Tua xal elgeq-xetui cis то iKqQono-
zaiiov to хитрдущитсп' ало zpc KojQi'tvr.c, xncacbv
biokov to spoonorapov, xal tov agxTtxuv aeoa, ed)T
aoiccegd та bixaia tov Ilotvaoiov, defyd be zdbixaia
аАек')адохаатдоо bieQ^ezat nApoiov ztjs Ka&dyys, xal
<Z та ло szoba tov avwv fiovvov xal uxovafil^si
avco zrjszcvpfips, otiov eotI xal robs tov ^mtpqos
Xpt'jrov. EizaxareQyeTat ^m avaroAcls xal erovzai тер
^{г.'потаиср т(р xaxaQQEovri ало rffe Bopx/da.v'ps,
xQpx&v tov alxbv Рудолбтаиоу xal tov dgxrtxvv
clequ, dieQ'xetai [.lcxqov xal evovtoi els tov cdiyeva.
Elza GTgeq sTOi dm araroXas xgarayv tov avyeva
xal tov drazolaxbv bib/.ov aeg<x bieoxerai xal evov-
zat els itp’ biif..irJGlav bbbv' тделетм dm agxTov
хоотоп’ Tqv aviqv bi'jpoGiav bbuv xal zbv clqxtixov
asQ&^ btepxeTai лМуэтог z?js ^ipalas sistgas, ev p
eyxe^agayph'os OTavpos хехгетат dd’GEais' ледс-
mxidtv avlhs siQos zqv di]uo iar <>b6v, biE^Tai
xal anoblbaiccv eis tov boFivov h' ф evqIoxetol
laxxos пета xacpoirvcov, evevtat, be els to {.iovo-
лона, върви на изток, като държи същата
посока, минава край каменната плоча с над-
нис, достига до могилата, наречена Рахонн,
завива малко на юг, като оставя наляво имо-
тите на Треасим, а надясно — имотите на
Воловища1, преминава лъката и завива към
отсрещния склон, след това свива на юг,
като държи изобщо южна посока, преминава
същия склон и стига до побития камък,
конто се намнра отсам реката, преминава
реката към високия хълм и оттам завива
малко на изток, след това се обръща на юг,
държейки изобщо същата посока, и върви
покрай островчетата, конто са подобии на
скалата. Тя оставя наляво имотите на Добро-
викия2, а надясно имотите на Рамно3 и
завива към брега при целокаменната скала.
След това се насочва на запад, държейки
изобщо морския бряг и западна посока, от-
минава дъба и изнива към храсталака. къ-
дето има и малка къпалня, стигапки до мо-
рето. После се обръща на север, държейки
изобщо северна посока, пресича ливадата и
свива към големия дъб, отминава към кг-
мънака, където лежи голям камък с из-
дълбан кръет вътре в един кръг. След това
се изкачва към билото, като първи по хре-
бета, свива към паметника, където стой дъб.
Слиза по равните [места] и води към сухото
дере, което се спуска от Кариани, и върви
изобщо по сухото дере и в северна посока,
имайки отляво имотите на Принарион4, а от-
дясно имотите на Аидарокастрон, минава
близо до Кариани, и <7 подножието
на същия хълм, извива над могилата, където
нма храм на спасителя Христос. След това
се спуска на изток и се съединява с пре-
съхналата река, която тече от Бобляней,
като върви пи същата пресъхнала река и на
север, продължава малко и стига до тесни-
ната. След това се обръща на изток, държи
по теснината и изобщо в източна посока,
върви по-нататък и се съединява с държавния
път. Завива на север, като еле два същия
държавен път и северна посока, преминава
близо до побития камък, на който е издълбан
кръет към запад. Като завива отново към
държавния път, продължава и стига до дъ-
бравата, в която се намира яма с въглища.
3 Воловиша мстке да се сближи с Валовища, дн. Демир Хисар (Сярско). Срв. Зяатарски, История, 1, 2,
стр. 732;A»kw8, Македония, стр. 73. 2 DGlger, Aus den Schatzkammern, 9, 8—9. споменава селото Добровикия
наред с Радолкво и околността на Сяр, Струмската тема. Срв. съгцо Vasmer, Die Slaven in Grieciieuland, p 215,
Nr 17; /. D-iftev. Bsl. IX, 2 (1958), p. 304~	3 Рамно e иавярно бьлгарско местно име „Равно". Равна има се-
лище в Дрзмско. Вж. Кънчов. Македония, стр. 198.	1 Името Пршнрион е затзено днес в името на дн. пла-
нина Пърнардаг. 5 Бобляне е може би едно и също с Боблсн, дн. Монолитос Акроиотаму, Каралско. За
Боблен вж. Кънчов, Македония, стр. 201. Vasmer, Die Slaven in Griec hen land, p. 203.
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
19
лопоу то EoyopEvov ал.Ь	ВоилИагт^ ха! алауо-
fiEvov sis zip> иЕоолотщаар. — — —
<^~rL> CO EVTeI^Q ЕЛ1СХОЛ05 ’Aq6oU8QIOV zhy-
fMiTQicQ. (AL, 35, pp. 93^5 94109, 94-j26_128)
11. Chrysobullum Alexii Comneni imperatoris
-- 3ExEfiQafi&uijr] xoxd то &Ef’Qovdc>iov aijva
I	] XOl OVGrOUXOV T(1)V fy&SVTTOV bvo y&v-
Uofio611(OV [	] TOV pOvayOV Xf.l TOV ySQl№-
tos xal 7iQcuu-&h'TQ)V iva [	yco\(Jov to 1e~
yb.tiEVov KovvaQiav?] cbv ttj [	] Bulofiioba
xal rPvpvo?>' hivtfb&rj xal елеЬоПт} ту tvayfотиту
uovf] ту раотАлхт} to)V Apafapwcbv, ev if/ estovo
pari tov Kooptbiov ijyovv tov Uf}iv(a(dw) [&oo-
KEyjEt] xat yip' EvyprflTov [	]— — —. TZfga
tov nuraubv tov Aoxovoyiaparos, tov ev avrqj xa-
TEQ-yOltsrCV yAWTTuT (fcuVOV Т7]£ Bolopfubfls' XQOrWV
tov avtov лотализт xal anobibcov etc Deolujv dva-
xapirtst, nobs pEOTiyfitjiiav rd IJvxroAi xoftvi’va, xal
&nobibu)V eis tov psyav f/Qayov ips •Oa/jlocys tov
хатЕУйт KavyawbfK xqoxwv tov avrbv alyial.br
xal dnobibcDV eig to gvvoqov 'Papvov xal eig to
herbs то хата Палат rav '	о dytos A^piy-
tqios xqhttov та bixaia tov Ofyiavov xal osiobibotv
eas to svoondzapov to xoteqzoperov dnb tov ITqs,-
vaQtov' id plv dQiOTEftd та bi хам tov llytvaoiov,
Ье&Ь. bi rd bixata KovraQiavy xal Pldrir'Cas, ало-
blbEi eig to (jvvoqov BoiietlEavTj x@arcbv rjj iogitjt
Ворлкгатт), xAIvei nobs Cuaoxtav, xycacbv tov
flovvov TOV XOTEQypflEVGV EIG TOV П1.6.Т(1Г0у, ЕГ&О'
xol Aavoaua ruia пкгцуарег. — — (AL, 36,
pp.95,—e; 96,6—M)
72. Practicon Gregorii Xeritis indicts
---------Kai nEgixcerru tov bqopov rebv Povbaficov'
xal ладо тот лотамот л Izotov tov Ayayofiaijuv xat
xqcltei ibv avTuv boopw tov IJoxQoVTiv xal oveq-
ysTat то avcotpogin' ecus tov Xvpov tov Hoxqovtov
xal yivExai cvrhwjGts pstd nalaicbv bixiuav rijs
Aavoas той looxoibtxov rov avayQatp&ns ’Avboovip ov,
xoxal^ybnaw xal afaeby олои xal алцо^ато )j
tieqIuetqog. — — -(AL 40, pp. 108gs—1092)
13. Chrysobullum Alexll Comneni imperatoris
’Ev bvogari tov IlaTQi's xal tov Tlov xal tov
rAyiov TlvEvparoSf ^AIegioq ba.ctl.EvQ mores oofio-
bo^oc xal алтохоатыо Ражанпу 6 Kotivijros.
и стига до пътечката, конто ндва от Боб-
ляие и води към междуречието. — — —
Смнреният епископ на Ардаыерион1 Ди-
ыитър.
11. Хрисовул на Алексии 1
+ Потвърдено беше през м. февру ари
[ ] и съдържанието на споменатите два хри-
совула [	] на монаха и отеца и при-
бавени, за да [	] селото, наречено Ку-
тариани, заедно с [	] Воловища и Рамно.
Бе определено и пред адено на благо честивия
императорски манастир на амалфитяните в
данъчната облает, наречена Космндион или
Принарион, и хубава земя [ ] — — —. Пре-
минава3 река Ликосхизма и спускащия се в
нея нос, който идва от Воловища. Продъл-
жава по същата река и стига до горещия
извор. Завнва на юг към Пикноликовуна и
стига до голямата скала в морето срещу
Кавханада, като върви по самия бряг и стига
до граничите на Рамно и навън до морето
<	>> Св. Димитър, продължава по-
край имотите на Уран и стига до сухата
река, конто идва от Принарион. Отляво [оста-
ват] имотите на Принарион, а отдясно —-
имотите на Кутариани и Единица3, стига до
границнте на Бобляне, продължава наравне
г Бобляне, свива към Траския, върви по
хълма, който слиза към Платан, там, където
чие побихме и три белега. — — —
/2. Практик на съдията Григорий Ксерит
— — — Прекосява пътя за Рудава, пре-
минава4 реката близо ди Драгович и про-
дължава по същия път на Покронт, качва
се на височината чак до Симос Покронт и
се съединява със старите имоти на Лаврата
по копието от описа на анаграфевс Андроник,
конто имоти завършват там, където започва
границата. — — —
13. Хрисовул на Алексий 1 Комнин
В името на отца и сина и светия дух
Алексий5 Комнин, верен и православен импе-
ратор и самодържец на ромеите.
1 Ардаыерион, днес село Ардамери в Солунско, по това време било епископско седалище. - Описват
ее граничите на имот, принадлежа щ на манастира на амалфитяните. Хрисовулът се отнася към 1081.	3 Името
Глиница може да се сравни с .мсстните имена Глина, Глинос и др., който са от същия корен като глина, гнила. Срв.
Vasmer, op. cit., р. 28, 69, 88.	4 Тук се дават границите на имотите на манастира Лавра. Император
Алексий I Комнин (1081—i 118).
20
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
<4+ Pasln ols то par on fyi&n evSeIjeS Ё(Л-
dtinnuTai sigillion -J->>
Z?t мы, to is oAAok TtiGTOiS tow dfoiEZayv tcgi ev
|	] HaraQaivEzai nal uyeoaoros otnoiov ei-
ftos ТЕ I	] SILGTOVS KOI EVVOIXOVG, O(OV Ё71
ccvTcbv |	] tuQoabv аг>тф леы t)}v pogiAeLov
/ЛОК Evrvvv OfAOV [	] ной r[ ] 4-
xaioyTpia xaiodv маАоуутоур [	] ndk-
AdfitS SloAEptOV EmbEl^duEVOS, TeAoQ EUV.AeEI -&av~
|	] рьит) pdyr, xdt лаодха£&. ло/еилиГр
TbVTOV OVV TuV CtvbQO. OEXQtOjg OpElpOB&'Tl f) fio.Gl-
AeIo. pov Ёухардюу to <piA<m,uov табттр Ётпиет&ы.
'EipDooE yaQ 6 TiQoifeflaoitevdbe hvq Nvcwpoqog
6 BoiavEiaT^s bo)0)]GO.a-&at тф зтооЬиа/лур&Ёги tiqoe-
6qo} didbtEias EVvnoyQUfpov sioogtoSeos raid те-
AEtuv bsotxGTE'uiv xai &vo.tpo.iQEXov yijv xAaGftauxfjv
(OGEl poblO)V TQIOHOGUOV TQldWVTO.TEGGdQOiV l'5l(iO%OV~
GOV TOV + ПеТТ. + AeQXOVS tV TO) yfOQlO}
Taboh'ov du&u!ifj,eyip>, btOQtodufii’os teAelv gvtov xdl to
tmtHEUlEVOV TOMTfj dtjfzdotov EIQ VQtdouaTV. TEGGU.Qa
f'lfiim' лат dcobEstarov GVpnooovpEva, rat t^q токхи-
TTjS yfjS flipTOb naQO.b()'dEioT}Q О.Ьтф ESt( TO)V fjpEQW
TTjQ TOV BoTCO’EtflTOV UQy^Sf VGTSQOV tj TOVT^C
jtQOs(fo) nctQaboGts bdi tov лоиполооЁЬоои Bogi-
Aslov too TfyQtfkoros tov tote та vffc bbusios <W-
TtovTOQ, rat yQvoofiovAAos Adyus t^s p’tzfJtZftas uov
E^Qa^Evbq avToj, zip’ is rotafop' smHVQfiw tpiAo-
zipiav xal ro A? atl TtvQtoQyjHbv hu viur# stat Део-
nonxbv тф Кефала xcd navzi тф psoti avaju yfiQi-
Qof tEVos, a bi] TQai’oTEQor ev nJ tote yEroitevp yov-
GOG^fxdvTTQ yQOQ'li 7l<iQO. TOV 7tQ(iTOVS ГЦЛОУГ ОЗТЕр-
(pfuvETai. Nat ii^v ovSe to ijuETEQOv tvoE^bs drpi-
Аоти/ияд bvaTE^Ev &eqi tov KetpdAilv хатахумЬ’Ехас
aAA’sv bvut dcoQsats, dtq ovzbv &s oixvc-rp' svyvdv
uova EtpiAoTtiojodTO, ndl bvo yovoopovAAcDV ёле-
[jQU^EVGF TOQ TQflff-aSj O)V fj U EV EjU ^QOO/jTSl'ciJ TCO
опта) зноя vAv<o Asyopevcp ехтёНеттол, d т-fj елюзтё-
ipsi Munsboviaq avoiitev vnoHd^isvov олеолоюе лтгутт^
TCOV TOiinjg blHaiCDV >j 'tjjtETEQa td)GE^ElU., ftol teAeov
EHEiViis ало^ЕгтЬоааа r?; tov КецнАо deoziOTtiq vne-
<+ До всички, на конто се покаже насто-
ящият наш благочестив енгилий14- >
Ако и към други верни измежду служи-
телите [царство ми] да се проявява благо-
склонно] и неизменно според както е редио
за [	] верните и преданите, както при
тях [	] присъщата нему към царство
ми верност заедно с [	] и [	] ~
-----— _j_ в подходяще време |	]
често проявяваше при война, на края слав-
[но ] сред битки и сражения2. И тъй
царство ми, като възнаграждава съответно
този мъж3, отрежда му от все сърце това
свое дарение. Прочее предишният император
господин Никифор Вотаниат4 бе подарил по-
рано на горепоменатия проедър5 с подписана
лично от него разпоредба изоставена земя6
около 334 модия7, разположена в село Тад-
рино под 4- Пет8 + Деркос в пълно и в не-
отнимаемо владение, като нареди той да
плаща определения за нея държавен данък,
възлизащ на четири и половина н една два-
десета номизми. Й понеже същата тази земя
не му беше предадена по време на управле-
нието на Вотаниат, нейното предаване бе на-
правено от протопроедър Василий Чиритон.
който тогава беше управител на Запада.
Беше му подарен и хрисовул на царство ми,
който потвърждаваше това дарение и пред-
оставите завинаги господство и власт над
тази земя за Кефала и целия негов род. Тези
неща бяха изложени по-ясно в издадената
тогава златопечатна грамота на царство ни.
И тън благочестивого ни царство не се по-
каза неблагосклонно настроено към Кефала.
Но при двете дарения, с конто го почете
като свой предан служител, той му даде и
два хрисовула. Единият от тях е издаден за
така наречения проастий „Горен", който
се намира горе в данъчната облает Маке-
дония. Наше благочестие го отдели напълно
от спадащите към тази облает владения,
като ги откъсна съвършено от нея, подчини
го под властта на Кефала, за да го владее
1 Вил и мп ер ат орска грамота, на която за разлика от хрисовулите датата на издаването е означена с меседа
,) индикта. На някои сигилии бил иоставян златен печат. Такива енгилии се наричали хрисовули-сигвлии.
2 Уводы? на този документ е невреден. От предаденмя фрагментарен текст моше ла се доловят причините, поради
конто императоры' смята за необходимо да възнаградк Лъв Кефала заряда неговите бойни заслуги. 3 Става
дгма за сизантийския восначалпик Лъв Кефала. Топ бил натра дон със земи от Алексий I Комнин заради упо-
рктата отбрана на крепости Лариса срещу пор маните. Лъв Кефала получил пр ед и това земя и от император Ни-
кифор III Вотаниат. Вне Литаврин, Болгария и Византия в XI ХП в., стр. 133 сл. 1 Византнйският император
Никифор Ш Вотаниат. » Тнтлата проедър била създадсна през X в. С нея бил удостояван председателя!' на
сената. По-късно тя била даваиа и на видни дворцови служи гели и загубила първоначалното си значение. Срв.
ВгЛйег, Les institutions, pp. i‘21-122; Ck. Diehl, De la signification cln titre de „proedre" a Byzance. Melanges
ti. Schlumberger, Pails 1924, I, pp- 105 -117.	,! /Слаоиатгх?/ уу била наричана необработваната земя, изоста-
в,’на от предпишите си собствепици, която вече не подлежала па данъчно облагане и ставала собственост на дър-
жавата. Срв. Bulger, Beirriige, pp. 81, li(5; D Lemerle, Esquisse pour tine hisloirea graire de Byzance, Revue his-
lorhnte CCXX. juillet-scptcuibre 1953, pp. 46, n. 2, 74— 76; Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., стр.
Т> -71, 133.	7 lyiiiu модий земя се равдява на около 840 кв. м земя. Вж, Dolger Beitrage, р. 85
' ек-лв.! «л *е допъипи кати intzur - лдньчна облает.
Acta Athoa — Документ от Атонските манастири
2i
ItiilO, (VOTE nOOGElVUl TOVZQ) bEGTZOZtXG)?, xoi ЬеО-
пдгЕоЯ'ш яиуа те tovtuv xal tov oaov ueqov?
avzov si? zbv s??j? апарта yyovov Ьы/реко)?, xal
хата паута? Exnuislotiai tov? TQonov? rij? sxnm-
ijasaj? nob? oPs ovto? fiovAszat, xal d>? ffovlszcn,
tw/bEyb? nyoGiGzafiEvov TovTG) хизкишаи?, oia bi/
tov abzov nyoaozelov teKeov ЕхопаоМгтос; raw bt~
xaiajv ty/? btakr/fp'dsuj'i]? uvojRsv ьшохе^во)? хата.
nQOGTa^iv T7/? f/fioiv yali/yovijcoQ, 7/ be ye ixsQO.
XQvoofiovAAo? yyag'i] ysyovs usv xal ai>zi/ пящ&
tov xyazov? f^ucbv, tnl be ye тт/ nyb? тот bi]AO)~
Osvta 7tq6e5qu)> TtQofiaa/'i nay avzov bcoysg. tov
yfijQtov XocTiayov? Tot) ev тф deaaxi tojv Moy-
Asvibv biaxsiyevov ixnsqKbvz/Tai, xal naguxsAsvstar
dfc bscn6(^ElV OVTOV TOV TOIOVTOV ytOQtOV 81? TO
ё$%? 8? Cisl ХШ dt3]VSXE? UETO ndvTCDV TC~)V xAip
yovofiov xal biabo%a>v avzov, xal avag'atQEzov
stdvT)] xal dranbonaozov nuga/tepetv avzot?, dzsACo?
те nooGEtvai zouzoi? xal ariaocb?, oia bi/ zf/? ix~
xonij? тагу bliov tsaso/штату те xal pagojp tov av-
TOV %CDQlOl' rij? XoGTUXVOV? {ptAOTUViJi^ElGT/? U.VTU),
unavtij? dQ%ij? тт]? naoaboa/iovoi]? ivvazt/? ivbix-
iiajvo? xal ent та е/шооо'&еу, ijzt? xal ziougtg^ei
TUV XQU.TOV? TjUUJV EV TOl? nQOGtpOQOl? nQOXTlXOl?
tov рт/ЬЁУто? fteuazo? таят Moy levan’ bid /teJmvo?
nyooeyoagi] tov nQuJzonQOEboov "hodwou xal loyo-
&SZOV TOTE TOV bQuf.lOV (MXEWyjElMK TT/V nQOGy(XJ.(f:i/V
ivvyyt/Goyro? st? nyouiunov tov noAAaxi? nyobta-
hyp&evTo? ngoeboov tov Кеяралй. Tavzai? тал?
bvol bcoQsaX? tov итЬуа i/TAozi/iz/uausv^ rj (iaai-
J-Eia /iov ov uejcqi TOVTOV to eawrije fpiAbzi/iov ПЕ-
QiEy(MJO]'EPf akkb. xal zglzi/v zavzat? nooGsbszo' i]
Ьё i/v to nQodoTEiov та Meaoh/zva to zij? f)EOGa-
^ovtxr/? syyiaza btaxsliiEvuv. To yd.Q zotovzov bcoyt/-
GUf tsvTj g уам/vozi/c f/gojv zqj ngoEbocg шла паот/?
тГ/? nsyioy^j? avzov xal biaxyari'/OECoe xal zfyv ev
TOl'tOt? ySajQyjp'lsVTCDV nftPwitOV XUQZiayy, xal T(7)T
tv avzot? evosDevtujv ^wydjp xal nagoixajv, Evbo-
Xt/GE bSGSTO'CSG&at TOVTO ЛОцб ZE TOVTOV Xftt ТОГ
oaov f.i£QOv? xal t(7)v xh/Qov6fA(ov xal buuboyoiv
avzov st? zov e^? anavra xdi biip'sxf) yQ6vov, xat
jigdcza^iv avrot? летюЬ^хе луи? zbv ^sozaoyiyy
KuyvoToyztvov xal XoyayiuGTf/v bioni^ojuEvjjv naya-
bovvoi avzop zb bi/lco&sv ziQoaozEiov zb. Aleodltfxva,
<1? xat тг/ jiQuozd^Ei zov xydzov? fyicev nEi&ayxbbv
П/г те zoo ziqougteIuv nagdboGiv bisnyd^azo xal
ziQOXTixbv ini zdVTti e^e^eto ЕТр'у xaly^voopovUo?
loyo? zg? fiaoikia.? ииг> anohsAVTOt, zgv те tov
nooauzEiov barysav е/ллеЬия> xal zify i? atl bsonu-
TEiav tovtov xal xEyiort/za тф Ke(pa)>ty xal zoi?
oi.ot? avzov XM/Oovofiot? xai biabdyoi? ле&лоюЬ-
като господвр и да го управлява той и целият
иегов род занапред, постоянно и във вечни
времена, да може да го отчуждава по всички
начини на отчуждаване, на когото той иска
и както иска, без да му се прави някаква
пречка, понеже този именно проастий беше
напълно иззет от имотите на споменатата
по-горе данъчна облает по нареждане на
наша светлост. Другият хрисовул беше из-
даден също от нашата власт за облагодетел-
ствуване на споменатия проедър от нас чрез
дарението на разположеното в тема Мъглен
село Хощяне1. Ние обявяваме и нареждаме
той да владее това село за в бъдеще н за
вечни времена заедно с всички свои наслед-
ници и приемници, което да им остане на-
пълно неотнимаемо и неотчуждаемо, да го
притежават без данъци и без тегоби, като.
разбира се, му се дарява премахване на
всички данъци и тегоби върху същото това
село Хощяне от началото на текущия девети
индикт2 и занапред. Тази разпоредба на
царство ни бе вписана с черно мастило. В
издадените по-рано описи на споменатата
тема Мъглен тази наредба бе вписана с черно
мастило от протопроедър Иоан и тогавашен
логотет на дрома3, който собственоръчно
извърши вписването към името на често спо-
менавания проедър Кефала. Царство ми така
облагодетелствува този мъж с тези две да-
рения, но не ограничи своята щедрост с това,
а прибави към тях и трето дарение, именно
проастия Мезолимна4, който лежи съвсем
близо до Солун. Наша светлост, като го по-
дари на проедъра в целия му обхват и вла-
дения и заедно с всякаквн получавани
храни и намиратците се в тях чифтове [ра-
ботен] добитък и парици, благоволи този
проастий да се владее от него, от целия му
род, от приемниците и наследниците му за
в бъдеще и завинаги, и издаде за тези неща
до вестарха5 и логариаста6 Константин раз-
поредба, с която му заповядва да предаде
на [Лъв Кефала] споменатия проастий Мезо-
лимна. Той се подчини на разпоредбите на
царство ни, извърши предаването на проастия
и направи опис за това предаване, за което
бе издаден н хрисовул от царство ми, по-
твърждаващ дарението на проастия и осигу-
ряващ на Кефала и на всичките му наслед-
ници и приемници владението и господството
1 Село Фушани, Мъгленско. Срв. Луйчев, Проучвания, стр. 42, бел. 2. 2 Г. е. 1085 i. За описляването (ехяо-
лд) на имоти от даньчните списъци срв. Г. Цанкова-Петкова, За ai рарните отношения..., стр. 83—84.
3 Логотегьт на дрома - един от най-висшите държавни служители, който се заиимавал с иосрещансто и из-
пращането на чуждите пратеници. Срв. Brehier, Les institutions, р. 301. J Проастият Мезолимна, преди да
стане собственост на Лъв Кефала, принадлежал последователи© на няколко византийски аристократи, от конто бил
отнез заради държавна измяна. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 133.	5 Вестарх е длъжност и титла,
подобна на вест. е Логариастът е бил вероятно един вид финансов инспектор. Срв. DOlger, Beilrage.pp. 15, 17.
Лета Athoa - Документа от Атонските манастири
шодг. Elys /лег тт(п таТзта' ха/ tov xkdopatos
тон’ тдюхос/аЛ' т/нилогта теооаосот f(odta>P, тон
лдоаотЕ/от тог \4jto, tov yjoyiov Xoctidpovs, xal
ui'iV xal тот- xoougteiov trap MEookipvcoy, xakcos
ziaod тог Kupaka Ьеоло^о/лерсог, о la dij itfe avTuip
dEonoTEias dtatpoQOiS ygvoofioukkois yQdpwiatv d()a-
guiw TOVKt) xQoonem/yvios, Tekevraias оотсд dta-
tu^eis tx^Eueyos ел1 tovs aiiTOV лол das t}yp тогтозг
Ьеолтшхок /isiE/ttfiaoE xaroyjtpy xal dEonb^Eofkii rd
wiavza. TtaQti iovtujp xal tw psoovs аитаз? diera-
$aro' f) de риойми /лог tfjs тазу naidcop deijoETDg
глахоаоаоа xai tov gviupeooptos tovtois тцюртудоо-
OEVt] TOP naQ^Vta ZOV{j6[iovkkoT koyoV EtE&SlO,TilV
те exeiyov povkt/otv xoxd vd/iovs c-s eixos IxtEitet,-
oar Emxo(iTvvovoat xal то Edvoj/OTEQuv ri/s tnavrije
dcoQEas to is toiovtcts уаофоиЕГ}/, dt’ov ejtixvqoi
lisp xal рераил <ха1^ uepeip лаоахЕкеоЕтат id
ьл1 tois di]kf/n)EiGi nQoPep3]xoTa алеута yuQVoo-
fiovkka, кёуаз de tj) 6o3qeq. tov xkaofMxos тозр TQia-
xo<ji(nr tqiuxovto. TEooaQfOv aodkoy, тф siCtOUGiEiOp
тф vAv(o, тф Трзогоз Xogtiovovs xal тф л(зоа~
gteu>> t.(7)v yi&ioki/хрозр, xal id ojieqixa v^tov лортт]
xal Tsksov d.f.iETd,TQE5ixov aaocpEQeG&ai avia ev6o-
xei, xal naod /а/devos тс7зр албУт/нр лиеалоаттЕО&а1
толпа т; арсдо&лыудш u.eqixo3s site xal xaflokox-
M/oov diooi^FTai. fhxHii^Et de xal did тг/s ла{зогог/С
TxartTjs Toaq-ijs dEosiO^Eiv tovs exeipov лат das used
nands tov /ieqovs aviwv xat тазу okojv хкзрзо-
м'щазу xal dtadoxfov twv ^QoEiQ^fiEVCov алагтазр
tov те %o3Qiov <Zxai^Z> тозр sifjvaoTEaov xal tt/s
xkaouauxijs yijs, xatd ras neQiMflpeK xal diaid^Eis
т&р л(зоооутозу tovtois diXtufopfiTCor, xa} top *лл-
(pEQOVTCU XQVOOpOvkkcoy, Xal ovd&r E^EGTOi kuytp
XtFElV Tl TOVTO3V T] dvOXQlPElP ЛЕТЯ, ti]S TOVTO3V d8G‘
swrelus, ij лео1 хадлют xal agooddcoF тазу ехеС&еу
Елюотауор-Егоуг xiv eTv gifa/oiv oturdijia’a. I loot
ydg tois koyoyaystv ftovkoptEVO/s б лапдзр yj/vao-
Povkkos kdyos л()ооглаут-цоЕ1 xal ласау fivQay sv-
liEOikoytas ёл1^гуоюЕ1 xal uiopeI ti TEiyJov fie/fyxos
xal GTEQEUviov тф aEQei (pavEiTai too Ket/aka,
лапо&Е» to aixpa/xs л[зо$еу(7)г xal агЕлфоокЕотоР,
akkd xal t^s dsdi'^i'jpih^s ai-ToTs E^xooooEias та лею-
7iE(7lkGTlll3]p.EVO. тф KQOEdQW Ksq t;ku OUtokaT'GO VGlV,
<злоТа df>a did тозг луоуЕусзрбтс'УУ XQvaopovkkop
tov xQacovs T]f.io3p tois wiovt^is xe/jaQiGtat. Jio
naQEyyvdi^tFi'la xal navtas ^аосуак^дззЕ&и. tovs те
tcop GEXQtTOiv лооТотаиёуооя xal tovs dkkovs tov
над проастия. Това стана така: след като
изо ст аве ното място от 334 модия, проастият
Ано, селото Хощяне, както и проастият Ме-
золимна се владееха добре от него и власт-
та му над тези имоти бе здраво утвърдена
с различии хрисовули, [Константин], издавайки
окончателни разпоредби, прехвърли пълно-
властното владение на тези имоти върху де-
цата на Лъв и нареди имотите да се владеят
от тях и от техния род. Царство ми, като
чу молбата на децата и мислейки за тяхното
благо, издаде настоящим хрисовул, като по-
твърди неговата молба, изложена, както е
обичайно, съобразно със законите и призна-
вайки им по-голяма власт над същото даре-
ние. Чрез този хрисовул утвърждава, по-
твърждава и заповядва да пребъдат всички
издадени по-рано хрисовули за споменатите
имоти, а именно; дарението на изоставена
земя от 334 модия, проастият Ано, селото
Хощяне, проастият Мезолимна; благоволява
тези имоти да бъдат напълно неприкосновени
и неотчуждаеми и нарежда да не бъдат при-
своив ани или отнемани частично или напълно
от някои друг. А и постановява чрез настоя-
щата тази грамота децата на Лъв Кефала
заедно с целия техен род и с всички техни
приемници и наследници да владеят всички
гореспоменати иьютн: селото, проастиите и
изоставената земя според съдържанието и
разпоредбите на притежаваните от тях доку-
мента и на предоставените им хрисовули и
да не бъде позволено под никакъв предлог
да се променя нещо от тези работи, да се
оспорва тяхното владение или да се пред-
явява каквото и да било искане за храните
и доходите, конто се събират оттам. На-
стоящият хрисовул ще препречи пътя на
всички, конто искат да оспорват, и ще за-
твори всяка вратичка за извъртане и ще бъде
за рода на Кефала като здрава стена и опора,
като му предлага пълна снгурност и без-
опасност. А и даденитена проедър Кефала
имоти да се ползуват от представената за
тях екскусия1 като подарени с издадените
по-рано хрисовули на царство ми. Ето защо
вменяваме в дълг и предупрежданаме всички,
1 Екскусията откачало означавала освобождаване от данъци и повинности на земя, конто се
намирала във феодално владение. Задълженията на селян юге към държавата се прехвърляли или частич-
но, или изпяло в полза на феодалния владетел. По-късно феодалът получавал не само финансови, но и ад-
министративно-служебни права в своите владения, като се забранявал достъпът в тях на органите на цен-
тралната власт. Срв. Я. Яковенко, К истории иммунитета в Византии, Юрьев 1908; К. Н. Успенский, Экскуссия —
иммунитет в Византийской империи. ВВр. XXXIII (1917—1922), стр. 74—85; «И. М. Фрейденберг. Экскуссия в Ви-
зантии XI—XII вв. Ученые записки Великолукского госпединститута, т. Ill (1958), стр. 341—Зп5; Б. Т Горянов,
Поздневизантийский иммунитет, ВВр. XI (I95fi), стр. 177—194; Г. Острогорский, К истории иммунитета в Ви-
<антии, ВВр. XIII (1958), стр. 56 -78; Lemerle, Esquisse, pp. 80—83; Каждан, Аграрные отношения в Византии
XIII—XIV вв., стр. 96—97; същият. Формирование феодального поместья в Византии в X в., ВВр. XI (1956), стр.
’21 122; същият, Экскуссия и экскуссаты в Византии X—XII вв. Византийские очерки, Москва 1961. стр. 186--
216.
Acta Achoa — Документа от Атонските манастири
23
byuooiov (pQoviunac avrovc, rocs res’ арх«?
оЪаодулотоот Eyxex&QtupETOv;, ало те uov iiei-
^ovcov feat ауы ran’ sayauov xoi uAevTatafv, tov
рзф&ю. tiov axdvuov ?.v О1О,дулотЕ %{*'»>< p xcdF ol-
GvbffTiva tqotiqv fyi drWo? E%£iv ASeruv у ava-
TQ&TSIV Tl T(7)V EV TCp TVIQOVTI %QVGofjvAAlp ЛоуСр buOplG-
uevcov, fbs ftefiakp xol dcxyal.Ei тгууатоги, yeysvip
pfy’cp xara tov ’OstubfiQtor ftyva туе ty' Iv&x-
TUffi’Oq TOO {Q Q? fi }/ ETOVC, tv <>) XUl TO ЦрЕТЕроТ
fine fibs xat дЕОлрорлуип-’ РЛЕау.ифсгто xpectoq.
4- Legtmus. 4~ +
4- ’XZfi^toe et А'оютф тф f-)£(p лютое paci-
Aeve xiu avTOftQauoQ ‘Pcopiiiinv 6 Kouvyroe J .
(AL, 42 pp. 1131B--1I64)
14. De decreto Alexa Comneni imperatoris
nd petitioner monachorum Laurae facto
I'oAudo'Ttg <A avaiioi dovAoi xai evyjEuu uo-
va/Li тус ay tag povyg Aat’oiis tov dotov xa) Ueo~
ijAqov siaTQOG ypa/v ’Adavaolov et тф щ/а wv
”A&fo, iva vxotivYjGCOHEV rfi ayiq iiai>t/.Etq goo on
et up de pan Bfqp'.ios xal Moylevcov rd елшуи-
(leva топит IlovrpdyjOy usu-q fdoiQrfiyoocv rij xcdP
tlfidq uorfi uoq& tov пецтледутоа frfov туе xQff-
и нас xat ayt'aq рсщиЛag gov tov no.PEVtvyuEOTdrov
оЕраитохраторое xvoov "Icoavvuu tov Aovxa, evexev
pvyftoovvtDv avTov xal ubv yov&ov ainov, <?^>
rbro yovv t6)v Hiaq'foovuov тол ion- пр тоюбир
у mo: ср, T(7)v evtoc tov ncotooov ai>u7)v [	] xad
et> с tfidldEi у xatf ypdc /юту лабе тсгае uov
GTQ/UKOTtbv tov &euutoc MoylEvcov xal лрде rove
ZUiQOlXOVC Tov ЕЛЮХОЛОО Moyl.EVCOV XQQIV ^EXXXCElTK.
Kat. tives Eg uutcov tv up xojQcp tov &ё(Юос ovx
tvyvoypiivioe xaiafiii/Aovoi hqog тут ходу рас povrp’
тф’ TOiavTTjv afamv texarefap, xal napaxa^wpEV
туг xoaraidv xal ayiav fiaGfl&ar uov, co? av ent-
fioafisfyyi ту xafFyuae porfj dstov xal ntjooxv-
гутот opiofd»’ xsaevo perov тф те Л(мхто@1 BeqqoIos
xat up nQdxroQt ^'loy’kkvoyv t'va tov? ,uy еоле^оТгу-
r«c hruiidfy’ai лрбе тур ха&уисе povyv т-ijv av~
ryi> (iExarstav хатЕХС.001 Tove tolovtovo xal eiq t<>
конто стоят начело на различните ведомства*
и другите дъ ржав ни служители, както и ония
на конто е предоставена каквато и да било
власт, от най-големите чак до най-малките и
последните, щото никой от всички тях никога
и по никакъв начин да няма право да от-
мени или изопачава нещо от нарежданията
на настояшия хрисовул, който е крепък и
ненакърним. Издаден е през м. октомври,
13-и нндикт, 6598 г.2, на който и нашето
благочестиво и богоизбрано царство се подпи-
са -- Прочетохме -| |
4- Алексий Комнин в >риста бога верен цар
и самодържец на ромеите.
14. Прошение от монасате на Лавра
до император Алексий Комнин, последвано
от императорски отговор
Ние, недостойните раби имолители, монаси-
те от светия манастир Лавра на благочестивия
и богоносен наш отец Атанасий в планината
Атон, се осмеляваме да напомним на светото
твое царство3, че така наречените места Пу-
зу хия4 в темата5 Верея и Мъглен6, конто
бяха подарени на нашия манастир от пре-
любимия вуйчо на могыцото и свято твое
царство прешастливия севастократор го-
сподин Иоан Дука — за упоменаване негово
и на неговите родители, <?> от принадле-
жапште прочее на това село места вътре в
тяхното землище [	] нашият манастир
дава ежегодно на някои от стратиотите7
в тема Мъглен и на париците на епископа
на Мъглен срещу десятък. И някои от тях
по време на жътва не дават доброволно на
нашия манастир този техен десятък. Молим
мощното ти и свято царство да издаде за
нашия манастир свешено и уважаемо нареж-
дане, което да заповяда на практора8
на Верея и на практора на Мъглен да за-
държат онези. конто не са съгласни да дадат
на нашия манастир същия десятък и да ги
1 Тук става дума за различните отдели (r« cskqsui) на императорската канцелярия. Срв. Brehter, Les in-
stitutions, pp. 154, 167—168.	2 T. e. 1089 г. 3 Става дума за император Алексий 1 Комнин. 1 Според
Дуйчее, Проучватжя, стр. 40 ”41, Hov^ovyta трябва да сечете Kovtovzia и отговаря на пл. Кожух. Дитавр ин,
Болгария и Византия, стр. 152, се присъединява към Р. Lemerle, Recherches stir le regime agraire a Byzance:
la ter re militaire a I’epoque des Comnenes, Cahlers de civilisation medievale, П, n. 3 (1959), p. 276, n. 60, който
сочи, че в документа се чете формата П^обуца. 5 Тук тема означава административна единица. с Верея,
главен град на тема Верея, с ди. гр. Бер, югозападно от Солун. Мъглен днес се нарича областта северно от
Воден. 7 Стратиотите са категория население, което било задължено да изпьлнява восняа служба. Те били
снабдени с определен неотчуждаем поземлен участък и били освободени от някои данъчни задължения. През пе-
риода XI—XII в. терминът стратиот в някои извори се употребявал в смисъл на прониар. Срв. П. Мутафчиев,
Войнишки земи и войнипи във Византия през XIII—XIV в. СпБАН XXIII (1927), стр. 1—114; Ostrogorsky, La
pronoia, р. 480 sq.; Lemerle, Recherches sur le regime agraire a Byzance: la terre militaire a I’epoque des Com-
nenes, pp. 275 —279; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 153—155; П. Тивчев, За войнишкото население във
Византия врез XII в., Изследвания в чест на М. С. Дринов, София, 1960, стр. 572.	8 Практорите били да-
нъчни и съдебни чиновнипи, поставени при провиициалните управители. Вж, Brehter, Les institutions
pp. 234—235.
24
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
дстЛойу anodiddvai касоуаука^соас zip’ toiaix^v at>-
twv tetittEiai'' кол wt’TOv yevopsvov ov лхаюбрЕ&а
TOV EKTEVEGTEQOV VnEOEVyEOdOi 7?}b KQaTO.ldQ KO.l
ayias ftaodEfag gov, koI css dovloi dva^toi. toI/it}-
cavtES sfarf)fh)p&>.
Д&)С1< Tfjyr SVTE/ЛП' pOVayOTV Ttfc JUiVijs T?/C
psydfajs Лсшцбк tov dylov 'Allavciolov dovlov
dvagtayv xal q esi нЗтр aAok
Ekheo &.Q ic,3TEfjv>ja(xre zdevTos ifylovpsva т&иа.
E)tOS Tov JlEQldoOV VU&V ElGl, TtOOGKOpi^ETE r?)v яс©-
ovguv Ivatv rfis /taoiWa? /tov rots EVEQyovoir
ev те тф BeqqoIog koi ev t&j depaa Moy-
Ievojv у.ш ovtoi i'va ditv&fifOGiv vpSs, fcttyvbca
n&QaO&oi TIVEQ JtJ.EOVcKTEtV T1}V StO.ifv/lU.Q /tOVYp>,
Ел1 TOlG QSlb TOV UEQOVS aVTtfc EKhpTKQtX&S ка-
TEyo/tSPOlQ JTOQO. T.UJV TOIOVTCOV, /£)} ttGQO.yiOQOVVTEQ
imOKpatEiG'dai лас aur&v то dvf/Kov г/ит evtev-
$ev hr eq d&eazEfaiG teg олЕ/лтцватЕ. Elye тф iii/vl
"OktcjPqioj, tvdixTUOvos ie ddtQv&QEOv yoa/t/idTaiv
t?X (faoftoerjc %al dfias %eio6g. 3Eg dvnpolrjS e^-qujv
та avaTETay/iEva tort tois epiyorudleiol /лол лцо)-
zoTL-jwts avrtov, T/j vnoavt'ioEt dyAabij xat тр &t
avrfj eSevsx&eIoi] TtQomevvtjtfj dvriyoaq:^, vxsyuaipa.
-j- c0 evteIt/g ejugkojtog т-ijs ayicordri/s еку./.q-
alas ’Aeda/iEotov Аурэус&од. (AL, 45, pp. I22JS—
123,)
15. Decretum Alexii Comneni imperatoris
-j- Yit-s/ivi'iothi ?5 paoiAEia pov naQa tov рё-
UOVS Ti}S EV тф) o.yioj oQEl TOV AUtO GEpaauiaS
povf}? tov dytov 3A'davaciov oti ol ev tois Moy-
Ievok obsovvTEG Kopavot, dveoyd/iEVoi e(s tI/v dia-
zpEQovoav ту fat aiiTovs povp лмпчр>а <Zy$Z> та
OVTCO 3T<1)£ KTlkoVUEVO. UoV^OVyjtO. КОС p&vdQOg ZOIC
%ф(М£ O.OTCOV IsiEtGE nOLOVVTES KOI VEpOVTSS TO.VTO.
dvETtos ov nEt-Oovtoi xtaapallsiv nods afrcovs w
dvijnoy vsteq денат^ае ro>r ^qxov avzmv. Kat el rov'd3
ovzax eyei, dtOQi^ETai 1] paoilEta pov tois като.
KotQovs jiq&ktoqgi MoyAsvwv i'va, тД E/Mpavtiq rijs
sTOQOvGTjs ^QOGTayijs life Paaddag ,uovt катауау-
ko^ojoiv avTods trravToiwG KampdllsTV зц)Ь$ Tip> /10-
принуждават да дават в двоен размер този
техен десятък. И ако се изпълни това, не
ще престанем още по-упорито да се молим
за могъщото и свято твое царство. Ние се
осмелихме да молим за това като недо-
стойни роби.
Молба на недостойните раби, смирените
монаси от манастира великата Лавра на свети
Атанасий, и [издаденото] за нея решение
Ако, както напомнихте, споменатите в
молбата ви места се намират във вашите
владения, представете настоящего решение
на царство ми на чиновниците в тема Верея
и в тема Мъглен и нека, когато някои се
опитат да ощетяват вашия манастир, те да
пазят правата ви върху снова, което онези
задържат като арендатори от частта на ма-
настира, и да не позволяват отсега нататък
те да присвояват припадащото се вам за
десятък, както напомнихте. Издадено през
месец октомври, петн аде сети индикт1, чрез
червения надпис на царската и божествен а
ръка. Като сравних и намерих, че настоящите
копия отговарят на показаните ми техни
първообрази, именно на жалбата и на изда-
дения за нея уважаем отговор, подписях
+ Смиреният епископ на светейшата цър-
ква на Ардамерион2.
15. Разпоредба на Алексия I Комнин [Р]
-{-Напомненобеше на царство ми3 от страна
на честния манастир „Св. Атанасий“ в све-
тата планина Атон, че куманите4, конто жи-
веят в Мъглен, въпреки че възлизат на така
наречената планина Пузухия, която принад-
лежи на техния манастир, и правят там ко-
шари за своя добнтък и го пасат свободно,
не се съгласяват да плащат на монасите
полагаемия се десятък6 за добитъка си. Ако
това е така, то царство ми нарежда на на-
стоящите практори на Мъглен, щото при
представяне на тази наредба на царство ми
по всякакъв начин да ги принуждават да
1 Според издателите документите се отнасят към 1091 или 1106 г. 2 Както се вижда от съдър-
жанието иа дадените тук текстове, молбата на монасите е била последвана от императорски отговор. В текста на
отговора липсва подпис на императора, понеже е даден не оригиналът, а заверево копие (loo»-), подписано от епи-
скопа на Ардамерийската църква. 3 Не е известно за кой император става дума, тъй като датировката на до- ’
кументите е спорна. Издателите предполагат, че документът е издаден през 1094 г. Fr. Dolger, Zur Textgestal-
tung, pp. 34—35, 44—47, го отнася към 1199 г., a Ostrogorsky, La pronofa, p. 480, смята, че той e издаден през
1184 ч. } Куманите влизат в досег с Визаитийската империя през 1072 г. От последната четвърт на XI до
първите десетилетия на XIII в. играят важна роля в историята на балканските земи. Вж. Moravcsik, Byzantino-
ittrcica, I, p. 91. За кумани в Мъгленско срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 42—43.	5 Десятъкът (?/ де«ате/«) е вид
натурална рента, давапа в полза на собственика на земята. За десятъка вж. Xanalatos, Beitrage, pp. 36—37;
Каждая,Аграрные отношения, стр. 128—-129; Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., стр. 166—167, 319—320.
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
? този
= =, Не
И 2 ЛИМ
се
недо-
•ите
; гзети
:НИе
иге в
ашите
ение
ерен
.и се
те да
энези
ма-
;татък
-=м за
през
, чрез
гтвена
чщите
ГёХНИ
изда-
= цър-
um
•’]
страна
з све-
 жи-
= така
ранад-
сМ ко-
5одно,
пасите
и. Ако
на на-
□ при
г во ми
ат да
vijv tor ay tov Aftayaaiov лат rd vneg texattiag
>j етедао zivog xEtpaAaior бюц'Едот nittij, e&rep тетод
xal fiEra zip’ naQOVoar лцбото.до> тт^д finotleiag
aov toiovtov ri TcdfAijaovoi diangagaoilat, xal uijSi
~ siaQaycouaiv + avroiif diEv&ETEiv (dJ-orgiovg
B^ayovg 7] BovlyaQOvg ok otxslovg, iiMdt xm tov-
топд ла^тос Anaauv to ytegog т?;с	uovifc
<bff ?; (Jvvij&sta ЕЛЕхдатцоЕР. Bt de лара rowto
ovx Evyvcoytovovui, dW avthg лаоахатЕу^ст ti лы-
QfbvTtu t] wA Blayovg >] xal Bovlydouvg e^xovg-
o&vsiv xatа. тгр> Ьихдатдоаоау stag tov tvv adi-
xov ovv^euo> ел adrotg, dsr’ evtev&sv tSojfy&yTai
лада tov toiovt&v лдоаотЕ1.оч' zijg fiiatoyf&EiGTjC
лЛатугад аал fiouZoytEvoi. Bi de ye xal pexd.
таота dvagycog jCQijoovrai mt ту rtoi’ ллам/гсда
dvodqj г/ ел а/.7.ы oioidifayi лоаураа dq-EtkopEvay
rfl pij&aai) fiovtj dn&Oifaovoi noirjcai xccra w/rt^c
fiaoilEiag ttov лдбота&у, it a ocofpgovlfrnvTai лао’
avian’ хата to Evrotiov те xal dixaeor. 3A7Ad xal
ol biu.fpEQavTES Tfl EfQ^uh’f) porg Bkar/pi, tW,
(лето, то xazElfrEiv ало rjjg лАаттупад xal avzovg,
orEvoycogovvTai та £фа аотсбг Eig гоиут xat did
tovto ало filar usyAhjr VEaovm та £фа avrc7»>
Eig rd dlxaia rcov Moyhsvayy, f] fiaoiksia pov dio-
qI^etoi veueiv та лдооотта avtotg лагтоГа £<pa
Evrog tcov oglayr tov avrov t)spaxog xiov МоуЪемяг
dvEVOjfaqiaog лагт^, xal агЕЛ^оЕиотод xal uvev
Tijg otaoovv dfoeatg, xat <0^7 > лада то>од t(7>v
ekeioe лдахтбоап’ итдатмлоуу r] Де раихом >j
xal aftt&v тал> Kopdvan’ xcolvopEvoi 7] axocofiov-
fiEvoi' el pi] fioi’T-ETat d nEiQab'Elg лоа^оас лаоа
тт/r лд6ота^1У т^д fiao^slag /.tov, ooxig av xal i],
ocfiodgdv xai ex rifc fiaoiAEiag uo>' dyuvdxiTjoiv ds~
fynotktt. ^Eoovrai toIvov ol roiovcoi BXayoi т^д
aovijg tov aytov ” Ailaraalov, dig feJz/ZcoTttt, ve-
f iovTEg EVTOg та»’ b nalifiv tov •ИЁ/.юход
/‘ИоуТ.Етсот ало tov vvv xal sig to E^i]g та лао3
avwig dvia латта ^фа АгЕтоу7.т1то)д xat атЕлтуоЕаоттод
x(d (ixaTa^Tijtiog ало xao^g xal латто1ад ензлоо,-
$Еак олео olovbiqTivog stsq akatov. ^al firjy ха) та
dvo ftavdola tfyovv то лада tov ^rdvi] хатЕуб-
fiEvov xal huAEyoiiEi’ov 'PiiwiTtriv xal то лада
7,d)v ласЬсоу ‘Pftbov tov Kovt^ov xal tov II.Edov-
xe1.ov feiiAEyoftEi'ov, та лада idiv avzcoy Blayiov
Tt]g TGuiVT^g tiorijg хатЕуб^ЕУа Eig Вур Ь^улооюх^
плащат на манастира „Св. Атанасий" б с ч-:о.
което му се полага за десятъка или за друг
някакъв данък. Ако и тогава, след наттоЕ-
щата наредба на царство ми, се осмелят да
извършат нещо подобно и те да не — нре-
небрегвайкн |~, облагодетелствуват чужди
власи1 или българи като свои, но от всички
тях да изискват дела на речения манастир
според установения обичай. Ако въпреки това
не се вразумят, но отново се опитат да за-
държат нещо или да получат екскусия за
власите и за българите според господству-
ващия чак досега у тях несправедлив обичай,
отсега нататък да се изгонят от този проа-
стий в споменатата планина, дори и да не
искат. Ако и след това незаконно възлизат
на планината или се откажат да постъпват
съобразно с разпоредбата на царството ми
за каквото и да било друго, което дължат
на речения манастир, да бъдат наказани от
практорите според закона и правота Но и за
принадлежащите на речения манастир власи,
ако за добитъка им след слизането от пла-
нината няма достатъчно паша и поради това
от голяма нужда го пасат в землището на
Мъглен, царство ми нарежда да пасат целия
принадлежат им добитък в пределите на
същата тема Мъглен, без да бъдат никак
обезпокоявани и тормозени, без епирия2 и
без каквото и да било даждие и без да
бъдат възпрепятствуванн или гонени от ня-
кого от тамошните практори, стратиоти или
темни служители, или пък от самите кумани.
Ако никой не желае [да изпълнява това] и
се опита да постъпи против разпоредбата
на царство ми, който и да бъде той, ще си
навлече силния гняв на царство ми. II тъй,
както се каза, власите на манастира „Св. Ата-
насий*1 иска пасат в землището на Мъглен
отсега нататък и занапред всичкия свой до-
битък необезпокоявани, неувреждани и сво-
бодни от всяко и всякакво изискване на данък
за каквото и да било. А сыцо така и от-
косно двете иошари — тази именно, конто
се държи от Став и се нарича Римница3,
н другата — от чедата на Рад Куц76, наре-
чена [кошара] на Педукел, конто се държат
от сыците власи на този манастир в дър-
-ЪДЪр-
:кста на
?т епи-	1 В планинските области на югозападните български зеым мчало през X—XII в. многобройно влашко на-
Е на до-	селение. Власите се занимавали нредимно със скотовъдство. Постепенно името власи заиочнало да се употрсбява
ztgestal-	не само в чисто етнически смисъл, а се давало нзобшо на зависими селяни, настири. Вж. Дуйчев, Проучвания.
гн през	стр. 43; Д. Ангелов, Аграрните отношения в Северна п Сродна Македония през XIV в., София 1958, стр. 104;
.г XI до	Г. [Дтнкова-Петкова. Югозападните български земи през XI в. според „Стратегикона" на Кекавмеп, И11БИ, VI
zantino-	(1956), стр. 614—618.	2 Епириите са тегоби, налагани на населепието от държавата извън редовните данъци
zi е вид	във връзка с нуждите па администрацията и войската. Срв. Xanalatos, BeitrSgc, pp. 48—50.	3 Името Рим-
лэ—37 ;	ница тук вероятно е вы. Рибница. Вж. Дуйчев, Проучвания. стр. 42. ' Никои от имената на сноменатнте тук
13—320.	власи са от славянски произход.
i Ш ики изкори аа бъ.парската история.
26
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
лХю’тр’ат ттр K(_a.ftiTQoy, xat таита xt beret ffa-
ctlf'ia liov xarcyeiv avTOvg Ъ>ео тДд otaoovv dJ-
offr/C trtriQFUK те xai dybjOEcug. JAmya£(fjarv yuo
t?7 Toicev't) ptvrj ip ypasp avrijs лаг to foijxov
anaaei^ttai naQavTd)F глео те иаз’доигтпхог, Ьехо-
TEt'ig xoi d22,?s otuoorr диоеюд avvi'^tog (utoitov-
р&цд йтго t&v ev т)! ^iielcvi brjiiooiaxt} nlvvrjvq.
oi>ran' pavSovov' 6 wv тад ладаЬдоыд ireo) 6)v too
tolovtov tisucaog <Дт6)з’^> Muybercov л^ооакпхсод
той naroetf&rov cefiuctov xat ~х<1Отои/.аЛсъ mvqov
Geobiboov tov XovfM'or, tj) ELupavEiq тфд лао'-люцд
nQooidg&og t??£ jfaoiAeicK uov лаоо&оюы. гд.таагта
bfo tiavb^a лоид тф> pv^povEvilEtoo.? uiviy tov
ctylov \4?9avct tov bid лоакиког rpiQ fkofisrov cbc
tiv $1x010) шутз)д хатёусоас tovto. oi t tioiti/V bv~
reg BJ.&yfii zjaitv vofTTfi тазз> siqooovtwv avwtg лаг-
xoiov £фапг агЕУоулч'тыд xai ЬгЕлз^еаотсод xai
uxaivoToptjTcog, xat ycooig тцд diaoovv &,opii)g, dig
tircu&Ev e {прея. vEu е.ат d>g {зтёрзтукв? Ьтод to>v
bixatcov той fafabrijV yojQi'ov Хамя tar Eg -}- еп]
fzovacrrjQiov .,6 ay tog *Jot&mn)g b Ид'^ддород* -j-,
siQpGxd&rprtui bovlsvral aveg Egcntlcv tcv zoiovtov
povfuJTijqiov ш] лаоадЕ^оиЕгос bid nQuxrtfeov, xbv-
tevDev oi EVFQyovi'TEg тад лаоиЬбоЕК tov 4~ ле~
ztrov -L 'OepuTOg <tg»C> Moybevajv Enr.QEd^eiv
avTovg <bg алаюаЬЬтоод, ptabJkov цеу ovv xai boo
aTiavTOiv eI xal siqovouj. ласаЬеЬтхЕ Kbpdrovg
f[ ^aotXeta f.iov, y-ryrxtiv avzijg Еуашсато xal tov-
Tovg tiq-jQ to vmuvtwv рюгаоы'оиур tov Ugoboouov,
оРъ xai Ь<уе('2е1 mtiQabcvvai л(.Ьд то tolovtov ii<m-
ot^q'ui> tov riQobQouov 6 тад ладаЬооыд evFQycbv
той ^Ёиатод <Да~туД> MoybEvajv bid л^ахтехс-о ovv
тф uv2(dvi to) ova Eig to ycoQiov тцд pavbQag,
10g av хатЕуамя тоед те ла@о(хотд bovbevrdg av-
tov xal tcv pvlarva. uvfv лаит/д &nn]QEtag xal by-
kTjOEiog, xal лагто(ад abbijg dvtjxot'oijg тф) fajpiooiq)
ывлдадесод’ ovti tcov лаоаЬо^ЕГто^у tov tolovtov
жавната планина Кравица1, царство ми на-
режда власите да владе ят и тях, без да из-
пълняват каквито и да било тегоби и без
щета и тормоз. Защото царство ми подари
на този манастир за душевното си спасение
всичко, което трябва да се изисква от тях
за кошарщина2, десятък и каквото и да
било друго даждие, изисквано обичайно от
кошарите, конто са в споменатата държавна
планина. Прочее извършващият предаванията
в тази тема Мъглен от името на пансеваст
севаст3 и хартуларий4 * господин Теодор
Xj мносБ с показване на настоящата наредба
на царство ми нека предаде тези две кошари
на споменатия манастир „Св. Атанасий" по
точен опис, така че зависимите от него власи
да ги държат по силата на тази наредба,
за да пасат всякакъв свой добитък несму-
щавано, без налози и глоби и без каквото
и да било даждие, както се казва по-горе.
А и както напомниха жителите на Хощяне,
че вътре във владенията иа зависимого от
манастира село + има малък манастир „Св.
Йоан Предтеча"+, настанени били някакви ду-
левти6 извън това манастирче, непредадени
чрез опис. И поради това извършващите пре-
даванията -- — — — -|-7 на тема Мъглен
изискват от тях налози като от непредадени,
а най-вече от двама от тях, [конто], ако и
царстно ми да ги е предало в ирония на ку-
маните8, за душевното си спасение и тях ги
подари на техния манастир „Предтеча". Тях
и извършващият предаванията в тема Мъглен
трябва да ги предаде чрез опис на този ма-
настир „Предтеча" заедно с мелницата, която
се намира r местността на кошарата. Нека
неговите парици дулевти да владеят и мел-
ницата без всякаква епирия и тормоз и ка-
квото и да било принадлежащо на държав-
1 Местното име Кравица е българско. Вне Дхйчев, Проучвания, стр. 42.	2 Кошарщината или
мандриатиконът е данък, даван от пастнрското население. Вж. И. Дуйчев, Езикови бележкн към сред-
новекевни български паметвипи, ИИБЕ, III (1954), стр. 311.	Виста	дворпова татла, давана на най-
приближените на императора липа. Съ?дадена е била от Алексий I Комнин. Вж. Brehier, Les Institutions, р. 139.
За съшата титла срв. Ив. Дуйчее, Из старата българска книжнина, И, София 1944, стр. 40—42 сл.; II. Петров,
О титулах „севаст" и „протосеваст" в средневековом болгарском государстве, ВВр. XVI (1956), стр. 53 ся.
4 Началник на службата, в която се пазели данъчните описи. Срв. Brehier, Les institutions, р. 257.	•*' Тео-
дор Хумнос е бил на служба по времето на Андроник 1 Комнин (1182—1185). Вж. Nicetae Choniatae Historia, ed.
Bonn., p. 35512—14.	" Дулевти (дулопарици) — обезземлени селяни, настанявани във феодалните имения, за да
обработват госнодарската земя. Те били закреностеии и тяхното положение било близо до това на робите. Вж. V. А.
Mosin, Aoi-hxi,v ^Etjydoioi’, Annales del ’Institut Kondakov, X (193г!), pp. 129 —131; Каждом, Аграрные отношения,
стр. 132; Литаврин, крестьянство западной и югозападной Болгарии XI—XII в., стр. 232—234; същият, Бол-
гария и Византия, стр. 181—182, 188; Горянов, Поздневизантийский феодализм, стр. 214 215.	7 В гръцкия
текст стой srswro»', което се евързва с латинското petitum fundi, petitio в смисъл подлежащи на облагане изоста-
вени земи. Вж. Fr. D61 ger, TTewcar, Ein Beitiag zur byzantinischen Lexicographic, Bayerisclie Akadernie der Wis-
senschaften, Pliilosophiscli-hlstorische Klasse, 1959, 9, pp. 3—9; idem. Aus den Schatzkarnrnern N 112, n 11, p. 27.
Издателите на Acta Lavrae предлагат + якиюз' -s- (AL., N 47, n. 54) да се прочете като ^.somoi or ^дпто'д, fij
stsoiTTtj. Срв. AL, p. 127, n. 2.	8 Тълкуването на този израз е спорно. Fr. Dolger, Zur Textgestaltung, p. 44,
допуска, че споменатите тук кумани са били дадени като парици на манастира Продром. Ostrogorsky, La pronOTa,
р. 483, смята, че същите тези кумани са владетели на парици, а не парици. Това мнение се подкрепя и от Г. Цан~
кова-Петкова. Феодалното земевладение в южните и югозападнн български земи, стр. 290—292, която прави
някои корекции в текста на този документ, също и от Литаврин, Болгария и Византия, стр. 153—154,
Acta Athoa — Документа or Атонските манастири
uovaavrjQiov tov Hoodoo uov, naQaduihjoovzfa zov-
zoig ttSQoi. Kai eiq s'dijutv хатаотрюитуго» f] ait-
(jovuu 7iQaoTa~i£ rife Paxxlehxg /лот» то is tnQooqd-
poig oexpetoiq xal avthq dyuozoaqr-ifixo тф peqei
тус iiovijg zov dyiov ’A&avaoiov Eig doqvxAEiar
alaivi^ovoar.
El%e тф &Ep‘QovaQicu izdixzuftvog fl dtEpv^Qajv
ура/лиатаж zifc paoiAtxijg xal fala; yeiQvg,
did xt]oov ovyyify povllav xai zb did AIc.t^ovxij
&Eoda)QOr. Кг/l £gO)&EV‘. KaTEGTQdrity EV тф OEX*
Qeto) tov fieyalov AoyapiaGzov, pzjvl /лаот/ф, tvdix-
Tttbvog fl, ezovq КатеотрФтЬ/ tr тф osx-
QSUp TOV yEVIXOV, fA9J»i fiOQTCtp, Ь’Ь.ХТтОТУОС fl. X(J~
v&nodf&r) fv тф gexqeto) wjv oixeioxtov oyioiiaq.
To naQOT lOOV 3lOQ($fa]fih> /лета TOV npfOTliTVSTOV
vn-Eypaipa.
<Z<X> pWQpxolixys zijg ауиотат'рд итрролб-
Лесо? &EGoalovixrjq ’Icoavv-qg. (AL 47, pp. I25-]—
127,s)
16. Chrysobullum Alexii Cotnneni imperatoris
El trtacav siqci^iv aya&rjv Я&мр&у elvat IsyoiiEv
те xal 3uote$ousv, xal 6 то avzb ayaftbv тю1лахтд
£Qya^6fA£voQ zooavubtig zobg плед tovtov pto&oiK
ex f)£ov deyEzai, boibag liv tovto {kotyiMoq dia-
лра^тш. Aid vavza xfu. »; paotlsia itov utiii^ zivog
siooxazao^ayiEyi] %qt)gtov, eI xal dtxl,aoidoEi avrd, у
xal xqeittov и ЁлаЪтф npoyiijP’SCOEzat., ev older
Szt xa durlaoiova tov ytio&br ex zijg tov (pilr/vO-
fja')ffiov &eov xoidoEziu dt-giiig’ о yav to ftqoxeI-
yiEVov, xcu t[ to tuxqot cnoqaivov fiqooi/aiov, fj tov
loyov v<ri] diaTQavojoEi сад-Еотати. 'H mfkujptfn-
тйтт) peydlz] Aavpa tov ayiov 3A-Qayaciov 1] tv
тф (tyiep OQEl dlUXElllEVri еЪЁолО^Е [A.EV TtOOTEQC-V
yifc szEQizTzjs, ovy cog £dsi zzjg tmPoA-ijg yeroLitvqs
Ёл1 roiq елисырегок техбтц drjpocloK teIegpact
лаоа та)У doxzj&ev yjw] раиооттауг атаурасуЁ-
(W £лЕ1Та de zztq pacileiag /иа> oil cog zi,v
htiPolijP z/jg y/jg xal ov xaftcog ixeivoi Endow
tail zoiq zomotg zijs zoiavzzjq Aavgag xazolxavo-
риат zijv aviij du^aoav ffenmedatfi mopffloi xal
ziyy steqI zcvzov яриота&у тф zrjvixavza xqitv Bo-
Ieqov Етдг/лбтод xat HeocaAovixtjg тф EtqiAirco
хаталЕ^мраоту:, evqtjzoi хата TtEQlooEiav xaiEyovoa
ноте съкровище вземане. Вместо предадените
на този манастир „Предтеча" те им бъдат
предаден и други. И настоягцата наредба на
царство ми да се завери за сведение в съот-
ветните ведомства и отново да бъде върната
на манастира „Св. Атанасий", за да има сила
вечно.
Беше издадена през м. февруари, втори
индикт, чрез червения подпис на царскатами
и божествена ръка, чрез обичайния восъчен
печат, и то от Теодор Мацуки. И отвън:
Беше заверена във ведомството на великия
логариаст през м. март, втори индикт, 6602L
Беше заверена във ведомството на държав-
ното съкровище през м. март, втори индикт.
Беше заверена също във ведомството на двор-
цовите имущества. Настоящего копие, срав-
нено с оригинала, подписах
Митрополитът на пресветата Солунска ми-
трополия Йоан.
16. Хрисовул на Алексий 1 Комнин
Ако казваме и вярваме, че всяко добро
дело е угодно на бога, то онзи, който често
прави такова добро, толкова по-големи на-
гради ще получи за това от бога, колкото
по боголюбиво го извършва. Затова и цар-
ство ми2, сторило веднъж някакво благо-
деяние, ако го удвой или още повече промиш-
лява за него, знае добре, че ще получи
двойна награда от десницата на човеколю-
бивия бог. Какво именно следва и какво
означава настоящият увод, ще се разкрие
нап-ясно в изложението. Досточтимата Ве-
лика лавра на Свети Атанасий, която се на-
мира в Света гора, владеела по-рано излишка
земя, като епиболето3 за нал ага ните й дър-
жавни данъци не се правело, както трябва,
от страна на по-раншните анаграфевси. След
това царство ми определи иначе, а не както
правеха онези, епиболето за местата на съ-
щата Лавра, и то по начин, който изглеждаше,
че ще бъде полезен за нея, и изпрати раз-
no редба за това на Ксифилин, тогавашен
съдия на Волерон, Стримон и Солун. Уста-
новено бе, че лаврата има твърде много из-
1 Сиреч 1094 г. Годината е спорна. Срв. AL, р. 125 — Date. 2 Алексий! Комнин. 3 През X—
ХИ в. терминът епиболе (rsw/JoA^) означава определянето на размера на държавния данък съобразно с количе-
ството на земята в едно селище Изчислявал се най-напред целият данък на едно селище в номизми. След това
се изчислявала в модии пялата новърхпост на подлежа щите на данъчно облагане земи. Сумата на номизмите се
разделяла на числото на модиите и така се определяло какъв данък трябвало да плаща всяко стопанство съо-
бразно с количеството на земята. Срв. G. Roidllard, L’EpiboIe ап temps d'Alexis 1 Comncne, p. 83; А. П. Каж-
дой, К вопросу об особенностях феодальней собствености в Византии VIII—X вв., ВВр. X (1956), стр. 62—64 ;
Р. Lemerle, Esquisse, RH, CCXIX, p. 62.
28
Acta Athoa - Документа от Атонските манастири
ytjr fttai'i'jVj i] xal алсолао-гУЕтоа rd)?’ tetaiwv avri]Q
ngoGE-xvgnifh) tote тф toyujcHor xta blj утуогт ph’
Ttjv&Mvra x<n ядахттхы лао»/ tov gmtov xoltov
tov ziqtKvov tnl Tf] TciovTn агаиЕтдции iijs ytfc,
tnt'itgafiETih] <)£ xal %gvo6por%AvG ).6yOG top xoa-
tovg (щау тф pegEt т/js avri)G f/eyafajG AavguQ
ifaixEAEVotif-toG av оттуда tov ?.oi"ov ш/vtog тхлоую-
0.0 v Gt’VT?/o£io'ff-a( xal ustqov та агааетд^Ёгта
tote xal TTFQtOQiG&erTa тоща zavnjG. Kai pEvrot
xal ег/jev ovtco xal ьрва'Е to avto xgvovporAAov
usyot xatgov, a/./i'voTEQov зтдосаууЕ/Аая лада nvcov
yEyOVVi (f.Q, СОь OV piXQTOG б ftypOGlOQ ЕЛ1 TO) TOIOVT(>)
KjputoTai pt-Tgio^ ytytvs ябм» лдооти&т avrijc
лада tov navi ntgTiatr гЛЕдтЁрог dixtuogvAaxoG
xol avaygatpEiOQ BoAeqov ^Tgrpovos xal Heuoa-
lovixTjQ tov Etjqov ara^erp^ots dzz>; хата ri/v лдб-
TEQUV oixoVO.aiXO)Q OQlCj^ElOar ЕЛ1 TOIQ TOKIOIG TT]G
AavgtiG tntpoAijv xal diEyvcoozai xavravila to pegcG
TTjg avTifc AavgaQ iv хатоут) лЕдсттГ^ yffc bv ojgei
TiEQifAETgov yihrtficov ev^Exa, xal лдахтьхог de fstl
vfi araaETQijoEi тычу лдиЁ^Т]. Ti ovv to etu tov-
toig» cIxETtxfi>s (iyav ti}v fiaoiAEiar puv tiiy&iG ol
povayoi Edvocu^tjoai', xol ui] Алоторох toitoiq $ia-
TE&ijyai ifrn'juavTo. xal avrrj Atav giAayilgcimoiG xal
tAagroG abroiG ЕтчУЕосаои. yijv ytAiada/v OXTCl) E^av-
rj/f Tfi KUC ovwbc Aavga алеуадсоато хоти d&jgtdy
алЛцу те xal xailagdr elg tovg MfflS алиутас xcif
$it]vexeis yj-OroVG nagt perovoav тот rots. Kai ngoG
top аотоУ vnEOTipo? tteqI tg&tov я‘_6отаура iQe-
tov xgarovs f]p&v x&vtev&ev j; ydgiG avrt]
tovtoiq &ieftga{te6tiT} xal то EvegyEG e^jts xal але-
дттдвптоУ. лЕле1 Зе xal лоАЛалАаомоЁ^уат rd?
da,grdG avTijs t-XindQTjcav xat pqpteu p&gcg eteqq)
id xGTavrovG InoxEioilai xz^poza xax tovtov dy-
MpEK tovtoig xal pvQtaG ovrrgtfldG araq.'vEG-tiai
E^t^tp^cav, ovtfsVTavOa^p&Tjosy tj -fyiEXEgaevge^eio
aD.a tov ладбута avwiG ygvadpovlAoi' ядооЕЛЕдл-
ёоирграто Aoyov, dtov nagoxEAevETat xal •Оеолт^ес
/«) xal avi3iG те та t^g Ieq3q xol psya^Q Aavgas
dvafAErgEicbai лада tivoq Tomuf d2,Vwu too avzov
рётдоо xal ogov eov eiq tov alwva tov илссута,
Bytov ада xal ol ЬиАя^д^Епее лдактодв^ о те ttd-
yicTQOQ Ntx^tuq 6 EifftXivoQ лдбтЕдоу xal psrad-
TGV О imEQTltAOQ О EtjQOG TOVTE-^EVTO ТЕ xal EO-
tt]g<xv, Ei 6 "eig tv fiETa TU.vTa i'ucoG t/iEgl ладтх01-
(lacpov у poi’lijoECuG xoivifc idiojv ttvotv EyxA^otG
xatd tov peqovg tt}G томуту^ ysvjjzai Aat>gaG xal
ovx egti TqvixavTa dwazov то аМыотдажр tivI 7}
рЕтдсд )..v&iivai tog jzeqI tojv toiovtojv толтсоу au-
q^it>oKaQ, e^ avdyxyjG ysvijoETcu tovto ел1 toig tni-
udyotG TonoiQ xal uovoic та 8“ ti)A,a naAiv ovtto
лишна земя, която бе отделена от нейните
владения и после предадена на държавата.
Направен бе тогава и практик1 от същия
съдия Ксифилин за това измерване на земята.
Бе издаден и хрисовул от нашата власт за
същата Велика Лавра, който заповядва из-
мерените тогава и определени нейни места
да бъдат освободени от всяко по-нататъшно
начисление и измерване. И наистина това бе
така и същият хрисовул остана в сила за
известно време, но след това някои подхвър-
лиха, че държавното съкровище немалко се
ощетява при това измерване и отново по мое
нареждане бе иаправено друго измерване от
страна на всеуважаемия ипертим2 Ксир, за-
коноблюстител и анаграфевс на Волерон,
Стримон и Солун, съобразно с определеното
по-рано благоприятно за местата на Лаврата
епиболе, и се установи и тогава, че Лаврата
владее излишка земя в размер на 11 000
[модии]. Съставен бе и практик за това из-
мерване. Но какво стана след това? лМона-
сите отново замолиха твърде настойчиво
царство ми и настояваха да не се отхвърля
молбата им. И [наше царство], отзовавайки
се твърде человеколюбиво и милостиво, подари
на тяхната Лавра осем хиляди [модии] от
тази земя като просто и чисто дарение, което
да им остане за всички следващи и бъдни
времена. Нздадена бе разпоредба на царство
ми до същия ипертим за това и после им
биде дадено това милостиво дарение, н полу-
чи то сила и неотнимаемост. Понеже те мо-
леха н да им се умножат даровете и да не
се подлагат вече техните имоти на друго из-
мерване, като заявяваха, че от това "произ-
лизат за тях безпокойства и хиляди грижи,
н тогава наше благочестие не им отказа, а
милостиво им даде настоящий хрисовул, чрез
който се нарежда и постановява да не се
измерват отново местата на светата Велика
Лавра от никого, но да останат во веки
веков при същото измерване и граници. При
това положение и споменатите практори —
най-напред магистър Никита Ксифилин, а след
това ипертимът Ксир наредиха и се разпоре-
диха за тези неща. А ако след това се пред-
яви иск по отношение на същата Лавра по
общо решение и желание на някои отделяй
лица и ако не бъде възможно тогава да се
разрешат споровете за тези места по друг
начин освен чрез измерване, това ще се на-
1 Тук практик означава кадастров опис, който сьдържа описание на границите на измерените участъци
зсми. В практика бил включван броят на стопанствата, данъците, конто трябвало да плащат и пр. Срв. напр.
N. Ci. Svoronos, Recherches sur le cadastre byzantin et la fiscalite aux Xie et XIIе siccles, Bulletin de Correspon-
dance Hellcnique, 89, 1959, p. 10 sq. - Ипертим	— почетна титла, лавана обикновено на висшиду-
ховници (митрополити), а понякога и на светски лица (напр. на Михаил Псел) заради голямата им ерудиция.
Срв. Du Cange, Glossarium, s. v.
Acta Athoa
Документа от Атонските манастири
29
uovroo’, dvai.Aolcoza те лат dbiaostaru лея vtav-
n) <Zciv^> алдсот^диюта., яаОД? dgrz лат staga
raw avT(7>v л.далттлап’ EpeTgrythpay лей лЕои.одтоНг]-
oav, ok dfA/zcorat, лас 6 Ttagcbv ynvoofiovAAaq Ъ’>-
yoqt^Et fg del rd axgadayzov лаг cmaftey/EiQgccv,
Ш] 71OQ C&Ovb^TlVOG TWi’ &ийУТОП> S^iCOG btaCElbfJUs-
vog i} лоха n тшда&оагюиЕтос. Ata yds tovto sea-
QEyyvfhpEOa лаг TcavTaq E-aoepaAt^of.TF'b'a rotfc re
tqjv oekqeuoy sTQdi'otauevovG лаг zovq iiV.ovq rov
dijpooiov ffOovTiGTaq лат avtvvG zonq dgydq otao-
dtfirorovT EpsiejiunEvytEvovG, tov p.T]deya t&v
tvndvzoiv ev oifpdrjjtoTE XQova) лаИ3 ототЬг'ртта
rgonov etc dtelag e%etv afi&teiv n ttov errav-
&a dicoiJioitsyajv, art ^Ejialov лш faxpahovG тгу-
%aVUVTOG TOV TCUQt)VTOG yUCGoftOVAAOV Adyov yEySVT]-
uevov лата tov <P$igovaQiov рута. rjjp Sevteoog Iv-
dlMTtfdvoq toil ETOVG, EV ф лаг To TjflETEQOV tv-
ce^eg лат -ЦЕолдб^Дтот ъ'лЕотщтр’ато hquxog.
-[- Legimus -+
4- ’AAsgtoq ev Xqustw toj &e$ ziiGrbq po.oi-
2.EVG лей avTOHQaicoQ ePco,ualcov d Kopvrjvdq. 4"
(AL, 48, pp. 128г—12964)
17. Chrysobullum Alexii Comneni imperatoris
[-(-’ Ev bvu/.uni rov ттасдск лаг zov] viov ла[
rov aytov тсг(Егнгат)о^ 3A2.e£toc iuotog [dgtfd&wfoff
jfaui},Euq лат аотолдатщ)] cPcopeuoyv d Корттуод---'
Posin oZs to paron ?/mwn evsebes epideik-
rwtai sigilion.
V) ztQoEbQoq Aecov лат латЕястуео 3Afivd(pv) d
КефсхЦае) ov лдоТла лаг аию'дтДйХ tiq &na
[,мо«] fiuv х[о]яс/л' лаг TQonafap tcov vtao avzov
E7l[ldEdEiyfJEVVM’ tv Тф Ле1втд](р AoQioofyq), ОТЕ
старел [т]ог> [ла]тадатог> Paipov[vrovj лаг rov яиг-
tug 7 gayytfttov) [9 ]сооат(ог’) г£л[ол1еюИЕТ5 «гмо]
теде[по],	™ & ГФ Иерихг rcov Moy-
ZSJ'(coj’) btaxstp&’ov zojg(tov) [п/г] Xo<?rtdv(yv) лат
лдалтглот лортааиерюс] ётй тр тссцю ЬггоЕт avzov rov
[jECTov IltTQov лат Ь.)'(-&дс6л)оо zijq ftafotlEiaq) uov
d^lovv tcqo(g) bvopa tovg TiaQobiorq rijq TtEgtoyij^
rov тогот>т\уг1) yfo^iov уАгуоол......b ... ла1 ахт/]~
pov(aq) лат avrijv т.1р> ?тй rfj Totavt(p) da)Qsa evv-
zcdygafaxi?) tov XQdr(ovG) ipicbv ng6(o)Taq(iv) [01»]-
fifaatos е^о^е жцуидадТуас &sqi.iu)G ayav Е^аттт}-
GapEVotp] лат yovoohov(Alovj %6y(ov) &u^Qa^svOiy-
прави по необходимост за спорните места и
само за тях, а другите ще останат пак
така неизменни, незасегнати, напълно не-
накърними, според както прочее и бяха из-
мерени и определени от същите описи, за
конто се спомена. И настоящият хрисовул
ще бъде завинаги непоколебим и ненакърним,
без да бъде погазван и нарушаван от когото
и да било. Ето защо известяваме и нареж-
даме на всички началници на служби, на
останалите данъчни служители и на ония,
на конто е поверена каквато и да било
власт — никой от всички, по което и да
било време, по никакъв начин да няма право
да отмевя нещо от тези нареждания, тъй
като съдържанието на настоящий хрисовул
е непоколебимо и трайно. Издаден през месец
февруари, втори индикт, 66021, на който се
подписа и нашата благочестива и богопоста-
вена власт.
4- Прочетохме -I
4- Алексий Комнин в Христа бога верен
цар и самодържец на ромеите.
/7. Хрисовул на Алексии Комнин
В името на отца и сина и светия дух Алек-
сий Комнин,2 верен и православен император
и самодържец на ромеите.
До всички, на конто се покаже настоя-
щият наш благочестив сигилий.
Проедърът и катепанът 3 на Абидос1
Лъв Кефала не даром и безвъзмездно, но
като отплата за проявените от него в кре-
постта Лариса5 усилия и залягания, когато,
обсаден от проклетпя Боемунд6 и цялата
франкска войска7, показа мъжество, полу-
чи селото Хощяне, разположено в темата
Мъглен, и се сдоби с практик за предава-
нето му от вестта и служителя на царство ми
Петър, [в който] се изброяват поименно и
париците от землището на това село8
-------актимоните,9 и не е справедливо тазн
подписана от нашата власт повеля откосно
настоящото дарение да бъде пренебрегната,
понеже той молеше твърде горещо да се
издаде хрисовул нему за утвърждение на
1 1094 г. от н. е. 2 Алексий I Комнин. 3 Началник на облает, по-малка от темата. По длъжност стоял по-долу от
дука, който бнл начялник на тема. Срв. Е. Stein, Untersuchungen zur spatbyzantinisclien Verfassungs — und Wirtschafts-
geschichte, Mitteiiungen zur osmanischen Geschichte, И (1923—1925), p. 30—31; DOlger, Aus den Scliatzkammern.
p. 31; Brehier, op. cit., p. 133; И. Дуйчев, Из старата българска кии жни на, 11, стр. 321, 322.	1 Касае се за
областта на гр. Абидос, която принадлежала към темата Опсикион в Мала Азия и е била вероятно самостоятелен
катепанат. Срв. Dolger, Aus den Scliatzkammern, p. 31.	5 Лариса e била обсалена от Боемунд в 1084 i. Срв.
Златарски, История, П, стр. 176.	*! Става дума за нормандский вожд Боемунд I (към 1065—1111).	7 Имат
се пред вид кръстоносците на Боемунд. 8 Тук тексты на грамотата е повреден. 9 Актимоните били беззе-
мелни селяни, конто притежавали работен добитък, градини, лозя и къщи. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern,
p= 31.
30
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
vac агтф £ts атухЩаау) rife »5йлре(а?) xat яда-
Taicocci’ jilsiova. ho xai Elci]xovoTat xtit туд
7io.Qov(oTj^') TEiv-jrrptE xgvaofiovl^pb) yQaty-ijg e[y«el-
AeyotuevT]S uevi\iv ау]гф те xal navvl тф рЕ{л(ы)
avr(pv} xat тые о lots	xal fitaxa-
T.u%(pis) TOVTOV TO blj(2.V>f)^EV tv T(7) ^ЕД6Сг(г) T&V
Moy?.,Ev(o)y) %toQ(lov) rip' Л'Ьо[и]аг(ф’) avaipaiQS-
rd?> if- stat •iva^oGjto.GTOT eis tote ?£(?]$) аяаутад
xat bap’rxEig yguvovg, disfaioc psinot. xat а&ад(ак)>
at] fy-tftoyrog tovtov b tov ueqovc avi(pv) trtaQE-
JEIV OAOK Tl ZlQofs) Т(Л' blJpOGUtV %<iotV TjOTlVOOOVT
anaiTifosftoc). Ata pdg iovto x(X)(p)id(josi f] тцлал'
tkoCEpEia ev тф txQo(o)(p6(xp пдахихф rijg ttswi-
тусь^ок) tov ?iyl)(8vwg) &Eiiaro(g) 7CQo{(fyaa(piivai
Ota. ,иЕАагс(д) xtiot tov (tiqcoto) ttqoe6q(ot') *Ia>(av-
vov) xal Aoyoff(E)r(pv) tov bgo/iov tov ot(xEtov)
v.v{^(Kti7t)ov avTtjg тцюатЬзлр tov EtQipisvov Ke~
<paA(a) rip> еххояг/р itbv o2<z»» Tsl-Eapfafjov) tov-
t(ov) tvv %a)o(fov) Effil тф art” avijfc oqx^s zijg
ЕТ£ОТ(Ьо(т]д) Evarfyg) b>btxiicbvog xal cb/oi 7iEQ«t(pg)
tov 7iaQt>VTc(g) aicbvo(s) pt} xaQ&cfiaM&rtlai bleig
to toiovtov xcoofiov) b sig алалттулу ano2.VEO-&ai,
dll sig xeq^os TOi'Ttp xat пся>т1 тф psQSt wvtov
AoyiyEGtlai ti]v ехег&еу eqopi£opevt]V asiaoav siqo-
oobov, btfEtlovrcov tovtcop E7i dpasia/'csi xai ot-
отаоЕ1 xa&EGrdvai rcov %m@.ta>v xal pl e^oixI^ecv
aviovg pipe pip> snolxovg exeqidt %coqi(cov) jiqo-
(ojbeyEodai, sitieq ik/blciTTO х(й та тцд Ьо)(.е(ад)
xovToig EQQaxjdcu. I^xovooein9(jjos)i(ai) Ье to Elgi]~
psvov X(L>(j(iov) psid to>v sv айт(ф) KQo(o)xaih]pE-
vojv ало те jta(«)r(ov) dQx(py)i(an') rayua?(tXQn>)
xal fiEpaT(txiuv), pwpal'fxcov) те 7iaQai(ayci)v) xai
e$vi(x<7 v), ЕП те "Puig, Bacayy(a)v\ Kovfatiyy((ov),
"lyylivojv, &Qayycov, PfEpir^aiv, Bovlydg(a»'), JSrt-
(laxtp’cvv, a$ay(a)t(cov) xal lotnan> </ет(аг)тсо1', ‘P(»~
,м(айог) те xal i-Qvixoiv,	anlipt-
t.(cov) рЕоа7я)..фа(оуу), xQti(an>), oTQUiiyy(ajv),
а71О.1т(р]}т{ап''} xat тцд vnE(> тая* axli'xi(cov) %oaip
(ytjoeaje) XQEicbv, &tu$sos(cog') рото(лдо)осЬл(1иг),
bbcrsfcog) xawoxffcor) dviixartox^lcov), оааохтр
{o&ooj xfaigfaj»), ayofjps) pov().a}Q^o>v\ psoopov-
(la)(.(icuv), fio(.b(o)v(ian1), ,UEeopoQG((‘)y(tOiv\ /'tnTtfor,
TraQi^m^iccv), xT}2.ojv((cov), оуох^лоу^оуу), avobty-
X(&&v\ 4'OQ^(a)b(ciyv), (Jocot EQym(txv',v) xat ays-
2,(aia)v), ZclQ(ctfl'), ffiQoPuT(a)v), alyoyv ayslAtyoyvh
дарението и за по-голяма обезпеченост. За-
това [той] бе чут и бе заповядано с настоя-
щий хрисовул да остане за него и неговия
род н за всички наследници и приемници
споменатото село Хощяне в темата Мъглен
неотчуждаемо и неотнимаемо за всички бъ-
дещи и вечни времена, необлагаемо и необ-
ременяемо, без да е задължен той или не-
говият род да дава изобгцо нещо на дър-
жавата за каквото и да било даждие. Поради
това наше благочестие нарежда в съответ-
ния практик на даждието на споменатата
тема да бъде добавено с мастило от ръката
на протопроедъра и логотета на дрома1
Иоан, наш служител, към името на спомена-
тия Кефала премахването на всички даждия
на това село и от самого начало на настоя-
щий девети индикт и до края на сегашния
век, това село съвсем да не се отежнява
или да се подлага на искания, но да се пре-
смята в полза на този [Кефала] и на целия
му род целият събиран от там доход. Това
нареждане трябва да служи за успокоението и
организирането на селяните. Те да не се из-
селват, нито да се приемат поселници2 от
други села, ако искат да се възползуват и
те от дарението. Споменатото село заедно с
проскатимените в него се освобождават от
даване митатон на началниците на тагмите и
на темите, ромейски и иностранни, още на
руси, варяги, кулпинги, ингли, франки, немци,
българи, сарацини, на безсмъртните3 и всички
други, ромеи и иностранца, после от анти-
митатикион4, апликтон6, или месапликтон6,
[от приемане] на съдии7, стратези, побирчии8
п от даване на необходимее неща за аплик-
тон, от даване на въоръжени войници, от
даване на канискион или антиканискион9, от
доставка на храни за гарнизони, от пазар на
мулета, мулоподобни, катъри, мъски, коне,
пощенски коне, жребци, магарета, магарици,
юници, впрегатен и невпрегатен добитък,
свине, овце, стада кози, биволи, зайци, елени,
ловджийски или овчарски кучета и други
четириноги животни, гъски, патици, лебеди,
1 Висш държавен служител в двора на византийский император. Срв. Dolger, Beitrage, р. 27.	2 С тер-
мина Enoixot (поселници) се обозначават свободните се ляни. Срв. DOlgev, Aus den Schatz kammern, p. 115. Б.
T. Горянов, Поздневизантийский феодализм, Москва 1962, стр. 411, бел. 39, приема наиълно мневието на Успен-
ский за епиците като за свободам селяни. 3 За успешна борба срещу киевския княз Светослав византий ският
император Йоан Цимисхий образувал през 970 г. един военен отред от храбри мъже благородници, наречени
„безсмъртпи0 (вт?ауато«). 4 Паричен еквивалент на митатон (задължение на население™ да дава квартири за вой-
ската). u5 С този термин се наричало задължението да се дават квартари на царски чиновници и на войска.
Срв. DOlger, Beitrage, pp. 60, 61; idem, Aus den Schatzkammern, p. 27.	,! Вероятно това било задължение
за даване квартира на преминаващи през ладено населено много чиновници или военнп лида. Срв. DOlger, Aus den
Schatzkammern, p. 31.	7 Завеждащ административного управление в дадена тема и подчинен на стратега,
управител на сьшата тема. Срв. Dolger, Beitrage, р. 61.	4 Това са били вероятно данъчни чиновници. Срв.
DOlger, Beitrage, р. 71.	9 Канискион е приношения, конто се състояли в даване на натуралии доставки на
чиновници и поземлени собственици при опреде.тени празници през годината, а антиканискион е паричен еквива-
лент на канискион. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 27 ; Xanalatos, Beitrage. p. 52.
Acta Athoa — .Документа от Атонските манастири
31
/fov/fctzfuw)» Aaytoi', f2d<r(&B')> xwcov }.a>c(ovt[xfijy)
)j jToi,U£vi(fcO)v) xal to&twv TETQU.nv6(cor) 'QQutv,
Xifycby, уцтгозу, xuxv(tov), yepavow, таоп^оу), oqvi~
fi(cov) dyQ,f(t’jy) Г] %Е1СОЦ&[(ОУ), JI£QiGTSq(cDv') УЛ1
Aoi7i(wv) Tinp'Qjv xcu tow uvt6jp dnoy, TtaQoyjfig)
yevt]fi(^T((Ov) e£ &yoQqfy ;'£yf.»•/;,£<(£)>• (;/?),
tov <^6f.iov ij rijq fto2.%7!A(t}s), oixoiuo6(toi'), атю-
д(оиго)ъ\, UFoityov), dsQoxnca;(pttov), жоиодоо/л{1~
xlov), отуат(е1а$),	?«аовдоит(«теа?), обои-
TQUl(OH7s), ytX/VQUj(oEa)^), SKiQOtMaT(iHOV), tVVOu(lo'o),
лаооу(де) GidtjQGv ij xao<poxEj(a)'((f}y) xal ita'Clov,
«fdoz(ifc) у/)ЕиЪу топ' x f?»/yov//(г )?’(&;?>) dtxaoT(ais)
?? ftioixfyjrfcifc) rj fzscotg uQvpv^i), ciov^t, жхге-
nca’to, orgaifijjyfcifc) sxs nosGfiec^iv) tihw Sled-
Xou.(e}v(oi.q) sire xat orQar^tp) Ttvi, exfio/.(i]s) zoo-
таор(а)т(сог), fitaTfio^ijs) (лмито)хЕУт(а)^(о»у), stqoe-
ЛЕисш(ши»’), /jtoTf,o<r(<o»') /£азд2(деап*) jj ete(xov
ат(1Ч(71бя)с!)У ел!. wfa) алиотеЛ2о(м(е)>^»>) dov-
Afstas) tcv fojuufaluv), exfiaveiownt ysv7],u(a)i(<uv),
OlVOV, XQfWV, tvqjv xal &еа(шу) sl6d)V, ?^OnliG£-
(ак) nlojii a{ayr), то^от{оуу\ Ыпото'^охоп’, ,мат£о?'-
гг(а)г(соу), хорта^(а}т(а)у) xal ете^соу), от@са(гсо)-
t(<w), £^«»’?/oe(ojs) ^Evy(aj(icov\ oirov, o'vovf ХПЕО)У,
xQit){^o), PQcbyttysy, дая&{<ор) XEyzfJot', ItraQ^iov)
хш «2/. (cor) олЕ^ф()г(с»'), хосту; xocl xataficfiaa-
fiov <£uodtfify)y(og) £i’2(/;s), luETaxvlui6(fj;') etequv
si'dov;, ziQloe^tos) ou7'[6(cov\ xaQajioTiou (a;), xaffa-
uaro(s) row sv vxeqoz{p) dfrz[c>v)r{(Dv), fiovxtTw,
xuTF.yidVfj), xoitcdv, or(Kxrty)y(aw), otQatevtaw, dva-
жерави, пауни, диви или домашни птици, гъ-
лъби и други птнци и яйца от тях, от до-
ставяне напазарски продукти, от поддържане
на пътища1 * и доставка на мидени черупки3
от икомодион”, даждие, аернкон4, аеро-
пратикион5, комодромикион6, от военен на-
бор, синона’7, градозидане, строеж на пъ-
тища, мостнина, паройкиатикон8, паша, от
доставка на желязо, гвоздей и метал, от
цоставяне на необходимее неща за съдии,
или за управители или за други началници,
за дукове®, катепани10, стратези или за
преминаващи пратеници на чужди народи,
или за някаква войска, от доставка на фу-
раж, от прехранване на протокентарси11,
проелевсими12, царски вестиарити13 или други
хора, изпратени по някаква държавна служба,
от даване на продукти, вино, месо. сирене
и други нетца, от въоръжаване на кораби,
[от доставяне на] стрелци, конни стрелци,
войници, носещи боздугани, копиеносци и
други войници, от принудително изкупуване
на работен добитък, жито, вино, месо, ече-
мик, храна, варива, просо, лен и други се-
мена, от сечене и свличане на дървен мате-
риал, от пренасяне на други негца, от бичене
на дъски, от корабостроителство, от подсло-
няване на висши началници, дукове, катепани,
съдии, стратези, стратевти14, описвачи13, ек-
1 Точного значение на този термин нс е изяснено. Вероятно става дума за доставка на материали за строеж
на пъташа или пък даване храна на преминаващи пратеници. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 31.	~ Едно
от задълженията на населението било да доставя миди за държавни строежи, но точно за какво и как са били из-
нолзувани те, не се знае. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 31.	3 За същността на и комод иона сс спори
твърде много. Някои от послслните изеледвачн го определят като възнаграждение на чиновниците за измерване
на земята. Може би икомодионът, като една от епириите, е претърпял изменения в по-късно време. Вж. всички
мнения, подробно отразени у Литаврин, Болгария и Византия, стр. 311—313.	4 Зпачението на този термин
не е ясно. Едни смятат, че това е варична глоба. Срв. Dolger, op. cit., р. 27; Dolger, Das ueotxov, BZ XXX
(1929—1930), pp. 450—457; M. Ласкарис, Ватопедската грамота на цар Иван Асен П, Български стариии, XI
(1930), стр. 46—47; други цък предполагав чс това е данък, събиран от селското население, вероятно съдебна
глоба, платана в полза на царското съкровищс. Срв. Co.ioejee -Моишн, пос. съч., стр. 383—385; Дуйчев, пос. съч.,
стр. 325.	5 Възнаграждение, плащано на чиновниците, конто събирали аерикона. Срв. Dolger, Aus den Schatz-
kammern, p. 31.	6 Възнаграждение за чиновниците, конто събирали данъците, Срв. Dolger, Aus denSchatz-
kainmem, p. 27.	1 Част от поземлелия данък, която се изразявала в задължението на притежателя на дадеп
поземлен участък да дава по установени цени на лържавата съестаи продукти и суровини. Първоначално сино-
иата не е бил редовен, но събиран според случая данък. От IV век синоната става редовен данък. Срв. Dolger,
Beitrage, р. 58; idem, Aus den Schatzkammern, p. 31.	8 Точного значение на този термин не е ясно. Ве-
роятно той е означавал възнаграждение, плащано за опредедяне данъците или за събиране на данъци от обез-
зешеци селяни. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 31.	9 Дукът бил административен и военен упра-
вится във Византия. Срв. Brehier, op. cit., р. 141 ; Ласкарис, пос. съч., стр. 38; Дуйчев, Из старата българска
книжнина, И, стр. 321.	10 Във Византия през ХШ—XIV в. катепанът бил началник на катепаникон — подраз-
деление на темата. Катепанът заемал седмото място в дворцовата йерархия. Срв. Stein, op. cit., р. 30—31; Вгё~
hier, op. cit., р. 133. В. Н. Змтарски, История, П, стр. 10, смята, че по ранг катепанът стоял по-долу от дука.
Дуйчев, пос. съч., стр. 321, 322.	11 Офицери — адютанти. конто изпълнявали различии служби в щаба на
армията. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 156.	12 хЧладши офицери, конто служели като ординарци
за свръзка и за канпеларски персонал. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 156.	13 У Anna Comnena
(IV, 4) вестиаритите са сломенати като лична императорска гвардия, но от някои хрисовули личи, че са имали
и граждански функции. Вж. за подробности у Dolger, Beitrage, р. 31.	11 Чиновници, конто извършвали военни
набори. Срв. Dolger, Beitrage, р. 61.	15 Чиновници, конто вод ели кадастри и давали оценка на данъците. Срв,
Ddlger, Beitrage, р. 81 sq.; 88 sq.; Дуйчев, Из старата българска книжнина, 11, стр. 322.
32
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
а>шсот(и»р), до»9ш7(Лг), btonzcbv, dixaio-
дюЦбхюг) xal 2,oiffi(f7n’} etsq(cov), ^оооат(ол’) Й«о-
TQo(q7^c) xal dxbperfcov) ord no2.E,u(ov) ош6ут(соу)
rj xal г>лоатоед~дут(соу), ,uav^(a)i(o)^(ay) zov ддб-
pov ^QEGf^Eis) aydvzffov) ij e^o(f!oz(ovs) ij хата
Ttva a2.h]v удесат &€q%ou(f)v((.ov), &yyaQfetaz)t тш-
0О.ууа^ыа^)у цгсор-о^и^ас) xal aoitj^g) ала^оцо)
3EnzjQsta£ те хсй xax(t)(pEO3g) vvv те ovg(t]g) xal fq
VOTEQOV EmVOTf&T]GO^E)y(T]Q}, ««»?(«) av 6 xaiQofs)
xal та лиау[л.ат(а) hrtfriwiev yivFo(i}ui). 4id ла-
oEyyvcbu(E)t)(a) xal этфт(а<) EQaoqya2.i^dlUEii(a) and
т(а) T.v»y х(а)т(а) xaig(ot'o) оахЕ(л7,а)д(/тоу), успехам)
xal атоат(1(1>)т(1х(!П>) ?,oyofi(E)i((ov), tcdv tni t(^c)
f]UET(sjo(as) oaxE^ATjo) xal zov (ieouad^ofvj olxo-
vofi(toy) то»’ Evxy(<iiv) oi(xcoy), zfov Eni z<7>v oixei
(а^Лг) xal z<i)v FtvdQfcoy) tow @а(ошхсоу) xovga-
t(.(o)q{£i7i)V). EldlXf7tV, yrjQOTQo[(}->(l)v)y oQTpavorgo^fcor),
Tf~)r enl zov ijeiov ^fiojv zau(eiov) zov Фо(7.ахоо},
xovgox^ttyAcov) zov ol'xuv zayy ' E?,EM$(e)c!(iov) xal
zan> Mayydy(<ov), oixtortyxarv) xal zcbv Гот’ avt(pvs)
(sTgioro))»’от(а)р(/сон), Ло7а(р4а)от(сон), %aozov(/.a) -
(£icov), fiaoi(/.tx<7yp) ?w(«)e(/coT'), zov [Mfieva zibv
«гтф'т(о>г) ev c&pSfaotE yguvco xaif otovft)jztv[(i)
ZQQn(ov) ЕП (HiEi(cG) EyElV O&ETEIV TOY TULQ^pVTO)
EvoEpij yjgoodtwi'tyXov) kdyov yEysvyuEvav хата
zov ,udiov pfjva zps fv6xt}Q lvbixz{i(hvoQ\ tv ezei
тф jsqiQ TFzdQT(p,sT фха! то ^uETEgay svge^eq xat
‘O-EtwiQOji/.'^Tov fvt&jz]fi)p>azo xgdzos 4- -J- Legimus
'AXe^ioqev А(ритт)ф тф #(е)ф ?и<5то£ ^aotl(Evs)
xai avToxQarcoQ ePa>p(afo)r) 6 Kouvt)v6q. (Schatzk,
3, pp. 29—30)
сисоти1, проверители2, надзорници3, дикео-
филаци4 и други, от прехрана на войски
и даване подслон на войски, отиващи или
връщащи се от война, на мандатори на
дрома5, конто водят пратеници или изгна-
нник или преминават по някаква друга ра-
бота, от ангария, парангария6, псомозимия7
и от всякаква друга епирия и ощетяване,
сега съществуващи или конто ще бъдат въ-
ведени по-късно, както случаят и работите
биха наложили да стане. Поради това на-
реждаме и гарантираме никой от всички с ь-
ответни за времето сакеларии8 *, фискални-
и военни логотети10, завеждашите нашата
хазна11 и вестиария12, управители на благо-
честивите домове, чиновници на частните
царски имоти13 и инспектори на император-
ского съкровище, идици14 *, завеждащи ста-
ропиталища и сиропиталища, от хората на
нашата божествена хазна във Филака, попе-
чители на нашите домове Елевтер и Ман-
гала16, от икистици16 и подчинените им про-
тонотарии17, от логариасти, хартуларии18,
царски нотарии и нотарии19, в което и да
е време и по какъвто и да е повод да не
си позволява да нарушала настоящия благо-
честив хрисовул, издаден през май, девети
индикт, в година 659420, на който [хрисо-
вул] нашата благочестива и богопоставена
власт се подписи. -J- J- Прочетохме.
Алексий Комнин, в Христа бога верен им-
ператор и самодържец на ромеите.
1 Чиновници, конто контролирали размера на данъчните облагания и определяли лоземления данък. Срв.
Dolger, Ans den Schatz kammern, p. 27 2 Проверителите (ортоти) били чиновници, конто контролирали данъчни-
те облагания. Срв. Dolger, Beitrage, р. 6]. 3 През X в. на надзорниците (епонтн) била подчинена част от темата.
Те се грижели за продажбата на напуснати войнитки земи. Освен това епоптите разпределяли данъците и земите на
починал поземлеи собствен! ж между, наследниците му. Срв. Dolger, Beitrage, pp. 80—81.	4 Дикеофилакът първо-
начално бил виста длъжност в дворцовата Иерархия. По-късно титлата дикеофилак се е давала на вистите провин-
циалки духовни чинове. Срв. Stein, op. cit., р. 46; Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 331. 5 Чиновници, конто
пътували по поръка на императора и придружавали пратеници или заточеници. Срв. Dolger, Aus den Schatz kam-
mern,p. 28. e Задължение на зависимого население да дава превозни средства за второстепенните пътита. Срв.
CoAoejee-AlouiuH, пос. сьч., стр. 447.	7 В случая изглежда, че се касае за задължение на населснието да
доставя хляб. Срв. Xanalatos, op. cit., р. 49; Соловjee-MouaiH, стр. 507; Dolger, Aus den Schatzkammern,
p. 31.	8 С термина „сакеларий" се обозначавал началник на императорската канцелярия. Срв. Ch. Diehl, Un
haut fonctionnaire byzantin, Melanges N. Jorga, Paris 1933, p. 226.	4 Чиновници, конто се грижели за опре-
леляне на данъците, лопълване и подновяване на регистрите за поземления данък, за внасяне на данъците и ми-
тата. Срв. Dolger, Beitrage, pp. 19—20. м> Чиновници, конто имали грижата за прехраиата, разквартируването
и изплащането на заплати на войниците. Заедно с това те водели и военните списъци. Срв. Dolger, Beitrfige, р.
21; idem, Aus den Schatzkammern, p. 156.	11 Има се пред вид държавното съкровище. Срв. Dolger, Beitrage,
р. 14.	12 Има се пред вид държавното съкровище за натурални приходи. Вж. Diilger, Beitrage, р. 14, Brehier,
Les institutions, p. 149.	13 Чиновници, конто се грижели за управлението на императорските частнн и фа-
милии имущества. Срв. Dolger, Beitrage, pp. 43, 45.	14 По всяка вероятност императорски интендант. Вж.
Dolger, Beitrage р. 38. Елевтер и Манган били дворци в Цариград. 16 Чиновници, конто завеждали спи-
съци, в конто се вписвали данъчните облекчения, направени за вечни времена на лържавни имения, на манастири
и частни лица. Срв. DOlger, Beitrage, р. 91.	17 Завеждагц съкровището в дадена облает. Срв. Dolger, Bei-
trage, р. 38.	18 Чиновници, конто изпълнявали различии служби в провинцията, например завеждащи дър-
жавните складове и др. Срв. Dolger, Beitrage р. 24, 69, 103.	19 Чиновници, конто се грижели за вписване на
земите в поземлените регистри и изчислявали данъците. Срв. Dolger, Beitrage, р. 128.	20 Хрисовулът е от
май 1086 г.
Acta Athoa Документа от Атонските манастири
33
18. Chrysobuli Nicephori Botaniatis exemplum
'Ev dvd.ucm tov латдид xal tov vtov xai tov
aytov лифиатос Лгхтурбдод лютод bg&obo^og jiaoi-
lebg xal аЬтохдитсод 'Pcouaicov.
Pasin ols to pau[bn tfmjcofn evsjebes epi-
deiQ<)nvt(ai) sigi\llio\n
'Ecu qjQovTioTijfJior ieqov ката то pfya vOgog ror'Atko
шол(ео) hit iivog oxffiiiac: bioxEtuErov. тё)у ’’IjhjQayr
cSe fpEQwrvpaK IsyoufEvor] IbQvuEvov tf xal rjt/qco-
д[£у]ор ovofajan т(?/ь) лаУаугог xal li{t)ofit]T{o)-
4?(o?) л-oAAovg e%ov тоЬд [A (?)] auxov.uEvovg xai
FojVTag хата D{e}gv xal doetfi Aaiiuavrag.--------------
AiOQb~fTai xal yog лада (лбпд тф хата хашоЪс
хатела^уо)} ij xal doi’xi &EoaaAovt(xijg) лсЬ>т(а) та
хата T^ijg) ^i&eto(i]£) uovfijg) v&6 uvtpw) xtvov-
p#va xal gijveio&ai xat т£ря>ес&щ xal ui] rij лдо-
rpaoEi raw 8vay6vz(<t)v) хата т(г}с) ar г (?}д) rj лада. тап>
&E/MTr(ixun’) bixauion’ ij loirabv, лдактбд^сот) xai
(poQuAoycov rj eteqov uro(g) тагу алиут((ог), т(1р>)
uovrp> те xai та far avrip> (од aAloyliboocov tcov
h> avT-fj Tvyyca'ovT^ojv) abtxiog biaoEtsc&ai ij xaxa-
fiAfartEoi/ai xai г>л ovt>Evb(y) ало ys tov vvv allot <
JiQbg btxaoTijQiov ElxroffijaovTai of t(?X) ,iiov(ijg)
&zari(Es), дло1О1‘ av xal fit] to хата то&с(ауу) xt-
vovfdyvjov eite Eyxltuauxbv ij xal уцц^ат^гкит),
dll, eite Tvyov олб uvcov ZvayoivTo ij avroi xalP
eteqojv svdyoiEV, лада тф хатЕл(ц)г(со) ij xai
bov(xt) &Eooalovi(xng), (ЪолЕ.д eig^rai, та хат
avrovg fiioimpdijoETai xai aby vti allov. eti лдод
tovifpig) dioQt^siat ij fia(ailEia) jaov avityv) tf
xal та vsi avtfip) аяап(а) ex tov
nag6vz(og) ладй tov хата r(ip’) tfueoav Zoyot/fe)-
r(ov) tov &Q6p(w) ij xat (я(хото)уот(а)л(/ог) ht(io)-
холеТо&ш xal лхс(^с) filafl(pg) dHiyij bianjgEio-
&ai xai biExdixEibiiai xal pi] тотд fiovloiiEvoig
алао(у>) sic лдогои(/'.у) exxeio&m jutfrs лада та»>
хата ycbgav huoxonfarv) ij &QX.vr(ycah’) лдсоин
я(сог) ij loui(cov) dyyuQFia Tiv't ij lyiila ij eteqii
otadifaioTE bwjQEta хтх&шораНЕа&са. i^xovoaEV&ij-
oerai xal ydg jj dnlcotifsiou) иоуц row Ppgoayv
xcu rd таит(уд) лдоаатЕю. xal dygtdta xai та
j?avxaor^(«a) 7j(yow) то лдоаотЕюг 'Offylbg
avv тф pEtoyJyi)} тф .Геуео1о)‘ to лдзаигЕ1(оу)
ij HofiooilixEia? то лдо(ао)т(еюу) 1] MeIivt^t-
uvt) /лехо. тап> bvo aygib((cov) avi(ov)
те Bovypxov xai r(ijgj MvQiii7]xi(agy to ,ueto%iov
T} &zsQay(ta) 0(еото)ход fisrd tov лдо(ао)т(Е(оу)
tov aytov ^TEtpalyovj' to ^avyjaGTijQ^iov} то 2лф
laiot1' to ngodcTEiov fj Acfiiobiag' to ayQ<b(ioi’} Tj
'AgoivixEia uftu. топ' f.tvAooTa(o)t((i)v) arrov xal
18. Копие от хрисову^ на Никифор
Вотаниат
В името на отца и сина и светия дух
Никифор1, верен православен император и
самодържеп на ромеите.
До всички, на конто се покаже настоя-
щий! наш благочестив сигилий.
Във великата Атонска планина има све-
щен манастир, разположен като че ли на
стража, наречен на името на иверийците2,
съграден и почитан в името на пречистата
богомайка, в който пребивават и се подвиза-
ват мнозина, конто живеят според бога и
блестят с добродетел. - — [Моето цар-
ство] разпорежда прочее всички искания, по-
вдигнати срещу споменатия манастир от ня-
кои, да се разследват и решават само от
съответпия за времето катепан или дук на
Солун и поради подстрекатели срещу [ма-
настира] да не се засягат или увреждат не-
справедливо манастирът и подвластните му
владения като принадлежащи на намиращите
се в него иноезичници било от страна на
областните съдии или други, било от прак-
тори п с-ьбирачи на данъци или от някой
друг измежду всички, и всички манастирски
люде отсега нататък да не бъдат викани на
съд от никого другиго, каквото и да се въз-
буди срещу тях — дело, или обвинение, или
паричен иск; но ако от някои лица бъдат
повдигнати [искания] или сами [пребивава-
щите тук] предявят [искания] срещу други,
всички тези неща за тях да бъдат решавани
от катенана или от дука на Солун, както се
каза, и от никой Друг. Освен това мое цар-
ство разпорежда самият манастир и всичко,
което е подчинено на манастира, отсега на-
татък да се пази от съответния за времето
логотет на дрома или от протонотария и да
се пази и защищава неприкосновен от всяка
вреда и да не се предоставя в разпореждане
на никого от тин, конто желаят [това], и да
не се предоставя за някаква щета или как-
вато и да е епирия от страна на местните
епископи, или началници, или други [лица].
Защото споменатият манастир на иверийците
с проастиите, нивите и килиите му, сирей
проастият Овил заедно с метоха Генезий,
проастият Добровикия, проастият Мелинчана
заедно с двете mj' ниви на Вухак и Мирми-
кия, метохът Пресвета Богородица с проас-
тия Свети Стефан, килията Спилеон, проас-
тият Ливисдия, нивата Арсиникия заедно с
1 Никифор Ш Вотаниат. - Манастирът Иверон се намира в полуострова Света гора, на из-
точната страна на Атонския полуостров. Основан с от rpj зинци (иверийци) монасн, но по-късно премппал в рь-
цете на гърците.
Гръики нзвори за бьлгарската история, т. VI
Acta Athoa — Документа от Атонските манастири
roir хг/л [cor). ueto%(i<jv) д uuio(g) IJg6fiQou(og) го
h> г со хаотдср ’f&iiouuv /лета гоч. tov
aoetqov ней т&т tvotxAwtv) аутоЪ ко) та tv т6л[оу)
xat тсЪу ^usrUcot^o») кос ),о1л(к>у) о) у ту гххлу-
(a<cz) тб/v ciylcnv ’А.тиатб) (<-»’) w oyQib{ici’} ?; ZAd-
fihoctf to sigcdotEtov 6 ay tog .Vt%dZ(<zo?) /лета
tov UEToyjvv avTOv' Tv sukoIoteiw rd KaUEva
/1ЕТО. TOV flETCyyf,OV O.VTOV GVV тф yOvyjlOTyf.)(t(i))
xai Яо/л^о?’) roatotS ovy тф Bovxq уф~----------------------------
то /сого!'7п/с(сог) rj ^(еотб)хс>д fj area Etc Srt)OVf(-
sia^av /лета, tov ago(afi)r(6fov) u.vt(ou) кей /.oinftov)
totucov &xo те (t«t(d)r(ov) rsrt.Qefocroc), аледп/ое(ак?)
а?то(и/т(а)т(4И£ог’)» /и>?'о(лпо)ос6л(оя,)> &йл,хт<лу, б.уч-
.&(£?) ,гго?’Лоо(/с« ’?), До7о/гогм(а)&(/ад>), fto(.d(o)v(to.n>),
/t€fjOpOpf)(o') (£<'».’•), Г.ТЛГОУ, 7Г«О£Ял(/аЧ'), ОТОХцёсЧ-
l't(<W»'), OVa^V/AElCOV, <roo/?ctt?(ri>j’), ftofpjv) tpyUTl^Xov)
xa) dyvAaictiv, ypin^ow), TCQvfiatfctyr), alytov dyp/d-
d(cor), t>oviid)(cov) xal 2ая(&р) ТЕгдалсу^а»’), s$-
CxnMoECOg ПТОЧТи.ОТШТ агогг(гх)(?(б')г(о??’),
£<шсб?' гота у£дцуоои(£)у(оуу) dtxaotaig у szcqxtoq-
о(п') ifly&y diEQ7fiu(£)v(ytg), iScovi'tfieatq oit(ov).
xpiVX^s), p(xop(f<>r), doaQiov xal ttavrot(wy) oicev-
/л(ата)у), savik/s xat хата^фао/iov Oiaodf/wc(g)
£v/.(fig) у /ас taxoncteqgv eifiuvg, eftpoZ^jc)
г;о?'т(«)о(а)т(а)>’) ?/ ETEo(ayy) отоат1'ит(о>уу, xa&io-
/м1т(сор) tojv ev fct€QO/(fiig) ару6гт(с~,т\ бопиЙТ',
яагет(«)> (co), отрсат/у(ап’), xQa(c7tv\ слохт(сЪу),
uTQaT£VT(a/i'), рл&о>т(ши), дгиуосц Ei»w xal )or-(o>vj
(hTf/a(fy (ojv) ха) ;ссот(д<) etsqvv Ьо/саои:х<Ъу szcoy-
u( у(ип’) CQEVVG.V fnaETQah/AEVOb, siact %(jjc) xavv>-
x(iot<) у avTiKatio (l< ?), txpvZyg X£Ei(c~jt) xal yoQ-
тао1(((а)т(ст,)> 9 O'H a (on) diargon (fig) *«/ а.т2?'лт(с>?.’),
d/arQwffig) лоа)тох.,ут(б,у‘о/(ол) у yQGt^EEOt/itw^v^
н<тад(а)г(о)г.(ол-) л(,е /?«? й;чдт(л n) ij e^cgioTo) g jj
хата riva а/Дта yQFtai' diegye/<(:) (о у), fawifycwv)
•'iv(f)(r i a)<ov f st( too g dsroureM. ot »(s ?>) cov do» Z(e ac),
dyyac^lag) w Qayy.tcti(ag) 7tu(oy(fig) yen^iQi) (оуу)
Q dygov yfytTt/f^Et'jicrn^ avrcar(fg), >«srn(*of»),
отдел (etag), хасллохтс i(ag), otx9/yoc5(fbr), лосей-
<5(or). QEQC'OV, УСЫ/одр' /l(lXOv), ГО }'(/’?) ЯЕ^бУУ, TQr
taTidn’o( ), /tai^ovK' Tia)VcK\ с диотдсоо((ск), yEcyvgdt-
(oEotg), ciy^ov ; £>'^/./(о)т(со1’), oivov, xQE&yy, C£rya-
Q([t’jr) xci алХбд sta (?;c) a/A(i]g) f^i/Q&(ag) vvr
те disyvoio^Ej'jfjig) xat tg voteqop ел. vot/^ou-
,«(tr)(?2c).------------- (Schatzk, 35, pp. 101 —102)
водоемнте му и с градините, метохът Пре-
подобии Предтеча и крепостта Иерисо с ба-
нята, и с поселниците му, и с местата, и с
лозята, и другите неща, с църквата Светите
апостоли, нивицата Провлака, проастият Све-
ти Николай заедно с метоха му, проастият
Камена заедно с метоха му с килията и
другиге места с Вукрон, ------, манастирът
Богородица* 1 към Струмица заедно с не-
говия проастий и всички друге места да се
освободят от даване на митатон, от искане
на апомитатикион2, въоръжени войници, ап-
ликтон, от пазар на мулета, мулоподобни,
катъри, »?ъски, коне, потенски коне, мага-
рета, магарици, юници, впретатен и невпре-
гатен добитък, свине, овце, стада кози, би-
воли и други четириноги, от въорьлеаване
на войници копиеносци, до ставя не на необ-
ходимите неща на съдии или практори или
преминаващи пратеници на 45'жди народи,
от изкупуване на жито, ечемик. овес, варива
и всякакви семена, от ссчене и евличане на
каквито и да са дърва, или от преиасяне на
друг» негца, от даване на копиеносци или
други войници, от даване подслон на висши
началници, дукове, катепани, стратези, съдии,
падзорници, стратевти, проверители, описвачи
и други побирчии и на всяко лице, натова-
рено с разеледване на държанни работи, от
даване на канискион или антиканискион, от
доставяне на продукти и фураж, храна на
вой ската и апликтон, храна на протокентар-
сите или на проелевенмите, на мандаторите,
конто водят пратеници или изгнанник или ми-
нават по някаква друга служба, на царските
люде, изпратени но някаква служба, от ан-
гария, парангария, даждия, от доставка на
земеделски продукта, от синона, димнина4,
военен набор4, градозидане, икомодион, про-
зодион, аерикон, комодромикион, от снаб-
дяване на пехотата, от настаняване на вой-
ска, от д*'ставка на метал, от строеж на пъ-
тип(а, от мостнина, от земеделски продукти,
вино, месо, от зевгарион5 и изобщо от как-
ват о и да е епирия, било сега съществува-
ща или която ще бъде въведена по-късно.6
3 Става лума за манастира Св. Богорорина Милостива. (’E'Zro€<’ci) при с. Белюса, Стру-
мииясо. Срв. L. Petit, Le monasterc de Notre-Гате de Pitie en Macedoine, ИРАИК VI, 1, стр. 1 сл. э Точ-
ного значение на този термин не е ясно. Вероятно с във връзка с настаняването и прехраната на войска и чи-
новници в далеко населено място. Срв. Солсеjee-XlotatiH, пос. съч., стр, -366.	3 Данък на огнище, платан в
пари. В средновнзантийско време този данък е замествал за полу свобод ните селяни като семесн данък стария,
поголовния данък на колоните. Срв. Dolger, Beitrage, р. 51; idem, Aus den Schatzkammern. pp. 183-18-1
1 Разноски, плащаим от населенисто във връзка с набиране па войници. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern,
p. 31. За еванюиията на термина елпатаа еж. Lernerle, Recherches snr le regime agraire, p. 266 sq. 5 Точного
значение на термина не е ясно. Един смятат, че това е данък, илащан съобразно с броя на вирегатния п рлботеи
добитък. Срв. Dolger, Beitrage. р. 53. Други са на мнение, че тоеэ е оснивен данък, платан съобразно с обработ-
ваемата земя. Срв. Солоеуев^Моишн, пос. съч.. стр, 442, ь Докумснтът е от юли 1079 г.
Acta Athoa - Документ!! от Атонските манастири
33
19. Isocodicon vici Radolybi
'Ev t(;}) (5«о<(х?р>£«) BoXeq(ov) xal £tov(.igv(os),
frc.(p,'i)t(o£) Stovfwv(os) xal Za/’iaXzfyias) tpvAAur
ало n(aQa)&s-(o€cos)us'
Xa^lov) *Padokt'fj(ov) кати top ys(y6)pe(yov)
nsQioQiowv. x«»7(d) anuQyJ/tyai ctro tov fiovrov
tvv	Jfe]ydA(j?) IlsTQ(a), dww biaytaQi-
^cuv(rai) та аыо(оа) tov %aj(y[uv) ZrpiufMOT^v)
xal tov X,cu(f>tov) xal xoar(£«) люо(?) dv(oir)> bta-
ycoQft/ovfai) та c>vvo(qS) tov 7/п(о1 о l) Z[fj6o]p(io)-
т(ог>), ^ispy^E^at) to /db(t)p(ov) AapL,dz(ov) то
typv xal ot(uvq)6v fa/.cn:ouv[pEVov xal to 6ev~
д{)(от) то lftEt>d^(tov) to soq7Qcxyiuju(E)v(ov) to loza-
u(e)y( ?») eis t(ov) [Jdn:ay(u), [xoajzEt tov arz(oy)
fidnay(a) xat &£p^(£)r(at) rd duo dviK(a) та io-
TPQayiop(E)r(u) ij(yovv) tov tiqiv(ov) xal to ftpE^i-
b('ov). xal xapnt(ri) адлм> to X(')Q(d'pi'>r) to vlo-
ка)т(т])И(еу) zd/uja) Пагт81(ециото$) AopQu^ujr^i)
xal sq%()x(cxi) &os t(>>v) rptxZu» (ov) ,ut y(d)/.(or)
3srdj(pv) топ loTati(s)v(ov) sis t(ot) aiauv раотау(а)
fIs r(d’') т6л(о'‘) tov лер /д(е)~(<л») BeIt^io. то2.е) (ov)
si's t(uv) /m(kouv)........7j»Qig6iu,(>)r(oi) ало z(uv)
л2.ахол(иЪ). xal fo’s^y^i^ai) eis Ztdi>,ufoz(ov) xal
xd,urzr(ei) [язь?]	xqux(h) t)v avi.(itv)
oZQdz(av) xal tov rrpco%(u)<(£ctv) biay/nQi^tov dtgui
rd аи[уооа tov] yad/rtov louvix(ov) xal diSQx(i)-
z(ai) rd &oa!&(ov) 1mv^(xi(ov) to e/ov xal ot(uv-
o)bv ),slaTo^p.(sv)(ov) xal xqc/t(ei) tov avr(yv)
TQoy(a)^(sd) FTii ?'[o]r(or) sis t(ov) л1ахют(6у),
sv&(a) xal svvryyris cdn(or) XEizai zaw u&pav fi&Q-
uuQtvov Aadi/iz(ov) t/(yovv) lidar ay tiav 2,«Qy(u)(xiov).
xal tx tu)v sxEioE л(а<1а) Aaafj(u)r(Et) rd ovvu(uu)
tov %co((huv) BsAzgica;(ov), XQat(ei) tov M.axun(b')
ё(юи(о1) ol,(ov) xal fy>x(e)r(ai) xa[l d]xuv,ufa'^Ei eis
r(d) gvvo(q'x) tov %(n(pfov) 2hopdlz(pv) xi карл-
t(ei) stqus ai'icroXQp) y/jjftlfytw be&a та o6vo(f>a)
top 7/o(tnov) 2Хо,иа1т(оъ) xal &££х(£)т(«0 rx)r
txxA^(uiav) ti](v) Avpvfyv) т!р> torapsvtjr sis t(6v)
Т(>л(оу) TOV ^£уО//(гф(ог) ToJlOAOS X(ll dvEQ%(s)T(ai)
SIS t(o) OQOS sis т(Ь) vfilOQ TO (хо)т8()Х6^1(е)у(оу)
ало z(oo) B.bi.v(ov) xal xdpm(ei) ziubs fio^ar,
xQaz(£i) то £жэт[г<5(о»)] той fiovvov oX(ov) xal ало-
f5(f)d(£t), Ev-&(a) xal ij^azo-
vAoy(iath]) b(i)d yoi'tjodov2.1.(oi) xcd лсгт(<хк(оо)
tov 9?Мохе(/о)г(ог?) Tjitutv ^.ojiut(ov) xvqov ’AassIov
tov KouVrjv(ov) to rov ^aQovz(os) yco(QiOv) ePa-
19. Извлечение от кадастъра за сёл?
Радоливо
.'Чист 45 от приложение към описа на
диоцеза Волерон и Сгримон, тема Стримон
и Завалтия1.
Селото Радоливо2 според прокараната
гранична линия [има следната граница]: като
се започне от така наречения хълм Голямата
скала, където се разделят междите на се-
лото Жидомист3 и на селото [Радоливо| и
върви па запал, там се разделят граничите
със селото Жидомист, преминава каменния
граничен знак с изсечения кръет и през мар-
кираното дъбово дърво, което стой при гра-
ничната стена, върви по самата стена и пре-
минава през двете маркирани дървега, т. е.
дивия дъб и облагороденото дърво. II свива
покрай нивата, изсечената гора от Пантелей-
мон Добровита, и върви до триклонестото
голямо дърво, което стой до самата стена,
до мястото, наречено Вълча поляна, до мал-
кото ..., разделено от постлания път. И се
качва до Жидомист, и свива на юг, върви по
самия път и разделяйки купчината камъни,
надясно [остава] меж дата на село Домник4
и преминава през граничния камък с изсе-
чен кръет и върви~по самата купчина камъни
на север към постлания път и там до него
лежи големият мраморен камък, сиреч до
граничния саркофаг6. И оттам достига до
междите на село Вълчище, върви все край
постлания път и се приближава до междите
на село Семалтоь и извива на изток, като
оставя надясно синура на село Семалто, и
преминава църквата Лимни, която стой на
мястото, наречено Тополос, и [оттам] се из-
качва към планината до потока, който сли-
за от Воден и свива на север, върви по ця-
лото плато и се връща, откъдето е започнала.
Чрез хрисовула и разпоредбата на нашия
христолюбив господар и император Алексий
Комнин се зачислява целият данък на сегаш-
1 Тази тема се намирала недалеч от Драма. - Дн. Радоливо в Зиляховско. Вж. Г. Оапрогорский, Радоливо
село светог орског монастира Пвирона, Сборник ралова Визант. инет. VII (1961), стр. 67—84. За този документ срв.
Г.Цанкова-1 /ещкова, Феодальная рента в болгарских землях под византийским влалпчеством, ВВр,Х1Х (1961), стр. 12 сл.
3 Това^не пхе да са развалините при Пастуха по горното течение на Струма между Кюстендмл и Станке Димитрове.
Срв. Йорв. Иванов, Северна Македония, София 1906, стр. 46; Златарски, История, 1И, стр. 56.	4 Точного
местонахождение на сели i исто не е известно. 5 Първоначалпо граничните камъни носелн изображение на им-
ператора, обкичено с лаврови клончета, каго признак на върховна власт. По-късно обаче граничните камъни имали
един или два кръета като знак на императорската власт. Срв. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 183. G Ce-
1ище в Серско.
Aera Athoa - Документа от Атонските манастири
duZi’/?(or) а.~«г T.i(z6t )/<(г)’7(от) °*я‘ Г(Ф) (<5г)(^О?а-
гагдм)//6(7.7. >), r.ij owiyli(есф) те иш тф ё/мт((хф)
(тгоо)саил(ср) т-rjQ (/tu’’cc)z(^>) JIaer(aff) xa} Kovqo-
ла(/.а)т(1оот]ь) r(fjs)	-f
Aa 2т«г<х(«), r/ov b’a(oiz>roe), t;’yd(por) Иет-
o(o»') ^£fc(opi)c(e)o(o?.!), xai Ald^il(ag) }’(t'T’«tx)«(c)
oi’t(ov) я al ’ Io.>(avvov) xal At(^o)2 («<«) Mil ’,4*(t)>>-
(5(v)i’(or) «чор «от(оГ’), ’Елсва^т]... (??ь) avx(pv)
(pop.) (>/.«•) /' иё" ,Ut]"
bid 4cn(arvov) /<ЬраЛ(о),	А7(^о)х.(аог>)
/каоеяигb(ov), 7:01 BaotZ(e(as) }’(?w/tx)o(c) a£>r(ot>)
xal jG’a?’?’(a<) xal Kv(Qiax](itg) (?/9’;'or£?(dc) civt(ov)
(vop.) (yu.) у" кЬп [ш/']
&d 7co(d»'M,t>) \4r?j2(fou), vlov Ntxo2.(aov) ow-
ya(ppQov) ’Ioj(dvvov) Ad/?a«i(<5), xal Хоютф’ад
ywaifyog) a&x(pv) xal Zayciola mu A*i?eoZ(«O{>)
viatv яса Aofirdvils яса 'Е/.ёюуг fh>yai(e)o(wy')
avr(vv) (>om.) (/{«) у" x<5" py"
but (г)(е6}Ь<> (qw) х4(>п(е)»’(ог') 11Едат(гхоо), ya(u-
Pqov) Bsqx, фла (tov), xai Xtovovg уv»'ot(xos) civt(ov)
ясй *Artfr(ys) •d'vyaTQ^g) glt(op) (< ом.) (у и.) уM
xb” uy”.
f5td Kozu(a), vlov ’Avik(titov), eyyo(yov) Aabp-
oA(dov), Zov2.<iK(ag) y(vi’aix)u(p) gvt(ov), (Uqo)ko-
n(iov) vlov clvt(ov) Mil	{lvyafin(ug) ar-
r(ov) (ro,u.) (yit.) у" [хй" jUtf"]
Aid *1со(с1юог) Bovfy(d)(.(pv) т£ауу(а)о(£ог),
vlov Ntx(p)2(dov), xal (A)y,uyTQ(iag) усУси(мД) av-
t(ov) xal Ka).(ifc) xal vAw(ys) xal BaQfi(d)g(ag)
koi AlaQi(ag) -?^уумте(д?) [«от(ог)1	(т'од.)
о;" .ay". (Schatzk, 65, pp. 182- 183)
20. Donatio loanni Iberi a Athanasio
Athonita facta
----------— 3Esiei Ье ёг гей аитф XQvoofiovMkp
taegiExovcai otxoc eikogistevte, ка&ёоя tivaasQco ei-
Q-t]Tai, ttKOVGSv6{.lf3’Ot. EV XQVOO3To2tT Mil EV T?7
xaff ypag teIovvteq AavQci, euv siote cvppfi ip/ty-
oic yeVEotiai tov 7J3vgo[j vV.tov TiQouvjidbEi^iv xai
Sl2.TjQOq)OQlnV TCOV TO. TO14VTC1 3$£C)EVVCbvT(nV XQOSf-
TuQfnv, bioQi£6,uf&a, tva TtaQfjfiMjw cl туд evayso-
ното село Радоливо, включително и дикера-
тоексафолона1, синетията2 и елатиконът3
в пол за на монахинята Мария - ку р опала -
тиса Василакина.
За Ставила, син на Василий, внук на през-
витера Петър, и жена му Марта, н Иоан, и
Николай, и Акиндин, негов син, Елисавета...
му [данък]: J/s+1/;>-r1/g4^l/4.s номизми.
За Иоан Кавада, зет на Никола Диасеконд,
и жена му Василия и дъщерите му Драгна
и Кириаки [данък]: 1 2+1'з+г/34-: l/ie номизми.
За Иоан Анилин, син на Никола, баджа-
нак на Иоан Кавада, и жена му Христина,
и Захари, и Никола, негови еннове, и Доб-
рани и Елена, негови дъщери [данък]: l/2-i
1.-,3Н_1/а4“Г1 /48 номизми.
За Теодор Арменец Ператик, зет на Вер-
ховлавий, и жена му Хионо и дъщеря му
Анити [данък]; 1/2 Н/а—1 м4-1 дя номизми.
За Козма, син на Аникит, внук на Влади-
слав, и жена му Зулака, син му Прокопий и
дъщеря им Ана [данък]: 1-2-i-1/3-,-1/-j4+14*
номизми.
За Иоан, българина обущар, син на Ни-
кола, и жена му Димитрия, дъщерите му
Кали, Ани, Варвара и Мария [данък]: Vie4-1/^
номизми4.
20. Дарение на Иоан Иверийски, направено
от Атанасий Атонски
---------Но понеже в този хрисовул става
дума за 25 къщи6 [намиращи се] в Хри-
зопол, както се каза по-горе, конто са ос-
вободени от данък, и плащат данък на на-
шата лавра, ако някога се потърси от прак-
торите, конто проверяват тези неща, хрисо-
вулътдасе покаже изцяло, нареждаме, щото
обитателите на преблагочестивата лавра на
1 Дикератонът според Theophanes, ed. de Boor, p. 42O2o, бил въведен като държавен данък за
възстановяването на цариградските стени от Лъв 1П Исавър, а според Константин Манасий (4568) —от Ни-
кифор I. Според Dolger, Beitrage, р. 59, и двете версии и я мат исторически стойност, но въвеждането на екзафо-
лона се приписка на Лъв П1 Исавър. 2 Възнаграждепис, давано на онзи чиновник, който ръководел
събирането на данъците. Срв. Dolger. Beitrage, р. 60.	3 Възнаграждение, плащаио на чиновнидите, конто до-
насяли в хазната събраните данъпи. Срв. Dtilger, Beitrage, р. 60. d Този документ е от 1098 г. Във връзка
с този документ и изброените в него данъци срв DAlger, Aits den Schatzkammern, pp. 180—184.	5 В този
документ от 984 г. става дума за монаха Йоан Иберийски, който дълги години служил в Атанасиевата лавра. По-
късно Йоан Иберийски^ основал своя собствена лавра Св. Климент. За многогодишната му усърдна Дей ноет Ата-
пасий преотстъпва на Иоан Иберийски един хрисовул иа император Василий II, който освобождава от задълже-
нието да се плаща данък за един кораб от 6000 модии. Тъй каю в хрисовула се споменават и 25 къщи заедно с
населението, намиращи се в Хризопал (дн. Кава ла), конто остават да плащат данък на лаврата на Атанасий, то
монасить на Св. Климент се задължаваг да ирг iставят временно хрисовула на Атанасиевата лавра, когато го
ноисквали данъчните чиновници.
Acta Athoa — Документы от Атонските манастири
37
lavQaG tov	xaf}’ or xatoov ПттцИу
то toiovtov XQvaoflovAhoi’y udllov <3a 3i avrcor
exeivtov tcov fx tov Kh'1/..it] absfaptbv xal wm> ex
t^g {jpxtsQOG AavQaG алоата^Есал toig {joviofxE-
voig EVAoyox; avro xalhSeiv xat ло2м> avalapfia-
vEadoiGCiv aino ol zifa AavQftG tov К1цц,т] &3e2.<p i
ev т-ij oixela povfb-----—(Schatzk. 108, p. 294)
21. Commentarius de qtiodarn agro a Paulo
Plavitza, loanne Svesditza etc suscriptus
—-------’EyoAtpt лаоогоа Scoots tov ’~6v-
r(<z»’) <]-<wcv tov те IJavltpv) nffeoftvTEQOv) tov
EsaAeyopsrofy) niafhfar xat °Ia)(avvov) лала xal
охоЗеолотоу tov еяиАЕуслр&ои SfteablTfy xal ’Zco-
(avvov) xIiqixov xai E^a&jdpv) tov елеАеу<л(леуоу
Sxoyiva xal ГЕ/WQytov s^eafivtsQOv) тог ёлетАЕусо-
fAEVOV TrETIQtAEyp. XOl H(ivA(pv) H'^’d}y[pV)
xal ‘oov tov Bqovxov лала 3ia yflQos ’AvSq&ov
л#(ЕОритЕ{)Оу) xal Sevtfqevovtog zifc xaficoAixtc
sxAiclag arpi paqo xff Ivb. q' etovq gcitg' naouvoia
TOV JtOQEVQE'dEVTOV XOl глоу^ау>(1гт(сот) Ел1 Tfl
Scoot tqv cpovov a^icxntozov xal h’unoyQ&cpov gaQ-
tvoov J - (Schatzk, 109, p. 297)
Климент да го представят по което и време
да бъде потърсен този хрисовул, а по-добре
да се изпрати от самите братя в Клименто-
вия манастир и от онези от нашата лавра на
желаедците благосклонно да го видят и бра-
тята на лаврата на Климент отново да го
върнат в собственна си манастир.--------
21. Протокол за земя, подписан от Павел
Плавица, Иоан Звездица- и др.
---------Настоящего устно дарение1 на
презвитер Павел, наречен Плавица, и на све-
щеника и собственика на кыца Иоан, наре-
чен Звездица, на клирика и екзарха Йоан,
наречен Стогина, и на презвитера Георги, на-
речен Четирилеха, на монаха и сина на све-
щеника Брухос, Павел, бе записано с ръката
на презвитера и девтеревона2 във все лен-
ската църква, Андрей, на 22 май, 6 индикт,
година 65163, в присъствието на дошлите
и подписали се на устного дарение свиде-
тели, конто удостовериха и приподписаха
[това дарение].-------
22. Acta monasteril Iberonis
’'Hqxovv rij EvciysoTaTj] 'ttorij tcov ’Iftfyju»' xal
toig ev avTii tov itm’qot] xal	Ног
3ta£ijy еХоцегок л{ю^ ??[eet[t/a2^o’ avtijs те xal
za>v f.v avrfi xat ztbv ул’ аутур л^осютессоу яед|
TO)V EV ayroTg ЛСЮОХодЕ^О/АЕУОУР 3WQob<U)V bld
XQucofiovllcor Adycov StayoQujv aoibiucov nQOcnoQio-
д-ЕУТЕб avT,(fj) XQvooftouAAot loyot zov re ,ua-
xaQtror fi<tot Mats x(vqo)v KoyvoxavTivov tov ла-
latov лдодуодоуЕггцтои хата то Gi'vb1 etog exte&eig
zij улоудац-Ц Exdvov xai yuvovj робАлц лелютсо-
[aevoq ел! zi] ,uovfi tov тцаоу HqoSqouov r?7 bia-
xeigEVTj fier хата rrjv <dsoual.ovtxqy, Tip,’ Зе ovaa-
oiv Зе^ар&Ч] лаоа 2a.xolu.uv porayov агтаЗеДое
yeyovozoG zov лат(нх1оу Kalcova xai rife exeivov
uvEtptaG ’A ... i]G oyyyEvoov уларургтил’ tov 3ta~
.la’^fioTEvbETTOG fiautlEOJZ, cog о ypyoofiovlAos, av-
tov ладила XoyoG, E^xovaeiav аоту xai, toig {’л'ао-
TtjV nfjoaGTEioiG xai toig ev avzoiG n^oo/tct^e^o]-
pEToiG латклхов; SovI^oqoixoiG алоЗоус, f’w ys
22. Документа от манаспшра Иверон
Издадените за тази цел хрисовули обез-
печиха на пресвещения Иверийски манастир4
и на ония, конто бяха решили да прежинеят
в него уединев и спокоен живот, благоден-
ствието на манастира, на пребиваващите в
него [монаси], на проастиите му и на настане-
ните в тях парици, подарени на манастира в
различии времена с хрисовули на различии
славни императори, [а именно с хрисовула]
на блаженопочившия император господар Кон-
стантин Стари Багренородни6, скрепен с
неговия подпис и със златен печат, издаден
на манастира на Честния Предтеча в 6454 г.,6
който се намира до Солун и бил осно-
ван от монаха Николай, брат на патриций
Калона, и от неговата племенница А..., род-
ственник на споменатия император, както
удостоверява неговия хрисовул. С него той
дава екскусия на манастира, на проастиите му
и на настанените в тях парипи и дулопа-
1 В този документ се давят сведения за един поземлен участък на някой си Фаедзслис. Прото-
колът е бил подписан от осей души, конто с подписите си удостоверявали, че този поземлен участък
наистина е принадлежал на Фаедзели, след чиято смърт наследнипите му го подарили на манастира Св.
Климент. 2 Девтеревонът имал задължеиието да държи евангелието по време на литиите и да чете екте-
нията. Когато архиелископът отсъствувал, девтеревонът подавал свешта на дякона, който стоял на амвона. ‘О 8ev~
tsosvoiv ttor Staxovvtv бил втори перед след архидякона. Срв. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепис-
копия, София 1924, стр. 297—298. бел. 13.	3 Т. е. 1008 г. 4 Т. е. манастирът Иверон. 5 Констан-
тин VII Багренородни (912—950). Наречен тук Стари за разлика от Константин VIII (1025 -1028).	6 Т. е. в
946 г.
38
Acta Athoa — Документи от Атонските манастири
кои dtooedv iTOQobtcov o.te7,cov tqiukovtgM; pfa
tmi tov di/po-siov те/Ло/шою ij fiaodixots aeltovQ'
yifaiaoi z[g<7zcto]	dZZd wdaq; Evoxifc
а>т>]7.7.ау/лЕУ(ОР mn>sjf6fisyos.
aai 6 £T£gGs jCQvuufiov 77.05 7.6 yo; tov ovtov ,u<i-
miqiotov	ysyovcbs кат то yiv^cf £to5 to
moTOT (1ло(раиу6иЕЛ>о5 vstoyoaiffi ekeivov koi yQvojj
fiovtA.?] E^fetji'GGEiav кш TtEQ&ahpiv T015 i-v tfj уг]оср
KaoaybQelag дюкаиёгад зцюигпЕкмъ zr/c; tov ''A fl co
/.lovifc tq> re T.Eyoph’cp ’Ahxal кол , tto xa7.ov-
UEvcp Га2,Ёса. gvv toiq noocioT&otg avriitv, tt/5 it
Фа7Алд(р5) кас tov Aopoo667^ov xal tty; Ao^Qn^as,
xat dcDQEay ттаооЫоуу оге7Лп> Efidopj/xorTa
ccov itте yifo iblav EypVTtov lu'/te TsTfouamt net
di]/10010X015 ^OGlloCOCQ TEaO/VfJVi/UOGl [««/>]V71O-
^E^TjUEVOJV EJtlpyiJGTEVO/ZEVO;.
xol 6 tov /inxaQtxov @aGiT,ECOg h(vj>o)t> 'Pco,ua-
rov tov зтатдб; Tf7)v doi.di,uior fiaot7£cuv tov ve
x(t-yo)r BaoiXstov xal tov x(voo)v KcovGTavTfi’ov
wtv nooq^f^eryifanv biTEitsis xcad to eto;
ETll ТУ/ tiovfi TOV Ko7.ofi(W Л.ОроЫоЛ> UTEtFbv TEO-
oaptixovTa дсоое \v atfcfi jwiQEytov, (Ivft'cbv d(pt]QE
^(K№ rom(cov) and Tf7w nc).at xaQpboffartcpv тер
fj,EQEt lavri/; еу rfi TonoDECtq TT/5 Т^мофг] tnaod
TG)V EGOXTp’CO&EVTOlfV EXElGE SxljificOV Bov7yU(KOP
xat et^bqos) tov aoidifjjov fiantAEcos x(voo)v Ba-
gl7.eiov tov JtoQif'vaoyEWi/Tov ysyovio; кита, то fivstr/’
etos rep /tova%cp ’Ifodi’v?/ xal ovyxs77cp r<5 Toffri-
Http хата tqojiov dvraTlay^s) vstayooevtov avtep
dujQi/dtjvai ti/v uovl/v t(ov) Asove(iov) ev rfi @eg-
oa7Kovbij] xat tT/v frovi/v tov KoToficrv ьт 9Eqlgo(p1
nQofe) де xal ti/v aovr/v tov KAr/pEi’Tofc), ijxi;
EirdvofiaTi p.iv tov tiuiov IlQuboupov mm Bfx-triu-
tov 9l(')(dwov) xa&idQVTai, хата <5e to 06(05) rbv
*A&cw didtKEa(ai), ayfFcbv stam/T^oato dvo povebv,
zijs те /Aovifc tfjs 9I^t]G^g(i]5) ti/5 ev ifa ^aoi7Jdi
рици1 *, а също Mj' дарява 36 неплатежни
парици2, неподлежащи на никакви дър-
жанни данъци или на императорски повин-
ности, но свободни от всякакво задължение.
II друг хрисовул, издаден от същия бла-
женопочивш император в 6466 г.3, който с
подписа си и със златния печат потвърж-
дава неговата достоверност и предоставя ек-
скусия и пълна свобода на проастиите на
Атонския манастир, разположен в [полу]остров
Касандра4, а именно на така наричаните
Халикай и Галеай, и на проастиите на Пса-
лис, Добродол6 и Добрица6, а също така
им дарява 70 неплатежни парици, конто ня-
мат нито собствена земя, нито подлежал на
някакви данъци към държавата или на им-
ператорски повинности.
И [хрисовулът] на блаженопочивщия им-
ператор господар Роман7, баша на преслав-
ните императори господаря Василий и госпо-
даря Константин Багренородни8 9 * * * 13, издаден в
6468 г.9, за манастира Кодовое16, с който
хрисовул му дарява 40 неплатежни парици
вместо предадените му от старо време места
в околността на Иерисо, който им бяха от-
нети от настанените там славяни — бъл-
гариЧ
И друг хрисовул на преславния импера-
тор господар Василий Багренородни, даден в
6488 г.12 на монаха и синкел Йоан Тор-
ник13, който повеляваше да му бъде даден
манастирът Леонтии в Солун, манастирът
Кодовое в Йерисо, освен това и манастирът
Климент, разположен в планината Атон, ос-
нован на името на честния Предтеча и Кръс-
тител Йоан, в замяна на двата манастира, от
конто той се беше отказал, манастира Иве-
риса, който се намира в столицата, и ма-
1 Парици и дулопарици — зависими от светски или духовен феодал селяни, задължени към него с
част от данъците и пованностите, конто по-рано изпьлнявали към държавата. Приема се, че дулопариците се на-
тирали в по-голнма зависимост спрямо феодала. Вж. Mosin,	:Zf.vyaQi.->v, р. 125; Г. Литаврин, Болгария
и Византия в XI— ХИ вв., стр. 181—182.	3 * * Т. е. неподлежащи на данъчно облагане; т<5 8>/uo-iu;t dysniyv<i>-
0Т01. В други извори тази категория селяни са известии с терм и ните -вео^, „непознати“ на хазната,
свободни от данъци и други задължения към държавата. В повечето случаи те били разорени селяни, освобо-
дени роби, избягали крепостинци и др. Срв. Г. Острогорский, Византийские писцовые книги, Bsl. IX, 2 (1948),
стр. 273—274.	а В 957/8 г. от н. е. 4 Полуостров Касандра се именува „остров“ За термина steQibaZipis
в смисъл на пълна екскусия срв. Lemerle, Esquisse, t. ССХХ, р. 82. •’ Името Добродил е българско. То би могло
да се сравни с дн. Добридол във Варненско, Ломско и Кюстендилско. Срв. DujCev: Bsl. XIX, 2 (1958), р. 302.
6 Местного име Добрица е също българско. Като женско лично име то се срещ<1 във византийските документи о г
XIV в.; Fr. Dblger, Sechs byzantinische Praktika, V, 79, 93, 96; VI, 30, 95, 125; Dujtev, op. cit, p. 302; Ив.
Дуйчев, Славянски местни и лични имена във византийските описни книги, ИИБЕ. VIII, 1962, стр. 206.	7 Им-
ператор Роман II (959—963).	8 Императорите Василий II и неговият 6pai и съуправител Константин VIII.
9 959—960 г. от н. е. 10 Манастирът Кодовое се намирал в околността на Иерисо. Тук той се. споме-
нава като самостоятелен феодален владетел. Между 975 и 995 г. той проминал към владенията на манастира
Иверон. Срв. DOlger, Ein Fall, р- 12.	11 За значението на ^я/.а/>од като стннческо име (славянин) до пър-
вата третина на XII в. включително. След 1136 г. Sr-d/ioe се срсща в смисъл на „роб", срв. DOlger, op. cit, pp.
23—24; St. KyriakldisMa^tsSovixd, Il (1952), p. 738 sq., предполага без основание, че тук става дума за „роби
българи'1. Според DOlger, BZ XLVI (1953), pp. 210—211, със ^ягл^йсо»- Яот/уаоил- тук са означсни българите,
конто са наречени така за разлика от останалите южни славяни (сърпн и хърваги). Срв. Dujvev, op. cit., р. 304.
13 Т. е. 979'80 г. 18 Синкел — помощник на епископа. По-късно тази длъжност се превръща в почетна
титла. В такъв смисъл тя е дадена на Йоан Торник, основателя на манастира Иверон. Срв. Dolger, Aus den
Schatzkammern. 57, 4, p. 159; idem, Eta Fall, p. 13, n. 4.
Acia Athoa — Документа от Атонските манастири
39
T(f)v лолесоу vvy/jayovoyg xal тту ctor Гу tov aylov
Фиуха Tty ЕУ ТралЕ%ООУТ1 dlOXElllEVyg TtaoOiitO^lQO-
/avoiy) E&tovoevea&ai fisv xal zoiy eS^xovra bi]-
tioainplovg (rtapjoixoiy тогу ёолоц&ЕУт^ад) тф (/to-
1г)аХФ ’ 1<о(6.УУЦ) Xfd GVyXF.AAG) SlQCOTjV btbZEp(an’)
X(}-voo^ov)J.{tovj, uiqo[s) rofizotg 8e xal zovg freta
ravza te>Qti/Mrt(ag) avzcb тЕааарахоУта naQobtovs.
xal xQvo6fiovMo(g) oZZoc tov ftaxapirov pact-
Л£(о>5г) ti(vP0)fi Afixai/A top ZTa<?/ay6vcg yeyovdy
i'jTi tii ftovij tov \Miat ifcot raw ’ 10tjQO»’ dat-
novuevofy) avTjj та tf fMvaoTt'iqta xat та хтриата
rd 7tQonfjjqpo(JU>f)f.vTa тф (Ь1[л,оа1о) tx лта1оиатод
тот (ыог)я%(ог) lecopyiov exeivoi xaflocu.fioecog
tyXAtjuazi хр/феттод, Fira Ьо/ррйеуталаоа zw bta-
urT]uovE.vi)svTf)b uaxapizov (кюй&пе, та [уе],«ло-
vauri'iQM. xal лагта rd хттриаа ijyow та лоосю-
TFior та Атотта/па, то огхолдоаотеют riy "ffipio-
aov, zip' Uf.>vip> tov Ievfgiov, to лоопотекл’ zip
ioftoo$txEi(ay) xal то лроалтноу Tip Ме/л^/ат xal
tov хеуеоосч/лето” толоу tov ^Tvi-iaQiov xat rd
raw алохаоЕ.’тип' луиоик^а»') толю. оиияа&уоад
xal robs хаояоЬд тап> tbv tveutrfh] yjQGvznv 6 pj-
fi'FtG Гетиоуюф /лета Tip’ xaiiooio/otv.
xat zu зтрообута то foots Еууралуа bixaoTcbv Елар-
Халт(о)т) tov те ояа$(а)р(о)хагЛФат(оо) ’Za>(avyov)
xal dr>{r]jx(^Tj)Tov xal tov (лр'1>то)(ола)$(а)р(1ог)
У AvdQovi^ov xat xpzor BoZeqov, 2kwfbjvo^ xat
(-)Есг>акоу'1х(ту) i(ytp.tfaiom’To{c}, foy b pkr ила-
ii(a)g(o)xtn'(btbaT)og ’laxbtvyg xal ио^хо^т/у) xat
rip- tcov x/Q»aojfofij,A(ct)v) FyQaipEV алщяЬurpiv xal
тф’ ехаотот! д>ооеат xal neQlk/ppw tx aepovs, На-
тер-у <5т о (,т£иото)сяа(?9(а)о(«оч) AvbQovtxog er
тф) tyyQtuf'fp zofofp xal %oru(>fiovA/.a OQooeZvat zij
.tiorij tcov ^Hhjofptv) bebr/lfoxE xTiutazaw zivcbv bco-
QE/iq tf. xai EixovG(xnfoT(aq) лертл outfitter а таотц
xal ларо'хиэУ beb/]tiooiEVluEv(cor') те xal лагть-2.сдд
dre2f~tvt a xal owrtiQ^o(tti) zb ларёлау &иежира
xal цлара&ракота xal nd-Jiy Елт^ОЕтад Лре&Ехта
хата т/р tan’ yovoot/ov/A((.ov) btaoTt^tv torifMp'EV
FXEivog тд yptu/jj TtotofiuEvog рутрмр xat tov vtio-
'iff’tftiaroQ zov frijflEVTog bixaozov xaAdtg ехтк&еще-
vov xal лоооцхиттсод xal r.tjv to tv yjovoo^oviAcov
bvra/nv ev ppa%ei biai.a,utfc»’ovTog, f^ an’ e^dv egti
тф ffovtoufy'fp zds zovTon’ nepi^y/eig xal dvva-
,ueig xaridetv. (Ein Fall, pp. 6—8)
настира Св. Фока, който се намира в Трапе-
зунд. [Този хрисовул] нарежда да се даде
екскусия на седемдесетте държавни парици,
дарени поврано с други хрисовули на монаха
и синке л Йоан, а освен тях и на даре ните
му след това четиридесет парици.
II друг хрисовул на блаженопочившия им-
ператор господар Михаил Пафлагонец1, из-
даден на манастира Атон, т е. Иверон, с
който му дарява манастира и имоти, станали
собственост на държавата поради провине-
нието на известния монах Георги2, осъден
по обвинение за измяна към императора, а
след това подарени на манастира от споме-
натия блаженопочивш император, като осво-
бождава от данък манастирите и всичките
имоти, именно проастия Леонтария, проастия
с къща при Йерисо, манастира Генезий, про-
астия Добровикия, проастия Мелция3, запус-
тил ото място Стилиарий и имотите на под-
стриганите за монаси и доходите им от вре-
мето, когато бе наказан след измяната спо-
менатият Георги.
II отнасящите се към горното документа
на провинциал ните съдии - спатароканди-
дат и асикрит Иоан и протоспатарип Андро-
ник, който беше и съдия на Волерон, Стри-
мон ио Солун. От тях спатарокандидат и аси-
крит Иоан беше направил списъка па хрисо-
вулите и бе описал подробно съдържанието
на всеки с оглед на дарението, а другият —
протоспатарият Андроник — бе отбелязал в
този документ, че Иверпйският манастир
притежава хрисовул, чрез който му правят
дарения и екскусии на някои имоти, а също
и на държавни парици, и на напълно не-
плажни парици. Според подробного описание
на хрисовулите той повеляваше тези имоти
да останат неприкосновени, непокътнати и
неподлежащи на никаква епирия. В прото-
кола той споменаваше и за записката на спо-
менатия съдия [Йоан], добре и правилно със-
тавена, която предава накратко смисъла на
хрисовулите и където всеки може да види
техния обсег и съдържание.
1 Император Михаил IV Пафлагон (1034—1041).	2 Тук става дума вероятно за споменатия
от Кедрин-Скилица (О. Cedreni Historiarum compendium, ed. Bonn., П, p- 488, 2) Tecopyto? Ва^аа^атСг,
който бил ослепен и заточен в манастира Монобатон заради участието му в заговора срещу импера-
тор Роман Ш Аргир (1028 —1034). Срв. D6lger, Ein Fall, р. 13, n. 7.	3 Името Мелция	се среша
под формата MshvrZi'avK в документа от XIV в. Вж. Dtilger, Aus den Schatzkammern, № 9, 29, 35, 62; № 37,
61. To се свързва с бъягарското „Мелничане“. Срв. Vasmer, op. cit., p. 207, n. 73; Dujlev, op. cit., p. 304.
IV. ГРАМОТИ НА ВАСИЛИИ II
След окончателното покоряване на България (1018 г.) византийският император Ва-
силий II (976- 1025) издал три сигилия или грамоти, отнасящи се до правата на българ-
ската Охридска патриаршия, която той свел до автокефалия архиепископия. Първата от тия
грамоти се датира от 1019 г., втората е от 1020 г., а третата е издадена вероятно между
1020 и 1025 г.
Тези документа са от първостепенно значение за българската история и затова са били
обект на много изследвания. Преди всичко те разкриват трудностите, конто Василия II по
собствено признание срещнал в борбата си с българите, защищаващи упорито земята
си от завоевателите. Освен това грамотите на Василий II са много ценен извор и за проуч-
ването на социално-икономическите отношения в югозападните български земи през X—XI в.
Най-после те дават важен материал и за проучванията на българската топонимия.
РЪКОПИСИ: S — cod. Sinaiticus 508 (976); В — Const. Sancti sepulcri № ?
ИЗДАНИЯ; Zacharias von Lingenthal, [us graeco-ronianura (-=Z), III, Lipsiae 1857, pp. 319—320. — E. Го-
лубинский, Краткий очерк истории православных церквей (—Г), М. 1871, стр. 46—72. — Н. Gelzer, Ungedruckte
nod wenig bekannte Bistianverzeichuisse der orientalischen Kirche (—G), BZ, II (1893), pp. 22—72. — В. И. Бе-
нешевич, Описание греческих рукописей монастыря св. Екатерины на Синае (— Б), СПб 1911. стр. 542—544.
Норд. Иванов, Български старики из Македония (_« И), София 1931, стр. 547—562: Грамоти на Василия 11 за
правата на Охридската архиепископия. — Гръцкият текст и преводът са взети от последнего издание, като обяс-
нителните белсжки са допълнени главно с оглед на изследването на Новакович.
КНИЖНИКА: Ст. Новиковой, Охридска архиепископыj а у пометку XI века, Хрисовулье цара Васили] а от
1019 и 1020 г., Глас САк., кн. 76 (46), 1908, стр. 1—62. — Offeicoff (А. Шопов), La Macedoine an point de vue
ethnographique, historique et philologique, Philippopoli 1888, pp. 191—205. Йорд. Иванов, Епархиите на Ох-
ридската архиепископия, СпБАН, I (1911), стр. 93—114. — Fr. Dtilger. Regesten der Kaiscrurkunden des ostrii-
mischen Reiches, I, Mtinchen--Berlin 1924, pp. 103—i04, № № 806—808.— Ив. Снегаров, История на Охрид-
ската архиепископия, 1, София 1924, стр. 55—59. — Златарски, История, Н, стр. 3 сл.. А. .11. Селище в,
Завет первой Юстинианы, МПр IX 2 (1934), стр. 9—16 (славянски провод на грамотите). — Moravcsik, Byzan-
nnoturclca 11. pp. 228—229.
SIGILLIA BASILII
Sigillium primum
ГРАМОТИ НА ВАСИЛИЙ II
Първа грамота
ПоШт oTToyv Kai psydlaw row tttaQa tov <ptl-
ay^QtbTtov -deov dsdcoQTjpErwv rp fiaailEia fip&v
aya&atv ката dt/uxpoQovc; kolqovs Kai aQi^/iovs vjisq-
fiaivcnnaiv, tovto ecu stagd nuvra е&(@етор to
nQoo&ifaip ysvea-dai ту cPa>paicov оцг/у xoi ttjv
tc&v BovT/fd^coy yEvEoftai Q>ydv t-tva.
Много и големи са добрините, с конто
човеколюбивият бог е дарявал през различии
времена нашего царство и конто надминават
всякакъв брой; а най-голямата от всички е,
че ромейската държава се разшири и че
държавата на българите мина под един ярем
[с нея].
Sigi Ilia Basilii II — ['pa мот и на Василий И
41
*EvtevHev ovv хсй tov Evhafti-aiaiov pjovayOv
Ты&уутр’ dgyiEsiiaxonov BovfyaQtag sxvQtbGauev eI-
vai xal та ifi dgyiEzuoxotTifl siQootfxovTa jiap’uArov
Ifivveodai.
Kat ЕЛЕ1 pttjaaro 6 toiovtog Eyygdq'coG e%eiv
tovg dtpEtZovras rais exxhjoiate rife EVaQiaG (Rnov
xat icbv fsuoxotkov alnov xZijQtxai'G xat rtaooixovG
vn&Qereivt двёмхарег avrtp то stafvvv mylAhor rijs
fiaadEias 'fi/Mjv, 8t9ov 7taQa9csZev6fi8t&n.
Avtov tov aQyi&iiowxTiov e%eiv eis та xd-
отда lijs b'OQ'iw; avtov, i/yow [etc] rip- \4х(«Йа,
thv IIoEGTtav, tov KLoxqov xat ri]v Kir^aftiv xs.q-
qixovg и хсй vtaQoixovs I.
Tov Se faitowmcw KumoQias eig та хаот^а tijs
EVOfJtas aviov rfyovr cfs [afinp»] zip’ KaoioQiav,
SIG TOV KovQECOV*, Tip’ Kolcbwjv, Tip' ’.lEtipOATV, rip'
Bocboav xal tov jW(o@ov, xl?]Qtxvv£ и xal mxQol-
xovs I" ei Taya xal tieqiggoteiiov Fiys л(Лпр>, «22
ow ov ftov2.6p.Ffta vjTEQ^ab’Eiv tov dot-ftpov tcov
xlijQtxcbv xal naQoixcov tov doytentaxonov.
Tov <5e ejugxojtov Г1а^Ер[т^у]£ъ eis avri/r тгр>
riafieviT^avc xal fig rd Kaviva xal eig NEorioxav
xe'/.evouev e%eiv xlv}Qtxoi>G p xal ларо/xovG ju^
Tov be bnioxostov Utloykaivuiv eis avia id Hloy-
laiva xal тот IIqogoxuv xal ттр> ^loQtyoftav^ xai
rijv SetIvip1 * xal xbv ‘OuiQoftto xal eig rd Zaob-
Qva, xXtjQtxobs iE xal naQotxovs is.
Прочее вследствие на това ние утвър-
дихме преблагочестивия монах Иоан1 да бъде
архиепископ на България и да управлява де-
лата, отнасящи се до архиепископията.
И понеже той поиска писмено да му се
определят клириците и париците, задължени
да работят за църквите на неговата епархия,
както и на подчинените му епископи, да-
дохме му настоящий сигилий на нашето цар-
ство, с който заповядваме:
Сами нт архиепископ да има в градовете
на своята епархия, т. е. в Охрид, в Преспа8,
в Мокро3 и в Кичево, 40 клирици4 и 30 парици.
Епископът пък в Кастория6 да има в гра-
довете на своята епархия, т. е. в самата Ка-
стория, в Курестон6,в Колона7, в Девол8, във
Воюса8 и в Мор10, 40 клирици и 30 парици.
Въпреки че може би по-рано той е имал по-
вече, ние обаче не искахме неговите клирици
и парици да надминават по число ония на
архиепископа.
Епископът на Главиница11 заповядваме да
има в самата Главиница, и в Канина12, и в
Неаниска13 40 клирици и 40 парици.
Епископът на Мъглен да има в самия
Мъглен, и в Просек14, и в Морихово16, и в Се-
тина16, и в Острово, и в Заодрия17 15 кли-
рици и 15 парици.
a KovgeOtov В b riaftivhctijG В yXafiavtTtqs I'
c ylMftwhtuv В d X Г e pvpoyoftov Z Meplyoftav Г
1 Вж. бел. за Йоан към § 102 на Кедрин-Скилипа. 3 В Преспа са се намирали Самуиловите дворци.
Дн. има само облает Преспа (Горна и Долна) от даете страни на едноименното езеро. Вж. Йорд. Иванов, Цар
Самуиловата столица Преспа, ИБАД, I (1910), стр. 55—73.	3	Мокро, дн. Мокра, е име на облает и лланина
западно от Охридското езеро. Посочвания за името Мокро вж. у Ив. Дуйчев, Същинското значение на нмето
Мокро у Анна Комнина, МПр., VIII, 3, стр. 14—36; VIII, 4, стр. 1—20.	4 Не е известно точно какъв вид
зависимо население са били клириците. Според Литаврин, Болгария и Византия, стр. 77, изброените тук кли-
рици не са всичките, конто зависели от българските епископи, а са само освободените от някои налози в полза
на държавата. 5 Дн. Костур. 6 Според НоваковиН, Охридска архиепископииа, стр. 9, Курест (Корешча)
е дн. Корча. Според Йорд, Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 102—103, и Грамоти, стр. 551,
бел. 1, тя е облает северно от Костур и има 15 български села, от конто едното (Жервени)е помашко. 7 Ко-
лона, Колония (Colonia) лежи западно от Костур в западните поли на Грамос. 8 Девол е лежал при р. Горни
Девол в Корчанско. Вж. В. Златарски, Де се намирал гр. Девол, ИНД, V (1922), стр. 40—45.	9 Воюса се е
намирала на р. Воюса, Албания. 10 Мор е неотъждествен. 11 Около отъждествяването на Главиница (гаьеь.-
ннцд, riafrip’hta) има изказани няколко мнения. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиеписко-
пия, стр. 103—108, я Грамоти, стр. 551, бел. 5—6, тя лежала недалеч от Авлонския (Валонския) залив. Според
Златарски, История, II, стр. 332, тозн град се намирал между р. Гяница и Бувалица, леви пригони на Семени.
К. Миятев, Где се е намирала Главиница, Археология, IV (1962), кн. 1, стр. 5—6, обръща внимание на нами-
ращата се в Актнте на XII межд. конгрес за виз. проучвания в Охрид работа на Джурдже Стричевич:
„Eglises triconques medievales en Serble et en Macedoine et la tradition paleobyzantine”, където се търси Глави-
ница в село Зглавеница, северно от Охрид. Снегаров: Археология V (1963), кн. 3, стр. 1 сл., търси Гла-
виница близо до Авлонския залив. 12 Канина е градец, който лежи на 2—3 км от морето ю.-и. от
Валона. 13 Неотъждествено. 14 Сега Демиркапия на Вардар. Просек станал известен главно в края на XII
и началото на ХШ в., когато Добромир Хриз се укрепил там като самостоятелен владетел. За подробности вж.
И. Мутафчиев, Владетелите на Просек, СбБАН, I, 1, София 1913, стр. 1—85. 15 Сега планинска облает Мо-
риово или Мариово между Селечка пл. и пл. Нижде на север от Завоя на Черна. 16 Сега село в Леринска
околия, с.-з. от Островского езеро. 17 Според НоваковиН, пос. съч., стр. 20, Заодрия се намирала вероятно
прн р. Бистрица и местността Орда. Според Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 108—
109, и Грамоти, стр. 551, бел. 12, тя е античного ‘Еоо8ва.
6 Гръцки извори за българската история, т. VJ
Sigil! ia Basilii II — Грамоти на Василий П
Kat tov etugxoxov BovteIeojs bis zip JJeXayo-
viar xai eIs tov IlQt}.anov xdi eis x}p> AsvysTip-’
XOl EIS TOV BeIeGGOV, xlzjQiXOVS l E XOl 71CIQOIXOVS i E.
Kai TOV EHtOXOttOV InQOVfAfMT^S EIS ОМТЦУ Zip'
^TQovfx/ttT^av xal tov 'Padofiiorov xal tov KovEzCip',
fthjQOCOVS ifi XO'l nOQOlXOVS ifi.
Kai tov intaxunov Mogofitobov eIs avzov tov
yiogofttodov xai tov Ko’Qi6xov& xai zip' Хла^иттрУ1
xdi tijv S-dlszofidv xal zov Лойхинг£ov xal rrjv
Ihavir^av xal	Mal.EGofiav2 * *, xi.rjQtxovs ie xdi
Ttaooixcvs ie.
Kai zov Entoxonov Bs2.Eflovo(Mova sis avznv zip’
Bble^ovcSav^ xal tov 2duvzidaxovf xal zip' Bequo.-
vemv xal zov Teqiueqov xal тот ^zopov xal zov
Kara) JSovvSsaoxovZ xal zd 'Packoya, x^Qixoi'S
IE Xal JWLQOtXOVG IE.
Kai tov sniaxonov Tyiadtr^v/s eis avzip’ zip’
Tyiddiz^av^ xal zov Ueqvixov xai tit? Sfytofiov xat
ryv .Zfavsanos xelevopisv e%siv xfaiQixOve p xdi
no.ooixovs ,u.
И епископът на Бугели да има в Пела-
гония1, и в Прилеп, и в Деврети2, и във Ве-
лес 15 клирици и 15 парици.
II епископът на Струмица да има в са-
мата Струмица, и в Радовиш, и в Конеца*
12 клирици и 12 парици.
И епископът на Моровизд1 [да има] в са-
мия Моровизд, и в Козяк6, и в Славите6, и
в Злетово7, и в Луковица8, и в Пиянеп9, и
в Малешево10 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбъжд11 [да има] в са-
мая Велбъжд, и в Сътеска12, и в Германия13,
и в Теример14, и в Стоб16, и в Дол на Съте-
ска, и в Разлог 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Триадица16 заповядваме да
има в самата Триадица, и в Перник, и в Су-
ково17 и в Свеняп18 40 клирици и 40 парици.
а Ko^laxov Z b JS2a/>VoTj;5’ Г с MoAsooflav Z
supra scriptum M^avea S e in margine scriptum
Beipstov purarsa S * Sowrlaoxov Г oowztaoxov Z
" SovvSeacxov G oovaSeaaxor Z 11 ToiaSiz^ar Г sup-
ra scriptum SotplciG S
1 Пелагоння се наричала обикновено областта, а градът — Бутсли. Срв. Cm. Романски, Имеиата
на никои македонски градове, МПр, V, 4 (1929), стр. 63—70.	2 НоваковиИ, пос. съч., стр. 22,
смята, че Аетпетц трябва да се отъждестви с Дебър. Морд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепис-
копия, стр. 109—ПО, и Грамоти, стр. 552, бел. 1, го отъждествява с дн. Дебреще, Прилепско. t з Според
НоваковиК, пос. съч., стр. 22—23, Конеца (дн. Конче) се намира три Струмица. Според Ворд. Ива-
нов, Грамоти, стр. 552, то е в Радовишко.,	1 Сега с. Мородвис в Кочапската околия с развалини
от църкви. За историята на тази епархия вж. Морд. Иванов, Ен искони иге Брега лнишка и Велбужска, ГСУифф, I
(1905), стр. 74—83; същият, Северна Македония, стр. 76—77; срв. НоваковиК, пос. съч., стр. 23—25, и Йорд,
Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 110, и Грамоти, стр. 552, бел. 3.	5 * * 8 Козяк дн. е облает
с около 60 села между р. Пчиня и Крива. Според Голубинский, Краткий очерк, стр. 63, село с.-и. от Прилеп.
Според Ст. Михайлов, Козяк и Брегалнишката епископия, ИБАИ, XV (1946), стр. 124, Козяк се намирал в об-
сега на Брегалнишката облает, на левия бряг на реката, на 10—12 км с.-и. от Щип. 6 Славище или Сла-
вишко поле дн. е облает с около 30 села по долината на р. Крива.	7 Злетово днес е село в Кратовско.
8 Дн. с. Луковица в Осоговията или с. Луково в Кратовско, вж. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 552. Според Но-
ваковиК, пос. съч,, стр. 26—27, към Крива Паланка. 9 Пиянец е дн. облает но средня Брегалница. 10 Ма-
детево е дн. облает по горна Брегалница. 11 Сега Кюстендил, наричан по-рано у парода Баня. За името и
историята на града вж. Йорд. Иванов, Северна Македония, стр. 33.	12 ежтъекь на ст. бълг. означава „тес-
нина, проход, клисура". Тая Горна Сътеска ще е лежала около с. Ръждавица или при с. Стенско. Долна Сътеска
ше е лежала по клисурата на р. Струма между Кадин мост и Бобошево. Вж. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 552.
J3 Германия е било родното място на Юстиниановия военачалник Велизарий (VI в.), сега с. Сепарева баня,
Станкедимнтровско, Срв. К. Иречек, Пътувания из България, Пловдив 1899, стр. 615, и Йорд. Иванов, Северна
Македония, стр, 81; Т, Иванов, Археологически проучвания при Сепарева баня, ПАИ, XXI (1957), стр. 211—
232.	14 Теример ше е лежал по северните поли на Рила между Германия н Стоб. 15 Дн. село със същото
име на левия бряг на р. Рила. 16 Триадица е виз. име на Средец. Срв. Йорд. Иванов, Средновековна София,
Юбилейна книга на София, София 1928, стр. 31—38. За историята на града срв. още Г. И, Кацаров, Принос
към старата история на София (Материали за историята на София), кн. 1, София 1910.	17 Сега село в Цари-
бродско (Димитровградско), 18	е или облает около Трън, или село Звонци, Трънско, гдето има
развалини и топли извори.
Sigillia Basil!! П — Грамоти на Василий II
43
Kai tov KiimtOTiov Nloov eis avripi tijv Ktoov
xai fits tov Moxqov xal tov KopnAop xal Ton-
Airfcav xai tov УгреМуороФ, xfajQtxol’S p xal t-ta-
QOIXOVS ft.
Kai tov fsiioxokov Bq(Xv[t^tjs eis vfyv Bodviz^av
xai tov Mo(i<jfiiGxov xal tov Xq:EvdEQOffiOVa xai tov
Цюта>’ь xai tov BioiGxovc xai Tqv "‘iGTQw'ilayyar^
xai tov BQadoQtoxov. xhjQtxovs ie xal muQOtxovs ie.
Kai tov etcioxotiov BsAayQafaav els avra та Be-
ZayQada xal tov Гоадет^у xal tov ’Opzgdv xal tov
I7.a[tevTivov xal Tqv vAg.tojjv л Exxli]Gtav, xto]@i-
xobs (л xal sraf/oixovs p.
KfU TOV ECItGXOJTOV TT]S ©QflpOV ХЕ^ЕиОрЕУ exsiv
si's siaoav rip’ evoqIov avtov xfyQixobs is xai na-
QOtXOVS IE.
К<й to»’ Eniaxonov T.MT 21xo3ii(ov eIs из!та та
Ихдзиа xai tov BivsTtyv xal tov IJqeopoqov xal
Tjjv Avxofiar xal tov IlQivtswy, xZtjQtxovs // xal
na.QOlXOVS p.
Kai tov Ejuoxonov UgiG^Qiavcov^ els амта та
Hgicboic/vci1 xal tov Xogvot xai tov ЛеаоиоиртГоу
xai ттр> BqAt. .. ,g, x).t]Qixobs ie xai MOQobsovs ie.
И епископът на Ниш [да има] в самия
Ниш, и в Мокро1, и в Компл2 и в То плица3,
и в Свелигово4 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница5 [да има] в Бра-
ница, и в Морависк®, и в Сведерево7, и в Гро-
та8, и във Висиск9, и в Истриаланга10, и в Бро-
дариск11 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград13 [да има] в самия
Белград, и в Градец13, и в Омц14, и в Главен-
тин1Б, н в Бела църква16 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Трамос17 заповядваме да
има в цялата си епархия 15 клирици и 15
парици.
И епископът на Скопие [да има] в самото
Скопие, и във Винец18, и в Прямор19, и в Лу-
ково20, и в Принип21 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Приздриана22 [да има] в
самия Приздриана, и в Хостно23, и в Лясковец24,
и във Врат25. .. 15 клирици и 15 парици.
а StpEVIBQOflOV Г
й Чстаау)мурю Г
S BquItov Г
Ь Гроггооз' Г
Tloi^b^idvov Г
с Aiffloioxov Г
f TIotZ^Qlaya Г
3 Дн. село със същото име до Бела Паланка. 2 Неотъждествено. з И днес има р. Топли-
на, ляв приток на Бьлгарска Морава, която минава през Куршумлия и Прокуплье. Според НоеаковиК,
пос. съч., стр. 35, гр. Топлина е тъждествен с дн. гр. Куршумлия. 4 Свеличово, Свелич (СВЪрЛИг),
сега с. Варопт на Горни Тимок (Свърлишки Тимок). 5 Брашща или Браничево е дн. Костолац. 6 Мср«ьхкъ
(или Моравище) ще е античният гр. Margus при вливането на р. Морава в Дунав. 7 Дн. Смедерево на Дунав.
8 Според НоваковиК, пос. съч., стр. 39, Гобтчюд се намирало в областта Гружа. Според Йорд. Иванов,
Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, и Грамоти, стр. .553, бел. 12, то не може да сс търси толкова
на юг и е може би дн. Гроцка (Исарджик) на Дунав. 9 Новиковой, пос. съч., стр. 39—40, изказва предполо-
жение, че то може да се чете то Лфйяахоу, което евентуално би се отъждествило със с. Дивостин, недалек от
Крагуевац. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 553, бел. 13, Висък е неотъждествено. 10 Новаковий, пос. съч.,
стр. 40—41, отъждествява ’/ограаЛаууа съсСталач, като носочва, че там има развалини. 13 Новаковий, пос.
съч., стр. 41, го намира в Бродско поле, южно от Парачин. 33 Според Голубинский, Краткий очерк, стр. 68,
става дума за гр. Бсрат в Албания, а не за Белград на Дунав. 13 Новаковий. пос. съч., стр, 43, го поставя в
околността на Бальево. 14 Неотъждествено. 15 Новаковий, пос. съч., стр. 44, го свързва с имената Глава
или Главица, но не го отъждествява, понеже подобии местни имена има на много места. 16 Може би Паланка,
наричана по-рано Бяла Църква, на р. Ясеница, ляв приток на Морава. 17 (Эдарос (Ср'Ьмъ) е античният Sir-
inlum, дп. Сремска Митровица. За формата Qo&uoc вж. Gelzer, op. cit., р. 53, и Новаковий, пос. съч., стр. 45.
За различните форми на името на града Sirmium вж. Ив. Дуйчев, Последняят защитник на Срем в 1018 г.,
ИИБИ, VIII (1960), стр. 314 сл. 18 Е. Голубинский,. Краткий очерк, стр. 70, го сближава със с. Бинач, Гни-
лянско. Срв. Новаковий, пос. съч., стр. 46. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 6, В(б)иньпи е може
би Скопското с. Винче или Кумановското с.<# Винци. 19 Новаковий, пос. съч., стр. 46, търси с. Прямор на
север от Скопие по долина! а на р. Морава. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 7, го смята за неизвестно.
20 Според Голубинский, Краткий очерк, стр. 70, Луково е може би с. Луковица, южно от Скопие. Според
Новиковой, пос. съч. стр. 46—47, Луково се намира на изток от Браня в долината на Луковската река или
между Браня н Кюстендил. Норд. Ивинов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, посочва с. Луково
в Кратовско и с. Луковица в Тетовско, като смята, че не се знае за кое става дума. 21 Според Новаковий,
пос. съч., стр. 47, Принип се намирало на ю.-и. от Браня към р. Пчипя. Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 534, бел. 7,
го смята за неизвестно. “ Дн. Призрен. 23 Хвостно се споменава в сръбските паметници около Печ (Ипек).
21 Местного име Лясковец се среща на много места. Но това селище не е Лесковец до Морава; срв. Йорд.
Иванов, Грамоти, cap. 554, бел. 9. 25 Четенето Bgalzoc е несигурно. НоваковиК, пос. съч., стр 50—51, носочва
под резерва едно място на име Брути на ю.-и. от Призрен. Според Йорд. Иванов, Грамоти, стр. 554, бел. 10,
Б(в)рат е неизвестно.
44
Sigillia Basilii il — Грамоти на Василий II
Kai tov fsuaxvnov Amaiviov eig лаоаг zip' evo-
olar avzov xBjQtxovg is& xai naQotxovg uP.
Kai tov irdattoftov SEQpiaw xe^.vo,uev еуетр eis
лаоаг zt/V evoqio,v ai'Toiv xATjQtxorg Z xal nftQoi-
xovs Z.
"Iva t^xovGGEvtovzai ol toiovzoi лагтЕд xly]oixol
Алб ТЕ OTKOUobtoE XalzCOV folXCOV E3Z7}Q£lfaV3 (OS
e^xovosvovto xai tm tov Sapjovtp. “O^ev xai tzqos
E'fyqoiv тагу UEff ^ogiIecov swufoariES то sia-
Qov GtylVkiuv bebdyxa{AEV тф аеуж-исхблср tfovA.-
XcouavzEg тф fiovMwtqQitp vys fiaadaas fpz(7yv did
fioMfidov.
Sigillium secundum
’Ела 6 dyicoraros а{У%1Ея[охол(;д BovXyaQias
ур^оато zip’ fia.Gi?,s[av fjp&v pad то ex&sg&ui zav-
туг ciytXhov, dtalap^dvov szsqI зш&цд ёлюхолуд
BovXya&xifc олботр тт/v EVOQiar e%el, noiijoat xai
ETEQOV UtyiMlOV ЯЕ()1 TCOV fotJKW ЕЛ1СХОЯЕ1(Ьу T(OV
cd] ovvaQi&prjfKvTcov ev тф лсотецо) GtyiX)J(t> za>v
хат’ abzbv lomaw ёлюхслсог6 did zb tovs y&zvid-
fcovragрт]тдоло2лтад xa-daQszdoat zavzag ex zijg Bov&-
yaQfaijg svoQiag xal ngbg aizovg otxsi&oai, кои t]
раойша pov ovx evdoxsi odoffotEiv Tira ainayv
ex za>v av&Qcbnayv eu>s Evdg fhjparog egco za>v
OQO)ve z?jg BovAyagixijg EVOQtag, «zZd ласад та
Bovlyagixas ёлюхолад, at ало Uetqgv tov fiaot-
Xstog xai tov SapOvyA Edeaszo^pvTo xat xaTEtyovzo
xai лаоб t&v tote аехылюхбли/т, xal та kotna
шко’та xaczQa та alnd Феоя^о/леу e%siv xai dia-
XQazEiv xal tov wii dyicdiaxot' duyiExiaxottov' ov
ущ> avaipcoil xal novarv yioQig xat ld(id>T(ov, dZZd
did xaQTEQiag xoAvetovs* хсй Gvppaytag VEixijg г>л6-
onovdov tt]v ycoQtn< TavTTjv 6 дгод qpzv Edui&foaxo,
Tijg ауа&бтурюд avzov ev paAa zgavcbg Tjpiv (цхо-
yovGTjg xal та dtEGTatza Eig ev cvrasrrotioqg, vnb
Qvybv Eva -^Epev^g zovg oqovs xat zovg zwzovg zovg
xaZcbg noQa toov л go у pew fiaodEVGOVTcov •Неолс-
^evtus tt't]b£v kvpwjva'UEV-rjs' Et yaQ тцд yjdiQag ly-
XQaiEig EyEvoaeOa, akld та та^т^д dixaia ала^’ю-
лсяота diEVtiQi'iGanEV ^txvQovvTEg avza did %QVGo-
Pov^d-cm’ xal GtyMlcov vjfiujv. xal rbv vvv аукбта-
tov aQXiETiioKOTiov BovlyaQiae тсоаглтр' zip' ivo-
Qlav EyEiv deoTtlfcofiEy, ol'av xal noci]v eI%e fsu
riezQw tov daGiiECog, xal dsoffid^Eiv xal. diaxaTE-
И епископът на Липенион1 [да има] в ця-
лата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Сервия2 заповядваме,. да
има в пялата си епархия 30 клирици и 30
парици.
Всички тия клирици да са свободни от
икомодион и от другите епирии, както се ос-
вобождаваха и при Самуил. Поради това и
за сведение на бъдещите императори съста-
вихме настоящий сигилий и го дадохме на
архиепископа, като го подпечатахме с оловен
печат на наше царство.
Втора грамота
Тъй като след издаването на тоя сигилий
за обсега на всяка българска епископия,
пресветият архиепископ на България поиска
царство ни да издаде и друг сигилий откос-
но останалите негови епископства, неизброени
в първия сигилий, и относно другите подвла-
стни нему епископства, защото съседните
митрополити ги били заграбили от българ-
ската облает и си ги били присвоили, и по-
неже царство ни не благоволява да допуске
никого от тия [митрополити] или от техните
люде да престъпи и крачка навътре в пре-
делите на българската облает, затова поста-
новяваме, щото и сегашният пресвети архи-
епископ да притежава и управлява всичките
български епископства, както и всички други
градове, конто бяха под властта на цар Пе-
тър и Самуил и се държеха и от тогаваш-
ните архиепископи. Защото не без кръв, не
без труд и пот, а с многогодишна упоритост
и с божия помощ тая страна ни се подари
в подчинение от бога, чиято благост явно ни
помагаше, съединявайки в едно разделените
части и туряйки под един ярем граничите,
без в нищо да се нарушат наредбите, добре
установени от царствуващите преди нас3.
Защото, ако и да станахме обладател на стра-
ната, все пак запазихме непокътнати нейните
права, като ги потвърдихме с наши хрисову-
ли и сигилии. Постаиовяваме също сегаш-
ният пресвети архиепископ на България да
има толкова голяма епархия, каквато и кол-
кото голяма е била при цар Петър, и да
владее и управлява всички епископства на
a Z Г b Z Г c otxobopwv Г
e oqo>v deest apucl Г < лрЛ«?теЛо€? Г
fStlOXOSlElfUi1 V
1 Дн. Липлян, античната L'lniana, град в Косово,
муил управлявал до 1014 i.
” Дн. Сервия (Селфидже) в Южна Македония.
* Са-
Sigil lia Basilii П — Грамоти на Василий II
45
yeiv ndoag zag entoxonas BovZyagiag, w’% ooai
dzfaidh ти> nQozeQa> otydAiop etv%ov teHeigoi, dZ2d
xai boat diafatfovoai ov zavzaig <ivvsj-ay?]oav, xal
cu dia zcbv naQoizcov oiytMacov SutyaruJ&eioai xai
?£ ovofiazoe zstysloai' xai zavzaig cog xai zatg Aoi-
ndtg xh]Qixovg xai naQoixovg d<aQc/6p.c9a‘
’’Hyovv xsAevofiev ej(ei zbv igiGToag i-nfoxonor
sig га xaGTQa zijg srooiag avzov xal та Zoina xa-
отда га nsQi idzify xfajfxxoi g p, xai nacotxcvg ,u'
9Eni TIetqov ydg fiaGiZtroavTOg ev BovZyaQia avz>}
psv r<5 zijg aQytsnujxox^g a^icbuazi еларпрогето,
,nera de tovto and zonuv sig гипсу tiETapaivovrav
тагу do/jEniaxoncov tov psv sig Tgiadtr^av tov bs
sv zoig Bodtjvoig xal & zoig Moy/.ah’oig, sitf ov-
zsog ev zfj 'AQjttdq. tov vvv evQopey dQyisnioxonov,
xal avTtjv usv zip> ’’Atyxida aQytsntGxonov sysiv,
snioxonov ds sig zip’ AqIgzihxv %si.norovjjoai.
Tor S’sntcxonov Bodwyg xt-Zevopsv eysiv sig та
хаотда zijg tvoQiag avzov xZzjQixoig p xal nacot-
xovg Ji’ ozi ycxQ xcl п(Х>о<ро(%',татт} а-игт] poi ys-
yove xal nGoodEVTixcozazz] xol n&bg zip' zfjg yiiiQUg
sv&siav obbv rd elooboi'g dveq^tv, ede> ndvWK
avTip' xal usyiGzarv smzEvlJac-frai apjotjj&v xai zcov
xQeiTzovojV ndvzfog vnsQ&ijvat. тШд did zb pit vns(r-
aiQ8iv xal vnEQxetGihii tov aQyjsniaxonov, xZt](h-
xwv xai nayolxotv ттр> loopjoiQiav rov a^xtsmoxo-
nov таггм] dsdcbxapEV snav^ocn'Tsg dsxa vnsQ zovg
s^dopjjxovza tov agzientoxunov.
Tor de &nfoxujiov cPo.gov Eig naoav zrp> tvofdav
avzov xsZsvopEV syscv xZvjQtxobg is xai naQoi-
XOVg IE.
Tov be hioxonov ‘QQaiag XEisvopev syEiv sig
naoap zip-’ EVOQtar avzov xh^ixovg ifi xat naooi-
xovg ifi.
Kai TOV SniGXOnOV T^EQVtXCV XE^EVOpSV SyjElV
sig naoav zip> evogiav avzov xtyoixo^g is xal na~
QOtXOVg IE.
Tcn> ds snioxoHOv XipatQag xsZsvopv.v sysiv sig
naoav тгр> svoQiav avzov xtyvexovg tfi xfd. na.Qoi-
xovg ifi.
България, t. e. не само опия, конто бяха сло-
ме нати в първия сигилий, но и тия, конто са
били пропуснати и непосочени заедно с дру-
гите и конто чрез настоящите сигилии се
обявяват и дават поименно1. И на тях, както
и на останалите, подаряваме клирици и парици.
Прочее заповядваме, щото епископът на
Дристра2 да има в градовете на своята
епархия и в другите градове около нея 40
клирици и 40 парици. Защото при царува-
нето на Петър в България тая [епархия] е
блестя л а с архиепископско достоинство, а
след това архиепископите [й] са се преме-
ствали от едно място на друго, единият в
Триадица, другият във Воден и в Мъглен, и
след това ние намерихме сегашния архиепи-
скоп в Охрид. Затова [заповядваме] самият
Охрид да има архиепископ, а за Дристра да
бъде ръкополаган епископ.
Епископът на Воден3 да има в градовете
на епархията си 40 клирици и 40 парици, за-
щото тая епархия бе за мен най-полезна и
предана и ми отвори достъпите на прения
път за страната, та трябваше тя във всеки
случай да получи по-голяма награда и непре-
менно да бъде издигната над най-добрите.
Но за да не надмине и да не се постави над
[епархията на] архиепископа, дадохме й равно
число клирици и парици с тия на архиепис-
копа, като увеличихме архиепископските се-
демдесет с още десет души.
Епископът на Раса4 заповядваме да има
в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
Епископът на Орея6 заповядваме да има
в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
Епископът на Черник6 заповядваме да има
в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
Епископът на Химара7 заповядваме да
има в цялата си епархия 12 клирици и 12
парици.
1 Зла тар ск и, Истории, II, стр. 3—4, пред лага по-друг превод, който почива на не много убе-
дителни промена в текста. 2 Лыстоо, Dnrostorum (ст. бълг. д^ъстъ^ъ), дн. Силистра. Вж. за него
fl. lodopoer Dnrostorum. Принос към античната история на Силистра и Добруджа, София 1927, стр. 3—
58; П. Мутафчиев, Съдбините на средновековния Дръстър, пак там, стр. 101—196; V. P&rwnt
Municipium Anrelium Dnrostorum, Rivista di Filologia et d’Instruzione classica, N. S., anno 11, fasc, 3, Torino
1924. За името му вж. Ст. Романски, Имената на два крайдунавски града: 2. Силистра, Сборник в чест на
проф. Л. Милетич, София 1933, стр. 657—658.	3 НоваковиК, пос. съч., стр. 56 и Йорд. Иванов, Грамоти,
стр. 557, смятат, че става дума за Видик. 4 Дн. Нови Пазар. 5 НоваковиЬ, пос. съч., стр. 57—58, го по-
ставя в Северна Албания между Призрен и Леш, дето главного място и пентралното ллеме се наричали съответно
Орош и Ороши. Йорд. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111, и Грамоти, стр. 558, бел. 2,
допълня, че то може да е и античною Ног гепт, дн. Палиури, т. е. „Старо Орион", на з. от Янина. 6 Дн. Чер-
меника, с.-и. от Елбасан, срв. Hoeaxoeuh, пос. съч.» стр. 58.	7 Селище в Южна Албания на брега на морето.
46
Sigillia Basilii II — Грамоти на Василий fl
Tov yd.Q рф&хюАлтгг AvQQayjov ,uovov тф d’QO-
vq) cwrov euiiBeiv^ хеЛеоо/леу xai aQXaa&at cots
hsqI avcuv	xai xytjuaoi xal y,i] hufiatvEiv
tats тонь BovkyaQias ETuexoxais' тф yaQ uqjiekig-
холср BovlyaQias тслчск ExvQthoaqev, cos xai ало
tnalaiov to xvqqs yv аггсф xal tj tSovcia ла&а та>г
OQyaicov тетглсотси. Ov yuQ ло^а'/^атто^ЕГ ti ex
rcov jiQOTVJiovfrb’Tcov ту aQXiEniGxojty BovB/aoiag,
ak)j Et xcu QuavQoydtpav, avioTOQovuE? xai avarv-
ttovpiEv diet tov 7io.q6vtos ucyilMov ^шат, алауа-
{iQavoxa те biaryQEic&cti xal аиагуотор-фа stavra rd
aQxa'icov avyxovra ту аохселюхолу xal ауте тот
avTOv pyTQ(jsioktTV}Vc xai vote }.oi?tov£ ev zaig T't>s
BovkyaQias Елюхолслд ^vyopjayeiv, doxeio&ai те
toig idiots xcu es doxaicov oqcov fiepaico 1/eigiv, at-
fiiov fiEVEiv ту ttilq teonoTEtq xai axarvoTopyrov.
Tov di Enfoxoncfy *AbQiavcnxi62.Eii>s xeAevoliev
pystv Ets лаиат Tyv IvoQtav cdrcov xbjQtscobs ie [xal
ЛО-QOIXOVS W-].
Kai tov Етйохолоу ... xe)-.evouev e%eiv eis na-
uav ту.у evoqiqv avTOv xfajQtxovs ts xal Ttapot-
XOVS IE.
Кем, TOV &ucsxonov BofyoCrtTOV XE^EVflUEV E%F.IV
els ласс/.v туг evoqiov avrov xlyQtxovs t/> xat ла-
QOtXOVS ifi.
Тот ds ел'юхолоу ” Icoavvivcov xetefo/izv e%eiv
eis Ttauav туг evoQiav avtotv xfaftwovs is xai ясе-
QOtXOVS IE.
Kai tov ел'юхолоу avrov Ko^tlys xe^evo,uev
e'/eiv els лаоаг ryv evoQtav avrov xBjQtxol'g if xai
xuqoIxovs ie.
Tov di Emoxonov Uetqov XEteuo,usr e%eiv &s
tjtaoav тгр> cvoQtav avrov xlyQixovs t$d xal лаоо(-
XOVC iff.
А на митрополията на Дирахиум заповяд-
ваме да остане само на своя престол, да се
задоволява от своите имоти и доходи и да
не встъпва в епископиите на България, тъй
като тях ги утвърдихме за архиепископа на
България, който ги е имал още от старо
време и властта му е била установена в
старо време. Защото ние не нарушаваме нищо
от това, което е било отредено от по-рано
за архиепископията на България. Обаче, ако
нещо е ставало неясно, ние чрез настоящий
наш сигилий го изясняваме и повторно по-
твърждаваме, за да се пази ненарушено и
неизменно всичко, което принадлежи от старо
време на архиепископията. И самият митро-
полит, и другите в българските епископии
да не роптаят, а да се задоволяват с това,
що е тяхно и утвърдено от старо време, и
винаги и неизменно да се ограничават в свое-
го владение.
Епископът на Адрианопол* 1 заповядваме
да има в цялата си епархия 15 клирици и
15 парици.
И епископът . . .‘2 заповядваме да има
в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Вотрот3 заповядваме да
има в цялата си епархия 12 клирици и 12
парици.
Епископът на Янина заповядваме да има в
цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Козъл4 заповядваме да
има в цялата си епархия 15 клирици и 15
парици.
Епископът на Петра5 заповядваме да има
в цялата си епархия 15 клирици и 12 парици.
а ixpstvcu Г ь тус Г с (AyTfjoxoUTrjr deest apud Г
й~Р Г 6 р Г
1 Адрнанопол (Дринопол), източно от Хнмара. Лежи на река Дрнн (по албански Дропули), проток на Воюса.
в Gelzer, op. cit., р. 56, допуща тук да е стояло името на епископството Bslac, съседно на Дринополското.
3 Дн. Бутринто. 4 Новаковий, пос. съч., стр. 60—61, предполага, че Козъл може да се търси или в
името на Кузлу-дере, както се нарича Бойминската река, приток на Вардар, или на мястото на Кожани. Йорд.
Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, стр. 111—112, и Грамоти, стр. 560, бел. 1, поиравя тези отъж-
дествявания, като носочва, че епископството заместило през XIV в. Никоиолското епископство като под-
чинено на Навпактския митрополит и че следователно то се намирало в Южен Епир. » Вероятно дн, с.
Петра, със старини и с близък едноименен манастир, северно от Олимп, ю -з. от Катерини.
Sigillia Basilii II — Грамоти на Василий II
47
Tov Ье еотохолоу там 'Piycbvs eig siaoav t^v
evoqiov avzov xkijQixoi'G p. xal szaQoixovG fi.
Ov fxovov дг tog eS dvdftazoG ts&sfoag esugxo-
лае e%siv фЕоти^о/мт tuv ayiajiaiov aQjyemoxoTiov
Bovkyaotus, akX ei xal koural елЕкв^фд-циат did
k^th/v ftij Efiq't-iviodsluai xal tiov BovkyaQtxoyv
oqcov 6Vt6s Etot, xal zavTOb dtaxazsyEiv xal dsa-
лб^&у 7iaQaxEAsv6fxei)a,' xal ooa etequ илЕкЕсфИ^осо’
хаотоа extog tojv oiyikklaw t^g ffaoikefas pov,
zavza лаУта xavEyptv zbv avzov ayabzazov dgyiEfii-
охолоу xal kapfidv&v to xavovixdv avzojv ttdvzfov
xal zaiv dvd naoav BovkyaQtav Bkdyjcov xol zcbv
szeqI tov Bo.Qdu.QEOv Tovqxcov, ogoi evtog tojv
BovkyaQtxtbv o&ov eIoiv.
Ttuav be avzov xal ge^euDm peydkcoG xal axuveiv
tov koyov avzov xal ttjg siaQaivEOECOG xal srdvra.G
Toi'G ev тт/ BovkyaQig. ozQccztjywG xal kotftoi'G аяш-
TTjzaG xal аохоггае, xal pii ле&холтесу avzoi’G
руте &G fiuvoxnti'iQiov BovkyafMxbv flijzt EIG EXxktf-
ulav ?j ev olfiidiptozE Еххк^ааопиф oAtjug nQdypau,
arfTE xcokveiv auzov p-rfa tovg ол avzov ftEOtpite-
urdzovG ESiioxoiftovG ij Efmobt&iv zovtoig, iva рц
(ЛЕуактр xai dcvf/sia-HFi 6 toiovtog and rife fiaoi-
keiaG fffMbv ттр> ауагахтцис? влтолао-фас.
"Oder xal ziqog Eidtjoiv wjv fieff fipos {jooi-
k&ov sioitfoavTEG to tkiqov oiyikkiov, dEdcbxapev тф
ayicozaup адусЕлсахблсо, tfovkkuxxzvTEG тф fiovk-
k(oni(^(f} TTjG fiaoiAEiag щрбуу bid fioktfibov. fi^vl
,u(xi(p ivdixzicbvoG y. etovG E$axiG%ikioozov лЕгтахо-
giogtov eixootov dybdov.
Sigillium tertium
Tij аукотатц адуевлюхолт} BovkyaQiaG то nOQov
oiyikkiov Edd&tj TviG ^aoiAEiaG i]fi(bv, (body dxcokv-
to)G хатЕ%Е1 tog влюхолад zafaag tow те Segfilzov
xal ’Straycbv xal BEQQoiag' toig Bovkyaoixoig yuf>
oqoig xal tovtog dtaxEi'UEvaG bid tov naQovzoG fjfiujv
Giyikkiou toig koixaiG owETa^a/EEV ejugxosiqig xal
fyj%attiGxonij BovkyaQias EXvaojuafiav. xal таи-
toig 6e xAtiqixoI’G xal naQoixouG dmQ^oao^ai, die-
YUT]GdfJE&a.
T(7> fiEV y^Taydyv naQoixovG if> xal xk?j^txoi>G ifi.
Тф Ье BEQQoiaG xk^Qixot'G к xal siaQolxovG k.
ydq ешсхол^ ^EQfilajv r& nQoxouiyikkq)
ebd^T) avzoiG xal fj.li xokvtjTai.
Епископът на Риги1 да има в цялата си
епархия 40 клирици и 40 парици.
Постановяваме пресветият архиепископ на
България да владее ие само изложените пои-
менно епископии, но ако има и други някои,,
който се иамират в българските предели и*
поради забравяне е пропуснато да бъдат спо-
менати, заповядваме той да владее и управ-
лява и тях. II каквито други градове са про-
пускать да бъдат споменати в грамотите на
царство ми, да ги владее всички същият пре-
свети архиепископ и да събира от всички тях
каноникон, както и от власите по цяла Бъл-
гария и от турците около Вардар, доколкото
се намират в българските предели.
И всички стратези в България и остана-
лите служители и архонти да го почитат
много и да слушат думата и наставленията
му, да не се намесват в делата нито на бъл-
гарски манастир, нито на църква, нито в как-
вато и да е изобщо църковиа работа, и да
не се бъркат нито нему, нито на подчинените
му пребоголюбиви епископи и да не им пре-
чат, за да не си навлекат подобии хора го-
лемия и безмилостен гняв на царство ми.
Поради това и за сведение на царете след
нас ние съставихме тоя сигилий и го дадохме
на пресветия архиепископ, като го подпеча-
тахме с моливдовула на царството ни в ме-
сец май, индикт 3, година 65282.
Tpema грамота
Настоящият сигилий на царство ни3 се
даде на пресветата архиепископия на Бъл-
гария, за да обладава тя безпрепятствено
следните епископии, именно на Сервия, на
Стаг4 и на Верея, защото и те лежат в бъл-
гарските предели. С настоящая наш сигилий
ние причислихме и тях към останалите епис-
копства и ги поставихме подвластни на ар-
хиепископията на България и решихме да
надарим и тях с клирици и парици:
на епископа на Стаг 12 парици и 12
клирици;
на епископа на Верея 30 клирици и 30
парици.
А иа Сервийската епископия бяха дадени
с първия сигилий и да не се пречи.
а 'Р*>, &v И
1 Вероятно то е същото епископство, което е имало седалище в крепостта ^Рсоуо[ или ”Pcoy6g и чийто епис-
коп се наричал f itiaxoxo^ t&v ‘Pwy&v. То се памирало на 32 км по нътя от Превеза за Янина. 2 1020 i.
3 Според HoeaKOEuh, пос. съч., стр. 62, тази грамота е също от 1020 г.; Йорд. Иванов, Епархиите на
Охридската архиепископия, стр. 95, определи издаването й след тази дата. 4 Стаг или Стайни, дн. Калаба-
ка, с.-и. от Трикала в Тесалия.
V. МЕСЕЦОСЛОВ НА ВАСИЛИИ II
Месецословите са сборници от кратки жития на светии, сказания и поучения, съста-
вени според редуването на дните през всеки месеп.
Месецословът на Василий II е наречен така, понеже е бил съставен по нареждане на
византийския император Василий 11 (976 — 1025). Той съдържа известен брой данни, инте-
ресни за нас, защото свидетелствуват за разпространението на християнството в Балкан-
ските земи. Има и други по-важни сведения, конто се свързват пряко с българската сред-
новековна история, например разказите за съдбата на пленените византийци през 811 г.,
за наследника на Крум и пр. Някои от тези сведения са черпени от незапазени първоизвори.
РЪКОПИСИ: V=Vatic, gr. 1613 (XI s.)
ИЗДАНИЯ И КНИЖНИНА: Menologinm graecum iussu Basilii imperatoris graece olim editum. munificientia ei
liberalitate sanctissimi D. N. Benedict! XIII in tres partes di visum nunc prim am graece et latine prodit studio et
opera Annibalis tit. S. Clementis presb. Card. Albant, Urbini 1727. (Изданието e приготвено в същност от I. S.
Assemanius), препечатано у Migne, PGr CXVil, col. 14—614. — 11 menologio di Basilio И e Vaticanis selecti
phototypice expressi iussu Pii PP. X consilio et opere curatorum bibliothecae Vaticanae, vol. VIII- — Преводът e
no PGr.
MENOLOG1UM BASILII
МЕСЕЦОСЛОВ НА ВАСИЛИЙ II
1. Mense Septembrl, die prima
1. Месец септе мери, 1-виден
'AMyois zo)V d у I o) v b so a a qcluov та
7t agbev сот, xal ’Арр&т rov
ilitiaoxdAuv avrcov
Tcbv теооадахиута tovtcov ладЬЁтсот teal /taQ-
tvqcot to sdrybos sy&vsro ало "AdQiavovTroXso)?
rtjs Mateedwlas. JidtimeaAov ds Exovoai rifc л1с-
rscos * Au/idyv тот’ dtaxovoy, е/ксЬот г>л avzov rd
sisQi rrjs fiaou.stas to)v ovQardiV did tovto teal
SHQartyb^oav Jtctgd rov zijs avrijs лоЛесо; d&yjovTos.
Kai лоЛЛд. жцлыдцЬцоат bed to fii] nQoonvvijcai
toTs sldddoig. Еста ?>xbr]oav sis BeqoI^v, tov
bvoai. 'Evba nQoayyu^avto tiqoq tov bsov teal
steps/tderffy eis zov OEQa d Ieqetg tow sided-
Лсоу, tea) леооур onsfravE. Kai ряса tovto tte-
QEp.aG'Pij 6 ayios aApud)V, teal e^sobt] rds лЛсода^.
Kat teaoulda лЕлгч^ор.^гр’ sds^aro taxed зе&раЛ^е.
Подвигът на светите
четиридесет девици и на
учителя им Амон1
Тези четиридесет девици и мъченици били
от Адрианопол в Македония2. Учител във
вярата им бил дяконът Амон; от него те
научили за небесного царство. Поради това
именно били заловени от управителя на спо-
менатия град. Те били измъчвани, задето не
се поклонили на идолите. След това били
заведени в Бероя3, за да извършат жертво-
приношение. Там те се помолили на бога и
жрецът на идолите бил повесен във въздуха4,
паднал и умрял. След това бил повесен свети
Амон и бил изранен в слабииите. На главата
му бил сложен нажежен шлем. После заедно
1 Две passiones за тези четиридесет мъченици и Амон са обнародвани от Н. Delehayе, Saints de Thrace
et de Mesie, Analecta Bollandiana, XXXI (1912), p. 194 sq. Тяхното мъченичество стенало no време на управле -
нието на Лициний (308—324). 3 В средновековието така се наричала обикновено Източна Тракия. ~ 3 Дн.
Стара Загора. 4 Т. е. бил изтезаван, като бил окачен за ръцете. а на краката му турнли тежести.
Menologium Basilii II Месецослов на Василий II
49
Е1та лаоелецгрЬ-ц цеха rmv лахуЬегспг' Aimvvtq)
тер TVQavvoK CO де ёдсояег an&paoiv хат’аитат».
--------(col. 24 в—С)
с девиците той бил препратен на насилника
Лициний, който издал присъда срещу тях.
2. Mense Septembri, die secunda
2. Месец септември. 2-и ден
Mvtfpi] tov 6 a loo Uotqoq f) p.cbv
31 co aw о v tov siotqioqxov
К cd v о т av т i v ov ti 6 2 e co s tov Xtjot evtov
CO er c/yioiQ IfavtjQ ripcbv ’Icoavrijg 6 sttitcat]-
&elc NijoTEvrijs fyevvqth] ev KcovorarTivovnokc.
YmjQye де edi 'Tovouvov xai TifieQiov xai Mav
(weiov T(bv ^aaiAeaiv. Хапдмт'цд de cbv ттр> тоуут^у,
(5«d ттр> тю/Лцг avrov aoer/jy, sraTQtdQyjjg yeyove n}c
avrqg fieya2.0TTOAecog‘ eyevero de <pi2.onrcoyog, xal.
iXe^pmv, xai ovpzrathfc. 3A2J.a xai ло2.Ла ikrvpaza
Fnofyoe’ xal yao &d TtQooevyfjg tfaoffaopito Xaov
ex zijg Afaxedovlag axedicoge, xal peydXov &ava-
wv тгрг ti62.iv e^voaio. — — (col. 25 A—B)
IIомен за преподобния наш отец
Иоан Постник, цариградски
патриарх
Светият наш отец Йоан, наречен постник1,
се родил в Цариград. Той живял по времето
на императорите Юстин, Тиберий и Маври-
кий.2. Той бил ваятел; поради голямата си
добродетел станал патриарх в самата сто-
лица. Обичал и бедните, бил милостив и
състрадателен. Но извършил н много чудеса:
чрез молитва прогонил от Македония един
варварски народ и спасил столицата от ве-
лика погибел3.-------
3. Mense Septembri, die decima quarto
3. Месец септември, 14-и ден
H av a pv т] о i g rrjg v у сбое cog tov xipiov
xal £cootioiov orav qov
KcovoTaprivog 6 Hleyag xdi xQCOTog ev Xqio-
Ton>dig fiaoi2.evg eTye лоте л62.ерог, cog per tives
z«yovor>', ev tt) Рсбрт} йота Alayvevuov, tiqo tov
хцатТухи xqg daoileiag' dig де етеоос, eig tov Aovv-
vajiiv TioTOtiov хата Xxv&cbv. В2.ёлсог de wvg no-
i.epiovQ Tio2.2.ovgt eAvxeiTO, xat dwpioQei. ’Л22’ £r
rfj vvxil OQa тот zipiov otov(]6v ev тер ovpavcp,
xcd yQO.(pj]v bi noreocov biZovoar" KuworavTive, ev
tovtco vlxa.--------(col. 48 B)
4. Mense Septembri, die decima quinta
*Л & 2.т> о ig г di v а у ico v iiuqt v q со v
М а $ I р о v, fi)eoдот о и х си
'А о я 2т]тиид6тт]С
Ovroi eyevoVTO etc} fiaacAeiag Ma^i/uavov
tov dicbtctov rebr XotOTiarcbv, vsidgyoVTeg dcro
MaQTCtavoTmo2ecog rijs	SiddoHones de: tov
f.oyov tov f)eov, xai яата тад Ь’то2ад avrov ло-
oevoLievoi vvxids nai qpsQas, tcoi лоЛАоЬд ало
rqg tcov eldc62ojv л/.агз]д ёти tov K6qujv ^pebv
'Ttjoovv Xqiotoi' fterayovieg, емоап'^сюу лада
tov тт/д 0Qqy-t]S OTQartfyov. Kai nQfbzov uev ervq>-
Възпоминание за издигането
на честния и животворен кръет
Константин Велики4, първият император
християнин, преди да завладее царската власт,
водел война, както разправят някои, в Рим
срещу Магненций5, а според други — по
река Дунав срещу скитите6. Като гледал,
че неприятелите са много, той се измъчвал
и изпаднал в недоумение. Но през нощта
видял честния кръет на небето и надпис от
звезди, който гласил: „Константине, с него
побеждавай!"--------
4.	Месец септември. /5-и йен
Подвигът на светите мъченици
Максим, Теодот и Асклепиодота
Te живеели през царуването на Максимиан7,
гонителя на християните, и произхождали от
Марцианопол8 в Тракия. Като проповядвали
словото божие и живеели нощем и денем
според божиите заповеди, те обърнали мио-
зина от идолопоклонската заблуда към гос-
пода нашего Исуса Христа, но били зало-
вени от стратега на Тракия. И най-напред
били бичувани с пръчки и били изранени,
1 Йоан Постник заемал цариградския патриаршески престол от 592 до 595 г. ~ Юстин И управля-
вал от 565 до 578 г.; Тиберий — от 578 до 582 г., Маврикий от 582 до 602 г. 3 Загатва се вероятно за
славяни и авари. 1 Константин I Велики, римски император (306—337).	5 Тук става лума очевидно
не за Магненций, а за западни я римски император Максснций (307—312), срещу когото Константин I водил вой-
на за хегемония в цялата Римска империя и го победил при Ponte Milvium. fi Става дума вероятно за похода на
Константин I срещу готи и сармати в 334 г. ? Максимиан Херкулнй (286—305) бил съимператор на Диокле-
тиан. Във връзка с този текст срв. Delehaye, op. cit., р. 244,	8 Дн. развалини при с. Река Девня, Варненскр.
Гаъды: извори за бадгарската история, т, VI
Menoiogium Basilii П —
Месецослов на Василий II
ifyoay ^al'bois, wu е^еоЬцоот, fws t^ fiVT) zd дота
avTofi>. чгЕяеаа яолегте$ yst(_as, xobag, сот la, а.тгр-
fylq..iy.-ciy evt>] yfj^cbod vekeoI. Kai щг&егтес; ел1 daa-
Sojv, ух&гуюг eis 3Adotcvov^oAtv.----— (col. 49
D—52 А)
5.	Mense Septembrl, die decima quinta
'Aiiiv)GLQ Ttjs ay lag paQTvQvS
AIsl.iTivi] s
'H fidoTvc Akktivy fx/ufazev Алд MaQxiavov-
jtoisa S Tijs GocpcijS ел! * Дугах b’ov Kaioaoos Pco-
шлсот. Tor Xqijotov ds r.T]ijvTTovoa, Ey.QOXt,{h]
лаоа tov *Avru,%OV zov zfjs avrijs лоЛ«уч иоурт-
toq.--------(col. 52 D—53 A)
6.	Mense Octobri, die decima tertia
’AtHijoig tov aylov puqtvqos
Ф a co Q EV т I OX’
О fiaQzvs ФЬоеегтюс vsiijoyEv ex zxfc nofane
Oeogo.ao>'Im]S' KfJioTtavds <5« div, яас ^fair^e tov
яа/.ov, vpQi^E v.al biEfiai^EV fail лоутсоу zovq i^EOVS
Tiov 'ElAqvaiv, m zip' dQTjCAEtav Civrcbv dvE-&Eud-
zl^ev, tbibaaxE «Зе ndvrag тцг iifarffadiv nloziv zov
KqIOTOV' HUI FOTYi^E TOT’S XoiOZiaVOVS, 9X& 3iaQF-
xdfa, SIQJS TO ЛО1Е1У TO. bsh'lfiGTa tov 6-)eov. Ovtoj
bs noiaiv, t>tQ(jzr]bT} лаоа zov rijs yAgas aQ%ovzos.
--------(col. 108 C)
7.	Afe/tse Octobri, die vicesima sexta
’'Abi^ots zov aylov peyalonaQtv qos
Aij aijtqIov
'O navEvbo^os tov Kolotov pdQTvs dij^TQios Ьл-
Пв'/ЕГ ел1 zfjs (faotfaas MaSiiiiavov, ex zijs GsooaAovi-
xi^s nd fans* evoe/ji'is cov, xal zijg eis Kqlotov bibaoxa-
},os nlozscos- ’АлеЛЬс'/у Ье о Ma^tyaavos ev тЦ
&EOoa/.ovi^t)f xcal ptabbiv ле^л rov aylov Ai]ii9jc-
qIov, orc Kf)x]ouavds Eoztv, ixQdTijosv avzov, xal
ftaoavloas алЕяАЕЮЕУ. Е1%е bs tots о Ma^ipuxvbe
}.iovo[.i<j.yov nva дго/лап Avaiov' xai Exavyazo
ESlUVTip, IsytOV, OTL OV fJ.Y) EVQE'&Yj TlS Vtxfjoai TOV
Avaiov. Kai padvo> tovto veovIokos гф ovo/atzi
Neotcoq^ Eqc'/imasv. Ka'i cl^eWtov ev тЦ q viaxyi
nods tov aytov Ji№.ifa)iov, sao/jf лао* adzov Evyqv.
Kai vtKtjoas tov Avarovt ecpovfvoev avzov. 3Eav-
л^Ьх] Ье о Aia^iptiavds bia, zov bdvazov zov ncrro-
/Auxcn^ Eiva fiabd»’ ой amos tov flavavov avzov
докато се показали костите им. След като
им били отрязани ръцете, краката и ушите,
те били захвърлени на земята като мъртви.
После били натоварени на коли и отведени
в Адрианопол. —-----
5.	септември, 15-и den
Подвигът на светата мъченица
М е ли ти н а
Мъченица Мелитина1 живяла в Марциа-
нопол в Тракия по времето на римския им-
ператор Антонин2. Понеже проповядвала
Христа, тя била заловена от Антиох, управи-
теля на казания град.-------
6.	Месец окто мери, 13-и йен
Подвигът на мъченика Флоренций
Мъченикът Флоренции3 произхождал от
град Солун. Той бил християнин и ревинтел
на доброто, хулел и обиждал пред всички
боговете на езичниците и проклинал тяхната
вяра, а всички поучавал в истинната Хрис-
това вяра. Той утвърждавал християните и
ги подканвал да изпълпяват божията воля.
Понеже правел това, той бил заловен от
управителя на тази страна. —-
7.	Месец октомври, 26-и ден
Подвигът на светия
великомъченик Димитрий
Прославеният Христов мъченик Димитрий*
произхождал от град Солун и (живял) през
царуването на Максимиан. Той бил благочес-
тив човек и учител в християнската вяра. Когато
Максимиан отишълвСолун и научил за свети
Димитрий, че е християнин, той го заловил и
след като го бичувал, хвърлил го в тъмница,
Тогава Максимиан имал някакъв единобо-
рец на име Лией, с когото много се гордеел,
и назвал, че не може да се намери никой,
който да победи Лией. Като научил това,
един младеж на име Нестор пламнал от рев-
ност. Той отишъл в затвора при свети Ди-
митрий и получил от него благословия. После
победил Лией и го убил. А Максимиан се
наскърбил поради смъртта на единобореца.
1 Във връзка с този текст срв. Delehaye, op. cit., pp. 272—273. 2 Антонин Пий (136—168).	3 Фло-
ренций бил мъченически убит през ,312 г. 1 Във връзка с култа на този мъченик срв. ГИБИ. 111, стр. 87
и с л. Той бил мъченически убит през 306 г.
Mcnologium Basilii П — Мессцослов на Василий И	51
.iy/iyTQiog lylvEio, ало<~>т£11а<; ev zij ц-екихЦ, lrpo~
VF.VGEV (ПП()Г TOJiV GTQaTldiTOJV аЛЕЛ.Ь<П'ТШ1’ EV Ту
tpvkax/] /лето. t&v xoviaQlayv, xai жлтахЕгтубагтаур
TIUTOV. VEv&(l HElUEVOQ f}QVEl lO/lOTU.----(col.
128 B--C)
После, като разбрал, че Димитрий е винов-
ник за смъртта му, пратил го в затвора, за да
го убият: войниците отишли в затвора за-
едно с копиеносците и го проболи с копие.
И сега той почива гам, като дава много на-
деления. —------
8.	Mense Octobri, die vicesima sexta
8. Месец октомври, 26~и ден
9,Ab kyo is tov ay tov /ioqtv qog
Negtoqos
eO /idorug N^OTCOQvnijQxsv ex тту; лок-Еоле 3eo~
GaAortxys 1л1 fiaatkElaG Alagt/itavov. Xqigtio.-
vb$ bl ciyv, amjQ%Eto stquc tov ayiov . \y/M/iQiov,
ev oj faabl^Ezo толсо, xat, Ibibaoxsv, xat E/ictv&a-
vev dxQifisoTEQov TtaffavTov tov koyuv T^S bthj^ElOg.
llaQarvxpvTOQ bl tov Magt/Marov ev ту f-teoaaAo-
vixy, xat 1ллоЬоо/.иаг IrmeAo&vtoe, xai uva e%ov-
tos (ivbQO Ith’txbv, Auatov bvo/ian, /.tovouaypv,
vjiEQ/iEys'bv] xal ioyvyov, xal ло/Aovq tojv avlho-
TO'UEVfOV ша UvatQOVVTG. EV TCD	Ib&fv b
liyios Negtwq Inkycby &eTxov gi/Aov’ xal &tei
yxovos tov Ma^t/tiavov keyovTOS” El' tiq fiskei, ло-
Xs/A3]0dt<o, xat vixyGuxco Avaiov tqe%ei riyj£ tov
ayiov‘ xal fiovAsvETai avroj sieqI tovtov. Kai wiq
exeivov GirjQiybEtQ, xai dwa/tcodsls ту bwd/isi tov
KvOtOV Т)/1ШУ "lyGOV XyiOTOU, dvElAE ^tTpEl TOV
Avaiov. 3vtua)bAg ovv 6 fiaoikEvQ bid tovto, cote-
XETpdklGE TOV KeGTOQCI. Kai OVTOK ETEAEldrfh'), VIXI/-
oag tov btddokov, xal tov Avaiov. (col. 129 A—B)
9. Mense Octobri, die tricesima. prime
Mv 7/ /i у imv ay I co v ал ogt 6 koov
Tfi^vos, 9Аря Я ia, Ov q (}av ov, xal тус
gw о bi a c avTo)v
- *( > bl- 9 А/лл/лас &ugxojtoc тус ‘Obvooov-
ло'.емс lyivETO, ycboac AIo^Ebovias, avaioEtiEts кло
cEkkyva)v. CO bi Ovcfiaybc ел?охолос MaxEboviitg
?уeveto, tpovsv&EK >sal avrbs г>ло те ^lovbaion1 xal
^Ekkrjvojv ut'ia xtd ETEQtnv Twkkojv. --(col.
136 D—137 A)
Подвигът на светия мъченик
Нестор
Мъченикът Нестор1 произхождал от град
Солун и (живял) през царуването на Макси-
миан. Той бил християнин и ходел при свети
Димитрий2, където бил той; там се по-
учавал и слушал от него най-внимателно сло-
вото на истината. Когато Максимиан бил в
Солун и имало игри на хиподрума, един чуж-
денец на име Лией, единоборец, извънредно
едър и силен, убил мнозина, конто се бо-
рели с него в театъра. Като видял това,
свети Нестор пламнал от божествена ревност.
Той чул, че Л4аксимиан казва: „Ако някои
иска, нека да се бори с Лией и да го по-
беди. “ Тогава отишъл бързо при светеца и
се посъветвал с него относ но това нещо.
Понеже бил насърчен от него и получил
сила от господа нашего Исуса Христа, той
убил с меч Лией. Прочее императорът, раз-
гневен от това, обезглавил Нестор. Така
Нестор завършил [своя живот], като победил
дявола и Лией.
9. Месец октомври, 31-ви ден
Възпоминание за светите
апостол и Стахи с, Амплиас, Урбан
идругарите им
---------Амплиас8 бил епископ на Одесо-
пол4 в областта Македония и бил погубен
от езичници. А Урбан5 * бил епископ в Ма-
кедония и също бил убит от юдеи и езич-
ници заедно с мнозина други.----
1 Подробности около мъченичеството на Нестор срв. в ГИБИ, III, стр. 90 сл. 2 Димитрий про-
повядвал Христовото учение в подземията на грэдскитс бани в т. пар. Хагхеип^)/ лтбч. Вж. ГИБИ, Ш, стр. 90,
срв. О. TafrcAi, Topographic de Thessaionique, Paris 1913, pp. 124—126.	3 Той бил един от, сподвиж-
ниците на апостол Андрей. Известен е от посланията на апостол Павел. 4 Одесопол или Одесос, дн.
Варна, се намарал в сыцност в провиипия Долма Мизия. 5 Урбан бил един от седемдесетте апостолы. И
той е известен от посланията на апостол Павел (Към римл. 16, 9).
<52
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий II
10. Л lense Novembri. aie tertia
10. Месец ноемери, 3-u ден
Mvijiu/ tov doiov IlatQo? ij u& v
’/ u> a v v txlov rov f)av /лат о v eyov
c() pepas TtaTt/Q f//td)v 1 * 3 lajavrixioi; vnrji>ys7> tx
rtjc j/fy/K Bdiwiag Eni rife (tooMas Karvorav-
tivov tov KafiaXMvov Aid de xi/y dvdoiar avrov,
icrQaTsfith/ eis ri/r t&v fatorffaor orQareiav, xcd
ip'&QaytiilEi ev лаш локёроК, хагахолто»> то ccov
Ваглущюл’ eOvos. —	—(col. 141 С)
Помениза преподобния наш отец
Йоаникий Чудотворец
Великият наш отец Йоаникий произхож-
дал от областта Витиния1 и живял през
царуването на Константин Кабалин2. Поради
храбростта си той бил зачислен във войската
на екскувитите3, проявявал храброст във
всички сражения и избивал българския на-
род4. —
II. Mense Novembri, die sexta
11.	Месец ноемери. 6-и ден
СН avd pVT/oig тт/s лес ovg t/s si; о voavov
XOV EO)Q, 7] T О I TEfpQai, ij ОТНЯТ fj£
’Em AeoVTOQ TOV pEpulov fjUXjllEOJS, TOV EJU~
AeyopEvov Beogov, tisqI cd те^Еиташ rfjs cjmtov
paoi).Elacf wqo. ext// ту/q f/psQU.s, ysyovE ovWEqi/s
6 ovyovos, xal rijv ovvi/ilT/ twv diipoocpoQuiV ve-
tyojv, pdavlav els леогАдт/ Usov рЕтаралсоу, Ido-
xei та sravra хатац'кЁуЕ1л>‘--------------(col. 148 A)
72- Mense Novembri, die nona
v Abl.T/o is tov uyiov /i&f/tvQOS
3Alegar Aqov tov e v MsooaLovi xу
9AXe$avdQC£ 6 ptforve vsii/Qysv Ml Ala^ipuxvov
tov f aoti ecus' xai х^.тт/O'sls, i/yuyxdofhi &v»ai
toTs sidcblois. CO de ' p.rj cTEio&Ete, alld pa/Aw
&s'co xtyry&Eic, xal Iddjy tip тоаЯЕ^ау rcbv
flvouov loTa/EEVT/v, coQpT/GE, xai r<p tioSi xqovocig,
aysxQEipEV avripi, xai xas dvoias е$е%ее. Kai oQyir-
Ье'с d Ma^tuiavds, s darns xi/v хат3 avrov uscocpaoiv
tov did Hfcpovc dnobavEtv. - — — Eide dk 6
ffaoihbQ тЕОоадас dyyslovs от/лхегоутас тг/У ipvyi/v
tov ay tov. Kai did tovto dedcoxE cois arfr/oa/dyots,
batpai то ле1х/лсо>о7’ avrov ev si61.ei (‘^EoaaloyixT/c:.
(col. 152 В—C)
Възпоминание за падналияот
небето прах, или пепел, или жупел
През времето на великия император Лъв,
наречен Бес5, в края на царуването му, в 6
часа през деня, небето станало облачно и
дъждоносните облаци променили обичайния
си черен цвят на огнен. Всичко изглеждало,
че изгарн.---
12.	Месец ноемери, 9-и ден
Подвигът на светия мъченик
Александър в Солун
Мъчекикът Александър6 живял по вре-
мето на император Максимиан. Той бил за-
ловен и принуждаван да принесе жертва иа
идолите, но ие се съгласил, а още повече
пламнал от божествен а ревност и като ви-
дял наредената трапеза с жертвоприноше-
ния, втурнал се, ритнал с крак, обърнал я и
разпилял жертвените дарове. Максимиан се
разгневил и произнесъл срещу него присъда
да бъде посечен с меч.-----А императо-
рът видял четирима ангели да възнасят ду-
шата на светеца. Поради това позволил на
хората, който го молили, да погребат остан-
ките му в град Солун.
1 Провинция в Мала Азия. 2 Константин V (741—775). За прякорите му Копроним и Кабалин срв.
A. Lombard. Constantin V, empereur des Romains, Paris 1902, pp. 18—21.	3 Екскувитите били корпус от
императорската гвардия. Този корпус бил създадеп от Лъв 1 в 468 г. Вж. Brehier, Les institutions, р. 336.
4 В същност Йоаникий се отличил в един поход на Константин VI срещу българите — 796 г. Срв. ГИБИ, IV,
стр. 133.	5 Става дума за Лъв I (457 -171). За тракийския му произход срв. В. Бешее.шев, Участието на
траките в обществения живот на провинция Тракия, И И БИ, I- II (1951), стр. 229. В намет на този св.
Александър била издигната една църква в Солун. Вж. О. Tafrati, Thessaloniquc des origines ап XIV s., Paris
1919, p. 66, sub linea.
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий II
53
13.	Mense Novembri, die undecima
13. Месец ное.мери, ll-и ден
Mv$/j, у tov odor HaTQos qp&v
(-)eodd>Qov, fiyov ^.evov т ijs
ev ay f от а ту] с /и. о vyc rcbv Xrovdizcbv
*Em rtfs fiaoiAEias KcovGTavrlvcfv tov KafiaAr
Aivov l]V OVTOS EV КсОМЛХХУИУСЮЯбАы yEVVtfilEtQ,
naoav de yv&oiv tow ualh^fA&rajv ещш1)(пу, ejiI
rijs {iacilsics Etoipi-js, wieM)&»’ ev tfi Xaxxov-
bicovoq f-iovij, vnb tov Deiov uvtov IHuxcovoq уЁ~
yovE jMyva%bG, xal зтара Ta.Qaoiov norQulQXpv %si~
QorovEiTai jt(jeoPvteq<x. Elra, TQtaxovrasz^c: o'»',
yivExai x(d fiyovpwoG ттр vnavrov iaov^q' ^Et-ajQi-
o&r) di eis &sGGaXovix7]Vf did. to fri) gw&eg&oi cf/
aoiXEia tov fiaoi2.E(0£, alX’avExl.iffl?] szd2iv пара
rijs ftoodioovp Eiqt]V7]Q. Kai did. xi(v to)v Sapa-
xrjvcov E(yodovf Ttjv yiaGiljivovoav xaialo/ipavci,
xal nctAiv It-oot^Exat napd Nimiq-oQov ^aGiXeios
rov GtyayEvros ev BovXyaQiq bu rfi duolq vnoli-E-
gei. ~ — — (col. 156 A—B)
14.	Mense Novembri, die vicesima
2.9] о is tov ay tov p.aQzvQos dadov
tov ev Aoq out 6 a cd
’Ev ту avT-ijnoAsi toiovtov eHos jjv toig 'ЕЛлтул тф
Кроты etiexeIow EOQzifv ettjgicog. Hqo TQidxovxa
Ье lifiEQ&v vijs ToiavTTjs az'oaoqs EOfrtijs, EnsUyovzo
Eva Ttva ww orpcmayrcbv, vsov xal sv&dij. Kai
EVTQEni^ov jtqog t)vuua\ tvdvovTEQ avzov tpdna fia~
ot2ixa, xal nyoTQEnuvTEG anOTxlvjQOvv naoav Exiih'-
,uiav avzov, cos (лето. TQidxovza ^fiEQas idAlovxa
EavTov EJiiGcpd^ai тф рсо/лф tov Kqovov. *E)4i ot-
tos di rov xh'iQuv xal esu Jdoiov tov отраиа')ттр>,
xai t,o)V ovcroaTicoToyv пеоютоутсит аотф xal jiqog
та of&oia Exbia^OfxEvayv, exeivog ауаИф Аоуюрф
yjpijOdflEVOS, EOHOTTtpiE TO UVllfp^QOV, ElTTOiV, OTl
Mtkkco fiavElT' XQEITTOV Liol FGTIV, COG ХрЮТШрф,
faiEQ zov Xqiotov f.iov anobavEiv. ”O&ev naoac-
rds тф rov apxovTos Рц/мха, Aiox2ijuavov xal
Ma&uioyov tovto uaiKivrcov, xal зтроота^аутсог,
xal nolAd rtfuoQ9]GavTcovt teIevtoiov t^v bid ^icyovQ
ЕдЁ^ато televrijv. (col. 169 A—B)
По мен за преподобния наш отек
Теодор, игумен на пресветия
Студийски манастир
Той1 се родил в Цариград през цар)-
ването на Константин Кабалин. Изучил всички
науки и през царуването на императрица Ирина
се оттеглил в Сакудийския манастир2 и ста-
нал монах под ръководството на чичо си
Платон, а за презвитер бил ръкоположен от
патриарх Таразий3. След това, когато бил
вече тридесетгодишен, той станал игумен в
манастира4, който ръководел. Бил заточен
в Солун пора ди това, че не се съгласил с
прелюбодеянието на императора, но отново
бил повикан от императрица Ирина5. Вър-
нал се в столицата поради нашествието на
сарацините и отново по подобна причина бил
заточен от император Никифор, който бил
убит в България6.---
14. Месец ноември, 20-и ден
Подвигът насветия мъченик
Дазий в Доростол
В този град имало обичай сред езичниците
да чествуват ежегодно празник на Кронос7.
Тридесет дена преди този нечестив празник
избирали едного измежду войниците — млад
и хубав, приготвяли го за жертва, обличали
го в царски дрехи и го подтиквали да из-
пълнява всяко свое желание, защото след
тридесет дена трябвало да бъде посечен на
олтара на Кронос. Когато жребият се паднал
и на вой ника Дазий8 и войниците, конто
били с него, го накарали да върши подобии
неща, той, като обмислил добре и преценил
кое е изгодно казал: „Щом трябва да умра,
по-добре за мене е да умра като християнин
за моя Христос." Поради това той бил из-
правен пред престола на управителя. После
със знанието и по нареждане на Диоклетиан
и Максимиан той бил много измъчван и на-
края посечеи с меч.
1 Става лума за известия защитник на православието Теодор Студит (752—826). Подробности за неговия жи-
вот и житията, конто са били написани за него вж. в ГИБИ, IV. стр. 28 сл. и 141 сл. 2 Този манастир сенамира
в Цариград. 3 Цариградски патриарх (784—806). 4 Т. е. Студийским манастир в Цариград. 5 Ирина управ-
лява като perептка заедно със сина си Константин VI от 780 до 797 г., а самостоятелно след ослепяването му
до 802 г. к Загатва се за катастрофата в проходите на Източна Стара планина проз 811 г., когато бил убит и
Никифор I Ге ник (802—811). За тези събития вж. подробности в ГИБИ, IV, стр. 11 сл. 7 Според античната
митология Кронос бил син на Уран и на Гея и баща на Зевс, който му отнел властта на небето. 8 Дазий
живял през IV в. Подробности за деянията на Дазий вас в 1Т1БИ, III, стр. 17 сл.; срв. В. Тъпкова-Заимова,
Сведения за средновековяи кукерски игри в Силистренско, Езиковедско-етнографски изследвания в памет на
акад. Ст. Романски, 1960, стр. 705—708-
54
Menolognim Basilii II — Месецослов на Василий D
75, Mense Novembri, die vicesima
15. Месец ноември. 20-и ден
*Ab 1ц g is tov ayiov xai siavfvtpnpuv
daoarolov ’Avaiov, abfltpov tov
peydlov IIetqov
Ovtos, abslipbs yvijoios vjiG-Q'/tov tov ^eydAov
djiourolov IIetqov, pet a Tip’ avdlniptv tov Kvqiov
ц.иоп’ 31т]оог Xoigtov, ETcnQVSEV eis naoav tz)p no-
odltoy rijs Bebwlag, ха/. tov TIovtov, xal vijs
C-fQaxns. Kai Xxvbias.-------------------------(col. 185 A)
16.	Mense Decembri, die decima quinta
* Ail А цо is tov ayiov ie qo p,dQTVQos
'ElEvbsQlov
eO ayios lEQopaQTrs *Elfvb eqios qv ало rijs
pEyaluztolscos eP(6pns.---------Elza yEiQoiuVEivai
biaxovos xal siQEGfivtsQoc, sir a estioxohos tov ’11-
Ivqixov’ bd <5e ’AbQtavov Paailitos х&'ТцЬАс, tc-
pO/QElTOl lojp’Q&S. EITU EVanoffittTSTOi ElS <POVQ~
vov Eft^vooi&Arra, biaza^Ei tov widoyov. Kai idojv
avvbv 6 E.iaQyps, bn	vytijs, EJiioievoe xal avrbs,
xal е1оц1Ьег sis tpovQVov, xal E^ijlbs ицдЬ» аёсхц-
bslG. Tots 6 psv ssraoyos aKoxEtpaUEsrai, xai boot
allot ImoTsvoav. CO 6e ayias 3ElsvfysQios хатехолц
tois Gsiabiocs vji.6 tojv bnpiayv, xat ovrots лао-
еМухе to TivEvpa. (col. 208 В—C)
17.	Mense lanuario, die decima sexta
'’Ablij о is tov ayiov pdgrvQos
Adv a xt os tov avayv oSgtov
CO ayios pdorvs Aavat; vmjQ%Ev дло rijs 7.d)Qos
tov 3 IIIvqixov Tvsiov Avlawos xaluvnsvnv, ava-
yvojoTtfS oj}> t^s ayias °Ехх1тряас, xai vstavayivojo-
xcov та 1ЕЦ(\ fi/plia тф lacp tojv Xgi,ozicrvb>v. ”Ev
<5e rats tjpsQais EXEivais ovvaybsvTEs ayootxoi tives,
xal ojuotoIj xai ev tois zceiois exeivoiq алвлЬбу-
tes, swllovs tojv XQtoTiavcov EtpdvEvoav. ”0 Ье
ayios Advag lafid/v rd lead cx&hj rijs Exxlnotas
biEUfbtin Eis totiov byvoov аяЕ%огта ало Avlatvos
ptlia utevte tiqos balaooav. Kat xazekbovTES bid
cypivicov TiQos avxbv 01 noAEpi 1, nvdyxa^ov bvEiv
тф Aiovvotp, IsyoviES, on avnis dnpio-'Qyei rbr
olvov. eO ЙЁ ayios (bpoloysi tov Xolgtov, Myarv,
on Ovtos sour 6 tov xoopuv ха) та tv тер хоорф
swufoaz' б Ье Aiowoos 0eos ovx egtlv, alia Eiboj-
lov xaxpbv, xal alaloV 01 bl. ogytabEVTES xotexo-
Подвигът на светия и преславен
апостол Андрей, брат на великия
Петър
Той бил роден брат на великия апостол
Петър. След възнесението на нашия господ
Исус Христос той проповядвал по цялото
крайбрежие на Витиния1, на Понт, на Тра-
кия и на Скития2.-----
16.	Месец декември, 15-и ден
Подвигът насветия
свещеномъченик Елевтерий
Светият свещеномъченик Елевтерий бил от
столицата Рим.-----След това бил ръко-
положен за дякон и презвитер. а после — за
епископ на Илирик8. Но бил заловен по
времето на император Адриан4 и жестоко
измъчван. След това по заповед на префекта
бил хвърлен в запалена пещ. Префектът,
като видял, че той излязъл жив и здрав, сам
повярвал, влязъл в пещта и излязъл без
нищо да е пострадал. Тогава префектът бил
обезглавен, както и всички други, конто по-
вярвали. А свети Елевтерий бил посечен с
мечове от палачите и така предал дух.
17.	Месец януари, 16-и ден
Подвигът на светия мъченик
Дана к с, четец
Светият мъченик Данакс бил от страната
Илирик, от едно място, наречено Авлона.
Той бил четец на светата църква и четял
свещените книги пред християнския народ.
В онези дни се събрали някои хора, диви и
неверници, отшили по онези места и избили
мнозина от християните. Свети Данакс взел
свещените съсъди от църквата и избягал в
едно укрепено място, което отстоело от Ав-
лона на пет мили към морето. Но неприяте-
лите се спускали при него с въжета и го
принуждавали да принесе жертва на Дио-
нис5, казвайки, че той създава виното. Но
светецът изповядвал Христа, като назвал, че
той е, който е създал света и всичко в све-
та, а Дионис не е бог, но глух и безелове-
1 Провинция по южния бряг на «Черно море. 2 Пол Тракия и Скития tj’K се имат пред вид вероятно
земите на Балканский полуостров и тези отвъд Л.унава. 3 Тук с Илирик е означена вай-общо областта,
която обхватала запад ните земи на Балканская полуостров покрай Адриатического крайбрежие. ’ Римски
император (117—138).	•’ Древногръцки бог, чийто култ бил евързан с отглеждането на лозата.
Menologium Basilii II - Месецослов на Василий II
55
ipav o.vTGv perd тсог qirpcbv, сот tx^drow, xat s'£-
fapay tv t?} ftaAaaotf xal о faros eteIeicoIB/. (col.
261 C—D)
сен идол. А те, като се разгневили, го съ-
секли с мечовете, конто държели, и го хвър-
лили в морето. Така загинал той.
18.	Mense lanuario, die •viceslma prima
18. Месец януари, 21-а ден
A d 7. ?; о i ь г. o) v ay I co у Al а у о v n 2,
Ге co py tov, Л e ottos, teal tmv a h у
avroi S v tub т co v a & e co v Bov Ay dpcov
ocpayeVToov, Isti T?js /Jaoihias
А вотi os tov 3Aq pEvivv
3Ел1 trjQ tfuoilEias Лsottos tov ’Appeviov,
Kpovpos б топ’ BovAyuQOiV acyyjcov, uetu Aaov sioa-
lov, dsteA&cbv eis 3Adptarornoliv t^s (~)Qaxi]S, ex-
ратз/ОЕт atrrijs, rdpep noll/cov. Kat uezd xi/s sco-
Afcos kdauE xai тот ауиитатот imwwwr ATavovtjl.
Кол тая y_Etpaq avrev anoxmpns astb tojv cdpcov
лцсЬтот' Елыти рЁоот peai tov osiudtov xoipus,
Ё^ирЕ tois Hv/piois pQcnna. Kai did тут арариат
TtvyAco&Eis, ерют/дт/ siaoa tov oixeIov laov, xai
.rao3 avrov рчта oypivtcov сксЕЛУтуц. Atabe^dpevos
Thv QQ%W’ t&t BovlyaQiov T^dxos 6 ddscdraTos,
ovvijyayE stomas rocs xpaiT$ivraq XpiGTiarovs,
отратг/уоЬе, jtoEofrvEEOovs, diaxdvvvq. xai Adtxovq,
xai xiaijvdyxaoEv артпоаоШн тоу .Xpioriaviopov.
OHsrco yap растт ol BovAyapot XptoTtavoi' xai pi}
ztEicHerras, tovs ph' anexEcpdlioE, Tors dr fiiagA-
ocoq TipcopnuapEVos xai aotyteos, ецогесоег. (col.
276 D — 277 A)
Подвигът на светите Ману и л,
Георги, Лъв и на убитите с тях
отбезбожните българи при
царуването на Лъв Арменеца
През царуването на Лъв Арменеца* Крум2,
владетелят на българите, с много войска
настъпил към Адрианопол3 в Тракия и го
завладял по законите на войната. Заедно с
града той заловил и пресветия епископ Ема-
нуил. Най-напред му отрязал ръцете до ра-
менете, след това, като го разсякъл на две
с меч, хвърлил го за храня на зверовете.
Той ос лепя л поради греха. Бил намразен от
своя народ и удушен от него с въжета.
Властта над българите приел твърде без-
божният Цок.4 Той събрал всички пленени
християни, стратези, презвитери, дякони, ми-
ряни и ги принуждавал да се отрекат от
християнството, защото българите не били
още християни. II понеже те не се съгла-
сили, той обезглавил едните, а другите избил,
след като ги подложил безжалостно на раз-
личии изтезания.
19.	Mense lanuario, die •viceslma sexta
19.	Месец януари, 26-и ден
Н Avd/ivijaig т со v ср 6 сот т о» psy alov
xai stapad д i; ov а ею pov
Els та TEAEvrata zijs dwiAEtas tov Mixnov £)so-
8ootov vlov ’Apxadiovlxcii Evboqiaq, p?]vl ’lavova-
piep, Eixddi. sxTi], ёуЁУЕТо ev KcovoTavTivovstolei
CEiopos pvtispos, olos ovx ёуЁУЕТо aqfov EXtioffy
h sidles peycji tote^cogte xal та тещ-ц xaiaTiEosiv,
xdt to siIeiotov peqos Trfi tioIecik. *O ai'Tos bh
Възпомикание за дните на
голямото и невероятно
земетресение
В края на царуването на Теодосий Млади6,
син на Аркадий6 и на Евдокия, през ме-
сец януари, 26-и ден, в Цариград станало
страшно земетресение, каквото ие било ста-
вало от осиоваването на града до това
време, така щото рухнали и стените, и по-
голямата част от града. Същото земетресе-
1 Лъв V Арменец (813—820).	2 Български хан (803—814).	3 Става дума за обсадата на
Одри и в 813 г. Срв. ГИБИ, III, стр. 287 сл. 4 В Синаксара на Цариградската църква като последо-
вателни наследници на Крум са посочени Дукум и Дицевг (Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris,
1902, col. 414—416). По тези въпроси има изказани няколко мнения. Според К.Иречек, История болгар, Одесса
1898, стр. 179, Цок, Дукум и Дицевг управлявши след Крум. Злшпарски, История, I, 1, стр. 293—294 и 424—
425, приема мнението на Хр. Лопарев, Две заметки по древней болгарской истории, Записки русского археоло-
гического общества, Ш (188S), стр. 8—9 (отделен отпечатък), че тримата — Дицевг, Дукум и Цок са били вое-
началнипи на Крум и че Цок и Дукум са едно и също лице. В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската
история, ГСУифф, XXXII, 9 (1936), стр. 3—27, предполага, че T^vxos е идентичен с T^vxos от първобългарския
надпис № 23, който се датира към 820 г., а може би и с Tovxos — Крумовия военачалник, който се спомепава
в Хамбарлийския надпис. Според него Крум бил паследеп от пай-стари я си син Дукум, а след това от другая си
син Дицевг; Цок е бил негов доверен сановник. Дукум и Дицевг са царували преди сключванетона 30-годиш-
ния мир, който той отнася към средата на 815 г. 17. Gregoire, Les sources epigraphiqties de 1’histoire bulgare,
Byzantion, IX (1934), pp. 762—767, приема, че Цок и Дукум са едно и също лице, а с Дицевг епредадена тит-
лата „ичиргу-булиас", която посел Цок, преди да стане хан. 5 Източноримски император Теодосий II (408 -j
450).	6 Източноримски император (395—408).
56
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий II
оеюцое xd аККад jtoKeig тдд fKqdc^g, xat т^с Ma-
xeboviag, xal zijg Bv&vviag xoteowev’e, xdi esie~
хосписе рзрщ? Tqeig.------------(col. 280 C—D)
20.	Mense Febrtiario, die vicesima quarta
'"А&Кдосд tov ayiov ^Pt]yivov
esiioxd^iov X xosieKcov
-----------Tooovtov ёё yeyurev eig dgerrjv siegt-
/i6t]Togf cos xdi eig Tqv ev XaQdasfi uvvodov uiqog-
xKrftijvai, xdi siOQayeveo^cu,, xal яаоа? rag atQe-
oei? dia tov Koyoc avzov, xdi zijg дафр^сяас сцра-
vfoai" etza V5WOiQEiyai eig zip’ tbiav ftruoxosiip’.
— — — (col. 325 C—D)
21.	Mense Febrtiario, die vicesimu quinta
"A bК о ig rov ayiov pagt fqos
\ 1 Keg dv ё qo и a a qt v q n о а гт о g ёг zij
i'K Q и нц
Ovzog ip> ex. ПоибКслу, mag tow eig * Pcbpupr
яоабсод, estZ Malgifuxwdv zov fiaoilecog, xai Tifle-
qkwov ^yepwvoc. KQoxqiieig ёё лаоа tov qyejwvo?,
Пуауха£ето nQomcvrijoai zoig elbcoKoig. eO ёё ayiog,
avzl tov лциохюцот, zoig мёсЬКыд, uaKKov vfyioe
xal aved, v.al tov fyyepdva, ebtcov tiqo? uvtov, art
xal avza udzaia etoi, xal ov б zuorsfaov eig avia
&&hos xdi TaKainwQug. 'ltd tovto еёё&ц eg uxqcov
yetQcbv, xal exoepdobri- Kai eig zovg nodug uvtov
jT<JLGebeb'i] Kv&og fiaQvg' xal pteza tovto Kvbeig,
xdi djtax&eig ev KuQb-ayevn, siaKiv xQepaobeig
ёЦёа-th]. Kai urdKiv dyb-elc eig MaoxiavofctoKiv,
/лета Kapjiabwv nvQog to triQooffatov xaiezac xai
aKKag noKKcts ftaodvov? xai zipcoQta? avdQeicog,
co? Xqujtov uitQTvg, vnopieivag, ev zij Oquxt] алеК-
bajv, anex&paKfo&jj, dsroKafiaw oietpavov dtpbaQTov,
xdi. ^coqv alcbviov sioqo. Xqiotov tov f)eov
(col. 325 D—328 B)
22.	Mense Martio, die decima octava
Mv^ pt] tov ev ay ioig Пат Qog f) pi co v
KvqHKov kIbq ooo Kv picov
---------sAxaxiog ёё *AQecavb? cov, xdi zov ev
KaioaQeiq ттуд UaKaiozivi]? Hqovov ezieycov, xal
vno zijg ev Xaqbixfj ovvobov xabaigebelg, ezter
yvcoQtiio? тр' тф daoiKei, exei'&ev eycov n}v egov-
oiav, tov KvqiKKov zov bQovov xabeKeiv.---
(coL 357 C)
ние разрушило и други градове в Тракия, в
Македония и във Витиния и продължило
три месеца.------
20.	Месец февруари, 24-u ден
Подвигът на свети Риг ин,
скопелски епископ
------ — Той станал известен с такава
добродетел, че бил поканен и на събора в
Сердика1, отишъл и разгромил всичките ере-
си със смелото си слово и с присъствието си.
След това се върнал в своята епископия.2
21.	Месец февруари, 25~и ден
Подвигът на светия мъченик
Александър, който станал
мъченик вТракия
Той3 бил от Потиол4, един от градовете
до Рим и (живял) по времето на император
Максимиан и управителя Тибериан. Като бил
залонен от управителя, той бил принуждаван
да се поклони на идолите. Но светецът,
вместо да се поклони на идолите, напротив,
охулил и тях, н управителя, като казал пред
него: „II те са глухи и ти, който вярваш н
тях, си жалък и окаян.“ Поради това той
бил вързаи за ръцете и повесен, а на кра-
ката му бил привързан тежък камък. След
това бил освободеи и отведен в Картаген,
където отново бил повесен и ранен. Отново
бил отведен в Марцианопол и лицето му
било изгаряно с огнени факли. Като претър-
пял мъжествено като Христов мъченик и
много други изтезания и мъчения, той стиг-
нал в Тракия, бил обезглавен и получил не-
тленен венец и вечен живот от нашия бог
Христос.
22.	Месец март, 18-и ден
Помен за светия иаш отец
Кирил Ерусалимски
Акакий, който бил арианин и заемал (епи-
скопския) престол в Палестинска Кесария6,
бил низложен от събора в Сердика. Но по-
неже бил близък на императора, той имал
възможност да свали Кирил от престола му.
1 Сьборът в Сердика (дн. София) бил свикан в 343 г. и насочен срещу арианите. Срв. J. Hefele, Histoi-
re des Conciles, I, 2, Paris 1907, p. 737 sq. 2 T. e. в Скопел, дн. Ескиполос в Източна Тракия. 3 По-
дробно за мъченичеството на този св. Александър вж. у Delehaye, op. cit, pp. 244—245, и Д. П. Димитров,
Пътуването на св. Александър Римски през Тракия, ПАИ, VII! (1934), стр. 116—161.	4 Днес Поциоли,
в Италия. 5 Акакий бил кесарийски епископ приблизително от 340 до 365 г.
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий II
57
23.	Mense Martio, die vicesima octavo
23. Месец март, 28-и ден
*Ait At) о ig т ijg ay tag M ax Q(bvt)g т Г/д
ало F)EGGaAovixr)G
Матдсьти f) tov Xgioxov pdfnvg 7p> lx rrjg лб-
Afcdg 0sooa2.oylnt]gt bovAt) yvyatxbg 9Iovdatag, av~
bga lypvGtqg отдатол£&1дугр> &eoov.Aotixi)G. 9Axo-
Aov&ovaa & rfi xvgta avrijg peygi itjg auraycoyijg
t&v 9Iovbuuiwt Ixti fih’ ovx EiGj'iQyexu, vstogtqe-
tpovoa be iimjQXETO eig ti/v xcbv Xgiouavan' гххАгр
oiai’, xckei лдоо7)ЬуЕто. Aiayvcoc-dEiGO. be лада Ttjg
xvQfas avxijg, трлтетол layvQcbG, xat atu»eAe(etcu
ev Tl/ ‘pvAaxij. Koi t-sil тюАр аогсод biapEO’aoa,
tiaAiv &~ауг>тац хш uaGxt^ETat dcp&fioK, xat xoxu-
vayxd^Exat agvijoao&ai toj* Xgtoidv. e£2c de ovx
hwtoih), aaAcv ^ллтетох etc 9??’Лах/)р, er ]i xai Trpv
ipv%i]v олеЬоохе гф НьсТг tjs to AEtipavcw ало
tov TEiyjovg E^piipev T) xvgta «итг/с. ’AAAa ol Хдю-
wxvoi are Ao ft wot vtixxbg e&axpoy. “Ygteqov hr
'AAs^avbgoG 6 ejuoxohog svbov rijg xoAecog Heg-
оаАотыщд ExxAt)Giav xtIgog 1л96у6[шт1 ri)G dying,
Ixsi хслеИего. (col. 373 A—B)
Подвигът на света Матрона
Солуиска
Христовата мъчевица Матрона била от
град Солун — тя била робиня на една ев-
рейка, чийто мъж бил стратопедарх1 на
Солун. Като придружавала господарката си
до синагогата на юдеите, тя не влизала там,
а се връщала и отивала в църквата на хрис-
тияните, където се молела. Но като била от-
крита от господарката си, тя била жестоко
бита и затворена в тъмница. Като стояла
дълго време глад на, тя била отново изведена,
безжалостно бита и принуждавана да се от-
рече от Христа. Но понеже не склонила, от-
ново била хвърлена в тъмница и там пре-
дала богу дух. Господарката изхвърлила ос-
тавимте й от градската стена, но християните
ги вдигнали през нощта и ги погребали. По-
късно епископ Александър издигнал църква
във вътрешността на град Солун2 на име-
то на светицата и тя била положена там
24.	Mense Aprili, die tertia
24. Месец април, 3-и ден
’Aft At) о is x co v ay iotv yvv aixatv
Eiqvt)g, 'AydnijG xal Xioviag
Eigijvi), ’Ayojrt] xat Xtovia, at tov Xqigtov
fJLOQTVgEG, rSt^QXOr ph’ ЕЛ1 Tt)G ^ojoiXeIug itfcd-tfun-
VOV, EX Tt)G ЛоАеоК (i')EGGaAovixt]G‘ bid 8e zbv
bioyy/юг xatEteiov лазча, xai dvijAitov ev dgst
Tivl, xal t)ov%a£ov vtjovEvovoai, xat тф Heco яооо-
EvyoptEvai. 'AAAa xaxapnvv&Eioai, Ехоатц&трио-,
xai яаоЕО-гуоаг тсЪ agyovn xal vtiexi-Ivov avay-
xuo'&'Eioat &QV^oaGttoi tov Kqigtov, ovx tn.8tnt)t)oav.
-----------f£al ovtoj TsAEKO-&Etoaiat rgclg алеАлфор
fiauilEictv ovgavcov. (col. 384 C—D)
Подвигът на светите жени Ирина,
Агапия и Хиона
Мъчениците Христови I Грина, Агапия и
Хиова произхождали от Солун и [живеели]
през царуването на Максимиан. Поради пре-
следването те оставили всичко и се изкачи-
ли на някаква планина, където прекарвали в
безмълвие, в пост и в молитви към бога.
Били издадени обаче, заловени и заведени
пред управителя, който ги принуждавал да
се отрекат от Христа, но те не склонили.
-------Прочее, като завършили така [жи-
вота си], трите получили царството небесно3.
25.	Mense Aprili, die vicesima quarto
25. Месец април, 24-и ден
',A‘& At) о ig T(7>v ay I co v ju.aQTv qo)v
П aaix дат ov g xai В oAevt iv ov
Oi tov Xgiorov иадтодед Пассхдбчг^ xcl Ba-
Aevtivog imfjgycav ex rijg sroAscog AcoqootoAov ty)G
KanwaboxiaG, атдаисотол ph> wteg, Xgiuitavot bs.
--------(col. 420 C)
Подвигът на светите мъченици
Пазикрат и Валентин
Христовите мъченици Пазикрат и Вален-
тин4 произхождали от град Доростол в Ка-
па докияБ. Те били войнипи, но християни.
1 Т. е. вист военачалник. 2 В памет на св. Матрона бил издигнат манастир-крепост извън град-
ската стена; имало и църква гСв. Матрона" вътре в града. Вж. Tafrali, Topographic, р. 24.	3 В памет на
трите светици имало манастир извън стените на Солун. Вж. Tafrali, Topographie, р. 189.	1 За житията
на тези мъченици срв. Delehaye, op. cit., pp. 268—269.	;i Доростол e поставен логрешпо в Кападокия
вместо в Долна Мизия.
Я Гръпки извори на бългярсната история, т. VI
Menologium Basilii И Месецослов на Василий П
26.	Mense Apr ill, die viceslma octavo
26. Месец апрпл, 28-и ден
'A {)• is тон а у i ov paQT vqos A d 8 a,
x at rijs aw о 8 t а c uvtov
Ol tov Xclotov rtdotvQES Aidas, Aldgipog, xai
KvtvTtltavos, г.т^/от uh’ &u.zijs ffaGUEias Alast-
ptavov, xcu Tanxvvtov fciarov, tx vijs лблесид <5e
A(oocgt6aov Trjs AIuxEdoviog. Kai 6 ,uh> AldSipos
dvayydxjrijs >Jr lijs aytcoTaTijS tov Oeov lxxl.T}oias
xdkasg £QU.tfi'&ktw тад tlEias	xai 81800x0»’
etu тф ovopaTt tov Xoiotov'd 8i Aadag, xoh Kvivii-
/ларид rjofU' atnov luttivjTol xal <p(2.ot. -----------
(col. 428 A—B)
27.	Mense Maio, die decima tertia
Подвигьт на светия мъченик
Д а д а с и на другарите му
Христовите мъченици Дадас, Максим и
Квинтилиан1 произхождали от град Дорос-
тол в Македония2 и живеели през царува-
нето на Максимиан и консулствуването на
Тарквиний. Максим бил четец в пресветата
божия църква, добре тълкувал Свещеното
писание и поучавал в името Христово, а Да-
дас и Квинтилиан били негови ученици и
приятели--------.
27.	Месец май, 13-и ден
\4 $ Я ?? о t s
ttjq ay lag paQTVQog
ГХ vxeQi as
Подвигът на светата мъченица
Гликерия
fT-CXEQia, ij tov Xqiotov pdQrvg, qv ev tois
XQovotg sAvtcovIvov tov ftcujiJdcog xa Xafiivov IjyE-
povos, ?v TQaiuyovnute Tijg 6)QdxijS.-------cJd
8e ayta dsQtouaytfGaoa ETEAEtanh}. Kai хатЕТЕ&г)
to Xei^uvov ey ‘FlQO.xt.Eia тцд Oqgxijs. (col.
452 D—453 A)
Христовата мъченица Гликерия3 живяла
в тракийския Траянопол4 по времето на им-
ператор Антонин и на управителя Сабин6.
— Светицата загинала {на арената] в
борба със зверовете. Останките й били по-
ложени в тракийска Хераклея.
28.	Mense Maio, die decima tertia
28. Месец май, 13-и ден
’A&lqois tov ayiov paQT vqos
’ A 1 t;qav <5q оv
3Aae^g)'8qos, о tov Xqiotov puQTvg, tjv psv
£7u rvjs fiaoiAEiag Ala^iutovov otqutevouevos гло
Kovueqio.vw xdfiqtt. Qvovtos 8e Tots EtdcoZotg tov
xoavftog /лето. tov vstabuw taypuTos, povos о
3А/.Еь(1у8@?д ov judvov ovx ел si о th/ Uvaai., сила
xat tov xo/Mjia, xai to's abv avto) лЕлЛауцрЕУсод
ExdZeoE xai daiuorcov AaTQEuvag. Koaaqb^s oPv
%X&p stqos Masipiavov, xai ЕрсптцИдд, Kal tGr
Xqigtot dpotoyijooc, ETvtpihj otpodQ&g. EIto. ларе-
леp't&ri Tit>EQiavcp (яодуур, Tipavj&c&ai хата т?/?'
odov ало ePd)pqg pfyQi Bv^avitov.Koi tuxotcv pivras
nlevQ&s тф swqI xatEfplJrpdtf елепо. pdii8us dxav-
divots ETVtf'H^ TIJQ fMjTQGS ttVTOV OXOAovdoVOIjS
xai, л{юд-оцолоюоот)д uviov. ’Ayj&Ets 8e eis Be-
Qou.iv 8e linos, xai 8td ^oooEvyijs v8o)Q Eqayayojv,
tto)A.avs tojv Ei8coi.o).atQc6v ел euse moTevaai тф
Подвигът на светия мъченик
Александър
Христовият мъченик Александър6 [живял]
през царуването на Максимиан и служел
като войник под команд уването на коме с
Нумериан. Когато комесът заедно с подчи
нения му отряд принасяли жертва на идо-
лите, единствен Александър не само че не
се съгласил да направи жертвоприношението,
но и нарекъл комеса и хората му заблудени
и служители на демоните. II тъй, като бил
заловен и заведен при Максимиан и като
бил разпнтан, изповядал Христа и бил жес-
токо бит. След това бил изпратен на пре-
фекта Тибериан, за да бъде наказан по пътя
от Рим до Византион. Най-напред обгорили
с огън хълбоците му. След това той бил би-
чуван с трънени пръчки, а майка му вър-
вяла с него и го ободрявала. Заведен в око-
ви в Бероя, той с молитва направил да блик-
1 За тези мъченици срв. Delehaye, op. cit., р. 272.	2 И тук Доростол погрешно е поставен в
Македония вместо в Долна Мизия. В други паметници като място на мъченичеството им е посочено селището
Озобия до Доростол. 3 За култа на света Гликерия срв. Delehaye, op. cit., р. 259 sq. 1 Днес Терма Дут-
ра (Лъджакюй), недалеч от Фере- 5 Консул с нме Сабин е имало ио време на римския император Марк
Аврелий (161—180), който бил Осиповен от Антонин Пий. 6 Това е вероятно същият Александър, за когото
се говори в откъс 21, или пък има смесване с мъченичеството на Карп, известен от Сипаксара на Царигр. църква.
Mcnologltim Basilii II — Месецослов ria Василий II
59
Х()1Отф)‘ ХОЛ yEVUfiEVOQ ЕГ ZQu^ZJzdjX;? я6Х& TYjS
0LQV.rjs, ritv did. gtqruvs ed^axo теАеотцу. (col.
453 В—С)
29.	Mense Junto, die vicesima quarta
A & л t] о i s tov ayiov fiOQTVQos
*Oqevti о v xai т ijs о vv odlas a vr u S
rO радсие ’Oqevtioq, xai ot ddE/.tpot avrov
on eq, wujnxoy &ii zijs fiaffdeJas AioxJrftiavov ex
TlfQ AvaioXfjS OflfldlflEVOl. XvOTQaTSVOflEVCl de ev
TfJ> rar;pari r&v Tvqoviov, алтр.Оот ev rots (dQa-
X(pULQ flEQEOlV Xfjrd tcov XxvddfV. ’ExOTQaTEVOaVTOS
de xci tov fiaodecoQ аал avunaqara^afiEvov, xat
rov aoyovTOQ тоуу Sxvdtbv povoud/jov tyvtfcKXVTog,
71qoexqiJ)ti ’Oqevtlos' xai fuavofiayiioas etovevoe
to 2xvi)itr, ayaytov тщт x&pcd.T]v avrov тф fJaoi-
JeT.---------(col. 509 B)
30.	Mense Junto, die vicesima septima
31	v-q utj rov dolov Па tqos q ft (bv
dafi id d 8 v f^EooaXovix ??
C(J ev aylois IJatTjQ qjucdv xai JiacttaTovuyus
AafiJd, vw}Q%e fib’ fg ’AvaroAcbr xataAafltov dr
ri]V Avoir, xarsq'd>TEC>8v avrrfl> rats qqstoiq, fits
dorijQ tnoAvytayioC---------Kat svijdjv dEvdQov
dfivydatijs, nous xa&edQftv гл it Jjdsiuv, jiTyotov
(-lEcoaAovixifS, xat eis exelvo dvajias, хал лоте
UEV lOTaUEVOS, ЛОТЕ dr XO.l)E%6flEVOQ rov tysbv sdv-
осолес dta navros. Kat rovs nods avrov &tEQ%ofi£-
vovs y/toiv AxpeJeJcK orijQt^cov, xoi rd nQvQ oujcif-
Qiay dtddoxayy dneAvEv.----------(col. 512 D—
513 A)
3J. Mense Julio, die prima
Mv q fi tov do tov Пат q be q mo v
I J8TQOV
IJezqos 6 ootos narifQ fjfdbv, vn^Qysv ex rfjs
KtrtVGT<0’TlVOV3W/.S(OG ЕЛ1 lijs fiaoi2.£lO£ ElQt'jVTjQ
rijs erosfieuvaTTfS, vids Kcovuravzivov narinxiov,
vqJov xal naoav y<>(i<piiV 2 diddy it t] cЕЛЛтрЧхф’ те
xai XQioTiavixTjv. Elra ovrevyH-sls yvvai.xt, yiyovE
TiaTQixtOQ' xai did тцг dydgiiov avrov nQOEyjUQtc^q
.loflEOTIXOS TCOV oyp)A.V miQa NtXTfipOffOV tiaoilEXVQ
rov nazQuc XravQaxioi'. Kai owsxoTQatedoas тф
не вода и накапал мнозина от идолопоклон-
ниците да повярват в Христа. Като стигнзл
в тракийска Дризипара1, бил посечен с меч.
29. Месец юни, 24-и ден
Подвигът на светия мъченик
Оренций и ва другарите му
Мъченикът Оренций и шестимата му братя
живеели през царуването на Диоклетиан и
произхождали от Изток. Те служели заедио
в отряда на тироните2 и отишли в тракий-
ските области срещу скитите.3 * А когато и им-
ператорът отишъл на тоя поход и наредил
бойните редици срещу врага, вождът на ски-
тите потърсил някой единоборец. Избран
бил Оренций. Като се преборил в единобор-
ство, той убил скита и поднесъл главата му
на императора.-----
30. Месец юни, 27-и ден
Иомен за преподобния наш отец
Давид Солунски
Светият наш отец и чудотворец Давид*
произхождал от Изток. Като отишъл в За-
пада, той го просветлил с добродетелите си
като многосветла звезда.-------Като на-
мерил близо до Солун едно бадемово дърво.
удобно за сядане, той се изкачил на него и
ту прав, ту се дна л, всякак молитствувал
пред бога. Той укрепявал тези, който идвали
при него за подкрепа, и като ги поучавал
как да се спасят, отпращал ги.-—
3J. Месец юли, J-ви ден
Помен за препод о бвия наш
отец П е т ъ р
Петър5 произхождал от Цариград и [жи-
вал] през царуването иа преблагочестивата
Прина. Той бил син на патриций Константин,
от когото научил и цялата езическа и хрис-
тиянска писменост. След това се оженил и
станал патриций. Поради храбростта си той
бил провъзгласен за доместик на схолите6
от император Никифор, бащата на Ставракий.
Като отишъл на поход с императора срещу
1 Дн. Буюккаращиран в Източна Тракия. s Тиронитс изпълнявали длъжността войскови прислужни-
ци, п ре ди да бъдат произведет във военен чип. 3 Тук със скити са означеви готите. 1 Подробно за житие-
то на Давид вж. ГИБИ, III, стр. 180—181.	г’ Подробно за житието на Петър Патриций вж. ГИБИ, IV,
стр. 119 сл. е Схолите пили част от императорската гвардия. От IX в. техният доместик или началник
станал един от най-висшите военачалници, командуващ всички дворцови войски. Вж. Brehier, Les institutions,
р. 353
60
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий 11
I'laoiAt-i хата BovlyaQcov, used tIa> Gq-ayijV ovtov
xai TifV q-vyi/v tuv viov Kw3'Qaxtov, :-xQo.Tqi)t)
fierd ‘'teoow ctevtijxuvTO.' xai dt'evxrjs Ivroaifids
i(~)v dboii(~n> или ri)s Марат eio.s tqv ayiov ’Itoav-
w rov (-ho/.oyuVf tov xdofiov xaraltjuitv, еуетето
uavaxus. —- — (col. 517 A)
българите, след гибелта на последний и бяг-
ството на сина му Ставракий1 той бил за-
ловен заедно с други петдесет души. Чрез
молитва той се освободил от оковите си,
като му се явил свети Йоан Богослов. След
това напускал светския живот и станал мо-
нах. —
32. Mense luUo, die sexta
32.	Месец юли, 6-и ден
tov ayiov I e qu uaoi v i>o s
’Aurniov, taioxva о v Avppaxio v
’Аотвсоь 6 lEQOfiuQrvs qv jiev Mi ti]S tjo.oi7.Eius
Tgaiarov' tfQo.TiqiieiQ де xaod ron> sidco7.o7axTQ(7iV,
siaQ.dothi3 AyQixo/Atp fiyefion. —	— (col. 525 D)
Подвигът на светия
свещеномъченик Астий, драчки
епископ
Свещеномъченикът Астий живял през ца-
руването на Траян2. Заловен от идолопо-
клонниците, той билпредаден на управителя
Агрикола. —-----
33.	Mense Itilio, die decima octava
33. Месец юли, 18-и ден
*A i) Irf g is tov ayiov и uqt v qo г
AI fit liavov
‘O tov Xqigtov fiuQTvs Aifii7.io.VQS vnTjQXev ex
toIecos A.qogtqXov Mrofas rijs fioax-qs еле 3Iov-
7.iavov то и ГЬ/.сорютог, 8ov).os fdv T.vyxuvc>v CE7.~
7ap'6s tivos, XpioTtavos fie !лархо)У. xol Zajiajp
xaiquv, fxqtiTjjOE oqv£>av, xai eioifi-tiEr els tov
vabv z<bv Eibtb/.ojv, xal gvvetqu/'e зшрта to. dyuA-
ftccta, xol tds 0-voias dtEoxoQniOEV. Ol 3e Elbtolo-
IAtqoi, uyvovvTES tov tovto лощоауто., ьхоатуоаг
•yqnovov Tiro, xal ijo^avzo пятегг avibv, xol gv-
qeiv tiqos tov vffEfiova. Tote 6 ayios tdibv. ла@Е-
dcoxev ETiVtov, 7.eyayv’ aEyd> el fit 6 tovto лепоо]-
xfos.-------------(col- 548 В—C)
Подвигът ва светия мъченик
Емилиав
Христовият мъченик Емилиан3 живял в
град Доростол в Тракийска Мизия по вре-
мето на Юлиан Отстъпник4. Той бил роб
на някакъв езичник, а самият той бил хрис-
тиянин. Като намерил сгоден случай, той
взел един чук, влязъл в храма на идолите,
разбил всички статуи и разпръснал жертве-
ните дарове. А идолопоклонниците, като не
знаели кой е направил това, хванали един
земеделец и започнали да го бият и влачат
при управителя. Тогава светецът, виждайки
това, се предал, като казал: „Аз извърших
това дело1* —----
34.	Mense lulio, die •vicesima tertia
34. Месец юли, 23-u ден
Mv-tfUTf tojv kv В ov lyaQta oqiay evt otv
Aftelfpovv jj fi <7) v
3Ел1 fio.oi7.das NtxtypoQov too латное TStcat-
quxIov ovvEfti] no7.Euov yevEG&ai "Ptofiaieis fiexA
Bov7.yuQon'. Kai tov (кюйесод xard xoarog УгМр
gco'tos, tv T&xpcus xai idiots egxo/m^ev 6 7^ad;f
XaiQcov did to vix^cai. 3А)д'олЬ tov dtapdlov 6ie-
yE:(y&sviES ol	Bovi.yaqot, xal tco cPco-
ролхф e^i^eoovtes ev wxtI oiQoxevuaTi, O.VTOV IE
tov ^affiAea ex()daijaav xol dvEt7.ov, xal tovs
VTiaVTOV, robs ulv Etpovevoav, robs de ^x/taAr
Помeн за убитите наши братя
в България
През царуването на Никифор, бащата на
Ставрикий, наставала война между ромеи и
българи5. След като императорът победил
напълно, войската се отдала на ядеве и пие-
не, като се радвала, загдето победила. Но
подбутнати от дявола, останалите бъл-
гари, като иападнали през нощта ромей-
ската войска, заловили и убили самия импе-
ратор, а от хората му едни убили, а други
пленили. След това едни, конто получили
1 Става дума за пора жени ето на Никифор I в България през юли 811 г. 2 Марк Улпий Траян, римски
император (98—117).	3 За прсданията около мъченичеството на Емилиан срв. Delehaye, op. cit., pp. 260—
265.	1 Източноримски император (361 —363), който вьзстановил езичеството. ;i И тук става дума за
поражен и сто на Никифор в 811 г.
Menologium Basilii 11 — Месецослов на Василий II
61
COTEVGOV. 'EvTEvtteV OGOl fiEV XOlQUK. OVXa F(5a-
Guvro, jiaoavrtxa wisihivov' ooot de daosaiv uqe-
cov EdQazavro, disG(ddv}Gav. Ol de. xgar^dEVTES
^evvtes, dvfjyxaodevTSS дц/уцаиодси. tov Kqiotov.
otbuo yaQ EWEyvayoav ol Bovlya<>ui avtov' xai fii]
тияяд&ТЕЯ, ло)лчQOTiotg xal yalet/iois davarcis iwf-
fil?]{h]oav‘ ol fisv ^itpsi Tas xsipaZas ansr,uijdijoa3>.
ol de xqoxt}&evtes ETElsKtrffa'joav ^ЦЖрЦО&ёУТЕС ХО.1
а.71ЕЛг1у}]ОаГ' cdlot ftsA&H xaTaXEVTtph-VCEG ETEAEIC!)-
dtjoav. Kai eteqol tpvfa&qi xai Ai/tq) xaradixaadsv-
TE£, TOV TOV fiaQTVQioV 5q6uov eteIegov. —-------------------
(col. 556 В—C)
смъртоносни рани, веднага загинали. А други,
конто избирали в гористите планини, се сла-
сили. Тези, конто били заловени живи, били
принудени да се отрекат от Христа, зато то
българите още не го познавали. И като не
се подчинили, те били погубени с различии
тежки мъчевия. На един била отсечена гла-
вата с меч. Други, след като били заловени,
евършили, като били повесени или одушени.
Трети били прободени със стрели и така
умрели. Четвърти, осъдени на затвор и глад,
завършили мъченическия си път.-----—
35.	Mense Augusto, die secunda
35. Месец август, 2-и ден
Ecqeois t&v A e iip dv co v tov ayiov
uaQTvQOG Adda xai t&v ovv avrcp
OvTQl ol uytoi flUQTVQSS V7t.^Q%OV EJU Ala^lfMlr
VOV TOV fiaOli.ECllG EV T?7 Jldlsi AoQOGToLqj EV rij
yd)Qq Tijs &quxt}S. KQaTry&EVTEG de xal fiagaordv-
tes тер ciQyoVTi, ijvayxaG&ijGav Svoai tocs sidooZois.
Kai fiij TtEio-d'SVTEG, EVE^h]i>^aav sis epvXaxip>. Tov
de ayiov Magifiov vnavayivdiaxovTos to is fidQrv-
oiv avrov rets dsiac [Qaq:ds, vnvdioavvEG oQ&oi
tov diafjolov onia nolEiiixd XQarovvra xat xar’av-
xwv JiolEfiovvTa. Kai dteysQ&EYTis sldov ayysAov
Oeov -thioGos avroic Eft^oicvvra. - (col.
569 B-C)
Намиране останките на светия
мъченик Дадас и на другарите му
Тези свети мъченици* живеели в град
Доростол в Тракийската страна по времето
на император Максимиан. Заловени и изпра-
тени пред управителя, те били принуждавани
да принесат жертва на идолите, но понеже
ве се подчинили, били хвърлени в затвор.
Тъй като свети Максим чел пред мъчениците
преди това Светото писание, те видели на
сън дявола да държи бойни оръжия и да
воюва срещу тях. И като се събудили, ви-
дели ангел божий да им вдъхва смелост.
36.	Mense Augusto, die decima tertia
36. Месец август. I3-u оен
At r.i dd so i s tov ae tip dv ov tov dot ov
11 ат q <} s tf fi u> v Ala £ i ft о v то v
d f i о 2 о у ?? т о v
Ovros tfv xard rovs xqovovg Karvozayrivov tov
EJUxl^dsvTos HfoyovaxGV, ovros anoyovcrv 'Hoax*
aeiov.-------- ^Ava^Ev^fK de ano cP<htit}G fisrd
rebv dvo ’AvaozaaicDV reov pw&qixbv avrov, sis ev-
dvvas яхцрЬ rtfs ovyxAt/rov xadiorarai, dfiodoSov-
gtjs t»7 7°o daoiXsMS alQEGEi' on ndvrcov rszt-ixov-
rcov тф paotAEt, ai'Tos те fiovos avtf [статей, xai
roi'S iulovs sis duioGraotav xivst, Evavrla did tcov
?jUGToA(i)v (pQovsiv fiETOjisidoyv avrors. ’EM тоёчо)
nifisisrai ev (pQovQa хата тф' бкхрецу. Kai sTUfiE-
vatv rij dfidodd^cu jtIgtei, ryv ysiQa xai ti{v ylcf.T-
шу axQcoTTjina'QETai. Kaxsidsv eIs vvtsoOQiav хата
njv Aafyxijv nsf&urai.-----------— Ta.v dl ddo av-
tov fiofyvjTdjv. d f-tiv rtQSGfh'TEQoc 3AvaGTdoi.os •’go.
Преместване останките на светия
наш отец Максим Изповедник
Той живял по времето на Константин, по
прозвище Погонат, който бил внук на Ирак-
лий2. --- - Като се върнал от Рим за-
едно с учениците си, и двамата с име Анас-
тасий, той бил подведен под обвинение от
сената, който бил съгласеи с ереста на им-
ператора3. И наистина всички се подчииява-
ли на императора, само той му се противо-
поставил и подбуждал към бунт другите,
като ги убеждавал чрез посланията си да
поддържат противно мнение. Заради това
бил изпратен в затвор в Тракия. И понеже
постоянствувал в православната вяра, отря-
зали му ръката и езика. Оттам той бил из-
пратев ва заточение в Лазика4. —-----А
от двамата му ученици по-възрастният Анас-
1 За сыците тези мъченици се говори и в откъс 26.	2 В същност Максим Изповедник живял по
времето на Ираклиевия син Констанс И (641—668). Подробности вж. в ГИБИ, Ш, стр. 307—309. 3 Загатва ее за
борбата, която водел Максим Изповедник срещу т. нар. Tr.-zog, верскн едикт, който Констанс издал през 647 г.
* Провинция но Източното черноморско крайбрежие, дн. Лазистан.
62
Menologium Basilii II Месецослов на Василий П
тф didaoxakcp zip’ yZartrav %dt rip> т«?д
/Аск, [imtQav rl-cofifoih'i. 'О di veioteqos, ev tiw
тоiv лате) Tip1 &qo,xi]V epQovQiaiv лЕртгдЕЬ?, tov
[>tov hclteI’vgev. (col. 581 C — 584 C)
тасий, след като му били отрязани ръката и
езикът сыцо като на учителя му, бил зато-
чен надалеч. По-младият пък, изпратен в ни-
кои от тракийските крепости, умрял [там].
37.	Mense Augusto, die •vicesima
37. Месец август, 20-и ден
vA dl.?}a is t&v aytcov ju.aQzv qojv
Xevvjqos ns Xoiortavos, •олаоуауг ало Xtdrjs
rijs ПарфиЛас, KEQnjQXEto mfoav n67,iv ли) усй-
(Xir, biddoxu.)T rov Auyov zov Xqlotov. *E).d&n> di
лей tic ФГиллаолоЫ' rijs (‘Joa^s, evqev 3АлеА-
Aun>ov tov fjyspow. TiftcoQOVvra tops? ayfct'S f.uio-
tvous т(малоута лей vredoxovras. Kai, ларрцта-
OaflEVOS П/У EVOE^EtaV, H{JC>TT]dstG ЕТТфдГ} OfptjdQ&Q.
лей ovtco uev 7iE<pa)3]v алсци]дт1' —------(col.
593 В—C).
П о д в и г ът на светите 37 мъченици
Един християнин, на име Север1, който
произхождал от Сида, в Памфилия2, обика-
лял всеки град и всяка страна, проповядвай-
ки словото Христово. А като допгьл и в
тракийския Филипопол, той заварил управи-
теля Апелиан да измъчва намиращите се [там]
36 мъченици. Понеже признал открито своето
благочестие, той бил заловен и жестоко би-
чував. След това му била отрязана главата.
38.	Mense Augusto, die vicesima prima
38. Месец август, 21-ви ден
''Adltjots rtfs ay las fiaQTv qos
В do о T)S xal т co v телгсот avrijs
*H tov Xqiotov {.k)qtvs Bdoaa vnijQXE air &ni
rijs ^aoiKEtas AIa^if.mrvov, ел nooyovcov XgioTtccvij.
Xvroi^oaoa di OvateQicp Ieqei tcov Eibcolcov, tysv-
viici tqsis vlobs, Gsoyviv, *Aydmov, лей IIiotov'
ovc лей avEdoeipEV EVOEfjcbs. K^QVitovoa di теп/
Xqiowv, xol Tot's nQoosQypiiEvovs cd'TT] biddoxovoa
t),v eis avrerv tnioTo>, xerrEfiYirodv тф iijs %(6qog
acxovti naQa tov ulwiov dvbobs. Kat хоат-цдеТаа
ciETa rcov naldcov civrijs, ла@Еитц avvoj.------
Kai te2.os ol tqeis g&XQi deevarov tj? eis X(aowv
vfioloyia EfzgsivavTES, ,иЕта -njs aiytQos twrcbv
a7WXE(pdfioTT]Gav. (col. 593 C)
Подвигът на светата мъченица
Баса и на чедата й
Христовата мъченица Баса3 живеела през
царуването на Максимиан и била от роди-
тели християни. След омъжването й за Ва-
лерий, жрец на идолите, тя родила трима
синове — Теогнид, Агатий и Писк, който въз-
питала благочестиво. Понеже проповядвала
Христа и обучавала овези, който идвали при
нея, във вярата в него, била издадена от своя
мъж на управителя на тази облает. Заловена
заедно с чедата си, тя се явила пред него
------. Накрая тримата, оставайки твърди
до смърт в изповядването ва Христа, били
обезглавеви заедно с майка си.
39.	Mense Augusto, die •vicesima secunda
39. Месец август. 22-u ден
"A dAijois rov ayiov fidQT vqos
3А у ад о v i л о v л at rtfs о wo di as avzov
EirtoXiuos 6 y.(ifMqs, dnoore^Eis лада tov ftcioi-
2.SCOS Ma^iiuavov ел Nixofwidpias ел1 t/}f Hovn-
лтр/ yehQav, ел/ to avaiQEiv rove Xqloticlvovs, лат-
И.сфе то E/awQiov то lEyofiEVov KdostrfV’ xat елес
tw dyiav ZcoTixov oi>v tois uatdTjicus avrov ее(юуу
tov Xqigiov opoKoyovvias caidxTEtvFv avrovs. Elza
Подвигът на светия мъченик
Агатоникина другарите му
Комес Евтолпий, който бил изпратев от
император Максимиан от Никомидия в Пон-
тий ската облает, за да избива хаистияните,
стигнал в тържигцето, наречено' Карпа4. Като
намерил там свети Зотик заедно с учениците
му да изповядват Христа, той ги убил. След
1 За мъченичеството на тези християни и за Север срв. Dele hayе, op. cit., pp. 241—242. Според един по-подробеи
разказ за мъченичеството на Север, Мемпон и другарите им бащата на Север, на име Петроний, бил родом от
Филипопол (дн. Пловдив) в Тракия. Вж. Delehaye, op. cit., р. 192.	2 Облает в южна Мала Азия. Това
име очевидно е тракийско. За него срв. G. Mihailov, Inscriptiones graccae, 1, Serdicae 1956, № 48, 7; 51,
39, 133; ГИБИ, ill, стр. 20—21.	1 В едва друга редакция на текста това място е означено така: iv dyp<7<
Kv^alvcov — във Витиния. Вж. Delehaye, op. cit., p. 245.
Menologium Basilii II — Месецослов на Василий II
63
r.Toorge^as «is Nixofii]bEiav, xat jtatU'ov ozi 6
llQtyxctp did tivog ’Ayadortxov dq'iozazo rot’s
ЕЛЛт]Ус^ ex n;? то»’ е1Ь(ЬЛоуу •tiQ^GXEiaG, алоотьт-
Ла$, atupozEfwvG ехооГт^ое uerd xal аЛЛоти ovx 6Л1-
уоп> XgiGwii’div. Kat еТЛхе ftel)' tavzov лоск wr
fiaai/.ea ev ("ioaxTj. ’ /iZ/Aby bk ev %u)oi(i) Aeyofie-
vo) IJotaum, ec/x'/vevust Zijvcova, Зеолцелюу, xal
’ AxtvbwoV, fllj bWO/lEVOVG ЛЕ()1Л(Я?]ОаГ EIG bs
XaAxfjddva tov ayiov XEvijQiavbv' eig bv to Bv-
tdvTior tov ayiov 3Aya&urtxov, иска taw Лала»1
ovvbEO/ii.aiv xai tov Ilgiyxisisioc, т{щ-а^ ОфоЬд&к,
muyyaycv emg Х^Лпи^лс^* fvQu 6 MaSifttayfiG
biijye' xai. exei djiEXSt/uAiUEV avzov jietci rijs ovvo-
biciG avzov. (col. <596 В—C)
това се върнал в Никомидия и като научил,
че управителят отклонявал чрез някои си
Агатоник езичниците от вярата им в идолите,
той изпратил да ги заловят двамата, както
и немалко други християни. Повлякъл ги със
себе си при императора в Тракия. А като
стигнал в едно село, наречено Потамос1, той
убил Зенон, Теопрепий и Акиндин, конто не
можели да вървят. В Халкидон пък убил
свети Северян, а във Византион бичувал жес-
токо свети Агатоник заедно с останалите
вързани и с управителя и ги отвел до Си-
лимврия, където пребивавал Максимы ан. Там
ги обезглавил заедво с другарите им.
40.	Mense Augusto, die vicesima tertia
40. ААесец август, 23-и ден
"АН л и о ig tov ay to v ,ii a q t v q о c
Silovav ov ёлюхблоч: xai z in v
vvy avтф
Oi iiyioi too Xqujtov fMQiVQES XiAovuvog, Xa-
p7vog, xai Havih'iUioG v&ifazor ,uiv ex zijG %d)(xiG
Hq6x^g, ел/ rfjs {ianiAEiaG Aioxaijiuivov. XQiozta-
vac Ье ovteg, sbibaoxov ёл1 тф woj-iazi rov Xoig-
tov. O/i'EV xQar,T]tiEVTEG олЬ тсс»' Etba)AoAaTQO)vf
лаовЬоб^аау тф zijG yfi)QaG dfr/cnai. — —- — (col.
597 В—C)
41.	Mense Augusto, die vice sima tertia
Mv/ijiij tov ev aytoiG Патqog ji&v
Eiata^lov ёлю холоп ’Аут'tu%s(aG
Епотадю? too Xqigzov iE()dQ%flG wtijexer, ёзп
t^g ifatHAstas KawGTavztvov tov МеубЛоо, (цтхряи,-
вхоло^ ^AvTioyeiaG.-----------Kai uEzd теЛелчцу
KfOvoTXnrivov tov МвубЛоп, zi]G fiaoEAEtaG XQanj-
ctcwTOG KcovoTavTiov vlov avzov, xal toig *AqeuivoTg
kqooxei/.ievov, i]zt}caTo EbosfiioG 6 Ntxoftrfielas,
алЕ)Л/ЕЮ, xat dEaoactloi wr ev 'LeqogoIvuoig vabv.
Xal tt^g o!vi]ge(j)g zvytev, xat anEAjhljv, uvvq&Qoioe
tovg ’AQEtarovG елюхолот^. Kai ладаолЕпаоае
yvvalxa {kwzatotxar ла1&оу, xazzjyo^oai xal st-
лету, b'zt tov Evoza-diov tozlv, ха&адеТ avzov.
Kai ygdipaG л(Ю£ tov раойеа, елеюег E^oQtoai
avzov eIg ФОлллоблому. vEv&a xal лоЛаЬ лЕ^ао-
Heig ETEAEtdi'&if tj Ье ywij сщюЛоуцоеу ^oteqov,
6ti zb siaibiov Evoza^tov fikv ovx tp>, аЛЛа tov
хаЛх&ое. (col. 597 C—600 A)
Подвигът на светия мъченик
епископ Силван и на другарите му
Светите Христови мъченици Силван, Сабин
и Пантирий живели в Тракия през царува-
вето иа Диоклетиан. Те били християии и
поучавали в името Христово. Поради това
били заловени от идолопоклонниците и пре-
дадени на управителя на областта. —-----
41.	Месец август, 23-и ден
Помен за светия наш отец
Евстатий, епископ Антиохийски
Евстатий бил свещенослужител Христов
и архиепископ ва Антиохия през царуването
на Константин Велики.------Когато след
смъртта на Константин Велики властта заел
неговият син Констанций2, който бил при-
върженик на арианите, Евсевий Никомедий-
ски поискал да отиде да види Ерусалимския
храм. Като постигнал молбата си и заминал,
той събрал епископите ариани. Довел едка
жена, която носела детенце в ръце, за да
хвърли обвинение и да каже, че то е от Ев-
статий ; така го низложил. После писал на
императора и го убедил да го заточи във
Филипопол3. Там, след като претърпял много,
[Евстатий] завършил живота си. А жената
по-късно признала, че детето не е от Евста-
тий, но от един ковач.
1 Географското име Петиций се среща на много
точноримски император (337—361), син на Константин
статий бил заточен във Филипп (дп. развалини между
нопол. Вж. Delehaye, op. cit., р. 254.
места. Нс се знае точно за кое село става дума. 2 Из-
Велики. 3 Според Теодор Анагност и Теофан Ев-
Драма и Кавала), а според Йоан Златоуст — в Трая-
64	Menologium Basilii П — Месецослов на Василий II
42.	Mense Augusto, die iHcesima tertia
zov ev ayioic Паг^о? ур&у
KaZZiv Ixov aQyienioxoTiov
К CUV G 7 UV T IV О V 71 6 Л € О) G
KaZMrtxoG 6 ev aytoiG Паяца fyubv fvtifaxsv
zHjeafivTEfJOb erjs AleyaAi^G 9 ExscZyotag' 6td бе zip’
TiQocovnav avzcp aQert'p' TiQoeyeiQiofh] nacawaynG
KforoTarrivovTidZeoK vszb *Iooouvtavov zov eyyovov
*JIoaxZeiov.-------Tov d^-GileMQ dvv 6id zip» dzu£l-
av avton zijG paci'Aeiag btzieoovzoGy xal zip' ptva ж a rip>
yZ&ziav exTiMgfevxog, xai gfc Xeoocbva sgoQto&svTOG,
xal TiaZtv &eov ovyyavnfoei nQooZu[)Of.ievov 6vva~
fuv ex RovZyantag, xcd, zi)G liaacZeiaG XQfjtrijGavzoG,
i]Q^dyi] 6 TioxQid^yjiQ fab t&v bofii’q'dQcov, xat eig
‘Pcbfitp’ e&iiQioth}.--- (col. 600 В—D)
43.	Mense Augusto, die wtcesima tertia
Mvijfiq zov ev ay tots IlaiQbq цршт
Atfleplov
AtfieQioG и f,iaxaQio<; xal zijg aZyteiuG vziEQfta-
yog ipf txl Tjjs {iaoiXeuK KcovuravTivov etuoxotiog
* P(6gtjg. c Yndoyjtnv бе £tyZo>r^f zifc oq&o66gov
mmeajg -олебе^ато tov fzeyav 'A&avaoiov V7io6i(t)yi-
itevza V7ib zcbv atQezix&v xai zov ffQovov "AZeiav-
bQeiag afieZa&evza, Tu/QQ^oia^oftevoG zip’ evoedeiav.
-------"Offer xal AtgeQiog пета то noZZa 6ta-
Zeyt)ijvfut xcu. iZey^ai zip’ bvaoefieuxv zcbv alpezt-
xaiv, e^coQtc'd'}] eh PeQoiav zrfi Oqoxi^g. —
(col. 608 A—B)
42. Месец август, 23-u ден
Помен за светия наш отец Калинин,
цариградски архиепископ
Светият наш отец Калинин1 бил презви-
тер във Великата2 църква. Поради присъ-
щата му добродетел той бил издигнат за
патриарх на Цариград от Юстиниан3, пото-
мъка на Ираклий.------— И тъй импера-
торът поради своите беззакония бил свален
от престола и с отрязан вое и език бил за-
точен в Херсон. Когато отново с божие по-
зволение той взел войска От България и за-
владял ц ар ската власт, патриархът бил граб-
нат от копиеносците и заточен в Рим. —
43. Месец август, 27-и ден
Помен за светия наш отец Либерии
Блаженият Либерии4, борец за истината,
бил епископ на Рим през царуването на
Константин. Той бил ревнител на право-
славната вяра и открито проповядвал благо-
честието. Затова приел великия Атавасий.
който бил преследван от еретиците и прого-
нен от александрийским престол.----По-
ради това Либерий, след като много говорил
и изобличавал безбожието на еретиците, бил
заточен в Тракийска Бероя.------
1 Калинин заемал патриаршеския престол в Цариград от 693 до 705 г. 3 Т. е. Св. София в
Цариград. 3 Става дума за Юстиниан 11 Ринотмет (685—695, 705—711). Той си възвърнал престола в 705 г. с
помощта на българския хан Тервел. Срв. Златарски, История 1, 1, стр. 164 сл. 4 Либерий бил римски
папа от 352 до 361 г.
VI.	ЕПИТАФИЯ НА ВАСИЛИЙ II
Стихотворният надпис, съставен от неизвестен поет от XI в., бил поставен на гроба
на император Василий П Българоубиец (976—1025) в църквата „Св. Йоан Евангелист" при
Евдомон край Цариград. До 12Ь'О г. надписът е съществувал, след което неговата съдба е
неизвестна. Днес текстът е запазен само в преписи от XIV—XV в.
Според поета императорът говори, че си почива от „неизмеримите трудове" в непре-
стаините войни, конто бил водил, след като „небесният пар" го поставил за „велик цар,
самодържец ва земята". Като споменава за войните ва Запад и на Изток, той не пропуща
и войните против скитите, сиреч българите.
ИЗДАНИЯ : Ed. Cougny, Anthologia Palatina graeca. Appendix, Parisiis 1872, p. 740. — S. G. Me.rcati, Sull’epi-
tafio di Basilio II Bulgaroctonos, Bessarione, XXVII (1921), pp. 137—142. — <$. G. Mercati, L’epitafJo di Basilio Bul-
garoctonos second© il cod. Modenese gr. 144 ed Ottoboniano gr. 324, Bessarione. XXVH1 (1922), p. 220. — Тек-
стът e взет от първото издание, pp. 141—142.
КНИЖНННА: С. Ducange, Notae historicae in Zonarae Annales, II, Parisiis 1687, p. 109 = loannis Zo-
narae Epitome historiarura, VI, ed. L. Dindorf, Lipsiae 1875, p. 172 sqq. A. Bandar i, Antiquitat. Constanti-
nopol. libri VII, Parisiis 1719, p. 179. — E. Martini, Analecta Laertiana, I, Lipsiae 1899, p. 84. — A. H(eisenberg) -
Byzantinische Zeitschrift, IX (1900), p. 245 sq. — C. de Boor-. Byzantlnische Zeitschrift, XIV (1905), p. 128 sq. —
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 257.
EPITAPHIUM BASILII
ЕПИТАФИЯ НА ВАСИЛИЙ II
Лт/%ос biaatpioL els tov zoupcv xvqov BaciXeiov Надгробии cnutxoee върху гробницата
tov BonXyaQQXTOVov xal [juoiteojs
"АМы pkv aJJwve tg)v szdAai ffaffd&ov
ovtois 7if>oa(pa)Qtoov &.s wifpiy totiovs'
ey<n <)e BaoiXetos, noQtpi'Qas yovos-,
Готэдьм Tvfi^ov ev тбло/ yijs cE^66fiov
xai <хфрат(£со tow ajttSTQijzcov szdwtw
ol's ev [idyp-ts EOTtQyov, ovs beatnsQOiv.
OV yaQ TlS elder tfQEf.lOVV F./xOV 60QV,
&Ф ov ftaoiXevs ofyxnwv хехХ^хе /ле
avroHQaTOQa yfjs pfyav РаШ&ъ
аКЁ ayQynvdrv anavta tov yopvuv
eP(b[M]S to. text a rrjS veos EQvdjMp’
ote GTQOtevtov avdQixcbs nQos egtieqciv,
OTE TIQOS flVTOVS TOVS OQpVS TOVS Tqs E(O.
XCU (MQtVQOVOl TOVTO HeQOOL xdi £xi'i)ui,
ovv ols aAjlacy6s, ’Iof-tatty, vAQatp, v1/3?iq.
xal vvv oqcov, uvfyKintE, rovde tov zcupoy
evydis ajt£i(j(jv Tas Eiiu.s OTgazijyias. (рр. 141—142) отплати с молитви за мойте военви подвизи
1 Василий II изтъква своя „багренороден" произход именно като потомък на имп. Роман И (959 —963).
2 Местност някога игвън стоните на Цариград („на седмата миля"), после включена в границата на столицата.
3 Цариград, сиреч изобщо Византийската империя. 1 Под това обозначение се крият очевидно българите.
6 Става дума за кавказкото племе на авазгите. е Сиреч турците. > Сиреч грузините.
на господаря и император Василий
Българоубиец
Различимте императори в миналото са из-
бирали предварително различии места за своя
гробница. Аз пък, Василий багренородни1,
определяй си гробница в местността Евдо-
мон2 и почивам [тук] от неизмеримите тру-
дове, конто понесох в сражения и конто
мъжествено издържах. Защото викой не видя,
откак небесният цар ме назова велик цар,
самодържец на земята, копието ми да почи-
ва, но бдейки през цялото време на моя
живот, аз защищавах чедата на Новия Рим3,
когато храбро воювах на запад, както и
при самите предели на изток. И за това сви-
детелствуват перси и скити4, а заедно с тях
авазгът6, исмаилтянинът6, арабинът, иверие-
цът7. А сега, човече, като виждаш този гроб,
9 Грънки извори за българската история, т. VI
VII.	МОНЕМВАЗИЙСКА ХРОНИКА
В четири ръкописа от сравнително късна епоха (XV—XVI в.) е запазена в две ре-
дакции, конто се отличават едва от друга в някои подробности, анонимна хроника, където
се разказва за поселването на славяните в Пелопонес през времето на император Маврикий
(582—602). Едно от главните събития, за конто споменава неизвестният автор на хрониката,
е осиоваването на града Монемвазия в Пелопонес, гдето намерили убежище част от про-
гонените вследствие на славянского нашествие стари жители на полуострова. За първоиз-
вор на хрониката са използувани съчиненията на византийските писатели Евагрий, Менандър,
Теофилакт Симоката и Теофан, като най-важните сведения за славяните са заемки вероятно
от пълния текст на Scriptor Incertus, днес познат само в откъси. Основната част на така
назованата условно Монемвазийска хроника е възникнала към времето на император Ни-
кифор II Фока (963—969) или при неговия приемник Йоан Цимисхий (969—976), а най-
късно до средата на второто десетилетие на XI в.
В хрониката се съдържат някои важни сведения за заселването и пребиваването на
славяните, отъждествени отчасти с аварите, в Пелопонес, както и за усилията на византий-
ските власти да асимилират тези славяни.
РЪКОПИСИ: Първа редакция (=А): Т = Cod. Taurjn. CCCXXXV1. b. I. 4 (XVi s.) —днес изчезиала ;
К = Cod. Athon. kutlum. 220 (XV—XVI s.) с приблизително същия текст. Втора редакция (^-В); I=cod. Iberon.
329 (XVI s.). За друг ръкопис, съхраняван в Collegio Greco в Рим, вж. Sp. Lambros, Nsos tov yjjowr.ov
Moveftfktoiac, A’ec? *E}.h-p’0ffV7jfTC4v, IX (1912), p. 245—251.
ИЗДАНИЯ N. A. Bees, To Lfcol rjjg ит/тео»? nje Movspjaot'as yoovitcov. Ai xijyui nai ioTOQtt'.il т^шта-
xortfS avrov, Btfavtfc, 1, 1 (1909), pp. 37—105, специално pp, 61—75, у споре дно издание на трите текста
Т, К и I).
КНИЖНИНА: Krutnbacher, GBL, р. 402. — L. Niederle, Slovanskc starozitnosti, II, 2, Praha 1906,
pp. 184, 210—212. — P. Charanis, Nicephorus I, the Savior of Greece from the Slavs (810 A. D.), Byzantma-Me-
tabyzantlna, i (1946), pp. 75 — 92. — P. Charanis, The Chronicle of Monemvasia and the Question of the Sla-
vonic Settlements in Greece, Dumbarton Oaks papers, V (I960), pp. 139—166. — P. Charanis, On the Slavic
Settlement in the Peloponnesus, B.Z. XLVI (1953), pp. 91—103. — Morancsik, Byzantinottircica, I, pp. 237—
238. — P. Lemerle, La chronique improprement dite de Monemvasie: le contexte historique et I egen da ire, REB,
XXI (1963), pp. 5 -49. Това издание не сме могли да използуваме, защото го получихме след приготвянето на
настоящий том нзвори.
CHRONICON MONEMBAS1AE
МОН Е МВ А 3II ИСК А ХРОНИКА
Avares Slauique in Peloponnese considunt
А. Гетоь ol 3AfiaQes e&vog Ovvikov xai BovX-
yaQtxdr eljrov tuq x6pa£ px&Qfis xd/rv, be.de-
[ieva$ rcQarblov: mil jtesiZefiu&cis, Ij be Aoizir} <yo-
Авари и славяни се заселват
в Пелопонес
A. Аварите били по род хунски и бъл-
гарски народ. Те имали коси много дълги,
привързани с панделки и сплетени, а остана-
лата им носия наподобявала носията на дру-
Chronicon Monembasiae — Монсмвазийска хроника
67
Qeaia (wtcov dfiola raiv 2.oijran> Ouycor. Or r ot
J'nfjQKQV e&vos тар’ aua-oftuM’ тап> vstb Kavxaaov
та httfCFiva я£<5ш VEudusvor fheI esttxdxcog siexov-
&(ioi, пара тазу yeavid'fyTCOv avwts Tovqxwv toc-
rovs фебутппв; [т^д] Idtas dnavauTavTEq yuvjaq xal
top aiytalov tov Evtgvov biafiavicq dqztxovTo snl
top Bogstoqov. 3ЕхеИ)еу ds (ixdonyres dtiji-fiov
VO71OVS noi.).a)V Е&УОУР. ToVTOK ^iCiQC/TVyxdVOVGlV
avTayavi^osisvot ptjyHg ov zds oytl-aq tov vIotqov
xaTEtkyipaGt xcu npb< Toi'GTtvtavov EnpFoiJEVoavTO
afamvtes &>x&yvai avrovs. Tov de BaoiMax
fpilayt/Qcbjaoq avrovq ds^apsr’ov siaxov naQ —
аптек E%Eir тут xacobtyatv ev Xgjqu. Mvolixq EV
nolsi АолювтоЛср tt) pvv хаАоьрегц .Iqictoq.
Kai tq ayiOQtiiv evnoQOi ysvoii&’oi xai eiq sti-yHoq
£*TU^£7’T£s XOi ap,Vl]povEq ХОЛ dxaQVjTOl EVQsfKvtES
yxfjv r Pcopalovs xa.TauiQEij.'d/LtEvot,, б^ахас xai Ala-
xtdovaq а1%иалши ^ovrsq xal carry? ryv iiaoiAlba
xaraTQEXovTEq.
Tov ds AIavQi,xiov tivv охуптро)? snEtkypiuiror хата,
co £ EfidopyxOGTOv £. Eioq, 6 ds xaydvoq Avei tqs onov-
dds mtcov гпЁроуха xal tvsiQOJoaro OriTaidav^Elia-
да,*Атт1ху? xal Evftotav >.di Eelonovyoov, xal xa-
Taqy&EiQayreQ та yEvy xaupxyaar avTol ev аиту.
Oi di dwy&svTeq ExcpvyEiv diEGndoyoav. Kai у
топ? IlaTowv noizq хатсри'ю-Оу ev ту w>v Ka-
iafipary yaipa tov Pyyiov. — — — Toivin? oi
’AfiaQot xaTaoyJn-’TSb ту? Ihionovyoov dubxyoav
ini, xQovovq aty, /иуТЕ T(bv cPcopiaiayv faatAsi, ау-
те ETEQtp VnOXEipEVOl, yyoW ОПО TOV fiSg E OVq
rys tov xogiicv xaraaxsvyq, ifctsQ yv extov Eioq
rys ftaoiAEbiq Afavpixtav xai Pexql tov $ тр/ахоо-
tov Tpsis xal Асхаты? etovs, otieq yv etoQ d' туе
daoiAstas Ntxyrpdpov tov naiatov, tov e-jovtos
via? .SiuvQa.xtov. Aldvov de tov avacotoarij fiEQOvq
туе IIcAonovyoov and KcQivtkfV xal ufygi Ma-
aeov tov SflAafin'ov Eiivovq dia то TQu%b xai dva-
fiazov xabaQEvcmoSf стратуyes lleioncvycov et
to) avvoj tq> fA.EQEi vno та»’ Pwpaloyv fiacij&nq хпте-
nBjUStFTO. Efq ds TOJV TOIOVTTOV отрптуутог, bQfJfbfJ.EYOS
jaev and Tyq uixQiiq Apfisviaq tparptfiq ds ttov htovo-
гите хуни1. Те били народ измежду онези
номади2, конто обитавали отвъдните равни-
ни в полите на Кавказ. Тъй като пострадали
твърде зле от намиращите се в съседство
турки, бягайки от тях, те се надигнали от
своята земя, преминали крайбрежието на
Черно море и пристигнали при Босфора3.
А след като се вдигнали оттук, те премина-
ли земите на много народи, влизали в борба
с ония, конто се изпречвали по пътя им, до-
като достигнали до бреговете на Истъра.
Тогава изпратили пратеничество при Юсти-
ниан4 с молба да ги приеме. Тъй като импе-
раторът го приел човеколюбиво, [аварите]
получили от него позволение да се поселят
в областта Мизия, в града Доростол, нари-
чан сега Дристра. След като от бедняци ста-
нали богати, умножили се по брой, забравили
[за стореното добро] и били неблагодарна
Почнали да покоряват ромеите, заробвали
жителите на Тракия и Македония6 и напада-
ли самата столица.
Когато Маврикий обладавал скиптъра, през
6075 година6 хаганът нарушил договора, пред-
явил прекомерни искания и завладял Теса-
лия, Елада, Атика, Евбея и Пелопонес. [Ава-
рите], като изтребили населението, сами се
поселили в тази земя. Онези пък от жители-
те, конто могли да избягат, се разпръенали.
Така [населението на] града Патрас7 се пре-
селило в областта Ригион в Калабрия8 — — —.
И така, като завладели Пелопонес, аварите,
без да се подчиняват нито на ромейския им-
ператор, нито някому другиму, прекарали там
218 години, сиреч от 6096 година от сътво-
рението на света, която била шестата година
от царуването на Маврикий9, та чак до 6313
юдина, която била четвъртата година от ца-
руването на Никифор Стари10, който имал син
Ставракий. Само източната част на Пелопо-
нес, от Коринт и до Малеос11, понеже била
скалиста и недостъпиа, не била завзета от
славянского племе и пелопонески стратег
бил изпращан от ромейския император в тази
част. Един от тези стратези, който произхож-
дал от Малка Армения, от рода на така на
1 Сведението на хрониста напомня думите на Procopius, Historia arcana, cd. J. Нашу, pp. 4414—45g; срв.
ГИБИ. II, стр. 149—150. Срв. също В. Тъпкова-Заимова, Към въпроса за византийского влияние . върху бъл-
гарското облекло през Първата българска държава, ИИБИ, I (1951), стр. 301—302.	- С името aua^ofiioi
(хора, конто живсят в коли) византийските автори наричали разните номадски племена. 3 Става дума за
Херсопския Босфор, дн. Керченски проток, а нс за Босфора в Тракия. 1 Имп. Юстиниан I (527—565).
Сиреч днешна Източна Тракия и Одринско, означавани гогава с името Македония, докато под Тракия се
разбират останалиге днешни български земи. к Дадевата тук година 6075 от сътворението на света — 567
от н. е., не отговаря на врсмето, когато е парувал Маврикий. 7 Град в Северен Пелопонес. 8 Град в
днешна Южна Италия (Reggio di Calabria). Следва разказ за осиоваването на град Монемвазия в Пелопонес.
*’ Значи през 588 г. от н. е., която отговаря на 6096 световна година. 10 Никифор Геник (802—811).
Четвъртата година от улравлението му е 805 г. от н. с., която отговаря на носочената 6313 световна година.
11 Мелеос — планина в Източен Пелопонес.
68
Chronicon Monembasiae Монемвазийска хроника
pa^opercov SxXt)Qdn> <yvfifiaZuir тф
edvei ttOAeptxtos etAe re xal Tjiyclvtoey eis zeAos xai
txhg &Q%fyd&> oixt]toqgiv usioxaraor^vat та oixeta
лаоеоуеу. Tovto paduyv 6 nQoeiQripevos (jaG^evs
Nix7]<p6qos xdi yagas ^hp&els did ggovridos e&ero
rds этбЯес? avaxaivtGai xai «£ ot Bag/iagoi хатТ}-
Ьо/ущоат txxPtjGi'as dvoixodopyuai xal errors ток
BagfidgoTS XQiOTiGvoi'g Twdjoai. rip' de paotxiav
tcov IlcaQ&ov dvapaihov тф idttyei tow Пахдеап»
avzovc алехатеот^ое peta tov idiov avzcuv .шы£
vos, us i]v ’Atiupdfiios to ovoua. *АдусЕлюхолц
Tvyxdvoroa лодтеоог, еиитфу eis рт]сдоло)м> лода
rov avrov Eixzyrdgov. jffargtagyorvTOg di Tagaoluv
edobrj sigbs avvrjv хат entdooiv xai f] аукотитт}
ёлюхол^ Aaxedatpovicts xai ?; МедсоУТ] xai. fj
Kogcwq. * Л’го de Ttjs fiaot Aetas тог? xvgo& ’AAe&ov
tov Kopvtyvov ncagiagypvvros xvgov EvGzgmlcro
erifit^ij d ayiaitanj елюхолт] AaxedaipovuiS els
атрдолоАтг, f maxvsTOVvTCG xvcov fieodooiov rr erei
,sqsa. — — —
------------3Egoyrgiieis xat 9 Attcxv&unos tEQti'S b K<n>-
toxot^ijs xA^gixos Aaxedatpovlas yi/gaiiis naw
e^eine on eya> IdovAevov rby *E£egov /-лгохолсуу
tevgby BaalXetw tov ^AvaroAixov bit г?/ zrooed/Hq
[tow] 7<jpj/Tz;g-. (pp. 61—63, 65—69)
B. *Ev erei тф £$d-(p rijs tov xoap-ov хата-
uxevrjGf олед ipf etog Aft' rijs paoiAelas 9Iov&uvia-
vov tov ueydAov, etofjA'&ov et KojvGtarza ovnoAet
TiQEGpEtG edvovs Jiagadosov, tow ’Afidoari’ Xeyope-
гюр, xal ovi'£TQe%e лаоа f] jzoAis eis ri}v Hear
avrcov d)S ptfdenore etOQOxOTes ethos toiovtov.
Etyov yd-Q xofjnas paxgas латг, dedepevaG azgay-
dlots xal 7iелЛеpperas' ц de Aovnit spogeoiu avrcov
opoia tow Aotncov OBvcov. Ovrct, xaihos 6 Evay-
qios Aeyet ev тф лЕрлтсд avtov 16yq) zys ixxhy-
aiaorixijs torogias, ethos cirres tow apat-ofiuov tcov
vneQ tov Kavxaoov rd елехиуа media vepupEroi,
еле7. xax&s лЕлогткмн лада тагу yetTorvicovzcov
avroiG Tozjqxtov, tovtgvq tpedyvVtes,-----------Kat Et-
ojioqcdv evnaQoi yEvdpevot xal els лАяфее лоАг
esctcrdevzES, xat dpvq pores xal ayagiowi eroetievies
qxov eP(op.a(ovs xiiTaoTgeipof^eroi, 0gqxas xdi
Maxebovas aixvaAamtovzes xal auzrjv ^aoiAlda
xaiaTQexovres, xal та лед1 avzryv drpeidd)G h^o-
речените Склировци1, завързал сражение с
племето на славяните, заловил ги и напълно
ги изтребил, след което позволил на първо-
началните обитатели да се завьрнат по своите
земи. Като узнал това, споменатият импера-
тор Никифор се изпълнил с радост и се погри-
жил да възобнови крепостите, като възста-
нови и църквите, конто варварите били раз-
рушили, както и да покръети самите вар вари.
Когато се научил за местожителството на
жителите на Патрас, той ги върнал отново
в земята на Патрас заедно с техния [духовен]
пастир, който се именувал Атанасий2. Съще-
ствуващата по-рано [тук] архиепископия била
издигната в митрополия от император Ники-
фор. А по времето на патриарх Тарасий пък
към нея били придадени сыцо и епископията
на Лакедемония3, както и Метон и Корон.
След царуването пък на господаря Алексий
Комнин, по време на патриарх Евстратий4,
при епископа господин Теодосий, в 6591 го-
дина6 пресветата епископия на Лакедемония
била издигната в митрополия. — —
—	— Когато твърде старият клирик от Ла-
кедемония, свещеник Атанасий Кондокоци бе
запитан, той отговори: „ Аз служех под епис-
копа на Езеров господин Василий Анатолии,
подчинен на митрополията на Крит.®
В. През 6064 година от сътворението иа
света7, която била 32-ата година от царува-
нето на Юстиниан Велики8, в Цариград при-
стигнали пратеници на странен народ — на
така наречените авари. Целият град се стекъл,
за да ги вида, тъй като не били виждали ни-
кога такъв народ. Прочее [аварите] имали
твърде дълги коси, превързани с панделки и
сплетени, а остаиалата им носия наподобя-
вала носията на другите хуни. Те — както
Евагрий разказва в своето пето слово от
„Църковната история"9 — били народ от
онези номади, конто обитавали отвъд Кав-
каз, по тамошните равнини. Тъй като постра-
дали зле от своите съседи турките, те избя-
гали от тях--------10. След като от бедняци
забогатели, те се умножили много на брой,
забравили [за стореното добро] и станали не-
благодарии. Почнали да покоряват ромеите,
заробвали жителите на Тракия и Македония,
нападали самата столица и опустошавали
Това е стратегът Лъв Склир, за чието назначение по времето на ммп. Михаил I Рангаве (811—
813) споменава Scriptor Incertus, ed. Bonn., p. 336 e_9. Срв. Bees, op. cit., p. 78 sq; Charanis, The
Chronicle, p. 145 sq. 3 Митрополиты на Патрас Атанасий живял по времето на цариградския па-
триарх Тарасий. Вж. Bees, op. cit., р. 79.	3 Град в Пелопонес. ’ Цариградски патриарх (1081—1084).
ь Сиреч 1083 г. от н. е. 6 Споменатият Василий Анатоли к е бил епископ на областта Езеро в
Пелопонес, гдето обитавало славянското нлеме на езерците. 7 Свстовната година 6064 отговаря на 556 г.
от н. е. s В същност 32-ата година от у правлен и етс на и мп. Юстиниан I отговаря на 558/9. За това прате-
ничество вж. посочванията у Moravcsik, Byzantinotuicica, I, р. 70.	9 Вж. текста у A. Bidez — L. Parmen-
tier, The Ecclesiastic History of Evagrius with the Scholias, London 1898, p. 196. Срв. ГИБИ. III. стр. 268.
10 Следва текст, кс4Гго се повтаря и в първа1а редакция.
Chronicon Monembasiae — Монемвазийска хроника	69
uevot. ПадеЛа/ЗоУ Ье xal то EigpioVy лбли’ rip
Еъдактце emoz/.tzoJ', z/ric tv BovAyaQia ovoa vvv
xateixai XTolaipoG, ло&ф acv ало J. Tpratbarp xga-
tov/a&ijv, ’lovorfvcp be ro> flaoilei ладаЬи&eaoccp
лад afrtxiyv. Ata tovtci ohv (jw&fjxai anoVEibiozoi
ало "Ращсйсуу yeyovaci ядод ovtovg, i^coypuzvcov
staQtyfitv avzotG cpoQov et),010V yovoov yii.ta л'.
Kai ел1 tovtoig ^njyysthxvro 01 ’’AftapEiG i^ov-
ya^Eiv.
Tov be ДГас’@Ы<н< t&v охцлт(ко/у EttEtM]ppEvcv
хата zb egoxig yiMoozbv 4' etog xQEofiEvovoiv oi
AflaQEig hQog avtov d&ovvTEG to.lg я? ytAtdoi zov
KfM'oov og efafytffavov лада 'Pcopatcov .zQooTefftjvat
a/Aais eixooi. '0 be tiaoiAsvs rip eiQipnjG Eq)tepe-
vog xazebe^aro tovto. ’Я/л’ ov bu'fQxeoe 6 Tipow-
&ifai}G AoyoG ледаиеди) bvo Eviavz&v. XayarcG уад
b avvayv v)yepa)v allure а!1тр> лдосраогу nourf'piEVOG
eiG zb evqeiv acpogpi]v noleuov xai ahoyr fare-
Qoyxa cog ev tivi ладгрхойодт]. /.vet tug ovvftrpcHG
xal E^tmzvaaoG Styytbova magalapftdyei, л6)лу zijG
Q(j5.y,'f]G, dqnlaxzov zavzTjv evqcov, hqog be xal
AvyovozaG xai to Biptvdxiov' vfiooG be eoti tovto
peydl'f] xov Totoov. Hagelafie be xal т/}у ’Ayyla-
lov ti/v vvv Meaorp>v)v zip ^PaxeboviaG, xal Mollte
ETEQtcG ndleiG fyeigcfoato tcig imb то ’Hkvgixbr
zeAovoaG. 9,Hlf)ev be xca pEyQt id>y tov Bv'cavziav
ttQoaoTEicDT та лаута hy^opevoG. "Hneilei be xal
rd Jfaxgd Teiyz] xazaozgeipai. OMyoi bt tcveg
avTtov tov ЛО0&/1ОУ тгр 'Afivbov biaflavzeG xal та
rip *Ao[aG %О)(Ла hjiodpeyoi avihG aveczgetpav.
CO be PaoiAf-vG лс>ео@е& лада tov Xayavov Е^алго-
zetlev 3Eljubior mngtxiov ovv KopttevTiolft) ngoo-
ihix)]? rcov лакгсог noiovperoG, xai ел1 тоотср
Eicn'ivip> ayeiv о /3dQj3uQ0G xcedopoldyvjae. MtxQov
be fjovydoaG nalw гад attovbaG bialvei xal хата-
nolepei bea’coG Tip’ те Xxv&lav yebgar xal zip’
Atvo(avt хсааатд&рсе <pgov&ta ла,ило11а. *Ev eteqq
bl eIg^oIh г%Е1дак>ато ласау zip’ QecoaJ.iay xat
безлошадно нейните око л пости. Те завзели
също и Сирмиум, прочут град в Европа1,
който сега е в [пределите на] България и се
нарича Стриом2, а по-рано е бил владян от
гепидите, от конто е бил предаден на импе-
ратор Юстин3. И тъй поради това ромеите
сключили с тях позорна спогодба, като им
обещали да им дават годишна дан 80 хиля-
ди жълтици. При тези условия аварите об-
явили, че ще живеят в мир.
През 6090 година4, когато Маврикий
държал скиптъра [на царството], аварите из-
проводили пратеници при него, като поискали
към 80-те хиляди жълтици, конто получава-
ли от ромеите, да бъдат прибавени други
двадесет6. Желаейки мир, императорът приел
това, обаче постигнатото споразумение не
продължило повече от две години. Защото
техният вожд хаганът измислял все нови по-
води, за да намери предлог за война, и из-
исквал прекомерни неща, та да му бъде от-
казано нещо. Той нарушил спогодбата и вне-
запно завзел намиращия се в Тракия град
Сиигидунум6, като го заварил без стража.
Освен това [завзел] Августа7 и Вимина-
циум8 — това е голям остров на Дунава.
Той завзел също и Анхиало, сегашната Ме-
сива в Македония,9 а превзел и много други
градове, конто се намирали под властта на
[управителя на] Илирик10. Като опустошавал
всичко, той стигнал дори и до предградията
на Цариград, а заплашвал да разруши и
Дългата стена11. Малцина [от аварите], като
преминали протока при Абидос12 и опусто-
шили областите на [Мала] Азия, отново се
завърнали. Императорът изпроводил при ха-
гана като пратеници патриций Елпидий и Ко-
ментиол13, като увеличил данта. При това
условие варваринът се съгласил да спазва
мира. След като кротувал малко време, той
отиово нарушил споразумението, нападнал с
голяма сила областта Скития14 и Мизия и
разрушил твърде голям брой крепости. При
друго нашествие той завзел цяла Тесалия и
1 Сиреч на Балканский полуостров. 2 Отговаря на старобългарската форма на името	Срв. тук стр. 43,
бел. 17. 3 Има Юстин II. 4 Сиреч в 582 г. от н. е. 5 Срв. към това Theoph. Simocattae Historiae, ed. C. de
Boor, p. 44 sq.; ГИБИ, II, стр. 292 сл. 6 Дн. Белград. Сиигидунум се е намирал в Илирик, а не в Тракия. 7 Според
W. Tornaschek: PWRE II, col. 2345, с това име е означена крепостта при устието на р. Огоста, западно от
гр. Оряхово; срв. и ГИБИ, II, стр. 293, бел. 2.	8 Град на мястото на дн. Костолац в Югославия, но ве-
роятно неизвестният съставител загатва за т. нар. Стремски остров, сиреч източната част на областта Стрем. Вж.
Cm. Cmanojeeuh, Три прилога историко-географски. 1. Сремско острово. Глас, CXXXVI (1927), стр. 77—79;
срв. ГИБИ, II, стр. 250. 9 Т. е. Дризипара в Изт. Тракия, която в срсдновековието се наричала и Мссина. За
събитията срв. Theoph. Simocattae op. cit., p. 44 sq.; ГИБИ, II, стр. 292 сл. 10 Тези градове всъщност се
намирали в Тракия. 11 Тази стена била изградена от император Анастасий през 512 г. между Силиврия на
Мраморно море и Дсркос на Черно море, за да защищава Цариград от варварските нападения. Срв. Euagrius,
op. cit., р. 136.	12 Град в Мала Азия ; развалинипри дн. Бобаликалеси. 13 За тези пратеници вж. сведения в
ГИБИ, II, стр, 294.	14 Очевидно, Scythia Minor, т. е. дн. Добруджа.
Chronicon Monetnbasiae — Монсмвазийска хроника
Ttjv 'EAfalda swxjtxv rqv те: лаЛаюг vHn&fMv \4гп-
xfjv ясй Ei'ftoiav. Oi fit xai ev nelonuvijofo
?<рЩ'Ш(Оарт£ь xoAiftrp таитгр' г-ЛХо)’ xd 1хри).сят&;
та eftyEvrj xal blfap'ixa р&уг) xd яагац'О'&оа&тхд
xax(^xT}oav nfrrol tv cn’tij. Ol fit- xas fuauyuyovs
avTfbv yeigns (ivv^Eyxus biq-uyeiT^ az2oc a/J.a-yij
Ьщпладуаю'. ~ — - (pp. 61—66)
цяла Елада, целия древен Епир, Атика и Ев-
бея. Тогава [аварите] нахлули и в Пелопонес,
завладели с войны, прогонили и изтребилл
благородното и елинско население и сами се
настаннли там. Онези от жителите, конто
успели да се спасят от техните кървави дес-
ници, се пръснали на разни места. -....-
VIII.	ИСТОРИЯ НА СХИЗМАТИЦИТЕ
От XI в. е запазено едно анонимно съчинение, в което се дават сведения по византийского
становище за борбата за надмощие между Римската и Цариградската църква. Авторът на това
анонимно съчинение не винаги спазва хронологический ред на събитията. Въпреки това
обаче в него се съдържат интересни сведения във връзка с нокръстването иа българския народ.
РЪКОПИСИ: cod. - Venet. — Marc. 575. М - Monac. 28 (= XVI s.).
ИЗДАНИЯ: J. Hergenrother, Monnmenta graeca ad Photium einsque historiam pertinentia, Ratisbonae 1869,
pp. 171—181.
КНИЖН11НА: J. Hergenrother, Photius, Patriarch von Constanilnopel, Ill, Regensburg 1869, pp. 843—876.
- .\loravcsik, Byzantinotarcica, I, p. 296.
HI ST О RIA SCHISM ATI CORUM
De haereticis e Bulgaria expulsis
Tote xal ix ‘Рощу? tan> tgioi'to:v alQEOkoyv
oi Egyaiai	ог/тто stQos tovs BovA-
yu(ini's xai dieojiuoavTo ar tovtovs tijs Eivefi&as
VEonayefc orraq etc Ttj зистЕ1> eI Ш/ 6 tfjq evge-
p&aq [>ottf)o$ ikiozuxoq Фатое <5??u xtrliohxdq
ejuotoIos siQOs vtaoav x&copqE zip’ vqrrpum, gtz}-
aitevow tiua xal diEAt-yycw ti}v tovzcov (i&eov <u-
{iEHiv, al' xai zois BovAyd()otg anExopicbijaav xdx
Toi’Tcnv fa&tnxxa> tqs q~ih’Qo^oioi'q xal &eov dtfiu-
T(7)naq TovTioT aiQEGEte xai za>v savwiv nQiaw rovq
rijq drouiaq igyarus xal tov °Arrix&uzov 3iqo&q6~
рю/vs axfflaoar. *A1X oi> zip’ ExxhqGtav uxp fjpan>
t'ijq 'P<bp.qG &a zdn Totovzcav елютомЪу Mxepev
6	Фсопоь, сбч ol zijq bvooEfiriaq Gvvtfyo-
fjot fttatEivovzai, eva&fieozditje ovGijq tq5 готе xai
ИСТ ОРИЯ НА СХИЗМАТИЦИТЕ
Българите пропъждат. еретици
И тогава, изгонени и от Рим, дейците на
тези ереси1 дошли при българите и те биха
ги отделили от благочестието, понеже били
новоутвърдени във вярата, ако пребожестве-
ният защитник на благочестието Фотий не
бе изпратил две общи послания2 до вселен-
ската църква, изобличавайки и заклеймявайки
едновременно неблагочестнвата им ерес. И
тези послания били предадени на българите,
и чрез тях те презрели гибелните и отклоняващи
от бога [хората] техни ереси и изгонили от
своите предели дейците на беззаконие™ и
предвестниците на антихриста. Но пребоже-
ственият Фотий чрез тези послания не от-
делил Римската църква от нас, както твърдят
защитниците на безбожието, понеже тогава
1 В случая се имат пред вид последователите на еретика Левкий. Последният е живял вероятно по времето
след шестия вселенски сьбор, т. е. след 787 г. Левкий и неговитс привърженици проповядвали, че светият дух
произхождал и от си на, а не само от отца, както учела официалната църква. Затова Левкий н неговите привър-
женици били преследвани от Римската и Цариградската църква. Левкианството добило голямо разпространение
във франкската империя и оттам в Италия по времето на Карл Велики (742—813). Наскоро след покръетването
привържениците на Левкий, изгонени от Рим, пристнгнали в България. След като патриарх Фотий анатемосал
левкианството в посланието си до княз Борис от 865—866 г., привържениците на Левкий били изгонени от Бъл-
гария. Срв. J. Hergenrother, Photius, Patriarch von Constantinopel, ill, pp. 844, 853—858. a Става дума за
двете послания на патриарх Фотий — ецното вероятно ще да е иисмото до княз Борис, писано между 865—
866 г., а другою — Окръжното послание до източнитс патриарси от 867 г. И в двете послания Фотий осъжда
арианството, чийто привърженик бил Левкий, и неговите последователи. Вж. В. Н. Златарски, Посланието на
цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис, София 1917, стр. 37, 123. Срв. ГИБИ, IV, стр. 62.
72
Historia schismaticorum — История на схизматиците
zijs	awobov avyxfxrnfteimqs отцуидЦ те
y.al ovvoivegei тог &екл:ат(П< ’‘lodryov tov Пала'
o3£ ovv ye xai tsu staeov /м$Ш’ gwe^ge xal
EOTi'/Qi^E xai tovs xaxovs Exq evyEtv EQyatas naQ-
lfVE€ xav VGTEQOV [ЛЕТО nOQabQOf.lip’ jdetGWJV hfOV
exXasTi] doMcos xal xaTErvitavvTj&T] fmb rfjs toiov-
tt]S aiQEOsGts. (pp.178—179)
пресветият и пребожествен събор1 бе свикан
с грижата и одобрението на пребожествеиия
папа Йоан2 * * * * *. Но [съборът] още повече сплоти
и укрепи [църквата] и принуда злосторните
дейпи да избягат, макар че по-късно след
много годней [църквата] бе завладяна с из-
мама и бе покорена от тази ерес8.
1 Става дума за събора от 869/870 г., свикан от Василий I Македонец, за да изглади конфликты между Рим-
ската и Цариградската църква и по-специално да сс изгладят търканията във връзка с покръстването на бъл-
гарите. 2 Касае се за папа Адриан II (867—872). Авторът на това анонимно съчинение е объркал реда на
събитията. Както е известно, двете послания на Фотий са писани през периода 865—867 г. и църковният събор,
на който било заклеймено арианството, чийто прнвърженик бил Левкий_ и неговите последователи, бил свикан
през 869/870 г. по времето на папа Адриан II, а не по времсто на папа Йоан VIII (872—882). Компнлаторът
на анонимного съчинение във връзка със схизмата в случая има пред вид заемането на пднския престол от
Формоза в 891 г. Срв. Hergenrother, op. cit., 857.
IX.	БРЮКСЕЛСКА ХРОНИКА
Това е едва анонимна хроника от XI в., която съдържа кратки сведения за римската
и византийска история до 1034 г. Непознатият автор на хрониката е използувал хрониките
на Теофан, Симеон Магистър и други неизвестни извори. Освен това той, изглежда, е из-
ползувал и техните първоизвори.
В Брюкселската хроника се съдържат някои кратки сведения за българската история
до падането на България под визаятийско робство.
РЪКОПИСИ; B-Brtixellensis 11376 (XIII s.).
ИЗДАНИЯ:/-'. Сияют, Anecdota Briixelletisia. 1 Chroniques byzantines du manuscrit 11376, Gand 1894.
КНИЖНИНА: C. de Boor, Dei Angriff der Rhos anf Byzanz, BZ IV (1895), pp. 445--466. — Krttmbacher,
GBL, p. 396. — Momvcsik, Byzantinoturcica, I, p. 233.
CHRO„NICCJN BRUX EL LENSE
БРЮКСЕЛСКАХРОНИКА
/. De Marciam origine
1. Произходът. на Маркиан
Ma^tiavob &n]yotJ&rfh) vnb tfjs oiiynAijroi-, тф
ysvsi 9IM.vqi6s, тф а^коиаа t/ji^wpos, OT&p&eig
fab 'Amxiomov tnaTQtafrptyv ev тф Tgiftovvalfa) tov
хацлсг. (p. 22u_1fl)
2. De Leonis origine
Aeo)v о ufyug тф yevet (-)од2, voifiovvos тцт>
n^iav, 6 tuiv.EA, о toTi wjxa. cP(.ou.cuov^ otpaysitg,
awiyoosv'&n fad	or&r&sis vsto tov
ut'Tov яат&аохрг AvatiDAiov iv toj ToifiovvuLfaj.
eju avrov iiaoikeiaq fjVEyJhi то кещч&ю rfjs
vylas payzvQOQ 3Агас>тао!.ич ей tov Seq/mov, xal
HGXSTEfh} FV тф tlQQtVQlO) Ш Tf‘V EV TOl? Aoffvlov.
(p. 23S_M)
Маркиан1, по род илириец, по длъжност
трибун2, бил провъзгласен за император от
сената и увенчан от патриарх Анатолий3 в
три бу нал и я4 на Кампа5.
2.	Произходът на Лъв I
Лъв Стари*3, Макелът, което у римля-
ните значи „убиец", пород тракиец, по чин
трибун, бил провъзгласен [за император] от
сената и увенчан от същия патриарх Ана-
толий в трибуналия. През неговото царуване
мощите на светата мъченица Анастасия били
пренесени от Сирмиум5 и положени в марти-
риума8 й, в квартала Домнин6.
1 Византийски император (450-457).	2 Трибуны е комамлувал военна част от около 400 души. Срв*
L. Brehier, Les institutions, р. 342. 3 Цариградски патриарх (449—458).	1 Място, където се събирали вой-
ските и били провъзгласявани императорите, вероятно при дн. с. Бакъркьой (старого Макрикьой] на Мраморно
море, югозанаано от Цариград. Срв. R. Janin, Constantinople byzantine, Paris 1950, р. 412.5 Кампон бил предградие
на Цариград, разположено на северозапад от града. 6 Лъв I, византийски император. 7 Дн. Сремска Митро-
вица. 8 Мартириумът бил храм, където са иоставяли мощите на мъченици. я Този квартал се е намирал
около Златния рог. Срв. Janin, op. cit., pp. 320—321.
10 Гръцки извори за българската история, т. VI
74
Chronicon Bnixellense - Брюкселска хроника
3.	De AnastasU origine et de rebellione
Vitaliani
’Avauuioios 6 -iixoQOg, 6 azrb rov AvQftaxfov
bQptbp&>os, tffaoilevasv «w; x£* p.qvag <5'* bbcoQos
Ье ЕЛЕуЕТО, OGTlg TOV fXEV EVO. 6qy&fil[AOV gEMlVa
е1%еу, tov be eteqov ylavicov' &vayoQEveiai be fiaoi-
levg &ro ’AQsabvifi; т/jg ’Avyovotqg, ат&рдек vstb
Ev&vfdov n(ar)QiaQ%ov ev тф xa&fopaa tov in-
jiobQOfioV b mrcbe kt[£ei t?jv xioTEQvur tov ayiov
jMujxiov’ E7il (xvtov BvftaJjog a aVTUQvg xai
жцкйхф&г xrp> 0Qq.XT]V ?$&ev Ecog tov 9Ardatov
jiQaibevcov' dzZ« vav/xax^Gavroe аггтф Moq'lvov tov
toaQftov perd &eiov swQogt о хатЕсхеоаоЕ Hofottoe
6 дмлбаофод, хаг&рлЕёе Tag rave z<or fiao6aQa)v.
(p. 244 1§).
4.	lustinus Thrax augustus appellatur
’lovarivog 6	мбц-це t^xov^aouayy, dvij-
yOQEvbt] V310 TTfi GVyvAlQTOV, OTEip&SlQ V71O loi&V-
vov 7i(aT)QidQ%ov tov КаллаЬбхо®' xat FpaoitevoE
etij vipEQag xtf. (p. 24u_16)
5.	Avari in Moesta et Thracia considunt
Тф be аптф kqovoj eipn'fov ol "AfiaQFg ex tcov
IbicDV xai yj^ov fig та [леоц Mvoiag xal Sxvbiae.
(p. 2514.._16)
3.	Произходът на император Анастасий
и бунтът на Виталиан
Анастасий Дикор1, който произхождал от
Дирахиум2, царувал двадесет и седем години
и четири месеца. Наричал се Дикор, понеже
едното му око било черно, а другото —
синьо. Провъзгласеи бил за император от
императрица Ариадна3 и увенчан от патриарх
Евтимий4 на императорский трои в хипо-
дрома Той построил цистерната Свети Мокий5.
През не го вето управление Виталиан Тракие-
цът6 вдигнал [бунт], завладял Тракия и като
плячкосвал, дошъл до Аиаплус7. Но когато
епархът Марин8 влязъл в морско сражение
с него, изгори л корабите на варварите с
течен огън9, който философът Прокъл из-
намерил.
4.	Провъзгласяването на Юстин
Тракиеца за император
Юстин Тракиецът10, комес на екскуви-
тите11, бил провъзгласеи [за император] от
сената и увенчан от патриарх Йоан Капа-
докиец12. Царувал девет години и двадесет
и два дни.
5.	Аварите се поселват в Мизия и Тракия
По същото време аварите избягали от
собствените си [земи] и дошли в пределите
на Мизия и Скития13.
6.	De Aureliani interttu
6. Убийство то на Аврелиан
AvQTjMavbg etij е' p.rp>as £’• оотод pekto/v xatf
itfiwv xiveiv jroZejUo?' ebotoqwvri'fh) ev Каа>ф &qov-
QKp. (p. 17og_go)
Аврелиан14 [царувал] пет години и седем
месеца. Той, като възнамерявал да предизвика
война срещу нас13, бил убит с измама в
Кенофрурион.
7. De origine Phocae	7. За произхода на император Фока
Фсохад 6 tvqovvos dvtyyoQsv&t} мы tov otqu- Узурпаторът Фока16 бил провъзгласеи за
tov' 7]У Ье тф у&Е1 <ЗУ> Капттадох^д' eg- император от войската. По род бил тракиец
тыр^т) Ье еу тф TQtbovvaAio) vsrb Kvotaxov	или кападокиец. Той бил увенчан в трибу-
(Р- 2912_14)	налия от патриарх Кириак17. Царувал седем
	години, десет месеца и двадесет дни.
1 Анастасий I, византийски император (491—518).	аДн. Драч. 3 Съпруга на император Зенон (474
491), която след това се омъжила за император Анастасий. * Цариградски патриарх (489—495).	Тази цис-
терна се е намирала в запад вата част на Нариград, в квартала Свети Мокий. Срв. Janin, op. cit., р. 364. с Ви-
зантийски пълководец, който вдигнал бунт срещу император Анастасий I през 513/4 г. За подробности вж. Ю.Ку-
лакоеский, История Византии, т. I, стр. 479. Височина 7 на европейский бряг на Босфора, дн. Арнауткьой.
Срв. Janin, op. cit., pp. 426—427.	8 Съветник на Анастасий I, назначен за начатии к на флотата по време
на бунта на Виталиан. 9 Т. нар. „мидийски" или „гръпки" огън бил изнамерен според някои от философа Про-
къл (ок. 410—485). 111 Юстиан I. византийски император (518—527).	и Началник на дворцовата гвардия. Срв.
Brehier, op. cit., р. «336.	12 Йоан II Кападокиец (518—520).	13 Първото пратеничество на аварите се явя-
ва в Цариград в 558 г. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 70. м Римски император (270—275). 15 Той
е бил убит при станцията Кенофрурион (дн. Синекли), когато в същност се отправил на поход срещу перси-
те. Срв. ЛИБИ, I, стр. 73. 1в Византийски император (602—610).	17 Цариградски патриарх (595—606).
Clironicon BruxeHense — Брюкселска хроника
75
8.	De Leone Armemo augusto et de Thomae
Slant rebellione
Atcov n 'Af>uevios xal ларсфсаф, о tug
aylaG pupae eIxovoq, vioq Bayba natotodov, тч]-
yO(JEV&T] i'TIO IOV KEQlA£Upf)eVTGG OtQatOV, xal elo-
t'Micov tv Kan’otayttvov^olti tot&fO-T) tv if/ ayiq
Xotpia i™ Ntrnypoyou nojQMQym'' сотеу’е <5e ovv
тф амтф лххс&/щ»%1] Xvpfidnw tov vlov avrov,
ju£taxcd&MK avtov Ко>готагт(Туог)‘ dotAffuvcsG de
tfbv a%oXd»' ol x6pi]ttG хахехира^а» avtov tv tf/
bcxhjattp fiaoiItvG bt etz; £' /uip’as t ‘ f)pEQae
&tl tovtov Htouac; о avtdQtfjG 6 ^ApfioQQatoG
fiEta cioAjdv ftal bvvaoTEiaG Тллот&г naQexabioe
tfi локы Etrj yf. xat fiathov tip> tov pacileojG bv-
vaoteiar yvydg (р%Ето tie ’AQxabiowiolcvr' ttanti
aoMO&CTjUdg ev f.fijoiv VttO TGV fjCIOlXeCOG XOI
TiQoSohdG fab kov avppvm&v avtov, ttbv nob&v
xcct ton’ хаоап’ otsQTjftdG xai xptaao-QeiG tnl tv-
thtijlldyi'] too Цр’. (pp-32gy—33g0)
9.	Avar! Consrantinopolim oppugnanr
TlQanAEtos u.wiyoQtv'bT] fao tov otpatov tv ’'АщмхЦ'
txelot. yaQ ip’ отоатгр'ос" xai ^aQayevbuevoG tv
Kvn'otiivto’ovsidXti Ъот&рдц fao SeQyfou tt(at)QtdQ~
%ov' ёлс t^g avtov baccldac трЛе XafiapoG b
otQartjyoG IJtQooyr aero. bvvduttnG лоИце tv Xal-
xtjbovi nynbevajr лаоаг tip' toy? ‘PoypalcDV yrjv.
oiiofox xdl 6 yaydvoG tcov "Apwfov tiLftev ta)G
т^ь XQvufjG лорп^ xal biaftEofhj teiypuaycbv tip'
7ГОЛ1У. (p. 2918-24)
10.	lustinianiis auxilio Terbellis regnum suum
recuperat
’lovouviavoG to Ьгшерот 6 pivot pyjtoG, iafiaw
yvvaiaa tip’ tivyatEQa tov xaydvov Ха^арсог el~
llwv etc BovAyaQiav xcu ярооЛа/ЗоаЕУос TeAfieQiv,
tov dyxqybv Bovlyapiae, Epyetai ptT avtov ecog
tfjG xqvo^g tioottjg, xal dove лахса тф TeI^eqi.
ttapalayfidvEi tip' fiaatAeiav afrtov, xal bvaipd tovg
bvo TVQawavs tov tt Aeovtiqv xal 3'AnplpaQW xai
afaovc зтоМлгбС EfiaottevOE bs etz; cz. (p. 3017_g3)
8.	За император Лъв Аоменец и за
въетанието на Тома Славянин
Лъв Арменец грешникът, който свалил
светите икони, син на патриций Варда, бил
провъзгласен за император от оцелялата вой-
ска и като влязъл в Константинопол, бил
увенчай в света София от патриарх Ники-
фор1. Заедно със същия патриарх увенчал
сина си Симватий, като го нарекъл Констан-
тин. Влезлите обаче комеси на схолите2 го
убили в църквата. Той бил император седем
години, пет месеца и седем дни. По това
време бунтовникът Тома Амореецът8 с флота
и голяма конница останал при столицата три
години. И като узнал силата на императора,
избягал в Аркадиопол4. Там, обсаждан се-
дем месеца от императора и предаден от
съзаклятниците си, бил лишен от краката
и ръцете и повесен на дърво, умрял.
9.	Авари обсаждат Цариград
Ираклий6 бил провъзгласен [за император]
от войската в Африка, защото той бил там
стратег. Като дошъл в Цариград, бил коро-
нясан от патриарх Сергий6. По времето на
царуването му военачалникът на персите Сар-
вараз пристигнал с голяма войска в Халке-
дои7, като оплячкосал цялата ромейска земя.
Също така и аварският хаган дошъл до
Златната врата8 и започнал да обсажда
града9.
10.	Юстиниан II отново взема властта
с помощта на Тервел
Император Юстиниан Ринотмет10 за втори
път, като взел за жена дыцерята на хазар-
ския хаган, дошъл в България, взел със
себе си Тервел11, вожда на българите, при-
стигнал заедно с него до Златната врата и
като дал дарове на Тервел, завладял царст-
вото си, погубил двамата узурпатори Леон-
тий12 и Апсимар13 и мнозина други. Цару-
вал шест години.
1 Цариградски патриарх (806—815). За него срв. ГИБИ, 1П> стр. 290 сл. - Т. е. начал-
аици на схолите. Срв. тук стр. 129, бел. 47/48.	3 През 821 г . византийският иълководец Тома
Аыореец, наричан още вероятно поради произхода си Славянин, вдигнал бунт в Мала Азия против импе-
ратор Михаил П (820— 829). Бунтът се превърнал в мощно движение на византийската градска и сел-
ена беднота против господствуващата феодална класа. Главна движеща сила на въетанието били селяните.
За това въетание вж. Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы Славянина и византийское крестьянство на грани VIII—IX
в., ВДИ (1939), кн. 1, стр. 352—355; Л/. PajKoeuh, О порекло Томе, Bolje у станка 821—823, Зборник радова,
кн. XXXVI, Визавтолошки институт, кн. 2, 1953, стр. 33—38. Според A. Vasillev, Byzance et les Arabes, I, Bruxel-
les 1935, p. 30, въетанието започнало в 820 г. Срв. А. П. Каждая, Деревня и город Византии, Москва I960,
стр. 350, бел. 6.	4 Дн. Люлебургас. 6 Византийски император (610—641).	6 Цариградски патриарх
(610—639).	7 Халкедон — дн. Кадъкьой на малоазийския бряг на Босфора срещу Царитрад. 8 Златната
врата се намирала в югозападната част на Теодосиевата стена и водела направо към т. нар. Меза или „Средня
улица". Срв. Janin, op. cit., р. 309. s Касае се за обсадата на Цариград от авари, перси н славяни през
лятото на 626 г. Срв. ГИБИ, III, стр. 41 сл. 10 Юстиниан II, византийски император. 11 Български хан
(701—718). 12 Византийски император (695—698). 13 Пълководецът Апсимар като византийски император се
наричал Тиберий III (688—705).
Chronicon Brnxellensc — Брюкселска хроника
11.	Constantines Сорго nymus contra Bulgaros
bellum gerit
KtovoTat'TivoQ 6 vibs avzov 6 KostQdywpos expa-
zrpse zijg fiaoildas' faifiov2.Evftac: Ье fab tov
tbiov yapfioov evebvlh-] in Dspaxa, xai EioskfKbv ev
iij ndl.ei nvfpfaooer avzov' алЕХЕдчИлое be xat tbv
n{aT)Qi<i£>x7]v KayvuT(xvzivov3i61.E(jK‘ ovrcg fadza^E
тгр> BovlyaQtav xal faoQfh^oF jw/jk лоИдл; raw
SoQfZXrjVcbv. (p. 3123-2S)
12.	De clade Nicephori In angustiis Bulgariae
Naivjq-OQOC &vayoQ&teixu fiaotlEv? fab rijs ovy-
xfafcov tn&pfhite fab TaQaotov n(aT)QtdQ%ov‘ e^eo-
qige be tijv avTi/T Е&рту sv *A&ifrais J/itc xdi
ev тер л2х)1(р ETel-evTzjoEv. aAvayoQEvei be. 2xav-
Qcbaov rov vlbv avzov OTeipag abrov afta тф лат-
Ql<*G%3! TaQaaicp’ ovrog EicE/dltnv tv BovlyaQia ряха
bwau&os Ttol^Tgs p&ta navrorv exeioe те2.етгт(£ fia-
oi2.Evoag Evv} //' fdjvaq {)'. (p. 32tg_18)
13.	Crumus Romanos profUgat
Hdiyuai]l b KovQ07zal.6xT]s &vayot>Evet.ai fiaodevg gte-
<р&Е1£ fab NixTppooov л[ат)(па()%огг dvayoQEvEt Ье
xal CeofftAaxzov tov vlbv avzov, oi&pag ovv тф
аотф лшдсаохи' ю&я-ТолеЬеоаае be лаилолАа xal
avf.ifia2.fi»> Kqovmo, тф oqxovti Bovl.yaQiug, Efpvye
biaoar&Elg (tsia Ь2луоотб)Г naw ev zfj h62.eC fiaot-
2evoag ftoq ev fdjvas tfusQas £r.(p.
14.	Basilius contra Bulgaros bellum. gerit
BaoU.EtoQ 6 veoq 6 Bwl.yaQOKTavoc: noQfpvQOyev-
vzjToq xal zoonaiovxos, Q i2ajtd2£fioQ 6>v xal citl.d-
XQimjos, ло2Ла xazEQyaoduEvog хата tov Bov2.ydotov
E0vavg Ext be xdi иатб eteqcdv ло21ия> TQonaia xol
vixaq fiacilevet obv KcovGTavzivcp avTabsAfpfp avzov
In] /. (p. 34IC-.3O)
11.	Константин V Котюним воюва срещу
българите
Неговият1 син Константин Копроним завзел
царската власт. Понеже му бил устроен за-
говор от собствения му зет2, той въоръжил
темите, влязъл в столицата, ослепил [зет си]
и обезглавил цариградския патриарх3. Той
сразил България4 и опустошил много градове
на сарацините.
12.	Поражението на Никифор в България
Никифор5 * бил провъзгласен за император
от сената и увенчан от патриарх Тарасий.
Той заточил споменатата Ирина в Атина®,
която умряла [по пътя] в кораба. [Никифор]
провъзгласил [за император] сина си Ставра-
кий, като го увенчал заедно с патриарх Та-
расий. Никифор, като нахлул в България с
голяма войска, загинал там заедно с всички".
Царувал осем години и девет месеца.
13.	Крум разбива визанпииищте
Куропалатът8 Михаил9 бил провъзгласен
за император и бил увенчан от патриарх
Никифор10. Провъзгласил сина си Теофилакт
[за съимператор], като заедно със самия пат-
риарх го увенчал. Той събрал твърде много
войски и влязъл в сражение с Крум, вожда
на българите, но избягал и се спасил с
твърде малко на брой хора в столицата. Ца-
рувал 1 година, 7 месеца и 7 дни.
14.	Василий II воюва срещу българите.
Василий Млади Българоубиец11 багрено-
родни и победоносец, войнолюбец и злато-
любец, като извършил много подвизи и спе-
челил много трофеи и победи срещу бъл-
гарския народ, а освен това срещу мнозина
Други, царувал заедно с брат си Константин12
петдесет години.
1 Т- е. на Лъв III Исавър- - Става л^ма за военачалника Ар1авасд, който бил же-
нен за сестрата на Константин Копроним. Артавасд вдигнал бунт в 743 г. против императора и успял да
влезе в Цариград. Наскоро след това обаче той бил разбит в едно сражение, като ио този начин били осу сто-
ни надеждите му да заеме престола. 3 Цариградският патриарх Анастасий (730—753).	1 Тук се-
йма? пред вид походите, конто Константин Копроним предир и ел срещу България с цел да я покори. За подроб-
ности срв. Златарски, История, I, стр. 201—234.	Никифор I Геник, византийски император (802 -811).
° Според други извори императрица Ирина била заточена от Никифор на остров Лесбс.с, където умряла през
803 г. Срв. Ф. Успенский, История Византии, II, Ленинград 1927, стр. 220.	7 Има се пред вил пцтажениете
и гибелта на Никифор 1 в България през 811г.	8 Куропалатът от VI до IX в. бил началник па дворцовите
войски. По-късно само титла. Вж. Br&der, Les institutions, р. 98. 9 Византийският император Михаил I Ран-
гаве (811—813). 10 Цариградски патриарх (ок. 792—814). 11 Т- е. Василий II. 12 Константин VIII, визан-
тийски император, царувал самостоятелно от 1025 до 1028 г.
X. ЖИТИЕ НА ЙОАН НОВИ ТРАКИЙСКИ
Житието на Иоан Нови е написано от неизвестен автор през XI в. Предполага се, че
Йоан Нови е живял през X или XI в. В житието има едно твърде общо споменаване за
българите във връзка с войните между България и Византия от края на X и началото на XI в.
РЪКОПИСИ: V —Cod. Vindob. philosoph. gr. 95 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: Acta Sanctorum, Novembris IV. Bruxellis 1925, p. 679.
КНИЖНИНА Moravcsik, Byzantmoturcica, I, p. 567.
VITA IOANNIS IUNIORIS
TH R A CI AE
ЖИТИЕ НА ЙОАН ТРАКИЙСКИ
De Basilio Bulgaroctono appellate
1. AiEiQifiov tuev eml	lm&x>(4UQ Trjs ли-
iQidos ev лолет лад ''Efaxp ,иаЛ eyyicra peovTi
(di^vfiorayov // jtoAis livofici ovtoj)' xai toIvvv aovij
litj Ttvi, rd ngona t&v кат9 qvtmp, лою'оиЕти)
it]V ol'ttijoiv, oia eikus, ovvif&Eis }.<()(. лЛетоты топ’
fAovayjtin' ytyvovTa-, кш orx Sq IxeitF о? кат avtip>
uovov, aBP oi кал r.o.s ri/d’ aWz> floras tmtJKoW
ovyyivdfiEvoi d’ ol tirdfiES efioiy9 ел1 лЪтотот tns
ат Wiehl avvifDcis yivofiEvoi, ко) tois Efiois fUyet-
vots ot'viiiaTiiiEf/EVOi длАат&о(нл.о>$ ко). тт) avftsts-
oovoii uoi vooo) itdAtOTff- xdoxoTzts, кос Ka,uTEiv
ztqos huKOvnjar лат, о. ri лот Hr oloi r’ fFcp,
algor iievoi хдойгри., ^G()()}]GLa /лялот еттпг&еу
dstovoi hqos fte	ка/ djjir’ i'viot tootcov’
,9AM,d ov ye jioAatj (q<aoi) $vvf»r oyoApi vvy
rival, fieiTioT9 av locos ЬщЬкие ко), xqus ottvzov,
tiqos сячрцтичт ev иола KEKivrinevos т,сог)е ка-if
4 pas dvdgi ц(1као1с[>‘ ка1 tois ik fiuKtjov yaQ tecoc
Xqiotov 6oi)}jois kciI rn-rjQETMis Off tufiv ivaolDfiios,
ayfy/toiy ekeivois ay lots Kcd car зиЯлй та кШ1'
кеа jzoavs &' tiavtuxoi kui ката rdovr уалелап'
iaZvQos, ua)i ЕлгИгр^от ло2.ЛоТ< KapvGvoir exugtot
^IKUlovilEVOlS, KOI TOVTO OOyvitKlS 1Л1 ло)АоТ<
За Василий, наречен Ьългароубиец
1 Аз пребивавах в Тракия извън пределите
на родината си, в град край твърде близко
течащия Хеброс1 (градът се наричаше Диди-
мотикон2). И наистина, като се заселих в ня-
какъв манастир, който стоеше на първо място
измежду другите манастири край него, твърде
голям брой, както е редно, от монасите ми
станаха близки и после не само [монасите]
от тоя манастир, но и онези, който обитаваха
и други манастири там. Тези мъжс се сбли-
жиха с мен твърде много, като че ли наи-
стина ми бяха другари, съчувствуваха човешки
на мойте страдания и ми състрадаваха твърде
много, когато ме сполетяваше болеет, и като
желасха да проявяват всякаква грижа, как-
вато биха могли [да проявят], решиха за-
напред да се отнасят с мен откровено. А
някои от тях казваха: „Но ти сега имаш
много свободно време, може би най-добре
би направил и за себе си, ако отидеш за
благословия при този благочестив измежду
нас мъж. Той принадлежи от край време
и до сега към рабите и служите лите Христови,
към онези свети мъже, който са извършили
много подвизи. [Той] е велик [в извършва-
нето] на чудеса и силен срещу тежки боле-
сти, което всеки път е било твърде явно за
мнозина страдащи, конто са [го] призовали;
и на това често мнозина от нас са свидетели.
1 Дн. р. Мариц-а. 2 Дн. Диыотика.
78
Vita foanms (unions Thraciae — Житие на Йоан Нови Тракийски
»),<«>’ uuffivotr. ’IdiavvijG ofr ovojia veos, JM] navv toi.
T(i)T XQfoctW SWQQO) TOIG UGH3]UWIG ovvool TCOVOIS
dicupsoovTcos "vifyxuGaG ey&u&e toic tta&' f^ids
zoiodv totioig oxi /iuhor еууюта tij лоЛе1, hoi хат
exeivovg uqu tovg ndyv nal ('iiaflozjiovG Фдодоозд
xct! ,uaHQ(J тт} fonfem, tojv xqovcov /mjv еи&тоуу, ore
HaoUsios avwxQaifoy 'PfoiAafcov еж zcuv ахуяцхяу
<tn> nofudfi иохд.	qefotevE, зкща togov-
zov d/usAEt HQazioza, лао’ ooov xai nancovv^io»' ev-
TEV&'tV HVQEG^ai TCOV ел” (itbwov TQOyltUCOV. (p. 679,
B-E)
Този се нарича Иоан Нови и до немного
•отдавна се трудеше по различен начин в тези
аскетически подвизи там, в тези наши места,
твърде близки до града, подобно на онези
мъже, прочути с чудната си и велика памет,
в ония именно времена, когато Василий, който
държеше императорската власт над ромеите,
се отличи усърдно срещу българите, и то
толкова блестяще, че получи оттогава про-
звище1 заради победите си срещу тях.
1 Става дума за византийский император Василий П, който спечелил прозвишето .Българоубиец" поради
това, че ослепил 14 хиляди български войници след битка/а при Беласица през 1014 г.
XL ЙОАН МАВРОПУС
Йоан Мавропус се смята за един от видните книжовници и църковни проповедници
от XI в. Към 1047 г. той бил назначен за митрополит на Евхаита. Две от неговите речи
се отнасят до исторически събития, станали в българските земи към средата на XI в.
В едно от тия слова, държано на 29 декември 1047 г., той засяга бунта на Лъв Уорник,
който през септември на същата година се бил провъзгласил за император в Одрин.
Единствен Йоан Мавропус говори за участието на български отреди в императорската
войска, която потушила бунта. На 23 април 1049 г. Йоан Мавропус отправил похвално
слово към св. Георги, в което се дават сведения за съдбата на печенезите, конто, предво-
дителствувани от Тирах, нахлули в българските земи през зимата на 1048—1049 г. В сло-
вото се разкрива и отношението на византийского правителство към тях.
РЪКОПИС: Cod. Vatic, gr. 676 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: Iohannis Euchaitorum metropolitae Quae in codice Vaiicano graeco 676 supers u nt, J. Kollig . ..
dcscripsit, Paulus de Lagarde . . . edidii, Gottingae 1882, pp. 142—147, 178—192; срв. ibidem, VII, p. 224
(=AbhandIungen d. hist. — philoL Classe det k. Gesellschaft d. Wiss. in Gottingen XXVIII, 1881).
КНИЖНИНA : Krumbacher, GBL.pp. 171 -172, 740—741. — Moravcsik, Byzaniinoturcica, I, pp. 334—335. --
Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, кн. XLI - 1, София, 1945, стр. 30—34:
VL Бунты на Льва Торника, българите и печенезите; стр. 35—39: VII. Нахлуването на печенежкия вожд Тирах
в България ирез 1048/9 г. — R. Schutte, Der Auf stand des Leo Tornikios im Jahre 1047. Eine Studie zttr by-
zantinischen Geschichte des II. Jahrhunderts, VII. Jahresbericht des k. Gymnasiums zu Plauen i. V. auf das
Schuljahr 1895—1896, Plauen i. V. 1896, pp. 1—32. - H. Скабаланович, Византийское государство и церковь
в XI веке, СПб 1884, стр. VIII--XI. — В. Г. Васильевский: ЖМНПр, ССХХП, август 1882, стр. 388—400. —
А. П. Каждая, Йоанн Мавропод. печенеги и русские в середине XI в. Зборник радова Визант. института,
VIII. 1 (1963), стр. 177—184.
IOANNIS MAUROPI
ORATIONES
ЙОАН МАВРОПУС
СЛОВА
I. 3l<ouyvov tov dyianawv рцтдолюАЬхп) Evyjaiww
Aoyos eis -ripeQav рятрюф tov fieyafov
TQosiotocpoQov koL ryr vvv ywopgrrp hu rdis
flaofjdQoig fiavfwrovQytav.
182.— — —1'tg yaq av ovu cb- eikoiti/v лецс to
xqotos svfievEiav zov iieov t&v ftvvauetw хата
xSw po.Qtinqan> vixag тцДу су ovQavov yoQyyyEiv,
ov %ata filar aal dvo uixQoAdycos aQu&fiovfisvrK,
dZ2d ovvEystS xal а&сюш; swlq avrov tpiXozipiov-
l. Слово в деня на памегпта на великия по-
бедоносен^ и по случай станалото сега
чудо с варварите
182. -------Кой прочее не би казал, че бла-
говолението спрямо държавата на бога на
силите не ни е дарило от небето победите
над варварите, конто победи не са една или
две, но ни биват от него щедро дарявани
често изобилие, от една страна, така бързо
1 Т. е. св. Георги Кападокийски, в чийто ден (ст. ст.) 23. IV. 1049 г. е произнесено елового.
80
Joannes Mauropus -- Йоан Мавронус
u£V(ibt ovtm uet та%г> wu padaos, оётм de dsn'orcos
xai ^«t?add^co?, ms xai rvqMp eivoi (tovto
<h'i то ddd«m^') rr/v xarogfloruav astaana drvajMV.
IJ&S dp ng TOVTO))- xatf exuutov Exidodfioi тф
/.OJ’Wj Slots fJ.ETQljGOl TO (itilElQOV ; SIMS E^tMut)fll'/GOl
to avfqtffyfMjwv', dparoitf xai dvois роатоюто1,
uqktos apo. xai fuxrrfpfiota' stact yap урмпта
yeyovE tov xdaitov tots лёракн та tw &eov ue-
ya^Eta, xai tov дгуатоГ' ti}v ифттцтоу icyvv xal
ArbcrftoP rd e^vt] sidm xtjqvttei, тф) rijq evoeffovs
fiuodefou; xai (fiijnr&QrjKiOT&iiiS £г>уф T(* pir vsto-
xvipayra, rd «5t npOGEg%6,UEva, та tie лдоадохорЕта.
— — — ,j (-;(iCf’JFvs 6 tifAETEQos xai robs siorafiovs
vsiFitftac ydi] тмг ^FtifUTSQto xparEi^ xal та siqiv
dxvpiEiyra xal duaya ostia, stoftg a tops dvtjrvTovq
ei ye stoAEpovg f] ^Pmiwjcov fjytipovia, vvv vsiiij
avrijs torIr Exoiaa тцюлбКерпг те x<h xirdvrsvEiv.
Kai TV. UET EXEl&EV TUlO.VTilt TO fYEVTFV’iJEV Sl6)-lV
osiota', fiaQfiuQVKd, uep xivфиата sioA.)jd xal stoAAd-
xis xaiaJiQftuEiv AftOTQixanFQoy rd siuoq di'atr
FxiyEiOQi'rrmy, to <5e Tovrfoy te)jos ovdtv rj VStOStTM-
gis EvoxordoS xai dor Art as opoloyui iistd to
yratvai tov xot-fcova xai <(<fry£QMg sucitevgui dt-ofta-
ytUr roi'S avU'MTfiucWvs т?} тогглг fiEGnOTEtfi xal
[Jaoiktu. did tovto xavtEvihy f-vayyrAiu)pEVMv sro-
des tuxvvovgij x.oj iiaoi/Eis ё&р&т uyoriai noUa-
loiter alxpaAarcct, ol df xai siooaTQEyvvGi siocip
ayTopdrofS, yjoous uAac xagadiddrTFs xal ё^юта-
uevoi xo).emv xal гтаооббмг xai tpuQtov, xai TYj
start mv xoitTovoi] дсо.шихф dvraoTFi'a. xal vds tav-
TMV SlVVGTlfKvTEq XO.lY O.SUQ liftAflGorjS TTFAfiyEl
лота/коу (лт ’ tiara.
rQs ar 6e rdz/л zTdfitis to siavu>)v p/iAtora
гидищатор xai rior fiavpaGM tt7>v &eov tequotimv,
tipes oi'toi xat siufter ot (uAoyEVFig xal SFvvffittvoi;
ris чааохотог fiiytv xal lyvyus th]QiVjf)Eiq xal oy)]p,d.~
та»1 атолоу (tear ovtm ятаоа^и^ск qtieqm'je xat
Л()ОС TO dy0(KOSI(:PWTEOOV rjfCEiy'E, UEraSiOO'/Oaq dfl-
ooov; ris Aadv тф) xvotfp, dr ovx Eyv<o, лдооф'еухЕ;
tIs EiotjyayEV Fvdur t-xxAijatas xai xoaems rovg
f’/jIqovs Heov те xaj rlaoi/.E(ttS; ovtoi (66ie yap
тф) Лоум лео1 аотмт е1леТг n did fiQayEMv) bilws
f.t.EV фааг алююг, 6-.tei> v.t->vtes lgte, eHvos
aGEfjEs те xal avofiov; ^xviiat to ysvos, voftadES
tor fit or, asayyiiKOUEvoi to tffijq, fidelvQoi xal
dxddnQTOi rr/v gfoi/v xai ri/v dlacaxv, талка pEv
(a)S dr ei'^oi ris') avdsroc ovtes d.^tot, ov Aoyor,
и скоро, от друга, така невероятно и неочак-
вано, шото и за слепня според подумката
да бъде явна силата, която се разпорежда
с всичко.
Как би могьл човек да разкаже със ело-
вого си всичко подробно? Как би измерил
неизмеримого? Как би изброил неизброимо-
то? Нека възкликне изток и запад, север
и юг — защото по всички крайнини на све-
та станаха известии великите божии дела
и всички народи възвестяват несломимата
и непобедима мощ на сияния [бог], като едни
от тях се прекланят пред ярема на благо-
честивого и пречовеколюбиво царство, други
идат [към него], трети пък [го] очакват —-.
А нашият император1, като е преминал и ре-
ките, вече овладява и снова, що лежи и от-
въд, и онези оръжия, конто по-ран о бяха
неовладяеми и непобедими, против конто
ромейската държава води нескончаеми вой-
ни, те сега са готови да се бият и да се
излагат на опасност за нея.
Такива са дел ат а там, а тук пък какви
са? Многобройни раздвижвания на варвари,
конто често опитвали грабителски да пре-
бродят земите на Запад, но краят им е само
договори о подчинение и съгласие да робуват,
след като познаят кой е по-мощният, и явно
признаят, че онези, конто се противопоста-
вят на неговото господство и царство, се
борят против бога. Поради това позе на
благовестители бързат оттам и от много
места биват довеждани като пленници царе
на племена, а някои притичват и доброволно,
като предават цели области и изоставят
и градове, и доходи, и данъци, и присъеди-
няват и своите народи към ромейската дър-
жава, която владее всичко, както теченията
на реките [се вливат] в морето.
Пропускании другите веша, аз ще изразя
удивленного си от най-последното и ново из-
между божиите чудеса. Кои са и отгде са
тези инопленници и чуждоезичници, кой ги
преобрази напълно, като неочаквано укро-
ти чудовишния вид, зверските души и не-
приятния изглед на образите им и ги пре-
върна в вещо по-човечно? Кой приведе към
господа народ, който не го познаваше? Кой
въведе в църква и в град враговете на бога
и на царя? Те — позволете на словото да
каже нещо накратко за тях — бяха народ
неверен9, когото всички познавате, народ не-
честив и беззаконен, скити по род, скитници
по начин на живот, диви по нрав, отврати-
телни и мръени по живее не и начин на съ-
ществуване, иначе — както би рекъл някои —
1 Константин IX Мономах. - Става дума за неченегите. Общо за събитията вж. Дуйчев, Проучвания, стр. 35.
loannes Mauropus - Йоан Мавропус
81
ov vofiov, ov &qijoxei(XV Eiborsg, ovbfvl siohxttag
tqosicp OTQixovvTEG, ovbsvl sr(sog ofAovoiav beoucp
ovvaTtropEvoi, xaxovoyfjGCU be 'acoquv xal xaraboa-
iieiv cdtpviduDg xai rd sv stool Asiav il soft at xal
[zaxaiQOS sQyov sioipoai /wJuxpo&oiG %eqgI to naQEjur
sieoov ainalg astag sidvrasv svipvEUiaioi xal Ьеп’6-
TO.TOC ovW) yovv xal rrp1 ycboav ex Ayordag
ESSVpGOyro, ЦУ XaTCpXOVV Etg deVQO, OOftEVECTEQOVg
ovrag rovg ауну&ЕУ oixrjTooag E^ehioansg, &povg
ov /a^pag ruvog zoig stadat x(sazovGiv еЬ&]ое siQay-
pGTEiag, cdEip 6 stQOg aviovg stoAEuvg usioqus
del seal Ajusfauvog, иЛеттгоутюг EvxaiQasg tag tsu-
dgoudg rebv fjanfidpuiv, evxoiooteqov /it- Tip' to.vru»y
fpvyfy xat andboaoiv. xol xcaabvopevcov EToiitusg
&GJIEQ ]каоа%юг sig t/jp stov xal vtmag xal teA-
juaTa, xal vvv /if этоЛЯохсд indQumjcv tov v Igtqov
diaflaAdviEg, 6g avrovg dyristEQUg slys wyoGoixovg,
zpv TjfiETEQav xaxcboai' stov yaQ rjbEioav (xvfl(itoxoi.
ftpQia paHov у urftgcosroi' to vvv i-narfya xarFyov,
xal ой то xoarog ovx dvft^oxnvov eti, aJXtx fteov
те xai ftsiov xol tov xaxcbg naft&v vyploTSQuv;
Tag f.i.EV oirv aAlag tovtcov styoboi'g Eig ovbsv ?/
fiiXQov ti sravv xaxbv dstooxpstTo^oag dvsxfotts
тауи xal gWeoteIIev ?; paoilecog лооут(&&а> т>р>
её vtpovg E%ovoa ovopaytay, тру Еоуатру Ье rovrpv
xct ft" ppmv slaotv т? pal/ov dxElaoig cog Aoyog
топ’ 01x01 — ovx 01 da т[ store ерросо, stdregov
avrwv ddixlay stQog alAovg у eteqcdv uaAtor
StAEOVEgtaV ЕЯЕУЕу^ЕТоат TOVTOlg EX TV%T)gJ TO.ya
be noAv ^Ё/.xicfv i}EioTEQag xulsTv oixowpiag EQyov
то TiQaypa, png ayei ootpebg xai xvpEova та ат-
&Q(jimva, di etequtp eteqcl siK&iOvca xal rotg Evav-
xioig noPkaxig та Evavrta neoaivovoa, 6 xdvtavfta
SlQOdrjfaog ЕтЛ TOVTCOV ftuVpaTOVQyEl. ol UEV yaQ
smflftov napsiX'tjftet. navies apo., тог noiapov
a&Qooi nE^EvoavTEg fyiEiQoi&EVTa XQVGTaVxp, xal
rpv andpaoiv xlsipavTEg (&gsieq vopog sxEtvcov) rip'
siaQanorapiav Exaxcocav ex pEQOvg xazabQapovTsg.
p ^aoilixp Ье xal vvv ovx anevvora^E stQovoia,
all ev onloig тр> naQa%Qpfia та 'Pcopaicov gtq4~
TEVfidra, TECOg JLIEV l6lp,S]g ySJUOVTU xal rijg SlQOg
xovg f^aQ^aQOvg nSQltpQOvpGECog. EjCsi Ье nooopA-dov
fyyvTEQeo tojv nolEptcov, xal ras liipsig intfialov
недостойни за нищо, незнаещи нито слово,
нито закон, нито вяра, неподчинени на ни-
каква държавна уредба, неевързани в едино-
мислие чрез никаква връзка, с една дума,
измежду всички хора най-способни и най-
еръчни внезапно да нападнат и опустошат
никоя земя, да оплячкосат о нова, то им се
изпречи по пътя, и да предадат на меча
това, което попадне в нечестивите им ръце.
Така прочее те завладяха с разбойничество
земята, която досега населяват, като проку-
диха предншните обитатели, конто бяха по-
слаби и спрямо конто бе потребна немалко
грижа от страна на някогашните управници.
Войната против тях обаче винаги бе трудна
и тежка, тъй като варварите издебваха удоб-
ни случаи да нападат и още по-удобно вре-
ме, за да бягат и да се оттеглят: те лесно
потъваха като жаби негде в блата, дъбрави
и застояли води. И сега те често премина-
ваха, като преброждаха Дунава, отвъд който
живеят, за да увреждат нашата земя. Защото
как можеха тези хора, конто са по-скоро
животни, отколкото човеци, да познават това,
което е тук, и че [ромейската] държава не
е чонешко дело, но е от бога и е нещо
божестве но, и стой по-високо от това — да
й се нанесе зло ? Прочее императорского
промишление, ползувайки се от помощ сви-
те, бързо пресече и отблъсна другите техни
нападения, конто причиниха съвсем мал ко
или никакво зло, обаче за това поеледно
нападение или по-скоро отблъекване, както
казват тукашните хора — не зная що изобщо
да кажа, дали това бете тяхна неправда
спрямо други или повече алчност, внушена
им случайно от други. Може би много по-
добре е това да се назове дело на боже-
ствена разпоредба, която води мъдро и упра-
влява човешките работи — чрез едно изплита
друго и често постига резултати чрез про-
тивоположив средства; това тя направи по
чуден начин явно и тук с тях. Защото те
всички вкупом нахлуха* като преминаха
заедно пешком втвърдената от лед река,
стъпиха на брега с изненада, както им е
обичай, и като нападнаха крайбрежните земи,
опустошиха части от тях. А императорската
предвидливост и сега не дремеше, но вед-
нага ромейските войски, конто дотогава бяха
изпълнени с дързост и с презрение към
варварите, грабнаха оръжие. Когато обаче
те пристигнаха по-близо до иеприятелите
и внезапно хвърлиха поглед на [неприятел-
1 Става дума за нахлуването па печенежкия вожд Тирах и вой ската му отсам Дунава през зимата
1048/49 г. и провикването му в днешните северозападни земи. Друго мнение вж. у Каждан, Йоацн Мавропбд,
стр. 12 сл.
11 Гръцки иввори за българската история, т. VI
82
Joannes Mauropus — Йоан Мавропус
тф от^эатсотейф, -HdfA^ovs utua xal Heovg
лро£ ivjv “Stav елА^с-Нт/соу' av yoQ tqrixzov dg#«2-
fAols ovd3 ар^иф to лАяфое лещАелтоу, alia
лаоа£ EXdAvnvs ids oy-Uas ij orgctria, эт^ос zt
juijxos aopiozov xat ttldzcg тхтЕтарЕУТ] xal dis
a Alt] us (i/bipos глгхЕугцтЕУц тф лото/цф‘ fjv ovv
6 x'tvdwos dtivog tois GTQazEVf.i.aoiv, ovy dzi ,uovov
dAtyoi ovQQiiyvvG&vj, лоААал1аа[оО1У ь(л.еаАоу, dlAori
xcd hqos ovtcd H'Vf.touayjovvzog:, ol' z>tv oixatis ph’
I’ttooToofi'fyv алсуусохиааг, ev rats X.eQgI de rds
srdoas st%ov Eljttdag, (vote ?}' лоАёукр xocx^oovtes
zip' ycopav oixfyjat. ij xaxov zi dpaaayzES ,ийуа
агтгла-Оыу зтцр^оас fiat. zig yuQ qvfios
fiavdzov zais fioQfidpwv ш/ютуау; ols кавалер
allo zi тагу лроууцхоу xal fydozcov xal p ofyfLyi]
ларала^Етаа ol ,u.Ey ovv qoav er tovtcig, xal fiaoi-
Aevs ларЕох&ба&у exeqov fiofflftav, u>s eaottovjue-
vcov avzcp xazd tag оорлАохас zov лротЕрал>‘ tfbtj
у do rives exeivois ovvEonjoar л pug zds Exdpotids
zo.v fiopfidpcvy, dxpo^ohopol xal dyvpayjai, tv aig
vozEpovvzEg a&v,u.6TEQOv Etyov. dZzd Tig 6 didoi'S
tv zois anoQCis nopov Ето'щак', zis d Ivory xAavfl-
(AVV ЕОЛЕрЕРОУ TO SlQQM ", OVTOS ETl XaAoVVU Тф
ftaGilEi ларцу [jozi'Dog, xai 6 итратдг op,uftg лАц-
p-qg xazd тагу szoIE'UIoav «%сб@£«, xal та zrts firiag
avzixa avtuuayiag EtpavEpovzo [ . . . ]. ovafiolij yap
avfyg /.isydlz] xal лтр1 tu<v oAcov dyatv xal vixa
хата xqAtoq 6 ozavpbg zov Xpiorov, i)a:v^acuog
vnEQdvod-sy егтглсоНеу Тф &eoi, (ЪплЕр цдц xai
ttpOTEpOV ESI EXEIVOV TOV SZQcfrlOV %QfOTUO'a>V ()O.Ol-
Aicog xal тф vvv &ed&sv xpazorvzi xai xAijotv xal
to asfiag ларалАцсеоу. yivEzai bi] cpdrog tow fop-
[jaQoyv sioivs, xai. лоААф nlelayy yofios, ayaw eis
aj'a’Oijoiv zoi'S лр1г avatGfiijzGvg xai to пошрЁрог
di&d^xajv f.t£zd GWEpyov z^g dz’dyxijc. avzixa yap
cog оло zivos лрцочцрод ffajb&nxg zovs fiv/AorG
IgElv&ijoav, xat zcov %eiptdv cmoopupavTEg та олАа
paxpav, eis IxEGtav zavzag t^EZEirov^ xal zijv
svanlayyyiav zov xcdxovs ftapfjaQixaig xal naiiftoig
E^Exalovvzo (fojvais' rj <5e zooovzov tzdywe xai
cth'cos avzotg глЕр tAmda лаоаг ExQtjaazo, Ajgte
A<ei9’ ^fzcov vvv EOT^xaaiv Eig ilavpa zolg ’Huopt-
VOlgt E^ dyprCOV О)ОЛЕР ^QICOV EIQ YjpEpOVS dvHfjTi')-
логчг pETaxlaoHEVTESj tx zijg л&сг a.uoQtpiag xai
dzonias txsivt]S eis zip’ vvv HaQdzzjza xal ydqtv
pEza^aAovTEg, то дё лагтсог АаилротЕрог xat pei-
^Ov Ets EXSlAtJ^lV, eg OGE^cbv XCtl aTZlOTCOV evgeHeis
xal лютое, agri llev tov Aovtqov zijg ut^>{io.QGias
zvyovzES did те zt]V zov xQazovs (ftAo-iteiov xai т?/г
Hstav (piAMv-Hpcosdav, vn* exeivov Ье тф cyani
gz](.ieig)Hevteg zrjg yaQizos xal тг/v /лбрфсоосу таотуу
ската] войска, изпълниха се с удивление
и страх пред онова, що видяха: множество™
не можете да се обхване с очи или да се
преброи. Зашото вопската изпълваше целия
бряг, разтегната на безгранична дължина
и ширина и разпръената като някакъв друг
пясък край реката. И тъй страшна бе опас-
ността за вой с ката не само защото пред-
стоеше малцина да се сразят с много по-
голямо множество, но и защото онези, конто
бяха се отказали да се завърнат по родните
си места, бяха възложили всичките си на-
дежды в ръцете си и така бяха одързостени
за борба, че трябваше или като завладеят
чрез война страната, да се поселят в нея,
или като извършат някакво голнмо зло, да
не избягнат от наказание™. Защото какъв
страх от смъртта имат суровите варвари ?
За тях и изтреблението е такава шега, както
всяко друго просто и лесно нещо. II тъй
те се вамираха в това положение и импера-
торът подготви друга помощна войска, тъй
като предишните му войски бяха намалели
в сраженията. Наистина те вече бяха уча-
ствуй ал и в някои престрелки и схватки сре-
щу набезите на варварите, в конто, показ-
вайки се по-слаби, те бяха паднали духом.
Но кой е онзи, който с готовност дава из-
ход в безизходиците ? Кой на утрината раз-
сейва риданието от вечерта ? Още докато
императорът призоваваше, той му се яви на
помощ и войската, изпълнена с устрем, се
насочи против неприятелите, и вед нага се
прояви божествена помощ . . . •Защото от-
ново стана голяма битка и решителна борба
и кръетът Христов победи всемощно, като
се очерта по чудев начин горе на небето,
както вече станало и по-рано при оня първи
цар на християните1, подобен и по име, и по
благочестие на този, конто сега от бога
управляла. И наистина настана голямо изтре-
бление на варварите и още по-голям страх,
страх, който накара да се осъзнаят онези,
конто по-рано не съзнаваха, и който заедно
с нуждата ги научи кое е полезно. Веднага
прочее, като улучени от някаква мълния, те
загубиха смелостта си и захвърляйки далече
от себе оръжията, протягаха ръце за умо-
ление и призоваваха милостта на владетеля
с варварски и неразбираеми гласове. А тази
мило ст дойде така бързо и им бе оказана
така свръх всяка надежда, че сега те, пре-
въриати като от диви Звереве в кротки чо-
веци и променени от предишната си уродли-
вост и безразсъдство в сегашната приветли-
вост и любезност, стоят с нас за почуда на
Говори се за Константин I Велики.
loanlies Mauropus — Йоан Мавропус
83
XUl flETOHOI'r)GlV 7W.QU TOV XOLVOTZOlOV feb&ftEVOl
TTVEVfiaTOS" OVTCOS oldc &EOS OtXOVOflElV aT&OCOjlOtS
тгр> оат](>ио‘у ovtcos б xqo.tojv tovs fyilooi-s hit-
xoaTtfsas dfivvEcakit, axovras особою, dyroovvTas
dosagcw, f.i.STd dcoQE&v xal iiiiojy z^Eoyvaociav
dtSaoxov' xai Idol1 e fives ayiov то aroftov e fives,
xal Aabs fisov veos б nUAaibs тут Aosp&ar, xal
лаАо> if xlr/Gis tu>v E-fivchv EVEftyos, xal ламу ?J
Tiimts 7TQoot)^xrp> davfiaor^v гларЕ, xal хатд. тип1
леоохсоу rijs j'ijs то svayysltov t'oyvGEV' ovtco fiani-
AevS tovs ctfJeovs тю euvtov тцюо&уы fivcp, ovtcos
олотаовЕ/. fifbs to) fiaoiAsl rol'S ex&quvs, xai dia
TtdvTOJr ЛО.<11ОТ1]О1 TlfV ЗЦЮ£ ClVTOV рОЛ.Т)Г d)S ЛОАЛТ}.
*Al.Ad tI f.i.oi, vvv tovtcov ; agov xvxlcp tovs
oc/fiaAuovs gov, PogiAecov opfi оборотите (ov yaQ
tojv noQovTiov fiav^axcov aiTiwraTos цамата), xal
1Ъе sieqc 6e awtfyfiEvovs narcos fjdt] pixyov tovs
УЛО Tl/V 7JUQEI TT/V Gt/V' ЛОООО%Е£, б ЛОЩШУСОУ TOV
ixAExtbv :’Igqo.ti1, 6 obr/ycov ojgeI тц, брата tov
pciQvv gov tovtov AauV хатщларЕ to nlr/fios блб-
guv, tt]v EvTasiov vjAtxi], Ti)V vnaxor/v cos exovglos,
to GEpas fas fad о uvihiavitov, to rpikiQov cos Evdid-
Petov' navTES ovtoi gvvtuezovgl noolv avTouaTots
hit Tip Zidov zip' ayiov, Tijv лютцу /мроблоАСУ
табтт/v, Tt}v elEQOvoa2.'i'ifi gov т!р> vsav, t/s Oeos те
xai ov dipuovQyol xol те^уТтос,-----------—. avTij goi
GjjftEQov ^Evi^Ei tovs farijxoovs, xat to fiiyefios
TT)S G?js E^ovoias Ef) ’ OGOV ТЕ Xal OGOV EOtIv
fat ofj’iv Evaoycbs goi ла(я.атт)оту, dcTEvoyccw'iTcos
7joQovGa fiv&dtkis Tocavras, aA^cos ,uev &oq(gtovs
ovgojs xal aTEXfuiQTovs, uqu, fie ovydoafiovoas ex
tojv axQcov zijs yijs cits ало cwfhyuaTos Eis ev
7/oqiov cvTavtla xaratpavES xai tvavyonnov xafi? ffaiEQ
eis xoivov xazaycbyiov axaoijs zfjs oixovtuEVt]S avTYj
noAeis xal. 7jO)Q(f£ xcH rjfvl.ds gsceIqovs e&v&v eis
ravTtjV v^o6exetoi} us eis 7,eiqiIs goi 8e6coxev
do(p]T(p fftQWolq б гшотаосап' tov Xaov gov zmo
ge, labv cos aA^cos ^eqiovgiov, oqr-odea ocpodoa
n&th^vofisvov ws tovs aoTEQas tov ovoarov xal
ojs tIjv aufwv TTjv TiaQo. to %elaos Tfjs ffcdao-
Gtjs, — — (pp- 142 146)
онези, конто гледат. А най-светлото и заслу
жаващо най-голяма почуда е това, че те,
едва що удостоени с купела на нетленност-
та1 поради боголюбието на императора и
божестве ното човеколюбие, белязани чрез
него със светлината на благодатта и полу-
чили този образ и превръщение от обнови-
телния дух, от безбожии и неверии стаиаха
благо честиви и верни. Така знае бог да
дарява спасение на людете, така владетелят
знае да се защищава, като покорява враго-
вете си, като спасява онези, който не желаят
това, като възвеличава неведущи, като чрез
дарове и почести поучава в богопознаване.
И ето беззаконният народ стана свет народ
и старият безбожен народ стана нов божи
народ. И отново призоваването на неверните
стана дейно, отново вярата получи чуден
прилив и благовестието се разпростря до
крайнините на земята. Така царят привежда
безбожните при своя бог, така бог покорява
на царя враговете и всичко показва колко
голяма е благосклонността към него.
Но сега какъв е резултатът от това? По-
вдигни наоколо очите си, най-православни
измежду царете, защото преди всичко ти си
най-голямата причина за иастоящите чудеса,
и виж наоколо си доведени почти всички
под твоята ръка. Погледни, пастирю на из-
брания Израил, ти, който водиш като овце
този мощен народ. Узнай колко голямо е
това множество, какъв добър ред има, кол-
ко доброволно е подчинението, колко свръх-
човешко е почитанието, колко е сърдечна
обичта. Всички те доброволно се притичват
към светия Сион, при тази вярна майка на
градовете - твоя нов Ерусалнм, чиито съз-
датели и градители сте двамата — бог и
ти — — —. Този [град] днес приема твоите
поданици и величието на твоята власт, до-
колкото може и е възможно нагледно пред
погледа ти да се представи това, като дава
свободно място на толкова десетки хиляди
люде, иначе безпределни и неизброими, а
сега стекли се от крайнините на земята, ка-
то че се наговорили, в едно явно и видимо
място тук, сякат в общо средище на цялата
вселена. Този [град] приема под своя власт
градове, области и безбройни родове от на-
роди, конто по неизречима предвидливост
даде в ръцете ти онзи, който е покорил под
твоя власт твоя народ, наистина избран на-
род, умножен много и много, подобно на
звездите по небето и като пясъка при брега
на морето. — — —
1 Загатва се за покръспзането на печенегите, прину'Дени да се покорят поради избухяалата епидемия и
силния византийски отпор.
84
loannes Mauropus - Иоан Мавропус
IL *Ico avrov tov аукотатио uryvooxoMtov EvyaiTUiv
/aoiGTi'iQtOQ Лбуод ёл! ttj xafkapEOEi т^д тс'рсо'Усад.ёЛеу-
fit) de perd пёрттуу тсог Xqigtov yervcbv tfuEQay.
186. —---------rio.QQY}Gtq fiotfoouai xdycu ПЕТО.
'Носа ov" Гуауге^е&ут), xal цттао&Е, cucy^vdiycE stdrrsg,
ol plOOVVTEg ?}/№£ ОС ТЕ ЛЫР nOAEpOVTTSg XOL ol vvr
xaxmg ёхл.ЛЕрсоЦЁУТЕд, ol Tip’ фиш? те [Idp^apoi
xai ol paQpaQoi rt}v TTQoaiQEGtv oi. xal лЛёоу T]pa.g
jj exeivoi ZvmfoavTEC, ol xaivot те xol azonot та>т
qllcnv eyJlQoi, ol tcov oixelcov бЛЛбтрюс, oi opoye-
vetg — xal аЛ2бф1'Ло1, cl ovy IjfiECEQOi — xav тще-
teQoi, ol Gvppaypi — xai поЛёрю^ ol tpvlfiXEG —
xcu &uftovA.oi, та psy vopi^opevoc xal дфЕ&оутед
eIvoi, та ёё уЕу&гбтЕд vn ayvcouoovvifi те xal
схасотгрод.
-------— jyVVECoviyxEL ng лоЛгрод vnEQopiog /ЗоосЛеТ
npog tovS vneQ tov Ejypodiijv papfidpovg, %ёу plv
<pavEQO)g Tag npog avrov ovvihjxag щ&Еттрсбтад, цёц
ёё xal ycopicov zivayv pojpaixcov atpaioEosc tt]v dpyr/V
avrcp t^ipunjvTog, xal лоЛЛахсд р.ёу Eig ovpp&j&g
napaxaXovpsvovg entEixEig, cvdb' ёё sioieiv twv
per quo? броэд o.VE%opIvovgf ёл* exelvovg ovv nov
viQog eco TecQo.ppevcov rayfidrcov, wig ev dvoyaig
EttETQ&i-rj хата ycnpav pEvovoc rscog усгг/щу ayetv
ano rcov OnXcov" ovx drayxalav yelp eYvat. zip’ агтсог
ovpyayjav wig ev лоЛерта ovcTQawbrcug, <bg exei-
vcov oqxovvtcov Eovroig nQog rijv vixiyv рЕта rijg
tov xQEtTTovog vevGEcog, — ov% триста de xal
сроЛахцд evexo. tcov rtjde лоауратиту, cog av eq-e-
dpsdciEv, Evxav&a xa-fkdpvph’oi, npog та nap3 ёЛяёёа
xivtfpcaa twv ёпс саде fiapftd.pcnv" то <5* иЛ'гу&ёотатоУ
ncivrotv, pactltxrj хатеу^оагто cpeidoi xal утЛат-
fipconiu., t] то eg пасс та navrex усгорегт] did уртр
стбтт/са, xai rovzotg &pipc€ povloptvoig ol'xoc dta-
yeev" xal таЪт e7keq ^ЦеЛе xiteiv те xol rpvyEO',
ovx ar ovd3 Evihide diapocprovoa просуdoEcog, rov
пара tov *Igtqov fiapfiapixov ov pixpd xaxovvzcg
ёгсотЕ t})v ysiTova 0paxi]v Лу/ототхаТд ёхёрораХд
xai пара^бЛосд ёфбёосд, Гу' f«oro та pei^co xal
PiacoTEQa twv dvopixcovepcov eDvcbv, olg поЛЛа xai
лоЛЛахсд ‘Pcopaicov ларЕУоуЛестас. (pp. 178—
179)
IL Бяагодарствено слово no случай- проваля-
нето на тиранията*-
186.-------С дръзновение ще извикам и аз
заедно с Исая: „Познайте, народи, и ще
бъдете победени/ Посрамете се всички, кон-
то ни мразите, конто по-рано воювахте с нас
и сега зле сте сразени, вне варварите по
природа и вие варварите по свое желание2,
конто дори повече от първите сте ни опеча-
лили, вие новите и безсмислени врагове на
приятелите, вие отчуждилите се от своите,
вие едноплеменниците, а [в същност] инород-
ци, вие, конто не сте наши, ако и да сте
наши, вие съюзниците, а [в същност] врагове,
вие стражите, а [в същност] злоумишлители,
вие, конто се смятахте и трябваше да бъде-
те първото, но конто поради неведение и
тъпоумие станахте второто.
—------За императора избухна някаква зад-
гранична война срещу варварите отвъд Ефрат3,
конто, от една страна, явно отхвърлиха спо-
разуменията с него, а, от друга страна, по-
средством отнимането на някои ромейски се-
лища ощетяваха неговата власт и, макар да
бяха многократно призовавани към подоба-
ващи съглашеиия, не се съгласяваха да сто-
рят нещо благоразумно. Прочее, когато бяха
насочени против тях намиращите се на Изток
отреди, [императорът] заповяда на пребива-
ващите в запад ните области [войски]4 през
това време да не участвуват във войната,
защото тяхната военна помощ не била не-
обходима на участвуващите в сражение тех-
ни събратя — воини, тъй като тези били
сами по себе си достатъчни да победят
с божие благоволение, а най-добре да бъдат
стража с оглед на тамошните дела, та като
стоят там, да дебнат неочаквани раздвижва-
ния на тамошните варвари. Но най-вярно от
всичко бе, че [варварите] се възползуваха от
царската щедрост и човеколюбие, което по-
ради неговата доброта бе станало всичко за
всички, и им позволи, както желаеха, да си
останат по местата си. А ако бе пожелал
да раздвижи и изтощи [западните] войски,
то тук и не би липсвал повод, тъй като
варварского [племе]6 край Дунава понякога
немал ко ощетяваше съседната Тракия чрез
опустошителни набези и дръзки нашествия,
за да не говоря за най-големите и най-на-
силнически от по-западните народи, от конто
ромейската държава много и често беше
обезпокоявана.
* Словото е държано на 24. XII. 1047 г. ио случай сломяването на бунта на Лъв Торник; за подробности
вж. Златарски, История, П, стр. 85 сл,; Ду инее, Проучвания, стр, 30 сл. 2 Във войската на узурпатора участву-
вали не само ромеи, но и жители на тракийските земи и печенеги из отвъддунавскмте области. 3 Загатва се за
отношенията със селджукските турни в Мала Азия. 1 В балканските земи на имнерията. 5 Печенегите.
Joannes Mauropus — Йоан Мавропус
“АЛЛа такта ukv cbs лоЛЛа та xal лоЛЛму 8е6-
,uEVa Лбуа/у siat^fteiv avayxaiGv, exeivo <5’ аг
Ofrft&S ElJUl/iL TO Sld.V GWEACl))’, (OS fol£Q Tip' SZQIV
ado/.isV7]v Ле1оу AJvo&v у 6)Qqxcov aozi sietiovUe,
'Uqdsvos oixtqov nd&ovs zats ai'Ttje ёЛЛяЬрсмтск
gv j,irpouais‘ Лацсхгахот ydjj cv8ev cos rvQavvis
XQfO^GOl tpiloVElXOVGO.' (tiGSl rrvg 6 SiarpAECEl fyrv-
uovs, (bcei <рЛо$ i} xaraxavGEi бут], ovzco лиг
fapeibuK to sttfOGTvyJiv axpavitovoa.------------(p. 184')
Miofto().6(jot bt] tives fiaopaQDi, fyxioEi yjQdtfWr
voi xal тоЛит) sm(>a ids ua'/as xcu u-rfiEV
siqos dutpaAEiav firft ei86tes fufttE fta^iovTES, staid
uva uujv siQosii]bu)oi txiJdba’ rj siQosisjbmoiv Л] siqo-
GWiaTTOviai — ov&ev ycio biolcEt - ols be tov
ivyovios ovvavspixxa xal zov яоЛлпхоо и fteayv,
ayvuvaciov jliev sio/.euixwv oAtus EQyarv, аЛЛюд At
тоЛи^бг scat eiqo.u etes seal яаоа^оЛот, esieI дчЛо-
xb>8wov i] ayvoiarov xtvdvvov, xal уЛпхЬ; (osieq
ЛЕ-yOVGlv) 6 tH&E,UOS Tots OlSTEtOOlS, WVTOlS EXEIVOI------
Л1ат aojuEvcos u>s ето<Щ] itfiQa im frijoeg cxoiuot
X-QOG &fy)GO> bu&QafAffVIEG, Siavzayd^EV ZE ЛЕОСЕОТ?]-
сау seal аЛЛо^ЕГ aMsg vvogovteq ббооля те xal
clfpEocv avtov to c-s ufr/.eovs oixcQazoxa xaTEXEvrijoav,
d/.iycov siavzdsiaotv focupryelv tivvyShrayv /»бЛк
ёзи zds лбЛад.
— — — cfEi) z^g to)v eP(otuaicov caoyfivtjs, si ’J ?a-
Qip'oTs te xai Hxvdcug, EVOQi^arjTOiS ipit/Oie (xd-
XEtvcov tviots), TOGavza GTQoXEVfxaxa ymuaixd ovtur
TiEGovra xai traiou. tov dyiTtva si^EovEUTijoayra о via)
UEya (pQGvovot xal zoiavza si&FTjyvQlfyjuoi. лоте
8 av Ef,iExQtGo.v ovtoi., IаЛоссоту ij IfiTjOasv siavGvSi
siqos avzovg avTtzayjfisvTaw xQoxt]GO.vzES \ xat ovd1 * 3
exsIvo uxostovotv cog тоТд oixT(X)ig lianfiaQois bcci-
vote egtiv б xai б,ичфьЛог xaxcog ovv8ti<p{teiQav,
-----------(pp. 188—189)
Baoilel's 8e, xai Tovnijy лауабб&од ovtco ovfi-
(i(ivtan\ xctizoi cpctPEQag xcu. teIeius zrjg e£ ovQavov
Tvytvv fimi&sioe, xal ?9aggr~>p avrn пЛет> ёх rjjg
ijbrj лЛцдофооеад, ov8e rijs aim co лоооф«яюф
siQOfAx^Etas acpiGioxo' 6 yde zoig аЛЛо(д еЬохеь tqjv
xaxaiv Etvat тёЛод, oi) тёЛо^ exeIvos, аЛЛ9 &уа^оЛ}р>
ЪпЕЛаираУЕ, xai t}]V icbv asioaraio»’ fmoxcuoTjGG’
Обаче необходимо e да се отмииат тез?,
нетца, тъй като са големи и се нуждаят от
много думи, а за да кажа накратко всичко.
бих рекъл направо, че земята на тракийците
отдавна се оказа нещо повече от някога
споменаваната в подумката плячка на мизи-
тех, като заедно с нейните злочестини не
липсваше никое жалко страдание, защото
иищо не е по-гибе л но от узурпацията2, която
се бори да победи и унищожава безпощадно
всичко, което се изпречи по пътя й подобно
на огън, който изгаря дъбрави, подобно на
пламък, който опожарява планини. — — —
И тъй някакви наемници варвари3, който
бяха изпълнени с дързост и смелост в сра-
женията, без да знаеха или познаваха някак-
во предпазно средство, се хвърлиха към една
вратичка [на града] — дали се хвърлиха без
ред или в боен ред, няма значение. Към тях
случайно се примеси и малка част от граж-
данством, напълно неопитни във военните
дела, но иначе дързостни, безразсъдни и
много смели, тъй като непознаването на
опасността правы хората дръзки и за неопит-
ните, както се казва, войната е приятна.
[Въстаниците], същински Звереве, твърде въ-
одушевеио и с готовност се устремиха на
лов срещу тях като към готов лов, обико-
лиха ги отвсякъде, тласкаха ги всеки от
различна страна и най-жалко избиваха там
нещастниците с копия и мечове, като само
твърде малцина едва можаха да прибягнат
към вратите [на града].
- уви, срам за ромеите, че се гордеят
много и така се хвалят, задето толкова го-
ляма ромейска войска се нахвърля върху
малобройните и някои от тях невъоръжени
агаряни и скити, и ги надви в сражением.
А как те биха се гордели, ако бяха надвили
опълчилите се с цялата войска галати4 или
иверийци6? И те не забелязват дори това,
че заедно с тези жалки варвари избиха и
единоплеменници, — — —.
А императорът, след като тези неща ста-
наха неочаквано6, ако и да беше ясна и
пълна получената от небето помощ и да се
уповаваше повече на нея поради пълната си
вече увереност, не се отказал и от това,
което трябвало да извърши той. Защото
снова, което на другите се струваше край
на злините, той не схващаше като край, но
като отлагане и смяташе оттеглянето на
бунтовниците не като бягство или разпръек-
1 За тази лодумка, която означава пълно опустошение, вж. Paroemiographi Graeci, ed. Leutscb, II,
Gottingen 1851, s. v. 2 Сиреч опитът ла Лъв Торник да заеме властта. Вж. по-долу при Михаил Псел.
3 Загатването е твърде общо и поради това не може да се установи дали става дума за печенегите или за
българите от Тракия. 1 Общо посочване очевидно за войски от малоазийските области. 5 Грузинки.
е Лъв Торник неочаквано вдигнал обсадата на столицата. Вж. за подробности тук в разказа на Михаил Псел.
86
loannes Mauropus — Йоан Мавропус
ov (f-vyrp’ vj xcadAvoiy, dZZd сцатцутау qyerto
7iavovQyoTeQO.v, rig ладаохЕ'щ? nva pEt^ova та rijg
but tovto xdvzsv&Ev on raftog
Еитдато'ЛбуЕс, хсн zdg dnovoag bwduetg ало Tjjg
Etpag dvExafeiTo, радра&ха те cnQmeti/itxra ex
bvopazv xal fioQQa bid ygapparcov exIvel, xai
лагтаурч^У ovvtoT-rj rife vtjg Tvyayyibog xafloigeciT,
a pa рЁу xai siav to fcwpcoc v Eig тб navTsXsg
^Qcj)vpOvp.EVog kwIvow tov tpofiov, dpa Ье xai
id dvoiqva Ti)g obtiQiig Goaxijg AEttpava лецюсоосм
^rfrajy, ayopEvqg лаХю xai cyEQopEV-qg vjio tov
Eaivtfg X^otqixov, cog pi] %ёусу 2,' tcwt}/ to xcixov
р?](У ETEQCO^EV, u№ OlXofyEV ТЕ xal I'dlOT, xai TOV
tylbvijg TQonov rd олАауууа лада тагу еаитДс
exyovcov оладаооцтаи atty 6 TVQawog рЁу /лето,
toiovtcov aQiGiEvparcov dra> те xal хат co магсбрЕ-
vog, wg to' g vopdbag Xsyovoi .Sxt'&ag, gevtxag
rtvag г/д'/; ovppayiag лЕдгЕохЁлтЕто, xal p.^yavdg
reiyppciypvg TSXiovEVEiv dtEVOEiTO, xal pET oXiyov
at'fhe fycovETo nQog та тцёе .ueXXcov EXazrvsiv,
xa&9 cblEQ nvQgtbg vnoGTQE^COV T) ttVSVLia ЛОУЗ)р6у
xal аха&адтоу, о fai&sv (dbg о Xoyog) xal олеаДоу
tov av&Qibnov, siza ллоу^еу ev tgqpoig, лдо?
exeipov sidXiv Esiavsiui [jiaioregov xal ftQa&vTEQov
p.Erd rcov t-лта Tifg -noviiQiag лгетратсоу, eixovr
rayp&am>t dig тсор Ёлта btfavvTO'T xai лАеёсо, та
тф rvgdwcp Xsyco GvorgaTEvopEva. ev togovtq}
<Y ai те bwdpstg ex Tijg eco лаочузаг, та. exei
xuX&g tiepevai, xal to vyyiOcz1 gweD^xto, ogov
<У ijv илЕдбдсот (tovto <5’ то ^agPaQtxov) ev
Ё^оёср xaxEivo Ч]бц ov' ал^ууе^Ето. oig ласт rdg
XELQag ^mQQcooag 6 paailevg d&QEaig те ueya^atg
xdl a&copdzcov }мрлдбтт]О1 x<u naVTotcug aMatg
Q^cxpQoovyaig, vszeq лаута Ье иаХюта yovoov
xaaxnfafoag (tpiloyQ?]Uoxov ydg biacpsQdvTcog tovto
TO yEVOg), oDrCO Tip’ zayJoT^v лдо&орот^ тле тот
ay coy а ЕхлЁрлЕС, vnoftelg ph> cbg agiora то лдах-
teov avToig, fiyepovag d'g ttagciGyopEvog twv gtqu.~
Tt^Grv Tovg xgaricTovg xai тф vixav ex tiuxgov
bid ло)лсЬу dycovcov ovvEithopsvovg. ol /.itv oiv
kgTjEaoy ngbg pdxvp’ SoxEvaoiLiEvot, i] be лбл^
ЛаАсР VETEfOQOg XQOg TO pE/MfV FioTTpiEl, xai TOlg
pEV лол2хл£ ('/j Gxatotg) ev f)bupi) те тр> та брсб-
pEva, xdl tc~)v avTina/xov tov oAe&qov fboavEi
riooEcboragov, avTcp ys рзуу ^aoikei xai toig ogoi
TO)V aXlcOV Ёл1Е1ХЁОТЕ()о1 ТЕ xdl GVVETCLfTEQOl, beivov
то лдаУ'Иа еЬохет xal ovy_ ^cog yagagy <Wkd xai
ване, но като прелукава военна хитрост, коя-
то отлагаше сражението, за да се подготвят
по-добре. Поради това той свика колко то бе
възможио по-скоро войска, призова от Изток
отсъствуващите войски, раздвижи чрез по-
слания1 варварски войски от запад и север
и отвсякъде подготвяше провалянето на бун-
та, като, от една страна, се грижеше всички
поданици напълно да се освободят от стра-
ха, а, от друга, търсеше да спаси нещастните
останки от бедната Тракия, която пак бе
ограбвана и опустошавана от своите граби-
тели — за да не бъде в случая за нея злото
чуждо или идващо отдругаде, а от самата
нея и отвътре, и вътреш костите й, както
при ехидната, да се разкъсват от собстве-
ните й чада. Между това узурпаторът след
тези подвизи бродеше нагоре-надолу и тър-
сеше вече някаква чужда помощ, каквато се
смятаха скитите-номади2, обмисляше да по-
строй градобойни съоръжения и се говоре-
ше, че наскоро отново щял да се насочи
насам, както се завръща треската или лука-
вият и нечист дух, който, както казват, се
откъсва и напуща човека, после броди из
пустините, след това отново се завръща още
по-насилнически и по-дръзко заедно със се-
демте духа или отреди на лукавството, което
отговаря именно на седемте и повече войски,
кото действуваха заедно с узурпатора. През
това време войските от Изтока пристигнаха,
след като бяха уредилй добре делата там,
а се беше събрала също и близката [вой-
ска]. А колкого войска имаше извън преде-
лите [на империята] — това бе варварската
войска, — и за нея се извести, че се намира
вече на път. Императорът, като подкрепи на
всички тях десницнте чрез големи дарове и
пресвет ли санове и всякакви други щедрости
и ги слиса иай-много чрез злато [защото
това племе обича особено много парите],
така най-скоро ги изпрати въодушевени за
сражение. Той им напомни, че те трябва да
проявят доблест, и им постави за пълковод-
ци най-добрите измежду стратезите, конто
от дълго време в много сражения бяха свик-
нали да побеждават. И тъй те излязоха
подготвени за сражение, а Цариград отново
с трепет очакваше бъдещето. За повечето
(или по-скоро за неопитните) гледката доста-
вят е удоволствие. Те сякаш предварително
се радваха на гибелта на противниците. А за
императора и за онези, конто бяха по-разум-
ни и по-съобразителни, работата изглеждаше
ужасна и не за радост, но достойна за мно-
го сълзи, тъй като те разбираха в какво
1 За това вж. Dolger Regesteu, И, р. 883; срв. Дуйчев, Цроучванг.я, стр. 32, бел. 5. *- Сиреч печенегите.
loannes Mauropus — Йоан Мавропус
87
яоЯЛоэу &Qrjyan> v&ov, evvoovgiv eis ol'ay arvyiav
хагЕЛЕОЕ to iiE-ya 'Pcopalois xat aouiiftov avfflfta,
•vs stqos savra ovpts&oeiv Gvvavayxa^sG'frai Tfl GTQa-
tevuuicl xat rot’s GvpyiayEiv Eiw&ozas xal owaom-
'qew aV^ois xat (Mjffaov atQ&y та олЛа xai
XQiGUavfXOts al'fiaGi, jtqos de xal ovyyEyixoTs —
ygioziavovs трею ay&Qcbsiovs — tas te^tas bzdyso&a.
XQavat. — — —
----- --- ---- TQIVW evzev&ev to pcouatxbv gvve~
GTQO.TEVE, xal TO ftaQpaQtxby EX GW^IJfJIUtOS EXSi&ey
TtQOG^yyicEy' rj&] Ье xal to jioQEiov or' fiaxQav
UffEGT7]Xbs fcryyysMETO, TOV GOqOV (faotl&VS тф
twaibEi (/ vyadi xat tioI.ej.ucl) pT}yjaya>,uEvov zip’
xvxkcuoiv xal cos ev аауф-т] тот тбоаюог steQila-
fjEiv diaoTcatqyovvTos. xat <5i) GwanxEiv IboxeC
xal staQijr ff xvoia, xdi тф aycovi то
(OQtCiih] ylOQSOV, xal JIQOS GVptTtAOXljV E XITEt TO 71EQI-
ipay&S та GT()aTEVftaTa. — — — ыюАес&ц t] yfj
(оЕю/лф yaQ ay tis EixaaeiEv dfr&cbs to Gi\ujjav),
аадаудтузаг е&гг) (rd r-ijc (n>TUQoias OTOGiEViiara'),
Fxliyar Ev&i'S яро; ff'vyijTj ovx tvsyxbvta zbr
otco&ev 'avr'ijialov xai лоаецс.у. xal f] tyvyrj camy-
ota ToiS q'vyovoi ха&'ютатаь хитптръу)} yao rp>, ov
Tvyi'l, ХФ fiaaikEi to vs л(лу mzpcoovs vis алоота-
o(av AiTTijoavzas ngog еюлео&еюг av^is &G.vfJutot&s
EJtavdyvvoa. Tt eti ; yvprovzat тДуу ovpytdyyov 6
TVQOJ'VOS' ExfiaufiElTOt n(!OS ТО УсУОЦЕГОУ' whfctETat
rds fynsvas rco лаваЬб^го' atroyivcbuxEi zip’ wniy
Qiav’ qEvyEi' хата^ор^Ьо’ЕтаГ f^tb beopois xai
xloiots ava^iffAziExai flarzov cos PaoiMa, — •— —
(pp. 191 — 193)
злополучие e изпаднала великата и възпята
ромейска слава, щом войските са били при-
нудени да се сражават помежду си и онези,
конто бяха привикнали да помагат и взаимно
да се бранят, вдигат оръжие едни против
други и бързат, о християни, да опетнят
десниците си с християнска, при това род-
ствена, уви, кръв — — —.
----------И тъй едновременно оттук сесъби-
раше ромейската войска, а варварската спо-
ред споразумението наближаваше от друга
страна. Известяваше вече, че и северната
войска1 се намира недалеч, тъй катомъд-
рият император устройваше обграждането
на безерамния беглец и враг и разпорежда-
ше узурпаторът да бъде хванат като в мре-
жа. И наистина той реши ла се започне
[битка]. И настъпи определеният ден, и опре-
делено бе подходящего за сражение място2,
и явно се предвижиха войските за столкно-
вение. - Разтърси се земята (наистина
човек правилно би уподобил това, що ставаше,
на земетръе), езичниците (въетаналите вой-
ски)3 сесмутиха и веднага сеобърнахав бягство,
тъй като не издържаха пред небесния против-
ник и неприятел. И бягството се превърна в
спасение за онези, който бягаха: защото това,
което отново по чудотворен начин приведе
в покорство пред императора предишните
поданици, който беснееха в бунт, бе именно
прибягване [към него], а не бягство. Що
стана по-нататък? Узурпаторът бе изоставен
от съюзниците, изпадна в удивление пред
станалото, изненадан бе от неочакваното,
отчая се за спасението си, побягна, бе зало-
вен и веднага бе изпратен при императора
с окови на ръцете и врата4. — — —
1 Вероятно отреди от българи; срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 33.	2 За подробности вж. Злашарски,
История, II, стр. 87 сл. 3 Печенсгите. 1 Цялото изложение поставя събитиего между началото на октомври
и края на декември 1047 г.
XII. ПРИПИСКА ОТ 1059 ГОДИНА
В един ръкопис от Парижката национална библиотека (Cod. Paris. Coislianus 263,
f. 158) се намира една приписка от 1059 г., писана от монаха Теодул. В нея се споменава
Аарон, третият син на бьлгарския пар Иван Владислав.
ИЗДАНИЯ: Н. A. Omont, Facsimiles des manuscrlts grecs de la Bibliotheque Nationale du IXе au
XIVе siecle, Paris 1890, Notice des planches, p. 6.—В. И. Бенешевич, Завещание византийского боярина XI века
ЖМНПР 1907, май, Отдел классической филологии, стр. 220. — Същият, Три Анийские надписи XI века из
эпохи византийского владичсства, Петроград 1921, стр. 16. - Ал. Лаылро?, ’ErOvpioaoy tftoi /оопмЪг ntjUEia)-
ndzcov ovlloyi] New; ’EXh/vo/mpMor, Vll (1910), pp. 130—131; № 10. -- B.H. Златарски, Една датирана
приписка на гръцки от средата на XI век, Bsl. 1 (1929), рр. 22—33. — R. Devreesse, Catalogue des manuscrlts
grecs, 11, Le fond Goislin, Paris 1945, pp. 241—242. В дадения тук превод е използувано изданието на Бенешевич
с предложените поправки от Златарски и Бартикян.
КНИЖНИНА: N. Banesca, Les premiers temoignages byzamins sur les Roumains du Bas-Danube, BN J,
11,3—4 (1922), pp. 294 - 295. — Idem, La question du Paristrion, Byzantion VIII, 1 (1933), p. 294. — Idem, Les
ditches byzantins de Paristrion (Paradounavon) et de Bulgarle, Institut Roumain d'Etudes Byzantines, Nouv. serie 3,
Bucarest 1946, pp. 60-81 sq. — Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, p. 461. — Sp. Vryonis, The will of a provincial
magnate, Eustathius Boilas (1059), Dumbarton Oaks Papers, 11, Cambridge Massachusetts, 1957, pp. 274—275.—
P. M. Бартикян, Относится ли прозвище IlagaHovvafiis к магистру Василию в памятной записи монаха Фео дула
(1059 г.), Известия Академии Наук Армянской ССР, 8 август 1959 г., стр. 80—86 (с фотокопие иа припис-
ката). — N. B(anescu); BZ, L1V (1961), р. 145. — Р. М. Бартикян, Критические заметки о завещании Евстафия
Воилы (1059 г.), ВВр. Х1Х (1961), стр. 26—37. —N. Banescu: Revue des Etudes sud-est europeennes, 1,1—2,1963,
p. 155 sq.
NOTITIA A 1059
De Aarone loannis Vladislavl filio
лЕтеХеиЬ&т] у лагадетое Ю,1 pag лдоота^ы
EvoTofyiov siQOiTocmaUnotov nai vnaiov tov Boifla
bid xsiqoS tpov Deoboi^ov pova%ov xal лдеоро-
teqov& vsisQayiag ©eoroxov Safajp, dpqrursQoi
КаллаЬбхш, em rife ffcwtteias 3Ioaaniov tov
KopVT)Vov xal JtaTQtdQXOv fiaail.lbog Kcovorav-
ПРИПИСКА ОТ 1059 ГОДИНА
За Аарон, сана на Иван Владислав
Завърши се тая всеблагодетелна Лестни-
ца1 по заповед на протоспатарий и хипат
Евстатий Воила2 чрез моята ръка — на мо-
нах Теодул3, презвитераа на Пресвета Бого-
родица Салимска, и двамата кападокийци,
през царуването на Исак Комнин и при па-
триарх на столицата проедър и протовестиа-
a siqoeSqov Zlat
а У Златарски-. проедър.
1 Става дума за съчинението на Йоан Лествичник (VI—VII в.), игумен на Синайския манастир, озаглавено
tov ztagafetGov („Райека стълба"). 2 Този Евстатий Воила е бил от прочутото византийско семейство
Воила, което според някои е от български произход. Титлата „хипат" показва, че той е бил от сенатско съсловие.
Вж. Moravscik, Byzantinoturcica, II, р. 94. Срв. Vryonis, op. cit., р. 273. — В завещанието на този Евстатий
Воила се споменава една иегова робиня на име Марица. Вж. Бенешевич, Завещание, стр. 228.	3 Както личи
от текста, монах Теодул, презвитер на църквата „Св. Богородица Салимска", е живял в Едеса (Кападокия). Срв.
Златарски, Една датирана приписка, стр. 25.
Notitia a 1059 Приписка от 1059 г.
89
ГОЧЛ) 7TQOsd()OV ХШ TTQWTOfieGTKlQior XCU &&)fa>(jfov
AvTio-yjilag £Tfi ,<яр£ц Ынхкорос; ф tnjrfc атцкмлог'
<5, ujqq. TfP ayico xat, fiey6}.(p очр^аир, ката-
nw aE6eorp, Umdwoi' то? Аоемк&ъ ttovxwr
Abfiuiyov 1 * 3AvTtoyeiac, Mootbr стоаёёр'Л1 xat аитой*
hi- rifa afyovcmjG Меотгаса/лкк, Baouetov uayi-
otqov tov 1laoadovroflc, ^Imfivvov AfovatmjQtOTo?'
'Ifhjoiug, 11а?1:уи:г1ос [/tao/'Yco^j Baacrtuaxa xcu
"‘laidwov xovQomiAaTOv xat dopeoTixov ta>v tjyoAaw
[адпмЗ&дон] то? ;!(jkhZf(ik Kvuvijvch^.
а сп'ТоЛсояотог Ben актаде/лрсл’ Zlat. Ь
siffaiHaov xat атювгоябтог AvycvcirjC Msoomnatuas тог
ПадаИит-а/к, BtvjAxfoi ftuyiorffov, *Iioavvav AlavacaTj^it’nof
Iffyolag, Uavxyxdfv Baaom>nxa[v£as] Bartik.
рий1 Константин2 и при Теодосий*, [патриарх]
на Антиохия, в година 65674, индикт XII,
4-и ден от месец април, в 7-ия час на све-
тата и велика събота5, при катепана6 на
Едеса Йоан Дукица7, при дука на Антио-
хия Адриан8, при Аарон9, проедър3 и госпо-
дар на Месопотамия и при магистър Васи-
лий10 ПарадунависЪ11, при Йоан Манастириот
Иверийски12, при Панкратий Аспракански13
и при лоан14, куропалат и доместик на схо-
лите, брат на император Комнин.
а четене на Златарски-. проедър на Месопота-
мия, брат на императрицата.й четене на Бартикян-. Аа-
рон -----— Парадунавийски; четене на Златар-
ски-. Магистър Василий Придунавски.
1 Протовестиарият бил началник на императорский гардероб (pbaaxor fieoria^ov}. Вж. Brshier, Les
Institutions, pp. 130—131.	2 T. e. Константин Лихуд, който заемал патриаршеския престол в Цари-
град от февруари 1059 i. до август 1063 г. Той е бил протовестиар при Константин Мономах и Исак
Комнин. Срв. Скабаланович, Византийское государство и церковь, стр. 390—393.	3 Този антиохий-
ски патриарх Теодосий пръв провъзгласил Исак Комнин за император в пърквата „Св. София" в Цари-
град. Вж. Скабаланович, пос. съч., стр. 421.	4 Т. с. 1059 г. 5 Златарски, Една датирана приписка,
стр. 22, бел. 3, отбелязва, че Великата събота през споменатата година се е падала в сыцност на 3 април.
6 Катенан и дук са титл и на управители на теми. Срв. Скабаланович, пос. съч., стр. 187.	7 Това е брат на
бъдещия император Константин X Дука (1059—1067). За името му, което има умалителна и може би славянска
форма, срв. Златарски, Една датирана приписка, стр. 23, без. 6. *s Златарски, Една датирана приписка,
стр. 25, изказва предположение, че този Адриан е може би от рода на Даласиновцн, където името се среща
често, и следователно роднина на Комниновди. конто били сродепи с Даласиновцн. 9 Споменатият Аарон
с третият сип па Иван Владислав (1015—1018). Той бил брат на императрица Екатерина, жена на Исак Комнин
(означена тук с титлата Aryovcta според четенето па Златарски). Срв. Златарски, Една датирана приписка,
стр. 25—26. Изобщо на това място четенето на текста е иесигурно. Бенешевич, Три Анийские надписи, стр. 16,
чете: xal ттоёеолбпт -wfe	УБоолотацже, което четене се възприема и от Бартикян. 10 През X—XI в.
почетната титла магистър се давала като наследствена и на чужденци, подчииеии на империята. Вж. Brehier, Les
Institutions, р. 123.	11 Според Ааиярое, пос. съч., стр. 301, и Златарски, Една датирана приписка, стр. 27—30,
Пщм&к va^ig е прозвище и не озиачава, че лицето, което го носи, е било управител на тема Паристриоп. Зла-
тарски обяснява ирозвището с българскня произход па Василий, син на българина Алу си ан и шурей на император
Роман IV Диоген от иървата му жена. Banescu, op. cit., pp. 294—295, и Sp. Vryonis, op. cit, pp. 274—275,
твърдят, че тук става дума за Василин Апокап, който бил дук на тема Паристрион. Бартикян, Относится ли
прозвище Ilaoa&mvafiig, стр. 82—85; същият, О завещании, стр. 36—37, обръща внимание, че данннте за жи-
вота на Василий Апокап не се схождат с тези, конго дава за този Василий завещанието на Воила, написано след
припи ската. Той потвърждава мнението на Златарски, че Исимдобгарк с прозвище и че не е равпостойно на
но твърди, че то пе може да се отнася към въпросния Василий, който не е българин (брат му се
назвал Фаресман). При своето четене на кръстовидната приписка той смята, че това прозвище се отнася към Аарон.
От друга страна, той е на мнение, че и магистър Василий и Иоан Манастириот са дгкове на Иверия, така че
титлата „Иверийски", се отнася и към двамата. 12 За това лице срв. Бартикян, пос. съч., стр. 86.	13 Ас-
цракански — по названието на тема Вазх&жар (’ Лалдахау1а), която обхватала части от Армения и Иверия.
Срв. Златарски, Една датирана приписка, стр. 31.	11 Това е Йоан Комнин, брат на император Исак Комнин.
12 Гръцки извори за българската история, т. VI
ХШ. ЖИТИЕ НА ЛАЗАР ОТ МОНАХА ГРИГОРИИ
Жнзнеописанието на Лазар, починал на 7. XI. 1053 г., било съставено от монаха Гри-
горий през втората половина на XI в. В това житие се дават някои неизвестни от други
автори сведения за въстанието на Петър Делян през 1040—1041 г.
РЪКОПИС: Cod. Athonensis gr. 1211 (XIV s.)
ИЗДАНИЯ: Acta Sanctorum, Novembris III, Bruxellis 1У10, col. 508—588.
КНИЖНИНА: Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 568. - Литаврин, Болгария и Византия, стр. 386.
VITA LAZARI
ЖИТИЕ НА ЛАЗАР
Notitiae de Petro Deliano
228. ---- -- --- Л/ёш <>£ /(УОГОГ W’Ct 3TQWJE%&dw
»]T£tTo тот niatEQu. fiovvat тяс7> xdi етеос/у abEAqziv
ngbs го fatEMtexv ftw zd rtis bvoeois ose?/ evsxev
biaxoviaS Tivds. c() bl Jiati/Q тцкЬта pt-.y ovx епе1~
$ето, dZZ’ eZeyev яйф’ „Kaflerov, v.bs2.q?s, ete m
x-eDJov oov‘ ov ydfj cvpupfQsi ooi imno.e Elza
noXXd piaodcls xai bx/.ii$els fat ixeIvoi^ bobs
avrco tov povu.'/jn' МеХетюу dqiijxs noQEV&tjrat
nabs о yzEizo, noPta muiayyEihis tov pr; vooqzoa-
o&ai zi ai>wv ex z-ijs тош&щс biaxoviaq, leycov (bs"
„Ol <хлооте7Л6[.1еуо1 eis biaxoviw, idr q^vAd^cooi
zip’ svzoAbv tov asioGTeiXavTos avvobs хш up ex
xavxps vooqiooyvToi^ ittzd zayv азгоотб/л’П' e%ei zatai
avzovs b Geos. Ei bk zip' EVTotip’ tov nE/Mparzos
avzovs b^ETijoovoi xal rocqiodpEvoi ipEvocovras,
/лета 3Avavtov xal SanqiEloaq xal ПеГц xal ’lovba
xazaXQr&poovTai."-----------
229. Ovzios o&r noQEi'dpEVos <p&av&. els та sieqI
zip’ Bov^yaQiav p'-Qp‘ ip1 Ье tote ev avzp ysroiitvzj
$1 tov AoAiavov Enavamaais. <n v exeioe efpfktos
xat sTs Tira nohv тгоркРег, о zavzijs OTQaztjybg
та. xazd. tov pova%<n> puufribv anooiEiXas nQOS
Сведения за Петър Делян
228. — — - След известно време той1
отишъл и замолил отеца8 да му даде и друг
брат, за да отиде в земите на Запада по
някаква работа. Отецът отначало не се съ-
гласявал, а му назвал: „Стой си, брате, в ки-
лията, защото това не е добро за тебе.“
След това, отегчаван и обезпокояван много
от него, му дал монаха Милетий и го от-
пускал да си върви за това, за което молел,
като много го съветвал да не се отклонява
от тази си работа и му казал: „Ако изпра-
тените по работа спазват поръчението на
онзи, който ги е изпратил и не се отклоня-
ват от работата, бог ще ги постави межд)
апостолите. Ако пък погазят заповедта на
онзи, който ги е изпратил, и се отклонят
и излъжат, ще бъдат осъдени заедно с Ана-
ний, Сапфирас, Гиеза и Юда3. —-------
229. Прочее, той, като пътувал по този
начин4, достигнал до пределите на България.
По това време в нея бушувало въстанието
на ДелянБ. И тъй, щом пристигнал там и
влязъл в един град, стратегът на този град,
узнавайки за монаха, изпратил да го доведат
1 Става дума за един монах от манастира на Лазар Галесийски, който обичал да си служи с измама.
8 Т. е. Лазар Галесийски. 3 Топа са библейски лица, прочути като предатели и лъжци. 4 Т. е. като лъжел
навсякъде н злоупотребявал с името на светена Лазар. 5 Въстанието на Петър Делян продължило от 1040 до
1041 г. За това въстание вж. Златарски, История, II, стр. 41—81; П. Мутафчиев, История на българския
народ, I, София 1944, стр. 11—16, W. Zlatarski, Wer war Peter Deljan, Annales Acad. Sclent. Fennicae, XXV11
(1932), p. 354 sq.
Vita Lazari — Житие на Лазар
91
tavrov tovtov иЕтехалЕоато' xal гл-дбгта г^пыта
uvtov, ецеаЛе yu.Q jttfrd wn> Bov/.yaQcov зтоЛе-
(.IOV GVyXQOTEiV ---- STOTE FGTl. XGAOV T(f) 3T(ldyftUTl
тух&£>Цс,си. *O der „*Eo.gov ps, qnyrf, тсиЗп/ тд
vvxrt, xal avviov eqco got ctsol tovtov. u ПроЛ Ле
ь/Jkuv Myei ты GTQar}]ya>‘ „Et ftfktc; v[xyv spyd-
aaoiha, г?/ xvinaxti uvafialE gvtoiq." *Hv yaQ
rare TerQaQ. IIigievguq ovv toig tov у.чь'Лостоод.утоо
/jiyois dvqyyst^F ravra xal ciaoy r[j ттбла. Kai
yv l&Eiv siovttk лоск; tov ллатот ovQQEovTas xai
<&s ay (GV Xal CTQQtfyTyV GEfiOfTt'VOvg tovtov xai
TTQooxvvGViTae. eiJG Лё у xvQtaxy eq &uge. Xafiarp
б отратууб^ алигта tov otoutot jtqgs tov povayor
алцлЯь. Kai nooGXvvyGavTEG avrov xal Evyyv crap
avrov AafioVTEH ?&$.{) or rffi rzdZans, jtoottoqsvo-
UEVOV TOV GTOariy/OV. Kill GVfiClJjOXTfG yeVO/iSVIjg,
CUCTTEl ClQfOTOQ 6 OTf)(tT]jy6s. h’ idoVTES ol Aotsrol
еп&еак et-с q-vyyv TQ&iovTai' xal хатаЛиЛ^а’Ттк
uvtovq ol BotkyaQoi dratQovci cyedov actavras.
Ol fit- TTEQi^Eiq'iKvTEC; xat a lotadq лао? rijq столы nc
E^yrovv tov povaydr сттёк то Нагатаюш avror.
A/J’ ex.eTvoq did nvoq tovto иадтбу, Aafkbv лар-
tog e$ij/,&e ryq сылеыь xal crooq tovg BovAyuoovG
acrip^F. xrpxFi Ле ovx old* oezcog ты AoAidrip
Euq’avtGl/EiG, yv prr avrov, -t^apoo^ioicov xaxttvov
toiq cuuxrifats avrov лоуснс, ftos ov xal avroc
V3t6 tov AAovoidvor rtTvq-}.coTat.. Kai ovtgjg cid^tr
exei-Qev <риуоя> ЛтупуЕГо ex totiov eis to^jv стЛа-
vgjV те xal стлагыи трос. (p. 578)
при иего. Когато пристигнал, той го запи-
тал — понеже възнамерявал да води война
с българите — кога е добре да се залови
за тази работа. А [монахът] му казал: „Пус-
ни ме тази нощ и утре ще ти отговоря на
това.“ На сутринта отишъл и казал на стра-
тега: „Ако искаш да спечелиш победа, на-
падки ги в неделя." Тогава било сряда.
Стратегът, като повярвал на думите на лъ-
жепророка, съобщил това и на целия град.
II можело да се види как всички се събрали
около скитника, приветствували го като све-
тия и пророк и му се покланяли. А щом
настъпила неделя, стратегът заедно с цялата
си войска отишъл при монаха. Като му се
поклонили и получили благословия от него,
[вснчки] налезли от града, предвождани от
стратега. Завързало се сражение и стратегът
пръв паднал. Като го видели, останалите не-
забавно се обърнали в бягство. Българите
започнали да ги нреследват и избили почти
всички. Оцелелите [войници] и другите жи-
тели на града подирили монаха, за да го
убият. Но той узнал за това от някого, из-
лязъл тайно от всички из града и отишъл
при българите. Там не зная по какъв начин
се явил при Делян и останал с него, като
одързостявал и него с измамните си слова,
докато и самият Делян бил ослепен от Алу-
сиан1. И така, избягвайки отново оттам,
скитал от място на място, заблуждавайки
и блуждаейки.
1 Алусиан, вторият син на Иван Владислав, след покоряването на България в 1018 г. нреминал,
на византийска служба. Той получил чин патриций и станал стратег на Армения. Когато се научил за въстанието
той пристигнал в България и бил приет като водач на въстаналите българи заедно с Петър Делян. След неуспеш-
ната обсада на Солун от българската войска Алусиан ослепил с измама Делян през 1041 г. и поел сам командата
на войските. Срв. Златпарски, История. II, стр. 60—-69.
XIV МИХАИЛ ПСЕЛ
Михаил (Константин) Псел— 1018—1096/7 (?) — бил виден византийски писатели държа-
вен мъж. Роден в Цариград, където получил солидно образование, той се издигнал като
прочут преподавател по философия в Цариградската академия (наречен бил vmaos (piAoooqw
„консул на философи") и като голям учен, който владеел всички науки на своето време.
Псел е схващал философията донякъде в духа на позитивизма и критицизма, но същевре-
менно не се отказвал и от метафизиката. Тези негови идеи, отразени в съчиненията му,
упражняли известно влияние върху развитието на византийската философия. Освен това
Псел е бил и гъвкав политик и играл голяма роля в политический живот на цариградския
двор по времето на Михаил V (1041 — 1042), на Константин IX Мономах (1042—1055),
който за веговите заслуги му дал титлата	а след няколкогодишно пребиваване
в манастири при Исак 1 Комнин (1057—1059) и КонстантинX Дука (1059—1067). През ца-
руването на Михаил VII Дука (1071 —1078) Псел бил вече xMQO&vyaorefcnrp тф рсюЖгТ, т. е.
пръв министър.
Михаил Псел бил извънредно плодовит писателв Неговите съчинения са толкова мно-
гобройни и разнообразии, че някои от пърните му издатели са смятали, че те са дело на
няколко души. Най-голямото му и най-важно за нас съчинекие е т. нар. Хронография - -
обстойно повествуване за събитията от възшествието на Василий II (976 г.) до издигането
на Никифор Вотаниат на императорския престол (1078 г.). В по-голямата си част тива съ-
чинение има характер на мемоари, което го прави особено ценно. В него са разказани и
важни събития от българската история, на конто Псел е бил съвременник; той дори лично
е познавал Алусиан.
Сведения, конто повече или по-малко се отнасят до историята на нашите земи през
X] в., има и в обширната преписка на Псел, както и в някои от речите на този голям об-
шественик. Най-после в едно от догматичните му съчинения, наречено „За си лата на де-
моните", е изложена сыцността на разпространената из Тракия т. нар. евхитска ерес, която
много се доближава до богомилството. Изобщо съчиненията на Михаил Псел са измежду
най-ценните средновековни извори за българската история, от който ние обилно черпим.
ИЗДАНИЯ" а) ИЗ Хронографията: А. Ea'&ag,	BvZarTwijs Miooiag, Aitaa.tcof’iMj
IV, «• Bevsziq, 1874. — C. Sathas, The History of Psellos, whit critical notes and indices, London 1НУ9. —
Michel Psellos, Chronographic on histoire d’un sieclc de Byzance (976—1077), texte etabli et trade it par E. Re-
nauld, I—II, Paris 1926—1928 (тук дадените извадки са по това издание). — Ь) на Писмата и Похвалимте слова:
A. Sa&ag, 'ImoQr/.oi aovoi, EjiiBioj.ai xal «z.Z« аггхёота,	ikfliioOyxii, V, A- Bmihf, 1876. — Е. Rlirtz-
Er. Drexl, Michaelis Pselli scripta minora niagnani partem adhuc ir.edita, Milano 1936—1941; Migne, PGr, CXX1I, col.
1162- 1186. - с) на „За силата на демоните" : Michaelis Pselli Dialogus de operationc daemonum, PGr, CXX11.
col. 819—882.
КНИЖНИНА: L. Allatius. De Psellis et eorurn scriptis, PGr, CXX11, col. 477—536. — 17. Безобразову
Византийский писатель и государственный деятель Михаил Пселл, Москва 1890. — Е. Renauld, Notes et observations
critiques stir la Chronographic de Psellos, REG, XVI11 (1905), pp. 224—252. - E. Renauld, Etudes sur la langue et
le style do Psellos, Paris 1920. — H. Gregoire-. Byzantion, Il (1925), pp. 550—567: IV (1927-8), pp. 716—728.—
J. Sykutrisz BZ, XXVII (1927), pp. 98- 105; XXIX (1929), pp. 40—48. - Fr. Dolger :BZ, XXVII (1927), pp. 760 -
Michael Pselius — Михаил Псел
93
766. — К. Svoboda, La dcmonologie de Michel Psellos, Brno 1927. — H. Gregoire, Nicetas Pegonites, vain-
queue du roi bulgare Jean Vladislav, Byzantion. Xll (1937), pp. 283—291. — В. Валденберг, Философские
взгляды Михаила Пселла, ВСб, М.—Л., 1945, стр. 245—255.— Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 437—441, където
e дадена и подробна литература. — А. П. Каждой: ВВр. XVIII (1961), стр. 283. — The Chronographia of М.
Pselius, translated from the greek by E.R.A. Sewter, New Haven, 1953.
MICHAELIS PSELLI
A. CHRONOGRAPHIA
I. De Basilii expeditionlbus
I, 30. 'O dk 16yoQ av-thg eh tov pijoiksa dvarpe-
OEG&O). OVTOC ydo, ftrEldi] XCll TO p(i.()(ki.QOV (ipEXOr
drjQr, xal to i’siyxoovf tv ovtcdg Е;то, tnavzoba-
SIVJQ EJJElQCfoGOXO, OVX ETt. pEVElV ЕЛ1 П]<! ZlQOTEQCtg
ту-коае stQofuoEOECo^, алАа т,а neov^ona rcnv ygv&v
xaiirAujv xal ei$ loov wig (iXXois xaraan'ioa^, хата
JToD.i]V EVTTETEinv TO XUO.TOQ i)taXOpEV(W ETLiyXUVS,
xal rtva лоуйда tteqI avrov jtstoojxcos dvdoow
ovte тгр> угадит]? XapsTfxov, vote pip> bao favor то
yEvos, ovte та fs ley от то ayav яЕяасЬЕорЕУа»',
tovtoiq xal TCtQ paoi/.EicvQ Ьалтолйс; tvEypiQusF\
xal топ> asiofsfjfaayv xuu/rymv Diste/jt. — — —
(I, p. 18)
МИХАИЛ ПСЕЛ
А. ХРОНОГРАФИЯ
1. За походите на Василий II
I, 30. Нека отново се върна на разказа за
императора1. Защото той, след като изтребил
варварите2 и подчинил напълно, така да ка-
жа, и поданиците си, решил да се откаже от
първоначалното си намерение3 и след като
смазал първенците на родовете и ги поста-
вил на равна нога с другите, напълно без-
препятстнено си играел с властта — той съ-
брал около себе си избрани хора, който нито
блестели с ума си, нито били от виден род,
нито били много начетени, и на тях поверил
царската архива и им разкривал държавните
тайни. —
2. Basilius II diviUas Scythanun (Bulga-
rortitn?) aufeft
2. Василий II играбва богатствата
и на скатите (българите?)
I, 31.-----— Tov di A-.iJTor yjpuiuThTuoyTibav
EVTtoQTiooi тер ovvayuysciv oca j’dp tv 'IfrtiQGi те
xal "Лрауч, хал uoa d^vtethyjav&OTO eIq KeZtovc:,
osidoa те fi SxvdtGV EtxE yvj, xal iva avyropoK
Eisico, to tteqi^ ftaQfiofMxbv, ттаута tc таити ovve-
vip’oyfiK rote fkiotfaxoic tuuieIok; ccrefieco. —
(I, p. 19)
3. Romanus III bellum contra „barbaros*
parai
III, 4. Baayv ds to)v /.dycnv drpepsvQG, ui'ih^
xal rate dojifai sipauiju, xai fc vrypTba^ xai tho-
Qcoeas ctcB’evev avrov 6 &алоуо$, xai Ij t^'/Ei стерт?
u.twv Iaeiv to bdopapov boor те еыот xai ooov
Fo^itflbV’ spiov/^tTo Ье tovto ov /.dyot? ciovloTo', dzz’
mxloic TvoaiTEtv. — — — (I, p. 33—3'1)
I, 31.	А на осганалите му богатства
кой би могьл да направи сметка? Защото
той събрал и поставил в царските съкровищ-
ници всичко, което било натрупано в съкро-
вищниците на иверийците и арабите, както
и на келтите4 *, а и всичко, което се намирало
в земята на скитите; и нека кажа накратко
богатствата на околните варвари.----------
3. Роман III се гопгви за война прошил
„варваршпе1'.
Ill, 4. Като изоставаше за малко тези въ~
проси6, той0 отново се залавяше за щитове-
те и н разговора си стигаше до наколенви-
ците и ороните. Намерение™ mj беше да
победи всички варвари както на изток7, така
и на запад8. Искаше да ги покори не с ду-
ми, а да им се наложи с оръжие. — — —
1 '1. е. Василий И. Зл похода му на Изток вж. Острогорски, Историка Византи)е, стр. 90 сл. 2 Ду мата
„варвари” тук сбобщава всички ивоплеменни народи, с конто Василий II води войнн. „Варвари” са наричани и
българите. 3 'Г. е. да не се влияс от миенията на царедворците и сам да взема решения по държавните въ-
проси. 1 Византийските автори през тази епохя с „келти“ обикновено означават франкитс. ’ Т. е. въиро-
сите от философскс-догматичен характер. (! Роман 111 Аргир (1028 103-1). * За походите му на изток срв.
Ф. Успенский, История византийской империи, 111, Москва 1949, стр. 487.	8 През 1032 и 1034 г. има нападе-
ния на печенеги в европсйските владения на Византия, както личи от съответния разказ на Кедрин-Скилица.
94
Michael Psellus — Михаил Псел
Ш, 7.	<)г Tip- ало tSw stQwiata»' егхЛесоу
TQEipas тот vovv, хата те wor ^qos ттрг pbav /?ау-
fiatrtby w/.( тагу srqos zip' еолеоцу цтощаГЕР Eavrbr'
OMa xal to vs fiev tnpos zip' ЕолЕоат ovbh> e <5oxw
aha iiEya, ei xai fabiws катауют/оасто' ei b* рл{
ГНУС TtQOQ Gvioyorrtl TQtlpOtTO ijAlOl’, OEfirdjS ТЕ
t'^Eiv evtevUev tboxEi xai f'STEQoyxias rots tt}s r>a-
GUeias уо^ааоИт nQdyiiaatv.----------(1, pp. 35- 36)
4. De Petri Deliani insurrectione
IV, 38. Полки. uet ol'V et< uib* on тот Saeiror
fllOT FlS	tGTOQtas аУЕТЕуХОУТЕС alfo n
Л(Ша ТЦУ rifAFTFQfiT LOOK yQUlf. 1/V (Iff lyyTjGOVTat. 1)
y&Q Toi' fi'avnov fctdvwt Ttjs aAr^Elas иилкот
Ev tuls -лат exflvov zquvois exqutei’ о/, a
гуси ev avroic ло^етт vy,d»’ то is ^QayuiiGi, та bi-
xal Tid-Qa tan лЕл/.тутщхбпоу exeitq) fJEfiathpeuK
OXoGft U7TOQQl}TOTEQUV EJfEI Tip’ lOTOQtGT, bixatos eiui
btxaoTijS, el и if juol ns то v Aoyiov UEfi<, c no cbv те
теМшщ teal dry цхщхбЕст' л/.ip’ алЛа та iter лАшп
(by EiQriy.£tv fivQar Took toot^et ykwaalyiag rots
XOXCHf&FGt, nEQl Ь1 (OV UeVm EQELV OVX olba El’
ns т-rjs uAjy&Ftas Aitq-urihjTfaH&r MAX’ оса цтт
EXEIVOS nQOS TF TOS FLKpvAlOVS GTILOELS Xol TOVS
FtiviXOl'S ttOAFllOVS CpXuTOUlfGF xal dli’lTTjGE {iOKQbv
tb Eti] xazakyEiv, fv be rtuv ndvnov extend/* epos,
<1 t]ul bi} tov хата Tibv fiaQffaQfor aya.va, xetpa-
/MKbbzi TOVTO FtnbQO.UOVfMtt FSaTOUff. (I, pp. 75—
7G)
IV, 39. To yUQ bi/ yEVOS [nov BoMyaQCOv}3
лол/lots ^qotfqov xivbvrois xal tiayais ueqos t?js
ePtoiiauov t^iXQaTEias y&'6[iFvoy, Baaiktov exfavov
tov iv ai’ToXQaTOQGt fai/MpavtoS Attar, b bi} ЛЕугтси,
rd ехетучур ^OLTjaafitvov, xal to piv xqotos acpEAo-
ЦЕУТГО, djOJlEQ b't ЛЕТУГГЛО/ЯР ЦоПеУЦТО^ IT) TfjTT
'Pioftaicoy tnyvi jiQooEQStoar, PQa%vv nva Xqovov
zip' ToiavTip' v^ofiFfiEv^xbs i/ттат, tnl Tip' t-iQOTSQar
aAa^ovEiav лсшуЬооце^у ЕЛЕууп£Т)оау' xai tsojs pEV
OVX FT Tip fpaVEQta E^&patVE Tip' dstOGTaGlUV' ЕЛЕ I
Ье Tts TO)S Es ETOlltOV ttOQttXlVOlfo’TOtV TO SXFTPCDV
•OqiXGOS tflQQGyEyOVEy, (l&QOOV ElS аУПЛОАСУ EUVTOLS
uoiQav xtaEGTTjuaTO. (I, p. 76)
40. To <57 XlVi]Gtn' TOVTOVS ZIQOS r?/P TOlflVTip-’
antovoiav, teqcis n, ins exelvols еЪохе^ tov ysvovs
потоп1 a^ocfVFTai. dytjQ to fiEv ysvos ovt? boov
d^tovG&at fiviquTjSy ^ixxtAos Ье т1р> yvibinyv xai
xany.nnvovQyEbuaG'&ai roi'S ouoipvAovs bEiToncros,
Ш, 7. Като насочи мисълта си към победната
слава, той започна да се готви срещу източ-
ните и западните варварг. Но да воюва сре-
щу западните не му се струваше някакво
велико дело, въпреки че лесно би могъл да
ги надвие. А когато обърнеше поглед към
тези, конто живеят към изгрев слънце, стру-
ваше му се, че оттам ще може да си допе се
слава и мощно да ръководи държавните
работи.
4. Въетанпето на Петър Делян
IV, 38. И тъй аз добре зная, че миозина,
като разправят в историческите повествува-
ния за живота на императора1, ще разкажат
може би неща, различии от нашего писание.
Защото но него во време господству ваше по-
вече мнение, неотговарящо на истината. Но
аз, тъй като участвувах в самите събития и
зная от най-близките му люде неща, конто
са по-тайни, съм справедлив съди^ само да
не ме упрекне някои, че изказвам нещата,
конто съм видял и чул. Може би наистина
повече от нещата, конто казах, ще отворят
за злите една врата за злословене, но, от
друга страна, не зная дали някои би се
усъмнил в истинността на това, което ще
кажа. Това обаче, което императорът сгори
и разпореди относно междуособните бунтове
и войните с другите народи, би било твърде
дълго да се разкаже изцяло. Затова о г всич-
ки събития ще избера именно борбата срещу
варварите и ще я засегна накратко в най-
главните й части.
IV, 39. II тъй [българското] племе след
многобройни подвизи и сражения станало
част от ромейската империя, тъй като из-
вестният Василий2, който се отличил между
всички императори, направил, както се раз-
правя, страната им своя плячка и унищожил
мощта им. Така те, отслабени във всяко от-
ношение, се облегнали на ромейската сила.
Но след като кратко време понасяли едно
такова поражение, взели да се връщат към
предишната си надменност. Известно време
те не се проявявали в явно бунтовничество.
Но когато се яви един човек от тези, конто
бяха готови да събудят дързостта им, те
всички заеха неприятелско поведение.
40.	Това, което ги подтикна към едно та-
кова безумие, беше едно чудовище, което,
както мислеха те, произхождаше от тяхното
племе. Той беше човек, чийто род не беше
достоен дори за споменаване, двуличен по
нрав и твърде опитен да измами съплеменни-
а add.S
1 Михаил IV Пафлагон (1034- 1041). £ Василий II, който през 1018 г. окончателно покорил българските земи.
Michael Psellus Михаил Псел
95
ioAidvog то oro/i«, ovx dlba cite лат(юЬез' zijg
zoiavzzjg sxQooi]yoQto/.g xXtjQovojnjoag Eli)* fu:vtgj zip’
xAtjoiv Елиртриоад" ofrrog, еле<Ы] то ог>[ллау ёЦгод
dxoGizjvaie Propairnv (iEfiovkvjusrov disyvmxEv, e(»]~
jita de tov uQ^ayrog xal л{)од tovto yEt(3u.y(oyzj-
oavrog u&Xf)i dbv ftepovlwjT&ayy lordpEvav, зцхЬта
,uev а&оХоуозтохиу eovtov astodstxvvGi xdl ztQog fiEv
fiovAfy GWETayzarov, л(юд de ndfayaxip kqq£iv
Елалфетотатю. ‘End de EVTEVutv rdc Eativav
u/dypEt yvibpag, xdi fdwov uvtg) уегог'д edei lap-
jiqov л@од zip zijg ziyeporiag oiqegcv (ef sitei yaQ
Bov^yagctc Tovg tx ficiGdstov yevwg sig Ёлютаотаг
tov ^Dvovg TiaQaZa^iidysiv), exet tovto tjdei nd*
TQtov ts xai. voiupov, Eig tov Sauovip, ixeivov octi
tov toviov adslcfov *Amiiwv, zovg л(х> fiixQ.v tov
лагтод ysrovg аодаттад rt xai /«аош-rcfaFTCtg,
eavTor avug.EQtT uovov, ov%l yvT/oiovg yordg rijg
()u.niAe,iov oGipvog лосоищтгд^оад гантф, ti)X otov
лаоа^Аогтрш zzjg ekei&ev р(&]ь у лТаоид ij ало-
ddgag, stsi&ri те rfapv&g, xai ел I zzjg aGnidog
aoavzsg rip> a(jyjp> ainw EyysiQi^ovGi' xovtevDet
zag ]us2.€TiOf.isvag yyzbjiag dzpiiLGisiiotxviEg лЕсиу(ш~
fpovotv еигпоЬд, xal xov Enavysviov gvyov rijg
*Ityua&ov щзуцд faiooghpansg Ekevdspiav siwroig
avt)o.iQET(A’ (zuyQdcyovGiT, iviEViisy isudQoudg те
xai kijGTEiffg хата тазу rPutifiaXx&v уоз^озг inmfi-
fisvoi. (I, pp. 76—77)
41.	El iis.v ovr evifvg sig zip' fiaoifaivv dQ%ipf
fivafiaVTiTO) иотоХ£а.то(л z] zoiairt] тоТд jia{$dooig troz-
jiiydvi txnovcia, уртоа» av ovx eig jtaxQav ol'zp
XQGGXtZ QOVXaCdV [faciAst' ip'tkt j'do TZfl'lXaVTU TO
G&/M exeivu) xdi. (зсо/гаЛЕОзд elys лг.од тоге xivdv-
vovg, xdi wdky f/v ехеЬ’Ф ziQaypa efi&fg те та
олла Aajf?iv xai gvv wig Лоуаое юу отоат^уОЬт
ел1 rzjv Exeb’an' eAt/AvO-evoi xai didagat ш/ тау&яд
' Ptoj,iau)3V dqroTaGiitii' еле1 dr rplMvoVTi zjdzj xal
алеууою/л&'изд tov Gtnратод syovzi ij r-ijg алоота-
Giag avri/ dtdlg avzdig egEQQdyzj, dnzpixa xal ij
fiQaysia тостхр sdvGXEgaiVETo alvijoic, xa'i ova ip'
EtmEziog zip' ncQifiokip' bisyxsiv^ sdogdy toi оюлец
ел1 GXTivzjg ^Qayjsv ziva yodvov oytjjiaTicaG-iiai та
rijg zvQawidog xal алолауоол z^g oaoiuxistog, scog
av exeivov i] rijg TjJvyzjg IjEGig, d msdi та ха)м
^zflog ал^ооЬохтр:азд EzzsQQOtGav^ xai jiEidQGiov
aQoyzEg ел* ixstrovg илт^еухаз'. (I, pp. 77—78)
42.	c Qg yciQ ipizpioEt, то Л{заура, гГ^им/Фз] jrh’
Eind'vg, ^qiv zj tov Aoyov rijg аууЕ^лад лЕ(зад ла-
^Eivt лоХербг те хат’ елеЬозу едЕУЕухЕО^сц xa'i
ците си. Името му беше Долян1 и не знам
дали по батина линия беше получил този
прякор или сам се беше нарекъл така. След
като разбрал, че целият народ искал да се
отцепи от ромеите, но по липса на инициатор
и водач в това дело си оставил само с на-
меренията, той най-напред започнал да се
показва за най-достсен и най-вещ, за да даде
съвет, а и твърде опитен във военного дело.
След като после спечелил тяхното благораз-
положение, липсвало му само блестяще по-
текло, за да бъде издигнат до върховната
власт (зашото българите имат обичай да по-
ставят начело на народа люде от царски род).
Като знаел, че това е така и по традиция, и
по закон, той сам се евързал с известния
Самуил и с брат му Аарон, конто неотдавна
били владели и царували над целия народ.
Той не твърдял за себе си, че е законна из-
дънка от царского коляно, а лъжел и раз-
правял, че е някаква странична издънка на
този корен. Така той лесно ги убедил и те
му поверили властта, като го издигнали на
щит8. И след това, като обявили намере-
нията си, отцепват се, отхвърлят от врата си
ромейского иго и самоволие обявяват свобо-
дата си. Оттогава те започват данахлхват в
ромейските земи и да ги ограбват.
4l.	Прочее, ако варварите бяха дръзнали
да извършат едно такова безумие веднага
след като самодържецът се възкачи на им-
ператорский престол, те веднага биха разбрали
с какъв император с а се сблъсквали. Защото
тогава тялото му беше в разцвета си и пъл-
но със сила срещу опасиостите и за него не
беше трудно незабавно да грабне оръжието,
да навлезе в земята им с избраните си стра-
тези и да ги научи да не се отцепват така
бързо от ромеите. Но бунтът им избухна,
когато той вече чезнеше и тялото му се на-
мираше в отчаяно положение, когато се из-
мъчваше от най-малкото движение и трудно
понасяше дрехите3. Тогава именно те реши-
ха да си поиграят като на сцена на царска
власт и да се порадват на илюзията за
кратко нреме, докато душевната сила на
императора и стремежът му към хубави дела
не бяха му дали неочаквана сила и като му
повдигнаха духа, не го бяха понесли срещу
тях.
42.	Щом чу за това нещо, преди дори из-
вестието да беше изречено докрай, той реши
веднага да тръгне на война срещу тях и сам
1 Игра на думи между „Делян“ и „Долян“. Думата !)о7л>д па гръцки означава „хитрост*. Срв. Renauld,
op. cit, 1, р. 76, п. 4. За различии форми, под конто се явява това име, срв. Moraucstk, Byzantinoturcica, II,
р. 117.	2 Подробности около този обичай вж. у О. Treitinger, Die ostromischc Kaiser-u. Reichsidec, Jena
1938, p. 9, 11 sq., 15, 20, 22 sq. 3 Михаил IV страдал от епилеисия и водянка. Вж. Renauld, op. cit, 1,
pp. 62—63, 71
96
Michael Pselius — Михаил Псел
arrrk Ttjg оАуд xQutouiofra лацата^Етос' dvTsiyE <5£
то ыЪиа, xal ц vooog Fig Tovyavuov farijye ri/r
yribuyv, oi tf trjg л&олуд flovZifc хлй лауталаоту
азпр’аутюоуто тоТд exeIvov j$ov№\ito.otv, at df tcov
ovyyEviT»' ладахЛуоеед ovd3 four eSievcu у-ioiv
rov * Auteux? eO de af^i'fAmg ie f!%e xal uovov
лцбе tov xazd. rc7>v BovAydoov Foqraba^E kgae/iov’
TisiVOV ydo ЕЛО1ЕТТО, К<й МОЛЕЦ IXElVOg eI<7)'i)EI /.£-
yW, El TI ЛЦО1У1)е(т} Til iiosilAEia 'PlQJMMCOV,
UEoos ti zitvTTjg dgiaifiEbsty, Evlh'tvEuitai те xai лац
uvflQpmcts iTicbjtTFvE хсй. лаца ты Geo), tt. tmQQti-
{Нщгрзад ты ypyuvfai t-ffsAovTrjC оюлео лаоаусод^-
oot BovAyucoic rifc Азтолтаоеис ' Ранкиыг. (I, p. 78)
43.	Tovto toi* аитохцйтоци tzii udAiora та»'
dXyetv&v t)vfa tov ссоиатод, х/й ijv eg Uvu&ewv
TOVTO»' t‘ KOXOlGtS' TO f-lEV ydo VOGIfUCl dfyxOV TO
oatfia, rd <УЁл1 toi? Gi^uftepyxoGiy dZyeiv агтЁила
те гай fEexstov, xal bvoiv exeivos Evavztoig еле[л&~
oI^eto яйкю>. Nixa yovv л(ю тыу fiaQfiauiw zov?
oiXEiOTarovg, xal тцдлаюу xal хата ovyyEVEiag xcu
хата quia? xai xatf cavzov i'gtijgiv' svigzvei yog
[to] tov иыиатод о.о7)еуе<; zij rijg yiwy/jc лииди/иа,
xai (ы)еФ dfpEic fovtov та лобд tov локьцоу e&iq-
TVEiai. (tovAijg те хатаруы, xal ихилар tcDetui,
xal лабе tovtov лаУта jwiei, obx ev&te аиоттах-
zug foaabjv, dlT iva fty xa!f E~ijc Zfyio, йли^цкд-
ouv лцбтЕоау туу tor GTQazov ладаохеоуг Ёруаой-
fiEvog' xai ovt)E trcaoav zip' отцатах? ovyxa'Ei ovde
&uqqu xAfj&EGir, d/.Ad tops Zoydfos тыу ozqqtev-
^taztov &uZf£auerug xal tcov итоатщуап» rovg dxgi-
/teoz&TOvg zip’ GTQazyyutv, gvv tovtois &» tons
SxMfng ya)QEi, xazd zdgiv те лзо'Ссоу хей iiiazaT-
uor ката oiQanjyixotK Zoyorg rijr rpaZa-'ya.
0, pp. 78-79)
44.	sE^ei df лоод rolg тап> BovAyagu»’ ogioig
syEVETO, EF HOZfp Ti- GTQaTOtKS&T'FTQl, xal лцсТгтот
IUV ^OVAEVfMTtQV XOTUOyEl, Elza bs xal XoZe/ZEIV
лцод EXEtvovg diEyvotxE, лдауиатш» лагг алытоо-
HEvcov, xal лео1 cm xai ainni fiij ot лооитсуогтЕд
auipiftoXovg Etyov zdg угощад' vvxrbg yatj vojoxo-
iiov/jEPos xai лао Fviatg avictvoaiq i^a)v, еле'-^Ь [/;]
елеч at у ev i7vi татб те afkodov Фольц Tivog
елщдап’ргтод, агЕраол tf rt>v тллоу xal vijg ьбцид
е7уето хаотЕпыд xal то) уа).п>(Ъ tovtov tQQv-flfti^E
fivgiox, tlza tic ь/лето ovrdEiav та T/zj/паш, xai
ftarpa toic oQ(7)r>i yiV(),UFVf»g. (I, p. 79)
45.	vIjTz i)e tov лоАесюр avafioAiiY Eyovrog, yi~
vet al ti rdir davfiaoujyrdTow xal rotg exeivov ,iux-
qo7' Hfiv nuQimXyGiov' 6 ydo rot уацсЁотЕцод tc7>p
да застане начело на цялата войска. Но тя-
лото му го възпираше и болестта пречеше
на намерението му. Освен това членовете на
сената във всяко отношение се противопоста-
вяха на намеренията му, а и близките му
настойчиво го молеха изобщо да не излиза
от столицата. А той беше отчаян и гореше
от нетърпение само за война срещу бълга-
рите, защото положението ставаше страшно
и, както сам той имаше навик да казва, в
случай, че не прибави нищо към империята
на ромеите или бъде откъсната някоя част
от нея, боеше се, че ще носи отговор-
ност и пред хората, и пред бога, ако се от-
несе лекомислено сьс станалото и по този
начин като че ли със свое съгласие остави
българите да се отцепят от ромеите.
43.	Това измъчваше императора много по-
вече от телесните мъки и злото идеше от
тези две противоположен болки, защото, от
една страна, болестта подуваше тялото му,
а, от друга - той се измъчваше и слабееше
поради събитията. Така той беше разкъсан
от тези две противоположны страдания. II
тъй, преди да надвие варварите, той надви
близките си и извоюва победа и над родни-
ни, и над приятели, и над самия себе си, за-
шото душевното му усърдие даваше сила
на болното му тяло; той се предаде в ръце-
те на бога и започна да се готви за война.
Той установи план, определи целта си и на-
прави всичко, за да я постигне; не се впус-
на веднага безредно, а - за да не изброявам
всичко по ред — подготви предварително
достатъчно добре войската. Така не при-
движи цялата войска, нито се упова-
ваше на множество, а като събра избрани
войски и най-опитните във военното дело
стратези, отправи се с тях срещу скитите,
като напредваше в боен ред и подреждаше
войската си според изискванията на страте-
гическите правила.
44.	Когато стигна към пределите на бъл-
гарите, той установи лагера си на удобно
място и първо направи съвещание, а след
това реши и да воюва срещу тях — нещо
твърде невероятно, за което дори и самите
там нрисъствуващи се колебаеха. Защото
през ношта се лекуваше и едва дишаше, а
щом се сьмнеше, ставаше внезапно, като че
ли някой му даваше сил и. Той се качваше
на коня, стоеше твърдо на седлото и здраво
държеше юздите на коня. А после вървеше,
като сам командуваше редиците за чудо на
всички, който го гледаха.
45.	Когато войната не беше още почнала»
стана нещо твърде чудно и почти подобно
на онези чудноватости, който ставаха с им-
Michael Psellus — Михаил Псел
97
rov ’Aapt'or viEtov (ovtos dr ffaotAEiK tysyoVEi tov
Iffrovs), 9A2ovaidros ri/v x2ijotv, то те ц&Оь t/Svs
vau. vhv yvdnajy 2а.илдЬъ, xal Tt]v vvyyp» ыиогумк,
(UTiayiUTOQ Trjs vixi]S tq) fiatJihi yivviaj,, ov tovto
(iov26fjEvos, a22a лдд$ Tovvavriov cq/iy/gog' 6.27? 6
xivjjaas tovtov Hfgs tx га/г tvavncov лЕдтотеХтси
try vfatry тер ffacikEt. (I, pp. 79—80)
46.	<)vro$ ydg 6 ’A2ovgi6.vos, or лап* n т(Ъ
fianiltl хата угтАртр1 yEVoutvos, ovtf fiovfjjG /j£-
TEiyEV, OVTE TtVOG EХОГГ (Al El 2и./1Л(ЮТ1]То£, 622' i]V
(xvrcjj лд.стЕтау/тёгоу ел? о xov те iiAveiv, xdi «/)
(£22<.Оъ eloiEvai eis to Bv^dvnov, ei /.и/ {jckhIevS
avToQ EjUXe2svgei ti'/v eigo6ot‘ dthj/юк ovv x<a Svg-
UEVOJQ EiyE TQ) TTQaylAUTl, &2)' OVX l]V OTl XOL fyldoElE
teok- 'EsifI dr та keqi tov efivovs EyvthxEi, на) on
EQl/fMa TOV ^CMx2e(ov yEVOVS TOV rdftlJV Xal ЛЕ7Т-
2ao,uEvov savrois f>aai2Evi:i.v ei2otto, то2иа n veo-
vtmAteqov' xal хсаоТлутрес ijev леи Soy, ягоду if? (Че
алютфеии ywaixos, xd /iijdti'l tovttdv Hagg-ijoas
to fiov2sv/.ia, ал/? o2lyois nol t<dv steqi avrov
ooovs ijSei pExras атблоур Eoycov xal, To2/ir]Tias,
axgas oysdov et&qg htl rijv Евявдаг yaigf/oai
To2liia, xal, Iva u?]Aev yvajoOEit], /iT]ds tots tv vij
л62ес xar<id^2os уЕгогто, tiEraaptEWvci лауталасм?
eavrby, ov rd цеу apE.2(Avt та Й’ apsis тсЪ cth/ian
rijs agyatas ?tE.oifio2?]S, ал2а oy^uartod/iEvos хита
tov июбородчут rgdnov rovs лАутсот diska^Ev dp-
$a2jAovs. (I, p. 80)
47.	7cp у ovv tov Абуоолслд!,^ voteqot /ioiFigtj-
HEi, dis szov xal tqIs bit rijs ,UEya>ox62E(os лоио-
Ey EVETO' VP' у (IQ /JOI F-&CIS 6 (O'ijQ, Xal (JE ?]ОЛа£ЕТО
EV/JEVGtS, 6.27? Otis' &S EyVCOXElV, tAgsieq ord' u22os
tis о is fxeivos ЛЕл21]о(ахЕ. AisSga oTv xat tip»
wAvo/mjutov tov dgparoTQogov Svva/nv, xai ovSe
tovttp yEyovEV a2(nxds‘ xattoi yE (u/avi/s ai)gdov
yEVo/ievos rd? rdrv xgaroiVTiov yvtA/ias dittfE-toEr,
ei лак eveotiv tovtov EVQEtv те xat хатаауЕгУ xat,
t'v3 ovtois sanoita, лмтгк 2a{idjr dpftaA/ifjvs ejti
rijs tgjv Bov/.ydQoyv ytvEcai yrjs, xal ovx svi^vs
tavrov dijlov rots 7to22oTs ха&изта, d)jt tv ueqei
tioI лдобког, xal лрд1 tov Ttargos ок лети sa22o-
ператора. И тъй най-приятният от синовете
на Аарон (той бил цар на този народ), на
име Алусиан1, човек с благ нрав, блестящ
ум и забележително положение, стана наи-
важна причина за победата на императора
не по свое желание, а, напротив като се
стремеше към притивното. Но бог, който го
подтикваше, обърна лопюто положение в по-
беда за императора.
46. Прочее този Алусиан не беше много
добре гледан от императора. Той ие участ-
вуваше в сената, не беше получил никакъв
висок сан, а му беше заповядано да си седи
в къщи и да не идва във Византион2 освен
ако сам императорът ие му поръча да дой-
де. Той беше отчаян и сърдит от това по-
ложение, но дотогава не можеше ни то да
предприеме. Когато разбрал какво става сред
[българския] народ и че нямайки лице от
царски род, те си били избрали за цар неза-
конородения самозванец, той се решил на
едва твърде младежка дързост. Изоставя
децата си, пренебрегва любовтакъм жеиа си,
като не посмява да довери намереиието си
на иикого от тях освен на неколцина свои
хора, конто знаел, че са способни на безумии
дела и дързости, и се осмелява да тръгне
към Запад почти от края на Изтока3. За да
не се узнае нипю и да ие бъде познат от
хората в столицата, той напълно се предреш-
ва ие като сваля само ед на част от старого
си облекло и оставя другата на тялото, а се
облича като наемник и така се скрива от
очите на всички.
47 Прочее той, както по-късно сам ми
разказа, е идвал около два или три пъти в
столицата при автора на този разказ4. Той
ми беше близьк и ме посещаваше охотно,
но пак не го познах, както не го позна и
никой от тези, до който се беше доближил.
И тъй той избягна и от много оката бдител-
иост на орфанотрофа6: дори и той не го
залови. Все пак внезапного изчезване възбу-
ди духовете на властииците [и те решиха]
да го намерят и хванат, ако е възможно. И
като се скри (така да кажа) от очите на
всички, той пристигнал в земята на бьлгари-
те. Тук той не се разкрива изведнъж пред
мнозинството, а се доближава поотделно до
неколцина и им заговорва за баща си като
1 Алусиан не е бил син на Аарон, а на Иван Владислав. Вж. Златарски, История, II, притурка
1 : „Грешките около личността на Алусиан". За името му срв. Ив. Дуйчев, Върху някои български имена и думи
у византийски автори, Езиковедски изследвания в чсст на акад. Ст. Младенов, София 1957, стр. 160. 2 Т. е. Ца-
риград. 3 Алусиан живесл в Армения. Scyl.-Cedrenus (Compendium Historiarum, р. 535, 9—15) съобщава, че
той бил управится на Теодосиопол и че жена му имала голям недвижим имот в Харсианската тема. 1 Т. е. при
самия Михаил Псел. ь Орфанотрофът бил главен попсчител на цариградското сиропиталите и други подобии
институции. Най-известен орфанотрсф е бил Йоан, брат на Михаил IV, който играл важна роля в управлението
на империята и за когото тук става дума.
13 Гръцки изиори за българската история, т. V]
98
Michael Psellus — Михаил Псел
tqIov лоуот noiovftevos, xal n'/г exelvov ‘/eveav
afaayy, xal Miufidvcoy difcrEiQap co? sr yr tes tojv
txeivov naiAf’Jv rrrav&oi tyEyovsi, sioteqov dr^ei-
).ovro oi dsioorcatjaartES tov voOov zor yvijaiov,
)] ел&Яц ovtos тату благу л(юёот.1^ et xayds txet-
vos etoyfoth] poiQu. (I, pp. 80—81)
48.	9 Ema dij navras eaiQa tov iiuq.tfiolov тот
алобЕй&у/л&оу 3wox<>fvovras, тоАра лто? svi tov-
T(OV, ОУ liallov tyro.TXEl ЯЕ(Н TO yEFOS ‘O'EQflOTEQOT,
tarror mwwjocco&o? uvEmriv' 6 eV zdi'S б'у&аЛ'-
itoi'Q rnsQsioas sviivs лоб? exetvot, i/v yap dxot-
/wk fivtar ЁлютаиЕГОч, xai to sidoc (Ъ’алардут
прости лтег toic txsivov yovaot xai zoi’S ndSas
XflTiUf lAEl, E.TtlTa Ti xol XQVq107’ &ЛО1ТЕ1 yyCDQiaua,
i'ya яатталаоп- avurdouiutos ahnj to te i/v хранил
it цела? tov bsstov xuxaxsyvuh’oy dyxojvos zpr/l
SaoEta E^yp’-dipids' ax; 6s xai tovto f16&>, stl pai-
).OV STQOOlpVG ТОУ Touyjj^op ТЕ TOVTOV XCU, rd OT.fj'OoS
xaraqda, xai 6e^lms щцчп то sryyov (.тЕтауЕЦл^от-
tuj.: rxacTots yovv &tJOoi6vTS$ sv iistjsi T'qv гртрхтр'
Елуй&ош’, koi nods то yvfioiay oi nteiovs onsppa
rd? yvr.bf.uts fAEwteoav. ГЁуотЕГ ovv fboavs} no-
Avarr/la rj fiorapyia, tqit ptr tovtov, тагу 6f
sxsivov aioovuEVCov' eIto 6)} xai зуб? cl2zj/Zot>?
onEcdovrai, xai tovs tiyspovag a/AijAots хаталАат-
tov f, xavTEvdsv 6f.u)dicu.T(o /zev TjUTTjv, л/Ацаотт
6s diEAsysofh'jV^ nlip> aveQos tov dliov изипят&ХУ.
(1, p. 81)
49.	3АаЫ rp-fldvEi Tip’ tov ioAtavov 6 'Alovoia-
w? hupovArp', xai uvMadcbv d&Qoov т-ijs те piros
xai w oq.tia),.udyv uqaiQEizat, ptaytaoExy orpaylbt
auqxo ovveseKov, xal nEotioToxai то ^xvihxov sis
uiocp avihg арур'р\ Kat 6 3 Alovutavus ovx ev&vs
тф ilaotlsl nQoayptQEi, czZZd zds dvvafuns Aafyov
xat exeivov %aj[7Ei, xai srpooflaAarv фяатас, xai
9?tn-cby оф^ЕтаС Eiта <5») ;tov? co? ovx fly tx tov
paoTov то) fia.Gt)iEi Pomafatv атлаоата^сито,
'UTijutp' xal tojv (улАтатап’ Aafid/v, 6t алоррфауу
yvaypl^i тф fiaoiAEi, (ds si' ys xal EVfASVEtas zvyot
xai Tijs claaqq Aaf.i^QoTi]Tos, savior те ЁхгтУф xai
та ai-vov Ёу-jtEtpiooi лрауукаа. Ae^euil tov Aoyov 6
(iaailsvs, xal ar />с? dxoQo?]ToTS()<os avzcp ws tfiov-
Лето 6лалЁуЕТ(м~ xal ovrco dij to dsvTEQov (us лара-
ra^opsvog лдоокьу, atlpoov т}р> tdiav as6b]Gt
qaAayya xai zq> fiacti.Ei npouycoQsi, Kai tovtov
uev n}? noomjs riuijs aSKOuag 6 avTOXQuzatQ ava-
пЁалЕт eis to Bv^avzioVy to yk toi e-Hvos, diag oqois
лоХепстс 6(ЕояаоиЁРоу xai облч) TETryrpcos
за чужд човек. Той възвеличава рода му и
се опитва да узнае дали ако там се яви ни-
кой от синовете му, въстаниците биха пред-
почели този законен син пред незаконния.
или т.к понеже този е вече заставал начело
на всичко, те няма да му объриат никакво
внимание.
48. А след като видял, че всички предпо-
читат истинския син пред съмнителния, [Алу-
сиан] се осмелил някак съвсем тайно да се
разкрие пред едного от тях, за когото със
сигурност знаел, че е много горещ иривър-
женик на рода му. Този пък веднага впил
поглед в него, защото го познавал добре и
като разпознал лицето му, паднал в краката
му и ги зацелувал. След това поискал да ви-
ди иякакъв таен белег, за да се освободи от
всякакво съмиение; това било едно черно
петно, отбелязано на десния му лакът и об-
расло с гъсти косми. Щом видял и това, той
още по-силно го прегърнал и зацелувал
шията и гърдите му. След това и двамата
умело се залавят за работа, като се прибли-
жав ал и поотделно до всеки и така постепенно
засилвали мълвата. По този начин повечето
българи прехвърлили разположението си вър-
ху законния син. И тъй единовластие™ ста-
нало нещо като многовластие, понеже едните
предпочитали единия, а другите — другия.
След това се сближават, помиряват вождо-
вете по между им, и оттогава двамата
започват да работят заедно и да се съвеща-
ват помежду си, въпреки че единият подози-
рал другия.
49. Но Алусиан изпреварва коварния план
на Делян и като го залавя внезапно, отрязва
му носа и му изважда очите, като извършва
това с готварския нож. Така скитският на-
род отново се сплотява под една власт. Но
Алусиан не минава веднага на страиата на
императора, а тръгва срещу него с вой ските.
Като влиза в сражение с него, той бива по-
беден и се спасява чрез бягство. След това,
като разбрал, че не би могъл лес но да се
опълчи срещу ромейския император, и като
си спомнил за своите близки, тайно съобщил
на. императора, че ако получи благоразполо-
жението му и останалите почести, ще му се
преладе с всичко свое. Императорът приема
предложение™ и отново още по-тайно, как-
то той искал, започва да иреговаря с него.
Така Алусиан тръгва за втори път като го-
тов за бой, но внезапно изоставя своята вой-
ска и минава на страната на императора.
Самодържецът, като го удостой с най-голя-
мо достоинство, го изпрати във Византия.
Той обърна в бягство и победи [българския]
народ, който беше вече разкьсан от различии
Michael Pselius
Михаил I Ice. I
99
ayXCi’roc, тоелетат те xai xaituxoltfW xal f'xi'purjv
at the iij< d<T i/q о:тестатту>Е Ttfhjot, xal Ааилодд
и-' i a riuoiAtia avaptTyvi'uiv, alyituAdiTOvq re
aytov -xgaaovs. у.ол Лцга to Ik лао ехеочм-; аерго-
rdrovg, кал avrov bij tov vdliuv ty.EcroiS apyipyuv
njv rt {Xva ^ui}-Ej.<opi]f.irrin> xcu, t'meiTeovjusvin' та>г
о’рдалиап’. (I, pp. 81 --82)
«50. Eg ft i yovv to '"AoTt’ Ааилрбд, aidoifi
TTQO^vrtiG^c агтф ri), Hokstiiq' etlEHOtniTp' yovv
tovtov fyb rtfviy.avT.a алслЕр ev rxq.opu. ел1 tov
Уттлоо oa/.t{'<rvra' ol y^vv t.jv %aAtrov kclte'/ovtes
Torrtp doxivAoi tuig rifir yiydvraiv etpxEioctry f pa-
Хиг.ъд yup ехаотид ал encode ла%од mu pfyeifos
(eh togovtcv yup агтф го ол/Луууот кехахатто)’
то Л? лрл7в.)лоу or »У Г'/voS ti т)/< tiQxataq а&тф
conifer броиацтод. Kai оите<д bij плохоluerfteK sig
та слгактора Dplaufi-v кат ay а Харлроу, ml u&jov
IdaTpov tors ar/jia/.aaovg бифф&аид xai detEug
Po>juaioK, f n nQoilvuia VExpoi'g аттотг/от, xai 6
ле& nt y.a/A U’//Zoc tip rov goijuotoc uroviav vtxa.
(I, pp. 82-83)
5. Bulgari in Michaelis И palatio
V, 15. *Еле1 бе о bsivog ekeivos dvi/p dig roiq
to pots avrtp ttovapyjav хатЕахебхел, uvber тагу fie.-
TI_UI)V SlEQl Т1,У Ло)л£(аУ hsVO(£lTO, uXK Sbi'fVg ЕЛЕ-
раЛАето uEtalhfae v лигта y.t/1 fiETOGTi/osiv srgdc
алер ovros ероШето, ov fieri yovv тою tv техн sv-
vovv tfitfiov to plfucia if ti}v ipv^ijv, aLE e$efia-
adtor лапа; TVoayrrxoig opor Kai Aoyoig xai
TEVtiauC i^ovAeto fi;- arro tovto f турок v dig &J.T)-
D'dig ivtelt-aotiat to dpx>iu!V..-r, ксй tops мер лиЛАои;
Tftiv tv Tf?,ei jtavoai rd»’ ovvijfhfn’ eqovoidn^ tAEV-
Deplav fit- тф Ьфкр pvijfTEfcoftai. iva totq лоЗЛнд
iiakAov i) TOig d/dy^iq f)OQv<) opoiro' Ttjv di- tor
fid'i'UaTuQ qpGVQOv tq ^KohiKti UET,o&i'it>Etv елЕ'/j-i-
oet iitipdyia, олео ainoj hbvijTo tioo лоЛАог, ало-
Тстшц^-га Лаути xal тф1 exeIvov yrtpu^v Eiduru,
xai лоод riiv u^ijoenlar tov efiovAeco Еглрелф
tiiatiQEi yap v.’ii eiryolaiq avT(7)p, EnEtdi) у-u'i a^icb-
[laci Totv v’t ifloTtptov ii-t.Uij]Ke' xai rti iih' лЕр1
Tf> Gtotia ei'/jF, та У tifj.o ti Totirtp т/7>у fiovAiytcbv
diijxvvEi. (I, p. 95)
6. De Leonis Tornicii insurrecttone
VI. 98. Togovtov di ^poavEtjalAounv to>v dii'iyi'i-
GltDV, tv ОЛОТЕ Asyoiut atfTjyoVUEVOg C’lS ЛПОЕ1-
Q-qxsi n ariEyvuiKEi таита i) exeTva. ц.ц ^агикот rov
сражения и без вожд, направи го отно-
во подвластен на същата империя, против
кояго се беше разбунтувал, и тържествено
се върна в престолния град, като водеше
много пленници и, разбира се, нан-вид ните
между тях, както и самия им вожд, незако-
нородения, с отрязан нос и извадени очи.
50. И тъй [императорът] влезе тържествено
в стол и цата, като целият град се стече дя
го посрещне. Аз го видях тогава как се кла-
теше на коня си като на погребение. Пры-ти-
те му, конто държеха юздите, приличаха на
пръсти на великан, понеже всеки один от
гях имаше дебелината и големината на ръка
(толкова зле бяха вътреш но стите му), а ли-
цето му не беше запазило нито следа от
предишния си вид. Така воден, той влезе в
двореца с тържествен триумф, след като
преведе през теагъра 1 пленниците и показа
на ромеите, че силният дух въвкресява мър-
тъвци и стремежът към подвизи побеждава
телесиото безсилие.
5. Българи(?) в Овореца ни Михаил V'
V, 15. След като този ужасен мъж2 ное
самодържависто на плещите си, той не се
замисли за никоя от мерките, конто трябва
ше да вземе относно управление™, а вед-
пага взе да обмисля как да промени всич-
ко, и то според желанието си. Той не на-
сочваше благосклонно нито поглед, нито
мисъл към някого от сановниците, а ги пла-
шеше всички едновременно с иасилническите
си думи и отношения. Защото искаше имен-
но това: да покаже, че поданиците му са
наистина подчинени, да лиши повечето са-
нов н иди от обичайните привилегии и да се
обезпечи свобода на народа, та да бъде ох-
раняван по-скоро от мнозинството, отколкото
от малцинството. Топ се зае да прехвърли
личната си охрана върху скитски младежи3,
конто беше купил отдавна. Те бяха всички
скопци, предугаждащи миелите му и готови
да изпълняват желанията му. Прочее гой се
уповаваше на тяхната предано ст, понеже ги
беше почел и с по-високи звания. Един от
гях му бяха телохранители, а други изпъл-
няваха други негови желания.
6. Бунтът на Лъв Торник
VI, 98. Аз започнах разказа си от толкова
далеч, та при новествуванието, като кажа,
че [императорът]4 е предпочел едно или пре-
1 Т. с. през Хиподрума. 3 Михаил V Калафат (1041—1042).	3 Може би и тук става дума за бъл-
гари. Срв. (J. Schlumberger, L’Epopcc byzantine a la fin du siecle, 111, Paris 1895, p. 337.	1 Константин IX
Мономах (1042—1055).
iou
Michael Psellus - Михаил Г {сел
aydQU i'yt'Gfnrwi ol яоЛ ol, tovg p.h> ).6yovG
t>vpq (bvovc тф exeIvov y/OeiToiucxnut, id Ла лоау-
uava aiG тЕтЕЛЕгпухаап1, eg to dot-av тф) KqeIi-
ТО7Ч UVU^EOcoGt, BoVAOf.lEyi>G di ETSQO3> dllTOTSQaV
xal rifc TjQo^MfiovufiG Елагаотаоеок xcaa tov av-
TO^QaroQOG Ъщуфоаойш, eig dQy}p> ai>fh,G xa&totcb
tov Aoyov, O7i6ii&’ те ysyovE TtQoAauflarcw xai
Tf'vdG ayyas Eoyrjas, koi f) dnooraota tig TroovAtifie
xal IjTtG avii] xal oOev, tig те 6 ToA.uijcaG dutyo-
teqo. xai zioi теНи^^хФд *Ф’ Tvoarvlda dia/iEps-
Xettjxe. (И, p. 14)
99.	Asym ds ex Ta.-v vGTQ,T(vy tov Aoyoi' aoy/>~
flEVOG, OTl тф avTOXQUTi. QI TCVTCp E^CO'ETplUG TIG EX
fXqtQpxifc EyEyUVEl Gl^7)G, TO psv ovoua Лесот, to
ds ysyoG 'lo&nxioG, тф> *AdQiavov^oMv oixcbv,
xai Afaxsdovixijv EQvyydvcov исуи/моу/са', dvi/Q tu
pkv stdoG ov Q’-avZof, то ds fy&OG fotoxafa/peros,
xal TiQOG ег&орфо&£ ad, xoivoteqiig оуеУлттсоу tolg
yrcbpaG' tovto} yovv тф uvdQt оолсо dxpdoavu
тг%ф> nvd 2.afinQOTT]TcG, oia Л?) лоМ.а etco&ev aZo-
ya)G tieqI Tivcw kEyEu&ai, ol ;hJ,eIztoi xarEpavTEvov-
to' xol btsidt] avtjQ EyEyovEi xai uvaG Idelxvv
tov rffiovG uiEQooTYjTaG, t] УТахейоихц ueqIg xafyii-
nai; аотф yiQOOETt^rf xal To/.irijoat uev ti noZZdxtG
naQa^oMUTEQOv ёлЕутфруиау, diauaordvovTEG ds та>у
xatQfov, xai vvv uev toitov ru(ptlo%a)£ovvTa tov-
TOlG /17) EyOVTSG, vlv ds pi/ svhoqovvteg eig алаи-
Taoiav oQxovoiiG л(юс/м.оеок, vxufiQfytov & tciig
ipvydtG тф- yrcbpTjv ttjg TvQawiSoG EqvMaxov’
Eira dfl Tt ЕЛСОЪ'ррЕ$1(НЕ1 TUlOVTUV, О di) avzovG
ouov eig fbioGTaoiav xal ёяа»астаоо> dw/QE-thos. (II,
p. 14)
100.	Тф avwxQiaoQi Коуустагиуш dvo sysyo-
vEioav adefayai, cE),evt) pep ?; ^QEOfivTEQa to ovoua,
Ллхп@Ел1а dk ?? uet ex.elvt)v' tt/g psv oiv EMvtjg
ovdsva E7ts7toct]T0 hoyov. [r$i> ovte ti Aap&Qoy
EG OQyJjG xouatoay xal eig nsQupavsuxv TvyyjG f2j?-
Zv&viav, fpQovr/paxoG те	Tvyytirovoav, xal
yvvaixoyy tiTiaacbv &v fyfo те&еарщ, ота-дгщотат^ур
те oftuar xal dvo^agdycoyoy, tovtov TGiyaoovv ev-
/.apEiro uh1 6 adsATf-oG, WG act EiQY/Tai^ ovx EOtEQys
ds naQaycoyoVf u.1a kdbdt&. ua7Aov i] леошлеу.
небрегнал друго, повечето люди да не по-
мислят, че той е бил ясновидец, а да раз-
берат, че думите му са съответствували на
характера му, и да отдадат на волята на
всемогъщия изхода на събитията. Затова,
като искам да разкажа за едно друго въетание
срещу императора, по-страшно от първото1,
аз пак ще започна разказа си откачало, като
кажа именно как започна то и кои ояха не-
говите причини; какво беше началото на
бунта, какъв беше той и откъде започна, и
кой беше този, който дръзна да направи
едното и другого2 и на що се уповаваше,
за да замисли узурпация.
99.	I I тъй аз разказвам, като започвам по-
вествуванието си от последимте събития. Този
император имаше един втори братовчед по
майчина линия, на име Лъв, а по род Торник3.
Той живееше в Адрианопол и беше на-
дъхан с македонска самонадеяност. Торник
беше човек с не лоша външност, но с при-
крит характер и виваги насочваше миелите
си към бунтовни планове. Прочее повечето
люде (както обикновено, казват се много без-
смислени работи за иякои хора) предсказваха
блестящ жребий на този човек, още нестиг-
нал в разцвета на годините си. Когато той
възмъжа и показа известна твърдост в харак-
тера, македонската партия се лрисъедини окон-
чателно към него. Те многократно се опитваха
да залочнат нещо гвърде рискувано, но нэ-
пу скаха удобния момент: ту Торник не беше
там при тях, ту не улучваха достатъчен
повод за въетание и така таеха в душите
си иисълта за узурпация. А след това се
случи нещо такова, което ги подтикна ед-
новременно -.ъм бунт и въетание.
100.	Император Константин имаше две
сестри: по-възрастната се казваше Елена, а
по-младата Евпрепия. На Елена той не обръ-
щаше никакво внимание. Другата, която от-
начало не се отличаваше с нещо блестяще
и ие беше достигнала до високо положение,
беше изпълнена с мъдрост и от всички жени,
конто съм виждал, тя беше най-твърда и
непреклонна. От нея именно брат й се па-
зеше, както казах, не я обичаше като съвет-
ница, а се страхуваше от нея повече, от-
1 Става дума за въетанието на Георги Маниак (1043 г.), за което Псел говори по-горе в своята Хроногра-
фия (вж. у Renauld, op. cit., TI, p. 1 sq.) Георги Маниак бил известен пълководец, който първоначално се про-
явил като воеяачалник в Мала Азия, а след това успял да отвоюва за Византия част от Сицилия, владяна оэ
арабите. Но неговите успехи предизвикали подозрение във византийския двор и той бил сменен от поста си в
Сипилия. Това станало причина за неговия опит за узурпапия. Вж. Г. Qanpozopcica, Исторща Византине, Бео-
град 1959, стр. 315—316; Успенский, История, Ш, стр. 5.3— 55.	- Т. е. да вдигне бунт и да узурпира
властта. 3 Бунтът на Лъв Торник избухнал в 1047 г. Вж. A. Schiltte, Der Aufstand des Leo Tornikios im
Jahre 1047. Eine Studie znr byzantinischen Geschichte des 11 Jahrhunderts, VII. Jahresbericht des K. Gymna-
siums zu Plaunen auf das Schuljahr 1896, pp. 1—32. Други библиографски посочвания у Ие. Дуйчев~, Про-
учвания, стр. 30 - 34. Срв. и Успенский, История, 111, стр. 53—55-
Michael Psellus /Михаил Псел
101
Дит?; Toiyaoovr tcov isd тер adslspep dnjuatynvccia
•илЕоур} avoir tfcubatv, fioideveas&fa. psv ti xead
tov аитояцато&о? to>v атолытатсог алЕсуЕ лагта-
лаоо>, ov noM/oag 6t tovtvj лооорЕс, ov<? A9doofc«
dde2?<txcOb, uzzd ход eIq ouiliav exeivco tavrijv
хатаатцоаоа, vxstpypdvcog те dieleyEro xdi авт (I
tt]Q doyaiag dtpQvoG блцАЕууЕ. те та ло/. Ad tovtov
KOi ZlQCUOiVEldl^E, yju. ОЛОТЕ fa’pOVfLEVOV l6oi, ЕЛСЛ-
rEycbfjEl HCaOTf QOVOVOIL, Tip’ ETtaVTOV vi-Qty TOlg
yEtAsotv v7iow‘i)oQv^ovoer xal ИлыАцуби tov (l6ea-
(por лрб$ tov {/б?] fyifisvTa ToqvI/uoi’ аотдруок лотт?;
?; алЕ%{кЪъ Fyovza, tovtov exeivt) f6e$k>vto xal qia-
totov EiyE, xal ikj.f.td л{юоо)р1АЕ1, ovy ovTutg da-
7ta^Of.lEVt] TO 7 QUTEQOV. CO 6Ё yv ^aoU^'s SUtfM,VEt
fitv, [iai)Eic 6s elys steqi. tovtov tovq toyiojuovG'
ovjtio yap ov6e KQ-xyduEiG Ei>ysv dpxovoas £(< r.dxeo-
oiv' ofyev iva TtoQQot-B'EV ал d/.XtjAcov yEvotTo, txsivp
fJ.EV TEOK EMQVipE TO dxOOpfJTOV, (LVTOV 6f- T^s 176-
Accos- jU£»?<Gta, flET* ti'StQEnOVg Gy/iftOTOg, TTp’ У<Ц>
3li'ifQiXtjV EstaQhpag apyi/v, Ijitdo^ov v^EQOQlav
TOVT&j KaTEGHEvdosi. (11, pp. 14—15,)
101.	\4A2d xa« алобедт}и?]хбт1 тф dv6t}i 4^Uil
c^&iS gweejifto' иаА).от 6s ravrty> 61 sttefovg atpog-
f.lT}V XCfllp'OQtOg XfJOGElAZffpOTEg, A6yOVG &tl TOV
6v6qO f'J? TvpaVVElV fJ.EAl.Ol Gwhtlo.TTOV, KOI 3T()OC~
lapEiv to 6sivdv тот аотояратора GW)pdyxM'Qov‘ 6
6: tovzcov axovtov, ov лиге fitv бсатЕхаракто т>}г
'ipVyi'p', (bg 6e Tip' (i6EA(fi]T GVVT]yO(^)VO 3'ТЕ-&Ёата1^
xai лоо ti xal luiovTOv Elnovo^s rperpeoa, отг
,,6h5i5H’ aoa 6elv6v 6 drEipioc «*т/; tieIgetoi, tov
KoELTTOVOQ (LVTOV UVCdUeV ЛЕОСОХЁЛОУТОь" , ЕХ.лАауГр:
ЕЛЕ тф LOya) ySVOflEVOg, X(xl Tl/V (iQf.Up> Оl&tETI 6v-
vaiiEvoc: xazacysiv, V&fovztog pi-p елеуеё^оеу ave-
Xsiy, fopekeiv 6e avrep tovs ikfisXlovg т-fig
TVQawi6os oxEipdfAEVo:, gte2J.ei хота таур£ tovs
faoxcQovvzag xal to ftsAav TQifiwriov ЕЛЕУббоаУта;.
Kai пита c exeivos exxoxeIs zebv tfaadcov, 6 яаАа^
каилро/уорсЬр at^Qoov рахоботоэу ел1 tov fiaoiZsa
EjidvEiGiv’ 6 6e от'Й’оРтсос sufAEva'Q e16ev, ov6e Tljg
тб/»;? QxTEtQTjOEv, t]T(Q avrov т<йд Efatiotv vijjdjoaoa
a&Qoov xazijvEyxEV, d2./.a xal TiQOuidvza oi лолкоае
6vofiEi’Q>s алЕЛЕрграто яса хатЕуЕАасЕг eIeelvo)^
Eyovza. Mow] 6e б КьлрЕл1а, eI'te ovyysvixois
^•&Euiy, elts xai ха{)' eteqc^v трдлор i^svi^s те. tov-
tov xai tytXotpQoveoc i]OJia^ETo, лрдсрааср a6td~
^bjtov Tij< (j~<i7.C(pQosrvi]q zip’ ovyyEVEiar eypvoa.
(II, pp. 15—16)
1 Дн. Грузия.
колкого я почиташе. И тъй, излъгана в твърде
блестящите надежди, конто възлагаше на
брат си, тя започна съвсем да се въздържа
от неуместни съвети по отношение на им-
ператора, ие го посещаваше често и не му
се доверяваше като на брат. Напротив, когато
влезнеше в разговор с него, говореше му гордо
и със старата си надменност i о изобличаваше
и укоряваше за много негови дела. А щом го
видеше разсърден, отдалечаваше се презри-
телно, като мърмореше с устни обидни думи
за него. Когато узна, че брат й се държеше
съвсем сурово или по-скоро враждебно към
казания вече Торник, тя започна да удостоява
пос.-.едния с внимание, да се държи много
приятелски и често да обшува с него, вьпреки
че по-рано не го обичаше така. А импера-
торът кипеше от ярост, но криеше дълбоко
миелите си за Торник, защото нямаше още
дори достатъчен повод, за да му причини
зло. Затова, за да бъдат двамата по-далеч
един от друг, той, като пазеше до последний
момент всичко в тайна от сестра си, пре-
мести Торник от столицата под благовиден
предлог и като му повери управлението на
Иверия1, готвеше му славно заточение.
101.	Но въпреки че този човек отсъству-
ваше, мълвата го следваше постоянно. Или,
по-скоро, повече хора си служеха с нея като
с предлог за обвинение, плетейки козни срещу
него, че възнамерявал да узурпира властта,
и така караха императора да предварди опас-
ността. Той, като чу това, не се смути много,
но когато видя сестра си да го защищава
и я чу да казва нещо такова; „Моят бра-
товчед няма да претърпи нищо лошо, защото
всевишният бди над него свише “, остана по-
разен от думите й и не можа повече да обуздае
гнева си. И в този случай обаче той не на-
прави опит да го погуби, но като мислеше
да му пресече всяка възможност да узурпира
властта, веднага му изпрати люде, конто
да го подстрижат и да му облекат черноте
расо. Така с измамени надежди, този, който
някога носеше блестяще облекло, внезапно,
облечен в дрипи, се върна при императора.
Но той не го погледна благосклонно дори
и в такъв вид, нито се смили над съдбата
му, която, след като го обнадежди много,
внезапно го повали. Напротив, често пъти,
когато [Торник] идваше при него, отпращаше
го неприязнено и се присмиваше на жалкия
му вид. Само Евпрепия го приемаше в къщи
било по роднински, било по друга иякоя при-
чина и го посрещаше любезно, като роднин-
ските им връзки й служеха за безупречен
повод за приятелство.
102
Michael Pselius — Михаил Псел
102.	т<> njvixavTa xal МмхеЬар&сц ti?
лепт тцг Ilohr qf2,u%(OOifeua л/^Иис seal aaAtora
OGin TijV c АбошуоулоЬу {Ъх-}р.а& e~ d^q?, arfy»?
>'щ.то1 xds yvxbfia? xai x’qv yUorxav avrtGTQoqxw
таг? tvOvuipeniv exovreg, fiovAevoautkd xi rd>v
ax бло ху ftoutoraxoi xal наталт^аоИхи драопхо)-
raroi, xotH/xu re Aoyiauol'? аксч^Ёстатм, xai т«ч
Ю0ь d?AqA>.-vg daoA^dag лазтотатос. О fiev ovp
агтохаатаи) a)c qh] хататг&1>11Ёут> tov ASovto?
xai та? tf w» oveyoiv шуурцие-уор Axik'k xuxcv
Aiydtna лауталало’, oi de Afaxeduys? tovtov excivop
tdvai tq idaavre? top kxuquv qv ei? a^ooraoiav лол-
Англе t'jqrhGav, (Jgaxta dxtttexO&TEg aAAq).oi?, tag
xov нъолог лалол же&оиому^у&ЕУто? aidoi?, xai
тот те Tawbaov eh ларалоуиУ тоАиаг dieosfrttrar-
те?, eavrov? хе ярое xqv ouoAoylav rov xoAuquaTo?
pojotzj'Tee, vvxto? firxov -илеёауаубттЕ?, o).r;ayv d/j
nvcov xai TovTcov лагталаоа1 aqravcbr xoivcvty
оаттозт avzoT? tov dpauaieg, ri}v Etdiv Jlaxeforiag
eAxtvvovot' xal I'va uq tits? avxoi? жат- 'тит е&л-
TiaotluEvoi ftpoAafixnai те та? е/а^ола? toi'zw, q
&vjQdo(not lyy-qAarquayreg, xqv bvjfjjooiav itotov eneibii
xaraAvGaisv axexxovaoit xal ovxco? алуеыят tov
dauuov GCvTeivavxes Uaxedovia? те evto? yivovTar
xai xqv ‘A&Qi(lti)V хатей^уоте? б'зплер ахроло/лг,
Efyyov evftv? eyovvai. (П, pp. 16—17)
103.	’Аян dt ovAAoyq? avroi? отратЕор&хауу
t&i, 'jf&q/j,dxayi' №. avxoi? of>% vnqQxe лапаох/’vij,
orff алло а то лEi fiat тог? qyeuuva? та»’ arpaxo-
леЬагу eh таг то Gvyayayeir та отоитегиата xai
лоб? та exeivtov гле&ету ilovAeviiaxa, лооии id)
АоуолоюЬ? evi^l'b (ахаутсг/ij xaiiiauiY, ol' d)j nor
лао fxiioxor? тону атпатслтй))1 naoayi-.yoiuvot, e~s—
лт^Е? tov uiv paoiAEa ref/ravai 6iEf>ej'iuioivvt rip'
tie ye f)Eaiid)Qai' Eyxparq уегииёпр' тог xqutoo?,
top ex dlaxedovia? л()б лаутсог atari trih/f. Asovta
о'1ч,ет{бтат(,1' те- oaor xai гЗоазт/цхоу xal лацлоа?
eyovza tov avro yevot-c rd? d<vpfidc’ tiro. № »t
avTol oi xatiqyeaove? тог ллао/шло? di<t zq? то аб-
тп? uqyavqs rd navxay Bev vq? еилео'К ev o/J-
yai? uoiv queoaK атоатбле^а avraffaH ^uvair'
qy <5A ov to TiAaatiia iiovov to gvaAssay exhvqi s',
а/.2« dq ti xai aioo? arrot? ^aoo.TQEg.6jiuvw лои?
Tt)r агтох(>Ато(ха -qv, oti те ai’xotv fiQayi v 2.6"/ov
tTt&eTOf xol глолтебок? avrov? ало ti:vo? yeyo/xevq?
xaivoTOjAias, eue^Ae xaxd [iQayv? Щ1соо'1]с>ао&ае ha
таГ'та яргг q xarefAqq fiat tovtov?, wQOxuTaA.Gfieiv
exetvoy egyor FxifteyTo. (П, p. 17)
102.	Тогава около столицата имаше голямо
множество македонци, главно такива, конто
живеехя от край време в Адрианопол1.
Те бяха мъже с опаски мисли и с езпк, който
говореше обратного на това, което мислеха.
15яха винаги готови да замислят нещо необик-
новено, твърде дейни, за да го изпълнят, твърде
старателни да скривит миелите си и много
верки във взаимните си споразумения. 11 тъй
императорът не им обръщаше никакво вни-
мание, като мислеше, че львът е вече обез-
вреден и ноктите му са съвсем отрязани. А
македонците, като сметная а, че това е от-
давна търсеният случай за бунт и като гю-
говориха накрагко поуеждд- сн (защото те
отдавна се бяха уговорили относно целта),
подтикнаха Торник към една безумна дър-
зост, а и сами се утвьрдиха и решението да
участвуват в гова смело начинание. И така
те изведоха 7орник през нощта, като при-
влякоха в гова си дело няколко души, съвсем
неизвестни, и тръгиаха право към Македония2.
II за да не би някои конници, изпратени
подире им, да стигнат преди гях в проходите
или да ги заловят, като тръгнат по следите
им, те убиваха държавните коне при всяка
смяна. Така, като измииаха пъгя на един дъх,
те стигпаха в Македония, завзеха Адриа-
нопол като крепост и ведиага се заловиха
за делото.
103.	Понеже трябваше да наберат войски3,
а нямаха готови пари, нито нещо друго,
което да убеди началниците на войските да
съберат заедно силите си и да се подчинят
на тяхната воля, най-напред те веднага из-
пращат навсякъде разпространители на слу-
хове. Тези люде, като се отбиваха при вой-
ниците поотделно, започваха нарочно да ги
уверяваг, че императорът умрял, че Теодора4
взела властта и че предпочела пред всички
Лъв от А^акедония, мъж много умен и съще-
временно много енергичен и произхождащ
от славен род. След това самнте разпростра-
нители на този лъжлив слух благодарение
на тази си хитрост само за няколко дена
сьбраха огвсякъде западнйте войски. Но не
само лъжливият слух събра тези хора, а и
омразата, която те хранеха към самодър-
жеца, понеже той им обръщаше твърде малко
внимание и като ги държеше под подозре-
ние поради някакъв извършен бунт, възна-
меряваше да ги накаже наскоро. Поради
това те се мъчеха да го хванат, преди той
самият да ги е заловил.
1 В Одрин, който бил иентър на военною управление на западиите войски, се намирали много иълковол-
ци в пемилост, конто тасли недоволство против императора. Срв. Успенский, История, 111, стр. 53.	- 'I. е. Из-
точна Тракия. 4 Източната войска тогава била заета в Армения. 1 Дъщеря на Константин VIII, балдъза
на Константин IX, ио-късно императрица (1055—1056).
Michael Psellus — Михаил Псел
103
104.	2?y2ze;’&rrec o’*?’ atf-Qoor xai лад’ЁллЁба,
xal Eig Tfiinb rric yvcbiiag ovrEAyAvi) ra?, p’aazZfc/w
ел агтоТс utQovvTai тот Aeoytu, xcd 6л боа by
afaaic 6 xatyog tbibov far ту (jyG^Qyasi ЛАиоа-
uvvoif bia^QF.TFt toO^ti хоо.иуоагтте cttQOVGCP ея
&m[6og' 6 df алаё ev тф oyjn.ifj.Tt хатаотае, dig
?/6y tov TTOfiyiwroQ avTov rsrvxtpcojC, xai ory dig
тле axyvijg <.7ov Ьоаиитог&усдг у л/аттбитгод, ар-
Xptmc xai тф> dvri. рао’Агхфс т<»т /' юй.ЕгоаУтсот
хатао'/н рог A' uETfov y.axfiwyy охцУеотеоог агтф
г гр «SZ»,* ЫегМ’ГЫ&чи. T6 цет ovv лоа  л Ay i) од,
еле1 tu'jTE butvetuai ei/e ay Ле yuynaoi xaih'^urytTv,
bid t: уч'цупт uve egk илухоот алЕОуб^ЕТгм, xai
tov suikistat: avrokc aytyrai ei^ лаогоиад t^tEvai,
xai xsobog ([лаг olxFior то агаАтохоиц'от т.ЁУлаС
т<~>» Ле ye tv тЁ/.ft xal тус Лофтус povAyg алад
•'toyatytci'toac, то-д fier ууьибуас rd,r отдиттгаатгпт
ло(Е(, Toig 6f tyyi < [ста rov pao 7 ixov py nates,
xal allots Tfic л(_мтас fiuvlug avcahitiai, xal £vtu-
латтас, dig агто> ti xdxFtVote ojoetov yy, хатаА-
/.у7мс exdorty to:c лоаупаси bit Aoutrog, тус лубе
тут П61(Т ev five .Tootiag ei'/eto. Ova о yao av-
toic Fftor/.ETo afleoor лсохаталауЕст rdc yroouag
tor iivroxodToaoc, xui aqtv у to rye Ёфад tvd
avTovg uETuxivyoat oiqarimebav, ел ' exejvov tovtqvc
НЕтакгуусааЯ-аС м ?’ти bt /о/4а ro'-g п» ту 1167м
тф) pcj.oiAe7 луоо{)itoi-c-iiai, tovtois A’ o>i7t6T<;O£0//<zt,
bfdoyyg те то ai'ToxQdroMx Ёуогтад, ЁлеФу xal
ХИЛТСТОрЕП' TI KUT at'Tfi У IjQ^aTO, xai тут ЛГАЕ&Наг
avrov dva'/joaiyovTac, xal povAoufvorc оимаибтуу
н'чгт агтохоатооа, о</г7>г те л^охсубгуЕготта xai
гас ЁлеЛ^оибс т(7)т fiaofia/yor итеагуегти. (П, р. 13)
105.	Лце/.si кит. у лооолЕ/.aoai tots т&-
Xtoi, лоНу ас и wrote ,ui(^e жита тут лоуЕлиг
i th Ao rotate б наше л(юоет!$ето, лАу-Ибе те (ттуагио-
TfXfj ало татр vipy7.otfquw /и^еТ»- л 000 еу [veto, xal
та ufyjM туе JI61f(i)c хатоуту лагта луод тот
охолиУ xat ел [у оуа. Kat та itt v exf(vc j 101мла,
тф (>Е avTOXpUTOQl ЕТС ТООГаТ/ОТ ЛЕМЕТОТУХ£1 г«
лаауиита" ovte ;’do oixeict otgaTEVfia, ovte оvfj,~
ка'/ixov avTvv лоу gvvei'afxio, tf ay tic dsfyy
itF(KC CEViny, блбоу tic fig fiev Ед'Елрб'Ьси такс fja-
oiXt'ioi? лорлаТе" о уё toi туе egkic отоохбе ovdr
xaTEGxyvovr Ey"tuvT(i)T Exaoroi, i'va by ti xal хата
ovvil-yua Tayv оу/^ЕуЁУТЕд fioy-dyGOtET тф avto-
xqotoqi xirbwEt'oru, (i/./J ?g та fiaiivTuja тус *Ifiy-
(>iac ЕотаатолЕбЕУХЕрлпу fyttbQouyv Ttvog fjaoPa^ov
104.	И тъй ^бунтовниците], като се съб-
раха внезапно и неочаквано и като се спора-
зумяха, избраха Лъв да царува над тях. Тс
пригоавиха за провъзгласяванего му всичко,
каквото времето им позволь, премениха го
във великолепна дреха и го издигнаха на
щит. А той, приел веднъж такъв вид, за-
почна да управлява тези, конто го бяха про-
възглаеили за император като вожд и кати
истински цар, сякаш беше постигнал целта
си, а не като актьор на сцена или като из-
мамник. А и те самите и ска ха да упражняв а
властта си с повечс строгост. И понеже не
можете да раздаде подаръци и да спечели
с пари множеств ото от народа, той го при-
влече, като облекчи данъците и като им раз-
реши веднъж за винаги да излизат за пдячка
и да си взимат като собствена придобивка
всичко, каквото заловят. А след като избра
сановници и сена гори, направи едните вое-
началници на войски, другите поетави близо
до императорския престол, на трети пък въз-
ложи първите служби и подреди всички със
съответствуващи длъжности според свой и те-
уен из бор. След тона той тръгиа направо към
столицата, защото искаше заради тя?< вне-
запно да изненада императора и да настъпи
срещу него, преди той да е придвижил срещу
тях източната войска. [Бунтовниците] мислеха,
че столичаните няма да вземат страната на
императора и няма да им се противопоставят,
понеже се гневяха на самодържеца, след
като той беше започиал да прави някакви
нововъведения в тяхна вреда. Те бяха недо-
волни от не го вот о управление и исках а да
видят свой самодържец-войник, който да се
излага на опасност заради тях и да възпира
набезите на варварите.
105.	Разбира се, преди още [въетаниците]
да се приближат до стените, едно голямо
множество започна да се присъединява по
пътя доброволно към тях и много войници
се стичаха от по-вътрешните области, та ця-
лата земя, която се спуща към столицата,
съдействуваше на целта им. В такова поло-
жение бяха техните работи, а тези на само-
държеца бяха в обратного. Защото не се
беше събрала нито неговата, нито някаква
съюзническа войска, а само една малка част
от чужденци, конто обикновено вървят след
императорските процесии. А и източната войска
не лагеруваше по местата си, та при ладен
знак веднага да се събере и да помогне на
изпадналия в опастност император. Те бяха
на стан във вътрешността на Иверия и от-
блъеваха набезите на един варварин1. I Горади
1 Това е Аплисфар (Абдул Севар), който бил уиравител на гр. Тивион (Двин) в Персармения около
р. Арак. Вж. Scyl.-Cedreni op. cit., р. 558, срв. Schlumberger, op. cit. pp., 522—523.
104
Michael Psellus — Михаил Псел
avdxgovoyErot' bid тагча ало/лпХсюат тс7) pa tiZsT
al (Eubrs^ xai Toooi'Tw fidyov av&ryst, b^doov av-
тот ft zoo TF/'yt/ec	biE^dwvFv' after tieiI
tovto елсгес, та те rjHEQijiffiv^Tifjsva тагу LtFotor
dvaxr(/,pEvoG xu) 7u&op6kots xuzgswxvcot uzyxavii-
рюху. (II, pp. 18—19)
106.	’Z£rtJ%f Ье 7t(>)c avT(7> zipnxavza xal rd
aQ&Qa eg togovtov vootfaarra, v>g zd,G те yeigas
артсу яАт} biaAEATOpai, tovs те лбЬск /лето. tov
иг, pabt&tv bdvao&at, eti tf xa), dZyiybdoi GcrobgaiG
ЬютЕсуЕО&ас tyvuxETTovipiFi be avrey xai у yaCTf/Q
biijtiQi>Eiua xal я am] biaq'fiagEioa. хлй то ov/axar
№ атто) i~6)iia vFptFbuiv ns Ья.,'(Ч1оу1Ето xal biepoG-
xeto, о юте оцте sqxHsvat bvrao&ai, aftTE by] toig
zioMX)ig eIg budJar xa&furaa&ai “Erfter toi xal
t7]G IIoT-ecog zikiffijs теРгцхеуш oit] Bettes htEivov,
Xt.tTfi Tlkjffloc fsrl itepovc §vti6ytfg tteqi tov Ьегт
tviEV-ftev алоЬоаоаа&ш xal noo? rov zvQavvor
омШ P'.-vki/T ’sroioviTo’ o-Pev xai л«рп <fruiv
6 аитохдатсод иагЕрта~ето budfXv те (oiG sroZ/yjt?
fx biaoThucaoG, 7; xal jtGQQotftev ЬдаоВси, xal ozi
ar] stT£0vijMT biapFpfUovoftett toig o%i']fiaai. (II,
p. 19). _	_
Ю/. Tovto fdv ovnns еТ’/е. xal b tvqgtvog
nvEviiaToG btxijv btabsiucov /лета ztariOG tov ozna-
TFvparoG avzov лог ядо тт£ IIoIsuk птсг’/фтш,
xai 7}V to yivouEvov ov .тоАерос, ovb3 dvTiOTa<jiG,
&Md ло7.1оох(а xafiaod xal ZEiypiiayia. ’Ey’d) yovv
xai «HQtauivrow avzeby xat xqegPvteqcov arbgdn'
Eviayv uxipcva, cog ovSeig лоте tojv zvQayvsvGdvTOJV
eig tovto toIutjg ?7c>y7-vd'&’, diazi xal pqyavriuam
лдЬ t^g ПоТ-еок (jrfyjai ладаохЕга^ЕаВас xai ioi-a
teIveii’ tm tog	zip nauav nejjiokip nov
TEiyoiv egco&ev GTQaTGj KEQt^covvvan’' 7x7i7r/GiG ovr
xazEiys xal fhigvpos ^vunavzaG, xal akcbat/ia яатта
fhoxPi yEVitGEuOai: 7) Ье ye tvqccpvog tecog ofv
pgayv n лдо tow TFiyjbv yeyweo;, уЬда'ла те paA-
Аетси xal отоатопе&г'и /мрядак, xai Pguyy ti
hegog ел’avzov r?jc vvxtog ovh^biiEvaG, zb Лод&в’
агтос tf t ^incraudtiEroG xat raiG Ьку а,ч вы tovto
waQ'tXFf.Fj4idi.<EVOG, го те yitlby biarti&iG, pdbfjv те
jTQoi'div, xazaczb to ^etjicq&qov л.до то»' zEiyoir
adgdoi xafkiGTavzcUy ov GVf-iidybi^Vy ovbl хата ^if&OG
OVZ'FlT.EyfltWOl, ak/M GTQOTlOTriXGJG blEOXEVaOy.S)'rl xal
лоЛегют Gyiflua biazv^cboavrFG' xaliva bi] cog o^ei-
Qonoksi-iovG fiuaG xcaa^kfj^aiev, euibTiQo^oQTjoar tau-
nuvTEG, ol ,uev EvrEk^GTEQoi xal ntgixvzyiiioi xal p(f}-
ga^iv Eavzoi'G xa&onAfoavzEG xal n}v I'^nov хата-
cpoaxzov oTfcaFTEG, ol b’a)J.oi ок Etypv sxaoroi
xct-fkimkic^Gav. (II, p. 20)
108. AvTOG flEV Ot’V 6 ZTQOVl’OG kevxov EmpF-
pzyxcoG Тллоо, zb LiEvaitazov el%e t?}G cpakayyoG
aua toig zebv ism&uv Esukbcroiz xal t7} xqeittovi
1 Константин IX страдал от подагра.
това императорът беше изгубил всякаквл
надежда и властта му се простираше само
дотам, догдето го обграждаше крепостната
стена. Затова той полагаше грижи за нея,
като поправите занемарените й части и като
я изпълваше с каменометателни машини.
106.	Случи се, че точно тогава той тол-
кова се разболя в ставите1, че ръцете му
бяха съвсем разелабени, а краката му освен
че не можеха да се движат, се разкъеваха от
страт ни болки. Страдаше и стомахът му от
диария и беше съвсем повреден. Някакво из-
тотение топеше и разяждаше цялото му-
тило, та нито можете да ходи, нито да об-
щува с хората. Поради това жителите на
столицата, като мислеха, че той е умрял,
масово се събираха на груши и се сговаряха
да избягат оттам и да отидат при узурпа-
тора. Ето защо императорът въпреки боле-
стта си се насилваше да говори от разстоя-
ние с народа, или да се показва отдалеч,
за да докаже с движенията си, че не е умрял.
107.	Такова беше положението. А узур-
паторът премина като вятър с цялата си
войска и се разположи на стан някъде пред
столицата. И това, което стана, не беше
война, не беше съпротива, а просто обсада
и бой срещу стените. Лично аз съм чувал и
от самите военни и от някои по-стари мъже,
че никога никой от тези, който са искали
да узурпират властта, не е достигни л до та-
кава дързост, та да се готви да поставя об-
садни машини пред столицата, да опва лъ-
кове срещу зъберите и да обгражда с войска
стените по цялата им обиколка. И тъй страх
и смут обзе всички и изглеждаше, че всичко
ще бъде лесно превзето. А узурпаторът,
който дотогава беше стигнал на малко раз-
стояние от стените, си направи стан, където
се разположи блестяще. Там прекара една
малка част от нощта, а след това се
качи на кон и призова и войските си да на-
правят същото. После нареди лековъоръже-
ните части и тръгна бавно. Точно на раз-
съмване всички заедно стигнаха пред сте-
ните, и то не разбъркано, нито събрани вку-
пом, а приготвени и наредени в боен ред. И за
да ни уплашат, като че ли бяхме хора без
военна опитност, те всички бяха облечени в
желязо: едните, в съвсем безупречен вид, се
бяха въоръжили и с наколенници и ризници,
като бяха докарали и бронирана конница; а
другите носеха, вески каквото оръжие имаше.
108.	И тъй самият узурпатор, качен на
бял кон, заемаше центъра на фронта заедно
с избраните конници и най-силната войска.
4
ж
Michael Pselius - Михаил Псел
105
OTQaaa' nsguотаго 6f avrov ка1 улАбу, SKitfioAoi
^vfinavtEG нас Kovtpoi жй £vdQO/ioit 17 Aoinif
<раЛау£ &«хюои>д&> distant'кноат vtpiiyEuooi зшцатат-
rortEVot, ol di Aoyoi r<9	(рч)ЛаттоттЕд ov gvv
vwcaldexa аЛЛа ovv ЁЛаттоас diiiQrpTo, tv eg /мрак
avroig ekteivoito if л,Лт$1к, о dev о Ad* tnvKVovvTo,
ords uirvijont^av' to ds xafyav яЛТ/дод TtoAtf и
nd dvoa(ifflfi?]Tov wig fk тагу TFtyoiv sdo^F" dty-
QifVTo yaQ kokeivol, alia di ката&ЁоПЕд те ум
diinnEVOVTEg ov иаЛЛбу ti toyvv яицатбдЕтод ij <pav-
Tautfiv лАгрЧтк naQEtyov. (II, pp. 20—21)
109.	"Kiteivoi fiev ovTiog' и ds ys avTOKfid.T(ot>
noAlOQKOVUEVOQ EGwd'EV, IVO TEOIQ 6<T &£&] тф EVUV-
u<i) стратегuan £cpv, Icd-fpt fiaoiAiKf} xoo/Mj&Fig
esiI tivos л(Ю$Е[>Лт]118Уои f-aiv dvaxtoQayv obcfyiaiOQ
aua mig fioaiAfoi какого. okiyov /th> tuxFEaiv,
d^dvaorsvayv, koi tooovtov oQCpp tov otqu-
TEv/iarog ondcov EiGTipaii syyvg ts кал ката fifan-
ziov. Of <f, EstFifty dyyov лог ттЪу TEttfav уеуо/ifpoi
dfFTdgarw, та uev л/нЪта wvg ел), wig TsfyEOtv
foriptfaag ап- те ло&а tov fiaoiA&og dt&r&v еяе-
поттеюнг ка1 tor, fi /.isv akonf dnaXAayrioavTai, ei
d1dfj'E&Fti} asioovTiu^ (M-'Ealiiv/fOKOv ката ftEQog, ка1
rjgiovv тад avXag те аотоТд vnavolSai Kai eig6e-
^(XG&ai Ezutraij koi. xQifordr ил'токдатооа, ipiXav-
двеблюд те avTOig xqijgouevov v.ai to cPa>/j,ata>v
KQarog тосд ката twp fiaefia/xur noXsuoig те кли
т()<кта1ок avtijooTTa. (II, р. 21)
110.	"Плел ds ovds ai’Toig еЪ^гцмп» о$к
6 Лбуод атталЕк/луаъ'то, aAAd лаоасд /лет vfiocGt,
лаощд <5А ап/манд avrovg те ка1 tov FstavTOtg Tvyar-
vovftu. латЕяЛогат, тад ек tov nXiffiovg &tAidag
кат)ала$ аяоутдч'ТЕд, dnaiolovc йлЕо/нлтогу гя1 tov
fiaotAEa (payvug, vvv ah' т$р> tov odiuarog avr&
iTQooovsidi^orrsg naQSoiv, vi'V d’trayf/ алокаЛотттЕд
кой- noog oi'x ooiag аяокЛЬчпча fjdovag, vvv di-
ПоЛмод оЛе^оот Kai dijitov оЧтооео, vvv &аЛХо ti
toyv атолтататсоу EmovrsiQovTsg tovtoi кой wttyp-
fiQltpVTEg' 01 6e ^AeiOVS rfbv AlfJtKElioVCOV, btfUOQ
ovtfg a?!f)a6(ia ya^Q(rvi:E^ ftyaavTiyri, kol ov
GToaXfiyiKifg atpsAEiag аЛЛб лоЛшк^д ^со/юЛоу^ад
ovte? Efh’i^EG, za>v Тллспу те ol лЛе1отк алЕ^аирцу,
xctl yoQElag eis Tovp.(favkg ovyunttmee, avzoo%E-
Siovg Елоюго’то kqi/latifas тф avTOKQaroQi, Tt/r y^v
тф nodi ovv ^vd-f icp к(й ueAei EniKQOTOvvrsg koi
KaTOQ^OV/lEVOl. "0 b’EUEldrf TOVTCOV Td f.l£V ec')Q(i,
та ds TfKovFV, EicTTpcEiv бёуду л.Лт]о1оу avT&jf та
uh' ev dsivqi тюу Asyofisvan' noiovfiEvoQ, та 6e
Гой беше заобиколен и от лековъоръжени
войници, всички стрелци, подвижни и бързи
в бягането. А останалата войска, разпреде-
лена от едната и другата му страна, беше
наредена под заповедите на военачалници.
Отредите бяха запазили формата си, но бяха
наредени не по шестнадесет души, а по по-
малко, та редицата им да се простира на
дълбочина. Така те не бяха нито сгъстени, нито
щит до щит. А множеството, което беше
зад тях, се стори многобройно и неизчислимо
на тези, конто бяха по стеките. И то беше
разделено на части и понеже едновременно
се спущаха пешаци и конници, приличаше не
толкова на силиа войска, колкото на тълпа.
109. Бунтовниците бяха в това положение. А
императорът,който беше обсаждан в ьтре, стое-
ше облечен в царско одеяние на една издадена
напред постройка от дворците заедно с импера-
триците,за да покаже на противниковатавойска,
че е още жив. Той едва дишаше и слабо пъш-
каше. От противниковата войска той виждаше
само тази част, която бешена близо и отпред. А
те, след като дойдоха съвсем близо до сте-
ните, наредиха се в боен ред. И. най-напред
започнаха да припомнят на тези, конто стоеха
на стените, всички нещасгия поред, конто
бяха претърпели от страна на императора,
какти и тези, от конто ще бъдат освобо-
дени, ако той бъде заловев, но ще ги по-
насят, ако бъде оставен свободен. [Прочее]
те настояваха да им отворят вратите и да
приемат един благороден и добър самодър-
жец, който ще се отнася човеколюбиво с
тях и ше увеличи мощта на ромеите с побе-
доносни войни над варварите.
119. Но тези, към конто насочваха меча
си, не им даваха никакъв благоприятен от-
говор, а ги обсипваха с всякакви хули тях
самите и узурпатора, който ги водеше. То-
гава те се отказаха един път завинаги от
надеждите си в население™ и започнаха да
отправят към императора прокобни думи,
като ту го хулеха за телесната му немощ,
ту го наричаха престъпен и склонен към
срамни удоволствия или пък гибел за сто-
лицата и погубител на народа, ту пък му
прикачваха някое друго съвсем неприлично
прозвище и го обиждаха. Повечето маке-
донци, конто са хора, изпълнени с надмен-
ност и дързост, и конто са свикнали не на вой-
нишка простота, а на груба градска разпусна-
тост, слизаха от конете си и играеха хоро пред
очите иа всички. Те измисляха подиграва-
телни песни за императора, удряха в такт
земята с крак, като пееха и се кълчеха. А
императорът виждаше и слушаше всичко. Аз
стоех до него, като ту се възмущавах от
14 Гръики яявори за българската история, т. VI
106
Michael Psellas — Михаил Псел
Zoyotff TtaQapvflovptvoG, ovx ElyEv q ti xal Hq&
o&£Vf Tip’ etu тагу EQyarr с£о%£утр> E7ll to>v nOff
ки&уС'П’ uqi.aTdusvoc Zoya»’. (II, pp. 21—22)
111. Tory Ле ye тто2лта)у evict fxtog tov teI%ovg
yevopEvoi t}(v isittw uveioycf)’ avroiG, ol psv AvftovG
0710 Oq'-E)’fi6l'r]G nTTOQOiTTTOVPTEbi 01 Л’ESUToSd^OVTEG’
01 6e кой tpvyipr &итт$ЕУи.&утр’ jt/Miidpi-voi, ETTEifii]
xardtruv -Неесу avcovG tgipairijGay, &&qouv Intcxfta-
q'sviEG, Ipq'EOi, fidQaow druQtptaoi. Kai tig tmv naf
exeivoig uffiTtTtov toi-eveiv ei6u>g, tovg f]pETE(tovG
2.a-frdw dqsHalpovG ttqos toig TEtye.ot те yivETai, xal
xaTavTinQv tov fiaoiZtooQ &tl рЁтактот rip tov
to^ov ^bevaas vevimIv, etc avzov to $e2.oG atpb^C
to fie tov рЕта&г deya EvstEzdyG stEfiiscTv^dpEvov,
floayy ti TtaQEXFevoavTos tov аитохоцторрь pFiod-
xtov о on avdivvpov ran’ exeivov xacEVvaGTi]Q(X)v
l/Qayv и Ttttfja^EEi zip TtbvQttv TtaoEZ-doav, xal
TjpElG Тф фб0ф E3tay^flEVt О ТЕ GVTOXQdcCOQ zip
xailefioav SaqusapE xal ttoqocoteqo) tov xiobpDtov
EysydvEi Grorij/iaroG- Oi fi9bioQ&Q8wdu$vott ok
poi EiQfftai, pvjCQiG avTtjs pFGrjpfQtaG, ret uiv fi-
TtovTtg, id fdxodoavTEG, xai. vvv prv HajstEUGavzEG
»?//«?, vvv anEili^owTEGf tovg insuruc jiUQayaydv-
teg enl tov xdoaxa fieoav, p-ryyavdG те '.таоаохел-а-
guvteg xal zip’ sz62iv 7rd2.iv noAtooxiiOavzEG umvovG.
(II, pp. 22-23)
112. 71 6Ё ye fiaot/.EuS, esieifii) xcu)* {-avzov tye-
yovEi, beivov tzoiuick eI pq zcpa$ tiitoig атуатиптах
oyebidooi, dnoraq'fwfooi те tovtoig tuz siofioAdG xal
asiOTEfjciool Tip EtGofior, TlOQQtO ТЕ ЬТЦОЫ d'OTE ftfy
T(1)V 2,Eyop.SV(iyy UXOVEW, P’VjS'tpq.-CtQElGl/ai Toyv vP~
QS(Dv‘ xat Totoo fir] .подлог xaxd)G AoytodpEvoGj
siza fie xal sioog nvaG tojv a7iEiQO7io2.spaiY e^i—
vEyxdrv, Ejisibi] toig tio2'Ao1g to 66t;av rfgEOEV, ziQpnap&f
fiiEfiEwaTot та беораутгцра xal ei’ tiou ti tpv2.ov staod
tovtoig OTQaiiuiTixov хатахЁх2.Е1вто, tovtovg t&vsy-
xojv ts xal xa-HostlioaG, zo^a те fiovs xal fioQdzia,
tTolUafcEl 71QOG 71<)/-Epov‘ EjIEITU. 7l2S]-floG 3w2xtixaw
ovx oZj’wr (E-HE2.ovT.al fie ovtot toig l.dypiG eav-
tovg EVEfitfioaca', ojgtieq ti тагу a22.(nv xai tov nd-
2-Euor Ttat^uviEG), тог Aotstoj oitqiEi owafM^pei' xal
fiid 7iaoT]G t9]g vvxtog [tof] tteoi t?7s ИоАеоус
tujiov TtEQiTatpQEVoaG, ytiQaxa exeige (.бойгтаС xal
d/ЛО. TTQCOly 5lQi.V (] TOVG ST02.EUitnJQ E7TtGTT]Vat Tfp
^Agtel, zip 2-oyafia тоуу staf f]piv fitard^aG xai xaf
oi’tixqv oitfoas exeIvoig, to liev ittjiewv u.FolfiaGt
to 6e awrci^Eic ухлап', osi2.oig те oxEncujT)]oioiG
TuinaG TiEQiq-Qa^dpEvoG хата ).6ypvG ^vp^avTOG
приказките им, ту го ободрявах с думи. Той
не зваеше и какво да прави, като трябваше
да понася срама от делата и от думи те им.
111.	А някои от гражданите излязоха из-
вън стените и почнаха да нападат конницата,
като едни от тях хвърляха камъни с праш-
ките си, а други мятаха стрели. Неприяте-
лите пък измислиха едно привидно бягство
и след като ги подмамиха да тичат след
тях, обърнаха се внезапно и ги избиха с ме-
чове и копия. Един от тях, който знаеше да
стреля от кон с лък, се приближи до сте-
ните, без да го видим, и като опъна лъка си
точно срещу императора, хвърли му една
стрела. А тя, като прекоси бързо разстоя-
нието др самодържеца, който се беше навел
малко настрана, одраска леко в хълбока
един знатен младеж от спал ните му служи-
тели. Ние замръзнахме от страх, а самодър-
жецът се премести и застана по-далеч от
неприятелската войска. А противниците, конто,
както казах, бяха подранили, [стояха] чак до
пладне, като ту говореха, ту слушаха, ту
ни ласкаеха или заплашваха. След това под-
караха конете си и отидоха към лагера, като
приготвиха обсадни машини и отново открито
обсадиха града.
112.	А императорът, след като се съвзе,
разбра, че ще бъде страшно, ако не приготви
срещу тях някаква войска, ако не попречи
на нападенията им и не прегради достъпа
[към столицата], а също и ако не стой далеч,
та да не чува думите им и да не поглъща
обидите им. Но най-напред самият той взе
лошо решение по този въпрос, а след то-
ва го сподели с някои люде, неопитни във
военного дело'. След като мнението му беше
одобрено от мнозинството, той претърси най-
напред затворите, за да види дали няма в
тях затворени военни. Изведе ги, въоръжи
ги, като им даде лъкове и малки копия, и
ги приготви за война. След това той при-
съедини към останалото множество и нс-
малък брой гражлани (впрочем те лоброволно
се бяха присъединили към отредите и играеха
на война, като че ли беше нещо друго). Той
нареди през цялата нощ да копаят ров около
местността крап столицата и там направи
окоп2. Призори, още преди неприятелите да
се приближат до града, императорът нареди
нашата избрана войска и я постави срещу
тях — и кониите части, и отделенията от
лековъоръжени войиици. Той ги снабди със
защитни оръжия и ги нареди по отреди. А
1 За офанзива бил главно Константин Лихуд, докато магиегьр Аргир Италиецът съветвал императора да
не излиза извън стените. Вж. Scyl. Cedreni op. cit., p. 563 9_i9; срв. Schlumberger, op. cit,,p. «516.	2 Ha
едно издигнато място срещу Влахерните. Вж. ScyL-Cedrentts, ibidem.
Michael Psellus
Михаил Псел
107
fOTJjoi, xdi ui’Toc avihc fv UEiEtbatp xai) ions
asiosiTOv EyvcbxEi то иёллог iddiv, (II, p. 23)
113.	7o?JTftw' be oabsr ijbEoav di ztoaeimoi, &/J*
ЬшЬу лАуаао ittes oDqoois tois xaiFyuilg AoyotG
VTETVxyxfaca’, зтотта itkv tovs yuMvobc fstiuxottec
qtt'ow uaihir acioikr yutv aHooor ovtm ovvEAE'/y
то отоатбледот’ EbtboixEoav ydo t.iy тк ало tys
ttpas iifqis tnifioyfryoftoa лаоауёуогЕУ’ cerci be ey-
vcuxsioar on dyv(>Tfx6g <i/Zos at лаотциг bwuutis
vvyyjdvovoiv uvtes. туг тс laq'fttur ovbh> p'/pvoav
fiafrv xai bvaficnoT eHe6go.vto, тус tov xocitovi’toc
apEATEyiac xazayeldocn'TFS, xai tovtov si vat ai'ToiS
tov tm'^nTorLiFVov xatQov i^’VcoxdTFq, ovnjomxares
аААулае xdi to tvvtumt aAuAd^avTES, dfioooi '.<ат3
Tour sioriaAovTE*. zoic Тялок xai ^аоти. ryv t«9>-
itiav ЬлЕрлпЬуоагтЕе, njesiovoi тс sv-fibc to be teojs
GWTETayuh'ovs, xdi xard vcotov tovtois yivdiirvoi
(фЬут ciryouw rd iif-r ^iy'EGi, n't Ье bouaoiv' oi Ье
FlAElOVg fapFaVTWV OrrWTOVflEVil Xiff TOO1 t'iTnXW
F^oAtoihdvGVTtc avzov nov a tn ectotovvto xdi biE-
<pi)vfOfJVTa’ 1‘tyevyov be «»’ jm>ruy ii:ui tov 'Лотетпс
fxtos eytyovCToar. (u./di. by xai иск этой? тф pa-
GlASl FOTfUTEC bTVyytf.' OV" djjFTO ya<i (IVTIXG. TV(KO>VCV
f-i (Herat x-ai jnirrac btay thtoyuccBai.
114.	Kai :-t tic robe тус ctoovoias stryovs ca-
ofie, oebev yv силоЬтт EXEirctc cvtoS те tcov tei-
yiiiv yEvi.c&ai xdi tov cy ftov tv%eiv Elev^soatQ' oi
те ya.Q vus та» тпуфу Eicobois сд'Еатухбтсс
r,ir •rfjoi'tx'tv dfptrTFS, t^yzovv блу ng exeepovc
(/.Qoi'oyoEtE' у те TI6)jg ^б/ллааа, oi lift Sts ai'TOVg
ayaxe'/iOoyxFtjav, oi Ь’глаУтуоол тф тнпгЬ’э-ф Л£)'>~
cJfvuydyGav' aWoirroc zip> cdcobov астае deiobst-
hanas, T} tiaAAov TFfhtpQyxcits fbs ooq у tian' Etc
ryv paciAsiai xupaxfapidy xdi. veto rrooyyovtdvrp
fpvjri xai fjaotAEiE') лоилу ати^Есу fis та fiaol-
Asia, Tt,v air cicobov is avaiov dvapdAAf-rca, лар-
i-Aaovt'»’ bs тог 7ллот ЕСрсхаото. та uc-Qy naw ol-
XEtaiv b»vduECin\ ^уЬета лсшлт cpda, ш;<5? л,Ау~
uvvo&m tf-dvov GvyyEtixtjv. хат Et' nva (boi to
wtovTiov ЕТтЮЕтитга у тф Ь6[>аи paAEtv efrEtoVTa tov
ay%ov, E^EiyE тут yy7pa xai yMvf/EQOV тот tpEv-
yovra.
115.	CO toIvvv ijaotAEvs, Tidvos bs aQa xoraAE-
Яалто ate avxtxa TEOvy^oaEvos, Enviby tovtiov
yxovoE tcov epeovebv, xdi tov tvquvvov е1Ье robg
(puvovs аттотоЕяб/ЛЕУОУ' „ Tovto це tiovov tcov a2-
bov pQUTTEl bElVCOS (3T()bs GTQa/f.£ls\ E<pyOE,
on TVQavvsiv 6 bEirbs avyQ EmPallouEvos^
самият той, сед нал на едно издигнато място,
реши да гледа отдалеч какво ще стане.
113.	Неприятелите нищо не знаеха за тези
приготовления и като се приближиха, се на-
тъкнаха на нашите гъсто събрани отреди.
Нап-напред те задържаха колете си и ре-
шиха да разберат откъде така внезапно сме
събрали войската. Защото те се страхуваха
да не би от Изток да е пристигнала някоя
по-?.ющна част. Но, когато разбраха, че на-
шите войски бяха ед на тълпа от скитници,
и видяха, че ровът не беше дълбок и непро-
ходим, те се присмяха на глупостта на вла-
детеля. После, като разбраха, че това именно
беше случаят, който търсеха, те сгъстиха
редовете си. нададо?-га бойния вик и се спу-
снаха с конете си всички заедно. Те лесно
прескочиха рока, ведная-а об-ьрпаха в бягство
гези, конто д итога ва бяха1 н аре дени в строй, и
като се явиха в гьрба им, започнаха да ги
избиват масово било с мечове, било с копия.
А повечето от вокниците се блъекаха един
друг, смъкваха се от конете си и бяха стъп-
квани и погиваха на самою място. Бягаха
не само тези. конто бяха отвън града, но и
онези, конто стоеха около императора, защото
мислеха, че узурпаторът ведпага ще нахлуе
и че. всички ще. бъдат избити.
114.	П ако бунтовниците бяха пренебрег-
на л и съображенията на предпазливост, нищо
не би им попречило да влезнат зад стените
и свободно да постигнат това, към което се
стремяха. Защото тези, конто бяха поставени
при входовете на стените, изоетавяйки от-
браната, търсеха място, където някои би ги
защитил. II от де л ия град ед ните си отиваха
в къщи, а другите бързаха да посрещнат
узурпатора. 11о той, понеже веднъж се уплати
да влезе или, по-скоро, понеже твърдо вяр-
ваше, че ще бъде повикан от нас да заеме
царската власт и предшествуван от факли,
ше бъде въведен в двореца с царско ше-
ствие, отложи влизането си за другия ден.
Той минаваше на кон край всяка част от
войските си и викаше никой да не удря и
да не търси да се насища с родствена кръв.
И ако видеше някои да размахва металното
копие или да иска с копие да удари стоящия
наблизо, той задържаше ръката му и осво-
бождаваше бягащия.
115.	И тъй императорът наистина беше
остан ал сам и мислеше, че веднага ще умре.
Като чу тези гласове и като видя узурпа-
тора да възпира убийствата, той се объриа
към мен и ми каза: „От всичко най-много
ме смушава това, че този ужасен човек,
който се стреми да узурпира властта, про-
изнася човеколюбиви и кротки думи. Защото
108	Michael Pselius — Михаил Псел
arftgcbnovg aqjfyoi xal ypcgovg qxovag'dsdocxa ydg
evtev'&ev Tijv faiccv savzqj огп’Елюпаоутас dvvauiy."
116.	Tijg d^adefapyg fiTtobvQotiEVtjSi (pypi di]
туд jigsopviegag (f] ydg Erngsitia vneooglav xata-
dEdixaoTo), xai r/vysiv avrbr лрютдЕлосиуд, Etg
Tivd те ttov Oeit/yy vaiiiv xaTacyvyEtv, ravgyddv
зтдод aviyv алоР2.еу>ад. „’Anaytru) Tig avvhy, eqny-
osv, ei ng yplv тшИшлш, iva xaffifoantp tov
&gyvov nocotro, нас ш] ri]V euyjv xaTat.ia2{kJxitvi
lyv^rp’" то ydg EVTvvypa, qyoi, тф rvgdyvqj (ngog
Ере av&ig vnoorgatpEig) zip’ Tijusgur nsQicbQtoTO'
то di ye 2otndv, wumeq ydppor ^зюллю^еСиуд
avzcp, тцюд Tovvaruar ycogyoEi rd ngdypora.^
(II, p. 25)
117.	CO uev ovv tvquvvos ravra duxnQagupEvOg,
alypuaWixovg те ova dliyovg gcoygyoag, cweieta-
ypsvog snl tov yagaxa (biEiotv* 6 de ys avroxgdxwg
ovdev av&cg xacvoTouyoEiv Enexeivov Eoxeyjaro, dAAd
rag to)v rsiycbv etoodovg хаИадросйаегод, то те
nArfiog dypaycoyyoag туд ИдЛЕсод xal туд ядо-
hafiovoyg avrovg svvoiag агтоде^ацЕГод, туд ds ye
реИойоуд ena-fHa аюпед eti ayoiviaig ngoflsig, ev-
nsribg rijy tnokiOQxiav diyveyxEV* b de ye rvgavvog
xyv vvxza povyv sxeb'yv Ini tov yaguxog al'kioa-
pevog, Etn-Eidi] bg&gog eysyovEi, тад dvraustg ava-
Act/icbr mg sni siQoxEipsvYjv rip fiaaikuxv <ywy2avvsf
zovg те ас^итшЬтисд deaptovg unayaymv тгди тсоу
TEiycov toryui, didagag n n di] ngbg таг xaigbv
ipHsy^aivTo' oi, dt diaovdvTsg, s^eelvoc хал racg ipmvatg
xat тосд o%ypaoi, зтдод usv tov fiomfea ovdeva tswt-
ovvw koyov, то ds ye zrtofflog y^iovv ay xaratpgo-
vyoai bpo<pv2ov xal ovyysvixov ai ратод, pyds He-
2siv Tolg 6(p&a2poig avrovg smdsiv eIeeivot fysapa,
coonsg lege i a psh^ouErovg, uyd^Eig tooovtov yudg
dxvyiag еЫоас тате toiovtov xurcjupgovyoai- avro-
HQarooog, dtnoiog ovdeig fyeydva тап> лаутозу, ov
drj avroi яеяецюутш axptfimg' egov yog &xqi tov
vvv dvaigyosiv avrovg xai diaygyoau^at mg note-
plovg, 6 de ayjti tooovtov аутфаУАетт. rijv otyayip,
ypiv rd? S-xEivayy 4pvyccg %aQi£6uevog' TtQog rovrotg
нас rd TtEQi tov no.Q'y[xiv fiaoi^Ecog EsieT^aycpdovv
detvd, xal cog иа^адуад tag eXmdag туд По^еоуд
bwQag Eig Tovoyazov, ей za>v vetpcbv cupyxEv etiI
хду/цуог. tq. uev таг? afyjxa?.d)T(ov (bg enl иЕтра-
ijakt} Totovza, ai di naga tov dyuov ipmvcii dxaiai
xal TtgoTEgov. (П, pp. 25—26)
118.	Elza be xai ti toiovtov fmov/^eifrpcEi.
Xe&iov a^ioixyya fiagy and twv EVTog TEiyibv etiI
Tovg no2.sp.iuvg елето^еооуто, xaTEaardyow de w~
bsvbg, d22d tov oxonov dnEQiTrxovVTo evrog' zyvt-
xavxa ds sitovcbTsgov ol (n>i^E2xovTs.g то p^xfi-
vypa, xi]v otpEvdovyv dT’ras'ax^doavTsg, }J,^ov тста
x&v dbguiEQO)v хат avrov tov zvgdyyov snigolnrovot,
се боя да не би с това да привлече към
себе си божията сила.**
116.	Тъй като сестра му, имам пред вид
по-възрастната (защото Евлрепия беше осъ-
дена на заточение), се вайкаше и го умоля-
ваше да избяга и да се подслони н никой
свети храм, той я изгледа разярено и к аза:
„Ако някои е останал при нас, да я отведе,
та себе си да оплаква и да не размеква
моята душа. Защото успехът на узурпатора
(той отново се обърна към мен) свършва
днес. Занапред като пясък, който се свлича
под краката му, работите му ще вземат
обратен ход.*
117.	И тъй узурпаторът, след като из-
върши това и хвана доста пленници, от-
стъпи в боен ред до лагера. А самодържецъг
не мислеше да започне веднага нещо ново
срещу него. Той поправи входовете на сте-
ните и привлече народа от столицата, като
го похвали за миналата му благосклонност, а
за бъдещата му той обеща награди като
при борби и така лесно издържа обсадата.
А узурпаторът остана в укрепения лагер
само през тази нощ. След това, като съмна,
той вдигна войските си и настъпи, като че ли
царската власт лежеше пред него. Той во-
деше и окованите във вериги пленници и ги
постави пред стените, като ги научи какво
да викат в момента. Те, като застанаха на
известно разстояние, с жалки гласове и
движения не отправиха нито дума към им-
ператора, а умоляваха народа да не прене-
брегав кръвта на едиоплеменници и срод-
ники и да не пожелава да види с очите
си това жалко зрелище — да ги разкъсват
като жертвени животни. [Те молеха още] да
не идваме до такова злополучие — да прене-
брегаем такъв самодържец, какъвто не е имало
никога между всички самодръжци и когото
те бяха добре опознали. Защото, казваха те,
той можеше да ги убие досега, да ги уни-
щожи като неприятели, но до този момент
отлагал посичането, като предоставил живота
им в нашите ръце. Освен това те възбудеио
разказваха за ужасните неща, конто търпяхме
от императора, и как в началото той издиг-
нал до небесата надеждите на столичаните,
а след това от обладите ги свалил в пропаст.
Ето накратко какви бяха думите на пленнн-
ците, а тези на народа бяха, както по-рано.
118.	След това стана нещо такова: тези,
конто бяха зад стените, стреляха срещу не-
приятелите с твърде тежки камъни, конто
обаче не улучваха никого, но падаха пред
целта. Тогава тези, конто управляваха маши-
ната, опнаха лъка и хвърлиха един от по-
едрите камъни срещу самия узурпатор. Те
Micliael Psellus — Михаил Псел
luy
xal tovtov tdv aTioTvy^avcvui, q vyfyv 6s xal sctofar
EXElVO) re Xal TOIG JlEQl OVTOV EflftdMo'i'Olv' 69ev
tfatag яатаоЕЮ&8УТЕ5 fq? 6eei xal tiqoc eovtovg uvy-
XV&srTEg, тот те. oi>paomo[idv s/„vguv xai ttqog tov
ХЩюха vsTocTQSffovoiv. (II, p. 26)
119.	*Evtev&sv uvtoig mV Tovvavriov xExco&rptsi
та тцубураха, xai. ti tuig eXtuoi [aetetoqio-
•{)evteg, slnsiv 6f хсй тф тьао‘/иуп tov xoiqov,
тахг> xavodlcihiciav те xal diEQQvqoav’ ovx еп yovv
av'dtG тф vsfyjEi ttjg UoAeiug ngooETiElaoav, dA/7
d Alyas tivug ev ф хатЕохцуозоау fyi&QOG dtavAioa-
uevoi, naMvfiQOuovoiv o&ev nQoot^aoaVj ol stZeIovg
aovvTaxwt. xai cog pvyddEg' r^vixavra yovv e? fives
avroig txxat&xa ?j siAeiovg олсуср Inndrcu hyuvt]-
ouv хата rcbrov ycvofAEvot, ovte nvQq'OQoG av vjie~
ЛЫф&Т} TO) 6lE JtaoilEVqj EXElVq) ОТ(Х1ТОЛЕ&р xal
dovvzdxrcp. сАЛ/?6 avToxQaTuJQ, xafroi ys ттр> toi'}-
Tiftv (pvyfyy я^оайсид, ovx елехеФцое ri)
dA.V&TEOxev afabv то ji()6teqov 6eog, xal tea тагти
xQfoiv ovx Ekaficv tov xatoov. (II, p. 27)
120.	'ILfxiv .uev ovv xai t[ ex tov yayaxos ava-
XWQtjotG TQOJtatov TEEfHtyavEGTaxov eSo^s, xal to т/fc
IIoXeUK JTAfj&OG EXEIGE yvtlEVT.EG TtZeIdtOIQ Efpo-
bioiG топ’ avTo-St xaxaoxt]vo)odvTO)v i'niTvyydvovoiv'
ov yciQ slypv uvtu toig vzioCvyiois AvuDegiHu те
xal kniTpOQifoaxrifai, nAstova ttoiovuevoi Adyor uignc
av Aafioisv exei$ev vzioxcOQijGavTEg, 7} tov nAov-
olcog xal EU3TUQaoxEra)g пофсаиНш тф> tyvyijv'
End ds dvuxEX<OQTptEoav, fiioQyfjG ev&I'g ei%op tov
ayovra( xal exqotog r<p xalfsavTuv tea (pE&yEiv
EXEl&EV COQfAtjUEPOG, IQ> TtQOG uAAt/Aovg (pofiaj XOJ
тф AvueshteAxto) tov n(jdy[латоч av&iG ovve(%eto.
Tecng yovr ooovc 6 xaiQOG E-fildov AuIAeiv, Аетгео-
gti stqog tov cii’ToxQatoQa xai тф» IloAiv хахЕ&тт’,
ov rcbv ev nbj&Ei .udvov отратшлхЬт, ctAAd xai тагу
EV TeAeiXO.1 TMV GXOaTljyovVKOV. Teo te TVQUVVfp xal
Aevteqov ti, xaliQlrov, xai aAAcp Ел^алл^упдохЕусорф
xei xaxov. toig yao stqog ECnsQav nQoafiaAcur qQOVQi-
OIG, ElialcOTOlG UAMOG T'lj ТЕ TOV TO71OV EmT'ijbEUiTTjTl
xai тЦта»' TFixiov Ьии<1ЕОЕ1,тф [ф srQo'doxdv noAAov
XQovov noAS[iiov, ovtilv tovtcov ovfih} ex sioAio()~
xtag naQUoT/joa/itvos, tow n(jooT8Tay[iiv(ov Tsiyoua-
yjiiv OV TOV nollOQXElV ЛоуоУ EXOVTCDV, 'i] TO<’ 7TOr
/.ivd^ouEiv, xal tovto avzo dEtxvvEiv toig лоАюу-
xoVfAEVOtG, on fd] {iovloivTO exeIvoig h'uvTiovo’D'ai,
Ei urj ooov toig nQOOEkdoEGi xal toig cyvpaGiv.
(П, pp. 27—28)
1 Те се опитвали ла превземат крепостта Редеете.
не го улучиха, но накараха него и хората
му да хукнат да бягат уллашени. Поради
това, разколебани веднъж от страх и ему-
тени в душата си, те развалиха стегнатия
си строй и се върнаха при лагера.
119-	Оттогава работите им тръгнаха зле
и след като за кратко време хвърчаха нависо-
ко поради надеждите си и, така да се каже, по-
ради нещастно стечение на обстоятелствата
бързо се подхлъзнаха надолу и се провалиха.
И тъй те вече не се приближаваха до сте-
ната на столицата, а останаха няколко дни
там, където се бяха разположили на стан.
След това се върнаха, откъдето бяха дошли,
като повече вървяха в безредие и като бе-
гълци. Прочее, ако тогава (шестна)десетина
или малко повече конници се бяха явили в
гърба им, то от тази разпръената и отстъп-
ваща в безредие войска не би оцелял ни
един човек. Но императорът, въпреки че
предвиждаше бягството им, не се залови да
ги преследва, а, въздържан от предишния си
страх, изпусна решителния момент.
120.	И тъй на нас дори и отстъпването
им от лагера се стори твърде блестяща по-
беда и гражданите, като се стекоха там, на-
мериха много от припасите на неприятелите,
конто бяха лагеру вал и на това място. Защото те
не бяха успели да ги начат и натоварят на
товарните си животни, тъй като повече гле-
даха как да се оттеглят незабелязано оттам,
отколкото как да отстъпят с богатствата и
съоръженията си. А след като се отдалечиха,
неприятелите веднага започнаха да се сърдят
на предводителя си и страх в душата под-
тикваше всекиго да бяга. Обаче страхът,
който изпитваха един от друг, и трудностите
ги задържаха. И тъй до този момент тези, на
конто случаят беше помогнал дасеприкрият,ти-
чаха, без да поемат дъх, към самодържеца и към
столицата, и то не само масата войници, но
и първенците, и военачалниците. А узурпа-
торът беше сполетян от второ, после от трето
нещастие, а след това те се заредиха едно
след друго. Така той нападна западните кре-
пости, конто изобщо бяха леснопревзимаеми,
защото бяха на много достъпно място, а пък
и стените им бяха порутени, тъй като от
дълго време там не се очакваше неприятел,
но не завладя нито една от тях чрез об-
сада1. Защото хората му, конто имаха за-
повед да нападнат крепостите, не се стараеха
толкова да обсаждат, колкото да се оттеглят
и да покажат на обсадените тъкмо това —
че искат да им се противопоставят само
чрез привидни пристъпи.
Срв. Scyl.-Cedreni. op. cit., р. 56713.
по
Michael Pselhis - Михаил Псел
121.	7) tit г oi-г Tiioavv/jaas ovtcos ulcxqtTjs,
тф iu-уаАф НоАеюс апаккаттЕтас, хас etc aoy/ov
TOIQ ttf-f-^ф trQOVfilOlb 5lQ()C>iialdjV СП’ЕХООГЕТО' б
ds yt avrcxadrcoQ xat тас dwa-iisiq ex тф еом/с
схгахаАЕТтат, ха),, trretcl*) тиус та Еясп’Е&)2и&еоаг,
хата тт7п> egsteqig»’ ouotyvkcoy 6uov х,ш fia/itidtrnv
dtvi-qoiv' oi д?еле 161'1 tyvtdxsoav т,1р’ та»' eojvit <>тоа-
TtT'udTtW .гЯё/£ПОС', OVX tn fWVAt/У ЛЕОС tov ;ia-
yEoflot i] iti/ tqionjoaynt ciQic avro-bc, dzzd 6ca-
osraQEVTEQ svbrq xat xaxaic еЪюутес tov rvoavvov,
oi fit у слоуог jta2ivoaTOi'Oiv, oi 6e ye nAttovc no
avToxoaToQi. TinuGEtjQvtfoar, .to'2d лроточи' dwco-
iioxOTt-c xtij xatfit-citту та люта dovztq, o/OTt obi’
ciAAijkocq xai fiPi’uAmjAayr ted tois tov TV(iuprtv~
ouvToc d7T.otkcvt.tr 09-Oakuocq, dk/м тчрчхаота тф
dest rraytvTEc i-Айуюта тф GvTfoaootaq ЕОЕПРфти.
(II, p. 28)
122.	Etc 6i /юг лепта»’, оготои.тклтф arw-
-fk-r тф TVQdvytii, Тюаууф то отоиа, ri/v лоио-
Tjyooiav Ват ат'ф, a.vi]O хатй те гиб hut ос (pvocv
xai ytcoitjV cixiiip’ T.Oi’q {ftjvAAoi'UEVtrq ixsivoiq t(pa-
iuA'aoc ijpinot, tiE%Qi. jr'ivioc л оаигитфхЕс TO) TVOUV-
ypvGavTi' fifiEAJt xat 9 vyuvn xal Etc -dtiov хата-
ЛЕфЕГ'/оТг VflfW О'ОЛЛЕ^ЕОуЕ Tl XOf Ul'yxaTECfVyEV,
t^oi ixttiov At л Err xat tclc лстбтас sysiv nude, 0
fit uAAtr быТЕоф TtfA/a diuEVOC T1,T 1Л1 TOtq
OOXQte ЛЮТ1У or dtttptVOi-.TO. Of fftv ОГГ EC Tl T(~n>
itoti»' ddihojy хаталЕа Etiyact, xai rd ticpTf олаоа-
ftSI'OL tpTtikoVV ОЛОХТЕУЕСГ tainr'Q, Et TIC tXS7HEV
ovv f>tff. dxdyttv aiocETO' 6c (ioxt’iv yorv то лютое
FiAipfOTtc exflDev те i^ijEow xai cqac еаитогс тф
ЕуугфарЕтю лапал)Еб(1)хао1У' аклб ttlr TvoavvEiaac
svilrc шпалелтеша лпдс tuv xatQav, xai tovto idv
SAEttTU.C CUJIEI О tovciq, TOVTO 6eCTQi'lC M510.0фЕСъ tTOfi-
лтт<, xai tuvto d’ftzZo п booin’ n~)V uij у Errata)»
нМиугго’ 6 Ле ye Ватат^ф ov6e tv tois 6eivoic
yeygvtue тлслеАфтО TOV (ptfovijuaroc, v'a/m aoiHiQti:'
те ai the i.lAxiv ufppbr xal yEwaToc (Ьлти лаги xat
iixaTtt.~f)j]XToq. (II. pp. 28-- 29)
123.	"Елт tovtcic t> ai'ToxcfiTOQ ifjovijTto .atv
uYjbEri Ta/v u/m)V цгфтхах.фтм, из]дЁ tl dQaoai.
TOVQ TETOAflTfXOTOC dtlVuV, f)E(p ТЕ TOVTO ЕЯОууа-
Adptwg xal та tforxcobEGToxa t^aQftffdfAE»OG Еагтф,
tl ai] лаос rots dvniQaoir avrt7) y.Ei(Kt </aveb]
лоаос xat caeoC акА&тЕаЬц ^qoc tois TEtys.6tv ov-
TOL EyEVOVlO, Eriivqtv icvrifir[ xiiyr ла(/" aVTOCS TOA-
yif&EvTuyv yEvduEvoc, Orx EU yi fooiuaytjoac, ovds
121.	Прочее узурпатор-ьт се отдалечаваше
така позорно от столицата и като нападна
крепостите, конто бяха по пътя му, беше
отблъснат още по-позорно. А самодържецът
извика и източните сили и след като те
дойдоха тнърде бързо, той ги изпрати срещу
западните [войски, съетавени от] едноплемен-
ници и [от] варварщ. А те [хората на узур-
патора], като разбраха, че източните войски
се приближават, дори не се посъветваха по-
между си дали ще се бият срещу тях или
не, а веднага се пръенаха, като проклинаха
узурпатора. Вдните от тях се върваха по
домовете си, а повечето се стекоха към
самидържеца. По-рано те се бяха клели и
давали честна дума пред светините, че ще
умрат всички заедно пред очите на узурпа-
тора, но в този момент, скован и от страх,
те твърде слабо си спомняха за клетвата.
122.	Но един човек измежду всички, от
самого начало съратник на узурпатора, по
име Иоан, а по прякор Ватаци, с телосложе-
нието си, както и със силата на ръцсте си
подобен на проел звените герои, остана до-
край при узурпатора. И тъй, когато [Торник]
избяга и се приюти в един храм, и той из-
бяга заедно с неп > и се приюти там, въпреки
че можете да го изостави и да получи най-
големи почести. Но той препебрегна всички
друго и не престъпи клетвите си. И тъй
те сс бяха по дело ни ли в един свешен храм и с
извадени мечове заплашнаха да се убият,
ако някои се опита да ги извади оттам на-
сила. Но като полу чиха клетвена гаранция,
те излязоха оттам и се предадоха на този,
конто им беше дал дума. Узурпаторът обаче
веднага пади а духом при тежкото положе-
ние и ту надаваше жалки вопли и удряше
на молби, ту проявяваше никоя друга сла-
бост. А Ватаци и в нещастието не забрав и
г мел ост та си, но пак имаше надменния «-и и
горд вид и пред всички се държеше храбро,
невъзмутимо.
123.	Тогава самодържецът не искаше да
бъде злопаметен към никого, нито да на-
прави нещо лошо на тези, конто бяха про-
явили такава дързост. Той беше обещал
това пред бога и беше произнесъл срещу
себе си най-тежки клетви, ако не се покаже
мек и милостив спрямо тези, конто бяха
вдигнали ръка срещу него. Но когато тези
стигнаха при стените, той веднага си с помни
1 Тези „варварв" според Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь, стр. 20, и Зла-
тарски, История П, стр. 86, били българи, конто участвували на страната на Лъв Торник. Обаче Аталиат
(М. Attaliatae Historia, р. 29g—J4) изрично споменаеа, че когато източните войски били изпратени против бунтов-
иика, в тила на Лъв Торник сс явили български отреди, конто се биели на страната па императора. Вж. Schlum-
berger, op. cit, р. 524, който цитира Schiitte, op. cit, р. 1 sq. и според когото на страната на Торник са участву-
вали „варвари® печенеги. До същите изводи стига и Дуйчев. Проучвания, стр. 34.
Michael Pselius — Михаил licei
111
tops Aoyt<\uobq xaraeydyv, •itycit.Qsoiv svflbs ottois
duuazcov vxjxcaprfli'getac xdvzavii-a zoirvv 6 /dry
zugavros yoEi/dv aqfptE qxovijv xal dysvios ravzov
dnodi'QEXai, uteqvs di zooorwr iv/ppcd/s, бтс otqk-
zubzrp' yswator to 'Pcoucdarv Hydros dnidlrow,
ggvsauSgu ev&vs тф Eddq-Ei xai yEwaiarq zip’ zitwj-
giav vtytoazai. 3Knl zovzots fhdaiijjQv 6 tiaotAsbq
fdyiarov zcbv ttuxhotf. dQvltovusvcvy xazdyt-Tf xai
usy,(Ji tovtov gzi'/gus zi/v oQiii/v boyijs, EVpE~
v есташ. ttqus tops i^ipov/xi^Gavzaq btaAvETai. (II,
p. 29)
7. Isaacius Comnenas contra Patzinacos
exercitum duett
VII, 67. lotovzai Twyagcmv dvdol таг алЕАГ/Ар-
ftoza ziiu'iOas 6 tiaoiAxbq, ел&Ьц tuvs fojovs fiaQ-
fiaQovs zfbv F^tyjAQr/pfiraiV avFtfiqE, xal tovto bi,
алоауиогЁотатаг актф rysyovsi ти zpijua, лагатра-
ria era zovs to^EQtovq y.u»_.Ei, ofc Mvgovs iiiv 6
полы yjjoFos ibvoua^EV, fItu dr eis 6 leyovrai ue-
TO)vo.uao8r/Ou.v‘ repot ievgi de отгона б * I отgoq stgos
zip' zo>v "Pcopcuarv dto(n£Ei dyspovtay, aft/joov те
алатеоттршт xai Tipdq zip’ dfiEdcmip- yfp’ pFxayxio-
ih/oav' curia di ainotq zijq Atotmundmox; rd zebv
PettTv' E'th’oq, ouoqcvvtes piv ёхеЬн. iq, Аг/атгбоутес
de Tobzooq xai Aifi ^operoi, xai sz&uq zip' iitzctxE-
olca> Fx/iia^utiFToC did zavza dxoxQvozaA?xoi}sTTt
nod тф ‘"lorQCp бгчлео гут si уф) yjji/Guaryoi, exstDev
л(Юъ i/itas pEzariarta'zai, oaov &&ros zoiq zjpETt:-
gois ?яг?одтг«;0егтгс byiois, xal owe szovrss ov&'
onmq av v/Qstur/oauiv,aH} utiojs zobq oiq nQwfoyi-
oav pi/ dy^r.aaiEV' (Ц, pp- 124—125)
68. Ei fit di: xai p,aAAov тму aAAuyv Pth'ibv dvo-
fiayoi ze ней dvoTToi.F/n/zoi, ovte yervatoi to is car
fiaoiv owes, ovte riir tyvyip’ ^аддакёоГ akP ovdb
ituipaxaq afityiEvvvvTai, uvdii xvt/pibaq TtFgixEiVTat,
ovdk кбохят not zdq xei/xiAaq натао</а}1£отто.С ас-
Tils di: abzoiq ord3 f/zuiovv tv ysQotv, ovz3 Елииулт/Е
dnolaq di/ q a i zaq ’ApyoAixdc, ovte лерирЕог/е,
dkP ovdi -рч I, siEQi^cbi’VWiai, doyaza de uovov
EvayxaAi^6f.iEvoi, zovzu di/ uovov zb блког лрб-
fi/.-r/f.ia Exovoiy. (fit duuQovvTai bk xazd Aoxovs^ ovdc
Tiq ai'Tobs Елютт/иг/ отратгууью/ лреаугт sis лоае/юг,
evd ioaci UFxd)~nn' rd£iv, ovx EVidwtuai' xeoas, ov
bF^ibr, 61P of'be xdQaxaq Favzdiq лт/yvvyTai. ovdi
как во бяха дръзнали против него, престана
да се колебае и въздържа миелите си и
веднага отсъди да им се извадят очите. То-
гава прочее узурпаторът започна да надава
жални стенания и се завайка недостойно. А
другият каза само, че ромейската власт губи
един храбър войник, после веднага легна на
земята и смело изтърпя наказанието. След това
императорът устрой тържествено шествие,
по-величествено от всички проелавени някога
шествия. Той ограничи дотук гнева си и се
помири твърде благосклонно със заговор-
ииците.
7. Походъпг на Исак Комнин
срещу печенегите
V1I, 67. След като почете покойния [пат-
риарх] с такъв заместник1 и като тури крап
на наиаденията на източните варвари^, а това
се оказа твърде лесно за него, императорът
тръгна с цялата си войска срещу запад ните
[варвари], конто в миналото се наричали мизи3,
а след това били преименувани със сегаш-
ното си име. Те населяваха цялата земя, която
Истърът4 отделя от империята на ромеите,
но внезапно напуснаха земята си и се пре-
сел их а в нашата. Причина, за да я напуснат,
стаиаха гетите5, техен съседен народ, конто
ги нападаха и ограбваха и така ги прину-
диха да се изселят. Поради това веднъж,
когато Истърът беше замръзнал, те го из-
ползуваха като суша и оттам се прехвърлиха
при нас. Така целият им народ се изеипа в
нашите пределы. И те не можеха нито да
седят мирно, нито да не безпокоят тези,
близко до конто се бяха настанили.
68.	С тези люде по-мъчно се води война,
отколкото с другите народи и по-трудно се
побеждават, вълреки че не са със силни тела,
нито със смела душа. Те не се обличат с
ризвици, нито носят наколенници, нито пред-
пазват главите си с някакви шлемове. В ръцете
си не държат никакъв щит, ни го продъл-
говат, какъвто казват, че бил аргоският, нито
пък крыъл. Те дори и меч не препаснат, а
държат само копие, и то е единственото им
защитно оръжие. Те не се разделят на от-
реди, нито се ръководят в сражение от ня-
каква наука. Не знаят как да се нареждат
фронтално, нито познават ляво и дясно крило,
не побиват стан и не знаят да се заобиколят
с изкоп, а като се съберат всички заедно, в
1 Патриарх Михаил Керуларий (1042—1058) бил замесен след смъртта си от Константин Ликуд (1059—
1063). Срв. Скабаланович, пос. съч., стр. 390 сл. 2 Сиреч турците-селджуци. Туке името кмизи“ саозна-
чепи печенегите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, П, р. 208.	4 Т. е. Дунав	Т. е. узите, тюркско
племе, чиито първоначални поселища били на изток от Каспийско море, а към средата на XI в. се спуснали към
Средний Дунав. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica 1, pp. 90—91; II, р. И.
112
Michael Psellus — Михаил Псел
ti]v dioQvyfp' i'baoiv, <W.’ opov (pvQdtp’ gvu-
xAfixtvtE? d?J-t]Zois хои tyj nQO? to £Гр> astoyvajOEi
раюд&тк, psya re oAoav^ovgi xat ovtco tots av-
TlTEtaypSi‘OlS E.uSTl^lOVOl. XUV pEV (blCOGCDOCV, OlCt
JiVQyoi S^iQpayEVtES autovs ag sidcbs biopsvoi xata-
og'dEtovoiv, ei d? у noAEpias (paAay$ ayttayp tip’
FtpodoV xaloV fa??} EV tUl? T(bv fiOQfiaQCOV EflTlTcbotGlV
n ovvaGTiiGfibs, ol ds avttxa ctQa.<p&tES tpvyfi ti}v ccb-
TTj()i<ci’ dubxovor gxvyovot ds ov тогаудегто?, azz’
<W.we allo? aAAo-fh diaoxsdao'S’Evtss' d usv nc etc
лотароу savtbv (»oas ?/ «ггеу^ато, ?; xatsdv той?
divas TcsQiehxfl&e, 6 de etc vhjv $a&&av spfte-
fhpW)£ Tore; teby dicoxovrayy txnt-Q'evye?’ ctyrfoljuote,
zczt аЯ2о? dZ/toc xne огрлаутс? apa di(/jonaQEVTES,
sit avfhs etc tovto, 6 psv oqovs, 6 ds. ?x <pd-
gayyos, 6 de rtc ex лотаисоу, xal (Ш.о? aAAo&sv
dtnQoonTos ovvlieovci. detjoar de avtois susiv, si
uev gytvyoisv vdaor- rj mpyaiois ij notapiois, aost-
TOVGlV ufrtfaa (ЛЕЮЛЕпбУТЕ?, & <Y OVX, TOV 1ЛЛОГ
sxaatos aTio/ids s?aipacowi tovtov?, uidfjQip rdc
(pl-spas avaGTGuaxiavtss, xai tip’ diipav ovttog unv-
tat, toe vdati тф ft?peat %Q(hpsyoi' etra di; xat tov
mdtatov raw Т'ллсоу dyatsitovTSs, xai tip1 evq?]-
uEVTp> uvaxavoavtss vArpr, uvtov лог rd evtstuij-
uh>a rov Тляоь psh] fiQayv и diai^sQpavavtss iista
tov Av-Hqov Xag-voGovci, xal ovtoj? savro's dyaAa-
fioyus ьл1 т«с я (мягок isnat xaXtas' xal iprpai-
Astfovotv о'юлео itfp&s gaoay^i fia&stais xai xQr/u-
voic алого uoi.s, олова ts-Ixegi yQOiptrvoi. (II, p. 126)
69.	Tovto to ysvos dstvol фУилаттЕ? xai. rds
yvebpas глоха&цисуог ovte d# avv^ipau ioi'tovs
git Alas t^sypvow, ovte xatd t(~>v iirpaioiv opooewtss
tot? OQXOl? SUUEVOVOIV, ЕЛЕ1 pgds: ti -Ssiov ctf>d-
^ovtai, i'va pi] Муся (-)£&', d)X ahouata tovtoi?
лапа ovy&jttjxs, xal tip> tsAsvtip' лева? ovustdcij?
faiaQ$&uc otovtai' did teebta paota те nnsvdovTat,
xai sroAEitriv dsrjoay, svfivs fjflstt'/xaoi та? Gswvdac'
Xfh> t'Ays €>• тф ло?.Ерд), ol ds ли2.1У dtvcEQa?
xalovi’Tot 41At as, t-l dt aayouevoi eAuigi^ tcv? fitv
avaiQovoi, т,(Ъу de AautrcQicy лЕзтоЬртса ayopav, xai
Tipiaiot лоЛЛог торс siidaluovas, yv de ravta
Mfiaiotv, (btoxTEtvovoi. (II5 pp. 126—127)
70.	Tovto бу то у epos antl-doai tebv 'Penimuxcov
oqcov Eni%EtQip;as 6 fiauiAEvs ^loaaxios, 1л avwvs
gov xatfV'Qa ry qaAayyi i'ltuc xal daiQeihiot fi^v
xal ETEQVyydjfA,OOlV УТУОУОССУ ov лап moTEVSl, tTll
de то ха(Я¥.(ш}татоу avrebv ueqoc xcit dvopayor
1 Пйоуос вк\’ла“
или caterva с един вид каре, сгьстен строй войници.
безредие и разбъркани един с други, силии
с презрението си към живота, те почв ат да
викат сил но и така нападат противниците. Ако
ги отблъснат, те като „кули4*1 разкъеват ре-
довете им, преследват ги безпощадно и ги
избиват. А ако неприятелската редица се
съпротивлява срегцу нападението им и ако
строят й не се разкъса под напора на вар-
варите, те веднага се обрыцат и в бягство
търсят спасение. Те бягат не в ред, а раз-
пръенато, всички на различии страни. Един
се хвърля в река и или изплува, или бива
погълнат от водовъртежа; друг навлиза в
гъста гора и се скрива от погледите на тези,
конто го преследват; трети се спасява по
друг начин. След като се пръенат всички
едновременно, внезапно отново дотичват на
сыцото място — един от някоя височина,
друг от някоя пролает, трети от някоя река,
а други от друго място. Жадни ли са, ако
намерят вода от извор или от река, тутакси
се хвърлят и веднага започват да лочат- Ако
ли пък не намерят, в секи слиза от коня си
и му пуска кръв, като му отваря вените с
меча си, и така утолява жаждата си, употре-
бявайки кръвта вместо вода. А след гова
разеичат най-тлъстия кон и като запалят
насъбрани дървета, стоплят малко на самото
място разкъсаните части на коня и ги по-
глъщат кървави. Като се. подкрепят така,
подслоняват се до най-близките места и като
змии се промъкват в дълбоки пропасти и в
стръмни скали, използувайки ги като укре-
пления.
69. Всички люде от този народ са страшни
и прикрити. Нито приятелски връзки ги за-
държат, иито устояват на клетвите, след като
с а се заклели при жертвоприношение, тъй
като не почитат никакво божество, да не го-
ворим за бог, но мислят, че всичко [им] става
от само себе си и че смъртта е край на
всяко съществуване. Поради това те твърде
лес но се споразумяват и ако трябва да
воюват, веднага нарушават тези договори.
Победит ли във войната, те пак настояват
за ново принте л ство. Ако пък победят в боя,
избиват едни [от неприятелите], а с другите
правят блестяща търговия, като определят
висока цена за богатите и ако не я получат
убиват и тях.
70. Император Исак се беше заел да из-
гони този народ от ромейските предели и
тръгна срещу тях със силна войска. Той не
вярваше много на тези хора дори когато
бяха разединени и на различии мнения, и по-
беде войската си срещу иай-силната част от
Michael Psellus — Михаил Псел
113
ofxov хсй dvoavaAwzov aysi zrp' ozQaziCiV, xal di/
stfapiaoug avzotG scamp те xal тф от^атозтедср xa-
Tf57?.?2^«' szqog нег y<tQ tov ota di] xEQawotpoQfjv
avzamEiv ovx ez6/m<jjv, tov de oTQccroTisdov tov
aQQayf] ovvaoTTio/idv /M&iovteg auzol dudvovTo’ o&ev
xai xadi иё(»] 3tQ(>a{idAi.oi'TEQ xal sncoQvoiisvoi toig
cpcavatG dQQnyscJTEQOis clvtoig svEtvyyarov' c5? d9ovv
ovx sl%oi’, ovte Aoyjioavrec tovtovg eAeiv, ovte ш/v
eig zovfiCpavEG TcaQcczd^aG&tu, ztuAEtiov eg tqittjv av-
toig azzayyEiAavTEG, af^ijfU-Qdv tAg oxnvaG cupevzEG
Xol OTCOGOIG OVX E^ljQKEl CpVyElV ySQOl’Ol ТЕ XOl pQE-
(pEOtv, avcx tovg dvGficaovq totiovg dtEuxeddoihjoav'
cQg ds хата rd ivyxsiiieva d ,uev fiuoiAsvG oiwte-
zay,u£Vip< e%cov	zip’ cpaZayya, tcov de fiai>-
fiaoccv ovdsiG есооато, елео&ш, uev sxfIvoig xazosrtv
ovx sdoxiaaos, AdyovG те tvpavsiG dedi&G xal da
szQOTQiza tcqovAo^ov zip’ cpvyrp’, tog ds GxijvaG av-
toig xacaoxdyxiG xal zip’ EvQtjueryv Xelav anaya-
ycbv, HQOszcMUfpoQOG елоуеюср' Ou deita di гр ела-
va^Ei’^Ei y^yoapfroG, %ei,i<covog ad'Qoov тф отуато-
ttiedcp е^сц dsvroG dsivoc, stoMobe ,liev ало^аИся.
zijG ozQauaG, ETtavtioi tfovv oimog zrj HoAst, oteu~
ftaoiv aQiozEioiG dvadsdsfisvoG zip’ xstf-aAip’. (II,
p. 127)
8. De Isaacii Comneni morte
79. CoQvpOG ovv svzev&ev xazaAaufiavEi та pa-
oO.Eia xcd у те fiauiltG, Oavpiiotov те уцуиа yv-
vatxoyv avzi] xal siyevsiaG rd тцхота xat ovdEvl ла~
Qayaioovaa t^g ueiijovaG uaecyG, у те toiv ffaoi-
Keoiv ftvy&TjQ, cofiaia ds xol avzi] хат9 ducpci) xai
jtqo woaG ЕхтЕт/тг/рЕгуу dZzd xal uezd zip’ ioiup’t
ykEXZQCodriG те ouov xal тгиооц xai тф oyj]tuxrt
арсрсо xazauEfJviivovua, &p,tpa) ts ovv, xai 6 tov
avToxQdzofJUG (xtefy 6g, hqog de xai 6 aveipibG, zip'
tov avzoxQdzoQOG xAivrp’ ^EQixvxAcvaavTEG, К оспа
торта) Edidooar pyuaza xai ё&тфзш. xuteqqsov da-
xova, xal лроелЕ/отог avztxa eszl zd, pei^co fiad-
Aeia, Tv sxEiGS yEvotieroG (i'lvAEvocuTO ti tcov deov-
tcov, xal fii] to ysvoG dtpyoet cwdvoTvyi]GavzaG
Exeivo) zip’ Evdaifwva ztjG fiaotAstaG rcoyv. ' 0 usv
OVV GVVEOXEVd^EXO 0)G EXEIGE dcpt^OtlEVOG' slOQEyE-
veto de zovzcp ov ziqo xuiqov xdi d zrjG f)EOv ЛЬ-
cpiaG aQXiEQEvG, c{’p,{jovloQ esti rd xqsitto) ytyo'd-
тях, която същевременно беше мъчно сразима
и трудно уловима. Като се приближиха до
тях, той и войската му ги изплашиха. За-
щото те не смееха да погледнат императора,
който беше като мълниеносец, а като видяха
гъстия затворен строй на войската, се пръс-
наха. След това те се спуснаха на отреди и
с диви викове се натъкнаха на непоклати-
мите [ромеи]. И тъй, понеже беше невъз-
можно нито да заловят в засада ромеите,
нито да излязат на открит бой с тях, те,
след като им бяха обявили война за третия
ден, още същия ден изоставиха шатрите си
и тези, конто не можеха да бягат, именно
старците и кърмачетата, и се разпиляха по
мъчно проходимите места. Когато императорът
излезе според установените правила с вой-
ската си, наредена в боен ред, не се виж-
даше никакъв варварин и той не пожела да
ги преследва, понеже се страху ваше от не-
видими засади и понеже бяха избягали още
преди три дни. Той разруши шатрите им,
вдигна намерената плячка и се върна побе-
доносно. Но връщането му не беше благо-
приятно, защото внезапно страшна буря връх-
летя стана му и той изгуби мнозина вой-
ници. Но все пак той се върна в столицата,
увенчан с победоносни венци.
8. Смъртта на Исак Комнин
79.	И тъй оттогава смут обзе двореца.
Там беше императрицата1, тази чудна жена,
първа по благородство, която никому не от-
стъпваше в най-голямата добродетел2, а също
и царската дъщеря, и тя красива като тях
двамата, и макар и преждевременно подстри-
гана, и след подстригването си [останала ху-
бава], с янтарей цвят на лицето и огнеиа
коса, и тези й две качества се подчертаваха
от монашеската дреха3. Прочее двете жени,
както и братът на императора4 и племен-
никът5 * му бяха обкръжили леглото му. Те му
казваха последни думи и проливаха прощални
сълзи. Искаха да го изпратят отново в го-
лемия дворец, за да може, като отиде там,
да вземе необходимите мерки и родът му,
който е споделил нещастието му, да не изгуби
щастливия царски живот. И тъй той се гот-
веше, за да отиде там. Присъствуваше при
него твърде навреме и архиереятна „Св. Со-
фия “, който му беше станал съветник в ду-
1 Жената на Исак Комнин, Екатерина, е била дъшеря на Иван Владислав и сестра на Алу-
сиан. Вж. Златарски, История, 11, стр. 136; Moravcsik, Byzantinoturcica II, р. 58.	- Т. е. в благочестието.
Срв. Renauld, op. cit.. И, р. 131, бел. 1.	8 След смъртта на Исак Комнин дъщеря му Мария, която била
монахиня още преди ла умре императорът, постъпила заедно с императрица Екатерина в манастира Мирелей.
d Йоан. Вж. Scyl.-Cedrehi op. cit, р. 649g—в- 5 Теодор Докиан. Вж. Scyl.-Cedreni op. cit, р. 648g.
15 Гръцки извори за българската история, т. VI
114
Michael Psellus — Михаил Псел
UEVOs XUl ЯО.О1 Л()у(М£ TOVTOV FHlQCOVrrS' (II,
pp.131-132)
80.	<Y ovv xaxeiva) i] lur&freois tjosotv, ov
хатёраЛе to yevratov evravOa a paoiAevs, ovd*
e slier tov Ьи>гхат[сл> yeipaycoyovueyos, аЛЛ3 oios
tXE'VOs VlplfiOfifi) EOlXchs V.VnCWlTTT!) OJOnEQ Tlbl VTVEV-
dtaTivaoooueyos, хатахЕиЛбгт/го ph' tcqoicov,
rcQoijet dt' uxocaijs tcxiv yeQdiv xal tloxaiv еа-ктф'
ovtco те oiv xal wv txnov hut-efivpiu, тф de лЛф
ovx old3 dsrcos tyo-ryxcau. 3Eych yap bia rijs heQitg
ddov ттроЛареЛу ёоя-evoa' ov tov oxoxov be ervyov,
аЛ73 сясхатаЛарратсо taeyvcbs ЬюхорауЩута xai
to is 0Л01; itastoooviievov' з1Е(лехаЬт}то de ye tovtov
to yercs ara7o<rvQ6,uevoi г-фулаутед, xal ovrexjtrev-
oovtec txeivcp e? ye dvvaivto' xatffaye. de tcov fy>ry
vcoy r) ршяЛЬ;, xcu % &vyatyQ avTaiAocpvQETo yoe-
QtlwpQOV torexwAafowa тг{ UijiQi. (II, p. 132)
81.	Kai to per jieqI airtcbv ev tovtois' о de ye fia-
odsbs rijs ^pbs t>]v y.QeiTTova £c/»jv еиертцто [xe-
la&EGECos, xat то? ретаоуихитюгхог etyycei tov piov'
yj di ye pauiAts ayvoovoa on eitcpvTov агтфх to ffov-
Лт}ии, fipas Karras раЛЛог vj exeivov хатдпато rov
Gxetxiuaos' cbs b3ovv xu.ue те{1ёатаГ „3Qvaipe&a guv,
g»]Gi, олива fiovAei rtjs ovi(pov7rjs, co сухЛооосре'
co? xozds bi fiiih’ aziudtbcos toc auuifidg, pera-frei-
vai uxFtyatievoG eis tov povabixbv filor tov atvro-
хоатоца.и (П, p- 132)
82.	3Eyih be йлиэигишу' avrixu /щ tuiovtov
evdvfiijpTivai лоте, аЛЛ.а xai rov xeipsvov &игу&а~
voutjv (Kiirttev avzcb eyeydvei to povAevucC 6 hi'
„9АЛл avrt], cpijolv, (ovtco yap eip^xet) urepyovoa
rov ywaixeiov tqokov, -quag etneyei те ро'оЛо perovs
та xpettwva, xai ciilot раЛЛот q eixol rijv yvcbfxyjv
хаташатса. — Nal, cpqol, xal civadeyjoixci тф ёрсо
TQayijlio 'dxroGa ooi dt9]fiaQT7]tai, xav txev ch'aoT.ah]S,
ryco dij rd ^qcovpevov xal noPovixet-ov, e< d’ ovv,
аЛЛ3 ёуих ее. алоЛоу^сорш. тф Ььхаотт] xai- &еф ujr
buj{.ia(xri'ixeis avros'xai eel uevтапекрауиеуа агёухЛту
та eirlt tpi [de] i'sieo oov ffiecos o.v xai схтКкгухехд dia-
onaoaiVTo. xat. охота-; те ?л1хиЛотр010a&b, xal kvq e^d)-
toqov diatyAe^ete' eha bij ovx orxzeigrtg rijs Iqtj/Acs
fytd^xTobajuiV bl xat y.’vyjiv eyaxv ocxvtbv j.ifv гле^ауек
tc7)v paciAeiotv, e/toi bi bvG<pctQ(oTa.Ti]v еухатаЛтла-
veig y^dav, dutpavlm' те paQvtdrriv ri) iJvycapi' xal
о^чУ unxEoei vavxa щиту, иЛ-Ла detvoreQa biabe^erai,
xal ixeraxoiiioovGCP риаь X,E*Qo;f tocos uadi fptlav-
fl'Qamoi, eis vjieoocias tiuxQcts, xvyjbv be xal dcat-
Qi'ioovoi to fiafyvEQov, xcxl (hpexat oov та у>1Лтсаа
ai/icxTior ai'pQ xol еЛееТу ph eibebs' xal ov per
e^ipuboets тф) ретаоу^аатюо), г/ схлорсюоек h' ха-
ховните работа и го подкрепваше с всякакъв
вид слова.
80.	И тъй, когато и императорът се съ-
гласи на тази про мяк а, той не изостави бла-
городного си държаие и не излезе от спал-
нята си, воден за ръка. А какъвто си беше,
приличащ на висок кипарис, като че ли раз-
клащан от някакъв вятър, той вървеше и се
люшкаше, но все пак вървеше и макар и да
не владеете рыгете си, сам се справите.
Така прочее той се качи на коня си. А пре-
плуването не зная как е ставало, защото аз
избързах по другия път, за да стигна ио-
рано. Аз не успях в това, но го заварих про-
сто разеипан и съвсем паднал духом. Целият
му род го беше обкръжил, като всички ри-
даеха и ако можеха, биха издъхнали с него.
Императрицата започваше жалбите, а дъщеря
й отговаряше, като плачете по-жалостиво от
майка си.
81.	Това правеха те тогава. А императоры*
си спомняше, че ще премине към по-добро
съществуване, и искаше да промени живота
си. Императрицата пък, която не знаете, че
това желание беше дълбоко в сърцето му,
обвиняваше за намерението му повече нас
всички, отколкото него. И тъй, когато видя
и мен, тя ми каза: „Дано се радваме на съ-
ветите ти толкова, колкого искам, философе !
Колко хубаво ни отвръщаш, като гледаш им-
ператора да приеме монашеский живот! “
82.	А аз веднага започнах да се кълна,
че никога не съм мислил такова нещо, и по-
питах императора, който лежеше, откъде мд
беше дошло това намерение. Той каза: „Ами
тя, придържайки се към женский си нрав
(точно така каза той), ни пречи, когато зами-
сляме най-доброго, и обвинява повече другите.
отколкото мен за решението ми“. — „Да,
каза тя. II ако би се отметнал, което искам
и желая, хайде, аз приемам върху себе, си
всичките ти грехове. Аз ще се застъпя за теб
пред съдника бог за всички прегрешения,
конто си направил. Нека бъдеш оневинен за
делата си, а мен би ми било приятно дори
черней да ме изядат, гъст мрак да ме по-
крие и огън да ме изгори. И сега няма ли
да се смилиш над самотата ни? Каква душа
имаш ти, за да си отидеш от двореца и да
оставит на мен най-непоносимото вдовство,
а на дъщеря си — най-тежко сирачество ? И
за нас това няма да бъде всичко, а ще
последва и по-лошо. Ръце, едва ли човеко-
любиви, ще ни отведат към далечно зато-
чение. А може би ще ни определят и по-
тежка съдба, и някои човек, кой го не знае
милост, ще гледа как се мъчат най-близките
ти същества. Ти ще преживееш промяната в
Michael Pselius — Михаил Псел
115
Ай) Tocos, fjiiiv 6е stixqoteimi тог ftaydwv biauEVti
ц tfo>'i-u (Hj P- 133)
83.	Tavra ph’ otv flamiig, aAA3 ovx EUTEith
A&yovou' etceI di- ш?5т?ус ojiEyvcuXEt тТу; ovtifiovAijs'
„‘AAA7 four ;»e, duidoyov t/)c fiaoiAdac; tov
tvvoixtbTaTuv out xai Еорегёататог ytohyjvv, изток
(lv xai oci то д^&оцст gvvtt]Q^gfie ^Tjoavn, xauol
ye бзтбоа зтшк кот1!МшоЕ1£'“ * Av&jQctolh] yovv ёя1
tovtok <• [iaoiAei'S, xai 6 dob£ Kcovgtuvtivoc sv&Ik
ext fap /гетилгадлтос ylvETai, avijQ nEQttyavifi gev xal
ок ngcfaas rov yevovs sfycov ад%а£' ds yd& vovs
loi'xas exfivovs to yevos avey-sos, tqvs ’Arfigovt-
xovs (Щи1- жи toik KcovoTarrlvovs, cm> ttoAus Aoyos
ev rots i6)v LOTOQTiodvxaw uvyygdppaGi t^s те хата,
yvcbfiqv axgipeias xai rijs хата XEioa yevvaioTiyios,
uudtv 6e 3]ttov xai. ials pet sxeivovs diadoyais
IGEUVVVETO. (11, pp. 133----134)
9. Constantinus X contra PatzinacosUzosque(?)
bellum get it.
VII, 23. Tcov бе азто vrjs eotcequs Mvocbv те
xai Tg/paAAcbv aAAift/oig броуоцосп'тсор xdl els 6pai%-
iiiuv ovordvriov, xai fieyaAov xaxor его, r?| cpio-
paicov xvpaivoVTos, viy pev ядсЬттр' etc* exeTvovs
E^(<jQtlTiOFVf Е1та бг/та EfiOV flOVOVOV rats XFQGiy
ettiojtciocxvtos, зтаАтубдореТ tzu та (TvdxwQo: dAtyov
be ti GTodTEVfia ovAAd-dfievos etc exeivovs OQTjxE,
xal Jiaoado^onoiti ti Peck. tcov Altooctlxcov teqcio-
tIcov ovx EAoxTov' cogjteo yu.Q xQslTWva y.'akayya ol
fiagfiaQoi TtEaadiiEvoi x<u (KrudEiAiaoarrES tog 4/>v%ds,
fvttvs та vcbza ретёралог xai a A Aos aAAayov dteo-
Tidgriouv, 01 де TtAdovs «ло tcov xmomv tAavvov-
tg)v Eoyov payoigas yeyovaGiv' xal ol uev теЦуц-
x6vt.es xaTdpQajua ogvtoi ziQoETelhyxrv, ol be 61a-
<1 vyovTFS тсаутауоГ' rijc yijs 6iEG3t(ig?]oav. (II, p. 149)
живота си или ще си отидеш вероятно щаст-
ливо, докато за нас ще остане живот, по-
горчив от смъртта."
83. И тъй това каза императрицата, но ду-
мите й не го склониха. След като изгуби на-
дежда съветът й да бъде чут, тя каза: „На-
i трави си заместник в царската си власт най-
благосклонния и най-разположения към нас
човек, който да запази и към теб почит, до-
като си жив, а и към мене да се държи като
син.1" Междувременно императорът се съвзе
и веднага извика при себе си дук Констан-
тин2, знатен мъж, конто беше от най-благо-
роден произход. И наистина той водеше по-
теклото си от известните Дуковци3, именно
Андрониковците и Константиновците, за конто
много се говори в писанията иа повествова-
телите поради точната им мисъл и смелата
им ръка. А той с нищо не се гордееше тол-
кова, колкого с това, че е наследник на та-
кива мъже.
9. Константин X воюва против печенеги
и узи(?)
VH, 23? А когато западните мизи и три-
балив се споразумяха помежду си и образу-
ваха съюз и голяма беда надвисна над ро-
мейската държава, [императорът*5] най-напред
се насочи срещу тях, но после, след като аз
едва го задържах с ръцете си, той се върна
в двореца. Но след като събра малко вой-
ска, той се отправи срещу тях и бог направи
чудо, не по-малко от Мойсеевите чудеса7.
Защото варварите, като че ли бяха видели
една по-голяма войска, та се убояха в ду-
шите си, веднага обърнаха гръб и се пръс-
наха на различии страни. А повечето от тях,
удряни в тил, станаха жертва на меча. Тези,
конто загинаха, останаха за храна на пти-
ците, а онези, конто се спасиха, се пръснаха
на всички страни.
1 Единственият син на Исак Комнин, Ману ил, бил умрял. s Т- е. бъдещият император Константин X Дука
(1059—1067).	3 За родос.ювието на Константин X Дука дава подробни сведения саммит Псел, VII, 6; у
Renauld, op- cit., II, р. 140 sq. 1 В изданието на Renatild в кн. V11 при всеки император има нова номерация
на главите. 5 Тук сива дума вероятно за печенегите („мизи") и за узите („трибали"). Вж. Moraiicsik, Byzan-
linoturcica. II, pp. 208, 329. Според Г. Цанкова-Петкова, Аграрните отношения в българските земи под Визан-
тия ско владычество (дисертапия — ръкопис, стр. 168—169), тук Псел говори вероятно за въетанието в Тесалия
през 1066 I. или пък за въетанието на Бодни през 1072 г. (?)	6 Т. е. Константин X. 7 Загатва се за чудото,
което според библейскою предание (Изход XIV, 15 сл.) направил Мойсей при бягството на евреите от Египет —
водите на Чернено морс се раздвоили н ги нуснали да минат невредими, а след това погълнали ореследващите
।и егиитяпи.
116
Michael Pscllus — Михаил Псел
В. ORATIONES
t. Laudatio in imperatorem
TTqog tov flaod&x Miyvoudxov
’Ev TovTtp дё dvtfo ws, то те cldcs tcov cyav-
Aoidtcov xat то ycvoG tcov axlecov, tov tcov BovA-
yaQcov vovqrov хататеыуа, xat ttvu avTcp haq'ip
picas evyEVEiav, xai toyov sT.EV-f)EolaG tmopaAouevos
гтоо^ агтоотаосаг ezioiqei, xal catv&vjQ dqrav^G eis
cwq cTvaxafcraf oAov yap to c-dos ovpqQovijoav
Aaficbv, xai tcug diioq'Qoovvcnc tov st^&uvs Huq-
Qtjoag, та •^pecEQp. xao’OTopEiv E(}ov7sto oQia. Zt/Tog
EVTEvHeV Ttj VOOCp O^EWVpEVOG &VO7TTEI TOV CWTOXQO-
TOQa, xat og p^d'ev ETj'oijoag tcov ooa palaxltyiv
etM&s, ui'i tijv dm7.ijv dandr?]? tov ouipcaoG, рц
то t'/js odov pfjxoG, pi/ to tov Tickspov dv^ezjw,
nil <5’ «7 Ao pt fib’, r?}s nokscoG egeioi xai хата tov
afwoTcmfiavTOG sfivovs отоатебетш, xal, gj to>v
XQtftdrCOV OOV KvQlL, foyl^ETCM, лсцзатссстЕтси, e/mvvei
Efp iTiTtov vexqog, ti ya@ aPko det №ysa>; ow
'/jCOQias xal oqeotv хатато^.рд., о x&Qmv dAAoTQiayv
dsopevoG tiqog ттр> xfarqpw, vixq to dvrinaAov, but-
veiotv avfhs dxtcTOtipEVOG oti gfi, ETTFVTQVtya tchg
Ttbv euXcoxotcov nopsuus.------
Kai tovtG} xal летда e^voe vclpara, t] otfqoci
tov fiaatlecoG tpvyfi steoyeatoE xal xaoiTas, xal p
jiav si’ ti xalov fiTv^ovoa yij pvotxio sig xawi-
xt]Gtv, ti di] Aeyct>; тоггтср тф novr/ixo xal avoolcp
та xQaTiGTa tcov fptscsQcov тауиатсот те xal dvvd~
pecov cog 3TEO Tivl осядаяр, i] зтосотоатдсссцусо vtce-
xsao, ov did pEoon< etsqoov тй tov fiaoiXscoG dta-
ttogfiuEvovn doypaia cos лиг тф exeIvov
okP siTiEQ sfiovkETo, avTosrnis те av ?]v del tov dva-
xtoqixov fhqpatos xal tcov fislcov fisottiopazcov av-
Tqxoos’ dkP ovx cjjavlczo. ’Алла xevsi psv ’1та-
71 av zraoav xu.&’ fipcbv pG a^ystv xaiEdixdo-fh],
ovtco yaQ sycb Ti]V exeivov ^covijv xa7ch, vsiocniq.
ds xal Tt]G Ttakcuas PcoppG ovx oTiypv lsimx.t!iv те
xai Tts^txijV dvvapiv, owo^ttei tovtoig xal rijs scpo.Q
to xqotigtov GTQaiEvpa, xal rijs PivaixfjG poiQag
odx slciyioTov, xal агылботато^ toig nhj^eoi ylvE-
TOl Xat TCilG EIG TO jtoT.EpElV EpJIElQiatG. o^ev xct-
В. СЛОВА
Constantinum Monomachum
Похвално слово към император Мономах
Междувременно един мъж* 1, твърде жалък
на вид и от безел^вен род, използувал леко*
верието на българите и като си приписал ня-
какво благородно потекло и подхвърлил дума
за освобождение, повдигнал ги за бунт. И от
една незначителна искра се развалил огън.
Като спечелил съчувствието на целия народ
и се облегнал на единодушието на множе-
ството, той решил да разбунтува нашите
земи. Ето защо подтиснатата от болестта
ревност отново пламна у императора9 и
той, като не помисли никак за онези не-
ща, конто обикновено отслабват човека, [а
именно] нито за двойната умора на тяло-
то, нито за дългия път, нито за безна-
Деждната война, нито за каквото и да било
друго, излезе от столицата, отправи се сре-
щу въетаналия народ и, о решения твои, Госпо-
ди, той съобразява, нарежда войската и езди на
кон мъртъв — що прочее друго да кажа?
Не се спира пред теснини и планини, той,
който се нуждае от чужди ръце, за да се
движи, побеждава противника и когато не
вярваха, че е жив, връща се отново, наслаж-
дава се на тържественото шествие с пленни-
ци.----—
За този човек3 и камъкът пущаше вода,
и твърдата душа на императора даваше бла-
годеяния и милости, и всичко хубаво, което
земята раждаше, му бе на разположение. Що
да кажа? На този зъл и безбожен човек
бяха подчинеии най-добрите от нашите от-
реди и войски като на никой сатрап или про-
тостратег. Той получаваше повелите на им-
ператора4 (като че ли беше негов роден
баща) не чрез други посредници, защото, ако
пожелаете, той можете винаги лично да
вижда императорская престол и да слуша
божествените разпоредби. Но не искаше. Той
придвижи срещу нас цяла Италия, конто беше
определен да управлява (така наричам аз не-
говата длъжност), привлече и от стария Рим
немалка конна и пехотна войска, присъедини
към тях и най-силната източна войска, както
и немалко от руските части6 и стана непо-
бедим с това множество войска и с военния
1 Става дума за Петър Делян. Срв. разказа за Деляновото въетание в „Хронография", гук,
стр. 94	2 Псел загатва за болестта на импер. Михаил IV (1034—1041).	3 Става дума за Георги Маниак,
1 Константин IX Мономах. 5 Във войската на Маниак участвували патрицият и дукът на Антиохия.
Михаил Спондил, една руска дружина и лангобардите на салернския херцог. Срв. Успенскай, История, Ш,
стр. 35—36.
Michael Pselius — Михаил Псел
117
TctroZ/zg rov sreZdyovg1, et тоТд tujv BovfyaQcw
oq'ois yivErat., х<й форсит dvEOEtg sviiug лоотоуеое-
tat‘ ovp^dHsi t& rtjg dvoEtog atoati/yw, vixa, tqo~
jzaiofpuQog fridvEtai, Gv/jaQcfriEocg гф et*rv%t/juan yi-
PErai xal rd tov КалатЕшд uiiuHrac------------------(~d~
hag, V, p. 127, 138)
си опит. Поради това той се одързости да
премине морето, стигна в пределите на бъл-
гарите1 и веднага нареди да се намалят да-
нъците. Той влезе в сражение със стратега
на Запада, победи, върна се като победоно-
сец, възгордя се още повече поради успеха
си и взе да подражава на делата на Ка-
паней2.-------
2, Laudatio in loannem Маигоршп
Byxthptov sig 9l(oawr)v rdr liEooEfiEGwrw ptjiQO-
ЛоЬт^Т KvyCUTOiT У.Ш SlQCOTCKjVyftEXAOT.
------------О de, dfftocmohxi/v x^Tfijodoctav лютебвтои,
xat него. Ааил(Ю»’ ifnv Etnidayv Eg zuvg xqlv Nopddag
XEXAi],uEPovg Sxi'Hag, етгесга ds Bovlydoovg <bvo-
paapsvovg ?x trfg лоохаДурЕтцд оъ'рлас>»т геол
Jid/fiojy перегон' оЛя Etysvns tag H-ntdag zoig
dJTOGTEtAaoiv, rooovror, ozt xoeutwv txslvwv tye-
vEtv, o/.ov edvog хадааюд ргталАаоад тцюд то?»
hsov, ovdh1 thaiw Ij tip *Ivdan> d didvpo? ovp-
лаааг. —----------(Sct&ag, V, p. 144)
Похвално слово за Йоан,
преблагочеспш вин евхайпишски
митрополит, и протосингел
-----------А той3 вярвал в апостолското на-
следие и с блестящи надежди бил изпратен от
първия между всички градове при скитите,нари-
чани по-рано номад и4, а след това преименувани
на българи. Той не излъгал надеждите на
ония, конто го били изпратили, а, напротив,
дори надминал тези надежди, като обърнал
просто целия народ към бога6, не по-малко
от Дидим6, [който обърнал] цяла Индия.--------
3.	Laudatio in imperatorem
Constantinum /Iionomachum
Aoyog зцюд tot paadsa Mcfropaypr
------------ ’-IZz’ ETTEvhSV COl UQQljTqj &Е(Л>ТС tpOQq
rd vsieq v Lgtqoi1 sth’og лооаолагта' yevog ds tovto
vopadixov xai avTocxEvw, goto pad ±u)’ tov fliov xal
•uy/jp pij /.oyi^opEVW XQElTTOVa, 71/V Ip’V'/Tp GVV~
diaZvov тф Gchuau' dta tovto adwxpoQEi pEV toig
лоаураы, havadi df- wy fytujiu xai тф лЫ-Ёрср
ttpfiZterai xai л@ооа Альта/, cbg ovdiy от айгф, ei
tsdvafy eit aAAov еутео^еу лаоа тот иоцкнот, <од
лоо ng Eqtjoev, алауауос xAd'ct^QU. — — —
(Kurtz-Drexl, 1, р. 18п_1а)
Похвално слово към император Мономах
-------— Но оттам7 народът8, който живее
отвъд Истъра, се понесе към теб с удиви-
телен устрем. Това племе е номадско и про-
стовато, живее естествен© и не смята, че има
едно по-добро начало, което разделя душата
от тялото. Поради това те са безразличии
към събитията, желаят да умрат не по-малко
[отколкото да живеят] и се хвьрлят и устре-
мяват към войната, като им е все едно дали
ще умрат [във войната] или съдбата после
ще им изплете друга някаква нншка, както
някои някъле е казал9.------
1 Георги Маниак като бунтовник срещу Константин IX Мономах се спускал от Южна Италия
и през Алриатическо море навлязъл с вой ските си в Албания и Македония, означени тук като „предели на
българите”. Срв. Scyl.-Cedreni op. cit., р. 548. 2 Митологичен герой, прочут със силата и храбростта си, един от
участнините във войната на „Седемте срещу Тива“. 3 Става дума за единия от двамата чичовци на евхай-
тийския митрополит Йоан Мавропус. Според Дуичев, Проучвания, стр. 31, бел. 3, това лице би могло да се
отъждестви с известния охридски архиепископ Лъв, родом от Пафлагония, който живял през първата половина
на XI в. и бил първият охридски архиепископ грък. 4 Псел и другаде споменава за скити номад и. Напри-
мер в писмо 185 по Sathas, op. cit., р. 468, той говори за Христови ученицы, изпратени при „скити номади”.
В писмо 208 по Sathas, op. cit., р. 515, той казва, че „скитите номади” съществено се отличавали от ромеите.
Може би в тези случаи става дума за българи. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 439, смята, че първият случай
се отнася до българите, а вторият — до печенегите. 5 Тук Псел явно прсувеличава — българите отдавна
са били приели християнството. 6 Сиреч апостол Тома. 7 Т. е. от Запад. 8 Това са вероятно пече-
негите, конто под водителсгвото на своя вожд Keren преминали Дунава през 1048 г. (?) и получили разрешение от
византийските власти да се установят в дн. Северна България. Подробности вж. у Scyl.-Cedreni op. cit.,
р. 581 sq. 9 Срв. Eschyl. Ch. 505.
118
Michael Psellus — Михаил Псел
4.	Огайо in imperatorem Michaelem (?) Ducam
Aqprjyogia FiS top fiaodea tov Jovxuv
------------llov vvv al ur^E	pvQia-
Hsgt та avyxtdvq’avTa v&jrij ptxopv tetr th? EonEQav
tvpzraaav; stov id yv&Evxa хата tcov r]UEtt'Q€i)y
oqicov fiaQpafMxd pevuata xal отдаТЕСрата, eit* atP
gdov uvjy&ETta. xal хата ytjs реНоагта xal тоТд
obc&ots avyxa^vfp^etna nsgitpavaig (upaaiv;	
—--------’Aa/m ocl co? M(avail зтуод tovto rxipj-
аато о fteog. xai ooi xataxolEUEi toy veov tovtov
’Apah]xhi]v Zauvt ov ypiQ&v extooei povov, а/„ла
xal GTQa.T7)yixois faOvpnpooi xal ytrvaioig atQcaev-
paoiv ap<poTEQay&sv fidlJ-ovu, xai хата veorcov xal
хата. gte(w(ov.----— (Kuftz-Drexl, I, pp. 3914_1fl,
39^—403)
Реч към император Дука
— — Къде са сега безбройните множе-
ства, облаците, конто едва ли не покриха
целия Запад? Къде са сега реките от вар-
вари1 2, конто се изляха в нашите предели, и
войските им, конто, след като внезапно се
изляха, потекоха по земята и явно я покриха
с кървите си? —
----------Но бог си послужи в този случай
с теб3 като с Моисей3. Той ти победи този
нов амалекитски народ4 ве само с прости-
ране на ръце, а и със стратегически по хвати
и с храбри войски, конто нанасят удари от
две страни— и в гръб, и в гърди.---- —
5.	Epitaphium caesarissae Irenae
’Езит&рсод eis EiQtfVtp xaiodgiocav
------------"Оте yovv 1 Pco pal ots те xai BovAyd-
gotg НлЕЕОТгухЕь та JiQaypora xal upiMa тф fiacdEi
cPa>pauav (BaciKEios He tjv b stdrv, b tov Muxe-
Hovog Bajoileiov &fu>vvpos xal (Lrdyoros) л yds tov
•any Sxv&&v -ftyepfoa, tov ysvaujraajy exeivov
tpqpt--------xal h’ nxpij tov xivHvtov to xoff
црад eod^EVE зтдаурата, tov pag^doov oia dp
ГоЬм& xarEsiaiQopErov zd)v *P(oputu» xal drtt-
идаттогтод, xal siovteq гзголЕлтотхЕса» tov upaxpv,
EXE LVOV SlEq'QlXVTES 7lvl.EpiOV, tote He povog OTTOS TOV
rifjosexeivov ayajva leSdgQiptET, ov sioqqco^ev отацтг.-
ycov,ov6‘ Eig ЬифалЬг TovidypaxoS еатрхтид ovHe та
Efyopvorara tov yp)QOv xaTEi/.t]q a£ ovb tx уауа-
xopatos tsriGTt'/^ajfV toiS атдатиЬтшд, a/.E ottos
tov GvpTzavTog зцюЕотрхсЬд тауратод xal nQosnjHtj-
aag тагу aldcov xal Eig uayjp’ айтф xaraoidg xai хата
tov aziffiovg fia/Aw xai Ev&vg arehhy* tote tc iya~
qovv exqIt)] xa&aQii)g 'Pcopaloig ц vlxij xal тф pa-
oilei та ftagfidocov vjtexv^’e.-------(Kurtz-Drexl,
I, p. 6012_28)
Надгробно слово за кесариса Ирина?
---------Прочее, когато между ромеи и бъл-
гари настъпи разрив и ромейският император
(той беше славният Василий6, едноименник и по-
томък на Василий хМакедонец) водеше борби
с предводителя на скитите — именно онзи
прехрабър Аарон7, когато съдбата на на-
шата държава висеше на косъм, защото този
варварин като Голиат се бунтуваше срещу
ромеите и им се съпротивляваше и всички
бяха паднали духом, треперейки пред този
непобедим не при яте л, тогава именно той8
единствен дръзна да излезе на борба срещу
него. Той не беше застанал зад пълководците
вито в средата на отреда, нито беше отишъл
в най-укрепеното място, нито команду ваше
войниците си иззад окоп и, а като застана
лично начело на целия отред, втурна се пре-
ди всички, влезе в бой с него и като го
удари в гърдите, веднага го уби. Тогава
прочее победата беше явно отсъдена в по л за
на ромеите и варварите превнха врат пред
императора.------
1 Ако се приеме, че това писмо е писано до импер. Михаил VII Лука (1071 — 1078), както предио-
лагат издателите, мъчно може да се каже за кое събитне става дума. Ако пък се приеме, че то е адре-
сирано до Константин X Дука (1059—1067), то може да се допу сне, че сс касае за нахлуваието на
узи в края на 1064 г., което нападение било отбльснато. Срв, Златарски, История, П, стр. 117 119.
2 Т. е. императорът. 3 Срв. Изход, XVII, 11.	Древен арабски народ, обитаващ ю.-з. от Палестина,
който често воювал с израилтянкте. 5 Жена на кесар Иоан Дука, брат на ими. Константин X Дука. Епиаа-
фията е била писана към 1060 г. Вж. Gregoire, Nicetas Pegonites, р. 283 sq. ,! Т. е. Василий 11.	7 В същ-
ност тук става дума за Иван Владислав. Срв. Gregoire, Nicetas Pcgonites, pp. 287—288. к Според Gregoire,
op. cit.. p. 284 sq., това e византийският пълководец Никита Пигонит, баща на кесариса Ирина.
Michael Psellns — Михаил Псел
119
Dissert atio quae silentium dicitur
. loj'Os?, OS ЕЛЬХЕХМуГШ ОЕЛЁУТЮК
---------- Kai to ye tiavpuoidnaTov". ovx оуш-
Qt7 [6 Ziwdi] uovov f]uiy то лолерюу, dzZ’ e^tp
fit-got xai rd fiaQfiaQOie то yog %ftss siov xal лоап[г
xaff цумт evteivov та тб£а, rd елЁд тог 'Jgtoov
Eth’os (P4ph vvr vjieq fju&y rd fie?^c>Q d<; (цы жй,
ijr exfiqf, y/jr, vrv ао/лтУЕогата yFCDgyn xai, ole
аутЕладетаттЕто, vvv ттдоотЁ&Е1тиГ xal yeyovs ova-
payor т<> avTiiiuypv xai лооох/рЬгуетчиу t-pEAtt хш
I’maodai Tfjs сралаууоъ хата ueuonov. — — —
(Kurfz-Drexl, I, p. 34Os3_so) ‘
Реч, наречена „селентион"'
--------— И ето кое е най-чудното: [бог] не
само че ни изтребва враговете, а укротява и
варварите2. Защото тези, конто нчера и по-
рано опъваха лък срещу нас, именно наро-
дът отвъд Истъра, сега пускат стрели за-
ради нас. Те много охотно обработват земята,
която onj стошаваха, и сега се приобщават
към тези, ва конто се противопоставяха. Про-
тивниците ста на ха съюзници, те искат да
рискуват за нас и да стоят начело на фа-
лангата.--------
7. Versus in imperatorem Isaaciam Сотпепит
^TvyjM siq тоу Kopvvjfrdv teydvraw nrrnv, die ev
Tip avyoi'GTO) llfp-'l TEAEVTV..
Стахове към Комнин, писани според някои,
когато той умрял през месец август
Ti dvoypgaivFie; т( отсга^Ете tx [>a&ove\
11 tcov ZxvO&v et] qise paxQo&ET с/алау^,
плЕота/цоаг oi лад 'Jgtqgj oxconioi,-----------
(Kurfz-Drexl, I, pp. 47, v. 82—48, v. 1)
Защо скърбиш, защо стенеш от глъбините ?
Фалангата на скитите отдалеч се плати,
скриха се крайистърските скорпиони3.------
С. EPISTOLAE
С. ПИСМА
1.	Imperatori Isaacio Сотпепо
Тер fiuGtlei ,icaaxifp rgj Кдигтркр еу
Ти^Ы&1(}) OVTI.
2л> рг ovx ti/q, Ььсзлота, Eid)vpttv xai охсдтит
Лтг TooovTOts хил roiovTote отоаттуупраос, ifxcu ха-
Togpfopaai' or uov xai riy yAmrrav exexeis xai
Ti/у cpatvijV oi< ovyjtpiQEie tuowtov &№&1%уош илб-
oar fcfiovAqpai. "Orav per ydg лдбе тае Jtk ci-
xoruaias aeddw хш атцат/]у(ае, блбои. те лрб tov
ла/daor трдурудоа/ xai оси. ег та/ лоле.шр лел/mi-
х.ае, олтое те tovs атоатг^уом^ vdpovs Krida^us
лбутае, хш тахихае FvftovZlae ерлдиятоее оле-
f)Ei^ae, sr tots xaraAA/jAois xaigols тае ыа^олае
TVjq pd^pl? Ta/Lutvapryoc, xal pajxiAoyjvypdv fv toiq
fyaiYouEvotS rVtPofs, xai лдбе roi>e d'FgpoTEgovs ttof
Z6yu>v pfj лаоо^ггбргуое, ицтЕ (iQa-xr ti лидахл-
До император Исак Комнин, който
е на поход
Ти не ми иозволяваш, господарю, да се
радвам и да ликувам пред тези твои толкова
големи подвизи и успехи4. Ти възпираш и
езика ми и не позволяваш на гласа ми да се
издигне, колкото искам. 11 тъй, когато гледам
гражданските ти и военни дела, това, което
ти извърши преди войната, и това, което ти
направи през войната, как спази всички воен-
ни правила и претвори в дело мъдрите си
военни планове, как в сражение ти напа-
даше в подходящий момент, показвайки твър-
дост на духа при появяващнте се опас-
ности, и как, без да се сърдиш и на най-
острите упреди и без ни най-малко да се
1 Тази рече била произнесена по случай настънваието на постите. 2 Изглежда, че в тозиотк ье пак става дума
за печенегите. Но няма опорни точки, за да се установи кое неченежко поселване се има пред вид. Ако се съди по
нзраза „искат да рискуват за нас", би могло да се приеме, че се касае за поселването на Кегеновите печенеги,
тъй като те водели война с Тираховите печенеги отвъд Дунав и бил направен безуспешен опит да се
изпратят срещу турните селджуци в Ашя. Срв. Златарски, История, II, стр 93 сл. 3 Очевидно става дума
за победата на Исак Комнин над печенегите през 1059 г. 1 Псел е написал това писмо след победата, която
Исак Комнин нанесъл на печенежкия вожд Селте (1059 г.). Вж. Златарски, История, 11, стр. НО сл. То изразява
настроенията в Цариград след победата на императора.
120
Michael Pselius — Михаил Псел
voi'/zfcWf, otiojG те eIg утр хеш&цу Tip’ tcov Pco-
.uaicov fiaatAEiav oveoti]oog, xat, то deyatov aSrg
EnavEccoouG xdlloG xal itEye&OG, xai tov teaevtoiov
tvvttjv oveISovg asrri/J.a^o.Q, v<p ov fiiXQOV dstv
Cp%ETO I'rtOpQeyjl.OG XCii OJICoKeTO' OTE TOVTO St&VTU
тф AoyiOflfp Sl€(>lAU^CO XCil Tip ECjr/OT-qV TUVTlp fjO)J-
Heiov co'EAi^co toig Evdvfi^paoiv, evOovg vq^vjdoviiG
yivOfiV-l, XUl рООАОрЛЛ TCOAIoXIS yoQE^ElV xai TOIG
yiVO/iEVOLG E7U.OXIQTQV,--------------
---------------Kat ovte faafafh] toig vixaiGi ovte e\ue-
yahjyoQipje to aTQaTi/ytjf-ia, ovte ev toig tcqog тцше
киотоХаТь biopnaoag ттр те gvvcoIgw tov otqotov,
not Tip qvyrp tov fx&oov, xai ттр tcov jJaQ0aoo)y
owIqeoiv,-------
Koi av psv co fieya Pa\uuicov 6q eaog, vvv ttqco-
tcog ol'si v&Hxrpcsvca, ote TtQoo^okoi’Ta тот fioQ-
PflQOV 710 I fiEQEOl TOV GTQaTEVUClTOG алСООО) XCil
oxexqovgco, xal qrvyaSa EiQyaoco tov teoig ощттцтоу
dogavTu, ov^Efiiov vsiEVEyxdvTa oip' ovte OTQunyyko>t
OVTE q-COVlp, ОАА* COOOVEl XeOVTO ^QVyj]OupEVOV fl
TTOcMoV Et%EV OTtodQai'TO XCU. bw.O7TOQEVTU EV TOIG Z6‘
XIUU.G 7] EV TOIG E^EGlV' lyu) <5s OOl nolMg vbiOG
ETZfqjiq-qoiiai, xai ostogcig ovi]Q aya&oG xai dfiaa-
XCIVOV E'/OM q’vyjfv OQl&ufiCVi dvVOxai.
IIq(X)TI] yaQ vlxTj TtaTEGTEquytOOUt, ote siovtoG
тцлад VEvix^xaG tovg fUxQoipvyovG, ij qiT.oq'v'^ovG,
xai tov vsieq (шфкиу apa,UEVOG xtvdwov tijg П6-
aecog i^e6^f.njoc/g‘ dEVTEQav d&&t/G vbtijv хатсЬу&аюае
XQEITTO) T/jG 7CQ0TEQUG 7TOQO TTOAv, XGXU T/fc TOV
otqozotie6ov ttAeove^Ick oqug to vtxijTiiQia, xal
KElactG аттагтас evcsIjeTv, mu toig idiots wpcovioiG
aoxEto-Oai, a2.Aa tuij tovg yecotffovvraG згепрае adi-
xeTv' tqIti]V sm tovtoig vixrp qpo), eig uiu.v yveo-
pip TO GTQOTOJlE^or GVVOQUOOOG, Mil 71OOO.V EQtV
xal fiiy.Qoqyi'ylm’ asrv siovtog acpEAtov, xai tcov )„or
boQcov ygaiiuccricov wiEQid&v xai tcov diafia/Лбутсот
xaio.qQOvi]oaG, xai tcov хатазгтоогутсог zip aip qrv-
yjp xazayE^aGaG, xal tcavtv. ev ueociq Siqsaiv eo-
TTjxcoG &ii toig vlxuaiG ovtcmg, estI tcov togozcov
xal osiAit&V TETaQTtp' av&iG щм&цел vtxip’, ojicog
ttqo tov jCoAspov xaTqycovtoco to fi6i$aQOV, cog xa-
TEGOqiaCO, (OG XOTEOTQfaiiy7]OOG, GIG blElAEG TOVG EVOV-
TLOVG, XCU TOVG ,UEV. фхЕКПССО, TOi’C <5«, ОЛСООСО.
----------— ’Лх.^а tig ov i^avjudaEi aov ttjv tie-
Qio6ovt TqG o6ov tov xvxAcrv, to GTQaci]yixdv
ua, туг ev gtevoig Ыодот cog EfiddicaG hAot&vcov
смущаваш, въздигна зап аднал ат а империя
на ромеите и възстанови древната й кра-
сота и величие, като я отърва накрая от
позора, от който тя едва ли не пропад-
на и загина, и тъй, когато се замисля
над всички тези неща и се задълбоча с ми-
сълта си над тази последна услуга, обхваща
ме голяма радост и често искам да играя и
да скачам поради станалото, —------
---------Ти нито се възгордя от победите,
нито взе да се хвалиш с военното си умение,
нито в писмата си до нас се гордееш с под-
реждането на войската, с бягството на врага
и с унищожението на варварите,-----—
Ти, о велико благо за ромеите, мислиш,
че си победил за пръв път сега, когато отби
и отблъсна варварина, който нападаше вой-
ската ти от всички страни, и го обърна в
бяг, въпреки че дотогава изглеждаше непо-
бедим ; той не издържа нито на твоето военно
изкуство, нито на военния ти вик, а като
ревящ лъв се спусна да бяга с все сила и
изчезна в гъсталаците и блатата1. Но аз ти
приписвам много победи, и то такива, как-
вито може да спечели един човек, добър и
с независтлива душа.
Прочее ти бе увенчан с първа победа, ко-
гато победи всички нас, малодушните и се-
бичните, и като пое върху себе си риска за
всичко, излезе из столицата2. А втора побе-
да, много по-голяма от първата, спечели, ко-
гато победи користолюбието на войската и
накара всички войници да изпълняват дълга
си, да се задоволяват с дажбите си и да не
вършат несправедливост по отношение на
бедните земеделци. Третата от тези победи
ти одържа, когато внесе единодушие сред
войската и изкорени съвършено всяка вражда
и малодушие, когато презри хулителните пи-
сания, не обърна внимание на клеветниците
и се присмя на ония, конто искаха да смутят
душата ти, и то като застана между мечо-
вете им, близо до самите копия, до стрелците
и лековъоръжените войници. Четвъртата си
пък победа ти спечели с начина, по който
срази варварите преди войната, като едните
надви с ум, другите с военна хитрост и като
разедини противниците, привличайки едните
и отблъевайкн другите3.
—------Но кой не би се възхищавал на
обходните ти и обкръжаващи действия, на пъл-
ководческия ти поглед, на преминаването през
тесниннте, а именно как ти вървеше, ту раз-
1 Тук се намеква за самия Селте, който се бил укрил в някои гориста места около Дунава. 2 Според
Безобразов, Михаил Псел, стр. 78, бел. 1, тук се намеква за въетанието над Исак Комнин през лятото па 1057 г.,
което го довело до престола. 3Авторът говори за разцеплението, което сыцествувало между печенежките
вождове.
Michael Psellus — Михаил Псел
121
и® xQarvvan» тЬ отрат&оиа, cog exmqteqt]ou.g\ tig
ovx sxxlayeT oov tovg 'faJ-AovG, tog aypvnviaG, tog
ev fisoco q'QOvctftOb, rijV temtivi]? zf]G ipvxijG, to
aTQETTTOV TOV tpQOVljpUTOG ;
1' Ал)? егш<5?) di)Que»> eipavijaav ot txoAeutoi, xal
tip’ poQeico> txtivip rpAbtSav idaxip’, ovx bitot'j-
&1JG sioog ттр> tpcovip’, ci)J? avTEtipa)d >v (d'Tolc
ti}v otaxirip> xal rrjv tov ovjuzevpatoG fyrvyiav, xqeiz-
To)r EiparijG otyd»’, q »V.axTOvvTEG ot. ftaafiauuC xal
SlVQyUOaVTEG OOI ХОХЛЫ TO OTQ&lFVUa XQO0jto.AOVT€G
xai ''Ji9ovvt£g, elvtf.ofrovvTo pa))ov ?/ teEQQiiyvvov,
Tip> te TTjC vvxcog <pvyip>, тру <5f ты? flaofiaQcoy
t>OT]V, 0>G TOIG EVUVTlQlG dtEXQOvUCO Ta EVaVTl'O.’, TO
te emzoiycov tt]g ipvyyfi tig pi] Hoiviidoeisv',
— ГЛ f$£ fts eIAeg 6te uoi siqqjtv. t] jieqi
Tip> yiXTJV ФЦР?) TtjV аХОТ]? 8tt‘li6p/JT]OF, TOTE UV
eyvaiG otzcog Tip' oTQanjyiav Ёлоуюаитрг vipctiouG
yap eu&vg tog yetnaG, ^ХЬая> Ёхр6троа1 pixpov
tec? xat syopEvoa' eItv. ёц Epuav&G dvacTaG vteqie-
teov Tip’ olxtuv fkicbv рЁуа xal teaQQ^yvopEvoG'
xal aiG £<%or teioQaoxEvcoG Ё^уллаоарегод, tiqug
ттр> ffaaiAtooa те ytvopfu, xal zfjG yaQpavijG aim]
EXOivcbvTioa' EiTa <5i) xal toig л).1]Иео1У ел! iijG
dyopaG ysyovdiG, zip’ oTQarrjyiay E$ijyys2),ov,-----—
{S&»og9 V, ep. 69, pp. 300—304)
тягайки, ту стеснявайки бойния ред, и как
издържг. Кой не ще се удиви на твоите
подвизи, на твоите бдения, на своевременните
ти грижи, на твоята всеотдайна душа, на не-
поколебимия ти разум?
Но когато неприятелите се явиха внезапно
и нададоха силния си боен рев, ти не се смути
от вика им, но им противопостави мълчанието
и спокойствието навойската и се показа не-
силен с безмълвието си, отколкото варварите
със своя рев. Те те обградиха наоколо, като
нападаха войската ти и я притискаха, но
вместо да я разкъсат, сами бяха отблъснати.
А кой не би се удивил на нощното бягство
и на вика на варварите, когато ти отблъсна
нападенията с противонападения, както и на
безстрашната ти душа?
----------Ако ме беше видял, когато за
пръв път мълвата за победата прозвуча в
ушите ми, тогава щеше да узнает как пре-
цених твоето военно изкуство. Аз веднага
вдигнах ръце нагоре и колко високо завиках!
Малко оставаше и да заигран. След това,
като че ли бях обезумял, започнах шумно и
със силни викове да обнкалям из къщи. И
както си бях неприготвен, качих се на коня,
отидох при императрицата и й съобщих ра-
достната вест. После отидох сред народа
на площада и му съобщих за военните ти
подвизи.---
2.	Imperatori Isaacio Comneno
Тер fiaoiteT [^/oaaxteo] ты Kopvtjvep оте хата
ТЫ? ffai)fiaQ<or EGTjl&E
*O yap EyQip' 3Toiijoaif -renohptfK fiaoilev' xat to
jiEQaiTEQOi aQo^ab’EV ovx doepakEG, ov ydo tel; tor rb
TOV teSlOV te^lfllTEQfjV. To idr ftEjpl TOVTOV, VapCOVG
eotI xal doepaXovG лроичу&ыа;, то (Y vsd л)еоу, q:o-
fiovpai pi] tig EtJip d’paovrijToG. яЕу&) te ov% cog
sieq toig jzoOi.v aorpdiEVTOG, ovtid <5») xal тГ] xsrpaXfy
xal Ei tfSov^ouip’ paxQTjyoQEiv, stol^ovG dv vjioi'e-
угыт ooi vopovG CTQuXTp’ixovG te&daxovTOLG, лоте
xal peyQi tIvog, xdi omnG ypEtov otq(£teteiv tov
inтохрАтора.
*Etei dQoi]drp'at tov tiapfiapov, теИдоцтаС stei
&apQt]oai to VTtoyEtQiov, теОоооцх? tov Ье xal asio-
Xaiueo^fivai to avzi^aAo? e&vog, ovsim xoiqog- AE]
Totvvv npoE^avaijT-pG tov xatQov, и!/ лоте ooi алло
До император Исак Комнин, когато
потеглил на поход срещу варварите
Това, което трябваше да направит, ти го
стори, царю, а да се продължава напредва-
нето не е безопасно, защото е опасно да се
стремит към прекален успех1. Това [което
направи] досега, е резултат на смелост и си-
гурна предвидливост, а [да се върви] по-на-
татък, страху вам се да не се нарече прека-
лена дързост. А аз, макар и да не воювам
лично, участвувам мислено. Но ако исках да
се разпростирам надълго, бих ти привел много
закони по стратегия, който учат кога и до-
кога, и как трябва да предприема поход са-
модержецът.
Трябваше да се нзплашат варварите — те
са изплашени. Трябваше да се ободрят под-
властните ти — те са ободрени. А да се
пререже гърлото на вражеския народ, още
не е време. И тъй не избързвай преждевре-
1 Това писмо е писано, след като Исак Комнин се справил с унгарците и преди да започне действнята
срещу печенегите
16 Гръцки извори за българската история, т. VI
122
Michael Psellns — Михаил Псел
ti fcwyrfyjoi xwv иУЕАтиатсоу. Гоад-cd <5f sienciQQ^-
CUJGJltVGDS Я&0? 1-VVO.WiytVXOY pactAea, OV OV ЛЕСуд~
fit]liar J.Eyta TE&GQQrptifc, алл’ ov <ta).Aov хоЛахелг
TiJtaK.-----------(«Sztfttff, V, ep. 70, pp. <315—.316)
3.	Logothetae
Тф) АСфоМщ TOV bQOfiOV
- — 1 * 3,A<ptk>v(i yaQ б *1пт()од xai та jieqI
тот '’IcTfiov та QEi-даа ra>v Лдуоп’ лоохееГ ti. ovv
(til iieydAa zavru jiqos хахЛа£у£ та xviuaa,
длдоа тер noAEiiq} лубоеои хатаЛеусот, duoQvxas,
xat uETOXtTEVotib, dxnofSoAiafiars tf xai ауёдохта-
atas, т^Е/лурои^ те иси ^EQqoAityytHGEiQ, xai fKtvoa
ol staAaiorazoi tcot avyyfjaipEioy тф> Махебоп tie-
qil.OTiuip’TOi; — — —
° A fih’ oixt afao&gy хатсиуРебхатЕ »j гцяотгг-
xare, ov лату ti аадхое о1ёа~ xacaxEXQ&njxs yuvv
ijiuov егшГу&п та. ала та л,аф v/uov v^xavpEva,
xal тхЬу eigiovtcov, 6 per, eigPoI^v, б <5fi, хадъ-
liQay, 6 6e pdy?p’i б Ле, TtsiQav, xal аЛЛое аЛЛо ti
)]xei uoi xopl^cov veidteqov wcovoiia' cycb ёе rfj
utv axoij %al(KO, tn> naw ёЁ ti fflouui тт] афЕЛеса
ТО)У dlf/^}joEU)y. JVvY уОУ llOl TffV Grjv El.nEfJ fpO)V}p>
агаЛарл^иуЕ, cox агаРЕрЛ^рЁттр pvftiiqj, аЛЛа ary-
Tovq) xai лоЛешисо атЕуусёд тас; тзиатоЛад awzctefc.
(2Ш<к, V, ер. 87, рр. 330—331)
менпо, за да не ти се случи нещо не-
предвидено. Пиша съвсем откровено на най-
с пр аве д ливия император, от когото не се
боя. Говоря смело, а съвсем не с ласка-
телство.--------
curstis publici
До логотеша на дромаУ
— Наистина Петър и това, което с
около Истъра, дава повод за обилии слове-
сни излияния. Защо не [ги] издееш към нас
[като] големи вълни и не разкажеш какво
става във войната, именно за правене на на-
копите, отвеждането на в.щите, престрелките
отдалеч, изтребленията, разгъването на вой-
ската и обкръжаването на противника, и за
всичко снова, за което най-древните писатели
са славели [Александър] Македонски?-------
Прочее аз не знам съвсем точно какви
успехи сте постигнали и с какво сте се от-
личили там. /Иълвата за вашите дела приглу-
ши тук ушите ни. От тези, който идват, един
говори за нападение, друг — за застой, тре-
ти — за сражение, четвърти — за столкно-
вение и всеки ми носи някакъв нов и разли-
чен слух. Аз пък се радвам, като слушай,
но не се наслаждавам много на простотата
на тези разкази. И тъй сега ти издигни най-
после глас, като съчиниш едно искрено писмо,
не разтегнато, а сбито и бойко.
4.	Itnperatrici Aecaterinae
Tfj 6еоло1уц AlxaTEQivT]
До императрица Екатерина?
’'Елата дц xai sieqI tov gov xqutovg tttriidvu-
par лфе Eypi ij те <Ws &ki]Dws paoittg, j) zewotff
XGOOGlOToTs Tan> dwxaiv ЯЕофЬрЛциЕУТ}, ЛЕЛО/>аЛ-
pEWp f] xai ex y&ovs paoilEtov alua ЛаурЪоа, xal
xQEaxovc av^ts р'ааеЛЕса rijv луоЛарогоау nxnaaaa
i-vxlEtav’ — -- — (Zdte, V, ep. 112, pp.
356—357)
5.	Kegeni
Hqos vEog?itjTiuTov io? ex tw расяЛеюд tov
Movouaxov' eoixf. ёт: ovto^ slvai ootpibraToQ cog
xai fj елютоЛт! ё^ЛоТ
’АтЕуУюг io yodpua gov, ЛоуиЬтате xai ootptb-
тате, xal тф арюдтрср хаЛЛет, xfj те t&v vonpaTiov
лохготпи, xal тф) лоЛт^еТ тсоу ихпратюг xal
След това се осведомявам за твое Могъ-
щество. Как е истинската императрица, която
е обвита и уьрасена със зла гните накити на
добродетелите, която и по рождение е по-
лучила царска кръв и е надхвърлила първо-
началната си слава с още по-могъща царска
власт ?-------
Patzlnaco
От името на император Анонимах до но-
во по кръе тения [Кеген]. Нему подобава да
бъде твърде мъдър, за което говори и
писмото му
Като прочетох писмото ти3, твърде разум-
ни и премъдри, душата ми се възрадва и от
неизразимата красота, и от остротата на ми-
сълта ти, и от разнообразните ти реторически
1 Това писмо е писано по време на похода, който Исак Комнин предприел срещу печенегите в 1059 г.,
когато те нахлули в земите отсам Дунава. 2 За произхода на императрица Екатерина срв. тук г гр. 113, бел. 1,
•’ Псел е писал това от името на Константин IX Мономах през първата половина на 104S г. За сьбитията
вж. Scyl.-Cedreni, op. cit., П,рр. 581—604. Срв. Златарски, История, 11, стр. 88 сл. Според Каждан. Поан
Мавропод, стр. 181, писмото е писано в 1047 г. и нашествието на Тирах се датира в 1046 г
Michael Pselius — Михаил Псел
123
?Т]ТО(МХ(Ъ fjaiiEig rip> Ч'Ъ'хцр, оЛод tov л sot сё уЁ-
УОРП EQtOTOC) ХЯ1 UOl. TOig fJLEAEOl	Tl£ 71BQIE-
%vih) Tjfboi'ii, xai xrp> dvExAdi-iixov, cog та ?9 &a <f-avl
l.6yia, yuioco ZC£i?«,’> oe xoiavttp» d'vciav jiQuca-
yco &scp, ov l.oytxrjv ,u.6vov, dz2d xal тад vrjg co-
(plug yaQtcag syovcay. —
IlpEQU. He cot TTfi XEAEK/Jcscog aycbQiOTQi ту иста
Tip mav^yvQtp t(~)v xoQVfpatcov атостблсчр KvQia-
xrp _----------(Zd/taff, V, ep. 155, pp. 405—406)
похвати. Аз напълно те възлюбих и някаква
божестве на на слада се вля в тялото ми и се
радвам на неизречимата, както казват бо-
жестве ните слова, радо ст, загдето те подпи-
сям богу като толкова ценна жертва, не само
духовна, но имаща и благодатта на мъдро-
стта.-----—
За деня на тържеството е определен не-
делниятден след празника на първоапосто-
лите1.--------
6.	Imperatorl Isaacio Comneno
I IQog top ftaciK&i [9/cadxiov] top jKottPtjPoP
----------— El yaQ xaipipra) to te^os reap толлбур con
xai рвуалсог aydivcop ахщхоа, prj дето реуат-цд aijg
aTQan/yiag х&рампор syrcuxa, алл coc реуглц-
у.6та xai xarcoQikoxvta to jidv Aoyt^ouac xal eti
XO.& vnEQ^OAl'iV EQtd UK, El xal /Z/;<5s»' SlEQCig
fitciov rotg wig д.711рт)]УЕР ciycovtapaciv, алл evexq.
ys xrjg TiQoOviu'ag xai tov xar.a-i)aQQT)cai tooovtov
xivdvvop, marrow йтотоЕтбутаур rj)y дло tqs TIo-
2scoc sgoHoP, aTQaTOTTE^o'p те tooovtov d&Qaioat xai
oixovofiijoat,— — — xai деНютад baQuvPEtv, xal
&QaavpofiEvovg (ipaoTEAAEiv, тад те avayxaiag avxoig
Toofpag sidvTo’&Ev ovuTtoQi^Eiv, xcd rd tovtov xqelt-
to) xai vvpijAoxEQa, xaTfaEpeiv rip iido[i(t(iov ctqot
Tidv, xal rote TtQOcHoxaiuErovg cvpiwyovg Ётшууыр
xal mQog ecivtov рЕтаатпсао&ш, xa) avtov (is top
зтолешор Eig fSaQa&fiov ti cvvco'&Qoat (iHie^oHevtov'
xal t'va pi] rd m^sico xa&e^g eqoi, xavta Нт] xal
u.6va dQxovotv sig piya crQaniylag eyxiAfuoy, xai
net gov xijg cfjg pEyaloiyv'/iag vnodEtypa, oxi steqow
урицятрбхап» aitxoxoaTOQCofi’, TiQoxivHvreuEig aorog'
xaxstpoig pep ovx EfAS^.QCEY cor dsdoaxaoi, GV bf
Tovxoig dsisxffinjxo та елаттащата, xal ту fawiZeig
TtEQiETQeipag xiiv aiuyvvvp eig coHo^iar. — — —
— — — ’‘Eyinbe, op р£та tcov Ё)Лоу1prop avxog
aQiifpyxag, xai op biarsAeig ejtoivcTw, xcu ou тур
y)~.(7)TTav Tv:i\adZsis tpiiocotpovaay ij pyroQEVovaay,
usrd тартоуу xal tovto mQ'joTtihjuC ei ph' yby to
map ipvcag, d) tiaailsv, xal xarcoQ&oxag, ovxeti
лбуод ovdEig, ei He eti to tov sio^e,uov te^os IKOQtj-
xaty xQEtg asavrcp xd^sig tvjp xaToQ&(o,udxcop ard-
m^aaov, usi^cva, xal [AECtiv, xal TSAsvxaiav' xai
soxfo lUEf^a»> fAEPt о лаРТЕ^д xcop ^aQpuQiov dqa-
Цо император Исак Комнин
— — — Въпреки че не съм чул още за из-
хода на многобройните ти и големи борби,
нито съм ваучил за най-същественото от
твоя поход2, аз все пак смятам, че ти вече
си победил и постигнал всичко. Ще прибавя
още и това, че макар и да не си сложил още
щастлив край на своите подвизи, но поради
усърдието ти и дързостта ти да се изложит на
такава опасно ст (докато всички те възпираха
да не излизащ от столицата, да ие събираш
и ръководиш такава голяма войска),-----да
ободрит изплашените и въздържиш дръз-
ките, да ги снабдяваш отвсякъде с нужната
храна и, което е най-важно и най-велико —
да разединиш варварската войска, да задър-
жиш съюзниците3 * *, очаквани от тях, да ги
привлечет към себе си, да тласнеш самия
неприятел в някаква непроходима пропаст —
изобщо, за да не изреждам по-нататък пове-
че неща - това само е достатъчно за го-
ляма възхвала на твоего военачалническо из-
куство и е най-добър пример за храбростта
ти, понеже сам се изложи на опасност,
докато другите императори нямаха успехи.
Те нехаеха за това, което бяха предприели,
а ти заличи техните неуспехи и чрез цару-
ването си превърна позора в слава.-------
— — — А аз, когото ти си причислил към
уцените, комуто отдаваш хвала и на чийто
философски и ораторски език се възхища-
ващ, ще прибавя и това към всичко остана-
ло. Ако вече си извършил всичко, царю, и
си постигнал успех, няма какво повече да се
говори, но ако краят на войната не се вижда
още, определи си три вида победи: най-голя-
ма, средна и последна. Нека най-голямата да
бъде пълното унищожение на варварите,
1 Крыцепието па Кетен трябвало ча бъде извършено от самия патриарх, а възприемник бил императорът.
От текста личи, че то е определено за празника Св. Петър и Павел (29 юни). 2 Това писмо е писано, след
като Исак Комнин вече влязъл в бой с печенегите, конто отс.тъпили, понеже помсжду плепените вождове възник-
нали разногласия и те започнали един след друг да признават върховната власт на византийците (1059 i.).
Срв. Безобразов> пос. съч., стр. 73—76. 3 Узите.
124
Michael Psellus — Михаил Псел
уюкбд, piorj, ij лрбд eteqov тблог peraoMijVTnotg
tirTOjy xai uEia&toig, ijv ёусч xai лриуттр' хали>,
tqIti] xol lEAevraia, у iovtcu? vnotayq, alryOevovcu
xal rolg oyt'ipaoi xai rolg л^аураа, xai pE%Qi
лагтдд tov q-oflov xal zip’ олохМыу Eyjovoo? iva,
el per tov proves тб'/^д, peyicrijv yaQtv t'getg
тф navi a реталоюиги лрбд to ovpq^QVV xai
ретаПаМоттс, eI de. xai tajff devrtQag, »/' xai TQtTijq,
xai ovtujg inaopevioflg тф лриурап,, xal djtoyjpujv
?/Zz7°?7 лелраур&оу xaiOQ&copa. —	—
I I lip’ in) o'tov, &uuto:te 0aaiAEV, рбгод хатор-
tfxoxEvai tov лб1ерог' ovvnyoyylcaTo yap оси. tovtov
xai i] fiaauag to ueya tov yvvatxeiov yevovg ayaA-
pa xai xcAlMMfur xai ov Цтолееоуг Мую, ел1
Оеф paQTvoi, aMa pij ds avti/v xuslapav тгр d)Jp
dfiav TtaQadeixvvvai dvrapevug' cveij yap ooi тф’
GeopijtoQa owe^kfiEprps, nQEGpevovGU, Ixerevovoa,
ttva ovx aepiEioo. ddxpva, n лбоог uequ^ алоха-
fisvdovaa rfjg voxcog petv. ye vi)Q ttvyaTgog",
Kowog ovv dpcuoiv 6 dytbv, xoivbv xai to т об-
лают. — — — (Sd&ag, V, ep. 161, pp. 416--
419).
средната (която аз наричам първа) — пре-
хвърлянето им и преместването им на друго
място, третата и последната — подчинението
им, постигнато формално и фактически, кое-
то да ги държи напълно в страх и покорст-
во. Прочее, ако ти постигнет най-голямата
победа, отдай го л яма благодарно ст богу,
който всичко преобразява и превръща в
добро. Ако ли пък извоюваш втората или
третата, то и така бъди доволен от нещата
и смят ай напр аве ноте за достатъчен успех.
Не мисли пбаче, божествени царю, че ти
сам си спечелил войната. В нея заедно с те-
бе се бори и императрицата, този велик об-
разец и украса на женския пол. Бог ми е
свидетел, че не говоря с ласкателство. Аз не
мога дори да опиша цялата истина. Защото
нали тя ти изпрати божията майка1, като
се застъпваше пред нея и я умоляваше ?
Колко сълзи проля и колко голяма част от
нощта прекарваше в бдения заедно с дъще-
ря ти? Прочее, обща ви беше борбата, нека
обша ви бъде и победата. — — —
7.	Imperatori Constantino Ducae
IIqoq tov fiaadsa toy Aovxo:v
----------'Ava.GTEM.Efg to fiaQfaoov &Qaoog, elra <5z/
лдбд тур ЕОлЕоаг yroQEio 7} pal-lay ?v ravTco xai
ле&лМТд rdv Ev<pQdT7}V xal ларалКесд аивтадетозд
tov 'Totqov.-------xai dedoixs per oe ёу wig oxqqis
о papfiapog, ftaopovpEV ds as ypeig ёл1 pEoozipog.
(Kurtz-DrexL II, ep. 29, pp. 41и, 42я_м, я„30)
До император Константин Дука
---------Ти отблъсна варварската дързост, а
след това отиваш на Запад, или по-скоро
едновременно преплуваш Ефрат и неизменно
плуваш край Истъра2. —----Варваринът на
края [на империята] се страхува от теб, а ние
в центъра се облягаме на тебе.
8.	Indict Boleri
Тф XQITT) BoAEQOV
Movaanjoiov ъ'ЛЕауЕтб pot дюсщсап&ы, б (-)еб-
хютод escI srtoMoig nQotjyTjaapevcig sig avrov л,ар
ёроЪ xakolg. ёлЕфортгаато de poi (iva отход е1'л(о) ov
uoyaai ljQiov, dMct ipevdcovopcog pij ovro/g ovopja-
'Qopevov, yndiov de Ti Мжцрбтатог xal латталааср
attOQUttCtTOV, O pipE CTCEtQEWl pt'/TE &£Ql^Eiar ov
До съдията на Волерон
Теоктист3 обеща да ми подари манастир
заради многото добрини, който съм му на-
правил по-рано. А той ме натовари (за да се
изразя така) не с манастир, но дори не и с
подобие на манастир4, а с някакво твърде
неплодородно и съвсем бедно имение, къде-
то нито се сее, нито се жъне. Аз не само
1 Императрица Екатерина вероятно е била изпратила някаква икона на Исак Комнин. - Така метафорично се
изразява Псел за отблъсването на узите отвъд Дунава в 1064 г. Споменаването пък на Ефрат с във връзка с войните
с турците селджуцн, конто Византия водила през царуването на Константин Дука в Азия и Мала Азия. Въпреки
че византийските войски на много места търпсли неуспехи, те задьржали своята власт над Горна Месопотамия. Вж.
Успенский, История. 111, стр. 89. — С. Cahen, l.a premiere penetration tnrque en Asie Mineure, Byzantion XVI11
(1948), p. 23 sq. 3 Този Теоктист e неизвестно лице. Издателите дават под линия : Abr. incerta, а в показалеца:
vir byzantimis. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., стр. 122 -124, предполага, че той е солунският
митрополит, до когото е адресирано писмо тук № 13. Това лице според него е Теодул, който бил митрополит на
Солун в 80—90 г. на XI в., когато Псел бил още жив. Това предположение ни се струва находчиво, но няма
достатъчно опорви точки. - Очевидно Псел е получил този манастир като харистикия. Вж. В. Тъпкова~3а~
имова, Сьобщения за характеристики в нашите земи (Из преииската на Михаил Псел), ИИБИ, V (1654),
385—392.
Michael Psellus — Михаил Псел
125
pdvw ytiQ гукЪ (i-XQi xai xoxxov h’dq ало toiovtov
ovx elafiov store йМа хш ol vrv avrep лросхадр-
pEvoi hpebtrovoi fapuv texvpov. opcog i-yeu ovx
faeflaMittjv zip’ Scooeav rife roiavvijg axdfvrov ypg,
ue1etu)v Ksotswupjao-frai ravrtp' xal. EQyaoaoflai xai
3tQOO&fpcvp> ига ex tojv naQastetpEvayy a&rfi тол! car
siottjoaoffai.
9Agia> ovv or. ovyj, pi] хатаехцунюш tv ry uo-
»77’ ovSf yaQ av ovS' avrog d'Eli/opg store, ov ydo
doTEi^tor уоощщ alx аХ^дего»', du tQ^pOTosue'iV
sou лауте/мд, vvoftd^erai Si rd dofafcoproG,
a£iov rijg PaQ^aQixrjg rtwnjg tnawplaq did to
paQfiaQOV tivu л()оот)ХЕ1У ev adrep xarooeeiv. ov
tovto Toiyauovv dgiti>, alT iva Stayvoir]q, e' ye
ЬЁуЕтеи i’aoiv rd хата zip' euip' fttroMppcv aitiffo-
Qevp,FVov толюг. xTa> St-уЕтш, ldoo,uai' ei, S' ovv,
алоууеЬоореи. fi^Si ov ларагш'ха dnoyvcpg to vo
orTiSeg yjOQiov, azZti xai fafox&pai xal neQuzuhjvai
co? uov to aAAoiQioVj palj.ov de xai ovrcog aen’ Sta
ri]v rfjg qi/lag хогуоттри. (Kurtz-Drexl, II, ep. 89,
pp. 1 ISj-o.»)
никога не съм взел дори едно зърно от това
място, но и проскатимените, конто са сега в
него, гладуват страшен глад. Все пак аз не
се отказах от дарението на тази безплодна
земи, като се старая да я преобрази и обра-
ботя и да прибавя към нея някое от съсед-
ните й местенца.
11 тъй смятам, че не ще се отбиеш в оби-
телта1; дори ти самият не би пожелал това.
Аз не украсявам, като пиша, а говоря исти-
ната, защото това е едно съвсем пусто ме-
стенце и се нарича Добросонд2 — достойно
за това варварско прозвище, защото под оба-
ва на някой варварин да живее в него. Впро-
чем аз не го смятам за достойно, но [ти
пиша], за да разберет дали това твърде не-
годно според мойте схващания местице мо-
же да се поправи. Ако може, ще го попра-
вя, ако ли не — ще се откажа от него. А
и ти не вднгай ръка веднага от нездравото
село, а спри вниманието си и спаси чуждия
имот като свой, още повече, че е твой и по-
ради общността на приятелството.
9.	ludici Drugwuittae
Тёр xQiTfj AQovyov^ivov	До съдията на Драговшпия?
---------(Kurtz-Drexl, И, ер. 90, 11824)	- -----
10.	Imperatori Isaacio Сотпепо
Тер Коргчр’п) OTQarevoavu хата uov TTaT'ivaxayv
ГЦ ukv ovv tojv nXaweofr раррёчкоу олотауч
stQog т > д'Еоотелтоу xQarog ftov xal то хата рДт]
nQooierai zovrovg xai raw oojv локаут та.д iavraw
E^aQiav XEtpalag xard/Aijlov ,uoi Soxei xal ты л).г]-
bet tov odv urQOrevfiarog xal up yFwaicp top fia-
oifaxov (pQovij,u<rrog.--------fsteI Se d,u<po) ovv^lDov,
ло^олЪрЗед отРахЕира xat, fiaoilevg yEVycuorarog,
stdvTae eixoq Eimh'fliTEO&aiVi xairoic ooigstoalv vsto-
(iTQtbwvodai. xai ov &avua£(o тогд лрооЕ/л]М'И6-
rag aoi, fJaoiAEV.
'Kstct/Jt Se pa diencQEiv xal did uivra ло/ЛоТд
xarapEoi^opat, koyiopuig, tstt riot i)aQQO>v 6 ^Лте
ov xavyxol.ovlh'joE toig лоТЛоёд ovS' Ev&vg ooi
siQOGsietpEvyE xataulayElg, ei pij и allo, to pEya
ooi лео1 та лрауиата tpQOvipta xal tip' oToaTijytxip’
До Комнин, когато отпшъл на поход
срещу печенегите
И тъй подчинението на повечето варвари
пред твоята боговенчана мощ4 и това, че те
едни след други идваха при тебе и слагаха
глава в нозете ти, ми се струва отговарящо
на броя на войската ти и на храбрата ти
царска мисъл. — Но понеже и двете неща
съвпаднаха многочислена войска и много
смел император, редно беше всички да се
уплашат и да се прострат в краката ти. И
не се учудвам, че те са дошли при теб,
царю.
Но случва ми се да недоумявам и поради
това много мисли ме терзаят: на какво се
уповаваше Селте, та не се присъедини към
мнозинството и не прибягна веднага при тебе
уплашен, ако не от друго, то от голямата ти
способност да уреждаш нещата, от воена-
1 Псел преднамерено търси да отклони съдията на темата от посещение, за да се освободи, кол кото може,
от държавни повинное! и, данъци и пр. 2 Името е българско. Срв. Тъпкова-Заимова, пос. съч., стр. 389.
Този манастир се споменава в три практика от XIV в., като намиращ се в Солу нс ката гема. Вж. Dolger,
Aus den Schatzkammern, 66 7, 438; 68 9, 581; 70/71, 569; и в XVI в. : и. 77нэтай<».тог’Д>ь-КсраиЕГь,
plfPMbYpci), II (1894), р. 433.	3 Това име се евързва със славянского млемс „драговити", конто населявали
областта западно от Солун. Вж. иодробности във ВИИШ, 1, стр. 186—188, бел, 3. Посочвания вж. и у J.Dujcev,
Dragvista-Dragovitia, REB, XXII (1964), pp. 215—221. 1 Изглежда, че това писмо е писано преди писмо тук № 1,
защото от неговото съдьржание личи, че печенежкият вожд Селте още не се е бил покорил на византийците.
126
Michael Pselius — Михаил Псел
avyroGtv xal то ptjbEv ftqojtetok ij oAtycdoatg лелею.
fsu tovto) дшлооиуц xojIaoI’G xtd biaq-oiK>vg /м(л.'
I'lfivto Tohg Aoytauovg. ij ydo on stE-rofhjzai ge xai
ov (lappet ztjv xu:r.a<pvyijv ц bn xa&eiQgag tavzov
xal sTEOttpQci^aQ (ijtoZe,utjt.oc O'Siai diafieivai ij fiov-
ao.uevog t&r ciaacov /.laQTvoayv yjtvQig ids nag
pavzov и^сшоек 4Ottiv', i] art duzpyvcDxdyg rag zijg
оилщлие FAnidag TE&appyxE zfj tov яоае/юо poyrij,
co<r ?/ хаторМо'оаУР t.r rofaip ij T&th'rfcopevoG', rod-
тде? xal pr&iovg paItecov Aoytapofc, d&xwtci ,uov
xai fiaaJlev, xal etpqov и di’nszoiovfioi Зу&йищла,
ovx	uev, <Ш’ e(.ie (j xaivoziy; tov nnayua-
tug xal sic azontav eltfveyxt1. dvdoixa j'dp, /-lij mag
beivog on> obzog б рао/Зщюь He^iok zoig stodyuaot
xEXQrjiai xal Vjisxt>ti)ii .uev diaaxaoiv And tov l.ot-
zrov ysvovg, ovvegti de raTg yvcb.ufug uer* avzcbv
lav&avovTa)^ xal zol'g uev e(g do^EQav ciffnpcer
олотау)р>, avzbg de eve^qevei xai btaynffjjy&ai it
uet” Exsivcov албрргрот, iva TtoAEfiovg xazd oov
ovyxQoTijaa) iv. aronoG uiv louig 6 A0yiOf.ibg, v.A/3
E.ul-, ffEuiToTE fiaocAEV, пц)атгЕ1 d&ywg. did такта
TtQOodEyEu-tiai uev у/оесЪу zoi'G тф оф x{mtei лооо-
феауоутае xal ui/ dvEfaypcv zip' ^twdor, doxipa^Eir
de (luzojv zv. (piMjvtjuaza, .uij .uavov et ZdyoiG, akK
ei ng eit] doxi,nacta bid та» stadGEOV, x<d avy~
xqoveiv aAfojAoig zovQ di diXf/AMv dta.uEQi'v&tvrag
xai T)p>ixavTU. bit t&v л&ауиахсог ffaooyiG&evtUG
xai doxifiovg F.vriE^ErTag xal Hhydeig fisrd. тс7)т
oixpiayy ntrfEiv xat u)]de tote to. stavzv. люттгчту,
a^Aa GTQcnTjyixutTEQOV yQiju'flai toig TiQaypaoi.
Usot de zov ftoIeuov ov dvvauxti zip' Euip> леТ-
oat ipayip’, cog dsi tovtov to gov xQtirog яро Tijg
FiQijvijc tdeiv. el ycty xal co тслеог гой flaGfiapixov
diEaypafh] GTQ'Xtov xal rd хатаХрАЕщрЕУоу loov ij
xat fjQayjTEpov, aAA* еуа> яаеоу tov nAEtorog Ле-
dotxa. jTQ c ,«6p yap loouETpov отдатЕ1>.иа owte-
zayUEVCOG 6 GlQaTlCDTlXOg oyJ’.OG yCOQEl xal TIEQISU-
XE.UpgVUVg, TOV &E pQayVTdTOV XMTUipOOVCOV EO^
ote TtEQinisTTSt zaiG evavzivig ponvlg. ov -ydo то
siAijdoG Ti/v TQo^ifV dtl tioieiv eicoI/e, uIa3 eot/t
ote xoi dQtxyJ1 OTQdtevjua яаоатаёес^ uEydlag eoxe-
daaev. ojo^fq ovv та лае1со ooi co»’ xaTOQdouui-
Tcov EiQ¥]virM)G pfaQi tov vvv бсалоаттЕтат. tvcov-
TOTQOna cot yEVE tie/) xal rd aeiti6,uevv.. dlda лаои
лоАасог dxovcov, cog ^eovzeico’ zip' oQutp’ zd Deo-
oiiaIextov oov xEXTrjtai OTQaZEvpa xcd cbg акатао-
yjETcoG eqq. liaoPa^ixcov caoxaw dTToyvvaaa&at, xni
Enaivci) zoiaovg zfjg yEvvcuvs 4rvy,t]G xai wv gvvte-
чалническата ти организация и от това. че
нищо не вършиш прибързано и небрежно?
Като недоумявам по този въпрос, разни мис
ли ми идват в главата: дали топ се е упла-
тил от теб и не е посмял да дойде при тебе
като беглец или се е затворил и укрепил с
намерение да изтрае, без да воюва, или с
желание да върпш, каквото си иска, без дру-
ги свидетели, или пък се е отчаял от надеж-
дите си за спасение и се е доверил на вой-
ната — тя да отсъди далище успее в това,
или ще умре? Такива и други разсъждения
ми се въртят в главата, господарю мой и
царю, а и друга мисъл ме мъчи, наистина
нереална, но това ново обстоятелство ме
хвърли в недоумение. Защото аз се страху-
вам да не би този ужасен нарварин изкусно
да използува положение и да се преструва,
че е скъсал с остан ал ото племе, а тайно да
е в съгласие с тях и да ги е натоварил да
се покорят коварно, а сам да готви засади
и скрито да крои нещо с тях, за да започ-
нат военни действия срещу теб. ±Може би
това разсъждение да е нелепо, но то страш-
но ме измъчва, пребожествени императоре.
Поради това трябва да се приемат тези,
който прибягват при твое Могъщество, и да
не се пречи на идваието им, но да се изпит-
ват духовете им не само на думи, а някак
да се изпробват на дело. Трябва да се опъл-
чат един срещу друг тези, който са разде-
лени помежду си, и тогава, като бъдат изпи-
тани на дело и бъдат намерени за достойни
и искрени, да бъдат поставени наред с на-
гните войници. Но и тогава не бива да им се
вярва във всичко, а да се използува поло-
жението много изкусно.
Във връзка с войната не мога да се убе-
ди, че твое Могъщество трябва да я пред-
почита пред мира. Макар и повечето от вар-
варската войска да е била разделена и оста-
тъкът да е равен или по-малоброен, но аз
така се страху вам по вече, отколкото от мно-
гото. Защото войнишката маса настъпва
срещу равночислена войска стегнато и вни-
мателно. А когато се отнася пренебрежително
към твърде малобройните неприятели, тогава
може да се изложи на катастрофа. Защото
обикновено не всякога множеството нанася
поражение, но случвало се е малка войска
да разпръене големи части. 11 тъй, както до-
сега си постигал по мирен начин повечето си
успехи, нека и о стан алите да стан ат по съ-
щия начин. Аз чувам от мнозина и зная, че
богоизбраната ти войска притежава лъвска
устремност и необ^здано обича да вкусва
варварско месо, и възхвалявам тези войници
заряди храбрата им душа, дисциплинирания
Michael Psellus — Михаил Псел
127
zaypevov cpQwqpatoi хш tov ^lov zifa аосотьтад.
alia pot hqk -fh-oT йирвеуд evyj} neqivxE pi]dsva
ev лоИра) cieoeiv tow ni> cot тетаурЕУсоу. лбоак
ydo атиретоцсак ^a^aQtxdis xeqraldis play cPm~
pdix/iv, x<h> dxovTioifye eit] x'iv liHofiolog xav
OTQCiToxrjQVi; x&v саДиухтцд; ttooqj Ь'е xalhoy ртр
ЬеГОО W)V flllETEQOyy EV TttjltpG) STEGOVTOg TOl’g fifio-
[idoovg лагтад siQip'ixoTs xazomQaffiyn&rpiui wig
охеинааг, povov, {tetfacae i/aoilev, did zfjg siQij-
vijC Tcoagtg Epqaoiy e'/eto) xoIeuixov dyanieparog.
idroTETdyJi'Cooay у do xal дшцмо&аюат xdi wig
ooig tv я/lot fiovhjpaoiv Ъзюхею&аюау. хат Eig
л.аАЕрог did] xEpgdidvai rovzovg, iii} dvHiazdaHa)-
oca’, xav eig allo ti хата ига y,()E.im> esuxihoov'
vzreiXEWjaav et лас it dig dovlci, ov yorjfjTJOiv
e^uwrjHevTeg, alia тф fiovlEt'HTjVai ge eoyov wv-
rove yevEG-Hai :rol*pov xai siavaiAEtiQiq. steqiste-
geiv. — — — vvv Sf лодд at'Toi's тоге dyawag
xexcoQtpedios xdi та per xaToQ&ovvrog, та de еАл1-
^oviog defiGie лорд Неоу уумф. ovpiayi'/g.-----—
xol ej pii pt q ipi'i деолитед xai fiamllg stuQt-pv-
Oeito xat fivExraTO duioGd re F.vpErcog xai opilovou
луооцтедд xdi nii «ла^юа tv pydevi, dlld ovp-
TTudkitg ^QOGiiipEw] xai naaijg dgiovoa ydQiwg, ovx
ctv tv wig ^itiGtv ip', touqvtov Ьеолотоо xol fiact-
lecog FGTQQTipFvog.-----— (Kurtz-Drexl, II, ep.
156, pp. 178 J8_14, 17918_.22, 17924—18131,
182 Ц5—lg, 18226__30)
11.	Anonymo
— — — Kca- vvv ovx egtiv ovdauov to dio-
opov to rPawaixcrv xat to fidQfiaQOV dlld doxov-
pev (wapll; xal GvyxEyvusvcog oixeTv. did tovto
йрфифтромлУ i]piv vvv uev tm лцод rqj EvfpQdvr]
ттоАЕрср, vvv ds зтцюе Tip 'J lex oqj.-(Kurtz-
Drexl, II, ep. 207, p. 23923_27)
12.	Anonymo
KQirijg eig otxov xqitov, xdi о ЬтркЬдуд Idyog
ivqllaxrai. el de тгр1 flovlyaQonoiwillaQiav dyco-
yip’ obx Етотихш ovdt- ттр> dQqxtvixi'iv older asio-
xard.GT.aotr, dlld xal BovlydQOig xdi- Hxv-Haig xal
dtxpavoig xai ала^алИод cupnaoiv, ooot di] dvavfia
хата zovg doibovg Dvovotv. q tovtov xaxia dvEtpx-
им дух и стремежа им да извършат подвизи.
Но в душата ми непрекъснато се издига мо-
литва към бога да не падне във войната
никой от тези, конто са под твоите запове-
ди. Наистина на колко варварски глави се
равнява една ромейска глава било на копие-
носец, било на прашкар, било на вестител,
било на тръбач? Колко по-добре би било,
без да падне никой във война, всички вар-
вари да бъдат надвити с мирни средства!
Само че, божествени императоре, мирновре-
менният начин на постъпване да бъде орга-
низиран като военно действие. [Варварите] да
се държат в покорство, да бъдат разделени
и да се подчиняват всякога на желанията ти.
II ако трябва те да бъдат пратени на война
или при друг никой необходим случай, да
не бъдат противопоставляй [на свои съна-
родници]. Да ти се покоряват във всичко
като роби, без да бъдат купени с пари, но
по твоя воля да воюват и масово да заги-
ват. — — - Сега, когато ти замина на самого
място на борбата и ту постигаш успехи, ту
се надяваш на тях, към бога се издига мо-
литва, смесена с радо ст. —---Но ако моята
господарка и императрица1 не ме ободряваше
и не ми даваше сила, като ме гледаше бла-
госклонно, като ми говореше приятелски и в
нищо не ме пренебрегваше, а се отнасяше
съчувствено и ме удостояваше с всякаква
милост, то аз нямаше вече да бъда между
живите, като съм лишен от такъв господар
и цар. — — —
77. До неизвестно лице
— — — И сега няма никъде нищо, което
да отдели ромейското владение от варвар-
ского, а изглежда, че живеем напълно раз-
месени. Поради това те се бият срещу нас
ту при Ефрат, ту при Петър2. — — —
12. До неизвестно nuiifi
„Съдия в къщата на съдия". И поговор-
ката се измени3. Той не признава българо-
сиротския процес4 *, нито пък знае за сирот-
ского възстановяване6, но пък злобата му е
открита и за българи, и за скити, и за си-
раци, и изобщо за всички, конто според пое-
1 Става лума за императрица Екатерина. 2 Както изглежда от съдържанието на това писмо, то тряб-
ва да се евърже тематично с иисмо тук № 7.	-{ От дуните на самия Псел личи, че той преправя извест-
ната поговорка	а? «Гхог хЛ/ятол, т. е. „кр.чдец в къщата на краден", конго означава „един лъжец тър-
си да измами друч лъжец". Пак от тази видоизменена поговорка личи, че писмото е било отвравено до някои
съдия на тема, чието име ни е неизвестно. 1 В юридическата терминология означава процес.
1> Терминът аягояотоотаот? означава възстановяване на сирашки имот или възстановяване на отнет имот.
128
Michael Psellus — Михаил Псел
toi. «ь xi/V tovtov а^Еуотюг dvanoBta^,
evqLS то yevoc rt>7> uQ^atvy (jiov c^C’jcavza' w:ii
^•avftaGOv, &n tov atdvrag vnodE^ausTov uvtog vjio-
dE&&u. — — - (Kurtz-Drexl, II, ep. 240,
p. 2906—ld)
тите принасят безмълвни жертви1. И ако се
върнеш назад към произхода му, би наме-
рил, че родът му предпочита древния начин
на живот. И чудно е, че ти сам си приел
този, който приема всички.--------
73.	Metropolitae Thessalonicae
То) рфоожмлтц
—	— сОлоте yoer oi> тог ртусоошоЪ лцюо-
яа-Мщоо ttovvcv, eI EtjyyeiAfo uev to leyyTjS druxa-
атлтеер wig kvoviievoig afifyra, eIto. fts tovto iih>
oiw htrins, EftyaoTiitiiot' i)e ti [iavavoioG tovtoig
dvEwyvvs, оря йг ее tig y}EvdoAoyiac Еугалрато',
Ei &e TEyvrp' uev t;uaQ ovk ЬгцууЕрло diddoxetr,
OAA ovv SEUQ ЦШПТ ElArfyEtS Uiofiov, ft (iVCl flT]
q<O()TlXO)Q AEyfr)) TOV GOV Tl 7IOof]QrjGO ^(IGE'/jETV ?pd.
‘(hwlfi de ZIQGQ d/M/AOTG Of qiAOVTTEG Elf>)tt«8l
biaukifeaiiai, oq' oi'ei tog yoaipas Ёхггед EvyEviu,
Eidtn^a лоауицтспу diboI'G', б iirjde tovto, gTa
dvdiuaa HfjayfiitTiov ёдцин, facia ol sroi oxtrfiaipoi
ЯШ TO SZOAVttQV/./.TjTOV fjAlTVOi; -----— El 8e
UOl dVTl TOV dvGq-ljJMH) AoiiOQOOOTTOG TO ’Aavgiov
F^ldoTG TEElilGT Wit 1ОТ ПОФО&ЕМУУ EKElVOT AEUKOVCl,
ii.Q ОТ ЕОЕ^Щир» Xtil TOVTO, AflfiTlQOJV OVTOJT TQ)V
дтоийтсот; 'TI av av ztu.qs'xeit t! (.tot тют
оттол-сОлотт df яа1 то got иотаотщмот /ieto. tojt
dvoutcov тыауp ever ovT fjjti яа! fawEOwpayrdrcov,
EAoif.iTjT ar тгр daujeiiy nul urivrQ'i^ittP тот лоау-
iifiTOG’, c lld&OG <5’«r Got1 TtU'fiot[A,T]V, ti гЪ/ 006 яо!
T-qG XTljcSEOG ttQOGSyEVETO, Ef.tOV UTj nQOGEll’rjEpGTOQ
to лоауро.. Ov то лат алатт] jcai yefans xat тф
от ffatkfa ipev&cjj: —---------(PGr, coL 1167-
1168)
До солунекая митрополит*
—-----И тъй, когато ти заемагае риторската
катедра, ако беше обещал да разкриеш на
ученипите тайните на изкуството си и вместо
това им беше отворил никоя занаятчийска
работилница, не щеше ли да бъдеш обвинен
в измама ? Ти [наистина] не ни обеща да ни
учиш на изкуство, но взе възнаграждение от
нас, за да не говоря грубо, и обеша да ни
дадеш нещо свое. Такива работи обикновено
разменят приятелите помежду си, ио мислиш
ли ти, че ще избегнет обвиненията, ако ни
дадеш само подобие на нещата, или дори не
и това, а празни имена на неща, каквито са
твоите дрънканици и многоречиви приказки ?
—	— А ако ти вместо злополучния Добро-
сонд ми беше дал Елисейското поле и онази
изпълнена с асфодели поляна, мислиш ли, че
шях да приема и тях, понеже имат хубави
имена? Или ти мислиш, че ми даваш нещо
реално ? А когато това нещо не е дори твоят
манастир, чието място е сред неблагочести-
вите и прокълнатите, бих ли приел това
несъществуващо дарение? Аз с удоволствие
бих те попитал какво би спечелил ти, ако
аз не приема сделката ? Всичко това ие е ли
лъжа, подигравка и наистина дълбока изма-
ма? — — —
D. DE DAEMONUM OPERATIONE
Dialogi personae: Timotheus, Thrax.
I.	TIMOGEOS. Xqoviog, co GooS, esii to Bv-
gdvTiov алигта?.
GpAE. Xooviog, (b TiuoOee, йио лот enj, яил,
31QOQ ETTEV’&EV	O)T.
D. ЗА СИЛАТА НА ДЕМОНИТЕ
Участвуващп лица: Тимотей
и Тракиецът?
I.	Тимотей: Отдавна ли не си бил във
Византией, Тракиецо?
Тракиецът: Отдавна, Тимотее; има две
години и повече, откак съм излязъл оттук.
1 Според бележка на издателите Псел и тук видоизмени една известна поговорка аяата ^vfav, която
означава „пренасям в жертва нещо без стойност". Изобщо нялото съдържание на това писмо е неясно;
може да се разбере само, че Псел говори вероятно за никой друг сълия на тема, която е била в българска
земя, и че той е имал лошо държане към безпомощното българско население. 2 Според .Скабала-
нович, Византийское государство и церковь, стр. 409, този митрополит е Никита, който заемал архиепископския
престол по време на Константин IX .Мономах, а предн това бил учител по граматика в школата Св. Петър и
после по риторика в Цариградската академия. Друго мнение срв. тук, стр. 124, бел. 3.	3 Лицата в диалога
са подставсни: Тимотей е духовно лице, както личи от самия текст (col. 822). А. т. нар. „Тракиец", разбира
се, не с такъв по народност, а се подвизавал в Тракия. Как го сам казва (col. 854—856, cap. XV), той бил на-
товарен да преследва тези „еретици®. Затова във френския превод на Moreau те са определени така: Timo-
thee moine et le capitaine de Thrace, inquisiteur de la foi (REG, p. 60).
Michael Pselius — Михаил Псел
129
TIATGT). TIoi <5jj, tf ziva лрауиата sycov
ЕЛ1 TOGOVTOV SydlUTETQlCpaS \
(TPAS. Mohqotequs tj хата ti/v napovoar oyp-
Ep> dnatzeis fetoMaeig loymv. aAvdyxij yap lie ovv-
EiQFtv tot 'ATrdvov dzioloyov, si deoi IsyEtv ooa
ejiqeiv, ooa те etTijv aoe^eoi avprchocdg avdpaoiv.
EvyhcK avTovs xal '‘EvllovoiaoTas oi jroAZot xa-
Aovoiv. 'H oz>x uxotfv Tiva sypy» лер1 tovrcov xcu
avzos Tvy%aVEi£'
Т1УЮ0. A'lay&Ai'Oi ptr viva? ifsofidypvg ardoaG
xal ototiovg &ustxcdg st pegco ozQsqFcfkiL tov
xafT fiuas tSfjov xopuaroG, xazd тф» xcopcodiav
eitisiv' doypara ds аотсЪт, xal г thy, ней vdpov£,
xai EQya, xcu Adyot»? лар ovdsvoG o-vdsMCO poi pa-
•frsiv s^syevsto. Kai oov dsopai area av ш5еп?£
oaq,EOraTa ETrshfreiv, st ti fiovfai avdpi orvifttet,
siQeadjfoco ds xat tpdq), yapitEofkii.
II.	'“'Eyei psv то лаХартшо? tovto ddypa лапа
yidvEVTo? tov pavsvTOb tos йрорр/йе, 'Exei/Et yap
avzois al Ttleiovs dpyai, xa&awEQ ex snjyrfc nvos
dvoebdovs, E^vrjoav. ’Аа/А z<5 psv гларатсо bfd-
vevti dvo •v^ETsii'Tjoav ztbv ovtcov aQ%ai, &sqj -Hedy,
dTjpiovpyq) tow ayafrebv avzovoydv xaxlas, тф
ayafEp apyovTi tow ovpavicov zdv zfjg xenifas dp-
уотта tcov E^iysicov, nh^pp-sWts ауптаттоутс Evyi-
tcug dk tovToiq zoic xaxodatpooi xat srspa ns
apytj лрооЕЪ'урОт; трату TJaTvjQ yap avrois vio' те
dyo, ttqeo^vteqoS xai vtcdzEpos, at aQyai' d)v tdi pev
tuxtqI to. imsfntoopia pewa, тф ds vecoteqcp tcov
vImv та ovQavia, jiatEQcn de тф nQEofivTSQcp tcov
syxoopicnv xo xqutog, алотетауапю, <J хата ш)Ьег
son ztjs *ЕЦ,тр>1н^5 pv&olo'/ias ало^ЕСлбрЕТОУ,
ката то „Т(му,&й ds латта dsdaoraiu. Tovttjv ds тут
oa&Qav rjzOpd'&'Qav Ekq&evtsq oi aaftooiTOG qxEvac,
to pEV peyot T-afajC Etolv aXfaftots oaoyoovEG' то <5*
evtsv&ev zpr/fj rats yvcbpais dEioTavrat. Ol per yaQ
tovtcov vepovoLV aucpoiv toiv vtolv to GE^as (xav
yaQ srpdc аЛл^Лоис diacpEQSofktt тремя, vvv, <Ш*
Тимотей'. А къде и по каква работа си
се губил толкова дълго?
Тракиецът: Ти искаш да ти разправям
много дълги работи, за конто няма доста-
тъчно време. Защото би трябвало да се раз-
каже цял един разказ [дълъг като този] на
Алкиноевия син1, ако трябва да ти кажа
какво ми се е случило, какво съм преживял
сред безбожии люде, конто обикновено се
наричат евхити2 и ентусиасти. Нима ти са-
мият не си чувал нищо за тях?
Тимотей.-. Впрочем зная, че някакви бого-
борци и наистина прокълнати хора бродят в
нашето богобелязано общество3, за да се
изразя, както в комедията4. Но за техните
догми, обичаи, закони, дела и слова никога
от никого не ми се е удало да науча. Затова
те моля да ми разкажеш съвсем ясно това,
което знаеш, ако искаш да ми направит
удоволствие като на близък човек и, ще
добавя, като на приятел.
II.	Това нечестиво учение води началотоси
от безумния Манес6. От него като от во-
нящ извор [евхитите] извлякоха многонача-
лие™. Според прокълнатия Манес има две
начала в света. Той погрешно противопоста-
вя на бога бог, на създателя на доброто —
създателя на злото и на добрия небесен вла-
детел — земния владетел на злото. А за
тези бесновати евхити се прибавя и едно
трето начало. Защото според тях началата
са батата и двамата му синове — по-възраст-
ният и по-младият. От тях на бащата те при-
писват само това, което стой над света, на
по-младия от синовете — небесния свят, а
на другая, по-стария — властта над земния
свят®. Това по нищо не отстъпва от елин-
ските басни, според конто „целият свят бе-
ше разделен на три"7. Тези хорас покварени
мисли, като приемат тази нечестива основа [на
учението си], са съгласни помежду си дотука.
Но оттам техните мнения се разделят на три.
Еднитеот тях отдават почит и надвата сина
(защото, казват те, макар сега тези да се
1 Авторы загатва за дългия разказ на Одисей, сйн на Алкиной, в който той разправя за своею странствуване.
3 Масалианите или евхити (т. е. „мол ещи се“), наричани и ентусиасти, се поя вили като религиозна секта през IV в.
в Мала Азия. Те поддържали смекчен дуализьм. По-късно термины масалианство е добил разширено значение—
с него са означавали изобщо дуалистическите ереси. Срв. Д. Ангелов. Влияния на чуждите ереси върху бого-
милството. Известия на семинара при Ист.-фил. фак. на у-та „Св. Климент Охридски", I (1942), стр. 145 сл.;
Мутафчиев (като редактор на същата статия, стр. 158, бел. под линия) се запитва дали Псел не отъждествява
изобщо масалианите с богомилите. 3 Вероятно става дума за свещениците. 4 Вж. Arlst. Pluto, 862.
*> Основател на манихейството, което носи иеговою име. Той живял през втората половина на Ш в В ос-
новата на манихейството лежи крайният дуализъм. 6 Според D. Obolensky, The Bogomils. A Study in Balkan
Neo-Manichaeism,Cambridge 1948, p. 186, учението на тези евхити съдържа черти, присъши н на богомилите;
последните влизат именно в онази трупа, която почитала еднакво и двата сина. Срв. и Б. Примов, Богомилският
дуализъм, произход, сыцност, и обшествено-политическо значение, ИИБИ, VIII (1960), стп. 113—118.	7 Спв
IIL, 0,187.	1 ‘
17 Гръцки извори за българската история, т. VI
130
Michael Psellus
Михаил Псел
a/iq !>• atfic/uztoy ws ex u/a/As f Me xazaiAa-
ytjam&ovg fat tov /ie22ottog)' ci (5t* faaEQUi zc7>
VfOHEQGf ?J.lTQ£vOWlt\ C'l£ тур XiJEKTOVCC xal farcy
mi/iEvr/g /itplbog xataQXOVu" top тщ&фшцхл> orx
iniud^ovzEg акт, q'v2aiz6ut,voi (Уavrov pk хихолощоас
bwatiEVov. (ri fit %Eioovc avnoy Tip aGEpiiav tov
uh' ovQCKvivv ditoTOiotP Eavzovg гл1 лат, avrov bi'
uovov tut E^iyEiov £azavaij2 EVGTE/n'i^ovzai. loyv те
WOlloXCOV T.OIQ EV(pT}UOTEOOlC dnOGE/tVrVOiXEC ЛрСЧТС)-
ТОХОУ TUT CtAAOTOtOV EX SIOT/Ax XUAOVOI, q ТТОУ Tl>
wl ^o)(.ov xal т(7)У lomoyv Gvv&iTwr bv/piovDyov
rov Л' tkffiOttOlb? X<A OAE&QlOV. *' ЛлоМсрССТГЕОНГ h
UVTOV Xal IlUMOr CTl ^OVAO/lETGl, q'EV ! O.TTfiOft ,T«-
(tOD'OVGty 81 g TOV OVQaVlOV. <7 f/oTEQOV ТЕ AEyoTTEQ
rival, zn'h/.cpcp лацалбуих biaqt&QTovuEvov ev bia-
XOCiUOVVTl ZU 8Л1 yfj^r Xal (F&OVCp TVqOllEl'OV GE10-
/югс xtA yaZd^ag xal Ум/лоЪд глауЕТУ. lw> xul
87iCi(>n»'Tui avrcp ”Аш те xul to ли/.а/луолог dvd-
Игиа.
II	I. TIMO&. Tioi dA zJyofC, <5 лелелхо-
gi.v EO.VTOV? zov —ozaraijA vlbv f)EOV xal (poorEIV xal
ASyElV,T(~)T Tt SCQOqi’l/TtXtOV Xfll i)EL(t)V 7£Т]О/ШП' EVO.
rZor лсотауой Isyovzoyv, tov те Елютп&(йг> хата rd
aypavza ЕЬаууё/ла ХЕХрауотод n&ji. тот fteov xal
Aoyov’ botav toe MovoysvoVb лаоа Ilazodg' xai
ar, 6 JfovovyEPtjg, 6 (ov fig tov x6brov tov Пат-
png, avzbg Е^гурцитпо' Ilb&'dv о it abrotg елт/Н^еу
q zonavTTj лМ,гт/.
Hotter aAAoi/Ev, (b Ttfcvttee, q xaiavrog
6 tov yisybovg аоуиуу тает a лЕрихгтоЛоуоту zoyv aroq-
rtoy алшс/ тад умЬцас, •> yap zbv a&rov &jurov iluvat
ел! т(7)у vEfpEMjv xav/ayuEvog xal e geo th и 6/iotog zcp
'YipfczOJ /.SpUUr, XtA bld TOVTO EXjTTGHog Л»Т? CJKOTOs
yr-vouEvag, avrbg ovrog Tovzotv Efiipaviv6.iiEVOG, vb\v
Heov лооутотохот cavrov dvayysAAEt xai zcbv esu-
yEiiov fatayzcuv brj/uovoybv, ayeiv re xdt q-EQPiv to
pyxoapaov лат. Kai ovtco, тут cxaozov vroiay /ле-
гко?, ч-Evatd^Ei тоvc acpQovac;, of1? Ьеоу, хата vovv
2.afi6vTU$ ox aAa^dov xai zpeedovg (iQJCyyos eoti,
хихауЕЫсол xo/inaZo’VTos. Ol дь ob% ovzcog' a22d
tfEtliupzai таЬта ).Eyovziy xal ayovrai xaua^iEQ fidsg
ало ^ivwv. Kairoi evT/v ov bu\ Л'.'/А.оЬ (/Юбааас.
ipEvbo/tEvov. Ei у do ci.tAtovp avzov rd? /,1Еуа2ууо-
Qovg zavzag ЕлаууЕ/лад im tojv epyujy еуЬе^сюОто,
obbEv aXKo siAi/v 6 лео1 КЬ/ляр ovog Eybebv/ievog
AE'.WTqr EVQE^l], bv y/.E-yXE рОЪ%)]Оаой(М ^ElQcb/LieVOV
разлнчават помежду си, по все пак трябва
да се почитас и двамата, понеже произхож-
дат от един баща и в бъдеще ще се поми-
рят). А други тачат втория, по-малкия син,
като властвуващ над п«,-цобрата и висша
част, но без да лишав ат от почит и по-го-
лемия, като са предпазливи по отношение на
него, защото можел да нм стори зло. Трети,
наи-лошите от тях по неблагочестие, напъл-
но се откъсват от небесния [вдастител] и
приемат само земния Сатанаил. Те го славят
с най-благозвучни имена, като наричат пър-
вороден него, който е чужд на бащата и
създател на растения, животни и други слож-
им създания, него, който е унищожител и
погубител. А искайки и още повече да му
угодят, уви, какви обиди нанасят на небес-
ния [властител], казвайки, че бил завистлив и
нелепо завиждал на брат си, загдето добре
устройвал земята, и че изпълнен със завист,
изпращал земетръси и градушкм, и чума.
Поради това те го проклинат с различии
клетви, а и с нам-чернот о проклятие.
III. Тимотей-. На какви основания, Тра-
киецо, [евхитите] мислят, че Сатанаил трябва
да бъде смятан и изповядван като син божи,
въпреки че пророците и божествените пред-
сказания казват навсякъде, че бог има един
снн, и че любимият [Христов ученик]1 го-
вори ясно в пречистото Евангелие за бог и
словото: „Слава на единородния син на отпа/
И отново: „Единородниятсин, който е в ло-
ното на отца, сам разказва/ Откъде про-
чее са изпаднали в такава заблуда?
Тракиецът: Откъде другаде, Тимотее, ако
не от това, че князът на лъжата, хвал емки
се с тези неща, заблуждава духовете на
безумците. Защото този, който се хвали, че
ще тури престола си в обладите, и казна, че
ще бъде подобен на всевишния, поради кое-
то е бил хвърлен в мрака, самият той им се
явява и известява, че е първороден син на
бога и творец на всички земни неща и че се
разпорежда с цялата вселена. II така, като
се промъква в безумната душа на всекиго,
измамва безумците, конто би трябвало да му
се присмиват, когато се хвали, имайки пред
вид, че е самохвалец и княз на лъжата. А
те не правят така, но вярват на това, което
казва, и се оставят да ги води като волове
за носа, въпреки че е било възможно не след
дълго време да го изобличат в лъжа. Защо-
то, ако биха поискали той да покаже на
дело тезн неща, с конто се хваля, бн се от-
крило, че той не е нищо друго освен кимей-
ско м агаре, преоблечено като лъв, чийто
1 T. e. апостол Йоаи,
Michael Psellus
131
?5 NvT (OG71EQ iftXSXOpp&'Ol TOVS (XpDuA-
uobg xal &KFxo)ff-Tjpb‘oi та опа xai tov [лл^Ьпиак
ОЕТЁуОТТЕС FUCfOOVL's, OVTE SlHOft T)[Q Tt7w OVTIOV GVy-
ytyftos Eva тот titifuoviryov oocTjotr, wre tqvt avru
XeyovorjS [??}s TQa(yifc\ еяшоямр, ovte toyiopq) [>a-
GClVl'^OVOlV d)gt El (5j'o blEGTOJTEg TOJV OTTOJV TjCClV
ItyptorQyol, ovx (It tp> pfa та ndvra onvbeovoa
ztiiic xal Fvfouic. -	— —
IV.	TIMO (-). KlQbwi Ье TWOS ZlOQUSTO/aVOVTEg
F^dpvwTat pev to {Isicrv G&fiag xal ziarQtnv, МЁ&-
om Ье zifKxpayEi OToizovotj
ФРАЗ. I\E(jboVg UEV obx El tov ла-
yanoAuvovaiv’ a). A olpm cos ovbevog. Xqvoov plv
yaQ xai xrtfoEig xai to naQ dyfiauxTOig bogaQiov ei
xai лаоЁуЕ1Т ЁпаууЁАЛЕтси та batpovta, лТ1р> ov%
old те egti dtdorof, pijbEVog xQaiovvTa' (раттиарата
Ье toig TEAvvpxvotg Ёрпоил noixt?a xai Ё^аААа, ag
ikojctlag oi HEOcivysig xaKovow. rHv i>ov).opEvoig
yivEdDcu. j%«T«4b, lol toi>, ndoa pbr avzoig tojv
aiuyj)&v teaeizui, sivgu oe tojv dppuzojv xal pvoa-
Gojvl ajiav ydfj Ётторот ;iaQ rjpiv pTjzov те Ьйури
si.oax.TOv те Ё^уот diterovvTEg, Ivttgjcsi, xal tnQog
avzobg Tovg (pvGtxovs dfltzovvTEg slot vopovg. Kai
rd? jviouiylag Eig TQanpip eveivoi povijg av ei'?] rijg
’Ao^ildyou jibsAvQiag EQyov. Oipai Ье xaxsTvov, ei
ziagfyv, oxvijoEiv u^tojooi uv^pvfi oQyta хатаятсоа
хей Etayioza, pifcs £»?’ eEMabog, pvpE paQ/jdaov
yrfi yev6,UEva jkotiote. IIov уdo xat поте xai ясцш
tIgiv Tjxovarai nov zljg t^vtag xal Tijg gi]Q(ig ccro-
уыаасЬш TiSQiTTCouaTOg dvDQVjnov, vltiiov ."ojot
xai fefjdy; d p'ifbb zobg AuzzGJVzug tHfaas xo-qtequ-
geiv olpat. *ААл9 opotg Toig xaxobuiuOGt rovrotg
SlQOTElEiTai tovto.
TIAIOG. Ai 7]v alzlav, oj Gqo^;
OPAS. ТЬ рЬу anoppr/tov, co ftaiQe, ei6fTfv av
oi ravzl TEAovvTtg' ею», Ье noAAfixlg dvEQopfy'ty
jtIeot еГпот о/'Ьеу, srAi/v on tcov ттЕоптсоратоуг pe-
Tala^ovci (piAif. GQ'ioi ylvEzai xal nQOodyoQa rd
batpovia. Kat tovti to iieqoS ovti pot boxovoiv
EiyEVoDat, xafrot таА^а pijbbv амр^Е? EtboTEg leyviv.
ОоЬеу ydiQ ovto) Toig dvTixEip-Evoig m'Evpao/r ijbio-
toVf djg to tov фдоуоореуоу ат^сопоу^ elxovi п,шу-
D’EVza He'iu, noog WGiwTip' oAioDaivEiv epQiv. Totov-
tov pbv bi} tljg aPoiag avrojv тЬ апотЁ^ЕОра, xoivov
от ov povov Toig nfyjEGTMGi tov boyuazog, Els ovc
- «Михаил Псел
[магарешки] рев го издал, когато искало да
реве [като лъв]. А сега, както онези, конто са
лишени от зрение, нямат слух или им липсва
разсъдък, те не виждат в хармонията на би-
тието, че има един създател, нито забеляз-
ват, че за същото говори Светото писание1,
нито пък вникват с разума си, че ако има-
ше двама създатели на битието, не би имало
един ред и единство, конто да евързват всич-
ки неща. —	—
IV. Тимотей: Какво печелят [евхитите],
като се отричат от божественна култ на от
ците си, за да се хвърлят в явна гибел?
Тракиецът'. Не знам да извличат някаква
полза; мисля, че не извличат никаква. Защото
демоните, макар и да обещават, че ще дадат
злато или имоти или човешка слава, не могат
да дадат, понеже нямат нищо. Те пращат
на посвещаваните различии и особени ви-
дения, конто тези богуомразници наричат
„божи видения". А на онези, конто ис-
кат да бъдат зрители на тези неща, уви!
уви! колко позорни, ужасни и гнъени работи
се показват! Защото, като отблъеват всяко
законно и изповедимо според нас учение и
всяко дело, достойно за извършване, те се
държат като бесновати и нарушават и самите
естествени закони. И такива безпътни работи
биха могли да бъдат предмет на писане мо-
же би само в безерамните творби на Архи-
лох8. Но аз мисля, че и той, ако беше жив,
би се поколебал да сметне достойни за въз-
поменание тези отвратителни и проклети ор-
гии, конто никога не са ставали нито в Ела-
да, нито сред варварите. Защото къде и кога
и при кои хора се е чуло човек, който е
съшество почтено и свешено, да вкусва из-
пражнения, било мокри, било сухи 1 Аз мисля,
че това и бесните зверове не биха направи-
ли. Но все пак тези зли демони с това за-
почват празника си.
Тимотей: Защо така, Тракиецо?
Тракиецът - Тази тайна, приятелю, биха я
знали онези, който участвуват в този праз-
ник. На мене, конто съм ги запитвал много
пъти, са назвали само, че ония, който опит-
ват изпражненията, стават приятии и близки
на демоните. В това отношение ми се струва,
че не са ме излъгали, въпреки че иначе не
могат да кажат нищо вярно. Защото нищо
не е така приятно на тези противни духове,
колкото да подхлъзнат до такова безчестие
човека, комуто завиждат, защото е отличен
[да бъде] с образ божи. Такъв е прочее ре-
зултатът от тяхното безумие, който е общ
не само за тези, конто стоят начело на уче-
1 Исаями, XVIII. Древиогрьцки сатиричен ноет.
132
Michael Pselius — Михайл Псел
лш тцг tmv wdoowAcov xarappL^TOvoi ядооцуодгит,
dJUd xai rot? KvylTaiS xal toi? Ivcogtols' Tijv 3e
tit] fiVGTixrjV iflwtay, d/^ixaxe Доус, и? av t^tvey-
xoi ?-c>yos', aEych [.lev aioyvvouai, [ii[ Ti/v aldd>, did.
уХсЬттц? ayeiv, xai stov xcu. &ТЕ1%ог av. еле1 Ae ov
ttov. ТиоИм, yddaag xEXQaxijxas juftqwog qxo,
та atcyja) naQEaoa? уафса', fir/ xal dotcn xafafaeQ
ev oxi/py ti*i xal ЪощлАи TQayqjdiEiv.
V. ‘Колесо? yo.Q steqI Tvyvcov aq dg, otto#’ tjulv
то осотщмоу E^vjivEixai тса&о?, el? аяитЕтауцЕУоу
до>/латюу dy^yoTE?, та? mtQ aifrols EvaoxovuEva?
y.oQag, tov? те Tvyt-ovs d^oapEyvuvTE?, iva [ti} rd суси?
tov yiyvo-tEVov yivaov? cywGi LidQrvQa, xai? xdgai?
EvaoE^yatvoLvw’ ottoIq av exactor X/iv adehptf xav idia
fivyargl, ^wrujCff. Olovrai ya@ xiiv toi'tco ксцлеТа&и
toig dat.uoaiv, el лаоаМооУы tov?fatovs&£op,ovs, ev
ol? та tzeqi zcbv atyiazo? 6 [toy via v yaucov
dnayoQEVovGi. Kai tote [.iev tccvtI те^епоуте? ал.ал-
Mnovraf zip’ д’ evveu.[i,vjvov neQiodov dvafAEtvavTE?,
OTE XCltQO? IxTEy^^GEG^ai TO. £% &fyE[UTOV G7lEQ[ia-
to? d&Efiica Exyova, хата zadrov djiavccoGiv avfa?.
Kai dij, ту [летa tov toxov т$1т%, та dvoztjva талу
fiT]TEQ(iyv олоолмуте? poscy т], xai ZvQcp та tovtojv
ooQxta ле(лО[Лоттоуте?, то $vlgx6,uevov aiua <pui-
XaiG vttoAaufidwvaiv' avza dst cm nbQur $6.a2,ov-
T£?, et E[tjTVEovTa xdovoiv. Elza, zqv tx tovtcov
TEqvjav тф й’ qid.2v.iG at,иатс /до^оутед, ovv^etov
ti ftdslvyfta ain’Tf&Eaaiv, <p cd те аТта xal та лота
AafliQatox ftoXdvorgss, Ka&uszEQ ol гф pshxQa^
лада/лтуутФТЕ? то drfafitjQLW, civtoI те tovto» xcu
tojv dKkoyv ol to x^nmTofjiEvGV [.ti] qx.ood'mVTSs ovu-
[iETSXO'VGl.
TIMO ft. Ti p01)2.8X01 OVTU? ai'YoT? 6 djlOTQC-
лсаод (toIvafwG}
f^JPAS. ПеЮоуто^ <pti* етоще, did tovtov rd ev
rats ipvyai? Het a ovpfiola дшу&есв&ал те xai faa-
2,Ес(рЕо-с)си.‘ tovtov yaQ ecu? фС'хаТ? cvuvra»', coizrep
nvos ev dlxicxco o^uola? fiauiAixfj?, rd dat/idviov
<pv2.ov dediEi. xai, duptocoTat. "/>’ ovv dvv^tat cd
daiptovta той? Gcpojv ipvypii? EvdiaxQt^Eiv ел1 cyjAffc,
та cvf-t^ola dabxovoi toi? pteMry/Aaoi tovtols
ol vtjmot, d'cov oca dta[iET06[iEVoi. Kai ov
[tdvoi tovti to Seivov ayancboiv e%eiv’ d2.X9 iva
nQo? tov ccvtov avToi? xal ёгЁиоо? vumo^cboi
qov, алолЕ^олгтш лей tcov evge$q)V rd xa&do^tcaa^
xat tovtols tvis &uv[taOT.oT? ЕдЕсиаш lav^oyovTE?
EOTtcboi. Tavra^ol tive$ ладатсИ-ЕУТЕ? mxvdaiGiuy
ПеШеюу. (Pgr. col. 820, 821, 824, 825, 828,
829, 832, 833)
1 Подробности за култа на евхитите към демоните вж. у Svoboda, La demonologle, р- 47 sq. 3 Спо-
ред античната митология фригийският цар Тантал под несъл заклан сина си Пелопе на едно угощение, на кое-
то поканил Зевс и другите богове, за да излита тяхнага непогрешимост.
нието и на конто те давят името апостоли,
а и за евтихите’ и гностиците. А кой би
могъл с думи да опише, о спасителя© сло-
во, тайнственото жертвоприношение? Аз се
срамувам, кълна се в честта си, да изрека с
език и бих замълчал. Но понеже ти, Тимо-
тее, успя да ме накараш, ще го разкажа
умерено, като изоставя по-срамните иеща, за
да не би да изглеждам, че играя представле-
ние на някаква сцена.
V. Вечер при палене на светлините, когато
ние славим спасителните страсти [господни],
те завеждат в определена къщичка посвете-
ните в учението им девойки и като изгасят
светлините, за да не бъде светлината сведе-
те лка на гнъсните им дела, безчинствуват с
момите, който с която свари, била тя иегова
сестра или собствена дъщеря, Защото те
смятат, че това е угодно на демоните, ако
разкъсат божествените закони, конто забра-
няват кръвосмеситедните бракосъчетания. Ка-
то извършат този обред, те се разотиват.
Изчакват деветмесечния период и когато на-
стъпи времето да се родят тези противоза-
конни изчадия от противозаконно семе, те
отново се събират там. Прочее на третий
ден след раждането те отнемат от майките
окаяните новородени и като насичат с бръс-
нач телцата им, събират бликащата кръв в
чаши. А тях изгарят още дишащи, като ги
хвърлят в жертвения огъи. После, като смес-
ват в чашите пепелта им с кръвта, приготвят
някаква отвратителна смес, с която тайно
оскверняват ястията и питията, като онези
хора, конто примесват отрова в медовината.
И ядат ог тях те, както и други, конто не
са открили скритото [престъплеиие].
Тимотей: Какво целят те с тези отврати-
телни глупости ?
Тракиецът: Те са убедеии, драги прияте-
лю, че чрез това отстраняват и изтриват бо-
жествеиите знаци от душите си. Защото до-
като тези знаци стоят в душите като някакъв
царски знак на малка къщичка, демонският
род се бои и бяга. Прочее, за да могат де-
моните свободно да се настаият в душите
им, тези наивници гонят божествените зна-
ци с такива гадности и с какви знаци ги
заменят! II не са доволни сами да вършат
това страшно иещо, а за да вкарат и други
в този трап, те се опитват да увлекат в тия
гнусотии и благочестивите хора, като без
тяхно знание им дават да ядат от онези
чудновати ястия, поднасяйки им като някакви
танталовци Пелопсово ядене2.
134	Georgius Monachus Continuants— Продължителят на Георги .Монах
dvoysvifc тг xdi drimvi/ъ stqog та [dot} t^s
XvQiag dqlxt-то, KojViJTca'Tivor eai'ror pEravouaoag
xui run' Eo>ip4]g tjJc /5aou«7f»^f’ xAvtev&ef mi-
Aot'g rd>v fiuQfiuQTW xal yjQtGTtavayy бяапуюр xdi
Z«dr usieiqov ex dtcuf oou)v еЬгюу Gvva&Quoag ini
dp’ Ксоуотаушгоо swltv tsiflEt. ev d%kp fiaQEt xai,
отбЛср uEydAox xuOosteq ti thjQtov аМбхотоу xai
xoh\uOQiyovt notxilov те xai лоА'ехефчАог, та no-
Zvetdij ysvt] raiv s&vcby avyin&Qofagxai vta rig dlAog
XevayEQifi хата rijg vfag 'lEQOwaArju xaftotnliGa-
uevos ifteyaAuvxEi imv E3XG,u.sva)T тф л7.ф?« xal
xarrjXa^ovEVETO, — — —
5. Tavrii toIvvv rfj tlAa^ovE’.q тог Svqof xal top
^Aggvqiov xQijGafAEvog xal 6 iiuzaidq-QCoy Ofouag
zip’ KojvoTavTiyovno2.tr, qd2./,ov di idovnoAO’, eqd
туа xqovov esioqOel, tojv stohww утугонак tou-
ладатигсоиЕгоуу xal т£1%ор.а%обттсог xal vavfia-
ypvvtan^ T«c yao nlEioTfi? avrojv утгд esiv^o-
AT]oav, xdi Toig Aoyddag row sioAEjMiw ardor /r-
QOJndtoavio. V) 6e, aufiixuvia lifi ttefc, rip> sw).iv
GfpEls ESU Ti,V tyQaxt]V FydjQEl, raVTTjV Ai]{ ^Of itTOQ'
2.aqvQayojyiyjag ovv avrrjv /летает, dx/’ovx <«!>*
гр.та^ЕУ, SaK&g p {>stci Iliovota яаоцщ» did rag
tya/Qaae Tjaayv, uvoep stAsov ifvvoEP aw ттоооеЬс»-
xijoev' xai sTFotETocini] xai. swQSfh] to osrovoaaua,
d/.2.d yr xai osteq e%eiv eSoxei xat хатЕуаутй&со
xAeoq xai gOevoq njTFyvuvdjih] pixgov deir xal
dioZuj^v. — — —
6. Ot yd/j toi noAixa^yEvyaiOs те xai oqxjdncug
avTisiaQaia^afAEVoi nj ротгГ] xai ovp,Lia%iq tov xqecc-
Toroc xai рЕтд. xotavTijS EAsudog reiyofiayovi-TEg
xdi siE^ofutyovyTES xul I’aviiayovvTE?: tivdpixdjg xdi
xaQTFQojg, anav cyfidbv to aa&Q&v avrov q'QVayua
xaTsXvoav' rd yap d>y^JQ(duar.a, eq? ojv siEstovdihg
uyoi/rcog &yav EvafiQvvszo xal xaTStioaovvero, rets
vuvg avrov aevcd to? st'aeIgtuq sivfVTOAtfoavTEb xal
rorg Aoyadac raw noAEiutov xai GroarosiEdaQ^ag
TQOstTaod/.isvoi, oxozodivia sto/Mj xai dtiiyyavia sieql-
EG’/jF- TOV EVfJiTUOToV Xal XOVtpdjTaTOV Huilldv’ xa'l
uir aAAu xai toc sroAvtnjycivovg avrov xai d2.Ao-
roosKog v^eutiqfdvag eKewvAeic nfJ.oaq, axarauayj]-
roeg ot-oag, tog qjETo, xal dvoakfrrjvs, ddq-{)FtQar
xal хатЕ/.vaav егпеток; aydip’. — — —
8. 3Еле1 ovv anoxattcov 6 rakag xol .lEsiAavii-
tiEVog агоу^та sio^eufTiy xdi цатаюпоутТ» xd ydXa
незнатен род, той пристигнал в пределите на
Сирия, като сам нарекъл себе си Константин
и син на императрица Ирина*. След тона,
като подлъгал много варвари и християни
и като събрал иеизброимо множество от раз-
личии племена, настъпил срещу Константино-
пол с мощна войска и го ляма флота като няка-
къв чудовищен и многолик змей, необикновен и
многоглав. Събирайки много племена от раз-
личии народи като някакъв втори Сенахе-
рим2, той се опълчил срещу Новия Ерусалим,
гордеейки се и хвалейки се с множеството,
което го следвало. -	—
5. И тъй с такава дързост, подобна на дър-
зостта на сириеца и на асириеца, безумниятТома
олустошавал едва година Константинопол или
по-точно Божия град, агражданите храбро му се
противопоставили, сражавайки се от градските
стени и по море. Те о пожарили по-голям ата
част от неговите кораби и обърнали в бяг-
ство неприятелските отреди. А онзи, изпад-
нал в безизходица, изоставил града и като
се насочил към Тракия, започнал да я ог~
рабва. Като взел оттам известно количество
плячка, не както се надявал, а колкото му
позволил божественият промнсьл поради на-
шите грехове, по-нататък не можал да по-
стигне нищо от онова, което възнамерявал.
Защото желанието му не само че не било
постигнато и завършило с обратен резултат,
но той почти загубил и унищожил славата
и сил ата, която изглежда им ал и ги мислил,
че притежава. - — —
6. Защото гражданите, както казахме, се
биели храбро и ожесточено по волята и с
помощта на всемогъщия и с тази надежда
те мъжествено и смело се сражавали и от
градските стени, и по суша, и по море и
смазали цялата иегова гнила дързост. Когато
те унищожили с огън укрепленията, на конто
той безразсъдно се уповавал и с конто пре-
калено се хвалел и гордеел. а именно по-
голямата част от корабите му, и като про-
гоняли неприятелските отреди и военачал-
ници, повърхностният и лекомпслеи Тома бил
обзет от голяма тревога и безизходност.
Освен това те разрушили и почти напълио
унищожили всички стенобойни машини, по-
строени много изкусно и замислени много
еръчно, непобедими, както той си мислел, и
мъчно превзимаеми. — — —
8. Прочее, след като нещастният и заблу-
ден [Тома] се уморил, понеже безполезно
воювал и напразно се борел, вече напълно
1 Т. е. Тома искал да мине за Константин VI, който управлявал с майка си императрица Прина, от 780 до 790 г.
и самостоятелно от 790 до 797 г. 2 Сенахерим бил асирийски цар ('705 680 г. пр. н. е.), известен със свояга
жестокост.
Georgius Monachus Contimiatus - Цродължителят на Георги Монах
135
by laioyvovg, erg tov аналог bta.uaQiyGag ex bia-
uetqov, xcz? to»- zioayuarajv avvcTiv аитсЪ xurwrtv
.тробуКос 0*00 it trior -tjiisQa xal урёои, xal л^од
rovroig tiaf)cov <& b paoiAEvg Miyyiifi. vovg Bov-
ly.tQOvg sig ovpiiayfav хит1 avrov :iQOGExa)£caro,
ла.^ауоура r,ip' miltv irtaac, хат qvtgyi' flarror
tpyEio, о Os by xal fiaypcapEvog xal лолАоЬд aura»’
ЬтагрОадск, sig ’Aipcahtov tioaiv favriyi’ аосуаМ&тсм,
differ n,v xard xjxitrflarjii avrov (ioDeveiiv xat
ЁАаттогяг I'f} (jtxbiiEvog' (it) tv ol ле pi avrov ala&6-
fi&'Oi auqEGTFOov ryv те b&vyv oixt'iav ucraryv xal
r/js xevyg ’/.гидо? алотгту'от xat гут exeivov ллту
(»а^оиоаг ncxrrotetlQtay, уе^агти хата utxobv гло-
%wpeir xal foroppmr xal xiyraAiumiVEtr ai'Ttiv c5c
fuxrmov xal Imoxaccvgv.
9. О Ьё yt УЬуауА ravra pEfiafhjxdig, ainixa
ryg лоАсотд оле^еМНоу pEva nAEtoiyg brvdftEaig
л@дс ovtov t^a>p,UY]uE' xat bi; 7№fnxa&hug pQayvv
viva xaiobr xai tovtov afioyyri %Е1(кооаркгод xai
тааууАог avrov хата ryv aoyjuiav ovv>p)w(iv яезш-
njxdig xat аио(оту(ч,ааад avrov yttpug xai srobag
xui ovnog агаохоЛоясоад, иатёлагпЕ tov tv TQtnlr
tTEcx btavTov xardytavra xal Ьтархеоапа yplvnov
xal fiveoustov tiuyvAtoy jtoAeiiov. (pp. 695J2_.
69715-698ъ 69817— 699l2j
2. Crummus Constantino poll tn expugnat
V, 2, 8. ’Arayxaior fit rp/yudfiyv biyyyaaoHijj
siEvl tov avrov fkioiAtrug Tip' те av(iTpocpip> xal
of hr Eort, де%о< ri/s тоюгтуд глоФеоеоур О av-
rbg Baoiletog yerrarut sv MaxEbovta ey roig %oj-
ptoig Abotavov згокеоэд esxi rijg pOGiAeiag Mtyarp.
tor cPayyapt\ TUitQog 'lyvauov rov miEQidQxov,
yafifioov (Ye NistyipoQov rov ралй&пд Eig Hqoxo-
m(o> rip' Eavrov &vyars(ja. ’Em tovtov Egifttfa.
Kf)ovufiog, d-Qyj-ov BovAyaaiag, xara yQiGnavan’.
Kat тааттд AhyaijA, xat /Ieojv d ’Aouemig tvqciv-
vyoag avrov xai fioGiAEfcag, eWgiv (’moitev avrov
6 KtyjVf.if.iog, лгп1Х1'х1(1)ое Tip' лоао>. Лоууго&елд
Ье sraod АЁиггод rov 3Aq/javiov xai fvtom^iyrffv
ev BovAyaQia, елецц-ег Eig tov ayiov Mdiuivra
a.f)'‘bl6fj£vog Ta exeige yaAxa Co>ba.	Ье xal.
отчаян, че постигнал обратното на онова,
което желаел, и че работите му от ден на
ден отивали явно все по-зле за него, и ко-
гато оевен това се научил, че император
Михаил повикал българите1 на помощ срещу
него, веднага изоставил столицата и бързо
се отправил насреща им. След като ги над-
вил и погубил мнозина от тях, той потърсил
убежище в Аркадиопол, като явно чувству-
вал своята слабост и немощ при сблъскване.
Тогава онези, конто били около него, като
разбрали по-ясно голямата си измама и про-
падането на празните надежди и че е
близка неговата гибел, започнали постепенно
да отстъпват и да се оттеглят, и го (©оста-
вили като лъжец и демагог.
9. А пък Михаил, щом като узнал това,
веднага излязъл от града и с огромна войска
се отправил срещу него, обсадил го за кратко
време и без мъка го заловил. След като
стъпил на врата му според старин обичай2
отрязъл ръцете и краката му и след като
така го набил на кол, той прекратил започ-
натата от Тома преди три години продължи-
телна, тежка и ожесточена гражданска война3.
2. Крум обсамда Цариград
V, 2, 8. Аз сметнах за необходимо да
разкажа в рамките на това повествуване за
отрастването на императора4 и за потеклото
му. Василий е роден в Македония5, в Адри-
анополската облает при царуването на Ми-
хаил Рангаве, който е баща на патриарх
Игнатий6 и зет на император Никифор7 —
женен за неговата дъщеря Прокопия. В това
време предводителят на България Крум из-
лязъл на иоход срещу християните. Михаил
бил разбит8 и .Лъв Арменец9 заграбил власт-
та от него и се възцарид, а Крум, който
вървял по следите му, обсадил града10. На-
паднат с копие от Лъв Арменец, той тръгнал
да се връща към България и изпратил хора
в Св. Мамант11, за да задигнат тамошните
1 Хан Ому рта! изпратил в начал ото на 823 г. българска войска, за да помете на византийците
На какво сс дължсла тази намеса на българите, не може да се установи нора ди липса на данни. Срв. Д. Ан-
гелов, История на Византия, I (1959), стр. 294. Общо за събитията вж. Златарски, История, I, 1, стр. 308 313.
2 По този начин императорът отпразнувал пълния си триумф над побеления противник. Срв. В. Бешевлиев,
Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у прачългарите в IX в., ИЕИМ, Ш (1958), стр. 8. 3 Да-
дени ят тук откъс (пропуснат в т. IV ГИБИ) се отнася кьм хропиката на Георги Монах. 1 Василий 1 Маке-
донец (867—886).	5 С Македония тук е означена дн. 11зточна Тракия. 6 Цариградски патриарх (847—858 ;
867—877)	7 Никифор 1 Геник. 8 Тук става дума за победата на българите при Версиникия на 22. VI. 813
г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 268—269; История на България, I, София 1961 (2. издание), стр. 71.
’’ Лъв V Арменец. Провъзгласяването му за император е ста надо на 11 юли 813 г. Срв. Острогорски, Истори)а,
стр. 204.	1(1 Става дума за оьсадата на Цариград през есепта на 813 г. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр.
275 сл. 11 О. Мамант сс наричало едно от предградията на Цариград, което сс намирало на северозапал от
Влахеряите. Janin, Constantinople byzantine, р. 140.
136
Georgius Monachus Continuatns — Продължителят на Георги Монах
ev аАЬ(матоо гго/.н, лаоЁ/x'fav ovtI/V xal ры&зтфЕ
ythabos dvboatv Ьёха xoiqI? yvvaixcov xcu tovtov?
хатсохциЕ iiEXQi tov lavovfiiov. ”Ev bt таТ? t]ue-
QOl? OEWpiAOV TOO IW.GlAECOG TjV GTQUTYjlaVrfi iv
McOtEbovja <O> Ко£>ЬоХ.Т)? nQOGayOQEVopEVO?'
eIxe Ье xru vlbv Ba^bur bvofiau, fp>bQuaph>cn> naw,
ov xaifZmsv ttvz avrov aoyuv rmv AfcocBbdvcov to»'
OVtfuV nEQUV TOV ЛОТСЩОЬ AuVOT'filOV' aVTOG bf’
UETa [nft,arifc тою? EtcriflilEV ei? fjEotftAov, xa-
фщ£ EXEIGE ЯООЕУ£,(1<рТ}. OV fatoteSduEVO? XaiQfJiV
xal yvci>? о HeZei, asiEoreiAE ллсла avaXa^E-
c-fyot avrov? xal ayayetr tv тЦ n6Xsi, ’ Hv be UQXcay
BovAywta? b BaAbtpsQ, tyyoros Kqovup&v, nuxijQ
^vpu'uv rov uetcI таита хаптцоауто?.
9. "EnoinoEV fiovAr/v 6 Zao?, ovv yvvai^l xai
texvoig ^eWeiv tv 'Pccmavfa.' FZEAfkrvTo? bk tov
Мс/тща BovAydoov tv ^EOualovixu, ijQZavco bia~
nEQqv obv tai? vnootdosoiv avrcbv. MMy Ье b
x6[.W)G tovto avTEnsQaoE noZEpyamv avrov?' ало-
yvoyvTEQ ovv ol MaxeboVE? brofyoav xEtpaXi/v avvcbv
tov те T^avr^rjV xcu tov Ku(>bvZip’ xal ovp^aZovrE?
ndZEpw, dnExTEtvav лоХлои?, uva? Ье ExQcaiioav.
Ol Ье pi] bw-rftevTES nsoaom BovZyaQoi, л(юое$-
рбщоау тел? OvyyQoi? <Z.xal^> dvijyyEiZav o.vtoi?
латта rd tow MaxEbovcoV ^Ziiov be xai rd srZoia
tov ftaoiAetoc ni)b? to dvaXa^EG&ai adroit hqo?
rip' noZiv. TXatwviib ovv av&ydvrjoav Ovvvoi nZijrfo?
ansiQov' ol Ье ibovrE? avrov? pcxa baxQvcov tfiotov
ZEyoriE?' „CO i)EO? tov ayiov ’Abfuavov, porfiri
f]uiv“, xal naQErdoGOVTO л(>6? ovupoZfy swXi/Hnf
Ol be Tovqxoi Е1Л0Г лоб? avrov?' „Aote fjfUT TVJV
nnaativ Vucbv Лаоса’ xai олеХ&ете onov xal fiov-
aegO-e.*' Ol be tovto о» хотеЬр&хуто, uZZd ла&атЕ-
TOyUEVOl I'nEQ/OV EV TQIUIV fyUEQOlg' TT] bk TEldgrT]
tjo^aVTO ELGEf^EGfXai Ef? TO. CTAOia aVTGJV Osaod-
[jiEvoi Ье tovto ol Tovoxoi GweriaZov noZcpov ало
wQa? E1 ,uexqi ЕолЕоа?. Kai togltiev то E’&vos, xa-
медни статуи. Като отишъл и в Адрианопол,
той го превзел и преместил десет хиляди
мъже без жените, като ги заселил до Лу-
кава1. В дните на император Теофил2 вое-
началник в Македония бил така нареченият
Корди ла3. Той имал и син на име Варда,
много храбър, когото оставил като свой за-
местник да управлява македонците4, конто
се намирали оттатък река Дунав. Самият той
с хитрост достигнал до Теофил, както вече
се писа на съответното място. Той го приел
с радост и като узнал какво желае, изпратмл
кораби да ги вземат и да ги доведат в гра-
да. Тогава княз на България бил Владимир,
внук на Крум, баша на Симеон, който упра-
влявал след това6.
9. Народът6 взел решение да излязат с
жените и децата си в Романия. Когато бъл-
гаринът Михаил тръгнал на поход към Солун7,
те започнали да се прехвърлят с имущест-
вата си. Комитът8, щом научил това, из-
лязъл иасреша им, за да воюва с тях. И тъй
македоиците в своето отчаяние избрали за
свои главатари Тцанц и Кордила и като за-
вързали сражение, убили мнозина, а някои
пленили. Българите, конто не могли да пре-
минат [реката], прибягнали при угрите9 и им
разказали всичко за македоиците. Тогава дош-
ли и корабите на императора, за да ги от-
ведат към столицата. Също тъй веднага се
появили и безчислено множество хуни10. А
[македоиците], като ги видели, извикали със
сълзи на очи: „О боже на свети Адриан,
помогни ни Г, и се наредили за сражение. А
турките11 им казали: „Дайте ни цялото ваше
имущество и идете, където искате!" Но те
не се съгласили на това, а останали три дена,
наредени за сражение. На четвъртия започ-
нали да се качват на корабите си. Като за-
белязали това, турките влезли в сражение,
[което траело] от петия час до вечерта. И
1 Пленените от Крум византийци били преселени в тогавашнитс български владения на север
от Дол ни Дунав между реките Серег и Прут. Срв. В. Златарски, Известията за българите в хро-
никата на Симеона Метафраста и Логотета, СбНУК, XXIV (1908), стр. <31 сл.; същият, История, 1, 1,
стр. 339—340; A. Green, Bulgaria In nordul Dunarii in veacurile IX—X lea, Studil §1 cercetari dl istorle
medle, I (i960), pp. 222—236.	- Император Теофил (829—842).	3 Кордила, който бил поставея за
началник на пленените и преселени на север от Долни Дунав ромеи, заминал тайно за Цариград, за да иска съ-
действието на императора за връщането на пленниците. Срв. Згатарски, История, I, I, стр. 339. Iv. Veneclikov,
La population byzantlne in Bulgarie an debut du IXe siecle, Byzantinobulgarlca, Sofia 1962, pp. 275—276.
4 Сиреч преселените на север от Долни Дунав. 3 Събитията се отнасят към 836—837 г. Хронологията па ав-
тора е неточна, както и даденото от него родословие на българските владетели. Българският княз Владимир (889—
893) бил син на Борис и брат на Симеон. Авторът по всяка вероятност смесва името му с това на Омуртаговия
син и наследник Маламир (831—836), който наистина е бил Крумов внук Срв. В. Н. Златарски, Приемниците
на Омуртаг, ПСп, LIV (1896), стр. 758—760; същият, История, I, 1, стр. 339, 450.	6 Т. е. преселените от
Крум на север от Дунав византийски пленници. За събитието срв. Ангелов, История на Византия, стр. 298.
7 Обикновено се приема, че тук става дума за българския хан Пресиан (836—852). Събитието се отнася към
837 г. Срв. Златарски, Известия за българите. стр. 35-—39; същият. История, I, 1, стр. 338. Вероятно е също
под „Михаил" авторът да има пред вид Маламир. s С „комит“ тук е назовап местният български управител
на Добруджа. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 340.	8 Т. е. при маджарите, от конто българите търсели
помощ. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 340.	1(1 С „хуни" тук са именувани българите. Срв. Moravcsik,
Byzantinoturcica, И, р. 234.	11 Турки са наречени тук маджарите, Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, 321.
Georgius Monachus Continnatus - Продължителят на Георги Монах
137
redlcoxov dhobs ol Maxedovv;. Kai n/ s^iovar/
'QgEWi, рООЛорЕУС’УУ f-.VTMV V7lO%(OQfjGCU, Av&ydvtjour
xdXiv Ovrvut xtfjbs то зюквцуоат ainovg. 'Avaozds
fit> MaXEd('>V VETlfTEOOg, Ae<OV OVt>Llcm, EX yEVOVG
TC~)V rb/.lO'jT(7)VJ Os pFTfi niVTa p&yoVEV ETatQEHtOX/jS
xal STE(X>1 bvouaoiol TCOT MaXEdoVTOV ETQEtptlV av-
rovg xal tgEhiGav' Ко) гяос>тОец}<1уте$ Efotjkthrv eis
та яЛоТа xw атешодтрзау тцлк тог’ 0aoi?.Ea xd
CpUtOTlUY]{>EVTEg tfiadflVTOV VTtECTQE^aV Eig Л!аХЕ-
doviav, eig rip’ idurv ydujav. 'Hv $e tote Ba iAEiog
vsarfae ex Trjs al yualioGiug eWtut fal Afovtos
xdi MiyaijA тот- ’Agoppaiov xal Eiuijl&EV &il (-)eo-
ipiAov tov fiaaikFOK, ays eIvcu та ettj аотог xe.
(pp. 7248—726c)
3.	Bulgari Thraciam iwvadant
V, 3, II. Tfov de Воикуадап’	nvim'v-
ттоу tv (rloaxTf xal AlaxFdovia xal tejigousvcw rd
zotavra De,ucitu^ »/ fbsoduiga то^&втаъ &uAt}Gf, oi
xal ex Ttov xdoTiKffv ejiithDeuevoi BovkyuQoig gzio-
Qatiip’ xal xaddkiyovg xovqofvqttss, e'pwevuv tov-
tovg xftt pxpal(i)Tt^ov, Фоте i'froaraAtp’at tops Bouk-
yd^ovg ev TTj tdia 7fi)Qa. (p. 728J3—18)
4.	Bulgari christlani fiunt
V, 3, 16. "ExoTQCaEvuas <5e Mi%ai'jk aua Ba£>da
Kaioapt, xivtfGiv tnoiei хата Mqrjaifl. gjy/ovtos Bovk-
yaQtas did те yfjg xdi &aldOGY}g, uaDduv to tow
Bovkyunuyv eDvos liacu ттрсЕоОш. Ol di BovkyHQpi
tovto gallovTEs d>s fftrp ({"ortfjg {яехкЬ&трау, xol
jTQg tcov dyfdviov xai fijg uctyj^g sifqi t^s viXTjg
(i.dyvu)oay (xal ygiOTtavol уеуео-Ош xat, vtiotutteg-
&ca тф ^пойп xdi eP(ogfdots утцоагто). CO Ье
fiCicilEi'b tov uev dgyovra avTaw i’ufitIhos xol dt-
gdpEvos htefhprsv пота) то avrov oropa' tops Лё
UEyiomvag avrov ev ту jidktt ayaycov Е^алтюЕУ
avrovg, ^xtote ysvofievijg eiqi'p rjS fiaJMug. (pp.
7,32, f—733j
след като това племе било обърнато в бяг-
ство, македонците започнали да ги преслед-
ват. И на другая ден, когато искали да си
тръгнат, отново се появили хулите, за да
воюват с тях. Тогава се вдигнал един млад маке-
донец, на име Лъв, от рода Гомост, който
след това станал хетериарх1, а също и други
видни македонци, конто ги разбили и прого-
иили. След като се оттеглили, те се качили
в корабите си и се спасили при императора.
Наградени от него, те се върнали в собстве-
ната си страна Македония. Тогава Василий8
бил младеж на двадесет и пет години, който
бил пленен при Лъв3 и /Михаил Аморийски4,
а се върнал по време на император Теофил.
3.	Българите нападат Тракия
V, 3, 11. Когато българите правели на-
бези8 в Тракия и /Македония и опустоша-
вали тези теми, Теодора6 оставила гарнизони,
конто нападали българите от крепостите,
излизайки поотделно и на малки групн. Те
ги избивали и пленявали, така че българите
се върнали в страната си.
4.	Покръстване на българите
V, 3, 16. /Михаил7 тръгнал с кесар Варда8
на поход и се опълчил по суша и по море
срещу княза иа българите Михаил9, понеже
се научил, че българският народ изнемогвал
от глад. Еългарите, като научили това, били
като от гръм поразени, те предварително се
отчаяли от победата, преди да влязат в
битки и сражения, поискали да станат хри-
стияни и да се подчинят на императора и
на ромеите10. Императорът, като кръстил
и възприел техния княз, му дал своето име.
А вел мо жите му кръстил, като ги довел в
столицата. Оттогава настанал дълбок мир.
1 Хетериархът бил началник на хетерията — гвардията на императора, която съставлявала част от столичните
войски и през този период се рекрутирала главно от чужденци. Вж. Brehier, Les institutions, pp. 127, 354.
2 Между пленените от Крум византийки били и родителите на Василий I Македонец, който през 813 г. бил пеле-
маче. Указанието, че той бил на 25 години при връщането на пленниците в Тракия, дава основание да се датира
това връщане през 837 г. Срв. Зяатарски, История, I. I, стр. 277, 449. Общо за събнтията вж. Moravcsik,
Sagen und Legenden fiber Kaiser Basil eios 1, p. 110 sq. 3 Византийският император .Лъв V. 4 Михаил II
Аморийски. 5 Събитията се отнасят към началото на Борисовото управление. Срв. Златарски, История, I, 2,
стр. 2. е Теодора внзантийска императрица, майка на император Михаил III, която поради малолетнего на сина
си управлявала като регентка в продължепие на 14 години. Срв. Острогорски, Историка, стр. 219.	7 Визан-
тийският император Михаил III (842—867).	8 Варда бил вуйчо иа Михаил III. Михаил III с иегова поыош в
856 г. отстранил от управлението майка си Теодора и нейния съветник Теоктист. В 862 г. Варда, който имал го-
лямо влияние във визангийския двор, получил п твтлата кесар. Срв. J. В. Bury, A History of the Eastern Roman
Ernpiie (802—867). London 1912, p. 161.	° Българският княз Борис (852—889), който при гюкръетването приел
и името Михаил. 10 За събитията срв. З.штарски, История, 1, 2, стр. 21—32, ГИБИ, IV, стр. 334—335: Ан-
гелов, История на Византия, 1, стр. 305, и посочената там литература.
J8 Гръики извори за българската история, т. VI
138
Georgius Moiiachus Contrnuatus — Прщтыжите пи на Георги Моннх
5.	De Petro Bulgaro
V, 4, 27. \4яо Лг- rgn)? тон ayiov лаоуи
«.7«£-С'С 6 1'lu.GlAEV? лита ло/Aov отратои яатSAG.fitr
st T(~> iisiKLTi rfriv &{мрсю1<>п\ АлАгкЕгоаттшг b's
arras’ ste Кцлосе) ВшЛ/лгсе d ли(Ю.х(нр(Ьр1Е1'ое
fiovAijV елыелто (xteAeit тот KaiociW., глццте bi
ST ?’?/ hGVAfi MuQU/TGC XUt Хтр1>' T;oe H«I
Aatcor 6 sifibEl?} o-j fzArcv xal lletfyG b Bovi.ya()os
r.di * Тошибе 6 Xd/.bcq ухй Kinvcuartiroe о TcSatfle.
(p,/ 40]3 ,20)
34. — — — Too bi fiaoi/JuK ajfu (rov) ub’or
нлусо iiavdrov лаоалАцокр xotpaiusi'ov, адд'ак
:Ai)d>y Вао&ЕЮс uttii xdi etfgv v rae {h'oae avt-
(•}$sv‘ XG’l Eltq oni'C l-tzEA&Ciiy ’lyvdtuts (Х1ТЕЛ1ЛТЕ B('r
GlAEU;) TOP Uii tt-E/.ilsiT. (ZKrgCC b's 6 BovAydGOS
rid The rov TiaotAaov рпоуа/лр; bisли сот лсде Tip
хЦутр’ rov fiautAScoe sxooteito лапа sIyvaciov ar~
TisibiroTioe iitnoj}' Е^глгие е'/ёуего о fiaaiAsfc;.
(p-7
6. Syrneon contra Romanos bellum gerit
V, 6, 11. Xteguvov bi: лтшнаоуог utiv rf/bt
НЕтаотаттое, xnQOToreirai aid avrov "Avrortos 6
АЕубрЕтое KavAeas. viiibf bi- xal ayyEAia ласа
tov i/ToaTTiyov MuxEbortag oV 6 aoyvn1 BovAya-
due XvuEfiiv 1‘gvAitgi sKorparsvoat ката ^Pcauci-
v(<K.	bi atria ip’ dioyt^Ero Xipibir uvrrf
‘ZaEVT'QoS О ^иО1АЕ.ОЛи.ТО)П ElyE buvAOV Evvovyov
bro pact Movgikov. Ovrcg Eq if.urr&i'i XrixvQay.irp xai
Косиц, ^BiAabixoTg 7 iag'/ovgi ig xai лри.уиатЕг-
w.ig, oiTivEe лоое dioycoxsQbEiav ayvodryrtg, ptoi-
teui xal bvvuaEi tov Afovoixov Ьсестпску тут tv
(fl яоХп (уei optvtjv) лпауратЕ!ar tcot PovAyuccjr
y (~)EooaAovixii, хак&е rorg BovAydQove biotxovv-
т^с et гео xoaiiEQXEvsiv. Ol bi BoVAyUQOl TO)
XvitEajT tovto fi^i'iyyEit.av’ b bs brp.a лелоВ/хе
Tuvra to) paaikeve Asovrc CO bs liaotAi-ve -или rov
рашАЕолаторое xcu/vouEi'ce лроилаОслп'тсе тф Mvv-
(лхф лигта a>e Ai}oor ijxo-vs.
5. За Петър йыгарина
V, 4, 27. След о гпразнуването ка светото
В1йкнесение императорът1 се вдигнал с много
войска и пристип]ал в темата на тракезий-
ците2. Когато расположил лагера си при
„Градините“ паракямомеп Василий4 * * 7 зачи-
слил да убие кесаря’5. В заговора участву-
вали Мариан, Симпатий, неговият племенник
Асилеон, Петър българинът, Ппан халдеецът
и Константин Токсара.
34. — — Когато императорът поради
|изпитото] вино бил заспал мъртво пиян, Ва-
силий дишъл внезапно с другите [заговорници]
и отворил врататай. Игнатий излязъл из-
плашен и се изпречил пред Василий, за да
не може да влезе. 11етър българинът се про-
мъкнал към леглото на императора, но бил
задържан от Игнатий, който се спускал
срещу него. Императорът се събудил.
6. Симеон отваря воина на Византия
N, 6, 11. Когато патриарх Стефан1 на-
пускал този свят, вместо него бил ръкопо-
ложен Антоний по прякор Кавлеа8. Дошло
известие от стратега на Македония, че вред-
но дителят на България Симеон*9 възнамсря-
вал да тръгне на поход срещу Романия10.
Прнчииата, която възбупила гнева на Симеон,
бнла следната: василеопатор Зауцан имал
роб евнух на име Мусик; той се спринте лил
със Ставракий и Козма, гръцки сребролюбии
и търговци, чиито последи били насочени към
незаконни печалби. Те г посредничеството и
влиянието на Мусик премест ил и в Солун
тържището на българите, което се намарало
в столицата, като ощетявали българите в
търговията. ?• българите съебщили това па
Симеон. 1ой пък известил за това император
Лъв. 11с императорът, възпрепятствуван от ва-
силеопатора, който ичал слабост към Мусик,
не обърнал сериозво внимание па цялатя ра-
бота.
1 През м. април W55 г. Д1ихаил П1, придр>жен от своя bjm>k>, кесар Варда, който след сн,<ляпето
на Теодора (856) бил взел в ръцете си управлението на импернята, нредпрмел поход срещу Крит, (’рв Остро-
горски, Историка, пр. 206.	2 Тракезийската тема обхватала ira озаиадиата част на Мала Азия ; на север гра-
ничела с тема Опсикион. 3 „Градвнше" се намирали цокрай р. Мсандър в Мала Азия. ‘ Става дума за
иъдешия император Василий I Македонец, който по време на описванпте събития сиечслил благоволението на им-
ператор Михаил Ш и бил назначен от него за начали ик на императорскмте спални (паракимокен). За тази
титла срв. Brehier, Les institutions, pp. 96—97.	5 Има се пред вид кесар Варда, убит от Ва-
силий на 21. IV. 866 г. След завръщането сп от похода ГПихаил Ш направил Василии своп съимнера-
тор. Става дума за заговора, организм ран от Василий срету .Михаил III през нешта на 28. IX- 867 ).
7 Цариградскмят патриарх Стефан I (886—893), син па Василий I. я Алге.ний И Кдилея, царигруд-
ски патриарх (893—895). а Симеон, бългдрски цар (893—9271.	1,1 Става дума за търватл война на Си-
меон срещу Византия (894—896). За събитията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 28s Л4 ; А. П. Каледин,
Псамафийская хроника, предисловие перевод и комментарий: Две византийские хроники X веки, Мо-ква 1959,
стр. 8S —95. 11 Стилиан Зауца лридобнл голимо влияние iipei императора Лъв VI («485 9)2) I'aaro.TapeiiHe на
ипъзките между императора и дъщеря му Зоя. През 893 г. Л кв VI се оженил за Зоя, а Зауца по.нчнл създаде-
г.лта сп спи а ли о за него титла Ваахсо^атоц. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 283. В иерарх пята на царит рад-
ст.кя двор васплеопаторът заемал пето място — след латриарха, кесаря, нобплиемма и куропалата. Срв Brehier,
Les institutions, pp. 128, 136,
Georgius MoelicIius Gontinuains -
Иродымпиш на Георги Монах
139
12. Martig ovv <5 Воилущюд Ьготоатеун хата
r Рои tai aw' xcii uaViov ravra 6 paoiAevg алоотЕАЛЕг
rbv KQivmjv OTfiaTiiAaTi/v xai a Воулущюуу uetci
оллоп’ xal aQ'j((jVf(ov лоллй>г rijg zroAt-aig хата 2л'-
ut'iijv, Kai Gtai^oAfis yEropEVTjg ev Maxi'baria,
ro&ioviai oi rPiouatei, aqraygvroe tov те Kfttvhov
xai tov 1 * 3Aof.tEV/i tov Kovar ixi] xal тагу Auxtur
лир raw, ex b> raw Xa^aQCOV, o'i трит tig n}v
tTOioiuv Льоттид, xoanplEi'iag xal тад pivag агтгог
холЕтгед Etc aloyvvyp 'Patf/ciaur, tv rij лолн лаои
XvufuYv алеатаМ/саг, о уд ibuir 6 fiaoiAti-g xal
itvpciiftig алеет ei At. Aix/pav tov ьле/лубрЕгог Xxf.i]~
oOr field bvoficovoiv ti тер лотерей Аитои/н/р bovvui
bc~toa roig 'foyryxotg xai лоАЕроу xivfieai хата Sv~
ueojv. CO be asiEAfidyy xai ovyivybcv rciig xeq-aAaig
avian’ 3АолаЬц, xal Коиоауц, xai ovvihueviuy
лоАерреае, Aa/triiv aipibag rp.&e л()од тог ^шяаео.
c<) bi' fia.oi.AEvg л.ам> bib. iffg tiaAaocrfg алеотеиег
Everdthov лох оглох хш boooyyaQiov tov лАаярое,
\ixTiq3()Q0T bi- лаиххют tov Фсихит xal bupEerixov
пето raw Неттоп’ ил sei er ae but yijg xal еапрсОе,
us'/oi Boi'Ay(iQiaga, c() bi fiaetAEvg iip> Eifnp'ipt
айл-'A'otitvog and tovto Алеоте^ КштотаупгАхтуу
xovuiGWpa лоод Злулеоя’ та лео1 FiQiiWfi ovufJov-
Aevovtu.. KvpeMv be ii/v xaiavrov xivrjacv bid те
yijc xai Ovldnorig p(j.ih»v ev ipcovfM xoiuxAeei w
xovaiстопа сед ел! do) op eaOovtu. IIiodoavtEg cyv
oi TovQxoi, rov Kratwv ел} to оточтеугш Фоха
aojipAot petov, iiyiiioiid.TFrr>av лаоаг ri,v BovAya-
Qiar. Pavia pafidiv Svpediv xiveiiai. хата. Ibvc-
xrov' ot be: ауплгегаоагтгд ovpfiaAAov:i лоАЕрот
field BovAydauw, xal тоелегы, Ууресот p6hg bw.-
ccoOtig h- ту/ Aoiotiko. Oi bi Tovpxoi i/n/еауто tbv
ftaeiAsa алоотЕ1/.ш xal dyopdoai tpr шкраАоюлат
raw BovAydoco'’, о bi} xai лулоЬ/хеу b ffaoiAtng,
тоге лоН.тад алеете! Acte елауогнилп avrovg.
а Ио-сг.уарм' ed.
12.	Тогава българинът, разярен, тръгнал
на поход срещу ромеите1. Императорът, като
се научил за това, изпратил против бъл-
гарите срещу Симеон стратилат К'ринит- с
оръжие и много първенци от столицата. За-
вързало се сражение в Македония, в което
ромеите били разбити, като бил убит и К'ри-
нит, и арменецът Куртик, и всички останали.
А част о г хазарите, който били в хетерията3
на Лъв, били заловени и изпратени от Симеон
в столицата с отрязани Носове за позор ва
ромеите. Императорът, като ги видял, се раз-
гневил и изпратил към река Дунав Никита,
изречен Склир, за да даде подаръци на тур-
ките4 и да предизвика война срещу Симеон.
Той заминал и се срещнал с техните пред-
водители Арпад6 и Кузан6 и след като се
уговорили да воюват, взел заложници и се
върнал при императора7. Императорът oi-
ново изпратил по море патриция и друнгария
на флотата8 Евстатий, а по суша изпратил
с войскови части доместика и патриция Ни-
кифор Фока9 и [така] стигнал до България.
След това императорът, който обичал мира,
изпратил при Симеон квестора10 Константи-
наки, за да преговаря за мир. Симеон, като
научил за похода срещу него по суша и по
море, заключил квестора в тъмница като
човек, дошъл за измама. Прочее, когато Си-
меон бил зает с войската на Фока, турките
минали [Дунава] и опленили цяла България.
Като научил това, Симеон потеглил на поход
срещу турките. А те отново преминали [Ду-
нава] и завързали сражение с българите.11
Симеон бил обърнат в бягство и едва се
спасил в Дръстър. Турките поискали от импе-
ратора да пратя да откупят пленените българи,
което императорът депствително направил и
изпратил хора от столицата да ги откупят.1'2
1 Накърняването на шпепеепте на българската търговкя бнлз главна i а причина за избухваието
на войната проз 891—896 г. Срв. Златарски, История, I, 2. стр. 286—2S7; <7. J. Rratianu, La com-
merce bulgare dans I’empire byzantin et Ie monopole de Leon VI a Thcssalonique. Сборник в паяет на проф.
II. Пиков (- ИЫ1Д, XVI—XVII, 1940), стр. rf()—36.	2 Византийски военачалник от арлгенски ироизход. Срв.
Златарски, История, 2, стр. 288, бел. 4.	3 Императорската гвардия. 1 През 889 г. маджарите (тук обозпа
чеш; с .зурки'') во,ч натиска на източнитс си съеедн печенегите, папуснади обитаваната от тях обдаст между Дои
и Днестьр, поселили се нгт север от Долни Дунав и започнали ла нграят важна роля в тогавашните междуна-
родни стнотения. Вж. Aloravcsik, Byzantinoturcica. I, р. 87.	• Първият кладете л (умрял в 907 i.) на маджа-
рите след заселванею им на север от Долни Дунав. Вж. Aloravscik, Byzantinoturcica, II, р. 71.	3 Маджарскн
военачалник и пръв помощник на Арпад. Вж. Moravcsik, ibidem, р. 170; Златарски, История, I, 2, стр. 291.
7 Никита Склир сполучич с помощта на подаръци и други обещания да привлече Арпад и Кузан като съюзшщи
срещу Симеон. Уговорено било маджарските отреди та бъдат прекарапм проз Дунав с впзаптпйска флота и да
иападнат североизточна Ььлгария. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 293. s Началник на флотата, срв. Вгё-
hler. Les institutions, р. 136.	’’ Доместикьт патриций Никифор фока бил дядо на император Никифор 11 Фока
«63—969) н известен византийски военачалник, който се отличил в борбата срещу арабите. Срв. Златарски,
История, J, 2, стр. 29L Началник на отделяйте службы при императорски я двор. Вж. Brеflier, op. cit., pf
120, 193.	11 Не с известно точно ни го мястото на битката между Симеон и маджарите, нито броят на сраже-
пинта между маджарските к българските войски. Според някои нзворпи данни и мало е повече от едно сражение
между Симеон н маджарите. (Зрв. Златарски, История, I, 2, стр. 29S и бел. I. Твърде вероятно е след първого
си нападение маджарите да са се оттеглили на север от Дунава. 12 Събитията сг1 отнасят към 895 г. Срв.
Златарски, История, I, 2, стр. 300— 302.
140
Georgius Monachus Continuatus — Продължителят на Георги Монах
13.	О Ье 2'vutdjy <57 Evazaftfov fyovyyapiov
tbsqth] Ttsat (rffi) &Qrpr}Si jTQOs fjv Кш&у 6 pa-
giIevs xai (bzeoz&As Asovra zov yoiQOoq uxti/V щдк
zo угг&у&еы, EtQifl'ijv' Е^Е^ато ds NwrffdQps vno-
ovQgtpai ржа au.ov 6 Apovyyaotos vr/S
EvozdOiog bpoiajs. Aeovtu. ovb? zoyov jg-iojoE ~v-
fiE(»y, (ilP yoqakiGazo EtQxTfi' sxoTQcasi'Gas bi хата,
z&v Tovoxcov, txEivitjv dyvQfuua fim]itelc£ p-Ц ky„6v-
rcov пара 'Po.nuiicov, alVaTtpovoqTCOv ?опёртою,
szdvras xarempagEr ab&foag Ti,v PEyoJiGvyiai’ avzov.
Kai WTOUTgEipas ev(ie Atovza ev zfi Alowbdypa xal
E131E CTOUQ fiVTOr, „Ov 7T( IGJ Eipf'iVi/V EU.V f,L)'l ffZCtOttV
diypakwaiav kafio)u. dicDyioazo ovv 6 {jaot^svs
zavriyv anohovvat. Kai ^We pera Aeovtos BovX-
yOQOS OLXElOq TOV ^VUEOJfV XML napE^apEV O.VTOdq.
14.	Ntxiyyonov Ье tov Фонд. TstevTi'oayzcg,
шродцвь sfctpEi ^vpduv ттр eiqi'pijv diaAvoat' eszi-
typwv yciQ xal a/.Aovs alypaldnovs E-EoyEzat каш
cP(Of.iaicov. Aecov ya@ о fiaalebs bopeowcov tgjv
ayplaw nQo[j6.l).€w.b Aeovtq tov Kazaxa/.d)V, t-v тр
'Pdfidcp zijV ol’x^oiv Eypvza, koi pet avzov v.tioote/.-
Aei &sobooiov szaiQtxiov xai яцоло^еотшоюр, xal
jzeqoSoiv oka та fispaza xat та zdypaza. Kai ysvo-
pEViqs ovpfioi'kijq fiEva 2.vptt\a> sis to Bov/yaoo-
yE^v(jOva, syEvezo zoom/ <5эдпоо/н, xal navTES asifb-
kovTo xol, о 3i.(i(D7o^soTia()ioq Osodomoq diov 6
flaotfavs ov petQfox тр’та&т]. (pp. 7716—774lf-)
7. De BasiUtza Slave
V, 8, 2. Ovzos *A2.Egavd(x.q diazas vnvvvias, as
о adsMfdq avzov Atan> eti £a#> eI%e кат avzov, del
Tots xvv^ysuiots xat rdeg e^o nakaz'iov soyAkal^v.
pt]b£v (уаойЁоуд EQyov ЬюлооттЬ(.1£У05 ал/At btdyajp
sv rpvtfaiq xal aoEZyEtais xai ps^atq xat stqx
ravra ael biaxElf.iEvos, o&ev QQ^as avzbs ov^e ysr-
vatov siQydoaTO, a/Ad ^aQEv^v *Idwqv nanav to
Lsiixhiv Aa^dQ^v palxTOpa Jis^objxfv, ds xal xaxobs
to ^ijv олЁс/^г^Е f-iEza bdvaiov 3AkE.^dvbuw ev ттр
"Efibofitp офа1<н£оы' d)oavTO)s xal VafloirfAsivkov
a) Bov2,yct()d(pvyov auctores.
13. Симеон поискал мир чрез друнгария
Евстатий. Нмператорът се съгласил и из-
вратил Лъв Хиросфакт, за да бъде сключен
мирът. Никифор приел да се върне с вой-
ската си, а също така и друнгарият на виг-
лата* 1 Евстатий. Симеон не удостоил Лъв
дори с една дума, а го заключил в тъмница.
Когато тръгнал на поход срепп турките, той
избил всички, понеже те не получили никаква
подкрепа и защита от страна на ромеите, но
били оставени на произвола; гова увеличило
неговата надменност. Когато се върнал, на-
мерил Лъв в Мундрага2 и му казал: „Не
ще сключа мир, докато не получа всички
пленници.® Тогава императорът наредил да
му се върнат. С Лъв дошъл един българин,
близък човек на Симеон, и взел пленниците.
14. Когато Никифор Фока умрял, Симеон
започнал да търси повод да наруши мира3.
Като предявил и скане и за други пленници,
той тръгнал иа поход срещу ромеите. Импе-
раторът Лъв назначил за доместик Лъв Ка-
такалон, който живеел в Рав до с4: с него
изпратил патриций и протовестиарий Теодо-
сий. Те прекарали (в Тракия) всички войскови
теми и тагми. Завързали сражение със Симеон
при Булгарогефюрон5, но били поголовно
обърнати в гръб и всички загинали, също и
протовестиарий Тео досий, заради когото импе-
раторът много жалел.
7. За Василица славянина
V, 8, 2. Този Александър6 поради подо-
зренията, конто брат му Лъв, докато бил
жив, имал срещу него, винаги прекарвал
времето си на лов и вън от палата и не
вършел нищо, което подобава на един цар,
но живеел в разкош, разпуснатост и пиян-
ство и все с това се занимавал. По тази
причина, когато той започнал да управлява,
не извършил вищо достойно, но веднага на-
значил за ректор отец Я ни, по прозвище
Лазар, който след смъртта на Александър7
по жалък начин завършил живота си, игра-
ейки на топка в Евдомон. Също така обо-
1 Друнгарият на виглата бил началник на тази част от имиераторската стража, която пазела
дворепа отвън. Срв. Br.chief, Les institutions, р. 232.	8 Не се знае с положителност местонахождение-
то на тази крепост. Едки автори я оэъждествяват с Дръстър (дн. Силистра), други с Мадарската кре-
пост, а трети с крепостта „Градището" при с. Кадъкьой, източно от Тутракан. Срв. Златарски, История,
I, I, стр. 326— 327, и I, 2, стр. 300 и посочената там литература 3 Събитията се отнасят към 896 г. Срв Зла-
тарски, История, 1, 2, стр. 317.	4 Квартал в юг озападната част на Цариград на брега на Мраморно море,
близо до Псаматийската врата. Срв. Janin, Constantinople byzaniine, пр. 33—34, 46, 90, 385.	5 У други ав-
тори — Булгарофигон, византийска крепост и епископство в Тракия, (тарата Burtudizus, дн. Баба Ески. Срв. К.
Jirecek, Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpasse, Prag 1877, p. 100; Златарски,
История, 1, 2, стр. 318; В. Тъпкова-Заимоеа, Крепости и укрепени градове през първото българско царство.
Военноисторически сборник, XXV (1956),_№ 3, стр. 48; Moravcsik, op. cit., Il, p. 106.	6 Император Алек-
сандър, брат и наследник на Лъв VI. 7 Александър умрял на 6 юни 913.
Georgius Monachus Continuatns — Продължителят на Георги Монах

xal BaotXa^v (аяо SxAapb'cov e&vo vg) Gq'oSoays
хатЕпАоитт]ЛЕУ сх т&у tov ncwmvv yjQtptmcoV' cos
tpaoi Se, tov (jivtov Вао1/.1т'(ур> xol fiauiAcci у^и^Его
notijoat, (tog алалд ootos а»') xal Koivaraviivov
vlov Aeovto? evvovyioaC (p. 796g_ (8)
<9. Symeon rupta pace contra Romanos
arma movet
V, d, 6. ’ЛггеотеМг Se Svuewv 6 a@yu>v ,'ovX-
yapias ptp’vcov ^AAE^cirSoc/) rd hqos сссур'тр’, тот
cpi/.o/ppovEicdcu uctov xai тлрао&ас иоОолео cni
tov Afgvtos' c() Sf (xvqui кол ar/ponwri ; aarur-ficis,
TOC'S ЛОЕОрЫд '/.TIUCOS Ё^ЕЛЕрЛрЕГ, faciAC/lS TOV 2v-
pEtov хатая/л'^ие. Avddcnjs ovv еитоте t^s eIqu~
VT]S, ^rpECOV HfJQEGKEVaQETO XCVffJOt KOTO ТОП' XQIG-
xiavmv ол'Аа. (p. 798s..e)
9. Symeon foedera pacts Romanis offert
V, 9, 7. Avyovmo) Se рлрт ^vpEcuv 6 BovAya-
f)ias (aoycov EXOTpatE^oas xard ' Pcopaiu/v) ovv
оуХтр (яоХаы xdi) fJaoEt катЁ/л/рс ту/v Ксиготат-
vovTtohv’ хш (ёц 7ТЕй1калНо>к avTijv) yapaxa. tie-
QiEffaAEv апо (те) BAoftegvarv psyj/i zi)s ХеуорЁУф
yp-var/S naQTtjS, еалсос fiETEmooc cov (fiJinyjjTl тат-
tijv ndvrcos eAsiv). "Еле1 Se rfy те т.сйп> TEiypyv
xaiEpja&ev охудотцта, tijv те lx tov ha^&ovs нал tcov
п£тци[>б}.сог doQ-aJ.Ei.av, TCt/v ILiiScnv oqxiaeIs tv тф
(i.EyopEV(t>) CE( SoUtp VHEGTQElpEV, ElQip’lXUS OHOvSlls
aivryjapEroG. (fo)v Se тлацблшг Tt(v Ецпрпуу ao-
pEVEGTtxta <&ioS&;apEViov, алоитШы 2/vpEcbv £)eo-
Sowov pdytGTQOv avzov ovAAa/.ijocu rd zijs EtQuvps'
draAu/opevoc, Se 6 Tt лигасасфр; Nixoahos кал
^тЁ'Е'-vo^ xdi 31(оауут1ь oi pclycapp.-i, tov раос/Ёа
t{A{)ov pEyjji tcov Btox&jv&r хил cloiy/ayov zovg
Svo vioc-s Svpdw xd< uWF.GTtdihioav тф liaoiXti
ev т is TXTuraiots- Xzxokuos Se 6 nattfaQjpjG e^A^e
HQOS S-VpEVJV, Ip TLVl Tip) XECpOAqV ЦЛЕХАС-УЕ Sv~
pEtijV' Eir/тр’ ovv 6 латосаехт/д Tioujous, dvzl gteu-
uaiog, chs ij'aoi, ти iStov слф'иптаоюг ту avrov
ЁлЕ-Отрсс KspaAp). AdtQOis ovv apEzyois те wu pc-
гатил много с дворцови средства Гавриелопул
и Василица1 * * * * * VII (от славянско потекло). Казват
дори, че искал да направи същия този Васи-
лица император (понеже сам бил бездетен),
а Константин, син на Лъв, да направи евнух.
8.	Симеон нарушава мира и започва война
е Византия
V, 8, 6. Предводителя? на България Си-
меон изпратил да припомнят на Александър
условията на мирния договор, а и да го под-
нанят да го уважава и почита, както при
Лъв. Но Александър, обладай от глупост и
безумие, отпратнл грубо посланиците, като
обсипал Симеон със заплахи. Оттогава мирът
бил нарушен2 и Симеон се приготвил да вдигне
оръжие срещ\’ християните.
9.	Симеон предлога договор за мир
на византийците
V, 9, 7. През месец август предводителят
на България Симеон, като тръгнал на поход
срещу ромеите с голяма и силна войска, стиг-
нал до Константинопол3. След като го обсадил,
той прекарал ров от Влахерните4 чак до
г. нар. Златни врата, увлечен от надеждата,
че непременно хце го превземе без големи
усилия. Но когато видял здравината на сте-
ните и сигурната му защита благодарение на
многобройната войска и каменохвъргачките,
разочарован се върнал в т. нар. Евдомон
и направил предложение за мир. Тъй като
настойниците на драго сърце приели мира,
Симеон изпратил своя магистър Теодор5 да
уговори мирните условия. Тогава о патриарх
Николай6 и магистрите Стефан и Йоан, като
взели императора, отишли до Влахерните и
въвели и двамата синове на Симеон7. Те били
приети от императора на угощение в дво-
реца. Патриарх Николай отишъл при Симеон,
който склонил главата си пред него. Тогава
патриархът, като произнесъл молитва, сложил,
както казват, на главата му вместо венец
1 Гавриелопул и Василица били регенти на малолетний Константин VII Багренородни (913—959), син на Лъв VI
от четвъртия му брак със Зоя Карбонопсина (Черноока). Срв. Златарски, История, I, 2, сгр. 358 и бел. 2.	2 Става
дума за договорите от 896 и 904 г Златарски, История, I, 2, стр. 358—364, датира изпращането на споменатото по-
тере посолство проз пролетта на 913 г., а началото на войната — през лятото на същата година. Същата датировка
приема и Острогорски, Историja, стр. 253 ; А. П. Каждан, К вопросу с начале второй болгаро-византийской войны
при Симеоне, Славянский архив, Москва, 1959, стр. 23—28, поддържа, че тази война е започналаоще в края на
912 г. 3 Този поход на Симеон се отнася към 913 г. За събитията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 364—
375, 812—822.	1 Квартал в северозападната част на града и врата на градските стени. Вж. Janin, Constanti-
nople byzantine, pp. 124— 128, 303—304.	5 Магистър Теодор тук навярно е тъждествсн със Симеоновия кавхан
Теодор. Срв. за него Златарски, История,!, 2, стр. 314, бел. 3. 6 Цариградскияг патриарх Николай Мистик (901 —
907 и 911—925). Топ възглавявал регентсгаото, което управлявало поради непълнолетието на император Константин
VII Багренородни. г Предполага се, че те били Михаил, син от първия брак, и Петър, син от втория брак на
Симеон. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 367, бел. 3.
142
Georgius Mociachns Conti nnaitis
iпродължителят на Георги Мона\
yloroK ipibn} oov i/Петтис о те Злуи-сю sad. ot т ог-
ни' v ol с < T]'iг ibtav ydiptxv глёотуечрау (аоор-
ij ыгш exi if/ I'itjipievij etQi'ft’U Игакх&гуск).
(pp. 802» 8O31S)
собственна си енириптарийС Надарены с без-
бров и богата дарове, Симеон и синеве гему
се върнали в своя га страна, каго се разде-
лили, без да се спораз;. меят отпоено мира-’.
10.	Pateimitzi Bulgarian invadant
10.	Печенегите нспаОат Вългария
V, У, 10. Tov Bcrvkydoov ^vttecov т/р» (~>Q4~
y.tjv (пикет} /.ifiZoftErw (& ‘i fjorabi ovgt/g n}s
.1г701'ОТ7/< xat T(7n> ev Tttex Srnos аитог rip; aka-
^oveifi< лшняаоо'), ^т^оото 'Tciyivri^ 6 Btuydx
yireoifftt лотоЬнОч, г.топ/бо'г г«ь (xytcyeir хох астиг
lloTQtr&coi'-b. (j'lfi utrijOeto^ de T'i'xi’O') da»ia re
Aaynbr (its Ti/V Пат'~СУ(&Ш)У лрхкту) йя/yfct sad (dij\
txEifhv /.aptor ijyuyti' ev tij nokei, oov-
ttepevt o' t(ov !Iia -ivav.(OY fiinjtepaoat xal city Лу-
uerop xtstccx&kijfipoat. (pp. 804^—805^)
V, 9, 10. Когато българинът Симеон от-
ново опустошавал 'Гранин4, императрицата
и сановнпците4 обмисляли как да прекратят
неговата дързосг. Тогава Иоан Вогас5 по-
искал да бъде иаправен патриций, като обе-
щал да доведе печенегите срещу него. Же-
ланпето му било задоволено и той отпить.'!
с подарьци в страаага на печенегите. Взи-
мании оттам заложницы, гой ги довел в сто-
лицата, като печенегите обещали да минат
границата и сразят Симеон.
//. Symeon Adrianopolim capit
11.	Симеон превзема ОАрин
V. 9, 12. Желтейppicp di- tup'i, ivdiXTiuivo^ yf,
ll(i''ifprrT..-i'fcas 6 ’Аоргонъ т/р’ ’АЬожуо&то/лт i(p
Угиетог лаоедо,хе' Мет’ or яолр di алеотакт]
ВояНешс nriTQtsaos (vxd stuvlxitoos xai A’/z/rac
л/иоколатаоеос лора jicuifc кета dcoacov .ток/.tov
xai dmsraoeAf^iev avri/r (яа/дг)- (p. 80o[4_]fl)
12.	Exercitiis Romanns ad Ack el опт flumen
clades accipit
V, 9, 15. В/.слог.,а dr и AvyoVfiTfj Zry?) ri/r
txapoiv Zv usury v.vl тцг лата nuv %Qicm.av(~>r
avrov e^ii/eaiv, [iot'kip’ a era ran’ rv текст dor keve-
тал. dkkdyiov >:at. етоцгтр’ per а тщу ’Aptnjrp’d’r
huxjit»c^afi&aiy дюлеоас'ц де ломти тот Ti-e ото;то-
kifa отпогот лрдь то локеиращ xai драг tout то)
Svu&tw. ’ Азихяакгрга» ovv tv	еле та
лои/ош alAdyiov aI<i)avvi^ naToixioc о "PadivoQ
xal MiyfdA 6 To^aaas- on угуог.пос тру огурдр
V, 9, 12. През месец сепгември, трети
индикт, арменецът Иапкрагук^ предал Адриа-
ноиол на Симеон*’. Нс л ьлго време след
това Зоя7 извратила с много дарове па-
триций и каникзий^ Насилий, а сыцо и про-
стоснатарий Никита от Клада, конто отново
си възвърнали града1 *'.
/*?. Поражение на византийската пой ска
при Ахе.Н'й
V, 9, L5. Императрица Зоя, като кпждала
дързостта на Симеон и натиска му срещу
християните, ввела решение заедно със са-
новнкците и/} сключат лшр п праятелство
с ai аряните и да прехвърлят цялата източна
войска, за да победят и унищожат Симеон.
Патриций Иоан Радин и ^Михаил Токсара
били изпратени в Сирия, за да сключат мир1и.
1 Елирштгарпят бил вид наметка и ш покрикало за главата и раменете. В:к. Du Cange, s. v.
Обикновеио се отт»ж.чеС7вява с т. нар. нанак.о»илавка, несена от впеши п анзпш луховипци. .Срв. 3 га-
тарски, История. I, 2, стр. 3HS, бел. \\l. Dujcev: REB, VII (1950)- р. 222.	- Преювор.пе ja
мир били особено зачру диски норали иска него на Симеон да бъде нризн.п за g, сиреч за ра-
вен по достоинство на византийская император. Срв. Злат apci i. История, I, 2. стр. 370. Във връзка с гьл-
куването на това неясно сведение ва. общо Fr. Ooiver, Bulgarisches Zartum and Byzantinisches Kalsertum,
ЙБАИ, IX (1935) (—Acres du I\'-e Coflgres international des etudes byzantines),p. 57—(51 ; Г. Острогорски, Ав-
тократор и Самодржац, Глас CJiH 164 (1935), стр. :)5 сл.; съмаят. Die Bysantinisclic Staatenhieiarchie. Semina-
rimn Kondakovianum VIII, (1936). Р» 45; сыципт, Историка, n. 25U; Pie. Спегаров, Коропясап ли e бил княз
Симеон в Цариград врез 913 г., ГСУ бф, XXIV, 4 (194-5 -47), етр- 3 сл., ириемт.чс Симеон прет 913 г. не с бил
коронясан нито за кесар, ннто зу насшевс. 3 Тези походи на Симеон в Тракия били предпристи през 914 i.
Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 37й c.i. '• Императрица Зоя, майката на малолетний Константин VII, п
нейнпте сьрегсяти. 5 Иоан Вогас бил впвантвйекк стратс< в Херсон. Гой следил ошлим, конто правил <.н-
меон да прввлече печенегите като своп еыознисн кротик Византия, п съогщанал зл юва в Цариград. Срв- Зла-
тарски, пак там, стр. 3S2—3X3	,! Одрг.н бил нревзет or Симсен проз м. сешемврн 914 г. Срв. Златарски,
История, I, 2, стр. 3/8.	~ Майка па Константан VII и рыснтка до 920 г. s Каг.пклият (о P.r? r.vnx).eiov,
canicllus) бил един от пап-важните сожители в нуператорсклта капцеларпя. Срв. Rrehter, Les institute ns, р. 163.
н От това сведение може да се предположи, че Одрин бил вьрнгп на Византия наскоро слез прев 5 и манен i.
Об'аче точната дата на събитието не е известна. Срв. Зла тирс kit, l-icTopius, I, стр. 379.	5,1 Унры с арабит < в
Багдат бил сключен лрез месец юип 917 г. Вж. Fr. Dolger, Regesten, I, p. 69, № 578.
Georgius Monachus Contiuuatus
Продължнтелят на Георги Монах
Tijs ftoyo» dic/roni'p' лоориц&кл. ev то7а тауусмг,
тагта т<с draAu^dumi ah' теле; Наш, лтяк та
(~)aa%r7ja n£(nj rHO.77toij.ijw, Aeovros uayioTvov тог
Фена ^oftmixov TvyydvavTt c’ 3 Е^ссуауоттсоу de rd.
«efictefua ivla xai ^аюлешКалюгагагиг ttqoito-
ттала tov ла.7.ат1ое, топ Кссра/м 7eyoi(Fvov, xal
K<4Y6TaiTii'or tov *l/«Zf7.r« tv ti] Hpdxi]. илагтес;
7rQoo:<vri',r)avTe< xal tnoaoadyevot awtttofivipxeo
«'7.2j//.ot4 ffarfrtQUTt'i (и«т« Вог/.уапоЛ’) 1&(>'а^оазс
?/9Z6>’ <V ror yiv тауиатгк tov 'ES’M^rav ’Icodr-
vtfi d rpdij'fov, tov <5f‘ Ixavdioc 6 tov Мслшалог
t'(Os. ‘PdfliaVO^ di б ‘.loy?ip>^ f GTQTffijyFf Xj.'I
xlZror d d.(it-}.(j o? иотсп жй Bclodue: d Фохие, d^
ovv Гу xal о МеРиа; turd тЛт 3Аш.ит((пт (xai
t>< 0.7.7.01 rrd?’T£s UTOCiTl/yOi TO)V fieil6.T(OV)‘ ovrijv
di :7odq T0l$ VJjjAZ XtTf KcoVOTarrtVOb (tnUTQiXUK:)
d Atip AeovTi doiitarlxiy, odjiuov/M^ u>v Mp ’r
толп то7ъ dvipiovotr.
1 G. Mip’i dt AvydcToj xf, trfiixruortK // а лб-
/jtuos atTu^v Kovfy’aQtov tf xal rPo> union' srfw:
т(Ъ ’Ауе/.сЪ саухехоатцто лотац(Ъ‘ xcd da тм той
Dtov шАиати. (die dvt^tfftvvipv. xai ave.^iyyiaoTa.
TQFTTOvrai oi 'Розролен ^ayoTQj.Tfi, xai) ytyovt tyryii
4<f.vTfJ.ifi xcu (jpo&.ct dip: 67о7л'ун, тот»» ufv wst 9dZ-
/iijAoH' (iv^uiaTovuh’cov, T.f7n> fit rsid га>» полв/нму
dr Gioovutro»’, CMfUiTOC TF jCi'GlC CHG. fttCOJO,' OVX
P.'evtro. Afcov d doiuoTixa^ tr MtGsjy.ioia ducc:-
»>}) i) vyu>T' ter/ dyi] cit зцюд то7с ci/yoie; ev ctj tov
*T!jJtuov (rvufio7.fi xal Ки-гнтаз'тТтот: d AUp xat
lead my d l отрог? xcd а7.7хч т(~зу апурутсп' Iku-Toi.
17. 9Алепта7.1] fie (totf xal) 'Pcoucirbc: лат()Ыю^
яа1 ёоооууаиюс dir ran» змм utw fiFrd. лигък
TOO OTO/.OV FV T(t3 Iwrwfilip Н(Й<Щ(р [knrfh'fitOP
Atom тф Фона. dljAi хол ТазсЬ'ччк d Вспуск
xarayayeiv llfrr£ivdxo('b, ok ^ifioeipiian, r.t7.tA'ofiev-
ro; tov dooinyavcov cPv>utn>ov Лмттеопосц {tovtwq
Hard Eov7.yuQO)v ujotf сгщиауйоил Лтозле Фона.
'Pcoparov de :<сй 9Icout >!ov tov Boya} fit; eoibu.^
nd 2,oyof.MXiac t./Ahn'Tcov, oQ<hvTtg ovtovq oi
T[u.T^(vdy.ot (tiqoq GjjjiloVb di,a[.ur/oijiEVOVQ Kid)
OTuoui^ovras r^exciipiifjCAv we rd i&ia. (pp. 806e—
80&У
След като това било иаправено и след като
язвт,ршили обичайното раздававе на воен-
ниге заплати на гагмите, те ги взели заедно
с томите и ги прехвърлили в тракийските
пределы. Тогава магистър бил .Пъв1, син
на доместика Фока. Когато дворповият пър-
восвещеник Константин, наречен Кефала, и
Константин, син на Малелиа, изнесли свеще-
ния и животворящ кръет в Тракия, всички
паднали ничком, заклели се да умрат заедно
и пптеглили с цялата войска срещу бълга-
рите. Иоан Гарпссн предвождал Отреда на
екскувитите, а синът на Марул — този на
хиканатите2. Роман Аргир, брат ыу Лъв и
Варда Фока предвождали войската; заедно
с тях бил и Мелия с арменциге и всички
други военачалници на темите. Заедно с до-
местика Лъв освен другите бил също и
патриций Константин Липе като негов съвет-
ник по всички въпроси.
1(5. На два десети август, пети индикт, се
завързало сражение между българите и ро-
меите при река Ахелой3. 11 - такава била
неведомата и непостижима божия присъда -
ромеите поголовно обърнали гръб и настъ-
пило повсеместно бягство и страшно рида-
ние; едни били смазвани от своите, други
били избивани от пеприятелите и пастанало
кр'ьвопролитие, каквото от века не е бивало.
Доместикът Лъв ее спасил с бягство в Ме-
семврия. В разгара на сражението били уби-
та освен другите Константин Липе, Иоан
Грапсон и доста други военачалници.
17. По това време4 бил из!гратен с всички
кораби по река Дунав патрицият и друнга-
рий на флотата Роман5, ?.а да помогав на
Лъв Фока. Изпратен бил сыпо и Иоан Вогас
да доведе печенегите, както беше спименато
по-горе. Друнгарий Роман получил заповед
да ггрекара печенегите [през ДунаваI срещу
българите, за да подкрепят Лъв Фока, но
в същото време Роман и Йоан Вогас влезли
в спорове и препирни, а печенегите, като ги
виждали да спорят помежду си и да се ка-
рат, върнали се в своята страна.
1 Лъв Фока, сян на сиоменатия по-горе Никифор Фока я брат на Нарда Фока, бил определен за i давно-
команд у ващ. Мау!тюд тук навярно отговаря на magister milittun- Срв. Осмрогорски, Историка, стр. 255. За
magister mi И turn срв. Rrehicr, Les institutions, pp. 101- «02, 338—3?,9.	- Хиканатите били отделим часть от
дворцовите войски. Срв. ВгёЫег, Les institutions, pp. 353—354; R. Gait]and'. Revue des etudes byzantiues,
V1II (1951). p. 5.	3 За сьбичнята срв. Злашауспи, История, I, 2, стр. 3<Ч5 337. 1]ре,шол.н а'се, че p. Ахелой
е една и сына с двешиатл Чимовска река, при с. Чимове, до Анхиало (ди. Поморие). 1 Оиисаните тук събп-
тия с<= станалн почти с-н» временно с Ахелсйската бшка. Срв. Злсипарсеи, История, L 2, стр. 385- 387.
'* Бъдещият император Роман I Лдкаивн (920 944). За него вж. St. Runciman, The Emperor Roma bus Laca-
peuus and his reign, Cambridge 1929, p. 56 sq.
144	Georgius/Monachus Continuatus — Продължителят на Георги /Монах
13. Domesticus scholarum Nicolaus, Ducae
filius, ab exercitu Bulgarorum profligatus
occisusque est
V, 9, 19. 'Imv bi BovAyaooyp zip’ixdbt vij vixp
xdi EXGrQaaEwap&wv pey.& rys
nolscoq,	Лео у 6 &jfteartxoq т&г иуокыг
xal *Iujdyv!]z tzatfv.idozTjq xal ^ixuAaoq 6 vlbq
тог Aovxbq (elq ymoov (дпаифог ovtco l.syofitvov)
Kataavgtaq aiia л/Дато} лаф (хат,! Bovis/dtKov)"
[t?} <5r vvkti dboxipo; fsax&JQVixa» uvzotq tow
BovAydixov] xal tov bouEGzlxov tpvydvzoq, tot/dyr/
Nixotaos <> vibq tov Aovxug xol л<М.ы eteooi
use avzov. (p. 80815—22)
14. Rendacius ad Bulgaros transfugere de-
cernit. Bulgari ad Catasyrtas excursiones
faciunt
V, 10, 5. 'Etevetu (йе) cig rpEvzdxiog &• rEk-
iabi, Gvyyfvifi ufp Nixijta tnca&xiov, dnuibevTog
ts xai maQfUf^og, oq rov favrov xarzQa хата-
huoxuiv q-ovEvofu., ЕЛЕтЬб/лео exeivcs t/Evycov аитоп
ti}}’ елсИ&пу, tv Tilolto eios/.ildw, с^елАп xal лаоа
T(~)V К(Я[гбп’ хатео'/ДБ^^ ottos о pEvraxtog, tibciav
fvQf’n’ ласта rd tov czaTQoq aim1 Flip goto mil tv
Tij лоАы avE/dldn’ \nj иеуилц tov fleov exx1t}giu.
^QOOFf/vysf. 'Ftupavoe bl 6 paGiitvg Tag avzov
teaming xal lEijlaoittg xcaaftailian'\ tovtov zijg ex-
xl^Giaq tgayay&v ffiovlsvocao xtt' naiAEvoai. rO be
ipEvbsis ётиотоАад лобс Bovlydijuvs nluGapErog,
док avzovs avropoAijoat sfiovlEvoczro. Kocaybets
bl xal E/.t?xtit iq zorq dq baluovq AtcotjteqeYtoi.
6. 7'cw bl ВооЛуй&лг twmv е^е/мооуто»- ptya 1
Razaovfrdbv, uezd zip' ti v bopEGclxor ^AbQaAEOTOr
телеггцг, xQwdh'jlh) UoHog, « tov 'AiyyvQov, b-itis-
(jrixoc rmr oyp/Mv xat ps/oi НещсолоАесос peed
tg»> zayuaTGiV FtzElfldn’. oxegteiAe АВуацл тог той
APoqoAeovtos vibv (TonoajQjjrt/v ovzaj zovg^BovA-
yaOuvq хатаохолуоиста. b bl алцоолттд тф A6%(p
avzcbv ЕрлЕвсЬс, яолЯор,’ psv таЛ' BuvAyaocov avEi-
Ает, nAzjysig Ье xdl avzbq eIgeR) ary tv rrj лоАе/
eteAevtv,ge. (p. 818г_go)
13.	Поражението и смъртта на доме-
стика на с холите Николай, син на Дука
V, 9, 19. По това време българите, въз-
гордени от победата, достигнали с войските
си чак до столицата. Тогава доместикът на
сходите Лъв, началникът на хетерията Иоан
и Николай, синът на Дука, излезли срещу
българите и стигнали до Катасирти1 (така
се нарича това селище в Тракия) с огромна
войска. През нощта българите ги нападнали
неочаквано и доместикът избягал8, а Нико-
лай, синът на Дука, бил убит и заедно с
него много други.
14.	Рендакий решава да бяга в България.
Българите нападат Катасирти
V, 10, 5. Имало в Елада никой си Ренда-
кий, сродник на патриций Никита3, негодник
и отцеубиец, конто търсел да убие собстве-
ния си баща. Баща му, за да избяга от не-
говото нападение, качил се на един кораб,
отплувал и останал при притяните. Тогава
рендакий използувал сгодния случай и огра-
бил целия имот на бахца си; после дошъл
в столицата и прибягнал до защитата на
Великата божия църква4. Императорът Ро-
ман, който се научил за неговите безчинства
и грабежи, решил да го изведе от църквата
и да го накаже. Рендакий съчинил фалшиво
писмо до българите и намислил да избяга
при тях, обаче бил хванат, изобличен и ли-
шен от зрение.
6. Когато българите отново настъпили5
чак до Катасирти след смъртта на доместик
Адралест, Пот, синът на Аргир6, бил назна-
чен за доместик на схолите и като из.тазъл
с тагмите от Термопол7, изпратил Михаил,
сина на Моролеон, който бил (негов) замест-
ник, да разузнае за българите. Той обаче
попаднал ненадейно на техен отред и убил
много от българите, но и самият той бил
ранен и като влязъл в столицата, починал.
1 Село в Източна Тракия, близо до Цариград. 2 Предполага се, че гова сражение е станало скоро след
Ахелойската битка, обаче то не е точно датирано. Златарски, История, 1, 2, стр. 419, го отнася без достатъчно
основание към 921 г. 3 Патриций Никита Рендакий бил вероятно от славянски произход, както подсказка
името му (от слав, рдд — ред). Срв. М. Vasmer, Die Slaven in Grlechenland, p. 187, № 93. Той бил баща на им-
ператрица София, жена на Романовия син и съимнератор Христофор. През 928 г. бил обвинен в съзаклятие про-
тив Роман I Лакапин и във връзки с българите. Срв. Runcunan, op. cit, р. 60 sq. 4 Църквата св. София.
5 Този поход не е датиран съвсем точно. Златарски, История, I, 2, стр. 419—420, го отнася към иачалото на
пролетта па 921 г. 6 Пот Аргир, брат на Лъв Аргир, бил син на магистър и друнгарий Евстатии Аргир.
7 Става дума за дн. Бургаски бани. Срв. К. Jirecek, Die Heerstrasse pp. 148—149.
Georgius/Monachus Continuatus - Продължителят на Георги Монах
145
15.	Bulgari palatici Pegarum succendunt
V, 10, 9- 3 Bxotqxtevei di: ttoaiv Svp&bv хата
‘Poypaiaw xal зтму&ое BovAydna»1 dnooTEilas Spa
Kavxrsrfp xdi Mrjvixrp xal itequic, exeaevoe йена
т»7ь koaeujs on rayjota sSeauvveiv. Au-aMvtes orv
ovtoi did tmv oqqjv, iiAilov ps%& rd»’ MayyAufd.
Tijv avtcov 6e Едюдоу ua-Ddw 6 Ijooiaevs ePoyya-
rds (XoyiadgEVOS ni] та tow IhfiKjw яалйпа xdi
то Stfvdv xu&e^&cirres EU^oijaowid), fyabdxoQa ало-
oteaZec ара Леоуп. xal ПбИо) toic ’AoyvQdrs
AEyojuEroiS, £%orras лет3 tavnov srAfj&os txavov ex
те tojv fiaOtAixad' xal rf]Q friaiQlas xal ти>у rayua-
nxn.iv, ots aerifr xal ’Alsl-ios б kotqixios хли
dQOVYydQics тоуу siImlucov о Moves аг psnl tov
Aaov at'Tov — i/v de d raw njoTsufo fpdoprts-
Atard^avTES ovv ovtoi tov Aaov 3-v vols xste'dis
xal yapaAOiTEQQlQ TOTTOIS TMV Ihfyow. тшг BoVA-
yaorov ИуоуОер dvaq-avEvrcov ЕгдяАтиг xal fi'.fi yQ,/-
oapsrvyv аогркр xal (pofteyii xai осродуотитсль
тл.Е.ЛаоаУто)у хат аът&т, nsQS&tB) q'Evyci psv
3T(odvvt]S d pabacoQ, ткрбхгекм [da] vtifq tovtov
dyCDVl^COUEVOS (I)COTElVOS 6 TOV UlciXVTtodri (yios
xol vroAlol ETSQor polos ovv diaocoHfls rjtite q>Ev-
ycov ?1’<ж2ос' («erd d{jdu(ovos& xal 3 Ale^ios dpovy-
y(tQi,os o Моголе xal pii krxtoas teAeiov (iveIDeiv
sdl Tifv rov 3q6(kotos ajtOflffil^av, яЕоту tv zij
fiaAduo}! ovv rco 'wrov яо<отораг6ато(м d3iE^iviyr[j.
Ol 3А()уепо1 de sv та> xogteIIq) qvydvrsg disadyDti-
go.v‘ Tlldtipoi ds xal to (Ходи)?) fctav iilijUos,
ol uev Tas t&v moAEpicov %Ei(Ms q'vydvTss еу tj/
НаАаооц d^iETtriy^uav ol ds oidtjQov yeyuvaoi яа-
Qavdlxoua' ol dk уЕ(ю1 BovAyaQixdig (alypaAoyzoi)
cvvshjqrtfyocor Ol ds BovAyuQin итфЕга tov xm-
Idovva EyovTES та те zialdxta тапг Bvjyujv em^vrd-
Av/oav xai to Szerdv атт,аг xarExavoav. (O faros
15.	Българите опожаряват дворцшпе
при Изворите
V, 10, 9. Симеон отново тръгнал на поход
срещу ромеите1 и като изпратил българска
войска заедно с Капкан, Минин2 и други,
заповядал им колкото се може по-бързо да
настъпят срещу столицата. Те минали през
планините и стигнали до Манглава3. Импе-
ратор Роман се научил за техния поход и
като се опасявал да не би да опожарят при
настъплението Си дворците при Изворите1
и Стеной5, изпратил ректора Иоан заедно
с Лъв и Пот, наречени Аргировци, конто во-
дели със себе сн достатъчно войска от им-
ператорските войници от хетерията и от таг-
мите на императора. С тях бил и патрицият
и друнгарий на корабите Алексий Муселе
с войниците си. Това било през петата сед-
мица на постите®. И тъй, когато те наре-
дили войската в равните и по-ниските места
при Изворите, българите се появили отгоре
въоръжени и с неясен и страшен вик се
спуснали с все сила срещу тях. Ректорът
Иоан веднага избягал, а Фотин, синът на
Платипод, който го защищавал с оръжие в
ръка, бил убит, както и още много други.
Ректорът, който едва се спасил7, се качил
на дромонй8. Бягайки в пълно въоръжение,
дошъл и друнгарият Алексий Муселе, но
като не можал да се изкачи съвсем до па-
лубата на кораба, паднал в морето заедно
със своя протомандатор9 и се удавил. Ар-
гировците пък се спасили с бягство в кре-
постта. А корабите, както и цялата останала
войска — ед ни се надавили в морето, бягай-
ки от ръпете на неприятелите, други станали
плячка на техния меч, трети пък паднали
в български ръце. Българите пък, без да
срещнат никаква съпротива, запалили двор-
ците при Изворите и опожарили целия Сте-
a	els toy 8()6/моуа‘ de tpsvyoii’ EVOxAns
xai 1 Aie^ios Th. Cont.
1 Докато изпратената от Симеон войска действувала успешно към Цариград, самият той потеглил с главните си си-
ли към Одрин (921). Срв. Златарски, История, 1,2, стр. 421—422. 2 Кавкан и /Миник са дадени тук като собствени
имена. Приема се, че това са първобългарски титли: xav^aroQ — един от първите велможи на българския владетел и
(мупхбе —първият взмежду конярите. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 421, бел. 2. Moravcsik, Byzantinoturcica,
II, р. 157, 189. 3 Това местно име не е отъждествено. 1 Двориитс при т. нар. Животворим извори тйу Пгу/wv,
квартал на Цариград на изток от левия бряг на Златния рог, дн. Касъм паша в Галата. Вж. Janin, Constantinople
byzantine, pp. 141—142. Златарски, История, I, 2, стр. 422, бел. I, неточного идентифицира с дн. Балаклъ при
Силиврийскнте врата. 5 Така византийские автори обикновено наричат Босфора. Срв. Janin, op. cit., р. 437;
Златарски, История, 1, 2, стр. 422, неточно приема, че при този поход българите, след като изгорили дворена при
Изворите, конто според него се намирали западно от Силиврийските врата, опожарили всичко по Златния рог. При
похода си българските войски опу стуши ли т. нар. Пера или Галата, стигайки до Босфора, неточно от Златния рог.
Недоразумението произлиза от това, че има: I) дворни при Извора (rifo Ihjvic) западно от Силиврийската врага
(дн. Балъклъ), срв. Janin, op. cit., pp. 141, 413, и 2) дворци при Изворите (т<5г отвъд Златния рог в дн.
Галата (Janin, op. cit., pp. 141 -142). Тук в текста вероятно става дума за вторите дворци. 6 /Между 11 и 18
март 921 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 422.	7 Вероятно мястого е иовредено. Превеждаме според
съответния текст у Theoph. Continuatus. 8 Вид бърз военен кораб. 9 Протомандаторът предавал на вой-
ската наредбите на главнокомандуващия. Срв. Du Cange, Glossarlum, s, v,
IS Гръцки извори за българската история, т- VI
146
Georgius Monachns Сол linn at us - Продължнтелят на Георги /Монах
aQU 6eivov dfiov/.ia xai dncioia Оуаоттцта отрца-
yov eyovoa). (pp. 81913—820JR)
16.	De Sacticio a Bulgaria profligate et
vulnerato
V, 10, 12. ’lovvup 6e prpl T(7jv Povlydouw яй-
}j,v saoTQaTEvGfh'TdiV xal aeypt tcov rijg ay lag (far
dujoue natexicov eWovtw xai тайта nrcl л as ar
Р.бгтап’, «Zb aoiorov и fiaoilsrg cPa>pcn>6g (tovg)
raw тауаатап’ aayovTas ow&fdAsotv, ovvcvtog сгйтоГъ
xal rov /«yo/Zfj’o?’ ^axrfxi), xal naQijvei zovroig xai
^sovtoetteto ката tg>v epovticov E^e7J)elv кш тг^
erf/TQidos 6лг«2 syoji'icMouar ol dt: ооу&Оеуто &rol[MX)g
rrjg gvtov fiamiEiag xal tow усяоиар&у vgw&xxoO-
y/jOKEtv. Tfj ovv E^ravQiov xcdiortTioOdg rtuQci tov
fiaoilecDg 6 eiQTjptvog Saxrtxi]g alr/cK/ ovoav r.ijv
eavTov ttIotiv (те) xai d.v6Qvl<tv аяед&^&7 &ао1)е
ydo то»' BoiAyaotov yer op epos Kai fZc tu otquto-
jie6ov avT&v ЕрттЕоебр sravTag tovg ex st егосб&тае xa-
ТЕОфа&у. MaiiovTEg ovv oi Bovlyaooi to угуотое vzto-
OZQEfpOt'OlV EV Тф OTQOTOSTEdo) XUl. TlOAEflOU OVyXQO-
t^Hevwg, tq&iowi tov Saxxlxr/V ovv diiywg vzraQ-
ургта. *0 de hrEtfiq yevyuHog dyuvioafiEVog, tio7~
Xois U.VE/.C»’ cox eti avTfysiv цдттато tiqog to
niq&os to»' TtokSfjUaw^ astthpi tov Ionov tov ya-
Airbv xal eig yvytiv т/Xavve, noropdv de rtrct (exel-
os) ттадаруеоута 6ianE(_cbv, too tmtov avrov ev
rij l/.vi Eu^taysvTOg, TiT()(6oxETai ката rifa edQag xai,
tov pqQov‘ uA7,ig ovv tov imwv ex xfjg ileoc ava-
GTiao^EVTog ovvEoyEi^i t(ov vsro yEtoa diaodigETai
f.isyiii Tfjyv filayEQvmv xal teDeig ev tfi ayla ooqoj,
xaiQiag тГ/G trdijyqG ovot]gf ту/ wxtI ete7.evtt}oe.
(pp. 82112- 8229)
17.	Romani Adrianopoli a Bulgaris reUcta
iterum. potiimtur
V, 10, 15. Tov Ttarnixtov tov Eniryopa^oaevov
Mconp/EOVTOg 9AdfftavovjTol^fog ого’ттад’оггтоь, xya-
TfOtov та тгоНи xal nEQidEgiov rvyyarovrog, 6g
Ti'kEioxag хила Bov7.ydoo)v dvdftuyafllag e/rfedci^aro,
xai tigI.iv 6 BovAyugog Stated»' чту лаги t(7>
orQaTEtfiau afcov Tip' Eioijusvyjv tio/.iv stequs<txA«,oi
xai yaQaxa яЕдфалбуу toyvfiOK rai'itp e.to7.i6oxe/‘
E7i&, be 6 te gitog tovg ev г?; гг-dzet егте^еЛотя’*/ xal
itpbg enters ya7^7ioG — ovdagoffei’ )7ro f/yov
нон. Ето колко e ужасно, когато неблагораз-
умието и неопитността имат за съюзник
дързостта.
16. CannuiKiiii бива разбит и ранен
ют българите
V, 10, 12. През месец юни българите1 от-
ново тръгнали на поход и като стигнали до
дворците Св. Теодора2 предали и тях
на огън. Тогава император Роман свикал на
обяд началниците на та тмите, с конто бил
и Сактикий, ободрил ги и ги насърчил да
излязат срещу неприятелите и да се бият за
родината си. Те обещали с готовност да
умрат за неговото царство и за християните.
И тъй споменатият Сактикий, който бил
въоръжен от императора, показал на другая
ден, че и верността и смелостта му са ис-
тински. Той се явил в тила на българите и
като се втурнал в лагера им, избил всички,
конто се намирали там. Когато българите се
научили за станалото, върнали се в лагера
си и като започнали сражение, обърнзли в
бягство Сактикий, който бил с малко вой-
ници. След като избил инозина в геройска
борба, той не могъл да издьржи повече
срещу неприятелската войска и като отпус-
кал юздите на коня, ударил в бяг. Когато
преминал през една река, която течела на
това място, конят му затънал в тинята и топ
бил ранен в седалището и в бедрото. Конят
му с мъка бил измъкнат от блатото с по-
мощта иа неговите подчинени и Сактикий
бил пренесен до Влахерните, където бил
сложен в Светата ракла3. Тъй като ударът
бил смъртоносен, през нощта Сактикий по-
чинал.
/7. Византииците отново завземат из-
оаиавения от бългорите Лдрианопол
10, 15. Когато стратег на Адриано пол
бил патрицият по прякор Моролеон, превъз-
ходев във всяко отношение и способен мъж,
който се бил проявил с най-много подвизи
срещу българите, българинът Симеон отново
обкръжил казания град с цялата си вой-
ска4 *. Като построил иаоколо окоп, той здра-
во го обсадил. След като се свършила хра-
ната на гражданите и започнал да ги мъчи
страшен глад, понеже отникъде не могли да
1 През м. юни 922 г. Вж. Златарски, История I, 2, стр. 434.	2 Дворецът и дърквата Св. Теодора
се нал/ирали в дъното на Златнмя рог. Срв. Janin, op. cit., р. 14-1.	8 Църквица във Влахернската църква Св.
Богородица. Вж. Н. П. Кондаков, Византийские церкви и памятники Константинополя, Одесса 1886 г., стр. 18
21.	1 Острогорски, Истори|а, стр. 2с6, отнася обсадата и превземането на Одрин към 923 г., докато Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 425,439, 448 —449, смята, че обсадата заночнала през 921 г. иградът бил превзетв 922 г.
Georgius Monachus Contmuatus — Продължителят на Георги Монах
147
Emaafoantiat — xfj evbsia ms^duEvot лроЬеЬсохо.-
giv eavrovs (re) нас tov czpoT^yov tois BovAya-
(MIS, ov yEipfOodpEVOS SvpECDV xdi д&}р& ход*
oAov tov ocapazos ttEQtffaAwv xd pvpiaig аЬс(ш$
tovtov TifiQ>()TjodiiEVOS тшмшот usitxiscve (fiavcaq)
TUXpqi, tty CO Tijs EOtWV ОЛ 1(РЕСТдХф У.Ш (OUOT(iTr)q
ipuyrjg). BwAyaQas oh’ Tip> тг/д ли Aegis q^rAaxi/V
лаОаЬоСъ VAEyd)Qt]O£V, Ol TljV X(tT O.VTCOV TOV P(O~
paiaw czpuxov sqobov uxtyxodTES, rafaijv xazaAe-
Aoiamtes tmqAlkw xal tvAAxv ало 'Pcopcdnvg (avTij)
tyeveto. (p. 8237_._2S)
18. Symeon et Romanns Lacapenus
de pace tractani
V, 10, 17. SE^TEfjpQkp 8e pip’i, Iv&xrwwoG д'
Svudav 6 upyjov BonAyaptas navoxQarl хоти Kcov-
ататплчтбАесод EXGTQixtEtei xal Arittyiat piv H@a-
xrjv (те) dLixcdovifiv, Epjivottyi de stdvxo. (xdi)
yaraoTuEg'ti xat д;-л’ЬдоторЕ1’ .usyoi Bc,aytpvan' ло.-
paysvopEvos bittyуи[Gev avzcp алоитаАцгас tov ли-
Tpidpytjv NudAvov xal Tivas tcov ряуютатсоу уюте
леоь EiQTfl'i'is avzois owrvytSv' eAapur optfpovg лар*
aAArftxov aptputEQoi, xo). еЕЦ^АЦе ttQoteqov piv 6
naTOuipyzjg, Ёлгтта MiyaljA siazpixios o лраоауо-
QEVOpEVOS ^TVAKOTCjS Xal loMW^S 6 UVGTl.yA>S TS
xai ^UQabvvacTEVfov' ijbi] yup *1ашурф 6 paixtcop
diupfay&eis jicdff tov paaiAEa dodsvEiar лра/равюи,-
peros tov ла Aar tov xaTEATjAvDti xal ev zf) anov
puvrj ту л/.yoloy PalaxQyvwv алЕхцрп.
18. Ol pEV OVV UETCt SvpECDV ЛЕр1 ElpyVTjS filE-
АЁутп'то' 6 Ье al'Tovg pEV алЕлеруато, avzov de
tov раосАЁа Ptppavbv t^/yra И&юаоИол" лаоа лоА-
Aaiv yap лЕлАгурмрорт/то лер( те туд at rov qpovy-
oecos xal dvdpEias xai (rife) owEOECog. '0 zotvvv
daoiAsi-g oqobpa т/уаААимато' ело^ет yap ti}v euji'p
vr/v xal to ozrjvai zag xccr* btaoTyv vyyivopEvag ztov
atpaTcov ExyvoEig’ алоотслАа? ev dp Koopibtov
dtyialty XUXEGXEVaCEV EV ту fild-doGT) byvpOTOTyV
anofiaoiv, амте туг ptaoiAixijV TQtypyv btsxA^ovoav
tv avzi] лросоршtyoffai.’ лерирра^ад ovv cazi/V лоу-
toDev btar&yjopa pegov yEVEO&ai лрооЁтадЕГ ev q)
dHyloiS EpE?.AOV OlIlAtiV" ^АлООТЕЁЛад ofr ^VpECOV
tov тус слЕрау[ад (^eotoxov vabv tov ev т/у ПцуЦ
се снабдят с храна, притиснати от нуждата,
те се предали на българите с военачалника
си. Симеон, като го заловил, оковал го целия
във вериги, подложил го на хиляди мъчения
и най-после го умъртвил с жестока смърт,
достойна за неговата сурова и кръвожадна
душа. Като предал охраната на града иа
българите, той се оттеглил. А те, като чули
за настъплението на ромейската войска сре-
щу тях, изо ставили града и си тръгнали и
[градът] отиово минал под властта на ро-
меите.
18. Симеон и Роман Лакапин водят,
проговори за мир
V, 10,17. През месец септември, втори ин-
дикт1, Симеон тръгнал с цялата си войска
на поход срещу Цариград, оплячкосал Тра-
кия и Македония и всичко опожарил, уни-
хцожил и опустошил. Когато стигнал до
Влахерните, поискал да му бъдат изпратени
патриарх Николай и някои от велможите, за
да разговаря с тях във връзка с мира.
И двете страни взели заложници. Най-напред
излязъл патриархът, след това патриций Ми-
хаил, наричан Стипиот и Йоан мистик и па-
радинаст2. В това време ректорът3 Йоан,
който бил наклеветен пред императора, вече
бил напуснал двореца, като изтъквал за
предлог разклатеното си здраве и бил под-
стригая за монах в своя манастир близо до
Галакрини4.
18.	И тъй те започнали да преговарят със
Симеон за мира.5 Но той ги отпратил и
поискал да види самия император Роман, за-
хцото от мнозина бил слушал за неговото
благородство, смелост и мъдрост. Императо-
рът се зарадвал много на това: той копнеел
за мир и за прекратяване на ежедневните
кръвопролития. Итъп,като изпратил хора на
брега на Космидион6, той построил в мо-
рето здрава скеля, за да може императора
ската триера, като отплува, да се доближи
до нея. След като я обградил от всички стра-
ни, заповядал да направят в средата бесед-
ка, където щели да говорят един с друг.
В това време Симеон изпратил да опожарят
храма на пресвета Богородица при Извора7
1 Runciman, The emperor Romanns Lacapenus, p. 246 sq., приема, че Симеон се явил пред стените на
Цариград в 924 г.; срв. idem, A History of ihe First Bulgarian Empire, London 1930, p. 168. Острогорски, Ис-
тори ja, стр. 257. Златарски, История, I, 2, стр. 464, приема 923 г. 2 Пръв помощник на императора в у прав-
де ни его на държавата.	3 Дворцова титла. Вж. Brehier, Les institutions, р. 133 sq. 4 /Манастирът Гала-
ьрини се намирал на азиате кия бряг иа Босфора, недалеч от Халкедон (дн. Кадъкьой). Той бил основан от па-
триарх Николай Мистик, който бил погребай там. г> Откосно преговорите на патриарх Николай /Мистик за
мир срв. В. Н. Златарски, Писмата на цариградския патриарх Николая Мистика до българския цар Симеон,
СбНУК, XII (1395), стр. 173—179. с Космидион бил квартал на Цариград, вън от крепостната стена, на север
от Влахерните, разположен около найчзътрешната, североизточна част на Златния рог. Срв. Janin, op. cit, рр. 421 —
122.	7 Срв. тук бел. 5, стр. 145.
148
Georgius Monachus Continuatus — Продължителят на Георги Монах
Мтдег xat та avrov ог^зтагта, t'tijloG Av
ETTEV'dEV (АЛ} Tl]V ElQTJVtJ}' E'&eIcOV dU* EA3UOI f.lETE(b~
[)Ols TOVTOV Е^ОЗКХгАу.
19.	ПааауЕубцЕУо? Ь? ev Bla%E()vaiG 6 paoilst's
'ара Nixolacp тф жаоифхд ev тд urpiq ыода&е
оодф xai zag yet (/ад e^eteive Eig Evydv’ Elza 31(37]-
vqg зтесозу to a^tov sdarpos ixeivo toig diixovoi
' хатё[!(зеур, ti/v ^avd%QavTov deoxoxov avzifiolAv, zi/v
dxapmj xdi dji&Awrov zov Tvgayrov xal vpzeo-
Eff&VOVS SvptECiW XflQ&lciV [lO-lcdat (xai TtElOat)
rd 31QOG Ei()ijvt]^ GW&EcfiaC то ayiov ovv xiflcb-
Tiov Siavot^avTES, Evba to getitdv t?jkt fatEQuytaG
/Ieotoxov EE'&rjoavQtoTo ApiofpvQtov xdi tovto exe7~
$ev 6 fiaotlEvg dvE16,UEVOG xai азояцз tivg. дсоцаха
adtappipczov ziEQifcillofitvog xdi ттр> stIotw тф» etg
ti}v at.i(Ofxov fyeotoxov oia 3TSQixE<ralalav ziva zieQi-
f)e(iEvog e^eioi rov vaov, ojtlotg aczpalEOi qra^duE-
vos' zov ovv ovtco ovv otoIov a/ozuci те xdi osiloig
(acq-altoi) хатах oofifcag tov (botaiiEvov tojtov
hots lefts ovvo/Mlijoai тф ^vusfbv.
20.	Пё^лтт] ovv TjfzsQa (»/f) оте zavza lylvETo
{/' TOV ZEnTEf/fiQlOV (Л7]УОд' ТЕТбоТД <5e TljS
d)QQ TlOQEyEVETO SvuECDV TlliffioG aJTElQOV ЕЯаубиЕУОд
eig яо11ад &ffln/)UEvov зтарасбСЕи;, zcbv tUEV xqvocig-
sitSzov xdi %Q-voo6o£ciw)vt T(bv <5e отзу^аазибазг xdi
a(iyvQo6oodz(ovf t&v fik ла од onlam %Qodi xexoo/m]~
[AEfjEvcov, ndvTOiV хотазтЕ^оауцЕтатг oiSi'fiQ). o'i ,ое-
oov avzo)v dtEilTjQOTEg tov ^t\uecov c&s {'aoilsa
Evq rifiovv ту тазу cPco^ia(cov qoyfp sravzEG & oi zijc
ovyxltjzov fiovUfc TOIG TsiyEGlV EqECT&rSG ?tlE(f}-
qovv та fyxbitsvtf tfv cvv ISelv tote qvyrjv (fault-
xi]V тф ovzi xdi psyaldcf Qova xal fiavudoat to tot
сроогфлатод ахатал1дхтоу xai то rife атЬделад
юаоаотд/ла, tfawoG тооаитду zioIeiuojv filtsicov tsit-
q oodv ov xazE3rldyi] xal GWEncdlz] xdi алЕуазод-
OEV, dll? &ОЛ.Е13 EIG q-QdlJV yfOOOV nlfj&OG OVTOK
dzQEfXaq OTTflEl, {Lioror ovyj Zl/V lj vyjv toig txoXi-idoiq
difiovg avTilvEQOV.
21.	Пдозтод ovv ev tt] fy&slatf acxfta&Qa xaza-
Icftfov tov Sv/лешу: e^eSe%eto‘ etiei dk o/mjqoi
d/.KpoTEQcov E?djfp^rjoav r&v (AEQibv xdi Tijv dsio^a-
OQar oi BodlyaQOi diEQSwrjGUVTO dxQifi&G, адзтаз
tig 661og i] IvE&Qa Tvyyjavr„ xarijlffE ^v^surv tov
Innov xdi tiqog tov ^aodda EiotjliiEV aoziaoattEVoi
6e &11t]1ovg ei£)i]vt]G IdyovG txivvjow' eijieiv i5f
IsyEtai top ^aoilea tiqog £vfi£cov. „^Axijxcd oe
dEOO?]frq dv&Qa)3iov ovra xal yoioziavov vjidoyEir
и всичко около него, като с това показал,
че не желае мир, но залъгва императора с
празни надежди.
19.	А императорът, като отишъл във Вла-
херните, влязъл заедно с патриарх Николай
в Светата ракла и протегнал ръцете си за
молитва. След това, като паднал ничком, об-
лял със сълзи онзи свещен под, умолявайки
всенепорочната божия майка да смекчи не-
преклонного и кораво сърце на надменния
насилник Симеон и да му внуши да се спо-
разумеят откосно мира. След това отворили
свещения кивот, където бил скътан досто-
почтимия омофор на пресвета Богородица.
Императорът го взел оттам, наметнал го като
някаква неуязвима броня, покрил се като с
шлем с вярата в непорочната божия майка
и излязъл от храма, защитен от неуязвими
оръжия. Като снабдил и войската си с щи-
тове н сигурни оръжия, пристигнал на опре-
делен ото място, за да разговаря със Симеон.
20.	Това станало в четвъртък на деветия
ден на месец септември1. В четвъртия час
на деня2 пристигнал Симеон, водейки без-
числена войска, разделена на много отреди —
едни със златни щитове и златни копия,
други със сребърни щитове и сребърни ко-
пия, трети, снабдени с всякакъв вид оръжия,
всички покрити с железии ризници. Те за-
обиколили Симеон и го приветствували като
император на езика на ромеите. Всички чле-
нове на сената, заставали на стените, гледали
снова, което ставало. Тогава човек могъл да
наблюдава истински царствената душа и бла-
городство и да се възхити на несломимата
воля и смело самообладание [на императора],
който, виждайки толкова голямо нашествие
на неприятели, не се уплатил, не се смутил
и не отстъпил, но отивайки като че ли иа
приятелска среща, вървял така спокойно,
като че ли почти отдавал на враговете ду-
шата си за изкуплението на своите пода-
ници.
21.	Като пристигнал пръв на споменатата
скеля, императорът очаквал Симеон. Били
взети заложници и от двете страни и бъл-
гарите прегледали внимателно скелята, дане
би да има някаква измама или засада. След
това Симеон слязъл от коня и се приближил
до императора; двамата се прегърнали и
започналн да размен ят мисли относно мира.
Говорят, че императорът казал на Симеон:
„Аз съм чул, че ти си благочестив човек и
истински християнин, но виждам, че делата
Според Златарски, Истерия, I, *2, стр. 464—466, тази среща станала на 9 септември 923 г.; Остро-
горски, Истори]а, стр. 257, датира тока събитис през ссеята на 924 г.; Ddlger, Regcsten I, № 604, отбелязва,
че от данивте на изворите годината не може да се определи с положителност, но е склонен да приеме 924 г.
2 Около десет часа сутринта.
Georgius Monachus Continuatus — Продължителят на Георги Монах
149
dhlthvov, (Нетко <5c т« EQya [мфа/лтд тосд loyotc
оо/цм&оута' Tbtov fib> ydo Deoge^ovs dv&QtuTiov
xai %QiOTfavov to ri]V eiQtjvtp' xai Ttjv ay&wp’ da-
yta^Eciiai, e&ieq „6 '&e6s dydnq torn»* xai AEyeiai,
doE^ovs bs xai uftforov to yatQSty cqxtydfc xat
сиротя» ddbaog ExyEopEVotq' si fxtv ovv dfaftijc;
yQioTvuvoq vKaoypts xafycPq пЕлА^оод-орриеди, отв-
оду лоте rdg adixoi’z utpuyug xai rdg tow dvoalmv
atudraiv ExyvosiQ xal aneiGca. pulf T(~w yjjio-
riavarv rip' EiQi'p>rp>, у&птивгод xai avrog cor xai
dvofia^dfiETog, xai ,ui] DeIe uoixnoOiu ушотшг&у
(fetid? at uaot dftomotanr yoiGTiavviV' dr&oajczoe
it xai avrog, &dvaTov ттооодохап> xai dvde-
таоо' xal avTanodociv' gtqueoov vswqz&s xal
avQtov E?.g xovtv diaAvihyjtf Eig nvQsrbg dnav xa-
xaufieGEi то g-'Qbayfxa’ rtva о?о» лбуог daioEfg тер
&€<P EXEC (OfEl&djy V21EQ TCOV dblXCOV ОфОуЮУ, ttofru
xffMonq) T(p g^ofiEQcp xal bixatep evaTEvujEig xQrtrj*,
Et TlAOVTOV EQ'UV TOVTO ЛО1Е15, E/U) GE xaraxoQcog
TOV EKl&vpOVf.lEVOV S'ltHAlfocD, ItOVOV ESUGyES ТЦУ
(feSia? food), аолгсаса ттр’ ЕЫУгрф, dytfcnjaov ттр>
ofiovotav, iva xal avrbg filov Ei@rp>ixov xcu.
dvaif/axTov xai dsiQdyptova, xai oi yQtonavoi mavoovrai
лоте та/у ovp(poQ(in> xai onjooviai tov yQiuuavovg
dvatoEiv’ov ftipig ydp avroiga'QEiv олЛа xa& оцал(а-
tgov*‘. Touavra ovv Ebrd,y bjiaoilscq tatyipEV. Atcfeo-
Ofis ofr n ddvp&jty TijV tovtov rcuisb'cooiv xal rovg лб-
yovg (tfvTov) xaTEVEVGE rip> vofivyy люцсог.-Оас
’AonaodfiEvoi ovv dllt/Aovg duyp^tofhqoar, dfoootg
рЕуаАоловл&л tov flaodECOg bsgt/cooaaEvov ibv
Sl'UE&V.
22.	О Ье tote оо(л^е^цхе, Ьмууг/оорла teqiigtiov
ti xal wig та rotavra avyxQtvEiv Eibdiri лараЬоёоУ
. ivo gaoiv аетоЬд,т&у P'.giIecov 6ui?.ovvtg»>, aiwfrsv
avroiv VKEQnrijvai. xldygai те xat тщод aAAtjAovq
cvpiui^ai xai nuoavrlxa bta^Evy^ijvai аАлцАЮУ, xai
TOV UEV ЕЛ1 Tip’ ЛО/.IV 1'W‘ElV, TOV Ы ЕЛ1 rip> fjQQ-
xrp> дшлт^уса. Tovto oi dxQi^cvg cd roiavra oxo-
siowres ov xalbv sxQD’fiv oicovov' asvpi^aTovg ydo
wd EtQTjVTjv dficpoTEQovg biaXvDi'iGEoihu Etpauav.
^vfiEciiV Ье to avrov от^атдлЕёоУ хатала^о)? rote
favrov psyicrdot tvv tov fiaou&os ал2]ууЕ1?в utvE-
oiv xal талЕ1Уа)О1У (ttEifeta^E те avxov to ei^k
xt'fp те $мртр> xal то dxardnhjxTov tov q^Qovt'ifm-
roc). (pp. 8247 -82819)
79. De Constantino, Boilae filio
V, 10, 26.---------IIstpEvyE He xai Kaivoravrivoq d
rov Borgia d Tijg т()алЕ±т}д, oixetog xai ryiloq dov m'T(py
ти никак не отговарят на думите. Свойстве-
нен е на благочестивия човек и на христия-
нина да обича мира и любовта, защото „бог
е любов“ и така се нарича; а на неблагоче-
стивия и на неверника е присъщо да се радва
на кланетата и на пролива не то на невинна
кръв. И тъй, ако ти си истински християнин,
както сме чули, спри вече несправедливите
убийства, спри безбожните кръвопролитня и
сключи мир с нас християните, понеже и ти
си християнин и така се наричаш, и недей
иска да се осквернява десницата на христия-
ни с кръвта на техни едноверци. II ти сам
си човек. който очаква смърт, възкресение и
въздаяние; днес си жив, а утре на прах ще
се разпаднеш. Една огненица ще угаси цяла-
та ти дързост. Как ще се оправдает за не-
справедливнте убийства пред бога, когато
отидеш там? С какво лице ще се изправиш
пред страшния и справедлив съдия? Ако
правит това от желание за богатство, аз до
пресита ще задоволя желанието ти; само спри
десницата си, обикни мира, полюби съгла-
сието, за да живееш и ти сам мирен живот,
без кърви и без грижи, а и християните да
си починат най-после от беди и да престанат
да у биват християни. Защото не им е позво-
лено да вдигат ръце срещу едноверците си.“
След като казал това, императорът млъкнал.
А Симеон, засрамен от неговото смирение и
от думите му, се съгласил да сключат мир.
И тъй те се прегърнали и се разделили, след
като императорът удостоил Симеон с вели-
колепии дарове.
22. Ще ви разкажа и какво се случило то-
гава — нещо странно и необикновено за
тези, конто зная!' да тълкуват тези неща.
Казват, че докато императорите разговаряли,
два орела прелетели над тях, изкрещяли, до-
ближили се и веднага се разделили един от
друг: единият отишъл към столицата, а дру-
гият отлетял над Тракия. Хората, конто вни-
мателно наблюдават тези работи, сметнали,
че това не е добро знамение; те назвали, че
двамината ще се разделят, без ла дойлат до
споразумение относно мира.
Симеон, като пристигнал в своя стан, разка-
зал пред велможите си за мъдростта и скром-
ността на императора и превъзнасял с похвали
вида му, сила та му и несъкрушимия му дух.
19.	За Константин, сина. на Бойла
V, 10, 26. — — — Избягал също и Кон-
стантин,1 син на Бойла2, трапезит3, не-
1 В началото на откъса се съобщава за едно съзаклятис срещу император Роман Лаканий, подгот-
вено наскоро след смъртта па патриарх Николай Мистик (925) от парадинаста Йоан Мистик. Споменатият тук
Константин бил обявен като съучастник в това съзаклятис. - Личного име Бойда лроизлиза от прабьлгарската
титла о 7?o^Zaf. 3 Началник на императорската трапеза. Срв. Dn Cange, Glossarum, s. v. 6 tm tys
150
Georgius Monachus Conrlnuatus — Продължителят на Георги Монах
тот V()},vp3tvv nardtefkiw, то ротаугхот (хш
питое) cyijfia етЬкетш. (p. 829g4—ge)
20.	Symeon moritur Petro filio herede in
impede relicto
V, 10, 28. ALaiqj tie ttijvl «£', IvdixTicbvos ie',
^VflEtbV (6) iiQ7O>V ПигЛ”ТЦ>((К ETEA£TT1]GE, UerQur
viov ai'Tov xQofia/MfitTbb ноуогта, vv ek rfa bev-
tSQCf£ ил'тит lo%t- yvratxdc, rijs ai)sA(f'fjQ I'Eiouyiov
(row) -Уогоопурог/??, от xai ётт^огют toIq шитой
jrotoir о Ут/^Ео»’ ttaTolE/.oiTtE' Мщс/ар. Ье ту. тгу:
SIQOrEQCG ailTOV yET()U.l-.VOV yWdlXOG Ш1ЕУ.Е1ОЕ ио-
vayflv' ’ Poavvifs He y.fil Bertafiry, oi tov Het nor
ufeZqwi, eti fJToAij ёхоороотто BovAyagixip
29. Ta xvx.Aip ovv е&уц тгр> tov ISvp&bv jta-
Oovra TsAEVTip-, cite XgeofiaTOi >:ai ot Aoistot ix-
owm&tetv y.ma Bozdydoc-v Sfovtefavro’ fafAov fit-
airy &xqIoi to BovAyaoixev eUtoq ioxvQcbq hcsat.-
'Qovioi;, ftedieoav met xal тоуу dAAiov ё&тип' ti.t
fXpi.fiov, ёдЕ&ЕГШЗ’ Ье ЛЛЕОТ VTJV T&V 'Ptojifuoyp ёлЕ-
Ievcit' роа/лр' otv ;xoiT}Gci/AEVoi хата еРсора1о)Т
Ey.oTfjtaEvovoi xal ev M< xe6ov(ci умха^ор fidvova<,
q-o/ior, (fa Eixog, tuts ‘Pcoucdcig ёрлоП/ООТтЕС' ekfl-
ta pud)6vTEg отl fAEAAEl XU.T (iVTOJP 6 [jGGIAEVS tX~
cxQa.Tf>'Eivf usiogteAAovci JIetqos xal ГEiogytos xqv-
q'tojs Tti’d auvayi>v KrtAoxi'Qiv ovoMatpfAEPov tip
ysyei ’АррЕУШХОУ, XQTtJOpodAAlOV ETatpEOdfAEVOV' da]~
ydgEvE [6j] та tr астсЪ cfa rrjv uEtd (rcor) ePoj-
uaiojT EiOi'jinjr аола^оутси xai XQofrvfAOi ravvij ow-
0&jtiai eig tv' ov advGv bs, <Ш? Ff'ye flovAovrca, хм
yatuxov ctotijotu ovYdlj.ayim.
гов1 близък и приятел. Като отишъл в
Олимп, и той надянад монашеското расо.
20. Симеон умира, след като оставя
за свой наследник сима си Петър
V, 10, 28. На 27 май, петнадесети ин-
дикт,2 умрял предводителят на България
Симеон, след като оставил за владетел
сина си Петър, когото имал от втората си
жена. Тя била сестра на Георги Сурсувул/
когото Симеон оставил и за настойник на
децата си. А Михаил, роден от лървата му
жена, той подстригал за монах.4 Братята на
Петър, Иван и Бениамин5, още се обличали
в българска носия.6
29.	И тъй околните племена, именно хър-
ватите7 и останалите, като научили за
смъртта на Симеон, замисляли да тръгнат иа
поход срещу българите. Понеже глад със ска-
калци страшно измъчвал българите, то те
се страхували от нападението и на дру-
гите си съседи, но още повече се стра-
хували от нахлуването на ромеите. Тога-
ва, след като направили съвещание, те се
отправили на поход срещу1 ромеите и при-
стигнали в Македония, за да внушат,
както изглежда, страх на ромеите.8 След
това, като разбрали, че императорът възна-
мерява да тръгне на поход срещу тях, Пе-
тър и Георги изпратили тайно някой си мо-
нах на име Калокир, арменец по произход,
със златопечатно писмо, което гласило, че те
желаят мир с ромеите и че са готови да се
споразумеят за мира.9 И ие само това, но
ако [ромеите] искали, щели да сключат и бра-
чен съюз.
1 Т. е. па парадинаста Иоан Мистик. 2 927 г. За събитията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 512—515
8 За името Сурсувул, срв. AAoraucsik, Byzantinoturcica, II, р. 290.	4 Причините, поради конто Симеон отстранил
от управлението първия си син Михаил, са неизвестни. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 516.	3 Петър,
Иван и Вениамин, който но сел още и името Боян, били деца от втория брак па Симеон. За името Боян (Zftuavdc)
се приема, че е от прабългарски произход. Срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 8—11.	6 Изразът „българска носия"
вероятно се противопоставя иа „ромейска носия" или ромейско облекло, кое го било въведеио в българския царски
двор още при Симеона. Това сведение обикновено се тълкува като проява па известна съпротива от страна на
Петровите братя срещу византийского влияние, което проникпало в България още врез първите години от управ-
лението на Петър. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 516, бел. 2; В. Тъпкова-Заимова, Към въпроса за визан-
тийского влияние върху българското облекло през ньрвата българска държава, стр. 304. За облеклото на старите
българи ср(. също Дуйчев, Проучвания, стр. 10, бел. 2.	7 Според Златарски, История, 1, 2, стр. 519, реална
заплаха от страна на хърватите по това време ие е имало, тъй като вой ните между Симеон и хърватите завър-
шили с мир. Но понеже летописецът знаел за несполучливия Симеонов иоход срещу тях, той предположил, че
след неговата смърт те и техните съседи ще почиат настьпателиа война срещу българите. 8 Според данните
в житието иа Мария Нова при този си поход българите срииали до основи завзетите от Симеон градове в Из-
точна Тракия. Вж. Г. Баласчев, Новые данные для истории греко-болгарских войн при Симеоне, ИРАНЕ, IV,
1899, стр. 197; Златарски, История, I, 2, стр. 521, смята, че тук става дума не за отделен поход, а за възобно-
вявапе или продължаване на военните действия веднага след смъртта на Симеон. Срв. Гръцки извори за българ-
ската история, т. V, София 1961 г., стр. 80, бел. 3. 8 Предложението за мир било иаправено не само поради сиомена-
тите тук при родни бедствия. Продъяжителпите и тежки войни на Симеон разорили населението и предизвикали
недонолство в народи ите маси, намерило израз в социално-релвгпозни и други масови движения. Срв. Златарски,
История, I, 2, стр. 519—520; История на България, т. 1, стр. 122; Д. Ангелов, Бигомилството в България, София
1961, стр. 86—87.
Georgius Monachus Continuatus — Продължителят на Георги Монах
151
30.	Tov toiovtov itovaypv 6 fiaoiAtvg asiobdga-
iisvog аорлУЕОтата, miQEV&v аяёот&}.е /лет 8q6-
рсогод (tv	tov povaypv Qroboctov tov
’ Apovxvjv xd BaoiAEiov tov 'Pbbiov, та Eig st-
QViyip’ ovllaArjoai rote BovAyatjoig' Oi r<5e na-
Qaysvopevoi xal та &х6та оиМаМризпсЕе e&}1-
&ov aua Зт&рйкр Bovlyagcp bid ttyoag. ''(hua&s
Ь'е ai'Twv xacclafjE xai PscbQyiog Eovgoov^ov-
ЛО?’ Kai TtaQayEVouEvoi ?v К—л6ае1. t^v EiQipnjv
vojiEtoaTTo xol arvdlAayua uetg, tov fjaoiAecog sioiij-
cai утцаагто' (^EuodtiEvot be n/v OvyaiEoa Kqioto-
fpoQpv pactAECog MoQiav xal рсуилод ел ai’rj; uoeg-
D&teg {eygaipav tgj IIstQtf} <5«t zdyovg зтадсеуе-
УЕ<У&(И, OV/K/pWa TZOujoayTEG ZlQffiEQOV tTEQl Tift yE~
yovviag Eigijvtjg'
31.	’Ляеотал^ be Nixrytag paytorgog, 6 ovp-
^EvHEQog ‘Piopavov рааАьсод, vnavTtjoai xai aya-
ytiv Uetqov pdyQi zijg л61еок' Tov BovAyagov
ovv Hetuov хатаЛа/Збутод, TQajQovg 6 flaciAivg cPco-
uavbg hufids «' BAa%EQvais яаоЕу&УЕТо xal тог
Uetqov cog EavTov dq'ixbusrov (Degooco те xai
хатт/олиоато. 'Ettei 6e aAAi/Aotg та елхото. avvmpi-
Ai]oart vstoygucpovTai та те avpfpcava Tvjg elQijvqg
xal та уа/цха owaAAaypazo., pEoola^ovvzoz ev
zovzotg {xal gvvex&s diEV&ETTovrT.og та иьта^г *Par
patojv te xdi BovfyuQcw) tov ngcoToliFCTiauiov
(“)Eoqxlrovg.
32.	H' be zov ’OxtcofiQtov iitjvbg E^litev 6 jia-
iQiugjpis StEtpayog upa (-/EocpdvEt лдало^ЗЕопадир
xal Atagi a Ttj tov XgioToq-ogov &vyazgi xal лаац
ti} ovyxiijTcg eiq tov vaov zi}g voiEQayiag Geotoxov
tov Ti}g IBjyrfi xdi EvAoytjouv Uezqov xal Master
xal rovg vvpxpixovg GTeq'dvovg zdig auzcov biithpiav
xupaAdig, naQawv/MpsvovTcov &EO<pdpovg уцю)то[уео-
ziugtov xal pEiogyiov 2ov(j)ovji6vlov} lapsigas xdi
ztolvTEkovg yeyovviag тдалг^д xai nfotwv тот
t-lStopevtov zoig ущилд ipaibocbg ештелЕо^еутс&у, eig-
tfl&e Gsoqdv^g лдоуто^ЕОтилоюд alia Maoict тт}
Dvyazgi rov fiaoilecog Хдизтофсцмуи h ti} woIei.
33-	Ti} y’ tov yduov ijiiEQa елощоеу 6 fiatJilsbg
c Pct) aavbg evcoxluv lapcrgdr ev те} тоуу Ihffdw ало-
rifiiQfi tov /3acnAtxov bgoiicowg, nEQtfawfujoas airi/P
vcydouaoi oqgixoig, ev&o. gvveotuWt) ePa),uavbg 6
fiaoiAEvg, HETQog Bovlyfigog aua Колотоутсус) yau-
Pqo) xai KfiioToipogcg vtqy. Taiv i5e BovAydgiov ev-
UTaoiv ov fMxguy ^nouyjafdvujv tiqoteqov Еырпумо-
iiijvai XgiOToq^OQOv, Ei{f оитсод Ктпуотаутсуоу, vmxr
gy Tt} EVordoEi tovtcov <5 ^aotXsvg еРащт>од xdi
yEyOVE O7CEQ fiTifoaVTO.
30.	Императорът, като приел най-радушно
този монах, веднага изпратил с дромон в Ме-
семврия монаха Теодосий Авук и Василий
Родий да уговорят с българите условията на
мира. След като стигнали там и уговорили
надлежното, те тръгнали по суша със Сте-
фан бьлгарина. След тях отишъл и Георги
Сурсувул. Щом стигнали в Цариград, склю-
чили мир и поискали да направят договор с
императора. Като видели дъщерята на импе-
ратор Христофор Мария, те много я харе-
сали и писали на Петър веднага да дойде.
А преди това дошли до споразумение от-
носно сключения мир.
31.	Магистър Никита, тъст на император
Роман, бил изпратен да посрещне и да дове-
де Петър до столицата. Когато българинът
Петър пристигнал, император Роман се качил
на една триера, пристигнал във Влахерните,
и като видял дошлия при него Петър, пре-
гърнал го. След като уговорили помежду си
надлежните работи, те подписали мирния до-
говор и брачния съюз; свидетел бил прото-
вестиарий Теофан, който постоянно уреждал
отношенията между българите и ромеите.1
32.	На осми октомври2 патриарх Стефан”-
заедно с протовестиарий Теофан, Мария, дъ-
щерята на Христофор, и целия сенат отишли
в храма на пресвета Богородица на Извора,
благословили Петър и Мария и положили
сватбените венци на главите им, при което
кумували протовестиарий Теофан и Георги
Сурсувул. След като бил даден великолепен
и изобилен обяд и след като били блестяще
изпълнени всички сватбени обичаи, протове-
стиарий Теофан заедно с дъщерята на им-
ператор Христофор Мария се върнали в
града.
33.	На третия ден на сватбата император
Роман дал тържествено угощение на скелята
за императорския дромон при Изворите, като
я украсил с копринени постилки. Там пиру-
вали император Роман заедно със зет му
Константин4 и сииа му Христофор5 и бъл-
гаринът Петър. Понеже българите извънред-
но много настоявали най-напред да бъде
приветствуван Христофор, а след това Кон-
стантин, император Роман отстъпил на тях-
ното настояване и станало това, което те
желаели.
1 За лицата, конто са взели участие в цреговорнте от българска страна, срв. Златарски, Исто-
рия, I, 2, стр. 523, бел 4. За клаузите на мирния договор вж. пак там, стр. 525—526; Runciman, History,
pp. 180—181.	927 г. 3 Цар игра дек мят патриарх Стефап II (925—928).	1 Константин VII Багр снород ни,
който бил женен за дъщерята на Роман Лакапин, Елена. ’ За привстствията към императора срв. Ф. И. Ус-
пенский : ИРАН К, X (1904) стр. 196—197; Рг. Dolger, Byzanz und die Europaische Staatcnwelt, Ettal, 1953,
p. 172.
152
Georgius Monachus Continuatus — Продължителят на Георги Монах
34.	’АзтетЛт) fie л&та та еле roi~ ",’ditois owete-
Aecihjuav, fyteMe fie Alaglu ijfit] r/p* vinos Bovlya-
giav ovv тф fh'figi ("гп/ь) Пётмо {pfiov) ofieveiv,
ol tuvztjs у oreis ut%Qt tov c Efifiouov Gi'FE&pltov
avzp aua tyrondvEi nQonofiEonaQttp xcu nvveanao-
i1Ievtes exeige Петоф, еле&н dvioioetv eueM-ev, ле-
QiyviMvzES TYj i)vyari_t xml xo/Jm xaxay,EuvTSS fidx-
QVO HOI OO(f. ELMOS &Tt OTEQ)'tGEl ОлЫууГОУ KEQCttO-
{fa'/rov zdv те avrf~)y yappQuv docr.aaduEvoi xu
Tavzi]V rats avrov %eqih лаоаМрегоц ev rots /ta-
oiAEiots илЕотдЕЦ'ау' Maota fit BovlyaQtxais лада-
MJettta yEQnl zv]v ел} Bovlyagtar dwijEt, yaigovod
те ара ней /Л'лорЁт-i], Mvtopew) ulv ftpa о is yo-
vEoiv ((ЧАтатоп’ EGTEotjztu xal pnoi)^icw otxcov xal
Gvvvfiteias r<w ysrEi лооогрюуттуу ydoovGa fis ojc
fact let XQOcnjQUoajhi dvfigi xai Ькало/ха Bov/.-
yaQtny ЛОООТ}уо()Е&&Т1. <1Л1]Е1 TOtVW ttloVTOV ЕЛ1И0-
иГ'оиЬ’цу /мрлпон v.ar лоУюЬилч xat длоохЕоцу
dvoiiii)fiv]Tov. (pp. 830я 834,ч)
21. loanties insidias Petro, fratri suo, parat
V. 10, 40. llETOQ) f)E Тф Bov/.ydoqj ЁЛЕ&ЕТО
al(4urvqs 6 (iOE/.<y6s avrov peed xat eteqcov ueyi/6-
rdvaiv tov 2Svp£V)Vy xal пиупаЩутауу afaorv, 6 iter
тилтетас xai fyxAEfetat q/vAaxij, ot № lot^oi Tipcn-
olais ov rats rvyjorcais faurldlAovTfu. Tavra fifjka
ttoitfoavros Пстоиь' тф рио1.1Е1еР(орсо,ф) g.^egtei1ev
6 fjaadEvs tov .uovaybv 'Icodvvijv, os tysyova patx-
т(ору лдофииы pb> ok лобусас dlldytov zebv xqu-
zovp&'cav aiypaldiTcoy. тГ) fit ahficlq, xazaoyEiv
aIotdyvip’ xai ev KcovoTUTTivov^dlEi dyayEiv (o
fiq xat ysyOVEv)' ELGEADcOV ydo duo. Тф ’IcOUWT} tv
л1о(ф ало M&ftipfiQujg, Ipdtev *v rfi л61еС xal
Pet3 о?) лоАи tovtov to povayixov oyfifia throppi-
ipavzos xai yvvaixa &rugijrfoarwst ЬёЬшхеу аЪтф
о {jaouevs oixov xat xnjpaza ларлоНа xal yv-
vaixa tx rijs avrov латд(ёо5 Ttjs ztov 3Aqueviuxtov
б&шорЁУтр’. ydpov те lapzipfiv ev ст/ tov KaloaQos
oixiq ЛЕЛО 17] ИЕ, Xo'GTOtf'OQOV fitlOlAEOJS xal 3 luxxv-
vov povayov, zov yeyovoros paixzoQOS, naQ(wvp-
(pEvodvxciv. (pp. 8371r—83810)
22. Maria, regitia Bulgarortun, patriam suam
•zisitat
V, 10, 46. еН fie EiQijpEVT) zov fiaoiAEf’K 'Bo-
il avov Exyuvri MaQlat f] yvvq IIetoov Bovlyagov.
noXldxis ev тЦ л61е1 EtotjWeVf zov rov ifitov латеда
xai тоу лаллог dvrijS елюхЕграоНш' teIevtcHov Ье
1 Царската титла на българския владетел била првзната с мирния
История, I, 2, стр. 526; Runciman, History, р. 181.	2 Подготовката за
Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 536. з Визаптийска тема в Мала
на Армения и достигаща иа юг до пл. Тавър, а на север включваща част
34. След като всички сватбени обичаи били
изпълнени и Мария била вече на път да
тръгне за България с мъжа си Петър, ней-
ните родители я придружили до Евдомон
заедно с протовестиарий Теофан. След като
обядвали там с Петър, когато дошло време
за тръгване, те прегърнали дъщеря си и про-
дели много сълзи, което е редно при раздя-
ла с мило чедо. Прегърнали и зет си и като
предали Мария в ръцете му, върнали се в
двореца. Мария, предадена в български ръце,
тръгнала за България, едновременно радостна
и печална: опечалена, защото се лишавала от
любимите си родители, от дарения дворец и
от общуването със своите сродници, но и ра-
достна, защото се оженила за дар1 и била
провъзгласена за българска царица. Впрочем
тя заминала, като взела със себе си и вели-
колепии и разнообразии скъпоценности и ие-
изброим чеиз.
21.	Йоан подготвя покушение срещу
брат си Петър
V, 10, 40. Против Петър българина било
направено покушение от брат му Иван и дру-
ги велможи на Симеон2. След като били за-
ловени, Иван бил бичуван и затворен в тъм-
ница, а другите били подхвърлени на ие-
малки наказания. Когато 11етър съобщил това
на император Роман, императорът изпратил мо-
наха Иоан, който бил стан ал ректор, под
предлог да направи размяна на заловените
пленници, а в същност да вземе със себе си
Ивана и да го доведе в Цариград (което и
станало). Той се качил заедно с Иван на
един кораб в Месемврия и пристигнал в сто-
лицата. Немного време след това [Иван] за-
хвърлил монашеското расо и поискал да се
ожени. Тогава императорът му дал къща, мно-
го имоти и жена, която произхождала от соб-
ственото отечество на императора, Армениак3.
Той направил великолепна сватба в къщата
на кесаря, при което кумували император
Христофор и монахът Йоан, който бил
ректор.
22.	Бъ^лгарската царица Мария посещава
родината си
V, 10, 46. Споменатата внучка на импера-
тор Роман, Мария, жена на Петър българина,
често идвала в столицата, за да види баща
си и дядо си. Последния път дошла с трите
договор от 927 г. Срв. Златарски»
това въетание се отнася към 928 г.
Азия, обхващаща планинската облает
от южкия бряг на Черно море.
Georgius Monachus Continuatus Продължителят на Георги Монах
153
нега Tiaidcov d/uvfate у, tjth] tov woods autijs
Xqigto^oqov TsZevTijoavTOG' nlovrov ovv лаца tov
л&аям lafiovoa (poAbv xai evti/iov) EwipoK fcis-
OTQEipEV. (p. 840g _14)
си деца, когато баща й Христофор бил вече
починал1. И тъй, след като получила от
дядо си голямо и значителио богатство, тя
си заминала с почести.
23.	Ungari Thraciam invadunt
23.	Маджарите нападат Тракия
V,	10, 48. ’/Thereto de ExorQaTcla jTQtfai) t&v
Tovnxcov xavd cPcopalaiv tvdixrtayvoc £ "‘AsroiDdco
ptjvi oi xal хаахдоаригг&; .uexQi лоАесм; Ehtf-
ggvto лаоаг &oqxqjav ipvxifr. ’Алеотоат) ovv d
ttaxQbciOG Qeaxptivqs o ^QiOTopesTKifjios xai naQubv-
vaoTEvojvf het9 avr&v vtoirjoai dlZdcytov, os xal
liavpaofcos xal otvetok abzovs peaetcov oousieq fyiov-
aeto xaTEjTQd^aro, лоА/.d лсц>9 afir&v ел) тр cpQo-
vrjoEi xai EVpovAta bavpuu'bds, ote xoi rd psyalo-
tpvypv avrov xal фйбу&цахтоу d paaitebs rPco-
pavds еле8ё1^охо, pytevds tpEiodtiEros %Q)'iUutos
KQds zip’ t&v atyjiaAivcuiv dvd^pvoiv. (pp. 84019
84I6)
V,	10, 53. 9Ivdixri&vt 6e d, 9Ало&Аир tiijvi tJiijA-
i)ov л/lAiv oi Tovqxoi fjLEra лЛе/отг/с.' dvvdiiEOJQ' d
de TiaTQixtos f^EO(]>ay^s d лаосяалр&ртЕУо^ t^eApdyv
oxovdas EiQtjrixds елоРцое (лет avz&v, opifoovs
t&v Epxpav&v dvalafiopsrog, e£ ov xal owe pt) ел)
Xl>6vois e' ujv EtQt/vqv duiq vlayffifFia. (p. S44q_n)
V,	13, 8. T&v de Tovqxcov xazadoapovzcov ptygi
zijs лб).Е(ое ev т?) ЕСцту tov лаоуа xdi TqiGapsrcov
лаоат zip' &oaxqv xai лоатбаг лоШ/У AaPdvzayv,
d fia/odzbs Fvfibs tov naTQtxiuv xai dofiEoaxov t&v
E^xovpizcov IJd&uv tov ’AoyvQov pad tov zdyparos
avrov xal tov tjTQarzjyov tojv povxE^AGQiarv xal rov
diptxtov xai fyQqxtjotov xurd лбдае avz&v е^ллео-
teiAeVj oi xdi vvxzos ETtixsodvrtb xareoipa-av ctv-
roifc, Aapdvzes xal zip’ nooadav xal r)p> aiypaAco-
oiav лаоау. (p. 8539_16)
24.	Tzimisces Bulguriain subigil
VI, 3, 4. Kai nahv Ёотоафц Eig tip’ Kiovutuv-
vivovttOAiv xvj EGTQaTEVoEV ecus rov AcdvapT] xal
xazExaips pvQi&dag ло)дм£ TaiaQOJV xal BovAyd(xov
xal xoxeAvoe аатоилад xai uzQaTt)yovs соолец l&.in'
orav dopifofl eiq pdas peyaAwdetioovs xal e§eo%1~ei
avzovs' rdrs i uETETQvoit]oav rd реи пата t&v лота-
V,	10, 48. Първият поход на турките срещу
ромеите стан ал през месец април, седми ин-
дикт2. Те, като нахлули чак до столицата,
опленили всичко живо в Тракия. Патриций
Теофан, който бил протовестиарий и паради-
наст, бил изпратен да сключи споразумение
с тях. Като преговарял необикновено умело
с турките, той постигнал това, което желаел,
и предизвикал възхищение у тях с благораз-
умието и опитността си. Тогава и император
Роман проявил своето великодушие и чове-
колюбие, като не пожалил никакви средства
за откупуването на пленниците.
V,	10,53. През месец април, първи индикт3,
турките отново нахлули с огромна войска. [На-
среща им] излязъл паракимоменът патриций
Теофан, който сключил с тях договор за мир,
като ввел заложиици измежду първенците им,
след което мирът бил запазен в продълже-
ние на пет години4.
V,	13, 8. На празника Пасха турките на-
хлули чак до столицата, опустошили цяла
Тракия и взели голяма плячка6. Импера-
торът веднага изпратил по петите им патри-
ций и доместик на екскувитите Пот Аргир с
неговия отред и със стратега на темите Ву-
келарий, Опсикион6 и на Тракезийската тема.
Те ги нападнали нощем и ги избили, като
им отнели и цялата плячка, и всички пленници.
24.	Цимисхии покорява България
VI, 3, 4. След като се върнал отново в
Цариград, [Цимисхийр тръгнал на поход
чак до Дунава8, избил много хиляди та-
тари9 и българи, сразил сатрапи и стратези
като лъв, който се спуска срещу едри воло-
ве и ги разкъсва. Тогава водата в реките се
1 Това посещение на българската царица Мария-Ирина в Цариград станало през 931 г. Срв. Златарски, Ис-
тория, I, 1, стр. 535—536.	2 Нападеиието било извършеио през пролетта иа 934 г. Срв. Мутафчиев, Ма-
джарите и българо-византийските отношения през третата четвърт иа X в., стр. 14.	3 Т. е. 943 г. 4 Му-
тафчиев, пак там, стр. 15, приема, че тогава Византия се задължила да им дава дай. 5 При това ново напа-
дение, предприето през 958 г., маджарите прекосили цяла Тракия и достнгиали до околностите на Цариград.
Вж. Мутафчиев, пак там, стр. 17.	’ Опсикион — тема в Северозападна Мала Азия, около брега на
Мраморио и Егейско море. По времето на император Лъв III от западната част на Опсикион била обра-
зована темата Вукеларий. 7 Император Йоан I Цимисхий (969—976). В предходиия текст (VJ, 3,
3) се говори за походите на Цимисхий в Сирия и Финикия. 8 През пролетта на 972 г. Цимисхий потеглил
срещу Преслав, защищаван от войските на Свстослав, който действували в съюз с българите. Преслав бил превзет
за два дена и минал под властта нй Византия. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 606—613; П. Мутафчиев,
Руско-българските отношения при Светослав, Seininarium Kondakovianum, IV (1931), стр. 85 сл. Срв. Остро-
горски, Историка, стр. 281, който датира този поход през 971 г. 9 С „та тар и" тукса иазовани Светославо-
вите руси. (Първото голямо нападение на татарите в Европа станало през 1240—1242 г. Срв. Moravscik, Byzan-
tinoturcica, 1, р. 102. Упоменаването на името им в текста свидетелствува, че той е съставен след тази дата.)
-О Гръцки извори за българската история, т. VI
154
Georgius Monachus Continuatus - Продължителят на Георги Монах
ишг ei? al pa. xdi oi Pcopaioi iycboEVoav ti? tov
'Jutqov та ftaQastouiua, xai та /Jaodixa o^szwa
EbiEftaivav usra yaga? euco efc tijv TaQTUQlav' xal
tztofyot per a. BouAydt>cov notepov idyav xai unify er
ho? Trjv Hgso^Zafiav лбaiv pEyaAyv xai noAvav-
ffooxiov’ koxelge. 6 fiaoiAev? to>v BovAydQow
иста pvQuiptdpov OTQarov’ xai x<ite?.vgev avzov?
xai tov ffaodeav avridv xai ьотдад ц дета vixiy;
IcypQd? si? zi]v KcovGTavuvovsroAiv. (pp. 865o(1—
8666).
25.	Regnum. Basilii 11
VI, 4, 1. Tqj feme ETEl TOV xdouov, TTj? <\l
Heiu? oaoxfhoEa)? да' tpaoi^EVGE BaoiAEto? 6
BovAyaooxrovo? [йог] Kcavorarrivo?, viol ‘Piopavov,
Evrj ,vy'. (p. 8t620- g3)
26.	Bulgari Thraclain in-vadunt
VI, 4, 3. \42Zd d cpduvo? xat ?J хсм(а miAiv
tul/jt] xai EVEfxjxdHi^E Tt)v xaAi/v avrov stQO&vpbw
xo.l to toi ovtov xalov’ 6 yuQ BdoSa? 6 oxaijoo?,
dv&Qvmo? xai psya? xai vtoAvpiudnuTo? xai cry-
y&>its tov раоМЕЫ?, fpilonjoe xal eorva^s трооата
ioyvf><i xal EyvQEVE vd tnd{$] zip’ ftaoilsioy' xol ?;
таоаут) xal j) bvvaozEta avzov jjy рЕуаАц xai ipo-
/jEQd, xal Erdoa^i. zqv Цсяр' то” ^acdEm?, mgsieq
ei? to idlayo? ptXQcrv лАощ&оу бтау tov evqt} i]
m’Epo^aAT] xdi. xlvbcov pEyu.?' еле1 Ье раум xai
I] aziooraaia tov xfa'jQov exoiittjce xihqov tioaiv, xai
ijrov EfAiyvAio? ovyyvot? xal zostixi] ахатаотсипа,
i]vQaoiv ot vAQa[iE? a$Eiav xai e£e[>tjgciv xai xote-
Avoav Ti'/v dvaroAi/V, xdi d толе? * Рол pal cor xai di
ycbQoi Efyaot рЕуамуу ozEvoyojouo' сото rob? ’Aau-
Qiov?' ЦЁрцоаг ds xai ol BovAyaaoi xai exovo-
OEvav TijV OQqxTiv xai c&cb mfaa? uE^alar ipot
to xaxov ffio/P xdi 6 (tooiAEv? Ipav ei? трг
fiEOVyp (ООЛЕи aoviov pEOOV EL? лиЛ2ои? Ivxov?
rj згойAtv ei? dQaxorzcov ото para’ aAAd sialiv i^ai-
q:V3J? EyEVETO yaAlfl’V] dwi yfilU&VO?, xdi ECpDaOEY
dvii tov xAvdiwo? Evblcr xai b ptev Ва^ёа? Елоау-
gev ofjxcouaTLxa. (лето tov pautAEO)? xdi e'/eveto
ауал>] f.tEydAv]. (pp. 86715-- 8683),
27.	Basilius Bulgaros subigit
VI, 4, 5. МаЦшг di on ol BovAyaaoi eicqotte? tidEiav
dtd Ti]? si? tI]V сО’атоАтр' d^obijiila? ran' gtocitev-
/латоур, xaTETidnyjav xai fyt'jucooav TioA/.itv yqr tcvv
превърнала в кръв, ромеите достигнали до
Дунавското краибрежие и царският скиптър
преминал с радост във вътрешността на Та-
тария. [Цимисхий] започнал с българите го-
ляма война и довел [войските си] до Пре-
слав1, голям и многолюден град. Там бил
царят на българите с многохилядна войска.
Той покорил и тях, и тяхната столица и се
върнал с голяма победа в Цариград.
25.	Царуването па Василий II
VI, 4,1.През 6485 година от сътвореннсто на
света и 985 г. от божественото въплощение се
въацарил Василий Българоубиец и Констан-
тин2, синове на Роман, [и у правлявали] в
продължение на 53 години.
26.	Българите нахлуват в Тракия
VI, 4,3. Но завистта и злото отново се наме-
сили и създавали пречки на благородвия му3
нрав и на толкова го лямата му до блеет. За-
гцото Варда Склир, мъж велик, твърде опитен
във войните и родственик на императора, се
отметнал4. събрал силна войска и деснел
да вземе властта. Неговият бунт и силата му
били големи и страшни и той застрашавал
жинота на императора подобно на буря и
голямо вълнение, конто заварват в морето
малък кораб. Тъй като борбата и въетанието
на Склир продължавали дълго време и била
наставала граждански между особица и по-
всеместна несигурност, арабите намерили сго-
ден случай, излезли на поход и опустоша-
вали Изтока. Ромейската земя и ромейскитс
области били много изтормозени от асирий-
ците. Излезли на поход и българите и па-
хлули в Тракия5. И от всяка страна напи-
рали големи беди. А императорът бил посред
тях като агънце сред много вълци или пиле
в устата на дракони. Но отново внезапно настъ-
пило ясно време вместо буря и вместо вълне-
ние — спокойствие. I I Варда се помирил с импе-
ратора и те евързали голямо приятелство.
27.	Василич И покорява бт^лгаритс
VI, 4, 5. Императорът, щом узнал, че бъл-
гарите, памирайки сгоден случай поради за-
минаването на войските на Изток, са прега-
I Развалини при дн. гр. Преслав в полите на Нззочна Стара план ина. 2 Става дума за Василий П (У76--
1025) и неговия съуиравител и наследник Константин VIII (1025—1028), стьпили иа престола през 976 г. Понеже
Василий бил на осемнадесет, а Константин на юестнадесет години, фактически управится на импсрията бил ев-
нухът паракимомен Василий, който бил отстранен проз 985 г. Затова някои автори приемах 985 г. като начало на
управленисто на Василий П. Вж. Острогорски, Истори]а, стр. 284 и бел. 1.	3 Сиреч Василий И. 1 От-
цепническото движение на видния византийски военачалник Варда Склир започнало между 976 и 979 г Вж.
Златарски, История, I, 2, стр. 283 сл.; Острогорски, Истори/а, стр. 283 сл. 6 Поради ляпсата на по-кон-
кретни данни не може да се определи с положителност за кой точно поход става дума тук. Може би авторы
има ирод вид движението на Комитоиулите. За събитията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 640—645.
Georgius Monachus Continuatus - Продължнтеаяг на Георги Монах
155
r Paiuatciyr, .toAiv ivEnfafofii) &Vfnov dtxalov xru
'Qi'i^ov' xcd uauv t?€pi] peid OQuij? хал, dvra.usco?
xar' UVT.MV xai Fpciqis тог? т'тятк ra>v at-
udran' аат<Ъу~ xal syspiGav avrov? rd iroQcfat/uya
xal rd pvcixia, xai curb rov? ^oZaov? q-drov? EpQtb-
uiosv fj yfj xai txoriyrjGsv, xcu, rd сзлаЫа xcu rd
xovraQia tujv 'Pcopalaw алозтоаси-О'цссО' area та
иста tcov paopatHirp xai село tov? stoaZoi*? тлаут]-
Zoxom]pov? aur&y xai nsQtsnaxovoav aepopa xai
aouctaoudroi per xai dvaopdrotTOi oi "PvjpaicT xal
лиоеЛа/ЗЕГ 6 раойРЬ? xcunQa xai yjcbfja? ru>v Bova-
yaouw swZZd? xai EpaZsr eti avza? qvZdxzoQu?
sbixov? tov. llaaeZafle Ье xai тцу yfipuw, tv fjzov
q paatAiaaci tew BovZyd&oV xai ev(jfv tv avvij
TtQaypata xcu prjGaucjov? fioZZoe? xal ygvoiov xai
адугцют ciunoov xai итЕииата xai diadt'ipara xcu
tU&jGXFVG? pUOlZlxd?.
6. ’7<5fb?' <V 6 щу/яуо? Tftyy paopefawv cqv too-
avTijv piciv xcu ozt to q^oedzov avzov discpihiQT] xai
FQqfunfiq, txa/apos яшм; bZcyov ti}v dZa^ovsfay avrov
xai EiauFivcooE rd paQpagtxov Poclgo?" tnsl Ье udZiv
t^EOiovya^t ciQcadv ciZZov xai uQooxaZEGuxbv qo-
CcizOt’ ?EVOV, XCU. tgsfll] El? STOASfAOV? XCU pdy.a?
thepov лувсоу xal aavia? xal sxZeege та? хХеюоЪ-
qo? xcu rd biapaza, &ov psv /teftd] zsiypv?, лот
i5e (ис[гп| VEv^ata? xcu £vZat xai сяосес у схут ахи>.
pty/javixd' xal fpov то (yoodzcov &isq savors %i-
Zidda? tz?', xal zpa^oysferov tut tooovtov nZi/-
liov?’ rd ds GTErcbucaa duoi ijas did cxottov, oti av алх>-
xZeiGH tov PaciZeu иста zov epoodzov avrov, vd
pzjbEV ^psiooEi vd E%p ex pact)’ vd ултугсии'д' fjA&s
yovv xcu. tPisGi- xovzd si? тс! ovroQa t&t 'Раиса!cw
xcu exei dnov sxsiro f]zov харяо? xai ziozapol its-
yaZoi xal be»] psydZa xai vtptjZd xai uxZqnd xal
yioyiGtiEva psoov zij? 'Pcouavia? xal zenv BovZyci-
Qcov, xai ipov k6qo? d?,xui sdrjGEr avzoy xcu EphiA-
Zs <pvZa?iv dwartp’ xai Елолёра xafF fjpsQav
Ffiipavnav xal tvsjiavs rd epoodza' t] alzia did vd
cfe/fr? e?aiqvii? vd FpuAaxfj zov PauiZea.
7. 'O ovv paaiAEv? did лагтд? stys хатаохо-
uov? xal syivocexs udvza xai eoteqecdos tov AoyiG-
uc>v cwtov' xib i та dslri] лотилру avdQsiav xai
ToAfic/v tyovciv oi'Рейнaioi, ovbsv tziEpsiVEy iva sAfia)-
giv txsiTCi hr3 агтоу,иАЛ> ovds sdEiAtaosv vd стоадГ}
<>лioco, ovds Дусета vd djtoxlsleiai ecco st? то ла-
Aazt xai vci xqvutftcu ocsisq ZQvq-FQoy xoQdoiov’
it A Act id? Ttilva? r?/s «/•>}? avrov та? лоте pv-
Qiousva? Epaqav, avzd? ai лаууас xal dQoo'tai TV]?
avyij?, xal q ggq^ avrov ало тот хоую^тоу xai
зили и опустошили много ромейски области,
отново се изпълнил със справедлив и силен
гняв и отново стремително и с войски се от-
правил срещу тях и напоил земята с тях-
ната кръв. Залели ги ручей и потоци [от
кръв] и от многото убийства потреперала зе-
мята н се покрила с пепел, а мечовете и ко-
пията на ромеите се притъпили от костите
на варварите и от многото обезглавявания.
Ромеите, въоръжени и невъоръжени, тъпчели
без страх българите. Императорът превзел
много български крепости и земи и поставил
в тях своя охрана. Превзел и областта, в
която се намирала столицата на българите,
и намерил в нея много неща и съкровища.
неизброимо злато и сребро, венци и корони
и царски принадлежности.
6.	А предводителят на варварите, като ви-
дял толкова голяма сила и че войската му
погинала и осиротяла, обуздал малко своята
надменност и смирил варварската си дързост.
Но след това отново събрал друга войска
и повикал чужди наемници и се впускал в
боеве и сражения, пълен с гняв и засл епле ние,
преградил теснините и проходите на едно
място със стени, другаде с въжета и дър-
вета и направил нзкуствени валове1. Вой-
ската, която събрал7 8, била триста и шест-
десет хиляди души3 и той много се гор-
деел с толкова голямо множество. Прегра-
дите направил с намерението да попречи на
императора да намери изход и да се изплъзне.
Прочее той дошъл и попаднал близо до ро-
мейската граница. Там, където залегнал, меж-
ду Романия и българите, имало поле и го-
леми реки, и големи, високи и стръмни пла-
нини, покрити със снегове. Имало само един
изход, който той преградил и поставил силна
охрана. Бил се чак до зазоряване и [тогава]
дал почивка на войниците. Целта му била да
направи внезапен излаз и да обгради им-
ператора.
7.	Императорът пък, който имал навсякъде
съгледвачи, научавал всичко и ставал все по-
непоколебим в своето решение. И за да по-
каже колко голяма доблест и смелост имат
ромеите, той не дочакал онези да го нападнат
и не се уплатил да отстъпи назад, нито пък
предпочитал да се заключи вътре в двореца
и да се скрие като нежна девойка. Косите
на главата му, мазани някога с благовония,
сега се покрили призори със скреж и роса
и кожата му се напукала от прах и пот, а
лице то му почерняло от слънчевия пек. Той
! Вероятно тук се описва сражението в 1014 г. южно от с. Ключ, в Беласвца. 2 Вероятно Самуил. 8 Циф-
рата е преувеличена. Пленените при Беласвца български войници били според Скилица Кедрин 15 000, а според
Кекавмеи - - 14 000.
156
Georgius Monachus Continuatus
Продыжитекят иа Георги Монах
ano tcov IdQuiTcov cxdaQ'd'tf' xal to n()6G(.onov av~
TOV TjfAO.VQ(OGEV 0710 Tl/V nVQGV TOV r/AtoV’ опеотеЖе
6e duo oTQac^yov^ exogiov jjuFta xapaAaoaov txksx-
rw, ytMabag xaftcog oQ-^ataovoiy, iva svqcogi
(Aovondria ano ronovg dva/?dro'uc xai vd аыюхя
rd dAoya avran’ xdi vd avafloroiv to Sqos пе-
?ti, eviia ovx e'yqoiy oi BaQpaQot nQOGoyi^v 7} Zo-
j’loudr, xal vd xarufia oiv ano ronovg oik detovoi
GVQOV avTOvq Ol nQoftobot, 6 di-- FTEOOg GTQUV}]ybq
dfjoicoQ erdyth? vd vzidyi] xat avrbg bi aAAtjg vd
TlEOTj ЕПатСО Eig TfjV tfVAagiV, O3TOV FXQU.TEI TOV П0-
00У, xai vd tovs bcboow ovrcog Enibegta, onov ovbe.
xqv eis eg avr&v Einsiv vd itT]bh> улцтсоад vd
rndyrj fAavtaTov. Kai 6 (aev nccbrcg tn^Qs to oQog
xdl F7t avvb avs/fy tUETa %iAtdbc>)V ifir xai ёуёгЕто
fAsydfa] fiia &ott vd diapovuiv avrb tcog fytE-
qus TQsig" xdi ЕУкхтопатуоЕ xai хате fa] eig
ttjv akfayv /.lEQaiav xai EyxQvfidroCEv sig to-
jzov ovvdsvS(iov xal xovnebv xal oi BovAyaQot
ijaav nfapfov., алл3 ovx siyaoiv eiffyulv uva sxeqi
tovtojv' 6 Ье uMog svqe xai avrbg rdnovg id (O’
bvoxoAovg xai bvcfafcovg' ofAiog usid oxonov noA-
iov sbtsfa] ai'TOug xai anfjysv uno tov ECtofay joe-
Qoug, EVpa t]V jj cpvAa^ig' xal nodg &Qar vijg avyrjg
sbeoxav rd oQyava xal rd natyvtbta tov noAEtuov'
xdl E(popt'ji)ricay oi BoblyaQot, qdpov jAEjav cig rd
dvsiniGTov xaxoV sn^fajoav yovv oi'Pcoiicaoi oi Fjrdvco
avTOiv xdi Exrxdocav avrovg xai aAAovg fdv EOtfat-av,
dlzoi’s dr sniacav' xal ovbs eig EyfajrcaoEP ало rag
yEiQag ai’Tcbv' xal ovrcog еуалаиау rd de/za’ яае 6
pacilEog cov sroijAog tuna tov (poadrov sfoffl&s xal
dxfjyEV fisid. xQofh)tulaq xard rov usyalov txdvov
(pOGarov, xai ovrcog dnEQyofiEVog xaff bbbv vmjr-
ttjos. rovg xafadagiovg osrov ijoyovro bid Bly лаг,
xal iTuaaoEV anavrag' xai jaet3 6/луог ndl.iv vnijv-
ttjgev a/J.ovg Exarbv, fa.yA.ag xdi avrovg Ьттид, xai
sgitaoE xdi avrovg’ ol BovAyaQOi ovv iia^orvzEg
on Eypvci fay лад, ^oav apitQifAvoi, xal ёха^ёСоУто
diya (pdfiov Tivd" xdi 6 ftaail.Evg naAiv evi xionunjoE
xal nQog wQav rijg avyifc eBo)xev endvm Eig au-
Tobg dqrvoA xdi ano rov eteqov iiEQog d Eyx^fAa-
WAfAEVog GTQaTvjydg Ofiolcog' xal EvQEB-qGay di 13oiA-
yaQoi dvao^dT(OTvi xai PEPaQijuFvoi tov vnvov xai
dtQ[AT)oav vd <pEvyoi<r' xdi ёуёгЕто ovvTQipi] xai
q dvdyxT) avreov xal о фород поАла f.iEy(Ag' xdi ovx
EyivoAcxav nov vndyovaiv xai ETimrav Eig rovg no-
TOfAovg xal invlyovro’ xai xatEOtpa^EV sig tov aMo/T
xal ol rpoAfAaioi xatExonzov r.di spovEvov avrovg
dv^Ewg’ xal etiegov ano ryjg ’"Pco/Aaixijg ojrdPtjS
ttjv fyuEQtxv Exsivtyvy tQ^’ yjXiadag BaQp(J.Qcav' xat di
norapoi dvri vBarog sfipsov aluo^ xdi 6 а^уту/од
avrebv Etpvys, xai imfQaarv oi ' Ptnudtot rag тёттад
xal та удщлата xal rd aQiAora xai rdg dnOGxsvag
tcov BovlyaQTov, xai syEvezo %aQ^	xal ev-
yaoiGTEiag Eig B-sov.
изпратил двама стратези, в секи От тях с по
дванадесет хиляди избрани конници, да на-
мерят на всяка цена пътечки през непрохо-
димите места, като водят конете си и се из-
качат пеша в а планината там, където варва-
рнте не подозирали и не допускали, и също
и да се спуснат от местата, през конто щели
да ги преведат водачите. По същия начин и
на другия стратег било заповядано да тръгне
и той по друг път, да върви право срещу
стражата там, където пазела прохода, и да
я нападне отдясно, така че никой от тях да
не може да даде заповед някой да се из-
мъкне и да избяга. И първият стратег се
отправил към планината и се изкачил на иея
с дванадесетте хиляди. С голямо усилие ус-
пял да я премине за три дии. Пътувал и
нощем, слязъл от другата страна и подсло-
нил [войската] в гористо и скрито място. А
българите били наблизо, но съвсем не подо-
зирали за тях. И другият стратег намерил
много мъчни и непроходими места. Все пак
с голяма предпазливост ги преминал и слязъл
от вътрешната страна, където била стражата.
На разсъмване засвирили с бойните тръби и
тромпети. И българите много се уплатили
от ненадейната беда. Тогава ромеите се иа-
хвърдили върху тях и ги обкръжили, едни
от тях избили, а други заловили. И нито
един от тях не се изплъзнал от ръцете им.
По такъв начин те разрушили преградата.
Императорът, конто бил готов с войската си,
потеглил и устремно настъпил срещу онази
голяма войска. Вървейки така по пътя, той
посрещнал конниците, който се движили като
стража, и всички ги заловил. След малко
срещнал отново други сто, конто също били
от стражата, и заловил и тях. Прочее бъл-
гарите, уповавайки се на своята стража, били
безгрижни и си седели без всякакъв страх.
А императорът отново тръгнал нощем и на
разсъмване внезапно връхлетял върху тях.
И скрилият се от другата страна стратег [ги
нападнал] по същия начин. Българите били
завареии невъоръжени и неразсъиени и се
впуснали да бягат. Настъпил сред тях смут
и тревога и твърде голям страх. Те не знае-
ли накъде да тръгнат, падали в реките, да-
вели се и се избивали един друг. А ромеите
безлошадно ги съсичали и избивали. През
този дев загинали от ромейски меч сто и
шестдесет хиляди варвари. В реките вместо
вода потекла кръв. Предводителят им из-
бягал, а ромеите задигнали палатките и ве-
щите, и оръжията, и обоза на българите и
много били радостни и Отправяли благодар-
ствени молитви към бога.
Georgius Monachus Continuatus— Продължителят на Георги Монах
157
8.	\4Zzd srdztr о /taotZeuc BowZyt^coy ovbsv
цФеацсе. vd atycfop ovbc vd хаталЦ xdi ya гло-
udv'ij 6jt£Q ЕЛа$Е xaxup, rtlku. psr oAtyag fipEoag
EttEatovviigs то ЁуалОАЕкрбЁУ уюоатсгр. chiEOTEiAE bl
xdi. ьлооахаАЁоато qpoaaxa xdi ало altos уЕУеид,
xai fpJte хата ztqpgvkiov tov /ftuvZ&w vd rxbi-
кал Eig rov yatoopov xai xaratoftbv avrov
yoQTauiay ovx Ei%Er‘apt} сЬоон£еу dyotoypioiv отат
cvwmayTti^ff prrd tov xvviy/ov xat или toy flvpbv
avwv xovyra rb xoouiv avrov Eig rb ^upog xai xa-
тагучхогеТ top 'Hayarov' брак ^GpanblhiGrtr ot 'Pco-
paTot алЬ r<> ?v psQog, xol ol Bot'AyaQOi Ало то ете-
oov xat ex тагу bvo pEOaiv 6aog( brjooi avzeg xufJa-
AIXOIOI X(U dopO.T(OpEVGt XUj 62.0<Jldl/@Ol ХОУТЩУГ-
rot, ёи)}хсоааг та cptopcvAo. avc-ayy xal lb coxae t rd
fiovxtya xat rd тдсгирлЁтш, orjpETa tov лоАЕрог' xdi
ijrov Heydbj fiot] xal Taoayj'i xal Eig rd bvo <po~
цата xai sroAvg TQopog' ок <5a oryv^}]VTi]&‘rjoa3’
xat Iburxaoi? aAAtjMpg, соолео ayQia халсих ij 2eovteч
ioxvooi, xal Ёт^ахшау rd xovrdoia xai EXTVsrovoav
xdi EovvEroifiovTo тд сла{Ма, xal 6 хтилод xai
f] 0oi] xal fj dvayxy) и.УЕраи’ЕГ euK Eig GvQcrvbv,
xal rd attiara eyfivuvro vsieq vbcoQ, xal raw aZd-
yew б %Avpa(wpbg ЕахЁла^е cor aEQct, xai 6 fiaa.-
Azvg tow cPa),uaiaw avEfiaWE xal xazEfiaivsv ukweq
yooybg sreqxrtjs ?/ nQoHvpov yeuaxir, xal еЬгЬеу
bvvaprr ь1д тид лоцатауас avrov, xal naQtxiva
Tuvg Gruariyjovg avrov vd bsl^ow блекюг '/m'j&vv
ol rPcopdiot ало dig it/J-as уЕТЁад' Eig rb татЕрог
bs tTQ&ltyJCXV Ol BovAyOQOl X(i(, EyvCIlGUr Л (h КОЛОТ'
I’d tpevyow rd be GiQarEvoara row 'Разрешит tbid)-
xav avrobg ё^олюНеу xujl taxurawav xal ехохел&
tovt avrovg xci Exovosrvav тад тегтад avrayv xai
tvix^oav avrovg vBcqv psydAijv' ovrcog лоо&люеу
6 fiaottovg rip dto^ovEtav xai to P’Qu.oog tow
BovAyd-QCOV xdi ebicoge xal хатЁстт)ОЕУ unirovg bov-
Airi>g xal vjioyjEtQtovg. (pp. 8GS1C—8724)
28. Romani contra Bulgaros pugnant
3. 7 оу Ье xatobv exeivov олеоте^еу 6 fiuoiAevg
NixTjtpoQog GTQOxryyovg petd tyoodrov елоусо Eig
rovg Bov/.yaQovg’ b Ье [iaud.Eig tcov Bc>v2.ydocov
ЕдЁРг] ftE rpouatov yjlidbag л xat xarslvuE yd)Qag
лоА/мд reby cPa)(iata>y xat &ti]Qsv atypaAmoiav
ло2лз}у‘ b^ov тгИгАЕ, t^XbesvE хал ayanavETov, ovx
Eytov fj'dpov ла()а пуод, ьлеаЫ] Ijxovev on ol 'Pco-
liaioi Eypvciv bid [aegov avraiv iblag rupayag xai
drvyi'ag" Egs/tyGav yovv xai ol orQardoyai toiv cPvj-
pakov /ле tpvcdiov yjtXlabag brbbsxa xal ovx eto).-
pevv va (paraioi лсл!еу ^avEQa, pipw.ig exxoSaci-
acoui avrovg 01 BovlyaQoi xal yonocooir on sioir
oAiyoi xdi xavEAr'aovy avrovg. "Opcog fT<jiyfai£ai’ xal
vps^Eiovoav axEipiv xai роъ’Ацу лак vd лосцсору
8. Обаче българският цар пак не пожелал
да се смири, нито да престане и да понесе
сполетялото го зло. во след немного дни
събрал останалата войска1. Той проводил
да повикат войски и от други племена и при-
стигнал пред императора, за да си отмъсти.
И не се наситил на несполуките и пораже-
нияте си, но прилипал на глиган, който е
грепдеал ловец и презирайки смъртта, от
ярост налита с туловището си на меча му.
Така от едната страна стоели въоръжени ро-
меите, а от другата — българите. И от двете
страни покритите цели с желязо конници и
пехотинци и покритите цели с желязо копие-
носци развели знамената си и дали боен сиг-
нал с военните тръби и тромпети. Вдигнал
се голям вик и [настъпил] смут сред двете
войски, а също н голям страх. И щом се
срещнали и се ударили един други като диви
глигани или силни лъвове, започнали да се
трошат копия, да трещят и да се ломят ме-
чове. Трясъкът, воят и тревогата стигали чак
до небето и кръв се леела като вода, и цви-
леието на конете изпълвало въздуха. А им-
ператорът на ромеите тичал нагоре-надолу
като пъргав ястреб или безстрашен сокол,
вдъхвал сила на своите редици и поощрявал
стратезите да покажат колко много ромеите
превъзхождат останалите народи. Най-после
българите били победени и се обърнали да
бягат, а ромейските войски ги преследвали
по дирите им, избивали ги и ги тъпчели, за-
дигнали палатките им и удържали над тях
голяма победа. Така императорът сломил над-
менността и дързостта на българите, преслед-
вал ги и ги превъриал в роби и подвластни.
28. Византийца воюват с бъ.ггкри
3. По онова време император Никифор2 из-
пратил стратези с войска срещу българите.
А царят на българите излязъл насреща им
с осемдесетхилядиа войска, опустошил много
ромейски области и взел много пленници.
Където искал, той построявал лагер и се ус-
тановявал, без да се страхува от никого; за-
щото бил чул, че сред ромеите има меж-
дуособици и смутове. Между това излезли
на поход и ромейски военачалници с двана-
десетхилядна войска, но не се осмелявали да
се покажат някъде, за да не ги забележат
българите и като видят, че са малобройпи, да
ги унищожат. Все пак те обикаляли насам-
натам и размишлявали и се съветвали как да
1 Авторът навярио има пред вид борбите на България и Византия между 1014—1018 г. 2 Тълку-
ването на този откъс, както и достоверността на съдържащите се в пего данни са неси гурни. Тук има явии
апахронизми. Авторът има пред вид император Никифор Ш Вотаииаг (1078—1081), към чието управление може
би той отнася въетаниетона Константин Бодик (царя на българите?) и Георги Войтех.
158
Georgius Monachus Coniimiatus — Продължителят на Георги Монах
war eis dxpav rd &6o<wr ejccoque yovv 6 gtqu-
xpyoc <5i’O uoyovtas xaZovs xat ^novlpioi’S xal e<5tu-
wf tov килт t-ya oT(j(mdnas xaf/cdaQiovs ex-
Asxror; xal ayfiniuoutvovs (f f.ie иЛоуа xaAd xal
aQl&oxa ixaextw xal coqiget aftrovs, tt'a v^ijyevovoi
xarimofiev tov Boi'Avaoixov (poofaov йполресуа xai
киЬе&а xal vd pAgnoi'y els ti t&zov ufttocevotT xai
TiGTd^ljV (fvlatrv у'/ош’ Ttis rtfwrac xcd yiws xoi-
fu/jvxai xai Ti' лоль/МыкУ xal av цилодЁооггу, vd
ntttoow ml ало rot's BovXyar-OVs vd ftdiiovv itvo.
fiovArfv F'xpvy' xal va тог u-fjvvocout ovyvd /лауёата
va E^er>ili- Kjflhpwy yovv fxeivoi oi fivo отоатад-
Z<uf xu). fxcxnrcs avrcov e7%e т^у cftvzn^iv avrov,
xta iptolovtiovcav vm fiesta oti rd fiijfito» tovs dsro-
схелаоою oi BorAyacoc xat /маг vftxza л()6саоуа
FfyfictGUv di Boiv.yafKff xai a^Aixn^av eis f-'va ev-
/ro()f.iov xatmov xal ц.т/моау та? TEvras" xai d>s
i/o«r dfj vGouerot, fypay лсп’тауоо aDlas xal txa-
Иёуп’то xai ETQfDyav xai exiray xal btotfriwto an-
voiuotci: xod dAtyoi twec i/oav dyQiwoi. Kai oca?
ffiteify fj TtftTT) iioifia t^s vvxtos, tfMfaoty ol fivo
upyovTe; tie rds fivo (ivrrag&G xovid xai е^аелчт’
то cpocawr аок eve ло/.о‘ xal Tts qrov vd xaza-
лооссолю}] uvto' ёлтко fls tovto ezieoe tpilovevda
uegov т(Ъу GTQCauoimv tovtcov' xal FAeyev f> pi a
{.u-oala .тлос zip' tid/лр’, oit fipsis fjiie&a хпилсЬ-
TEQOl $&!$' KGt Fl? CfOOVtllOS OlQUXUOTtJG ECEi'ii)
et; Tip1 иеоцр atncov xai еЪпег Afiywres xcd ovv-
TQofpoi, Tioiiw vd у avij fj fijjffieta xai vd to ££ev~
Qof-tev, on vuets цо$е xgaAuotequi u<i ’ iiuwv; згмр\
ei povleofie, </ fioxiuij evcuctiov tpuurv xal fytoo’
ecu, xal ol f'-y-iii-o. rttatQOO&tr fjp,d»> xetvwC xal as
fyavij лечи Lieoata eve fioxuicoreoa.*1 "fJxovGor
tovto ol отрапытси. хсы а^члте^сачЭ^оат xai eT^aoiv
on Waze, xai d&ata /~eyeis' xat tyjCDQiG^Gav ol легта-
xdatoi xai ёл^асо1 Tip1 uvioOev f.teQai’aVy of ёг ьте-
£»ot лЕттахоою!. г/р- хате/ xai E^dxaoiv ацуо) tov;
Botdya(K.-vs‘ xal ol BovAyuQot rjuav yvjLtvoi xat
pefi<X(>t]f,isvoi rov fcivov, xai кл^оаг S&)4(tv xai eiko-
wear vd <f.evyow xai vjxor cxoreivd^ xal ovvex^ovev
eis -Че tov d)Jov, xat eoxturovovro dH-Ai/Acos, egio
eis xds r:-vras xai £ta>' xai та слиЫа t&v ‘Рю^ла'
tojv Ixefvaiv to)v yt/MDV ^i}EQiZav xai хатЕхолтог etos
to E^HEQu)p,a' xaiEGipasav yX'V xat rdv (3aatZsa tcov
BovfyaQfov, xai eyiveio eis avrovsvixr] neyuhj xai dv~
EAmotos, xal Ef.ietvav al TEvrat, al xazovvat, та aop-caopj
а1у1ла2.а)с1а, то xovqgos, xal eyeuev avra 6 xdf.i3ios,
xai d f'/Mos ЕлЛатъ'ГЕ, xai oc ePco,uaioi лапоте xa-
TeGqxi'Qov ooovs evqigxov' xai EaTEi/.av {лаурата eis
tov OEQarov xai Gi<y%aQixujC xal tq-daoe p£ rd epo-
Garov xal elde tov peyco' Exeirfiv rpovov xal rd fpo~
fiecov egyov xai zip’ а.ло)мог‘ xal edosaoav tov
S-e'v tov fiavra fifty(цло? eis тооаггпр' duootav" xai
ol a/yfAa^Mtct ел^аг dz-oya xcd лраурата, xai
d^^QjfovTo ev tois idiot?' xal о от()атт]уо? ёшобдя]
uezd tov fpooaTov. (pp- 89321—895M)
НОСТЫ1ЯТ, за да ги надвият. Прочее стратегьт
отделил двама добри и благоразумии начал-
ници и дал на всеки един по петстотин из-
брани и смели конници с добри коне и от-
брано оръжие. Заповядал им да се промък-
нат тайно в тила и от дясната страна на бъл-
гарската войска и да наблюдават на кое
място е техният стан, каква е нощната им
стража, как ношуват и по какъв начин воюват.
А ако успеят, да хванат някого от бълга-
рите, та да узнаят какво е намерението им
и да го предупредят да разкрие много запо-
веди. II тъй онези двама стратези тръгнали,
придружавани всеки от своя отред, и дър-
жали посока надясно, за да не ги забеле-
жат българите. Една нощ [на свечеряване]
българите пристигнали и направили лагера
си на една красива поляна и разпръенали па-
латките си. 11 понеже били уморени, запалили
навсякъде огньове, насядали, яли и пили и
заспали безгрижно, като само малцина из-
между тях били будни. И когато премииала
третата част на нощта, приближили се два-
мата стратези с двата отреда, видели колко
голяма е войската и колко мъчно би могло
да се излезе насреща й. Освен това появило
се съперничество между тези войски. Едната
вомскова част назвала на другата: „Ние бяхме
по-добри от вас." Тогава измежду тях из-
лязъл един разумен войник и казал: „ Начл-
ници и събратя, как да узнаем истината и
да открием, че вие сте били по-добри от нас?
Но ако желаете, доказателството е пр ед
нашия и вашия поглед и нашите врагове са
се разположили пред нас. Нека покажем коя
част е по-добра.* Войниците, като чули това,
стекли се и казали: „Хубаво и справедливо
говорит." И отделили се петстотин войници
и заели горната страна, а другите петстотин —
долната, и нападиали от двете страни бъл-
гарите. Българите, конто били разсъблечени
и неразсънени, се уплатили и ударили на
бягство. Било тъмно и те се блъекали един
други и се избивали помежду си вътре в па-
латките и навън. 11 мечовете на онези хиляда
ромеи косели и колели, докато се развиде-
лило. Те убили царя на българите и одър-
жали над тях голяма и неочаквана победа.
Останали палатките, обозът, оръжията, плен-
ниците, конете и всичко това изпълвало по-
лете. Слънцето изгряло, а ромеите навсякъде
съсичали, де когото намерили. Изпратили пра-
теници до войската с радостната новина.
[Стратегът] пристигнал с войската и видял
онази голима сеч, страхотното дело и ги-
белта. И прославили бога, който им дал сили
в такъв труден час. Пленниците взели ко-
нете и вешите си и си отишли у дома си. И
стратегът се завърнал с войската си.
XVI. МИХАИЛ АТАЛИАТ
Михаил Аталиат бил роден вероятно в гр. Аталия, Памфилия (Мала Азия) през пър-
вата половина на XI в. Като представител на военната феодална аристокрация той имал
значителен брой имоти, а като юрист се ползувал със завидно положение при императорите
Константин X Дука (1059—1067), Роман IV Диоген (1068—1071), Михаил VII Дука (1071
1078) и Никифор III Вотаниат (1078—1081). Бил е близък и с някои от известните пред-
ставители на византийската култура, между конто бил и Теофилакт Охридски.
Михаил Аталиат е написал една История, която обхваща периода от 1034 г., т. е. от
начал ото на царуването на Михаил IV, до 1079 г. Това съчинение, макар и недовършено,
разглежда с големи подробности събитията от тази епоха на големи династични борби
в Цариград.
За нас са много пенни подробимте сведения, конто Аталиат дава за икономпческото
и политическото положение на балканските и по-специално на българските земи под ви-
зантийска власт. Значителен брой от събитията съставителят е описал като свидетел и оче-
видец (отг ги’тбь afrcvnwfi xal iteai;?]? tzQijtidnua). Например бил е участник във войната на
Роман IV срещу печенегите.
От Михаил Аталиат е запазен и един документ от 1077 г., озаглавен Atfaa&s тф
пао aiizov Gvozdyu TtToypTQOfpslm xal тф [iovaoTEQtq> (Разпоредба за основаното от него сиропи-
талище и манастир). Това е в същност типик на основания от него манастир, намиращ се
в Редесто, Източна Тракия. В текста на типика са вмъкнати заверени преписи на два хри-
сивула от Михаил Дука и от Никифор Вотаниат. Тъй като тези два документа имат почти
еднакво съдържание, тук даваме извадки само от първия от тях. Освен някои дребни данни
за участие на българи в наемната войска на византийските императори документите пред-
лагат сведения за развитието на феодалните отношения в Тракия през разглеждания период
РЪКОПИСИ: на Историята — С Paris. Coislin. 136 (ХШ s.). — Escorial. Т. Ill 9 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: а) на Историята — Michaelis Attaliotae Historia, ed. Bonn, b) на Хрисовула — К. Sottast
Мгоаиотфф рЦМлсвч'рм), 1, iv Bevszia 1872, pp. 1—69-
КНИЖНИНА: Krutribacher, GBL, pp. 269—271. — N. Jorga, Medallions d’histoire litteraire byzantine, 14:
Michel d’Attalie, Byzantion II (1925), pp. 273—275. — N. Nissen. Die Diataxis des Michael Attaleiates von 1077.
Ein Beitrag zur Geschichte des Klosterwesens im byzantinischeu Reiche, Jena 1894. — Moravcsik, Byzantinotur-
cica I, pp. 427—429 ; 209. — H. Gregoire, Michel Attaliatcs, Histoire. Traduction franfaisc, Byzantion XXVlIi
(1958), pp. 325—362, — A. Pertusi, Per la critica della nStoria° di Michele Attaliate, Jahrbuch der Osterreiclii-
schen Byzantinischen Gesellschaft, 7 (1958), pp. 59—73. — А. П. Каждан, Критические заметки no поводу из-
даний византийских памятников, ВВр XVI11, (1961), стр. 282 —287.
160
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
MICHAELIS ATTALE1ATAE
A. HISTORIA
МИХАИЛ АТАЛИАТ
А. ИСТОРИЯ
1. De defectlone Bulgarorum a Romanis
subactis
Jtlvuol be, oig elbixi/ tnooatryoQta to tcov Bovk-
yaQGjV xafr&n tpirv bruita, ттрчхаита rovg Ttjg bov-
Xo'joeaig dncmvoarrtg yalivovg rig алоитао-tar л<ю-
xe%(f>priXEoavt xol tov [Jug i/da neoi та ev (Aecua-
lovix.// biaTQtpovva opca, xui uuvovg tovs Iv t//
avlij cro,u(xiocfvlaxug eyovza cog btd <ftliag пола
bEVOVTU yi/g, tXUfAWg OVVEbtCO^tiV' EgUQTVGag ffol'TOS
Spa rat Eig ti'/v fiaoiksvo'vucO’ elodvai rd лер! tov
nd Ле tcov ev&apoebg, xal ir/g ivofthovcTfi uutJeretag
tni/Mfr6p&>0g (xal yaQ f/V TOlg Eni2.'iplTlXOlg, (OS <5fi
Tci’Eg pelayyof.ixdtg v.aToyog)f tlavvov eg antiGfbv
tow Enaoyubv nvvecTjjoazo отраиоу, xal pera kov
bwapeuyv tij Sdabixfi rij vvv куирёгр ТрсаЬ(т£ц
xdi be aircr/g ЧллорсхсЪ npoopalcw xuxd xpc'aog
rovg алоитатциапаё ётралсбоато, xai v>/v %d>pcxv
аитсЪг лолХтр' xal peyafa/v xat CTEVdnopov oveay,
xai ’XQovoig noAlbig (ivrayayrdopevr/v toig про
TOV (iOGlleVGL bld TO bvGEgttTJTOV T&V tv avrij fiV-
Acoraji, foyvpcog лареитроато, xA ciuiyt/g txet&ev
aVE^ev^e, та ev zavri/ xataGTTjudprvog зтрауиата,
xol tov ьлщ ary/ ларлоик: хсаууиуето dptappov, y.cA
dyozva innexov Tt xdi ne^ixbv f-cpidcug ovtod bi’ о/л-
yov tov tytavDa jitov хатЕотреуе, mlla rijc dot-
zfjg хсааЛшбп' е1х,с»ч.ората, rt'/cag tv rij fiaotZeta
yoovovg Г xai prpag (pp- 916—1015)
2. Georgius Maniaces сит militibus silts per
Bulgarorum regioties transit
BvEpyETlxd)TEpOg bl TOV jlpOpJbjjO.Gtlei'XOTOg (1 xl/o-
vopa%og anobeiyjhig, xdi navzag Glebov floGtMxoig
agcdjitaoi xdi bcoQi'iUftoi cfiXmifxois a7iooEf.cVvvag,
^yd-O'WE to bnryxoov' Egatfpv^g be veq.ug lx
ti]g ecneoag eyeiQeTai TttQiybg xdi uled-oiov xdl
navtoAebudiv аатф xai vijg риалы'ag dneiaoiv wtei-
Zoi’J', dvi'iQ ul^toyanif? xal yevvdiogt 6 nQop.vvp,io-
vevfiElg Deojtjytog^ (p 2Bavcax^g ln(bvvf.iov, ex rijg
'iTalixijg aojcn^ enavaovag peva tiov Ixetce ovrdv-
rcov qtqoiu.otq)v Paifiaicov xal "‘Akfiav&v, bid na-
OPQaoiv tov paoileayg dvia&Eig xdi nQot]yi]oaf.tBvag
eyltQag tier* avrov bebubg. xdi та tier лота tcov
GvvavvTjodvTai-Ov стратег /пата owerdpagE xal хате-
pciAs3 при bvo be Tqg ЙеоиаЛог1х?]С ^eqcov втра-
/. Искорените от византийцшпе българи
въетават
А мизите1, на конто било д ад ено назва-
нного „българи" като собствено име, тогава
отхвърлили ярема на робството, вдигнали
бунт и дръзко подгонили императора2, който
пребивавал в околностите на Солун и бил
само с дворцовите телохранители, тъй като
пътувал проз принте л ска страна. Той пък
още щом влязъл в столицата, приготвил сме-
ло всичко за войната и като забравнл теж-
ката си болеет (защото бил епилептик или.
както някои казват, боледувал от черна злъч-
ка3), събрал бързо войска от всички провин-
ции. Като нахлул със силите си в Сердика,
имевувана днес Триадица, а оттам в Илирик,
обърнал в бягство въетаниците и покорил
със сила земята им, конто е обширна и го-
ляма, мъчнодостъпна и дълги години се била
съп ротивливала на царувалите преди него
императори поради трудно проходимите тес-
нини, конто се намирали в нея. Той се вър-
нал оттам, без да претърпи щети, след като
уредил тамошните работи4. Той отпразнувал
блестящ триумф, като тържествено уредил
конни и пеши състезания. Така наскоро за-
вършил живота си, оставяйки много примери
на добродегел. Той царувал седем годиии и
седем месеца.
2. Войската на Георги Маниак минава
през българска земя
Мономах6 облагодетелствувал поданиците си,
понеже се показал по-благодетелен от цару-
валия преди него, и отличил почти всички с
царски отличия и щедри дарове. Но внезап-
но от запад се вдигнал страшен и гибелен
облак, който заплашвал императора с всеги-
бел и лишение от царството му. Спомена-
тият вече Георги, по прякор Маниак, мъж
кръвожаден и храбър, се вдигнал от Италия
и с намиращите се там заедно с него ро-
мейски и албаиски войници, понеже бил за-
сегнат от пренебрежение™ на императора и
се страхувал от предишната си вражда с
него. Той смутил духовете и на войските
на другите [пълководци], конто излезли сре-
щу него, и ги победил. Разположил се на
1 За този архаизъм срв. Moravcsik, Byzantiuoturcica, 11, р. 207.	2 Михаил IV Пафлагон. 3 За бо-
лестта на Михаил IV вж. в Хронографията на Псел, тук стр. 95 сл. 4 Става дума за потушаването на Деля-
новото въетание. & Константин IX Мономах. Негов предшественик бил Михаил V.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
161
zojiEdEvodtiEvog sisqI dsiAyv oytav ядоараАЛЫ ко
ивукяхр fiaoditxco агоагс-ледсд' xai y<q> yv Е^ЕПтда-
zeuptvog 6 siqqu flaotiEcog алоитаЛЕбд juEza z&w
r'Putpcax&v bi'vdfiscov sig атлаоатадсу. xai яолла
dodoag zoig bauihxolg oTuaudizaig, xal хаталН^ад
zij uvvutoiortp vofrov goga xdi toig olxsioyslijofg
ztfayyafc {xdi ya.Q ovzog tov Tthffiovg kqoesioaeiui
те xai ttQosxivdvvsue, xal ovx rjv ос тф tpauydvco
tovtov zgav/iazioiHig ой тф fydosi xdi wAeiov иш-
eQQijyvvto abpsza 'zaiovzog axazaycbviozog mi ozafhf-
Qog LyivcoansTO, /isyag dibjv xai svQ&vcozog xal
rip thpiv rpofieoog xabiordpEvog, xav zdtg jfovAaig
fitaq-SQon’j, xdi xazogHojocu, zip' vixijv ijdy tuts xa-
raAEvHteig, xal лада zcbv nisiozojv svayziayp ettev-
(prjftDi'psvog, sstl te),si tojt dyiovcov zov iststov <tv~
торатыд xaTsggEvosVj oTa та tov 8sov xQfUava, xai
uthyi'jg exeito, oxaicogiav eIvoi to siQuyua z&v dv-
тс&екоу oiopsvcnv xai сотую,ua. o>g di naQsyvu-
vovzo to ai.^&sg, sxdQayivvrsg ло/hA xsiusvov av-
rov ея siiaipovg xazEAayiov, ал pan duHfiuoxay xdi
xolqUiv E-yjovza хата zijg siAevgag, ту smbosi zot-
vvv avzov zcbv augd uvtov diaoxsdaobsvTCov, xal
лплтутдолоо yevopsv^g zfjg vlxyg, ьжа>уЛ&оу ol
tov ffaoildcog yaQU xai (p6fkp dinynpanxtog cvv~
SyppSVOl' тф TlQOTSQypari yd.Q plj Exaigopevoi TO
STOP zi) &El(f <5«£4i? blEyQWpOVCO. (pp. 18n—19.21)
3. De Leonis Tornicii rebellione et de
Patzinacorwn incursionibtis
’/Ш’ 6 ifciuxatvcov asi vole xdkdig szsqov aft&ig
avsyeiQEi vtoAepov EmycbQiov ex zutdobs ядофаоЕсод'
cvyysvta х&сщр&од b fiaGiAsvg ex туд "Adguiroz^-
лоАесод A soviet xazovoua^bfi&'ov, tovtov eis lapr
jzgdv &O71EQ Elxbg ayarithjci ruZ»?r, xal тф zcbr
^aTQixicov, Elza xdi zcbv fisctcbv a^ubpazi ле(>1 ^ел-
tov dmodstxyvoi, Grgazt^ytag ovyvag xai dzjpayU)-
yiag lyawrzevutv avzqy. ev /«a de ёаоод ujqq zij
МеЬтугу GTQazyyovvzog avzov za Maxebovixa ovv-
Етаоау&Т] GTQaTEvuaTa, paxgckr алоатасниу &&t~
vovza. xdi 6 paciisvg ifafoog xaraozEiAag tovtojv
to (рорРтцш dislwE zryv Ettipovkyv, TtQog xatQbv
psv, cos vgteqov то алотЕГео^а ^aQahEdooxEV^ o{M)g
d ovv xazEGTEikazo. xanjyoQt^^ ct'V b луоехсрсо-
vy^Eie avrov ovy-yevyg dg туд атааесод xal туд
bovLyg bQyr/ydg, xal dts dig avzov avafpEQo^iEvyg
rijg zvQavvidoSy aaQMvEzai туд адууд xal pova-
стан на два дена разстояние от Солун и
привечер нападнал най-големия император-
ски лагер, защото изпратеният от императора
пълководец1 с ромейските сили бил излязъл
насреща им. [Маниак] извършил много под-
визи срещу императорските войски и смаивал
с непреодолимата си енергия и с ударите,
конто нанасял със собствената си ръка (той
се сражавал начело на войската и пръв се
излагал на риск; и нимало човек, ранен от
неговия меч, конто да не е бил пресечен до
средата на тялото или дори повече; такъв
непобедим и твърд се показвал той, едновре-
менно едър и широкоплещест и страшен на
вид, и забележителен в замыслите си). Ко-
гато вече смятали, че той е спечелил побе-
дата и бил славословен от повечето си про-
тивницы, на края на сраженного той без-
причинно се смъкнал от коня си — такава
била божията по веля — и се прострял не до-
коси ат, тъй като противниците му мислели,
че това е скроена хитрина и измама. А ко-
гато истината се разкрила, мнозина се спус-
кали и го намерили да лежи на земята, об-
лян в кръв и със смъртоносна рана в хъл-
бока. Прочее, след като той паднал, тези,
конто били около него, се разпръснали, по-
бедата минала на другата страна и хората
на императора се върнали, обзети, както се
казва, от радост и страх, и приписали всичко
на божията десница, без да се възгордеят от
успеха си.
3. Бунпгът на Лъв Торник. Нападение
на печенеги
Но този, който завижда винаги на доб-
рите негца2, отново възбудил друга между-
особна война по следната причина. Императо-
рът3 имал един роднина от Адрианопол, на
име Лъв4, когото той бил издигнал, както по-
добава, до высоко положение, като го отли-
чил с достойнството на патриций, а след
това — на вест и му поверявал често
командуването на походи и граждански
длъжности. Но един пролетен ден, когато
той бил стратег на Мелитина6, сред маке-
донските войски, конто замисляли голям бунт,
започнало брожение. Но императорът, като
успокоил духовете им с кротост, осуетил
заговора и макар и временно, както по-на-
татък показа краят, все пак ги обуздал. Про-
чее споменатият по-горе негов роднина бил
обвинен като вожд и инициатор на бунта и
1 Този пълководец се наричал Стефан Севастофор. - Това според автора е сатаната. 3 Константин IX
Мономах. 4 Подробности за бунта на Лъв Торник вж. тук у Псел. 5 Град в провинция Втора Арме-
ния, дн. Малатия.
Гръцкв извори за българската история, т. VJ
162
Michael Attaleiaia — Михаил Аталиат
btxcb ладоМborca Gyfiucai, xal тГ] }1ьуи.7.от67.Е1 &ve-
tog xai yjootG tivog лс1аапя'Ла.х?$ ало/А'етт. te~
raQTrjv bi wooq Tfj Ьгхати ayorccQ tov оелтец-лхог
fitpsoG, xatF tjv to ^coosioiov g^mTov v-tpovistvcv
aiuETfv. ovv eSiZitogei ло/2ц (л<Х’,тц Ье tvbixroG
qvf Ьлоте xal b Kqovog оуусЬЬеоое тер \ii), l/ifyna
tt]g [ittGiAevovoxfi ало(ропа, xal bi Тллсоу наш
biO-bo/Ji? iGTOiiEVoov fcnmiEooG (baaTEi rfi "Abpia-
VOV ^O.fjabiboTG.l л61еС XCU Gl'F^QUtOTO лиУ uitixu
IlHAa TO TI]V GTQG.TEVClflOV ij/AXiaV E/iOT ЕПЛЁОЮУ'
xal bid <5t'o xai toitjjv ifiiEQtby esq xMji/’js uiya
xat OTnariav а&олоуоу лаоадохак елщоетсм fj gw-
tfi&QOWlQ. XfA TO IQ TTGllGGi'/UOIQ XOGflijU-ElG f. If TCI TI/?
fjOGsMxyQ E-.-flijws b q-vyabic/Q отнотцуog игтомаа-
ttoq лаоЬ TM' GvvovTmv dviy/ooetf)}], xal bar if r
ЕТЁПСГУ Sfl.lECWtV Ьш.Л1Л(йУ CnQfTtfGE OVV SwMfi ЛЕЛ.О1-
(teiGel лоЬь zijv Evbatuova iitystloxo/AV. ol Ье
K{ka%ftEVTu.G лаоа tov frwi/AVO''ros sQ агтцс gtqci.-
ncbrai, xal tiveq row елю)]} tow too даЛапет* лроо-
/JLEVoTTEQ EQ UGTV TyQ	ft)Q EfiafloV тф’
TOVTOV EffoboV Ж)И)р> ХСЦ dvfclOlGTOV (OG fJO.QEl
GTQca,(p xai uayiLtG)T(iT(p ovyxQowvfuvrp', '(} лоЬап'
xi%QV yEyOVGGlV 6w)Gli>)Q}l}]T0l. XCil Of. ЕЛ1 TOJV Ъ'ЛО1-
H-Qlov, t(] obidoarrEQ Euvtof'c cog Exdorcp ладЕсуЕ
tv ЕЛ1ЛЕ1 he)'OV tov xaiQov, ьл1 tuq xtfaig cbilvvvTo
T}]Q KoIeCDQ, U.il.OQ d/Aov ЛООфИйтЕО’ xaTEttEiybftE.-
VI. I. fAlXQOV ffl'OTEQOy Щ TOV ЦЛООТаТОТ' EJTlbT}fila
r/.-ofjEQtl tiq xal xazfciAipenxii хат^ууЕлВто, Тлл(р
отдатк.ото'ф xssl лс&хср Ьопцш ft)} илоЬкогиа
xqoq рафу fiaatTjxijy. Eb^ovvio Ье xat та kqogtv-
y vtg xal biv}Q3TUrcovT.o' xal ovbfvoG цттатас raw
EilviXtOV 6 tuqsAlOQ ЛО^ЕиоС. T8tyi]QElQ ovv ysyovd-
tes ol лё1_1 tj'/г fkioiMVOvacw oyebov anuvtSG тсЪг
EFTOG Elyov TijV pv/.axi'iv ioyyoebG. XCM, v ficfGtlEl’G
елг Ti]Q ev BlazEQvaiG xa^uFras focQuaoteos ifi-
yEt zip otx&ar ExixQuzsiav ovtco avitwout xcd
tifurcfiEVip’, eoti <5’ oTg xcd та Еоуата лаоуооаоу
xaOoQtov. еле1 Ы toig Ui'vcui лс'ОСЕ.ууюа^ b Tvoar-
FOG TCp Л/Л,f)El xai TOIG bvvdflEGLV EV1]fiQVVtT0, pa~
ouax(~jG xcd dyEQcovoQ Efi^EQmtmoY xat ttoog тку
Tityibv Evq TjfiovficVOG,, tiveq л(!илЕТЕ1Я xai атасно-
7.oi toi g avaxToQoiQ EyytoavtEG u{jqeig о.л{)еле^ tov
alij&ovG iiacilETnQ хатёуЕОУ, xal ovtcoq али/Аау^оаУ
(ivy)',ftatos ofjtov xal grpoviiitaTos yEiioVTSQ. az/oc
bi tig toqov dtfEiG bid tow xtyx/dbior (iixqov tbh]OE
rov fiaot/j'a fia/Aty. Полосе Ы т/fv ешууцу тй)г
да.Аа/,11(лоХоу uvtov 6 ЕууутЕоод. eig Ы т}р> fotE-
Qaiav (xi'Qtax)] Ье fjvj лЕдкЩ’^аауТЕ? tlveg tojv eo-
vovgtатcuv тф fiafHAti yrc6,ur}V btbcbotv iv3 ev tgj
nQOEXXEiftEvcp yifAoqxp xdquuoi TdifQov, xat uybQu-
otv avruy ло7.е/11хо7.с, ocoi rivsxavva тд [iautltxij
че искал да обсеби властта. Затова бил лишен
от поста си и обречен на монашески живот,
бил пуснат в столицата свободно и без как-
вато и да е стража. Но на четиринадесети
септември, когато се издига с голимо смире-
ние ирсславеният животворен знак1 (на първи
индикт, когато и Сатурн се среща с Юпитер?,
тон гайно излязъл от столицата и сменники
непрестанно конете, като крилат стигнал в
Адрианопол. И ту такси се събрали от Запад
всички, конто били на възраст за вэйници,
Р< за два или три дни тази трупа по чуден
начин параснала в голямо множество и забе-
лежителна войска. У красен с царските знаии
и багреница, този беглец бил провъзгласен
пт присъствуващите за стратег самодържец
и на втория ден с голяма самоувереност се
отправил кьм честитата столица. Авойниците,
конто императорът изпратил преди това оттам,
я някои от дворцовите сановнтгци, конто чп-
калц към град Силимврия, като се на},’чили
за голямото и неудържимо настъплевие на
този човек, тъй като в него участвовала
силна и на!^-боеспособиа войска, хукнали об-
ратно, колкото им крака държели. Тези,
конто били под открито небе, кати се защи-
щавали според случая, кой както можел,
бягали към градските в рати и всеки гл ед ал
да превари другия. А малко по-късно било
съобщено за идването, страшно и смайващо,
на бунтовника, кому то не липе вала конна
войска и пехота, за да се срази с императо-
ра. Те опустошавали и ограбвали всичко по
пътя си. Междуособната война не отстъп-
вала на никоя война с чужденци. Прочее,
след като почти всички от нойските около
столицата се скрили зад стените, те започ-
нали да охраняват здраво вътрешноегта на
града. А императорът, който стоел на кре-
постта във Влахерните, оплаквал своего цар-
ство, гака обзето от бяс и безумие, като
виждал, че може да претърпи и най-лошото-
А когато узурпаторът се приближил до с ге-
ните и се гордеел с множеството си войски,
като обикалял царстьено и гордо, привет-
ствуван пред стените, някои дръзки и с не-
прилично държане люде се приближили към
дворците и така, изеипвайки непристойни
хули към истинския император, се оттеглили,
преизпълнени с гордост и самохвалство. Друг
пък, като хвърлил стрела отвъд стената,
малко останало да удари императора, но
стоягцият най-близо до него спалник приел
удара. И на другия ден (неделя) някои от
най-близките на императора били много на-
скърбени и дали съвет да се изкопае ров на
f Т. е. на Крьстовден.
Michael Aitaleiaia
Михаил Аталнл
doOVCpOQUi nU.QETL'TOV, nEQl/.a^COGt, XfJJ- TO) UijxFl
tov deaGTijnazes zas vfiQiGrixfiS (pcovas алихдог-
GOn'Ztu, xai иг/ тер (iaai^Ei xaryx' oi yb'Cavzat. (46 ^ar
ovv ovtcos б те zones nefHTETWpnevusvos Ed&xwro,
xal zij Enaviitov CTQuria>T<a zijs зтщщфоЪце stepwl-
Xfivro, ’AyuQTp'COV <5t TtS ^ОЩлООШ raw tiu rfjs
(j'QovQac ixfifarftetoa xtu, di^K/xiEfov tvyovea fiom-
ux&v. SyxaQvtos egtv) t?7 zdrrQcp m-Qt tcis dyiias
T)]S ^FQl^ajyrvOVO^S FZEQttS ZOffOOV ri<V pOfiltida
tojv лоХесоу. cos de r/yysV^zo лещи zo>v схол&у
цеуаАц naoeizaiEt xcaadCLpfiaVEtv тот TVQUvroy, яих-
y<uGtii'zES vds auntdas oi ntfjl tov ^aoti.Ea, xol zas
aiyads (itthjt)] jOvtes, ovto) zip’ ЕСроёот е$е8е.%отто,
fyaviTs ,uef ovtes х»и. ш]ёё nous то wodfoozov
zys txslvov ovoau&s dnoucbgovTEs, ot sdefovc Й’
uvtojv tmEtgoHolE'itol те xai $vyxdvdss, ntavvoi fir
i[j сптшЕф^обпц id</<xp xaueoTOizES zovs Evavziovsr
<}.qOevto)v ovv tcov g^ueuov at epadayyss avsQ'dvt]-
о ay GTOiXTjSdv, at tier nQonoQEvo/itTcu. rijs алоита-
nxvjs nOQOVGias, ai di tcTjv xequtojv ё^оттщЬча
xal addoi zrfi nvQayiac e/operat, ecos anEvavu zi^s
ccicpQOV ovifTEiayirvc/s zas dvrausts Еотуоагто. Elza
oiyifc yEvoitEVTjS axooi'odtoiioi то noebzov pyivovzo,
xai nEdze^oza). onofjdd&s es txarsoov ueqovs aMaftois
owfaunrov, xai ovzoj zijs adyvjs хата hvxqov сЪхея-
ZOfAEVTjS 1ЛЛОТО1 TO IS TOV pOOtdEfOS HE^OtS TOIS
extoS zov yetgiGtoS ngoonydyoani zas oo.qIguoS ЕЛЁ-
ffFQOV. Elza 'tioiua zts слотfajffEioa xai rule ’Aya-
Qyvots тле рЕтсолоу лроа%9Е1оа, xoj dotav л«да-
0%0'UFVi] epvyijs, zijs otXEiets ozdoFfos tbs dicuxavzas
avzovs jUFTEGTijuaTo' xai zayscos {легаотоЬраоа vol’s
fivzi]oast eIs ufacv zovzovs gvvexIeiof, xal <povov
tovtcdv ovx Fvagt^fi^zov xazEtpyaoczo. &tei di xai
vis zip’ zoiavzip’ EmqvQdv Enoiijoazo, c6»Qi)fia уё-
yoVF TOIS FGTOJGl G ГУТЕХауцЕУШч aZa/.U^Ol nOdELll-
xebs, xai ooAsuodvrmv ton’ oadniozoyv avzofiosi те
to? yapaxt inifpEQOvzat xal tovtov aigovotv e£ &рб~
dov, nEQiGTOiyicavtES dfarp> [ishjooibv to ^Qtyycov.
xal EionEGOvrss Evd'jy ttoldovs aryoovv xal gw-
E^firow tcov ex tov ycioaxos, eteqovs di ^coygut eldov
&ol.dOVS’ ol Se 7lEQlGU)iih>TES EVTOS ni'Wrv VnOTQOpOl
FUTEdFyjfh'loav. ol <5’ ini t&v ZEty&v t& epofiep xa~
TaoEtoOeyiEQ zrjs owdoofivs, xal tcitv m'lebv xvqiev-
ocu. tovs nolvuiovs vofilcaVTESj ravza xaralmdt’TES
dgoftaHtts ел) ai nQooco zijs nolsox e&eoV) xal tjv
ryrtlojUEva navza cpvAdxtov, xal dodf.ios dvd zip-
nodtv xal dawaos azaxzos, z&v f.u-v ngos zovs vaovs
xai rd Ifqci nQootpEvyovTfnv xol ryv tow avo) uvit-
насрещната височииа, да го обкръжат с на-
личните тогава в императорската гвардия вой-
ници и [така] да заглушат чрез голямото
разстояние обидните викове, за да не ги чу-
ва императорът. Прочее това било решено:
ограденото място се очертавало и на другия
ден войници заели околовръетното укреп-
ление. А едно отделение от агаряните при
гарнизона, конто били изведени и били полу-
чили царски милости, заставало косо до из-
копа на склона на другия ров, който обкръ-
жавал столицата. Когато съгледвачите съоб-
шили, че узурпаторът пристига с голяма вой-
ска, хората на императора доближили щито-
вете си и насочили копията си напред. Така
те дочакади настъплението, въпреки че били
малцина и не можели да удържат дори и
срещу най-малката част от онази войска, по-
неже повечето от тях били невойнствени и
събрани отвсякъде, но уповавайки се на
преградния ров, те стоели срещу противни-
ците, Шом знамената били вдигнати, фалан-
гите се явили строени, като едни вървели
пред бунтовническата войска, други — по
фланговете, а трети следвали в ариергарда,
докато заставали срещу наредените покрай
рова войски. След това, когато настъпило
мълчание, най-напред започнали престрелки
отдалеч и лековъоръжените войници от ед-
ната и от другата страна се нахвърлили тук-
там едни срещу други. I I така в сражението,
което започнало не след много, конниците
насочили копия срещу императорските пеша-
ци, конто били изскочили извън укрепление-
то. След това една част се отделила и се
понесла фронтално срещу агаряните, после
дала вид, че бяга и напуска позицията си,
уж преследвана от тях. Подир това бързо
обърнала назад конете, обкръжила неприяте-
ля си и избила безбройно много хора от тях.
След като се приготвила и за такова нападение,
бнл даден знак на тези, конто били наредени,
да нададат боен вик и когато тръбачите за-
тръбили, те се хвърлили устремно към из-
копа и го завладели с пристъп, обкръжавай-
ки оградата като пчели. Скочили вътре и
избивали и изпотъпквали мнозина от нами-
ра щите се в укреплението, а много други
хванали живи в плен. Спасилите се пък
били приети разтреперани зад вратите. А
онези, конто били по стените, разтреперани
от страх пред настъплението и смятайки, че
неприятелите са завладели вратите, доста-
вили ги бързо и започнали да бягат към мес-
тата пред самия град. Всичко било останало
без стража и из града имало тичане и без-
редно бягане през глава: едни прибягвали в
храмовете и светите места и призовавали
164
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
uayjat' ExxalovjUEvayy, тсог obr 66vQ,uotS лцос-
fopzcop oixoig Gvyyevtxoig, тсоу te л(юд nAxip’
7T.a(tEyyviouETMv rQfMTEofiai, rd zyg ак/юеок evUv-
aovuEraw tetvd. o&№ yvvaixpg xavtyg туд пугдро-
uyg 1'луо%от apezoxoi. xdi eI /лу nc loyiо nog гле-
rji'jtpm'os tov pEVtxyxoTog лтд/ЕуеРЕ-то, у qi)Ay!)QCD-
лод epvoiu, (bg Myoc fidX/му chqei, iva ay
ту Etoddov (JvyyvoEi xauwg <lyav	то
biidtpvkov, у xal лимиод Лоуос, dp xai avwj
елыяегр upd ЛвуЕтас, то „Poca xai fty foiEOpixa*
туд tcov лоЛоур hnxQOXEiag uvtov dtEXc6£voEpt ev-
uuqox dp елетр%е туд Ьи/ЗоЛуд xai [jtsi^op у xard
robs ЛшлоЬд алоотатад у euro x/.Ecg, лоЛёрй) тур
Tojv лоЛесоу fayiQcatohv epI xal awto/w naoa-
oryodpisvog. vvv де хатафеорцоад tov лоиисо, abv
r>7 pixy xai туд olxzlag dwaozEiag xal Gtmyolag
е^елеоер. OVTQ3S ev лоЛЛоьд T&v cddQayttdyjudwjy
лоЛ1ах1д у dvo%y tv ptEi^or хатЕОтде^ато xlsdg,
a^wazovoys ларттод туд &r&Q(ontvyg tproEcog to
/аеЛЛоу c&s 8eov ov/apuaeip xal oro%doaG&ai.
Kai о uh' тер toiovtco лоотЕТУщлахс xoQEcteig
Ларло&д Eig zyv oIxeuev лаотироЛур елоуе^еъ^е,
(pikav&gdmoig uvravrifas'i xal nQooyyoQiaig Eivpij-
/Аотататд xai лаюлчо/АоТд лада z»7>v fyiy> dfriov
anavzcbpEvog' 6 te рашлеЬд habiEQ ate lug zted-
$atof xal олео stedlst, zip’ Е&хуоёоъ ёуЛорби zyg
лоЛеазд aAojoiv, ?; fysia бз’тНуцчд fiiEOx&daoei’, ovx
yfdhjoe dC оЛуд zxdvyg туд урёоад xai туд vux-
zog туд htl zafiry tmorva&Qoltfov iovg w/Mpvydr-
тад zcop лоЪлоуу xal TEi%yQEig fcavfrg лыощи-усд,
zag ts лоЛад xazoyvgcov, xai ^avzotoig osrAotg xal
py/ayaig xai лег@о@оЛо1С dg^zvotg rag hrd/^sig ле-
Qt^covp^cov. ту ёЧлюгюу zag dvrafif-ig drEilippdog 6
ттЪр еолещоур тлаЮдыр xquxojp ёзшраЬ^им zoig
туд лоЛемд, svE^ig ojp cog ту лдаГЕОгиа хатилАудад
zovg Evavzlavg abv svZafteiq xal qopcp лада tovtojv
{motex&fcszcu, rdg лёЛад агтсЪ ал'алЕтсо'Рагтму
xai туд лдод та fiaciAEia (pEQovoyg ftarnAixyg лро-
yyovfiEPCOP. arg te zovpavzlvv у хата loytoiiov sty^
avvyv^j^y zovtu) та лдаурага, xai to /.iev твТуод
iisi^ovi noQacx-Evy ne&Ed.yp.p£voy sig т1р> &iovoar
xazsitev, Tovg те ел avzco xa^y{.<£vovg лиАЕрусЕ^
оутад xol тур avot^iv to)v лаАб)р лоотоел6^роу
dtanal^ovzag tovtov xal xaftufiQicovvag, ло)Ла
teopovXlag EavTco хатЕ^^ато, oti tov xaiQo^
teddvwg то лдбтвдор piaAaxcoTEQOP avzbg тур (piX0.
zifilav Edsgazo. xai tote Аосяоу Eig EQyovoloyog
fjE^yXEV, OTI T(O ^ЕлЩУ'&еХ TO UEV РЕНЕТУ ovx
помощ свите, други с ридание отивали в
домовете на близки, трети подканяли [всич-
ки] да си възвърнат смелостта, като си
представили, че превземането на града ще
бъде страшно. Дори и жени участвували
в тази суматоха. И ако на победителя не
била хрумкала някаква горделива мисъл
или, което е по-допустимо, никое човеколю-
биво разсъждение да не би при суматохата
на навлизането да пострадат твърде много
сънародниците му, или пък ако старата по-
говорка, за която казват, че никой я изрекъл
и пред него — „Побеждавай, но не прекаля-
лявап", — не го била възпряла да завладей
вратите, то пристъпът му лесно би успял. И
той би постигнал по-голяма слава, отколкото
останалите бунтовници, ако бе завладял с
едно бързо сражение най-главния от всички
градове. Но тогава, като нехаел за бъдещето,
той изгубил заедно с победата и своята
власт и спасението си. Така често пъти сред
много успехи забавянето провали и най-го-
лямата слава, понеже човешката природа е
напълно безсилна да разбере и отгадае бъ-
дещето като неизбежност.
Прочее [Торник], задоволен от такъв успех, с
блясък се върнал в своя стан, посрещиат от хо-
рата си сласкави привети, с ласкателни и славо-
словии обръщения. А императорът, след като
успял [да постигне] безопасност и след като бо-
жията намеса разпръснала това, от което се
страхувал, именно превземането на града
чрез пристъп, бдял през целия този ден и
през следващата нощ, като събирал избяга-
лите граждани и поправял стените, укрепя-
вал вратите и снабдявал кулите с най-раз-
лични бойни средства, уреди и каменохвър-
гачки. На другая ден този, който бил завла-
дял западното пространство, събрал войските
си и се показал на гражданите, като се на-
дявал, че след като бил уплатил предния
ден противниците, те ще го приемат с боязън
и страх, ще му отворят вратите и ще го по-
ведат по пътя към царските дворци, Но ко-
гато неговите работа тръгнали обратно на
очакванията му и той видял на другая ден,
че стените били обиколени с по-силно въ-
оръжение, че хората, конто били на стените,
имали желание да воюват и му се присми-
вали и го обиждали, когато той ги подканял
да му отворят вратите, започнал много да
се упреква за неблагоразумного си, защото
преди това въпреки удобния момент той
приел много колебливо борбата. Тогава про-
чее се оправдала поговорката, че за Епиме-
тей1 не е присъщо да действува, а да съ-
Според гръцката митология Епиметей бил брат на Прометей и олицетворявал необмислеността.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
165
то Ье ^erafiE^ECV Evijp. гтто/Яо?'*? if.cxFQisiazijocxG
blUVAOVS nQO T&V TEtyCOV, Elza Tol'G EalloXOTO.Q
nqoay ayiov xai bia'/EiQtcao^ai тобтоъд tmcmEiAov-
flEVOQ el ,U>1 T7]V E~i'oo6oP сфтф Ot ETTOG bniTQElpOlEV,
(5? E'/r<t) fLOXTjV TO TCV 26yoV th>QOXO7lcbP XOf STQOG
Kq^TuG XQlftl^COP, &XIG&OQU/rjTOG уЁуОРЕ.
Kai ta>as fifiEQas ev fisQfMXUjAEt ЁтотратЕтаа^
fZEVOS exequg, dosafievov tov n2r/&ovg avzov vkoq-
qeip xal тф [iaoiAEt si&OGispai, doag toceifiw wx-
тбд tcqog ECsiEQav tfidfaEe, xal xaza tijs 'рафеитор
(n62ig 6e иеху ладалюд, xijs Uquixovp 1,000 алЁ-
va.ru) TtavoTQariQ е&вщоиго (,u6pi] ydg aorrj tcov
Maxsficn'txcbv ov ovvcmtff/ivf tovtoj xal GvvEfygd-
pi]Oe), олЕЪ'ёсор хата xqixtog e2eip tijv л,62тр xal
6i avzifc xarastAi^ai tovg &)~a^a(vcfvtaG. tiqcgqu-
yek 6Ё toig t&yjBOt xal uqxavdG hucnifias ainois,
tcov ev6jV sbQuxoTiu^ агтаусоу^сщЁтоот алдимтод
&ят]22аут], [xifitv xazcoQt) coxed g ctyvncQ diEvoryjazo.
Ё£ IxeItOV TOfXVV rijV ЛО.(>Еуфо21р’ EV TClG flECO"
ye(cis 7iqoQeuevo\ sxacaddxEi to	rjQgavTO
6e xai dxo tcov rife efoag no22ol ngog r.rp> fiaoi-
AEVOVGilP EXIQQEIV; SZOVTaXfi УвЩ^бгСОР ЬяфОСП]-
odvrcov fiaodixoiv' xal лдосбрссд pipes стооладед
Е^ЛТОРТО TCOV nEfiUOflEPCOV этцб rfjs ладе^о2^д,
xal тд.д ciyogas jteqiexoxttov, xal dig Ёр дхдо^о/ло-
ft co та cijg udyyfi Eyivno. fiixgov 6Ё vgti-qov tcov
йлб xvjs cioag отдатЕЫштоог andvcwp inaysA^dv-
tcov, xal tijs 6vrd/iEcos aigac ifir} yerouenfi тф
PaoiAEt, rd лпод top xoAEfiop e^qtvottg. xal OL
fiEP ex zrjs ijaotAidog хата tcov avunaAcov EGXEvac-
fiEPOi :$?jsoav, BovAyuQixij 6Ё tig борщке ало rfjg
ёалЁоад uExicxsiKpiiEioa хата pcinon toig лео/ тор
(btoardnyy sylpETo. oi)sy xal ftoinav ovros ovx
EAO'/lvTrft1 dnOTEfiOf.iEVOg ЕШТрЁлЕТ Tift' ryySflOplC№
cwtijb тф uvyyEPFi avrov orQarifyco Brjaax^f], o.p6qi
yervaia) xal юптф xai xgos naaav noAEfitKtp1
EuaEtolav axaOcuQsTco’ xcu avaf,a.2u>p ovros toig
6nEQ%OftEVO!G BovAyaQOlS STEQl Tift’ TCOV KviftEAWP
7tEQl%COQOF dycift-’l flEyd2i.fl) TOVTCDP XOCTEEl, xal xcd-
J.obs c<lte).(ov FTtavrjA'ffE тфо лротед^юп GEfrvvpofiE-
voq. evqe 6e тор алоотЕОил'та tovtov 'jraGi'ig Ёцч2со-
uepov iG-/j>os' ol ydg GTQauaxat хсаа2.1л6ттЕд ciixop
aAAos aAlayov biEondopjoar. tbdvTES 6k xai oi nEQl top
Boxaxtyv то yEyovos, a&pdop xal afriol tpvyabda
ёу^аорто. ovriEVTES ovv ovtoi ол?] rvyjjS EtGi, xai
naoav dnoyvdvTES aun^Qias o66v, тф h BovAyago-
J Този Термопил, както личи от текста,
нищо общо с Термопол при Бургаските бани.
жалява. [Торник] обиколил много пъти покрай
стените, след това извел напред заловените
и заплашвал, че ще ги убие, ако хората от-
вътре не го пуснат да влезе, но том раз-
tf рал, че напразно си хаби приказките и се
мъчи да надхитри по-хитри от него, върнал
се назад.
Като прекарал още няколко дни на
стан в Термопол1 и неговата войска за-
почнала да се стопява и да прибягва при
императора, той се вдигнал оттам нощем и
тръгнал към запад. Насочил се с цялата си
войска към Редесто2 (това е крайбрежен
град срещу Проконес), защото от македон-
ските градове само той не се бил присоеди-
нил към него и не му съчувствувал. Той
бързал да превземе града с щурм и чрез
този удар да изплаши идващите насреща.
Като се втурнал към стените и поставил ма-
шини срещу тях, понеже тези, който били
вътре, твърдо се съпротивлявали, той се от-
теглил, без да е извършил или постигнал
нещо от това, на което се надявал, Оттогава
прочее, като разположил лагера си във вът-
решността, той зачакал какво ще му донесе
бъдещето. А към столицата започнали да
ндват мнознна от източните войски, понеже
навсякъде били разпратени императорски пис-
ма. И някои откъснали се войници, конто
били излезли напред, изненадвали изпратени-
те пред лагера [нъстаници], пресичали им
снабдяването с храни и сражението започ-
нало като пре стрелка отдалеч. А малко по-
късно, когато всички източни спли дошли
и имало вече голяма войска при императора,
било приготвено всичко за воюване. Хората
от столицата излезли в боен ред срещу про-
тивниците, а някаква българска войска била
изпратена от запад и отишла в гърба на
войските около бунтовника. Поради това
той откъснал една немалка част [от войска-
та си] и поверил командуването й на своя
близък стратег Ватаци, мъж храбър и раз-
умен и ненадминат по опита си във вся-
ко военно дело. Този влязъл в бой с при-
ближаващите се българи в околността на
Кипсела3 и ги сразил в голямо сражение.
Избил мнозина и се върнал прославен с по-
беда, но намерил онзи, който го изпратил,
съвсем лишен от войска. Защото войниците
му го били изоставили и се били пръснали
всеки на различна страна. А и хората на
Ватаци, виждайки станалото, и те внезапно
се разбягали. Прочее двамата, като разбрали
в какво положение се намират, загубили
всяка надежда за спасение и прибягнали в
се намирал между Цариград и Редесто (дн. Родосто) и няма
2 Дн. Родосто. 8 Дн. Ипсала.
166
Michael Attalciata — Михаил Аталиат
fpvyo) тухф xa.Taq-evy-.votv. етахатала^буто^ be tov
fiaot/jxov OTriaWTiebov, Tip; legus TQasft^ijq zteQt-
sjcouev/M алоазтаппси Stalo)?, xai ЬеортЪтси уеуоиь-
vot to) fiaGikei тгаоилЕу^олгии зте(Л т1]у IjfjrQtfr
rijq tov ueyatov fleov xdi соугщю? fyuov hjoov
Xqiotov уетеШлахГ)? EOQrrjq, xdl tirfbe zoyut' w-
ybvzES xecuI bri.uaov tov? Ьу'ИплиоЬ? faioffdAAtw-
oiv. FTEQOvq be T^q axooraolas <j i'p(jlvgios b faa-
levs eiq c&pa xoHdofu ovx сохоуй/гф^ <pvyfi be<tv-
TOVq XCU. bljUTVOEt 7l()OGetJlf.UOHJt-.
Kai та a tv те)? rKip'oi'/dj? toiovtov eote to re-
ioq.	be, or? Jjargn-axorq other 6 ЬщиЬ-
bi]S ?.6yos xoaeiv, tup vIaTf_ot stayyevel. btafiai-Teq
иет> ov stoat то1? ^Роцкмжч.^ t,yxaxeGxi'fl>tnoav то-
лсч?, "’его? ага лио^ aA/.i/q е.и'.тцит]^ х<А те%-
г??ч T>iv nd? Зл1ом> bnibooiilp' трхпхб?, жй fifov
eyov to ev oopq ata xol тд^Ф xat [3eZei ovyeyo)?
bia'iiv, ffvcaguv be та siooq to gi]V xai T)}v fuJjp>
btaytoytfv, xdi luaoofpaTtow иЬЬчрок а-теуоиегиу.
tovto aovijoa той тбуц tois 'Ptoftaioi? bietoxtOfui-
nav ogiotq гтоЯ/а beiva xol loyto р/рЧт/гш xafkgiy:
нц bin'tiueia eq татеиог Ьпсгеяцауе. тёиз? <У o(<v
тт/q 71Т(Л tovtov </ qtiys F3TtbnajM>wijs tbff anbq
ijлют fafyorTa Svvdpetq 6 flcrdEvs afoot £ tneoTij-
fjaro. ol be Ti]q тс uA/oTotitq eti xafteoTOT&z axei-
Quxot, xol ywxp l.otitfbbu xjaaTairyofievoi, wiv'i'-
9 cos be xal TtQoq rds 'Pof-auxas qa&ayyas ayrt-
GTQUTei'eof/ai eyovreq, teTqos ukv arvaoat tovtoic
ovx tb.xdy.U'Ouv, robs be aayjjyo'q afoaiv xal uw-
тауцатадуа? bovreq evervoov, xdi bovlco iv оута>;
faoxQiva,uevoi, ytAcwilQOmaq cttcv^ev Tvyyavov-
gi. xal Avotq тате Tfjq orgartas biaytVETat, tov
<Pa),iiafa>)v agxeoftevTov TOvzot-q xdl yetgoi^jq
оЬрЧтутсог 3100)001 too? цт)Ьелоте yevoueroi'S итрУ
e&v eyovTaq ycvEoboi. xal ol нет uoytjydl tovtotv
та/ paotZel тицнтлеизторим, ol bk /.ui^ol Toiq tbu iq
Кадотт ovveTTjQi[dT]Gtn' teiadelq.
A(»(f>T]Gacrtq be rdjq rnuov, xal аэолед otyecoy
imb 0eQ{.iT)Q EvQtuGTOiq GvyxivoV'Uevcov ai'T(7)v xal
bc£av TzaQeoyyjxoTcov tov vos Ьъиахатеруаотои, oxo-
3tbv eoyev b ^aoiAevs то1>? vf>Ti]yobs ctvwrv азго-
oietAat ovvexlooYTaq Tvybv to b^to^uAov' ezvye. yao
avzobs rfjq tov ^etoe Zovtoov nuliyyeveoias хата-
qdboat xal ^iZoTttilas aquvoat aeytonjs. xai b)}
TtoieTrai- TobTOvg zijq ааут^г тауа хатаккахт^отк,
храма на Булгарофигон1. А когато импера-
торската войска пристигнала, обкръжила све-
тля олтар и ги отвлякла насила Двамата
били пленени и били изпратени при импера-
тора около празника на рождеството на ве-
ликая бог и наш спасител Исус Христос,
Без да могат дори да кажат дума, те били
лишени от зрение чрез ръката на палачите.
А за другите пък, конто взели участие във
въстанието, императорът не наредил да пре-
търпят телесни наказания, но ги наказал със
заточение и лишаване от имоти.
Такъв бил краят на с ьзаклятието. Скитите
пък, конто народната реч нарича печенеги,
като преминали целокупно Истъра, не след
много се расположили в ромейските земи8.
Те били народ, който владеел въоръженото
нашествие повече от всяко друго знание и
изкуство, и за тях животът се състоял само в
това — да бъдат винаги с меч, с лък и ст рели,
а иначе в живота си и във всички обичаи
били гнъсни и съвсем не се въздържали от
ядене на нечиста храна. Това племе по ня-
каква зла участ се втурнало в ромейските
предели и извършило впоследствие много
страшни неща, такива, каквито не могат да
се изброят в един разказ. Прочее веднага,
пюм се разнесъл слухът за тяхното нахлу-
вапе, императорът изпратил срещу им запад-
ните войски. А [печенегите], понеже още не
били привикнали в чуждата страна и били
изтощени от чумна епидемия, а нямали и
опит да воюват срещу ромейските войски,
не се решили да вдигнат ръка срещу тях.
Те дали като заложници своите вождове н
воензчалници и преустройвайки се по този
начин на покоряй, оттогава били третирани с
човеколюбие. Тогава войската била разпус-
ната, понеже ромеите били доводки от тях
и се надявали, че ще направят кротки по
нрав тези, конто никога не са били, нито
пък можели да станат кротки. Техните вож-
дове били препратени при императора, а ос-
таналите били пазени в своите укрепени ста-
нове, без да търпят някакво притеснение.
Когато епидемията затихнала и те се раз-
движили като змии от силна топлива и си
придобили слава на несломима сила, импера-
торът решил да изпрати вождовете им, за да
вразумят, ако могат, съплеменниците си. За-
щото се било случило така, че те били удо-
стоена с възрождение чрез светото кръще-
пие и получили най-големи почести. Той ги
смятал един вид като посредници в борбата
и отново ги възвърнал и предал на собстве-
1 Дн. Бйбаески. Срв. тук стр. ПО. 2 Това е известного печенежке нападение, което било извършенс»
през 1048 (?) г.
Michael Attalelata — Михаил Аталиат
167
xat rate obtEtoig rpGTQiais aidhg fivaoto^Ei xal ла-
(KldldoiGir. Pyre) <5f TOTE SIQfTjTOr OTl plaTTp’ Aifiiosia
ленном» ng елцМЗм-тш, xai on дфП’ на) логтруп’
EVEQyETElV OflOlOT Xlli 01'<У fauitTVV TOVTfDI' %«'
org dsioTtxTEtv eTioHev evvoiuv. хата yog to oixeioy
e&fcg уег6цеуо1 лйута лоиттЕсУ боа тб г Под av-
Toig nuffjjvEi xv) i'iuy)Eth'QEr ovx (hrrt/oj-io, gw-
E'/Eig bidgof-ias Ety^’ut.6f.iet'oi xu) AuipvgayoiyovTEg та.
xfafap xd лар тб ztgoGTv^fjv bp^ousrot, xai tip1
*Рсщмй'х>,у yip' Totg cuiwffi r<ijy Avovvivv люлуоу-
teg. dto xru oiTypfayxaofhi лалтг б i'hjoufI'G хота
тсоу lianiiaoayy v/.rioai отцаиаг dStofiaX/ov. xal uvr-
EAfko'nrig (it'Tfjg xai toig rvaviioig ауилаоата^а-
иЕТТ-д fiu'/ai (Jwexeig xc.i)' ixiтотip> iyivoYTJ, лоте
uiv Toiniir лот) <У Entirety лдоаолаСоРто/Г rip’ vi-
xr]v. >лн <У toonakifi Eddxti, ua/loy <У ij тс о
^xvHoiy 1л1>ро<)а лдитЕоосоа, %са.ок утт-зр Нчтеооу
пЪу avTiTETcr/uEycoy ал' о27о'/Ло)У ei •Hvg, <оолео
<(лб ovvO'i'jf.ioxog, avev dicoytiov xai (pay Г/д аяг2-
/Лузритг.
’Еууа) TOTVVV б jiaci/^vs KOUGthpilp' Еи.лсгбоол
тз> стеатит бю тазу EitKW тау/латцзУ xai oviej tijv
^rcrthxipr xuTi-gyaoaoihu лаутЕсуио'. diapifid^n r«i-
rrr Eig Ргде'лзр' ?x тГ)т 'Adas тоге отоатЕУрЁ-
vorg лаъесби.-, xai лоЛслколаоад то ztlifflog wig
Xxvfiuig Елчу ipcyv^ Aitov u.gyjiyov ovtoi g Ёлютз]оад
i-vrovXop nva тшр lEgiouEvcoy, тсЪ tov р&епооод
TtfiTqoag aiiTCT agudtai'. tig rag drrauEtg fyvsAajxbv
хата тип> EVayTicop ofiooE Xf<3Q&‘ xol лоб tov %&-
Qaxa 6ua.it у xai отдатолгбЕгиасНш xai fiovhag
GTiiaTip'iaciQ лпо7арЕ!Т’ xal Gviipaldiv та лдоо-
/р'игта, xaul иЁтсолш fols tvavTiotg, cog ElyjE (pug-
TOV XGl UVOXEVi'fi dyOQUOTlxi]S, i^pCttrFTOJ, СЛЕгбюУ
avcog те rial ol d'v астоз xaiUAafiEiv tovg aern-
Tf-TayuEvovs лдб tov tpoyEcv, xd л'мчиз^еП^чу tov-
TTOV EQp(tGad)a'. (OS <5’ EXElVOl jlEQtTETEt'YlGUEVOt TOTS
fyia&iG tijv etpodov аитоп' ьдрбЁуруто. dgoucp xal
fioy лоллу тр ладЕрб^-'Г/ tdrrtov та»’ cPo>juaixdjy
4KxA.ayyo)v rivEg лдооЁ6а7х)У. ol 6e 6ё7л<лу ExipJt6~
Xoig 7(oiiOcifiEYOi, на), тог? Тллоис uvwtv szAiyyais
ihjQVfi.'jGfLYTEg, aiUyQtOS TOVTuVS Ijivyuv Gl’VTjydyy.tJ-
tJOT\ EvlapOVUEVOV TOVTTQV EXaOTOV IVO fill T.OI
ftiov fezofiaA/i лЬ]уу алдоолтср xal GviuiO-TTiHr,
toig cuviQEypvoi. dEVTsgag di, Gi\uiioA.i]g yEvouEiijs
ajg Tip’ dfioitty tHTQontfV ol 'Рсорийы лЕлог'НаосУ,
ev&vg g'EvyoVTaJi' ol £xvfiui tovtov Egijgri]VTo. х(й
T^ fiTa^lQ, TOV ^TsjffOVG TOJV •JTQaTltOTTOT СУрртуЁУ-
ните им родове. Но тогава за пръв път раз-
брал, че човек напразно би се захващал да
напоави бял някои етиопец, че е все едно
да .хранит змия и да облагодетелствуваш
лот човек и че обикновено благодеянието
към тези хора не раисда благодарност. За-
щото, когато си отшили при своя народ, те
не престанали да вършат всичко, каквото
гехнпят нрав ги карал и подтиквад. Често
подготвялп набези, ограбвали околностите,
ппустошзвали всичко, каквото срещнели, н
наниявали ромейската земя с крьвта на ав-
зоните1. Поради това императорът бил при-
нуден отново да вдигне срещ)? варварите
боеспособна войска. Когато тя се събрала и
се наредила срещу противниците, започнали
всеки ден непрекъснати сражения, като ту
едните, ту другите грабвали победата. А ко-
гато борбата изглеждала, че где е с равен
резултат, или, по-скоро, че напорът на ски-
тите има надмощие, двете нареденк една
срещу друга страни без поражение ’на коя
да е от тях веднага се разделяли като по
даден знак без преследване и бягство.
М тъй императорът решил да прибави
към войската и източните отреди и така да
се справи със скитското всеорьжпе. Прочее
той прехвърлил масово войската от Азия в
Европа и като умножил [така] числото й.
изпратил я срещу скитите, като сыцевремен-
но й турил начело един евнух от духовен-
ството, когото удостоил с чин ректор2. А
той, като приел войските, потеглил право
срещу противниците. И преди още да на-
прави укрепен лагер и да се разположи на
стан, да състави военен план и да подготви
необходимого, той се явил пред противни-
ците, както бил с багаж и полеви обоз. Той
бързал, както и .хората му, да настигнат
противниците, преди те да са побягнали, и
да ги унищожат до крак. Ате,като се укре-
пили с колите си, зачакалп тяхното напа-
дение. Някои от ромепските фаланги се на-
хвърлили бегом и със силен вик към техния
лагер. [Скитите] пък, като си послужили от-
дален със стрели, изплашили конете им с
ударите, [конто им нанасяли], и ги принудили
да бягат позорно, понеже всеки от тях се
боел да не загине от внезапен удар или да
не бъде стъпкан от тези, конто бягали ре-
дом с него. При завързалото се второ сра-
жение ромеите били отблъснати по същия
начин и веднага побягнали, а скитите за-
почнали да ги преследват. И понеже в бър-
1 Архаично име, с което са яменувани визаитийните. - Този „ректор" (титла, конто се давала на вис-
ши духовници) се наричал Никифор. Срв. Cedr.-ScyL op. ей., р. 593s—п; За титлата вж. Скабаланович,
Византийское государство и церковь, стр. 157— 159; Brehier, Les institutions, р. 135.
168
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
rcor, rcbv те тус eonsQas utqozimtojv wjyd’ sig yei-
oac ёкд-Eiv xai zyv rjrr.av тсоу огщиахож dvaxaZe-
cac-tlai dul то nu(№/vdfj»apyd^ai ле(Н avri/r zip'
fiuEQav тус nQoxaxdQ^scoc, лаутЕкус таолу rd»*
ePojuaixan’ dvvauEwv ylvEzai xal tydvoc tovtcdv
Soos аиоОутос, ol de neQtaco&evres тас яаколУлас
txdvvreG xal хашрагтес tcov injicor, etc vAyv те
lia&Eiar xal xQypvovc EavzovG ovyoiihjGavTSG, n.6-
ItG sec та ecivtow aveccb&yGcn’*
Toiavryc ds tstvxjjXotsc ol Sxdthn n'/s Evzoyiac,
xai woAlfbv асорАтсог xal ypyiiazoyv yevdpevot xv-
(iioi, xal avyipiaroc ueyalov eifajorfcayreG savcvvG,
uvtcdg efipdZ^ovGiv etc туу Maxedovtxtpf xal иата-
TQsypvoi jriiijay djuov, xal TiAeiovcov xvatEVGUvrsc
/jacpVQtov etc tog ecwzow uxip’dc яЕ&фау/Ъс avaccb-
tpvrai, tovto dr die xat iQioodxic лелосухотес
apaqjw Ejfiiv zip’ Icyvv xal axaznycovtoToy edocav.
av^hc <5e леем ’AdQtavovszoliv owraypuza usyaia
лаоала^оэк 6 tcov ‘Putuafap yyeudjy КсоготактТтос
.TQfJUCidoiToc 6 evvovyoc etc толок IHflTuK, xal ТОф-
ootc avzov 6%i'Q0)Gac уяо&урооЛкак Ahyaiji [Ieg-
raQypv rov 'loxetavov, yr tntzyoayv ryv тож Sxv-
floyv &fodov. di dMyov de езтеа&оте/с exstvot алак
то хата л(юссолоу леМок &d,yQo)oav, xal etc zip'
t&v 'Pcouaicw xcjwqufloiyv kioqsvovto, л1у&ос
ovxec cog db/tfSg* dvoaQilhiipcov. eitisq oiv лдоаёо-
yov тбте ту tov payiOTQov tov *Anomvizov fiov^fi
xai ^EQiEffiJ^a^av Evdov davrovc ol "Pcouaiot хат
exeivyv zyv соцоу, six ssrayiovoi toig ^xyfku? ex
лодос Gvvsdlfoxov ydy xauovci xal хех/яуибы ту
Graost xai zoic ле&Ьобросс tov yduaxoc, x&y eiQ-
ydcccwd Tf afciofajyuv sQyov. vvv д3 алаи&адшоМЕГ-
teg, xal лоо тус stoZecog titfiaZovTEG avzoic t-v то-
лок ?]QOT{HauusvoiG xai duxsiwci xai QQaypotC
xareGm^coiteToiG, 6)Jyov sdeyGca’ дяо/Jateiv xcu tov
yaQaxa, трттфегтес uadrjv ту tcov Evavzlcov ftrupo-
qu, ETiEGov de xal ol zebr уусибгож елкуигёататск,
avTOG те d 3'AQQurv[rT]G xal 6 Aox&arog, 6 uer t-c-
gq) [tyy&EiG d ds 'QoiyQeiq iytpiisic, uyjOslc de node
tov zebv 2xvfl&v dt>%7]yvv, ttydey ттолтг^ас dfcv'f-
£ei ^IfpOG ciyypv 5WV xeIuevov, xal ласа tovtov
хата tov T^ayyAov, xal uvvaqxuQEiTai Tyv yjeiQa,
Asgac „tvoc xal avzoG dvousvovc 4>ovevg ysvsctiai
ov dedoixau. ol de ^xv&cu &vuqi ^euavTec бмола-
QaTTovGi tovtov^ xal r.)}v yaoieQa telcovteg та ey-
xaza tovtov s^oiqovgl, xal хататероктЕС avzov %ei-
oog xal srodac avzEtadyovctv ev avrij. xfil Hy^oxei
Aowwr tov svyEvij lidyarov. ту d’ enavQi.ov evu-
котията на множеството войниците се разме-
сили, западните войници не влезли дори в
бой и не спрелн поражението на съратници-
те си, тъй като били подценени в сыция
ден, когато започнали военните действия. На-
ставало всеобщо бягство на ромейските вой-
ски и неописуема сеч сред тях. А тези, конто
оцелели, съблекли въоръжението си и като
слезли от конете си, навлезли в гъсти гори
и по урви и така едва се спасили в лагера си.
След като скитите постигнали такъв ус-
пех, те завладели много пленници и вещи и
преизпълнени с голямо вис оком ерие, нах л ул и
по този начин в Македония, като същевре-
менно я опустошили цялата. Като станали
господари на много плячка, те се оттеглили
гордо в шатрите си. И понеже извършили
същото нещо два-три пъти, изглеждало, че
силата им е непобедима и несломима. Ромей-
ският военачалник препозит Константин1,
евнухът, събрал отново големи отреди около
Адрианопол на едно подходяще място, което
укрепил с ровове по съветите на вестарха
Михаил Докиан'2, и зачакал нападението на
скитите. След малко те нахлули и изпълнили
цялата равнина отсреща. Вървели към лагера
на ромеите и били наистина неизброимо
множество. Прочее, ако ромеите бяха се съ-
образили тогава със съвета на магистър
Арианит3 и бяха се задържали вътре [в ста-
на] в този час и ако след това бяха про-
следили по петите врыцащите се скити, вече
уморени и изтощени от стоенето и от набе-
гите срещу вала, те може би щяха да из-
вършат едно велико дело. А сега, тъй като
те ги нападнали с голяма самоувереност
пред града в обработена земя, изпълнена с
лозя и плетища, малко оставило да изгубят
и вала си, съвсем сразени от нападението на
противниците. Паднали и най-видните измеж-
ду вождовете, както и самият Арианит и
Докиан, еданият ударен от метателно копие,
а другият заловен в плен. Последният,
като бил заведен при вожда на скитите, без
да се изплаши, грабнал един меч, който ле-
жал наблизо, ударил го по врата, като одно-
временно му отрязал ръката, казвайки: „Не
се боя и аз да стана убиец на един враг.“
А скитите, обзети от ярост, го разкъсали и
като му разрязали корема, извадили му вът-
решностите, отрязали му ръцете и краката
и ги сложили в корема му. Прочее той заги-
нал като храбрец. А на другия ден, когато
1 Препозитът е бил един вид началник на всички дворпови слуэкби. Вж. Скабаланович, Византийское го-
сударство и церковь, стр. 171—172. Препозит Константин бил изпратен срещу печенегите в 1050 г. според
Златарски, История, П, стр. 102).	2 Вестархът и патриций Михаил Докиан бил известен пълководец. През
1041 г. той се сражавал срещу норманите в Сицилия. 3 Магистър Константин Арианит бил управител на тема
Македония и Тракия.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
169
paAovreg aiX^Xotg, хата nva ueoj/ fitbovci varta
ol Sxviiai ка1 лесоттют тсгсуу ol XotTiol jTeqI rd
o‘l'EtEQa dtaaoS^ovzai.
'H<j%cdAe Toivvv 6 fiaciAEvg, xdi ицхатру е£ц~
tel 81 •ps av UHoxQovoaG&ai bivijcacTo то оутЬта-
Xov' avrog ph- yap &’ Eavrov т>р> fyyepoviay dva-
dEgaafrat rov noMjuov xal fiovAduev og о Ax цдигато,
vbccu TtodayQiKT) heqI та акоа xaxejg dtaxsipevogxdl
этагсеЛсде d^goirog oiv xdi dvrl nodog x&xgnpsvog
та) 8vpoq>’ тою & GToaT jjy&v &vftv8()ifiy xccraytvfAa-
коп’ xai tleqI ri/v tcov 8s6vtO)v dyira^iv avotav,
fitav ovv evqlgxev (ivaGTo^rfv rijg avvEyovg tojv
flaQflaQujv tditdQoidjg Ti'/v ev rotg (pQOVQioig dtavo-
firjv raw GiQaTiancav. xal ovtcd xaoTQoipvAaxouvrag
anodEt^ag avrovg, xai viva Aaxivuv, avdpa ysv-
ratov Eg rd иаХют.а xazd ypiQa, xai voijaai to 8e~
ov ovdevbg Ijrrova, rovroig aoyrpybr imm^oag, raig
TWV EVavrioyv Etpddoig EtpEdQEVEt# STETtoi^XEV, ElltZjJ-
povTEg toivvv avrovg tr raig ExdQouuig xai raig
diaociaytug tcov ETwyfofnayy, хата uotpav e^lovrsg
tcov koAecov, xdi Tovrovg onoQddag xaraAapfiavov-
reg, rijv те Aetav rupfioow xal jroAzovc dr/jQovr
xai gcoypsta EAapf>avov. tovtov ёъ yswp&ov, xal
tpofiov xaraayovTOg rovg Evavriovg) dvaoroA-qv eAo/Ie
to deivbv rijg smdQopijg, xai ol evrbg Ttjg
Qag AsyopEvqg avEoiv rife cvveyovg xaradpopiig
ELGEdeypVTO.
'Ey togovto) Se tov ^Qad'cv kaxpYjoavTog ua-
Xyopov &VEtidQQfiGE to rPapal y.6v, xal 6 fiaoiAebg
tcov E7il т-jjg avAijg era отргацуот dvadsdaycog,
TOVTO) Tag ECnEQlOVg dvVclpElg FVfli'g SVEyElQlGt,
xal bg хата то cppovpiov rijg XaptovnolEcng yeyo-
vebg Exrog TOvTtjg tuv yaQaxa т'нЗетш. pa&cW ovv
cog tnlffiog ovx fVui}i'i3wiTuv 2xvtivw uqti tcq'jg-
fiaAbv та atsQi rip’ XaAxlda xal *AQxa8tavnoAtv xal
oca bvcmxcoTEQa tovtov Irji'QETai, aQag exeiOev
navcxQuTiq. roig ^aQ^aQotg хатах Ayxuxajg emqxd-
VETai‘ xal zag tpdAayyctg txxa^ag sroAcpixcbg xdi
fiaQQeiv TtaQEyyiyiadutvog dnb pvrfjoog tjAavvE хат
avreov. ol 3e JiQOg xaiQiiv dvTiayjuvTEg xdi riyv pa-
yyp> huGvvdipavTEg, xal sig dZxip’ biEQE'&iayTEg ea»’-
rofc, тоут cPopa'icw EmxEiaEvoyv xdi ^oV-ovg avar
Q-yirvTOJV Eig qivyip’ xdi dxovtsg EVEvaav. xai Tijg
8ld)^EO)g ETll nolv yEVOtlEVt]g GVXVOl to)p Xxv&wv
ETtEGov. rha xal Aoyot тцитап’ a&Qooy rotg bd ov~
се завързало сражение между едните и дру-
гите, скитите на места обърнали гръб и като
паднали неколцина от тях, останалите изби-
рали в своя стан.
И тъй императорът бил много огорчен и
търсел начин, чрез който можел да отблъсне
противника. Защото той не можел, ако и да
искал, сам да поеме командуването във вой-
ната, понеже страдал от подагра в краката
бил съвсем неподвижен и вместо с краката
си служел си с колесница. Виждайки обаче
малодушието на стратезите, неспособността
им да уреждат необходимите дела, той на-
мерил единствен начин да отблъева честите
набези на варварите именно като остави
войниците по укрепленията. Той им съобщил
така да бдят на стража по крепостите и
като им поставил начело един латинец1,
мъж с извънредно голяма храброст, а и не
по-малко способен да обмисля необходимите
решения, накарал ги да чакат нападенията
на противниците. Прочее те, наблюдавайки
как скитите вършат набези и ограбват мест-
ните жители, излизали внезапно на части от
градовете и ги хващали, когато били пръе-
нати. Те им отнемали плячката, избивали
мнозина и вземали пленници. Тъй като про-
тивниците били обзети от страх поради тия
действия, ужасите от нападението престана-
ли и онези, конто живеели отсам така наре-
чената Сидера2, получили отдих от непре-
къснатите пристъпи.
При това положение, понеже войната на-
вън се прекратила, ромейската войска се съ-
взела и императорът, като издигнал за стра-
тег един от дворцовите хора3, веднага му
поверил западните сили. И този, като стиг-
нал до крепостта Хариупол4 *, разположил
стана си извън нея. Прочее, като научил, че
неизброимо множество скити неотдавна на-
хлуло около Халкида6 и Аркадиопол и ог-
рабвало местата по на запад от тях, той се
вдигнал оттам с цялата си войска и се явил
с изненада срещу варварите. Като наредил
фалангите за война и ги призовая да бъдат
смели, спуснал се срещу тях с отпуснати
юзди. Те се съпротивлявали известно време,
сражавали се и се подканяли да бъдат храбри,
но понеже ромеите ги притиснали и избили
мнозина, те, макар и неохотно, се принудили
да бягат. И понеже преследването продъл-
жило дълго, мнозина от скитите падналн.
1 Според Gregoire, Michel Attaliates, р. 347, вероятно Herve le Francopoule. 2 Смята се, че
Сидера е дн. проходът Железни врата. Според Златарски, История, И, стр. 105, бел. 3, изразът evtoqt^g
Sufyoae hyopivijG означава, че събитията са станали не ,отвътре“, а „отсам”, т. е. на юг от Стара планина.
3 Т. е. Михаил Аколут. Срв. Златарски, История, И, стр. 105—106.	1 Дн. Айребол в Източна Тракия.
6 Според Sn. Saxsi.AaotOG, IldieiS xai •Deotila OouxtjG xai 'luivias iv rp dozatoTTjii, ev ‘AidjvaiG 1929, p. 457,
Халкида бил град близо до Хавса.
22 Гръцки извори за българската история, т. VI
170
Michael Attalelata — Михаил Аталиат
fiaytuG	xal civtoI тр чоца tcov ьё.чг-
уогтму цттц&тужу' xal яапе? opov owedtufx&t/cav
uyvi tov ‘Pencocfot* Ifowov. xal et pi) toig $qv-
pot£ nul rats vanaic xcfTEtpvyov, xiiv exeivra лоу-
tf-г rfjS rp(»puiW}G payaioas yevopwoi naQavdAujua.
Tovtov ёё tov tqwiw лоотедцсаутсоу тЛг cPtu~
uxiiiOY) uetu ygovov Ttvu фгра] tig e^crnsyei tovg
SxvikiG Aeyovca per а dirrapEOiG ixavrjG жлоеира-
AF(V EIG TOV ТоЯА/T^GV' ГОЛОС <5f OITOG ov UlXfJOV
ffcioti-zv тцс ’Адоиа'оояблапс xeipevoG. cvvayaycov
отт аяа» то gtqutiwtixov о ^pAOjileiG GTQavijyoG,
rmv riif/iEiwv dpil-Evtwv yfogei rtfjos rip> airvvav.
xai m’nTvytbv хатеатаитояеёЕгрёуок avrois p&jffl
yfu rovTToy tfccanjoe, not tov opotov икаиг avcol’G
ёам) eig tqvs те kegofwg eoxvAevGE xai per' ёлач-
xfow eis Ti}v сцесёроу еухатеофхсаае, hoaaoig ёё
tqmvtok d.?oyvl<jft(fci evtog zi]G	rnipreooG
ran’ tvoyzlcov азтоёееу&е^, утаатЛ’ ttjv exeige yrp>
tv’s ^ap^aptxq? «/ бёоу fteffcdwc ехо^оег.
'Елтц}8&£ ovv о fiaGiAevG toig ettev&ev ayoyvta-
paci те xdi яротертршсч, ёбура tei жают/ютиё
тол tov eig ti}v rear ewivriayv yevEGflai noQepfiohp*,
егеря/ bwiifiei ecoq rijv ocpmiay e^oyxcaoaG. eztitqe-
stei ёё xol tov Tti»> I)ov)yaoan' оатралцу (ёр> дё
ovtoq toig povaypiG ph' xazeiAEypETOG Exroptas,
ёб$?] ёё дтЕяттуурлётгк xa* (^ul tovto лрост)ёо.)рёуоъ
toig P'U пров/рауися) uvvdQautku zovrcp tov piqog
toI'G evaYTiovG яоМцли*'. ovvay^oyj'oG ovtog tovg
oaoi'g, adpa ё-vvapsi ёюДаЬ’ел. тот vnsQayEorijxoia
fiovvov xai oiov pefioQiov xeiuevov n}c те Slay.e-
ftoytxifc wit тагу ле&1 tov *Iotoot ypfrgojv, og xal
Zvyos ёк\ tovto toig emycoQioiG хатагора^Етис xai
GTeromovG Eyei xoaao'g, oPff б frjpcbdtjG AoyoG
y.AetGovQaG xoIelv ^aQelufie. xol tieqI zip' реуактр'
IlQatoilAfiiiav dujiieQevaaG та ядое tov яблерог
i/irtQeri^sto, itovlevn/Qtov xa&iouc xai sieqI толу ei-
хбтоуу dvjf.o'jyoQoyv. б ёё /SaoiAebG rip' tov pe Mot-
tos evAafiovfievoG sxfictGtv, eite xal GupPovhuG ere-
(jcov hei.g$e(g, ёа/. yoaufiaran' TtUQip'ei ттЪ fh'd@i
pi'l ovLifiaAecv лдлеиоу, ei oior те eori, лойура
d-vGui'i^avov o.t тф vTioileiG' ayyje&vcov yao t^g pa-
yj]G xatieoTCOGjjG •у.ёгя’атсп’ Tjv apoytpi xai xtvdvyoi'
ytoQiG аттаёАаутр’а/ enetHev. xai 6 per to »jttov
xaxoy fAQovpe.yosf V pallov ebieiv ардЯроАот,
лад? pdjfip> етбпа, xal ip' лпа tovto gxo-
След това и тёхните отреди вкупом се вле-
ли в ариергарда, но били също победени от
напора на настъпващнте. И всички заедно
били преследвани чаг< до Рендакиевата висо-
чина1. И ако не били избягали в гъсталаци-
те и в тесниннте, те всички щели да станат
жертва на ромейския меч.
След като ромеите добили надмощие по
този начин, подир известно време се пръс-
нала някаква мълва, че скитите със значи-
телна войска проникнали към Топлица2. Това
селище е разположено на немалко разстоя-
ние от Адрианопол. И тъй споменатият
стратег, като събрал цялата войска и били
вдигнати знамената, потеглил, за да ги от-
блъсне. Той ги намерил разположени на
стан и също ги победил в сражение. По-
стъпвайки по същия начин с тях, смъкнал
оръжието на падналите и с победни песни
се завърнал в стана си. Чрез много подобии
сражения отсам Сидера той се показал
по-силен от противниците и смело прочистил
цялата тамошна земя от варварски нападения.
И тъй, като се възгордял от тамошните
битки и успехи, императорът наредил стра-
тегът да отиде срещу укрепения лагер на
противниците с цялата войска, след като я
попълннл г други сили от Изток. Той наре-
дил и сатрапът на българите3 * * (който бил
станал монах като скопец, но бил измъчван
от желание за слава и поради това се зани-
мавал с неподходящи работа) да му помага
във войната срещу противниците. Прочее
[Михаил], като събрал всички, с голяма вой-
ска преминал възвишавашата се планина.
която се издига като граница между Маке-
дония и земите около Петър. Поради това
тя се именува и Зигос* от местните жители.
Тя има много теснини, който на простона-
родния език се наричат клисури. Като прека-
рал целия ден около Велики Преслав6, той
почнал да приготвя всичко необходимо за
войната. свикал съвет и говорил за онова,
което предстояло да се прави. Императорът
пък, опасявайки се за изхода на предстоя-
щего събитие или пък подтикван от съве-
тите на други хора, наредил чрез писмо до
този човек да не влиза в бой, ако е въз-
можно. Но той му възлагал трудно изпълни-
ма задача, защото битката била вече пред-
стояща и било невъзможно без трудност и
опасности да се оттеглят оттам. И [Михаил],
смятайки, че злото е по-малко или дори съм-
1 Неуточнено. 2 Според Иречеп, Пътувания, стр. 480, Топлица се намирала на запад от Хасково, при
тапошнкте гопли 1^ани. з Тона с пак Василий Монах, който у Кедрин-Ски.шца fop. ей, Ц, р. 6O7io_Щ,
е. наречен Синкел. За званието „сатрап", давано па византийските императорски намесшицв в българ-
ските земи, срв. Златарски, История, И, стр. 9—10.	1 Това име на Стара планина се дана от по-късннт1’
шзэнтийски автори. Срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 151.	•'* Срв. тук с гр. 154, бел. 1.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
171
xciw кем fitaroorpEVoS'о ёё tmv BovlyafMuV aarQa-
лр-s, ffOovu) xmEfttQUrvyypp&vs teal ё61ср [кол усЦ>
Zeyerat пета to»’ alXcnv xal tovto to лол? os tovs
ЛЛе1оГ(/£ TMT I'tiTOUian’ ms wibtav лсцюуох^ыр),
лоосу aGEOJS ex tov lieujiZexov dQa^dusvos doiatiov
ovte ui’iEt rip’ epvyip’ aovviaxTOi’ tumtcjemouevos
teal to gvpoicov tois лйос to euvtov xQOTt/Ov/ievos
fiovAppa, iva py, cpijo'iv (ел ступ1}vqi^e yao siqos
tovq лапаУта? la&ocdcas), tois ojiMK ryjs ecivtov
pyEpovias рву as б лм^а pYzotlecus <5о£д лврф&Есд,
•леи. togovtop EQyov wmoQdcOMus ЕлирррючЗр кем
латауауи1 rov fioiapfiov. eZci&e ёё то supos ыдсог,
ms о Xoyos, xatf eudtov, xai гг'р’ёе Tip> yvc/ipifr
dlpth£op&>pv detxvvs, an cp-Dovos ovx olde лоои-
liar to ejVf UpEQOV' околют yao otttjoS eteqov тёр'
vixty ату-аолаор, tieqI ryjs eervrov GCOTt]Qias ал(ю-
6nT(»S OV filEGtCOTTijOEV. COS уд(> EHQGCTljCEV f) yVMptj
TOVTOV ТОГ л62виОУ faaVCUVOUEVOV, ле(л Zvyycov
depds CM ТЕ GKTpoi KFQlpQOVVTO ЭСС11 CVGKEVaGfipE-
VOS FnaOTnS TYJS Of’xOl (pEQ0&GT]S TptTFTO. ol ёё Smv-
fiat л^оЕууагябтЕ? тёр1 tcov 'Pcopaifov stQoatQEGw
woq& tcov ваТозкотсор avrois, лвохаталаруёарог’огг
ms egodoi’S, xai tovtovS ugvvt&ctovs evcjovteq ло-
Zbv ipovov ai'TMv EiQyduarTO, кем яатд. xfidroS nv~
tovs y.ciTaycoviG6.p.EVoi teal ue%qi woZZov cvvdia>$av-
tes, xal tovs tovtcov PFxQobs oxvAEvaavrss, ovs
tie xal ^corrciS eZovtes, тёр1 ^QOTEQav тутти? cu’Exa-
Zecavro koj tiqos EVET^Quti’ ecivtovs аурхтцсарго.
о ёё tc7)v BovZyaowv aQKrfyos, d тёр> ohiar Tov
up xQorp^ip’ai tov TioZepov (jvvEtOEveyxwv xai
ердхпчр то лсп> Gxauoopoas тр? %аЛЕлотцто5, aye-
QCoycp uvi xal fiaaaet xartvroyovpEVoS 1'ллср, xat
rots tovtov лоо1 draZf.oros eIvcm fiaQQaiv, лЕЦТТоу-
yavEt dicbgoyi, xai tov fotnov толпц QEQOfiaTpoai
OlOVEl fiooZypiEVTOS yXTQStlETOl TpS e^Qas GOTOS, xal
лтюра т-р yp xaiarfEQETat dvGTpvov. xal cites W№
Sxvfian> hzixairdafidvrES avrov Z6y%i] tovtov dia-
ysioltovEU,, лерито? oqti ua&ovra (bs 6 ty&oros e^
cbiavros v'l [отец лЕрс тёр’ yQueypp, кем T)?&6qov yrv-
VpTlKOS Et'rE tov yEVVpTOQOS El^ ETtQCOT OVVEVpVey-
uevgw avTtp xeed'EGTpxE.
Tote dp, tote, ката тёр' vvkto. rps dcwTdxtov
tpvyps, ek rijs хатаояолрд 6 BoTavEtdrps то лося-
TopEvov arvyjipa teal rd ла^ е2л(ёа тр cPcopedcup
dvGfiovZi'ci cvp^sfipteoTa ffECiiaevos, arias те ло22р5
елХро^р xai rps aaxovoias tups ovtco oi’L<^ovZev-
нително, бил склонен за сражение и на всич-
ки било известно, че така смята и мисли.
Сатрапът пък на българите, обладай от за-
вист и лукавство (защото казват, че между
другите страсти и тази именно измъчва обик-
новено повечето евнуси), вземайки повод от
императорската разпоредба, не престанал да
предизвиква безредно бягство и внушавал,
че неговото решение е полезно за всички,
защото иначе, казвал той (това тайно шушу-
кал пред присъствуващите), изпратеният по
решение на императора [Михаил] щял да
стане велик чрез оръжието на своята войска
и след като постигне такъв успех, щял да
се прослави и да спечели триумф. А топ не
знаел, че обръща меча срещу себе си, както
казва поговорката, и доказал истпнността на
тази мисъл, а именно, че завистта не знае
да предпочита полезного. И наистина той,
като гледал как да грабне победата от дру-
гия, непредпазливо пропускал да помисли за
своето собствено спасение. Защото, след като
надделяло мненнето на този, който убежда-
вал да не се воюва, в часа, когато се палят
светлините, шатрите започнали да се вдигат
и всеки се готвел да хване пътя за дома.
А скитите, като научили предварително от
пленниците, конто били взели, за намерение-
то на ромеите, стигнали преди тях в прохо-
дите и намирайки ги в безредне, направили
голяма сеч сред тях. Те ги победили напъл-
но, преследвали ги на голямо разстояние н
ограбили убитнте между тях, а заловили
също и живи и така заличили предишното
си поражение и си възвърнали благополучие-
то. А началникът на българите, който бил
причина да не стане сражението и който по-
ради завист докарал цялото това тежко по-
ложение, яздел на буен и смел кон, упова-
вайки се на неговите крака, за да не бъде
пленен. Той се натъкнал на един ров и ко-
гато конят по някакъв начин искал да го
прескочи, изхвърлил го от седлото си и той
паднал злополучно на земята. Някои от ски-
тите, като го настигнали, убили го с копие
и той едва накрая разбрал, че поговорката
за завистта напълно получава потвърждение
и че завистта донася гибел и за този, у ко-
гото се поражда, н за другите, който се съ-
гласяват с него.
Тогава, именно тогава, в нощта на без-
редното бягство, Вотаниат1, научавайки чрез
разузнаване за станалото нещастие и за това,
което се случило неочаквано поради злово-
лието иа ромеите, се изпълнил с голяма
мъка и оплакал онези, конто взели такова
1 Това е бвдегцият император Никифор 1П Вотаниат (1078—1081).
172
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
oartag ЕтаЛамсЕУ. Elza Toig au.<p3 avzov nagexe-
Легюато ,iu'i dixTjv OQopfatnv ал,3 аЛЛцЛа»’ dtcxoxf-
8ao&fp>cu, xadwg ol Лото1 exQuaafteu, twuwvtes
onzdvovzai, xal vwza d^vvai toig лоЛктиосд xai
axo^ovg t-avTol'G tisodat там SkvOixotv то.^т/ш-
тоуу, аЛЛа jiaQ ovtq) p.EVEiv xcu, суоЛассод EnecDai
nerd xagtEQuv tov агутау/латос, wg dtvautTov tov-
tov toig travel oig ioyvQcbg аутарбгао^ои. oT d?)
xal ovivfQovQom’T.EG a,ua xal 777 dvdoia tovtov
O’aQQ'^cavTEG zip' Eavzebv GOiTtjolav zovzap xal rijr
EV&V(OQtaV U.VE&EVTO. ETtOQE^ETO [AEV OVV .«tf Uvzibv
6 ВотагиАтцд' ol ds Xxv&ai лЛ-^vv nr a iddvTEG
pixodv Gvvtd^a xal xoepep ftQofciiVovoaF) ел' av-
T){v axQprcbg уЛаоаг. xai лоЛЛА лЕциллЕоаартЕд
zovtovg, xal w/adaG тд^сог avzotG bunEfxpaycEg,
dig d.p.Tyya.vov Eyvoyy rz/r tovtg.iv ли&аЛсснг, Eavrovg
avEAafioy Snurffev. 6 de Botco'ewxyig тот ttuqoqqe-
ovra лота^оу hax&yyxffxa notyoapEvoG, xal nvag
cxoniag (mb [aeqovG meg avzov лро^аЛЛи/лЕтод, c5s
av и/] яикАфго ло£о. zebr EVavriiuv xal лсочЕЛТЬд
алЕ1Qyvito zijg bdov xai pscov ypQEiag але^олЛту
&ei лоЛемо) аЛюхосто, tnQtsfiaiyE pey jieqi тад dy-
ftag rov лотар or. ol <5e Пат£о>ахо1 лаЛег елеюле-
gwteq avzqi bi оЛцд елоЛеноог fpiEQagy ev vvxti
de лАЛту хата dtadoyag eteqoi’ xararQcxcicuaauiiai de
tovtov xal tovg ле@с array, xal kf7gui xaxailEtvat
та олЛи, ооЬашЬд tjdvvi'ithyjuv. ахолот de рьЛепг
cavreg to&tovg cofcmovg xuajoai, did лоЛЛоуу fte-
Лоуу [лахоб&ЕУ EXm£jmo,uEv(OV tovg Тллогд afruev
xaziptovriaav, Eig yeiQag avzoTg еЛтЛеТу utj duvd-
pEvoi’ doxi^aaavTEG yd.Q лОотсдог tovto лоЛЛихсд
лоЛЛоод T(bv idtcfrp йлЕ^аЛох, лав* avzov tov Bo-
Tas'Eidrov хей zayv gvp аитф diaypiQiG'&'EVTag- chg
de та»’ склеит avzohg ot fidefiaQCi алЕотЕв^ааг
zatg ex tcov zogoov лЛтуусТд, EUEivav lift ле£о1
pEza zebv гРсорснхауу x(nyrddcoi-, zavzag d’ ол/jte-
/uttVTEg ev ep^adcov ra&i та xmoo psQY] хатеЛтот.
ov pgv тад denidag xal rd gfyi] АлеЛоюу, аЛЛа
ttjv GTQaTtaiTixriv олЛюсу ЕуагтЕд ovtcd zip’ odov
xai tov лоЛе/аоу tjwov ov ydo хатеЛтог uvtgTg
dyaxoiyiiy 01 лоЛещос, аЛЛа xard diadoydG лоЛе-
tiovvTEG TjUEQag те xal vvxtoG did ласф суиЛотщсад
EycbQOWy (bars ласе TQonoiG vkeq илат то otqo-
zdnEdov avrovg лс^астт^оасдш. аЛЛ3 otys TtQog rov
aQjC^ydv avrebv dcpoQiavTEg^ xai noog to ^aQoaJ^ov
avrov xal TjyEuovtxov ехлЛт]Гтс/.теуо1, uevoi-G езтЛ)]-
QOVVTO, XCU, TOV алЛёТОО .udyilov xai, TOV OVTEypVG
лоЛеооо naQ^yoQlav ov imxqo.v ехо^Т^оухо. TQfcrp>
оЪу ^juEQav o^toagi dtavvcavTEG ev лс^олодса, xal
tcov лоЛе/л(оур tovg eig %Ei(iaG Ei^iovraG ясЛЛотЯ
dvcj.diaaviEg, тллоуу tqig^v EXvQtEvcav, xal тобт^гд
aVTCp nQOO^VEyxCB’y dvGGinovvTEg E^oyTj^vcu fid-
vby tiETa dvo vziaottiorayv xal roig noclv avzcov
mcTEvcai zip’ GffnzjQiav eavrov. d de uzj^y toiovtov
безумно решение. След това той призовая
хората си да не се пръекат като овце, както
се виждало, че правят останалите войници,
да не обрыцат гръб към неприятелите и да
не стават прнцелна точка на скитските стрел-
ци, а да стоят край него и спокойно да го
следват в стегнат строй, та той да може да
даде твърд отпор на противниците. А те,
като били единодушии с него и едновремен-
но като се уповавали на храбростта му, по-
верили нему своето спасение и излизането
си на добър път. И тъй Вотаниат вървял с
тях. А скитите, като видели някаква малка
войска да върви наредена в добър порядък,
спуснали се срещу тях в безредие. Като про-
пускали много пъти около тях и изпращали
срещу им облаци от стрели, те разбрали, че
е невъзможно да ги разпръенат, и се вър-
нали назад. А Вотаниат, като използувал за
укрепление течащата покрай река, поставил
напред някои съгледвачи в онази част, която
се издигала над нея, за да не би да бъде
обкръжен от неприятелите, да не бъде отря-
зан съвсем от пътя и да не бъде пленен,
като бъде заобиколен от неизброим неприя-
тел. Така той вървял покрай брега на река-
та. А печенезите, като връхлетели отново на
него, водели сражение през целия ден, а
през нощта отново други идвали да ги сме-
нят. Но те съвсем не успели да обърнат в
бягство него и хората му и да ги принудят
да сложат оръжие. Тогава си поставили за
цел да ги лишат от конете им и затова стре-
ляли по животните, като хвърляли много
стрели отдалеч, без да могат да влязат в
сражение отблизо. Защото [скитите] по-рано
често били опитвали да направят това, но
загубвали мнозина от хората си, убити от
самия Вотаниат и от войниците му. Когато
се лишили от конете си, улучвани от стре-
лите на варварите, [ромеите] останали пеша-
ци с ромейски високи обуща. Тогава те ги
прерязали и оставили долните им части във
вид на сандали. Но не оставили щитовете и
мечовете си, а запазили бойното си снаря-
жение и така започнали да вървят и да се
сражават. Неприятелите пък не ги оставили
да отдъхнат, а като се сражавали денем и
нощем на смени, преследвали ги с цялото
си упорство, за да вземат по всякакъв начни
иадмощие над цялата им войска. Но ромеите,
обърнати с очи към своя предводител и уди-
вени от неговата смелост и военачалнически
качества, изпълвали се със смелост и това
им доставило немалка утеха в безкрайната
им умора и непрекъснатата борба. Прочее,
като вървели така пешком трети ден и като
пленили мнозина от неприятелите, конто
Michael Attaleiafa — Михаил Аталиат
173
xazadE^afiEvog [№]& piipacmv eavrov awodsigai
/lEXQtg axorjg uvafJXpjuevoG, згЬцеодооы jiev avtohg
cog aiQEzojTSQov e%ei ‘dazrov dttdyzctw fcto&ayeiv
?j yjEvcao&at т/р' d,aoAoyiav zfjg per9 airrd)v gzeq-
qos duqiovijs xdi ufJhfatujg, oix&aig do xeqc4 zovg
nodag a^ozEuvet тап- глтшя', xcd ftsxQi zskovg
dycovicacthn zbv tieql ipv%ifc uy&va sulci хатЕл*}у~
ysiUtto, xal zoig tto^EfAionarcis &fjocvEO^ai xal и-ц
diaQQayfjvm т^д cvvodiag avzov. oi de zb duQcog
avzov xal to zfjq tvyEruvg uvdQiag vstEQqvEg ayac‘
devzEg, xal zip’ rfjg yvcb/jtjg еМЬя-цта xai zip’ dyav
EVzoUdav xdi стЕОдитатгур xfoziv EtnUpiiixite i-siai-
f’SOCttTEg, EPSATlldEq (flTOiq yE}'6v(lGl TOV f.Ci]dEV TI
naff-ElT (IV^XEOZOV, TOtOVTOV doyjjyuv X€Xtt)USrOt
xal tov sioaeuov xdi rife bdov nQoe$dQ%an;a. ex-
tote ovv hu ёурЕа xdi zocavzag vfaros ov
dieAijioy ol ttoAEtuoi ttEQUTtttEvcfpTEg civtovS xdi xa-
PvUixiovvzss xdi rugoig ficiXAWTEg. ol de zag de-
ni dag tiqoteIvovies Idexcmo $v rd fieh] to&iojv
xdi dttEXQOVOVTO, EyOflEVol df W/ff udoi’ El TWOS
EVQOV EyyUjTCl ZOVZOig ttOQUttsUigoVTag, GIEQQOTEQOJS
zza.vv xazEtnovovv stAijyaig. xdi steqiegti) tqj Р>ота-
VEuizp UEZO, TO)V dlttp avzov 6 TOV 7loUftt)V xdi
anov xduazog Etg oAag ^цёцад ib'dexa xal vdx-
тад teas, лоаума. utfzE zoig ncdatoig FXftvotg xai
qbojAEvoig Eig avd^taq fafauxv lojzE vEoig ev ze ePco-
ftalotg xdi TleQaaig xal UisroTg e-Dvegi xazopdro-
Dh’ ze xal toZ/mj&ev. d yaQ noUfiog xat ц и [то y ew
qfjtEQav xivl TiQocyevo uevog naQOAvEiv older avzov
xal dvahtida тфеадаА, xcd zavta [штотгр livza xdi
zoig ttoGi p<i dxUt£ovza. то de did togovtcov )]ue-
е6у1’ ле1$ fiadl^Eiv xal sioAEptEiv, xal po]dk vexzog
qQEiuav dysiv, ovdeig яоэ zcov anavzeav dxodlg eAu-
Pev, ei pd ел1 zovde zov avdQog fa^pvcK
f.iazovQyrj&zi. &g d* &зкхацаг oi лоАЕр-ioi xal тр
'Adoiavov noAsi. tt).i]GidzEtv fa&yvwv, onicco faisrovg
ftt’EAfiupEtviw, Pavpia xdi ovtoi zi/V xaQtEQtor uvtov
xal dvdQtar ojq avExdujy^TOV Aoyt^dijEJ’ot' o&ev xal
лоАЛоид owe pt] u7w q^yovzcov еРо\цаи»у ex zqg
zoiavzTjg zcTtv fiaQpdQOjy aypUjg rag toitcoi' yEi.Qag
dtaqjvyETv.
'’Extote zoivvv ovdEfiiav d^ioAoyov dvvauiv 0
PaoiUbg evvoi хата zrbv svoztttcov ехле/лпео1, atia
/.th' zoig naQadEiypaci paU6p.EVog z^ tyvyriv, d/j,a
de xdi Uyov PqvAAovuejw ttQociEuEvog, шд то
tleiov ovx ETUVE-dEi to eOvos f]p)]8t)3' хптахЕУтцйГ]-
vai xal yAtoaoav fitav zojv anTjov^taiud^v oyoZd-
влезли в ръкопашен бой, те хванали три
коня и ги довели на [Вотаниат], настоявайки
той да се качи сам с двама щитоносци и да
повери на конете своего спасение. Но той
не приел нищо такова, нито искал да се
чуе, че е захвърлил своего оръжие. Уверил
ги, че предпочита да загине преди всички,
отколкото да измени на решението си да се
държи твърдо и да се бори заедно с тях.
Със собствените си ръце той прерязал кра-
ката на конете и наредил на всички докрай
да се борят в битката за своего спасение,
да се съпротивляват на най-големите си вра-
гове и да вървят заедно с него, без да се
откъеват. А те, възхищавайки се на извън-
редното му благородство и смелост и хва-
лейки възторжено правотата на разсъжде-
нията му, го лям ата му храброст и твърдата
му вяра, наистина се обнадеждили, че няма
да претърпят нищо пагубно, щом като имат
такъв военачалник, който да ги води във
войната и по пътя. Прочее оттогава в про-
дължение на девет дена и толкова иощи не-
приятелите не престанали да препускат око-
ло тях, да лаят срещу им като кучета и да
гн обсипват със стрели. А те държелн пред
себе си щитовете сн, посрещали стрелите
им и ги отблъеквали и когато вървели по
пътя, ако някои се приближавали твърде
близко до тях, те ги поваляли с по-жестоки
удари. II Вотаниат, и хората му издържали
на войната и на умората цели единадесет
дена и толкова нощи, нещо, което не било
постигнато, ннто нзпитано от онези древни
герои, възпявани заради издръжливостта и
храбростта им, нито от новите поколения
ромеи и перси и останалите народи. Защото
войната, когато трае и половин ден, може
да омаломощи някого и да го обезеили, и
то дори когато е конник и краката му не
се уморяват. А да върви човек пеша тол-
кова дни и да се сражава и дори нощем да
няма спокойствие, това никой никога не е
чувал, освен ако с такъв човек е стана л о
чудо. Когато неприятелите се изморили и
разбрали, че наближават Адрианопол, отдръп-
нали се назад като че те смятали за неиз-
казано чудо издръжливостта и храбростта
на този [човек]. Ето защо станало така, че
мнозина от бягащите ромеи се измъкнали от
ръцете на варварите поради отпуснатостта им.
Прочее оттогава императорът решил да
не изпраща срещу противниците никаква зна-
чителна войска, понеже бил дълбоко засег-
нат от получените уроци, а се и съгласявал
с често повтаряната приказка, че божеството
не позволява да бъде унищожен един народ
в неговата младост и да изчезне един език
174
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
cat’ aiQat-kopEVivv bs t>/v	ttrxcbv yr^vdercu
tovtcvs 6 [iaGilwG, «at arordafc tor эт5л/дор «a-
Tat'le/tit'Ob cvkayaiyEiv дожато та? Evvoias «faw,
xai rotg c Pu/uotxoig ticbQOig xal d^icopact хат a na-
katTEiv rd fif^floQttccn afr(th> xdi araafiakov >}&og.
(PP- 224—43Я1)
4. Isaac Comnenas contra Patzinacos
exercitum duett
Tory d! jtqos tfAioy dfa'ovra Su^vjuatwv та^ат-
TOjueytbv, ovv avzcig де xal tcov steqi tov "Igxogt
ZxvfkZv, ovs llca^ivaxovs то ttkifthx wxk^oxavcw,
eyvm koaiov о fiaatkEvg Tag cPwittuxds dvr duns
елеге’/хе!? «от3 at’Ttoi’. «at та ttqos tov (nokeuov
К-а&тгоае, xoi tov итосаияыхдр xazdkoyov жю]аа-
usrog яаотоосорое e£eigi. xal fd.yoi zijg 2?aodtxifc
yzvouEVOg xai xaiOTrh^ag zovg SavQppfaag dg
tfcklav e^&eiv ovvnrdyaaGE-, x<u cvv&fycatg EftiQQcb-
oag to sioyp'aio? psiUBTQaTO!redf4>si twbg tovs &a~
Any EV Eig, TOl'S Sxvfyag 04(1 pt. Xo! filT)Oy)UEVCOV av-
T(i>v tv &oyaig ovTcov, oi hev tcov akkajv rffipoves
crooofjkijQv Слотер* xai rd ттюта грикаттЕО’ ovrDeps-
rat (yoliov jravTog ая^ккаутртат’ povog be 6 stqos
TO) TOV ''IgtOUV KElkEl TTEGlVoGTCOV Xrd tblOTOUOV
лЕт^ау xexTTjusvoe xQr^pvystcv (Ee/tf тф lyanfid-
Q(o to dvoua) ovx 1}&ёЬ)ае %eiQU£ bovvtn тф ffa-
oikei, akk* VTiEQonrixuiq ziQbs tovtov dtarefrete (ёцк-
if tv stg то nebtov, to(S r Pen palais aynraSopevog,
ofct sig imxQuv b? тце ibiag xaxovoh.'g asioifwzo
та EmXEiQa’ xat a xpazog у do f/rnjlkig figa%Etag
pEQibog aVTiTay/tefonq avifp qvydg Фхето, fftrfMa
TO'l vkf] COtXHEQ Tig 3TTtb£ jU£TO Ttt»' for aVTCfi’ ELG-
bvg. xcu <> ffacxkete skayv to xQyjacpvyETov, xal
«fQOVQav xazakixdjv xai oTQCtvnyov Fmorfcag, ti/p
ETUfyobov EvfivilfOg EVTOlElTO.
IIeqI siQOTiobag be tivoS koqov Aotirr'Qov keyo-
aivov zqv 7im>Etifioki)T flim-ros, TiQuyfid ti rfjg
TOV TOTTOT! EjKOW Lt If К OSl1)VQa. ^aybeuos yaQ QU-
^QOS Trjg GTQaTtdg ET&ECnc; EntxaTtf-QQayEte Xai VtrpE-
TOg E^O^QOQ, C'EnTEflfiQtt»'	£Tt TOV bc.OfLOV
EkavvovToe, atokkije xaxchaEu'rg то GTQauoyaxov xal
kvuvy; EVE^krjCEi'. ij те yd() i^Ttog oysbbv ттаоа xai
yzokkoi TCO7' jTG()6vr«iV, TO) XQl’Et XUl 7(i) OufigCU
ovvexsi xai avv^x>icTf{> /.ираотоУ ^qovov rakaijiai-
Qoi’itEvoi, to £iyp ЕУа-яё^и^-ат, xai та ттг^ЬЕт
пи^я екзида roig GTQaTEVOtuEVoig тттЁкшЕ, лотами or
pEv/MiTos xai ^eijudivog yevopEva nciQEQyov.dvacTo-
2ijc de yEVousv)]^ ^Qviiag 6 fiaotAEvg, xal toy
измежду познатите езици. И понеже печене-
гите предпочели мира, императорът ги приел
и сложил край на войната чрез договор. Той
започнал да иривлича благоразположението
им и с ромейски дарове и почести да укротя-
ва техния варварски и високомерен нрав.
4. Исак Комнин eotoea срещу печенегите
Понеже западните савромати1 се вълну-
вали, а заедно с тях и скитите край Истъра,
който народът нарича печенеги, императо-
рът'2 решил да нзпрати ромейските войски
срещу тях. Като приготвил венчко за вой-
ната и събрал военния набор, той излязъл с
всичките си сили. Когато стигнал до Серди-
ка и уплатил: савроматите, той ги принудил
да установят приятелство. Скрепил с дого-
вор мира и продължил похода си срещу
иноплеменниците, именно скитите. А понеже
те били разделени на отделки княжества,
вождовете на всички от тях дошли при него
и като се задължили да спазват думата си,
освободили се от всякакъв страх. Единстве-
ио този, който бродел покрай брега на Ис-
търа и бнл намерил убежище на една стръм-
на скала (името на варварина било Селте), не
Пожелал да подаде ръка на императора, а
се държал надменно с него и излязъл в рав-
нин ата, за да се срази с ромеите. Но скоро
получил награда за своето злоумишление —
бнл напълно разгромен от една малка част,
която му се противопоставила, ударил на
бяг н като някакъв заек потънал в една
дълбока гора с хората си. А императорът,
след като завладял убежището му и оставил
гарнизон начело със стратег, бързо се вър-
нал назад.
Като разположил стаиа си в подножието
на една височина, наречена Ловеч, [императо-
рът] открил причината за названието на това
място. И наистина изведнъж се излял проли-
вен дъжд над войската н ненавремевен сняг
(понеже било още месец септември) и това
донесло големи злини и загуби за войската.
Почти цялата конница и мнозина от присъ-
ствуващите, измъчвани твърде дьлго време
от студа и от непрекъснатия яепоносим дъжд.
загубили живота си. Неочаквано започнала
да лнпсва за воюващите и храна, та това се
прибавило към придошлата река и към ло-
шото време. Понеже настъпило малко про-
яснение, императорът тръгнал на разсъмване,
3 Т. е. маджарите, конто в 1059 г. нарушили мирните договори с Византия и нахлулн в Балканските
земи. За стЛитията срв, Златарски, П, 110 сл. За идентифицирапето виг. Moravcsik, Bvzaniinninrcica, П, р. 270.
- Т. е. Исак Комнин.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
175
лотами? dyypv хатарреогта, традт&та ту; wtofifipw,
HtcctEQaiovjUEruG ло/J.ovg tgjv сиретЕоаУг&лё/ЗаАе. Aij^ag
t>E S7.Ofk piXQOy T^Q oHoiXOQlOS V71O GXiaV EOT J] bsv-
Hqov uvog ap.a net ran' гяеоехоутму, xcu psr
didyor у&’ор&цд ex туд д@иба лоора iuxqot
6 paatAEvg, oaov /о/ t& pTpta таотцд xfndkapp.n-
vfg&cu’ proffer <5’ avry тцнфыаа ovv лоМэ) tj;
fioij vneia ту/ yij TiQOci'QEioe. yeyon’EY b ficfntleifQ
svst>g хатарад-оя’ otag pixoov HeTv teZevtT/s e/aeaZf
tvzfiv, xat rp' mQOoipK» ovx ayaHoy to Gvyxv(py-
tia. (pp. 66э,—6814)
5. Patzuiaci et Uzi Mysiam Thraciarnque
incurrunt
— •  — Ta de vfjg Еи&олф etocow pav
xai avid тотд tcov Ilta'Ctvaxow hubQofMus, oyp-
Aafotg He xai pot ait сад xat ueqei tivi тф; этрдс
avrovg siMpia^oVTi. лдоЕтёдогг He ev tigi лдоаро-
Auig ol 'Pcoftatct xai цтта? drE/.appdrovTo. ov pip’
(ПчУ fxeice хат Ettorepi'ith] to stoZcckwv, CjtovHaig
He fiovov siQTp’ixalg araoiolip’ skupfiaVEr fj rnv
Hh’ovg esafytofjafa, та 6? rfjg doFrfjg тглотЕ^црата
таЪта.
Tijg y‘IrHixTfatvog ivoidcr^g, Ёла^уоутод wor
хата tov Jlovtiov rroZecov tovte payicTQuV jfcici-
z«cos то? *Алохалт] xal tov paytoTQov SixijtpoQov
tov лЕ01^ог,тог BoravudTov, Kayysvsl то тогу 0v~
Con’ E&vvg pern туд I bias tbrooxivije toy ''Iotqov
Hianspai(o{')Ev gvhoig uoxqoIs xal Mpfiois ovto^qe-
pvots xai fivQoaig, Tovg biaxcoAvovTac rip> rovuov
ящикм» BovAydgovs xai loKiovg от(_атиотад хмт-
tiycovtcavro, xat roi-g fjyEp6vas avrcov xaitoi biayo:-
yioaiisvovg Ex&vpojg, xal pa. Alov tov Boravnarov,
ai'/itaMycovg naQElafiov, xal ттур exeIge ласа? елТгр
•ыеххг vnaiiiQpv' стт&рцдч^Ето yo.Q то e-DvoS fig
F^dxovra pvQiadag Arboaw. uoiQa Hs ng ovx sla-
yJoT/l tcov fxei oxovdaluyg ала^ааа то 9ITlv@txdv
8m» ayot HfCGaAovixTjg xal ainijg cElldbog хате-
Hpaps xal хатЕ^соато, xat Isiav tflausv ovx dpiii-
p.TjTip’. yEtpiovi He ло/Лф л£р1л£лтсох6тед, ote лрод
та cfjETEQa ?}Aavyov, ol т/yv tocovt^v uotQav nlt]-
Qovvreg ov ,uovov та ciz/.OTgca aZzd xal rd eoototv
cysHbv алЕ^аХог anavTEQ, xal bvan^sos Eig T)p>
KaQEufiolrjv EnaVE^EVtzav. о Hf fiaoiAEvg ле@1 tov
лХтр'к'О.иог m’vflavoiu.Fyog ^aytjlAF .uev xal TjbTp
но изгубил мнозина от своите хора, когато
преминавал течащата наблизо река, придош-
ла от дъжда. Почивайки си за малко от
пътя, той застанал под сянката на някакво
дърво заедно с някои от първенците. Не
след много, понеже се чул тътнеж от дъба,
императорът се отдръпнал малко настрана,
колкото да не бъде засегнат от ствола му.
Защото той бил изтръгнат от корен и с го-
лям шум се проснал на земята в цялата сн
дължина. Императорът занемял, като разбрал
каква смърт щяла да го сполетн насмалко.
И станалото не било добро предзнамено-
вание.
5. Печенеги, и узи напади tn Мази я
и Тракия
—------А и в Европа поради набезите на
печенегите положението се влошавало, но
постепенно и бавно, и то в някои части,
конто били близо до печенегите. В някои от
нападенията ромеите вземали превес и от-
лагали поражението. Но и тук войната не
била доведена до край и нашествието на
този народ било задържано само чрез мирни
договори. Такива били проявите на храброст.
Когато настъпил трети индикт1 и началник
на градовете край Истър бил императорският
магистър Апокап,2 както и прочутият маги-
стър Никифор Вотаниат, народът на узите
целокупно и с всичката си покъщнина пре-
минал Истър с дълги лодки, с еднодръвки
и с мехове. Те надвили българите и остана-
лите войници, конто пречели на преминава-
нето им, и заловили в плен военачалницнте
им, макар и те храбро да се борели, и то
най-вече Вотаниат. Така [узите] изпълнили
цялото тамошно пространство. Защото този
народ наброявал около шестстотин хиляди ду-
ши. А една немного малка част от намиращите
се там [узи] се вдигнала бързо, пребродила
и опустошила целия Илирик до Солун и до
самата Ел а да, като събрала неизброима плячка.
Когато обаче отивали към своя лагер, изне-
надала ги много тежка зима и почти всички,
конто съставяли тази част, изгубили не само
чуждите веши, но и своите и в окаян вид
се върнали н стана. А императорът3, като
научил за тази орда, сърдел се и се трево-
жел, но твърде много се бавел да събере
1 Това нападение се отнася към 1064 г. Срв. Златарски, История. 11, стр. 115.	2 Василий Апокап
е бил по произход арменец. За него и за името .му вж. Скабаланович, Византийское государство и церковь,
стр. 197, и Златарски, История, II, стр. 116. Срв. и тук стр. 89, бел. 11. Както отбелязва Златарски, История,
II, стр. 493, Скалица (op. cit., П. р. 654д—]3) пите на сьответното място, че „пачалвици ('lo/dvrcov) по градовете на
Истър били магистър Василий Апокап и магистър Никифор Вотаниат", Зонара пък (Epitome, ed. Dindorf, р. 19927—ая)
посгавя Никифор на първо място. Златарски, опирайки се на първите дваизвора. смята, че Вотаниат бил един ввч
помощник на Апокап, з Константин X Дука,
176
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
uovei, oTQauto' Л’ а&дмодог Gfva^Qoioai xat Av-
VafiElS fMpElVai TOVTClS OXVTJOOTSQOS ?]V, (OS pgv
uves, (pEiftoi tqjv dwACDudrcov (yv yaQ, tbs ngo-
EtpafiEv, qvloyjJij^itaus <» a/'jje), tbs <5’ e'rioi, //?)
ftxo&EQQtin’ stQos тосабтцг lcyi'v avTinaQaTOganiiar
xat ycig U3W.VTES dnQd'Uaxov eIvcu to t&v ггагтшп’
ziAtjilos xal о Atos ахатаусЬгсатот cvTSTi't) etto‘ urjdp
yog Etvai та»' tvdeyjouEP<ov rj dwaa» vtievoovv
togui'tos /jv&ddas, tioae/aQ) xat fAdyats awTE'd'oa/j-
fxsvas xal JtQoyEtQovs t-yorcas ras deltas xai
yEyv.uvac/AEvas kqos атихатастассу xat avatQEOiv,
Ttaoard^Et xcaatQomboao&at, xal ajur/yavus eSoxei
TTtlaty f] Avtqlocis, xai juETotxlav to тгр Ev-
оебтиур алит oixovv e^ovIeveto. о Se fiaoikevs siqec-
ftefay алеотаЬаЬе ngog t&vdgyas avuoy елецюхо,
хи8^ OCX» OfOV ТЕ, TOVTOVS yzaQEVtyxEtV xal ngos
xaiQbv xazaGTEilat xal лалст eis ттр> forsQatav
fiotdsvE- fiat., tnoAAa toi<tois fawsreiAag еттаусоуб. xat
LtExaTZEftyiduEvos Ei'tovs yagioyuim, tovtovs fde^/cb-
GGTO' TO (У E-th'OS /AEytOTOV t>T, Xat Tiubs TLOQLGfiOV
Tcor dvayxalcov E^iQQtjyvvuEVov, ev noV-dis {.ieqeoi
тг]у Evqcdtitjv агп’Е&АфЕ. /М] (pEQ<»v гУ 6 jiacikbs
тот* yoyyvcuov rc~)v sxoiAOiV xal zip’ AEyovcav
fpi'it.ojv ou (fEidtoiaas та ‘Pfoptdcov ЛхыктоЪоЪпб
те xal xamszQdt&To, s&ix i rijs fiaati.EVovo7}S, xat
xaravnxQr tov ’A&uqoq, xeqi тблот ovtco xo.aov~
uevov XoiQOtidxyovs, h’ (p xal flcAot/Axas тощал»-
m’flJXlOl XTl'(GElg, GXYp’ds IMOS Etttf-OTO xal TCOV Ol'V
абтф. xat /jGtiv Ttltdovs tcov qv’, ov лоаоттуа /аыГоус.
oftEV xal ttoMoig davpa^Etv ёлцМ)еу wtoyg Tifli-
xadryv ioyiv /ает& togovtcov 6 fiaodsbg &тдда@1соу
rijs fiaati.Evcvoys oxcavejccoq^ce, diov ядбтЕоат ids
Ecoas dvvdftEtS uvrayaystv xat ovtox г^одул^хи
KQOS TO. EGHEQlSl. xai E(>)XEl T/} ylV^'El'OfAEVT} TOV
itovraov GTgancf, оте (лето, txt» uaivddcov exeivos
xal та» S&lrp>&» ravrijv ел 'h'dovs qlawev, tv
TOiavTfl Ле tovtov лаоаахЕтц xafaataaos, dgofAatoi
TIT Eg EX TOiV ftXEOT,alfA.EVtOV vis TOT vIotqov wta-
vsWdvTE< navTsAfj tov e&vovs dsnjyyeiAav o2.e&-
Qcn>. jiQOEq<i)u.cu,v yv.Q ot aiypalooTtailEyTES yyEftovES
^VG^ijvat. Ttjs EXElVtOV yElQOS, xal yyOiUUS ElGEVSy-
xovtes rfjs avreov xaralvaEtos, <j:qo^ovtes 6? oi
itiv loyddss tcov Ov^cov cxaqscir Eu^avTES я/iQat-
vegei wov 'Pcouaixcbr aQfabv тсоу ev to is
"loTQtXOlS yEDEGl ЛОАЕСЛ' ТОТ ’JotqoV dia/j€^T]XEGO3'
xai eis тут cqrdiT avzarr hwyeboaiuw, oi 6e ^eqi-
ktq- flEVTEs, n).i]&oQ xal ovreos duvfiijTOv TO flET n
тоаср kotp&ci] xcu- Atftcp xavanov^EVTES хец,
ryz.ES rvyyavoVTEC, to ds xal Tots naoaxEiUEYois
боеспособна войска и да изпрати бойни сили
срещу тях според някои поради пестеливост
[защото този човек бил, както казахме, сре-
бролюбив], а според други, защото не се
осмелявал да се опълчи срещу такава сила.
И наистина всички смятали, че войската на
противниците била непобедима и напълно не-
уязвима. Те мислели, че е непостижимо и
невъзможно да отблъснат в редовно сраже-
ние толкова големи множества, откърмени
във война и битки, опитни и обучени за
съпротива и нанасяне на удари. На всички
се струвало, че е невъзможно да се отърват,
и цялото население, което живеело в Европа,
вече мислело за изселване. А императорът,
като проводил пратеничество при племенните
им вождове, опитал, доколкото било възмо-
жно, да ги отклони и временно да ги обуздав
и после отново да обмисли [положението].
Затова им изпратил много дарове. Той из-
викал няколцина и ги почел с милости. А
този народ, който бил извънредно голям и
се бил впуснал да събира необходимого за
живеене, тормозел много земи из Европа.
Императорът пък, който не можел да по-
нася възмущението на много хора и мъл-
вата, според която ромейската държава била
продадена и предадена поради скъперничество,
излязъл от столицата и разположил своите
шатри и шатрите на хората си срещу Атира1,
в селището, наречено Хировакхи, където
наблизо имало царски имоти. [Войниците]
били на брой не повече от сто и петдесет.
Поради това мнозина се удивили как импе-
раторът е излязъл от столицата срещу та-
кава сила с толкова малко хора, когато
трябвало най-напред да събере източните
войски и така да се насочи към западните
области. Тази войска приличала на митичес-
ческата войска на Дионис, която той
заедно с менадите и силените повел срещу
индите2. Когато императорът се бил при-
готвил по този начин, някои бързоходци от
изпратените при Истър се завърнали и из-
вестили за пълната гибел на този народ.
Защото преди това пленените вождове успели
да се измъкнат от ръцете им и съобщили
за тяхното унищожение, казвайки,че отбрани
узи, като се качили на лодки по внушение
и на ромейските власти в градовете край
брега на Истър, били преминали [обратно]
реката и се върнали в своята земя. Остана-
лите пък, конто и така били огромно мно-
жество, измъчвани, от една страна, от чумна
епидемия и от глад и били полуживи, а, от
1 Дн. Букжчекмедже в Изт. Тракия. Хироваки е дн. Чаталджа или се е намирал близо до него. 2 Според
някои антични легенди богът Дионис бил преминал преди Александър Велики реката Ефрат на път за Индия.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
177
BovXy&oois xal tois TlacQivaxois xcaajii.>2EUT}&EVTES,
(iQdqv оясЬАоуто GtSi'jQCO xdi блЛилд d26ycov f(vu»’
xat avtdtg Tais idiots ayagats ov^sw-nydevTES Х'Ч
dvaiQEi)evtes лапа sraoav йгдоаксЬтр tfaurju, xai
sis oi'dh’ AoyicO'EVTES ol лоулор xqgtforty лоте
Л0Оо8оХСО1‘ЕРО1. xal >]V fl фЦИТ} TOV UAfoljVS fill
dziodovca. 6 8k jiaGiAsvs zmQadogwg бкюсоЦысаг
rijv vji avrov idthv, xal sieqixuqiis tixuTtos yevo-
uevos, xai tgj Oc(f} xal т?) xavaya-lyrio xai dto-
jtdivij -Нылохф xatMjti'iQia Ovcas, kvilv rljs fiaoi-
2.180s ЕЛЕЛ0(1Ы>1-ТО. EOQE 8i T(XVT7p> EXJl/jfjECOS Xtil
f)ai\uaTos ‘•Ettuutjav xai otoaTQa тц ^nuo/ixfi zoiadt
xtd itTftQl tov iteu.v&Qumou Adyov /j.ugcqois fsit-
fivovGav. ot /Г Ini zijs Evqiuti^g xu) avtol ziy
bir/afiniav ogov eIkos dnovEuovTES, iifpiiyqfut /.leyt-
mor xai fisZov EQyov to EQyov tovto tTciteriav.
Ovnos Kil tov avzov [JamMujG xal лАцуас rij
r Pcoftauoi' nQooerQ(lfyo>tv yfi, xal dmMayij oaky
xivdvrw peyiatov xai хатаотоое/. ij sa>kjufa>v азцюсбб-
xtjtos buysyovp, xal остр ov8eIs огбгло) катод i/aiGSii'
клипов. 810 xai Xfotia xat UQET.fi fic/eiAixfi zag
dvasTQayias xal av-fhs cas BvnQayiag oi vovveyfftg
avufkiMovTES та лцауиати dtEfitQi^Or. ei 8e та /nh>
биотита ла&7] tow rkvOQurntvaw fiiMQtijftuTtup тру-
yjavEtv di'TEXTUjtVt то d’ Evna&ks T'ns ikiag fiovijs
(b'rtAijii.>Eu>s fhfh) ns xat fiij paotfdxiis ?nui)).ov
('iQExfjg, (os rfjs svjiQayias yevtxijs xcd to] etdtxijs
xa&EOivjotjS, ovx civ ikauuQzot tov tcqejiovtos' snivza
ydQ uvojOev та fle&tfova. dlzd xal to EtpcrEs ndfar
f^ixauJTTEEai 8t evx^s ivEQyovith'jjs xai ovyxQuTov-
fXEVTjg EVUQEGTfoEGlV. EKiyQlltfUlVTCtl 8e zois flaa-
aevoi та. лацЕилатгоуга did to xai zip ллеюуо.
Itsfjapiv xai aviay zun> dQcOfievcov ov ovvetcos, xal
Tiy EVfpQOUVPJp’ CoaaVTCOS TOW X(XTOQiijVf,lEVtav 1Л1-
EtxfbSi eis avrovg sraQayirEcfiat, сослео eis zoi'S
tcov uQuazcov idvvzfoas xal ui] cut's ijtjtovs td
evtsv&ev алотЕ^Лоиата.
Tovtov 8e tov b^vovq tov Sxvfiixov oi uev zoi>
''Lgtqw avuttEQuittJ&svTES 8vg&£Q€gievt(P 8ta-
ipiiEiQOLiei'ot, 81a to xai oafcov anoQeli' xai ptufft.
xaojiaov JicsocSoxtar e%elv acJiaQTov xal avtfQoTov
tijs yijs avTon> ео&-е1сг^ eis o2dyoi:S d^ETE^^EvTTjGav.
xal tovtws (past tqj т(7оз’ MvQatSuvviv du%oVTt
^QOGQVTp’ai xal naQ9 attrov 8mn^autp.<at Tais dufr
avrov hi62egi, xat t^v i8ia>' yijv eqt)4ov dr&Q(6na»'
Apyi'a, сразени напълно or съседните бъл-
гари и от печенегите, всички били загинали
от меч и от копитата на безсловесните жи-
вотни, били изтъпкани от собствените сн
коли и били изчезнали неочаква.но. Така онези,
конто някога смотали, че те ще завладел? всич-
ки, пропаднали напълно. И мълвата не била да-
леч от истината. А императорът, като видял,
че подвластнага му земя била неочаквано
спасена, разбира се, много се зарадвал, от-
служил благодарствен молебен на бога и на
пречистата владичица Богородица и веднага
се отправил към столицата. Заварил я учудена
и удивена да отслужва на животворягцата
троица и на майката на боговъплътеното
слово тържествен молебен за спасение. А пък
и онези, който живеели в Европа, и те, както
подобава, отправили благодарствени молитви
и приели, че станалото е достойно за велико
сказание и е божие дело.
Тъй по време на сыция император н не-
щастия сполетели земята на ромеите, а после
отново настъпило освобождение от най-го-
лямата опасност и неочаквано унигцожение
на неприятелите, и то такова, каквото никой
никога не мислил, че ще дойде. Поради това
тези, конто разумно преценяват нещата, от-
деляли нещастията, който стаиали поради
злонравието на императора, от благополучията,
който пък настъпили поради неговите качества.
Понеже щастието е общо, а не на отделни
хора, човек не би се отклонил от истината,
ако приеме, че жалките страдания са въз-
мездие за човешките грехове, а благополу-
чието е дар, дължащ се единствено на бо-
жиего застъпничество, а не на император-
ската добредете л. Защото всичко по-добро
идва свише. Но пък и благоволението се
печели чрез настоятелна молитва, придру-
жена от добри дела. А на императорите се
приписват станалите събития поради това,
че към тях се насочва неразумно и по-голя-
мото недоволство и мъка от станалото, а
също, разбира се, [неразумно им се при-
писва] и благополучието от успехите, както
[се приписва] изпълнението на работата на
коларите, а не на конете.
А от онзи скитски народ тин, който
преминали на другия бряг на Истъра, по-
вечето загинали от неумолим глад пора-
ди това, че имало недостиг на храни и не
очаквали нищо да се роди, понеже зе-
мята им била оставена незасята и нераз-
орана. Така не след дьлго те с изключение
на малцина изчезнали. II казват, че послед-
уйте прибягнали при управителя на мирми-
’Я Гръшси извори за българската история, т. VI
178
Michael Attaleiata
Михаил Аталиат
; (nfiAti'i ОГр’ш лшталаосу. ficor. Hi л&ооцаНоу тф
r Putpat aw iiuGiksi (xai ;'do лросГрЛРа’ тп!е<). 7j>>qgv
ZaftortES <i-}]t.ioeiav ало T?Js	rd cPtu-
иш(№ &f.Q6vv)Qity, xui gvuuv^qi Toertoy i£ txsivuv
UEyjjt rrjs dertni ysyovaGi, xai) а <И/ xat т&г Uax-
fyvaxMT tives, voot tovtov шцмоиоияи&ак hete-
btvro, xol а^коиатшг avyxhjrtxior xai Асщла&г
ц^о'пЬрхху.
IfpO ЬЁ TOVTOV TOV ttOfb, X‘(TU TOV ОЕЛТЕррОЮУ
uFjvu. difladp rijs tevrEQOg елое.Ч’Улточ, ti'лог.tip'
xal TQtTip’ uyovros tov avrov jup’t,^ л Epi dtiTEvtir
text os q/olaxip' ysyovev affpvcv пе«си<6<? t&v лактол
УТУОРЕУГОГ ЕУл11)ХТ1Х&ТЕ(К1£, SX ТЛОГ ЛЗЛЕГрОП ЦЕО&У
(1o^(i,U.'PUQ, TOGOVTOS fir fp‘ Ttt /tf'4-lios OK Xt.ll oi-
xias игатрырш лоНа^, ultyas di- (ivvitcioTois хата-
Яеэтес». or<5f тыл ti/c tovtov oqt-dooiipo^ difaysis
iiFptvij-'aaiv ЛИмхо) (ivtoi хата, Tivo. иЁ£р],ЕОТ1 tYois
xol rd лАЕсста лЕСтерраурвиу. xai xtovss (Ъолео
not Ёа^Егттррия; ^i:QiedQvq-ift]Vitv. ov ут/д ала£
лооп&шЬр, ojc та лоАм. ei&Oei, ёа&у'цоеу, ua/m,
fierd oc/oi^zdrt/TOc xiVi'utis toe is лдосЕу&е eteAeu-
thyHw. wp&y л(.пхг<тоъ usytGtos xol qdfios doos
ОгбЁЛТО TOIS Ы'АоСОЛО^ ЕЛЁлЕОС-, ХШ Т&Г О(Хс&У
t^lOVTEQ ТО GVTip'fa'S E.Tiq'tdVqUa ЛООъ tf-E-dv (IVEfuOiV,
xai yvrdixts HaAatttva iievai, тер f/Oftct/ xutu.gii’J-
ilijrat, Ti/Г тЬаз летает Aor xol tois олшИдосс tq.1-
отагто, т//г аитуу t^acpEiGGi qwnpf. sir а тц<; vvx-
ios txtivip: ay {л j&v Мхи xat b&dtxci tqouol rijs
j’//4 ip'oAvvi'hjGa.T, т&г ^tioTjytytapivovy лоАА& т&
Ttt.OldvTl t?MTTUVE? ’If у0,0 UV, Е! ТО 1ч ЛС&гЗУ ££(GU)V-
rat, o-ddlv fp' то xtoAvoor tiif ovyl лаааг duov
rip- хттуяг di vs ЁЛЕлбласЕ xtu >p> hnp.flEV, tx
ptiiiepoy avr&v аги-лзилтршл xol Eis ovdtv ygriui-
UEVGm, xol. латуЕте! то: s oixt,togas лазтас oix-
t/gtov {javtiTov уЕооасиил. xa fYov dp Aoyovxal tois
tpvotOAoyoTci лС(Л GEIG4&P ut$ Etxf} xol dvaioifapius
dtd ту; tov одатос A* rolqxoilc is vijs yip: xti'daEox:
xal rwr (Ь'Ёагот tv Tuvrotc tiivijcEu^ б хаоуос
vi<_uGyivEi(ii, г/гатЁтралтас то ёугозцш. si yup ex
uovifi rijt; {jio.c avT&vy олотиг tv toi^ xoiaojougi
tF/^ лЕОЕАф^ЁгЕУ xal dwjrvoiav оицлЕлРА^рЁтр'
Аа^ЛЕУу xaiiioq OVTOl qu-ob’. d Gcyxtvijoib SXTEAEITO,
xtlv ати.^ип’ siyty 6 xioros xai ovyi oe/jn. лтсо-
oEtoc ихаталтолоо Tip1 4/.лАетоу Ё'/?]уЕУ dppip^ iva
цт/ то лат tivtixu. хитало-Цр. rvv fit: дш т.у^ то-
oiAOTpq хш GVfAustpov лаоохич'оЕТо^ dsixvvTat Oeo-
Gipdm; tpyov d	fk uiiaoToAip' xat лшдЕг-
донците', койти ги пръенал по градовете
наоколо. и зеыяте им съвсем се обезлюдила.
А онези, конто отишли при императора на
ромеите (защото някои отишли), получили
държавна земя в Македонската облает и
станали цривърженици на ромеите и техни
гьюзници лттогава и досега, как го впрочем
и някои от печенегите, конто прибягнали
по подобен на тях начин и били почетени с ьс
сенаторски и други високи достоинства.
А преди гази година, именно във втори
индикт2, па двадесет и трети септември, по
време на втората мощна смяна, внезапно
станало земетресение, по-страшно от тези,
конто някога с а ставали; то започнато от
запад ните области. Си лата му била така
голяма, че много сгради рухнали, а малко
останали неповредени. Дори и храмовете не
останали незасегнати от неговата мощ, но и
те до известна стелен, а някои в по-голямата
си част били съборени и колоните им били
очукани като с длето. Защото трусът не
бил единствен, както става при повечето зе-
метресения, и след това да престане, но сте-
нали три последователни труса с голяма
сила. Поради тях наставал много голям плач
и страх, какъвто никога хората не с а пзпит-
вали: те излизали от къщите и викали към
бога с обичапния си зов. Жените, конто жи-
веели в своите покои, разтърсени от страх,
пренебрегали стеснението си н излизали на
открито небе, като надавали същия вик. А
след това през същата нош. един след друг
последвали до де-сет или дванадесет земни
труса, много по-слаби от предишните. Защото,
ако те бяха подобии ва предишните, иищо
не би могло да им попречи да разрушат
одновременно из основи всички имоти, през
конто минали и върху конто врьхлетели, и
да ги направят него дни за нищо, а жите-
лите им целокупно да вкусят от най-жалка
смърт. 11оради тази именно причина били
оборени схващанията на природоизпитате
лите за земетръеите, че стихията се причи-
нява случайно и кеобмнелепо от движение! о
на водата в глъбините на земята и от вър-
тението на ветровете в тях. Защото, ако
един ст вено от тяхната сила ставаше раздвиж-
ването, както те казват, когато [водите] във
вътрешността на земята забушуват и [ветро-
вете] се насищат със сгъстен въздух, сти-
хията щеше да бъде безредна и не би за-
вършвала в огромния си устрем с неописуемо
сгроыолясваие, та всичко веднага да се по-
гълне [в земята]. А сега поради толкова го-
1 Тук с мири и лопни са озлачеви вероятно българв^е. Вж. Р. Mucafciei', Bulbil еь н Rout; а!пь dans
I’lustoire des pays Danubiens, Sofia 1932, p. 213. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcfca И, p. 2ti/.	- 1. e. 1063 i.
Michael Attaleiata - Михаил Аталиат
179
счг Tt~jv тФпттитюг bopcbv, xai rijs tiflas и.УЕ->-
хахЛил ц tniTi'ittjuK, p(j' ср иц aobry илоА&т&ы
то ycros, а/Х }-JiujT{)inr'ii ярое та Seat fovu. та <>
Лтыто/мс uTi-fiiuias fi'te pip1 vfiaTaiv xai'/GECos
yivEG-Sai tov geiguov cvx tetaiQov оМ? аоти ttuus
•^I'GiKip’ ис'/хатаахЕгчр'. еуЬеуетхм у do tovto xat
ЛОРЕ. fz22’ OVX aOTG/lUTCOC I/ E^lGXtQTl)Gl,S (tovto
у tiff i-gtc то ауатоулош vov лад j/^/toi’), ti&A fx
fteiov fiovli'iiHiTos, on uq арЛсик та iHiov та
JTEQi. Tip’ YY}b’Tp> фЕО/У olXOVOtlEl. OVT(i) yuff xai
VFWV 1/ rttpeor GVftsdAifGK xal fiffoprijs If TOVTCDV
GvyxffovGK xtd auTgunijs 1л1 та-ртр та/цаакж хата~
(palyovTaE aJML то лиг ir/s SeIck yrdifajs хата tops
i-vdEi'iovvTo.c; ttyffvyyrai.
'Ev Ье rots AfaxE.borixdis pEfftGiv al лаоаАин
л61ек хат txth>3jv тур pvxtu pallor rear uAAow
лЕлбгЦаш, c РсцЬстзтбс те труця! xai Harun1 xai
avTo Alvoyih итог, ox xal ueqt] tvtov eg avrrjs
foiofld&QCG игатоалГр'си xal лЛе1отс£ otxias, xol
(povov ЕлсуЕУЕоНа/. лоАAois. (pp. 832—90g)
6. De Romani Diogenls Serdicae ducts
rebellions
аОшчс ovv tiyiGTOTcd rt? tcov гч-лато(дс~п’.
'PcntMxvuG Ьтотаоур]^ o> to hrixhp-' lioysviis.
ovros у do xai лрбтЕрог pEP dacov &c tijs
nor hootovttcov did as xai Tier	vgteQ}]-
иатсог uvixtTATjffovftEva twv f^&quw id ^ЕАурата
xal peydXovs yivopcvovs tuTs uixffoloyiais totp epco-
uauoi’y елотуктто xal цпхаМе, xai алостаххау fdv
fndivFVf ovx c'fftDTt «7-1’. trig biEtidlaiovTo vuteow,
xai али/jjroEi топ» E^aiffEtcuS avrfjs, uaa ids zityus
uvofyiknoca tow ify леооукот 'Pitytauor, art uij
хата AoyoT ei%p то. лраурата. ciiniGTEi'ilEiQ ovv
ел! teaei tov [iaaiAEcoG tov Aovxa tip' rijs Sao-
Ьсхцс; Af’X/iV, eflov^f-vGuxo toes ^avffof.iu.Tos я(»оо2г/.-
[Шкп GWEoyovs etq rd pEAExd)UFVov xai eis лооел-
tov arro ayavEiv. елетооуто ydo ixEtvot тер
TOVTcp bui. to t7}S ay'/f-ti^oov слоитцу!as лрОЕЛЕуь-
VfOGXFGftai. TOVTOV fli’TOtS, ОХОТЕ TO)V ЛЕр), TOV vIg~
TOQV uoytov ЛОАЕШУ TOVTOtS САУТЕЛО^.Е.ЦТ]0E	7Te~
geIv EXivdvvEVGEv, ei pij ese^eto tovtov ахатаус.о-
viuTCp bv(.tn xal Nix}]cpuqos p.i'tyiCTQoQ 6 Bo-
iavEtdT7]S. tovto у tip Ё.уСч bid. ystAECov tov Люут-
лямото си и равномерно раздвижване бед-
ствието показа, че е дело на божия гняв, за
да се задържат и обуздаят човешките ам-
биции, и наказание от дълготърпеливия бог,
за да не логине напълно целият [човешки] род,
а да се възвърне към по-доброто. Било че
земетръеът станал от духане на вятъра или
от движението на водите, той не бил слу-
чаен и нямал общо с природното устройство.
14 наистина това е твърде допустимо. Но бед-
ствието не става от само себе си (това именно
опровергаваме ние), а по божие благоволение,
защото божеството управлява земиата при-
рода непосредствено. Така натрупването на
облаци изглежда причина за дъжд, а сблъс-
кването им изглежда причина за гръм и мъл-
ния в този случаи. Но всичко според благоче-
стивите зависи от божиего усмотрение.
В македонските области крайбрежните гра-
дове пострадали в същата нотц повече от
другите — имам пред вид Редесто, Панион1
и самия Мириофитон2, така че някои части
[от тях] и твърде много къгди рухнали из
основи и причинили гибелта на мнозива.
6.	Бунтът на сероикийския дук Роман
Диоген
И тъй все пак един от благородниците
вдигнал въетание, именно вестархът Роман,
по прякор Диоген3 *. Той и по-рано виждал,
че по вина на властвуващите и поради на-
стъпилите вследствие на това лишения се из-
пълвали же л анинта на враговете, конто ста-
вали велики поради скъперничеството на ро-
меите. Затова се оплаквал и сърдел, и за-
мислял бунт, както по-късно уверявал, не от
просто желание и за да се възползува от
плодовете му, но за да подобрп положението
на вече западналите ромеи, защото нещата
не се развивали, както трябва-1. Когато но
време на император Дука5 му било пове-
рено управлението на Сердика, той намиелпл
да вземе савроматите6 за съратници в за-
мисленото дело и да го обяви открито. И
наистина те имали доверие в този човек по-
ради това, че го познавали отце от предишния
му военен поход, когато той като управ-
лявши. градовете около Истъра воювал
срешу тях и рискувал да падне, ако ма-
гистър Никифор Вотаниат не го бил отър-
1 Ди. Панизо — Бйрбарос. - Селище на брега на Мрамор но море, което се намирало верой гно на
мястото на античного Миртинон. 3 Роман Диоген бил назначен за наместник-у правите л на България през
втората половина на 1066 г. Срв. Златарскиг История II, стр 124—125.	1 Загатва со вероятно за поло-
жението по време на последимте години па Константин X Дука. ’ Консътнтип X ?{vKa Печенегите.
Срв. Острогорски, Исторгца, стр, 325; Moravcslk, Byzantinoturcica. II. 270.
180
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
VOVS OfioAoyvVfttVOV FnvUbftilV. VEVOUFTOIV f)E УОЩЛ-
риутту hqos exeoovs ?cy ф teIegiIijvat teat rd<
глуу&тргае bi oqxov, tcov oi'Upoi'Acov avrov rw, rb
ytTOb AoilFTlOg, OS XO.I 7TQOS tb EQ'/ОГ С/.ГГОУ uEl-
^OVCOQ TlQt&lGEV, KlEfioidfWXffi} TOl'rtp, XCU c>r«-
ziFtGae fywocEifau rove exp// avrov рругтае row
pe^oVAwpivan^ ttq'xs atipsrvotav aScivrus ratv те
aramiiyovvrcov xai tear Ьятрамог Tty cis, cbs Elbe»
avrov kci'iluipEvov у&ебе, хогеслеу avrov ЕУ TolS
tyycoQiotS <»)S Eti) ререкпрвдк; anoGraaiav, puA?.or
by jiQobcGtta' abiGn> eis rurs ^avQoparac. xai
i^bs bvpbv bt£QE&lc(K arrow ehitI Цетол Torrey
н&(юоу, хил povov two/pavc urAAap/jdvii xai ’te
n'p’ ^o.uiltvovGav ayci bEOpcurtp-, bixaq ron wAftip
нагое даюагта. (pp. 97,- 9812)
7.	Samuel Alusianus in exercitu Romanorum
militat
— — — ТелегтоТоу ёё огуатсу уьуалсу тсоу
EOJTE(ik’)v перге тауригшг tntOvgaKfoag хил arrov
ex rebv 'Agpevtaxcbv Osiuirfor, ev ф naotyjdhu^ov,
b ri/V tjyEf/ovtav тогтиуу ^naoantdg 2,apuvifA Ijegt-
dp%T)S 6 ^AAovoiavos k.yoperoG, xal. meqI оц&щгг
EtjuTEliEic; rofyqj TipEfiGvvri xai агалаииЕ? ср хата to
Eico-Obe rfjQ ayaoraolfiov цр&лае xal psydA?]G xv~
осакце &г1Сто.цеуг]с, EXQa^E ptv ysvvaiov ov6ev,
епоЯе be pyJ.Aov now xaxeng. ёрлЕооггее ydo ot
(TtQariunai rote r&r oxipwy xa?,(t biois, хей uvp-
nfatx evtes abzolg, yrcboiv vote Ф ya'/y ws тце etti-
fovMfc яеяаттрсасгр. (pp. 123^?)
8.	De horreo in Raedesto site et de
Nicephoritzae machinationibus. Patzinaci
incursiones faciunt
— — — ^Hv yoQ fiEzd tcov uaIcov xaxcbv xai
nEQi (piXoyQTiftawiy baiuuvifoQ Gnovba^ov, xal xT}t-
gecov ахегцтоуу yavbbv noiovuEVoe т1р> sntxT])Uiv,
(fry axoQEGTios EyouEvos xevtgov xal raaEiov rijs
tcov Aoin&v avtov kti'gecov ётооуияёсхяоЕОУе т1р>
tov c Hfibdftov fiovip'. rarrip’ yu.Q /.afidtv xaxa bco-
QEdy, nUQEOXEVa^E TtfV fiaGlAEG STO)Ji<\ TCOV ХТГ}н6.-
rcov avrfp, nQOoxTfQovv OGtjHEQai x/d naoGobove dip-
вал с непреодолим порив и сила1 2. Това аз
научих като признание от устата на самия Дио-
ген. А след като било изпратено писмото при
[савроматите], за да се гютвърди с клетва
договореното, един от неговите съветници,
по произход арменец, който най-много го под-
тиквал към това дело, започнал да заговор-
нпчи против него. Той го убедил да изврати
приближение си, конто били посветени в
заговорническите действия, за да привлекат
в заговора някои от стратезите и от подчп-
нените mj. А щом го видял без хора, накле-
ветал го пред мсстните жители, че е замис-
лил бунт и дори че възнамерявал да ги пре-
даде на савроматите. Като възбудил гнева им,
той внезапно го нападнал и понеже го на-
мерил сам, заловил го и го завел окован в
столицата, за да плати за дръзката си про-
стъпка.
7.	Самуил Алусиан служи във
византийската войска
— А накрая® вестархът Самуил3, наречен
Алусиан, излязъл заедно с голяма войска от
пет западни отреда от темата Армениак4,
където зимували. срещу [Криспин] и го напад-
нал призори, когато той стоел безгрижно и
си почивал според съществуващия обичай за
деня на Възкресението и Великата неделя,
но не извършил нищо геройско, а по-скоро
пострадал твърде зле. Защото войниците му
се спънали вьв въжетата на шатрите и
като се оплели в тях, франките разбрали за
нападението.
8.	Тържишепю в Редесто и спекулациите
на Рикифорица. Нападения на печенеги
---------Покрай другите си породи лого-
тетът Никифор6 бил страшно отдаден и на
сребролюбие. Той жадно се стремял към при-
добиване на недвижими имущества. Понеже
бил ненаситен към тях, за средище и хра-
нилище на останалите му натрупвани прите-
жания ста нал манастирът Евдомон. Защото,
като го получил във вид на дарение, под-
таивал императора да му потвърждава всеки
1 Проз есепта на1059 г., след като Исак Комнин възстановил византийската власт в Северна България, била
организирапа нова тема Паристрион, за управител на която бил ноставен Роман Диоген. Не е известно за кон
сблъсквания с печенезите тук става дума. Вж. Златарски, История 11, стр. 112—113; Аг. Iianescu, Noiiveaux
dnehes byzantins: Bulgarie et Paristrion, BSHAR, X (1923), pp. 57, 72, 66 sq., смята, че темата e сьатадена по-рано.
2 В предходния текст се говори за бунта па един наемеи византийски пълководец, Роберт Криспин, норман-
дец по произход, Събитията се отнасят към 1069 г. ;{ Този син на Алусиан бил издигпат в чин проедър, след
като успял да усмири бунта па Криспин. Вж. Златарски Моливдовул на Самуила Алусиан, ПАИ I (1922),
стр. 86—89; 97—98; същият, История, II, стр. 128 129.	1 Тази тема се напирала на южното черноморски
крайбрежие. 5 Това е т. нар. Ннкифорнпа, логотет на др ома н влиятелно лице в цариградския двор.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
181
&6qgvs siFQtzioieiv, ы-s arrow тау„и dtayoyvif^ofdvov
'(oirpnt tovto firm .-laoElci'Giy тер fiaaiAEi лоЛгоа-
fiov Evfitafapta, схелтоцегос ix iiGyJtyoias oixsiov-
g&ui xai sv<QaKEG^ai:VEO' та vvv лоом;(Q-ipEra seal
ты оуоиаи тГ/S uovtjc лаогтоу ккааио&гн г-лер-
IfVtj, TOV fit IIEAAOVTIQ Etvai rov 16yW (tJlOQQTjTlJV.
er tovtois d£ лаоп> ovdsva xoqov Aapfidviov, xcd-
Toi xal лада лаутгот т/Ъг fv teIec xdi wd gtqv-
Ti'>>T(bv xdi TpAowidv x№ лдахтброп’ tkngodoxov-
itsi’oc xal хтиосот diiixiitv xdi оГхаур sr лгргАзр! n
оеуоЛшг xat лиллгЪу ха&ютаи&'и?, urdl тот xeq-
'fa:3,Eir xai fx GrxoqTis’Ttpidror idt£ij(fTu, itvfis too
hadovAEvETV rrj eviifp’ra xdi Tijv xoopix.ip1 «Л?дго-
viuv xdi Er(dt>v 'JixFtav SfOtEioiiat 7 i?.oxEgdEias
VSlQli-EOtV' TCp I O’ ?itf fta&cOV (OS EV rip XllGTOG) w;
*Рсн£)Ег>т(р xardyovorv (iuasai toj* gitov лол/mi, xal
дшлелдбехооис diaoXEdavvviu-yai eis те та тыг
LiovauTTjuitot’ iztvodoyjdu. xal хатитбли/. xal avT'pS
rrjs firy> tAiy; hexfayolas xal ло2.Лы? FyyfOQiotv, xat
uvftov .TOiovvTac rift’ xQaotr лоск; tov [iovAopsvov
xdl нктблгтоУ, xal огты; ddsvet fiia латаю v>
d'/ai)dv t^s evfhp'iaSy rpikn't'iGas evFryQfa; ты
xoniitp ipovvdaxa extus тог ugteoc и лаухахютос
hroixobouFt^ xdv TuvTip Gwa&Qcd^EO&ui rds aadgas
FJTIGXi/rZTEt, ffaiullXCp yQdf.Uia.Tt TOVTO dlOQUldfiFYOS'
xai iiovojio'iuoi' xilhpxv eis to атаухаизтатоу уот/иа,
rov gi’tov, up divos dvvaph’fV'el fti] ало tov ijovr-
iiaxoc F^mvijaaaiia^ govvdaxos tov SoAfov xal
bmupviibdovc xodyuaros xai uro н агое. e£ • v у dp
EXE IVOS Ела-у?}, f] Elt^ifVla TOW ЛОАЕЫТ Ы/FTO, xal 1] Tor
fhdov ооуцта-оло ‘Putuaiovs ftEi^ovcos xareAafiEv. ov
yd{t, UtWIBQ TO ЛGOT Epov TjV, fi flovAoflEVCC EilOVElTO тот
dirov xai uETa tov лсоАоиттос uvvijAAarTS, xal fT
лед at/ ev tepid: Tip хататол/ы {ржепехго, iieTE.tai-
vfv eis to a?Ao xal rudds eis fteqov, xai igfo тыу
tifiaswv fj лраагх eyh’ETO' aA/LEtQFpydtiai’ii id уЕыи-
yia er Tti tov ipoi'i-daxcs &Qxrfi oarftva; etyov
evoIxovs wv lyovrdaxos xu GizoxiKitjlors лоа!ог1,
xal oVtoi л(юaQлd~ovтES tov uirov е^ол'огуто xal олеп-
xal dtffyojvi ~ovto XEadoivEiv bil тер void в ист/.
vouiG(iG.Tu. rqiа. цубда^Е dr ало тап> up-d-ory ov-
Hi-iSy ootf vavTixos EtGiiycov avrov sic тур' i:o.Gt/.sv~
oveav ovte uoTixos ovte ayooixos dvrs uM.oc oi>-
dsts" uaa ала гео?.' агтохалзрмг top (povrbaxoc
fj лдхосс лооерштЕУ, dts exfivoi e;IovAovto xat 0
nooxaddusvos avroyy Ivueutv (powdaxdotoSf oS xai-
roToacov tovs tov oTtov xarafttpacovTas, xal oiiov
ex tovtov xaxdts (ivpaiQovpFPOSy xai ffaQEtas алги-
ден много от имотите и да оставя доходите
от [тях] непокътнати, защото той уж щял
да се стреми да го направи богато място за
пребиваване, за да се отбива [там] императо-
рът. В гыпност тон гледал поради нечест-
ност да присвой настоягциге доходи, да се
обогати незаконно с тях и да придобие из-
вънредно голямо богатство на името на ма-
настира, понеже не се знае л о какво ще стане
в бъдеще. А тъй като съвсем не се насищал
на всички тези печалби, макар и да бил под-
купван с дарове от всички сановници, стра-
тиоти, митари и бирници и да се бил сдобил
с лични имоти и къщи по обхват големи и
многобройни. не се отказ вал нито от печалби,
нито от клевети, нито от стремежа си да
иридобива изобилии блага и да превръща
общото затруднение и немотия в залог за
сопствена печалба. По тая причина, като се
научил, че много коли возят жито в кре-
постта Редесто и че го продават, като се
пръенат [оттам], по стран но приемници и села,
принадлежащи на манастирите, на самата ве-
лика църква [„Св. София"] и на много други
местни жители, че свободно и безпрепятст-
вено вършат търговията си, с когото искат,
и че така постоянно шествува благополучпето,
този омразен човек завилял на благосъстоя-
нчето на хората. Топ построил тържище из-
вън крепостта и наложил там да се събират
колите, като наредил това с императорско
писмо. Наложил монопод за най-необходи-
мото нещо — житото, като никой не можел
да продава извън тържището — тържище
на лукавство и на дяволскы дела и с дявол-
ско име. Защото, откакто пазарът бил въве-
ден, благосъетоянието на градовете започ-
нало да изчезва и божият гняв сполетял още
повече ромейската империя. И наистина не
било, както по-рано, всеки, който иска, да
купува жито и да върши размяна с прода-
вачгь а, ако не му се харесва на това място,
да отиде на друго и отново на трето и така
търговията да става от коли. Но земеделските
произведения, конто се внасяли в ограденото
тържище, имали за закупвачи жители на тър-
жището, както и много житари. Те, като за-
грабвали житото, изкупвали го, складирвали го
и се борели да спечелят за една номизма три
номизми. Никой не купувал от колите, нито мо-
ряк внасял жито в столицата, нито гражданин,
нито селянин, нито никой друг. Но търго-
вията се вършела от търговците на жито в
тържището, както те си искали и както си
искал стоящият им начело управител на тър-
жището — тази напаст [за хората]. Той тор-
мозел чрез нововъведения тези, конто пре-
насяли жито, отнемал им го по грозен иачин
182
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
T'i]GE(G НЛЕНТтТзУ TO.Tf ITlZ'f'ri 'liiTTtiiHT.'nityfJb, ф’Оуха-'Е
тур> лдашф liia ти naa'arouEioibu ломчцйаз^ ёгЬе-
fge£q«v srat&v. на} отток TOEff-ouEvon roo </ ovvba-
x(.c eig abixiav пласарсч'Ьуоу ё^елтлте rd ?i;c лро~
TEQO.G Fvfhp'taG Tij TloktTFUl, Kid ZlFQlEOTT] U.3<i b&ilt
xai oxto) tiuriifth’ fig Fva pabior тог VQufoutaoG »/
TOV Gl'rov JloifttlG. ЁУ.О11 flEOXFt'OVTO yt'lQ FKTOTt, CpEV
rife suFOVEt-ias o>' мото)' тй л vot >. boot щшуа, alia
XOJ. TQ. ACfM fOVtO, OGQ ЛАДЛОУ EXSIVUI' 701010'
fitllOi'. ftTTElf^OVTO ht Xtd fJi Z~jG (tQfyjfjQOV }МТТЦ$
Kfii ol rife PcabFurov монах xuiaeiv rd r'bia
yE(fiQn>lO. tv T.fUG EfiTTUG ОЛ'ТОП’. dlj'hOOVVTO f'lF HUI
иi iitftiftvoi xai tiiivoG 6 q ovv да:: тип1 iivfiifnvtoi'
ГЛ${Г/Е XV&OG. ОЛЕО (Мши уЁуОУЕУ, OT’<5’ 6 Тр.ЮС
vide toiovtov иМхщла. fi у do лросзуууЁАТ} tig лы~
AifGfiC отпаде oItqv № tov туЕтпоузрзЕУ, оз$ tyorEiG
;y fi((iOTt)G 7/ атолог ti ft&jff» лЕгЦ}пу/»с Ёдтртетето
vo} ц£л6£ето лпаа too F^tGTaTovf'TOG ты троитдсая.
зицзгрюу y('iQ тф Trowdtfxaniii) ей лаы]ь ideac хй-
иогоудау tiyni топ’ Ёхатдт Tfi.$umtit тахтбрЕГот. лао
avroi, xGl Toi'G FAEFtrol'G ttixdoOvG xai ywigyOi'G
локкотс rkvtaooiG лЕТрЁракког. xal ovdciG yjv d uvtt
аттрти TOi'Tots dvyartEvoG ты те л/.iplFi дтсхатауы-
3'tCTCfG OVGl XVJ TV dwaaTEta TO?' коуоЬЁТОГ TO
ikotu/QG axd-Hf-xTov l-'/ovot. xai b hfv к'тот7п' тот
fpoavdaxa uicbmGditEi'OG Enjfcvvew ты t£ йгто?
ЛООЮрЫ. /] д’ EVd&U Tvi'G n&TWg EJrtE&V, Ol' poVQT
TOV GIT01' tikka MU. T(7)V dk.Afni' Eid(~>v. kxcb-OV yd.o
ОТЕУОуЫТЗОГиЁЗ’оЗ- dvdyxi] Kid Tfl АОЗТ" UTFVOy(ot>Ft~
nihii, ba di afaov тап> aUfur iijvkov ц Ьйхгтрнс
)/ nFQinohjOlG уЬ'ЕТЩ., XW Ol p.iat)o.<fVOVVTFG 'HJ.Qi'-
TFDOVC TOVG filGliOi'G hfCl Т» FT'deFC TOG ?C" •f'T/G ПЛГН-
romz* nal ni p:r a^iokow/TEfwe w* dvi'fo<''s^fo?'
xal oi ты QXivvbaxi л/.з]Ла^оггЕ^~ tyiycDaxov rnv rtr-
rov у_и.АЕл6п'1та, пае bfhfv ты хбярир то Ьеочл’ ттр
M'&EUlG ailbviG ЁЛЕЛОШОЕ' ТО f?afil.UQV yFobcG, (i)G
fffiQP-axoi' uEAiTi xaTEGXFvaGiiEVoy tf xat хаелТч-
ptvov, TOIG XOaXQWTaG dGTEl{ioxdA(.OG XatEftFAyE, fts-
Z(?ts OV Ol'V rep XEQ^Fl TOl'TQV ХЫ Tip' оно!GV ЛЙ~
uav xal T7]v о&зтзрмаг aTTFfiaXov.
’Ev tovtcig ovv T(7)v ()аак(хыт ^<><1гис1аатыт
г>л6гты1‘, uaAAov Ьё тыз' tov Ушту) dfiov Ьеп ыу
PovkEVfFaKDV GVVUyOpSVCOT) fygGIO UEV I'^OtjQELV b
uiwg xal хсаакз/УЕО’ та ttjg Fi'Qrp'taG fig егЬеют,
тузёоУЕ Sf о т(7зу лоААыт' yoyyvopQG) xai iiakkov
и изнсквал тежки налози върху местните
произведения. Така той чрез различии ново-
въведения ги принз'дил да правят по-ограии-
чена продажба. 11 като растило по този начин
тържището, предишното благосъстояние прс-
минавало в най-голямо зло за града и жи-
тото започнало да се продава един модий1
за номизма вместо осемнадесет модия. За-
щото оттогава. о користолюбпе! се събирал
данък не само от колите, конто посели жито,
но и от останалите стоки, конто ми навали
близо до пазара. Жителите на тази околност,
както и на Редссто, били възпрепятствувани
да продават земеделските си произведения в
своите къщи. Вили премахнати и медимните2
и само тържището имело право на медимни.
Това нещо никога не било ставало дотогава
и свегът не бил виждал такава несправед-
ливост. Ако някои бивал обаден, че е про-
дал в къщи жито от това, което е произвел,
той бил обвиняван като убиен или като на-
ем л ник, или като да е извършил нещо друго
лошо и бил грабван от началника на тържи-
щето. А на началника на тържището пома-
гали подчинените му почти сто служители,
[събрани] измежду всякакъв вид мопгеници,
конто отрхпвали с много неприятности не-
щастните търговци и земеделци. И инкой
не можел да им се протнвопостави, защото
били непобедими с множеството си и неудър-
жимо дръзки поради силата на логотета. И
този, конто бил наел пазара за 60 литри,
се хвал ел с доходите or ve.ro. А лиисата не
само на жито, но и на другите храни при-
тиснала всички- Наистина, когато има недо-
стиг на жию, по необходимост се явява ос-
къдица и па останалите храни, защото заради
него се явява пи-голямо търсене и кунуване
на другите стоки и надничарите искат по-
големи надници поради липсата на храна. По-
видните хора н онези, конто стоели близо до
тържището, разбирали неговия тормоз и защо
сред хората се явява страшната оскъдица.
Несправедливата печалба като измамно и при-
готвено с мед биле омагьосвала грубо вла-
ствуващите, докато най-после те заедно с
печалбата от него загубили и нялото си съ-
стояние и спасснието си.
При това положение, когато империята
била погълната от грижи, а още повече, ко-
гато се прибавили и лошите замисли на Ни-
кифор, житото започнало да изчезва и из-
обилието да преминава в оскъдица. И м новина
започнали да роптаят, п то най-вече тези,
конто ясно разбирали чудовищного положе-
1 Модият Пил мярка за вместимос) — около 9 литри. Ледимната била кярка за зьрнени храни. Вмсс
тимостта на мецимната се меняла в различиите времена, по тя била равна, общо взето. иа повече от 50 дитри.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
183
rtH)> axgiijw? lmfJxa,U£vn)v ти итолог, xai onoi toa»
ytropepuw xuxarn f y/i ’tfoeo хил 1tататто. Hi о ил л г 7то
Ье xcd тб лаоа тоу In дог -uetoexovv m^ofidofiagov.
ладакаттЕД, ydo rtj vyjhi tovtov ло/Лое хлц «.<-
yaZat лб.Янь, ex Tcioi/s улбрлПЕ? иегцурёриг ejrpv-
oat лЭлЬ&и?, xai ол/лпчоу ov fUxQiti' иЯЕпд^хлчлч.
hqug al? oi xequj (.Odettes XxvfhiE то .tq(>tegov тог'
2ли fysaj*' ejuf/'SQC>i>ai fiiov. лад3 (by XEfiahp£6f.wvatf
xai tog ex тоур jiaiJt/jxoxv vaustatv •tnxxn.E?-tou£vu$
втцоии? q iZoTiida? oaoi'Sij тг»Г Х&лр/ogoy лрое-
ехолтотто. xal кати tovto tcveg r<7>v ToiuVtCOy ло~
Лео»1 eig илоотасилт	xai et? то f-Owg
тоуу Пат^унхму ла.д^уусл.ког. тс&риреуы (Уцелеое
rdv daoiAEa оатдатр1 vwtAai noy oixtumiivn’ о:Ьтф,
eyvayjuv хатЕЛс/уо) т-гр? Jo[orал %£i(KJT0vifoai Xs-
c>TUQ(i та а тф tmv д&гтадуату uev aGUtiistai tetl-
UEptEVor, ало 31a/vq!(~>v (i; io yevoG vAXovra xal
tovZw латоашу ys'/oi’dra rov puaiAFfannG;. up xal
Ttj TouavTji TtuipMiG <) тгрчха?та хпатоуу doyp,
Е$алеитЕтЬ него т(р(7ту 4cfr;rgrp’(7)y илшугогреутлу
тф fiaoiAEi Tip’ vie tovw,' r-^v xaarcov UETtiihw’.
алЕ/ЛкЬт Ье, xt.-I пга y-uivov dujvvxd)?, FvmnxF ph>
TOVG Ep%(i)n'i.VG ЩУ.ЮГ ТЕ 7. OV Mr Tip' TOV i>O.‘4~
Mojg T(7)v eP(upai(or xvQi(>Tr]Ta елютоепоеееуоо?, eig
(")E Ti'ty E^itoypTTit TOt’TfoP (Totovg avT(p ij лиоо-
ЦУоо1и) тф’ EGovoiay тцс ахоа? Илоауим? nveiyt-
guvrac. fete Af 7 ^6/;, tovto>v о Хеот(ш) ултаоЕю-
DeiG, l IT! TO) OptrUEUp TOV ySTCVG TljG EXEtVayy
еда» 1} fig nQoaiQEotfjK, vl r ex и}- хита/.а- ui'aij?
аттик gojuijG d'iyJlEiG тф' ij'vyXp', ijriG ip‘ eog up’
oixiav uvtov xat Ti/v ovotur тф Ьгцюсид eyroaffiowi
лотt euifi tov pi/ xaTavuAiooai to dvfftv avrcp yov-
oiov ex Т(7)у рийШхт'п' ffajoavoow fig dvor (xai
yan dvojiEVt')? t-ymv лди? uiitov 6 XixiyjoQOG ел-
qgtte tovto xe/.x(7)g, тф rt Dovcp xtfi rij Л’ЕХОТр)Еш.
pi'l лоотщёхр to ovpf/'Egor fei^’ig, xai тиаод(7п’ eju-
О(рил&? tov axgiTijv, ev огтео -т’уу/’г,^ т<ог m>u.y~
indan’ гладуигтсог, хи] л go тот f\jvr//i Аг>уо1>тГ-ч
duHXTjOEE.oi}, thg at T-i]G ex&ytug poi /.ij? xcu '>yduit]G
УЛЁ fjl'Vlhp'Ut? XUC 00X01? ХЕМГМУЕ)? E:yoi]ffCtUGE, Xlll
лои? tcig btioXoviaG TciVTEiG xal rb т(7уу ЛатлтахЕпг
Fffros GVi>aS>lUOOd,U:'YoG Ло1ее1ЕЧ1> Tot? CPcotl’UOl?
eiet Ш’тап’ /атлбгчЗгр rij fAayi] ievvs{}eto. ovyxtvij-
air<i)G ое'Г pEVO!.U’,7}G Ti.iat''TtjG, та лед) tov лоАешп’
ние, и гези, конто били по-близо до злото. Пък
и полуварварското население, което живеело
край 11стъра, започнало да негодува. Защото
по брега на Пстъра лежат многобройни и
големи градове. в конто има разноезично на-
селение и конто поддържат немалко въ-
оръжена войска. Скитите, конто се били
нрехвърдилн в тях по-рано, донесли скитски
начин на живот. [Тези градове] били опусто-
шавши от тях, а и поради настояването на
Никифор им били отнети изпращаните еже-
годно дарения от императорската казна2. По-
ради гова някои от тези градове започнали
да ыислят за бунт и провождали пратениче-
ства при печенежкия народ. Хората на импе-
ратора, желаейки да изпратят за сатрап2 ни-
кою измежду неговите най-близки, решили
да назначат за катенан в Дристра някои си
Нестор, който бил почетен с достойнството
вестарх. Той во дел потеклото си от илирите3
и бил служител на императоровия балщ*.
Тогавашният владетел го удостоил с тази
голяма влас г и го изпратил заедно с некол-
цина граждани от Дристра, конто обещавали
на императора да прехвърлят крепостта под
иегова власт. След като заминал и пътувал
известно време, той намерил, че местните жи-
тели много малко или никак не обръщали
внимание на господството на ромепския им-
ператор, а напълно предали властта над кре-
постта в ръцете на своя вожд, по прякор
Татру in3. Нестор се приобщил с договор и
клетви към техния план и намерение било
от страх пред тях, било че харесал решението
им поради племенната близост с рода им,
било че до него дошъл и смутил духа му
слух, че къшата и пмотът му били конфи-
скувани от държавното съкровище под пред-
лог, че не бил изразходвал за целта даде-
ното му от императорского съкровище злато
(и настина Никифор, бидейки враждебно на-
строен към него, извършил това злонамерено,
като поради завис т и злонравие ве съумял
да предпочете пред омразата ползата и на-
казал по опасен начин акритае, когато рабо-
тите били така забъркани и преди този да
даде отчет за управлението). Към това спо-
разумение Нестор приобщил и печенеж-
кото племе и се споразумял с тях да започ-
нат непримирима война с ромеите. След като
станало това общо раздвижване, те започ-
J Това станало към 1074 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 155 сл. 2 Сатрап или катенан била титла и на
управителя па тема Паристрион. Вж. Скабаланович, пос. съч., стр. 226; Banescu, op. cit., р. 121. Срв. тук,
стр. 170, бел. 3.	* Според Златарски, История, II стр. 156 157, с „илирм“ у Атачиат се оаначават българите,
живущив Македония и в Поморависто. ’ Т. е. бил служител на Константин ХДука. '* Гози Татруш бил веро-
ятно печепег. Вж. Mutafciev, Bulgares et Roumains, p. 251; i\lo! avcsik, Byzantinoturcica, II, p. 302. e Акри-
тите били избирани иамежду най-добрите войници. Те охрапявали грани пиите постове на империята. Вж. Вгё-
hier, Les institutions, pp. 373—374. Тук се има пред вид Нестор.
184
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
xai Ti/V ti'/S cP(tinalxii? zfbQCiG fcubgoitip’ avroi?
F^7]Qt6eTO.
ut'V О УшаЧ<Т TqV UEAET(Df.tEVf/V U?iZ»2>/'
oojgo.? [fovAifr, хш иста w Tlar£ivu'.(0i’ Ei? r>,v
MaxEbovixqv fи Ka ?.(•»•, Яи> тагтгр' хаит? ay ay ж J
алфю$ hutefe ovbk у do efc .толе,u or аПЕЛЕ^ЕА-
ihflV UOTQ) ol FT ^АЬ&ОУОЪЯЫМ GVAAEyEVTE? GtQUr
TlO)TUl &6aUT}C>UV. OVTGK P)QQjaf.? TF.. . Xt/i UETCi Л/.})”
Hut'S d>toi.6yOV TjJs I3v'~UTTGQ eyyi'S ЕгтгпО-ТОЛеЬеГ-
Gff.VTCj. T('i d* aAAo ЛЯГ^К? ЕЛШ/'/рСЕ TU? /MUV&? ЛО~
/?{£ xai u;iowi.(jEir те х(й dhovv. bsQui'b de
frfau? FM0rafl&>1fi Xflt TO)T ХЦОЛТ7)Т TIOTTjitEVd»', ov
цемоц ti? ттоу игаухикот ал/г/лс kozei'/e cttr fatn.-
ijitfoVGaV X(ll ?«b 2.01710? F<KXEyiu.? ZWAEl?, ox xai
airroi? rot? xzift’EGi rdc tqoqvi? 1л1Ае1ле1У,ям1 n.av-
Ta/otitv Ели>тг>ута^Ехт то7? oAoi? to ibiogar ovu
yay a&oAoyv? GTfKJTiu rij jiautHbi .idQfjv, tov? ло-
AE/«OjX bvi'ailtVi] CGtf-OGfiaOui, Ol'T~ (UAt) Tl?
EV&Jubog Toil? SToAi'TUg F3K>tEl Л1~>Ь? TljV TOV sihw?
алаА2.и.угр>. ftAA oi>(f b jiaoiAEv? 2.6ycp xal tpoo-
vqGti xai лгАслецчо. bcaxrsaan' i)t\ ojgte bta «/>
ai-XEia? b^vri/To? Avoir ei'QfTv tivu tov А&уцт. uta
Ье jtactv EboxEi ww tcgovtoiv xoxcbv ила/./.ayif
f/ tov ало Aoyob'ETtbi' У/х/)су.иуи?.' лоб? rob? лоле-
Itioi'G ЕхбобС?. TOVTOV y(lQ tG%VQq)? ETtEtJjTSl /.O-jjElT
xal xoAacai to? t&v о/лиг bvGyjt'o&v а.7тм\ xal
ixvzbta ту? fiaotAEiiovoy? алагаотутси xal bovvai
Tijv пцотЕциу (ioEiap roi? Pai 1.10101? ха/ латаяАу-
o&Gat та tavTcbv. d/.2* 6 f>aot2.Ev? лЬтги зцюео&щ
xal лавы? &viuo? fp> у то РутогиЕгог fx f.iioov
хоЬфаоЬщ. xai tovto yu.Q e&iteito xai tPvyofia-
уыто tois tt/MoGi*, пюте xv.v ац тлдото? rot? vrav-
Tiott siu.otiAz{)yvui teu>? ai'Tor rfj? tov /.oyoflsrov aayj}?
xai tbixaikVG'.a xai oixubv хатаотупа алуохтоУ
mVTif xai mfotv албрАяроУ, iva xat tovto uqhovv
3}yi]Gu.(TEVoi лмч тщеоийа’ (ivtov (A sioAsaiai zijs
GTQUTO.TEdEia? албехсогтас еле).	ei? tovto
xaTawi'ort' 6 0u.oiAev? ETvy^arsv, ovb9 tvbc av-
bfjbg (i^a^ta? aojTiifiiov tov yEvov? зтаути? та»>
Ртоиасвл’ tin<tA2u&Mj$ui Tioo fiuf.io? Ttyf (toni'lci тог-
toi? uvcoflEV t) ^Eia аут[А1]ул,? хот? ax/.i.vEGt ^Qeg-
pEiais T.q? лоуахоиттот’ ЬеолоЬч)? tjugjv Heotoxoc.
ol yUQ илООТа^ёУТЕ? ^QtGfiEl? яа<и 7fi>v HaTQlVllxajV
b.va7iEuq-f)EVTE? тайлу ei? агтоЬ? олтолтЕб-^соу ex
tivo? алуоблтот’ atria? a>? i.affgq biazEigtGUGtlfM jusa-
2.OVTE? TOV ^{ICOTOGl'qi^OVAO)' иГТОУУ X<U (iVGTlldTljyOV
Леотооо' xal q.of)ijt)Ei? exeivo? tov ало уri%avffix(.v-
bvvoi't xazEO)? EXEt'd-EV dvaGTijoa? Tqv GTormav
нали да се готвят за воина и за нахлуване
в ромейска земя.
И гъй Нестор у спя л да изпълни зачисле-
ния план. Той нахлул в Македония с пече-
незите, като се държел там много лошс< и
жестоко. Събраните в Адрианопол войски не
посмели да излязат на бой срещу него. Така
тракийци ... и с боеспособна войска
той се расположил на лагер близо до Ви-
зантиек, а останалата войска изпратил да
опустошава и унищожава останалите градове
и области. Понеже настъпвало лятото и хра-
ните ле били прибрани, и столицата и дру-
гнте западни градове се появил голям недо-
стиг на необходим» неща, така че ве стиг-
нал фураж и за добитъка, и всички отвея-
къде били притиснати от безизходица. Защото
в столицата нимало боеспособна войска, която
да ложе да се противопостави на неприяте-
лите, шгю друго някакво средство можело
да внуши доверие на гражданите, че ще се
освободят От този народ. Но и императорът
не се отличавал със слово, разум и опит-
ност, та със собственна си ум да нам ери
изход от злото. На всички се струвало, че
има само едно спасение от толкова големите
нещастия: логотетьт Никифор да бъде пре-
даден на неприятелите. [Нестор] настоятелно
искал да го залови и накаже като виновник
на всички нещастия [и после] да се отдалечи
веднага от столицата и да възвърне предиш-
ната сищ-рност на ромеите, като км върне
по жребие тяхното притежание. Но импера-
тор ьт предпочитал да пожертвува и да из-
търпи всичко, отколкото да направи това,
което се искало от околните му. Защото
мнозинството това желаело и за това се бо-
рело: ако Никифор не бъде иредаден на про-
тивниците, поне да бъде освободен от дото-
гавашната си длъжност логотет, да си остане
частно лице и да си седи в къщи, без да
проявява каквато и да е дейност, отхвърлен
от всички, та неприятелите да се откажат от
похода и се задоволят с това му наказание.
Но понеже императорът ве склонил и на
това и не бил готов да откупи спасевцето
иа целия ромейски народ с уволнението на
един човек, на помощ им дошла свите с
божественото си непоклатиаю застъпничество
пречистата наша владичица, божията майка.
И наистина, когато проводените от печене-
зите пратеници били върнати отново при
своите си хора, те били заподозрени по ня-
каква неочаквана причина, че тайно възнаме-
рявали да премахнат първия си съветник и
стратег Нестор. А той, уплашен от заплаш-
ващата го опасност, веднага вдигнал вой-
Michael Attalelata — Михаил Аталиат
185
tjlavve. xal disAi'lcov тгр> Махсдо-
vixt/v, xal toig alJ-otc TlaT^n’dxotG ovyyiSac, oi
тцг ycnQuy 31&GO.V xaTETQEyov xai хагсЛз/^Ыто,
ovtcog etc ret heqi Tcn^Icroov yawtia xal tog Eztav-
7.eig агеддауЕ, зюМ.*(У biayopuwoG Iriav urfyid,-
ЗТ.С0У ТЕ XCll XTiyPCOV ХСЙ T^G OAhjG &!TOOXEvfjG. exe[-
vov Ье zayscoG avaycoQijoavTOG avaxcoyfiv та ziQay-
yaza E?.afiov, xai tcov yECOQyjfydzcov xat tcov alitor
у^дтаоуатаур abccoG endow ol yipts zavza ТЕтиу-
fXEVot zip’ cioodov, xai t>/v ала)Лау7р> ol nAciazci
'Qavf.iacuDG tcoQzarov, zco &еф xai ri) tovtov nave-
Ttsgitutp p.T]TQi та yaQtGZi'jQia veuovteg.
Moiqu. <3e tic T(i>v Eom-gicov отдатЕеуатсоу e^
3A^Qiavov^6i.Ea:G oQaca тф fkmcuei лсюоелцЛг&ет,
eIttfiv те xal axovGat лао avzov CTtEvbovGO. zifv
zii)v Eni'CqrovyErajp avzot G anoxgioiV ekevexoAovv
yd.Q GTEQTjGlV TCOV GTQcatcozixcbv by covtcov xal xaxo-
naO-EiuG zeros e^ алдогофмас tcov xQnTovvza-v xai
алл?]опа.с. oi <3e яеог top fiaoiAea abtxcoc civzcvg
y£T€J:ti6vTEG GTQaZlCQTtxdv TI TtlfjfloG Etc EPEdQ(iV (B'~
tcov xooiyrciyaGttr, xai ote tovzovg eyrcov тсЪг
сллсор xaru/drzac fnl тф зтощоот тер cyxliynv,
хат' avzcfiv ат/цхаг tovg EcrEbQEvovzaG' xal oi vteqit
yvt/EPTEc tovg biivgvAovG ucpodQcoG xal noleptzoG
xaripictov, ol yer ^dfidoiG oibiiQatG avzci'G xaza-
TFivovzEG, of de ztcpEGi теКетосс avaiQOvvTSG Td'cG,
ol <5e me ихурас ctvzcbv biafmats-VzEG xai tore
tnziovG Gvva.cfa.Qjrd^ovTEG. tovtov Ле ytvoysvov ло-
IvG е/jog ел^Л&е wig Bv^avTtoiG vviEQ tcov avai-
tIcog Tiaftovzcov ozgaucoTcbv, xal xazEyycov tov fiaci-
/.EaiG xai zebv jifQi avzov ovx Elaytovriv zip avetav.
(vote xal avzov exeivov уетауеког <№gao&a. xal
dvaacTtcai zovtoig Ttvb. tcov biafmayEprcov, jui/ yvv-
zot 8? ti лда£си zotavTtfv nngctviav xai (ftAfhfv
civaxalovysvor, yipE cfiAoztyiav ztvei toig отоаткп-
ratG axuAovvat. all* oi ye ярое та oixelci Awitjg
ov yixQaG dvdyEozcn biavcwzQacf'hnEG ovx rj&EAov
E3it tov avzov UEPEtv, dZzo tovg nolEyicozdrovG
apevao-Oai ^сЕвХЕлтотто. (pp. 201 j—21023)
9.	De proelio in angustiis quae dicuntur
Clydius et de NicephoriBotamatae victoria ad
Thessalonicam lata
— — — 'EyEivE t5e т/J уЕТЕлЕсса yevea cog^eq
tig GKCV~t)iiQ v^acyd^cov to yEvoc tcov BoTarsiaTcdv,
ev zoo отдатф дсаЛаилсог tov xvqiov BaotAEtov
TOV TtCQfpVQOyEn'dzoV, UC TEOGUQaXOGzbv ETOG TOIG
BovT.yaQOiG avTiTUGGOUEVOG, xal yvoiotG novotc xdi
OjiAOlG tn'TlXOQCttOXTOyEVOG, Ei'Cl yOVOV Sl%E fio^OV
ската си и тръгнал назад. Преминал през
Македония и се съединил с другите пече-
неги, конто нападали и опустошавали цялата
страна, и така избягал към селищата и ла-
терите около Истъра, като воде л голяма
плячка от хора, добитък и друга покъщнина.
Поради бързото му оттегляне в положението
настъпило успокоение и хората, конто били
определени затова, безпрепятствено прибирали
земеделските произведения и другите храни.
Множеството тържествено празнувало осво-
бождението, като отдавало благодарност на
бога и на пречестната му майка.
А ед на част1 от западните войски, като
се вдигнала от Адрианопол, отишла при им-
ператора. Те бързали да му изкажат жела-
нията си и да чуят отговор от него. Обви-
нявали в нехайство и алчност управляващите,
загдето били лишени от войнишката си за-
плата и за други свои страдания. А хората
на императора, конто ги проследили неспра-
ведливо, предварително поставили известен
брой войници в засада срещу тях. И когато
разбрали, че те слизат от конете си, за да
изложат жалбата си, те пуснали срещу тях
поставените в засада. Спускайки се, те же-
стоко и вражески започнали да бият своите
сънародници, като едни събаряли с железни
тояги, други убивали, някои от тях с истин-
ски мечове, а трети разграбвали шатрите им
и едновременно задигали конете им. Когато
това станало, голяма жал обзела жителите
на Византией поради невинно пострадалите
войници и теосъдили голямото безумие на
императора и приближените му, така че и
той самият се разкаял и им върнал някои
от откраднатите вещи, без да направи все
пак нещо, което да поправи тая щета, и без
да окаже някакво внимание към войниците.
Те се върнали, преизпълнени с немалка
скръб, и не искали да останат под иегова
власт, но обмисляли как да отблъснат най-
върлите [си] врагове.
9. Сражениепю при Ключката клисура
и победата на Никифор Вотаниат
при Солун
— — — През време на следващото по-
коление останал да свети като някаква искра
родът на Вотаниатите, отличавайки се във
войската иа господаря Василий Багренородни2,
който 40 години се опълчвал срещу бълга-
рите и се излагал на хиляди изпитания и
сражения, като имал само един помощник и
1 Т. нар. aoiQti била войскова част, пс-голяма от тагмата. Срв. Brehier, Les institutions, р. 343.	2 Т. е.
Василий II.
24 Гръцки извори за българската история, т. VI
186
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
ней ооРА-фтгора, ftovAtypoQOV а/ла лей итратт/уоу
not езтотт/у ней be&ov apyiorpoxi/yovj tov Века-
veufrijv NiutypuQoy, os’ зилллод т/v тф
fiivo) {jogiAei. teAog <3e rov яоЯеиог;, jusia rd но-
TanoAqufffijvat nal ^tti/^vui to tcov Bov^yaQcov
£?9t’os vnb rijs avrov de^ius (/)*’ yd() ттрънайта to)
nEQifilenvqj tcov @eotcov a^icopuTtTEUioyuEvcG, Е^а/л-
31QVVETO &E Ней ТД TOV SoYHOG TtEQUyaVEOTaTt) d.pyf/),
tov evysvij ней &2.ij&eui mQaiudtaig EQaOfiiov Пуц-
uhei uayo/xEVCG &dvawv. TQ&pdfitgvos yd.Q TOVG Bovl-
yftQOVG, Hal bl.COHCOV &> T7j H^EIGOVQU т/j АЕуО/ЛЕУ/j
tov KasiSiov, ovh aviEt GipaTzcov nal натаптрсоинтог
ovtovg, ecog elg ohqcoqeIog areMfcbv, EvOa nal ste-
qovg scoQtc BovlydpovG HaxacpvyovtaG, ЕШсраАт/ r^
bvtaclaGj tov fasiov HaroAiGthjoavroG h' 1л-
'O'lvcuG nal ovv avrqj HmaHQt/tow&EVTUG, coute
naTOGTAayevTaG tovg evcivtIovg тру ауилЕр/ЗАл/тоу 6q-
fiijv tov avbpbG /лт/нетс toig 'PcopatoiG тоХ/лращ
elg X,elqo.g eIj^elv, al.Aa rov uev apyovra totkcov,
2a,uovi)A HctTovouacduEVOv, Gth’TQofxov фгуету nal
ano&avsiv tv тф Ai/xvla vjjoq) tt/g Tlpsawas, tovg
8f. lomvg faunas fatOGnovbovG tavrovG vyysiQlaai
тф fiaoiXEi nal yEi'Eu&ai dovlovs Si9 aQerrp» eyog
avbQOG нм ysyyoioTTjtoG peyE&oG.
9Езтв1 ной 6 tovtov viog Jhyaijl., TtazpQ tov Ba-
glIecog, иёуо. ti next VTrEodT-flffco^ov ЕУЕда'^ато нар-
te£m,o.g ней avboaya&iaG Hard tcov атилаАауу tiqo-
TEQt],ua. TiAiffivVG y&Q ajuv&ptov BovfyoQcav ёлцотра-
TEVoaiTOG rij (jEOoaloviHEcuy uptqokoAei^ ov натЕ-
яАаур TtQOG tog TooafiTOG bvvdtUEiG aiyrcbv, ней tcov
TEiyCOV EVTOG EOVTOV ZtEQlEGTElAEV, (XAP Old CpOGlV
EbtEiv avrov tov aAAEGavbQOv1 cog eIs fxdysiQOG noA-
Acbv siQoftuxcov ayEAaG ov dedotHE, zavra diavopad-
psvoG nal SfTtcbv FGijA/toj /лет3 bl-tycov tcov ztaoaev-
yOVTCOV аотф GVGTQClTEVSG'&ai. EyCOV yd.Q Tip’ roiav-
Tt/v f/ysuoviav лохрсЬссу, ней тф ^pl-Cp povovvyl eh~
tivqohtcoHelg, nal &,ua /ievovg ней cpQOVpfuaoG
svyevovG анатаиауртоц sivecov, ней touovtov v.hcot
тф tt/g ioyvoG didoucm ooov di avriHEtpsvci тф
згХф&ЕС nal toXg navoTtAtaiG eSohovv i/^QVVECibctij
tiqog paytyv eh tov ev&eog avToiG агпларЕто^ато^
nal /иЕтд. noAM/G TjjG pvfit/G nal tov otHQazovG pv-
Tl/QOG EIG UE0OVG TOVG ^oZeuiOVG yFv6/J.EVOG U71CO>
to Tiebicv Iheivo G<Of,iu.Tcov vehqu)v no.TEuq:o.yp.Evcov
wtAtfoiouE, ui/bsvoG bvvt/^h'ToG dVavarov жАт/уцу
EH TTjG TOVTOV yElQOG aSTEVEyHaGiiai. E3Vi/QyOVTO ,usr
yaQ аутф нага fyaZayyaG ol tioAe/uol Ttavzayo^EV,
тф) ocoticat tovtov rets ан/ай^ tcov ^iqcbv esiequ-
bovzEG, obdo.ac~)G bt TijG Ътзинцд cfyaG avrov агто-
HQovoao&ai I’cyvov’ qaao. (раауоуср та boQCcra tovtcov
anoTE/rviov ней, rets uaQiauaGt ovtu) tovg 7tokE,UijroQaG
другар, едновременно съветник и военачал-
ник, ездач и опитеи главнокомандуващ —
Никифор Вотаниат, дядо на споменатия им-
ператор1. На края на войната, след като
българският народ бил надвит и победен от
веговата десница (защото той бил почетен
с блестящото звание вест, а се отличавал и
с твърде прочутата длъжност дук®, той
умрял, сражавайки се — благородна смърт
и желана от всички истински вой ни. След
като обърнал в бяг българите и ги преслед-
вал в теснината, наречена Клидион3, той не
престанал да ги избива и ранява, докато не
стигнал върха. А там видял и други бъл-
гари, конто бягали, но паднал при езденето,
понеже конят му се подхпъзнал о някакви
гладки камъни и се търкулнал заедно с него.
Така противниците, уплашени от непре-
одолимия устрем на този мъж, не посмели
вече да влизат в бой с ромеите. Предводи-
телят им, наречен Самуил, избягал уплашен и
умрял в блатистия остров Преспа, а всич-
ки останали капитулирали пред императора
и станали негови роби благодарение на доб-
лестта и великата храброст на един мъж.
След това и синът му /Михаил, бащата на
императора, показал велики и свръхчовешки
успехи по издръжливост и мъжество срещу
враговете. И наистина, когато безчислена
войска от българи потеглила срещу главния
град на солунчаните4, той не се уплатил от
толкова големите им сили и не се скрил зад
стените. Но като наумил и изрекъл това,
което, разнравят, бил казал Александър Ве-
лики, именно че един касании не се стра-
хува от многобройни стада овце, излязъл с
малцина, конто случайно участвували с него
в похода. Като имал такова пълководческо
ръководство от страна ва баща си и почти
изгарял от ревност, а едновременно бил
изпълнен с гняв и благородна непобедима
смелост и надвишавайки противниците по
дързост толкова, колкото те, изглежда, се
гордеели [че го надминават] по численост и въ-
оръжение веднага се наредил срещу тях. С го-
ляма стремителност и неудържим порив той се
втурнал сред неприятелите и изпълнил цялата
тая равнина с трупове на избити, понеже
никой не останал жив от удара на ръката
му. От всички страни към него идвали не-
приятели, наредени в отреди, и насочвали
към тялото му остриетата на мечовете си,
но никак не успявали да го свалят от сед-
лото на коня му. Той пречупвал с меч дъл-
1 Т. е. Никифор Вотаниат (1077—1081). Според Скилица и Зонара дядото на императора не бил иегов едно-
именник, а се наричал Теофилакт. 2 Теофилакт Вотаниат бил дук (управител) на Солун. 3 Става
дума за известного поражение на българите при Ключката клисурав 1014 г. 5 Сражението при Солун стана-
ло почти едновременно с това при Ключката клисура.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
187
eno yrp> хатгрсбгп^Ет, ov ,uev xetpaJr/v ev fug.
л11]ур OVV Tl] %8lQl dlOTEflVOiV, ttkl.OV $E bElXVVOlV
^ui'cofiov, tov df: xal xcxQatofi&v, xal fivQiotG si-
de oi лЛтру&г xaTauTQStpayv xat хатал^ттсоу avrovg.
Cl $Е BovfyaQOl, nA.ij-&Qg OVTEg dvE^EQEVVtflOV xal
uQidfiw xa-t}vno^Xi]i!f)vai frqb* bla:g dvrdfurov,
KEQlCyjOVTEG O.VTOV Eig flSOCfP (ПОЛ EQ W)d.T<W ЛОкЛ&У
ayaVEQ nslayog, ovrcog avrov алолтХ&ц, xal eIg
ddis^ddsvTOV fivfidv xaranovrioai dtr/ya/vi Coveo, oia
nEQ тия xvfia.oi toig TVfifiact tojv bvQaxcov xal
tcov алИсор noAEfuxcbv oQydrcov oweyebe avrov
bimh'jTTovxEG. alX exeivog Риоурф Aeovtog хат
afrabv E^oofiayt', xol rovg EnEianEodvrag e&ioioig
avayani'Ccov nAyyaig, odbv Еагтф esioiei xal ttqoo-
fiaoiv EXfrrsQO^EV. xal fieta to yvcbvai ndvvag to
tovtov dxQaTEG xai nQOG tog ardQayadiag evotoSeg
xal dvixtjwv, ovxeti nQOg dvrixaxaoTuoEiG dyyEfidycov
curb jCEiQcbv eig yEiQac ziQOG fidyoyv аЬтф owioTavxo,
dZ2a %OQStav uovevovyi cvor7]od,UEvoi ovv &avfia.Ti
fisyalcp bd ех?$6)му oQydrcov tov лоАе/лоу ot'Veq-
Qtjyvovv, ecog ctinbg roig vnoycoQovoiv EnKpEQOfisrog
r/rwr avrebv /леуiorryv xai TQonifv anEiQydoazo' xal
tooovtov on иста ti,v Tixi^v dmddjv siqog to srzjj-
fiog rebv леооутог xal eajy (jEvyovrar, xcd oiov
аЬтф EQyov vsteq arf>Q(oniy?iv layby E^EiQyaoTo,
oxoTodiviag mhfC&dg xal cpwoEcng psvorfjG eIvoi,
toig dvi^Qconh'ots dtTVoig xai ndbEoi xaxaxAivo-
p.EV7]G, vncdeixvi'g, avTOf.ia.Tcog ex tov Тллоу jtQuG
yrjv xataQQsvocK ovvvevevxe, didpQoyog fdv xal
AEloVflEVOG (tjV Тф TCOV SIOAEIIUHV ОлИтСр xal Л0-
TuiiicQ aifiou, ovy цттоу de xat тф oixeIco xat
fAOQTVQlXCQ nSQtQQEOfMVCG Av&QCp. E&av/iaoaV OVTOV
vnsoqvcoG xdi vnEQVTfydo'Orfoav то те лоАе/мот xal
siav to Pofidixov, xdi btyfioi лага? (iy&Qcbna»'
SIQbg TOVTO E^Ef&au(i}^)7]GGr. то de yEVOG TCOV &ET-
raAcirv ECbQTaoE fiEV vsisq asiavTog тцу t?}j sioAecog
Avzocooiv, s'&voe be Песо xal тф uEyaAofiuQtVQt
rd ocbuTQa, e'&vge ds xal avid) тф тог’-
tov Федизюги MtyaijA тф BoTavEidTT) rijV e£ loo-
Secov aya'jvcov ettcvixiov EVcpTfiitav xal evxAetav.
eqt'iTEi de tov а&Атрщу т] oartldioa noAig bi otjtov,
xal did onoi'bijg esioieito tt/p tovtov evqeuiv. xai
tyjrovoa olr ESTifiEAeia xal diadpoucp лоААср svqev
avzov XEifAEvov ErconlioiiEva) xal di'dQshp a Qov^uO-Tif
xai to tbyog toig daxtvkoig nEQ&ypfievov xdi fiiy
da.ficbg acpisfiEvoVy ecog petc! sto^ijg HEQaxEiag xal
TEyvixifg huoz^fuiG acfifxE /лет to ^hyog {] xe(q, twv
bvvyajv cij лакает) nQoovjAwbh'xcov avrov тф e/<-
fiavEi xrfG хата tcov noAEfdcov BiEigEcog, avrbg de
boQvcf-oQovfiEV g, xal fiEyiuraig Evtyvffuaig xai xqo-
Toig xal dc*Qv'rdQ(4v aAa^ayfioiG xai Evxcotu(cov nAo-
xdig xcaaoTETf.'6fiEt'OG &g oqiotevg алараспИод, fig
Ti/V лблср cfiQidfi^EvoE, tov xgqov r/bi] ciVEVEyxcbv,
xal лаоса’ т}р> *Рсо^аЬог yaQag xal dvuiidio.G лел~
гите им и къси копия и така повалял про-
тивниците, като на едного с един удар от-
сичал главата заедно с ръката, други пре-
сичал през средата на тялото, трети обез-
главявал и ги повалял и събарял с хиляди
видове удари. Българите, конто били извън-
редно голямо множество и изобщо мъчно
могли да бъдат преброени, го обкръжили
като безбрежно многоводно море и се мъ-
чели да го потопят в бездънна пропаст. Те
непрестанно го блъекали като с вълни с
ударите на копията си и на другите бойни
оръжия. Но той се хвърлял срещу тях, скър-
цайки със зъби като лъв, и със силни удари
събарял тия, конто го нападали, и от двете
страни си отварял път за минаване. Когато
всички разбрали неговата сила и твърдото
му н непобедимо мъжество, вече не излизали
на сражение отблизо и на рькопашен бой
с него, а почти образували кръг около него и с
голямо страхопочитание започнали сражението
с метателни оръжия. А той се нахвърлил срещу
отстъпващите, нанесъл им силно поражение
и ги обърнал в бягство. И такъв [бил под-
вигът му], че след победата, като спрял по-
глед на множеството от паднали и бягащи
и като видял, че бил извършил дело, надми-
навашо човешките сили, завило му се свят
и с това показал, че е с човешка природа,
която се сломява пред хорските нещастия и
страдания. Сам се смъкнал от коня си и
паднал, като се потопявал и къпел в изобил-
ната като река кръв на неприятелите, а също
така се обливал и в собствената си мъче-
ническа кръв. Всички войници и целият ро-
мейски варод се удивлявали безмерно и
се възхищавали от него, а и всички народи
били поразени от това дело. Най-много теса-
лийците чествували освобождението на града,
като отслужили благодарствена служба на
бога и на великомъченика Димитрий, а на
неговия помощник Михаил Вотаниат отслу-
жили благоговейна молитва за победата и сла-
вата му поради богоравиите му дела. Спа-
сеният от него град търсел боеца и стара-
телно го издирвал. Като го дирили грижливо
и на голямо разстояние, намерили го да лежи
в пълно въоръжение и с мъжествен вид.
Той стискал меча с пръетите си и не го
пускал. Най-после след много старание и
ловкост ръката му пускала меча. Ноктите му
били впити в дланта му поради свирепия му
устрем срещу неприятелите. Той триумфално
влязъл в града, тържествено съпроводен от
копиеносци и увенчан като непобедим герой
с големи славословия, възхвали и викове от
тяхна страна и с венци от хвалебствия. Той
вече се бил съвзел и изпълнил цялата ро-
188
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
hfacMtev. 6 be та ох^лтуа zyG ЁухвхЕрхо-
uevoq xvqiog BaoiAEios, ауатЕуму рЁг ХСП. XQOG то
то? yevuvG avzov Ёзислулоу xctt ле(лЬо£оу, avatpEQotv be
xai kqog tog латлфск avb^ayabiaG, xai t.i]v tov ла-
qovtog xaroQ&cAparoG esrxhjnopevoG aovyxQtzov
EttaQOtv, vlbv avzov uztexuaei xal pel&G Ibiov, xal
то ovopa tovtov bid yldjmjs etye, xai vqujv ело-
#et tovtov, xai iwdwv Ётсра, xai лютотатот ара
xul oixEtozarov xal oTQaziuizyv dxaraycbviurov el vs
xai t).oyi^ETO, xal btaDaxztyia tcov pEylozcov xa-
pdxcov xai яолера» hufyszo ЬосраАу, vjg zfj zicjoov-
oia tovtov fpEvyorzcov tcov Evavzioyv xai гсдта bt-
bovzcov EV-&VQ. btev xat ovv ovtco per xal тф
яат(й ri)v хата tcov BovAyaocov цоато rixyv, xai
zyG BovAyaQtaG bvoxazapa'/yzov xal xoMijG xal
bvodkcozov ywiofJKO'UEyyG лагталаы, xal pijbevl
tvjv flaatl&nv tmozciyEicn'jG Ejtl tzoAv, xai лапа TOVTO
pb dvisioyG ту BvCavroG rb aviaipov xal zip' xo&jyiav
tcov avayxauov, auuxqwg xal abv лоааЦ ту ax-
uatozya exvqievoe' xal хат&зту ту ePenpal wv fia-
atAEiq. jzqog Ёал^оат ev Evnyaylci xai yaAyvy rd
ziQaypaxa, xai avft ttjg яуср EvbeiaG bacpiky zip’
acp&oviav xdi zip svxkyQiav EvftvpcnG djiEtkyipEr.
(PP- 229le-23416)
10. De Nlcephori Bryennii rebellione.
Patzinaci usque ad Adrianopolitn incurstones
faciunt
Tov bs dxTTOfjQiov pyVOG n4QEb]kv&OTOG
алоаптаху tig xaxdvoia туг egsisqw aicpvibicoG
TZSQlEboVtyjEV. sig ydo 9Ел1Ьаруог, rb vvv xe-
xlypEVOV JvQffdxiOV, Zip’ bovxixijV EXCO? OQX^V
NtxycpoQoG HQoEbQOG b Bqvewiog, xal ravryG ла-
Qalv&eiG, fiaoiAECDG savrip nEQtEiiyxEv fivopa, xai
toig exeige GTQazidjzfUG xai oxaboiG xal avazoa-
TtcbzaiG yoyoapevoG H&uxr ёхеЪ&еу ^qog ’AbQtavob-
woliv. 6 tovtov avrabckipoG, ’IcodwyG bvopa^bpsvoG,
TtPag TCOV EOTtEQtfOV bwdpECOV EIG Try fbto»’ ЕЛ1-
fiovAyv xaTOQTiaaG, pe&9 d>v yoav Ba^dyycov xal
Фбауусог лкуЦу лоЕка, тф аитаЬЁксрф ow&so&ai
лаоЁЛЕЮЕ, ovv avzoiG Ьё xal vbv хаТЕлаусо xqg
avzyG itok&oG, ovyyEVEa tovtov xai avpxpvletry
ол<$@хотта. хсй л@о zov хатока/ЗеТт big Abyiavov-
noktv zyv Evcpyplav аотф xal ziy> fiacikelay лдо-
biEyQa^avzo, avoifrcoG navzcoG xal naorfi aocpakovG
naQctcyQlyjEfnG avEv-^ev. >j yag dr, ei pb xal ol
xaoavovTTEG ev Bv^ovtUo avoyzoTEQoi vnyQypv, za~
yecoG av nagEAvih) xal хатвлоАЕртуОу zd ri]G tomv-
tt)g Ёл10ооАу5. ot yaQ akkai &оахфа1 л6к&£ xai
MaxEbovtxal лкуу xtvcbv cvyEzi^ovv etc tov nd&ovG
мейска земя с радост и ликуване. А обла-
дателях на скиптъра на властта — Василий,
като взел пред вид знатно стт а и славата на
рода му, а също и подвизите на баща му,
като бил у дивен и от несравнлмото величие
на тогавашната му победа, го нарекъл свой
син, своя дясна ръка и името му било винаги
на езика му. Гледайки го, той го обиквал,
а като го обиквал, отдавал му почести. Той
го имал и смягал едновременно за най-вер-
ния и най-близкия и най-непобедим войн и
го поставил като сигурен посредник в пай-
големите трудности и сражения, защото
при неговото присъствие противниците удряли
на бяг и веднага обръщали гръб. Поради
това императорът заедно с него и с баща му
постигнал победа над българите. II въпреки
че България изобщо била позната като не-
победима, могъща и непристъпна страна, не
се била подчинила за дълго на никой импе-
ратор и поради това не изпращала в Визан-
тией данъка и доставката на храни, той я
завладял блестяще и окончателно. За ромей-
ската империя на запад настъпило благо-
получие и спокойствие и вместо предишната
оскъдица тя с радост получила пълно из-
обилие и щастие.
10. Бунтып на Никифор Вриений. Печенеги
извършват набези чак до Одрин
В края на м. октомври някакво злонамерено
въетание разтърсило Запада. Защото в Епи-
дамн, който сега е наречен Дирахиум, про-
едър Никифор Вриений1 управлявал като
дук и когато бил ©свободен от тая длъж-
ност, той се провъзгласил за император. Той
използувал тамошните войници, съратници и
другари и се отправил оттам^ към Адриано-
пол. Неговият брат, на име Иоан, въвлякъл
в своя коварен план някои от западните сили,
между конто имало голямо множество ва-
ряги и франки. Той ги склонил да се при-
съединят към брат му, а заедно с тях и
катепана на същия този град, който му бил
роднина и земляк. Така преди Никифор да
стигне в Адрианопол, те предварително го
приветствували и му присъдили царската
власт съвсем безразсъдно и без какъвто и
да е залог за сигурност. Но ако и управля-
ващите във Византион не били толкова без-
разсъдни, този заговор веднага щял да бъде
осуетен и смазан. Защото другите тракийски
и македонски градове, с изключение на ня-
1 Бунтьт на Никифор Вриений започнал в 1077 г. Срв. Успенский, История, Ш, стр. 328; Острогорски,
Истори/а, стр. 329.
Michael Atialeiata — Михаил Аталиат
189
arrets ««»>, xat лара flaoilems ёлаууЕАла? tyyQd-
(yovs xal лаоаууЕ/ла? лроо^аЕУОт mi катастроф?/
тйг есгобтатсог, did rd xai tov Bqvswiov eti fta-
xQi^fV xaflEardvat r?/? tov sAdpiavov. ip’ Ье тф
flo.ai2.Ei xai от garbs i dtairaros, оло ovyxlvdafv
&v6q(7jv d&fjpiotlds, xai if/ yviivaiiq лрооЛарфу
rd EvdoKi/nov, orc Kat а&ауатш1? d flafftlsvs ovros
dyvouaGE. xal did лагтсог EvyeocT)? ei^ev mdisoflai
rolQ ye tv if ’AdQiaVOVjl6l.El yoiQis rov ЛООвЬокСО-
,uevov i/ysfidvos xo&vXaxrovGi, xal Г/ TQh/Kuj&ru
tovtov?f xat fis doqoaeihv Еагтф леоютг^л та л(»1у-
fiara, ij rd? ys Хосяад л62.&? eIs zi,v t avtov xara-
XVQC&oao&ai люю, xcd avri&vv f/fiv fv if/ FcnEQq.
xard T(7)v t-vavrioiv floijO'i/f.ift. d ds ctvoia xal das-
}.ta xal то xaraoxEna^dfisvoy did sioH&v f/fitQon’
Eyyvitev avzov r/yvoi/osv ал&оохалсо? сзашАртцла
(t£.1(7)V yaQ 1/flEQ(7)V OV nOQQOJ TT/S лбЛЕСО? I] ’Adgia-
votzroh? rciEXEi bidon/fia), xai uE'-d to ywTtrat
avaxssnauEvros xai /лет svilsias dtareMs tov? ivav~
riovc ioyvQovs алпууаоаго, cos eIvoi та nZeica
топ> rovs syj)t>ov$ елощогггю xai ,uEya2vvtn'i(uv
Ek vipos t? duElsias xal f oiFpijoEO)? r&v dviirsray-
fiEvojv avroiSy xafld. nQodts&jpaxu. eI Ье dst zdi.i/-
$e? еслесу, di etsqiov xaiiarrov xar аумлецштй^еыу
ETEQinv ri/v flaoiAsiav d mon&pOQO? дфтЧа/.иЬ? d?up
Tfll'ti/S blQayuriTEfctO.
— — — Raralafldyv ovv eis ToaiavofaroAiv d
Bqvevvios gwi/vti^i/ лаоа tov dbE^-ov xal zrov owa~
QafiEva»’ аслффрауусоух.сй Maxsdovixcov лаоата^Егоу.
napifalh/oar d* avriy xaizdrijs flaaiXsias лацаот/тьа,
oi те 1лло1 fiord. tcov dlqyaiy xai rd EQvflyd xal
flaoi^Eia siEdila. xci xaiaoq'aliodusi'o? л&ута? oq-
xo s x<u ovvihjxais ovyvaik, pi/ av &&ewfacu, tovtov
0-T.Qt not TElEvtalas nyoijs, ovzro т-fyy alovQyt'&a
ряс ev(pi/1ua? xai doQvqoyias dxEilrppEi ло21:ц£,
xai tovs лбЬа? rots eqv&qoiq pstapEiipa? леЫ2.ок
xai eis avioflaipE? maraflas ё%т/ра pcra ло2.1т/?
dyspeoyjas xal ^QOVT/poziopov xai rijs tov ozQazov
floij? xal т/ут/? sk ’AdQiayovttcAtv (р%Ето, oqti tov
voEuflyiov fiip’ds miotavTog, ote xazi/tp-}/? d dr/Q sx
tx/s tov fxeyrdov <p(oaTtjQo; vnoycoyi/GFros, луЬс rd
tovq xdv £todtov алтогто?, xai orvyros xazaqsai-
VEiat. alyiidlujTGS ds rt/vixavTa /.ijip&Ek d луогбуо?
KutvazavTivos d &sodu)()ox(ii'og, dvi/Q tvdo^os xai
ysroi'S miGi/juozTjri xai fliov /.а/илубп/п xarafyavi/s
xaraytvtoxdfiEvos, o3' xa2a>s &ev ovds dixaicos лау*
avrov л£ооегУех:&1] xal cos eIs z<7n> dyEvcbv лаусо-
Qabt], ov ftijv dk ccoitanxi/v Titiftwica’ олеоп/, xai-
toi yE табтт/v ёлолгЕоауу did лосл/у^оаиЕга? Ey-
кои само, се държели извън тоя смут и
чакали от императора писмени известия и
наредби за разгромяването на въетаниците,
понеже Вриений бил още надале ч от Адриа-
нопол. А императорът1 си имал и лична
войска, събрана от случайны хора, която чрез
упражнения си била придобила славно име.
Тях този император нарекъл „безсмъртни“2.
За него било много лесно да нападне тези,
конто лаели в Адрианопол в очакване на
своя вожди, от еднастрана, да ги разгроми
и да заздрави държавата си, а, от друга
страна, да затвърди верността на останалите
градове към себе си и да получи от Запад
подкрепа, насочена срещу противниците. А
той в разстояние на много дни поради без-
умието и нехайството си не знаел дори за
готвения близо до него срамен заговор (за-
щото Адрианопол се намира на не повече от
три дни разстояние от столицата). А и след
като научил, държал се отпуснато и глупаво
и направил противниците си силни, така че
по-скоро, както се каза по-рано, небреж-
но стта и бавността на наредените срещу тях
[войски] издигнали и превъзнесли враговете.
А ако трябва да се каже истината, то все-
виждащото око се грижеше за империята,
достойно за нея поради други подвизи и сра-
жения.
----------Прочее, когато Вриений стигнал в
Траян о пол3, той бил посрещнат от брата си,
както и от франките и македонските войски,
конто били въетанали с него. Донесени му
били и знаците на царската власт, конете с
колесниците и червените му царски обувки.
След като обвързал всички с клетви и много
договори, че няма да го изо ставят до по-
следно издихание, той приел багреницата
сред акламации и голяма свита. Сменил обув-
ките на краката си с червени, качил се ви-
сокомерно и гордо на колесницата [от дърво]
с естествен цвят и дошъл в Адрианопол, при-
дружаван от виковете и възгласите на вой-
ската. Вече настъпвал месец ноември и въз-
духът бил навъеен и мрачен поради оттегля-
нето на великия Светлоносец4, който отивал
към знака на Телеца6. А тогава бил заловен
като пленник и проедър Константин Теодо-
рокан, виден мъж и известен с прочутия си
род и отличния си живот. Вриений не го
приел нито добре, нито справедливо и го
пренебрегнал като човек от неблагороден род,
но не го подложил на телесно наказание,
въпреки че той се страху в ал от него поради
1 Т. е. Михаил VII Дука. 2 Никифорица бил възстановил организираиия от Цимисхий корпус иа „без-
смъртните®. Този корпус се състоял от 10 000 конници. Срв. Brehier, Les institutions, pp. 387--388.	8 Дн.
Термалутра (Лъджакьой) до Фере в Източна Тракия. 4 Т. е. слънцето. 5 Един от зодиалните знаци.
190
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
ftgag ней, /лаур£ xsqaAtxae. tpvyaSEv&EiG Se ngog
ztva t&v AlaxESovtx&v noAecov /лет ov noAv r<y
%gsd)v EAEirovgE^oEV' eTte дпнххф фамгар eTt tg
EsufiovAijG xEgacOevtoG, ovSeIg SxQtfi&g enturarat.
*Ev Se rep /леААеср ElosAaoat tov Bqvsvviov eig
3 ASgtavovnoAtv ndoa g%eS6v t) noAig d]v wqoeh-
xei/ievt/v nEQf%(j)Qoy xaTEAd/tfiavE, xai fjv to nAfflog
&ysATiSov Siaxe%v[j,&'ov eig to mSlov, zip’ ngooSov
avrov eheSexo^evov. &g S,aVEquv7jpav та otj/tEia
xal ngoaEydgovv ai nagarai-Eig avzov, fiagEiav
anayysAAovcai тт/v avrov Enttfiomyjiv, xai rd xegara
nanayo-fter qofeQov ti xai хаталА^хпхоу елеоту
/лшуот, xdxeivcg ev nagaufyioiG nagd лАетотогу
Sogvtpogoi'fEvoG xatEAaufiavE, Siard^avTEg Se eov-
tovg OToiyi/Sov ol kqoG &sav e&ovteg лоАТтас, oi
те oTQaruoTat tag doniSag ngorEtvovTEG xal rag al-
%,udg t&v onAcov huavyaiQWTEgy ifyfi те t&v fru-
xlvcov xal t&v odfauyyojv EyivEzo xdi to rijg Eixpiy
/мск лада лаутаур лЕд[олтог, s'So^av ol
nAtiovg Tt]v nagovolav avrov fiaoiAsaig fiEyforov xal
SwaTcorarov x(diioTu.G{i<ji' xdxEivcg vnEQtivo) лаг-
tog Aoyov ecivtov AoyiodpiEVOG, /ieotOg tAniScov xai
afypfaarog eig ТГ/V ErEyxafiEvr/v avzov eIceA^Ai^e
r.oAiv. тузат Se такта, &g vorsgov to лоау/ла tov
EAeyypv SeScdxe, Ttrfhfacow ?/ уЕдсУОУУ од/лу/лата
xai VEansi/taroc srda ydg tebg ov gvvevSoxu.
xdi уцдч^Етат, xat лда-tig Ev&vtdrq xai BsotpiAr/G
Sidvota ryjv оуозОеу oj»x ExxoAEirai fHoiyfiEtav, tpgov-
Sov штаг xal do&EVEG to лад dv'&gdxxoiv yevd-
/ЛЕУОУ.
*AAAd. та /лег лед1 tov ootpov (faciAEaig xazd
xaigc'tv AeAfgEzai vozeqov, ote tovtov vj noAig Аа/лг
лда Aaung&g vnoSe^Erai xdi /rvgiatg ti/w/gt] raig
Еырц/масс xal лаУзу/vQEGiv' ev Se toig sonegloig
/legeoi (pEvytov /лег 6 rov BgvEvyiov avraSeAipoG
/лета t&v a/jup avrov т/J ‘PotSegtm лдоаЕлвАавЕ,
xdi ravTTjG evtog eigeAi/AvUev, di Se Патфуахоь
rr/v t&v MaxESovcov алозташау iSiar EVnQayiav
xat svyotav Aoytad/iEvoi, иста nA^fiovg ovx iAayjo-
tov ryj 3ASgtavowtoAEi ngootfyyivav, xal ravriyv
nEgixitii'icavTEG rov nogd t&v AfaxeSovcav ngojCEt-
дыу$етта paotAea nazugEtv т/nEiAow улета t&v ovv-
aga/iEVC'jv xal owSgayiovTcov avreg. aAAovg Se tivog
rayySgoy-Eiv i/gxt//ievovg хата nfc ; cogag е^еле/л-
ipav, of nanav 6/tov хотЕАоз^оагто xat Sivjvnaoavy
qdvov /if i1 лоАцу t&v ev dygoiG nctt]Gd/iEVOiy xr-yy
v&v Se a/iv&^TTDv dysAag E/aGavTEG^ xd ovSe ev
eISog xaxdxsEoiG лидоАтоттсд toig xdyyovatv. 6 Se
BgvEvvtOG ev nAi^&Et xal dyEgcoyJaig rd ngoo&Ev
xavy&usvcG, dyEvr/G tq'dvr/ лдо^ tovg ^авРаоаус
предишните им враждувания и боеве на жи-
вот и смърт. Заточен в никой от македои-
ските градове, той починал наскоро. Дали
от естествена смърт или от устроен заговор,
никой не знае точно.
Когато Вриений щял да влезе в Адриа-
нопол, почти целият град отишъл в близката
околност. Множеството се било пръенало
като стадо из равнината и очаквало идва-
нето му. Най-иапред се появили знаците му
и се приближили неговите отреди, конто
важно обявили пристигането му, а роговете
отвсякъде страшно и пронизващо затръбили,
а после и самият той пристигнал между
знатните, придружен от твърде голямо мно-
жество копиеносци. Гражданите, конто из-
лезли, за да гледат, се наредили в редици,
войниците протегиали щитовете си, вдигнали
острията на оръжията си, свирките и тръбите
зазвучали и всички гръмко го приветствували.
На мнозинството се сторило, че пред тях
стой велик и всемогъщ император. А той,
като сметная, че стой над всяка похвала, из-
пълнен с надежда и гордост, влязъл в при-
елия го град. Това били, както по-късно ста-
иало ясно, прояви на маймуни или на жерави
и детинщини, защото, когато бог не е съ-
гласен с нещо и не го е решил, и най-спра-
ведливото дело и боголюбивото намерение
не може да получи помощ свише — всичко
направено от хората е напразно и слабо.
Но това, което се отнася до мъдрия им-
ператор1, ще бъде казано по-късно на под-
ходящего място, когато блестящият град ще
го посрещне блестяще и ще го почете с
хиляди приветствия и тържества. А Вриение-
вият брат2 избягал в Западните области със
своите хора, приближил се до Редеете и
влязъл в него. Печенегите пък, като преце-
нили, че въстанието на македонците е в
полза на тяхното лично благополучие и успех,
приближили се до Адрианопол с немалка
войска. Те го обсадили и заплашвали да убият
провъзгласения от македонците император
заедно с тези, който му помагали и били не-
гови съмишленици. Изпратили из страната
и някои други, който били обучени да вър-
вят бързо. Те я разграбили и опустошили
цялата, извършили голяма сеч на селяни и
отвели безброй стада добитък, като засег-
нали пострадалите с много видове злини. А
Вриений, който по-рано се държел вис око-
мерно сред народа, между варварите из-
1 Това е бъдещият император Никифор Вотаниат. 2 Т. е. Йоан Вриений. След като Никифор Вриений се
бил провъзгласил за император в Траянопол, Йоан Вриений се отправил с войска към столицата, но бил от-
блъснат.
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
191
xal атогод, xal to zEt%og djg tov " Abgtavov xxxicupvyifv
Elys UGvrjV, ov TtjV tcov Snlatv avzt&sciv, i'cog liyoe fia-
qvtcltoq evrog xatazQvywv avzov xai zovg ovv avzej),
рЕтд. лаатуд rfjg !ллю xai zd)v vmc^vytcov avrebv,
qvdyxaoE rots f3aQfid()0iS vwfyEGlku xai лаута лда-
gat та лад avzcov лдоспаттб/иЕга. огтаОдогоад ovv
ygvaiov uAq6v e£ eovtov xal zebv owaszouraTijoav-
zcov avzcp, toig Ilaz^ivdxoig ch'zilvTCOV dsbcoxsv
oi1 /.tsiov tcov etxooi zalavzcov tjzoi xevt)ivoqIcov
mEQllGTafAEVOV, OVV OVTCp ё(' Xal V^XXOflUTCOV xal
aQyvQ&v oxevcov ovx tl.dyiozov XQtjf-ta. xal tovtov tov
tqojIov anavacntyvai zobg Hazlivdxovg ex zrjg ло-
hoQxtag diE&sw. yt&vcov ё! хата. ycoQuv IjQyvgoldyst
TOVC ttEl&O/lSVOVg at’TCp, Л(Юд ,UEV TOI s EVaVTlOVS
xal allogd'lovg ovbsv yEvvaiov sm^Et^dfEEvoc, dill
iooxeq ng ?rrd>£ ev viz/ ovrcog tv toiig tec/egi тцд
’Аёдк&чуилблЕсод xQvmotisvog, лдод ёЬ tovq оц,о-
cpvAovg Eniyavgovi-UTog axQux&g, xal лоли&ёы? carai-
Tt'iGEig xai xificoQtag xazacxEbdlov avzcov, xat
pallov Tovg gevovg geojuotg слойаНсоУ, tv lx tcov
oco^dzcav avzcbv ot'% altidzcov d2zd y&rjpatcffv avsesv-
Vijat) niyyug. (pp. 242lg—244s, 246я—248l8,
26116—2634)
11. Lecas Patzinacos turbat et Dobro minis
populum circa Mesembriam in insurrectionem
incitat
"Ev ooC[) ёЕтаота ЕлдиттЕто xal ydbjvi} ид ота-
чЬща ex tcov TVQayrcov fareorHiaireio, etequv ti
uxcblov Ij fy^aviov biac/Dsi gat tov oitov g^ilovEixoirv
ex z?jc "Embdfxvov л61&од dveg-vt] xai biEzdvvvzo.
b yaQ exeioe vxb tov mQoftsfiaoilEVXOiog cmoazalEig
ёопд, 6 xQCOTOxQoebQog ВаосА&хцд, ueto. to tp fid-
cat sioqeMIeiv tov Bqvevviov xai ojieI-Oeiv Eig
’Abgtavovmolty xmala^cbv to AvQodyiov^ ocQaziav
ex mauebv tcov еялхецаегсоу exeioe ycoQcbv ovveIe-
ysvo, xal Ф(к1ууоод fEET(imEfj,ipd[.iEvog lg ’hollas
(priori.,uoig bE^icboEoi Tijg eovtov f^Eptbog xdi ovpr
uoQtag stvDeto ёЕ^иЬд. i}‘&qoi^e yaQ yQt'oicv ex
mdotjg atziag xdi TQotnov леща zcTvv mEi-bouEVCOv
xal xmabwaar-EVOfievcov avvep, xal xazdloyov &e-
fisvog TtQoqantv exoieTto rtjg zotavTi]g oxlioscog zip'
xard tov BfivEvvicv cog алоотатоо huDsoiv. Inav
ё" s'yvco molv и отоатблеёог owayijoycog xal a^io-
p-uyov bvvautv {eI%e yd.Q xal rPaif.taicov mollcov
oTfiaricoTixov, BovlyaQcoy te xai ’Agfiavcrcbv, xal
oixEtovg vmaoxiadig ovx oliyovg), ugag exeiHev лдод
TijV 0EooalcTtxi]v fpidyero. т]ё'с] ёг xal аитоо tclv-
tt]V xazalapt^dvovzog, фпущ mgcotiyyiGE rovzco олсод
6 Botay&dztfi лада лаог^д zrjs ovvxli'jTov fiovAijg
xal zvyg owdbov xal tcov b^yiorixaiv, xal лада лаг-
глеждал неблагороден и слаб. Той прибягвал
за защита единствено към стената на Ад-
рианопол, а не към противопоставянето с
оръжие, докато тежък глад не го налегнал
вътре в града — него и хората му, както и
цялата конница и добитъка им, и не ги при-
нудил да сключат договор с варварите и да
изпълняват всичко, което те наредят. Прочее,
като събрал много сребро от себе си и от
онези, конто въетанали заедно с него, той
предал на печенегите откуп в размер не по-
малко от 20 таланта или кентинария1, а
освен това немалък брой тъкани и сребърни
съсъди. По този начин накарал печенегите
да се отдръпнатот обсадата. Той останал в
страната и събирал пари от подчиняващите му
се, а по отношение на враговете и на чуж-
денците не извършил нищо доблестно, но се
криел зад стените на Адрианопол като див
заек в гора и неумерено се гордеел пред съ-
народниците си, като им налагал разни на-
лози и наказания, а най-вече притеснявал
чужденците, за да изцели от тях не кръвта,
а парите.
11. Лека създава вълнения сред печенегите,
а Добромир бунтува населението около
Месемврия
Докато ставали тези събития и стихнала
напълно бурята откъм узурпаторите2, друг
трън или къклица изникнал от града Епи-
дамн и напрягал сил и, мъчейки се да уни-
щожи житото. Наистина протопроедър Ва-
силаки3, изпратен там за дук от предишния
император, след като Вриений вече се при-
ближил и отишъл към Адрианопол, стигнал в
Дирахиум и започнал да събира там войска
от всички око л ни места. Той успял да извика
чрез щедри дарове и франки от Италия и
ловко ги вземал на своя страна, в своята
военна част. Защото той събирал по всякакви
поводи и начини сребро от подчинените и
владените от него и направил военен списък.
Като предлог за свикването на един такъв
набор той поставил преследването на Вриений
като бунтовник. А след като установил, че
е събрал голяма и боеспособна войска (за-
щото той имал много войници — ромеи,
българи и албанци, и немалко свои щито-
носци), вдигнал се оттам и тръгнал към
Солун. А когато вече стигнал там, до него
дошъл слух, че Вотаниат бил избран и про-
възгласен за император самодържец едино-
душно от целия сенат, от синода, от де-
1 Един кентинарий бил равен приблизително на 100 златни литри. 2 Т. е. Вриениевци, чийто
заговор не успял. 3 Този бунт избухнал в 1078 г., веднага след провъзгласяването на Никифор Вотаниат за
император.
192
Michael Attaleiata — Михаил Аталиат
таг? optov aiQF&Etg fiaottebs avToxQaixoQ drqyo-
QEvilу, xal блшд цау?] xqccteqg v&map'tbg tov Bqvev-
vtov tcov 6g-&aApt<bv алеотёецоЕУ, 8л ла xexiv су-
хота xai xaf avzov aVTapavra xal rd бетеойа pit]
dvacyppiEVov o%etv. 6 dz бютаоауАыд лрдд zip'
сртщ-цг xal vipy xan’OTOpttav tov xpdyptazcg, ]papr
цата pisr е^елецц'Е тер fiaoiAEt zcvg ifg 6ov7.d)~
Gscog -^EGf-iovg <лЕцтуао'Отта, fj-cotte (У tr zoi 2e-
Ayfafa та zijg uvraQOiag кибцАо, to те ус Q nlfpiiog
tov xaiaAdyov oiwffltiottpiEvov eI%e pisif tcvrov, xat
zovg Ilax^wastovg sig orptptaypav щсё&цл did puj-
vv.ucitcov xal di1 dvTtypdfpa/v. xekvcfi&g eIceA-&eiv
ibrovola ti,v лрдд tov хратоигта eIoeaevglv pier tar
qi£fv. азд й* 6 ^autlsvg eyvco zitv tovtcv tiqguice-
civ, pti] йеЛсоу avzitv ларс/.быуцсгаош ?/ orj/Zzwi’-
oat zfjg (ivTaQGtag то рАаофЦцоу, слестесЛе ztva
TCOV EyyVTUTCOV CJMTfp [lEia XCtt J(1QVGO/3oV/J'.OV y(ia-
g?i?ff, navvcov rcov (pilacco’Toyv хахап ацуцоису
Ettayysll.6lusrog, xal vcoPeA^iatpiov Poaftevoyp avzcp
Tipii^v, xai лоЛлсЪу eteqcov agtcopiazcor xai £леоо%соу
ovx E^.aj'ioTCtjy бац-Илшу xaTEpmedovpiEVog zf] ypxupif
6 6e тад ev %sqgiv evecryEciag zzEQtq Qorcov, avTp'r-
roig xal adijung Ётпяаг zitpiEGcitvE, xcl бит tovto
voteqov dv6v>]Ta piETFx/.avoaTO. p.i)]6r yap degapievog
rt/V tote tov {iaailEtog л pt ола{)Е1агу po]6s <(7) tov
Bqvevviov ларабтлуцаи jteATtcov euvzov уsy or Jiff,
ror ypdvov <5«1 xevijg лараухапи^Есфсм >]&еАе, xat
албтсид oix Evq'poct vi,v euvtov coJTTjQiav xcrra-
stqoi eg&ui. crfyrr xal цигцсад 6 fiaoiAEvg zip' av-
tov xaxoffiEiav, тф тщу euhequov тауцатсоу uq-
yovTi, тер vcofie/jdGt fiq) бт]1абт] ’Akgicp xcu dovxt
rijg баоЕсид, ov 6>} Ttyrixavza xal >ф ло-гоЕ^асттц
vov GEpaoTov tetIlt^xev d^iwfiaTiy zov xazd tovtov
ЕлЕТ()ЕутЕ noteuov. tig zdg бюацыд агн/.тдкЬс a»’ &v
тт/д (‘•/EGoaAovixtjg zEzaypiEvmg eg eoeto, xal qQm'Qav
ev тф nECi&EGjQico vov BaciAaxT] xazakafidv ло-
аецсо zavzgv ауцйлаоЕГ ov ydp y_Etpag t6i'6cw xat
zotg ^e^fjLCici tov хдатооутсд {лохълтем ?]fiov-
2.OVTO. ovg xal беоцсотад лерщад т<Ъ fiuGtAEi лдо~
otpuov aya-&t/v rijg tov алоотатсш хатаотсод i]g
Ело1)]оато. л(то^1ра^т»у 6e тф> oTQaTtdr xa^E^gg
tiEyQi тдд 0Eooakovlx3^ dnaOvjg KaQEAiflvflEv. ex
то’од 6e 6ta<>ti']uaTog tov yaQaxa 4}e[gt ауплЕсат
tov лотарюг rov /.Eyoptsvov BapjboQioVy xa-dcog 6
fiaotlEbg avTuv бит ударсратагу Еб1ба^£, 6iavvxTt-
qevoeiv Exsiae xal diavanavuai vtrv страто? rSzto-
холт]оеу. 6 6e Baai^axt]g vaxvlloyog yEvso-Oat баю-
xEipdpiEvog, xal хата xQavovg тоид avTiTEtaypiErovg
мите* и от всички, че победил в упорито
сражение и лишил от зрение Вриений, който
бил вдигнал оръжие и бил въстанал срещу
него, не можейки да издържи да бъде на
второ място. А Василаки, смутен от слуха
и от обрата на нещата, изпратил на импера-
тора писмо, в което засвидетелствувал верно-
поданичеството си, но тайно вършел съвсем
бунтовнически дела. Той бил събрал и вод ел
със себе си войската, вписана във военния
регистър, а привличал и печенегите за съюз-
ници чрез обещания и писма. Като получил
заповед да отиде при императора, той от
глупост отлагал отиването си при владетеля.
А императорът, когато разбрал намерението
му, понеже не искал да го изобличи пуб-
лично и да заклейми грозотата на бунта,
изпратил някого от приближение си с хри-
совул, за да извести опрощение на всички
извършили зли ни и да го почете с титла
новелисим2. С писмото той обещал щедро
и на мнозина други достоинства и немалки
отличия. А (Василаки], пренебрегвайки сигур-
ните милости, [конто му се предлагали], за-
лъгвал се с празни и несигурни [неша] и
поради това по-късно напразно се оплаквал.
Защото той не приел тогава благоразполо-
жението на императора, нито примерът с Ври-
ений го направил по-добър. Той искал с
празни работи да протака времето и да
поверява спасението си на неразумии лъжи.
Порадн това императорът се разгневил на
неговото зловолие и му обявил война чрез
военачалника на западните теми, именно но-
билисима и дука на Запада Алексий, когото
тогава бил почел с титлата пансеваст севаст3.
А [Алексий] веднага се отправил в боен ред
към Солун заедно с войските. Стигнал до
една крепост във владенията на Василаки н
я превзел със сражение. Защото [жителите й]
не искали да подадат ръка и да се подчи-
нят на желанията на владетеля. [Алексий] ги
изпратил оковани на императора и с това
турил добро начало за провала на бунтов-
ника. След това, като предвождал войската,
той стигнал жив и здрав до Солун. На из-
вестно разстоявие [от града] той направил
окоп срещу реката, наречена Вардар, както
императорът му бил наредил чрез писмо, и
възнамерявал там да прекара нощта и вой-
ската да си почине. А Василаки, който решил
да направи нощна засада и да залови про-
1 От времето на Ираклиевата династия демите играели почти само представвтелна роля, например
вземали участие в акламациите към императора. Срв. ВгёРйег, Les institutions, р. 202.	2 През разглеждаиата
епоха тази придворна титла не била евързана с никаква длъжност. Вж. Brehier, op. cit., р. 139 ct passim.
3 Алексий Комнин бил дук на Запад, т. е. главнокомандуващ войските на европейските владения на импе-
рията. Титлата пансеваст севаст се давала на императорски родники по време на Комнините. Вж. Brehier, Les
institutions, р. 142.
Michael Ataleiata — Михаил Аталиат
193
ezetr тф дсгооодоягуар ryjs okotei hwpoarfo&og,
ohotos paM-ov ёаотф dajv&^e exQOOiptaaaxo. dca-
ууаюдеюф yciQ Tjj? EvedQac аотф луоефоЛа^атто
pev oi rijs daadiKiis iioiQas отоо.псдта/, zip' tov
цуеобход лааауувИау те teal tyQryyooGiv naQaikiu-
Qovvovoav e%ovtes‘ fctorvxcbv de tijs hu/foidifc 6
drrcej?T?/f гтоЛе.нф уа^Елф зтедсЕлеое, лсд, лата KQa-
zos	xal twv idlcov srAelaxovs ogovS wro-
fja)xby, лсд, paZlov по» Фдауусо», леи avzos лата
лдбосоло» тф dovKt, druT.CLyfteib ла) hoq avrov
латалогц&ек, eis zip' zrjc tyeoocdovinqs okqokoAiv
dianecpevyEVy olopevos тф tov ipqovqiov neotreixio-
pan xeydog ti еаггтф ttEQinoaquaerfhu леи, ахалтцасг.
6 di: oepaaids p^dev olcos pd^r/oas rip' uAcostv
tuv tpQOVQtov T.ols apip avzov лоиетдырато' ol de
ziQOG^oXds Eveoyeis лоа/oapsvoi, nal zovs evdoy
0EGoaXovbfr}s GvpipQovfjGavzas eypvzes, zay ' wdrov
TteQieyevovTO лсд t^s алуолбАетод exvQievGav. xai
иатаохе&ы£ ovtus ла1 oidijoodeoptos yeyovius ла1
no tiuv zvodwcov vopep KiaibifjiTos, аяеахаАц тф
fiaoiAeT did tcov dripvouov isturnu ifEQdpevos. zijs
d’ dyyeZias zavrqg TxooKazcdaPovGtjs zas fiaGif.i-
xds axcas, лрботаура yeyove zag koqus ёяиегтгр
•&ijvai Tutv алоотаиясоу бф$аАрс7)у. ла) tovtov ye-
yopevov ла&* Ijv awijvnjto itaoodor, qA'de di
cipd^s eAeeivos (puQTog ла) dvoivyi'S латаусбуюу.
ai de tov fiandecDg xQdg to &eiov evyaotazlat лей
SIQOS TOVS VSltpiOOVS EVEQyEGiat KOI 3TG.VT}UeQl0l
ipiAOTiptai то avevdorov elyov del леи cog did ttqo-
vors dieyeovro.
’Ev ф de rd urQazevpaza ev (^еоои^суглц di&tciQ-
teqovv, 2kv0tu ri]S EQ-црмд tovtcgv cos EQpatov
dQcit-dueroi т.Г} ’AdoutvovnoAei ztQOGriyyiaav, ла1 tois
ёитод tov Teiypvs ofatqpaGiv htiQQa~avr.es, napapo-
T}{k»&vrcDV avrois леи ало tov payipwraiov e&vovs
tcov Kopaymv зюаа&у, sivq ravrais evipxav лол
srvQupleKTovs zioHdg dsredeit-av, doyitop-eyoi тф
BQvevriep on Ttoeofieis avuuy hd tovtov лара tcov
’AdQtuyovnolaeov ауррё^цоау- tov de oiQarov gxov-
daicos HazaZapPdvovzog, doaopbr ol fiuQtfaQoi
E^evro ла). oirxeu tois 'Pcoucukols oplois ёлел~
&nv naQEtolprpjav. — — —
Tov xQdvov de лросогтод, btu лш лата tuv
Aeyousvov Аёла tov tovs IlaxQ.vd.KovQ hoeiovTOS
^Paipaios yap cuv e^ eniyap^QEias avrois трлорб-
№]ое) ла) лата tov ev peo^pfiQiq. diaxvKtbvTos
JofiuoptiQov ypv GTQandv ёлс/л-pELvai 6 fiaodevs
ЕрелХе, detoavTEG ovtoi to tov pcigiaecos fvg4Iei>es
тивниците чрез неочаквано нападение в мрака,
вместо това докарал за себе си вечен мрак.
Защото, щом се разбрало за засадата, вой-
ниците от императорската част взели пред-
пазни мерки по отношение на него, като
съблюдавали и предупреждение™ на пълко-
водеца, което ги държало нащрек. Като не
успял в намерение™ си, противникът попад-
нал в жестоко сражение, бил победен напълно
и изгубил много голям брой от своите хора
и главно франки. Когато застанал срещу дука
и бил надвит от него, той избягал в Солун-
ската крепост, мислейки, че крепостиата стена
ще му бъде някак от полза и изгода. А се-
вастът, който не възнамерявал да прави из-
общо нищо, възложил на хората си [да за-
почнат] обсадата на крепостта. Те пък със
смели пристъпи и имайки на своя страна
тези, конто били вътре в града, бързо ста-
нали господари на крепостта и завладели
цитаделата. [Василаки] бил зал овен. Окован
в желязо и осъден по закона на узурпато-
рите, той бил изпратен на императора с по-
щенски коне. Когато тази вест стигнала до
императорските уши, издадена била заповед
да се прободат зениците на бунтовническите
очи. След като това било извършено по
пътя, където го настигнала заповедта, той
пристигнал в кола като жалък товар и не-
щастен труп. А благодарствените молитви на
императора към бога, благодеянията към по-
даниците му и всекидневните му милости
нямали край и като че ли все се умножавали.
Докато войските пребивавали в Солуи, ски-
тите1, използувайки предимството на пустин-
ните места, се приближили до Адрианопол.
Те нахълтали в къщите извън град ската
стена, като имали в помощ и мнозина от
много войнственото племе кумани. Те подпа-
лили къщите и изгорили много от тях, по-
неже се разгневили на Вриений, загдето пра-
тениците им междувременно били избити от
жителите на Адрианопол. А когато войската
бързо пристигнала, варварите ударили на бяг
и никога вече не се решавали да нападнат
ромейските предели. — — —
С течение на времето императорът въз-
намерявал да изпрати войска и срещу тъй
наречения Лека, който подстрекавал печене-
гите (той бил ромей, но поради брачни връзки
прибягнал при тях), и срещу Добромир, който
бунтувал областта при Месемврия.2 Затова
те. като се уплатили от мощта и от непо-
бедимия дух на императора и от дадената
3 Вероятно печенеги, узи л др. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, !i, р. 281. Според Златарски,
История, И, стр. 161—162, това са печенеги. 2 Тези два бунта избухнали в 1079 г. Вж. Златарски,
История, 11, стр. 162—163, 495—496. Според Cedr.-Scyl., П, р. 741171 Лека бил павликянии от Пловдив. Иречек,
История болгар, Одесса 1879, стр. 275, предполага, че Добромир бил богомил; срв. Ангелов, Богомильство,
стр. 119—120.
25 Гръцки извори за българската история, т. VI
194
Michael Ataleiata — Михаил Аталиат
xal алроарауог xai Tip> ex fteov debofisvvjv toyiv
avia), xal toig tcov uaXcov w>(№ovio$evtsg xaxoiG,
xal itgb tt)G . ..a тф дщЖоар £ъуф tovg avygvaG
vstexAiva^y xai szQooijAt^ov ixsrai zip' ocoT?]Qiav eav-
tcov E^aaovfiEi'oi. &U’ d fiaoiAEVG ov au-vov avroiG
то Of Ttjdev ехсиисато, a Ala xal d^uopaai лецсЫ/л-
ngoiG xal dajQeaiG ovu реряаале (pi^vxif^oap.evoG
Ev%OQtorovG xa&dnag tt&tofypte, xaitntonv avroiG xai
dovAcooir a&dkoTov ёухатёалыдеу.
Oi de steqc tov "Igtoov SxvUm xai avrol vfi
<prj№] той fiaotAEcoG evysveiag xai aydQiaGxal
TrjG ot'OTQetpofih'rjG ёл dpspOTEQa де&ае, bcoQvpua-
TixijG те vnEQ tcov oixetcov xal doQvfigspovoG хата
tcov оутг&етсоу tjc&Qcov, eig biavoiac ovvea&ovteg
EVOX^flOVCK TlQeofjElG алЕОТЕгЛаУ EIG OVTOVy rd люта
xai ovtoi rijG EavTcov wiaxoijG naQE%6fiEvoi. xat
Ttiv silt]QocpoQiav EtoayovTEG ol лдеорес,;, xal nvag
d^ooTaraGb cwdvdoai toig Har^tvdxoiG bit tov
лдорЕ/ЗааЛЕОлбтоь biayvcootlevwG evdxnov avrov det-
vcog xaTijxtoavTo, to oylofMJ. лАутспд naQabeixvvov-
teg xai rip> ал exeivov лдотрауЕататтр алоотаатр.
extote rolvw ovxeti JiQoG ётаддорас xai aQnayuG
ycoQfjoai xat ti tcov 'Pcopaixcov лаосфлблрш ya qicdv
eiolfiTfoav. (pp. 2976.—30J 6l 302j—303я)
му от бога сила, а били вразумени и от не-
щастията на другите, преди още да направят
опита1, превили врат в робския ярем и дошли
да молят за своето спасение. А императорът
не само че им дарил това, което искали, но
като ги облагодетелствувал и с твърде бле-
стящи санове и достойни дарове, направил
ги веднъж завинаги да му бъдат благодарил
и внедрил у тях вярност и неизменно по-
корство.
А скитите2 около Истър поради слуха
за императорского благородство и доблест
и поради това, че неговата десница дейст-
вувала на две страни — от една страна,
щедра за близките му, а, от Друга, войнст-
вена срещу изпречилите му се противници3,
взели решение да проводят достойни прате-
ници при него, като и те давали обещание
да се подчинят. Пратениците носели увере-
ние и страшно очернили пред него някои
отцепници, за конто се разбрало, че се били
свързали с печенегите по време на предиш-
ния император. Те напълно разкривали тях-
ното отцепничество и най-явно откъсване от
него. Прочее оттогава те вече не смеели да
пристъпват към набези и грабежи и да на-
насят щети на ромейските селища.
В. EXEMPLUM CHRYSOBULLI IMPERATO-
RIS MICHAELIS DUCAE
То loop tov xQvoofiovAAov tov (jooiaecog
hvqov Mtxaitf. zov Aovxa,
Tov xaTaoTQai&EVrOG eig to oexqstov tov yevixov
Xoyo’&eiov xazd rov udgnov ftijva t^g iy' ivdixTico-
VOG,
Kai EIG TO fSEXQETOV TCOV olxeiaxcov T'f-jV Xi/ ffOQ-
tiov fj^vbs b'dixntbvoG iy*t
Kai eig to gexqetov TijG оах&Луд ug fi'^jva fjaQ-
tiov Mixticovog iyf,
Kai eig to oexqetov tov oixovofAov tcov svayiov
otxcov хата t/jv TQiaxoatifr tov uaQTiov fvrp’oG
ivdixucbvog iy,
Kai eig to oexqetov tov OTQancoTixuv loyo&STCv
хата rift' id' fi't]VOQ a^Qi/Mov lyfitssn/u yog iy.
В. ПРЕПИС ОТ ХРИСОВУЛ
НА ИМПЕРАТОР МИХАИЛ ДУКА
Препис от хрисовула на императора и гос-
подаря Михаил Дука,
заверен в канцеларията на финансовия4
логотет през месец март, индикт тринаде-
сети,
и в канцеларията на икиаците6 на дваде-
сет и о сми март, индикт трина десети6,
и в канцеларията на държавното съкро-
вище през месец март, индикт тринадесети,
и в канцеларията на иконома на благоче-
стивите заведения на тринадесети март, ин-
дикт тринадесети,
и в канцеларията на логотета на военного
съкровище7 на четиринадесети април, индикт
тринадесети.
а ndgas ? ed. ь «ггоотагас viQEofisis at'vS. С.
1 Тук e преведена пропуснатата дума sielgag, която стой в съответния текст на (Жилица. а Според
З.штирски1 История, ]], стр. 164, това са българите. 3 Загатва се за едно нападение на печенегите през
пролетга на 1079 г. Тогава Алексий Комнин в качеството си на пълновластен стратег на Запада ги прогонил.
Вж. Nic. Bryenii, Historia, ed. Bonn., pp. 1578—158g. Срв. Златарски, История, II, стр. 163—164.	1 Това
длъжностно лице стоело начело на държавното съкровище и се грижело за допълването и подновяването на да-
нъчните списъди. Вж. L. Brehier, Les Institutions, р. 257; Ddlger, BeitrSge, pp. 19, 20.	5 Икиаците били чи-
новници, конто завеждали императорските частив и фамилии имущества. Вж. DO!ger, Beitrage, pp. 43, 44.
6 T. e. 1074 г. 7 Длъжностно лице, което се грижело за прехраната, разквартируването и възнаграждението
на войската по време на война. Вж. Dolger, Beitrage, р. 21.
Michael Ata] elata — Михаил Аталиат
195
9Ev five pan tov natQOG xal tov vlov xal tov
ayiov ttvev ратод Miyai}/. snows fiaotkvG oQ^odo^og
avzoxgazcoQ Pcopaiwv 6 Aovxas.
cО dv&vnaroG Miyai]A xal х(лтт)д о 'АттаЛЕихЕф,
avi]Q, TCp /UEV yEQOQCp TOV E doVG ClidEOlyiCQ, TCP
Хекстер dk tov iffiovG xal y.aka vstEQGEftvoG, tioI.vq
ty]v staidEVoiy, zi]v xeIqgv fiaV'Udotos, xal тур tiqog
Tip’ ftaatXeiav juov л forty davfiaoioiTEQOG, scat lavTt]
pallov i] exeivoig yEyvyOrnG xal xcof.tovp.ETOG, cog
d лолед ev рёсср XQovos EvaQyes avw oacycbG ла-
QEOTijOaw' ovros. EHEidt) Ti]v хата tt]v PaidEotov
otxtar favT,ovt xal та хата то OpqxijG xal
J^IoxedovictG aCrcp ёлгхпр} ётта xai diafpEQovra л род
avrij tovto) хтцрата, xaoiv eig diapTtayrp’ ie xai
GVVTQlppOi’ TOIG E3li]QEaOTaiG ОЛсЬлтЕЪ'ЕУ OGTjUEQai
TtQOXEtobai, xal pEydtyv far3 avrebv rip' fiAafityy
ovx fvdixeng vqioTa^&ai^ ёёцау vsikp avr&v tHq-
ftijv drt'fl'EyXF t/7 ffaatkefo povt xat did yQWJOpo^'A-
lov Aoyov TariijG to dvtmjQEaoTov avxoi g srtEQiyE-
veg Hat Л1ла(иод f&jrifauTO' xat avryj лроПсиотёра
EIG TOVTO 7j EXEIVOG jIQoG rijV atTSfOCV, SV/tETCOG
ЕлстЕжаса, tov лас,6ута yjpvcofiofvPkoy Aoyov тостер
fiaoi'/.ixcbG isiE^QafiEVGEV' vq3 ov i)scsnl^Ei xal dio
Qi^Exat, лаоцд EJiiiQEaoTix^G jceiqos avri/V те ti'/v
otxiav tovtov abv toig etoixixoig хата rd evAoyvjG
Iv toig difleixfrEict lisuaciv ел1хт1]11еут<1 xal Ьшкуё-
Qovxa тоглхр хттуипта, блбоа dtfAadi/ xat блога
xa&EoryxEV, d.T(btEQa TvyyavEtv xai forgAoyiavara,
xv.v xcu eig vnavtyoiv oti szZa/oTsjv тф TCQdvco
лрогбуп &udoisv igcog' xal рртЕ XQizcbv, л лрах-
WQCOV, 7j GTQCCTEVTci.V, 'ij OfyfycoTCbv, tj ЕЛОЛТСОУ, Tj
dvciypacpscov, i] xal (poQoloycov oioovdiflivatv xal
tcov for atzovG &tdvM3V dedciXEyai таота xai rove
ev avwiG nQocxaihptEyovQ zip’ ev tovtoig лрооРо-
Hp’ xat povip’, a Ala xqog тф tovtoig Платта ало
tov napovTOG хата тб ditjvEXEG njQaotfat oacog
dvEsu^aza, xal tcov allayy Slew slvat ха&глерте-
povvza teAeov, xai xdotjG fozolavEiv tlEv&EQias xat
avEOECOG pszd zip' аррЕроу, xdv те тло IdicozixoiG
xal xoOfiixotG teAoiev dtxaiotg, xar те vsid Exxlip
ciaoTixoiQ eg acyiEQa'iCECoG xal ftovayixoiG у Evayeci
yvyixoiG, jadva 6е лапЕуЕтт та ewg ooti ал avrebv
av3 etog ElosiQaTTo/tEva, fite ёнцлост Tvypv eIev
eite xal aAAvia oiabi'^ozE ТЕАсо/шта, &{3 ov? xazd
xaiQov ayQi, xal eig 6wqo лацЕ1у£то' veep 6k fj
xaivoq-avEi (idpa EntjQsiaG xal xaivowpiaG у шх-
B името на отца и сина и светия дух Ми-
хаил Дука, верен император и православен
самодържец на ромеите.
Антипатът1 и съдията Михаил Аталиат,
мъж достоен и с почтената си въишност, и
твърде уважаван поради благая си нрав,
многообразован, заслужаващ удивление с
опита си и по-достоеи за удивление поради
верността си спрямо царство ми, задоволен
и почитан поради тази вярност повече, от-
колкою поради другите си качества, както
ясно и действително показа изтеклото между
това продължително време. Този, понеже
подозирал, че неговият дом в Редесто и при-
добитите от него в тема Тракия и Македо-
ния имущества, отнасящи се към този дом,
ежедневно са подложен и на разграбване и на
унищожение от всички насилници, и поради
това той бил изложен да понася несправед-
ливо голяма вреда от тях, отправи до царст-
во ми гореща молба относно тези [имоти] и
настойчиво помоли да им се даде недосе-
гаемост чрез хрисовул на царство ми. И
царство ми, като прояви по-голямо усърдие
към това, отколкото той самият в молбата
си, даде му по царски настоящий хрисовул.
Чрез него постановява и разпорежда да се
запазят незасегаеми и ненакърними от вся-
каква насилническа ръка неговият дом заедно
с поселниците в справедливо придобитите и
притежавани от него имоти в споменатите
теми, колкото и каквито ги има, макар с те-
чение на времето да са се били увеличили
извънредно много. Да не се страхуват нито
от съдии, нито от практори, нито от стра-
тевти, нито от ортоти, нито от епопти, нито
от описвачи или от каквито и да са бир-
ници и от всички техни подчинени, и освен
това заселниците на тези [имоти] да не се
страхуват не само от насилие, но освен това
всичко отсега нататък за тях да се запази
напълно неприкосновено, и да бъдат съвър-
шено извън властта на всички други лица,
и занапред да се наслаждават на пълна сво-
бода и облекчение, било че се намират под
частни или светски разпоредби, било че по-
ради посвещение подлежат на църковни или
монашески, или душеугодни разпоредби, да
дават само внасяните от тях досега годишни
даждия, било държавни, било каквито и да
са други на онези, на който се плащат свое-
временно и досега; да не бъдат подлагани
на никаква нова или нововъведена епирия,
1 Званието антипат е Дворцова титла, която била твърде разпространена във Византия. Тя се давала на
висшите дворцови чиновници, но е имало аитипати, конто не изпълнявали никаква служба. Титлата антипат обик-
новено била евързаиа с титлата патриций. Срв. Brehier, Les institutions, pp. 117, 223, 228.
196
Michael Ataleiata — Михаил Аталиат
Qas q psitpros, pzfiapcbs	xai
siQOG ye v.al (poocarov dtsXsvoscos xal ^естаостсаг
яш pavdarcbQcov, мае Хослал' (juoiXimcov &y&Qcbai<nvt
TijV олоюгдцлоте dovlelav sv tois siQqpsyots i)s-
paat pEiEQyppsvoyy, »7 xatd ларобог du-oyppEvcov,
Tca^vsiEQTBQEiv awnsoif£w.)S' xai д?]те dyyayElq ?j
naoayyaQsiq. ма&олауесфш лари Tiros tow toiov-
TCOV, pip? O.VTOVS, РЦТЕ TOL TOVTCOV, ртр? EIS
naooyJjV xqeioiV хадЕХхЕоОал «or dixcurtaisq лдрм-
toqqi хсй tois соютд&> qqtOpq^ois didopsvcov'
dZZ’ ovtcos diapsrsiv tovto. f>’ dxo.QO^(q. лаоц xai
ddstq, мал латта qof.vy ел^оесютлиоу Mai xh'dwor
&toqqcihi£eiv xai dioxoptneto&ca hoqqco лот wr*
EavTcdv, cos sv ахг\иагта> лаутофег Xiuevi tvoQpi-
odpsva, xal p-qdap&fisv ^dXqv q buvJEUjpvv xal
ftXafiqv nvd xQodoxoma' мае iva ovvextimcot&co
X6y<p q tcov Xsyousycov dvraius nEQiAiyp&Eith cos
Tin pEyaXm Mid агаХсотсо лоутоНеу dyvQcopait, rfi
y^yvoofiovAAcp tovti] <V atcovos m'TTtyMfvptya vqfj
та tov slfyqpErov атдилаюи мае mqitcv tov frqAov
алатта xaffi ov EQQqHq tqcvxot, лагта tov site
мае ^ixEiqt'joovTct sits pqv мал nQoadoxtbpEyov
sniiQsdoai tovtois, dts eis рам(лаг алслврцюттсо,
мал ма&алер ем лЕоивлф vq^XoTar-qS &<QO0oXiap&
мата яЛУтЪе coiovtov yfpjoorwi, xal Tqs вм tovtcov
ftXafrqs мил ^qpias глЕОМЕеооттас мал мсфсюсод
алаХХауцоогтаС E^MOVcasv&qoovTai де xai dm ре-
Tmov aQypvzcov таурапхагг i'j •fk-pcxaxaw, 1т t те
Pins, Рсщаууап’, sj KovXaiyyiov, q Фрауусот, q
BovAyaycov, q SaQaxqycov, i; fiXXcov tivcvv drnpi-
zccrcov алАумтсоу, moi Tfjs тлев Tcov wiAipcruyv yp~
Qqyias, рЕоалХцхтсог, mqitcot, алаа-цт&у nai Xoimiv
алаутсог, елФеоесос рогол&кзсЬлоп, dduecDS xavto-
miov, q drTiMca'ioMOv, лаХсасоУ те xal tcov рета
тамга tocos peXXovaov Tpfrqvat, oitccom,pesos xdoiptov,
ayooas povXaqiayp, peoopovXcqncov, (topdcovicov, ue-
uofioQdoyvtcar, еллсог, лтряллеоту, огохцХсоМсоу, uvo-
{hjAEicov, tpopfiadcov, fioebv EQyatiMayv xat dyEAaicov,
yoiqcov, TiQofiaccov, alycov, dyeXadicov, fiovfiaXtco?,
моуоур Xaycovixcdv ма1 Хослсоу tetqcoi6&uv £оюуу,
naooyqs yEvrqpazcov ciyopas ysyevqpsyqs, svoyjqs
TOV dgOpOV, olMopodtOV, MtJIUvdQOplUSy лооооё(соу,
(iEQtMor, uvvcovqs, nTQaTEias, малпмоЪ, малтиомп-
oias, ddooTQCooias, ysq-vQcDoias, to^uiiga’Os, pca-
govMaucovos, naooyqs ypsiafl' tuw ’/pqqyovpErcov
diMaoTais q лоамтодыг q steqois aQypvoiv, elte
nosoPEoiv eOvmv diS(iyppErcov, sits ма.1 отоихф
Tivi, SMfioXqs уротаоиатсоу, diarootpys лосотомЕзтао-
ypv, q 3iQ0^sw3lpxyv ^aoiXiMC~)v dvOfjd^tov, елл п-
vas алоотЕХХорЕУсог dooXetas, tM^oXqs yewqudriov,
ij Marafiipaopov oivov, mqecov, Mai лагтоссоу sldcbv,
ё^олХаоесо? лХсмрсоУ, MOvraQchcov, то^отс7п>, q мае
1лл.ото^отсоу, E^on^oscuS oivov, MQf&qs, f/Qcopqs,
IXaivv, оол()[соу, ма1 латтоссог олЕуратап1, мол-qs
било малка или по-голяма; освен това при
преминаването на войска, на вестиарити, ман-
датори и други царски хора, конто отиват в
споменатите теми по каквато и да е служба
или минават пътем, да бъдат напълно не-
засегнати. Никои от тези [който минават! да
не отвежда [людете] за ангария или паран-
гария, нито самите тях, нито животните им;
нито да се изисква от тях храна, която се
дава на съдии или практори или на гореиз-
броените; но тези имоти да останат в пълно
спокойствие и безопасност и да отхвърлят и
прогонват далеч от себе си всякакъв страх
от насилие и опасиост, като че ли са влезли
в защитен© отвсякъде пристанище и не очак-
ват отникъде буря, вълнение или някаква
щета; и за да бъде изразено казаното силно
и с по-съдържателни думи, конто да служат
като някаква голяма и непревземаема твър-
дина, с този хрисовул да се запазят навеки
всички имоти на споменатия антипат и на-
чалник на протокола по начин, както се
каза. Те ще отблъеват надалеч всеки, който
ги нападне или възнамерява да ги ощети, и
ще се опълчват като от висок стражев пост
срещу всеки такъв човек и ще са свободни
и напълно запазени от вреди и щети от стра-
на на такива люде; ще бъдат освободени и
от даване митат на началнмците на тагмите
и на темите, както и на руси, варяги или
кулпинги, или франки, или българи, или са-
рацини, и от всякакъв друг антимитатон,
апликтон и даване необходимите неша за
апликтон, от месапликтон, от [приемане на]
съдии, побирчии и всички други [служители],
от даване на въоръжени войници, от даване
на приношения или вместо гях пари, от ста-
рите [данъци] и от такива, конто след това
биха се въвели, от доставка на храна на гар-
низон и, от доставяне на мулета, мулеподоб-
ни, катъри, мъеки, коне, пощенски коне, ма-
гарета, магарици, юници, впрегатни и невпре-
гатни волове, свине, овце, кози, крави, биво-
ли, ловджийски кучета и други четирикраки
животни, от доставка на пазарски продукти,
от поддържане на пътища, от икомодий, от
комодромий, просодий, аерикон, синона, вое-
нен набор, димнина, градозидане, строеж на
пътища, мостовина, настаняване на войска, от
доставяне на войници, носе щи боздугани, на
необходимите неща на съдии или на практо-
ри или на други архонти, или пък на прате-
ници на преминаващи племена или пък на
някаква войска, от доставка на фураж, пре-
храна на протокентарха, или проелевсима на
царските хора, изпратени по някакви служби,
от доставка на продукти или от доставка
на вино, месо и на всякакви неща, от въ-
оръжаванена кораби, от [доставяне] на ко-
Michael Ataleiata — Михаил Аталиат
197
У.Ш xaTU.ptpaapoi) olctodl'TWOS gvA.T]G, )/ f^STCUCOfEtr
dfjs xaintaw, ?/' exeqov EcdovG, Ex@o2.ijG xalMgrlaw
to^otcov, e^o^aoeojg otqctucotcov agyovtcov xajfcd-
laQixcbv xai xe£g>v, хсед'сицатауу t&v faoQXijG uq~
ypvTcov, хатЕлага), orQcmyyow, xqitcov, xal lotsiow
(InaiTijrcbv, qoooaTov duttQocgijG xal &nbpa;aw ел1
лоЛецот олсофтсоу xat. vjioGTQEq dvrcuv, Peotue^itow,
jxavdaTOjQuyv tov ддбиоъ зщЕорЕК ayovraw ?/ i£o
qIctovg, ij хата viva a22sjv ygrtav fae&XPt&ODv,
тольтцдцтсТгу, TovQfiaQXfjJT, f>SQOQj(.Mr, xat лагтод
ezeqov di]f.toGtaxa>v TtQaypataw EQEvvuy t sitter tjufi-
jeevov, ayyciQsiaG, jiaQayyaQEiag xal ZoisrFjS ала-
ot]g	Aafarfttioty; ij яадааихтцрЕют^,
VW ТЕ 0VG1]G xal EIG VCTEQOV EniVGY)ffyGOpEV}]Q'
dto naQEyyvojtEE-da xal jiovtgg Е^аоц-аЛ/^брЕ&а
ало те тазу хата xaujol'G oaxEAAagtcov, ysvixcyv
xai OTQaTiwuxcbv 2oyof/ETa>v tow еле tsj^ ?;т<£те<мхь
иах£к),ф xal tov PeotioqIov, olxovopaw tcov ено yew
o'xoyv xal tow лутдсоуг, raw ел1 tow olxEtaxcbv xal
tc7)V Eq-OQCOV tcov PamXomv xovQaTojwov Etdixcov
ytjgoTndt/cor, tcov ел1 tov ftt’ujv y/jc7)v Ta,uriov tov
tpwxov, xovgaTogaw tov o"xov tow eaevOeQOW xai
tcov /.cayyavcov, oixiGuxcTtv xai tow vtl ovtovg
KQCOToroTaQiayv, Aoyaguaorcbv, yaffcovXdQicov, paotAi-
xcov voiagiow xal voTOQiaW eii de douEUTixcov tcov
nyp2<7)v, dovx.cbv, хатЕлагоуу, cTQtaqyow, xai tcov
avTixQGGConovvTCov ufroiG' Tu£ian-/jaw, тооуиадуруу,
XaQTOv).aQiun' tov те ^qo/iov xal tciw pkfju'acov,
XOfAtfTCbV T'ijG XOQTTjG, do/EEOTlXCOV TO)V EV ETEQOIg,
ддооууадохонцтеог, лд<отоъЕУта(УХио ^qoeZevgipaw,
xai lotitfiw Tayfjumx&v xai ^eucitikcov dgypvTcW
tiqqg тоетой x(iituw, trtomcov, атдитЕьтсЬт, oqUco-
tcov, araygcuvEOW, лдалототадгатр. uwowagiaw, a>Qria-
q[ow, xal navTos eteqov dovkiav tov xctvov pEia-
yEicigoLisvov, tov p-rfi&va raw anavcaw sv olcpbiq-
лоте yQovcp xatf olovdtptva тдблаУ ccO-eteiv ti ij
avaTQEntiv tcov EVTaviia лада Tt/G paoiAsias /]po,v
di(OQi.Guh'(ov, tiyot xal wt/ijG Eniy.Ei.QqaEcoG' co? @e~
Paiov xai UGtyaAovG TvyyavovtoG tov nagovzoG fipdbv
tvcEpoiiG ygvGoliovAAOv Adyov yevopsvov хата tov
pagriov pifra vijG TQmjG xdi dEXcrcrfG irdixncbvoG
& ETEl TQ) E^aXlGytAlOGTCO ЛЕГтаХОСИООТф dyboqxou-
T(p tqIho, tv ф xal to t)iieteqov evgePeg xdi &so-
лрорУарог v^EGTjfAtjvaTo xodroG.
Altyaip, t.v Xqcotgj тф tteep лютое (iaoiAEVG xdi
avToxgazcoQ cPcofiaicov d .lovxaG. (pp- 53—57)
пиеносци, стрелци, конни стрелци, от изкупу-
ване на жито, ечемик, овес, дървено масло,
варива и всякакви семена, сечене и евличане
на всякакъв дървен материал или от достав-
ка на весла или на други неща, от доставка
в а избрани стрелци, от въоръжаване на кон-
ни и пехотни началници, от даване подслон
на висши държавни служители, кате пани,
стратези, съдии и на останалите побирчии от
прехрана и даване подслон на войски, оти-
ващи или връщащи се от война, от [прехра-
на] на вестиарити, мандатори на дрома, конто
водят пратеници или изгнаници или премина-
ват по някаква друга работа, на наместници,
турмарси, мерарси и от всякакъв друг, който
изпълнява държавни работа, от ангария, пар-
ангария, и всякаква друга епирия, спомена-
тата или премълчана, която сега съществува
или по-късно ще бъде въведена. Поради това
заповядваме и гарантираме никой от сегаш-
ните сакеларии, фискални и военни логотети,
от завеждащите нашата хазна и вестиария,
от управителите на благочестивите заведения
и домове, от чиновници на царските частни
имотн, идиците, завеждащи старопиталища,
от хората на нашата божествен а хазна на
фиска, от попечителите на нашия дом Елев-
тер и Манган, от икистиците и подчинените
им протонотарии, от логариастите, хартула-
риите, царските нотарии и нотариите; още от
доместиците на схолите, от дуковете, кате-
паните, стратезите и от техните представи-
тели : таксиарси1, турмарси8, хартулариите на
дрома и темите, от комитите на двора, от
доместиците на други [места], друнгарокоми-
тите3, от протокентарха4 5 на проелевсимите6
и от другите началници на отредите и теми-
те; освен това съдии, надзорници, стратевти,
проверители, описвачи, протонотарии, синона-
рии, ориарии и всеки, който изпълнява друга
обществена служба, никой от всички тях в
което и да е време, по какъвто и да е на-
чин да не нарушава или да унищожава [не-
що] от определените тук от нашего царство
[неща], дори и да не се опитва да сгори то-
ва, тъй като настоящият наш благочестив
хрисовул, издаден през месец март, индикт
тринадесети, в годината 6583, е здрав и сигу-
рен и на него се подписи нашата благочести-
ва и богопоставена власт.
Михаил Дука, в Христа бога верен импера-
тор и самодържец на ромеите.
1 Чин във войската, който стговарял приблизвтелно на днешния бригаден командир. Вж. Dolger, Aus den
Schatzkammern, p. 156.	2 Военен чин, който отговарял приблизително на днешния дивизионен командир.
Вж. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 156. 3 Друнгарокомитите се равнявали приблизително на диешпитепол-
кови командири. Вж. Dolger, Aus den Schatzkammern, p. 156.	4 Протокентархът e бил офинер-адютант, който
изпъзиявал различии служби при командуването на войската. Вж. DGiger, Ans den Schatzkammern, p. 156.
5 Проел свсимите били млад ши офицери, конто служели като ор динарии за свръзка и за канцеларски персонал
в щаба на войската. Вж. Dolger. Aus den Schatzkammern, p. 156.
XVII. КЕДРИН-СКИ ЛИЦ A
За живота на Георги Кедрин не се знае почти нищо. Предполага се само, че е бил
монах. Той е живил вероятно в края на XI или в началото на XII н. Неговата хроника
започва от сътворението на света и завършва с възкачването на Исак I Комннн на пре-
стола н 1057 г. Тя представлява компиляция от различии по-стари хроники. Авторът е чер-
пил главно от хрониката на Псевдосимеон Магистър, но е използувал направо и самия
Теофан, както и Георги Монах и други непознати извори. За времето от 811 до 1057 г.
Кедрин е предал почти буквално хрониката на Иоан Скилица (двете хроники са издадени
заедно). Йоан Скилица е заемал висок воеиен пост: бил е куропалат и друнгарий на виг-
лата. Кедрин го нарича о szqcdto^sowIqios 9Icoavvi)g о	от което може да се заключи,
че е произхождал от Мала Азия. Сам Скилица съобщана, че е съзременник иа Михаил
Псел. Това показва, че ще да е живял през втората половина на XI в. Неговата хроника
започва от 811 г., т. е. оттам, където завършва Теофановата Хронография, и е един вид
нейно продължение. Изказано е мнение, че хрониката на Скилица е била написана в дзе
редакции, едната от който завършва л а до 1057 г., а втората — по-простран на - зазършвала
с възцаряването на Никифор III Вотаниат (1078 г.). По-късно обаче е било доказано, че
тази част от хрониката, обхващаща периода 1057—1078 г., е била съставена от някой не-
известен преписвач на Скилица, който използунал и Историята на Аталиат. Затова някои
нзследвачи отбелязнат тази част като Продължнтел на Скилица (Scylitzes Continuatus). Като
извори на първата част (от 811 до 1057 г.) Сам Скилица отбелязва освен Теофан също и
Теодор Дафнопат, Никита Пафлагонскн, Генезий, Псел и др. Той обаче едза ли е използу-
вал всички тези извори в оригинал. Може би е черпил някои сведения от тях н преразказ.
За периода 813—961 г. Скилнца следва почти буквално Продължителя на Теофан, съответно
Теодор Дафнопат, който е съставител на 6-а книга от тази хроника. Освеи това съби-
тията от края на X и началото на XI в. почиват до голяма степей и на други извори
като Теодор Севастийски. Този именно период от хрониката на Скилица е от основно зна-
чение за историята на българските земи. В тази си част тя е най-пълен, най-подробен из-
вор за Самуиловото управление, за отчаяната борба на зашитниците на загиващата българ-
ска държава, за въстанията на Делян и Войтех и др., за административного управление на
българските земи под византийска власт, за включването им в системата на византийския
феодализъм и пр.
В един ръкопис към хрониката на Скилица са дадени отделяй кратки допълнения,
всички отнасящи се до събития, свързани с царуването на Самуил. Тези добазки, който
са издадени отделно, ние прибавихме под линия към съответните места на хрониката. Те
са написани вероятно от деволския епископ Михаил (XI в.) и може би са черпени отчасти
от Теодор Сенастийски.
РЪКОПИСИ:а) на Кедрин: В — Londin. Britisch mils, addit. 26 112 (XII s.). — P — Paris. 1713 et 1713 A
(XII s.). — D-Paris. suppl. 1158 (XIII s). — R = Vatic. 1903 (XIII s.). — F - Venet.-Marc. VII, 12 [XC5],
(XIII—XIV s.). b) на Скилица: A =- Vindob. hist. 35 (XII s.). — C — Paris. Coislin. 136 (XII s.). — M = Matriten-
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин	199.
sis П (XIII s.), с «люстрации. — V = Vatic, 161 (XIII s.). -- D = Paris. Suppl. 1158 (XIII s.). — U =- Vindob.
hist. 74 (ХШ—XIV s.).
ИЗДАНИЯ: Georgii Cedrini Compendium Historiarum, I—П, ed. Bonn, (разночетенията, дадени в парижкото
издание — J. Goar — A. Fabrot, СР I—II. 1647 — са отбелязани с Р). — Migne, PGr CXXI (1864), col. 24—
1165; СХХП (1864), cot 9—367. — B. Prokit, Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skylitzes Codex Vin-
dobonensis hist, grace. LXXIV. Ein Beit rag zur Geschichte des sog. westbulgarischen Reiches, Diss., Miin-
chen 1906.
КНИЖНИНА: F. Hirsch, Byzantlnische Studien, Leipzig 1876. —£. Mabilis, Zwei Wiener Handschriften
des Johannes Scylitzes, Breslau 1890. — П. Безобразов; ЖМНП (1891), ноябрь. — Krumbacher, GBL, pp. 365—
369. — Ф. И. Успенский, Охридская рукопись куропалата Йоанна Скилицы, ИРАИК, IV (1899), вып. 2. — С. de
Boor, Zu Johannes Skylitzes. BZ, XIII (1904). — Idem. Welteres zur Chronik des Skylitzes, BZ, XIV (1905). —
M. Сюзюмов, Об источниках Льва Дьякона и Скилицы, Византийское Обозрение II (1916), стр. 106—166. —
Н. Блигоев, Критически преглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на пар Саму иловата държава,
MDp, III (1926), кн. 2, стр. 1—64. — Moraucsik, Byzantinoturcica, I, pp. 273—275; 335—341 ; 426—-127. — А. П.
Каэкдан, Из истории византийской хронографии X в. ВВр. XX (1962), стр. 107—128. - Idem, Эксперты Скили-
цы, ИИИ, т. 14—15,_ 1964, стр. 528—544 (изеледване върху по-късните ръкописи S = Маге. 407; Е = Escor.
V. 1. 4 ; Т = Taurin. 189 (В. V. 13); М = Ambros. 724 — R 117 sup.).
GEORGII CEDRENI — IOANNIS
SCYLITZAE
ГЕОРГИ КЕДРИН —ЙОАН
СКИЛИЦА
HISTORIARUM COMPENDIUM
КРАТКА ИСТОРИЯ
L De quibusdam haeresibus
Мета bavazov Evozabiov tov ayiojrdiov etuoxo-
tiov 9AvzioyEtas Ф)м$еауо$ 6 peyag
TovTcis zoic -xqovoiq	xal fj zebr MacaAui-
v&y cuqeois sit ovv Evtvwjvnal 9 Evbovctaj-rwv xal
Аарзктихусоу xai Boyopikayy (atoZvcbrvpos ytiQ eotiv
аитт]) ало 9АдЕЛфюп xai Aadcoi] xat Sofia xai
SvpEcbvos тоуу diQEGiaoycbv. (I, p. 5l417_2g)
2. Constantinus Magnus contra Gothos
aliasque gentes bellum gerit
Tq> x$ STEt Kcovoiavrivos 6 EvOEfiEGzazoc ката
ItQ^avcbv xat ScrvQopcacnv xal ГбтИсиу czqoce6-
uas vbcqv 9/quzo хцатсидг bid zyjs tov otovqov
bwap&os, xai tovtovq eis ЕОурхтр) t/yaye bovAEtav.
(I, p. 51716—19)
3. Constantinus Magnus per Danubium
pontem iungit
Kat ai'Tos tov Advovfiiv tHEQaoas yetpvQar ev
агтф kbivqy trtesiobpiE, xat zovs Sx^tias ‘язта-
— — — О» P« 51723—24)
1. За някои ереси
След смъртта на Евстатий1, пресветия
епископ на Антиохия, бил ръкоположен не-
ликият Флавиан. По това време ересиарсите
Аделфий, Дадой, Сана и Симеон основали
ереста на масалианите, или на евхитите, енту-
сиастите, лампетианите или богомилите3 —
тази ерест имала много имена.
2. Константин Велики воюва срещу гота
и други племена
През 22-ата година преблагочестивият
Константин, като воювал срещу терманци,
савромати и готи, спечелил голяма победа
чрез силата на кръета и ги поставил в край-
не робско положение3.
5. Константин Велики прави мост над
Дунава
[Константин], като преминал Дунава, на-
правил мост над него1 и покорил скити-
те, —
1 Евстатий бил антнохийски патриарх от 323 до 330 г., а Флавиан от 381 до 404 г. Тпй не е наследник на
Евстатий, а на Меяетий. 2 Тук има анахронизмм, който се дължи на това. че богомилството има много общи
черти с изброените ереси. 3 Може би става дума за борбите по Долни Дунав на Константин Велики срещу
сармати и готи през 334 г., въпреки че хронолигически цосочената 22 година от царуването му не съвпада с
тези събития. Срв. С. Putsch, Beitrage zur Volkerkunde von Sudosteuropa, III, 1, Sirzungsberichte der Wiener
Akademie, Phil, hist KI., Bd. 208, p. 30—31.	4 Този мост бил построен между Oescus (Гиген) и Slcldava
(Celei) на румънс ия бряг. Вж Danoff ; PWRE, XVII, col. 2035—2036, s. v. Oescus.
200
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
4.	Dyrrachium terrae motu diruitur
Тф iT stei AvQQaxiov azoXis rife Aalpaxias vnb
ueioiiov diecpihlQn, —-----(I, p. 52233^24)
5.	Vaticinatio incursionuni futuraruni
inScytkiam Moesiam Thraciamque
Tote xat Xafocqduvo? то hmifufSinu TEfyq
хо&ыЛер, гг№(мюя1£ои&<йР ww Хаккцбоггсог tov
Hqoxotu ov' covsieq xazaAvopevotv EvQt'iiq eis to
&eu&hu Ы1 azAaxcbv yeygappevos удцорбс ovtos.
a/.T ote dij rviupai iecwjv xaw. aotv yooEi^p’
WQmiptvat OTi]coVTat. evc/T&peas хат dyvtds
xal teJ%os AovTQoTot azoAvurovov ecoetoi di. aft
bi] tote pvoia q?f2u згоЯколгоесо»’ avOgdaaov,
dyoui, pagyaiyopia, xaxfy traetpeva akxi’p,
"Tarftuv KipusQtcw azogor foaflarra ovv ai%p?j
xal JSxvihxip’ oA&jei ydniav xcn Mvalba yatav.
(dotfixlns d’ tsuftaVTa oi-v Efcztoi uatvopEVflciv
avzov xev dtoToio reAoc xai vithpov Ertionoi.
xai fit] el%]EV aazavza ovtcos. dig 6e рета тф» vbtqv
Пдрхозиоо hravijhffor Ovdfo]gt (pAoTipEtTai rfy>
sroAtr vbdzcor xfaffitt. халаеиешоарЕУОС oAxbv or
ftivuena ufl'opaoe. xai 6 tote zijs szoAeojs E3tui>%og
zip’ ex tov yeycvows zif azolei yoQav еягйахгис,
vvuzpaiov xffraoxEvaoduevos ev тф TavQCp тф
peye&Ei zqs n62.&os d$iovt leQopqrlav елетеЛесет,
Et'co%ifajg aazavza tov 2.a6v. xal tovtois ov pfOtQa»
то ex tcov fiagfidtMOV tyxoAovityoav edrf), ха&ик то
yoappa еядцсроАбутузЕУ, toixvlienifjv uev тр
итог, pszd ds tuvtv. бапсхУгуЯегтоуу zzeqI abrqv.
(I, pp. 54222 -5432o)
6.	Qothi in Tkraciam considunt christiantque
fluid
^Ел1 cd'xov oi Torftoi neoaoarcES zip> Afaiconda
Hpvqy EAacpov fiyqoapByyg avTotg q)dh>y els tjjv
(-)Q<fxrjV, xal dvo yeyovmes pst>t] aAhflots fpd%ov-*
to, xal ovppa^iav alzijoavTES di tov evos p&govs
4.	Земетресение в Драч
През 9-ата година Дирахиум, град в Дал-
мация, бил разрушен от земетресение1,----
5.	Предсказание за нападения в Скития,
Мизия и Тракия
Тогава [Валент]2 разрушил и останалите
стени на Халкедон, понеже халкедонците по-
кровителствували Прокопий3. Когато събаря-
ли стените, в основите им било намерено
следното предсказание, написано на плочи:
„Но когато весели девойки ще вият све-
шено хоро по кривите улици на града и сте-
ната бъде печална защита на водата, тогава
именно хиляди разнородни племена диви, вил-
неещн и мзпълневи със зла сила, ще преми-
нат Кимерийския Истър4 С въоръжена вой-
ска и ще унищожат скитската и мизийската
земя.6 Но когато преминат в тракийската зе-
мя6, те ще се излъжат в надеждите си н
за тях ще настъпи гибелен край/1
II станало всичко така. Когато Валент се
върнал след победата си над Прокопий, той
облагодетелствувал града с много вода, като
направил водопровод, който нарекъл Вален-
тов. Тогавашният градски епарх7, за да из-
рази радостта си от придобивката на града,
направил в Тавър4 нимфейон, който бил
достоен за големия град, и отпразнувал праз-
ник, като облагодетелствувал целия народ.
II немного след това според предсказание-
то иа надписа надошли варварските народи,
конто се излели н Тракия и след това били
унищожени в нея.9
6.	Гoma се заселват в Тракия и ctnaeam
христаяна
По негоно време10 готите преминали Мео-
тидското езеро, водени от един елен, и дош-
ли в Тракия11, но като се разделили на две
части, започнали да воюват поме жду си. Ед-
1 Това земетресение е станало в 346 г. 2 Източноримски император (364—378). 3 Загатва сс- за бунта
на Прокопий, претендент за императорската власт (365 г.). Срв. Е. Stein, Geschichte des spatromischen Reiches, 1,
Wien 1928, p. 270 sq.; Г. JJ. Курбатов, Восстание Прокопия (365—366 гг.), ВВр XIV (1958), стр. 3—26; И.
Хан, К вопросу о социальных основах узурпации Прокопия, Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae, VI,
1—2 (1958), p. 199—211.	1 В Socratts Historia ccclesiastica. PGr LXVII, col. 477 А, стой правилно 3'Iotoov
xa/jjooio „на красввоструйяия Истър“.	5 Става дума за провинцията Малка Скития, дн, Добруджа, и Долна
Мизия, дн. Северна България до р. Цибрппа. 6 Т. е. провинция Тракия по средното течение на р. Марица.
7 Епархъг на Цариград бил един от нап-видните сановница в империята и на чал ник на градскнте слуяши. Вж.
Brehier, Les Institutions, р. 98 etc.; М. Я. Сюзюмов, Византийская книгаэпарха,Москва 1962, стр. 27.	8 Това
е тъй пареченият Forum Tauri или Теодосиев форум, построен от ими. Теодосий Велики. Той се идентифицира с
дн. площад Beyazit. Нимфейонът (резервоар), който се намирал там (на мястото на дн. Университетски площад,
по-рано Seraskerat) бил построен от епарха Клеарх. Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 69—72.
в Тук вероятно се загагва за иагпествията на готи, сармати, квади и др., конто опустошавали Балканските земн
през втората половина на IV в. 10 Т. е. по време на Валент. 11 Тази легенда се разказва от някои автори и
във връзка с илването на хунитс в Европа. За нея библиограФски посочвания вж. у Gy. Moravcsik: Byzantion
IV (1931), р. 678 sq. Срв. Ив. ДуПчев; ИИБИ, III—IV (1954), стр. 442.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
201
згада OvdXevzag ezvyov wtuoyeoEi tov Xgioziavovg
yeveo&.t. o&ev xal (кхлмоМутЕд ^Ageiavoi алоха-
теотщсоу, xad<og fir xai Oitahje. /лета tovto ovv
tv -Svgiq tov Ovdtenog dtaxgifiovios, ol Sxv&at
szegdoavzEg хата т-fig лоЛесод etce<pQT]Gay, rd? onov-
<5d? Д?) tpvAdlgavTEg uerd то fiazaio&fivai avrovg.
toiq ainoig eteoiv ij t&v MaGoaAiavayv aigEoig
fiyovv Eoyir&v fi ^Ev^ovotaor&v. tcov тссй Boyoiu-
2a>v, Etpvi]. (I, p. 54712_a8)
7.	De Valentis interitu
Т& tqItuj etei zidtiv tgfi73ov ol Гот&ы «t? rfiv
'Pcopalcov yfiv xal figfipcouar nokiag Ёладу1ад,
sStcv&lav Mvolav Dqu.xy[v Maxeboviar * Ayala? xat
ласк? rfiv еЕл2аЬа, vkeq rd? eixoct? елирууад.---------
JMati&v de ev ’Avtioyelq Ovafajg szeoI t&v Гот-
&u)v rft&Ev eis KcovoTayzivov7io2.lv- v^Qi^ov de
avrov ol Bv^avziot <og avavbgov xai tpvyottdAeuoF.
i^eoyppevov be avrov лдод t&v ГбхАсот stoAeuor.
'loafoaog rig pavaypg t&v fxeyd^-cuv xgarfioag tov
yaktvov tov ttriTiov Oudtevrog Etprj зтдод avrov
„stov EigEQXTh fiaoiAev, хата zieov orgaiEvopEvog xai
ehbv eycov hyrbicdov*’, tovtov dgyiodeig OvaAijg
cpQOvgq trzaQEdfoxev, dftEiAfioag -fravawv el encxvel-
ttoi. тцю be rfig avrov TeXevrfig, b-dedoazo хат*
drag avdga tip a heyovra avrep „таурд fidbite лдод
Mlpavra tov peyav, evfia pbgog ge beivog agxdoei
zd2av.u divTtviG&elg ovv figeoza rig ecu Mip/ag,
лдоахаАЕСарегод de xiva t&v oocp&v etcvviTuveto
лад3 avzov zig egti Alipag. о de &]4] avzcp'.
„одод eotI, deoswra, peytexov rfig ’Aclag, лдооеу~
yt£ov zfi i}a2docri, n2r]olov rfig vficov Stov’ ov zivbg
xai "Op-ggog pepvypai, <pdox.cov ev 3ObvoGelq „зтао
fivefideVTa Mipavza". xal 6 fiaoiAevg „rig Ёры
yoei'a лдод to tov Aliuavzog ogog, iva exei te2ev-
zfioco алеТОоп' tovto nXdvrj daipovcw, xai elbcb-
faffv faaaflfi/v oveigog. xal perd pix.gbv e^fiS-ite
zfig (Адахуд nolepfiocov zoig Sxvduig. xal Gvpfia
2&v avzoig xal тртрдАд хата xgarog epevyet ev
TlVl yCOQlCp, X<«' ElOF/^MV tv ayvQ&VL jUEtd T&v
Gwdvzmv ewq&rteto. t&v ovv Sxv&&v sivq epfla-
TAvicav dyroiq t&v xEXQvppevcov, Ttavreg ol ev тер
otxfipau лроэлЕ/] -evyoreg &?TETE<pQc6d-t]Gav, yEyovoreg
iTVQtxavozoi vgteqov be рета rfiv t&v sio^Epiuyv
avaycoQ^oiv avafyprovvTcov uvebv to o&pa rov fia-
Gi/Acog Evge&p ev co ехд/<тгтЕто oixfiuari тасрод <ц>-
ната част поискали помощ от Валент, като
обещавали, че ще станат християни. Поради
това, като били покръетени, те станали ариа-
ни, какъвто бил и Валент. И тъй след това,
когато Валент пребивавал в Сирия, скитите
премииали [Дунава] и се промъкнали към
столицата, без да спазват договора след по-
кръетването си. В тези сыдите години въз-
ник нала ерестта на масал ианите или евхити-
те, или ентусиастите, наричани и богомили.
7.	Смъртша на Валент
През третата година1 готите отново на-
влезли в ромейската земя и опустошили
много провинции: Скития, Мизия, Тракия,
Македония, Ахея и цяла Елада — над два-
десет провинции.----Като научил в Антио-
хия за готите, Валент се върнал н Цариград.
Византнйцнте го худели, че бил малоду-
шен и избягвал войната. Когато обаче изли-
зал на война срещу готите, Исакий, един от
великите монаси, хванал юздата на Вален-
товия кон и му казал: „Къде отиваш, царю,
да се биеш срещу бога и когато бог ти е
противник?" Разгневен [срещу него] Валент го
хвърлил в тъмница, заплашвайки го със
смърт, ако се върне. А преди края си [им-
ператорът] видял на сън един мъж, който му
казвал: „Върви бързо към велнкия Мимант,
където страшен жребий ще те грабне, окая-
нико!“ Прочее, като се събудил, той питал
кой е този Мимант; извикал при себе си един
от мъдреците и се осведомил от него кой е
Мимант. Този му казал: „Това, господарю, е
много голяма планина в Азия край морето, близо
до остров Хиос. За нея споменава и Омир, каз-
вайки в Одисеята: „При ветровития Мимант.**3
А императорът отговорил: „Какво ще търся
аз при планината Мимант, та, като ида там,
да умра?“ Тона било демонска измама и
сън на лъжливи идоли. След много кратко
време той излязъл от Тракия, за да воюва
срещу скитите. Като влязъл в сражение с
тях и бил победен напълно, той побягнал в
едно село и влязъл да се скрие в един плев-
ник заедно с хората си. Скитите пък хвър-
лилн там огън, без да знаят кои са скрити,
и всички, който били прибягнали в къщата,
изгорели и били превърнати в пепел.3 По-
късно, след като неприятелите се оттеглили
и някои търсели тялото на императора, на-
мерен бнл надпне от стар гроб в къщата,
където той се бил скрил, с такова съдържа-
1 До 375 г. Валент улравлявал с брат си Валентиниан, а от 375 до 378 г. — самостоятелно. Затона 378 г.
е посочена като трета година от царуването му. 3 Вж. Od. 3. 172.	3 Валент загинал на 9 август. Вж.
Socratis Historia ecclesiastica, col. 561 A.
26 Гръцкл извори за българската история, т. VI
202
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
%cdov tivoq Eiuyeyfyiu/xeyog oHtcog „bvw&a xsizat
MipaQ Мамедиур oTQazij'yETijQ". <5 de Heioq л1оаа-
xios ?v тЦ tpQovQii <3r rijff drotud/a^ агтеЛаД’ето zrj
ipvyfjG ха&арбтцп. «си Ефц „ovtcog 6 &&hos
OvdblG rtffn хаташмЕхаУ. &ceq bid t&v p£zd zavza
Esiave^dvzMv efalkwA&rp (I, pp. 5487_1O, 548gg
5507)
8.	Theodosius I barbaros in Thracia vincit
Otnoc ev&v tovg Iv tfQ&U
XQUTOG EVIXJ^GEV, EVGE^iG <J)V
(I, p. 552 8—io)
fiaQfiaQovG xazd
r.dt, OQ&obo^oG.
9.	Lapides de coelo in Thraciarn decedunt
Тф s' ETEl IWot TQElG TiapllEye&ElG EX TOV OVQOr
VOV EV T)~l &Q(pCfl EtfZEOOV. (1, p. 607t—g)
10.	De Leonis Magni origine
Ovzog d fiaffdebG &oq$ гр’ тф yevei, zoifiovvoG
тг.у di-iav. (I, p. 6084_5)
11.	Hunni in Thraciarn invariant
Tovtov тф siquStc) etei ev nQOoiploiG Лаоолота-
plav pkv SaQarx)vol Boipt^v da zctcredpa/tw Ovwoi,
otpobga toig TtQ&ypaoi xaxcoG AvpiuvopEvov tov
paodecoG, xal цЬотшд ozotiolg xai szQdy/ua/oi oyp~
Id^ovzoG. ?]r ydo d 2лр>аю zt]G xaxfcnjG xal Etds-
•ftdovG ycvcdG tcov ’loatiQow, haovg те xal еТЬеу&е-
ataxoG cvOTtEQ ‘’EllrfvEG ^coyQcapovci tov llava tqo-
yooxeXi) ней baovxvnpcjv, tjiv XQOidv pelaG, t1]v
hlixlav dovfidlyzoGj oQyiloG, pcvnclx/OMOG xal ф&6-
vov peotog. yin'h 6e tovtov, ^AQidbvz]. Ваошо-
xog Ье 6 Bt]Qtvt]G адслфде, ev ’HQaxlEi'q dia-
TQtfiow rrjG DoqxtjG, EozaoiacE xazd Zt]vc6voG.
(I, p. 615l0-19)
12.	Bulgari in Thraciarn Illyricumque
invariant
Тф i xai ia etei yEyovE nauv ZaQaxqviov eszi-
Ь(Ю[лг1 ev те Фоо’гхг] xal Svoia, xal <Л BotilyaQoi
тф) ’111г>()1хф xrd. zij &oaxi] e:titqexovci.
(I, p. 628U_1S)
ние: „Тук почива военачалникът Мимант
Македонецът/ А божественият Исакий в
затвора доловил нещастието с чистата си
душа и казал: „Така току-що е изгорял
окаяният Валеит.“ И това се потвърдило от
онези, който се върнали след това.
8.	Теодосий 1 побеждава варварите
в Тракия
[Теодосий]1 веднага победил напълно вар-
варите в Тракия, понеже бил благочестив и
православен.
9.	В Тракия падат камъни от небето
В 5-ата година2 в Тракия паднали от
небето три извънредно големи камъка.
10.	Произходът на Лъв Велики
Този император3 бил тракиец по произ-
ход, а по чин — трибун.
11.	Нападения на хуни в Тракия
В началото на I-ната година от царуването
[на Зенон]4 * сарацин и нападнали Месопота-
мия, а хуни — Тракия. През това време им-
ператорът причинявал извънредно големи
вреди на държавните работи, като се отда-
вал на неуместни удоволствия и деяния. Зе-
нон произхождал от много лошия н жалък
род на исаврите, той бил космат и отврати-
телен, както гърците рисуват Пан, с кози
стъпала и космати крака, черен, много нисък
на ръет, гневлив, злопаметен и завистлив. Же-
на му се назвала Арнадна. Василиск,6 бра-
тът на Верина, като пребивавал в Хераклея,
град в Тракия, въетанал срещу Зенон.
12.	Нападение на българи в Тракия
и Илирик
През 10-ата и 11-ата година6 сарацините
отново извършили нападение над Финнкия и
Сирия, а българите нахлули в Илнрик и Тра-
кия.
1 Теодосий I, римски император (37Р—395).	2 От царуването на Маркиан (450—457).	» Лъв I
Велики. 4 Император Зенон пару вал от 474 до 491 г. Василиск бил шурей на бившия император Лъв I,
чиято жена била Верина. Зенон излязъл победител срещу него. В Пловдив е намерен надпис с името на Ва-
силиск. Вж. Chr. Danoff: Oesterr. Jahreshefte XXX (1936), Beiheft, p. 81 sq.; M. ’АяоотоМЪ^д: Ooaytxa, XII
(1939), p. 85 sq. 6 От царуването на Анастасий (491—518). За нападенията през 499 и 502 г. съобшава и
Marcellinus comes, MGH, АА, XI, pp. 95—96. Срв. и Theophanis Chronographia, р. 143гб_2т.
Scylitza-Cedrenus — Скилица-Кедрин
203
13.	De Vitaliani seditione
Тф ну etet BiruAiavos naQafafidn) Ttacav try
f)QqxT]v xdi Xxvbiay xal Mvolco', eyfijv р£&я
EavTov sd.{jdos Ovvvoiv xdi BovAyaQcov, ггадёЛа^Е
xal nolAdg noAsig xdi KvQtkAov tov CTQarqybv
Doaxyg, xdt TToaibEvcov ewg Bv^uvtiov. ’Avog-
mou)Q Ье dzioyvovG tiehtiei ttqug EtQ)]Vi]V, o/tvvcdv
o'<v тЦ ovyx/.qTGj tovg ES<jQiGf)s.yxug dvaxaAeiothjit
xfd ATaxEboviov xai Ф1аРи/уЬз' axoiafieiv rovg
IMovq ffguyorG, xai GvvoboT ysvEO&tu ev *IIqoxAeiu.,
EQyfiiievov xol tov eP(ou*]g. рЕрагсисаттсот Ы лаг-
tiov tovto yevEofiftt, 6 Bacduivoq атгтрЛЕг eIg rd
?(1MZ yeVOUEVT]g ElQl]Vi]G. eXOuVTCOV be ETUGXOTlTOy ev
rIlQaxlEia Фиei bianOGlcov ex bia<p6oa)v тбятоу, 6
OGEitijS ffo.GlAEl'g nOQO.Pdg TUG ovvlh'/xag /лето xal
TlUO&EOV E711GXO71OV KcOVOTOPTtVOVTlOAElUg TuAtQVG
EpETiai^av, xai dvey'OiQijGav cfat-axTot.
To) xd' etei 6 BiTa/javog dyaraxtijuag хата
’AvucraGiov did rip' ETuoQH.lav тюА?Л xaxd toig
OTQOTOSlEfioig ’AVUOTOUIOV XG.l Tjj 2oiX i TiollTEta,
Е31еЬе1ХТОТО, &Q7l(i^C0)' XUl (UpOTCAl^OjV, xal te2og
TtQOG V@QIV EXOOTOV OTQOlWiTIJV UlOG CffillECOG 711-
TiQdoxcov. (I, pp. 6329—6332)
14.	De histini I origine
’Tovouvug b ueyag paoiAevg Payyator eh] &'.
Ot'TuQ Г/V EVOEptjg (XlTjQ, 3TQECp)JT)]g xdl TtollVTElQOG,
ало otqoxiO)to)v OQ^df-ievOG xai EOjg rqg ovyxfaprov
TtQoxtnpag, TUvqiog тф) yevEC oi de DQfixa tovtov
leyovoiv еЪ’ш. (1, p. 63617..20)
15.	Pompeiopolis terrae motu dimitur
’Alla xdi i] Поулос ovtioIig тГ/g 21vclag du<Q-
QayEica iiegov хотело th] /пето. tmv (hxi]t6qcov, xai
EXQO^OV vnb Tip y^V OTTES Ol &1>И(Ю)ЛО1 TO EAEl]-
сатЕ. (I, p. 64121_23)
16.	Hiinnonim regains Romanis se adiungit
Тф) (У OVтф) ETEI xai 6 STAqcioV BoGTZOQOV pi]i TO)V
Ouvvtov, Pooba; Aeyouevog, ^qoqeoqv?] тф) PogiAei
13.	Бунщът на Виталиин
През 23-ата година* 1 Виталиан завзел цяла
Тракия, Скития и Мизия, като нодел със
себе си множество хуни и българи. Той за-
владял и много градове, а пленил и стратега
на Тракия Кирил. Грабейки, той стигнал чак до
Цариград. Анастасий пък отчаян, поискал
мир, като се заклел заедно със сената, че ще
възвърне обратно заточените, че Македонии
и Флавиан2 ще получат отново своите [епис-
копски] престоли и че ще бъде свикан в Хе-
раклея събор, на който ще дойде и римският
папа. След като всички потвърдили, че това
ще стане, и бил склточен мир, Виталиан се
върнал. Но когато от различии места дошли
в Хераклея около 200 епископи, нечестивият
император, като нарушил договора, ги из-
играл заедно с Тимотей,3 цариградския епи-
скоп, и те севърнали, без да са постигнали
нищо.
През 24-ата година Виталиан, разгневен на
Анастасий заради клетвопрестъпничеството
му, започнал да причинява големи щети на
вой ските му и изобщо на държавата: той
ограбвал и обезоръжавал, а накрая за по-
дигравка продавал всеки [заловен] войник за
един фолис4.
14.	ПроизхоОът на Юстин 1
Юстин Велики царувал над ромеите девет
години6. Той бил благочестив мъж, на зря-
ла възраст и много опитен. Бил започнал ка-
то вейник и достигнал до сената. По род бил
илириец, а някои казват, че бил тракиец.6
15.	Земетресение в Помпейопол в Мизия
Помпейопол7 в Мизия се разцепил [на дне]
и едната половина потънала заедно с жи-
телите. Хората, който били под земята, ви-
кали „милост“!
16.	Хунски цар прибягва при византшщите
През същата година8 царят9 на живу-
щите близо до Босфор10 хуни на име Гор-
1 От царуването на Анастасий. 2 Анастасий лържал страната на монофизитите и пресяед-
вал нривърженицитс на православисто. Зятева еил изпратил на заточение цариградския патриарх Македо-
нии (496 —511) и антиохийския патриарх Флавиан (505 —5Г2). Вита шли пък бил застышик на православието. Вж.
Е. Stein, H;stolre du Bas-Empire, П, Paris—Bruxelles Amsterdam, 1949, p. 178—181; Кулаковскии, История, I,
стр. 453. 3 Цариградски патриарх (511—517), замостив к ла Маке доний. 4 Фолисът б«л дреона монета (1 номизма
илижълтица имала288 фолиса). 5 От 518 г. so 527 г. 6 Юстип 1 бы родом о-Ведериана, конто се локали-
зира различно. Вж. ЙорЬ. Иванов, Северна Македония, стр. 23—25. Срв. BllHrlJ, I, стр. 55, бел. 118. 7 Мссто-
положензето на този град нс е тточнено. Според някои той дори не се на ‘ирал в Балкяпските земи, а в Мала
Азия. Вж. Е. Honigmann. A propos de Pompeiopolis de ,,Mysie“, Byzantion, XX11 (1952), pp. 301—.*04. 8 T. e.
526 r.	лат. чех), с което византийските автори често наричат „варварскитс" владетели, както личи
и от предишните откьси. 1(5 Херсонският Босфор.
-204
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
xai eyeveto XQiartavoQ. xdi ло7.7а dove аотф d
ftaotlsvG asieovsiAEv efe ztp> tdfay ycbgav, vnooyp-
fiEvco cpvk&XEW rd 'Pcopaixa xal rijv Boctioqov
лб/.iv, ipziG ovtco? Eufafflr} ало tov releiv ‘PcopawtG xaz’
etog avzl xQT][i(bw)y fioaG, dnairEiv de rd? cvvte-
Aetas тою fioaw. &neMM>v de eIg tip> Idiav yfboay
diiyyncazo то) Idtco ddelcpcd zip' tov [io.gi7.ecdg aya-
nyv xdi, qtAoTifj.iay, xai on Xqiotiovog yEyove, ovv-
ETQctpE de лаута та tcov Dvwcov ivda/.paTa xal
ezcovevcev. ЕЛ1 tovto) yplcbcavzEG ol (fvvvoc UErd
xal rov adelcpov avrov tov HloayEQa EcpovEvcav
avzov, xal tnobpav friyya tov MoaysQav. e!;&6vteg
de ElG BoGstOQOV djVEXTeiVaV rov tqi/jovvov Aolftdr
ria; xdi tovg итпаткотад. zavza dxovoaG 6 fiaocleuG
tov ало vn&cov Tcodwryv tov vlbv tov xaiQixiov
'PoVtylVOV ОЛЕСТЕ1/.Е UEtd pOlffielaG 27xvihxi)G noT.-
Я?)? xol Годи.аг did уцс ало ’Odyccov лоЛесос,
xdi Badvoiov ozoazijyov. xdi dxovoayreG ol Ovvvoi
dcpavsiG yeyovctoi, xai yeyovsv Ei(pp’n Iv BocnoQCp,
xal EXQmijuav avzcov ol 'Pcopaioi йрирте.
(I, pp. 614,,645e)
17.	De Diospolis Thraciae episcopo castigate
Тф 0* 1 etei * Hernias b cPddov EnioxonoG xat
*A2e&tvdQ0G Аюсло/.есос rifr Oqqxijg xal eteqoi
лоЛЛос xazEoyE'd'ijoav doQEYocp-doQoi. (I, p. 645„_w)
18.	Bulgari in Moesiam lllyricumque
invadunt
Tcp ip etei e&jlilov oi Bovkyaooi eig тгр> blv-
ciav xai rypaviaav rd? %coga?, xdi tovg azQazicbzas
avzcbv an&tzEivav. oxovaaG de 6 tov *HTvqocov
{ScloiIevg 9Axovju 6 Ovyvog e^We xat avzcov, xal
jutyelG toig ePcouaioiG ExoipE tovg BovlydoovG eig
nlrftoG. eIto. cog ало vtmjs dpEQipv-^cca^aG avzovG
E^Qtcxovcw д.ЛТ.01 BovlyaQoi, xal c<pa£ovci /.abv
лоЛ-vv, xal raG xeq-uldc xal tov "Axoi'p EXQaTi^cav,
xal EnEozQEipav eig zip’ ycoQcxv avzcov. - — —
Тф TQwxaib&cdxcp etei nQOCEQQvi] “Pcoftaiois
MovvdoG ex ysvovG tcov Pt^sdcov, vlnG Pieoaov,
p?}f tov SiQfAiov. xdi яоЛЛа avrov p'l'/.oTiivrjoduEPOG
дас1 прибягнал при императора и станал
християнин. Императорът му дал много да-
рове и го изпратил в страната му, а той
обещал да пази ромейските закони и града
Босфор (този град бил наречен така, защото
плащал всяка година данък на ромеите във
волове2 вместо в пари) и да събира данъ-
ците във волове. А като си отишъл в своята
страна, той разказал на брат си за сърдеч-
ността и щедростта на императора и че е
станал християнин. Той разбил и преобърнал
в прах всички идоли на хуните. Разгневени
от това, хуните заедно с брат му Моагер3го
убили и направили цар Моагер. А като стиг-
иали до Босфор, те убили трибуна на Дал-
мация4 и войниците. Когато научил това, им-
ператорът изпратил бившия консул Иоан,
син на патриций Руфин, със голяма скитска
войска и Годила по сухо от Одесопол, както
и Бадирий5 за стратег. Щом чули за това, ху-
ните изчезнали и настанал мир в Босфор.
Ромеите го завладели без страх.
17.	Наказание на пгракийски епископ
През 2-ата година6 родоският епископ Исая
и Александър, епископ на Диоспол7 в Тра-
кия, както и много други били заловени като
развратители на момчета.
18.	Нападения на българи в Мизия
и Илирик
През 12-ата година8 българите нахлули в
Мизия, опустошили земнте и избили войниците
й. Като чул това, царят на Илирик, хуиът
Акум9, излязъл срещу тях и като се при-
съединил към ромеите, избил множество бъл-
гари. Но после, когато те се били отпускали
след победата, други българи ги изненадали,
избили много народ и като взели главите им и
пленили Акум, върнали се в страната си.---
През тринадесетата година10 Мундо11, по род
гепид, син на Гиемс и цар на Сирмиум, се
присъединил към ромеите. Императорът го
3 У Малала името е Грсоб. Вж. I. Malalae Chronographia, ed. Bonn, p. 431, 16 sq. Срв Moravcsik, By-
zantinoturdca, II, p. 114.	2 Този град се намирал на горния бряг на Херсонския Босфор. Името му тук
е обяснено но народна етимология. 3 У Малала името е Моъ-уеЛ. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 193.
1 У Теофан (op. cit., р. 176) правглно стой личного име на трибуна Aalpccuov (асе.).	5 У Теофан името е
Бадуарий. 6 От царуването на Юстиниан 1 (527—565).	7 Според К. Jirecek, Die Heerstrasse von Belgrad
nach Konstantinopel und die Balkanpassc, Prag 1877—'БИБ IV (1931), кн. IV, стр. 107, Диосполис е може би иден-
тичен със средновековния Diampolis, дн. Ямбол. Но по-късно той се отказва от това си предположение (Пъту-
вання по България, Пловдив, 1899, стр. 382); Д. Яранов, Името на гр. Ямбол, МПр, IX, 2 (1934), стр. 17—25,
предполага, несснователно според нас, че Diospolis е съкратсната форма от DionysopoIIs. 8 От царуването на
Юстиниан I. У Теофан (op. cit., р. 246)—539 г. 9 Както личи от съответното място у Теофан (op. cit.,
р. 2172б—218^) и у Малала (pp. 4&8i8—а), този хуя не е бил никакъв „цар“ на Илирик, авоеначалник (owaz^/or^s).
т. е. федерат на Юстиниан. 10 Според Ал. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, ГСУ ифф, XLIV, 2,
стр. 17—18, това събитие е станало не в 540, а в 530 г. 11 За нроизхода на Мундо срв. Moravcsik, Byzan-
tinoturcica, II, р. 194, и библиографските посочвания у Ив. Дуйчев. Балкана-ият югоизток црез първата поло-
вина на VI в.. Беломорски г;рсглед, 1942, стр. 17—18.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
205
о paoilsvg xal tov vlov ni'Tov, noi^aag те avrov
oT(KxiT)16.T7p> tov ’Illvgixov, artEAvuEV avrov xai er
тф naQaysvsodat avrov sig to Tllvgixbr sgift/dE
xax* avrov nljj&og Bovlytfacov xal rovzovg szav-
теЯйК sxvtxtfuag vi]v XQsiTTova. alyptalcouiav sig
KcovoravTivov^oliv олоотеИеС ovs о fiaoiAsvg Eig
*AQfieyfav xcu sig Aa^txr/v xai sv Aocnoig sitvsoi
ХаТЕОЛС1@ЕУ. SWOTS fla&EiCt sIqIJVTI EV rfl &офгц УЕ-
yovs, p9pc&a TolficovTcov tcov Ovvvcov itsQaoai rov
Advovfitv. (I, pp. 6511?_23, 6523 lg)
19.	Thraces lllyriique in Belisarii exercitu
militant
e() Др Bskiodgiog fiafrcbv robg gzQeofieie /pcsiv, амтдд
usv Igaxtoyillcri'g huAegdfiEvog агддад EVpipteig is
xal тф cdtpnn xal.org asroftsv tov ucgarotnEdov
xvvrpy^aw rgyEiy Atoysvrp’ bk tov boovtpdQpv xai
^Adovltov avbga ’Agpirtov tov norapov diaftijvai
ovv Ixhevoi yillovg exsasvoev cog чр^Ашуусогтад njv
Tov noiafiov diafiu.civ. BslifjaQtog de east tov локо-
реигцу tyyrg tC'Xupsvov еуко9 iw najivlscbva
ел^осо ev ycoglcp tQfyup, лададтрмг oti ovdspiq.
nciQaoKEVi) tvxav&a ?jxer тосд те стдатиотсид esis-
таде rqg ytsv xaAvtfyg sq? ёхахеоа slvcu, g)oaxdg
те xal aIM,VQU>bs Гбт&оид те xcu eEl.o6(jovg, pslT
oug Owcvth'/lovg те xai Afavnovoiovg, at) elg to
sisftlov ini siIeiotov cog btuxovovvTug iGTaoOui ovd
sig Eva ifittov, alia ilcidt^siv silvjoousvuvg cog xv~
vqysiovvTcig, xal лаоЕдусод тф doxsiv ibv Xooqoov
^QFO^evnjv fil&isiv. (I, pp. 65316—654x)
20.	Pontas Euxlnus per ripam Thraicae
diffuncitur
Тф vtj erst E^avsoTij i] {idlacca тЦ	ext
plha d(, xai Exalvtpev avrfyv &u та psgt] ’Othjoov
xal Aiovvuiovnohv xai то ’AcpQodtciov^ xcH szolAoi
biviyijoav ev тоТд vbaat' xal naAiv tq> tov &eov
лоосяаураи алохатЕотц d thllaoua sig tovg idiovg
rdnovg. (p. 65716^19)
21,	Slavi Thraciarn aggredtuntur
Тф tf avia) etei EiTavEorijoav oi Ovvvoi ol xai
S&lafiivoi Ttj ©Q&tr], xal iffjuMbzevoav xal scy-6-
vstoav nollovg, IxQfavpjav <>e xat tov отдат^/Аттр»
xai tov отдаттууоу. sv(.6vTsg bs xal tov Ауаотаспа-
xov xsiyovg толоод та>йд лелтсохотад ex uov usio-
удостоил с много дарове, а също така и
сина му и го изпратил, след като го напра-
вил стратилат на Илирик. Но при пристига-
нето му насреща му излезли множество бъл-
гари. Той ги сразил напълно н изпратил в
Цариград най-добрите пленници, който импе-
раторът разпръенал из Армения, Лазика и
останалите провинции. Оттогава в Тракия
наставал дълбок мир, понеже хуните вече не
смеели да преминат Дунав.
19.	Траки и илира във войската
на Велизарий
Когато се научил, че пратениците идват, Ве-
лизарий1 изпратил шест хиляди нисоки и ху-
бави мъже далеч от лагера, защото щял да
ходи на лов, а на оръженосеца Дио-
ген и на арменеца Адулий заповядал да
преминат с хиляда конници реката, уж
за да търсят брод в реката. А Велиза-
рий, като разбрал, че пратеникът се до-
ближава, разпънал шатрата на едно пус-
то място, показвайки, че е дошъл там
без никакво приготовление. На войниците
траки, илнри, готи и херули, а също вандали
и мавру зи2 той наредил да стоят от двете
страни на шатрата и най-вече да не слизат
в равнината уж по работа или да се съби-
рат на едно място, а да вървят, като че ли
са свободни и ловуват, н да се правят, че
случайно поглеждат към Хозроевия пратеник.3
20.	Черно море залива тракийския бряг
В 18-ата година4 морето навлязло в Тракия
на 4 мили и я заляло в областта на Одесос,
както и Дионисополв и Афродизион6. Мно-
зина се удавили във во дата. II отново по
божие повеление морето се прибрало в свои-
те граници.
21.	Нападение на славяни в Тракия
През същата година7 хуните, наричани и
славяни, се вдигнали срещу Тракия. Те
пленили и избили много люде, а заловили
също и стратилата и стратега. Понеже на-
мерили някои места от Анастасиевата стена
срутени от земетресенията, те навлезли и
1 Известен воеиачалник на Юстиниан £. Събитията се развиват в Азия през 549 г. Срв. Рсосори Libri de
bellis, П, 21, pp. 24318—2443.	2 Т. е. Мавритании. 8 Хосрой I Ануширван (531—579), персийски цар.
4 От царуването на Юстиниан I. 5 Ди. Балчик. 6 Този »рад се намирал на Тракийския Херсонес близо
до дн. Сароски валив. Вж. Hit-schfeld : PWRE, I, col. 2726—27, s. v. Aphrodisias. 7 T. e. тридесет и втората
година or царуване?о на Юстиниан 1. У Theophanis Chronographia.p. 233lf стой „хуни и славяни".
206
S cyl itzes-Cedre inis — Скилица-Кедрин
jucw siofft&ov xai %%ра2/»теяо(о> e<oq Acwidos xal
Nvpqwv xai Jftrov xdjptjq. tovto yvovg 6 flaGilevs
e6i]u6tevoe ztoaIous, xal EnepttpEv eis to imixqw
tei%os. xai cvyXQOvoavTEC п63щип> noil di t&v rPco-
patcov ajcffiavov. ottsgteiIe Ье 6 fiauiA'-rs хат3
avz&v tov BsAiodfitov, & Aafldw tovs inszovc tow
no Arrow xai sson/Psas 2abv yfl&ev eig Xlrov х»иргр>,
xai nottfoag ipijoodrov ooovg exqoiiioev ti avi&v
asisxxEiTet’, exeIevoe bi xonipai ЬеуЬоо xal gtjqeu-
Hot btmoa) tov es&jxstqv avzov, xal еуЕгети ex
tov avEpov xoviocjtos tdyas, xdl dnijyayEv avzov
ETtavo) tojv Oi'vvcov. ol Ье vopicayres nolla
Eivai Fipvyov eok °AoxabiovadAEiog' xeaevei ofi?> 6
fla>ilEvg 4'EVE-yiku silsJia bbtQvpva xdi аяеММЬ
els tov Adrovfliy xai nolEUviGoi avTOti,. ojieq yvov-
tes oi fluQfatQOi TiaQexaAEoav bid nQEcflEvcov dxtv-
bvvov naoayiiMjijaai avTois Tip tov nozapov biapa-
or*. xal алеет fl Aer 6 flaoiAei'g ’Iovgtltov tov o,ve-
ipiuv al'Tov tov хиооолаАат'цУ but flifluoai avTovg.
(pp. 67720-67814)
22.	De lastini origine thracica
3I()VOTIVOS O OQfr6bo£cq, о Dofi'i, EflaGlAEVOEV ETT]
(p. 68Olo)
23.	A-vares usque ad Danabium
To O' etel E/diov ol v’Л faints els tov Advovfliv,
xal Evixtjoav tovs "Piopatovg (p. 684l7_18)
24.	Avares Thraciam Mysiamque
aggrediuutur
rJnEoflEvuvot be ol vAflapEg nobs tov flaoiAEa.
Ol ClQO dityov TO ZlQptOV %ELQ(OOauE.yOl, ndiiv Tip;
bRoOKiTiG Етиицрог, xal ifa'ow rate? bybotfxovTft
%e/tdui tov xqvoiov, aS srijobis Elapflavuv magd гРа>-
uaiotg, xGOOTEiHpvii alias x, xai 6 flaailEis etQtj-
vqg EqtEUEVOS tovto хаггЬе^ато. уттушг Ье xal
tAEtpavra, ffiov 3Tvbixbv, btnFptp&ijvai aiaols nobs
Usov, xca xAivtp’ %ovufjv' (bv xai nEiiiyflEVTOW au-
tfOTEQa dvTEOTOEipaVy zip xlJvtp3 eote/Joovtes. nxovv-
to bi zialiv a/.las x' stqos rats txarbv. tov Ье
flaoiAECK tii] xitTabtsauEvov, GTQcaEvuaq 6 yaydvos
zip Sr/tbawa ttoAlv xaiEOToEij'E xai etequs ttoaels
tyEtfjoioaTO xai ri/v 3Л}'%1алот, i}tnEtlEi be xai та
опленили чак до Дрипия, Нимфите1 и до се-
ло Хитос2. Като узнал това, императорът
събрал множество граждани и ги изпратил
към Дългата стена. Завързало се сражение,
и мнозина ромеи загинали. Императорът пра-
тил срещу тях Велизарий, който взел конете
на гражданнте, въоръжил войска и отишъл
в село Хитос. Той направил вал и избил,
колкото хуни хванал. Освен това запонядал
да отсекат дървета и да ги влачат след
войската му. Вятърът вдигнал голям прах и
го отнесъл над хуните. А те, като помисли-
ли, че това е многолюдна войска, избягали
чак до Аркадиопол. Императорът заповядал
да направят двупалубни кораби, конто да от-
плуват към Дупав и да ги нападнат. Когато
узнали това, нарварите проводили пратеник и
поискали да им се разреши да преминат
безпрепятствено реката. Тогава императорът
изпратил племенника си, куропалат Юстин3,
за да ги преведе през реката.
22.	За шракийския произход на Юстин
Юстин тракиецът4 *, православен, царувал
13 години.
23.	Аварите стигат до Дунае
През 9-ата година® аварите дошли до Ду-
нава и победили ромеите.
24.	Нападения на аварите в Тракия
и Мизия
Аварите, който немного време преди това
завладели Сирмиум, забележителен град в
Европа, проводили пратеници при императо-
ра6. Те искали към осемдесетте хиляди
жълтици, който вземали ежегодно от ромеи-
те, да се прибавят още 20 хиляди. Импера-
торът, който държал на мира, се съгласил на
това. Те поискали да им се изпрати да видят
и един слон, индийско животно, както и
златно легло. Когато тези неща били изпра-
тени, те ги върнали и двете, понеже не ха-
ресали ле гл ото. Но поискали освен това и
други 20 хиляди към стоге [хиляди жълти-
ци]. Понеже императорът не се съгласил, ха-
ганът ндигнал войска, разрушил град Синги-
дунум, покорил н други градове, както и
3 Дрипия и Нимфите били местности, ком го се намирали между Анастасиевата стена и Цаоиград. Срв.
Janin, Constantinople byzamine, pp. 112—ИЗ. - Селото Хитос сыцо се памиралом'жту Анастасиевата стена и
Цариград. Вж. Janin, op. cit., стр. 245 —246.	3 Това е бъде пият император Юстин II. Тогава той бил куро-
палат, т. е. ва^алник на всички дворпови войски. 4 Т- е. Юстин 11.	° От царуването на Юстин II (565—
578). е Събитията в този и слелвашия откъс се отнасят кьм 583—584 г., по време па царуването на
Маврикий (582—602 г.)
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
207
paxQa хатаотсеу-'о/. д де. fiaciAEvG ’Efaiidtov
zov jujtqi'xiov cvv Kop pEVTiolcp tHQeopeis stqog tov
%aydvov utieoteiIe, xol d [SaQfiaQOG ail ioIg t&v
nfycraxv ovrbifaaiG eIqtjvijv ayEiv xadiopoloyEt.
(pp. 69118—6928)
25.	Av ares usque ad Longutn murum veniunt
Tov de Xayavov Ttjv elQijvtfV AfferifaaviOG xat
тф рахоф TEtyei Itfifcofievov, cog nQoosTi&lacev 6
отеатт]ус>£ t&v 'Paipatcov KcoppeYTioloG, tovtoig
адцдсое елеюлео&у aollA rcfaffiq dveile xal wvtovg
asttflaoEV. 9Elfidw de Iv ’'Ad(navovjwlei ’Avdf>nyac-
tco szEoiTtfarei тф ^illa/jivaiv отоатууф aiypalcootav
FtfWpEQopEvqy xal toi'to) елсюлЕоФг rip' alypalco-
g'mv dieocooE xal vtxrp иеуо)лр> ле<не^о.1ето.
(I, p. 69216-2i)
26.	Mau ricins exercttum tn Thraciam
transfert
Тф д9 амтф etei Л/avotxiOG tov v adv tojv aylwv
TeocaQaxovia, ov алцо^ато Tips&oc, ау&ищомов,
xal TijG avuxolifc riovv^v fo&Etav tyovc-qg tug dv-
vdfisis t&v отдагЕуратоуу im Tqv &офегр> d/f.fii-
{jaoE.
Тф PlEl TOV paai/.EOiG pETll T&V OT(tf£TEVpd.TO.)V
fjtI Ti/V dvoiv Десу/ррЕУОС, fxotIveto лира navrcov
v^ovoyijcai ТФ лоЛерц). ev де тф Aaovi'qj etexe
yvvi] tnaidiov ш\те dq~.flalu.ovG д.г/тд pleq-aQa urjtE
%EiQa£ fiqTE jiddag eycov, fiqog de тф icyjq) tyfli'OG
orQa л^оофо&д тл-Щу/гу олиф doTQfj’xddEOf.ioG. ii]
avrri i]UE()q xal xncov FtpaiovG, xeq xjtliifv e%cov Ieov-
Tcodt], yEvvrj&EiG eyivETo peyag oqodQa. vp аотЦ
tipSQa xai д Тллод tov Paoilting, d tov %qvoovv
nefweifieyoG xoouov, afiedoyg dituudyt] лео&т. tov-
toig лиспу oiiovioapEvoG d flaatlev? nsQtlvnoG fpr.
(I, pp. (>95, „ 696,,)
27.	Romani contra Avares Slavosque in
Thracia pugnant
Тф i etet tov yayavov &ke1t)6vtog хата то S(q-
piov, и flaailcvG oTQartjydv Ел»ошз&}5 tov JJqIuxov
XeiqotoveT. d ds IIqIcxog ^alfiaiiavvv hwor&fytiyov
TtocquaG nQOTQEyEtv Bce-Ievoe, xal хата t&v flaofiar
Q(ov xcoQifouyrtg uvyx(>OTcvoi koIfliov xal rtx&oi
'Pcopatot. d ds xaydvo< tovto axtjxotuG avaladcov rag
dwdfAEt< ExdjQFittQOGno/£uov,xai fig ’ Ayyjnlov vltplyv
raiiTijv xaiExavOEV' eito eig to /iQt^ty ле/ta. d de
11q<gxog ,ий &'s1ojv Heg)qeiv та л1фИч l>etQpa~
Q(QV EIG TgOVQOvld? ElOEA-fyayV TjOl}'alio(XTO. d dr.
Анхиало, а се заканил да срине и Дългата стена.
Императорът пък проводил като пратеници
при хагана патриций Елпидий заедно с Комен-
тиол и варваринът се съгласнл да пази мира
според условията на договора.
25.	Aeapume спииат до Дългата стена
Понеже хаганът бил нарушил мира и опу-
стошавал [земите] до Дългата стена, ромей-
ският стратег Коментиол се приближил и като
ги нападнал внезапно, избил голям брой и ги
прогонил. След като дошъл в Адрианопол,
той попаднал на Андрагаст1, военачалник иа
славяните, който вод ел пленници. Нападиал
го, спасил пленниците и спечелнл голяма по-
беда.
26.	Маврикий прехвърля войска в Тракия
През същата година2 Манрикий довършил
храма Св. четиридесет [мъченици], който бил
започнат от Тиверии3, и понеже на Изток
царувал дълбок мнр4, прехвърлил войските
в Тракия.
През 9-ата година императорът тръгнал с
войските си към Запад, но всички го възпи-
рали да не се намесна нъв войната. А в Дао-
нион5 една жена родила детенце без очи,
без клепки, без ръце и без крака, а на дол-
ната му част била израснала рибя опашка с
люспи. Същия ден се окучило едно много
голямо куче с шест крака и с лъвска глава.
Пак в този ден и конят на императора, кой-
то но сел златна сбруя, паднал внезапно и се
разчекнал. Като сметная за лош знак нсички
тези неща, императорът бил много натъжен.
27.	Византийinline воюват срещу аварите
и славяните в Тракия
Понеже в 10-ата година6 хаганът тръгнал
срещу Снрмиум, императорът назначил Приск
за стратег на Европа. Приск пък направил
Салваниан подстратег и му заповядал да
отиде напред. Ромеите се отправили срещу
варварите, влезли в бой и победили. А ха-
ганът, като чул това, събрал войските си и
тръгнал на война. Той стигнал в Анхиало и
го изгорил. Оттам отишъл в Дризипара. А
Прнск, който не искал да срещне варварскн_
г У Theophylacti Simocattae Historia, I, 6, p. 53, Theophunts Chronographia, II, p. 251, името носи
формата ’ AfAaync-toG. 2 Осма от царуването на Маврикий. У Симоката и Теофан сьбитинта от царуването на
Маврикий са далеки под 590 г. и сл. Срв. Sunocattae op. cit., р. 218 sq. = ГИБИ, II, стр. 311 п сл.; Theophanis
op. cit., р. 267 sq. Г11Б11, III, стр. 244 и сл. 3 Византийски император, предшественик на Маврикий. 4 Дваде-
сетгодишните i ойни между византийцп и перси по това време вече завършили. Срв. Куликовский, История, II,
стр. 453- 455.	6 Град на брега на Мраморно море, между Ерегли и Силиврия. 8 От царуването на Ма-
врикий.
208
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
fSagfiaQOG тог ПдРхот nofa.oQxsiv EmysioEi. тайга
de ажгряЬ? MavQtxios ^ifjsroQa n bgdaei' EvftouMq
ds хатаотдаттууЕс zifa anetQOV bivdusojs, жй era
tcov E&ovfitu6ean> /teydZaiG dcoQEaiG xai vnouys-
ceot tnst-ilet exovti jtEQuieasiv toig ragfidneiG, xcd
didatoiv avzco tiqqs Hgioxcw yQutpip ледтуосоау
rode „тф rrdofoTdrtw атдапууф Hqioxco. ттр> ilatf-
giav tcov f}aofid(xoy syjfsig^aiv /о) deUedt^g* zt(X»s
yd.Q ancbleiav амтом tovto ysyovE. yivaxjXE ydo oxi
/лета noteijG aioyvvqs syst 6 yaydvog imooTQEipai
sig rrp> dxyiEQuj&uoay амтф лауд. 'Pantaicov yebgav.
did tovto хадтЕдтратсо i] ofj svd £6tJ)g ev 77/ Tfov-
QovMp nEQiQE/Lfiovna aurovG. л8/лпсо ydg did •dvJ.ffo-
gi]q лЛоТа, жм. alypakcoxi^p/iai tog лра/лйллк амта»?,
nal uvayna^ETai /лет aio%vvt]G xal Ег^шад eig rd
t’dia vnooroEyjai. “6 be yaydvoG xqut уоад rd уда/л-
luxra xai avayvovG ytvETai zieeidErjs, xal wvOipeaG
tiqos tut [Iq'kj ov dia^EiiEvos nal EiQTjvEvoaG ел1
duiQotG oMyotg xal dvagiOAuyoic: els tijv eovtov
tnavE^Ei'SE yrjv /лета Q'vyys хдатсиад.
Тф ta' etei IIqujxog tiEydia>G enl toig SfiPifil-
voig tp'dQayfib-qcs xca cpbvov jfilto tcov ftagfiagcov
EiQydauTo' — — —
Тф if}' EiEt rov Ugloxov лаЛсг rov 'Tgtqov na-
такфоттод xal та Z&loffirayy e&vt] ngfudevoavTos
xal 3ioM.ip' aiyualaoatar тф ftaod.st лЕрхраттод,
ygdt/'Ei амтф sxsToe nagayeiudoat. — — —
— — — Kai d ftaoikEvs UqIcxw xijG otquti)-
yias unoxavEi, IJetqov de tov eovtov ddelg/bv отда-
Tiyyov zrjs dwa/iscoG Toiuuiav noiri»
Тф id' etei Hetdog d orQazr^yoG tovg ^^a^i-
vovg Emq>EQO/TEVovG сРсо/лсихтуу aiy/ialcootav TQ&ret,
xai d fiCQpffJioi. t}jv aty/Aakoofav dnoog~dsavTEG
scpvyov. dltyovG &e xal oi rPfoiuuot xganjoavtEG
ЕЛ.1 rd rPiu/wixd млеатосуму. — — — exuue de
xai то mo^&v yr)QO':o,uEtov siG rd "HqIov, to Ze-
ydv-EVOv tov gcottxov Ey/pQtjyov, did rd ?отд tcov
S&lafibwv xafjvai, gvlboTEyw dv, xal noted ev
аотф EyoQijyrjOE 7iQoG ^EQanslav xebv Avjfiajv ddsl-
<pcbv.
Тф ie' etei PIetcog xax&G vnb xa>v ^i^lafiivcov
to CTiMTEv/ла aTparfoas diadsyEiat vsib tov (}aoiXECOQt
xal лаЛст Hqioxog orQaz^yoG Яддхус алоитЕ^ста^
(I, pp. 69623—698!, 6986^, 69816-2i, 69824—
699e)
те войски, влязъл в Цурулум1, където се
укрепил. Варваринът пък се опитал да обсади
Приск. Като чул това, Маврикий недоумявал
какво да прави, но с благоразумней хитрост
надвил безчетната войска. С много дарове и
обещания той убедил един от екскувитите
умишлено да попадне в ръцете на варварите.
Той му дал писмо до Приск със следното
съдържание: „До преславния стратег Приск.
Не се страхувай от пагубного начинание на
варварите, което те донесе тяхната гибел.
Знай, че хаганът ще се върне с голям по-
зор в отстъпената му от ромеите страна. За-
това дерзай, твоя светлост, и ги задръж в
Цурулум. Защото аз пращам кораби по мо-
ре, ще взема в плен семействата им и той
ще бъде принуден да се върне в страната
си позорно и със загуби." А хаганът зало-
вил писмото и като го прочел, много се
уплатил. Срещу малки и незначителни да-
рове той се споразумял с Приск, установил
мир и с усилено бягство се върнал в стра-
ната си. — -
През 11 -ата година Приск извършил големи
подвнзи срещу славяните и избил голям брой
варвари.
През 12‘&та година Приск отново стигнал
до Истър. Като награбил плячка от славян-
ските племена, той пратил много пленници на
императора, който му съобщил да презимува
там.------
— — — А императорът свалил Приск от
длъжяостта му стратег и назначил за стратег
на ромейската войска своя брат Петър.
През 14-ата година стратегът Петър обър-
нал в бягство славяните, конто водели ро-
мейски пленници. Тогава варварите избили
пленниците и избягали. Ромеите пък заловили
малцина варвари и се върнали в ромейската
държава. — — — (Императорът] построил в
Ерион2 старопиталището за недъгави3 на
мястото на така наречения хамбар за храни,
който бил изгорен от славините, понеже бил
дървен. Той направил много нещо, за да по-
лучават там грижи недъгавите братя.
През 15-ата година императорът сменил
Петър, понеже той допускал войската му да
бъде разгромена от славяните, и изпратил
отново Приск като стратег на Тракия.
1 Дн. Чорлу. 2 Ерион или Йерон се намирал на малоазийския бряг над Галата. Вж. Janin, Con-
stantinople Byzantine, р. 419.	8 /.wftol, преведено тук с ^недъгави", означава обикневено „прокажени".
Scylitzes-Cedreuus — Скилица-Кедрин
209
28.	Avares Dalmatiam Moesiamque
aggrediuntur
Td> i£l ezei. ovvcrflQoiaag <5 yaydvog zag тицА
avzov dvvayEig ел1 zip’ Лалуаиат EycbQtjos, xal
xczahapdrv zip’ Bdlijtp’ xdi rd? abzip zeooa-
Qaxovza лдлад zavzae eth>q^t]oev. 6 de Iloloxog
zavza yu^fjjv Poi^'dovtp' ел1 xazacxOTiij za>v tiquz-
zoyevoiv aTiEGTtiAEV од xazaAafioyr zovs (faQtfaQitve
did dvofiazcor yfUQlayv fiaditpvzag^ yisfHznyydvEi dvo
eg avzcov тф oivcp xExaQcoitErovg, oi xal ecpaoav
dtcyiliotg dnXizaig zip' alyyaAcxsiav zov yayd-
vov TMQadedtMiEvai xdi лпод zd oIxelu cmoozei-
Лас. zavza 6 Powdovt^g реиаИчраж xqvtizezgi ev
tuixQa qviiyxyyi, xal Eco&ivdg ел1 zd vaxa zovzoyy
yevopevog &&Qocog xavzag dveiAs xal tt;p о»%/мхЯа>
aiav ладе toy Plutoxov t/yayev. 6 de yaydyog zd
zi)s axozvylag patldsv Eig zip euvzov EszavE^Ev^E
ydtQay, xal 6 П(ноход VJt&rrQeytEV Eig zd idia.
Kai zq> it) ere* kafidtv zag dvyilusig mi zip’
^lyidayva szaQayivEzai. 6 ds yaydvog ovvaUftoioag
zip' euvzov dvvagiv wpvco zfj Mvcia Icpfcwaau ztjg
ds EGQZrjg zov лгюуа xazaAafiovGt)g duqdzsQOi u£z‘
sloi'iVYjg fiovyaoav' xal zijg soQrtjg 7t,At)QGvfieiur)g
dtaycoQt^ovzai ало zdtv 'Pwpiauov ol рщфщхн, xal
noixlAcv dicoyyov sg аЛЛуАсо? zdtv yfQa>v ysvofis-
vov Ttiifflog cPcotuaicov zd usv xazacyazzezai rd de
aiyiialoirl^szai. zozs dy 6 yayavog xard MavQixtov
dtg alziuv ztjg oyayijg zov 2.aov xazaftedtv ebre di-
duvai zo'bg alyiiaAcbzovg dva vofilofiazog, xal zzdAiv
dvo zov voiitoyazog, xal ftdkv dvd xsQdzia d'. 6
de MaVQixtog ovdt ovzcog zovzovg ц&еЛцсеу dyoQa-
oai. 8&ev ftopayddlg d yayavog Ttavzag dnsxzEivev.
T)G<xv de yikiodsg ift, avEfiifiatszo ds t) ujiij avzdtv
<h»d pihaQiaiatv dvo tfi{M.y. xal. ovzcog noiyoag 6
yayavog Eig zd idm олеотоеу>е, v yd.iadag zaig
'Patuaicov Gsiovdaig eziidtig. 6 de GXQazbg Елеуу'Е
xazd Koperziolov cog szQodoolav ev тф этоЯёдоф
ttoiyuavvog, ev dig vp' xdl Фазхад, од dialeyopevog
тф paoiksi (jQiaQcbg zovzcp di»re2eye>' ev тф Eeaevtup.
xai zig zdtv лслых^ою zovzov едралюе xal zov ncbyatva
E^szikEv^ 6 de fktodsbg zovzov dnoaxx-ov алЕЛиоеу.
ex zovzov xal z] zov РаыЛесод Emfiovl-i) dQyjp> 1Лау-
fiavE. (I, pp. 699u—70019)
28. Аварите нападат Далмация и Мизия
През 17-ата година1 хаганът събрал силите
си и отишъл в Далмация. Като стигнал до
Валва2, той разсипал и четиридесетте града,
конто били около нея. А Приск, като научил
това, изпратил Гундуй за разузнаване на по-
ло жението. Гундуй настигнал варварите, като
вървели през мъчнопроходими места, и се
натъкнал на двама от тях, конто били пияни.
От тях узнал, че хаганът е поверил пленни-
ците на две хиляди пешаци и че ги е изпра-
тил в своята земя. Като разбрал това, Гун-
дуй се скрил в един малък дол и на сутрин-
та внезапно се явил в гърба им. Избил ги
всички и завел пленниците на Приск. Хага-
нът, като научил за неуспеха си, отишъл в
своята земя и Приск се върнал в страната си.
През 18-ата година Приск вдигнал войските
си и стигнал до Сингидунум. А хаганът съ-
брал войската си и внезапно навлязъл в Ми-
зия. Но понеже настъпил празникът Пасха, и
двамата го прекарали в мир. Когато празни-
кът се свършил, варварите се отделили от
ромеите. Започнало разбъркано преследване
от двете страни3 и част от ромеите били
избити, а друга част — пленени. Тогава ха-
ганът хвърлил върху Маврикий вината за
избиването на войската и казал, че ще пре-
даде пленниците срещу една номизма за чо-
век, но после [предложил] по двама за но-
мизма, а след това [отстъпил на] четири ке-
ратия [за човек]. Но Маврикий не искал да ги
откупи дори и на тази цена. Разсърден от
това, хаганът избил нсичките. Те били 12 хи-
ляди и огкупът им възлизъл на 2933 ми-
лиариси4. След като направил това, хаганът
се върнал в страната си и покачил с 50 хи-
ляди данъка на ромеите. А войската изпра-
тила хора да обвинят Коментиол в предател-
ство по време на войната. Между тях бил и
Фока5. Той, говорейки с императора, остро
му възразил в сената. Някой от патрициите
му ударил плесници и му оскубал брадата,
а императорът го пуснал да си отиде, без да
е постигнал нищо. Това било иачалото на за-
говора срещу императора.
1 От царуването на Маврикий. - У Симоката (Historia, р. 265.) имего на тази крепост е Вбухек, а у
Теофан (Chronographia, II. р. 277:<1) — Вп/.худ. Тя се намирала но пътя Sirmium—Saiona. Срв. BHHHJ, I, стр. 121,
бел. 74. Пак у същите авторы стратегът Гундуй е наречен rov^ovic. 3 Според Теофан стратегът Коментиол
им заповядал да се въоръжат за упражнение, а не за бой и затова бичи нехайнп и претърпели жестоко пораже-
ние. Вж. Theophanis Chronographia, II, pp. 278—280 ГИБИ, III, стр. 254. Срв. Chronicon Paschale, cd. Bonn;
pp. 694—695 под линия =- ГПБИ, lii, стр. 75—76. d Мнлиарисият бил дванадесета част от номизмата (жъл-
тица). 5 Това е бъдешият император, който узурнирал властта от Маврикий.
27 Гръцки извори за българската история, т. VI
210
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
29. Prisons adversus barbaros pugnat
Av-fadcy? 8k ту? jioos tov? Poofiagov? Eigyvys
nai-iv 6 %aydvo? ези та Cpcopaixd xcopet. zoi? 8k.
teuuoqoiv avzov vioi? падаЗоо? etequ? dvvdfms зга-
Q&mjof.	та? 8iafidoEcs zov vIgtqov. oi 3s
'Pcd/mloi oxrSlac TtotijoajTSs tov яашрот Зитъда-'
oav' -jal /isxfj. rd>v vl&fi zov zayavov oiytfiakdyy ё
UqIgxo? dffto щзсм есо? EonsQas, zgiaxoaicov To)-
/jolcov avGiQO&sn-OJi', ТЕоиада? деЛсада? zcov ficigfid-
qcot coaege, xal ту елюъ'От] ztakiv oxzd> у/АлоЗа.? t&v
ffagfianaw (weiIe. ту 8k TQizy ex t&v ifytjtotEQCW
ot 'Pco/mioi azjjds Tovg fiagfidgov? sxcbgrjoay, xal
tovtov? TQE?parTsg eszi rd vbaza ту? llpvys ydaaw,
zzoIAov? e? (.wt&v алот>1?оутЕ?, ev ol? xal ol tov
%aydvov жнЗе? foiwtvlyr]ooo> xai viv.i/v ol 'Pa/icua
jiEQiipavi] avf:8ycaVT0. о 8k %ayaroe ztdliv ovraff-
Qolaa? 8vvd,uEi? Jtollft? хата "Poucuoxv yiHs. no-
Akuo^ 8e xQory&FVTC? tqejiovtui ot fiagifagoi xal
vbcyv tnoiovvTai ‘Pcaptiioi jtaacov ETttoyfioTsoav. о
8e IIq'gxo? тёооада? %tA(d3a? uvvTaSa? tov Tiooov
лптароу fisgaoai exeIevoev eis to хатаохолуош та
тлуу fiaQfidgcov схгрощала. oi 8k fidgfiagoi pT)8kv
TO)V усуоУОТСОУ EyVCOXOTE? EOgzdgOVTES EGV/lTrOOia^OV.
TOvTOi? ol cPcopaioi a^Qomcos ejieiojieoovte? /.leyio-
tov q'-ovov Eioydoavzo. tqulxottu. yao zfAuxba?
Tipt^cov xai etsqcov fiaglidgctyv ояехт&з>оу9 xcd
ji^Eloryv cdz/.taZwoiay lafiovre? zcqos tot P/qioxov
VTiEOTQsii'av. о 6k zaydvos scaltv ter&pMS
d&gotuag hi rov vJ.otqov nagaylvetai, xai ovfi-
(falavrE? 3ioAsp.ov yzzcovrai ol fiagfiagcH xai sis tov
71ота/лог aTLonviyovxai.ovvamiP'Awtat, 3k zofcoi? xal
S^lcipivojV nhffrtj. ^covra? 8k EXQazyoay ” A ftagos
tfkv tyd, ftagfidgovg 8k JF. 6 8k yp.yfo>o? tiqegfteig
siQo? tov fiaoiMa ояеотылер, avaAafieo-bai zov? gar
yQtl&h'ra? fiov2.6f(ei-og' 6 3k Alavgixioz tty^ico /xafkcbv
тут nEQispavT} tcov *Pcouatoyy yixvp>, удисры тф IIq'i-
cvdb ano8ovvai тф %ayavq) vote fiagfidQov? xal
'flQVOVQ. (I, pp. 7012i— 703g)
29.	Приск воюва срещу варварите
Понеже мирът с варварите бил нарушен1,
хаганът отново потеглил към ромейските
владения. Той поверил отделни войски наче-
тиримата си синеве и гн поставил да пазят
бродовете на Истър. А ромеите, като напра-
вили салове, преминали реката. Приск влязъл
в сражение със синовете на хагана, [което
траяло] от сутринта до вечерта. Триста ро-
меи били избити, но той унищожил четири
хиляди варвари и на другия ден погубил
още осем хиляди. На третия ден ромеите
слезли от височините срещу варварите. Теги
обърнали в бягство, подгонили ги към води-
те на блатото и издавили мнозина от тях,
между който и синовете на хагана. Така ро-
меите спечелили блестяща победа. А хаганът
отново събрал много войски и дошъл срещу
ромеите. Като се завързало сражението, вар-
варите били обърнати в бягство и ромеите
спечелили победа, по-забележителна от всич-
ки други. Приск пък, като събрал четири хи-
ляди души войска, заповядал им да преминат
река Тиса, за да разузнаят стана на варва-
рите. А варварите празнували и пирували,
без да подозират нищо от това, което ста-
вало. Ромеите ги нападнали внезапно и извър-
шили много голяма сеч: те избили тридесет
хиляди гепиди и други варвари ивземайки из-
вънредно голяма плячка, върнали се при Приск.
А хаганът отново събрал войскн и стигнал
до Истър. В станалото сражение варварите
били победени и се издавили в реката. С тях
загинали и множество славяни. Били залове-
ни живи 3200 авари и 2000 варвари. Хаганът
проводил пратеници при императора, понеже
искал да си възвърне пленените войници.
Маврикий, който още не бил узнал за бле-
стящата победа на ромеите, писал на Приск
да върне на хагана варварите и нищо по-
вече.
30.	Exercitus Romanorum ad Istra/п
sedltionem movei
Тф 8k Петосо отдагууф ovrt yQCLQ ti MavQixio?
тот Imgov ёсазтЕоаоас xoc ev х»ода zov /.aov
зтадаурщаоаи oatcQ axovoav to	eotooiuoe,
xai jrgojSa^Awrai s^agx^ Фсохат tov xsvTagzoVf
xal km aomSi tovtov 6y»d)oavTE? Evg'ijf4^°av s?ag-
Zov. tovto о IIetqos axyxoc'o? eI? to Bv^avuov cpsvyEt
xai лоута dvayysM-Ei тф ЬоосЛеТ. (I, pp. 70518—706t)
30.	Византий^ката войска се бунту во край
Истър
Маврикий писал на Петър, който бил то-
гава стратег, да премине Истър и войската
да презимува на чужда земя2. Като чула
това, войската се разбунтувала и провъзгла-
сила за военачалник стотника Фока. Той
бил качен на един щит и приветствуван ка-
то военачалник. Като научил това, Петър
избягал в Цариград и съобщил всичко иа
императора.
1 Събитията се отнасят към 601 г. Срв. Theophanis op. cit, р. 281
насят към следващата 602 г. Срв. Pheophanis op. cit. р. 284 sq.
sq. 2 Събитията се от-
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
211
31.	Avares Thraciam vastant
Ixdvov ovv tov xoiqov ov diEluie тут * Pco-
pav'iav dvuTvyypaw. noixika xal E^aiota' 6 yaQ t&v
Пгоа&у fiaoihsbe Хоообуе тут Eioyvyv dislvoe, xai
oi 3,AfiaQEg туг tyoqxyy fitcblsaav, xal &рфа> та
(луатдледа t&v 'Pcopawyv hiEfpftdQyoav, &ote ojttj-
vlxa *HaaxlsioQ i^aoilevoe xal sgETaoiv enoiyuaio
els axQiheiav tov блыыхоЪ, ex лао ye туе лЛудбое
туе EvoE&Etoye т& MavQrxioj ка туе xvoavvidoe
Фсиха ovy evqe xEoaiTEQCo duo dvdQ&v. ortmg oi
tov TVQfirvov noooTtjadfiEvoi ел1 aurov avyhoflyuav.
(I, p. 708s_ls)
32.	Phocas tributum Chagano offert
CO Ье Фгохае таз %aydvq> то лахтог Enavey-
иае, voptfrov yQEpEiv rove haQfiaQove, ide bvvd-
psie илд туе Evg&nye eI.cuv ел1 IlEQoag алеоты-
Iev глб Nayofj отоатуу&‘ (I, p. 71012—14)
33.	Avares Thraciam Illyricumque vastant
Tyv те ydo KvQtixnyv ci ^Арацее yoypcooav,
xal li/y Aoiav of ELeqocu, naoav натботснраг xal
лблые f]x,fj.aliotEvoay. xal ravia ovtoe -&E&fiEvoe
ev iciotjiq yvf tIbfidoEi bioloyi~6uEvos. (I, p, 714i3_16)
34.	Avares Thraciam depraedantur
Тф etei EOToaiEVcav di; ol vAfiaQee хата туе
<9oqxye. dnoorsiAae ds cUodxlEtoe утттто Elgyvyy
xcu ovvh'EiiEvov tov yaydvov тайтуг noisiv, f&jlfer
6 pmtlsve e~(o tov paxQOV TEiyove psia лолЛуе
boQvfroQiae @а(яЛгхуе хлй hfOQwv лаЛЛ&г реубЛизг
глоде^ао&ш zov yaydrov xai та этап-d лао3
avzov. 6 de fiaQiiaQoe тае те ovv&yxae а&Етуиае
xal тоае oQxove arpva) ivQavvix&e xatit tov ркя-
ZZtos' E%d>Qyusr. ExnAaysle 6e о paodevg тсо tergoo-
ЪонуТОЗ (pvyde ЕЛ1 туг ЛОА/У tplECFlQexpE. laficbv bs
6 fiaQfiaQog tyv те fiaoiltxijv anooxEvyv xiv ooove
yiivvy'hy xaT(dah>Eiv vnEGTQEyrE, лоХла ycuQta rije
0Qfixye iyiod/iEvoe ex tov алиообохутсое алатуош
ту rye EtQyvye. (I, p. 716g—16)
31.	Авари onycmouiaeam Тракия
От онова време1 различии големи нещастия
непрекъснато връхлитали над ромейската зе-
мя. Персийският цар Хозрой2 нарушил мира,
а аварите опустошили Тракия и унищожили
и двете ромейски войски, така че когато
Ираклий станал император3 и направил по-
дробен преглед на въоръжените сили, той не
намерил повече от двама души от цялата
войска, която Маврикий събрал и Фока по-
лучил по време на своето управление. Така
тези, конто били минали на страната на им-
ператора, били паднали по негово време.
32.	Фока дава дан на аварите
А Фока увеличил данта, [давана] на ха-
гана и като мислел, че [така] варварите ще
мируват, вдигнал войските от Европа и ги
изпратил в Персия под нодителството на стра-
тега Нарзес4.
33.	Аварите onycmouiaeam Тракия
и Илирик
Аварите опустошили Европа, а персите
разорили цяла Азия и опленили градовете.
Когато Ираклий гледал това, бил в безизхо-
дица и се чу дел какво да прави.
34.	Aeapume опленяеат Тракия
През 9-ата година6 аварите потеглили на
поход срещу Тракия. А Ираклий пратил да
иска мир. Понеже хаганът се съгласил да
сключи мир, императорът излязъл отвъд Дъл-
гата стена с многобройна царска свита от
телохранители и с множество големи дарове,
за да го посрещне и да получи гаранция от
него. Но варваринът престъпил споразуме-
нието и клетвите и внезапно се отправил
враждебно срещу императора. Императорът,
изплашен от неочакваната постъпка, се върнал
с бягство в столицата. А варваринът взел
императорските вещи и войниците, конто
успял да плени, и се завърнал, след като
опустошил много места в Тракия, понеже
неочаквано измамил надеждите за мир.
1 От смъртга на Маврикий. 2 Хозрой И Парвиз (59^—628). 3 Ираклий улравлявал от 610 до
641 г. 4 Събитията се отнасят към 604 г. Впоследствие и ьлководсцът Нарзес претьрпял поражение, раз-
бунтувал се и бил жив изгорев. 5 От царуването на Ираклий. Според N. Н. Baynes, The date of the Avar
Surprise, BZ XXi (1912), p. 110 sq., това аварско нападение e ставало през 617 г.
212
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
35.	Her ас Ulis pacem cum Auaribus componit
Тф io.' etei ‘HQdxksiog tfikvv ft&tov vtteq t&v
XQioTiav&v атакаficdv, psrd t&v ’AfiaQcov eiqijvev-
oas, ojg, IvofU^E, pstr'iveyxe та отоатебрсаа тту;
Evo&jivfi ?di ттр> aAoiav, xai dterCEiTO т/j rov Usov
onrsQ^t'a хата llegcibog ycnQEiv. (I, p. 7173_6)
36.	Per sue, Avares Slavique Constantinopolim
oppugnant
Тф is* ETEI 6 X.OGQOT)C VSO.V EKOU'lOmO OTQaTldv
fxiti те Aevcov xal zioktt&v xal oixet&v xol яаутод
yEVovg. xai sx tovtojr sxks^duEvag xal тф Xal'v
ffzoQadovg отуагцуф, akkug TEv'ytktddag ex rfis <pd-
kayyos tov SaoplQov tovtois avvifoev, ovs xol
yqvookoyag &/v6pu0Et xai хата tov ffaoikscog &яео-
TEtks. zov ds ZdgfiaQov ovv тосд komotg uvtov
orqaTEVfiaot, xaxd KojvoTavuvovjtokEOiq олерпрег,
offices tois ex dvoEcos Ovvvois, ovs xol агАро,@ад
xalovoi) pExd xol Zf/kajib’cav xal Ttjffisdojv vvp-
(pajvqoas хата rrjs siokruos ycoQifoaxfi xal rai'r^v
fftokioQX)joo:oi. -----eO dr SdgfiaQos Xdk-
xijdovi fftQOofiak&v> a/xd xal ot ’'Араред tx T.f/s
0Qff<tjS ivi згокы юкгухашхутЕд, xavrtp> cksiv i;fiov-
kovxo, fx^yp-vas xat avz^g noiijocoTES. тбтр}6д те
ansipov xol dQifyaov xqeittov tx tov 3,Igtqov Еуёу-
xaviEq axaq&v ykvcm&v tov xo).jWP tov Keqozos
btk^QCPofjr. dsxa dk qpsQfig rg zioksi naQoxatgdps-
vot did те ykjs xal дакаооцд тд zov Ueov dwauti
xol rjvvEQyia xdi тф трд ayouVTov ftsoToxov xal
uEvrae&bvv ffiQEc{jEiq. fivnyfhioay, xal nh/&i] ziokka
anufiakovrES ev те yij xai чУакцооу pszd peydkyjs
aloyvvtjs 'VfftEOTQstpOLV. toiovtuv yaQ omity avxoTs.
Eldov oi fidefiaQoi fftQoSiaq ovotjs xol tov vpiov ava-
теккогтод ano zijs tcoqt^s t&v DkaysQr&v E^ekdov-
oav yvvaixa 7tEQiq.'v.vii, fista xcH svvovycov uv&v.
vxokafiovtEg ds ri]v paolkiooav sivat тгр> tov 'Hoax-
keiov yvvtiixa, xal stoog tov UQ%ovia avr&v tU-EQ-
ycodai sIq^vijs &’Exa did zb pq slvai tov fiaoiksa
ev т>7 пока, ffiagodov ашр Enofyoov, iva xal kabs
eteqos s^sk-ddiv vTioysioios avzotg ysvyrai. Etta cos
Eidov апт-ду tt/v tov (poooaTov nEQtoyyv B-sktiovaav
xai ,mj) dffrek-douuav fftQos wv aoyorra avTO»\ deco-
xovoiv omofisv а^т^д. xdi gj<? dij-flFv Effiktjutaoay
avT'U хата tojiov t^s ksyoptvifi, rtaUuds ffTETQag,
ovt}] ftev xai oi ovv чгпЦ a^avtoi yEydvaoiv, avzot
ds dkkrjkois avpfftkaxsvTES Oootyjov ueotuv fftciovci
то nkiffios xal akkip.ovs xctTaoc^a^ovoiv scog eoste-
35.	Ираклий сключва мир с aeapume
В 11-ата година1 Ираклий, обзет от бо-
жествена ревност в защита на християните,
затвърдил, както възнамерявал, мира с ава-
рите, прехвърлил войските от Европа в Азия
и мислел с божия помощ да потегли срещу
Персия.
36.	Перси, авари и славяни обсаждат
Цариград
През 16-ата година2 Хозрой събрал нова
войска от чужденци, граждани, роби и хора
от всякакъв род. Той избрал някои от тях,
поверил ги на стратега Саин3 и като му дал
още 50 хиляди от войската на Сарвараз, конто
нарекъл дори златни отреди, изпратил ги
срещу императора. Сарвараз пък с остана-
лите му войски той изпратил срещу Константи-
нопол, за да настъпи срещу столицата и я об-
сади, след като се споразумял със западните
хуни, който се наричат и авари, и със сла-
вяни и гепиди.-----Сарвараз се спускал към
Халкедон, а и аварите се приближили до сто-
лицата откъм Тракия и искали да я превзе-
мат, като поставили машиви срещу нея. Те
донесли от Истър и безбройно, и неизчислимо
множество издълбави лодки и изпълнили за-
лива на [Златния] рог. Десет дни стояли наре-
дени в боен ред по суша и морс около столица-
та и били по бе дени благодарение на божията
помощ и на застъпничеството на пречистата Бо-
городица и присно дева. Загубили голям брой хо-
ра по суша и по море и се върнали много по-
зорно. Защото с тях се случило следното: варва-
рите видели при зазоряване, когато слънцето
изгрявало, една знатна жена да излиза от
Влахерн ските врата заедно с няколко скопци.
Те предположили, че това е императрицата,
Ираклиевата жена, и че отива при техния
вожд във връзка с мира, понеже императорът
не бнл в столицата. Затова й сторили път,
та и друг народ, като излезе [след нея], да
попадне в ръцете им. След това, като ви-
дели, че тя излиза от оградата на лагера, без
да се отбие при вожда им, те тръгнали след
нея и когато вече се приближили до нея при
мястото, наречено Старата скала, тя стана ла
невидима заедно с лицата, конто били с нея4.
Н те, като се счепкали помежду си, причи-
нили голяма бъркотия срещу войската и до
1 От царуването на Ираклий. Сьбитието е станало в 621 г. Срв. за събитията А. Я. Манандян, Мар-
шруты персидских походов императора Ираклия, ВВр, Ш, 1950, стр. 133 и сл. *- От царуването на Ирак-
лий. Събитията са станали през 626 г. 3 В действителност името на този пълководец е Ыахин. Той претърпял
поражение в Латка. Вж. Ф. Успенский, История Византии, 1, Петроград, 1913, стр. 689.	1 Според автора,
както и според другите византийски авт ори, конто г-.ворят за съшата обсада, тази жена била Богородица, която
спасила града.
Scyiitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
213
qgs. vtQcoiaG 8e yEvofiEvys tijv alriar gr/nfaas 6 ao-
%cov avrcbr, esiei to tnieiov tov 2aov avrov Epcpv-
itcoG dvahyy&er evqsv fmoGTOEcpEi fxsx aicyyn'yG eig
rd tbia. ol 8e tov лТосркуи xal avvol tovtovg ibov-
rss vnoxcoytfoayiaG ev-Decog avEycbtyjoav’ ovg хатд
tov Ev^eivov tiovtov £d2y xcmdaftovGa bliyovG
TivaQ AjkIHeiv eIg rd idea wpiyciv. 6 <5« HciQfiaQOG
&m tovtoig ax&Eo&EiG oyicoG тур XaAxifiova лщ>а-
xmOtfawoG ov /летесту!, akKavzov кхрцшоЕ, лдас-
dsvojv rd srepanwd pt-EQi) xdl cdparigayy tcig ti62eig
avzcov. (1, pp. 727715, 72814 —729ao)
37.	Constans contra Slaves bellum gerit
2ip is1 etei msciQaTEVGEv 6 расяХеЬд хата Xfiia-
fiivcov, xal яолШ’С afypa2ci)Tfo<iG v^egtqfipev. (I,
p. 76120_2i)
38.	Bulgari Thractam aggrediuntur
7'(p l ETEI ol BoviyOQOl &(.ij2{/or ту fjQ&ith
xdl tov fiaotiecoG xcrc3 avribv отоатЕооаутос цттсдт-
rai *Pco/xaioi xai ло22ос Ttknovoi. flov26p,EVOG ds
6 ^астЛЕ? G EX,£!V EIQtjvtJV UEtd ТТСТКТОУР OTOt/El
лахта, xai vnoycoQEi eIg aicyyvyv та rebv Xcioua-
vebv ту tovtov dbeiTtjQiq. (1, P- 766u -j 5)
39.	De synodo Serdicensi
3Igteov дЁ cog xal eteqoi ysydvaot толы xai gvv~
obot. xai xaxovaq tovtcov xaTEypuEv, ei xai
рф xvqIlug xdi тф aQi-dp-cb tcov e^ dQtduoEVTai
OVVobcoV, У EV Avx.VQQ, у EV NsOXCUXJCUOEtfT, Tj EV
layvQaiG, у ev Aaobixetq, у ev Soq8w%, у ev Kciq-
rayin). (I, p. 7686_1O)
вечерта се избивали едни други. А на сут-
ринта вождът им разбрал причината, поради
която намерил по-голямата част от войската
си избита от вътрешна вражда, и позорно се
върнал в страната си. Когато тези в лодките
ги видели да се оттеглят, и те веднага се
махнали. Те били настигнати в Евксинския
Понт от буря и само малцина можали да се
върнат в земята си. Сарвараз пък, макар и
сломен от тези събития, все пак не се вдиг-
нал от обсадата на Халкедон, но прекарал там
зимата, като плячкосвал крайморските области
и разрушавал градовете им.
37.	Констанс воюва срещу славяните
През 16-ата година1 императорът се от-
правил на поход срещу славяните2 и след
като взел много плен ни ци, се завърнал.
38.	Българите нападат Тракия
През 10-ата година3 българите нахлули в
Тракия. Императорът излязъл срещу тях, но
ромеите претърпели поражение и мнозина от
тях загинали. Императорът, като искал да
бъде в мир с всички, сключил договор с тях
и поради глупостта му християните се по-
крили със срам.
39.	За събора в Сердика
Нека се знае, че са станали събори и на
други места — въпреки че те не се числят
изобщо към шестте събора, но ние имаме
каноните им — именно в Анкара, в Неокеса-
рия, в Гангра, в Антиохия, в Лаодикея, в
Сердика, в Картаген.
40.	Bulgari Danubio traiecto In Moesiam
considunt
Тф i(7 etei to tojv BoviyaQMV e-Dvog diaziEoa-
car tov Advovfiiv, xal ало%со(но&Ёт tcov opocprlcov
OVTOV, EGXyVCOGEV EV B&QVOK EV HOI fytfUUC? XCU
oqs-.i. tov 8Ё fiaoilECOs e^eZ^ovtog ovv vai'Gt хей
отептф, xaj by xal ette24)6vtoG хат avrebv, ol
Bovlyaqoi tovto •i-bqotoG iieaadptsvoi, т^г eavroyv
cecEyvcoxoTEG GcoTtjQtav, eI'g те o%6QO)p<i xazuq>EV~
40.	Българите се установяват отсам
Дунав в /Мизия
През 11 -ата година4 народът на българите
преминал Дунав и като се отделил от съ-
племенниците си, разположил се на стан във
Варна5 сред някакви гъсталаци и възвише-
ния. Императорът естествено излязъл с ко-
раби и войска и тръгнал срещу тях. А бъл-
гарите, щом видели това, изгубили надежда
за спасение и избягали в едно укрепление,
a Zrt/juwc ? ed.
1 От царуването на Констанс (642— 668). Това събитие е станало в 658 г. 2 Те--и славяни живее ли
в областите на запад от Струма. Срв. Златарски, История, 1, i, стр. 136. 3 От царуването на Константин
IV Погонат (668 — 685). Сьбитието от този откъс е съшото, което се разказва в откъс 40. 4 От царуването
на Константин IV. 5 Според И речек, Пътувания, стр. 818, по това време Варна е било вероятно име на Про-
вадийската река с Девненското езеро и неговата долина, а по-късно то е било дадено и на самия град. Срв. и ДуСпев,
Проучвания, стр. 163—164.
214
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
yovoi xai Lavrov? aoepcdfcovzcti. rebv de e Pco/taieov
Ш) dvyap£va)y ovvdipai nolEpov did те rd теАХрлхссА
xal ti]V tov rdzTOV dvcyMoiav E&Qatjvvfhi to pt'iQbv
Eth>oG‘ cw&fh/Se . . . xai rov fiaodea qEvyetv dia-
(pTi/j.iocyTeQ <pvyfi Eygrpavzo fti/d&'OG didixovzoG’
GziEQ &eaoa,uevoi ol BovlyaQoi Idko&xv onurftev
avzorv xal m>X2obs ЬуеТаоу' xal sxtote dtotnEQdGav-
rrv nayzEG xai &QaavriHvzEG xal liwifaxrvy&evree
up ' Pco,uaixf)v ^6qov ухиа/лЬтг^оУ’ о&еу xal avay-
xogDelg о fiaodelG eIqy^evue per avzcbv, tog Is-
AEXZOl’ TjQEpijoftG de EX ЛОУТТОУ %У(Х)ОЕ TOG EXXAt)-
ma;, xai rip wQol.E'/fi'ETuav ay lav еиту/у cvrobov
cwadQotoog ev KujvozavTtvovjTolEi zip' za>v Movo-
Hehrj&Gov aiQEUiv uyetteftiaws. (I, p. 7703_1S)
41.	lustinianus II contra Slaves Bulgarosque
pugnat
PlaoelvoE be xal zip uezd wv Bovlydgaw ei-
Qzjvijv, biatapigas toi'G tov mxtQoe avzov zvnovG,
xal dtapipd^Ei ел1 rip’ OQqx}/v rd хсфиИщнха
IlEuata.
Тф у ezEt E3if<iTQ<iTEVGEv To&jtivtavbG xard
Sblcifiivcov xoi. BovAydfjcoy’ xai tovg fd-v BovAyd-
qovg nQooi^avzijxoTCtG co&fjoe, pfyff dl (4eggo).o-
vixrjG IxdQa/itM' Tioldd ttM/fh] xa>v SDlapiveov rd
uev STGouQoEvza та Ье molepcd ттаоеАсрЕ. xu). Efc та
zov 3Oiptxiov xarcoxiuE UEQTf ev di- zed vstooTCEtpat
avrov Ebdoesrazi^liii wzb tcov BovlydQUjv ev тф ote-
voi rijG xteioovQa-;, xal ,u6aig tjdvviffi}] гицуйЬыт,
ztoIao g tcov olxettov dnofiedeby. (I, pp. 771-J9—7726)
42.	Slazn in exercUu Romano bellant
Тф q etei 3 luVGTtviavoG елеАе^ато fx zebv ,ue-
то1Х(оЬеутоп' far avrov l£6toffiva>v xai еот^асеиое
yd/ddaG //, ovg IsTfovouaoe laor tteqlovgiov. tov-
tovg fraQOijoaG Ivet rijv ^Aodgeov oviapcoviav. ла-
Qahtfieov yuQ тот zzsourdoiov Aabv xal rd xuped-
a Tsiiuita ? ed.
където се намирали в безопасност. Но поиеже
ромеите не можели да завържат сражение
поради блатата и непроходимата местност,
нечестивият народ се одързостил. Случило се
и ... и понеже се разчуло, че императорът
бяга, те ударили на бягство, без никой да ги
гони. Като видели това, българите се спус-
кали след тях и избили мнозина. И след това,
като преминали всички, те станали по-смели,
пръенали се нащироко и започнали да опле-
няват ромейската страна. Това принудило
императора да сключи мир с тях, както се
разказа1. Като постигнал навсякъде мир,
той обединил църквнте. Сникал гореказания
шести събор2 в Цариград и анатемосал мо-
ногелитската ерес.3
41.	Юстиниан II воюва срещу славяни
и българи
[Юстиниан]4 нарушил и мира с бълга-
рите6, като престъпил разпоредбите на баща
си и прехвърлил в Тракия копните войски6.
През 3-ата година Юстиниан тръгнал на
поход срещу славяни7 и българи8. Отблъс-
нал из лез лите насреща му българи и като
нахлул чак до Солун, завладял голям брой
славяни, едни доброволно, а други
чрез сражение, и ги заселил в Опсикийските
предели9. Но когато се връщал, той бил при-
чакан от българите в теснините на прохода10
и едва можал да се измъкне, като загубил
много от хората си.
42.	Славяни наемники във войската
на византийцшпе
През 7-ата година Юстиниан подбрал и
въоръжил 30 хиляди от славяните, конто бил
преселил11. Тях нарекъл избрана войска. Об-
легнат на тях, той нарушил споразумението
си с арабите и тръгнал към Севастопол12 по
Според Златарски, История, I, 1, стр. 146—147, мирът между Константин IV и българите бил склю-
чен в 679 г.; К). Трифонов, Известието на сирийский презвитср Константин за Испериховата победа над вн-
зантийците, МИД, XI—XII, 1932, стр. 206—215, отпася това събитме към 681 г., а Г. Цанкова-Петкова. Бе-
лежки към началния период па историята на българската държава, ЛИБИ, V, 1954, стр. 336—345 — към 680 г.
Според Л4. Воанов, За първия допир на Аспаруховите бьлгарн със славяните и за латата на основаването на
българската държава, ИИБИ, VI, 1956, стр. 453—468, българите са нахлули в Мизия през 689 а мнрът е
бил сключен преди 16. IX. 681 г. 2 Шестийт вселенски събор е траял от 1. XI. 680 до 16. IX. 681 г.
3 Мопогелитите ироповядвали, че Христос имал две естества — божествено и човешко, но само една воля —
божествена. 4 Юстиниан П. 5 у. е< мира, сключен от Константин IV, за който ее говори в предходния
откъс. 6 Това е станало проз 687 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 159.	7 Това са славяните, конто
са живеели около Солун. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 160—161.	* Може би тук става дума не за
.мизнйските българи, а за Куверови българи. Вж. Златарски, посочено място, и В. Бешевлиев, Мадарският
конник, София, 1956, стр. 62—63. 9 Този поход се датира през 688 г. W Според Ив. Дуйчев, Славяни
и прабългари, НИБИ, L 1951, стр. 197, това е проходы Акпнтизма, близо до Кавала, а според Бешевлев, ио-
сочено място — теснините при устието на р. Рентина. 11 Събитието се отнася към 692 г. 12 Ди. Suin
Saray (Ciftlik), град на югонзточния бряг на Черно море.
Scylitzes-Cedremis — Скилица-Кедрин
215
XaQixd depara ejioqev’&i] ev ^ефютоябАы ту л-aQa
даХаооат. t&v Ье ’Afjuficor ,иу fiov/.opEycoy Avelv
ryv EiQyvyp, aJj.a trj fiaoitoiji uItiq xal лоолетенх.
tovto TiQa^ai dva.yxa£ofiEywv, оллю^еуте? mu uvvol
лгцхеуеуоуто Ttahv тф fiaoiXsi, paQvvQDixsyoL xol
тот &eov ЕкЬсяутуу tovtcov nQona)dOVfji,Evoi. tov Ье fta-
giAewg руде axofi bEgao&fxt ravra avuGXopEvov,
c22d kqog рй%цу paPhw хатЕЛЕсуоутос, тоу ryG
EioyvyG Eyyoctqiov %а@тт]Г ел1 qJxxuovMov x.tjEpd-
orOTEG mx'i nQodyovTEQ лата т&г 'Ptopalcov coopy-
aav, Mcuapeb OTfKayyov EypTTEG mu то pev Efito-
rov yiryHyaav ^Apafes, <5 Ье Mtoapeb тф гяра-
тууср t&v S&tapan? kovhqvqov yspavra vopLopa-
tq)v лёру>ад, xal noMaiG vxxioxeoeci tovtov dm-
тусас, TtEtfyEi EQoGtpvyEtv аитф uEia Eixooi %ih(xbcov
Sft7.affcw, xal oT>vco *PoopatoiG тгр> TQonyv tieql-
Елофиато' о$еу ’lovGunaroQ то tovtcov ЕухаталЕсрра
aveite ovv ywai^l xat texvoig ev тф oiqog Ntxopy-
Ьеюу Asvuc&cry. — — —
Тф "$ ETEI ysyOVEV EX/.EiqtG yMOV <f)G OOTEQTJtG
giavijvai. тф аитф etel eeegtq&evge Alcodpeb rij
<Pajpaicov yy, e%cov pef)' eavrov wvg EQOctyxvyaG
S&lafiovs &G EftTietQovb ryG X&QfiG, ^nj sioP),(A>g
T/x,u(xXcuTFVGEr. (I, pp. 77213—7737, 773n_u)
43.	lustinianus auxilio Terbellis regnum
recuperat
Kul ELGEkfld/V €(G TOV A<fo>OV{jlV FTOTauOV аяо-
gteIKel JEt&jxxvov kqog Teq^eIiv tov (цгурута BovA-
yaQiaG ел1 тф bovvat avroj ovvuqglv, ouwg xotx-
T^ffi] Tfjg K()oyovcxi]G avrov flcxGi/.EiaG, vttooxdusvoG
beboa лоИа. xcd rt/v Eavtov ftvyaTEfia eig yvvaxxa.
avrov Ье awvia stolbiv pE$ ogxcov vkooxopevov,
Gvyy.ivEt mivza tov mlov t&v Bov}.yd(jojv xat S^ka-
fitov, н<й d^io^EVTEG ad туг tioxji/Jba EQyovrac
upa. тф 3IovoTiyiay&. fyifafaevatw Ы- eig туг Xoq-
otov noQrav xcd ecog tcov B7mxeqv&v‘ xal ел! tql-
GLV y,UEQaiG ttQOG/xd&V TOIG EV ТГ) л62.Е1 pttPkov
vPq'i^eto. о Ье ’lovoiiviavoG per oliycov cPcopalo)v
bid tov dytoyov slovp&Ev eIg rqv лей doov-
fic/v avacrnvyriG fiaXtbv siqoc рцахЬ EGXt/vcooev ?v
тф) nxxfaalcp BkajEfiycbv. олео ua&cov ” AynuaooG
tf^y/aG EfG ’Ano/Movidba аучкето, aycov ptt)3 savrov
урфио-та mipTtolla. 3Iqvgtiviuvog Ье amkapE туг
JjaGtAEiav. tov Ье TtjG aQ%tEQcoovvyG H-qovov xaTEi%E
KakB vixoG.
:Я
70
33
ят
a 2’2a/j‘t»TOy lege ubique, mar go P
пътя край морето с избраната си войска и с
кокните теми. Арабите не искали да нарушат
мира, ио били принудени да го сторят по-
ради вината и припряността на императора.
Те също се въоръжили и пак отишли при
него, като призовавали бога за свидетел и
съдник в тези работи. Но понеже императо-
рът не искал дори да чуе за това, а повече
напирал за бой, арабите закачили на едно
знаме листа с написания мирен договор и с
него начело се спускали срещу роменте под
прелводителството на Мохамед. Откачало те
претърпели поражение. Тогава Мохамед из-
пратил на стратега на славяните един колчан,
пълен с номизми, подмамил го с много обе-
щания и го убедил да премине на иегова
страна с 20 хиляди славяни. Така той станал
причина за поражението на ромеите. Поради
това Юстин избил в Левкакта1 при Нико-
мидия останалите славяни заедно с жените и
децата им. -------
През 9-ата година станало слънчево за-
тъмнение и се появили звезди. През същата
година Мохамед тръгнал на поход срещу ро-
ме^ската земя заедно с г/рибягналите при
него славяни като познавачи на страната и
заробил много [ромеи].
43.	Тервел помага на Юстиниан
да си възвърне престола
Като навлязъл в река Дунав2, Юстиниан
изпратил Стефан при Тервел, владетеля на
България, за да му даде содействие да за-
владев царството на дедите си, като му обе-
щавал много подаръци и дъщеря си за жена.
Тервел се заклел да направи всичко и като
вдигнал и въоръжил цялата си войска от
българи и славяни, тръгнал с Юстиниан към
столицата. Те се разположили на стан от
Харсийските врата102 чак до Влахерните.
Юстиниан преговарял три дии със столи-
чаните, но бил все повече и повече обиждан.
Тогава с малцина ромеи той влязъл в града
през водопровода. Като предизвикал смут
чрез пробива, той скоро след това се разпо-
ложил във Влахернския дворец. Когато на-
учил това, Апсимар3 избягал в Аполониада4,
вземайки със себе си извънредно много бо-
гатства. А Юстиниан завзел царската власт.
На патриаршеския престол [тогава] седял Ка-
линин.
1 Левката (у Theophanes op. cit.. р. 366»» — 4evxdrg) е нос па Малоазийския бряг на Мраморио море.
Наречен бил от турните Йелкенаябурун. Вж. Janin, Constantinople byzantine, р, 456.	- Събитията се or-
насят към 705 г. Срв. Г. Баласчев, Българският господар Тервел, ПСп, LVII, 1898, стр. 58 и сл.; Дуйчев, Про-
учвадая, стр. 5—8.	3 Тази врата (дн- Едирнекапу) се намирала на северната част на Теодосиевата стена.
Вж. Janin, Constantinople byzantine, р. 263.	4 Вероятно става дума за гр. А колоннада във Витиния.
216
Scylitzes-Cedrenus — Скилвпа-Кедрин
3 lovortviavoG то 8evteqov «п/ Sf. ttayaXaficbv
t^v fiaoiAeiav, So)Qa zroZZct dot’s тф Teq{jeAi XOl
fiaoihxa cxevt] xai ydiQar njs ' PcMiaiajv yijG xo-
yuG to vvv ityoiiEra ZayoQta, ojieIvoev ovtgv ev
EiQi'yi). *AtpifM.ooQ de (pvyoyp ei g *Atto/jMviaba ovi-
AapfidvETCtt xal 57f)ds 3 Iotkh tviavov ay etch. о govtcog
Ss xai 'НоапЛыоъ ало &oqxr]G p.cra ztvcov etsqcov
dgyOVTCOV. (I, pp. 7792g---780jg)
44.	histinlanus contra Terbellim pugnat
Teo y' etei ’Iovguviovog ri]v p.ETa£v cPa),ua[cov
xai BovXydotov ets/pftpi ditoxQEyfE, xai biazEQdoaG
та xafiaA2>aQtxd дёиата fit’s t//»’	е^олАгоас
xai gtoaov, Kara tov TEQfeit EjccoQtjoe, хтакфйуу
тгр> 3 Ayylakov. xai dtpvAdxrcoG tov otootov алМ)-
XEVoavzoGi M5 elbov avrov ol Bovi.yaQoi dowrax-
rcos biaoxooai^dpEvov, iniQQtyuvrrEG л.о11тр> aTyjiu-
icoolav xai qdvov brohjaav. 6 be 3 lovcTtviavoG ovv
oAlyoiG Tiolv ev тсп xdoTQO) xuzwpvycbv ЕЛ1 TQUJlV
UfTEQaiG ОЛЕХЛЕЮЕ ids &UQUG. 4%OOd,UEVOG bf TTjV
T&V BovtyaQOJV E7llf.lOV>tV, TOVG faVTOVg (WTOv VEV-
Qoxojz/jou.Q, 2/d t^g vvxtog roic nloioiG hufidc ?.o-
{faaicos Ефкув. xal цеТ aloyvvyG ev тЦ полет лао-
еуеуето. (I, pp. 78i16—782a)
45.	Bulgari usque ad Auream portam
incursionem faclunt
Tu) tfuvTco yQOvcp oi BovAyaooi bid tov Фслёа
Л&Ьца тф oxEvq) dniQQtyjavvEG ecog rife XovGrjq
лботус 8db(w.uov. tov de doiHtibv i&v ufpaytvTow
xdi alxpoAcoiioitdvTCoy, vntQ atjttyuov gvra, Asysiv
ovx sypuEv. avTol be dfiAafieiG e/q ti/v ywQicv avtcov
Vn£GTf)Slf>UV. (I, p. 7856—g)
46.	Bulgari contra Arabes in Thraciam
invadentes pugnant
Tcp f}r etei Xitctlafe ZovAEijuav рЕта gtoaov xai
dpyQabcov, xai bienEQUotv e£ 3Afivbov ev rij Oqoxt].
OV TE.i,EVTljoavTOG auyQEVEl OcfUEOOG. %EIU&VOG 8e
fiaQVTdrOV yEJ'O.UEroV EV TI] Gocpci] 6)5 ЕЛТ y,UEQUG
Exarbv uy cpavyrai yijv ex ryq XQwraMco&£tot]G
yiovoG, ni.ijO'OG 1ЛЛЮУ те xai xa,uyAcov xal hotncov
£d>cuv twv t%fiQan> retirtpcaoi. — — — ovvyyav
бе 21:005 aiaovG xdi oi BovPyaQoi stoas,uov, xal xa-
TEocpa av xihddaG Fixooibvo \4ed^o)r.(I, pp. 78914.—19,
79017_18)
Юстиниан за втори път царувал 6 години.
Като завзел церската власт, той дал на Тер-
вел много дарове и царски вещи, отрязал
[му] и част от ромейската земя, така нари-
чаната днес Затора1, и го изпратил с мир.
А Апсимар, който избягал в Аполониада, бил
заловен и заведен при Юстиниан, също и
Ираклий2 [бил заловен] в Тракия заедно с
други военачалници.
44.	Юстиниан воюва срещу Тервел
През 3-ата година Юстиниан нарушил мира
между ромеи и българи3. Като прехвърлил
конните теми в Тракия, той въоръжил също
и флота, тръгнал срещу Тервел и завзел Ан-
хиало. Понеже войската станувала без охрана,
българите, като я видели пръсната в безре-
дие, нападнали я и пленили и избили много
хора. А Юстиниан с малцина избягал в кре-
постта и три дни държал вратите заклю-
чена Но когато видял упорството на бълга-
рите, той прерязал жилите на конете си и
като се качил през нощта на корабите, тайно
избягал и позорно стигнал в столицата.
45.	Българите нахлуват до Златните
врата
През същата година4 българите през
Филея5 нахлули тайно през теснините и
стигнали до Златните врата. Не мога да кажа
броя на избитите и пленените ромеи, защото
не може да се изчисли. А българите се вър-
нали в страната си, без да претърпят щети.
46.	Араби нападат Тракия. Българите
воюват срещу тях
През 2-ата година6 Сюлейман7 пристиг-
нал с войски и емири и от Абидос преминал
в Тракия. След смъртта му емир станал Умар.
А в Тракия наставала толкова тежка зима,
че около сто дни земя не се показвала из-
под зал едения сняг, и множество коне, камили и
други животни на враговете измрели.----
А и българите започнали война срещу ара-
бите и избили 22 хиляди от тях8.
Ззгора тук означава областга между Стара планина, пограничния окоп Еркесия, Стивен и Не-
себър. Вж. 3татарски, История, 1, 1, стр. 170. Общо за употребата на името „Загора" в средновековието вж.
Ат. Нишрков, Областного име Загорие или Затора някога и сега, ИНЕМ. V, 1925, I—IV, стр. 80 и сл.; Ив. Са-
къзов, Областного име на Загора, Сб. в чест на А. Иширков, София, 1933, стр. 353 и сл. Срв. Г. Цанкова-
Пешкова, Территория болгарского государства в VII—iX вв., ВВр. XVII, 1960, стр. 135 и сл. 2 Брат на
Апсимар. 3 Събитията се отнасят към 708 г. 4 Т. е. първата година от царуването на Филиппе Вар-
даний (7il—713). Събитията се отнасят към 712 г. 5 Филея, гр. в Тракия, при дн. Орманли. па Cipera на
Черно море, северно от езерото Деркос. 6 От царуването на Jh>B ill Исавэд (717—741). 7 Другаде този
арабски предводител се нарича Мосломах. Обсадата на Цариград траяяа от август 717 до август 718 г.
8 Българите участвували като съюзници на византийците.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
217
47.	Terbellis bellis intestinis Romano nun se
immiscet
Тф d3 (хитф Ntxifcag 6 3vXo>irt]S yQdq'st
’Aqtepiut sv HsoucAovixi] алсл^агг л^Ьд Teq-
fistcv tov avaXafieo&ai ovpua%iav ВосАуаоафт xal
E/dtsiv xazd Aeovtog. tov di cbrsAfl'OvroG, dtd<ooa>
aura) GTQoxbv 6 TeQ^ehs xai леутцхоуто xsvitjvdQia
XQVoioV. EQ'/ETQl yOVV Л(Ю£ K<X>VOTfl.VtlVOVGIot.O> 6
’Adtepiog. uij dsSaidvTjG be avtov TtjG ло^еок,, ol
Bov^yafjci tovtov тф Asovti лаоадЕдсохаш xai cpi-
‘kocpoovi^EVTEQ лао avwv vnsoTQstpav. 6 ds (jooi-
ift'C TOV ’AQtEjMOV OVV TO) Evliviry (IVElAE, d)]~
ре-бсас ttjv SvlcviTov ovoiav' pdyiurQOG yao tov
лХобююс navv witjQxs' ovv avsoiG anExEtpaAias
xcu- tov адуселтохолог OsooaAovbctjg nal ajttovG
nkiowiG, nksiovaG Ье tQmvoTuuqoE xal st-coQios.
(I, pp. 79214—7932)
48.	De terrae motu in Thracia facto
Tij xg' tov 3OxTw^ff.ov pap>det tov ayiov dr/~
pMjtQtuv, TjpEQu d (lioq tf, csiopoG piyaG ysyovs
xal (pofiEQGQ sv Ko.JvuTavnyov^uAsi, xai snTcbthjoav
sxxAi]o[ai xai povaonjoia xai otxoi, xai Лс«к лоА-vg
ал&ЬагЕУ. елеое ds xal fj 'Agnadtov sv тф
ЗцдоКнро) xai аллае ло1ла1, xal та ysgoaia.
Ttjc hoZscdg Tstyi], xai ло1е1£ xai ypogla ev rfj
Sscixt], V rf Kbtaia xal Kixoutfdeta xdl Tlguhtios.
(I, р/8019_1Б)
49.	Constantinus Copronymus Paulicianos in
Thracia collocat
Тф td etei KcovozavTivoG тф> f)sobooiowioAtv
TtOfisAafiev apa ту AIsAiTiyvij, taypaAcoTtoac лйгта?
tovg EXEiOE. Kat ngotpAosi rov &avarixov лдосАа-
fopEYOG tovg ovyysvsiG aircov * AopsviovG xai .Sv-
qovg aiQEtixovG eig те то Bv^dvtiov tisrcoxiot xai
Tt]V Срахлр’" oi psygi tov vvv digsoiv tov tvqov-
vov dtaxgatovetv. v>y dry xai елХатгуОт) f] cuqeoig
t&v Ilavkixiavcbv. (II, p. 103-.g)
50.	Bulgari incursionem usque ad Longum
murum faciunt. Constantinus Copronymus
exercitum contra eos duett
Тф д' аитф etei E^Ttjcav oi Bovkyagot лапта
bul та xuofiEVTa хаотоа, xal tov [iaoikEWG auitd-
47.	Тервел замесен във византийски
междуособици
През същата година1 Никита Ксилинит2
писал на Артемий3 в Солун4 да отиде при
Тервел, за да получи помощ от българите и
да потегли срещу Лъв. Когато той отишъл,
Тервел му дал войска и 50 кентинария злато.
II тъй Артемий тръгнал срещу Цариград.
Но понеже градът не го приел, българите
го предали на Лъв и като получили дарове
от него, се завърнали. А императорът умърт-
вил Артемий и Ксилинит, като отчуждал и
имотите на Ксилинит, който бил много бо-
гат, защото бил магистър. Заедно с тях той
обезглавил и солунския архиепископ и мно-
зина други, а на по-голям брой отрязал
носовете и ги пратил на заточение.
48.	Земетресение в Тракия
На 26 октомври6, през четвъртия ден [от
седмицата], на празника на св. Димитрий, ста-
нало голямо и страшно земетресение в Ца-
риград. Много църкви, манастири и къщи
били разрушени и мвого народ загинал. Пад-
иала и статуята на Аркадий в Ксиролоф, както
и много други, а също и [части от] стенатана
столицата, която била откъм сушата, и градове
и села в Тракия, а също и Никея, Никоми-
дия и Преиет6.
49.	Константин Копроним заселва
павликяни в Тракия
В 11-ата година Константин7 превзел Тео-
досиопол8 заедио с Мелетина, като пленил
всичките им жители. Под предлог, че имало
мор, той преселил в Цариград и Тракия срод-
ните нему еретици — арменци и сирийци. Те
съхраняват и до днес ереста на тиранина.
Чрез тях именно се разпространила ереста на
павликяните.
50.	Българи нахлуват до Дългата стена.
Поход на Константин Копроним срещу
българите
През същата година9 българите поискали
данък поради построените крепости10. Но по-
1 Т. е. третата година от царуването на Льв III Исавър. Събитията се отнасят към 719 г. 2 Визан-
тийски сановник, доверено лице на детронирания император Анастасий II (713—715).	3 Анастасий II като
частно лице се наричал Артемий. 1 Анастасий бил заточен в Солун след свалянето му от престола.
5 Това станало през 24-ата година от царуването на Лъв III. к Селища в Мала Азия. 7 Т. е.
от царуването на Константин V Копроним (741—775). В същност тези събития са ставали в 756 г. (6247,
в Tlieoplianis Chronographia, р. 429, 19—30). Срв. Златарски, История, i, 1, стр. 201—202, който ги отнася
към 755 г., понеже не взема пред вид, че Теофан изостава с една година за дадення период, 8 Град в Арме-
ния, дн. Ерзерум. 9 Според автора това е 13-ата година от царуването на Константин V, но в съшност съби-
тието е станало лак в 756 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 202—203.	10Защото българите смятали по-
строяването на крепостите като нарушение на договора от 716 г. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 201.
28 Гръцки извори за българската история, т. VI
218
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
oavzog tov dztoxQioidQiov avr&v gifo&ov ecoq tcov
liaxQ&yy TEiycbv, мол mokXip ai%/ua2axriav ytotfcayrsg
vneoTQEtpav afifaiiteig.
Тф c&’ etei о ^aocksvg &isoxQaxEvGS хата BovK
yaQCDVf xal sWcbv sig znv xlsiaovoav Bsosyti-
fi<xr} яоМоЬд djrolscag, vjtEOTQEipE per3 aiGyvvrjg.
(П, p. 116-12)
51.	Pontus Euxinus congelat
Тф xy etei yeycve ipv%og psya xal nexQOTcaov
хата n/v fiaoiMda xci ттр> ovazoByv xal oqxtov
xal dvoiv, слоте rijv адхтфат tov IIovtov tuaQoMav
Esu sxatdv /маю то wslayog cfftofai&co&ipKu xal ssil
)' mfyug to nd&og nayijvaC ovjieq xtavic&srrog
т/Ь&'$т) ETtl allag xr wfyfiig, слоте cvpuoQqxoffijvai
Tt/v ftalacoav 17} fyQQ, xal TierojioQEio-ijni vtieqUsv
tov xQvovg TiaQa те (w&Qiwtcov xal ±фалу ^/xeqcov
те xai ayolcov то льлауод, ало те Zixyjag psxQL
Aavov/temg xdi tov Kovyn лота/nov tov AavdotQscog
te xai Aavd^Qt'cog xdl tcov J^exQOnvlcav xdl zijg
Лоиггцд axrijg .uejcql Msarj/i^ag xai Mifiefos.
(II, pp. 1118-12,)
52.	Constanilnus Copronymus aulas
Bulgarorum incendit
Тф xff etei dydmp> firj&sv лштрлад /сего. Па-
yavov zov xt'Qiov BovXyaQO»’, sgatfpi'Tjg e^e2.&u>v
rijg лбАссос xat d^vldxrovg eI'qcuv тад xluocsvQag
btd zijv йяахцВ[р EtQnvTp\ Etcn/Mley Eig BovlyciQtav dog
Tovitv^ag, xai fiaZ&tv sti'Q cig zag avldg ag stye,
/лето. <pofiov vTi&jtQEipe, yevvaiov tcr/&v люцуоад.
(II, p. 13R—1S)
53.	De Niceta patriarcha Constantinopolis
origine Slava
3AvTiyjElQCfTOVEl de naTQVJQXfiV HVlXlfTCO' svvovypv
xal Z-d'/.dpGV. (II, p. I418_19)
неже императорът унизил пратеника им, те
нахлули до Дългата стена и като взели
много пленници, върнали се невредный.
През 19-ата година1 императорът тръгнал
на поход срещу българите. Той стигнал до
прохода Верегава2, но изгубил много хора и
се върнал позорно.
51.	Черно море замръзва
През 23-ата година3 наставал голям и много
силен студ в столицата и на изток, и на
север, и на запад [от нея], така че по север-
ного крайбрежие на Понта морето замръз-
иало до сто мили дължина и до 30 лакти4
дълбочина. А като паднал снят върху [леде-
ния пласт], натру пали се още 20 лакти, така
че морето се уподобило на сушата. Хора, жи-
вотни и диви зверове можели да ходят по
заледеното море от Зинхия8 до Дунав и до
река Куфа0, Днестър и Днепър, до Некро-
пилите7 и до останалата част на брега чак
до Месемврия и Мидия.
52.	Константин Копроним под пале а оу лите
на българите
През 24-ата година8, след като свързал
привидно приятелство с Паган9, господаря
на българите, [императорът] излязъл ненадейно
от столицата и като намерил проходите не-
защитени поради измамния мир, навлязъл в
България до Тунджа10. Подпалил аудите11,
конто намерил, и се върнал уплашен, без да
е извършил нещо доблестно.
53.	Цариградският патриарх Никита
славянин
[11мператорът]12 поставил вместо него13 за
патриарх Никита14, който бил евнух и сла-
вянин.
1 От царуването на Константин V. Събитията се отнасяткыг 760 г. 2 Проходы Верегава не е отъждествен
точно. Според Дуйчев, Проучвания, стр. 163, Верегава е Върбишкият проход. Вж. пак там подробна книжнина
на изказаните други мнения. 3 От царуването на Константин V. 4 1 миля 1800 стъпки, т. е. около 1 км
и половина, а един лакът = 61 см. ’ Облает по северного Черноморско крайбрежие, намираща се между
Кавказ и Азовско море. 6 Дн. р. Кубан. ' С името Иекропили бил наричан един залив на черноморский
бряг на север от устието на Дунав. ® От царуването на Константин V. Събитията се отнасят в сыцност към
767 г. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 220.	9 Български хан (767--768).	10 Това е река Тича, а не
Тунджа. Вж. V. Besevliev, Die protobnlgariscben Inschrlften, Berlin, 1963, p. 267.	11 Според някои изеледвачи
с аули тук са означени дворците на първобългарския хан (вж. В. Бешевмее, Паралели, ЙИД, XIV—XV, 1937,
стр. 75—80). Други смятат, че тук става дума за селищатана прабългарите (вж. В. v. Arnim, Zur Geschichte der
Onoguren, Zschft. f. Slav. Phil. X, 1933, p. 345 sq.; В. Тъпкова-Заимова, Първоначалпото българско селище
и въпросът за аудите, ИИБИ, VI, 1956, стр. 441—450; срв. Moravscik, Byzantinoturcica, II, р. 80.); Г. Баласчев,
Укремтелвше работы в старобългарската войска, Мвнало 1918, стр. 1 и сл., изтъква, че прабългарите са имели
много аули (селища) в Североизточна България. 12 Т. е. Константин V. 13 Патриарх Константин II (754—
766). w Никита 1 (776—780).
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
219
54.	Constantini Copronyml navigia
ad Anchialum submerguntur
3EcTQaxevos <5e хата BovAy<iQo>v sre^fj те xat
siAcoicri, xal алеетetAev ёзй Ay%fokn> %eAavbio. fJ'/J.
fioQQa be nvebcavros cutcbAovro navra tntyy oAtycov,
vneoxQeipe be ev rjj лблес abd^cas. (П, p. 15B_7)
55.	Constantinus Copronymas exercitum contra
Bulgaros ducens mortem obit
Тф dy etei exivr]ce Kcovaravrivos спблог хата
BovfydQCOv, xdi Ttoirjoas eiQijrrjV ипеит^ец'е. xdi
t&v BovfydQcuv bcbbexa yihabas siet&eovrcov els
Beofyfiiav, axovGag b paailevs «cii e^ekbwv els
il/v Aeyoptsvyy At&ooco^av tnenecev arrets, xcd
narvas aveAibv •faieorQcipe')' els zip’ swAiv. tovtov
rov srbXeifov (bvofiaaev evyevij cos pt]bevbs Gtpayev-
tos XQioTtavov. 6 be rfjg Bov^yaQiag xvqlos ’Елё-
qi%os, yvors on ex row olxeicov avrov nQobiboTat,
yQdtyei тф fiaodei „fiovAijV e%a> rov (pvyeiv xal
eA&eiv si{M3S Ge' nepyjov ovv pot Aoyov cvrabelag,
xal rivas ifyeic cpl'Aovg dibe, iva tiaQQ^GCo avrois
xal cwboducooi tict.u 6 be xortpos «»’ xal avorpeos
cwvm')x(h] rij reran/ rov JBovlydouv, xal yQ&pst
avrep, xdxelvos ua&cuv jiavrag catcbleaev. олео 6
KojtQibvvfios axovcas rip' yevetaba avrov e^ertle.
Тоэ Aer erei exGTQarevet Kcovcravrlvos xara BovA-
ydfxuv, xal &et]ldccp oQyff хата rebv oxelcbv шДоа-
xoj-bels xai ткется AdfiQO) xal biaxaet ovazeDeis
xara rljv ^AQxabtovero/.iv гпеотретре tyxMno$. xal
eAihov ev E^Zvboia xai bicai^cotcdpevos ,u£%Qi tov
^TQoyyv^ov xaareHov bvijuxet rpv%fi ^dl Ofbfiau,
boojv xdi Xeycov on tpyv stvdi dafisGtcp naoeboth]
bid t%v beoroxov Mapiav' о2л’ ало rov vvv n-
poD&o) xal avv/Liyeiot/co ms &eur6xos aArj-bbs ovaa.
(П, pp. 17B- 18e)
54.	Корабите на Константин Копроним
потопени при Анхиало
[Императорът]1 тръгнал на поход срещу
българите по суша и по море и пратил към
Анхиало 2600 хеландии2. Но като задухал
северен вятър, всички погинали с изключение
на малък брой и той се върнал безелавно в
столицата.
55.	Константин Копроним умира при поход
срещу българите
През 33-ата година3 Константин изпратил
флота срещу българите и след като склю-
чил мир, се завърнал. Но българите пратили
12000 души войска в Берзития4. Като на-
учил това, императорът излязъл към така
наречената Литосория6, напади ал ги и като
избил всички, се върнал в столицата. Импе-
раторът нарекъл тази война благородна, за-
щото не бил убит нито един християнин. А
господарят на България Елерих6, като раз-
брал, че е предаден от приближените си,
писал така на императора: „Имам намерение
да избягам и да дойда при тебе. Прати ми
прочее залог за безопасност и ми кажи кои
приятели имаш тук, за да им се доверя и те
да избягат заедно с мен.“ Императорът, би-
дейки лековерен и безразсъден, се хванал на
измамата на българина и му писал [имената
на привържениците си]. А този, като ги узнал,
избил всичките. Като чул това, Копроним си
оскубал брадата.
В 35-ата година’ Константин тръгнал на
поход срещу българите. И поради божия
гняв усетил силен огън в краката си, изга-
рял от страшна треска огненица. Върнал се
на носилка в Аркадиопол. После пристигнал
в Силимврия и когато доплувал с кораб към
укреплението Стронгилон8, починал духом и
тялом, като викал и повтарял, че е жив пре-
даден на неугасим огън заради богородица
Мария и че занапред трябва тя да бъде по-
читана и славена като истинска божия майка.
1 Константин V. 2 Вид лвумачтови военни кораби. Този поход е станал през 774 г. 3 От царува-
нето на Константин V. Събитията се отнасят пак към 774 г. 4 Берзития се е иаричала областта, обитавана
от славянското племе берзити, около дн. Битоля, Прилеп, Крушево и Велес. И днес жителите на тази облает
се именуват бърсяци. Вж. L. Niederle, Slovanske starozitnosti, Praha 1906, П, 1, p. 424 sq. = Manuel de 1’antf-
quite slave, I, Paris 1923, p. 104 sq.; M. Драное, Заселение Балканского полуострова славянами, Съчинения, I,
София, 1909, стр. 302; Змтар ка, История, I, 1, стр. 230; ВИИНЛ, т. I, стр. 189, бел. 7.	5 Неуточнена
облает. 6 Т. е. хан Телериг (768/9—777).	7 От царуването на Константин V. s Стронгилон е укрепен
нос на Мраморно море между Теодосиевата стена и Евдомон. Вж. Janin. Constantinople byzantine, р. 415.
220
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
56.	Telerigus Constantinopolim confugit.
Leo III lacobitas in Thracia collocat
Aecov 6 ex zijs Xa^aQos vibs avrov ЕрасЦем-
csv etr) ef. tovtov t7j a1 ETEiKQooEfpvyE TskkeQiyos
6 r&v ЛоуупРардсоу pqS up fiaodet Iv rfi л6аес
ov лоооЬе^арЕУо5 Igsvpsvfoaro bcboois. — — —
T(p p' etfi KQoo&pvye IIe)J.EQiyog 6 xvpios TCOV
Bovkydpcov ta> pouodsi. xal no&joas avrov латдс-
xtov fyvyvva Tfl r^g- yvvatxbs avrov Efotfrye sga-
b&py, xal bcsduEvos avrov ало ci/s aylas xokvpr
fhj&QUG peydkcos xai ууиящзе xal еёо^аов.
Тер / etei 6 атутое tojv 'Pcopcttcov eis Teq-
pcavixEiav fciEh&ciiv c/jyjiaLdjTEVfjE Evqovs 'laxcofft-
ras sifaj&os локо. ovs EvcpKtGEV 6 fiaaiAEbs eis ti/v
@Q&ap. (П, p. IQj-iJ
57.	De morte Nicetae Slavi, patriarchae
Constantinopolis
Top E ETEI TE&Vip'E NlK^TUS TICXtQiaQXfjS KcOT~
cnavtivovnoAECOs, 6 ало S&Adfiarv evvov%os, xal
&Qo%siQi£sTai IJavlos 6 tI/mos avayvebox^s KvnQios.
(П, p. 191б_17)
58.	Exercitus Romanorutn contra Slaves
in Peloponnese ducitur
Тф •/ etei Elfnp'Edcaoa EIqi]Vt] juerd tqjv 3Aqu-
ficov ostooteaafi SzavQdxiov латосхлог xal Aoyo&Enp’
xard. tcov JS&Aafitvcov' xai xa&Eklicjyv олето^е Mav-
ras xal vnocpoQovQ елюСцое rfjs fiaoiAibos. ea$<j)v
be ev Пеаолоуу7]ССР xal локАтр oiypa}.cociav xal
kacpvQa Aaficov IjyavE rfj ffaailibi,. (II, p. 2118-2з)
59.	De Constantini VI expeditione contra
Bulgaros
rO Ье flaodEvs l&jkfe хата BovAydncov, xal
Tozftovs vixtfoas vmegtqeipev. (II, p. 257 8)
56.	Телериг избягва в Цариград. Лъв III
заселва яковити в Тракия
Лъв1, синът на [Константин] от казарката,
царувал 5 години. През първата година от
царуването му Телериг2, царят на лонгобар-
дите, избягал в столицата при императора,
който го приел и привлякъл с подаръци.---
През 2-ата година3 Пелериг, господарят на
българите, избягал при императора, който го
направил патриций и го оженил за сестрини-
цата на жена си — Ирина. И като го въз-
приел от светата купел, обикнал го много и
го удостоил с почести.
През 3-ата година ромейската войска се
отправила към Германикия4 5 и пленила го-
лямо множество сириици яковити6. Императо-
рът ги преселил в Тракия
57.	Смърпипа на патриарх Никита
славянина
През 5-ата година умрял Никита, патриарх
на Цариград, скопец от славянски род, и
бил ръкоположен Павел, уважаваният четец
от Кипър6.
58.	Византийски войска срещу славяните
в Пелопонес
През 3-ата година7 Ирина сключила мир
с арабите и пратила патриция и логотета
Ставракий срещу славяните. Като отишъл,
той ги покорил и всички ги направил дан-
ници на императрицата. А като дошъл в Пе-
лопонес, взел много пленници и плячка и ги
занесъл на императрицата.
59.	Константин VI на поход срещу
българите
Императорът8 потеглил срещу българите
и като ги победил, върнал се.
1 Лъв IV (775—780).	а Авторът на хрониката погрешно смята Телериг и по-долу Пелериг (другаде
Елериг) за две различии лица. Телериг избягал в Цариград през 777 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр.
237.	3 От царуването на Лъв IV. Авторът вторн път говори за това събитие. 4 Град в Сирия.
5 Яковити се наричали монофизитите в Сирия според името на Яков Барадей, който в VI в. организирал
сирийските църкви. 6 Павел Кипърски (780—784) бил иконоборец. 7 От царуването на Константин VI
(780—787) и майка му Ирина. Походът на Ставракий се датира през 783 г. Срв. Златарски, История, I, стр. 238.
8 Тук става дума за похода на Константин VI в 791 г. За този поход обаче Теофан съобщава, че след едно
малко сражение се разбягали и българи, и византийци. Вж. Theophanis Chronographia, р. 467в—12- Срв. Златар-
ски, I, 1, стр. 243.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
221
60.	De clade in Bulgaria a Constantino
accepta
Tty (j etei EsuozQaTEvei хата BovAyagcov, xat
avvant'ica^ KuQba/M] тф xvQtty Bovlydgcoy, arXij-
dos laov xal oqxotzcov ало^ал&т xat rip- xoqtijv
xat siacav тгр> vstovQytav xdt tovs imtovg, uoai$
avtoQ bcatyvycuv cioyRtey ev т/j zroAEt. (II, p. 2516_ 19)
67. Constantinus VI tributum Bulgaris
solvere negat
Tty s' etei Kaobup^s b xvqlos BovAyaQu/v
EyQay’E тш fiaciAEi „?} tsAegov ,uoi лахта, у eq%o~
ecus tj/c o/y? ygvotfa л6от1]С.и 6 de /ЙсюгХ&Ч
ajiEcrctiAEv avxty Etn&v oxt oia bi] tiofttei col лахта
алЕатегЛа. ysQtov de ei, xal ov He Act) xo^cobfjvai
GE ECOG T&V сЬЬе, OiaI' Ёу& EftyO/Liai гтрбС GE, y.Cfl
Et tl xQtvEt 6 &e&. GwabQoioas ЬЁ о роойвЪъ Ijmxv
e^IUe хат avrov xat ёЫсо^еу avrov fcog fig та
tbia. (II, pp. 2621—274)
62. Irena Berrhoem Anchialumque reficit
AvTT] xal Trp> EV &EGG<jl.OVlXT] BEQOGUtT EXTI-
gev, EiQTp'onoAtv /LiETOvO'Uduaca. EXTtoE de xdl zi]V
’Ау%1алот. (II, p. 29x_3)
63. Crwnmus in Romanorum exercitum irruit.
De clade in Bulgaria a Nicephoro accepta
Тф avT& etei poyas dufofiEvrjG тф лаф ev
^TQ-vfiovi, tm^EoovTES oi BovAyaQot та&тцу acpti-
kovto, yQvoiov aItqos yd lag exotov, xdi cTQUTqybv
ciua тф Ааф xatEctpagav, xai Im&ovteg to xovlbov
vjt&jTQEyxw. тер аутф yQovty Kqovp-og 6 t&v BovA-
yaocnv aQytyybg Tt/v ZaQbixip’ ласккарЕ, xal yd.td-
bag g’ GTQaTuuT&v xaTEocpa^Ev, b de KixtypoQog
dq&EV хат* ovtov e^eaH&v a^ioAoyov pev ооЬеу
EHOtTjOE, TOIG de JtEQIGCO&ElGlV EX TT]g (pvyqg CIQXOV-
oiv gItovci loyov oamftilaG pi] bovg tois FjrpQOiS
ttQOGtpvysrv EfitdaaTO, ev dig тр> EvMjuiog слода-
60. Поражение на Константин VI
в България
През 2-ата година1 Константин тръгнал на
поход срещу българите и като влязъл в сра-
жение с Кардам2, господаря на българите,
загубил голям брой войници и военачалници,
както и шатрите си, целия обоз и конете си,
а самият той едва се спасил, като избягал в
столицата.
67. Константин VI отказва да плати
данък на българите
През 6-ата година3 Кардам, господарят на
българите, писал на императора: „Или ми
плати данък, или ще дойда до Златните ти
врата. “ А императорът пратил да му кажат
следното: „Пратих даиък, какъвто ти подо-
бава. А понеже си стар и не искам да се
уморяваш чак дотука, сам ще дойда при
тебе, та каквото отсъди бог.“ И като събрал
войска, императорът излязъл срещу него и
го прогонил до земята му.
62.	Ирина възстановява Верея и Анхиало
[Ирина] възстановила Верея4 при Солун
и я преименувала на Иринопол. Тя възстано-
вила също и Анхиало.
63.	Крум напада византийската войска. •-
Гибелта на Никифор в България
През същата година6, когато била раздав
вана заплата на войската в Стримонската об,-
ласт6, българите нападнали и задигнали
[парите], всичко 1100 златни литри7. Те убили
стратега заедно с войската, взели обоза и се
върнали. По сыцото време Крум, предводи-
телят на българите, превзел Сердика и избил
6000 войници. Тогава Никифор уж излязъл
срещу него, но не извършил нищо достойно
за упоменаване. А военачалниците, конто се
спасили чрез бягство, му поискали обещание
за неиакърнимост, но той не им го дал и
така ги принудил да прибягнат при неприя-
телите. Между тях бил и техникът спатарий8
1 От самостоятелното царуване на Константин VI, т. с. от 790 г. Този поход е станал в 792 г.
2 Хан Кардам (777 ? — 803).	3 От царуването на Константин VI. Този поход е станал проз
796 г. 4 И тук съставителят допуща грешка, като твърди, че е била възстановена Верея в Македо-
ния (дн. Бер). В сыцност е била възстановена Стара Загора, наричана също Верея или Бероя (£?эдчма). Това
е станало през май 784 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 241.	5 Седмата година от царуването на
Никифор I (802—811). Събитията се отнасят към 809 г. Срв. Златарски, История, 1,1, стр. 254 и сл.
6 Изглежда, че областта по долното течение на Струма е била организирана като военноадминистративна
единица — тема, по времето на Юстиниан II. Вж. Af. Pajicoeuh, Облает Стримсна н тема Стримон, 36. Радова
ВИ, V, 1958, стр. 1 и сл. Така че тук може би става дума вече за Струмската тема. 7 1 литра = 72 но-
мизми (жълтици) или 1728 кератия. 8Спатарият (мечоносец) участвувал в императорските процесии. По-
късно — само титла. Вж. Brehier, Les Institutions, pp. 107, 118 etc.
222
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
qlog pwavixoG. отаоЕсо; de ел сситф ytvopswjG,
Ьт/jQOlQ TOVG nteloVCLG WtOXA&pOG VOTSQOV SXOXCOOE
д^нЕтюЕси xcu E&oQiatG xa&vnofiaZ&v. oxstpausvoG
de толетушсют rd страте*'ftara, noiov bsivbv xaxd
.Xqcotlo.v&v ovx EJisvotjOE; Tipooerate yaQ тог g Xgj-
OTiavouG ex jiayrcg Фершод ел1 tog 2$la] iviug pr-
toix[Fsg&<m, tug be tovtcov otoceig лшоасхЕО^ал’
xal tfv afyuakooiaG ovx е^аттог то лдаура. ev
d/M'i'jfavia tovg novxaG yeyovoxaG, dEVTEQar ovv таил;
xdxcootv siQOOETa^E otQaxEVEo&ai nxcoyovG, xal е$ол-
Ai^eodai tivtovg лада t&v Ь/мусЬдсо>', nageyovrcov
dvd ivf voplouara xat nQOG tov dyfiuGtov dV,t]Asy-
yviOG та dvipooia avx&v. tqitt] xaxdvota ёлолтЕпе-
aiku tuavxaG, xai draft iffа^еа^си rd tovtcov dfyuoota
teAtj, лаоёургтад xat, yaQXicmrxov ЕУЕка drd XEQana
dvo. TETfioTi] лл-ууц, tovg xovcpiopoi'G лапск dva-
(k fiasco 8 at л(Юоето$е. лЕрлтт) ovpipoQu, tovg tv
Evay&v otxcov KaQOtxovG-, tov ds oQtpavovxQOtpetov
tSV&VCOV yT]QCOXO/lEtt’)V ?XxlT]Gt&V f.lOTaOTt)QlCOT fta~
oifax&v, та xcutvtxd dciaiV'Eiofkjtt ало tov stQcbxov
etovg TTjG avrov TVQayvidoG, rd fie. XQEtxzova t&v
xTT^idxcov eig xt/v ftaoiAtxijv xovQaTMQEiav coQFo&at,
rd psvroi teat] avx&v foiaffiEaftai toig evanouEi-
vfvjiv eig tovg avrovG FvayEiG oixovg, cog dwitovc&ai
ло/Л&г rd теЛту, t&v oixijoEcov GXErovfiEvan', xai
x&v ycofxon' xai E^oixsiv. EXTTj xvQavviG охолЕ1С$а1
лада t&v OTQixrijyovvicov tovg o&qocog ex tt]g лтсо-
ypiaG dvaxTioflsvxaG, xal anaixEiO'dai Zprytara
EVQExdG Hi]oavQ&r. Eftdourj xdxcooiG, tovg лоб x'
ygovcov EvgTjxoTas xai p&yjQi t^g dsvQO я[&оу ij
oxevog ouovv xai avxovG s^aQyvQi^EG-ikii. dydot]
ddixia, tovg ex л&ллоуу tj лдолаллсоу х^доуоиг'/-
oavraG diaiQs^EVzaG ex t&v a&r&v x* ypovcov e$-
avadidovui тф dtjuooltg^xai tovg wv-tpapsvovG e^co
t^g ’Aftddov o&fiiaa oixe ixa dvd dvo vopdoptcaa
TEAEoai лдооета^Е, pafauxa t.oI»g xaxd zip' dcodsxd-
Евтимий. Когато пък избухнал бунт против
него, той подмамил повечето [бунтовници]
с подаръци, а след това ги наказал с кон-
фискации и със заточения. И какво ли зло
не замислял срещу християни1 с цел да
унизи войската. Наредил християните от
всички теми да се преселят в славиниите2, а
имотите им да се продадат. Това по нищо
не се различавало от пленничеството. Всички
изпаднали в голямо затруднение, но последвала
втора злина: заповядвал бедните да служат
във войската и съселяните им да ги въоръ-
жават, като заплащат по 18 номизми, а също
всички общо да внасят в хазна та данъците
им3. Третото злоумишление: да се проверят
[имотите на] всички и да се повишават дър-
жавиите им данъци, като трябвало да пла-
щат и по два кератия4 * за хартиатикон6.
Четвъртият бич: заповядвал да се отнемат
всички облекчения6. Петата беда: от обитатели-
те на богоугодните заведения, сиреч сиропи-
талишето, странноприемниците, старческите
приюти, църквите и императорските мана-
стири да се изисква димнина още от първата
година на насилническото му управление;
най-ценните от имущества та им да се вземат
за императорско попечителство*7, но техните
данъци да бъдат наложени върху ония, конто
оставали в самите богоугодни домове. Така
че налозите на мнозина се удвоили, понеже
стопанствата им били намалявани, и те поч-
нали да се изселват и от селата си. Шестого
насилие: стратезите да издирят кои бедни
са забогатели изведнъж и да им изискват
пари като на иманяри. Седмата злина: тези,
конто от двадесет години насам били наме-
рили някаква делва или гърне [с пари], и от
тях да се вземат пари. Осмата несправедли-
вост: да платят данък на хазната на тези,
конто са получили наследство от деди или
прадеди, след като са се отделили от тях,
макар и преди двадесет години. Той заповяд-
вал също да се облагат с по две номизми
тези, конто купували роби извън Абидос,
най-вече тези в Додеканеза. Деветото без-
1 Т. е. византийците.	2 Според Златарски, История, 1,1, стр. 254—255, става дума за славянските
области в Македония, а според други автори — в Западен и Северен Пелопонес (вж. Р. Char ants, The chronicle of
Monem vasia and the Question of the Slavonic settlements in Greece, DOP, V, 1950, pp. 155—156.	3 Това
e системата на т. нар. „кръгово поръчителство" — athji^ryvw. Според нея по-заможните платали данъците
на по-бедните си съселяни. Вж. Fr. Dolger, Beltrage zur Finanzverwaltung, Leipzig—Berlin 1927, p. 130; P.
Letnerle, Esquisse pour une histoire agraire de Byzance, RH, 219, 1958, p. 161; Острогорски, Историка, стр.
194; срв. Л’. А. Осипова, Аллеленгий в Византии в X в., ВВр XVII, 1960, стр. 28—38.	1 Един кератий се
равпява на 144 част от златння солид или 1/1728 част от литрата. 6 Хартиатиконът бил един вид такса
за писмените документы. в Става дума за някои облекчения, направени от Ирина през послелните години от
царуването й на данъците върху търговията, земевладението и пр. Вж. Успенский, История, П, стр 238. За финан-
совата политика на Никифор 1 срв. и Липшиц, Очерки истории, стр. 128 и сл., и Д. Ангелов, История на Ви-
зантия, I, София 1959, стр. 283—284.	7 Императорската „куратория“ или попечителство била властна да вземе
известии недвижный имоти в полза на императора. В случая тук проличава стремежът иа Никифор да ограни-
чи маиастирскитс привилегии. Вж. Успенский, История, I], стр. 239.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
223
vrjcov. swart] naQavoia, tovg tug ладаз7аА7.асс1оод
vbiOvvrcK, pcAiora rajs ptxQ&G 3А<йа£, vavxAt]QovG,
pafi&wre pptonx&g £iiGcn>wg> uXovtug diVEiGoai ex
rG>v ха&адлауЕГтауу лщ avrov хтурагигу, cog dr
IxripnjU&oi 3ioq avztbv. бехатт] after a, tovg Iv
КсогогартлгиЕлб^а ^motj/MWG vai-xAr{QovG avyayay&v
6е6сохеу im toxoj TETQaxsQaxov то тб/мс/ш ava
%/qvoIov AizoaG бсббЕна, zsZovyraG xal rd vvvtj&t]
xopipiEQXia. ravza ex tu>v no/A&v cog ev xeqttAaiq)
fxixftd pot ^GrqAoyQacptjzai, dtjZoivza то kqog лаг
si6og n2.sovs^iaG avzov ttoteutfyarov. rd ydQ xard
zt]v ftaoulda toig ev zslsi xal ^egoig xai svts7eoiv
svdsixllEvza бита лав avrov ле(м GvyyQufpcov
ovra лавеЗллоцЕТ, Вжое tovg novrjQobG zotv olxs-
Tf7n> xa&vsrsfiaAE ccxotpavrEiv tovg Sffvz&v 6еоло-
tog, ogoi 6t]hi6i] fv EvnoQiu szvypv, tovg urv dta-
[iaAAovraG zifjitjG d^aov, tovg бе diafkiAXopevovG
s^uQyvyl^fijfy. &ore xat nru xt/eovZatnov ovra sv
тф fp6QCof aver бет/ Tvyyavovza ex лог cor l6i(i>v,
fisraorsiAdfisroG 6 ларсри-yoG fptyji „tisG rip’ xeiq6
GOV ЕЛ1 lip> XECpO.Atpf UOV, XCil OfiOOOV nOGOG %OV~
GOG GOl SGTIV* 6 6s liTQftG EXUTOV E^EinSV E’/JEIV.
6 6e dyaysiv ravzag хчх са>ттр> zip’ otgav Ефу. cor
EVsyJ)evTa>v (fijoiv 6 egkotiguevog „ov t( yoelav
EJStG ЛЕЦЮлиорОТ) 7 OVVaQlOTTjGOT /ЦО1, xal OQaG TO-
/мсриата excacrv лоребои qqxov/jsvog ovtoigu.
Тф) &' etei tug xard Xqigtuxvcjv sjuvolag eketsl-
vevt exoipi'ag affEovG, ^ayoQaGiiovG navroluov aAo-
yajy f)ocxt]pdrmv те xal xaaxS)v,d6ixovG 6t]p£voetg xai
^Tl/jiaG T&v EV TEAEl, roXlCfAGVG EV XAOIOIG 6 зшя
voftofferayr rd pi] roxi’QEir, xal alAag pvoiaG xa-
x&v EniroiaGt <j)V -f] xard psooG lozoyla rpoouxi]
toig ^iTEfiT]fieva)G tytovot /tav&dysiv rd xQay,tiara
л&рихе. r&v 6s Martyanov, zcbv vvv Ilavlixiaratv
xal 3Adtyxavcw, ro)v xard Ф(юу[аг xai Avxaoviav
dyxiyEiroVdtv avrco (sxsi&er ydg Eyeyovec) qilog qv
6i&niQ0G, zq^g not g xal zsXeraig avz&v sttiyaiQayv.
ovrot ycoQar sAafjov etu zijG fiaotAEiaG avrov atpo-
/jO)g xoAasvEoi'/aif xal лоАмИ z&r xovq'oteqcov ratg
aitephoig auz&v бшр&афрзау dofrug. — — —
тф ydQ лаалср oajJ(Mcr<p rrov yrjorsiatv ri]G d' Ъ’~
dixrlcDToG imam'ioarrEG ^aQUXtfyol eig rd Evyai'ia
Asavra GTQartjj'dv ran' 3AQfiwcaxatv ci r rfj poya
умие: крайморските жители, главно малоазий-
ците, конто се занимават с мореплаване и
иикога не били живели от земеделие, да ку-
пуват против волята си от заграбените от
императора земи, за да им се определи за
тях по-голям данък1. Десето безбожие: [им-
ператорът] събрал знатните притежатели на
кораби в Царигрид и им дал по 12 златни
литри с лихва 4 кератии за комизма, макар
да плащали и обичайните си данъци. Те-
зи малко злодеяния от многото други на-
писах аз накратко, като разкрих изобрета-
телносттана Никифор за всякакъв вид гра-
бителство. Пропусках злините, конто е из-
вършил в столицата срещу първенците, средно-
имотните и обикновените хора, а те надми-
нават всяко описание. Така той подкупил лу-
кавя слуги да наклеветят господарите си, ако
били богати, и оказвал почит на клеветни-
ците, а от наклеветените събирал пари. Освен
това имало един свещопродавец на площада,
който живеел охолно от собствения си труд.
Ненаситният го извикал и му казал: „Сложи
си ръката на главата ми и се закълни колко
злато имаш.“ Човекът признал, че има 100
литри. Тогава той му казал да ги донесе на
часа. А когато ги донесъл, умопомраченият
му рекъл: „Защо ти са тревоги? Ела да
обядваш с мене, па си иди със сто номизми
и бъди доволен от тях.“
В 9-ата година императорът разширил за-
мполите си срещу християните2: безбожии
ревизии, закупувания на всякакъв впрегатен
добитък, стада и храни, несправедливи от-
чуждявания и глоби на първенците, събиране
лихви върху корабите, докато със закон забра-
нявал лихварството за всички, и хиляди други
зловредни нововъведения. Затова е извънредно
трудно да се изброят поред, ако някои иска да
научи делата му поотделно. Той бил горещ
привърженик на манихеите, наричани сега
павликяни и атингани3, негови съседи във
Фригия и Ликаония (защото той произхож-
дал оттам), и се наслаждавал на техните га-
дания и обреди. През време на негового ца-
руване те добили възможност да живеят без
страх и развратили мнозина по-лековерни с
престъпното си учение. — -- — В първата
събота от постите, 4-и индикт, сарацини на-
паднали при Евхайта4 Лъв, стратега на [те-
мата] Армениак, който носел заплатата на
1 Според Успенский, История, П, стр. 239—240, тук прозира опит да се свържат и служещите във
флотата с владение на поземлеп участък, както това е било и с останалите воснни. Общо за тълкуването на
финансовата политика па Никифор срв. и Острогорски, Историка, стр. 192—196. Според Lemerle, Esquisse d’une
histolre agraire de Byzance, p. 73, това място трябва да се тълкува в смисъл, че корабоиритежателите, а не мо-
ряците би пи Ирину ждавани да купуват земя. 2 Т. е. визаптийците. 8 Атииганите била християнска секта,
близка до павликянството, която възникнала през VIII в. И тук се смесват павликяни, манихеи и атингани. 1 Град
в Пафлагония.
224
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
tov ^e/hotos, Тагглу di/FiAovro ovv лоААф лАх/дех
2cwv, XEvzijvagia ty ovcav. tail tovtols ovv о veos
*Axad/j fM] naibsv&Eis, 6 Фа/.dQtdos teat lUtdov
(brA^OTOTEgos, жата BovAyagcov naoarazTstat ада
^Tavgaxug тф vug abrov. хей e^eADoiv rijs fiaoi-
2/<5ос exeAevoe h'txr/Tav uacgixiov xal ysvixuv Ao-
yU&ETtfV TO. brjfWOUl T-EAt/ T&V EXXA}]Gt&V xal (ЛО-
vaoirjQi'cov avafhfidoai, xai bxrd> ft&v dcaeffcniAEtar
tovs r&v doyovTcov d^aar/ff-i/vac oixovs. xai v/v
&gijvos psyas «' тт] это.Ael. tril tovtois ЁухаАогулЕ-
vos гото Osodoatov zratgixiov tov ASaAtfiaQa, tov
yvtjGiov airrov fiEQaziovros, on tiovtes xarafio&Gtv
т/р&т, ёЁозтота, xal ev халдф jiEiQaouov ztoptes
EHi%agtfoovzai rij ynu/oei fyttov, t<p^ stqos autov
„el d iitos oxAjjqvvcov EoxAtjgwE zip’ xagdtav pov
(bs tov Фадао), rl dyafibv Eorai tois Ё>лд '/Eiga
рог1; siagd J^iXT/ipooov, (-teoddciE, pr/ sxdsyov siAip>
r&v ogtofieroov oot." &uovvd$as di zd uTQtxtotra&L
avaroAijs xai dvGECOs, xai uoAAovs txEvt/ras idiots
O(g(oi4Ois, oqiEvdovais xal fyapdois oktAlguevovs,
(iAao<pr/povvzas apa tois OTgatavpaaw т/Ааое xarb
BovAyaQias. Kgov.uos di- rd ллфЬ/ ipofh} tiers, oi-
тап’ avT&r tv MoqxeAAt], iftsixo eiqt/vt/v. d Ье rats
oixviats xaxovfiovAiaK xai rats t&v opoepgovcov
avrov oz'ufiovAaiv duxiiiAtiffy. eigeqxecui de. sis BovA-
yagtar zfj x' rov 9lovAfov рт/vos- xvvbs yv tnaoAfy
sravcoAsdgios. xal лдоАЁуа>г zip' avrov navcoAE^QUw
OvyV&S ЕЛЕХу^ЁууЕТО „US ZTOQEVEZat. XOL &ЛОТГ/ОЕ1
rov aA%a6fi; on xav a &eqg xav 6 uvtixeu.lej’OS,
eAxei lie axovra'1 peta yovvras kq&ws GviLpoAds
do^as xatsvodovo&ai ov тф &e& rd zr/s vixv/s aAAa
zfj tov ^ravgaxiov svzvy/u exiqgvtte. xal rots xa>-
Avovct ri/v el'oodov dg%ovutv T/nstAsi. яйоау Ье t/Al-
xiav, scos xai ftgEtp&v avr&v, dtvi/Ae&s g'ovEvEo^ai
лдооЕтаЕЕ. xal rd t&v opoipvAcov vsxgd o&para
(harpa sia, /ujvz/s E3u/j.eAgv/ievos tt/s t&v axvAmv
avAAoyijs. xAei&oa be xal Gcpgayidac rots zapsiots
Kgovpov e^v&eIs ais I'dia Aoifibv 9/о(раА1аато. <Ъта
темата. Те взели заплатата, която възлизала
на 13 кентинария, и пленили многобройна
войска. Но невразумен достатъчно от това,
новият Ахав1, по-користолюбив от Фаларнс2
и от Мидас3, се приготвил за бой срещу
българите заедно със сина си Ставракий.
Като излязъл от столицата, той заповядал на
Никита, патриций и финансов логотет4, да
събере държавните данъци от църквите и
манастирнте и да изисква от домовете на
първенците налозите на изтеклите осем го-
дини. В столицата настъпило голямо рида-
ние. За тези си деяния той бил упрекнат от
патриция Теодосий Саливарав, верния негов
служител. „Всички викат против нас, госпо-
дарю, му казал той, и в час на изпитание
всички се радват на провала ни.“ [Импера-
торът] му отговорил: „Ако бог ми е направил
сърцето кораво като на фараона, какво добро
могат да очакват поданиците ми? Не чакай
друго от Никифора, Теодосие, освен това,
което виждаш!“ Като събрал войските от
Изток и Запад и много бедни, въоръжени на
собствени средства с прашки и тояги, който
[го] проклинали, заедно с войските се от-
правил срещу България. Крум, уплашен от
множеството, когато били в Марке ли6, по-
искал мир. Но императорът поради собстве-
ното си неблагоразумие и неблагоразумието
на съветниците си, коило мислели като него,
отхвърлил предложението. На 20-и юли той
навлязъл в България, когато греела пагуб-
ната звезда на кучето7 *. И сам предричал
гибелта си, като непрекъснато си повтарял:
„Кой ли ще дойде и ще измами Ахав? За-
щото бог или пък Сатаната ме тегли насила."
Прочее след първите сблъсквания той помис-
лил, че е на прав път, и известил, че успехите се
дължели не на бога, а на щастието на Став-
ракий. И заплашвал военачалниците, конто
били против нахлуването. Заповядал да бъ-
дат избивани безмилостно хора от всички
възрасти, дори и кърмачета. Оставил непогре-
бани тру повете на умрелите си съплеменници
и се грижел само да прибере плячката от уби-
тите. Като поставил ключалки и печати на Кру-
мовите съкровищници, завардил ги вече като
1 Цар на Израил (918—897 г. пр. п. е.), известен с това, че преследвал поклонниците на Йехова.
2 Тирании на Агригент (565—549 г. пр. н. е.), прочут с жестокостта си. 3 Легендарен фригийски цар, про-
чут със сребролюбието си. Известна е легендата, според която богът Дионис му дал способността да превърща
в злато всичко, до което се докосвал. 1 Този Никита бил помогнал на Никифор да завземе властта от
Ирина в 802 г. 5 Той бил началник на императорската гвардия. 6 Маркели била тогава гранична креност.
Според Златарски, История, I, 1, стр. 204, тя се намирала на Бакъджиците при с. Вой ника, Ямболско. По-пра вдо-
цодобно изглежда отъждествяването й с Карнобатски Хисарлък, югозападно от Карнобат. Вж. К. Jirecek:
АЕМО, р. 158, 2; К. Шкорпил, 11РАИК, X, 1905, стр. 564; К- Skorpil". Byzantinoslavica, III, р. 336; В. Авра-
мов, Юбилеен сборник Плиска—Преслав, София 1929, I, стр. 197—200.	• Гака наричали звездата Сириус,
която се смятала за лош предвестник, тъй като в дните на нейното изгряванс, наричани у нас горещници,
се явявали доста заболявания. За този известен поход на Никнфзр в края на юли 811 г. срв. В пи хански раз-
каз, ГИБИ, IV, 1961, стр. 11 и сл., и Теофан, ГИБИ, III, стр. 280 и сл.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
225
yovv xai twga /zs/lzy Xcionavcbv аявтеи&> оц'Сщле-
tcov tcov oxvAmv xal xqv AFyoLievqv av^ip’ wv
Koovuov ev&TQqoev, exeivov ccpofiQa reTaneivcopievo)?
г5?;7.оЕ’гто? oxi ifiov vevtxi/Gits' 2dfle el’ ti cot cigeo-
tov ejti, xai i’ieA&E ev elotjvh' 6 fie xij? eipqvq?
Eytlob? xavxqv ov ngooqxaxo. eq* ol? %а2.ел>р>а? о
Kqovuo? та nJ? yfOQj.? eioofiov? nal t^ofiov? tie-
(H&rQuSev djc'i’^viiaoi gvXtvoi?. 6 fie Next/qvQOS
tovto у vol? xoi? ovv own rd xq? ajifoteuig stQoeAe-
ya>t on xav птерюто' yevco/iefia, ovfiel? tKtpvyg tov
oae&qov. xal ueff3 qiiioa? five Gwaijooioa? Aaov о
fidoikipo? enqWe хит 1 xq? tov Nixqq jqov oxqvq?.
xai tovtov avaiQovotv оЬщхЪ? xal лагта? too? ovv
и/ up aQxovui? xai tov aoov nAijiiq dnetoa, xai
naoav vt/v aaooxevqv аге/мроттс. T,qv fit xe/vdi/v
roti StXlpfOQCn 6 KqoVUO? EXXOIptt? ?7U ^IJAOV dl'l'/Q-
Tijofv ti? inifierSo' navuvr, el if ovtco угриЬба?
то ogtovv xt& ледсаруоосбпа? steqi^ niveiv eI? avid
too? BovAyiigntv dgypvra? ixeZevoev, ryxavycouevov?
хат' cii'Tov cb? anJjjGxov xat rijv eiQip>qv iiq Нелгр
gopto?. tovtov tov Nixiypooov xq? dpftq? XgiOTtavol
I'iagvTEQOv ov fieri %Qjvcp qxvyqc<a'' ndvra: у do tov?
nob avrov nifwadrov? tiaotAEi? r// dnavikxoniq. vneQ-
qxovTtoev ovco?, ov?e.o ei хата .ueoo? ti? {tovlf/tifi
fittStevai та novqod emiqbedpaTa, о xqjvg? tmlet-
yei xal q xeiq taovqoet. nAqv &c tov xgaa:refiov to
vqraoua nx>6fiqfa.ir.
TiTQc'nxeTai be xol SravQdxK? 6 vid? avrov
xaif>L(o? хата tov csioyfivlov xat poll? xq? payq?
Ftifl&E. £ыу, xal xavaAaftcov rqv ’Afipiavovnohv
drayoQevtTui. xtd piq fivvdjutvo? eno%eu >{h.i fyoneup
rqv ndZii’ xaxEkafiev. 6? bid rqv nAqyqy & up ла-
Аатио хеш его? anooizo? qv, f^ov/.eto fit xbv xov-
(lonaAdrqp Miyjufl. top yaufigoy avrov extVfpA&acuf
xij fie yaunfi Qeoq>avoi, xqv proiAetav xaut).UTsiv.
yrov? fie tovto о Miyaql e&ilqyq? dvayooevexai
(jaoiAev? tv up faxnobQOUup пара Tq? ovyxlqrov
xai tcov zaypatcov co? qfiq cmeyvioafiEVOV tov £iav-
(.axiov. опер tio.tiu)v Srangdxio? xov nalaxiov e^eZ-
(kur, rd f-iovafiiXGV avti'xa. ovv xq yvvaixl avrov
('-koryavot neQiOEfAivo?, ei? та Вр'лха fiovaorqQ.ov
cTeAevvqje, xal етацч] h> n} pavij tov ^.tTygov. top
fie T.q? aoyjieQiOGvvq? fipovov xoxelyev 6 ауиитато?
Nixqq'4Q0?.
MtyaqA fie 6 xovQonauirq? xal yap/jQd? xov
PogiAeco? jSiixqrpoQov cb Payxafik qv q npooqyoQta,
iyxQatq? T(7iv cPcoftaix&v cxqmpcov din. tov fiqfiov
xal xq? ovyxAqrov dvafieixvvuu GxqurQmv, алсо-
свои. Отрязал ушите и други части от те-
лата на християните, конто се докосвали до
плячката, а така наречения аул на Крум изгорил,
въпреки че този твърде смирено назвал: „Ето ти
победи. Вземи, което ти харесва, и си върви
с мир.“ Обаче врагът на мира не приел пред-
ложение™. Разгневен от това, Крум заградил
входовете и изходите на страната с дървени
укрепления. Когато Никифор узнал за това,
предрекъл пред своите хора очакващата ги
гибел: „Дори и птици да станем, никой няма
да избегне смъртта.“ След два дни вар-
варинът събрал войска и нападнал шатрата
на Никифор. [Българите] убили по жалък
начин него, всичките му военачалници и без-
чет войска и взели целия обоз. Крум отря-
зал главата на Никифор и я набучил на кол
за показ на всички. След това заповядал да
оголят черепа и да го посребрят наоколо и
карал българските военачалници да пият от
него и да се гаврят с него като с алчен човек,
конто не поискал мир. Християните не били пре-
живявали по-тежко време, отколкото при Ники-
форов ото управление. Защото той надминал
по безчестност всички императори, дори и
най-жестоките, конто били преди него. Ако
някои иска да опшпе злодеянията му по-
дробно, не би му стигнал'! време и ръката
му би отпаднала. Но от конеца се познава
тъканта1.
Смъртно бил ранен в гръбначния стълб и
Ставракий, неговият син. Той едва се измък-
нал жив от боя и като стигнал в Адриано-
пол, бил провъзгласен за император. Понеже
не можел да язди, стигнал на носилка в
столицата. Поради раната си той лежал не-
подвижно в двореца, но поискал да бъде
ослепен зет му, куропалат Михаил, та цар-
ската власт да остави на жена си ТеофаноЧ.
Михаил, като разбрал това, бил незабавно
провъзгласен за император на хиподрума от
сената и от тагмите. понеже Ставракиевото по-
ложение било вече отчаяно. Ставракий, тцом
научил за станалото, излязъл от двореца и вед-
нага с жена си Теофано облекли монашески
оде жди. Той завършил живота си в мана-
стира Брака и бил погребай в Сатировата
обител8. Тогава архиерейския престол заем ал
пресветият Никифор.
Михаил, по прякор Рангаве, куропалат и
зет на император Никифор, бил провъзгласен
за владетел наромейския скиптър от народа
и сената. Обаче той се отказвал от властта,
1 Визаитийска поговорка, която означава, че от една
племенница на имп. Ирина. Била омъжепа за Ставракий
град, но нс ее знае точно къде. Сатировият манастир
Бостанджи. Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 306.
29 Гръцки извори за българската история, т. VI
малка част се познава цялото. 2 Тя била атинянка,
през 807 г. 3 Манастирът Брака се намирал в Цари-
се намирал също в Цариград, на 2 км източно от дн.
, 460, 461.
226
Scylitzes-Cedrenus -- Скилица-Кедрин
,«£»' ттр> aoyj/v xai urj txarog elvra 7.Ё-
ycav oyxov togovtotv irQayfiartov nQOGava^tDGaGpai'
тф naxQD'icp Ье Aeovu тф sg AnfiEvitov, ал'Ь(р,
Ovfioada boxovvzt xal dQaontjQttp xai zov gtqo-
TEviiarog tojv uvaroAixaty iiQ-yovzi Ttjvtxavra, tkiqe-
yCDQSl Ttjg tgOVGlUg, XUV EXElVOg blboUEVYfV 7afiECV
ovx ^ds/.yjOEV, avd^cov savzov алохаТоуу zov pa t-
Jaxov ftodvov. ntQpvTQ&xEio be [,id7J.ov zov УГгумр.
cog аитф ztQSztov dvabEgao-dut to XQazog, xat avrog
vsuoxystzo осхетгу IcFGftat bid. ftiov xai AEtTOVQyog
тототатб? те xai Ьдаоилсдтато?, xal oqxol? fpotxot-
bsCTaTOlg EVESlEOOV TCZs VCIOGXEGEIS. OVTfu Ы TOV
У/iyatp. xai лаоа zov olxstov oxosrov zag трча?
avategaiiEVov zyg flaoiAtiag, Kqoviiov те tov Bov7.-
ya.QO)v aptyjovzog тс/Т? EfarQuafisv Eozvylaig ftioq-
iiEvzog, xal tow BovAydocov cp^ovijuaTioif-EVTcov
zaig vixutg, та zfjg bvoEcog exviktoIovv те xai sltfi-
Zovto. Ёёо&У oir to) paoi7.Et Mcyarp. ЕхатдатЕосас
xat avTv/v xai xatf ooov о tor те sncuysiv xat
arayaaiGai rug Bovlyaoixag лдоуоца?. zayv tf
ovv biardyfifaa елёцлотто латтауоЪ xa'i zayv та
стдагЕоаата gvvtP^qch^ovto. xai о Kqovuo? bs zip
tov paotAEGig лгёЬнлето; xivijotv, zov tavzov 7.aov
tx zi]5 sinovoywfc uvaxa7.scdfiErog xal up sv ovv-
aftgcucag, OTQazoizEbov z~ xuqteqvv ad7.a Елп^ато
xal tTitovza лоосецеуе tov paoiAsa. Ф? be xai oi-zos
ач ixeto xal .та<»or<atvnExtent тф Koovuco dyyjov
лоу zi]g ^Abtiiavovno.isojg uvAt^oitsvcp, йхдоро/ло-
uni ufv syivorzo avvE'/sib xd ooov ev sxfjpo7J>ag
.ua/j], xai ev л-'юас? апшт Ёлсхдп.тьотбоа та cPco~
fiuiayp E'pao’Ezo, dig xal 9 v ip} vrug bid tovto tovg
GTfMJTunzffg oofiuv xcu otpaba^Eiv лоо? аууЁ^ауру
xal xa-fynAixtiV о1\ил7.охф’. еле/оутс? Ье tov p:ioi-
7.ea)g xai bcargtpovTog, eite bid bsdaav, giotisq ё7.ё-
уЕти, eite xal xai,(tov cijTOVVvog tov ёля^Ьеюу, Eig
dvaioyyvzlav то л7Ур)п? erg-fen/, xal xazepucov Fig
ttqoouxwt zov paoi).Eio5, xai st ai] sgd-i-л, цлесАоту
avzoi те bia.Q<_»~iiai zov yaQaxa xai < vgoa^ai to eg foapii-
01g. tovtols xataxMo&elg zoig Auvutg 6 put fleljg avoi-
ywoi те тце nvAag zov стоатолЁЬос xai тц>05 naQazaitv
1 отато. to r5’ avvo tovto xai о Kqovuos Eioydoazo, xal
zov EavTov GWraias 7~aov <h’T 10007105 suzt] тф paoi-
T.EI,. ЛоХ)м b3 ovzds tf. XU.XEIV05 TOV ECIVTOV FXaGTO5
naQaxa7.Eoa5 Aadv, xai Aoyov? tnaycoyoi'S x.at л,а-
qiuvegeis еслотте? ^uQo.xai.tGfu bvva(iEva? Л0О?
d7,xtjv, TSAO? to zzo7.Eatxbv rat? Ga7.myii oifutfva-
fiEvoi d7.Aip.oig ^QOGEQoagav. EVQtborcoG Ье tc7>v cP<d~
fiatuyv vTiOGTavTon1 tov? noAEfiiovg^ ^Qcol'xcbg zs xai
caib()slcog ayon’i^ofisvcov, ЁЬалауато rd tojv Bov7-
ydoon’, xai el? лсутеАт] av о.леёЬеу t'xaycoyijv
като заявявал, че e неспособен да поеме така
голямата тежест на управление™. Той по-
искал да отстъпи властта на патриций Лъв1,
арменец по произход, който се славел като
храбър и енергичен мъж и бил тогава вое-
началник на войската в Анатолии2. Но по-
ел едният отказал да я приеме, понеже за-
явил, че е недостоен за царския престол. Той
увещавал по-скоро Михаил да заеме властта
като подобаваща нему, а сам обещавал цял
живот да му бъде роб и най-верен и деен
служител. Обещанията си потвърждавал с
най-тежки клетви. Така Михаил въпреки на-
меренията си поел юздите на императорската
власт. А владетелят на българите Крум, въз-
гордян от предишните си успехи, и бълга-
рите, увлечени от победите си, започнали да
опожаряват и да плячкосват западните об-
ласти. Тогава императорът Михаил решил да
тръгне на поход срещу тях и да възпре и
да задържи българските набези, доколкото
му било възможно. II тъй той изпратил
бързо разпоредби навсякъде и войските бързо
се събрали. И Крум, като научил за раздвиж-
ването на императора, върнал своята войска
от набезите и я събрал на едно място.
Той се укрепил здраво на стан и зачакал
идването на императора. Когато и този при-
стигнал и се разположил на стан срещу Крум,
който стану вал някъде близо до Адрианопол,
започнали чести престрелки и един вид
схватки от разстояние. I I понеже във всички
тях ясно се проявявало надмотцието на ро-
меите, войниците, възгордени от това, се
вт} рнали в общ рькопашен бой. Но тъй като
императорът се въздържал и се бавел било,
както разправят, от страх, било че търсел
удобния случай, войниците започнали да се
държат нахално и да викат в лицето на им-
ператора и да го заплашват, че ако не ги
изведе, те ще разрушат преградите на ла-
гера и ще влязат в сражение с противниците.
Склонен от думите нм, императорът отворил
вратите на лагера и [войската] заставала в
боен ред. Същото направил и Крум и на-
редил своята войска срещу императора. II
всеки от двамата дълго ободрявал войските
си и им държал напътствени слова и уве-
щания, конто можели да им вдъхнат сме-
лост. Накрая тръбите дали бойння знак и
[войските] се нахвърлили една срещу друга.
Ромеите давали решителен отпор на неприя-
теля и се биели геройски и мъжествено, та
силите на българите започнали да се изто-
1 Бъдещият император Лъв V Арменец.
2 Тема Анатоли к била в Мала Азия
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
227
($5q xai avvo? 6 Koovpo? алЁиарег аяагса-
ypv E?insvo~6pEvo? xai та лототута т<ъг otqcitev-
f на cov dwAapfidpaiv), si из'/ Aitov о тазу dyaioh-
хбзт отоат^уо? ту? fiauAtia? Е(зазт хти та. vtt avxbv
Ptatpiidoa? таурита, oof avrot? тзр’ та&у fatoteituv
(pjrfTO qtvy&iy ah fa? ycoQt?. tovto bt xai 6 Лото?
отцнаи? xaxtddjv Е$Ел/,аур xal tov Turov rij? dvdQitt?
P/avvoiGf. xal ol BovtyaQoi uacv ov^fjitu q-uysiv
елзЬоесч cfors?, ('tvallaQQi'iOtnTi? tTiijWov hit d/.a-
Aappov mi? rPc>3patoi? xal пгшутссттог т!р> vfrtip>
ttoyauavTu. тс?) oviifidvu yaQ oi 'Ptopaici катарty-
fy&’TE? та? tpvyfi? TifV тазу Всмдуи&ОУ cvx it)E?avTo
TtnoGpoh'v, Ьлл? ev#'? г7(.’0ь qvy',(T Етубзтцоат.
алси/отто uh1 oiv xal тазу стсюпазтауу ло).}.и1, л(-
7itot\ i bi x-'/l тазу отсзатз/уазз1 ovx bjjyoi, ev oi? xai
AhyaiA рауютдо? 6 Aa%aTododoio?. d bi. paoAsv?
poll? pt rd nvo? ptfx>v? a&fiavorov el? " Aoxabtcv-
cioliv dvaoaf^Etai, tXEi&sv те тзр' ffatjAiba xaia-
AaupavEi, тит EiQppliov Aeovth psxd. tojv diuy
avrov tv &Q(big xaxahndw, (опте лаоорЕУЕЕУ xai
та? htp.aola? тазт BovAyuatvv xal тс? Er.bQopb?
avay.oTtTE.y. (II, pp. 361S—393y; 4012- -4522)
щават и те щели вече да отстъпят, защото
самият Крум се бил вече уморил да обикаля
навсякъде с коня си и да подкрепя измъче-
ните войници. Но в това време Лъв, стра-
тегът на източните войски, който се стремял
към царска га власт, внесъл разложение сред
своите отреди, напускал с тях бойния ред и
се отдал без причина на бягство. Като ви-
дя л а това, и останалата войска се изплашила
и храбростта й се разколебала. А българите,
конто насмалко щели да у дарят в бягство,
одързостили се, нахвърлили се срещу ро-
меите с бойни викове и им отнели пибедата.
Смутс ни от станало то, ромеите не дочакали
нападението на българите, а веднага се впус-
кали в бягство1. И тъй загинали много вой-
ници, па д нал и също немал ко стратези, между
конто бил и магистър Михаил .Паханодра-
кон2. Императорът с известна оцсляла част
от войската едва се спасил в Аркадиопол и
оттам стигнал в столицата. А в Тракия оста-
вил споменатия вече Лъв с хората му, за
да отблъсва грабежите и да осуетява на-
безите на българите.
64.	Leo V Bulgciros in fugam vertit
64.	Лъв I/ обрыца в бягс in во българите
Zvysfit] дт кги bt* сАла? utv a tick ' Ptopaiot?
ТЕ Х(Ц PovAyaQOt? &VOjQnt7IlfftlTp>Ul TUV STQOQ&lbbVTa
szoze/toj', ov% fauna de xal bid rfa ртуГтдоЕоГгса
pi/Aovuav. BovLyagoi топ? t? i]8cbv атаатагтЕ?
rant латовкоу rip> PwuTian’ Koxalaupdrovc-i лаууе-
пт, xai ларй tov poo A ecu? лдоаЬех&ЕУТЕ? MiyarjA
tv duLq oQ'ji? ppxuTutxt^oviai yjjjQot?. xai we? Ье
Paipdiot тазу ev toi? лоопузчоарЕта? ajypaACoTto-
tUntov лолеnot? та deoutt buiMt>?ayrf? ei? rd?
еш'тсоу Елауг/хоз’ navQtba?. tovtov? u.navra? 6 та»'
Bov/.ydoon1 асгутр/Ь? Kqgv,uo? Exbotlfaai oi drr>/TW.
тик ph ovv tuv <P(()uubov EZiao'trii tbjxEi fj ex-
dooi?, ii tivI xai 6 paoiAfi'? xai tive? atuAoyoi
иаукатесЮ'ЕУто ротауиС азотто yuQ did rij? тШ»у
^Qvaq-vycov sxdduEut? ri/? fiagpacixij? алсбА.ауз'^Е-
uttai 7л'т]Лал[а?. tive? Л’ dmiQEGxm’TO лао? тз}у уга'з-
P?P’, изу xOQi^paic? ETvyyavE Ntxippoo'!? 6 TTCrrQido-
yi/? xal 6 pdytuiQo? (~)еохтюто? етъ аоЕтГ/ xal go-
3’kufi лаизтЕсазу таз tots, xai d^Aoi di ovx oli'yot,
E<fttiTG.i ?^yovTE? та xaif t avrov? тер Мецз, xal pp
did. cTpaoq: vytov ЕхдбсЕоз? тзр' tov i'Ieov ло.(заЛ1лбз -
та? лазчАхр fiotjdstay Titv tov ijaQylaQov e^evuevi-
Станало така, че за избухването на го-
респоменатата война* межд} ромеи и бъл-
гари немалко значение между другото
имала и следната причина. Някакви българи,
като изоставили родните си места, дошли с
целите си семейства в страната на ромеите
и като били приети от император Михаил,
се заселили в различии области. А и някои
ромеи, пленени в споменатите вояни, разкь-
сали оковите си и се върнали по родните си
места. Владетеля? на българите Крум поискал
да му бъдат предадени всички тези хора.
Прочее някои ромеи смятали предаването за
много уместно, защото ми следи, че с връща-
нето на бегълциге ще се отърват от вар-
варските плячкосвания. Това мнение било
споделяно и от императора, и от някои видки
монаси. Но други начел о с патриарх Ники-
фор и магистър Теоктисг4, който се отли-
чавал по добродетел и разум между съвре-
менниците си, а и още мнозина други не
били съгласни с това. Те назвали, че пове-
ряват съдбата си богу, че не бива, прене-
брегвайки всемогъщата божия помощ, да
умилостивяват надменността на варварина с
1 Това е известната победа над визаптий ците при Версипикия на 22 юни 813 г. Вж. Theophanis Chrono-
graphia, pp. 5002—5023, според когото Лъв не бил изменник. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 268—270.
2 Точи ггьлководец се бил прочул с победите си над арабите по време на Ирина. Според Theophanis
Cbronograplria, pp. 467^—468?, той загинал още при хМаркели в 792 г. 3 Става дума за споменатите в
предаождащия откъс събития, конто се предшествуват от обсадата на Месемврия през есснта на 812 г. В същ-
ност тогава Михаил I е правил опит за мир. Вж. Theophanis Clironographia, pp. 497lfi—499l5; Theophanes Con-
tinuatus, ed. Bonn., p. 12—17 sq.; Genesius, ed. Bonn., p. 12.	4 Този Теоктист взел участие в похода на
Никифор I в 811 г.
228
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
^Eofiat alamort-tatr. utjSafttoe be cvfifiaoip lip
Toiavxip tjuicioeo); rov Kqov.ugv, b stQotex&siG
d.yEQQLTiiod'i] ^olvUOq, nal f] TQOCIl] xal 6 JtoAvS
tp&oQoG xotr *Pcoftaioyy елциоамФ^сеу, ti/lo it tov
ikoV U>S SOCKE TiOVOlKOVOUOVVlO^.
Tecds de ify’ paotAEior d.o%tp’ яцм&оо&реУСК о
Aewv tycoiAiiy ti£Vj Eva tcov tqicuv bvia ofc 6
Aoyog lOioQTjOE tpllaoaq avwivai тф Bapbavicp 6л?)-
vlxa 7tQC£ tov uovaybv ev tq? ФмодД&р Evom^osv,
aybpa veov xal bpu’iiiav tovq,uoq)(t]t uveSei^e tov
cpoidEoaicov тау/латод, MiypifA. <5е rdr rgjv2dr, xal
avrov Eva tojv toicov bvia, ov тот vibv ex тер
ayiaq aVE§E^aio xokiaifityfiQaq, яатрЬаоУ uveihe xat
ко pupa т?р то» E^xGvliiiojv uyjjAip, xal rdzla <5ta-
szovti r?7s jfaocA&as xa&cuoxeQ тр> avruj poltpov.
oi BovAyaooi <5e лЛеоу ii] ngo iuxqov тй)У ‘Pco-
paicov ijni] txyvGT^EViE-; rip (,-)оаюр> xaretgexov
xat to. ev jtogiv ifyfiow xai iPty^ovio. еЬо^еу ovv
tq? iiaoiAi I jiQEof)Eiav gteiacm xai Adyovq xivfjoat яео1
сцрртр. tov ue BovAyaoov <ppva$a,iiEVov xal tip
eiQfprp naQOJO'iUEvov, е<Чез]Ое fui%rfi dvdyxtjq
i ф fiaoiAet. xai yovv xal owa^potodEVTotv tcov gtqo-
lEvptaTCOv paffl] ovveot?] xpuiEQci, xal ла/лу IpTtjdi]
rd cPtouatxa cTQurevpara. кот Ье BovAydocov rij
blfb^El EKIKEIUEVUJV, 6 flaOlAEVb EV TIVl V7lEQ8E$[q)
талер ётядк /лет a rip ЛЕ1.1 avi'-y Eiu.iQFtas xaiEO-
х6лЕ1 rd bpcoueva. исц xaiayot'/Gag ox dovviaxioi
xai nacov rclqiy aKO/EtsroviEq oi ВобАусцкя елл-
dtcoxovot rofc rpevyoviCK, 71араха).Еоаь robs dpep
id'xbv xai avbcaq aya&ufc yxvEofiai xathxeievoas
xat fit] tcov ePtoiiai(.ov svxafiuv ziSQudnv yjopovoav
£<S to fJt]5evf е'лигДетщ paybaicoq avrofc. xal тф
лападб^ср тгр huijEGEtuq TOEipauFvos tovs лаоаы-
%6viast xal то Аослог tcov BovAyd'MV GTQaiEvpa
тф ciicyvibitp тсатёзш^Е xal iciQay^jq xal tyofiov
еуелА1]ОЕ, xai dfaifp оуЬе'к tpepyrpo. tooth» еле-
gov fikv ev Tt] TiQooiioA-rj лпР/лх, xai avxbq b то»
oAcov aQyijyo^ ti xal тауЕик оло rcov oixEia»’
еллер xe2t]ti uvax&tp; bpavpoj TtjV vcoir]Q[av Елоау-
ftaTEvoajo, EaAcocav bl xta толу .xegovtcov лоА/лр
л1е1ооъ- tovto rb Epyov rd ftiy icbv BwAyaQaiv
предаването на бегълците. И понеже този
Крумов натиск не постигнал нищо, горека-
заната война избухнала и последвало пора-
жение и голямо изтребление на ромеите, за-
щото друг бил по всяка вероятност божият
промисъл.
Между това, когато завзел царската власт,
Лъв назначил за турмарх на отреда на фе-
дератите1 младия и буен Тома2, един от
тримата, за конто вече се съобщи, че са били
с Варданий3, когато той посетил монаха4
във Филомилион5. А Михаил Байба, съию един
от тримата и чийто син бил възприел от све-
тата купел, той направил и патриций, и ко-
мес на екскувитската схола® И всичко друго
в управлението на държавата той нареждал
по своя воля. Българите пък, още по-въз гор-
дени от недавнашното поражение на ромеите,
нападали Тракия, като грабели и опусто-
шавали всичко по пътя си. Затова импера-
торът решил да изпроводи пратеници и да
поведе преговори за мир. Но понеже бълга-
ринът се държал надменно и отхвърлил мира,
императорът трябвало по необходимост да
започне воина. И тъй. когато войските се
събрали, завързал се лют бой и роменските
войски били отново победени. Българите се
впуснали да ги преследват, а императорът,
като заставал със свитата си на едно възви-
шение, наблюдавал какво става. И като видял,
че българите в безредие и изостаняйки вся-
какъв строп, преследват бегълците, призовая
своите хора и ги помолил да бъдат мъжест-
вени и да не оставят да гледат равнодушно
как чезне ромейската слава. След това с
устрем се нахвърлил срещу българите. 1-1 с
неочаквано нападение обьрнал в бягство
[ония], конто му се изпречвали, и с тази вне-
запност предизвикал паника и страх н
останалата част от войската на българите,
та не остан ало пимен от храбростта им. От
тях мнозина паднали в сражението и самият
техен предво дител [щял да има същата у част*,
ако хората му не го били качили веднага
на един бърз кон. Така той се спасил с
бягство7. Пленените били много повече от
убитите. Този успех намалил високомерието
1 През IV—V в. федерати били наричани чуждоземни поселници по граничните територии на им«»ернята,
конто били настанявани таи заедно със своиге вэжцозе. Но or VI в. нтгатък това название било яавано в а
военни корну си, съставени пак от чужденци, обаче възглавявани от византийски началници. Вж. J. Maspero,
Фо^Ераха aal cTnaa<7>rat dans Farmee byzantine au Vie s.f BZ, XXI, 1912, pp. 97—109.	2 Това e известии я т
Тома Славянинът. 3 Той бил военачалник на войските в Мала Азия и при него служели Лъв Дрменеи, ±М.и-
хаил Аморийски (Бзлба) и Тома Славянинът. Към 803 г. Варданий вдигнал въетание и се олитал да свали от
престола Никифор I, но бил предаден от военачалниците си, между конто и Лъв. Срв. Brehier, Vie ct mort de
Byzance, Paris 1948, p. 97; ti. Острогорски, Историка, стр. 207.	1 Този монах им бил предсказал велико
бъдеще. ° Град във Фригия, дн. Акшехир. 6 С холла на екскувитите е отред дворцова гвардия. Вас.
Brehier, Les institutions, р. 94.	7 Тук става дума очевидно за известного покушение над Крум в 813 г. пред
стелите на Цариград. Вж. Златарски, I, 1, стр. 272—274, където са посочени всички основнн извори. В нашим
разказ тез 4 събития са цадени съвсем общо.
Scylitzes-Cedrenus — Ск ил и ла-Кедрин
229
.'таяео’гоое ддоюдоага, та <5е таю е Ртписихаю хь-
хифбта xai stqoq yijv уе6оуш uvatthwotioui лелоЬ]хеу.
6 8e ^aailei's /««rd kapxQcov tow тдолсисэт xal
zeictb oti лолАф тф fiao'Atba walajj^v tcov ev
7_EQjIV El%ETO nQOtyuArTBV. (П, pp. 5122------------54-)
6д. Leo V de Bulgaris victoria se inflat
Atari' 81: 6 fiaoiAE's rij те л(Ю1}у1]оаиёуц хата
BovAyaQiov vifii] Е^соухто/лбУо^хас xard тсду ’Aqo-
fbov 8e [.ustQty kqotsoov evTvyfjOOg, axardoyETOS
Ф' то tpoovima xal tiqos to ottfaiQnv uxisvevf. xtd
(OUOTSQOT. (p. 584-7)
на българите и повдигнал отпадналия и по-
низен дух на ромеите. А императорът се
върнал в столицата с бляскави трофеи и
твърле голяма плячка и се заловил с теку-
щите си работи.
65.	Лъв V се възгордява от победита eti
над българите
Възгордяв от споменатата си победа над
българите и от малко по-раншните си успе-
хи над арабите1, император Лъв станал не-
въздържан и започнал да клони към кораво-
сърдечие и жестокост.
66.	De Thomae Slavi seditione
66.	За въетанието на Тома Славянина
Ptvezai Ье xal hqoq tov fiaotfaxov orokov
xvqioq, xal тф Atoflov axav a&QolQei to vavnxov.
a&tos 8s oxt(}) fwQidbtov afyypiv oTQfrtov ssil vAfiv-
8ov ijxsi ojs exsTHev sb тф sisQiuav 8tarh]o6,u£i'Obr
mirra та sv лаоб8ц) xt/T7.8oa,uvjv, xai ал.о8ог
noufoag об та тияетга xal ev^eiQ^'1 evakana
tikka xal rd sjuxaiooTara xal dvoaktota. ф 8s ti
yjooiov t,QVfAVov Ti]v sb tov ftaoiksa tnioTW ttjoovv,
xal ел’ avrq) тот етолоб^тог ехле^ттет vt6v‘ 6 №.
bQao&j)? ismaLopevoc xat атахток тф oiso&at
yvjuvov ’tvucidkayv Eivai to угофог кб%ю bq rm
ле()1л1лт£1 tov Okjitavov, xai тф хЕ'уакф алотит]-
dsb F.pal^E ,iu] dQaovvEoiHu. тф itt'y хетуокф tov
beikalov txsivov ЕЛЕиярЕ тф PuciIeI 6 ’Okpuavdb,
ouzo? 8s ndktv f)couq гф exeivov лато1 asza fiovdy-
иато? /Jatpopw x-ti usyakavTpvfiEi'a). флЕ£>
ovros bE^duEVOQ, xoi хата /tifbsv iuv фдоггцнное
vnsvSovg, лоде тф (-)oclxt]v ал > tov xujqiov 6
xakovotv cOi>xd)Oiov nsQatovmi, vvxca хатох^обоая
ovvo8c/.i]v. Efieks 8 s nsgl tovtov тф paoiksl Лс-
yarjk, xat тф fxeo'ov trtQokafruv ztEQaicootv oiitoq
zag те sioksig are Ад. a pars xoi Tttvg Groazuhzog
Еотфяф xal rd dodsvij tow xcdQ’OW (jj%vqov, xav
uvjd'EV ex TrjS TOiavTijs onovbifc алтотото, agu Tij
exeo'ov nQog тф' лоМт vtnoGTQO'i'i] xni rij тот
Стона лЕоаибоЕс ndvxajv тф ex&vov niouv алао~
vt]oaiisva)V xoi лооохЕХауО^хотшу то> алоотт’ал xai
(1ST avTov oTQar.Ersod'ai, хата гф daoiAihoc xqo-
tiviiuvgEvcov. 6 8e fiaoikebs хата тс) Ey%a)&ovv
otqotov ayt]o%ax; xal hvvaitiv тф 8oxsTv d^toAoyov
ovarijoduEVo;, CTQaTTyyovG те Елютбоа^ <ivTtj rov те
[Тома] станал господар и на император-
ската флота и събрал всички кораби при
Лесбос. А самият той заедно с осемнадесет-
хилядна войска отишъл в Абидос2, та оттам
да премине на насрещния бряг. Той плячкос-
вал всичко по пътя си и обръщал в пепел
не само малките, леснопревзимаемите и лес-
нодостъпните [селища], но и онези, конто
имали добро местоположение и били мъчно-
превзимасми. Имало едно укрепено селище,
което пазело верността си към императора
и той изпратил срещу него осиновения си
син. Той, като яздел смело и без да вземе
мерки за охрана, защото мислел, че в сели-
щето няма неприятели, попаднал на някаква
засада, устроена от Олвиан3, и като бил
обезглавен, платил за дързостта си. Олвиан
изпратил на императора главата на нещаст-
ника, [императорът] пък я препратил на ба
ща му Тома, който вървял горделиво и висо-
комерно. [Тома] я приел и без да промени
никак държането си, преминал в Тракия от
селото, наречено Оркосион4, като използу-
вал една безлунна нощ. А императорът Ми-
хаил полагал много грижи във връзка с тези
събития. Като изпреварил неговото премина-
ване, той възобновил градовете, стегнал вой-
ниците и укрепил пострадалите селища. Но
нищо не постигнал с толкова голямото си
старание. Защото, щом се завьрнал в столи-
цата и Тома се прехвърлил [в Тракия], всич-
ки се о трек л и от верността си към него
и преминали на страната на узурпатора, го-
тови да воюват с него срещу столица-
та. А императорът повел войска според
възможностите си и каго събрал, както из-
глеждало, бое с пособии сил и, поставил им на-
1 Лъв V вою вад с арабите още когато бил началник на Анатолий ската тема, по времето на Никифор I.
За победата на българите срв. предчшния откъс. 2 Град на малоазийекяя бряг на Хелеспонт. 3 Олвиан
бил стратег на темата Армениак. 4 Оркосион се намирал по Егсйского крайбрежпе, между Перион и Лам-
псак. Вис Vasilievt Byzance et les Arabes, I. p. 36.
230
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
Kcacbstfiav xai t&v *( )fyhare',r9 htaq,h]Gi
statu tov Tvpavvov-. ЕЯЕиЕЛато ds ней tojv нсасс
fheAaaoav, cog dwozdv tjv. 0,с>лЕр &e тг? ysiteatnjog
t £	onsaev 6 ti'qutvog ЕямОе/у т/jv те лага
’XEQ'jqv dvrojnv ней zip нетей Цй/моосп’ 6isoHEdaos,
ней тоиайтгр1 ъуе#фсв лтейау по ftuceAEi cog пае
otetyQav u2voiv ало ахрояселеик sig zO натау-
тенро ло/лугеог йлстЕе vat, ci/V sfttn&ey аратсуу
Tt]Qovom> Налаооаг. цу ёё ztg otQcazy) 6с vgieqoqiog
tv ^нг'ееер тг/ граф (ша 66 иптц топ» Ке-лЫёа»1),
adF?jfidovG uet xvy%dvcov Aewtog tov fiaoueoK,
TOVTOV 66 dra-ljEi^EVTOQ TiaQC)Z]Ol'...OU.UEVOG tiua/.ohig
лае те>у	Eig ллбосолое цунёе&к 6/a tuv
cpovcep, лей did tovto zi/v vzzsQuQ/cxy латалг-тОей-*.
tovtov ^QuaETOiQiaeiuEe og о ficoudg urpc/rEv/jaTUG
tivug наха yijv eno ex уелеаёсог ёёлц avadebcvvci
отрапуубу’ лей tov латй fiaAraTav 66 otoaov fvtc-e-
^eoafievoG лей i'teqov avzep кпотцоад engextiffav,
oldv tivug nocd/Auoug tSt^EUij'E лести Ttjg (iacx/J-
dog, Лиг те yf;G ней ФаМмир (>><} eiljtuv elvui xplvag
ziOiEiofau тек JtQoofio&aG. ov yeroiiEvov, ней лата
tovtov ava-f civevtcov тсТеу те viivtihmv лей ?r«£tert»'
dvvelfeE'ov iv тёр wqo? Blaye^vaeg лб/хеср, avnoysiy
о/jog f.u'i ёигцемхиг^, (bg т'ёерртп, ti]G eHTETOnEVi'G
aidneiilq uavoecog, zepoopokai zoeg тег/есл gtavzayp-
i)ev tyo'O' To. KiqAfls ёе пет3 o)Jye>v xal 6 ffcoutig,
лей EVEQyoG sw/vcoftev tytvtzo f; ломопнёс/.. avde-v
de о те Kai /Ayov ii^ioV тяойттегс', icLv Frdov
EVQtooTeoc duwouEVtfv лае rag ёАЕлб/.FLG txiroovc-
usveov. epETo ,uev ydp 6 f)cofiaG aiut те t:zicf avijva.1
t»7 fiaoiMdc лей щю tovq яоЦти; дуалЕтбоел cevzep
zag avAag did то tiqog tov STi%ut/A. jiloog, ла} did
TOVTO TOV ТЕ VQTffOQlOV t COG El’sTOfXFV, TtQUTEQC’V
EstEucpF, ней c/.vtug nuvocdi сити лей too vlue)Eci[-
tiFVTOG eivTtp *Avaozaa[ovt dort zov .uovaycnov сипч]-
oauEvov i^tov xai tiqog zov иол f uxor ti^io'rtlivavToG^
Hcaorav F^nolovtltjoEV' cog 8e ov^ev tcov лат'
kfanu)ie.g ovtq) алйг’тцоЕУ, rlZZd лей v^qeol iivAkov
V^O TO/V Eifiov tjrh'>VETOt TOTE ,U£V TtaQEU}}o)3yy EV
toig IlavMvov, ЕУ&а то tojv йаиае/TOvQycov 3Avap-
yvQutv TEetFvoG t'di/viac, ojrvodv Лт^Лаго, /,аог бе
лелои^го? ayoe zov EvgeIvov tcc>vtov лей zov ‘Ieqov
(CfEJiEiQaeo то»9 лп/.iyytCDV, ei sicug zcQocjuyu-
yui ха/ /«J Tivet л.ата vJ/tov type Ey&Qov. zavza
66 HaTaoT-ijGupEVoG, лае t/vug f>u£QaG eig пира-
олегор’ fiovg eai'Tepf tog tn tivog алстасл) леетЕеёу
чело казания Катакила1 и Олвиан и потег-
лил срещу узурпатора. Той взел мерки и за
флотата, доколкото било възможно. Но узур-
паторът, връхлитайки като някаква буря от
високите пл ан ин и, разпокъсал сухоземните
и мор ските сил и и такъв страх внушил на
императора, че той опънал желязна верига
от акрополя до насрещното градче2, която
да пази залива непроходим. Имало един гра-
ничен стратег в остров Скир (един от Циклад-
ските острови), който бил племенник на им-
ператор Лъв. След \бийството на последний
той често говорел открито пред Михаил,
обвинявайки го в очите му за престъпле-
нието, и поради това бил из л ратен на гра-
нично място. Тома, като се сближил с
него, назначил го за стратег на една пе-
хотна войска от около десет хиляди души.
Като съоръжил и флотата и й поставил на-
мело друг стратег, той изпратил [тези двама-
та! напред срещу столицата, смятайки, че е
полезно нападенията да се правят по суша
и по море. Когато това било направено и
морските и пехотните сили се явили при Вла-
хернския залив, понеже опънатата желязна
верига съвсем на можела да бъде преграда,
както се каза, отвсякьде започнали нападе-
ния срещх стените. Не след дълго пристиг-
нал и самият 1 ома и оосадата се затегнала
от всички страни. Но нищо достойно за спо-
менаване не било извършено, защото онези,
конто били в града, се отбранявали твърдо
и отблъевали обсадните машини. Наистина
Тома мислел, че щом се появи пред столн-
цата, гражданите веднага ще му отворят
вратите от омраза към Михаил. За тона той
изпратил най-напред Григорий3, както казах-
ме, а самият той вървял отзад с цялата си
войска и с осиновения си син Анастасий4,
който неотдавна се бил отказал от монашес-
кий живот и се върнал към светския. Но
понеже нищо не станало според надеждите
му, а дори бил обсипван с хули от гражда-
ните, той установил укрепен лагер в Навли-
новата местност5, където се издига и хра-
мът на чудотворците Безсребърници, като
изпратил войска чак до селищата на Ев-
ксинския Понт и на Хиеронь, та, ако може,
да ги привлече на своя страна и врагът да
не му бъде в тил. Когато уредил тези ра-
боти и като си оставил няколко дни за под-
готовка, той видял като от някаква наблюда-
1 Катаки ла бил стратег на темата Опсикион. 2 Тази верига била опъната от крепостта Шоуоя на
едната страна на Златния рог до огвъдния бряг. 3 Григорий Пгерот бил племенпик на импер. Лъв V. Той
бил мина л на страната на Тома. i Той го бил оенновил след смъртта на първия му Осиповен син, наречен
Лсевдокоистайтин, за когото се споменава по-i ope. Срв. Vasiiceo, op. eft., pp. 35—36.	6 Друго име на Кос-
мидион. Там имало храм и манастир Св. Безсребърници. Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 423, 441—443.
c Височина на брега на Черно море при Босфора, недалеч от Анадоликавак. Вж. Janin, pp. cit., рр. 441—442.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
231
тбу uev Mr/ai}/. го лоае/ихоу с,t]ш;to? &й тоЪ
GTE'/OVQ TOO T7]Q flsOTOXOV TUV EV	ЛЕЛУ]~
убта vaov, хмхеиЧеу rqv xard тсуг егоутхоуу fo%br
egainni.uevov tf xal лдоиАаи^агогти, tov vlov di
avrov &eorpi/.av xdvra тот rijg л;/гмд ледфоЛог
uetci tov латдитпуиъ al тог fa' avrov тауцатод
ледтхсхАисгта. то те vcponotdv tov gtovqov gviov
i^Uj'kQOfTtvov xcd TijV FofirjTft тг/д mxvd'vov fl ear 6-
xov, eig лолИ]У тал’ sigayuduov FvfaicvrF dvoFcjii-
от lav xai лагтоТод таТд ywAtictg tylvero. ovx f'/jov
tf о ti хил лоаде/гу, а?./мд те de xcu o'/lrp togovtG)
DaQQijtv to 6/MV did udyjjg ygu)?]vai ijndytio. 6f}ev
Ti] egtjg dpa cpcorl cvjfidvag to tvvtthov тосд ardgag
Едгр/Е. xai no uev vi& tOv хата то угцсннс/у теТ-
ХО» ЕЛЕтдец'Е лблерсгг^ afrrbg <ЗА то лоАс т/jg
din’duerog f?mv xal та» . адтедад еЛелиЛа; xal
fivjyaydg хата Tovg rcbv ВкгхедгсЪт trvgyovg Inui-
eTtO T))V Л,доО;'1оАЦУ, /Лрихбд ТЕ Л(М>Т'/EQTOP TOlQ
TeijfjEoiv dva).6yuug тф vipei, xal и/./м-'ov пег yehu-
vag rt2Z«Z<JV дё xotovg' тидещиин. be xoi лет^о^б-
/.oig jtnviaxofitv yotbperog i,stuyero uavroiug qaivo-
цегод хаталХт^дш uev rovg ли/лтад x^mijoat de
rijg лблеи>д, ncQixnoixiaag xt.-'i та лслэта Ttr/ij т/7
Тагилу bvidysi, xvj, те xal то& vuaoiv fxtyopwv.
dZZ oud£v т ov Fig 6vi]Uiv q (ndpru.v avnp q тоиаг-
тт] hvvapig xat q-avTCxota хатЕлда^ато. то uev yaQ
yavTixov sv&vg ng Етплгегоад ivavrlog uveuog
diE/.voE te xai a/.Ai]v d'zz»/ Ьгаа.тарГрчл ёлоиуте
tow Gxaq'ibv are xal yeificovog т^ща1иг- ?-лаи%<>У-
тод’ >:ard <5f тг}г цяецюг yevvahcg mr ало rijg
ли/ecog iiyojrtvouevroy xcd dyotjor-jeg uvnp лоюгг-
to)v rag pryxardg, йшлщрфыд roig naoiv dvegevgs,
xal t] noAioQxovtitTt] noAig topfiaQprt<jF, xat togov-
tov drSgixcoTEoov ёлетИНло roig той алоттатог cog
xai Tivu.Q тп/у evdw лсЦбад tO’cnyvvTTu.Q zijg лб-
Ziw? Ftgievai xa) roig noJ.Epu-tg огмлАекес Hui. eyvco
ovv 6 алоотбтуд did to rijg Одбхг/д yEiy.egtov ел)
ли.диуЕ1иас1ау roaxip'ai xal tov /.adv oxedaGai ev
a/^ervoTEQpbg %o)()Igis. о dr] r.ai ^ou’ioog, cig 7/»h/
то ёад Елёла/ллЕТ’, duq-oreoioilev aofiis xaiti yijv
те xal тЧалаосау fxqive TiQontidVtetv тЦ Kon'crav-
zivov. o.AA ij^T] xal tov Mr/jii)?. oi'% tog то лдбте-
nov, uqti ds oTQaTunTiv.qv nva d£va[aiv evqigxe
uv?AEgauEVov xcu ETtgay xaui ihiKaacto' vaonxi'.v.
хат exeivo yovv nahv fjet то ueqoc onltoduEVog
i] xcii agdT£f>oi’, tov xolrtov tcov B?.ayEQVu'fT, xal
uvvdi^ua dovg то лоЛе/ихоу tvegyog ijv тад aijya-
vd.c я goody coy xai та reix^ xinaGFieiv nEtocbuEvug.
телница, че Михаил e забил бойното знаме
ва покрива на храма Св. Богородица във
Влахерните, като търси и чака от нея сила
срещу противниците, и че синът му Теофил
обикаля цялата стена на града заедно с па-
триарха и подчиненшг му чин, носейки
животворния кръет и одеждата на пречиста
Богородица. Тогава той изпаднал в пълно
отчаяние откосно положение™ и започнал
постоянно да мени решенията си. Като не
знаел какво да прави, но все пак разчитал на
толкова голямата войска, той побързал да
реши всичко чрез едно сражение. Поради
това на другия ден при изгрев слънпе той
накарал да дадат боен знак и извел хората.
На сина си възложил [да ръководи] сраже-
ние™ при стената откьм сушата, а самият
той с ядрото от войската и мотните мета-
телни машини и бойни уреди водел нападе-
нието срещу Влахернските кули. Той добли-
жавал до стените стълби, высоки колкото
тях, а другаде пък костенурки, а на трето
място овни1. Използувайки навсякъде стрели
и каменометни машини, той изглеждал, че
всячески бърза да изплаши гражданите и да
превземе града. О стана лите части от стената
тон обкръжил с морска войска, като внасял
страх с огън и стрели. Но толкова голямата
му сила и съоръжения не му донесли ни-
каква полза. II наистина духналият наскоро
противен вятър разкъсал флотата и раз-
пръенал морските съдове на различии страни,
защото се вдигнала и силна буря. А гражда-
даните храбро воювали по сушата и напра-
вили безполезни всичките му уреди. Като
изпаднал в безизходица отвсякъде, [Тома]
oi стъпии, а обсаденият град се съвзел. Граж-
даните толкова храбро нападали хората на
бунтовника, че някои от тях отворили дори
вътрешните вратички, излезли от града и се
счеикали с неприятелите. Прочее поради сту-
да в Тракия бунтовникът решил да се оттегли
през зимата и да пръене войската си в по-
топли места. Така и направил и когато про-
летта вече се разпукнала, той решил отново
да нападне Цариграл от всички страни по
суша и по море. Но не намерил вече Ми-
хаил, както по-рано, защото той бил събрал
войска, както и флота. [Тома], както и по-
рано, се опълчил отново срещу същата част
на града, именно Влахернския залив. Когато
дал бойния сигнал, той с всички сили,
доближавайки съоръженията си до стените,
се опитвал да ги срине. Докато това ставало,
1 Костенурките били един вид подвижны навеем, конто служели за прикритие на войниците. Овните
били машини за разбиване на стени. И двата вида съоръжения носят името си според външния си вид. Вж.
Златарски, История. I, 1, стр. 415 и сл.
232
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
£»’ ф дё таита Еядаттето, ftg Adyovg 6 MtyaqA
Т//^ё TfOl T»}V 0T{/aTEVOf.l€)'CDV тф ОЛООТОП], O-UVT/~
от lav и xaxojv оттени £nrtyysM.d/i£VoG xat xaOv-
nioyvovitEvog Scogeit ayafla лоАлб., ei uurov dij
/tErazdgaivw xol ai'/taoiv E/HpvAloig andoyoivro
'•/jiaivEGdai. etiAqciive <5e ovdev, ds.Ad Яапоалвилё-
qovc, oTi Aj) xai ларахалотуто, tovc uxovcfvras
ESTOIEI, Xol tijs EX TOV (pofiov OrexdoEOjg Z£Al>U£rot’s
xal fi£{ftaaceQvvs тф алоотату Elpydavzo. zffc талб-
Tijs ёё ttelqcjg uziEyva>xa>q, xal лолЛд Tovg abv
аётф siaQaxaA/aas dvdQaq aya&ovg yEVEjilat хш
IlZJ ЛЦОЕОч'ки aJjaGTOGl TVQllVV(f) Tip’ eAiv&EQIuV,
acpufn ex no'A/Myv zrvAidtov е^еАЛФу алрооёохфшд
ЕЛпИ/ЕТШ TOIQ EVlWTlotX' ХШ тф ЛОдоЯб^ф XflTa-
nAn^dmEWQ TO*^ &VTlTEZayf.lEVOV? ЕТОЕЦЛСГО, rpDoQOV
Ixavov Ettyaod/teveg xai yixiyp /muxqqv lreyxa,u&-
vog. xal rd vavzixd de xaxcvg -ifveyjhj zov cIxogtu-
tov' <6c yap al fiamAixal tqi^qei; агцуогто xai ijdi]
оо/ллАехеоЦси eue/Лоу, дй/iaal ztci xai &ogv{ioig
xEQixrtvtijtlEVTo^ tov evovtiov gtoAov ziQciivav at
rijEg ExnuvaavTO xai щхк zi]V yEQOov xazijyovzo,
xcu ot ft tv row dydgcov ?]vrou67.ovv лоад ^аосАш,
ol 8e eiqos to otXEtov OTQpxdjiEdov то хата уГ/у
dztsdidQaoxov. xol ovw /леу алотт]т1 diEAvOr] tov
TVQtiwov to vavzixdv. o&ev xal Г/пуудусос, 6 tov
ijaoiAeWb adEAqrdovs A editor, avr&agaxcvS Evxara-
q'OoVijrov ovra top &a)uav (глетоясс^е dt xai
STQOfSTVTOQ TOV XQOVOV yEVTjOOHEVoT ЕЛ1 jTAEOv), did.
rtvog иогнурЪ t6)v dxo тГ/S uovf/g w>v ^rovdtov
xotpoloyqoafupog тф fiaoiAEi, uoTqgv nva tov bq3
eovtov zayttoxog еШ^оо? ffl&v ewoei хш хата
vtoTOv yb’Exai тф zvodvreo, oiiov /ter tovtov Exdci-
/lacazv, б/tov ёё xal tov fjaoiAsa E^il.aG'xdyiEvog,
б/iov ёё xol yvvatxi xai texvois (ervyov yaa xafiEipyttE-
voi tovtov тф &u)/iq ^QooycOQrjGaPTog) ocorytifay
ядаушавроиегод. qaa* ovte d fiaoiAe ? тфИавЕ
diaxovGat, xol d (tknuo.g то /ф tnolvv Egatqv^g
tovtov yEVEO&ai xmoQQtudutVf xal qdfiov zoig tav-
TOV Е/1Л.О1Т}ОСИ fiovlo/lEVOg, Tl/V /IEV OTQUTonEdEtav
TJJ? SToAeCOQ OP LlETEXlVTJOE, TO /ф duoyffijVOl £<?O-
ziiG&sv dsdoixtiK, ooovs дё IjdEt d^tviidypTi^ e1.vo.i
rijb ztqoc; tov Тфуфг/ют’ ovu^oxijg ^aotdafidiv
czQUTKoTaQ E($ei sipdi; avrov, xol ud'A/'j TQEipd/ievqq
f/it-vyvvru. хатаЛа^фг avatoEi. xal avihq did zayEu.v
ziqoc ms zTQOfJEd/tEvovaaQ zij ttoAec dwauzK ezkI-
rEioi, xal yQd/iaaoiv exioteImov u^tavrayov еттечл'г
/u^ev cog eii] vej ixnxcdg, олео ovx ф>, xci олео
Михаил влязъл в преговори с някои от вое-
началниците на бунтовника, като им известя-
вал, че те им опрости [извършените] злини
и обещавал да им даде много блага, ако
само се отметнат и престанат да се агьреят
с кръвта на съплеменниците си. Но той не
постигнал нищо, а със своите увещания на-
правил онези, конто го слушали, по-дръзки
и по-верни на бунтовника, тъй като били
освободени от страх. Като се отчаял и от
този си опит и като призовая настоятелно
хората си да бъдат храбри мъже и да не
предават свободата си на злосторника узур-
патор, той направил внезапно излаз от много
врати и нападнал противниците. Като упла-
тил противниците си с внезапното си напа-
дение, той ги обърнал в бягство, извършил
доста голяма сеч и спечелил блестяща по-
беда. Също и корабите на бунтовника пре-
търпели несполука. Наистина, когато импера-
те рските три ери се придвижили напред и
вече щели да влязат в сражение, противни-
ковата флота била обзета от страх и па-
ника, корабите се обърнали и потеглили към
сушата. Някои от екипажите им преминали
на страната на императора, а други избягали
по суша към собственна си лагер. Така без
сражение била разпръената флотата на узур-
патора. Поради това и Г рпгорий, племенникът
на император Лъв, който бил видял, че ав-
торитетът на Тома е паднал (а подозирал,
че с течение на времето още иовече ще
отслабне), влязъл във връзка с императора
чрез един монах от Студийския манастир1,
отделил едка част от своята тагма, зам и слил
отцепничество и се явил в гръб на узурпа-
тора. Така той се опитал и него да уплати,
и императора да разно ложи към себе си,
и да подготви спасението на жена си и де-
цата си (защото те били задържани, след
като той избягал при Тома). Но императорът
не успял да научи [това], а Тома, който се
страху вал да не би влиянието на този човек
да порасне внезапно, пък и искал да внуши
страх на своите хора, не отдръпнал лагера
си към града, понеже се опасявал да не
бъде преследван в тил. Той събрал всички
войници, конто знаел, че са способни да вля-
зат в сражение с Григорий, и излязъл срещу
него, разгромил го в сражението и като го
заловил, когато той бягал, убил го. После
пак се върнал бързо при онези, конто об-
саждали столицата, и изпратил навсякъде
писма, известявайки, че е победител, което-
не било вярно. Освен това той заповядал
1 Студийският манастир се намирал в западната чает на Цариград. където днес е джамията Mirahor-
cani. Вж. Janin, op. cit., p. 395—396.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
233
£?%£ хата tijv сЕллаЬа vavrixbv ra%Ecos exeAevev
dvax&ijfrai ак avfii; tcov хата йаАатто? av&E%dp£-
j-o? лрауратсот. кал то ,маг vavTtxbv tv&vintoijocty
Ta%Eios dvdyETtii xal тер yaiQup wtoooQpiEFTai тоур
Bi'Qutov, er В X'i т' сггютарЕтсг ttaoIo/v stolepu-
xebv re xal uiTaywyCov oi Ье rod tiaciAixov otozov
'KaTUjQXOVTES T?]V TOVTV»' CStEyVCOXOTES EAEVOIV vvx~
tog fsuiiteyrai vccvAoyovi i tois Evayriois, xai тер
илфУсМср каталА^уаиггос swaBIg pry ai'tdvbfKivs
eg/op tojv V3]mv} uvds be xal т gkevicgtg) nvQ-
sioaovgi rn/Ql, oliyior sravTElcoQ e^o> yevv/tEVCDV tov
sta&ovs xal л^с'к tov холл or ta>v ВлауЕмчог xcaa-
Qai tsieiyop&wv, tbs dr (lev f/vcoutrai vfj хата
yijv UTQmtfT о bi] xal ysyove. xai rd uiv ката.
&и/.ааоаг tovtov el%e тот to'siov' хата yip’ bi
axoopo/.u>p£»v Gvveypn' ywopevcov, vvv per tov
Meyai'A vvv be той vlur avrov fyoyOov saviorws
toig алоитатак реей tov ’OApiavov. x<v ю? Ка-
тах qAa, лоте prv та tov ^cmueok слсхоатЕстспа
f/v szote bi та tov алистатог, oi) pitv dyatrsG tiviq
ларлро'с xal vEavtxoi ex пирата^ ok ovvEOTfpJav,
ute bi] sroA/tp tov i'>aac2.ffOG fIcittovpevov rep
^Arffisi Xal pi; scobs ti}v tov TVpdvroo brvamv
avTixaTTE &oi bwaiiEVOv. fv tovtoiq ojtcdv got cor,
MvQviywv 6 т-air BovlyaQfor /iac-ileis (xal yap
E<pt)‘UGEV ?] 4'T]fl7] SlB]Q(VO(il T1SV GlXOVltSVTp Ct'S 6
fjaaiAEte tcov 'Pcopuiujv ovyxlticfit'iG /EiyjiQip eo,1
xal ло/ioi/keitoi) AUthji viva гчет/ор/рс'нъ gk avt v
Е^алоотЕс^си [joi'pieiav avwurmp елцууел/ ito у у tup}]
Xal GVppuyJ.OT. 6 he JJiyjn'iA, lies vi] d.AT]l)Eia rb
TUIV OfiO']VAu)V OIXTElQCOV StAiph.£ ItTE xal yQtjnd-
тоуу cyEib-'tiiEi o<r (tTvyyavc yuQ та v лтолоте ijaotAEiov
o(aKQ<Aoyci)T(aoG\f тер1 per yyaunjv too BovAyaQCV
r^iov axoboffis, xi/v bs poi't&eun> ламуте сто. <17. А* о
ye MoQ/ayan' усари/у pev xai uAJjog гтоИаыд xal
rds vx tovtcov Aetas xc/gsr overt‘'at cftlciiv, xat tug
scobs tov ^авсАЁа be T{nco:uvTovTEiQ gkovScIs лсц>а
TOV. ttQoriEp.aOl2.EVHOTOG Aeottog yEyEV1]pSVaS ёлс~
0Е[к>гаюш xal loyvQOtEQUS лиз^осс Сцтоп’, xitv xcact
TOV TVQUrTOX' GTQiniCLV Ip’TQE^LGE, XC/l bi] TCOV "Pit)-
pcucov oofyjv evtog^e yE'/Cfrdjs xom tov Kriborxivv
ya/QOV OVTCO XaAoi’f-lEVOV Ti'iV SCUQEpfloAqV ETVlfcaTO.
ryxovETG Ье, xal AatlEiv таЪтс/ tov dsicardTiiV ovx
f]v. xal ёЬоРтрЪ] aIv cog eixog xat tcig c^qeyog
катЕХгелз[-1Ь], ev Eavrcp b3 bpcos nc'/hv yeropFVos
флотата, която им ал край Ел ад а, веднага да
се върне, защото отново щял да започне
действия по море. Флотата, която се състоя-
ла от 350 бойни и товарни кораба, тръгнала
веднага направо и спряла при едно място,
наречено Вирид1. А началниците на импера-
торската флота, като разбрали за иристига-
нето на противниците, нападнали ги нощем,
когато били на котва. Като ги изплашили
с внезапното си нападение, пленили много
от корабите заедно с екипажа, други изго-
ри л и с приготвения огън и само съвсем ма-
лък брой не пострадали и се опитали да
ст и гн ат до Влахернския залив, за да се
съединят със сухоземните войски. Така и
станало. Така се развили работите по море.
11о суша пък непрестанно ставали престрелки,
като ту Михаил, ту синът му Теофил напа-
дали буптовниците заедно с Олвиан и Ката-
кила. Понякога силите на императора имали
вадмощие, а понякога тези на бунтов ника,
но не били показани блестящи и смели сра-
жения на бойните редици, понеже импера-
торът бил с много по-малочислено множество
и не можел да се противопостави на силата
на узурпатора. При това положение на не-
щата (навред по целия свят се бил вече
пръенал слухът, че императорът на ромеите
е затворен в стените на Цариград и обсаден)
царят на бьлгарите Мортагон2 тайно изпра-
тил някого при [/Михаил], за да му съобщи,
че по свой почин желае да му прати помощ
и подкрепление.3 Михаил пък, било че дей-
ствително съжалявал сънародниците си, било
че пестял парите (защото от всички импера-
тори дотогава той бил най-големият скъпер-
ник), похвалил предложение™ на българите,
но отказал помощта. Обаче Мортагон, който
и без това се наслаждавал на войните и
конто обичал да трупа плячка, пък и искал
да укрепи и затвърди тридесетгодишния
мир, сключен с по-рано царувалия Лъв4,
приготвил войската си срещу узурпатора.
И така, като се озовал в ромейските преде-
ли, разположил се на стан в така наречената
местност Кидукт6. Всичко това се разчуло
и не останало тайна за бунтовника. Както
е естествено, той останал поразен и изгубил
ума и дума; все пак, когато се опомнил и
съвзел, въоръжил войската си. Но сметная,
1 Малък залив на северния бряг на Мраморпо морс. Вж. Vasiliev, op. cit, р. 40.	2 Българсквят хан
Омуртаг (814—831). За името вж. AAoravcsik, Byzantinoturcica, II, pp. 217 ; Besevlieo, Die Protobulganschen
Inschriften, pp. 251—252. 3 Според Georgi Hamartoli Chronicon, cd. Muralt, p. 6982i sq., тук. стр. 135, Ми-
хаил II сам поискал помощ от българите. 4 Три десен одипшият мир бил сключен между Лъв V и Омуртаг
в 814 или 815 г. според Златарски, История, I, 1, стр. 299 и сл., а според BesevLiev, Die protobulgarischen In-
schriften, p. 205, той бил сключен между 816 и 817 г. 5 Равнината Кидукт или Аквидукт се намирала из-
точно от Хера клея. Тя се наричала така, понеже там имало стар римски водопровод (акведукт). Срв. Златарски,
История, I, 1, стр. 267, бел. 1.
30 Гръцки извори за българската история, т. VI
234
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
т?]У EavToi! отдаоат ед солжет. &ле1 8е, eig 8vo
plEQl^OUEVOG E§6xEl SZaVTEACOG to&SVqg ТЕ ElVCU ХОЛ
evxsIqidtog (§ те yap fiaodte t&v noXeojv ovx
&’aQi&fAifcov alia nZsiotov xai agioloyov otqotov
e8eeto mfhotfitovfisyf], i}&] lai tov fried, мод ovvei-
1о%6тсд dwapetg ovx ayevvEig xui xara ttqoocojiov
toraO&u SvvafiEvas, xat ц tcov BuvAydocov <5e
devalue oi) puxgag uvog nolk^G <5t- хей ov njg
Tv%o6oijg e8eeto Anuiaoaxd^ents), fc <h> /лг/ cfc
dvo Tivd dtaiQo^pevoe EvyEtocowg yEVvymi, алалптт
f iEV Tijg л62еок, ггодь тот BovAycioov 8s agio payor
xgivag Eta'TOV хата tov eIqt)u.evov ол’тиюдатаооЕтас
толОУ. xal bvjra ovufiokfis ysvopEvtig цттатас хата
хоитод 6 TvQai’VObf xal qrivog уметал ziolvG r&v
mol o.vrdv' ol 8k nzQtaai'fi'EVTeG (yvyfj zip' omTijQiav
лош^огтас, xat ev tipi 7CoQ(o SvofidTCp ovvaytlEpTEG
to рШ.ОУ eoxostovt. 6 8e t&v BovAytxQCOT аоулуод
та те о&иата, cbv еуетето xvQiog, xal J.Eiar aoMqv
л(юо1о.п6иего? hqog rt}v oixElav олеотце&е y&gav,
t0 vixp ЕлсидоиЕтод те xal yavQt&v. то 8e хата-
АеиГ&сГ vavuxov ev Ttj sroAf.O(>xiq. тцд лилеок,
JTV&dllEVOV Tt}V ?]TTtlP TOV dnOOTOTOV, rnjOUXEytOQT]-
>xv Sjw тф floods'!. б <5’ (Ыоотат^ Eig tovto
dqstxro lutFiax лада t&v ovppayoivTi^v потере &g
eoixey, fiaipovcov, x/u тцг Trjg fraedefag eioeti
dtV&QOXOfal xardO'^EOlV, OTl PIUTTO&EV Ol'TTQlpOflEVOG
xal UIXQOG EX ,UEydAoV yiVOfiSJ’OS ETl Я{ЮйЕ.ЛЛЛа@Е1
it) ^ohoQxta. cog <Г EyvfwEi растр зтог&у, u.Qug
лпут1 тф лтоат/р e’t ti. nediw duifiaoiv xarovo-
ua^opEVov, OTublovg dnsyov wfc лоИесод txapovg,
EVfpvcoG eyov xqjg те voiiag xai vdatcov vsiooQodg,
:-.1ОаТОЛЕ§£(аУ ETtrifyxtO, xd.XEW'EV KOlOVpEVOG лаиго-
pdg tcov rijc гтблесоч лоояотеЬоу mg uylcuag <gze-
XEfffEV. EVEfpavt^EXO 8e TOIG xma Tip’ л6)лУ OK TO
^qoteqov ovdo.p&g. tovto 8e oweIg б yii.yp.ifl.,
agtokoyov ovorijod^iEVog OTQaeevua xal отпаттууоЬд
ETuarifoag atn& т<,у K<aciKi]).av xol тит 'Offliavov,
аотод те тач (pvlurrovaag ev тер xalariq) оуо?Лд
Eifayy-vK xol тад ETfiiQEiaGy e^sioi хата tov tvquv-
vov, 8ia oraSalag fiax^s xqTvo.i to лат pov^0Eig.
ev0u dr/ xai 6 TVQavrog xoTEOToaxombEVfievog
EVQtooTCog vnsdE^aTO tov	xai uv,u^.loxrfg
yEvouEVijg xaTaoToanyyrjoai xdya tovg агилакоод
fi'-vldfievog о (Зицлйд aua т-lj ovafio/-^ тсЪта dovrai
toig aiEQl avTor nQOOETa^E'-’, eIto. tiov Evavucor eig
bwyaov тоалЕгтп’ ex nakivbicb^Ecog глютоацчр'ал
TO-6TOVG хей тф naoabo^o) TQE^au^oi т;}? v^ootqo-
че с разделената си на две войска е съвсем
безеилен и лесно уязвим, защото за обсадата
на престолния град се нуждаел не от мало-
бройна, а от твърде голяма и значителна
войска, тъй като императорът бил вече съ-
брал храбра войска, способна да се противо-
постави открито на противника. Пък и на
българската войска трябвало да противопо-
стави не малка, а голяма и избрана сила.
II тъй, за да не бъде лесно уязвим, бидейки
разделен на две, той се оттеглил от столи-
цата и разположил войската си срещу бъл-
гарина на гореказаното място, защото смет-
ная, че е достатъчно силен да се бори с него.
Обаче когато ее завързало сражение, узур-
паторът бил напълно сразен и голям брой
от хората му избити. А оцелелите се спа-
сили чрез бягство и като се събрали на
едно мъчнопроходимо място, очаквали какво
ще стане. Българският владетел пък се вър-
нал в страната си с взетите пленници и го-
ляма плячка, възрадван и ликуващ от побе-
дата. Флотата, която била оставена да
обсажда столицата, изцяло минала на стра-
ната на императора, като научила за пора-
жението на бунтовника. А бунтовникът бил
доведен до такова безумие, както изглежда,
от демоните, конто му били съюзници, и
още мечтаел да завземе царската власт, та
продължил обсадата, макар и да бил от-
блъеван отвсякъде и от велик да бил станал
незначителен. А когато разбрал, че трудът
е напразен, вдигайки се с цялата си войска,
той разбил стаи в едно поле, наречено Диа-
базис1, което отстоело на доста много ста-
дии от столицата, но било удобно за фура-
жировка и [подходяще] поради изобялиего
на вода. Оттам той излизал за фуражировка
и в предградията на столицата ограбвал ста-
дата, но не се показвач, както по-рано, на
столичаните. Михаил, като разбрал това, съ-
брал боеспособна войска и й поставил за
стратези Катакила и Олвиан, а самият той
заедно със схолите, конто охранявали дво-
реца, и хетериите излязъл срещу узурпатора,
искапки да се даде разрешение на цялата
война чрез едно решително сражение. Тогава
именно и j'33'рпаторът, който бил разполо-
жен на лагер, посрешнал храбро императора
и при станалото сражение, тъй като искал
очевидно да срази противниците, наредил на
хората си още със започване на сражението
да обърнатгръб, аслед това, когато против-
ниците започнат да ги преследват, да се
върнат и с внезапного си връщане да обър-
1 Местност западно от Цариград, където р. Мелас се съединява с р. Атира при вливането й в Мраморпо
море. Вж. Jirecek, Die Heerstrasse, pp. 53, 102.
Scylitzes-Cedrenus Скилица-Кедрин
235
фцд. xal ijv uev avTCu тсниип] ttOuayysAta, ovx
e/tcZZe <5fi uqq Eig eq'/qv Exfiijrui to. //едеЛетэдист-а.
ot yaQ civ аотср страт icot&i koavv %(j6vw yvvac-
xoiv tehvcov oteqo^ievci bi uvtov xoi rds %ei-
puQ XQaivovTEg bjioyviQig ai’uacir, aita де xal ты
Zq6v,> леллесцеты (toItot ydo tjpjVVETO fWff, XC?l
&V1]VVTCig tboXOW EJtr/ElQllV UVbQug ivbg ОЛОГо/о.
xal Astiffvidq f5ovzei’o?’Tc<), to хслсшй/т cog epfia-
iov ti Mfibyreg, vifa odkuyyog ^хт/оаоз/д to etvo-
Ь» xal eig veipog сгрл/ох^д iwv тау пат ov, or
Ьох/icei t/)>' ч/кгир’ cbg jwwiyy&.-fh'ioav елоыггтс,
aAA’ ardxTfug xal xocaov уjeooi? vi]v тадту btafaAv-
лотед ЕсмеЬса vvvio. xai ovro.g vvv per bAtyci
ai-fag be л).Е1огд TO) ffuciAti лрооусид^иат. 6 bi
O(0poQ CUV OAiyCig TiGlV S(G АЬрСПТоЬлоЛсУ 71FQI-
ctuQkTai. 6 be tovtov ле.раутшлтод xal toffog vtog
’Агастцтнод то rijg llitvijg qeiyow лоте eye. ч^г~
(•tor. b bi расЖеид ex леЬод tgvtc ig еэто/легод
nQWTGV ЕуУЫ ЛОЛО1ОХЕ(У TOV (doipiiv. O-ffEV ЕЛ ay VI
civrit) зиЖю&аау, ov. bul injxifunv xai Цело/tcov
слогЬпдОту avrov xatteAEiv, a,mt нет tov e pq-uhov
E^hqloVf/kVOg ЛО^ЕиОУ, UUV. bi ЛОЛ TO Vg ЛО()СО!НС1'У-
тад rij ’АЬркл'оглоАа ^xv-ffug fti] iWZcop taw
ло/лорю/иксот oQydvfor xeiquv fo/avr, d/2& fauip
xai ervayxy raw ел1тг.Ье[оп’ елпубиггод cbv dvri-
jtalov лаоо.с>тг;саоЬас xal bi] auoaxafricoG iitv
’АЬ/хнгойломУ xat yapaxi xoi статрыишя oteu o-
veboag tvEQyibg inohvQMu b Z’f &ычйд лса,тои
fih> лопат azQfjorov qhxiar xcd ло.у tepuv отели >j-
bttov Tifi лоЗ.еыд Egviiii. слита, сод rfo] i'tx/ia'cev
6 hiibg xai ounr^ug е/л1д ovbafiGV, ci piv ro>r
ovvovtoiV hot(p kdffQu bia. тало • лилШоп’ хаел tcv-
тсд Tip' e^eaeucuv, oi i\e bib. tOw Ttiyrbv v.aiiitimpE-
voi vvxtloq cpujovtEg e avrovg то) fiaoiAti лцреЫЬо-
отр, оАЪл Ье лорд тог той йлостатоо rdiMv vlov
’Araordoiov els to Btvvvyg лто/Ле-^^оу алеЬсЬрасхш'.
ЕЛЕ1 be roig noAioQxox\uevoiQ 'цЬу; та ато.унола
x'tTEbriboTO, i/tpavTv bi xai Tivmv adiiury fiptopaTow,
eTMQei Ье f] avayxi] xat fisyQi tcov оео^рцегыу
cxvToyv xal Tijjv хатттлц'паур, лей rorrcis avayxa'Cv-
lievoi EcaOirpTo, kadioq. лпо^ Aoyovg EAffoing ттр
bhjcai'jA, xai tcov f]pa(aT]LitTaw cvyx(,)QT/civ c^otn'j-
оигтед xal AafidvrEg, тот Hcoitav леЬйттр) лроей-
yot'oi пр EyJhdb' b Ье to bo^ay ли.)м1 тосд fiaot-
Iei'oi ecoi Eig cw^Eiav ijbi] eA-ffi.iv лцблоу ттАесад,
xai itt tbarporg илhhсад avrov xai roig лос1 zbv
avXEva, tovtov лагцеад, axQ(tjTi]qidgE' лоЬбп> avrov
нат неприятелите в бягство. Той издал та-
кова нареждане, но иамеренията му не щели
да се сбъднат. Защото войниците, конто
били с него, отдавна били лишени от же-
ните и децата си заради него и опетнявали
ръцете си с едноплеменна кръв, а били из-
мъчеии и от продължителната война (на-
стъпвала вече третата година и те смятали,
че са се захванали за нещо безкрайно, като
робуват на безумието и амбиция га на един
човек) и затова посрещнали заповедта като
Дьбре дошла. Когато тръбата засвирила за
бой и тагмите се сблъекали помежду си, те
не направили отстъплението привидно, както
било наредено, а объркано и без ред раз-
късали редиците и се пръеиали. И така най-
иапред малцина, а после мнозинството при-
бягналп при императора. Тома пък с некол-
цина се спасил в Адрианопол1. А незаконно
осиновеният му син Анастасий, като стигнал
до Виза2 при бягството си, превзел тази
крепост. Императорът пък, следвайки ги по
петите, решил най-напред да обсади Тома.
Поради това той започнал да го обсажда,
като не се стремял да го унищожи със
съоръжения и с те и обой ни машини, защото
имал пред вид, че това е граждански война,
а и не искал скитите3, конто живеели близо
до Адрианопол, да се запознаят с обсадни
оръжия. Затова тон се заловил да сломи
противника с глад и недостиг на храни. Като
обкръжил Адрианопол и с вал, и с ограда,
той започнал сил на обсада. А Тома отстра-
нил най-напред от града всички с неподхо-
дяща възраст и всички ненужни животни.
След това, понеже вече гладът се ширел и ни-
мало никаква надежда за спасение, едни от
съмишлениците му тайно се измъквали през
някои вратички, а други се спущали с въже
нощем от стените и се предавали на импе-
ратора. Трети пък бягали при незаконния
син на бунтовника Анастасий в укрепения
град Виза. А обсадените, след като вече
привършили храните, започнали да ядат ня-
кои необич айни храни, но ну ж дата ги довела
и до гнили кожи, и до подметки. А когато
по необходимост започнали да ядат и тях,
тайно отишли да преговарят с Михаил, мо-
лейки го да им прости за прегрешенията им.
Като получили [прошка], те отвели при врага
Тома, окован във вериги. Императорът най-
напред изпълнил обичая, който отдавна бил
вече станал традиция за императорите: запо-
вядал да го про страт на земята и стъпил
с крака на врата му. След това, като му
1 Според друг извор — в Аркадиопол (Люлебургас). Вж. Vasiliev, op. cit., р. 44.
град в Източна Тракия. 3 Може би тук става дума за славяни.
2 Дн. също Виза,
236
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
ни) XFiQtbv, i'svoi re Ьцхадгбае йеохоц^м did tov
OTQQTOTIgdoV, Htdev оЛЛо ETUftoitfflEyoV *Ш* ?/'
„еЛецоог i-te, ah]flojq fiaoiAei.u EQopEvov de tov
рясм,Ле<о£ eT riveq тюг ctfjrcp ovwvtcov xdl eteqoi
elev та avrov 4'oovovvTeq, та%а ar хате79№ лоЛЛап>,
et ,ut] 6 sraTQiHiOQ *1юбгггр; 6 c E^afiovlioq ,,ov
dew" &pq, „ю ficwAsVf аЛЛа xal Л[аг иЛбуютог,
efaaocq яытегыу иато. to>p <р(Лсога, xat tovtgj ты
Лбутр disAvoe rdtg хата т&р таЛажсбтхоу лоЛают
xal iff Лю* avzov иеЛЛобатк lyelQEoftai TiptoQtag.
xol 6 d^oordnjb <5? xgteAvoe тот $fovy &noQQrfatq
то srrsvua rats xazd pixubr motvatq, pEoewvTog
"‘OHTcoffQf.ov uzp’uq, йота itev zaq сцг/dq ръуаЛвягр
tio7.oq dox&v yevso&ot xal гоЛ/tvQdq xdt tov ttqo-
te&£ftos e^royaOTixdq, sTQofiah’njv de ari rd еилдыз-
Оеу ztvkv xazadeEOTepoq eavTOv fpavtlq xal Trjq T&v
txruq nooodoxiaq. xnl ol ex Bi^vTjq dr TOV ff(JOV-
fflot' tTEoag Toy&oq еуегогто умарф, тот ёлт^т?]-
ЦЕРОУ Vfj OQWpEVOl xh’dvVOV (if I a yd.Q TCO 3TV^EG&O.l
та пата rov (-koudv aziyfaiiara, rd oaoia zietcou]-
xdreq xal tov \Avaor<iatoV avvypvrEq dfdefievov
yeiQaq xdi nodaq лооогрЕухар т/p 0aod.Ei. лелог&е
dr xai ovzoq та яа^алЛз'оил тт7) латд(} ней тот
Г'(or fjaiiojq ртха'Ла^Е. xdi ты» тщйггал’ de xadat-
if^wiow hi xactitiot ny$ O^axi/q лоЛек, to те
IIuQior Hat fj 'Hofc^eta, fti та zov TVQdwov rpnp-
tovgqi ih’TEiyuy, lurjEt те rep siQoq Mt%aij7 ней did
rd ,£<?) HeIeiv xotzoy zaq ffciaq амюп/Л&ош Etxo-
iaq. xai то ph’ Hdpiov (и Лю top veiyjcmG катар Л»р
Osyzoq ало nvoq y&’operov aEtopov, fj <5’ eH(Hi-
~:Легт htv&rv&zi ano t&v rr}q ftaXtoarfi psQuw.
Kat ти uev xaxd Hcouav re tovtov eaye to
rs/.oq, xai ovtioq 6 ()aoi7.Evq троттаюч oQuq ex t&v
хата Ф&Ь'ф’ Еоугтш лоЛеют, order etfqov хата
ran' tji>T(urooTfnriodt't(iJv tc7> (hona evroifaas xal
T'p яоЛеню wfiiTutv, и.Л/2 fas7odQotii.aq yspoaevtjq
orotq E^oyaoiavovq ^EQiax&^vai xai e&qlo. лола-
do(}7p’ai. (II, pp. 78ag— 9018).
отрязал краката и ръцете, покачил го на
едно магаре и го развеждал из лагера за
зрелище. А Тома викал само: „Пощади ме,
истински царю!" Когато императорът го за-
питал има ли измежду хората му1 някои,
конто да са негови привърженици, той може
би щял да посочи мнозина, ако патриций
Иоан Хексабулий не бил казал: „Не трябва,
царю, и много неразумно е да вярвага на
нрагове срещу приятели." II с тези си думи
той спасил нещастните граждани и приятели
на императора от наказа нията, конто где л и
да им бъдат наложени. И бунтовникът за-
вършил живота си, като издъхнал след бав-
ни мъчения към средата на октомври.2 В на-
чалото той изглеждал човек с голям замах,
дързък и че извършва докрай това, което
си е предначертал, но колкого повече мина-
вало времето, той все повече показвал, че
не е това, за което се представил и което
другите очаквали от него. А тези, който би-
ли в крепостта на Виза, бързо променяли
намерението си, подозирайки заплашващата
ги опасност. Веднага щом разбрали за бе-
дите на Тома, те направили същото: зало-
вили Анастасий и с вързани ръце и крака
го предали на императора. Той изтърпял
изтезания, подобии ня бапщните си, и с мъка
издъхнал. След като узурпаторите били пре-
махнати, крайбрежните градове на Тракия,
именно Парион3 и Хераклея, още държели
страната на узурпатора и се съпротивлявали
от омраза към Михаил и понеже той не
искал да окачи божествените икони4. [Им-
ператорът] превзел Парной, чиято стена била
разрушена от едно земетресение, а Хераклея
била завладяна откъм онази й част, която
гл ед ал а към морето.
Така завършили събитията около Тома
и така императорът се върнал победоносно
от тракийските градове. Той не постановил
нищо друго срещу привържениците на Тома,
а само ги прекарал, качени на магарета [през
хиподрума], когато имало конни състезания,
и си изпратил на заточение.
67.	Bulgari christiatu faint	67. Покръстване на българшпе
Boyootq de б BovlyaQpn' doyijydq, yvratxa Българският владетел Богорис5, като чул,
HQXeiv ерюио1>.иу drtijxothq pEzd	thradoe, ecq че жена с невръетно дете6 управлява ро-
-flQacoq ijqeto' о^еу xai nvoq ayyslovq алгашЛЕ меите, започнал да се държи дръзко. Затова
^Qoq т»/1’ [lac>tk(da, dveiA&v Лгету zdq ovvfifpiaq xat проводил и някои пратеници до императри-
J Т. е. между хората на императора. 2 823 г. Срв. Vasiliev, op. cit., р. 45.	3 Всички други извори
дават „Паиион‘! (Панизо), което е по-иравдоподобно. Срв. Vasiliev, op. cit., р. 46.	1 Загатва се за иконобор-
ската политика на император Михаил П. ь Т. е. Борис 1 (852 -8S9). За формата Всоущок вж. В. В. Златар-
ски, Намерениях в Югозападна Албания надоис с името на пълг. княз Бориса-Михаила, Slavia II, 1923г стр. 90,
койчо смята, че това е неправилиа гръцка транскрипция. Срв. и Moravcsik, Byzantinoturcica П, рр. 95—96.
в Става дума за византийская император Михаил III (842—867) и за майка му Теодора, която била регентка
Scylitzes-Cedrenus -— Скилица-Кедрин
fyoftoXijv зтотывОгв. хата KPv^witav. i> di] (iaaiXlG
uijdev dyEvvtG pa]b& yvvaiXEiur Гггсн^тои „xul i,us
ei)Q)'iOEig“ p.yp>v&, „avTioioaTEvovGav, $eov de vevoei
rvu, xaTi'jyvovoai'. st д’, олео ovx evi, ixtEQEt-siG
aiJTOs, x4 ovtcds ?/ ?»<«>/ tui'f yvvaixa yao &jg,
dAZ’ ovx avdQCt VEvtttfpKbs-" oiG d ftd/jiin(>os dicrca-
oaxiteiG tjovylav цозшоато xul rds леоууцоар&ае
aveveov озтогбид. diEsifjio{fEvoEivro ds с/ЛЛцЛоте mtZtr
>j re fiaoiltG xai 6 aoyfov, j} uev n&A tivog €teo-
djotov tov EJUKbyv Камрада, dt;io/.6yov dydouG
x.'d TLwyrtfiov ГФ tnohxsviioxi, и1%,иа}.сЬтоо ovtog ev
BoVAyOQtq, 6 »5i 31EQI Tf]G OIXEtaG U.dESlf.l]G, XO.TU.
Tiva Jioovofiip>	xul toig fiaoiAEtotG diargi-
ftoroijG. аил] ya.2 ziqo tioAaov axilsioa atyjiakn-
tog, та Хаюиагтоу те aviphiaa xca уоарнатсоу
ueto.gxovoq хата tov tt]g al/fiolujolus xaujov, agrt
те Tt]G aiyjAaArOTjiac uxoAvi)Eioa, ov diEAiziE япде
tov ЛдеЛ/pdv та Xquxuxpwp ExiiEidCovoa xal xfj
uvtov xogdiq kigtecdg xo.Tafiai.ovna олгпрата, siqo-
uwjD&tos ydi] лада tov Jxovq.aQa та i)sia pvGTq-
Qin. tov atlayiov de ysvociEVov xai TijG ywuccos
a^cdo&dogG tqj ildeAqqj, dyrtdoifevtoG ds rfi ds-
озтоТгу] tov KovfpEiody ei xai TTQotviiyr^o d UQXfW
xul ^ooeteIegUi] id rteta, a/P sn Tqv aurifv &pv-
X’.aTE dxiOTiav, njc oiXEtUG IhoiUxsiuG EGriQT'ijUEvoG.
Ufioii de cqodcov tut yritQny iayv Bovlyanaw
xaTsoftTpioTQS, xai mlur/c [ioiphius doycvo-qG, tov
TCOV XQLOTtavebr О UQycoV SiG fiOTj&SKtV tJl&tOA&TO
fisov Tuv fyib tov KovryaQU. xal ty]G avrov ildeZq ifc
ovtco рмяауюутф&та. то аетб dk tovto xal to
SUVOG CTOlUV SlUQEOXEVaGfV UXIUV. ИО.1 TVyuTTEG
&ка!Лау^д, cvTto di/ srgos &еооерешг psccallrsnat
xal tov i.oviQov rifc TiaAiyytVEoiaG xcno^tovvcm,
JiiXaijA xaTjvofiao/^EVTc’G tov uqxoftc.g хата to
ovoua too fittoiX&PG то)у ‘Pcouaiwv TtQQtt tov stqog
avrov dnooraAsvroG d.oyjugb<oc xol too fyslov usra-
dedcoxoTOG aovtqov.
l^vvsfir} ds xai eteqov n rd odqyrjoav xcu. (ie-
fiaicbGav tov aQ^ovra nQOG E^oEpuav. cmATjOiOfG
of'tog syojv ziqog та котчууЕсяа, xal }iovA6f.iEVftG
TOvtOIG EVTQvrp&i' III] 'UVVOV ОТЕ XQOG fh]Q(ir E^toi,
аЛЛа xal оте оурЛа^оц did Qur/QatriiK EViQvq.Hv
toig ToiovroiG, otxov dr/ftiovoyijaaG veov 21s9ddc6v
ttvo. fxoi’axdv cPa)fiaiov то y&og, ^(oyrtdcpov ii]V
Tsxvijr, exeI.evoev loTOQlaG MijQcbuai то осхциа.
(ootTtSQ di. uno live? EJiEnvoiaG llsiuG odi]yov,uEVOG
цата със заказа, че ще наруши договора
и ще нэпа дне ромеите. Но императрицата,
без да изпадне в страх и в женска слабост,
му известила: „И мен самата ще намериш
опълчена срещу теб и ще победи по божие
благоволение. Ако ли пък ти надделееш,
което не ще стане, то и тогава победата
е моя, защото ще си победил жена, а не
мъж.“ Смутен от тези думи, варваринът пре-
гърнал мира и подновил споменатия договор1.
Тогава императрицата и князът отново раз-
меняли помежду си пратеници — императри-
цата, за да иска някои си Теодосий, по пря-
кор Куфара, мъж честен и полезен за дър-
жавата, който бил пленник в България, а
князът — сестра си, заловена при някакъв
набег и пребиваваща в двореца. Пленена от-
давна, тя през време на пленничеството си
била посветена в християнството и научила
четмо и писмо. Щом като била освободена
от пленничеството, тя не престанала да въз-
величава християнството пред брат си, който
вече бил посветеи от Куфара в светите таин-
ства, и да посее в сърцето му семената на
вярата. Но след размяната, т. е. когато тази
жена била върната на брат си, а на нейно
място Куфара бил предаден на императри-
цата, князът, макар и да бил донякъде
просветлен и въведен в божествените рабо-
ти, все пак още не се отказвал от безверието
си и се придържал към своята вяра. Но
голям глад обхванал българската земя и
всяка помощ била безеилна. Тогава князът
призе вал на помощ християнския бог, от-
нос но когото бил посветеи благодарение на
Куфара и сестра си. Той подготвил и целия
народ да направи същото. II тъй, след като
се отървали [от бедствието], българите пре-
минали към благочестие и се удостоили с
купела на прерождението. Князът бил пре-
именуван Михаил но името на императора на
ромеите от изпратения при него архиерей,
от когото възприел и снетото крыцение.2
Случило се и нещо друго, което напътило
и затвърдило княза в благочестието. Той
сбичал ненаситно лова и желаел да му се
наслаждава не само когато отивал на лов,
но да се наслаждава на тия неща, изобра-
зени чрез живопис, и когато си почивал.
Като построил нов дом, той заповядал на
един монах от ромейски произход на име
Методий и живописец по занаят да изпише
цялата сграда с изображения. Но ръководен
1 Загатва се за мирния договор, склочен между Византия и България по времето на Омуртаг. Срв. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 349 и сл. 2 Събитията се отнасят към 864 г. според A. VaiUant — -И. Lascar is,
La date de la conversion des Bulgaros, RES, ХШ, 1933, p. 5. sq. Общо за събитията срв. Златарски, Исто-
рия, I, 2, стр. 1 и сл..; Мих. Войнов, Някои въпроси във връзка с образувзвето на българската държава и по-
кръетването на българите, НИИ, X, 1962. стр. 290 и сл. Срв. друга литература и в ГИБИ. IV, стр. 335-
238
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
ovx елеохтщ'е p??Tft)s длош ёц xal ilva tcov $ия
eSiotoq^goi, fl)X exeAeve yQacp&v йтта xai /tovdoiro,
ffotjEQa ph>ioi elvai io yoatyopEva xai лоод ехл2ц-
Siv XfK- ёеО? Tfuv	6 8e uti81v eteqov
&SdiQ q'glXO^ECTEQOV IljQ ёгоТКрСК TOV XrtOTOV
sttiQpwlae tuvtijv txsi xaihmsyoaipEV. (ёсот 81
6 dgywv evOev pEV tuiv ёсхакоу tov yppov crEcpavot'-
рЕУОУ ЕХЕ1&ЕГ 8e TOV TCOV (ШОрТ(оА(йт XoAa^dftEVOV, xcd
л/щй tov £(оуоафсг gweis tov rovr т/~е (XoyQtvfiac,
Ev’d'^ те iifl> olxEiav l^opwrai v’QtjuxEiav, xal
xcaipyq&Eis, d)S еТломет, лаоа тог -ihiov tmtcxo-
aw та {tela рылттош dcopi raw vvxtojv тог iteiov
flETflAUfllJaVEt fivsrUGLfUXOQ. ol 8e TOO tfivoVG aoyov-
TEQ xal TO XGlVOV TijV TTp ^QvaXElGS EyVCOXOTEQ
регсфоллрг xaTcSf.o’iOTaviat tov ap’/pvio^ xai avE^Eiv
ьологёа^ог. tovtovc <Y fxeTros цето. i&v леос
(LVT0V oAiyuiV oTTXOV TQCtpVMEt'O^, TOV CTdVQtXOV
rfciov лоопуогиЕУог, тер лаоаёб^оз xcatKilaykvio;
ypiouaviuat n&icirfitF. iiFiaufatftevTOc 8e stuftos тог
effrovg ям; {teoGEitetav, уaa.4 fi traps zip’ dsnscoi-
vav 1§апа>у ёоЬгр'ас oi yip, отЕУоусодог,ptveor tcov
гл1 * 3 avrov, vmiGypvfiEVOQ EVimoiiioat та e^vti xal
Eipijvijv EQyaeaGiku, cudtdv те xai apETdfiArrtov.
tj 8e fiaodds V.aQO)Q 7dav rip Ixetecof тторот'/хсхо.
xai ёеёсохЕУ eqi^liov ovaav ттртхамта т}р> ат,о ifjs
xalovperrfi ^t<5ijo«c, ooiw tote ivyyavovcar 'Вто-
ром»*» те xal Bov2.ya.ocov, u'/o.i ins .1ере).тог,
ol Bov2.yaooi Zayoyav xarcovopaoav. tovtov o>v
tov Tutmav </ л-iioa BovAyaoia fiFt£onv&-pic&f} лао~
tlbOGEfiEtG.v, xal 7i ftf'GK Eipi'p'qq xadaQfoidrriQ алт,-
Хаяюе. xal то /ttr xard т/'-v fcnfaur uWoui i t yr,
xal ота&г&а EvoEpEia ело/лте&ехо. (pp. 153-| —
153,,)
68.	De Basilii I piieritia et de Romanonitn
captivis a Bulgaris duetts
3AyaiQEtiEVTog, ciK счлорсу, tov Miyai>A то тп?
f)a.oi/‘.EUi? агЕёцаато xqqxc-S <> Вчос/^ю^. ogtiq 8e
ovtoq t]v xai oBev o'qutjto, xdx лосад allies eR
като от някакво божие внушение, той не
означил изричио какви именно и кои жи-
вотни да изобрази, а му повелил само да
рисува такива, каквито иска, стига рисунките
да бъдат страшни и да предизвикват сман-
ване и трепет у зрителите. А монахът, като
не знаел нищо по-страшно от второто при-
шествие на Христа, именно него нарисувал
там. Князът, като видял увенчаното множе-
ство на праведниците от едната страна и
миожеството на наказа ните грешници от
другата и когато живописецът му обяснил
смисъла на изображепието, ведната се отре-
къл от вярата си.1 Той бил вече посветен
в божествените таинства, както казахме, от
светия епископ и приел божественото кръще-
иие късно през нощта. Но първенците на
народа и простият народ, като научили за
промяната на вярата, въетанали срещу княза
и искали да го погубят. Тогава той начело
с кръетния знак ги победил с мзлцината
свои привърженици. Те били поразени от
изненадата и той ги направил християни.
Когато целият народ преминал в благочестие,
той писал на императрицата, като искал да
му даде земя, защото поданиците му били
притеснени. Той обещавал да обедини двата
народа и да с ключи вечен и неотменим мир.
Императрицата приела молбата му радостно
в му отстъмила необитаваната по това вре-
ме облает, п роста раща се от така нарече-
ната Сидера2, която била тогава граница
между ромеи и българи, до Девелт3. Бъл-
гарите я преименували Загора. I (рочее по
този начин цяла България преминала към
благочестие и Западът вкусил от най-чист
мир. Така в западните области нагтъпило
разведряване и зацарувало постоянно благо-
честие.
68.	Детствопю на. Василий I. Византийски
пленници у българите
След убийство то на Михаил, за което
разказахме4, Василий5 поел царската власт.
Кой е бил той, откъде произхождал и по
каква причина се издигнал от скромного си
1 В друга форма тази легенда за обръщане в християнската вяра поради страх от „страшння съд“ е
повторена във връзка с покръетването и а Киевския княз Владимир. Вж. История культуры древней Руси, II,
М.—Л., 1951, стр. 341; С. I\ Rogers, The Fear of He’l as a means of Conversion, Religion, June 1935,
pp. 37—42; J- Dtijcev, Byzantinoslavica, XIII (1952—1953), p. 323. 2 Според Златарски, История, I, 2, стр. 3,
Сидера е дн. Димиркапу, един от западните върхове на Странджа. Значи отстъпеиа е била областта между во-
додела па Сакар планина към Странджа и пограпичния окон Еркесия. 3 Девелт е стара римска колония,
сега развалини при одноименного село, ю.-з. от Бургаския залив. Според Златарски, Известията за бълга-
ритс в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, стр. 65 и сл., и История, I, 2, стр. 3, бел. 3, известието
за отстъпването на посочената територия е съмнателно, тъй като според Симеон Логотет тази облает била да-
дена на България още в 716 г. с договора, който бил сключен с Тервел, а освен това през 864 г. Михаил Ill ве-
че уиравлявал самостоятелно и Теодора била отстранена от двореца. 4 Вж. Sclyl.-Cedr., р. 201 sq. На 23.
IX. 867 г. Михаил III паднал убит от заговорници, начело на конто стоял бъдещият император Василий L
5 Василий I.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
239
tl,v fiaoi/.Eiov avyfi. ЛЕвколё/Т ex талпугу; xol
cdtltlKOVS OQUCOUEVOQ T,7J7s, UVCO&EV bl,<tko.fi(hv
f) лбу Os SlCnQiLVUiGEl. fy’EyXE TOlVVV fj T&V AlaXS-
'Vivoyy y&Qa avrov, ei^xe ёё rd j’sj'oc ES ’Aq^evIcov
t< лаги fauttQus xazayoiisvos rffi t&v Aq;cxu!&v
GtlQ'J-S, IS flS !IOVY)S VOUOsfp’ firWllsVEGfhll ПацОыь
xal Jlrfiois xal ’A&un'iois ckaio xZios tov szQuyzov
"Afjodxov zov cjvaxziTGcqiEVOV zois HaQ^ois zqv
ifaouefav г>л.о IIeqg&v EoaETE()tcp.sv3]v. xdi ovvEffy
цЕусн ^(dJ.ov tovs tov ’Aqgoxov dffioyovovg puoi-
aevhv r&v EtQ-riiJtevinv Eth’&v. Euyazos ёё Ttjs ficxoi-
Мо$ ехлеооур ’Agzalfayos tijc ^ooyovtxiis, xal
ri tovtov a&s)jros KliEyns, q^vyades eis to Bv^&'-
Ttov лацаутуогтас Auov о f a Eyas tote zip r&v
'Рсоншссю ifivvE fiaodsfoy. ouzos ovv revs агёооъ
vnobeSapEvos xal а£толоЕЛ&5 тгицоае о'х-цчу zqv
лосюцхотшху «’ г/} да.ы/лёс олеусщеу. олео uafi&v
о zror ITeog&v ikxotAdbs yQuf.i/.iaotv avzovs fitTE-
xuIeito, eis ттуу TtcaQ^ur t'^ioyyoviJLEVos zyyEUoyiuv
ёухатаотт>ссм.. ёЕ&цгётсоу d’ *xdvaw та. ударрата
xal tzeqi rov ^Qaxzsov ёихохолсицЕга^г, [Mp>vEzat
ёга Tiros tcov бл-цоЕтот^нЕУслу avTols латта тф
ifaadei, xdi otl ot ^Zavijzai ovzol xal est/Ja^es
t&v sjiiOt],uoTEO(Ov eIgI. xdl els ztva ло/А.уугу rifa
Maxedovtog ИМнтр ov ^a^oiLEvnv lieig. ywaix&v xal
texvmv avzol'S xazotxt^Ei. Etta staAiv zijs TIeqg&v
fia.cd ecus -faro tcov Safjcwipwr avaxQa^Eiur^ та
xaQ'id.ifiM xdi о тгутхаита aiu,EQfAfrvtjvirfS ёгЕпо^
^ато, xal уаащшос uErsxaAEtzo tovs ev Moxe-
doviq t&v 9Aocuxdi&v asioyuvovs. q coq-i-Hevtos ёё
xai zovzov tov dodjuaros '/IcaxiEtco rep fiuoikEi,
xai ozt ovx Evvolq zn jzqos ayzo's f) tierdxhjois
yivEtai, a2z* cogte ёс аотсог to t&v "Aquevicdv xal
LlaoDfOV уevos vmqxoov yEvsaiicu, eis ^di^novs
auToi'S (шо. ёё avr-q t&v AlaxE^ovixcov stoIecov)
HETOCXit^, dtxa naliv exeI-^ev sis "A^Qiavov^ohv.
evOeiov ёё zov Toriov cpavEvros zois Swots, els
л)&&о? xazEorrtGav, сюоууутсо» то уevos cyvldfi-
GOVTES.     £* t&V TOlGVTCt»' yEVV^TOQCOV 7TQO~
ay$Eis о BaotlsLOs llsvfrEQicos avqyEvo. еле1 ёё
Koovfxos о t&v BovAyaQcov doypyvf zais хата
*P(ouai(tyv vlxats nEq)vOT]LiEvost ii&ya отдатслЕёоУ
dysiQas F^oA&QXEi zi[V ^Аёсчауоъ'лоЛа', /jiy^evos
ytiQa dvraQai tovtcd to^/li&vtos агълостатс^ Tvy-
yarovzt, ёса zek jvjutjyijoafisvag forvyias, xqgvov zfi
ло).Е1 nEQixaO-icas Eq/ txca'ov (vf-ioAoyst таотту ёга
riy t&v avayxatcov ЕУёЕгаг гтаоаоп/оао^ш, ^dvzas
те tovs ev avzfj, ols 'qQc&fLbiTO xai 6 ztjs ^oAecos
и неизвестно съществуване до висотата на
императорската власт, това нашето повеству-
вание ще обясни, като започнем от по-далеч.
И така той се родил в земята на македон-
ците1, но произхождал от арменците, от
много прочутия род на Арсакидите8. По-
ради славата на първия Арсак, който въз-
становил завладяното от персите царство на
партите, според закона само от този род
можели да бъдат царете на партите, на ме-
дите и на арменците. И дъдго време наслед-
ниците на Арсак царували над споменатите
народи. Последен бил Артабан, който, сва-
лен от царството на прадедите си, дошъл
заедно с брат си Клиенис като беглец в
Цариград. Тогава царската власт на ромеите
държал Лъв Велики. Прочее той приел тия
мъже и като ги почел достойно, предоставил
им подобаващо живелище в столицата. Ко-
гато научил това, царят на персите ги извикал
обратно с писмо, като обещавал да им въз-
върне багцината власт. Когато те получили
писмото и започнали да разсъждават какво
да правят, императорът бил уведомен за
всичко от един от техните слуги, както и за
това, че тези скитници и пресел ници с а из-
между най-видните люде. Тогава той ги пре-
селил заедно с жените и децата в едно
градче в Македония, наречено Ники3. След
това, когато царството на персите отново
било разгроме но от сарацините, подобно не-
що направил и тогавашният емир, който с
писмо повикал намиращите се в Македония
потомци на арсакидите. Когато император
Ираклий разкрил това дело и че [емирът] ги
викал не поради благоразположение към тях,
а за да подчини чрез тях народа на армен-
ците и на партите, пресел ил ги във Филипп
(това е един от македонските градове)4,
а оттам след това отново в Адрианопол.
Понеже това място се оказало удобно за
чужденците, те станали многобройни и па-
зели своя род чист от всякакво смешение.-
Роден от такива родители, Василий растял
свободно. А когато владетелят на българите
Крум, възгордян от победите си над ро-
меите, вдигнал голяма войска и обсадил
Адрианопол, никой не посмял да м)7 окаже
съпротива, понеже бил непобедим поради
споменатите си успехи6. След като обсаж-
дал града доста време, той се съгласил
градът поради липса на припаси да му се
предаде. Той отвел в България всичките му
1 Т. е. Източна Тракия. 2 За произхода на Василий 1 вж. А А Васильев, Происхождение ими. Васи-
лия Македонянина, ВВр. ХШ, 1906, стр. 148—165; A. Adontz, L’age et l’orlgine de 1’empereur Basile I, Byzan-
tion, VIII, 1933, pp. 475—550; IX, 1934, pp. 223—260. Срв. и тук стр. 137, бел. 41.	3 Mixoa Nixsia или
Никица се наричала да. Хавса в Одринско. Античного й име с Hostudisum. 4 Дн. развалини между Кавала
и Драма. 5 Става дума за обсадата на Одрин през юли 813 г.
240
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
fio'/iEQEvq AHurovyH, eis Bov^yaQiav штеаттюе.
give fill [isra t&v oXmov xai robs BactAslov ysv-
rijTUQas, vnopafyav avzov sn giEpoyras, ffc zip’
Воглуацшу anay^rpyai yijp. tyfia autos « о xlrivbs
aQyjLEQshs xol ol tov BooiAeiov ysrvifloQEQ xal то
abv ты uQy/SQSi yzAij&os (wd&EuzGr tqv sis -Xtjto-
TuV 3U0TIV buatJQtpjtWrSS ЛО^-AOi'S T&V BovAydplDV
nobs titv oQ&6do£&v tzIokv juEti'/yayov, tnpreo тог
E-&VOVS fiSTTjyiierov nobs &EO3ePtEinv, xol noAAayjov
t^s BovlyciQixfjs yijs XoiciTtavtxfjs dtbuoxuMas xa-
ТЕрЁрХцУТО GXEQf.OJZa. d/Zct K{!OVpOS flFV Erptty
xanxAvaao&at th)1 tanjv, Kgvz&ywr be 6 zotirov
btdboyos ло/Jjp тог axsA&dvza vx&v els OiiQitv-
biav, air о zb yevopFvov ovx uyvoi'ioas, xai zb t&v
BovAyaQcov ysvus i]QEpa nobs yQiGTiaviGpbv иЕта-
qdntoai, iivuov srlqgijs хабитаты, xw tov те -Delov
uQyj.EQEu Mavoui/i, xai robs E^oyamirous t&v л eq;
avtop petti S-vufiv aanusanjodfuvos evmtov uev
vpiicDQ 'UEtaoTijfjat гл ei goto xal oftak&s tijs oqDo-
Ьб^ОГ xal niUOflTflOU T&V Xqigtiut&v tuoteos, &t.eI
bb xqfotovs avtobs хагЕгбяп.® xal глооу&ЗЕЫУ xdi
anEik&v. uezd zioMdg auxins t& <5td uciqtvqIov
яо@ёЬ(охе Oavuzcp. xal Alavovhl p.Ev 6 xIeivos
aQyjLEQFl'S OVTOI Tip bld pUQTV^loV teZei GWaptl
tots m dinbv EfjtqytVESt zip' tterror ExtApayi^Et
£а))'р>, xal zzol-Aobs z&v xaff olua auvsffy kqogt}-
хортыг paoxvQixns Evxl.rias (t^uni/fivai' kteI Ьё
tbei лоте xaildbov тцуеТ? robs vnoAEl.EtupEvoos
aiygaA&rovs, ano&sv tov 0-voii zip' ctoboy abvois
npaypaTEVoppyw, 6 t&v BovAydotov d@x?}ybs jtoZ~
idxis &Qa'UGltei£ xai pr] burdpsvos tnl nlror ndlg
xds Вы/t ai'ход bvvdaEES dvnxa&iaiaut^ai EiQtfvtp'
drri tvs pdyrig dujid^srai xai cmoZuEi Ttjg aiyua-
lioocas tov Zaov. aon ёё awuAi^opEvfov t&v aljcua-
l&Tfiiv, xai peZaovtcov ijbt] nobs та я ar oia ?)7>n
na^rvoOTEiv, xol b uqxcov flEioobs ёуёуето t&v
aiyjial&rtov, xdi zov naTba xaub&y Ba&AEio? ijbi]
тг]У naibixi/V naQaZZdoGOVTa iiZixtav xai r,i]g t'oojifov
(ZtrofZSVOy лудь FClVTOV uETFXujiEiTG, EAEvfjEQlOV tblOV
Evoo&vra xal zoQtEV vnoyE^&vra xal nEpicxtMOovra,
xal tyybs лаоаагпута тепд xeqgiv 1]iIeaiigs xetza-
GyEiv xal donaoaodai xal j.irpov u^EOrp-vES to utyE-
flos avrep napaoypiy' олео ottos axdxcos ndvu xai
ilaoQaAEios tois тои ирурапх EnEpEtbupEVos ybraci
btbofiEVuv ЬлеЬё^ото, ev ты аплита fi^Ei xfu цлё-
QlEQyip zip’ EUVTGV Eir/EVElOV EvbElXVVpEi'OQ, (OS tXTAO-
угуси иev tov iiQ-/o'xa, ayavaxxsiv bs 1„е1л]{16т(о;
robs ил avzov, Ei toidvtos cbv a veos ovyycoQoiro
ol'xot naZivooTEiv. аЛА* anF/vih) ouuk EupEvda &eov
жители, между който се намирал и архи-
епископът на града — Мануил. Случило се,
че заедно с другите били откарани в земята
на българите и родителите на Василий, кон-
то носели и самим него още кърмаче. Там
славният архиеписко?, родителите на Василий
и народът с архиепископа, конто залазили
непокътната вярата си в Христа, привлекли
към православпата вяра много българи, по-
неже тоя народ не се бил обърнал дотогава
към благочестие, и посели семената на хри-
стианского учение на много места из бъл-
гарската земя. Но Крум наскоро завършил
живота си, а приемникът му Критагон1
далеч надминавал по жестокост предшестве-
ника си. Той добре знаел за станалото и че
българският народ неусетно преминава към
христианство, к се изпълнил с гняв. Той
гневно поникал при себе си светия архи-
епископ Мануил я пьрвенците около не-
го и откачало кротко и спокойно се опи-
тал да ги отклони от иравославната и без-
упречна христиан ска вяра, но като разорял,
че те не отстъпват нито на обещания, нито
на закани, с.»ед много изтезанпя ги предал
на мъченическа смърт. Така славният архи-
епископ Мануил заедно със знатните, който
били под иегова закрила, увенчал живота си
с мъченически край и м^юзина с>т еднокръв-
ните му братя се удостоили със слава на
мъченици8. Но тъй като впоследствие един
ден останалите пленници трябвало Да се за-
върнат в родината си, защото бог подготвял
свише освобождението им, владетеля? на
българите, кзпто бил претърпял чести не-
сполуки и не можел повече да устоява на
ромей ските сил и, предпочел мира вместо вок-
ната и освободил народа от плен. Прочее,
когато пленниците се били вече събрали и
щели да се връщат по родните си места,
в ла детелят наблю давал тия пленници и като
видял Василий, който минавал вече от дет-
ство в юношество, повикал го при себе си.
Той видял момчето да полскача е открыт
поглед и с мила усмивка наоколо и когато
застанаю близо до него, пожелал да го пре-
гърне, да го целуне и да му даде една из-
вънредно голяма ябълка. То приело иодаръ-
ка съвсем доверчиво и смело, като се об-
легнало на коленете на владетеля, и със
своя съвсем естествен и безизкуствен ирав
проявило своето благородство, така че уди-
вило владетеля, а подчинените му? скрито се
възмущавали, че един такъв младеж има
разрешение да се върне в родината си. Но
1 Т. е. Омуртаг. За формата KovTayov срв. Moravcsik, Byzantinotnrcica, II, р. 218.	2 За същите
събития срв. тук стр. 55, откъс 18 от Менологий на Василий II.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
241
6 а1%ри7мтод tcov "Pcopaicov 2«о? алеете, ovv-
be ol tev Bacileiov yovetg, tov qfi Izotov
eovtcvv лаТЬа лаосЕлаубрЕгос. (pp. 1823O—1844;
18438-18617)
все пак по божие благоволение ромейските
пленнипи се освободили невредный и заедно
с тях се завърнали и родителите на Василий,
водейки със себе си обичното дете.
69.	Basilius cum Bulgaro athleta decertat
69.	Василий се бори с български атлет
9Ev uvl be tc5»’ предам 9Лтт(уотод 6 tcov
cf/o'acov ахудуогрсгод, b tov х.а/оадсд ВадЬа vlog,
eonaotv ло7лгге7,ц nt a a xEvactipevoq banvpova elye
та лиана tcov avaxetpevcov тот eavrov лат eg a
ВадЬоУ, fig лоЛлогд X(/t filfiovq tcov avyyevav V.Ol
qi/.cov nal oiooji^cov staocdafJcev пдбд li/V etcu-/j.av
АлдеС orfmcniTjoav b' civraj xat Вог/.уадог. ovytp
i?«< sail q I7.ot, cvtco ладатгуйт 7?; fiaoi/Jbi hbta-
пн(кл>тед. ovx ujt^v be rife л mb ate lag ci be. о
(-Koq/'og 6 tov Baoueuyv xvQiog, о la ovyyspng
xai avrbe tov Коесадод. tov be siotov n^otuvrog
xal ихра^оиодд rijg mxoyjag, bvi Itt/gv ol BovT,-
yaoot eyovreg rtva pt&* eavrebv civbuct aUhyrvtbv
xai ел loyfii cjEfAWVOUEVOV coiparcg, thtbcovv m’
агтср peya (poovelv xai i^o^uyvvovto xai pribera
elvci tov eig уеТдад avrov cvuhegeiv bvrauEvov
epeyalavyovv. 7e; et yovv лед! p&>ag тдилЕСад 6
6)ёопч7.од лдод tov Kc l сада cnc el uQ'oei rii од
t^ovalq, eon. ng tcov олтцЕТобътсог pot bvre/peveg
ovf.ai?jixrivai тер лЕсфогрср тостер Boifiyaocp' peya
у (in (iveibog rPa/patoig, el of'под сскитау cor истод
оотцд ev Bovlyaafa, napa/irmat. ar obeigai/Ev-.v be.
tov 2oy._r tov Kaiaanog, xal лдоотадаттод elg
pEOor ctyeofiai tuv veat Ionov, 6 ла дп tog Ktnvurca'-
rivog 6 Ocopa tov loyc^Exov лххп'д, eq 6b да q ила g
лдод tov Bo.gi7.elov btaxelpezoq «те хал avrog e£
’AopEVlCOV Tl]v TOV yEV^Vg PbtOOV OEtQUV, WX&VyQOV
Ibu v tov тблот ev ерлед tpEAAov ol ла7.аюта1
GvpH/.axqvai, xcd. betcag tov e?c тдд иудбтцтод
bl.io&ov, xoriv vjm лдтра ало gi>7.cov ehiqq(uvei
ти> ebdq'ei. ov yeiopEZou avp^Aaxeig rip Bovlyttpcp
6 BacilEiog, xal спал ед u natbtov reoyrbr suEcag
xoi neQioqiycag avrov, соолед nvei bsopov xborot’
'q лоиоу eQtov seovqxog cvtco xai fxibtcog ptTECi'Qt-
аад ела* co тг,д гдалЕоД^ длёддире. tovto yt-vdpe-
vov yc/Qac nt-v tgvc cPo\uaiovg aloyrYrig be rot'g
Boi’l.ycipuvg fvenlnoEV' с/л ехеб'дд Ье тпд Ьиёдад
еле ллеоу т] tov Baod.eiov дл7„оото «»'а тi,v
ftaGil.Erovcavt xat toig azavrcov btEqE^ezo отбраот
ЛЕ(мр1.Ел.тод ijbi] KaVEovrp'cbg. (pp. 1939—19415)
70.	Leo Stypiota in Italia militat
ПедсиаИетд Ье xat лдод та тг<д ^Lwltag редд
о аотод oxoltog, xal та/д exeice 1лл1хаТд ‘Рспрсн-
xatg bvvdpEGiv EVO.fi)'Etq, 6)V Пдохблюд fiyELTO 6
Един ден Антигон, началникът на схолите
и син на Кесар Варда, устроил богато уго-
щение и поканил като пръв гост баща си,
кесаря Варда, който дошъл на пира с много
родники, приятели и близки. С него били
също и някои българи, приближени и прия-
тели1, конто се случило тогава да пребива-
ват в столицата. На пиршеството присъству-
вал и Теофил, господарят на Василий, защото
и той бил родника на кесаря. В разгара на
пиенето и на угощението българите, конто
водели със себе си някакъв борец, прочут с те-
лесната си сила, започнали да се гордеят с него,
надували се и се хвалели, че никой не може
да се бори с него. Прочее сред угощението
Теофил казал на кесаря: „Ако твое превъз-
ходителство желае, има между мойте слуги
един, който може да се пребори с този пре-
словут българин. Защото за ромеите ще бъде
голям срам, ако той се върне така в Бълга-
рия, без да бъде победен." Кесарят приел
предложение™ му и заповядал да доведат
младежа. Бащата на логотет Тома, патриций
Константин, бил много приятелски разполо-
жен към Василий, защото и сам топ произ-
хождал от арменски род. Затова, като видял,
че мястото, гдето борците трябвало да си
премерят силите, е влажно, и се страхувал
да не се хлъзнат поради вл агат а, накарал
да посипят пода с пепел и дървени стърго-
тини. След това Василий започнал борбата
с българина. Като някакво малко детенце го
хванал и го стиснал, вдигнал го над масата
така леко и лесно като хватка сено или
като руно вълна и го метнал. Тази случка
изпълнила с радост ромеите и със срам
българите. Ст този ден славата на Василий
започнала да се разнася още повече из сто-
лицата и прочу то то му вече име да се носи
от уста на уста.
70.	Лъв Cmuniiom воюва в Италия.
Същата флота се прехвърлила към бре-
говете на Италия и се съединила с тамош-
ни те ромейски войски2, начело на който
1 Под думите zoic qttot ? (приятели) разбираме пребиваващите във визавтийския двор пратеници. ЕЬк-
Филотсй, ГИБИ, IV, стр. 124.	2 Събитията се отнасят към 880 г. Византий ската флота под водителството на
Назар воювала в Пелопонес със сицилвй ските араби, а след като победила, се прехвърлила към италианските
брегове. Срв. Васильев, Византия и арабы, II, стр. 74.
31 Гръцки извори за българската история, т. VI
242
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
tov fjaoAttog ttQCorofeoTiuQioG xat Afotv nazgixtcg
6 УдахтЪу xdi MaksSdrwv адуцуЕТцд, Sr um>
Srivtsiov EXfilm-r, agi&raiva еду а. гтдуаоато' tov
те у ад et "Atpgixfjg mftiv E^sWovra gtoIot ev r?j
vrtG(i) raig ^.TqAttig avj’xvgqoo.g хатЕлоУЛшртЕ. xal
fao тоуу ’Ayagqrcov xaziyo/JEva cpgovgia ev те
KaXajiQiq xal AayyopagSiq jtlfy vJ.tycov i?7? рчд-
(iagixijg yEtgog fi2.tr flEgwcs xdi т?7 ‘Pojuaixfl tgovotq
lsttty&j<6aaEO’ xai 6 utv Naoag xdi 6 ист* ai’ror
ePojuaixog oroZc? toiovtoxp xgonafoxv грио^поЕУ
ex [)еоо, xal рЕта xoMcbv 2.aqvQ<»v xdi rixfirixcLr
ovEtpapoyv iTaivri/^E swag id (jaol7.Eia‘ at Se хата
AayyojiagStov лесгуо! SinapEig ov латту vfiv (j6.g-
xavov SjEf^vycv ve,uegiv, а2л tgya ph’ dvSgtxd xai
ла/жда. SiEJigtltorro, e$ cgtdog Se xal qiAorttxiag
;az avrov оорлЕОоиоцд rov aj&ya chcoAaAETai
OT'VElii] tov uskova oTQoxrfyov' rov yog Asurrcg
хат a ti diETEyife.t год sinog tw IIcoxotwt, xai лдо
tov SiaiAayijvai ovpfiolijg yerouEvr^ лдсд rovg
[yJ^QOVS, GVVEpri TOT UtT &ЯО Szi'TlElOV flETU TCOV
f)gqxo)v xat MgxeSoto v хата rd Se^iov fdcog
dyaypi^ojitrov xgaiEiv i&v tyjjgcbv xci лоУл т qovov
EgydZEOiiai tojv 2agaxtjvcdv, хата }:otegov Si тог
Пдохблюу avTiTaTTOUETGi1 /лето. taw 2^t)7~af ivcffp
xdi SvTixdjv vtto Ttdy hvawtoyp nie^Eofjai' idi jtfftq-
тЫ&пд <5f лада tov Grgcmiyov 0е1ад тер ло~
iovvn Sid r/'jV ^fii/yi/uauErtp' tpdovftxtav, evexUve
-T£?<k тдол^т то хата тот Поохолют u£g<:g-, xai
avrog txtin.s nswoffayrj yjocoixcdg o.yojvtGdjiETog
xdi хат avzov тот dycora леоогу. о Se Aeojt
ilshw ti xdi etiqov йлсдуаоабдат ларлдот xdi, to
ex zfjg v.giScg avaxiaaat Gi\i(jjd.v axvynija, to oixeivp
GTQUTEVlta ).O.fiuJT, Xdl TOl g SlUC О)$ЕТТад EX TTiQ
тоолуд та, v tu.ttojietcop ww тот Ндохолют oru~
ладашреит, то Taganov ласт дот etc лада tojv
,Ауадг;Та.-г -хатЕубисусу е'^слсАлосх^ос xdt лиута
тот ev агтф Actor qTSganodiucrro, tg cue to те
атдатссоихор d*}&jjO£v алоудсаттО)? xat тф fiactZei
лдооф/ауЕ /.dtpvga. add ovx f£i).EO)GEv ev tovtck
tuv po.oi/^sa, a/Ad. fifii'tujv тф> ardor Tfjv tov Uqo-
xonlov ayayfjb tijg тс agyi]^ tovtov nags^voE xdi
EtdgioTor Ek to KoTiaEiup, erila t^v dixrioiT Elyt,
лад&ТЕуярЕ. Ba'dv^v Ss wv лдсотог’ ти>т inczoxo-
fiayy avrov xat тtroty dfJjov icuv Е^г»лт1(.ЕТпоаиЕТ1-Ог
аутф у gat/ iir xatiouuhoEUK evutt}gv.uetuxv хат avrov,
uaddrTE^ tovto 1‘dgSaq xdi AafilS ol лгЦЬе^ avrov
тот }t£y ВоЁитоу dyaigui-ci, tfo&ri&tvTtc; St rip' ex
lj(MJi)Ja)b ogrjp' Sui rd To2.jj.riua, ayvdijt} ort-g xai
tuv uqxiry siarsga. сидиг^ау ттди^ ^votay q vyccv.
SnEg лУ-Цбш-УО^ 6 iJ‘aoij.Et-g олеоте17.е тот rrfg t,rat~
QEtag aoyovra ur»d xai гороху отоатюлиху, evtei/A-
J.IFVOG хататауг^аы xai xaraoyEiv ai>rcvQ. ol Si} xdi
Елюлгт'оаттЕд xaia/.o/Ltfiavovutv avrovg ev Калтга-
стоели Прокопий, протовестиарий на импера-
тора, и патриций Лъв, военачалник на тра-
кийците и на македонците, когото наричали
Стипио!1. Там флотата извършнла дела, до-
стойни за похвала. Защото на о-в Стиле тя
победила флотата, която дошла повторно от
Африка3. Освободила от варварски ръце
почти всички крепости в Калабрия и Ланго-
бардам завладени от агаряните, и ги въз-
върнала под ромейска власт. Назар заедно
с ромейската флота, която го придружавала,
полхчил с божия помощ много трофеи и се
върнал в столицата с голяма плячка и много
лсбедни вевци. А пехотните войски в Лавго-
бардия не избягнали съвсем от завистливата
съдба, но след като извършили храбри и
блестящи подвизи, сред боя избухнала враж-
да и съперничество и загинал твърде големият
стратег. Защото между Лъв и Прокопий
избухнал някакъв спор и преди да се по-
мирят, се завързал боят с неприятелите. Сти-
пиот, който се бис л в десния фланг заедно
с тракийдите и македонците, взел надмощие
над неприятелите и избил много сарацини.
Но Прокопий, който държел другия фланг
със славяните и западннте войски, бил при-
тиснат от противника. Понеже поради горе-
казаната разнра стратегът не му пратил по-
мощ, когато се нуждаел, отрядът му ударил на
бягство и самият тон паднал в боя, след като се
борил геройски. Лъв пък искал да извърши още
нещо славно н да заличи нещастието, произляз-
ло от спора. Той взел своята войска, както н
спасилите се от разгрома Прокопиеви вой-
ници и прензел с обсада крепостта Та-
рант", която била оше в ръцете па агаря-
ните- Той хванал в плен цялата войска, на-
мираща се в нея. Това богато възнаградило
войниците и донесло плячка на императора,
но не го омилостивило. Той, като разбрал
причината за погиването на Прокопий, отнел
длъжността на .Лъв и го изпратил на зато-
чение в Котиейон4, където той живеел.
А Баян, началникът на конюшните на Лъв,
и някои други бивши негови служители го
обвинили с писмо в обиди на царското вели-
чие. Като научили това, синовете му Варда
и Давид убили Баян. Но тъй като се страху-
вали от гнева на императора поради дръз-
ката си постьпка, те взели и баща си и
тръгнали да бягат към Сирия. Щом научил
това, императорът изпратил началника на
хетерията с няколко войвици, като им запо-
вядал да избързат и да ги заловят. Те успе-
ли да ги настигнат в Кападокия, когато се
1 Друга де този византийски военачалник е наречен	Срв. Васильев, Византия и арабы, II,
стр. 76.	2 Тази флота била ара бека.	3 Дн. Таренто. 1 В Мала Азия.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
243
doxiq сгттЬфох zip' esil Zvquxv elaiTovTuq’ ueMov-
ctq de xofZvoat tuvtovg тгшатсл) yojQEiv evqov
avfiioTauEVOvq. xal ovfMTAtxijs yEVopenfi ol uev
dvo лаТЬес avrov иауоретсл xfctrovGiv, avroq de
^myQiac Tie'll tiq vfyftri л(ю? i'aciAEa xal toig
vopoiq F&dddn. xu.Tctiiii<pioi)&,b o>v е&хол?] tov
tva rd»’ 07Oulpan’, aqTjfiE^ri be xci tip pda? тбп>
yei^a»’, xul to 1о1лду i-y AlEG-qpipQiq tSooiGToq
xareyr'oaofy. (pp. 2313—2337)
71.	Milites Thraces in Langobardiam mittuntur
’АлостёНетш fit Zciq arcs о ti,t st&jmffbQlay
Ma^tvttoq б Калладсхг^. uftd те &{хрсап> xoi
Maxtdovayy xai Калладохту hdixrav, атпатгр/ое
AayyofioQiHiaq. (p. 2364_r)
72.	Basilius 1 Bulgaros in fide confirmed
Kai то топ’ Воолуа^мт bi yivoq arrrxaylq ov
siqog Ьео i'detav uovayedy слоитoly Evlapdjv xal
IFQECO? OCET^ XEXOGUETUW fpFpf tUJC E Л@6ь T?fl> Л1О-
Tiv. (p. 242^)
73.	Symeon pacein cum Romanis rumpit
et in Thraciarn invadit
Tip d* l л torn Гт fl Z/TEtjitvtc; о tov [iautAsa-q
ddElqwq xoi яасфавХФ олемяе tip xal
льсЕугщротРт 3AvT(f)rvc$ avi avrov латик/^утк, 6
tip EKCuvvuiav Kavliaq. xal. та /dr хатд. tip
лому EtfEQETo gvtcoc, Svptfbr d* b тоур Bovlyd-
(xov aQycov rd? гц?о£ TaipaloVb олоусоь dtalvcti-
ofhu олесЬгор л()о<рао1У evqe теггбтцг. dovloq ip>
cvvovyoQ no pam).EOJtuTOQi Alovaixbq xalovuEvoq.
c vtos oiqiq-i2uo&fls oerdodoer SpsroQixuTs xai i/ilo-
XFfsbEOl, (iovlbpFVOG XEQdaiVlP aVTOVg, ТТ] 31QUG TUV
ZiwviQfjy yprjca/lErcg naQQTiatq тис ?x Bovlyu.(faG
tiGayopEVT с л{_аурохЕ(ос Etc rip mto fvDeok
рЕтЁотпоЕУ eIg faoadovb.jjvt xai tovg eiQqp&oi q
t^vQovq rskujvaq exeige хатЁапоЕт, oitivfg хахтЪс
ditrihEcmv to'g тис л^аураШас [jtTtuvraq BvuX-
ydQOVq, paQEO. ElGTlfiaTTOaEVOl TE/.OJVi^OXa. tG)V
be Bovl-'f’aQiov avayyFtldTTiov ravra по 2hj-
uelvv, xai tovtov dr//.a то» 1’ugiIeI хаха<гп'!оау~
toc, Елек T/} tov ZaoVT^av o-vonallfui wxd,-
urveq лса'та d»q 2fjQcv цу^сато xai ovdepiaq
riSlcoGsv Ешитострцс, fiovriq о ZvpEo'iV, xal a/J,u)g.
мъчели да минат в Сирия. [Войниците] искали
да им попречат да продължат, но срещнали
съпротива. Завързало се сражение, в което
паднали двамата синове на Лъв, а самият той
бил хванат в плен. После бил заведен при
императора и предаден на съд. След като
бил осъден, извадили му едното око и му
отрязали едната ръка. А после го заточили
в Месемврия, където о станал до дълбока
старост.
71.	Войски от Тракия в Лангобардам.
Стефан, по прякор Максенций, кападо-
киец, бил изпратен за стратег на Лангобар-
дия с отреди от тракийци, Македонии и ка-
падокийци.
72.	Василий 1 укрепва българите във
вярата
Василий утвърдил във вярата новопо-
кръетения български род, като му изпратил
благочестиви монаси и добродетелни свеще-
ници1.
73.	Симеон нарушава мира с визашпийцшпе
и нав.шза в Тракия
На следната година умрял патриарх Сте-
фан2, братът на императора3, и на негово
място бил ръкоположен Антоний, по прякор
Кавлеа. Такова било положението в столи-
цата, когато князът на българите Симеон,
стараейки се да наруши договора с ромеите,
намерил следния предлог. Василеопаторът
имал един слуга евнух на име Музик. Той
се бил сприятелил с търговци и сребролюбии
и като искал те да се обогатят, възползувал
се от влиянието си пред Зауца и веднага
преместил в Солун пазара на внасяните в
столицата стоки от България. А за митни-
чари назначил там споменатите търговци,
който се държели зле с българите търговци,
като им налагали тежки мита. Българите
съобщили юва на Симеон, а той го известил
на императора. Но понеже императорът, за-
слепен от благоразположението си към Зау-
ца. сметная всичко за празни приказки и не
обърнал никакво внимание, Симеон се раз-
ярил, а и без това, както казахме, той търсел
1 Theophanes Continuatus, р. 342?—jg, разказва подробно, че бгл изпратен духовен глава на българската
църква, както и много свещеници, конто утвърдил и Христа г нството в България. Тези събития са ставали слет
събора в Цариград в 870 г. Срв. Златарски, История, J, 2, стр. 260 и сл. Ив. Снегаров, Неизвестен досега
прение от рагказа „Чудото на св. Георги с българина", И ИБИ, III—IV, 1958, стр. 295—296, доказва, че пър-
вият български архиепископ се е назвал Стефан, а не Йссгф. 2 Патриарх Стефан I бил третият син на Васи-
лий I. 3 Лъв VI Фи лесс ф (886—893). За събитията, предадени в този откъс, срв. тук стр. 138, Продъл-
жителят на Георги Монах, откъс 6.
244
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
cos ciQ^rai, xQoqiaGiv evjtqwktov <Г^гсог, oiqei
ката "Pcoutiitar та бл/.а. бзтее aKoyoas 6 ^aciXebs
как (linos dyihm'Ai^ETai., кол IlQo&t шоу tov Kstjvl-
ttjv ryv zov OTQatrfalrov uET&vra AEirovQyiar Лаф
лоАлф) кас Sqxovgi xubonAtoas, <3otfc re ainco как
KoVQTtKLOV TOV ^AOflEVlffV, &ея£иЛ& KOld TOV
XvflEMV. GVQQayivUOV <Ф EV SlaKiidoviq Tun1 OTQO-
Tsvf.idT<ov фпсЪггал 'Pmftaioi, кол. катаоцахтотта1
avTos те 6 КдфЬтф хи) 6 KqvqtIkios ’Anpcsvios
кал uXaoi nolloi, t&v катаихЕ&Ёгтауу ccrd zys
iraioEias rov flaau.EG>s tor ^vjued>r олоте^бгго?
zds pivas- xdi eis ri]v n6hv EXttEsiofiq otos ftQos
alayvniv cPo)fj,ai.ov. тф toiovto) де яа&я xai. тф
лдолпАакюиДл tov ISvusdiv nEQicdyif; yEvofievos
6 (iaoi^Ei’S Xfosffaxp лат(>Ьиоу tov t^v EsvoWfaav
XkXtjcov did. tov * Igtqov .ijxk' TodgKovs robs
OvyyQovs KaZovuirovs ottegteiAsv, by ф trrsQaub-
oaoi^ai тот swrauuv xal тг/v BovAyaotav tov ivovra
tqotiov AvW/Vao&ai. 6 di rots Tovqkols uvfitdsas
xdt FCf-ioas Kard. t&v Bovavuqiov олла KiVFtv, Qfn(-
qovs те eis paoiXsa глеот()Ец>еу. а2ла dij кал
ainos 6 paoifavs did те yfis xai iiaAatT^s fyvtuxfn
BovAydoots лоАецелу. did ph> ovv OnAaaaijs Evora-
•t'ltov EKSTEffftEi tov naxQtxiQV xal doovyyaQiov, did
de yi/s rov латgixiov Sixyq-ottov tov Ф<оказ>, лоо-
^alouevos avrov fist a tov "Avdoeov -davaxov dofiE-
ctikov t&v oxol&v. олу ue%qi BoulyaQfas aqtxo-
flEVOjV 6 jiaClZEbs tri Tip' ЕЦПр'Тр’ GTEpycov TOV
>matGra)Qa EiovGravrivdxiov еклецлет л,yds £v(.iSGn>'
о  о bros катаоуа v tlttyuiv fv qiQouQq, dokliDs hqos
avrov acriKECikui vopioas. doxolov.UEvov де neQi то
arnuTEVfia To tieqi тот Ф/имау tov PvfiE&v, oi Tca'QKoi
^EQtucoOEvtES tov sroraudv лаоау тф1 BovAyaQiav
Е/лроал’то. олео ms ф/yslihi тф) Svpfi&v, tov
Фсомоу асу eis ката tgjv Tovqkidv ItqA^eto. ykeyo-
fiEvoi de кол ovtoi cvfinAaKTp'fif EovZyaoois, ле-
QM(ofiEVT&s tov " [qtqov lotnois sqxnfiuMovGi xdL
VfKCOGt ката xQdTcs, p6hs tov ^vfAsd/r ?v togo-
отоХол ofo^EVtos, «5 кол Aim ото калеттас vixTjoavTts
vvv ol Tovqkoi )/т)/Оауто rov /.actXea rubs ката-
а%Е&Егта£ т’л avT&v alyaoJTmovs thvi'iooo^iu’ ^,qos
о xai KaravEvoas rovs noXlrus е^олеоте1Аеу eis
Tf'lV TOVTCOV E^(!)Tl]GlV. fhjaVC>i)EiS CVV 6 Evf(E(i)V
did tov dQOvyyaoiov Evctablov tov (fa.GU.Ea iksteve
ЛЕО1 rijs ElQlp'rS' ЛО(>$ )]V VKElSEV 6 ffaffUEVS, KM
xov SotooGq'a.KTTjv Asovra ел! тф> лофоаоЬш ES~
алЁотЕлКЕ rds ojroydaSf кса 6 dotuEGTiKOS t&v ayoA&v
б Фгока5 кол 6 doovyyaQios ояоото^уки иста tov
Aaov EKEAEVoUrjoav. 6 <5t SvfitdiV ansXiidvbo. togos
avrov tov XotQOCffaKTtfv Aeovra ev EtQKrn kotet^e,
aride Xdyov (xvtov dzi&oas. eKatQarEvaas de fiaQEi
GTQarcp ката t&v Tovqkmv un dwiplEvzos tov
tiaotAetos did to aitpvidtov те. кил dztQOodc>KYTOv
олаговиден предлог и вдигнал оръжие срещу
ромеите. Като чул това, императорът също
така се въоръжил: той поверил голяма вой-
ска и архонти иа Прокопий Кринит, който
изпълнявал службата стратилат, дал му и
Куртикий Арменеца и го изпратил срещу
Симеон. Войските се сблъскали в Македо-
ния; били победени ромеите, а самият Кри-
нит и Куртикий Арменецът, както и миозина
други паднали убити. На пленените пък от
императорската хетерия Симеон отрязал но-
совете, а тях самите изпратил в столицата
за срам на ромеите. Извънредно опечален
от това голямо страдание и унижение, което
Симеон му нанесъл, императорът пратил па-
триция Никита, с презиме Склир, по Истъра
при турките, наречени унгри, за да [г и скло-
ни] да преминат реката и да опустошат, как-
то могат, България. Никита влязъл във
връзка с турките и като ги убедил да вдиг-
нат оръжие срещу българите, взел залож-
ници и се върнал при императора. Но и сам
императорът решил да залочне война срещу’
българите по суша и по море. По море той
изпратил патриция и друнгария Евстатий,
а по суша — патриция Никифор Фока, ко-
гото след смъртта на Андрей1 бил назначил
за доместик на схолите. Когато те стигнали
до България, императорът, който все още
държал за мира, изпратил квестора Констан-
тинаки при Симеон. Но той го задържал и
хвърлил в тъмница, понеже ломислил, че е
дошъл при него, за да го измами. Докато
Симеон бил зает с войската на Фока, тур-
ките преминали реката и опустошили цяла
България. Щом съобщили това на Симеон,
той оставил Фока и се отправил срещу тур-
ките. А понеже и те самите искали да вчя-
зат в бой с българите, преминали Истър,
н ап ад на ли ги и ги разбили напълно, та Си-
меон едва се спасил в Доростол, наречен
също и Дристра. След победата турките
поискали императорът да откупи заловените
от тях пленници. Той се съгласил на това
и изпратил граждани от столицата, за да ги
откупят. Сломен, Симеон помолил чрез друн-
гария Евстатий императора за мир. Импера-
торът склонил на това и изпратил Лъв Хи-
росфакт, за да сключи договора за мир.
А доместикът на схолите Фока, както и
друнгарият получили заповед да се върнат
с войската. Симеон пък задържал в затвор
дошлия при него Лъв Хиросфакт, без да го
удостой нито с дума. Със силиа войска той
тръгнал на поход срещу турките и поиеже
императорът, за когото този поход бил не-
очакван и иенадеен, не можал да им прати
1 Той бил може би от
български произход. Срв. Ив. Дуйчев: ИИБИ, V1I, 1957, сгр. 252.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
245
pjjfflEiav avzots 3taQao%Etv, avzovs re etQEipmu xal
zip' yzoQar siacav хатЁЬоарЕ. yaiQtajv b3 гл1 тг/
vixi] xal tpQvaxzouEv^s t/caipt jiqk zov (iaGiAEa
pi} TIQOTEQOV ЯОСПСШ d&fajV zinlv ov &zofa'ppeo&at
tovs aixpahbzovs BovAydQovs. estsvevoe bt kqos
tovto 6 ffcatitevs. ук&е» ovv pEza tov Xotooatpax-
zov Oeobainos us otKEioc zov тф 2Jt\ue(>'»', xal
^aQEili'itpEi sravras. (pp. 25322—256t3)
74.	De pugna apud Btdgarophygum commissa
c() Ы jiaoiAEvSj pi) ffEh'-Govros zov iSvp&uv
zas g^oviYls EyisrltjQeoGai, гута) ЬеТт avzov xaza-
лоАерцоол xal teAeIg) дхрспшзрф szaoabovrai. bioQi-
GauEvos zotvvr navza ttEQuiuylifjvai та rijs avazoXys
zuypaza те xal {fsprao^ nuftac%Evd.Gas <5e xal та
bvzixd xai (Шоу ovx dAiyov лабг, Ёхлё/isrei хата
zov SvpEujy, ё^аруоу avzois Ejuozifoag xal /p’Epova
TOP fjopSGTLXOV ТОП' Gyuo).GjV KoxaXUAZOV, GVVEJTOpE-
rov syovza xal rov ядщаи№ НеоЬосюг xal :wco-
TOpEUrdgiOV. Sfiy.O/tEVq) TOlVVV TO} УмрЕЮГ ovvav-
T(~)ci xazd zb BovZyzmoif'vyev, xal лоАЕро-с xQozij-
Vevtos тоЁлогтат 'Pwpaiot, xol null's ЁуЁГЕто
9 &oqos, йясоАЕТО Ье xal avibs о я(хоторЕотилО1О£,
<tlT/O(bs rov bopEuzixov psz* oAfymy ziv(7;V ev
BovAyaQorpvyzp xsqio(o&&tos. (p. 2573-je)
75.	Bulgari incursiones in Thmciani faciunt
ТЛуауЕто xat zsraQtyv ywatxa Aeojv n fiaui-
AEVS, Zcoijv zip' KaQ^an’otph'ov, ijzis tpiai yjxh’ov
Gvyvbv HET3 uvzov dGTEtyl'jS. та»' Ьг Bov7ydO(J)V
rats str-dbois 'Pojpai'ovs EniTpi^ovz-fov, ot vAyctQ
uu&ovtes tovto gtoAov esooevgovtes хата cojy ла-
oalaov vys GQ/Jis 'Pfopniow EXnEpnovoir, глюту-
oavTES тф gtoagi vavafjypr АЁорта top ’Атталеи,
zip’ X(i(Guav(tn> Е-орооирегог лготсу, xav zrj tql-
л61ет olxrieai’za xas avrys Ei).y((.6za туу лооогууо-
Qiav. Eq>l)ao6 bi zbv fiaoiXEO. у ле(М tov TgcnoAlrov
ayyElia хата zb tpnoQtov zov Boaizlov, exeige ye-
ropEVOi’ Ёл1 тф dvaxaiFiaat ziiv povip1 Xuiorotpoouv
^(KOTOpECTiaoiov avzov. леооЕТг&Еааг b’ot dyysAta-
qz'tQoi &s x«r* ai’zijs ey,Ei zip’ OQpip’ zijs paaiidbos.
лЁрли ovv 6 pautAeus Evma&tov zov ттчхагта
bQovyydQiov T(7>v ЛАО)/ uo)v pEta zov oroZov, oc pij
bvvi]&Els dvzizd^aoiiai тф TqiwoAit’}) олЕСТ(>ид:г)
xevos. елоpevos Ье Tovup () ToaroAlziis eIc7]74)ev
Eis TO. GZErd TOV CR7J.pGtt6vTt>V, xal pE'AQl zov Ila-
oiov ХатЁ^лфЕУ. OtsTEQ TO) fjOOllEl (lyySA-OEP EI.S p£-
помощ, обърнал ги в бягство и опустошил
цялата страна. Възгордян от победата, той
надменно писал на императора, че няма да
сключи мир, преди да бъдат върнати пленни-
ците българи. Императорът се съгласил
на това. Прочее заедно с Хиросфакт дошъл
и никой си Теодор, приближен на Симеон,
който отвел пленниците.
74.	Сражението при Булгарофигон
Понеже Симеон не искал да изпълни до-
говора, императорът решил, че трябва да
обяви война и да го разгроми окончателно1.
Така той наредил всички тагми и теми от
Изток да минат отсам, като приготвил и за-
падните отреди и немалко друга войска.
Той ги пратил срещу Симеои, като им по-
ставил за началник и вожд доместика на
схолите Катакалов с когото бил и патрицият
и протовестиарият Теодосий. Прочее те пре-
срещнали при Булгарофигон Симеон, който
идвал насреща. Завързало се сражение и ро-
меите били победени. Голяма сеч наставала:
загинал и сам протовестиарият, а доместикът
с неколцина други позорно се спасил в Бул-
гарофигон.
75.	Българите правят набези в Тракия.
Походът на Лъв Триполит
Император Лъв2 взел и четвърта жена,
Зоя Карбонопсина, която живяла дълго
с него невенчана. А понеже българите
ощетявали ромеите с набезите си, синовете
на Агар3, като научили това, въоръжили
флота и я пратили по бреговете на ромей-
ската държава. За началник на флотата те
поставили Лъв Аталиецът, който се бил отре-
къл от християнската вяра. Той живеел в Три-
поли и оттам водел прякора си. Вестта за
Триполит стигнала до ушите на императора
в тържището Боети, където той бил оти-
шъл, за да възобнови манастира на прото-
вестиарий Христофор4. Вестоносците добавили,
че той насочва удара си срещу столицата.
Прочее императорът изпратил тогавашния
друнгарий на корабите Евстатий с флота. Но
той не можал да влезе в сражение срещу
Триполит и се върнал, без да е извършил
нищо. А Триполит тръгнал по дире му, вля-
зъл в теснил проток на Хелеспонт и стигнал
до Парион5. Когато това било съобщено на
императора, той изпитал голямо неудовол-
1 За събитията около сражението при Булгарофигон срв. тук стр. 140, Продължителят на Георги
Монах, откъс 6.	*- Т. е. Лъв IV. Походът на Лъв Триполит се датира през 904 г., вж. общо Васи.гьев, Ви-
зантия и арабы, II, стр. 139 и сл. 3 Арабите. 5 Този манастир се намирал в Цариград. 5 Град в Мала
Азия на брега на Мраморно море.
246
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
•уалгр eve(j(:i2et' afividav xai тацау/р. eI'p£Qt(p yovv
тф ttocowaGiptQijiib rip vatmxip ey^etgico^ bvvattiv
нота tov TginoBrov anEOTedtv os 'A/ivbov dies.-
fkov xdt то Alyatov леХауо? ^TQoftipxp jtqoccqu[-
ru, st та xmoigti лоб? "iit^gov. ^аи.о&памур bi
dtafias xarsla/te то»Ч лоле/dovs vavXoypvVTOS et
Hdacp. л l ip лЛуЩи. те xal wQO&vfuq гледёуогта?
агтоЬ? idt'uv ovde vth/otdoai tgvtoic тЕтблитреет. 6
<5e ToiTiolhijg ЬлюЬба^та^ yeyovtos xai xard
(^EGualovtxyy yEyouevos Tuvtvp t^ohdgxriuE, хата-
crxrfi&'TCG xc^ Aeovtog tov oTQtntjyov tv а&ту, oj
Xca^tMoaos то bicovv/rov. ёуётето Ье yvoiq alua
t(ov ло’/Ат} xal aiy/iaAoxna. ePobd<rvlloG bi ti?
xovfitxovAdQios Hard Ttva %qeIot ev Xtxelia леи-
? ihrq /лета yjjvoiov Atrgdiv ехатот, vogQ) ле/млЕ-ССоу
er h&JoalovtM/ асуХЬег eq? ф bupsteta? bSttb&ij-
vai. Ьуяео xcnamfov 6 TQixoXfrqq xai ло).1а рскс.-
vtoas bid то yovofov олёхтесуе fOibh1 eytiv toyvQt-
%6/леуот’ tovto ydo ervyjE хотакл&ур ef ttj ЬЬф,
bstfQ Xv/iEOjv acTixQriiiq btegyopevoG &i:-tXeto. xai
tov TgirtoAtTov (jovXridevTcq xoTOorofycu rip ftdAtr,
6 SvpPuyv Xatteiv aviov yovoiov ipvpvGE xal тг(с
хатаотдодп? алосуёо&т.и. a xal yeyoiet xal Xofidv
to XQuofov 6 ТдглоАггЦъ олеусотг1Сеу. a^obeSdue-
vog be тот Xvf.iE(i)v tov tQyov 6 /каллеvs латдтжоу
xai ^o(oToacriXQi]Tiv tovtov tetIutixe. (II, pp. 26117—
263fl)
76.	Alexander imperator Gabrielopulum
Basiliizamque largitionlbiis ditat
"QativTCoq xoi Гоф&т/ХблооХоУ xal Bo.uilh^rpj
GvpjtoiowQas avT(p отта? лоб tf/g fiaoiAEtaq xal
to)v axoXduTaiv ngd^eav xonwvovc xal Неоолоу-
tog, лХе[ото1? те yQrjuaGi леоо'р'гаггсе xal ei? ла-
TQtxdnmo? театр arefilfjaorv. ey’ovXeTo bt} dig q w tv,
et /А/ debs елёауе, tov Baoukgr/v eig tov fiaol-
Xetov &q6vot avayayetv xal Kcovgtovtivov evvov-
yjoat tov oixetov aveywv. (II, pp. 27523—276s)
77.	Alexander imperator Symeonis legatos
contntneUose dimittit
Too BovlyaQu»' be ао%сгтс? Дгдг'Ьг uiQEG/jtiq
лЕлоиу^тос robs nevGoairovq ei Tip EtQijvyv аала-
£oito xal тщтр (pvloTTOt лQb? аотЬг слогаг 6 л(.о-
fie^aoAevxd>s abe^pos avrov, rob? /itv лдёс^ек:
drltiot? Et;&iEjupEV, vnEQdyxov? ней. а^аГо^а? }.6youg
xal q^QvaypaTtbbei? ехлё/тц>а? xoi алеАаТ? yQT/od-
ствие и изпаднал в смут. Прочее той поверил
флотата на протоасекрита1 Химерий и го
изпратил срещу Триполит, който, отминавайки
покрай Абидос и Егейско море, хвърлил
котва в Стровил2, а след това спрял при
Имирос3. Отминал Самотраки и настигнал
враговете, чиито кораби били спрели в Та-
сос. Като видял обаче, че по численост и
бързина те надминават [неговите], той не по-
сиял дори да се приближи до тях. Триполит
пък, като се оттеглил, стигнал при Солун и
го обсадил, като заловил и стратега, който
бил в него, [на име] Лъв, а по прякор Ха-
цилакий. Наставало голямо пролив ане на
кръв и заробване. Един кубикуларий4 Ро-
дофил, изпратен по някаква работа в Сици-
лия със сто литра злато, понеже се р азбол ял,
спрял в Солун, за да се лекува. Триполит
го заловил и като го изтезавал много заряди
златото, умъртвил го, понеже той твърдял,
че няма нищо. И наистина той случайно бил
оставил по пътя златото и асекритът Симеон,
като мин ал [оттам], го прибрал. Понеже Три-
полит искал да разруши града, Симеон му
казал да вземе златото и да се откаже от
разрушаването. Така и станало: вземайки
златото, Триполит си заминал. Императорът
одобрил това дело на Симеон и го почел с
достоинство патриций и прото асе Крит.
76.	Александър облагодетпелствува
Гаврилопул и Василица
Също така Александър преситил с из-
вънредно много богатства и издигнал в па-
трицианско достоинство и Гаврилопул и Ва-
силица6, конто били негови другари в за-
бавленията му, преди той да получи импера-
торската власт, и съобщницп и слуги в
необузданите му деяния. А възнамерявал,
както разправят, ако бог не го бете възпрял,
да издигне Василица до императорский пре-
стол и да скопи своя братанец Константин.
77.	Александър позорно отпраща
Симеоновите пратеници
Българският княз Симеон проводил пра-
теници [при Александър], конто да разберат
дали ще приеме мира и дали и той ще за-
пази към него почит, както царувалият преди
това негов брат6. Но той отпратил пратени-
ците позорно, без да ги зачете, като отпра-
1 11ротоасекритът бил началник па императорската канцелярия. Вж. Brehier, Les Institutions, pp. 145,
147.	3 Тези град се намирал в югозападната част на Мала Азия, в Кивериотската тема. 3 Един от Спо-
рад ските острови в Егейско море. 1 Кубикуларият бил един вид придворен на императора. Вж. Brehiert Les
institutions, p. 128 et passim. 5 Както личи например от текста Продължителят на Георги Монах, тук стр. 140у
откъс 7, тези царедворци (или само Василица) били славяни. 6 Т- е. Лъв VI.
Scjlitzcs-Cedrenus — Скилица-Кедрин
247
LU VO? XUld ^Z’Uto'rV, FV TOVTOl? X(JT(J.7iA)'lTflP TOVTOV
OIO.U EVOS' VttOOTQEq'dVTCOV tit TOP ЛйЁОрЕОУР Л(/о?
TOV ^VUEfOV, pl] EVSVXCOV О ['TO? pETQUJi? TO.? EX
rov ' A7.s?6.vI)qov vftQEi? xdi to. q-Qvaypara xol тд.д
алпАа?, e2.vge Tr,v FjQijTTjv xal хата. 'P&paiftW
efqivev ояЛа xivsiv. УA)xtavd(_o? be tj/ <7 tov Tov-
V(OV flTTi’6? J.QVGUIIEVOQ ХШ aQLGTl/GaC xai otvaiziEt?
(лета robs vjivov? xa&ijl&E оцтмц'юоуу. лбтоо Ье
TEPvnfy&ro? $v rots EyxuTot? avrov ало тт}? t&v
liiKoudrcov ал7.1]от[а? xal rij? ptUqs urtAftdtv ev
тф лш.аиы, олиато? avico ло/Jjcv ex t&v £w<hv
; rd T(7)v aidofan' pvtipios. pt rd ptftv fjpEQav tte-
шугцсеу, &xitq6hov? хатаЛслсоР tov xiHCidQjriTF
NixoAaov, rov fiaytOTQTfv ^TEqavov, tov udyicTQOv
3laj6rvriv tov ^F.labdv, а1ыйттф toy ра[хт(гм.а, tov
BaoiAhfyv xat tov ГаfiQtri Аолоо Аоу, tip (htoiAefav
лаоадоЬ? Korvoravrivc^ гф uxeuo арЕучф. алог)а-
i('n> Зе ЕтЁ-дг1 рета. rov лат(ю? avrov BacikEiw.
(pp. 277-J—278J
78.	Symeon in Thraciam Irruit et usque ad
Constantinopolini vcntt
sA2./m tovtxov хата тф' яд? ту лоапор&озр,
SvpEwv (> BovAyaQia? uqxtov /лето. jiaoEiaS dvvd-
fttio? EiOpoAiyv хата *Popedtov Елофоихо, xal тф>
paodiha tydaoaQ %6.Qaxa ЛЕСнЁ^алтз’ ало tf B).a-
XEQtwv xai p.£7<n. ttiq АЕуорЁгту: XQt'uij? лдвтг}?, xai
pETEl'JQOQ fjV Tat? ЁАЯ1О1 s TdVTTjV eIeiV. XXI-
Hapa-dzuv <5e rip' dxeQOtijta пЪг rfiycdv xai to
л).Г){к>? t&v TEi7jO(rv).axovvToyr xol ritv тал> яет(ю-
fi62a)v хол Togofiolxov dQytfyon’ daydAEtar, aqEptvo?
T&V tlnldoiV EV тф) Efldopq) ОЛЕОТску'ЕУ, ElOTiVlxd?
axovba? t^atrovpEvos. тсу? <5’ Ежтоджпг аарЕРЁотата
dsSautvcov tov Aoyov, члоотёлаес 6 Уипее'чр tov
FQVTOV lidytOTQOV diEudaiQiJV OfUAifovi ЛЕо1 EI.q7{V»]S’
ov naQayFvofxEi’ov xal Idyoiv xivijO’EVTov лоаХотр,
6 smx^dff^g ара tot? АыяоГ? etutqokoT? draAa-
I’jovte? tov fiuoiAEa tv тф ли.Аат(оз fftfiov raw B?.a-
7„eqvcov, xal dtii'iQov? dovzE? aStoAoyov? Eionyayov
tov Hvpetbv tv tq5 ла^мтир, xai oivEtoTidt'li] тф
[iaotlEi, tov ^i\ue(x>v олохЛлрарто? та> лхя&бвлл
TijV X£fya).ifv xai Fvyji/v <5/ £ay£vov лао avrov, елл-
h'Eire?, 6')S d-aoi, rfj tov ftaaj-YtQov XEqa/.y dvrl
GTElfW'OV TO IdtOV EniQQtSiraQlOV. a ETC. 6e TljV EOTta-
c tv, dovpp&ccffv ysvofXEvayv ле&1 Tijs siin'ivns Ф6-
Qoi? b те Xvf.ietov хш di tovtov лосЗе? qtAo-
(i-QuvTjty&PTE? si? тф’ (Si'av алфЛау^оар y&Qoy.
(II, p. 282s S1)
79.	Gabrielopulus Easilitzaqiie aula
Constantinopolitana eiciuntur
Tov be (jaxii).s(o? Коотта-иуоо did лагтб? obv-
.oopEVOv xal тф tavrov araxa2ov,uevov игтЕоа
вил към Симеон надути, самохвалки и над-
менни слова и употребил закани, с конто
мислел да го уплати. Когато пратениците се
върнали при Симеон, той не понесъл леко оби-
дите, дързостите и заплахите на Александър,
а нарушил мира и решил да вдигне оръжие
срещу ромеите1. На 6 юни Александър,
след като се окъпал, обядвал и напил, лег-
нал да спи и като станал от сън, слязъл да
играе на топка. Но понеже му станало лошо
на ст омаха поради неумереното ядене и пиене,
качил се в двореца. Той получил силно кръ-
воизлияние от носа и от срамните части и
умрял след един ден. Властта предал на
своя племенник Константин, като му оставил
за настойници патриарх Николай, магистър
Стефан, магистър Йоан Елада, ректор Йоан,
Василица и Гаврилопул. След смъртта си
бил погребай при баща си Василий.
78.	Симеон нахлува в Тракия. и стига
до Цариград
Докато ставали тези събития в столицата,
Симеон, князът на българите, нападнал ро-
меите със сил на войска и веднага обкръжил
престолния град с накопи от Влахерните до
така наречените Златни врата, увлечен от
надеж дата лесно да го превземе2. Но като
узнал за здравите му стени, многочислените
му защитници и за изобилието от камено-
метнии стрелометни съоръжения, отказал се
от надеждите си, върнал се в Евдомон и поискал
да сключи мирен договор. След като настойни-
ците приели твърде охотно това предложение,
Симеон пратил своя магистър Теодор да
уговори мира. Той отишъл и след като пре-
говаряли дълго, патриархът и останалите
настойници взели императора, отишли във
Влахериския дворец и като дали заложници,
въвели Симеон в двореца, където той обяд-
вал с императора. Там Симеон навел главата
си пред патриарха, който го благословил и
положил, както разправят, на главата на вар-
варина вместо корона собствения си епирип-
тарий. След угощението, понеже не се
с по разумели откосно мира, Симеон и сино-
вете му, почетени с дарове, се върнали в
своята страна-
79.	Гаврилопул и Василица отстранена от
цариградския. двор
Понеже император Константин постоянно
скърбял и търсел майка си (защото Алексан-
1 За тези събития срв. тук стр. 141, Продължителят на Георги Монах, откъс 8-
срв. тук стр. 141, Продължителят на Георги Монах, откъс 9.
- За събитията
248
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
(r/6}j yd@ acrrjv xazriyaye tov naXazfov ^AXs^av-
8qog) a.vajji/3d£ov6t xdi dxovisg ztaXiv avzip. oveX-
dovea ovv xai гухдатцд уегор&ц тцд ^xoiXetag
ngooXapfidvezai tov Jiaoaxoift&jTEVov FCfuvozavnvuv
xat ’Avaozduiov xai, Koyvoxavrivov zorg adeXif-ovg
tovs ттр> &wjvvfMav rbyyvXtovg. cvu^ovA-Evoancg
dk xal "‘Jmd.wov zov *ЕХада xaxaf>iljd£ovoi tovs
oixEiovg ’AXe^dyfyov, ^lavivv^v tuv ра/хти^а, tov
ПфощХюпооХоУ, zov BaoiAir^i]V xal zobg Xouiovg.
(II, p. 2831-9)
80.	Joannes Bogas Patzinacos contra
Symeonem adducit
vAyovzos de xai rpsgoTzug tov J^vuecuv та
Одах&а f.isQTi, xal ttjs Avyovozijg tyoovri^ovoijg
petd r&v ev teXei олсод avzov яххбтюхн. тад fdwpio-
рас, ^Icodvvvjg 6 Boyds vxEoyETO лещяхюд
ti-Eig dyaysiv xox' a&cov IJaT'Ciraxovc, xal r-vydtv
rijg аЬуоесод, b&Qa Ха-Pov азгыдо» sfc Пат^о>ах1аг.
xai олЕМзарегод xai fyafoovg eiAqqvbg Esidveictv
f'v vfi tioXei, GwJh?pst>(0V t&v llaz^ivaxiov zdv
*Igtqov TiEQaicboaotiai xal BovXydQoic noXipsiv.
(Ц, pp. 283.^-284.)
81.	Symeon Adrianopolim expugnat
IIoAiOQXovvTOg dr tov Zvptxov up 3Adrmrov-
zcoliv ifp fjaEQas ixavus xal ppSsr dvvoviog, Hay-
xqotovxgs Tig ytvog &v *Aqusvioq xal Etc t&v <pv-
XazTEiv TEzayuEvaw ilp jtoXtv, yQvcup deXsaaJMe
ttQovdoiXEv avzip t& Svp&bv. pet dXlyov dk &л-
гитаХт] лара rfjg Avyovartjg 6 mxtQixioe BauiXEioc
о ba zov xavtxXslov xdl Nuttpag ’EXadixog, xal
KQWkp xai ут'щагл лЫ<Ж»д stoaiv aurrp avixirp
oarro. (П, p. 28410_1G)
82.	De pugna apud Acheloum commissa
AH] (pEQovoa dr Zed] J] fiaoiXlg тад tov Ev-
lu&v oweyFig fauftaopde, xal liovAouEi'i] mvrag
dyuxdipai, deov zyv&xsi gerd rip uvyxl./.zov chtu
cstrfcaG&ai zoig Егцюхгро^д, xai rzdvta тот ev тЦ
r&a gtqmot diaxFoaoai trrQog zip EosrsQay, xal
EVyOI^EVKOV T&V ТЕ tXpCOV X<U T&v dirrix&v GTQU-
ТЕиритюу jfOAEaor GvoTtpauD'ai хата t&v BovXyd-
Qan\ xdi TvXsaiC dtpavioai o.vTOvg. eSoCe tovto, xal
szEpqrfklg rig Zvyivv "Icourvijg szcaQtxieg d ePadv]X~
vdg xal MiyaijA о Тодадад еслесоцыо toig PoQa-
XTp’oig. xal Ы] тГ]д avr&v алаХХауттиа (f.Qov-
vtdog fj fiaoiXig, zip оютрЬ) diayo(dp> Tfjg pdyag
дър я бил отстранил от двореца), те1, ако
и неохотно, я повикали отново. Прочее, ко-
гато тя отишла и станала обладателка на
властта, взел а при себе си пар аки мо мена Кон-
стантин и братята Анастасий и Константин,
по прякор Гонгили. А по съвета и на Йоан
Елада те отстранили приближените на Але-
ксандър, именно ректора Йоан, Гаврилопул,
Василица и останалите.
80.	Йоан Вогас настройеа печенегите
срещу Симеон
Понеже Симеон опустошавал и опленявал
тракийските области, императрицата се съвет-
вала ct, първенците как да спрат нападенията
му2 3. Йоан Вогас обещал, че ако бъде по-
четен със сан патриций, ще заведе печене-
гите срещу него. И след като молбата му
била изпълнена, тръгнал с дарове към Пе-
ченегин. Той сключил договор, взел залож-
ници и се върнал в столицата, след като
печенегите се съгласили да нреминат Истър
и да влязат във война с българите,
81.	Симеон превзема Одрин
След като Симеон обсаждал Адрианопол
дълго време и нищо нс постигнал, подкупен
бил със злато никой си Панкратука, арменец
по род и един от поставените да бранят
града, и той му го предал8. Но не след
дълго императрицата пратила каниклеят пат-
риций Василий и Никита Еладик, конто въз-
върнали града с помощта на злато и много
пари.
82.	Сражението при Ахелой
Императрица Зоя, понеже не понасяла че-
стите Симеонови нападения и искала да ги
прекрати, решила заедно със сената, че трябва
да сключи мир със сарацивите н да пре-
хвърли на Запад цялата източна войска, та,
като се обединят източните и западните вой-
ски, да започне война с българите и съвсем
да ги унишожи4. Това било решено и в
Сирия били изпратени патриций Йоан Радин
и Михаил Токсара, конто сключили мир
със сарацините. О свободе на от грижата си
по тях, императрицата заповядала да се раз-
даде установената заплата на войските и
1 Т. е. привържениците на Александър, конто по-рано били отстранили императрица Зоя Карбонолсина
след смъртта па Лъв VI. 2 За събитията вж. тук стр. 142, Продължителят на Георги Монах, откъс 10.
3 За събитията вж. тук стр. 142, Продължителят иа Георги Монах, откъс 11.	4 За събитията срв. тук
стр. 142, Продължителят на Георги Монах, откъс 12.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
249
xsAsvuaaa ysrioffat zGn> ctQavsviiUTOJPj Aeovti те
[лаукгцхр тф Фсояа zavza jragadovoa, dofiEGUxcg
тап> oyoAcap zvyyj&vovzi, азтаоси xazd BovAydgcov
esiolq&Pev' &&qovjH‘Svt<ov <5e stdvicov tmv Hsfidrcov
xal tutv тау/латсоу xazd zip' Aidfiaoiv (nediov di
?5 Jtap’aotc цеуа xal stgbs vjiodoyyv ctQazov &u-
rtfdEcov) anooraAcls 6 ядатолалае zov szaAaviov
fjered. t&w Tt/dcov SvAcov jraQEGxsvacE nQoaxvvrjuav-
xas xdvzas foio/oocaoDac ovvajcodvt]UXEiv «A2?;2oic.
xal zov ogxov teAec&evtog TtayGTQori xazd BovA-
yaoiov EgcogpiTjoav. ‘tiqxgv di tov uev zdyfiazcs
e&lov/jitcov Ucvawrig d Fgaiptov, dvrjQ ttoAepwds
xal uoAA6.xls ev fidyais dvdgayafhfocvz, tov be ixa~
vdzov sOAficarus d MugorAijS, avtjQ дейонцлаа/лё-
vos. xal rPcof.iavds xai Aecov oi zov ’Agyvgov
^atdes xai Bdgdag d Фиюсае етецму zaytidziov
E^ijQXOv. ovvijv di tovtols лей MsAiag 6 /.tayiozgos
pterd tcov ’Agpcevicov xal akkot hAeictoc ozgazifyol
z&v ftepdrcoT. jiaQEiTtETo di xal Kcovotovclvos ла-
tqlxios d Altp мд zdya cvf-ipovAos Asovros zov
botLEOztxov rear cyoAchv. хата di Ap’ s' rov Av-
yoduzov p&ivos zijs леилтцд IvdixTicbvos лоАещуо
cvQoayEWCQ 'PcopLaioig те xal Bovkyagois ngbs тф
3AyEAu Q) CyQvVQLCp TQ&tOYtai ХОТО XQaTOS Ol BotiA-
yaQOi, xal cpdvos avzcnv lyevcxo sroAtfg. idgcvn di
tov dofceuTtxov :[EQtQQavi)-E)'ToS szo/./Ap xai Aelcto-
fiv/Mfaavzos xal rov ljiszov daiofidvros Bri zivl myyfi
xai toy ibgajia fctoAvovwg xal iavzbv алоугурутод,
rov di.cf.iov алоддтрдад d isrszog zvyatcos sflei did
tov orgaw^edov xsvos &Ti(jdTov~ ov oi crgariMzai
^EMfiEYoi yvebgcaov dvza, xal zov bopieCTixov stecelv
vszoroxdcavTES, els tpdflov eveszeoov xal хатЕрАтфт]
car ids ipvydg xal zijs dlco^EMg Eunjoav, splo: de
xai jiuJdVTQonoc yeydraciv. e£ vnsQde^iwv di zavza
d'EtbpiEVOS O %V[AEUiV (OV yaQ ETUXEV dovYTOXTOV
zip’ q*vyqv .TOiifcdfZEVos) ъзтасрцхЕ tovs BovAyagovs
xazd 'Pcopaicov- ol di xal ^zqoteqov, cos есэгослеу,
zds yvwuas &AaG&E.vzEg xal те&кадтЕд, ebs xal atopyi-
diov huovzas e&saoavro zovs BovAyagovs, zqe-
siovrai navGTQati, xai ysyovs cpvyi] qQixcodeorcaTj,
ZCOV fi£Y VjI аААцЛаП' OVpuiaTOVfLEPMV TCOV di tmd
tcov Evavttan’ dvaigovfiEvcov. Aecov de 6 dofisozixos
ev AlEGt]/,tfJg[jL ёсессЬд'ц cpvytvv. ejceoe di Aabs ov
zcov xotveov ozgazicozcov, akAa xal ozQcatjyd xai
zayfiazdoyai dgidftov xqeIxtotjs. euq:dyi] di xal Kcov-
ozavuvos 6 Aiip xai d TO)v e(xov(ucov Sgagyos
31u)dvv?]s ptdytGTQOS d Podiptov. ip> di. anvoTaAels b
ztazQbitGS ePcof.iavbs 6 AaxazcTjvds, dgovyydgios z-}]-
vixavra tcov siAcdtpiMv d)V, /лето tzovzos tov otoAov
jzaganAsiv rocs alyiaAois xQOoray&els xai eis fiot'r
dew.v zvyydvEiv тф Aicovu, diaTtegdcai ds xal tovs
Tiaga zov Boyd dy&Evras Ilar^ivaxovs eis ijv/л/ла-
ylav 'pcotialcov. diEVE^EMS di yevoiievYjs fitoov tov
'Pcofiavov xai, rov Boy a, tdoviEs avzovs ot ].1ат(с-
vdxat ozaaid(ovias ngbs aAArjl.ovs vnEOTQEy>av sis
zd tdiaf xal ybyovev ?} e^ avzcov (oviOeia anguxTOS
xat dvdvz}ToS‘
като ги поверила на магистър Лъв Фока,
тогава доместик на схолите, заповядала му
да ги поведе срещу българите. Когато всички
теми и отреди били събрани при Диабазис
(Диабазис е голяма равнина, удобна да по-
бере войска), изпратен бил с честния кръет
дворцовият протопоп, който накарал всички
да коленичат и да се закълнат, че ще умрат
един за друг. След полагане иа клетвата ця-
лата войска се втурнала срещу българите.
Исаи Грапсон, който бил войнствен мъж и
често се отлнчавал в битките със своята
храброст, стоял начело на отреда на екскуви-
тите, а Олвиан Марул, мъж изпитан [в бит-
ките] — начело на отреда на иканатите, Ро-
ман и Лъв, синовете на Аргир, и Варда
Фока предвождали други отреди. Заедно с
тях били и магистър Мелия ведно с армен-
ците, както и много други стратези на теми.
Придружавал ги и патриций Константин Липе,
един вид съветник на Лъв, доместика на
схолите. На 6 август, 5-и индикт, се завър-
зало сражение между ромеи и българи при
крепостта Ахело. Българите били напълно
отблъснати и голям брой от тях били избити.
Но когато доместикът, облян от обилна пот
и премалял, слязъл от коня си при едки из-
вор, за да омие потта си и да се освежи,
конят случайно скъсал поводите и се втур-
нал през лагера без ездач. Войниците, като
видели познатия им кон, предположили, че
доместикът е заганал. Те изпаднали в страх,
духът нм падиал и прекъснали преследва-
нето, а някои дори побягнали назад. Симеон,
щом забелязал от едиа височина това, от-
правил българите срещу ромеите (защото
той не допуснал бягството [иа своите] да
бъде безредно). Ромеите, конто и преди това,
както казахме, били паднали духом и упла-
шени, като видели сега внезапно настъпле-
нието на българите, вкупом обърнали гръб и
ударили на страхотно бягство, като едни се
изтъпкали помежду си, а други били избивани
от противниците. Доместикът Лъв пък се
спасил с бягство в Месемврия. Паднали много
люде, не само обикновеии войиици, но и
твърде голям брой стратези и тагматарси.
Убит бил и Константин Липе и началникът
на екскувитите, магистър Йоан Грапсон. А пат-
риций Роман Лакапин, тогава друнгарий на
корабите, бил изпратен с цялата флота със
заповед да плува покрай бреговете и да бъде
в помощ на Лъв, а също и да прекара пече-
негите, конто били доведени от Вогас за
съюзиици на ромеите Но понеже настанала-
разпра между Роман и Вогас, печенегите,
като ги видели да се карат помежду си, се вър-
нали в земите си и помощта им се осуетила.
32 Гръцки извори за българската история, т. VI
250
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
' Allot, be ovy ovtco pool yeveufiai ri/v TQoTtip’
ePcopatco/v, tqotiov be ezegov, xgetpapevov yag tov
Фажа rbv 2/vpefov xat, bitwrorrog, ‘Руру zig ёдакр-
утуд etp&aoe зцзод avrov азгаууёНогса cog 6 bgovy-
ydgiog raw яламро)? ajteiot pad, rou orblov nay-
год, лаоамррбретод rip fiaoiteuxv. (5 be rfj dxofi
x.mafjQGvrrfiug (eotperegt^ero yaQ eig eavrbv rb туд
fiaoikeiag xgdxog) r.arahnchv то bubxe.iv vneargeyjev
eig ri]v зтадерроИр dtg xuya rb bv paOycbpevog.
buiboiievTog be loyov zigbg тог orgarov cbg 6 bo-
рёсгтнод ztetpevyev, ahafc ёзгш]о&ёутед oi aoctoI
knoiovv bpolcog, ovg tbbjv 6 Svpecov tfevyovrag
(iotcito yaQ, cog ei’gyxat, ev e&caigq) romp zb relog
dfpoQoov tov ayah'og) S&xfi&y тхагатдай xal staMv-
rgosrov zip' tyvyyy ezroiyGaxo. ovrog per bi] * at 6
bevreQog Aoyog. elxe be ovriog eize ?хе.(уюд dltj-
fteia e%et, opcog erganyuav oi rPiouaioi xai rd
ley&evra avcoOev biejtQayiirf.
Мета ri]v TQOni/V be. t&v na)i}evT0)v ex tov
stolepov scagayevopevcov, rd. xara zov cPcopavbv
retd tor Boyar btn>tffiy. xol eig togovtov ravbvvov
neQieuxy rcb bgovyyagtep та stgdypara cbg ipycpov
xax9 avxov esevex&ijvai nagd t&v bixaox&v хата-
bixa^ovcav avrov Ir&onyvai tag cupng, cog apelela.
у pallov y.ay.ovQyla pi] bianegdcavza rovg Uarfy-
vdxag, n&hv be pybe zotg ano tijg тдопуд beyopevov
vnoorgeipcivrag. rovto bf bv xnendvDei, el py Sx&pa-
vog pdyioTQog 6 r&v esurgosrcov ei g xal KcijvoTavrivog
nargixiog 6 Foyyvkyg, stolid bvvdpevoi ztctga rij
bsozzolvi], aitrbv ё^едрЬоагто. Svpsbyp be enaoHelg
r?7 vikt] xai, yavgt&v, agag ana? avrov rd orga-
revpa, xvrd ryg fiaoc/Jbog Iptelyero. e$yl&ty ovv
ndliv 6 bopearixog Aecov 6 Фожад xal 6 traigeid-
Q%yg ’Icoavvyg xol Nw.okaog b KoJvcTavzlvcv tov
Jovxa viog, perd xiv&v oTQartojc&v t&v sragevge-
'O'evrcov, eig ovvavvrjoiv avrov. v.al кага т/озюг zov
leybiie-vov Karaovgrag asiopoiga rivi Bovlyagcov
eig 3tgovopip> пгисрделст] awi]vTT]x6reg TTQOGQtjyvv-
vrac rovroig xal rgsstovrai evzrerebg. dxgtug:vovg be
3tdltv егёдад ёзгеюзгесоЬо^д, vcporavrai xai, таот?]Г
pablcog те xai (IrbQixc&teooy, xat ylvercu payv] xag-
zega xcd ёта, nolbv Ьсадхёоаоа ygovov, xal гдётгог-
тас per ol Bovlyaific, eatpayt] be Ifcxdlaog d rov
Aovxa viog, -цдаЛксод bycortrdueyog ми, at’ziog rljg
vix.rjS rP(opaioig yevdpevog. xai та pev xani tov
nokeuov ui>vpvey&T] yeveo&at. olhog. (II, pp. 284.2I—
28817)
Други пък казват, че поражението на ро-
меите не е стаиало така, а по друг начин.
Когато Фока обърнал Симеон в бягство и го
преследвал, внезапно до него стигнал слух,
че друнгарият на корабите се бил оттеглил
с цялата флота, за да завземе царската
власт. Поразен от този слух като от гръм
(защото и той сам се домогвал към царската
власт), {Лъв] изоставил преследването и се
въриал в лагера, за да разбере какво ста-
ва. Когато сред войската се разпростра-
нила мълвата, че доместикът избягал, остана-
лите войници, забравяйки всяка храброст,
направили същото. Като ги видал да бягат,
Симеои (той, както разправят, бил заставал
на едно удобно място, за да наблюдава из-
хода на сражението) се спуснал с цялата
войска и превърнал бягството й в нападение.
Такова именно е второго обяснение. Но все
едно дали единият или другнят разказ е ве-
рен, ромеите са били обърнати в бягство и
каз аното по-горе е станало.
След поражението оцелелите от войната се
върнали и това, което се случило между Роман
и Вогас, се разчуло. Положение™ на друнгарня
станало толкова опасно, че съдиите произ-
несли срещу него присъда да му бъдат из-
вадени очите, загдето от небрежност нли по-
скоро от злонамереност не превел отсам
печенегите, нито пък после събрал тези, конто
се връщали след поражението. Той щял да
изтърпи това, ако не го спасили магистър
Стефан, един от настойниците, и патриций
Константин Гонгил, конто имали голямо влия-
ние пред императрицата. А Симеои, възгор-
дян от победа та и тържествуващ, вдигнал ця-
лата войска и потеглил към столицата. Срещу
него излезли пак доместикът Лъв Фока, хе-
териархът Исаи и Николай, син на Констан-
тин Дука, с някои случайно събрани вой-
ници. На така наречен ото място Катасирти те
се срешнали с един отред българи, пратен
да плячкосва, влезли в сражение с него и
лесно го отблъснали. Но понеже отново връх-
летяла друга незасегната част, те и срещу
нея устояли лесно и храбро. Завързало се
ожесточено сражение, което траяло дълго
време, и българите били отблъснати, обаче
паднал убит Дуковият син Николай, който се
сражавал геройски и станал причина за по-
бедата на ромеите. Тези са събитията около
тази война.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
251
63. Rendacius ad Bulgaros transfugere
tentat. Bulgarorum milites Pothum Argyrum
interficiunt ad Thermopolin
'EyEVEto be ev rep avxcp xqowo xal rd хата rov
‘Pendxeov. ovtos e$ €E216d s cbogqgEvos tov eav-
tov ysrvfroQa c^e^eiqijuev aVEAsiv- SeSicos <5’ bist-
ros tiyv rov vtov атаЦаг, tiaoIov tjafidg eh).fl зцюд
to Bv^dvriov cos tdya tov Ц«н1ЕСод bctfcage год
агахолцу yericj&cu tijs tov viov аласЬеоасад. dtvtcov
(5f ХОЛЕОу/дТ] jlOQd- TCOV ~СЦ)Л.ХГр>(Ьг ev Ttf КдТ(ТЦ.
6 dt tovtov vids vnoytiQiov е%сог tov ziatQ&or
tiAovtov, (Ь'еАЬюу uet3 avrov e(s ri/r geyaMnofa.?,
7(5 $Е1Ср TELLEVFl TijS TOV tlEOV ootptas TXffJUEdoaf.lE,
x&v Tovrcp лдосха-дЦатод тцг natQtxifV хатЕвзтада
ovoiav. ovx klcdte tovto tov ‘ Pcogavov, rlz2d yvovg
EfiovAFvoaro e^ayayelv tovtov zfjs гххВушад xal
яса&жха. 6 Si &).T]QO(poQiav aycbv, fiauifaxa лЛа-
odueros yQdggara cos (Ofthr exjtspcp&etrta этрдс
rov Evaed»', uvTogohjoEiv sfioviedcxao nobs tots
BovAydQovs' xat ЕАкууРк-тд rf/s те ova tag xal TCOV
frp&alfjKW GTEQEixat.
~ ЛЬцсАецтос t)F tov SogFuttxov tcov oyoAcbv
cvrodavovTos JiQorfiMffih) Uohos 6 ^Aqyvqos. xal
rear BovAyaQcor d%Qi rebv KaxcaJVQtwv F^EAaodv-
tcov e^eioi xcd avrbg grrcl tcov raygdrcov, xal xa-
raaxj/vot хата rrjv Ai-yogEVtyv (dEQguxoltv. ехегО-ev
tie Afiyatg raygardQypjV tov rov ztcnQotiov Mcoqo-
aeovtoS vtov bit xaraoxonip' tcov BovPydctcov sx-
siEanst. d йе алдобятсод raig (jaofiaQtxatg EgrzEodiv
Evedocus, EsiEfaiEQ cvpvxca fp\ iQSifETat siqos aAxiyv,
xat ztoMovg tcov BovAydocov dvEAc'or xal TQEipage-
vog, xatQiar Se tvtiei; xal avrdg, елыуг{хеу eig t^v
fjautAlSa xal gem gixQov ete),eStt]ge. (II, pp. 29720—
2981O)
84. Bulgari suburbia Constantinopolitana
incendio •vastant
‘О Se Svgs&rv note Svvagtv ficiOEtav exvtEg-
tiei xard 'Pcogatayp, E^aQyov Eyovuav Xayavov Eva
tcov xoq aoTcp gfya SvvagEvcov xal l\hvixbv tcov
fctxoxdgcov TOV TfQGjrOV, О Is ЬсЕСХТррЕГ хат avrijs
cos тбуюта Tris 7i6/.E(OS EXOtQaTsvoai. cov v-tyv E<po-
dov ayagafa'ov b paoi2,Evs Pcogavos, xal Xoytod-
gEVog gvi runs etteWovtes та xd^iom ran’ rtb]-
oia£dvwn’ rij ло^ег лсАатссю xal otxjjgdTcov nvQ-
лоЬ/исооц tov patxrajQa ^Icodvvip> aga Aeovtl xal
ITo&cp rots 3AQyvQ0ts txxEgjtEi geld ^hibovs Ixa-
vov ex те t^s /jaoiAixhs ExaiQEtas xal tcov rayga-
tixcjjv, olc owijr xal 6 szaTQtxiog 3Aks£tos xal
bcovyyaptos tcov ziAcoigoov о	gEid tcov
гл avrov. хата de rrjv e1 Ifibogdba vct)v ttjgtel&v
1 За събитията срв. тук стр. 144, Продължителят на Георги Монах, откъс 14.
стр. 145, Продължителят на Георги Монах, откъс 15.
S3. Рендакий прави опит да избяга при
българите. Българска войници убиват Пот
Аргир при Термо пол
По същото време станала случката с Рен-
дакий,1 който произхождал от Ел ада. Той
се опитал да убие баща си. Страхувайки се
от безчинствата на сина си, бащата се качил
на кораб и бързо заминал за Цариград, за
да помоли императора да възпре дързостта
на сина му. Но по пътя той бил пленен от
критските сарацини. А синът му си присвоил
бащиното богатство, отишъл с него в пре-
столния град, прибягнал в божествения храм
на божията премъдрост и като се приютил
там, почнал да прахосва бащиното си имане.
Но това не останало скрито за Роман, който,
щом узнал канва е работата, решил да го
изведат от църквата и да го накажат. Като
узнал за това, Рендакий намислил да избяга
при българите и съчинил императорско писмо,
уж отправено до Симеои, но бил изобличен
и лишен от имушествата и зрението си.
След смъртта иа Адралест, доместика на
сходите, на негово място бил назначен Пот
Аргир. Когато българите стигнали до Ката-
сирти, излязъл и той с отредите и се разпо-
ложил иа стан при така наречения Термопол.
Оттам изпратил тагматарха, син на патриций
Моролеон, за да наблюдава българите. Той
обаче попаднал ненадейно в засадите на вар-
варите и понеже нимало възможност да бяга,
почнал да се отбранява и избил и объриал
в бягство много българй. Но и самият той
бил тежко ранен и, като се върнал в столи-
цата, наскоро умрял.
84. Българите опожаряват предградията
на Цариград
А Симеон пак изпратил силна войска
срещу ромеите под началството на Хаган,
един от неговите велможи, и на Миник, на-
чалник на конярите, като им поръчал да се
отправят на поход колкото може по-бързо
срещу самата столица.2 Когато научил за
нахлуването им, император Роман се опася-
вал да не би да дойдат и опожарят най-кра-
сивите дворци и жилища в околността на
столицата. Той изпратил ректора Йоан заедно
с Лъв и Пот Аргировци и достатъчно войска
от императорската гвардия и от отредите.
С тях бил и патриций Алексий Моселе,
друнгарий на корабите, заедно с хората си.
През петата седмица от постите те разполо-
2 За събитията срв. тук
252
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
diazd^avzeg tov Actin' ev toi? Jicdivoig tcov IIi]y«)v
votnots jigoufyisvov. exei&ev ds tcov BovAyagcw ava~
cpavEvzcov xal рощ xQrjcapevcov datfaco xal (jqx>8Q&s
BzEAczodvicov xaz9 avzcov, (psvysi per d paixrcog
'Icodwr/S, исраттЕтас de i>nsQ avzov aycovi^diuvog
Фютигск nazgixio? d tov HAazvTtodog vide xal
aAAot ovx bAiyoi. p6hs ovv d fyofawoQ diaocobEig
efofjA&ev siQ tov dpdpcova. tovto xai ’AAs^iog 6
dQOvyyaQios nxnifyxu ftovfa[&Efc, хал ph dwrybsic
avEAtteiv ev T/i tov dgopcovog олора-дда yraotbv ev
ti] Яа/Аао-у abv т<р avzov ngcozopavdazcoQt олел-
vtyt], Aewv ds xal IJvOoq oi ’ApyvQoi sv tco xa-
игсААсср dtofpvyoVTES Ecujf&Tifjav. tov ds Aouiov пА£-
bovg ol f.iev zag to)v ^oAepicov ystgag (psvyovzeg
anEnviyi]oavt ol d's oidvjQov ysydvaot ладояалсора,
ol de ysoai ^agbagtxatg ovvEAifa-&r]uav. ol ds
BovAyaooc хата лоА/лр> tov xcoAvcovzog SQTjpiav
та те t&v Hrjyojv EVEHQTioav лаАааа xai usiav to
Stevov ЕЛудлбЦиаг (II, pp. 2996—300g).
85, Symeon iterum suburbia
Constantinopolitana incendiis grassatur
Tcov de BovAydgcov ztaAiv EiufioAhv ^oiyroaps-
vcov xazd rife 'Pcouafcov ycogas, xal zois naAaziotg
rrfi paoi/ddos Eyyicdvziuv Osodcbgas, ovdsv гр' zb
ttQootoTapsvov, m'Qt zavza nagsdocav. d ds jjo.ot-
Aevg ePcopuvbg UQtazov ttoitfudpevog zioAvtsAes zobs
tcov zaypazcov upyovzas uvvsxdAEae. ovv^v ds zov-
zois xcu d tryv ibzcovvpiav JSaxzlxtog, tov zdypacog
agycov tcov s^xovpizoyy. ETiidooiv de Аарригойотр; tfjg
svcoylas Abyog bcwij&T) tusQi tcov BovAydQojv. xai
zov (jautAscos Eztaycoyd. swXkb eIqt)x6tos, ttqos dg-
pr/v Елсочотсдута MAovoufoto) xai лаоахалог-ута
svipvyog E^si.b’Elv хата tcov svavztayp xal t^s ocpcbv
vttegaycovloao'&ai ztazgidog, mavrsg gvvs&evto eioi-
pcog еьеХЬеТу xal tcov Xgioziavcbv vnEQaycovtoao'&ai.
scoflw ovv ха&олАю&ек d JSaxzbaog, oxiobsr tcov
BovAydgcov ysvdpEVog xai els to UTQttroHEdov avrarv
Eios'k^uiv, tcov 7iA£i.ov(OV ел1 biaQ^ayijV oxvAayv oxs-
dao&svzcoy хата zip' ypbgav, ndrzas robs ev zfj nag-
EpfioAfj svQEi)svzag xazsocpa^E. pa&bv ovv to jtatj-
&og zojv BovAyagcov vjto tcov diadodvicov to ys~
yovbs vnoozecpovoty sv zco одаголедср. xal ovptrcAo-
xf/g ysvopErrjg, axpijzsg ol BcvAyagoc jzqog x&cpt]-
xdrag pa%6pEPoc xal axQanpvEis jtqos ydzj zco otQorffTj-
са/лЁУСр TtoXip^ xenaxcoy-EVovg dvdoag то&ипмп тог
Saxzixiov ovv b?dyoig zip' nQoopoi.riv zoov svavriiov
dsgcfyiEvov. yevaicog ovv ayrjoviod/^svos xcu ло^ЛоЬд
dvEAcov z&v noAe.uu>yv, hzEidij хатюу^Ето, fishit]ai
zov tjinov zov ya^irov, xal vcbza dobg Eq:vysv. ev
tivi de Лотаре) yevoftevos xal tovtov diansQcov, xal
г/} i2vc zov i^siov siinaytvTug, xaTalajufidVETac rtaoa
tcov BovAydgcov  al dsyEzat зтВууцт xaiglav хата
tt}Q edoas xcu tov imjqov. xal zov ioi^ov de
жили войската в равнината при Изворите и
зачакали там. Оттам се появили българите и
стремително се нахвърлили „срещу тях с не-
ясен вик. Тогава ректор Йоан избягал, а
Платиподовият син патриций Фотин, който го
отбранявал, бил убит, както и мнозина други.
Ректорът едва се спасил и се качил на дро*
мона. Друнгарият Алексий искал да направи
същото, но не можал да се качи по стълбата
на дромона, паднал в морето и се удавил
заедио със своя протомандатор. Лъв и Пот
Аргировци избягали в крепостта и се спа-
сили. А от останалото множество едни, като
бягали от ръцете на неприятелите, се уда-
вили, други станали жертва иа оръжието,
трети пък паднали във варварски ръце. А
българите, без да срещнат каквато и да е
съпротива, изгорили дворците при Изворите
и опожарили целия Стеной.
85.	Симеон отново опожарява
предградията на Цариград
Българите иахлули отново в ромейската
земя и се приближили до дворците на импе-
ратрица Теодора.1 Понеже не срещнали ни-
каква съпротива, те ги опожарили. А импе-
раторът Роман устроил богато угощение и
поканил началниците на отредите, между
който бил и началникът на екскувитския отред
по прозвище Сактикий. В разгара на пирше-
ството станало дума за българите. Импера-
торът произнесъл дълга насърчителна реч, с
която възбуждал у тях устремно въодушев-
ление и ги подтиквал да излязат смело срещу
враговете и да се борят за родината си.
Всички обещали да тръгнат с готовност и
да се борят за християните. Прочее сутринта
Сактикий се въоръжил, явил се в тил на бъл-
гарите и навлязъл в стана им. Тъй като по-
вечето се били пръсиали в околността, за
да грабят плячка, той избил всички, конто
намерил в стана. Обаче българската войска
научила от избягалите за станалото и се вър-
нала в стана. Завързало се сражение. Бъл-
гарите, конто се сражавали бодри и с пресни
сили срещу уморени и вече пострадали в пре-
дишното сражение войници, отблъснали Сак-
тикий, който с малко войници посрещнал на-
падението на неприятеля. Той се сражавал
храбро и избил мнозина от неприятелите, но
когато бил надвит, отпуснал юздите на коня,
обърнал гръб и избягал. Когато стигнал до
една река и я преминавал, конят му затънал
в тинята. Българите го иастигнали и ранили
смъртно в седалището и бедрото. Конят му
1 За събитията срв. тук стр. 146, Продължителят на Георги Монах, откъс 16.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
253
avacnaG^EvdoG ex t^g 12vog arroubfi xai cvv-
Egyiq xihv ainov Феоолоутоур, vvv pev фЕвушу,
vvv <5’ vsr.OGTt>Eq-Qiv pera тЩг vzt avvov xdi tovg
елтоутос ауахохтоуу Bov2yd^ovi, biaGibgEiai peygi
tow BAaxeQvai, xal ev тф уаф t^g ay lag goqov
te&eIg ТД baovop voxel fTEAeVTTjGE, peya jiev&og
ov тф fiacdei pbvov a/Cka xal тф от^адтф xai
латте тф tiM/Hei * Ршрхккоу anoAtmuv. (II,pp. 30019—
3023)
86.	Sytneon iterum Adrianopolim expugnat
Sv решу de. 6 титр ВооАуадшг aoypyv ттр> ’Adgia-
vg6jio2.iv xaialafidrv teal tovtijv yaga# xal TatpgoiG
neQiGTOi/joaG ехцлеМос enoltbgxEi.eaTgaTqyFi de zfjG
TtoAetoG d TtaiQtxioG Лешу, ov dta тцу bgugQoftov
hqog tovG noldpovG oQpijV А1шдо1ёирта ExdAovv.
ovtog Ei4j;vya>G ttjv xoAioQxiav edegaTo, xal yevato-
ТСХШ£ Тоте flEV U710 TOV TtiyOVG TOl'G TtQO^lOViaG
тшу BovAyagatv TtfivveTo, лоте be tog TTVAidaG bra-
ztexarvvG ittetHIeto ovv pv.pi] ауолоотатш xdi pa-
<5ecos ётделето. ettei be b gitog tovg tv xfj л62.Е1
exifaholttei xat AtpoG ел1е^е tovg Evda&ev xgaTatoG,
pT]dapo&EV ekniba гуру teg tmGinouov, nJ tvbeiq
tielo^evteg nQodedcbxaGi Tip> лому xai eovtovg xal
tov отдаттууЬу toig Bov2.yaooi£‘ ov y&QcoadiiEvoG b
Sv решу, xal Шу eig tovg BovAydgovG Evedel^aTo
pEpvqpEVOG xaxeijv, pvQiais alxtaiG upcog^GapevoG
te2evtcuov a-TExxeive НаУатш лтхдф. Bov2.yuQovG
ovv ETTiGTijoas (pvAaxas тр nd'/.Ei vneyd)gVGev' orn-
veg ’Pcupaixov GTQaronEdov dxiptooTEG fjxeiv хат
аотшт xavaunovTEG viyv trc62.iv etpvyov, xai tnakiv rj
3AdQUi.vovxo2iG vtio еРшра1атр eyeveto. (I,pp. 30226—
303M)
87.	Symeon prope Blachernas castra ponit.
Ppmanus Lacapenus pacem petit
Semepdoltp de prjvi, ivdtxuibvoG (j, b agypiv
BovAyagiaG Svpecbv лаготдаи хата t^g Кшуотат-
tivoV7c62e(uG EXGTQaievEi, xal fajtgETai fiev Maxedo-
viur, enurQq de та езй OgqxrjG у.шд1а, xai латта
xaxaoTQEfpet rd ev tnoot. уууюта de BlaypgvcTw
отдатблеЬоу tramas етсЕ^грцоЕУ tmooTaiAfjyai аотф
tov naujtdgyjyy JVixoAaov xai uva? тшу ev te2~.ei
шоте xsoi Eig^vTjG dia/.Ex&rjvat. ?>.apvVTEG ovv bpiy-
qovg 7i<iQ a^Ar^Mv &g ovbepia tig btaxoAovthjoEi
esTtfiovA,]], xal. rov naTQiaoyov toig oqxolg ava&ag-
q^govtog, yeyovs ToyoG 6ло1ог^ de! to>v ovyxtd/u-
xdyv TOVTCO СОУЕ^Е^^еТу. TlQOEXQltlfi yoi>v 6 TVXTQi-
xiog ЛЬуацл о 2tv3teuutt]G xai ,lcoavvt]£ 6 pvoxixbG
xdi TtagabwaoTEVcov' TjdT] ytxQ "Icodvv^g b f/alxttuQ
diapAt]&ElG ttqog tov fiaoiXta, хате/^шг tov лаАа-
бил измъкнат от тинята благодарение на
усърдието и съдействието на слугите му.
Той ту бягал, ту се връщал с хората си, като
отблъевал връхлитащите българи, и така стиг-
нал жив до Влахерните. Положен бил в църк-
вата Света ракла, гдето умрял на следната нощ,
като причинил голяма скръб не само на им-
ператора, но и на войската и на целия ро-
мейски народ.
86.	Симеон отново превзема Одрин
Българският княз Симеон стигнал до
Адрианопол, обкръжил го с окопи и ровове
и здраво го обсадил.1 Стратег на града бил
патриций Лъв, когото наричали Моролеон пора-
ди неговата устремност в сраженията. Той
безстрашно посрещнал обсадата: ту храбро
отбивал от стените нападащите българи, ту
отварял малките врати, нахвърляйки се срещу
тях с неудържима сила, и така лесно ги от-
блъевал. Но тъй като храната в града се евър-
шила, настанал голям глад сред обсадените,
конто нямали иикаква надежда да си доста-
вят отнякъде храна. Тогава те, заставе ни
от нуждата, предали на българите града,
себе си и стратега. Симеон, като уловил стра-
тега, си спомнил колко злини бил нанесъл
на българите, подложил го на много изтеза-
ния и най-после жестоко го умъртвил. Той
поставил българска стража в града и се от-
теглил. Но като чула, че насреща й иде ро-
мейска войска, стражата изоставила града и
избягала. Така Адрианопол минал отново в
ромейски ръце.
87.	Симеон достига до Влахерните.
Роман Лакапин моли за мир
През месец септември, 2-и индикт,2 кня-
зът на България Симеон предприел поход
срещу Цариград с цялата си войска. Той
опустошавал Македония, опожарявал сели-
щата в Тракия и унищожавал всичко по
пътя си. Като разположил стана си близо до
Влахерните, той поискал да му изпратят па-
триарх Николай и някои първенци, за да
преговаря за мир. Те си разменили залож-
ници, за да не бъде извършено някакво зло-
умишление, и патриархът се доверил на клет-
вите. Тогава станало дума кои сенатори да
излязат заедно с него. Избрани бнли патриций
Михаил Стипиот ut парадинастът Иоан Мистик,
защото ректор Йоан, който бил наклеветен
пред императора, бил вече напусиал двореца
1 За събитията срв. тук стр. 146—147, Продължителят на Георги Монах, откъс 17. 2 Събитията се латират
през 924 г. според едни, 923 г. според други. Срв. тук стр. 147, Продължителят на Георги Монах, откъс 18.
254
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
TfOi», ev rfj avzov povij тут хооцмр aztEXEiQaxo
zQtya. aipixotievovg ovv avrovg xQug rov SvfjiEdw
xai piEAAovra; xiveiv /idyovg sieqi itQijrtjg, rovzovg
fttv аяЕле/мрссто, avrov 6f rov fiu.oiiea * Pcoptavbv
ttiEfr/tEf 6-E&oac&ai. 7iEn)x]Qofp6Qvjro yaQ avboa ovv-
etov avrov elven xai dfoy&ij. donaaitog Se 6 vPio-
(junybg Ebsgaro tovto. dnooTEiAa; ovv ev t& rov
Kocutftiov atyial& xuTEoxEoauEV tv rtj &аЫооц
6yvQCijzdTr/i’ &x6pactvr госте rflv fiauunafv TQufaq
AiextiAeovociv tv aurt] FiQOUOQyi^tabaiy ледкрдаЗао
avri/v zrdyto&Ev biazEiyiupiaci. [ieoov Se &Qiyxtov
yEVEcDoi STQOOETU&V, tJ-ffa aiJ^AMS EtlEAACV ojm~
Afif. 6 Se SvfiE&v a^oCTEtXag tvfoiQrpe rov rijg
vxEQaytag -il-foroxov vabv tv rjj лцуЦ, ov 6 pact-
Ze<>4 ’ lovJTtvuxvbg сдоицсато, ёлтцулолцсе Se xal
rd xvxlqj ofyinavra, xdi bvjkog vyv bt rotirov fit]
stQiivr/v yjrujv. о Se fiaoi^Evg ef ruy va& yevo^Evos
royr BhayEQV&v uf.ia rq> яатогщу/у, xal tv rfj ayia
UOQCp EtCF.A'd'OyV KOI IXETYjolag d)bdg алобо'е r&
Лгф, TJ U>UO(p6Ql(>T ТГ/g &EOTOXOV Aofi&V t^t/El ZOV
raov, onAtiig ao<pui.ECt cpoa^ausvog. rov ovv avz&
OVV GToZov XOCftyGag &Ql&(QE7l&g TOV O)QtOf.lEVOV xa~
rei)^() F толст. Ev.'drv) rov NoEufioiov fwpb? tjV
ore zavza tyivsro. nOQEytVETO Se' 6 Sv^eozv,
TtXij&og ЁлаубрЕго; etx'sroZZdb dirjQt^iEvov rag ла-
Qard^Fig xal rd; idea;, ot fitv yd$ Г/aav %Qvoao~
jrtSes xai XQvod boQara e'/ovzec, oi Se aQyv-
(fdorubsg, cl Se xaZxdajrtSef, ol Se aZZjj xqoi«,
a>4 Л1] biClUTfp bloXEt, EXEXOUpitJVTO. OlTO'Sg JXEGOV
avzov elMiTUTEg zbv SvfMtiw tog fiaciAFa Evqrf-
fzovv cPcof.tcu>cfi rij (pfovij. лоуте? b? ol ft теЛес
xai 6 aciixbg b^f-iog tx t&v zsty&v etIe&vto rd
borbfieva. rtQ&zog ovv 6 ^aoiXtvg ‘Pcouavog ттуу
EiQtjUEVTjv ajiofjd-dQav хатаЛсф&у rov Svfje&v tge-
Ье'/еео. ofitjQa Se bovzeg d^AjjAoig, xal rijv ало-
fjatlQav ol. BovXyacoi 6iE(tEVVT}GaVTEg axQtp&g, pq
jtov rig 6оЛо? fl ЕУЁЬда xQvsrrijrat, tote xadsidldiv
rov >a>ue&v rov ijnwv л^оет^Ьрауто xai eiueWeiv
^QOg tov ftaciAEa. у/илаоатто yovv aA/ajAovg, xal
sieqi EiQtiVTjg rjiy^avro dia2eysc^cu. <paol S’ ovv eI-
jielv tov cPcof.iavbv aiQog rov SvptEiov „dxrjxod ce
XciOTiavbv av&Qa.mov хш &еоое$ц, fiA&ruo Sr та
EQya /vqbauo); roig Aoyotg avf.ipalvovra. fI /лег yaQ
dlzyD&g XQtoTiavbg vndQXEigf crfjoov лоте rag dbl-
xovg uepayug xai rdg yyoEtg r&v drouifnv al.udrwv,
xal слесош usif rjf,ubv tojv XQionav&y XQicriavbg
y.ai avrbg a>v xal ui'Of.ra^dusvo;, xal ?9e2e f.io-
kvvEOvku Xotoziavarr bE.^tag al'juaoiv брютотсог
Xqiotmvojv. avOQcojio; el xal avrogf Zavarov :tqoo-
boxebv xai dvdoraciv хш, xqIoiv xai avanobooir t&v
(jE^iaifiEvayv. aiiAEQOv vnaQ'/Etg, xai argtav Eig xoviv
btaAr'&TiUt). ei лЛоотоо eq&v ravra swtcTg, f}>& oe
rofrov Eunh'icco Eig xooov. f.iovov асласш, rijv ei-
Qi'lVfyp xal ayatnTyjov njV df-tovoiav, I'va xai avrbg
Oiov ^r/UEic EiQrjvtxbv xat dvaltiaxrov, xal ol Xqi-
и се бил подстригал за монах в своя мана-
стир. Но когато те отишли при Симеон и
искали да говорят за мир, той ги отпратил и
пожелал да види самия император Роман
защото бил уведомен, че той е разбран и
справедлив човек. Роман приел това предло-
жение на драго сърце. Той пратил да при-
готвят на брега при Космидион в морето
много здрава скеля, та когато императорската
триера пристигне, да пусне котва там. Ске-
лята обкръжил отвсякъде с прегради, а там,
гдето щели да разговарят помежду си, запо-
вядал да сложат в средата площадка. А Си-
меон пък изпратил хора, конто изгорили по-
строения от император Юстиниан храм на
пресвета Богородица при Извора. Опожарил
и всичко наоколо, от което било ясно, че не
желаел мир. Императорът пък отишъл във
Влахернския храм заедно с патриарха. Като
влязъл в Светата ракла и отправил към бога
просителни химии, той взел омофора на Богоро-
дица и излязъл от храма, защитен от това мощ-
но оръжие. След това той украсил блестяще
своята флота и пристигнал на определено™
място. Когато това станало, било деветият
ден на месец ноември. Пристигиал и Симеон,
придружен от войска, разделена на много
отреди, различии на гл ед: едни им а ли златни
гцитове и златни копия, а други — сребърни
щитове, трети — медни щитове, а четвърти
били с други щитове според желанието на
всеки. Те заобиколили Симеон и го привет-
ствували иа гръцкч език като император.
Градского население иаблюдавало от стените
зрел ищете. Пръв император Роман пристигнал
на споменатата скеля и посрещнал Симеон.
Разменили си заложници и след като бъл-
гарите претърсили внимателно скелята, за да
не би някъде да се крие някаква измама или
засада, поканили Симеон да слезе от коня си
и да дойде при императора. И тъй двамата
се прегърнали и започнали да преговарят за
мир. Разправят, че Роман казал на Симеон:
„Чух, че си християнин и благочестив човек,
но виждам, че делата ти никак не се съгла-
суват с думите. Защото, ако наистина си
християнин, прекрати най-после несправедли-
вите избивания и престъпни кръвопролития
и понеже сам си християнин и се наричаш
така, споразумей се с нас християните и
не искан десниците на християни да се опет-
няват с кърви на едноверци християни. Човек
си и ти очакваш смърт и възкресение, съд
и въздаяние за делата си. Днес живееш, а
утре ще се разпаднеш на прах. Ако вършиш
това от жажда за богатство, то аз ще те
обсипя до насита с него. Само приеми мира
и възлюби съгласието, та и ти да заживееш
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
255
onavol navucovral sum пат аЛлуло)У олла xivovv-
tesu. xai tauta jub> sIsieiv о fiauiAevg, cUbeo&us
bk O SvgEan' TijV tovtov TUJisbxootv VSieOXETO Tl]V
sipijvyv srotyoao-dai. иш aostaoauEvoi aAAi/Aovg bi€-
%a)Qfo&y<7ar, tov раыХЁмд pEyalostQ&teoi де^иоса-
pgVOV TOJ' -SvpE&V. OVppEfiyXE Йе TI TEQdOTlbV TOTE,
cug a^iov stvai xai Ьсгуууоао&от. bvo q>aolv aerovg
t&v fiaoiXsaiv duilovvTcov dvco&e.v avT&v Г st&jsiTy-
vat, xAaygai те xal	gv/л/м^ш xai staQav-
Tina bia&vyffiivat, xai tov цеу ehi zip л 6 far eI&ecv,
tov Se esd тут 0Qqxyv алоятутаг. tovto Ье oi ttSQi
тад GQVifhMjxoTuag &iToy}.iEvoi ovx atotov Expcvav
olorvov. dav[,ifjdTOvq yaQ btaAv&fo&j&ai esei iy Et-
Qvp'U af.iq:oTsoovg stpyoar. 6 Sv/it/far vstooTQEipag
Toig olxsioig apyovoi тут tov ftaud&OG ё&ууеХто /ле-
тосбтута xal то ярЬс та увщихта siqoet&cov те. xat
eAev&eqiov. (П, рр. ЗОЗ2О—30617)
88.	Symeone mortuo Bulgari cum Romanis
foediis componunt
Macro <5e gT]v'iy ivbfxrt&rog ie:, Eiufiokifv —vfAE&v
6 туд BovAyaQiag oqxcov Ёяотуоато хата Хрофа-
TQ)vt xai оп^фаЛфу нет аот&у xai утту^лд ev
та1д тап> oq&v byoyroQtaig astav to eovtov ох&Леое
GTQdxEvga. 'kodvvyg 8e ng аатооуоаод ttQooeA&tbp
тф ^aGilsT ErpyuEV &g ei siifapag fytonfapEi ryv
ХЕфамр' zijg iGTaph'tjg оуоуОеу туд ev тф jiypo-
Aotpip uiptbog xal szpbg bvotv [ЗЛЕлоовуд or?U?/r,
anoftavEiTai 6 Xv/teow staeowibta’ иитф ydp eotoi-
XEiaioilai tjjf Totavzyv otyAiyv. 6 be тосд exeivov лс&циад
Лбуосд алЕТЕрЕ тут хЕфоАуу туд отуЛуд' xai avrij
ту (OQq, хаб&д axQifiojodpEvog syvro 6 раасЛеод,
<5 Xvpsoiv ev ВоеЛуаош TE&vtpte vduaj хатахар&гр
ulovg.
Ov TElEVTYpsai’Tog zip> t&v ВооЛуадоУУ aQ%yv
IIetqos xo.teg%ev 6 ex cijg tevrsQas avzov yvvacxbg
туд аЬеЛфуд Гтюрусот tov Xo govq(jOvXov, ov xal
ел1т(мхтоу Toig favTov sraiolv d XvgE&v хатЕСтуоЕ'
MiyayA yap tov ex туд sipozEpag аяртЕудЁтта scai-
ba аитф etc £&v 6 Svp&tw ojiexeiqe govayjjv. та
yovv SlSQlg E&vy, Tovqxoi Xeq(1oi Xocopdiot xai
ol Aotsroi, rtp' tov XvgEfttv avapailovTEg tsIevtip>
EXOTQaTEt'Eiv хата BovAydQiov e^ovAevovto. xarsayE
Ье xal Atpdg pEyag ovv dxQibi to BovAydQcnv E-&-
vog, loyjvQ&g ёхлсе£ол> xai xmadasiavaw rd nfaffiy
xal rovg xapstovg. EbeboixEuav рЁг ovv of Bov^-
yapoi xai njv icov aAlcov Ё'дюЬог eIIv&v, ёЬеЬ(е”
oav Ьё siIeov туу t&v ^Poiuaicov ёлёЛе-wiv. fiov-
}„EVodgEVog oitv b IJsTQog fj£za t&v nepl avTov
Eyva) £etv EsuGTQaTEvoai 'PcDpatotg estt хатазхЛу^Ес.
1 Тези събития се отнасят към 927 г. Срв. тук
в мир и без кръвопролития, а и християните
да престанат най-после да вдигат оръжие
едни срещу други.4 Това казал императорът.
Симеон, засрамен от смирението му, обещал
да сключи мир. Те се прегърнали и се раз-
делили, като императорът удостоил Симеон
с великолепии дарове. Тогава станало и ня-
какво чудо, което заслужава да се разкаже.
Казват, че докато царете разговаряли, два
орела летели над тях, закрещели и се при-
ближили един към друг и веднага се разде-
лили, като единият отишъл към столицата,
а другият отлетял към Тракия. Онези, който
разбирали от птице гадание, се обезпокоили
от това, като го сметнали за неблагоприятна
поличба. Те назвали, че двамата владетели
ще се разделят, без да се споразумеят от-
косно мира. Като се върнал, Симеон разка-
зал на своите първенци за скромността и
благород ната щедрост на императора.
88.	След смъргпта на Симеон българите
сключват мир с еизантийците
През месец май, 15-и индикт1 князът на
България Симеон извършил нападение срещу
хърватите. Той влязъл в бой с тях, но пре-
търпял поражение в планинските теснини и
загубил цялата си войска. *А. някои си астро-
ном Иоан отишъл при императора и му ка-
зал, че ако прати да отрежат главата на
статуята, поставена над арката на Ксиролоф
и обърната на запад, Симеон щял да умре
веднага, защото тази статуя била въплыцеиие
на Симеон. Императорът повярвал на думите
му и отрязал главата на статуята. В същия
час, както точно узнал императорът, Симеон
умрял в България, поразен от сърдечна бо-
леет.
След неговата смърт властта над бълга-
рите приел Петър, роден от втората му жена,
сестра на Георги Сурсувул, когото Симеон
бил поставил и за настойник на децата си.
Защото оше приживе той бил подстригал за
монах родения от първата му жена син
Михаил. Турки, сърби, хървати и другите
народи, като научили за смъртта на Симеон,
решили да се отправят на поход срещу бъл-
гарите. А българският народ бил сполетян
от голям глад и скакалци, което силно из-
мъчвало масите и унищожило храните. И
тъй българите се страхували и от нахлу-
ване на другите народи, а още повече
се уплатили от нападението на ромеите.
Като се посъветвал със своите хора, Петър
решил да предприеме поход срещу ромеите,
стр. 150. Продължителят на Георги Монах, откъс 20.
256
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
xazaZcipfiavovGi toIvw п/г MaxEdoviar. slza pa-
Lottes &s e^eigl xm avzcbv q Qaalevs, nEpziovct
2.&&QQ ztvd povaxbr JJeti-os те g afrfcvv Bovlya-
Qias xcu d tcov ztcudcbv tov SvpEtov ETUTQonEvcr/v
lECoQyios, yodppata Ifiayopsvov. a>? ftovJiovTai be
'Pcopafois Gnsiuao&ai, та у@аррата EcpQa^EV, ei
aiQo vvtoi Ье, xai yaptxbv ovoTyoacOai GvvdPkr'y uaj.
pET avzcbv, ov arvxopEvov б ^ахяХеод aopEVEOzaza
nnoubEtdpf-vos, ev&ecos om^ctsile pEza badpcovos
povaypv nva 0Eob6uiov xal Kcovozavzivoy fiaui-
lixbv xlzp)ixdv tov Pdbtov, avAfadijoai to is Bova-
yaQois id eIs EiQtfVTjy ev У1Есг)р$о1а. oitives na-
QayEVO'Uf-voi xai rd Eixdza butfaxf) fries fa&jtQ&pav
bla ^ycas ара Si&ptocp uvl xEQicovvpcp ev Bov2-
yui»cp xazdniv <5f tovtcov TtaiyyfrEro xai d frii-
tqotios I'E(j)Qyio$ d tov Sovq ovfM&ov xal ciJ,Aoi
rives tcov ^mfyavdiv. xal sis o'<pv eAOovtes тф fia-
oiAei, O'EaaduEvoi bexal zijv {hjyca&ja XoiotOfpdQov
zov paoiiEcos Maotov xai wfavzfi psyuXcos aoso-
&EVTES (yr ydo faxEQq'EQOvaa тф xd/d-Ei), eygayiav
тф IIezqco did zdyovs ладиуЕУЁс&ас, uvpqcova
nOll)U(lflEVOl TlQCfCEQOV slEQL TYjS SlQyVTjS- dXEGlrfh]
be xal Nocrptas payiazQos, d tov flaoiAECOs ovu-
7iEVth.Q:.s *Pcopavovf fvtanifaai xal dyayEiv tov
IIetquv ue%qi lijc paoiAtbos. ov xaTakaBovzos ev
BAa%EQvais, 6 fiaoiAcl's psxd T(_iyQOvs e2?9<bv tov-
tov ЁдЁ^ато xai услаоато xcd, tpiloTiucos ёЬе$1(Ь-
goto. ЬЛЛт/Аск ovv та slxora sicjooopiAycavTES та
ТЕ TVjS EtQtjVTjS GVfAfiola Xal TO. TOV ydf-lOV ЕЛЕС>а1-
ebuavro, TOV TlQCOTO^EGTlOQiOV HEOtpdvOVS EV ztaoi
pEooAafjovvzos- xai w; tf tov ’Oxtco^ov pvp>bs
EtEA&tbv 6 naiQiaQyjys Szstpavos, apa тф tiqcoto-
^EGTtaQiu) &EOfpdvEi xal лаюГ] zij отухЛутсо, ev-
16ypuE I]et(oov те xai MaQtav ev тф vaqj zijs
tvcE/jayias -fteoToxov zys IJyyys, nntoavvpcpEvdvrcov
tov nQtoTofjEGTMyiov xal rov ^ovqgov(jov)lov.
tpaibocbv bi: xai TtoAVTslcbv yEvopsvcov tcov ydpcov,
Eiuyi-tfey 6 JiQCOiopEuTidQios aua zfj jivyaiQi zov
fiaoi2sa)S ev zfj лоЛет. tq.ttjv Ье per a tov ydpov
Eouautv ev rjj zebv Ilriycbv &tofid&Qq noiyuas d
paotlEvSf лаосытр r»/ dTO(jd&i>q zov ffaotktxov
dQOf-tCOVOS lozapEVOV, GWEVJTui^-i] тф TlEZQCp. nGQTj-
oav bs t/7 Evco%iq xal KantyravTivoS d ^clglXevs
xal X(№OTotpdQos. EyEVEzo Ье ozdots ov uixga nctQd
TCOV BoVAyaQtQV, h>lGTapEVOJV nQOTEQOV SWpTjprffiivai
tov XQiGToyoQov, EtTa tov Koovazavzivov' thv zi]
EvazdoEi TiaQtjyfOQcbv 6 ^auiAevs cPa)uavds exeAev-
uev ovtco yEVEoiJ-at. ndvzcuv Ье tcov ev tois toiov-
tois ElCf>i%VT(ov yivEobai gvvteaeo&svtcov, dn^oev
dtaQia gvv тф o'xEtcp ov^vya) xat zijg nobs Bovl-
yaQiay iftpaio, лдолЕ/лр&Есаа trcaQa tcov yovscov
cja'Tys xal tov 3iqo>to[jEGTioq'iov p£y,Qt tov 'Eftbo-
(JGV. xcd T.d pEV EV zij л62е1 tovtov EZEAEITO tov
TQO3TOV. (П, pp. 3O7go-------31017)
за да ги сплаши. И тъй българите стигнали
в Македония. След това, като узнали, че им-
ператорът е тръгнал срещу тях, князът на
България Петър и настойникът на Симеоно-
вите деца Георги тайно изпратили един монах
с писмо, [в което се назвало], че искат да
сключат мир с ромеите, а ако желаят — и
брачен договор, Императорът приел дошлия
пратеник много радушно и веднага пратил с
дромон някои си монах Теодосий и импера-
торский клирик Константин Родий1, за да
преговарят в Месемврия с българите относно
мира. Те пристигнали и след като говорили
за всичко необходимо, завърнали се по суша
заедно с някой си Стефан, именит човек в
България. След тях пристигнал и настойникът
Георгн Сурсувул с някои други знатни лица.
Те се представили на императора, видели и
Мария, дъщерята на император Христофор, и
много я харесали, понеже се отличавала с кра-
сотата си. Те писали на Петър да дойде бързо,
след като предварително се споразумели от-
носно мира. Изпратен бил и матстър Ни-
кита, сват на император Роман, да посрещне
и доведе Петър до столицата. Когато този
стигнал Влахерните, императорът отишъл да
го посрещне с триера, прегърнал го и му
оказал достойна почит. След като си казали
един на друг това, което подобавало, те
сключили мирния и брачния договор, като
протовестиар Теофан посредиичел във всичко,
А на 8 октомври патриарх Стефан излязъл
с протовестиария Теофан и целия сенат и
благословил Петър и Мария в храма на пре-
света Богородица при Извора; свидетели
били протовестиарият и Сурсувул. След
сватбата, която била блестяща и разкошна,
протовестиарият се върнал в столицата с дъ-
щерята на императора. А на третия деи след
бракосъчетанието императорът дал угощение
на скелята при Извора. Императорският дро-
мон стоял до самата скеля, докато импера-
торът обядвал с Петър. На угощението при-
съствували император Константин и Христо-
фор. От страна иа българите пък било про-
явено немалко недоволство: те настоявали
на първо място да бъде приветствуван Хри-
стофор, а после Константин. Император Роман
отстъпил на настояването им и заповядал да
стаие така. Когато се извършило всичко
обичайно при такива случаи, Мария с мъжа
си тръгнала за България. Тя била изпратеиа
до Евдомон от родителите си и от протове-
стиария. Така завършили събитията в сто-
лицата.
У Георги Монах, откъс 20. тук стр. 151, съшото лице е наречено Василий Родий.
Scylitzes-Cedrenus Скилица-Кедрин
257
89.	De loannis Michaellsque Petri Bulgaro-
rum regis fratrum sedltione
Пегою rjf ты BovZyaQcov &Q%cva еле&его ’Icodv-
vt)G <5 ddeZquG avrov peif eteqiov т(7»> yEya bv-
vayEVojv ev BovZyaQtq. xal ерсода&Еес avros ptbv
t(hitet€h xal tta/ifdqyvvtai, oi db lotnot tidvTEG rats
FGyaraiz i^EpZijbyoav zqMtQtcas. dyZa db s&eto
xal up flaoiAEi cPa>yar(7) ПБцид rd усуегурЕга.
usteq uaflcov ovtoc rov iiwayov *laidvvrjv tov лоте
ftalxroiQa пело угре, noocpdiJEt ybv dlZayiov, т-fj Д’
^Icodvvip’ swixiaotookcog e$qeiv xal eig
KtiivoTarrivo&iohv ayaysiv. d <5?) xal ybyoVE' teal
bwrtfbsbG d paitcTuto dmmZhpai rov "lojavvyv, ev
aZotcp M€G7}fi(if)taG EtoEAtBbv, aya avvey zip> fiaoi-
Ztda xareZaliE. xal ует’оо ло/.Ь to yovayjixov atzoq-
Qtipas oxrjfia teal yvvaixa aizyoas fZapEt siqooe)m-
fte ds teal oiteov xdi иг^уата ларло^Аа. teat Mi-
yai{Z db 6 rov IIetqov eteqog ddEAtpoG, ryv BovZ.-
yafiltiip' IgElQOyEVOG XC}.TGG‘/SlV E^OVGiav. CpQOVQlOV
xaraZapdov eqi\uvov uvegeie rd BovAyaQUty, xal
zzoZZoi ttGooEoovyuav avid). ysxd utxQov db. tovtov
(dlO^aVOVTOQ dsdlOTEG Ol nQOGQVEVTES T7p> TOV ПеТ-
qov ayavdxTYjGiv, елцлЬоу raiG cPa>yat'xalG yjbtfuR
did MxxedovtaG xal SrQvydvoG xat 3EZZadoG, xa-
raZarjovTEG zqv RixonoZiv, латта rd ev лоос Zytcd-
yevoi жи teZog st avrij cap fiarioavrsG' oitiveg vu~
tsodv dtaqtoocoG xara^oZsu^bEVTSG' fao%efaa ‘Pat-
riot (or evevovto. (II, pp. 3128—3134)
90.	Borises Romanusque Petri f UH obsides
apud Romanos dantur
UerQOG db 6 rebv BovZydQcov baciZet’G zip> sIqt}-
vyv rdyc. dvavEOVfiEVoG ajiobavovGTjG rijc avrov
yvvaixoG, ологдйс stoog tovg BogiZeig eOeto, бцц-
qovg bobs xdi tovg olteEiovG dvo vIoog BoQioyv
teal cPwuavuv. teal ysrd uixqov tetsfito. ol db viol
avrov ev BovZyaQiq ЕлЕиф&уоау уяш ravra Etp
ty enaxQipag dvTioy&ifiai paciZstaG, xal tovg
xoptyroTiovZovG astEiQ^ovGi TijG ttQoow tpoQaG. Ja-
ffid yds xai MeovoijG xal ’Aoquw xal SafAovtjZ,
evog ilvTEG naidEG tojv рБуа dwyibbvrrov bv BgvZ-
yaQta xopyrojv, jiqog алостао(аг diHEidov xal rd
BovZydfKov avEGEtov. xai ravra abv Qwrjybxdr]
rode. (II, pp. 34681—3477)
89.	Бунт но, Иван и Михаил, братя
на българскпя цар Петър
Срещу княза на българите Петър се про-
тивопоставил брат му Иван заедно с други
български велможи.1 Но Иван бил заловен,
бичу ван и хвърлен в тъмница, а всички ос-
танали били подл ожени на най-тежки нака-
зания. Петър съобщил за случилото се и на
император Роман. Като научил това, този
пратил монаха Йоан, бивш ректор, уж за да
размени пленници, а в действителност, за да
намери Иван по какъвто и да е начин и да го
доведе в Цариград. Така и станало. Ректо-
рът успял да отвлече Иван, качил се на ко-
раб в Месемврия и заедно с иего пристиг-
нал в столицата. И не след дълго Иван
хвърлил монашеското одеяние, поискал да
има жеиа и се оженил и освен това получил
дом и твърде много имоти. Също и Михаил,
другият Петров брат, мечтаел да завземе
властта в България. Той завладял една сил на
крепост, започнал да смущала българските
работи и мнозина българи се присъединили
към него. Но той умрял наскоро и привър-
жениците, понеже се страхували от гнева на
Петър, навлезли в ромейските земи през Ма-
кедония, Стримон и Елада. Като опустошили
всичко по пътя си, завладели Никопол2 и се
установили в него. По-късно, победе ни в раз-
личии сражения, те се покорили на ромеите.
90.	Борис и Роман заложница у визан-
тиаците
Петър, царят на българите, възобновил
мира веднага след смъртта на жена си и
сключил договор с императорите3, като дал
за заложници и собствените си синове Борис
и Роман. Не след дълго той починал.4 След
това синовете му били пратени в България,
за да заемат бащиното си царство и да въз-
прат напредването на комитопулите.5 Защо-
то Давид, Моисей, Аарон и Самуил, синове
на един от велем опт ните комити в България,
замисляли въетание и внасяли смут в бъл-
гарската държава.6 Така станали тези съ-
бития.
1 За тезисъбития срв. тук стр. 152, Продължителят на Георги Монах, откъс 21.	2 Този град се нами-
рал в Епир до дн. Превеза. 3 Т. е. малолетните тогава синове на Роман II Василий и Константин. Спори се
относно датата на сключеиия тогава договор между Византия и България. За различиите мнения вж. П. Петров,
Образуване и укреиване наЗападната българска държава, ГСУфиф, LI11, 2 (1960), стр. 140 и сл. 4 В началото
на 970 г. Срв. Петров, пак там, стр. 160 и сл.; същият, Въстанието на Петър и Боян в 960 г. и борбата на
комитопулите с Византия, Byzantinobulgarica, 1 (1962), стр. 123; М. Войнов; ИПр., кн. IV, 1963, стр. 123, бел. 1.
5 Т. е. синове яа комит (областей управител) Никола. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 590. За комит вж.
тук стр. 136, бел. 8. Срв. също тук стр. 275, бел. 3.	6 Движеннето на комитопулите било насочено ие срещу
българската държава, а срещу дотогавашната прэвизантийска политика на царския- двор и срещу Византия. Вж.
Л. Йончев, Някои въпроси от българската средновековна история, разглеждани в „Историка народа Лугосла-
ви]'е, ИПр. XVI (1961), кн. 1, стр. 109; М. Войнов, ИПр., XIX, 1963, кн. 2, стр. 8.
33 Гръцки изнори за българската история, т. VI
258
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
91.	Bulgari pads foedera rumpunt
. IieteIegev ovv Fi&yvsvowa fj 'Italia uexqi t&v %qg-
vu)v tov nogcpvQoyeryfaw KoivoTavTu’Ov xca rijs av-
tov pycQos' estexeIvcov be twIiv xtvy&evtES ot SaQutty-
VOl UybEVOS XColvOVTOS Tl)V ^IxaktaV KM.TETQEyOV.
owibovTES obv of xqutopvtes &q ov% otoi те eioi
TIQOQ TF TOPS EEpOVS SoQar.ijvo'S xdi SIQOS to's
egsisqiovs d.vTE%Etv, yby xai t&v BovAydocnv zas
onovbas IeIvkotcov, GwEiGaGOai EyvojoxEiGar ргта
топ1 11 ev Sotsliq Sanaxyv&v. (II, pp. 354]7— 3552)
92.	De pace inter Symeonem Arabesque com-
posita
О дё r.&v Bovlydoow doy^ybs TSvue&v лолёа
яатй 'Pcopaton’ OTijcaq TQonat.a xal (руогу/лаиа-
jfeis ел1 tovtois xol тцр cPcouatayp озуецюло/лл
paoilEiav. Totvvv зтро? Фатёогг т.Ьт bwaotyv t&v
''Aqaxov EKTtEUtjias лооетоелето gt61ov хата rij?
flaaAlbos dvayayEtv, олсауурХто Ье нас avrbs bid
f)Qff^2}S FA-bElV ttOApV X,al fiuQnV OTQavnV FZiayofAE’
VOS, XCU yEVOUEVCDV VtpFV T&v OTQCCEEVUCCEaiV bio.
те yifc xal baldocys E>tj[uAioQ}cf]Gcii ryv paatlevoav,
нас tuv tcivtijs этлоСтоэ» Ьип'е1но.о1)ш, ел toys, xal
avrov uev ел olxov глотоотусш, tovtov be nJ
KovoravTivoimoAEi xazaluteiv. sla-fyov ovv ol BtnA-
yapoi xiqos Tijv ’ AcpQixyv a^onAFVGfO TEq, xal <56-
^avTOS tov Sviie&v tuffslipa ладамciv slhjtpaat
nvaq SaQt&rrpdbs e/Aoyiuovs more ерлеЬ&осц, та
beboyuEva. ev тф рлоотоЕфЫу Ье леснлехторсч tois
КаАарОоТ? xal лдЬе to Bv^dvriov суизтерслслгтат
иста t&v Sanmcyv&v. ov? ibc'ov 6 pact/.El’S ^Pto-
ttavbs Ье yv 6 y>EQO)v) xai ryv жмуолдиуга» paftcnv
ax-Qtfi&s, xai <bs Ft тогти ysvyrai xatayoijoas oi'
uixoais ff-QoVTtoiv рлолеоеГтсн, bviv cpqby uEya/.o-
ffQocvVTj xal cbeoyEoia tops Xaouxtp’ovq aroiyjvtt-
oat T.qs ладоиоуд OQpyg. tops uev ovv BovlyaQovs
еЦето ev tpvlxocii, bebootg bf tops SaQiaeyvobs ab~
qois tyiloTtayGa/uEvos, etl Ье xal izEvta tc7) (M't&v
EstttEUipas Ьеолотц лолопиа^ dsiadeis xaxcov F$a~
nEGTEllf, q-Qci^Ety Е1Л('»Т Т(Ъ KVQKp avrcov ebb op-
TtDS apEipta’ otbaGiv ol РаымХь 'Роцкиая тоге
FavT&v ло).£цЬп'д. (II, pp. 356l}—357й)
91.	Българите нарушават мира
Италия прекарвала в мир до времето на
Константин Багренородни и на майка му. Но
през тяхното царуване сарацините отново се
раздвижили и п<;чнали да опустошават Ита-
лия, без някои да им се противопоставя. То-
гава владетелите, като видели, че не са в
съетояние да дават отпор и на източните, и
на западните сарацини, решили да сключат
мир със сицилийските сарацини, понеже бъл-
гарите били вече нарушили договора.1
92.	За договора между Симеон и арабите
Предводителят на българите Симеон спе-
челил много победи над ромеите и възгор-
дян от тях, започнал да мечтае дори за ро-
мейската царска власт. И тъй той проводил
пратеници до владетеля на африте Фатлум,
като го подбуждал да изпрати флота срещу
столицата.9 От своя страна той обещавал да
пристигне през Тракия с многобройна и сил-
на войска, та като съединят войските си, да
обсадят столицата по суша и по море, да си
разделят богатствата й по равно и след това
Фатлум да се върне в страната си, а Симеон
да остане в Цариград. Прочее българските
пратеници отплували тайно за Африка и по-
неже изглеждало, че Симеон предлага изгод-
ни неща, те взели със себе си някои вид ни
сарацини, за да потвърдят уговореното. Но
на врыцане [пратенидите] попаднали в ръцете
на калабрийците и заедно със сарацините
били изпратени в Цариград. Императорът
старият Роман, — като ги видял и като се
осведомил точно за споразуменпето, разби-
райки, че ако стане това, ще му се отворят
немалки грижи, решил, че трябва с велико-
душие и благодеяние да се отклонят сара-
цините от тоя поход. И тъй той хвърлил
българите в тъмница, а сарацините почел с
големи дарове и ги изпратил. без да им при-
чини нещо лошо. Той пратил скъпоценни по-
даръци и на техния владетел, като им порт-
чал да кажат на своя господар, че ромей-
скпте имп ера тори знаят по такъв начин да
отплащат на своите неприятели.
1 В Италия византийската войска търпяла неуспехи ио време на войните с България (915—927). Срв./-.
Brehier, Vie et ia mort de Byzance, p. 174 sq. - Тези преговори с египетските араба били водени през
924 г. Вж. Острогорски, Исторща, стр. 256—257; Л1. Canard, Arabes et Bulcares an debut du Xе s.. Bvzantion.
11 (1936), pp. 213 -223.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
259
93.	De Sventoslavl Rossorum principls
in Bulgarian expeditione
Tetuqtip iiE rifs avrov fiaGtlEtas etei, prjvl
'lovvitf), rrjq i’ iv3ixti&vos, rds ev tj? xvAeis
£gl]El EjUOXEtpdpEVOS, XOI yEVOpSVOS fiyQl rijs AEyO-
phnjg peydhj; uovdas FyQaipE IIet/xo тф Bov Aya-
oiag (LQyovri pi] tav тоЪс Tovqxoi'Q StajiEQav rov
'Igtqov xai та сРициаоуу kvptdvEafiai. tovtov 3e
pi/ KQOGEyjiyvToQ аЛЛа yavroicus dqoQpais naQU-
XQOVOVTOS, TOV TOV FX XeQGCuVOS rtQWTEVUVTOG vlov
6 Nixi/rpopog tov KaAoxuQov лат/мхсбтг/те прирос
stove tov agyovra 'Patelac exstgpsiEi ^tpFvSootiAd-
fiov, SfOpEtTiV VnOOyEOEGl Eat «/чЛоПиКОУ OVX OAtyCDV
ava.7iEifk.nv ьхох)атьгиа1 хата ВотАуи/шл’. ттет-
V ETTES OVV Ol *Pd)g XUj. SJIEWoVTFS rij BoVA~
yaota xard t>jv Av'/ovotov pijva, zip to! ivdiXTttb-
vos, лёрзтир zip (iaciAEiag etei tov NtxiypoQov,
лоААас лоЛек xal yrb&tg i/dfopioav rdn> P>ovlyd.~
qcov, xal AElav oti лл&пттр лЕофаЛорЕго). fci£-
OTuEipav eiq rd thia. xcd ъо fxtcTj Se staio> n/g
[iaGiAsiag aizov yjjdyip EneofMxrswxv xard ВоуЛуа-
Quts, xal та opvta t&v nQOTEQtoy ij xat yEiQOva
(iiE^od^avTo. (II, p. 372g _18)
94.	loatmes Tzimisccs Manichaeos Philippa-
poli collocat
ПоЛЬу tie оаЛот xai zaoaxijy tyovot/Q ту/g fia-
otAEiac ev tf rij to) xal ev г?] egxeqq (at те yai>
Лт/г/ ikicai xard ri/p KiAixha- xoi &oivtxrp> xal
Koiliy £v(4av sroAEtg tg>v BAyaoip'O)v, uf] G%6y-
tos rov Nixt/ipoQov xoiqov та хат* uvrds ItiaDio-
it at xul(7ts xal а&раНоаодш, tiqog алаоташау
UTTEfttEJTOr, XfU ij ТО)рСр('ч^ XlVI/OiS ov XaAcbg TtfJOTEQOV
E7ti BovAydnovs pElrxrj-fiEioa рёуютот слепые rots
Jitjdypa я xtvdvrov, xat Xipbg esu stevte oiovs
EvtavTobs zi/v cPci)ug[g)v FmvEpopEvos Orpodpa rag
mt Aft; елсе^е) disGxo^Eiro xa[ EpEQtpva szcog av
rd TOiavTa iiEoaXEviitfa] xaxd xal to e% abrcov
dTtoGXEvaaflEtT] &nitdp&>(n> Seos. retag 3e rijs лцос
тф 1 * 3Of)6vTi] 9Avnoxslas xt/QEvoi’or/s aoyii'/tEtog,
93.	Поход на руския княз Светослав срещу
българите
В четвъртата година от царуването си
през месец юни, 10-и индикт,1 [Никифор] оти-
шъл да навести тракийските градове и като
стигнал до тъй наречения Голям окоп2, пи-
сал на Петър, владетеля на България, да не
допуша турките3 да преминават Истър и
да опустошават ромейските земи. Но по-
неже Петър не го послушал, а отказвал
под различии предлози, Никифор изпратил
сина на херсонския управител — Калокир,
като го почел с титла патриций, при руския
княз Светослав, за да го убеди с обещания
за дарове и немалки почести да предприеме
поход срещу българите. Прочее русите се
съгласили и нахлули в България през месец
август, 11-и индикт, в петата година от ца-
руването на Никифор. Те разорили много
български градове и земи и като събрали
грамадна плячка, върнали се в страната си.
В 6-ата година от Никифоровото царуване те
отново се отправили на поход срещу Бъл-
гария и извършили същите и още по-големи
опустошения от предишните.
94.	Иоан Цпмисхий заселва „.чамихеи“
в Пловдив
Голям смут и безредие влалеели на 113-
ток и на Запад в царството и понеже Ни-
кифор нямал време да уреди и да затвърди
добре положение™ в завзетите агарянски гра-
дове в Киликия, Финикия и Долнз Сирия,
тези земи замисляли да се отцепят.4 И
руският поход срещу българите. необмислен
добре предварително, представлявал най-го-
ляма опасно ст за положен иет о в империята,
а и глад вече цели пет години се ширел в
ромейската земя и силно измъчвал градовете.
И тъй императорът5 обмислял загрижено
по какъв начин да намери лек срещу тези
големи бедствия и да отстрани произтича-
щата от тях опасност. През това време, по-
неже Антиохия на Оронт6 останала без ар-
хиерей, императорът поставил [за патриарх]
1 Т. с. г. Според П. О. Каруликовский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе,
ББр, V (1952/, стр. 127—138, разривът между Българии п Византия и исходы на Никифор Фока до 1раницата
са станали през пролет-и или лятото на 967 г., пратеничеството на Калокир — през ссснта ня 967 г. или про-
летта на 968 г., вьрвият поход на русите — в 96s г., нападението на печенегите срещу Киев и възврылането
на Светослав в Р)сия през пролетта на 969 г., вторият поход на русите — проз лятото на същата година,
войната на Склир с русите — през пролетта или началото па лятото на 970 i., а войната на Цимисхий — през
пролетта и лятото на 971 i. Вж. мак там и нреглед па другите изказтни мнения по гия вьпроси. Срв. също
Острогорски, Исторщэ, стр. 281, и особен о бел. 2.	- Т. е. Еркесията. 3 Т. е. маджарите. 1 Между
96г. и 969 г. Никифор Фока водил жеетока война на изток срещу арабите и успял да завладев Киликия и Сирия
с Антиохия, която от три века вече не била във византийски ръце. Вж. Острогорсии, Псторща, стр. 276—-277.
5 Йоан Цимисхий, който заел престола след убийството на Никифор, в което лично той взел участие заеано
с императрица Геофапо. G Река в Сирия.
260
ScyliTzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
OsodcnQov Tiva TTQoysiQi'^ETai povayov, згаы xop&vta
toig aya&oiG хси амтф wooiteomaarru. zip' avag-
QrjGiv, xai ^aQuyyvijodpEVov liq emoevuat cog tov
&eov iieHovtog avzov eig to rijs [iaodefas wpoG
(hiafitfiaGOi, ij ui/v ytvcbcxEiv cog ei dt.iycb(XOG di,a-
te&eIg EnaayvvT) tqv t^g fiaoifouaG хатасуЕОа’, t^g
ecivtov У-’VZ^G EntfiovkOG естш' ci^icboavTa di: xal
tovg MaviytuovG, rip' ECpav xdoav buvEpopEvovG
xai ivpairopEVovG r>) pszadoGEi zifa pvoaQas av-
r&v -&Qi]GxsiaG. siqog tt/v fgsteqoiv cuioixiGai xai
eTg Tira vuycaidv EyxaTOixfcai navEQrjpov, о xdl
7cejtoIt)xev vgteqov, алагаитуоаь tovtovg xol vfj
ФтЗиллсуилб^ЕТ EyxatoixiGaG. (II. pp. 38110—3821O)
95.	Rossi in Thraciani invadiint. De proelio
apud Arcadiopolim commisso
7ф eOei di t&v cP&g ov ErtiOfiEV tqotiov тцт BovX-
yaQsav ysycoGapEVcp, dogtetA cotovg di xazaoyovTi
xal tovg dvo viuvg tov JIetqov BoqIotjv xal cPa>-
fiarov, ot'XEti T)V flovA-yTov n otxov tXTlOQTQOip-fy
dzld Tty tqv rfatov i^avudGavTEG Evq'vim\ paxnd.
yjuQEiv eIttovteg toig stqug Noctjcj'oqov tbv /jaoi-
Леа yEVoasvaiG orv&feaiG, ovpcfEQov EvopiGav ai-
tolg pEivai хата y&Qav xal tqg yi)G xvqiosveiv.
faijye ds ffTQOG tovto tAeov avrovG xai d Kaloxv-
oog, Isyutv, ei леюсеит&у dvayoQEviiij pogiIe^g
'Pcopjafcov, avroG Tijg те PoviyaQiag ехотцоетси
xal GJiovdaG aotrjGsi ditjVEXEtG, xal tog ovuya>ri]-
i^EioaG doffijvai ddosiG cwtoig nriQs^Ei. Twhxxlmioos,
xat GvppayovG eGei xal cpikovG ainovG dla fiiov.
olG tigI ptyiaGt yawco^EVTEG ol "Pc'og tt]G те Bovlya-
Qias d>G doQUCttyw dvTEnciovvTO xTtj/iazoG, xai,
dia^QEGpEvGapsvov tov fiaadea xal vTiocyopEvov
etuteAeoeiv djiavra та тф NixTjcpoQip EnnyyEkUEva
ov TtQooEdE^avTo, d^oxfuosiG dovTEG fitiQfiaQixijq зте-
nkrjQiopEva.G ala^ovEiaG, cog dvayxa-jfrijvat tovtov
did uciyriG xqivcu та лраурата. yfjuuuaoiv ovv ev
dliycp tog EcpaG dvfidusiG siqog ti/v eotieqclv dia-
fiipdGdG, аоурута те (wtcuG fyuorijoas ov &v6pa.Gs
CTQU.Tip.diip’ Bdodav uayiaTOov tov Sxi^Qov. or
tty adsAcpty MoQtov voutpov TjydyETo yauFTi)v
IdicoTEvov d BemiAEVG, eusD.ev eoqog fqTUTuiisvov
xat aviOG E^oQuijGiu. ol PeoG di xal. о tovtov
dQxyydG d Sfpei'doGB/.dpoG» тт/v tov cPa)uaixov
OTQ'iTEV/.taTOG cog e^v&ovto usQaiojciv, xoivonnayij-
oavTEG dedovluJfxEvoiG pdi] toig Bov^ydQOiG, лсос-
siXtjtpoTEG ds xal cvppdypve tovg те. PIoT^ivaxaG
xal tovg ttqog dvuiv ev navvovia xataixiouEvovG
Tov{)xovGf xdi did лагтюг ozQardv ^oZeuigtijv
1 Теодор II, антиохийски патриарх (970—976).
3 Срв. откъс 93, тук стр. 259.	1 Т. е Йоан Цимисхий,
лил на престола и се оженил за Теофано.
един монах иа име Теодор1, човек, надарен
с всички добродетели. Този му бил предска-
зал издигането, но го предупредил да не
бърза, тъй като бог щял да го издигне до
висотата на царската власт. [Цимисхий] тряб-
вало да знае, че в противен случаи, ако не
бъде предпазлив и побърза да завземе власт-
та, щял да изложи живота си на опасност.
Той бил поискал от [императора] да изсели
на Запад манихеите2, конто се шире л и по
целия Изток и го заразявали, разпространявай-
ки гнъената си ерес, и да ги засели в ня-
коя своя пуста далечна покрапнина. Това и
направил императорът по-късно, като ги вдиг-
нал и заселил във Филипопол.
95.	Русите опустошават Тракия. Сраже-
ние при Люлебургас
След като народът на русите покорил Бъл-
гария по казания начин3 и пленил двамата
синове на Петър, Борис и Роман, те вече не
искали да се върнат в страната си, но въз-
хитени от благоденствието на тези места, съв-
сем пренебрегали сключения с император
Никифор договор и сметнали, че за тях е
изгодно да остан ат в страната и да завла-
деят тази земя. Към това ги подтиквал още
повече Калокир, който назвал, че ако го про-
възгласят за император на ромеите, той щял
да напусне България и да сключи траен до-
говор, а също така щял многократно да им
даде уговорената дан и да ги има за съюз-
ници и приятели през целия живот. Възгор-
дени от подобии думи, русите започнали да
се отнасят към България като към заведо-
вала страна. Те не приели пратениците на
императора4, който се задължавал да им
издължи всичко обещано от Никифор, и
дали отговор, изпълнен с варварско само-
хвалство. Това принудило императора да раз-
реши въпроса с война. И така чрез писмо
той в кратко време прехвърлил на Запад из-
точните войски, като им поставил за начал-
ник магистър Варда Склир, когото назначил
за стратилат и чиято сестра Мария била ие-
гова законна съпруга, когато бил още част-
но лице? С настъпването на пролетта и са-
мият той щял да потегли. А русите и вож-
дът им Светослав, като научили за премии а-
ването на ромейската войска, споразумели се
с поробените вече българи, а освен това
взели за съюзнипи печенегите и живущите на
запад в Панония турки, та по тоя начин съ-
2 Тук под ыанихеи се разбират павликяните.
5 Тази Мария била умряла, когато Цимисхий стъ-
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
261
eq oxTaxioyiAfovs Езй тдшхцгта fLvQtaxn
xoQvq.‘ovfj£Voy, xal tov AXuov biaftayTss, лиса*
*3TVQ3l6A.OVV TlfV 0Q(iX?jV xai ffyji £оуто, ZtytdjAE-
voi 7tctQ£p,^o)a(v ayyov nov тоуу tei%cdv 9Agxabtov~
motons, xdxELOE rrjV ОЩшАох!^ txb&XpUkyoi TOV
tio),E[jx>v. о Ье ftayioTQos Baobaq b Sxhyjbq co?
ijofrETo xara noIv Tip nbj&Et Xeutouevos (jiequg-
тат.о уад аотф лйоа т; organa sfe tfi 'ytkidbons), oigazi]-
ytwuq tyyco axdraiq to>’Q Evayrtovs sieqisWeiv xai te-
ууц xal (.v^ya^'li r« xoGavra xuTsQyynaofrai nh'ifhi.
о <5j) xal ysyovE. avyxlsloaq yap euviop ovv ту
отдала есосо Tsiycbv^ яоЛ%& 3tQoxaAovusvo:>v t&v
лоАе^лсоу e$e?,-&fiv xat леп1 tcov олсоу btayumoaG-
frat ovy umfaovoEV, alP exoQteou coq Taya bst-
XtaGas, fiA&icov tops dyrmd^ovs rd ладатруоута
tyEQovTaq те xai, ayovras' tovto bs то fiovAEvuu
yyyd/oyv xaTaq'fjovyotv ?уело1т)ое rots [JaglidQots*,
ofy&EVTEq yag cos xais alr{frdais bsiAtq ovVEyjb-
(1EVOS 6 ^XAijOOS OUyXEXAElXtljq E%El TeIjOVS ЕуЬоУ
tos ePcof.iaixaq cpdAayyas, еле^е)Ь'/Е1У uij toAu&v,
(tbs&q те EoXEbavvvVTo xal aciEAit); ЕОТдсяолЕЬЕР-
ovto xal njs лдЕлооиц; rjusAui'v cpvAawjq, hotoiS
xal [ле frats xai aoActs xui xvp.frdAotq xdi ooy?]otoi
fragfiagixaTs bicavxTEQEVorTFq xai pybEvbq тоуу Ьеор-
xtov EsuusMyiwot. xaigw xotvw елсгцЬе'юр lafrotiE-
vos b Bagbaqf xal bncos &u{hfiai to is fyfrQoiq ev
рака Ьихихолцоае, xal xyv т^рЁдаУ xal ri/v togav
ogtoas, Aoypvs xal EVEbgas vvxtos Ёл1 тсуоуу sv-
хасдотатсоу yjtoglcov Gr?yjdutvoS ’Icodwyv литоЬаог
tov 'Алпхаоёа ueto uvos bklyi/s bwdpEios exzteu
ЛЕ1, 3lQOTQfJ(ElV XEAEVOaS xat, ЬеасхолЕгУ tops ty-
frgc/vs xat, fraud aigbs avxbv luivveiv xai олц mlg-
Etotv dra&bdoxEiv, Ejuoxrjyias Ье xal ovppt^TU
xovToiq tyyioaoi xat apa rfj иоилАохд bovvat. та
усота >.<A b6xijoiv tpevyovreny ларЕОу^хёусп, pt] ax-
QUTtjiq pyrrol ys tpsvystv, оЯф ^vTfjgt svboztas rots
Тпяал£ Tot's yakivovs, аЛл3 t]QEp.a xal р£ш tci^eios,
&t]] bs TTEQEixct, xal vnoGTQ&povTas ovggijyrvofrat
rots Eyfrgnts, xat, ovtco notEtv psy^ts av eis xoi'S
Aoyovs Tovtovq xal eis xdq svsdgas h’teioxAEiGtoGt,
tote Ье axoOftios cyEvyetv xai- лдотдолаЬцу. Tgtyjj be
twv ^agfidgtuy btmnE&svTaiV (Bovlyagot fiEV yaQ
xai. cPtus Ttjv ngcfrnp> dvszutfgovv /,ш)[Ьау To voxel
be xafr3 euvtovs tjoav fxbvoi xal IlaTCtvtixtu tboa>j-
так) cgybuEvoq ovv b ’hnawufi ovtt^XixETai zbis
naT^tvdxaiS хата Tvyv)v aov'QVT^xcbq, xui fourtEQ
TjV ftVTCO SlUQiyyyEfyltVOV, ^QOOJlOlElTat. f/VyElV, uyo-
Xatav T)]v атау&оциту noiov/tt voq. evexeivto b ot
ПатфУихас, та; tavT&v Avucivte; Td^etq, &s тауа
tovS tpEvyOPTac wpaviuatEV dgbzjv' exeivoi bb vvv
fXEV tpsvyOVTES (ЛЕТО Та^ЕиО^ VVV d* t ZlOGlQ&pOVTES
xal dp,vv6(.iEVoi E&Eov nobs tovs	еле1. Ье
“ Вм>1у6^Ы(.
брали около триста и осей хиляди души
войска, годна за бой. Като преминали Хемус,
те опожарили и опустошили цяла Тракия,
после разположили стана си някъде близо до
стените на Аркадиопол, където накали започ-
ването на войната. Магистър Варда Склир,
като разбрал, че числено е много по-слаб
(цялата му войска достигала до 12 000 души),
решил да се справи с неприятеля с воен на
хитрост и с умение и ловкост да унищожи
това толкова голямо множество. Така и ста-
нало. Той се затворил с войската си вътре
в стените и въпреки че ненриятелят много
го предизвиквал да излезе за решително сра-
жение, не се поддал, а се спотайвал, сякаш
се страхувал, и наблюдавал как противници-
те грабят и опустошават, каквото намерят.
Този му план направил варварите много са-
монадеяни. Те помислили, че Склир наистина
от страх държи ромейските войски затворен и
зад стените и поради това не смее да из-
лезе насреща им. Затова се пръенали без-
страшно и станували безгрижно, пренебрег-
вайки [да поставят] стража. Нощем те се от-
давали на пиене и пиянетво, варварски танци
под звука на свирки и кимбали и съвсем не
се грижели за необходимите неща. И тъй
Варда се възползувал от удобния случай и
като обсъдил много добре как да нападне
неприятеля, определил де ня и часа и поста-
вил през нощта клопки и засади на някои
твьрде удобни места. После изпратил патри-
ция Иоан Алакасевс с някаква малка войска,
заповядал му да излезе напред и да наблю-
дава неприятелите, като постоянно го осве-
домява и му съобщава къде се намират те.
Поръчал му също, когато неприятелите на-
ближат, да влезе в бой с тях и щом се
завърже сражението, да обърне гръб. Ромеи-
те трябвало да се престорят, че бягат, но не
да бягат неудържимо с отпуснати юз ди на
конете си, а спокойно и в ред и където
може, да са обръщат и да се сблъскват с
неприятелите. Те трябвало така да постъпват,
докато ги вмъкнат в клопките и засадите, а
тогава да ударят на бяг безредно и стрем-
главо. А варварите били разделени на три
части (в първата част влизали българи и ру-
си, след тях били турки и накрая само пе-
ченеги). Когато вървял, Иоан влязъл в сра-
жение с печенегите, на конто се натъкнал
случайно, и, както му било заповядано, пре-
сторил се, че бяга, като отстъпвал бавно. Пе-
ченегите разкъсали редовете и се втурнали
да преследват бегълците, за да може бързо
да унищожат всички бягащи. А те тичали
към засадите, като ту бягали в ред, ту се
обръщали, за да се защигцават. Щом стиг-
262
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
tiCIt. F£ jlEGOVG eySTUVTO TOVTOV?, TOTE bi) aVEl’TES
tovg yaltvovc dxQaraK fyevyor, xcu oi Jlm^iv&xu
exxv^evtcs атахтсо? еЫсохоу. ЬисрцуЕТТос b9 E^lityVT)?
tov ftayturoov иста mvrbs tov orQfrrw, тф ил-
(iOoduxfjTG) некая tay&TgG vfp> uev bico?iv btioypv
ov ,utfv ye xal eg ipvytfy atiEtbov, azx.’ едегоу, fy
тс? Puoi Ье^битухл. fina oqvbyaG bl; f/vuijG tcov
TTEoi tov /лауютдоу gvuxeoovtcov avToi-'y xcd E-rjs
Zcfitfjs <ydictyyo? oma&ev Euyof-tevi]? ufr’EvxoGf.itas
xat Тассос, яслттхяу erdvc di akxiitcnrEQOi tcov
2£хгЬ(Ъг. xai xard fidSos tj)c qdktyyos ojpo/Waqc
cc uegovc putuxtovoi iqi'S /.oyer? ci Пат^уахис,
x(7)v xEQmoiv ovyck&dvTtoT a№i)Zotc xai xvx/xnotv
d-tQTE/.SGCXl’TOjy. ЕЛ bkiyov ovv WTlGydVTEC EVtxh-
Vav, xcd ЛСКТЕ? G'/lbbr XU.TEx6a3)Q(IV.
( 1vtco bi tovtovc rnciybutyoc ir> liaobac, xaj, bid
tcov aiyuaAdiniw fiafk'hr d)S xai ol yotjwi ax.игре?
til’TE? XCOGfl&Ol’Gl GVVTETayflSVOl TOV CtO/a-UOV, TyE"
StETU.1 T!jV TC'/JuTT]V jqfc EXElTOl'C. (iQTl ЬЧхЕЛУОС TO
T<7fl’ 1 lo.T'Qtyaxd.v eyrtoxitTF? avvyrjua хатЕхХа^ТИузиз'
rd? у’vy.de tco dboxi/TCp rife вещосй;. о рок mt-
цихплЕаатттс eovrong xai rove ex g'vyijc gxe-
dCAODEVTUb (bvXOAFGfltfFWf C(OOG[>uiXovci TOIG 'Pw-
fiaioiQy cl iitv слпЕсс хооЬ^аибутЕс, oi bl яе±о1
xaTomv EQxdatvOf. O'G bb xar xard т/'/V лцнугтр»
jrQOGfioZijv avExb^ifuav ci htcai? та? одна? ism
Poiitaiiov Атьяоптаит’ срауЁгти v, ExxAivavT'C e(g
tovg cis^ors cvyT]kd&TiO'j.v. exeioe bs cta^tv yErbfts-
rot artj.diifiio'oy fai'TOVG, xat tovg eP(.oiiaiovc ciqoo-
EltWOV f^EOyoflEVOVG. XCO. QV ftfV U.yOl TlVffQ f]
fidyi) ауус/шалое. i'ojc ov SxgOi]? tic psypttei ocb-
uavcc xoi ai’boia tpvyifc s^aiQOfiEVOs, tcov b.V/.cov
гяЕогтцЬуоа?, ел o.vtuv т'л> tidyiuTQOv </ eoetvi ла-
С/ллЕтпута xal rdc то.£е/~: xagafliWovrorTix, xal
gty-fi яак- xard. tov xhfh'ovs. tov br Gtq'ovo ctciqo-
hu-i^ijoavToc ax macros rye veto ц {Jofaj. tovtov Ье d
/t tyiGTQOG st Ttaist xoxo. rov xQarorc’ piinsi Ье
tqg x&qos xal fxt4 // tov gu4i'1{.ov ovtio yi.yf.TEv eveq-
yoG 1} лл7).~1С (fa bt'^a o2,'v duautj&^vai tov ^lxv-
Ьцт. xcu KcovGravrivoG bt ла-TQixiOG b tov сю'.и-
GT(tt)v caV.u/fk', тер dbsAcf-cp tkryiicnv, tTSQov Sxvthyv
nvvwodfiETov Tie ^iy)ETTi xai itouCutequt cj-sqviie-
VOV SICHGUl Hird ТГ/С XEQOATfC FG^OvbaGEV. EXFIVOV
гУ ЕЛ1 OaTEQa x2.irar-TOC tGA'TOT, btO.lianr QUCj" О
1\(>л>отаут(тас xuTaqEQEt sic rov ai’^tva zc»'
(ллог’ xai oaoteiwei tov тоаут)/.ос ti}v xEq-aAijr.
ле.оттос de tov 27xv/)ov OAOi'ac tov "ллои xal
Tf}	yt'TEfdboG bQoSdiisvoc алозг, ottei tov-
TOT. TOVTO TO EQyoV ''PflMlCifovQ f-fEV FCTEQQCOUE Xttl
I'ktQQuAEcorEQovc i^oojoE, Ьсшас Ы xal fpofiov tovq
нали сред тях, ромеите отпускали юздите на
конете си и ударили на неудържимо бягство.
Печенегите пък се пръенали и започнали без-
ре дно да ги преследват. Но магистърьт се
появил внезапно с цялата си войска и пе-
ченегите, смаяни от неочакваното му присти-
гане, прекратили преследването, но не пома-
слили да бягат, а останали да чакат, за да
дадат отпор, ако някой ги нападне. Скоро
паднали най-храбрите скити, след като срещу
тях се нахвърлили с голяма стремителност
хората на магистъра, последвани от о стана-
лата войска в строй и в пълен ред. Ромей-
ската войска се разделила на две в дълбо-
чина и печенегите попаднали сред отредите.
Тогава роме иге ги обкръжиди, като съеди-
нили фланговете си. Печенегите не издържа-
ли дълго, огънали се и почти всички били
избити.
След като Варда ги победил по този на-
чин, той научил от пленниците, че и остана-
лите неприятели, бодри и наредени в боен
ред, очакват сражението, и затова веднага
се насочил към тях. А те, като узнали за
злощастието на печенегите, паднали духом
поради тази неочаквана беда. Все пак, като
се ободрили взаимно и като яовикали и тези,
който се били пръенали поради бягство го, те
се впускали срещу ромеите, като конницата
препуска ла напред, а пехотата вървял а зад
нея. Но тъй като още в първата схватка на-
порът на конницата бнл отблъснат от ро-
меите, конто изглеждали непобедим и, тя се
огънала и била тласната към пехотата. Ко-
гато конниците се намерили отново при пе-
хотата, те се съвзели и лесрещнали настъп-
ващите ромеи. Известно време боят бил без
надмощис Тогава един скит, конто се Гор-
дее л с едрия си рт ст и мъжествеността си.
излязъл пред другите. Той се нахвърлил сре-
щу самия магистър, който обикалял на кон
наоколо и ободрявал редиците, и го у дарил
с меч по шлема. Но мечът се плъзнал встра-
ни и ударът отишъл напразно. Тогава и ма-
гисгърът го у дарил с меч по шлема. Поради
тежката му ръка и кален ото жслязо ударът
бил толкова силен, че разсякъл скита на две.
А патриций Константин, братътна магисгъра,
помагайки на брат си, стремително ударил
по главата един друг скит, който нэп ад нал
заедно със споменатия вече и се държел твър-
де дръзко. Но той бързо се навел на Дру-
гата страна и Константин, като не го улучил,
стоварил меча си върху врата на коня и му
отрязал главата от шията. Скитът па дна л, а
той скочил от коня си, хванал го за брадата
и го заклал. Тази случка повдигнала духа на
ромеите и ги направила по-смели, а скитите
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
263
Stcvdas еуелацое' nai rayv ^шЦЦврЕУсл abcifa
та vcbra tefafaaoi, real аоЁргсод xat psxct noAAiig
sqEvyov axoGpiag. Et лотто dr rPcopaioi„ aai
&rtav to зтеЫоу VExgcbv EpnSTtAiixaGiv. iflcooav dr
xai ^coygicu, tcov twoovtcov nAEiovg. fy&uvw <3«
xai лАгу oAiycHV sidvtEQ ос леоАыф&evtes rgay-
par lai. real ovbsig av btebQa zov fdvdvi'ov, el
pi] vv£ Emyevopevr) елеС'/е тцд Ьил~Есод robg
'Pcoualovg. teat raw akv fjagfidgcov be tqGovtiov
pvQiabcov oAiyui sravTEAmg diEytTovTO, 'Pcopaioi <5/;
елеоог ev rij pay$ v.e!j zgavaaTiai <Y Eysvovro
6pov n ovujiavTEQ. (П, pp. 383u—388,3).
96.	Joannes Tziniisces In Rossos expeditionem
suscipit. De pugna apud Presthlabam commissa
devTEQO) be etei zijg fiaGiksiag avrov ueaJcov
EHOTQaiEVEiv xard tcov ePtbc rd те GTQarEvpcna cpi-
Aonpicug uvEAaufiavE, ней стдагг/уоъд Ёсрёота im
OVVEGEt V.ai EpJTEtQUl GTQaTiyyTjpaTCOV fftp'OTjllEVOVg,
real tujv claZcdv ejieueAeTto KGQU/xcEvcbv, iva pt]-
bsvbg озитЦп to orgd’Evpa. ьлереЛцОт) bt real tov
ото Aw bib. Aeovtuq tov pt.ra таита. лди)то$Еоиа~
glov, bgovyyagiov готе tcov iduv pioi’ rvyyavovzog.
rd, uev л<дсаа ЕлижЕъаоад, tcaraarcEvdaag Ье real
aUa naiva real gtoAov a&oAoyov xaracmiGuueycgr
tjiel bs лагта xatifc Eiypy аитср taws fywmfr-
тод, tco чЭесо та E^ivtjgia fti'oag nut owra^dptrog
roiq ттоАсссид e^eigi rvq раос/лЬод. yEVoHSvcp d’
at’rep хата cry РшЬеотЬт bvo ovvarzcboi лоес^ег-
xdl tojv Swot) сот, ты Ьсиыт ph’ лоеоРецы dno-
лЛт]до1УГЕд, Epycp de rd e Pea pt dcov sJ&dvzEg у.ата-
or.OTiijGai лдаурата' о од bvEibi^ovrag real. abaca лао-
XEiv biificop&uvs лдооЁта^ег 6 {iaoiAEiig леоц-Юету
плат то orgaronEbov xai ftecooovs yevEG-baf, wv
ragecov (pvbe yag цуговое тцд d<iigccog zip ahiav},
лЕдьЕАч^бпод be xai лепта хатавхолусагтад алап-
autteg&oi nOQexelevero, xtd тер gcjojv цуоореусо
Asystv cog petti таайтф Evxooplag xai asi&rjptov
Aauv 6 rPcnpauov paod.Evg вдует ai (hyvocuiiEvog
noJspTjoayv td'TCO. tea}, zoi g pev лпЕп^тотад vnoyco-
ti^ow лелоЬ^еу c.vrajgt avrbg bs зсагблтр eb^cuvovq
laficov, лЕ^оЬд ptv йрягч rdc леуте ydiabas in^Eig
be Eig tetqoh oxtAiovg, rd Ье Jocibv алаг л1Гр)од
оуоАаипд сл: often ^ElEvaag ртта PugiJeiov tot>
лслдаяосиырЕЗ’сп', tbv Alpov biafiag алоиолтсд
Eig noAEpiav buipaivEi r.al egPci7J.ei, xat tyyvg тГ/д
лоАвспд rijq pvycdtjq ПЕдо-ОАара.^, ipig eI'/e rd tc7)v
изпълнила със страх и ужас. Храбростта им
се изпарила бързо, те обърнали гръб и по-
зорно ударили на безредно бягство. Ромеите
започнали да ги преследват и цялото поле
се изпълнило с трупове, а заловените в плен
били повече от убитите. Почти всички зало-
вени били ранени и никой не щял да избегне
гибелта, ако с настъпването на нощта ро-
меите не били спрели преследването. Малци-
на от толкова хиляди варвари се отървали
съвсем невредим и, а от ромеите паднали два-
десет и пет, но почти всички били ранени.
96.	Йоан Цимисхий отива на поход срещу
русите. Сражението при Преслав
tj През вгората година от царуването си1
[Иоан Цимисхий], като се готвел да тръгне
на поход срещу русите, привлякъл войските
с щедрости и назначил за стратези хора,
отличили се с разум и опитност във воен но-
те дело. Погрижил се да бъде готово и всич-
ко друго, та нищо да не липсва на войската.
Наредил също и Лъв, който впоследствие
станал протовестиарий, а тогава бил друн-
гарий на корабите, да се погрижи за флота-
та, като стегне старите кораби, приготви и
други нови и у ре ди една значителна флота.
Когаго с настъпването на пролетта всичко му
било готово, императорът направил молебен
за щастливо тръгване, дал нарежданията си
на гражданите и излязъл от столицата. Като
стигнал при Редесго, посрещнали го двама
пратеници на скитите, дошли привидно, за
да изпълнят мисията си, а в действителност,
за да разгледат положението на ромеите. По-
неже те не году вали и отправили упреци, че
са третирани несправедливо, императорът,
който знаел твърде добре причината за ид-
ването им, наредил те да обиколят целия
лагер и да видят разпределението на войски-
те. А като обиколили и разгледали всичко,
той заповядал да си отидат и да разкажат
на господаря си, че императорът на ромеите
идва да воюва с него, осланяйки се на га-
кава дисциплинирана и послушна войска. След
като отпратил така пратениците, сам той по-
дир тях прехвърлил Хемус с евзони2, около
пет хиляди пехота и четири хиляди конници,
нахлул ненадейно в не принте л ска земя и раз-
положил лагера си близо до града Велики
Преслав, който бил столица на българите. А
на цялата останала част от войската заповя-
дал да го следва бавно с паракимомен Ва-
1 Т. е. 971 г. Срв. тук стр. 259, -5ел. I. Златарсьтг, История, I, 2, стр. 606—607, отнася този г fl-
ход към 972 г. 2 Лековъорынени войници.
264
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
BovAydeaiv Pad Asia, zip' стдатолЕбЕсаг km'fcmo.
tovto dupvzMax; ysvotiEvov rote uev ^xvdas eIq
exgtuuiv xal ap^yaviar EVEpaAs, KaloxvQos ds 6
t&v TZCtQovToyv xax&v nQartovfyyos те xui at/aos,
p^de rip’ z/js caAwtyyos 't]%ip' tvufrtoao&ui xaoTEQi'jGas
(sTV%F у Об *<*1 OVTOS IXEIGE wdlaT(HpQ)V), ЕЛЕ1ЛЕО
ijcpezo тог pfictlsa лаоауЕГЁарси avzov avTovgyav
tcoptrov tov hoaejuov, AuDqq tov ugteos 'fxnsxdvs
лцоь zip' ffiaQEfipo/Sp' dsT.^i(i(.dnv.Fi t&v 'P&c. ov
IdovzFS ovtci, xal zip’ tov paotAEzas m'OduEi'oi Sfp'
tiv, f’fe zapayJiv ov aerator trsmscrov. dvaAapdvzss
d’dpos fovtqvs, zov XtyerdoGb}.apov лоА/м ла^ас-
vetixzi pi'uara xal no хацхр dzipiiyoin'i avzos лобо-
(pooa, fypwruvvTai xai лааиотошолЕбЕоогтоц zoic?
'Решай is- zstos <V to awdv vtp paoiAEt GTOtirsviua
eis то лрб wj? rrdZfcCOb леЫоу ларауьг uevci аир-
vtdlzps щр)Ег леоодомоа tois aoAsuiois Ерлтлтомл,
xazaAappavovut ds Si-O) TEiy&v zip' evohAiov лае
datar yvfxva^uErovs dvdoas eis >->xzaxioytl(Ors xtu
Ttsvzaxootovs dptfip.ov[,iETo'- s, oitives ел1 xqovov tivu.
dvri^yjovzes, slra xfTTtKEorij&evTEG Ezpsvyov. xai ot
uh' dxAt&s dyriQEih]Gavr o' ds sis tip' лб/ту dta-
Gzb&vtat. tv oj de тагта ЕЛ(.аттпо, of, Evdov at'zes
zfjs яоЯеик Zbwfoit, ti/v алаболтог efts favor cdofr..-
flEVOl T&V CPcottatufV XM Tip' SIQOS TOVS OtTSTEGOVS
отилАохцу, txaoros d)S (> xaiouq sdid-’V to Л'риоте-
ypv AauparovTes o^eov eSiJegov eIs Podp^star. о vs
Gwavt&VTES of rpojiuaioit aovzraxTov xdh бсЕолаа-
p&ijv тур1 noQeiar лоюгута?, exzeitov. did uifi
dvTtU%ElV XO.V ЕЛС fjUXddv ZdOVOV dwlJ-ffEVTES XAt~
vovotv sis <pvytfv. ^QodqaiiovTuyv dr т&у [лле/пу
tj/ч Pajpaitov qzzAayyos xal rip’ ts т)р> лд/лг qs-
Qovuav smTstyiGoyzayv, dva то леЫог saxedaapsvot
(pEvyovzEs у.гц, xazaAapPavopEvet oi цеоегто, &s
алгола та 6иа)Л tTAijQOJil-ijvai vexqcov, ^oyofas di
aA&vai aaiftaov xqsittovs. Sq>dysfa.os ds d jwtoijs
zzjs tv IlEQO^Xd^a стеаттае EStp'ovpsvos (етоттего
dr dsvtEQOS /лета tov JSq svdoapAdpov tv Zxvfiais)
xal ле&1 avrijs tbs sixes deices rijs tuiAeois, tos
лоАад a^oxlsicas xal роу^оТе ь^авц ahodasvo?
avEtoiv eis to TEtyoSf xal TtavToiois fle/sai xdt A[-
•&ois tovs FttiovTas PfOualovs /jf^vvEio. vv£ uev ovv
ЕЛСуЕУОиЕП] df£AVGE Ti/V ЛОАЮрХлОУ^ EGl^EV dk 6
jTQOsdeos BaatkEiOG dvsq uvi] UEta tov xaxomv л(з>-
tos nAijbovs' xal 6 Paotlsvs тр tovtov eaevgei tie-
QiyaQljS yEVOUEVOS (’tVElGlV hit TIVOS ysojAoipov, &q
si'i] tois Sxviiais xata/pavijs, та ds лА^т] es
таите Gi'vsA^-dvTa exvxaot'v Tip> лб/iv. &s ds лоЛАа
TOV flaGlAECDS UU^OxdAOVVTOQ ErdoVVai tr]S EVGTa-
GEtos xai fir] agdip1 attOAadsvat, ovx елеЮорто xa-
Ttevai tov teiypvs, tivuov dtxaiov лм]О&еуте$ of
силий1. Неочакваното му пристигане ужа-
сило и сковало скитите. А Калокир, причи-
нителят и виновникът за тия беди, който
случайно също пребивавал там, не дочакал
дори и тръбата, но като научил, че импера-
торът е пристигнал и сам ще ръководи воен-
ните действия, измъкнал се тайно от града и
избягал в лагера на русите. А те, като го
видели и като разбрали за идването на им-
ператора, изпаднали в немалко смущение.
Все пак, след като Светослав им отправил
много слова, ободрителни и подходящи за
момента, те се съвзели и като тръгнали, раз-
положили лагера си срещу ромеите. Между-
временно войската, която била с императора,
внезапно се явила в равнината пред града и
нападнала неприятелите съвсем неочаквано
за тях, като заварила извън стените около
осем хиляди и петстотин души, конто пра-
вели военните си упражнения. Те се съ-
противявали известно време, но след това
изтощени побягнали. Едните били избити
безелавно, а другите се спасили в града.
Докато ставало това, скитите, конто били
вътре в града, като се научили за не-
очаквано нападение на ромеите и за схватката
им с техните хора, грабнали, каквото оръжие
им попаднало, и излезли на помощ. Ромеите
ги пресрещнали и започнали да ги избиват
(понеже те вървели без ред и разпръенато).
Затова скитите, като не могли да издържат
дори за кратко време, ударили на бягство. А
понеже конницата на ромейската войска из-
бързала напред и преградила пътя към града,
тези, конто бягали разпръенато по полето,
били залавяни и избивани, така че цялата рав-
нина се изпълнила с мъртъвци, а били зало-
вени още по-голям брой пленници. Сфагел,
който стоел начело на цялата войска в Пре-
слав (между скитите той бил по чин след
Светослав) и който, разбира се, се страху вал
за самия град, затворил вратите и ги залос-
тил със затвори. После се изкачил на стена-
та и оттам започнал да отблъева с всякакви
стрели и камъни настъпващите ромеи. На-
стъпилата нощ прекратила обсадата. Но при-
зори се показал проедър Василий с цялата
следваща войска. 14мператорът се зарадвал
много от неговото идване и се изкачил на
една височина, за да го виждат скитите. А
войските се съединили и обкръжили града.
След като императорът много поднанял ски-
тите да прекратят съпротивата и да не се
погубват съвсем, но ге не се съгласили да
1 Този Василий, по длъжност паракимомен, бил незаконен син на Роман Лакапин. Проедърското достоин-
ство било създадено за него от Никифор Фока като най-високо достоинство за сенатор. Вж. Ch. Diehl, De la
signification du titre de proidre a Byzance, Melanges Schlumberger, Paris 1924, pp. 105—117.
Scylitzes-Cedrenus Скилица-Кедрин
265
*Pa)tiaioi elyovro rijg noAio()xi'ag,T6^oig те rovg avco&ev
FiQyovTeg xal xMuaxag roig tsffteoi nQOGEQeidoyreg. xal
zig OTQaTia>T7]s yevvadag, giq:og zfj de^ta xarexow
xal n) Zwu dviopw z-^g xetpaJ^g rip’ domda л(>о-
pep/^ftsvog, nQOtzog did pi<ig tiot xhpdxow ara.Q-
Qixcbpevog, xai zrj uev aontbi zdg fio/Mg dnoxfiovo-
uevog г a, be %l<yet vol g emoviag xal xcoAvovrag
duvvduevog, aveict did vov etwJJzeuw, xai tovg
FxeiGE ndvrag dtaoxebaGcig ddeiav avodov roig хатб-
xiv TiaQEGXETo’ ov utfiTjcdueroc akhtg xal av
oXaug xai яоМы ете&л (ivijh'ioT. xcd owaomoaov
yevoitevov ol 2xvi)<u xauuyvouivoi t avrovg ano
tow TEiyaw xaztxQijuvtcov. trroAAol de xal ttAAoi
rPuHiaict xazd ffl.ov row xQOie^wv xal ev dtcupo-
Qoig rdzrofg did x^uidxfov dvefiatvov elg то rei%og.
xal tow JExvfkow fioQvfiovtievaw eXabov ra'eg ap,o-
yrjd HQijg rug nvAag EAfietv, xal ravzag dvaneza-
oavreg elarffor то orQarevpa. xal tovtov tov tqS-
tnov rijg noXevrg aAovGtjg ot pev 2xv&ai ava rovg
orei’canovg «yeuyuvreg xal xataAappavtipevoi avrt~
Qoiivro, yvvaixeg de xal uiatdfa i%iaX(Dil£oVTo.
euAut he xal BoQtGTjg b fiaoilevg row BovAyaQCOV
a.ua yvratxi xai rexvoig, eti та ладаощса <p£Qcov
Ti/g 6'xaf.Aeiag, xai eig paoiAea аллухМ?). тотпр de 6
fiaGiAEvg cpiAar&Qax'Tcog exQtjGazo, avrov те fiaoiAia
BoviyiQcov алохаАип’, xal irdvrag rovg аЛюхоае-
rovg BovAydpovg dvezovg atpielg xoi eAeo&eQovg
tinij xal fiovAoivro anievcu^ ovx era, dovAeiq q d.G-
xtov fiovAyaQCiw алЛ ел tAe.vpe()lq fiaAAov dcpi^eo&ai,
*Ptbg be fiovovg yivojGxetv ex&Qorc xai zovroig
iha 10g fioAeutoig.
Oi de tow Sxv{)ow yevratoTeooi axvQinpd ti,
иихетХгурбтее Evrog tow rijg лблеаж paGiAehov, ox-
raxioxtAioi Tiw fqjt&udv, ent nva xqovov eAdvHavov,
xal nuAAovg Tibv raff luroQlav exeiGe yevopevcov
ij oxvAaw aonayijV dovfitpav(7)g xQarovvreg алехта-
vov. ov yvcooffevrog zip pacilei oTQazbg en avrovg
e ote/Лето dgtouaypg. bxvt}Q(7)g be elyov ot лерлб-
pevoi, xal zijg aoAtOQxiag edeiAlaw anoneioaoilai,
ovx eneidd rovg rPujg etyofiovvTo, аллёлесЬт] b to-
nog b%v{K)g fp> xai dvuhoTog. xai, tovto be b fiaot-
Aevg tvyeoiog bieMoazo, та озтЛа Aafidw xtd ne'cbg
Eunitooih'v tow aXkaw jiQVTioQevbu&’og' tovto ydo
tbdvTFg of GTQaii'iiTai dfy()6oi та блЛа AaPiwreg l!&eovt
Fxaorog t()V fiaotlea nQO^apelv enetyopevot, xal /лети
fioijg xal aAal.ayuov rco tpQpvQiTp nQoofiakAnvou'.
слязат от стената, ромеите, изпълнени със спра-
ведлив гняв, започнали обсадата: те прогон-
вали с лъкове неприятелите, конто стоели
отгоре, и опирали стълби о стените. Един
храбър войник, като държел с дясна-
та си ръка меч, а с лявата си издигнал
щита над главата си, пръв се изкачил по
една от стълбите. С щита си той отблъснал
ударите, а с меча си се отбранявал срещу
тези, конто идели насреща и му пречели. Та-
ка се изкачил през зъберите и като разпръс-
нал всички, намиращи се там, отворил без-
опасен път на ония, конто го следвали. По
негово подражание се изкачил и втори, трети
и после мнозина други. След като те обра-
зували затворен строй, притиснатите скити за-
почнали да се хвърлят от стените. Също и
много други ромеи, съревновавайки се с
първите, се изкачили от различии места на
стената с помощта на стълби. Докато ски-
тите били обзети от смут, някои ромеи се
промъкнали тайно и без мъка до вратите,
отворили ги и пуснали войската. След като
градът бил превзет по този начин, скитите
побягнали към теснините, но били хващани
и избив ани, а жените и децата били зариб-
вани. Заловен бил с жена си и децата си и
царят на българите Борис, който носел още
отличията на царската власт, и после бил
отведен при императора. Императорът се от-
несъл човеколюбиво с него, назовавайки го
цар на българите, и на всички пленени бъл-
гари разрешил да отидат безпрепятствено и
свободно, където искат. Той казвал, че не
бил дошъл, за да пороби българите, а, на-
против, за да ги освободи. Признавал за вра-
гове само русите и се държал с тях като с
неприятели.
По-храбрите от скитите, на брой 8000,
завзели едно укрепление във вътрешността
на дворците1 в столицата, където се при-
таили за известно време, и незабелязано хва-
нали и избили мнозина от дошлите там, за
да о гл ед ат мястото или за да заграбят пляч-
ка. Като научил това, императорът изпратил
срещу тях силна войска. Но пратените вой-
ници се колебаели и не смеели да започнат
обсадата не защото се страху вал и от русите,
а понеже мястото било укрепено и непре-
вземаемо. Императорът лесно разпръснал това
смущение, като взел оръжието и тръгнал
пеш пред другите. Щом видели това, войни-
ците вкупом грабнали оръжието и се втурва-
ли, като всеки бързал да изпревари импера-
тора, и с бойни викове и боен зов се на-
1 Става дума вероятно за т. нар. Вырешен 1рад на Преслав. Срв. /7. Мавродинов, Оиисанието на
Прсслав в Шсстоднсва на Йоан Екзарх, И Пр. XJ, 1955, кн. 3, стр. 66—76.
Гръцки
266
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
df- т(дг 'Pcb? vfiopEvovTCDv t.i)v лоТюр-
xiav, jtvo ei? jtof-Mi fifQt] vipdyiavTE?, ootco tov?
dvfltoTauEvov? xcaijyuyyioavTO. fii] ote'/ovte? yap t fry
tov jtvqo? dvyautv xai rfrv cPa>fidixi]y xbiqu, &сю-
to? oavrov хопртиЪгтЕ? amdidpaGxov. xai. 710ЛЛ01
tuEV атзрлоуто т&з лгр1, ло/Мн dt xQt]po>ifr,6fju!yoT
arniMno, tov? di: Aoinov? рахата xal aixfiaZcouia
dtsdefrayro. хил fr ,t<er noli? tovtov шлаз tov тропот,
ev dvolv oAa<s iiuequi? ui] civTtGyovua. ravTjjv
d’aZouoav draXTijodjuET'oe 6 ffaotAsv?, xat q-QovQav
afri67.oyov ётотз^оа?, xal та про? to Cijv htafrteia
datytAco? suiQtMJxevaa/ievoC, xal rip rfr? ay la? ‘‘Avao-
xaoia? теЛгоа? еоуо/э», xal eovtov ’Iwawovnuhv
fisrovoiidoa? таг no/dv, tfj enadoiov Tfr? fsd to
АорботоЛог, d xal .ipiorpa xakirai, eIxfto nopEia?.
eO ds ^qisvdooiUcipo? Tip' Ttj? IlEQUiHa^a? nv-
flutiEVij? u/.O3Gtv Et? тараузр* svetteuev, ok elxo?,
of> ui'/V yt xal tov q-povз].иато? xa-dvq'frxEr, a}Ja
napa^aQpJtva? rov? nepl m’rd?', xal vvv uuHov
ayaOot? dvdpa? dvaqpayfroat napaxalfaas, тс.Ш те
c6s trip' xaraoTijod.Ufvo?, xal ndvza? ov? slyEv ev
vTioipla to)V Bovtyaomv dfiql tov? TpuwoGfev?
ovras rd?’	avEAcor, e'^ecoi хата ' Pcofiaiejv. 6
di ^aotXsi'? rd? ev rjj яариды nolfi? eIujv xal
отцатзууоЬ? avTcii? tTUozijua?, поЛЛа те qzpoijpta xal
n.o7Jofiu.Ta baioofitfoas xal tqi? атр'сцазтш? si?
agri iy fry dsdcoxcn?, Etyjio rfr? obov. tcov ds oxoncov
fyc&y vpaodvrcov 2-xvt)a? Ttvd?, Jaov ssu.aextov
btSlEUttfl. OEoblOQOV ТЕ TOV EX MioHeuj? ai>TCOV Т(Ъ
nbjtei aQ'/pjydv tniGTijoa? nQDyeia&ai snioxippE tov
otqutov, хатаихс-лЕГУ те to yrJJ)&a? reify tvavxicov
xal а'&тсЪ diddvat yvcootv, ei xQOjffOQofy de. xal
dtapiEiQav rfr? илзтмт toyvo? dxpop’o7.iGdusvc>v eiA?]-
qjsvat, auro? ds xcnoniy еСлето mvrerayfievo? uetcl
ftogt]? rfr? отраий?. oi avv tq? (ysodcnpcp vovv елее-
7№Q St? yflQUS fr/cfloV TOl? HtokEuiot?, EfinblTOVGl
tovtci? paydaioa oi ds *Pcb? sredpav EvAafrifflEVTs?
ttnOOCf) fiS.V OVXETl Eyjupovv, ЯоЩЙУ ds л7,3]уЁУТиУУ
xai. Tirarv 6e nsoovicov ixx/Jvcxvtes k rd л7.1]ок)У
nxsddvvi'vzat dpi] хсй та? exeIge тали? pa/hia? xal
dfMpilaq'Si? rvyyavovGa?, xal diu vq? oQETvfj? ёл1
Ti/т ApiOTpar Елауаиа^оутс/л. ijoco' de то л/.Г]Цо?
ovtoi E^Tuxiayihoi, oi ds tovtoi? отил'шхёутЕ? xal
TQfqtdflEVOl eP(OfJtaiOl 103' dQlflllOT Tpiaxonioi. fvio-
Devte? d1 ol ^xfiOai тер ^'EvdootlAatin), xal tovtov
ЕХЕ1&ЕУ m'OOTl'iGCO'TE? IIEXCi ЛИУТО? TOV OTQUTOV,
лро dcbdsxa tov Aoqogt61ov fit/aorv av7J^ovratt s?
TQiaxooia? xal Tpidxovra yi7.iada? dpi^tiovfievw
xal tov fiaGilsa tmovra sx&vpm? xcH разаж^-ЕСо?
Sxdf'/pfisvoi. ol ds Pcouaioi tai? s? vnoyvov vixen?
yavQOVfi£VQt xal Tip' rd латта xpivai fiEfjjivGai'
хвърлили срещу крепостта. Но понеже руси-
те храбро удържали обсадата, те запалили
огъи на много места и така надвили съпри-
тивяващите се. И наистина [русите], като не
могли да устоят на силата на огъня и на
ромейската войска, започнали поотделно да
се хвърлят от стените и да бягат. Мнозина
загинали в огъня, други били погубени, кати
се спущали, а останалите били избити с меч
или били взети пленници. По такъв начин бил
превзет градът, без да е могъл да устои
дори цели два дни.1 Императорът възстано-
вил завладения град и поставил силна стра-
жа. После доставил съестни продукти в из-
обилие и след като отпразнувал празника
Възк^есение и преименувал града на своето
име Йоанопол, потеглил на другия ден към
Доростол, който се нарича и Дристра.
Светослав, като научил за превземането на
Преслав, изпаднал в смущение, както може
да се предполага, но не останал дълго в това
душевно състояние, а ободрил хората си и
ги призовая да се покажат храбреци най-
вече в този момент. Наредил и всичко оста-
нало, както трябва, и като избил всички бъл-
гари на брой около триста души, към конто
имал подозрение, излязъл срещу ромеите.
А императорът завладял градовете по пътя
си и поставил в тях стратези. Той опустошил
и много крепости и паланки, конто предоста-
вил на войниците за плячка, и продължил пътя
си. А понеже разузнавачиге му съобщили, че
идват някакви скити, той пратил [срещу] тях из-
брана войска, като поставил начело на това мно-
жество Теолор от Мистия-, на когото заповядал
да наблюдава неприятелската войска, да му
дава вест, ако тя напредва, и да опитва силата с
престрелкн отдалеч. А самият той идвал отзад в
боен ред с цялата войска. Войниците на
Теодор, том влезли в схватка с противниците,
нападнали ги с устрем. А русите се страхува-
ли от засада и понеже мнозина били ранени,
а някои паднали и убити, вместо да продъл-
жат пътя си напред, извили и се пръенали
из близките височини и намиращите се там
големи и гъсти гори. Така се добрали до
Дристра през планинската местност. Те били
на брой седем хиляди, а ромеите, с конто се
сражавали и конто ги победили, били триста.
Като се присъединили към Светослав, скити-
те го убедили да се вдигне с цялата си вой-
ска на брой около 330 хиляди души и [така
те] се разположили на дванадесет мили от
Доростол, където твърдо и смело зачакали
идването на императора. А ромеите, възгор-
дени от скорошните си победи и очакващи
1 Според Златарски, История, 1, 2, стр. 613, градът паднал на 5 април 972 с.
8 Град в Галатия.
Scylitzes-Cedrenus --- Скилица-Кедрин
267
«dz*?' xQ'jg()e%ouei ы, si6ut€$ (fort teal Феоу ou/Mfa-
тооа e^ovgiv, ov toig absuoiv yEiQKfy aQyovoi (pi-
ХоГ’рта dzzd toig dbiteovuEVoiG bid TtavroG tnc/Qp-
ytiv, OV UOVOV ol EVfyVyOTEQCl, ijbt] (5fi Mil Ol XOr
таяйууве tedi fiaZaHot. tog TpvypG ^o6i)vp.oi жи,
&(LQQaZEOl EyiVOVTO Я(й 3T,QOG Tip' CVif^Zoxip' ZlOV
EGepaba^ov. eig оч/ну <№ row gtqutevfollow dZZtfZoiG ys~
vdf.iEi'Cov, teat AoyoiG jiaQay.ZrprixoiG tov те ftaaiZeaiG
tad tov ^TEyboodZhifiov torg oir.stovG EntQQOjodv-
tow xdi та тф мадер л(юо<уода ладахЕАЕУОаиЕгсю,
d)G al caZniyyEG то EvvdZiov rfrfluav, ovQQiiyvviai
(d.)d)kofG rd 7i/ddhi Tip’ avrip’ Eyovra лдо^и/,исп'.
xai ката uev тф' лоаптр’ nQoufioZijV oi ' Piof/dioi
find. ^vut)g fnivEyDevTEG utrohQuG яса. koZZovg яа-
rufiaZ/fotEG tolG lictoflaQixaG та-sig яатЁйЕюаУ ov firp>
ys xai vjtaywyij wav svavuow ЁуЁУЕто ovrt raw
P(O(t(U(t)V /MfAUQllG btCOyflOG, «ZX’ ESllOOfnGCXVTEG 3T«Zt?'
tanToi'G ol ~ я»'flat ai'&tG E^rjZ-doy uet dZaZay/tov
toig 'PcouatoiG. xcd. usyoi uev tivcg looxaZiiG i]v Л
aydyv, Tfbri be лесн betZijv vyqap ri]G quEQUG ovotjG
oi cPwuaToi ^aociKuZEoavTEG dZZi/ZovG xcd tqotiov
Ttva UToud>of/VTEG raiG лаоиО’ЁоЕстт ЁлЁ&дюау тф
Evowvfia) xeqoti тсЪу Sxv&aw, xai hoZZovg тф dw-
лоотатср юаЕралоу туд opfiys. crviGTctfisvaw Ье
tow ePdiG vdi to si&iovypuiG, tcov st&jl avrov b [iaoi-
Zi't'G eig Ewixovotav еклецлет tivug, хотолу Ье xai
avroG еТ’лето avanEHaZvfifiBvoiG toig лаоаифклд life
patjiZEiaG, to boov bapyKowiffuEvoG, tov те 1'ллоу яеуто1~
fynv daud xcd vrj p'oij bityEioivv to'G cTQuTubTaG,dyc~)VOG
Ье xaoTEQov gvgtuitog xdi hoI/Ag fiETweZioEK br^a-
fiErijG rijg f.idyp]G (bvoxaibExu yaQ (pyci tqotcu.g
ЬЁ^с/айат tov ayebvd) uoZig ol cPa>G catEiQyxoiEG
uqog wi)G xivbvvovG axocficp (pvyfi kqog to леЫоу
Eoxtbvavio. oig ol 'Pa/udioi ёло/леуот tovg teataZafi-
flavGt>uEvovG ayffZioxov. etiegov dbv moZZoi, xal
ziZeiovg EaZdiGav. 0G01 bk biaboavat rov x[vbvvov
icyvoav, eig то JoqogtoZov biaod/^twrai.
r() Ье $cmuZevg та тли baa ftwas rco HaZZivbcui
fjdQtvQt Рехооу'ю) (fjv ydo яата ri/V rptsoav tt]q
avTov uv^pti'fG gvqqo^ug toig noZsuiois') rg еаю6о>}
teat avToG tiJg ^qog to dooooToZov "ppaco, ekeige te
ysvofievoG GiQaTOJiEbEiav tzitfsaro oyvQiiv. ov fieviot
ys teal noZiDQiilaG фрато, дЕ&йк uij nox ag/vZdie-
tov tov noiapujii TvyydvoVTOG аттоЬрасса used t&v
vt)&v bvviffiEiEV oi ePaiG, avZiuduEPOG Ье ^qoueueve
TOV ГРсо(ЛШ‘ЯОУ GToZoV. EV TO) 'UETO-tV Ье о ^(pEV-
tioa&ZdtioG ovg яатЕ1уЕ ^aiyQiaG BovZyaQOVG, diupi
tug я1 xiZuibaG dQiOfiovfiEvovG, GibtfQoatEbaiG яас
ciZZoiG bEGuotG TfapaZtGcaOi Ёлауаотаосг q.o^ip^EiG,
яа! jIQQG VnoboyffV 'qVTQWU^ElO jioZioQtdctG, ijbtf 6Ё
teal tov gtoZov xaiaZa^oTTOG e^e%eIqei rij TEiyopa--
яредстояпюто сражение да бъде решително
във всяко отношение, знаели, че и бог ще им
бъде помощник, защото той винаги подкрепи
не онеправдаващите, а онеправданите. Затова
не само по-храбрите, а и страхливите и ма-
лодушните станали смели и мъжествени и с
голямо нетърпение зачакали сражен ието. Ко-
гато войските се изправили една срещу друга,
императорът и Светослав окуражавали хората
си с ободрителни слова и дали нареждания, кон-
то изисквал моментът. Тогава, щом засвирила
тръбата за бой, войските се нахвърлили една
срещу друга с еднаква смелост. В първата
схватка ромеите нападнали с голям у стрем и
като повалили мнозина, разкъсали редиците
па варварите. Но все пак противниците не
отстъпили, нито пък ромеите могли да про-
ведат бляскаво преследване. Обаче скитите,
конто пак се съвзели, с викове се нахвър-
лили отново срещу ромеите. Боят продължил
известно време без надмощие, но вече късно
вечерта ромеите, като се поощрявали взаимно
и с насърченията повдигнали до известна сте-
пей духа, упражнили натиск срещу лявото
крило на скитите и повалили мнозина с не-
удържимия си устрем. И понеже русите се
събрали към мястото на нападението, импе-
раторът пратил там някои подкрепления, а
сам вървял след тях с разгънати знацн на
царската власт и с копие в ръка, като при-
шпорвал коня си и с викове насърчавал вой-
ниците. Завързала се страшна борба и бит-
ката минала през много фази (казват, че боят
претърпял дванадесет промени). Най-после
русите отстъпили пред смъртоносните удари
и в безредно бягство се пръенали в полето.
Ромеите ги преследвали и избивали тези,
конто настигали. Прочее мнозина паднали
убити, а още по-голям брой били пленени.
А тези, конто успели да се спасят от опас-
ността, избягали в Доростол.
Императорът пък отслужил благодарствен
молебен на мъченика победоносец Георги, за-
щото гой се сразил с неприятелите в деня,
когато се чествува паметта му.1 На дру-
гая ден и той тръгнал към Доростол
и като стигнал там, разположил се в здра-
во укрепен лагер. Но не пристъпил към об-
сада, зашото се страхувал да не би русите
да успеят да избягат с корабите си, докато
реката още не е охранявана. Затова, като се
разположил на лагер, зачакал ромейската
флота. Междувременио Светослав поставил
окови на краката и други вериги на плене-
ните българи, на брой около 20 хиляди, по-
неже се страхувал от бунт, и се приготвил
да посрещне обсадата. И понеже флотата
На 23 април, ст. сткч.
268
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
yia 6	ми тШм; ^лЕнЬдарбутт rove
^‘xV'&aq kTQttpazo. pia be w>v fyi£Qcm> оие-
<5(XOi?£4(7t rots ' Pcopalotg Etq <XQICTOV STEQl Ье1Л?]У
оцчау oi tfaQpaQot, eiq bvo diaiQE^svrEq pEQifa 1лле1<;
xai ле£о1 ex judidwy bro Tvjq лоХеок, тз/q те хата
dvazotdq, ijv cpqovqecv t^eroxxo /Ietqog 6 otqoxo-
лЕйадХЦе /лЕта Одахшх xai Maxebovcov, xal т-ijq
stQoq bvatv, блог? Варда? <5 ^xhjQrv: иста тазу
ECpCOV bvvdfXEVGJV Tip’ (jri'MCX/fV ETt&tETQOSlTO^ E$ifl&OV
TtaQata^df.iEi’oi, tots лдюгот (pavEVTES Ефсллог tAs
yaq TiQoiifijfta^isvaq payaq jrs^ct btyffatrfoavto. ot'q
EVQtbaTujq oi 'Pcojuitoi dE^auerot. EX&vpaK Ef.id%ovro.
xal uexqi Tcollov IcoxciAarroq ijv 6 ауазт. те2ос
bs rjj асрЕтеда dgEif/ ‘Pojpaiot tq&wvoi rove ftag-
fiOQOVS xal ЛООС TElXOq GVyXAEtOVG/, ttoM.G>V xav
np dywvt repde леооуссоу* xai pa/dov Ьгя&ъу, ртр
Ьеу<з$ Ье т&у "PcnucLcov тос/лзратюЦ'Елто?^ d?,Ai}
pOVCOV 1ЛЛОЗУ ЛЕО-Л'ТаЗУ TQLG3V. OVT(O Ье -fioawfiEV-
TEq oi (JdQi'jaQoi xal e7go:> TEtypvq owEAa'd'EVTEq vvx-
Toq hayeVOp&rfi blEVVXT gEOVOV ayQVtnXOl, xal TO)'»?
sr Tff pdyj] лЕобгтас алозкосродоуто dygtoiq xcu
(pQixojbsotv odvQpdtq, d)q fioxEiv ioiq dxovovTaq
ihyncav elvcu рдокц&ро'c xat diQvydq, g.Xaov г9р?/-
vovq fy>HcuffKo» xal oipcoyds. цргдае bh tipu bta-
yefabevy; яапск rovq ev uot tygougtoig eis xpvla-
xijv еохеЬооpEvovq dvExaXovvto eq то Aoqjgtoaov, real
rayECoq ijxov pEtaxfajdEVtes. xal о fiaeiXtirq bi AveiXij-
<pd>q dhp> тцу bvvaptv yA-&EV e^qro лдб Ttjq лбЛвсо?
ЛЕ^1ОУ,хас trcpoq jrd^Efxov fjQEffi^f: rocq dao^dgooq. еле1
Ье p// E^ijsoaVt els to • TQatoTt&^av {чихядЬрак qGvyiav
ijys. xal nQooijZ&ov avT<7) 7tQ&afi&£ ex KctWCTav-
TElaq xal tcov aXXtav tpoovgicov тагу л^мхн ibgv-
pEVCOV TOV VlcTQOVi dur^GTtaV ХОХСОУ OJTOVpEVOl
xal EavTovq EyyEigi^ovTEq ovv tois буидазраоту'
ovq nQOai]Vfdq b&;dpEvoq dneGTEtls rol’q лада/Л}-
ipuHEVOvq Ta cpgovgia xal otqtxtiu)’ олоудаюса» Eiq
zi]v avTOjv (pvlaxijv. fidt] bs eoheqos xatalci^ovotjq
rdq nduaq здЛа? Tijq n6fa>K dvaicetdoaviES oVPcbq,
ЛО/Жр TOJV StQOTEQtUV зЖе10РЕъ OTTEq, ЕЛ1Л1ЛТО1>О1
Toiq rPti),uaiocs dvE/jrioTcos bu\ tip- vvxTa didyovoi’
xal xard /леу п}т ^qcotijv civu^olt'iv rbo^ov ziqote-
Qijoai, ftEva fMxyov Ье vnEQEoyor 1 Разжатое, ак уад
GWEfi?] xeoeiv tov ScpdyEklov qQcpix&q dyCOVt^uttE-
vovy оуУЕХо&ууха’ тЦ tov лесоуто? oteq^gei xal rdc
oQfAas Eyavrdifhjuav. opwq dvEvbozoi лад’о/л/у Tip1
vvxtcl dtEftEivay xal tip’ Eniovoav fjUEgav fiEyjgi
ora&Tjgaq peo^fi^Qtaq. tote dt} tov ^totUtos dvva-
}.uv ЛЕло^иротод E-pcp roiq PuQfidQOtq Ьл/охлелош тцу
etc т1р> nohv siaodov, yrdvTEq oi cP('oq sxAivav Etq
cpvyTp’, xal т«< лрк ттр> noitv елооЪотс елис-тес-
вече лристигвала, императорът почнал да на-
пада стеките и многократно отблъевал ски-
тите, конто се протидоставяли. Един ден
късно вечерта, когато ромеите се били пръе-
нали, за да вечерят, варварите, разделени на
две части, конница и пехота, излезли в боен
ред от две врати на града. Едната от тези
врати гледала на изток и стратопедархът1
Петър бил получил заповед да я охранява с
тракийци и македонци, а другата гледала на
запад и там бил на стража Варда Склир с
източните войски. Тогава за пръв път се по-
явила конница — в предишните битки се
биели само пехотинци. Ромеите я посрещнали
решително, сражавали се храбро и дълго
време борбата била с равен резултат. А на-
края ромеите нападнали варварите със свой-
ствената си храброст и ги отблъснали зад
стената. В това сражение паднали мнозина от
тях, главно конници, докато от ромеите ни-
кой не бил ранен, а били убити само три
коня. Така измъчени и затворени зад стените,
варварите прекарали будни следвашата нощ
и оплаквали падналите в боя с диви и страт-
ни жалби, конто за слушащите ги приличали
на рев и виене на диви животни, а не на
човешки вопли и стенания. А том настъпил
денят, всички, конто били пръенати на стра-
жа из разни крепости, били извикани в
Доростол и дошли веднага. Императорът
отишъл с цялата войска на полето пред гра-
да и започнал да предизвиква варварите за
бой. Но понеже те не излизали, той се вър-
нал в лагера и останал там мирно. При него
дошли пратеници от Констанция2 и другите
крепости, намирашн се отвъд Истър. Те му
искали прошка за сторените злини и му се
предавали с укрепленията. Той ги приел бла-
госклонно и изпратил хора да завземат кре-
постите, както и войска, нужна да ги Охра-
нява. Но вече с настъпването на вечерта ру-
сите, много по-многобройни от пгеди, отво-
рили всички врати на града и нападнали ро-
меите, конто не очаквали такова нещо през
нощта. В първата схватка русите изглеждало,
че имат надмошие, но скоро ромеите взели
връх. И наистина, след като Сфагел паднал
след героична борба, те се обезсърчили от
загубата му и паднали духом. Все пак те се
държали твърдо през цялата нош и през
следващия ден до обед. Тогава императорът
изпратил войска, за да пресече за варварите
достъпа до града. Научавайки това, русите
се впуснали да бягат и като намерили вхо-
1 Вист военачалник. 2 Т. е. Кюстенджа. Според L Borneo, Byzance, Kiev et I’Orient sur le Bas Da-
nube du Xе au Xlle siecle. Academic de la Republique Populaire Roumaine. 1955, pp. 4—5, става дума за Constan-
tiana Daphne, дн. Олтеница иа север от Дунава.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
269
yic/ievas evqovtfs apevyoy bid rov nebtov xal xa-
raXau^avouEvoi dvTjoovvzo. 6 de -ZtpEvboobAdfios
vvxxbs huyEvouertp biMQvyi fia&Eia to xrfi згоХеок
eoTEtpdvaxjf TEiypg, iva pp EryjjQaK EyjoiEv cl "Po-
uaioi ue&bQuifc тф tifc ttoIeios xEiysi jIQogzieXu-
£eiv. xai ovTd) Titv ttoXcv datyaXiaapEVOS eyva) bsiv
Evtpvypxaxa x>}v jtoAioQxlay лоосЬЁуьоОаь. exei de
то ллесгу т^с oxoanag bihtEivro xaxtos ало tmv
TQanpannv, ovrelAft^avE de xal hu.bg т}Ьч] rebv
ауаухшеог banavt^Evtnw avTois, xal ppb9 ё^оу-
&sv та siqos yjjEiav cvvsyiOQovvTo avrois eiuxo-
fd^eo&at лаоа тх7п> 'PcDpaluiv, vvxxa fia&Etav
xal dofhp’ov faaiynfaag 6 .ZtpEvbooflAdfios, xalftjv
vetos те paybaios ef ovQavov хатг/гЁудт) xal yd~
Xa£a <pofi£Q& ЕЛЕодаут] xal figovral xai uuxQaxal
•№txwb£Gxarai, f.iovot;vAoig Epffiis perd bi.oyjA.iujv
&vb(}dn> E^Eioiv eis Ёлизаюроу. ovXXE^a.f.it'yoi de
offer Evnoot^XEv Exauxog otxoy xai xsyyQOV xal Eibtj
alia ovvExixa rijff £cojj£, длпууогто bid rov stoxapov
tois uovo^vAoig eis to JoqoutoAov. tv de тф avu-
лАеду tfeuoauEvci хата то '/eiAos tov лотарои tte-
ралиттас ovx bXiyovs xibv отдапапйп' tovs pev
tnn&vs Tioxigovras tovs Ьё yoQToXoyovyzus, aAAovs
de xal ^vlsvovrag, anofiavxtg тип nAotcov bia xrjs
vlt]S ayioqijTl fiablfcovxEG dboxijnos ex tov f«parous
Sf.i7tbtxovciv avToiSf xal лоААогд uev tovtwv алЁх-
TEtvav, toi s de Aoiwovs £3tl тад лА-rjoiov Aoypag
oxEbau-Otjvai ifvdyxaoav. аЪ-fks b3Eig ras uxdipas
epfidvrsg xal ovoiM OEOOfiEvci луЕирап hqos to
doQOGToAop (fFSpVTUl. TOVTO Ье yveoo^kv Elg pEya-
At]v uvlav ЁрраЁАы tov Pam/pa, xat tovs aoyiyyavs
xov gtoAov ev atria рЕуаАц soysr, on pf} bqfcj&ovto
tov ex i’ioQooxoAov т(Ът ^aQ^tatcov алолАои' ёзгт]~
ztsiAijoe de xal fiavarov avrols, eI eti. илах Aafyi
toiovtov и yevsafka. xal ol ph> xus stag9 ExdxEQa
oyjkig xov лотарои ETijoow hupeArbs 6 de ftaotr
Afvs нр oAfis леуте xal e&jxovxa тцлцхьд xij яоАюц-
xlg ypT]Ga,UEVost xal xcrfP txdoxijv ло)л.р«я> xal pi]
artels, bsuv evo/llce bid ztQOOEbQsias xal Aipov
&ao3teiQao{hti xps nol^ais- bib xal лоутс^еу xd<p-
qois Tas bbons anoxAEicas xal q;vAaxas Елют^оад
avxacs, d>s in'i xig tsioi id t^irijbna xouioeny, exq~
ffqro tjQEpxtjv. xal та uev ir '1oqoot6Aoj EtpSQExo
тЦЬе. (II, pp. 39221--403gl)
97.	De Durostori obsidione
Oi Ье Sxvifat Evbo^EV toj Ацлф ms^6ftsvoi, extus
или xebv TEiyof.iay,ix(ov ooydvajv xaxovpEvci, xal xar’
E^atQETOV EV IXECVG) TO} TOJlOl bv о pdyioxQos 'loiav-
viyg 6 rPcopavov xov Kovgxova vtbg (pvAfirxEiv ete-
хахто (to yaQ exeigf летооРоАоу ooyavov ov pi-
xqujs tovs ЕУтод snpuaivExd}, azioxaivarxES nvas
t&v dAxipoiTEQcoy 6лAlias tpiAois E3tif.mi.iiyf.i£vovs
E3ti to toiovtov ЕХлЕрлоешх oQyavoVf ei лсод bv~
довете към града преградени, почнали да ти-
чат през полето и били избивани, щом бивали
хванати. През следващата нот Светослав
оградил стената на града с дълбок ров, за да
не могат ромеите лес но н с у стрем да се
приближат до стените. Като укрепил града
по този начин, той разбрал, че трябва много
смело да издържи обсадата. И понеже много
войници били в тежко състояние от раните
си, а бил настанал и глад поради привърш-
ване на необходимите припаси, пък и ромеите
не ги оставили да из лизат и да се снабдяват
с храни, Светослав издебнал една тъмна и
безлунна нощ, когато валял проливен дъжд,
придружен със страшен град и ужасни гръмо-
тевици и светкавици, и с две хиляди души се
качил на еднодръвки, за да достави храни.
Когато всеки се снабдил, откъдето можел, с
необходимого количество жито, просо и дру-
ги видове храни, те тръгнали с еднодръвките
по реката към Доростол. Но докато плавали,
забелязали по брега на реката немалко обоз-
ни слуги, едни от конто поели конете, други
събирали фураж, а трети — дърва. Тогава
те слезли от корабите и докато вървели без-
шумно през гората, връхлетели на тях ненадей-
но изневиделица и избили мнозина, а осганалите
принудили да се пръенаг из близките гъстала-
ци. Веднага след това те се качили на лодките
си и тръгнали към Доростол, носени от по-
пътен нятър. Императорът понесъл много
тежко известието за, тази случка и подвел
под отговорност началниците на флотата, за-
дето не усетилн отплуването на варварите от
Доростол. Заплатил ги и със смърт, ако та-
кова нещо се повтори още веднъж, без да
бъде разкрито. Оттогава те почнали да на-
бл года ват грижливо и двата бряга на реката,
а императорът, след като обсаждал града
цели шестдесет и пет дни и не можал да
го превземе с никакъв вид военни средства,
разбрал, че трябва да го завладее с обсада и
глад. Затова той преградил отвсякъде пъти-
щата с ровове и поставил стражи по тях, та
никой да не излиза за продоволствие, а той
зачакал спокойно. Така се развивали събитията
в Доростол.
97. Обсадата на Силистра продължава
Скитите страдали от глад вътре [в града],
а отвън били измъчвани от стенобитни ма-
шини, и то главно на това място, където бил
поставен на стража магистър Иоан, син на
Роман Куркуа (там една каменометателна ма-
шина нанасяла немалки поражения на обса-
дените). Затова те избрали няколко от най-
храбрите тежковъоръжени войници, смесе-
ни с лековъоръжени, и 1И пратнли при тази
270
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
vryd-eiEy avzo xaispydoao-fim' tovto yvov? 6 Kovp-
xovaq, S n хр&ихяот iy siEQi avzov dyaXafiotiEVo?,
sftol&Fi did т ay saw' e? upgov? di zov? Sxv&u? yt~
vouevo? ахсп’тир fify&tvTo? avrov tov Tsrxav xai
ovv avicp леятсохйто? uvaipt-itai xpe^voyij&dg. o'i
*РтиаТо1 di Ёл^рсщбгтЕ? xai zoi,? ' /Лh? avftnla-
xevte? to re ctpyajov dtpiarif? diEnjptjoav xal tov?
Zxtiliu? uiodptsvoi GvvexAei'iav ti? ziy croiir. ’lov-
aiov di xarcAafivvrc? jutyo?, xai Eixoaziy //«/par
dyavzo?,	oi *Pdt? Ttaunhtfiei? xai toi?
c Paui/iioi? аирлЛахЕУте? spui%WTo, ptapai/apofo'orra
Eypvrs? xal лод? to>>? clyiovaq а^еауогта (ivdqa
ига лара Zxvihu? Ёл1оту1бт<шп\ Jxuooo. тоотора,
f.it’Tij. ^qdytilov tov avaiQefisvTit thumievov, ovte
хата ocyypVEiav r/p> ai[лито? ev toi? налила
dyopsvov ларах'т<>1? ovzt xara огила&пат., аЛРЁх
fuwvj? ri/s dpsiij? лара япиг. otfidiuvov. tovtov iddjv
’AvsfM? 6 tcov Kpiyaw tov [iafji/.Fm? vid? Kor~
рог>ла, st? ow том* fiauiAtxqw оацттод^оЛахол^
avzov re Einpv%Q)s dyuJvi^diiEVnv xal rov? Лсялот?
ei? тог)то ларориvwza xai dtEyEiprwza xai rd? tow
Pw/jtafojv zd^si? dtanipaoGOvra, iit]ZE лро? то ije-
ysfio? xazasr-laysi? tov (O’dpo? игре vi]v akxty dti-
iiaoa?, dzza .lEpixaadtG) &гр/лц fa](pf)Ei? xai zov
Хлт.оу zijdE xuxspjE ttaptDaw'jOa?, psd? opuij? axa-
Тао/Etoit TO :Tf£Qi]<OQ1][AEVOV T& [19}CM avzov £upo?
влаоанЕУс? t't.Ta( xaxd tov 2xv0ovt xai jiafei tov-
tov z « ffaoydrq) хата tov dpiazEpov co/iov л Epi
Tift' x Aside.' xai (ktote,hvei tov avyyva^ &? Gvufnp
vai if'iv xEq?a&iy ovv ту de?iq yapt. ЁххолЕтоаг ле-
oeiv si? to edaq o?. xal 6 [Iev ^xvfiy? exeito nsaaw,
d de^Aveua? aoivy? Ёлстуцнег ei? t.6 Grpaxo^sdov.
yQ&y тл1 tq5 epyep q(ovy лар^ауу?, tow ,liev rpoi-
H.auov dXalaSdvTaw Ёл1 ту viwy, tow di' Sxv&Sw
dotjiuo? oiolv^dyzaw Xal tq? savrow imsviiovzaw
EVordoEco?" foufipiGavzaw di tow cPajuatan> si? q'v-
yt,v ЁухЕхллхасе, xal alxsoi? ei? тгр> ло?лу so<b£ov~
то. eziegov di stoMoi хата zyvds ryv yfiFQay, vsi
tUZ^Zcoi» re ov[tjuxuyvusvoi did ryv GTEvoycoQt'ar xaf-
г>ло ^Patuaioyv otpazroptEvoi тф хата^арфагЕтт&'аь
pitxpov <5’«v edZro xai 6 ^ipEvdoadAdPo? aitvd?^ ei
fit I VV$ ЁлиуЕГО[1ЁУу TOl'TOI’ EQ&VOCI.TO. ci di TOV yjT-
dvvov diadpaoaviE?, evto? tov nspifidlov yEv6[ievoit
xarxvzdv ЁЛ1 тф) tov рсцодо? ^aydup iiEyuv exo-
ipavzo. xov? dr лЕобгта? tow fiapfiaQaw oy.vi.EU(w-
te? oi "Pto/iatoi evqov xai yvraixa? ev toi? dry-
(wiUEvoi? xEipisva? avdoixo)? ЁстаКиЁта? xal него
tow avdpdw лрб? * Pcouaiov? dycovioausva?.
3Рле1 di toi? fiaofidooi? xaxco? stpeqeto zd tov
noiAuov xal ^v/t/uiyiaq yv pint? ovda[iov (ot ze
yap dudtpvi.oi T]oav paxpav, xai rd о[тора fidpfia-
pa tow ifivow dEioavra tov? cP<opialov? ansinavzo
т-qv ^o^&Eiav" елеХе1о1ле1 d* avzov? xal та Елпту-
dsia, xai ovda/iofisy Eiuxopuoarjfiat dwazov tjv, tov
*Pa>[ialxov ozoZov rd? dyfia? attpiftco? ztjpovvzo?
тог лотаиоо: ЁлеорЕС di xai toi? eP(oftaloi? Exa-
машина, за да опитат да я повредят по ня-
какъв начин. Като разбрал това, Куркуа съ-
брал всичко иап-силно, което било около него,
и веднага отишъл на помощ. Но като по-
паднал сред скитите, конят му бил улучен с
копие и паднал заедво с него, а той бил на-
сечен на късове и така загинал. Ромеите
обаче се нахвърлили и като се сбили с русите,
отървали машин ата непокътната, отблъснали
скитите и ги затворили в града. На 20 юли
русите излезли масово и завързали бой с
ромеите. Те били подтиквани за борба от
един човек, най-знатен измежду скитите, на
име Икмор, най-почитан след загиналия Сфа-
гел и уважаван от всички не поради кръвно
родство с най-верните измежду тях, нито по
благоразположение, а само поради храбростта
си. А нема, синът на критския цар Курупа,
който бил един от телохранителите на им-
ператора, го видял да се бие храбро и да
насърчава и подбужда другите към това, а
и да разбърква редовете на ромеите. Тогава
той, без да остане поразен от едрия му ръет
и без да се плати от храбростта му, обхва-
нат от пламък в сърцето, раздвижил коня си
насам-натам и като извадил с буен порив
висящия на бедрото си меч, отправил се
срещу скита. Той го ударил по лявото рамо
с меч близо до ключицата и му прерязал
врата, така че отрязаната глава с дясната
ръка паднала на земята. След като скитът
бил повален, Анема се върнал невредим в
лагера. Това дело предизвикало с месен викг
ромеите лику вали поради побед ата, а скитите
надавали неясни риДания и малко по малко
прекратили съпротивата си. Ромеите, като на-
прегнали всички сили, ги обърнали в бягство
и те безелавно се спасили в града. През този
ден паднали мнозина, понеже се тъпчели по-
между си поради тясното място и понеже
ромеите ги избивали, щом ги настигали. На-
смалко щял да бъде хнанат и самият Свето-
слав, ако падналата нощ не го била спасила.
А тези, конто избягнали опасността, след като
се прибрали зад стените, заоплаквали със
сил ни ридания смъртта на Икмор. Когато
ромеите събличали падналите варвари, наме-
рили измежду убитите и трупове на жени,
облечени в мъжки дрехи: те се били сража-
вали заедно с мъжете против ромеите.
Варварите търпели големи несполуки във
войната, пък нямали и никаква надежда за
военна помощ, защото сънародниците им би-
ли далече, а и пограничните варварски наро-
ди им отказвали помощта си, страхувайки се
от ромеите. Липсвали им и храни, а нямали
възможност да си доставят отникъде, по-
неже ромейската флота пазела грижливо бре-
говете на реката. А за ромеите всеки ден
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
2.71
orrjq faiEyas a)q ex Tivoq dtp&tivov xijyfjq mxna та
dya&a, xai рглххсй xal sts£ixai bwausiq did лау-
vbq TiQOceziDevto' xal ovbi- roiq xshfdcK Euvrtov
su^dvras fcwbQdvai tp’ bwaTov, tcov bte^obcov, rbq
ElttOUEV, dxQlpdiq fpVAfJTTOU.-VOv) OVftfiuldi/V GVOTtj-
fidfibvot ol fjsv vvxwq gwe/jovIevov xlstpat тгр>
avaxcbgijGiv, allot be bsqidq xai лил sig лада cPa>-
fiajuyv atTijOaG&ai ola /уг/ allwq bvvaTijq ovoijq
илоусоофзЕОК, xal ovrco ngbq rd oixeTu иладаи
xat allcov diq лу EXfidTO) 6 xatgbq shihov f>i\ufiov-
lEvoavrcov, TzeivTun' be хц$ала£ xaTCt&EGfyat tov
TiolsUOV EXlfh’UOVVTOyy, б ЯфВуЬоО ft	SVOQ^VU
fiallov eti ала-q nolsfitjoai Pinjtaioiq, xal ц xu-
Zcoc aycovtoa/AEVuvq KUxgtcrEiq топ1 EvavTtojv veveg-
ftat, ?/ ^TTJ]&eviag сличат?)? tToijs xai fztovei&ctov
euxIeu xal ftaxdotov ngoTifjCijGaoftot даготоУ djiico-
tojv yag ectuj. avvoiq doaopuij тцг ovnijolav лоог-
aaiiEVOiq, еТлед fiEllou-v 1 vxaratj gdvtjToi Eoscftai
TOlg yEtTOVOVGlV Efh’SGlV, « TO SIQOoOeV flVTOVq H)E-
dtEGav Gtpodooyq. ijQEGEF ij TO? SqtSvboufilafioV (jriV-
lij, xal хит&Оегто латте^ tov олео ipvyijq eg/jxtuv
avadEysoftat xivbwcv this olatq dvvd/.iE'n.. тр yovv
ёлюииц bt-elft&ytEg tov uoreoq Tiavfirj'UEi, xal та;
Ttvlag d^oxAEtaaVTrq, cdq /aij tivi bvvarov e 'ij тда-
ЛЕГТ1 dlO.Gfb^Sod'O.t, ttOOq TljV л61(У, GVtttid.fJ.OVGt
wig к Pcoftaioig. aycbvoq bs xagitgov ииотаттод xrn
T(7)v fta&idQuw Evtpvycos dy<fm^Of.i8Vtuv, та) ijlicp
xavoovcuvoi oi cPoiftatoi xat bltpst лигойuevoi
ojg JwyoaiKiTai [i)v yu.o xat таОтща
TjQqavro evbtbovai. олед uiciftoftEVog 6 flaotlerq bid
TfXflSM» flETfl TfOV ЛЕ$К GUTOV E^Gljftsi, XCil funbq UEV
Tifv dxuijv -олЕ^ато tov ztoIeuov, ra> be лело-
viptoTt, oifxaevttaai vnb fjliov xat bitptjq ckoxovg
oivov xai vbaToq л1г}оыд nwo/Ja^e xouiCwv- oiq
yjjTjadiicVOi xal zip’ bitpay xal tov too fjliov хеки-
ooiva a^oxQovouuEVoi xat Etwiovs dvalaucn’Ts; us-
та GqrobiioTijToq xai pdfiij; тоТд Sxodcuq ьлёдда^ат.
exsiviov Ье yevvuicog i'^obs^afiEvayv ip' ij ud%t]
iconalifc, Hfyj&S av 6 fiamlseq ii/V aTEvoyfi)f)iav
fpQaoafisvce tov тбл-ov, xrti ex tovtov xaravos/oaq
TOiq SxvOaiq EniyivsvOdi Tijv xaQTEQiav тф tovq
' Рю и aiovq EGTevoyiOQiiGifui xal f.rr) ol o vq t-lvat egya
лоелогта zijq saviwv dfixijq ех^тхзч.хпКч, EstsGxrppE
Toiq GToaTijyuie eixeiv slq tovjugio xgbq rb sisbtov,
xal rijc л6аеок лбодт atpiGaciloi buxrjGtv tpev-
удттюу ^Jigi.yovTtzq. /at} uevtoi ys KQOTOoztdftyv,
al^ijQSj.ia xai xaP ollyov t'r-oviaq, хплеаУаг ало-
Jev vfjq mokujq bunxovtaq ЕххаРсюг’тас, aig rlbtw
^ftEjEvsyxovTaq tov? yahvol'q ЕтлтдесрЕск rovq 1'л-
novq X(U TOVTOVS ovfAillsXEGO.il. xal 01 ftSV EjtOtOi’V
TO Xc'fEVoD-EVy Ol bs P(j)q TljV Eiq ТоЪлЁоО) Ь'лоуа')-
(JijGtv TU)V * Рю uaivjv fpvyijv oi'r}&EVTEqi af.hjf.ovq ла-
като от непресушим извор се стичали вея-
какви блага и постоянно прииждали конни
войски и пехота. [Скитите[ нямали и никаква
възможност да избягат с лодките си, поне-
же, както казахме, изходите били грижлпво
пазени. И тъй те свикали съвещание: едни
предлагали да сс измъкнат тайно през нощ-
га, а други — да поискат от ромеите обе-
щание и уверение за ненакърнимост, тьй
като нямало друга възможност за оттегляне,
и така да заминат за страната си. Други
изказали други мнения, всеки според изисква-
нията на момента, но всички желаели да
свършат с войната един път завинаги. Све-
тослав обаче много настоя вал още веднъж
да влязат в бой с ромеите, та или с упорита
борба да надвият нраговете си или ако бъ-
дат победени, да предпочетат славна и бла-
жен а смърт пред позорен и укорен живот.
И наистина животът им щял да бъде непо-
носим, ако постигнат спасението си чрез бяг-
ство, защото щели да бъдат презирай и от
със едните народи, у конто по-pa но внуша-
вали голям страх. Свегославовото мнение
било възприето и всички се приготвили да
посрещнат с вснчки сили репштелното за
живота им сражение. 11рочее на другия ден те
излезли масово от крепостта и като затворили
вратите, за да не може никой да се върне
r града и да потърси там спасение, влезли
в бой с ромеите. Наставало ожесточено сра-
жение и варварите се биели храбро. А ро-
меите, измъчвани от слънцето, от жажда и
от тежкото си въорьжение, защото било по
пладне, започнали да отстъпват. Като разбрал
това, императорът веднага им се притекъл
на помощ с хората си и сам започнал да от-
бива не пр иятел ската атака, а за измъчената
от слънчевия пек и от жажда войска запо-
вядал да донесат мехове с вино и вода.
Като ги изпили, войниците уталожили жаж-
дата си и се съвзели от слънчевата ж era, а
след това буйно и стремително се спуснали
срещу скитите. Но понеже те храбро се съ-
против авали, боят останал с равен резултат,
докато императорът не забелязал теснотата
на мястото. От това той разбрал, че скитите
издържали, защото ромеите били на тясно
и не можели да покажат поднизи, достойни
за храбростта им. Затова той запонядал на
стратезите да отстъпят към равнината и да
се оттеглят далеч от града, като се пре сго-
рят, че бягат, но не през глава, а спокойно
и постепенно, и когато увлекат далеч от
града преследващите ги, да дръпнат вне-
запно юздите на конете си и като ги обър-
нат срещу неприятеля, да влязат в бой с
него. Стратезите изпълнили заповедта, а ру-
сите сметная и отстъплението им за бягство
272
Scylitzes-Cedrenns — Скилица-Кедрин
(юхаЛг-оарегог fiztovto obr йлалаурф. die i>F xard
TOV dlQlGp^VOT EyEVOVTO ТОЛСТ Ol 'Рторгйш, ?Л1-
сг(1а<реугеъ лдог/оцутиггас тобтосс yEVvatcK. fttu.v-
t)a udyi]G li'XyQaG yFVotiEvviG огл'Ё^т/ orgariy/bv
faodcoQOv rov tx Muj-fteias тот 171.Л0Т avrov ).oy-
X&ijMvtoc: леоеТт xard. yfjg. kfqi tovtov aailAa
EVEl'ETO xaQTEQi, TOW pFV *PaiG dVEA&jfiai, ТОП' de
rP(»ufu(ov о лак pi] ^apatQefMrj (piioTiuoruEvaiv.
о cros yd() 6 fiEodroQOG rov (ляш лет Av t era riva
rritv ^xvildiv rys CdiVTjG dpa^dpevoG xal тЦбе xa-
XEIOF гф 7&,{К)£ O'DeVtt XIVOIV (fc Tl /ИХСОУ OOSTlAi-
maov xovrycv, rag кат3avrov лЕртгорягае alyuas
azrEXfiovEro, xai хата pixobv тцкк rui'G *Ptopalovs
тлчутуагпЕс алюдахопртр г?/ лоьы'а. тёлое елг$м-
ouitfg с/ Puipai oi tovg те Xxvi'Pk ЛлсЬоагто xai
tov dvAfia rov Xfvot'voi' FQQvoavTO. xai та oroa-
т er para diFAv&rpjav rrltaos, итфаиак eti xritair
тот xoAeuov Mitivvros.
*O JjaotAEVs Ле Fvipv/oTEyor vrr иа/Лот г/ зцю-
teqov oqmv dywrigopEVovs to"G Xicvtiw:. xai zip’
rov XQuvov TQifitp’ [>a(>ovitsv(K, otxTE/Qfov At xai
tovs Paipaiovs raAainzoociv-pEVOve x d тер лоЛЁрхр
xaMtig mfoyovrae, povouayla d/i]ihi xqivtu rd zrQtiy-
para. xal 01} Aiu^QEO^et'er 1 txQuc rov Hq-Evdouti-
Aa^ov^ я(_она2оорЕУое avrov eig povopayjav, Aeov
Eivai Asya»’ fvos aviicxK -Dfivuiir^ tiQi&rjvai rn eq~
yov if хсааог/'аттЕО&га xal хата pixodv dazcavau-
Hat rd tih’ij, xai tuv rixfoavra хтцлот slvai t&v
b^iov. ottos 6e rijv nQoxfyoii’ pev ovx iAe^uto,
l.dyovs б'еларухЕУ глЕволахосе, die та хат avrov
dpcivov avTOg xov eyfi-oov axozrifasr avrds de ei
pi] *{р> ayei oxoAip’j eiol pvQiat, apAot Hardrov
oAoi,' rofatov onoiav aloeirat eIeg^gk ravra <pQva$d~
psi'OG тц$ noZepneijg eijcfto zraQaaxevijg JTQofhipd-
teqov. 6 <5e ftociXevg rov ex szqoxA^uegk dtxoyvovs
aycova. sidoi [qqtiok Euiyyavdro rifv eis rip pio2.lv
anoxleiaai sioodov r ig fiagfidocK, xal jiqog rd
EQyoV EXXEtirtEl BaQduv UQ.ytOTQOV xov Лх2?;о61’
per a raiv таупатюг div avros ЕотоатруЕГ rov f)E
ztarobaov 'Pcopavov rov vtov Katvaravrivov rov
fiaKlEw;, rov wot' too	':p<otiarov} xai
IIetow tov cTQfaonedu(iyrp‘, iifffrbv ESijQyor dv-
rallEEOV, ZlQ'jUQrr^tfl TOIG Zto2.FplO(g ЕЛЕГОЕЦ7Е)’. Ol di]
^Qoo^aXovTEG toig HxidlatQ Etiayorro xuqteqcTig.
Exfrupaig Лё xaKEiwiv слоЛЕ^арЁтюг noZhis tqo~
лае xai peraxAioFiG owsfii] rov nolEpov <5 ^ao?9at,
xal Etp’ txavov yodvov ТоотаАсгетое fp> f] payjp ev-
тагтЗа лаку 6 rov Кветту: dptjoa vibe *Ave-
prlGy T^6e xdxElGE TUV /ЛЛОГ p€TaXIV1]GCJG xat n^o-
ЛдбтЕООУ pvcomoaGj xaxabrov rov ^‘Ei'dootlAAflov
(jEQEiat UExa AijpaTos TEUJ'txov, xal rip' qa).ayya
dtaoyloac r(~>y dvopEVCoT rraisi тостог тф ^itpEi xa-
и като се насърчили взаимно, започнали да
ги преследват с викове. 1.Цом стигнали на
определеното място, ромеите се обърнали и
смело ги нападнали. Тогава се завързал же-
сток бой, в конто конят на стратега Теодор
Мистийски бил прободен с копие и той пад-
нал на земята. Около него настанала ожесто-
чена борба, зашото русите се стремели да го
убият, а ромеите — да не бъде погубен.
Като паднал от коня си, Теодор хванал един
скит за колана и със силната си ръка го
размахвал насам-натам като някакъв малък
и лек щит, с който отблъеквал запращаните
срещу него копия, и като отстъпвал малко
по малко, стигнал заднишком до ромеите. На-
края ромеите напрегнали силите си, отблъс-
нали скитите и спасили стратега от опас-
ността. Най-сетне войските се отдръпнали,
без още сражението да е навлязло в реши-
телна фаза.
Императорът намислил да разреши въ-
проса с единоборство, понеже виждал, че
скитите се бият много по-храбро от преди
и понеже бил уморен от протакането, а пък
съжалявал и ромеите, конто били изтощеии
и измъчени от войната. И тъй той изпрово-
дил пратеници при Светослав, подканвайки
го на единоборство и казвайки, че работата
трябва да се разреши със смъртта на един
човек, вместо народите да бъдат избивани и
унищожавани малко но малко; а победите-
лят щял да стане господар на всички. Но
Светослав не приел поканата и високомерно
отговорил, че той ще прецени по-добре от
неприятеля кое е по-изгодно за него А ако
на императора не му се живеело вече, имало
хиляди пътища към смъртта — да си из-
бере, който му харесва. Възгордян от това,
той започнал по-усърдно бойните си приго-
товления. Императорът пък, който изгубил
надежда за единоборство, се погрижил с вси-
чки средства да пресече на варварите пътя
към града и с това дело натоварил маги-
стър Варда Склир заедно с отредите, конто
командувал. А на патриций Роман, син на
император Константин и внук на стария Ро-
ман, и на стратоподарха Петър заедно с вой-
ските, конто командували, той заповядал да
влязат в бой с неприятеля. Те нападнали
скитите и се сражавали храбро. Но понеже
и тези давали смел отпор, сражението пре-
търпяло много промени и поврати и доста
дълго продължило при равен резултат. То-
гава пак А нема, синът на критския емир,
който обикалял тук и там с коня си и сил но
го пришпорвал, се насочил срещу самия Све-
тослав с младежка решителност. Той разкъ-
сал бойния ред на неприятелите и като уда-

Scylitzes-Cedrenus - - Скилица-Кедрин
273
та usoyv т/р» xfi/.aiijv, xai xaTafidAAst uev tov
innov, ov fiijy y£ xai avaiQFi snaQxEudvTiov tan'
ojdaw a ev&'i^vio. аитод [aevtoi xvxAio^eIq xai
vnb tcoaJmv paiAc'iuFTcs driuoeivat, yQartxajg xara-
стцырад tov filov, &avftfi fjteyu xai rots dyrmiilotc
yEFOJUEVOg.
Atyerai di xat OevowQag tote rv^eiv robs cPa>-
fiaiovg fmxovQias’ &veXla yaQ ng ex votov xara
nQooconov &Q&Eica lararo та»’ —xv&a»', py avy-
ytoQOuoa zcijnflat хата тут иаутр> rate nQoatOE-
geoi. xa[ rts avijQi&rro jtavu т<5 CTQsaoste&p *Pa)~
tiaicov Eipinnov 7.evxov nooGyaivi^of-iEvoS xal zdg
t&v nokuiojy xAovaiv xai btaroQaooatv фйАаууад,
loibtvi siqoteqov fj f.i£T,d ravza yevofisvos yvcf)Qi~
uov;, ov sipaoxor sva strut t&v xaiMvfxoiv paQ-
toqwv OsodcoQov. tovwiq Ье noofidycig det xai
nQofiotots хата том» no7~.Ef.il(i)v еуоуто 6 fkt0ilefc‘
xdi у do by xal ovvEzvys zorbs тот dy&va xazav-
ryv ovvEy&ifrai ryv fyueQav xatP yv skb&auEr eoq-
rdcEtv zi/v uvyuyv rov стоату7~.аго1’’ xat yvry <5e
zig ev Uv'CaVTiio VELivq vn.EQidTi}S bwdpeutg sivat
to (p6.Gf.ia esuotovto, aia stqotsqov туд ovunioxyg
yuegii ovoq &FaoauEvy, xai bdgaoa ту Heozoxcd
naQiGracvfiat xdi 7&уо6суд axovoai лдэе ztra CTQa-
ТкЬтуу „XVQfE d)E(>b<DQE, rt Ef/LOS X0.1 GOs IfodwyS
STEQUTdoEI. GVVEyStaL, xal OnEVGOV ELS Tip’ UVTOV
fioy&Fiav11, xai yAtov dvioydvTo; rots y&’zootv E$y-
yyaaiiEvy' xai rd uev Ьоа&ЕУта ravza, iQSjcovTai. Ье
nahv ol Zxvflai, xai dnoxEx7-.EiopEVug Tas туд яь-
Аео)? evquvtes nvijus tmb rov 2£x7~.t/qov avd то ле-
biov EGXsbdvvvvTo, xai toflosthjover 1'л*а7.7у7мт rs
cvfisrazovpisvoi xai- vno 'Pat/Mufov GvyxonrofiEVOi
(IQcOflOV XQElTTOVS, EQaVuaxiu.L be EyEVOVTO G'/Ebov
Ti ndvTEC’ tov tiaQTVQa b* b fiaoilEvs zuusiv, xai
туд f.srfXovQ(a; cmoTivvvs avzcp zdg d/xoifias, tov
vabv ev ф to fielov avrov dnoxsizat сфиа ex fid-
iiQtov xazafiaiwr pisyav те xai xakT&owv фхоЬЬ-
f-iyoE, fiE'yyaXoTtQETisig avztp xtigsis tiqo jfpOQtuag'
or xai drzl Rvyavstag &Eoba>Q6noliv xaifovouaoEV.
*() Ье ^fpEvboj^d^o; naoav ^eie7^(0v ftyya-
vi(v xai bid naoiov Ei^arrovfisvoz, <b; cyvco f.iybE-
uiay avT(p vnoXEAEirpdrn EAmba, nQoq uw&yxas dne-
РлЕу’Е. n.Ef.i7iEi ovv nQO$ fiaaiisa noEi^Evids niu~
tecs e&utov/lievo;, E<p*qj cvf-if-iayots xal ryiAoi? 'Po-
uakiiv xarai-EyEic dotvyc Gvyya)Qy&y etioixov ava-
ycoQyoai itETa та» du<~Pavrov, dbE(7js те tov pov-
iidf.iEVGV ^xviiyr FfVHOQFtOG yrloiv lyoadv. tlE^dflE-
voc Ье ti}v siQEGfiviav 6 ftaoiiEvs, xal rd qbbpErov
loytov tsEsmtiyv, ок ados "Pioptaiois tovs no7~.ff.uovg
?t7~.eov EvEQyyGiais 7/ fiji7~oig nxiiv. ndvra rd airod-
рил Светослав с меча си през сред главата,
свалил го от коня, но не го убил, защото
доспехите, с конто бил облечен, го запазили.
А самият той бил заобиколен и повален с
много удари; така той геройски завършил
живота си, като му се чудели и самите не-
приятели.
Казват, че ромеите получили тогава и бо-
жия помощ. И наистина буря се издигнала
от север срещу скитите и им попречила да
водят сражението според намеренията си.
И всички от лагера на ромеите видели един
мъж на бял кон, непознат на никого нито от
по-рано, нито след това, който се биел начело
и огъвал и внасял смут сред неприятелските
редици. Казвали, че той бил Теодор, един от
победоносните мъченици. Ето с какви бра-
нители и с какви бойни средства си служел
вин аги императорът срещу неприятелите.
Сражението станало в деня, в който обичай-
но празнувлме паметта на стратилата1. Една
благочестива жена от Цариград уверявала,
че видението идело от висша сила, защото
един ден преди сражението тя видяла след-
ния сън: сторило й се, че стой до божията
майка и я чува да казва на един войник:
„Господин Теодоре, моят и твоят Йоан е из-
паднал н опасност и бързай да му помог-
неш!“ Щом изгряло слънцето, тя разказала
[съня си] на съседите. Като видели тези неща,
скитите пак ударили на бягство и намирайки
вратите затворени от Склир, пръенали се по
полето. Тъпчейкисе, те се избивали помежду
си или били изтребвани от ромеите. И така
голям брой от тях паднали убити, а почти
всички били ранени. Императорът отдал по-
чит на мъченика и се отплатил за помощта
му, като съборил из основи храма, в който
почиват светите му мощи, и издигнал друг
голям и твърде красив храм, на който пода-
рил богати имоти. А [градът, където се на-
мира храмът] вместо Евхания2, той преиме-
нувал Теодоропол.
Светослав пък, след като опитал всички
средства и в нищо не сполучил, разбрал, че
не му остава вече никаква надежда, и започ-
нал да мисли за споразумение. II тъй той
проводил при императора пратеници, за да
поискат гаранции. Той молел да бъде приет
между съюзниците и приятелите на ромеите
и невредим да се върие с хората сн в ро-
дината, а също и да се даде на желаещите
скити свободен достъп за търгуване. Импе-
раторът приел пратеничеството и като изре-
къл обичайните думи, че ромеите имат вавик
да покоряват неприятелите си повече с ми-
1 Т. е. ср. Геодор Стратнлат. - Град Евхания се намирал в Мала Азия, в Пафлагония, дн. Зафараболу,
274
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
fiEva	ycvofiEvoyv bi та»’ ojtovb&v 6
ScpevdooftAafios xai elg Scpiv eWeiv xai bfitiiav
тф /fceciZec EbEiph]. emvewwioG bi xai jtqcg tov-
to aqbicro. xcu fiVfipiqavTEG diit'jioiq, xal biaisy-
favzeq Ttt'Qi &v av ef‘avlovro, аж^Ааутрзат. 6 di
[iaatlvvQ, aiTijoavTOQ xal tovto tov —cpEvbouiiid-
fiov, xai TtQo? IlavtyvaxciG btasiQsafavEtui. el fto&-
Aovrai, cpOjowq avrovq xat GVfi.uayjovG d~i(7n> f'xeiv,
xai fii] diaTiEQav tov vIotqov xal та BovAyapcov
fa$fy0lka9 ncwuycoQijocji di xat toiq 'Pros axeoAv-
tcoq bid fa tv rrp' czi'Tcov yijv xai oixabs dxsi.flEiy.
faisHfafoov bi Ttfl> siOEofiEtav (faoqtios б tcov E$-
yjcu,Ta)v afyyc&jEVG- ol di tip scQsafaitn’ fagajuevoi,
zip' bt&ficujiv fiovip'dorayoQEVGavTSG tcov * Pag, JTftbq
tdiia oxovbaq f fancy tow bi rPcoq dnOTtievGav-
tcov, топ1 лада zaiq oyJiaiG tov лотароЪ cpQovQfav
xal tioaecov ztodvotcLV fafievoq 6 fiaciAErq xai tpQov-
Qav xazafaju'jv rip’ d^xovcav eq ijih) та cPa)fiatcov
aVE&VtFV' r>V 6 Tijq ttOAECOg Ofr/fa.QEVG flETCl TTjG
ovvobov xal ztuvteq ol tv TtAei fiEia tuaidvujt' xal
bui'lxlcOV Evqyijfliayv &ПЕ&Е£ССУТО CTECpaVTyfGQOVVTEQ,
Tt&QiTttov dyvjua ievKastcoAfOV e%ovtk fftotfiacfiE-
vov stdvv Ьшл()елс7к, xat tovtov ЕлфаУта dfyovv-
teg fyniafifavccu, tov ^aotiEor 6 bi uipiiv ooffaQov
E’&EACf)P, CXAid (tErOfOV iat’TGV EttldECXrVfiEi’OG, TOVG
usv jtQOGEvs'jciiiviaq (iveiitfipEi uTEtpavoi'S xal Tjk-tqj
ievxcp tov fajtaft/jov е^ел1т^)ыое-з\ ev di тф hq-
fntti tqq Boviyaitixaq faiq t<j>v iiaaiAseov oroir'iq
xai avto&sv tovtwv Eixdva тцд faofci'po^oq coq 5Kj-
Aiovyjyo, jifiOjtog&t'EGilat tavtov bitTuQaro' ev fa тер
AsyOflE-VCp 'I'OOfp yf.VOf-lEl'Oq XCU i7.7OZQujVTt.OG £Uf}7y-
firyfaiG, xcu T}j faofi/pooi wu тф laviqq viep zag
Enivtxiovq EvyaQiGTiag лаоЕС%фсеос, та лораариа
ztjq BoviyaoixijG paoiAEiaq елл огрел tcov hoaitcov
tov BooioTjr aztodidvcxEi та di qv OTscpavoq ex
yjfvnov, xai Tiaoa VEVpoiiEvp tx fivocov xat tfabiia
equHqii. eket'far ecG rfa ftcyai^v q-oaijcaq ExxAtf-
oi'ar xat ir нот# rov Boviyuttixuv стЁ'рагот avd-
Игр.co. rco faep btdayxcbq, elvayaycov di xal tw
BoQictp' eIq to tcov fcayioTQtov <uiic»fiat irroQEt'Hi]
eiq rd (jCjcgHfuj" b bi. ^q'fvboG&iafas eiq tO. oixelu
rjdrj l^OOrQEqtOi' ev rep bitEVGl Ti(v TCOV Ifal'ctraxcnv
утр’ ле^слЬггес Evidpaiq tjbr) ^QOEVTOE^iufaiGaiq xal
i^obt'/ouevaiG avtovу xai dobtp' c/vtuq r.c xcd to
gvtov агтер dnoHviai 7Arjf)oq, fap'icbrTCiO' ctfatp
Toyv Heartydiccov bu't zciq eiq toP; KPayualovq Griov-
baq. (П, pp. 405:l—41319).
лости, отколкото с оръжие, потвърдил вси-
чки молби. А след сключване на договора
Светослав поискал да се яви и пред импе-
ратора, за да беседват, и като получил съ-
гласие за това, пристигнал. Като се срещна-
ли, ге поговорили за това, което искали, и
след това се разделили. Пак по молба на
Светослав императорът проводил пратеници
до печенегите, за да ги поканят, ако искат,
да им бъдат приятели и съюзницн и да не
преминават Истъра и опустошават България,
както и да позволят на русите да минат сво-
бодно през земи те им, за да се върнат в
стравата си. С това пратеничество бил пато-
варен Теофил, евхаитийският архиепископ.
Печенегите приели пратениците и сключили
споразумение за всичко друго, като само от-
казали русите да минат през страната им.
След като русите отплували, императорът се
погрижил за-крепостнте и градовете по край-
брежието на реката и като им оставил до-
статъчно охрана, върнал се в пределите на
ромеите. Архиерея? на столицата1 заедно
със синода и всички първенци с венци [в
ръце] го приветствували с бойнн и победни
песни. 7'е водели и разкошно украсена ко-
лесница, впрегната в четири бели коня, в кон-
то искали да качат императора и да го no-
ne дат триумфално. Но той не искал да про-
явява никаква гордост и се държал скромно.
Приел поднесените му венци и преминал в
триумф на бял кон, а колесницата наредил
да върви пред него, след като в нея били
поставенн българските царски одеяния и от-
горе икона на божията майка като защит-
ница на града. Много приветствуван, той
стигнал до така наречения форум и там, ка-
то отдал благодарности за победата на бо-
гомайката и на сина й, пред погледа на гра-
жданите свалил от Борис знаците на бъл-
гарската царска власт, именно: златна коро-
на, тиара, изтъкана от висос2, и червени
обувки. Оттам той се отправил към Великата
църква, където принесъл богу в дар българ-
ската корона, а Борис възвел в сан маги-
стър. След това отишъл в двореца. Све-
тослав пък, връщайки се в страната си, като
преминавал през земята на печенегите, па-
паднал на очаквагцата го засада, конто била
предварително приготвена от скитите, и бил
убит с всичките си хора, понеже печенегите
му се гневели заради договора с ромеите.
1 Вероятно Василий I, цариградски патриарх (970—974).	- Внсосът бил филз тъкан от гьяьк индий-
ски лен. Според Н. [!. Кондаков, Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры,
Прага, 1929, стр. 221 и сл., тиарата като по-лека и го-плътна корона се носела обикновено при езда. Коронита
(aTtffnvo;), за която тук става дума, била офипиалната корона, я игёрра се наричала имиераторската корона. Според
Кондаков, пос. съч., стр. 219, пългарският лар иная право на	а не на терна. Обаче у Лъв Цякои (Leonis
Diaconi Historiae libn decern, ed. Bonn,, I5810,159i)ce казва, че Цимисхий донесъл в Цариград именно га глеррата,
който взел от ммзите. Срв. Твпкова-Заимова, Към въпроса за византийского влияние върху болгарского облекло,
стр. 303. Общо за българските корони вж. Т. Герасимов, Три старобългарскп моливдовула, ИБАИ, VIII, 1934,
стр. 350; същият, Оловни печати на българските царе Симеон и Петър, ИБАИ, ХИ, 1939, св. 2, стр. 355.
Scylitzes-Cedrenus — Скилипа-Кедрин
275
98. Bulgarorum imperio potitus Samuel
bellum contra BasiUum imperatorem incipit
Tcov bl- BovAydocov ci.ua tfj телетяЦ tov fiaat-
aecos ‘Icodwov аяоотаттрбсугсог, uqxfiv arrow siqo-
XeiqI'corrat tegoqqes abeAcpoi, Aaplb, Alunxrifc, ’Aa-
qwv xat ^a.uovtfi, evos tow леща BovAydgots ftEya
bvvT)f}b'T.(ov x6,utycog ovtes лотЬесД xai <5/d tovto
xoiititohovaol xazovopazbpEVOi. tow уад хата ys-
vos HQOOTptovxcov r<5 IIetqco ol ,uev uaaoi bardicp
biExoitTjcav, Водюту^ bl xai *Pwpavbg o' tovtov
Vf'Jl Eig TK/r Jlbtiv fiCGa^evrfcV, (&? EY TOIS EfM/lQ'J-
g-Oev Eiotjrai, Ef.ievov ev ainf}, 6 per pdynorQcg ла-
па tov fiaGil&xg TipritiEis ’‘lavivvov. 6 bs 'Рею pa-
rbs FXTf.ii]ilFls та литЬоопуа pooia stuqcj. tov лиоа-
x^t.tuniiEvoo лоитщюу Чсптщс xai &ce1 GrvEffy tov
[Hioiltu ’Tcodvrt]}' asio^avflv^', exeIDey thtobibQdc-
xovgi, xal ti'jv BovlyuQcav q>{}atjai rpTFiyoVTo' xai
6 uev BoQioys rogtp (faybas fv тф biiEvui хата
rira Aox/ayy леща tivos BovAydQOir voplcavTOs
avrov cP(Ouaiovs slvai (&Ebebvro ydo orolyv ePi»-
uarxi'iv) &r6llvtai, 'Pcopcwbg bl Ьсаооз&та?. xai
XTovot voteqot EjidvEici ju'i/.iv eis тгр fjaciAiba, cos
ev тф ibttp т&ли> IeIe^stoj.' tovtcov Ье tow teggcI-
(scot abEAycov Aafiib .uev ed&rg' usfE^ixa cwaipsflEis
fiEoov KaoioQias xai [[(jEcnas xal rag* Aoyogsvas
KaAag bQi'S леща rwayp Blayfbv bbncbv^ Mcovofjs'9
be Tas 2eqqos лоАюрхюг kUho ало tov teixovs
fiB^Eis ETEAEVTTpE'1 * xal tov ’Aaouw bl ти ePco-
uataw, cog If:yErai, q'lpjpovvm ?’/ тцт ацуду eis tav-
TU? GC/ ETFOt^OUEVOV OTETAfV 6 ubtl.Cpdg SaitOVlfA
98. Самуил застава нацело на българите
и започва война с Василий П
Веднага след смъртта на император Йоан1
българите въетанали и били определени2
да ги управляват четирима братя: Давид,
Моисей, Аарон и Самуил, синове на един от
велемощните комити* у българите3 и затова
били наричани комитопули. От роднините на
Петър едни били измрели, а синовете му
Борис н Роман били отведени в столицата,
както разказахме по-горе, и останали там.
Борис бил почетен от Йоан с [титла] маги-
стър, а Роман бил скопен от бившия пара-
кимомен Иосиф. И тъй след смъртта на
император Иоан/' те избягали оттам и бър-
зали да стигнат в България. Но като мина-
вали през някакъв гъсталак, Борис бил уда-
рен със стрела от един българия», който го
помислил за ромей,15 защото бил облечен в
ромейски дрехи, и загинал. А Роман се спа-
сил1 и по-късно пак се върнал в столицата,
както ще разкажем на съответното мяс-
то.4 От четиримата братя Давид бил вед-
нага" убит между Кастория, Преспа и така
наречените4 „Красиви дъбове“5 от някакви
си скитници власи. Моисей пък, като обсаж-
дал Серес, бил ударен от един камък. хвър-
лен от стената и умрялл6. А Арон бил убит
« In U fol 14r, Il post siailteg additur’. ТС/хблао^,
м'аиа^оикгс'е fit/TQog 'Piydpijc. f> In U fol 14r 19 post
asr ShTfi.r additur: xai rar Sx).t]oi>T ostomarijew, tov [ia-
ot/Jojg xai oi yyerovg avrvw BaoiAftov els tv. ezu C-)Qtbct}-3<
X<oula scioTToc. T in U fol 14r, 24 post Bov^xloov addi-
tur ; xavyov /.it/ baacovoavtos tov Booiotjv eiiw ovtcv.
$ In U fol I4r, 25 post *Pu>udior". Tvvy6vfiv avrov asu'i
ото/.Гр. t In U fol I4r, 27 post biaad/sezcu additur:
a? Bihb^v. - In U fol 14^,3 post suDi'S additur', rifr
asomaaias. 4 In AB U fol I4V 4 loco xai ra;: et; rag.
f> In U fol I4V, 6 loco iJdcfl —FTFl^vrjpF: оицлеоот-
roc М’Т,Ъ tov isiseov гяп rtvac Tvti vsrn rt>v bovxa AleAia-
aijvov <uioGfjdrTFTai. • In .4 fol 123 in margine additur :
«/.Acr ov	Avyovot tov МсйгоГ/г. d}./.a tov
ijiiov orifTEGoviog avtoi гл'> nvog TM-stfci. геи Boixa
HIsAtccijTin’ аяоог/ tit.
« Добавка в U: наречен Никола, а майка им бнла
Ринсима7. /* Добавка в U: и въгтанието на Склир8,
когато император Василий, техпият род пипа, излязъл в
тракийските земи. ? Добавка в U: глупав, който нс-
доразбрал, че той е Борис, д Добавка в U: поради
облеклото. ® Добавка в U: във Вид ин. - Добавка в
U: след въстанието. п В U: вм. така наречените: в
така наречените. «9 В U вм. ударен от един камък —
умрял: понеже конят му пил паднал. гой бил съсечеп
от едно го от хората на дука Мелисип. В А е Побаввно
в по.ггто: други пък казват, че Мой сей пе бил ударен
от камък, но че бил съсечеп от одного от хората на
дука Мелисип, понеже конят му бит паднал.
a 13о(>1сслр C b iTiOajjg C
1 Йоан Цимисхий умрял в 9"6 г. - В.-к. Д. Н. АнастасщевиП, Хипотеза „Западно} Бучарскор Гласник
Скопског ваучног друшетва, Ш, 1927, стр. б, бел. 3; А1. Войнов'. ИПР, XIX, 1963, бел. 34.	3 Според Зяа-
тарска, История, I, 2, стр. 635, думата xvar/s тук не е у погребена в зиачението, коею имала във визам гий-
ската служебна йерархня, а е у погребена вместо близката по сьзвучие, а н по значение общославянска дума
къметъ — „знатен, именит човек, който заемал видно място в обшеството'1. Вж. пак там и другите изиазани мне-
ния по този въпрос. Срв. също тук стр. 257, бел. 5. 1 За датата на бягството на Борис и Роман вж. различимте мнения
у 77. Петров, Образуване, стр. 180 и сл. 5 Това е очевидно име на местност, която не е локализирана. 6 Златар-
ски, История, 1, 2. стр. 644, отнася смъртта на Мой сей кьм 976—977 г. Различимте мнения, изказани във връзка със
смъртта на Давид, Мойсей и Аарон, вж. у Петров, Образувапе, стр. 167 и сл. 7 За тези имена срв. Йор-
дан Иванов, БСМ, стр. 21—26; Златарски, История, 1, 2, стр. 637.	8 Първото въетание на Варда Склир
избухнало в 976 i. Вж. Schlumberger, L’epopec byzantine, I, р. 348 sq.
276
Scylitzes-Cedrenus
Скилииа-Кедрин
stayysvet, пата w) v id zov ’ Iovltoi,a juiprig, ev тд
TOTio-ftecia туд rPa,aETaviT^aga, povov Biabco-Mdr
flovb tov xal ’leo'ivvov дю/зеиЩхтод, tov vtov av-
zov, jtaod ' PabopyQov^ zov xal 'Po/ttctvov, zovvlov
zov ^apovy/.A xdi xaffiovmai uovoQypg Bov Aya-
(шхд (Ътавуд d Sapovyf. cvtog noZefaxbg av& {ко-
лод cov xdi руЬ&юте Elba>g yQEpEiv, zein' cPo)pai-
xcov oTQazEVfiaWJt' taig л@дд tov Sxfyyljv payatg
aoyplov/tEvwv abtiag т-vycbv xatsbyapE naoav тут
FxmsQuv, ov ftdrov @f>qxyv xdi MaxEboviav xai rd
r»7 OEUoaXovixy nyduycoQu, d^Zd xal & steal fav xai
‘ ЕллаЬа xdi, n.Elon,6vvyoov‘ xai noli/l q>£ovQia nctQ-
Еотуиато, aw ip’ to xoQVtpaiov у Лариса, уд
ro&? snolxovg UETCpxiosv cig та г/;? BovXya^ag
EvdoTEQa navEOTtovg, xal zoig xarafoyoic z&v Eav-
tov хатата&хс отоатгсотоу» avppayfiig ^xsfjzo хата
cP(i)f,iaieov pstyyaye Ье xal to As&pavov tov ayiov
1AyjL/iFiov, елюиолоо Aaciooyg удуратюагтод ehi
KajvGTayzivov zov UE.ydi.ov ха» ту uEyaiy xdi
лофтц avvobcp ящюгтод obv 'Pyyivep SxonElarv
xal Aiobtono) Т^яххуд, xai Eig tyv PlQ&jnav опе-
-fk-ro, Ei'fta yoav avrcp ta 'pofli/siay
*Apovaoifai be tovtov 6 tfaailEvg taw Etoyao-
psvaw yhyopevog, ensfasQ cntETivdgazo Tag Л£О1
tov Sx^yoov срцсп’-иЬад, zag "Papaixag afyioioag
bwiipFig ai’Tog th tavrov Eiopo/dp' ev Bov lyam a
eboxci notyoaolhu, BaQbav то?’ Фажа» eti t<~>v
ayflloyv bo/iEouxov ovza xal zoig Aoixovg scpovg
bwduzag pyb*agicnoag Aoyov. EioEQyofiEvog & ft
BcvlyaQia bid туд naQCi rif 'РоЬдлц xai тер ло-
тарер ’'E^qp, tov iidytoTQov Aeovtv. tov УЫмюу-
vov хатотиг EiaOE, tag bi'oywQiag (ртХаттыт hqog-
zdf-ag' avzbg Ье та f-iEza^b TQiabiz^yg, yng nalai
Zapbtxy Елозуораото, utevo. biEiOcnv xai tag лбу,-
pag, xal ev точ тблхр ЕтаяажерР Xsyopsvep vevo-
pEvog, e&eto ydcaxa, Ixeige те biEvciEtzo mcog av
ту nohoQxia туд Zaobixyg' yxovEco bl
xai 6 Xapovyl zag xoQvtpag zcbv xvxico&ev oqecjOv
(луЬд tpavsoav ydo cvpnlovdp’ xal ay'/Euayov еЬе1-
« In U fol 14v, 6 loco *Ioviiw: ’lovrlnv. e In U
fol I4V, 12 loco 'Pojftavuv: Pafionjl. у hi AC U fol
14vr 27post pttolleia additur: nitiov геаНм/от Kai ta-
victor btI tai uvoftazt avtnu t><’(iT)tsat’STOG.
a xara — 'Pa/t£rawzfac add. C b In U fol 14~J, Il
loco Bl.aiioa'&I (i/fov: BtaSio&laffov 21(pEV^ooi}Iai>i»- C.
c boptjQni xai — Sauovip. add C e ozoxovu,» C.
от брат си Самуил на 14 юли® в местност-
та Разметаница1 заедно с целил си род, за-
шото бил привърженик, както казват, на
ромеите или защото се стремил да завземе
за себе си властта. Само синът му Влади-
слав Иван бил спасен от Самуиловия син Ра-
домир Роман-*1’. Така Самуил станал самовла-
стен господар на цяла България. Той бил
воинствен човек, който никога не знаел по-
кой, и докато ромейските войски били заети
в боевете срещу Склир, той безнаказано ва-
хлувал във всички западни области не само
в Тракия, в Македония и земите около Со-
лун, но и в Тесалия, Елада и Пелопо-
нес. Той завзел много крепости, най-главната
от конто била Лариса2, чиито жители пре-
селил с целите им семейства във вътреш-
ността на България, и като г и зачислил в
списъците на своите войници, използувал ги
кати съюзници срещу ромеите. Пренесъл и
мошите на св. Ахил, който бил епископ на Лари-
са3 по времето на Константин Велики и който
участвувал в първия събор с Ригин Скопеле ки
и Диодор Трикски, и ги положил в Прес-
па4, където се намирали неговите дворци»*.
Императорът, който искал да си отмъсти
на Самуил за стореното, след като се отър-
сил от грижите си около Склир, събрал ро-
мейските войски и решил сам да потегли
срещу България, без да удостой с никакво
внимание Варда Фока, тогава оше доместик
на схолите, и останаиите изгочни вел-
можи. Като навлязъл в България през Родо-
лите и река Еврос5, той оставил в тила ма-
гистьр Мелисин и му заповядал да пази
проходите.6 А той самият, като преминал
през теснините и горите преди Триадица, на-
ричана по-рано Сердика, стигнал до едно мя-
сто, наречено Стопонион7, разположил се
на стан и започнал там да обмисля как да
обсади Сердика. Но пръенал се слух, че и
Самуил завзел върховете на око л ните пла-
нини, защото се страхувал от открито сра-
о В U: вм. юли: юни. А В U: вм. Роман: Гаврил.
т Добавка в U: като изд и гнал разкошен и величе-
ствен храм на негово име.
1 Тази местност се наричала така според името нар. Разметаница, десен приток на р. Джерман. Развалините й се
намират в местността, наречена Царичина, недалеч от Кюстендил. Вж. Иордан Иванов, Северна Македония, стр. 28 -41.
2 Според Златарски, История, I, 2, стр. 660 и сл., Лариса била обсаждана между 980 и 983 г. Според
Н. Благове, Българският цар Роман, МПр, г. VI, 1931, кн. 4, стр. 33—35, Лариса била завладяна около 990 г.
Р. Letnetie, Prolegotnenes а tine edition critique et commentee des „Conseils et Recits" de Kekautnenos, Bruxelles
1960, pp. 25, 58, смята, че падането на Лариса станало през 986 г.	3 За този епископ на Лариса срв. Жнтието
на Ахил, гук стр. 7.	4 За храма на св. Ахил в Преспа и изобщо за гр. Преспа срв. Йорд. Иванов, Цар Са-
муиловата столица Преспа, ИАД, 1, 1910, стр. 55—73.	5 Река Марица. й Събитията се отнасят към
986 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 669. Подробности за прохода вж. у П. Мутафчиев, Старият друм
„Траяновата врата", Сп. БАН, LV, 1937, стр. 101 и сл. 7 Дтопюум» или Щипонье се намирало на с.-и.
от да. Ихтиман. Срв. Иргчек, Пътувания, стр. 111; Златарски, История, J, 2, стр. 670.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
277
Л/а) xai лаУтойъг Evcbgevt^v, ei лсо± dvriffiEu}
fifaixpcu tovs Evavdovs' tv co df ravza Eyivf.no vat
toiovtos fp> тер fiaoilEi 6 gxohoq, ISiEqaroG 6 do-
/iegtixos W)v cyp/o)v rife dvctcos. ov ckd to рдауп
Ttjs i]hxlus KvvcoaTEcpavov }r.n>v6.ua^ov, алЕХс/Евта-
tos d>v то/ Aegvti up Ме/лссцгО) лцбоысл vvxtos
i]dr] xaTalagoiLGrfi тф paotXfi, xcu ava^EvyvuEiv
ote Toyioia лирЕхсд-ы, та аМа Zoyt&pEVov bfVTsga,
xcu- rip’ flacdAda. xaral-a^Eiv, d.s tov Mehociqvov
btocp^alfMbvws T/j (jcx.ci7,f:iq x&xeige usudvroc tigri
obv ta%El TUfklfp. ЬЬд&ЦСЕУ 6 ).6yos tov fiacikEU,
xai ага£яу7р> av&EOK EXifayv^fV 6 ds ^ароюц! Titv
аоуутахтоу ovciyjofyriciv cpvyip> cos’ eixoq slvat ivo-
толава$, fTCEiojisu&v aDgocos”- /tEpdAalay/iov xai
tforjs tovs те ‘Pcoftafovs хах&лкт^с xal crvyFtv yvciy-
xacs, xai то атдатблЕбоу xotegxe, xat Ttjs ало-
GxEvijs алаоту; iysvETo xvqios xal auvijs tqs fia-
oiAixfjs oxtprrjs xai tcov -iaoilixcov ладаоциму’ /16-
AtS de 6 (to.Gi7.Eys та gtevo, dteX&d&v sis Фаиялхн'-
zioltv дюосо^Етас й- ft ysvopfros, xal тот MeAig-
Gi]vcn’ dfCEtaxtvr/Tov srgc'ov xai IfmiGTEv&etcay
avTcp cpvXaxijv etu/ieIcos Trjgovyza, тер Kovtoote-
cfcrvo) EXotbogflvo ms ifEi'oaf.iEvcp xal ладааиср ys-
yovoTi togoVtov xaxov' ovros &. ui} Evsyxeov updeos
т-ip’ ёлке/-i>]Gtv, акР&и mc/1).ov TQeexvvd/ifvos xat
dixcua ovp.ftov7.Evo(u iGyvotguptros, tpdyxaat top
(tootasci did. Ti]v dvaioyvrrov старбтпра dvan^dijoai
ТЕ TOV &(K>VOV, XCU TO)V TQtyjJ)V ai’TOV xal TljS yf~
VEtddos laftopsvov хсааплбхки cis "'ф'. (П, pp.
434S0—438э)
99. Bardas Phocas in belio Bulgari co a Ba-
silio imperatore neglectus consptrationem
movet
Oi Ье tg)v 'Pcopuiayy uEyiotavES icip’ioiviES rep
paodei, о /лет Фсохиб Bclgdas xat tives ovv аотф
oti лед eis BovlyaQtav EXGigaTEvoac ЬлсдслбЕу
aurovs, tiT/d*ev KuqIjs loyiGa/tEPOS potpci, allot dv
xal allot di allovs uQon^axtopovs те xcu naoot-
vlas, о dk udyioToos EvGTcxdios b MaA-Eivos d>d to
au/icos ало xijs EiQijpEV»is txacgaTEias аполЕ/крНг-
vai, cvyafigct^evbES sv тер Хадоютф хата tov
olxov tov prydEVTos Ma7~.fivav. ie'tov ^Avvovotov
жение и or ръкопашен бой, и че той поста-
вил засади от всички страни, та ако може,
да навреди никак на неприятелите. Докато
ставали тези приготовления и такъв бил ила-
нът на императора, доместикът на западни-
те схоли Стефан, когото наричали Кондосте-
фан поради ниския му ръет и който бил
много неприязнено настроен към Лъв Мели-
син, отишъл при императора при падането
на ногцта и взел да го увещава веднага да
вдигне лагера и да отиде в престолния град,
като остави настрана всичко друго, защото Ме-
лисин се стремял към царската власт и вече
бил тръгнал към Цариград с голяма бързина.
Тези думи смутили императора и той наре-
дил веднага да дадат сигнал за вдигане на
лагера. А Самуил, който, разбира се, поми-
слил безредното отстъпление за бягство, с
викове и шум н ап ад нал внезапно" ромеите,
уплатил ги и ги принудил да бягат. Той за-
владял лагера им и сложил ръка на всички-
те им съоръжения, дори и на императорска-
та шатра и на императорските отличителни
знаци. Императорът едва преминал теснините
и се спасил във Филипопол. Като стигнал
там и намерил Мелис ин на същото място
грижливо да изпълняна поверената му задача,
той изобличил Кондостефан като лъжеп и
виновник за тона голямо зло. Но този не
приел смирено упрека, а станал още по-гне-
вен и продължавал да твърди, че правдиво
бил посъветвал императора. Това му дръзко
безерамие накарало императора да скочи от
престола си и да го повали на земята, като
го хванал за косите и за брадата.
99. Варда Фока съзаклятничи срещу Ва-
силий II, който ю пренебрегши! във
войната срещу българите
Ромейските първенци Варда Фока и някои
с него се гневели на императора, задето ги
пренебрегиал и не ги удостоил с никакво
внимание, когато тръгнал на поход срещу Бъл-
гария, други пък — поради разни унижения и
обид и, а магистър Евстатий Малеин1 — за-
дето позорно бил отпратен от споменатия
поход. Затова те се събрали в Харсиан2, в
къщата на споменатия Малеин, на 15 август,
« hi U fol /5®, 4 loco 6 bi- y'aiMvcp-. ryv ао/ч'тохкыг
sjisiOJtsad/v a&Qoa>s : 6 Si ^apovip- xai ’Aaotbv uity
T»;r itorvraxzov avayfoMicir q'vyijv Mg mvai ”гго-
wnc'aavTSg syi7tnj6v.ES.
В U EM. А Самз'ил внезапно: А Самуил и
Аарон заедно с Роман, конто пом испили за бягство
безредното отстъпление, нападнали.
1 Евстатий Малеин 5ил богат земгвладелец, чиито ичоти Василий II конфисковал ио-късно. - I рад
в Каиадокия
278
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
tirp'vS) Tfjq is1 tvbtxriwyoG, Bdpbav toy Фсохаг
алеёлог ^aniAea, ЬкЛЬтща is meqiD&ts/g avrqj teat
тех Лосята zifa fiaoiAeiaG угсорюрата. (II, p. 4389—lfi)
15-и индикт,1 и провъзгласили Варда Фока за
император, като му сложили диадемата и
другите отличия на императорската власт.
1U0. Basilius II in Thessalontcam expeditio-
пет facit
3AkoavUeig be tojv Eficpvltoyy stoAsuan' xat q-pov-
ribcov 6 /tamzetk, stive av dtafhfiai rd xena rov
SattovijA eox&tsi seal tovg aoixovg zondgyaG, oiti-
veg rats dnooraoiatG evaoyoAOViiEyov abeiar el'Ai]-
qoTtq ov tUXpd TUG TOJV "PcOfMlUOV buXQOXSfoG
гАилт/оат. equ^i ovv fig tosh f^Qq.MjG xal J/we-
bovlaG уоцпа, xai xaTEtoiv eig HEooaAOYtxyv, ста-
bebocov та EvyaQiGTiifua t<o pt!.yaAoadatVQi Луиту-
TQl(0‘ tXltCE TF I'QljyOQUiy Jld'/IGTQOV TOV laQfl)vtCT}V
aoyi-iv Aisttbv. bote агпер scat ozoarov d^idttayov
eq? ri) etpyetv koi атахблтео' tug t^ibijopaG rov
Saaovyl, avroG Ъ'лоит(рчрае xav ту daoiAtbi yen,-
LievaG avFtctr fig 'IfiYiQtay. (II, p. 447 - _14)
101. Bulgari in bellis contlnuis contra Roma-
nos perseverant
Tov bi- SduovyA ev.oTpaTFvuanoq хата (~)fooci-
AorbajG, xdi. to f.uv a/.zo 3T/.ijth<G fig Aoytjvc xai
Frsbpa; btcqueotoavicG, bliyovG be rivaG eIg escSqo-
uyv aypt tofGcatovbctiG avT-ifa акяощротое, enty-
vote ryv eqobov 6 bovt; pQijyoQioq тот .ulv otxeiov
vibv ’ Accor yv E3iFf.iy.>ev tbeiv xat xazaoxivtjfaat то
frlfj&OG xal ai'Ttp yi’u.oiv bovvat, ovtog be cmciJer
eiлето. 6 be EgsAfhhy xdi toig лооЬрбио^ сърлАа-
xi-tG xal rtt-ipatiEvoq eao&ev fig idoovG tovg loycvq
cteqiai^iJeig. tovto ok b Ipy'/’botoG euadsvy tfioy-
fiet bid zayicor rov st at ba zfjG at%ua/.<OGt(jG yAtyo-
uevog ехАитртбоао&ш. iil/a xai ovtog xvxacd&eIg
ило zcor BovAydpa,)’ xdi yrvvujfOG xat TjQfniKcoG
ayiOVlGtiuEroq 1'леОЕУ. ayyFA&efclfG bl TO) pO.GlAEl
Tljq TOO bol'XCG avaiTEGEOIG ЛЕ,11ЛЕТСП TVlCljG bvOEOJG
doy<..OV b pdyiGTpOG KixyqOQOG 6 (ivfyaroG' FfyOaOE
у do xal ovtog ттр’ ex BafivltbvoG qvyip> tteyedpe-
vog xdi rip’ tiaoiAtba xcadlolicnv. outig iv f-jeooa-
Aovixy ytroueroGi wel Eyvv) tov Sai югу/, ту zov
bovxbq I'QyyoQiov tov Taqtnvirov oqayy xai ту
dAcbcct tov vtov avrov еяацюрез>оу, xal bid tovto
rd те. (^ETTctAixd biafidvra те илу xdi toy llyvetov
^e()woudf.iEVov лотаибх, i^tnaAtco’ те xal ВоиотСаг
xal 3Attix.7]V EiGpidovTa re xal ev Ilelonoyvycfp
bid tov ev Kopiy fkj) io&uov, : al лаУта ravra
100.	Василий II настъпва към Солун
Освободен от грижите си по междуособ-
ните войни,2 императорът започнал да об-
мисля как да се справи със Самуил и дру-
гите местни воеводи, конто се били въз-
ползували от заетостта му поради бунтовете
и много у вреж дал и ромейските владения.
И тъй, като излязъл в тракийските и маке-
донските области, императорът се спуснал
до Солун, за да отдаде благодарное г на ве-
лико мъченик Димитрий. Там той оставил за
управител магистър Григорий Таронит, като
му дал и силна войска, за да отблъева и
възпира нашествията на Самуил. А самият
той се върнал в столицата и оттам отишъл
в Иверия3.
101.	Войната между българи и византийца
продължава
Самуил потеглил срещу Солун4 и распре-
делил главната част от войската си по за-
сади и клопки, а само една малка част пра-
тил да направи набег до самия Солун. Когато
научил за нахлуването му, дукът Григорий
изпратил синз си Ашот, за да види и о гл еда
войската и да му извести за това, а самият
той следвал отзад. Ашот излязъл и като
влязъл в столкновение с разузнавачите [на
Самуил], разбил ги, но попаднал сред засадите
и бил заловен. Като научил това, Григорий
веднага отишъл на помет на сина си, же-
лаейки да го освободи от плен. Но и той бил
обграден от българите и паднал след храбра
и геройска борба. Когато съобщили на им-
ператора за гибелта иа дука, той извикал
военачалника на всички западни войски, магис-
тър Никифор Урав5, който успял с откуп да
избяга от Вавилон и да дойде в столицата. Ко-
гато стигнал в Солун, той научил, че Самуил
се бил възгордял от убийството на дука Гри-
горий Таронит и от залавянето на сина му
и затова бил преминал Тесалийските теснини
и река Пиней и бил навлязъл в Тесалия, Вео-
тия, Атика и в Пелопонес през Коринтския
провлак, опустошавайки и плячкосвайки всич-
1 987 г. Вж. Schlumberger, L’cpopee byzantine, 1, р. 686; Успенский, История, III, стр. 288 и сл.
2 Става д;ыа за бунтовете на Варда Склир и на Варда Фока, с конто Василий II се справил сполучливо. Вж.
Schlumberger, op. cit., р. 716 st]. 3 Т. е. в дн. Георгия (Грузия). 1 В 996 г. Вж. Златарски, Исто-
рия, 1, 2, стр. 695 и сл. •’ За това лине вж. A. Dain. La _Tactiqne“ de Nicephore Ouranos, Paris 1937, пред-
говора и стр. 227—228.
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
279
bvjovvta xal Atfi^o/iEvov, apag xai avzbg /icra rarv
TIEQt, avzov GTQaTEVaUTCOV ХШ TOQ fytOiQsfaS biskfKbv
rov * О Av/алою xal ev Ларсссц уеус/aevoq, xaxsios
ДлсЬг rnv anoGKEvi/v xat sr^covov Aapcbv tov стра-
tov, Tip' (~)ETia)dav cbosiiOQig ovvtovo) biskOcbv xai
to rijs ФарскАлад леЫсгр xai тог ’Amfctvby buifag
лотаи6гу хата то %eiaoq tog Ллер%еюо лотаиог
mjyvvoi Tip’ отратолвЬЕсау, eIq Tt/V nspatav xai
ai'TOv tov Латхоиг/А avAi'Qo/iEyov. oufipcur yap олХе-
tcov vG'O’EVToyy eq ovpavov, xai tov яота/iov nlv/pt-
ftvpovvzog xai ttslayt'CcvTog, аявумпато то vvv syov
т/ ovunloxiq. шХо .udyiurpos arco xai хат co tov
лотаабу ятрюхоят/аад, xal rtva tuxov srpaw btov
bvvarbv ЕаЕ<у&хн tovto) лЕраиоШ/уси, aystpag vvxtos
tov GTQOTOV WEpOlOVTO.!, TOV ЯОТа/ЮУ xai TOIQ fflSOl
тог Ла/tov}/2 auE(Muv<oQ xadt-vbovow елаIf)ЕтаГ xal
ЫрЬ^ОРТШ fAEV OQV&fJLOV XQEaTOVQ, flT/^EVoC apOQ
aAXT]V cmibstv тоХи^оаттод, tnlt/yi/ bs xal avrbg b
Ла/uovr/X xal 6 tovtov vibg 6 'Pcnuavug fia&sfatg
яЛт/уаТс. xal ЁоДимзау dr, si pi'/ тоТд tfxqoic gvli-
pi^aviEQ tavrevq exeivto cog te&vetote^ xal vvxrbs
EatySVOUETT/Q ЕЛа&ОГ btabpiiVlEQ EIQ та Ь(УЦ ТОП’
AizvM&v, xaxEtf)sv bid тагу xoQVy aw tow Totwivyy
oqecov btElDovTEQ тот Utvbov 6<f-jO(bfh]OfO> tv Bova-
yaoeg. 6 pidyiGTQOQ tovq atyuaZcuTOVQ cPco/w.Iovq
EAEvfirpcboag, gxvAevgqq (Ye xat toI-q яе-ооттас
BovlyctQavQ, btapnaoag Ье xai rcur лоАеиМ-ОГ отра-
ТОЯеЬоТ XUl n).OVTOV ОТ1 л).Е1СТОР HEQlfiaAopEVOQ,
ovv Ti] стратш езиуе&о^ег sig (^EGoaAovlxTjv.
() Ла/iovi/). Ье jiqoq та olxsiu dvaocoilslg yau-
fipbv dyer at tri тГ/ avrov Dvyazpl ’ АосЬтг/v xbv tov
Tupowirov vtoVy raw bso/icbv EAtvih'pci)Gaq‘ ярое
tovtov yup т/ ласд° tponixcbg ЬкавЬетоа EQaQtiv
saeity г/яыАес, si ui) rout lung a&cp ovvarfflEUi.
exteAego.q Ье tovq yauovg ехле,tarsi met avT-Y/q tov-
top eIq Avpodyiw, sal t/wlaxfi таг/а vY/g ycbpug- 6
b's exeige yt.v6usvoQ xal tY] ovevyep xotvoloy^ad/iE-
ros xal лЕизад i/vbysi /дет* avrffi Eig тад sr тер та-
лер cf'v/.axT]g ydtjtv ла^алАЕОтоад сРсо/югхас три/-
QStg, xal btavTnrv sig tov fiaot^Ea avaaio^swi, rt-
Illp/EIQ /ldyiOlf)(K X(.l I] TOVTOV GVfycyoQ tcVUTlf, bl£-
хоркзЕ bs ovtoq xal у/зациата ewderov nvog, etoq
тазу sv Tty , IvuQayjiii, Sq-vo^aIo-v тогротю, глюуутг-
ustov ^af)abcvvai tI/v tov AvQivr/jcrv лб/лг rep
p‘aoi/.Eif el Ti/u/^Ett] avrbg те xa‘ ol bvo vtot avrov
л(пр1ХЮ1. у pap tie at bk tov fiaoiAEajQ ttuteasts tu<
vnooyEGEig лощом pE^aiOjOfO'ToCj лроЕЬб-th] тЬ lip-
ки тези места. Тогава и Уран се вдигиал с
войската си и като премии ал през подно-
жия! а на Олимп, стигнал до Лариса, където
оставил обоза си и само с лековъоръжената
си войска прекосил с ускорен ход Тесалия,
преминал Фарсалската равнина и рекаАпидан1
и разположил стана си на брега на река Спер-
хей.2 Самуил пък лагерувал на отсрещния
бряг. Но поиеже паднали поройни дъждове,
реката придошла и се разляла, та не се
очаквало никакво сражение в този момент.
Обаче магистърът, като огледал горния и дол-
ния край на реката, намерил едно място, през
което смятал, че може да се премине. През
нощта, като вдигнал войската си, той преми-
нал реката и нападнал спящите безгрижно
Самуилови войници. Много голям брой от
тях били избити, без никой и да помисли за
защита. Ранен бил и самият Самуил и синът
му Роман, като получили тежки рани, и щели
да бъдат пленени, ако не се били смесили с
умрелите и лежели като мъртви. А когато
настъпила нощ, тайно избягали към Етолий-
ските планини и оттам през върховете на
тия планини преминали Пинд и се спасили в
България. А магистърът, като освободили пле-
нените ромеи и съблякъл падналите бъл-
гари, ограбил неприятелейия лагер и с много
богата плячка се завърнал в Солун с вой-
ската си.
Самуил пък, като се спасил в страната
си, освободил от тъмница Ашот, Таронитовия
син, и го оженил за дъщеря си**, защото тя
била влюбена в него и заплашвала, че ше се
самоубие, ако по закон не бъде евързана с
него.3 Като направили сватбата, Самуил го
изпратил с нея в Дирахиум, за да от-
бранява областта. Ашот отишъл там и като
се споразумял с жена си и я предумал, из-
бягал с нея в ромейските триери, конто плу-
вали наоколо, за да охраняват това място.
С тях той избягал при императора и бил по-
четен с титлата магистър, а жена му — с
титлата зпети.4 Той му занесъл и писмото
на един велможа от Дирахиум на име
Хрисилий, който обещавал да му предаде
града, ако бъде почетен заедно със
двамата си синове с титла патриций. Импе-
раторът потвърдил с писмо, че ще изпълни
обещанието си, и Дирахиум бил предаден на
« In U fol Or, 26 post i) скис : additur: avrov Mt- «Добавка в U: Мирослава.
ооовла/За.
1 Дн. р. Вризия. 2 Дн. р. Аламана. 3 Златарски, История, 1, 2, стр. 714, бел. 1, изказва пред-
положение, че бракосьчетанието не е станало вреди 999 г. 1 Т. е. придворна дама. Има колебание дали
титлнте С«пот^ и лсло/л/а, която била дадена по-късно на жената на Иван Владислав, са равнозначим, за-
щото титлата ссютг/ ciarotKia се давала само на припцеси от императорского семейство и с нея те имали право
да участвуват на нмператорските нрисми. Вж. Brehier. Les institutions, pp. 124 125.
280
ScyJitzes-Cedreijus — Скилица-Кедрин
(fdxiov Evor.a^U'i яагоЫир тф JaipropijA'p, nal ol
tov Xqtxst}Uov viol ттгситупо TTcaQinioi, exeIvov
qtfiacavroG xu.taoTQFipai т/р’
Tovtfp тф xq6t<<) HavXos pdy>ai@oc 6 Bid fids,
dvijQ alm ev f)ECGalovinij та ттотта, xal Мала-
xijvdg xQtoTOOTtafldQiog bit owsuti xcu лбусо ёр,-
ztq&ttcov, дифЬу&ЬтЕд изд rd Bovky6(Kov q-porovv-
teQ pEapxioihyjav, 6 иёг llaStiog ffe ri/v ev 6)pq~
XTfoicp nrdiada, 6 de Ма)мюр>бд Eig Bv£o.tuov.
tovto ла/i-Eiv (fo^iy^evrsQ xai. Tiveg т&у ёгл rijg
’AdqiavovmlEotg IXIovotqloi xoi OTQanjyixaig apyaTg
dt/U3iQ&ipcirTFg did to fyrortivfdku, ты ^.apovtp.
nQOGFQQV^OUV, б tlEV Ватат{У}С ^.n.TOlX(t pOVOS df'
BaotAEiog б ГАаВад. ov tov vlov 6 fiaakvg xarsiQ-
£e xal fxi TQEig oAovc Evtavrovg xaxEtyEv, situ
dns).voE. tote nal тер ируоти BevETiag yvvaixa
voiupov еЬсохеу n fiaoi/svg tijv ftvyaTEQa tov *Aq-
yvQov, ddfAqTjv f)E 'Pcouavov tov fierd таЪта fiact-
A.EVG(B>Tog, to eiivog сотые тлолоюбритод. Esrvutuaro
df~ xat etoffotep ev Воолуа&а did ФсДииююлблеак
о {jaotAEi'g, ravTTjv q-govgeir vdE-ae Tov лсауяхюу
(n)Eodoj(>ondrov. xai .то/2м тму fv Т(яг(Ь(т‘Ср cppov-
qicov катаетtipauevog Elg MoavronvAiv.
Tcp df jqif ffFt, ivdixTudvoe ty, dvvapiv fia-
QEtav ёхлёиярае 6 ffaoilevi хата t&v яедау tov
Aipov BovXyaQOifdv xdorQcov, duyqyoi'g Eyovuav
tov mxtQixiov BfEodwQoxdxov xai NtxvjqoQor ярси-
TOona'fraQiov тот Euyiccv, ттр> те ttEydhp' eiIe FIeq-
c&Adflav xal ti'/v pixpdv xai n,v Пл(сяо£о&, xal,
doivi/g xcu TQOTtcuovxog f] 'Pawaixi] олегоотцое
dvvapig.
Tip di- budvn лаЛ(у etei fbi&oi xazd Bovlyd-
Q(ov о fiaitAEi'g d d &Eoua^.ovixijg, xal луиоЕррбт]
avTtp \o^QOf.vi]Qogu 6 тцд BsQQotag хата()%ыу", ла~
патриций Евстатий Дафномил.1 Синовете на
Хрисилий били почетени с титла патриции,
понеже той бил вече умрял.
По същото време2 * магистър Павел Вовос,
най-видният от жителите на Солун, и прото-
спатарий Малакин, човек забележителен по
своя разум и красноречие, били наклеветени,
че са привържевици на българите, и били
преселени, Павел — в Тракезийската равни-
на, а Малакин — в Цариград. Някои знат-
ни в Адрианопол, отличили се вън военного
командуване, се платили да не ги по-
стигне същата участ, ако бъдат заподозрен»,
и се присъединили към Самуил. Те били Ва-
таций, който [избягал] с цялото си домочадие,
и Василий Глава, който [избягал] сам. Импе-
раторът задържал сина му и го държал цели
три години в затвор, а след това го пуснал.
Тогава4 императорът оженил дъщерята на
Аргир, сестра на бъдещия император Роман,
за управителя на Венеция и така спечелил
този народ на своя страна. Императорът на-
паднал и България4 през Филипопол, където
оставил на гарнизон патриций Теодорокан.
Той разрушил и много крепости около Триа-
дица и се върнал в Мосинопол.
В 6508 г., 13-и индикт,5 императорът из-
пратил силна войска срещу българските кре-
пости оттатък Хемус под предводителството
на патриций Теодорокан и на протоспатарий
Никифор Ксифиа. Ромейската войска пре-
взела Големия и Малкин Преслав6, както и
Плиска и се върнала невредима и победо-
носна.
На следиата година7 императорът пакпотег-
лил срещу българите през Солун. Към него
се присъединил управителях на Верея До-
бромир". който предал на императора гра
«/л U fol 7т ,9 post Mndt,x«>v aadhur-. rn
toi 1'aiun’tj/..
bop^opt]f><4 C
*. Д&бобче e V: женен
Вл ц~еменниий на Самуил.
1 Тева е станало вероятно в 1005г.. споре;) Златарски, История,!, 2 стр. 727—728.	~Обаче според
Златарски, История, I, 2, стр. 714, събитията се отнасят към 999 г. ° Това станало през пролетта на
1001 г. Срв. Златарски, !, 2, стр. 715 и сл.	4 Според Златарски, История, I, 2, стр. 716 717, тук става
дума за две действия на една и сьща акция : Василий ще да е чакал в Мосинопол (Гюмюрджина) какъв ще е ре-
зултатът от похода отвъд Стара планина. 5 Това според Скилица е станало пак в 999 i.. защото 6508 г. отговаря на
999'1000 г. Вж. обаче Златарски, История, 1, 2, стр. 716. fi Днес се оспорва тезата, че г. нар. Малък Преслав
се е напирал при с. Кадъкьой, Тутраканско. Вж. С. Георгиева, Разкопки на обект S в „Горно градище’ при
с. Кадъкьой, МАИ, XV1I1, 1952, стр. 259 и сл.; Кр. Миятев, Славянский город в древней Болгарии, Ву-
zantinoslavica, X, 2, 1949, стр. 259—267; сыцият, Предварителни проучвания на Кадъкьойското градище,
ИЛИ. 1952, стр. 243—258.	7 Това според Златарски, История, 1, 2, стр. 717—718, е 1002 г.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
281
gat^ovg xal rip' noAiv тф ficiGilEi xal саЛ-йлатод
TiurfteiS-16 <5? td ^EQ0ia cpvlatTCOV Nixolaog, ov
f^'lXOALTFdV VjXOXOQt^O.LlSVQl did. TO 0Q(X%t! li]S TjllXlOg
EXOAOVV, ЕхЦбрСОд OJ'TEl%E xal rip' ЁЛЕУТуРЕурДгТр)
avicp уеу^бтсод vstsq--sQE sioAiogxtav. cpiAmlucog 6s
tov 0aoiAE(og XfnjGa/EEVov avrp salco to fpoovgiuy
ней avrdg 6 NixoAtrgag’ xal psroixioag Ixsidsv
rovg Bovlyaoovg 6 fiaedsbg 'Pcopalovg <pi)luxxEiv
ёлёот^ое. xaj. ravra dgaoag tvtavsioi лдбд n/v 0a-
oiAtda, ктаубрЕгод pstf savrov xal rdf Ntxolagav,
ov xal Ttazoixioripi eti^oev. dAA3 d0E0a(ov утсбит^д
ovtog tv/lov, ёхек&еу алоддад, tAa-fisv avaoto&slg
лдод rov .Za.uovf]At xal per avrov slfribv exoAujqxei rd
^EQ0ia. alia TiaAtv 6 fiaotAEvg ogrg hwpayete rip'
rijg лсДвсод eavoe TtolioQXtav, ддаорф XQtjaauevov
tov NixoAir^a ovv тф ЗсщогУТ)!. dAA’ ovx Eig rslog
disfyja 6 илютод’ 16%rp yog nvi Рсоршхф тседслЕ-
ogiv oweAtjipliv), xal лддд tov 0aoiAEa беорюд dy-
&f!q sig (pvlaxip’ svs0Afyffr} ev JCaivoTavuvovjTolsi
nEutyilElg. 6 <>e fiaoils-bg EA-dxbv Eig GfrraXtav та
ev aii. i] <pQov<na qfy siagd rov ^apovijl xoaaoxa-
cysvxa dvcoQ^tiioaro, xai rd лада tojv BovAyaQrw
xarE%6pEva EXsroAiogxtjuag rovg ah' BovAya&ovg eg
rov XeycipEvov psrooxiaE BoIeqov, <pqovqco’ 8k h<
sraai xaxaAtstdiv dgiotiayov hnay^l^ev sig xa Asy6-
peva Boctyvii' cpqovqiov dk та Водтр'и &й лЕтдад
плохоpav xEiutvov, dtijg xaxaQQEi to xijg 1(ргт}дток
30crgofiov vckng, &td ygg xaccoffty p£ov dif-avcng
xdxEiGE siahv vsiodvopsrav. xal Isiel fify kxovolcog
naQEbidooav kavrobg ol svSov, noAtogxia tovto xa-
TEoys. xal rovrovg opoicvg Eig tov BoIeqov dxoixi-
оп?, ДОоода <5e tovto cryvgcoo<iuEvog dgioloycp, Ёла-
veiuiv sig 0soualovtx^v.
rO 8k tov (pqovqIov xardgycov Agogavug, dvip>
ziolspiarijg, хрипато xai xrp> ©Eooalovix^v utxijoat,
ImvEvoavrog 8k tov 0aoiAE<og figpocaro yvvaixarip>
ihiyaiEQa tov nQunov tcov HEQi0azaQiwv tov vaov
tov d&Aoq'GQov Aipnycgiov xal лаТбад eg avrtfg
soys 8vo~ lira ало8дад Idfco, xal evtev^ei tov xi/-
v. In U fol 7r,II post zi/i^&p/g additur. 6 SeiyvKoAv-
Sqov труАихтат» Azjpt'vgioG о Taymv&G, Istei p,7j ntgofiSlSov
zip' jtohv, Tj^lcoos Se ExypiQTjGijvca avriit [га] ovv т<Ъ moi
avzov т^акёуан, vsrsx^toQTjoev о jidoilevg, atpijxt S'avzov
ovv т<Ъ ovv avzoj ozQazio siqog tov Xapovip. dtplSEQ&ai.
да1 и получил титла антипат.® Но защит-
никът на Сервия2 Николай, когото пора-
ди ниския му ръст наричали с умалител-
ното име Николица, му оказал смела съпро-
тива и безгрижно издържал наложената му
обсада. Обаче императорът се заел упорито
да превземе крепостта и успял, а пленил до-
ри и самия Николица.3 Той изселил оттам
българите и оставил ромеи на гарнизон. Като
свършил всичко това, той се върнал в сто-
лицата и отвел със себе сн и Николица, когото
почел със званието патриций. Но непостоян-
ният Николица избягал оттам и като са върнал
тайно при Самуил, започнал да обсажда заедно
с него Сервия. Обаче императорът бързо
дошъл и освободил града от обсадата, а Ни-
колица избягал със Самуил. Но в края на
краищата вероломникът не можал да избяга.
Той попаднал на един ромейски отред, бил
заловен и отведен при императора окован
във вериги, а след това бил изпратен в Ца-
риград и хвърлен в затвор. Императорът
отишъл в Тесалия и възстановил разруше-
ните вече от Самуил крепости, а тези, конто
били в ръцете на българите, превзел чрез
обсада и преселил българите в така наре-
чения Волерон. Като поставил силна стража
във всички [крепости], той се върнал в така
наречения Воден. Воден е малка крепост,
разположена на стръмна скала, през където
се спуща водата на Островского езеро, коя-
то тече скрито под земята и на това място
излиза отново. Понеже жителите на този
град не се предали доброволно, [императорът]
го превзел с обсада. И тях той изселил във
Волерон, после поставил силна стража в гра-
да и се върнал в Солун.
Управителят на крепостта, Драгшан, войн-
ствен човек, поискал разрешение да се за-
сели в Солун. След като императорът се
съгласил, той се оженил за дъщерята на
първия от епитропите4 на храма на Победо-
носеца Димитрий и от нея имал две деца.
По-късно той избягал и бил хванат, но със
« Добавка в понеже защитникът на Колидрос®
Димитрий Тихонас не предавал града, а искал да му
се разреши да излезе заедно с войската си, императо-
рът се отдръпнал и му позволил да отиде при Самуил.
1 Верей (дн. Бер) била завзета от българите след 996 г. 2 За превземането на Сервия, което ста-
нало проз последнего десетилетие на X в., вж. Lemerle, Prolegomenes, р. 23.	3 Според Златарски, Исто-
рия, I, 2, стр. 719. бел. 1, този Никулина е същият управител на Лариса, пленен от Самуил в 983 г., който
запазил обаче имотите си като български болярин. За този Никулина вж. и Г. Цанкова-Петкова, Югозападните
български земи през X] в. според „Страте г и кон а" на Кекавмен, ИИБИ, VI, 1956, стр. 595—596, и Каждан-Ли-
таврин: ВВр., XX, стр. 286.	1 Преводът на яедфат&ою^ с „първият от епитропите" е съвсем несигурен.
Тълкуването е на Златарски, История, 1, 2, стр. 720, бел. 1. 5 Колидрос е вероятно дн. градец Килиндир,
който се намира на юг от Дойранското езеро, на изток от с. Мачуково и на север от Солун. Вж. Златарски,
История, I, 2, стр. 277 (Дол ьлнения).
36 Гръцки извори за българската история, т. VI
282
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
6ectov twvEj(,fOQ^9]. xal 6evteqov mw6eds ouqigk
dtpsifty. xal sTEQa 6s rsxva 6vo sxoufaas to rplrov
dais6pa, xal	(Р'Еииокотис&Г].
T&v 6s NwfiE&x&v xal ’ Awpa&v ’Anaficor
dstv&g tijv те xotArfv Stujfay xal avr^p’ хататре-
ydvrcov Tijv 3AyTl6%£iny, Toy pf.iyiGXQOV NlXlfpdQay
tqv Ovpavov 6 frwdevG apyovra3Avzioy,Eiag exnsu-
7T,Ei. 6ia6oy,ov avrov rife Osooalovliajg лелоарлсод
xov staroixiov Aafll6 тот *A(MaviT}p'. ft de Фмл-
TlQVTloksi TOV ЛрОЛООЛа{1(1рЮУ У&9)ф6(Х»> Tov 2t-
<ptar GTQnrrijyEiv ёта^Еу tov fysobtopoxavov did yijgaz
лараа^оа^ЕУОч». 6 6f ,иауютро£ Кихлурброд 6 Ovpa-
voq kv Avitoytiu. y&dju&FOb xal dual xal rpicl u’i-
%a(g cvpaikaxel? KiorpiTi'iTtj тф t&v ’Aoafioiv
стратцу& xal tqe>j>c1uevoq SuiEtosv fjovytav ayeiv,
xal та лрауиата sfc (ja&Eiav Etpip’ip' xal yatyvi&-
GOV LlEtljyayEV.
'O 6e p'aot^EVQ хата то елсоу etoq lv6ixTuiivoQ
if' EXOTQaTEVEt xaxd Zfrd&’jys, xal sqf olovc oxich
изр’ас E\u<pAoyw&}oag тр лспаебра’а atpEt xara
XQUToq rfjv лоЛ1Уа. ev 6e vij лоУлорхса ovtoq лроо~
tjdQSVEVy 6 JEauovty. Ev^iavoj yjpiyjapsvoG odoTstoQlq
EntTv&Exat f$ eq odov Ttj ’zldptoj'cn’SToZet ипт’ ai'Tifv
T7/v fjiispav тф x'.'tuijosajg vifc c^spdyvov &eoto-
XOVy xal TtfV ТЕ латцуурп’у 1ftt£ ElCb&El Etl]cla)5
TF.lsiG&a' бтцлохЕ/^у aiQEt E$ai<pv?]S езплвгкор, xal
fsiav sioAAi'p’ илврлощоа pesos йлЕвтеуеу sis та tdia. б
6s tiaoikbg Tip' BtbvvrjV fitika холок; oyvpoiadpsvos
етюз'г^л^еу aatvrfi els rrjv flaui/J.di>y ev no daevat
лаУта та ft лоо1 BovfcyaQtxa ((.Qcvpia ds/ro»' xal
xaTaurpFfpopcvos. rfi szoht ds t&v ^иолиоу syytaas
svqs леону 3A^tov tov лотароа, ov vvv Bap6dptov
ovotiatpvoi?, xarsoxtp'oifisvov duspiprats tov Sa-
ttovijA' ^aQQcnv yup тр ллцрцбоа tov лотарооу
xal &s ov diufiaxos to vvv s%or eusrac, тф/л&то
apeX&s. tlvos 6f t&v otqtziout&v лброг Fvpdvro?
xai 6i avrov tov fiaotAsu dtnfJifidmvTOS, 6 uev
Sauovifi t& aitpvidico хагаллаугк srpvyev apsra-
tjrg£.TTt. Е)лур$у} d’ f{ тобток axtjvi] %cu to 6?mv
атратблвбоу. (VsysipiGE 6s xal ттр1 лдЬт ran- ^xo-
застъпничеството на тъета му бил опростен.
Той за втори път избягал и пак бил помил-
ван. Родили му се оше две деца и той из-
бягал за трети път. И когато го заловили,
набили го на кол?
Понеже нумерийските и атафитските араби
страшно нападали Долна Сирия и самата
Антиохия, императорът изпратил магистър
Никифор Уран за архонт на Антиохия,3 а
за негов заместник в Солун назначил патри-
ций Давид Арианит. Във Филипопол пък по-
ставил за стратег протоспатарий Никифор
Ксифиа, понеже Теодорокан се оттеглил по-
ради старост. Магистър Никифор Уран,
като отишъл в Антиохия, влязъл два-три
пъти в бой с Кистринит, военачалника на
арабите, победил го и го принудил ла ми-
рува. Така той въдворил дълбок мир и спо-
койствие в страната.
На следната година, 15-и индикт,3 импе-
раторът се отправил на поход срещу Видин
и го превзел със сила след цели осем ме-
сеца обсадал Докато той бил зает с обса-
дата, Самуил с бърз ход нападнал ненадей-
но Адрианопол на самия празник Успение на
пресветата Богородица.4 Той завладял с вне-
запно нападение и пананра, конто ставал
ежегодно при стечение па много народ, и
като събрал много плячка, върнал се в стра-
ната си. А императорът, след като укрепил
много добре Видин, върнал се в столицата
без загуби, като опустошил и разрушил
всички български крепости по пътя си.
Но когато наближил град Скопие, намерил
отвъд реката Аксиос — която сега се
нарича Вардар/7 — Самуил да станува
безгрижно. Тъй като се уповавал на пълно-
водието на реката, която по това време не
можела да се преброди, той небрежно бил
разположил лагера си. Но един войник на-
мерил брод и превел през него императора.
Поразен от внезапното му появяване, Самуил
ударил на безредно бягство, а шатрата му и
целият лагер били взети. И град Скопие бил
a In U fol 8г, 14 post tijv Жу/.п‘ addixur; fvfio. хси
tq)v Boviyaoixtov ao/dvreof SishslyJIv t/ no/.vjiEioic, rig
усю uyyeior mapxZif&f-s брАиугтес то piithxvr яЪо diic
TotiTot' EoflsvrvoT. p In U fol 8 е', J post oyotiaZovot addi-
tur: 8ia To vno Baolvi zov Sxl.ijomi	ла/cuffs xotTij;
pETOXFV^fjvtu. f.rDa rvv fisvir ff atzEiai.
« Добавка в U. Тогава се проявила и голямата
ОИИТНОСТ на българските началници, конто събирали ми-
дийския огън в едно голимо гьрне и по този начин го
гасели.rf Добавка, в U' Тъй като Варда Склир я от-
клонил от старого й корито н тя тече сега там.5
1 Както отбелязва Златарски, История, 1, 2, стр. 72], бел. 1, между иървото падане на Воден и самата
смърт на Драгшан са били изминали няколко години. 2 Според Яхъя Антиохийски {Барон В. Р. Розен,
Император Василий Болгаробойца, Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского, СПб 1883, стр. 41.23.35), Никифор
Уран бил изпратен в Антиохия в 1000 г. 3 Т. е. 1003 г. Вж. Златарски, История, 1, 2. стр. 721.	4 Ус-
пение Богородично се падало на 15 август (сега 28 август). 5 Обяснението на автора, че името Вардар про-
излиза от името на Варда Склир, разбира се, не отговаря на действителността. За това име вж. Йордан Иванов,
Аксиос-Велика-Вэрдар, стр- 27 - -28.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
283
тйоя tqj fiaoiAEi 6 tuvtijs uQXfiiv зтаца tov JLoh
tiovijl TszayfiEvos rPtofiavo^y 6 JJetqov ph> fiaci-
Ieios tcov BovAyaQaw гчде tov (Че BoQfooi** ftteltpoG,
Zvjuswv Ti7j zov я&тлом uvdpan uetovou.og-O'eTq'
bv 6 fiaciAEiK; dxcbESaiiEvos rijs пПосцоеоесо^ ла-
TQtxidv те xuia xal ттоаотбытот, xal oTQanjyeiv
ЕХЛЕ1СЛЕ1 'Af/vdoV.
9Еке1-№еу 6 paoufbQ Stafids eoxetoi &Qos tov
IIeqvixov, ov <ро1а£ 6 Kbaxoas, dvrjQ aQiuros
та zrolEpixa. tv o> xqovov ovx oAiyov дищнчрас
X(il lltuT EV 3lOMO^y.i(L OVX OAtyOV (17T,Of>uXiUV, tbS
syvo) y.fjEiTTov viaoyov moAiOQxias то Е»п\иа, xat
ovrY d Киюцлк &(1)ле1сн£ i/ alAais ftrooyeaiv tua-
/Лоо его xal ЁлаууеЦцп., arcEth] щк ФсЬляогяи-
Air, ехесОеу те araoas djiEtoiv tls KwvoTaviivofciu-
aiv\ (IL pp. 44%—4562).
102.	De clade in Clydii angustUs a Bulgaris
accept a ei de Gabriela Rada miro loannique
I 'ladisla vo regnantibus
r() bt fiaoilti'S ov (Ч(ЁА1ле xaf) txuorov trviavrbv
tidtibv ev PovAyaQia xcl rd fv siog'i xeIqcdv ti xal
Ьгроу' 6 ^apovijA (Че at] bwdpevcs тап> ivwitfanv
dvTi.^oisioiiai iitjAe TtQos Ёрщиут} ttdr/rp’ avuarijvw
тф /.шалы, alia sidvToltw &oavou.vvos xat ti/v
oiy.Eiav axiu/v d^opdAAiov, tyvoj T(vK)ois x<d boiy-
yots EjctxEiyioai то икр n<r sis t,}v ItovlyaQiav
tTnodov. E’bbis ост <os e&os del tio dooilel hid.
too AEyoutTov Ki pda .idyyov xai tov K/^ibiov
^oiEiobat тас SieAevofiq, таиттр' Eyvto т/р’ bvoyto-
oiav ExiTEtyioca xal tgj fia.oil.Ei anoxAEioai ттр>
E.bobov. tfQaypOV OVV doUTjoduEVOS ElS EVQOS xoli,
xal Q vAaxas ev «игф a&onysxEis fatumjaas, siqoge-
psvE tov рп<л).Ёа. dipixoiisvov i4e xal tovtov xai
a^onFuiaoapEvov Eioodov, In&teQ avTEiypv
yEwairoQ ol q'vldooovTES xal tovs r’ta^ouEvovs af
vziEQbEidcov fo’ijQovv paAAovTEQ xcu rtrfidioxovTEC, xal
« In U fol 9r, 4 post тгп'ясготг [Sky/., p. 456, 8J addi-
tur 6 fd, Safinvip Alikovs ‘bsic et голые esiixt^Eioie tov
tiovxa 0ecca7-' tlMp ’litinvap’ лаг^яют тот Xa2£or el to
'’Ofjoei'.
предаден на императора от Роман,* 1 син на
царя на българите Петър и брат на Борис,
наричан и Симеон по името на дядо си и
поставен там от Самуил за управител.2
Императорът го приел н като го почел за-
ряди решението му с титлата патриций и
препозит, изпратил го за стратег в Абидос.
Като пре мина л оттам, императорът потег-
лил към Перник, чийто защитник бил Кракра,
мъж отличен във военного дело. Той пре-
стоял там немалко време и в обсадата из-
губил немалък брой войска.3 Но като раз-
брал, че крепостта не се поддавала на обсада
и че Кракра не отстъпвал нито на ласка-
телства, нито на други обещания и предло-
жения, върнал се във Фило по пол. Оттам
тръгнал обратно за Цариград.®
102. Пораженпето на българите при
Ключката клисург. Царуването на Гаврал
Радомир и на Иван Владислав
Императорът не преставал всяка година
да навлиза в България и да опустошава и
разорява всичко по пътя си. Самуил не мо-
жел да се противопостави на открито поле,
нито да излезе на явно сражение срещу им-
ператора, а търпял отвсякъде поражения и за-
почвал да губи силата си. Затова той решил
да прегради с ровове и огради пътя на импе-
ратора към България. I I понеже знаел, че им-
ператорът обикновено навлиза през така на-
речената Кимва Лонг и Клидион,4 той решил
да укрепи тази теснина и да прегради до-
стъпа на императора. И тъй той издигнал
много широка стена5, поставил на нея си-
гурни постове и зачакал императора. Когато
той дошъл и се опитал да навлезе, защитни-
ците оказали смела съпротива: стреляли от
височината на стените и така ранявалн и из-
бивали напиращите [неприятели]. Императорът
бил вече изгубил надежда за преминаване,
« Добавка в U [/<&-« Скилица — стр. 456,8}! Като поста
вил засади на подходящи места, Самуил хвапал в плен
лука на Солун, па грипп я Йоан Халдиа.6
<t /tooloot) C.
1 Според Яхъя (Барон Розен, нос. сьч., стр. 34^—31) Роман бил повторно пленен от Василий в 991 г. и
умрял в Цариград през 997 г.; Златарски, История, I, 2, стр. 723, е склонен да приеме годипата 99! като дата
на пленяването му. 2 Н. Благоев, Българският цар Роман, МПр., г. VI, 1931, кн. 3, стр. 26 и сл., в кн.
4, стр. 37 38. приема, че Роман наистина е царувал и е бил пленен, както казва Скилица, в 1003 г. 3 Съби-
тията се отнасят към лятото и есснта на 1004 г. Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 725.	4 Според Йор-
дан Иванов, Беласицката битка, 29 юли 1014 г., ИНД, III, 1911, стр. 5—6, К1р,^а Бп'уос е влашко име и ще
да се е намирало при с. Макриево, Струмишко. Клидион пък отговаря на с. Ключ, което се намира в тес-
нината между Бедасица и Огражден.	5 Това е било т. нар. „дсма“, дебела стена, която преграждала да-
лека теснина от сдиния до другия край. Според Згатарски, История, I, 2, стр. 731, бел. 1, тази стена се на-
мирала на р. Струм ина, под с. Ключ, при високия бряг, наречен Куфалница. 6 Според Златарски. История, 1,
2, стр. 726, Халдиа бил пленен също в 1004 г.
284
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
qdq аявугаюто тф ^a.otXei fW/Sog, NtxiypQQoG
б Etqiag т»?? ФгА/лэтотбАесо? tote отдат^уоп’ тер
fiaotfai cvvzai:d,uEVOG, xal avrov uev nQocfib>sa>
xal OVVE%ElG ZTQOOfioMtG TCp dEfHLTl ttOQEyyvifoag,
ovtog 6e Arievcu (риса?., si mos	AwxxeMg
ti SiaTtfid^aob&i xai (jcotqQ/ov, тот &SQi ovtqv elXtj-
(fiCOG laov VTTOOTQECfEl, xal 7lEQlf.)6EVOfK TO ZlQQg
usGi]ii(i(iiav xEtfiEvov rov Kividtov tnp?]2(daioy nQoGt
о Balaf}icTava xarovo^a^ovoi, xai TQuyvTioQiaiG
xal civodiaiG yoifudusvoG, xf)’ tov 9Iov2ioi' firyvog,
e^iVEu^GEi ф>, ayay&Ev Etgaiq-v-qQ ры’ diaiaypov
xal dovztov хата vcozov yivsrai tcov Boviyaomv
ol 6e тф) dnyootkmiftcf) xaravtlayEVtEG tqssiovtoi
vtqqg cpvytyv. xal 6 &aci).£vg fiovayffiv diaQQ^ag to
TElJfjOG E'dfcoXEV' E71EGOV Oil)' Ttoilol, xdl По2Лф>
srfaiovg еаЛсооаг, poiis tov Sapuoviji. diaqvyFtv
dwrflsvroG t&v xivdvvov ovvEQyta tov idtov vlov
yEvvatcoG tovg etuovtog VTiods^auevov, xal iTtncp
tovtov tsttfiifidoavToc xat eig to XeyouEvov TlQila-
nov to cpQavQiov anayaydvTOG* 6 6e fiaoiievG tovg
EalooxotciG tcov BoviyaQC&v aticyi tog is', cog tyaciv,
ovtag yiiiddag аЯЕТырЛсооЕ, xal Exaorqv sxazoVTada
Ttsst/jQcnUEvajv vep evog fi&votpildipioe odqyeicbat
xeIevuog eig tov ^auovtji. faioptspyiEi. o?<r exeivog
dyixv&vptsvovG хат dorihudv xai rd^iv bscopsvoc:,
xdi to ndbog ovx evcyxcov vsavadoG xai Evy>v%(OG,
i.Ei7ta&vtdq Xal ихдтф fiaAAsTai xal eig уф' JibneC
vdari ds xdi .uvqoig oi s&iqovteg zqv yivoqv uvtov
-dvaxaiEoapsvoi dvEVEyxsiv pixQvv jiEJwiqxaoiv' avs-
vsyxc'ov ds vdcoQ TtiEiv EHEgtftTjOs ipvyoov. iaficbv
ds xal sucov еМрр&т] xa^diaypcp, xai «era dvo fyie-
qog -&r^GxEip. noQaiapfldvEt db tqv BoviyaQcnv
aQ/jyv 6 vibg avrov Гсфдо)! 6 xal 'PcouavoG,
рангу fAEV xai luyjv'i tov TtaTQOg vstsqexcuv, qiQovrf-
cei ds xai biavoia яоИгЪ Л&лбрвуод, TsyftstG тф)
Safiovr]iv d-w Ttvog aiyuai.WTidoG AaoiGGatag.
yg^s db хата zijv is' tov Sente/ifioiovd tiyvoG, fsu-
vEfitjoEt iyf. xal руЬ* о2ov АгилтЛт^сбаад bvtavrbv
ucpdttETai eig xwyyeaiov E&l-bcov, гтссоа *Icjo6mv&u
tov xat BAadiG-&i.af}ov tov vlov 9Aoqc6v, ov ovtog
ArtjoxEiv fieiiovra zov tfavdrov dnsivTiyboazo*.
a fn A C et U fol 10T, 1 loco : BelAcnCav. В In U
fol 10r, 24 post	additur: rata vijv Ptetip' rov
'Oxtco^Qiov pr/voc. v In U fol JO^ 1 post tg> Saiim’i}}.:
3Ayadrje tij? dvyatQOQ *Icoavrav zov Xgimqilcv tov iv
AvQQayi(,t siQcotEvovtog. $ In U fol [0v, 3 toco Senrep-
PQtnv: 30xtto^Qura. E io U fol 10vt 3 post a^EjAUQtvcato
additur : и yr. 8i yvvaixa о ‘PaSoptjQog tijv dvyateoa toT
XQahj OvyyQlac;, ovx ccS" olouai 26yoi~ ifumjos тагтцг xai
astsSlfo&v iyxvpova t'i8q sf avzov yevopirqv, ij/aysto 8i
BiQqvqv tijv xavcooatav alypaXtozio'dEioar er Aaglact).
когато Никифор Ксифиа, назначен от него по
това време за стратег на Филипопол, го скло-
нил да остане там и непрекъснато да продъл-
жава пристъпите срещу преградата, а самият
той казал, че ще отиде да потърси дали
някъде не може да направи нещо изгодно и
спасително. И тъй като взел своите войници,
върнал се и заобиколил намиращата се на юг
от Клидион твърде висока планина, наречена
Балатистас, и като минал през стръмни и не-
проходими места, на 29 юни, 12-и индикт/
внезапно с викове и шум се показал от ви-
сочината в гърба на българите. Уплашени От
внезапного му появяване, те ударили на бяг.
А и императорът разрушил изоставената сте-
на и започнал да ги преследва. Мнозина
паднал и убити, а Още по-голям брой плене ни.
Самуил едва можел да се спаси от гибел с
помощта на сина си, който смело отблъевал
нападащите. Той го качил на кон и го отвел
в крепостта, наречена Прилеп. А императорът
ослепил пленените българи — около15000,2
както казват, и като заповядал всеки
сто ослепени да бъдат водени от един ед-
иоок, изпратил ги при Самуил. А той, като
ги видял да идват в редици с еднакъв брой
хора, не можал да издържи това страдание
храбро и спокойно, а му призляло, причер-
няло и той паднал на земята. Присъству-
ващите, който се мъчели да възвърнат ди-
шането му с вода и благовония, успели малко
да го свестят. А той, като дошъл на себе
си, поискал да пие студена вода, но когато
взел и пил, получил сърдечен удар и след
два дни умрял.р Властта над българите поел
синът му Гаврил, наричан и Роман, който над-
минавал баща си по мощ и сила, но далеч
му отстъпвал по мъдрост и разум. Той бил
син на Самуил5' от една лариска пленница.
Започнал да управлява на 15 септември/ 13-и
индикт. Но не изпълнил и една година, и бил
убит, когато отивал на лов, от Ароновия син
Иван Владислав, когото самият той бил спа-
сил от смърт, когато щял да загине.*
а В U: Беласица. г> Добавка в : на 6 октомври.
г В U след Самуил стой: от Агата, дъшерята на Йоан
Хр и си лий, началник* 3 * на Драч. В U вм. септември:
октомври. f Добавка в U: Радомир пък, който бил
женен за дъщерята на унгарския крал, я намразил по
неизвестна причини и я прогонил, когато била вече
бременна от него. А той взел Ирина, красивата плен-
ница от Лариса1.
1 Т. е. 1014 г. 2 Според Cecaumeni Strategicon, ed. Wassilievski-Jernstedt, Petropoli 1896, p.
14—18, § 49, те били 14 000.	3 Хрисилий e бил всъщност кмет. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 680.
4 Към това място в текста на Скилица има, изглежда, една неточност, която се иоправя от добавките на Ми-
хаил Деволски — Гаврил Радомир бил син на Агата, а „ху ба вата ларисчанка“ му е била жена.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
285
Про тос Ье zavza yEvecDai, Heotyvldyzov tov
BoTavEtazov oipyeiv ®Eoexilovb<-r)G paa tov ’Apia-
VlT1]V Л€«<7 |У«?'ТОь Aafilb О Л’EGTOQtT^G, ElG TCOV
лара BovkyaQoig p&ya dcvapEoyv vnapycov, pEzd
dwdpECDG adpas каста ®tooaA,oviKt]G ЕклёрлЕти.1
лара tov ^арос)]Д cig ovvavzf/GaG 6 ®eoqrtA.axtog
cvv тер vicp МщацЛ xai cvpntaxds трёлес те ката
kootog, ней. telav notify xal cu%ua?,o')TOvg coyvooG
^pocrtafiopEvoG дшхорёСа тф paoilei noliopKovvzt
to ev t?7 xteioovpq. tov KaeiMov дёра. то дера
de, cos eifnpai, diafiaG 6 fiaciAFvg кота Етросрлс-
zgava ylvezai. ней, ларЕотцоато per <ppovpiov to
Kalovpsvor Maz^ovxiov, Ttj STpovpniz^Ti дё. лроо-
eyylgov, peed dvvapEOJG d* Енлёрлес тот Bovaveid-
tt]V ®eo<pi'^aKzov tov доска &Еаоа2.ор[кт]$, слЕр-
fiijyai Kei-evoas tovg ’ev 2лросрл1т£и flovvovGf ней
та ev Tais хат” avzovG f'dols лерло/фоси dep<aa,
kg.1 EvnoQWTOv астф 'Heiva zl/v яро$ &eooalovi-
нтр> ayovoav odor' d de длеМЬ’УУ ovvsxcopiffi?] P^v
ev тф eloiEvat лара t&v голое/ vAoxqvvtcov Bov).-
yapcov агерлоЫогсод diEl-fyelv, рёЛЛсот de tiqos tov
Васнлёа лак.г олоотрёсртту ретп то та лриотетау-
peva n?.T]QO)aai ле^сплтес лбхо-с ел «£тф тостер
лроонадтуиёуы^ ней ivedpEvovoiv ev rivi елтргукет
OTEvexcopia" ev ?) EioEAfl&v ней лоутотЧеу лерт тогр,-
gDeig xal avco^EV ело ЙВоуу ней t6~cdv ftoAldpe-
vog, pydevos apvvaa&at dwaperov bta zi/v луктсо-
utv xal to zfjs oTEvoycoQtag adiEsodecTW, aizos re
л!лхе1, p?]de tcug ofaefaK yepol dwry^dc XQTjoa-
oBaia, на1 noXv pepos ovv астср с/лтЫето tov
отратос. алер и/гусВётта тер ^actlei яоМл/е avzov
ётёлХт]оет afrcpiag’ o-frev кат лроисотёрсо yyjpeiv
ося expivev, аХ'£ vnoeKpeipejg vjlBev e/G та Zayo-
pia, ev&a to Atav дусредтатот tdpvzai (ppovpiov
6 AIeHvihog^, bit tivos лётрад idpvpEvov xpt/pvoiG
xal (papay^i fiaOvzaTaic лоутс&еу еотЕ'рспчорЕгту;'
ev ф> ol лерсу сброс латто&ея' xawfpvyovTEG Bovl-
yapot дВуа zo)v *Pcoualcov EfppoVTifcoy. wqog ov?
о ^aoiXevs ^Epyiov ziva berouiav, evu. tow olkeio-
Tfizcov auzcp ftcdapiyiidAcov, ёклёрлее, avdpa еуюг-
v/fiv} те y.c/i deivov е1леХу, dnoneipcdpsvcs z^g yv(b-
pz]c avzcov. octog d’ ekeioe yevopsvoG км лоИас?
yoyotipEVCG ju^avoko'^av; pezadidct^ai ioyvoE tovg
° In u fol Hr, 8 post yptfCaaiiai additur : zov ‘Pa8o-
ptjpov zif 1-6‘,'ХЦ i.v F.stE<fF-Qsto та tovtov lyytavros Iyyar,a.
Преди да се случат тези неща, по времето
когато Теофилакт Вотаниат бил изпратен за
управител на Солун след Арианит, Давид
Несторица, един от българските велможи,
бил изпратен от Самуил с голяма войска
срещу Солун. Теофилакт ги присрещнал
заедно със сина си Михаил, влязъл в бой с
тях и ги разбил напълно. Той взел голяма
плячка и много пленници и ги закарал на им-
ператора, който обсаждал преградата при
Ключката клисура. Като преминал през пре-
градата, както вече казахме, императорът
стигнал Струмица и завладял крепостта, на-
речена Мацукион1, която се намирала близо
до Струмица. Той изпратил с войски и со-
лунския дук Теофилакт Вотаниат, като му
заповядал да премине височините при Стру-
мица, за да опожари преградите по пътищата
към тях и да му отвори удобен път към
Солун.2 Този тръгнал и българите, конто
пазели тези места, го пропускали да преми-
нава навсякъде безпрепятствено по пътя. Но
когато се канел да се върне отново при им-
ператора, след като изпълнил зап сведите му,
той попаднал на поставените за тази цел за-
сади, чакащи в една дълга теснина. Като на-
влязъл в нея, заобиколен отвред и обсипан
отгоре с камъни и стрели, той паднал убит,
без някой да може да му помогне и без да
може да си служи с ръцете си поради тяс-
ното и непроходимо място«- Заедно с него
паднала и голяма част от войската. Когато
това било известено на императора, той се из-
пълнил с голяма скръб. Затова и не се решил
да продължава на пред, а се върнал и при-
стигнал в Загория3, където се издигала из-
вънредно здравата крепост Мелник, изградена
на една скала и опасана отвред със стръмни
и много дълбоки пропасти. Българите от ця-
лата околиост се били стекли в нея и съвсем
не се интересу вал и от ромеите. Императорът
изпратил при тях един от своите стайни слу-
жители, някакъв евнух на име Сергий, чо-
век умен и красноречив, за да опита разпо-
ложението на духовете им. Като отишъл там,
«Добавка в U: Като Радомир го изтърбушил с
кописто, което носел.
а OTQOV^lzClj С. Ur}.VlXOS С.
1 Според Йордан Иванов, Беласицката битка — 27 юли 1014 г., ИИД, 1J1 (1911), стр. 9, Мацукион
трябва да се идентифидира с дн. с. Мачуково. Златарски, История, I, 2, стр. 737, намира, че с. Мачуково не
се намирало на пътя на Василий. Затова той предполага, че или става дума за с. Макриево, което се нами-
ра близо до Струмица, или пък че в средновековието имало крепост Мачуково, близо до Струмица, чисто на-
селение по-къспо се е преселило при дн. с. Л1ачуково, 2 За делата на този византийски пълководец срв.
Аталиат, тук стр. 185 и сл., откъс 10.	3 С името Загория тук е означена областта на югозапад от Пирин.
Вж. Йордан Иванов, Беласицката битка — 27 юли 1014 г., стр. 11. Срв. А. Иширков, Областното име Заго-
рия или Затора в миналото и сега, стр. 80—81.
286
Scylitzes-Cedrenus -- Скилица-Кедрин
то бёот, хал та oxrza wraZteuEroi's
srapabovvai тф) fiacikt t.avToiz xcd то crQoi'Qiov
oik ano^E^ifiEVos б pamtevs xoi. g^ocpQovtjcdffsoe
aSifxiQKraK, xal cppovodv тф ipQovpico t>}v dpxovoav
аухатата£ае> ttETsfhj гтрдд AIogvvovwoAit' et >] dia-
ytnai тогтср xcd 6 roe 2a,uovi]A dyysiAErai flava-
tog xard rijV xiY tov 3Chaa\ufa>ivv pvivoz. xai
tivfti'Z 6 fiaot^z dsiaoaz tx ^Iogvvovhoaecog xcltei-
uiv eiz OtuoaAovlxrp^ xtixei-Det алеют eiz ZZeZa-
vovinr, ufiSft Avpaivujievos: ra,v ev лоосу, 42z’ i)
йота лтало^аад та ev Bovteaico fiaolAetct tov
Pafipti']/.. neutyaz 6e- oiQiatav ZEiQovrat to q-QovQwv
UqiA&tov xai tov Лтглпит. exeiOev xaxa/afi6.vn
тот Т^Е'(УУ(Ъ’ AtyoutTOv лотси tor, от G%E6laiz xal
ifvAdxotz ^E<yvf>juT]ftEvotZ •buj.jiEfTdfjttz thrdvETotv eig
то. Bob}ya. xdxElhtT ti} &’ tov Чатотсцяот ртрнк
fjAdtr EiG (-)£O<jaA0Tixip’.
'*Eoqoz 6” t:iioTo.vroz fa&jTQ&pE яа/jy slz BovA-
yafjiur, xal тф cypovpicp тсЪт ВсбгрчЪт vtQpoicztf
Е:с/ Паи ат ;’do ovtoi, ti'/v siqog paoiAEa ctIgtiv алад-
rijodiiEvof, aQ4< хата сРаша[оут> cLiicf хаотепфу
о?'г е г TTijGiluetoz лоАюохют ijrayxaoE ziigteig
Aapoyrnz eavTovz tyxeiofcai tovg et6ov‘ о pc miAtr
tv T<p Bo^Eyco iiCToix(caztlt xal eiequ 9 QotfQta tivE-
уЕтцад 6vo tr тсЪ uEG(p тт/s 6oiozoMiaz, (dr to uev
КадЫат tbvoiiaGb rd tY ^teqov ayiov ’IIaIot, юё-
oineipfr eig ('jEGGa.AovixTjv' tv fj 'PcopavoG11 6 xai,
J a fifin'} A Aid vtqg сРаща1от %ei(x>thi/Tov Aovacogw
xai vsioTayiiT vtug'/veitui. о Af ггтолтл^оа? тд. yQajA-
пата, tov suitqixiov NiXTjquQOT tov Sufiav xal
Каутститтлтот тот .-hoyevip’, it era tov Boto.veiAti]v
UTWrrijydv ysyovora &FoociAOvb<Tf;, tistd SvydftEtoz
ЕХЛЕОЛЕ1 EV T)j ydtQCJ. TOW dfoyMvGJV0 , CO»' T.ipr
лаоаг /лроааЁтспт ехе1тт}Г yrjv xcd ti}v лбЬм ли-
Aiopxot'vTtnv tcp&uus xai » fiacuevz, xat tov лар-
QEovTG. rij ж57н uErozETevoaz лотарот, xal та &e-
рЁАю Tao’ TEiyjtbv t^QQt'^az xcd t-vla xcd еня^/ОтоТ’
az/.?/i’ vAtjv faofiaMbr toiz dpt'yuaoixal лТ>р Eufja-
Acdv, TpfZ rfyz хаталр1]п11етс^, хатеотоЕтрЕ to rsizoz,
OTtEQ iddiTEZ It tvdoV 7CtM>Z IXF.olciy ((fcT* О^О^Ч-’рМОИ7
etqA^ovto, xcd EavToi'G лапебсбоот ol'V тер q-oovpicp.
(Врут})] UEV vtv ..ioftETiavoz 6 Kavxcb’ozt dvijQ
Aio'doTrjz xai toj VafiQtrjA GvuTtdoEdpoz, xal "Uait-
« In U fol Ilv, }1 loco iaioTfjTtf'E—,ue oixtoag : хат'
avii/t' TijT y/»/< at tov атуаХот nof'ijit'rov ft i'/ vt>ov li.^vvv
nttfii.-afir та Нобтра a al тоге отхуторас т,мтт}^ ti; тог
RoIeoov uFufaijCFv. 'Pcjitaiovs id art3 агтсЪт ту stoZa
oitti;Toaa$ Evaif^ne roi'S xaAov/.ih’ovc yoiTaoczovs,
i>stc «rt>owrrc»x y.al <7 ortxoi’S d» г7.?/у,мгл ds tf у.al бйп-
отагсс. ii In U fol 1IV, 18 loco ‘Pioftavf's. ^Paitoutjws.
той успял с много предумвания да убеди тия
хора в по треб ното, именно да сложат оръ-
жието и да се предадат на императора заед-
но с крепостта. Императорът ги приел и по-
чел достойно и като оставил в крепостта
достагьчно гарнизон, върнал сев Мосинопол.
Докато бил там, съобщили му и за смъртта
на Самуил на 24 октомври. Императорът се
вдигнал веднага от Мосинопол и се спуснал
към Солун, а оттам отишъл в Пелагония,
като не опустошав ал земите по пътя си, а
изгорил само дворците на Гаврил в Бутели.
И като изпратил войска, завладял крепостите
на Прилеп и Щип. Оттам стигнал до реката,
наречена Черна, която преминал със салове и
с надути мехове, и се върнал във Воден, от-
където на 9 януари1 отишъл в Солун.
С настъпването на пролетта2 императо-
рът се върнал отново в България и се на-
сочил към Воденската крепост, защото жи-
телите й, като изменили на верността си към
императора, вдигнали оръжие срещу ромеите.
Прочее той здраво обсадил града и ги при-
нудил да се предадат, след като полу-
чили гаранции. 11 гях изселил пак във
Волерон", а в средата на теснината издигнал
две други крепости, едната от конто иаре-
къл Кардпя, а другата — Свети Илия3, и
се върнал в Солун. Там Роман/7-Гаврил му
пратнл чрез един безрък ромей обещание за
покорство и подчинение. Но императорът се
отнесъл подозрително към писмото и изпра-
тил в областта на Мъглен войска начело
с Никифор Ксифия и Константин Диоген,
който станал стратег на Солун след Вота-
ииат. След като опустошили цялата тази земя
и обсадили града, пристигнал и императорът.
Той отбил реката, която течела покрай града,
и като подкопал основите на стените, хвър-
лил в изкопите дървета и други леснозапа-
лителни вещества и ги подпалил. Когато
горивното вещество изгоряло, стената рух-
нала. Като видели това, обсадените обър-
нали на плач и молба и се предали заедно
с крепостта. И тъй, заловени били Дометиан
Кавкан4, велможа и съветник на Гаврил,
« В U 6.4. се върнал — във Волерол; В самая ден
на Велика събота той превзел Воден с првстъп и нре-
селил жителите му във Волерон. На тяхно място той
заселил в града ромеи, тъй наречените кописносци,
хора диви, безмилостни убийци и разбой ници. /> В U
ем. Роман  Радомир.
° роумигозг С iibique.
1 1015 г. - На 9 април, според Златарски, История, 1, 2, стр. 746.	3 Тези крепости се нами -
рали в теснината между двата склона на плаиините Ниче и Дурла. Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 746.
4 Кавкан може би не е собствеио име, а старобьлгарска титла, която била запазена и в Самуилова България.
Вж. Aloravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 156—157.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
287
о aoycov MoyAfiwv, xai eteqoi dvv acrat лоАлоЦ
xal Амос noteptavfys ovx oAiyoq. rovq pev oi>v onha
dvvaiiEvovs xtvciv «? 3 * Аил()их<1У1аз> exsceusiei 6
fiaodefc, rov r5e лоьлоу ovorpEroxb] 7abv dutajiayrp
vat TtQOGETa^EVf EUJT(M]O-&9:jvat f>E MU To (p(JQVClOV.
EciltO XCtf ETEQOV fpQOVQWV * EviblUl XSXATjpEVOV,
yEicovovP Toiq ^[oyAtvctq.
HpEQQ Hk ЛЕЦЛХ.Г} rptEV 6 уЕ1О(>ТрГ{1Оь * PtОUCU-
os, e%cov xal №$&1К,ута<?’ ’Icnarrov tuv BZaHi-
ofl'Adfiov, vlov \4ayo5r, inayopevos xal yQaupaca
thjfovvra qovFvH-ipnii. bst avrov top Pal-Qii)A ev ты
IIetqicxui xal tijv nacav e^ovotcv eis eovtov
pfftevExHijvai, rmojryovpFvd те ттр> siq^iovgov vtio-
таутр1 xai Hovacogiv &Ны$а&&ся лцое ibv ^aaiiia.
ozteq avayvobs 6 fiaotAsvs, xdi yQvoo^mXioic yQtip-
poxiiv rd doxwvra лютхообрерое, олеотелле лдод
rov 3Iwdwtjv. xai pET bliyas ndiiv fpiEQas Encodj-
XEV 6 TETpljpEVOS Tip' %UQU ' PopdlOS, yna/f(K
xopigcov ’Icodwov те xal tgjv aezdvrcor BovAyaQUK
v^tjxo'jvs thtoAoyovvuov xat HovAovq yEVEodat tov
раойеоу?' jtqoo&jqvti Hf ты ffaaiAei xal Kuvxdvo-q
d udEAqbg lopEGTiavov? tov tv AloyAerots aAovroq'
ov q'li.oTiu^Gd/iFVoq Hid npijs цуег. еле1 He eyvtu
tOv 'hoaWTp' Иолы xai sxEQtvoiq ygmparra rd уциг
фЕУта xal ravavrta aw илиуууЕгто Hiuvoov/ievov,
ihiavEotfJFipE urdltv stqos Bovf.yaQluv, xal В-;1]Лат/р
oas rijv TTEQfytoQTW ’Ocroofiov xtd rob Уаюхоа xal
rijv лвНыНа JlEAayovias robs uXigkolievovs латтас
(dtFxvTpAov Bo»AyaQov>.’ dnEvw ovv axQi tijs ~w-
Aeos 3А%ц1дос, ev f] rd fJaGiAEta tow (JaoiAEaw
i'Hqvvto BovAyaQuiq. xat rip’ л6ло> ла^аХа/Ьву xcti
лагта xctiujq Hta-O'sis epeaIe xal лСооояеоы f>aHi~
£fjv xal тту; stqus то AvQQfiyiov dyiaafhu' eHeito
у do Ttjq E7iiHt]uias avrov rd exeioe. egk piv yciQ
Tovpa iaqa xat tuw dyyordrco SeQiilag uequw цоуе
Bi.adipriQbq*’ b txl ff-vycaql rov Supovtyf xtjHeoTifi,
"In A, U fol 20r, 14 loco D-F^dsicititc: frgdvna,
? In U fol 20r, 25 loco Kavxai’o; 6 dfaZyvs 4o«f-
OTitnov : Geobfaifoc 6 l\^yu.vi)Q 6 dJif/jpoc; ^tipustiavtrc xai
MF'.iTcovos t In U fol 20r, 27 post additur: fa xal
vszf.oxFto 7tp (fcioi2.Fi dvF/.f:tf tov B2.(uito&l/itfc>v’ a nd>v 8f esii
Iicvl.yaoka ovv ro> ^egdsiovTi rov ’Fcodn’ov, yai тут otya-
ytp’ avrovoyijoai <>7 F.lActzi Swtiois vsioxAasd'ytt. тга(7 avrov
о у direrai ^ати го JStowhov гЫтруоют, did(fc>/.is d Tinos
Exalsitn dvExadsr, evQa у tod Меодинюн еттЛеп1Ь( очаугр
In U fol 20v, 17 loco flvyaroi r„v Sapovy/. : Drva-
roi lieoltdxjti Tov Hiatt ovi)}..
управителят на Мъглен Илица и много дру-
ги велможи, както и доста голям брой вой-
ници. II тъй императорът изпратил в Аспра-
кания годните да носят оржие, а останалият
нестроеви народ наредил да бъде разграбен
и да се изгори крепостта. Паднала и една
друга крепост на име Енотия1, съседна на
Мъглен.
На петия ден пристигнал безръкият ромей
заедно със служители* на Иван Владислав,
Ароновия син. Той носел писмо, с което
Иван Владислав съобщанал, че е убил Га-
врил в Петрискй и че е взел цялата власт
в свои ръце. [С писмото] обещавал също да
изяви на императора подобаващата му по-
корност и подчинение. Като прочел писмото
и като потвърдил решението си с хрисовул,
императорът проводил пратеници при Иван.
След н яко л ко дни ромеецът с отрязаната
ръка отново се върнал с писмо от Иван и
от българските първенци, конто заявявали,
че са готови да станат поданици и роби на
императора. Към императора се присъединил
и Кавкан, братът на Дометиан'*, който бил
пленен в Мъглен. Императорът го приел и
го имал на почит’’. А след като разбрал, че
Иван е написал писмото с хитрост и ковар-
ство и че мисли обратного на това, което
обещава, той се нърнал пак в България и
като опустошил местността около Остро во,
Соек3, както и Пелагонийското поле, осле-
пил всичките заловени българи. II тъй той
стигнал до град Охрид, където се издигали
дворците на царете на България. Като за-
взел града и наредил всичко добре, той ре-
шил да продьлжи напред и да стигне до
Дирахиум, защото тамошните работи се ну-
ждаели от поисъствието му. И наистина,
докато Владимир, който бил женен за Са-
муилова дъщеря*', справедлив, миролюбив
а В U ем. служители: служится. В U вм. Кав-
ка и, браты на Дометиан: Теодор Кавкан, братът па
Домстиан и Мелитои. т Доаавка в U: Той бил обещал
на императора да убие Владислав и отишъл в Бтлгария
заедно с Ивановии служится, който бил подкупен с
подаръци и щял да извърти уГ-ийството, но бил убит
от него вСтупион1, където живеел. Това място ио-рано
е наричано Девол. Там именно било извършено убий-
ството на Теодор. й В U вм. Саму иловата дъщеря: Са-
м у мл оват а д ьщеря 1’еодо ра<
° TotfidAtas C. ll filaityitTiws C.
1 Дн. Нъте (Нотвя) в Северната част на Мъгленско. „	- Дн. с. Петърско на брега на еднонме иного
езеро, което се намира ю.-?. от Островското езеро. Според Йоан Ставракиевия нревод па „Чудесата на св. Ди-
митрий" Гаврил Радомир бил убит в Соек. Срв. З-iatnapctcu, История, I, 2, стр. 752—753, н Прнтурка 13, стр.
857.	3 Дн. с. Съботско, Мъгленско. 1 Има някаква неяснота около това име, което може да се отъж-
дестви с Щип или със Стоб на р. Черна при вливането й във Вардара. Но пък нито едното от двете селища не
се е наричало някога Девол. Срв. Златарски, История, ], 2, стр. 757.	5 * * * * Теодора-Косара пила женена за
зетския княз Иван Владимир, а Мирослава били жена иаАшот.
288
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
dyjjp елахуд xai eiQijvtxos xal &QstyG avTEyopsr
го?, yQEfdav Elye rd £J’ AvQQayja>‘ IvtEidy de 6
lafiQiqk лада tov 'laxZwov ЛлсоАето, xai gvtog
KaQaon&’drril'ElG мм toig oqxoiq marewas лаоб.
tov aIayivvov bG&EiGtv avia) did Aaflld tov aQyj.-
Елюхолоъа BovlyaQiaG inmar svsystQioE xal fiard
,uixQvv (тЕо<рауц, ло)ля eIje raQajov xat xAdvov
та Ixeige лоаурата, syxEifi&ov xafll 1ха.ст7р> xal
did отоатууая ло1лам,£ tov ’Iittavrov xai di eo.v-
tov лаку eAeiv Ti/V лблсг' xai did tovto tpovi.£ro
fih' 6 ftOGiAEVG олеЩеТу xai foriftijaat, btayMih]
de. di ahiar ovx a/.oyov" fatEQ'/jopEVGG yaQ kqog
3AxQtdaa хатЕ/лпЕ xaromv perd яЛ/jftovG {jtqqtico-
тая lix'ooyior orgatriyov tov Гога%1&ггр> xai 30qe-
gttjv лосотоила&одют tov aiypdAaJzcv, хатитдеу&г
xEAevaaG rd nedia UsAayovias’ ovg ti.Ao%i/oavreG
BoaAyaQOi typvTEG OTQatiyydv tov Чрат&р’, q~aVE-
QcoTaTov avtiga xal dEdoxifiaojiEVOv, dvaigovGai
ct&PTaG' tbv тг] Лилу ovyyjit&EiG 6 ffaoiAEVG елагё-
отецоф eig Il€Aayoviavf xal tov ’Tfidityjv xaiadga-
pcoV xai dobras dmfjA&ev ev (~)&jGalovixy. xoxei-
t)ev dtEfhi eig AloovvovstoAtv, хата SiQovunafyig
Aaov nFxouq.wG ifysfuiva eypvTct. tov siutqlxiov Да-
ft i ft tov 3AQiarrnjy’ og alqvib'ioyG Emqav&G eiIe to
q.QovQiov о (^t'QfdT^a xaTovofia'Qstai. xat eteqov
ла!.а> лабу хата тая ev TgiadixQr] фдиадкиу, e^oq-
yov Eyovia тот Eicpiav, ехлерлеС xal ovtog dk та
ev toig fatal #QotG лапа xaraGTQE^'dfiEvoG eIae
KoAioQxtq rd едина d Bo'idw xcAsiTHt. (pp 457,(—
4644)
103. Bulgaiis subiectis Basilius II praefectum
Bulgariae instituit
Toy de. firpxff etei, IvdixTUOvoG id', алаоа$ t?]G
ftaot/ddoG 6 ffaoitebc <jgieioiv eig TotadiT^av' xal
TO TQOVQlOV HeQWXGV KEQlxaiHG IG STloAlOQXEl, тая
Evbov те xaQiEQa>G xal ExbvptuG dycovi'^ouEvcov,
xai noll.tbv Pa palwy тлтбутая" &p olaG oyftotf-
xovra xai tf ffpsQac HQuoteiaQifaaG т-rj noliOQxiq,
a In V fol 20v, 21 loco /iafiiS tov aoyisaioxosiov:
’Itoawov tov ao^eotxos.
и добродетелен човек, владеел Трималия1
и земите в самата околност на Сервия, в
Дирахиум царувало спокойствие. Но след
като Гаврил бил убит от Иван, Владимир се
доверил на клетвите, конто Иван му предал
посредством Давид, архиепископа на Бълга-
рия® предал се и наскоро бил убит2. То-
гава там наставал голям смут и безредие,
защото Иван често пъти чрез военачалници
или пък сам всячески се стремил отново да
завземе града. Затова императорът искал да
му отиде на помощ, но го възпряла основа-
тели а причина. Защото, когато отивал към
Охрид, той оставил в тил стратега Георги
Гонициат и пленения протоспатарий Орест
с множество войници, като им залови дал да
опустошават полетата на Пелагония. Но бъл-
гарите, предвождани от военачалника Ивац,
твърде виден и изпитан мъж, ги хванали
в засада и избили всички. Обзет от скръб
по тях, императорът се върнал в Пелагония
и преследвайки по петите Ивац, стигнал в
Солун и оттам минал в Мосннопол. Срешу
Струмица пратил войска под предводител-
ството на патриций Давид Арианит, който
се появил внезапно и завзел крепостта, наре-
чена Термица.3 Друга пък войска под пред-
водителството на Ксифиа пратил срещу кре-
постите при Триадица. Като завладял всички
крепости, разположени на открито, той пре-
взел с обсада крепостта, наречена Боной.4
103.	Василий II покорява българите и по-
ставя управител на новозавоюваната
страна
През същата 6524 година, 14-и индикт5,
императорът, като се вдигнал от столицата.
отправил се към Триадица. Той обкръжил
крепостта Перник и я обсадил, но защитни-
ците й се сражавали юначно и смело и мно-
го ромеи паднали убити. Императорът дър-
жал обсадата цели 88 дни, но каго разбрал,
че се е заловил за нещо невъзможно, оттег-
а В U вм. Давид, архиепископа: Йоан, архиерея6.
a a'/giSac; C.
1 Т. е. областта Дукля (Зета), приблизително дн. Черна гора в Югославия. 2 Според Златарски,
История, I, 2, стр. 762—763, Владимир бил убит през 1016 г. з Според Златарски, История, I, 2,
стр. 758, бел. 2, тази крепост ще да се е намирала в местността Калеери над с. Банско, ю.-и. от гр. Стру-
мица при западного подножие на Бсласица. Там има топли бани и развалини от крепост. 1 Дн. с. Бояна
в района на София. Събитията се отнасят към края на 1015 г. 5 Т. е. 1016 г. 6 Според В. Н. Зла-
тарски, Кой е бил български архиепископ в Охрид при покоряването на България от Василий В,
Християнска мисъл, 11, 1909, стр. 464—472; История, 1, 2, стр. 765, История 11, стр. 18, тази добавка е погреш-
на и не принадлежи на Михаил Деволски, а на преписвача на текста, който е от по-късно време. Йоан е станал
охридски архиепископ след падането иа България под византийско иго и е заемал престола между 1019 и
1036(7) г. Той е бил вероятно българин от Дебър.
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
289
syvco абигатосд fetiyEigcbv, (сгцухктод ъл&хрцуцое
уяа. eig AIouviovztoAiv wzyAfev. ev f] Tov Actor
6iavanavuaG) eoqog esuotuviog qoug eh Mouwov-
noAecoG eioeioiv EtG BovAyaQiar, yal nsQiKa&tuag
tpQovQiov то 2,Еуб/лЕУ0У Aoyyov eIAe no-'.ioQxia.
Aafft.6 6e tov 3AQictvtzip> yal KcovuzayTivov tov
AioyEVTjv eig rag yard PIsAayoviav пебшбад eh~
лврарае ^Q)U)v jzoAAgjv h<v atyuaAojTtov eyeveto
hvqiog' to 6e AiypHsv tpQOVQior EfviQ^uaG 6 paui-
Aevg, y.>u- tQixf/ tovg &A6vtog fiSQiuayiei'oG, nal f-iiav
fAEV f.tEQl6a TCi-G Ul'f-lUfl'/JOVUl naQEU%t]/<fOG Pd)G
eteqo? 6e 'PaifwioiG, nal аААтуу еаигф naQayaza-
CyOiT) Е%(О>)Е1 nQOGOJTEQU). Mil [AEXQl KaCTOQiaG
eAQi'oV УМ1 SldAstOG dstOnEIQa'&EtG, COG ifo&STO avE~
mysioTjcov avrip’ ovaav, vnsozQttpEv' е6е^ото yay
y.d удщщата tov UTQazijyovvwG ev тф Ioqo-
ст6А(ра T^a^ixtovb, tov vlov tv tiCi.tqixIov Qsv
6aof tov ^IfhjQog, wg о Koaxoag Aaov oti erAsi-
utov a&QotoaG nal тф 3Iu)dvvfl EvcoO-Eig, jiQooAafid-
fxcvoi 6e xai UaT^ivdxug, ^ieAAovoiv siofioArfV xazd
eP(Off<don> nohjoac&ai. tovtcd тф yoditfian -&oqv-
fhydstG &лсач']Е1 6td raxEtov. ev тф naoiEvai 6s to
ts tpQOVQiov eIAe та BoudyQadaa xal srEjrQvjOE, xai
Ttjv BsQQoiav EniKuoaG, бцсоиад 6s xal xaTEQSuao-
uac та TtEQt^ 30otqoPov xal Л/oAtoxov, sort] tov
nQoaojTEQco Uvar dmtjyyiAt] ydp аутф cog fj ,ueAe-
tco,usvt] тф KpwxQq xoi тф 3Iwdvvn yard *Payfw.iuov
E<po6oG tvs7io6iof)->Q та»’ Пат^сгахаур p.i] 66vzcov ovjt-
^.laxlay avtoiG. 6t6 nal Ъпоитовград zrolioQXEt q-Qov~
Qiov аАло zrjv SsTaivavd, sv g ^aoiXsta ifoav tov Sa-
f.vovi]A xal oitog dnExstzo noAvg, ov тфАаф 6iaQxdoat
xsAsvoaG таААа zidrza xaTspAst-ev: Z^елврлре 6s xal
yard 9Ioxtvvov ov juax^dv dnsxovzoG то тау^а zcbv oyo-
Aa>v zifa 6vuecog xal to Tijg OeooaAovbajG, fyejiova
sypvza Koovozavzivov top Atoysvrjz' tovzoig qsuov-
utv ev-^6qevev 6 3IcoavvtyG' fia&djv 6e tovto 6 flaci-
Aefeff yfxl f.uj ti tnafforev tpofiitflEiG, naQa tov Aaov
EGmnaudfisvoG, yai fj.t]6kv aizo Eincov aA)3 ij f.io~
VQV „OUTIG nuAEpilOTTjG, ayoAovO-ElTCE) (ЛОТ,11 QJtljSl
a In U fol 22r, / loco T« BocoyoaSa: BitstyoaSov
a 8a>poor6Aut C T^ot^iylov C c &suduwv С с!те-
vav C.
лил се, без да извърши нищо, и се върнал
в Мосинопол. Там оставил войската си да
почине, а при настъпването на пролетта1,
като се вдигнал от Мосинопол, навлязъл в
България, обсадил крепостта, наречена Лон-
гон2, и я превзел с обсада. Като изпра-
тил в полетата на Пелагония Давид Ариа-
нит и Конставтин Диоген, той завладял много
добитък и пленници. Императорът, като опо-
жарил превзетата крепост, разделил плеини-
ците на три: едната част дал на съюзниците
си руси,3 другата — на ромеите, а трета-
та оставил за себе си. След това той
продължил напред и като стигнал до Ка-
стория, опитал се да завладее крепостта, но
разбрал, че е непревземаема, и се върнал.
Защото той получил и писмо от доростол-
ския стратег Цицикий, син на патриций Тев-
дат Ивериеца, [който му съобщавал], че Кракра
бил събрал твърде многобройна войска и се
съединил с Иван: те били привлекли и пе-
ченеги и възнамерявали да нападнат ро-
меите. Разтревожен от това писмо, импера-
торът ведиага се завърнал. Пътьом той пре-
взел крепостта Восоград”4 и я изгорил,
възстановил Верея, а всичко около Острово
и Молиск5 опустошил и унищожил. Той
спрял по-нататъшното си настъпление, за-
щото му съобщили, че замисленият от Крак-
ра и Иван поход срещу ромеите е бил осуе-
тен, тъй като печенегите не им дали военна
помощ. Затова той се върнал и обсадил
друга крепост — Сетина, където Самуил имал
дворци и където било събраио много жито.
Императорът заповядал на войската да го
разграби, а всичко останало изгорил. А сре-
щу Иван, който не бил много далеч, той
изпратил отреда на западните схоли и со-
луиския отред, начело на който стоял Кон-
стантин Диоген. Но когато те отишли, Иван
им устроил засада. Когато научил това, им-
ператорът се уплатил да не ги постигне
нещо лошо и като излязъл на кон пред
войската, казал само това: „Който е войник,
« В U ем. Восоград: Вишеград.
1 Т. е 1017 г. 2 Тази крепост се е намирала някъде на пътя между Костур и Кожани. 3 Как-
то е известно, Василий поддържал приятелски връзки с киевский княз Владимир, който се оженил за
сестра му Ана и въвел християнството в Киевска Русин. Владимир изпращал при нужда и военна
помощ на Василий в борбите му срещу Варда Фока, срещу кримските хазари и в последы ите фази на
войните му със Самуиловите наследници. Срв. Brehier, Vie et mort de Byzance, p. 221 sq. (с посочената
там литература). Срв. общо В. М. Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва,
1956, стр. 340 и сл. 4 Това име е идентифицирано от някои автори с Божиград, западно от Костур,
при горното течение на р. Девол. Поправката на Михаил Деволски обаче показва, че крепостта се е назвала Ви-
шеград, която според Златарски, История, I, 2, стр. 768, бел. 1, се намирала западно от Верея, по пътя за
Костур. :> Тази крепост не е отъждествена с точност; намирала се е източно от Лерин и западно или с.-з. от
Острово.
37 Гръцки извори за българската история, т. VI
290
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
xard OHOvdijV. tovto yvoviEg oi zov * koavvov
gxojzoi uezd cpo^ov nQog to tov ’Tajavvov GTQatd-
леЛои> EQxovzai, hoi dstktag x<A raQayfjg tovto evs-
srArjcav, pu]dh> tillo fioowiEg ei ufy „fistsiTE, 6
Т£а1оара.“ тгаттаю ovv tpEvyovzajv ax6o,u£og ovv
тф Чихтгтц, oi sieqi tov Aioyh'T]v dva&aoQtjoavTEg
xaromv :dtcov.ov xdi xtecvovoi uev тто/Лоиь, *п»д-
Aaufldvovot de xal diaxoctovg stavosrMrag xdl tovs
Tstsiovz xel zip ciTToOHEvip' 3foj(ivvov xal tov tov-
wv dvEipiovt1, ravra dQaoag Estavsici siQog rd Ko-
dip’d, xal tnavra rd exeioe хатаоту dfisvog sstavu-
%EVyVVEt SlQOg TO Bv£aVTlOV, хата TljV ff tov
’laroutyxov UTjvdg, zijg is' ^mpevnoecog, srovg fityxg1.
^Adeiag dk ItifiouEvog 6 ’hodvvTjs djtsiai тто.'лоо-
x^gcov rd Avoqqxiov used rpovayf-tarog xdi oyxov
fiuQfiaQixov' Evfia stoAiooxtag uvordcijs xal crusr-2-о-
XT/g yeVOflEVTJg TtklTSL, pi]dEVOg dijA-OV yEVOflEVOV rOV
катаре ft AypioTOg avrov7, OQgag Boi>Ayar.cov Est tviav-
robg fi' xal uip'ag s'. p^vvI/evtos de тф fyiGihsi
tov ft агат ov rov ’Icoavvov did rov oTQaT^yorvTOg
Ivoociyiov Nixf^va stargixtov rov ritjyojvirov, Bg&xji
naQiwibta <5 ffantlevg. ysvouEvcp d’ аътф хата. Tip’
AdoirjB’OVTTO^cv vsiavzcbGiv 6 ddsfapog rov ziEQitpir
f.iov KaaxQti xdi 6 viog, jtQOGyaiQeiv Evayysh^o-
uevoi то те ziEd'sivozov rf'oovQiov tov IIeqvixov xdl
ETEQa sievte ел1 zoiaxovra. org rcp-^aag af-uog xal
rov Koaxgav Eg rov tarp naTQixitov &q6vov avafit-
fiaoag ij^&EV Eig Moovvoviadhy. Evravfra <5e xal
stQEoijEig fpcov ex ITsXayoviag xtu yiujQofilodoii xat
Ataerfov, nxxQadidovTujP raj fiaoiAsi rdg stoXeis.
exeTI^ev сфа? i]A&ev ev XsQQaig, ev dig dtplxero 6
KoaxQag fierd tojv dQ%dvro)v tmv siqogqvevtcov M
xdotQfnv, xal xaAtog vjtEdEy&n. ^.qogeoqv^ ds xal
J(iayo,liov^og, TCI EV TV} STQOVpSlh^T}a SmQEO%T]X(\lg
aycov xal stazpixiog тцлту&Ек, aytov fte& t:avzov xai rov
nazobtiov ’lajavvYjv tov Xa/Mag, tote rijg %oovlag
dsroAvilEvra xa&Eio&cog' etv/s у do aXovg staQa rov
Sapovifl xdi t'di Eixoui xal d»'o yQovovg tov ev
« In U fol 22г. 24 loco el (iy кре^е~те 6 T'mooq'1 :
&).)’ t) „PegeitF., fie&iTE. ТСс.бао'', AC: a/./’ i] „{Je^eiTe.
6 Tlecoq". P In U fol 22r, I post aveyndr additur: 6v
xal navavrtxa czeoei t&v dfffia/.ftdiv. 7 In U fol 22f, 8
loco mrttet — avzov ; /лета tov атаатуупу xal латот1<п‘
Шцсута tov Iliffon'ltov аяо tu>v insitov uaypuevojv in’^Tei
vjrn dvo siet&v E-^idoafnovToiv er Tfj ovfm).ox>j хата t&v
сллау/vcov xaioitnQ tvsieic.
a In V fol 22r, 25 ЗтыпцитСу.
да ме пос ле два!", и бързо поте гл ил. Като
узнали това, разузнавачите на Иван се втур-
нали уплашени към Ивановия лагер и го
изпълнили със смут и безредие, като викали
само: „Бягайте, царят!“°1 И понеже всички
се разбягали в безредие заедно с Иван, Дио-
геновите хора се окуражили и започнали да
ги преслед ват. Те избили миозина, а заловили
и 200 тежко въоръжени войници, и конете
им, и обоза на Иван, и племенника му*
Като извършил това, императорът се върнал
във Воден, наредил всичко там и потеглил
за Цариград на Эянуари, 15-и индикт, 6526 го-
дина2.
Иван се възползувал от оставения му от-
дих и тръгнал да обе аж да Дирахиум с вар-
варски надменност и високомерие. Когато
през време на обсадата се завързало сраже-
ние, той паднал убит3, без да се разбере
кой го е ударил5'. Той управлявал българите
2 години и 5 месеца. Щом чрез стратега иа
Дирахиум, патриция Никита Пигонит, изве-
стили на императора за смъртта му, той
тръгнал веднага. Като стигнал при Адриа-
нопол, пресрещнали го братът и синът на
прочутия Кракра, конто му съобщили добра-
та новина, че му предават известната кре-
пост Перник и други 35 крепости. Импера-
торът ги почел достойно и като издигнал
Кракра в достоинство патриции, отишъл в
Мосинопол. Там дошли и пратеници от Пе~
лагония, Моровизд и Липений, конто предали
градовете на императора. Като се дигнал
оттам, императорът отишъл в Серес, където
пристигнал Кракра заедно с началниците на
35-те предали се крепости; той бил добре
приет. На страната на императора минал и
Драгомъж, който предал Струмица, и бил
почетен с титла патриций. Той воде л със
себе си и патриций Йоан Халдиа, който то-
гава бил о свободен от дългогодишно затвор-
ничество (защото той бил заловен от Самуил
и прекарал 22 години в тъмница)4. Веднага
a В U в-U'. „Бягайте, царят": „Бягайте, бягайте,
царят." В АС‘. „Бягайте, царят!" /? Добавка в U: кс-
гото [Диоген] веднага ослепил, т В U вм. Той паднал —
го е \бил: [между Владислав и] стратега патриций
Никита Пигонит, сражаваши се иа коне, той бил убит
от двама пехотинци, конто се спуснали и го уда-
рили смъртоносно в корема.»
1 В текста тези думи са български. Срв. Дуйчев , Върху някои български имена________________, стр. 161.
2 Т. е. 1018 г. 5 Ив. Владислав бил убит през февруари 1018 г. * Златарски, История, 1, 2, стр. Z26,
е на мнение, че той е пленен чак в 1004 г, a Prokit, Die Zusatze, р. 42, основавайки се на една добавка от Ми-
хаил Деволски (тук откъс 101), смята, че Халдиа е бил пленен в 996 г 5 Към този текст срв. Af. Псел,
Надгробно слово за императрица Ирина, тук стр. 118.
Scy Utzes Cedreniis — Скилица-Кедрин
291
r/7 ?т’/сид. aQu 6e rfj ^тоогигит^г} лоооцууюЕУ
6 Paodefc, xal rjxtv 6 аруа-иоиолод Boi»AyaQlas
AalilAri nerd yoa^uaircov Alapicg zljs ’Itodvvov
ywaixos, wiujxpuvv&tjg Exorijrai Bovlyaoias, ei
tfv^stcu tcov хатд. охолбг. {жцгтцое <)e xal Boy-
bavos о Tcbv ev&oteqco xaGTQUJv тояа&у^д, xal nua-
zai xal ovtvs naroixios cog xal ляшп та fiaudEfos
cpQovcov xai тог savzov ^ev'Qeqov &ve7m')v". exeiOev
алголу eis та ^xcffufiv, xal orgar^/ov аотохуагооа
terd)V EV jfl Л0АЕ1 Aaplb TIUTQIXIOV TOV °A()t((CFtT9pA
I'TlEGZQElpE bla T,G)V <pQtjVQ[(OV —ТОЛЕСОО ТЕ ХМ
IIqoocix v, /лети AinoT xai v/avoov EiuptjpuyvuFvos
xai Titii(b,u£vos' ai ths ds л/tAiv лцое та fegta
VEVFVXUjQ cblEIGtV ElS ’A'/Ql'das, XOXEIOE GTQO.ZOXE-
teiav Ёл/^ато, tov /мог» лагтЬ$ иста лсипгагг хай
xqvtcov xal evQ't)/iiwv nQOovuiavT&vzoQ avzqf лбТ1£
6e ?; ’A yens ёл1 Ityw keiuevt} Pipiftoir, Ёууюта
UuvrjQ flEycGTTJS', ft; f]S лопаты TGS I'xfioAas d
Aoivos лотарюд лдо£ aoxzov icbv’1 *, Elza vfvcov
Л{!О5 (ivGlV xai ElGfidAMiyV Eis TO Чuvtov ЛЕ(}1 tov
Ei/mkc>v it> ipQovouov, р^табло/ад ovoa ту/s zafoiys
BcvAyaotns, ev i] хы та fiaui7.sia zoiv Paudstov
ibpvrTO BovAyaoias xal та утрата алотЕ&циа-идс-
gto" aziEQ avoisas 6 ftaodsvs evqe утрата ло/dd
xal стЁррата ex uaoyf'/Qiov xal yovGovcpsis to&fp
zas хц %Qt»cov Ёлтыуюп XEVTqvdfjta sxcrrov, aziva
nfyru eis pdyas exevo'Ge zrjs keqi avzov ozoazias.
cuuozi'oas ovv GQywTa zijs лошос Evara-Ou-v яа-
tqixlot rd?' Aacpvouv^v, xai (pfp-vQiv agioAoyov
акты doi»s, Isij/^EV sis Ttjv ларЕиро/Чу xal dy&Ei~
car ojs avzov ЁЬё^ато тт/v yvvaixa 'laxivrov tov
xal B/adLofddliov, obv tqiglv vioic xal fivyarQa-
« In U fol 23r, 4 loco Aaflb: 'kndrrtjc. fl In U fol
23r, 8 post Avf/.cov additur; МатОшВ&уг. т In U fol
23r, & post Sxdstta. additur: Sv&a cvri]vz»]oev avrcp tad
6 veoc Nmoh^as zip' я^атпр xai «а/иыотапуг о natir
iw iSapw^A tnayoiifvoQ, xai tTipfjdi] яоогсоояабйоик xal
oTQaTtjrng. S fa U fol 23r. 13 post ' /Iwiartop’ addi-
tur : xaze.3T,d.va> Bavliynolas x^aoroudaas avzov. In U
fol 23r, 19 loco Zriqw А»/’»; ЛОГ : Лагрыз’ XSlfllvt} ri/rt/AfO»
bi'o. S In C post Alu.vi]S (iFytanjc additur: Лзг'/vrbov xalov-
UFvqs dry tj; xai ti m>ZrS Av/r/Soc Ёл1хи7.еТта1 лнчп’гисод
r.fj 71/wy, .•ii4zoo«otr?/s е'хл«.7м( xa/Mpinp ало bi rijs
7.UIVi]C Ttn'TIJQ ayQFVTIU Г/fiva»’ SVyDtiOTO»’ SrAtjli.fC asv'Diyrnr.
n In C post idn' additur: astb plv т«»г уоисттгрсог
llFOOiv TWV Trout: Atufii>7n> F,9Ct>F(aV. bnuijwr Т.Г)Ч- FlfJtjtlF-
rt}r /JftTTjr olov ’Airi'FittC ZiyeTFi- то л>’7м‘ч>с buaoeir xai
лоос riiv *.'lt>{I)(rvrm’ алшгг xal хата т.ч [J6nFU>9> ufdos 'rtbv
яоо5 bi to TFOfta rijc 7Itai]C rdc Ey/rootros /.eyoftFi’as
Штоо-'дас (StQtn<yas ACU) Fvptjxr'ut; xai тагтак ЬггпИелс; i.if-
след това императорът се приближил до
Струмица и при него дошъл архиепископът
иа България Давид” с писмо от Мария —
жената на Иван, която му обещавала да се
откаже от България, ако се изпълнят жела-
нията й. При него се явил и Богдан, воево-
дата иа крепостите от вътрешността, и бил
почетен също със сан патриций, защото от-
дав на държел за императора и бил убил
тъста си/7. Оттам [императорът] се отправил
за Скопие7. Като оставил в града за пълно-
властен стратег патриций Давид Арианит*5 *,
завърнал се през крепостите Щип и Просек,
приветствуван и почитан с литии и химии.
Но веднага пак извил пътя си надясно
и отишъл в Охрид, където се разположил
на стан. Целият народ го посрещнал с бойни
песии, с приветствия и възхвали. А град
Охрид е разположен на един висок хълм®,
близо до много голямо езеро’, от което из-
вира река Дрин, която тече на северу после
извива на запад и се влива в Йонийско море
при крепостта Илисос. Охрид бил главен
град иа цяла България, там се издигали и
дворците на царете на България и се съхра-
нявали богатствата им. Като отворил [съкро-
вищниците], императорът намерил много па-
ри, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100
кентинария сечени пари от злато; всичко това
той изразходвал за заплата на войската сн.
И тъй, като поставил за управител на града
патриций Евстатий Дафномил и му дал си-
гурна стража, той се върнал в лагера си.
[Там] приел доведеиата при него жена на
Иван Владислав с тримата й сннове и шест
« В U ем. Давид; Йоан. fl Добавка в U: Матеица.
г Добавка в U: където го посрещнал и младият
Николица1, който стоел начело на първия и най-бое~
способен Самуилов войскови отред и бил почетен със
звание протоспатарий н стратег. Добавка в U:
когото провъзгласили за катспан на България.
* В U ем. на един висок хълм; на два високи хъл-
ма. - Добавка в С: наречено Лихнидско. Според езерото
и градът се нарича със сыцото име ЛихнидаЁ, а в
старо време се е назвал Диасарит. В това сзеро се
лови извънредно голямо »оличество пай-хубава риба.
ч Добавка в С: като извира от по-южната част, към
Девол. Тя преминава през споменатото езеро, както
Алфей3, за която казват, че преминава морето, насоч-
вайки се па север към Аретуза4. А на края на езе-
рото [Дрин] стига праговете, наречени на местно наре-
чие струги, и като се съединява с тях, става прего-
ляма река.
1 Той очевидно е бил син на защитника на Сервия. - За името на Охрид вж. Л. Ми-
.ieniii4t По въпроса за ироизхода на името Охрид, МПр, II, 2, 1926, стр. 142—146; Cm. Романски, Име-
нита на някои македонски градове: 2. Охрид, МПр., V, 3, 1929, стр. 71—76. Общо за историята на града
вж. Ие. Снегаров, Град Охрид, Исторически очерк, МПр.. IV, 1, 1928, стр. 91—139; 2, стр. 65—99. 3 Река
в Пелопонес. 4 Пзвор в Сицилия. В древността и средновековието се е смятало, че някои реки и планини
минава? под морета и отново се появяваг на сушата на стотици километри далеч.
292
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
uiv eg елауоряггу xal vo&oysvij vlov tov Satiovi]!.
xal dvo фиуате&хд 'PadofwjQov tov vlov tov JSa-
povtfl. ««i лвУте vlovg, an' d siga jiejtyjqcoto too?
ocp-Oalftovg лада tov ’Zcodww	ore tov
'PadopqQOV tuv vlov SapovfjX civ xij avrov yv-
vctixl xal Bl.adtfW]Qbv rov tovtov yafi/igov avsiAEV.
TfCaV ds STEQOl TQ61S viol rf) MaQig &П,Ь TOV
^Irndwov тЕХ&егтед, алГ stpflaoar dnodgaaai dg
to oQOG tov Tficbgov, xoQvgdyv vnaQyovza t&v
Keoavvifov oqo>V ijv fynUog dcgduevog ла1 q:d.o-
(PQovMg (yvAaTTEoi/at ttQoosrags /лета тбп> alj.ujv,
TtQocvjW'OV ds тф fiaodei xat кгеды iisyiGTcb’ES
тагу BovAydscov, о NsaTOQirgrig, 6 ZagiTp-jg'1 xai
O VEOS dofatOUTjQOG, flETO. TWV olxsUOV ExaCTOS тау-
fxdrayv' xal EdEylfyoav EVfiEvwg xai fiacdix&g eti-
p,t]-&tjoav‘ tote xal IJQOvoiavbg xal ol tovtov dvo
adsMpolvj ol тот Bladic&A&^ov waldt-g ol sig
TuojQov q'vyovtEg, мд Еилдос&ЕУ slg^Tai, xai ygc-
vlg xuxar&svTsg лолюдхсд {стсаимтат yog ядоо-
Tayflsv sx fiacdscng ngoGEiigsvovrsg eti](k>vv тад
xailodovg tov oQOvg), dtaxtjgvxEvovvat rrj/dc tov
fiaodea motes alrovvcsg xai sautovg EyysiQiGai
EJtayyE^.ouEVui. xal лдод uev tovrovg 6 fiaodsvg
tyiXav&Qojnovg sdaocev dnoxgfostg, agag d9 sg
*AyQtdcg EQysxai глд ттр> llfiv^v rtjv AsyoftEvrjv
Пд&ятау, ev тф diiEvai to fisragv agog <pQo(-
qiov olxodofay ac uva)&sv tovtov xat Baotltda ёло-
vofidcag, xai Зтедог ev rfj Хеуреизц Xifa^. sx de
IJQEcmjg anEiciv dg Ttjv Xsyopiswyv AidfioMv*, ?v
'fl ^faxtog dotlsviog fapiflov doidvrag sdsgaro rorg
nsQt tov Ugovciavov ddefapovs, xai Adyotg esusi-
xsgi xal iptAav&goHotg ttaQa^vfygcdfisvog tovtov
jasv /idyiGTQOv tovg ds Voinovs miTgixlovg tuyw]UEv‘
rfafh] ds xal d	TiETTtjQoyfXEvag eycov rdg
oipEK. d/.P agtov slriEiv xal tov тдблог vrjg extv-
<p2.d)cscog‘ e%ei ydQ f}dv ti xcd iT'avftaowv ц day-
y?]oig.
Мето. yog тог tov BAadio&Adfjov tov xai 3Im6.v~
vov fidvaTov xai rijg yvvatxbg avzov Magics xal
twv табт-цд waidcov лдосусЬд'догу* xal tty tmv
uIacov dvvacToyv алаоцд Bovfyafnas v^axoty 6
9106т&]е ovrog tyvydry xat sv tivi dvo/fritcp ysvous-
vog oqet (Bovyctnbs xlijcig avTCp) ^aollsid те P/ravu
HEQtxaAHj (UgovicTav^ ravra xa^ovci) xai лада-
a In U fol 23vf 15 loco els: .Tg<'>zo?. In U fol 23v,
24 loco 6	: о *Ag4QhZt]s in A: о Aa^agh^ig.
z In V fol 23K 26 post adel.ipoi: additur: ’Alovcuivos
xai ’Aaftrnv. <8 In U fol 24r, 10 post Up/vj) additur: ty
^QayvtsQtf, 6 xat avto Kcovaravuor Isic>iv6f.iaosv. £ In Ufol
24f, 12 post AtdpoA.iv additur: Ijnc ZelaotytiQo^ ssuxixlj]-
tai. 4: In V fol 24r, 21 post:	additur:
IlQEOtavov ’AAovGiavov ’..legcb»' Tpaiavov xai "PaSofu/gov
»l In U fol 24r, 25 loco TlQoviGlav: KonQirlo-tga?.
дъщери. Тя водела със себе си и един не-
законен син иа Самуил, и две дъщери и пет
синове на Саму и л овин син Радомир, единият“
от конто бил осакатен от Иван, като му
били извадени очите, когато този убил Са-
муиловия син Радомир с жена му и зет
му Владимир. Мария имала оше трима синове
от Иван, но те били успели да избягат в
планина та Тмор1, която е най-високата от
Керавнийските планини. Императорът я приел
ласкаво и наредил да бъде пазеиа благо-
склонно заедио с другите. При императора дош-
ли и други български велможи, всеки с отреди-
те си: Несторица, Зарица^ и младият Добромир.
Те били приети благосклонно и били поче-
тени царски. Тогава и Владиславовите сиио-
ве — Прусиан и двамата му братя7, —
конто били избягали в Тмор, както разка-
захме по-рано, измъчени от продължителната
обсада (защото поставените от императора
войници пазели изходите на планината), съоб-
щили на императора, че искат гараиция, и
обещавали да се предадат. Императорът им
отговорил човеколюбиво и като търгнал от
Охрид, отишъл при езерото, наречено Преспа,
и преминаваики междинната планина2, той
издигнал на върха й една крепост, която
нарекъл Василида3, а друга на казаното
озеро*5. От Преспа той отишъл в така наре-
чения Девол®, където на една издигиата три-
буна приел идващите Прусианови братя. Той
ги успокоил с благосклонни и човечни думи
и почел Прусиав с титла магистър, а дру-
гите — с титла патриции. Доведен бил и
Ивац, който бил лишен от зрение. Но тряб-
ва да разкажа и начина, по който бил осле-
пен, защото този разказ съдържа нещо при-
ятно и чудно.
След смъртта на Иван Владислав, когато
жена му Мария и синовете се предали
и другите велможи на цяла България се по-
корили, този Ивац избягал в една непрохо-
дима планина на име Врохот4, където имал
много хубави дворци, наречени Пронища®,
« В U вм. единият: първият. /? В U вм. Зарина:
Азарица; в А: Лазарица. г Добавка в U: Алусиан и
Аарон. $ Добавка eV'. — по-малкото, която нарекъл
Констанций. « Добавка в U: иыенуван и Селасфор.
f Добавка в U: Пресиан, Алусиан, Аарон, Траян и
Радомир, и В U вл. Пронища г Копринищра.
1 Дн. Томор в Албания. 2 Днес пл. Петрино. Срв. Златарски, История, i, 2, стр. 779.
3 Тя се намирала може би над дн. с. Царедвор. Срв. пак там, стр. 779.	4 Според Ив. Дуйчев.
Най-ранни връзки между първобългари и славяни, Сборник Гаврил Кацаров, И (= ИАИ XIX), София, 1955,
•стр. 333, това е византийски надпис на българското местно име Върхот или Връхот.
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
293
bsicovg xal anolavostg ovx usiqsjieig, vnEigai roig
&€hjpaaiv ovx ePovIsto tov few, alia bvvaptv
ex tov хата. pixoov ovveyEipov avsoraTov rd napa-
xElpeva xal unocTactav EfiEliza xdi rrjv Bovlya-
QlXTp’ (0ГЕ1(Юл61е1 OQJfflV- TOVTO OV LUXQOg eIvxEI
tov fiaoilea, xal bid tovto tov хат Ev[}Eto.v dupe-
pevag zioQsvEGfrtji anexlivE это&> pEmptPQtav, xal
хата. zip' Ецпуреутр1 eyevew AidfioZiv, og I) хата-
vayxdaorv rofrtto» тот апоот6хт)Р xara&Eivai та
onia rj nolepcp tovtov хатьруапбрЕУад. xat 6 ,u£V
fiaoilEvg ev тф	тбптр ipiloyopov ytidppa-
co> h’ov&ETEt tov ’Тфат^гр», рт) rife BovlyctQtag nd-
oi)S vnorayEfct]e pevov uvtoIqeiv yetpag avrov ptfie
(pavza^Eodai rd атЕЛЕота, yivdwxoina og ovx Eig
ov?]otv аотф to Eyysip?)pu. teIevti'igei. 6 Ье rd ypdp-
рата bsyppsreg xai eteqoig арефдрелюд, xai nav-
zoiag nQprr&Elg dtyoopag, naQsilxE xai огеЬоето,
ok avayxaofi-fp’at tov pact/Ia exl пеуте xdl леутф
xavxa fpiEQag arbiarpiyxii тф тбпер, rate vnooys-
geol bElsaodpEVov. Eyvcbutyr) rd tov пр&уратод тер
т-fjg ’ Ayoibog a&yovu Evuzcdltcp тф Acuproptflv),
on pelst тер fiaGtlEi f; too 31/ат^7) xabaipEoig' xai
Ы)та xoupov Enm^Eiov ег&цхебд, xai bvoi &EQanovai
tcuv monxeordrov xoivoloyijodiiEVog xdi то fiovlevpa
<paVEQ(boag, EyXElQEl xfj nQfi^Et. bl]pGTElt)g ijysro
Eopri) тф	7) xoi,U7]cig zjjg navaylov xal
&еор/]то()од. хата Tavzijv тур ^psgav eIo&ei uvy-
xuIeiv Eig sveoyiav ov rovg dypoyshovag povov xal
ayxiTEpuovag, alia xai tov од nopoordreo nol-
lovg. axEiGi yovv 6 Evcxu.'dog aoToxlvjrog Fig Tip
eoqti)v, xai roig rfv2dTrovoiv evivycov rag bidbovg
anayysllEiv exeIfvev oertg ei?], xal on ndpeuTt тф
apyjovn Gin'EvcpQavi)7]G6,u£Vcig. anayyEtlavTMV te tov-
tov, ev -Цасрап о Чрат^уд ETt&si ei bvapEi’i'/g
dy$Qionog alrfkdQEtog yxei xal %eqoIv txbibujoiv
savrov nolepiatg. о род acftxEoDai xslsdst, xal e1-
tidvra тЬе^атЬ те nepiyapog xal ‘уалаоато. dpn bk
TeleodEVTog tov eoOivov vpvov, xdi ndvrov rov
GVVEileyph'a»' Eig rag ibtag cxebaG&tvrov xaxayo-
yag, 6 Evordihog npoottai тер 3 Ipат^т), xdl agio!
rovg allovg noog pixqov FxOTijvai og raya plllov
alrbg bials^acilai xar Iblnv nepi rtvog агаухаюта-
tov xdl IvoiTelovviog avrox б be tov dolor xal tt)v
dna.TT)v pt) xaravoi)Uug, alia пр т'ууп vnolafiov og
Povleiat xai avrbg stg yevEG&ai tojv uvviotovtov
аотф zl/V dnaoTaaiav, rovg &eqosioi zag pixpov dno-
CTY)vai xEl^vaag, zijg yEipog txtivov lafidptvog ev
uvi napubEioo mayei gW7)QE()eI bevbpoig xai xot-
Ibnjra e%ovti, од рщЬе tpcwlp» ^yjyEio&ai bvvao&ai
bid rtp’ ovvbeybQtav’ ov Evrbg yevopevog 6 Evoui-
&iog, xai pEf.tovcapE.vov lafiopevog tov 3IfiaTtpv,Elg
yfjv те avrov EV&l'g xavaddllEt, xal тф or>/$£t nQOG-
градини и подобаващи места за удоволствие.
Той не искал да се подчини ва божията
воля, а като събрал постепенно войска, за-
почнал да бунтува околностите, замислял да
вдигне въетание и мечтаел да завземе власг-
та в България. Това обстоятелство трево-
жело много императора. Затова той изоста-
вил прения път, завил на юг и стигнал в
казания Девол, та или да прииуди бунтов-
ника безусловно да сложи оръжието, или
с война да го унищожи. Императорът се
установил с удоволствие на поменатото мяс-
то и пратил писмо до Ивац, за да го враз-
уми да не му се противопоставя сам, когато
цяла България е покорена, нито да си въ-
образява невъзможни неща, а да разбере, че
това, което е започнал, няма да донесе пол-
за. Ивац получил писмото и му отговорил
с друго, протакал и извъртал, като привеж-
дал всякакви доводи, така че императорът
бил принуден да остане петдесет и пет дии
на това място, залъгван от обещанията.
Управителят на Охрид Евстатий Дафномил
научил, че императорът замисля да премахне
Ивац. И така той избрал удобния момент
и като се сговорил с двама от най-вериите
си служители, на който разкрил намерението
си, захванал се за работа Ивац празнувал
всенародно празника Успевие на пресветата
богомайка и в този ден обичал да кани на
угощение не само близкоживущите си съсе-
ди, а и мнозина от твърде далеч. И тъй
Евстатий отишъл самопоканен на празника
и като срещнал на входа пазачите, заповя-
дал им да съобщят кой е и че е дошъл да
се повесели с първеиеца. Когато известили
това, Ивац се зачудил, че един враждебно
настроен човек е дошъл доброволно и се
предава в неприятелем ръце. Все пак запо-
вядал да влезе и когато той дошъл, приел
го много радостно и го прегърнал. Щом
утриниата молитва евършила и всички съб-
рани се разотишли по местата си, Евстатий
отишъл при Ивац и поискал да се отстранят
за малко, защото желаел да поговорят на-
саме за нещо много важно и полезно за
него. Ивац, който не подозирал хитрост-
та и измамата, а предположил, че Ев-
статий иска наистина да се присъедини
към неговите съмишленици във въстанието,
заповядал иа служителите си да се от-
странят за малко. Хванал го за ръка и го
завел в една градина, обрасла с дървета,
където имало една глъбина, та и глас не
можел да се чува поради гъстите дървета.
Като влязъл там, Евстатий хванал остана-
лия сам Ивац, съборил го бързо на земята
и като опрял коляното си о гърдите му —
294
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
EQEioag то yovv (tjv yog xara '/„eiffi ysrvaicg) tov-
tov natriyyjE, xal xotg bvciv r^Qizaig evsxeHv-
сато poiplstv Tttv TayjGTfjv. oi <5e, xafldziEQ cwte-
ftsillSVOV t}Vt tCuluEVOl XGJ. XOQaboXOVVlbQ TO flEAAOV,
ок ijxovsav Tfjg qxovijg tov xvqIov, EbQUpbv те
etWtng, xal ror ’7/>«т£?д’ лщюхаугед xai тсЪ yixan’i
(Kiocpnu^aVTEg cr'TjV to стона, cbg p>j Poito(ts jts-
(хотцо)! ллтуНод auroig xal йяувсюг qsioteasct] то
ipyov, a&cTV<pl(.vci, TVtpico&Evra bi ExildAAOVGi tov
3i.aQabFtcov EigzijV ai'lty. aixol Ле stg ti следок v
otxvjua fynjAbv avabQapovTEg xat та t-tqif eIxocclv-
xsg i ^bsxovw xovg рШоттад лс-oGiErai. yv.t'.c^sv-
тод bl tov bfjapazog oweqqei зй-тфод apv-&tytov'
Of UEV yitQ Xf/TEXOVTES tv XeqoIv, oi bi bo-
para, Ot bl TO^U, ot bi HDol'g, ol bl gvAfi, ot bl
baXovg xaiousvovg, az/ot bl vtyv evxqijctov, eDeov
fimfbQOuovras xai xsxfwyoTEg „ ctyaTTwi) cooar, xciiec-
ftcoGav, fAE)-f]bbv хатЕрУЕС&совау, Hi) о g хага%ил>-
rvcdcocay oi siaAauvatot хат ahrfyttti. up rig cy&bco
yEVEoDo tibv aknoTOQow.0, cvrbQOui(v bl OsacapE-
vug b EvuTUiH’jg, xat rjjg savtov unEyvarxcog cay-
TrjQiag, jtoQExaJ<£t teok rovg op<p avwv civbpag
ayaftob; yEVEo&at. xai pi/ ttjaAaxicflrjVGi, prfi tav-
xoig xQobovvat xat, Eig cgovolav песету tcov Qtpovv-
t(ov Ttfp arrow iincbHiav, xoj зиц? fxeepotp Tl/V cw»-
t^oico1 Fxbsypnfh.'i ij flavan v oixtqov xal tncbbvvov.
зтсдд bl to nAijbog &w nvog &vpibog 3iQoxvipag
xal rfl X,ei()l xaTaciydcag rbv bxl-or токЪуЬе Auytoy
dmjQgaTo. „ bn per, & dybfjsg of ovvEtAEyptroi, ov-
bspla ng 31Q0U3Iexfit6 poi алЕх^а stQog tov vps-
teqov bvvaoTrp’, xat vpsig avxol лагтЕд eqsTte,
axQifiojg EtboTEg tog BovAyaQog psv avzog 'Pcopaiog
b'iyu), xai ‘Pcopatog ov таг» ел1 QcaxTjg x/l Ma-
xsbovlag oixovncav, a/J' ex t»/s pEXQag ’Дога?, ijug
boov ustexei vpcbv, I'cactv of yivtboxoTTEg. on bl
xal avxbg тсЪ toiovtco елехе^Фцсо. EQycp ovx е1хц
xal parry, &к)м ng ue xartjnst^Ev агаухт], ZoyiEic&E
oi q'oortffcbTSQoi. ot’ ya(j ar ovrt.o pavtobcog Eig
зт&ослтот tpavTOv EVEQiitpa xivovvov xal rijg Epav-
tov giorjg xaTETyQovTjca. Et иц ng ifv «Zz/; ahifj. ц
^lacaptvT} pE ^Qug ti\v nQagiv eH)eiv. Tots ovv u)g
to yevottsvov Eoyov эт()6отаура ^aciHtog sot tv, (p
^s.ffpt()x.wv syto cog boyavor biTfxuvrjca. xal vvv eI
^ovAegDe ps biaxEKMoaoDai, (bob ixy3 vpcbv I у at tte-
(jiEiATffiLiEVog. jtAfjv ovx EVXoAa)g ovbs pabitog lytn
uno&avoi'piai,, ovbi xaraOsig та Ьл.ка Ipavrov зга-
Qabtbco) vfiir chg [ioviscih: xoifC-Hai, a)X ayumov-
uat 3TEQi где olxstag Ifcoijg, xcu psxQi Zavarov apv-
rovuat Tovg hudvrag apa wig ovv spot, ei bl xai
davorpE-iia, озт.е() avdyxrj siadEtr rovg V3tb stAStovccv
rrEQtcTor/iGbtVTag, sbbaipov i xal paxdQtov xov &a-
защото бил силен в ръцете, — взел да го
души и извикал двамата си служители да
дойдат веднага на помощ. А те, както било
условию, стоели и наблюдавали какво ще
стане. Щом чули гласа на господаря си,
завтекли се веднага, хванали здраво Ивац
и му запушили устата с ризата му, за да
не би с виковете си да възбуди множеството
срещу тях и делото им да остане незавър-
шено. После го ослепили и така го изхвър-
лили от градината в двора. А самите те се
завтекли на горния етаж на една висока къща
и като извадили мечовете си,зачакали онези,
конто щели да нападиат. Като се разчуло за
станалото, грамадно множество се събрало.
Едни държели мечове в ръка, други — ко-
пия, трети — стрел и, четвърти — камъни, дру-
ги — тояги, други пък — запалени главни,
някои — горивни вещества и всички тичали
на помощ и викали: „Колете, горете, сечете
на парчета, затрупвайте с камъни убийците
и измамниците! Никой от проклетниците да
не бъде пощаден!** Като видял събраното
множество и изгубил надежда за спасение,
Евстатий призовал все пак хората си да
бъдат смели, да не падат духом, да не се
остават да попаднат във властта на тези,
конто искат гибелта им, [защото от тях ие
могат] да чакат спасение, а само жалка и
мъчителна смърт. После се показал иа мно-
жеството от един прозорец, дал знак с ръка
на тълпата да мълчи и почнал така: „Съб-
рани мъже, иикаква вражда няма у мене
към вашия велможа и вие сами ще го ка-
жете, защото добре знаете, че той е бълга-
рин, а аз — ромей, и то не от тези, конто
живеят в Тракия и Македония, а от Мала
Азия, която е толкова далеч от иас — както
знаят о с ведоме ните. По-съобразителните ще
разберете, че и аз самият не се реших не-
обмислено и безразсъдно на такова дело,
а някаква необходимост ме принуди. Защото
аз не бих се втурнал така безумно към явна
опасност и не бих презрял живота си, ако
някоя друга причина не ме беше принудила
да постъпя така. И тъй знайте, че това дело
стана по заповед на императора, кому то аз
послушно послужих като оръдие. А сега,
ако искате да ме убиете, ето аз съм в ръ-
цете ви. Само че аз няма да умра покорно
и лесно, нито ще сложа оръжието си и ще
ви се предам, както вие искате да стане,
а ше се боря за живота си и заедно с мойте
хора докрай ще отблъсвам нападателите.
Ако умрем — защото трябва да пострацат
тези, конто са заобиколени от по-много-
бройни, то ние ще смятаме смъртта за
щастлива и блажена, тъй като има кой да
Scylitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
295
vazov Aoyi^6,ue&a, s'xovtes xcd- tov pfUovza zdt то
t}ueveqov EK^irijoai xal Exbtxijcui afua, wqos ov
ficvtefouG&F ei dwatuv ci%Qt stdVmv ауф'атасФсиД
tovtcov dxovcavzEs ot owiflcotojiEVOi tcov koycLV,
xcu тф ex fjaotXioK 6eei катал/.ayIvrts, yam u&c-
QCTV O^OOQEOVTts d/,/.Oi (i2/.f)Xp ^lEOyEddGlh]Uay, ol
yriQCUOTFQCl fit-’ y.ai (pCorVlfUOTEQCl TuV ^UOllsu EVfpry
furpavTEG vttipaytpjctv. о d’EvordJh'.s yard. ло/./.тр'
adsiav zdv ^Ifidzgtp''	тф) fiaudet diExofti-
gev. ov oitos anodei-auevos Tt]S dvdcaya&ias ozoa-
zrjyov te s&dhs лдогфсшто Avqqoqjov yal тф? &vj-
oav xevijziiv vnaQt-tv cdcoQijcavo rov yJ(,ca:^ov' zov-
tov <5f лоое&пхеу ifi>/.axfp
Tote xoi Nixvhx£cis 6 яшАахк кфр&пе xat
TOOaVTclxiS aql'&Eis, EV TlOlV OQEOIV XQVUTOlcEVOS, (OS
biEpjtpdTj dvvauis хат avzov xal ro)v ol ovvcrza/y
ot fdv nQOGEXO)Q7)oav yfirj.ovTi oi 6f ц/jcxovto, ar-
zouolos xazEict vvxtos sis то атцатблЕдоу, xai тф
%eiql XQOveas Tip’ Ot-ftav лооофуу&Лгу f avzov ooris e"t]
xcd. oti naQadtdcooiv txuv tens to исоца toj fia.cu.Ei.
ci/./.d tcvtov uev a фас.Г/^bs ov6e 1()fiv ip'icyETo, d/./y
Ets fdEGcaAovtxTfv ?(-ёлерц>е fpfpvQEioOat xe/.evgo.s.
uvtos 6e та tov AvQQaxiov xrn zfjs KolcovEiag xal
Api^vowtohxaG, a>s лф e66xfi arrcp pEl.Ticza,
xaTaGTijadfiEvos, xal (prlay.as zois Фе нас t xal ot-qg-
T?]yobg bicozipaq, xal tcov ai%f.ia2(>'>TCor 'Pcouaicov
tovs (iov^ofiEVovs xard ycooav lieveiv Hinas, tots
6e Zoutovs ЕЛЕодси ntpord&G", ц/.&£)' sis Каито-
qutv. еуФо. nQOGiffftvjocaf avrcp bvyaxEQES dvo tov
-Saptovi'iA, CUTIV8S ФваоарЕУси MaQiuv rip' 1 la arvov
yvvaixa ла^ютацЕУ^т тф) fiaoilct d/Qiiyyjav хат*
abzfc cos diftXEiotadfiEvai^. dZ /.a zczvmis uev 6 fia-
od.Ebs tov $vfiov xazExoifiiaEV, vaioo%pu&>os Tifiij-
cai xal vttEQttlovziaai arras, zip’ di Maytav тф)
zfjs gCDorfjs a^uouari rifiijoas eis Tip’ fiaoilida per a
тогу vicov IxnEperei7. xa&cuQet ds xcd та ev Seq-
fiois xal тф) ^.сосхф) fpQovipa ndvza did rov Ei-
tplov, xcd cis sdacpos xoecujtqecpei. xat sis rd cpoov-
qiov JSzayovs EiryETai, fv&a xazkls/ftev 6 raw Bs).o-
потърски сметка и отплата за нашата кръв
и срешу когото именно вие искахте да се
съпротивявате, колкото се може по-дълго.
Като чули тези думи и били обзети от страх
пред императора, събралите се започнали
малко по малко да се измъкват и да се
разпръсват иа разни страни. По-старите пък
и по-благоразумните се подчинили, просла-
вяйки императора. А Евстатий при пълна
безопасност взел Ивац и го завел при им-
ператора. Този приел [Евстатий] и за храброст-
та му веднага го назначил стратег на
Дирахиум и му подарил всички движими
имущества на 11вац. А тогова хвърлил в тъм-
ница.
Тогава и Николица, който често бил зада-
вай и толкова пъти освобождаван, се бил
укрил в някакви планини. Когато била пра-
тена срещу него войска и един от хората
му се предал доброволно, а други били за-
ловени, той слязъл една нощ като беглец в
лагера [на императора] и като почукал с ръка на
вратата, съобщил кой е и че се предава до-
броволно на императора. Но императорът не
искал и да го види, а го изпратил в Солун
и заповядал да го затворят. А самият той,
след като уредил работите в Дирахиум, Ко-
лония и Дринопол, както смятал за най-
добре, и като оставил гарнизони и стратези
по темите, разрешил на желаещите плен-
ници ромеи да останат в страната. А на
другите той заповядал да вървят след него".
Така отишъл в Кастория. Гам били доведе ни
при него двете дъщери ва Самуил, конто,
щом видели Мария, жената на Иван, заста-
иала до императора, нахвърлили се срещу
нея, едва ли не за да я убиятЛ Но импера-
торът успокоил гнева им, като обещал и на
тях да даде почести и големи богатства, а
Мария почел с титла зости и я изпратил в
Цариград със синовете й’’- Посредством Кси-
фиа императорът разрушил и изравнил със
земята всички крепости в Сервия и в Соек.
А той отишъл в крепостта Стаг, където приел
« /л. U fol 26^', 10 post npooTc'Sas additur: xal тйт
a/.ovicov яотс отуапа>т(йг‘ 7'tso.v vat> /х ’8 ‘Р^ралоуг
xa ’AquspIcov ev те Tle^Myovia xai IfQeoxq xai ту ’
rnf> Saitavtp, хатюхлоареты, a>v smoitjpoTatoi oi Baou.etor
то с ’Алояаяу xaibes, Гoqyoo&G xal... »}).Оет. d In U
fol 26^, 16 loco deacduevoi — biayeiJiaoufvai : tnndotievai
Tt)v Tipijv Ijv TetliirjTat ftlaota zov PI.atiio6l.dpov tiv^vyos
^adiijoav avtyv dia%eioioao>sai. 7 In U fol 26^, 22 post
ехяерлет additur: xal twv ovyyevwv ovv та) tov Sapovql.
va&oyFVel pQayviarw naidl.
а Добавка в U: от заловените някога войници. Мно-
зина от тях били ромеи и арменци, заселен» от Са-
муил в Пелагония, Преспа и Охрид. От тях най-видни
били синовете на Василий Апокап, Григорас и...
PBU вм. шом видели: като научили за чсстта,
която била отдалена на Мария, Владиславовата жена,
те се заканили да я убият. у Добавка в V: и с всички
родники заедно с най-малкня незаконен син на Самуил.
« 1ратСт) С.
296
Scytitzes Cedrenus — Скилица-Кедрин
yQo&ojv •.(Qj(an,n peed bovtocov tov оудиатод 'EXe-
pctyos, fAEtOL tojv ovraovoJTcuv avzov. lxei&ev oqus
Ssievow si's 'Ath'jvas. ev be то) dtievac то Zvyrov-
viov то. дота tojv siecuvtojv exeioe Bov2,yd(KbV,
OJtyvixa 6 'UdyiGTQOS NtXT]tp6Q0g d OvQriVOS TOV
ЕаиооцА. ETQEtpaTO, ftsaoapsvos stiavpaoEv. vjie&t]-
yd^Ilz] дг xai то ev (‘teQfAomM.ais /Evopsvov retype,
о Zxskoc aoTi xatovopd^ETai, eis агютоозДуу tojv
Bovi.yciQOJv ctaQu. tov *pcnvtEnj. xai ev ’Aihp’Ote
yevdftEVOS ;.al та Ttjs vlxvjq Е^уадютщхи rfi fiEO-
toxgj dove, xai avafh'ipaGi sroZZoFc Zajungofc xat
zivAVTkAEot xoop^oag tov vow, faieorfj&pev eis Kcuv-
manumwlnf. xal did tojv peydAwv jivaojv ty>s
XQvofjq 7z6qtt]Q GTEgdvty XQVOG) Xdcpov EqvTteQtitv
E%WTl tOQlU.,liriEVGEV EGTECCCtVOi,flEVOS, JTQOTjyGVfiEV^S
МщАа$ Tijs tov Bkabioil7a(nw yvvaixdq xai. tojv
tov Sapovr/A &vyaTEQO)v xal тол» Ictmov BovAyd-
QOJ)". ivdtXTtdjv 7)V ff, etos fS<pxP. xai ovtco ftet&
TQosiaiajv xat vbtijQ ev rp ftsyahi Ixxhjoiq eIueX-
diov, xal toj Пето EvyagioTpoiovs qous (Ьдад, ajvrjl-
&ev tig rd PaciAFia. ov 6 яатр-арудд —eoytoe peta
VUtvjS eIoeWoVTG. tKOAAa ХОХЕАСЛОрЕЪ Ofi&jQt to a)i-
А^ЁууЮУ (/}p yafj vnoO’XPfJtEVO^ JtOlpOO.l TOVTO) El
T(OV BoV^yaQOJV f jlEQlOyVOElEv), Okk OVX E71EIGEV. OS
ETil eixooiv oAovg Eviavxovs rijV tuv Heov jtoipavag
ExxA^oiav 9JovMt;j pryvi, ivdix&tajvoe /5', ev etei тф
Дфкг', xvqiov egedfipujoe. xdi stQoe^/d^vi rca-
TQld.QXY]S EvoTadvJS, TtQOJTOg div TOJV nqEO^VTEQOJV
too ev tois fiaothetote vaoiA.
Tq) 6e facile! xQOOEQqvTjoaV) тре Bovkyaqlas
dovkaj'&E(Oi]s avTCp, xal rd oytopa Ettvi] tcov Xoq-
faxojv, oqxovtcis exovtes doo abelfpovs, cov jtqogqvev-
tcov xai agubuata 7u.povxajv х<Л xrijoEis txavas
vsiypioa уЁуоУЕ xal та ef-vp. povog ds 6 tov 2aq-
luca* XQazojv dde^yde tov NtGToyyov m^ijoai ovx
a In U fol 2&v, 27 post aoyaiv additur ; ’Elirayoc о
ФдагтСус (Л ’E/.su'iyos). fl In U “fol 27r, 10 post Kmv-
GzavTa oistoliv additur: ev GacoaloviKt] Si Siaycoo^eicqc
гои» Svoir agyovicov xai staioixicov ’Elivayov ttai Гарда
tys Ejapovlqs, <5p Si] to BovkyiiQifcor dvaSs^auevaiv xai av-
fas xgazos" о ftsv Гардас ijity anoSgas sis ii]v iSiuv f&oav
xal dlovc xijnovzai tovg •'«yOa/.uovg, о Se 'Elirayoi; Etao-
Oeis яа« xooc siav Scagvoc pEtiac eIc z?)»’ ISlav алехатеот?]
xipi]v, flaicov Se sic Ktovoxavtivovnoliv. 7 In U fol 27r, 22
post Bovkyagaiv additur : xai tov dgyisgiaic Bovlyagtuv.
6 In U fol 27v, 6 post vaoi> additur: о Se paailevc
exvqeoos xai airfhc zijv tiuoiamipi Bovlyaglac avzoKttya~
lov xaOa xai л lai esu tov ytgovzoc 'Paipavov, nlvjQoiyo-
QvjOsic ало тыг S aTasscav ’lovoTinavov tov paotlstoc av-
vifV sivat zip’ sgunip ’lovoTtvtavijv,	itisivoc xarglSa
saviov qqolv sypvcav Tijvixavza imoxonov Kaotsllicova.
управителя на Белград1 Елемаг° в робско
облекло, както и съуправителите му. Като
се вдигнал оттам, той се отправил за Атина.
Минавайки край Зейтун2, с удивление ви-
дял костите на падналите там българи, ко-
гато магистър Никифор Уран победил Са-
муил.3 Учудил се и на построената от Ру-
пен4 стена в Термопилите за отбиване иа
българите, наричана още и сега Скелос. Ко-
гато стигнал в Атина, той отслужил благо-
дарствен молебен на Богородица за победата
и украсил храма с множество богати дарове.
След това се върнал в Цариград^. Той вля-
зъл триумфалво през голямата врата на Злат-
ните порти, увенчан със златна корона, която
имала гребеи на върха. Предшествували го
Мария, жената на Владислав, Самуиловите
дъщери и другите българи7. Това станало на
2-и индикт, 6527 г.5 Така с победни тро-
феи той влязъл във Великата църква, къ-
дето отдал благодарствени химии на бога, а
после се върнал в двореца. Патриарх Сергий
го молил много да премахне алеленгиона
щом се връща победите л, защото той бил
обещал да направи това, ако надвие бълга-
рите, но не можал да го склони. Сергий,
който цели двадесет години стоял начело на
божието папство, се представил на господа
през месец юли, 2-и индикт, 6527 г. Избран
бил за патриарх Евстатий, пръв от презвите-
рите в дворцовия храм*5.
След като императорът покорил България,
към него се присъедивили и съседните хър-
ватски народи, начело на конто стояли двама
братя.6 Като се предали, те получили достоин
ство и значителни имоти, а народите им оста-
нали подвластни. Само Сермон7, владетелят
на Сирмиум и брат на Нестонг, не пожелал
а Добавка в U: Елвпаг Францис, fl Добавка в (J:
А в Солун бил разкрит заговорът на двамата военачал-
ници и патриции Елинаг и Гавра, конто уж искали
да завземат отново българската власт. Гавра успял да
избяга в своята земя, но бил заловен и лишен от зре-
ние. А Елинаг бил разеледван и понеже отричал
всичко, било му възвърнато същото звание .
5 Добавка в U: Както и архиереят на българите.
Добавка в U: А императорът отново утвърдил
българската архиепископия като автокефална, както била
и по-рано при стария Роман. Той се основавал на раз-
поредбите на император Юстиниан, че тя е Първа
Юстиниана, която той наричал свое родно място, и нмала
тогава за епископ Кастелион.
1 Това не е Белград на Дунава, а дн. Берат в Албания. 2 Другото име на града е Ламия. Бил е център на
епископия. 3 Става дума за събитията от 996 г. 4 Преводът („от Рупен“, а не „при Рупен“) е според
тълкуването на Васильевский, Советы и разказы, стр. 116—117, който изтъква, че Ру пен не е име на местност,
а на лицето, което построило стената. 5 Т. е. 1019 г. 6 Кресимир и Гоислав 7 За него вж. Дуйчев.
Последният защитник на Срем в 1018 г., стр. 309—322.
Scylitzes-Cedrenus — Скилина-Кедрин
297
ядЬь ov Kuji’crarTivoQ -6 Aioysvry:, ttov htstoe
ptQfov daycov, qiUav vnoxQtvopEvog nQeafievr^v ex-
heuxel, fykaw pts& oQxayr Eniilvpiav eyEW evcoffi]-
vat aww xat лесу avayxatajv xoivoloytfoao&ai. ei
r>s Ttg aVTOV V7T0TQ8XEI rpdfiog, TQElg VHt]QSTG.g Ell?]-
tpsvat povovs, xal xara to peoov tov naoao^EovToq
лотароИ ovput Sai аитф peru TQtuV’ vsajQST&v
guo'kck &pi£eofyai peHovti.. jieio'&siq ovv FXElVOg
EQysrai ngog tov storaaov xal тф itoysvEi evovtoi.
rv ф bk gpfllov biuMy&J&xi, 6 AioysvtjQ сухоешот
(pEQaw iMtyjcuQar xal таит?]У tafpvtbico; flxvoag naict
tovtov хата rffc ulevoag xal Evti-vg dvatQEi. t&v
<5.J «et’ avrov (pvyfj %рщ(Х1М&>ил>у toIk яЛцслаКогтас
6 boycviyg GvvadQ'jtofK otficcrovs iifid ystodg Ixa-
rijg f^XEtai зцхк to SIquioVj xal yvvaixa ruv re$-
veibxoq хаталлу^арп’ое xai vnaoyEOEOi peydlats
xarapaldgag елвюе noooyjJiQijaai xal to StQfMOV
naoadovvat no fiaotMi. ijrig xal eig to B^dvnov
avE7iEUff'8n, xal <MqI ouvE£ev%/h] Bi t^jv ev if]
7i(>AE( fiEyioTavtov, xal d J/.oyei'jjc agypiv ЕтауОг)
Ttjs V£OXTI]TOV X{oQ(tq. (U, pp. 464a.(—47624)
104.	De Davido Achridensi Sami praefecto
Kai ^Amjg de vijc tov ficotlitog abelqfie ev
'Pcoola dnoravovoiy;, xat ласк aiixtjg xov avdQOz,
avrljg Blabtui]QOV, Xqvooxeiq ovyyser/g tig dtv tov
TElsvtrjcavTos, avdgag oxtoxcigiovc nQooEraiQiodpE-
vog xat nloiots epfiifidoag, ty&gv cig Kayvotavtivov-
arjhv ftK тауа uioflo'poQrpwv. tov de fiaodstog xa-
TaHelvai id onia xeIewvtos xat ovtco nowpcKf&at
ri]v fVEvyiav, pi] '&Eh]oag йщЪ&е ii]v Iloonovtiba.
er 3Afivftcp f)E yEvopEyoq xai ты otQaTvjyovvTt таи-
rt]g ovQOatrjg vnsQf.iayovvTi t&v naaalicov, xal tov-
tov pabtcog xaraoiQEi/jdpEt'oc, xarijl&Er fig Atpivov.
EXflOE bs ПОЦ)Ь. TOV otoaov tov KtfivQQcitiOT&v, xat
A a fit b too ало *Ay,Qib(7)V отрат^уош’го? JEdpov, xcu
NtxritpoQov rov Kafiaotla bovxbg ovtog Psaoulo-
vixr]g mxQaonovdt]&EVT8q anavxEg xtxtect) dyrjoav.
(П, pp. 478gti—479s)
105.	Pruslanus in exsUitim relegatar. Patzinaci
Bulgariam infestant
r() dt: тоЪ Xxlrjoov Pa^pavov vlbz Baailftog
лат()1хю^. nQooxQovcov тф payloTQto IJQ'yvoiavo) то>
Povlydoff) otQaviyyovvTi fiovxEllaoiow, tq tooovt-ov
nQof]y„ih] сблпч]^ ок xai bi a udyj]g tovtco IaOeiv.
да се покори. Константин Диоген, който
управлявал тамошните области, се престорил
на приятелски разположен и проводил при
него пратеник, за да му каже под клетва, че
има желание да се срещне с него и да по-
говорят за нужните работи. Ако пък го било
страх, да вземе само трима служители и да
се срещне с него при течащата наблизо река,
като и той щял да дойде с трима слуги. И
тъй този се съгласил и отишъл на реката да
се срещне с Диоген. Когато щели да започ-
нат разговора, Диоген, който носел в пазвата
си кама, извадил я внезапно, ударил [Сермон]
в хълбока и го убил на място. Хората му
ударили на бягство, а Диоген събрал нами-
ращите се наблизо войски и тръгнал към
Сирмиум с доста голяма дружина След като
уплатил жената на убития, той я принудил
с щедри обещания да се покори и да пре-
даде Сирмиум на императора. Тя била из-
пратена в Цариград и омъжена за един от
първенците в столицата, а Диоген бил на-
значен за управнтел на новопридобитата об-
лает.
104.	Давид Охридска стратег на Самос
Когато Дна, сестрата на императора, умряла
в Рус ия, а преди нея умрял и мъжът й Влади-
мир, Хризохир,1 някакъв роднина на умрелия,
събрал 800 души, натоварил ги на кораби и
отишъл в Цариград, уж за да стане наем-
ник. Императорът му заповядал да сложи
оръжието и така да се яви при него, но той
не пожелал и преминал Пропонтида. Когато
стигнал в Абидос, той влязъл в сражение с
тамошния стратег, който защищавал брега, и
като го победил лесно, стигнал до Лемнос.
Но там флотата на кивирнотите2 с Давид
Охридски3, който бил стратег на Самос, и
на Никифор Кавасила4, солунския дук, ги
избила всички тях, конто били нарушители
на спо разумение то.
105.	Прусиан изпратен на заточение.
Печенеги нападат България
Патриций Василий, син иа Роман Склир5,
като се скарал с магистър Прусиан6 бълга-
ри на, който бил стратег на Вукеларий, се
одързостил дотолкова, че влязъл в бой с
1 За тези липа и събития срв. тук стр. 289, бел. 3.	- Кивириотската тема се намирала на
южния черноморски бряг на Мала Азия. 3 Той ще да е бил българин. Събитията се отнасят към 1024 г.
Срв. Schlumberger, L’cpopee byzantine, И, pp. 613—615.	1 Кавасиловци били известно византийско семейст-
во Един от тях, Александър, бил назначен в 1080 г. за дук на България. Срв. 3.1аптреки, История. II, стр. 165,
тук стр. 340 5 Роман Склир бил известен византийски сановник, който злеиоставил вЦарнградския двор Георги
Маниак и ирсдизвикал неговия бунт. G Прес^ан (Прусиан или Фружин) бил син на Владислав. За името mv вж.
носочванията у Златарски, История, П, сзр. 33, и у Moravcsik. Byzantinoturcica, П, р. 257.
Гг'ъчьи извори за Г-ъдгарската история, т VI
298
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
touttw tjjv bisvE&v Kcovatavrivog 6 fiaoiAEvg avaia-
yyvTtav xqIvcov пата rijg 0aod&ag wai «д<ро> vsieq-
oqi^ei, тот /«)' ev rfl *O$dq vt;GO) rov <5r ev ту
Плату]. «ста iwtQov de tov ,uev Baadeiov, ншту-
yooty&svTa r&s eiT] anobQaGtv peXer&v, fctecvqdxoGE,
tov fie riQovotavov fuxQov betv tovto auto леЬво-
&Ш KtvbvVE.vOVTa f]l.€V&EQ(i)UEV. ETV(plfi)GE Ье 9XU
cPtopavbv tov KovQxovav, etc dbelipij ovza yapfabv
tov Uqovgiuvov mu tov Boybavov xal zov riafiav
y.al xbv ГооЬЁ1т]Г. ЁуХоюаотбрцОЕ be xal тот ро-
va%bv ZayatHCiv zov ovyy^vij tov Begtov GenbaTov,
GvoxEvaaaoDai zovrovg nlaaapsvog хат avrov.
Tobzco тхр etei xai Har^ivaxai eig0oIt]v Estouj-
оато хата Bovlyaoiag, xal mIeigtov Inbv xal gtqo-
zyyovg xai тауиатаоуад lotpagar xal E^cbyoyGav
bib b fiaodevg Koyvatavzivog tov АюуЁггуу dgyovra
ZiquIov олаоуотта xai bovxa rijg BovAyagiag Ёло(-
7}Uev, og ovpsdcoc&g ло/Mxig avrotg btEOTca.Qp,Evoig
Етомрато xai TjvdyxaGE siEQataK)evtag tov v[gtoov
fjovyjav ayerv. (II, pp. 4834—4842)
106.	Prusianus de conspiratione accusatus
oculis privatur
Ката tovtov tov yobvov btafilziitelg 6 fiuytmQo;
UQOvGiavbg о BovlyaQog xoivo^Qayziv Peobcnpa
т-fi туд paodibog пЬеТгрГ] xrd rijg ftaodehig oev
<ivtt) arTimotsiofrat Eig rb zov Mavovyl иогаотц-
qi,ov fpoovOEizat. Ёл1Х&атуоаауд ЬЁ zfjg xaxiiyoQiag
avzbg uev d^ozv^dovvai, rj ЬЁ uzjzjjQ avzov у faouj
zijg m'deiog ExddJdETOi. xai KoiVUTavrlvog 6 АюуЁ-
vyg. yaupQog a>v tov fkmd&vg tztl Dvynroi. zov
abeH/pon avrov, ало ZiQpiov р,ЕтатЕ&с1д Eig fteaaa-
lovixvjv у [vetch bovgx xccrijyOQtyjEig bb тсаоа Юоё-
otov tov Оеоалоттод tov Baodefov tov ffaodEOtg
tog ueIeovv anoaxaoiav, итоатууод Eig f-)oq>ti]a[ovg
m&Metai. (II, pp. 48713-21)
107.	Basilius bellis contra Bulgaros occupatus
res Orientis negligit
Tov yaQ paodEtvg Nixrjrj'ooou тад лае (от ад
ISvQwg xal Фоанжуд л61Е<д лаоаотуоирЕгои, хлм
zov нет ai'zbv “Icoawov та Ёа/мхота xQazwauEVov
хил, р&мн \auaaxov zip’ EmxoaTEiav ладасЕсуагтод,
ETtEutEQ 6 uet avrovg BaoilEiog nouzsoov itlv fczb
Tibv EiupvAuov aoyplovuEvog лоАЁргот, vgtsqov Ье
него. Император Константин1 * * сметная раз-
прата им за безсрамие спрямо императорската
власт и изпратил и двамата на заточение
Василий — на остров Оксия8, а Прусиан —
в Плата4. Не след дълго той ослепил Ва-
силий, който бил наклеветен, че иска да бяга.
А и Прусиан за малко щял да претърпи съ-
щото наказание, но се отървал. Императо-
рът ослепил и Роман Куркуа, зет на Пру-
сиан по сестра, както и Богдан, Глава и Гу-
дел4. Отрязал езика и на монаха Захарий,
роднииа на веста Тевдат, като измислил, че
всички те готвели бунт против него6.
През същата година и печенеги извър-
шилн нападение в България и избили и пле-
нили извънредно много народ, а също и стра-
тези и тагмархи. Затова император Констан-
тин назначил Диоген6, архонта на Сирмиум,
за дук на България. Този влизал много пъти
в бой с тях, когато се били пръенали, обър-
нал ги в бягство, принудил ги да преминат
Истър и да мируват.
106.	Прусиан, обвинен в заговор,
бива ослепен
По това време’7 магистър Прусиан бъл-
гаринът бил наклеветен, че готви заговор с
Теодора, сестрата на императрицата8, за да
завземе властта заедно с нея, и бил затворен
в манастира Мануилу. И понеже обвинението
се потвърдило, той бил ослепен, а майка му,
[която била] зости, била отстранена от сто-
лицата. Константин Диоген, зет на импера-
тора (бил женен за братовата му дъщеря),
бил преместен от Сирмиум в Солун, където
станал дук. Но понеже Орест10, служителя!
на император Василий11, го наклеветал, че
готви бунт, той бил изпратен като стратег в
Тракезия12.
107.	Василий 11, зает с войната срещу
българите, не уредил работите си
на Изток
Император Никифор13 завладял повечето
градове в Сирия и Финикия, а след него
Иоан14 затвърдил завзетите земи и прострял
властта си до Дамаск. Василий, който цару-
вал след тях, отначало бил зает с между-
особните войни, а по-късно — с войната срещу
1 КонстантинУШ (1025—1028). - Остров Оксия се намирал срещу Акарнлшя. 5 Остров Плата се намярлл
близо до африканский бряг на Киренайка. 1 От имената им личи, че те са били български боляри, 5 Събитията
се отнасят към 1026 г. * Това е бъдещият император Роман Диоген. 71029 г. s Т. е дъшерята на Констан-
тин VII! Зоя, която била омъжена три дни преди смърттана баща си за Роман Аргир, който приел императорската
власт след смъртта на Константин VIII. !1 Този манастир се намирал около по-късната султан Селимова лжами я.
Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 197, 396.	10 Това e протоснатарий Орест, който команду вал войска
в Сицилия през 1025 г. 11 Т е. Василий II. 12 Т- е. Тракезийската тема. 13 Никифор Фока. 11 йоан
Цимисхий.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
299
xal rots хата rov XauovijA sQyots TtQooltstaQcbv
ovx eo%ev svxagiay xultbs xal ms £veds%eto rd ev
ем хатшиуаКсао&ш, а/Д о ov ev q'avraota ysvo-
psvos exeioe, xal. ms о xatobs алутЕт ravra xraa-
oTrjoapEvos, sip vjroorQEipas xal aaydkiav Eppovov
e%my xal g'Qovru'ia to uov BovlyaQwy farorc&ai
уevos, ахроирт/ yeyovE tov tov £vybv azioQQitpai zas
bvvazcuTEQas top tcoAeojp xal zip’ eo.vtmv draiftjry-
oat faf4'&&»u.v. (pp. 489ie—4903)
Самуил и нямал време да уреди работите си
на Изток хубаво и както трябва. Той отивал
там, когато му хрумнело, и уреждал нещата,
както изисквал моментът. Но после, като се
връщал, бивал постоянно зает и погълнат от
грижи с покоряването на българския народ.
Така той станал причина по-силните от гра-
довете да отхвърлят игото и да си възвър-
нат свободата.
108.	Prusiantis monachus efficitur
108.	Прусиан подстригай за монах
Tovrqj тф etei figluzvyyavovri, IrbtxTtibvos Д,
xal n riQovciarbs exovoims dcroxEjQErai povu.yos,
xat у w4TW avrov ex Mavrivsiov rijs ev Itovxsl-
каокр povijs eis (-Inqxqolovs рЕта&рб£етш, xat
Katvoruvrivcs narQixios b Atoysvqs Ex^lvj&ds tov
ni'Qyui' et rij uov]i nop ^rovbtov actoxEtorrai pc-
vayps. (p. 497й_ 9)
109.	Constantinus Diogenes coniurat. Patzinaci
Moesiam invadimt
’KxsIge bt tovtov IvbtarQlikvros pip’t'Ezai, rtj
firjjoiAlbi Яму but fisug avuvs tov (AEoaaAovixys Ms
KtuvaravTivos 6 Aioysv^s xotvoloyy xipEvos rij rav-
ttjs ubEAtfij 6)еоЬ(Ь(М1 dxdboaotv sci>(>s to ’'IlAvotxav
pEAETQ, Etb/.OEt TOV ppTQOSZOAhor lvo(M.yiov xal.
top imaxosrov IIeqi-HemqIov. xol sv/l-vs avaoziaOToi
oi те tTUGxozroi xal 6 Aioyivrjs ytvovrai. xal 6 pev
KtoroTovTivos Era^ouRvos ev тф яалатио tmv Bla-
7,eqvo)v bid. ’Icodvvvv rov siquitiooItw, tov psrd
ravra bQq^iTOTQotyov xdl abely-ov tov ftefiaoiksvKO-
ros Miyarp., EavTOv aTTOXM^pvtuas too teIxovs xal
EXEQa/ijliol/EtS олеОоуе sis ptw. ribv avroq ovujv,
at Ье Estioxosiot ms tov fiacUEa, koos та Мепсс-
тахта ESETtEptfDTicav xaxEidEV tilEvD£Q<xr8i]Grjy.
*Etxabi be if ’lovliov р1]тод,^рёоаs',topq flt^s
TVXrbs, (lOTEQOS EyEVETO %VGIS EX pEGI]pffOiaS KQOS
aQxzov, szdocrv jiEQiaorodywros ri/V yrjv. xol pera
pixQnv ayyslovrat та хаталуб^та туг cpMpaiu>v
(iTvylipaza. vAoaiiTS pb‘ Adf odpa‘ot И1£О(хпотсш1и:т
ayei tUdkiTTivys. Ilax^tvdxoi Ье toy "Igtqot btnpdv-
tes xal rijv AIv.j(ar xaxibs biaiiipEVoi, SaQaxTp'ol
bl Tt/V TtGQa/iov xarabfittpoVTEs rov PXvQtxov ue-
yci KEoxvQas xal arri/V ^vfinohjoavTE-s. (pp. 49814
499l0)-
110.	Nicolaus Chryselius Bulgarus a Roma-
nis ad Arabes mittitur
IlaQsb(OXE Ье xai to q-QOV()iov to AEyopEvov IIeq-
x()tv о xoXEyvjv avrb XafKix-rp’os "Alsip, Evyiora
През същата година, 6539, индикт 14-и1,
Прусиан се подстригал доброволно за мо-
нах и майка му била преместена от Манти-
нейския в Букелариевия манастир в Тракезия.
А патриций Константин Диоген бил изведен
от кулата- и се подстригал за монах в Сту-
дийским манастир.
109.	Константин Диоген замисля бунт.
Печенеги нападат. Мизия
Докато императорът бил там3, импера-
трицата Зоя получила съобщение чрез Тео-
фан4 от Солун, че Константин Диоген в
споразумение със сестра й Теодора се канел
да избяга в Илирик със знанието на митро-
полита на Дирахиум и на епископа на Пе-
ритеорион5. Епископите и Диоген били вед-
нага отвлечени. Когато във Влахернския дво-
рец се започнало следствие срещу Константин
от препозит По ан, който бил брат на цару-
валия по-рано Михаил и след това станал
орфанотроф, той се хвърлил от стената и
като си пречупил врата, умрял и бил хвър-
лен при самоубийците, а епископите били из-
пратени при императора в Месанакта® и
оттам освободени.
На 28 голи, събота7, във втория час на
нощта една звезда паднала от юг към север
и осветила цялата земя. Не след дълго било
съобщено за нещастията, конто връхлетели
над ромейската земя, а именно че арабите
опустошили Месопотамия до Мелитина, пе-
ченегите премина ли Истъра и опустошили
Мизия, а сарацините нахлули в Илирийското
крайбрежие до Корфу и го опожарили.
110.	Българинът Никола Хризилий води
проговори с арабите
Сарацинът Алим, който владеел крепостта
Перкри8, намираща се твърде близо до Ва-
1 1030 г. 2 Вероятно става дума за затвора Днечас до Голямата стена. Срв. Schlumberger,
L’cpopee byzantine, р. 102.	3 През пролетта на 1032 г. Роман Apinp предприел поход в Сирия. [ Солун-
ски митрополит. 5 Перитеорион иля Перитор, дн. Бурукале, недалеч от Гюмюрджина. 6 Месанакта или
Дипотамос — крепост във Фригия. 7 През 1032 г. Тази крепост се намирала във Васпуракан, на с-и.
от сзерото Ван. В сыиност тя била лалеч от Вавилон, т. е. Багдад.
300
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
Bopvldtvoc biaxEtpEVov, tq> fiaeilsl 'Pcopaicov, e1-
siloas 7taxQiKi6Ti]r6c ze xal TrZerowor akfaw dptot-
0(~)v a£io)&Tp>ai. <5 a zov vlov avzov rijv tiqgq tov
fiaotlEa noit]odpEvcQ evtev^iv. xat to tpQovQiov uev
naoEik^fpEi 6 wazfAxtOQ Ntxolaos 6 BofiXyaftos, ф
Xqvg^Iio? to wubvvpov, 6 bs zov -Saoaxzjvov vids
EiOEk'O'UiV b' tq) Bv^avzizt) xai Sta zb tov (Icuikea
ovveypoilai aQQCoGTijuaTi ртфершк w%d)y izuozQotpilc
xal /лета hvpov vnocnQsipas Hv&t&oe tot ysvpi'oav-
та fotdafi&r&ai tov oixeiov (pQOVQiov, ouzig IdflQa
zolq 6[M)Qpig Heqg</.lq xoivonQayi'joas vivaos ze to
tpQOvQiov dnExleipE xal E^axioyiliovs avbQag rPa>-
paiovs no^EfAiOTaq utzexteive pfuntbvt'i xai dpEleia
zov xcaEyovros tovto XqvotjIIov. (II, pp. 50214—
6034)
111.	Patzinaci Moesiam, Thraciam Macedo-
niamqtte infestant
IIsQaaoilivzEQ № xai. zov vIgzqov oi IlaTfyVaXOl
naoav Efafiuavzo zip’ Mvoiav u%qi 0E.aad}.ovixriQ,
xai rd row *AcpfifDv tukoia rag KvxlabaQ ov (Mx-
Qu)Q f2.viu]VCiVto. (II, p. 512.3__4)
112.	Patzinaci itertim in Moesiam, Thraciam
Macedonlamque incursiones faciunt
'‘AtpoQrflov Ье szayEzdv yEvo/tevov xal zov 'To-
zqov xQiwzalZtn&svzoQ ol flai^ivaxai nEQauD&gvzsg
cv piXQcoc zip’ Mwtar xal tyoqxrp' peyjii AIoxe-
dovtag Exdxcooav. &тг]Н)е Ье zialtv uxQiq toiq
ffQaxYioloig, xal xaxcog bit'fyEzo tovq xoqjiovq'
Тф Qtppb' etei, ivbixTuovoq <У, <3ta zov eaooq
tqeiq Eiofiolbq TzoiijodpEvoi ol JJaz^ivaxaL хата
"Poypaioyv agbip' ra TtxtQarvyjovra hipavioav, fjfhjbov
Tot'g &}.to''ouEvovg ttvaiQovvTss xal upcoQtaig tovq
aiyualcbrovg vnopaklorvzag bvExbi^ynzoiQ. eIIcw Ье
xal oxoazTiyolg sifvte ^(oyQiaQ, ’IcodvvTjv zov Ле(?-
цохшттр’, Bugbav zov IlEzgrjv, Леоуто tov Xtl/.xo-
Tov07p,t KcovaTavzivov zur ЛтеооугЬу xal zbv ISzQa-
^ozQtyd&rp) Miya^k.’1 (II, pp. 51437—515g)
« In U fol 46v, 7 post tpeQOir fScyl., p. 516,3) additur:
xal ‘Imarvov Si tov Bovkyaotv.s ajiyuxtcxosmv хтниц&ея-
tqs ётеоо?’ paotXei'S srooTfi^Znat IJatfljaycniac; ttir б>ор}]~
[ievot x&r ту fiF'/cd.ij Si txxf.tysiu StasiosiparTd xai in tov
XaoTotpt'kaxos btaxdvypa ry sro22oi$ eteoiv Siarvcavza, socm
Si Tjoi'Xiac xat iG> tir] aalas та fieta aixovoufity^ai zta-
Qaitrpsaptvov tgv$ fv fiso>i> -froovtiovs, xai bia to fit] белпг
Tat natQtAoyt] nooGxQoveiv уаг'уаСотта xai ibtoTfiayorvta.
cvroc Aiiuv pir ixaksito- staoar Si staiSeiav 1^у]ох^то
Tr {ivQaDsv xal тг]т уретЁоа^. iniatag df ту Bov/.уаыа
siolAa pnipeia ryQ arzov uoezy; xarakslotstfr.
вилон, я предал на императора на ромеите,
като се надявал да получи титла патриций
и много Други облаги. За водене на пре го-
ворите той изпратил сина си при императора.
Крепостта била приета от българина патри-
ций Никола, по презиме Хризилий. Синът иа
сарацина, като дошъл в Цариград и не по-
лучил никакъв прием, понеже императорът
бил болен, се върнал разгневен и убедил
баща си да си вземе обратно крепостта. Този
влязъл тайно в споразумение със съседните
перси и една нощ завзел крепостта и избил
6000 ромейски войници. Това станало поради
леността и небрежността на Хризилий, който
държел крепостта.1
111.	Печенеги, нахлуват в Мизия, Тракия
и Македония
Като преминали Истъра, печенегите опу-
стошили цяла Мизия чак до Солун,2 а ко-
рабите на африте3 нанасяли немалко щети
на Никладските острови.
112.	Печенеги отново нападат Мизия,
Тракия и Македония
Понеже настъпил непоносим мраз и Истър
замръзнал4, печенегите го преминали и при-
чинили немалки вреди в Мизия и Тракия, чак
до Македония. Скакалци пак нападнали тра-
кезийските области и нанесли щети на хра-
ните.
През пролетта на 6544 г., 4-и индикт5,
печенегите извършили три нападения срещу
ромеите, като унишожавали всичко по пътя
си, избивали поголовно всички заловени хора
и подлатали пленниците на неизказани мъче-
ния. Те хванали в плен и пет стратези: Иоан
Дермокаит, Варда Печ, Лъв Халкотув, Кон-
стантин Птерот и Стравотрихар Михаил/*
" Добавка в U след tpEQwv (Scyl., стр. <516,3): Когато бъл-
гарскьят архиепископ Йоан® умрял, императорът ръкопо-
ложил Друг, който произхождал от Пафлагония, бил се
отличил във Великата църква и дълги години изпълннвал
ддъжността хартофилакс7. От любов към спокойствисто и
поради недоброго излълнение на духовните обязаности
той се отдръпнал от вътрешните смутове и понеже не ис-
кал да се показва враждебен към патриарха, стоел мирно
и се занимавал със собствените си работи. Той се наз-
вал Лъвв и бил овладял всякакво знание — чуждого
и нашего. Като стоел начело на България, той оставил
много доказателства за своята добродетел.
1 Събитията се отнасят към 1033 г. Срв. Schlumberger, L’epopec byzantine. III, p. 133 sq. - Това
нападение станало през есента на 1034 г. 3 Т. е. арабите. Това станало през 1035 г. 5 Т. е. 1036 г.
6 Става дума за Йоан Дебърски. Вж. тук стр. 288 и стр. 41, 1-ва Василиева грамота. 7 Бисша църковна ллъж-
ност, един вид архивар. Хартофилаксът на Св. София бил и секретар на патриаршим!а.	8 Лъв бил родом
от Пафлагония. Срв. Златарски. История, II. стр. 42—44.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
301
113.	Thracia Macedoniaque fame premuntur
113. Глад в Тракия и Македония
Тф ts<pud ctel, ivdtxuoiyos sr, ijpsoq Noep^^iov
ft, ycyoVE c&topbi xeqI 6$Qar / vt.s {[U&jas, xai
8lets1eoev yij сеюрЕУЦ «Z4/» d/.ov tov ^Icri'ova-
qIov pnptos. yiyovE di xai /.tubs хата те (-iqqx^v
xai MaxEdovlav, ^TQvadva xai GfOoaAovixtfV, xal
pEJLci 0еттал£ад. (pp. 518S. -1O)
114. De loannies Orphanotrophi iniuriis
Aldicp de pijvl tov tS<ypft Etov;fivdtxTiajvos if,
f] adelfptj tov ftaotlEcos МсцЛа, рл^т/ц de tov Kai-
GOQOS, UJlElCir EV *E<pE(X& Eis TiQOUXVVrjGlV TOV
4tfcmT[p£vov. xal tv тф bui’vai я>Ш t&v ялща-
Xoycos stQarxopEvcov ua&ovoa, htooTQ&paoa els to
BvpdvTtov djTTiyyEils лагта тф адеАфф "Чохп'уц,
xal naQExdlEt diaorolfv Tira у eve. dm rijs novt]-
Qias' 6 8f [легa уЕАОУто; avxqv алЕЛЕачрато, yv-
voixsia fppoTEiv sincov, xal dyvoEtv oocov ?/ xoii-
TEta Seitul ‘Pcopahw. iv (~[Еооа/.от1хц de, c&s et'jio-
рву, тф /ЗгхоДеГ duxifp [iovrt yqiioiov 6 Icoavvijs
ьлЕряре xt^TTjvtiQia &Exa, V7io GTQoftl'av de луео-
p&cayv aQnaoO'EV то tjiloiov rois TTvqixois лдоа-
EQQayt] atyiaAois xal ovvFTQiihf to ds yovolw
дтреИсто ^r&pavos d xal Bcicflldflos, « raw Ssq-
ficov o.Q%pyv, szqo pcxQov Tijs лолеал dxodnds xai
TOv толоу T(bv SeqPcov хахеохфшк, (ibdipilov ixti-
&ev tov ’'EQumxirr dxTEAaoas. 6 1? "kudyvijs wvior
лоот(.&е[Леуо£ Tas doyds, xal naa yalivoT Evbibuvs
ddixtas, pvoiajv avpqsotftbv е.гёпТцсе n/»' oixovue-
vqvf adecog- тоуу XQtuuv yoQoloyovVTOiv tovs fy-
yfiJQtovs, xal pqdEvbs EmoTQOtfiiv dim; nbEpEvov
Tcov yu’OuEvmv.
'0 dt jiaoilsvs ev O&walovbcji palit'ov t^v tov
yqvoiov алхЫыаг, yt>d<pEi тф Zt&powp ылЕрлрш
jiqos W'Tov to I'diov xal uij ИеХ^ош avfytUQETQv
avElEodai лпЛечоу. rov de uqdEpiav лощоаиёгоо
FsnotQO<yt]vt отоатЬг 6 fiaciAEvs ЁхлЁрлег. xext avtov,
aoyovra exTopiav Vsutoyiov Eyjyvxa tov Tloofiatiiv.
6 de to vfctov xaralaftuv, xai dvoyrnQiais xal tpa-
go.ysi xal dvodarois алгцуктхвлток eutu-ouiv tojiols,
то те orQaiEvaa olov олтоЛеое xal ovtos bvoyEodts
AiEotb&rj. (II, pp. 5263 — 5274).
През 6546 г., 6-и индикт1, на 2 ноември
станало голимо земетресение към десетия
час на деня и земята продължила да се
тресе чак до края на месец януари. Наста-
вал и глад в Тракия, Македония, Стримон2
и Солун, чак до Тесалия.
114.	Беззакониягпа на Йоан Орфаношрофа
През месец май 5648 година, 9-и индикт3
Мария, сестрата на императора4 и майка
на кесаря®, отишла в Ефес, за да се по-
клони на любимия [ученик на Христос, Йоан].
По пътя тя разбрала, че много неща се вър-
шат по неразумен начин. Като се върнала
в Цариград, съобщила всичко на брата си
Йоан” и го подканила да намали никак
злото. Но Йоан я изпратил със смях, наз-
вании, че разсъждава по женски и че не знае
от какво се нуждае държавата на ромеите.
Той изпратил десет кентинария злато на
императора, който, както казахме, пребива-
вал в Солун. Но корабът, грабнат от силни
вихрушки, се блъснал в илирийските брегове
и се разбил. Златото заграбил владетеля! на
сърбите Стефан, наречен и Вой слав7, който
избягал малко преди това от столицата
и завзел земята на сърбите, като изгонял
оттам Теофил Еротик8. Йоан направил длъж-
ностите да се продават и оставил всички да
вършат несправедливости. Така той изпъл-
нил света с хиляди злини, като съдиите на-
лагали несправедливо давъци на местните
жители и никой изобщо не обръщал внима-
ние на това, което ставало.
Императорът, като научил в Солугн за за-
губата на златото, писал на Стефан да му
върне това, което било негово, и да не по-
желав а доброволно да носи отговор ноет за
война. Но понеже той не объриал никакво
внимание, императорът изпратил срещу него
войска начело със скопеца Георги Проват.
Той, като стигнал онази земя, попаднал не-
обмислено в мъчнопроходими места, урви
и стръмнини и изгубил цялата си войска, а
самият той едва се спасил.
1 Т. е. 1037 г. - Областта по .полного течение на Струча. 3 Т. е. 1040 г. 1 Михаил IV.
5 Бъдешият император Михаил V. е’ Йоан Орфанотрофът, който бил брат на Михаил IV и на Мария.
7 Дуклянски (а не сръбски) княз, който водил дълги години война за независимост срещу Византийската импе-
рия. Вж. К. Иречек, История Срба, I, Београд 1911, стр. 202, Острогорски, Историка, стр. 298—299 s Ви-
зантийски страте!, който управлявал Дукля, докато Вой ела в бил пленник във Византия.
302
Scylitzes-Cedreniis — Скилица-Кедрин
775. De Petri Deliani insurrectione
Tovtcp тф fiei xal ?/ astootaoia ycyovE В01Д-
уадик* tovtov tov tqotcov. JIetqoq Tig BovXyciuog,
AEAsdvOb1 туг nQoaiiyoQiCLT, bovloe Bv {opt tov tivos
civbgbq bsiobgag tx rije лбЛесод knlavaro ev Bov‘a-
yapiu, xal патцгпуСЕГ O-xql Ntugdflov xai BeIe-
ygdb«)vb (qQovfua Ье тагта rijs Hat vovias хала zip’
negator zov '’Igtqw btaxEiyEva xol yvaovovyra тф
xoaAy TorQniad), xat vlbr tavzbv	ePoy
ufirorP rov- vlov tcv ZayovyP, xat rb yevoq
bvEatiE zcbv Bovlydgfov, ngb b/iyov тот тдбутрмт
vciofiaAov t/7 bovlttq xat Alar bgiyrcbyFVov &aev-
tito'as. bio xai jUotei oavreg zcig xagcxbrov AEyo-
pb'oid' fiaoiAea tf ovtot avayoQEvovoi BovAyaglac,
xd, dgtirrtg txei-der bid те Scffouov xdi rebv ^xoi -
ciicur, n/£ i.Li]TQon62.E(t q BoclycuHOg, ttvro атахт}-
gvTTCviEg xal avEvqiptovr’TEG tovtov, mu szdyra rev
ztGQEvgEvtTTa, Чсщкноу dv?]Atcbq xat, nnavOgdicioq
nvcuQOvVTEC. Ojteq pal!tnv Baoi/.Ewq 6 ^‘vvabijvnq.
отдалtjybq Arggayjov zvyydra»1, tioaq Tag iy'/utgicvg
bi'vaiutq tfazerbev bgiavrijoai toj AeIetivw жтр »}
tszi usya agSfjvat rd пахот xal civgxaiuv ar cup 0 ri-
val. ytvbpevog bk хата zip’ АЕуорсттр' ltfiQ7]rc, xai
Ttgcox^ovoag хата ti pFib. tivoz tcov I nooTQaTTjyuiV
MtyaqA tov Aequoxcutov, btafidl.ltiat tg fiaotAta
tbs ueter&v vvQari iba' xci b iiev cv&ve siaodkvE-
toi rqq aQX'qS xat ev (Аеоосм orixy u-/J)eis ev qv-
la у fiaAAitat, отдатууЕи ЬЛагтavzov siQo%EQttEzai
6 Агдиотитуд, be acaigeog xal (paiaa'g bunxeirv
TiiV aQxijv ft i>Q'Ji%Ei ygovcp та nevra averQEipF.
hIewextovuevoi yao ci \vtiavrov xai abtxovii&'ot,
xai тогд Eavzcbv l^novg xdi та aguara бсрацюЬ-
tit vol xdi allo ci ay occeq tp’ uvtoic uJctov 7.6yov,
xare^aytozancu tov oryanjyov. oAA о fit у, cbq
Ija-dETO tmfiov7^EvduEVoq, vrxrbg biola-fiatT scpevyEy.
oi Ье тф ex fia-jiAi'tog best fiopAoaevoi алоотси lav
те itEAETfboi xai nva rebv oirvovzcov avroig итдоти')-
Tiov, TE.xotuT}Q(rv toTvcua, tduybgiq. xdl avvEoti
utuagTvgTiUEPOV, fiaotAsa лпаунгн^оутси Вог/.утцмис.
r> in U fol o2r, 19 post Bnidyagiuq addiltir: iiftu h-
x«GTOi* з(дЛт(п Лог tijc td't&v хагаЛа'/лИпгюс xai vsto-
rayy?. Г Ifi U fol 52r, 27 loco 'Ро-рм •- f : ‘Pafiaiiygav.
т In U fol d'Ar, 27 post Xap'vrfi. additur: тгу&ёз-га
avr,b аяи ifjg Ov^aiQ q тот rad}.-)} Ovyygtas itr eh gior-
toz тг.Г- —Ufiovi/i efiuotE xai ifydyno ilp’ ciartuoaiav Eigij-
ntr tip Acioioaaiar. Л hl Li fol 52^, 6 post ct'otiETotc
additur: o'< ^iCwa>c o« y^ffp/i-oi-.
115.	Въстанието на Петър Делян
През същата година избухнало и въста-
нието в България® по следния начин. Един
българин, Петър, по прякор Делян и служи-
тел на едив цариградчанин, избягал от сто-
лицата и започнал да скита из България.
Той стигнал до Морава и до Белград, който
са крепости в Панония, намиращи се по бре-
га на Истър, в съседство със земите на
краля на Туркия1. Той разгласявал, че е
син на Роман^2, сина на Самуил, и че води
потеклото3' си от българите, конто отскоро
подложили врат под ярема и силно се стре-
мели към свобода. И тъй хората повярвали
на думите му,у и го провъзгласили за цар на
България. Като тръгнали оттам през Ниш
и Скопие, главния град на България, те из-
вестявали за него по пътя и го славели.
А когато с решали ромей по пътя си, без-
милост но и безчовечно го убивали. Като на-
учил това, Василий Синадин, тогава страте:
на Дирахиум, вдигнал местните войски и по-
бързал да пресрещне Делян, преди злото да
се е увеличило и да пламне пожар. Но ко-
гато стигнал при така наречения Дебър, той
се скарал за нещо с един от подстратезите,
Михаил Дермокаит, и бил наклеветен пред
императора, че замислял узурпация. Той бил
веднага уволнен от службата си, доведен
в Солун и хвърлен в затвор. А на негово
място за стратег бил назначен Дермокаит,
който у правдива л неопитно и лошо и за
кратко време всичко обърнал наопаки. И на-
истина подчинен и те му, онеправдани и ли-
те ни от конете и колите си и от всичко
друго, което имали ценно, сс разбунтували
срешу стратега. А той, като разбрал, че за-
говорничат против него, избягал тайно една
нощ. Тогава те от страх пред императора
вдигнали въетание и провъзгласили за цар
на България един войник пзмежду своите
хора на име Тихомир, изпитан по храбро ст
и разум.- И тъй образували се два въета-
«Допавка в U: Дваяссст и една година след
поробнането и покоряването на българите. <г В L' вм.
Роман: Радомир. Добавка в : роден нему от дыце-
рята на унгарския крал, която той намразмл още докато
Самуил бил жив, изы.лмл я и взел хубавата ларисчанка
Брина. л Добавка в (/: у бе дител но с'п.кмени.
ч In U fol 52rf 21 loco zlrzftboc: ’Odwrarrs-.
pagtipav xai fieAayoaixar С > C
1 Т. е. Унгария. - Гаврил Радомир се иарнчал и Роман. За произхода на Делян срв. Житие на Ла-
зар, тук стр 90, бел. 5.	3 Тс®а недово.тетвэ изб\хйало, как го личи, в Драчката тема, където населени-
сто било в г;о-1 олямата си част бъ;царско.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
303
xal Aoinbv увуйтаос Svo таоек Bovl.yoQCDv, i] uev
tov AeXe&vov avEvqorjpovoa, [IcctEQO. dk tot Teiyp-
utjqov. а а?' д ЛЕЛгагод уса/щата crilixa зцюд tov
TEtyou^Qov yp-Apag xat fad хауолоауьлУ y.alecag
S31EIGSV EW'EIT' tJIEC i5f fflXli&T/ Til Svo OVGTT/fMTa
z&v BovAyaQcov, ovyxaAeodft&vog илагтад d 4«-
Zectrog- згао&еал&, ei /uev ttSttbiQoqoQyytat, алд tov
Sat.iovi/1 eaxecv (uetov zip’ OEicav xai fatavrov
atQovvTai 0aot^Eveoi)a(, ехло^Пуу nou/oao9ai re»*
7.Etyppr}(j6v, ei Яалоц/кюр nvzotg tovto, civtov
.uev Anooxevfaao&m, aoyj>oQat Se faib tov 7’Etyo-
/lyQpv’ „Svo уад“ qyyatv „EQtdaxovg /da loy/Mj
OV CQECfEl, OVTE /MG %(f)QO. EVodcofyf/GETai Ы SvO
xvfieQVto/ub'z/ dQXyyan'". tovto. Se ebtovzos avrov
ftoovfidg те fyfir} noAvg, xal povov avzcfp fiovAOv-
TOl E%EIV FQ-fUmV OVTOXCdTOTla Upyi/y(>V. xat apa
TV] ffovXf) It'&Gvg (LQUVTEQ fal/oAEVGTOVGl TOV U&AlOV
'J.El%O/i7}Q6v. Xat 6 UEV <OQ tv QVEIQO) Soqag <p>qat
ovv zfj a@xtt naTOOTQEqEi yea Tip’ Vcofp', легоа 8e
у Igovoia psOloTdaai sig tov JeAecivcv’*. of’zog
rd-? bvvapEig uqgg ала ад unfat. ztQog &&юа№н-
xyv хата tov /JaGifecog' osteq раНоп' EXEtvog aovv-
zaXTuig сруето Eig to Bvtdvtior, xaaaltndw зга-
оса1 zip’ dnooxevifv xai туг ехграр’ xat осот %ov-
aiov yv xal aQyvQog xai vq.no/iam, astEQ J favor ip.
о * I(НатУт/д, ipxFMfiuEVog aw тф fiaot2.Ec згооотау-
ftetg dq eXegHcju. xal ело.хоАоъ'&етт, cfraAafio/tEvcg
nooGExaiQyCE zep As2.Ed.vcp fiEzd xal civog Kgitco-
verov, tvbg zebv daAa/upwAcov srvovycov.
['eyove St airypjbg хата tovtov tov yoovov, cog
GytSbr ало^уцат^чр’сп rag dqiflvvovg лз/ydg x>i
zol'S dsvvdovg лота/iovg. tyeveto Sf xal fatzun/opog
ev ту 'K^a.tjTTtGE.i, хата zijv gr Avyovorov ptjvoq,
xai Егтлоуаth'/Gav al exfige igtcluevui ztaoai vpt-
qQEig uezd zijg eavww staQOGxevi/g.
eO Se JtAEcxvog алоохегаоа/лЕгод, cog eTnoutv,
rov TEiyp/iyoov xai лситоп’ tcov лрауиатсог xvacoq
xazaardg yevvawg F^r/yetTo zebv ffoycov. xai лооте-
qov /mv аяоотеИа; zrffffloc атосш/уцу Fyjov tuv
[EyojUEVOV Kai'XUVOV Ells TO AvQQayiOT. dm-GTEUF.
Se xai orQaTiav fzEQav ev '"BAl.dSi, ozQazriyov/tE-
гтр> V3t 3 *AvOtycv. i) Tcvl глаут.ааад 6 "‘AAAaxao-
GEvg xal Gviiiii^ag ev (jf/fia/g tqe^etui, xal dvai-
(ieitoi ttfifflog тс7п> (~lyfjato)v лом. tote Si] xal rd
{Ieiio. to»' Nix ало aitcov, л1.1/г Nav^dxrov, ^cooeq-
нически лагера от българи, единият от конто
признавал Делян, а другият — Тихомир.
Но Делян писал на Тихомир приятелско
писмо, с което го канел за задружни дей-
ствия и го склонил да дойде. Когато двете
български войски се съединили, Делян съ-
брал всички и ги призовая да отстранят Ти-
хомир, ако наистина са уверени, че самият
той води потеклото си от Самуил, и искат
да царува над тях. Ако ли пък това за тях
е нежелателно — да премахнат него и да
бъдат управлявани от Тихомир. „Защото,
казал той, един храсталак не храни две чер-
веношийки, нито пък една страна процъфтява,
ако е управлявана от двама вождове.“ Като
изрекъл тези думи, настанал голям смут и
всички казали, че искат само него за само-
властен начал ник. Щом взели това решение,
те веднага граб на ли камъни и убили нещаст-
ния Тихомир, който само като на сън бил
поел властта и я загубил заедно с живота
си, а цялата власт минала в ръцете на Де-
лян'2. Той вдигнал всички войски и тръгнал
към Солун срещу императора. Като научил
това, императорът1 потеглил безредно към
Цариград, изост-авяйкп целия си обоз, шат-
рата си и колкото имал злато, сребро н
тъкани. Мануил Ивац2, който бил от сви-
тата на императора, получил заповед да взе-
ме тези неща и да го пос л едва. А той, като
ги ввел, присъдинил се към Делян заедно
с някакъв Китонит3, един от евнусите —
спални прислужници.
По същото време настанала такава суша,
че почти всички непрекъеващи извори и по-
стоянно течащи реки пресъхнали, а на 6 ав-
густ станал и пожар в Екзартиз1 и всички
триери, конто се намирали там, изгорели с
товара си.
А /Делян, след като премахнал Тихомир,
както разказахме, и станал господар на всич-
ко, започнал храбро да ръководи действията.
Най-напред той изпратил под предводител-
ството на тъй наречения Кавкан войска,
която завзела Дирахиум. А друга войска
начело с Антим била изпратена в Елада.
Срещу нея излязъл Алакасевс5, който, като
влязъл в сражение при Тива, бил разбит
и голям брой тиванци били избити. Тогава
и Никополската тема'5 с изключенис на
« In U fol 53г, 19 post zlrzear»»' (U: оЗелеатог) addi- Добавка в Liz а той пък изпратил да разрушат
tar: tisroctsllFf ;« //>}»' xal xaDruoet то <pormot.ov «}» Ba- крепостта Вз силила.
giIaHu.
1 Михаил IV. 2 Този Мануил Ивац е бил Сезспорно роднина на ослепения Самуилов воевода Ивац. >J Гова
не е лично име, а длъмсност кмтониг: спален служител на императора. 1 Този квартал се намирал на Златния
рог. Вж. Janin, Constantinople Byzantine, pp. 417, 418.	5 Вероятно стратег на тема Елада. Вж. Златарски,
История, II, стр. 56. в Тази тема с главен град Навпакт се намирала в Епир
304	Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
Qi'vj BoviydgpK Ьдаги'ат rip fayfrfpjEC&tn ps/.kov-
coT- Bv^avnoQ уцд ns arfioaxioQ ItodvvTjQ rovvoua,
KovtfcofiVT'r^ rip' 1лл.отг\и(ау, лрахтазр та v etu-ige
brjuoolfor cpoguw TTiiujl)eis xoi fiaQSfos nQooevt]-
ViypETUQ TQiQ EyyCGQlOlS taVTU) Tf. ofe&QOr 7ZQO-
ttevi]Gf. xw &7ooTdotc/?(7 curios yeyovs toiq Ntxono-
AiraiQ' f.di getjovTFQ yog rip avr v xAECvs$tav dtua-
агат wot, xal avrov uev eiq fu&jv xai uem] уетё-
ttuov, avrol № т<л’ раат/ла bvog'TjptjoavTt-Q rPo)-
uaitov toiq BovlydooiQ nQooE&e*ro. ov tcgovtot
df bid. rd ftQOQ tov JeIsuvov qilxQor аутрпиоау
xcu tov 'Ро>ц,сихо? £vybv dxEQQi’i av oaor <5td rip'
tov 6g<) ..ivorgofpov anfafimar xal stqjq tog eigtioci-
f^EQfioBjr, BuGl/EtOV yd/Q TOV paGtlECOQ, СЯ-
тртха Bov/.ydoot'Q fXEigajoaro, pi/ vEoyumoai
tkih'jGaVTOQ nfanQ rttydf' та jq/uyuata uiTaxivfjaai,
ал A* iTil ri]Q awpjQ psvEtv xctiaoTaGnoQ xcu ovro>
biE^aysodai 7iOjf)(hQ лог 6 ^auovi/1 buoQiuaro, xcu
bidovai tov ^siiyoQ fioebv syovra BovAyagov stq to
xoitot a [rov pobtov rva xal xtyyoov togovtov xal
oi’vov orauftov iva, a oQcpavGTQorpoQ uvri rcov si bed?
vopfapam ЬаЧоиНат buoQtaaro' олео ui/ t'atpoQuiQ
Ol lyyatgiOf, (pEQOi'TFQ, El'Q.)VTEQ bi' XCil xaiQov EVXCll-
QOl' rip’ TOV /IeIeciVOV EruqviVStOJ', 71,1' *PluUCS%ifV
алЕОЕтоагто Yiyspcviav xal лсод rd tuiyaiov inaviboa-
por Wcc. (IL pp. 527s—5301f)
116.	Deliantts oculis privatus ипа, cam
Ibatza Constantinopolim vehitur
^tjiTf.itpQico be uip>ft ivbfxndyvoQ b' tov /Qq'tib'
etovq, ’AAovoiotoq juttQbiioQ xai GlQar^yb; 6)Eobo~
oiovnoXecoQ, 6 tov *Aoqiuv bevTEnoQ vtoQ, ag.'va>
TY}Q TtofatOQ atHobQaQ Tfp АеХеОГС/) 7lOOGEQ%ETUl Et
ah las тсехбтг/ъ sv (-Jsodouicnvioki xal ydQ organy-
yaw ovros xcu mq abixos xatT/yoQij&efG, tiqiv ij
itsruGEi ЬоИгрли rd xa/ avrov leyousva, биртудт]
лада tov *Icocb>vor yovaiov Ingas v, лооаагррдЕ-Ьч
ds xcu yvvair.siov ycogiov, ojteq eI'/ev iv raj Xao-
Giavcp xdZ^45TO1'’ dEry&ElQ bf ttEQl, TOVTOV TOV fia I-
Aeok ло1.7Л xal ini Tvyd»> s.7Ti(>TQoqj)jg, лоутоЬеу
dzroyvovQ, otolifl' Aafidyv Адистчауу xcu, dyQ raya
Иедалсоз' rov QEcbcoQoxdvov BaoiA&,ov eq tov ра-
нила iq (-)seca''ovb<ip‘ a^ia’.v, АаЦал’ a^avmQ
Навпакт, се присоединила към българите по
причина, която ще изложим. Един цариград-
чанин на име Йоан, а по прякор Куцомит
бил изпратен като бирник за тамошните
държавни данъци. Понеже той притеснявал
местного население, навлякъл гиб ел за себе
си и станал причина за въетанието на нико-
политчаните. Тъй като те не могли да по-
насят повече алчността му, разбунтували се
и го насекли на парчета, а самите те, като
хулели императора на ромеите, се присъеди-
нили към българите. Те вднгнали въетание
и отхвърлили ромейското иго не толкова от
благоразположение към Делян, колкого по-
ради ненаситността на орфанотрофа и поради
прекомерното събиране на данъци1. Защото
император Василий, когато покорил бълга-
рите, нищо не искал да измени, нито да
прави изобщо нововъведения, а оставил не-
щата в предишното им състояние, така, как-
то ги бил наредил Самуил, а именно: всеки
българин, който имал чифт волове, да дава
на държавата по една крина жито и тол-
кова просо и по една стомна вино. А в за-
мяна на тези храни орфанотрофът наредил
да се дава номизми. II тъй местного насе-
ление, като не могло да понася леко това и
като намерило благоприятен случай в появата
на Делян, отхвърлило ромейското владичество
и се върнгло към стария си начин на упра-
вление.
116. Ослепеният Делян биеа отведен
в Цариград заедно с Ивац
През месец септември, 9-и индикт, 6549 г.2,
вторият син на Аарон, Алусиан3, който бил
патриций и стратег на Теодосиопол, избягал
ненадейно от столицата и се присъединил
към Делян по с лед нага причина. Като стра-
тег на Теодосиопол той бил обвинен в не-
справедливост и преди да бъдат разгледани
изказаните срещу него обвинения, Йоан4
му наложил да заплати 50 литри злато и от-
нел великолепния имот на жена му в Хар-
сиан. [Алусиан] се иилаквал много пред им-
ператора от това, но не получил подкрепа,
отчаял се от всичко и като се облякъл в
арменско облекло, уж като слуга на Василий
Теодорокан5, който отивал при императора
в Солун, измъкнал се тайно от нсички и из-
1 За увеличение на данъиитс в българските земи след смъртта на Василий 11 срв. общо Д. Ангелов —
М. Андреев. История на бъ.!парската дьржава и право, I изд., София, 1955. стр. 105—106; Литаврин, Болгария
и Византия в XI—XII вв., стр. 309.	- Пак 104(' г, тъй като 6549 е посечена по сентемврийското лстоброепе.
3 За личността в бягството на Алусиан срв. и разказа на Псел, тук стр. 97.	1 Т. е. Йоан Орфанотрофът.
?* Този византийски пълководец бил назначен в 1037/i038 i. за катенан на Италия, ко когато в 1040 г. Георги
Маниак оскърбмл зетя на императора, Стефан Калафат, който би1 началник нл флота га, Теодорокан бил арес-
тован заедно с Маниак.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
305
sg-vyE xal ev ’OuiQoflcp biaacb^Ezai, cxfige siavovbl
tov AeIe&vuv ECTQUToxEbEvp.EVov zvyxavovTog' tov-
tov TtEQtyaQcog be^apEveg 6 Ae^-euvoq (еЬеЬсчхес
ydQ PB лсод SIQOGTE&COGIV О,1'тф) pa^AOV ol BovX-
yagot cog Eig paaiXixbv alp.a zrjv avazyoupv e%ovu)
xai xoivcovbv cog kboxEi zijg ftaoiAEiag nOQEiXTppcbg,
ozQaziav аЬтф) bidcoot yikiabag TEaoaQaxovza, &nel-
•O'Eiv хЕАсйоад xal ExnoXtoQxijaai eEOGaAovlx^v
^exf' tote rijg noAscog 0EGGal.ovixjjg 6 tov ffaoi-
Xsajg dvEipibg Kcovozavcivog nazQbaog' 8g ajiEA-di'ov
xol raq'-f/ov nEQtfiaAofiEvog briiislcbg EtyjEzo zijg
szoltoQxiag' &d eg bk ц/iEQag алоя&еоюбиеуое rijg
полесие eIestoAegi xju p^avalg жй tuIvto’Oev ало-
XQ^vo&Elg xat roig tccujiv aTiEtQrjxtog bid jiQpGEbQEiag
?boxu avvoat zb osiovbaQop&'ov. /мд bk tcov rjuc-
qcov тф Tou/io tov /leyaXov udocvQpg Arj/tyTQiov
DZOOGclxloVIEg ol ETUycbQ i, xal stAwxpv exiteXe-
aavTcg bstjoiv xai тф) pvQcp тф ex tov fi-siov zdcpov
plv^uvzi %Qz]cdu?voi, cog lx piag oQ/Mjg дуалЕтаоам-
TEg тад avXag E^kpypvTai хата Bavlydpcov. ovvi-jv
bk roig 0EOoaAorixEvct to zdypta tcov pEyafiv/ioxv.
EtskfrovTEg bk xal тф) алороЬохцтср xacankrjga/tE-
voc TQE^ovoi. xovg BovlyaQwg рт/Ь) oloog npbg
a/ivvay ij aAstijV Gzjjvai ftovlyj&vzae, tov paQzvQpe
jiQOTjyr/Gaf.it'Vuv zijg ‘Pcouaixrje oiQaTiag xal zz/v
noQelav л@со/10.1л£оутод, xa&c'og Evoo/tozcog diEfte-
flaiovv ol ащ/шксотю&ЕЕТЕд BovfyaQot, AkyovzEg
VEaviav Eq'tsrszov 6q6.v jiQ'jiyyov/iEVOV тфд Рсорсй'хфд
ipdkayyog, kg ov nvo EtaPkbp,€vov kwvQcriokEi zobg
Evavuovg' esiegov ovv nleioy tcov ie' yuidbcov, boQia-
Icotoi bk Efatf'ih/Gav ovx EAaizovg tovtcov’ ol bk
Aoinol aiGyioTCog ovv тф) "Akovoiavcp Eig tov AeAeg-
vov biaocb^ovzai’
Tovzcp тф) ETEI, EmVEfJO]GEl ^loWlOV l, SZEfA
&Qav т-ijg fypEQag xfi’ ykyovE aeig/tog.
Meza bk Tr/v TQOTtyv Evo&EVTEg о те Adsavog
xol b ’Akorotdvog vjievoovvzo akltfAovg, 6 pkv bia
Tt/v lyzzav aiGxuvouF.vog, 6 bk noobooiav vno7izEv(ov,
xat ETZEfiovAEvov aMiflotg xatQOcpvlaxovvTEg' gxevci-
aafiEVog ovv о *AAovo«ivog peza. zivcov olxeIwv
avzov xa'i uqiotuv Tzoitjuag xai Eig Evcoyiav xalkoag
zov Askarov, XQamalovvra xol /is&vovra xazaoyjcov
anezvcplcooEv, &g /щЬ' atG^Gtv oloog zoig BovX-
yaQOtg boUljvai tov ysyovozog' xd tpvycbv koyeiai
ev MogvvosioIei ftQog zov 0aGiAsa. xai tovtov jukv
о PaotAFvg eig zb Bv^avziov лоад zcn> <)Q(pavoT^-
бягал в Острово, където тогава станувал
Делян с цялата си войска. Делян го приел
много радостно, защото се страху вал да не
би българите да предпочетат да се присъеди-
нят към него, като произхождащ от царска
кръв. Изглежда, че той разделил с него
царската си власт и като му дал 40-хи-
лядна войска, изпратил го да обсажда Со-
лун. Управител на този град тогава бил пле-
менникът на императора, патриций Констан-
тин. Като отишъл, [Алусиан] оградил града
с ровове и старателно започнал обсадата.
Шест дни той се опитвал да превземе гра-
да със стенобойни и други машини. Той бил
отблъснат отвсякъде и като се отказал от
всичко, решил да постигне целта си чрез
дълготрайна обсада. В един от тези дни
жителите на града отишли на гроба на ве-
ликомъченика Димитрий, отслужили всенощ-
но бдение и си послужили с мирото, което
б л икал о от божестве ния гроб. После извед-
нъж разтворили вратите и взлезли срещу
българите. Със солунчаните бил и отредът
на храбреците1. Като излезли внезапно, те
изплашили и обърнали в бягство българите,
конто изобщо не искали да пристъпят към
отбрана или съпротива, понеже мъченикът
предвождал ромейската войска и й разчист-
вал пътя, както под клетва твърдели пле-
нените българи. Те назвали, че видели да
предвожда ромейската войска един млад
конник, от когото излизал огън, който горел
противниците. И тъй паднали повече от
15 хиляди българи и били взети не по-малко
пленници. А останалите заедно с Алусиан
избягали позорно при Делян.
През същата година, 9-и нндикт, на
10 юни2 към дванадесетия час през деня
станало земетресение.
Когато след поражението Делян и Алу-
сиан се събрали, те започнали да се съмня-
ват един в друг: последният, понеже се сра-
мувал от поражението, а първият, понеже
подозирал измяна. Те почнали да злоумишля-
ват помежду си и да дебнат удобиия случай.
И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко
свои хора и поканил Делян на угощението»
Когато главата на Делян се размътила от
пиене, той го хванал и го ослепил, без
изобщо българите да разберат нещо от слу-
чилото се. После избягал при императора
в Мосинопол. Императорът го пратил в Ца-
1 Според Васильевский, Советы н разказы, стр. 336—339. Същият, Действительная история Гаральда
и его Берингов в Константинополе, Труды, I, стр. 269—272, този израз fteyd9viios — скандинавско hardhradhr,
показва, че в отбраната на Солун е участвувал скандинавский? наемник Харолд Хардрад със своята дружина.
Златарски, История, II, стр. 66 и 487 (притурка 2), смята, че тези ргуа&оши, са били овуратоуиАахес (телохра-
нители) на Михаил IV, конто са могли да бъдат също измежду варягите. Според него те са останали в Солун
след бързото заминаване на императора. 2 Става дума за 1041 г.
39 Гръкки извори за българската история, т. VI
306
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
<pov ехленлел, ас то twv paylcrQaw vyoG avaft-
fjdoaG, airvoG ёЁ (cqug ex MoovvonolEOiG (bcEiciv b
(ЭеооаАоу/хц. exeiD ev ёт diaBas f'ceigiv tv BovX-
yuQia.. x.al tov JeAeotov хатаоуоп' hzEiUi'EV ev
GEccaAovixTi, <tvtvg ёе jiqog та IvdoTEQa yEvotuE-
vog — m yaQ M(a>ovip. 6 ’Ddx'Qrg depa tvkwor
xaxaGxt:v6.caG хата тог llQilanov грето aztEiQ^ai
jiqogcotequ) yaiQtlv т>р’ Рал)лх1р> OTQartav Xr(l rd
Evdov xmEyuv alk о fiaotAEVG exeige yei'ouEvoG
Idyov Dcirrov то те gvIivov тег/og diEQGi]GS xal to
аиоттцла tov Bovlydacov ЁахЁёаоЕ xal Tov ’//йп£?р»
хсягауЕ' xal xcaoxmjaaiAgfOG vidvxa та ev BovZ-
yaQta, xat GTQavtjyovG ev rote BeuOgi. Ta^aG, eicsi-
oiv ev r?; facd-idt, ETiayopEvoG ue& satviov tov те
AeAeovOV xai тог ’Zf/ar^?;?’" rfj dp хатЕуоНац ~ got or
vogcq EVTQvyjafhk, xal zidvTtdiEv rifa cixeIug asro-
yvovG ocorijOi'aG, dnoxEtoEiai uovayoG лао t tov
uovaypv Kooua tov Т&тГогаогхц, og did szavroG
ovvljv аотф xal evoi'Hetfi та Beovtu \txEupoiov
t)t ёрхатр tov Gq v etovg, trdtxTi(7)VOG i\ Dvi’igxat
ev f-tExavoia xai ptogolriytjoei, r/p* efc ror pauil-sa
cPwpav v ииартаёа dxoxlatoiievoG, fiaGilsruaG bit
fti] P xal ufjvaG if, dvi/o rd 2.2a jiiev hu&xifi xal
7j»PaTog xai fv/mPok do^ac fiovv, л lip' tov eig
to?' flatji/Ea Tauiavov uuaoiijaaTOG' n22d xal
TOVTO Ol ЯО2ЛО1 Г CO OQfpaVOlQot/ (t) Я<№И1ЛЮи(Я.
(II, pp. 531S-534J.
117. De. Georgii Alaniaci insurrectlone
’Язт di та c Pojuaiaiv ax^nxQa eg Kon’oravri-
vov i]2fis tov Movoudyov xal d Sxii](.og tm psya
TvytjG fiQxo (biaMjaxeteto yaQ тф Move gdyai fj
too £x2t}Qov adslfpif) fidyiGTQoG npip^sls xai hqui-
TOGTQTTTTtlQ, TTOV EIG (XVTOJ' UEflVTjpEVOG TOV Ге(О0-
уtov xittadoafiiov, xaxayQd)iJt,evGG rg EGovala xdi
Tip' dnovaiav хататсЁусоу tov MavtdxT}, та те avi/-
xovia avT-o) Edfov xai sxt qe ytOQla xal eig < ip> tovtov
xotcip’ avs8i]v rtvfQiGEv. ujieq exeivog tr 31тсша
urwravouEvoG yuyallp. xal hsngieco тф d-v/лф.
(iQTi ds xal unovdfi tov ^Paiuavov jraaalv&FiG ti]g
xal toig jcOgw cicisyvo)xd)G (I/Sei yaQ o>g
ovx eig yQTjcrov avTTp te2og ё eig to Bv^dvTiov
cifpitiG teAsvti^gei), tog ev 31та?ла dvvdfj.EiG dvaas;-
oas xal dfiaxpi^&QOgt ёиргЬтттот ttov gtq'ituutmv tog
oIxeuk Ideiv TtaTQidaG, оттХа. хата tov (iariMroG
xtvei’ xdi. tov uev jw,wp^&>ra diofioypv at'Tov (f]v
Sf о STQO)T(OG^ra{}dQtoG HdQ8oG, di'qQ Bv^ovtiog,
xdi 6t a),Xo uev ovdl-v dyafiov, on 8e yvihQipoG
t/v тф fiaaiAei, tijIixovtiig yoinaG aQypiv crEiuyflEiG)
риград при орфанотрофа, след като го пови-
шил в звание магистър, а самият той, като
се вдигнал от Мосинопол, отишъл в Солун.
Оттам премии ал и навлязъл в България, за-
ловил Делян и го изпратил в Солун, а сам
отишъл във вътрешността на страната. За-
щото Мануил 11вац бил издигнал дър-
вена преграда1 при Прилеп, като смятал да
възпре императорската войска ;^а напредва
и да завземе вътрешността. Но императорът
дошъл там светкавично бързо, разрушил дър-
вената стена, разпръенал о треда на бълга-
рите и заловил Ивац. II като уредил всичко
в България и поставил стратези на темите,
той се върнал в столицата, водейки със
себе си Делян и Ивац. Пзмъчван обаче от
болестта си, той съвсем изгубил надежда
за спасение и бил подстригай за монах от
монаха Козма Цинцулук, който постоянно
бил с него и му давал необходимите съвети.
На 10 декември 6550 г., 10-и индикт, той.
умрял, след като се разкаял, изповядал и
оплакал греха си с прямо император Роман.
'Гой царувал около с едем години и ос ем
месеца и иначе бил разбран, добър и живял
благочестиво, вдто изключим греха му спря-
мо император Роман. Но мнозина приписват
и това на орфанотрофа.
117. Бунгпып на Георги. Маниак
Когато ромейският скиптър преминал в
ръцете на Мономах3 и Склир3 се издигнал
до вис о ко положение, като бил почетен със
звание магистър и протостратор (защото
сестра му била наложница на Мономах), той
си спомнил за обидите, нанесени му от
Георги [Маниак]. Служейки си с властта си
и нападайки отсъствуващия Маниак, той
разграбил и опустошил неговите села, а и
безерамно обидил семейната му чест. Когато
този научил тия работи в Италия, изпаднал
в гняв и силно негодувание. А понеже
поради старанието на Роман бил ©сво-
боден и от длъжността си, той, като се отчаял
от всичко (затцото знаел, че връщането му
в Цариград няма да евърши добре за него),
разбунтувал и разложил войските в Италия,
тъй като войниците копнеели да видят род-
ните си места, и вдигнал оръжие срещу
императора. Убил изпратения му заместник
(това бил протоспатарият Пардос, цариград-
чанин, конто бил изпратен да управлява една
толкова голяма страна не защото бил спо-
собен за нещо, а защото бил познат на им-
1 За т. нар. дървени прегради или деми срв. тук стр. 283, бед. 5.
3 Роман Склир. внук на Варда Склир.
2 Т. е. Константин Мономах.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
307
агацтн, abrug be avzeb ЬъбЬтрла Ttepdlelc xai
та rijg ffaad.eiag лшиюгща dvaAcifieov dvayoQEi'zai
расилягд, xal nlcioig tfUif^aoaq zag bvvapEtg ле-
(laiovrai ev 13сг>луа(ра. tovto pa&ibv 6 fiacilEvq
eig zapaybv ov rip1 rvyovoav dv&ieot: xcu уцаа-
paza uev л&к abzbv ЕхлЁрлк лпутод dnoAvovza
qvjfiov tovtov xa‘ toig ovv а-Ьтер, ларахаАооз’Та
те ало&ёоИ at та ostAa, xai глюуз’ОорЕтод лаоски
EVEoysviar. esiel br exeiv.g атеухтод i’jv xai ob
uefUero tov oxgjiov, dyrjoytoq xal arrdc aq eiye
bwatiEig, xal отрсшууог avzaig елютцоад аитохра-
тора tov ^efiaoToqrtQov ^teo'Czvov tov tv JapoxQCt-
veiu та Trjg fiaoiAsicK evayyeAia rovzep biaxopioctv-
та, tXTTEfiJtEf хата zov алоотитог’ xai ооуиутсйис
rd GTQU.TEvtuuTa. хата tov leyouevov 'Оот^оуог tv
Tip Muquoqup, xal огил/MXijg yEvoperijg тоелопсц
or siepl top ^тЁ'-.avoVj avzov tov Maviaxt] nQozyyov-
pevov xai rag qa^ayyag Ьшхилтоттод' xal avzov
fbq (iaodea ebq,i>poi<v. tv r!r,ip be ravza fyiveio,
atq ibla.c ex тог irnro" лесо>у октод Иле Hove.
Ui^eviG q еп'Ёутод zov tovtov траюаттод. evoE&t]
yap sycov хата tov otijOoig xctipiii.v лХнууур. tovtov
bi yvfoo-iitVTGq тф evaviiqj отратеграк, dr,отёигетсм.
ph’ jj xetyaAii tov I dopyivv, Giv.Aapiid^’GVzai hi
xcd лаитед ol aveep ovraoaiiEvoi, upu. ту/ лтсосы
tov aQytjyov id олла рпрагтед xal e avrovg eyyeiol-
oapreq’ xal тер piv flaruet ауут/.од rniiiq fhj xoui-
£cov rd evayyelia rijg vixqg, eiueioi bi д##’ i] he рад
Tiveiq xat b 2л&yareg zip xtq'aAqv aycov tov
Atanaxf) xal toig XQazii&syzag tv ко лолЁрср' xal
bid pec^g t?}s лХатЕсад bpifipfitvGCG лроцуоирЁгцд
rijg xE.rpa2.ijg dvoyficv Ьбоатод, xai to»' алоотатсЪг
<ivutq Enoyovutveov, скотод (bttafav ылето, еллхр
/-.Evxrp eq f^opEvaq' xat zb. pkv nEfii toy A/aviax/jv
toiovtov ei/.ijf/JE tei.oq. (II, pp. 54719—549J6)
118. De Ciitacaloni Cecaume.no urbium Istro
Vietnamm. praefecto
Oi be ^xi'i/ai, ebq ovx Etg epyov iyiboEt avzoig
та tcov eA^ibfov, zqg ел’ о xov лоретад i.tunvifot}q-
оат. ЬлоптаЁсуоусе bi rovzoig bid те yr/g xal iialacj-
oijq (fibbt yap E^i](ixovv roig лас-t та oxuqi'i, zd
pry ало rijq лро)1ут]ОсшЁУпд vavapyjaq хаталоУтаз-
’btyra к xai ХгруОЁгта. та be ч.<ло xh'bcovog xal
ipixvpictq ЯлаоН-ЁУти., xai bib. zoi to vt л/лизод
ператора), а самият той си положил диаде-
мата и вземайки отличията на царската власт,
се провъзгласил за император. После мато-
ва рил войските си на кораби и се прехвър-
лил в България. Като научил това, импера-
торът изпаднал в немалък смут. Той му
изпратил писмо, с което го освобождавал —
него и хората му — от всякакви опасения,
призовавайки го да сложи оръжие, и му обе-
щавал всякакви милости. Но понеже [Ма-
ниак] о стан ал непоколебим и не се отказал
от целта си, и самият император повел вой-
ските, с конто разполагал, като им поставил
за стратег Стефан Севастофор, който му бил
занесъл в Дамокрания1 добрата вест за
[дадената нему] нарска власт, и го изпратил
срещу бунтовника. Войските се срещнали
при така нареченото Острово в Мармарион
и при завързалото се сражение хората на
Стефан били обърнати в бягство, като сам
Маниак предвождал и разеичал редиците.
[Войските] го приветствували като император.
Но докато това ставало, той паднал внезапно
от коня си и умрял, без да се види кой го
е ранил. И наистина той бил намерен със
смъртоносна рана в гърдите. Щом това ста-
нало известно на противниковата войска, гла-
ватата на Георги била отсечена и били за-
ловени всички негови съратници, защото след
падането на вожда си те хвърлили оръжието
и се предали. При императора бил проводен
пратеник, който му занесъл хубавата вест
за победата. А след няколко дни дошъл
и Стефан с главата на Маниак и с пебеде-
ните във войната. Той преминал триумфално
през средата на улицата, като носел пред
себе си главата, набита на копие. Бунтовни-
ците ездели на магарета, а самият той вър-
вял след тях, качен на бял кон. Така завър-
шил бунтът на Маниак.
118.	Катакаяон Кекаемен управлява
крайдунавскате градове
Но надеждите на скитите не се сбъд-
нали2 и те започнали да мислят за връщане
в страната си. Те се връщали по море и по
суша, зашото корабите не стигали за всички,
тъй като една част от тях били потопени
или пленени в казаните морски сражения,
а други били разбити от морските бури и
вълнения. Затова повечето скити вървели
1 Стефан Севастофор донесъл от страна на императрица Зоя на .Мономах, който тогава се намирал в ,Цамо-
кранкя — град на брега на Мраморно море, близо до Атира — атрибутите на царската власт. 2 В 1043 г. една
руска дружина иод водителството на кияз Владимир Новюродски и воеводата Вишата се отправила по Черно
море към Босфора (мнрът бил нарушен още в началото на 40-те години). Но дружината прегьрпяла пораже-
ние още при входа на Босфора. Срв. Полное собрание русских летописей, т. I, вып. 1, кол. 154 исл.; Левченко,
Очерки..., стр. 388 и сл.
308
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
T7]V ndoinoQtav елоюгуто) ovi’ayrtfoag Kara-
xalcov Begttjs 6 xExavpEvos, aQycov cbv tcov лео1
rov vIctqov лоЛесоу xal у topicov, хата tov alytaAov
zijg ЛвуорЕУцд BaQvag, xal cvpfialAyv Етр&рато,
ней, ал&стЕкРЕ pEv лоЛЛоод, oxzaxooiovg di: £co-
yptag 7,afiu>r лЕлеЬ'ПрЬ-огд схлЕрлел тф fiacitei.
(II, pp. 554^-—5556).
119.	De Leone archiepiscopo Bulgari a e
ХелтерРокр (5c pevi, ivbwruovos ifir, etov, ficpvft,
ewevoev avepos G/podQog, c&g- diatpdaQijvai oyedov
wbg tcov арлеЛсог хаологд0. (p. 55515 17)
120.	De Leonis Tornicii insurrectione
Kat mxQEOTrjoavTO av xai tovto, ei pi] alcpvt-
dicog т] tov nacQixiov Aenvrog xov ToQvixiov fi
Еоледад donforfh] алоотао1а. ovrog y&Q ozQ/rtTyycbv
ev aI{fyQlq xai biafB.rjiBlg cog TVQanno»’ туд те
dQyijg лаоаотёЛЛЕта1 xai pwaybg anoxs'iQErai xat
Eig ттр> nolw ayllEtg o/xoi pevecv ev 3Адоир'оилб-
Лес лдоотагтЕгас. рц Evsyxcov <5г EvcpoQcog rd, eig
avzov ysyovora dviaQa, IdOoq xai xard pixQov
tovg ev 3 Ad^tavo^mokei лоотеооу vnonotEirat gxqo-
Txyyovg, onoGoi ervyov ovtes naQECOQapEVOi xai
ajiQaxToi. did <5fi tovtcov xai tcov avrov Gvyyey&v
fcio/p&Eifjag xai tovs ogoi tcov MaxEbcvixon’ ifoyov
Taypdzcov xai Qoqxtxojv, xal rovg oevi Eoydla^ov
oTQaucoxag xal rovg ogoi raig leqlaoiag xal raig
deaojrayaig eyaigov, xai yetQa ixavtjv ovanjodps-
vog, avayoQEvETOA fiaoclEvg, xal алаута tov fyi
•avrov ayEiQag Л/abv btvg Emg^aivETai ri] fiaocHdi,
tov ffaocLscog p?]TE ixavbv laov cyonog лдод dvri-
ласата&у pt]TE лютсооугсд roig лоЛстасд cog evvoiuv
xai л (отtv rpvAa^ovGiv eg avrov. xai dret tovto ay-
yslog cs tov Kcovoravrivov ev ’’IffyQiq лЕрлетси
dijuooioig ^лоуод тллосд perd yQapparcov fiaudtr
xcov xsIevovtojv tcov ev zequIv асрёрегсуу egycov
a/pixEO-ffru cbg rdyog per a r&v dvvdpEtov eg zijV p’a-
cilida. dstapeveg & ovtog та уо&рраш, xairoi ev
yEQGiv Eyc'rp то tpQovQtov, Ivei pev rip’ лойоц-хсат,
слеуЬетсм, ds тф ’АлЛцсйуадт/, doiyaltaapsvog avrov
a Post xagstovs in C ’ Miyajp. be о fiutfJiaQytjg ара тф
%siQmovi]&i]vai zbv яазга ’Pwpqs xwv dimvytov egefiale, to
t&v v£vpciv Сатура estsvayxo/v axxip xtje Exfiofafc al’uor.
ovrfjfyyEi di tovxfp nixQos те о ’ Avnoyflug naiftiaQytjs xal
Aswv 6 Bov].yaot(K &оучтл1сз<оз1од xai to xfjs гхх}.г](йк
anav гИоуцкоиоот. — — —
пеша. Срещу тях по крайбрежието на така
наречената Варна излязъл вестът Катакалон
Кекавмен1, който бил управител на градо-
вете и селищата край Истъра. Той влязъл
в сражение с тях и като ги разбил, избил
мнозина и заловил 800 пленници, конто из-
пратил на императора оковани.
119.	Бъ.ггарският архиепископ Лъв
През месец септември, 12-и индикт, 6552 г.
от сътворението на света8, задухал страшен
вятър, който почти унищожил плода на ло-
зите.°-----—
120.	Бунтът на Лъв Торник
Те щели да постигнат и това3, ако на
Запад не избухнал внезапно бунтът на па-
триция Лъв Торник4. [Лъв] бил стратег на
Иверия и бил наклеветен, че иска да завземе
властта насилствено. Той бил задържан и
подстригая за монах и след като бил заве-
ден в столицата, бил принуден да живее в
Адрианопол. Тъй като не понесъл леко по-
стигналите го нещастия, тайно и постепенно
подкупил бившите стратези в Адрианопол,
конто тогава били пренебрегнати и в бездей-
ствие. Чрез тях и чрез роднините си той
подкупил и началниците на македонските и
тракийските отреди, незаетите войници и та-
кива хора, конто обичат плячкосванията и
грабежите. Като съставил доста голяма вой-
ска, той се провъзгласил за император, вдиг-
нал всичките си войници и се явил бързо при
столицата. А императорът6, понеже нямал
достатъчно войска, за да се противопоставь
нито се доверявал на предан остта и вер-
ността, която гражданине хранели към него,
проводил с държавни коне пратеник в Иверия
при Константин6, комуто заповядвал с импе-
раторско писмо да остави работата, с която
бил зает, и да дойде веднага в столицата с
войските. Като получил писмото, Константин,
макар и почти да държал в ръце крепостта,
изоставил обсадата и сключил мир с Аплис-
« Добавка в С: Още с ръкополагането си патриарх
Михаил7 изключил римски я папа от диптихите и като
причина за изключването му поставил въпроса за без-
кваенвте хлябове. Антиохийският патриарх Петър и
българският архиепископ Лъв4, както и всички по-
видни църковници му с i действували.-—
1 Известен военачалник, който се бил отличил преди това в Сицилия. 2 Т. е. 1043 г. 3 Т. е. визан-
тийската войска щяла да превземе Хелидонион — крепост в Армения. 1 За бунта на Лъв Торник срв.
тук разказа у Псел, стр. 99 и сл. 5 Т. е. Константин Мономах. 6 Той бил вълновластен стратег в Иве-
рия. 7 Михаил Керуларий. 8 Този охридски архиепископ бил първият от „ромейски род". За съби-
тието, което станало в 1053 г., вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, София, I, 1924,
стр. 197 ; Schlumberger, L’epopee byzantine, III, р. 706 sq.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
309
oQdig xdi ooxoig dig evvokiv diacpvld^ei тф fia.ci7.Ei
xal ovdenoTE pskiiqoEi cpav7t.uv xara rPa>,uala>v.
ovtu> de nt dgag xal rd? dwaiieig ava7~.aficov onov-
daicog 7]JZEiy£TO ngbg zip fiaoi7Jda. xal то ftev .Xf-
7t.iddviov tovtov rov TQcnov diadidgaoxsi zip aTzooiv'
6 <5e Kcoyoraviuog (летд. t&v e&cdv таур&аоу xal
sravzbg tov GTQarov xazEAfiwv avzdg fiev eigeiciv
sig zip fiaoillba, to de ztl.T$og unav nEQatovzai
ziQooiagEi tov fiaoi7.E('.)g etg Зоахгр, rd /.lev хата
tip avTinoQ^,uov ifi fiaoiTldi Х(ро6ло7лу, to de
хата zip ev тф rE/.lt]GndviQ vAfivduv. d/Zct tovto
fiev vgtcqov' stqi-v 7] de z&g dvvafiEig elfyeiv, у ToQvlxiog
хата tov Se.ntEfAfi()iov ftipa, tjjg d enzvsfiifoecog, fia-
ciT.Evg, to?	avaQfnffiEtg Oan.v у 76yog zip
fiaoiidba xjixdk.afxfiavei, e7t.nl ^tov avTOjjosl zavrtp
CLiQtiGEtv did to ,ui] Evnopeiv rov fiacdea bwauecDV.
xal ydgoxa mj^dfievog xarav.ixQb t&v B7m%e.(Wq)v,
Еууюта zzfi fiovrfi t&v aylcov *AvciQyvQcovf siq&tov
T-Oyoig xal vnOCyEGEGlV a7tE7TEl(iaTO T&V nOAlT&V,
fiTjbevbg be 7TQCGE2.ovTt.g avTfp ijdr] xcd Ifayov
z/TTTETo. xai avzog de 6 fiaodevg did те z&r
ttoIxt&v xal t&v sTUQEVQE^raay xarh zvypp gtqo.-
zicot&v ттша^етаттето, zovg uev nolizag xal
tov bijfiov zd£ag ini tov vslyovg. zoi? be ла-
QawxpvTag стдап&тае xdi d7~.lovg zivag ooovg
ol zijg avyx7.i]Tov tiQ^ovzEg хъкесон tovtov xa-
&am7j.oav, fiij п7.еся’ t&v yj.Tiojv uvzag, Igaya-
y&v tov TEtypvg did t&v ev B7~.a%EQvaig nvl&v avzi-
flET&nOVg EGTTjCE тф Tt’gOWQJ, T&fQOV TWO, Л()ООТТ]-
cd/UEVog Eig xu)7t.vfxa t&v emovrwv, deov el’cco nv7.&v
tneyeiv xai ano t&v rsty&v rovg emovrag dftvvEo-
&ai, поЛЛа tov luiyioT^av 'Aqyvqov tov 31та7.ом
nozvicofiEvov xal naQ(wa7.GvVTog eibco fdvetv xdi ,ui)
Et;a7.7.E£>'fkiii xal ftij Некем 7.асЪ ovfAnk^Exeo&ai [agi-
vofAEvn> xol OQy&VTi xat GTQaTiOTixaig fAE^etaig h’lfti-
7.j]ftEva) p,Etd ст^аткят&у 67,iyocT&v xdi kaov vea-
7~ovg xdi dnEi{)om)7.Eluov. d!7.a ravza 7~eywv ovx
ЕЛСС&ЕГ. &VTEXEIZO yflQ KcDVGZavZlVOC 6 Zip EnCOVV-
[Afar ЛещооЬт^ та nQ&za tote лица [iaGL7.ECug
qisQcov xai f/Eya na(_d tgvtgj dvvdfjEvog xai zryg
fiovlijg zavTV/g vndQycov лап'д. e^e/i&uvtcov be tcw-
tu_>v m-Qi dsil.7p> bq'tav, cog evvco 6 TdQavws, zag
d/.ui'” avzov xadon/Joag dwafiEig eszfioe fAeza
fAEyalzig, xai Duttov >] 7t.byog tip тасрдоу diaiF/i&v
ZQEnezai zovg еуЬоу, cov ol /aev di.ibxovzai, oi de.
tpevyoVTEg Efg zip zrtg noi.ECug TdfTQOV хатЕЛШТОР
xal oixzQ&g ал&7муто. gcpEvyov de xal and zov
фар1 2, като го обвързал със свещени кле-
вета, че ще храни преданост към императора
и никога няма да замисля зло срещу ро-
меите. След като извършил това, той събрал
войските си, бързо тръгнал към столицата.
Така Хелидонион се спасил от превземане.
И когато Константин пристигнал с източните
отреди и с всичките войски, самият той вля-
зъл в столицата, а цялата войска по заповед
на императора минала в Тракия, едната част —
при Хризопол, който е на отстрещния бряг на
столицата, а другата — при Абидос на Хе-
леспонт. Но това станало по-късно. А преди
да пристигнат войските, Торник, както ка-
захме, бил провъзгласен за император през
месец септември, 1-ви индикт9, и извънредно
бързо стигнал до столицата, като се надявал
веднага да я превземе, защото императорът
не разполагал с войски. Той разположил
укрепения си лагер срещу Влахерните, съвсем
близо до манастира Св. Безсребърници3.
Отначало с приказки и обещания започнал
да изпитва духовете на гражданите, но по-
неже никой не му обърнал внимание, той
веднага се заловил за работа. Самият импе-
ратор с помощта на гражданите и със слу-
чайно намиращите се там войници му дал
отпор, като иаредил гражданите и народа по
стените. Той извел извън стените през Вла-
хернските врата случайно събраните войници
и някои други, въоръжени по иегова заповед
от първенците на сената, на брой не повече
от хиляда души, и ги наредил във фронт
срещу узурпатора, като направил някакъв ров
помежду, за да възпрепятствува нападателите,
въпреки че трябвало да стоят вътре зад врати-
те и да отблъсват от стените напирашите не-
приятели. А магистър Аргир Нталиецът го мо-
ле л настоятели о и го увещавал да стой вътре,
да не се изсилва и със съвсем малобройните си
войници и с този неупражнен и неопитен във
военного дело народ да не се осмелява да
влиза в бой с побеснялата и възбудена тълпа,
калена чрез военни упражнения. Но макар и
да назвал това, той не го склонил, защото
се противопоставил Константин, по презиме
Лихуд4, който бил тогана най-близък на
императора и имал голямо влияние над него.
Той именно бил авторът на такъв съвет. И
тъй те излезли привечер. Като научил това,
узурпаторът въоръжил войските си и потег-
лил с голяма сила. Топ прекосил мигновено
[лагерния] ров и обърнал в бягство тези,
конто били вътре: едни били хванати в
плен, а другите, както бягали, паднали в
гр ад ск ия ров, където жалко загинал и. Започ-
1 Изопачено име на емира на Двин Абдул Севар. Става дума за сбсадата на крепостта Хелидонион.
2 1049 г. з Манастирът Св. Безсребърници се намирал в Цариград. Срв. гук стр. 230, бел. 5.	4 Това
е бълешият париградски патриарх.
310
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
TUyjOVQ XQl]UTlQ6yitVCl Ot ЛОАЛТШ, Ла@алМ]О1О)д xoi
ol яг/ло(ю1 топ’ ev BAaxsQvaK wyjbv тад яг лад
агалЕтаоатгЕ.д. xal a fiij rvyi) ng EOryifAE тф 'J’oq-
TtKUif та лцауиата dcijXihv av afioyi]Ti xal хтунод
nt>v алагтоп’ ty&rero. d(ru bl btotgag a%m тг,д жца
no TityEi тач-Qov (лЁоуг tov fany/юг, xal nd.2.iv
(iva&aQQifaavit-g or леос тот fiamAta n)g zt лалад
xazsoyov xal tr]g tpvAaxi]g тлеием'^г^иг та у ret-
ydyy, zozt he teal 6 fiaaiAvrg uixqov ar dxoAaj/.ei
bid toSov	at fn'j drug лдь(/оу(7>д biecd)-
aazo, tov oiuTov tvtyjhvzog : t g птог Неоалотгод xd-
Ai'Ufia GT(!o;‘iAcEideg xF(yaif)gt 67.10 xal zov еуотга
stat zov fiaotiea ЬтЕсаюатд* tovtqt he zov туолот
eyyvg top d/.fin'ai г/ яи/лд t/.iiovsa ba'CMih]. 6 61 ало-
отатт;д eni rivug fjutr.ug лдосиелтад tv тф oTQtao-
леЬср, txeibij о- яеос avzov пата щх(юу глсиуобутее
ijVTOftdhji') тф ршйй, xzoiytlEig iu] ло д oi лагтес
хатаАслбттЕд avzov oc/j]cvvtgi ц xoi хатао/оттед
лаоаба'ос тф /xz'.nztt, агаътод exiu7ev Ьяеот()нрет
ev 'Асхабюалб^т. xai аптод air ovv 'Icoavvu тф
Bazdrtj 1 ладеирол/,v лtjgdf it yog txt 1t.1. лgogeu.««,
0Eoba)()ov bi rov T/fV Exarvutuav ^тпироистф xal
тот Aey6,usiov Полог xai, ALuouivbv тот Ноатак,
тауийтсот адуоттад Ьгтгхал’, xai)' шиитид xoivtu-
viav ai’Tfb E’/yitovrag, лоло rxijoat ехлелшес ti'/v
rРигЬеотo". Tzvyov ydfj ai ah’ aAACi Alaxtbovtxal
xal (~)i.(ixtxal ли A fig ni_oaza>Qi/aaoai tovto.', ayrjj hi
fvvotav sn]()i-4 тф fiaouu слотЬЦ rov таттцд
d&CiEQt'wg xai zivog ty/rogiov Ьгтастог tov Any о пе-
том Bazdr^H, ovyytrovg bvrog rov Tgqvixiov. eng
d’ dstEAfrdvTfg exeitoi. xai уоогот&роттгЕд oi'biv
ijvvov, agag xal avrt.g dziEiatv exeiue fitrd лаутод
zov otqutqv, xai xaoav лдоорс/фг xal fM]yjf-vi)V
ЁлауауФт ту] .toaei xal лнутоИет anoxoavoiitlg
EvipvXOtg zi7)v Evdor алох(Ю1Ю11ЕТгот rag u?}%ardg
МЛЁЪТОЕЦ'Е ЛС1А1)’ EV ’AoUadlOVTlOAEl, ZVOC'S Tl/V ЛО-
AtoQxiav. (iqti bi xal t<7,t ttp'uv GTQratviidTOJV dta-
леошш{)’Ё'УТ(М’ ex те Хотооолблтюд xal Ajivd^v
лдод 0QdxTp>, OTQCaiy/uv Ёл1ап]сад avzoig 6 flaot-
Atvg Aliyrii)/. ttdyt'TQjV tov 91аа1тт]у ле^лет хата
T(7)r <1лоотат<7)у. d^Qotoag (f ovrog ev zag bv-
vdiiEig xal лауаотоатолЕ.ЬЕсоад roig алоитйтасд
f-idyiig ah' oi)x fjoyEv, Exi'tb:~To bl uuij.ov rd)V dvi]-
xovtcov yo'(_la)v roig илоитатак, xal roig a/.toxo-
iiEvoig qzAavliixi'rxrng irysQETO, xal yQd,uiiaza /.a&Qai-
aig ЕЛЕ11ЛЕ лпсд avroig аиттрпат ЁлауутААортУод
xaxoyv xai iiyaff(7)v buipiAnav. еле1 bl xal 6 y_Ei-
aofv глёот)] xal п7т avayxaiiDv tamavitov aizoi te
(1 (hroGTazai xal та тло^ту/а xal ы 1ЛЛ01. at]
на ли да бягат и граждан ите. като се спус-
кали от стената, а също така и пазачите на
Влахернските стени, конто отворили вратите.
1-1 ако съдбата не била осуетила работите на
Торник, той щял без мъка да влезе и да
стане господар на всичко. Но след като ги
гонил до рова край стената, той прекъснал
преследванего. Хората на императора отноно
се съвзели, завладели вратите и се заели с
охраната на стените. Тогава щял да загине
насмалко и императорът от удара на една
стрела, ако бог явно не го бил спасил, като
отпратил стрелата към конусонидната шапка
на главата на един служител. Така че и той
самият, и императорът се спасили. По такъв
начин градът, който насмалко щял да бъде
завладян, бил спасен. Бунтовникът поседял
няколко дни в лагера, но когато хората му
започнали да се измъкват малко по малко и
да премина ват доброволно на страната на
императора, той се уплатил да не би някак
всички да го изо ставят и да си отидат или
да го хванат и предадат на императора, вдиг-
на.ч се оттам и се върнал в Аркадиовол.
Той разно ложи л на тона място лагера си
заедно с Иоан Ватаци1 и останал там, а да
обсаждат Редесто изпратил Теодор, по пря-
кор Отравой ит, така наречения Полис, и
Мариан Врана, конто били началници на за-
падните отреди и негови кръвни родственици.
Наистина другите македонски и тракийски
градове били мина л и на иегова страна и само
Редесто пазел верността си към императора
благодарение на архиерея на града и на един
местен първенец на име Ватаци2, роднина
на Торник. Но когато те отишли, понеже се
бавели и нямали никакъв успех, вдигнал се
и самият той и отишъл там с цялата си
войска, като се доближил до града с всич-
ките си нападателни машини. Обаче той бил
отблъснат отвсякъде, защото защити идите
ад града храбро отблъевали ударите на ма-
шините, и като вдигнал обсадата, върнал се
пак в Аркадиопол. Понеже точно тогава и
източните войски преминали от Хризопол и
Абидос в Тракия, императорът им назначил
за стратег магистър Михаил Ясит и го из-
пратил срещу бунтовниците. Последният съ-
брал войските заедно и разположил лагера
си срещу бунтовниците, но не започнал сра-
жение, а много се грижел за земите, при-
надлежащи на бунтовниците, отнасял се чо-
веколюбиво с пленниците и тайно изпратил
до тях писмо, с което им обещавал опроще-
ние за сторените злини и обилие от блага.
Когато пък наст впила зимата, самите бун-
товници, както и впрегатният добитък и ко-
1 Византийски военачалник, привърженнк на Торник 2 Този Ватаци не е гореспомснатият Йоан Ватаци.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
________ 311
dvvvduEvot лобд re rd i^vyog xal zdv 7л,uov иил
tore Л’агт/bi’s Ш’П%а?9/отаа»9«1, хата uixom* тг&о/т-
eo@f/*oxt»’Trt то» payioTQCi). пои fityei pev zc~,v &ya-
v&v qv cwtouoaIm xai ovx сзщт '/cwv, схсциесы xai
raig £/~n<Giv itq^'eto' Kiel tit Maciwo-z 6 lloaraq
xai llolvq xdi (~h6d(.unoc о STQfcfiout'Tifi xai ot sx
too yevovQ Ter Г/ufia xur ттгед al/oi тюу vnicfj-
tjojv aOt>uoi. хага/ллбттед avzov лноокпот^ат тф
^laciTij, cf vya>v fiEia * hodwov тег Натат^т], Sc bij
UET fXV.TOV EV тф OTi fJITOSTESq) TU)V t!~£<)UTiZTd,r t'Tfff-
teto, ътт&лъд ац'гхта i/y, or vivt хчтЁцгуеу ixxlr/-
о I a, хец, tj hwivoTautq tcov ашяитыг axthanthi.
xai zovzavg ftcr f> ’Iсю long zieinpaq xazEoye xai
nQog tov i’>а ма ntTrodtjuivorg fiodyEi, tov b'<
cTQcriov exfuizog tag zip> texurov tziayrjUh' яих&Ьа
xeZevoei tov fiaoilf-znq. xai d tcl-v Togrtx og xal 6
Нататету; алотофЛооттаг хата тф' tojttQav zffi
c.OQzriG Tijg rev XqiowT’ yu'vi'jOi.uK, iivucvovTCii be
xal iktogci TUUjtUFirav код rsjjrvq Errot тф} Toquv-
vq'j(fVTi.f caicuug лоотесюу лстгауМл'ГЕд bib rijq «}»_-
Qdq хм тленна ла/Х£те^«р#е>тес. xal q u't.v аттсота-
o[a tmoTitov f'o/e то d/oq, — — — (pp. 56 lu—
5661S)
121.	Samuel is nepotes in exercitu Roma norum
militant
’Лоаг ds d xarci * Pcnuaicw nt-.itq-floig nw.a rov
Govlrdvov, xfiQolIlc'ov to 'I'aftOEiyov xai xo leyofrc-
vov Pecj'/ig )]li)ev tig Baxwjujuxuviuv, латта xeiqutf
xdi TTvonolaiv xai ro„g лооол/лтогти-д fhrat.rc7)y,xai
РцЬе тГ]д rmcbixijG ерндироуод ijAG-iag. 6 be fijg
ypzrag ас-усоУ 3Aoqi»v fl sot ту;, 6 rov В'лаЬют/лЦюг
vibg xai rov IltMt'cuivau «<}еЛ<7'|оч<!, /о/ d^iopayov
Eibatc tavTW prjdE bvvciprvov (П'ттатф’ш л рос то-
oavnjv Tovqxcov nliffifo'., уцаииата ехленлес ^Quq
tov реестр’ nuraxal.chv том Kvxavusvov tuv 3Avior
xai Ttjg 'Ilfy&oq хатапуртта, пси олбоп bdvapug
7iaqo.xa/,Ei fimphav. б As та ypdимага beqdiiEvoq,
xal diiTTov I] Tdyog tov <цир~ avrov ауецлад 7.a6v,
ansici did тауеспУ xai evovtoi тф> ’Aciqcov. xal rwii-
fiovlrfc KOoTtlteiGTjg ^oteqov vnxTo^ayifi. yjnyirEOv
ц q'CB'EQccv fjuiyrjv avadEXTsev. лдос vv<>erEQov d
Kfxav/jlvog XaZEVEVEV, eyVOiXEl dr TK).TOV ukbjv
хатаотс>ат1]у?]аи1 toi q Eyfio' vq. gvve{jov7^evi "/oq ritv
7iaQEp0oli]v xaraAindvras cbq е1%е fu-та tcov exq-
vo)v xai tc7)v rnorvyictyp xui rijq allrjs tciutjxc^rjq,
нете, почувствували недостиг от храни и
като не можели да се противопоставят на
сп да, глада и противниците, постепенно ми-
навал и на страната на магистъра. Докато бя-
гали незначителен и незабележителни хора,
[Торник] се държал и се крепял с надежди.
Но след като го напускали вкупом и се при-
соединили към Ясит, Мариан Врана, Полис
и Теодор Стравомит, както и роднините на
Глава и някои други знатни, той избягал с
Иоан Ватаци, който заемал второ мясго след
него в лагера на бунтовниците. П понеже
нимало коде да избягат, приютили се в една
църква, а мпожеството от бунговниците се
разпръенало. Ясит пратил да ги заловят и ги
завел при императора оковани. По заповед
на императора всички войници се върнали в
страната си, а Торник и Ватаци били осле-
лени н навечерието на празника Рождестно
Христово. Били иззеги имотите и на тези,
конто останали у край предани на узурпа-
тора, като преди това те били разведени по-
зорно из тържището и изпрачени на заточе-
ние. Така завършило нъетанието, — — —
121. Наследниципге на Самуил служат
във византийската войска
Асан1, който бил изпратен от султана
срещу ромеите, мин ал през Таврезий2 и
така наречения Тифлис и отишъл във Ваас-
пракан, като опустошена л и опожарявал
всичко и избивал нсички, конто му попад-
нели, без да щади дори и децата. Управите-
лят на областта, вестът Аарон, син на Вла-
дислав и брат на Прусиан", който си знаел,
че не разполага с достатъчно сили и че не
може да се проти во поста вя на такова голямо
множество турци, изпратил до веста Катака-
лон Кекавмен, който управлявал Ани3 и Иве-
рия, писмо с мо лба да му пом огне, кол кото
може. Като получил писмото, Катакалон ми-
гновено събрал войската си и бързо отишъл
да се съедини с Аарон4. Свикано било съ-
ветцание, за да се реши дали да се пред-
приеме нощно или пък открито сражение.
Но Кеканмен не бил склонен нито на едното,
нито на другого, а смята л, че трябва да се
надхитрят противниците по друг начин. Той
бил на мнение да оставят лагера, както си
е, с палатките, впрегатния добитък и другия
" In U fol 75г, 5 loco ' Аиост' —
pFovqe и Bev/yaoeg о тоъ Hlaftui 1И>'jfov ttlv tio., dtiel’CtK
toe Ilopatnm ov~ yevrait g <'vi;o xal m vst'g xai
" В U вм. Аарон—Прусиан : вестът Аарон, сълга-
ринът, който бил син на Владислав и брат на Прссиаи,
храбър ьгьж, умен и опитен във военните действия.
1 Този Асан бил военачалник на Тшрулбсг, султан на турцитс селджуци, конто започнали да нападат
Източна Азия наскоро след бунта на Лъв Торник. Срв. общо Schlumberger, L'epopee byzantine, Ш, р. 542 sq.
- Таврезий е гр. Таврис в Прак. 3 Столица на Голяма Армения. 1 За този Аарон срв. Приписката
от 1059 г., тук стр. 89.
312
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
AoyovQ vvxtoq sv ^jtucaiQOTaToig ovfjoat ycoQi'otg,
xartstddv ot Tovqxoi dq ixarvrai xal sQTjpov dvdg&v
evqovteq t.ov yaQaxa tiqoq dtaQsrayds t&v Evdov
ycoQijcom, tote di) tt)Q EVEdQac dnavaiOTavTEQ bu-
•&sclk>i avtoiQ. xal ys ov diEipsvo-fh] tov gxotcov.
ecoSIsv yaQ 6 *Aodv dvaurdg tx Tip otxEtas tiuqeu-
fiolip xard tov JErQayva xstpkvr)Q novaadv dnsiGiV
coq tiqus nolepor. co? de ovdelc fvtijna, Enl?)ciaaE
ds xai тф уоцхоа t&v cPa>paia)v, xai ovte qwla-
XT)V El’/EV OVTE CpOJVl) E^IJXOVETO, ОлЯа Xf.rOQ l]V
waot/f dvrdpEVJQ, tote dr) gyvyEtv v7toroi,caQ tovq
ePojua'ovc prjyrvGi те did лоЯлсог toticov тгр> na-
QEfifk>jj)v xal dtaQjiayijv Tioisiollat t&v XatfvQaxv
xe/.evei. ol ds 'Pcopaioi rreoz di!Hr)v diplav dvaGTfh'-
TEQ T&V lO'/O V, aOVVldxTOlQ GVVTETayflSVOl nQouQriy-
vvvTai toiq Tovqxciq, xai 3TOQu%Q7)pa tqejiovgi to
dvvndataTOv pi) evEyxdvrag ri)Q rP(apdixijQ ogpifa.
siima psv ovv trtQ&TOQ 6 ’Audv ev toiq tnQ&voiQ
dycovi£6pEVoQ, MTiTEt, dl xai ogov ahapw tov gtqo-
tov. oi ds tieqigw^evteq May dliyot xal yvpvot did
t&v oqeoiv eq t(iq T&v IlEQcaQpEvkor dtao&^ovcai
stofaiQ. (pp. 57319—5756)
122. Patzinaci in Moesia considunta
To f&voq t&v Ilmfyvdxtov 2xv&ixdv vziaoyov,
ano t&v AEyopEvwv /jauilEicov 2bw9&v piya те
eoti xdi nolvdvUfyonov^ nQoQ о ovds Ev avjo xaff
Eavtb Hxvthxdv ysv^Q dvTiGTrjvai d-vvatat. dtflQqrai
ds eiq TQioxaidExa ysvEaQ, ainves xalovvrat ph>
naoai t& xoivcp ovdaaTi, s'ypvoi ds Exdorr) xal
idtov ano tov avirp nQoydvov xal ацхцуои ri)V
nQOOtjyoQtav xlijQCOcatiEVT). vEUOVTOi di rag nsQav
vIgtqov dsr.d tov Boqvotevovq norauov xai pe%qi
Ujaworlas0 falcopsvag siEdiddaQ,vopddEQ те ovtsq
xal tov Gxr)viTT)v did лагтод aGna^dpsvoi ftlov. tov-
tov tov yevovQ doyijydQ T)v t& tote TvQay 6 tov
KiIteq vIoq, EvyEvstag tjxaiv eq to dxQOTarov, dp-
filvQ ds dllcoQ xai T,i]v rjcvyiav tytl&r. t’jv ds xai
fll.loQ TIQ EV Тф E&VEl TY)V xlijotV K-EyEVTjQ, VlOQ TOV
Balt^ao, то usv yEvog ao^poQ xal oysdov av&w-
poQ, sTEQi ds тд. no/.Euixd xat тад стоатдучид хаота
dQaorrjQi&TaTOs, oq xal nollaxig гтибутад хата
т&у Патфуахшу tovq Ov^ovq (yevog de Ovvixtxv
ol Orgot), vnoGtaQ sEQEipazo xal ал&аато, tov
TvQdy OVJC (facog dvTEnE^EA&ElV pi] lh(f&QOf/VTOQ,
a Introdilctio in SETM : ’ J/Ja ftsv nsoi кЪг Ovtaiv
leyeiv, d>s xfqittot, Е&аюцЕУ' ovte ya(> тй’1 oixeIcot ovtoi
s^gl&ov, ovre tov "Ictqov 6it^qoar, oiP ёл1 zqv cPo))iaixqv
•yijv xarf.8Qafj.ov, aM’ ov8e ti loyov xat toTOQiag дебрето?
хатеяоа^ауто.
a TavaiSog SE TavaiSos TM.
обоз, и през нощта да поставят засади на
най-подходящите места, та когато дойдат
турните и намерят лагера обезлюден, да се
втурнат да грабят, каквото има вътре. Тогава
те да излязат от засадата и да ги нападнат.
[Кекавмен] не се излъгал в плана си. На сут-
ринта Асан излязъл като за сражение от ла-
гера си, който се намирал при река Страгна.
И понеже никой не излязъл насреща му, той
се приближил и до лагера на ромеите, къ-
дето нямало нито стража, нито пък се чувал
глас, а липсвала каквато и да е войска. То-
гава предположил, че ромеите са избягали,
нахлул в лагера от много места и заповядал
да грабят плячка. А ромеите, като излезли
късно следобед от засадите, нахвърлили се
в боен ред срещу турците, конто били пръе-
нати, и веднага ги обърнали в бягство, по-
неже те не могли да удържат непреодолимия
им устрем. Най-напред паднал Асан, който
се биел между първите; загинало и нсичко
храбро от войската. А спасилите се, твърде
малко на брой н без оръжие, избягали през
планините в градовете на Персармения1.
122. Печенеги се заселват в Мизия*1
Печенежкият народ е скитски, от така на-
речените царски скити2. Той е голям и мно-
голюден и никой скитски народ не може сам
да му се противопоставь Дели се на 13 рода,
конто носят всички общо име скити, но всеки
е получил и собствено име според името на
родоначалника и вожда си. Те обитават рав-
нините отвъд Истъра, конто се простират от
река Бористен3 до Панония, като номади и
винаги водят чергарски живот. Вожд на този
народ по това време бил Тирах, син на Кил-
тер, който бил много благороден, но иначе
бил мекушав и обичал спокойствием. При
скитите имало и друг човек на име Кеген,
син на Валцар, който произхождал от незна-
чителен и почти неизвестен род, но бил из-
вънредно способен във военного дело и во-
енного изкуство. И когато узите (те са хун-
ски народ) често нападали печенегите, той
ги обръщал в бягство и ги отблъевал, до-
като Тирах не само че не смеел да излезе
насреща им, но дори се и спотайвал в мочу-
® У вод в SETM : Но ние няма да говорим за узи-
те, понеже е излишне. Защото те не са напускали свои-
те земи, не са преминали Истър и не са нахлул и в ро-
мейската земя — изобщо не са извършили нишо, заслу-
жаващо да се отбележи и разкаже (Вж. Каждая, Екс-
церпты, стр. 543).
1 Провинция в древна Армения, простираща се в планинската облает Курдистан. 2 В същност пе-
ченегите сабили тюркски народ, сроден на узите и куманите. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 87 sq.
3 Река Днестър.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрий
313
dzAd xai xaradvvTOG tic rd лада tcp *jTot(Oq> eZ?j
xal rd? Xtfirac". tov ,ufv ovv Ti'Qay ol IXaTtyvaxai
etcjacov <5td to yevoQ, tov der Koyh’/j цола^отто dta-
^eqovtcog did то Trjg dvdgtaG ъл8(фаМ.оу xal rijv
ev toig лоИ/лок дЕстотцта. олео axovcov xai
saw б Тг>да% fddxvsTo rijv yvyqv, dedidiG xsqi
r?}g- dez^b, TQOSIOV F^IJTEl ОЛОК fiv TOV Ksyer
vty алоохеоаит]та1. bplovyocv ovv аотф kdypvG
7COA/.UXIG, EyfPOVTO f)E TldVTEQ &QyOl. ЕЛЕ1 ёе ЯоШ-
xig ETiiyt-TQTQoaQ хдпдчслк ijordyrjasv, Eyvco de7v fu'i
ёащИшг a/J? hu%&QEiv ц-qveqcoq. did xal stXiffioG
лЁрлрае xacaAaflsiv exeIevoe tov avdQa xal ave-
Asir. 6 ёЁ л-QoyvovG ti'/v &itftovAitv cpvy&G &qoq та
th] ylvEiai топ Boqv.tiIevcvq, xal ovrco diaqr
TOV fifantyoV. EXEll^EV (5« XQU^TOUEVOQ XOJ )m&Q0.
zxtfATtojv fjayvvf.un.ci wqoq tf toI'G eovtov ovyyEVEtG
xal T^v q'-ufajv, ^Avv^jj rrjv те Idiav yc-TEor ало-
orijoai rrjQ xov ^a^tXeaK Evvoiac (?/?' de Tj BrtefUiQ
r,’c) xai jtQoz tout?/ xat &lhjv rz/y Hayovpavidac
xai dvvauiv ntJookaftofiEVOQ агпладататтетас p£id
TCOV dvo ygvewv ItOiJQ tov TvQOX TO.G ia' fyovia.
xal Ёл1 ло/Jmq fifv dvuo%cbv &qog, oftcttG vno tov
iTtofflovs хаталогту&ЕС? тдЁЛЕтси. лЕ&лЛагсбслЕГОС ёЁ
ev toiq fZcot xai ocori]Qiav fyyi&v alav eyvco eov-
tov те xal tcov ovv ашф, Ttjv eig tov ffaoilea tcov
'Pcouaiiov xaracpvyi'iV. did xal hqoq to AoqootoIov^
atyixofiEvoG, xal er тот лотами. vijotdi л^ях^оад
ECIVTOV did TO ОТЕЛЕflovZ-EVTOV flFTO. TCOV OVV CtVTCp
{rioav de аидл tug x' ушйдао), dtu.fi ip’vetai тф t^g
ycbgag aQXpvTt (ip de Miyagi. 6 tov *AvaoTaoiov
itoq) xal yvcogi^Ei ogtig те ei'ij xal ot'aG dtadgdo-
xcov Tvyas адЯхтат, xal on avvouoioG jfovtetai
yeviofyai тф flaotiet, vttiayvovta-voG <5f xal ei
Л^ОоёЕуО'ЕЬ^ EIG ,UEydil]V OVTjOlV ЕОЕО$(11 toig tov-
tov лдау,иаип>. б de та iiip’vuara Zoyov -дат,tov
лод$ tov fiaoiMa diaxoQ$\u£voaG did. Tayecov xe-
ievEtai tov tivdQa (лет<\ tcov gvvovtcov atncp hqoc-
de^acftai, xal tovtoig ,uev то Елащётш yoQTiyEiv,
avrov dr Evdd^coG eg to Bv^avTtvcv ЛЕлоссхрЁуао
xat. о j.th> ct)G EXsA&ncrfh] ёсЕл^а^ато, о df- KEyEvrjG
eig Tip' jiaauada cpoixdaaG xal eg ZoyovG el-frcov тф
fiaedsi (plKoCf QOVGK те xcii fisyaloTiQEn&G fclEd&%lhh
xai viTocypfitvoG avcoG те to ciyiov ё^ас^си, fian-
cicpa., ла^алесосн de xal to'G ovvovtoq аг>тф tovto
лофоа1, eig лат(_1Х1бт1]та те di'i/Xth], xal cpQOVyca
TQta с/ло tc7>v ev tcliq dyjf-aic IdyvuFrcov tov vIut-
qov EtAvy/Ei xai yijG ло)Ла orcidia, xal tov Aotxou
toig ^iaoig Ь'Е-ууырт] xal ovp,udypiQ Pcoiuiicov. to
л/Sgv Л’ oti xai cog олеохето dredE^aro то ayiov
n oaat txcioF xu/JmI del Clild. SETA! xai тас J.oyuas U
f' ’РоЬ6сп>/.ог SETS'!.
1 Константин Мономах. 2 T. с. Михаил Аколут.
Северна България срв. и Аталиат, тук стр. 166 и с л.
рвщата и блатата край Истър. И тъй пече-
негите почитали Тирах заради рода му, а пък
ценели Кеген особено много заради изклю-
чителната му храброст и военните му спо-
собности. Като чувал и виждал това, Тирах
се измъчвал душевно, понеже се страхувал
за властта си, и затърсил начин да премахне
Кеген. Прочее той многократно му устройвал
засади, но всички оставали безуспешни. И
след като няколко пъти се опитвал да го
нападне тайно и претьрпявал неуспех, той
разбрал, че не бива да се бави, а че трябва
да го нападне открито. Затова той изпратил
една войска със заповед да хванат този чо-
век и да го убият. Но Кеген предугадил по-
кушението, избягал при блатата на Бористен
и така се спасил от гибел. Той се скрил там
и тайно изпратил известия до роднините си
и до племето си и у спя л да отцепи от властта
на царя своя род, който се казнал Велемар-
нис, а с него и един друг — Пагуманис.
Като събрал войски, той излязъл с двата
рода срещу Тирах, който имал единадесет
рода на своя страна. Той му се противопо-
ставил няколко часа, но все пак, надвит от
множеството, бил обърнат в бягство. И до-
като бродел из мочурищата и търсел спасе-
ние, той разбрал, че за него и за хората му
има само един изход — да избяга при импе-
ратора1 на ромеите. Затова дошъл в Доро-
стол и за да не му бъде устроена някаква
засада, оградил се с хората си (те били
около 20000 души) в едно островче на ре-
ката и пратил известие до местния управител
Михаил2, син на Анастасий, в което му съ-
общавал кой е той, гонен от каква съдба
идва и също, че иска да дойде доброволно
при императора. Обещавал още, ако бъде
приет, да допринесе голяма полза за рабо-
тите на императора. [Управителят] бързо пре-
пратил на императора съобщението и вед-
нага получил нареждане да приеме този чо-
век с хората му, да ги снабди с припаси, а
него да изпрати с почести в Цариград. Той
постъпил съгласно със заповедта и Кеген отпъ-
тувал в столицата. Когато се явил пред им-
ператора, той бил приет любезно и благо-
склонно. Като обещал да приеме светото
кръщение и да склони и хората си да на-
правят същото, бил издигнат в сан патриций
и получил три крепости от тези, конто се нами-
рат по бреговете на Истър, както и много
стадии земя и изобщо бил причислен към
приятелите и съюзниците на ромеите3. А
освен това, понеже [Кеген] обещавал да приеме
3 За първото масово поселение на печенеги в
40 I ръаки извори за бъ.иарската история, т. VI
314
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
fiaxrtojA/a аито? те xal ot abv afrap, Evtfvfiiov
TtvoQ vvlxifiovs fiovayov лЕ/^'ёУёутод, tov rd tov
•fiefov htVTQov noQti t& ’'lurfxp яотсшф exte^egov-
Точ «ai naat fiEraddvrog tov ayiov fiajntofAarog.
IEVopEvog db ev tqj aGqxxleT, xal rag alqwidiovg
eqiodovg duq-aMud.uevog, stqo? ap wav ёто&тето tov
iypQov, xal 7iE(Kuovfievog tov *1ит(юг vvv per ovv
ytljoig, el та ovv biuytlioig xal at> ovv nteto'irv q
DAttool, xol е% eq'bdov лооститгиот, та рёуюта
exaxov xal eAviiab'ETo rob? tteqI tup TvqA% llar-
’rivaxag, dvdqag pev robe srQoonbriovTag avaiq&v,
yvvata be xal jraidag dvdoanodi^ouevog xal nco-
A&v roig * Pcopaioig. ravra? de rd? Aa&gata? brr
Oeceig tov bCeyevov? ,uq (pEQayi’ 6 TvQdy duKiQeo-
ftetecai siQog tuv ffaoikEa, uryvvuag co? edet tov
peyav ^aatZea, asiovddg еуогта pad tov yivovg tojv
IIai^ivdxwvf f.ojde TiQQobeSatfdfu оЛси? tov асгоота-
Tqv avr&v, enel di aQOOEdeiaro, xcolveiv pi} dta-
neoav xai rovg vnounovdov? Ivpab'eoiiai' if ovv
xojlv&qrw 6 dvtj(j та rotavra zrcctireiv, q p^deptag
tvxetto ovppayiag, ?/ ytvcooxETCo 6 fiaatlev? o>?
xolf eaurov те. xal nJ? eavrov xcuQag e<ye7.xerai fia-
QVTttTOV SlOAEflOV. Xal TOVTO pEV rd p7pd>paTU TOV
TvQay, 6 di fiaci/Ebg rag dyye.Ai'ag detapevog node
таити? uev xal hrExdy%aoey, ei dicl llar^ivaxoi»
icieild? yiQodori}? yevotro rov eI? arrow nQootpvyov-
rog, xal xcoi.veiv tov pi] xaxovv rob? хахсоицута?,
tov? de eTQECfjevrdg dsTQaxrovg г^ёлерпе. ygapuaza
de лоб? те Mcx,cofl. tuv egyovra tcov noQiGTQicov
rtofaxov, su di- xal л@о? avrov tuv KsyEvqv гхлёр-
яа, (pvlaTTEtv axQtp&g rag о'/Оца? tov norapov'
ei Ье Tig fiaQEia dvvaptg, yoapaaoi pijvvetv,
iva xol dzw i&v dvnx&v тауратту exnepnopFva
Tiva abv avroic el'^ymot wig Har^tvaxat? тру w
t/zorapov dtApactv. елерц'е db xal TQii'iQEig exarov,
EmGXi'jq^ag naQOnlav tov Igtqov xal лецЮ) perov?
diaxiolvEiv zobg Ilaxfyvdxag yieoav. елсту^хцутоут d”
dnoaxTcav r&v avrov nQEOffetfFv, 6 Tvpdy eyalE-
naive xal (boyi^ero xai ftazTov ijvyeio xataAapelv
tov %eip&va, vjdij db vfjg q^dtvonojQivfjg /^yovoyjg
(OQag xdl TOV yjElf.ilOVOg EniGTOVTOgf TOV ffiiov OVTOg
ent zov atyoxEOTtjza, dve/iog envevoEV finfiQXTiag Л0-
Xvg, &g usruxgvoTaA^t.co&qvai ue%qi nevrExaidexa лц-
yjEcov eg pa&og tov m>tafi6r. ndoqg огг> qiv'Aaxqg
u%oT.aadu7jg dga^dpEvog adeiag ?/? EnirvyEiv Tjvytxo
6 Tvody dianEQq titv "Igtqov fiEta ndvrcov t&v
llar^ivdxojy, ovTuiv, mg Шу его, yjhdb(ov охтахо-
ouovf xal eg rqv neQaiav IdQvero, xel^wv xal aq>a-
vi^tov та jTOQaninTuvTa. уааирата db nqbg rov fia-
ctkea egte)Jeto porfbetv deofitva ttjv TayiOTqv. 6
светото кръщение с дружината си, изпратен
бил един благочестив монах на име Евтимий,
който извършил обреда на светото кръще-
ние край река Истър и всички приобщил към
светото кръщение.
Обезпечен по този начин и осигурен срещу
внезапните нападения, Кеген се приготвил за
отбрана срещу неприятеля. Той преминавал
Истър кога с хиляда, кога с две хиляди
души, кога с повече или с по-малко, нападал
ненадейно Тираховите печенеги и им нанасял
много големи щети и поражения: той изби-
вал срещнатите мъже, а жените и децата
вземал като роби и ги продавал на ромеите.
Тирах, който не можел да понася неочаква-
ните нападения на Кеген, проводил пратеници
до императора, за да му съобщят, че не
трябва великият император, конто има до-
говор с печенежкия народ, да приеме един
техен отцепник, а щом го е приел, да не му
позволява да минава Истър и да нанася вреди
на съюзниците му. И тъй или императорът
да попречи на този човек да върши това и
да не му дава никаква помощ, или да знае,
че ще предизвика жестока война срещу себе
си и срещу страната си. Такива били вестите
от Тирах. Императорът, като получил тези
съобщения, присмял им се, че може поради
заплахите на печенега да пред аде човека,
който бил отишъл доброволно при него, и
да му попречи да вреди на вредителите. А
пратениците отпратил, без да са постигнали
нищо. Той писал на Михаил, управителя на
градовете край Истър. а също и на самия
Кеген да пазят внимателно бреговете на ре-
ката. А ако се зададе силна войска, да му
съобщят с писмо, за да прати някои от за-
падните отреди,та заедно с тях да попречат
на печенегите да преминават реката. Изпратил
и сто триери, като им заповядал да плават
покрай брега на Истър и да пречат на пе-
ченегите, когато се опитват да минат. Като
се вьрнали пратениците на Тирах, без да са
постигнали нищо, той се разсърдил много и
се мол ел по-скоро да настъпи зима. А есента
вече Си отивала и настъпвала зимата, когато
слънцето било на козирог1. Тогана заду хал
северен вятьр и реката замръзнала на 1-5
лакти дълбочина. И понеже цялата стража
нехаела, Тирах се възползувал от случая, за
който се молел, и преминал Истър с всич-
ките печенеги, конто били, както разправяли,
осемстотин хиляди. Той се разположил на
отсрещния бряг, като опустошавал и разру-
шавал, каквото му попаднело. Било изпратено
писмо до императора с мол ба да дойде вед-
Козирог е един от зодиалвите знаци
Scylitzes-Cedrenus — Скилйцй-Кедрик
315
Лё ш}Ь* ола та удецерата avayvovg ты bovx'i 3AbQia-
vowcoAscog yQatpei (>]v ЬЁ Kcvrorartirog рауютдод
6 'Abciavltiis) тад MaxEbovixag eiATflpvu buyduetg,
in bl' xal лдбд Bcloiaeiov Moyuybv tov bytpvva rijg
BovAyaglag Ttfv l-iovXya<}ixi]v Ешурбта yEtga aqr-
xso-freu xal fvttidvp>ai ты MiyaqA xal ты Keyevt]
xui uet avTtbv ftqoq ro s Lluityv&cog biaycovtcao-
bui. (j)v хата to fiaotcexbv лощсиутсоу esittayfxa
xal лспчсоу v(p fv yFvo,UErcov, ctraAaficuv 6 КвуЁ-
vqg тад cPco,uaixcig tydAayyag ev toig vsiaiOQptg
GTQaTOTttbeveToi, xui xaff Ёхаотгр' кпеог r<t eepobov
or /лисой tovg TIcafyvdxag еАулес. zevretg yaQ u/iu
Tjj тог лота/ю? biafidobi depfioyfav £cuo.)v evqovgi
лоллут xai Oi’vuv xai tcov fx /лемтод хатасхЕгаУо-
/леусоу ло/сатсот, rnv ovbs axoqv Ecytyv лсАлот-f, xal
dvebqv tojv toiovtcov tpxpoQau.UEYOrg tocos iozifariEi
xotMaxqv bid&ECiv fyevou, xal axcAMvvzo гхйвп/д
t}UEi>ag avaQ!{)p.i]Ta nfaffir/. ccteq лт'&брегод 6 Ke-
'/EVijg bid nvog avro,u6/ov, xal xuiqov елттцЬеыт
xQivag toviov elvai toiq iyjl(joig MipwSai, ольхе
xal yetpcbvi xal уосы тЕ^ожси, ЬгилЕсоад xal zoi’S
'Pco/icrtovg bxvovvxag xal ЬвЬсотао лдод тооаотад
aTTinaQUTaTTEatlai p.vQidbagf nQoouqyrvrai toiq Ёу~
{ItJOig. ol bi, zitv c^eiov eAevoiv схлАауЁгтЕд xai
лоид tov лоае/лот ccwbEilicicavTEg, fyhpavTFQ та 6лAa
аитод те b Tvqua xal л/ivteq oi cigyovTEg xol rb
Асялот лАт/&пд eavTovs FyyfiiQiQovoir. 6 fier cry Ke-
yevijg cvVEfiobhfvt xai Ью/ла/ягдслто gicivxag fiP'qbbv
anoctpagai, FAEyF bi xal ладоцлеит fidQfiaQoy ,uev
уоту Ла лоЯту ёуотсау, cog eti уецлытод отход btx
TOV (fcplV djtOXTFlVUty 6лУ]т1хи TqV X.EQXO9’ XO’ElV OV
bvvaiat. тле) qMov yaQ 'даАу.&ыд хблогд tifuv ладЁ-
tti xai лдаурсата. tovto bs toiq dgyovoiv ovx
EboxEi 'Pco/iatcov, dZld fiagfiagixbv to sgyov xai
cirouiov еуо/л(£ехо xal, "PcojLiaixijg ava^tov 'qpEQOxq-
тод. piaZXov ,uev ovv avp.<pi'Qov evo pu£ov biaoxEba-
oat tovtovq iv таТд EQ'qfiotg rqg BovXyaQiag леЬктся
xai alXovg dZAayov Eyxaroixioai xal epogouq avxolg
Itti&tivai. EOEO&ai yaQ ovx eva^^ijwv тот ало
tow toiovtcdt bacftdr' si bsijoa bl ты ^actlEi xal
UTQtaov TiQog те тоид Tovqxovs xui луод ukhi ete-
Qocpv?.a уЁУТ], xa&oxM^Eiv ал avrebv. лоаХыу ovv
Aoycor p^fvtcov tvixijcFv 7] tcov Pco/mucov ууырэ].
xal c> fiev K&ysv^s goovq sAa^e ^coyQtag, лАуу ыу
dsTT)fi^6hpce, Toi,'g латтад алоосра^ад олеуоотцоеу
ot'xaASf tdg be tcov Ilax^ivaxcy)’ pivQt'ibag <5 тГ/д
BovZyaQiag ладала^ыу aQya>v BaailEiog 6 Alova-
ybs fyxa&tbQVFi drd те тад леЬкхЬад rijc 2dQbixijg,
Tijg Pfaioov xal Егт^алЁ^от^ btacxEtQag лагтад xat
лат олАсур dyEAdfiEVos bid. то агелфотАеттоу. b be
n /ivcanozfwf С ’Огдаяблгше U EbzianoAefoe SETM E.
нага на помощ. А той, още не прочел цялото
писмо, писал на адрианополския дук, маги-
стър Константин Арианит, да вземе македон-
ските войски, а на управителя на България Ва-*
силий Монах да отиде с българската вой-
ска да се съедини с Михаил и Кеген и заедно
да се борят срещу печенегите. След като из-
пълнили императорската заповед и всички се
соединили, Кеген с ромейските фаланги се
разположил на лагер под открито небе и с
внезапни всекидневни нападения нанасял не-
малки щети на печенегите. А те, като пре-
минали реката, намерили голямо изобилие от
добитък, вино и питиета, приготвени с мед, за
конто те никога не били чували. Понеже те
употребявали ненаситно тези неща, хванала
ги стомашна болеет и всеки ден измир ало
неизброимо множество от нея. Като научил
това от един беглец, Кеген решил, че е до-
шъл удобният момент да нападне враговете,
тъй като те били измъчвани от зимата и от
болестта. Той склонил и ромеите, конто се
колебаели и се страхували да се противопо-
ставят на толкова хилядно множество, и се
нахвърлил срещу враговете. А те, уплашени
от бързото нападение и страхувайки се от
сражението, хвърлнли оръжието и сам Тирах
се предал заедно с всичките първенци и с
останалото множество. II тъй Кеген пред-
ложил и настоявал всички да бъдат избити
поголовно. Той казал една варварска, но
много мъдра поговорка, че змията трябва да
се убива още през зимата, докато не може
да си мърда опашката, защото, когато се
стоили от слънцето, тя ще ни донесе беди
и неприятности. Но ромейските военачалници
не одобрили това предложение, защото го
смятали за варварско дело, безбожно и не-
достойно за ромейското милосърдие. Те били
на мнение, че е по-полезно да пръенат пече-
негите в пустите полета на България, да ги
заселят на различии места и да им наложат
данъци. I I наистина ланъкът, който щели да
вземат от тях, щял да бъде неизчислим. А
ако на императора потрябва и войска срещу
турките или други чуждоплеменни народи,
той щял да ги въоръжи срещу тях. Много
речи били Казани, но накрая мнението на ро-
меите надделяло. Кеген се върнал в страната
Си, след като избил всички, конто заловил,
освен тези, който продал. У правите л ят на
България Василий Монах взел и заселил
хилядите печенеги из полетата на Сердика,
Ниш и Евзапел1, като ги разпръенал всич-
ките и им отнел всякакво оръжие, за да не
1 Това е изопачено име на Овче поле. Срв. Jire&k, Die Heerstrasse, р. 70; Иорд. Иванов. Северна
Македония, стр. 41.
316
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
TvQay xal ovv айтф avd^eg exazbv xal тескщт-
xovza ayovzai eig zov @aat2ea. ovg <piM<pQ6r<og
ovzog fiffiode^dfievog xal fynttfoag xai [leyiozoig
a^idij-iaoiv ьладад ev exma&eiaig xazeiyev.
*O <5e covAzdvog zip' t(~>v avrov nQtofieajy ал-
qoxtov fyzoorQoqniv f.iri (редою, zag tv IleQoidi ла~
сад dvvaueig xai тад Bc$v2wviovg v<p ev dfiooicag
elujjoAijr stotEiTai xazd. * Pioftaiwv. tovto de лдоа-
хтрсоФд 6 Movoftdxos ёслес&е fisv xat did zmr
oIxeIzdv dwaueoiv агпладата^ту ozijaai тф лоЛе-
uitp, ftKTZtof de. xal ало tcov Ilazfyvdxojv ytliadag
id. xal ffyepovag тёосадад ало тбп> tv Kcovorani-
vovnokei IlaT^ivdxcov avroig buonfaag, tov JTouZt-
£ovv, tov SeIte, tov KaQattav xal rov Кат>Лыр,
dwQOig те q'l/oziu.Tjcdfj.evog ov fuxooig, xai GQfMxca
xalhuza dobs xai t'mrovs Ьюлделесд, negate* tv
ХдыюолбАы, bovg avroig odryyov tov axa^ai ptel-
Xovra zoirrovg eig 'IffyQtav Kcvroravzivur tov nargt-
xtov, oj rAdgofidtevog to tn(vvv}.iov. neQato)f)evTsg
de ot’Toi xai rovg fnmvg dvafidi-zeg xal тцд yiQOQ
avazolip' (редоооцд atydfiEVOi xal nQoehddvTEg ayj)t
tiv&v xai тф leyofAeyq) AaftatQvi л(/иоеуу1-
oavreg ёлёсуру rlp> nogeiav, xal czdrzeg ёлс rfjg
ddov avfifiov2rjV лооетЩ-Есау, ijztg лад3 avroig xo~
fAEvtov (bvofiaurai.. Ticl ,uev ovv edoxei лодеотёа
Eivat xai ftij avufiatveiv eni rijg ycbQag tov fiaci-
Zecoff roig (iaoilixoig лдоотау/лаш, той те милой
e^vovg xeyo)Qic.uevoig xal fufre xaff eavzobg ило-
uirjvai dvvausvoig zip' 'Рюршхцт ddvapiv [щте oq-
f^Tijgiov tfypvoi xgdg та тцд zvyijg &fiovh]ta’ d22oig
nd2tv edoxei, xavaoypvciv dot] zivd тщд Bi-8wiag.
ev Tovzotg naQafxevEiv xal rovg emovrag duvvac'&ai,
dveZikiv de uijdauaig eig 3IffyQiav, eg ycboav pax-
gdv xal d226xoTov, ev&a ftiAtovotv Ettiv szotefuovs
ov uovov zovg Hx&QOvg ‘Ptof/aioyv a22a xai avrovg
rovg "PoJtiaioug. d КахаЬ&р. de pbvog yvcbpryv edi-
fice илоотдёучи xal ivay&ijvai roig cvyyeveciv. eI-
novzog b? zivog „xai лсЪд av eoexat леоот}] fid-
2aooatt, u^fiee я2еоу einutv Sneofka oi xe2evei. zbv
uev ovv 'Adgofid/airov оо,ицоаутЕд dmoxTetvai ovx
ic%voav (rpvyujv ydQ bi&xbfh) ёу тич TQKOQoqycp
оледфср ro)v ev zcp AapatQvi лаёсасюу), тф Ka-
toAeIu de ёлор.ЕУ01 xaTijQypvzo TtQog т}р> &й?<асооу,
ovx е2п1^рутед zdya л2оТа s%eiv avzov тфтв&иоp.eva
rd pqdiujy Tovzotg fxePkmra лофсас zi,v t^g &a2do~
orjg nEQauooiv, dZZa ducioQovvreg xai ua&eiv e^E~
2ovzeg tig о т^олод zijg dta^aceojg. еле1 de- ev voj
aiyiald) eyevovzo, u^dev л/lov efaibv 6 KataXelu
aZ2* ?/ uovov „елёо’&а) d-fiovldf-ievog avrov те ле-
могат да заговорничат. А Тирах и неговите
сто и четиридесет души били отведеии при
императора, който ги приел любезно, покръ-
стил ги, издигнал ги във високи чинове и
ги оставил да живеят безгрижно.
А султанът, който не можел да понася
неуспешного завръщане на пратенипите си1,
събрал вкупом всичките переписки и вави-
лонски сили и тръгнал на поход срещу ро-
меите. Мономах, който бил чул за това от
по-рано побързал да излезе срещу врага със
своите войски, а и от печенегите въоръжил
15 хиляди. Поставил им начело и четири вое-
началници от пребиваващите в Цариград пе-
ченеги, а именно Сулца, Селте, Караман и
Каталим2, като ги почел с немалки дарове
и им дал много хубаво въоръжение и чу-
десни коне. Като ги прехвърлил в Хризопол,
императорът им дал за водач патриция Кон-
стантин, по прякор Адровалан, който тряб-
вало да ги отведе в Иверия. И тъй, като
преминали морето, те се качили на коне и
тръгнали по пътя за Изток. Повървели ня-
колко мили и като наближили до така наре-
чения Даматрис3, спрели и като заставали
на пътя, направили съвет, който у тях се
нарича комент4. Едни смятали, че трябва
да вървят и че не бива да престъпват запо-
ведите на императора в неговата страна, за-
щото, откъснати от о стан алия народ, те не
можели да устоят сами срещу ромейските
сили и нямали спорна точка срещу преврат-
ностите на съдбата. Други пък предлагали
да завземат някои възвишеиия във Витиния,
да останат там и да отблъеват нападателите,
но в никой случай да не отиват в Иверия,
тази необятна и чужда страна, където не-
приятели щели да им бъдат не само враго-
вете на ромеите, а и самите ромеи. Каталим
единствен изказал мнение да се върнат и да
се съединят със сънародниците си. А когато
някой казал: „Ами как ще преминем мо-
рето?", той им отговорил само, че (им] за-
повядва да го след ват. И тъй те се нахвър-
лили срещу Адровалан, но не успели да го
убият, защото избягал в една триетажна по-
стройка на дворците в Даматрис и така се
спасил. После тръгнали към морето след
Каталим, без да се надяват, че той ще има
приготвени кораби, конто да им улеснят пре-
плаването на морето, и затова се безпокоели
и искали да разберат по какъв начин ще
стане преплаването. Когато стигнали до брега,
Каталин казал само: „Който иска да оцелее
1 Султанът на турците селджуци бил изпратил пратеници във виз. двор, конто били приети .много лошо.
2 За тези имена вж. Moravesik, Byzantinoturcica 11, pp. 151—152, 156, 272, 289.	3 Град във Витиния,
4 За думата 'xoft&w срв. тълкуването на -Gy. Moravcsik, KOME^TON, печенежское или русское слово. Acta An-
tique Acadcmiae Hungariae, I, 1951, op. 227—233; idem, Byzantinoturcica, 11, p. 163.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
317
oieivcu xai лагтае tovs Пат^а>ахлки tov Тллог
uvaxntoog Ei'oEtaiv eis rijv &a?Mouav. tovto xai ulkos
idcbv snofyuF, xdi tn'eHEivco akkns, xol evfii'S to
лкщдое tfaiav’ xal tiiav^dpErci nEQOiovviat хата tov
ayiov TftQflUlOV, ol pFV aiTOtS OQtiaOlV, ol dEKQOTE-
qov та tlQfjuaa d^oQtctpants, хм ЛЕоаио!) evtes xai
T^v nogefav ёлпЕ&агтЕе Icxuoar tiiac.aiiHjvoi лоое
tovs otxsfovs xard, rip> ТдюЫтТу/г, piqbevos am-
mijvai ij xiolvoat rolp^oavros- to yao aitpvibiov
rijs $qi6buv svxolov ai’TOis тут лодекау sigydcaro.
EVtD&SVTES OVV TOIS EV ТсмёТт/Щ IJaxriVaxaiQ &ta-
xqAvxEvovrai xol ttQos Toi'S et zais a Alate ypoQutg
xathtiQvpEvovs. yevopevoi ovv oi nones аЛдоюра
t v, xat ayb олкоту extras yscoQyixas xai dgsnava
xal alia otdfyta lapfiavcnnES ало tiov ayg&v xa-
fyotn.) iQovrat, xai ev ФъАжлог’лб/ла. yevopnyoi xdl
tov AifAXjv’Ldia^dvTes to uev mliffios илах neil тот
leyopevov "Ocf.iov лотчрбг хатЕвхф'соОЕг ev rij
SlOQlGTQiCp ЛЕ&О&, fAOVOS be 6 2e1tf ev тф Ac-
[кт^ф ngoopEivac дтгЕлак’Ето. oqu tie xai tcIs Ma-
x.E^EVtXfis ailgotuae bwapEK 6 ^Agicakr^s xarabiv'jXEi
олю&еу avT&v. xai xu alaficbv iv тф Аор1т£фь tov
SeItf хатЕРХцтачлЕтот, tovtov pEV хдатцоа1 ovy
loypcEV (ёфОааЕ yog diadgas). тгр> де лаоау avrov
отдатолЕёе1оу хатао%ал> глЕотдеу-'Е. xdi та pev zijs
Е/УлЁди£ TOVTOV EO%S TOV ТООЛСУ. (pp. 581 эд-----------
5906)
123. Romani contra Patzinacos pugnant
Oi Ilarfyydxai йв тот ATpov, tbs еслонег, 8ш-
pavcES, хш гг/v ueto^v tovtov xai tov '"Jot.qov xa-
Tacxon^uavzFS neSid/fia тцг dujxovaav peygi balao-
oys, xai temov evqovtes vtfacas xdi алещ Fyovia xai
loypag лозтодалск xai v&oq xai vopao ^Exaxbv
fiowovs TOV ТОЛСТ ovopa^pvaiv ol EyyTOQloij, EXEICS
EyxaHidgvovrai, xai Ёхддорае аито&еу xoi'jvpsvoi
ov ptxgd ri/v 1>лд Piopalws slvxow. б de fiaoi-
1.EVS рЕТОЛЁрлЕТга TOV Kl}’£Vt]V ЕЛ1 CVllfioVAf] EIS
тф' fiaaiAitia, xdi <k eigeigiv ev&vs uetA navros
tov oixeiov OTQarnv, xdl хатаохт’оТ хата t^v итрау
QiapEVT)V ле&аёа Bv^avriois eis леЫоу {Mearas 6
талое xaiovof iii^ETiu) obv artiom тф отдатф. prpia>
de Errvyan' id) fiacua, pijb’ brov ргтехкфЪ} ydgiv
paildiv, tnitjoT'kEi’ETCu таитц rij vvxti Глб Ilav^i-
vaxaiv TQimv iiftci Supon’ ЁлекЬогтизг xoipiopEvqi
a Ovuov Ы AtflOV M i’ inpdq. C.
сам, както и всички други печенеги, да ме
последва!" И като пришпорил коня си, на-
влязъл в морето. Като видял това, и друг
направил същото, след него — трети, а ско-
ро — и цялата войска. Те преплавали
морето при Св. Тарасий1, едни с въоръже-
нието си, а други, като го хвърлили преди
това. След като преминали, те с усилен ход
могли да стигнат при своите хора при Триа-
дица, без някой да поеме е да им се проти-
вопостави или да им попречи, защото вне-
запного им нахлуване улеснило пътя им.
Като се.съединили с печенегите в Триадица,
те пратили известие и на [печенегите], конто
живеели в други места. И тъй, като се обе-
динили всички, взели от селата вместо оръ-
жие земеделски сечива, коси и други же-
лезни оръдия и се въоръжили. Когато стиг-
нали във Филопопол и преминали Хемус, ця-
лото множество се разположило на лагер в
крайдунавската равнина около реката, наре-
чена Осъм. Само Селте останал да си по-
чине в Ловеч.А Арианит събрал веднага ма-
кедонските войски и тръгнал да ги преследва.
В Ловеч той настигнал Селте, който стану-
вал там, но не можал да го хване, защото
успял да избяга. Той сложил обаче ръка на
целия стан и се върнал. Така се развили
събитията на Запад.
123. Византийцшпе воюват срещу
печенегите
Когато печенегите, както разказахме2,
преминали Хемус и разгледали раввината,
която се простира между тази планина и
Истър чак до морето, намерили една мест-
ност, покрита с гори и дъбрави, всякакви
гъсталаци, вода и пасбища (местного насе-
ление нарича тази местно ст Стохълмие)3. Те
се настанили в нея и като започнали да на-
падат оттам, тормозели твърде много ромей-
ската земя. А императорът4 повикал Кеген на
съвещание в столицата. Той отншъл веднага
с цялата си войска и се разположил на
лагер н определеното за цариградчани поле
{това място се нарича Маитас)5. Но преди
още да се среще с императора и да научи
защо е бил повикан, той станал жертва на
заговор от страна на трима печенеги, конто
го нападнали същата нот в леглото му с
1 Манастир, който сс издигал на европейский бряг на Босфора и чиито развалины се виждат при Буюк-
дере. Вж. Г. Ласкин, Георгий Кодин о древностях Константинополя, Киев 1905, стр. 194.	2 Вж. предход-
ния откъс. 3 Става дума за една местност в изт. половина на дн. Северна България, между нрелпланипите
на Стара планина и Черно море. Местною население я наричало така, понеже край Черноморский край има
много могили. Вж. К. Jirecek, Das cliristliche Element in der topographischen Nomenclatiir der Balkanlander,
Sitzungsberlchtc der Wieder Akademie, Bfl* CXXXV1, pp. fi4—87.	1 Константин'Мономах. 5 Изглежда,
че това поле се е намираяо извън градските стенм. Вж. Ласкин, пос. съч., стр. 122.
318
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
xat tthtfcu; EMveyxoncor огтф, /.irj uevtoi хацяае'
уусосМгтЕс; yap EV&i'S Ard tcov GCOfiaroq'vJ.axovv-
rcov me те ^h/yas aodevcie but; eqovgi, xal stqtk:
qoyijy dQ^yuavtes $оуЬооит]оиз>тое tov TiXy&ovs
/лето. Jialtgag viov tov Key spot's а/ЛохоРтаа Ew&ev
ovr 6 BoZt^&q г<р’ «да£>/ь тьтуагрб/ог; Tt,v eolvtov
ётатеоа &sk, хти тоЬ± &ufiow.svaavt<xs &оо&ет туе
auo.$t]e t2xcov TKTTE^uEv^ne (ovdey ydo eiQ gvtovs
diactoaea, б-м лАеор et6 A-uyOET hn^Qro/ievovs tov
fiaoiJ.Eo), aua jtavri fyfastep тф gtqoxg), afirds tie-
&C ovr TO) абгЛфф lovXhw ETtOltEVOS ту AU^U
fao dvotv EhtojMVfl тяясю, eq%ficu. ttqoq tov tfa-
Glifri. XCjl XaTl'l TO IjCtodQQUtOV yCPOUEVOS табпр»
ульт i GTyuiT exeaoe, auro? <5s EtjsiGt node тЬу fiaot-
aev, zije cpriyiys ni.odQayA.ovGvye xai ядооболоиуоаоуе
ai'Tfi) vijV e oodov. op EiGay&EVTfx 6 flaaiAEbs hrip
qeto did ti uii Eir&ve niuoQoe еуЕГЕта tcov too
латрое tpovEOJV zov di~ (, I'lOavcoQ оттер то gov
exex iAoTVto GVi’Eyfde ovoiia, vie елоучае UtAtovq
EVETitct v o [iaot^Fve, хей Aoyov ЬУаттог hiTtEfapag
ayei robs d&jtuovs tiqos hivtov, xal ryv alxiat-
E^twHuvETO di ijmep hreyEtQfioav tov TraiQi'xiov
apsAEfV. tcov de qvjmbwv бт&т&> xcixorovs yv ту
fiUBtfafU GOV ХШ ту no^si, OQi^QOV ilE?OT(7)V EtGEfcfrELV
xal яаттас yih’ хатаосу-аХси robe ег<5ст’, ^.адтаауоэ-
yijoac <5f xai ti[p nof-iv xai. ярое тоЬе Um^iviixae
tnavadgayieiy, deov ^gtdoai та IexBeptu xal ei'qeiv
тур (i7S{i)Eim\ 6 dt tovto yiEv ovx tziofycw, o}J*
ddEocrOToig tugtevgoq Gvxofpavriate xai aovot&cois
tov fAEv KcyEvyr ayei коде та росима xai tv npou-
Хциат! тауа thpanEiae xal Imptias ер ту еЛет/Ор-
Ti'vy xad'Etoywoi, топе di Totfrov vlovs h> vxeqO)
хсй ETEQCp TOSlCD duGTTJCIV ОЛ O.VTOV. TO db ttliffloS
тал» riaT^ivaxoAv faxd/jiaoi xal nouaot nayrolois
TlfHjQ TO ftoxslv EVVOIEIP h'E^du^aVE, ОЯЕодсОУ, Ei
olop te} t&v ариатоор tovtovq аяоууи'рсосае xal
tcov iTwicov xaX xatctsy^Eiv xdi. цдоодт^сщ rove
Em&EjUsvove no ipovcp di'ETOJe xal eaev&eqIcoGj блу
xai die fiovlovTcn, didyt-tv XEAsvoae. xal tdsxEi цеу
таЪти дюлда^1/.1ЕРое Хмр&сХрео’, dz2d tov 6ij/,iov
ovx &a&E t<m?’ Ilcj/T^ivdxafp. тур те yaQ tov olvtcov
xa&ryyE[t6vos xardcxEGiv х>й Tiyv t&v exeivov vicov
did^Ev^iv ov xoycrdv dcovbv tkoyt^ovTo, xal gt),ueioy
xaxovo'iae ngocpavle evom^op т}р> totv etti^ovAaov
E~AEv{tEQ[av. did xal tci p£.v TteWf^brtci edieavro
per3 evyaQiGTlae, xal top fiain/l.£a Edip^fitjcav, xai
di*cov Enoiovv d^odsxoUEVots tenxeaav та TtgctyjO’Evrcc
мечове и му нанесли удари, но не смърто*
носни. Те му нанесли леки рани, защото били
веднага усетени от телохранителите и били
заловени с помощта на Кегеновия син Вал-
цар, когато тръгнали да бягат. На сутринта
Валцар положил баща си на четириколка,
като влачел зад колата заговорниците в
окови (той не посмял да им направи нищо
повече, защото го заплашвали с името на
императора) и така отишъл при императора
с цялата конна войска, като сам вървял
пеша с брат си Гулин зад колата, теглена
от два коня. Като стигнал до хиподрума,
спрял колата там, а самият той отишъл при
императора. Мълвата обаче била вече избър-
зала и преварила неговото идване. Когато
бил въведен, императорът го запитал защо
не е наказал веднага убиЙците на баща си.
Той отговорил: „Защото непрекъснато се по-
зоваваха на твоето имел Тогава императо-
рът изпаднал в неуместна подозрителност и
пратил да му доведат незабавно вързаните.
Попитая ги по каква причина са се опитвали
да убият патриция. Те отговорили: „Защото
злоумишляваше срещу твоето царство и сто-
лицата и рано сутринта щеше да нахлуе и
да избие всички вътре, а града щеше да
ограби и да избяга при печенегите.* Въпреки
че трябвгкчо да се проверят тези думи и да
се издири истииата, императорът не напра-
вил това, а като повярвал на тези безотго-
ворни и несъетоятелни клевети, въвел Кеген
в двореца и под предлог, че ще се грижи
за него и ще го лекува, затворил го в Еле-
фантиновата кула1, а синовете му изпратил
на различии места отдел но от него. Ордата
от печенеги пък удостоил с разни видове
ядене, пиене, за да даде вид, че е благораз-
положен към тях, и се с тремя л, ако може,
да им отнеме оръжието и конете и така да
ги задържи и хвърли в затвор. А тези, конто
се били опитали да извършат убийството,
той заповядал да бъдат оставени да си жи-
веят иеобезпокоявани и свободни, където и
както си искат. Той мислел, че тези му по-
стъпки ще останат в тайна, но те не оста-
нали скрити за печенежкия народ. Те смет-
нали, че задържането на вожда им и разде-
ляй ет о на синовете му не е благоприятно
предзнаменование, и намерили, че освобожда-
ването на заговорниците е явен знак за зло-
желателство. Затова прием али с благодар-
ност изпратените неща, хвалели императора
и чрез това, което вършели, изглеждало, че
1 Елефантиповата кула служела за затвор в Цариград. Не се знае къде се нами рала. Вж. Janin. Соп-
slaniin opJe byzanfine, ppi 168, 324.
Scylitzes-Cedrenus -— Скилица-Кедрин
319
wxzdg He buyEvopEvijg, (iijHevog ыяотозтаисхртод
dQavzsg ex nj? naoEyfiolijg xal owrfy^ Hi3 oltjg
vvxzog XQijoatavoi zij oHomoQiq, TQaaioi tov Aipov
Hia^dvzEQ tvovvrcu. xal avrol tuj згЛтрАтт t&v
vdyjayv. yevouEVOi yovv азсагтЕд v<p"v, ?jHi] He xai
OTlizOV dnoyOtOVTOK rjVSTOQTIXOTEg HuJCTEQUMH TOV
Alpov, xal nitQEfif oli'ir ufv zrtyyvvovoc хата rip
Av Zip’ (<pqovqiov Hl tj AvAij хита тад кзищжклд
[xeiuetij] tov Al'fiov xal ov zcaw зицюш xei [леуот
*AHQMTOV7i67.EU)g) xai nQog /^Isioiav xat Aclar
TOEZtOVTOf.
"OnsQ pa&cbv о rijg HHoFOig арууот Kon-oravTi-
vog ,uaytoTQog 6 ’AQiavlx-qg, xal avrog TiaQEoxEvao-
UEvag E'/fiyv тад dp,q3 avzov HvrdpFig, сцухд ig
3AHQtavGV3i67zcog sQ^t-tai хат3 avzcov. y.al onoQuci
tuEv TioiV &• тф azusvai nEQirvyiuv Evrvy?]G£V‘ Eiza xal
зацЛ to ley6pFrov Ad ало ait tpQovQiov ovrarnjoag
тф zitoy&u xal sTQOuftaAdcv цгтсшц, jtegovtcov ev
тф ffioAEiKp McoteHcvoyr xal (~)qcix(ov ovx oAfyow,
araiQtHEVTCov He xal OeoHco^gv tov Szoaflouvrov
xal тог Т1о)л>, dvHiitZv ex yirovg iapmjov xal
EsuoT^ufov yEvopivoyv tx rijg Eig tov Tofp’ixtov ази-
ат tag. 6 pzv ovv udyioTfjog озтЁатоЕу’еу ti 3AH(.ia-
vovh67.ei, тф fioGiMt He Hid удаиратоэг ayyE),og
zov mvyyjparog yivExait НцТлл He xat cog Ht7 orqa-
tov veai.ovc' ,ustd yao rmv ziuQuvTwr aHvvaxov dr-
TinaQcaa^aaii'Tu nqog тооаттг/у xbf&vv r/Ht] rd
vcbza TQEtjfdvToyp. 6 He fioxiilei’g xal лрг» rwv exel-
vov yoapudzuw to avufiav pij ayroijoag, tov ftiv
Tvfidy, xal rovg h' t?/ jioX« xazsxopETovg luryjovrag
tcov Ilcafyvdxcov HaiQEaig xai vdqtaiv vjTtxronjod-
pETog vnou‘Xp,itEVovg p&fP oQxoyv е^тщеоозсси to ys-
vog EXTtEfoiEi, yuiiupaot Hi- истод та гфа аз&хута
fTETanEfiz-iETiu Таураса. оуу tAihjVTayy xal Hid т-ijg
’A/ivHov KEQCttCo&EVToyv xal Хдайопо^ЕСод отоатцуот
avToxoazoQu %stQOrovyaug tot patxzcoQa Ntxt^ouov
ъзатёряы xazd tutv ПигДсгахоуг. <пп>е£елераре Hl
аитф xal Кпааж&Ап' тс»’ Kexuvuetov, orgaT-irfAn/v
Ttjg ауато/дд nooficildpEvog, xai 3Eq@epiov тот Фаау-
уозичАот, u.QXovTa тф tote tcov ороЕ&тсоу, xE,AEvaag
ovvEivai тф ^aixzcoQi xal rijg avrov yvcop^g e%eg-
Hcu xal roig exeivov 3iQo<jrdyp,aui xal ^EArjfzauiv
EXEciJat. og dvaAayubv тад HvvdfiEig xai rov Al/лот
HiajiEQaiCijdElg Hid rqg A.EyOjti.Evzjg Л'сН/iQag <EzijEi xazd
tcov IJaT^iy&anv, еа-ЦНгу He xaTEUxijvcooEv ev wi
XcbQtp ov fzoxodv dziEyovri toyv 'Ехатоу [tovvcov,
удобряват станалото, Когато обаче настъпила
нощта, те се вдигнали от лагера, без някой
да подозре нещо, вървели непрекъснато цяла
нощ и като преминали на третия ден Хемус,
присъединили се и те към ордата на печенегите,
Когато се събрали заедно и им ал и вече до-
статъчно количество оръжие, те превалили
Хемус, разположили лагера си при Авли1
(Авли е крепост, която се намира под Хе-
мус, немного далеч от Адрианопол) и за-
почнали да грабят и да плячкосват.
Като научил това, началникът на Запада2
магистър Константин Арианит тръгнал срещу
тях от Адрианопол с готовите си войски. И
той имал успех, когато срещал по пътя
някои пръснати неприятели. После обаче, ко-
гато срегцнал при крепостта, наречена Дам-
пол3, ядрото и го нападнал, той бил побе-
ден. В сражението паднали значителен брой
македонци и тракийци4. Били убити и Тео-
дор Стравомит и Полис, мъже от знатен род
и проч ул и се с вероломството си спрямо
Торник. Магистърът се върнал в Адрианопол,
съобщил с писмо на императора за неуспеха
си и му известил, че трябват нови войски,
защото му било невъзможно да се противо-
постави срещу такова множество с налич-
ните, конто били вече обърнати в бягство.
Императорът, който знаел за случилото се и
преди да получи писмото му, спечелил с по-
даръци и милости Тирах и задържаните в
столицата вождове на печенегите. След като
те обещали под клетва, че ще умирят народа
си, той ги пуснал, а сам извикал с писмо
всички източни отреди. Когато те дошли п
преминали през Абидос и Хризопол, той им
мзначнл за пъл нов л астен стратег ректора
Никифор и ги изпратил срещу печенегите.
С Никифор той пратил и Катакалон Кекав-
мен, който бил повишен в чин стратилат на
Изтока5, а също и Ервевий Франкопул6,
тогава началник на съплеменните си войски,
като им заповядал да помагат на ректора, да
го слушат и да изпълняват заповедите и во-
ля та му. Ректорът премии ал Хемус с воЙ-
ските си през тъй наречената Сидера и из-
лязъл срещу печенегите. Като стигнал, той
разположил лагера си в една местност, наре-
чена Диакене7, недалеч от Стохълмието.
1 Според Иречек, Пътувания, пр. 704—705, Авли е дн. с. I аврилово, Сливенско, а според
Tomaschek, Zur Kunde, р. 38, дн. с. Г. Александрово на пътя между Сливен и Карнобат. - Т. е.
главнокомандуващ на войските в Европа.	Л«/»яоЛ4? или	е дн. Ямбол. 4 И тук става дума
за войниците от тема Македония и Тракия. 5 Главнокомандуващ на източните войски. в Този
Ервевий (Herve) стоел начело на наемна франкска войска. Вж. Васильевский, Труды, V, стр. 19 и сл.;
срв. тук стр. 169, бел. I. 7 Според В. Н. Златарски, Словенского житие на Св. Наума от XVI в., си.
БАН, кн. XXX, 1925, стр. 22 28, тази крепост се намирала с.-и. от Котел, по пътя за с. Върбица в Преслав-
ската планина. Според Ив. Дуйчев, Приноси към средновековната българска история, ИЙД, XXIII—XXIV, 1914,
стр. 51—55, формите АахеН- и Aivsia са разновидности на славянского име на селището „ Девино сиреч Девня.
което е може би наследник на антнчния Марнианолол. Според Р. Orgels, Kekaumeuos ct la guerre petschcnegue,
Byz. XIII, 1938, pp. 402—408, сражението при Диакене станало през лятото на 1049 г.
320
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Келрии
тф Леуод&чгр /кагсл'а. xdx«o« zdoaxoc, ttrjgduEvog
byyQw <>/ fTtavQiov Ьселето. т>р» tiev ало-
oxevvjv exeige IaxeTv xdi та stsQiTTa tov отца-
тот. avrbg bt svfyovog апелфыу хсй cvfAtu^ai
тоТд hripricig. фето ydo ahofioel асробгазд tov-
tovq alQijoEir, жй c bed let xdi cpQovuba. eti&eto
/At] tic laii&v (itafy)ao&E, xdi ovx avzog /tovog
6./M r.ai <> ovfatas ат/засодг елефцюуго ydcj жй
xalcMia xdi l&Qovg rtQog то Ьео/леТт тоЬд akioxo-
/АЁтсгад. tovto bl E&bov tovtoiq vtiovoeiv to хат’
dpZ^ tHipevdiuwov tig аётогд &a tov Ksytrovg
лт&иа. auE^Tt xal ovyafofhyji:)’ laftuvroAv t&v Пат-
fyraxroy zijc txtlevOEfog tcov rpu3fAOi(ffy (Г/д/? ydo
жй 6 xai ot ovv агтсо rijg тгбЯод? anolv-
fltriEg аоусптед EPorflsvTEg i]ociv avroig xal та
огчгфЁтюУта tovtoiq Еолоида^от, /laxQti yatQFiy &-
лбттЕд rdig лдид tov Mov0f.ca.xov bn.(3o%iosoi) xal
siQab/ya/ioviaw tojv айхщготе/зазу, xdl tov Kexov-
uevov аЁуютоу drafio&Ftig xat ласах lovvrog vrv
Eivai xaiobv ovfodoxifa Ьлтр-ixa onoQabFg eIoi xal,
blE<Ht(tQ/.t£VOl, xal Ul'l 71Sf)lUEV£lV TO U7KXV afrf>OlO/.lU,
ovx ал/'/Ei hfv xol то )лз1лоу siJdfoog t&v * Pinftaicov
rovg exeivov Лоуотд, 6 bf frafoawQ xal TtQogpay&g
хатЕуЁАл, „caveat,/-Eycov, аз GTgarz/Zara, xal e.uov
отдтлтууоЪутод avzog иг/ ладаотгхсгцуЕ ’ or joi] ydo
biEonoQ/AEVotg ETn&i'iCSofku, roig IJar^ivaxoig, ai'i
лазе лти/зсутЕ.д faodvooJvrai тад loxuag. eucr be
faotovdtivvTi, & ray, ov xxfQbiovtai {hjQauxdi xv~
reg, oiTtveg piyrjlaiovvicg kgagovoiv avrovg t&v %a-
ra^vy&v." xai rd tuEV r&v Рточасозг r/oav ?v Ttru-
rotg, ol be 3TQ68QO/A.OI t&v Пат£п'6хап' nhjouyv yt-
vojAtit’oi rrjQ xvQE/Aficd,r]g t&v rРаз/Ашоп’, /mxqov
ExxllvavTEgr OTQaroTiEbevovGt xal avTo't xai. roig
watedtrv b^lovotv )]XEiv TijT mylGTip’. txdvrojv cY gZ-
Фиттаур xal, еуоз&еуюзу, r$ SjiavQtoy E^ayaydvrog
tov patxuoQog tag e Раз/лалхад bwaiiEig агила^а-
таттоутас xal avroi, жй zoig bmo&EV eti bi/lovoiv
з/xeiv tt]p тау1охт]У. лагтазу <Y i2 thivzcov xal even-
Ьёуттот, cog &yauFv, Etayayovvog tov [ia'iKT(»Qog Tag
PcofAalxag bwduEiGf el хе /лея rijg * Pco/iatx^g <pa-
cayyog avrbg to usmiy 6 paixra>Q, too Ье^юу Ы
хЁ/затод TjoyEV 6 KExav/сЁгод, ЗатЕ/зог Ье, 6 Фоиу-
ублюХод. GVfA^OM,g Ье уЕ.УО/1£Ут]д ovx EUEVOV Ol
‘PcojLiaioi, tcov oTQanyy&v лдозтеоу Exxhvdvuov
лоод tI]v cyvytjv. anrol /.iev yao urfb'i tov xtvxov,
ojg ф<юсу,т,&у лсзЬ&т т&у"ллту ЕУЕухоуГЕдЕТ/за^уУау,
/ibvog Ье b KExav.iiErog uEfd t&v eovtov отад &£-
далоутазт xal tiy&t ovyyEV&v bliyoaT&v xdl v/Qay'i-
x&g aycovtoii/Asyog блеое /лето лпутозу t&v огр
(tl'T&. tovtov /й.у of'v orx ex61ui]uev bt&gai ot
I[aT^tvaxoi ЕГЁЬ(/ад лтотфЕттЕд, xdi, ла/за tovto
btaocodf/rai l'o%vo’TP uoivEig ol cPoj/t.aTct. тЁозд Ье
тоЬд лЕОигтад oxvcEvoavTEg, хсй. лолЬЪу аудатсог
Като построил здраво лагерно укрепление,
той възнамерявал на другия ден да остави
там обоза н излишните войскови части и да
излезе сам с леко въоръжение срещу про-
тивниците. Той безразсъдно мислел, че вед-
нага ще ги срази, и само се страхувал и гри-
жел, и то не само той, но и цялата войска,
да не би никой скришом да избяга. И на-
истина те нос ели нъжета и ремъци, за да
връзват пленниците. Тези неща предизвикали
у печенегите подозрение относно това, което
им било готвено откачало по време на по-
кушение то срещу Кеген. Разбира се, когато
печенегите разбрали за идването на ромеите
(защото Тирах и вождовете, пуснати заедно
с него от столицата, се били вече присъеди-
нили към тях и обсъждали кое е по-изгодно
за тях, пращайки по дяволите дадените на
Мономах обещания), по-сърцатите изтичали на-
пред. Тогава Кекавмен започнал да вика гръмко
и да настоява, че този е подходящият момент
за сражение, когато неприятелите са раз-
пръенати, и че не трябва да се чака всички
да се съберат. Останалото множество от ро-
меите не одобрило предложението му, а рек-
торът открито му се присмял, като казал:
„Престани, стратилате, и не командувай вместо
мене, когато аз съм стратегът. Не трябва да
се на па дат печевегите, когато са разпръенати,
за да не се уплатят и скрият в гъсталаците.
Но дир мене, приятелю, не вървят ловджийски
кучета, конто с душене да ги изкарат от
дупките." Ето в какво положение били рабо-
тите иа ромеите. А пред ните части на пече-
негите, като стигнали близо до лагера на
ромеите, извили малко, разположили се и те
на лагер и дали знак на следващите да при-
стигнат веднага. Вснчки дошли и се съедн-
нили и когато на другия ден ректоры извел
ромейските войски, и те [също] се наредили
насреща и дали знак на идва щите сл'Д тях
да пристигнат веднага. Когато всички дошли
и се съединили, както казахме, и ректорът
извел ромейските войски, самият той държел
центъра, докато Кекавмен командувал дяс-
ното крил о, а Фра нк о пул — лявото. При за-
вързалото се сражение ромеите не издър-
жали и стратезите първи ударили на бяг-
ство. Както разправят, те не могли да из-
траят дори на тропота на конските копита и се
впускали да бягат. Само Кекавмен останал
със служителите си и с твърде малък брой
от близките си и след геройска борба паднал
с всичките си хора. Печенегите не посмели
да се доближат до него, понеже се страху-
вали от засада, и затова ромеите могли да
се спасят невредный. Между това, след като
ограбили падналите неприятели и завладели
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
321
yEVOy/EVOl KVQIOI K(d (tVZyG zi]G 'РоЩШУ.цд SiaQStU-
fio)J}Q OVV T/l lUlOOKEvij, KUTaOKyVOVOlV WTO T7]V
rPo)iuai%7}V zaiyQov. ксй tic be Пат^и’а'лод т/у Klij-
giv IoIivog, E/’<5tbc tov Kexavfisvov oiog eguv е£
OTOV ЛЕ(3	ГФ *1оц*1> (PQOVQWJV Kat
avE.uiyvvvTo akMAoiG in yEvy evq&v avrov tv toig
VEKQOIG KElfXEVOV KOI OKVAEVOJVt ЕЛЕ1 StEQlOTQEipaG
avzov eg to vnziov ало tov TtQOoavnov eyv&Qt£je
/cal KOzEAafiev hi ё/хлгЕогта, hu&ete &G innov
(ekeito yaQ aqxDVOG bid to KOiQiaG kafisiv nZrjyaG,
f.dav /лег xazd yvjuvov тоь Koaviov, ^eggvtog tov
kqo.vovg avzov, cu'Kovcav ало aoQVq-ijG &%qi t&v
oc/'Qva.iv, ETEQav bi avto tov TQayij^ov, EV&a л eq >5
yl&ooa EQQi^ojTai, koi diarsp.ovoav zbv TQayy^ov
K<il eig то Стори heoov- ar, ксй E^oifioG yFVEC&ai)
6nijyayEV eig zijv e avzov mcyvry, ксй em[XEA.EiuG
кол, <pQOVT(boG dj-ubaas n&jitnoajOE. км ol fib1
I.laz£ivuKoi ovtco pqfitcoG zyv елеаЗоосоу anooKsva-
od.tuEvoi bvva,uiv, aite&G то ало Tovbc. tijv 'Рсоракоу
yfjv Ehytovro. о bt: fiaoiAEvG bid t&v tpvyovzcov
fta&cbv to (iTvyj/aa ifl.yquE fttv &g eik.og, ijOqoi^e
Ье nakiv bvvdutiG, dvEldp,pxvE Ье ксй тис necotiGaG,
ксй eIg to tmbv etog тту yEVOiuEV'i'}V vfiTav enavoQ-
flaioaodat EOttEvdE. tt]g bt TQtzijG ivbixu&voG kni-
GTCLGTjG TOV zOQ:w/ ETOVG, tov lTaiQEl.(JQyp]V Kcovgtcxv-
tivov oTQomyybv аотокоатода nQoyETCioai-iEroG о fia-
oiAevg iMriEjjztEt ката t&v Har^iviiKCOv. ксй og tclg
ТЕ VECDGTl HEQCUCO&EfoaG E$ EGO as bvvduElG O.VEI-
Atyy&G ка.1 zdG ev rjj еслеоо. ла@а%ЕЦ1а£оиааъ
ai/poioaG ev 'Ab&arc/wtoto. yb’Ezai, kokeige уулутка
Л/J^cluEVOG fiC&Pv EKEITO btaCKOXOVUEVOG .LlEld T&V
aQtGTCOv nbffev av лои'у/утас ztjv efc to kqogco ло~
qeigo’. ev co Ье ovtog btEvoEiTo, afcpvibtov ката ziyv
oyborjv zov "lovrlov p-yvoG oi HaT^iYuKOi top Aiyov
diajidvTEG tnicpalvovTai ту "AbotavovnoAEt. ксй bid
z&v gkott&v tm]Vv&s[ut]G тф KcovoTavrivcp t?jg tov-
TCOV EipoboV, fiovty nQOEZEl}^ El ЛО^Е/и^ТЕОР (IVTOIG
EITE fll). d^Ail T&V aQlGTOyP EV ту ск/уу TOV ETai-
QEtdoyov ле(А t&v л(/о.ктЕа)Р (fovlevofA&arv, Sa-
,uovi’ia naTQlmoG о BovQT^Gi dvrjQ av&abyG xal
^qoovg, apycov tote z&v ле^1И&р -иларусог bvvd-
неоп' ксй lijv zov ydyaKOG tniGTaoiav naoav елс-
zaTQauf.iEVos, ,uy nyoods^djusvoG zb tov agyovroG
uvv&rjuaf Tyv za^tv ?.mcbv koi dta^voas tov уаоака
e^eioi (.lEza t&v ле^&р koi toig IlaTfyvdxoiG nQoc-
Qyyvvzai. &v paydaioJG Em^QvodvTayv fygavzo ка,и-
velv ol nr£oi. bio ко! ^atul ле/шюу hqog tov etgi-
QEiaQXyv о ^atuov>^ ^оц^еюу Erfasi, &g ETurvay-
Ka.U'd'EVTa tovtov koi aKovotcoG bovvai to ovv&yua
zov no2.S'UOV. e^eWovtog ovv navzoG tov gtqutov
много оръжия, както и самия лагер на ро-
меите заедно с обоза, те се разположили на
стан под ромейския ров. Един печенег на
име Галин, който знаел кой е Кекавмен още
от времето, когато той управлявал крепостите
край Истър и двата народа били в добри
отношения, като го намерил да лежи между
мъртвите и като го обърнал възнак, когато
го събличал, познал го по лицето. Той го
взел още дишащ и го качил на кон. (Кекав-
мен лежал безмълвно, защото бил получил
смъртоносни рани: една на оголената си
глава, понеже щитът му бил паднал, и
тя минавала от темето до веждите; другата
почвала от шията, където е основата на езика,
пресичала го и стигала до устата. Така той
бил изгубил много кръв). Печенегът го завел
в палатката си и с много старания и грижи
го спасил. А печенегите, конто така лесно
отблъснали нападналата ги войска, започиали
оттогава безнаказано да грабят земята на
ромеите. Императорът се огорчил, разбира
се, като научил от бегълците за несполуката,
но отново събрал войски, възстановил и раз-
битите части и на следната година се поста-
рал да поправи нанесеното му поражение.
През трети индикт от настъпващата 6558 г.1
императорът назначил Константин за пълно-
властен стратег и го пратил срещу печене-
гите. Последният взел неотдавна прехвърле-
ните от Изток войски, събрал и тези, който
били презимували на Запад, и отишъл в
Адрианопол. Там направил дълбок ров и за-
станал със зн атните да наблюдава откъде
ще може да продължи пътя си напред. До-
като обмислял тези неща, печенегите вне-
запно преминали Хемус на 8 юни и се
явили при Адрианопол. Когато Константин
научил от разузнавачите за идването им, той
свикал съвет, за да решат дали да воюват-
или не. Но докато знатните се съвещавали в
палатката на етериарха за предстоящите ра-
боти, патриций Самуил Вурца, надменен и
дързък човек, който тогава бил началник на
пехотните сили и който се грижел за от-
браната на цялото укрепление, без да дочака
заповедта на стратега, напускал позицията и
като разкъсал укреплението, излязъл с пехо-
тата и влязъл в бой с печенегите. Но понеже
те наблегнали стремително, пехотинците за-
почнали да отслабват. Затова Самуил пра-
щал няколко пъти да иска помощ от ете-
риарха, така че той бил принуден въпреки
желанието си да даде знак за сражение. Ко-
гато цялата войска излязла при така нарече-
1 T. e. 1050 r.
41 Гръцки извори за българската история, т. VI
322
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
хата ттр’ leyofxevtp' ftaoilixijv Алзада, xcu xa^vh-
оиряЛохф xQoT^dEtoijG, дю rd aicpi’idiov xcu
dovvcaxTov хсй- rd лоотутт^пЦол tovg пе&Ьъ ava-
&aQof)Cu.i de tovg Uca^tvdxovs yivercti тдолг] t<S?
r Pcopcafov, xcu qfovos fysww ov utolbe ai'Tcbv, ovv-
ExlEtxJ&Tfiav de atcyioTOJQ eig tov уадс&са, елесе
те Miyagi ^cjxQiftiog 6 /loxstavoQ, elct/te de xaigiav
ката топ’ ояЛаууусог xai 6 иауютсюя Kcovorayri-
vos g *AfMafarfi, xcd TQtraioG djis&avE. лЕлиомася.
де xcu. <Шш tlvfg то»’ &отцмж oAtyooToi. to de
Лослдг ала? ovcdiEVfia еиухЛсюМу dyew&G
tov yaQCixa FiEoIloqxeTto лада tcov Ilax^cvaxcov,
ycovvvvTa»’ Tijv тмуо&у litkuG xal xlddoiG, гм л&дс
fiiav eIelv hifcyO'UEVoyv tov уадахи. xal тага av
eyEVETO TOVTO, Fl U7] ХЗГОЛЕЛпхф /)s2f( jthjth&Q 0
JSovlxgow; dtKiEQaicivdri ovv тер с'ляф xal eig ;'хлВ]-
£iv usyafap’ ijyayF tovg ftECiGauEvovG Пат£стахоо$.
Eiijl&e dl xai t?]G 9Ad&avovn61&os yixijrag тцнл-
TOGTta&aQioG 6 Tlaftij.G, толотф»]т1р cor rov таура-
tog tcov оуоЛсоу, fig ^or'i^EiaV xcd. IdovTEQ tovtov,
xal лдоодохуоаутЕС rdv avyxEklov BaciAetw рпа.
tcov Воолупдсхол’ axpwici&ftt dvvcipECOv (siQooedo-
хато yag xai ovtog elhelv) xal deiljaocxrtEG oi
Ilaz^ivaxoi олооаде^ alios allayov cpEvyovrsG vxe-
ycdfj^cav, хш лссусгд! av азго2сб2г« 6 tcov 'Pfopatcov
gtqutog. (pp. 5944—602g)
124. Nicephorus Bryennius et Michael Aco-
luihus Patzinacos in Thracia •uincunt
"Onus dt tcov TlaT^ivaxojv ЕлыдатЕОТЕда yevtjrai
та 'Pcopaicov <5 IfaotleiX cpQovugcov, top Ksysvrjv
Et-ayEt ttjg fpvAaxFiG xal eg Jlaigcvdxoc’G ехлесслес,
vnooyopEvoy diacyioai tovtovg xal etvovq ileivai
rep paoilst. xat та GT>ppayixa ftdvxa ovvadgoioaG
vcpEV, Фдаууоке qn]fd xal BagfkyyovG, рЕтальр-
ydfAEvoG ds xal еллото^бтех^ ало те rrjG Telovy
xal tov Mavgov oqovg xcd. tov Kagxaoov, лиде
rag Eixooi yiluidas, xal avdgaGiv еяюцрок t&v
ysvcov exggtov dvaDslG, xcu. еле яшю Iff Epova xa~
TacntfaaG rov лахдЬаог Мхцсрбооу tov BQvkwwv
xaX E&yafyyijy tovtov xuzovopaGaG, rag ExdgopdG
ЕХЛЕ11ЛЕ1 XColvElV ХМ ЕЛЕУЕСР TCOV IJtTT^tvdxCOP'
ovtoi yog /лета rip1 tv ’Adgtavot^olEi f.cciyvp> xa-
Ta<pQovtyj<xi'TEG olKMjyfiQcbG tcov *Pcouakov cidscoG
t^v те MoytEdoviav xal &gcbeyv e.d}jovv xal ijrvQ-
лбАогт, avaiQovvzEQ avolxrcos xal civia та ht]ld-
£ovra vtpua, cog x,al uiav avzedv uoiQcn> ciygi tcov
KaraGvQTcov (еууюта de ot Kccraavgrac, rffi tiaoc-
lidoo) sl&Eiy. alkd. tgvtojv tu£v d xcnnoTQocpi) ra-
ната Царева ливада1, в завързалото се все-
общо сражение ромеите обърнали гръб по-
ради внезапността и настъпилото безредие,
а и защото печенегите се били окуражили от
току-що станалото поражение на пехотата.
Нимало много избити, но ромеите позорно се
затворили в укреплението. Падиал патриций
Михаил Докиан, а магистър Константин Ариа-
нит бил ранен смъртоносно в стомаха и на
третия ден умрял. Паднали и други някои
от незнатните, но твърде малко на брой. А
цялата останала войска, безелавно затворена
в укреплението, била обсадена от печенегите,
конто затрупали рова с камъни и клони и се
мъчели със сила да превземат укреплението.
И това щяло да стане скоро, ако Сулпа ие
бил ударен със стрела от една метагел-
на машина и не бил пронизан заедно с
коня си, което предизвикало голям ужас
сред наблюдаващите печенеги. От Адриано-
пол излязъл на помощ на ромеите и прото-
спатарият Никита Глава, който команду вал
отреда на схолите. Като го видели, печене-
гите помислили, че синкел Василий идва с
българските войски (защото и неговото при-
стигане се очаквало), и изплашени се раз-
пръенали и отстъпили, бягайки на различии
посоки. А иначе ромейската войска би заги-
нала изцяло.
124. Никифор Вриений и Михаил Аколуш
побеждават печенегите в Тракия
Императорът2, който обмислял как ро-
мейските сили да надвият печенегите, извел
Кеген от затвора и го пратил при тях, след
като той обещал да внесе разцепление сред
тях и да ги разположи благосклонно към
императора. Като събрал заедно всичките
съюзнически войски, именно франките и ва-
рягите, той повикал и конни стрелки от Те-
лух, от Черна гора и от Каркар\ на брой
20 000 души, и поверил на видни мъже всяко
едно от племената. А за предводител на
всички поставил патриций Никифор Вриений,
като го назначил и за етнарх, и го изпратил
да възпира и задържа набезите на печене-
гите. Наистина след адрианополския бой те
започнали да се отнасят съвсем презрително
към ромеите и безнаказано плячкосвали и
опожарявали Македония и Тракия, като без-
милостно избивали дори и кърмачегата. Така
една тяхна част стигнала Катасирти (Ката-
сирти се намира съвсем близо до столицата).
1 Според Jirecek, Die Heerstrasse, pp. 99—100, тук става дума за широкитс зелени ливади на десния
бряг на р. Тувджа. 2 Т. е. Константин Мономах. 3 Телух — облает в Армения. Черна гора и Каркар
не може да се отъждествят, понеже местности с такива имена се срещат на няколко места.
Scylitzes-Cedrenus - Скилица-Кедрин
323
еуегето. ладу yap 6 pauilEvg ojrMoag ало
те t&v ev T.ij avkr) у олааобгтауу xai zivoiv dAzcoy
EX TOV ЛарЕШОТ'ТОь Ef'QF&&FT(£)V, ХСЦ, ItadvVp ?TCt-
zQucicp Evi t&v -dnZaytyndkcov Evvodytov ZTjg /3aoi-
71 bog Zcrrfjg, ф tpi76ooq?og to &r&vvftovf syyEipiaag,
xazecpydoazo padicog. vvxzbg yao ovzog елел&Фт
xal iuFd'vovTUg пей xoLucofiETovg narrag svpcbv
asiEGfpaiEy xal rag xE<ya7dg afn&v audgatg yecop-
ytxatg ETU&Elg XOpl^EL тф fluQlkl.
'О uir OVV KsyEV-rjg EgEMhoV ЬюлрЕО^ЕОЕТШ
roig Tlm^ivaxoig, xal tovtcov глоу/рремоу ytE^
OpXOV nOLijoEiV TO aiJTOV &Efyfta, SUOTEVOag TOlg
vpxoig xal ojisX'O'cov Eiyfivg avtttpEizai, xaiaxury&ag
cig рлхра asp?} xal ud&a. 6 de BpvEvvtog zag
EusuoTEi'ilEioag аотф лаоаларФг bvvauEig xcu ev
’АЬр1.(1ГООлдл.Е1. yEVOUEVOg EffQOVTt^E Z}jg 4'v7.OXi]g
T(7yy ycopicov. oxE^Eiai <5ё xal zov navzog /jystubv
urparov Млуацк navplxtog 6 *Ax67oir&og, лроотау-
&E(g de: xal avzog xadohxijg pev tidyzjg tm] алтеи flat,
etpyetr de; xai агахолтЕСУ zag endoopag, og egEA^tov
хсй тф) BpVEVVtCp EVCO&elg EpyOV rjfflZEZO, xal 71QO-
TEQov /j.sv ev J.b76?] pia poipa z&v Ilazfyydxtov
TIEQLTvydoV xal Tttxrrpf TQEy'djUEVOg iiqdviOEV^ ElTa
Ttahr ev zcp Толла^ф (<pqovqiov 6e avzog лара
tov "Evpov xeipEvov) ftsqcxv алоолаЬа uoipav
t&v Пdzfyvdxcov si-pan' олоУлеоеу. o-flev Evlafir)-
^EVTEg zag roiavzag oi Harfyvdxa) dwapctg zd ttEV
лара zag vjuopslag zov J/'juou xEipeva yc&Qta faji-
gsofroi алёохоуго, лаоаг ds zip’ bppip> Елои/оагто
xazd. Maxedoviag. xai stay ogov ryv ulxipov dta-
xQi$€viEg xaTErpsyov zd ev Hlaseebovia ycopta, xal
Tjv Tig Enit) noAepog, Evpcbarcog avzov TtpoodEgaa-
frai eueIezcov. олер uafrovzeg 6 Bpvsvviog xal 6
JUfiyaqT., apco’ZEg vvxcbg tog (tqdsva ovvaioihjuiv
Агфы* олы dnlavt, xal owrovco Xpv)GduEVOi bdoi-
лорьа EQXovrai Eig XaptofcroAtv, xai avzp eIg-
E&OVTEg ItEzd TOV GTparOV E^edsyovzo TOV XCUQOV.
ol 3e riazgivdxac rovg aypobg xal та nQOtkaz&a
loflcd/iEvoi латта, xal лере fiovAvzbv vnoorOEipavzEg
Eyyiara XaQiovx62.sa)g, лоооп&ыаха zp naQEpfiolyj,
ayVOGVVZEg OTL ЛЕр ETUyOtpid^El GZQaTEVfia o7.O)g EV
avzfi. did xal &6е&с exeo’to ev avAOtg xai xvyi-
^dlotg XCOyidCOVTEg. WXTOg d’^iyEVOUEJ'J'jg di ЛЕР1
tov BpvEWiov xdl тот’ Miyav^ egE^'.&di'TEg xal xot-
acouEVOvg xol fiEyyoi’rag EopovrEg dvaipovot gv(l-
stavzag. tovto де to drojcrjiia GVGXo)Jiyp xat deiAtav
EVE&rjXE zoic Uccr^ivaxoig. did xai zag Exdpotudg
ovx аУЕток dig zb лритЕрау a^zd yteza cpEibavg
t^oiovVTot хата те т.-фу h’xcu E'ivbtxziMva. (pp. 6021&-
604^)
Но разгромът им дошъл много бързо. На-
истина императорът въоръжил войска от
дворцовите пазачи и от други някои случай-
но намерени хора, поверил ги на патриций
Йоан, по прякор Философа, един от станните
евнуси на императрица Зоя, и лесно се спра-
вил [с враговете]. Иоан излязъл през нощта
и като намерил всички да спят пияни, избил
ги,а главите им натоварил на селски коли и
ги занесъл на императора.
При тръгване Кеген проводил пратеници
до печенегите и понеже те му обещали под
клетва, че ще вършат, каквото иска, той по-
вярвал на клетвите им и отишъл при тях.
Но те веднага го убили, като го нарязали
на малки парчета. А Вриений, след като приел
поверените му войски, отншъл в Адриано-
пол и започнал да се грижи за охраната на
селищата. Бил изпратен и командуващият
цялата войска, патриций Михаил Аколут, кой-
то получил заповед да не влиза в общо сра-
жение, а да възпира и отблъева нападения-
та. Като отишъл и като се съединил с Врие-
ний, той започнал да действува. Най-напред
се натъкнал на една печенежка част в Го-
лое1, обърнал я в бягство и я затрил. След
това при Топ лиц (това е една крепост край
Евро с) той отново срещнал друга откъсна-
та част от печенегите и я унишожил. Отто-
гава печенегите престанали да ограбват се-
лищата в подножието на Хемус, защото се
страхували от такива войски, и насочили це-
лия си устрем срещу Македония. Те избрали
всичко най-храбро и започнали да нападат
земите в Македония, като се готвели, в слу-
чай че избухне война, да я посрещнат реши-
телно. Како научили това, Вриений и Михаил
се вдигнали една нощ, без някои да разбере
къде отиват, и с усилен ход стигнали до Ха-
риопол2, влезли в него с войската и зача-
кали удобния момент. Печенегите пък, след
като опустошили полето и всички проас-
тии, привечер се върнали близо до Хариопол
и влезли в лагера си, без да знаят изобщо,
че в града се е настанила войска. Затова те
безгрижно се разположили да пируват с
флейти и цимбали. Когато паднала нощ, хо-
рата на Вриений и Михаил излезли и като
ги намерили дълбоко заспали, избили ги
всичките. Това нещастие възпряло и уплати-
ло печенегите. Затова те не правели вече
набезите си безогледно, а по-рядко — през
4-ия и 5-ия индикт3.
1 Крепостта Голое се е издигала при дн. с. Лазарево. Карнобатско. Вж. Златарски, История, II, стр. 191.
2 Дн. Айрсбол в Източна Тракия. 3 Т. е. 1051 и 1052 г.
324
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
/25. Patzinaci inducias triennales cum
Romanis pangunt
Tote di] xal AltzayAag b tov Swpdvov vioq,
xdi TQi.pcdl&v xal Seq@(i)v ptsra tov латЕ@а xa~
таото£ аохпубе, cKievderai тф PaoAet, xal toiq
oigudyoiQ xal cpikoiQ t&v 'Pcopatcov EyyQaxpETat,
nQOJtoGjtafidQioQ Uftiy&efc. kiEficpih] be тф (taoist
xal e£ AiyvjiTOv, ладо. tov zafaijs aQyjjyov, £фоу
elscpag xal xautjtomfobafas. fio'kbpEFOQ de 6 fta-
oildbg teMcoq ancooao&ai tovq PlaT^tvdxaQ, zas
d&evdtjnoTE dvvdjisiQ &&Qotoag ex tt]Q f&ag шй TijQ
eotceqciq xal jfftya^l nagadoig тф ’Anokao-iko, xdi
tov cvyxEkkor <5/ Baoikeiav rd BcrvkyaQixa oTQa-
TEVfiaia dvEtfyfpEvot xEkeuoas, xdi а/мрсо xara rcov
IlaT^ivdxcov ехле(ллё1. oxeq exeivoi nvpupsvti %a-
рг/xu елт^ауто хата zip' fisycikijv IlEQtGpkdftav,
тауоф ffatetq xal oravQcbfiaCt, tovtov xazo^vQcb-
oavTEQ. affvxopEVoyy ovv z&v cPcopia(cov ovyxkel-
cavTEQ t.ai>TovQ Evdov rife TaxpQOv snokoiQxovvxo.
елес be toiq KPcopatoiQ z^vdkkcos 6 xai@bg exqI-
рЕто, р,т]6еу о u xdi kbyov u&ov Ьсалдаттооос, xa-
TETyfi de alytobQ xdi ondviQ tcov avayxaicov, ftovliyy
srQoviv&Eoav jieqI tov tcqoxisov, xal dbtav anaciv
vnoGTQ£j]!ait acoQi t&v vwtxcbv oiyfyv naQayysikay-
teq xal to.q nvkaQ avcmExdcavzEQ zvjQ ласерРок^
VTtsxojQQVv. zovro de ovx sAa-fre tov Tvqox, dZZd
fUK&wv coq Povkovzai cpevyetv, kabv oti ллеТотоу
tov %aQaxoQ EQayaycbv ev tq.iq bibdois ехлеылес,
ОЛОО 71EQ EpskkoV Ol "PcOpdlOl dlEQXEG&ai. CtVZOQ
de E&k&ovaiv ev&vq Елас&Етаи xai ytvsrai тдолт]
tow 'Рсоцакж ipQixri], xdi ol pkv vtio t&v xawmv
xazakapPavopEVoi алЕОфаттогто, ol de гло t&v nQoxa-
TEiktypozcov zag dvoycoQtag EiQyoiusvoi civyjkioxovTo.
ЕЛЕОЕУ ovv nktf&OQ локу^ Л1ЛТЕ1 ds Xal aVTOQ 6
ovyxekkoQ, ol be aoitio'i ovv тф Mt%aqk ev 9Ad-
(iiavovnoAEt diao&^ovzai. neQiakyi]Q ovv 6 PaciAebg
ysvbfiEVos ел 1 тф dzvxijpari tovq те ex rjjQ tqojTyiq
diaooyD'svzaQ dvekauPavE xal kabv ete&ov eotqcito-
koyet xat juiupoipoQovQ owikeye, xal a icozov fyyEtTo
tov ptov, Ei ur] aQdijv cupavloei zb ysvog t&v Пат-
^ivaxcov. alP exeivoi ddavzafiokov tovto nvttb'UEVoi
ducTQEoPebovTai ttqoq tov paoiksa, eiqt]vt]V ahovvtEQ.
.xdi Л^ОоЬЕ^а(ЛЕУО^ OVTOQ T)]V JlQEOPEiaV UnEvdETOl
f,iEravT&v TQiaxovzovTEiQ a^ovdaQ Pe^evoq. (pp.
6073—6081й)
/25. Печенегите сключват тридесетгоди,-
шен мир с ромеите
Тогава и Стефановият син Михаил1, кой-
то след баща си станал вожд на трибалите2
и на сърбите, сключил договор с импера-
тора3. Затова той бил причислен към съюз-
ниците и приятелите на ромеите и бил поче-
тен с титла протоспатарий. На императора
били изпратени от египетский владетел един
слон и един жираф. Понеже императорът
искал да отблъсне окончателно печенегите,
той събрал войски, откъдето могъл, от Из-
ток и от Запад, и ги поверил на Михаил
Аколут4 5. Заповядал и на синкел Василий6
да вземе българските войски и двамата да
тръгнат срещу печенегите. Щом научили това,
печенегите направили вал при Велики Пре-
слав и го укрепили с дълбок ров и с колове.
Когато дошли ромеите, те се затворили вът-
ре в укреплението и били обсадени. Но по-
неже за ромеите времето минавало напразно
и те не извършвали нищо значително, а били
измъчвани от липсата на необходимите хра-
ни, свикали съвет, за да решат какво да пра-
вят. Всички решили да се върнат и в полу-
нощ, като заповядали мълчание, те отворили
вратите на лагера и започнали да се оттег-
лят. Но това не останало скрито за Тирах,
който, том разбрал, че те искат да бягат,
извел от вала колкото можал повече войска
и я пратил в проходите, през конто ромеите
щели да минат. Самият той пък ги нападнал
още при излизането им. Ромеите претърпели
страшно поражение: едки били избивани от
идващите изотзад, а друти били хващани и
унищожавани от тези, който предварително
били заели теснините. Паднали много войни-
ци, паднал н самият синкел, а останалите
заедно с Михаил се спасили в Адрианопол.
Императорът, който много се огорчил от то-
ва нещастие, събрал спасилите се от пора-
жението, свикал и друга войска, довел и
наемници и решил, че животът би бил непо-
носим, ако не се унигцожи напълно пече-
нежкият род. Но печенегите научили това от
един беглец и проводили при него пратеници,
за да искат мир. Той приел пратеничеството
и сключил с тях тридесетгодишен мир.
1 Става дума за Михаил (около 1050 до 1081), син на зетския княз Стефан Войслав. Той бил пра-
внук на Самуил, г. е. майка му била дъщеря на Косаря и на зетския княз Иван Владимир. 2 Вероятно
жителите на Зета. 3 Т. е. Константин Мономах. 4 Михаил Аколут бил повикан от Иверия, където бил
изпратен в 1052 г. срешу турците. За разказаните тук събития от 1053 г. срв. и Аталиат, тук стр. 170 и сл.
5 У Cecautnenl Strategicon, р. 24, § 66, същото лице е наречено Василий Монах.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
325
726. De Nicephoro Protevonte Bulgariae
praefecto
c0 ds fiaoilt-vs xarsyopsvos vzio rtfs owy&ovs
vdoov zijs ziodayoas exsito ex zij tuiq avzov vevvq-
угфеВтц povfj iffjy Mayyavow. etifi de xal ezeqov
Brijxolov'dr/os r>v,unT(jypa mi Ijdn d fl агат os ijyyi-
~sv, Ioxetitovto ol та szQcdza sv paci/^ioig tpEQOVTES,
d loycHEttfs *lo.'avvris. Or d fo.oile.ls noQctdwao-
TEVOVTa £iy,€, nW.COGO.,UEVOS TOV A&xovdqv, () TlQOi-
tovozoqios tov dodpov d Kcoyczayzivos, d sjti zov
xavixleiov Baotleios, xal ol loizzoi ot dlAcos avzw
xQ^xpxEiaiysvoi, zcyadi] eszov PaoilEiovxaflidQvcovoi
’O'Qovuv. edot-sv ovv dviaoiv s>UTi]dEios eis zovzo Nix-iy
q'oQos d IIqcotevcov. xai di] vteu^ezai za%vfy)6fios
sv Bovlyayta, agaw avzov ехеТАеУ Izvye yao tote
zz]v т/js Bovlyaoias ^EQiECToopevos а&Кгр). dZld
tovto yvovzES ot zij GEcdibija zjj flaadfdi
ETOVflEVOl (f] ZoJT] yd.Q tjdl] TTQOXaTEOTQElpE Tip’ £O)Zp’),
6 те NtxzjTOS d EvfartojG, fisddiOQos xal Itfavovffl.,
dQdprovi avrrp' EufiiXaoarzes ayovotv els zd zov
UEyaAov nakaxfov avaxzonu xal avzoxQazoQa ava-
yoQEVovai. ней d psv fia .ilxits anotiavdov хата zip’
ia' zov *lavovaQiov pip'os, zijs ?/ ivdixztcbvos, zov
pVitf eruvs, ev rots Mayyavois zatpljs Ezvys zijs
zvypvoi]S, ol de steqI zip' fiaotlida nipnparres еле-
oypv Z€fi> DQ(.OTEVOVTa EV DsCOa/iOvixT], X&X&Mkv
aziayovotv eis zd tjQqxtfoiov ev zp fxovij той Kov^t]-
VOV, XaXEiGS UEOlOCi^OVGl. (p. 610g—22)
727. De Theodulo Bulgariae archieptscopo
vEzvys yuQ 6 dlovopdyps duxnsQaiojadfitvos тта~
oas tv E(pu. zus j^laxedovtxds dwapsis, aQXwyovs
sxovoas dnavzas Maxedovas, (bv eis ijv xai 6
Bqvevvios' ё.фЕ{>Ето yctQ sr Tovqxois loyos cos
sit] 7isnQf»pB’ov хатаохрач tjvai to Tovqxujv yEVos
vno zoiaviijs dwap&og diwiav d Maxedcuv *Але-
^ca>dQos syojv xazsGTQ&tpazo TTeqgos. TiQosfiai.ETO
ds xal ^oyodETip’TOvdQtipovzdv Nixf/Tav, xal dQovy-
yaQtov z9]s fttylas zov AlavovijA.. TZQocsldflszo ds
did ziofamsiQtav sis zo та xoiva doixsiv tov atiy-
xeDov „Isavra rov IsyotisvovSzQafioandvdv^ov, tov
лакеи то) Paoilel Miyagi т>лсш^ут]оагтаа (p. 61lg—15)
n,6kstllOV E%1]QTVOVTO.
126.	Никифор Протевонт — управител
на България
Императорът, конто страдал от старата си
болеет подагра, лежал в новопостроения от
него Манганов манастир. Понеже се появили
нови признаци и смъртта наближавала, двор-
цовите първенци — логотет Иоан1, когото
императорът бил направил парадинаст, след
каго уволнил Лихуд, протонотарият на дро-
ма2 * * Константин, каниклий Василий и дру-
гите негови приближени се съвещавали
кой да наследи престола. Всички решили, че
за тази цел е подходящ Никифор Протевон.
Те пратили веднага куриер в България, за
да го доведе оттам, защото той бил тогава
управител на България. Но като научили това,
служителите на императрица Теодора (Зоя9
била вече умряла) Никита Ксилинит, Теодор
и Мануил я качили на един дромон, завели я
в Големия дворец и я провъзгласили за импе-
ратор и самодържец. Императорът умрял на 11
януари, индикт 8-и, 6563 г. от сътворението на
света4, и бил погребай, както подобава, в
Манган. А пратениците на императрицата за-
държали Протевон в Солун и оттам го от-
вели в Тракезия в Кузиновия манастир5, къ-
дето го заточили.
127.	Българският архиепископ Теодул
Мономах6 бил прехвърлил всички маке-
донски войски на Изток заедно с всички ма-
кедонски военачалници, един от конто бил и
Вриений7. Защото между турците се носел
слух, че съдбата била предопределила тур-
ского племе да бъде подчинено от такава
сила, с каквато Александър Македонски
покорил персите. За логотет на дрома бил
назначен Никита, а за друнгарий на виглата —
Мануил. Поради големия опит в управление-
то на държавата бил взет и синкелът «Лъв,
по прякор Стравоспондил, който някога бил
служил на император МихаилА
« Post fatovgyitcai’Tci С 'Л А/Ла xal Jtovtcs itv Bov/.-
]6.ocdv s^ioxdxov xap9]&£pTOS лро£^8«§4оаго €>Fot>ovfa,v
f/ovaxdv, ’IxovUv fte.r	, sto/.^t»s T£Tpasi62.si/ic,
7j'/ovf.'£vcv ds rt'^'/d*'orza Tijg tiovijs tov ayiov iizya),o-
fiagtVQOg Mtoxlov, iqs fitv i)‘Vf>o.i)ei’ Оос/Гач to staoasiuv
aytverov тус ye i/tiuc sig v.xqov l).y/.axdta, xai Toig
avtijc yaQUK xal donaig xaxaxocpov.
а Добавено в С: Но понеже и българският епископ
Лъв починал, ръкоположен бил монахьт Теодул9, който
произхождал от Икония, от града- Тетраполис. Той бил
игумен в манастира™ на свети великомъченик Мокий и
бил съвършено непосветен в светската мъдрост, по бил
усвоил божията до съвършенство и от нея бил почер-
пил благо дат и добродетели.
1 Този е евнухът Йоан, който бил един вид пръв министър. 2 Един вид висш началник на пощата.
з Зоя била дъщеря на Константин VIII и сестра на императрица Теодора. Тя била жена на Роман Аргир, на
Михаил IV и на Константин IX Мономах. Срв. тук стр. 298.	4 Т. с. 1055 г. 5 Курзиновият ма-
настир се намирал в Тракезийската тема. 15 Константин Мономах. 7 Никифор Вриений. 8 Михаил V.
8 Теодул, архиепископ в Охрид от 1056 до 1064 г. 10 Този манастир се намирал в западната част на Цари-
град при дн. Алтъмермерчокурбостан. Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 198, 364.
326
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
/2& De Aecatherina imperatrice loannis
Vladislavi filia
Tots ovv exeivos Ъ’ тф aotpalEi та хатя avrov
Eivat vopioas, тф' /ter yvvaixci1 xal ov sly? яЯой-
ro»' *I(0(ivvri тф аотаЬ&кртр tnaoadavs вхлёрлы 7tQos
то q-QOvQiov тф> ТДцбксоау -- —(p. 626l2_14)
129. Magister Aaron Ducas in Romanorum
exercitu militat
”Hdri di xai о paotAeis yvcoodsiorjs амтф zfjs
fato'Jvuoias, xai tfai tieq р зшоа so'ja rPcopater/
yeifj ллф> oliyorv x&cimjzai хат’avzov, tupEG^sts
де»’ tneQi вЦррпр ovx Edoxiua^e tieutteiv, aexqv
di nyf wioort tolas ETt eyovOt]S xal tpleyuovtjv zatr
лраурапчу ifl'TQsni^Eto xai avzds, xai fiQos avn-
лаоата&р tov h'avia iQotnov dmll^szo. р&мютейбг
ptvos ydQ zas dvztxds arrdaas duvdpEts, xai uq-
yeiv tovtcov ало tcov Maxcddvcov rdgas tovs ex
yevors lausiQov xal ex stQOfffyrjoapsvCKfv dptozEvpa-
тоуу EvboxiuGvs tpavsvzas, a^ubiiaot те xal dcbyots
xal diavoficas удцрахсоу atp&ovojs (pilotpQowiuauE-
vos xai tovs rffEpovas xal tovs ozoaxidytas, та
лсцмткгрзш di nou'ioas xal tnQot: та pi] Gvvavra%-
HevTa Etpa тиурата тер Kouvqyio ipot to's ava-
toalxovs xal tovs ex tov XaQGiavov, xal отратцуоу
avToxQaTo^a xal aQXovra avzqi npofialopevoq tov
dopsonxov Ttjs dvarolvjs Qeddcofwv, tov zfjq fiaoi-
Atocrjs 0Eod(.t>Qas Evvovypr, ziaftadovs avrcp xai
owupyovza xal ovpfiovlov. cos d.v ev nolloTs ayco-
vlopaoi xtxiTjD’h'jpEvoi' avdQa xai adsltpoi' глар-
yovza rijs yvvaixds tov Koui’rffov, tov pdytVTQW
^Aaotov xtH &ovxavf\ emjieustei tripos fototaQchap
тф КорУфф. avalopovTEs oiv ovzoi ol dvo zas
Et&ptEras dvvduEig, xai did vijs ayzinopUpov т$
taoist Xqvcoixtu'iIeojq ttFQatojlMvtss, wzpllkn’ ev
Nixop^dstq exsig в те ysvupsvct ^EpTpavzss xafiai-
qovoi тф' tov SayydoEtos Tiorapvv yetpvQav, otuos
prj svxolos sit] тф Коигцуф ij eis avzovs Etpodoq,
alia did nEptodov yivopEvq pd larfMvr]. sxei<9ev
ts anavauiavTES dvijlMov eis to oqvs top Edcpcova,
xaxeiGE. orQarwtettelay wySdasvoi oyvQav rd is tov
TtoAEpOV EtlJQTvOVTO.
128.	Императрица Екатерина дъщеря
на Иван Владислав
Прочее [Комнин]1 сметная тогава, че
работите му са вън от^опасност и като по-
верил на братовчед си Иоан жена си« и как-
вото богатство имал, изпратил ги в крепостта
Пимолиса -------
129.	Магистър Аарон Дука служи
във византийската войска
Когато научил за бунта2 и узнал, че ця-
лата източна ром ей ска войска с изключение
на малцина е тръгнала срещу него, импера-
торът’’ не бил съгласен да праща прате-
ници за мир. А понеже бунтът бил още в
началото си, той искал да потуши пожара
и се приготвил и въоръжил за съпротива
според възможностите си. Като извикал
всичките западни войски, той назначил за
главнокомандуващи македонци, конто се сла-
вели със знатен род и с минали подвизи.
Освен това той удостоил и военачалниците,
и войниците с почести, подаръци и щедро
раздаване на пари. Почти по същия начин
той постъпил и с източните отреди, който
не били минали на страната на Комнин, а
именно анатолийските и харсианските, като
им назначил за пъл невластен стратег и ар-
хонт доместика на Изток Теодор, евиух
на императрица Теодора, и му дал за по-
мощник и съветник магистър Аарон Дука^4,
който се бил проявил като ревностен борец
в много битки и бил брат на Комниновата
жена. Той ги изпратил да се противопоста-
вят на Комнин. И тъй тези двама, като взели
споменатите войски, преминали през град
Хризопол, който е на отсрещния бряг, и оти-
шли в Никомидия6. Като стигнали там, те
изпратили хора и разрушили моста на река
Сангар6, за да не може Комнин да достигне
лесно до тях, а да бъде видян, когато за-
обикаля. После те се вдигнали оттам, отишли
на височината Софон, където разположили
укрепения си лагер, и започнали да се гот-
вят за война.
n In U, fol. 100г. 22, post ywalxa additur: At^.a-
irQlvav (Кате&гаг P) тф' дпуатёра zov Bla6icz)jd^ov
В о »« z у « p I a ? (Bovlvaotov P) BaG/let»?. '• ffovxa C,
ЪоЪха zov Bovlyaoor tnargo P.
« Добавка в U: Екатерина (Катерина Р\ дъщерята
на Владислав, царя на България (на българите Р).
В В полета Р: Дука Българипа.
’ Исак Комнин в навечерието на завземането на императорската власт. 2 Става дума за бунта на Исак
Комнин, който започнал от Мала Азия. 3 Михаил VI (1056—1057).	1 Дука не е собствено име. Тук става
лума за Иван Владиславовия син Аарон. Срв. Една приписка от 1059 г., тук стр. 89, бел. 9; Златарски,
История, II, стр. 132.	5 Дн. Измид във Витания. 6 Река в Мала Азия, която се влива в Черно море.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
327
Kat 6 KopvyvQS <5f алагтауро охолоЬ? ex-
ле/ллтоу xca хаталтцда?, ojgte pijdsv т&у ytvo-
fxsvcov ayvoq&ip'O.t avzoj, friebtEQ zyaite rd?
axQCOQEia? tov Зофтмо? ijdy xataoyEiv zobs
keqI toy dopEozixov, xai airds za%vnoQtjoag xara-
kayfifoet тгр> Klxmav. xal zavTijs e? Eipodov xu-
qios yEyov&s, xai oocgteq stye- XQijftara ev avzfi
(1лоИе1? xal zd neQizza ttj? олоохеот^, xai ao<pa~
hodusvo?, лцугктш TtaQFpfiotyp хата то йрхтфоу
peQOQ tq? локесо? Ntxala?, ogoy ало ozadwiv
dcbdexa, xoxeige avli^Ezat. e^eq^ouevoi ovv &p
EXaTEQCOV T&V GTQOTOJZ^dwV EHt /OpToZoytCO’ Ol ТЕ
tov Kopvzp>or ozQazi&zat xal ot tov ccvu&ezov
,ueqov?, xai aAkijkov? EntutyvvpEVot oia cvyyEVEts
xal zpikot, nQOETQESTCvro ukkqkovs, ot fiev zd pact-
Zftos (pQovovvzES zov Kotmp'bv xazaAtiiEiv naQa-
xakovvzE?, Tt'Qawov avdQa xal алоататцу, xal тф
[iuotket лдооусодцоас, xw pq di Ktt&vpfay xat
6це$1у tvbs drdyb? eq zooovtov xtvdtvov eWeiv
мате p et a pixfjbv tri] uovov Fxtnzaxitv GzQaztas xal
TteQtowtag vnoaziivaty dZxd xal onto to ykvxvza-
zov ало/Залест xtvbvvEvcai t&y брр&ттоу (peyyos,
exeivow de ла}лт xazaAcxEiv .TWjatvovvuoT тот fjaat-
Aea, ovopa 'Uovuv ryovta [кмякем?, zakka dr do® аалоЬу
xal xgovokqoov xat dyosiCM, ало f.vvov%mv адхорЕ-
yov, xal -TQOGQVvjvat тф Kopvrpx», ardpl xazdzsiQa
yezvalcpxal карлдф xal dutq-aycZ zcis TtQOTjyvjoafzevcK
ozaarijyT^uaaiv, f<p3& ласа fj t&v 'Pajpatujv toy vs dju-
jreg ex xvxkov yQauual луд? avzov и ? eI's тс
Gif lie it v vEVEtfxaoiv ev too) xal алараккахтср fiov~
Ъ^иатс. dkka такта keyovte? ovx елпОот aAkzikov?.
TOVTO 6e EytVETO Е$ЕЛ1ТТ]Ье£у T&V ацуЦу&У EXC1TEQUJV
T&v OTQOZEVUUTOyP ЛЕрЛОУТОУУ Zivd? T&v ETUVridEtlUV
sis to jrQodiakfyEui) at to is tov dvrtnakov отдатео/м-
tos GTQcrrtoyrats xal xaflucoy otov те tvvs лег&о-
psvovs bp&kxeotiat. &s de ел1 xqovov ziyd zip’
fiidttEtQav блоюкгто xtu ovdsis st.qooei%s тот? keyo-
fiEvot? tov vovv, peca zzkeiGVtfi de tyetdovs xal 6
Kopyrpn? zds ^vkeias xai zds ypQzokoyias ytoteZo-
fiat ttOQriyyva xal pq лоцвоо тц? атдатоледгта?
афсотао&ас, tots di[ ol леи1 tot dopEaztxov, xal
раккот oi yiaxEdovE?, Ьлблтазост xal dEtUav Eivat
zip' vTiocTolrp’ ol'qflETTEQ stokeuqTEOV elvai edoxovv.
ois xat (ixovTES TtEio^EVTF? от^атолЕбеботта! хата
T(fV AsyOUEVOV nETQOlp', O?> ЛО,П ЛОО^СО XEif.tEVOV
zqs Evavzlas ладец/Зок?}?, dk.Poooy ало oradfoov
nEVTExaldexa. ovtoo de тап> dvra^tEcov EyjtOTa ye-
voiisvaiv (Ikkqkats, xal rob? GTQazviyobc ^ta^opevtov
eSdysiv xui tui) xo)kvEi.vt avtc-iEiOEtat uev б Кор,-
vqvos xrd та? oixEtas ExPalket odkayya? xal Л()б?
лауати^су toTqot, tov pEV Evfovvpov xsQaros xaz~
dQyeiv ^QoyEiQica.Q tov Kexciviievov, to dt^tov E%ov-
tos rPcopavov tov yxkqQoVf avzo? dl ev ascot?
И Комнин изпратил навсякъде съгледвачи
и разузнавачи, та нищо от това, което ста-
вало, да не му избегне. Като наугчил, че хо-
рата на доместика държат вече билото на
Софон, и той с ускорен ход стигнал до Ни-
кея и я завладял при първия пристъп. Оста-
вил там колкото пари им ал и излищния си
обоз и като се укрепил, разположил лагера
си на север от града Никея на около 12 стадия
и там се настанил. И тъй, когато войниците
на Комнин и тези от противната страна из-
лезли от двата лагера, за да събират фураж,
те се срещнали и понеже били сънародници,
роднини и приятели, започнали да се уве-
щават взаимно. Партизаните на императора
настоявали да изоставят Комнин като узур-
патор и бунтовник, да се присъединят към
императора и да не се излагат на такава
голяма опасност поради амбициите и страс-
тите на един човек, така че да се лишат
наскоро не само от военното си звание н от
парите си, но да рискуват да загубят най-
денного — зрението си. Другите пък ги съ-
ветвали да изоставят императора, който но-
сел само името император, а иначе бил стар
глупак и негодник, управляван от евнугси,
и да се присъединят към Комнин, човек
храбър в сражение, славен и отличен в пре-
дишните военни действия, поради което ця-
лата сила на ромеите се стреми към него,
както с еднаква и неизменна воля се стре-
мят към една точка радиално разположени
линии. Но казвайки тези неща, те не могли
да се убедят едни други. А това ставало
нарочно, защото командуващите и на двете
войски пращали подходящи лица, за да пре-
думат войниците от противння лагер, докол-
кото било възможно, да привлекат подпа-
лите се. Обаче, като изпитвали известно време
дугховете и никой не обръщал внимание на
приказките им, Комнин им разрешил да съ-
бират дърва и фураж, но съвсем предпаз-
ливо, без да се отдалечават от лагера- То-
гава хората на доместика и главно маке-
донците помислили, че зад тази постъпка
се крие страх и малодушие, и решили да
нлязат в бой. Другите гн послушали, макар
и против желанието си, и разположили ла-
гера си при така наречената Петров, която
се намирала немного далеч от противнико-
вия лагер, на около петнадесет стадия. Така
нойските дошли наблизо едиа срещу друга
и понеже настоявали пред стратезите да ги
изведат и да не ги възпират, Комнин се ре-
шил, извел своите фаланги и ги нареднл
в боен ред, като заповядал на Кекавмен
да командува левия фланг, докато Роман
Склир държал десния, а самият той заста-
328
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
Ezdrzszo, ауалЕ&еии df xai d dopsouxog oiv тф
sAaQa>v, xal tov oixiiov l^ayaydn’ Лас/v агирётсо-
710V ICTT]CI TOIQ tVOVUCIQ. TOV pEV oiv de&ov XE-
grog apycov ip’ Booiaeios 6 TaQypvicdzqg, огратт]-
Л6тт]д tote zvyyavayv тцд dvOFCug xal Tcavzcov tojv
Moxe&ovcdv wv ё^оуфтатод mg xal уёгес xal
(pQovt,GEt xal EujiEtQia дсалрЕЛЕотатод' to de ev-
WVVpOV EyXE%£t(M.OTO 6 pdytOTQoq ’AuQCJJV0, EJ/JCOV
oTQCtn^yovQ tov Avxdv&ryv xal tov IIvvsulov xal
cpavdovtyov TiazQixiov tov Фраууоу. tovtov dr tov
трблог yevopEr^g n/s ларатадесид хата ztva толст
"Aid^y лапа tcov EyycoQimv 6ropa£optvov> шд
Idol) у то tov лоЛёроо ovvthipa xal npocEQQa^av
аЛЛтрмсд at dvvapsis, tq&ietci ph’ d ’Aagcbv to
degiov pEQog xal pcypig avzov duoxEt tov ydoaxog.
xjtrafiydjv 'Qmygiav xai Cpcopo.vov tov ^x^qov xal
idyct av алтр’ёухато xaiiaQQV Tqv vixtjv, ei at]
kiav tyEVETO Evka0>',g xal tov gxvaevgoi алёоуЕто
zi]v ладЕр$окт[У, 'ijdrj xal tov Корттр’оп xazaoEic-
fievzos xal tpvyElv els Ntxaiav dnofikEnovzcg. 6
de Кехаорёгод zb xaP avzov TQEipapEros dxQtficog
ovx ЕлёоуЕ Tijv dicotiv, dV’dypig avtov tov ypoa'
ход q/Hucas avrov те fyyyvat, xai eioco yEvdpevoQ
xal rag Gxiyvag diaQndoag xal roig tiq'Eoi zavzas
хататЕршт Eig yfjv EQQapEV. ozieq i)Ea&cV roig лброт
(exeito yaQ i] ^aQEupoki] ел1 тбло-v didopa Eyovrog)
BaQG'.g uev tvE0ai.E rdig dptpl tov Kopv-qvov,
driZiav de zois zieqI tov ^Aaprov' oEovkzjpEvmv yaQ
idovTEQ tov yaoaxu ol ph' dvTpAXat^av. ol d& лобд
(pvyi]v ofopiyouv. xal Л1ЛТЕ1 ptv ало rov prQovg
tov Baotlscog kadg л-olvg, хат Egaiof.rov Be Moxe-
ddvEg, ov pdvov ало rov отраисоттт dZ2a xai
GTQUTtjyol локЛос, d MuoQoxazaxalcbv, 6 IlwEptog,
о Kar^apovvzTjg xal аЛЛот ovx okiyct, ёаЛсооаг db xal
лоЛЛф лЛб/оод тют araiQsBEvrcov.
aEv zavTTj rf] pdyi] qaciv on zmv tzeqI tov 0a-
otlsa TQanhrayv cPavdovlqx>g 6 Фраууод tg pEoovg
лЕ(нлЛагсорЕУОд rovg те tpEvyovrag xal tovs dud-
xovzag e^tel ovpxZaxfjval tivi rmv dvopaoTtov. еле1
de pd&oi cog Nixqq брод dteiotv 6 ВотатЕсатцд,
rovg аЛЛо g xazakiTiwv алуЕС siQog exeivqv, лбо-
qcoBev XQtl^cov xal pevEtv TiaQEyyvcbpEvos, бу]Лсат
xal zovvopa ooug Ett] xoi 1<р’ф леооха/Аётао
wieq yvovg б ВотагЕ1атт]д igtt]ci rov dQopov, xal
Eyyicavu тф cPavdov^q)(p л@оои1утота1, xal naiEi
pEV EXEtvog тф ^Iq'Ei zip’ аолсда zov cPavdoi'hf-ov
xal TEpvEt diyjj, л£иЕ1 de b rPavdov^qvg avzov хата
zijg xoqvBoq, diokioB^oav de zb ^tqog ovx E0kat/>E‘
did xal cvvdQUpovTEq л(юд zov BozavEiar^v etsqoi
ypiQovvzai gcoyQiav zov dvdoo. xal Eg zov Kopvijvdv
нал в средата. Доместикът и Аарон също
се решили и като извели войската си, заста-
вали във фронт срещу протинниците. Коман-
дуващ на дясното крило бил Василий Тар-
ханиот, който тогава бил стратилат иа Запада
и който и по род, и по разум бил най-забе-
лежителният между македоиците, а се отли-
чавал и с най-голяма опитност. Лявото кри-
ло било поверено на магистър Аарон със
стратези Ликанит, Пниемий и франка пат-
риций Рандулф. След като войските били
наредени по този начин в една местност, на-
ричана от местното население Ада, и бил
даден сигнал за бой, те се спуснали едни
срещу други. Аарон обърнал в бягство дяс-
ното крило и го преследвал до самото ук-
репление, като пленил и Роман Склир. I I той
щял да постигне пълна победа, ако поради
прекалената си предпазливост не се бил въз-
държал да оплячкоса лагера, тъй като Ком-
нин вече отпадал и мислел за бягство в Ни-
кея. А Кекавмен, след като обърнал напъл-
но в бягство тези, конто били срещу него,
не прекъснал преследването, а успял да
стигнс до самото укрепление и като го раз-
рушил, влязъл вътре и разграбил палатките,
конто насекъл с иож и ги хвърлил на зе-
мята. Когато предните части видели това (за-
щото лагерът се намирал на едно открито
място), хората на Комиин се одързостили, а
тези на Аарон се уплатили. Като видели
укреплението ограбено, първите завикали ра-
достно, а пос л едните ударили в бягство. От
страна на императора паднали много бойци.
особено македонци, не само войници, а и
много стратези, именно Маврокатакалон, Пни-
емип, Кацамунт и иемалко други. А плене-
ни имало много повече от убитите.
Казват, че в това сражение, когато хората
на императора били обърнати в бягство,
франкът Рандулф бродел сред бягащите и
преследващите и търсел да влезе в бой с
някого от знатните. Като разбрал, че минава
Никифор Вотаниат, той оставил другите и
тръгнал към него, като му викал отдалеч и
настоявал да спре, казвайки кой е и защо
го вика. Като разбрал това, Вотаниат се
спрял и влязъл в бой с Рандулф, който се
приближил. Той ударил щита му с меча си
и го разсякъл на две. Рандулф пък го уда-
рил по шлема, но мечът му се хлъзнал и не
му нанесъл никаква щета. Поради това и
други се втурнали към Вотаниат, пленили
a In margine P: payiGtQog xai 3oi>^ ‘Aaociiv 6 Bovk~
yOQGS.
Scyiitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
329
алауо? ’Oit. ettfoov <5ё xat k~,v ex tov Kopvtjvov
GTQcnTjybQ ttCy Aeujv б ’Липовое, Mat отуатиотас
TIVEG-
Pevoplv^G 61 rife IjrrtjG xat тйэ» ex t^g хролро
xal tov лоЛедог diaaayfrsTTCOv ec tov fjaoiXsa, gZ-
{iortfov aua тф доиеотЫю xat тф ^Аадфу. ovtog
plv ansyvcoMFi та лаурата xai zj6i] 7iqog66xiiiog
yr Totv jidvtfov wyEpEvoG xai(apvyr/y xal camjQiav
^теЪ ‘ (pp. 627ft—6328)
Рандулф и го отвели при Комнин. И от Ком-
ниновите стратези паднал един, Лъв Антио-
хийски, и някои войници.
След това поражение, когато спасилите се
от бягство и от боя отишли при императора
заедно с доместика и Аарон, той се отчаял от
положението и като се отказал от всичко,
мислел да търси убежите и спасение.
130.	Isaac Comnenas contra Patzinacos
pugnat
T<ov OvyyQiov Titv jiqog 'PcopaiuvG Eia^vjp' 6ta-
Avodvrcor, xai т-oyv IlaTfyvaxcyv 61 E^EQnvcavTcov
т(Ът qrnfaojp oiq FVEMpvfrriGoy, xai zip' naQOMEi-
pEV7]V yaiQO-V CWOVTOJV, Til Jtgdb T1]V FMGTQCJXeIcj.V
EqOQTVOOC 6 fjllGllFVG E^EIGI nao'lOQlupOG ElG TQtU.-
dlT^av. EXEICE TF HlQEOfiElG 71QOG T(~)V OvyyaQtuv
де^/иею?, ti/v psz аотою EiQitvip> xvQdwas ok
EVijr, ETll Tolls IlaTQlVaxOVG Е(ТЬ()рТ}ОЕ. 6lYiQi]piv(OV
61 avT(7iv хатд. yende xal paiQiaG, ol plv lotxol
т1Уе,и6уес тф flaoitet vtjomIi&evteg EiQTjvixa те xai
qiha Eii'QovyoaT, povoq 61 6 Ле/тё yuEt@a dowai
тф paailEi cvx t^eatjoe, toig eIeoi tov ^Igtqov,
OlG CW&pvyF, xal TTj FXEIOF U21OXQ)’]p)'(i) ttEZQQ.
tZlEOElbdpEVOG' OlG xal fraQQljUaG EIG TO sie6(ov
ovQQatai тф fiaotlei jiQoilvpavpEVOG. ovx
eig paxoav 61 t^g oIxeIog anovoiaG exopl oar о та
EniyjEiQa' PgayEiaG yaQ ptoidoG tow [iaGihxayv ai-
итауЩтстр аг>тф tpvyaG соуЕто, xai x^og'-vyjjzov
avzov fayp&iv xaT.E(M^d)Di] ex fiaftozov afaebv. о
<V fto.Gtl.EVG pszd то tovtov TQOzicboao&ui xol wpa-
vloui gq6t]v ava^Ev^aG ЕохфтосЕг ev toj Ао@а±ф
TiEQi tovg avTovG поб-лобад. paydaiOG 61 opfiQOG
Ttj izwQEpfiolfi imxazaQQayds xai vupETOG egcoqoc
(^ETtTEpftQiOG yaQ Ф’ ypEQav aycov x8', xa//’ ijr if
t^g ayiao jiqcotopAqtvqcg ©exIgg eoqzI] teIeitoi
X(xotigvoig) nollfjG момФоеок xal Avpij; еуёлК]ое
to GTQatiiDTixov' -tj те yds isiwg o%e6ov алава xcu
tcov twqovtcov ol szIeiovg тф xqvfi хей т a dpfioco,
yvpvoi xal fmaodoxEVoi rvyyavovn-G, to ^»jv anEQ-
Qfj^av. E7ti).EAoinaoi 61 siaQa naoav zip’ Итиёа xai
та smrijdEia, лат apian' pEvpaTajv q>oQ<iG xal tov
yElUTOVOG yrropEVa SlfjQEQyOV. (ivaCTol.ijG 61. flETQiaG
yEvouEVT]G xal tcov vtqTETcbv dvaxcDyi/v laifui'Tiov
EGfJEl 6 PaOllFVG, nlElOTOVG 6i тф) яотарф ало-
ffalcuv vjto oxidr fgti] 6ev6qov tcvog (ipa twv vsieq-
exovkov Tioi. ист oAiyav 61 i]%i]G yEVoph'^G ex
130. Исак Комнин воюва срещу печенегите
Понеже унгарците нарушили мира с ро-
меите и печенегите излезли от дупките1, в
конто се криели, и ограбвали околната земя,
императорът2 се приготвил за поход и
тръгнал към Триаднца с цялата си войска.
Там той приел пратеници от унгарците и
като затвърдил мира с тях, доколкото било
възможно, тръгнал срещу печенегите. Послед-
ните били разделени иа родове и на колена
и всички вождове се подчинили на импера-
тора и се държали миролюбиво и приятел-
ски. Единствен Селте не пожелал да му по-
даде ръка, поиеже разчитал на блатата на
Истър, в конто се скрил, и на намиращата
се там стръмна скала. Като се упонавал на
това, той отишъл и в равнината и искал да
влезе в бой с императора. Но скоро получил
възмездието за своето безумие, защото една
малка част от императорските войски излязла
насреща му и той побягнал. Убежището му
било превзето и разрушено изоснови. А им-
ператорът, след като го победил и напълно
унищожил, върнал се и разположил лагера
си в Ловеч, при самите поли [на планината].
Но на 24 септември, в деня, когато хри-
стияните чествуват празника на св. великомъ-
ченица Текла, паднал проливен дъжд с преж-
девременен сияг и донесъл големи злини и
неприятности на войската. Почти цялата
конница и повечето от нами ратите се там
измрели от студа и дъжда, понеже били
необучени и неподготвени. Те били изгубили —
освен всяка надежда — и припасите си, който
били станали играчка на водната стихия и
на бурята. Когато настъпило сравнително
изясняване и снегът спрял, императорът, конто
загубил повечето си хора в реката, застанал
под клоните на едно дърво с няколцина от
първенците. Но не след дълго, понеже от
* Събитията сс очнасят към
- Исак Комнин.
1059 г. За гях срв. Аталиат, тук стр. 174 и сл., и
Псел.
тдк стр. ill и сл.
42 Гръпки кчиорп за (ляг яре ката история, т. VI
330
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
dgufc siQustct fiixQov 6 ^a,Gi^et'gt ooov ui] тф
gyxsi avrij? fcaiaXalufidy£O‘&ai, {ptey pi£di)sv drac-
яасНыса vnvta ту yfi jiyomfaiaE. yEjavs da evveoq
d I’iOoiIevq Aoyiodftsvos olag TFAEvrifc Etriajdvvov
ztaQG. fMtfidv tv^eiv е/ле1а.ё)’. fjv di ovx dyaOoQ
ouovoq то ovfifi&y, «Ш riQOolfiiov ту? /мМююоф
avrov xaxalajjsiv Tvyr]Q «п« тсог ijdi] ysvoftsviov
Eionya^iQ xal ttfMOQia. Ev^aytotarv d’evri тф avp-
itefiyxdn, тер &EQ), vabv ev тф TiaXatiq) тшу BXa-
XEOVOrv till TM dvdllClTl TQQ ElQCOTOlldQTVQOQ f)ExlaQ
(IVQyElQE XakllOTOV. JTQO^lfid^OJJ’ ds TOV otQcrrdv
anysi тауеок sm Tip' fiaoUEVovoar loyomiovyiEvoQ,
asiooTactar fv tq avnroly evcotiCouetoq. (pp. 645l7- - -
6478)
131. De Aecaterina imperatrice origine Bulgara
CO ds KofTvyvbs puxy ficvayfxa siEQtfkdopcyoQf
ел dllyov te yvvjaiaaxQoas ei suos avs&Eit] vqq vd-
gov, епеотео Eyvco xax tbcQag таюту aAoifc, sn ту
vogq) TQv%d/.iEVOb г ip’ tov ^Tovdiov xaraXapfiaVEt-
govtjv, л,о!ла xal tqs Avyovoryg ДглагЕцп’щс; оъц-
fiallofiEvys аютм ttqoq to TiQoxEifisvov,--------- —
(p. 648ru) /
\4xzd xal ij ffaoilaa Aixarsifiva xal )] табтуе
-ff-vyaTQ^ Jfayla ri]V TQi%a xstodfiEvai dtijyov ev
toiq siaAarioiQ тою ^fvQEAaiov, naoav aoxyucv iiv-
vadixyv ^ETE(ryp,usrai. (p. 649s_8)
Tye de fiaGikieoyg AlxaTEQivyQ, tv тф fiovay.ixco
‘BIeVQQ UETOVOVOf.iaG'&ElU'QQ, ETIETEtCOQ TeZoVGQQ TO
tov (iaailEOs gvQfiOGvva, Gi'yxalovayQ te uTIovq
tivoq povaypvQ xai di] xal tovq ev ту Srovdiov
f-lOVy aGXOVgEVOVQ OVflTlOvraQ, ЕЯ&дц Sf-lEA^E ts-
Isi’iav, ^teIei f/tv оюуц&шд xat хата го effos rd
tov fiaoilEC»; ETtfota, dtJiAa. та tovtciq nfivra та
ex tvsiov didopsva miQa^EG&ai пуооЁта^ь. тою di
xa-{h]yovfisvov diaTZoQyoavTos, xai rov loyov тою
dinhwiacftov yovxy nQooEic&dvToQ xai апастусаг-
toq, „on тди EQt], ,,cD npuibraxE, ovx otda, si xal
хата то smbr etoq ftfuv ouvs-ooiiai, тою Usov тд.
xaft QfiaQ I'goiq allms, xai (oq аютф [ююлутду,
oixovofujuayroQ.u 8 di] xal уЁуоУЕУ ETersAEVTijxEi yay
ev ты иЕса)^ d^tcdoaua TOQ-yvai ovv toiq dbsltyoiQ
SV TO) XOlplJC-^Ep TQQ STOvdlOV fiOVf]Q. XOTEXCOf.IT]-
oav ds xal dutpoTEyot, ctvTi] te xai d ^aciAsv?,
tov siavoEmov тою nQodyofxov vauv, a dy xai xa-
Talsysiv xal xmd Ietitov diE^isvai fliiAoQ 'Hyd-
xlstoc:. (pp. 650t—651J6)
дъба се дочул шум, императорът пристьпил
малко напред, колкото да не бъде улучен
от ствола му. А дъбът се изтръгнал от ко-
рей и паднал напреки на земята. Императо-
рът занемял, като си мислел как насмалко
щял да загине трагично. Случката не била
добра поличба, а предвестие за участта, която
шяла да го сполети в бъдеще, и възмездие
и наказание за извършените вече дела. Им-
ператорът поблагодарил богу за случилото
се, като издигнал във Влахернския дворец
величествен храм на името на великомуче-
ница Текла. И като повел войската си, той
под някакъв предлог тръгнал бързо към сто-
лицата, защото чул, че се готви бунт на
Изток1.
131. За императрица- Екатерина —
българката
Като облякъл монашески дрехи, Комнин
се надявал известно време, че ще оздравее
по някакън начин, но като разбрал, че с
окончателно загубен, отишъл в Студийския
манастир, все още измъчван от болестта.
Императрица Екатерина2 усилено го под-
тиквала към това решение.
А и императрицата Екатерина и дъщеря й
Мария си отрязали косите и заживели в
дворците на Мирелей4, като се подвизавали
иапълно като монахини.
Императрица Екатерина, която като мо-
нахиня се преименувала Елена, пранела вся-
ка година помен за императора, като съби-
рала главно всички монаси, конто се подви-
завали в Студийския манастир, а също и
някои други. Когато наближил краят й, тя
направила, както обикновено, обичайната го-
дишнина за императора и иаредила да се
дадат на монасите в двоен размер всички
обичайни неща. Игуменът, понеже недоумя-
вал и смирено търсел прнчината за удвоя-
ването, дошъл при нея и я попитал за това.
Тя казала: „Защото, уважаеми [отче], не
знам дали и догодина ще бъда с вас, тъй
като бог нарежда нашите работа може би
не както ние искаме, а по своя воля.0 Така
и станало. Тя умряла междувременно и по-
искала да бъде погребана при братята в гроб-
ницата на Студийския манастир. Два мата, тя
и императорът, били украсили пресветия храм
на Предтечата, но да се съберат тези иеща
и да се разкажат добре, това е херкулесов-
ска работа.
1 Имало слухове за въетание в Мала Азии, насочени срещу Исак Комнин, конто се оказали не-
верии. 3 Срв. по-различния разказ у Псел, тук стр. 113 и сл. 3 Манастирът Мирелей се нами-
рал в Цариград, в южната част на града, при дн. Бодрунджами. Вж. Н. П. Кондаков, Византийские церкви и
памятники Константинополя, Одесса 1886, стр. i40; Janin. Constantinople byzantine, р. 365.
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
331
'Hr Ье 6 fiaoiAEVG to fyOoG GxdGipoG, Tip tpvyyyv
EntEix^G Tfjv унЬ/ир o/i5b, xi/v y,EiQa bQaGTrjQtoG,
xi/v gvveuiv exoiuog, oxQaTqyixcuTaxoG та nolepici
Xal TOIG EyftQOlG (poliEQOG, TOIG TIEqI UVTOV ЕТрЕГЦС,
/.OyOlG 7lQOOXEipEVOGt XCM TUl'TO Lil) TOVTO EG afyyfiG
E&OG E?J(OV. SAEyE df dfitV TOV fidCHAEa (poficcjov a tv
Eivca TOIG fsff, EVTlQOGlTCn’ df TOIG IblOlQ. sidlw
E/iSyE CGvG TVQavnajvraG TCOV (faoi2.S(iTV ansl.Evf)'E-
QOVQ Eivai GjIEV^EIV. CllTlCOpEVOG Ье OTI. TEXVOUVVTIXE.
хоти tov Мгуухтр., „d)xvow,< eIe'/e „тф Gvvbovlo)
bovlEVtlV ХСй TO»’ EtXOTCOV fit] TVyyaVED’^ . EFUGxdtJT-
tcov Ье t>7 yvvcttxi elsyE bovAiyv ulr sivai яооте-
qov. vvv df f2ft>?7f(?cooi?a4 vn avrov. ndltv eleyE
TOt'G GVyyEVElG TOIQ (JLEV alhotG ti yydvEiv oxoIo^og,
та) be tvqoi’vovvti (ТнрёХ&ду. EltyE Ье xal Tf fia-
ciIIg AtxaxEQiva urfikv {xpov wfafafi yEyFvfjofiai
faaiAtiaG fioxjilEujv иНа^ацЕгт). (pp. 650ie—65 lc)
132. U.ii Moesiam Thraciamque vexant
3Ev Ы t?7 bvosi xard xrjv tqittjv Ivbixnawa, d@-
ydvxcj)v tcov xEQi xov ''Igtqov noxapov tov uayiaz-
qov BaoiAelov tov sAnoxanov koI rev paylorgov
NtxTypuaov т v BoxavEidrov, to tow Ov^cov eDvog
(ysvoG be xal oVici Sxv-dixuv xcu. tcov Uar'Qivaxcov
El'yEVEGTEQOV ТЕ Й0И 7101M7i1.7)&EGTEQOv) ClCtyyEVEl [ЛЕТ<1
vfjG olxelaG gttooxeviIg тот vIctqov nsQqncodiv ^c-
IciG paxQOiG xal MpfiotG avxoTtQEpvoiG xoi fivQaaiG,
tovg btaxcolvovzaG tt/v arrow itfoaicooiv тосаиагае,
BovlyaQovG те сущ pi xcd ‘PropaiovG xal Zovrobs
tovg ovtog ovv fivxoiG, xcmjyowfoano alcpvibicoGt
xcd tovg ryyeudvaG ovtcov tov те 3Anoxdnnv Ba-
cilEtov xal tov Вотауыатцу NixippoQOv alyjxaAw-
tovg ivxtfyayov, xal zip’ heqI vIgtqgv nauav eytfofcxo-
oay vtFtav&Qov* ovv&vooovto ya.Q to eAvog, cog ol
EiboTEG biE0E.paiovvxo, eig гй/ггегта uvQtabaG payj-
ptov bvbQ&v irotyucjcow. poiya Ье tig aSnaw ovx
ElaytGXTi toil'Tcov апсярту&ЕТса a%Qi (*)EOoaAovixi]G
xai (xvxijG *EMaboG Егощуфб, xat nav to nQoozv-
ybv xarsAvfcijraTo xal EXEQatot, xai Isiav у1мо&>
ovx aQiD'u.iyr.dv. yEiufovt Ье siEQixEn-icoMvia зто/Аф,
OTE StQOG TOVG OTPETEQOVG V^EOTQEyjET, OV fTUVOV
та alAOTQia <Wzx y.dt та FavrljG oyebov ajiEfialev
anoyra, xal bvovvy^G eig tijv mxQ6jufioHp> enavs-
^ev^ev. । j df fiaoilevG nw^avoytxroc sxf.qi tov nlry
‘Dvopov ijoyalAE uev xai i/bi^uovsi, OTQaxidv Ье
oDooioai xal bwauriQ ai-ioudyovG d(peivai xaxav-
ТОП’ OXVt]QOTEQfG ^V, COG pEV TIVEG El.Eyoi’t TCOV ОУО-
l.copaxcov cpEtbol (qv ydo, cog EfpapEV, qjiloxQtjpa--
Императорът бил с постоянен характер,
добър по душа, с остьр ум, с еиергична
ръка, лесно схватлив, много опитен воена-
чалник във военното дело и страшен за не-
приятелите, благосклонен към близките си и
словоохотлив. Но отначало ие бил с такъв
нрав. Той назвал, че императорът трябвало
да бъде страшен за външните хора и лесно-
достъпен за своите. Казвал още, че тези,
конто се стремели да завземат насилствено
властта, желаели да бъдат волноотпущеници
на императорите. А като го обвинявали, че
насилствено завзел властта от Михаил, той
казвал: „Срамувах се да робувам на този,
който е бил заедно с мене роб, и да не по-
луча дължимото." А с жена си се шегувал,
като казнал, че по-рано била робиня, а сега
той я освободил. Казвал още за близките си,
че те за другите са напаст, но за узурпатора
подкрепа. А и императрица Екатерина назвала,
че на никаква жива твар не е станала го-
сподарка, а е само сменила едно царство с
Друго.
132.	Узи опустошават Мизия и Тракия
Към 5-и индикт1, когато на Запад земите
край Истър били управлявани от магистър
Василий Апокап и от магистър Никифор Во-
таниат, узите, конто са също скитско племе
и са по-благородни и по-многобройни от пе-
ченегите, масово преминали Истър с покъщ-
нииата си на дълги кораби, на еднодръвки
и мехове. Те победили с изненада войниците,
конто пречели на преминанането им, а имен-
но българи, ромен и други, конто били с тях,
и отвели в плен вождовете им Василий Апо-
кал и Никифор Вотаниат2. Така те изпъл-
нили цялата Дунавска равнина. Наистина,
както твърдели очевидците, този народ на-
броявал до 600 000 мъже, подготвени да
носят оръжие и годии за бой. Една не
твърде малка част от тях се отделила от
другите и стигнала чак до Солун и до са-
мата Елада, като опустошавала и опожаря-
вала всичко по пътя си н завлякла безчис-
лена плячка. Но когато се връщали при
сноите, настигнала ги тежка зима и те за-
губили не само чуждото, но и почти всичко
свое и се върнали мизерно в лагера. Като
научил за тяхната многочисленост, импера-
торът3 бил твърде огорчен и загрижен, но
се бавел твърде много да събере войска и
да изпрати боеспособни сили срещу печене-
гите, защото според твърденията на иякои
било му свидно да прави разходи (той бил,
3 В 1064 г. За същитс събития срв. и Аталиат, тук стр. 175 и сл. - Bane.scu : BZ XXX (1929?30),
тълкува този текст в смисьл. че „българите" са били войници от тема България и че Вотаниат тогава бил нейн
управител. Срв. също тук стр. 175, бел. 2.	3 Константин X Дука.
332
Scylitzes-Cedrenus Скилица-Кедрин
zog xal zov ofiolbv vtavrbc hQoti/mov), (bg b’sviot,
цц dnoftaQQcbv TiQos zooavzTjV toyvv агпла^ата-
gaofku' ataavrsg yaQ dtrtQoGuayc»' to tcov grave tcov
zdfj&og bu.oyv()i£ovTo, xal dpifyarog сЬонес ласту tj
kvTQCOCLg^ XCU, flETOlxluV ijbt] VI ^ElOVg EpOV^gVOV-
to. о Ae fiacafatbg jiqeo^eIo.v siqoq rovg E-dvaQyag
avrcov EGTcttxcbg елецюхо (bg olov те vtaQEVEyxEtv
avrovg xal xaraoTEttcu stottd wvrovg ajtooTEttag
btaycoyd xai {кАхтщла' yaQiouwi eviovg av~
tcov adQvtg сЬе^ссосохо. peytmov Ье E&vog <7x, xcu,
did tovto я(ю? noQiGfibv ooijfiEQag iniQQrjyvbf.iEVov.
ev TtoHoig u'qeoi Tfjv BovfyaQlav, ЦЬц zijv те
@Qqxqv xal zip' MaxEbovlav cvvEfttilJE. lit) q-FQun>
Ье'6 liaottcvg та Хеубряуа (dvEbtjv yao naoa siav-
tcov cog qsibcoAbg xai y/toyoog biECvQgro if xal
biEpcttlezo) e^eioc rfjq fiaottiboq, xal fteqI iw то-
пор og J^otQo[iax/_oi xoIeitoi zip’ cxip’ip' jtr'iyvvGiv^
av nAciovg toot Exarbv ЛЕТТ^хогта otqgxuotoov
Enaydf.iEVog ue& Eavtov' ofkv xai oioHoig 4)avua-
i~ElV ESIJJEI OSICOg f-lEzd TOOOVTCOV dvbQaQICOV SlQOg
zooavTfp’ nfaj&to дясЬейласеу. ev zoiavzrj Ье ла-
Qooxst'fi bvTog avrov xai avvayooyijg fiovAev-
o/lievov OTQarov, bQoaataig TtQooEZfibvTEg rtVEg
EbijAavv тф paoiAri zip' те tcov ууе/лбушг ^vTfxooiv
xal tov g&rovq nnvxbg ttjv dauoleuxv, q-Qd^ovzEg d)g
ol /лёг fffEfA&veg civtcbv E/i^civrEg oxatp&x. тот vIo-
tqov bia^E^xact, то Ьё TiEQihiup&tv ottiffiog h/тф
те xcu. Zotfiqo roig zs naQQXEitiEvoig Bov^ydQuigxal
Ilai^ivaxoig каталоге/щ&еутея apbiyp anco^ovto, i^sov
то лаг EQyaouevov. ХёуЕтас yaQ cbg cawyvovg 6 fiaai-
kvg ex лагтсог, vrjGTEiav jiaQayyEiXag тер те xAt/ftei
xal Ecnao), AizavEiav ExiEvij fatoitfoaro, abzbg yiE^bg
CV/iHOOEVO/lEVOg КЕТО boXQVCOV XCU OZVTET(X/l/lSVT]g
xapblag, xarf rp> fi/ixoav itpanj roig ev too Т^огюооЛф
EoxqvaofiEvoig to»' Dv'qoov я№$о$ GTQaTiooTixbv &ur
ozav evcieqlov, biarzov ovv onovbfi, xatafrcbv
acpiEvai GWEyfj, &gte /Ar/beva £> avrcbv ano/iEivai
d.TQ<j)Tov. и Ьё f}aou.Efg тф &ес7> ft boas та %а{р-
GTi/Qta Evftv ztjg pact At bog nsnoQEvro- svqe Ье xal
zavzYjv Exothj^EOOg yEuovoav xal rd ис~>ст@а тф
{кф gztiftvovoav. dZ2« tadvTEg aottoog -{}E()CT]uiay rd
ysyovog EAoyi^OTTO XO.I T^ TOV fioOUECOg ^EQl TO
•fkiov sbaEfteia то лаг avzifkcar, aoEv^ ,ui/ xaxiq
xcu zij tiQXovzoq ^олр xal л.Е{Л to fkiov FbAatiEia
TO d&ov EOUXAiVOUEVOV. ttQOGYpofoV Ье TOVTCOV TIVEg
p£rd rbv toiovtov o?.e&qov to fjaottcl, xai ycbocxv
la^bvcEg biiuociav ало zijg McucEbovixijg tci ePco-
както казахме, много сребролюбив и почи-
тал иад всичко парите), а според Други,
защото не смеел да се опълчи срещу тол-
кова голяма сила. Всички твърдели, че не-
приятелските пълчища са непобедими, всички
мислели освобождението за невъзможно. И
повечето вече замисляли да се изселят от-
там. Императорът проводил пратеници до
племен ните им вождове и се опнтвал, до-
колкото може, да ги отклони и да ги усмири,
като им вращал много подаръцн и примамки.
П наистина той успявал да привлече някои
от тях с големи милости. Но те били много
голям народ и затова извършвали всекиднев-
ни нападения за грабеж в много части на
България, а вече почиали да обезпокояват и
Тракия и Македония. Императорът, който
не можел да понася това, което се приказ-
вало (и наистина всички открито го укоря-
нали и клеветели, че бил сребролюбец и
скъперник), излязъл от столицата и разпо-
ложил лагера си при едно селище, наречено
Хировакхи, като водел със себе си не пове-
че от сто и пет десет нойници. Това накарало
мнозииа да се учудват как се осмелява с
толкова хора да излезе срещу такова голямо
множество. Докато императорът правел тези
приготовления и мислел за събиране на вой-
ска, няколко души дошли тичешком при него
и му съобгцили за освобождаването на вое-
началниците и за гибелта на цялото племе.
Те разправяли, че военачалниците им се качили
на лодки и преминали Истър, а цялото множест-
во без изключение измряло от глад и епидемия,
разбити и от пограничните българи и печенеги.
Всичко това било станало по божия воля.
Защото, казват, че императорът, като се от-
чаял от всичко, наредил войската да пости
заедно с него н направил усърдно литийно
шествие, като самият той вървял пеша със
сълзи на очи и с разбито сърце. В същия
ден стануващите н Цурулум узи видели мно-
жество войници да се спускат стремително
от небето и непрекъснато да ги обсипват
със стрели, така че никой от тях не останал
незасегнат. А императорът отслужил богу
благодарствен молебен и бързо тръгнал за
столицата. Намерил я изпълнена с удивление
да отслужва богу благодарствен молебен за
спасение. Но всички смята л и случил ото се
просто за знак от бога и приписвали всичко
на благочестието на императора към бога,
защото не злината и силата на императора,
а добродетелта и богобоязливостта били
смилили бога. След това толкова голямо
унищожение някои от узите се явили при
императора. Те получили държавна земя в
Македония и станали привърженици на ро-
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
333
pa'uov E<7'fo>'?;oar, хсц, cvppayjoi xat fmiQXOui roi-
T(DV рЕ%Ц. Tj}? dEVQO yEyoVUGt, ХШ d$tO)fiaTO)V OVy-
xlzjrtxa»' xai Лаилроп’ ^vcf^tjoay. т/v di то тт;м-
xavza etoq pi* fxtov paotlFvovzi тф Jovxi, tv-
dtXTlfi)* У, ETCQ ,S<Fo/ Tip XCOtUXTp: XTiGEfOQ.
(pp. 65410~-6575)
133.	De loanne Lampensi Bulgaria?
archiepiscopo
Kcovozavzlvov di tov naTQidoyov -Htvovtoq
"lovn’VT^ povayos 6 ttruxli]* EapilivoQ лдоуецн^Е-
zat, lx Tqutie^ovvtoq ph> oQpo'iperos, d.vi]Q de oo-
(pus xat л'Ооь axgov naidsvoEfOS eZ^ZaxczJs xov
TC’lQ nollTtXClQ ЗТЕд1р1ЕЛХОь ytyOVWQ ХШ ClQEzijQ
ewTQGvcoQ Impehofipevoc, g>ote iv doyt] rife evijpe-
qiuq xai zvfc tjhxias zip' povayptipf xolaeto» ac-
^raoao'fl'Cu xai tov dvayotQzpixdv eleodw plow yjoo-
vov ovx rm ptxQW лапа то 'Olvu^ov uQOQ. after
xai ovdclg u^ioq лЦр> avrov svopi^eto л(ю$ t'.t
vipqldv тог xar&f(g%ov paihiov, ei xai fetavatvo-
f-iEVGQ xai rpevyaw Edtcfiyih] лрод rf/s npafc. uDa
uip’ xol fkodoi'loV TOV BovlyUQtCK aQyjlEQEutQ
x.oipz]ftevzoQ л(кхет()1'~FTu.t d paotlt-VQ 'Imdvvrp' nva
povayov ex zifc Aaum$ uev u)Qpi]pEi'ov, cwaoxipipF
de xai ovpsrovov zov Strfilivov. (pp. 658J{—6594)
134.	De Romano Diogeni Serdicae dace
\4zZ’ EJiEidipieo <’£ urayxTjQ fiacilEO>Q edEi'ith]
та stQaypaxa dwapevov avza лоиюе xataGiiioai rt
xal dpaliaat ev ovt<oq evovtIok xatootQ, ETtEij'Efpifyzo
ftsv agioloywraros d BucavEidt^Q xai allot tnollol\
vtxa de opart )] ttela PovIt], did xat avdyerai ел!
ravza d рестсцуут^ eP(opdvoQ о Kan’oTavzivoQ tov
Aioyerovc vio;\ ov de tqotiov dvi'yfh], Fvltev eq(7>
t]v psv nQoPeplt]phv>Q dovt; Saodix7]Q 6 Зюуег^д,
лат()(х105 de Tvyyjivciv е£т[ГГ]ое tov pavilia Kaw-
GTavTivov tov Aovxav иуяу&грш PEGzaoyijQ. 6 di
paoiler^ vaeijicov ovtco „dsixvvwv EQya ustoItei
ptoffovQu xErov avzov xai алоахгог алелЕруато,
pi] лоооуаю airi'iOEi avzov. E^elfifov ovv 6
Ato yevi]Q xai zi/v ^aodtxijV х«таЛа/?а;г, ^EQtzvyfnv
lloTcivaxoiQ siEAflovoi xai Ie^Iutovgi Titv yinQCO'
T^dnmov EGTifOaro xax avzdfv^ xai rcoy iaUoxorov
Jannas pfv nollovQ, xe^oIciq de ca>v arnipipEvcov
тф tioGikeT лЕлортрс'оч ETtpiph] реотадут^ yodyav-
toq avTfp zov pacilEC’iQ ovx ipdv dajQov, m
AcdysvtQ, tovto, dlld ri]Q oixeIoq aQETtjQ xai dv-
doayaiJtas. diar(.l]if>)y de ixEiGE i/Ponl^ltz] pi'>' «»’-
zaQUi тф) paotlEi, dlla то pElercbpcyov eIq y-f~)C
dyayeiv dedidts Ipu (pp. 6637—664J
меите. Те и досега са още техни съюзници
и подчинеии, удостоени с достоинства на
сенатори и на светлейши1. Тогава била ше-
ста година от царуването на Дука2, трети
индикт, 6573 година от сътнорението на
света.
133. Българският архиепископ Йоан Л аммин
Когато патриарх Константин3 умрял, бил
избран монахът Йоан, по прозвище Ксифилин4,
който произхождал от Трапезу нт. Той бил
мъдър човек, образован до висша степей,
твърде известен с обществената си дейност
и ревностно съблюдавал добродетелта, така
че в началото на цветущата си възраст пре-
гърнал монашеството и немалко време водил
отшелнически живот при планината Олимп6.
Затова и никой не бил намерен за по-до-
стоен от него за високия патриаршески сан
и макар да отказвал и да странел, длъж-
ността му била наложена. А понеже умрял и
българският архиерей u Теодул, императорът
назначил един монах Иоан от Лампи6, който
бил сподвижник и сътрудник на Ксифилин.
134. Роман Диоген — дун на Сердика
Но понеже затру дне ноте положение на-
лагало да има император, който да може да
го уреди и изглади в тези така тежки вре-
мена, за най-подходящ бил сметнат Вота-
ниат7 и много други. Но нее пак божията
воля наддел ял а и затова за тази цел бил из-
дигнат вестархът Роман Константин8, син
на Диоген. Диоген9 бил назначен за дук
иа Сердика и понеже бил патриций, помол ил
император Константин Дука да му даде
титла вестарх. Императорът му казал: „Ис-
кан възнаграждение, когато покажет дела“,
и го изпратил, без да му даде нещо и без
да изпълни молбата му. Когато Диоген тръг-
нал и стигнал до Сердика, той срещнал пе-
ченеги, излезли да плячкосват страната, и ги
победил10. Като пратил до императора много
живи пленници и главите на избитите, той по-
лучил титла вестарх и писмо от императора,
в което се назвало: „Това не е подарък от
мен, Диогене, а от твоята храброст и мъ-
жество." А Диоген по време на престоя си
там поискал да вдигне бунт срещу импе-
ратора, но се уплатил да не би съзаклятие-
то да бъде разкрито.11
1 AapnQoxaTo^ (светлейши) била почетна титла, давана на висты чиновници. Вж. Brehier, Les institutions, р. 103.
- Т. е. Константин Дука. 3 Константин Лихуд. 1 Йоан Ксифилин. 5 Тази планина сс намнрала
във Витиния. с Град на остров Крит. Йоан станал архиепископ на Охрид в 1064 г. на мястото на Теодул.
7 Никифор Вотаниат. 8 Т. е. Роман Диоген, бъдещият император. 9 Сиреч Роман Диоген. Срв. бел.
3 към Аталиат, тук стр. 179.	40 Златарски, История, Ц, стр. 124, бел. 1, смята, че това произшествке е
станало преди 1064 г. 11 Роман Диоген успял да се възкачи на престола едва в 1068 1.
334
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
13b. Bulgari in Romanomm exercitu militant
'Ev de rot’s роисютЕрыд avioq <5 wrZzdwg- лаг-
OTQuziq e^e1t/1v&e} dvrapFK aycov avonolcrovG xal
fiaQFi'rK, xal rots oqIoig tcov 'Роу/лштоу rw xaiQO)
tov <p~8ivojtftiQov HQooijVCDio, ftoolouEvcq jtaQaxei-
fiaoai Ix^iot-. xcu fiQZOfisvov tov eoqoc rtQoet.yayq
ngooffalttv xal uodijv avaTQEipai njr cPro.nauov
xal wifahUv. 6 dk jJaoilEvq отоатбт елауд/iEvos vv%
vlov sixes tov fiaotlsa ‘Paniaicov, dll'olov зтаоеТ-
IfiV J xaiQuq sx те Maxsddvcov xal BovlydQtov xai
Катки tdoxwv xru. Ot-£(t>r x.ru ч'чт allays TUiQcav-
ypvzayv е{Ьчхюу, tiqo-s de xal (Podyya>v xai Ba-
(уауугот, Trjs odor GTiovdatays e(j т/грато. (pp. 667^—
668«)
136.	Samuel Atusianus in Romanortim
exercitu militaf
'Ev di- тер depart rayy 'AQpevtaftwp siaQaypt-
gd£(ov 6 (t&ndQXKS Sa/wi^l 6 * Alovlciavds 6
Borlyuoos, adshpos d'yv vns tov (faoil&iyq yitvaux6st
ijT ETI tbuOTEVayV Ij-ydyETOj pET,d T(~yv EGJtEQiayy
TiEVTE таурата»' зтотю^аНы to> Kqictuvg) Rpd-
dov 7-rir'avTi'p' rip' yytiEQay- тт/q dvaoTaoECOSf rov
sracya утра. awaiO&fcsays de yerop&t/s rots
Фс/ауусль фЕгусмяу ol e PcopaTo^ xal qrdvos toi'tmv
ytVETtM. sroli'S xal ^ctyyQsia аройт/тод. (pp. 67821—
679J
137.	De Georgii Voitechi insurrecti one
Toy de Tiocorcp em n;<? ftuoilEiaq avTO~', Ivdix-
wnvos ia', to та>р £Ё(фюу e&pos, or? di] xal Xqo-
fidras xalovci, ti/v BovlyaQtav E-^rjlde xaradcv-
IcocoiiEvov. tup de tqC^k»> avoj&E-v axalafidTP дщуц-
oopcn. BcigiIeiov yaQ to" paoilsTGc бапрчха n}?>
Bovlyaotav ЬятууауЕто, pi] Deh',oan6q n vEoytirjoai
T(7)v ifHpow avrov, dll' and to is oq'ETSQoiq clq-
jcovot те xal tj-^Eoi та xatf eovtoi ? OQioavroq dis-
Zayerrflai, xaddyq лоо xal ecu. tov SapoVi/l, од
avTibv авумуод f у eveto, tjdij pEv ovv xal etqvteqgv
TO eDvoS TETaQOXTO, TltV asilTlOTlaV p}] q-EQOP TOV
oQq'avoTQoq^oif, ote тор Aolsavov &wrwv fiaoilsa
F^EVtpii[iV)cav, ttfqI tbv xard pEQos dedtjkoicu. drov-
sVeJ’, ctfiEfjlEipe d's xal vvv jiqos dnoGTCtoiap. Ttjv
yd() rov Xlxijqy6(»ov /.li] rpEQov oEtlijGTtay xcu a
xard. TiTivTaw ai-тф /и/и/уагЕто, ovdsvoq ejugtqe-
135.	Българи, служат еъв византиАската
войска
А в по-северните области тръгнал самият
султан с цялата си войска, като водел
огромни и непобедими сили1. Той стигнал
до границите на ромеите през есента и по-
искал да презимува там, та в началото на
пролетта да нападне ромейската държава
отблизо, да я разсипе напълно и да я уни-
щожи. А императорът2 вдигнал войска не
такава, каквато подобава на император на
ромеите, а каквато позволявал моментът,
именно от македоици, българи, кападокийци,
узи и от другите погранични народи, както
и от франки и варяги, н бързо тръгнал на
път.
136.	Самуил Алусиан служи във византий-
ската войска
Но зимуващият н тема Армениак вестарх
Самуил Алусиан, българинът3, брат на им-
ператоровата жена, която последиият водел
още когато бил частно лице, нападнал вне-
запно Криспин4 с петте западни отряда в
самия ден на Възкресение, сиреч Пасха. Но
тъй като фран ките билн узнали за това пред-
варително, ромеите побягиали и миозина от
тях били избити или паднали в плен.
137.	Въетанието на Георги Войтех
В пърната година от царуването на [Ми-
хаил5], И-и индикт, сръбският народ, който
се нарича и хърнатски, тръгнал да пороби
България. Аз ще разкажа по какъв начни
[станало това], като почна от по-рано. Понеже
императорът Василий, когато покорил Бъл-
гария, не поискал да се измени там нищо
от обичаите, а наредил да се управлява в
своите работа при собствени началници и
обичаи, както е било при Самуил, който бил
техен нладетел, народът, тъй като не по-
насял алчността на орфанотрофа, се бил
бунтувал вече и по-рано, когато провъзгла-
сил Делян за свой цар (за което беше раз-
казано по-горе подробно6), а и сега започнал
да мисли за въетание. Той не можел да по-
нася алчността на Никифор7 и това, което
той бил направил против всички, тъй като
1 Събитията се развиват през 1069 г. в Сирия. 2 Роман Диоген. 3 Този Самуил бил син на Алусиан, който
имал и дъщеря, женена за Роман IV Диоген (1068—1071), преди той да стане император. Срв. тук стр. 180.
1 Събитията се отнасят към 1069 г. Нормандецът Криспин, който бил на византийска служба, се разбунтувал в
тема Армениак. Вж. Brehier, Vie et mort de Byzance, p. 276. Срв. и бел. 2,3 и 4 към Аталиат, тук стр. 180.
5 Т. е. Михаил VII. Първата година от царуването му отюваря на 1071 1072 г. И наистина въетанието на Вой-
тех е избухнало в 1072 г. 6 Срв. тук откъси 115 и 116.	7 Никифор Карианит, управител на
България. Той гребивавал в Скопие.
Seyiitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
335
epopsvov rov fiaciAECOS, cals TraiSoQtcoteGi 6e лщ~
Stats povov noocavExovios, oi хата rip’ Bovtya-
Qtav hqoejcovtes a^iovoi rov Aft%c»]2.av uQKQyov
rivTCta ButQ^tu avrois Hat orvEQyijma, Sovval те
aviols tov vtov avrov ей? av avrov fiaoiMa Bov).-
yacnas avuxTtfd'soiot xol tijs lx ran’ Cpcopatcov
e/.ev-1}e(>co{}eisv xatadvvcujrslas xdi- fiaQVTijTos. 6 <5e
dopsveos ujtoxovei avzcbv, iptaxoGlovs те tc7>v
savrov aztoA.E$ap.EVos xdi тф oixeIco incp K<ov-
otavTivCi) тф xai Bodtvcp ovoiiaZopEvu) ttuquSovs eis
Bovlyaotav Е^илоотЕ^Ес, E^riai ovv eis rd IIqig-
didva, sv&a uitvc^Qouj&fynes ol tv rots Sxozaois
jtooexovies, ols ^atfXOQ ledfQyios 6 Botraxos*
tov tcov Kopzavcov yEvovs xarayopsvos, fiaoilsa
BovfyuQcov avrov avcxifovtav, IIetqov avtl Kcor-
oravTivov pEXovopdcaviss. otieq dxovoas 6 ev Sxo-
stfois fitEJicov ri]v OQyJ/v rov Sovxos NixncpoQos 6
KaoavTfjros, robs v<p avzov GtQurrffovs sMQa/x^Hirv
ExEiaiv eis та ПоюЫага. peril tuiv BovAyaQtXvJv
dwaiiEcniv: ev ocep ds ovtos rd 7106s tov 316 Ispov
ESt]QTVEVt teaxariZupE 6idSo%os avrov iaiuavos о
JaAaaoiyvos. Evcofleis Tob'W иста tov KaQayrvp’ov,
noXia ri HEQToai'sOas avrov, xai ts txaorov 6e tcov
ovv avtib oiQarpycov EunciQOiVfiGas ovx ol[ya xdi
cos avdvbQovs .uvxvrjQioas aidorg, owza^apsvos
cvpfiallci tois ^EQ{iois EV-&‘8ois. xal yivErai rtajp?
qjQixvi] xai грози'/ tcov Pcouaicov (pptxuri)EoiEQo.‘
nfrttoyai yap nolldl ex те ' рсоцсиссгу хм Bov/j-
yaQO)vt ^coypovvz -t 6e ziaeiotoi xal avrbg 6
/ia/uavos 6 daAaoar/vbs о те leyopevos Iloopa-
ras xat 6 Aoyyi^aQt>6jtov/.oS xdl fteqoi gv/vqi ovv
avrois. Efcrjfpfh) Se xdi i/ sraQsufioli/ anaoa, xal,
rebv ev avxfi navroyv diaoxvlevoig yivetat. evtev'Dev
avafSi/v ol Bovlyapot tov Bobivov [SaGtAEa dva~
yOQEVOT'GlV, 0)5 еТ&рХЯ, UeTQOV LiETOVOfidGUVlES. SljQ!
те SuaiQE&evres ol puv aerik rob Bobivov rig tov
Nicov asifjEoco’y 01 6t ffetQilov nva rd siQurra
staQU. rep BoSivcp ергоогта naQalaf’ovTES xard. rebv
er Каст о Qi a cPcopaicov ajiiaoiv. fxeige yao 6ta-
TETEc%iG&ai Tt/V n61a> ol id ' Pcopaicov cpQovorvT&g11,
cos FiQTjiai, 6 те rils 'AxqISos отратцуjs Alftoia-
a In U fol 144r, 13 post iirw additur: Ttjnxaviu
twt siQiptivcov Xoofi&tM- rip' ol’xijuiv if- rv Afxutsqois xai
BpcvrgdzoK sriHrv'fttvor xai xvigat »vx (dt'y/jv ту11 lav rot
е%отта. I1 Ifl Ufol 144vf 20 post граотоЪтгг^ additur; -q&ooi-
Corto, 6 id:r ovv ПгтмЛод гу ’ Ayotti яма^аКот хаЬн'чр
i'S irfotwv sl.inv <>1'Яо) yag tetf.lyioro a/J'ft>Eimvv txEii.it t£
vtov Haouuog v jkuxABis хатуо151ч>ое.т Tuvzyv filyu x.sv-
eoov v^FiboHEyOc TiQttg ая^птатат та tv awy raiv RovA-
•yaot’jv piMsi}.Eio.. EvOa xai vnotiexOEis </ /.otipviS tov eav-
tov je xi’oior dvayofjEvaai naoacxEvnaaS roi’C tyxatoiovg.
xdv zy Aiapolti Лё zavzo ЯЕяои]хюд ея1 Kaozcootav d-rysi
abv зтаоу onovSij. exeToe yao rydgolHoVzo ot та "Ptotialtov
<l'govovvzEg.
императорът не се грижел за нищо и се за-
нимавал само с несериозни и детински ра-
боти. Първенците на България смят ал и, че
Михаил1, който бил владетеле щял да им
помогне и да им съдействува и щял да им
да де сина си, за да го провъзгласят за цар
на България, та да бъдат освободени от
властта и гнета на ромеите. Той ги послу-
шал с удоволствие и като избрал 300 души
от свонте хора, поверил ги на сина си Кон-
стантин, наричан и Бодин, и го изпратил в
България. И тъй той отишъл в Приздиана,
където били събрани скопските първенци,
чийто предводител бил Георги Войтех, от ро-
да на Комханите2. Те провъзгласили Бодин
за цар на България, като го прекръетили от
Константин на Петър. Като чул това, Ники-
фор Карантин, който заемал тогава длъж-
ността дук на Скопие, Отишъл в Призднана
заедно с подчине ните си стратези и с бъл-
гарските войски. Докато той се готвел за
бой, пристигнал заместникът му Дамян Да-
ласин. Като се съединил с Карантин, той
много го обиждал и нем алко се подигравал
с всекиго от стратезите му, осмивайки ги
като страхливци. И като построил войската,
той веднага влязъл в бой със сърбите. За-
вързало се страшно сражение и ромеите
претърпели още по-страшно поражение. И
наистина паднали много ромеи и българи и
били взети още по-голям брой пленници,
между конто били и самият дук Дамян Да-
ласин, така наричаният Проват, както и Лон-
гибардопул4 и много други с тях. Бил взет
и целият лагер и всичко в него било огра-
бено. След това българите открито провъз-
гласили Бодин за цар, като го прекръе-
тили, както казахме, иа Петър. Те се раз-
делили на две и хората на Бодин тръгнали
към Ниш. а другите с никой си Петри-
ла, който бил пръв подир Бодин, потеглили
срещу ромеите в Кастория. Там привържени-
ците на ромеите*', охридският стратег Мариан,
« Добавка в I: : тшавг на споменатите хърва«и и
си би направил дом в Декатора и Панрата* и който
имал иод своя власт немалко земя. И Добавка в
U: сс били събрали. Петрила се насоаил срещу
Охрид и го превзел с лристън, защото градът не
бил още укрепен, а стоял в развалипи още от про-
чего, когато император Василий го разрушил, по-
неже подозирал, че намирагците се в него дворци на
българите са важен вт-станическм център. Там бил приет
благосклонно и след като подготвил населението да
провъзгласи за цар неговия господар и направил съ-
щото и в Девол, той отишъл с пълна скорост в Кастория,
зашото там сс били събрали привържениците на ромеите.
J Михаил, син на Стефан Войслав, княз на Зета. Срв. тук стр. 324, бел. 1.	2 Вероятно трябва да
сечете „кавканите“. Срв. Златарски, История, В, стр. 138, бел. 1.	3 Лонгибардопул бил нормандски вожд,
бивш военнопленник на Бодин. 1 Декатера е вероятно дн. Катаро, а Панрата — дп. Панратна в Далмация.
Вж. Prokic, Die Zusatze, р. 50.
336
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
rbq xai о vt]q ZhafioAfioq 6 zraTgixioq xui dvdrna-
Toq (^Euyvcouxoq 6 Bovgr'QT]?, abv а-итф bs xal 6
ev KfioTOQta. отдсищуспт. ue&’ujv xai 6 Bcglotiq
Да fib xal a Aloe поА.Ло1, diTtVEq bubtAreg lip' ex
tu>v l-dayerajv Bovlyagcuv алплср’ cT q eiq xgiyj-
(риуетог zifv KaujoQtav cvvEtyvyov. xaiaAafiinv ovv
6 liETQikoq Ti)V Ка/уг onlay цЕТа rcfafflorq Boviyd-
gtov afiuthfrov 7a siQoq ibv л61е/лоу ai'vruxEi'd'QExo.
и be ' Pcpcidioi xal ol ovyraSauEToi ftffli&ov xat
uvtuot, xai рста ovut]q oipobQuq ov/ufiu2.6vTEq m-
Toiq TQEr.ovai тог Пет(>1аот, xal ipvyEiv xararay-
xd'Qovui biooscov afiaraw л&.с tov eoviov xvqiot
tov Altzatj^av azpocopEVov. xteIvovoi be xai tcov
BovkyaQinv лоАлотс' otuovoi be xai rov рила tov
IIstqI/.ov iv XQojiaTCiq TETayfiEvoVj xal лдод tov
fkf.uii.sa beoftd>T7}V cdidyovoi. о ЬЁ Boblvoq tov Sl-
gov xaraAafidiv dig rjbi] fiaoiAsiq to,v BovlyaQixoiv
лдаурато»' avtEtJGETO, лат то лдоот'ирог MfftpiiE-
voc1 xai Tovq ai/ bsyofisrovg рт]ЬЁ bovlovuEvovq
ауты >EQd!^ayv xai )Muaiv6,UEvoq. олео axi]xocuq 6
(ЗаосАсод, Ttjv te tov bovxbs r]Tiav bqiabii xdi тф'
avzov dvayoQfvoiv, tov £аоо»тпр> xat uvtov Е$а~
ЛЁОТЕ1кЕ, ЛО1У Ё&ффЦ TO XOXOV xai Siq pEydfap'
E^UQilfj cpAoya, xfaauflEoai tovto хатал&,уор&>од.
OVlt&UtEGTElAE ЬЁ aVTCp xal GTQCtTSt'pa a^ioioyov
ovyxEijuEVOv ex те Ala Ebuvitn' xal 'Penpalcoy xal
Фдауусоу. di/’ ovtog uev лдод тт/v tg>v ^xomcov
ЛОАТУ TijV OQpi/V ЛОЮГрЕУОд TCOV EV тф N.UOJ
ovbsplav cpQovdba eti-Oeto. яадаурубч& од ovv, xai
тф niarFvopsvcp TavTTjT V&ofvyiw тф BoitdysP idyor
bebfoxcog cbs ovAev iplavQOV, Лггоот^остш, rifv лб-
Aiv tuov 2d,oswt)v algsi, xav taini] ттр> отдатолЕ-
betav m'/yyvui, xal лесс tcov ev тф Ntoq) то лом]-
TSOV ЕОХОЛЕС xdi EpEAETO. ClkP О BoiTU'/O? UfTO-
pt'fay&Fiq bn bi'j лоосод aya&bq ysyorE xdi та 1 Риэ-
paicov Ё'роиутрЕ, ka^nalcoq roiq tv тф Bioco fbtf/.ov
atpixvEioi^ui psv ev тауЕс Ttpos at тоу, xal tops ле-
gl tov SagcoviTTjy pa&vudrEguv bidyovraq xal dfiE-
ieozEgov avolxrcog xdi. otpcbg -i^hjbbv asiooifd^ac.
o’l bi] Titv ayyEAtav bebafAEvct. agcaTFS fx tov Nt-
cov. лдо; та Xxoma I'fvto, ycovi хЕхаАищтерф
ci'Ct]g Tijc y^q’ yuEtidt)v ydg ^v JExEppgcov сотаиЁ-
TOV lATp’dq. GVVatG-fjqOEinq ЬЁ Toiq ttFQl TOV ^aQO)-
VlT'l]V yEVOf.iEV7]q E^EIGI XG.T (ll'TCOV 3tafJ0IM}&Et, X<U
хнтаХадаГР avroi'S хата t>(V bbc>v et’ tivi тилхр
кЕуоиЁУО) Taav’icp avaiQEi oyebbv vouq uv/inavrac.
akicxErai be xai b Bobfroq™. b be АоууфадЬолоъ’-
« In U fol 145v,
tinkicra. лтсог хата
lb post lloblng lldditiii' ’ tov ратга
tf Урда xal fi^aaa; litEvcyxarro;.
деволският стратег, патриций и антипат Тео-
гност Вурца, а с него и стратегът на Кастория,
укрепили града, както разказахме. С тях били
и Борне Давид1 и много други, конто, стра-
хувайки се от заплахата на местните бъл-
гари, потърсили прибежище в Кастория. А
Петрила, като превзел Кастория с безчетна
войска от българи, започнал да приготвя,
каквото било нужно за бой. Когато и ро-
меите се наредил и и излезли срещу бълга-
рите, те ги атакували с голяма сила и обър-
нали в бягство Петрила, като го принудили
да бяга през непроходими планини, за да
стигне при господаря си Михаил. Те избили
и много българи, а заловили и чонека, който
у хърватите заемал първо място след Пет-
рила, и го занели окован при императора.
Бодин пък, щом стигнал в Ниш, започнал
да се разпорежда с българските работа вече
като цар. Плячкосвал всичко по пътя си и
избивал и измъчвал тези, конто не го при-
знавали и не му се подчинявали. Когато им-
ператорът чул за тези неща, именно за по-
ражението на дука и за провъзгласяването
на Бодин, той изпратил срещу него Саро-
нит2, за да побърза да потуши злото, преди
то да пламне и да се разрази в голям пожар.
Той пратил с него и силна войска, съставена
от македонци, ромеи и франки. Но [Саро-
нит] се насочил срещу град Скопие и не
обръщал никакво внимание на Ниш. И тъй,
като пристигнал [там] и като обещал на
Георги Войтех, комуто бил поверен градът,
да не му стори никакво зло, той превзел
град Скопие, разположил се на лагер в него
и започнал да обмисля и да преценява какво
да прави с тези в Ниш. Но Войтех, кой-
то се разкаял, задето бил толкова благоскло-
нен и дьржал страната на ромеите, съобщил
тайно на хората в Ниш да отидат бързо при
него и да избият безмилостно и жестоко
всички хора на Саронит, който били без-
грижни и нехайни. Като получили съобще-
нието, те тръгнали от Ниш и се насочили
към Скопие. Земята била покрита със сняг,
защото било зима, месец декември. Но по-
неже хората на Саронит разбрали това, той
излязъл с цялата си войска срешу [бун-
товниците] и като ги присрещнал по пътя
на едно място, наречено Таоний8, избил ги
почти всичките. Паднал в плен и Бодин". А
« Добавка в U ' .... който далеч надминавал всички
по храброст и дързост.
1 Този Борис Давид ше да е бил българин. както показва името му. Вестархът Михаил Саро-
нит, който тогава бил назначен за катенан на България. Срв. Mordmann : ’Е/.Ьр. tf i/,o}.oy. ст'ЛАоуо?, приложение
към т. XVII, 1876, стр. 144; Зяатлрекц, История, II, стр. 145—146. 3 Дн. Пахн, в южната част на Косово ноле.
Scyli tzc s-Ce'-iremi s
Ckm.iH цЕ-КСДрИН
Zoff, cis ttQtjTui, doHsis npos тот Aliya,]/ay xal
/.dyor &>fc* xai iaprjy, ^tvyvvzai zifzcvzov tivyaroi
XCU. MiOV OTI, ЛАсТоТОУ ntOTEVETUl Hao Aoyyir‘('u_6<tiV
xai S&tfknv ovyxEi pcrov, ue&ov xai nphs ртудна*
tov BoMruv uciootgaecs aa&ts zoic r Pfuuatois
dnoxaftioTazui. и be Sacwvirr/s tov Bobivov esu-
ле-gteiAf aQos тит риснАьи. &&>uiov. heqioqigOeis <5c
A’ r?7 tov ayiov ^EQyiov ,«0177, pezd figayv лара-
(icfltis тсЪ Koprijrcp 'Тоаих'ко т/дт] jiGootfefibjuercp
9Avtio%eu/£ bovxi aniyyJTr] eis 'Avuo’/Eior. 6л sn
(uajroas 6 tovtov wuT.)tQ 6 Mi%UT]Adc, (ис--(1йЛХШЕ-
vos BevetIxovs tivus paJayituv ad (.or, 01s Eoyav
УиАаттолорЕТР, ал&сЪлрЕ tovtov ikei-Bev xai vT,
Liiiq. орут] алохатtoT^oEr' 6s xai pszd fidvaiov zov
nazQos zip' ap’/Jp' xdv tois //UETi-f_ois yQpvoiS
ddivvotr. 6 Ье BoizAyos f-xao-Otls GqobQ&s ft ты
d^israi nobs тот f a i/.ru teaetto, tu} tSui/xEoas
zais ex rd»- nAi]yc)i obvrais. ol' yt jii/V \12«ua-
TOt xai Фраууая (ytvt] Ье uvtci bvuxd) xard Ttjs
yd>oas aff tiiEVTPS xaHaioovoi ulv та ft ту IjQEuna
tcov BuviyaQuiy fnoi ti-tifi/iEva fiacOaiv, oxvAi-vuvot
8e хсй тот exelge vadr, 8s ел dvofion zoo ayiov
'Ayiiilov "8qvtih, ti^tiijos rod iv txsircp cpEi-
oauEvct Ieqojv, cbv ztvu uev a.vths aviocirOycav. та
bt kouiA 6 ozpazos biarEU'diitros its yfrijoiv ibiar
рЕТЕСХЕГООаУ. US OlV TOJl’ OTpUTKiHCbv TT.S AioXl-
bovixrjs qaAayyoS a», dttfJVfiETos CiHobovvcti, 8лEQ
Ei/JffEi itf/dr, fhe'i fii] FHiio^h], dvitoaxiavas tovs
difiovs teaevtu, zrjs bixr/s in} dvaayoiiETTjc d;s
Ffios, rt/zd tieuid)o'<лк ur-.u* eis i n.'.buyuu rots
йцпуогок. tv bi zdis л xcaxEtusvais rij 6'/j)i] tov
loTQOl' HOAF.Gl TV)V OTf>({U(OTt~H' ТЦЛеЬщ&а-Т out
bi/ uyblv els biobajctr i.attftavovuov, oteIaetoi 6
pEGUipyoV ^EOTCOQ, 6ovA(lS yE'/MTCbS тис лащис zov
Paoiidujc, hoi's viiiv IlaoioTQtMV dvofAac&Els, xat
Gvpiyajvtjoas w Tazovs fa bpoyvdipovi, Ilaxfy-
vdxois SLWOlGlV ил/ло{)ETTES EIS Tip fiuofafowOT
napeysvovro. xaT-aihivai be та олАа Pf’XEi.EvdftEvos
/и'/ uv a’aids ^mqoai toi^to i/.EyEv, st pi] tuv
AoyoiiETIp Nrxrjq-'OQOV EX f.t8GOV STotfotTP OK XOIVOV
exOqov xal tnoi.Epv->T xoopixov, xai avzov ovx biiya
i.vmtoa)Ta xai rip avzov HEQiovofay brjuEvoavra.
aiV о fiaoiAEvs ovx еле((!ето^ ал ас Eavrvr zats
avzov yoipEuus xai anoxats ixbebtoxios. n bi
Neotuiq Fmpovi.Fv-ff'Eis оло T<bv о1хе1ч)Т' аномита-
Лонгибардопул, който, както казахме, пил
ми нал на страната на Михаил, разменял с
него обещания за вярност и се оженил за
дъщеря му. Той полечил много голяма вой-
ска, съставена от лангобарди* 1 и сърби, с
която бил пратен на помоЩ на Бодин, и от-
ново мин ал на страната на ромеите. А Са-
ронит изпратил Бодин окован при императора.
Той бил затворен в манастира Св. СергшТ2,
а малко по-късно бил предаден на Исак
Комнин3, който вече бил назначен за дук
на Антиохия и който го отвел там. Като на-
учил това, баща му Михаил срещу пълна ке-
сия наел венети4, чиято работа била да
плават по море, отвлякъл го оттам и го за-
вел в собствените си владения. Последният
след смъртта на баща си царува и в наши
дни. А Бойтех, който бил силно измъчван,
умрял, като отивал при императора, понеже
нс можал да издържи болките от ударите.
Алеманите, пък и франките (те са западни
народи), пуснати из страната, унищожили ос-
таналите в Преспа български дворни и огра-
били местния храм, издигиат на името на
св. Ахил5, като не пощадили никоя от све-
тив ите му. Някои от тях били отново спасе-
ни, но другите войската си разделила и ги
приспособила за собствено употребление. II
тъй един войник от македонската войска,
който бил каран да върне, каквито свещени
пред мети бил взел, понеже не се подчинил,
умрял от сиия пъпка на раменете си. Наи-
стина, както става обикновено, възмездието
не се забавило, но го сполетяло за пример
на поколенията. В градовете по крайбрежието
на 11стър войниците били нехайни, защото не
получавали никакво възнаграждение, и затова
бил изпратен вестархът Нестор6, конто бил слу-
жител на императоровия баща, и бил назна-
чен за дук па крайистърските градове. Той
влязъл в съюз с Татуш7 като със свой съ-
мишленик и заедно с него тръгнал към сто-
лицата заедно с много печенеги. Когато му
заповядали да сложи оръжието, той казал,
че ще направи това само ако премахнат ло-
готет Никифор8 като общ враг и световен
неприятел, тъй като той го бил обидил мно-
го и му бил отчуждил имотите. Но импера-
торът не се съгласил, понеже един път се
бил хващал на лъжите и измамите му. А
тъй като собствените му хора направили за-
говор против него, Нестор напуснал тези
3 Т- е. норманн от Южна Италия. ~ Манастирът Св. Сергий и Вакх се намирал близо до Желяз-
ната врата на Мраморно море. Вж. Кондаков, Византийские церкви, стр. 130 и 133—134; J. Ebeisolt et
A. Thiers, Les eglises de Constantinople, Paris 1913, p. 21 sq. 3 Исак Комнин, брат на Алексий Комнин.
1 Т. е. венецианци. •’ За този храм вж. Житие на Ахил, тук стр. 7, бел. 1.	6 Той бил изпратен за началник на
крайдунавскитс градове в 1074 г. или малко преди това. Срв. Златарски, История, II, стр. 154—155. 7 За този
Татуш или Татруш срв. бел. 5, тук стр. 183. 6 За този Никифор или Никифорица срв. Аталиат, тук стр. 180 и сл..
43 Гръики извори ва бьагарската история, г. VJ
Scylitzes-Cedrenus — Скилица-Кедрин
тас iit-v buiuisv, bjifcEcat d« T)'tv те Mdxedoriav
xol &(xpnp> xal rd яапахЕСрего. rfjs Bovlyautos,
xai Fif Tip tujv fjfcagwdxutv vsioyuyosi. pcioo. Ы
OTQCaUnTOJV MaXEdoVlXWV GTEQGVUEVl) TlQUUljlth Ttp
pactlsi, rip GTEQTjGa’ (Ътох/.tuopsrn. яуооте&с ufv
jkictlaxi} ivcpOinsq -мм vfiotofleyTSs shcbyjhiuw,
piplEpUK fttimfMjipifa WTOTV yS)'C-pEVT]G. til/lot }’£
7TQGS TO. OIXEIO. Xr^t]Q GU (OXfldS IzXfGTQOQ'trTtS
dvdUEOTGl Ot’X ij&sloi' flEVEtr ETl ЕЯ1 TOV aVTOV
cpQori]p,u.TOG, alld. tois sioleptovs nifci tqozws
duvvaofiai dtiox&rtcvTo. (pp. 7I422—72<>3)
места, ограбил Македония и Тракия и земите
в съседство с България1 и се прехвърлил в
страната на печенегите. И тъй една част от
ограбените македонски войници отишла при
императора и се оплакала за грабежа. По за-
повед на императора не им се оказало нм-
кпкео внимание и били изгонени, след като
били бичувани и мал третиран и. Но те, като
се върнали в страната си, изпьлнени с глля-
ма мъка, не искали да запазят вече същото
разположение, а почнали да се стремят вся-
чески да отвръщат на неприятелите.
138. De Nicephori Basilacii seditions
138. Въстанието на Никифор Василаки
О А? яцияслобебдос: Kixiyyn&us б Baril&iux:
ти Avo/yiyiov хата^арил’ gtqqtov 9fi)Q!Mrtv be ял-
gojv тип? Ixeioe уущшп', ретЕЯЕр.уатп Ье хш Фсау-
yorS t£ * hallos did rov ёяюхблои Ataffo/eats
(‘hodoiHOV TplloTlUClQ 7U.IG dild)OEGl XUTO. rov Bov-
svviov ovoxi'vu^oiifvos. ovvo.yr]oydjQ di отQoridy
d^io^oyov EX ТЕ $q6a ycov K(U BovlyaGO.»' *&€>)-
paiaiv ti xol * Afifiorirtov, uquc exsiDev rrods (-)eg-
oalovtKi]y ipiei^ero. 'jqiyp&oG 6e els Biyoidos
^flovlsxo fdv Exttoe tivo.yoQEv{i^vu.i, аяотбЦ be tov
tXtlGE aQyj.EQG.TEVOVT,OS BwjIv th}, EV <§£ &EQoa},u-
vixi] ytvupsvos bfTMjQopwyrfhi т,р тот Barar&uzov
dyayoosruiv, xal dwlixu	uvruv d^tm&le
ycdt if terra, ёг тф hlri&du та тф: daTOQaias flic-
ЛТфгТЕТО, OVVEfryul1 EfffJV Лгфс tguto T0V TF Ie'T}-
iitvov Ivtivov xal I ^ydgtov tov Megi^wq xal tov
Теоиаоахогтаятрур. ztqogexuIsitg 6s xol tois Пих-
Pwaxovs els ovppayjuw. e() jiucikis (Yds syruj tov
tovtov охолбг xai rip &.(_oai(jscir, yovocfiorlli]
yQ<if)U to dfiEQiuvov avrep xtoixotriGautvis itva
T(bv OIXEUOV ST ()CS OTTOV Eia^EGTEllt, ЛО) TOs J-dv
faiolvcov tieois avrov xal nnpE/jcaipov fyjHffertoy
aEfoitui. d 6е tos t-v Xfifoiv srEgysoius ЛЕСирийуф
cos dvuyijTM utTtxluuoarv voteqcv. did xal атёл-
Ietoi xaraviov a vco{J^lacifu)S bAlitos Ttptiiists
UE/taoTog- агат urgozios u^ioloycv xal тхауце.
9 QOTf(>dy OUT ЕР тф rtEol&tO}QKO TOV Brioi/ioxiou
xaraladuJv отпитtjyov tyoveav tov iviivdv, nolEfjC;}
tovtov dvdftxucs. ^of'ifid^ayv ds T)tv отсапаг dyf)i
Gsuooloyixvfi аяа/Иц 6ietx&&^ xaxmr. ex titos di'
diaoTi'juaroi tov ydnaxo. ясоат tov Tiovauav
tov IsyoLib'ov Bu.tjda^iov, exeToe tov utqotov dia-
vasiavoai ta..6m)OEv. d ds Baoildxios ti'jv vixitv
хУ.ЕЦТЦ dyOyPlH()UEVCQ, SGXtT/’UTO VUXTlloyo; 1яеяе-
oEir a?ти) xat to?tgv хати. хпато^ slsiv xal usio-
Isict 3ia@fsdM rat xoptsIei. tov 6e Ieiugtov тцу
bnJiovAip' хатар)jVToai'Tui тер ае^аотф, &/ vloSuio
Таттлу ovtog те хш oi tieqi ovtot. tldous to(vw
Протопроедър Никифор Василаки-, като
стигнал в Дирахиум, събрал войска от всич-
ки тамошни места, а посредство?,! деволския
епископ Теодосий извикал й франки3 от
Италия, който с щедрости и почести на-
строил против Вриений4. Той събрал силна
войска от франки, българи, ромеи и албанци и
като се вдигнал оттам, тръгиал към Солун. Ко-
гато стигнал в Охрид, той искал там да бъ^де
провъзгласеи [за цар], но бил възпрепятству-
ван от намесата на местния архиерей. А ко-
гато отишъл в Солун, той бил уведомен за
възцаряването на Вотаниат5, ком} то пратил
верноподаническо писмо, но тайно готвел
бунта. В гореказаното дело помогцници му
били така нареченият Гимн, Григорий Меси-
мар и Тесаракондапих. Той привлякъл и пе-
ченегите за съюзници. А императорът, като
разорял целта и намерението му, изпратил
при него с хрисовул един от своите хора,
за да го успокой, и като го освобождавал
от всякакъв страх, давал му титлата ноби-
лиепм. Но [Василаки] прене»5регнал безумно
благодеянието, което имзл в ръце, и после
напразно се разкайвал. Поради това срещу
него със силна и боеспособна войска бил
изпратен нобилисим Алексий^, който бил
почетен с титла севаст. И тъй той стигнал
до една крепост във Василакиевите владе-
ния, която имала за стратег Гимн, и я за-
владял с бой. Г като повел войската си чак
до Солун, той се приютил там, незасегнат
от никакви щети. Отвъд реката, наречена
Вардар, на известно разстояние той напра-
вил вал и възнамерявал да спре с войската
там. А Василаки, конто се стремял да граб-
не победата, възнамерявал да го нападне в
нощна засада, да го залови със сила и да го
унищожи иапълно. Но Гимн разкрил заговора
пред севаста и той, както и хората му взели
Василаки и за въстанието му срв. Аталиат, тук стр. 191
3 Никифор
1 Вероятно тема България. - За този Никифор
и сл. 3 Т. е. иормани. 1 Никифор Вриений. който бил дирахийски дук преди Васнлакий.
Вотаниат встъпия иа престола в 1078 г. Бъдещаят император Алексий 1 Комнин.
Scylitzes-Cedrenus — Ски липа-Кедрин
6 BoGikdxioq di окф тГр; vvxroq, dsiQovsaQK ты
doxeiv Hoi ddioyvfваток, локЁиы ха/ллы ле(неяе~
m. хата xcatog ovv ^гтг]!>ек xal t&v оЪалыт
якнотоие ciztofia/xiyy, ней uakkov t&v Ф'Оау'Ч'УУ,
xai avras <5e тс5 Ьо,иЕбт[хы dvraayfiitiq sect лао
cwtov гсатолотт] [icls г-te ri/V rjjc (Ушоа/ор/х?^ dx-
qotioAiv yJtrwi&ri vyEv^ оЁоип’оч тф oyvQ&jiaTi ало-
OufiijGai T7)V TOV GFfiaGTOV faflf-VOlV. 6 di oefiaurdg
flT)dh‘ H£AAj)6aq rip' (tkotOlV TOV qjiOVQWV TOK
аятолл ov лооЕтоётрато did. та%оУь лои/ааоИае ot
teal FVE^yels rds stQoefiokuG stoiijcdjLEnt, t&v tyr,-
oakovixEvjv oi ucj'QovJiodi'Tfov qvwig, тауу tovtov
KtaiyivETfM xat rijq ахоолб/.г-ак favolEVotv. akia-
Kfxai di teal аотб^ cidrjfruiq ijjtfidkhTfu dt-ojcoTc,
xol tm fiaoikti иловтЁккЕтш Ьё-tjliog. rrjq di tiyyt-
kios xoTakafioroi/q тог fiaotkto. л постами avrov
tovg cfftrakaovG ^Offi'vrena tfyyicra ti~g Ncvoo-
локтак' xal е'хтсте б п'лое оцаога/ fiyiaiG tov
Вычкахлоъ. tovtov di yEVOfisvov i'l'/fli'] fy*&ua&!G
(уботи: tkEFtrbs ytt> dt cTvyiq хотау&уют.
*Ev осы di та oToaTEVfioxa tiq TtjV nvQi top
Baoikdxiov t]oyokovvTO IxOTQaz&op, Патфу&хта
оУашё Koyuvcig ту 3AbpiaycvzrokEi fatjkiiov, doyi-
^opEVOt did то лада tov BQVsrvfoo dvoiQE^fp'o.i.
tivug агчи v. xrgfr or у t cyttyjavrEG локка t&v
ixFtot с/1У.Г;Цатпл' хахЕл^ст1, уа1 fiY]div a&ov
AOVOV ЛЕ7TQ(f.~£()lEG 1 лЕОТОГ-9'Ol . (Il, pp. 739g--------------------------741 fi)
предпазни мерки. И тъй Василаки, като
препускал цяла нощ, уж без неприятели-
те да подозират и да разберат, попад-
нал в лют бой. Той бил напълво разбит
и изгубил твърде много от хората си,
най-вече измежду фр ан ките. А самият той
се сражавал срещу доместика и ранен от
него, избягал в акропола на Солун, като ми-
слел, че укреплението ще възпре пристъпа
на севаста. Но севастът, който съвсем нямал
намерение да превзема крепостта, [сега] на-
товарил хората си вед вага да с торят това.
Те атакували енергично и понеже солунча-
ните били на тяхна страва, бързо добили
надмощие и завладели акропола. Самият Ва-
силаки бил заловен, хвърлен в железви око-
ви и бил изпратен на императора оковаи. Но
когато вестта стигнала до императора, по
вегова заповед той бил ослепен близо до
Хризопол. Оттогава мястото се нарича Ба-
сил акиево изворче1. След това той бил от-
веден с кола като жалък товар и нещастен
Труп.
Докато войските били заети с похода сре-
щу Василаки, печенеги заедно с кумани
нападнали Адрианопол, разсърдени, задето
някои от тях били избити от Вриений. 11
тъй като запалили огньове, те изгорили мно-
го от тамошните къщи и се вървали, без
да извършат нищо достойно за споменаване.
139. De Leeae DobromLique seditiotibus
139. Бунпювете на Лена и Добролшр
Abxug ЬЁ tig ало llavktsudvan’ ФблллоилбкЕок
ыQf,t,t},uEvoq	fai,yajifit_io.G грпоубкг/ОЕ toig 17а-
т£су6хок, хш. ToVToig gvjh]'qov&v rij 'Рыаолая
ipteikEi rd. цюрЕ&Ьшта. dlkfi xai Aufiooitijooq tis
EP MEGTjfAfiQia dlOX.vy.djV. y.Oi 7€p fiO-OtAEl O3'T.aQOL
(LEkET&viEq, dEioavTEq xal toiq raw akkaw oaxyQO-
viobEVTEC xaxoTq, hqo tt)Q kei'qus dovkxy.oj Cvyco
ovyEvaq хлеуАхуоу xol nQooijlliov iv-Exai o.tT)in.okci.
топ di] 6 Аёхпч тЬу faioxoTiov 2din)dix)]q Mvyai]k
to. tov jiaotltcoc (pQovovvro xw rijv miktr avrb
TOVTO XO.QUIVCVVT.O. OVEikE, TI/У fiFtaV Xal lEQOTiy.ipf
orokijV а,ил:Ех6.иЕТ01. i^icoge di 6 fiaoikEvs teal
TtjV лес tov Avyovarav Evil oxi co1 ло'.-тосад uEyd/.'t}?.
t>E T&V ToVQXtttV TtjV ElpaV tCOTlLTQEyOVTair,
(Jtqcltov dqidyQECov avvrptx&c ат()оп]убу avrov
ЁфЮТЦЫ KcVVGTOVTtrOV TOV vlov KuyFGTCO'TtTOV TOV
Някои си Лека, павликянив, родом от Фи-
липопол, избягал при печенегите поради род-
нински връзки2 и като минал на тяхва
страна, започвал да отправя страшим закани
към ромейската държава. А и никой си До-
бромир3 внасял смут в Месемврия. Те ми-
слели да дигнат буит срещу7 императора4,
но понеже се страхували и били вразумени
от несполуките на другите, превили врат
под робския ярем, преди още да почнат, и с
мол ба отишли при него. Тогава Лека умърт-
вил епископа на Сердика Михаил, който,
облечен в свещените църковни одеж ди,
държал страната на императора и увещав ал
и града да постъпва по с-ыция начин. Им-
ператоры удостоил с голямо внимание и
бившата императрица Евдокия5. А понеже
турците опустошавали Истока®, той събрал
боеспособна войска и я поставил под запо-
ведите на Константин, * сина на Константин
1 Буквалио „Василаккево иатичане (на очите) Мотивът за извиране на вода на мястото, където са
мзтекли очите на човек, се среща и в български те народни песни. - В гръцкия текст ’Ешуар^а погреш-
но е писано с главна буква като местно имс. Думата означава „роднинство чрез брак". 3 За движепието
на Лека и Добромир срв. и Аталиат, тук стр. 1S3 и сл. 4 Никифор Вотаниат. 5 Жена на Констан-
тин X Дука и на Роман Диоген. ь След иобедата при 1Манцйкерт (1071) турците продыжавали да вършат
нападения в източните византийски провинции.
340
Scy iitzes-Cedi c nus	Скилица-Кедри н
Aovxa. xul «zt'Tixct ёкхлЕпаоа? vt-vnE^si xazd rov
{juGiAeco? xai fiooi/.Ev? ovrixo. dvayooEVEtoi л apo
rov er Д^шолблп gwovto? avrco отратюятхоо
stBfflov?. a?udoa? ёё srepi tovtov 6 fiactlyb? xat
p,p EioaxovoOeic, tov? рёт дшрос? xoi ii^icouani
UElAtEauETO?, OAIdvS ёё UAloV TQOKOV flETOjrElQlQO-
рууо?, Aap^avsi tovtov avatpcoTi, avzotv twv ovayo-
QEVodvTOjy SIQobsbaiXOTOyy UVT.OV. dxOXElQU ;vvr
avrov pova/ov xoi eg tit a. vijoov tieqioqi^'- AEyerai ёё
on xal ei? nQEo^vxeQ'jr ayifltfh} pollpiry.
dOxt(u^q[q) di .upvi, tvfnxu&vu? ty, xecovto?
toxj'/t.'fjt? tv T(;) too iieydio1 Kmvgtuvtivov lurz,
ov ar foil ev f] ouftr] avzov штаго, \-\лб1лсого?
ovou u.'f'fdovfio. zioorecov, fi? ovopo. ёё perovo-
U.U.oOeiOO.j pEQO? ТЕ TOVTJV ёсЕТЕЦЕ, Xoi ^CDCTIjQO.?
tqei?, oidyQov? it tv та ъуёог та ёё е^м yaBtovg,
xarextivOF. zov ёё oqxieqfuj? тц? BovAyu.oia? 4<ouv-
T(>V ZEA.E VTifOayZO? tv T}j zov Baoiluxiov dl6d(p,
izsoor dvr* avzov 6 fifioilevg лроЕргИ.гго, Чшогмр1
xoi avzov xoloviiETOV, "Литгоу di dvaua^oucvov
<3td то p,i]d9 блсо? p,EJEjEiy avrov. co joi'tiv? ёё xal
TOV ’ AvzioyEia? TlOrQUiQ^OV XOlUTjfi'EVZO? VlQOEfia-
IeTO О tiaCl^EV? TWO. NlXljq'OQOV, AfavQOV zip’
T-TCovvutfiT 9 sQovza. —xottlojt ёё dov? зиюейЪц&т}
6 ICajiaoi/.o? :’Але?ал’ё()о?. Aecov ёё 6 AtafjOTip’O?
rig Meat)pi fiQ fay алоота/лИ? та £xfige цу dioixfov
xal fiEro. та»’ riuT'~ivaxa)v xal row Ktotiavtnv orp-
/jifidoEi? ; a о.тогда? пАецеуо?. ёеёож.Е ёё xai tt/V
dvEiptdv avzov 6 рагялсё? zip’ Svvadtpnp’, fivya-
TEua o< aav ftsodovtov rov ^wadip'^v, zip XQalp
(Iv'/yapia? ei? yvvolxa, ov xal zEAEvzijuai to? al>t)ts
Et? to BrgGvriov vsiEOTOETpE. х>й уаоотозча? ёё
siol.Aa? иутоохоУлт’Дт те xai nov ал/ло? lEQc.-pEvajy
yryovaoiv ha zij? роойлта? avzov, uij rjrorot ro
dvEniAr^Tor. 6 de ifauilsli? AiroTijzi xai ГкиАттрл
GVVEl&lOfiirO? XQ.t’ oi’di'V TOV oixECOV T^LOTlj ТООЛОГ.
qnAod, протеста? ёё ip1 xal sujoetixu? xoi лаоо'
FToifJtO? E?UXl.lv6llEVO". ijOfll’ 6s TOVTlp ёо'1'AOl dvo,
Boqiao? rs xai Геороуо?, ov хота dovAov? u'tov
fazaxovoVTEg, OAtci лоу to ovtoi? jk)v/.T]T(>v дю.~
nQOxzduEVoi urevdoiuriao?. di of>? xat q;oQTixo? toi?
T^OJtCOTEOOt? zp? GVyxllfTOV H'OUl^FTO, daxroptvoi?
Eq’ol? Et? лбута? t^EdsixvwTO. (pp. 74117—7431G)
Дука. Но Константин, том преминал в Мала
Азия, вдигнал бунт против императора и
веднага бил провъзгласен за император в
Хризопол от войската, която била с него.
Императорът искал да вземе мерки против
него, но ве бил послушан. Тогава той спе-
челил едни с подаръци и почести, привля-
къл други по друг начин и го заловил без
кръвопролития, като тези, който го били
провозгласили за император, го предали сами.
[Императорът] го подстригал за монах и го
заточил на един остров. Казват, че той стиг-
нал до сан презвитер.
11рез месец октомври, тринадесети иидикт1,
паднал гръм върху колоната на Константин
Велики, над която стояла статуята му. Върху
тази колона по-рано стояла статуя ва Апо-
лои, но после била преименувана’2. Една
част от нея била отчупена, а три обръча,
отвътре железни, а отвън бронзови, изгоре-
ли. Понеже българският архиерей Йоаи ум-
рял през време на Василакиевия поход3,
императорът назначил на^негово място друг,
който също се казвал Иоан, но бил наре-
чен Аин4, понеже никога не се докосвал
до виното. А понеже умрял и антиохийският
патриарх, императорът назначил [на негово
място] някои си Никифор, който носел пря-
кора Мавър. Александър Кавасила бил ка-
значее за дук на Скопие. А Лъв Диаватин,
който бил изпратен в Месемврия, уреж-
дал тамошните работи, като сключил спо-
разумение и мир с печенегите и куманите.
Императорът омъжил за унгарския крал5
племенницата си Синадина, която била дъ-
щеря на Теодул Синадин и която пак се
върнала в Цариград, когато умрял мъжът й.
През време на царуването му станали много
ръкополагания на митрополита и други д}'-
ховни лица, конто ръкополагания не били
безупречни. А императорът, който бил при-
викнал на голяма простота и скромност, не
променил никак своя начин на живот. Той
бил с широка ръка, щедър и благоразполо-
жен към всички. Той имал и двама служители,
Борил и Герман6 * *, който нему се подчинявали
като служители, а вършели безпрепятствено
всичко, каквото си искали. Заради тях той бил
гледан с неприязън от по-видните измежду
сенаторите, който не понасяли това, което
те вършели спрямо всички.
1 1080 г. - За тази колона срв. Janin, Constantinople byzantine, р. 77.	3 Василаки тръгнал от Охрид,
където поради намесата на тогава шния епископ не можал да се провъзгласи за император, към Солун. Срв.
Златарски, История, Ц, стр. 120—121, тук стр. 338.	1 "Аытос „трезвен, непиещ вино“. Той станал Ох-
ридски архиепископ в 1078 г. 5 Вероятно Ласло I (1077—1095). Вж. Л. И. Каждая, Из истории византине
венгерских связей во второй половине XI в., Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae, X, fasc. 1—3,
1962, pp. 163—166. fi Те били от кумацо-пългарски произход. Вж. В. Н. 3 татарски, Нотеклото на Петра
и Асена, водачите на въетанието в 1185 г., СпБАН, XIV (22), стр. 19—24; Ив. Дуччев, Оэрази на двама бъл-
гари от XI в., Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, стр. 747—777.
ПОКАЗАЛЕЦ —INDEX NOMINUM ET RERUM
С n К P A ЕД E H И Я — А В В I? Г V 1 A T I О К Г. S
библ. — библейски
бълг. — български
виз. — византийски
гр. — град
дн. — днес
ез. — езеро
зал. — залив
ими. — император, императорски
креп. — крепост
м. — местност
ыадж. — маджарскп
митол. — митологнчески
нар. — народ
обл. — облает
окр. — окръг
о-в - остров
п-в — полуостров
пл. — племе
прабълг. — прабългарски
Пров. — провинция
р. — река
рим. — римски
с. — село
сел. — селище
слав. — славянскд
трак. — тракийски
христ. — хрисгиянски
наригр. — цариградски
църк. — църковен
южнослав. — южнославянски
Показалецът е съставен по българската азбука. Гръцките и латине ките думи са подредени според
произношението си на съответния език. Цифрите посочват страмщате. Получернита цифра означават,
че на тази страница към думата има обясншпелна бележка.
Аарон магистър и дук 326 328
Аарон комитопул 95 97 118 257 275 277 284 304
Аарон (Аарон-Прусиан) син на Ив. Владислав 88 89
292 304 311 312 ’
Абидос гр. при дн. Бобалякалеси 29 69 216 222
229 246 297 ЗЮ 319
Абу л Севар (Аплесфор) смир па Двин 103 308
309; вж. и Аплисфар
а в а з г и пл. 65
авари нар. 49 66 68 69 70 74 206 207 208 209 210
211 212
Августа креп. 69
а в з о н и (евзони) 167 ; вж. византийца
А в л и креп. 319
Ав лона (Валона) гр. дп. Вльора 54
Аврелиан рим. имп. 74
а г а р я н и 85; вж. араби
Агата дъщеря иа Йэан Хрпсллнй и жена на Сам уил
284
А г а т н й христ. мъченик 62
А г а т и я христ. мъченица 57
А г а т о н и к христ. мъченик 62, 63
А г р и к о л а рим. сановник 60
Ада местно име 328
А д е л ф и Й ариански проповедник 199
АДралест доместик на схолите 144 251
Адриан Да ласин дук на Антиохия 89
Адриан рим. имп. 54
Адриан II рим. папа 72
Адрианопол дн. Одрин, гр. в Изт. Тракия 48 55
100 102 135 136 170 184 185 188 189 193 207 225
227 235 239 253; вж. Одрин
Адрианопол (Дринопол) гр. в Албания 46 50 88
Адриатическо море 45 54
дерикон глоба или данък 31 34 196; срв. аеро-
патикон
а с р о н а т и к о п възнаграждение 31; срв. аерикон
А зарина (Зарина) бълг. велможа 292
Ай л арок астрой село в Правишко (?) 18
А й р е б о л (Хариупол) гр. 169 323
Акакий кесарийски епископ 56
Акарнания обл. 293
А к в и д у к т вж. Кедукт
А к и н д и н син на Ставила, лично име 36
Акиндии христ. мъченик 63
Аконтизма проход 214
а к р и т и граничим войски 183
А к с и о с р., дн. Вардар 282
актпмопи завнеими ссляни 29
А к ш е х и р гр. 228 ; вж. Филомилиок
Алакассвс виз. военачалник 303
албанни 160 191 338
Александрия гр. 64
Александър Велики македонски цар 176 186 325
Александър виз. император 13 140 246 248
Александър К а в а с и л а дук 292 340
Александър Римски христ. мъченик 56 58
Александър христ. мъченик 52
Александър солунски епископ 57
Алексий 1 Комн ии виз. нмп. 6 12 19 23 24 27
29 32 68 190 191 192 194 338
Алексий Муселе друнгарий на корабите 145
251 252
алеман и нар. 337
Алим арабски предводител 299 300
А л у с и а п син па Иван Владислав и внук на Аарон
91 92 97 98 99 ИЗ 292, 304, 305
Алусиан С а м у и л вж. Самуил Алусиан 89, 180, 334
Алфей р. 291
а м а л е к и т с к и н а р о д 118; вж. араби
Ама л фи гр. 17 19
Амон дякоп 48
342
Показалец — Index nominum et гегшп
A n л 3 и а с епископ на Одессе 51
А п а дъщеря на Козна, правнучка на Владислав 36
А п а киевска княгиня 289 297
анаграфевс дэъжност 17 19 27 28
Анании библ. лице 90
А н а п л у с хълм, дн. Арнауткьой 74
Анастас лева стена 205 206 ; вж. Дългата стена
Анастасий I Д и к о р виз. ими. 74 202
Анастасий Л виз. mm. 217
Анастасий Гонги.ч виз. велможа 248
Анастасий осиновсн от Лъв V 230 235
Анастасий христ. мъченик 61 62
Анастасий цари гр. патриарх 76
Анастасия христ. хгьчешша 73
Анатолий паригр. патриарх 73
А на то ли к тема 226, 229
ангария 32 34 196 197
а и г л и ч а н и (ннгли) 30
Андрагаст (Ардагаст) славянски вожд 207
Андрей доместик па сходите 244
Андрей презвитер и девтеревон 37
Андрей христ. апостол 51 54
Андроник анаграфевс 17 19
Андроник протоспатарий 39
Анема син на критския емир 270 272
А н и гр. 311
Ани дъщеря на Йоан Българина 36
А н и к и т лично име 36
Анит и дъщеря па Теодор Арменец Ператик 36
Анкара гр. 213
А ц о вроастий 22
А и т и г о н началник иа сходите 241
антикапискион налед 30 34; срв. канискиоп
а и т и м и т а т и к и о и, а н т и и и т а т о н налог 30,
196; срв. апомнтатнкион; митатикион; митат
Анти м бълг. военачалник 303
Антиох управител на гр. Марцианопол 50
Антиох si я гр. 63 89 116 199 201 213 259 260 282
337
анти пат титла 12 195 196 281 336; срв. дисипат,
хипат
А н т о и и й 11 К а в л е а царигр. патр. 138 243 244
Антонин Пий рим. имп. 50 58
Анхиало гр., дн. Поморие 69 207 216 219 2.'.1
А п е л и а н управител във Филипопол 62
А п и д а н р. (дн. Вризия) 279
апликтон повинност 30 34 196
Аплисфар вж. Абу л Севар
А п о л о и и а д a i р. 215 216
апомитатикион повинност (?) 34; срв. антимнта-
тикпон; митатон
Апсимар 75 215 216; вж. Тиберий 111
а раб и 17 30 65 76 93 118 142 184 214 215 216 220
227 241 242 243 245 248 251 258 299 300; вж. са-
раципи
а р а б и иумерийски 282
а р а б н атафитски 282
Араке р. 103
Аргир виз. вечможа 280
Аргир Италиец магистър 106 309
Ардагаст вж. Адрагаст
Ардамериои гр., дн. с. Ардамери, Солунско 19 24
А р д е я вж. Съботско
арендаторе 24
а р е н и 58 ; вж. също хиподрум
А р с т у з а езеро 291
Ариадна виз. имп. 74, 202
арианска ерсс 63
ариергард 170
Аркадий виз. имп. 55 217
Аркад и спо л гр., д ». Люлеб\'ргас 75 135 169 206
219 227 235 260 261 310
арки 255
Армен и а к тема 152 180 223 224 229 334
Армения 89 91 97 102 152 205 308 322
Армения, Малка обл. 67 68
Армения, Втора пров. 161 217
арменни 139 142 143 150 151 152 175 180 217 239
249 295
Арпад макед. владетел 139
Арсин и кия местно име 33
Арсак арменски дар 239
А р т а б а н арменски цар 239
Архилох древногръцки поет 131
Артавасд виз. военачалник 76
Артемий 217; вж. Анастасий IV
архонт титла 47 196 244 282
Асаи сслджукски военачалник 311 312
асекрит (а с и Крит) длъжност 17 246; срв. г.ро-
тоасекрит
А с и л е о н лично име 138
асирийци нар. 154
Аспракания (/Лхояоаяат) обл. 89, 287
Астий драчки епископ 60
а с т р о н о м и 255
Аталия гр. 159
Атанасий александрийски патриарх 64
Атанасий Атонски основател на манастир 8 9
10 11 23 24
Атанасий Кон до копи свещеник 68
Атанасий монах-житиеписец 8
Атанасий патраски митрополит 68
А т и к а обл., 7 70 278
Атина ip. 76 296
А т и р а гр., дн. Буюкчешмедже 807
А т и р а р. 234
атлети 241
Атон планина 15 24; вж. Света гора
аули български 218 225
а ф р и 258 300 ; вж. араби
Африка 75 242 258
А ф р о я и з в о н гр. 205
Ахав израелски пар 224
А х с л о креп 249
А х с л о Й (дн. Чвмовска) р. 143
А х е я обл. 201 ; вж. Г ьрция
А х и л Лариски епископ 7
Ашот зет на Самуил 278 279 287
Баба Ески (Буртудизус. Булгарогефюрои, Булгаро-
фигон) гр. 140 166
Багдад гр. 142 278 299
бадемови дървета 59
Бакъджицв планина 224
Б а к ъ р к ь о й (Макрикьой) с. в Цариградско 73
Ба.чат и ста планина 284 ; вж. Беласина
Б а л ч и к (Дионисопол) гр. 205
бани 34 42 5] I/O 288
Б а н с к о с. в Струмишко 288
Баня 42; вж. гр. Кюстендил
Баса христ. мъченица 62
Б а я ц началник на виз. имп. конюшни 242
б с з смъ рт п и т с, отред на 30 189
Бела п а л а н к a i р. 43
Бела църква местно име 43
Б е .ч а с и ц а планина 5 78 155 283 284 288
Белград гр. в Югославия 43 6*9 206 209 303
Белград (дн. Берат) гр. в Албания 43 296
Бениамин вж. Вениамин
Беотия обл. 278
Бер (Верея) гр. 23 47 221 280 289
Берат (Белград) гр. в Албания 43 296
Иоказалец — Index nomin ига et renim
343
берзити бълг. слав. пл. 219
Берзития обл. 219
Бсроя (Верея) гр., дн. Ст. Загора 48 58 64 22]
беси трак, племе 52
б и в о л и 30 34 196
Б и н а ч с. в Гнилянско 43
бирници (събирачи иа данъци) 31 32 33 181 304
б нс ери 291
Б и с т р и ц а р. 41
Бито л я (Бу тел и, Обитал) гр. 42 219 286
Б о б а л и к а л е с и с. в Чапаккаленско 69 ; срв. Абидос
Б о б л е н (Б о б о л я и е) дн. Моиолитос Ажрогюта-
му, с. в Кавалско 18 19
Б о и о ш е в о с. в Кюстендилски окръг 42
Богдан войвода 291 298
богом ил ство 92 129 193 199
боздугани 31 196
Бое м~у н д 1 Тареитскн нормански вожд 29
боен ред 85 96 111 112 113 121 165 169 170; вж.
също ариергард, фаланга
Б о с т и торжище 245
Б о и л а местно име 149
Б о й о н креп. 288 ; вж. Бояна
б о р б и спорт 241; вж. единоборство
Б о р н л виз. сановник 340
Борис! Михаил бъль княз 71 13G 137 138 236
237 238
Борис 11 бълг. пар 5 257 2оЯ 259 260 265 274 275
Борис Давид лично име 336
Бористен р., дн. Дпестър 312
Б о с т а н д ж л с. в Цари граде ко 225
Босфор дн, Ксрчански проток между Азовско и
Черно море 67
Босфор (Стеной) проток между Черно и Мра-
морно море 145
Боян вж. Вениамин
Бояна (Бойон) креп., дн. с. в СофиЙско 288
Б р а н и ч е в о (Б р а ни ц a) i р., дн. с. Костолац 43
Брегалница р. 42
Бродариск (Бродсьо поле) местно име 43
Б р у х о с свещеиик 37
Б р io к с е л гр. 73
Б у вал и ца р. 41
Б у к е л а р и е в м а н. 299
Булгарогефюрон (Б у л г а р о ф и г о н) дн. Баба
Ески, креп. 140 165 245
Б у р г а с к и ба и и (Термопол) 144
Б у т е л и гр., дн. Битоля 42 286
Б у т р и н 1 о (Вотронт) гр. 46
Б у т у д и з у с гр., дн. Баба Ески 140 ; вж. също
Булгарогефюрон (Булгарофигон)
Б у ю к к а р а щ и р а н (Дризипара, Месима) с. в Люле-
бургаско 59 69
Б у ю к ч е ш м с д ж с (Атира) 1 р. 176
б ъ л г а р и 7 et passim ; срв. славяно-българи. илири,
мизи, славяни, скити, хуни
България 5 et passim; архиепископия 41 42 43 44
45 46 47 288 291 308 325 333; гема 5 47 90 291
298 302 306 334 335 338 340
Б ъ л г а р с к а м о р а в а р. 43
Вавилон (Багдад) гр. 278 299
В а л в а креп. 209
Валент източнориыски ими. 200 201
В а л е н ти а н брат и съимператор на Валент 201
Валентин христ. мъченик 57
Валерий жрец 62
валове (окони) 155; вж. ровове
Валовища вж- Воловища
Валона (Авлона) гр., дн. Вльора 54
Валцар печенежки вожд 3 12 318
В а л ь о в о гр. 43
Ван езеро 299
ван дали нар. 205
Варвара дъщерята иа Йоан Българина 36
„варварн* 7 79 80 85 <86 93 118 119 120 134 169;
вж. българи; вж. печенеги
Варда кесар 137 138 241
Вар д а патриций 75
Варда Печ стратег 300
Варда син на Кордила 136
Варда син на Лъв Стипиот 242 243
Варда Склир виз. военачалник 154 259 260 261
262 268 272 273 275 276 282 306
Варда Фока доместик на схолите 143 249 276 277
278 289
Вардапий виз. военачалник 228
В ардар (Аксиос) р. 8 9 47 192 282
варив а, нринудителпо изктпуване на 31 34 197
Варна (Одесос, Одесопол) гр. 51 205 213 308
Варна дн. Провалийска, р. 21S
Варненско 38 49 50 51
В а р о ш (Свелигово) с. в Тимошко 43
варяги нар. 17 30 188 196 305 322 334
Василаки виз. военачалник 191 192 193
В а с и л а к и н а куропалатиса : вж. Мария, монахиня
в а с и л с о п а т о р титла 243
В а с и л и д а креп. 292 303; срв. Царедвор
Василий 1 Македонец виз. имп. 72 118 135
137 13s 238 239 240 241 243
Василий И Бьлгароубиец виз. имп. 5 9 14
36 38 -10 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53
54 55 5G 57 58 59 60 61 62 63 64 65 76 77 78 92
93 94 118 154 185 186 187 188 275 276 277 278 279
280 281 282 283 284 285 286 287 288 289 290 291
292 293 294 295 296 297 298 304 334
А и а т о л и к езерски епископ 68
А п о к а п дук 89 175 295 331
Глава одрин ск и първенец 280
К а и и к л и Й 325
Василий
Василий
Василий
Василий
Василий Монах унравител на България 315 324,
срв. Василий, синкел
Василий Парад у навис магистър 89
Василий паракимомен 154 263 264
Василин патриций и каниклий 142, 248
Василий писар 14
Василий Род и й виз. пратеник 151 256; срв. Кон-
стантин Родий
Васи л и й син на презвитер Петър 36
Василий син на имп. Роман 11 257
Василий С и падин стратег 302
Василий синкел 322 324; срв. Василий Монах
Василий Склир патриций 297 29«8
Василий Тарханиот страти 328
Василий 1 царигр. патриарх 272
Василий Ч и р и т о п протопроедър 20
Василиск лично име 202
В а с и л и ц а, славянин, регент на Константин VII
Багренородни 140 141 246 247 248
Василия жена на Иоан Кавада 36
Васпуракад обл. 299 311
В а т а ц и одрински първенец 280
В а тан и роднина на Торник, първенец от Родосто 310
Ватаци, Йоан стратег 110 165 310
ваятели (скулптори) 49
В flag епископство 46
Велбъжд, дн. Кюстендил 42
В е л е м а р н и с печенежки род 313
Велес гр. 42 219
Велизарий виз. военачалник 42 205 206
Велика лавра (Лавра), ман. в Св. гора 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39
344
Показа лец — Index nominum tt rerun
В С ЛИКИ П p С С Л а Б В». 11рсслав
В е л и р у х лччно име 15
В е л юс а с. в Струмишко 34
венети (веисцнанци) 337
Венеция гр. 280
Веннам я н (Бениамин, Боян) бълг. княз 150
В е р е г а в а проход 218
Верея (Бер) гр. 23 47 221 280
Верея тема 23 24
Верея (Б е р о я, Воруй) гр. 221
Верина виз. имп. 202
В е р с и н и к и я креп. 135 227
В е р х о в л а в и й лично име 36
весла за кораби, доставка на 14 197
вес г длъжност и титла 17 161 298 308
вест арх длъжност и титла 21 168 179 180 336
вестпарий длъжност 32; срв. протовестиарнй
вестнарит длъжност 31 196 197
б с т р о в с 308
В и д и и гр. 45 285
Виза гр. 235 236
В и в з н т и о н ip.; вж. Цариград
Византия 5 et passim
В и м и н а ц и у Vi (Браничсво) гр., дн. Костолац 69
виварии ни 14 15
Винен местно име 43
вино 31 34 196 271 304 315
В и и ц и с. в Кумаповско 43
В и ц ч е с. в Скоиско 43
В в р и д зал. 233
В и с и с к (В и с ъ к) местно име 43
в и с о с тъкан 274
Вита л п ан Т р а к и е и виз. оълководец 71
Ви тин и я обл. 52 54 56 62 215 316 326 333
В и ш а т а руски войвода 307
Вишеград (Восоград) креп. 289
Владимир бълг. княз 136
Владимир киевски княз 238 289 297
Владимир новгородски княз 307
Владислав Иван 276; вж. Иван Владислав
власи пар. 25 26 47 275
Влахернн квартал в Цариград 141 146 162 215 231
247 253 254 256 330
Влахерпски залив 230 232 233
В л ь о р а вж. Валона
Воден гр., ди. Едсса в Югозападна Македония 23
45 281 286 290
Воден местно име в Югоизточна Македония 35
в о д и я и к а болеет 95
в о д о е м и 34
водопровод и 200
В о й и и к а с. в Ямболско 224; вж. Маркез и
Волерон тема 16 17 27 28 35 39 124 281 2S6
волове 196
Воловища (Валовища, Демир Хисар, Сидерокаслрон)
местно име 18 19; срв. Валовища
Восоград (Вишеград) 289
В о т р о н т гр., дн. Бутринто 46
Воюса гр. 41 46
Брака май. 225
В р а н я гр. 43
Врат... (?) местно име 43
Врачево ман. 16
Вризия (Линдан) р. 279
Врохот (Върхог, Връхот) пл. 292
В v к а х местно име 33
Вуке л арий тема 153 297
В у к р о н местно име 34
възстаповяване на и мот 127
В ъ л ч а поляна местно име 35
В ъ л ч и in е с. в Ссрско 35
В ъ р б и ш к и про х о т 218 : срв. Берег ава
Върхот (Връхот} пл. 292; вж. Врохот
Гавра бълг. полярин 296
Гаврил- Радомир (Радомир-Роман, Роман-Гаврил)
бълг. цар 276 279 284 285 286 288 292 302
Гаврилово с. в Сливенски окръг 319; срв. Авая
Г а в р и (с) л о п у л регент 141 246 247 248
Г а л а к р и н и ман. 147
Галата квартал в Цариград 145
г а л а т н пл. 85
Г а л а т и с а лично име 14
Галатия обл. 266
Г а л е а г р а (Галиагра) местно име 14 15
Г а л е а й проастий 38
Галин печенежки войн 321
Гангра гр. 213
гвоздей, доставка па 31
Г е и е з и й виз. писател 198
Г е н е з и й метох, май. 33 39
Георги В о й т е х 5 157 198 334 335 336 337 338
Георги Гонициат стратег 288
Георги К а и а д о к и й с к и христ. светия 79
Георги Кедрин виз. хронист 198 199 2(Ю 201
202 203 204 205 2иб 207 208 209 210 211 212 213
214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225
226 227 228 229 230 231 232 233 234 235 236 237
238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248
Георги Маниак виз. военачалник 100 116 117
160 161 297 304 306 307
Георги Монах виз. летописец 39 133 198
Георги Прокат пълководец 301
Георги Стрсувул настойнцк на Петър I 150
235 256 '
Георги Ч е т и р и л е х а презвнтер 37
Георгия (Иверия) дн. Грузия 278
Г сорт и я вдовица на Димитрий Цагаст 13
Герман виз. сановник 340
Германн кв я гр. 220
Германия i р., дн. с. Сапарева баня 42
германии вж. алеманн, немил
сети 111; вж. узи
Г е а старогръцко божество 53
Г и е з а бкбл. лице 90
Гимн стратег 338
Глава бълг. болярин 298
Главентьн местно име 43
Г л а в и н п ц а гр. 41
глад 125 137 150 176 177 253 255 269 391
Г л и керн я хрпег. мъчешша 58
Глинина с. 19
г л о б н 26 223; вж. налози
Г л о м б у ч и ш а местно име 14
Г л ъ б о ч а с. в Битолско 14
Г о л и а т библ, лице 118
Голое креп. 323
Голям окоп вж. Ериесия
Гомат (Орфански) мал. 14 15
гори 317 ; вж. дъбови гори
Горни (Свърлишки) Тимок р. 43
г от и пар. 49 59 199 201 203 205; срв. скити
Гойе Делчев (Нсврокоп) гр. 17
Г радец местно име 43
град и п и 29 34 293
Град и ните местно име 138
градозидане повинност 31 34 196
гр а души а 130
Грамос пл. 41
I рани цц па имоти 14 15 17 18 19 28 35
Григорас виз. велможа 295
Григорий Ксерит съдия 19
Григорий М е с й ы а р лично име 338
Григорий монах и виз. цисател 90 91
Григорий П т е р о т стратег 230 232
Григорий Таронит магистър 278
Грота (Гропка. дн. Псарджик) местно име 43
Показа леи — Index попппшп et rerum
Г p у ж а обл. 43
грузинки (иверийци) нар. 33 65 85 УЗ 289
Грузия (Георгия, Иверия) 89 101 103 278 308 316
324
Г у л н н печенежки вожд 318
Г у н д у й, Г у д у и с стратег 209
г ъ лъ б и 31
Гърцяя 201; вж. Атика, Ахен, Беотия, Елада, Пе-
лопонес (Мерея), Тесалия
Г ю м ю р д ж ина гр. (Комотина) 280 299
Гянпна р. 41
Давид Арианит патриций 282 285 28$ 289 291
Давид бълг. архиепископ 288 290
Давид комитопул 257 275
Давид Несторица бълг. велможа 285
Давид Охридски стратег па Самос 297
Давид син на Лъв Стипиот 242 243
Давид Сол у иски христ. мъченик 59
Давид Ц а г а с т монах 13
Дадас христ. мъченик 58 61
Д а д о й еретик 199
Д а з и й христ. мъченик 53
даждие 31 34; вж. данъци, тегоби
Далмация обл. 209 535
Дамаск гр. 298
Даматрис гр. 316
Д а м о к р а и и я гр. 307
Да м я н Да л ас и н (П р о в а т) виз. военачалник 335
дан 67 68 69 211 217 221 260
Д а н а к с христ. мъченик 51 55
данъци 16 17 20 23 24 25 26 30 31 32 34 35 36
38 39 47 80 195 196 222 223 224 304; вж. също
налози, дан
данъчни области (петитон» 20 21
данъчни описи 17
Д а о н и о н гр. 207
дарения 20 21 22 2$ 29 30 37 39 125 180 181
дарове 203 211 24< 255 258 259
Д в и н вж. Тивион
Дебреще с. в Прилепско 42
Дебър (Лсг’егг»/) jp. 42 288 302
Девелт гр. 238
Дев ня (Д ев и н о) гр. 319
Девол (Селасфор) гр. 41 292 293 335 336 338
Девол (Ступион) 287
Девол р. 289
Л е v р t г г/ 42 ; вж. гр. Дебър
Деврот лично име 14
девтеревон черковен служител 37
Д е к а т е р а гр., дн. Котор (Катаре) 335
демн 192
Д е м и р к а п и я връх 238; вж. Сидера
Д е м и р х и с а р вж. Валовища 18
Деркос гр., дн. Теркос 20
Д е р к о с (Теркос) ез. 216
десятък данък 23 24 25 26
Джерман р. 275
Д и а б а з и с ыестност 234 249
Диакене местно име 319; срв. Девня
Дпасарит гр., дн. Охрид 291
Дивостин с. в Крагуевацко 43
Дндимотикон (Димотика) гр. 77
д и к е о ф и л а к длъжност 32
дикератоексафолон данък 36
Димитрий епископ па Ардамерион 19
Димитри П христ. мъченик 50 51
Димитрий Цагаст лично име 13
Димитрия жена на Йоан Българина, лично име 36
Димитровградско вж. Царибродско
д и м дина данък 34 196 222
Диоген оръженосец 203
Диодор Три кеки епископ 276
Диоклетиан риы. ими. 49 53 59 63
Д и он и с древногръцки бог 54 176
Д и о н и с о п о л гр , дн. Балчик 205
Дирахиум (Драч) гр., ди. Дурес 74 180 279
д и с и в а т титла 17
Дицевг бълг. хан 55
Днепър р. 218
Д н с с т ъ р (Бористен) р. 139 218 312 313
добитък 21 24 25 26 30 31 34 184 185 190 191 196
223 289 312 315 ; вж. също юмици, биволи
Д о б р а н и дъщеря иа Йоан АнилиЙ и Христина 36
Добридол с. във Варвепско, Ломско и Кюстсндил-
ско 38
Добрил местно име 15
Добрица лично и местно име 38
Добровикия село във Валовишко (?) 18 33 39
Добродол местно име 38
Добро мир предводи тел на виста ние в Несебър 191
193
Д о б р о м и р управител на Бер 280 281
До бром вр X р и з бълг. феодал 41
Д о б р о с о и д ман. в Солунско 125 12Я
Добруджа (Малка Скития) обл.
Д о д е к а и е з а о-ви 222 223
Дойраиско езеро 281
Дочка Сътеска гр. 42; срв. Сътеска
доместик п а екскувитите длъжност 153
доместик на схолите длъжност 59 89 143 144
197 244 245 250 251 329
Домети ан кавхан 286 287
Доминик с. в Серско 35
Домнин предградие на Цариград 73
Дои р. 139
Доростол (Дристра) гр. 53 57 58 60 61 67 244
264 274 289
Драги и дъщеря на Иоан Кавада 36
д р а г о в и т и бълг. слав. пл. 125
Драговитите (Драгович) с. в Солунско 14 19
Дратов и тия обл. в Солунско 125
Д р а г о в и щ и ц а р. 14
Драгомъж бълг. болярин 290
Драгшан управител на Воден 281 282
Драма гр. 17 63 239
Драч (Епидзмн, Дирахиум) дн. Дурес 60 74 188 200
279 284 290 295 299 *02" 3.38 339 “
дрех и виз. 275; срв. одежди
Дризипара гр., дп. с. Буюккараширан59; срв. Ме-
сика
Дркн (Дропули) р. 46 291
Др иной о л (Адрианопол) ip. в Албания 46, 295
Д р и и и я обл. 206
Дристра (Дръстър, Доростол) дн. Силистра 45 67
183 244 265
Д р о в и н а съпруга на Зермес 14
Дропули вж. Дрнн
дронов кораб 145 151 252
друнгарий н а в и г л а т а длъжност 198 325
друнгарийнафлотата (на корабите) длъжност
139 143 144 145 244 249 250 251 263
Дръстър (Дристра) вж. гр. Силистра
дук длъжност и титла 29 31 32 33 34 89 116 186 197
278 298 326 337 340
Д у к л я обл. 288 301; срв. Зета
Дукум бъл. хан 55
дулевти зависимо население 26
д у л о в а р и ц и зависимо население 37 38; срв. парици ;
парицк-дулсвти
44 Грьики изиори за бьлгарската история, т. VI
346
Показалец — Index пот mum et rerum
Ду пав (Истър) р. 8 46 49 67 69 81 84 111 117 119
127 136 139 153 154 166 170 174 179 194 200 208
•210 215 244 248 268
Д у р е с вж. Драч
дъбови дървета и гори (дъбрави) 18 35 81 175
275 317
Дългата (Апастасвевата) стена 69 206 207 211 217
д ъ р в е н материал, задължение за сечене и свли-
чане на 31 34 197
дървепо масло (зехтин) 197
д ъ р ж а в и а у р е д б а 81
дъ с к и, задължение за бичене на 31
Е в а г р и й виз. писател 66 68
Е в б е я о-в 67 70
Е в д о к и я виз. имп., съпруга на Аркадий 55
Евдокия виз. имп., съпруга иа Константин X и на
Роман Диоген 339
Ев л ом он манастир и местно име 65 140 152 180
219 256
Е в з а п с л (Овче поле) обл. 315
е в з о и и вид войска 263
Е в з о и и вж. Мачуково
евнуси (скопни) 167 171 218 285 323
Ев и рения сестра на имп. Константин IX 100 101
108
евреи 57 115
Еврос (Xсброс) р. 276: вж. Марина
Евсевий Никомидийски епископ 63
Евстатий антиохийски епископ 63 199
Евстатий Аргир патриций и друпгарий на флота
139 140 144 244 245
Евстатий Вой л а протоспатарий и хипат 88
Евстатий Дафн о мил патриций 280 291 293 294
295
Евстатий Мале ин магистър 277
Евстатий царигр. натр. 296
Евстратий царигр. патр. 68
Евтимий игумен на май. Св. Андрей Перистер-
ски 13
Е в т и м и й монах 314
Е в т и м и й спатарий, техник 221 222
Е в т и м и Й царигр. натр. 74
Евтолпий комес 62
Евхайта гр. 79 223 274
Е в х а н и я (Теодоропол, дн. Зафараболу) гр. 273
ев хит и, евхитска ерес 92 129, Ё-9 ; вж. сыцо
масалианство
Египет 115 258
Е д е с а вж. гр. Воден
Е д е с а I р. в Кападокия 88 89
единоборство 50 51 57 272; вж. борбп
с д н о д р ъ в к и 175 269 331: вж. лодки
Езеро обл. 68
езерни бълг. слав, племе 68 69
Екатерина (Катерина) виз. ими-, дъщеря на Иван
Владислав, съпруга па Исак Комнин 113 114 115 122
127 326 330 331
Екзартиз, квартал в Цари рад 303
е к с и с о т длъжност 31 32
ек сну вити виз. имп. гвардия 52 74 143 153 249
252
е к с к у с и я 22 37 38 39
Ела да обл. 67 70 131 142 144 201 233 251 257 276
303 331; вж. Гърция
елатикон възнагражделие 36
Е л б а с а н гр. 45
Елевтер нариградски импер. дворец 32
Елевтсрий христ. мъченик 54
Е л е м а г бълг. болярин 296
Елена дъщеря на Йоан Анилий 36
Елена сестра на имп. Константин IX 100 108
Елена вж. Екатерина
еяени 30 200
Е л с р и х бълг. владетел 219; вж. Техсриг
Е л е ф а и т и н с к а кула 318
Елисавета лично име 36
Елпидий патриций 69
Е м и л и а н христ. мъченик 60
Е и о т и я кр., дн. с. Нъте (Нотия) 287 ; вж. Нотия
ентусиаст и еретици 199
е п а р х длъжност 74 200
с п и б о л с 27 28
Е п и д а м н (Драч, Дирахиум) гр., дп Дурес 188 191
епидемв и S3 176 ; срв. чума
е п и л е п с и я 95 160
Епиметей митолог. лице 164
Е п и р обл, 46 69 303 304
е пир и и 25 26 32 33 34 39 195 196 197
епвриптарий 247
е п о п т длъжност 195
Ервевий Франкопул (Herve) 319 320
еретики 128 129 130 131 132 ; срв. богом илство, ев-
хитска ерес, масалианство
Е р з е р у м гр. 217 ; вж. Геодосиопол
Ери о н селище 208
Е р к е с и я (Голям окоп) вал 216 238 259
Е р у с а л и м гр. 83
Е с к и п о л о с с. в Лозснградско 56 276 ; вж. Скопел
(Скопелос)
Ескус гр., дн. с. Гиген 199
етериарх вж. хетериарх
е т и о п ц и 167
е т н а р х длъжност 322
Е толи я обл. 279
Ефес гр. 301
Ефрат р. 84 124 127 176
ечемик, принудително изкупуване на 31 34 197
желязо доставка на 31
жег.язо калено 262
ж с р а в и 31
Ж е р в е п и, с. в Костурско 41
жертвоприношение 58 132
ж и в о п и с 237 238
Животворип извори вж. Изворите
Ж и д о м и с т местно име 35
ж и р а ф и 324
жито 269 289 304
жито изкупмване на 31 34 197; търгозия
182 183
ж р е б ц и 30; вж. коне
ж ъ л т и и и вж. номизми
със 181
3 а г о р а обл. в Тракия 216 238 285
Загория обл. в Македония 2S5
з а й ц и 30
заложи иди 139 142 147 148 153 166 247 248 253
254
3 а о д р и я гр. 41
заплати н а в о й н и ц и 222 223 224 291
3 а р и ц а (Азарица) бълг. велможа 292
засади 185 251 254 261 277 278 289
заточение 217 236 242
3 а у ц а василеопатор 243
3 а ф а р о б о л у гр. 273; вж. Евхания (Теодоропол)
Захарий монах 298
Захарий син на Йоан Анилий 36
Звонки с. в Трънско 42
Зевал тия тема 35
зевгарион 34
Зевс древногр. бог 53
3 е й т у н (Ламия) гр. 296
земетресения 55 87 130 178 179 200 205 217 305
Показалеи — Index nomimim et rerum
347
Зенон виз. имя. 202
Зенон христ. мъченик 63
3 е р м е с лично име 14
Зета (Дук ля) обл. 287 324; срв. Ду кг я
з е х т и н вж. дървено масло
Зигос пл. 170; вж. Ст. планина
3 и н х и я обл. 218
Златни Bpaia (в Цариград) 141
злато 10 Ц 155 207 217 248 274 291 301 303
з л а т о т ъ к а н и д р с х и 291
3 л е т о в о обл. и с. в Кратовско 42
з и а ц и (отличия) български царски 265 274 ; вж. ко-
рона, обувки, тиара
знали (отличия) императорски виз. 267 277 278
з о с т и титла 279 295
3 о т и к христ. мъченик 62
Зоя Карбонопсина, виз. имп., съпруч а на Лъв VI
138 141 142 245 247 248
Зоя виз. имп., съпруга на Роман Аргир Михаил IV
и Константин IX 293 323 325
Зулака жена на Козма 36
Иван бълг. княз, син на цар Симеон 150 152 257
Иван Владимир зетски владетел 287 2X8 292 324
Иван Владислав бъл. пар 88 89 91 97 113 118
271 279 284 286 287 289 290 295 296 311 326; вж.
Владислав Иван
Ивац бьлг. болярин 288 292 293 294 295
иверийци 33 85; вж. грузинни
И в е р и с а ман. в Цариград 38
Иверия 89 101 278; вж. Георгия
И в и р о и (И в е р о и) ман. в Света гора 12 33 37 38
39
Игнатий цариградски патриарх 135 138
и д и к длъжност 32 197
и д о л о п о к л о н с т в о 48 41) 52 36 58 60 61 62 63;
вж. също жертвоприношение
Изворите (Животворив изворв) квартал в Цари-
град 145 252
измерване земя 28 29
И з м и р (Никомидия) 63 326
И з и и к вж. Никея
изтезания 48 49 50 54 55 56 57 58 59 60 61 62
63 64 75 135
и к а на т и виз. ими. гвардия 249
и к и а ц и длъжност 194
и к и с т и к длъжност 32 197
И к м о р руски велможа 270
и к о м о д и о и (икомодий) 31 34 196
И к о н и я гр., дн. Коня 325
и л и рий ди (и л и р и) 73 183 203
И л н р и я обл. 54 69 160 175 202 203 299
И л и с о с (Леш) креп., дп. гр. Лежа 291
Илица управител на Мъглен 287
И м б р о с о-в 246
и игл и вж. англичани
и н д и (и н д у с и) пар. 176
Индия 117 206 274
и п а т вж. хипат
ипертим титла 28
Ипсала (Кипсела) гр. 165
Ирак 311
Ираклий брат на Апсимар 216
Ираклий виз. имп. 61, 64 75 211 212
11 р н п а вж. Мария-Ирина
Ирина виз. ими. 53 59 76 134 220 221
Ирина пленница от Лариса 284 302
Ирина кесариса, виз. имп. 118 290
Ирина съпруга на Теяериг 220
Ирина христ. мъченица 57
Ирино пол гр., дн. Ст. Загора 221
Исай библ, пророк 84
Исак 1 Комнин виз. имп. 88 8992 111 112113 114
115 116 117 118 119 120 121 122 124 125 126 127
174 175 180 198 326 327 328 329 330 331
Исак Комнин брат на Алекси I Комнин 337
Исак Орфанотрофът 304
Исаки» монах 201 202
И с а р д ж и к вж. Грота
И с т р а а л а н га местно име 43 ; вж. Сталак (Сталач)
Истър (Дунав) р. 67 111 122 166 171 175 179 185
194 200 208 210
И х т и м а н гр. 276; вж. Стопонион (Щипоне)
Италия 160 191 241 258 304 337 338
и ч и р г у б у л и а с титла 55
Иерисо гр. 10 12 14 15 17 34 38 39
Йерусали м вж. Е р у с а л и м
Йоан лично име 36
Йоан 1 Цимисхий виз. имп. 153 259 260 261 262
263 264 275 298
Йоан А и н бълг. охридски архиепископ 340
Йоан Алакасевс патриций 261
Йоан Ан и л и й сип на Никола Зо
Йоан Асвест асикрит 17
Йоан астроном 255
Йоан Богослов библ, личност 60
Йоан Бъл гари и а обущар, син на Никола 36
Иоан Ватаци стратег 110
Йоан Ватаци, виз. велможа ЗЮ 311
Йоан Вогас патриций 141 248 249 250
Йоан Вриений виз. военачалник 188 189 190 191
Йоан Грапсон виз. военачалник 143 144 249
Йоан Дебърски бълг. патриарх 41 288 291 300
340
Йоан Дермокаит стратег 300
Йоан Дука ссвастократор 23
Й о а н Д у к а хетериарх 250
Йоан Д у к и ц а катепаи 89
Йоан Екзарх старобълг. писагел 265
Йоан Ел ада магистър 247
Йоан Звездица лично име 37
Йоан Златоуст патриарх и църк. писатсл 63
Йоан Ивер и йс к и монах 36
Йоан Кавада лично име 36
Й о а и И Кападокиец царигр. патриарх 74
Йоан Катафлор императорски нотарий 17
Йоан Комнин брат на имп. Исак Комнин 89 113
о 326
Йоан Ксифилин царигр. патриарх 333
Й о а н К у р к у а магистър 269 270
Йоан К у И о м и т бирник 304
Йоан Л е с т в и ч и и к виз. писател 88
Йоан логотет 325
Йоан Мавропус, евхайтийски митрополит и виз.
книжовник 79 80 81 82 83 84 85 86 87 117
Йоан магистър 141
Йоан М а н а с т и ри от Ив ер и й с к и дук 89
Йоан мистик и парадицаст 147 149 150
Йоан монах 13
Йоан Нови Тракийски християнски светия 77 78
Йоан Орфанотроф 301 310
Йоан охридски архиепископ; вж. Йоац Дебърски,
Йоан Айн
Йоан П о с т н и к, царигр. патриарх 49
Йоан презвитер 15
Йоан препозит 299
Йоан проедър 21 30
Йоан Радин патриций 142 248
Йоан ректор 145 147 152 247 248 251 252 253 257
Й о а н УШ рим. папа 72
Йоан С к и л и ц а виз. военачалник и хронист 6 81 93
198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209
348
Показалец — Index nomininn et rerum
210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221
222 223 224 225 226 227 228 229 230 231 232 233
234 235 236 237 238 239 240 241 242 243 244 245
246 247 248
Йоан солунски митрополит 27
Йоан спатарокандидат и асикрит 39
Йоан Стог и к а екзарх 37
Йоан Торник монах и синкел 38 39
Йоан Философ патриций 323
Йоан О/о.'ы»'»»/? <5	о	патриций 283 290
Й о а н	о XuzSos) лично име 138
Йоан X е к с а б у л и й патриций 236
Йоан Хрисилий управител на Драч 279 280 284
йоан Цагаст лично име 13
Й о а н I Ц и м и с х и й виз. имп. 66
Йоаникий монах 10 II
Й о а н о п о л гр. 266 ; вж. Преслав
Иосиф Паракнмомен 27э
К а б а л и н вж. Константин V Копроним
Кавала (Хризопол) гр. 36 63 214 239
К а в а л с к о 18
К а в к а з 61 67 68
кавхан (канкан) титла 141 145 286 287 303 335
Кавханада местно име 19
к а д а с т р о в и описи 28 29
Кадъкьой вж. Малък Преславец
Кадъкьой (Хризопал) предградие на Цариград 309
К а л а б а к а (Стач, Каламбаки) гр. 17
Калабрия обл. 67 242 253
К а л е е р и местно име 2S8 ; вж. Термина
Кал и дъщерята на Йоан Българина 36
К а л и н и к ман. 17
К а л п н и к царигр. патриарх 64 215
К а л о к и р пратеник 150 151 259 260 264
Калона патриций 37
Камена проастий 34
к а м е п о м е т а т е л н и (к а м е н о м с т н и) м а ш и н и,
каменохвьргачки 104 108 141 163 231 247
269; вж. метателни машини ; обсадки чашини
К а м п о н предградие на Царги рад 73
к а и и к л и й длъжност 142 248 325
Канина гр. 41
каннски о к 80 31; срв. аптикапискион
ка нов икон 16 47
Ка падок ия обл. 57 74 79 88 242 243 277 331
Капансй митологичен герой 117
Караман печенежки пачалник 316
Кардам бълг. хан 221
Кардия креп. 286
К а р к а р местно име 322
Карл Велики франкски владетел 71
К а р и о б а т гр. 224 319
Карнобатски хпеарлък 224; вж Маркер
К а р н о б а т с к о 224 323
Карп христ мъченик 58
Карпа тържище 62
Карпани местно име 18
К а р т а г е н гр. 213
К а с а п д р а (Падене) гр. и н-в 16 38
Касандър македонски военачалник 16
Кастория гр. вж. Костур
Катака л он доместик на схолите 245
Катакалон Кекавмен вест 307 308 311 319 320
321 327 328
К а т а к и л а стратег 230 233 234
Катал и м печенежки началник 316
Катаро (Декатера) гр., дн. Котор 335
Катасирти с. в Цариградско 144 250 251 322
катенан титла и длъжност 29 31 33 34 89 183 197
291 304
катепанат военноадминистр. единица 29
К а т е р и н и гр. 46
ка гъри 30 34 196
Каца м унт страте! 328
к в а д и пл. 200
квестор длъжност 139 244
К в и н т и л и а н христ. мъченик 58
Кеген иредводител на печенеги 117 119 122 123
312 313 314 315 317 320 322 323
К е к а в м с н срв. Катакалон Кекавмен
Кекавмен автор на Strategicon 284
Кедрин вж. Георги Кедрин
к е л т и 93; вж. франки
К е п о ф р у р и о н сел., дн. Синекли 74
кеигинарий мярка 191 217 224 291 301
к е р а т и й монета 209 222 223
Керченски проток (Босфор) 67
кесар титла 137 138 211
кесариса титла 118
Кесария гр. в Палестина 56
К и вер и отека тема 246 296
К и д у к г (Дквидукт) местно име 233
К и с в гр. 259
К и е в с к а Р у с 5
К и л и к и я обл, 259
К и л и н д и р гр. 281; вж. Колндрос
К и л т е р г еченежки вожд 312
к и м б а л и музыкален инструмент 261 323
К и м в а Лои г местно име 283
К и п с е л а гр., дн. Писала 165
К п п ъ р о-в 220
Кирона й к а обл. 298
К и р и а к царигр. натр. 74
К и р и а к и дъщеря на Йоан Кавада 36
К и р и л йерусалимски епископ 56
К и с т р п н в т арабски военачалник 282
к и т о н и т длъжност 303
К и ч с в о гр. 41
йгЛалмокху w) (изоставсва земя) 20
К л е а р х епарх 200
К л и д и о н (К л ю ч) клисура 186 283 284
К л и с н и с арменски княз 239
клирик 256
к л и р и ц и зависимо население 41 42 43 44 45 46 47
к л о п к и 278; вж. засади
Ключ (Клпдкон) клисура и с. 155 185 186
283 284 285
ковачи 63
К о ж а н и гр. 289
К о ж у х (Пу зухия) планина 23
к о з и” 30 34 196
Козм а виз. торговец 138
Козла син на Аникпт, внук на Владислав 36
Козла Ц и н ц у л у к монах 306
К о з ъ л гр. 46
Козяк I р. и обл. 42
колесниц и 169 189 274
коли 50 167 177 181 318
К о л и д р о с гр. дн. Килиндир 281
Кодовое ман. 38
Колона гр. 41
колони зависимы ссляни 34
колони мраморнн 17
Коло н и я гр. 295
К о м е н т и о л патриций и стратег 69 207 209
комес 58 62 74
комес на е к ск v в и т с к ат а с х о л а длъжност
74 228
к о м и т 136 257 275
ко и итоп у ли 257 275
к о м о д р о м и к и о и (комодромий) възнаграждение 31
34 196
Коми л местно име 43
Показалец Index nominura et re rum
349
л о м хани 335 ; вж. кавхани
К о н д о с т е ф ан 277; вж. Стефан, доместик на зап. сходи
коне 30 134 196 221 262; вж. жребии
коне пощенски 193 196
К о н е ц а гр., дн. Конче, с. в Струшипко 42
конн и ц а 268
Констанс II виз. имп. 61 213
К о н с т а п т и а н а Дафне (дн. Оленина) гр. 268
Константин вж. Симватий
Константин 1 Велики рим. ими. 49 63 82 199
276 340
Константин II изт. рим, и мп. 63
Константин IV Погон ат виз. нздь 61 213 214
Константин V Копроним (Кабалин) виз. ими.
52 53 76 217 218 219
Константин Лакании сии ня Роман Лакапин
151 256 272
Константин VI виз. имп. 134 220 221
Константин VII Багренород ни виз. ими. 37
38 141 142 151 216 256 258
Константин VIII виз. имп. 14 37 76 102 154 298
325
Константин IX Мономах виз. имп. 80 89 92 102
103 104 116 117 122 160 161 306 308 309 313 316
317 321 322 324 325
Константин X Дука виз. ими. 89 92 124 115 118
159 175 176 177 178 179 1.43 331 332 339 340
Константин Адровалан патриций 316
Константин Арианит магистър 168 315 317
319 321 322
Константин Бодин зетски княз 115 157 335
Константин Гонг ил партиций 248 250
Константин Диоген стратег 286 289 296 297
298 2. 9
Константин Дука виз. велможа 250 340
Константин Кефала виз. дворцов първосвеще-
ник 143
Константин Липе патриций 143 249
Константин Л и х у д царигр. патриарх 88 89 106
111 309 310 333
Константин М а н а с и ft виз. летописец 36
Константин патриций, баща на логотет Тома 241
Констант и и патриций, управител на Солун 305
Константин патриций, баша на Истър 11атриций 59
Константин препозит 168
Константин 11 терот стратег 300
Константин Родий имп. пратеник 256; срв. Ва-
силий Родий
Константин син на имп. Роман II 257
Константин син на Малелиа 143
Константин сип на Бойла трапезнт 149
Константин весгиарх и логариаст 21 22
Константин Склир патриций 262
Константин Теодоракан проедьр 189
Константин Токсара лично име 138
Константин II царигр. патр. 218 333
Коне тан тина к и квестор 244
Констанций креп. 292
Констанция гр„ дн. Кюстенджа 268
к о н с у л и 17 58; вж. антипат, дисипаг, хипат
Конче (Конеца) с. в Струмшпко 42
коппеносци 31 34 51 64 127 157 197
копия 254
Копринищра (Пронина) креп. 292
кор а би 10 14 74 134 136 177 216 219 223 231 232
249 250 251 263 267 307 308 331; вж. съгцо дромони,
еднодрьвки, хеландми
кор а б и, въоръжаване на 31 196 197
к о р а б и, данък за 36
корабопритежатели 223
корабостроителство, задъчжение за 31
Корд и ла виз. военачалник 136
К о р е ш ч а (Курсстон) покрайцина в Косгурско 41
Коринт гр. 67 278
К о р и н т с к и п р о в л а к 278 279
Корон (а) гр. 68
корона дарска, бълг. 155 274 291
корона патриаршсска 247; вж. епириптарвй
коронясванс на цар Симеон 247
Корфу о-в 299
Корча гр. в Албания 41
коси земеделско сечиво 317
Кос ы и д и о н квартал и ман. 147 230 254; вж. Пав-
линова мсстност
Косово поле 336
костенурки обсадив машини 231
Което л а ц (Вимиианциум, Браничево) гр- 43 69
Костур (Кастория) гр. 41 275 289 295 335 336
Котиейон местно име 242
Котор (Декатера, Катаро) гр. 335
к о ш а р и 24 25 26
ко тар шина данък 26
к р а в и 196
Кравица планина 26
Кракра Псрнишки бьлг. болярин 283 289 290
Красив и дъбове местно име 275
К р а т о в с к о 42
Крив а р. 42
Крива (Криворечна) и главка гр. 42
Крим п -в 289
крина мярка 304
К р и н и т стратилат 13?
Кристи и Роберт, виз. наемся пълководец 180 334
Крит о-в 68 138 144 251 270 333
К р и т а г о ц бълг. хал (Омуртаг) 240
Кронос божество 53
Крум бълг. хан 48 55 76 135 136 223 224 225 226
227 228 229 239
К р у ш ев о гр. 219
К с и р ипертнм 28
К с и р о л о ф, арка на 255
К у б а ц (Куфа) гр. 218
к у б и к у л арий длъжност 246
К у в с р прабългарски вожд 214
Кузан маджарски военачалник 139
Кузинов м а и а с т и р 325
куда войнишко каре 112
к у л п и и г и пл. 17 30 196
кумани пл. 24 25 26 193 339 340
К у м а н о в о 43
куратория импер. понечнтелство 222
Курдистан сбл. 312
Курестон вж. Корешча
к у р о п а л а г длъжност и титла 76 89 138 19.S 206
к уро п ал атиса титла 36
Куртикий Арменецът виз. военачалник 244
Кутариани село в Правишко (?) 19
К у р т и к виз. военачалник 139
К у р у п а критски емир 270 272
Куфа (Кубац) р. 218
Куфа л вица местно име 283; вж. Ключ
к у ч е т а, ловджнйски и овчарски 30 196
к (ъ) м е т тит?а 275
къпални 18
Кюстенджа гр. 268; вж. Констанция
К ю с т е н д и л (Баня, Вслбъжд) гр. 38 42 43 275
Лавра вж. Велика лавра
Лазар монах 90
Лазар, Я ни ректор 140
Лазарево с. в Карнобатско
Л а з а р и ц а бълг. велможа 292; вж. Зарица (Азарица)
Л а з и к а прев., дн. Лазисган 61 205
Лакедемония гр. в Пелопонес 68
350
Показаяец — index nominum et reram
лакът мярка 218
Ламия вж. Зейтун
ламветиани еретици 199
Л а мп и гр. 333
Л а и псак гр. 229
лангобард и нар. 116 220 337 ; вж. норманн
Лангобардия (Ломбардия) обл. 242 243
Лао ди не л гр. 213
Лариса гр. 7 20 29 276 278 284
Л а с 1 о I унг. крал 340
лебеди 30
Л е в к а т а нос 215
Левки й еретически проповедник 71 72
Лека павликянин от Пловдив 191 193 194 339 340
Лемнос о-в 297
лен индийски 274
лен лринудително изкупуване на 41
Леоптария проастий 39
Леонтий виз. имп. 75
Леонтий ман. 38
Лерин гр. 41 289
Лесбос о-в 76 229
Лескова^ гр. 43
Леш гр., дн. Лежа 45 291 ; вж. Плисос
Л и б с р и й римски папа 64
л ива ди 14
Ливисдия проастий 33
Лией единоборец 50 51
Л и к а н и т стратег 328
Лика о ни я обл. 223
Ликосхизма р. 19
Л и м н и храм 35
Л и п е н и о н (Л и п е н и й) гр, 44 290; вж. Лнплян
Л и п л я н (Улпиана) вж. Липенион
Л ито сорт и я облает 219
литър мярка 182 191 221 304
лихварство 223
Л и х к и д а гр., дн. Охрид 291
Л и х у Д протонотарий 325
Л и х у д вж. Константин Лихуд
Л и ц и н и й рим. имп. 48 49
Ловеч гр. 174 317 329
л о в у в а н е 30 140
логариаст длъжност 21 32 197
логотет длъжност 220 241 325
логотет военен 32 194 197
логотет на дрома (лромоса) длъжност 21 30 33 122
180 184 325
логотет фискален (финансов), длъжност 32 194
197 224
лодки 212 271; вж. еднодръвки; срв. кораб и
л оз я 14 15 29 168 308
Л о м б а р д в я вж. Лангобардки
Л о м гр. 38
Л о н г и б а р д о п у л нормандски вожд 335 337
Л о я г о и креп. 289
Луковица местно име 42
Луковица с. в Осоговисто 42
Л у к о в о с. в Кратовско 42 43
Л у к о в о местно име 43
Л у к о в с к а река 43
Лъв I (Стари) виз имп. 52 73 202
Лъв П1 Исавър виз. имп. 36 76 216 217
Лъв IV Хазарски виз. имп. 220 245
Лъв V Арменец виз. ими. 55 75 135 137 226 228
229 233 239
Лъв VI Философ виз. император 13 138 139 140
243 248
Лъв А н т я о х и й с к и стратег 329
Лъв Аргир виз. военачалник 143 144 145 249
251 252
ъ в бълг. архиепископ 300 308 325
Лъв Го мост хетеряарх 137
Лъв Диаванит виз. велможа 340
Лъв дисипат 17
Лъв Катака л он доместик 140
Лъв КеФала проедър, виз. военачалник 20 21 22
23 29 30
Лъв Мелисип дук и магистър 275 276
Лъв Моролеон патриций 146 251 253
Лъв патриций и антипат 12
Лъв протовестпарий 263
Лъв Склир стратег 67 68
Лъв Стипиот виз. военачалник 241 242 243
Льв Стравоспондил синкел 325
Лъв стратег на тема Армениак 223
Лъв стратег на източните войски 227
Лъв Торник патриций 79 81 85 86 87 99 100 НТ
161 162 163 164 165 166 167 168 308 309 310 31I
Лъв Триполит (Аталисц) виз. ренегат 245 246
Лъв Фока виз. военачалник 8 143 144 249 250
Лъв X а л к о т у в стратег 3 >0
Лъв X и р о с ф а к т магистър 140 244 245
Лъджа кьой вж. Траянопол
Лю ле Бургас вж. Аркадиопол
Л я с к о в е ц мество име 43
Маврикий виз. ими. 49 67 69 206 207 208 209-
210 211
Мавритании (м а в р у з и) нар. 205
М а в р о к а т а к а л о н стратег 328
магарета 30 34 196 235 236 307
магистър титла 8 89 106 141 143 168 217 227 247
249 260 261 262 269 274 275 277 278 279 290 292
306 321
маджари (унгарци) нар. 8 121 136 139 140 153 174
244 255 259 260 261 284 302 329; вж. също угри,
савромати, турки
М а и т а с местно име 317
Македония обл. 5 8 9 12 13 14 15 16 56 58 201
257 276 294 301
Македония (ди. Изт. Тракия) 4«8 49 67 68 69 100’
102 106 135 136 139 147 165 168 170 178 185 188
195 239 242 243 253 256 300 315 322 325 327 32Я
332 338
М а к р и е в о с. в Струмишко 283 285
Макрикьой вж. с. Бакъркьой
Максенций зап. римски ими. 49
Макси м христ. мъченик 58
Максим И з п о в е д н и к 61 62
Мак сими ан Херкулий рим. ими. 49 50 51
52 53 56 57 58 61 62
Мала Азия 100 124 217
М а л а к и н протоспатарий 280
М а л а м и р бълг. хан 136
М а л е ос планина 67
Малсшево обл. 42
М а л ъ к Преслав (Преславец) гр., дн. с. в Силпстр..
окр. (бивше Кадъкьой) 280
М а н 1 а н а цариградски имп. двореп 32
Манганов манастир 325
М а н г л а в а местно име 145
м а и д а т о р длъжност 136
мандатор на др ом а длъжност 32 34 197
Манес основател на манихейството 129
манихейство ерес 129 223 259 260; в ж. навли-
кянство
Мантмнейски манастир 299
М а н у и л друнгарий на виглата 325
М а н у и л Ивац виз. военачалник 303 306
Ману ил син на имп. Исак Комнин 115
М а н у и л (Емануил) одрински епископ 55 240
М а н у и л ман. 298
М а н ц и к е р т креп. 339
Пока залец — Index nominum et rerum
351
M a p г у с гр. 43
Мариан виз. велможа 138
Мариан стратег 335 336
Мариан Врана виз. военачалник 310 311
Мари н епарх 74
М а р и ц а (Еврее) р. 16 77 200 276
Мари я-И р и н а бълг. царица 151 152 256
Мария бълг. царица, сълр. на Ив. Владислав 291
292 295 296
Мария дъщеря на Исак Комнин 113 330
Мария първата съпруга па Иоан Цимисхий 260
Мария дъщеря на йоан Българина 36
Мария майка на ими. Михаил V 301
Мария монахиня 13
Мария монахиня, куропалатиса Василакина 36
Ма р к е л и креп. 224 227
М а р к и а и виз. ими. 73
Мар мара Ерегли вж. Хераклея
Марта съпруга на Станила 36
Мартириум храм 73
Марул виз. велможа 143
М а р ц и а н о п о л гр., дн. с. Река Девня, Варненско
49 50 56
масалианство ерес 92 129 130 131 132 199 201
ластило 30
М а т е и ц а тъет на Богдан 291
Матрона христ. мъчсница 57
М а ч у к о в о (М а ц у к и о н) с. в Кукушко 281 285
М е а н д ъ р р. 138 ”
мед 315
м е д и м н а мярка 182
м е д о в и н а питие 132 315
Мезолиына проастий край Солун 21 22
Меланон ман. 16
Me лас р. 234
М е л е т и й антиохийски патриарх 199
М е л и н ч а п а проастий 33
М е л и т и н а гр. 161 217 299
М е л и т и н а христ. мъченица 50
Мсл тон бълг. болярин 287
Мел и я виз. военачалник 143 219
Мелник гр. 285
Мелция проастий 39
м е л н и ц и (воденици) 14 26
М ем нон христ. мъченик 62
Менандър виз. писател 66
иерарх длъжност 197
мерки 182
Месанакта (Дипотамос) креп. 299
.м е с а п л и к т о н повинност 30 196
Месемврия (Несебър) гр. 143 151 191 193 227
249 256
М е с и н а гр., дн. Буюккаращиран 69 ; срв. Дризипара
М е с и н к а л е с и край Гюмюрджина ; вж. Мосинопол
месо, доставка и иринудително изкупуване на 31 196
Месопотамия обл. 89 202 299
Места р. 17
метал, доставка на 31 34; вж. също желязо
м е т а т е л и и машини 231 ; вж. обсадни машини
ы е т е о р и 202
М е т о д и й, живописец 237
Метон гр. 68
мето с и 10 16 17 33 34
мехове 175 271 286 331
Мидас фригийски цар 224
ми дени ч е р у п к и 31
мидийски огън 282
Мидия 1р. 218
мизи 85 160; вж. българи; вж. печенеги 111 115
Мнзия обл. 5 6 58 60 67 74 200 201 209 299 312
313 314 315 316 317
Ми де тий монах 90
м и л я мярка 205 218
м и л и а р и с и й монета 209
М и м а н т пл. 201
м и н и к титла 145 251
М и р е л е й ман. 113 330
М и р и о ф и т о н (Миртинон) гр. 179
м и р м и д о н ц и 178 ; вж. българи
М н р м п к и я мест по име 33
Мирослава бълг княгиня 279 287
|А1ирт инон вж. Мириофитон
М и с т и я гр. 266
митари 181
м и т а т о н повинност 16 30 34 196 ; срв. антимитати-
кион; апомитатикион
Михаил 136; вж. хан Маламир
М и х а и л (Борис) бълг. княз 141 142 150
М и х а и л бълг. княз, син на пар Симеон 255 256
Михаил I Рангаве виз. имп. 68 76 135 225 226
227
Михаил II Аморийски виз. имп. 75 133 135 137
228 229 230 231 232 233
Михаил Ш виз. имп. 137 138 236 237 238
Михаил IV II а ф л а г о н виз. имп. 39 94 95 97 116
160 301 305 325
Михаил V К а л а ф а т виз. имп. 92 99 160 170 301 325
Михаил VI виз. имп. 326
М и хайл VII Д v к а виз. имп. 16 92 118 159 170 189
194 299 334
Михаил А к о л у т дръстърскп виз. управител 313
314 315 322 323 324
Михаил Аморийски (Балба) виз. военачалник 228
Михаил А р и а н и т виз. военачалник 285
М и х а и л А т а л и ат виз. писател 159 160 161 162
163 161 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174
175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186
187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198
Михаил Вотаниат виз. велможа 186
Михаил Д е в о л с к и епископ и виз. писател 6 198
М и х а и л Дермокаит подстрагег 302
Михаил Д о к и а н вестарх, патриций 168 322
Михаил зетски княз 324 335
Михаил Керуларий царигр. патриарх 111 308
Михаил Лаханодракон магистър 222
Михаил Моролеон виз. военачалник 144
Михаил Псел виз. писател и държавник 6 28 85
92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105
106 107 108 109 110 111 112 ИЗ 114 115 116 117
118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129
130 131 132 198
М и х а и л С а р о н и т вестарх 336 337
Михаил софийски епископ 339
Михаил С и о и д и л патриций и дук на Антиохия 116
М и х а и л С т и и и о т патриций 147 253
Михаил Стравотрикар стратег 300
М и х а и л Т о к с а р а виз. велможа 142 248
Михаил Я с и т магистър 310 311
модий мярка 20 22 28 36 182
мойра войскова част 185
Мойсой библ, личност 115 118
М о й с е й комитопул 257 275
Мокий великомъченик 325
Мокра (Мокро) пл. 41
Мокро с. в Нишавско 43
М о л и с к креп. 289
М о н е м в а з и я гр. 66
монет» вж. кератин, милиарисий, комизма
Монобатон ман. 39
Монолитос А к р о и о т а м у вж. с. Боблсн
монопод върху търговия 181 182
монотел и тс к а ерес 214
монофнвитска ерес 220
Мор гр. 41
Показалец — Index nominum et rerum
Морава (Велика Мопаг-а) р. 43
М с р а в а (М о р а в и с к, М о р а в и ш е) ср. 43 3'02
Морихово гр. и облает 41
Моровезд гр. (дн. с. Мородвис, Кочанско) 42 290
М с с и н о п о л гр. (дн. м. Мес инка леей край Гюмюр-
джива) 280 286 288 289 290 305
Мослеыах (Сюлейман) арабски предводитсл 216
м остове 199
ыостнина (мостовина) налог 31 34 196
Мохане д арабски военачалник 215
Мраморно море 153 179 219 233 234
м улета «30 34 196
Мундрага креп. 140
м у з и к а л н н инструменти вж. киыбали (цимбали),
тромпетн, флейта
Муселе друнгарий на корабите, вж. Алексий Муселе
М усик (Музин) евнух 138 243 244
Мъглен тема 21 23 24 25 26 29 30 286
м ъ с к и 30 196
набиване и а кол 135 282
набор военен 31 34 162 196
Н а в п а к т гр. 46 303 304
надзорник (спопт) длъжност 32 31
Назар виз. военачалник 241
наколенники Ill
налови 16 17 26 30 31 32 34 181 182 224; вж. също
данъци
Нарзес стратег 211
Н е а н и с к а гр. 41
Н ев р о к о п вж. гр. Гоце Делчев
Искропили зал. 218
и емд и (германии) пар. 40 199
И е о к е с а р и я гр. 213
Несебър (Месемврия) гр. 143 151 191 193 216
218 243 249 256 257 339 340
И е с т о н г бълг. болярин 296
Нестор вестарх 183 184 337
Нестор христ. мъченик 50 51
Нестор и ца бълг. велможа 292
ниви 1.5 33
Нидже пл. 41
Никея гр., дн. Изник, 217 327
Ники (Никица, Малка Никея) гр., дн. Хавса 239
Никита Глава протоспатарий 322
Н и к ига Е л а д и к виз. велможа 248
Никита Ксилинит логотет на дрома 217 325
Никита Ксифилин съдия 27 28
Никита магисгър 151 256
Никита патриций и финансов логотет 224
Никита Пафлагонийски виз. писател 198
Никита Пи гонит виз. военачалник 118 290
Никита протоспатарий 142
Никита Рен да кий патриций 141
Никита Склир виз. велможа 139 244
Никита солунски митрополит 128
Никита Цагаст лично име 13
Никита цариградски патриарх 218 220
Никифор I Г е н и к виз. имп. 36 5.3 59 60 61 67 6к
76 135 221 222 223 224 22.5
Никифор П Фока виз. ими. 8 66 139 259 260 298
Никифор Ш В о т а и и а г виз. ими. 12 20 33 92
157 159 171 172 175 179 180 182 183 185 186 191
192 198 328 329 331 333 338 339
Никифор Василаки 192 338 339 340
НикшЬор Вриений проедър 188 189 190 191 192
193 322 323 338 339
Никифор Кавасила солунски дук 297
Никифор К а р и а и и т (Карангин) виз. управител
на България 334 335
Никифор Кснфиа протоспатарий 280 282
284 286 2«8 295
Н и к и ф о р М а в ъ п аптиохийски патриарх 310
Никифор П р о т е в о н управител на България 325
Никифор ректор 167 319 320
Никифор Уран магистър 278 279 282 296
Никифор Фока доместик и патриций 139 140 142
244
Никифор цар игр. натр. 75 76 227
Ник и форица (Никифор) логотет на дрома 180
181 183 184 189 190 337 338
Никола Диасеконд лично име 36
Нико л а комнт 275
11 и к о л а син па Йоан Анилий 36
Никола Хризилий патриций 299 300
Н и к о л а й вж. Николина
Николай Дука доместик на схолите 144 250
Николай Мистик царигр. патриарх 141 147 148'
247 253 254
Николай монах 37
Николай от с. Радоливо 36
Николай X р и з о в е р I царигр. патриарх 12
Николай Цагаст лично име 13
Н и к о л и ц а (Н и к у л в ц а) управител ва Сервия; вж..
Николай 281
Н и к о м и д и я гр., дн. Измид 63 215 217 326
Н и к о и о л гр. 46 257 303
нимфейони 200
Н и м ф и т е м. 206
Н и ш гр. 43 302 315 335 336
и о б и л йен м титла 138 192 338
Новгород ip. 307
Нови п а з а р (Раса) гр. 45
нома ди 67 86 117
номизми (жълтшш) 20 36 68 181 206 209 222 223 304
норвежца 304; вж. варяги
н о р м а ни (н о р м а н д и и) 20 29 168 180 337; вж.
съшо варяги, лангобарда
нос я я 66 67 150
н о т а р и й дл ьжност 17 32 197; срв. протонотарий 32 197
Нотия (Нъте) с. в Мътленско 287; вж. Енотия
Н у м е р и а н комес 58
Нъте (Нотия) с. в Мъгтенско 287; вж. Енотия
о б и ч а й н о право 25
обоз български 156 158; византийски 167 221 225 269
обсади български 11] 161 253 290; виз. 265 266 267
268 269 270 271 272 273 274
обсадки (стен обо й ни) машин и 104 106 134 1б5
230 247 269 27(! 30.5; вж. камспомегни.метателии ма-
шина, овни, костенурки, стрелометни машини, стьлби
о б у в к и императорски 189; червени, бълг. царски 271
овес, доставка па 34 197
Овил проастий 33
овце 30 34 196
Овче поле обл. 315
овни обсадки машини 231
Or оста р. 69
Огражден пл. 283
о г ъ и, т е ч е и 74
оде жди дрсхи 303; бълг. царски 274 291 ; златотъ-
кани 291
О д е с о с (О д е с о п о л) гр., ди. Варна 51, 205
Одрин (Адрианопол) гр., дн. Едирне 48 50 79 100
102 135 136 142 145 146 147 161 162 168 170 173
184 185 188 189 190 191 193 207 225 226 235 239
240 24.8 253 280 290 308 319
Озобия местно име в Сичистрецско 58
о к о в и 87 267 268
окоп обсаден 146 253; вж. ров
О к с и я о-в 298
О л в и а н М а р у л ciparei 229 230 233 234 249
О л и м п пл. 46 150 279
Олимп пт. във Витания 333
Показала! — Index nominuni et rerum
353
О л т e н и ц 2 rp. 268; вж. Константиана Дафне
О муртаг бълг. хан 135 136 233 234 235 240
О м ц местно име 43
оп и св а я и на и мот и 31 34 197
О пси к ион гема 29 138 153 214
Орда местно име 41
О р е н ц й й христ. мъченик 59
О рея местно име 45
Орманд и с. б Деркоско 216
О п с и к и о н тема 230
Орест протоспатарнй 288 298
о р и а р и й длъжност 197
Оркосион сел. в Изт. Тракия 229
О р о н т р. 259
Орош (О реши) пл. 45
орт от длъжност 195
Орфано зал. 14
орфанотроф 97 304 306 334
о с л е п я в а н е ня пленници 285 287 294 295
Острово крен. 41 287 289 305 307
Островско сзеро 281 287
О съм р. 317
откуп на пленници К) {1 139 153
о т л и ч и я (о т л и ч и те л н и заа ци) вж. знаци
Охрид (Диасарнт, Лихяида) гр. Я 45 287 288 291
293 295 325 335 338 340
Павел Вовос магистър 280
Павел Киаърски иаригр. патриарх 220
Павел II л а в и ц а прсзвитер 37
Павел син на свещеника Брухос 37
Павел христ. апостол 51
павликяни 193 194 217 223 259 260 339 340; вж.
маннхеи
П а в л и н о в а местност 230; вж. Космидион
Паган бълг. хан 218
Пагуманис печенежки род 313
п а з а р и (тържнща) 30 31 62 243 244 245 246
П а з и к р а т христ. мъченик <57
Паланка (Бела Църква) гр. 43
палатки 156 157
П а л е и е (Касандра) гр. 16
Палестина 56
П а л и у р и (Horreurn) местно име 45
П а м ф и л и я обл. 62 159
пан делки за коси 66 67
II а ни он гр., дн. с. Hal, изон-Барбарис 179
Панкратмй Аспракаиски 89
Панкратука виз. военачалник 142 248
Па иония обл. 260 302 312
пансеваст титла 26 192; вж. севаст
Пантелеймон Д о б р о в и т а лично име 35
Пантирий христ. мъченик 63
Папрата (Папратна) гр. 335
парадинаст 147 153 253
Парад у навис (Паристрион) тема 89
паракимомен длъжност 138 153 154 263 264 275
парангария доставка 32 34 196 197
Парачин (Паракив) гр. 43
пари 291 326; вж. номизми
Париж 88
Парной гр. 236 245
Паристрион (Парадунавис, Придунавие) тема 89
180 183
парици зависими селяни 21 23 37 38 39 41 42 43
44 45 46 47
парици дулевти 26; срв. дулспарици
паройкнатикион възнаграждение 31
парти нар. 239
П а р х о с протоспатарнй 306
Пасхалий лично име 15
патици <30
П а т р г с гр. 67 68
и а трицнй титла 12 59 69 75 91 116 140 142 143
)61 168 195 209 220 224 241 244 248 249 259 279
280 289 297 298 299; срв. антипат
Паун (Таоний) гр. 336 337
п а у п и 31
Пафл агония обл. 223 273 300
п a in а, налог за 31
П е д у к с л местно име 25
П ел а г о и и я обл. 42 286 287 288 289 290 295
Пелериг вж. Телериг
Пелопонес (Морея) обл 66 67 68 69 70 220 241
276 278
Пелопе митологическо лице 132
П е р и о н гр. 229
Перитеорио н (Перитор) гр. 299
П е р к р и креп. 299
П е р н н к гр. 42 283 288 289 290
Персарменйя обл. 312
перси нар. 65 75 173 205 206 211 212 239
петитов 20 26
Петра гр., дн. с. в Лозенградско 46
Петрила бълг. войвода 335
Петрино пл. 292
П е т р и с к креп., дн. с. Петърско (Петрес), Леринско 287
11 е т р о а местно име 327
П е т р о н и ft от Филимона 62
Петър I бълг. цар 44 45 141 142 150 151 152 255
256 257 275
Петър бълг. пар 335; вж. Константин Бодин
Петър антиохийски патриарх 308
Петър Българинът лично име 138
Петър Д ел ян 5 90 91 94 95 96 97 98 99 116 160
198 302 303 304 305 306 334
Петър патриций 59 60
Петър презвятср 36
Петър стратег 208 210
Петър стратопедарх 268 272
Петър христ. апостол 54
Петърско (дн. Петрес) с. в Леринско 287
Петърско сзеро 287
пехота 34 268
печенеги нар- 79 80 81 82 83 84 85 86 87 93 ПО
111 112	113	115	117	119	120 121	122	123	124	125
142 143	166	167	168	169	170 171	172	173	174	175
176 177	178	179	180	181	183 184	185	186	187	188
189 190	191	192	193	194	248 249	250	260	261	262
274 289	299	300	312	313	314 315	316	317	318	319
320 321 322 323 324 329 330 331 337 339;вж. скити,
мизи, савромати
П и к н о л и к о в у н а местно име 19
П и м о л и с а креп. 326
II и н д пл. 279
П и и е В р. 278
П и р и н пл. 285
II и с к христ. мъченик 62
П и сон с. в Солунско 14
II и я н е ц обл. 42
Плата о-в 298
Платан место име 17 19
Плат инод лично име 252
Платон монах 53
пленници български 10 II 48 136 216 218 227 228
239 240 241 245 257; византийски 139 140 153 156
157 158 169 284 285 289; славянски 206 207 208 209;
вж. също размяна на пленници
П л и с к а гр. 2S0
Пловдив (Филипопол) гр. 62, 193 194 202 260 277
280 282 284 339
н л я ч к а българска 7 10 ; печенежка 81 169 185; ви-
зантийски 265 285
П и и е м и й стратег 328
45 Гръдки извори за българската история, т. VI
Показаяец — Index nomlnum et return
побирчии длъжност 30 34 196 197
повинности 25 26 31 32 38
подагра 104 169 325
подслоняване иа висши длъжностни лица, задъл-
женне за 31, на войски 32; срв. митатон
Покроит местно име 19; срв. Симос Покронт
покръстване на българите 137 236 237 238
покръстваяе на печенегите 33
Полис виз. военачалник 310 311 319
Поморие (Анхиало) гр. 69 207 216 219 221
Понт пров. 54 62
Понте Милвиум 49
поселение военно 9
поселници свободни селяни 30
Пот Аргир доместик пасхолите 114 145 153 251 252
По та м о с местно име 63
П о т и о л (дн. Ноциоли в Италия) 56
поща 193
Правит ко 18 19
и р а к т и ц и 19 28 30
пр актор длъжност 23 24 25 33 34 195 196
пратеници (на чужди държави) 31 32 34
прашки 106 127 224
П р е в е з а гр. 47 257
пре г рад и а стена (бойна) 155 156
пренасяне на неща, задължение за 31 34
П р е и с т креп. 217
Преподобии предтеча метох 34
и р е п о з и т длъжносг 168 299
П р е с и а н бълг. хан. 136
П р с с и а н (Прусиан, Фружин) бълг. княз 292 297 298
299 311
Преслав (Велики Преслав) 153 154 155 170 263 264
265 266 280 324; в.-if. Йэансюл
Преспа, гр. 7 41 186 275 276 295 337; езеро 292,
о-в 186
Преспа Гор л а и До л и а обл. 41
префект длъжност 54
прехраиа на войски, задължение за 32
Призрен (II р и з д р и а н а. Приз диана) гр. 43
45 335
Прилеп гр. и креп. 219 284 286 306
п р и м к и 261
Принарион с. в Правишко р) 18 19
Пр и ни л местно име 43
припаси хранителни 266 2G9
Приск стратег 207 208 209 210
приюти старчески 32 222
пристани (скели) 254
проастий (проастион) имот 16 20 21 22 25 33 31
37 38 39
Проваднйска река 213; вж. Варна
Проват вж. Дамян Даласин
п р о в е р и т е л (ортот) длъжност 32 3'1
Провлака местно име 15 34
н р од а ж би 13 14 21
нроедър титла 20 21 22 29 88 180 189 264; срв.
иротоироедър
проелевсим длъжност 31 34 196 197
прозодион (прозодий) налог 16 34 196
Прокопий К р и н и т стратилат 244
Прокопий протовестиарий 242
Прокопий син на Козма, внук на Аникита, правнук
на Владислав 36
Прокопий виз. военачалник 200
Прокопия виз. имп.,съпругана Михаил IРангаве 135
П р о к у п л е гр. 43
11 р о к ъ л гр. философ 74
и р о н и а р 23; срв. стратиот
11 р о н и ш а (Коприпищра) местно име 292
Просек креп. 41 291
проскатимнни зависими селяни 16 30
просо, прш1удително изкупване на 31
протоасскрит длъжност 246
протовестиарий длъжност 88 89 140 151 153 198
242 245 25G 263
п р о т о к е и т а р х длъжност 31 34 196 197
п р о т о м а н д а т о р длъжност 145 252
протонот арий длъжност 32 33 197 325; срв. но-
тарий
протопоп 249
п р о т о и р о е д ъ р 20 30 191 338 : срв. проедър
протоспа тарий звание 88 142 280 288 306 322 324
протостратег длъжност 116; срв. страте!
протостратор звание 306
Прусиан вж. Пресная
Прутр. 136
П р я м о р местно име 43
П с а д и с местно име 38
п со мо з и м и я тегоба 32
пт и це га да ни е 149 255
птица домашни 30 31, диви 30 31
П чиня р. 12, 43
П у з у х и я (Кожух ?) 23 24
П ъ р в а Юстиниана 296, вж Охрид
в ъ т и ш а 18 19 31 196 269 283; поддържзне на 31 196
Рав дос квартал в Царигра! 140
Рад Куц лично име 25
Радовиш гр. 42
Р а д о л и в о с. в Зъхна (Зиляховско) 18 35
Радо м и р Рома и (Роман Гаврил) 276, вж. Гаврил
Радомир
Радохост ('Райо/оотп^) 15
разбойничество 81
Разлог обл. 17 42
Раз мета п ица местно име 275
раз м я и а п а и е д вв ж и ми имоти 15 16
р а з м я н а н а п л е н н и ц и 152 257
р а з у з н а в а н е бълг. 278; виз. 321
Рамно с. в Драмско (?) 18 19
Раид у л ф патриций 328 329
Раса гр., дн. Нови назар 45
Р а х о н и могила 18
Р ед есто (Род о сто) гр. 109 159 165 179 190 195
263 310
Р е д ж и о д и Калабрия гр. 67
Река Девня (Марцианопол) с. във Варненско 49
ректор длъжност 145 152 167 247 251 253 257 319
320
Рен да киева в и с о ч и н а 170
Рендакий, лично име 144 251
Р с л тина р. 214
р и б а 291
Р и г и (Рогос) крепост в Епир 47
Р и г и о н гр. в Калабрия 67
Р и г и н С к о и е л с к и епископ 276
ризници 111 148
Рила пл. 42; р. 42
Рим гр. 49 56 58 61 64 71 72 116
Р и м н и п а местно име 25
Р и п с и м а майка на цар Самуил 275
Роберт вж. Криспин Роберт
роби 212 222 265
р о б с к и и а з а р и 222
ров защитен 269; обсален, български 141 146 253
283; византийски 163
Рогос вж. Риги
Р о д о п и пл. 276
Родосто вж. Редесто
Роман (Роман Симеон) син на Петър 1 257 275 277 283
Роман Гаврил (Радомир Роман) 276 279 302; вж.
Гаврил Радомир
Показалец — Index nominum et rerum
355
Роман 1 Лака пин виз, имп. 143 144 145 146 147
148 149 150 151 15'2 153 154 249 250 251 252
253 254 256 264 272
Роман II виз. имп. 38 65 25/
Роман III Аргир виз. имп. 16 39 93 280 299 325
Р о м а н 1 V Д и о г е и (Роман Константин) виз. имп.
89 159 298 333 339
Роман Аргир виз. военачалник 1-13 249 298
Роман Диоген вестарх в наместник-уиравител на
България 179 180
Рома н К у р к у а зет иа Пресван 269 298
Роман патриций 272
Роман Склир виз. велможа 297 306 327 328
Р о м а н и я (Византия) 138 155
Рудава (Св. Акиндин) ман. 15 19
Р у и е и лично име 296
РУ си нар. 17 30 116 153 196 259 260 261 262 263 264
265 266 267 268 269 270 271 272 273 27-4 289 307
Ръждавлиа с. в Кюстендилско 42
Сабин консул 58
Сабин христ. мъченик 63
Сава еретик 199
савромати 174 199; вж. маднари; 179 180; вж.
печенеги
Санн вж. Шахин
Сакар планина 238
саке л ар ий длъжност 32 197
Сактикий виз. военачалник 146 252 253
С а к у д и й с к и манастир 53
Саку л лично име 15
Салваниан псдстратсг 207
Са л ерп о гр. 116
с а л о в е 286
Самос о-в 297
Сам о трак и о-в 246
Самуил бълг. цар 5 6 7 44 95 155 186 198 257 275
276 277 278 279 280 281 282 283 284285 286 287 288
289 290 291 292 293 294 295 296 297 298 299 300
301 302 303 304 305 306 311 334
Саму и л А л у с и а п бълг. княз 180 334
Самуил Бурна патриций 321 322
Сангар р. 326
Сапфирас библ, лице 90
сарацини 17 30 53 76 196 202 239 251 258; вж.
араби
Сарваз псрсийскн военачалник 75 212 213
с а р к о ф а з и 35
сарма т и нар. 49 200; срв. савромати
Сатиров манастир 225
сатрап титла 170 171 183
сбруя конска 207
Сведерево(Смсдерево) гр. 43
Свелнгово (Свелич, Свърлиг) гр., дн. с. Варош,
Тимошко 43
С в е н я п местно име 42
Света Богородица Милостива ман. 34
Света гора (Атон) п-в 8 9 10 II 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33
34 35 36 37 38 39
Свети Андрей Перистерски май. 13
Свети Ахил о-в 337
Свети Безсребърници ман. 230 309
Свети Илия крен. 286
Свети Йоан Предтеча мал. 26 27
Свети Климент лавра 36 37 38
Свети М а м а н т царигр. предградие 135
Свети Николай нроастнй 34
Свети Сергий ман. 337
Свети Стефан проастий 33
Свети Фока ман. 39
Светослав Игоревич киевски русьи княз 5 259
260 261 262 263 264 265 266 267 268 269 270 271
272 273 274
свине 30 34 196
свирки 261
Свърлиг (Свелнгово) гр. 43
С в ъ р л и m к и (Горни) Тимок р. 43
севаст титла 26 192 338; срв. пансеваст
севастократор титла 23
Ссвастопол (дн. Сулу Сарай) гр. 214
Север христ. мъченик 62
Северян христ. мъченик 63
Селасфор (Девол) гр. 292
С е л е ч к а планина 41
Сед те вожд на печенегите 119 120 125 174 316 317
329
Сема л то с. в Сярско 35
Семени р. 41
сенат виз. 20 61 74 76 96 97 151 178 191 256
Сенахерим асирийски цар 134
Сервия (Селфидже) гр. 43 47 281 295
Сервия 288; вж. Сърбия
Сергий евнух 285
Сергий царигр. патриарх 75 296
Сер дика (Триадица) ip., дн. София 56 160 174 179
213 221 333
Серес вж. Сяр
С е р е т р. 136
С е р м о н бълг. болярин 296 297
Сетина гр., дн. с. в Леринско 41 289
с и г и л и й 20
Сида сел. в Памфилия 62
Сидера 169 170 238 319
С и л в а и епископ 63
С и л в м в р и я гр., дн. Селимври 63 162 219
Силистра (Дристра, Дръстър, Доростол) гр. 45 54
57 58 60 61 67 139 183 244 266 267 268 269 270
271 272 273 274 289 313
С и м в а т и й сии на Лъв Арменец 75; срв. Константин
С и м в а т и й византиец 138
Симеон I бълг. цар 5 136 138 139 140 141 142 143 144
145 146 147 148 149 150 152 243 244 245 246 247
248 249 250 251 252 253 254 255 258 283
Симеон еретик 199
С и хе о н протоасекрит 206
Симеон Магистър и Логотет виз. летописец
8 73 133
С и м о с П о к р о н т местно име 19 ; срв. Покронт
Син адина унг. кралица 340
Сиигидунум гр., дн. Белград 69 206 209
С и н е к л и с. в Изт. Тракия 74; вж. Кенофрурион
с и н е т и я възнаграждение 36
с и н к е л 38 322 323 324 325
синона 31 34 196
сиионарий длъжност 197
синя п ъ п к а (антракс) 337
Сион пл. 83
сирене, доставка на 31
с и р и й ц и 217
Сирия 142 153 201 220 242 243 259 282 298
С и р м и у м (Стриом, С рем) гр., дн. Сремска Митровица
69 73 206 296 297; срв. Трамос
с и р о п и т а л н ш а 32 222
С и с о й лично име 15
Сицилия о-в 100 168 241 258 291
скака л ци 150 255 300
с к е л и (пристани) 254
С к е л о с стека 296
Скилица вж. Йоан Скилица
С к и р о-в 230
скити 49 59; вж. готи и сармагн ; 65 93 96 99 117
183 235; вж. българи: 86 117 166 167 169 170 171
356
Показался — Index nominum et rerum
172 173 174 185 193 262 312 313, вж. почекеги; вж.
също маджари
Скити я (С к и т и я М и и о р) обл., дн. Добру джа 54
69 74 200 201
Скопел (С к о п е л о с) гр., дн. с. Ески Полос 56 276
Скопи е гр. 43 282 283 291 302 334 335 336 34(>
скопни 99 212 218 ; вж. евнуси
скулптори вж. ваятели
Славите обл. 42
слав ян и нар. 49 75 141 144; бълг. 38 66 67 68 69
70 205 207 208 209 210 211 212 213 214 215 218
220 222 235 242 247
С л и в е и гр. 216 319
слонове 206
Смедерево (Сведерево) гр. 43
С м о л е и обл. 17
с м о л я в и бълг. славянско пл. 17
Солу и гр. 13 14 17 27 37 38 50 51 52 53 57 59 128
136 138 160 161 175 1«5 192 193 214 217 221 243
244 246 276 278 279 280 281 283 284 285 286 288 289
296 298 299 300 301 304 305 331 338 339: тема 16
17 27 28 31
Солу иске 9 14 15 16 17 18 19 21
Соек креп., дн. с. Къботско, Мъглевско 287 295
София (Триадица, Сердика, Среяец) 42 160 174 179
213 221 276 280 288 315 317 333 339
София виз. ими., съпруга на Христофор 144
Софок възвишение 326
с п а т а р и й длъжност и титла 221
С п е р .х е й р. 279
С п и л е о ц килия 33
сребро 303
Средец (София) гр. 42
С р е м (Сирмиум, Трамос) гр., дн. Сремска Митровица
43 69 73 206 297 298
Ставракий виз. нмп. 59 60 67 76 224 225
Ставракий патриций и ло!отет 220
Ставракий виз. търговец 138
Ст а г (Стайни) гр., дн. Калабака (Каламбаки) 47 295
С т а л а ч (Истриаланга) гр. 43
Стан днчно име 25
Ставил син на Василий, внук на презвитер Петър 36
Стара Загора (Бероя, Боруй, Верея, Иринопол) гр.
48 58 64 221
Стара планина 169 170 260 263 280; вж. Хемус,
Зигос
с т а р о п и т а л и щ а 32 197
статуи 217 255 340; медни 136
стена, преградив и защитна 283 306
стенобой ни (стенобитни) м а ш и н и вж. обсадни ма-
шини
Стеной (Босфор) проток 145 252
Стенско с, в Кюстендилско 42
Стефан българин, пратеяик 151 256
Стефан бълг. архиепископ 243
Стефан Войслав дуклянски княз 301 324 335
Стефан Калафат началник на виз. флот 304
Стефан (Кондостефан) доместик на западните схолн 277
Стеф ан магистър 141 247
Стефан I царигр. патриарх 138
Стефан 11 царигр. патриарх 151 243 256
Стефан Максенций стратег 243
Стефан Ссвастофор виз. военачалник 161 307
Стиле о-в 242
Стилиан 3 а у ц а василеопатор 138
Стилиарий местно име 39
Стоб гр., дн. с в Станкедимитровско 42
Стоб гр. на р. Черна, 287
стойка мярка 304
Стопонион (Щипоне) гр., дн. Ихтимвн 276
С т о х ъ л м и е обл. 317 319
Страгна р. 312
С т р а н д ж а планина 238
с т р а и и о п р и е м н и ц и <222
стратевти 31 34 195 197
стратег 17 30 31 34 47 49 55 67 75 86 90 91 95
117 153 156 157 158 161 162 169 184 197 205 206
2G7 208 209 210 215 242 243 249 253 263 266 271
284 321; срв. протостратег
с т р а т и л а т 139 205 244 260 320
страт и от военен иосел ник 23 25 181; срв. прониар
с т р а т о п е д а р х 57 268
стрел и 61
с т р с я о м с т н и машин и 247
стрелци конни и пеши 31 197
С три мо п (Струма) р. 10; тема 16 17 27 28 35 39
221 257 301
С г р и о м (Срем) гр. 69
С т р о в и л гр. 246
Стронгилон креп, и пос 219
струги (ирагове) 291
Струма (Стримон) р. 10 14 17
Струмица ip. 31 42 283 285 288 290 291; р. 283
Студийски манастир 232 299 320
С т у п и о и (Девол) 287
сгълби обсадни 265
С у к и д а в а гр., дн. с. Челей 199
С у к о в о гр., дн. с. в Царибродско 42
Сулца печенежки началник 316 322
Сфаге.т руски велможа 265 268
схоли виз. имп. гвардейски [отреди 59 234 241 277
289 322; вж. магистър на схолите
с ъ б и р а ч и и а данъци вж. бирници
С ъ б о т с к о с. в Мъглепско, дн. А рдея 287
съдии 17 27 28 30 31 33 34 124 127 195 196 197
с ъ к р о в и ш а 93 155
с ъ к р о в и щ и и ц н бълг. царски 224 225 291
с ъ р б и нар. 255 301 324 334 337; вж. трибали
С ъ р б и я 288 ; вж. Сервия
сърдечен у д а р 284
съетезания конни и пеши 160; вж. борбя, спортни
Сътеска гр. 42; срв. Долна Сътеска
Сяр (Серес) гр. 17 275 290
Сюлейма и арабски предводигел 216." вж. Мослемах
С я р с к о 35
Т а в р л с (Т а в р е з и о н) гр. 311
Т а в ър 152
т а г м а р х длъжност 249 251
та гм и (отреди) 8 16 30 140 143 144 145 146 185 196
232 235 245 308 ЗЮ 314 334
Т ад рано с. в Деркоско 20
таксиарх длъжност 197
талант мярка 191
Тан т а л фригийски цар 132
Т а о н и й гр., дн. 11аун 336 337
Тарант вж. Тзренто
Таразий (Тарасий) царигр. патриарх 53 68 76
Т а р е н т о (Тарант) гр. 242
Тарквини й консул 58
Татруш (Татуш) печенежки вожд 183 337
Т а с о с о-в 246
татари нар. 153
Т е в д а т И в е р и с ц вест и патриций 289 298
тегоби вж. повинности
Текла христ. мъченица 329 330
Тел ери г (Пелериг, Елериг) бълг. хан 219 220
Т е л у х обл. 322
теми 15 17 21 23 29 30 138 140 142 143 153 179 180
222 223 245
Т е о г н и д виз. поет 10
Т с о г н и д христ. мъченик 62
Теогност Вурца антипат 336
Теодор II антиохийски патриарх 259 260
Показалец — Index notr.inura et геппп
357
Теодор Армснеп II e paт и к, зет на Верховна-
вий 36
Т е о д о р архонт 326
Теодор Дафнопат виз. писател 198
Теодор кавхаи (магистър) оч нач. на X в. 141
245 247
Теодор кавхаи от нач. па XI в. 287
Т е о д о р М а ц у к и длъжностно лице 27
Теодор Мистийски виз. военачалник 266 272
Теодор С е в а с т и и с к и виз. писател 198
Теодор Стравомит виз. военачалник 310 311 319
Теодор С г рати л ат христ. мъченик 273
Теодор Студит виз. писател 53
Теодор Ху мн ос севаст и хартуларий 26
Теодор Цагаст лично име 13
Теодора виз. ими., дъщеря на Константин VIII 102
137 138 252 325
Теодора виз. ими., майка на Михаил 111 236 237 238
Теодор а-К о с а р а дъщеря на Самуил, съпруга на
Иван Владимир 287 285 324
Теодорокан 280 282, 304
Т е о д о р о н о л (Евхания) гр., дн. Зафараболу 273
Теодосий I рим. имп. 202
Феодосий II (.Млади) виз. имп. 55
1 ео до сий А в у к монах 151
Теодосий монах 256
Т е о д о с и й антиохийски патриарх 89
Т е о д о с и й девонски епископ 338
Теодосий К у фара лично име 327
Феодосий лакедемонски митрополит 68
Теодосий патриций и протовестиарий 140 245
Теодосий Сали вера патриций 224
Т е о д о с и о п о л гр., дн. Ерзерум 97 217 304
Т е о д у л монах 88
Т е о д у л солунски митрополит 124
Т е о д у л охридски, бълг. архиепископ 325 333
Те окти ст игумен на Великата лавра 10
Т е о к т и с т (?) лично име 121
Т е о к т и с т магистър 227
Т е о к т и с т виз. сановник, советник на Теодора 137
Тео прений христ. мъченик 63
Т е о ф я н виз. писател 198
Теофан протовестиарий и парадинаст 151 152 153
256
Г е о ф а н сол} иски митрополит 299
Т е о ф а н о виз. императрица 225 259 260
Теофил виз. ими. 136 137 230 233 241
Теофил евхайтиски архиепископ 274
Теофил монах 15
Теофил Еро тик стратег 301
Т еофилакт архиепископ Български (Охридски) 159
Т е о ф и л а к т виз. съимп. 76
Теофилакт Вотаниат управител на Солун 186
285 286
Т еофилакт Сим оката виз. писател 66
Тервел бълг. хан 64 75 215 216 217
Т е р и м е р гр. 42
Т е р к о с вж. Деркос
Терма Л у т р а (Траяиопол) сел. 58 189
Т е р м и ц а креп. 288; срв. Калеери
Термопил и проход 296
Т с р м о п о д гр., дн. Бургаски бани 144
Т е р м о и о л гр. в Цариградско 165 251
Т е с а л и я обл. 7 14 47 67 69 115 187 276 278 279
281 301
Т есаракондапих лично име 338
Тетраполис гр. 325
те хи иди 221 222
тиара бълг. царска 274 ; срв корона
Тибериан управител на Потиол 56 58
Тиберий (Тиверий) II виз. имп. 49 207
Тиберий III (Апсимар) виз. имп. 75
Т и в а гр. 303
Т и в и о п (Двип) гр. 103
Т и мот ей дух. лице 128 129 130 131 132
Тирах печенежки вожд 79 81 119 122 312 313 314
315 316 319 320 324
т и р о н и военен отред 59
Тиса р. 210
Тифлис (Тбилиси) I р. 311
Т и х о м и р пре изодител на българско въетание 302
303
Т и х о п а с у гравител на Колидрос 281
Тичар, дн. Камчия 218
Т м о р (Томор) „л. 292
Торгуя бег султан на селджукскиге турци 311
Тома логотет 241
Тома Славянин (Амореец) 75 133 134 228
229 230
Т о м о р (Тмор) пл. 292 _
топка, игра на 140 2 Б
Топ ли ц креп, край Стара планина 323
Т о и л и ц а гр., дн. Куршумлия 43
Теплица р. 43
Топ лица местно име в Хасковскс 170
Т о ц о л о с местно име 35
т о я г и железни 185
Тракезийска тема (Тракезия) 138 153 198 280
298 299 325
траки (траки йци) пар. 62 73 74 202 206; вж.
също илирийци
Тракия 48 49 50 54 55 56 58 59 61 62 63 64 67 68
74 77 84 85 86 92 128 129 130 131 132 133 131 135
136 137 140 142 143 144 147 153 154 159 169 178
184 188 191 200 201 202 205 206 207 208 211 212
213 216 217 220 227 242 243 247 253 258 259 260
268 275 276 294 300 301 322 332 338
Тракия Източна 178; срв. Македония
Т рамос (Срем) гр., дн. Сремска Митровица 43
т р а п е з и т длъжност 149
Т р а п е з у и д гр. 39 333
Траския с. в 11равишко (?) 19
Траян, Марк У л пи й рим. имп. 60
Траяиопол гр., дп. Терма лутра 58 63 189 190
Т р е а с и й село във Взловищко (?) 18
триба л и 321; вж. сьрби
Триадица (Сердика) ip., дн. София 42 45 160 276
288 317
трибун длъжност 73 202
т р и б у н а л и й 73
три ери 147 151 232 254 256 279; вж. кораби
Трики (Трикала) гр., дн. Трикала 47 276
Трималня (Дукля, Зета) обл. 287 288
Т р и п о л и обл. 245
т р о м н е т и (тръби) бойни 156 157 267
т р ъ б а ч и 127 156 157; вж. тръби; тромпети
Т р ъ н гр. 42
Тунджа р. 218 .322
турки нар. 67 68
турки 136 139 140 153 244 255 259 260 261; вж.
маджари
Т у р к и я 302 ; вж. Маджарско
т у р м а р х длъжност 197 228
турци нар. 65; вардариоти 8 9 47; седджукски 84
111 119 124 311 312 339
Тутраканско 280
Тцанц виз. военачалник 136
търговия бълг. 138 139; виз. 273
тържиша 62 138 139 181 182 183; вж. също пазари
угри 136; вж. маджаои
узи нар. 111 112 115 116 118 123 175 193 331 332
334 ; вж. също гети ; трибали
Умар арабски емир 216
358
Показа леп — Index nomi num et rerum
у Hi арии вж. ааджари
у н г p и 244; вж. маджари
Уран митол. божество 53
Урбан епископ 51
Фока виз. имп. 74 209 210 211
Фаедзелис лично им*1 37
фаланга 169; вж. боен род
Ф а л а р и с тирании на Агригент 224
Ф л р е с м а н лично име 89
Ф а р с а л а гр. 279
Фат лум арабски владетел 258
федерат и 228
Фере гр 58
Филея гр., дн. Орманли 216
Ф и ч и п и гр. 63 239
Ф и л и п и к В а р д а н и й виз. имп. 216
Ф и л и 11 о п о л гр., дн. Пловдив 62 63 260 277 280
Ф и л о м и л ион 1 р-. дн. Акшсхир 228
философия 92 123
Ф и н и к и я 153 202 259 298
Флавиан антиохпйски патриарх 199
ф л е й т и 323
Флоренпий христ. мъченик 50
флота вж. кораби
Фотий пари гр. патриарх 71 72
Фотин П л а т и п о д патриций 145 252
франки нар. 17 29 30 71 93 180 188 189 191 196
322 328 334 337 338 339; вж. келти
Фригия 223 299
фураж 184 269 32/ ; доставка на 31 34 196
Ф у щ а и е (Хощяне) с. в Мъглснско 21 22 26 29 30
Хавса (Ники, Никица) гр. 169 239
хаган аваоски владетел 68 69 75 206 207 208 2«»9
210 211
Хаган бълг. лично име или длъжност 251
хазари нар. 75 139 289
X а л и к а й проастий 38
Халке дон гр., дн. Кадъкьой 63 75 200 212 213
Халки да гр. 169
харистикии 124 125
Хариупол гр., дн. Айребол (Хайребол) 169 323
Харолд X а р д р а д норвежки вредводител 305
X а р с и а и гр. 277 304
X а р с и а в с к а т е ма 97 326
Харсийски врата (дн. Едирне капу) 215
х а р т и а т и к о н такса 222
х а р т о ф и л а к с длъжност 300
харту л арий длъжност 26 32 197 : на дрона 197 ;
на теките 197
X а с к ов о гр. 170
X в о с т н о (Хостно) сел. 43
X е б р о с р.« дн. Марина 77
х е л а п л и и 219; вж. кораби
Хелеспонт проток (дн. Дарданелл) 229 309
X е л и д о н и о н креп. 308 309
Хемтс (Зигос) дн. Стара танина 261 263 317 321
322” 323
X е р а к л е я гр., дн. Мармара Ерегли 58 202 233 236
X а р с о н гр. и обл. 64
х ер у л и и?. 205
хетериарх (етериарх) длъжност 137 250 321
хетерия виз. имп. гвардия 137 139 144 145 242 244
X и с р о и височвпа 230
х и к а н а т и част от виз. дворцова гвардия 143
X и м ара гр. 45 46
X и м е р и й нротоасскрит 246
X и о н а христ. мъченица 57
X и о н о жена на Теодор Арменец Псратик 36
Хиос о-в 149
х и п а т {штат) титла 17 88
х и по д р у м и 51 72 99 318 : вж. също аренн
Хнровакхи сел. в Цариградско 176 332
литое с. в Цариградско 206
X о з р о й 1 А и у ш и р в а н персийски цар 205
X о з р о й 11 II а р в и з персийски цар 211
X о р е у м гр., дн. с. Палиури, Япинско 45
Хостно (Хвостпо) местно име 43
Хощяне вж. Фущане
храпи, доставка на 188 270; вж. припаси; глад
Хри зопол гр., дн. Кадъкьой 309 310 316 319 326-
339 340
X р и з о п о л гр., дн. Кавала 36
X р и з о х и р руски велможа 297
Христина жена на Йоан Ани.чий 36
Христофор виз. им». 141 151 152 153 256
Христофор протовестиарий 245
хуни нар. 66 67 136 137 2(Х) 202 205; вж. българи
х ъ р в а т и нар. 150 255 334
Царева лйвада местно име 321 322
Паре двор с. в Преспа 292
Цаоибродско (ди. Димитровградско) 42
Ц а р и г о а д 32 36 49 53 58 64 65 68 69 73 74 75 85
92 96 97 133 137 138 139 140 141 142 144 146 147
151 152 153 161 162 185 188 205 210 211 212 213
217 230 231 232 247 248 251 253 257 258 273 277
280 283 290
Ц а р и ч и н а местно име 275
царска титла бълг. 152
царски съкровиша бълг.; вж. съкровища
Ц и кладе к и о-ви 230
ц и м б а л и 322 ; вж. музикални инструмента
ци с гс р н и 14
Ц и и и к и й стратег 289
Цок бълг. хан 55
Ц у р у л о н (Ц у р у л у ы) гр., дн. Чорлу 208 332
чеиз 152
Ч е р в е н о море 115
Черна р. 41 286 287
Черна гора обл. 287 288
Черна гора местно име 322
Черник гр, дн. с. Черменика, Елбасанско 45
Черногории нар. 324; вж. трибали
Черно море 6 205 218 230
Ч олово с. в Бургаски окр. 143
Чимовска река 143
Ч о р л у (Цурулон) гр. 208 332
чума 130 166: срв, енилемни
шатри, печенежки 168 171 176 180 185
Шахин (Сами) персийски пълководец 212
in л е м о в е 111 148 262
Щи и ip. 286 287 291
1Ц и ионе (Стопонион) гр., дн. Нхтиман 276
щ и т о в е 111 148 172 254
щитоносца 173
Ю д а И с к а р и о т с к и 90
КЗ л и а н Отстьпяик изт.-рим. ими. 60
юниц и 30 34 196; вж. също добитък
Юстин I виз. имп. 74
Юстин 11 виз. имп. 49 69 206
Юстиниан 1 В е л и к и виз. имп. 42 67 68 205 254 296
Юстиниан П Р и нотле т виз. имп. 64 75 214
215 216 221
я б ъ л к и 240
Яков Барадей моиофнзитски проповедник 220
Ямбол гр. 319
Я м б о л с к о 224
Я ни вж. Лазар, ректор
Янина гр. 45 46
Я с е н и ц а р. 43
СЪКРАЩЕНИЯ - ABBREVIATIONS
П О Р Е Л И
БИБ — Българска историческа библиотека
БмПр = Беломорски преглед
БСМ — Български старики из Македония
В ДИ — Вестник древний истории
ВИ ~ Вопросы истории
ВВр =•= Византийский Временник
BHI1HJ = Визаптиски извори за и сгори] у народа Jyro-
слави(е
ВИСб -=• Военно-исторически сборник
ВСб = Византийски сборник
ГИБИ — Гръпки извори за българската история (Fontes
Graeci historiae Bnlgaricae)
ГлСАН — Гласник Српске академи]'е наука — Београд
ГНМ == Годишник на Народим я музей в София
Г] 1лНБ.М = Годишпик на Иародната библиотека и музеи
в Пловдив
ГСУбф — Годишник на Софийския университет „Св. Кли-
мент Охрндски", Богословски факулгст
ГСУифф = Годишник на Софлйския университет „Св.
Климент Охрндски", Историке-филолог и чески факултет
ГСУфпф = Годишник на Софийским университет „Кли-
мент Охрндски", Философско-исторически факултет
ГСУфмф — Годишник на Софийский университет „Кли-
мент Охрндски", Физико-математически факултет
ЖМНПр = Журнал Министерства народного вросвяще-
Ш1Я
ЗбР САН — Зборпик радова Српске академике наука —
Београд
ЗРАО -•= Записки Русского Археологического Общест-
ва — Санктпетерсбург
ЗКО РАО — Записки Классического Отдела Русского
Археологического Общества — Пегерсбург
11 АД = Известия на Археологического дружество — Со-
фия
ИАН — Известия на Археологическая институт при БАН
(след XV том)
ИБА11 — Известия на Българския археологически инсти-
тут (до XV том)
ИБГД Известия на Българското гсографско друже-
ство в София
ИБИД Известия на Българското ист орическо дружест-
во в София
ИБИкД — Известия на Българското икономическо дру-
жество в София
И ВАД =. Известия на Варненского археологическо дру-
жество
ИЕИМ -- Известия на Етнографския институт с музей
при БАН
НзОРЯ = Сл Имп Ак Наук Известия Отделения русского
языка и словестности Императорской Академии Наук —
Петерсбург
ИИБЕ — Известия на Института за бългапски език при
БАН
ИИБИ = Известия иа Института за българска история
при БАН (до 8 том)
ИИБЛ = Известия на Института за българска литература
при БАН
ИИГА -- Известия на Института за градоустройство и
архитектура при БАН
ИИД - Известия на исторического дружество в София
И ИИ = Известия иа Института за история при БАН (от
ПНЕМ = Известия на Народния етнографски музей в
София
ИР АНК Известия Русского Археологического Инсти-
тута в Константинополе
ИС Ифф СУ = Известия на ссминарите при Историко-
филологическия факултет на Софииския университет
„Св. Климент Охрндски"
ИПр = Исторически преглед
КС ИС АН СССР — Краткие сообщения Института сла-
вяноведения Академии наук СССР
ЛИБИ -- Латински извори за българската история (Fon-
tes Latini historiae Bnlgaricae)
МПр -- Македонски преглед
НВр -- Ново време
ПСп =-- Периодическо списание на Бълг арското книжовно
дружество в Средец
РИр — Разкопки и проучвания
СбБАН — Сборник на Българската академия на наукнте
СбНУК == Сборник народив умотворения, наука и книж-
пина
СпБАН =. Списание на Българската академия на нау ките
СпЮД — Списание на Юридического дружество в София
Уч Зап ПС АН СССР — Ученые записки Института сла-
вяноведения Академии паук СССР
Уч11р — Училишсн преглед
ЧНОИДР МУ -= Чтения в Императорском Обществе ис-
тории и древностей российских при Московском Уни-
верситете
AHR — American Historical Rewiew
АЕМО == Archaologisch-epigraphfsche Mitieilungen aus
Osterreich-U ngarn
Arch. f. SI. Ph. --- Archiv fur slavische Philologle
AO ASH — Acta Oriental ia Academiae Scientiarnrn Him-
garicae
BCH =: Bulletin de correspondance hell unique
BXgJb -= Byzantinisch-neugrlechische Jahrbiiclier
BS1 - Byz anti nos lav tea
Bui. = Cl. Sc. m. p. Ac. R. Belg. Bulletin de la Classc
des Lettres et des Sciences morales et politiqnes de
1’Academic Royale de Belgique
Byz Byzantlon
BZ - Byzantinlsche Zeitschrift
DOP — Dumbarton Oaks Papers
EB = Etudes byzantines
GBL Geschichte der byzantlnisclien Llrteratur
H — Hellenica
KCsA -= Koron Csorua-Archivitm — Budapest
NA Neues Archiv
PGr -= Migne, Patrologia Graeca
PL — Migne, Patrologia Latina
PhW = Phllologische' Wochenschrift
P\VRE -= Paulys' Real-Encyclopadie der classischen Alrcr-
tiiruswlsscnschaft, Neue Bearbeitung von G. Wissowa,
W. Kroll, K. Mitielhaus, K. Ziegler
RA Revue arched ogique
REB — Revue des etudes byzantines
REG — Revue des etudes grecques
RES ==• Revue des etudes slaves
RH — Revue hlstorique
SBAW = Sitzungsbcrlchte der Bayerische Akademie der
Wlssenschaften, Philosoph.-historische Abtcilung
Stud. Byz. = Studi Bizantim e neoellenici
ZSPli == Zeitschrift fiir slavische Phildogie
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА — INDEX LIBRORUM ADHIBITORUM
А наст ас и je вий Д. Н., Хипотеза „Западно] Бугарско]'**, Гласник Скопског научног друш-
ства, III, 1927
Ангелов Д., Влияние на чуждите ереси върху богомилството, ИС Ифф СУ I, 1942
Ангелов Д., Принос към поземлените отношения във Византия през XIII в., ГСУфиф,
47, II, 1952
Ангелов Д., Аграрните отношения в Северна и Средня Македония през XIV в., София 1958
Ангелов Д., История на Византия, I — II, София 1959—1963
Ангелов Д., Богомилството в България, София 1961
Андреев М. и Д. Ангелов, История на българската държава и право, София 1955
Баласчев Г., Българският господ ар Тервел, ПСп, LVII, 1898
Баласчев Г., Новые данные для истории греко-болгарских войн при Симеоне, ИР АПК,
IV, 2, 1899
Баласчев Г., Укрепителните работа в старобългарската войска, сп. „Минало", г. Ш,
1918, кн. 10, ч. 1.
Баласчев Г., Българите през последните десетилетия на X в., I, София 1929
Бартикян Р. М., Относится ли прозвище Ha/jafiovvafitg к магистру Василию в памятной
записи монаха Феодула (1059), Известия Академии наук Армянской ССР, 8. VIII. 1959 г.
Безобразов П., Византийский писатель и государственным деятель Михаил Пселлос,
Москва 1890
Безобразов П.: ЖМНПр, 1891, ноябрь
Бешевлиев В., Няколко бележки към българската история, ГСУифф, XXXП 9, 1936
Бешевлиев В., Паралели, III1Д, XIV — XV, 1937
Бешевлиев В., Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, НИБИ,
1—2, 1951
Бешевлиев В., Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у прабългарите в
IX в., ИЕИМ, III, 1958
Бешевлиев В., Надписите около Мадарския конник, сб. „Мадарски конник. Проучвания
върху надписите и релефа", София 1956
Б л а г о е в Н., Критичен преглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на цар
Самуиловата държава, МПр, III, 1926, кн. 2
Благоев Н., Българският цар Роман, МПр, VI, 1931, кн. 3, 4
Валденберг В., Философские взгляды Михаила Пселла, ВСб, Москва—Ленинград 1945
Васильев А. А., Происхождение имп. Василия Македонянина, ВВр, XIII, 1906
Васильевский В. Г., Русско-византийские отрывки. П. К истории 976— 986 годов, ЖМНПр,
184, 1874
Васильевский В. Г., Действительная история Геральда и его верингов в Константи-
нополе, Труды, I
Васильевский В. Г., Советы и разсказы византийского боярина XI века, ЖМНП, 215,
1881 июнь, июль, август 1881
Васильевский В. Г.: ЖМНПр, ССХХП, август 1882
Византиски извори за историку народа Лугослав]’е, I—II, Београд 1955—1959
Войнов М., За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата на
основаването на българската държава, ИИБП, 6, 1956
Войнов М., Някои въпроси във връзка с образуването на българската държава и по-
кръстваието на българите, НИН, 10, 1962
Нзползувана литература — Index librorum adhibnorum
361
Войнов M., П. Петров, Вясааниею на Петър и Гоян в 976 г. и борбата на комитопу-
лите с Византия, Byzantinobu'garica I, София, 1962, ИПр XIX (1963), кн.2 (рецензия)
Георгиев Вл., Българска етипология и ономастика, София I960
Георгиева С., Разкопки на обект S в „Горно 1радище“ при с. Кадъкьой, ПАН, XVIII, 1952
Герасимов Г., Три старобългарски моливдовута, ИВАН, VII, 1934
Голубинский Е., Краткий очерк православных церквей..., Москва 1870
Горянов Б. Т., Поздневизантийский феодализм, Москва 1962
Гръцки извори за българската истооия (Fontes Ciraeci historiae Bulgaricae), I—V, София
1954—1960—1961 — 1964
Дечев Д., Где са живели смоля ните?, Сб. в чест на В. Н. Златарски, София 1925
Димитров Д. IL, Пътуванетс- на св. А лексан дьр Римски през Тракия, ПАИ VIII, 1934
Дринов Марин С., Съчинения, I II, София 1909- 1911
Дуйчев Ив., Същинското значение па името	\ Ана Комнина, МПр VIII (1933),
кн. 3, 4
Дуйчев Ив., Из старата българска книжнина, I—II, София 1943—1944
Дуйчев IIв., Приноси кьм средновековната българска история И11Д, ХХ1П — XXIV, 1944
Дуйчев Ив., Проучвания върху българското средневековые 1945, СбБАН, XLI, кл. исто-
рик»'-фи то логически, 21, 1949
Дуйчев Ив.. Славяни и първобългари, НИБИ, 1 — 2, 1951
Дуйчев, Ив., Едно изеле-дване върху обществ.-иконом. и полит, история на хуните (ре-
цензия на Е. A. Tornpson, A History of Attila and the Huns, Oxford 1948), 11ИБИ,
3 4, J954
Дуйчев Пв., Езикови бележки към средновековни български паметвици, ИИБЕ, Ш. 1954
Дуйчев IIв., Пай-ранни врьзки между първобългари и славяни, Сб. в чест на акад.
Гаврил Ил. Кацаров, II (~ИАИ, XIX), София 1955
Дуйчев Ив., Върху някои български имена и дум и у византийски авторы, Езиковедски
изеледвания в чест на акад. Стефан Младенов, София 1957
Дуйчев Ив., Въпросът за византийско-славян ските отношения и византийските опиты за
ст>здаване на славянски азбука през иървата потовина на IX век, ИИБ1-1, 7, 1957
Д у й ч е в И в., Образы на двама българи от XI в.. Изеледвания в чест на акад. Димитър
Дечев ко случай оо-годишнината му, София 1958
Дуйчев Ив.. Няколко бележки към Кекавмен, ЗбР САН, LIX, Визавтолошки институт.
5, 1958
Дуйчев Ив., Последният защитник на Срем в 1018 г., ИИБИ, VIII 1960
Дуйчев Ив., Славянските местни и лични имена във византийските описни книги, ИИБЕ,
8, 1962
Златарски В. Н., IТисмата на царнгрядския патриарх Николая Мистика до българския
цар Симеона, СбНУК, X — XII, 1 <894- -1895
Златарски В. Н., Посланието на цариградския патриарх Фотий до българския княз
Борис в славянски превод, Български старины, V, София 1917
Златарски В. Н., Де се намирал гр. Девол, ПИД, V, 1922
Златарски В. Н., Студии по българска история, Приемниците на Омуртага, ПСп, LIV, 1896
Златарски В. Н., Кой е бил български архиепископ в Охрид при покоряването на Бъл-
гария от Василий II, сп. „Християнска мисъл“, II (1909)
Златарски В Н., Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Лого-
тета, СбН.УК, XXIV, 1908
Златарски В. II., Една датирана приписка на гръцки от средата на XI в., Bsl. I 1929
Златарски В. Н., 11стория на българската държава през средните некове, I, 1 —2, София
1918—1934
Златарски В. Н„ Моливдовул на Самуил Алусиан, МАИ, I, 1922
Златарски В. Н., Намереният в Югозападна Албания нацпис с името на българския
княз Борис а-Миха и л a, Slavia, II, 1923
Златарски В. Н., Словенского житие на св. Наума от XVI в., СпБАН, XXX, 1925
Златарски В. Н., Потеклото на Петра и Асена, водачите на въстанието в 1185 г., СпБАН,
XLV (22), 1933
Иванов Йорд., Епископиите Брегалнишка и Велбуждска, ГСУ ифф, I, 1905
Иванов Йорд., Северна Македония, София 1906
46 IpHir.E и’вори за българската история, т. VI
362
Изпо i зувапа л итература
Index Iibroruui adhlbitorun
Иванов Йорд., Цар Самуиловата столица Преспа, ИБАД, I, 1910
Иванов Иорд., Епархиите на Охридската архиепископия, СпБАН,I, 1911
Иванов Йорд., Беласицкага битка, 29 юли 1014 г., ИБИД, III, 1911
Иванов Иорд-, Аксиос—Велика—Вардар, МПр, I (1924— 1925), кн. 3
Иванов Йорд., Богомилски книги и легенди, София 1925
Иванов Йорд., Български старики из Македония (БСМ), София 1931
Иванов Теоф., Археологически проучвания при Садарева баня, ПАИ, XXI, 1957
И речек К. И.. История болгар, Одесса 1879
И речек К. И., Княжество България, П. Пътувания по България, Пловдив 1899
Лире чек К., История Срба, I, Београд 1911
История культури древней Руси. I год ред. Б. Д. Грекова и др., I — П, .Москва—Ленин-
град 1948 1951
История на България, 1, второ прераб. издание, София 1961
Истрин В. М., Хроника Георгия Амартола в древнем славяно-русском переводе, I Ш,
Петроград—Ленинград 1920—1930
Пширков Ан., Областного име Загорие или Загора някога и сега, ПНЕМ, V (1925), I — IV
Йопчев Люб., Някои въпроси от българската средновековна история, разглеждаии в
„Пстор/а народа Лугослави/е IIUp, XVI (1961), кн. 1
Каждан А. П., Византийское сельское поселение, ВВр, II, 1949
Каждая А. II., Аграрные отношения в Византии ХШ — XV вв., Москва 1952
Каждан А. П., К вопросу об особенностях феодальной собственности в Византии VIII —
X вв., ВВр, X, 1956"
Каждан А. II., Формирование феодального поместья в Византии в X веке, ВВр, X, 1956
Каждан А. П., 11самафийская хроника, предисловие перевод и комментарий: Две визан-
тийские хроники X века, Москва 1959
Каждан А. П., К вопросу о начале второй болгаро-византийской войны при Симеоне, Сла-
вянский архив, Москва 1959
Каждан А. П., Хроника Симеона Логотета, ВВр, XV, 1959
Каждан А. П., Деревня и город в Византии IX — X вв., Москва 1960
Каждан А. II., Экскуссия и экскусеаты в Византии X — XI вв.. Византийские очерки,
Москва 1961
Каждан А. II., Критические заметки по поводу издании византийских памятников, II, ВВр,
XVIII, 1961
Каждан А. П., Из историй византино-венгерских связей во второй половине XI в., Acta
Antiqna Acaderaiae Scientiarum Hungaricae, X, fasc. 3, 1962
Каждан А. П. — Г. Г. Литаврин: ВВр, XX, 1962
Каждан А. П., Из истории византийской хронографии X в., ВВр, XX, 1962
Каждан А. II., Йоан Мавропод, Печенеги и русские в середине XI в., ЗбР САН, Визан-
тол описи институт, VIII, 1, 1963
Каждан А. II., Эксцерпты Скилицы, НИИ, 14 -15, 1964
К а р ы ш к о в с к и й II. С., Русско-болгарские отношения во время балканских войн Свято-
слава, ВИ, 1958, № 8
Карышковский П. О., О хронологии русско-византийской войны при Святославе, ВВр,
V,1952
К а ц а р о в Г. И., Принос към историята на София, Материали за историята на София, I,
София 1910
Кол ед ар о в П. Ст., Народностният състав на Драмско до средата на XIX в. ИИП, 10,1962
Кондаков Н. П., Византийские церкви и памятники Константинополя, Одесса 1886
Кондаков Н. 11., Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры,
Прага 1929
К у л а к о в с к и й Ю., 11стория Византии, I — III, Киев 1912—1915
Курбатов Г. Л., Восстание Прокопия (356—366 гг.), ВВр, XIV, 1958
Кънчев В., Македония. Етнография и статистика, София 1909
Латински извори за българската история (Fontes Latini historiae Bulgaricae), 1 — II,
София 1958—1960
Ласкарис М., Ватопедската грамота на цар Иван Асен II, Български старики, XI, 1930
Ласкин Г., Георгий Кодин о древностях Константинополя, Киев 1905
Пзполвувана
литература
Index librorurn adhibitonirn
363
Левченко М. В., Ценный источник по вопросу русско-византийских отношений в X в.,
ВВр, IV, 1951
Левченко В. М., Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва 1956
Липовский А., Из истории греко-болгарской борьбы в X — XI вв., ЖМНПр, XI, 1891
Липшиц Е. Э., Восстание Фомы Славянина и византийское крестьянство на грани VIII — IX
вв., ВДП, 1939, кн. 1
Литаврин Г. Г., Крестьянство западной и югозападной Болгарии XI — XII вв., Уч Зап НС
АН СССР, XIV, 1956
Литаврин Г. 1\ Болгария и Византия XI — XII вв., Москва I960
Лопарев Хр., Две заметки по древней болгарской истории, Записки Русского археоло-
гического общества, III, 1888
М а в р о д и н о в Н., Описанието на Преслав в Шестоднева на Иоан Екзарх, I Шр, XI,
1955, кн. 3
Манандян А. Я, Маршруты персидских походов императора Ираклия, ВВр, III, 1950.
Милетич Л., Но въпроса за произхода на името Охрид, МПр, П, 1926, кн. 2
Михайлов Ст., Козяк и Брегалнишката епископия, 11БАИ, XV, 1946
Миятев Кр., Нови данни за българите през X в., 11БАИ, VI, 1930
М и я т е в К р., Славянский город в древней Болгарии, BS1, X, 2, 1949
/Миятев Кр., Предварителни проучвания на Кадъкьойското градище, ИАИ, XVIII, 1952
Миятев Кр., Где се е намирала Главиница, Археология, IV, 1962, кн. 1
Моравчик Д., Komenton, печенежское или русское слово, Acta Antiqua Academiae Scien-
tiarum Hungaricae, t. I, fas'e. 1—2, 1951
Мутафчиев П., Владе тел ите на Просек, СпБАН, I, 1 1913
Мутафчиев П., Съдбините на средиовековния Дръстър, сб. „Силистра и Добруджа",
Научно-културни изеледвания, I, София 1927
Мутафчиев П., Руско-българските отношения при Светослав, Seminarium Kondakovianum,
IV, 1931
Мутафчиев П., Мад жарите и българо-византийските отношения през третата четвърт
на X в., ГСУифф, XXXI, 8, 1935
Мутафчиев II., Старият друм през „Траянови врата11, СпБАН, LV, 1937
М утафчиев П., 11стория на българския народ, I, София 1943
Нас ледов а Р. А., Македонские славяне конца IX — начала X в. поданным Иоанна Ка-
мениаты, ВВр, VIII, 1956
НоваковиИ Ст., Охридска архпепископи}а у почетку XI века. Хрисовул.е пара Васи-
лина от 1019 и 1020 г., ГлСАН, Kib. 76 (46), 1908
Осипова К. А,, Развитие феодальной собствености на земли и закрепощение крестьянства
в Византии X в., ВВр, X, 1956
Осипова К. А., Аллеленгий н Византии в X в., ВВр, XVII, 1960
Острогорский Г., Славянский перевод хроники Симеона Логотета, Seminarium Konda-
kovianum, V, 1932
Острогорский Г., Автократор и самодржац, ГлСАН, 164, 1935
О с т р о г о р с к и й Г., Византийские писцовые книги, BS1, IX, 2, 194
Острогорскип Г., К истории иммунитета в Византии, ВВр, XIII, 1958
О с т р о г о р с к и й Г., 11стори]а Византи]е, Београд ? 959
Острогорский Г., Родоливо, село светогорског монастира Ивирона, ЗбР САН, Византо-
лошки институт, VII, 1961
Петров Петър, О титулах „севаст" и „протосеваст4* в средневековом болгарском госу-
дарстве, ВВр, XVI, 1956
Петров Петър, Сбразуване и укрепи ан е на Западната българска държава, ГСУфиф,
LIII, 2, 1960
Петров Петър, Въстанието на Петър и Боян в 960 г. и борбата на комитопулите с
Византия, Byzantinobulgarica, I, 1962
Петровский Н. М., Письмо патриарха константинопольского Феофилакта царю Болгарии
Петру, ПзОРЯ Сл Имп Ак Наук, XVIII, 3, 1913
Полное собрание русских летописей, т. I. вып. 1, 1962
Примов Б., Богомил ският дуализъм, произход, същност и обществен ополитиче с ко зна-
чение, НИИ, 8, 1960
364
Из-юлзуваис ли •-ературч - Index Ijbrorum adlnhitoriim
P a j к о в и h M., О порекло Томе, ноге у станка 8.2 f - 823, ЗбР САН, XXXVI, Вязантолошки
институт, 2, 1953
Р a i к о в п h М., Облает Стримона и тема С j римон, ЗбР САН. IX, Византолошкн институт,
5, 1958
Розен барон В. Р., Император Василий Болгаробоьцз, Извлечения из летописи Яхъи
Антиохийского, Санктпетерсбург 1883
Романски Ст., Имената на някои македонски градове, /ЧПр, V, 1929, кн. 3, 4
Романски Ст., Имената на два ьрайдунански града: 2. Силистра, Сборник в чест на
пр оф. Л. Д1илетич, София 1933
Сакъзов Ив., Областного име на Загора, Сборник в чест на проф. Ан. II(цирков (--
ПБГД, I), София 1933
Селищев А. N1., Завет первой гСстинианы, Ml-p, IX 11934/, кн. 2
Скабаланович 11.. Византийское государство и церковь в XI веке, Санктпетерсбург, 1884
С н е г а р о в И в., История на Охридската архиепископия, I, София 1924
Сне г аров Ив., Град Охрид. Исторически очерк, МПр, IV (1928), кн. 1
Снегаров Ив., Корон», сан ли е бил княз Симеон в Цариград през 9:3 г. ГСУбф XXIV,
4, 1946—1947
Снегаров Ив., Неизвестен досега прение от разказа „Чудо с българина Георги1',
ИИБП, 3—4, 1952
С н е г а р о в И в., Къде се намирал средновсксвният град Главиница (Главеница), Археология,
V (1963), кн. 3
Сол оз je в А., Мош ин В. А., Грчке повелье српских владзра, Зборник за историку,
}език и киьижевност, VII. Београд 1936
Станоевин Ст., Три прилога историко-географски. 1. Сремско острово, Гл САП, CXXXVI
1927
Сюзюм он М. Я.. Об источниках Льва Дьякона и Скилицы. Византийское Обозрение,
И, 1916
Сюзюмов М. Я., Византийская книга Эпарха, Москва 1962
Тпвчев 11., За войпишкото население във Византия през ХП в., Изследвания в чест на
Марин С. Дринов, София -9bi>
Тпвчев II., Нарастването на едршо земевладение във Византия през XII в., ПИИ, 9, I960
Т и в ч е н П., Към въпроса за селското население във Византия в XI— XII вв., ГСУфиф
LIII. 2, 1960
Тодоров Ян., Durostorum. Принос към античната история на Силистра и Добруджа
Сборник ., Силистра и Добр} джа\ 1, София 1927
Третьяков П. П., Восточно-славянские племена, Москва 1953
Трифонов К)., Известного на сирийский презвитег- Константина за Непер ихова победа
над византипците, НБИД, .XI—ХП, 1932
Т ъ п к л в а - 3 а и м о в а В., Към въпроса за византийского влияние върху българското об-
лекло през Първата българска държава, НИБИ, 1—2, 1951
Тъпкива-Заимова В., Съобщения за харистикии в нашите земи (Из преписката на
Михаил Псел), НИБИ, 5, 1954
Г ъ п к о в а - 3 а и м о в а В., I !ървоначалното българско селище и въпросът за аудите, ИИБП,
6, 1956
Т ъ п к о в а - 3 а и м о в а В., Крепости и Ук се пен и градове през 11ървото българско царство
ВИСб, XXV (1956), № 3
Тъпко в а-Займ о в а В., Сведения за българи в житието на св. Атанасий, Изследвания
в чест на акад. Д. Дечев, София I95S
Тъпкова-Заимова В., Сведения за средновеконни кукерски игри в Силистренско, Ези-
коведско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски, София I960
Успенский К. Н., Экскуссия-иммунитет в Византийской империи, ВВР, ХХХШ, 1917—1922
Успенский П, 1!сгория Афона, Ш, 1, Киев 1877
Успенский Ф. И-, Охридская рукопись куропалата Иоанна Скилицы, ИРА1 IK, IV, 1899,
вып. 2
Успенски й Ф. И.: 11РАИК, X (1904), стр. 106—197
Успенский Ф. И., История Византии, I. Петроград 1913; П, Ленинград 1927; III, Москва
1949
Язпазувлнл литература — Index librornin ad hi Ь попил
365
Фрейденберг M. ЛI.. Развитие феодальны?: отношений в византийской деревне в XI -
XII веках, Ученые записки Великолукского государственного госпединститута, I, 1956
Фрейденберг М. М., Экскуссия в Византии XI—ХИ вв., Ученые записки Великолукского
госпединститута, III, 1958
Фрейденберг М. М., О феодальной воз чине н Византии XI- ХП вв., ВВр, XVIII, 1961
Хан II., К вопросу о социальных основах узурпации Прокопия, Acta Antiqua Academiae
Scientiarum Hungaricae, t. VI, fasc. 1—2, 1958
Цанкова-Петкова Г., Бележки към началнпя период на бтлгарската държава, И11Б11,
5, 1954
Цанкова-Петкова Г., Югозападните български земи през XI в. според „Стратегикоиа1
на Кекавмен, ИИБИ, 6, 1956
Цанкова-Петкова I'., (J территории Болгарского государства в VII—IX вв., ВВр, XVII,
1960
Цанкова-Петкова Г., Феодалното земевладение в южните и югозападните български
земи под византийско владичество, ИНН, 8, I960
Цанкова-Петкова Г., Феодальная рента в болгарских земля?; под византийском вла-
дичеством, ВВр, XIX, 1961
Цанкова-Петкова Г., За аграрните отношения в срелновековна Бьлгария през XI—
XIII в., София 1964
Шкорпил К., О немлянных укреплениях и окопах, ИР АПК, X, 1905
Яковенко Я., К истории иммунитета в Византии, Юрьев 1908
Adontz A., L’age et 1’origine de I’empereur Basile I, Byz., Vlll, 1933; IX, 1934
Al 1 atius L., De Psellis et corum sciiptis, PGr, СХХП, col. 477—536
Anastasievic D. — G. О s t г о g о г s k y. Les Kouinans pr onoiaires, Па/уЛо.тна, Melanges
Henri Gregoire, Ш, Bruxelles?, 1951
Anastasievic D., La chronologic de la guerre russe de Tziniisces, Byz., VI, 1931
'Алии to a Ifiijs M. : tyxpoxd, XII (1939), p. 85 squ.
Arnim B. von, Zur Geschichte der Gnoguren, ZSPh, X, 1933
В a n cl u r i A., Antiquitat. Coi stautinopol. Libri VII, Parisiis 1719
Banescu N., Les premiers tenoignages bvzantins sur les Rouinaios du Bas Danube, BNGJ,
III, 3—4, 1922
Bane sen N., Nouveaux duches byzantins; Bulgarie et Paristrion, BSHAR, X, 1923
Banescu N., Unbekannle Statthalter der Themen Paristrion und Bulgarien,BZ,XXX, 1930
Banescu N., La question du Paristrion, Byz., VIII, 1, 1933
Banescu N., Les duches byzantin de Paristrion (Paradnuuavon) et de Bulgarie, Institui Rou-
maiu d’Etudes Byzantines, Nouv. serie, 3, Bucarest 1946
Banescu N., Les iron tier es de 1’ancien Etat bulgare, Memorial Louis Petit, Archives de
I’Orient Chretien, I, Bucarest 1948
Banescu N.: BZ, LIV (1961), p. 145
Banescu N., A propos de Basile Apokapes, Due de Paradouuavis ( = Paristrion). La notice
du moine lheodule (1059), Revue des Etudes sud-est europeennes, Bucarest, 1 -2, 1963
Barnea, I., Byzanre, Kiev et L’Orient sur le Bas-Danube du Xе ли XIIе siecle, Academic de
la Republique Populate Roumaine, Bucarest 1955
Baynes N. H., The Date of the Avar Surprise, BZ, XXI, 1912
Bees N. A., To zis&i п)ч xtiotxus tifi У1оу£>.1 [facias yoovry.ov, Al кол lotoQfXii с^иаутгкот}^
avrov, Bvcavus, J, A, 1909
Besevliev V., Die protobulgarischen Inschriften, Berlin 1963
В i d e z A. — L. Parincntier, The Ecclesiastic History of Evagrius with the Scbolias, London 1898
Bra tian и G. J., La commerce bulgare dans 1’Empire byzantin et le monopole de Гетре reur
Leon Vi a Thessalonique, Сборник в чест иа проф. П. Пиков (—11БПД, XVI—XVII),
София 1940
Brehier L., Les institutions de 1’Empire byzantin, Paris 1949
Brehier L., Vie et la mort de Byzance, Paris 1947
Bury J. B., A History of the Eastern Roman Empire (802—867), London 1912
Canard M., Arabes et Bulgares au debut du Xе siecle, Byz., II, 1926
Cahen C., La premiere penetration iurque en Asie Mineure, Byz., XVIII, 1948
Charanis P., The Chronicle of Monemvasia and the Question ot the Slavonic Settlements in
the Peloponnesus, DOP, V, 1950
366
Изиолзувана литература — Index librorurn adhibitonim
Chara и is P., On the Slavic Settlement in the Peloponnesus, BZ, XLVI 1953
Dain A.. La „Tactique" de Nicephore Ouranos, Paris 1937
Danoff Chr.: Oesterr. Jahreshefte, XXX, 1936, Beiheft
de Boor C., Der Angriff der Rhos auf Byzans, BZ, IV, 1895
de Boor C, Zu Johannes Skylitzes, BZ, ХШ, 1904
de Boor C., Weiteres zur Chronik des Skylitzes, BZ, XIV, 1905
Delehaye H., Saints de Thrace et de Mesie, Analecta Bollandiana, XXXI, 1912
Detschew D., Vardarios, Zeitschrift fur Ortsnamenforschung, VIII, 1932
Diehl Ch., De la signification du titre de ,,proedre“ a Byzance, Melanges G. Schlumberger,
I, Paris 1924
Diehl Ch., Un haut fonctionnaire byzantin, Melanges N. Jorga, Paris 1933
Diehl Ch., Antologia lyrica graeca, I, 2, Leipzig 1936
Dolger Ft., Regesten der Kaiserurkunden des ostromischen Reiches, 1,Munchen—Berlin 1924
Dolger Fr.: BZ, XXVII (1927), pp. 760 -766
Dolger F r., Beitrage zur Geschichte der byzantinischen FinanzverwaHung besonders des 10.
und 11. Jahrhunderts, Byzantinische Archiv, IX, Leipzig—Berlin 1927
Dolger F r., Das deoixov, TSZ, XXX, 1929 — 1930
Dolger Fr., Bulgarisches Zartum und Byzantinisches Kaisertum, ИБАИ, IX, 1935 ( —Actes
du IVе Congres international des etudes byzantines)
Dolger Fr., Zum Gebiirenwesen der Byzanti’ier, Etudes deJiees a la memoire d’Andreades,
Athenes 1939
Dolger Fr., Zur Textgestaltung der Lavra-Urkunden und zu ihrer geschichtlichen Auswer-
tung, BZ, XXXIX, 1939
Dolger Fr., Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges. Textband, Munchen 1948
Dolger F r., Sechs byzantinische Practica des 14. Jh. fur das Athos-Kloster Iberon, Munchen 1949
Dolger F r., Ein Fall slavischer Einsiedluiig im Hinterland von Thessalonike im 10. Jahrhun-
dert, SB AW, 1952, 1
Dolger, Fr., Byzanz und die europaische Staatewelt, Ettal 1953
Dolger Fr., rieiiTov, Ein Beitrag zur byzantinischen Lexicographie, Bayerische Akademie der
Wissenschaften, Philosophisch-historische Klasse, 1959, 9
Dujcev I.: REB, VII (1950), p. 222
Dujcev I.: BS1, XIII (1952-1953)
Dujcev I.: BS1, XIX, 2 (1958), pp. 301—304
I. Djujcev]: BZ, LXII (1959), p. 184
Dujcev I., Dragvista- Dragovitia, REB, XXII, 1964
Ebersolt J. — A. Thiers, Les eglises de Constantinople,Paris 1913
Grecu A., Bulgaria in nordul Dunarii in veacurile IX—X-lea, Studii si cercetari de istorie
medic, I, 1950
Gregoire H.: Byzantion, II (1922), pp. 556)—567; IV (1927/28), pp. 716—728
Gregoire H., Les sources epigraphiques de 1’histoire bulgare, Byz., IX, 1934
Gregoire H., Nicetas Pegonites, vainqueur du roi bulgare Jean Vladislav. Byz., XII, 1937
Gregoire H., Heros epiques meconnus, La Nouvelle Clio, IV, 1952
Gregoire H., La carriere du premier Nicephore Phocas, Пуоич^па eis -Хт.	fisc-
GttAAoviMj 1953
Gregoire H., Michel xttaliates, Histoire. Traduction francaise, Byz., XXVIII, 1958
Guilland R.: Revue des etudes byzantines, VIII, 1951
He tele J., Hisloire des Conciles. I. 2, Paris 1907
H[eisenberg A.]: BZ, IX (1900), p. 245 sq.
Hergenrother J., Photius, Patriarch von Constantino pel. III, Regensburg 1869
Hirsch F., Byzantinische Studied, Leipzig 1876
Janin R., Constantinople byzantine, Paris 1950
Jirecek K., Die Heerstrasse von Belgradnach Konstantinopel und die Balkanpasse, Prag 1877
(=БНБ, IV, 1931, 4)
Jirecek K., Archaologische Fragmznte aus Bulgarian, AEMO, X, 1888
Jirecek K., Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanlander,
Sitzungsberichte der Kais. Akad. d. Wiss. in Wien, Bd. CXXXVI, 1897 (=Християнски
елементи в топографската номенклатура на балканските земи, ПСл, LV—LVI, 1898)
лшерглура — Index librorun a diu bi for tun
Jorga N., Medallions d’histoire litteraire byzantine, 1-1: Michael d’Attalie, Byz., Il, 1925
Krumbacher K., Gescliichte der byzantinischen Litferatur (^GBL), Munchen 1897
Kyriakidis St.: Mwe&ovixa, 11 (1952), p. 738 sq.
Laurent V., V) Вао^аас'от<7^ i'/tol Tvvgxroy. Perses, Tures asia-iques ou turcs hongrois?,
Сборник в чест на преф. И. Ников (==ИБИД, XVI—XVIII), София 1940
Lemerle Р., Esquisse pour une histoire agraire de Byzance, RH, CCXIX -CDXX, 1958
Lernerle P., Recherches sur le regime agraire a Byzance: la terre militaire a I’epoque des
Comneues, Cahiers de civilisation medievale, II, 1958, № 3
Lemerle P., Prolegomenes a une edition critique et commentee des „Conseils et Recits" de
Kckaumenos, Bruxelles 1960
Lemerle, P., La vie ancienne de Saint Athanase 1’Athonite composee au debut du XIе siecle par
Athanase de Lavra, Melia nges du M. Athos 953 — 1963, Ed. et Melanges, I, Chevetogne 1963
Lemerle P., La chronique improprement dite de Monemvasie: le contexte historique et le-
gendaire, REB, XX[, 1963
Lombard A., Constantin V, empereur des Romains, Paris 1902
Mabilis L., Zwei Wiener Handschriften des Johannes Scylitzes, Breslau 1890
Mas per о J., Форматы vat moartmai dans Farmee byzantine au VIе siecle. BZ, XXI, 1912
Michailov G., Inscriptions graecae in Bulgaria reportae, I, Scrdicae 1956
Martini E., Analecta Laertina, I, Lipsiae 1899
Moravcsik Gy.: Byz., IV (1931), p. 678 sq.
Moravcsik Gy., Byzantinoturcica. Die Byzantinischen QueUen der Gescliichte der Turk-
volker. Zweite durchgearbeitete Au flage, I—П, Berlin 1958
Moravcsik Gy., Sagen und Legenden fiber Basile ios I, DOP, 1961
Mordmann: rElh]v. аШоуо;, t. XVII, 1876
Mo sin V. A.. Aovfaxbv Zevyd^ov, Annales de 1’Institut Kondakov, X, 1938
Mutafciev P., Bulgares et Roumaines dais 1’histoire des pays Danubiens Sofia 1932
Niederle L., Slovanske starozitnosti, Praha 1906, II - Manuel de I’antiquitc slave, I, Paris 1923
Nissen N., Die Diataxis des Michael Attaleiates von 1077. Ein Beitrag zur Gescliichte des
Kloster-Wesen im byzantinischen Reiche, Jena 1894
Obolensky D., The Bogomils. A Study in Balkan Neo-Manicnaeism, Cambridge 1948
Ostrogorsky G., Die byzantinische Staatenhierarchie, Seminarium Kondakovianum, VIII, 1936
Ostrogorsky G., La pronoTa, Byz., XXII—XXIII, 1952
Ostrogorsky G., Quelques problcmes d’histoire de la paysamierie byzantine, Bruxelles 1956
Ofeicoff [А. Шопов] La Macedoine au point de la vue ethnographique, historique et phi-
lologique, Philippopoli 1888
Or gels P., Kekaumcnos et la guerre petschenegue, Byz., ХШ, 1938
Ila л a <5 о л. о г> 2. о ; - Ks q а и i-vs ’J., Veoow Uuaixi/ рирлю 1Ц 1894
Par van V., Municipium Aureliura Dnrostorum, Rivista di filologia et d’instruzione classica,
N. S., anno II, fasc. 3, Torino 1924
Pats ch C., Beitrage zur Volkerkunde von Sudosteuropa, III, I. Sitzungsberichte der Wiener
Akademie, Phil.-hist. Klasse, Bd. 208, Wien 1928
Pertusi A., Per la critica della „Storia" di Michele Attaliata, Jahrbuch der Osterreichischen
Byzantinischen Gesellschaft, 7, 1958
Petit L., Le monastere de Notre-Dame de Pitie en Macedoine, ИРАИК VI, 1
Petit L., La vie de Saint Athanase 1’Athonite, Analecta Bollandiana, XXV, 1906
Prokic B., Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skylitzes Codex Vindobonensis hist,
graec. LXXIV. Ein Beitrag zur Geschichte des sog. westbulgarischen Reiches Diss.,
Mfinchen 1906
Renauld E., Notes et observations critiques sur la Chronographie de Psellos, REG, XVIII, 1905
Renauld E., Etudes sur la langue et la style de Psellos, Paris 1920
Rogers C. F., The Fear of Hell as a means of Conversion, Religion, June 1935
Rouillard €)., L’epibole au temps d’Alexis I Coronene, Byz., X, 1935
R о u i 11 a r d G. — P. С о 11 о m p, Actes de Lavra. Edition diplomatique et critique. 1 (897—1178),
Paris 1937
Runciman St., The Emperor Romanns Lacapenus and his Reign, Cambridge 1У29
Runciman St., A History of the First Bulgarian Empire, London 1930
Zaxe'A aQi о 5 -S’rr., Hoasi; acd, iteojua	xai "Loy la; tv tij uQjrcuoTijri, «r At'hjvat; 1929
Schfitre R., Der Aufstand des Leo Tornikios im Jahre 1047. Eine Studie zur byzantinischen
Geschichte des II. Jahrhunderts: VII. Jahresbericht des K. Gymnasiums zu Plauen i,
V. auf das Schuljahr 1895 -189(5, Plaumen i. V. 1896
Schlumberger G., L’Epopee byzantine a la fin du X siecle, I—III, Paris, 1895—1905
Sewter E. R. A., The Chronographia of M. Pselius, translated from Greek bv..., New Haven
1953
Skorpil K.: BS1., Ш, p. 336
Soul is G. C., On the Slavic Settlement in Hierissos in the tenth Century, Byz., XXIII, 1953
Stein, E., Geschichte des spatromischen Reiches, I, Wien 1928
Stein E., Untersuchungen zur spatbyzantinischen Veriassungs- und Wirtschaftsgeschichte,
Mitteilungen zur osmanischen Geschichte, II, 1923 1925
Stricevic D., Eglises iriconques medic vales en Serbie ct en Macedoine ei la tradition pa-
leobyzantine, Actes de XIE congrcs des etudes byzantines, 1964
Svoboda K., La demonologie de Michael Psellos, Brno 1927
Svoronos N. G., Recherches stir le cadastre byzantin et la fiscalite aux XIе et XIIе siecle,
BCH, 89, 1959
Tafraii O., Topographic de Thessalonique, Paris 1913
Tafrali O., Thessalonique des origines au XIVе siecle, Paris 1919
To ma sc he к W., Zur Kunde der Hamus-Halbinsel, II, Die Handels wege im 12 Jht. uach der Er-
kundungen des Arabes Idrisi, Wien 1883, SBAW, Bd. 113
Tomas ch e к W.: PWRE, II, col. 2345
Treitinger O., Die ostrdmische Kaiser- und Reichsidee nach ihrer Gestaltung im bofischen
Zeremoniell, Jena 1938
Vasiliev A. A., Byzance et les Arabes. I. La dynastie d’Amorium, Bruxelles 1935
Vasmer M., Die Slaven in Griechenland, Berlin 1941
V a i 11 a n t A. —- M. L a s к a i i s, La date de la conversion des Bulgares, RES, XIII, 1933
Venedikov Iv„La population byzantine en Bulgarie au debut du IXе siecle, Byzaiitmobul-
garica, I, Sofia 1962
Vryonis Sp., The Will of a provincial Magnate, Eustathius Boilas (1059), DOP, 11, Cambridge,
Massachusetts 1957
Xan alat os D., Beitrage zur Wirtschafts- und Sozialgeschichtc Makedoniens irn Mittelalter,
hauptsachtlich auf Grund der Briefedes Erzbischofs Theophylaktos von Achrida, Mfin-
chen 1937
Zachariae von Lingenthal, Jus giaeco-romanum, I, Lipsiae 1856
Zlat ar ski W., Wer war Peter Dcljan, Annales Academiae Scieniiarum Fennicae, XXVII, 1932
СЪДЪРЖАННЕ — HOC VOWMINE CONTINENTUR
Увод от Василка Тъпкова и Михаил Войиов . .	........... ......	5
Praefatio
I.	Житие на Ахил Лариски — увод, превод и коментар от Л. Йончев.................. 7
Vita Achillis Larissensis
2.	Житие на Атанасий Атонски — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимо-
ва . , . ........................................................................  8
Vita Athanasii Athonitae
3.	Документи от Атонските манастири — увод, превод и коментар: а) на еоткъси
1 — 16 от Г Цанкова-Петкова и Л. Тивчев; б) на откъси 17—21 от Л. Йончев;
в) на откъс 22 от Г. Цанкова-Петкова...........................................12
Acta Athoa
4.	Грамоти на Василий И — увод от В. Тъпкова-Заимова, превод от Йорд. Иванов,
коментар от Йорд. Иванов и В. Тъпкова-Заимова ...	.	. .	... 40
Sigillia Basilii
5.	Месецослов на Василий II — увод, превод и бележки от В. Тъпкова-Заимова . . 48
Menologium Basilii
6.	Епитафия на Василий II — увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев..............  65
Epitaphium Basilii
7.	Монемвазийска хроника - увод, превод и комеитар от Ив. Дуйчев	.66
Chronicon Monembasiae
8.	История на схизматиците — увод, превод и комеитар от Л. Йончев................71
Historia schismaticorum
9.	Брюкселска хроника — увод, превод и коментар от Л. Йончев.....................73
Chronicon Bruxellense
10.	Житие на Йоан Нови Тракийски — увод, превод и коментар от Л. Йончев ... 77
Vita loannis lunioris Thraciae
11.	Иоан Мавропус — увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев...................... ,79
Joannes Mauropus
12.	Приписка от 1059 година — Увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова ... 88
Nofitia а. 1059
13.	Житие ва Лазар от монаха Григории — увод, превод и комеитар от Г. Цанкова-Петкова 90
Vita Lazari
14.	Михаил Псел — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова ...	. . 92
Michael Psellus
15.	Продължителят на Георги Монах — увод, превод и бележки от Г. Цанкова-
Петкова .........................................................................133
Georgius Monachus Continuatus
16.	Михаил Аталиат — увод, превод и коментар на Хронография от В. Тъпкова-
Заимова ; превод и бележки на Хрисовул на Михаил Дука от Л. Йончев...............159
Michael Attaliata
17.	Кедрин—Скилица — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова..............198
G. Cedrenus—I. Scylitzes
Показалец — съставил П. Ко л ед аров........................................  341
Index nominutn et rerum
Съкращения ...........................................................  ...	359
Abbreviations
Използувана литература - съставил П. Кследаров .....	.................360
Index lib г or urn adhibitorum
Съдържание..................................................................  369
Hoc volumine continents
47 Гръцки извори за българската истерия, т VI