Гръцки извори за българската история. Том V - Дуйчев И., Цанкова-Петкова Г.

Автор: Дуйчев И. Цанкова-Петкова Г.
Теги: история на българия средновековие исторически документи
Год: 1964
Похожие
Гръцки извори за българската история. Том IV
Гръцки извори за българската история. Том III
Гръцки извори за българската история. Том VII
Гръцки извори за българската история. Том VI
Текст
                    
I. КНИГА ТА НА ЕПАРХА
внасяни
зна-
Г г
\ в.
„Книгата на Епарха" се нарича издаденият по времето на император Лъв VI (886 —912)
едикт на градския префект в Цариград, с който се установи ват правата и задълженията
на цариградските цехове. В нея има и никои по-късни добавки от времето на император
Никифор Фока (963—969). В „Книгата на Епарха* се споменава за търговски стоки,
в Цариград от България и и? земи с бъзгарско население. Тези сведения мчат голямо
чение за проучването на външната търговия на България в края на IX и начал ото на
Освен това „Книгата на Епарха" съдържа изобилии данни за организацията на занаятчийското
производство във Византия през същото време.
РЪКОПИС: J-' -cod. Jenevensis gr. 23 (XIV sj.
ИЗДАНИЯ - J. Nicole. Le livre du prefet ou Eedit de I’empereur Leon le Sage sur les corporations de
P. Zepos, Jus Graecoromanum, II, Athen, 1931, p. 319—392.
IE Heyd, Histoire du commerce de Levant, 1, Leipzig, 1923,
p. 81 — A. Stdckle, Spatromische und byzantinische Ziinfte, Leipzig, 1911, p. 135 -156. — Ив. Сакъзов,
Известия за българската търговия в Цариград през X в. ИИД, VI (1924), стр. 195—203. — Tv. Sakdsov,
Bulgarische Wirtschaftsgeschichte. Berlin — Leipzig, 1929, p. 65—66. — G. Brdtianu, La commerce bulgare
dans I’Empire byzantin et le monopole de I’empereur Lion VI a Thessalonique, Сборник в намет на "проф. П. Ников
София, 1940, стр. 30—36. . Е. 3. Липшиц, К вопросу о городе в Византии в VIII—IX в., ВВр, VI (1953)»
стр. 113—132. — М Л- Сюзюмов, Книга Епарха, Свердловск, 1949. — А. ГТ. Каждая? Цехи и государственные
мастерские в Константинополе в IX—X вв.. ВВр. VI (1953), стр. 132—156. — Същият, Византийские города
VII—XI в., Советская археология
следова, Ремесло и торговля Фессалоники конца IX -
стр. 69--70. Ж. Д Сюзюмов, Экономические воззрения Льва VI, ВВр, XV (1959), стр. 33
Римские и византиские цехи, ЖМНПр, 1914, ч. 53, стр. 164 сл.
of economic and business History, Cambridge, Mass., (1929), I, p. 597
'/jxov ftifildav Asovtog toP Eorpov эеас at ovvtg%vtai zv BvCavKq.\
за византийското влияние върху българското облекло през лървата българска 'държава.
стр. 300—302. А. П. Каждая, Деревня и город в Византии IX—X вв., Москва I960, стр^ 227 —228.
Constantinople Geneve 1893.
КНИЖНИНА : Krumbacher, GBL, p. 609.
Leipzig,
Р-
135—156.
1
i

2
г
|Г
Е, Э. Липшиц, К вопросу о городе
J
XXI (1954), стр. 164—188. — ВВр, IV ’(1951), стр. 11—41 сл. — Р. А. На-
начала X в. по данным Иоанна Камениаты, ВВр. VI, 1956
49. Е. Черноусов,
А, Е. Boak, The Book of the Prefect, Journal
619. A. P. C/iristuphilopulos. To ixao-
B. Тъпкова.-Зпимова, Къмвъпроса '
И ИБИ, 1—2 (1951),
J
A'0'fjvaif 1935.
Гръпк» изворй зи гнатз историй. V
сл.
10
Eparchicon biblion — Кнвгата на Епарха
EPARCHICON BIBLION
КНИГА НА К ПАР
1
А
1. De serieariis
1. За сирикариите
1. Ос ciTfQMdeioi,
ЕсуудДеаЛас rpoi
psva
usGoqxiQa рц) грирр
р.еуаХд£;?]Ха,
noXvyjQoicmr, р
aicoXcov,
21
7 ,’С f
xai
36, 3).
о!(У/еоЛсооау pAorria
оиадслиаууил fiXoxXpQU.
^XivofiipXaiTa нас mwaivobtfiХатта
nal топтал'
хишп Ан-
на i
1
се заоранява да Изра-
иля дълги
жълто-чер-
ЕИТО? TC9K XCrtattEQOlHoT,
нас, яата уру-аат аЛХаРп'гяюу <у>а~
ТОТТСОУ
psra ло.оат.о'К'Ддсоу (p, 35,
1. На сирикариите
ботват забранените багреници
скарамангии2, или месофори8 ---
вени или зелено-червеии4. Те могат да изра-
ботват само дрехи от персийския вид6 и те
многоцветии или когато потрябва, и славянски
повязки0 и те с червей и ивици.
2. De othoniopratis vel linteariis
2. За отониопрапште или платнарите

ip’ovv uiiXayEiSf о Лет ат
те ало Агрб-
1. Ot дрсотюлоатш
snsWEQXpTai Хсуотсраттоъ Ёоуо.о1а. хат
р,С')УО? наг те ало tov .Потто v р Kequoovj'tq^
olaudprroTE
лоске

: платпарите, откъ-
ленени изделия, било
или Керасунт
1. Отониопратите' или
дето и да пристигал1 .
от Стримон8, било от Понт9 или Керасунт10,
или от конто и да е друга страна, свободно
да ги купуват, за да ги доставят на дре-
харите за наметала върху памучни хитони,
а също и на всички, конто искат да ги ку-
пуват от тих, без да ги продавят на други.
6. Ако бъдат внесени стоки като лен или
мед от чужди народи, било бългаои13- или
9
По тто о
yo'jQa?, ахсоАттсп?
то ypQpyvicHhic
Хоуса
на!
Ei аЛАТ}?
Ъ^аутысз&аюат
rots Леотсолуатш? Хоуса h’fivpuitcov
тлгеот yiTchvcnv, cjilXa xcd тс Ил тел?
ё? avTcor PsAoani pp дкслслоаоиЕСТ

J
3
J1
V
TGVTip’

тюу
1£(ПУЕ1Одш
fts Йеоо-Ъ'ъ
тто 0)1 хп у
оиттг Лело vat
(р. 39, 1—11).
9Кау c)ui еДусХсг Tvyor IXovAyuticvy cj кси, AoincXw
ИаеХ-Лр лрауиаша Air со г р ueXito? кос бсрН Хами fit
7

eV-
без да г и продавят
5
било българи11
1
матия и торговля шелком в. V—У
принадлежали кьм една и съща професия, били обединепи в отделил колегии или цехове. Срв. Каждая, Цехы
в Константинополе в IX—X в., стр. 173. — А. П. Рудаков, Очерки византийской культуры по данным греческой
агиографии, Москва, 1917, стр. 146—159. — Сю.зюмов, Ремесло и торговля в Константинополе, стр. 24.
- Скарамангий — официална връхна дреха, един вид кафтан от източен произход. Срв. N. Р. Kondakov, Les
costumes ortentaux a la cour de Byzance Byzantion, I (1924), p. 7- -49. — F. Camcmi, L’uniforme de la ca-
valerie orientale et le costume byzantin, Byzantion, II (1925), p. 181 191. — .7. Ivanoff. J.e costume des anciens
bulgares. Premier recueil dedie й la memoire de Theodore Uspensky, Paris, 1930, p. 326. — Тъпкова-Заимови
Към въпроса за византийского влияние върху българското облекло, стр. 299. Срв. Nicole, Le livre du prefer p. 95,
s	— дрехи, конто се носили над долните дрехи	и под скарамангии. Срв. Nicole op. cit., р. 95.
51 AtfiXaTziov е пурпурен копринен плат, два пъти боядисан, първия път светлочервено (4fr) и втория път
тъмночервено или внолетово. Срв. Пагулевская, пос. съч., стр. 192. Сложимят термин
чава материя, боядисана в жълто и тъмночервено. ТТоаагго&'/^йтта означава материя, боядисана в
тъмночервено. Срв, Nicole, op. cit. р. 94—95.
Reiske, Apertd. ad. Lib. I De ceremoniis, ed. Bonn,, p. 470, превеждаг^атш ...
structa", като се допуска, че тозн израз може да означава „дреха с джобове" или
Сир и кар ии — ония, конто нзработват копринени дрехи. Срв. И. В. Пигу левска Я, Византийская диплен
”711 вв., В В р. I (1947), стр. 190—191. Цариградскгл е занаятчви и търговци, конто
отделив 1
стр. 146'—159.
1

 6.
тъмночервено. Пуу.огупНРДа.т.'га
Зиачснието на термина
fjUoirpwoNfil.vwj. озна-
зелено и
ис с съвссм уточнено*
UExa яео<ях1&>т
Е	-
marsupiis in-
дреха или материя с цвят на
не тук иагапядыхш. означава
y.fd ТОУТСОГ УюХг/.ООСОУУ — „и
че тук става дума за вид материя или носин, пре-
де^С(Х(Ц- <p6of)pa, срв. Codicil Curopalatae De officialibtis palatii Constantinopolitani ed. Bonn,,
— Ив, Дуйчев, Славяноболгарские древности IХ-го века, Byzantinoslavica XI, I (1950), стр. 30, бел. 147.
cpaKSfahov платнена иовяза за главата, чалма, употреби вана от арабите, тюркските народи и др. Вж.
J. Ebersot, Les arts somptualres de Byzance, Paris, 19’23, p. 126. - ДуЬчев,
8 Стримон
с
я
като се допуска, че този израз може да означава	,,,
праскова". Nicole, op. cit., р. 94 95, приема второго значение. Ако обаче приемем,
дреха или материя с п раскопе н цвят, явява се противоречие със сл едва щи я израз
то многоцветииИоради това ио-вероятно е да предположим,
несена от Персия
р. 38,9—10.
t; ФаНоХог,
Du Cange, Glossarum gr. s. v.
пос. съч., стр. 29—30, бел. 146—147.	7 T. е. платнопродавци.
течение на р. Струма. Неточно е изтълкувано това сведение от Ст. Цонее, Стокового
дална България, ИПр, X (1954),
цариградския назар ленени тъкапи,
не
то
бряг на Черно море. 10 Гръцки град на малоазийския бряг на Черно море, на запал от Трапезунд. 11 Тут
имаме ед но важно сведение за въшпната търговия на България в края на IX и начал ото на X в. Срв. Iv.
kasov, Bulgarische Wirtscliaftsgescliichte, Berlin, 1929, p. 62—64. - - Българските гърговци внасяли в Царигра
лснсни материали и мед. От контекста не е съвсем ясно дали тук става дума за суров лен или за ленени'-..
изделия. Изразът ядаупатКа Xtvwv „от ленени (материали)й ни дава възможност да предположим, че внасяният
лен не е бил в съвсем преработено състояние.
стр. 29—30, бел. 146—147.
кн. 5,

ЯоХт/QOIO»'
19’23, р. 126.
 визаптийска гема по долното
производство във фео-
през 1
IX и надалото на 1
Лишев, За стоково-
тема в Мала Азия, на южная
стр. 58, кой то смята, че български търговцп
изработепи в България. Тема Стримон в края на
в лизала в гранипите на българ ската държава. За тълкуване на това известие срв. Стр.
производство във феодална българия, София, 1957, стр. 24—25.
10 Гръцки град на малоазийския бряг на Черно море, на запад от Трапезунд.
Sl Понт - 
в.
продавали на
L.L
в.
Berlin, 1929, p.
не e съвсем
я
62—64.  — Българските
дали
дава възможност да предположим,
ясно
Ш!
+1
тук става дума
че
я
Ера rc hi con biblion
К вига та на Епарха
етедсот ы'ддп’ стда^'г/тас, ос о^сотсотсдатас
г)ap.aQi.of nQGG).apfiav£T,cooap
Ги)Г TlrVfl^^ fUt/Ь tu	//с-zpczti ffti С г и € s у
«гг£ ft)ar.Tia s^d?ua Г; е патт ova, е/.те ядагоса v.at
XOCQEQia, яас. ыседхеоiknoav с.аа аотедт поста)? tv
TOig efivsoi perd crQoodtOQioyov too eciclqxov, xal
xotvoN Ti/v crQaypaiEtav аосс-'гтоюат. xai toooi.'tov
Of EX TO)y a.)jMT tcatCTTpCoy i^OXQaTECTfOGUV Т.'Г]О
JrQfiyyaTEiag ОСОУ SIC y_QEiav e'xovgi, tqv <3A AOCcN/V
даЗбтвюа!'
ас ос GUA-
ETEQCOV тех-
то vs та Fcn'D'jTOvpEva есЬт] ХЕХтт/рЕтог
FX W)V
е). ат тот а,
ХКС EIOEQ%£G ftOOGV р,'Р

’l
/

ngavdia
хоста) с
F t ТЕ
aoTCOV
too EciaQX01^
CTOierToOdV.
a)Jмт бт/ от?// к~п ’
иш

други (народи), конто трябва да оъдат про-
дадени срещу други
бакалите1 да вземат и някои от другите
занаятчии, конто притежават търсените стоки,
било шестлактови или по-тесни копринени
Платове2, било панделки3 и копринени тъ-
кани
дане на епарха при
заедно да извършат еде л ката,
лите на другите
стоката толкова, колкото им е потреоно,
останалото да предал ат на платнарите, като
вземат от тих за услугата по един кератий
на една номизма. Ако никой бъде уличен
постъпва противно на наредбите,
бит и остригли и изгонии
4 .
7
1
СТОКИ,
да вземат и никои
платнарите и
от
шестлактови или
било пан де л ки'*
заедно с тях да отидат по нареж-
чужденците и всички
Представите-
занаяти да задържат от
а
12
лад/76-
HEQUTIOT £У'
то7с рл&агЕЪлг, ofpEUsiaz zdoiv
dr а	voutmia
J	I
гогтех nan winv dr a
de Tts qy.DQtitjp siaod та. дсатстаурЁта схошут,
TGUEVOS 'V.a't XOVQEC'duEVOC
(), 10--26),
лао
i j
t;*fVoX4;<71CAo
Г 1
5
г
TOV GVGTij-
5
ШПО£ (р.
J
I
с
, че
да бъде
от цеха.
s. г. Sal gam а,
Вж. Du Conge, Gloss, lat.,
Salgamarins.
ZNtpdgtoc получила по-широко значение — търговец на всякакви стоки. 2 EPmla -
Платове, конто бъл парите подучивали в зам я на за стеките си, Чужденцйте имзли
шестлактови (1 лакът — 46 см) и no-тесни Платове. По-широките (от 7 до 10 лакти)
и не били изнасяни в чужбина.
 , пан дедки. Срв. Dn Conge, С loss.
— Theophanis Clironographia, ed. de Boor, p. 232, 9.
влияние,
4 ХниРпОТ — вид тънък
с арабската дума hartr, hanrat — koi грин ен плат,
иили търговпи на храни.
получила по-широко значение
конто
1 Откачало
последствие
пурпурин
право да купуват само
били предназначен и за ну жди те на императорски я двор
р. 96. — Ebersolt, op. cit., р. 21.	3 IlQaviva — ленте,
Const. Porphyrog. De ceremoniis, ed. Bonn, p. 81, 2. -
Спсред Тъпкоеа-Заи.ча^а, Към въпроса за византийского
раиран плат, а сыне и лснтите,
ор. с
Кератий, византийска монета
В
* !
5
Саддамаpure
думата г,
копой пени
-Ь
op. cit., р. 21.
стоки.
получавали
за
Срв. Nicole, op. cit.,
gr. S. V. Iloartnov,
Т ъпгСояа-Зап.часа,
и лентите, направепи от този плат,
р. 29, п. 9, сближава този термин
Ь'24 част or номизмата.
стр. 301—302, siodvSioy означава вид
копринеи плат. Nicole
копринейа дпсха.
£
*

1
 I
r I
л- I
И. ЗА СЕДЕМТЕ КЛИМАТА НА ЗЕМЯТА
.4
географи лознатата
Споре д късноантичните географи лознатата гювърхност на Зе мята (р otewy&r]) се
простирала на север от остров Тула (вероятно Исландия) до остров Тапробана (вероятно
Цейлон) на юг и от Иберия (Апенинския полуостров) на запад до Индия на изток. Така
според техните представи тя имала продълговата форма и била измервана от юг на север
и от запад на изток. Броят на паралелите, с конто била измервана земната ширина и дъл-
жина, се мени според мнението на различимте автори.
Във връзка с това деление дрезните автори употребявали термина климата. Тези
климати представлявали определени пояси или области, обикновено седем, конто се про-
стирали под всеки един от следните порадели; Меройски, Списки, Александрийски, Родоски,
Хелеспонтски, Понтийски и Бористенски. Всеки климат се намирал на такова разстояние от
съседния климат на север от него, че времетраенето на най-дългия летен ден на пара ле л а,
конто го определи, да бъде с около половин час по-късо от времетраенето на най-дългия
летен ден на непосредствено следващия паралел, конто определи тези съседен климат.
Тези представи за климатите с известии изменения у различайте автори във връзка
с техните географски и астрологически познания били запазени и разработени и в Средно-
вековието. Тук ние даваме откъси от два ръкописа, издадени от Е. Hotiigmann, в конто
има някои общи сведения за географското положение на
море. Въпреки че тези ръкописи са от по-късяо Бреме,
лари гт в тях (сгч. meИсгснето на хазарите), дават основание да
писан най-рано през IX—X в.
РЪКОПИСИ; Cod. Мопас. 278 (XIV s.). -
ИЗДАНИЯ : К Honigmann, Die sieben Klim ata
J. A. Cramer, Anecdota Graeca e codd. mss. Bibliothecae Resjlae
cod. Paris, gr. 854).
КНИЖНИНА : MonTdcAk,
автори употреоявали
области, обикновено седем, конто
l.l
конто определи тези

Г С Г С. V£ HEF£E6T(

иа хйЗЕр^те), давал
земите покрай Дунав и Черно
никои от дан ните, конто се съ-
се приеме.
конто
че текстът е
DE SEPTEM
Г|
 I1
1
J
_!
3
 I
I
J
1
I
J
1
J
н
1
1
I
Cod. Pans. yr. 854 (XIII s.).
and die H0AEI2ЕШ2НМЮ1. Heidelberg
Parisiensis, I. Oxonii

1929, рр. 225—229. —
18391 рр. 362 - 364 (спорен
Byzantiriotitrciea, I, р. 224,  - Honlgtnann.
op. cii. pp. ’
‘ЕДЕМТЕ К
191.

l И M A T A
De Danubil inarisque Pontici positione
geographic a
Географското по ею
и Черно
мнение на Дунае
море
А. Юл у та
ytVEtat ?? (w£p<3i£ я al
rov Evtai rev.
xovotv ot AWIot.es
xav ava tzj£?as s%8t
novoai.— — —
€
О
има
£>’ chj н/луаш
peicooi.? raw yvx&rjpxQfov
(\q loTptEQivQ<; xvxxog7 А' ф y.atOT
, (i8l T-iiV fiyEQCLV Mf/i Tf'i)' VVX-
OVTE h-
ui-y ovv eiutr Dera.

7
4*
Ж( ТГ1У
ТКУ IpLLEQClV
OVTE ttAeOVd^OVOW
тези
яамалението
годината. В равйоден-
A. PI тъй има седем климата. В
климати става увеличение™ и
на денонощията през
ствения кръг, в конто жквеят етиопите, де-
нят и нощта са вин аги по
по-големи, нито по-малки.
У
12 часа — нито
De septem climatibus — За седемте климата
13
1 - TFIH1
То Ре ?>'
У
^Zf ш/
на). та o.Efjt] Tibv KtiomoTV лиАалг
рредад, troiEt Tip- ppsyay too *

с
ЕУ Ср EOrlr О KvSElVOC XOVTOQ
, ras sIq?]uev(t.s Ci <5
yAtuaios vxMriy ie Lz,
	—
То
И/. ЦЩ,
ftOQUiTF.gt Z,
о
Шестият климат e този, в конто се на-
мира Евксинският Понт и областите на Кас-
пийските врати1. През
нят в 6-ия климат
ловина.
в
(Ш1
казаните 94 дни3 де-
е от 15 часа и по-
часа
<81 ТЩ
та tovTou ftOQioT.Egt i, er
на! Xd'eagot, еууфогтЕ? та>
XtEgflaivioy ras loJ}]tuegtvas
ATagriov


л
ало
TU£
TOV
?г т<р Aavu'i'ftUp нФ
01 s у.атогноиа! <^Qayyot
ЛТнЕауф та xQoiioQQm’j
t/’i togas digate д, ryyouy
T(is

СЛ
Ws
э
1ог-
конто се яамира
Сед мнят климат,
Дунава и страните северно от него (в
живеят франки и хазари,
океана3, към север), надхвърля 12~те равно-
ценна часа, с 4 часа, именно 1в дните] от
20 март до 23 юни на лятното слънце-
въртение, т. е. в 94-те дена, така че денят в
седмия климат е 16 часа.
В. По цялата земя има седем климата
във всеки от които различно става увеличе-,
нието и намалението на денонощието именно
според
Изключение прави
на
тях
които са олизо до
Л н
ТОО
f)U8Qrf.$-
ОЮОП'
'тн
vfo о ? ij? iiegt угу; тдотт-рс; ^уоог
(Ьь yivsoiku трт рикоаг
(р. 225).
В. ЮЛркОХиЬии трт; о/.}^ тл/щ^ооо! yik та ds^d-
UEva dtdtpoQoy snaotov тру tov vvyfippsQoo ш:ёр-
otv ней f.i£f.ot<Jiv нага toq тоуу хшосЪу дт}/о)Убп.
tov EVtavTov аКАокооест:’ kyrtk цеттос tov ns(tovs
sysivov ev ф MnotHovotY (у АПИогге^. shsige ydo
Hi oZov tov sviavTOv lopfiEQia. iort, ирдеттоге у.ата
/пудёга xaiQo-y Emdidovops i] hyyovot]-: тур; p.ns-
oas Tj тр^ WHmg,
vov I'jcov
ava дсодена dipas
ЛЕО! ТОХУ
vvzihpusoov
у Ашат a»'. —
I
i А
тот z нВиатос
J
тад
/

до 23
лятното
има седея
ЕИСЮТОТ тру
хата

тад
Ёитод
Г
О!
tov evmvtov loppEgia sort,
TOV yVX&^^EQOV
ТШУ
V 5-
(wStj-
X
Alik о:
р Apyovops
f 7COV
промяката
на годишните времена,
онази облает,
5 ' - 5
а/.л
конто жн-
ет копите4, защото там има равноден-
цялата

веят
ствие през цялата година, като денят или
нощта не се увеличават и не намаляват ни-
кога по никое врс-ме, а винаги през цялата
година оставят равни един на Друг, т.
постоянно имат по 12 часа.
да разграничим увеличението на всяко дено-
нощие по отношение на възприетите климата,
както
T>h'
del ней dt o/.ov rov %,QO-
дтаоЕУОибШУ ЫатЁооуУ; рто/
- 7 azE рдр
ТлатЁооу
(JZW


TTQ^TOC
ETTldEXOUEVatr
avStjOEts
j
t'Jf
equator.
Л«{/ ЕИаТЕТЮи тог
ошпптас, di алрлтео > •
e.
А се га трябва
То де еу.тоу yA.itta
ЛОУТОН,
т(Ъу
ИШ 6 Ev^&lVOS
У tot,
fisipcoy ц/муа yai ri.p
ж) та ftEQi]
С
у
Г J	j»
ot Aque~
Ei’ravi^a
// е/.аттсоу vTTofiah't-
: Хтсу eoiJa yeirat.
evtTi yarotyovaiv
KcLcmcov Tiv /Туу. ежат fra p
eis is I/ 0)q(k nyofiatvst,
,•7 yard тсуаеаугау

IS U
1	5

5
Afidg
каза...... —
климат е този
и
арменците

в които се на-
Евксинският Понт. Там жи-
[там] с а и областате на
най-големият дем и
яай-
по-
>
КОНГО
To SifaiO'1/ОУ
i'pyoVV
HO.TOiyovGt Фдаууос yal лаоаоос, syytroyTes
(iweavip. Елее p ta8i.^GT puega пол у us
6ш dexalT (OQ(by, fj
227
тог1
Л
денат-:^
..228).
1
Г-F
Шестият
мира Авария
веят
Каспийските врати. Там
нош достигат до 15 часа и половина, а
малкият съответно спада до 6 часа и
л овина.
Седмият
Дунав и в земите по
тават франки и
океана. Там най-големият
нош са по шестнадесет
ките по о сем часа6.
съответно спада до ь часа
климат е по Бори с ген"1
или по
на север, където оби-
хазари, конто са близо до
голямата
най-мал-
BuQuaOevoug
OOEIOTEQU,
?___J.- _
xiituu EOT I
 ЛДЯ
> г - - т-
д«грог’^е[ос
/J
E34EI
(OQviy
**w
?
А-
то did
нси ш
Хадаогл,
И
1

1.1
"ь
2
/
(KT-OV
тсо
-С-
алотёЛы тол
Дгет (рр. 226
а * >
(••/лет те., г
У
с а
ПО
лен и на
часа.
r I
Я
главно Дер-
©регата, конто
врати •'
 до 23 юли
откъм север.
Ирм£и,Д
КавЕДЛптс
текст,
означавалн
J
ски
и к а
1^О-Ц0ЛНИЯ
'.а
,.Ка<
е. от 20 мает
наименованиет..
нентският проход,
миелн познатлта л
на тогавашния
г В ед но компилятивно
до XVI а., има описание на „седейте
в ередновековна България, София,

4
I!
1
се
. T
йнти'пюстга Европа
познат свет и по-спецпа.’пю
но космография и
климата“ на земята, Вж. Цв
347.
свет и
съчинение
както личи от
- В древяосг
земпте но Горни Нил..
предадено
f{cucО’ан
география
ВТ
> F
т
1
1954, стр. 335 сл, и главно
4
Етиочия са нарячани
Вор петел е античного
I ъ
] ?
'А
; н
L
три 
И И-i.
т

е. М1
най-южните
Д \>{№$,
ЧАСТИ
име на Дне.тьр.
ръксчшса пт
Естйст!
Л.:
V п г
АД V
Г
P-P.i'
:.f
знак него

Z
У
-1
ч
и
I
1
J
Ш. ЖИТИЕ НА ВЛАСИЙ АМОРИЙСКИ
I
I
1
1
Г
през втората половина на IX в. и първото десетилетие на
в селището Аплатиане (Ж/сшад') близо до фригийския гр. Аморион в
Като отивал за Рим, Власий
написано от един монах от Студийския манас тир в
морииски е живял
Ьласии
се родил
Азия. Най-напред бил дякон, а по-късно станал монах,
през България. Житието му било
С]
Хгтч 13
в. 1 он
Мала
минал
Цариград в начал ото на X в.
В житието на Власий Аморийски се
народ през периода непосредствено след покръстването.
български език още през Средновековието.
съдържат няколко
нажни
данни за българския
Житието на Власий е било пренедено на
РЪКОПИСИ : Р - Cod. Paris, gr. 1491 (X sj.
ИЗДАНИЯ : AA SS, Novembris IV, Bruxellis, 1925, col. 657 —669.
лисменности, I
С
Архим-Леонид, Житие преподобного Власия, Памятники древней лис мен ноет и, LXV. .Москва,
Лопарев, Византийским жития святых VIII—IX вв., ВВр, К1Х;'1912,
; биг ies Slaves extraites du tome IV Novembris des „Acta Sanc-
de Saint Blaise d’Amoriiun, Byzantion, V
КНИЖНИНА :
издание на славянский привод.
-  Л'г?
л
стр. 114  120. -- F. Dvornik, Qnekpics donn
torum“. Bvzanrinoslavica, I П929), n. 35—47.
(1929
J
Byzantinosiavica, I (1929), p.
1930), p. 391
ees гш i-...!	. ..
— H. Gregoire,
114. Moravcsik, Byzantinoturcica,
VITA BJ.ASH AMORIENSIS
1. Blasius Bulgari s venditiir

I.
J
4
Skives ext г Aires du tome IV Novembris des
1, р. 555—556.
Г J

Ж Id T И E НА В Л А С И И A M О P И И С К И
/. Власий продаден на българшпе
като тръгнали двамата1 от Ви-
предели-
8. И тъй,
зантион и стигнали след това към
те на България,
готвил смъртта на младежа.
на един от скитите2, извършвашей това
сам
конто го
на младежа —
боден човек, и като го разпитал
даката злоба на онзи л ьжемонах
се за всичко и веднага научил за
как под предлог, че ще.
хвърлил мрежите на измамата и го продал
1в робство]. Той изобщо, без повече да раз-
питва, но колкото
негов господар, като дал много пари, но само
8. Kat di} too Biparriov
Bovlyaoiac
КО У 8(0
d	d-
то гтоу але/глол iр'
тарагааиеуо с.
T(p TAyolP'QHp
*
ТОУУ
(py^-TO,



7
(iTiatpivTzg а/ауо) те.
ustp/ Ао&шу колпла 1 /аау-
тоу йй-Уатог' Rai рт
хрорру
Qs dr о .TQiai.a-
лроохриаи
7
dl
1.
8У(
al>тдь
С|..
rw h-rri
[спътникът] коварно под-
4 като го продал
цело,
варваринът,
узнал по държането
сво-
за неоправ-
, осведомил
станалото:
го води в Рим, му
T
___о
??нминал.
л. като
J
[държане] достойно за
;дин от скитите-
тайно си
К VII и
А пък

TOO V£OV
to 5 duoBlatov btrtvov too <t,i/ov(l%ov di
hetB/vo.) dvopsvsiar — not yotQ алаута ло-
tapi&y-
т)/у 'Pdw/v албх&од
Л{Юь Т« К Щ
Tt-Q, do/.оллол г-ч
Pxvdcbf
то doajw
*>ч
у os fidyfiapo
тт/у
TTfGa'PiQ
АглоауooTtpo'x idoavlhs p&ufififaci та лао!
та,
l	-*-
та Ti/S
oi'dh'
dryataS
J
F1
l
J
oxo>s те nQO(f:a<j8t ips st
луао£(оь rovicp
utAAT/oas xtol rip
^FQl>CQ(iT?/S aVTOV
□
лооетЕсуе
’ £Q8Vyar
тГ/ Tioy
1 Става
ее разбират българите.
спътнвкът
tv?;
Т'Т
mw-
г>
о
3
С/ *
ОЛГОь
О ОД
(ifXTVff. —
rdyps
лоа'атоу diaduon.


?
общо, без по веч
можел по-бързо станал

един
ivMa за Власий и
Бж.
ностъиил като монах
на Власий не
който еж искал
II, р. 280.
какъвто бил в същност.
за един непознат монах,
М oravcsik, By z antinotn rc i ca,
- Под скит 1'1
да го води в Рим.
й Житиеписецът иска да к а же, че
I"
 I -LF.WAtHLir
Vita Blasii Anioriensis
Житие на Власий Аморийски
15
I1
тер flaofiaQfbdsi
f
I
Г
поради някакъв варварски сняв го попитал
за врага му и го освободил невредим. За-
щото немного преди това [Христовото] уче-
ние било проблеснало за тях и светлината
на благочестието повела отвсякъде към ис-
тината тия, конто твърде горещо обикнали
Христа1. Поради това, като указал на светеца
необичайно гостоприемство, представил го на
останалите скитски първенци. А те се удив-
лявали на любовта на младежа към бога и
обмисляйки струпалите му се злини в раз-
цвета на младостта му, все повече и повече
утвърждавали във вярата. Защото казва-
„Уви, с каква хитро ст си служи дяволът
TQV
ла1 fiorov «пред трг
sQtaTpoty лоаюамьтод алЕл>-
лл]-
<р(пд елаОауибует лау-
,иаАюта
одет
лобд
тот
ah'p^av тоид
ауаттуиаттад'
0001
тут
Ерютдт д.уалуаагтад‘ о д су ov
ты ay lop ла.аол1-.1'О(1^ЕУОд yvtv-
i ’did у ладтат potr do %ov-
(-)s6r TGV VSOV (pt),XQOV
иаААот лобд т)тУ люто’
I
dxuF] tFj^
yeyofisyog,
лата wv dvufievoa
оеу afiXafip' pvyet уад тобтотд лдоад атод то
Qvytua лат грд evoe^siag то
тауб'&еу
d'EQfiOt&Qiog
тртг rvyouGay Seriay
otuor тотд AotxToig тюу
- h
at)’. Of' дн
даети'юаутед,
еЕе1'->аю'п1}роат, тру er
т(Ът detveov Еитрора? avaAoyipdaevui'
yuv, „олбер ftayyaviq. лд<к roeg
/.о од 6 diafioAog лёудртаО. Ото de те as lay
ларелаЕуту
лрдд тог
f та а/.оу ла)
тут

i.
A
I3
TO
h
veov
ТМУ
ТОО
лоод
у sou/год аитом
Фет yeip и
Осо Г
I.
/
mv ce
sAe-
„оттбау puiyyavla лдбд тобд той Oeov dov-
б duiffoAog лбууугртаЕ. Ото де тс as lav аттер
п ’ лофаагтед ладелаЛотт sig оулео
уеодоу sdsAet тобтер де1 исюкш латауогрюг, (ix0)Q!G-
тот туд еаотауу aw ova lag s'xsiv летдеб истом О
де тер дели) Е'еуер тут тЕтоу ел у уд ариуибсад
diavotar ар лет о дш fTovy аедтхартод л род - аотоид
аледрдеууето sig отллад ла^рбтути ту
ovQavov лаУмл^еидау отГ
ату) er ^oydslq той иучотог'
"	О9 Г /	3 Л я
илелр лаи1
, (Ъ ddelcpol, туу cplAyy грфот
лорел?&О'да.1 лае, Osep di'
ГГ	а	' с
10VT0 —
тон

EAEvdspiaT
s'xeiv
ей
арлетодш /Ему лерг/арюд
Л
.J
ТЦГ Т,ОСТ(ОГ
f
}
ГОС
но.Х}м)т£еада1,
__________	с
ТОГ I
Емаатут av/aExai.
adsEpol,
uattoy
araglqo
тут еоуотат.
ror f под от datpui} лобд
Л.ОЩ^б LievoL
то артета&етоу
tjp'


Л-
L;
li
латоглют (yry-
TOU
Едюате
„О
sr Т>,
(~)еот
уе
ты
се
ли:
спрямо божиите раби!“ Така, като му пре-
доставили пълна свобода, го канели в., което
място иска, в него да си изгради подслон,
като се стараели да го имат неотлъчно в
своята общност. А той с божието слово, като
възвисил мисълта им от земното, радостно
им известявал, че за блясъка на домовете
им е достатъчно да се украсяват само с не*
бесния покров, защото:
с ломошта на всевишния, винаги нощува
под божия покров. Позволете ми прочее,
братя, на мене недостойния да вървя но же-,
лания път и чрез молитва да отдам
дарност на бога. Защото това и за
безполезно
не го
стараели
че

„ О нзи, конто живее
всевишния,
Позволете ми
Г.Т
шт
£uol
I
алодотуат
шюуутоу
SVXyg
Vl.lt У ОУ Л	,
тот рюдатюдбтот (~)еой
та г йлеатеЕмт <У ojuo/g,
угииiyg а итоr oioyaGaf tEToi.
j'df) улй
, Тоте _и6Ед
АДотгб.а)’ В
У
9. з!Еу&-у
xoiov метод Ауотат д
h
олаго-
вас не е
като спечелвате за себе си щедра
награда от мъздовъздателя бог/ Обаче едва
то гав а го пуснали, като се убедили в не пре*
клонността на решението му.
9. Прочее след това, като пътувал
Дунава

s'
след това
,	на
като протегнали
,	XX^XJXJUL.X ПО
разбойницы грабители.
Те, като протегнали заплашително ръце и
като хванали висящия на шията му кръет и
понеже предполагали, че пратеникът е богат,
запитали го дали не носи нещо от любимите
за тях неща. А той
признал, к? "Е:
пари. Като не намерили у
ланите за тях неща и понеже окаяниците с
гняв разбрали, че не са попаднали на целта,
изоставили го в някакво пусто място и си
заминали. Така проклетнипите оставили све-
теца за храна на подобните на тях зверове.
Защото гнус ните души на безчестниците не
успяват в нищо там, където има причини и
за н ай л'о ле ми злини. Прочее, така ыеочаквано
спасен по божия промисъл, той избягнал
смъртта от убийците, като се оказал напълно
лишен от човешка закрила. Виждайки нався-
къде сурова и
вървял към непристъпни планини
тду е.у тф

Pavovpiq) лоттоло-
oi'ar лоаяуиетод Arjawig лыдахтид
от ла) трот tare аъ'тто тдд xeioac
то Еллде.иартеуот e.v гф
от о т
тот
Етлео тс то)У a> Toig
тот отаедбу auTOtg олебеллг ее. ла) tovtoy агтт лоблату
брю/.бует XQTjfiduDT аолабео'да.т. V-V? т)е тпфег тсбу av-
roi g Е(ретт~п’ еу тоотер Ереотполоу, сбалед елт^атеттед от
та Aar eg ате др тог алолоо aoxoxqGavteg, eig ерриог
толоу TUVTUV елЕФиЕхед Стлерхотто, то7д биототоблотд
амтом'
 и. у тот' ai ya.Q и tag а) ты у /ЕддАсоу три у al лол, тад
alxlag тфу ие-уютоуу лалФг л.обд оидеу дихт!дез'тат.
Оиты то/у уу лададддыд дтаоиу&е'тд лрортрд-еит &eov
тот лала ттЪг auAafiyakov egstpvye !Оататоу> s(триод
е^ агдосблоу елталолид лаОтотаметод-
тоауеТат
ш?г
.1
дда~аиег(л
*—1 Ь И
У лают
3
с
L 
11
лерт л елтсоле у'
Елтетуаутед
a
?
лат
отат-
илархетт
аитоу
е.у тер TQG.yjjAqj tout от
— леи. уар урориилглбу
PQOvto л()од
елслори^отто. с0 fit),
илгтола^оу
EQaGf.UO.jy
/

t
aTiebyjovTo, xoig
от deiEuoi fipedfia латаАтлоУте.д тот
'dpQGl)'
?<Е> iitaQGJ топ’ мёфрлот y-vyal
у *
4

иопаднал
ИМ
че него ооича
E>
там,
показал кръста и
повече от всякакви
него нищо от же-

*
ел ю лол уд
SpytiOV
оАак ту-
Ордер де лагтаубдуу Ер
лат afiaroy (Eg др у у ад далтетто уАтфата.)
c
1.
- S
etg

r
ova аг
лат то-
/
непроходима пустиня [защото
?
в места,
1
хук се говори за нокръстването на българнте. От думите >
България няколко години след покръстването. Вж. Dvornik, Quelqaes donees snr les Slaves,
на българиге. От думите
на автора се вижда, че Власий е мина л
36—37.
пруз
р-
Ч 6
Vita Blasii Amoriensis — Житие на Власий
kморИЙСКв
<радаууoeidsiS тдорог epnoiovvrac
OVX
х'к Iva?
латеоа ueid orevaygov xai
5
ЛОО?
1(0 dAEfiftart,
лдд? rd yovv
тоу ?v vvgavoi?
Q'txor лдоаедета? avrov та xagbla?
oguara (p. 660 F
Xf.ll НОТО)
I
с-
P/mv offer ravry? алад^утш,
rov афцшо?, иго)
<57
71QO?
дах-
axoi/Jijra
/
661 С),
пълни с пропасти, предизвикващи тръпки
само като се гледат, нямайки възможност да
излезе от това [място], паднал на колене и
и със стенание и сълзи отправил незаспива-
щите очи на сърцето си нагоре към небес-
ния отец.
1_»
I
I
I
2. Legal I a principe Bulgaronim Roman
mittiintiir
" I
Българският
княз изпраща пратеници
в Рим
т
I
О, ’ЯигЯу гф kEV%eipopovyri
10. Разбира се,
бяло младеж1,
суровата и непроходима земя на страшната
пустиня, докато отново двамата приближили
до пределите на България. И онзи прекра-
сен младеж изведнъж станал невидим, като
оставил в тайна както идването си, така и
отдалечаването си. Прочее служителят на
Христа, като се смутил отново, паднал нич-
ком и като отдал със сълзи благодарствен
поклон на бога, продължил пътуването си
по-нататък. Той имал пред очите си образа
на чудното видение, което стояло заедно с
него, когато той стоял, и седял, когато бил
седнал, повдигнал го от отчаянието и правел
неговата природа да се издигне над потреб-
ностите на природата, та изобщо да пре-
живее дори без храна. Това прави богът на
чудесата, който издига смирените духом и
сгромолясва высокомерието на горделивите
в голямо унижение. Поради това прочее той
станал известен на местния епископ. Защото
случи се, че сам онзи седял заедно със спо-
менатите по-ран о плеыенни първенци, когато
светецът бил продаден и предаден на оня
благочестив варварин. По такъв начин станал
известен и на първия от тях
ния от бога княз
граден с грижи и изпроводен да замине за
преславния и велик измежду градовете —
Рим. А и епископът възнамерявал да отиде
в същия град заедно с него на поклонение-
Затова заедно с него с голяма бързина дос-
тигни л желания град3. Защото те, като си
доверили чисто надеждите си на чистия
[бог], ако и твърде много да били обстрел-
ван и със стрелите на изкушенията от страна
на враждебната сила, но като се уповавали
във всичко на бога, станали неуязвими пред
всяка опасност. Защото добродетелта, както
е неуязвима пред огън и меч, така могла
да победи и самата смърт.
следвайки облечения в
той преминал благополучно
Е'Л uaeVOQ
/г
re xai афатоу ev^v-
xai a v'ih ? лоб?
лдооуууюат
6 TtEQixakkijs
тфр
avvov
С
о
tj-
тт/г (pofcjoac rnygov то TQayv
лодок
та rm г
xai dtpapf
via? eyEVETOy tfotoQQifca)? gjottsq
di} xal zrjv dvaxtbQY}Oiy
ovviQopo? di~ kotTibv xal avih?
Qanaiv ysvdgsyoQy хоута? xai
QIGTOV llETO daXQVfMV
TO туу ЕЛ1 TU 71000(0 TtOQEiaV JlOlOVgEVOS- El ye
de лдо толу b<pDa?gi&v zi}? &avtuaori}? bmaotay
ovgftoka, Ьло)? loragivip tovtQ) ovviot(itq xal
opera) ovvexa&e^ETO
xal алозе avrov
1

disdgpuey,
Bovkydocov
H
Злхое
ж
GTOV
aggm
d-dgoor exetvo?
Т7]У
/
Ф?
z
оокс
VEO-
OVTO)
skevaty
лшцоарЕУо?'
TGV XoiOTOV -&Е-
TOJ Веф) zip- e.vzd-
ФтогВаа? noooxvvyotv ф%е-
rd
ха-
xai rip a&vuia? avi/oei
лоб? та глед fpvatv тцу (gvoiv
иуде 0{хтюеа)? er g&Oe^ei
lavra
pExeoroixecooey, my о/цое pqcooeojc er
yeveo&at rd ovvokor. Tavra d t(T)v ilavgaokor
(")&>? 6 to'"? TattEivovy тф лгеирап urvigcbv xai rmv
peremQmv ev cypodga TOatEivmaei xaragaoumr rd (pQo-
vt}ga. ExEidkev obv тф хата тоу голоу елюхдлог
xabiorarar. yyd)Qtuoy' ezv^s yaQ avvbr
rote
dia^Qai^ei?
ftovvri /iaQ^d&p ysyevr/rae ovrco di} хак атф гф
лрсотф avTmv ex ffieov d.QXorn ууаю rd? ^уалоха-
тИотатш xai лад” avrov ds^uyvrat xat лдорудеоЕхш
xal лдо? ryv ziEQupayi} xai geydkpv rmv
'РтЬрпу dia^i^d^erat' epekks ydg sv%f}<; xaQiv
о Ьиохоло? ryv avvyv exeivci) xaraAap^dveiv ирт-
дблоксу' bd'EV ovv tovtoj uerd лоЛкр? rp? svdvT)]-
ro? ri}V аптф лело'дуцЕууу noktv xcaEikyEpEV. Ol
ydg xafyago}? тф хафадф rd? еклкда? лдооауаде~
pevoif ei xai rd pdkioza лдо? ttjs evayria? dvva-
g&m? rd)v netpaogmv rat? fio/doi xaxaTiTQGjaxovrai,
лкру ок did лаутсор rd ,S'eioi> EVOTtroi^dpevoi,
XOi лдо? лаоаг ^sQtaratJiv ylyvovzae у ydg dgeryf
fboziEQ ^vgi xai
vnagypi dvdRoro?, о от co di} xai avrov rov ^avriror
^rgty/vemiai ЛЕ/pvxey (p. 661 F—662 B).
6 го'

E_*
о-
3
г
raw
/
3
ехачуоу я or
nQOQQrf&eiaiv E'&vagxai? avki^sodai, длугкхм
gaxaQto? ехдото? exsira) тф rpiXevoe-
С
и

локесог
xai
r
dga~
J
СИ.
2
7

на поставе-
и оил приет от него, об-
град5. Защото те,
си на
dvdRoros,
oidyQfp xai тшу er уегевы zidvraiv
О ОТ СО
така
който уж се явил и спаси.т Власий.
3 Става дума за отиването на български.
Византийския жития святых VIJI—IX вв., стр. 116—117, сведение™ ту
Борис до папа Николай I през 866 г. Напротив, Dvornik, op.
връщанети на епископ Формоза Порту енснн, който бил пратеник на палата при Борис в
вавърнал в Ри
1 Tv к се загагва за ангела,
владстсл — княз Борис (852—889).
паре в
КНЯЗ
J
уж
cit,
,'K
p-
на епископ Формоза Порту евснв,
Власий именно
|1
I
него бил при др уж ил до Рим.
- T. e. за него научи.) българският
епископ в Рим. Според Ло-
се отнася за Прагенечестного на
37—38, смята,
в
става дума за
крал на 867 г.
че
се
!>
t
МММ
Vila Blasii Amoriensis — Житие на Власий АмориЙски
3. Slav? Ре leporine sunt vastant
3. Славян# опустоши ват Пело по не с
19. осу тг^ 'Patpns dnaQOVTss цдц Л&-
пот дспдЕкатпр* yysQav зцюояяаотщосг ту Шалае-
ву srsQiHhj'Qopevoi, oziyvlxa
irtQovotq tysov фаьрсатосд-
ysvzai rt sis tov tiyiov
tow gwovtow
avrbs di
l-HQi'i xaT&rhswev’ ov oc rove
^octsvoi ftaQpaooi ovvavrtfaavts;,
zijv Id tor %(bQav aiXpaAcoiov
OijtovofM7<o)S zoi'TQvl dtadQdcas tov Hivdvvov,
eaGi2svouho]v nohv aaTetfo}(pe яал. rtp nQOQQyOsvn
«OfVOjSlQJ TtQOGOQfJllO&El5 VttO TOV OGICOS CtVlO SlODfV-
^sQvdjvTos svitvLftos naga^ajLifidvsTai' (pp. 666, В—C).

7)
avid) ЕЯЕ1ОЕ
S
1
7TQOQ TljV MottovyV
19. Прочее, като потеглили от Рим, вече
дванадесет дни прекарвали в морето, лгош-
кани от вълните, и когато стигнали Модой1-
и спрели там, по божие провидение се из-
вършило някакво чудо със светеца. Защото
притежателят на кораба заедно с тия, конто
били с него, го оставил там и сам по тър-
говия отплувал към околностите на Димит-
риада2. Варвари3, конто опустошавали онези
места, ср ещ на л и [светеца]
отвели в плен в
избягнал сполучливо тая опасност, достигнал
столицата4 и хвърлил котва в речената оби-
тел5. радостно приет от свето ръководещия
я игумен.


VaVXkf'jQOS Д1£ТМ
Ело.ло'&ерхуо
EfjmoQvav Tivd jiqos t« тур ArjpyiQiddos
TOJTOVS EXSlVOVS hp-
nQar TOVTOV TTQOS
snayo#EVOi.
TOV
А>
Л
г
53 у

О &
TljV
1
4

г
заловили го и го
като
своята земя. А той,
Модой — дн. Мстони	б югозападната част на Пслопонес. 2 Димитриада с стар град в об-
ластта на залива Волос. 3 Под яварвари“ тук вероятно се разбират славяните. 4 Сиреч Цариград.
След завръщането си от Рим Власий прекарал четири годин и в Студийския маяастир в Цариград.

част на Пслопонес.
вероятно се разбират славяните.
.3
Гръцкв извори за българската история. V
IV. ЙОАН КАМЕНИАТ
I
I
I
t.*
Единствените животописни данни за Иоан Камениат намираме в.самня м\ ' труд
превземането на град Солун“ тршим т??г	От тези оскъдяи данни уз-
наваме, че той е бил жител на Солун и свещеник в родния си град. Произхождал от едно
от най-заможните солунски семейства.
По молба на своя приятел Григорий Кападокиец той описал за поука- на бъдещите
поколения превзимането на гр. Солун от вероотстъпника Лъв Триполит, водач на арабите
от о. Крит. След тридневна борба (29—31. VII. 904) градът бил превзет, пленени били над
22 000 жители, между конто бил и самият Йоан Камениат. От пленничество той бил осво-
боден след дълги страдания.
Историческите познания на Иоан Камениат са крайне оскъдни. Но независимо от това
неговото описание на Солун и околностите му и разказът му на очевидец за трагичного
превзимане на града правят впечатление и на съвременния читател със своята сила и све-
жест. Всичко това говори за голям литературен талант.
В разказа на Иоан Камениат намираме. пенни сведения за
живеещите край града славянски племена и за мирните им
втори по големина град на Балканите. Пенни са описанията на солунските
използуваните във войната технически средства и похвати от двете
ниат
циално към Солун и за участието
мениат рисува
чийто етнически състав
„За

о


О

със своята
околностите на Солун,
търговски сношения с тозг
укрепления, на
с грани. У Иоан Каме-
славяните към Византия и по-спе-
от бранят а на града. От карт ин ат а, конто Йоан Ка-
чает от областта Македония,
с a
CJ
за

се намират интересни данни за отношенията на
им в
става ясно, че в X в. Солун бил неделима
се е бил вече оформил.
X /Л](Н xov
?
ИЗДАНИЯ:
Canieniatae De excidio Thessalonicensi
C1X, col. 525 sq.
CJ
у.а1 xvvjJovxfaiaiov тон Kcipeyidtov Bic тир ai.taoiv тгр tysaoaXorixip
, apud Theophanes Coniinuatus, ed. Bonn., стр.
Текстът с взет от Бонското издание.
КНИЖНИНА : Kntmbacher, GBL, рр. 265—266.
zenen im Jahre 904, BZ XIV (1905), p. 535 sq.
graphic;!, Berolini, 1839.
время Македонской династии, СПб., 1902.
Thessalonique des engines an XI Ve siccle, Paris, 1919. — M. PajKO&ah, .Гован Камениат; ВИИНЗ,
272. — П. А. Наследова, Македонские славяне конца IX — начала Хв., ВВр, XI (1956), стр, 82 —97. -
мениата' Взятие Фессалоники
ментарий Р. А. На следовой (Две Византийские хроники X

r
(loannis
487—690. -  Migne, PGr
- A. Strack, Die Erobenuig Thessalonikes durch die Sara-
Th, L. Fr. Tafel, De Thessalonica ei usque agro dissertatio Geo-
 А. А, Васильев, Византия и арабы. Политические отношения Византии и арабов за
О. Tafr alt, Topographic de Thessalouiquc, Paris, 1913. — О. Tap-alt,
I, стр. 265 -
Иоанн Кам-
Предисловие P. А. На следовой, перевод С. В. Поляковой и И. В. Феленковско!’
?
отношения Византин
!
начала
века.
Москва, 1959
сто. 143 -26D.
3
КО*
3
19
I1
.-J... fJ-LL-L_U_1J_UU. -
Joannes Сйшешага — Йоан Камениат
IOANNIS CAMENIATAE
ИОАН КАМЕНИAT
DE EXCIDIO THESSALONICENSI
ЗА ПРЕВЗЕМАНЕТО Н
л
ГРАД СОЛУН
1. Descriptio Thessalonicae
eiusqiie region


/. Описание на Солун и него вит е
околности
2. 7;
лоу <5г
eKdobsTTsc, xal лсб^ тру
dtpHstipi 1; 1.1 tdet, ЛО1О.1; xi
rd PiClE aVT,pr. TFX,JAO.tQ!}ul)<M yu.Q
Qac Ixsivrg бцНаас, di
TQiwo/av dliyov
rgtas jiiaxQd
TQayq/diac клеяstva та те рдг/
xat та Es
TOTS
GvutyoQdv, xcii' Tiatv ai.%iaaA.d)T<Ji
Usvoe, о fg e^syeg 6ралато1ог^
Зохар,
s ат e A Aov, a pda gov
s c

S
О7-’
J
1
ртроар gabEiv did rig huuioAtg xov too
zriv (pQOVQav oixovgev fiaQfidQa/y %EQo‘iv
dAAoTolav avrl т-yg tdtac
EOgsv лат(ндор, xal xira
U17.'
GOt Tp J'
,ior slvaf
E$sypasa)p, geyd/a. ds n.va мй xdmg
ое[л$Ертр<6та pg iv
жй yaQ ET.v~/gS
avrip'
цщ-'&а, xoiap
T ,


j
dgiAiac^
латр^с:-,
£<g)S ex трс
лапсдЕсоги
3/
/
GWEyevd geb a, w/. r/QEiS
1
2. В писмото си ти1 искаш да знаеш как
сме попаднали във варварски ръце2 и ж иве ем
в плен, защо сме сменили родната земя с
чужда, от кой град сме и с какво се отли-
чава той» Защото, казваш, че от краткого
общуване, което имахме, ко га то ти мин а ваше
през Триполи3, си се увери
рия е д'ьлга и че случилото се с нас и това
което ни
неща, конто
ти сам. тогава по време
щастие се скиташе, докаран
други пленницы, за конто
били съграждани-кападокийци
изпратен с тях и
видя, както сам свидетелствуваш, че изжи-
вяваме току-що причинена скръб и носим на
лицата си следите на преминалия страх, така
че и при мълчанието ни
крещяла за нещастието,
мъките
подробно за тези неща, аз ще прекрача за-
кона на съразмерността и
бил дълъг и неотговарящ н
не говорим за това,
неното ти внимание
лание
отначало ти обеща да
аз започвам моя разказ, както с ле два.
3. Ние, приятелю,
Затона ще те запозная i
град, благодарение на който аз узнак много
неща, конто никак не знаех. И аз, който сим
ти познат отскоро, ще те завозная с него.
Той е голям град и е пръв в Македония.
Известен е много и с разни неща, с конто
един град се сдави, и не отстъпва на никой
от близките градове по привлекателност. По*
известен е обаче по благочестието, което при-
добил още отначало и след като го при-
добил, го е запазил
се горде
самия Павел5

45
сменили родната
сме и с какво
казваш, че от

бъдеще
че наш а та исто-
очаква в оъдеще, с а чудовищны
надминават всяка трагедия. И
по време на нашего ие-
скиташе
пленницы
 ?
vgteqqv лдоодомО jusva.
хата тру
EXE t as
sir at
яа1 ш’то£ dApTSveov
ГТ
ti*
и sb’ (by

GOI
С ~
ijttaw
of'Vc::iayd~
Калла-
Л-б/ЛУ
?
сам тогава
xaf т/р* лддс тру 'Ауткууог
а), у straw s Oiyovus-
1J
отрут Асу
блате ней ррар E(VQac, toe xal avvee gtxQTv-
5
VOS
081 p, TO T8 VEaQOV TGV ЛЕуЬооР E'/gVTaS ЯШ Ш t^Vp
тио лдоланотве wofiov тете ясосоЗлои' pgcTjv ey-
xaihjusva, dg xal аетлтгтар ijoav тру
ex tov xQcoijawp.
top
XQsia щ) яатаААр^ау tgv Ao у оу лосраоцаа, vrg ova-
peioias тог rd gov xafivweQfiab’Gjr' tva ui< 2ey(o
on xal rpy opv dQQU'dvgov aXGtjv
xat Ота
aac fiat.
0%01'f
p uac
ecoquc,
ТО ТЕ ТЕСЦЮУ TOV ЯЕУ&ОУр
<р6,всг тыЛ
EttEsiEVat
г


1
/
xsql Tovrayy si xab
^ovApbEtpy, gaxQov
31
av
pgcov
OV'llfpOQiiV
Г
st н
Г/
cW/E-
1	rW
Т >/
1 г
1
,L<
5
с/
tva
тцу cpv aQQU’bvgov dxopv dxoxvatoo), si
(H Etpeusa)? e/cit1 t<mq Aeyogsyots елая^ои-
шХ sttstdr] Toiwv tovto хат uqxX иле-
ти yovvs%cbc fixovsiv, dm/OHat тсЪу
cods.
TOLVVV
f 1лОУ f tv
3. с Нgets. (Ь дЛАо
УГЛрС

1

w	5	□ т
tovto кат UQ^as
dayogat
5
j
(TUTOidoQ EOgSV OsOQaAQ-
yvtoQiovpai cot, di' rg
syvarv tijv оило) eyvduisiy лоМа’ xal cot
dau spy aSQi avrig sxsivrg
usytihg xai лдттро топ>
$
л

аитру ydQ лоа/TYjV
на нашето
там
казнаше,

*1
заедно с
че ти
за да бъдеш
град Антиохия5. Ко га то ни
, че
J
за
е
че
нямат край. Ако река да разкажа
нашата оледност
ти разказваше,
разказът ми би
ну ж дат а. Да
че ще измъча обреме-
макар и да и маш же-
да чуеш разказа. Но тъй като още
в ним ат ел но,
на

a
J
слушаш
ще те
те родом от Солун.
най-напред с
конто
f J
той
г?
GOT,
ye yvcoobsiq
угонят etGXQaTTogat.
Maxsdovajy, таЛАа
' gpbEgiq
avTT>v 6qw
отскоро, ще
и
гра
-1
itsv ^SQtepavov^ ol? GSUVvrsTm ла /ас,
та/у syyiOTa maQo.yg)Q0tmg ,ui/ art xa
'btjvai, nsQtq/a.ysuTEQa<; 6s rig evasfteMV, py s$ iiQxfg
г девало xai dsgauspp uO/JH tov vvv dtsacboaxo.
'	' ’ ~ Osaoa/jyyi’XYi
difldfTxa/ar, —
л у у i от а ла@аха/(Х) v mg
nsQitpm’soTEQa:: Xs
xal dsgauzvTj
fivrOv у ад av^si
Tpg si'ijEpsiaz:

I
жй
3
Т
в
ноща

h
1

/

и
и

ГО?’
тог
VVV
IJavkov
отначало и

5
WFlVOT
<1
че
наистина
им а за учит ел в Олагочестието
— -------След него Солун се
дос era. Солун
/Г
t
оготи Исак КайКшиат ее
вид арабите.
за познал в Триполи
1 Сиреч Григорий Каиа/юкиец, с когого Иоан Камсниат се запознал в Триполи, къдетс като пленник чакал
а Каме ни ат и мл пред вид арабите. Триполи бил ответ от Византия по време
Прев 904 г. този град бил седалище на Л кв Триполит, виззнтийския ренегат, който
а илота. 4 Кзпздокия е облает в Източна Мала Азия. Арабските нападения върху тази
от средата на V11 в. до средата на X в. Григорий е бил пленен вероятно през 897 г.; ко-
еностга Куру. Вж. Васильев, -Византия и арабы, стр. 112; Иоане Камениата, Взятие
бел. 3 към гл. 2.	5 Главен град на Сирия, който по тсът време бил владян от ара-
1
да бъде превратен в Таре,
на халифа Осман (644—656)
бил начело на арабска
облает са продължили
гато арабите превзели кр
Фессалоники,
Г,
т
стр.
6 Имат се

м пред

1 Капгдокня е облает в Източна Мала Азия,
на VII в. до средата на X в.
пред вид двсте
послания
•' Главен град на Сирия, който по тов?’ време
на апостол Павел

до солуняните.
20
Joannes Cameniata — Воан Камениат
6k тот tvsyav ev uaQTVoi nai a^ioiftwutioxov
AofpoQois Ay/aijTQiov
xal avzov v^sq rijq svas/tela
sitg. rovQ vaidepyq dQ%isQsTq ntivvaq
Aoyov GTSQQaoq avTe^oiakvovq, — —
5—490, 5; 490, 17—490, 19, 491, 2—3).
4. '’Eonv ovv ij noAiq, <6q eiayrai, asyaAy ts
яат svQeia, Tstysat яш XQofioAoiq ov^roiq
Qdopsyy ЖН to aoqxTkkq toiq obtyTOQfjLV о got
ryq Tovitoy oiKodofiijs JTaQsxopspy, даЛасают syov
aa яо^лоу ея votov яа&г/ттХоурёуоу,
kAV^Ouevt] TTjV ея ftAaytov nAsvoiiv ттй
EtOQSoyoaiq ofoidfir evs^tfiawr тут лубд avryy
Qetay лауЕуртао тлояаЛолУЕта/ yaQ req ehsTos
paoToq Хщуг,
тут sigo6ov, rat
TOQaxalq яш тот борот dxvuova
ryq Aotnyq 6a.A(iaoyq 6 TsyviTyg dnsTSus'
ansiofas
ootav, ovva^siQ^sr
лУЕоратсоу тот я/л'бсота.
TOV UVQO/3ZvTijV,
аутехорёуотк
Orv
еу ад-
сдави с великия мъченик и достойния за удив-
ление победоносен и мироточив Димитър1,
много за благоче-
следват по ред
държали твърдо
Ttodvr ауотуо.
конто също се е бори л
стието. —  • — След него
всички архиереи, конто с а
за спасителиото слово. — -
4. Градът, както казахме, е голям и про-
сторен. Укрепен е със стени и с многобройни
бойни кули и доколкото зависи от устрой-
твото им, дава сигурност на жителите. Има
морски залив2, конто се простира откъм юг,
мие града от едната страна и дава лесен до-
стъп до него на корабите, конто се
отвсякъде, защото там се вдълбава чудесно
пристанище, което дава сигурен вход на мо-
ряците. То е наиълно недостъпно за вълните,
причинявани от вятъра
убежище.
нище3 от о стана лото мор
е пре*радил със с.......	..и.	......
и заедно с това и напора на ветровете от-,
към морето. Наистина, когато морето се раз-
вълнува от дъно и с рев се втурне към су-
шата,
вана от тази стена, и като няма
излее гнева си, минава от двете страни на
стената, водата се излива никак тихо и така
това пристанище се
А пък заливът се отдели от откритото море
чрез един провлак, конто се издава като ла-
кът и д ости га много на далеч в морето. Мест-
ните жители го наричат Екволон4, понеже
се издава навътре в морето. Заливът се сте-
сняв а към против о по л о жни я бряг пора ди но-
вин насип при този издатък и така се обра-
зува друго морско пристанище. От този ла-
кът чак до самата стена на града водата
образува чудесен кръг,
нешироко в двете
стеснява постепенно.
морето и в същото положение са пристани-
ще то с прямо залива и градът — спрямо. при-
станището6. Пристанището
Заливът е кръгъл
сушата. а при входа, и то
морето се стеснява много.
5. При това положение
града е достъпна, а севера ат а --
листа и непристъпна. Високо над
се издига планина8. Поради тази планина не-:
малка част от с амия град се издига над оста- .
?
иатафал ба еуоу
tov oonyQtov
— (PP- 489,
Г
!/ полек,
TEiypot. нас ngofloAoiK (ivzroiq
TOtq OCKijTOQGLT
/V-
/
I1 м
3
/’
>
daquAOK
□
.^ .c
 s е
6ld T-iTOq
— >
нас леос
ч—
пл
стичат
Ф
(Елитто.у6дЕУ
no-
il av-
t'xTidCcoy Totq nkioTyQGt
лУЕо/латотт navTsAfTq dnetQaroq
xafitOTOiv. ov
UEGOV ydg
v6drcov snto-
улй тшг

образува спокойно
троителят е отделил това приста-
защото в средата
стена прилива на вълните
7
и
TEtyOVq TTJV ТОУУ
EK tov nQos ba/Muoav
ij daAaooa yaQ тф kiv&(p
epvoaijasTri Kai tqv Еябдоиф' лодд тф’ %sqgot eqev-
yopsTTj, тер 6кк.р(уаурат1 tov vfj6s TEtyovg kotIvo-
asryj, jaij syovoa rb'i т/р* алгиф' EnarpYjOEt, ypvQSt
Toig Е(ф ЕКатеда tov ттаургд juEQEOi, кш rd v6ooq
/jQEjua лак oZ4O?9?7O«j' 'Qadrjg cmdoijq ёктод
TOIOVTOV OQpiOV diaTTjQEl.
yd.hjs daAdcoijq dnciuTy&sig 6td Ttvoq avysvoq,
KOiVOq 6tKTjy HQOpfffi.ljjLlSWU KHt
vdaat, duKVovjLt.kvov, or oi катд. yfOQav
dvOpd'QOVGt did TO nOQQO) Л0Г TOiq vdaoiv
ftAijo'dat., oTEvovjuEVoq те лоск тф> srsQav e^
Tiag ypQooy
ETEQOq
аужотод psypK avtov tov tEiyovg
kvkKov navsvnQEntj to vocoq jupsiTG-t, 7oik Eq-
EKaTEQa pSQEOtT ЕЛ1 noAv ЕЯТЕП'брЕУОУ KOI ЛООд TijV
nohv ктшт Рорцф ovoTEAkofiEVov. Kai acpoQa. pkv
б ябАлОъ ek vorov TijV AoinijT дакаоот/л’, dq;oQa 6k
tovtov ojaotOK 6	yai tov hatsva 6 лб^к
akk
c
л
4.
TOV ТГ}6е
п У
TEiypvq
jueoeoi,
тот
то се възспира от преградит а, ооразу-
гази стена, и като няма къде да
гнева си, минава

С'
ОТ
с
о
6k 6ij ИР^.ЯОь EK T'Tjs UE-
4/
ЕЛС pfj'MOTOV тое
1 *-h
'’Екфо/.оу
KRE-
Е
EVUV-
tovtov KaiTOTopiq.
Atpijv	ле Pay ю >	yirsTat'
psyQK avTov tov
naVEVHQEnvj TO vdcOQ
ту TOV
лг/мукк
cvtov
|
ТЕ ЛОСК туу STSQaV
avyevoq
-
з	ё
он
Г7/С
)
№
е
)Tj ЛЕС-
л6?,ЕОК
О э
zoiq
запазза от всяка оуря.
наричат Екволон

4
ОТМТеА/М[ЛЕУОУ.
1 - 
ей v6tov TijV AomijV дтт/мооат,
нас tov lopcsra ц jww,.
sitnEQcsUqnmc,
котод е70уу 6w.
6k
?%5dr<0)'
6 /стер huyv тЕтоаос yovtaic
то
та TiEQaia
%EQGOV Trt ЛОА/М
tGTl HEQiqEQljq,
О 6k ИО/Л10ъ
л/хс'отоо ftddovq x(OQovvt
ло^от
тН /мттм.
Т7]?
T&V
г *!
Г* 3	1 J 5	3
О. А АЛ еу
HOASOK fidoipOP
нас dvoftarov.
SQdVEGTTpiOq,
г
Го
тогток то
, ТО JTQOS
OQOQ )fUQ
?	э ? 1
ovn ,
т
i
dgjopa
Г
>?
Е"/РУ>>
Ж11 лоб
^Ч-
ОТ’СП
ката votup pteQog w/y
fioQOar 6s cog )d<xv tQa%v
VHEQKVnTEl rovq кбфОТК
f _ Ь ~	~	fl
 noKsvK

тог?
о/луог щж г/;
2 Тер мен скин? залив
Topugraphie, р. 14 sq
Слрсч св. Димитър Солунски.
Tafr all,
п. 42. тоябва да се чете
>
солунско пристанище вж. у
Tafel, De Thcssallonlca, р. 214,
Камениат говори за Големия Емболон, дн. Карабурук.
бел. 5 към гл. 4.
phi с, р. 14:
.\ooratros (дн.
стена на
конто се простира
и при града се
аливът е на север от
посоки
1Г
11
и-
I
I
е
е врязан
четириъгълно.
надълбоко в
далеч от сушата,
южната
част на ;
гвърде ска-
хълмовете 

3 Сведения за средновековнсто
.	4 Сноред
: "Ер^оХот — Нос. Имало e два носа — Голям и Малък.
Вж. и Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 217,
I. от Малкия Емболон {Tafrali, Topogra-
217. бел. 6 към гл. 41 Вероятно илзниаата
*
вч1
I-
f
Солунски,
Tafel, De Thessalonica, р. 208 sq.

5 Солун e имал и есгествено пристанище северно
Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники,
Хортач), высока 1200 м
стр.
i; Вероятно
нал морското разните.
Joannes Cameniata
Йоа^ Каи
.4 rv
«наг
1
Ц
Aoinpc ) 'леда I дог
ел vat ней rats xgsiatc тшг
т

О Ш ОУ
тйлкрлоз
ак()6тг}О1У агаты ysof/at, алл
Air р tov ogove
roig
Xovq хатела/лйгеоfrat'
о fiovvos
/iovhp’f
dnoxQovoas.
то oaoc ней vnsQtdQVTaj
gd dgesis
snstyoasroy tOoovtov s.h nAaytov ag
Ьяохелрлеуоу dt.ag srysi тце
т ot: dgovg
I’Joggar,
rd Si: roig fiovvoic
rJ
шс то рс.г аотфе
SVOIHOVVTU}V
xai tai с
5
лаоцташс
"-I
noAepiotc aqf vipovc
sdCVXE
3
ледса-
на-
ГОТТ OQ0)y
t)vdh' adifcst тт/у
по-
шл еиладехаг adsiav
sneptiaivsiy xai тог тел-
уад О/Лугр’ TlVd О%ОА1{Г
irvAaxTsoffai nu.oav ent-
?'
exe t гос плюс то
тф dta pteaov %cogoj rfv so yegg лgoo ffoAT/T
/
?
ё) ’тдау ото.иeven', rip'
wfc Aotpoiz
QOVQ
dual nAsvgate tovde
<рз](л1 xai rov nQoe liogpar, neo to.
<jtaa ts x.ax, xogotpa^ паоал’ ap oTyisip’
ло)лта1,с. dcogov/лвга"
ogovs, xqoc: агатоИр' 6e T.fjg
nayxaU.ss
dfUpiAacpeat, nagadetooie notxiAotg,
T.otg usv npyaiof.c; tolc
лед [co
^lovyrai тдт йалаоаау. uunsAot ya.Q аЛАрлалд лада-
nscpVTsvuevui та %a}Qia GTSTpavovot xai тот ptAo-
xalor dtp^aAfioy тц лл/р^гУ тате итлдлсот etc
(pQoovvpv ядотоепоутас
HU!
Aoinfjc yi]c vnox.ei per or
voTmotc x(o(Hotc
toiq те. odtTatc xai avrotc
то де хата Aatdy
xu.t avro тетаиеУО)
uexQtc a/Aa»' доесоу'
rat dvo
dtaxaTe/ovaat.
QQ'i'Gat
xa't tteyakovc, хтй Tote
aovc тф nApOei, rate
Af! TTj noAei
xai ydg
enidocsot node Tpr дйУаооау,
ai?T(oy тд лАетот лаоаоуртол,
тат e£ ехат.едсог, xai fj утхаюа
рттат xaTfripriTpfoeTXM. то de Aomov тот nedi'or
Tat wic yeaigyoTc, nagaypngsirai rots £(poib,
netfioitsyotg rate та)у ar&Qcfattov Teyyaic xai rote
eAS.vffe.gov сараи at to tx^’oc толе doe air. eAaxpoi yao
та одр Aino г oat xai rate Upvaic аюпео ттоу rda-
Tcov entregnoueyai oaov re eyovaty
teal
1
TOV OQOI.'C
ТСО
Е
*1
1.
m’/rm
те.
ШУ
едаощог.
tv г
t /
rd ft sv
ябле.шс
иехбаргршл
/
налата окилност, така че едва част от него
е равнина и задоволява нуждите на жите-
лите, а другата част се простира по хълмове
и планински височини. Но разпрострялата се
план ина никак не вреди на града, защото не
дава възможност на не прият елите да се при-
ближат от височината и да нападнат стеките
тъй като това
малка възможност
пазят от всяко внезапно нападение и благо-
дарение на междинното поле
леко предприетото нападение,
ната се разпростира надалече
шава, набраздена с ридове и долове,
отива право на изток. Толкова много
планината, се спуска
така
+.+
1
като
t
възвишение дава известна
на гражданите] да
се за-
да отолъснат
После плани-
и
ce

л ежата под
двете й стран и! Защото по двата
тази планина
простираг
дават на гражданите
богат
EJ
то d’ hnevfisy ауателУЕТси неуд/ лоАлоо
нал тал s Z«-
д eoat -artjy avaroh}y
enaTSQOV fле-
ту уйд тале
те. hqoq уотоу
о.<рй]л/х>ли1 /ла-
' егУанас: wtc
ЛООь УОТОУ TOV
toe )лат ест I
yaQ de yd geo tr
vdaoiy ansigotc,
oic at Xoxpat
нтй avTT/у de dr-
 7
Рс потирtoiit
%o.Q<rQoviut
xai
ТШУ H(/.QnwV
йога) de
J
то те tmid^or tov doovc
хатосногаих,
yyo gio. OTeq^avovot
syxade^dpeyat,
li
3
h
8.Г~
f.u>va%(oy лоАлат
то rijc

на
нш Tioi теол-
у.шуот Tt
/
тощ поАлтшд ЯЕтрйхаоа
hl
лед!оу гот/
Э f
F.uovvsTai
лAsvadv тог
’-Г»
etc: j tiptoe
or titoc to
rtvsc evgeuat faftvat,
xai nva иву a kip'
T(Z{2 txih',og xai [.tixgovc
et'deot dtutpoQovc ней лол-
те Vsi тиоt хшааг
*	I
6 fnpt A so т <i r. rp' алолАт/догттас
оtov rpikoTsiHovaiy
5
7 _
>1
XQStuy. TQWf.crvot
ооогс
ли А г
то ллесатоу tovtgv
xai avxat aweiuqye-
iypivu?
,	. vjj. , г.. „,1 де
иеоср neAayl ’Qqt -
енате долг,
7
1 Полето и сега,
1
/
1
J
за
живот. От
xai avi?}
wanegay.
а/. At/ivai тли с тоттшг
уай atii)Jkayyrai tic
хатеда/ vtttayv-
ovx е'хы тЬч rzjr

4
1
г
avei-
тоТс

оюлед та»'
Щр^ОТОУ ТО 7ГО-'
възви-
като
земя
косо от
склона на
именно южния и северния, се
достъпни и лолезни полета, конто
всяка възможност
тези полета най-хубаво и
наи-привлекателно е това на юг от планината
и на изток от града1. Защото то е украсено
с големи дървета, с различии градини и изо-
билии води, ед ни изворни, други речни. Тези
води се даряват на полето от планииските
дебри и се вливат в самото море. Насадени
един до други лозя увенчават местностите и
с изобилие то на плодовете си привличат о кото,
което о бича х у ба во то. хМного и чести мона-
шески обители се намират както
вете на планината, ____ .. ..
цали по най-приятните места
ват някаква
самите граждан^, но и полето по левия
склон на планината се разпростира много на-
дълго и се шйри чак до други планини3. В
средата му се разливал две широки езера1
конто заем ат по-голям а та част от полето. Те
прин ас ят го л яма полза, защото в тях се въдят
риби, малки и големи, различии по вид и в
голямо изобилие. Те доставят най-изобилна
храна на със ед ните села и на с амия град. И
езерата един вид си съперничат с морето по
тия блага, като се състезават кой от тях ще
даде повече. Впрочем те се надпреварват по-
между и оня, конто победи, няма
смята за победен. Оста на лото поле е на раз-
положение на земеделците, предоставено е
на живот ните и на тези, конто се подчиняв ат
на човешкото изкуство, и на тези, конто се
скитат свободно по лланините. Защото еле.ни,
конто напускат планините и един вид се осве-
Защото то
на полето
>
p. f
нова гледка за
граждан^. Но и
чести
по склоно-
така и в низината. Нака-
те лредставля-
пътниците и за
полето

J
)
големи,
Те доставят
повече. Впрочем те
А
който
A
13
кого да
на земеделците,
визаягяйско време,
вън винаягийско време, се нарича Каламарля.
нината Хортач е имало 24 манастнра. Вж. П. Успенский, Первое путешествие
в 1845 г., Киев, 1871, стр. 9.	3 Вероятно Лъгадинското поле. 4 Езера
(сега Лъгадинското езеро), чипто во.га се изливат в Орфанския залив.
както
Б
- Според преданаего на
афонские
3 Вероятно Лъгадинското поле,
но.-га се изливат в Орфанския
?лонастыри и скиты
(cei'a Бепгикгъол) и Kawvi-ta.
22
foa’ines Cam-rir'ata — Йоан Каменийт
J О Г
т-« п?та
т
?at c' fiovoiv еу аатф
h
6гга? ълaВ>иi-vai книга
водите на езерата,
S
I-: ">
(?, С47.2' '>m.vd)c h toviois та те
ip' УШ рС’ршТФ тф< H-aAEU)gf ETt ys UljV
(Наудат '(Ifisvot тг/т лдск dvoir aorfh
i9Z,
TOVTOLQ
/
I1 -I
riftov
(KOV H'EOty
gov nsbtov.
hnagzhiato’0'1'-..
hurt be ту/ ttuAaaoh:
Tatp 7W? бдфттан'
.ixkt arvov Ьсавдоуог
ext tv t-tai.
жават от водите на езерата, имат едновре-
менно изобилна вода и като се съберат при
нея в едно стадо с говедата, паса? обща паша.
G. Но с тези думи ние достатъчно пи-
сахме за местата на изток и север от града,.
също и за тези на юг. Сега ще разкажем, до-
колкото можем, за местоположение™ на гра- .
да към запад. Има друго поле1, което започва
от самата стена на. Екволон. То стига до дяс-
ната страна на платината, а с лявата си страна
граничи с морето и се простира пред иогл еда
на зрителя с неизказана красота. Едната
част на полете, което се гордее, че яма за
съседи и града, и морето, има изобилии води,
увенчано е с лозя, гъсти дървета и градин и,
украсено е с жилища и с твърде много и
почитаны
пределени между монашески общества---
от по лето се

тези
лоис avaro-
улй tfi tTTQoc:
TOV %(.o~
ers-
Т'П
J^1
xo:rd то Ьггатоу (.атоо/юоиеу, egtiv
"1 f	F
3
f I7!
O.VT0V тон
TSl%OV£ ТГ/С
запад. Има друго поле
1
J
к
(ДХбГТ
f
(Чятоангоу
uut'itywr
OWSfHr.
Л
(ivyst Tip’ ТЕ
У 1 Z
ТОГ oQOVk
tjHrOHOQOVV,
VnaXEUlEVUV
’ VOdGir
н-елааоаг
СИ-
xuAAi't.
у ад то
лб-
ЩКТ£/(Л£ ИСН
НатЕОТЕ/С^ЁГОТ,
V
о

tj
tn
/
O00i‘
aiv ?y.r{T ?‘-ллт тА” 0OBtooter veiiovti,
> Ll	/	ИГ	J
ОбгОдеое иатаибр.о^ wit
Oi'>ir'iti.aot. is xoii Tint .'тЛт/ототч os^aot.uois,
HsxoofinHS'r'or, оу)! roi'b	uQvo.yuotr
bteiAovto, —- — —.to b’evTsv&sv avrov
11ST OK

f

1
/
)
неизказана красота,
на полете, което се гордее,
С
SS'.'Gi-
ч
Ttot пАтИток
.7 ЛЛЮЗЪС
TOVb
Hi	vtoaXov, uSvAot
tv/v ркаатг/у f’zoVy ndwrjQ bs ys<
sniTt'/bsvatv .naQE%6/aevov> bir/xst. bt' rpv
dnoGHO^avr, так Tivtov ('i.AAtv.>v
, EViiа нои :t6acq тк
1
pisyaToov
Л
I.
ЗЛ
-6)С
£7
r
- адате! "(.ц cevov,
Л
Г
o?]HO t a
aysAai
biaxecrai
rd гтоАла
5

E nt. US AS iac
f/Zfov bvai.r
down»’
HUI
В SO-
жилища и с
светилища. Повечето от тях са раз-
Ti
1
Останалата част от полето се разпростира
далеч навътре в сушата. Тя е изобщо без
никакъв храст и дава възможност да се из-
вършва всякаква земеделска работа. Тази [до-
лина] върви н
высоки и гол ем и план ин и,
гр адът
прочут с жителите си и с всичко друго, с което
един град се гордее за своего положение. В
средата на това поле има някои размесени
селища : един от тях плаща? данък на града
[Солун] —
и сагудати
съседния скитски народ-’,
наблизо. Освен това селищата
жени в съседство помежду си. Те общуват
чрез търговски връзки съе скитите. Това по-
край другите обстоятелства е от голяма
полза за солунчани, особено когато са в добри
отношения помежду си и н
за жестока война. Дълго
m
I
<o>a:оплотыу -нот nvro> nsQtq7(jt,yE0T(hi[
(В^si-
ds ТОО bld ll EGOV
-	h
л "   rrrdc иок
. J GOV'’ОТ!-
£
ебгоно.'-й-
ц
got a •H.aAovf.iEV
toiq oini/TGOot те mi- naoc wec aAAocg oZs
лчЕлс tijt avaio-OLT. eusteqcewi
ZOiQQ) to nsblov tovto нас аидн:нВтонг
TEAOVOt.
ИЛТ/ОГУ

т
(DV I .
Tt.vs<
tit
запад и се простира до други•
където се намира
на име Верея3. Този град е твърде
Cl
GVOTO-OLT.
nsbtor
ot. uh'
HUI SriyGlhoLTOl
тф огго/аодоортт ra r	<
(hrodtboaGi. nAtjV
a^Ai'/Aais «t иоцтас тг/г

5
TOVTO
пдёк ТГ/ TWAEt
Tl'/Г
/;«С,
fiiT.at
и t-к oi, ai ЛД
tioxgdr oVTi. TGVC fpOQOV?
two^ovoiv
ml TOVTO ;
OP
1
тоt с
01.4 t.e <f.A Bit CFPOV,
s/. inugcx aa  .« e 06 ba )V
•liyst
ysi-
обярпст, нас san
аЛАок ("fsoocdo-i tHrvaiv or
то
това ca така наречените другувити
други селища плаща? данък на
който се намира
са разполо-
з
У
TJ
ttt-
• f/ок bici
нал tud-
xal ui/ Ht-
a bi/
,Т(Юч
(7? 'vara,ауу но
ха/дбе
Е$аудсааготта‘
7 0 is
q
Т(0Г
Во if бт t.tv ё%аю< пдбк (iA/.i])-OVs
Ttyv
Т(Ъ полни ZQOVTp
HOivOTVfTa
^avuaoiu;v пт» иш ВаОёсат
Е	
С"? г
оп.Ла
J*
г*
У( 401«'
по Алей Tire
L-
тгуОВ
/jOVOi
то i а
3
ЕИ
f^t'oi
avTOt
<7Гс


/
tWJQ
I .
IT
J
>
ОГУТЦрагЩГУЫ.
ТГ/С
CCO/Js
Т(К '/QElUQ
'l
е
(У г
yju
arsQvir usAt-
dasi-
h
EV EHV-
naulusy&d’8ic
TH--
4
Zoowytat? так
н
и
dzz//zozc
ЕСОЦГЦУ .
nOTGUCl Ье WK
I
Sxi’fVw?' E^og/K.ourvoi ЯО1 то KQOASzfBv
eawzovQ (5t€2o,utro( ло22/д! baipiBgiav
raic
5
Q5
НОД7-
toJ n.6Bt nooszovvat.
tx^'6ojy hhI rate bi
7П V

TS
O.VT(bV НПО TT/C i/fl-
Л>
h
r4J
граоват оръжие
време в мина.та то
това било и за двете страни предмет на грижи.
Те си разменит взаимно необходимите неща
при съвместния начин на живот,
ват
леми реки излизат
като разделят
голяме
си разменят взаимно
помежду си
донасят
m

г*
като запаз-
чуден и дълбок мир5.
дите от рыболова,
Го--
страна?а на скитите0 и,
! споменатото поле,
щие за града с прихо-
- к
помежд1-'
И.ън
с изкачването на кораоите

1.
са
ВИНЫ, I, стр.
??
боли славянски
186,
скитски
Тругови гь'те л сагудагкте
. I, стр. 310---311
към гл. 6.
/Д’Д
220
I г
. ьст>.
Пца
218—220. бел.
гр
Солунско коле. - Дн.
живеели между Солун и Бер. Вж. М.
.шавки, стр.
има пред
А а.иениаяга,
п.
i;o:ie
1 кампания
на, който
Иоанн Камениапга, Взятие Фесс
Камениат но всяка вероятност
бел. 4; тлхчл,,,, с--
4J
ллс
бел
п ар	Длмениат
I, стр. 267, бел. 4; Иоанн
Les Slaves, Byzance ef kome au IXе siecle
й При положеиието,
; 
j <
r.J 
:
VT
J1
'7,

нои, Съ1

2 I
d,
1
я
-, J
вид бьлгарите. Вж. Златарс
Взятие Фессалоники,
че тук се имат пред bi
има пред вид българите, съобгцението за „чуден и
конто пар Симеон' (893—927) ззпочнал срешу Би-
, ще да са се водили далеч от
от земи
„скити"
> iJ
4
7 ‘ j 1J T7
is. л X £ 1
C,
стр.
1 В случая под
История, I, 2, стр. 329—330 ;
бел. 8 към гл. 6 ; Dvornik,
5лизките до Солун славяни,
*1
:
235, см я
че. Камениат
воеините действ ия.
на тържището от Цариград в Солун
<’ Тъй като соломите реки (Вардар, Бистрица и др.) извир
лр ед ели, това може да бъде достатъчен довод, че tvh иод
1 •(
I
J
главно стрвмокните
дълбок мир
взятия още през 894
Солунската облает.
вали в българските	...
Вж. Иоанн Ка.чениата, Взятие фессалон!
О
/До а нн
4
може да се обясни с това. -

1
г. поради преместването
3,
това може
г'
:i бъ,
;kk

г"
т/
пред вид българите, съобгцението за
достатъчен довод, че тук
'Тр. ООО ПГ 1Г й k"RlT ГТ Г
220, бол. 8 към
т
1

G

т
------J.>
 ce
конто тогава ca вли-
разбират
българите.
Iwuines Canivniata
Иоан Камениат

лаасп/ь rojr
лаешк] rtc /iQuaodix;
T(ov 6vyx(ira(>QeovGa.
J 4 1 ' 1	t
/
У)Ц.’)У
/
<iv<idouuais’, dC <6v
r(7)V XQEKTiy t(7rv ббато/т vxtk
УЛ.еРОЕ1Т(/.1
от морето нагоре по реките. С тези кораби
се урежда един разнообразен приток на стоки, ;
конто се стичат по тези води,	'
7. Аз обаче сам не забелязах,
удължил разказа си за тези работи
отколкото обещах в началото. Но за това ?
причина? а е любовта ми към родния град/
защото съм увлечен сладко от спомена и от
илюзията като че ли присъствувам при опис-
ваните събития. Освен това причина е твоя-
та готовност и ревност да ме изслушаш вни-
мателно, както ми обеща още в началото,
без да се занимаваш с ншцо друго или да
се откъсваш от този разказ. Това е така.
Любим нт е неща о б ик нов ено вина г и обвър-
зват с нерушими връзки тоя, конто говори,
и тон, конто слуша. И затова човек не би
могъл така леко и лесно да откьсне, нито
погледа си от най-приятните гледки, нито
слуха от сладките слова, нито пък приятният
разказ би могъл да с пре своя у стрем, докато
не дойде до края, към конто се
отначало. Но ако си съгласен,
отново на разказа за същия град, дагцото
докога те изобразяваме картината като в
огледало и те се опитваме да предадим
първообраза с външната пъстрота на багрите,
когато можем да получим
ните разкази за нещата
това, което е някак
обе ига л и в на чалого да
и както
е бил по-рано и в какво положение е из-
паднал по-късно. Но увлечена някак от окол-
ностите му и залисани досега с олисваяе на
странични неща, както инкой би казал
рискуваме да закъснеем с разказа за съще-
ственото. И тьй, трябва отново да се върнем
на разказа за града
пред с красотата му и едва после да раз-
кажем за голямото му нещастие. Така всички
хора пте го сметнат толкова по-достоен з.а
оплакване и съжаление, колкото го намерят
несравнимо по-издигнат над другите градове.
8. Ние казахме колко е широк и голям
градът, и колко голямо пространство обхваща
със стените. Тази част от стената, конто е
откъм сушата, е най-добре укрепена и най-
добре защитена поради дебелината на строе-
жа. Цялата изпълнена с бойници и зъбери,
тя осигурявас външното укрепление безопас-
ност отвсякъде и не дава на жителите ни-
какъв повод за страх. Южната й част е
съвсем ниска и непригодна за война. Смитам,
че в старо време архитектът е пренебрегнал
строежа, понеже не е предполагал никаквр
нападение откъм морето. Разказва се и едно;
предание, което е дошло чак до нас,
/17.лй
е
7.
dkXd; vnEGyyiiET,
TEnoh]XE 6e
eZaOur eaai/TuT uaxgay, ф tb?
ал dpxk bneoyoiier, toy л vol tovtidv ладатыга?
).6уот, лелоЬрсе 6e tovto л ntgi т,.у narQida
bo?, Tjdsw; rfi re eir^kli ovreqe/xoaEVo?, xal так
dvaivno/GEoiv olor doxojr ovrEirae rot? Atyopsrok, xai
to ngotJvuor xal ^гтуихбг т^- aj)s- rpiAopadov?
dxo/j?, i'/v sS aQXkk 7X(/,Q(tO‘Eoi)(u лабит грек xadv-
nsaxov, {пукуоь aV.ov лЕдеолюгто; агтф’ у rovde
rov diiy/yquaiOs vnoavporro?
Aovot yu£j del rd xoDovuera та/r лдау^атап'
xai rdr /.еуогта лео1 air(ky хате'/еег

г
J г-
г///у.7.7иг
ГШ'ТМЯ'
т/)У
1
J
Tre.oL
Г
о
охгЕд е/.ио д его ?,
г

ледеблб/гто^ avrijV j}
e. ravra de
так
1
игтих Ё%Е1. (f l-
avor
yX)]Q deGOOls
xal тог ахогюгта’ xkt ovx av иггод fct’^fJWs xal
pqdiajs ovte бц-е^ та)у j/Pz'OTrur кеаиаттог ovre dxorj
тй)У тедяРсЪг (inoorqaerae axovoydreor,
i]6vg T’k di/fxik
ntQay ло<к о хат3 &4%<к
ла/лг агад^архоиег
usxQi уао ттгоь ск еу хатблт^ср тог dvdyiiarra беи-
fiOQTpovf.iev, xat так	так xQ<Xffkixayr лоххе-
/лаа: dneixovlqeir лЕеои/глека xd f/QxtzvnaT.
аоток
цатшг так
rd duudoak
yd{Jf блоеа Tvyyaret
ol6v
TEQUV Elk
(0 G ЛЕО олохАалЕУТЕ<;,
ЛОТ Tts,
У EV О U. EV
X^edir ovv
л6у(р ха/ то nQu/TOY ЛЕ01 avr/'f xaxa^udEZv xaU.o, el та
O UT(O
i'ra door rparehj tov ua/лоу лоаео>г
vntQrEQevovaa^ tooootov d^ia
oor/yei adai xai xazoexTikadui.
dxovovra'
QVX

OJlGGTf]GETai
агаиол faniat, / izxfo <
елефета/.
r
ovte /лгу Us
иг qy-kdo)/ то
л/лjV el боиее
s
гтоис ахтфг EH&'wir T)]v лб/лт"
3
UTieiXOVliEll’ ЛЕ IQU) us!kt
tvrvxeiv dt« тюг
'	31
Ws ar
л '
8^ ОУ
xaiokor f)i)yy}]-
nQayyaoir^ <>к ay угсоде/асотЕоог
лсо? naQadijZkfteror ;
i
те хат адхк vnooxofesrot,
еГ>1
0ебО(/.Лоу[у7р‘
тф /.буер diaygehye/i xa{k door
h
/

/

Г7
xat тк ovoa nQo-
, rOis TtSQl
e^mOev,
T|
J
г И
конто
<jb
на разказа за
други
'J
че съм
повече
i
е стремяд
нека се върнем
град.
о
това със съответ-
за да стане гео-ясно
Ние бяхме
доколкото
RUW/J
.Э’.
’ VGTEQor
xui ток e^ar&ev, tk dr ee-
uEyoi to rdf (гуо/Лбагте? di)iyi]fia6i}
рдабггогтЕ? туг теог xaiQtayr dtt]y))oir.
eotI xai ndAer яд; Us avryv enaviev/u tgj
Т//Г

ye тог ndtkov? Entente r ev
Т69Г
7/ ft *
у
XaTOiXTl:
j
J
ХСРФ'-

можем, Солун,
по-рано и
?
J
за мъ гл ено ?
опишем
какъв е с era, какъв
положение е
t'orefyo
•—I	3.
иоеТкф ладо.
to fityeffo?
(IGVyXQlTOiy;
лаоюу

T
J
j
ние
да се запознаем наи-на-
после
8. Kistopev ok iVT)Eia ris xui iatyd/1] q лб/aQ,
✓ i
казахме
xal тф negiEXorT/
лохАЕлоаоа. a/rA ooor tuev tov teixov? тцу yegoov
алоохолее, уда^рбтатог те eozc ней тф лахее тф?
о1иодои)ф xaTeoyy-goifiEvor, то/ £$(>)&& те лоотеех)-
Gi/ari то darya/k лбгто/кг ovrTiyoovr, ngo^oZoi?
хае ЁлаАгеоет unav хаталулЕкгол/Етог, хае уе}]дЕ~
alar drayxijr cfdfiov ток о/ифгодгч nagexof-iEVor.
то 6е лдб? гбтоу avruv уфИщаАбу те eoti легуте^ак
xal лдб? л67еноу алиааохЕхоу'
де фаг vq'oQaodae лдоорокф’ ,
•ddAaaoav б тЕхгет/у;
7
h
'l
3

л$о$
no/ax тог dia/ieoov
6 GOT IJEY
t’QV ppotaror
5 * - У
«Лл
благ
J
'yoioor evu-

rov TEX/yv-; iqr
те sore xal
хата л е л и и) чои tv о г,
ток
)л]от. (feoerai de rts xal лакею?
‘I.
>
Тази
изпълнена c
жителите
у ад тер tiij-
оё пае
-I
/каф]? ex TOV л ди?
Ьамкнф?
9s' /te/ots фихгг
хатдаЁ-
t
че гра->
I ---•
24
Г,-
nnes Caineniata  — Иоан Камениат
стена
време нямал
дът дълго време нямал стена огкъм
страна. Най-после тогавашният римски
детел
импровизирана стена от страх пред индий-
ские цар Ксеркс, който направил земята пла-
вателна2 и потеглил на поход срещу Гърция,
като повел многочислени пълчища. Оттогава
и досега е останала същата стена, понеже,
както се мислело, никой дори не могъл да
си въобрази, че оттам може да дойде вреда.
Градът е преживял место много и твърде
тежки нападения и от варварите, и от техните
съседи скити3, конто измисляли против него
всякакъв вид военни съоръжения и нахлу-
вали с безчислена като писька войска, като
се хвалели, че той не може да понесе тях-
ната заплаха (и наистина те били неудържими
в нападенията, въоръжени с най-разнообразен
вид оръжие). Но сраже.нията ставали по су-
шата и градът избягвал засадите4, като осуе-
тявал нахлуването с помощта на сигурните
стеки и поверявал спасението си на постоян-
ния и пламенен защитник, пре слав ни я мъ-,
ченик Димитрий. Наистина този спасител на
отечеството го изтръгвал от много опасности
и место му дарявал милостиво победи, преди
още да е изпитал войната. Но като предо-
ставим това да бъде разказано от
за неговите чудеса
казн си.
9. И тъй, поради споменатите причини
градът беше извън всяка опасност. Откак
обаче чрез купела на божественото кръщение
скитското племе се уподоби на християнския
народ6 и млякото на благочестието се раз-
предели общо между двата народа, престана
несигурността на градовете, спря да дейст-
вува мечът, извършващ кланета. И пророче-
ством на
Исая
вете ни се превърнаха в сърпове и копията —
в рала7. Нямаше никъде война8, мир вла-
деете по цялата околна земя. Нямаше ни-
1 Очевидно тук Иоан Камениат греши. Ио времето на иерсийския цар Ксеркс (486—465 пр, н. е.) Со-
лун не е бил владян от римляните, тъй като те завладели Македония много по-късно (II в. пр. и. е.).
2~ По време на похода си против Гърция Ксеркс заповядал да се
да не заобикаля с флотата си. :i С лварвари“
нападения са описани, както сам Камениат загатва по-долу, в „Чудесата на
Derneirii, I, 2). Срв. Гръцки извори за българската история. Ш5 стр. 88 и сл.
тук стр. 22, бел. 4.	4 Градът е бнл <
св. Димитрий“. Вж.: Tafrali, Thessalonique, р.
към гл.
ването на българите (865), след което настъпил дълбок мир. Dvornik, Les Slaves, стр. 235, смята, че с похода
на Юстиниан И в 688 г. е било турено началото на покръетването на македонските славяни ; Tafrali, Tbessalo-
nlqiie, р. 137, 144 и Topographic/р. 42, смята, че македонските славяни са били покръетени през VIII в.; Paj-
koetih (ВИИНЛ, I, стр. 186, бел. 3, 188, бел. 4, 268, бел. б), приема, че това покръетване, и то на македонски
славяни, е станало към края на IX в. Вж. Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 225—226, без. 1 към
7 Исайя, II, 4.	8 Последнего въетание на славяни в областта на Солун, за което има давни, е
 de Saint Gregoire le Dccapolite ei les Slaves Macedoniens an IXе
siecle, Paris, 1926,17, pp. 61. 20—62, 4: B14I4HJ, I. стр. 269, бел. 7; Гръцки извори за българската история, IV,.
стр. 38—39.

tpi/doag, d>r drsixiozog >p' k$ Ё
XQOVOC "lokAOVQi EL
Mfjdvov Esogoip лУмтфу yfy
rr/g
dor. vnupEgou&yav, 6 tow
хат" fxeivovc zovg xaigovg
w£ ex tov гт.адатохоуто;
п ?
а<р
еЕШдо
гшертдо u&rov
FMEivom
тази
вла-
оградил някога тази част с малка и
тот usguvg d
лоте tov
xai хати.
iElVUV
Тф &€£!
T ЕГЛ iJVaiAEVOV
xai
' Papuaimv
Wvvaw
fpQayuor тф rf/de ttsqie-
ov di/ ygovov xai а фан tov dev go

р
ц
1
о то ат, о v f. <5е ? ю агтод
5
то?<?
/
г
di
т. а о х Г(Еттоа
шхдбу Tiva xai
о
&ф<Е lAEQEl.
то а'йт.6 тот о diaf,LE,UEV3)x^d ообЁлотЕ тг/д ех&ТУеу
бХафз
if
c !»	.,г
a>c (Veto, хау

и
5
Ь, twtUj	ca t'STOVOlQ ТЮ1У
ydg xai лоНотд л-oAAdxig dvEzh] локЁаотд xai Alar
офоддотатоод rj лбирр тотд те ex tojv баофхоол'
xai avraiy 6Ё tcov avyoiiooovvTa»' ^xvdrny^ лаг ттбод
i
d^vvTyiQicov хат
dt^x-Tjv тф	zfjg oTQuuag scooEuvroy1
{moqesQELV Ti}v ajtEiA rjV am cor
у do d)g аЛг/^<бд r/aay axd&EXTOi
Tioixity Tivl латолАла лефдау/аЁУоЁ)^ dxz3 ф' dga
^EQiysiog ojoxeq у) adypp xai diegpEvys тад ёлфоо-
Лк? тф dag)a^8i tov
racFftj xat тф ооуфрод
XOvvti, }d.ya> do тф латЕгбода/ uaoTVQi дфру]тдф>,
т-^у EavTtjg ocoTTjgiay хаталютЕооооа, ex лолЛсбУ ydo
avTijV
то vixar avrp xai jii)j^co tov
ло?АаХ1С av/i7ia^(6g кбеодфзато.
T<6v б'-ищб.тету aviov
QijoarTEg
zigot lOfiFy.

TO?^s
3
U

5
amtjg htivoovpdvayy xai фащиго
xai фрдЁ
ad-ovEixovvTajy (xai
dlpuacg xai
aAA
raze
С
У
г
хД

 I
О
dn таз
J	4
Zel'/OVg Т}]У ЕфодоУ VMEXxff
олнг' xai &8QfiCDS 'rniEQfJM-
ПаТЕУдбф.
xivdvvoyy 6 ocoamarQig oviog EQQvoaw, xai
xoMptov xuQaftetoT/
dMa xama zatg
Etr/y-^oai ладахил
Ц$Т} AEX&EVTCOV
ТО Д' Е%Г}$
бФ'Ашд
Г)(.1ЯТд TCOV

5?
4
J
книгите
нека продължим раз-
9. *Hv ovv T.alQ фу&ыоонд atTiaig ауштЁда xiv-
датой jmnos 6 лоАсд. ёр ozov ydg % xoDj цфф&оа
tov ijp.iov балт'ю^атод to tcov .^xvvajv mrvog тф
XQimovvaco
уала xoivtog (Ц1сротЁдо1д диНего,
3 л*	V 'i
avsiTo of.
то тазу Exv&&v E&vog
Яаф avvepioQipwuE xai to rrjg Evosdsiag
лЁлато uev ?/
тагу лоАеозу ozdaig, dvEtzo dr rijg EVEOystag v} rag
uqxiydg ЁяаудЕоооаа uayaioa, xai та лдоХгх&еута
'Hadi a svaQ-
al fidxaiQat ydo триал
al fyflvvai sig адотда,
xai vi)V EtEQi'xiOQOV атш,-
/
ч.
тф аиуа^одхоуотат(р тоур гтдофцтсЪу
yd>g кф” тцалу ЁлЬ^дото'
jUEvfjk&ov etg доЁлауа xai
xai note иод ф> ovdaptov,
oay siQrivr/ хатETigvT.dvev8, xai ovdeiu'a ф' Е-и^аиад
71
най-велегласния от пророците —
се изпълни явно спрямо нас. Мечо-
Нямаше никъде. война8, мир
4
8.
’’ Вж. тук бел. 3.
прокопае канал врез Халкидическия п-в, за
тук по всяка вероятност се означават славяни и авари, чиню
сам Камениат загатва по-долу, в „Чудесата на св. Димитрий (Miracula sancti
.За скити и скитски народ срв.
обсаждан и откъм морето от готи (269) и от славяни според „Чудесата ня
Взятие Фессалоники,
става дума
8 С
г
гл. 10.
станало около 836 г. Вж. Dvornik, La vie
п
св.
62 ; Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 224, бел. 6
Най-нравдоподобно е предположением, че става дума за покръет-
дълбок мир. Dvornik, Les Slaves, стр. 235, смята, че с похода
че
4, 268, бел.
стр. 225—226, бел. 1

loannt? Cameniata - Йоан Камениат
25
1
какъв случаи на охолен живот, от конто ние
да не вкусвахме до насита от един страна,
изобилие на земеделски произведения, от дру-
га
рето, открай време определени да ни
в услуга, ни даряваха вьв всяко
богато и щедро. Което земята произвеждаше
недостатъчно или
произвежда, това самого море доставяше,
като го носеше с кораби, и изобилие да-
ва ше на нуждаещите се това, което им лип-
сваше. А какво
ония хора, конто прииждаха отвсякъде и
особено за онова, с което те зачитаха нас
гражданите, като даваха своите произведения
и в зам ян а взимаха нашит е ? 14 наистина, по-
неже главният държавен път!,
от запад към изток, минаваше сред
град и по неволя караше пътниците
спират при нас и да си купуват това, което
[им] бе потребно, ние
бивахме от тях какви ли не
това смесена тълпа от местни жители и изоощо
от гости се тълпеше вин аги по у л идите, така
че по-лесно беше да се преброи крайморският
пясък, отколкото тези, конто преминаваха
през плота да и правеха сделки. Затова мио-
зина натрупаха много съкровища от злато
сребро и скъпоценни камъни и за тях ко-
принените
.ДрУ ГИТе *	мv* j х и х кт*« * v	...т.ЛА,
желязо, калай, олово и стъкло, на който
занаятите дав ат чрез огъня форма, аз смятам
за излишно дори само да спомена, понеже
те бяха толкова много, че с тях можеше да
се построй и направи друг град.
f.l
dneAa voy.ei\ ePev
Epinogi a
yy ydg Mt {hilaaoa keiTovgyEiv ytuv
ddблаг от туг
yd.Q yv Evdsais У mi
хаолоуоугау у yij} rod-
xryaiT uyyavto-
: aysydEES to
T(dv алагта-
Mt ptdktGia
ло/.tzas yuas, та лад Eftv-
лад гцлбуг ayTtPaufidvovTES:
дхродиу ys Ofbx sis
at ту? yECogyta? acp&oriai,
Xogyytai.
ag%y? layftstoat ttkovoiar
tXCIffTOT £d(OQO<p6QOVV.
arrmiydeicos E%ovaa луб?
тсог лад" eavtys у
uEvy xai rats okxciat
кылот sdidov to is
следу uovrtmv
моьг у lists
1
&е7$еу al ту?
/
HJL
от една страна
/

(i)V
лг
Erdem?
Г
търговски внос. Защото земята и мо-
бъдат
отношение

<j f * 0	\
VflZ/jxcaa Tijv
GVVFLOXO M FOVWl
XQi'^o vat.
XO’&’ST smdyuovvTEOv еТлоцн ngootov,
ols EC/fAOTlUOVVTO TOV? ЛОАгТО? yUO?,
xal rd
ydg dyuooia? ту? лдд? ататокуу ayovoy?
лб-
лаоодЕоогга?
ло-
QTIOVV av Е1ЛО1 It? W)V мкО)У
те xai лдооЕякЬ^ба. ev&ev
tic o%/-°? dst
Ml Т(~)У
Etrat
туу dyogdr diadsvoytag
nOlOVilEVOV?
J
xai
rot? ЛО/.АО1?
5 <-

г

? Г
Tt ds
3 Г
изоощо не можеше да
самого море
кораби, и

за
да
кажа
конто прииждаха
оно в а, с което те
наи-напред
отвсякъде
зачитала
1
l(bv dlddriES
ЯЕООсрбдо»'
ало iys dvoEoos did ptsoov туадт yjogovays ту?
Ascos, xai dyayxatcos лес&оооу? тот
лдд? у(А.а? EvdtaTgl^Etv xdi id
giQEO'&at,
avTtjiv Etcagnovце&а
xai mttiiayi'i?
T(6T
(OS EVXSOEGTSOOy
НЕСУ 1/ TOV?
akAaytidnoy
ХУ vat ov x(d dgyvQtov
i)‘Ets fh]oavgol	........
^ygatr vtpdejttaTa (ds rd es eq!(ov тог? dHoi?
vEvdyio. лео1 усу коу a.l/Mv vkoor, ya/.xov
dyQOV xaGGITSQOV
at did ладо? TEyyat
6yyai jjtdvov aaoslxGV yyovitat,
(b? akkyy nvd dvvao'&at лоЛту dd
те xai аладт^ЕО'Ьаг (p 491,
2Ц—5Ш, 6). ’
те
3 ,
*
лаг

/

пуд? туг ygEtav
5 ,7,

О
avTo%&6v(ov

Т£
конто водеше
този
да с е
Т_Г
xtyxsGTOi'xEi rd? ay vids
^Л1^ЕУоЪ\иЕТОПу
r,	fl
E^aQL'lJ-
п
5
f;
лада/лот
xai ттг ovv-
ТуГ ИЕРобоУ.
ipdauov
л
ьтте v Рет
Afftaiv пpit ан л(щлку-
мш rd ЕЯ
ёуггогто
EQttOV

ЕЛ1-
xal Gt-
xai fiokifidov xai veaov, ot?
wr ft 101’ GVVFXOVGy
TOGOVrO)
avtobv douEto&ai
9—495, 17, 495,
Mt fivyo-
!
Л
з/.
5
т
1.
0Г1ТОУ

получавахме и придо-
щещ блага. За-
2. De obsidione excldioqiie Thessalonicae
16. \4zZd п Зе с иахдоЛоуЕёг ; xatg&s уау уду
та>у miqicov dipypnarmv Eyayjao&at, xai блт? туг
ddvvygdv sxETvyv woAiogxiav
ico Adym, (bs slvai rat? uetesteito. vmyOeatag
'f/satv xai svagyov? dcdaotca/.to.? naQulvEGiv.
rot? ydg ovtcov уцют уке ns
ало tov xgarovrros rd nor 'Douai cor
Леорто? tov
ft ag fl at) cor, key to dp
MTUuyvvorr xai
nr as
keymr
/

l
/
11£Г£ЛЫТа
e /
EV TQV^
Tayvdgduo? dyyskog
схултуа,
тут Ecpodov т(Ът
Ayagyvajv,
tov ядатаигто?
trikEVGEfiovs агаято?,
dvamrvamy
бпР ^ECPot, JlQOGCpVyds
(bi avT&v ixEtrmy ттг ftuQftdQari’ dtptxPai
xai туг fiovkyv avion1, png egti, пооЕ/лдгта?
ттг
У
/
/
txsivirjy
J
1 Егнациезият
2
за Цариград.
4 Гръцки извори
нът (Via lignatia), конто започвал
Пън VI, византийски император (886—9121.
Gmi ярскятг история, V
тези,
съкровища от
и за тя
вълнените за
мед
тъкани бяха като
за другите материали
олово
V-
»
2. За обсадата и разрушението
на Со лун
16. Но зато да удължавам разказа? Вре-
ме е да пристъпя към излагане
стите и да представя със
сохме оная мъчителна обсада
това за п отомрите повод за
покана ...
се намирахме в такова положение, дойде ня-
какъв бързоходец - вестител на благоче-
стивия император Лъб2, който тогава дър-
жеше ромейския скиптър, и, като извести за
нападението на варварите, имам пред вид
проклетите агаряни, и това, че трябва да се
въоръжаваме бързо, каза, че били дошли ня-
какви дезертьори от същите ония варвари,
конто предизвестили императора какъв бил
от Драч и през Охрид,
оная

Od
на опасно-
елово как поне-
ва да бъде
наставление и
явно поучение. Защото, когато ние
?
U
f.T

Лъв2
>
Бито.'1я, Воден и Со лун водел
I
26
Joannes Cameniata
Ho?.;-;
т
Каменпат
Те оили орга.чизирали цялото си
били
планът им1,
нападение срещу
уверена от инозина
пени, че •••
морската
нападения с кораои.
нието на тази лота
се по яви шум, страх
за пръв
необикновено и
тежко ни
да наредим отбраната срещу неприятелите
и да се съвземем за войната срещу тях. Но
духът на всеки един отиадаше и поря-
ди другите грижи — от неопитността да се
сражаваме, тъй като нямахме опит в работата,
нито знаехме как да започнем. Още повече по-
тискаше душите на всички това,
откъдето очаквахме нападунието
годна. И наистина поло же нието беше съмни-
телно не само за нас неопитните във война
и невъоръжени хора, но и за самите упраж-
нени и имащи предварително опит в такива
работи хора.
17. И тъй тще решихме, ако трябва да
се извърши йегйо, това да стане във връзка
със стената и на първо място да се постави
нейната сигурност и заздравяването й. Меж-
у това лицето, което ни донесе от страна
императора тази вест (той се наричаше
Петрона, записан в списъка на протоспата-
риите2) и комуто беше възложено да остане за 1
малко време в града и да му окаже известна
помощ и необходимата в работите подкрепа,
не ни посъветва за това. Той каза, че е на-
мерил друг твърде умен план, много ефи-
касен и спасителен, ако
жили нашите грехове, конто подготвиха
за нашата погибел.
умен и беше придобил
тите, той прецени в себе си, че
се погрижи за построяването на стената, той
ще причини на града {само] мъки щ не
лгу бъде по-полезен от тези, конто преди него
мислили за същото. Затова той насочи
миелите си към Друг вид осигуряване (и виж
колко умно и подходяще!). Понеже цялата
южна част на града се миеше от морските
вълни, той знаеше, че ако войната дойде от-
варварите лесно могат да направят там
пожелали, без никой да
над строежа на
тъй като тя ое ниска,
се издигаха с
бдрф
с *
5	'	'5
f.Tf тфуов
(IVT&yy лоо-
coq атфудотгк ёпт/у бу.
{/(12.аооау psooiK гас таек ало W)r У1’(Ъу
3	F	Т	З	' fj Г _	—
j' / *'
лапиг
гас от! лавау
л о/,/му фд
тф) фсосФЛ
петтоЬр'тол
Хыдоу&вутоуу ффисоФЬирт:
tov лфк
pdy/UK &VEni"/'Е1£УГ]Т(К. табпк оиг
'&GO1K
)
ши

ТЩ'
Т(~>Г
arcz/foros
J

ауув/.
л(Я’1]()ак ауувАлск, т/сюск пег ёуёувто хата
тфу лоУлу гас q'6fio<; нал тадау/к, dovviji/otK лдау-
aacos иФ fpofisoov тил<; д.иоаск
лд оолеоб) ’ то <,',
лсдслссфаобш . oonpQtay,
ётцушоу
тату
ус(Ш(к
QIGK ТОО
лецит, бполл т)/У адуфу Xat.ifim’Fi
л/Лоу бё то цб блт'фыог гл vat
xai тф’
naTsflvthFo'
povov тсно блЕсдолоАецок
фдд гас avTOct; тосс; yayvf.ivaGf.iEVOt?
гвенвунк s^ovni так толу тоюстсог
Лi<77/С

аууелсск'
так аиоаф
6favAEva<niE't)а (5£,
понеже
гози град,
конто били по-рано пле-
не оил укрепен със стена откъм
лесно достъпен
тъй след съобще-
по целия град
смущение, тъй като
до нашите уши достигни нещо
страшно. И ние решихме,
да осигурим нашего спасение,
J
гои
страна и бил
И
вест
на тази
за
дна/у еу ад/уйк
OCUGL, Т-ф осиесссу
хас боа пдбс тду тсог
«ш лдбд тбу хат’ av-
А	15	I	С 1
' USV О /-О-
алы -
□
ЕУ
дедФаурЁтск'
ТО ТЕГ/уК
apwav гатадтфтс у,
лбФиоу бсеуЕсдеоФм,. л/фу Егоре
ehuotov гас cat < dAAats pt pip. так тф
paxeobuc, рдлсо тот лдаураттк Фу
USV
1
\ Л
7
рдлсо тот
то ид бтптфФюу ытш тб тЕсу/к еп'За
лдооро/фт ёоиологрку, ток алаутоог tpuxd;
ней уад ну ак а//ддок
гас аблЗмк q/ttiv, а Ал
ха?, пдоало-
лдиуратсот аТт1а^.
f

TjV f5s
ГЛОЛТОУ
3
3
7
О?'
- * ч
аитоТ$ tois
ж
\7. f-'^ovlEvncipEOu d’ ot'V, вТ писи бёос
ёт аитф лдаттксу тф те1%ы иаТ лдоотдд £%£-

J

път
J
и
един
- от
че стената,
не беше
?
ТЕСУ,
abac тф
<•

истое аосракулак гас
ov ovve^ovZevE
тф’ dyye/Aav лд<к
о стек ёга/Есто
JlQOs TO XQEtTTQT
д’. др tv tovto teok
то и
/ссталогбог-ок.
6 таот)р’
гоф.О(К {.ГТЕтдеогад dr ovroi ёиаЛЕсто^ тол
Хдуср тФу лоолтоолададссоу ёгадс^доорсто^,
ёлствтоаимёуо^ еухдогсош щидбг tf] лб/кг. гас пуск
avTfj yteTadovvai фотфыа?
лдауиао! (Н'УкдуЕсак), а/Флуу Ав поусотатру
e&vQELT ёлсуо/ау,
ui] гас таотту; ас
алш^ыау ацадтсас ciratgzoiy га&олё/Залоу. ёХ).6уср(К
уад аут б dy/jQ гас ло?.Ф]У лдауратсот Евут/иак
лесдаг, иа&' ваотоу aovcOatv tf д
istXotK тф осиодоьсф
лаов^Ес тГ} лб/.ёс ней лАеоу
ЛЕдс тоотос' длдоутюаттолу бгфесЕУу ед:* ётедог ecAoq
dacpaleifK (гас огблЕс л ок еофоф гас адробсот)
то у гонг рЕтруауг-то. el6ok у ад (Ф ал ат ледси^.б-
дет at то хата vowv iisgos тф лоаеок ало т<~>г
ikdаапicov обатауу,
ло/.Epov EVXEQCOg
>J / П	5	5»
povAoirr ат
AvovwK
T&lxovg
тф те уфк раё.Хот vnEQavsxscv ёг
ди Tv
ёл tvo t av
J-
/iaoiAeoK
хата-
*4	?
(К рг
п
на
нас dcodops ev
ТО1г
5J 1
sAoysr
ок /лат ётЕдуг/ гас осотб/дюг, к*
лдоодолоссФскм тф ха/Г дрму
о dvgg гас ло^Адт
ai.'Vidobv
ёлсрЕФд&дттц,
ovdev
Q>
I.
еаотоу
ei. {Зелфос то о
га1 иол oik
т(Т>т лдб аутот
t'WyVtK
yaQ ок
,i jJ:q£K Т}ф
ёгсс Osv бё лсоолёлтоуто;
уг-.сг тоьк fiao/jagov
аетф дсалда£о.о-&ас,
avToiK слеоауо) тф
did
vd тог
ca
щърде умен
>
план
не бяха го унищо-
П'ЬТЯ
Понеже човекът беше
голям опит в рабо-
ако рече да
?
гЛ
T_F
I
I
ще
същото.
ТО Г
лат dnovv
/Ж-
1
то лдбоуесот гас х$ара}мтатоу вЪм
xov иата tiqv-
ёу
Е
рферод
olxo&ourjz yEvsv&uf тот
тук,
всичко, което оиха
им попречи да се издигнат
। бе
I
I
г|
I
I
i
I
стената, _____
земята, а корабите
1 Лъв Триполит, след като опустошил родния си град .Аталия в Мала Азия, замислил да нападне и Царя-
град, достигнал до входа в Мраморпо море, но се отказал от този план и се насочи.т към Солун. 2 Про-
тоспатарий е била почетна титла, давана от византийските кмператори tta най-знатни воелни и политически лица.
Триполит, след като опустошил родння си град


почти до
носовата
към Солун.
и политически
ь>

27
loan пен
Sarneniata
Йоан Камениат
iivtiy qsqovQ, кш ало pstsdigov- dvraa&ai
тснс
Фрауииг Ttva кои, тЕтеутррЬор'
syKiji'ipat. toTe vdaatv,
fptdds' xat wis
л.о/мо1 у 6 о
sTTaAgEt/iy 6vra<;
/ л
кн; vdaaiv
fr
иилш '(XQCO OKUV
- v‘
(Its
E'/Jfo'jl s' Ё илб (iior
ys
"_4
.',? J'
< f
си част
можеха
намираха
по-високо и [неириятелите]
отгоре да нараняват тези, конто с
по зъберите. Затова той реши да скрие в са-
мих е води някаква преграда и изкусгвено на-
правена засада, за да се получи от това си-
гурност за града и препятствие за неприяте-
лите. В източната и западната част на града
гробници, издълбани от цели
в конто едко време обитаващите
TOTS
E/jOVASVOGTO
ET (WTOLS
Л0АЕ1 id dv~
» s '	>
кат auto yEvptai.
у A l tailEVOl I vpfia l
tiEQOS Tps ло-
ог ipyds
*д?
j
svEdgar
мал TJ7
1
1
t}cMv Ы povold-Oor
L
drftTOZ i/y
TO t’C
ar dooir
E(tVT(Oy
ката те та лоо*
zidfaii
f:vs.zaTfia'Quv 'KXhjvs<;‘
pt th) gtp Ust) fj ('ICO,
KOI
Л ЕУ (Its
xazoiKo rynx
TUT Ю1
ко/

r
Г
т fi daKfitjoi; • >,’ ю гfor,
J
<  / J-,,
C-*
ОТ Ц Iff tit! С
ihhttGoidr
тр 7^QG(i>
имаше много
I'EKOOVS
(>vs wit uvraytw
i]v auidc tiaras E^evqe,
; d:ro utKOov Tiros dia-
иd'lotj’ duoyavp'cor,
VtpOS
f

3
V
£
камъни1,
града елини с а погребвали сбоите мъртъвци.
: гробница и ги потопи в мо-
outjo/oor тоотги;? тог?
it xal
zrQops/ihi pivot 
xai d<j<paA&JtE.Qor п) гшу&ы'ц.
.31 Э
ar *s
<5с
t
^EVOV ZQWf'L
ДЖ
I
тог
OjC'L'QfOTt-iiur
'Гой събра тези
рето по един чуден начин, конто единствено
той бе измислил. Той ги скри под водата,
паре де ни в редица на едко мал ко разстояние
[помежду им], и изкусно съоръжи
морско и необикновено укрепление,
на ио-здраво и гю-сигурно от
н а
-I
TUI JO VS OX'UQCOTl-pivr ТЕ
'KatstExvd^EtO. dq
dofpdhtar tfi л6ае1
duyfiodui tas
лиоали.у koi ips savnor
tfij Kai tovto did tip' poyJiiiQifiv
ytv sis
ir
"
някакво
намети-
сте ната, конто
се издигаше за защита на сушата.
стина то щеше да се осъществи и щеше
да де пълна сигурност на града,
рабите да не могат да се приближав ат из общо
и да му причинят своята пакост, ако не беше
осуетено и не беше пропаднало поради на-
шата порочност. (18) Защото, когато тази
презморска преграда беше достигнала някъде
до средата на опасното място и премахваше
цялото ни ужасно и лошо подозрение, при-
стигна друг някакъв човек, и той изпратен
от императора, който бързо извика обратно
изпратения за това Петрова и прие върху
себе си изцяло грижата за града. Този човек
се наричаше Лъв. Той бе назначен за стратег
на цялата облает- и се нагърби с всичката
грижа за уреждане на работите във връзка
с войната. 1 ой именно реши да се спре до-
сегашната работа по това дело и да се до-
върши постройката на стената. Всички хора,
определен!-* за тази работа, той ги премести
да доставят необходимия на тутайсторите дър-
вен материал, та да може някак да осъще-
стви замисленото с помощта на многого ра-
бства ръка и изобилното доставяне на необ-
ходимого. И тъй работата по строежа закипи.
1Го ко л кото издигащата се нависоко част на
стената изглеждаше, че възпира неприязънта
 на неприяте лите, толкова о с тан ал ат а част вну-
шаваше на
всякаква опасност,
стираше на го л яма дължина,
беше възможно да се издигне цялата
не очакваме вече нещастието поради нея. А
и времето подсказваше, че настъпва нахлува-
нето на неприятелите, преди още строежът
да бе стигнал до средата на мястото. Затова
който с с откриват на много места и у нас. Стратегът бил
административна пласт. Стратег на Солунската 7’ема бил
t ci юр ед Камениат имлераторският лратеник
1
$;• в г, лаоат
—	Т	L1
ft
ИОЛ. TVS
£ A
vijac
usiadivrat.
J I
c.vf)h лсЮЕ/уборщу. (18) ;?0j/ yao jisoi
Kiyfi'r')’(b(ivvs '
ppaypvv,
/
L
.ч.1
J
X
"г/
7 А
>9 •'
/Ь^СС"
ЕХО)-

за защита
И ная-
да
така че ко-
г
ТО.ТОГ ЛЕф/^атоТОГ
x«t лаоат pptavr
mtpofiov xal лог paar istoteuvovtos.
xai ea’s EQyov
:ri;(HX.0lopUErov,
Gliioai to
Xvih)
id неон лея' too
г
тоv тою ото c (iiOB(OVT.lо <:
vtioVl iav
TfA
Т0У
5
к
"мето
5

наг агтбъ
:;iE(ios. y.di avTos ло7у tov rJaodsais лг-рр this,
sis 'louro л8и,(рдЕУта LIsTotovav
лйоаг ips лоаею7
ovtos eku^ecto
*-- «
I
огтогЭшоК
.W‘~
la^su^driEvos
□
T
MCtt tip' (j-QOVTtdu
Аёсоу де
QOyElQtG this
StQ()S Tl'jr
u^iati'deiQ*
r	—
Л££)£%<6тЮ'С
’ ТЮУ
dvauEsdUEvos.
EQ-yov rol’iov axG^aaai teens
г avibr
гщ? ips

/
и <
1
<jZQ(J,Tf'jy6c xai.
5	<-
1
rJ
jfdoav ETTipsAEiav
psvtoT Л'раура.тюv
TOV
TEtyovc
u edloipo tr sv&vs
ZlQOs
ETlt.'KOpt'QSlVf
dsovuov
spyov dyoiTo. i’fii] tih ovv
fiottfjs TjV SVEQyry аЯл
EyELQOpSVOV TOV TEIXOVQ TTp! l&V £VO,VTIO}V d^E(Q'
ysiv KaKOvoiar, tooovtov stpaivero то Asimov tois
GioAiiais puiv siavtoq Ktvdvvav королеpcpaXvav vn,6-
voiav. ovte yd.Q алаг bidp'Ofodi'p’fii 7>w(1t(7k Elys
лоЛлф ppKEi SiaTEivopEVor -
trVTOv avfupoQav puds'
rd>v
u/pT.(o tov peaov %u)QOo
7
/
r\
1
u.ayjiv £i>T{>E7iiQO~
f[I Jffll	Tip.'
'Attl TOV
Ecoh/i. tfua yay i/KE, xdi
ihuivta
tv taq '/jievtoiiEiT: SHoi
«5? (iv Tii
тhr otxodouip' ihavu
TOV $T'tlOV
f I
c.
о
TfOOntda,
TETfiypSVOV
TdlQ
T-i? TCDV
3
tie
г.
:.
T/V
.voZE/z/tw
TOV ЕА? ТОVIО
тоis то^ла-
ти%от жй
dawUsi xoQpyiq то атоида^б/лЕУОУ
Т(1 TT]S Gt'KO'
то .vq6s vtpos
Li
TToXv^eiQiq
c>
u-
по това
3
ЛО.)лГ
е66к£1
с/
иаот
тр-р torr svavriaiv
IOGOVTOV ЕГТШУЕТ.О то
Н-
draw diop’0(oi‘h~p’o.t dwaToig
7TQOC то ирЯЕП Tl]V Si;
WEIIEVSIV, KOI О XQOVOS TlfV
TtQO l-It a QTVQCl TO
T.\-> доырс щрар.ЕУ'цд,
it
7
h
LI

J


ЗУ	Ч
Ефодом
ЕСрЕОгйугЦ
нас гражданине подозрение за
Тъй като с те ната се про-
наистина не
та да
>
1 Това са стар ииннtl
на тема (облает), разполагащ
на Лъв отбраната на града ръководнл
каменни саркофаги
. с
г
военна и
оавител
Преди назначазянетс:
r
. 1ЪЕ
Пе трона.
J-
«
Солун ската
Joannes Cameuiata — Иоан Казенна-
• 28
Ч-J
t•ллопии’б/1еда. аууед.iai уду
eg ov хал тру fikd&pv
ТОЛУ UQOT8QO)V cpofieQinTeQUt xai ovyyoT8Qai тад
udv qfiMV dxodg tieQisdoekovv,
eyyi'Qetv рдр то лАеютот
ovx pv ydg ол-ov xai лддд
dvvat, did то тад лкыотад vpaovg
e.xnoQdpdpvaiy xai xdg луод даксюаау 8%ovuag лбкнд
тру oixpatT тр xata7i/,p$si tidvp rpg ' J“
лдод cpvyip’ exTQasrpvai
бр/лрх aviaw p тру та>у блкоу avyszeiar SsdQxsiv ало-
fietvat. т&ттарад ydo opiov xai леутрхоута тад ^aodapi-
xdg slvat лроймуоу ypag, ovdsv ртгот лбкизд ехаотрд
iieysd-et xai тенд аккмд г.атаахеиалд rvy%a-
ey aig pv лщцаурд
подозирахме нещастието.
алаг-
xai rovg iiaQ$d.Qovg
ntQiebgvkovy
тог jtAogs biavvaavTag.
рахддт avrovg е/арда-
vn avTcov ugo-
"5
>
dxopg аотюг
xai fipdev vxdgxeiv
О ТрУ

а
avtcov та)
votTjpg, rr aig pv ^aufiiypg itg a%lug алоуетор^еуоу
xai umwidaw, тсЪг те vpv SvQiar
,иарктсот xai талу ouoqovvtcdv Atyv^rtoig
x.dvia)v cd ua/loQiov xai дртюууал^буилу avdQcb^ojy,
лоАкру тру ex roig tpovoig елеотркру egpaxp^isvajy
хей талд Aparpixaig exwoiaig тад aepayag euiae^sTp-
odvraiv, (og ,up dvvaadai
exde^aa&ai лелдаг, aA/,d a^evdeiy Exactor гло-
J
1

^ч-1
5
пта xav
XCOQELV lijs	Щ)ЫТТ0Г
u&td ^QO)V dyQlcov ro
г з
OIXOVVTCDV *1о-
АЖюлсоу
г
J
аиор тру tov-
и подозирахме нещастието, дащото изве-
стия, по-страшни и по-чести от предишните,
заглушаваха ушите на всички ни, че варва-
рите наближават, след като са преплували
по-голямата част от разстоянието. Наистина
нямаше къде да ги задържат за малко време,
тъй като повечето острови бяха опустошени
от тях, градовете, конто бяха разположени
край морето, само при слуха за тях от ужас
се обръщаха в бягство, и не съществувапге
нищо, което можеше да устои на техния
устрем или на гъстите им бойни редици. За-,
щото известяваха, че били съсредоточени
петдесет и четири варварски кораба, всеки
от конто по големина и по снаряжение бил
не по-малък от град1. В
някаква смесена тълпа от
хора
и етиопци, конто са съседи на египтяните,
хора кръвожадни и със зверски сърца, при-
добили напълно умението да
нили се
никой не можеше да издържи дори слуха за
нападението им
стъпи от род НОТО място
живее с дивите зверове в планините
кото да бъде хванат от
многомъчителна смърт.
19. Освен това, когато положението беше
такова, дойде вестител, но-страшен от вече
споменатите, и заяви на всички, че нападе-
нието на варварите е още
Той се наричаше Никита, стратег по
ноет и по положение в даването на съвети.
Като дойде, той обеща да участвува в от-
браната на града (защото казваше. че бил
за тази цел
+_*
че
били
исмаилтяни
конто
се намираше
оезумни и бесни
конто населяват Сирия,
египтяните

s
)
са съседи на
ч Г.
у биват, упраж-
с пиратски намерения в сеч. Така

pyopuerov тру
bgeotv ULX/jOiy р то
ovt&v kpipdpvai xai локгчпдъ'УОУ aneveyx.aadai
Odvawv.
Evsyxaiuerpg,
19. Икру
ЕУ
TOVTCOT
рдр kejedevTcov
/
еурутсог
лаке
rouToig
^орералтеобд ид тсЪу
ayyeZog, толу fiagfiaQinv 'тру е(радоу uIpgieoteqov
ovoav алап1 uQodpk~iv. Nixpcag де онтод exuasito,
OTQarpydg тру agiav xai тру ev xotg ^ovAevaaaiy
evragtay.
yvaw (elg tovto ydg eleyev aqxx&ai),
dsot uqixtteit, f Topucog sxeiv хадилмидето. лХру on
ovvedp Tt xai тоюатог утуеадш цетада rpg лроа-
doxtag талт uo^Efiicov eg egrivoiag tov cxavbaAovQ-
yov xai aovpQozdTOV daiuovog. d ydg pdp k&yihig
aigarpyog tovtco др тф
хрта avrov uov usgl тру uixobopipy
хат3 ag%dg
рдр лддд tov iptAov едоке кхлкрдамлил
лаокФ xgotjpyoQiav, xai auwv (ллср Eyxade^dfAsrov,
tov pvipQog duE^poag dewdv и лелоуЬе лдау/иа
xai лоИолу daxgvcov sudgioy< ехтадауддегтед oi
1ЛЛ01. xai лХеоу ovwq ity оу о отдатруод хеха-
dtxEi, тр tpvaixf} uaviq лкруеьд тоу те avxsva ai-
lutxoag xai тру xditpv ipn>^ag} Ьддют dofy-tg rpg
egeh]kvbey
О
е/
1
1
s
ХШ T/yr Л1 XOtb
or tog клАЬт аиУЕЖЩЪ'УОл т-р лбки хатру-
7QVTO yaQ
xul сГ n

но всеки оързаше да от-
предпочитайки да
откол-
Т_Г

ТЯХ и
j
да получи
Z-*
но-страшен от
всички,
ном+р е д ст оящо.
длъж-
че

х
тосоЪтот yeveodat
ели’о tag
xai лоурдотатои dahiovog.
уесоои лаоауееоренср Ni-
Teiyorg
ore-
TO) (Zi7-
5
7T0V UEQl ТЦУ 01X000,(1 рУ tov
evrvxdjv Тллсд ecpe^ousvog, w тру
ГОГ фШЛУ
едокт
дахдоолт
казваше,
дошъл за тази цел) и, ако би трябвало да
се направи нещо, твърдеше, че е готов [да
го направи]. Но по време, когато очаквахме
неприятелите, поради козните на причинителя
на съблазни и най-лош демон случайно стана
следното нещо. Споменатият вече стратег,
яздейки кон, срещнал още откачало някъде
около строежа на стената този току-що при-
стигнал Никита и, като решил да изпълни
обичайното приветствие с прегръщане на прия-
теля, който също яздел коя,
и пострадал страшно и
сълзи. Конете
този,
от естествена ярост, той извил
и
<1
1
I
и, като решил
б ел уоу
еладеоу.
3 э
J г
ovwq E(p oy 6 отдатруод
г
пуснал юздите
достойно за много
се подплашили, и то повече
който бил язден от стратега. Възбуден
кагоре врат,

U
I
I
i
I
I
I
|
i
побрал 800 души
били продадепн,
niata, р. 589, 13) и че арабите разполагали освен със своите
може да се предположи, че ср ед но на кораб са били натоварени
Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 240--241, бел. 1 към гл. 73.
по имело на Исмаил, спи на
гр-
Камениат
пред вид,
 измрели но пътя, при преброяванего на о. Крит се
разпо лагали освен със своите 54 кор аба и с някои
свои арабите
Корабът например, на който като пленник поиаднал
пленница освен 200-тс души араби. Като се има
а други
и
p. 589.13)
:. Л
Carueniata,
че след като част от пленншштс
оказали налицо 22 000 {Саше-
други, взети в Сопун
и по 400 пленника. Вж, Иоанн
3 Исмаил тяни са били
(1о.
579,2),
*
имото на
Азрам от робинята египтянка Агар.
нари-киш арабите
I1

29
||
loannes Cameniata
Г_ь
Иоан Камснааг
i
J
г
I
/
г
e6(J(1C (IVTOV (1ЛЕ1>6)-ЕТО, HOI
/йатуаас на! лобс тоодо.суос pay Etc тог
tty (ют иой та. лубе тут ноту Луг ие/су
£}<.EEivdc у у Ухй аотус тус	алеглауу' б г о/
тус отуитюопнус таСЕсис dooiycxjoi лауа^уца тойс
XEpGir dvEXduEvoi илууоу о'набЕ, yytikr
ЛЕ(Н Т(бУ Л(ЮИЕ1уЕУ(ОУ
ТЮ'бКЕУОУ. SHEITO Ь)1 и
а Р ,	»	г 
T7SIC, OVH ЕХО.УУ (р ПУ,
еТХнЕ рЕУ уау HVTUV // утюгт1с
ла)с у.ш тога т(юлor
3
с'
г_' i
Tovdacpoc frays'ic
та лубе
1
1
< тот лоос ovyar но-
dei-iov те
' *
тут HOTvkqy
Ul'TyC njs

eihoc
луауpditov tov Аоелот tpQOV-
mdjQ ddvraic atpopypoic fHy-
Л()сЬтОГ Tor TOV Г ЕЛ(1(руОЕ1.
TOO ЛОО idOHOipSVOV
Hiydrvov, лсЪс nut тута т(юл or леоюоооес тут лбЛтг
ЕН тус SJudQO'Utjc ТСОТ ihlQtlli()O)У' fo’tfstPHE бт.
лоос е а итог лХёог p dgipsia od or у
таоу
£Т£(ЮГ TTQOTllill У
О Г' КОС ЕР
ehoteqov vi наш его с
Ьеоутюу
OK
X
J
shut dr
УОЛОУ аЛЕМЕГУ
ИШ
UVEXEeOs py§EV
/
грива и издигайки
tout or
17 bpipsia (W’Ti; val то
ллу'/ёрттог psAcbv то яа&ос,
rj/s sauzor о<о-
торте, нш г
pevoc %ai ЕС EHdTEQOV VlHOOpti'OC -ЛООС
у siav у у Ttbv bsuyrtov dvEntTijdsto:.
натЕЛЕсуог tov huiqov xuQyovc игйс
тф (ilEQQvyHOTl. рё()Е1 ТОГ TE1XOUC
psvoi rs v.di x.QOGxsAaoavTsc dldyyy
savTOtc хруотус skxtboc 2
vtpovc tovc ало тус ОаАаооус
ystv нас py xaQaypiQEiv (wrote л/л/шоу lEvai tov
Tsixovc на! тас иано^ооИас avraiv srsoysiy. таита
6e олЕодбутсоу yv EcpEvQypaKi, тус ilvdynyc tov
фб/9о!’ rfts' Excvot.ac Tibr paiatair Ьло^аЛооаус}
na^dic tic куц ooq'oCf
US Ip) (JI (p
boo ya лел (o) ’ he I-

h

yV TCbv
рЕ()Ы ТО Г
Ерлпбо
.1(W
ллуг did
(iop
EVEO-
то
Cl'XOOVr&EWVC
у У El С
туга лаубиуорЕг
5
пущу vxyv, wc dydsv dep
EyX°ps}’0V^ алеф-
яЛушот
5
/
Л1
HUI W.C HUHQ$Ol'}J.(TC
У'У EtpEVQyiKlTd,
emvotac Tiby

3
FL
нш бту настое tic Кру ооу'бс, Evp-yxavov eoti плат
ТО niE'QOpEVOV. OVH у У yap OOTLC tr ypir рЕрсиюс
у тус ТСОУ
J

t
се
направил грива и издигаики се на задните
крака, го хвърлил от седлото. Като се пре-
метнал през задната част на коня и паднал
на земята, стратегът си с чу пил дясното бедро
и частите около бедрената става а бил за
окайване, самият му живот бил в опасност. Ко-
пиенос ците от войсковото отделение веднага
го ввели на ръце и го занесли у дома му.
Занапред естествено той не щегле да може
да се грижи за належащите работы. Човекът
лежеше обхванат от неописуем и болки, не-
знаейки за кое по-рано да мисли. Измъчваше
го грижата за предстоящата опасност, как и
по какъв начин да спасява града от нападе-
ние? о на варварите. От друга страна, го измъч-
ваше повече пронизващата го болка и застра-
шаващата го смърт във връзка със счупе-
ните членове и това го
всичко друго
поставен между две тегла и измъчван от
двете, той беше неспособен за каквото и да
е изпълнение на необходимите работи. Неза-
висимо от това поради критический
ние построихме някои кули
гре ди, и
част на стената, като си дадохме гака из-
вестна смелост, лроизтичаща от до брат а на-
дежда, че може би наистина от високото място
ще отблъснем идващите от морето
им позволим да се приближат до
да осъществят злите си намерения. Това бяха
изобретения на бързащи хора, когато
дата на страха внушава изнамирания на оез-
полезни неща, макар че, както е казал един
мъдрец, всички потискани са изобретателни.
Защото между нас нямаше някои,
мисли сериозно за
от предстоящего.
20. Все пак, понеже след нараняването на
стратега цялата грижа за нас премина в [ръ-
цете на] споменатия Никита
изпълнява с войте з ад ъ л женин споре д силите
си. i ой каза, че е заповядал да дойдат в; 
града голямо множество от съседните
вяни, както от тези,
така и от тези,
стримонския стратег
за да не се окажем никак
ръжението на неприятените,
какво да
Той се стараеше и на дело да изпълни това: ,
tv

СЪС
карате да изостави
пред своето спасение. И така,
две
J
някои
ги приближихме
като си
7
момент
съставени от
към разрушената
дадохме
>
и не ще
стената и
.«е/Яогпх.
,э л
нита tov
РEW <) Г ЕИр(ЮКОС.
/
d
OHElpETUl
t’Zmc’o
нуж-
?
оъдещето
или
конто да
за из ход
ЕЛеФ//
q oovtic etc
Хжутау, тцтусто xai ctcToc;
20. "Оум с
£

с
тЛг/удгтос у
pytievra psTysi
атоатууоо
тот
то kuq Eoi'Tov rd иатд.
dvvafMV Ел^ЕтнутоЬау eAeve 6e htu ttov лAyGioxcoQCov
JSHA(.tfi)'jV(nr, ТО)У ТЕ v(p’ урке
блд ТОГ OTQray'yoy
Ta%i)ai (/vvsAuoai ту
toe civ цу(У yttEic Tv^oy evqs'&oi.uev тус
Titov ЕУдемхЕС лауопИас, nVd
лдсотуу аита»'
tl
лер/, у рас ((лапа
ГПВГ
г
Т8 Vty
тог
5
телооутгог
Srovporoc, л).у()ос
Л()ЛЫ, ТрС
> *
H*W
7
той започна да
rt'fiforrfie
EQyOT UyVir
*! f
лауолЛЛас, rUZ’ е'хщиег
f&TOHQOVOopsfra лооо^оЪту.
ЛООЕ f)vtlEl ТО' ЕЛЮТоДрС
ч.
xal та>г
поло лрооте-
ёрлЕфауу
т(Ъг еуну-
оТс туг
о нас
ydo yaQacaC
т
1
<
Л >

?
че е заповядал да
множество
?
1
от
ела-
I. • 
f
конто с а под наша пласт
конто са под властта на
2
?
onитни в стрелянето
на
отблъснем
3
?
по-с лаб и от въо-
но да имаме с
първото им нападение.
1 Тези
сиоменаване
стирала край морето
Златарски, История, 1, 2, i
byzantine, Paris, 1945, р. 128 ; BHLIHJ, I, стр.
гл. 20. r ’
гарските славяни
c.jiiBfiHfi спор ед Ка.чениат (гл. б) били драгувитите и сагудагите. - Тойа е на й-старого датирано
па стримонския стратег. Стримонската тема била орган и зи рана к среда та нл
и Места, на юг от Беласица и Рупел, с главен град Сяр. Зж.
F
2 Тоаа
среда та
IX в. Тя се про-
между реките Струма и Места, на юг от Беласица и Рупел, с главен град Сир. 3;к.
стр. 330 ; Р. Lemerle, Philippes et la Macedoine о ri on talc a 1 epoque chretienne et
- Фессалоник
ова Кам си и ат
кръстоносците като добри стрелци.
9"
Л л
О ; Иоанн Камениата, Взятие
i
I
s Славя ните ca били известии като добри стрелци с лък. За
са били иознати но-късно и на
^-1
л
К
L
стр, 230, бел, 2 към
говори а по-долу. Бъл-
? !ч
ЬН
пс-късно

30
k-annes Cameniata
Иоан Каменя ат
did лйагр ё-ёлесмре тд£ лЕощарюг, ijxetv то id%oc лдоу
драо iovy арфе rovy
5	--
owr агкпт
и al
de тду 'xQetar
xal

5



ч
Фу
аоуёооеог бЛг
л—_ ‘^и.
OlOV
V()l
написа пиемг
облает и караше
бързо при нас.
колкого
на това наистина се стекоха малщша про-
стачки люде, недостатъчни да задоволят |на-
n
u
и ги изпрати по цялата околиа
славяните да пристигнат
всеки от тях въоръжен, до-
Зл а год зрение
SfzapTp’orc иателюлЕгдоп’, е’иа-
ts i'p’ дл/aoapevov.
if EV TCVEQ
3 !*-
Л! Г
йре’Аелу, ov% oooi
FHApoovv, алАи. xut /.cuv &va.Qii&iupxoi
тру uaxpr алаоаохЕ'ио/. :
таг o'xatovy Ttvay si vac ней
3

J
му оеше възможно1.
се
лоду
йагуе.у ех
тагу Ерлелютегиёуоту
и а 1. л о -) • от! it-<p ё да г ул го
нас тси л Адо tor
д'одолдцфа:у те. елсралорётооу,
то wot- ёаиеАУлуатхУтау
де
/
WVTfl
лот цдотитогу
тй oiXEtOV
tn .то'7 г г, мс
OWE-
шата
нужд а. но
ь-‘	
и
твърде малобройни и не-
за сражение. Това стана, понеже
на конто са били поверени, бяха
агтогу agxoviay,
то то» xof.yoi)
array
нас (юдет d^AG
I J

/“^F_y v* <	Г.-1 > L .ь J
ёлфоо^еёе в i()at,
нас die
ёмро-
:~>e7v ллдищёуои too лдОАл/фегтоу Флнфа юг атоа-
тт/удт
тиоцёуои
лблсу, abzep aovqj тду aiTtav ёлт. тог
хата1рд(ртоет.ш, ovdvv фтоу q лдбтедот
ф)от
л
R-
" ы 1.J
&V0VQ
TfpU.V TXj£
у do ao.i r of с
х
к
К


?
ЙСЪ’ГСр
c
ней ЛОАки^ЛУ did
т
Moi'Ob, xat ттф
Фу её тс
| _f г
С
I
уоаи.китап'
atwdv хат at-
poadwTiToy
ладoi xcvdvvov ладоутоу j)
V
ndvqj тфр alxlav е
7
Д'
*
иодготвени
началниците
някакви негодяи и твърде л о ши хора. Те гле-
даха повече собствената си полза, отколкото
обществен ата, им ах а навик да злоумишляват
срещу ближния, бяха алчни за подкупи
бяха се научили да не предпочитав ниш о
друго пред своята изгода. Гореказаният Ни-
кита се опитваше да сплаши с
монския стратег два, ;р;; ;;
виняваше го за бавността [му] и казваше, че
ще обвини пред императора като виновен само
него, ако градът пострада някак при настоя-
пщта опасност. Въпрски това той, както и
по-рано, '-------------- ~ ------
злонамереност, като пренебреги;! първо страха
от бога, а после и страха от хората. И като
не даваше пет пари за загиването на толкова
голям град, не по же л а
никой от подчинените му да дойде и да по-
могне на нас, заобиколените от толкова го-
л ям о нещастие, но заблуди всички ни до по-
следний ден на войната, като се преструваше,
че всеки момент ще се яви при нас. И така
тайно д оведе докрай за миелите си против
нас и силно и лукаво се надсмя над гибелта,
която ни иотискаше.
21. Така измамени в надеждата от съюз-
ниците славяни2, макар да не бяхме мало-
числени, но задоволявахме [военните си] нуж-
ди с голямо множество хора, и превъзхож-
дахме твърде много вой с кат а на варварите,
все пак липсата на военна опитност у нас и
тона, че бяхме занемарили отдавна грижата
за нея, правеше нападението им някак страш-
но и пълно с ужас. А освен това неуспехът
ни да измислим предварите л но защита против
това нападение бе за нас лошо нещо. Защото
ако ние побегнехме, градът щеше да бъде
превзет,
?
7
бяха
да
за
и
не
писма стри-
гни и повече пъти. об-
му

хдатоиуюу
1%£ ТрУ ОМ-
ЛОШТОУ UEV
ГЛЕ~
5
ё'мсгоу 'KawdovAtac e'/dpevay,
c1	* j 7	z ,
тлели os тог ai’unawfvor -popov
XOASOiy ETC
1
de
телес
а
тог
eov detor
Qtddn’, нас тер ал coasi av тру
updh’ detievcy, owe аоюу ot stfwav опте тех
T(7iv гл' awdv ovtiw EAdecr xai avve^apvvat to-
eavpj о о pepo да ЛЕдютогхрйесосу piav sdovXsvoaTO,
йл?.й та лосодохла tov del лаолиуа: ueyiii трт bn
cl-—	J-	,J-i.	.	Л
xoAEptav лйутау
г
С,
XUC Tip
tidnsvcc

.тоогт^оиг а
/
г
д:
ё.А&есг хФ
аитиу
тооагтду
sawav
опте
f Г
I. <.
У
Z
ppSQaC той
voauc, s.lft&e
xat TUJ ОАО dpi у
'(efh/pw.

Ч|
/
ъпрски това той
постоянствуванте в своята оОичайна
V
< J
J
1 к
с> •?’_,* следахay тру хшТ п
иёуа хей нору'<н
л

1- S
J	—
g.udy
naan'
A 
ёуут/.иаау
J
[
f.
глГ
4 < .
О) (УГУ~
d
4 \
f?rz?jr
I

гр У*}
О
нито сам лично, нито
d V
21. Офш де трс ало юУг паирйхс.ог 2^~л/л-
албфю’лоАрд'ёутеу е Ал фо у. нал.щ oud" pptety
evagWuinoi, п,аЫ лоА^ф) лйффс ттр'
vi'IQ
i

топ'
сг;ш/а/гог
2
>
Ч
ч
1
Uav тру тап'
то
иг/де
то от ат’ реАётрг, урод egdv
МйС
ovoariav ошос
J	I
/
^w^aQ^tv щи г,
лед:,
1
ПТр-иЛ’
дгте.у
ало лАрдотлес
лед^аЬтогтг
лоАёиоо
eypiv тер’
лнлФтФету уёр.ооааг
(ИфтхУУ
eBsuQEiy
tyvyi] pev хййоаайас тёшу (рортендг ф>‘
Фитдалёлюп’ ~6Ъс те илш/фуа:..
тф' etpodov
те нас то ртфег егФааас
а рю v ат лоуцдоу трит
gpmv
ТЕ
XQEim’
р) а од ад ю у надК -
и gdeuiav лесдаг
лдоалонещ dvi/r
Tivа лат
Evenoiet.
TijV TOVTOV
лас
epceAe ydo
XG! гФу
айтсог
ЛООС
хатесраФето.

1

.<
J
войската на варварите
нас й

украсят а от злато и среоро и други
славяните от Солу иска та и Стрнм он ската тема.
Славяните си
Става дума ?л славяните от солунската и Стрим он ската тема. - 1ук славяните са наречени „съюзш!ци“
(ое/огл/ог). Техен управител в случая е стримонският стратег. Славяните си имат и свои архонти — князе или
старейцшяи (гл. 20). Славяните от Солунската и Стримонската тема са имали положението на „съюзници® и като
такнва са били задялжени във време на война ла дават иомошни войски. Но тяхнпто държане е било доста не-
зависимо и, както виждамс, е стигало до неподчинение. По всичко личи, че нравного положение
вяни е било като това на мизийските еедем племена, конто спрямо Византия са били бяб лахго?. А £<лс>
7'лоо'?го1До1, гляыт&гч, г,гцра'/ы са все термили за обозначаване на донякъде променилите с течение
своего положение федератни племена.
()(стт ег пт ват с <Ътас dans Ь’аппёе byzantin
Ф. Успенский, История Византийской империи, I, .Москва
руховите българи със славяните в за ла та та
стр. 465--457. Спя. и Иоанн Камсниата, Вз.чтио
1
Л
О '1
. J1 <_L
’ Тук славяните са наречен»
)?
।
।
„съюзници
Ti
Но тяхното
стигало до неподчинение. По всичко личи, че нравного
ова на ми зий ските се дем племена, конто спрямо Византия са били
gv правое с а все термин
е
Л
н - t
I
>
славяните
? Иоанн Камсниата,
И
Зс’1
на тези ела-
лаитог,
за обозиачаване на донякъде променилите с течение на времето
йиречек, История ерба, I, Београд, 1922, стр. 75. J. Maspero, Фадв-
аи VIе sjecle, BZ, ХП (1912), рр. 97—98; Lemerle, Philippes, р, 153;
1912, стр. 772: М. Bolinas, За лървия допир на Аспа-
държава. ИИБИ, VI (1955),
към гл. 21.
основавансто
на
Фес салоникя
* *
на българсклта
стр. 232, бел. I
А

31
"Ч
Joannes Cameniata
- Иоан Камениат
ngoAE'xdeyxmy
xai	.
ilprai лба ио;
oixavoTOi у even 0 ак
^Ч
улеж/луоуте; fi/ai/jpv, odx v'iyupvY dnc.i; тру xafl
рро>г tov лдатисутс; ауауахтрщу daii)(чреда. а).м/.
rfzrto uet pv dvExvd y.al :таир;
si xai on .too; uyeiai’ m'/vuy
pipwo toe xaxov T/jp TTEigay vnxppxoui
татт1 уал ело 'it еда ’
updey d&Ao
y.di
h
/
GQyvQOV
ценни матер кали на сиоменатите гю-рано Хра-
мове щеше да бъде ограбена, а и самите
пре свет и домове щяха
Но и да бяхме се отървали от варварската
напаст ние не бихме могли да избегнем не-
доволството на владетеля от нас. Но [защи-
тата] беше възможна и имаше
гледи за спасение, макар за нас
бяхме излита ли още злото. само мисълта за
такива работи да беше по-тежка от всяка
смърт. Това, че ние явно се приближавахме
към толкова гол яма о пас ноет, ни причиня-
ваше ужас и трепет, тъй като i
не бяхме свикнали на нищо
се стремим към изнежен и разкошен живот,
'гад: д обучени във военни съетезания.
11ие се измъчвахме да обмисляме кое
U ТЕ дю
с/ 7	з
(lEdfiopiюг тнллог
ли.}. I.oietii;
д y.fd avToi oi nave то.уел;
ара di
3*
J
/OcVf’jdol'b

ZQi.'OOV
огллп сто-
ит тру ттт pagftdgayy
5
II
У
im(u; тру
о грабена,
да бъдат опожарени.
всички из-
които не
ЕХОШ-УО.,
ТОЛУ TOtOVTlOY
тш.уто; ()и-
тис; togovtov ло&укато;
л до eihu й i)1 та; ,т л /,; ’
тоод -plov
ocoirjoiu^
* ri
ЕА VElУ
J
dpAov,
uemdicuxeiv y.di xovg-pldv fuuyy
dyddui iipino) лдоуур.уал^Егта;,
not El
/
II
'/JU
£ЪО10Х>1Г
XCOQSir
то ароот
лоТлигхот;
g.utr


толкова
ужас и трепет
J
НИ !
преди
това
тли qgtx.ip;
а и не ояхме
Г 11
('77
TO / <
ла/.ол opt eq у аута/ та;
лас 6 gioTov тос;
pUEi; Eoncvdd'~opiEv pdp,
avpma freia; olxTiggoi';
веса; EmxaAovgsyot.
516, 22).
23. 3Кт

AOytOUOTC
тъй като
друго освен да
haregov tovtiup
p,uеда; disre^огрет.
tovto xai
тр; Mela;
dylayy ngea-
(pp. 508, I-
?
ОТТОГО VGlV Г-7 O/.gf'ЛЫ f//,
rO«V Ш/ O.TnthT
y.al тпч
7
t
1
99
T-r*
от две те решения e по-дооро и
вахме
[само] за това,
отчаяните —
милост на божиего
чеството на светиите. -.....-
23. Докато ние напразно
с това
дойде
са се приб
провлак Екволон. и тъй този слух веднага
се развесе по целия град и възбуди у всички
паника, бъркотия и смущение. Ед ни крещяха
едно. други —- друго и даваха съвети за
предстоя люто,
как може и оързаха към
бяха се нръснали по зъберите г
нареките кораби се показаха с опънати платна
откъм споменатия нос. И по яякаква случай-
ност по това време вятърът духаше откъм
задната част на корабите, така че мнозина
смятаха, че се носят не по водата, а високо
във въздуха. Ьеше, както казахме, месец юли, '.
когато повече, отколкото през другите дни,
тук нахлува нреззаливният вятър, който води
начал ото си от височините на гръцкия Олимп11
и всеки летен ден от су трин до 9 часа духа
към града
И
гака прекар-
вече
©става на
неизразимата
и застъпни-
7"1
с л едва щите дни. и залягахме
, което единствен©
да призоваваме
милосърдие
занимавахме 1
yaQ f’(p3
T!^ ТЙС
u<ju> ydg rop qmor
dieoEiovdd^ETO, f/ле то; та; fiagi>aoixd; vr/o; рдр
лот лада tov avx.eva tov ^диегто; ’ Ел^ОАои лл,т
aiaoai латашр-ио))'
ёууат. }); лас sc ладо;
Т71 LKiTfWp ТОЛ'ТО.
ч

г
3
ггю^
цреда»’ ёлкр (;) ахиi' оз);,
э Г Г '	3?
EWVE
у. oQtaxp;
ауоиеуд; д.ргд; ’lovAlov,
naaav отдоил; dta-
no Air &6gv3o; gey nagd. naow
се
у	J,	I : V-< 2Й НТДН
един и съобщи, че варварските кораби
!иж11ли вече някъде до споменатия
вол он. И тъй ТОЗИ СЛУХ
рано в неделя
на
64121 г.,
г
г
{
о
^vt/d. TTj^ ovr
dgapooo'q; тру ло/лу fidgefio; аёу лада лаотг аур-
у орт о ллй л Лиг о; ла} тйдахо;-, akho tzzzo п /}о(6у-
тоуу Etai negl тог плолинЕго г /zoi'zcw.ztfij'cor, бл2(-
xcil лдо; то reixo;
eniU;E0l TOV
лаг та/у gag/idgmy al
EfpdvpGuy ё;охз];, ттЕлетаореуа
у.(й • --------' ---- - " D------ ’---

lJ
татр;
Rl 1
'zz/oo
друга
ъзбуди у всичг:
Уо/штог rf алб.у пог си; о toy те ру,
xatacnevdovrcov. оглш rat;
dtaonageviayy,
7
tdoi' dp
ex rp; op&Etuq;
Eypvfjai то /ина.
таз xaiQfp tovtQ) кот’ ovgd.v aviai;
aPEito;, (d; toi; ;toAaoi; doxetv ugde ёср
d/.Au di dego; pETagatov; у.иитуЕсдш.
руето, xaiidj; есдртт,
а/Лсоу qitegmy б тдд
Ан
□
г
К <и Q Ср Т Ot'’ ТО J К fl, т
O)S ТО(ъ noAAols
Е'У ТО) Г
TiQyjjV £%(>&
i
э  -
к_
друго
Всички
и оързаха
14
f
*
Tzixovq
даваха съвети
въоръжаваха кой
стените. Още не
гм, ето и вар-
5
ydg лата tito avpfiaciv
3

STVXE
ETTElGqCQTjUOf
vdarayy
Iov?m:o ydg
лАЁоу
така

отколкото
УУ/.1
ёлслоедхетил ute-
’ Old 11 .to i1
s war p; a/QfK ano
pflEQWV GVVEt.G-
dtmpogtov.
etc тр; i/,ue-
xm лд(~па
лада то тесуо?
ti; ovua

U Ip’
dtciy.dbnio;
Г
, ОТЕ
TOJV
1
.-
J
^ОХО)Г TOV П/s
3/ _
5
/ТОС,
тру
лдсог&еу ёср* ёкаитр;
типтоуу тд nd^ei
иду ЕУдрхбтЕ;
г
i
ми
z

gexgt;
та)у dvgtг<Ъу
деда
лоЛёиюд
а
|
Ttm тот
ПРУЕдуду Ot
5
txeTvov
/
ga<S ev dQX/1 °o^t]g, Еууидеу ngooeQQi^m’.
{th1
I
yevdpEvoi
ётииеАхЪь
odpvat тдд [dryiy; dnqg^avrOy uZZ
тлуа охрлду tov
onws
nAOTiijV,
У
/
та iGTi'a yplawir
xai toy лиёлт
xareydovy'
}
31-1
£’£(/> UEV
у.ш ёашод;
£Ot7JG<Zr О ГТ
раздвижва въздуха. юзи вятър
се оказа [добър] помощник на неприятелите
и те още в начал ото
наб л изо. И най-напред, като дойдоха до ед но
място край стените, спуснаха платната и вни-
мателно разглеждаха какъв е този град. Те
не започнаха сражение™ веднага с пристига-
нето си, но останаха малко време свободни,
за да изшгтат наш ат а сила, как
вени] за сражение™, и за да с.е подготвят и
сами за същото. И тъй засега те останаха
колебливи, защото това. което бе пред очите
на деня пристигнаха

atnov
dnoiu ti; ovua rvyxdrfi
yog ара тол xa&OQpi-
4 ? 1 •
ся’г5е
/
1 7
л ои
ётЁдтлаг о/лурт
те лдолеедо.^дуол vip
тот noXspov ovg-
тотто tтити ё^аилрcat.
dgtopEvoir
:тдо; т)}у did
лди;
ЛЕд>.')ЕЕ (;, Ю)дЕУ I
h
е. 904 г. от к.
е.
риетсди.; /о-
време свооодни
i“ii
ме [пригот-
НО У
/
засега те
това, което
бе пре;
~ И.-кшина в Тесалия,
на запад ст Солхнския залпн.
32
Joannes Camcniaia 
Йоан Камениат
EXOVTEg fiafJOiOOV
ЛОЛ-Лср llEV Tl.Vl
та рлЕлбцЕга'
t’dovv
Ье лкфУы axav
di) мк лАЁог хаталЛауегте
Оуот!, <OC EM TOVTOV xat qulv
ddQOOC XUf
dvaMTqoarfP’i/.
то zerzog
noAi.v
imyt'/h/ ле л лат/.'о a ev i >г\ /.aov
oi:
fUHQOV zip' udypp' ЁЛЕ-
eyyEVE'.jiiat iipayj'
1‘ET.ag/' rqg Toia/rrqg	тЗс ipi'yac
vao лате-
£ ’-
л:- ot vox о lyict avqr.
ь

t
к
doo:
at
*
им, те не можеха да сравнят с нищо друго,
което бяха видели. Защото виждаха много
голям и разпрострял се нашироко град,
множество, народ, струпал се по цялата стена.
Изумени от виденото още повече, те заба-
виха малко започването на сражението, така
че от това ние донякъде се окуражихме и
се съвзехме през време на това затишие.
24. Докато ние бяхме в това положение
началникът на варварската войска1
мине покрай цялата стена, конто
морето. А той беше противен и твърде лош
човек. С името си и с делата си той оеше
равен на звяра и не беше по-добър от него
със зверските си нрави и неудържимия си
устрем. И ти си узнал напълно от мълвата,
конто развесе навсякъде славата за злия му
характер, че никой от нечестивците, за конто
се говори, не се е про чу л до
с ненаситност да гледа проливането на
вешка кръв и пред всичко друго да предпо-
чита убиването на християни. Някога и той
е бил човек и, възроден и преобразен от спа-
сителното кръщение, бил усвоил нашата ре-
лигия, но, пленен от същите варвари, сменил
благочестивата вяра с тяхното безчестие2. И
той с нищо не се стараел да им се хареса
толкова, колкото да се прослави с делата си
и като извърши дела на изменник и разбой-
ник, да се гордее и превъзнася с тях. И тъй
този звяр и изменник Лъв, обикаляйки на
кораб по морето, разглеждаше стената и
злоумисляше откъде да се устреми и да на-
падне. Останалите пък кораби, закотвени на
едно място на източния бряг, се подготвяха.
А гражданите при нас и те се въоръжаваха
с оръжие и, разпределени по зъберите на сте-
ната, се приготвяха също за предстоящата
бор ба.
25.

С
се
Зе ovxcov quihv sdoge
&O($dQayv erparov dtEhteir алаг to
олтиод 3f
xal if/ dp<avofdxi tov
nijaSi7’
TT~)T‘
uppqg diaxEttiEVog.
xat avxog ём t^jq
EXO'iJo?]g xijv xov dvdpdg гмн/.аг, Фд иц-
t(gv Aa^ovusvoji’ do£0d)v sig zooavxrp'
al-
T(i)V
•r I
ХЕрШ/Ф^ЕТЫ.
na/l.ll'jPr/QOQ ijr
aal zip'
exeIvoo

/
г

Ж2//7770*.’-

тф &а/масг;.
о
реши да
се мие от

t'SUEWor
dnai/EXTCp тф
лагтак
TLVU

enidEiMVv fievog,
Tponmv xf) dyQLO-
ЕУ~
л
3
AAitovuevajr
exeiv dpav dv&QayntvcoT
ETEQOV XQOTlpdv 7ДС TO)V
TQVTO y«(?
ilEVCp TOV
TEl^OQ,
ovws
ih'jQoc латаААГ)АОУ
xal ovdh>
TvjTi хал rat
?‘йК de zovzov
п.Еофбтугоу
Зелоте
eldoai, d)j dxoQscwK
udrcov exxvuek xai firjdsv
X()iaziava)v dvaiQEGEOK- tovto yd(? teal avxoc io?‘
лоте xai x.fi xov awT^oio?1 ^алтхораход avayevvi'iOEi
/л81юцпхоаЁУО5; тф1 те f/fiEXEoav vQ‘iOXEt(tt' dedidayfiE-
voc, vns avxayv xeiqooOeIq xmv fiay[jdQ(ov xijv ewavtov
dvoGsdEiav xx]c xbaefiovg агтцМа^аха л1итЕ(од„
ЛАЕОГ
-Dai z; xijV xA^atv xvQdjoat та is
fidxoi' xal
xai qpiAoxipEio&at xal олеоа/ото^а/. ovzvs dq ovv
атШиооос хат ларофат/'/д Aevjv nspii'/Et xf)
xtjg iiaAdaO'/'ic xd tec/eq anooxondov not ло&еу dupo/v-
xtQoopaAoi нахоо(ууак EfAfAsXsT&v. ai
Xoinai vypc vqp° Evi zcbp(p tov лрбс dvaxo^dg at-
yiaAov npooo.oueoi/st'oai u/’Vsox8vddovTo> of
quag de noiaxai xat avxot xoig
3
avaiQsascog.

ВТ
м
I
i
Л /
о у <5г?’
«г’тоГс
ха/
dst did csrot'ddc s%ei xaofcaa-
t/iQa&oc xai, ласа-
niGTSCOQ
hjoxov драиата tvdsixvvpevog Ы tovtcov
vr/i did
такава степей
40-

гл

I
de
XQ0(j/3dkoi
vijeg v<p° Evi %c6Q(p wv
ЛрОООрЩО'&Е/ваь Gl'VSOMSvddoVTO. of zd?“’
блАок Е<рдаттоуто,
xag елакдек diekopevoi xai eavxobg лрод tov xqo-
xEifievov Аутоги o7vaxakv/q:ovTEg (po. 519, 1-—
521, 10).
/

d yU)Vft
fl
co >ra naktf q: ovteq
2izz.’ елеФц то TEtyog алит 6 /Ъ/у htEivog
3/
ГП
25.
лат Eider, et.i de teat tov noQ^pov tov Atpsvoc akv-
OEt otdtjQq xai xtot vavol ffe/hrfhopsvaig ovxa мата-
(pQUMTOV^
dtEOXEipazG, o/tev dieyvo.) fi'qxE vac;
tow HQoftvfho'fMvTvn’ fjovokedet/v ёгебрид
V7]d)V ETpodoV, flYjTE fvqv dq'"’ vipqkov tov
fxq&EVZOC TSl%OVg
'дат fW? sviia fia'&wopsvov to xxjg 'Oakdoaijg vbajQ
тф zdaiiaAfOXEQCp TEIXEI ЛОООрЦуХШШ,
(7?]i7Eia7oduEvos xcd
втрЁ/рад. руеЬо)хё tov ayawa. oi de то тауод zoic
yj&E.toi толок xaig vavol З/ааларЁгтед. tJoi/ rs 2QV
odftsvoi fiaQ$aQtwfi xal rpaxeta, ЁтусЬрр;роаг тф
ZEi, vats
pF(OV
<5d seal top noQfipbv tov
paHov exel&ev Ttp’ лооо/Золтр’ notjjoaodai
EgOJf&CV XCOAvSlV
zijV T(bv
i'ldr/ de-
рфт-Е ixqv aqd
Ёп/таыу noAspov xavxac елЗехео-
ZtQO£ Wvg STOdQOVQ
T.OVQ TOnOl’C
GVliVTTO-
Al~
"I
Л
•?s
vvivol diaoftaQEvxt
/
xcbnaig eAavvovTEg
x (wsoxEvaauevoig
J

ты-
,	iV„b EX T£OV dEQ-
xvpndvoig латал! тртпхЬг
zed xoig
L
гръв Триполит.
2 Преди да приеме исляма,
2лед като този звяр огледа цялата
стена, а освен това и затворения с желязна
верига и с някои потопени кораби пристани-
щен вход, той реши да извърши нахлуването
оттай, където беше разбрал. че влизането
на корабите не може да се възпре с прегра-
дата от по-рано потопените каменни блокове,
нито пък [корабите] могат да бъдат подло-
жени на военен натиск откъм построената
вече висока стена. Но той забеляза местата,
където дълбоката вода се блъека в по-нис-
ката стена, и като се завърна при другарите
си, даде знак за сражение. Те бързо се раз-
пръенаха с корабите по означените места и,
издавайки варварски и груб вик, се втурнаха
срещу стената. С приготвените от кожи тъ-
пани те произвеждаха ужасяващ шум и пла-
Лъв Триполит бил християннн.
j

3
о
<*
<

:  □	3^ Ki"
s
I
H
>
I
loannes Cameniata
Йоан Камениат
тех а хората по зъоерите на стената с много
други страхотии. В отговор на това тези,
конто бяха застанали зад стената, започнаха
да в и кат по-си лно и с по-гръмък глас призе-
ваваха на помощ с решу враговете спасите л ното
кръетно оръжие. И това оръжие беше толкова
сил но, че варварите, конто чуха този многоуст
рев, по-страшен от всичко чуто, се слисаха
за момент и сметнаха, че не ще постигнат
нищо. По виковете те съдеха за множеството
народ и за това, че ако влязат в сражение с
толкова много хора,
шат такъв голям град
да сравнят с нищо [видено]. Все пак, за да
не изглежда, че са се изплашили при пър-
вото нападение, те се приближиха не дръзко
нито с прост, както по-късно
бяс, смесен със страх,
от противната страна с оОлаци
късно нападаха мал ко по-дръзко и се ста-
раеха да настъпят по-близко. Като някакви
лаещи кучета те
прост и
срещу тях стрели откъм стените. Защото и
граждан и те не пренебрегваха стрел чес ко то
изкуство, но си служеха с него доста ожи-
вено и успешно. Те бяха настанили по онези
места стеклите се от б лизните околности сла-
няни, на конто нищо друго не им идеще така
отръки, както да се прицелват, и нищо не
можете да издържи напора на стрелите им1.
26. Докато двете страни стреляла така
едни срещу други и се нараняваха, без някой
да надделее в сражението, някой отделяй вар-
вари, по-смели и по-дръзки, както е редно,
от другите, скочиха от кораба в морето и
хвърлиха със себе си дървена стълба. Те я
подкараха във водата, като я блъекаха, и се
опитваха да се изкачат по нея на стената,
без да обръщат внимание на това, което се
хвърляше срещу тях. Преди да се приближая,
те си криеха те лат а,
прикриваики главите
се приближиха и изскочиха от водата, те се
държаха мъжествено и
рите, като прикриваха само главите
щитовете. После бързо
зъберите и се опитвах
т
coos st
л
ХШ ЛОАЛОСС
Wttfwf’PTJ-
rate	&гтапагтот\\ urrepoj/oar г5Л ииЛлог
;	оу от sq <jcv fpov ij if
>
f.U.AOiS
това
xai ysycoyoTEQav (/'согру ос nods rd теТуос еопТугес,
ТО ОСсУТЕ/ОСОУ блЛоТ ТОГ GTHVQOV nods Т)'р> лата торг
лрсаХспщЕУсл wppuyjav, лас roaovror ebs
тсис вaoiidoors гот
лей _.
lAiyyidont
тог fijjicov
5
^71
Of
EVCXVllCOT
dnipcodias tovs ftayfidnovs гот лоАтйтМрсолот
еПеТуот >tat латтоЕ dnoro uaros (уо.веребтедоу
aAaAayfioy lAiyyidout reais пас нг/дет drooso'
si,()oadondr, тот dt/icov тру лАцдот draAoyioa-
psvovs ex irjS рог^ пае cos oox ay xgds tooovtovS
dnobvoaiiEVons sis pdypv EvysQOis sysir лоасу to-
ваитгр'
p(j.Q6dooos
nOVTOS
УМ1 tipfisT
ЛАЦ&ОУ
?
1

че
sis pa'/pp’
ЫлооЕййу, i]v ovfisrl лaoadstpиап
rf
+
YEQCPS
не ще могат да разру-
конто те не можеха
оаЛгсос
. з- _ _
avyn.QivE.cy sl/or, opcos iva ,ui} do^coGt хатЕлтруётас
ir/v лоауецт щсообоА^у, о ox. dfisdis ,ii&p
С1Е1У T}S vaiEQOv eyjowviG lianas,
СрбВср аоуХЕХрСЩЕУр ЛД)]ОСОУ yEVOUEVOt. racs
Toiv 0sAd)y rcq-dGi i.ors e.s svavreas ppvvovio.
fit' ТС лей dviudEGTEQOT ЕЛЕХЕ1ССОГТ пас ЛЛрО1ЁоТЕрО)
sfpoQpd)' rcpi лоте i лоту , улхвсоолЕО tive.q гХалкхос
XVVSS rd)’ olxEtGV ihnidr ficsysigoriEs, rocs пат3
idir qiSQOUSTQlS find TOO Tl-iyous S^ayQLOepEVOl.
ds
S'AQCOVTO
ndvias tovs i.x
ASnXaflpvovs iocs
Ш7- OVOZr
TO
ГШГ Тф!	(h^V^O^SQZtr,
Z£
Z3
h
/
5
о
rccpdoc TOTS
not dvaj.dEOlEQOy
ECPiAOVECnOVT
ovbs nd Alt
dAAd nri Айасуц
ало
Ел sit a
F
з;
пж
roig УЛ1Т
ar-
ov-
3 ' • >
алл
(psooLisTois and тот
ydo w Tc/s лблЕШС T)'/s то^спГ/s nairiLisAoi'T,
ёлстцдессмъ)
noooQVETTas
таотр иаллот
X	Э
EUTIV OVlllJC
and oxonov fidAXety
EYaQyf~)S
ТО)У лА TpJСОТ XCOQOyv
голосе wstvocs >MiaoT7]odp£Voi,
тагу алХсог EVsmy&iQTjroT (ns
xai, ii/jdsp To>v /’>eXi7)t ar-
f J
Ш
/
1/ я
T(bv 7>еХ(7}Т
)
но с някакъв
и отолъекваха хората
стрели. По-
7
по-близко.
сами възбуждаха своята
се ожесточаваха от посетите се
26.
Auuevojv,
EvfiEiKvvpEVCW, diaiQS’/^evrcov
uov aAAcov cos sbeds
xai. zfj fya/MO&t! ii]S veyj
paxd is SvAtvrp’ ,us&' savnor ovyxadeXovtss, co&ovr
avrijs
7
5
Алл' cvtu) paAAovran
сАопаЛр гг щ
txaisQWV xal fiaA~
uayijv nQooniniovoav
tives icov paQfiaQcov,
ETloXftdlSQOl
favxobs
os
J
J
/
u
icov
Я(1/ $Qa<JVT£QOt,
dxoTTtuavreQi xXt-
lots vdaoev, nEiQobp.Evot di,
- '	- -	J

dyottes ёт
vac г со re'iyEi, uijfisva X6yov пот ехеу&ет
пот леилор&'сот ясней'psvot, uexqi ydo
а'от уЕТЕодси ёиаАглтот та осората,
ПО
/1ЕУОГ OTS <5’ ёууО'&ЕГ SySVOVTO,
3 r
av i£-
> 3
at~
иат
TOV лХг/~
yEVEo&ai ЕяаХглтот та осб/склта, т^убцЕтос те
одатс яси. ids tcscpaXds rats аол/ос ^SQtcpQuno-
тб vdcoQ dnoAvcrdpcsvot.
pcopaXsacTEQQv аттЕсуот racs floXacs лооо^лаАсиоуткд,
ids аолсдас pdvas cpsgoviss ел.I fcsfpaltjs,
'kXi u.aaa fidvcov nard v.d)y ЕлаХёешг areAnv varies
EnsyEtQow dd avrijs dvisvat nal scoco yyOQEtv. a2za
пооЕср^аое to fisftovX&vpiEvoi
dxQtjjcbs окол^ош лебд n}v sxivotav ооилЕратсоо^
ir]S ^aiijs d^sAvovio' udvov у do on rats fiaViiioi
id i%vi} EnivTjoav, nal dltcip’ 'yaXa'Q^s лгяуу/5 ol
Xiftot xm' avioiT dcps-O-svTEs duov
елс xetpaX Tj
тшу ЕлаАёесог
£(T<£ Г}']У
Г_Ъ
5
о ftaraios, ziQir
snivotav
yao on rats

1
/
5
т?7 /Waa<«/
<1
j
да
скочиха от
се изкачат по
плуваики във водата и
си с щитовете. Когато
u
устояваха на уда-
си с
повлякоха стълбата
към зъоерите и се опитваха да се изкачат
по нея и да влязат вътре [в града]. Смъртта
обаче ги изпревари в техник замисъл,
като загиваха
да изпълнят
що стъпваха на напречниците на стълбата и
хвър лепите с решу тях като с ил на гра душка
тъй
преди да обмислят точно как
намерение™ си. Защото едва
>
„непод-
147) с неочак’-
славяни, че били
стеклите ce
Византия и арабы, II, стр.
1 Това ириБидво противоречие с и зраза на Камени;» в гл. 20 за
готвени за сражение" сетълкува (ВИИШ, стр. 271, бел. 14: Васильев,
ваното появяваве пай-иосле на опитни славянски стрелци, конто иредставлявали голяма сила
5 Гръцки из нори за
1 Това привидно противоречие с израза
бьл, а рскати история, V
1
34
Joannes Catneniata Йсан Камениат
камъни ги изпращаха ед повременно в люрето
и в смъртта. При това положение всички ко-
раби се върнаха и после не посмяха да пред-
приемат друг подобен опит. Те само хвър-
ляха отдал еч облаци от стрел и, конто засенч-
ваха слънцето, но и самите бяха не по-малко
обстрелвани с точно изстрелвани стрели, кон-
то рядко не улучваха, и с камъни от каме-
нометните машини, чието свистене само, което
се появяваше във въздуха, внушаваше ужас
у варварите. (27) И егюменатият Никита,
който бе изпратен от императора, вече оби-
каляше по цялата стена и ободряваше на-
рода,
лунчани
казал, че сте
ното дело
питвали
нещо.
ми дава основание
л ем и
сте бодри телом и духом мъжествени, че
сте се отдали изцяло на предстоящего дело
и че се присмивате на враговете, като от-
блъеквате смело всички техни хитрости. Вне
се държите както трябва, защото борбата се
води за вас, мъже силни телом и духом, и
за цел ин град, с конто не може да се състе-
зава по блясък нито от
менаване неща. Ако вие преодолеете сегаш-
ната опасност, всички ще ви славят. Ако ли
пък претърпите нещо нежелано и такова, с
което ви заплашват варварите, тогава с нищо
не биха могли да се сравнят нещастието и
големият срам. Затова дръжте се мъжествено
и извоювайте победата за града си
себе си.
приятелите
говорят за чудовищната ви постъпка, ако
предпочетете краткотрайяото безгрижие пред
толкова голямата опасност". С такива поощ-
рения той правеше своята обиколка, ус покоя-
ваше народа и
вост в душите
бравил своего сграданщ
поради споменатото
му причин яваше по-с ил на
можеше да се търпи, и той обикаляше, яхнал
мулего не разкрачено, но напреки, както му
нал агах а бол ките в раз биги те му членове. На
никои в аж ни места по сте нага той поставите
по-смелите от стрелците с лък, конто с успе-
ха си да подбуждат към подражание нами-
ращите се наблизо, та военните работи да
се н аре ж дат добре.
28. А варварите неведнаж,
през този ден извършваха
но отстъпваха назад в
ё$атЕбХЕтаот’.
vyfi?

тф оЛб'#£>ф то гт о >'$ Е$атвохЕ галат. ту tovtoi$
о&боцутм ласси yjogovoo’ al тув$, ovdsvo$
Toioviov tew$ елгуесоелт тоАиуосод syovoai'
ds таТ$
av(Jxia£ovG<u$, sfta).Aov
xai avT&T fiaV.O/Usvo))’ wi$ те ReXem лвулоуЕУО1$
EVOzdyoK xai. dAiya дсаиадтатот'ы xai тас$ ало
TOOT ЛЕТдо,в()/Ш)Т
6 did too аёдо$
fiagfidgoi$ Еталвлдуа^Ето. (‘IT) уду
д лоб$ tov fiaai).&j)$
ТОГТ0Г$
илс-
аЛЛо>'
Т £(!’-$ ЕШ%Е1ОЕСУ ТОAU у0(0$ EJJIVGaC ,1101’01$
ало то»’ flt-лап’ тирам, жи аттот тот as да
OvdsV yTTOV
H'
* 1
J
а
ГХТГО f,l}ps6$EVy
TS
xai
тас$
сот хей аттд$ рсото$
Exoraoiv wT$
ydg xai б Xsy-
6si$ JVixyro^ д лдд$ той ^aoilsco$ ота?л:с$,
yo$ блат diSTQE%£ тот dy,uov ладабаддутсот,
dgs$ “
то г~с%? л8д1
vai ov$
SxQivov sirai, уудгт тмойтот ауте
ла^аь ,ауте хатЕТЕдууоатта$‘ vvrl ds
у dx,uy ovx ауЕТУЕ1$
OXEV Е^л[да$. до<Ъ ydg
нам MpQiyd)VTa$
хата<родсй$,
Eyycv6yET0$ ^oi'qo$
то Т£а
„ПУ-
аМм$ ЦЕТ ctyov ЛОО
xai о ух ат о утю ует-
тд eqvot той лоАеноо to^ut]QOv$
у у Зет т мой тот аутЕ лЕ(да.Т)ЕУта$
той лдар11О.то$
ле^1 vucov лаоЕ-
ТО1$ ТЕ ОО)~
атддухуаЕУОуд
xai oXov$ дтта$ тотт лоолецтетсот, тоут атплаАсот
хатауЕАшута$ xai cd$ uyyavas ашоут уЕУтаио$ ех~
TQExoyETov$, xai ovдсо алах<)$ лооттете' ле()1 уао
vjav))’ аутебт гот it д ауебт, ut6qo)v tilucot xai wl$
Eidsoi xai тоТ$ ipvyixoi$ лруотЕоуиам, xai ле()1
ту$ Амлу$ л.6Аео)$, у$ ovdiv
El$ nEQig’drstar. vHE<)dva) ,uev yd.o ysvopiEvoi$
тудт xivdvrov д лаоа лаотт vf,uv
ksT(u' лафоосл ds tl tcot d^ovh'jTOov^ xai. сот ос /jay-
ftaooi хатулЕ1Ауттас, oi’% eotiv блоо тут av/icpoQdv
did TOVTO GTyTE
avroi $
Xsyoiv „08иоа?.о)чхЕ1$)
г и (от тло)-уу)Е1$
Х(Н Л О
8 ГУ СИ
1
/ I
и
л
5
та с
E%ei,y
латтас vtua$
таТ$ у'Т%ас$
дтта$ кот лдохецлегсоу,


vtts&dvco
лдаткдууам,
SOl^El 7.0)1’ (7$1ОЛб1'/а)У
,uet jag yevo.uEvoi$ тот
vimv
гл air Os fcrogsi-
оия e<mv
Etxa^Eiv у ту$ aioyvvy$ то ue'/eOo
yETval(o$ ту те латуни хи) густ
ЛЕдслоюоуЕУОс
а уде xaii’dv та хата/олосте тф filcg diy^yuo,
^a6v,ata$ xivdvvoy тооойтот dvta)7.a^dy,£VM.
тос$ тос$ л.аоах)л]тгхо1$
&agao$ ovx д/луот тш$
> t	3	<
лЕдюоот ........
olxsiov
6vto$
dvrausaif
Елфа$,
al toot
s.
/
/
J
ТуУ ТСХуТ
xai цу д(Ът£ г&та %sqm лоАЕу.1 сот,
шхда$
“ TOV-
тбт ду.иот xai
EVlEig Ti}V
(ООЛЕО TOV
xb’dvvor
л.адпх7утгхо1$
цялата
като казваше: „Аз имах по-рано, со-
по-друго мнение за
така храбри и смели
3 тъй като в миналото не
нито сте
J
J
?
Сега
вас и не
оих
във воен-
с те ин-
ее занимавали с подобно
обаче ’критического положение
вас го-
че всички
мъжествени,
да възлагам на
надежди. Защото виждам,
присмивате на враговете

достоините за спсь
tooovtov
олаАе1д)со т
алаттгот yvyui$
отдатyyd$
ха [лso уа/.влоо те
xai ust'Qova ту$
yUlQTCp TITL
xai cb$
(ЛЕтдЕЛОТ,
тсот то гот a rr
ТОО TEtyOV$
Tvyoy, xai tov$ тгА?/-
та лоо$ тот ло/.ЕИОТ
f5fi ЗА
8x).s7.ynu£VQ$,
и за
Не показвайте гьрба си пред не-
и не оставяйте
<7

ЕЛОСЕ1ТО. О
ла&от$
Е$ ОТ nQOEC ЛО/..1ST
ТЦУ бдоТуУ HaQS'/OySTOV,
ОА/м хата
ивАан’
г
лдоб1’,1ЮТ£дОЪ'$
ov леофадут
iMav&svTojr


ч
поколенията да
постъпка,
татач иато$,
;т/£Гбаг
5
аф>удбтЕ$
KSQiyEt xai аутб$, wi-$
хата. пта$ %gEididoi’$ тблс у$
тсот,
осот лдо$ uluyciT ЕдЕ&сУстт
diazi ifsTTat.
cb$ ay to ха.т
Э
г
avrovc

T* 1


syxa/ho-
ce

възоуждаше
на
ДЪр-
всички. А стратегът, за-
макар и да бе зле
от мен падане и то да
отколкото
немалка
страте гът,
I

I
I
HO
оолка,
rj
към подражание
та военните

I
I
I
I
I
I
I
28. 01 fidgpagot de ov% ana$ fj.ovov aAA/i xai
ло7Лахл$ did лаоу$ Ехг1ту$ ту$ ytuEQa$ avvsMog-
tayoavrs$, iiiiXAov у
ааАЛот у
EXEtvy$ ту
ЛОбТЕООТ
“l	*“-
r

I
ЛЕЛА7ру11£ТМ
1
лоо$
а много пъти
общо нападение,
по -гол ям v ж а с от
.<
ужас
Joannes Cameniaia — Йоан Каменнат
35

ro.'' srl avvd^uaTi тф'
toveuocd ^(OQt]oavTEs,
лад1' Mara Лстогге? [мйхгр
Н(й тф ZIQOP
.tgoo atgiit а$ i saav.
тоед $еае'(ну
тг/v ат do tv &’ тф [lETEtogoj ieixei,
Tig btsgExst cP(b.UT] HaXovasri},
Adooi/, ov tty ,ue%Qt fiaflsiag
n V
преди. По даден сигнал те изоставиха сра-
жение то откъм морето, оттеглиха се на кора-
бите и хвърлиха котва до брега, който е на
изток от града. После слязоха от корабите
и пак започнаха да стрелят срещу тези, конто
бяха на позиция по високата стена, там, къ-
дето в съседство с морето стой така наре-
чената Римска врата. Там варварите се сра-
жаваха до късно през нощта и, уморени от
борбата, [най-после] замлъкнаха по корабите
си, но веднага започнаха да обмислят как да
ни нападнат на следния ден, като крояха
други хитрости. Обаче едва си отдъхнахме
малко от сражението и нас ни обхвана нова
грижа
град наоколо трябваше да бодърсгвуват и
да наблюдават да не би варварите, като на-
правят незабелязано някаква засада или из-
мама, да се намерят на стените и да постиг-
нат всичко. Защото те са твърде много спо-
собни за такива работи и щом ги намислят,
веднага пристъпват към изпълнението им. Те
пренебрегват всякаква опаскост и
едно залягат
макар краят на предприятието да излезе об-
ратен на този, който са очаквали, те смятат,
че опитът им да се заловят с невъзможни
дотогава работи, носи слава. Затова ние бо-
дърствувахме през цялата тази нощ, без да
се оплакваме за водената преди това борба.
Ние се одързостихме до такава степей, че и
самият водач на варварите се намери в чудо
и по-късно държеше много да разборе как
при всяко нападение сме се противопоста-
вили така мъжествено, поради което надеж-
дите му относно нас рухнали.
29. По когато настъпилата зора възвести;
втория ден от войната и варварите измислиха•
срещу нас по-тежки от предишните удари,
стратезите отново се грижеха до изтощение
да ободряват духа
за пример своята смелост. И тъй,
слънчевите лъчи осветиха небето,
отново слязоха от корабите и се устремиха
към стената. Като се разделиха и се пръе-
наха на отреди по отделни места [на сте-
ната]
портите, — те се насочиха против нас с всич-
кото си оръжие. Едни от тях
с лъковете, други
мъни, а
машини, изпращаха по въздуха градушки от
преголеми камъни. И заплашващата ни смърт
беще многолика. Тя връхлиташе навсякъде,
като поразяваше страшно изпречилите й се
насреща. И наистина само срещу спомена
та та врата стояха седем защитени отвсякъде
каменометни машини, конто [варварите] били
vnavExcbgovv ralg ravel,
ovtl тф лолеагд <йук/Аф
v)](7)v ел/jdviEs nduv
I»
агатоАас
st та tov
ЕХдФгто нота тфт
лоЛЕилд
EH^dviEg
eheige Лауоттеоу
еЬФа ней nvA-g
yeirrta^ovoa тф &a-
уонтод uaysadasvot,
Ha&rjejvyaGuv
сак елЬФтгутаг rfj
gag u)}xaras анеоаф1 perot.
лоЛ it lav tiiHQOV
Enaygvnvsiv
хш,
{
о
?
3
tT
ней (белед hshiitihotec
таТд
грог,
фУу Ье ла? ,
uAA'i] лйАтг 9 доттф EnsiarjQysTQ, ЕлаудолУЕп Tot'c
еу тшд ЕлаЛдЕвт bid л days нонлеойЕУ тг/д лблесод,
на). спойЛЕП8<Ф(/.1 Toi>g ffagfidgovg,
WHTEQlvby yj
тф TEt'xst y&V0fl£VOl ТО
EVTpvsig agbs tama /лаЛюта,
&fjvat л оф
lar/dsv тФецегоь, svi be гюгед
idg^aa'&ai tov fiEftovAEVfiE-rov.
tIov d год sepobgaaav то тёлод
Лб?аг ijyovvrai
г оАирдок r nexEtOEi J1.
Елаудтлуо1ггтЕд sisAoVjuev тфг гонта, ovbsv saviovg
T(bv ngoyjytoviauevcov LtEuepouEvot'
yag fjAbopsr ddQGCjc
fAEVor тФу fiaoddoeoi’
лед) noAAov noieiG'&ai ua'&eiv
Енйатгру лдоороЛцу
ней dtv
т?; ayioria
GKSnTQltCVUL
J
<
7J н
raved, тара
ней пдбе
ёфад tov
EnElG)lQ£STQ,

J-

3'
Evedoav лб&соы
пат

ai’E&srrag
X
?
J
лей EV
йен yag
хората по укрепленията из целия
urj nva Aoyor
Egavvoeootv.
на), а/ла тф dtavoTj-
TO EQ'/OV XCOQOVVTE?, naVTO. хггдгуот sic
UiVeUEVOI, EVI 3f l.lOVCp ЛО()ОЕ%рУТЕС Т(Ъ Hd-
наг та%а ней tvav-
ёиф7 too ngdyиатод,
to teo)c abwaTOtc лндаоФл
тоёт.or еуенег лаоау
Е%Е1Т
tbs
sr
'I п
л{?дс
(тутеоттцпеу,
лЕдпоетлЕёogg.

*5
heeivgv
ЛООС TO0OVTOV
лефЬууоё-
ysyovEvat, на)
VGTEQOV Tf/V (йтМУ,
OVTtOQ
еАлтдод
на) avrbv тог
ftavaau
л
Г77ф{ Г/Ц(ЪУ
avbgsieog
civtov
EJlElbi'l ЛГ/Qvg t]V ёЛhGT.dc Q doOoOs TYjs
dsvT.s.(M(; tov araAsfwv флеоаа, на) tow sTQay&svreov
xa'AsnebtSQa на$
sattvsydiiTO, еиоцтот atakiv oi от/QaTtiyoi таф
rhi тог sHaoiov tK\ubr btsystQovres ней
savT-ovs TTQO'dvfjtov siutiyovjLisvot. туф тфланй^
uhtivoc tov dsga ттЕуФаиуФог/^ sepajQitT]oav на)
av/)tQ тфу ri](by EH^avTEs oi ффйаоог теЪ тыуы.
biaG7T.a.QSrTfs на) ната то’аа тогтш’< tni: ерйлау^се
savtova (йтАфигущ, натй (is тас dts^odove тФу
ягЛеог иалЛот avQQsvoavies ohjr енЬюгу наф
f}[Mov aviary тф: лагоп/аау. <н uev yd.Q avreTv
tois To^otA', sTsooi 3s %Е(еолофт(1) гфоуту tc~)v Аейеоу
EHEXQ?]VW a^Aoi тоФ пет (Юф) ас is Еунайтфсро/ та?
vnEQiisysfhig EHsivas тФг лзтдфу /а^а^а? ueteo)-
(й^сутЕд елецпог. на) лоАоттФф ng fjv о на#"
тщад dziEtiovpievog epovog, на) паутаубйЕГ hqoo-
sunieiyy (potjSQdv sffoiet т)/г
vovgl. на.) у do
утла nagsoTT/aav лутдовблоас, xiivToftsr
3
фо (d r г,тb "noi- ftagflageor

*
всякаква опасност и само за
— да изпълнят решеното. И


J
a
лдбйНщо)' stall yovjasvot.
tov dega
rtjeor енфФтЕ.д
([>Q0V-
to наФ
Ot’V
на всеки и да показват
когато
варварите
TT]V
Н(1Т(\ (is
oi ффйадот
тегпогд
rag
та i c
btECoSovg
на отреди по отделни
— особено много се съсредоточиха при
латолгйат.
%Е( СОЛОНjT(t)
летдофАлад
r
на) KolvEiehjg
на) лаутаубНЕУ
леТдаг тоед лдоогиуха-
ft гфс to >7 ? ЛОАУ}?
педелЕероа-

лата uovijg ttjs
си послужиха
с ръчна прашка за ка-
трети, заседнали в каменометните
36
I пап lies Cameniahi
 Ка.Ч4Шиа
предварително приготвили за тази цел, когато
минавали покрай Тасос. Освен
срещу тях те бяха приближили до
дървени стълби и се опитваха да се възкачат
по тях под сигурното прикритие на изпраща-
ните от каменометните машини камъни. За-
щото камъните летяха яепрекъснато
позволяваха на никого да надникне от висо-
ката стена. И плановете на варварите щяха
да се осъществят -. те бяха успели вече да
изправят стълбата срещу зъоерите
ното укрепление,
беше окуражила смели
GM'S dtEQ%6peT0( TJ/Г (juOOV .1{/6b Tip'
yttSVOVs, Ot.'s DlEQXopsyOI Ti/У ГЛЛЮТ Л{Юь Т1)У TQIUV-
TTjV yof iav лоолаоЕонЕУаоат. лей рфу фАоагг Аётог^
rtyds лЗЛиала? avrixov tovtcdv
aavTEs avt&yai- bi а стcoy
летоо^о л сот aqciEf. ih’Ot s
cwt yjpov ц,еу(у‘
eheTtgl
Tira. л(й (iti Eis
fiovtevusva,
^Qoreiyja aciTOs
avbQai;
XVOEV, 01
лобт ТОУЛСОО) avv ту лкрталл TOVTOVs
тюат.
лро/ЗаааУ
тру лЗЛрала латаАллесу,
jttsv &(xqgo? (bs лей ye^av лат
цбтерот гд? ciAAys ууёра^ тоТд те ^eleGi yjQfia&ai
ла1 rots ало rcor летрслЗбАОУУ Zz$O£s, л.сй иулёи
ovyxcoQsiv avTOig л.аг лоб^ /Здауо лрослетил гф
Tst%ei, лит
avTo'i сПл.уу aveby
лей ел ле»* ЕУру, 'Qebrxus e&eAeiv тушд ту аохоЗА
biafjQ/jdiodaa ел оу ycip yv агтёоу q'o^EQOv dxovety
л.а& yficbv fieuyvoxcoy! ле~к ту? ЗлЕо^аАЗ.огау?
б(ууу$ елоьоЪуто ztjv Evdscgtfy блате
лей гое? ел тот отбисло? nepmo^evoi? aeppot? то
ЬшиогкЬдЕ? ai'T(f}T ларееЗеЗлтоуто, отЬе тоору? «?-
та.Аафйу bid лбо}]? елеЗу}}? гр? трлёра? ЗЗотАбитуел,
aid алорёотот? &х^у tov tcoAeuov ev ovtcj, ЗмЗЗро-
татео латаатр лей азф’' отс оефшта тсерЗлесутае
лерийтер Ь(що.Л)иета ллй тер Злео
лаиаобрЕуа лагтЕ/м? ал оЗйтгбиеУое,
bid срроУтЗдо?
тот л а3}
УОУТО?
тлл?

това
Л
5
aviEvat.
точно
стената
Л-’
тф теЗуес лроолеЗм-
елетрсЬуто, тоТ? ала zebv
лЗйое? Г(>
1/
аслриЛeт euvrotc:
erbeAexcbs
yaQ sIAdv eybsAEycbs svsQyovvrsi;
лсюкултелу	tov juerso'/oov rsi^ovs
(tvroiQ etpbaaav
rate
ttt>i Aeta
OV
и
не
ёфуоу fivvois scpOujoav ат та /Зе~
rip’ -лАщитм. Tctic ёлаА^еос тот
dreAxvaaaiy, el pii) Aeta тсд bvyapits
rivds To/aijQovc: катаятфуоси тер талер eyia-
K(il boQGGt TQODOayTEs TOVQ fl<f.QpU.(iOVb
h> ал ,u-
£CC
TQWGaVTE?
I. W
/
оотсо
Л<й T.ljT
ЕСОраЛОТЕ?,
елЗуоют табтрт
(pvyfj те XQpaa/iievcov
ei? todovtov
(WTOJV
3
siiT]dev
б)? лей
ppEt? r/t&o-
УМ! ЛрО&У-
*1
г/
ОТ/
Alfiot?
лоб? ЗЗрауу
на пред-
ано някаква оожествена
 сила не оеше окуражила смели мъже да
скочат на това място. Те раниха с копията
си варварите и ги сгромолясаха назад заедно
със стълбата. А ние, като видяхме, че по
този начин се осуети техният замисъл и че
като побягнаха, изоставиха и стълбата, така
се одързостихме, че им се присмивахме, слу-
жехме си по-ревностно от предния ден със
стрелите и с каменометните машини и не им
позволявахме да се приближат до стеките
дори за малко време, макар те, обхванати от
по-силна злоба, да точеха като глигани зъби
и ако можете някак, биха поискали да ни
разкъсат с тях живи. Колко страшно беше
да чуваме как ни заплашват! Как показваха
прекомерната си злоба, когато скърцаха ужа-
сно със зъби, и как пройвяваха своя бяс,
като изпускаха от устата си пяна! През целия
този ден те не искаха да турят храна в ус-
тата си и при най-силния пек неуморно про-
дължаваха сражение™. Те не усещаха дре-
хите на телата си, нито че са капнали от
умора, че над главата им
но имаха само една грижа
рушат града и да задоволят яростта си про-
тив нас,
поостят
не


като видяхме,
*
летдо/ЗбАсоу Atdots, у.ей
у,аг лобр; tjQayv л/ооыеуш
oartHOjTeQov е^асргЗеуте^ у.сА
то vs ЬЬбгтад лещё^труоу,
ётЗёАегу
5
7700-
dyotatr
фогта?
ot оу yeip t/v ai’TCDy
фару fie U7]v6ra)v !
елоюЪуто туг e’vbei^,
ОТОСКЛО?
?
1
ZOtJ
^«/.ш/'оисга ««t
r
e
>>
o'
pvbivT e^QV^ov
/
h

лей
лЕСрабф? фАЗор
rovro be
uoror
t
г/ лор д роем тЗр' л 6 At у лей
са капнали
пече слънцето,
— или да раз-
e'/ovte?,
агал/фасл ftvpov,
лас rife
че
tuij лоо{3а.3~
ллй ^Ht’Toi'T
qpwv агсллА1]ОШ m\uoy, i;
tovtov ла1 rrj? баф? алЕ/лелу
олаос? Ькс/ЕсрЗоиоЗЗас. tdab?
eAiepihi? or лобтЕоог rfjs лгуоееа/?
p.E'Xpi? dr Г/ tov
ауплоаттогю?
5
;go}s
О1Л()? ЁЛ),ерЧТЕ1? 00 ЛроТЕООУ
aAOyiorOl! bp,llT}? алобц^ЕАЕ,
at иато?
I
SM/WlT.

1

7/ TOV
30. 'Алл
or
> -
ёто.УтЗа.?
F*
уао бла? ра.о[3а-
алтбу
(ЛлеЗос
l‘dii r/,-r
4
или ако не сполучат в това, да се
с живота си и да се самоунищожат
със [собственото си] оръжие. Защото варва-
ринът, веднаж възпламенен от
се сире в .	_
преди да види пролита собствената си кръв
или тази на противника си.
30. Но тъй
се приближават до
всичко на лъковете и
ШИНН
такова разстояние
и удучват
*	hr*
1
.a
движещия
го
не ще
Оезсмислен устрем
ОЯС
J
.p
като не оеше оезопасно да
стената, те предоставиха
на каменометните ма-
в редици, и то на
и зет релите им да до-
У етшЬц то лтоолешСелу агтоб? тер zeIjei
ф’,лйгта тот? fteaegl rod
, от1%тфбг уйо еаотоф
цлоотатте?
vnsrbibovo}]?
ovx ахггЬ оуоу
ёлётделоу.
togovtot ।
oQtaps
аолсое те q paAciueyot
T?j?
pevoi, <
ij TtvOs a A a> j
/
I
летсюЛсАсж
xal
rds poAc/.s cu'Tcbv афте)
п/ л6а£1 лроолллтелт,
v.at о'аоь Ttjc
rty ec
GT SOOCt TSQ< ZT г л zj S’
UVQic.1) Ttr'i
лей л(ю$ тот
баоу
1
i
у.ататбЛиуте.

>3
/
J
I
I
3 Grave о лаЗЗалер
V 1
/

fl
ауо.} У i ас:
avbpuiTTec; t’x
тш с
уЕУО~
Х«2хсн’
1.J
ovt/лелпуота e %oy-
 хаатл-

Като се постройка
, че
стигат и улучват града, те, защитени от ши-
товете и отдали се изцяло на борбата, стояха
като някакви статуи, излети от мед или от
друг някакъв по-твърд материал, издържаха
на хиляди неописуеми мъки и устояваха във
войиата. Защото по пладне,
вите лъчи напичат въздуха повече, откол кото
през другите часове, страшната жега като
че ли разпали някак воодената им яоост и
I J.,
r о
I
i
I
5
ztzJ атех&урдщ
лбАеиот
г
Jz
Т£ь acopiara
Qovvrep лоуо) лей лоод тот лб/лиоу aitd-Acoaeyoi.
tov yao f/iiov лата то lisoov ayorxos т/]у queoay,
ote леи TaTq Ло).аТт rtjtv олтсусоу тот аёра лАёог
лхуусо
w>r
ОЛтЗУОТУ
।
4
i1!
1 /1
когато слънче-
ж era
хасове, страшната
някак вродената им ярост
i

Йоан Камениат
37
Joannes Cameniata -
rebv dA^ajv mqoav дшл-vgoc,
(OQ71EQ Т1;У
аЛоуот
ааттёк,
уаЛёлот)
лоАсЪг лож год ататоЛсхсо иь-f.w. к к
£	i J “	|1
yovocov,
тур те ^удикат 'Pdypyv хм туг Кцоиатддкоихуу
хаЛоиркуру,
yydsit'V кот
tov ngoTStyJaparcK
тйуок,
хамогдурам xai ту
evavitcK
xai deiyoir'
dxiydvvuK лдонолхёту
tov TEyrdrspaio^ ovtuk
ik еледухаг
als MQoq тут дудит татр tydvoyy ol хад-1
aXtetK ёхеудууто, srt de xai т tv cor дкЛсог
лЛу’ддг xai (pQvyavayv oaygsiay, опта л [соц
d&iqxp xaxagQiirayiEi; xai nts aptK<K блодгтпк
sargsqcoy toIk акокк, ауогтёк iwtos rate: 7ueqgIv, так
ecpdacav ре%дк avroev nor лаЛсог. si то: туг б Луу
exeivyv гуп^аттк, xai длюдблодек rate
qpQa^dp.eyoi kqIk toik тог; ok к '/уооуоигтек
то flEdovA&vp&ov EK
Ч! б-'хру TOV

ч
фиснхут ёххасош’тек Лосоаг,
так алого laic
i
!И£1УОУ dvfAOy
Т<5ос
С/
ETEQOy
ryv oQpyv
1|
ё
1
хааршос
xai тог
MQOCEQsdi -
възпламеняваики
лоА1Оди[ск (xai axdm-i лак
рЕТЦуауСГТС).
ёбх&у'ауто г a s' б у о
*
абпЪт
ydo
T.ETTltQO)}’
лблёсо^ dista-
nt Ml T£(pQ(~AGai,
tovw er rfj diaroig depeyot, <hc ei dr-
£$<o iv/му кшоиётауу
J
xai co ui'iecogor
rd xai,
Cl-
i
r
vnodvaaodat
руд era tpdftov e^etv xqck id xai rd ifvdor
i/.et лаутик губ су ситуеЛаоси,
if
и >j ear
xai dy
eq'evgdr-

f 7

nagacycyodpEvoi то^дтск evotg^ovc
cot uv ту tii.'Vt'xeia тагу
тега.
шт
си смелост
те, възпламеняваики с дръзката
безумния си бяс, преминаха в нападението си
към друг вид обсада (ще видиш колко страш-
на!). На източната част на
тири врати1. Варварите решиха да опожарят
с огън две
врата и така
предполагаха, че ако могат ла влязат вътре
в предното укрепление, когато се запалят
външните врати2, и се промъкнат под
високата стена, никаква опасност не би пред-
за. тях] да повредят
и да пуснат в гоада всички до
К	1
 F
града имаше че-
от тях — • споменатата Римена
наричаната Касандрийска. Те
че ако
укрепление
и
>

мо га т

ce
промъкнат
и вътреш-
ставлявало
ните врат
един, ако поставят отсреща точни и сигурни
стрелци, и оито с непрекъснатото си стреляне
не ще возводяват на никой от
да
заловиза за работа по

1
$еЛс~>у
(31)
svdor
ггуд^агто. dpa~a*
raw
' 5'
I
7
3
лдцтк w/ч рдауататск туск


ПОР fyfrvojl'
де xai
Jj
STt
xai (pQvyaycov oaioziay,
XU!
пусот
aura
у
г) рак
г™ < **
iiv/мт
ха)
Л|
Ц
ш’тЛг
vqidp)G.yTsy,

йог луасЪу.
xai дтодблодск
то1к тойота;
£К
г/лк ЛадбрёУОУ

/
аол1о1.
ёА(И()ог
pei £ога су Аду а.
empavetar, утк
дуга/. лёло1ухё
рётохетёуоат
хаоЕУ,
Atar
/
защитниците
наднича безопасно. (31) И наистина те се
след ним начин. Наме-
риха коли. В тях натовариха надлъж най-
късите ладии, с каквито рибарите у нас си
служеха някога за ловене на риба. Освен това
натовариха и много други дърва и куп съчки,
конто иоляха със смола и сяоа. И като се
мушнаха под колите
въртяха осите
враги,
иълнение
материн
вайки се
терията
вещества се
нажежи външната страна на вратит
беше цяла покована в желязо. Пламъкът про-
никна и сткъм
цялата врата, така че тя
и това прсдизвика у всички ни неооикновен
страх. Едва що се развесе ио целия град 1
вестта за изгарянето на вратите и това нещо
направи хората с трах л ив и като че ли някакъв
нож прободе толкова храбрите
тях

f.J

$
със смола и с яр a.
те ги бутаха с ръце и
докато стигнаха до самите
приведоха в из-
за палиха
j

о
После незабелязано
замисленото, като запалила тази
и се върнаха при стрелците, прикри-
с щитовете си. Огън
и
J
7Л Л1Ю 7&О
лддс
ПТ’Лму
.4^
кати
э
• apaoei y.
rxexxavpaoi
diEVEgdsv туг per тс~»’
yr алана
тут Ларлада de xai лрд^
rd<
кагал so st г
*
г-/
еду or
xai
rot^
/
п.

(1rT^
71 L
J
E.^aqdyvai дд 6 ACM)
з :-
обхвана ма-
зал ал я те»7! ните
благодарение на
разрасна в по-гол ям пожар. Той
конто
о то/, dy q( op £)' у, л v gar. т со-
то zfocit
л.6Аск цтау-
xai dci-
uovor у cig
лоАсау
ц
о
^7
ois perd. figazv тадток
ov тут Tvyjivoav алаосу Eppahar.
on xad^ оаца exygvxdp тур;
exxavGK, xai xaddneg
id s' цлагтсот кадетик,
pODClEK
AoiojoaviaQ
-XOTCK
ебаИЛб pt- r oi
A oik e;
дёсак
exsivyr ёК
кик
и
i
лоАеак
у Т(~)Г
вътрешната страна и запали
така че тя след малко падна
xai
гt)'Os' б Of'^ и770дгто<•
обтак yyayan'tuiK xai tqo-
toik атдоеблоу-;
xai aaouy
xai
xai лож
Гир.ЕГШ
ixwyto. avid ydo tovto,
EQyOV ёхбутм
ёд< dot:
>
/
evayon'totK
J
развесе ею
кЛтида.
3
- Л] trt
I: д
СёЛё
5 _
ЛД
c
/
лёлобухё, rdc p.OQqpc;
Хорогу? йр ио от луодедси-
yag ос лод gguyjog ток reixsoir
тот did рахцъ
лтсохсЪт д.дуатё.отEooi так и.Ау-
ти тут py%avqv
раттеиеодти то v
С/
ОТ1
srftov

шшртоуу
ТуЛОАцд ЕЮОАУ
поЛагу :
УЕодоруКу диттоу
елдЛскцу
Tops да
(и поЛёрия, tv
XEigyuoiotv,
<!
ёУ
лоте
L
d.dgdov
адотуа
h
туг
*
ynqfnic. л Ayr
т I, о I лею ало д' ёркгсн
хм л оде таток
hl'llltf
Г * I
Л
S Л
az-
аЛЛу-
TEAOVC
и > . ч

г
TC%<V'
дос era] сър-
tJTE Ту С
<7/
се изпра-
поощри на ха
през време на сражението, [сега]
пог
Itl'/Jo) TIPI
ТЕ ТШС
>	1
/
‘I.
ца на всички. Техните лица се измениха и те
веднага загуби*а всяка надежда за успех. И
наистина тези, конто преди мал ко
вяха по стените и едни други се
за борба
се показала наистина по-страхливи от заици.
Самият факт, че тази хитрост сполучи, воз-
вел яваше
Щом изгори външната врата, ние бързо укре-
пихме вътрешната с новопостроена стена
га.
че тази хитрост
всички да предвиждат края.
С/ <	'
voaia
eveg tv, eqpvAux-
eqog.ityaovocv
c~u-
аупло! роб-

?
на
да
хаки wryla< ка/ ат dt s
 rye

новопостроена
и приготвихме по зъоерите съдове с вода,
дело
я ът ре пшата
ьпят
ако пристъпят къ
ние се боехме, че
предприемат
г злодейского си
неприятелите може би те
а
нападение
и срещу
1 1
шната врата на акроиола.
наричани катаракта, са били
дървенх.
са ат юг
Нс. Ct вер
 ь
: Рам ска
Какго
4. □. [
J
й впата
став;)
с же.!изо
4
?
ясно
кън-
:!)ОЯТ!Ю
'Hire враги.
Cd
рата и
двийн
[Уьтре'шжт
врага( Архангеловага
тези зрати
Касандрийскага
от
и са се вяигали със саран ни.
контекста.
с а
1)11 л н
ц?
т
J
L-
.т
Вы
L t
- г
г
bi i
1
38
loannes Cameniata
Йоан Камениат
ue&o. xai ту? sru/jovky? алгтдатоо? rd? лака? bai-
Tygyoousr. о by xal yvovre?
wiavvat?
gjlfAAOV hftroTEQai?
yua/v
TOV kovrov
У
oiweu rat?
E'TEQat?
EXEIVOI
xaxo^ovkiai? е%дуоатто, етеоок 6s noir
STi xai oq?odQOTEQ(tt? хот xatf
(»' ov 6 suiq.	tis do 6 to
EVEQyy ТЕ
Tikyv OVW)
пэ
ovbsutg
bwaxby yr bisiXQOVTfaadat
bvra xtu лаоат uy%avyv fasQfiaivovTa.
tov zrvgb? naooauevov то koixbv ту? y^usga? toi?
w.EiQ0$dkoi? exqoovto xaff yfiwv xrw rot? rogo??.
/tt£%@l? dr TO VVXTEQlvbv OXOTO? TO CfO)? bifdE^aw
xal ту? dyaivia? navFofyu и yds ftovkoLavov? ау-
то i’£
ЛшТ?? fV Г ELV (7л &&QOV,
rfr
^ZC?<^rTC
TO n'WMlW
у
I1
г
navFodat uyfif fiovAouEvov?
хагцгауяаоЕ..
можем да се борим срещу огъня и да залазим
вратата недостъпна за заговорниците. Неприя-
телите обаче узнаха това и не си послужиха
вече с такива коварни средства, но замисляха
с други по-страшни и по-силни да подготвят
нашата гибе л, от конто не беше възможно
в бъдеще да се изплъзнем. защото тези сред-
ства бяха ефикасни и надминаваха всяка хи-
трост. След като по този начин пожарът спря,
през останалата част на деня те стреляха
срещу нас с каменометните си машини и с
лъкове, докато нощният мрак не скри све-
тлината и не ги накара да спрат борбата
против во лита си.
32. След като прекратиха сражението, те
се качиха на корабите си и след малко за-
тишие се заловиха да осътцествяват де лото,
което бяха замислили със своята страшна
хитрост. Те трябваше да извършат този опит,
за да постигнат целта си, ако успеят да раз-
рушат града с този план, тъй като никой
друг от досега прилаганите планове при об-
сада не можете да се сравнява с този, осо-
бено при положение, когато нападението ста-
ва откъм морето и по средата няма суша,
коя то да осуетява ков арния замисъл. Ако ли
след другите планове, конто бяха опитали
по-рано, и този не им се удадеше, те бяха
решили да унищожат с оръжието си тези,
конто ги бяха подбудили към това предприятие
и ги бяха заблудили да извършат напразно
това плаване, и след това да се отправят за
родината си. Като взеха това решение, вар-
варите се заловиха още в начал ото на нощта
за своя хитър и сложен план. Те запалиха
навсякъде огньове. Всичките си кораби съе-
диниха по два непосредствено един до друг
и, за да не могат да се отделят лесно, евър-
заха им страните със здрави въжета и же-
лезни вериги. Те издигнаха чрез изправените
на носа мачти надебелените по средата греди,
конто моряците обикновено наричат катарти’.
След това чрез вързаните накрал въжета
издигнаха високо авхените2 на двата кораба
и ги поставиха върху катартите. На носовите
части, а освен това и по страните на кораба
поставиха да стърчат мечовете си. Така чрез
това устройство те изградиха едно чудно и не-
обикновено коварно съоръжение. Защото, след
като издигнаха, както казах, високо авхените,
те нахвърляха върху тях други дълги греди,
като ги наредиха едни до други и с това умно
изобретение направиха по средата площадка,
чиито краища защитиха отвсякъде с дъеки.
Краищата на авхените закрепиха за задните

1,
э
32. Elza ffisidy xoi> ttoasiieiv елцоош'то, rat?
vavoiv EtafiavTE? xai rt. mxgbr уог>хаоаутЕ? уд%огто
tov
7iQ0E?EVQijUEVot. to Ьк yv Totavxyv avwi?
EfiTiotovv, a>? ef itsv th’ avrov dwydscsi’ тут
mog’d'yastv, &v av sxsiv, did, to jaybsv aXz.o
Tio^ioQxtav ovvTEiv6vT.aiv too. dorao'dai
ptaXto^
atTf OEi XEooo?
s:zsidy


dgdftaro? ojieq yoav
о 7 av
тш?
ЕОКТОУГ bstVOXyOl
батблЕздаг
tfoAiv
ТОГО El?
, y.at
аф vdaTtor eotIv j} ^taz// kh №~
TOVTOV
града с този
1.Г
EmfiovE'jV ('tiaxoTiTovaa'
XTV TOVTO El?
UVVTSAEOEIS, TOV? fl? TOVTO JTaQOQUlj-
jTAovv dtavvoai натуг
diaxsigiaaaO-fu, xat
rtag* e<w-
tHuetoi тут ftovkfp, rti хат* dgxa? ovar/? ту?
' Д ТОГ Tioixi'/.ov ХП.1 ETokvi lboVC E'XEIVOV

3
ft 6е
ys /тЕта т(Ъг dkkaiv cbv fiQOEvygyyear
avroi?
oarra? avwvc xat tooovtot
dnvfTkavrjoavTa? rot? o?ikot?
OVZO)? ST rot? idiot? dnXEtQSir. табтуу QVV
eoT?
TO?s

9
Л01MlA(JI * MU, tioImi tbovc
rt'Hxo?, too ~ioixiAov xju EToAvsioov? еяеегоо алуд-
?avxG /ит/хатуиато?. E^diptxvTS? ттагтохоо <рй>та, xai
Ttaoa? ilotott rd? vya? хата Avo ov£st'?arTS? sxEQar
ту? sTsga?
fji.6?](ja7? a .v-
ngb? ти uy радио? arptOTaodai,
хата 7iQ(bQfa> ।
VEQOdsftk у usva
хале Tv sdo?.
EV 7.0VTQI? bid T(7)3’
oxoivtoov ysaov .too tov dsoo? it st swat Garrs?
те алаОа? аст<7)г sx tov хата лдаздаг osqov? xal
лу.да ту? T(7)v vy&v btausTQOv лдоЬе^ку>(от£?. ?егот
ti. xai. ладулкауиЕгоУ лауоодуео^а Ari тог zotov-
. Гу.’ОГ- yrilV О)? Ефуг,
та»1 avxsvarr иЕТЕшдю'&ЕУТхог, Efiakkov h' adwi?
ftnvd'EVTE? iiaxQti Tira ^vka GTixybbv abko xax' a/zo,
xai T(ir bid iisoov toxov ysdtjatatE? ту оsooqt toш:гу
таг ту fTyxavfy та ле дата те лагто/кг aavlot хата~
(/ ga^ditEVOi^ xal та ахда та»’ avysvo))' st
zigdi tray a sgsoi az koi ? oti fiagaridTOi? 6 so ao i ?
TOV
гл.
/ Г*
хата <5 v о иу£Ео?агтЕ?
orifiagoT? wzi
EXOILEVyv, Z(ll TtCl XO-AOl?
:.Gt TO.? EXaTEQCOV TTAEVgd? GVG'f fyУТ£
c
/
г
хитър и
dmzww Ari 7(br
аотuov та bid vegov
*^ ±
vavrikkousvot? хитадиа
I
з -
ft
a.C7.'l](0Q}lj.TSV(0V
to'ka, (i rot?
т7т.а rov? T(~)v EXOTSQoyv rydyv avyjvti?
si? туг xsqakidu. orgsyoLiEVayv
.TOV TOV OEQG? llSTEOXHOarTE?, xd?
ея tov y.ard nQaigav

гх
rv
de^Gs
|Г
1
TS'/vdouaroc
(W%£V(OV
L >z.
О
TOV
Етехтт]Уауто. г у? о	уад,
IIETEOIQUJ'&EVTIOV, S/jakkoV
^vAa OTixybbr akko x(n
llSGOV 7.077OV y(id)J(iVTE? 7//
/
to?
?

вероятност т*
1 По веяна вероятное? т. нар. рея.
Кормилня грела или вид рея ?
чрез вързаните накрал
I
I
i
I
I
I
701? XOTtl
EVO. (f'.t/~
.и
Вж. Иоанн Камениата, Взятие
Фессалоники,
стр* 180 j бел* 1
КЪхМ
I
i
!
i
।
i
I
i
i
I
I
I
I
f
Joannes Cameniata — Йоан Камениат
ЛазарЕУОс, лируоир nvdp тап' sip тф' хфвит
тифл y.ai)iOTapsviny xosicobsoTsooi'p
тг} хатЕТЕуууабагто^ Лт oip еуолЛотр
oovp ЕлагЕ^10аоау} рФрц oiopaanv
(pVGECOp	.......<Р
татгр’ хлй теЛеитаЬо'
тделот уао тоир
хата таги Еуботфазг toi
тоср х^(^Лтф:ЕО1 ЛПкпр
тетехуrjpsvq) xav тиле
тоела рЕУСр
avT&y EQ'/opsvarv
лаУта ф’ амтоИр
ppxETi леФ уф аитоир elvai лоптт
аех'&еутз. хахоа&уф ттхуаар.агг
xai avryjp тф olxodopijp
лаоау аетазу xaxdyui.av Ф
avpftaivEiy.
sv oip
а v e отаЛгi sv 01 ,'P,
1
ЙГ тЩ
Е-
г// huvota таи-
птар
xai тоЛруош.
f)pa>v
E-


/
/
?

елфоиЛф’
/заЛЛЕгг
огкЪу

>
/
39
33.
7
части на кораоите с други много здрави въ-
жета. Така те построиха хитроумно кули,
конто бяха по-добри от тези, конто се нами-
раха по с те ните на суш ата. Върху тях пока-
чиха никои въоръжени варвари, отличаващи
се с телесна сила и с дързост. На един от
тях варварите наредиха да стрелят с лъкове,
а на други - - да хвърлят големи камъни по
тези, конто бяха застанали зад с те ните; трети
въоръжиха с огън, конто също беше пригот-
вен и беше поставен предварително в глинени
съдове, и им заповядаха да го хвърлят по
тези, конто се насочват срещу тях.
това беше за тях изпълнимо и удобно
неже нямаше да действуват от земята,
благодарение
приспособление бяха застанали по-високо от
с амия зид на стената и цялата им злоба спо-
лучливо се изсипваше отвисоко.
33. Но тъй като нечестивците извършиха
всичко това в сыцага нощ и нищо от това
което се правеше, не оставаше скрито от нас,
понеже, както казахме, те бяха запалили много
огньове, а и брегът, срещу конто бързаха да
изпълнят решението си
|солунчани] бяха обхванати о
и вече не знаеха по какъв
пазят занапред.
как целият
безпомощен
се чувству ваше в безизходност
за самия си живот. Никой
жеше как да се спаси от
а мислено си представите как и с
мъка ще срещне смъртта. Да се избяга
беше вече нито възможно
понеже варварите бяха обкръжили стената и
бяха направили засади срещу портите. От
друга страна, опасността, конто стоеше пред
очите, не позволяваше
стени ръце. Никои, загуоили всяка надежда
за спасение, отчаяни от голямото нещастие,
се движеха като неми от едно място на сте-
ната до друго. Други обаче, в конто
. пламтеше огънят на мъжеството, реишха
като чакат неприятелите, да приготвят пред-
варително нещо, за да отблъснат
щите, а именно смола, борина,
и други негла,
с конто бързо се подхранва огънят. Те смя-
та ха да си послужат с тях, ако случайно ко-
рабите се устремят [към стената], и като ги
хвърлят по средата им, да ги поставят в
невъзможност да извършат замисленото.
34. Докато тези отчаяни хора
и вьршеха това, ето дневната светлина вече
разкъса нощния мрак и корабите, така както
бяха поиготвени и разппеделени на много

J
ЕУЕОу Г/Погтар.
ТО1Р
Фтизтоу,
ли (Л тич, xavTto
OXEUEGl Л(ЗОЕ'1!~
ЕЛЕ-
K&K
rot’s de
?
“ аЛЛоир
daTQuy.i тигр
хад'олЛсоаттЕр хита тФт аттглфхзоллоу
/
7
f
лдооЕтаттоу axovriQuit.
ETEQyij те
V
J
i'K
таита
hid
ds
и им заповядаха да го хвърлят
Всичко
тях изпълнимо и удобно, по-
да действуват от земята, но
на гореспоменатото проклето
y.ai ЁлстфЕШ. ota то
аЛЛа таз лоо-
а г’ тог с
х<й
()EL(h<\p
J
TljOjAOTEOOUP
уЕУЕоф.и t.dv тф/рир

а л A нет/юот
j	h—I
l
3
за

h
n
3
5'7
1. J
таита лиути хат
э
4
SQyOV I'lX&i]
eAavdavev
лоЛЛд.
"5
1
/
аитру
то i p aos^EOiv,
фтар
xai, лЛз]О(.у
та дбратта Ьао-
ха I ехл Л iipLp, xal

TXEl-
ovdh*
did to,
*1	H"
T
АЛЛ
уцу тф ууула sip
тазу лоо.ттор.егазу тесор
ci)P Et'pd^! трмта е%£1У аатоЬр
sivai tov alyiaAbv eip оу avrolp
лоидаито, еЛ<Фе латтар
ovx Elypv ф xtri ЛослоЪ трблср то аитраЛЕР
тот di} рот
elyov
(У1'утт]@фоутас. ф’
(pofop
<ЛА)]р1
fttVTOis
vl	t 5
OAOV ПГ
бЛои у.ЛотОирЕгбт r.- xai алоцоирЕЗ'ОУ, alors аЛЛазр
ар/}%а)'азгта xai лобр аатф’ т;}у xiyduyEvovra.
ou уфз блазр sxaorop алохроиацтщ, тф’ ЕтрЕОттоаиу
d.V(iyxpy did. <ртюУт1Ьор sl%ev,
уао
idsiv
?
беше наблизо, всички
страх и ужас
начин ще се за-
Защото можете да се вили
народ беше напълно изплашен и
като всеки по различен
-Л
J
1
did
oiap аЛуф)6уо-
у i apo ip хат stepveto. qnyyEiv цеу yaQ ouxeti
лфхЕгдот Оите аораЛЁр r/r, xvxaqo tov teixovp
фи.(фа()(оу
dQEWJ’TGjy’
ovx
Л(Зод6уТЕР, хафиЛЕО
тф) psyEtisf тф
типу, ouois ou умтЕоф] TEAsiroQ тф avdoiap q фзиаЛ-
Л1р, ретари T)}p ^TQCfjOaxiap тагу лоАераоу лроеи-
тртртАаил ттуа тфз TEiysi sip алотролф' тазу елерхо-
реуозу. та di; фу л/аао. ха) dildsp у.ф аафотор хиз
топ и.ЛЛа, oip тфгуогтаг та таурр лидбр
(jxevegit ooTpaxivoip <.
rrjayy tv yds ф'оуроио&у tovtolp
asGoa tovtiov sPuxotti футер
l ijuds T ф ЕЛ17 Ef ОФ>Е< ’) г
I
qpWl'TtdoP 81 "/EV, pi/.Ла ЛШР Tj
; тф day deep лроаорьЛфЕ!. то г.р
лер18рл<6т(оу xai хата
лроарЁУЕП' de лаЛсг
ласат
h’EOl Tl f'Ep
г’ di do f! xlvd wop.
<ifTO!£r
Ъя -
1
'-* 1
E.
УМ!
Zu~
01}ТЕ
хшг
Т//)Г ЛГ/jny ЕСрЕ-
6 кат ocpO^olf tovc:
огг ikmda oanqfyiaQ
тб Tzr/OQ
Л 1	If D С- J
EOOpE

ЛгЛтОУ
g vpp о фр алодо t',( t evol. лЛфг
^QcndoxtaQ
sip
xai dad
TTOV
алсщарр
Ep
>
TQ)V
J
живот*
J
оеуоу
Тч
' г
начин.
и застрашен
вече не се
предстоящата беда
каква..
не
нито безопасно,
гои-
ж
J
7
да се стой със скръ-
загубили всяка
лзааа
TQeq-ovT'/.!. id таурр xuqop (уЛбукр,
i:aT8T7]dsvu£)’a, v>q ay тазт
Zgoptsvoi xai did
д.лоа.хтои~ ' -
алоФфални.
, oip
dopiaxtyoip
Tvyov s<poQf.lOVU(.Ov
TOVTU)V
1
ГЦ'
|
/
J
аито г р

други. Други
.д'
?
още
до-
?
34. c_Qc As
SO7«
pU3P TOP
уфс, (O
£v/ I
Чч fl
гщ.’ш
ОУТфСиЛГОУ ф
ало(кп:~
xal ЬафФиЛир уфг] Зе хги тф фи фар
vvxteqivqv ффог dte/.vev idov 3?) xat
lip»’ ОХЕуф,
хата лоллог? тблогч'
за да
напада-
негасена вар
поставени в глинени съдове
?
о
им,
замисляха
гюиготвеяи
и разпределени на
40
: ioasnes Canienicta - Иоан Камениат
dtaigs^eiow тф	лдооЁддг/ёагу
ладаЬо£от9 iieapa rals
aevai‘ ёхаотг/ ydg avTcbt
aeooipiopertp
xazaoxEiop, лоллф т.ф> ттетдсо rgv tov
aww
ГГпЬ'ТХОГ GlllfOf
, f 5
•> ovrvviu. £
T! xai
t-*4
Те представ-
места, се олъснаха в стената.
ляваха за очите на всички нова и неооикно-.
вена гледка. Всяка евързана двойка от тях
носеше онова измислено съоръжение на кули,
направени от дървета. конто надвишаваха
много зида на стената. Върху тях варварите
скачаха като побеснели бикове и заплашваха
всички с гибел. Тогава именно тези от жи-
телите на града, конто презряха неизбежи-
мата и така да се каже застаналата пред
очите им смърт, се отдадоха изцяло на бор-
бата и като дадоха пример за мъжество при
най-голямата опасност, застанаха твърдо и
се сражаваха храбро в битката. И всеки от
тях проявяваше личните си качества. Защото
не позволяваха на корабите да се приближат
напълно и с много стрели и запалителни сред-
ства им пречеха да достигнат до
ната и да извършат своето. А тези, чиито
сърца бяха поразенн от страх и поради го-
лямо отчаяние не можеха дори да гледат
приближаването на злото, полека-лека се смък-
ваха от стената и избягваха по височините
на града, като с това окуражаваха неприяте-
лите. Щом видяха, че на едно
на стената е разрушен повече
другаде (там и ние бяхме построили дър-
вени укрепления) и сьщевременно узнаха, че
и морето на това място е дълбоко, варва-
рите докараха там ед на двойка от евърза-
ните кораби и полека я доближаваха с весла,
докато дойдоха близо и допряха с носовете
на корабите самите зъбери. После, ;
поставените по дървените укрепления
започнаха да хвърлят срещу тях камъни, за-
станалите горе, на споменатите съоръжения,
варвари, нададоха голям и страшен вик. Те
хвърляха вече не ръкообхватни камъни, но
твърде големи, чиито удар никой не можеше
да понесе, също така пръекаха във въздуха
със сифони огън и хвърляха отсам стената
и други съдове, също пълни с огън. Така
възбудиха такъв ужас и страх у тези, конто
бяха по укрепленията, че те отстъпиха бързо
и хукнаха да бягат, като
цялата пътека по стената.
замислите им се увенчаха с успех
всички се намериха на земята като оорулени
от вятъра листа, и. то не с помощга на стъл-
бите, но така, както ги гонеше страхът), не-
приятелите спуснаха на зъберите един смел
и естествено ио-разярен от другите варварин
по цвят етиопец.
който беше в ръцете м)
се enpii, като наблюдаваше устрема на тъл-
пата, за да види [дали] са побягнали оттам
за измама или действително. II наистина [вар
варите] подозираха да не би гражданите да
се
nQodeixvv*
лесрёдето rip

° v^vyla
$vZo<ja>’i?£cc'jj'
S
лбдутог
TEl%OVS oi-
xodoiirp Ьлр.д^смуоаааг, dvay&ev те robs fiaQ/3txQovs,
sSakAopsrovs xabaxeg Ttras eSototgr}psvovs lavgovs,
xai tov (fls’&oor лаою елсаеюттас. tote
boot tov dpuov Tt}S лоЛ8О)ь гог per Ьауатог хата~
(pQOvgoavTES dpи итог те ovtos xai хата кодгр, cos
shtelv
dsiStv avdglas tov xivdvyov
Загурау ytTvvaii.os abAovvt'cp er rco
лао' eavrov ечтtaros агтсог елеЬеЬхуото’

btstvrp тФу
dl> ТОТЕ,
dcpvxTov те bvros xai хата udgip^
iGtapsvov oaoi т}р dyowtas еуёуоуто, hr
rip axaip xoitpdp.eyoi
xai та
ydg
еофт tsAsov лАгрса^ею tols у gas, dZZa то idv to is
fjeZeoi to de
3

Г/ Л
OAOl. TT/S
ay aw las
(Л
э

e'kwtos
3
О Г
>
ov%voTs fisAsot то de tois tov nvgbs vnsxxaquaoiv
аяесдуоу arias tov лдоолела^есу тф iEt%&. xai та
лад ёаотФу svegyeiv.
ftZp&EVTES ovde swoop лелею tov
ило irp ayar aiigyavlas ё&стхрог, eavrous
yovs хата fttxgbv
Ttjs лбЛемс e^pevyoTf
to i s eravTiQis.
tevxpvs тгр obcodopvp
oav}
лдоф)Ао VS,
ер аотф uaZZov тф тблсо did fJa&ous %(ogsiv,
ovgvyiar tcbv e^evyuerajr exel ovveZaoavTss (ttfrow
rate хФлак хата utxgor, etos етр^аоаг лЛцсяог
er avxdis тир елаАреос та хата лдолдау тют у долг
лдоолеАаоаутед  Elia cos E^eyeigovv хат avtcov Ai-
tovs gaXeiv (А tois isvZlvots Eyuaihptevoi лдофФ
xai тдаург
O(jOL
е
VXOGVQOrTES
nat АогяЬг
cos ydg elder
evfya хсй rovs
бе тр detliq rip ipvyip
тур лес gar
TOV TEt-
ea't ras dxgaiQetas
edidovv
каиог
ч

3
baggeiу
Ttva толоу tov
ллёог тфг aZ/,a)p diaggvei-
SvZtvovs
eyvcov de xai та тур
йога
Ш'хдот,
и-
лдолелг/ydiES
iZaZdaorp . bdcog
itiav
rTZ>J(7(Or
хат
eyuabgiievoi
Zoic, рёуаг т.гуо. xai тдаург dZaAayiibr etifioTpayres
avco Tcbv ppbsvriov и>]хатгр1ат.шу eotwtes oi fidgftagQt,
Ztboic те fiaZovrsc ovuETi урсдолАрЬеаю dZZd xai
Alar лшсрт.уё'Ь'Еос xai Фу oi'dels edvvaTO rip pogav
oxof-iEivat, лад те did т.фр otpeopfov
ogoaVTss, хал
ХесдолАрОеатг d22«
тф dsgi cpv~
J
5М 1	/	X Ъ '	\ ^Z
ttZ/ct oxevp xai атта .tvqos ava-
пречеха да достигнат
своето. А тези
о
у
сте-
място зидът
отколкото
1
когато
। лица
пт а
TEt'Xpvs е saxoi rr{ oavTES,
beiUar
1
реота siаа> tov reixovs esaxorrt govtes, els тоааФ
пр ехлЛ)]^' xai beiZiar tovc еу tois .ttqg$6Zois
bvras EvefiaZov ак хаталг/Ьдвас то rdypc xai лдод
трауру Ехтдал-qvai xai xevbv алатта tov лед(латог
ЕлеФд de
V

TOVS ЕУ TOlS
"’fc1
ехтоаптрас
ГЧ.
’/
tov telxovq хата/ллЕтг. елеФт] de то teAos eldor
t(ov ^e^ovaevuetow (лагтЕ? уад ха^Млед e£ dveuov
<роЛла лдо5 тф> угр хатесредогто, ovde хата raw
xhpaxajv, алл <ос tiv avrovs 6 tpofioc хатцлелуег'),
xai ттЪт
Tip xgotdv
t tayoA-gav
i
елЕреге схолтот
c
I
изоставиха пуста
Като видяха, че
(наистина
yrp хатЕсредоуто,
Г
(9C av
3 A ft ?
аАл
era nvd тоАццдог ^aQ^agov
stubs ссапхфтegov,
Sever
rars 7PQol
yovs aVAoiieroSt
kAp&ovs, si ye ui] ago; алаттр аАФа a.gbs теАыаг
pay vp exec her т^ёи/аУЕ. xai yaQ одходфуто prj urn
xExgvuueygr
J
J
*
1 А	Г
аЛлауг c9s
А1$1ола
smt<pfptav. 6 be Tip
"n
J-
1
/ '
**	3
rais елал-
ETvyyave
।
।
I
;«xrё%(:)v avaggisti{рог
>
l" \
ip
xai хата, too теъ
Т//Г 6gpTjV tov


I
i

А'
sdgay еусошг oc r%’ лФФак ev rats
А той, размахвайки меча,
скочи на стената и
t>

т
J
WF
I
k
tl

ж

У

lea л jj<t
С. a metiia ta
Ч .ь
Иоан Камениат
41
bi
хахоодуцоогтаа xal ащрёЬаЛЛоу
t]c avzovs ffc
ио а Л a bta t g е it s гта? Р а
ауош?.
Ле обо? хахоодурооутещ хае (ЩсргЬаЛАоу тем? щ<
алдооитоо? oiheo? идоаусодеТг тр ибЛы хае та иао
каш(7)У svsQyi'.Tv. о та 4 г та.Т? у tut а тур? fiaQfiagtxrj?
fjtayajQd? Е^аатдаитсоу 6 ард хатаддЛог tuoisi uav-
Tayav тагу uoAsflcov тг/v
tqIty] rfi? fiusQa?}, t6te dp
sxfiauiv
fiavazcp avvtMwvopiEVOt. 6 be fl> t(psora)? хит urfl
uiav tov Aotuov иадауоурЬу
vjtEXxZivaxJtr.

7
-I
f
J
EVEgysiv.
OT8
f5A
fisaadptsroi
Г 1 -
LlTH
3
S
някаква
засада
ca устроили скришно някаква засада в ули-
ците и с това да им причинят зло, когато се
разпръенат на много мес
се колебаеха да влязат
и да извършат своего
махваният варварски меч заблести на
цето и на всички стана ясно,
са влезли (беше три часа през де ня)1,
наистина всички,
стие, се пръенаха на различии страны, гонени
от смъртта. А тя беше дошла и пречеше на
всеки план, чрез конто да оъде изОягната..
35. После, когато видяха, че цялата стена
е пуста
пор а ди не уд ъ ржим о т о
от
като
га. И те за момента
така
дело. А
непредпазливо
к or а то раз-
слън-
че варварите
тогава
дошлого неща-
T tv
vv tooa
J	K-.
xaxov тру
abaxoVy
7аодот (xal ydg »э
ПОТТЕ? TOV
TQ&71OVTO аЛЛо?
1,.
suiroiar <V
Т(О
Е
1
ат г or
биж дайки
мъртта. А тя беше дошла
план
чрез конто
< V
o>? xEVL’fifiv to TEizv? elbor oi pag-
xal, то аосраЛе? еаитоТ? siyov i.x тд? rov
dvvucGTGTov cpvyrjg, auovдр тагу vtfl)v
s Каст xazauifl fia arrs?
bh'flcvv
etfior Of
5
та
ZavTotc
htiQOL
u.bflov?
sxfidyTs? хае т&у
та? ts uvbi?
Zctt? у aval
OTtovhfi ха), avr.ai
oopioi/siaai,
та вощат a
fiolalcp
yaiga? syovra? ev ysQatv'
UQCOTOr ,USV OU? SVQOV ST
TISVqv?, s те тш
uij bwaasvov?
tov ovyuaro?,
auyxXaa'fbEVTa?
tovtcv? тауо? avsikov, sib7
xarsf.iEQtG&tjaav. zb be zr/fl&o?
Ла pisQ'r] Tuzjfisv disfiQasiTv
£%ОУ VUOV USQlOCjO&eb] r) Tifl
тас.
уща ахадм] Trfle xdxsias
&sa/iat arboag yvvaixa?
торта?]
OCXTl-OlOV

h
3 р .
елгял^Тшг
xal тол? 47-
derive?
лада та? bisgddov? syyv&ev проа-
ЕТТЕЦЛ ov
ysyvpvfouih’ovg,
та хата тгр' albcb
37
dvaQQt u.i aavrsc
Т(7)У USUQayjUEVOJV
к 

Н
*1
ТО TTliQClgy
тг/ и 6 bi TOV?
fiagfiaQov?,
t_‘ Г
се почувству в ах а
<
И
в оезопасност
бягство на тълпата,
варварите излязоха от корабите,
между зъберите и като отвориха портите,
известиха на другите кораби за успешная
край. Тези кораби също така
бързо близо до изходите
да полите варвары, конто оях
ните си части с някакво парна л че и държаха
в ръце мечове. Като влязоха
зо погубиха тези, конто
навъртват около стената, било че бяха по-
разени от ужас и не можеха да се движат,
тъй като телата им бяха сковани от страх,
или пък се бяха преоили при споменатите
падания [от стената] и бяха загубили
дежда да ивбягат. Поел
пръенаха из улиците.
пръенат на много места, викаше и се блъс-
каше, незнаейки как да се спаси и да се из-
мъкне от нещастието.
видиш как хората се
като лодка без кормило.
Мъже, жени, деца
пре гръд ките
вратовете]
щална целувка. Някъде стар баща, припад-
ка л на врата на сипа си, се о кай ваш с страшно
не можейки да понесе рас
нал тялото на прелюбимия си
?
излязоха

скочиха
се устремиха
в i pa-
иокрили срам-
и изпратиха
U 1X0(0 TlVi aOT-Tti USOl-
1	*-•- t-	p	4-
та? ua-
VEVO'LlEVOl
( usoi та T£iyo? EVOTQSgo-
xat xiviflfivat
SX TOV (pofiov
flfflsioL итащаот
аиеЛзисагтас.
ovtco T.at?
TTjg UOASUT? sig
те xal ovvet xszo.
GVtU(pa)Q(lV
s у и а л vu тог та?
ег \ v t
ot xaf sroov
v
(pdfift) fibfl EVTO£
uoq&Osvtoz
ETTE
xal
4L
avzoi?
TOI?
TtdXtr
UQOg Tl/V (pvyrjV
Г/

<4
1
?


вътре, те оър-
н амер их а още да се
I > С
ЛЕСОфб QOI?
се бяха пребили при
на-
варварите се раз- ;
А народът на града,

ла а -
гл’а
Ьюхдоов ,а-
duvfiso-
bsst vbv
/
56-
dajTa^QfiEvovg tuv
/

pr yap idee у tots tov? av&Qcbuov? cb?
5 T
lEgicpEQo^ievovgf
viflia, аЛЛцЛое? avpini


l
аЛЛрЛсоу sxxqsugjuevoi'
sxstror xal теЛеотолоУ douaoudv. si nov
tig xae nmi]Q sv (wzot? nosefivzp?f ЬилеосЬ? тар
TQayflfim tov uaifib? tistvov susxcbxvs, tov %а)(мо~
aor
J
TO
l-'S,
как
лодка
(J
UQEafivT?]?f
(isivbv suexcoxvs,
ov quQcov, алЛа та рёл/у xatsxajv tov фмта-
xal uob tov Si срок? тот cpvairflj шттбщго?
udfisi tov bQmuv savTQ) dtsuttee, „g'£V froitl Лёусот,
„тЪ ual,
dcp&abyioi? иадодсЪ ;
EfivfiQc'g'a, xal bid tgvto os
xal avrsase biauQsuscv sv toi? binfiflt, 6ieauovbaaat
iv ОТ.Е uQ0CJ8fi6xa)v ^Лапо? piev elvai zfi svuatbiq,
sflcp'fiovo? bs T'fi bi I aol xavyflou, aaxaQid)Tsoo?
- - -^ *1	1 . .	__/	_	_t	5^	T
UQSUSGTaiOV TSXroVy
аащато
xal ETi [лаЛЛог тд? ‘ipvzijg zip1 Idsav,
ftaliiovg idsa fiat
5
И
1 огава можете да
носеха насам-натам
гледка!
падаха един другиму [в
на
тъжната про-

Жалка
•j *
<-•»
£7
^7 (£ ОГС
гй
увисваха
hr
делупаха
един другим у
ялата, и, пригър-
5
със сълзи, поразен от физически болка, преди
[да бъде пронизан от] меча. „Тежко ми, дете,
казваше, в какво положение сме! Какво
виждам с очи ? Затова ли те отгледах гриж-
ливо, затова ли те дадох на възпитатели и
се грижех да са отличит сре
с разум, та когато изглеждаше
гословен като родител, че ми завиждат на
бащината гордост, че съм по-щастлив
много други бащи, понеже съм бил .........
най-благоприличния син, с прелестно тяло, с
ло-прелестно лице и с още по-прелестна ду-
ша, тогава да видя с очи тази гибеляа и не

<yEv yioi “
Ttva zavra тоТ?
os batpsbog
Ц ?(
b vioi vvv sbTufioiisfia;
si? tovto yag
tovtq as ткибеитаХ? sSsdujugr
b
3
5

син
плачете
(JWSGfA diajTQE^dV
T'fi bit
iiokkmv abcoy иатедсог co?
ёдасшог
EQaap.ia>T£QOT de

oof, xavyfloEi,
TOIOVTOV SXO)y
[isv тру rflixt'ar
TOV UQOGcbziOV vflv fisav
i-v-
Sv
TOT.
1
Часовете
TOP ЬЛе^ЮУ TOVTOV
са започвйли да
ГпъциЕ нзвори за бългдрс
г 7 /
в
T’
I
'4
5
връетниците
че съм бла
A
tots хат'bp-
xai bri.Tvxt-
гордост,
други б а щи
съм
Lt
У
от
имал
тяло, с
тогава да видя с очи тази гиоелна
ri-
се броят
от разеьмване.
!*T;1 ИСТОрИЯ, V
I1
ь
*
I
I
42
Joannes Canienfaia —- Йоан Камениаг
щастна раздала с тебе ? Затова ли доживях
до тази жалка старост, за да видя тялото ти
разтерзано от варвари и най-скъпите му
любими части 
меча на
С какви очи ще гледам това? Как ще те
оплача? Дано се натъкнем на такъв палач,
конто ще погуби с меча си първо мене, за
да не изпитам заради тебе болки, по-страшни
от [ударите на] меча, ако те преживея. Само
на такъв убиец ще благодаря, конто започне
сечта от моя стар врат. После нека така с
моята кръв се смеси твоята. Защото по този
начин с тази си постъпка би премахнал по-
голямата част от мъката ми.'
36. Това казваше този. другаде пък
друг някой, като срещнеше съпругата си,
дълбоко въздъхваше, отмяташе глава, нро-
меняше се в лице и като се затичваше към
нея, прегръщаше я и започваше да оплаква
нещастието си. „Прощавай, жено, и не за-
бравяй мъжа си. Защото днес вече се раз-
къева великата любов, конто ние имахме в
брака си, меч разеича съюза ни и ненавре-
менна смърт ни раздели в съпружеството.
Вече не ще живеем заедно. Няма да имаме
в бъдеще деца. Дано нашите очи не бяха
видели от самото начало и тези деца, конто
са около нас. Дано със собствените си ръце
ги бяхме положили в гроб, а не да ги бях-
ме отгледали, за да бъдат нещастни роби
на тези зверове! “
цата си и започнаха да плачат в хор, очак-
вайки раздялата. Ако брат срещнеше брата
и приятел — приятеля,
родството, а другият
ство. С една дума, от
ридания всичко
рев, който изпълваше всичко като при за-
творени за клане овци, чието блеене се слива
в едно. Някой тичаха към къщи, други по-
глеждаха към пътя. Едни се насочваха към
светите храмове, други бързаха да стигнат
до градските порти, трети пък искаха да се
изкачат на стената, но не можеха, тъй като
краката им се бяха подкосили от страх пред
ужасите. Наистина те не знаеха как да по-
стъпят срещу злото. На което и място да
се намереха случайно, те виждаха изпречи-
лата се вред очите им смърт, така че не им
оставаше никаква сигурна надежда
мислят нещо.
37. Но как да ти опиша, премъдри чо-
вече, последвалото ни нещастие или редува-
щите се едно след друго толкова злини ?
С коя от тях да започна и коя да оставя
на второ място ? Защо да започна да говоря
или да вдигна ръка да пиша? Наистина спо-

стат,оу ало oov xoaqig/aov; xai din
zovbs ту bvcrr/vq) TavTTj тЕтудг/и-ш
pappapcov Гдоо хатоюа^б/легбу
та днАтата /iov
zov bpaiov dvijAso)? деаолФ/тЕУа;
/xai; лоеас? булл zavra хатфсо;
ЛофоО/ЛШ -ftQ})VOV ; Ер&Е TOlOVTQV TVXO/IEV
b? eus. лрсотог ту uayaipa disXoi,
TEQ/joa? doi/WTEQas tov slc/'ov ель aoi та? d?,yy bo-
ra? aioftrjocoaai, evi tqvtco тф /ианрогсо xagizas
d/ioXoyqocOj slys ту? wpctyfj? ало tov eliov уатад-
ф/ТШ y^QdlOV TQayjjXov' dd OVTO) TOO EtlOJ Xv-
&()0.) то obr
Xqr bdvy)]V
%coQto/idy;
tqvto Af£ZJ?i
ло'Аф,
GOV TO обща x«t
z«2 ла/ллоду/га /леат] tqj ^icpEi
ot'uoif tl? ysvoo-
nolov snl oot
(h]jUtov
aft xaftvo-
3-1	f
/ va
?
36. Kai
с/ 3
IV
1
УЛ о
тю sued
b	J <
олыо&еу al/ла. xai yap опта) тфу лоа-
vjioTEuoi то) EyyjAQijuaTd.
5
та via
GOVVOUC;)
a^Aoftsr 6A ndliv
USV OVTOS‘
аААо? тгь ту gvvvolic;) yvvaixi лроатоуфу.
zt ш дауа откга^а?, w/r XEfpaAr/y те xtvftoa?
тру /юддфу dAAotcboas,
QinAaxel? T.qv ovurpOQar етоауфды.
xat tov ovvyo/iov tuq etti/m&ov. r)bi] ydg i) usyd-
XOIVCO-
pvihov
xai
лдооЬда/лфу avzy xai ле-
„atftgov, yvvai,
Ar) aroQyv), qv лдо? dzzjyAoy? 8‘fts/AE‘fta ту
via vys qvosco?, дшхблтЕтас cft/iEQOV, xai ftityos
xaivoTOtisi rijv avvdtpsiav, xai •ftavoxo? асадо? rfty
ovxetl vftv ^coT/v ту xoivottjti
Ц/ЛгУ TOV AOLKOV 7101-
a vvv у/id? ле-
Ьшхолтетш otj/isgov,
3*
аv£vyt uv даотусну,
ту? fttorii? E^aVVO,UEV. ovdsl?
болойа? Aoyoq. si fts uyds таота,
QlEGTTjXE Грлш, vol? bqftaX/AOl? XTXTStdo/LEV E? GQ-
'quETSQais ysQoby алЕдб/hj-
TOVTOl?
EITU TOl? TEXVOl?
ХУ?, sifts ту ooqo) Tats
оспу xai juft toiq 'ftqQoi tovtois si? bvorvyfi dov-
Xsiav dtETyQ)/ftr]6av.u slva rots texvoi? ava/iiy/ftsv-
tes xai tov ftoyvov хороитатуааутЕ? T/jv biaiQsatv
EXO.QTSQOW. aftsltpos bs ndAiv аЬеХд)ф avvaynjeas
xai (jpiXos ipiXq), b /iev tt/v ovyysreiav
/laxQih’ Gwr/ftsiay алехХаеето, xai dnX&s ту а/лет-
Qiq t&v хата /ieqos ftgijvcov xgavyys daij/tov лаг-
та лЕлАцдсото, (оолед dr st? oipayr/v ovyxXsio'ftsv-
za>v xgoftdTOjv xai ov/л/иуц (pcoryv dqtsVTOjr, at
/.(SV ydg avztbv ngbs zov? otxovs алетдеуог,
та?
о f'xov? qAavvovTo,
za^aftstv EGnsvbov. etsqoi 6s лдо? то
vat sftoVAOVTO /lEVt ov
avToi? ту? (pvGixp? toyvos
ftegcbv' cvx slyov yap бла)? diaftoovzai лоб? то ха-
x6v, а№блоо лед av STvyov уеуогбтЕ? ту? лоЛесо?,
хат се лроосолоу evqigxov алагттоута tov ftavazov,
то? /тпЬег (wtoTs stvat ао/лоу aocpaAss лею? ёл1-
voiav.
ddsXg/b? bs лаАгг
cpiko.), 6 ,1th'
7
r
1
>
e c'
О Oft' T/pr
}
и
разсечени безмилостно от
палача? Уви! Какво да правя?


Другаде

»
После се събраха с де-
единият оплакваше
трайното приятел-
безмерните отделяй
се бе изпълнило с неясен
C £1 5
Ot OF
odovg dneaxo^ovv' dXXoi лдод ^оЬ^ geft ao/iiovs
3" '	। aXXot та? лЬХа? Tq? лоЛесо? ха-
тке у о? О.У1Ё-
vnoTcAagovorj?
ту TTQoaboyaq robv qo-

J
&S&VVT}VTO bt:
ft
уЕуОУОТЕ* zzjq ЛОЛЕСОъ
алагттЪута
oftJftcfclOV ЛЕС) av STV%OT
’	L_.
swat /лило)' aocpaAs? .т^ое
Д7^Аэ-
avzoT?
37. 'Ял/d л(Ь?
dr
CO I rov
Ao слог
4
TijV
xad3
ij/id? QV/AqoQuv, Ф av()Q<j)v АоуссотатЕ, q iftv ёлаА-
h)Xlav тал' TooovTfov avtaQ&v ftiaygdipo/iai; noiov
tovtov лосотог sfatcbv tois d},Aois dsvTEQEvetv ла-
paycooftoo); ёлс tIvl туг у}мттаг ха’7)осо ф тт/у
f ъ
ЕЛ1 TlVl T/)V
у^аоттаг
*>

M
I
I
I
i
i
i
I
i
।
!
।
।
i
।
i
да из-
I
I
I
loannes Cameniata
Йоан Камениат
43
у do iio v tov
духа ми. Стр у-
dox<7)v tcov ^ЕуффаоиЕгоуг
(р)ТОГ тф TZEol
yaq draiVTiaiaig т(7>г уЕуогбтсог
VCOV Ti] wvyfi did тф pt'pp'pC
vi'Qovoo. xai
йота, TtjV борф TOV /.systv
yaQ ф та TEtovpEva tots /
пхф тфv тф чръ'хф зтлеог
dbtt'UOQtpOVOU.
•ч
5
Е1ХО-
/
dsdiotEs
ota
менът за с тана л от о смущав а
ва ми се, че виждам отново пред очите си
нещата, за който ще говоря, и изпитвам за-
труднение да разказвам за тях. Когато пре-
давай миналите събития, [аз ги виждам] като
сега ставащи, споменът [за тях] рисува пред
мен опасноетта, а въображението възстано-
вява образите на нещата и това силно въз-
нира устрема
боти станаха тогава! Едни,
повече от гибел на душата. отколкото на тя-

на речта. Наистина какви pa-
ко ито се бояха
rdv yojQiapdv vpyovpEVoi top tov ccdpawc'
Tli 7l~i TTOouEQEidovrEs ш yovaTa, XQOVVOV^ те
Ь • I '	/ ,	3?“Z	C	fl ГЧ-	"r
Tps
EKf.iAV^OVl^y
ъ
dZiovv
XQOVVO'l
ттаоадЕ-уффш
1 '
TlQUs yQaepi'P’ ЕфуЁуХО) ; Фютб
vovv у avypv; таю ysyovoTcov^ xai olov dgav jidhr
та TiQaypata dvosTuxt'i.-
тсъ’тюу Е&']у)р(.т pnaiofiiivoaaa у
coaavEt ттоатторф
тог xivdorov
тф омгтаоса та .'
{'TlEXEtV fild'QSTUl.
Ol jUEV 71QO тф ocopff-
зт<ЕУ<.пФз1)о1ат
tiQoq rd daveiv EdvoyjoQrjvVy архф tcov exeTi^sv xo-
АавЕСОГ
r 5 !i
at от
daxQvcov
х/фотау; d.d tov wlovtov i^avdrov tov Неоу E/iira-
VEVOV. dX'AOl Tij pvypfj ТОП’ ripOQTypsyCOV TOt.ia'jTSQOV
tov £dpovs to ovvsidos vvtt6uevoi tov агФ/лоЬЁгти
ZQovov EEii paiatcp avExakovvxo
ETEooi рфтт roiovTor b’FQyfjoat dvvdpEi’oi,
Tij dycoriq iGTavTo ттюроФ
dvapsvoT-
лфтто-
pExapshov uevoi.
' dHd
TOIOVTQV
TOV ^oyiG.lldy TTQodoVTE
dets, dixyiv ayfyaiv
TE£. (1ЛЛО1 де Xafi<ht.ECi
pEVoi dxdi)extol vats oQpais фат' e£ ti)v xai тг7^?-
GTot лфс то EXioq tov Ti-tyoi's dovAAoyiOTCOs eav-
тоф dxovTtoavTSQ ?] тф. ттт обрате тф фуф gvve-
ЕХЕЦпЕ GTOECpOpEVOt^ ^OQ^aQOI^
6EVi)Q(OV тф тоиф
о t’argco тф сффо

tei'zovq
че c
отделив ето
xtEQaray p
EOVTOVs
•|
toic
VyEXElQlCVlV.
3
Л
38. T: Ф xcov yovatxdh е/'тко ттр(7)'тот,
xai avrdv tov dega ovvi/Qrivoiv аитаф sftth'QovTO,
фоог тф dvax^TjOEig, тас oiu/оуф, табу техртлур тф
TTEQl^Hoxa?,' OL'd^EVGXpUOVElV ЕТ1 ф'ОЛОp.EVG.1 VlXTi-
И'Елош тф) тшФес. ovdf тф dy.'ECOs twv dvdofov Eav-
tc’.c vjiEXxXlvEiv; «Я2’dvaidi’jQ
фо V <301 A E/vVp. EV a S
oai. i.yovro
xivdvTov
(’.VTaiS)
Aw? Ti]ooviUvr( тф) ydiiip xai
didaypEWp тф aidd) dipscoQ
yvvrj TvyyavEt тф 3esi Лоуфорегу, dtpsi тф dyo-
()ф tv pEoap,
'0Q-rp’O
тс5г
ti'ziO)
G i с
на
лото, защото смятаха
душата] ,
наказания
Други, паднали на
сълзи, пред опасността от та кава
леха бога д
си]. Трети, конто си
бяха наранени от
колкото с меч, и в разкаянието си търсеха
да си възвърнат напразно пропиляното време.
Някои, конто не бяха в състояние да извър-
шат нищо подобно, си бяха загубили ума от
страх, стояха разтреперани и като бездушии
дървета очакваха посичането си. Други пък,
подгонвани от страха като от стършел, ти-
чаха неудържимо. Мнозина по глупав начин
скочиха от стените навън, като загиваха при
падането или попаднаха в ръцете на нами-
ращите се там варвари.
38. А с какво да започна разказа си за
жените, конто караха и самия въздух да им
пригласи на плача — дали с виковете за
помощ, с плачовете им или с прегръща-
нето на децата? Убити от мъка, те не иска-
ха вече да спазват благоприличието, нито
да се крият от погледа на мъжете, но се
носеха [по града], без да се срамуват, с раз-
пуснати коси, пренебрегвайки всяко приличие,
и плачеха със сълзи
щастие. Някъде между
девойка, конто още не бе. напускала дома,
но бе строго пазена за брак и бе обучавана
на всяка скромност. Тя, отхвърлила от ли-
цето си свенливостта и не съобразявайки от
страх, че е жена, минаваше през сред пло-
щада, като лееше заедно с другите жени
сълзи и се вайкаше страшно. И монасите, и
монахините, конто още като млади от лю-
бов към добро детел та бяха изоставили на-
пълно съблазиите на живота и живееха само
за себе си и за бога, излязоха от своите
скитове и се пръенаха по улиците на града,*
като оплакваха жал но общата гибел. Затова
ужас ме обзема, когато помисля как много-
и различна добродетел на тези наза-
от тялото где
мъчно
у

t-E
t"
започнат оъдещите
ce peiuasaxci да умрат.
колене и леейки потоци
смърт мо-
ги удостой и повика [при себе
стюмняха греховете,
съвестта си по-остро, от-
в разкаянието си
И
?
плача
плачовете им
dovkuf-iEvai
T(7)v
Q-EQOpEVai
ETl
тф л афт. oioT тф ou'£f'j;'

dvdocTiv
>
тф XOpXls
ХС'Т TO/V XEQiJs OVGTO&p’ (1!ЛЕ/фба-
ovvexfi обФси
хатаот svaQovaai.
q [upico тф смхотфас
то] c dQi]voоу xai
ei nav xai 7i ao Фу os
fiQlp’OVs'
TOV
EV
:TQo^doa алл'd.oqa~
оЕигбтгра ттаоаг 6e-
.Tsgiaoaaa, xai рф'on
у
IJ

окайвайки своето не-
тях [се виждаше] и
не бе напускала дома
rats
yvvatir.
xai dsivdv блсйафооа.
б С (Л Tip’ 7TQ0V7VL't}EtaV TOV

xowcovovaa tov
рог с ют hi
p.oraQovaai, ocoi Tip’ лусотш&Еап’ tov ftiov xoptdfj
i:ECt vTcdoxovTEs тф (piATiicp тф арЕтф атТЕаеюагто,
vavtoiG povciQ xai 7Фф фогтЕс, таю аохгрцфатр
Ехфбутсд xai Tais TikaTviais дсаолафгтЕС
Ascot tov — ' n
V
<5e xat
като
T I
TJ
бФОрог
Ф ov di] рос xai Dcippog
VQVV шфо тф 7Т01Х1.фу
xcivov
УОЕ'ХОС
S TTSQXi-nii
X<li dlayOQOr
J
т ф 770-
Ехтаи &ui'QiQor.
хата

chav
aQET fjV та O'
ликата
за

44
Joannes Camerdaia
Иоан Каменйат
и.*
Na^r/gaiojy eneivon’, r/v xazagovas ефДолотоиг
grot zr/v ndvvvyoy tyalpxiiblav xal тду tegdv лад-
bevlav тру те ёхгегд ngvoevyg/y xal то dxazanav-
azor bdxgvor, л<4; n)r ago? т/да? delav ov. .
ovund&e.tay, ov xazgyyivjoavro т?/г л62ху, лок
evQOV ёла&Аоу адеттр
bvvov, ovye7a'‘(pdr/oay де tid^Aor хаДалед dvento-
холата лоората, лагге? zg? piayaigas yeyovdres
мае тф xh'/gg) тсоу ададтаДДуу zg? orpayg? xoi-
гапфоатте?.
39. TA;
3
7
tjv каталога?
щиэь >(k deiav

5
zr/v anocpvygv tov xiv-
ndvrey vg? [xcryatguQ
Л
---------(РР- 521,19—542,15).
уад хата лаоау ДоеЛ&оутв^ dieiieglo-
'Ogaav тду локту oi ddopagot, ev’&vq
xal лаг уеуо$ буддсолсоу илагтсЪу
ydg gr oIxtoq avrotg ovbelc ла/.ai лдоде/тдубот xal
тдг
xal axfxd^oiv ert xal veavloxoz
%d)v egyoy toi-
tcov dq-ietot. л/л/ydz,
XOlCOOl WlQ
tovz figgovz
TE/.EiOWEt
avTovz
dvvavTai 'drgoxEtv
zip' dgoaobg xal dbdp,aozoy
ggooioiv,
xirdvrov
(kogov
uovz
A
tig, ха&алед ev уДотурбдор леЫор
yby exDegiQovoa, (bz ет ^gayeia xatgov ролр
xov алобету&душ zgv л67лг тт/v л go ptxgov oteto-
XtuQovueygr xal zotz ллфЧеас ijotbovoav. xa&b yag
(pbaoavTEZ Д'ло^ег,
gelaz хмлеДдерел маха т.ду
avveXadev, g
/тщДаеудг
yovot лоАеац',
evagsTtov лаутоуу мае zijz
/.tevcov), то be лаЛ1У zatz
zai$ лдо$ dvotv dtpoQcboat? vgz лб/ео}^, ulu.v eyov-
тал1 лаутсоу oxovbgv, tov Ддют'ь biExqyvyikv тру
zdfiriv. 424’ ovbev лкеоу тсоу а/Дсог Ьцрч>оу
nvLmv ext az; zoyv fiagpaQayr
ttgbbV.AOiz syovzez evyeodk
ио) лк^огтк aAAiiXovz
 J j.	J
> *
Z л
лаоа gl.ixto.
цурддто. ovde
гсш’У др(Ъу btuxbotv алооАетау, сДла xal уедсоу
С
1
мае ла? 6 лдоотм-
gaucpoyoi? gy, ovde xaigict? хатДЬ-
иДДсо? dr avzov? evdiargt/fetv
илуsirols, та лоо? тог vootov pegg xal
avTOv? тц
TF 1
л

матат savor те?
ладЕ01а^оуто. xal
ётел l ил Auto ftv,u6?
par ixtb?
1
•"*
конто те култивираха в осамотението
или всенощною псалмопение, святата им
oyoZd^siv
ol'o’uvtcos 6 лоДодназу
dzz’on fir/ лоРАахс?
sbvorpogovv.
Exelvpv
ovtie yvvaixdov есрыоатто
(by to TTjs r/hxta?
xcd dr/grby ЬдД ал-
с/
ряни1,
СИ,
девственост, усърдните им молитви и непре-
къснатите сълзи не [можаха да измолят] за
нас божиею милосърдие, как не запазиха
града, как [самите те] за награда на добро-
детелта си не получиха спасение от опасност-
та, а,
овци и станаха плячка на мечовете и заед но
с грешниците бяха подложени на сеч. ——
39, Защото, когато нахлуха и се пръе-
наха по целия град, варварите веднага започнаха
да погубват хора от всяка възраст и произ-
ход. Отдавна разярени и жадуващи за на-
шата гибел, те нямаха никаква милост. Всеки
срещнат човек — и стар, и все още млад, и
дете—ставаше жертва на убийците. И вар-
варите не им нанасяха смъртоносни удари
но като им посичаха ръцете и краката, оста-
вяха ги да умират бавно,
да с
ярост не бе задоволена и по
те беснееха от това, че хората не могат да
умират няколко пъти. За да задоволят тази
[си] зверска и неукротима жажда, те от на-
чалото на нещастието не пощадяваха нито
жените, нито самите деца, ничто крехка въз-
раст кара често и очите на зверовете да
проявяват състрадание. Но сечта поразява-
ше еднакво всички, както се коси всичко на-
ред в зелената поляна, така че градът, кой-
то преди малко бе гъсто населен и тесен, за
кратко време спустя2.
жем, част от народа можа да
скрие на височините при
акропол'
Свети Давид (тази част се издига повече над
останалия град и там имаше множество мо-
наси, всички добродетелни и удостоены с
блажен живот), а друга част се втурна към
двете врати, конто бяха на западната част
на града. Всички им а ха единствена грижа,
именно да избягнат '
нямаха по-голямо щастие от другите, тъй
като варварите дебнеха отвън вратите, пък
и изобщо не можеха да премии ат лесно. по-
неже в блъеканицата се тъпчеха взаимно и
напротив, бяха хванати като безпастирни
*£*
J
за да ги накарат
измъчват по-дълго. По обхваналата ги
този начин и
"уа уад
одефу ^utpo-
tov
Sr
xar
, ovbe naidojy avzcbr,
uyeiv ^td'Qezai лолкамс?
sis ov finddetav' dVbz/r en^toz/s anacnv ro-
J
лат то ладпхо-
dot-
та ftev tov dg,i(ov
xaXovgevgy
т«с амдо)-
амдбло/лг
тду ледюемфа tov doiov Aafilb
(tovto у do paVvOv тдд Ло1лдя
ev&a bg xal лЬу&оя f)v
rt
дто-
vnsQavE-
uovay/bv
ovgaviov ло/хтНа? gfitco-
nviaig nQOUEQQVg
3
f f
Лш1
J
Както успяхме да ка-
стигне и се
така наречения
или в съседство с така пазования
5J
3
£
tov £tq?ovs
~	‘ 1
тооу а/л(>))	v ^r,
srpedgevovimr,
тсоу
xal
vnegflyvai то> avvakho-
ал огр дат-
Хг7/ Г/'уГ ЬД^оЬоУ
1 Тук „назарянин'' с употреоено в значение на
Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София, 1944,
37, 23.
употребено
, а
удара на меча. Те обаче
щастие от другите,
христианин“. Като обозначение на монах, вж.
140.
„чист :
стр. 140. Pr. Ddlger, Aus den Schatzkammern,
2 Население™ на гр. Солун тогава наброявало вероятно около 220 000—300 000 жители.
може да се установи, ако се приеме, че арабите са отвлекли всички млади жители, конто са
1 10 част от цялото население. А според арабский историк Сибт ал-Джаузи числото на лленените
стигало 30 000. При преброяването на п.тенниците в о, Крит според Камениат били останали
Срв. Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 240—241, бел. 1 към гл. 73, я посочепата там литература;
G. Finlay, A history of Greece from its conquest by the Romans to the present time, II, Oxfordc, 1877. p. 267
1 ; A. Strack, Die Eroberung, p. 542: Василев, Византия и арабы, Приложение, стр. 24.	3
представлявал укрепен продълговат хълм на североизточния ъгьл на градската стена с
(Едикуле). Той имал три врати: едка за града, друга, наречена Палеологова, и трета, конто извеждала
града. През последната вероятно са избягали славянските водачи. Вж. ВИИШ, I, стр. 271. бел. 1<
X
Тази цифра
представляла,и!
солунчани до-
само 32 000.
v.
•• Сол у иски ят акропол
креиост Хентапиргиоя
извън

I
I
I
I
I
i
।
?
I

losnaes Caineniata — Йоан Камениат
45
ОС Gt
nvЛас dAAp/Lcov disc,тдоау
лаоауоТ^ш таотрг
тблсо опт-
С-
уав
Л1-
люд
TOV th]/ЮГ хф
EXl^ElQpGECOg ! абу ОУ
хи) тсЪ tdioj
1|
?
wvtec. (40) olop yaQ еу&убуы. xaxvv хата rtp1 ua-
kovusvi/v XQvarjv лоАу/у 1
ftovbj'd'SVrEG UlXQoy,
EQQVit](jav dii'j/aaQTov тт/д
on xac
Ap/ian лаЬ.у ev savra7g ovyd^auEiy
vdyxac/av ovrto ос ехоттад avzorg
ol dva/iETEic ocxETt xad’eya roig
a^cds sldov ovveKytypeyovg dAAyAfj»'
xai ёхтдалг]уа( civvausvovg,
rovg roig gitpEcty Елаюуу d)g
dtatOEiadac tov л^оотгхбутос тру кЕ(/'аАру>
d/Lioioig
nerd ddvaroy rf] yy dtdoodat d)d eti
'dat to i г zckttoZs
raw, xai юс лед tov
Хеую rcyfj> diadQdavjC
xai Tyjg rsAEvrijg
rotg
s
(ГУ
Е%,оттад
5
oi’xfcTi xaifsva rot
ст’гещчу psvovg
aviac хатр-
xaTaAajSdvTEg
gtfjpEOiy dyi/QOVV,
J* И	J
1

£1ф£С1У ЕЛаЮУ,
те Е%о/леуогд
ката хбдорд
мето тру
л
7
1
av-
1
лрдург
xai тоТд
тгдЗе xdrteias rd /.tegg ovutvwteit, xai /ярде
ладахдатеТ a-
d.rfUQE()sr-
rijg thrayraw
xaftdxE»>

i -V
00)1X00IT,
rxoGigggi QoyxG'.
, алиатос
xoir й) у go акта.
латтоут
<‘i /
J
?
f *] 1	/ *
fZZ/J/Zr.’>r
г  с S 5	‘
о о avro
pv JraZovai Auatar, лдауфруш ovr'S^p, xa&utg ydu
Ecpa/tsy, raw dkkcor rug цёу л обе tiaAaGoav
yovaac ctvrol лдохатЕТ%о>
лобд ататокру dqiogiooag p/Lisig
p/usv, xpv tov ладбе /ipxaygv py гота ran’
rov лоохещизиатод xvkaw лдолЕлогОа/аеу,
aviate
ft st d^OQovvra tor dp/ior лдбд тру
41. 7
TOVTO хсй XSgl ТрУ &ё.АрУ M/J/T,
/лёг
11.'
oi
/
4,
/Щ/толщ цу
лоос
ddoBaooi.
3	“a. F <, J
лдоалокАеа/аУгес
гота
SgU-
tag бе ye
х(й ЕУ
ех тост (от лсп’та^б-
tpvyrp’ JtSQl
тое dyviac ja-dvov eiasTo&at xai d^ayra%ov тф da-
татар л(юал1лтыг. oy^doy yd.Q 67лусл, xai /лат юс
sixog e.vaQi'fifi^Toi, ката то dvrixov /ieqoq
tueyog eavTorc
dvvoT
ахоблоёлу лгЪ'/д l.ddoa
GViityoody v/peardvai баюаюаухо rpy ^coriv.
'кА(фУ1УОУУ pyov.uEVot,
tovto xai rag xj.etdac raw
to
*4/
СдЮ@(б/ЛЕУ(Х,
svaQi'f) .aprot,
' raw
COs loiJT.OV
ГЛ£$8ф'1У)-’ОУ' xai
QQ d/.f.yoi,
хата то dvrixov
тыушу d/coyTioavTEs
Tivsg tXA^ot rijs
Ьлехбдаабттед лдо тог тру
ovrot de
ty
tov Zz-
ТОУ Ki)'-
xaxd тдг
z
1
4
7
paar oi rcov
(JUVXSs
ago dcpsAdusvoi.
xov dsaoa/isyovs
дрис/л туг
Xajfivxaiy, ;
‘d'd.vaTor vnegsxAtyav ar. oi os тоюогот iter
ords sig rovr la/isiv цгыухруто' det бе to olxstoy
nQooQO)/isvot, xai олсод rbr xtydiwov дтхдобоогтсн
y.av тостер difioxEp/d/tsvoi, rag :
го^аутед xai тру
sva TLvd rd) юл',') у.оха)лл.6утeq
yxu avdic ravrag
sfiovkscouvcu
J
си препречваха изхода, (40) Какъв ужас се;
получи при Златната врата! Как тези от на-,
рода, конто се бяха стекли на мястото и1
исках а да отворят вратата, се излъгаха, ко-'
гато се опитаха! Защото едва крилата се
открехнаха и те със собственна си натиск
ги накараха да се затворят. Враговете ги на-
пади ах а в това положение и не ги погубваха
с мечовете си по единично, но като
струпа ни непосредствен един до
да могат да се обърнат,
вете в лицето, така че след удара главата на
изпречилия се се отделите и ту-тук ту-там па-
дате заедно с други. И мъртвото тяло
евличап
гите тела, докато бяха погубени
Като че ли никой ги подпираше,
излезе душата на всички,
в общата кръв и смърт.
41. Същото това се случи и при другата
врата, конто се нарича Литейска. Защото,
както казахме, варварите завладяха вратите
конто водеха към морето, преди другите
тези, конто бяха на изток,
^рително ги бяхме
се опасявахме
бяхме изпитали
на предноте
конто беще отвсякъде затворен
бягаше по улиците
смъртта. Защото само
бира се
скочиха ст
станището и избягнаха опасността. И други
никои тайно избягаха през вратата при акро-
поля, преди да настъпи негцастието, и си
спасиха живота. Това бяха водачите на сла-
вяните, конто бяха замыслили от по-рано да
постъпят така и предварите л но бяха взели
ключовете на вратите.
на негцастието
всеки, който се случеше там
ка мнозина от ония, конто се намираха там
биха избягнали смъртта, преди още
дат варварите. Но [славяните] не искаха дори
да разберат подобно нещо
жеха за себе си и как да кд^д
ността. И мислейки само за това,
варяха малко вратите и бързо изтичваха на-
вън, като оставяха на това място едного,
който да ги затвори отново след тяхното
излизане.
шляваха против общото спасение,
мислиха някакъв лукав предлог,
бягали, но '
се опитаха'
ги видяха
друг, без
удряха ги с мечо-
на
не се
земята, но се крепеше от дру-
докато
ГО
.1 V
're j a,
че ли никой ги
tj
всички.
докато не
за да се приобщат
която се
казахме,
J
, a
тях ние предва-
та ?4
КОНТО
заключили, защото и
от хитростта с огъня,
по-рано при външните врати.
укрепление.
1
Така че народът,
после само
и яавсякъде срещаше
малцина, конто, раз-
можеха да се преброят на пръети,
тените в западната част на при-
u
Э
9
ла A at ло о/isa st g -
ЛОАООУ EKsh’tOV
тог xa-
i ф rtoo ат о%рут i л ag (1% co -
ydg ло)./.о1 tow o.vto'&i
тбг
ovdsv
ot)s ж sz&pr, тцс dutirjV
лаги
oVtco yaQ лок/оТ
тоёд flagfidoovg
TOLOVTOV
det б«
k
> !
'l
Е^обвУ'
лдб тог
гледЁнксгат ar. oi dk
каре?? цуёоуруто'
еле a eTv,
4
/ ?
лаоа~
настъпи негцастието
>
така и предварително
Като видяха силата
те трябваше да позволят на
да излезе. Та-

?
J
3
да дой-
лаАад
глЕхбдо/ару то/иод
л дос то
ovpxAEtaai, ovxo)
oojTpgtuc xai tots,
d>s
h
игхоот
1
Л(ИЦО(Ц1£УО1,
usrd тду

1

си и
как
1
EXEty c/jv s^cdov
rgg Ttfiyroyv
лдберавту nv a doklav лкаоб/и.тех, or; ov
yriv Ёгло&лоттси, лобд vnodoxpr ds /лак/.оу
5
ЕЛ

X(L(
XQGs
лоод
tpv-
ТЮУ
да
а винаги се гри-
избягнат
о пас-
те приот-
11о този начин те и тогава злоуми-
като из-
че уж не
по-скоро отиеали да носрещнат
46
losanes Cameniata — Йоаи Камениат
EpwpoviTdw ovppdyaw,
TO JEOGOTCiCaVTOQ.
42. Ov tTToXv &E TO ET
tov orQarpyov drfisv tov-
неоср.
J	*4 J
PdQfiaQOi. тол? ttV/.atQ ЕлтЕотроаг, xal
ЕХТОЯ
съюзнидите стримонци, тъй като това уж им
бил заповядал стратегът1-
42. След мал ко варвари, въоръжени с ме-
чове, застанаха до вратите и не беше въз-
можно за никого дори да погледне само на-
вън безопасно, камо ли да избегне опас-
ността. И аз сам с баща си и братята си
(имам двама по-млади от меп братя, конто и
досега споделят с мен пленничеството и
о ст ан алите мъки) се намерихме в същия час
на това място заедно с мнозина други от
града. И том узнахме за коварната постъп-
ка [на славяните] (ние се бяхме научили за
станалото веднага, след като tq бе извър-
шено), всички се
страни, като се втурнахме към града, и все-
ки тичаше с всички сили, като че ли го го-
неше нещастието с призрака на ужаса. Баща
ми и ние решихме, докато варварите не са
дошли при нас, да се изкачим за момента в
никоя от Еътрешните кули на стената и да
не се смесваме с тълпата, та когато слу-
чайно неприятелите дойдат и ние им се из-
пречим при зъберите сами, отделно от дру-
гите, да можем да влезем във връзка с тях
и да си залазим живота. Това и стана по
божия промисъл. Сега ще ти разкажа как и
с какво невероятно усилие стана това.
43. Тичайки бързо, ние се възкачихме на
стената към едно укрепление срещу нами-
ращия се там свети храм на първозвания
апостол Андрей. Всички общо бяхме летим а:
баща ми и аз със споменатите двама братя
и един друг, и той наш родственик, всички
клирици и изтъкнати лица от съсловието на
четците2. — — —
45. Докато баща ни ни говореше така и
ние се прощавахме, пригърнали се един-
други, ето показаха се някои от варварите,
конто се изкачваха. Бяха немалко на брой,
по кожа етиопци и с извадени мечове. Те
подскачаха страшно и проявяваха беса си,
1.

ТОТ T]V ОГ(У Л/ОООрАЕ^рСИ povov
TlVtt, ppTOt уЕ xov xtvdvvor
anros a or rep тгатф xal xolq
pot f-iatr aiwot
XOTEQ. Gt рф(Л tov
AOincov dAyEivmv pot avyxotvcovovvTs^)
Tpv wgav naQovxE? EvQsdppsv ev тф to.tqj pern
xal Tivcov uZZcor xobv алл
xal (t)Q ?]дт> xpv лох^рах ехе1уг]у
,8oA}']V (рета yaQ
fidv ETTEyVCOXEipEv), GXLG'tloQpTjTOt XTaVTEQ. EXMOTOS
ppav’ tog ei%£ xdyov^ л рос zip' nodi? ovvt]2avvd-
pEtla, cU2oq иУУауои diaiQE’dEVXEg xa'O-coc
rj ovp<poQa, xov (pofiov diavtil'Etoa то оуррата. едо~
^ev ovv тф xs xtaxQl xal rpav, prpia) ^хЕгр'&ахбтсоу
siqoq -ppaz xwv fiaQ/3dQ<ov, еся two. xvQyov xmv
хата to EvdaxxQov xstyos hvLsvat tecoq xal рт/ тф
лЯрОес away apt yvvcv&ai, coc av xwv TtoXsplmv xv-
ybv Excioxa vxaw,
tov xotc хата tcdv
psv rivet ^Qso^Eiav xovxoi^ TtQoaayayeiv
ta>rp> savxois biaaai'QEG'Dai. о di] xal ysyove ’O'sixxp
xroovotfp xb diosreo^ xal peffolac TTCCQado^onoiov
bvvdpsoos, He£cov EQyopac.
43. 3Avr$&ops.v ev тф 
хата viva TiQd^okov dvxtxQV tov ixsT osfiaopiov
opxov xov jrQanoxh'iTov xi]V алоотб^о)? *AvbQsov.
ziEvxs. de p.usv ol viavTEg dpoi\ 6 гтатрд о pads
xayco avr rote
EEEQVb pETSyoOV
xApQtxol n:dvxt± xal тф
.'tovteq raypazi. — —
45. "Ev (jgo) ds xavxa xtqqq tjpfis dts^Eyexo xal
(jvpjTf.cdvTEc аЕфкон та xsZsvxaia gwetottopE)a,
idov di] xal тюх paQSaQOJV xaxEcpdvx]Gdv tivsc dvt~
dvTE.s, tov dot'd pov ovx bityc^ At/d to л e$ тф1 yQo.dv,
та co)para vsyvitvcopEroi, soxaopsvag syovTsg rd?
рауафа^ dstvov tyalAopsvci xal тр лаотЗУ]^/. топ-

i!
л
р/]ТО1 уЕ 7GV

I
C
ъ
/
1
Xdl £iCpf]QE{S ol
gvxetl dvva-
dxtvdvVCOC:
fan Z у	. x d уш у ao
ddeAcpoig (dvo de
vecoieqol, zfjg ёрре plixlaQ vsttfafi)]-
(Ievoo xpc xe (pQovQtfc xal tcov
xuts avxpv
h
b/.t yaw.
ТЛ1-
XpQ лЗЕсод ovx
ЗлЕОТрЦЕУ
ахфр1,г то ovp-
ТО лрауфрУОЛ. Tip'
6jXLG-i}oQf.lYflOt XldVTEQ.
пръснахме на различии
IV
ECZ
CIV fiysv
тълпата,
rcor «ZZtor dtu.iQE'&EVT&Q xal povoi
ел6.Ес;еоту EvrvyydvoVTes, dvvrr&cT)-
xal Tqv
то сУЗзтаж xal р.е$отас
т1
(Ут p.UEV
и
5
Т£( %£t О гт О V dtf {Ieovt&z
' TOV
ol mivTSQ duov,
OTl-d-ElOL
xal avxoQ
dvalv adsEpoct;
rijc
xcov
- (pp. 543,4~547,3).
ХШ. TLQ
ayjpOTEtas,
avayvajOToiv diocriQE-
)]1Л0}У
О

?
I
които се оправдавали
341
1 Това са славяни от Солунската тема, конто се оправдавали с някаква заиовед на солунския стратег
да посрещнат стримонци. Златарсни, История, I, 2, стр. 331—341, застъпва. гледишето, че държането на сла-
вян ските водачи в Солун и на стримонския стратег се е налагало от съществуващите отношения със Симеонова
България. Стримонският стратег действувал като оръдие на Симеона, който искал да присъедини и остапалитс
славяни, конто се памирали под византийски влияние, а също да засели Солун със славяни. Тъй като Визан-
тия била добре осведомена за силата на българското влияние върху славяните, Златарски твърди, че и диамата
императорски иратеници — Родофил (тук гл. 59) и Симеон (тук гл. 64) — са имали за цел да повлияят, ма-
кар и със закъснение, с пари и дарове на българите за борба срещу арабите. При иреговорите между бълга-
рите и византийским представ и тел Лъв Магистър (Хиросфакт) Симеон получил срещу отказа си да завземе Со-
лун териториалпи отстъпки. За това говорсли и два та иогранични стълба, намерени на 22 км северно от Солун,
при с. Мариш, конто били поставени в същата 904 г. Същото държапе на славяните Dvornik, Les Slaves, р. 502,
п. 2, обяснява с падането на престижа на империята в очите на подчинените й съюзени славяни, a Lemerle,
Philippes, р. 154, п. 5 — с незавиевмостта на един стратег от Друг и с фиктивнатз им власт над славяните.
Pajxoeuh'. BMMHJ, стр. 272, бел. 16, се отнася критично към предположенията на Златарски; Р. А, Нас ледова,
Македонские славяне, стр. 88.92, смята, че Родофил извратил парите на стримонския стратег, който бил сла-
вянин,
стратег вървал парите. 2 Четците са били от нисшия клир. В йерархическата стълбица
ните. Еж. Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 236, бел. 2 към гл, 55.
конго се
гл.
7

с
заиовед
I
I
върху славяните, Златарски твърди,
59) и Симеон (тук гл. 64) — са имали за цел да повлияят,
парите на стримонския стратег,
за да го склони да помогне. Всичко това си о става само предположения пор а ди факта, че стримонският
2 Четците са били от ни ст и я клир. В йерархическата стълбица са преди игюдяко-
I
I
I
I

*
I
Joannes Carneniata — Коан Каменкаг
47
+_+
r
I
h
г
I
bbovrujV ov(7)v Ьтхцу т,о pavixov EvdEixri\ue.)Ai.
отоУТЕд ого’ тф) талер лрапот то1к и&$ф[ла>у оло-
отдетрагта^ ало п)? тсог лМоЬу xixxovQyov ovy-
xAfdosoKi cwtov лот; лаоа то ты%Оъ Ei/.ov/asvovg,
TOlS ^[qASOlV EXEIVOIV blEXEUJl'oaVTO'
лоб тоглоо л1еоу /a.eZstti&eo’ г/
b^fitov tot avxera vn^/uv
o^UiaTtVEO’Oai: xai ijv tbEu>
£ook ys/xoT. ei уау тф)
bdvTog xai ло<к tov t)(xvaTov
vevs xarevvy)], xaiyiay
d2,yt]b6yo)v ало?./мгтЕУ‘
Hooqt! xaybiav,
tudMo)! rot? twv ulovTOtv
bieyElQoor^ /aeXybbv хатргл^е
xai noVdbv &avdTi>)v
bEiXaia) лаоегхею.
ovto) ла11ллг/&Е1 xai
u,6vov tov avQiyiidv
tw; oxstow тф1 /лета fiiaq exovotv. (46)
bs to sv
ЬЬоу£иа)У Xai i)'Qqvtov
qpidq eqjf/avev f) то[щ (тф)
ъехуфбтаф), 8q)cb()ii)joav 6pt(ydv^iobbv
rt ^ozstgoi' Онарга. tpfydoavTsq де л)л]с1ог rifr
OQfiTjv ёлёоуог. qv yaQ d pipbeis
yoq
W-
Като се
1
3



И/Л’
tov
ovbkv tjy
рбтит zfj bsita тог'
xai лрФ;
rd лраттбргеуоу ёхл2,ц-
svneiOel
ОЛОХАО'ОУТХК 6
fyarcov

TljV TOfVpV
3
st
точейки З'ьби като глигани. като се спряка
тук, най-напред посякоха с мечовете си тези,
конто се бяха върнали заедно с нас от зло-
дейски заключената врата и бяха дошли тук,
близо до стената. На тях не им оставите
нищо друго освен да подложат врат под
ръката на палача и да се приготвят за по-
сичане. 71 можеше да се види картина, из-
пълнена с ужас. Ако убиецът биваше - трог-
нат от покорността на предалия се и изла*
гащ се на гибел човек, той му нанасяше
бързо смъртоносен удар и го освобожда-
ваше от мъките. Ако ли каменного му сърце
не се смекчаваше, но искаше да насити своя-
та ярост, той още повече се възбуждаше от
мъките на пленниците и като отсичаше
степенно членовете от тялото на изпречилия
му се човек. караше окаяния да умира много
злощастие. Нищо друго
голяма и
на мечовете и
най-напред посякоха с мечовете
l!
r ov
7 A
еаитЬг луо-
ауоуу О-аттог а итог ттог
bi: tai] еpuAayJh] тф' /.I-
b'TQVTpar тр? цаггок,
атихфи аае т Ф' Д г-’/г Ф'
0(7) иа
I
£
то
ET
аитот
rq;
<1
ЛЦОПТГуОУ
OVUfpoOTl Tip
8 V
- э 1-J
UM
I	L
r
T.i


<_>
3
MV
no-
71 O 7 V (l i'O Q ф)Л(. О bi'i UU),
±	 г  -p
7Т0Г
tpOQUr
oudsv be liiEyoT qv axovi-o
lUJ. 7/
^upoov xai z(7)r tov ахфга-
OV Л0А1'
ггеосру xai латти^ sxeivto Щарга лохкСог
□ гс _ e г	1	'
ov xat л.оос
ov;
хач'/алед К s
ЕЛО^ЮГ.

OK
TEl'/El yd.Q Slbor
LJ
/
7
□
<1
ЕУ тф [АЕТОфо TIVQ-
biov bisMteiv E^tsMov xai erode ?;дйс ysVEO-
uu.Aat фр to sbaipos (Ъшу
тф X^bvcp палЁгта xai biaQpEvoavTa ovx
/Дч, о?
у os, tirtra
аофалг] ttUQEtyoT тф- exst&EV ЬиМаоту' Ьео
йога хата ndoov l;v}.a &ал$Фту)]Ут;о biebv ot тпФ
тру biEQyo[AEvot олот^оцог гг/г ладоЬат ЕЛЕЛофгтО.
то afATpixQTipivov ovv tov xtvbvvoobovQ толоу хате-
bdvTE5 oi ftdofiaooi EqrojQaoav pid лт.05 ev iaeocp
тфу *Mcov укуоглёгст' аитфу Adtyoiuev теутаоаата
лелотрхитЕь EiCiiv tov> ttvQyov xai XQipuvtfji/fjvat tovtok
лараохЕ'оаптп/дЕУ, eik
АЕлф> ТЦУ ЛТаКЯТ hffflEMVVTK, tovto
&avtaaoiojT ftsbz valv аотату btavoiaK
ei ydf) dfta тф) лпф- фиф; yEVEO&ai
ФафЬоеак
T(7)V XElp-EVOOV тФ’ Ф1е)/оое '
тФу loytofioiv avwyv ФасрЕвеак,
Ехапто5
ТО)
4-
то sbaqxK
SMote еощюшё-
bi(bv

xtvbvvoodovs
oi fidofiaaot f>(po)Qaoav pd ло);
Mow уеуоглбгап’
Г1
vqwq Eu-)]Qf,iEvov ло/Л' xai %а-
ёлалЕ1МЪгтоь, tovto be 6 т.{7)У

човек,
пъти при едно
можеше да се чуе при тази
голюдна тълпа освен
силното шуртене на
след много време всички бяха паднали —
гледка, достойна за много плач и сълзи.
А когато дойде ред да заколят и нас (ви-
дели ни бяха, че сме се
варварите се втурнаха
към някаква лес на п личка.
пО“Наблизо,
нас и тях се
трябваше да минат през нея,
при нас. Целият й под беше отдав на постлан
с греди, конто се бяха разпаднали и изгнили
от времето и не им позволяваха да преми-
нат безопасно по тях. Защото по средата
висяха само две греди, конто правеха преми-
наването рисковано. Варварите, виждайки
стръмното и опасно място, заподозряха да
не би да
лата клопка
съборим, когато се намерят по средата
гредите, тъй като кулата беше висока
имаше опасност падането
Чудотворният бог им втълпи това опасение.
Защото, ако се бяха решили да минат вед-
 нага, щом се бяха доближили до нас, сигур-
но и нас щеше да ни сполети участта на
падвалите. Докато те се колебаеха
чки се съвзеХхМе от страха и
дали не бихме могли да направим нещо по-
лезно за хюмента. Аз изскочих с възможната
най-голяма бързина и пренебресвайки смъртта,
без да мисля изоощо какво беше извършено
пред очите ми, се намерих при самия вход
на кулата и поисках да отида по гредите до
варварите. А те, като видяха, че аз така
смело тичам при тях, невъоръжен и иямащ
нищо за защита, но желаещ да им каже не-
не
MH0-
II
звъна
потоците кръв. (46) Не
всички
за много плач
о
стушили на стената),
едновременно като
Когато дойдоха
те задържаха уст рем а си. Между
намираше споменатата куда. Те
за да дойдат

рисковано. Варварите
опасно място
сме устроили тайно вътре в ку-
и да сме се. приготвили да
3
be 6
гле/За^ЕУ'
топок T.-q$
f]TTor xai фиеТъ
J
V
тер лж
хаил 6 Au paa.i , о vbsv
vnEptsvopt&r. vps oypAps
тёок ifjq zdbv Aoytofiaiv avu7>v btaiQsc>EaK, tov <po~
vor rtls tpoyaq	pittov nsQuioavrss, di n
Х1Ц. b&Ot ЛрйтШУ TO) ХО1()ф ~/jQqOlf.lOV lOUs {pfJMM.
xaiEptevti'bp.sfia. <?3? ovv elyor 1;тЬ rct^ocv агалр-
bpoaq xai Saratov xatafpQovipas xai .ш;сГ о и ха-
та хооацс есрЕвттртЕ то лаоалау h'
xudaviiyy yevopEyOs
J.or bid тфу SvAmv
OVTU)
Л /
rds -ipvyas

qlAO.?
bXs&QOV



ptttov TTSQtdoayrsq,
ХЛиОф ~/jQp<Jlf.lOV
ovv slyov е;тЬ таури
xov
луЬь~
,Lf-S
j i Ь'елыЬг}
Л l box
i ат ovb&v елкреобаегоу,
avToptoAqijai'Ta,
лаоалаг
WUOyov ТЦУ
lobs
b'aQOUAS
аолког
E%OVTa
*
/
I

и
като
ГИ
на
и
да оъде тежко.
участта
о

1’0 VV МЪ'ОвУОС.
toobov euea-
Г
e-
t£7
X(O{JEL V.
Л
p(WO(.tOOt
ЛОО5
X<M Л,О(>Ч Щ{Г-
Tt
o>-
ah'
he
a viol's хи-
.v
t>
ОЛОиЬпЛОУ
>
като видяха,
мне вси-
обмисляхме

48
Ioan re5
с;
Csmeniata
- Йоан Камениат
еЛле1у. ЕЛТрЬоу xai avzot axoiyppov aAAvpo-vg ow-
xd^aVTEc xai vac (tspao dvaTEivavTsg; rd? те pa-
%aiQa<; хата zfp sptp xogvprp ЕлауауеТу oyppa-
тюарЕУы. ok (Fond? tovto pc teok хаталтГ^м
лело1 греку (oXov ydg vlyov tov vovt лоод алко
ipyo?vz]p8vov). sig ng zo)v Ai&id-
ааХиота. о 1
teat
avwl ат viz?ft or
avaTStvavTE^..
d2fo/Aovg
Tdc
4 э d М
о o rrV
уад е!%(Р
TOVT.6 ДЕ
3 _ ..

Г^еА-ОУ ЛЕуЕСЕ tp%OPif]f.lEVOr)^ ElQ T.lQ TCOV
л<ог, х</1 TooTtfiv udhoxa 6 ytvyatOTEQOc те
EVTOAUOTEQrp, S.lEyEt^El T(~>V 1мЛО)У blEVpvOyCOC:,
wj) TWTUYP
/

 те xat
хат
Epi ysvdpErog еле'/piqei pot Ер iidypiQay хату-
vsyxEiv toj ретсАло). гуш bi. тад %eigag dvanyp’A'
„pp tovto лда'ррди еХлоу, яел.е1 ло/А(Ъу ypppd-
тоуу GEavwv xai robs лкд1 oi: 'Qpptoig^. (47) от-
ток ETvypv Еелблр xai тр лЕладдтртаорЕ'Уор тот
oypp'twg
pd t i'i
ysiQayy syxQvpag
xoopta id rdzog
TOV EV‘0‘8psVOQ.
%vqo. т-pg A-Opc трд sp fp.
TOVTEOV
(poTg, dA}.d xai тадеЛфф tov латдод^,
xai TovTovg sv флео rpav толир тф *
д-олоЬЕорАд.
dop.al. aoi xptptpa SatQa,
Tioiv depavsoi толоед лдоилотеАЕ.ерЁ'уа, ovg ppeig
povoi. dtayivcbaxopEV
TvyyavoviEg олоде^орЕУ.
AEV EXSIVIX,.
Гагр ту/ ppevEQg аууалоЪ/^аута
ладахатаа%(Ьг rov /Зад^адотр
xGoplatv Ад олбготг dtv tpfydoag
vbtav aviov IpftaXdtv, sv oig лоехС/мд savvov лдод
x Eoeav
SI
(OV
fl-avрахату тру лаоотреау
лХрдороо^ас лаут1 тоблтр
А
/
3
1
r'll
eyd> 4г
st ЛОТ
р
xai w/’ь гт£0£ о*
Е1Л0УР,
xai тф
що важно, и сами пристъпиха, наредени един
до друг и вдигнали десници, гогови да ото-
варят мечовете си върху главата ми. Когато
обаче и с това не можаха да ме изплашат
(аз бях съсре доточи л
това,
J
целия си ум върху
което исках да кажа), един от етиоп-
най-смелият и дързък от тях
ците, наи-смелият и дързък от тях, конто
надминаваше останалите по височина, дойде
при мен и поиска да ме удари с меча си по
челото. Аз му задържах ръцете и му казах:
„Не прави това, тъй като ще лишиш и себе
си, и своите хора от много пари." (47) Това1
успях да кажа и със смелого си държане
отклоних устрема на етиопеца да ми нале се
в момента удар, а с лявата си ръка бръкнах
в пазвата си и бързо извадих няколко злат-
ни украшения и като ги турих в шепата. му,
казах: „На ти това като залог за моя живот.
Ако искаш да получит много повече от
това, ооещаи да не погуоваш оаща ми и
братята, а също и брата на баща ми (аз се
обърнах и ги по с о чих с пръст там
бяха) и ще ти дам скъпоценни дарове,
ставени, когато ви очаквахме. в скрити ме-
ста, конто само ние знаем и конто с готов-
ноет ще ви посочим, ако получим спасение.
Ако ли умрем, те с а загубени, ще ви се из-
плъзнат от ръцете и ще изчезнат заедно с
нашия живот/ С тези си думи аз едържах
гнева на варварина, а с дадените украшения
нас о чих ума му да се досети за смисъла на
думите, конто успях да кажа и с конто по
различен начин се мъчех да се представя
като молител. Защото като варварин той не
разбираше това, което му говорех, но из-
глеждаше само учуден на смелостта ми и на
изкуственото, с
мообладание'
48. В този момент един друг [варварин]
се приближи и рече: „Защо постъпваш така
и си седнал да молиш етиопеца, когато мо-
жет да кажеш на мен ? И ако трябва нещо,
аз ще ти помоги а. “ Аз се окуражих още no-
веч е и като се у с по ко их от присъствието на
човека, извиках: „Който и да си ти, казвам,
изпратен ни навреме от бога при тия за-
труднения, спаси ни и ни отърви от настоя-
щего нещастие. Заряди това благодеяние ти
ще получит от нас достоен откуп за нашия
живот, равен на който не ще се намери у,
никого из целия този град, конто превзехте.
Той рече: „
смъртта и се успокойте, а аз
склони и етиопците да се съгласят с мен
това, и ще ви заведа при самия началник на
цялата войска, за да получите от него га-
ранция за живота си. Само че вие помислете
помежду си да изпълните обещанието. За-
У
и
тад
ЁЛ.ЕС ло/Ашу
vppioig*. (47)
лклад Qvpiaop evco
A t ill ОЛОд
dvtzxbtpag,
т&рд лдас то
e vsyxEir avaxotpa<, тУ/г Zatd v 4e tw v
Et'ao) too хоЛлоо xai uva zqvgect
E^Eveyxb>v xai тт/ лалар?] tov-
EGTOjadv act ravToA кртр „eve-
nlEiava
о.г)еЛ~
ГЩ’ OQp'fjV TOV
TGLifp
к
г
IV
xai r?7 ^nldpt]
таота
&.
ECJIEQ
4-1
а
E<pvtv
ЛО/JV
г
еолодтрти /jov2ei, tco ло.тде xai тосд
, EniGTQOpElg
(Захтъ'Хф
Т5
ko-
to pp ilavEiv хатnyyvtpai. xai лаое~
TQGoboxAq vpu~yv EV
ТЕ
ту
VfKI)}1
<?
xai vpiv лдрдАрак оолг/драд
I bs yv fidwipEV, did2o)~
zdg те vpcvv biaepvydvTa ZEiQag xai xr/
TOVTOlS TOV 'Ovpldv
T(~)V
тт/v hid-
ид.
lit
J
xai tA>
lA
EtnOV
г)
елФосе;
хатЕсурратфоу. ovde ydo ijbst рарраоод
а л.оод avxbv diE2Eydpi/)\ clAA’zj pdvov stpaivsro
xai to OEGocrtopsvov тгр
хат EV EQ y>. fVUFVOV.
avxbv diE^Eyoptp^ а А 2’^
/
48. 'Ey TOVTOig ETEQOS Tig EyyvdFV EAfabv
aqrfpE. <poxvrjvt „и таота ovto> лотеТс, xai rbv Ai-
&!Ола taig ixEOLatg ладахатsypig, e^ov vbisiv hq(P
Efxs; xai st ti xai bsoif avvavTiAtpjoixai uoc*1. eycb
4s w лЛеоу flaoQtpag xai tt; tov dvbQog ладоо-
via лдод то ev^vpAteqov ргтатEt^slg avExgayov,
’ EV TOV-
zoig ypEtcoOoiQ алЕоталрЕГЕ, xai тгр ладосот]?
avdyxtp e^dдло.оог. At'/ipt] 4e
z;esv dgia zi~p Poop pucov Хглда, xai mv
toov} хата лаоаг rp t'Aiote zqrds zip
ovv
Л
1-Г

TOVTCig
к' то:ита ovTfu
STEQOg Tib gyyvdiiv
* 9
много повече
да не погубваш баща
<3
у
където
по-
1
хш
е?
ч.
л
«
голям труд наложено са-
1?
к
X
грО)ООУ
TO F. V ^VfAOTEOOV
Etnatv
KQOC.
«	3	? r/	7
Etmov „ooTtg r
YQEtOjbaK аЛЕОТОАрЕУЕ,
Ct5
лрод &eov fiptit1
xai
лор-цшАу тагтрд пр


I
%d(XZOg EVE
ovbh’
f ъ

£
e£ wovi хата лаааг
ЛО/aV^ EV a2zOff TIGIV EVQE&tpCtai.
(j	^4/3^	**
vaocEiTE s<p?p „ttai tov
албсуЕС-О'Е^ xai лрод то ev'&vuoteqov eovtov? це-
ijagp/joarg. syd) c5g“ (ptpt „teat
mom та avza pan
TOV
л/рдерюоеау, fiovov (xvtoi та алооур
77

гсрт/.
хата
TIG IV
xai
>1
Xf
fyavdiov
(ptpt
ovvft&j'fiai
тг>
EXElVOg
tjj;' tvvoiag
U
С£

I
i
I
i
ьъдете спокоини, не ми слете за
казна -— ще
в
Ai&i олас
uEXQts avtov
тот птратот) V'tids ала^со
ттр леоь то v 'Qpv
лАлрб)-
w
TOV?
xai
xaihjyovpsvov лоуто
то xai Ал3 fxsivov Xafieiv
е&ЕГТа
5
Т_«

за да
I

I
I
Joannes Ciimeniata — Иоан Камениат
49
са/. лоос
VfMOT
Xaipat?
«0'5'? v
г
aZZj/zoi'c A?art и j 5;;te
ЛЕБЕГЕ/
тагтак
лат;'/о о как
>:а1Уqua? ywoiievoi,
I
Z yay тт т<Ъу
?
а у л о os’ та
XQlfylfGETao “ оД
лау
TGI? Lit.V
щото, ако не оъде изпълнено непю от това,
което казвате, въпросът ще се реши от тези
мечове“. Когато казваше това, баща .ми със
споменатите двама братя дойде при нас и
като допряха главите си до краката му, ис-
каха да получат същата като
и уверяваха, че ще изпълнят
това, което аз бях казал. И тъй този вед-
нага съобщи на другите всичко, което чу от
нас, и най-вече на варварина, г------- —
чайно бях казал всичко в началото. Той ги
убеди да ни дадат клетва и ни напомни да
не се плашим за в бъдеще при тона поло-
жение от нищо.
49. Когато бяхме взети в плен, варварите
ни свалиха от стената. Те ни заобиколиха и
ни поведоха към морето, като стъпваха по
тел а та на вече погубените. Когато влязохме
през вътрешните врати на града, ние не
настрани
тамошния
кои-
> *
oiyr тал'та Еллуву,
пне ф]&ыо1 d voir
xat toi? лоо'г tovtoо
ё(Фогто тфу avTifv ёцы
г
тагти
pqd'Eioi
е
(J
аде а (/-о 7?
та? XEtpaAa? лрооереФауте?,
xArjQOqoqtav лафегт,
цок аоа ту A лрохатеалог. патл оу tyov
л.агта а. ларфиауг фспкФь так та»' пааоуу evl)
цело? axoat?, xal тогтау шлл/ота ф ггат1 аруа?
ЗГеО1ЕТО7ОУ
	н1-
МОУ фш :'
Л.О1ЛОГ AediKK.
r,vv
р'е,5аю5 / а-rot лЛт]()сбоЕ1У
ЛрОУМТКЛОГ.	~
т ai с
F	L
if атлету
та>т
I*1 -
<л
г
г
шаата
.таоая^ет т,
лооетлоtv t zo/or те лесаа?

updey TtaQfjrst
ЁТ01-
Т-'иАто^
ЕДЯ/
ETOQ-
71) Г
с-
t h
че ще
мен
с
гаранция
готовност
И тъй този
комуто слу-
49. ^vAAatfd.uEPoi
к ат ар' /.Да ош'тес,
dyor тф’ Ёлс Аа/мбоау,
ay at о (Фе угол' ^адфогте?. тф? ovr eiato лблеау?
>' лооефу ёлспог-
ъ
/
Е/Д /ZEOOT's
де. фк~)У
ТЕ
Ёлауто
xai tov
avujoy diaAfti'jovTE?,
rtur ооуаатоуг iaiy
781X00?


E lidar IE? OV КОЛЕ Г Ab тф'
цЁрет
/
71]У ЛГАГр' f.
peAa, а л ла тау олпа^ауп pspet тралЕУтг? тог
Ёхыб;-. фугуог лоб? то хатагтЕ? stpeod a&t)u. evA<l
мщ аг,к алл а/ xaTt qpdr ipar (iviovts? AiAioeti-?^ xai
avTol iiayaiQU? хатЕхоутг? тш? '/poosv, oi xai lie-
got т(7)у фф ур1ршбацёуоуу diEiAtfppsvov? ёсорахб-
те? vftid? тф q'votxdf аалча лФ/уЁтте? ayptrypav dvat-
dm?. лбррсоАет ФшгЬцтгок тог хеуогуто? Avliov
syvayy
? 1 л
с
на града
тръгнахме направо, но кръшнахме
и се заизкачвахме по склона на
хълм. Там ни срещнаха други етиопци,
то отиваха нагоре. Те също държаха в ръ~
цете си мечове. Като ни видяха заловени
сред вече пленените, те бяха обхванати от
присъщия им бяс и се втурнаха безсрамно,
проявяваха необузданна си
до нас, раз-
г
лооеклу
ТООлЁУТЕС
)
Ьлтффгуть
то хцтагтЕ?
я л ла
фуУУОГ -'ТО-Д’
7/ТЕГ алло/ КаТЕфОТ)/Оау аибттЕС
uayaipa? хагеуотте г
5/ -
тех}
с


/
гаГ^ /еот.Л’,
/
Л
f
h
с кло нa
ни видяха
тог
ХСУОГУТО?
уе.уovоте?
s
тф! Ёл1тао1У. алФЁлЕкУ/ жа?фик
агфвт Tjuir ЁлЕУЕуЁЛфкц drtvdy тог? цдц лтюыАгц
фота? о л ovd d?ovra?, ёу ЁагтоТ? оледаадЁУтг?
vty£(OQi}Gav. Ei? dg Tt? аотыу (ivaidEOTEQo?
Atop 0)?
fAO,%(UQq. doAEQGJ?
EAOvrayy Tjita? savTov
'th'v, ovx oid3 ол(о?>
uixoOv
	Irwi
л
гла-
т(!)т ал-
О)? Е1 Т/С ГАахлмд?
ха/
й’а
еЬФк яа1 '&QaovT.fQ<K,
f.{ SU 7f I ’ti к яат ?pz о AO l ''& El,
ЁтЕктаЬ’ЕТо. Eva yay ztva
у h!at лооолопрац«jюc,
VTtoovQitiv тсЪг аЛЛсог ЁаЁ,
drsAri г
j	<г О5 е/
о ил ото ала)
\	5
агЕоатас
(рр. 550,2 -555,6).
’ таIV аЛЛоуг
ЕЛЕХЕУрМ. —
Ttvа л/.t^at т г/
уау тп’а так
ЁЛа~
xai.
като
5 1.. ’ IlkOoilEV
di лата rtva толог
п? Еоа лаоЁ/evan’ ааноготоу yvvaixoyv
тог 3AxyovA^iov хатоуоцафлаа
rivi xovoToydiq. fiaQfid.Q(nr р.утгхоу^е? ката
луобкЛтАаУ (A tif-tf iiuaiv pdypayoi, wti it цехуог
ovoTavTE? avrol?, Edo?o.r eigg) xcdqelv to? it алог-
daiuv толаоаутЕ? etpevqevt. gvvei^6lieA(l dr tovtoi?
xal tj/шд, tov? ларбгта? гл.о^Лелб,иЕУО1 xal г.ф
ла) та? wvxd? тф?
О	-s' D f
ЮС	-----
шг aylov ЁлтяЁхЛтуап Геоурутот^
t>aQov ам цлодса) iyxa'Ov.^6цеуov,
(Уфрга? ^ttpo? те хатЁурУта yeyvpvay/iiEyov^ мш атеге?
zov? Ёатсдта? ^ЛЁлогта? st? avmv, el tl xal fiovAOiro
лдатт81У, Ётощог? slvai таг? appal?
та?, io? ovv xaravTOV Ёукубце&а, tjqeto tov?
rjpa? tive? EGiii-v, xal ло1а лрофаоы -'*• ‘
dt&pvyopEv. l .
to>v vcozayy vjuayv
AxpovAAfov
TV
J1
evil а
С/
TfTL?
отдален проявяваха необузданна
сняв. Но когато се приближиха
браха, че тези. конто ни бяха заловили, се
грижат да не ни се причини нищо лошо и
като се пръенаха, оттеглиха се. Един от тях
обаче, както изглеждаше, по-нахален от дру-
гите и по-дързък, ни последва, джавкайки
като лаещо куче, и коварно кроеше да уда-
ри някого с меча. Представяйки се
е един от заловилите ни, не
белязано той ме откъсна
изостана малко, поиска
Дойдохмс до едно място, където има
който от старо
v '
j 1
нашите варвари отново се натъкнаха на друг
варварски отред и като се поразприказваха
малко с тях, решиха да влязат вътре, вред-
но л а гайки, че ще намерят нещо ценно. С тях
отидохме и ние, като поглеждахме със страх
присъствуващите, тъй като още не се ояхме
съвзели от вцепенението. Когато влязохме в
преддверието на храма, който носи името
Св. Георги, видяхме един варварин, седнал
на диван, с навъеени вежди и изваден меч.
Стоящите до него го гледаха втренчено,
като с вида си показваха, че са готови да
извършат каквото пожелае. Когато се при-
ближихме при него, той запита тези около
нас кои сме и как сме избягнали смъртта.
А те на кратко му разправиха и като ни хва-
за гърбовете, проснаха ни на земята
конто

ни последва,
<+
че той
зная как неза-
другите и като
1

т
г'
от
щ ме погуби.
51.
tlOVfi
F	□
, fidAai
хш лаАел аЛЛр
Т/Д’
lJ
8УТ1>Х(>УТЕ?
с'Асцаг Е/.аа> %го/)йб г <Ъ?
лаобтта? глорЛ елбц svoi
луотЁуа? амотодгУг}? алауаудг-
OVV EtGljElfUET TOV VUOV
t
та л ролл ласа
брауцег тега fid&-
dvaoftdoavrd те та?
о?
г
ст с ;
Об Ос
/
лбута
ЛафоШ-Г01 ttQTjVEL?
a vvto pay?
улеадлАуоу-
X8Qf
Аауалот
xa'i
xoatv
h
>
ГО)'
е&плог,
П'К
/ Гръцки изворн за бъягирснатк история, V
манастир на девици-аскети,
време. се нарича
наха
Ч I
?

Акрулион. При входа [м
+ Ч-

J

го
CF
50
Joannes Cameniata — Йоан Камениат
в краката му. А той обърна тъпата страна
на меча, който държеше в ръцете си
не я удари по веднаж главата на всеки един
от нас. После ни заповяда да станем и да
се успокоим и ни каза: „Получавайки това
доказателство за [вашата] безопасност, аз ви
съветвам за в бъдеще да не се страхувате
от нищо лошо“. Той заповяда на стоящите
пред него варвари да отворят вратите на
храма, конто бяха тогава затворени, и като
стана от седалището, хвана с лявата си ръка
баща ми, а с дясната един от двамата ми
братя и влезе в светия храм. А цялата цър-
ква бе изпълнена с окаяни хора, затворени
преди това в нея, на брой, както узнахме
по-късно, около триста. (52) Заедно с нече-
стивеца влезе и немалка тълпа уоийци. Той
със скок се качи на светия олтар, където
свещениците извършват божествените служби.
Като кръетоса нозе, какъвто- е обичаят у
варварите, той седеше, изпълнен с бяс и бе-
зумие, и оглеждайки тълпата мъже, коварно
обмисляше това, което искаше да извърши.
Като държеше с двете си ръце баща ми
брат ми, той заповяда на тия, конто ни бяха
заловили, да ни пазят там някъде при входа
и нареди с едно кимване на главата на вар-
варите да погубят онези мъже. И варварите
веднага като диви вълци, налетели на дивеч,
съсякоха нещастниците бързо и безжалостно.
Обзети още от бяс, те питаха с поглед този
страшен съдия какво иска да направят
нас. Но той засега им попречи да посегнат
върху нас и ние, конто бяхме пазени тук,
решихме, че баща ми и брат ми са погубени
заедно с избитите и че само ние сме били
удостоени с пощада. По и те, когато били
пазени при олтара, помислили сътцото за
нас. И ние безкрайно се боехме едки за
други. Когато клането на онези нещастници
приключи и подът се покри с те лата
умъртвените, между конто течаха
кръв, този убиец нямаше как да
вън и затова заповяда да сложат труповете
на убитите един върху друг в двете страни-
чни галерии. Това бе направено бързо и той
веднага скочи от олтара и като дойде при
нас, отново хвана с двете си ръце баща ми
и брат
на техните лица и който подозирахме
изписан и на нашите лица, беше толкова го-
лям, че ние, единствени избягнали смъртта в
това толкова голямо клане, никак не мо-
жехме да се освободим от вцепенението, но
само се гледахме вторачено един друг и
като ударени от станалото, не можехме да
произнесем нито дума. А този суров човек
като остави по-голямата част о
о/ бс
giqog,
ЛЕ-
dr ftслоотрЁЦ’ад, елатофе так xdpatg
с ~ . Eira dvioraaftat xai ftao-
tovtou фт}(И по%' dotpaAeiag
u/ia;
avrov тф) eddqyei лроаЕррр^ат. oi Ое то
блгр etv/e таТд XEQOi хат.Еушту eteqok р 6к
q,vxe TsarEir (ЪФслоотрЁфад, Ёлата^е
Ёд:и.лоф
qe7v ёхёлесое, xai
TsxppQioy Ёурттад атфЁ)
слолтЕ celt лареуу ??<о".
рад той vaov та? лбамд
psvai, лроотбрад dyapQinioat,
vaozag xai тот
тф ezEQa де тагу ал'Ёаоо dw бдеф оуу тит
хатЁуаоу, Eydov Eiotjei zov aeftaopiov opxuv. 6 6s фу
npoasppq£av.
I
xaft’eya jy/zcor.
?)

КОЙТО

и с
„Получавайки
фТ]<л'
ZOV
TOlC
~и
ТГ]ъ
л
/.otnov deivor
лареотбхя 6Ё ftaafia-
ai тёок vnqpyov xsx^eio-
, тфд xaftedpag sga~
Ёцду лагера ту Аша тает yEipoiv,
cVwo d(5fc‘2cr (от zu у era
7х «

xaftedpag
алад лелАррсорЁгид eIeeo’mt avtfpomcov Ёт
лрохаЁ)Eipyftsvzatv, zQiaxoai(m> лтр1 nov
рот, cbg ёу vozspcp xazEpavihivopw. (f
ёёеесумт
sv {ютЕрто xazEparftiiVopEv.
5	-
шла
л
ТОГ dplft -
>2)
3 ? /
oAl-
ycv dk xai piaiquTG))1 ttZ7/$Cs тф д-vopsy st ovvelo-
f] Aft EV. (iVdEXELTOg EVi'Hx (ТОЛрЗфлК dvfjA'ftEV
Ёлатсо zov xaftriytaapsvov fttopov, ёт ф лара z&v
LEQE(vv q pvozixp TsAsizai /.az.pE.ta' xai ток лббек
о i -рлМуд i jT
EOTt zolx
ал от о tag тот
охала) r
Т(ОУ
адеЛф()Т
ог-л;
то г ь
tT аллфмд dyftiaoozQETpaq, ак sftog
ftaQftapag,
re др fit т
УМ1 ОЛЕр ЁфтсАЕТО
sxaftipo yeptov
т(7)т атдрфу
dpav,
s г С '
EUOV ОЕ
J
Xspoi
?
TJ
ftvpov
EXSiyCOV ЛЕр1-
Z(] XaXEVZQEyElQ.
латЁра xai
xai quag
ТОУУ
xai
<J
?
{
ррттфу dioixovitETug' тот
ЁхатЁрак diaAaftcov так
avzov лоо лр<к тф etoodo.) <pv)jj.TTEoftai лара
еАоутсоу ЁухЕ/iEi’oapEyog, vscpazi zotg fiapfiapoig
dvEAEiy EXElVOVg ЛрООЕТаТТЕУ. Ol I
дилер aztftaoooi Ai'xot ftppag
т^лЕтурЁтсод xai arqAscog rots'
ezt ds
ai'zovg лраттЕЕУ, лрдд
алЕОхблоы. ц2.а
ТЕОК ЕЛ1уЕ(рУ}ОЕОК
avTofti qpvXaiToasvotg zov те литера
адеХтуду wig хецФуок
ppag (рыбок d^tcoft-r/vat. лаА1У ехетуок лео1 ррату
TQ)
EyXCAEVOdpEVOS,
л Quo ЁтаттЕУ.
I/

Ч к


3
ь
5
И
VEvpazi
Fk
01
£7llTV%6vTEg,
dftAtovg
то ix
др то тау од
XQ.~
О [fra к
хат Ёт Epov,
тф) ftvpzp ^Eovreg, zi xai лер1 qutov l.ftezoi
zur deira? exeivov dixaczzp’
ExeTvog рЁг vfjg xaft'qpciyv avzol
dlEX<J)?A'OEV, ЁдбхЕС дЁ
xai
ovvavatQeftvvai xai
Л э
/


г
/ *
и с
’s'
xai qptv
тот Ёрот
pOVOVg
Г
<
avid tovto, тф) рсоиф) рФ.атторЁУок,
£лфр%ЕТО. л)фг OVX Е1%орЕУ
р'с аЛлфлсог ovqoai арффо/лат.
хат*Exetrot'д то'сд dvozvysig субсод,
то sdaiyog
tovw.jv sAtpya^sv р nApppvpa
sypov ола)д о piavcpoyog sxsiTog лрод то sxzog ye-
vqzap aAAo хат'аААо та лтФрага тФу хетрЁгтоу
ток ЁхатЕрюдЕт wv тисс лЕр/дрбросд wrireftfivai
diExsAEvoavo. ov di/ xai yEVopevov ftazzev svftvg
avzov zov fto)pov хаталт/дроатта, xai nuAtv zov
spur латера xai абе^гуоу ЁхатЁрак xeqgiv evay-
xahaapEVOv yzvEfjftai psypig qpo)v. woavz)/ de pv
q Exdsipaziboana zag qrvxdg
EXEtvayy (z'/Xi'g, cov zs
sv ppTv
Isftpta povoi diatpvyovzeg
zov oxvft-Qaxwv xaftvq)Etvai, u.A?.d povov zoig л рос-
Фпыд
xafr pqds (po.ivijv dcpetvai тф) л pay pan
usvot. rovg nfafrovag ds
J	

5-7
Г/
V *
конто ояхме

AOyi^Eaftat
Ф TlVl лЁрОП тф' ЛЕ~
уар Ё'ЛтфЕУ б
тосд dvazvysig cfdvog, лЕлкцрсото де
илау УЕтехрсорёуоуу тпратсот, реоот де
nAijppvoa
3 Г-н
феи pip
а)д
5J
ш иатод
С
л
> 3/ * *
ov др xai

W?
Л0<К ZO EXTOg
та
tuov nspidpopotg wuTeftpvai
ftuTzcv
xai
ла. A tv
ЁхатЁрак XEQHIT
/
"!/
&ЕаратО)У
xai фу
avzotg ЁтоласарЕУ, Фд еу тооаттр лагтп-
рцдеу 77
exsiroig
PP&V тб)У
xareidouET
У
тот фататоу
ЕТаТЕгфЕ1У, Фолер ЁхлАг/ТтбрЕТОС
avyxcopov~
и ooftapog
поу ftapftapazv
подът се покри c
конто
на
потоци
излезе на-
t >
।
।
।
ми. Ужасът, който видяхме изписан
че е
U
?
I
клане,
1
?
варварите,
I
ioannes Omeniata — Йоан Камениат
rxftrOs (inOTEpbpEVOQ, 1ЛЛ(0 Алфа; Е(рЕОТ(Ът1 алЁ-
лтр ex uegov гцм0уу лдоота^а^ xai a? fits
Ьелт флас
ftEECT' avixydt yag хилаолЕФ&ЕИ'
53. llagaAa/jdi'TEs obv
лаоат navza%6$s.v docpdAEtay
xai. FTQGQ
<’> i>2z.a-
(jTTOvdfj
гу>/.
качи се на доведения кон и отлетя от нас,
след като заповяда да ни вземат отново и
да тичат бързо към пристанището на града,
защото и той бързал нататък.
53. И тъй те ни поеха и ни подкараха
много бързо, като се грижеха да бъдем за-
щитени отвсякъде. Често из пътя ние се на-
тъквахме на много тълпи стичащи се вар-
вари, всички гледащи на кръв. Не беше де-
сна работа да се изплъзнем от тях, макар
тези, конто ни бяха първи заловили, да се
отличаваха с голяма телесна сила и нищо да
не беше в състояние да ги сплаши
изобщо да ги отклони от пътя им. Ние стиг-
нахме
не без
водачът на
жаващите ни варвари му известиха за нас и 
му съобщиха за причината, поради конто
сме оцелели само ние от всички, на конто
се били натъкнали. Той веднага вдигна от
седалището един
към застаналите
T<>y kiuEva i/y лЬАеок
xal eiwtov
by or (bs zdyioTa.,
17 EQ171010V p-ETOl.
тюЛхоГ?
ЬаоВадсоу, лартагу <pdvo7'
zov-
xai ol

МГЦ. ^oUa’/pv
'i/egl ТО)У
Л7’е67'ТО)7''
3
OOGV nEQlHOlTO}.aV
ET<JQEdTTO))’
xai ov
ЛШ
/
.
'И
/
111X007' f]T EQVOT AaV&fXVElV
OTl p(.bu:i[
r -	_ _ _ .
г/
/
tovs, £i яса ой р<ои:ц л о zz д осоиатют
лдоеит/ас,tpid^ .41biu.te< v7iijQ%vv
(h’EOTUAUEVOl
avTorc
J
xal отА т ф> у хаталтЬфи г/ rpc oQurjs
лктр> ov нет'a ki-
тоу ф]/}ЁУта kipsva гщ'
ЯШ 6
ф bij
ало тшт аъп'бутсоу fiao-
to лао
xaiiawi'
xaTEkdbiopEV. avzobii yap ezvjjo' o'»’
otqvzov xaibyyovaiwo,
riziav dvi’duE’vov.
L
xar ay аур i ас;	4
тог
1,
Ti'bovi’at
yov
лоЛеюс
ТСОУ Ло/Eiuajy
xai dvo/yysAt] та xa-i?5/(aac
/SdQfor, yi’iogtudviiM’ xai tiit ahtav di pv рбтоод
?}нас: ox. ла7,тап> ti~v лдоотиуаутор' лЕдюотЬоат’то.
ОЛ Ё
i ^ai'aoTrioac; xai. toi^ ёототою y^iov7’dy>az:,
ЬЁдоухЕ и a tV /; iiav ।
fpUl'ETf)'
ydpiba,
xai (pEidovt; d^uoffrp’ai xai crgac: avT-bi’ nd'/.iv av-
!ЁолоитрЁ1ра1‘ Ei 6e yo toiovtqt dhyftibs
b-Ei1 evqoiet, azz’ij лдоалоЬа))<.£х6ти£ та Х^иоста,
/} tov да7’атоу ЬеЬфта^ апатта y)Evaap,8vovQ xai
(ОСЛЕР Tr/7> ZlQWirp’ EVTEV^O’ алОХОООСасфш bill Tip'
dvdyxTp' too xaiQOU ooquoapiEvovg,
8Хаат.07' oxsiCE biEJldj'To.g TpS £a)f}G алакАа^ш. ла-
airy xai xdh.T usuovc:	dtaka/jdvTsc;
dyciv ЁлЁтаттог, ev^g bi/ T&aptsvc'&ai, cpacivf v<p
фиату лроЕ.д^кау&г/ rd ур7/рата
ла if f}p,<jbv e£svex&8i cay axoipaciv,
%bv zmv
Slip FOL TOVTOtS
TO ТЕ
Т(т)7> oixET(07> 7]
ладалкрсЁа nEQizvy/ov dvdyxp xai.
tov oae'&qov ёхдзоуЕсУу ^goECij/iiavE zip’ daipikstav
T(7)T XFXQl'piU8VOj)\ xai t.Ldzzp' EVQE'Oy^U^ I^HEIQ 70-
оаотаа ii'pxai’aic: тф' тагтт'	аоут'рдобц.ЕУа.
yyiogtodvaov
FX Trdi’rayy тсЪу
4 avrtj? zva zivd r<br abr аЬтф rza
агтф tp)~/Q oy, (bg oi
ёу ТО)
iJ jL-f У
oca то a paQpaooi^
(P/Ols a0701 s' ГТhjOOlb'TG)V
у a l щ>(к
1
l
'l
q q з
i ar
хаО'Ёдрас;
тонФттр’
акф/ц
/
тях,
или
до споменатото градско пристанище
много усилия и мъки. Там беше и
неприятелската войска. Придру-
за причината
от
Той вед нага
от своите и
пред него], като
всички
поради
, на
вдигна
го придаде
издаде
’ тао алоа
away Tidhv
акк ij лдоалокюкЕхотас;
bob сот. ас; алагта yjEvaafzEVOVQ
тос$ i:tqp&atv t'ra
1 /
иёиог$
I
1 reia.uisvG'Ocxi,
•>
cpacty
за
 следното решение: Ако това, което обещах-
ме на варварите на стената, излезе истина и
на дело изпълним уговореното, да ни поща-
дят и да ни върнат при него. Ако обаче от-
крият, че няма нищо вярно в казаното и че
сме излъгали във всичко, било защото преди
това сме били загубили парите, било защото
сме се уплатили от смъртта и притиснати
от обстоятелствата, сме измислили това,
да се изплъзнем от първата опасност, да ни
отнемат живота, като с меч посекат всеки
един. Варварите отново веднага ни обградиха
и ни заповядаха да отидем там, където по-
рано сме им съобщили, че сме били скрили
парите. Те ни съобщиха и произнесената
срещу нас присъда, а също така, че ако
нещо от казаното не излезе вярно, въпросът
щял да бъде решен с мечовете. И тъй сега
нас ни обзе още по-голям от предишния
страх да не би някой от слупите и от тези,
конто знаеха мястото, ако е бил изпаднал в
непосредствена опасност и е пожелал сам да
избегне гибелта, да е посочил преди нас
укритото богатство и да се окаже, че на-
празно сме се мъчили с толкова хитрости да
спасим живота си.
54. И тъй още в пълна [неизвестност от-
поено това, ние дойдохме до мястото, което
беше в същото състояние, както го бяхме
белязали, когато криехме богатството. За-
щото всички ние, конто бяхме в тясно род-
ство, решихме благоразумно, като че пред-
чувствувахме бъдещето, да скрием предвари-
телно своите богатства в едно тайно скри-
валище. Когато показахме на варварите входа
xul. zip'
кои aj± ei zt zv-
ау&ыт^
?},air xai
1
?
:/
UX&evtow fit'/ TTQog E(r/or
bLaxQf&t'jaerat. beos ।
LiakkoV Y; ЛрОТЕООУ ECTElCl'jEl,
Щ7ОЛ El Qa-lKV TO) У
TZOV
1
ТО is
оЬт
raya in'/ лог it;
TOO
TO71GV,
fyskiov xai acros
а също така
j
/
ЧА
3
54. ’ЙТлТшжр
лЕ<р&ажц18у тот толот
xaifjop
7174
yb’Eiav dyxiOTsvovrE^ nQoa^O'&Eivai та omnov Exaa-
(bonSQ TOV ЦЕ/йоУТО? ^ai’TEVOUSVOl, aVflfpEQOV-
c оfav^EvadjuS'&a. ob xai zip’ ЁЬсЬот тс7с ^dg-
такта t>E/jaiais е%оутес oxoFtfiv,
ovtoss 8%отта xa$(b$ or тф
трс (pvAaxijc E.ay^Eicoodfj.E'&a' vcp evl
XQVtpLcobst таи.Е1 co, daoiftEQ th' r)u.E7’ хата ovy-
рао
5
* р
т0ь?
7Г?)С
OV
хт zip’
TG(C
и

£

52
Joannes Canieniata -
Иоан Камениат
Al/Hy'fl
Л
fiaQOig xa dvxo ды'лат ее с
Ti)G(f:adlO [ЛЕЮ}
ipv'/ds nEQiaoavTE^. ijfiri ufv yaQ	tov
fkdiEvai zaQiv rijc г’ло<7%£а«сос,
xai uV'tiftadEiag TvyEtv
(bs yd.Q EXElVOl TftH' XQVipUOr EnETVJOV, £vDi'E «ЛО
tov oQyiAor л()о< zb nEQtyaoix: /лете^е^отто xai
^acv (iiEuD-vjiiEfoDai лоовЕтаттоу. „tovtoiF' ydo
srpaoxov „хат)]уус7]оЬё zip’ интриг, xai bid rov-
zajv vcicv rd aijv X8%dQijurai o'piEQov. az2’d^s2;9ro-
UEV 6ij xai ЛрОТ ТОГ 7jyoVflGVOV TOV отоатои, й5э'
u
/

tfjTa/is^cz
av^nailEiag
X
ТГ/Щ
ч.
i/ris )/V
ТО))’ ЛОА/ХОУ Аоусащог
то vvarn' ov
rep nhjdst ту] с
5
67
който беше защитен с
каменна
му, конто оеше защитен с каменна плоча,
ние си въздъхнахме, освободили се от мно-
гого съмнения
щанието ние нямаше от какво да се ооим
занапред, напротив, можехме да спечелим
благоразположението им поради големината
на откупа. Щом варварите се добраха до
скривалището, техният гняв веднага се смени
с радост, а и на нас казаха да се ободрим.
„Защото с тези богатства рекоха те - -
вие си осигурихте спасението и заради тях
днес ви се подарява животът. Но века оти-
дем при предводителя на нойската, за да
получите и от него пълна гаранция*. Оттук
на>;
се натъкиахме на страшни и
гл едки. Защото труп свете на по губе ните все
еще лежаха и се търкаляха в кръвта (ужас-
на гледка!'). Това бяха хора от всякаква въз-
раст, осъдени с общо решение на смърт чрез
меч и па всичко отгоре лишени от погребе-
ние. На всяка улица се лееше в изобилие
вино, което се смесваше с кръвта на пад-
налите и напояваше цялата земя на града.
ние се взирахме и
сред другите мъртъвци
или прия-
посочвахме тихо
нито
лчахс ya-
rd т
koiTtov
цеу осу
J
ЕлсЬбаЕО)^.
st’$rc
Z<
защото благодарение на обе-
нямаше от
напротив,
?
какво
можехме
лсуоу
piETE.DdAAOTTO
TOVTOl-T “
xai did
/
г 
dgyilov
diEv&vjiEToflai
„ xaziyyyv 7/0 de z p v лотрдйл',
ЛПО±
>
D/. ] 5
Щом
51
радост


I
рекоха
OTfiftTOV,
dr xai nuFavTov токелау	rip’ аос/ а/лкц’.
7]yor ovr ла)лг {ртам exec-Dev vi]v агтог,
Л1ЛТ0ЦЕ7' dr
J
(7iV.

TTEOlE-
Vsaiui.-
на ноиската

за
q'ofisQOib not xai naoadd^oi^
та Gib цат а ттт
(рбсхтду oQaiio.. naaa
ilia цоууа)
xai /лето. Ttav
dp. хата navToi;
aifiaoc tc7)V
tjJc
И
Эг	\	I	. /
ехеопо ya о та лопата
f	4
tTOiTO	'T«,
drdocona)y
1
ХО.1 Г 01 ь
m’rjo^f.ieyaoy etc
тог did Sicpovc
dx/.ayy xai
ОТЕУСО-
ayaxigraniEVOT алат то sbatpoz
nwibvres осу saxonov/лет,
те утоодщеот }] дчАотг
г
отново ни поведоха при него. По пътя
натъкиахме на страшни и невероятии
лежала
ло-
xai
нет adv
алт/хпс/коаацЕИа, ?]QE,uu. udror
кто ijiiaivo-
5
tov Avdoov
ijAtxia тоуу
xaTaxQ^Etua daTaxov,
Taqi^g diiotgovoa, хатЕу^Тто
ЛОТ' nSOlQEOV 6 01V01X
Taw-cdicor
Z SCOs XaTEUE d 1 'OXEV.
EC 77.0V TIT a TO)T ."Il
t(ov d/daw vex odd’
rot? orerovtwZc
TISV.
Dai тс rik лоте tyiXtov; тф xaiQQ) xoi'/oiuor'
7lEQtaAyry>a VTE<Q
.TTOiiieDa.

5^
погог

X
лееше
смесваше с кръвта
земя
се

ttqos d/jajAovs tovtot
oyoAi} d9ovx div t] dQTjvdaai tovtot f/ xagiaao-
.Td).rv
алдахта тер
щдЫ тЛг ха//’ frtrwr;:
‘wi
ХЕШ&СО
£.
3

/
□о.
’llbij (Ye (рОтлтйгтюг {ртсЬг тот
л

Мияазайки покоай
Л
цялата
тях],
когато заоелязвахме
някои от предпишите си познати
тели, ние взаимно си го
само с въздишки. Нямахме време
го оплачем,
вякогашното принте л с тв о. Ние. само
мощно оплаквахме лежащая и отново се от-
давахме на нашите грижи.
55. Като стигнахме
ние
СИ
да
нито да направим нещо заряди
безпо-
до пристанището, ние
когато той
/лигга ла-
урейг
се явихме пред тирана, когато топ беше
свикал и корабпите началници и изпълнява-
ше мръената си така наречена молитва. След
като я евърши, той заповяда на
наоколо да ни доведат пред
бяхме доведени, той започна
баща ми: „Да не си епископ на този град?
По дрехите той съдеше
бъде само
„Не съм. Аз съм
от _________ ..
който беше застанал
ник на другия отред,
епископ, но има достоинство
на това на епископите.
екзарх на цяла Елада1,
отстъпва по достоинство'1.
* J
ОТ.Е xal rot's T(br rpcor ag-
xakovиЕУтр; evjpk ^'Dq}'}-
otanAi'iQcooir
лдбоюлог
Eq-EOTCOOl btSXSAElkaTO. ebb ovr TjZDijUEV, ЕЛ1Л'-
ei sл taxon qq

ОЕПТ'р.иЕГ т СО TVQarrg),
X7)ysTa^ ExxAviotaoc/л tt/q
OXSVE TijV bvnGE^&lU.V' /ЛЯТСС TljV
ехеЬ'тк т7}е; teIetYk dyjhp'ai хата
rots
OdvETo тот narsQU., „
тек; тр^Ье Ep? noleoK,'
тф? есфщот ovder aAAoior
de
Етурк ngoutiEdpEroT'd a).Ao7 Ьё
OQ dp’ EiQytqybs TOV ETEQOV
EQ'))] „ЕЛЛСХОЛОд 1ЛЕЛ' OCX Eariv
diaa.Eov)'za fiallubr ёхеЬ’ок
ydo uKvor
тли Гк
fl
/

Ti'jV dvoOE^&U/.V’
.tutequ,
hl

/

/
IJ
Cl
ETEXf.iaiQSTO
Е%ЕСУ TOV
I.
i't'

?<i
er/?/, „
Iй!
El (И.
J
ЛдО&>£б1ЛЕГО;
г:
7
TOV
„ E 71 (C> XOЛОС ,11 Ei ’
<
4
Iguev тГ]Т ' Е/кадск
exeit’(ov xadvr>TEoiflorта.
стоящите
него. Когато
да разпитва
той
CpT}Gl
yo.Q OGOV E
а^коиатот;
XEtVt’j v
ёота)?,
avzby

3
 1

<5 г г. al т)]±
5	' л
гууп/
Л£ЮС
3	3(1 С1
XU.T OVOEV ОЕ-
еКао%ог
ovdkv тот
3
TLs
OTQOTOV,
OCT OS,
XExh]QiOTai
 dndoi]?
ovtoc r5
I

Vi
3
6
JLVbJ
G r
f-
/
j h-


I

ft
f.Of
1 Екзарси били наричапи пратенишгге на начата
колите давали известии
титулуванк и епископате
„екзарх на цяла ЕладаД
митрополитате и спи с
сите, митрополита те и tnn сколите давали известии алминисгративни
щата на Камениат. Екзарси са били титулувани и епискоюте на
ският епископ е имал титлата „екзарх на цяла ЕладаД Такава титла
не ще да е бил атинскн епископ, защото сам според Камениат ззявява.
нуждае от епископски благословил. Срв. Иоанн Камениата. Взятие 
гак
 ip
че това можеше да
отговори:
?
А баща
клирик, който се нуждае
благословия". А друг един,
наблизо и беше начал-
му рече:
С J.
епископ.
MM
I
TP-
С’ЫЦО rl
права,
най-известнпте
ава и
. че не
Фессалоник
Такъ'
f
„Този не е
което е равно
знаем като
Ние го
който в нишо не им
„А този кой е?"
на конто
духовн книге,
духовник ше да е Ойл
митрополии. В
на баща г:
1 епископ
С)
J
T
П
ч
1
]

частност
Камениат,
:Ui
но клирик,
бел. ! ics.v
г
I
I
I
I
I
I
i
штоиар-
п ба-
атин-
ио той
който
гл. 55.
CtL
I
I
53
As
loannes Cameniaia
- PlOiiH К
aven?'ат
rd? dtzxrv^ct) oqpiuvag
w&ig 6 ларееллид еол], „
ay TotgoLxotg tgjv Зааллсап1 TETay^EVfov eTg. ovtoiAe
cidEfapol rvyyavovGi tov6eu, to kg Дтт’ eliov Avo ла-
oa6)]Xo'jGa.g, ,,a/aqo oe viol tgvoe too лроЕОтготод,
diaipdQ&jo piEv алотЕ/wEVTsg аитц).
бтадюрог р7лх1аги. „6 <5 A aw coy
yvjQaidq rig
Ttjg. „ddEAfpijg £,«ds“, -------- 1J '
varo, VEViiari умхелтог GW&’koilo.i
dyadtdaga
лагтад лроаетадЕ, xal еоотоу
LlEVOg
рад алоцЯад
7,ovg TQig el/.rjcpouiv EVrey.Etv
таТд epiaig wqote$ev урццатсог
r. — С/
vjmv, dug
TO) xal ovx eguv v}mv блбуо!.а
tov sf Exi/jovAiig ov6e
и ме посочи с
— [полита той[ и ме посочи с пръет. -- „То-
ва е син му“. И отново стоящият до него
човек каза: „И той е клирик, един от слу-
жителите в царските дворци. А тези — и
той посочи двамата
с а му братя.
ръководител.
нове и са на различна
е този старец с тях?“
ният съдия. „Брат
баща ми
твърди
всички да седнат
другите, ни рече
отстраните от сеое
Тона
тези,
пред очите ми голямо количество пари ви
спасява живота, който за иовечето е загу-
бен. И вие занапред не бива да се опасявате,
че ще умрете поряди коварство, нито мойте
подчинени ще ви причинят никакие насилие.
Идет
си и се изпълнете с
ние ще ven
нага
I apt.,
moi пните пленници
За ваш откуп ще послужат пленени1
дължение на дъ.тго време от ромеите наши
сънародншш агаряни. Когато те пристигнат,
вие
roads
VUX
h
S,t(£. t,vwg EGTt TOV0E" f X(U
xfo].Qixdg xml avzog, xal rear
я
гаи
Ц -г?
.. 1 -
о
fiEV алотЕхкёхлЕд
б 6 k
tov6e“, rovg
6k viol tgv6e tov
„И той е клирик,
царските дворци. А
f
тези

а&к/лрод
Ш’ Е1 У] ,
Э / К
3
i *
ETtEuAi) 6 k
конто бяха зад мен —
4 два мата с а синове на този
Те са неговите по-млади си-
възраст". — ,, А коя
попита отново гроз-
— избърза да
синове
dyovTEg 6е
avTotg
a-VTq)
GVVCOV
<) dviviyg цоето
пролаза»1 о латца
лобд тру
y(/.i7sofH]vai
dnozEjiu-
ЛОУ}1~
тб> те у ар абп-
ла/.lV
1


1

h
xai
£
о
avwg
Atxao-
ал sx oi-
'n.
ЛЕЕ Of iJ
по-мл ад и
ч А
5	/
ZOVTGjy ayjjXOE,
т(7>у d/.Aan>
„лао^д vf.iag
ext од el vat. ^ov^outw
xal rd )Ar
^Qog fyug E(p?j
7
боОЕ/.лсвтбд saw wig
Tig aAAq
f'td/dawm: та

'W -h
4
5
EV OipEOl
T.
г
5
ми" — изоърза да каже
като му даде знак с глава да но-
той нареди
отдели от
; искам да
Й
отговора. Като чу тона,
а сам, като се
спокойно:
си всяка лота мис'ьл.
невъоръженп срещу
заловили, и поставеното
количество пари
з а
5
Л
Аз
t 
лота
СТС
с а
ми
живота
дО)У}У
Eyaphay-
f}av&
че
конто
о чите
взлезли
ни
лол/л> I д
TOV
Елцоеса лада тсоу
CV/biqjEQona. г" " "'
паоа^Егу пурге д
TSvoiar
i}jg
тоГд
ло/лот
7
1
и
:1
kpitbv vwrjxdiDv.
Ievovte
л16ад. ovto.) yap qpidg qyflaGat тру
raq
bf/Lug di.fmsuipo) TtfQitfhwouErovg
qiQOVQOVptEVOig GEXQl. vqg Лр(Юбоха)1<ЕУрд
у rig, avEidvTQor

Eavxotg, ypyjaxag те
xal лрбд laptjdv
EvdEcog
ЛО/ЛУ
l
T|
E'x.ovxag тогд
б/л yoig
Ay agijvovg, an- (Icyixoq.kvaiy xal uiiEtg
Ш1)}' Av{h']GEO'dE XU!
<}£.
vnooxgacp&ig
лАслота. oifdkv 6 k
apydg nEQiod>Gavia
xal л dvr a tA
TIVl
/лад quag тррЕбa fyai
лосбтоу xyjg tAntAog
gETtjydyOllEV
.71 OU EV.
xaiooig
OVX
V7l(>
Еа/мхбтад
та
7
t
a
oixeiu
xal лобд хаб
та ле()1 i]U(tn' At
4 0

GVl.tpOV-

7
УЕУ)/СЕ~
Ki/лхл ад
у улл а е
у.ата/Аа-
Po/uaiwv
г
TIDE
AfAOEllvElQ qUftyy
r5f-r>-
с
и ее
погрижете
както трябва, за себе
добри надежд и. Така
аз Бел-
град
5
ем да отидем в ( и рю
отпратя
И
£Х
ще ви отпратя в
за да б идете пазе ни
до очакваната
СП
КР1ЛИКИЙСКИЯ
там
заедно с та-
размяна.
А
’•е в про-
ТСОУ
Ехаатод апсАтцрЕа-
С 5
 VCp

eovtov ла/лу
g)jEi, BaQfiaQiCT.oy та
EAavflarEv ущад,

=>
or
TEO)g
eloeu a eg or
J
ExEtrw /иагкагоутад. (56)
r?) i7alaooij ueqixAv'~ouevc:> y.aihaddvTag
woOGEwigey.
tov iktydwv tsaeov rag wv^dg
xal zri drixd
7
тог
ЛЕ(лауигт(/.
тола) &е
£.
аса, а-
J
'JE 6ij yEV(\UE','()V

3
y.ar
Ji'
rrotjvota
.H
тдрд
Е ПЕТОЕ-

хоте wig /.оуюрлнд цабоу,
T-rjv dQxqy
UQTl TOV y.axov Tqv (iQ%7:)y W'afysOOQOVGtr,
olxekov (pQovTtg, vvxwvoa wig xaodtag
Aov t] rd xvx/ovvva gkpq, awg <j.ua xal
avvaty t<)7'
Г	7

1
.ъч
Dvqxaoi TQOrtoy, q тлт&д
Lquoiav 7/uiv
U)O.7eO
?5 Ttor
fyu&v tuak-
rLOLOy 77--
*71756^06' df€X"
*v
освооодени од
След
и вие ще оъдете освооодени от окови и
вески ще се върне у дома си." След тези
думи той отново се обърна към подчине-
ните си и им разправи за нашите работи,
като повече говореше на варварски. От нас
не остана нищо скрито,
чавах'ме от този, който ни
все още се
иоставени на едно място. оокръжено от мо-
рето и той нареди да ни пазят грижливо.
След като стана това, ние за пръв път се
освободихме от страх за живота си и по-
верихме бъдещето на божията промисъл.
тогава ние бяхме обхванати от тре-
мисли за близките си, като че ли
виждахме нещастието. Тревогата
как и по какъв начин
са
като
нараняваше
А

ce
за
тъй като всичко нау-
този, който ни беше с пас ил и
иахмираше между нас. (56) Бяхме
+ 1
оеше
нapeди
страх
пазят
г
да ни
ние за по ьв път
J.
за живота
си
олизките
.като
Тревога?
а умрели
какъв
избягнали опасноетта и
нас на
нашите сърца
Едва
вожни
едва се га
за тона,
или кои от тях
са били осъдени като нас на подооно от-
вличане, нараняваше нашите сърца повече,
отколкото извитите ятагани. Но при все това,
ние не можахме да се осведомим с положи-
те л ноет за т£х по рад и
заве
пълнено с неясни викове и шум.
пристамището се движеха гъсти
плене ни граждани и от самите вс
подобно о
1
EXgtfhj-
лт()! Tov-
тют ло-
tpvyovTEg
oav.
wiv yvayvai
7я(.11ОУУ xqy Еиюбиу, xal лигти ueow xgavy/jg аар-
uov xal 'ftr/Qvijot' Tvyxdveivt xal mlv лЬу^юд ewcd
too Xtf/svog EVOTQEipeo^ai twv те ex Tijg лбЛЕюд
XEittovf/ETi.'iy xal adrcdv бг 16;' байу agojv, лГ/ ukr
C7
ошж
d
5
m
3 i 5	{/
ovo ovuog
6id. w лдбоу.атау
Ей 7'0 ПЗУ
f -j ri
илаусоу I ;v
б.оиа/мд
F
У EV GV EV CM

/
1
xal noAv nfoyftog
EVOTQEipEcrfkxi UOV ТЕ ЕХ Tljg
fWO)V, :
С (ОУ
Tt №
J	~1 I

можахм
•г£х по рад и неотколешното кли-
на варварите и понеже всичко беше из-
неясни викове и шум. Вътре
се движеха гъсти тълпи от
рвари,
n
v.
КОИ-
л
54
Joannes Cameniata — Йоан Камениат
хвалеха c
от всяко
то на едно място се хвалеха с плячката, а
другаде насила влачеха от всяко място и
къща жени и деца кърмачета, жалко пла-
чещи и скръбно оплакващи раздялата с май-
ките си, докато трети безмилостно влачеха
никои от архонтите и от знатните богаташи,
конто се бяха спасили от гибел по същия
като нас начин. Дори самият императорски
пратеник Никита, а също и стратегът на
областта бяха пленени и се намираха на ня-
кой варварски кораб. Поради това ние въ-
преки старанието си не можахме да научим
за домашните нещо повече от преди. —
58. В това вреые тиранинът отново
даде заповед със следното съдържание:
Ако някой от пленените има някъде укрити
лари, да излезе
спасението си. Ако ли някой бъде изобли-
чен, че няма никакъв откуп за живота си,
да му се отреже главата и така да се пре-
махне от живите". Той нареждаше това, по-
неже беше чул от варварите, че те поща-
дили,
ги били уверили, че имат в скривалищата си
пари, конто не могат да се открият с ни-
какво търсене. И Т'ьй тези от пленниците,
конто знаеха със сигурност за това, което
бяха укрили, веднага съобщиха и бързаха
да го дадат като откуп за живота си. А те-
зи, конто си знаеха, че нямат нищо подобно,
но бяха обещали
дежди, очакваха сигурно посичане, което
бе решено за нямащите. Затова на някой от
варварите бе загювядано да отведат по къ-
щите им тези, конто искат
своите ценности, и ако те с а
задоволят едно алчно око, да им запазят
живота и отново да ги върнат при окова-
ните, ако ли
др ебни и
во дител] с поре д тях
погубят с меч. От
малка опасност за пленените, тъй като мио-
зина от заможните се съмняваха дали не-
щата им с а пенни. Това се вършеше в про-
дължение на цели десет денояощия, като из
града постоянно се изнасяха множество пари
и други пенни неща. един от конто бяха
прекрасни, понеже бяха от коприна, докато
други бяха от лен, който не отстъпваше на
паяжина. Купищата от тези неща, слагани
едни върху други, образуваха планини и
хълмове, конто покриваха под себе си зе-
мята. Варварите не обръщаха никакво вни-
мание на мед ните и железните предмети или
на вълнените дрехи, защото смятаха за не-
нужно тяхното придобиване. Ако ли някой
тайно донасяше нещо подобно, те го хвърляха в
nfj bs у oval лас;
тол о о нш лаарс
bbogduEva
tyx co исаГигтс11 v t. a ox Z'Aa,
аафа	vx.
yit.aicoc EcpEAxoHsrcor
OTSQ'flOEV ТСОГ
Icor tcov dg'/yovTCor revde ij tcov
GI(O)’
gov btaxgovoauEvavQ arpAEtos EjiiovpofAEvcoy rjbp
ydo xai avrbe; a ttock tov fiaaiMcos otoae/q Nixg-
тад, aAAa iiijv xai b трд ^sqlxcoqov отдалpybs %Et-
QCOdEVTEQ r
touevoi. btd то/ таг та crvbev тгаес/V p
CTEQl T(J)V olxsicov CpQOVTitOVTEg cbq'E^OVUE)'. - -
(pp. 557,12—565,21).
58. ^Ev tovtov TTcikir uTibcpaois ё^ргЕхто ,~aoa
Togavvov, ciEpiEyovoa ovtcoq „еп tiq tcov
V
1
ЛСЛ1 voro-
зтаттос тост or xai теноре olxiag
eAeeivov bbvQuufva xai тру
ttpT&QCor yOEQOv мАаофиорёфотта, aA-
TlEQlCf aVCOV CTAOO-
ната TivaQ папсх.'ткроёае puedv atrial tov Ьае{}~
btaxgo voatiEvovg
г

>
и
araze/
пд)/ст' ev tiai ravel fiaQ/fagixai?
toi таота сгоЬет tia&sv о под
СТоЬеГ

л
7 ?’лат-
ТОгЬе
из-
tov Ti'garrov, TicgiEyavoa оотсое „ei' tic tcov ovA-
Apcp'd’EVTCor XQtjfiard ctov TaaiEvodtiEvoc e%ec, ctafr-
EA&-COV ET LLEGCp TOVTO! C (bw/odobco TpV OCOT'pQlHV’
El ЬЁ TIC LlpbEV EXCOV A.VTQOT TpC iblCAS
(MX&Elp, OVTOS T'pV XECptxdpr TjUp^ElC
biaiQE’d’Eip “. 71QOOETOTTE be TOVTO
gear axpxocoe cd? ovx ar Tira
хатяао%ас Е.ёорХаоаг ev тр ло/.ei,
cwtc7)T
xgvcpoLQ хдриатд viva naaav
sQEwav. ooot dij ovr to)V
EXOVTE? Elbpoiv COCQlpT] 3TEQf COT
E%bp^.0VC ECiVTCiV? xadtOTMV хаТЕПЕ!-
(be ttJs форс зта.да1тмг' boot
ладЧаотоТ? ёлеуётсоахог
E Atrd Gt
oq'ayijV е&Ь&£от
S 3
5
п
3
П1
Ц&кр
ь
TpV ХЕфоЖтр'
*
С
!н
ttceivcor
E/tefiaiovvTo
viva
ovv
<5?;
те? епУесу?
УОТТЕС Ti'/У до оtv
ppdev toiovtot е%ету
пат fмата a dr от
н	
фор? O'0’
tcdv фогт or?
ттаоа tcov fiaopci-
CfElboVC }}^iovv, OTE.
el tjci'i ztov ла(ф
avTOVQ ev ало-
dwaitiEra Ex^vyeiv
EaXcoxcrtcov vnpQXov
poav tTQoxzxQvcpd-
‘xa&iorcor
форс nagatTiav'
E'/J-IV

/
be
5 ' * fl
7
със
напред и да откупи с тях
ли някой
откуп за
4J
варварите
когато влезли в града, само тин, конто
J
J
не могат да се
тези
3	1
t.~ I
oarw, тру
ЕУОЕШС EXOVGl XEXgtjllETpr.
Tovrep тшг fiagfidgcov tivec,
napE'/Eir та Eavrcbr ev rai; Ibiacc Ьло'уЁрЕИ' <
()C;'i}aAUGV
л

та?
'ТО
У
о I 'уф рха? е л za -
ara/T^/jSozcoc
таттотгш
(НОТЕ то ос
че нямат нищо подобно
само поради празни на-
сигурно посичане
?
TOt?
5	*
ECU
фп'АоиЁгоо?
3
Ьр ovv
f
T
г
xai Ei /лет a&a сер лаеогехпиЬу ос/ О-алидг xoqe~
oatf осотрдме те афооадш tovtov? xai avt^i? zoic
beoiiioi? ErvuQdipiEicrfrfu,, ci б’ейтсА/} Tira xa/ $qci-
Z$a xai oT? vox ar xo'ivoiev EvdoKovvia т.дг ало-
атЕсАагта,
tovtov лс'Фаю vote,
biaxoivooEVcor
*“	l‘
даатот.
дела,
<Ы6 трс ябле/о?,
bop bid ogoixpc
}J.vot> tuis
xai р'о!,’га’'Г
Ашу Frc’aZZOT?
ТОЛ0У
cor
o^coc
arvbr.

афооодас
’ ,ei
XOlVOtEV Evdoxovrea
obx
ХЕЦХоАеТсну 6 xivbvvoc,
V &	" -
о Егтг'Лц
h
и»
?
да предадат
.J
достатъчни да
т;/С piay/HQa? yEVEOidai.
bUyo? pv ёх
лоААсот
ex тсоу ё%дггсог vApr rtra ледюлог-
ETsXeITO Ье tavra ECpbAotQ VVX^h'^lEQGlQ
cps nArp^voQ dsi rebv ’рдр/татсог ёхсродогрсЕУр-;
rps те Aoicrpe avayxaicAC vAys,
Ео&ртод EvjtQsnd/G pv xai oop bid
(OQ bgq
ocoQfiag,
VTCOXEipEVOV
ravra
те лост?}ь
пък ценностите са евтини и
конто изпратилият ги [пред-
не би харесал, да ги
това отново се появи не-
опасност за пленените,
се съмняваха
гакива

дали
dpaxTaiot? р{нфчт
vxTEASiobat та? тоотсог
EKtTi'freiJ.EVcov xai тог
XaAxcbv yaQ xai oibr/Qscov oxev-
Epicov Е.аОраатсог ovoevovv avb'
EWQOVTloaVf ^EQtTTOV pyOVfAEVOi
гфаадаи/т,
-и
az-
C t
fo'j()OVVT<()V.
t'i TCOV EC
F*-r-
OV.IEEVOVT
7 )]V
XT/jGlV
"ь Г
tio'v bs
Ti
i toiovwv dyayc'ov E/utfi т/с, тф
?
5
неща. ед ни от конто
понеже бяха от коприна,
cJ
Купищата от тези неща,
образуваха
покриваха под сеое
не
।
।
I
I
I
I
55
.4.
-Ч-
dedfdxaotv
Joannes Cameniaia — Йоан Кайен мт
TjJb dakdoopg
diadgdvrag тот xivdvvov dfiovd^eyoi,
и истр/ам rov xaxov локтоусдр xai didcpogov ri'/т
тагу Еуолиохбутсог tqpuav Елаюдагдиеуоа
piexa тот ко тот 7
тог
vdazi,
Ь’гладубутаоу
59. lit ое нс
ai^uak сбтсо > - gv к kijfpOeig
xai тсоу egd%a)v sig,
ugo .tuxgov
т
Ну де
ке'бхсоу S<V,
3
I
и
По този начин
xav тогто) тогд морските води. 1 lo този начин наказваха и
iva ум avrol избягналите опасността, за да изпитат
, че загубата
TGVQ
/аллон

ТСОУ
Еоуотуод тог /kaaikewg
Родос/>бк))д Отта) xakovuevog,
ТОТ Xiodvrov Т11У ёл1 дгогу
тГ] ябкы yevopiE-
<jyia-
лкт)Иод
xi rd и у о г тру
од
GxaMig, xai ттуооу '/„оысоу егенеу лдод
тод, ие1Ут)[л(Ъу Gvyx/.eiGthp’ai xai т<бт р^Аеутспг
Qciyy ptSWLGZ&n''
ZQvaiov,
gw
xotg хата т 'ду
d&o/aevov тё}$
ovv хата тду угхта tie Г >] у тог xirdvrov
дат алаттед ёдедсщеОа, ekailsv игх оцУблпд
veyxsiv тдд локеол'
глт]дЕТОТ/лёуСОУ аттсд,
,uovog едаловтес/м, ^аобдад
аодтаксод дтгкаттыу то ото f-ieygi zijg
пок s/to? >. 78цло >ldд
(ЮОЛОУ тот
stifigifisoTsgov
тот xgr]aa[teyog,
^aotkscog jtdvgiov,
dyeiv ета7д&7]д
uHfeavror
/
и те
част от злого, като научат, че загуйата на
блага може да бъде различна и разнообразна.
59. Заедно с останалото множество плен-
ники беше заловен и един евнух на импера-
тора, и то един от знатните,
пратен малко
понеже
че
/
тог
if
8s xai ЫбиКт
J	I	J
uxcEQ ё key er dmayeiv exixovQiag rirdg 70-
у.ати
2JlXskiav GTQCiXO ?,
Acpgixpv fiagfidgoig del
ёт тосд
отбыто I:

3
-I
*4*
лдаустащ
^-Ь	/ J
GV,UK/.£XO,UEVOV
xai локкрд
отход

(7?HT{J?VZs\
ОУХ

i
S~
to ygoGtov get a xai птаху тедт
xai я gag тот втдатрудт
^.TQV-
ешотокру ледсеургаат

О ОУ OOTOg Ц%др
по име Родо-
фил1. Той бил пратен малко предо неща-
стието на Запад и понеже дойде поради
някаква работа в града, бе заловен заедно с
нас и понасяше споменатите несгоди. Той
имал в себе си много пари,
ше, че ги носел заради
сицилийската
воювала
даела от
през нощта, след конто върху
стовари опасността, той
с някои от слугите си изнесъл скришно от
града онова злато и го изпратил при стри-
монския стратег, като написал и писмо, чие-
то съдържание било да пази това
евършване на войната. И тъй,
заловен, заве доха го пред
нина. А този, като изкриви чертите
цето си, отнесе се към него с по-голяма от
предишната суровост и го попита: „Къде
е — казна  царското
та ,
в Сицилия?" А Родофил [отвърна]:
се от това, в което изгтаднах, сиреч от обса-
дата на града, тъй като аз се намерих тук,
без да имам възможност да се измъкна от
настоящата толкова голяма опасност и да
скрия това, което имах у себе си, понеже
всички ме гледаха като човек, който би мо-
гъл да им даде нещо, което би било по-
лезно и за момента подходящо, затова
изнесох това злато извън града (защото не
можех да се ориентирам в неясного поло-
жение), но сега аз съм ти пленник, източник
[за теб] на много други пари, ако ме запа-
зиш жив и здрав".
и проявивайки и с очи
го беше обхванал, '
Той бил
на Запад и
Т J
несгоди.
за конто казва-
някакви ну жди на
конто непрестанно
с африканските варвари
голяма материална
войска-
м
о
7
! »
J
И
pi се нуж-
< J-
ПОМОН’. И тъй
всички ни се
, не зная как, заедно
изнесъл
sxpaosoog
хата то
akkoiajoag,
аг-
„ТО ТОГ
УлИ1Х
sig
fj 7
1.
TOV
7

T.vgavTov. о де тру иодерцт
те fiakkov у лдитедоу е1%е лдбд
аур о сот а.
та dvo
Atav ayetv етауурд, о де
о лед xaTeikputiai, дед icog,
лбкесод
. <4
J
с?
/
злато до
като бе
лицето на тира-
на ли-
Ei
след
„лот* др
та карт а ил eg
„тотто др	,,
тру локюдхсоу keya) vpg
тиусот ad wax cog
vTioxcogsiv xai
ло.УТ()УУ elg
X(U
r
7
u
cppai
ЕЛ!.
qipaiv
h
попита:
ёлетед аттод eye» dev до
Н%оу togovtov xivdvyov ладбттод
pi) та лад’ eavwv deixydyai, ,
лбттсо у cog av ti хддотдт avcoig xai тсд xaigqo
tovtci) 7дцощоу dvrepueyoy ладес^есу, tovtov di)
xdgtv то ger xgvuioy fyedivo тдд лбкеаод оле^дуа-
у от
xdoaodai), ey(l> de cot ладеотрха тдаедог
ксотод, iwkktov akkiov xgiffidrcov ласдатод,
gdiVTa /tie xai afikafii] огутз/ддоемдР aydsaihlg
ovv ёл1 TovTOtg 6 akaccov txeivog, xai тот
или tog агтбт si xs did
<pa)ypg exdijkor хатаптцоад, /Збдют
еиадет sx 
cog div rt /.охотой
Хдрвщот dvrd'Ueyov ладеауНл
ОТ
1|
>
ЕД1Е fiks-
ТО)
TOVTOV
ya.Q рдгтавру dxoificog леос адрксоу
еуд> де
яоккедг
/
сте-
doQ'VU-
елуе
хдт^иатоп'
ovvT-ggrjOet.ag. “
, xai тот &т/аоу
те тс7)у дсрккакрсгуу xai тК)?
efioijGEv.
Од лео" до) еуу „оох енадет ёх т(~)у лдохешетсоУ
адилддаатот elvai тру тог дагатои уцерот ток
твитов б dXa^cov ёхыуоъ.
7 .
а

qo] ЛУ
<
1б)У
пёл!-(-
Кб
та снхНа %gqдата кгтроу л.адеуоиeroig д т^С уг-
тшхатпдод отход, акк’сполед тле ахцурд Hudei-
giy xoieiTai, тб лкаада тог igevdovg geya -xai
датдаохдт at оу хата трд таит or лдо^аккбдетод
acoTijoiag, odfidaig тглтлодсо та те inyja xai. та
и irtug
тд nkdapui
otov
pa/Ahnc
L 
}
1
1 Топа е
3	1
елл
evdovg
хата т?7ь
тглтеоАсо та
V L
двата талам-
казва  царското злато
конто ти беше заповядано да занесет
Воейки
J
тъй като аз се намери?<
което
голяма
им ах у ееое си,
нещо
?
аз
на много други
Недоволен от тези думи
и с глас гнева, който
този простак извика
като този евнух4
Н ’
и

за-
 дъхваики се: „ Гьи като този евнух+ не е
разорил от току-що станалото, че смъртта е
неизбежна за тези, конто не дадат като от-
куп своите пари, но се проявява като на
сцена и се прикрива с голяма и чудовищна
лъжа в ущърб на спасението си, нека бъде
О
77
Тъй
евнухът Родофи.ч, който се бил отбил в Солун на път за Запад, къде-
за византийската войска, конто се сражавали срещу африканските
- Вероятно в почти завладяната от арабите Сицилия но това
крепости. Вж. Васильев, Византин и арабы,
;; Според други византийски хронисти, напр. Theophanes Continuatus, VI, 21, р. 368н—ч, Родофил
императорская!’ гратенпк
то отивал с голяма сума пари, предназначена
араби. За Родофнл вж. тук стр. 46, бол. 1.
време е имало все още Византий ска войска, конто е държала
стр. 130.	,	_		-
носел 100 литр и злато, което се равняв;! на около 28 кг. Срв. Иоанн Камениата, Взятие Фессалоники, стр. 238,
към гл. 60.	1 В гръцкия секст стон 6	vvtui нюКТу ;	„прислужник в женского отделение8.
в почти
НИКОИ
Сицилии
VI, 21, р. 368
3
1 В
текст
77s
yvra  >‘ егячт.'д*  •;

в
женского
56
4_ ч
kiannes С?) menial а — Иоан Камени ат
*11
най-жестоко, и то по
гърба
оит с тояги наи-жестоко, и то по гъроа, за
да узнае най-после пред кого стой и за какво
говори и да не излага живота си на опас-
ност, като спори за чужди пари“. Изпълни-
телите на несправедливите убийства, том ви-
дика, че той със задъхваш се глас и злобно
произнесе такава присъда срещу изправилия
се пред него човек, тозчас проснаха Ро-
дофил на земята и му нанесоха толкова у да-
ри, че тялото на нещастния не можа
да из грае, но,
напоило земята под себе си с потоци кръв
издъхна, не можейки
мъки. .
стана ясно за тези жестоки войници,
и след смъртта все още не прекратяваха
ударите, едва тогава неумолимият звяр се
съвзе от обхваналия го бяс и каза: „Нека и
този загине
изглежда, и
ползувало.“
60. На началниците
повяда да се i
,”т> лоагпгу
Г и-	к—. _
>
USQTp О)С ат аут!
ё.7тпм
ТОТ ЛЕО1. 1''Г%ТЛ
ору
Ut' iy ТЛОС)1'О-
d	>—
хата
латтбе
0dAAovat
aOKtov то
rjtnt TOV
лщн отат<а
!idw)v azZoTncw d/i<pio^W(w
ттб яеошти
L	Г
ад&аот	._ .
UOV CpiOY'vjc HIV UUvllls T1)V
tov iorzoiuc
t^ur	П-1
41 7*
ci^rp/alc
gojuo. d/z
J
TV)V
ovKOs тут ч/а’хрг
pieiais exeiviug аЛуцббснт
<Ъш<мугл rat A^zck Ip'
и гулЁх ( ids Ti/o/pctc d<ptt-ioi rjtt aird Ihiva-
(>Q/6js ЛЕ-
psid TOV
(lAvaiTE-
Lk
УОПОУ
XHi Я£О1 TlVOiV dllO.
J1
Г/'Ш'ОЛ'.
n?iw
4JC
El С
осиаттот

xivbvv<jv.u oi tetTOVQyoi
С
il.GVOV &160T НГТОГ
J
J

TtVl
rai up XQp-
\ " <
гш.-“
М)Г
EXEVEyr.aUEVOY,
л-QoGSQQaiay,
III) ЕЛ( ЛОТУ (IVT((jXEIy
 ЛОАЛО
tov

bliUQE&ET,
OTTCiWi ПЕ)'(П'
Fxaqxiirat,
и ел
rots

J


fyj-XOlS
ялцраюат,
TOlUVTip'
IKlTTOT лбу от
'лти тооагтолс
/W-
ТО I'
1(11 ТО1С
ТОЛПУ
rOOTEQilV TftlS f)Oi~
E^tox'voaoav.
C
I h
и да не излага живота
пари
TJ
£*
[1
fа иск с
Er.vivotc
(ос оrv
b.
tpoovig,.
TOV. UOAIC
J- I
QULQllQ 6 6vG&TE:t'XTOC
XQ valve
Лед
Z '
лоте rife	AYzrror

VSOW)W VpljGl
/x-Eivov xal со'roc тсс плсЬа&мг'
yd(i, V)s EOlMgy. rdl EVQEfih1 fir 6l£d.<-:l'ri’i'TO.
*7 7
Г
37
□ ч
<гг
дт та)?
Тот
60. Tote
vxev(i/€O d at л ode
HGitQav tov лЛрИоие aQQsvcov
тот rate vavotv ЕЮЕТЕухбттае,
aZ/td	i'r’
av xi]V Tvxovoav,
GOj Fl'iToVTO) T<1 XQlj.liaTO, HJL! ООО. CtA/JL
ыТлуttsviov (pavEiEV XQpotpa, ovpfpoQdofivTac
HJTi Tais Vl.tVGi T<!))! fl/coyi. 111.1.»'
COT. ijysio opr
uovov
row лдол' блату тг/т (боаибт^та.
aie Tior Т.ол/циЪт алагтпе

h
»о/<7л' JQXi/'/olc
ал6л7-огу
1
/
T£
; Tip-
rvM fhfakov
^QGGET'ATTE
yva'rovcav
лдот
up -лата avyysveiav
тг/г tyVQWrp*
sXfoot rav TOvTG) xiuaiQiav
d/iz 1 'i/jov 6ialor-
h
ДЪЛГО
разкъсано на много места и
J
да понесе страшните
И тъй, след като беше смазан и това
конто
и
тогава
заедно със златого си! То, както
да беше намерено, не би ни
не ои
на
аа се
на
той за-
кате
кораоите
приготвят за отплуване
корабите най-напред


натоварят на кораоите най-напред младите
от множеството мъже и жени, не по срод-
ство,
необикновено наказание  -
дяла един от дру
чин той заповяда да
чко друго
I
J
но раз де лени, за да понесат ив случая
физическа раз-
Уле д това по същия на-
донесат парите и вси-
от събраното, което изглежда по-
да натоварят на корабите достатъ-
помъкнаха всички
само
тауу ш*г-
utTrdj>
yprrotiinai 7OV (pO[}~
TQVro
A	□'
TO)i'
TO VF(l^OV Л^ОССОЛОТ (.1ЛО.У,
t? *
X.UTrffGQW.V Е%ОТ, ТО агбрООУ ПД
у; iO
T( l)r
dz.7? 6 (pvcirjjQ %aQaxxi/Q
ц
4
О
лезно, и
чен товар стоки,
младежи, конто имаха само тази вина —
цветущата си младо ст или хубавите си лица.
И макар струпа лите се страдания да бяха
направили всички тъжни, все пак в тяхното
държане окото откриваше благородство. За
повечето повод да изпаднат в тези ужаси
беше красотата им. Но отгде да започна най-
напред? Кое заслужава да бъде сметнато за
по-голямо ? Вдигна се общ и страшен плач,
тъй като се разкъсваше едно естествено
цяло. Роднини се викаха един други и оплак-
ваха раздялата. Можеше да се види как
смазани от мъка мъже, жени, юноши, деца
всички заедно се вайкат страшно и си раз-
дирах гърдите, понеже не можеха повече да
едържат отчаянието си от толкова много
мъки и с плача
което цяло гореше в пламъците на тези из-
нитания. Така насилствено разделени едни от
други
бите. Макар последните да
достатъчни да поберат много
от влезлите не получи
както би помислил човек, достатъчно за тя-
лото си,
сто, където
J
у] тъй
имаха
V

d GVyXT'-
GИI' ii(
TV. Is
ЛОЛЛЫ?
Л QO^lbo^VOV.
.~TGLOT (ir
/
ГЛТГ
П{ЮС То
<6
У
и
7
цугУ) алл о ipvGir.oc XaQaxxpQ -г ар aw
xpv ЕруЕГЕтаУ xal лубр:aotc; ip‘ role
калАос, ёт zoic dsivot
ЛО1ОУ TOVTO))-
EAEUVOT EQoy rJjlT(L>l
дос dvpyexfto ^Qrjvo
d22.ij7.ovc
XcootO/Ltov dvoXEQatvovTa
таз rraZ/fi ijvyxvyvu.svovsi dv^Qac
/mwac лшдад. 6 по г латтас (Уентуу
rj.d eovtovs diaQQpyv бгхас,
dDvpiiaT to)V TooovToyy dyljqQtov
d)jAovvzac
дкШеоо
tutl pAoyzdovGcy. (1K у (1Q ^lalwc о ethic
diuiQtddvxsg ipvodpv ratg
*ч-
л
ТОТ С
(Wtovs
лосЪтот s^elno);
блохе
: dixOToiiooLiSTi/c
7
GypiltyijC. Tig
i MtnyT v^/ Ctu C 4<C>
ауаиалоу\ц£Г(/14
xal

г
шюг
7<W ip'
yvvua xag
*
Ol/SGl
TO
dzza
* 5 _
ЛО.Т at;l (IV
лл\ отроб-
a остеом
ЛШ ТОУ
if)ELV TOUC
т
л

dxud”
се
плач
се разкъсваше едно
I
i
i
раздялата.
(UaAarorTUs
r.at npHSTi rjaeypnv тцу
(ik/jt
тур xaybtor;
ляоааибп-
-I
/
“4
6
5
/
E^ioxvovTaci
rate oiftvr/aic Tijv flvfiov
ihg dtrotja гмтал'рилцол-п row
Qi jLLfjy/aiQ TljV
r
(/Аоу(бс>ТП1У. (1)5

5- * *
О
I
I
отчаянието си от толкова
си разкриваха сърцето си.
I
67.Ha.oiy
oeiaic те vvoatg xal rxavaig zrozzots
5
/
viGTftJh jOiir

1 f
।
!
i
।
1
I
(J JV
ЕР aVT(lQ-
ЕСйЕ/сдбУ'КПГ
£TV%FT
‘.ррОУТО, ttlj
те бяха безредно натоварени на кора-
бяха широки и
народ, никой
място по ред или
ovd
-н
tog av xts vino1,
dyxov тсоу
ё/мргёагаг,
XtLTETEX'd'EtC. TOVTO HOVOV
or
аащапхоъ
XStV
Xf.i тблср TOO
Ехаатос т.тр’ na&edQav
?
-1-
У
</ *•
алас

	- -J г
ИЛА (Os

г *
7
не получи
но всеки получаваше само това мя-
веднаж беше се намерил слу-
беше
I
I
Joannes Cameniata
Йоан Камениат
57
T.
oAaic rals ё(р
тблОУ EfpEVQElV,
TCp
bwiy&Eig ёу oAaic rats Eg'Egijs TjpisQaig eck fuiig
naAatOTTiP t&tov e<pevqeiv, 7Г dyaxAidslg dvdnac-
oiv <5ф xav ^Qa^Etav тф сспщш. (61) naoat bs
(Д VTjES TGj TQOntp TGVTQJ ЛЕЛ/фоа)УТО, TETTaQEp [ydo]
/	3/	£ X Л
4>-
fjv nsoiTisvov, s^iov xai avioig xotvouevov rij^
Ol
'C

л*.'
С.'	’
I V
аашатс.
чаино, и през всичките следващи дни не мо-
жете да намеря педя място, за да полегне
и да даде кратка почивка на тялото си. (61)
Всички кораби, на брой,
бяха натоварени по същия начин. А останаха
още много пленници, конто според варварите
васлужаваха
варите събраха градекит
някога нашите	....
доставят жито. Те извадиха също и кора-
бите, конто ние бяхме потопили при входа
на пристанището,
което направиха от
пени на тамошните
ващи сложно съоръжение. 1 ези скрип-
ки се въртяха с някакво устройство и с
висящи въжета извличаха това, което беше
под водата. Като се снабдиха по този начин
и с много други кораби, те натовариха всич-
ки
от тези, :
От всички тях аз
си бе обръенало
кое момиче
Всички бяха твърде
младенци. Човек би заплакал,
ели за всеки един от тях,
следа отделяйте им нещастия.
62. По отношение на нас, конто по раз-
личии причини бяхме избягнали
нинът изд аде следното решение: тин от нас
най-вече за конто смяташе,
държат несгодите на плаването,
разпределени между началниците
качат по петима на всеки варварски кораб и
да бъдат пазени,
Ье} Фд 1лгфЁу Таре във връзка
Остан алите пък,
дат от полза и конто, ако Ояха взети за
отвеждане, биха били но-скоро безполезен
товар, той реши да остави в града, и то не
поради някаква милост или защото беше дал
обет на бога, както никои твърдят глупаво,
че така постъпвали варварите, но с някаква
flUSQat*
dr ах At i) sig
ц.т

ovGatf хЕтОсод Etpi]ufyif, xai лЕгт^хоУта. eti <Уе
иод
блодг^шад.
rijg лоАЕсад
елшО'ЦГсетг
ilUEV iiviHoaVTEC
GOtplGpiaTi. Ttvt ।
TlVO/V GTQOtpiyyCOV TOtS
6evuev<!>)' xai T?jv vniroiav EQytbth] bEixvvVTcor,
FAu>aofiEvcoi' Ttvl TEXvaopiaii xai did
uEVtov xdiicoy dvvAxvdvmyy
tigs ovv xai d'zZcur ~
siGsxdjMoay anavzagf d)g ftribEva лФлотЕ та)Т sig
tovto Tsiayuevov ла^аАЕкр&ф'ао tbv алагттоу
ovx oi da ei nev Tig tcov doysvejov tov tovtov ete~
iQi-Xcom у- xih> aia тагу ywaixav цваохЕУ, тгЛутер
Ье xai ndo at vsav фу or rijr ijhvAav, xai tov tov
udiiQTa rd doTtysrii ft оф о vs av tip xaffiiva 2o-
yi^optsvos катЕи^ато, /ф о-Иетсоу oodr cd xctO’sxa-
OTOV
както казахме, 54,
I1 J
7
I
г
СК.
Ш
OVV f)G.Q$aQ0t
ulg E%ocbvr() Ti.fjTF stqos
xatfriiiac ^,U7f.oQoif
хата tov .
аУЕХхосаутЕр s
EXElGF nQofidAOlS ETllTETT]-
5
? Г

1
aurrv/ayoTTEC тар vrjag
ris TOT
bi:
TOV


h
О1ТОУ
35	С \	1 ft
ETC (>E ХШ fK
noctb/aov tov AptiEvos
. 6 xai Еууфуцоау did
5	7
t-woiai'
Л
та>у алт}0)@уг
/ _	г.’
от-
/
£7
VT]O)V
(VS
TO VSTGXSlfiSVOV. ~
^.Iridin
tiridsyfi
j J
TK tcov vwosvan’
г
*
ЛСОЛОТЕ
з t V
Ed toy
tov
atxcov т]ваахЕУ,
3
EVnOQiyJEEVTSS
sraoai rear щуоу тф- '[Шлаг,
arrow атг^цлата.
62. KatF цыай'
dnoipaoig,
£ ОО$Е
3%
jeard biacpoQovg ahi as
TOiavrvl siatid
(i)<JTE TO‘L>S jusv Ep
TCI TOV Л/.ООр Ey-
'Uet’gvtcov exeIvan'
EfOEAftsiV
т}](Ъг\ TrjQeiG&ai те yd-

TOr
*1 f-
Не ттЪу
FMtpVyoVTQjV w pdpCjQ &T}QVX&Tl
TVQavvov xai alyiiid
фкЪгу xai ааХюта 6govs
.xaQTEQijoGt dwauEVOvs Ыша,
тагу GTQaTijycbv diaiQE'&Eviow
Efp'ExdaTFjg тагу ^aQdaQi.x(~or
qlv tov smog тг/v Тадабт бмлЕткр^уаь Хбуср тф.
EfQilfAEyTjg хатаХлау^д' rove Aoisioug
Tt XQ/jOTor avTols dwauErot
алодгциад ptErdoya^t
fpE/.p tpooTov avTOvs EmuvQEO'&aa едодеу
тф ЛОАЕ1,
тф iivcp ^cfQEiXE., xaiiebg tivec tovs ваорадоид лобт-
Tt:iv d/.oycog fpi?,ovEixovGi.y, dzzd
Ttvac UEilofiov xai pioxih/odg E^ivotag.
tpaveiri топ1 лЕ^аур.ЕУсиУ аоиттЕ/фд,
EaVTOp GV uno Ql GO t Tt
fUXQOV EOEG'&Of. UEAAEl Т(Ъу
j ; am a day rjs ало Xvtq(.ogcs>
Eixvj xai <bg etv^et tAEvilEQias
to navovQyoy tov ддаиатод.
оЬЬе TOVIG
/к
nOQlSElV,
1
dva
лет те
J
/шЛлог (lev ouv
<pSl(k)V
1 <*
 ъ
Cf
?.(/.riyco? (fillOVELXOVGlУ,
игИодог xai
,7
jttO%6!rjQug
"b
да бъдат откарани. И тъй вар-
i'e кораби, с конто
търговци си с л уже ха
жито. Те извадиха също

rri
c
на
сложно
въртяха с
ед но и рисш j с о б л е ние,
закре-
представля-
Гези
някакви макари,
и
скал id

съоръжение.
някакво устройство
извличаха това,
така че не oe оставен
пленници, така че не ое оставен никой
конто бяха определени за товарене.
; не зная дали никое момче
мъха на брадата или ня-
достигнало зряла
млади и дори гювечето
ако си поми-
нямайки сила да
oe
c>
Cf
или
възраст.
лц
меча, тира-
не могат да из-
да бъдат
и да се
за да оъдат изпратени в
със споменатата размяла.
конто не мо же ха да им бъ-
които
онха били
к/, уе тцд
xai dvo)-
EnatpEivai
> C J r.f
QUO OH


У
теуор etexev,
+.b
7
xai tovto ptETa
uj]bsvi
rz 5 5
t v EV

варварите
и лото намерение,
да, че е постъпил незаинтересувано
коя работа,
шейки сигурно, че с
пленници ще
j
та да не изглеж-
постъпил незаинтересувано в ня-
, конто не ще му донесе печалба.
ф иф XEQdog у.МИСЪЛ
dbdig d)S fisrd
афраАсЬтоуу ц
е во tp to ат о ш]Ье
тъ’уеГ?/.
Е(ЖаЦЕУ(Х£
dxQlfidlp yfJQ
3
4"
Ц
4*
yr C
iie
bid
Tovrovg
xai околел
TOV fyiOUillOS. EQ^QaEVOtC ydQ TlQl
u&a io zip- лоХсу aXmvai, wis oncoadryrtoTovv tha-
boiiai, xcd tovg idiavg ai%uaXdm>vs (bvov/tievoig,
GvvEtnf.vo aET^cwTCOT xai ns avijQ xaZovusvog 2u~
л -“i
-j L
J -
/
1. 1
с
h
xcd
д малко врсме [дру-
оъдат
той измисли начин и
сн без нищо и
ти мръената му постъпка!
r >
< J' 1
гите]
размяна, той измисли начин и тези да не по-
лучат свободата си без нищо и даром. И
виж ти мръената му постъпка! След превзе-
мането на града никои, конто бяха успели да
избягат, се връщаха, за да откупват
пленени близки, и с тях
им е
Of
>
ободени при

оез
дмеон1
1.
1 Симеон бил съзио
стр. 334 и
ГрЪЦКИ иэвори
?
сл.
i:ena то

ки ирагеник
1
дошъл 1и вякакна вяжи а работа-
своите
беше един мъж по
мъдър и житейски много опи-
.3.-? с w арски, История,
Спв.
ЗЯ	пгюпня. \
/	J
58
Toannes Caineniaia - Йоан Камениат
lieoov, qjQoytfosi fiE/hptdig xai did леТдад d>v яо/Лйи'
лдауаатсог, bg т/т nods tov fiaGiAscog orakdg Sd
alxiav Ttvd %QEid)bi] лоб
оЪк drayxaiот e 1л sit.
ftSXQl T(t)V plAEQCOV tov алблЛоа cvyycbg sQypyisvoig
avEXOivdovi/CE тт>у хата т&у EiQTyusvcov &ov).Tyr
bsivbg отход Aecov, еТлоту лобд avwvg (63)
sydo опе/Жк
vvr
iuxqov т?) sroZei, tteqi
тоетой ovv хазУЕхааттуг
r)fTEQ<f)V TOV (ТлблЛоЪ GV/Jcbg
5
о
Aecov
qw]Gt, cpEgoueyog eg dQ%rjg xaifvucov
ovx exqivov £o)O)aai za)v a/MWOOV ovbsva' zig yb.Q
EX dsOV lUGdbg TtoXsfAioib dvdQdGl;)' EV xaiQCr) VlXT/g
TOV duvarov GvyXCDQElV,
xa{f t^utov ; bdXbiEib'ii yoraa Tt$ snslyEi, xadA -qv eg-
xiv Елагаухед
yoi rov XEQatog, ле(м wvtov хаф каотопь vjTEig
охЕухасдг. ьяыуорш yaQ цОТ] rov xatgov ue xa-
lovvxog cxobg tijv Iblav алояАтлу лат&1да. bovaGiA
ovv
abv bi Eyypdqpov- eyyvTjg, cog ktfisiv тщад
Tcbv ev тф xatcty zijg xavaAXayfjg icaoid/rovg ^Aya~
oip’ovg, nsioai те tov хоатоогта там "Pco/natcov rd
охфлтра /юфЕщаг лео1 tovtqv а/аафоА^ау eysiv,
dd?,d uvrdsG^ai vqp3v,ua)v ЛЕлрауиЕток; ?j bsda-
VfllV ХЕЩЕУГ/У
V^EXElVOV t'i EV
•>
е tn сит
ОУ
А/
avxol ^alAov etextciivov
D
лёдатод
□
SIKEQ alaiov TV~
ле()1 zovTOv xa&'&wxovg
yd.Q тфг) rov xatQov
ZcDGO&ffvai rovTovg,
J
J*W*
С
avTi7iot?]dij)’a tovtojv ovtcov biaxoaicov zov адиО-
w-nnmmr swdvc. <oc Ac/Aeiv tiuac ftjn’av-
3
gdqpov- вуутпуд,
Gwdso'&ai
TEGt)E flEV X'i;V EyydrjV
dd/jAov or ei naQadEyyih'jGEXor
ovdsvl 6e tv&et.e togovtov xaxov, fuxQag лдоФосиад
itsyav ngogEVovvxEg
еТлыте
tt)V ypqpov dd)/TEV, T]
avwvg. 6 ovv
лдоё%сот, лоод avwr
fxovog xaTsyyvob/nai., oaq?vbg
дх/мт{)(холог rov xa&'fiitag
C&S
щ? sv
/
г
1^
ovv 6лотsom tovtcov
voig ouoqpvAoig tov oAsdoov,'
GTOl%EtTE,
с/ □
гг
ЕУ1 ус
tov ^cotboai i'i tov cmaAAdgai
ате дг] тсоу
^Tj'&'Ecg Svf.iEcbv, ате дц тшу aVaov
,,Eyd) Tavrrjv Ti]V Eyyv?jv
 sidbjg то леф лагта
абтолратооод, xai cbg
bixa Aoyov лаутод ладёдЕтас tovtcov evexev
\4 yaoTjvcov,
E9?7J
1
/
/
ст
j
: s.
ч
3 <
к
>
сот е/£1 dsGiuoiv Луаот]усог, TOGOVTOvg oaot xai
ovtoc Tvyydvovoiv ЬттЕд' ovg xai avrbg еуд) тгр Tag-
oep biaxofdGCO, tv' ел Eiiol ла A it та ледс zijg ey-
уотуд Аъо(}ф xai цт}Ьеу syiig
ЕЛО.У TTp> OCpEllv/V EXnXiqQCOGCi),
ovtoi Tivog aooTTjQtag,
bfboi zojy (htotyo^iEvcov та Gcvf-iaza, a bid лао pg
трд лоАтсод x&i^Eva xai avxbv tov dsga лобд т/ор-
гоу Е(рЕ/.хЕлас.‘‘ таТла dxovoag 6 хахофЪ/д ехеТ-
vog, EyyQacpov те лг'юад tov avrbv
Етариотоу ладохг/д-ту tov лед1 rcov
tcov Aoyov, anoZv&ijvai
фиат лEQtTTsvQavTfzg dydgag
кат
г/
I га
Ep.OV ZTQOfpt’QElV,
ytovov tv%cogi xav
ог'Алёдаттед raq^yj
did
Д * J* i-
£1
(Z

EyyQaqpov те xsioag
5'
h
латтад
s /
Svf.iEa>y xai
avv-fhyxcbv
EXEtVOVg TQi’g
ЕлетдмрЕУ.
wv-
64. ’ РлЕСОТ/ <5e xd ЛЕО1 TOVTOV xojxbg е1%еу
аитф хат sv daqra^sia тр> rd navovgysvaa, eteqov
ло)лу ovx гАаттот tovtov rij докюттуа nov (pQsv&v
елеуот/ое. ttVQnoATj'&fjvat, ydg алааат ттуу ndXiv
ЛООбЕТахТЕУ,
QEjU^OQSVlLia'
5
^алй'э
t'y’fj xai tovto avzco ov to tv%6v ла-
Tp)El ydg <hg ci rovg
/I
£
ОК
al %/uakojTovg

конто преди известно време оеше изпра-
някаква
тен от императора в града поради
важна причина, за конто сега не е необхо-
димо да говоря. На тези хора, конто прииж-
даха непрекъснато всеки ден до отплува-
нето, страшният Лъв съобщи решението си
за гореспоменатите [пленници], като им ре-
че: (63) ..Настроен против вас — казва —
враждебно още от началото, аз реших да не
пощади никого от пленените. Що за божия
тйилост е във време на победа да спасявам
враговете от гибел, конто те са ни готве-
ли още по-ревностно ? Но тъй като ми се
палата те да останат живи, щом предначи-
нанието ми завърши успешно, то помислете
върху следното. Аз съм принуден, тъй като
не разполагам с време, да отплувам за оте-
чеството
мена гаранция, че срещу тези пленници, на
брой 200, ние ще получим от вас в момента
на обмяната същото число агаряни и да убе-
дите владетеля на ромейския скиптър да не
оспорва това, но да одобри направеното от
вас ? Или вие се боите да дадете гаранция,
тъй като това не е във ваша власт, понеже
не е сигурно дали императорът ще я прие-
иари не давате за това
не-
пленници],
те са ни
?
<Л
си.
Можете ли вне да дадете пис-
*_г
ме или не ? И пел
толкова голямо нещастие и със своето
хайство навличате върху съгражданите си
голяма напаст? Кажете прочее, какво реше-
ние ще вземете, за да реша и аз да живеят
ли или да умрат". А споменатият Симеон,
тъй като беше по-високопоставен от други-
те, му отговори: „Аз лично поемам върху
себе си тази гаранция, тъй като добре поз-
навай съвършеното човеколюбие на нашия
император и че той без колебание ще даде
толкова от пленените агаряни, конто има,
колкото са тези пленници. Аз самият ще ги
заведа в Таре, за да се изпълнят в мое при-
съствие условията около гараацията и за да
не можеш да ме упрекнет в нито, след
като изпълня задължението си. Само че нека
тези [пленници] бъдат освободени, за да съ-
берат и потребит телата на загиналите, конто
лежат из целия град и карат самия въздух
Като чу тези думи, коварният Лъв
накара Симеон да му даде писмено клетвено
поръчителство за това споразумеыие и запо-
вяда да бъдат освободени тези от нас,
конто бяха останали.
64. След като успя да нареди добре това
и коварният му
ново замисли друго коварство, не
от предишното. Той заповяда да с
целият град, за да може и
влече печалба. Защото знаеше, че тези, конто
откупваха пленниците, ще бъдат принудени
V
да плаче.


?
ме
I
I
I
I
I
i
I
I
i
I
I
I
I
да бъдат
тези от
I
план ое сполучил, той от-
по-малко
е запали
това да из-
1>
от
чл
I
I
59
г

h
I
I
I
I
Joannes Cannulate -
йоав Камениат
rtt'fV TOVTO
	' >V ILEVQl,	TOVTO Л (PITT IT)1
ai iоy_о11’to, aiQovLtzvot аа)Лот
TOrrOfjOfffivai rj TtMofirdi
/
V
та> yaq т(Ър 0aQ0aQ<t)v
fi лбуа (УюолЕМаУтсор,
Ьалааог/ ли^лoAovvtoj)' оi л!ас,
ката0(1/ЛЕ1тт та? vtifq tq?
ооГТЕ? Л (id с а/Х.?р. о t
т а; ’ д а латтауоо *5/, г л eit л его
'-i.-PEOyiac
г г. Г
J
 Л
Tu
ь
г-
то лоу. d)$
TaO77/< ^QC)P.A./ioVG7jC
rxetvoi orv тф pyiiEViL
** /
ovtov e? fivdyxd?
arrovq titsivo uc
т< кар axofi ^aQa6s&io^<ii.
did
алл ere гас
uwvv
J

1.
лб^ЕСОь
ey.vQocxo'
?

Л/.Т]Ша^О rOOff
fZOJ'OT
h
Tcudc
I
OTi Л.ООС
Of ЛО:-
xal ndhr tjq6q-

1
извърши това
El- Ц
Т0С
да не допуска? да се извърши това, като
предпочетат самите те да изгорят, отколкото
дор и само да чуят за подобно нещо. Варза-
рите не бяха успели да разпръенат огъня
сред града, но още палеха близките до мо-
рето къщи и присъствуващите граждани се
споразумяха помежду си да дадат
за града. И отново навсякъде бе разпратена
заповед да се спре пожарът, тъй като и този
му замисъл с пол учи. Понеже нямаше откъде
другаде да броят стойността за това, тези
мъже заедно със
щаха двата таланта злато
тояги евнух беше извратил в Стримон. Като
ги донесоха чрез бързоходци от мястото,;
където бяха скрит!
рите и така спасиха града
да разпръенат

откупа
Л.иО£(уЬ(1) Т7/С
XQi/oiov
ел i voiaq.
^vneojv
obifiao
avreo леоае иа/
rtf yd.Q

Л
dvSoec
exottsq аЛко~
ле Qi tovtov лообтГ;-
т(1, та ()vo олео"/орто тот ^Qvaioo таланта алЕп fjv с
iJavatv ex tojv рола/lojy evvovxos лубе тот 2>TOVfr6va
Е*ало(зты/ме’ б.
J"
г .
г/
H Л

VI
О

/
споменатия
л(fаЫ' латараЛ/.Sfj»Va!
r/J
Лео
1
J
за това,
Симеон обе-
които убитият с
xai тУаттор
TClXvdooll(OV ofiev РХОГЛТОУТО,
evaQTdi.HjGu.ri s s,
cxtPiv (P9. 557

(рр. 5(
ootc'Ob
JP 5'
-А
1
dyaydviEg &d
TIV ОЗУ
ТХЯ g 0(7Q 0d(K) lc
' f
.*•007-
**>
тцг ло/.if тГ/С rrva>ca'tuc
’6,21}.

оързоходци ОТ
те ги дадоха па варва-
опожаряване.
от

V.
3?
ЧУДОТО* НА СВ. ГЕОРГИ
пригшсвани на великомъченик Георги Кападокийски, се намира едно
Сред „чудесата
което се отнася до събитията от българската история през първата четвърт на
изложено според една агиографска схема, конто се повтаря и при
чудотворно освобождаване на пленник от чужд
се отнасят до освобождение на младеж, попаднал в
IC
J
„чудо
X в. Това
още две други
плен. Докато другите две „чудеса
плен у сарацините (арабите) в Сирия и на младеж от Митилин, заробей от критските араби,
третото „чудо" разказва за освобождението на сина на Лъв Пафлагонски, на име Георги,
пленен от българите. Няколко конкретни посочвания в това „чудо" дават повод да се
смята, че в неговата основа лежи разказът за реално събитие и че именно то е послужило
като образец на другите две „чудеса", паи вероятно на едно „чудо" от подобен характер,
приписвано на св. Николай Мирликийски. В разказа се съдържат някои очевидно леген-
дарны съобщения. От известии подробности се вижда, че войната, в конто бил пленен Ге-
орги, синът на Лъв Пафлагонски, трябва да се датира към първата четвърт на X в.
Става дума, много вероятно, за византийского нападение в българските земи през лятото
на 917 г., а пленяването на младежа Георги ще да е станало в сражението при Ахело на
20 август 917 г., когато византийската войска претърпяла пълно поражение В текста се
съдържат освен това' някои интересни битови подробности из живота на византийского и
българското население от онази епоха. Разказът ще да е бил съставен през X в., обаче
преписвачите са добавили и изменили някои подробности в изложението. Като увлекателно
четиво този разказ е намерил широко разпространение и през по-късно време бил преведен
и на български.
РЪКОПИС: Cod. Mosq. gr. 381 (а. 1023).
ИЗДАНИЕ: Miracula S. Georgii. Ed. J. B. Aufhauser. Lipsia, 1913, pp. 18
простонародна гръцка преработка.
КНИЖНИНА : J. В. Aufhausen, Das Drachenwunder des hl. Georg
Uberlieferung. Leipzig, 1911, p. 27.
XX (1913), стр. 2 и сл. — А’. Мпятев, Нови данни за бългзрите през X в. ИВАН, VI (1930), стр. 281 —283. —
Moravcsik, Byzantmoturcica, I, pp. 441—442. — Новобългарски превод на „чудото" но друга редакция : Живота,
страданията и чу десата на света го велико мъченика, победоносца и чудотворца Георгия. V прибавление как се е
създала свстата славяио-българска обител на Атона, Света Гора, 1906, стр. 40—45. — lie. Дуйчев, Разказ за
чудото11 .на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски — пленник у българите. Изследвания в намет
на К. Шкорпил, София, 1961, стр. 189—200. I. Dujteu, Due note di storia tnedievale, Byzantion, XXIX—XXX
(1959- i960), p. 259- -261 (Melanges C. Giannelli),

п
чудо4' е
чудеса" на светеца,
и
п



iv
1
J
„чудо
И

40, гдето е добавена и една
in der griecliischen und lateinischen
Xp. M. Лопарев, Новейшая литература о св. Георгия Победоносца. ВВр.
А'. Маятев, Нови данни за бългзрите през X в. ИВАН, VI (1930), стр.
Новобългарски превод на „чудото"
442.
I
Атона, Света Гора, 1906, стр. 40—-45.
Byzantion,
I
I
i
I
I
I
I
|М№
1


iMiraculum S. Cieorgii Чудото оз
Георги
61
-2г--
MIRACULUM S. GEORGII

Ч .У Д О Т О“
НА СВ. ГЕОРГИ
Aiqyvyii; tte(jI too
dyiov xal лаУЕгдб;оо
tov лао* avrov
леи da
лаоУ
’-I
/когато»'
лщ)и66;оо ilavpaxo; rov
pEyaXopdQTVQo; 1 ecDQyloi 
у Ey от ото; ет; а ур а 2 [ сот | z о?9А’ та
xal лею” el^ida асоНуута
Повес гпвувание за необикновеното чудо на
свешия всеславен великомъченик Георги, из-
вършено от него с прямо попадналото в
плен и неочаквано спасено момче
hlldevat
Xal I.SQOV tdxQOUTi'iQtOV,
газу уа')оа; oIxhtoqe;
Ьталоооу ei; tov
feTOQytoy xsxT?jVTai, (vote tovtio ieoov; xal оефю-
v/ia; /lovAvpixt, uj qptXoyoiaTov aifyoiapa
" ~  red?’ ПафАауо-
xal ли-Нот

А
OTf 01 Tq;
р£уют?р
лагЕгдо^ог
' TttQTlV
xal peyalo pagrvfja
и
СЪО-
че жителите
особено онези
t
piov; raov; xal dsipaoDat xal GefteaHat xal oyo-
Ad^eiv ex лбПоо avxoi; Елюлеодоиш, х<й та; tovtov
&0QTa; те xal латру-б^Еь; люто;; xal aiaiio; ехте-
IsTv &QOTE&vpHVTCu, xal работа or ev r/j лерс/у')-
oep Tvj; *ApaaTQido; didyovre; cb; ларахатног
Лбу о; d?]^oboEiET.
oi; &v татар точ Aeyopsva) tov
vad; avxov

5

люта;; xal ala1ю;
xal /шалота сч А’
dtdyovTe;

Г
о
*Ev
ЦТО1 tov Oixtaxov
xal OEjldcjpiG;^ ev qp латте; ol рела лютело;
aTQEyorTE; та; (tirqGEiG EToipto; Xapfidvovoiv,
ло; 6s rt; pv ovopan ciEaiv, evtJEp?]; xai (yapor-
lievo; tov Heov xal
E(ir/E de yvvaixa оеиголоЕЛЕотбл qv, or6pan Oeo-
qxivco opotoTQonov tv; ovtov dya&nc лооплоеоесо;
(p. 18,1—19,10).
qv de xal ev
11UTUUUV
’ vao; avTov "dQinai лермалА.)/;
ev qj латте; oi рела лютело; лоо-
av!toc>>-
Лесоу, EvGeBq; у al (fo/ior-
avzaoxslq лАоптог df.afiwvc’
ov6 иатi
J

z>/
EV
aeuvoTTQETTEordT qvt
toi; отраткитехос; хатаЛбуся;
тетауреуо; 6 dvqo, 6; try тф; птдатЕ/'а; faqpeoiar
аладастг/тсо; vxqpErcbv dietsAsir тлхтетси de avzol; яш-
di от agpevixov, блЕд /лета лютею; ei.Atxqivov; ev тф
tov dyiov ueyalopaQTvQo; латоелтсо raoj тф
ayicp 0алТ1О/тат1 dvayewf/oavTs; xal tqt
tvoo; лб'&ол de^yduevoi. Гедлруюг avrov
оат. алоуа!.а кт ю Нетто; de tov ла id o; lecopiov ei;
(E(/o:iv ут/аррбтют paf)T/uiv tovtov dedenfcaai тф) exeioe
ieqei улц. лооа/лоуао'ар tov латоелтог vaov tov pdp-
tvqo; (pp. 19,15-- 20,6).
атуатюлтгхот;
отдатг/'а;
dqQEVCxd V
dyiov
*1
олео /лета
uE.yal.opdQTVQo;
ч А
гаоэ
<
tov рар-
Еясогбра-
£
/
Tovtcov de огтсо; eydvanr
eiivivv лрЬ; qpa;
г
Желая да знаете, о христолюбиво
рание и свето слушателство
на пафлагонската земя1
конто обитават в околността на хАмастрида3,
както по-нататък словото ще покаже, питаят
преголяма вира и гореща любов към
славния и великомъченик Георгщ
построили свещени
благоговея?
стремят да преоивават в тях,
празници и тържества се старая? да праз-
ну ват набожно и чести то. Там на едно място,
наречено Река или Оикиакос, бил построен
един не го в прекрасен и свещен храм, в кой-
то молбите на всички, конто се притичвали
с вяра, незабавно били изпълнявани. Имало
един човек на име Лъв, който бил благочес-
тив, боял се от бога и прекаркал живота
13 достатъчно
име Теофанб,
добна нему по благонравие,
включен във войнишките списъциу и неот-
клонно изпълнявал военната служба. Родило
им се мьжко дете, което те с чиста обич
възродили чрез светото кръщение в
почитания храм на светия
привлечени от обич към мъченика, нарекли
го Георгий. След като детето Георгий
откърмено, те го дали при тамошния све-
те ник и просмонарий4 на многопопитания
храм на мъченика, за да научи свещеното
писание.-
След
'— н-
'1
с.1
все
та с а му
и оожествени Храмове,
(пред него) и по рад pi обич се
пребивават в тях, а неговите
в
се

a
CJ-
3
си
на
по-
------Мъжът бил
списъци^ и
богатство. Той имал жена
тв ър д е б л а гопри л ич н а
И
и
- >
5
У
което
много-
великомъченик и
мъченика,
на
за да научи

оило
неща, 1
срещу
като станали тези неща, надиг-
нали се г преголяма сила срещу нас,
христиан иге, народите на Запада5, сиреч бъл-
гарите, угрите, скитите, мидите и турките6,
та не само опустошили близките тям области,
но щели да разорят и яйшия царствуваш,
богоукренен град, ако човеколюбието и про-
мишлението на всемогъщия бог не осуетило
ТОГУ d'VTC-
rov; XQiGTtavm's оуоддо-
dij Bovkydocnv xal Ovyyocov
xat. Mi'jdaw xal Tovqxcov, coare povo-
usqi] хата/лarivao/lut,
IhomvoycoTov
si' pi/ V/ TOV
ха) лрбуоса
XCOV
t6.ti] елагаотасп;, Zeya)
xal Alxv&djr
rovyt та лм/ыафуута avrol;
«226 xal Ti/v fiaoiAsvovaar
jio^iv лоуИт/оа/, eflovksvovTo,
vdpov Heov q th1У$оюлla
xal
zqv
1
уеуоУЕУ н
УУЮТЮУОГ;
rpubv
navtodv-
q'Qovdov av-
?
скитите,
Гема Иафлагония обхншцала
и Армения кои и Харсианон -
тези
сила

г
с теми re By келари ft
- Грааът Амастрис, разноложен
част от южного черноморски крайбрежгю
на и это к и югоизток.
Лъв принадлежал към съсловието на стратиотите.
и граначена
на южною
Просто-
5 Под Запад (dvais) във византийскиге извори се
R ОбозначенияTzi са неточни. В това твърде общо но-
са обитавали в зап адните области на империята, О
се тьлкува
391 - 322. Вс-
на запад
черноморско крайбрежне в Пафлагония.
нар ий — църковен пазач. Срв. Du Cange, (ilossarium s. v.
разбират обикновено земите на Балканския полуостров,
сочване трябва да се изключи името на мидите, конто не
името скити житиепнсецът вероятно отново обозначава маджарите. Името турки също би
като означение за маджарите, наричани „западни турки
роятно в упоменаването на маджарите се крие спомен
X. в. Ако иосочвапията на житисписеца се приемат за верни,
рите в 917 г. са воювали като съюзяици и маджарите.
 |
I
твърде

могло да
“ ; вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, pp.
за техиите на хду вания във Византий ската империя, през
следва да се допусне, че на страната на бълга-
на
62
Miracuhim S. Georgii — Чудото па св. Георги
T(bv тас fi wH.dc ^ЛЕтеЛбОвУ. oi дё та * Paopaifov
охулт^а хат£%оуте? лооататтота лаута^оо zovg ол
аатату ysyouEVOVC xai отоатолЕЬадуооУтас roi'c
'Payfiaixoi с OTQaTEvpaai.
тутат xai snayj&ovc
6 лдоЕщу uevoc стоаткЬтус
Xaxajci
day xai ddoinOQlav
xai pij /jovkopsvoc tov
(bQyiov^ xopidy veov dwa xai
yhxiay aQ^dpsyov,
xdac
0d>v a pa ту tovtov pyxQt sic tov tov ayiov uaQ-
tvqoc vaov алуеаау totavvac ixetoiqiovc xai dpy-
vcddEic ipiovdc лоос тог fidgwoa HsyovTEC'
pdQTt'C TOV ^QiGTOV
tovtov ypmv тот
xai тф оф лоЗор 'd'eH.yopsvoi; Геоиоуюу
per' ov avTOv biaT'r'jOyoov, ov avrbv
ov avzov xaTEvddcooov xai daivy xai аХоЗ^утоу
Ttahv ypiv алохатаотусог, олсос ел1 лАесоу ryv
node as nioriv xai svyjzQtmtay (^Qoascitrsb'copEy)
d)C хата лаута as еуоутес л()оуоутут xai vzieq-
payov, “
Tavra xai лае [ova wvtojv yosQcbc те xai dchj-
гтррЪс ixET&VaavTSQ xai sttsv^dpsvop алЕотрлНму
tov savtaw vibv rscoQyiov рета тагу Аошму от(за~
TtcoTibv ^QTjvovvTsc xai bdvQopsvoi, xai ov ЬсёАешоу
adiaAsbuaic олео uvtov vvxtojq те xai psiT ppsQav
тот dyiov ларахаАотутЕс xai sx^ia'Qopsyoi tov
ovvodsvoai xai sviaxvaai xai та тг/с ааллрАас
avTov nQovoifaaaii'ai xai аесазарЕУот xai vyiij tovtov
anoAja^Eiv,
^vvrid'Qoio'it'iqGav Ье
pwH.dc
алетёЛЕОЕУ.
ос дё та

техните замисли. Обладателите на ромейския
скиптър1 изпратили по веля навсякъде, до
всички свои поданици и до военоначалниците
на ромейските войски. Когато прочее тази
наложите л на и обременит ел на по веля се по-
лучила, споменатият воин Лъв бил достиг-
нал старост и не бил в състояние да из-
пълнява военната служба и да вземе участие
в похода. Поради това против волята си и с
нежелание той решил да изпрати вместо себе
си своя однороден син Георги, за да изпъл-
нк военната служба, ако и този да бил съв-
сем млад и едва навлизал в юношеска въз-
раст. Като го ввел заедно с майка му, отишли
Ayis в храма на светия мъченик и отправили към
мъченика умолителни и жалостиви слова,
казвайки:
на тебе предоставяме този наш еднороден
и прелюбим син, когото, подтикнати от обич
към тебе, нарекохме Георги. Ти го пази, ти
го направлявай, ти го напътствувай и отново
ни го върни невредим и непокътнат, та да
придобием още по-голяма вяра и благодар-
ност към тебе, смятайки те за попечител и
защитник във всичко След като се помо-
лили жално и скръбно с такива и още други
думи и произнесли молитва, те
ридание изпратили сина си Георги заедно с
другите войници. После те не престанали
постоянно да призовават за него нощ и ден
светеца и да го подтикват да го съпътству-
ва, да го крепи и да промишлява за негово-
то спасение, та да го посрещнат жив и здрав.
От всички провинции и области, подчи-
нени на ромейското военно командуване, се
събрали огромно множество войски и стиг-
нали в земите па споменатите пагубни на-
роди на едно несгодно място при морето3.
се навдигнали
въоръжени, изненадали ги и ги унищожили.
Това станало, смятам, заради неизмеримого
множество наши беззакония и несправедли-
вости, поради неизбежните и неиздирими
съдби на бога, за конто само той, нашият
създател, знае и ги направлява и вследствие
на конто станало на онова място пораже-
нието на християните. И едни били избити
от меч, други се издавили в морето, трети
пък погинали задушени и смазани от конете
или поради друго никое насилие, като всеки

1
изпратили
ywo psvov^ xai OTQazQnsdaQxovvTac
tovtov ofiv tov алаоа1-
^fjoordypaios xaxsKElyovTOQ,
Ascov Sic yygac sky-
TTjV туя oToaisiac vvttfQS-
TE/.saai’ Oia tovto xai
savrov povoyEvij vidv
тру тдуу uEiQaxiayy
EXsivGV El£ xijV Ttjc OTOa-
vnyQsoiav ёхлерууш EiJov^svoavOf
TOV
11
О
'
рЬогато
□ э
arz
?
с
TOV
<5td
f4-«
nJ

г *.
axovv
Ге-
5	*
SIC TOV TOV
ovuva ла-
aytov
V
Asyovvec'
aol лараид e psdia
povoysyij xai ср tAzarov vidv, ov
(bvopdoa-
XvftsQVt]O(»>,
ndoTvoa
I '»	“
/scogyte,
и

жалостней
Свети мъченико Христов Георги,
и
di.azrjQVjoov,
avzbv xaTEvobcooov
гггггта
xai
OS
X
3
15
О
h

tovtoiv yoEQcbc те xai bbv-
x«i &KEv$dpsvop
ayiov ларахаПлп'Утес
evict yvoai
xai
f
ало siaoTjS ёлауурас xai
yd)pac тус т5ло Trjc 'Paypaixfjc arQawnsbaQXiac;
тетау регур; aArrffy Aacbv алеррс, xai xazyvTyoav
sv тог? pEQsoi tcov tt{)oAs%&evT(ov bAf&Qiaiv sO-vary,
ev талер avsmxybsicp лаоо. fydAaauay* ovozivac oi
лоМркл sx&qoi svoTiAoi s^alcpv^c snavaoxdvisg stp- Омразните врагове внезапно
aArjt-av xai оЦг/tpaviaav xai tovto oipai did zip’
apsTQOv sifoy&vv tcov dvopicov xoH dbrxiwv r/pcw
zoic avECptxzotC xai dvstpyyidoTCic xQipaot tov 'dsov,
pdvoc avzoc ел'ютатас 6 ллааас рр.ас xai dis^ayaiv,
otc Gvvsfir; тур itbv XuLOTiavayy аорлтсоосу sxsias
yEVsa-Oai' xai ol psv ало ^icpayv dvyQE'&yGav, oi
EP
ftovfj xat
(ha.! о? TF.'ffvnxaot
ГЛО
J
Хлмотштсог ovрлтсоаг
*w
г
be
ту '&a2.daoy хателоУтётИузаг, etsqoi ds еу ttviy-
хаталатроес Тллоуу xai ov рлта) pap
aAAiry aAAcoc TTolvTQoyzais z9a-
1

ЕУ
I ЛЛСОУ

плач и

I
I
Изразът oi та P&patwv ахул-г^а хате^огте^ може да се тълкува като указание за съвместното управ-
1 i
ленив на малолетник Константин VII Багренородни с майка му Зоя до узурпацията на Роман Лакапин. 2 Ве-
роятно става дума за областта на Анхиало (дн. Поморие) и ‘тамошното крайбрежне, гдето станало сраженного
между византийци и българи на 20 август 917 г. За подробности вж. Златарска, История J, 2, стр. 385 сл. Във
вулгарногръцката преработка на „чудото" (Aufhanser. op. cit„ р. 23) във връзка с сражението се спомснава името
на византийский „император Фока" (3 ^омегк Ф<»х«с), в което очевидно се крие иосочване за тотавашпия
гл явной ог>
император Фока" (d flaoiAsvs ФажаА
ajj.nvBaia на византийската сухопътна
±h
в което очевидно се
войска магистър Лъв Фока.
2
шй
I
I
Miraculuni S. Cieorgii
Чудов.) Не сз. 1 еорги
63
vd.TOv sibsotv sTEAevTyufjcv’ aHot 6k aix/.id}Miui Aytp-
fikvt&g xai fig (pv^axag ^ofpcbbsig
$2. yfieVTsg xai zщф
'Qoptsyoi xai тщсороиаего/
orjt-av' oi dk xai eig mxaa? bovKslag
oav,
,1151’01
i7eol' f^oyfieia
fistq xai talg
ааюд xai apZafi-r/g diSTyoyfiy, ауте,
(povg dsgdqtsrog, piyis avunzcoaiv two.
ptyxe. Tivd a2.yyddva fiavaTycpoQov ипоотад,
XQaTyfisig no.Qa xivog iifivd&xov' ov exsivog
деотатог xai cbpaiov fisaad.asvog, dvev
xai ptaGTiycba&OK sig bovAefciv
alar sly at npoosra^sv dnajrfisma kv
totn ^v 6s 6 naig
dylqj pie,yaAopidQTVQi 1 efopytap
dfihafify; bieTyQyfiy pa.6xvayg 6s xai cpiXondvtog exte~
2cby btmsksi zyr tov deonoTov vniioeoiar rnsvbujr
svdosarog
fig
tpvlaxdg
xai 6ayst
>
xai деорлсотуую
xai xaxovyjatg

яде-
to £yv алёо~
нЧ-
ft
аоЛtg &k sx тоуу лоШоу
dieaob&yaav. б dk naig
<5г
xai ту tov ar/iov
tcov yoystov
c
о
си. .яруги
хвърлени
намерил по различен начин емъртта
пък били
мрачни затвори и тъмници,
казвани чрез глад, жажда и кезгоди
нещас гните
Други пък били разпределени за горчиво ро-
малцина едва
хМомъкът Георги се

заловени пленници,
измъчвани и на-
и така
нещастно завършили живота си.
8
4
нахец.Е(но&у-
b/nyoi fpvydbsg ysvd-
Iscopytog ту rov буване,
p. aQTVQog поо[лу- избя га;
спасил
жията помощ, грижата на
молитвите на своите родители,
меч бил ударен,
svyjaig
.1
sfivagyov'
fisaodpiEyog,
noopiy-
(pvkaiTopiEi'og,
ч
Ьуунг vtxb
nsnovficbg,
з i 1Э T
aZZ 7/p
Е1ЛЛ-
deoptcbv
xai vnyQE-
Э
5т
ь
/

savTor
too s't'irsi av-
svyriQiazan' тф) fisq) xai too
on refog gvov xai

ь
s'fir st
fd
и
I i
от
ли
и запазил
и
нито пострадал от
туг
avrcp tyavyrat.
j
~гаг
г /TFi
мнозина само
се спасили.
здрав и читав поради оо-
светия мъченик и
нито от
някакво
зло, нито по нес ъ л някаква смъртоносна мъка,
но бил заловен от яякакъв първенецГ Този,
като го видял, че е красив на
заповял
и без да бъд
сред
при него. А млалежът, като поблагодарил
на бога и на светия великомъченик Георги,
че до това време се запазил
дим, изпълнявал пъргаво и
службата при господаря си и
м\- се понрави.
А неговите родите л
навал о време и той не
пали да се измъчват в сърцата си. да изгарят
1
С1
1
ч
Този
вид и хубав,
налагали окови
бичу ван - - да бъде отведен
народ и да робу в а и слугува
младежът,
светия
без да му бъдат
яеговия
него.
изпълнявал
. _ ___ ...
жив и невре-
трудолюбиво
се стараел да
тъй като вече мя-
се завърнал, започ-
01 6e
QfpXqxorog xai tovtov pty апо/лфоутед,
wig ppvotxotg Gxudyyyotg unaQaTTEofiat те xai xa~
T(up2.eysofiai xai Наг (Фиуудатд xai fiQijvyTtXfbg	(от мъка) и да жалеят с много скръб и плач.
EnodvQEfjfiai. xai 6 ,ukv яатуд тои.Фтатд qnuvatg	И бащата изрекъл такива слова: „Горко ми,
ol'pioi avaipvxy tov yypovg
о ysyilQaxdog
snoQsvfiyv Et.g
oavdAfopta
ay
naQiipttifiiav
egO'Uevov tov yevoug uor ;ot,uot ti nodgeo; г/ Еггоцаа);
т b'a naoyy oqi a у
туд
ye TOVTOV yov^l Ъ ,
TOV
ft/ow 7}д;}
ла-
fjQ^llVTO
5 X J
-* *
obvvyQWQ
narijQ xoiavTaiQ qpCDvatg
xai napupfii.TaTS,
jitov 1 bid xt yb.Q
xai abvraiog uy
туу туд GTQaTEiag vnyQsoiap xai na-
и станах жертва на противниците? Зато
оставих тебе като новоизникнала издънка в
къши за утешение и за успокоение на твоята
майка, за да бъдеш щастлив жребий на моя
род ? Горко ми, що да сторя ? Що да из-
мисля? Какво утешение за моята старост да
получа? Кого наследник на моете имуще-
ство да о ставя ? Кой ще се погрижи за мене,
немощмия и стария, а
ме положи
за мене ?
ростта
майката,
също И ТЯ ПрОИ.
ко ми, чедо мое
шение на
на мойте
какъв
Дали бе
коне ? Дали
затрупан под
затвори и тъмници i
xai
xai б
„Ol’ixot ol\uoi\ itovoyevsg
7
1
I


хата
syoj
то о&уу&ед
vnevavTioig ysyova' ak bs <6ti
tco
тоТд
areAtnov ет тф oixeo (bg УЕОтритог x2dbov
ту оу ^ytQf. xai dvdnavaty xai evxzy.otar
И бащата изрекъл такива слова:
горко ми, о еднородни и прелюбими (сине),
горко ми, утеха на моята старост 1 Зато
прочее аз, остарелият и немощен, не се от-
правих според обичая на военна служба и не
не
о еднородни
на
остарелият и
утеха
о
?
г
uov
I
xai
iov yrjQovg tuov Ayy.iQ uai; xlvo.
i/.qQovbpi.ov хатейеато) ; rig pts
psyqQaxoTu fiEQansvoet, fiavbvra
xai t« ttvy uoowd aov ts2.suei ;
nd)g xaTE/.fiEi to yqQdg uo'u
yqQOVg
Tig
що да сторя ? Що да
когато умра, кои ще
ще извършва иомен
нещастника! Как
отправя в
още
знасяла такива думи : „Гор-
пресладко! Горко ми, уте-
душа! Горко ми,
оплача
Е>
иат sr.fi ei
bk
xai
отит or.
в гроба и
Горко ми,
ми с
като ридаелн
/ОДЩ.О ETl yOEQOJXE-
л > t>	n z
avry
q tuoi
h
i	an Eqni EjysTo'
uov ;'/.vxrTUToy. otuot naQauvfiiu
J	J	i	•—1 
oi'uot fpabg nor sptayv bgifiaApifivvl
xoiavT.a
ста-
ovoiag
адоуатооута
те та<ру napabcboEi
oiptoi тф TU/Minv^op\
,list a fiunyg e Ig
qov figyvovoa
„OiflOi textov
ryg puyg ^vxyg 1
ада naig ce fipirvyao) у noiop TQonq) туг oTSQyab’
oov dnox2.avGou.ui; uqo. unb guyebv dvypEfiyg у
uno innfov xaTsnaty fijpg; aoa ev ту fia/маоу xa-
TEnovTiofiyg у vnb zcfiy отплтат^Ьто»’ xaTE,%mofiyg :
uqu. Eig q v/Mxag хсй деои<отфла xfUEXAEtaOyg у
2щф xai Oiipet tXTyxo^isvog fivviosip)]?; gqu уета
топ’ ^d)VTO)v ge i.oyta (bpiefia у uetu twt T&fiyyy.b-
TO.1V GE tiryaOVSuGfOUEV ; fig &s xai bfhOEi. not лте~
dnoxMivoouat ;
I-
unb
gtipaiv
еу ту
xai деиаютфла
blipst тхтухб^ёуод dviiokfiyg;

Л
t 7
начин
пт bk xai hi ba st uot
; Племенното деление
обоз 11 а ч e ни ет о г&та л/о ?
сред
трябва ди се
българите е било премахнати
: / ьлкува по-обшо.
Ц-
печал се
п
п:я
ада”. A
по-жалостиво,
думи :
моят а
очи ! Как ли да те
раздялата с
светлина
или по
тебе ?
смазан от
пък бе
творен в
изнурен от
да о жаля
меч или ое
в морето
пагубен от
удави
труп свете ? Или бе ;
L v
едед закрепв
1

тли логика,
1 L 1.
го на
ИЛИ
3UT
г .
/ ?,' Ь p лк 3 li c L i Li , ЩI
.Маа тел
о
4-
64
Miracuium S. Georgii
Чудото на св. Георги
смятаме между
поменуваме с умрелите ?
глад и жажда? Дали да те
живите или да те
Кой те ми даде крила на гълъб, за да от-
летя и да пристигна там. да те издиря
сред труповете на погиналите, да мога да
открия ноне малка частица от милите твои
членове или кости, за да я донеса тук, за
да бъде погребана заедно с мене, когато на-
пусна (този свят) ? Защото, ако ти бе умрял
tovtcov nAetova ЬАдгррлдоиоа. д тук, о чедо, моята мъка щеше да бъде по-
рдтрд oovvrpwc Зледу&ёууЕто, оса sixdg длАбтех- поносима, като бих те погребала и положила
год ртрдд ёл,1 ттте^аес xal усодюрф tcovoysvovg в гроба със собствените си ръце и щях да
хал, дпАтатог vlav sv ftAhpei dnoAogyvQsodat (pp. 20, имам малка утеха, приседнала на гроба ти и
18—27, 2).	ридаеща.
^оаутак ds xal б ласд Гшлоуюд ёг ™ aly- Майката скръбно изричала с плач тези
и още много други такива думи, както е
обичайно за чедолюбива майк
мъка при лишение и раздала с еднороден и
прелюбим син.-------------------------------------------------- Също така и младежът
I еорги, който се намирал в пленничество и
робия, отправил с искреност и с ридание
такива и още по-многочислени слова
мъченика, като назвал:
ней хатедё^ал Христов Георги, не ме ли
tietvojiaiislv
tov аае/Зеотатот
T(t)V
twyag JxsQiGT€Qdg xal jieTav&Tpopat, tva iA'&ovoa ev toiq
avzo'Ot sosvygooG ev ток аъ'рптсЬраос twv те^еолтсоу
xal xdv 3qu%v и ёх талу oayv дчАтиталг usAcoy g
oatscor ioyvato dvaAaSstr xal хорсоал
owTagrgvai pot ev тф xaiQCp ттр sEodov pov.
yd® svt/ddt' TsilvTixag, ал tsxvov
dd-Pojy
xal тад \ лададоаоа xal лоод pcxQav naQapvfkiav
тф тадло oov лаоаха’Одpsvg xal xiaiovaa.^
TavTa xal rd tovtcov л2 st ova ^Qgvgjdovoa g
ddvvrpatc dnsg^syysTO, oca sbedg дчАбтЕХ-
xal %a>()i(jp(p povoysvovg
г

5
х
реАолт л/
svTavila tov
тс ёх
io%vo(o avocAa/tecr
EV Тф
тs лАгрхад, co ---------„.
ayov rate olxstaig xeqoc ае ёртадхаоааа
лаоадоааа
ТШУ


да пристигла
svt/ddt'
С

dvs.XTOTEQav тру
xal о лалр [scbgyiog
dpota
5
£У
Ti
г;
J
□
^У~
paAcooig xal dovAsia vndgyaov, та орала, тодтосд
xat лАтсоуа stAtxQivatg цгт' olpatygg лрид tov
pdoTVQa dtttfpty&yysTa Asycov „'fAyts tov Xqiotov
paQTvg rsa)Qyi£, ov aoi ps ma.Qsi)’svio ot spot yo-
VEtg, uvx ел- тф лагоЕлтср oov гаал тб dyiov fidii-
тюра eAaftov xal тдг xAijoiv wv dvoратдд gov
ёзыхЕкАдрш xal ттр тшу Uqwv ударрбтаго pddrp
Oiv SV
yoveayy dsgai t
тладуолг.

xal crAscova siAtxQiytvg дгт'
Леуп»''
П
*.►
Ъ
да жалее в
X
sxsivco лелоёцраг, tva тс ovv TTjv tcov span*
xal txsoiav ?r<X(?£4<W
sig dovUscav де d^aydi/vat xal trtoAAd
ёлт ypjgap «Azo<5a?rr/r xal uAoyov
xat dxpvovg sbhvovg tovtov, ртре та тал? yovecov
p&v fiaxQva oixuQag, prps тру ёртр уебттра sAstj-
oag; dAA* бралд* xav ало tov vvv evravOa, pg
ёухатаАстглр; де, etc дредбтгра тгр xovtcov Згрюл-
<5?j уутбртр реталосалу xal
шщла'&дд ттлрлароЬёобстегод.“
5
1
тог с
EUOOC
J
уогсГс ск
'I'ovtqiv дё ооталд TsAovpsvajv, ладдг xal д
етдшед pvgpyt tov paQTVQOg, дтлед siayHaoiv ёх
лсотеалд xat лол)оъч хат
ol tov sv aixpa/MGia лаеддд ysvvt'poQsg. халё
ovv tots gyyc^sv г; TotavTTj eoQtg,
ag'.odQOTEQov ovtol tov ftgifyov
лгидоу хата тб gvvp&sq тамтг/у g>iAog)Qovcog
avv noAAyj ^QO’d'vpig xat л tor st
tyfyaodogg ддл] тдд tsgag pvgpgs
Tvgog,
s^og s:gt.I тоТд syyppyoig, TQan&'Qav лаоатт&ег'ас.
ЗА OtJTCOf Т£2оУД£ТСОТ, Л<Х()Т]У
&
Evtavwv АарлдеЪд szuteAeiv
осот
хата tooovtov
EtlTETSlVOV, OlJOjQ
Д’
1
1
/
EO-
xai
extsA soap xal th}
tov svdo&v paQ-
pET.d vgv tov Avyvtxov yaXpcpdiav, хафсод
Toig
KQQOpxovcp tovto xal a&tol л&яосрхбтер, ev agrtto-
rig ay abh or
vprdz
лагтад rovg tpiAovg xal ovyysvsxg. лё-

?
ха). таёд ладатоурутад Яо/гтопс
г
ТЛ/У
КЪМ
„ Свети мъченико
повериха на тебе
мойте родители, нима не получих светото
кръщение във всесветия твой храм ине бях ли
наречен на твоего име, не научих ли в него
светите писания ? Защо прочее ти презря
молбата и молит вата на мойте родители и
допуска да бъда отведен в робство и много
да пост радам в чуж-дата и непросветена
страна на този напълно безбожен и суров
народ1, като не се смили нито над сълзите
на мойте родители, нито моята младост съ-
жали ? Но ако и да оставим тук
напред не ме изоставяй.
кротост дивия нрав на тези (люде)
състрадателен, утешиш мойте родители".
След като станали тези неща,
и годишният помен на мъченика2, конто ден
родителите на падналото в плен момче има-
ли обичай ежегодно с вяра и обич търже-
ствено да празнуват. И тъй, колкото повече
тогава наближавал този празник, толкова
по-силно надавали те плач и все пак се
постарали да го отпразнуват според оби-
чая си, с почит, с голямо усърдие и вяра.
И наистина, когато вече, настъпил (денят) на
светата памет на прославения мъченик и
след светилното песнопение според оэичая
на местните жители се слагала трапеза на
родствениците, сторили това също и те и
поканили на трапезата, при обилие на бла-
гини, всички приятели и сродници, бедни
i
I 5


О
>
все пак за-
кате объриеш в
като
т
s'
и
настъпил
. -J1	__
този празник,
те плач и все
1
Българският народ вече отдавна е бил покръетен и през първата
културсн подем. В думите на пленения
2 Сиреч
0 3
Z-C5
апрял с* ст., след,, става
на
1
четвърт на X в. лреживявал ей ох а на
младеж прочее трябза да виждамс аги о- рафскг преувеличение на фактите.
дума
за Гергьовден 918 г.
।
1
>

3?-" J
"4‘

‘:-i
ii-'
V-.-



Л1
й--1
!Л- %":
Mi гас i>l ши S. Семг.о-в
--


ЙШЙМЙНЙ


,y
Чудото на св. Георги
Ьо
тралена*1 лоое toeуму to'
Eli Хаб'ЕОбЁУТСОУ,
jisqI ил лсидбе (p. 28, 6
11л dt xai б wms
&т]У
(WTO£
Тонтон' Tuivvv ev id
< J
Clfflimb
tquwe-
5« 1»
a/.z
ovdi.y eteoov
\зо, 8).
xai о лшд Eecogytos Еугоосал ёу
а1%!Л(шпо1а хат exeIvpy тру ЁилЁдаг
ayiov piypfvpv Eivai' avr,ds 6Ё ev
xaptivcp cov xai Tpv той IIeo/iov vn-pptotav хата то
Etaj&OQ avrep ехте^оуу, 1'отатс/ Gi'ydaxQvs
pjps, Evdv/Eoviievos xciTfldidvoiav, oti
рюолата cogav тайтрг ueE.ovch тру той ayiov perpupv
ЕЛ1Т£А,Е(Г ol E/aot yovvis xu), ol ладаг1)у%цУОУТ£с
cpilot X’U yEiiorss еле тралЁйр^ ХЕка&рхЁуаС xdyd)
a E.eeiv^s xol div.udAcOTOS ёг таТ-
uais tov iiagTvgt)s ovpладppipy Eogid^rnv xai ev~
gjQatvopiEVOQ. d/та ?cat еу тер лауоЁлтср v<up avwv
tois d^potiyop-evois cvpxpdE/uov xai owapG.lcoutros'
vvvl dl ел dE.odaw.ps уубрас alypdlMTOS xai dav-
2.os yeyevp ttau up yap eyci) udvos dvd^ios
ciyiE tov ileov, tov EtoiEvai ds
ol toot
ogCOVTES UEi
oovotv; eyoj oe jtotovs vuvovs Ev тр ytVipip
wQooaydyco ooi; wotovs tpa/piovs f iEAopdpaco, ci
ddx.Qva аУЕУгдурта xai ат. way poos alaAprovs
xoToodvvov pov xagdias (p/.oyoEidcos dvawepwopsvov
OCO^OV wdTEQ^ UCO^OV pptEQ, GCO^SG^S
xai .yvcooToi xai ovyyEVEi
ar^pakchroip XaviE Уолте VW£Q£V%6pEVOly
Jh’pxdzi бдрурпхсЪс uvppovevovTEs, “
3'.
p

J
/
V
11
тру tov
тр payEigixii
avrep
tvб vuoи nevus хата didwiay, бп
	d	.
Ev тер от хер
с
7

5

г*->
Ёро! УОТ 81S
У.Ш
ystlOVES £711 IpUTTt
; xai. ai%pdAa)Tos
page op<) c
rViZu xai
3


тот eioiEvai, tts
лао£/. &ovoaiQ iivp-
xal
I
Е-
£ гое бру,
ара
xai up
tov vaov gov;
yOVEt^ Tpv tirp/upv ООО ЁХТЕЛООУТЕС
uov лсхдсЪь бдрур-
EV ТП UVhUU ООО
Up
□
ЕУ.
ЗУ t >
е;’Ш г)е
О V%l Ti]V GT /orjoh'
xoiovs VflVOV^
wo tov s у ;a 2/1 о и c

1
3?
ч

t
Ss -
<pi2oL
xai иЁруробЁ fiov tov
stttVTE T£-
ЯсЬтЕ£
/
TavTa
PQEfMt xai pavxp
oi ovvdovXot aviov to tov &£Q/.iov
ex juayetQtxpQ xafitvov xai лдб^
adwv dv£A.'&eivt б 6Ё ш ddxQva ало nor fTUQSicdr
avzov алосрир^ас xai ^aAa/Jwv to
apyEtov олео Etaj'flev p глехебдю^ didXvxTO-;
kelv xavxov/Mov, xa%2.d^ov xai u^eq^v^ov
f5at'tf)s dlQirpoEv dvsl'fleiv ev тр тоалЁ^т] лдо^ тот
xvgiov avTov. xai <5?) tovtov лодЕтоо^ЕУоо 6 ev6o-
^oq tov Xqigiov /idoTvq ГEVopytog uQU£ отлог
sxelIIev p-ETaQCiov &v ptuf] dop6aXiaov tpsQcov, еот-р-
OEV EV ICO KOXQlXCp OVTOV Ot'xcp UEOOV, EV'&a
XEXXpyEVOl TptAOl xai GVyyEVEls txddyp’TO ЁЕ1 TpQ
тоалЕ^р?;, хатЁурута uevtoi
XOVXOVfZlOV COS dgTl EX трс
лед EtatcpvriQ •Qeaodp.Evoi ol
tes ol лаоатоуоуттх,
UEVOV xai TO XOVXOV/OtOV ЁУ T.fi XE(Qt aVTOV
OVV


I*1	¥_
Г?
EVVOCOV EV GTEVaypOtS aXakpTOlS
wapavrixa лообтаттооо<у avzcp
aviov to tov Oequov ay ye tor agat
XVQl.OV
3
EV
3


dyystov
тбг :
dvsA'&eiv, б ЗЁ rd dd^ova
xai dvaXa^ujv
OttEQ eToj'6ev P Ёлтхсорю^
?
h
TOV
/
t)'£QP0V
ха~
олос-
г
TOVTOV ЛОQEVQJUEVOV о
)XQCi$
U800V
хадтрло
«' 4/ X^tQi ~o pv/dev
xapivov адлауёг.
Tt yOVElS
Е:
5
?

C7
OF"
xai
TjOv2,yaQt,xtjV OXoEjV ‘plMptEG-
xgaiovv-
AJ
други случайно попа дна л и люде. След това,
когато тези седнали на трапезата, всички гово-
ре л и не за нещо друго, а само за момчето.-
Момчето Георги в пленничеството също
узнало, че тази вечер е поменът на светеца.
Както се намирал при готварската пещ
по обичая си се грижел
разплакан и опечален, като разеъждавал в
ума си: „В моя дом по този час мойте ро-
дители се готвят да чествуват паметта на
светеца и присъствуващите приятели и
седи са седнали на трапезата. На миналите
помени на мъченика участвувах
другите и аз, горкият пленник
веселях
+ Г
и
за топленето, стоял
като
В моя дом по този
съ-
заедно c
като празну-
вах и се веселях, пеех и се надпреварвах
заедно с другите в досточтимия негов храм.
Сега обаче съм пленник и роб в чужда стра-
на. Та наистина само аз ли се намерил недос-
тоен, божий светецо, да стъпя в твоя храм?
Нима мойте родители, като чествуват твоята
памет и не ме виждат, не плачат горко за
моето отсъствие ? Аз пък какви песнопения
да ти поднеса на твоя помен ? Какви пения
да изпея освен ненужни сьлзи и неизречими
стенания, който пламенно биват отпращани
от моего измъчено сърце ? Бъди здрав,
татко; бъди здрава, майко; бъдете здрави,
всички приятели
спомняйте за мене
молите за мене като жив,
ме поменувате като мъртъв“.
И тъй, когато той тихо и спокойно
изречими стенания си мислел това, изведи аж
неговите другари роби му заповядали да
вземе от готварската пещ съдината с топла
[вода] и да се изкачи при господаря си. Той,
като изтрил от ланитите си сълзите и взел съ-
дината с доплата [вода], конто обикновено
на местнин говор се нарича кукумии1 и
конто още шум ял а и кипя л а. в ту риал се бър-
зо да възлезе на
си. Точно тогава
веният Христов мъченик Георги го грабнал
нагоре, както държал в ръка споменатия,
едва що взет от пещта, кукумий, понесъл го
оттам за миг и го поставил сред бащиния
му дом, гдето поканените приятели и срод-
ници били седнали на трапезата. Когато ро-
дителите и всички намиращи се там извед-
наж го видели, облечен в българско одеяние2
и държащ в ръката си кукумия

<№
J
и
J

J
като чествуват
нс
плач ат
познати и сродници и си
пленника било като се
било като в плач
в не-

местнин говор се нарича кукумии
V f
p-


трапезата при господаря
както си вървял, проела-
в ръка
>
те се изу-
К. Миятее, Нови данни за  бъ,парите през X в., стр. 281—283, наказа мнение, че тук е употребена
дума от лървобългарскн произход. Gy. Moravcsik, Kovxovpioy eiit aitbulgarisches Wort ? Koron Csoma-Archivtini,
II. 6 (1932), pp. 436—440, лосочва, че в същност това е гръцка транскрипция на лат. cucum (турского giigim, меден
съд, г ю м). Думата се среща и в други византийски текстове, Вж. Ив. Гош.ев, Правилата на Студийскня манастир.
Год. СУБФ, XVII, 6 (1939--19-46), стр. 49, 56 : към това LDiijcev. В. Z., XLH (1942), р. 336. - Посочване за своеобра-
. L’art bvzantin
1930, pp. 325—334.

B.,
стр. 281—283
наказа
Год. СУБФ, XVII, 6 (1939--1946), стр. 49,56 : към това I.Dajcev: В. Z., XLII (1942), р. 336. :
а исто на българ скоте облекло. Общо по вънроса вж. J. Ivanov, Le costume des anciens Bulgares.
chez les Slaves. Les Balkans,
Premier recueil
de die a la m emoire de Th. Uspensky, Paris,
P 1'ръикй изворк за 6 is
с h л-
история. V
т
66
Miracuiuiu S. Georgii — Чудото на св. Георги
e^Igtuvto xal (po)vai?
Ol UEV VOVEl? avTC-v
EXEXQpVTO.
та, E&oxavTO xai fpovat? fiEytoTai?
xai ol fiev yoreis avzcv ex rijg илЕд^а^^одорд
dduxqtov хадйд лдртЕс? хтлтелеооу ел1 yi]? dycovoe
ol 6e Ло1ло1 лЕд1л2ахЕРТЕ? zovtcg xai xataiptAovy-
teq, r/ggavto avrov ёлЕдштат tov tqo-jiov zi]g Ела-
vodov avTov. о 6e ла1д yvaiglcaq tov eovtov ol~
xov xai tov? tdtovg yovsi? xai лаутад тот? лада-
Tvy/avovTa? ev алодса xai ёхл^т^еь
ysyovE xai avtog. opux>?
та?
dtpyEtodo.i. та лво! Eavrov Xsycov ovztog on тртун
„’Eyw fiEv л^еоу n diiy/qoao&ai vu.lv ovx olda.
ev 6e zovto olda, on таотц zfj onyfirj xai ^олр xai toga
ev vfi aiXf-iaAatoia xai doidela pupv, ev Tij уаоди.
xdi tovto, олео бдатЕ ev vij xeiqi
fiayEigixijg xautvov ),c$(ov
ev т-р тдалЕ^р лоб?
s*
5/
J
idia?
лшс

xai dfjt'Tj'jffxvia
de sig savrov sd&ayv
cpgsva? ev xa.Taora.GEi
ecivtov ^eycov
dtpypoao&at vuiv
ЛОТрвСК 7]Q^aro
Г/
тр alxf-iaAcouiq xal doid.Eig pupv,
Bovdyuota? p,upr
UOV XOVXOVULOV, EX vp?
floaLOV, sfisA^ov
toy xvgtov uov' xai dp cpdaoa
exsTge dvacpEQovoav 6q<j‘ еу тф dxgcg ravrp? avdoa
nva sgunnoy еу оуриап атдагрХатоо dnlotpogov
тлЁд тру Ааилобтрта
yoEidsoTEQOV, don? dedgoco? адлаоа? fie xai
Aaflojv co? тахо? аотдалр? dipgyero, fipcs
uptE xivpaiv e,uov atGfyavofUvov,
flnldoop noooEm/jdvTE?,
аюлед e^Liia
EXTVttOV.UEVOV
делу dq-daAftov лакм
xai Ааилдотрп du лта fiEvoi
ftp ytvcboxovTo? pov,
sga'upvp? лададб'^со? xai алдоодохрта)?
EVTav'&a, co? ogazE, w3qoto? Г ' д ’
ev тт/ fiov то xovxovuiov TOVTO катеубута.

/
5
EV
3> b-
dvayayeiy
J <-
тру xldfiaxa трт
оудиап отоаттр.атоо
tov pMov дюЛаилогта
d^QOTOS
гдато?
Eddxovv
□
EV
c
av-
ava~
xtnov
, Ttkr/V Ei fllp/E EV
TOV 171Л(Ю
ex tg)v tov innov nodcov
TagatTofisrov, yoqiov vivo.
axpxOEveu. xai avid? sv
T.fj yij EVQE&EVTE? EV CplOTT
F
xal
avid?
ахблик xal a/uoyqn
ЛОО Sif.ll лсод nOQEVQfl'U,
piETaQaiov
1ОТГ;О1У EV UEGCp Vf.i6)V
u
лшдбд
sxnh'j^Ei ysvofiEVoi, s^rjA^ov dgoftaioi
tov diaaojoavza evqeiv ^ovAdf-isvoi xal
лделоуатид тщил? dfis'i-ipaa'dau /лрдЁга de
ту xataG%6vT£g, лдод тоу лат da лаАтуддоиол? psoav
то лададодот tov 'д-аоратод atpodgm? вхлАрттб-
fiEvoi, uahoza oqcotte? to xovxovfuov sy zp %eiqi
avrov ,
xafdvov аолауЁт.
avrov ex tfj? ^Einodvuiag ЛЕдтЕлАахтузах
TOV TEXVOV
'dEQiiaiv daxQvtov
teqov dipnogow xad
лада tov
ySVOflEVOl,
dxovoaviE?
tov
tovtov tai?
EVgOVZEG'
I*-1
f
xal
OfXOV
figd^ov xal u.raxoyAd^ov cog
7
>•
мили и надали силни викове. Докато роди-
телите му поради прекомерната неочаквана
радост паднали ничком безмълвни на земята,.
другите, като го прегръщали и го целу-
вали, наченали да го разпитват по какъв на-
чин се е завърнал. Като познало своя дом,
родителите си и всички намиращи се там,
самото момче и то изпаднало в недоумение
xal удивление и затруднение. Все пак, като дош-
ло на себе си и се опомнило, наченало да
разказва за своята съдба и казало така: „Аз
повече не зная що да ви разказвам. Зная
само това, че в същия миг и момент и час
се намирах в пленничество и робство, бях в
българската земя и като бях
варската лещ кипящ кукумий, който виждате
в ръката ми, готвех се да го изнеса на тра-
пезата при господаря ми. Тъкмо когато
стигнах стълбата, конто се изкачваше наго-
ре, виждам на върха й някакъв въоръжен
мъж на кон като военачалник, по-бляскав
и по-лъчист от блясъка на слънцето. Той
изведнаж ме грабна, вдигна ме и ме понесе
бързо като светкавица. Аз не усетих нито
мъка, нито движение — освен това, че ко-
гато почнахме да минаваме над морето, с то-
ри ми се да чувам някакъв шум да се раз-
нася сякаш водата се движете от но-
зете на коня. После, след като прелетяхме,
отново в миг се озовахме в светлина и бля-
сък на земята без умора и
аз да позная где съм или как пътувам. Из-
веднаж по чуден начин и неочаквано, както
виждате, внезапно попа дам отгоре тук сред
вас, като държа в ръката си този кукумий*1.
Като чули това от момчето и изпаднали
в удивление, те тичешком излезли от дома,
желаейки да намерят неговия спасител и да
го възнаградят с подобаващата почит.
като не намерили или не заварили никого,
те отново се втурнали при момчето — уди-
вени твърде много от невероятного чудо,
особено като виждали в ръката му кипящия
и врящ кукумий като току-що взет от пещта.
А когато и родителите му се съвзели от при-
падъка, хвърлили се на шията на своето
чедо и го целували
гл еж да ли го още по-пр о ни цат ел но, в недоу-
мение си мислели в себе си и си назвали:
„Нима това е истина, че това е нашето чедо?
Ними действително виждаме нашия син ?
Това и какво ли не още друго повече не
назвали, що ли не правели за благодарност
заради проявеното спрямо тях чудотворство,
закрила и горещо застъпничество от страна
на препрославения мъченик Георги ? След това,
като превърнали по този начин своята мъ-
чителна и претежка печал в безмерна и пре-
□
er
трд

J
7
и
3
опомнило,
ввел от гот-

ми.
военачалник
блясъка на слънцето.
__
3
Аз не усетих
освен това
се движете от
след като . прелетяхме
_______________ __ __
без труд и без
Тъй
Q.QU
xai ol yovEig
no тда-
1	С-*-
avrcoy xazaEpiAovyTE? tovtov a era
, хатагоооттЕ? те tovtov тдахтб-
ЕУУОООУТЕ? xal ).Ё-
, on TO TEXVOy
7
oyavippavTsg
\l(20! d&p’&eg
хатагоооттЕ? те
eavrov?
EGTl TQVTO

J**
се на шията на
с горещи сълзи, раз-
уоутЕ?' „ Aga dAqdsg son tovt.o, on
pf.ioyv egtiv ovTOg; dga dvroog tov vldv pwov (Jae^
nofiE'V ;u TOiavta xal etequ n).slova n uev ov
уоутед, n Os ov лдаттоУТЕ? a^ia svyaoiouas
tt}? yerofAEVT)? st? avrovc ^avfiaTOvgytag xal xgds-
fioviag xal Фед/л-т]? aynApyscog tov Evdogonirov
fwiQTVQog rETogyiov. о ['nog Toiv vr fiETantgE ipavTsg
тру Ёлбдоуоу xal хаАЕлготатт/г Аолрт stg yagav
vnEQ^aA^ovGav xal fieytOTTp', edotator алаутв? tov
TOiavta xai ётеда nl.siova n
11 de ov лдаттоутЕ? a?ta
dviiApyscoc tov
OvTOK
Toivvv
ЕлбдоУОУ
xal халепсотапр’ Лилрг
xal iieyloxrjV, edota^or
/£-
глед
1
нашия
повече
Cl
I
я
I
Чудото на св. Георги
67
г
Mi гас ilium S. Georgii
.JI
.J
xai цч/мг&рсолоу xvpiov xal beov tov
лосот'та ларадоСа
vscepayaOdv
Tocavia сгоюто'та ларадоса Oavuaia did tc~)V avzov
'dspacccd’Tatv xal ayicov р.арт6рау}\ svyapiozovyTEC те
xcd. тф Ttavei^pijticp (i{hwpoQop Гесорущ etc do^av
airtov xal del frvppiovsvTov Ti/irp' xal didyrjacv acteccatvov
ex tov i^sq/liov tov ‘Oavpazoc ex zpc
бш tov лаедд; Pscopyiov xouigO'svtoq
oartec е'люг sic тру
f-)cAvita
аходоатЕ
xovxouitiov ov cidvv ueytaxor vp\ aAZd xal
а^ихрбтатог. oi de er тр rov dyiov руфсц
potadEVTEq (xAelgtol 'тот арсдцдг
tiovov toic er те/ трале фр xafh^uevovc
citEir, а?Алд. xal rote ларютаиехосс xal
tovoi xal navi zoic ev __	__ ____
zvyovGi xal e^io.vyaydETOiv er тф soqt// tots афте.
skaxTcoGiv tov fisppov de^auEvov
sx tov tooovtov дсаатриатос, ал/С ijv
xal
co
'like tov
dpd^
TO) лагеоерриер
асу рал со a taq
OlVCp X8QU-
UOQTVрОС TTQEOpeiO.V.
де ел! лрооЬрхр фаоиатод, ddc/i^ot,
w yap ex T?~jC aiypiakcoaiac ketcpilsv exelvo
OV Cldw U8VIGT0V ?]T,
tw ay io и
ЕЛ1 ЛрОоОрХр
лаги
У
лЛеtотос 'ТОГ
□
Е)'
ТО1С
dkka xal zoic
'Лтг/дэ/ог.
голяма радост, всички про славя л и предоория
и човеколюбив господ и бог, който върши
чрез своите служители и свети мъченици та-
кива невероятии чудеса. Благодарейки също
и на всепохвалния победоносец Георги, те
за иегова слава, вечно поменувана чест и дос-
тойно за похвала повествувание смесили с
вино малко от доплата вода, донесена чрез
това чудо от момчето Георги от пленниче-
ство то му, и пили в чест на светия мъченик.
Чуйте, братя, чудо в прибавка на чудото.
Донесения'? прочее онзи кукумий не бил
много голям, но, напротив, твърде малък. А
онези, конто се били събрали по случай по-
мена на светеца, били мнозина на брой. И
той стигнал да пият не само онези, конто
били седнали на трапезат
стоели край тях
всички в дома и
нали и били привлечени тогава
ството, без нито топлотата
нито
да настъпи охлаждение, но — о чудо! ки-
пял и врял сякаш нагряван от най-силен
огън. Защото както при пророк Илия ше-
пата брашно и съдинката с масло на стран-
нолюбивата и пребедна вдовица не намали-
вали14, така и пренесената в мъничкия куку-
мий топла вода никак не намаливала, но сти-
рала, раздавана, както казват, щедро на
всички.-------


/ЛСО'
ovvad-
xal ov
лррхе.ае
ефллцоЕ-
лаоал
3
ларютаи£У01С
—	J
тер o’’xa) xai ко1ло1.
D
!
l-b

не

оили
само онези
но и онези, конто
и прислужвали
останалите
a,
5
,	и
конто попад -
на празнен-
, без нито топлотата да се намали,
поради толкова голямото разстояние
, но
нагряван от
pipe ytvygoTijm
dyaxoykdcjw
rrnyOs ехсргоФрегот,
ЕЛ7 тоГ лросрс/тоо
7J1Q^ П
? * f	3
EZfttOC OVX
«0'0-

Г’ Л О kavpOTClTOV
yap ё^с Tf>1’
т)/с длко^ЕУОО xal лтсоуотатрс
tov aksvQOV xat a xapipdxpq tov
pkarzovqdp, ovioog ovds ;; ev тф арсхротаир
xovpiep tov ikeppov ueiddoaic ekkettyiv tit a eiaede-
Сато, dAzd лашг елрдхеое, Фс еерцтар dcp&dvcoc
to)V ayiddxcor rov
epoatv avacp&EV лго гл 6
ov xarEafteoEV, dkka
xal tov fteiov avpoc
JIQEG~
{tsppov dyyetov
^SOT (Os
TOV davuaTOC J О)0Л8О
фско^ЕГОV
ovde
лаО!У 87Tl]QX80E;
xal Фалер /) ел1
q елкхлиатс то лара
avzov xQogrfrov ’Haeiov
U8i;adi.d6t.i8vov.
'	J
v<5ato


Г
+_*
както

+ Р-
п 1
1
tov (wtov xpogypTOv ilAstov ov xarEG^eoev,
asi'Qovo^c агфгТЕТО, ovreo xal q tov k)(,iov
ЕУЕруeta did где tov pdpxvpoc 1)ерр,отатт]с
fieiac те xat dvvdpECOC to tov
лроаелагцлтето xal. diezwQovTo.
1ItovTEC Totrvv xa&d лрокекехтас etc xt]V tov
dyiov pdoxvQoc npeapEiav xal хорЕв'&егтес алаг-
tec,
OIGTOVVT8C
38, 4).
UdcbxaGt
TOV
те xat t5 vvapscoc
Etf

8jit TtAEiov Ev<pQavt(h}aar, 6o^dCovT8?
XptOTOV TOV 'l^EOV f]tubv' (p. 30, 17
ж sv%a-
както
казват,
След това, като пили всички, както вече
се каза, за чест на светия мъченик и се на-
ситили, още повече се развеселили, прославяй-
ки и благодарейки на Христа бога наш-— — —
5
кукумий те
J*	-V
за да служи в
Донесения'? от пленничеството
дали в храма на светеца
олтаря при смесването на непорочного тяло
и честната кръв на Христа бога наш
уверение и свидетелство пред онези,
виждат и слушат онова
необикновеното чудо. А спасеният по нео-
бикновен начин Георги тогава бил съвсем
млад, а с era, достигая л до старост, сам раз-
казвал поред за извършеното с него нео-
бикновено чудо и спасението си от светия
великомъченик Георги
бен (за това) никой друг като свидетел.
TO XO VXOVtU O V EXE I VO TO EX T i)C
vacpt tov
bmjQEoiav Ttjc evo'jGecoc tov dypavzov
Tiutov а/^иатос Xqiotov tov fieov
тф 18. par step sic л сот cog tv xal uaQTvpiav
tteqI tov ттара-
6	dtaoar&Eic лаоаддфо
UEV MOUldij UElpdxiOV T/V'
3
p-akcooiac dzroxopiG'&er st тф too
etvai slq олрреасат zvc егсдоесос
осдратос xal
pparv ev
raw opcbvicov те xal axovovzcov тел
ddyov davр.атос. 6 de dtaoar&slc huijw/i^w,
lecbpyioG tote uev xoptdy uEipaxtov ip1' rvv
ek yfjoac ек^кахФс, дтруестае аитде халЛ seps zip’
ysvaperrjv sit; avzov ларадофуг даоаатопои av xal
oartfjQiav tov aytov peyakopdQtvQoc ГесоруЬк, ,wj-
Ьеуос akkov sic papzopiav kAudsoptvoq (p. 39, 4— 14).
tr/iov
1
Ei<C
TOV
гХ-'
I
Фабщатос.
TTOtt ъ
де
за
конто
пред онези
що се отнася до
без да му е потре-

VI. МЕТОДИЙ ПАТАРСКИ
„Точно изложение „Точно
[JeqI Tyjg faof.tetas гейт v$va)v
в което сезасягат редица събития от Стария и
апокалип-
тосд усубюсс xr a.xQt/3?tQ агто&Ддс,
А
н
Л 27 (XVI s.).
На Методик Патарски се припиСва едно съчинение
изложение за царството на народите и до последни дни“
£1?
Новия Завет и изобщо от историята на древния Изток. Това съчинение им а
тично-есхатологически характер. Запазено е в четири гръцки редакции, една латинска ре-
дакция и в два славянски превода. В третата гръцка редакция, за конто се предполага, че
е написана между X—ХШ в., има едно споменаване за българите.
РЪКОПИСИ: В - God. Bodleian us Laud. 27 (XV s.). — T - cod. Taurin. 168 B.
ИЗДАНИЯ : В. Истрин, Откровение Мефодия Патарскаго и апокрифически я видения Даниила в византий-
ской и славяно-русской литературах, Москва, 1897. Преводът е направен по това издание.
КНИЖНИКА: М. Kmosko. Das Ratsel des Pseudo-Metfiodius,
A. A. Vasiliev, The Emperor Michael III in Apocryphal Literature, By z an tin a
248.
Byzantion VI (1931), pp. 273 -296.-
Metabyzantina I, 1 (1946), p. 237—
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 426.
METH ООН PATARENSIS
tJ-
MEТОД ИИ ПАТАРСКИ
NARRATIO DE GENTIUM REGNO
РАЗКАЗ ЗА ЦАРСТВОТО НА НАРОДИТЕ
kJ
De Bulgaris notltia
Известие за бъ л гари те
5
Ехкотшт^ yap tcov Maxedovcoy
XC« ТЙ7’
ol yaQ рабб.еед tcov fiaQftdycnv tovtsoti
xai BovAyaQOL xai ovtoi хахелтсЬ{)роау
tcot Ptopatcov fi<wikEia<; (pp. 56, 26
fioGiAsiaz
AtyvTmayy amliafh] ъата. raw Po^aifov
/74
1 OVQXOt
vzib ri;c
57, 2).
Защото, като било унищожено царството
на македонците и египтяните, царете на вар-
варите, т. е. турки и българи1, се надигнали
срещу ромеите, но и те били с разе к и от ро-
мейското царство.


I
i
।
1
Гук авторът е смесил събития от
различии епохи. Хронологията
на
споменатг.те
събития НС

।
41 АРЕТА КЕСАРИИСКИ
Г л
Точната дата
че е
на раждането и смъртта на Арета Кесарийски не се знае. Предполага-
В края на IX в. отишъл в Цариград, където станал
За МИТ-
се, че е живял между 850 и 932 г.
ученик на патриарх Фотий. През 895 г. бил ръкоположен за дякон, а през 901
рополит на Кесария, в Мала Азия. Арета Кесарийски получил солидно за времето си обра-
зование. Това личи от значителното литературно наследство, което ни е оставил. Той е на-
писал редица схолии към съчиненията на писателите:
него са запазени също така никои писма и ;възхвални
гарската история се съдържат в схолиите към съчиненията на Дион Хризостон и Аристид,
във възхвалата на император Лъв VI, на император Роман Лакапин и в едно лисмо до
Григорий, митрополит на Ефес. Сведенията — — — *------------------------«—	----
от края на IX и първата четвърт на X в.
РЪКОПИСИ : Cod. Paris, gr. 219 (XI s.), f. 257
. ИЗДАНИЯ : S. P. Sestakov, К истории греко-болгарских отношений
Bsl. 1П (1931), рр. 97 102. 3 (1931). - R. J. H. Jenkins:
на Шестаков.
J	1	A WJ1	11 £1
Платон, Лукиан, Евсевий и др. От
слова. Интересам сведения за бъл-
император Роман Лакапин и
се отнасят до българо-византийските отношения
--ИЗ. Cod, Paris, or. 224 (XII s.), ff. 221—282.

в третьем десятилетни Х-го века,
BZ, XLVII (1954), рр. 22—25. Тексты е по изданного
.3
J
рр. 42, 524
325. -
Известия
- Morarcsik, Byzantinoturcica. 1, pp.
на Исторического дружество
политические деятели первой половины X в., Визан-
м>щият, Писма Арсфы, новый источник о политических собы-
В. Lanurdas  (J .4. Mango.
226—227. -
в София, XI ХП
подятическ
и?
КНИЖНИНА : Kriimbaciter, CiBL
В, Бешевлиев;
М. Шангин, Византийские
стр. 228—248.
стр. 235—260.
gr. 524, BZ, XIA II (1954), рр. 1—40.— Л’. Betp. At ’zoiv Bov).-
2vii£(>w z<u th. ly'/s-itita r>~/6‘.ni ЮГ СкАЯч Kw,r>aQsta~, JDJxjrtxa I (1928), Pp. 337 -370, OT-
dcs epistoners byzantins
Sestakov, op. cit„ pp. 97—99- -
(1931—1932), стр. 351 -360. -
тийский сборник, Москва, 1945
тиях в Византии 931 -934. ВВр, I (1947),
Nine Orations of AreiJias from cod. Marc.
ydnor mw tot T^doov
където e взет тексты на дадените тук две схоли на Арета,
dn Хе s„ REB XVIII (I960), рр. 114—118 ; 125—126.
ARETHAE OPUSCULA
1. Romano imperatori
С
J л
э
/?. J. И. Jenkins
71 о Am KaiaaQsia-
- J. Darr mt
<ms, Invcntaire
7
До император Роман
Г
РсаролнЪ paotkel
peyd/xo KaTQQfyebpxxit xpg vvv h'tpyovpsvtjg
EiQrjvrjg	ш 6 pq&etg rjXmoEv avp-Qoj^coy,
p.D’TOl ri/c тог
XQnaToxrjTog ЬшЕк&ДНутр
OfWuaoTd ЛМЮ~'УП tysO) rov-;
1	1
5
ЕИ
С
vjtepaydfiov &eov
тф
<ШТх71
1
3
(1УГЯЕ($Ь>р;ОО
usycRux
с <’ хаснп г11 то г ч
мН
атп-
Откосно големия успех, постигнат чрез
включения сега вечен мир1, за който никой човек
не се надяваше, но бе осъществен поради
ненадминатата доброта на преблагия бог,
въз.даваме, доколкото е възможно на човеш-
ката природа, благодарствени гласове на
големия
успех,
*
на преблагия
благо дарствен
1 Касае сс ;
греко-болгарских отношений в
за мира, сключен между българия и Византия
К истории Греко-болгарских отношений в третьем десятилетни Х-го века,
Зла таре к и. История, 1, 2, стр. 525.
през октомври 927
г. Ср
Ё?
1 J F
Bvzantinoslavica, I
С. П. Шестаков,
(1931) р. 97, —
II
1
70
Arethae opnscilia -
Арета Кесарийски
bwazov
s _ ?
A/Ct^Os OvOQ TOls &aO%8lQiGls
у
(Ж
3
оога, конто извършва велики и чудни дела.
А теб, боговенчани царю1, при когото бла-
гият бог благоволи да ни даде това на нас,
поданиците, конто [те] почитаме и ублажа-
ваме поради щастието от толкова голямото
добро, ние се осмеляваме да те удостоим с
тия неща, с конто нашата нищета разполага
и конто може би са недостойны за щастието
и славата на теб, който ги приемаш. Обаче
поради нашего желание, породено от прего-
лямата радост за това, което се извършва,
не бива да бъдат смятани за недостойни за
теб великия, и то особено когато обдаря-
ваме с тия неща земната власт и
то стон над всякаква власт и господство. За-
щото дарът представя избран тамян
съхранява в златосребърен съд.
ваме чрез тия неща, ние се молим, щото
това, което сега се върши за всеобщий мир,
да се издигне до бога и хората като дъх на
благоухание. [Ние също се молим], щото да-
дената в брак благородна издънка2 от цар-
ски род като неразкъсваема връзка на мира
това дело да даде добър и богат плод, така
щото не само ромейската власт и царство
да се украсят чрез твоето самодържавно ве-
личие, но и всички варварски народи чрез
присаждането на родствения вам присад да
се облагородят и да преминат и се приспо-
собят към добродетелта на човешкия живот.

и
aviiQumtrr/ ipvoec
ov ravra rp'bdx)iGEv
bpiv ЬраДсдДтср
лёрлорЕУ д ао>ае,
08 Ьё,
С
о
TiudbvT&e 'лай трь evr-vyiag той togovtov
^оутеь dyabov, aip ajv f) nevia tjpior
bvGovobat тётоЛрихарёг, dvdpa per lgcoq rip otje
tov Ларфаготтое тоугр xai bbSrp, аЛЛа Дс jtqo&v-
piaq г/дЛг ex ^EQi'/pQEiae tow teIqvpsvcov tov
vopiodip'^ ovx elaTTovpsva, xai раЛюта
TO EJliyeiOV XQUTOQ 6(OQQ(pOQOV'UEV,
dymxEQOv zidorp	^al t £ov-
to bcDGovpE-
xai bid
 bfpipv
rd
рас Ден
i
J
xai rf/g evrv%ias той
dyai'/vv,
5
OJT
I] yzevia
рОХСЦН-
EvnoQec
Ж
p&yddov
OTl.
dnuooiz
oi Os'
Toioi'Toie
©ЕНГ'
ovx
i/vpiapa ~/ao ехЛехтоу
т.ЕтащёсрЕУОУ,
Eb'xbaevtji zb Eie
<h'ippoTiots' sT(K>ij)jvai
bioixov peva,
ваоа. £. io v	b mp voe	svyevec
ovvbEopoy abidoeiaoTov ттр
Exbiboiisya),
to EQ/'ov, tva то] povov и
xai ^aotXEia bid т^е orjy biaxoapiirai
xpe bd£r)C, ЬЛЛа xai
rj'vyy^rove '\«tr 'Д
vov A’ %£)ноа$>уг0ф
TOVTOJT
«- viobiae
PEi zfl zoowzi?) еЩщ'д
тар ваасЛвсоо bmpvoe
aiylTTGUI'/’Vl
I1
GX&VEl
xm
7
J
%
J


vvv
xai тер aztu
{Даотрршл
ELQljvrfG TTQOe
ееоЛстехгоу
Pmpaiow dQxb
avTOxoaTOQi-
; той
rioue ay&QCo:riv7]c {рощь aQETpv ptTa^oiTpai xai me-
’ftapub2r]T(it (p. 99).
xa}Xtx&xvov
xai
puvor
f

J
A
4

3
J
бога
1
КОЙ-
'VW
<
е1?
ydpov
и се
Като загат-
молим,
та ,3dopaQU GJvri 6Ла bid
’Х8УТО1СиатОъ
Ge usocbiai
J-r  J	‘*¥-1
f J
2. Gregorio me.tropolitae Epkesi
Др Григорий, митрополит на Ефес
7 QtjyOQUp U^TQUJlO/ЛТр
аосре та navi
J

Efy&jw
5
oop оосрё rd Tiavt dbekzps, xVqie
EQiiyoQie, о 7рр]отое ovroe Ereipayosi be тр Ьте
'AbQiavovyrbZEios aoyiegeve EXQrjpdiioae, Гр ole
ide cvoQxove avwv ладо.опогЬт]оае bpocoyiae, vlra
ipvydg vjib dooi'/ip хроптбрёУод boaop bv .
Ttbv (ровёосотатоог avrov aipsibrjoae box aw'
yevoiw ^ЛаЬеЛрар
dyyiGTQocpcp oov JiEOivoia pri pbv)j тр) лад
bapdirpi doxovijbvqj, el pi] xai -Hsia лрЬе таота
глоЬЕурата лаоаяаЛойти jiQoe dpayov viva nio-
Ttv та лосиEiTvra E^dysiv лоор^рЕгер^
ovx aboxipoe rate (utobEixiixaie ГрбЬор vwbpiOTat,
aw zaie ex b^vTazcov ttov Aoyiopow asiobEi^&otv
EJiayopwij xai EmQQoyvvvoa zb xaraoxEva^opEvov,
6 хрцотос owoe Ereipavosi be fp>
EXQ^pditoae,
>

пат
ё^ЕТЕАес
dtpsibijoag box aw' ov ool
axQOs avoppavEVTi xai ri?
i.avicb
or
5
I
rW
pij xai &Eia
EmQQoyyyvGa
>] xai avxrj
Неповинен e за тебе, мъдри във всичко
брате, господине Григорие3, споменатият до-
бър Стефан^, който, когато ти беше архие-
рей на Адрианопол, наруши своите
обещания, а след това,
избяга бързо като беглец, след като беше ,
нарушил своите най-страшни клетви. Дано
се удаде на тебе, който си се проявил към
него напълно братолюбив и който не се за-
доволяваш само с твоята опитност при вне-
запната ти недоверчивост, освен ако призо-
ваваш за това божествени заповеди, като си
предпочел да изведеш предложеното до ня-
каква необорима истина, конто и сама е при-
ета за напълно валидна поради убедителни
доказателства, за конто тя си служи с обяс-
нения с най-дълбок смисъл и утвърждава
това, което е намислено, а смятаното в тези
..<
клетвени
скрит в кошница,
i
I
i
пред вид внучката на Роман Лакапин Мария,
Не е известно точно кога е било написано пис-
ка кво • духовно звание е имал Стефан, когато Григорий е бил
лисмото личи, че Стефан е избягал при българите по всяка веро-
тъй като проз тези две години Одрин с бил превземан от българите. Вж. Златар-
40.
1 Византийският император Роман Лакапнн.
конто била омъжена за българския цар Петър (927—969)
мото на Арета до Григорий.
архиепископ на Одрин. От съдържанието на
ятност през 914 или 923 г
скп, История, I, 2, стр. 378—380; 439- ч
4 He се знае

История, I, 2,
2 Ими се
з
I
I
Arethae opuscula
Арета Кесарийски
неща за напълно неопровержимо ти вземаш
не от своята собствена мисъл, но го извеж-
даш от написаните от свещеномъченик Пе-
тър канонически послания вероятно, за да
бъде достойно за вярване това, за което ти
xal avrbg 6 се застъпваш. Но това бяха Петър, избра-
। тсдг ният между апостолите, и Павел, избраният
xal съсъд1. а и сам богочовекът нашият господ
със сыцеству-
кое от
xal so ys xgeivtov ev Touroig avoyTiQQi'iTwg voatrd-
prsvov ovx 8$ oixeiag Za^dvcoi’ еипЕО8(Оь, ex be tcov
ristQCp lEQOfMQTVQL TlETlOVqplEVajV xavOVTXCOV ЕЛ1<Уто2,(дг
TTQodycov, c5? sotxev, st; attxxwTTOv rd ool TiQEo^evofTE-
vov. та be yv Uetqos tcov аттоатЬ7му 6 nQoxQLToq xat
ilavlog to oxEvog rffc Ёхлоутуд, xal bi]
b-sdv'd'QcoTtog t^,k7)v KvQiog
avToig TTEgrQayfAazEv^isvTov to ducbar]TOV Ь^ттои
ту ptsxa %stQag TtsQtOTdoet oQt^ovzeg, ettsi xal avxol
(рууадеш. то xtvbvvcobeg tov xatgov илЕххХЬ'оз'тед
ovbsfitdg svoxtjg bid tavra г^коутат dzzd y&Q oxo-
veiv aigidyaoTov, tog ovx 7] tov Tiabovg bfiotOTijg
xoiv(o]>oug dvabEixvvoi xat rovg дтаоугогтад тоид
TiQog ovg araqpsQStv vutv ц ojtovbq tov
^TEtpavov, st ui] xal ^тоА^лр та) аеотр tovtov
TslXoptsvov
UsTQog vn
QOQta(b]j.Ev6g те xal ovvEQyovu&vog, bd ov t) yzsQt-
TO'UT) to Evayyshov bjiobs^STai, IlavXog бе оадуагц	сем оезпристрастно разсъждаваш за него
xgiiad'UEvog хаЬчgaobvp’ai tov Tsi^ovg, eq?" фте	при това сравнение. Така например Петър
btacpvyoi тог алоЛЁотм г^тоигта, .. ''	’ “
тагу dtadgycov anoxQvflfp'ai ргЕоуето,
(bsov ouratgov^uevov
s


1
5-
5 >

3

Xal
dauri'jQ пято
ният между апостолите
съсъд1,
и спасител, конто съобразно
защите обстоятелства определяха
извършените от тях дела е наистина безу-
пречно, и затова те, макар и да са избягвали
опасности в даден момент чрез бягство, не
подлежат на никакво обвинение заради това.
изглежда, че еднак-
востта на страданието не прави страдащите
и съобщници, към конто ти се стараеш да
издигнеш и прекрасния Стефан, като не съв-
сем безпристрастно разсъждаваш
OUX 7] tov ndflovg
xat rovg яаоууугтад toi
j? ojtov&i] tov fitliimov :
ckao- Впрочем твърде чудно
/
1
EV^ETOQELV ЕПТ I Ttj ZlOOXElplAvY] ЛЛХОа^О/.ф
ayyeAov tov tyeov trgbg rrp’ qjvyip’ na-
/
; ov
TOV TEl%OVQ
гутоигта,
/_	_ 3i
	> Sfp
xat avbig
ttQOg
Ъг
cog dr bi
t-
1X10
TOVTO
TOV I0 TTQfiy ИаТЕООЩТЕГОСд
TO
3
TO(S
avwv wig sbvsat biabobsty
6 bi Al COT 7] О fjf.l(bv
J
за
бил подпомогнат и подтикнат към бягството
от ангел божи, та чрез него обрязаните да
приемат евангелието, а Павел си послужил
с кош‘2 и се спускал от стената, за да избяга
от оногова, който искал да го погуби. След
това се съгласил да бъде укрит от преслед-
ването на жреците и бог помогнал за това
чрез съдействуващите в това вярващи, за да
може да се предаде чрез него спасителното
учение на езичниците. А нашият спасител и
бог оше в нелени беше прогонен в Египет,
и то не само чрез неговото присъствие да
се премахнат езическите мерзости на егип-
тяните, но и да не се даде възможност Ирод
si та jLuxQa да бъде осъден за погубването на Христа.
аитоу ziahvrgo- И те всичките като постьпили така, не само
tovto tg'
TtEQtTtSTStag OV
OVW.)

?
il
J
а Павел си
jtlGTOl *
vtoTqgiov pui^h]}.ia' 6 bs ^тотдд	Qvi/g
omigyavcov sig Al'yvTtwv qroyabeuertu, xal ov ptdvov
tva та ЬЬе7лу]лата tcov AiyvTTttcov Ttj tovtov m-
Qoooiq хатаоЕюЬт], a)Aa xat тф at'jnco xatgbv Etvai
" flgcbbqv Tfi xQiOToxToviq xaraxQi'&rjvai. Kai ovrot ftev
ovTtog TtQoftavTe
xal bog-gg ov uev
paoi bstoi
tpqj тф
ETEQOV
aioxQcog xal ara-dog dgytEQEO)v fbsov,
totv oqxcov qygovTtoavTEq r-rjg
Tttag ysyoraot. лей? ovr
та^Е tv
TOA'ityjgbv xal
(pQoviov xgtvsobai,
aoe^yeiav
.Xqlutcp jtagafidiJ^Et
jttawg (otoAvsi sig ptiur]oiv Tijg rov tysou drahppscog q
xal rij? 'HMov tov (Asoftirov, vqT уд owtoi/jEig
6 xdxiora dtroAouaEvog тот ffior латЁотоЕЦ'ет;

OVX ijbl]
OUT OOT/g EQElV vtno ye
dr о la g
VTtEldlwOt
s Tvyyarovotr' ov yag xal
fii] ditobgavat xat yo срал to и etoi
dfcoxAivat d).ov fltov деолбтуг,
С/
OQXO)
, dzxd
ztgay-
E УУО<7~
/О/ CWOg
cog OVTQg
J
t"
3
о
fr A
? 5-

r
оиоФтутод
ovde gtogoco
Е'7ОТЕГсиУ]!1.ЁГ0ид
хсй
TECpaVOV
uovyg ryg
rov beоуоАсптод о
c5s £?' Tig xai тоид or avow bid
»w
TO)
L-
a or sg e-
г

rovg
gavicobcog
Aitiuora tov ,uayov
\7T>
-L-J
Hi.iov tov Geopiiov, vqy
diTOAOV /ЛЕГО-; TOV (JLOr
TfB1
,<?r
t
^сотудс
syxh]~
И те всичките като постьпили така
не са обвинени в безумие, но и получават
неизречима слава за божествените си дела.
Защото, без да бъдат обвързани чрез пис-
мена клетва да не бягат и да не минават
през целия си живот към друг господар, ако
и да пренебрегнаха клетвите, не проявиха
измяна към него, както срамно и недостойно
стори това този измежду божиите архиереи.
И тъй, как да не е дръзко само поради по-
добие на случката Стефан да се сравнява С
тези? Също нали няма да е далече от бо-
жия гняв и онзи, който сравнява разпънати-
те на кръст за безпътство със спасителя
Христа, а освобождава Симон магесника3 от
обвинение™, че е подражавал на възнесе-
нието на бога и на Илия Тесвитски1, —
който (Симон), сломен от това, умря, за да
погине по най-жалък начин. Впрочем целите
не се съгласуват със средствата помежду
на


/V
и
Э
e подражавал на
и на Илия Тесвитски1
сломен от
j
Деяния,
9, 15.
- Деянии.
9, 25.
4 >
Деяния, 8, 9.
- Царства IV, II.
* _.
 ч ।
eihac
< фи sen 1а
Арета Кесарийски
72
d2zd ydo тф хатаАЛт/Лсоя
dcpoofials xal та Tshj, rUzd dw.'QEobut
ids dq;of>ud.
уао
Шу

I*
тсид
си, но трябва да се прави усилие средства-
та да бъдат подчинени на . целите. Ти виж-
даш, че е дълг на законодателствуващия
на изпълняващия свещеното писание да не
направлява мисълта си към определена пел
чрез сравняване. Защото как би могъл да
бъде равен на тях
не бъде заловен, както вече казахме, се скрил
в кошница, за да не понесе наказание за
постъпката си, което, след като беше зало-
вен по-късно, той понесе, като позорно му
бе оскубана брадата
вани във вериги? Той нямаше да
ложен на такива унизителни наказания,
беше
РуСИОНД	4^^ US «4^4444»..	44 А
което му заповядвали българите,но много твър-
до понесъл заплахите, за което и сега още
след смъртта си се облажава у българите
и ромеите като достоен за удивление и под-
ражание. Пека допуснем, че Стефан е пред-
почел чрез бягството си да осигури спасение
на другите, а не за себе си, отколкото твър-
де дръзко да смятате, че той е равен на
тях в изпълнението на подобии дела. Но
това в същност не беше нищо друго освен
да сблъска най-отчаяно устремените убий-
ствено едки срещу други ;ромейски и бъл-
гарски народ. А това нещо за нещастие е
извършено, след което българите изпаднаха
още по-безумно във вражда вследствие не-
спазването на клетвите от иегова страна4,
понеже тъй постъпил един архиерей божи,
макар да били обхванати до това време от
твърде добри надежди за мирно споразумя-
ване, и най-сетне се отчаяли от по-доброто-
Но не само това : не е излишне да се вземе
пред вид и това, колко зле бе постъпено с
пленниците, който след възвестяването на
мира се завърнаха в земята си, та чрез всички
тия неща да стане ясно във всяко отноше-
ние (неговата) голяма дързост и грубо зло-;
деяние. Но може би ти — който във всичко
си кротък и благ - ще ни възразиш, като
кажеш, че това е хубаво и достойно за
похвала, и че не трябва поради несигурни
неща той да бъде лишаван от общуване за-
едно с нас в духовного жертвоприношение.
Срещу това ние веднага ще кажем, че това
мъдро решение, о добри, е имало несъкру-
шима сила спрямо ония, до конто още никой
.TQOOVEaElV
ТО1С ТЕЛЕО1 xal
lilOXAlVElV OQaS cdsPOllO^ETOVVTOS
топ xal
^ta^oftevov та isgd yQdfA(iazat ov лрод tov ётогта oxo-
owtayiM.li. Патд у do
Г
и
STOP (mE.vdvVElT TOV гонт тф)
ovTos b’diiПод tovtois о бещатс wv qa/Qadv/vai, cos
Ефдщтеу Etpr/xoTES, do о (хер savrov dtpaviaas tov уф zils
.TaQa^dosog tiaai dix-r/v, i]v (po)Qadsls votsqov dvM.Y/
rijs ysrsiddoc aioXQq opoodsls аяотШа xal яода~
xdxaig тосе ябдад
rots wiQfiMqdfivat,
aiov diEysvsw aQXiSQsa
TOW
ayav тад d^Ei2,dg
: xal 'cv/Aartbs
|>

J
aloZQq (ir/codfilg апотйоа
ттЕдфАцде! с,
5
ОЛО BovAyaocov

e^dv ашф iii'i tov-
Evdv/мог rov tov r Pov-
И
ECc titfdey rtwr лоота-дёт-
ГТ W	J П 1 5	3	fl
vxvtpavTa, ал A e v ora w) g
xal ii-avud-
I
eIgeti
т?

тог tov
към
Защото как би
този1. който от страх да
да не

и краката му бяха око-
бъде под-
ако
по ст ъ пил като Евтимий2, архиерей на
който в нищо не отстъпил в това
5
алА
On
)
vnsv&yxovTa^ acp
<jio< xal rows' Ptovlyapoig xai * Pawaioig
vvv дсатеПоУ £ uaxaQt.(OiT.o ; 7va db тЦ ч еУи оэдгщ
iitav Pipparos etsqzic ov% Eavrqj btoixt/oviiai, ifasQ
olg TtaQtaovv avrov
sva-dlsiv, siAew’ аП
dvo/ua ypaarov avyxQovoai
SCpOQjH&VTa 'Pcopaicov те
xal dvozvyoK яотоиу
еуте viter aavtxibiEQOv BovP/aQcor тф tojv qqxcov
tovtov я.аоаолотдг/оы ate dQ/peQsarg 0sov ovto)
biaysvuusrov, tojv tecos ург/ототгоасд sAniat rov
(pilicog avyifirfyai avyxQOTOviisvoov xal tsAeov rd
svpiEVEOTSQa алеуусохотсот. xai ov tovto aavor,
&ii to Is
; ova xai
axaiQOP ёякткЕфаидсц, (bp av


тт

?xdvрбтата xqlvete tovtois
,/	S , V 4 4 5 i ' э/ 4
eotiv ovx алло ovoev т/ to
eavTOtg
sdvr/' b
ova ал2о
тц
xai BovAydocor
Е хтетеПота/ dtaoTaotadEVTOJT
фопхсос
(ITS (IQyiSQEOJS
TO)V TECOS yQT]OTOTEQ(Xt$ ПяДСИ
TSASOV
TOVTO
аПа xal i.tEid т-цу tt/S siQip’^s Exayys'Aiav 
7iQos T.i]v savTiov avaaco^usvois alyjyakdyroigy
ala TtEjiGvqQEVTm ovx
/j did Tidvroiv id ev ajtaoi xaraqwss латто/фог xal
avdsxdoTCog TtavovQyov. гЛ2л I'acos dyiscpoQur/OEis
fjpiiT 6 rd zidvia siQavs xal y.iEiXtyiog, ха)Л uev
elvai тайта epdoxiov xai dnodoyp^ dgiat xal ex
UETScbocav di] t(ov nQayptdxaiV pci] ar avxov ano-
xsxAeiGdai rijs lu£dr q/лоэу ttqgs t>]v ^.v&vuanxrjv
dvatav JZQoah/ipscos. я.оод d tovto sqovpsv Ехофатд,
=	duyvjXEV ада/дауттуцу,
TOVTO
xai ov
/

?
и 5
>
?
О
LT
TOVTC1
AM.
xal ju-EiIiytog,
xal dnodojrqg
1
V

>£CtZci
Е_>
О

сраохаур
тсЪу лдауаатсог pi-q dr
1

dgia,
avrov
51
(!)
,	ovdsig
xaTaxQtoEcos tov aiTiadsvTos naQadiy-
MTEtfopiTai, ovde di/uos о Ход iEQCOUEva)r
evoE/tecav xal Snl yux-
rois rv^ovoi rd oxavdaAt^Eodat яроуес-
то
(bs (7t exstvois lo%vv
XQTjIOts, to aocpbv dia^ovAiov
TtS ETl T.7}C
ydvajy
xal tovto vEOJiayvov stgos
QoiS xal
Qoraros xal dq щтсЪг Exdsydpevos w rd. b)eia
pv-д’f.d'Qeo^ai тт/s tovtov xoivcovlas otieqqti^e orddiov.
г/ <pi/s, jtQiv атф
Eits ovv Mycp sits xal fuj,
ardosLos
TO
smsixf-ta
eq?’ о is

С?
fl
Л
/
(ф УIVОУ
/
3
ч J
I
5
ще ни
хубаво и достойно
Exelvcov TtQooAa^Eiv то Evddaiptor,
та Tijs лqos avrov dta~
ivsQyd TOVTOis vevoaiorai. wjs av xard
tavra дтаттту&еф, fjuEis
<1'Ф&еу тг/v топ» aiTiauaTcov
тгр’
ds ipddvoaEv
didyv(nntv,
~	.	- Шестаков, нос. съч., стр. 98, пред поляг а, че Евтнмин
бил пратеник на патриарх Николай, за да преговаря с българите за сключване на мир. Евтимий вероятно бил
пратеник на Византия при българите прев 921 г. :; Русион дн. Кешан в Източна Тракия. * Спо-
ред Шестаков, пос. съч., стр. 97, 98 при заемането на Одрин от българите през 923 г, бил пленен и Стефан.
Както личи от писмото, той е дал писмсна клетва на българите. След топа обаче Стефан нарушил клствата, по-
ра,-in което българите се отказали от мпрното уреждзпс на сиорнитс въпроси между България и Византия.
1
Става дума за сиоменатия во-горе Стефан,
патриарх Николай,

г?
I
I
оългапите
л
се
клетва
VjTpIK)TO
:: PyciHiH дн. Кешан в Източна Тракия.
на Одрин от българшт* през 923 г.
на българите.
уреждапе на
<’1!0РНИТ<-
I




i




&
&



ММЫЙ1
 x>.
i--?'



r.-Zi X-
 j‘ -- ?
Arethae opuscula
Арета Кесари йскн
73
ояатЬалсч' amor vrtaQtEi
□
О V
~	~	S	'
TCU rots OtyUMOTOlG
TOGOОТО)
I-
a to-
W,
f)eqy, dz/? тф-ц xai тф Хоелф
дощат( ; dZx’ даос б fioy/iog огдё ivxor то
ттадатгау dxivdvvog, awrteiv Нюр sT Tig aXiog
rov xul Eva axavdaii^ovTog длехесу
щеоищ ovdelg qy&ovog. euoI
ftvjde ev oQOig vneikriTpa
«zZ
KvgiE tov Eleovgy bevxEQo.yv
xoyv лдауаатаоу vTcodsoty
тщауу tceqI та deta
а.жтд'ЕХти.
GVVEyekaodbvai щтоуу xah]
EgxatvovfiEVii. dZZct
xvQtoy syyQafpov xai Emdidov? ту/ xa^ ехлЬ]-
ша, Ecog d’ dv tovt9 /’jdr,
ыАЛесу emXEiQEig. ovbe
TioTtjg xai fiaod-Evg xvQtog 1 Paytyaybg yjyvoe
хатадищоуу avray, ayr та ’:j 1'
eyygaipa .'таоёахЕО' уцму> xa'aoi
hoiTEVa ooxco, — ocoy dr rd dnAcdg 2,6yoy
ХУЕтодш то г ftera axEweayg tig а&ётщыу
TEQOy
ovds ЦТТОУУ
TtaQouaovEL тф тая evoqxov? Tiioxetg лада tpavAoy
Третте xai тф uqdevl зтададдттйу
ayav vroAiod'ai'royrt (pp. 99—101).

luyvqy TZQOoXiTtaQovVTi
Ti~]g E.xxX?]oiag ллг}-
xal ovSe

l
не е достигал в осъждането на оовинения,
нито един цял народ от осветени и при това
напълно е
малки
нас
новоприсадени към благочестие,
готов да изпадне в съблазън поради
и случайни неща и да получи от
не е про-
ка общението с него. Или
неща
уреждане на божествените дела,
къснал връзката
казваш, още преди да получиш позволение
от тях
виненията против него се
силни. докато тези неща не се уредят по-
добре. А ние именно поради благосклонност
изпреварваме определението на обвиненията
което ще стане причина за съблазън на тол-
кова голям брой вярващи, не само на таки-
ва, конто чрез недосегаемите (таинства) пос-
тоянно умоляват бога, но и на останалото
църковно множество. Но трябва да се об-
мисли колко голямо е безчестието и колко
може би изобщо не е безопасно. Впрочем
позволено е всеки да подлежи на наказание,
ако е подложил на съблазън дори само един
човек. Впрочем за мен е непоносимо, че аз
допусках злото да не
ците, но след като иремине своего място
дано това не стане, господи милое-
— ще стане
ixavog то
5	л
GVEXTOT
TjGVXdGElV,
Рг
аи
OVX
гт dootg глиЛуцра то яаябг
bnxQXedrjVTM тоут eavzov тбтсаут ям1 о
ТОГ еАеОО^ bEVTEQOyy ГТТоф^ЫУ brurvxsord-
TiQayauTayv vTiodsoiv ex tov уютау/гоуояе/г
oQOig
еЛеоы;

j г
yovr
то
I

? J
оило с основание
или не, че об-
смятат от тях за
ETOg d
3
dZ/d yovv fUXQCp ETt
ye
д/jyiootag avaGoftoviiev
tovtoo Koycp nodti
тагту OHOvdrj xai
PovAyaQlOV TO
iifpaiQOVfiEVGQ

yt

/-Н
3
лбуог,
ущу 6 d'Etoiaxos гщаут Ьео-
li,
то
тог
u к or

avT(Jo
Pl
(br
3
колко голямо е безчестието и
не е
?
р
ys ovdevi умтцвтра-
Tl v 71 t<J~
do & ттeg-
TOVTOV
dflovxias фтоог
био у
ЦЕТО ОЯЁЫЕОО^ ELg
ovx oljuai dyvour ovfie tov тг’^бгто.,
, EL (JLYj XOI /иаЛЛОУ 6 xivbvvog
El /л?] nal ^laAAov
IGO) EVS 1ЛТГТ(Ьтt?K
t	E
4
e непоносимо
се задържи в грани-
7

и — дано това не стане
тиви! — ще стане основа за по-нататъшни
още по-големи нещастия, понеже ни обвиня-
ваг в опасно пренебрежение към божестве-
ните неотменими дела. Но с това малко сло-
во той желае да бъде осмяно по такъв на-
чин нашего хубаво и похвално желание. Но
като огнемет от българите официално при-
писваното им обвинение
нашата църква — дано това не стане 1 — ти
според поговорката се опитваш да бръенеш
яйце. Защото дори и пребожественият наш
господар и император господин Роман не из-
върши нищо от приятните му неща
като ни даде писмено обещание поради
шага безпомощност,
не бяха потвърдени с никаква
колко по-слабо е просто с думи
нещо с намерение да не се изпълни. Смитам,
че това знае всеки, не. по-малко, ако не и
повече това, че опасността от това съпро-
вожда онзи, който пренебрегва своите клет-
вени задължения и всеки, който е твърде
склонен да се подхлъзва и да се подхвърли
на подобно нещо.
7
и го предаваш на
дано това не стане 1
след
на-
ако и тези писания да
клетва. А
да обещае
3
3
не.
о
3
10 Гръаки изворн зй българскатз история, V
74
Arcthae opuscula
Арета Кесарийски
3. Scholia
Схолии на Арета Кесарийски
. “Ort (“hyiaio.
Ssoojyoc
Boiwtidt Ssofovoc улй
фяоегто povifi r?fe Кай-
рц xal tav-
S j
Oveonaoiavov qutvAcoj
peias avviOTap,EV7is	xat vvt‘
тт}У BovXyaQoc HatsoTobpavTO
2. Tovto яоаураихаК vvv ogatat ett'i
BovXy&Qtp
FL
(JV. Вег/
р. 337).
тф
лдоЕсгот (Si
xal тф находащоусод
BAp;, p.‘ 338).
^vpecbvt
Pwualwy

1 Римски император (54—68).
върху която е била мзградена древната
Роман I Лакаиин.
И при
1. Беотийска Тива и при Нерон
Веспасиан2 слабо се населявала, като само
Кадмея3 се държала, както и сега, ако бъл-
гарите не бяха разрушили и нея.
2. Това наистина сега се вижда при Си-
меон Българина4 и пии този6. който зло-
щастно управляв а ромеите.
1
?

при то зи
б
f
I
I
- Римски император (69—79).
Тива. 1 Българският пар Симеон
4
ufi.
:1 Така
ca наричали wpei rocтта^
император
'> Визэнтяйският
I
I
т
VIII. ЖИТИЕ НА МАРИЯ НОВА
жена на един византийски военачалник,
Мария, жена на един византийски военачалник, който воювал срещу българите, била
провъзгласена за светица след смъртта й (902 г.) и почтатана под името Мария Нова.
Житието на Мария Нова е извънредно ценен извор на българската история за пе-
риода от края на IX до първата четвърт на X в. В него се дават сведения за войните,
конто Симеон водил с Византия и по-спепиално за завладяването на гр. Виза в Тракия от
българите. От това житие можем да извадим заключение за действията на Симеон във
превзетите от него византийски крепости. В него се съдържат сведения и за времето не-
посредствено след смъртта на Симеон и за сключването на мирния договор между Бъл-
гария и Византия при дар Петър (927 г.).
а подробны и достоверни. Те са ценно допълнение към писмата
Лакапин.
на
Г.1

дан ните от житие то
патриарх Николай Мистик и Роман
РЪКОПИСИ : V
Cod. Vatic, gr. 800 (XIV—XV
Cod. Laurae S. Aihanasii Athon. 1368 |K. 81]
?
(XIV s.).
ИЗДАНИЯ : M. Gedeon, Pv^avtivov 'Еоотомуют, Коп slant!nopolis,
която се отнася за бълг ape ката история, е издал Г. Б а л а с ч е в, Новыя данный для истории грекоболгар-
Acta Sanctorum
1899
pp. 296- 301. Една
част
от жп-
тисто,
ских войн при Симеоне, ИРАИК, IV, вып. 3 (1899), стр. 189—220, заедно с руски превод.
Novembris IV, Brnxellis, 1925, col. 688—705. Преводът е направен по последи ото издание.
КНИЖНИНА: Хр. Лопарев, Византийская святых VIII—IX, в. ВВр, XIX (1912),
тпарска, История, I, 2, стр. 452—453, 510—521. — F. Dvornik, Quelques donnees sur
tome IV Novembris des „Aera Sanctorum", Byzantines)avica, I (1929), pp. 39—43. -
urcica,
I. р. 570.
,J А *
1899),
-453, 510—521.
Sanctorum",
- F. Dvornik, Quelques donnees
1 (1929), pp. 39
Byzantines) avica,
VITA MARIAE IUNiORIS
L Sy те on contra Romanos exercitnm duett
о. Tt
fni	ёотЛСато,
TOlUVTi] TjV.
о	«al	oi tovtov Ttaidsg up’
t?lQ7jp' dicde^avto’ 6 <V тшу Booty dotor aQ'/yov
JEvlip.cov XQiouavov цду <рВюоу HQOOip/OQiar, dvi]Q
H xon,paxL^cop ой/млеог r&.siog, ssuotqotsvci Ttjvi-
xavm cPa>u(xtoic яш ctoavt wovov sovd'rsTat. Tots
to цела tovto ; Asvrsoar sa^sr
яас tovtov . BaQ^dv/p’ (bvotiaaev.
ahta vijs

uidv п
st та тцу
яа1 г/ (thia тт]5 саломас
Aferd top avTOtcQaTOQa Ba&'t-sior Ascot
Aiskavdocx
б
о
ot
ds тшг

ч
с
Pookvol^ я al тголг'Т <pdvov коуаУЕтш.
1
/ъгр
V 1
les
Зла-
extraites du-
р. 120 -122. 
Slaves
Moravcsik, Bvzantino
ЖИТИЕ НА МАРИЯ НОВА
1. Поход на Симеон срещу ромеите
5. Какво стана след това ? Мария имала
втори син и го нарекла Вардан. След това
отправила към Виза и причината за
преселването била тая: след император Ва-
силий1 неговите синове Лъв Мъдри2 и Алек-
сандър3 наследили властта. А Симеон4, вла-
детеля? на българите, който се наричал хри-
стианин, мъж извънредно кръвожаден, по-
теглил тогава на поход срещу ромеите и из
вършил голямо клане. Прочее по това време-
тя се
Т№
ВизантиЙският император Василий I Македонец (867—886).
Г! ВизантиЙският император Александър (912 913) бил яастойник
(912—959). '
4
Българският пар Симеон.
- Византийският император Лъв VI Мъдри.
па малолетний Константин VII Багренородни
76
Vita Mariac Junioris
Житие на Мария Нова
TOtvw 6 тр? Мсцна? avi]Q MxpcpoQo? agtorsvsi
tol? BovAyaQOL? uaydpEYo? xal	t&v xqu-
TOVVTCOV El? TpV Tp? Bl^Vp? TOVQUay ЫлЕЦЛЕТас,
xal др тру TioBv табтру ovv yvvatxl xai rsxvoi?
xaraAapftayst (pp. 693E—-694A).
Л
1 6 тр? MaQia? avi]Q
BovAydoot? uaybgEvo?
Ч|
BlpJp?
0VV

Никифор, мъжът на Мария, сражав ай ки се с
българите1, се отличил и по решение на
властвуващите бил изпратен в гарнизона
във Виза и така заедно с жена си и децата
си пристигнал в този град. —----
се
2
2. Mo пае ha quaedam ex Bulgaria in Byzain
pervenit
2. Монахиня от България отива в град
Виза
14. /Ьл;
дЁ п? baipova
тр? ayia? nyooayydsXoa сооар
Хауру тот хака)? avtpv xivovrio? лусбрато?
rd TOV IEQSCO? EXEtVOV, ()?
ItOAi?
ermvda ds cpoixpou? tov svoy-
Tb (У
ХСПССО?
TOV
Ola be xal
xai TTEdat?
то.
ал, бое. о i
uovo? клаигирЕУО?,
aovvto? алуллахто.
uotsqov ei'quto, pv ёх
то?
xai
E%ovaa xai t у ту
s$ avrp? By алаВ
r.vQa-
tEQECO? EXEtVOV, xal
хат£1%8то wtb tov dai-
.^в-'
avrb xai govdkovoa
BovlyaQia? vjtb tov xtvovv-
az&siaav лгебрато?, tksvdsQav
p fly а е$ еле у ле (p. 698B— C).
TOV XCJ.TEJpVTO?
14. А някаква жена, обхваната от зъл дух
и доведена при ковчега на светицата, полу-
чила избавление чрез нея от бяса, който зле
я измъчвал. Така също и онзи свещеник,
който, обхванат от демона, едва бил одър-
жан със синджири и окови, като отишъл
там, се освободил от злия дух, конто го
тормозел. Същото по-късно станало и с мо-
нахинята, измъчвана от зъл ду
доведена от България. И нея светицата
пратила освободена от обхваналия я зъл дух3.
Така също
синджири и окови,
се освободил от злия дух,
+j
>
която била
из-
3. Symeon Byzarn expugnat
О
. Симеон превзема град Виза
23. .lixatov bk xal ravra TTQoodEtvai toc? EiQty
psroi?' ^vuscbv 6 doyorv BovXyagla?, avijQ Oeqio>-
bq?t ту/ 'Pcoyaicov EmoTQaTsvaa?, anav то тгу
C)QdxT)? pEoo? xaTEhy оато, ysxQy
KmvGTavTivovnbAEco? TEC/ycov патта хатауаАоУоа?
xal rti? tcXeiov? tow поХесоу хатаохшра?.
vtiECbv 6 aQyoyv Boi'B/apla?
Ётот paTEvaa?,
/
11
(fatar
агтсоу raw тр?
тещесоу
T<f)V ntdecov
тгу BiQvry
*r
е и това да се при-
бави към казаното. Симеон, владетелят на
България, мъж свиреп, нахлул в земята на ро-
меите и разграбил цяла Тракия, като всичко
опленил и сринал повечето от градовете чак
до самите стени на Цариград. Поради това
и жителите на Виза, като не можели повече
да останат в нея, понеже цели пет години
били обсаждани4, намирайки удобен момент,
изоставили града5, изгорили всички къщи и
заминали. Някакъв пленник, като избягал от
ръцете на неприятелите, след дълъг път чак
вечерта достигнал Виза. Като я намерил без
хора и къщи, прибягнал в храма на блаже-
ната6, за да прекара там нощта. Още не
бил заспал, когато чул печални звукове, кои-
то излизали от ковчега на светицата, това
били стенания и ридания: „Заради какво —
говорел гласът
да са християни, избягаха, като го напуснаха,
пък аз и сега оставам тука ? Ако са имали
намерение да направят така, зато и мене не
23. Но справедливо
към казаното.
Evdev
ol Try BlgvpY OLXOVVTE?, Up bvvdflEVOL
татар ueveiv леста&иат ому nohoQxov-
ЕтитрсМот, тгу aoXiv хата-
vpl rd? olxta? ndaa? хататЕхррсЬ-
diadoa? та? тогу лоХе-
XQTyjdpEFO?,
yvuviy
el? tov vabv тр?
т,гу vvxra xaTscpvys.
yoEQarr уОУУШУ Trj?
hxb/XOE' oxEThaauol
Ttvo? (eAEye) ^aotv ot
астру хата-
xaToi-
rot
xAeov
PEVOI,
BnbvTE?
oaviE?. Av/ytaAfOTO? ovv тс?
pdarv 7y7Qa? dQofuo лоБ.ф
рдр Су Biipupv Е(рдаоЕ‘
Qfbncnv xai olxpyaTojT evqcoj’,
paxaQta? tlqo? to dtadeddoat
TQaTTEi?t
OOQOV rp? (V/la? E££QXOUSV(OT
дЁ poav xal
Try jrbhv OtXOVVTE?,
},Ety>aVTE?
xovoq?; Ei he
T^OJ’Tfis
>
xal
ЕУ
xaiQOV
CpyOTTO
A i% tidacoto? ovv
7у7(1(,Л dQofuo
MlpTfO
Ь’ет?
с/
У ЯП'OF
/
г
rajiEQa?
Ье лаоау avh-
t.ov
vabv
5
x3
за да прекара там нощта.
ohicnyai' „ Kai
ZQtrmavor. orre?,
EHOV
Epvyor,
5
’ Г
1
5 Г
xal ravza Evdabi
Ttoiijcjai eueKaoy,
l[ Up
жителите на града, ако и
I
I
I
i
i
- Typ-
1) ОТ no
1 Вероятно тук се говори за сражения между българн н византийци през войната 894 -896 г.
(гошма) била голямо поддсление на темата. Във всяка тема имало по няколко турми (2 или
хилядп души. Турмата се командувала от турмарх (табсрап/оъ), който след стратега на темата бил пай-
висшият командир. " Вж. Ф. И. Успенский, Военное устройство византийской империи. ИРАИК, VI,
1 (1900), стр. 160.—
ние A Dvornik, Qnelque donnees sur les Slaves, p. 41, вижда съществувансто на мирни периода между два
похода на Симеон срещу Византия. 1 На това място от текста се дава различно тьлкуванс. Г. Бапасчев, Новые
данный для истории грекоболгарских войн при Симеоне, стр. 208—209, смята, че тук се говори за обсада. За разляка от
него Златарски, История, I, 2. стр. 433 и сл., приема, че тук се касае не до обсада, а до нападения от страна
на българите, конто те вършели в продвижение на пет години и от конто жителите на Виза страдали. Срв.
Годината на паиускането на гр. Виза от Визан-
тий ци те и завземането й от ’ българите е спорна. Според Баласчев, Новые данный... стр. 208—209, Виза пад-
нала в ръцето на българите след 925 г. — Златарски, История, 1, 2, стр. 432—434, смята, че това събитие се
отнася към 922 г.; срн. съшо Dvornik, op. с., р. 42. G Спреч в храма на се. Мария Нова.
мата
5
голямо поддсление на темата. йъв всяка тема имало по
Турмата се командувала от турмарх (rovppcw/os), който
" Вж. Ф. И. Успенский, Военное устройство византийской империи. ИР АПК, VI, вып.
L. Brehier, Les institutions de 1’Empire Byzantin, Paris, 1949, pp. 361—362. 3 В това сведе-
се
X.
р. 41, вижда съществувансто на мирни периоди между два
от текста се дава различно тълкуванс. Г. Баласчез, Новые
конто тс вършели в продолжение на пет
също Dvornik, Quelques donnees sur les Slaves..p. 42.
J
тук ce
години и от конто жителите на Виза страдали.
5 Глчиилтя М:1 НЯПГСКЯНАТП на гр. Виза от
Златарски, История, 1, 2, стр. 432—434, смята, че това събитие се
с., р.
I

>

,v
1ЙН
5?: дтятЖэяЕ
.щ-Ф'йййш
к
FjfrTy:   :  ..„" .:


Э г
ауЕЁАслчо
Tovvoig
Vita Mariae Junions   Житие на Мария Нова
77
xai Ёрё pEiTvavTmv
ат. хатЁЗ.Епраг ;*
£ficpofiogt diavvXTEQsvoag
veto xai Totg exsige
exeige: xai 6 iEQsvg JYixpzag 6
usvog. од лад a Apr rg v ло/mqxluv ?у тер va op vp g
aytag rd трд AeiTovgyiag pv exteaow, uqti 6e usra
xazEAa/jEr
3 - ? 5 *
,	/./.< О	E'tj'VfGt
UV/iQCOKOg уЕгбиетод
aAA er
TOt £
c
о
Eig Tip’
dr/)yyEl?.E. ИШ)д)У
Kavvclxpg ovopa^d-
Os ладГТрт тор’ noAiogxiav
лагта
и
Mpdfiav ладеуЁ-
ОТУ
9
г Г

ввеха със себе си, а ме оставила на безбож-
ниците?“ От тия думи човекът се уплатил
и като пренощувал, отишъл в Мидия и всич-
ко съобщил на тамошните жители. Там бил
и свещеник Никита, наричан Канакис, който
през цялата обсада извършвал богослуже-
ние™ в храма на светицата, но
преди това заедно с жителите
самият той и отишъл в Мидия. И като чул
това от пленника, си спомнил извъ pi пените
от блажената чудеса и побързал да отиде
веднага във Виза и да се поклояи на свети-
цата, макар че враговете били вътре. Защото
спомекатият Симеон в това време, като при-
стигнал във Виза и я намерил без жители и
без къиш, заповядал да сринат из основи по-
щаде ните от огъня стени и да разорят и
засеят земята, което действителяо и станало,
понеже времето било подходящо
24. Не би било справедливо да
не това, което станало със самия
Защото,
засегнати от огъня само Храмове те
обикалял и огл еж да л
житници, други за жилища, трети за конюш-
ни. Като дошъл в храма на светицата и хвър-
лил поглед на урната, попитал тия, конто
били там, чин е тя. След като
ворили и разка за ли
мирашата се в нея чудеса,
я отворят.
ре на, язве дна ж изскочил пламък и изплашил
всички. Той като видя л това, заповядал на
своите хора изобщо да не закачат храма и
поръчал на свещениците ежедневно
вършват богослужение. Като заселил този
град с някой от своите и като назначил ня-
кой си Вулия1 за началник на крепостта,
той се отдалечил, за да уреди по този начин
нещата и в другите градове на Тракия. А
спомекатият свещеник Канакис, развълнуван
от думите на пленника, както се каза, по-
бързал да изпълни желанието си и дошъл
във Виза. Но като приближил до крепостта,
бил заловен от българите и бил разпитан
кой е и как се е осмелил да дойде тук.
Бидейки чедо на истин ата и свикиал да го^
вори истината, той разказал кой е и за как-
во бил дошъл. Когато това стигнало до ушli-
re на Вулия, той заповядал да д об ед ат пред
него самия мъж. Станал пред дошлия, на-
рекъл го отец и с много голяма ггочит го
приел и поискал да узнае от
?
в храма на светицата
не много
напускал и
?
xai
xai axova/y тех гza
то»1
L
ёт&янсоу xai avTog ygE/.Tfcnr, xars^apsr Etg
Т7р> My^d&iav' xai dxovaxv тсхёта лада tov alypa-
Acotov, sig pvi'iupv fjWe гйг ЁлсгЕкогрЁгсог лещи,
трд uaxagtag i/avpciTCor xai ovxeti (TTsysiv i]6vvaro
pi/ t,t)v	xaia/M^eiv xai i-ig noooxPrpair
r^g ay lag eXi/eiv, xai таота лолери'сог ovrcov Ёгтбд^
о yaQ AsyiiEig Абщешг ev TOvrcp хаталсхfieijr тдт
Bi^vyjv xcxi Xf.vpy tai'тру dvihxdniov
evQvov, та схло tov
Ферулою (хуатдаятр'ас лсювтаттЕх
TQiacy&^vcu xai аладеТгаСу
xatgov fig tovto aQpodioig syovTog.
24. “О уЁуоУЕУ ЕЛ. avtov XLVUECOr
av 8(0] xagacigapEtv.
£v}]v xai aovovg rovg ev
X(jj tov g evQo'ir, (}q ’]ei
coqei a, oi)g d "sig oixi ag xai
acpixofiEvog dr xai sig
dep-Ha^poog ты у^аюоохбисо ёлцЯмлЬу,
tvyoTvag Ttvog av eii] рда'ла,
tcov xai xsoi tcov ЁллтеЛоореусот ^-aviidTOir лада трд
er avrqj xeitiei’pg (Хлоттсоу avteg бсагосуддргш лоаотбт-
tec dzzd бюУоьуорЁтот, cpXd^ vg//si (${)Ё(.од xai.
алаутид xaTECpufiijos. Tovto exEtvog idviv, тот vadr
up лараМуыу oAiug wig ctxeioig лосю stagey xai
wig i8QEVGf xaiTfxdorr/r тлЁтдспрЕ J.fiwvoyfiy. ()i-
TOP
еЁШест
Т|
?
с
С* Z
1
Л
Tv^6-5r,
avrog
5 z

‘Е/ЛсОУ
xai
3
El Г
о
J
3
TOVTcu каталаflair
xai о/xi],udicor
tec/j) ex
xvgdg ёз ’ал о a шр Мтута
xai, т/,г уГр' dgo-
xai
Гц
И
<Ь;
7
РЕуСУЕ,
TOO
У
biavTOV
KiuskOthv
3
(Yxator
Tip’ Bi~
xvQi ava-
ртт elg
fig (.ллеютасха xafhowyr'
табу rrjg ay tag xai rocc
tovg лара-
T(ov dk ЛлаууслХаг-
or
3
>
ydg fig
□	—	t
ami; vaovg
ЛЕОСбХОЛЮГ
orc <•
тот
ТСр
О?’ч
.<
г**
у
dz Ad d( czr w у о/ и г о ?1,
лбттсог avrefl (Yavoiy'i^yjyai яр
.W
EXELVOg idlOV,
aixeloig пдооЁта^ЕУ
<7’Ащ"
п -
<
Е'бТЁЮд
TOfs
/
de
t
xt aag
xai ipgovQov
OTlfaug, S&ju,
/
ТУр> ЛО/ЛУ
9^3
CT Ш’П?
pk xai
Ц
TCllupV ТЮ(
BovAiav
етЁдад
T
Aetg оотсод еухатаоттулси. '() yovr
Кагтстхрд
cog
ra>v oixsicin’
rtya аоурута хата-
T'n?
TigogQtydEi g tEQEvg
avx(t)
*1
tygdxpg
тго-
1"
Л
огъня стеки и
което действителво и станало
за това.
се отми-
което станало със самия Симеон,
като влязъл във Виза и намерил не-
от огъня само храмовете в нея,
едки определил за
ч ?
5
И
на
ТИЯ,
те му отго-
на извършваните от на-
гой заповядал да
)баче когато урната била отво-
Ч I
да из-
оогосл ужение.
Г
о
urjffEtg, cog	fig Bi.xvpv еТ&еЁу тру лрог)т-
piav л/ердоюатг ЕолЕобе' nXpoior <Yv tov xciorQov
у EVC) ,uev og EXQaTijih] леща то»’ BovkyaowT xai dv-
PQEWO.TO, rig xe Yi)] xai люд ЕттаюЗоТ ла.рауЕТЁо-
$ai титблррХЕУ. ‘О 6Ё ago. dApifeiag иг лплд xai
d^p'&p АЁуелу uEpaiTpxcdg, dong re sip xai xlvog
yaQir eАрZi’V/8i Sico.iioioyEt.. Tama (frig
BovAia 8h')'6vTay
rov dyayEiv
латЁда Exdiei
xeqI tov vpg
wig
VI 07)101

/
1
alypaAcoTov
/
rov aiypictAWTov Aoyoig лдод-о-
si'g BiPopv еТ&еТу
ode' nlpaiov <Yf
т
ггтлт
l
О
за
ч
ТЕ Eli] xai ЛЮ
e() 6e aga
pEpaiYpxcog, dang те
ё z >j X i ’ /У s i d i con o^oyei.
XCV. (WWV
EXE^EVOEV'
. XGl
dying

1
i'г*
J
>
леи ч
X
lavra i) etc (вта
tov dvciQa Eig chyir
ЁА1()6утл, di:
pEta Tipv]g oo/]д
ftiov
xai т(Ъг
T(f)
£
заловен от
at>~
ул^(от.ато xai
xai
'ЛОЛ)
ЁбЕдЮШО
ih/.уц,ат ют
оългарите и
осмеян л
TJ
?
него с голяма
Дали Вулия е титла или собствено име, нс с ясно. Никои азгори (Баяасчев, Ноныя данный для истории
грекоболгарских войн, стр. 219) приемат, че Булия, Вулия (flovAlas) е собствено име, а други (Златарска, Исто-
рия, I, 2, стр. 433 бел. 1 и Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 93, смятат, че това е праб-ьлгарската титла
бел.
433 бел. 1 и Moravcsik, Byzantinoturcica, II,
иредадена в изопачен виц.
j
това
78
Vila Mariae J uni oris — Житие на Мария Ноза
ps^oaps тур dstfbo&ojs. Kai
ov/iptxws a si di HaaQiioia?
\	3 T	r	-/	13
та хат астру, "	’	'
уОТЁйУУ ТЕ
<Кра)т i'/vyaipQ, xal cos ysvvalcp
xal отцатруср xal тру TWQpav
dvabeSau-EVTp,
t c	/	_
xat
4ГТ	Ч
о t xat stl
Xoeujv f-XsiTovoypoav, 
уттуаютрта епеЬеtEaro
xal ETSQotK dna dof/sras btbo/a-v-
ysyypdsLOt рагЁтта oi'tifi6Aaiay
а ГТОГ ЕЁГ]ТЕ1 an&stv
б pev %agq xat SdxQvat
латта exbipyEtrat
КоУОТаУП) ’OVKOAEUK,
б иуат pg,
с


ок техое ust
I
xal ETt 'Cdjarb
/
X
настойчивост за живота на светицата и за
чудесата. И той едновременно зарадван и
просълзен, без стеснение разказал всичко за
дъщеря на благо-
родии и славни родители, чс се оженила за
храбрия страте
турмата в този град,
как родила
конто
били отце живи,
тяхната смърт и как след тях родила и Дру-
ги две момчета близ наци и какви предзнаме-
нования се явили над новородените и как
се осъществило това, което майката пред-
сказала чрез тях. Онзи. който се родил пръв,
на име Ваанес, бил зачислен във войската и
станал стратег на ромейската войска, конто
се намирала по това време в СилимврияУ
Роденият след него Стефан поел
шески път
иийските
себе си и за бога. Свещеникът разказал точ-
но на Вулия и всичко друго за блажената:
за любовта й, конто искрено хранена към
всички, за безмерного й милосърдие, за съ-
страданието й, за миролюбието й,
търпеливостта й, за кротостта й, за добр о тэ-
та й, за любовта й към бедните, за всенош-
сълзите й, за търпението
радости ото й усърдие към божиите
J
1.7
(07 Ell] lit У
Х(Ц
че била от Цари град
нея
ЁУ~
EvyEVtdv
avdQt ov^ev^Deit]
тагтрс Ti/s
KxppoQos <h’o/ta
YU ЛО(7)ТОУ
avTTjs
xal dorp’ En^avTuts
xal ok
Т<?
ТЕ
г

ГШ (1Убд[,
таГдач аооятас боо,
'wi	7
ха с

Т"!
1 ,
CJ
отрроАаар
тог drdodc тсЪ
TEth’pXOGt
LIETO. TOVTO IK
; xai rd
xat
1
ш?п;о лооЁсррОЕ biavribv, e/g s'
ТЁХО1
ел avro/.s
о л ok
,pov () /If")’
Л
СТ
1
yaQ
ao(i)TOTOJtos, — Baavps аатф тб ovoua, — sis
atQariToras xaiaAEysfs, tov еу vij ^pAv/yota evqig-
xoustov dmicos ’Puyuaixov OT-QaiEvaaros от^агпуЕг,
Tijv т(Ъг pora-
(‘/QVi dvaoTQf-

— Ваатгк аЬтср ти ovoua,
хаталЕ:у€( s,
TOV
конто приел началството над
на име Никифор, и
депа момчета,
мъжът й
наи-напред две
докато тя и
и как мъжествево понесла
1 *
се поминали,
това,
4J
_1
о
по това време в
след него Стефан поел мона-
пребивавал някъде около Олим-
планини2 и живеел уединен
ч.
6 ds pET^avTov Ts^fisig
%(Ът odEvaas
(рбрЕТод, 6fi povcp eavTcfi те xal тф) &sq), xal zd a/Au.
ds лтло. трд aaxagiag per a axgipsias о isgevs
' ага-


^TETpaVOQ
TG. ’ O1.V рЛК1 ЛО)'
5
paxagiag рета ax>Qt fields 6
th

Bov/aa Ёхби^’гТтаС тру ауалру
тру EAnpuoavTpy тгр’ апЕт-
/Д f:l%EV
та) .
L
лохдЁток лдод
Qot,
тру ЕлкЁхгкттрру dyaboovyrp', тут длААилтиг/Jav, тик
uAotvxto’IK deposts, id ddxgva, iip> блоротф
тотд dsiuvg vaovg реК’борд трд
тоге
ras,
лдг xal ёлтрЁ/еюу
car dtafioAip’
QIXJ Tp> TOV
Гн
алагтад,
Tt'V сарлатВму, zip' eigrppv,т?/г paxQ0i3vulu.y,
г
IF
1 ?
h
□
pdovpc ОЛОибрУ,
sr тоитосд ало ovyvpg rfis yovvx2.iGtag 1бдт~)-
Tip’ лео! zip' еолдЁлеьау тагу del tov
с
t
тлела тру хат avzps
^атату
t'E &lofio2.f]S TOV
лАруад,

1
?
за
за дълго-
молитви. зь
ните и
Й, за
храмове, за изнурит ел ните коленичения в тях
за нейната любов и грижа за велелепието на
божиите храмове. След това разказал за съ-
чинената против нея ио внушение на сатаня-
та клевета3, за отдръпването на мъжа й, за
побейте, за смъртта й, за безбройните чуде-
са след това, за конто се съобпди в предиш-
ния разказ и конто по ради големия им брой
се пропуснаха,
ветниците и
по време на обсадата на Виза и бил погре-
бай в лявата страна на издигнатия от него
в чест на блажената храм. А Вулия, като
чу л това, бил поразен
присъстуващите отправил възхвала към бога,
и му казал: ...Как ти, почтени отче, си до-
пуснал да изоставиш такова съкровище, ако
и поради военните обстоятелства да си бил
принуден да търпиш такава. загуба ? Но се-
га всичко ти се позволяла и на тебе се пре-
доставя, ако искаш, да вършиш богослуже-
ние. Пожелай прочее и заживей заедно с нас*.
Всичко каквото е потребно, ние ще го дава-
ме в достатъчно количество*. А той отгово-

О

Л
dvdQQS, Ttls л Apr as, тог
psia Tobwr (IxEtoa Ьаората, боа те
oas a Aoyos еёрАоюе xal боа fitd
/каре, трг e/S roi.’s dtafiaAorzas
xal блок 6 arpQ avtijg NtxpzpoQos
gov Tps xoAioQxias Bt'Qvps TSAet
psvoSt ёта(рг/ лада тф атнотеоф /teqsl tov dvsysQ-
-&8VT0S TtaQ^auTOV vfi paxagiq vaov. ~O be BovBag
такса axovarv еЕелАрттето xal s'&adpa'Qs xal тф
Юеф) тот alvov guv tois ладооапг отёле/тлеу' Etpp
бе лобд агтбт. „Kai ло)д, aj tume латео, tthovtot
dyafibv ф>eo%ov ката/ллеНу, еслед did трт
Aspov
’A7dd
goi fiouAO/tsyqj ЛО1Е1У та тг/д IsiTOVQyias.
6 ACX/QS
A
>
/
(IXOVO)V
4-
*_5
3
У
га
а
лАао^Еа-
Tip' (1Л.О0Т-
irdvarovy
Evvoijai qаЗа-
то /(fjxos ладЁ-
(iVToyiodootv,
хата zbv xai-
tov filar XQTpja*
3
т<е
з,
ЁЕелЛрттето xal
ладоиоо’
ib tiule
п
Kai лак,
г
за възмездието спрямо кле-
как мъжът й Никифор умрял
tov ло-
epoodv TotauTrp’ етЪк d^oarijvai 'Qrpdav \
vvv yr лаута aot огухЕ’^богрш xal Etpstrai
0sh]oor
ovr xal ovyxaTGixpaov тцму' kl Ьё лоск t/jv %QeI-
ar алагта dr fiuEis агтААтлак zoupyob} uev .*
«.такта

/
ppElQ
егЯ?;с глоатргас
Л *
*1
Как
ТИ,
и
учуден, заедно с

За па дна Мала Азия,
ссстрата
гр. Бруса в
от страна на брата н
където имало много
на Никифор,
/1Я. I р.
Силиврия 2 Планината Олимп при дн.
манастири, ди. Кешишдаг. 3 Загатва се за обвинен лето
Мария била в интимни отношения с един or слуг л те.
1
дн.
че
।
It
I
1

т
Vita Mariae Junioris
Житие на Мария Нова
79
„Засега не мога
рил следното: „засега не мога, понеже ис-
кам да живея заедно със сините, конто са в
Мидия, но моля да не бъда възпрепятству-
ван в това, което мога да направя
видай аз да отивам и да служа в храма на
светицата, без никой да ми пречи“. Вулия на
драго сърце се сь гласил на това и го по мо-
лил да не се бави, но по-често да прави това.
А понеже споменатият Симеон имал
обичай началниците, конто бил поставил в
превзетите от него градове, през известно
време да ги вика при себе си и да изпраща
други вместо тях, отзовал и Вулия от Виза
и вместо него проводил друг началник на
града. Началниците, конто напускали гарни-
зона, смятайки, че трябва според закона на
войната да се завръпдат в къщи с плячка,
извършили набези в о станалите ромейски об-
ласти и като вземали голяма плячка, така
тръгвали към с войте земи. Така и Вулия ос-
тавил Виза на своя заместник и сам, придър--
жайки се към казания закон, тръгнал на
плячка. Като стигнал
срещнал
зантийска войска, чиито предводител,
преди се каза, бил Ваанес. Като научил про-
чее, че и Ваанес е заедно с тази войска, ос-
тавил своите и сам миролюбиво се прибли-
жил и като по в икал едного от ромейски я ла-
гер, помолил го да узнае дали Ваанес е в
лагера. И като научил, че той е там, поискал
да го види. Съобщили това на Ваанес и той,
както бил въоръжен, дошъл при Вулия. Той
веднага го попитал: „— Ти ли си почтеният
Ваанес, синът на света Мария от Виза?
съм — отговорил той. А ти кой си И ОТ'
къде знает моето име и името на майка ми
и зато така приятелски се отнасяш към ме-
не ?“. А Вулия отговорил: „Грешен човек
съм аз, понеже не оях удостоен да видя
светите мощи на твоята майка". Когато све-'
тият ковчег, в който тя почива, се отвори, за
да я видим, пламък излезе оттам. и едва не
ни изгори, така че вече не се
отворим и да я гледаме. Аз поисках да те
видя, защото така чрез тебе бих се насладил
на неината милост. А твоего име и че се
намираш тука можах да науча от натите
пленници, от конто чух и за извършваните
чудеса. По-точно за всичко узнах от един
с веще ник, който служи в издигнатия от твоя
баща храм. Но и с нас самите стана следно-
то : когато нагните войници стоели на стра-
жа по крепостната стена на Виза и разгова-
ряли; за различии неща, когато загючнали да
разказват за чудесата; на светицата, всички-
се смаяли; Един от
неверие, казал
duvafcai (sgi]) did то
euoi? ovaiv
tovtov лас dsofiac pi}
ITE Л(А i.ElTOVQySCV EV
TlVO? ма/киб^ЕУОУ.
лат В svue, лид?
OVyTOTEOOV
Тф
e() dP n Тф теса? ah’ ov
PauXeuPai аиуумтомехг roi?
beta' b ds dvva^at tioiecv
алотиуеТу' tes^svaov EQy^oPai.
тф тф? flyla? vaco рф лаоа
CO Ье у.ей /.lav au per со?
K01 ф?1ои
ЛО1Е1V.
С'
о
и
ТЛЮ?
ист
I

77} Мц-
де dvvapac

V
?
запо-

«?'/ иОТ8оф£1У,
25. "‘Влет de
аХсорЕтиас?
did Tiro?
eauTov лас
Всфит}?
Г
TOVTO
? ] j *
, а/Ли.
6 p'E]Psl?
/
a
ds
TOVTO
и
2о.
ZvuecPv or? er таге
I
aretIPei q qovqov?
^(.елекш.еХто
avTavTCfiv sorskxe, pETCixa/sixai
steqov агФavrov лецмра?
/
ОГъ
ларРтитои
Хроплод дсаотфиахо?
d/P.ov?
Boviaav,
Oi де тф? qipoupd?
ло/.еиои
rot ?
лас /.star
Лыг
ЛО/.EGIV



конто бил
яш г\
qPQOVQOV ttJc лбкеЮ?.
jaevoi, deiv hoIvovte?
o&cabs
‘ Рощшсоу
re?, ovreo r>jV avwv? (pEQovoar
xal Bovkta?
тф scq/j fjiEVto you co aroiycbr ж avro?,
Qaytoytay STQETTETO.
Hcaakaficov, ovvovtcitcu лара tov
атратоледои,
kd yo?
arQCiTt'V/ooT!
елкяфаа?,
лроанакЕоапЕУо? s
леей Baavov /.совету iffiov,
ледср'
Ahp’VETai таГпа Badvp,
xszat лоб? Bovktav.
V4 Э €
h2;?? si о
dytcc? MaQia?
ov cis Tt? si яаг лсд?
rrj? р^трд?,
c() de Bov/ла?'
olvaxo
OVK T]?ld)&YIV idsiV,
otesvov?, ev
л у
} 1
/

?

к
ovv Aciiyvpoi?
T.d)V
VOUCO
J 4-
f) VZ л О kstep P 8101
лоЛ/фт ла/лр ovov-
елооеуоуто.
тф dtads$a/LiEV(j.) т>/ и
ауаатрёфету,
ЕЛЕТрЕХОУ,
Z
•>!
J
1

?
EvPev rot леи
' 1
hV
Q? be
Birvqy натё/лле,

El?
Xd.TpV~
2P]kvpptav
като вземали
Sl.i
EJceTae Paijuai >cor
Badvryv dyetopai gPuGCk?
ovv co? ovv
OtXElOV?
(.>
към
закон
до Силимврия, той се
разположената там на лагер ви-
както
J
с
6
тсд тою i леи
г	.
лас Badri}? teal, tov? oikeIov? avrov
UOVO? ElOqVl^fdTEQOV ЛИрЕ?ЕрТ}, HUI TlVCl
Paypalcov,
0V
rov
8, t5 ?;V.COGE. I TOV?
/
3
Э
>
TWQOVW.
5
Pl
TOV
GE-fida'itd? ,ао1
/
ч
СО?
то и ?
1
г
С
отоатоледог
—I
El ^aQElO] тф OTQGTO-
edsEXO tovtov
Е1%ЕУ ЕУОЛ/М?,
f <11	5	'	3/
Stary? avxov IjQETO
<L+
сЬеТу.
5/
л-
Л/
с
Ч|
t+
<г
ds uai^atv,
I	J
ЯШ О)?
О per ovv
Badvp?, b vid? тф? sv Bi'Qvti
фВусп eliu. (флЕярЬ'ато),
to euov b’voua oida? y-ai
J	J
S 1	kJ	.... . 4
e/iOl г
„ ’ Л V Pou )Tcd? Et.Ul
ЕЛЕС-дЧ] то xrf?


J1
3
лас лоры
ефекрииаа
ней
ёидг дгоца см да?
J	1
biaxEioai;
co хстсфтестш, tva
Еуллдсл’ pfoci?
м
„Аз
и
су с/Леи?
duuQTOMj? (олен-
ф? fi)]Tod? ayiov kshpavov
dvotyopsrov у do TOV T(/Z(OT
ларфредт
filHQOV
аУоТ?Ш
as сЬелу
отговорил той.
+_

А By л ия
аз, понеже не
отговорил :
бях
рЕаРт},
dsir хате-
xal xav~
yovv GE idsTr ЕЛЕЛОрОСУ'
avrov did 00 и zapiro? ano-
EVTCWpa EVQp
фи i v at xpaixoTOiv,
TEkovtUEVU)v paufidroyv аяф'
лагтсоУ ёуусог лара и-
dvsyeQpEVTt
еср'фиачу av-
5 С
q:/M?
tpAeysV, KCU OVKSTl
Тру РесюсюРсщ-------
q yd.Q U.V OVrCO r?;C
AavoaitW go v de to
опт], sxco ,um(}cdv ало тсду
agfebv нас
«otz. Be^ig.6tsqov ds леей
080)? dvdpd? TOV AStTOVQyoVVTO? EV тсд
.лара tov латро? gov гаф.
хату roiovxdv ci ysyovsv. Tcov
xaPiqiASvcoy
zdyotc bictq'dput?
ay la?
ё^Еллфоаоуто'
иг/ ah]pFj slvai
. J
/

Г'
swzmjnawsr
Э1
хну
з -
г;
droilCi,
ХШ OTl
ЛС10
ц
ч*
осмелихме да
Аз поисках
mQi гою
/
1
мило ст. А твоего
можах
г
I.
Izzd xai
?5/1 tTSfzfo у отратиотап’
ТОО TEp/OV? BiPvn? ней
(pvAcv'Hjy
еутиухароутюу, xai лессе тюу тф?
Pa vutitoyv dsoy агто
be Tovivoy
Ets
8k
Т14 JJ) 11 s
ди/уел oPat ней сЪштте?
лаРп a/.ov?
si у do ay la 7) r

sA&ys та Azyousva'
за
тях' обаче, обхванат от
»
че разказваните
неща
не с а
80
Vita Msriae
Junioris -
Житие на Мария Нова
ft,
SJ
}) хатахЕттар
сггтт/, xai тру xoAiv zavrpy, ту p xmaxEixat, to>v
rjptxsQiav хетпсЪу diEoaioaxo av. Оглш тело? Eoysr о
лдуо? avT(z>t xai луеорап oi>AAapddvsTui лорррф,
xixTst xai a yp? tov? дф&а2.ро: c diaoTQEif coT, тог?
dddvTa? rJQvyyov,
%£QoiT ovyraxi?
рошт ГЛ1 ЛОАГ
TQEpOVOlV UVEOTp то I?
iiyia? ш/tqo? oov яата^аф'от xai E<)f txavat?
pat? i-xdi.GE fiaaavi^daEvo? Eivyo ip?
ppst? алаттЕ? &£aadp.£voi xai
tov &e6v tov dota^pVTa то'г?
tov spEyaAvvopcv iayvQd)?,
лот st? BovAy<Miav ЕОтВкарЕУ xai toi? ^xf
ci? avTOv ysyovova лареЬрХшаарЕУ, tEpi-a те
xa.AEadpE'Da xai rd тр? AEiTovpyia? pe%Qt тр? ap-
pvQov et? tov yabv extsaei.u Tovtoi? Bov Ala? те
xai Badvp? aAApXot? ayvopiBfyjavTE?, eippvixa)? biE-
^Et'X&ptjar.
26. Msf dByor de
л.1
5
г
1
xai луЕгратг
yp? tov?
CHEAP ЕХЛТГаУГ
латаоашу тру хЕфОАтр’ xai psya
о veto? by^ovpEvo?, pdfa,? hi
yovcj-Giv, xai тот тацют тр?
pps-
i d ое шс олео
усуОУОТЕ?,
oixetoc аг-
г dtaoTQ£(/(oy,
tov отиратв?, toiv
()£
уаоу
тщ хЕсраАрт
6%В.П> р.ЕУО?

?/
' J
/ *.
EUppOpOt
yvpaiot
тог Ье iafВтта uvi/ga)-
xai тоТ?
-’s

;г та
и ЕТЕ-
F
/
о	<с
ЕХТЕАЕ1.
tov stop цел or
Г
о
1
1
.VpElOT Tip’
vid?
О? ХШ fiaofiaQlX(i)TEQOV
латоо? avzov
тр? с~)ойхр? rts eda^o? хатаала
avтаi? EVQioxopevoi:?
Ct&Atav tpvypy foopgavTO?, ITstqo?
тру aQXpv diadexeraiy
лраураи. yQibpsvo?, rd? vxo тог
cofysioa? лоАет?
st? savToy too? ev aviat? svQioxopEvov? BovAyd-
qov? itEzaxaXov uevoc, peiTcbv xai трт Вфрру ova о
diE'&pxE.v* олео patidv Baavp? orv tiolv ieqevci xai
отдаткотат? w
fidvsi.
licitp гаф тр? ayta? ppiod? avaov xai rd eixoto.
sv?dpsvoi xai EvyapioTpoavrs?, to tiiuot астр? xai
ay tov AEtyjavov хатралаоатто' тГ/? beta? ds xai
ay la? ieqoteAeotiu? ayagyopEvp? tqiouo? psya? ys-
yOVEV
Asv, to? pixgov хатаилоута? тог
Tovtov de pstTixavp? тр? toga? лагоарЕУог,
лоделт рф?атто> т[ ада то oppeiov ^ov Acrat tovto.
Badvt]? ovv d vid? avry?‘ c'i)oxsp (cpyoi) xaiaB-
поУтап’ ypayy zip' Biguyv, ayavaxtovoa
•fyptei tpcovd?y
та)? sxl Ttj xaQovaia ppojv gxiqto.
Ta Tps dBa? de AEtxovpyia? теАёаагте? xai
тф ycyovoTi do^GAoypoavTe?, sis
v^EOTpcipar (pp. 700D—702D).
{? 1
ч.
UVTOV
TOL?
г
пл-
5
'	~ ело ysiQa zpv BtQvpv ха.таАар-
HloeA'&cbv ору иста тшу avv avvcp ег тф
pprob? агтог
тшу оту аотф
Tl/ъ
tieta? ds
ЕУ
Ш?
тер уВооаохбрсу xai cpdflov ласах
ргщюЪ хатаВлбута? тот таит
e?
г/

ЕУЕ/За-
еАИегг.
(ha-
I
истина. Защото, ако беше светица, би гласи-
ла от нагните ръце' този град, в който тя
почива. Още не довършил думата си и бил
обхванат от зъл дух. па дна л на земята, като
въртял очи, скърцал зъби с пяна на устата,.
непрекъснато удрял главата си с ръце и силно
крещял. Той се мъчил дълго по този начин,,
едвам се изправил
стигнал до гроба
като се измъчвал
изцеление. Това ние всички видяхме и убо-
яхме се и прославяхме силно бога, който въз-
величава тия, конто истински го молят. Из-
лекуваният човек ние изпратихме в България
и съобщихме на тамошните жители случи-
лите се с него неща. Повикахме свещеник,
който и до днес служи в храма". Вулия и
Ваанес, като си казали помежду си тия не-
ща, мирно се разделили.
26. Малко по-късно казаният Симеон на-
иуснал жалката си душа и Петър
син, наследил властта. Той,
зувал твърде варварски от
разрушил до основе завзетите от неговия ба-
ща градове в Тракия, повикал при себе си
намиращите се в тях българи и с тях по съ-
щия начин разрушил Виза3. Ваанес, като
научил това, заедно с няколко свещеници и
с войниците, над конто началствувал, отишъл
във Виза. Като влязъл прочее със своите
хора в божественна храм на светата своя
майка и като се помолили и благодарили
както подобава, целунали нейните честни и
свети мощи. Когато започнала божествената
и свята служба, в ковчега се чу л голям тря-
сък, който така уплатил всички, че те нас-
малко не напускали храма. Но когато след
известно време тоя трясък спрял, започнали
да недоумяват какво означивало това знаме-
ние. А Ваанес, нейният син, казал: „Както
когато ние изоставихме Виза, тя, с пор ед ду-
мите на пленника, негодувайки, издала жални
стонове, така пък сега подскача от радост
от нашето присъствие". Като свършили бо-
жествената служба и като отдали слава за
ста на лото, пак се върнали в Силимврия.
о»
чи
J
J
този начин
с треперещи колене и
твоята света майка и
там няколко дни, получил
на

fl
U
Й
5
неговият
като се възпол-
обстоятелствата.
Виза3.
със
О
1
е/
ovv 6 vid? avrp?'
Tijr Bi£vpv,
xaitdi? d аг^раАшто?
Г

/ с
AELTOVOyla?
додолоуроаутЕ?,
yosQa?
blpyрООХОу ov-
еу dya).Bdosi.u
Brit
av-fh?
ddpAvftQiav

i иг
7
?
)3
I
и
j
I
i
I
।
I
I
I
।
I
I
J
I
I
I
;{ Цар Петър по всяка вероятност е пред-
че той ще продължи военолюбивата по-
коите мал ко по-късно
Византия. Вж. Златарски, История. I, 2, стр. 520—521.
Сиреч от българите. - Българският дар Петър (927—969).
приел военни действия с цел да накара византийдите да помаслят,
литика на баша си и да ги прииудв към отстъпчивост в мпринте преговори,
между България и 
започналн

।
*
Vita Mariae J unions — Житие на Мария Нова
81
4. De расе anno 92/ inter Bulgar о
Romano sque juncta
о
За мира, сключен между българи
и византийца през 927
27.
IttElkrjtipeVOV
iog psza zcov Bov/ydoov,
ow avion те xal кЪу 'Рсориилот
toi xal алаутед ffwax&eviig
ext 6g nvog d&ovg e&eov,
id icor a tn avicp /к
4afiEv (p. 702 D).
"Раи ш vov дь
хас
pcopaixtbv csxtfaiQMv
Ехгслёоач--
тауу
уариха (п п>а27ауиата
е1(Ир>а1а хатаитащд рё-
EVEVSTO.
TGt< id lag naioidag
xal Badv-цд svTsvder ur~
PPj/v/iQ lag vfyy Bi^vrp’
Г
'Кч '{Р г
иатё-
2л. След като Роман1
приел ромеиския
скиптър и сключил брачен съюз с българи-
те2,
мирни отношения3. Тогава всички заедно без
страх се устремили към родните си места.
И Ваанес, заедно с тия, конто били с него,
от Силимврия отишъл във Виза.
и
между тях и ромеите били установени
1 Византийски я т император Роман Лакагшн (920—944).
2 Цар Петър се оженил за Мария — внучката
на Роман Лакапин, дъщеря на неговия син Христофор. В чест на сключения мирен договор тя била преимену-
вана на Ирина, което значи мир. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 535. з Мирннят договор между
България и Византия бил сключен през месеп октомврн 927 г. За подробности вж. Златарски, История I.
2, стр. 516—536.	’ '
11 Гръцки извори за (гьлгарската история, V
мир. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 535. ’ 5 7
сключен през месеп октомври 927 г. За подробности вж.
I, 2, стр. 535.
IX. СЛОВО ЗА МИРА С БЪЛГАРИТЕ
В единствен ръкопис e запазено едно анонимно риторическо слово, което се отнася
византийци през октомври 927 г. Авторът на
до сключването на мира между оългари и
Словото е бил приближен на византийския императорски двор и е бил много добре осве-
домен за събитията. С най-голяма вероятност трябва да се приеме, че Словото принадлежи
не на цариградския патриарх Николай I Мистик (901—907, 911—925), който починал на
15 май 925 г., а на известния византийски книжовник от X в. Теодор Дафнопат, близък
сътрудник на император Роман 1 Лакапин (920—944). Авторът на Словото за съжаление ни
е дал едно риторично произведение, в което всички данни за събитията са забулени сред
многобройни цитати от Писанието, загатвания от класическата древност или пък други
алегории и сравнения. Той засяга събитията от времето на цар Симеон (893—927), българо-
византийските отношения през управлението на този владетел, настъпилата промяна в от-
ношенията между двете страны непосредствено след неговата смърт и сключването на мира
от октомври 927 г., с което се разкривала нова ера в
зантия. Въпреки своята риторичност Словото за мира
чески извор за проучване главно на събитията в края на Симеоновото управление и нача-
лото на Петровото царуване. Някои загатвания в текста на Словото оставят ненапълно ясни
и тяхното правилно тълкуване е доста трудно, тъй като авторът почти никъде не споме-
нава реални исторически имена, а си служи главно с библейски или митологически имена.
Обнародването на български превод на Словото, което в
е използувано само откъелечно, може да послужи като
ване на този важен исторически извор.
s'

Г*
У


РЪКОПИС: Cod. Vatican, gr. 483,

отношенията между България и Ви-
българите съставя важен истори-
в края на Симеоновото управление и

U
служи главно с библейски
нашата научна литература досега
основа за по-нататъшното проуч.
ff. 43—51 (XIII—XlVs.).
ИЗДАНИЯ : Ф. И. Успенский, Неизданное церковное слово о болгарско-византийских отношениях в вто-
рой половине X века. Летопис нсторико-филол. общества при ими. Новороссийском университете, IV, Визент,
отдел. II. Одесса, 1894, стр. 48—123. Текстът е издаден по това издание, като е сверен и по ръкописа.
1
Г4-

1
Д. Цухлев, История на българската църква, I, София, 1910, стр. 415—416, 416 бел. 1, 411, бел. 3.—
38—39-
— G. Pfzv-
КНИЖНИНА г Б. МелиоранскийВВр, II (1895), стр. 346—347. — В. Kuriz:B7, IV (1895), рр. 615—616. -
Krumbacher, GBL, рр. 458—459, 170. — И. Кузнецов, Писмата на Льва Магистра и Романа Лакапина и елового
3Eni zfi Tf7w Bnvlyaotav огираон като извор за историята на симеоновска България, СбНУК, XVI (1900), стр. 1
отд. отп.
Gio. Mercati, Minuzie 31, Correzioni al discorso per la pace coi Bulgari, Bessarione, XXXV (1919).. p.
Opere Minori raccolte in occasions del settantesimo natalizio. IV, CitHi del Vaticano, 1937, pp. 57—58.
chocki \ Eos, XVI (1910). p. 104. — Златарски, История, I, 2, стр. 467 бел. 1,522 бел.
I. Sakazov, Bulgarische Wirtschaftsgeschichte, Berlin—Leipzig, 1929, pp. 35- 36, 64, 65, 85 n. 6
’ЕМ.тртнД, I (1929), pp. 388—389. — M. А. Шангин., Византийский писатель Арефа —- автор „Слова о мире с бол-
гарами*. Историк-марксист, 1939, кн. 3, стр. 177.
1,524 бел. 1,534 бел. 1. -
- - К. A. Bees :
*
Moravesik, Byzantinoturcica, I, pp. 223—224.
I
i
I
I
I
I
I
i
*

1
i
I
De pace cum Bulgaris IiomiHa
Слово за мира с България
83
Ч;
DE PACE CUM BULGARIS
HOMIL1 A
СЛОВО 3 А М И Р А
: БЪЛГАРИЯ
3
1. ElQ}'jVd ijfAVovusr, EvcpQavfhjTE' elQTjVpv atp’ —
Vtpovs, OXlQTijoaiE'’ EiQ)'jVT]V ЕЛ1 T.ds ТТОАЕ1Я EldlVy
at •HvyarsQEs cfsQovoaEjii avyyoQEvoaTE. аЛаЛа^атЕ
ovpapchvaK лаоа nvop
xal daoc
to i я гло/aEvovotv
Xfoair tov
ЛECt’(Ът ЛОО(УЕО% lj V
тог? E^ovaaro. 6 aifh'jQ итаЛа^атсо уЛохааабт xai
ot fiovvdl dyaiitaoiv, xal vdnai xal лотацос ovy~
XQOTEirtoaav. otj о лоЛе^оя лЕлоЛЁрсотас xal vevi-
xTjzat xal ёлс лаг атаотт]/М xal vipcopca уря хата
тгн Еуу&оая Тот. аут ас TQonaca. еТ ия срсЛбтЕсхоЯу ел
тсд длЛастсод, cxypoQs'iTar ttvsoTp ya.Q ccQdvp xal
biaaxooniO'd’iqTOXjv.v ol ё%Ь<о<л аитуд xal xtjqov 61-
XT)V EX
boigav EiQi'jVj]
Q(odT]GETac. boa
aQoTQa xai. тая 'QijivvaQ
xal ya.Q h’ луеб,аат1 bn ov
Ле/lKov,
(bg EOVKpOQO-
oQtbowac.........л_..,...	......
xai тф трале avTijg илагтцооур.ЕГ, bu fror/v ev ту
bst;ia (
тело ЬсаЬфсатоя aviyg ev(pqogvt}]
/iai '6tg'i: хатаЛ v о eg.
тая
лбл&е
ТЕ X&ES E-rQVXOUff&a,
OCyUEQOV dvEXAip^TE. OTl ЛОООЕО'ХЕУ SlQtfVtf
avTip> xal Eibsv tbovaa ттр> xd-
5
boot

г
ЛаоТ' аттф~, (НС
E&ovoaro.
к i
Э
лгооя
.“%
S
e16ev Iboeaa туг
Evb6xi]OEV ЕЛ1 T)jV T(~)V TO~
3
EV

xal rovg
alfh'jQ отаЛаЁбтсо уЛахааибт
/
}
xal уалас
tx%(i)QElrar
3
У
aflvui а
ЛЕЛЕбуил-
1
.V
ЕС
ttVEOT)]
ol фефхл аЬтфд
ЕХАСЛЕТОУТЛТУ, ov у do
о/дыа fidoxavor ?/’ rov
,aoi zag
5
ov
ТЛЯ дУсЛоУЕСХОЯу
>UQ
xal xt/qoI
иф ijsdoyTai
2лл)е.х1аг
С
о

ШШГ-
*
фЕоЁтоая о /уЛелоуе Ид
Etg Ь(ллата xal лубобед,
liet fAa&coiisv etc ло-
f] vvg хата tov йлбтта лдоехосре xai apn?
с, ЛеЛоо цёгоя слр'аЬатод, ctqoexv^e tov
>ЛЕ1Хч<7'(Ъ1аЕУ ггрбь tyv Ларлрсу аг луд
XeiovиАтоя aqAvbawz,
|«
и
ТГООъ
Tt]V
1«
бЛелал'
xal л@ба&£Я
аотуд xal ту ад/теду. cv'noTai
xai j; qHioyyy avry
J
/
nQOTEivsTac,
rw

/ T1
1. Мира възпяваме, възвеселете сеЧ Мира
от висината, възликувайте2! Мира над гра-
довете сионски3, играйте вкупом, дъщери
ерусалимски4! Възкликнете единогласно вся-
ко дихание5: и онези, конто вчера изнемог-
вахме и конто днес въззовавате, защото ми-
рът се обърна към онези, конто го очакваха,
и като погледна, видя бедствието на своя
народ, защото прояви благоволение към мо-
литвата на смирените и избави окованите в
отчаяние6. Нека небето да пророни сладост
и хълмовете радост, а дебри и реки да въз-
ръкопляскат, защото войната е надвоювана
и победена и по всяко възвишение и земна
висота се издигат над враждата знаци7. Ако
никой е свадлив, ако никой обича свади, не-
ка се отдалечи! Защото мир се въдвори8
нека се разпилеят враговете му и да се сто-
пят като восък от огън — та завистлив взор
да не зърне славата на мира или иначе ще
се помрачи повече от Седекия9. Погледни ми,
пророче10,
копията в сърпове, и добави още и това, щото
занапред и в духа си да не познаваме вой-
ни11. Нощта според поета 1S превали14 и ми-
рът подобно на денницата, окъпана във во-
дите, надзърна на кръгозора. Да се затечем
към сиянието му и да присрещнем светлина-
та му14, защото в десницата си предлага жи-
вот и в левицата си благоденствие, от вене-
да му излъчва
за смъртта15.
II. Где така дълго се бави, о божествени
и но име и по същина ? Где пребиваваше,
далеч от своите? Или и ти, покрит с бели
одежди, както казват16, отлетя към Олимп,
тъй като възневидя ненавистта сред нас ?
Домиля ни повече от пристанище при буря
и повече от ясно
ти беше отдалечен от
Акезиевата месечина17
?
и
ч_«
г *

и
колчаните, превърнати в орала и
IS
превали14

14
5
радост и зовът му е пагуба
Л
-&eIu xal
uoi d'e^a
у
П. Uov uoi to&ovtov, to Vet ft. xai хлутлс xai
луау/латс, лооЬсЁтофлд J лоб uoi beya ttov auiv
bvTEboia^Ec;; у xai ov Zsvxocg xaAvtpauEV)] %ct(ogiv,
cbg Леуоишг, bn то ev у/лег и'юоя флеороад,
n.TEQV^(O TIQOQ ^ОЛо/НЛОТ J VTIEQ TOV EX TQlXVtllaq OQ/LEOV
ЕГ/лЬ^^Я y/AlV, ОЛЕ@ EOT EX уСОГОЯ ОУЕТреЛоУ fjAtOV.
xai yvkiafhyg sxx/avaaa.
ovbafTOU та уиЁтЕ&а 6
TO0OVTOV
ciQodtETQtfjss;
Etplhj’O’Tfi ТрЛ1Т\
baov фсахтп'гад iipfyHw
"Axeuiov
с
оеЛ yvy xal
1
1 <!>
лоб
dve-
rd
слънце след снят. Докато
нас и отсъствуваше,
залезе
j
нигде за нас
Срв. Лука, VI, 23.	- Срв. Книга на царете, XV, 31; Второзакот, XXXII, 43; Псалми, XV, 9 ; XXXI,
3 Откосно уноменанието за градовете сионски срв. Числа, XXI, 27, 28.
Песен на песните, III, 1L
Срв. Псалми, LXVII
о
3.
11 и др. 3 Относно упоменанието за градовете сионски срв. Числа, XXI, 27, 28.	1 За упоменанието за дъ-
щерите ерусалимски вж. IV Книга на царствата, XIX, 2! ; Песен на песните, III, 11.	5 Срв. Псалми, XCIX, 1.
Общо за израза вж, Исая, XLIX, 13 сл., LXVI, 10 сл. Срв. Псалми, LXVII, 7 ; Йов, XXXVI, 8. 7 За призива
към нриродата общо вж. Исая, XLIV, 23 сл. ; LV, 12—13 ; Исаями, IXXI, 3; XCV1I, 8; ХСП, 3 сл.; XCV, 1 сл.,
към нриродата Псалми, XCV, 1, 11 сл.; Съдии, V. 4 сл. 8 Срв. Псалми, LXVII, 1—3 ; Числа, X, 35 ; Михей, 1,4; Псалми,
, ". f За юдейския цар Седекия, ослспеп от Новуходоносор при превземането на Ерусалим, вж. Иеремия, L1I, 11 ;
IV Книга на царствата, XXV, 7 сл.; Псалми, LXVIII, 24. 10 С това определение се означава пророкът ; срв. I Книга на
царствата, IX, 9; IX, 18, И. 11 Относно лредсказанието за настъиването на „вечен мир“ на земята вж. Исая,
II, 4; Иоел, III, 10; Михей, IV, 3.	12 Загатва се за Омир: Илиада, ХХШ, 226	13 Към това срв. Послание
към римлян., XIII, 12. i4 Срв. Исая, LX, 1—3. 15 Притчи Солом, Ш, 16—17; Псалми, XV, 11 ; Сирах, VI,
31 ; XV, 6.	16 Вж. Hesiod "Коуи xai тщгсцас, vv. 197—200. J? Corpus paroeraiographorum graecorum, ed. Leutsch
ei Schneidewin: Diogeniani 1,57; Apostolidi 1,90. — Успенский, пос. съч., стр. 57 бел. 1: „поговорка про-
ленивых и нерачительных".
Срв. Псалми, LXVII, 1
CJ
J
XCVI, 5.
11 Относно пред сказ ан нет о за наегьпването на
12 Загатва се за
15
13
Солом, III, 16—17; Псалми,
Омир: Илиада, XXIII, 226
14 Срв. Исая, LX, I—3.	15 Притчи
1С Вж. Hesiod "Koya xai Лщфас, w. 197—200.
1,57; Apostolidi 1,90.
пос.
стр. 57 бел. 1 :
Г
84
De pace cum Bul»aris homiiia
Слово за мирз с България
г-
!
ь
!

Г
!

I
Evdvptojv
и era ^TEVWQog Etypv Hite t v то адоркуох,
KqOIOOV Ttatdl GVVt'Olyi'jGfp gEld TOV EV
yokxstov xal ix&vwy dc/xovoTEQog yeyovau
тф "Чахоф avypAyijaa rijv y?vyijy xal
daxQvoyv хатф/ауот' ov tov
kvilpoig td(7>v, ords
ovds xtOTEvaag тоТд аттахауоьт,
fzsvovg avzovg, тоЬд d&xhovg, wvg dratziov
7	1	fZ
pyp.EVOvg
di} xal тф
TStaQaypai. rctg т уд Eicov Ооуатёдад
те fiiag rag алет&етд,
povg Фаатралтооаад тоТд TTSQaat, тут
^£Qtr(Qi]y£vag evttqetteiuv, алyp(piEops) ’ag
tcov x6g,uov
JlQO<p7]TtXaP’
qvojv Еттадюг.
doQarog
ditovTOpy
Гифд тф &avaiti) хаталоОНоцд^ site тфд
TUoxEvyg dztooXEvaabsig1}]g
Tit'ATigiv
3
X
7
5 -
ОЛУОО
TEVTOQOg Etyyn’

xat тф аоуу.ф huE'QotisDa,
shut у то адбикуоу, xal тф
J.	J	J
pEta TOV EV rtfodcbvi/
xal yaQ
noxaptovg
ov tov рут rov a (hsipEvvuevotb
тот Гауута vexQoy ddvQOpevog,
aA/.a
Tori' ти-ЛО’Ьу-
аОоюод,
вдигна от съня си Ендимион1 и бях-
засуха. Можех заедно със
но като
r
I
L
j
i
i
I
i
i
не се
ме измъчвани от
Стентор2 да повтори песента,
Крезовото чедо-4 замълчах заедно с медника
от Додона4 и от рибите по-безгласен ста-
нах5. И заедно с Якова8 прочее си измъ-
чих душата и пролях потоци сълзи, без да
видя хитона с измамните кърви, нито като
оплаквах живия като мъртвец, нито като
повярвах на измамниците, но защото видях
разкъсани и опетнени в кърви мойте възлюб-
лени, невинните и безупречните. Наистина, като
Иеремия7 съм смутен в духа си и се вълнувам,
виждам едни от дъщерите сионски непокорнщ
подобии на звезди8 и извръщащи наоколо
очи, лише ни от първоначалната си благопри-
стойност, загубили своята красота и лежащи
трупове — зрелище, достойно за сълзите на
самите пророци и на чу ж дозе мера Хераклит9.
Уви! Защото отново земята остана неизора-
на и необработена'10 — било че липсваха
орачи, тъй като цялата вселена беше така
необитаема, че животът бе погълнат от
смъртта, или затова че някогашното устрое-
ние беше разрушено от всепояждащия огън
и от секирите, така щото да не можем да
познаем где на земята се намираме и яакъде
отиваме. Поради тези неща аз даже и сега,
въпреки че голямата радост вече здраво се
е въдворила между нас
при л ошава ми и не
страданието.
III. Действително снова,
И заедно
с
и пролях
за
дтатет-
усй
GVV-
то'од
6q(~)v xal popoAvcpEvovg ёу atpaTt.
'IsQepia avyxeyvfiat то луНфа. xal
TEbsapevog rag

7 S-
3

тад olov daxsQag xal dtybak-
тоТд xEQaoi
xal xetpsvag лтфиа. avzayv
xal тагу * HpaxkstTot' tov
at not
I
ахихаохЕгиитод
t
Hqo.k?Mtov
ОН y&yOVE
/	-it
8tTF
3__

f. 1
7TQOTEQ(iy
тот £«?.'-
Т£ ТООУ
gsvov dax-

xal ла/лт р у у
xal ахатаахетиот од Утл- тор'
doixyrov уа@ алау olxovgevov
toi s 7i£Avgivr фд
iogEv xal ол<л
xatwi
OXOTodlTM
ysQyoua(.
Т7]ь
dgovvTOjy
ovro) rijg
nakat xa~
лаад'.ауср twqI xal
fTtjbi ytycboxEiv уuag
fiadi^Quuv. oJg etc xal vvr eyw
^SQiyaQsiag ydy xaktog wdyaovoyg
xal i]kko[o)p.ai xal ror zdiiorg ovx втта-
TOO
I.
J


то

?
о/с
О7Т7) */}~js
VVT

I
III. V/ ydo {'71с.(}[1олфт dr tag та лда^Ь-еута xa~
таллрттатеС тИрл хат )]da<pi<jp,eya, гас I лорах-
tov^istoi, xaQaxrrjQeg &eloi cpkeyoptEvet, tAaoTpQia xa~
TE-ppijasva, tEQEtg (wrcp тф etpovd biayotA&vot,
рт]}ла ifeta ovAovpsva, хфиш xal %&Q(u хатЕотоал-
fievai xal etc jiQog Touxotg noha x(tTaixt^opsvr;,
acoQog d'EQi'CopEV'r] vsoxpg, ттщу&еуют асдфд dvaidcog sk-
xoasvrp to avyysveg dtya'yulavoT’ xal, awaking etnsiy,
ТГ4 %Т]
у act

j
tEQSig (WTCp тф etpovb
xal etc щюд
Sybel:
ш-
цялата
животът
Т
1
о
?
мога
се усещам замани,
да се съвзема от
което ое извър-
оставя наи-голяма мъка
опожарени храмове,
шено, оставя наи-голяма мъка — стени
пору те ни, опожарени храмове, божестве ни
образи изгорени, сринати светилища, свеще-
ници, отвличани със сам ат а свешена одежда14,
божествени съкровища похитени
ми разорени, а заедно с това старостта из-
мъчвана, младостта покосе на преждевремен-
мо, момински свян безерамно изнасилен, род-
ствениците разлъчени и — общо да се ка-
мощите на господните светци лежащи

1
Г-J
J
села и зе-
'—J. Scylitzes, Histor. com-
, p. 126, 12. — L. Diaconus, Hist., ed. Bonn, p. 38, 22. — Hie. Choniates, Historia, ed. Bonn,
pp. 208, 14; 427, 13. Срв. Успен-
кто любит долго спать", с други иосочвания.
34 sq.,
1 Sybel-. Reseller, Lexicon der iMytholooie, I, coL 1246 —1248. Срв. О. Cedretius
pendium, ed. Bonn, I
472, 19. -- Nic. Gregoras, Histor., ed. Bonn, III, p. 133, 6; П, p. 1061, 14; III,
ctcuii, пос. съч., стр. 57, бел. 2; „пословица про тех, кто любит долго спать", с други посочвания. 2 Срв.
Illas, V, vv. 780—786.	3 Срв. Herodot., Hist., I, 34 sq., 85.	4 Срв. PWRE, V, col. 1262. Към израза
вж. иосочвания у М. Г. Попруженко, Синодик царя Норила. София, 1928, § НО стр. 80: ОННЖС 1?КК0Ж€
РЫБЫ БеЗГААСИЫ СТОАЩе; Ив. Дуйчев, Из старата българска к ни жни на, II, София, 1944, стр.
други посочвания). fJ„CpB. разказа в Битие, XXXVII. 1 сл. Целият пасаж на Словото отговаря напълно
на познатата история за Иосиф и братята му. 7 Срв. Исая, III, 16 сл. — Иеремия, IX, 1 ; XIII, 26.	3 Към
израза срв. Mlgne, Р. Gr., CXI, col. 633 В. " ”	,	.	....	~
2—4.	10 Към цялото описание за злините от войната зж.: Неемня, I, 3; II, 3,17; Исая, XXIV, 1 сл.; Иеремия,
II 2 срв.; II Книга на царствата, XXXVI, 17 сл.; Йеремия, XVIII, 21 сл. ; J'lcas, LXIV, 10—1 Исаями, LXXV1I
63; LXXXVIII, 1- -3 и др. 14 7
л. 2; „пословица
3 Срв. Не г о dot.,
*
н
J
85.
4
L
царя Корила. София,
310 Ic

I
I
I
ca.
7 Срв. Исая, III, 16
За израза срв. Nlc. Gregoras, op. cit.,
-Л---—
з
СЛ	_	_ --
— Иеремия, IX, 1 ; ХШ, 26.
10 Към цялото описание за злпннте от войната вж.: Неемия, I,
О
I, p. 375, 6 9; II, p. 957,
11 Дрехата ефод (tvoiH), на старобългарски &<~PXNi\Ek РН<3^ представила втората
нървосвещеиическа одежда според иредиисанисто на А! ой сей. Духовниците обличали тази одежда само при бо-
гослужба. Порами това посочването на Словото трябва
духовниин но време на самою богослужение. За подробное
Духовниците
1929 сто. 443—444. — Suidae Lexicon, ed. A. Adler. I, s.
'	A
да cs тълкува в смисъп, че става дума за отвличане на
вж. Ив. Марковски. Библейски археология. София,
- Encyclopedia
. L
!=
ucaica. VI, pp. 188
190.
1
u
I
I
J
Я
ffl"4
^‘Гсыи! fin

De расе cum Bulgaris homilia -
Слово за мира с България
85
т ъ-
плячка на куче та и гарна ни. О, безумие,
ма, безчувствие на извършителите и тежка
беда на страдащите! Още по-лошото е това,
че се опълчихме и се навдигнахме ед ни сре-
щу други не другородци против другопле-
менници, нито другоезичници против друго-
езичници, но синове против бащи и братя
против братя и бащи срещу синове1. Пора-
ди тези неща — ако трябва да кажа според
Аскраеца2, вледени се гръдта ми и по ду-
мите нг1 псалмопевеца3 в желязо се намери
душата ми, та да не желай повече да живея
и да виждам слънчевата
без болеет болеем неизцелимо
безумствуваме и без египетската тъма
несм още по-зле. И сега ние,
Израил,
ме помежду
бяхме прият
мирими от непримирими врагове. И това за-
ради преходна слава и заради един венец,
и то някакъв излишен и неуместен, заради
който всичко се превърна наопаки и заради
конто и онзи, който едва излъсти чрез
лукавства и измами някогашния човек'у
и го отдалечи от рая, сега лесно се ио-
гаври с вселената. Заради тези неща аз
разкъсах словото си, подобно на човек
замаян, и езикът ми прилепна към неб-
цето ми,7 защото разорах и узнах неща,
конто не трябваше нито да се узнаят, нито
да се случват, и както укрилите се поради
мраза и дупките и сгушени жинотни изпояж-
дат и иземукват всичко, докато проблеске
пролетен ден, така и аз извътре, тъй да се
рече, самия себе си изпоядох. Поради това
аз и напуснах онова, което трябваше да ме
радва: църковни събрания, светски събра-
ния0, проповеди, оеседи4’, царски дворци,
частни домове, почести, съпребивание с мъд-
реци, общение с учени
веселява
се тресе и помрачава, когато валят буйни
дъждове и ироблясват чести светкавици, та-
ка и аз, бидейки разпъван от ридание и ох-

та ‘&v7]Gipiaia tcov doicov Kuqiov
ekuffia xEtfiTEva. ti^q na^an/oj^ia-^, <
tt)s Tfov dQOjvTO))’ dvaXy)]aias, vvjs dXyEtvfy tcjvv
naoypvTCov xaxo')GEa>g. to ysiQor fti, oti yq dXxoyEVStg
dMocpuZoiz ijr/de а^лоулоюашь dd/dy/coaoot, v'iol de
патуем xai ddsfapdis ade/.q^cl, xai
aVTEGETjUEV* EnaysaDjjLiEV. TOVTOtb,
^Aaxoatov einstT, enaypydEh) act
&r]Qov дтрл'&Е, то rov y)d?AovTo<;t
(UJ7 fi-EAsty
Tijra' on ।
oaxonrjs nagaxonToytEV,
aX^voc ayAvovjUEiCa yetgova. xai таг
iIovda^ xai 'Ecprtdifi Eyevo/A&fta xai
Trrv ovaiav ducpoiEQot xai ol
EX^gcbv donovdcov
таота
xai tovtov
nav
doAotb
nor dna&)]oa? xai rr/q
xotfT&ytjb
VttEQ ТОУ
тф Zdgtyyt (tov xExoAA)]Tat,
v6)]aa a up о)(ру.},Е ццте dtavotyfHjrai,
О'&ат. xai соопео та E,uq ajARVUvm
dnatg did
Г0Ю1 xai EXniEpOVOlV ECDO
ovtco xai avtbe;
TEdyjdoxa. еутегНеу
xaraXsAoma’
g Ia у, /3 aai aeio v
ovvovoiaQ, cptloVoytov Em,aiStag, anav
diaysEt xai aiafhjviv.
xaTag)EQoiisv(Ov xai аотдапсог
vcov xAot'EiTai to .adv xai /
bei
г/

/
ж xoga^iv
трд oxoTo.utjvtjs
dvaAyijoias, г>7? alyEivfjs
W704
/
naTSQES VIOL-T
Е/ XQij yam xov
леи ot -
p yaQdia t,tov, d)^
1 ETt ue 'dy' yai oqcIv riy fjAiov «paidQu-
diya vdoov гооогрег dvtam y.al diya na-
Лсуолторг
d "TaQmy
dtEi/Mracd'a
qd).Oi xrd ci .~i^)/Gtov
‘ donordOTEQOf.
yactv
rq'oi'
у al vvv
na),atdv drf)oo)~
/	5
01-
Ср0,ОТ ХТЦ!
xagdia
на псалмопевеца3
1
xai di ya тф-
ayjcvov ptEt/a yeigova.
xai 'Ecpgcdfi
4

<565? т
/
светлина. Защото
без безумие,
т ьм-
по-зле. 1'1 сега ние, подобно на
станахме Юда и Ефрем и поделих-
си имуществото и ние, конто
ели и ближни, станахме по-непри-

4
уеубп шЕУ
ya't о TEq.'arot ’
wtos xai dyatcot
<5sdovг]таг. i’t/Sо/’
,ic6zts
’Edsv
dnoyprl xaTMQyjjOaTO.
lhyya7)VT.a tov Xoyor xai
avviyia xai
ntjOGXa'lQOl 
nEQITTOV
xai xarco
UVO)
те xai цЕдобо^
/ 1

?

1
3
у at
5'6 с
ri>
с
о
още
 1
имущее твото
__________
1
I
1
I
X

1
tov Aoyor ;
f 1 'I	с/
b U?7
TOP XQV},IOV
тог
апоотцоа^
TOVTOlb
q улсоиоа itov
хате-
/EVS-
J
тту;
dtEXOnyp'

X
/
излъсти
някогашния
сега лесно се
тези неща
подобно на
към
узнах
ОНЗИ,
и измами
отдалечи от рая,
вселената.
словото
и езикът
защото разорах
и
I
?ж
nav dana-
1(0 >
OVG ТЕЛ Аб UEVO ТО
I
E]Q( I ;/ (51 av у da st ф is да,
at ov EineXv ецаотбт xa~
EV О gt^ ST О
o/Liddag, дтушууо-
(piAoTiiuas
0 
ш xafidos отторг
7
ео о j de у о tor е In е tv
yai d Tt ptot %aQt£v
orTofiorc,
ayr)vdgs egtiu.q,
(JWticytlW s
г I
ot’ZAoyoi’s,
подлог
J t
телу xai риаооготас,
xXovociievo^
J
Т1 угуфу
Oty од,ОО)Т
cvxrd) у 7jiocpatvot ts~
Ol'TtV TT.EV^
Т))Г
3 -
.>
Е^тртоощлш,
.н
J
се за
Заради
си,
ми прилепна
оеседи

9
1+
всичко, което раз-
душата и разума. И както всичко
валят д_____________________________

частно на оългарекяя владе-
„семейство
българите спрямо византийщтге и
Дъолгер, Срсдновекозното
на
духовна га с ино ено ст '•
J Намеква
тел но отношение на византийский им
?J г-
.>t;
тератор. По вълроса общо вж.;
: Фр.
с
г1
има
О 1
на владетелите и народите" и българският зладетел. СиБАН, LXVI, 4 (1943),
europaische Staatenwelt, Ettal, 1958, pp. 159 — I82, 183-196.	- Така e
V
място Аскра в Беотия (уж. Saidas,
Ml jjfttWU, v.
I
1
S,
358.	3 Срв. Псалмн, CIV, 18.
загатва за разиалаието на еврейекзта л.ър'жава
XII, 17,20; II Паралпи., XXV, 1
3 Срв. Пеалмн
1
V.). Авторы
1
след
1 c.
на
Срв. Изд од, X,
смъртта на Соломон.
XXVIII, 1
7
ЛОВОТО
тр. 181 —222 ; Er. Dolger, Byzanz iind die
наречен тук Хезнод поргщи родното му
ova
ж- Г
ТУК
пред вид Хезиодовото съчинение
r>.	T,b._,., wnr Т	A A.onir.TV
A
j
23": Иосуа, XXIV, 7.	5 АвторЪ1
Вж. подробности : III Книга на царст-
(| Под този израз се
/.
a
ел.; Исая, XI, 13.
срв. Исаями, XXI, 16 ; CXXXVI, 6 ;
смисъл
то.
вата,
разбира Адгм и се загатва за неговото изгонванс от рая.
s За значеиието на оггойсиг
чсветско събранве" срв. V. Скабалахоыгт, Византийское государство и церковь в XI-ом век
на apdici ..пуховка беседа, ппешовед" и
v
Йов, XXIX, 10; Плач Иеремиев, IV, 4.
на
138, 140 бел, 1.
реч, беседа, разговор
църковната и светската ученост.
а а-
5<1
ii
ВЖ.
значение?!
Du Си
J ’J
1^
k-
5? -
Към израза
„цър ковко събр£Шис
духовна беседа, проловед
Вероятно авторы1
Cbssariuni gu
s.
V.
/
<1
ii на (od/.oy?;

J
ни дум ата А?//п?уорЛ?.
разгрзшхг
llpUBil
като
’П-.Ч
1884,
свегска
М П ИСД V

MM
86
De pace cum Bulgaris homilia — Слово за мира с България
%&££ содасбтрта сИдко.'тос’дггоъ" телега< ayiaz, soq-
тск, v/ivcpdias, cpToxotpaveias, isgeoov raises, avror
ovoavdv utuovusvae нас та ovodvca.
I	Г	L	*
v iivcodias,
J	M
недоумявах, заслепен от предишната
пес-
IV. 'Ал/Лоецас тд идатоя ауатантесу, еды нас
Есдцуыаяатоу нас /лат даЛйуфдохкоу нас тсоу ёод-
та^орёуоу ладастсоу, Ы rois трасдоотЛдосс та-
тёоу та яно&дсолбтЕда, нал yaQ oTToytOQOVOiv
грлтд ghmI нас suf-Ataig ддалетгйотас voooi' тсд
насдср та о1нтла vepeev Лоатте/Лотедау, ш]де тшда-
abai ovvdyf-tr та ауттнлт itF.va' %wgl;
нас Фдтусоу agio/лата, нас /tot down нас /1аУ
ноток дшиелЕчЛо^ир nauk avutpeovov e'/jty TOlQEgijS
у]	/	J fl * 5 Ct
лдои'оротатоу. ли/v алл ozt
дктла^бутсоу ц&итеда
угаога 7Fi/L<bva
pdicov usrd тоу
аябттАоор,
usrd тру alt/y,
анл ? 'ото c a ft а иататусд a
Fra наЛак то наноу tehiicuq6uevoc avrov
egyeuv натаусусбонсореу
троЛааотЬ/ТЕФи, rpofioQ ydg ^от'/'&трса avTooxedtov —
tolp Лё палок lorduE'&a аотра/Лотедог' а/летк ydg
та
оясш

3
о x vdgco/io теда,
нас
xai ydg
ддалетемогас
та аттсиЕс uF.va'
нас /юс
тд. МтрЛоу
3
rd
TtO'&F.lvdTEQOy
ЕЛЛЮ'&ЕУТа dls'&goy
то tov /iv’dov,
нас ,иета dt'ipav яру}/,
нас, xv/сата.
талу аддеотЁдтоу
f	5	\	S	'
уадс&ута, f.tisl hoc uera
sag, Hal ,T(oo}]q~’
нас /tsrd tov
нас ЛФанд
нас luii/v
нас аллсод,
игу т аз у
нас ок Ёгбанбуто^ е'/еок
L';
j
ТурЛ/сауся,
иа1
1

Iотадлфа а огра/. sgtsqov'
•s
vovv tpvei пата n/v Ttagoc/uav. dto ui/ hto-
Ivcor ETC rd 7JEtlg ДобсЛю/СОТ ЦИО) TY/S EVCpt]/dog
ней то карду ктасУЁасог, на1 тд агтот dyauvtjocov,
нас то иЛ'ООУ аяЕ/Лу^соу, нас то глсбт doqa/aou-
ЦЕУОС.
h
STTOIVSOCOV, HOC TO
нас to

о ah' орг
ч
ней о tov
<5 гЛг
tygoviov
yogiaq ней дсатаёЛак,
на! oaoc tovtcdv e.%6/tevot
at латдсас тсдт e Футор,
Aoyi^dpevoc tip
ледс/сЁУОУТЕс;
и
t)evq6 иос
ol трд ехеТфЕУ cwvj-
ладдт.
Рциатое,
овос те тот Hpdiotg лЛ1а$
, яо!стас нас doTvyeiToySbf
ol uvd лаУта та лгдата,
лооуснау
ol ftdovreg
' avao&F.y
Holuara,
ка НИЯ,
прелест: свещени служби, празненства,
нопения, осветления, свещенически чинове —
наподобяващи самото небе и небесните неща.
IV. Предполагай обаче, че владетелят —
ако и да е най-миролюбив, много човеколю-
бив и виновник за тези тържества,
недоволствува
достни събития се припомнят най-мрачните
неща. Защото пред слънцето и сенките се
отдръпват,
здраве. Най-полезно е на всяко време да се
отдава онова, което му а свойствено, а не
да опитваме да съчетаваме противоположни
неща: разделени са пределите на миди и
фригийци1. И на мене ми се струва много
естествено да се настоява, щото и аз с най-
голяма готовност да бъда в съзвучие с оно-
ва, което последва. Между това обаче при-
ятните неща стават още по-сладки, след ка-
то са били изпитани най-големи горчивини.
защото и пролет та би в а най-желана след не-
отдавнашна зима,
предполагаемата му смърт, и Телемах
ред мита — <
след странствуването, и след жажда извор,
и спокойного пристанище след буря и вълни.
И, от друга страна, нека
сме показали злото —
делата му4 и да се пазим като
усойница, защото страхът сам по сеое си
помощ, и да се придържаме най-здраво о
добрите неща. Защото — според подумка-
та — наказания? рибар се вразумява5. Ето
защо и аз, като не възпирам повече устни-
те си, идвам предтеча на славословието и
ще възхваля настоящего, и ще припомни ми-
налото, и ще порицая онова, що ело среда-
та, и ще утвърдя бъдещето.
V. И така,
цялото
ство7,
ности, близки на владетеля и техни прибли-
жени, граждани и обитатели на околността
родове на племената
нини, вие обмислящите и висшето провиде-
ние и очакващи неговите решения
сящи възхвали зове щите „върни пленниците-
ще
за това, че при тези прера-
о
СИ,
а
?
болестите бягат от доброто
TJ-
и Иосиф e по-мил след
— СПО-
след завръщането'-у и Итака" —
—• след като дооре
да го познаваме по..
от хаплива
е
наказаният риоар се вразумяваУ

за настоящего. Пристъпете,
епископство6 и свещенослужител-
*/
носителите на светски звания и длъж-
6
и
I
s
вие от всички покрай-
Г
ОС
нас та EHtu&EV
caivsoeis нас
/
9
гас
10!>
възна-
I
i
।
I
I
i
।
I
I
I
Пословицата се отнася до опита да
За завръщането на Телемах вж. Odyseas.
Матей, VII, 15.	5 По смисъл пословицата
„кто обжегся на молоке, дует на воду” ; за гръцкия текст
6 Чя мяплчя ns- Dr; Crnnvp ГНпчч <уг у. {}qwoc : cathedra, sedes episcopi in
7
.1
15.
се примирят непримирими неща. Срв. за израза Apostolic 18, 45.
За завръшането на Одисей в Итака вж. Odyseas. 4 Срв.
. отгон ар я на нашего
гръцкия
4
или на ру ската ио думка
на подумката вж. Zenobci И, 14; Diogen. 11, 31.
Eccicsia...: episcopus, dignitas
_ _	_	. г	? л _
8 Загатване на столичната и
9 Възможно е тук да се сьзре иосочване за присъствуващите на тържеството
10 Вероятно друго иосочване .за византийского духовенство, разбира се, от по-
>
I
I
„парен каша духа"
За израза вж. Du Gange, Gloss.
episcopi, latinis sedes ; .. titulus compellatorius episcoporum. 7 Срв. Du Cange, Gloss, gr., s. v.; oi zov /tygatoe
qui in synthrono seu intra bematis cancellos scdent, ... dignitates ecclesiasticae.
провинциалната арисгокрация.
лратениии на чужди народи,
визша степей.
g7-.
I
episcoporum.
ч
I
I
De pace cum Bulgaris homilia — Слово за мира с България
87
I
а заедно с вас също
конто поряди нашите безразсъд-
отдалечени — без свобода и
в недостъпни и безводны покрай-
ояха осъдени на
конто прекараха
като потоците в юга
и онези
ства
власт
нини, бяха осъдени на робски ярем; оне-
зи, конто прекараха множество безсънни
нощи, понесоха мразове и горещини, едва не
погинаха и жадуваха да зърнат ведрината
на днешното възкресение. Елате, облечени в
бели одежди’2, оттук и оттам, и едните и
другите запалили светилници, причислены към
Итамар3 и неговите люде, присъединени към
съвета на старейте4! , Заедно с почтените
вождове Моисей и АаронБ да пристъпим
към дома гос по ден6 в единомыслие/в негови-
те двери в изповедание, в обиталищата му
с пения,
жим към скинията, да пристъпим към све-
тилището7 и да чуем що ще рече онзи, кой-
то е покрит от херувимите8.
казва мир на своя народ9
давам, моя мир ви оставим'1. Що е по-бла-
жено от този глас! Що е по-свето от този
зов, що е по-благословено от дарителя и от
дара! О. многоценно благодеяние! О
деяние н
раздават тирани. Даряват
един мед, други също и обидно сребро, скъ-
пи камъни,
чести, чрез почетни знаци правдини, Както
по своего вещество, така и съобразно с ръка-
та на дарителя тези дарове често дори и
вредят, или пък принасят полза, обаче след
миг вече
ките ветрове и като сън както за онези,
конто дават, така и за получателите. По дат ел
на този дар е и се смята бог и богът на
боговете, а това е най-висшият и най-боже-
ственият от неговите дарове. А може би то-
ва е самият той, съгласно думите:
мирът“	” '	’" 
и други подобии. В
ставил друго творение, което да е по-дооро
и по-бляскаво от видимого и мислимото се-
га, ти не ще намерит нищо подобно и ед-
накво ценно нито по благодеянията, нито по
милостта. Защото колкото дарителят се от-
личава- от друг дарйтел, толкова се различава
«1
?
ел1<~>т pe-
el гхтолю-
yeuid^ovs тру сиураммнау
c5? EV VOTCp
tpov exxa?,oVu£vot.
toi c rjf.i&v
rots tv. xal dyvdQOts xal тг^ e/.Ev6eQta<; xal e^ov-
 otag, tov т-jj? ।
Ла? ruh> (wtivovs TvxTas
re xal
tdsiv fvoteuevoi трг ai^QUTr
Лесте ).evX£iftovovTTeQ svdo&ey
та? Ладладас cpaidQvvavTec,
evaQi&fiovpyvoi, тег yspovoios
Tjyovpth'ov xal Ларсот топ1
Kvqiov рута duovoias ovvicojuev, el* ras tcv/Ms
avwv ev t^oiioloypost, sis rd? a?’Zd? avTov ev
vftvotQ. kafimfiEv To xliros, тб] ax^vij nQOoyaiQp-
ooofiey, тер /Xaurpola) TTQooxpoojfttv, dxovoco.iiEV rt
ЛаАраес a rots херосбса халс^ттбне.уо^. too” yaQ
EQEl SlQpVny ЕЛ(. TOV k (ЮГ a I’TOV xal ECQljr7]V lip'
D \ t 7 <?	c	5 S'- 7* . '
S/M}V
11 Tps qxoyijb T'6?ds aaxaQiooTEQov, it 6e tov cpdsy-
fiaios ctycdjTEQor:
TO5
(?) T'ijs
66e, nOQl^OVOl TVQaVVOl'
ut^ dV.ot ft ev yalxov,
EV
V

f])dovg
>
ev
||
xat srt orv tovtois
алолр fraotv ev eoyaTtais a^ci-
Ояха

ЗоиЛы'ае KaTatiQtdevTes Fvyov, oi тсоа-
Fy>MQTeQi}GavTE£, fCQVp.OVs
vcreveyKovTts lity.Qd кли
vvv dvaoTaoeco^.
exzofhv, ducpoTSQa^
w7s -TtQf. тог 'IftapaQa
aerroLiSTOt,
TtlUCOV,
el
o.vXaq avTov
с
5
дета ouovoias
е^оиолоураы
*
didtoiM
rut г,
С

l))s
rd?
5
оттук и оттам,
Мспвесо<
j
t?fs TOV olxoV
rd;
h
dxovacoftev
7


Ч
avTov
tQtfr l]V T1; P Ell i iV OTpl till O.l. V U IV,
7


/
хсй tov dtoQij'UCi"
d^fiiaiTSQOy! co tov ло/.vTakdviov yapioftaTOs !
vTTSQfisyed-ovb Evsoyeatasl dtdcooiv ode
3
Xl’&ovg,
т/ тог d/dovios
О) TOV
3'
ХП1
ol t’nr oxTinrQOts лареуос-
:iai aqyftovov aoyv-
dtd
3/ 7 -J	< \
azZot ое
еобб/та, ypvoov, Ota yQaiiftaTcov
txQOvd/Ma. боа тту?
qov, KctioVs, soTfr/Ta, XQvoov, ota урещратотт ev-
xkstas, dtd ovft^6k.o)v ciQovopia. боа ivjs v^vfs, боа
Ttjs %siq6^ tov лаогуоУтос' <7 xal fikaxTEt .Tokkaxts
ij dvlvifoi, xal UETCt atiyuifv ovxeti. p.otit xal спо-лер
xal] тоТд kafiftdvovoi
owaoioiyeTat. ov де О so? 6 didovg xal Osds бибп’
xal e’oti те xal. лютепетас xal. icov eavrov to dx-
оотатоу xal ^еебтатоу, xal ivyov eavrov
aVTCig EOTlV if Et.QCjVlf,
лалс7)у oo/., xat боа loawia. елее xav
xrtotv dlh'jv туте vvv dptopevifs
dptetveo xal cpatdQOTEQav,
tj;? yaotiOs
босо
аг oat. xal ovctQ rot? ve/iocoi
J-
Т|
1
xal. 6 Msor'a?
xat боа rofavra.
T.fjz
3 c - **
a-Qxi.utzzor
I
h
Ц
Да преминем прага, да се прибли-
скинията
<3
Cl
J
Ето прочее, той
и „моя мир ви
1 благо-
И Друг,
превеликия! Дав а един
скиптроносци
одежди, злато, чрез грамоти по-
до чети и

хата то
а ст од ylf.it 6
?7liyO}'jOl]s
ToovpeVT^
доту
не съществуват pi изчезват като ле-
ветоове и като сън
1
7
ХО!
EVEOyEOlcts,
f	л с	/
c.jj;;; xat
ТОГ dtddvTOs,
осте г Г/s
evoiioeiT
J
и ce
ydo 6 ftidt dieri'iroyy
iooeroGLov.
tooovtco
и
J
I

T.>
и
съгласно думите: „той е
„Мес и я съм аз, който ти говоря “10
случай, че би си пред-

I. Ji
1 Загатване за пленените от
тийската символика на цветовете бс.тият
се долавя влияние на Писан исто: вж, Апокал,
VII, 9; Апокал., VII, 13 15; Деяния, I, 10 ; марко, 1Д, о и др. ' итамар оил
бил поставив като надзорник на левитите — прости служители около скинията ; вж. Изход, VI, 23; XXXVIII, 21
и др. 1 Вероятно загатване за византийский сенат. 5 Загатване
светската и църковната власт в империята, сирен императора и патриарха.
”..... ~	' - *-	--	нос. съч.,
XXII, 11 ;
обозначен като мир на
15 ;
4
7 На
оългарите ромеи, сега завърпа.чп се в отечество™ си,
цвят бил смятаи като символ на чистота, победа и богопочитание. Тук
, III, 4—5, 18; IV, 4; VI, 2; VII, 9; XIX, И ; XX, И ; Иезекйя,
Деяния, I, 10; Марко, IX, 3 и др. :i Итамар бил най-малкият син на Арона и
левитите — прости служители
византийский сенат.
- Според визан-
5,18; IV, 4 ;
VI,
И га мар
за
2; VII, 9 ; XIX, И ;
LXXXIV>9. 7 На слав. ОЧНСТНЛНЩС ' GPB- Марковски,
израза вж. I Книга на царствата, IV, 4; II Книга на царствата,
XIV, 27.	11) Срв. Йоан, IV,
LVII, 18—19.
27.
io
Г-Д
Срв. Иоан,
IV, 4;
25-26. Ису с е
двамата върховни представители ла
За израза срв, Исаями, ХС1Х, 4;
стр.
Исаями, LXXIX, 1. .
много места: срв;
391.
ч Загатоа се за бога ; за
Срв. Иоан,'
Пука, X. 5 ;
L
Исая,
“•И

г
С
5
I
88
De расе cum Bulgaria homilia
- Слово за мира с България

х<й то ЬФ(Гг]/м1 tov Ьсидфштиу. b uai box si
FV HOQtpVQlbl (plkoGOtyOG KTlGTaflSVOC,
EQStV, TtSQlG бму?! Щ;?’ ElQ^Vri?, Jj
XQVGOG ’IVELUtiVSrWS. ETC бе
aVTijV V6TEQTil%ir>i„	--y-
TT)QeiT<o
uov eaayysAAezat. crz;
TOVTO,
TS/O-yoezat ootu. Kai 9 Kofi tow л7.еоуехтл]11(1Т(.оу
Osov xavTijr ЬлЕО,&пг1и(1^ЕГ	yay aygiovs el-
QTjveVEtv олюутестш тф bzsTftev dpvvvo,usv<i>, site
tovg etu та oqt] жй tovg fiovvovG, ovx oida, site
tovg
yoc- bto
bcuQ>] jtta,
fjalv xai to biOQ^aa btaazb^oizu' dZAd to iiev
QT)ua xai о btbovG ouzto os fido ила.
(plhoGOtpOQ
6AI уу /ЛЕТ.
/

5
1

I
h
i
•AV>T.orjVSVTOG.
(70<ptG>r
/ "I "

ц

хаи, б
XQEtGGOV
лоЛ,г~
xai oocyiaG xai ^(оус
ылФт'
zi ела$АОУ
уао

?
и един дар от друг дар. Тона, струва ми се,
е разбирал и царственият философ1, когато
казва, че е по-добре малък дар с мир, от-
кол кото богат дом размирен, та дори по ста-
вя мира над мъдростта и живота2. Защото,
когато казва „сърцето ти да пази
мъдрост
на? Дали години живот? И наистина, не то-
ва, но нещо по-добро: „и множеството на
мира да ти се придаде“? И Йов между бо-
жиите предимства най-много се удивлява на
мира4, защото на онзи, който бива подкре-
пян от бога, той обещава да укротява диви
зверове
нинските и горските или пък за градските
[зверове] и тяхната жестокост. Поради това
на този дар трябва да се отдава още по-го-
лямо внимание и той да бъде пазен още по-
добре, та както е
така да бъде запазен вечно и дарът, защото
и дарът и дарителя? са еднакво свещени.
VI. Нека обаче ние, конто сме удостоени
повече,
зи неща, да не се
гололучието обстойно върху злочестините,
нито пък да наподобяваме древния Израил,
било в премълчаването на ми л остите, оило
като говорим, обаче така, щото това да из-
лезе по-лошо от самото мълчание. Защото
те, като останаха глухи за другите чудеса,
за изпратената във вид на дъжд храна6,
похулиха онзи, конто ги хранеше. Нека ние
възвисим гласове едновременно от разума и
с преданост. И кой ще изрече силите на
господа, кой ще
нините възхвалите за него6? Защото той
сломи меч и война7 и ни дари да се наслаж-
даваме от божествени неща. Защото той ум-
ножи за нас своето величие и като се обър-
на, изведе ни от дълбините на отчаянието.
Кой, като знае накъде клони нашата дър-
жава и как неговите дела я отклониха в
обратна посока, би измерил намесилата се в
това доброта ? Защото, като пренебрегна
причините за гняв, а се огледа в своите ми-
лости, той срути преградата и разруши сре-
достението8.
VII. О разум! Граница на суша и море,
средина между земната и морската войска.
Ти приводе към съгласие и единомислие ца-
ре? е, конто бяха разногласии по между си и
бяха в колебание, както знаем за [царя] на

1
>
J
/; xagdia gov
<t)G VtJlSQTl-
^coyG ; xu't ovx естi ye
XU.i. лЛгфиС ELQljvijG 71QOO-
!())$ TO»’
yaQ
5/
ц
>
я
к аква
сърцето ти да пази моята
така ценна награда обеща-
dZzd то xQEiTTov'
5
Kai
тш
J?


EXE.ldsV

dfivycatsw.p,
ovx oiba,
aoztxovG шй zijG fast dev ащ6тг>то$ гдvizzous-
лоооехтёог xai тгдддеоу
б tovtov ботi,iq ovzcos dtdtov
7
/ШАЛОТ
Г
xai
Iva (оолео
С*
VL "Iva &
то
ЬФ~
Evvotav dcEtov/Lievoi
лдоадоялаг ёг t'v^atQiai?, ev iiAitpEot лЛатоуб/люсч
fii'l btaT eAto/uev, /jtrjde tov лаЛси. ’loQar/A
da b околюрта тд.<; yaQtxaQ ij (pdeyyoii&vov^ алЛох
околке yeiQ(i). xai yaQ rots aAAoix davf.taoioiQ
XtOtpSVOVTEs TT]Q TQOtpijG VOtASV}]^' bieloidoQOVVTO тф
тдётроутк avToi tog <pwva.G fXETa t^G yvtu^G vyxb-
ocoaw xai ata'evvoias а/л(р6теоа. xai т[с ЛаЛуоетаг
тас dvvaoTEtac xuv Kvqiov Ьофххщп'.
aivsGsiQ avTov axovovds to is jisQaai. хатаотуоетае;
oxi uvvETQiipE QO/LKpalav xai лбЛе/иог xat та fieta
TQVipciv уitn eyaQiaaro, ort елЛеогааеу yttiv тут
avTov usyaAfjyjvv^y, xai g^tazfjatpEiG е^солои]ОЕ xai
ёх T(ov тус алоугфоыос; ^vdeov enavyyaye. h'g
sibtoG) Ьло1 та jj/zerapa qejiei. xai блг/ та sxstvov
dvdelxet ovZloyiooiTO тг/v ev usgoi у(>}'/о^6тута;
bn rd xaQOQyiouov aiTta лада^Лехра?, w be zoic
otxTiQiaoLG avTov бта^Л&цхх?,
blE^VGE T() ITEGOT F.tyov.
TOIG
1>ЛЕО
xai
SXfZ.tp.TOUS-
1
V
ТОГ

Ел7Л.огаоЕУ'
Z?
т tc ds Шь
/
OvlXoyloOlTO ТГ/V
ev
лауа^Лёлуа
TUV (pQUyitOV I t AS xai

VJI. V? гг/с ё7ито1ас\ то yrjG яш -ЬаЛаттг^ us-
‘ftoQlOV, ТО UEiafyjMQV 7yrt€(.()(bwu ТЕ 'Wil VT)ITOV
gtqutov xai fiaatlsiG бщоууащогоиутоо;, btuzd£ov~
тас оior tov 0Quyia£ те xai MvxhvrjG axovousi’
то uxtalyuiov улыоштоо
MvXhVV}C
1
?
i
Загатва за Соломон. Приблизителен
3 Срв. Притчи, HI, 1—3.
мъдрост Солом., XVI, 20; Второзакон., VIII, 16.
Осия, II. 18. s Поел, към Римл.,
i
цитат
Срв. Иов, V. 22—23.
HI, 22 сл., V, 7 сл.,
не зная дали той загатва за пла-
и
[вечен] неговият подател,
отколкото може да се очаква, с те-
разп рос тирам е сред бла-
злочестините
о
И кой ще изрече
направи да се чуят по край-
възхвалите за

о
I
накъде клони
неговите
О
от Притчи, XV, 17 ; XVI!, 1.	2 Срв. Притчи, I, 1—2.
'> Срв. Изход, XVI, 4 сл.; Псалми, LXXV1I, 23—27, Пре-
f; Срв. Псалми, CV, 2.	7 Срв. Псалми. LXXV, 4; XLV, 10;
5 сл
XV,
17; XVI!, 1.
I
I
I
I
I
I
i
I
।
।
i
* J
Към Ефес, 11, 14.
7 Срв. Псалми, LXXV, 4; XLV, И);
>м
I*
I
I
*
*
k
.h
А
De pace cum Bulgaria homilia — Слово за мира с България
89
t'.ic биОТрООООТТ])',
лЁлауо$
ч.
fifs dilOWlUV
T'S то
оотЕлууауе.
avrov 7tEQi/iT]y)ETai't zig de
avrov fivftov
Trjg ay(x&6vi]Tog
zdv Tijg rpAay-&Q(oniag
on rxi dtappayevra fteoi] rljg
of: xai ovrcog
иухЁп Sxv{h]g xai fiaQficiQog
xQiGTiavol de
d>divEg tov TTVevpiarog xal ЛтуебитДа xal dtixvv-
/ЛЕ’О'а. rig rov etaovtov rife (jorpt.ag xal dvvdpiEoog
avrov dipytjdExat; on Tovg EonEQiovg Kvxovg xai
T(dv ETpeov nEQtEQyoTSQovg xai ttyaovieoovg топоДтр
jLiETEorot.)T i (Ogev 1лад6т?]и tog xal marevEadai <pv~
^.daoEiv rd nohmov, xai rovg jaoviovg елпмУе/иЁ-
vovg xai ansAavvEtv xal dnoTQsnEG/iat.
'Qi^avliov GTiOQsa xal tpv2.axa,
xatvdv
TOV XOQOJ,
xal ла/ат etti rug otxeiag
orog то tisQog dua)v,
xal (ivaxa&atQcov тут dpio, xai Bafivviov n>
vior, to) ftpaflEviy raw tglovtcdv EnEVXsrai.
dve&QEvvyrov avrov Xj/dEp.ioviav vnoiavi'jGETai;
• xai
/
хатаАууоЕтат;
OIXO V иЁ V )]g OVV О VA(O -
Eig oAoxAyQtar xai ovf.iepvi'ar, 7va
xai to xai то халот-
ndyzEg xai &sov text a, xai
tov grvEVjuarog xai
rig тот ллоотот rrjg oorptag
rv
ОТ I.
?
1
тЁхга,
(Og
xai roi'g
on TOV тебг
TOV VEOV ^A6eq}
O^ofpsQVTjv^ nQodia]u£$odEvad/.i£vog
zip’ diaogioQar tov ’loQapA Eveoioamo.
ТО)’
по av~
**K
TOV
eniyag xai
ovxag sxa-
xal tov dfiTiE^oiva rovycov
c . * n
Фригия1 и на Микена. Кой ще обхване мо-
рето на неговата доброта ? Кой ще обгърне
глъбините на неговото човеколюбие ? Защото
той оздрави разкъсаните части на вселената
и така ги приведе към цялост и единение
щото повече да не се назоваваме скит и Вар-
варин и така или иначе, но всички да се на-
ричаме и да се показваме християни и божи
чада и рожби на духа9. Кой ще изрече бо-
гатството на неговата
щото западните вълци, конто се по-усърдни
и по-дръзки от източните, той оОърна към
толкова голяма благоразположеност, щото
дори да им се повери да пазят стадото,
да прогонват и отблъекват нападащите веп-
ри. Защото, като отстрани предварително сея-
теля и пазителя на раздорите3, ыовия4
А дер5, новия Олоферн
той
отново всеки, като събира жътва при с войте
извори и смоковници, като обира лозето, по-
чиства гумното и прави по-дълбок лина за
виното, въздава молитви към подателя на
тези блага8. Кой ще припомни неиздиримо-
то негово попечение ? Защото, когато след
миролюбивая и философ Соломон9, по ре-
шение на по-младите стадото се отлъчи10 с
Йеровоама11, той дари за тези времена рев-
нителя Иона13, като защити най-великия сред
най-великите, подкрепяйки ръката с ръка,
засилвайки десницата с десница, движейки и
премествайки нещата, където желае и както
желае, поставяйки го и цар, и бранител, и
боец, и помирител, който съобразява потреб-
ното и който чрез делата промишлява за по-
лезного. Кой от онези, който знаят това,
колко голямо благо е мирът, ще го възхва-
ли, както подобава ?
вали настоящего —
дата промяна, изменение то свръх оч аква него
неизразимия обрат, това невероятно единст-
во? Историите на колцина Полибиевпи, ус-
поредиците на колцина Плутарховци, стихо-
вете на какви ли рапсодии, красноречията на
кои витии ще обхванат такива повествува-
ния ? Дори светът, смятам, не ще побере ве-
личието на тези дела на любимия.
Кой ще изрече бо-
мъдрост и мощ? За-
ла
I.*
if
3
1
раздорите
в неговата власт,
възстанови разсеянието на Израил7. И
6
J
VXQATj-
rtg T)]v
on UF-
oAo/icovra to[h] EiQyvixdv xai срДбаотрог тер
rov noijwiov бсаслаоНЁттод did тут zebv
BovApv, тот &])&уг.тр> *Ia)vav zoig xai-
HEytOTOLg TOV f.l£~
r
та
VEO)TSQO.)V
ootg syaQlaaTO, zy^yaag tv
ytorov, xai XEiQi хулра xQaTvvcov, xal ppayjovi
Pyaytova dvvafw)v, xai xivcov xai piSTaxiviov onov
fiovAsrai xal cog fiovAErat, rov avrov xai fiuoiAEa
xai. npojaaxov xal dycoviGTyv xal dia^axT/'/fiiav^
OSOV GXGTTOU/AEVOVy TO GVp.CpEQOV ^QO^iy^OVpiEVOV
roig nQuy/aact dvsoryaaTO. rig ravxa rddv Eidonov
ooov у EtQyvy xaAoVf у )Hpag egtIv, htaiVEasiai; ng
rd noQo vra хат3аДат atvEoerai', туг
[lerafiokyv, ryv
dvExq)QaaTov apieapiv, zyy
n.6aa>v iGTOQiat IJolv^loov,
(УаЛАуАОр
QTjTOQajv Tt'i TCtttPra (Jxqoovot.
XOGLlOV
Toyv yyoQqoai rd fiEye^og,
г
J

> " Л|
?
Л
/
с
OJg
OXOTTOVjUEVOV
TOV ДрАСОТГр’
TOLg
xgarv-viov
%Ei Qa
xai хттауу xai
ftovAErai, тот
Г*
/
г T

2
5
tT
>
- ,
rig ravva пЪу
то
U

О
J
alvEaerairyv ttoq3еапё da
лао a TTQoodoxiav d^Aotoociv,
dztiGTov ravvyv Ётбтута;
ndoa>v niovidfw.ayv яа-
teoiojv рацнрдсбу jisiQa,
ТГ}У

Кой
>
Eyaytat то tov руалу iievov
n&ovTdQxfiov
uvcov evylcorriat.
diyy^para^ ovde тог
тют тают-

Кой достойно ще пох-
настаналата над надеж-
към
S
кочос.,
1 В ръкописа се чете ФръуВ);, което Успенский поправя ; fPdiac. Срв. Поел, към ко-юс., Ш, 9—11.
Срв. Матей, ХШ, 24 сл., 39 сл. 4 Не полето на ръкописа на това място се чете:	6 Sxv&qt;. За
обозначением на славяните изоощо и частно на българите с името скити вж. подробно у Ив. Дуйчев, Славя-
ни-скити. Slavia, XXIX, (I960), рр. 109-—114.	5 Адер бил идумеен, враг на Соломон, някогашен служится
19. На полето на ръкописа :
7 Срв. Вто-
Общо към това място вж.: Исая, XXXVI, 10
На полето на ръкопи-
XIV, 31 XI, 26 сл., 40 сл.; XII. 3 сл.; II Нарал.,
12 На полето : Ttauavov.
Я
t
<I>Qvyias, което Успенский поправя ; 4>£/ас.
39 сл. 4 На полето на ръкописа на тона
5 А дер бил идумеен, враг на Соломон,
на фараона, който му оказал голяма помещ; срв. Ill Книга на царствата, XI, 14, 17
ПЬдф ттр via), SvfiTcuv. G За Олоферн вж. специално Книгата на Юдит, I, 1 сл.; VIII, 1 сл.
розак., XXVIII, 25 ; XXX, 4 ; Левит., XXVI, 33; Йоан, VII, 35.	~
сл., 16 сл.; IV Книга на царете, XVIII. 31 ; I Книга на макавеите, XIV, 8—13.
са : Aeorta ftaotkza.
X, 16 сл.; XI, 1 сл. 11 На полето ! Ксюотатъггог тог viov avror-
тер vuo, .Zv/iscuv.

6
8
16 сл.; IV Книга на налете, XVIII, 31 ; . _____ .— _____
10 За Йеровоама вж. III Книга на царете,
полето :
J 2 Гръцки изворн за бългярската истерия, V
90
De pace cum Bulgaria homilia
Слово за мира с Българиа
№
4ХЛ*£.Т£4
VIII.
teal ydg oQcbptHZa xa'i
teqoi — xaZwg ay yby zotg eipyg svbooayGaj/asv.
on uev ovy to ЬсЪрюу туд begtag tov vwlotov xat
6 Zv/ieojv ay etu ban o' nvog yaQ xal o&sv; ei yd(y
ovbe too1 jat^Qajy n diyja. туд avoodsv teZeltoi tiqo-
voiag, ooov у nayxooaiog GoyryQia xal dyaZZiaotg!
dZZ'on/1ЕУ SXEt'&EV, OVX ClbyZor. VVV Ь'б П ЛЕО EGTIV
ryv (pvoiv ЬшсхЕлраг/юба, tva to ZvonsZEg ooov
xal oiov ovv£VTEgf nayic'ytEQoi цеут/Щег. еоп roiya-
qovv EiQyvy, cog sycoye. OiOQi^o/xat, отасЕОУд nQo-
diaZafiiyvoyg ovvrirpEM, у n,sQiy,a(jyg oiuAta jLiezd
GtCOTiyV ЕуЯОТОУ
аттб'&Еад
OEOjg, .
rpaorta,
rZyaaviEg ясй xov 2тауЕ1^>1т?]У яатаягоутЕд ysvEi яш
diarpoQciig vnoygaipaiEV. aZZd. ravra prey on ayp-
66т. rvr <5e aot gkottei to sm naatv avvyg svxQy-
•vnoZa^cov bid
3
5
ovb* е (ратгто/аАа
Л
хссАсо?

6 gov
туд Evcpy/iiag
avion’ Аохшуоур fiQayv/jjyco-
убу xoig

-I ч.
biaGXEipcb/,i&l}a, tva то ZvoiTsZdg
VIII. Но понеже дори не се докосваме до
славословието
кратко ело в ни и от самите лаконци — дооре
би било вече да се впуснем към следващо-
то. И тъй, даже и губителят би съзрял, че
дарът идва от десницата на всевишния. Та
от кого (другиго) и отгде ? Понеже ако ни-
що, даже измежду най-дребните неща, не се
извършва без провидението свише, колко
повече всеобщото спасение и радост ? А че
е от бога
гледаме какъв е (мирът) по своего естест-
во, та —  като разберем колко голяма и как-
ва е ползата — да остан ем по-тв ър ди. И та-
ка мирът представя
лям — сродяване след преживян раздор, ра-
достна беседа след гневно мълчание, сгро-
молясване на съперничеството, полагане на
оръжията, унищожение на омразата, едине-
ние след разединение, единомислие след раз-
номислие, едногласие след разногласие и
както и да го изчерпват учениците
стоновия син1
пият по род и по видове да го вписват, но
той представя това нещо или нещо подобно.
Сега пък да разгледаме изгодата от него за
всички: верига3, спусната от небето и дос-
тигаща над всичко, на която са скачени всич-
ки нейни спътници и посветени: приятелство,
обич, единомислие, единодушие  каква бла-
жена дружина и роднинство, нищо от конто
не е възможно да съществува разделено и ако
предположително се яви—това е по-страшно о
самого несъществуване. И преди всичко,
за да преминем от божествените неща към
настоящего, защото не богословието, а ми-
рът е предмет на нашето слово, ето ангел-
ския чин от първия и неизречен извор. Те
към едно се стремят, вечно жадуват в коп-
неж към причината на тези неща и оставят з
мир по между си както поради същността, с
която са надарени, така и поради обилното
излияние на светлина на мира, на която се
наслаждават, а ние знаем, че онзи, който, пре
зрял благодатта,
ние1,
мрак, за да
подобните си.
устроение ? Нима не спазва винаги своята
неизменност ? Защото наричат това непри-
частно на враждата и небесната твърд пето
тяло, обявявайки го чуждо за всяка съетав-
ност, докато изменението е резултат на съ-
и защото се смятаме по-
— това e явно. Сега пък да раз-
какъв е (мирът) по
/
sycoys dioQi^oprar,
ovvatpEia,
J
Ey^Qag xazaZvoig,
buovoia,

бпАШТ
_ _s, c/.l/yv-s леи u.r.v<jis , GVVatQEGtg ЁЯ dlCUQE-
ея biypvaiag ouovoia, /лета biacpcoviav 6 pro-
, яса олход av oi tcov rov 'АдАтштод arrav-

ср i Z оу st v. Iад катаатдофу,
както аз го опреде-
зг
VTtoyQa'ipatEV. aZZa
be /юс gkottei to
otov' GEiQdr eg ovQayo&sv vnoZa^cov bid zidyrcoy
яабуяот'оау, туд (УЕдалто/iEvyg zag avryg gvvtqo-
rpovg xai pAoubag’ rpiZiay, 6 '
o/iovoiav — боа туд praxaQiag ExaiQEiag
yEystag, cbv
vTiovoia
nQ&xa UEV,
JTOJ QOTplEV
uet ov. аоияа tcov
яа1 dvEwpQaaTov nyyyg rd ev auvropiEvoi
y;a)VTgg aEi туд oQE^soog aodg те ту у тоЪу toioi-tojv
atnav иа\ nQog savrovg dGiaotaaroi pisvovoiv,
уттоу bid тут ovoiav
Qyvyg gpcox oyvoiav yg
%а@1тод dZoy yoavra
о аута, sg doiQanyg ,liet sig ояоиау ptETafiaZovTa,
iva KEtrai Tiycby xotg 6/ioioig vnobsty/ia. n dal 6
nsQi rdv ai'&SQa bid^ooaog; gq'ovk del biaoob^Et
то аотаосаатоу; on yaQ a/tiyy rd zoiavza biatpo-
gag яа1 тге/.штоу ocbtua rd OTSQScoaa Zsyovot, gsvov avrd
ndoyg ovvdsGsoog drroipatvoyng, mdoig bd ow&EGEwg
rvr

у
?
л
dydnyv, 6 piocpQouvvyy у
боа туд ptaxagiag ETatQsiag xal оту-
v поатуvat п bi? а тсуу d/iyxavcov xav
ovary tov /ty ovaravTog beivoTEQOv. xal
tva tcov ’detum
- siQyvy yaQ, ov faoZoyta rd
sg туг rtaQOvaay апо-
падюта-
dyyeZcov у xagig rijg лда>туд
яа1 6i-
-г
OV%
ЕГ-
ТОУ Lievwi туд
Zjg y^ub&yaav у туг туд
• dnoZavovai.
io/tsv xyv bixyv dglav stcxi-
Л

vnobsiy/ia.
tf
съперничеството,
едногласие след разногласие
на Ари-
и според Стагирита2 да го
несъществуване.
J
j

m
J_
£
I
i
I
I
i
I
получил достойно наказа-
бидейки превъряат от светкавица
лежи може би като пример на
А впрочем що е небесного
<-
u
в
! I.
J.
i
I
 I
I
2 Арястотел e
1 Платон с бил син на Аристон. Тук са обозначена иривържениците на Платон. - Арястотел е пил
родом от Стагира. Загатване за иривържениците на Аристотел, както и за Аристотелевою учение за родовете и
видовете. 3 Срв. Homeri Ilias, VIII, 19—27.	4 Срв. Исая, XIV, 12 : Премъдрост Солом.. X, 1 сл. ;
X, 18; II Петрово послание, II, 4.
з Срв. Homer i Ilias, VIII, 19—27.
4
Пука,

IT"
Г’
?
I*!-'
£
Г':
I	;
£ !
t	!
ъ-;
S: i
I

St:
.1
J
I
I
Слово за мира с България
91
De pace cum Bulgari's homilia
de itev pAtoc, ггхтет; ds 6(ft)QOic,
ставността. Слънцето прочее отстъпва на нощ-
та, нощите пък на утрините, те приветст-
вуват утринта, тя привежда деня, пред кон-
то звездите отстъпват. И те с а вечно в така-
като по-
степенно пораждат помежду си часове, вре-
мена и години, после — докосвайки с върха
на пръетите до подобните и едноестествени-
те на себе си, -
НИЯ и
нека кажем нещата още по-открито, ним а не
се виждат чарда коне и стада волове, ако и
да са разнородна да прекарват заедно ? И
се ли разпръекват едните, другите не се
ли събират отново, не се ли разлъчват и от-
ново размесват,
вата ?
послушно в едни
чрез
но извеждани,
лите носят жила
EQyOV. EtXEl 1)8 VViil 11ЕУ l/AlOC, I'l’ZTK t)S 6(Ji>QOlC, Oi
de tov hoGcpoooT TiQOoayoQi vovotr, 6 ol- тру '^иедау ела-
уerat,
/ла aioiov avToiQ to eivai те xai
(oQcttor хал xaiQol xai paovoi to peoov eavrayp хата ва дружба помежду си и се носят,
taxQov тс&аааеооуте^ е1та тойд ахоою
Aots duoeidsair,
oeiav ypQSVOVGl.
pioTeQuv xai ллатотедаг. xai
Аеусоряг,
У. El
rfi d3v^ox(OQOVOiv doTspes. xai тр wiavzp qn-
atbiov avrois to etvat те xai rd (pSQSofiai
то
Ч*и
oi ov detxvv-
б/лоергеао’ (i/.Aphov Eydfieroi,
хал, yoQetav
нощите пък на утрините,
rj
TJ-
7A~
7s>Q(br лагтсог evqv$-
iva та лросрагеатера
ay e aoa xai eratQe'iai
avau'h btai ко и era
J	*
xai ov таде uev dtacpEQETai табе dk dwt-
алАа тф>
ov%i iftswyv
J *

xai
ft об) у eTEQoywfj xahoi лёо от та
(paiveTui;
у eQST.ac, ovbe uQi^ovoi те xai nagooirovoiv,
~ о ai' еоЁл.те rat
avToi^ avxoiA ouo'&viiaddv eiaoixl'QeTai,
xai vevaaot xai ovoi.yH.aoiv
, dtaxQiveiat, xevtqca <Ye
xai xafioQdTe ублр
oi\UE.VOVV,
?
J
/
абюхдла. zToiiivia де xw, аёлблю.тойс
eha roh
TCOV ЛОСЛЕуСОу
rp8Q8Tfl(
П-.-7
не
водят хоровод, най-строй-
най-ширен от всички хороводи. И
и-
J
ауетал
HSAlGUai 
ouocpvAoa;,
лютбтата!'
аААохб TOtp
qofiov&ai xai advov >
ЕХтдЕлотоаа
ovres er
owdyovoi
, xoiva
У
J;
1
5
A 4
duvvovoi
KEVTQa
qeoovoi
<7(Ji 5
— azz u?-'
(ph/иЛ.г] Aai xai
de toTq dA^oysrsoi
хтрррсл xai xob'avpotQ e тлеет,
xai
1
J
cpiЖару tot.
yaQ
Toh
тадата овце и кози
и същи кошари,
xai
xai tovto
(ртуIp' TCOV Olll^AOiV
LlVQLlVpCEC tdq T.ai,tl8-
ЕЛ1 TO (IVTO
ovx
Т|
ti Eft;
to qxTvhhaTov
длр oiior phv btanovovetv,
Ч	Г7	5	3
KUl
t *
(Av
« A v
но без разлика пасат тре-
биват вкарвани
после
знаците и свирките на пастирите покор-
разлъчвани. А пче-
прочее, забележете! —
обаче нс за еднородните си, не, разбира се,
защото са изпълнени с обич
към други,
1
daco; ovx eoi'rovot.v,
тб eq-obta thjoavQlQOVGtv.
IX. Ovtoj bed лаУтсог
rf
бооу did /3@ап/и8сог sqeiv,
t? eiopVYiq O8<jf.ios те xai ллоотос xai earc xai
diaqiatveTOi. dv&’QOjvcoQ бе то беебтатот °'
лдалютоу, дрог та ^^елбиега xai voovu.eva, то
avTpc yeiOOQ xai vijs агтг^ тЬкоцеуоу
тб yvooaei xai Aovco тЕтшпиегоУ xai та 6eia
б 7Л-
fiovA поел бедрротду)/-
тг^ Etos'ivr/g dsa.uoQ те
yvcbaei
CpQOVElT
1
>
EQYQl’ ХО.1
/
ё/илгеооесо
водени и
xai Ao у co
ЛСидку oil 81 '() V, б GV У $8T (
tov Jion'joaTioQ,
ТЕТЩГриеУОУ
л
г
xai та
ару t: Aos,
С
С
о
uevoq xai daAiiaapQ doxtov xai xvotevcov iptetQov,
deov I'ivoai те xai xTpveoi тот %6ao)’ e^dysiv
?/ хата tov xotvov bua/uevovG iwvov, 6 дё тф
фсрО'-; xai блАа %aAxevei xai 'd-cb-
xai yeppa Ttvaaoei xai хаталЕА-
tov \lopy xai vkecj tov
qqq. ihj-
tivoal
той
1
те хас хтт/veoi тог %6лог
xotvov dvauevovQ LWVOV,
хата
адеАсрф fi/jysi rd
oaxa
тад d^vvei xai stxovpna tov ''Аорт xai
1 Алблло) jVpda xai хата to As ditafiixovs
оа$ xai oQvi'idcov to)v ev toi? vetpsoiv vnsQatQeiai.
d)jM tovtoiq aepoQuzor to xaxo>’ xai. did tovto
Evcpv^axEdzeQoy' 6 de xai dozorc ралтес xai лс-
xQia<: eaco'&ev y^aei xai cpi.Aeiv улохрЬетас xai vxd Tpv
ylwooav avxov xqvhtel лоуоу xai voh xetAsoi осот)]-
piav ^.QoftdXleTai, олоолгах^ес xai toiq rsvpiaai xai.
nsQtflaAteiai
stxovi
с
о
f5s

I
h’ Yolh
TO
xai дологz
' yetpeuiv
ХАХОе
доверие едни
а против другородните паяци,
противните търтеи и бръмбари, и то само
за да ги сплашат и да ги прогонят от коше-
рите. А най-нищожните същества
те—стопанисватв една дупка, заедно се тру-
па едно място трупат и при все това
не се свадят, не се борят, а прикътват общи
запаси.
IX. Така във всичко
ко — звеното на мира е и се явява богат-
ство. А човекът е най-божественото и най-
висше създание, за когото са видимите и
мислимите неща, бидейки удостоен от съ-
щата (божия) ръка и от същото вдъхване,
почетен е с разум и слово, научен да разсъжда-
ва за божествените работи, съставният (от
две природи) ангел,	,
сътворенияг с воля, повелител на морето,
господар на сушата2, който подобава да
проявява яростта си срещу зверове и ското-
ве или единствено против общия враг3, той,
напротив, остри меч срещу брата си, кове оръ-
жия, надява ризница, размахва щит, точи копия,
подражава на Ареса, скача повече от Апо-
дона4, гл еда като арабските хищници5
извиеява над птиците
тях лесно се открива и поради това по-лес-
но може да бъде избягнато. А той сплита и
измами, въпреки че вътрешно блика горчило,
преструва се, че обича, под езика си таи бе-
да, а с устните си предлага спасение, мами
и чрез движения и чрез държание прикрива
дят,
О
за
i
мравки-
да кажем накрат-
ооразът на твореца1
повелител на морето
който

О
и ce
в облаците. Но при
1 Към това вж. Би тле,
I
О
26; V, 1 ; IX, 6 ; Иремъдрост Солом., II, 23, и др. ? Срв. Битве, I, 27—28; Пре-
мъдрост Солом., IX, 2 сл.; Сирах, XVII, 1.	3 Дяволът, ’ Айолой тук е символ на слъвпето 5 Очевидно за-
; IX, 28 сл. ; Йов, XX, 12.
Дяволът,
гатва се за лъвоветена пустивята. Общо срв. Псалми, VIII, 7 с/
з
АЛ,
1
92
De расе cum Bulgaris hornilia
Слозо за мира с България
№
мисълта си и говори противного. Прочее, що
ли не	върши? Що впрочем не замисля ги-
ка1 тайга	Туа т1; ТуЕуколлшо1]та1	таита	белно	и пагубно ? И за какво	върши това ?
аитгка	аитило/^ттми,	iva кХёод tgoi	За да	го обгърне в пазвата си	и сам ведна-
кас уАуг^ АшаоаутбтЕдог, Tv’лс yt^	7&aqyp	га да	логине, за да придобие	слава, която
'> к/ну' Wj(i Ла,и£% ка1 тф- повяхва по-лесно и от тревата
оо)- запише на земята и
toiq oyt'j/uaoiy, E%Epiv$£i, dX^oqKiooEi. zi уад ovyj, te-
Zet ; ri dal ov окёлтЕтат та»> eypp-Evayy anad.Ecaq ка1
fpovov; Kai tovto i va ti ; iv’Еуколлшо1]та1 таита
ка.1 aurov аитгка яоуало/Логусат, iva
то
KOI. TOVTO
Toiavxrp’ q:ar.Qiav
qopeycov roig
$a K8tf.iE.va siTTT} кей акогот]
алапои/т&уо^
KQarovq
г/

и

Кшг
ката
штаАЕкру 67 rijs ^t/'izov тоуу
3	/	-г _ г-г
EQl(Y>OlZ ОЛОЛЕЦЛОИЕУО^ I
I	I	1
f
Гт’е/со ауа-
то dipoov ti)V ipvyjp'
,	та Kqoioov ка! Hol.v-
к(й aQxdfiEvOs ка1 otyofAsyoq. d.Hd тадг jliev
TiotovTTCoy те ка! лаоубгтюг, еле1
тлА^доит — ।
iva

к
' ЕХацусоу лас Зек
ко.1 $ео)у тот ovQavov
ilia?! roc
тткагг, EXtfiovAa»’, uaEkov
г; n/ь KvloG'i'is dorpomvoyiEvcov,
к алло I (bv <57
4>
ЛОТЕ ОТ ELQ7p!8UOEl€
toig $eoi<; Kai
am'} Летты' rd
3/
*
п
а> тг/Q
J 
с
(нЬ'
/
га да логине,
повяхва по-лесно и от тревата1, за да се
запише на земята и може би подобно на
Каин и Ламех2 и подобните тям, за да бъде
заличен от книгата на сласенитен и отреден
с козите4, за да каже, че има натрупани бо-
гатства-5. но при смъртта си да чуе „безумецо“;
да излита мъките на Крез и Поликрат15—бидей-
ки управляван и мъртъв. Обаче подобии неща
вършеха и изпитваха елините
пълниха небето с божества -
СТВО I
свадливи, раздор ни, к о вар ни, повече дъхащи
оран, отколкото
земята

1
и
avwv o-
тдю-
Aqw
Л5О1
ка). fidyat,
aV’oi f.i£v
а тАолоАЕисог, (fa	uaytytonq
ауалУЕОУТТиУ г dr
tAioaofib’qQ
та лдолдтъла ordoEiQ
та (Ai^uaza.
Е1а.гтоутод алеАГ/Штсн
аугладктот, атилботатоу.

-1Г
ако и да из-
о самоуправ-
от конто едни бяха войнствени, други
?
/
oi tov koivov vopiov ка1 туу;
катуотЁда^ EVWArfc /ua$7]Tai, ot tov eIqt)Vtkov koi ttqqov
koi тал Eivoq'qovoq uvinai, ol пот Ёл'ддеа^бтоУ
ка1 dvo/AEV&r koi fyhftovvioyy Kai тидатуоиттсоу
bW£Q£i'XEo$ai dtbauKO fievoi кат rots qpiAoig rijy ipv-
jt]V Ti$Evai Kai si’keiv tglq dyya.QEvovotf koi eti
fia/Aov, oi Eidoreq,
QupiEVOQ KOT
KQVjirg) koi anodidovq
tov — ток ло^Ёраоое koi
dvaAoyios аол.аоб1и£$а.; рпркЁтс UYidauoKy
avTifa л?мо£(о? ei
ovv
летюутщ;
аыраХЁотЕдоу
X. Hiaeiz да
талиуосудогоя fivoxat,
кис fikiftovvioov Kai
1
ei’kslv
OTl EOT IV 6 XOuq OOTpOUS GOpl-
ддаообиЕУо^ errsyvovg
Екаопо ката та гоуа au-
ro те катУёаиттпу ка1
ddefapot',
KOI ЛОО&^ £К£1УО1ь 0УУаЛ/]Т£Х$11и^’г 7о.о
fTETSyOUEVy
rovv
3'
г
1
ка1 бдо)У ег
av- брак, отколкото да поемат извиващия се в
ксн дима жертвен мирис. Когато първообрази им
бяха разпри и борби, то как биха могли да
оъдат миролюоиви техните подобия [люде-
тер? Обаче те заедно със самите им бого-
ве — оез никои да ги гони —• са прогонени
и прегиахнати. Защото злого е нещо несъще-
ствуващо и недействително8.
X. А ние, учениците на новия закон и на
най-новата повеля9, посветените на мирния10,
благия и смиреномъдрия, поучав а ните да се
молим за ония, конто ни пакостят, за нена-
вистниците, притеснителите и мъчителите, а за
приятелите да полагаме душата си и да се под-
даваме на онези, който вършат принуда над
нас11, и още повече знаещите, че съществува
вразумител на мъдруващите и задържащ хи-
ь> и


оез никои да ги гони
<*
?
J
□
кш ит/ aA.av'rjv piETEypu£vt aZA
htayax$EVTEi; uijksti л/юеуех^е^^еу. eoti koi
e^avaorfjvai ка! aiTjvat tu>v < ?’ лео6утоуу
koi drOTTsgor.
< г

/
XIZZ’etw ш yvy
XI. VlZTArz та. ууу ЕлаукктЕоУ
лдодёектЕОУ та тгут Eogtifc Е.кбдАбтЕ.доУ'
fx
rsAovueva ка1
I-
tz7W& vao
J
1
мата
и
>
ч
о
който вижда в тайна15 и въздава
ние ще обичаме
трите’у ;
всекиму според делата му
ли враговете си като себе си и съответнона
това
чин, братя, да не стане това, обаче ако до-
някъде се спречкаме с тях защото сме
от същия състав, ако и да не споделяме тях-
ната измама, то когато отново бъдат приве-
дени към нас, повече да не се разлъчваме.
Възможно е даже падналите да се вдигнат и
да застанат по-здраво и по-високо от онези,
конто не са падали.
XI. Трябва обаче да се възвърнем към
онова, що сега се върши, и да покажем по-
<2
>
13
15 Э
nt

Нико га по-нататък и по никакъв на-
J
I
!
i
।
।
।
!
।
1 Срв. Псалми, XLV11I, 17—21; XXXVI, 2; I Петрово поел.,
първи убийцы в историята на човечеството Каин и Ламех вж.
X, 3 ; Матей, XXIII, 35.	3 Към това вж. Псалми, LXVIII, 29 ;
Срв. Псалми, XLVIII, 17—21 ;
2 Относно упоменанията
1 сл., 8 сл,;
за два-
Премъдрост Со-
Апокал., 111, 5 ;
V, 24.
: Битие, IV,
Изход, XXXII, 32 -33 ;
1 Срз. Матей, XXV, 31 сл. 5 Срв. Лука, XII, 18 сл. Поправка към
(! Вж. за това Herodot. Hist 1 ЙК—1	15S Ptr 7 г
Срв. Migne, Р. Gr. CXI, col. 421 A. Срв. Йоан, ХШ, 34—35 ; XV, 12 сл.; 17;
14 Загатвания из Матей, V,
if
лом., X. б ; Матей, XXШ, 35.
ХШ, 8 сл.; XVII, 8; XX, 12 сл., 15.
текста от Е. Kurtz: В. Z„ IV (1894), р. 616.
Hotneri Ilias, I, 317.
I Йоаново поел., Ill, 11 ; I Послан, към тесал., IV, 9.
Йоан, XV, 12—13.	11 Срв. Матей, :
Послан, към корнит., III, 19—21.	13 Срв. Матей, VI, 4, 18.
4; Римл„ II, 6 сл. 15 Срв. 'Матей, V, 44; Лука, VI. 27; Поел, към галат.,
12—13.

II, 6 сл.
R
11 Срв. Матей
III, 19—21.
15
сл.
о
т
86—90, 153, 155 etc.
Срв.
।
i
9
о
тесал*, iv, у- Л/ оагатяания из матеи, v, о9—48 ; Лука, VL 2/ сл,;
XXVII, 32; Марк, XV, 2k Срв. Йов, V, 12 сл.; Псалми, ХСШ, 11; I
11
Срв. Матей, VI, 4 ; XVI. 27 ; Псалми, XXVII,
V, 14-
мА
ййн

De расе сипл Bulgaris homilia
Слова за мира с България
93
ejiei bk
dtfyiov aTjdEOTSQOv.
те dtuToavcboat ,
^avzac, та д’ovx aXXcog ,
atua лаааотт}оагта^ xal oftey xal Ьлок nxtiva те
tiqoe/3t) xal тад’ЕттННр ovzio uoi
elvai tot Xoyov. piddsi
0-OVVTa LTQOEXQTITSV
TOt rj/c
xal boebusva xal AEvdueva xat
dtTpZElTO rolb 3lEQU.OlV. OTE TO OTQUTf.COTlXOT
pv'&pti{£To AeovTt xal CfWEfJovAEVEv ’AziTdqct^
Адахсог xal 2uHov ННолГ^оу. dvav at f.tvi}ixal
fMOVOac, oiov £(ЛЕЛУ, ЕЛ1	SyVCOQldOVTO xal 6
''Aor/g хатептдаюхЕто. от ax eH n&ravQov adov rd
aqpt).6(joepov хал лаоа rd dgvbc охотой avo^iat xa.-
za TY}v naQUifAtaV) xal BgidgEco yeiQt'.Q Е^аюгоахЛсот-
TO. OTE TO XQVaOVV уЕУО? ЕЛоНтЕЕЕТО ХОЛ TO HUV
sl%sv Evdaijuovia хил tov Oeuov алб/.avot^. ovtco
ji&q eI%e та грИттои лаНлл. tjvv/pdhi xal та BouB-
ydgcov xat Eotpytye. xal лалд yao or; т'1оАет})Ьег~
to)v амтам xat Oscb цшЪу xal алоцаНотта»’ ,uev
у/дц та тсоу dua^o0[cor те
Dovtcov де то vrjs уаостол svayyshov. eco^ pisv iodp-
^ола та £vyd xal b
vj] tt)v i}d),ac>aav
EtpsQero.
/atI xal
та
лаг
лоотедоу
то
/
ov%
лщюЬН-
та
Ol ov
/Д xal тад /.а^а^ teal
7
Ent ddctEOK &$std£t>To.
xal Aeydfreva
KEQUOlV.
xat
bgtousva
ТО1ъ
Аеоутс
xat 2nAa>v
OlOV
1
xat
J

boxst tha&ETSov
xat av-
f/vyw'E, т-pg axuryz tt&av pid'QE-
ПУ-ОУта лиспу vzirp’
bd$i/c
f,e
XCM
О VW)
та	ла Xat
axitijs

ftETa
cf
OTV
:>VVEfJov).EVEV
E$E(Jni£ov. biav
cm yiy; s yvojgi^ovzo
sic лет a t <QOV
?
eticAitei'eto
&(>и>)г
/
У
/


Ц
ало/лаНогтауу
xal vopadcov, i.anaf.ta-
тъй
като
ясно причините на тържеството
всичко неясно бива неприятно. Тъй като вся-
ко нещо може да бъде изяснено само ако
бъде посочено и миналото, а това евъзмож-
но единствено, като се изложат поводите и
причините, отгд
а другите следват
ва да бъде подредено словото ми. Цъфтеше
някога нашата държава и в цъфтеж напред-
ваше, блестеше, пораждаше удивление със
своето преуспяване и беше боготворена за-
ради своя прираст. Когато я виждаха и го-
вореха за нея, тя у всички пораждаше за-
вист и с пцослава се носеше името й но
окраинините. Югава войската ое началству-
вана от Лъва, съветник беше Ахитофел1,
Дракон и Солон повеляваха. Тогава — тъй
да се pent
на земята,
бомъдрието беше прокуд ено в
вище, беззаконие™ — по поговорката  под
сянка дъбова2, а ръцете на Вриарий;з бя-
ха пратени на заточение. Тогава живееше
златното поколение и всичко се радваше на
благополучие и нас л ада от божествените да-
рове. Такава бе някога . нашата държава. А
заедно с нея цъфтеше и се развиваше и
държавата на оългарите. И защо пък не ?
Те също бидоха осиновени от нашим бог
и4, след като забравиха обичаите на черга-
ри и скитнцци, бяха възцриели благовестието
на благодатта5. До това време везните бя-
ха равновесии,
1’осклонно. покой обладаваше морето и бо-
гатството от благоприятная вятър растете
XII. Когато обаче зарчето се преметна и
теглилката се надигна, тряоваше зло да
настане и да пооеди по-лошото”, било
защото доброте бе стигнало своята точка и
поради това се насочи към наклона надолу,
било защото нашите прегрешения се разкри-
ха пред бога и предизвикаха чашата на опия-
нението7, за да се опием в злините. Горко
ми,
вие! Защото веднага реката на
 то, вихърът на първенството1’,
снегът
търсват Хе му с и
щата на княза. Настана земетръе
чувствуваха даже и онези,
отвъд Херкулесовите стълбове. Веднага про-
чее бяха издигнати победно венецът и пре-
ж
Ji

?
J я
1
и как ед ните предхождат,
така, струва ми се, тряб-
3
и
err
прослава ce
Тогава войската бе
съветник беше
поведя в аха. Тогава
митичните музи се показваха
наранен. Тогава нелю-
адово лего-


?
1
a Apec бе

хъбова
2
на
ръцете на Вриаршт*
a
заточение.
eu/u-EVi^ bcpf/aXuds, уа/.р-
с
О
1
t'i%£ xat
С
TtloVTOn
"1 с.
"ъ
ovoiat;
—
след
ней цъфтеше и
на българите.



благодаттаА До това време
божественото око беше бла-
а
аутЁотдалтас xal олтд-
’’fveO&cu
х(Ш)Ъ
ХП. ’ Е?Ш <Уе О KV&OZ
ч	""
есу/е та такаута, еЬе1 те
лроас та %Etgova .
ка1 bid
cite тап> лаоалта^иатсог rputhv
tn rt:
той
TOVTO TTQO-
хахок xal vi-
Ti/v axQQiQEiav
то хатагтед ало-
• £)ео) ла-
1
и
се
да пооеди

|
qyOdoavTOQ
^келоутос:^
оеотонсоу xat то xdrbr т^ иИНут rrcoxttAc>i\UEV(ov,
tva rots bEivois xQaina^fjCo^uET,
л^алтоу ytyovi хил трс; алаоотоо
avrixa уадо (риобо^'а^ лога^абс, 6 ryjg
Tvq?d)v, 6 vetoq, rj viepag -— ota xat
Ai^uov ; . .....
Zovzo^
xal ol ёлЕхелта
отыроъ xal b
bsivoiQ
ytvovi
/
Е-

тряоваше зло
по-лошото*',
те nai tov
Лд06Е&рО/]
I OK>EiQ{aV
ota
IstQOV xXoi’El
4>v%y xal

г
о
?
tpEV UOL TOV
та/литподш^ 1
jtgOEdgiac;
fndhora tov
rfj rov <aq-
oE.tojnb^, boov
ЕЛ&ООУТО. EV'&VS OV)'
bf tpQOS S&QiafTpEVETV, orstree О TT}V Evgco-
то
за
пето поколение
да се опием
и
вмхърът
в
непрестанно оедст-
с лав о люб и е- \
я
дъждът,
на
- конто неща и дори по-силйи раз-
нахлуха в ду-
!
Дунава, —
даже и онези
конто по-
коите обитават
издигнати пооедно
XXVII. 33—34
’ Сов
c.i.; 1 Парад.,
Вж. Hotneri Ilias, I, 403; Hesiod., Theogon., 149, 714, 734.
поел., Ill, 1.
B. 	“
1 За АхитоЛел вж. II Книга на царствага, XV, 12 сл.; XVI, 15
—	-	л	_ _	.	. .	...	гг в-	X
- За по-
Посл.
•’ Сов. Матей. IV. 23 
IV,
у;•<* у.al
тумката вж. Zenobii, VI, 12.	_	. .	,
VIII, 23; IX, 4; Към ефес., 1, 1-.5; Йоан, I, 12 ; I Иоанов,
Марко, I, 1 ; Деяния, XV, 7. f; Срв. Homeri, Ilias, I, 576.	7 Срв. Иезск., ХХШ, 31—33; Плач Йерем.,
21; Йерем. XXV, 14 сл. ; XXVII, 28 сл.; XLIX,
На полете бехежка: Svpsdn.
;<ьм римл.,
7
Tit? гни.
Т	*
176 sq.
и

к
J +
fi Срв. Homeri, Ilias, I, 576.
12; LI, 7,
и
1
39 ; Исая, LI. 21 сл.
й Срв. Hesiod.,
”7<
т
ч
I

94
ое расе
cum Bulgars homilia — Слово за мира с България
Ь-
ажогт:
(угууа. то sqrH б
dydppijoiq xai талла oiq oeppayiq
у s сущ para
U8V тог патера,
vi6c7]Toq.
1
венецът
на
столът — венецът, който обезвенча Европа
и повали на земята главите на мнозина1.
След това народът и още повече отстъпни-
чеството, провъзгласяването и другите неща,
чрез който бе осквернен знакът2,
начало на злото, рожбата се отчужди от ро-
дителя, отхвърли, от едка страна, бащата, а,
от друга, отхвърли духа — който е залогът
на синовността3.
ХШ. А този, който наистина предварител-
но знае, се осведомява, отстранява между
това се наторите, оказва почит към царската
власт и онзи, който е обдарен с нея, от дру-
га страна, като се крие под шапка невидим-
ка4,
говор, или пък се противопоставя,
вяка ясно да му
като на цар, въпреки че не е позволено не-
ромеец да управлява ромеите,
скоро след това,
жаем за себе си царски венец, приема
трапезниците да му се покланят. И кой ще
изброи неговите предупреждения, предложе-
I — казва митът“
морската шир, но е
:.yxiva)Gs xai rroA/cbv snl yr/d epptips xa~
xai. q аттоотао/а. iid/.Aor, // yap
т.рг^^/лото xai
тог техбутос
(CiHrH
Г
A J
7 z "
э
земята
xai та
s Шю&Т'и. xai d/Huil
то лтгг/го: Ф'ос 6 аиЬтфбуу тфд
dibtvt'To то xaxbv
I

£ '
5
Г|_Т
станаха
— х<й уар 6 /тро/феа b/ascvvfyivfi-
tovq ттф
a bто yapiodpsvov,
TUl.'s
zTQOTsrysTai.
ёрозг.
ХШ. 'О бс
rat, sipysi zstoq
шоу xai toy
xvyH] от уха/л >габ/ tevoq
dq
та/, fiac'd.d/. .^QOoxrvHoihtt oaq/wq
/.talov peouaio/q Аткииотоу
j/d-sv ooi btabr/ua nQooxvypTaq
xai ziq rdq iyi/vupo&q те xai npordasiq, tlq бе таг
em^ovACK Ixeivov s^aQdi aboatTO; oMa, cp^oly
&о$, '/рариот. d dpi baby xai per pa tlaAdoorfi.
xai coq
otbyoov <5(d
тглЯгг. алл 5 /Ну
тЬ? Ьт/ TifuiHicvoq, aoraaiaoTOd roiq ciaraoiaoTOiq
dp/бтатар xai rolq avzoiq 6 dbsApdq T'jcreoiv ba-
,6’de отуало1)рта/ тер etoubl та ox/'j/xxoa /.trow xai
(iptoToxoaTdav {'(paiyac: rip' vppv tco vdp npoops-
vovaav, xai Iva та siZeio.) otyo)' rdq (ерат/xdq xai rpi/.o-
fysovq ijiiOToAdq xai to ovpfioox-pfyfp’ai avxov perd
dpvoq
/
I*
то xgaToq п~
тот dbov
L
artel' xai
изуру Tijv Ьтфрхру
ovyxApiov
, 6 t5f‘
ovyeoQTQvq
" и г)'(1УТСТ€1У£’
el pi] pco-
-SQIVO-
41
5
$Qa%l' ri&sis т-b
s,	7
s%s rovq осу сорт ovq,
те xai. протавё/г;,
olba,
Г
б UV-
> "! л '.
ал/м

кани сътрапезници, предлага насила до-
като зая-
Оъде оказваво поклонение
или пък нас-
като си поставя въобра-
есбётас та
(нот TOV
б иег
* Л
к
u/z
TilUOUcVOs)
sxeivov ap/fyavov,
\4<Vo vmxodxet
Тру SiQpvpy
doxaoiaowq
avzolq
О Ь“ :
и
ТЩ(Ю
тосд
те ха) area-
ха/ гл
> /
и
5 □
av~
+_>
б адН.рШ
та. ахгрттоа. /Шоу
v(puiyas rip’ тртр1 тф
1
em&roAuq xai то оорфзохШФ’ш avxov
ту хата то ebayysAtov sippy у xa/.(bq nwp-
py&sv 'Ш xsAsatbsv Ы1 iocs napovot
p ebriQpyvevov alptaoi,
fctoffirpv.,
/.буер
ния и злоумышления ? Зная
броя
невъзможно да се знаят средствата на того-
ва, чрез конто цял живот и без верига бе
задържан Ад ер. Онзи обаче, който почиташе (
мира и още повече от него бе почитан,
без.метежен застана гтои безметежните, а
братът, с л ед вайки
отиде
търа на сина и подпали знатната мла-
деж, която държеше за младия. И нека
премълча по-нататък: свещенослужителските
и боголюбиви послания, това, че привеждаха,
тълкуваха и като нещо, което добре е било
предсказано и се е изпълнило в настоящите
кръвопролития казаното според евангелието
че „вълк ще пасе с агне
издайниците на нареките тайни, тези Иере-
мии и Исаевци за него8, Зопирите
дума
съветниците против сената, конто всичко по-
хищават за себе си, както и другите неща,
чрез конто бяхме ограбвани и завличани, по-
добно на опитите от вино едни срещу дру-
ги пеехме и превръщахме нашата съдба в
трагедия.
XIV. Обаче дойде ни новият Протей9,
по-извратлив и от някогашния, който, без да
на пясъка6 и


£
него
безметежните,
го по стъпките му, си
него, като остави скип-
и подпали знатната
От
застана при
по
като
р di Hi, хот
GVKotpayrovvTaQ та
IsQeutas ёхитср xdc
b >
xat uedpQt.vpv8Vov ai'paoi, robs
tov xoa.ro vq а^ббррта, roi>s
r llodiaq, rove /.буер ZaxzvQewq
povq тот naQaxvTTiovxoq rovq ^ovAevovTaq хатб
Tpq 0ov/a]q xal to stay savwTq dxioq/sQovTaq, тсШм
otq русще&а rs xai ifpeQops&a xai (bq ol nt-
vovxeq olrov xm‘d^h]/M)v s^aAAouer, xQaycpbiay
sToiovusyot 7(1 piisTspa.
I
то Щ
/
гоуго V (Vt/.caA
заедно с
на
която

гр/бив&а
XIV
stuAaiov
1.
ts xai dpepops&a xai
хат ‘аИлг/Шу ёц>аААорег}
‘(Маг/Асоу
вълк ще
в мир
«7
!
7
после
< #
I
i
7
за
него0, зопирите01' на
а на дело по-боязливи от надничащия,
8
?
8 а
7
VlZ-V^WT ?]pLV О »’Ж iJQOjTt.i'Q
troixiHoTspoc,
СЛ
ОС
dwOdiva/
t
xai го Г’
Шоу
новият
L
ГТ

I
Срв. Humeri Ulas, II, 117; XL 500.
после изобщо, преносно, хрисгиянската вяра.
мен. 1 Срв. Homeri IHas, V, 845. г’ Сов. Herod. Hist., ],
XXII, 17; XXVHi, 14: Исая, X, 20 и др. ' Срв. Исая. XI, 6; LXV, 25.
дра, II, 18. Se Срв. Herodot., Ill, 153—160. Протей е символ
sticker: Roscher, Lex., II, с. 3172 sq. На голего ; 4 КсхгугаттГгор 4 rvravyoq.
1
4

Срв. Homeri Illas, V, 845.
14; Исая, X, 20 и др.
Срв. Herodot., Ill, 153—160.
.ex., II, c. 3172 sq. На голето :
3
₽Е
)
се разбира кръстният знак
духовного родство"
я
думала nq ijavl; се разбира кръетнмят знак или неяат,
„духовного родство" между българи и ро-
47; Zenobii, I, 8(1.	*! Срв, Битие, ХШ, 16;
s За това упоменания срв. III Ез-
на изменчивост; вж. подробности Weft-
'' Пол
3 Ново загатвано за
э
!
i
i
г.


Слово за мира с България
95
De расе cum Bulgaris homilia
тф латдфсо dd/LiO) juу y.EXTyjasvog иу кшотатштод,
xdv Xqlotov tov iieyaAoy Gear xai XwTrioog
xAyQOV, TO TtEQlOVOlOy cyoivtoJIU., ir)J.(,EAEXv ЕлуууЁА-
Aeto xal nAarvvai ys тфикАоф-шгад. xal dy avafia-
oeig аААоибтоод еу уш%у dia&ETtEvog xa^savTOv
xivei rov avdyvQov xal тоЬд ладаотуоагтад тут eco
xal тут EOTiEQav, opuoi, гАадто тф уилфдф) лаоа-
&slg Tjyovusvoj хата tov ex dgijuov jitoviov diEiayerai
xal dva^i/TTst тут xdvtv xai улатб. л тег to лто, or xal
vvv at ipAoysg dia&eovaiv ilafiEGTOi.

Г

/Щ XEXTIJ/ЛЕГОР
ЕГ ЦШуД
г


ёАшрср

XV. ’ЕлД. ds WQl ТО JIVQ
dvoavdAaiwv,
бдатор avaAa/t^dret (~)sdg тоу Mcoayv xal так
отатаед тиДуцтеуф
утщуу ofi&jtu,
аяаюаг xal тот
tev{Aev
israi
AevryQia, cpoQot, яглтб/иетос, тд
lievov, Na^yQaioi QuodoiovvTE', то ал8()1олаатоу fioTj-
i^ov/ievory oi, туд aQSTyg еу ztiiaTg, sv д.иуиа to aaovoov,
то лат Еле уovv xAl&ev dvoQ$ovu£voy. to pet^ov at
лодд тд хатЕШйуоу nQEG^Eiai,
ds OTvcpovaab, xal tote tUEr лтоогош, xal tote ds fla^-
pvvovaat, vnoAEiypovoai, лоообуогоаь, лАгуагоар
латта /ЛУУоу xivovaat,
д^шутш’
„иоатаи',
6 moAvTQOTtog-.
xal
--E75’1??T

Ep
ЕЛ1-
тф JIaQar]A (pEQTOV EtpiOTyai туу
Фарад) аур out , тоур тоютатас
laxcbft vixov Елауастбоао^ш, ev-
: atyto a
svvo/аШ) cpMOuptut, diavo/utai, fiov~
TVQawov-
тот
9
ЕУ
oyjoai,
Елагашб иашАш.
та аутv%a ту i)ту-
///<£< Д
ТОГ '

adtxov
/
VVV UEV цдогоас, VVT
/
как да постави камък
, че
запази и като го запази, ще разшири
умее и оез да знае
върху камък в бащиния дом, възвести
ще
жребия, избрания дял на Христа, великия бог
и наш спасител. И като положи в душата
си замисли, подготвя собствената, си гибел1.
След като поверява разположените на изток
и запад [войски], уви! на страхливия си зет
като вожд, отправи се против дивия вепър
хвърля прах и запалва огън,
неугаснали пробягват и досега.
XV. Понеже огънят с огън
жава, бог издига из водата2 Моисея*5, до-
вежда го при измъчвания от приставниците4
Израил, поставя го да загаси наследието, да
възпре фараона, да отблъсне приставници-
те5 и да спаси дома на Якова. След това —
ако ние прочее замълчим
ще възгласят това61
доброзаконие, почести,
намалени бяха данъците, несправедливого бе
потискано, назарейството7 стана единодуш-
но, спокойного бе закриляно, добродетелня-
те люде бяха на почит, невежото изпадна в
безчестие, всичко принизено бе възправено.
Най-главното —пратеничествата относно край-
ната необходимост, сега радващи, сега въз-
пиращи, после застрашителни, друг път на-
сърчителни, подтикващи, привличащи, опитва-
щи всякакъв способ8, за да принудят хищ-
ника към едно поведение — защото едно-
образното не се съгласува с многоликого,
ако и то явно да се променя. Защото такова
нещо представи многоликият.
XVI. И като пристигна, веднага призова
ваше ’
него вам, по-
„ желая аз спасител
да загина
подобно на Давида11,
чиито пламъци
и-
не се унищо-
Мойсея3
?
4J
а?
s'
оездушните твари
- веднага настанаха
щедрости, събрания,

стана
TTQOGayoroai,
eti тоблор тот dr/oa ловб-
davaQ-
ydo
J	—.
С/ 5
I V
то i s yciQ morxiAotg то yovosidEp
6 d/jArp xdr рЕта/За/.ЛЕтш. totovtov
j!
ха у
XVI. Кш
храхор. хш со тф
ту /ЛЕГ yaQ &Е.ф ту <5е
то' fiovAousyd) /.adv slvat. оооу у
ларог 'Oidaag
ГШ~)У
I
> п ч
А
TigoxadEirat to
xal уЕТУак)тутод\
лелоьд’шд, xal
алоАДудш eQycp
diaTQavcov, tpiAdg xard tot Aafild anAfjoi\u6yoig тоТд
Ибоаду Edvvag,
fiETa ttjq aAa'Qoveiag елекл
yovfAEVOov ел! тут (ptAiav yyoQEi, xal лоААа tUEr
vaQpaQipcoy, лАДсо de aoAoixi^foy, Eiza io dsov
dxovoag, ту vorsQala dtaiAso^ai оот/АДд сшаААат-
TETat. xal cduzzEQ та т&т зАуашуу (bjaoTEQa елат
плодами TOtg ^dAAovoi л@дд та fieAl] dtaya/yI'QovTai,
avTtjo xal ovzog jlisto. ryg ffyfroas алохоого'дДд tois
dQVfiOis tov %uAov алеахуфЕ. тот .asv ovv 'IsoGal
лшда jLiEzd. тд xQio.ua xal тф’ ’	'
ovx Eta Osog ords •dsyiAior aijiat тер oi'xcp' si
у do W e i Агуглтоо ларааглтш otdijpiov, subg ашатхоу
л1 от stag
e xal
С -«
ШУ
t*
£
5
?
* >
О d otov TOV
xal tcov

I oAtaft axovojttET,
олАсог nQOTJ-
\	ATX	,
X(U
slxa
л Ast со de ооАоьхфшу,
ту voTsgata dcatAso&ai ovril)el&
xal Фалер та тою fyyQtcov фибтера
J
/ТЁТИ
Osdg
то xQiotia xal тгу
ords Де/ЛеАгОУ
h
5
list avv
елшуоюу О/лшр
тф oixaf
А
/
1
Подумка
тези,
из.: Изход, II, 1 сл., 10.
Изход, V, 14.
на иночество) вж. Дуйчев, Из <
VII, 4. Срв. Hotneri Kias, I, 117.
Голиат: I Книга на царств, XVII, 1 сл.
за
о
съгласува
с
владетеля. И, о вяра и благоденствие
Чрез нея се довери богу, чрез
каза на дело казаното
да бъда на народа или да загина“10,
невъоръжен подобно на Давида11, облякъл
бляскави ризници, а другият, както научава-
ме, пристига със самохвалство, предхождан
от войски, пристъпва за приятелство, приказ-
ва много на варварски, а още повече на раз-
вален гръцки език, после изслушва това, що
бе потребно, скланя да преговаря на следния
ден и се отдалечава. И както най-свирепите
измежду зверовете, когато изпаднат в за-
труднение пред онези, конто ги нападнат, поч-
I ват да се борят срещу стрелите, така и той,
’ протонен с омраза — изригна своята^жлъч
върху горите. И тъй, бог не допуска Йесее-

Ч Л
1
i
9
излезе
конто сами си навличат беда. Вж. Zenobii, XI, 55 ; Diogen., 1, 25.
ч На полето на ръкописа : ' 7 Vo р ar dr.
Срв. Лука, XIX. 40.	7 За тълкуванет^
старата българска книжника, II
.10
Eh
>
Срв. I Книга на макав.,
- Загатвания
1 Срв. Изход, I, 11 ; V, 6, 10.	5 Срв.
термина паза рей, назаре Яство (в смисъя
подумкага вж. Масаг., -
; V, 6, 10.
на
стр. 380,
VI, 44.
S

U1
51 За нсторията
вж
на давил и
ь
*
i
ь
I-
96
De расе nun Bulgaris homilia
Слобо за мира с България
%ыра nQoo'sjasTat; тф /usvwi кафе теЯеош то spyov
лоотдблетас, lotos on ттоу тогоотату axhtatpoq. ovtco
giot доли л.ш gvtov eq ytfhy; tois toiovtois evaa-
sic to ovtoj- оелтбт sQyov ov гтарабе^аи-
fku. <ii() тф avTov ua^Aov ел&оболе! xaifit лата-
vvaat то ^ооЯ'^иа.
(ZOTOV
цаЯЯог ёлегбохеТ
XVII. H'/tsi' a^v avTouoAoq, oti ixsv'tKT то др-
urjita. xai 7'с то латрфот TSiyiov %sqoI бюслй-
aavtsq xat ysiXsai уе(Яр лроолто^агтес xal ysQo'i.
ysiQa Яа^бгтес, ecrsioacO'S} етпотсбоас^т. xat
ol Aoyot /isra tov Ядуог xal хаЯшс r; dia&fai]
sjTiaqjQayi^eTao ovtco y&sq xal ajj/isgoy та quixspa.
ovto) хата tov veixovg vixoq. роашфа xal хата
rrjq eX&Qas атфЯт/у лер’юлтоу avpyeiQausv
q)Tjva/isv ol хат*аЯЯфлоу vtisq
Ttjc d(pQoavTTjc 6v аеотрроит'Ур
бибмЯт/QOi, ot h’sdpevoTTsg
pt st a rrje aTtovoiaq ev o/aovota.
did
TOiS,
жЪс
TOV
лагт1£
Aaftovvsq,
пета tov
c
л
с
01
алого taq
xeQtyaQsq
oi топ
хаЯсдс
tp&vdo
3
SV
то
г
1
дори и след като то получи по-
вето чедо
мазването и вдъ.хването, дори основа да по-
ложи на дома2. Защото, ако се отхвърли
желязото от Египет, как ще се допуске кър-
ватата ръка ? Обаче на неговия син се раз-
решава това дело,
йен от тези кърви-’.
там, той, който от
тези кърви, не бе допуснат към така свеще-
ното дело. Поради това (бог) благоизволи
по-скоро чрез сина да се изпълни неговата
воля4.
9
и

може би защото е неопет-
Ето точно така, смя-
младост бе привикнал с
а
ЦОТО/ЮЛОС;,
hc£l&fT
Ядуог
е.театоЗоасоУе
xai наЯак
г

xat ле-
ol fiezd.
ш ve/q dia^jx/jq
OL

ev
dvaxvxXib usv
sviftdrraTOi
owaipav/ievoi)
1ерог>оаЯт]/a
дело.
едни против други,
бла-
съвладетелите на договора, онези,
>
J
Gvvedoevovxec.
 л
ZOf
ЕЛ7
6l<ll.()sd8VTEQ
tva
тоТд
av-
, Ol dltUQS’iHVTEQ УЛ1-
ol TYjQ alryfrsias хата
vq, ' Ispovoaliffi лей SufiaQeia avwouoi,
хасмлуун (piAadsAtyiaq xat oiiovoiaq.
ETOC
XVIII. 'Г'ШТО.
SlOlV TO.Q
XVII. И той дойде самоволно, защото под-
тикът идва свише. И вие, като разрушихте
с ръце бащината преграда, положихте устни
на устни, хванахте ръка с ръце, убедихте се,
уверихте се. След предложение™ последва-
ха преговорите, договорът бе здраво запеча-;
тан. Такива са нашите дела вчера и днес.
Така ние спечелихме победа срещу свадата,.
издигнахме забележителен стълб над враж-
дата. Ние, конто бяхме
се явихме едни за други, безумните
горазумни
конто се дебнехме — заседаващи заедно
б езр аз садните—в единомислие. И поради го-
лямата радост да се върнем към същите не-
ща—ние, конто сме по-единни от единното,
зле разединените
зителите на истината — против лъжата, Еру-
салим и Самария6 приятели, всички в но-
востта на братолюбието и единомислието.
XVIII. Като предвижда това, също и про-
рокът подканва6: Празнувай, Сионе, твоите
празненства, устройвай многолюдии търже-
ства. Изпълват се с мир твоите предели и
тържищата ти с единодушие. Да не побягнат,
за да се върнат към старото, защото бог
препятствува. Погледни: той облича в плът
кожа и жили разпилените и изсъхнали кости
в преизподнята, и домът
изпреварил, вижда възкресението'7.
последната слава на дома господен надмина-
ва някогашната слава, защото господ благо-
изволи така. Сега въздухът и висините са

добре обединени, изра-
г *
Ла1 О fiAETlWr, Л.рОрАеЛ.ОУ>\ ,?оу-
та/ар ^iojy тас soQTiiq oov дюлеЛкоетш. zaoAvavft-
(xonovg (lye ide xavr/yvQstq, ttfaffiovoi та opid gov
flpr/VT/q xat 6fnGq)QOGvvT]Q ей uyogal gov. ov ui[
TiQOGii'moty s}$elv elq лаЯсйсмпт, on KvQioq ш-
Ятррохо' tdov
adtfv xal (ivix/ia aapxa
лерфаЯЯетак m '
xpv агаатаоьу'
Kvqiov
иеш asv

с
xat uf.iccpQoovvTjQ ей dyopai gov.
ета/мтаюп-,
С/
OU
V2TSG TT/V
KvQlOQ
та бита та. бшахорлшиёуа етаею. rov
xal тёготтск
лоо/.аф'оу бра
?; еоуатц боба tov oixov
е.одбнтрте Kvptoq.
ум1 десша
 'Тахаф
6 oixoq
fxai vvv
JT.QCOTTjy,
ret ugTSTooa умФатхотsoa лей
—I	L_
KOI
1-

OU
а,
CJ
Г1

на Якова, който е
И сега
I
I
i
I
‘ Под името Йесеевочедо е посечен Давид: 11 Книга на царствата, XX, 1 , ХХШ, 1.	2 Вж. II Книга
на царствата, VIII, 1 сл.; XI, 1 сл. ; XII. 26 сл.; XVI, 7—8; Ш Книга на царствата, V, _2 - 5; VIII, 16
вид не бил допуснат да построй храма поради пролетите от него кърви.
поради неговото миролюбие: вж. Паралип., XXII, 7 ; XXVIII, 3 сл. Общо
ерусалимския храм вж.: II Книга на царствата, VII, 5 сл.; XXIV, 17 сл.; I Паралиц., XVII, 1 сл. В текста на
Словото се загатва за строежа на жертвеници и светилници без употреба на желязо, донасяно яай-често от Еги-
пет :
X, 21, 27 сл.
1 сл.
мон била изпъднена божията воля.
Ерусалим и Самария : вж. това III Книга на царствата, XVI, 24 сл.; XX, 43 ; XXI, 16 ;
V, 22; XII, 1 сл.; XIII, 1 сл.; XI, 1 сл. ;~Матей, X, 5; Лука, X, 33 сл.	6 Срв. Наум, I. 15.
кинл, XXXVI
rJ
сл. Да-
3 На Соломона било позволено
за успоредиците със съграждането на
II Книга на царствата, VII, 5 сл.; XXIV, 17 сл.; I Паралиц.,
вж. Второзак. XXVII 5; Исус Нав.. VIII, 31 ; XXII, 8; Изход, XX, 25; II! Книга на царствата, VI, 1 сл.;
Авторът на Словото е съчетал сведенията на I Парал., ХХП, 7 сл. и III Книга на царствата, VI,
Според III Книга на царствата. VIII, 26, 56, чрез съгражданети на ерусалимския храм от Соло-
5 Авторът уподобява враждата между българи и ромеи на вражда та между
IV Книга на царствата,
' Срв. Йезе-
сл. и
I
I
I
t
Y
Лукй, X, 33 сл.
3 с.ъ; 14; Йов, X—XI; Исая, XXVI, 19; Йезек,, XXXIX, 25.

а ;
6
ш
7
i
на ерусалимския храм
ч_>
1



De расе cum Bulgaris homilia —
Злово за мира с България
97
лицето на земята
по-чисти, лицето на земята е по-цветущо1.
Сега и изворите бликат по-пивка вода, а зе-
мята и .морето по-щедро раздават своите бла-
га. Сега и дъбът наистина на върха си но-
си жълъди, а в средата пчели. Дребният до-
битък е притиснат от тежестта на руната си.
Сега се поселва поселение: поставят основа,
полагат отгоре покрив, издигат земята, за-
равят растения и заравят семена, очистват от
съдините паяжината и заживяват с надежди.
Сега пътищата се пълнят с пътници, а агън-
ци и юници подскачат по долините. Колко
сладко и приятно отново се чува вървежът
на кола! Сега старецът смъква от себе си
старостта и като орел се подмладява2, де-
цата възмъжават
трудят3.
Мойсеевата Мариам4,
и, заловени
песен над враждата5,
то е приятно, животът е още по-приятен и
людете, подобно на някогашните, с а по-дъл-
голетни. Така всичко младее, така се наслаж-
дава, възпява и прославя причината на тези
неща. Само потомците на Агар0 ридаят и
ще ридаят: при самия слух за нашето еди-
нодушие сърцата им се изтръгват!
XIX. И кой ще се извиси извън мира, кой
без него е оставил слава, която да не бъде
порицавана от благоразумните ? Соломон Да-
видовият син е най-царствен не защото съ-
чета в себе си мъдрост и власт,
през целия му живот в него сатаната не се
всели,
мир -
луната да погасне"7. И нека приведем об-
щопознати примери: Онези, който сё зани-
мават с търговия и са съдружници, когато
и мат ед на кв о желание, не познав ат несъгла-
сието. Взаимного съгласие облекчава за път-
ниците бремето и скъсява разстоянието. Мо-
реплавателите црезират буря и вълнение, ко-
гато единодушно се съзтезават. А надбегва-
чите с колесници как биха могли да над-
бягат съперниците си, ако не нагласят еднак-
ви по нрав коне ? И нека кажа с една дума,
благоденствуват онези народи и градове,
сред конто царува мирът. Когато народът
говори и върши едно и също, това принуж-
дава всяко отделно лице да мисли по об-
щия пример, и тези люде вдъхват страх, ако
се яви враг [срещу тях], а и бог ги закриля.
1 Олисанието на благотворните сетннви па мира е изградено върху цитата от Писанието: Иерем., XXIX,
6, 28; XXXV, 7; Амос, IX, 14; Йсая, XXXIII, 8; Съдии, V, 6; Плач Иерем., 1, 4; Псалми, CX1II, 4—6; Исая,
XXVII, 10.	- За този поетичен образ срв. Псалми, СП, 5; Йсая ; XL, 31. Общо за целия пасаж вж. Исая,
LXII, 20—22.	3 В изданието на текста у Успенски тук имя разместване на редовете. 4 За Мойсеевата
сестра Мариам вж. Изход, XV, 20 сл.; Числа. XII, 1 сл.; XX, 1 сл. 5 Сиоред Псалми, XLIV, 10—16, девици
съпровождат царкинята при обручение; срв. още Исая, LXI, 10. н Сиреч арабите. 7 Срв. Исаями, LXXI, 5, 7.
]3 Грьцки извори за б-ь. ^ ярскатя история, V
то урд лобосолот dvfh]o6Teoov.
Л. i] / а £ О VOI ЛОПрСОТЕООЗ
savTtbv ао&оталеооу
aoTi, дг xai xiyrjvai
ур xai МаЛаооа та
agri be bovg d/op
itc/ЛО-
J
лбхОьд хатафкфтетас.
xal flEpsAior Ti'ihyji
yECQEt
xal xqoxtei олеррата,
aod'/yia xal
3'

xal
VEllOVOLV.
dxQi] u£>’ те peoet ^aAdvovg,
xai та fipEppaxa
tj алосхса Еухатогхфетас
xai a
t
r
LIEOT]
Ье
* /
sas,
VV)>
Xal OQOCpOV vnEQT'f&T]Ot,
хата$а$оУ£1 ерша
davvei tiov dyyeicov aoa'/yia xai toiq
iQScpeiai, vvr ddol ^A/j&ovotr 66oi^.6qcov xal d/ivoi
xal judoyoi таТд галшд лецсох^тсылт. cbn Т'/Ьюта
xal ла/лг .
yijQa? dno^dvTifi
vi'QEvai
лот avoir dxd^ara. vvv xai. лад&ЕУОс vi] Mcooscoo
ovvEQydfAvvai MaQiau Ziyvobv qbovoi atday-; xal
dM/jZas' bv.yopiEvai tov xaxd tj/s,' T-yftQas yjooi-vovoiv
ёлсусхют, vvv xal ти srvai гт.олуог xal to fiiayvai
TFonvutEoor xal dv^QCO-TOi хата rov^ ла/Mi
QofiKOTEQOi. ovtco лагта УЕа£ы, ovt(i) ydvvvTat xal
tov aiTiov tovtcov dvvursi xal do^d^Erai. ol xT]?
7AyaQ uovov otiuo'C.ovoi xai oijucb^ovoiv, oi xal no-
vep тф Tjyo.) )]u.(ot diioYoias rag xaqbiap df/ t/-
QT]yrai.
lots
7
/


/

“I
3


тТ]У yrp’i
xal гуг-
Е АЛ 101 OVV-
леогд?
бЛхбд
yeQOiv
лерюхсртсоасу.
dxovetac!
а етб д алолео dr ах он-
xai oi vrjg i'jfivc
aud^')]S
xai
xai ласЬес агЬрфогтас
vvv xal
MaQUiu XiyvQOV Tibovoi psdoP
в
ХШ
хат
то st vac геолуоу
аудрСОЛОТ
лагта vsd^et,
dvvuvEi

*.
А
S Л
л
vvv TO
с мъква
подмлад ява-
неуморно се
съпровождащи
пеят
една за друга, напяват победна
Сега и съществувание-
Сега и
ce
а младите
девици,
звънлива песен
=>
J
,^г
Л
XIX. Kai Tib VtyCofh] Т?}ь ctQtjVi]p extos,
be biyu таотоуд олеХше обрат е^ш] rot? eve/Qofiov-
aiv Елтцтиуоу\ 2o),of.id)v 6 Aa^lb фто^Еотатор ovy
dn ooqpiav xal fiaotAEiav 'фриоото, аЛ^оп J^ardr
avTCp did fliov ovx фу. аУЕтгЛтл yaq avrep лЛту&Оь
ElQr]VT]$ (dxovsiQ^) ecoc 6 лора()р TT]? 0ЕЛф>У]д OpE-
oihyjsTai. xal tva rd лот дцЛа ладбтуащ&у
at л-eqI rds Efixogiag xcd xotvcoviag I’oqv л.оо-
bvatav EyoVTESj ovx тойот то bcdcpoQov. ddoi~
noQoic xovcpi'Qu T.dv novov xal bXlyov bidoT}]ua
тг&г)О1 xal лрб; аЛЛфЛосд opovota. лЛоотфуЕд xal
Ла1 Лалор xal хорататг xazacpoovovoiv бтаг
ipvyio^ biaycovi'QcovTui. xal ЬцуреЛатас,
daoTQorcoug (tQpooovTcu Гтгтгощ, лат'ау
dvTtTEyvovg
v.vbaf.poviQovuiv Eijvp xal aoAt'ig,
елтха&^гш. ovav б Ьррор
Фалраттртш xal tov xaffjlva nvlih] тф хотгф ovu-
cpQOVEtv улоЬеtypait
ГГь
те С

т_Г

с
О
f	r
Aafilb
*1 1 3 cA
аЛл on
но защото
xal tva
ЕрЛОрсар
лаас
xal xotveoviag Toqv
Exovt&q, ovx Toogi
xo vcpc^Et tov novov
xai. nods аЛЛрЛосд dpovola.

з
то didcpooov.
xal ЬЛ'суог

Ще изгрее за него прочее множество
чуваш ли ? — преди свети л ото на
лоАерюг.
(51 a у (ov I^covtui.
арубоогтас
v^EQ^aXovvTfK ;
отар
с
о
0 po-
ll >1
тллотл лат ay cove
xai (pdvat xafroAov,
acg eiQijvT) лооо-
\ Э \	1 /	"*	!
TO Г/ГТО Ш Л&У1] Ml
?
£4
как биха
TOVTOV?
Gwaom {8i de
Л
г
/
X
-Л
; ололтцооел per el тс
xal dedg. it yao ретаЛф
Ч *
3


V-1

Иерем.,
Плач Иерем., 1, 4 ;
2 За този поетичен образ срв. Псалми, СИ, 5; Исая;
3 В издание™ на текста у Успенски тук имя разместване на редовете.
5 Сиоред Псалми, XLIV, 10—16,
арабите.
о
имя
1 сл.
н Сореч
V,
о
98
De pace cum Bulgaria iiomilia — Слово за мира с България
!
i
!
!•
i
1
s
dvo avuxpQOVtov бои.т(и}
Qibpaxog.
оосу ,то7х'«р?9оо5лор тгАщ
XX. El di- cW и xal Pavavota qxosteit —
ii] ydg tov xaxov rxaga^Eosi to xaAov ex3>]A6teqot
xal did tovto xai оидетебтЕдог —
fis uoi xal tovs Пёооад, &&V7} tcdv ту?
fitcon-gd
61 ТГр
de ,usv

xovs Algdovg Ail-
’Aulas oa-
те E'dvav' dAxipudzsod те xal toyvgoTEoa.
siQgygg tov лбледшу etgoUTgad/AEyoi xai rd-
atgovvTES, tads di: xazaoTgeipovTES, ovzcu
ovyxaTE6TQd(f)T]oav, cos
fyfjvat /uxjdE fiAaoxgaat
xstg TQO7TQV
хат a rdg тъиАад axovo,UEV
fiovac' ov ydg vno £vyov ayovat
oyj'Qovoiv agovgav, ovds
^ovzat,
yovoty tie'Qqiiw/dj.ig,
h'adAEvovoiv,
vd/i(& rijv xEqsa^gv Eipcdgcoocoai. xal dtioyg xxj ''Po}-
ualcov vTTri'devtes aiypid avxois oklois xal tovvo-
ua TtgoaaTidoAEoav.
(Agl3aiovg dt eAvli zp’o.w.
eftaivoy,
Aei aov
tteqI rovs
от дат г lav xal
O^E'&QOT,
rot Tip1 dtpgvv
POVIOTV E^Epxp’Ey y)jV /А8У •VHEQ&dTJXEV dAArjV lij
T80)Q0V xai
EsiEi ds то Egyov fAEtd т^д av/Jadsiag
ало^ал6)У ovds yiAiaac та Eovoa xaxEAa^E^
QizpAi xd ’ExeoxAsovs xal IIoAvveixovs xa>y
srodog,
h]lovs
AagEicp тсд
Tvyjav OV XpEQCOV, тф
УР/V JTQO&SEVX]GE.
таг5е de хатаатдЕХрогтед,
f.ii]8e nvQipoQov avwts Xsup-
fyaAov. хата ydg top .tev-
dXo^gi'Qot diEddggaav, TlaQd'Ovs de xovg
TtavTolcov jw2.s,uayy sidp-
: боа?, ovde dta-
xi тагу Trjs Eigrpuy; Gsftd-
<r
воск,
dl.P eti vipuot xogois &&t£ovoi, dogaxa
Skoseoiv
ov ид (pdyoooiv edv pig xqj ттоАфюо

ьтхлорауралд, gjvyaig,
Tirrd'dEVTEg aiyptfj
tI ds
/
1
Защото, ако той се явява сред двама, кон-
то мислят еднакво1, колко повече ще се поя-
ви сред многолюдно множество I
XX. Ако пък трябва да се изтъкне и про-
тивного, защото доброто става по-явно в съ-
поставка със злото и поради това бива по-же-
лано, вземи мидите и персите, народи най-
богати, най-мъжествени и най-мощни сред
народите на Азия. Те предпочели войната
пред мира, одно забравяйки, друго унищожа-
вайки, така взаимно се изтребили, щото не им
останал дори огненосец3, нито издънка,
конто да поникне3, а се унищожили4 като
корен бор. А знаем за партите, конто оби-
тават при Вратата6, че са били сръчни във
всякакви военни дела. Защото те нито впря-
гат под ярем волове, нито орат земята, нито
почитат никое от мирните занимания, но още
от невръстни свикват с лъкове, острят ко-
пия, упражняват се в пеши и конни съзтеза-
ния, в бягания и преследвания, не се хранят,
докато по военен обичай не покрият глава-
та си с пот. И въпреки това
дени от копието на ромеите,
жията им погинало
пък изтребило обитаващите край Нил диван-
ци ?7 .Прочее, покато се спогаждали със
своите съседи,
обладавали другите земи край Нил. А след
като по някаква причина се възгордели и за-
почнали да злоумишляват против съседите
си
летялата оттогава върху тях гибел, от конто
още не са вдигнали
Ксеркс
кедемонците, поставил отгоре над морето
друга, колеблива земя и по чуден начин пре-
броявал своята войска11. Когато начинание-
то му заедно с високомерието пропаднало,
той загубил безбройните множества и едва
с няколко хиляди достигнал Суза13. Пропус-
кам съдбата на Едиповите синове Етеокъл и
Полиник, конто, борейки се за властта над Тива,
се погубили един другиго. Оставим и Кир Мла-
ди, който враждувал с Артаксерксовия син
Дарий, не се задоволявал от своето щастие,
погинал и предал властта на тогова, който ня-
мал щастие (във войната). Оставим и либие-
ца Антей, който погубвал своите гости, до-
из
E J
J
1
J


и
нито
а се унищожили
огненосец
 -з
2
avxots
то vs tzeqI tov NeiXov
tdog ydg tois ojuogots avv-
Apj IO IT tv ETlEtyoV
etieI di:
ЗЙ
t}]v те XgiotTiv Enstxov xal toAao. rov
h’BfAOVTO, etteI di: тийд bpootaydijoav xal
ydxovas Еохаоау, Тоте t?)h Kappoaov
•• тот exeiAev tovtois EmnoAdaavxa
ov тгр' xaxpaAqv ovxeti diatgovaiv. d ]..isv-
4
>
execAev
tuos
lOTE Tt]V
tovtois
у

и
те били поое-
заедно с орь-
тяхното име6. Що
u
Прочее, докато се спогаждали
те владеели и Хризитан и
EsQ^r/b at&EQios esteI хата Aaxsdat-
,UE~
•Ауг/ xdg ftVQiddag gQi'daEi,
тад juvQiddag
xal na-
Oidl-
dl-
xov eoyaxov, os
xai viiv 8v-
tceoiov xly dg-
ivzaiov асрфию,

Л
xai LIoAvveixovs
ot xijg (Atyfiaiiov dgygg ngouaygjpevoiy
dvEiAov, "'Ed) x al Kvgov
AqToAeQSOV diatpEQO'U8V0S
dv0Tl‘%0VVTL
xal тот Aipvv
сг
3

<_ /
5
V
ч,


Срв. Матей
знаете за похода на Камбиз и за връх-
10
?
глава9. Високомерният
след като се разгневил против ла-
поставил

СР
 I
I
i
I
I
i на одна войска;
, ,	Срв. Йов, IV, 7 ; Псалми, II, 7 ; П Ездра,
Посочването на пълната гибел на един народ, при коего
с изградено също на загатвания из Писанието: Йосуа, VII, 9; I Книга на царствата,
Йов., XVIII, 17. Става дума за войните на ими. Ираклий (610 —641) против кер-
За това вж. Herodot., II, 15; III, 10.	3 Срв. Herodot., \rII. 33
11 За този поход вж. Herodot., VII, 25, 26 sq. 1!’ За войните на
ibidem
- Подумка, чрез
Срв. Herodot.
5 Сирсч т. нар. Каспийски врата.
име,
XVIII, 20.
вж. Zenobii, V, 34 ; Herodot., IX, 6.
VIII, 85—86.
изчезвало и неговото
XXIV,
сите и спечелените от него победи.
sq.; VI, 48 ; Plutarchus, Moral.,
Ксеркса вж. Herodot., VII, 33, 59 sq., 133 sq.
12 Суза e тогавашната столица на

KOSITO

VI, 37.
пзразява мясълта за пълна гибел
d
1—Н
/_5
I
i
I
I
I
I
I
22; Сирах.,
X, 15—17;
526 а.
т»
7
15; III, 10. __
поход вж, Herodot., VII, 25, 26 sq.
VII. 33
11 За начина на преброяването на войската :
персийското царство.

VII, 59 sq.
t



г

De расе cum Bulgaris homilia
Слово за мира с българия
99
1
като най-сетне, сам гостуващ у Херакла, на-
мерил възнаграждение за своего гостоприем-
ство. Кой пък не знае за Филиповия сиК
който — бидейки неудържим
вен,
лена,
ширил
видимият сега не бил достатъчен да се раз-
простре с копието си ? Обаче и така той ни-
що не спечелил от своята алчност. Той по-
губил майка си Олимпиада, своите сродници
Пердика и Антипатър и заедно с тях своя
род и цяла Македония. Веднага заедно с не-
го се разпадало царството и премина л о към
италийците.
XXI. Такава е наградата на враждата:
Така тя почита онези, конто я почитат, така
удостоява онези
такъв край, с
някои по-безумен от Корив2
нал нещо отвратително и
с ми сл ено от сам ат а Хидра2
Сцила^, от всички чудовища ? Наистина без-
роден5, беззаконник и безумен, обзет от
вцепенение и опиянение е онзи, който обича
враждата и войните. Изобилии са подумките
с осъждане за нея: това е множеството на
пророците, новият завет, старият завет, свет-
ската мъдрост. Защото със злините й са из-
пълнени всички земи, всички човешки тър-
жища, пълно е морето и пристанищата, до-
ри може би въздухът е изпълнен с борбите
на птиците. Дори името на омразата е зло,
именно споменът за нея е още по-лош, са-
мого й начало е най-лошо, краят й още по-
лош. Разлъчва сродниците, не привлича дру-
городците. Каква ли злина не извършва?
Бащи разярява, разпалва чада, вълнува на-
роди, раздели страни, унищожава градове,
озверява души, погубва телата. И тъй като
разбираме какво зло и причина за колко го-
леми злочестини е враждата, нима не ще я
провалим в преизподнята, не ще я отхвър-
лим при цербера, в адските подземия, в без-
дната на мрака? Нима не ще струпаме от-
-горе й грамада камъни и купчина пръст
не ще нахвърляме пънове, дървета и всичко
което ни попадне под ръка, та да се издиг-
не хълм и да се възвиси планина, по-стръм-
на и по-висока от всички планини, та дори
и мнозина размирници, ако се опитат да я из-
влекат оттам, никога повече да не се по-
ниже. Нима
roe? fjrttsrovuewv? dips xat avxbg
'Hqox'as7 w}c tyviag svqe rd Елтуыоа.
*1
butSVOVllSVOVg
OtpS XMl
of dvaioayv
£&.ityy(o&Elg.
dg дЛ тоу ФсЛ/ллоо ла?да, rov аха'д'Ехтог exeivov
хой jLiaxtacbTarov ovx Елютаттм, од охеддг zty ol-
xov/axyr/v KaQaowjodqisvcg xal т.ф
д[о/1]^л:го, отi ty] ааЛЛоУ Фу yvQov tty yty ЕлЛа-
tyvaTG, oyg
vov
pttysv
rty uTfTEQa xal IlEQdixar
r ifatovg
оЛлгу
J
XQaTovg
avaioarv
og fj%sdbv
(typtovQyob еле-
(V *
ov% ixavov TOV VVV OQCOftSVOV T(p SXfr-
avysxTsivEO'&ai Sogazi; аЛЛа xdl tag лддд тф
ть tty алЛцоФад алоууаафал ’OAvftmdda rs
ХШ 'AvilnatQOV TQVSESU-
opov иси tty Maxsboyio.y
avTCo оотдшЛо&еУто^ tov
аЛЛа xal

xat
ологЛеоеу,
.. s у i *-
XO! ITU/MlS
TO
yiroQ
xal tty
огл'дюЛо&ЕУГод

XXL
1
>
и най-войнст-
- след като покорил почти цялата все-
похулил дори с ъз дат ел я, че не бил раз-
още повече земния кръг, тъй като
u


&и%Е1Г>а 1 QVTtO
av-
(illEl-
J
arro-
ovx ЬЛегУдюу, ov tty ' Ytyag, w
ov латтсог ax благу атолтотфау
Atpgtywg а&Ецютод xal ладахолод or-
6 дсхрата-
тъадощтсм, twv
6 лоосрртюу fylaaag, нам
fteoral yaQ тсог
лао at
Totavva та
Ttizq ro bs пасоутас avr ty, о veto дфютпхщ zo vg
тф лоооауЁхоУгад, тоюотср те Лес, Totavtaig
тдблшоу
rijg 2хёЛЛад
tytyotw:, ’AcpQtywg dds.aioTog xal
год xal xuqov xal лаосчгlag ауалЛЕОуду
a tag xal лоЛерсот so(7)y. лЛ/fOsig at
таг'ттуд
VOTijS,
лйоаг ftsr ayetQi,
oil] де НаЛаооа xal Лпсёгед
ogviiYoy ауттО-Еоеао^ eyJlQag
Wftog, xal
огород xal то тгЛод
то аЛЛоувгед ov лоооьетаа
латфад btfialvei,
dlatQet ytyoag, хатаотде(ры лбЛыд,
Ли st. та etyttava..
xaxbv xal ovfMpoQcby блбоо^у ah la
ftf.V
top Keotygov
* /
л tag; ।
Г/}? stylQaS
J
7 4
TOIQVT-CO
Г
ИШ Ti's Stilt] Kogvoov tydhCOTEOOQ ovx
zijg c Ydgag,
конто и с а пред ан и
-I
/
aVT’ty,
avTtjg
5
О
5
OV
ОТ
J IkUJUJ	ЛА	b-<- Jl- Д 2^ ASli,< 1Л х A
такива отплати. И кой освен
би я смет-
по-без-
самата
не
гибе л но,
и от
лоЛецсоу еосоу. лЛдоесд
dxiO.yOQEVEfOV
-ц dogadev'
?
<

TttVT^S ИаХСОУ
fS’llvdncbnOiV dyOQOl, Jtfr-
xal 6 arty rvybv там
xal f]
xbtytg doocb-
%Е1О(ОУ 7] llVtjlt}], Xat QQVJ] ETC yt-t-
\	f Л	f	\	1	0	.
_J — - ___ — _ -— J - -  ..   -1. . _ _ -- J- — - — — — ' _ J-.J _ _—< J— -p
tI ov%t теЛеГ тагу xaxmv',
лилдад avagitEt, xvjttaivEC btyiovg,
олоТоу i] ,uax£t
3	*
ov xar.axaXoi'-
aviijr 8tg top rdgiagov, ovx ало^Ьроиег
, stg qdov та^еТа,
ov g(oqov xal ЛтЬауу xal ^[.lOiva yty
dvco&EV, o-v XOQJ.IOVG xal
l QU 0VVEm$ty0),UEV,
X
'XfilQOTttQOV’ TO aVyyEVSg dtaiQSl
f *
бМ OVV SlGtifLEyOt
slg tidov

7
Sts
> с
sig fiagatyfoy adt]-
’ GVV-
smtpvQriocoftsv. avcoasv, av xoQftovg xat. vM]y xal
art лог> xard %stQa ows^t^tytofisv, (bg snavaczty
rat poor by xat avadgausiv boos, лагтсоу oQsatv tqcl-
уут.едоу ts xal оиг^ЛЬтеооз-', tra xat лоЛЛагт

vhp
5	_ _
7
xct£ тггрцЛбтедог, era
m'j'Z-
>
э
у
а
J
6
3
J
никога повече
измъчвани
от честите неини

2 За тази
। за дел ото на Александър Македонски.
За митичната Хидра вж. Hesiod., Thcogonla, 313.	4 Срв. Homer i Odys.,
5 Срв. Hotneri Ilias, IX, 63. s Към това вж. Il Книга на царствата, XVJII,
1 Авторът на Словото дава отрицателна преценка
лодумка вж. Zenobii, IV, 5S.
XII, 85, 108.
вин,
VII, 25—27 ; VIIL 29.
О
X_F
4
е Към това вж. II Книга на царствата, XVIII
17; Исус Ha-
I
I
100
De расе cum Bulgaris hom ilia


хоутсот ^a'/JfAiov ррхётс лот dtaq?bo/rat; ov rij ow*
£/££«
/«x/pots xai t&v
avraiv xai tojv
fids Av fol и ri)a;
T(7)v аАуестоуу лсеоОеуте; xai Т^тоуб; xal Alt-
KvQfrp; xaxojy xal ^iatoTQvybvcoy
avrnr
та топ' лроуоусот Ел1/лгро&svte;,
Лсушггог лЪ]ус7)У fiaXXov
ov
ocov та; xavpyvpvi; exewa;.,
TteQiav, тру aoyAiav, rd;
6'Ui’cpdias,
loyioaf-ievor та; AepAaoia;, та; olpcoyd;,
&pp.EQivd; ptaityovia;, naQaqyvka^ou^fia
xai aira xal rd; aia&poEi;, sine tv, ,updev тыу таи-
тр; ear; xal Aenrov ларабЁ^аа i)ac. dVAdydoorpovoi;
peer xal тог/joQir/oi; xal Acovrodvrat; xal axoAuo-
rot; xal тр ToiavTT) ipaToia, did fiiov rd лоАка тр;
xaxia; d?ex<poQa xaizoi ^(ла^^оут лбооог елафм,
P,uei; de ti т(7уу т-р; eippvp; ларахсуриоуиет, p ла-
paAvouJuey, ?/
qd6f.iEvov; щ) .updapcb;,
boot тр; aaypyp;
5 1 fl » С/	\	~	~	~	“	*/
a. A A OTl xai лоао>; :
juev, ovTi.o ydp xai dvoaAaiTuTeooi roc;
fieipuEr. ovx eoti toiv d,iteb’o)v ovdev
voia;' rd; ayeoet; ipvAdaoei, rd; diaq:oQa; dvaigec
XQpOTEvexaa
LTKeQTvth}Ow 6qo v;.
yeb.oi; тоу av&QCO^ov. oluai Avatredeiv
at didaiTO)fjevi^v avri}? xai sv aibeQt, enel avyedQi-
a^ef О exo xal Oed;^ in; 6 edetxiai, th/ob etegtit.
ёуб) uey o or xai тру EvxQotpdaiGtov &y$Qav xal co;
av Е1ЛО1 ti; evloyov ab&p/uEQdy et ocovte dtabvEu-
iiat rmv хаМл onov тх&еткм те xal олотЬЗ'Е^.ю.с. sypi-
Qa yuQ avQtafcovaa dvobvTo;. лЬру
Tt; глб)У rd; dynvo^ua;
uav doliav поо^аААетал. тс Oe Ooffetp aoi
лровтедеЬ] act jtqo; roiavrpy y}x7)aaay, dAV p та
tov dvvarov fish]
QtfovToyy dyiipaxcov, dxpxoa;;
diya xai vxeq bvov oxia; те xal
l^QVAAOV (1ЕУОУ, ’	~ '
тас гоота^, тз/'р eIev-
трт doyAiav, та; dAogxuwv; yvxra; ха<
fit a xal та vvv глсхауи.апаута nQoastni-
xd; ха-
xai vovv
1
rt /
/
жй тог/рп^бурс^
ауЕхгрора xairoi
Aoxpui
ovx
T(K
'l
г
f
утхта;
?!
eiQpvp;
rd; avyi^pxa; еабие-Ьа, то
(b (piAorp; xal ddEA<p6rp;,
tov Adyov xal тр; uEQtdo; tov
pAalpEtia тф хахф, oyETAiaPoc-
е *. с"
ора~
С ,<- Л-
1
5/
earl 1<7>у dueb’iov ovOev auetvov о ио-
!’	J
оуевЕс; tp-vAdooEi, та; dtaq:oQa; avatQEc,
.iisyafotpvzEc, фА)рл'гЕ1 тот фог, ovy
тс таААа beep
э j/ q q
cwdyec хил. ау-
vda-
xai ev
xal О eo;, tb; 6 sdsixiac,
xai rpy EVJiQopaacatov ttyfroav
av&p [aeqoy ei
1
Слово за мира с България
up фшитю;
(b&ivEi xai (bdivTov y2.a>a-
ti de do&eip <jol xai ri
1 JI 1
£4
бедствия, не ще се погнусим от нея повече,
отколкото от Стикс1 и от Химерата2, от
най-лошите злини4, от самите Лестриго-
ни4, от египетските беди? Нима като си
спомним делата на нашите предци, сиреч
онези тържества, празненствата, свободата,
покоя, всенощните осветления и песнопения,
после, като съобразим към това сегашните
безобразия : опустошенията, риданията, всеки-
дневните убийства, не ще ли предпазим и
ума, и слуха, и сетивата, та, тъй да се рече,
нищо от нея, дори и най-нищожната част да
не бъде допусната? Или пък заедно с чо-
векоубийци, взломници
ници и тям подобии —
проявите на злото приживе остават нераз-
крити, ако и да с а достойны за колко голе-
ми награди! не ще разклатим и не ще
нарушим нещо от делата на мира или ще
бъдем според казаното неверии като лок-
рийци в
чин,
жата на Словото и
Обаче даже и някакси да се заплетем в зло-
то, ние да почнем да скърбим. Така прочее
в бъдеще да се покажем по-трудно подат-
ливы за него. Измежду добрите неща няма
нищо по-добро от единодушието. То запаз-
ва отношенията, премахва разприте, вдъхва
доброта, облагородява, урежда живота, не
нарушава границите6. И що друго ? Сбли-
жава човек към бога и ангелите. Смитам, че
то носи полза и когато пребивава във води-
те и във въздуха, защото пребивава заед-
но с бога и бог, както се признава, може би
се таи в него. И тъй,
лагам
жена
оправдателната и както някой би рекъл,
най-основателната вражда, тъй като вражда-
та, която е оставена за следния ден, трудно
се разрушава. Освен това някой, даже и да
не е свадлив, поражда противозаконна, а ка-
то ги породи, проявив а коварен език, що ще
получиш и що ще отговориш на такъв език
освен със стрелите на силния и след това, чу-
ваш ли, със запалени въглени7 ? Ако пък тя се
поражда без голям повод и според поговор-
ката за магарешка сянкая и крив поглед,
не е нужно дори да се обсъжда, нито да се
от
и
от
ЗЛИ НИ''
египетските беди ? Нима
*>
?
не
и слуха, и се тив ат а, та
?
?
..<
граоители, разврат-
въпреки че много от
не ще разилатим
от делата
договорите5? Не, по никакъв на-
о дружба и братство както от мре-
от жребия на (бога).. .
въздуха, защото пребивава
'i	-*	3
xai tcov eutiv-
si de Aoyov peyaAov
ладахитрес/о;
об de фротпатЕОУ,
xal ravra иета
ото v
erntyverai,
, TO
о vde
У
аз пък мисля и пред-
като нещо най-добро да бъде унищо-
ако е възможно, незабавно дори и най-
както
я
I.»
о и рекъл,
I
i
।
I
I
I
1
I
I
I
I
i
1 Стикс
ното чудовище Химера вж.Homeri Ilias, VI, 719.	;
много лукавству ват и вършат злини, вж. Zerwbii, IV, 77.
е
река в ада сиоред вярванията на древните: Homeri Ilias, VIII, 369 ; Odys., X, 514.
v	..—- 1,'~~ л’г '7’,'k з 3a т:13и подумка,
i ~
I
5 Чрез тази иодумка се загатва
. Следващият текст е повреден.
; II Книга на
и Южна Италия: вж. Homeri Odys., X, 119.
говорите: вж.
XXVII, 22.
Псалми, XVII, 8, 12; CXXXIX, 10 и др.
дребулии : вж. Zenobii, VI, 28.
Apostolii, X, 76; Diogen.,
7 Обрдзът е зает от Писанието. Мъдрост Сирах., VIII, 10;
s £ подумката се осмиват
VI, 17.
- За мнтич-
чрез която се загатва за онези, конто
Листригоните са били митичсн парод в Сицилия
за онези, конто не спазват до-
това вж. Притчи,
царствата, XXII, 9 ;
онези, конто отдавят голямо значение на
Към
।
<
I
I
I
I
!
।
।


- i- I '-iriii^
1
De pace cum Bulgar is homilia — Слово за мира с България
101
d Z Л ’ GV ТО fioc i %U)(fflTEOV
diaax£x.xsov tovto
лдод zip’ didduoiv
dtaiupTsoy. xal yaQ agyousvcov тсоу voocov yard ta>v
alrtwv iordfrE'&a, axfragovra у do no)Ad naoEysrat
nodypara. sttei He
dxOVOflEV sOpxs,
xai dedo)xd)g
xal fpQoVEtv xal AaAsir ;
uiav, oiov eItteTv, ipvyip'
EXStVO,
xai лдохата^окр xai тад рк/zr
dxfid^ovra
трт list, oiar тру Ntofipr
dcoxs
о I%oq 8 v si v р д a д
GOTO Xal TOE ГУ
xai ppstg did
flOGl,
ImaTCVGafiE)’.
I
тр 6е
оогЕлйрухлто х(й то
xai ETUTEtelr Еуи,о1оато,хи.1
EV djis/poig dlEVElUE GO)-
7

dлАpotg died sips
V/
7l</.oatV8GE(OV 6oV tivvaiug агтрГ
ХХШ. ..kart’ xai
VlOpEV,
tov 'AuaApx Tv.arp iX&ovpEvov
лодб%Ед sg avAov xaToixprpQidT
«k rd xOsg diEGT(7)ta gwegtoug
diEGipfiEv apovMq xai GVVEaiptuey
ds rd diaa^aodsTTa aeip tov r
aiov gov sig o/.ox/ajQiar o.<)aokoyovpEva. Елаюад
xal laoo) pjuag, pkay^ag xal EniOTtiaqisig ла^ЕхаЛЕ-
oag, EnvoroGog pqdg cog yQvadv xai sig dvap>vydp'
Еледруаууд. E-gv/aoAoyovjisfid vol xai трд лафета}:
xai трд dxEusivg rd' ydp avarevlgoi тр dproacp oov
Tior х^диатюу, rd ds л/dfflog тб)г olxTtQpdyv cor
т!д E^vavposTai;
pooZp ITEVSig ^OVASVOLISVCOV,
cpg xarsvyd^Erai od/.og. E^invEig xal
gpQatvoqsra' лаг та
p>iv. dkdsTi dvbjg
avrov
1 Afraid] x
3 5^
ТШ ?
’ J/coogcoc
TV.TCp
avAov
o^oxipgiar
<к


&
Ev%atg adipv sri хдатг-
pycvfiEvov
ха} тт7) хата
-Е.
г vdid/d.ai'Tov.
Kvqie,
TOV
СОТ
GOh
svdvxia
atbfiaiog too
iw
>
Gl'jflEQOT’
gov
df)llOA.oyoVflEVf/..

xai

vpoAoyodfisda cxn xai rpg
.
xai
OV
Xoi-
л
id de
diaAlaastg xa.()dlag архдгтсоу gr di:
xal и liaHdo-
dvaxaivi'QEig id
oov vjiEQ h’voiav xal xarddp-
upder 6 id/ ftovAei лелотОето!
.upde naQohofyryjUi void лоЪ> оАю'&рц.апп’,
дкбоу-
ллрИод
j 1
del di: veg.^eiv те xai Ijftav
3
с
* * 7
/<
id I ftovAsi
roig
разглежда това нещо, но веднага да се при-
стъпи към разрешение и спогодба и да се
пресече в корените. Прочее и при начеващи-
те. болести ние се борим с причините, защо-
то, когато се засидят, създават много зат-
руднения. Понеже бог я превърна (враждата
в камък) така, както знаем за Ниоба1, а нам
ни даде да пригласяме на мира,
даде това, заповяда ни, дари
мислим, да говорим и да вършим и подели
тъй да се рече — една дума в безчетни
тела. Затова ние чрез поощрения, колкото е
възможно, да я укрепваме.
22. Хайде и чрез
пим още повече
да и по чина, установен срещу Амалик2,
умилостивив а този, който е готов за помире-
ние. Послушай от невещественото твое оби-
тание, господи, и погледни : раз ед ине ните
вчера — съчетани в тебе днес; ние, конто по-
ради безумие се разделихме, сега поради твое-
то благоволение се съединихме, а също и
разкъсаните улове на тялото на твоя Хри-
стос3 съставени
казн и ни изцели, порица ни и призова раз-
каялите се, пречисти ни като злато и огън4
и ни изведе в прохлада. Благодарим ти и за
наказан вето, и за изцелението. Кой прочее ще
се взре в бездънието на твоите присъди, кой
ще възпее множеството на твоите милосър-
дия ? Ти помиряваш сърцата на владетели-
теГ), постоянствуваш в решенията си. Пове-
ляваш — и морската буря утихва
неш — и освежаваш повехналото. Всичко
твое е свръх мисъл и разумие. Но направи
още и това, щото нищо от онова, което не
желаеш, да не измъчва, нито да изпадаме в
предишните грешки, но винаги да живеят, да
владеят, да възрастват и процъфтяват неща-
та, конто днес си решил. Ти сам си едино-
роден и единосъщен в троица. Подай и нам,
твоите люде, да бъдем единни в теб и по-
между си, и това единение да трае в тебе и
помежу ни беземъртно и вечно".
J
J
J
I
J
4 J
j
fj
J
J
господи
J
5
като ни
ни еднакво да
и
молитвите да го укре-
като сам Моисей предвож-
установен срещу
Г
o
погледни:
съединихме,
на
в една цялост. Ти ни на-

I
I
постоянствуваш в
и морската
и освежаваш
*
6
J
xai axuaQEiy rd
3

J
дъх-
iisva oot, GiniiEQoiG Ei.g aviog ev khgI
xai o.aoovGiog
d№r/i.oig ev
a о I xal Ц'ШУ d'iidvfxioi’
7
cig aviog ev тою/, ovpipinig те
xdi idid goig dotpg ev cot xal
elvat x<v io ev tovto 4	'
?


то
ха) aubvioy.
dtaUEVStT
I
I
1 Общо за Ниоба вж. Hose her, Lex., Ill, 372 sqq.
Изход, XVII, 8сл. Авторът на елового загатва за жеста на г. нар. оранта на Мойсея в борбата му против Ама-
лик. Общо по това вж. С. Жебелез, Оранта. К вопросу о возникновении типа. Sem. Kondak., I (1927) р. 1 sq.
Псалми, 1XXXVII, 10; СХШ, 6; Исая, I, 15.	3 Към това срв. Послан, към римл..
коринт., VI, 15—19; III, 16 сл. 1 Срв. Псалми, LXV, 10? 12; Числа, XXXI, 22 сл.
10 сл. ; Второзкан.,
LJ
За Ама.'шх
вж. Бигие, XIV, 7 ; XXXVI,
12 сл.;
Вж. още Йсая, XVII, 8; Псалми, IXXXVII, 10; СХШ, 6; Исая, I, 15.
XII, 4—5; I Поел, към коринт., VI, 15—19 ; III. 16 сл.
и др. 5 срв. Псалми, VII, 5, 13; XXXII, 10;'
XXXII, 39; Псалми, IXX, 20; Марко, IV, 39; Лука, VIII, 24—25 и др.
XVII, 20 с л.
4—5 ; I Поел. КЪМ
5 Срв. Псалми, VII, 5, 13;

9
XV
Срв. Псалми, LXV, 10? 1
Исая, XL, 23- e Срв. Изход,
7 Към молитвата в Словото срв. Йоан,
1
t
Л*>
я
. ЖИТИЕ НА ГЕРМАН КОЗИНИТСКИ
Не се знае кога точно е живял, но ако се съди по данните на житието му, той се е родил
житие, е неизвестен;
О
основал
дошъл в Източна Македония. През втората половина
манастир югозападно от Драма. В житието се съдържат интересни
вероятно около средата на IX в. в Ерусалим. Авторът на неговото
той е бил вероятно негов ученик и сподвижник. Известно време Герман Козинитски се
подвизавал в Палестина, след като
на IX в.
данни както за топонимията, така и за занаятчийството в Източна Македония през IX в.
ИЗДАНИЯ: AASS, Mali t. Ill, Pariis et Romae, 1866, pp. 6—10, и латински	превод; pp. 161	-160.
КНИЖНИНА : Xp. Лопарев, Византийский жития святых, ВВр, XIX (1912),	стр.
Очерки византийской культури по данным греческой агиография, Москва, 1917.	— Krutnbacher,	GBL,	рр.	196,
199. — Г. Г. Литаврин, Крестьянство Западной и Югозападной Болгарии XI—XII	в., УчЗИС XIV (1956),	стр.	238.
L. Diijcev, Cue ambassade byzantine aupres des Serbes au IX« siecle, Зборник радона Византолошког института,
кнь. 7, Београд, 1961
?
стр. 53—60.
VITA SANCTI GERMANI
Germ anus in Macedonian, venit
8. Ovrco uev ovv тф aaxaglco Гедрауф

ПО—113. — А. Рудаков,
ЖИТИЕ НА СВ.
ГЕРМАН КОЗИ-
НИТСКИ
EXei'&EV, TlQOg
(5s та тт?с EvQTotmy;
xqx.et уефу avzcbv
cteqI
т}р> ыдрикртр’ aoxQvvu pav^gav, xal xaXcic dvayd-
a et c ev rfj xagdtq dioxide fZEverj,	xal ттАесотедссс
фдц хат ao raceme Krwusvcg (rgtaxoazov yag pv ye-
yovfoq Его?) &d(t ity o'tpis елютаоа, dnavaozpvai
u.ev avTov
алелдыг iteqt] diaxeAeverai,
xginldmv avsydgavra, лада tivl xcov avd ттр’ Ada-
xedovlav oqecdv, илотами tovtov тф феорфтодь.
Kai ovxco usv j) dwig. Avtos (Г olxydd? иф delay
elvat zip’ аетфу, аЛла лелАаорет^у ело tov novry-
gov, xadd)s st'ay&ev avxdg noietv, els ayyeAov (роз-
tos /-(етаоупратгф.оУ eavzov, oxotos фу, fyusAei tov
етитауцахо? (p. 7).


алотаРа/ tovtov тф
Avtos <5

elfajdev autos zzoieTv
J

9.	toi ной aldis enKpaveioa oIokteq xal
лдбтедог' xat лддодеу ydg 6 davudoio? dvdoa nrd
Герман идва в Македония
8. Когато блаженият Герман се подвиза-
вал така в споменатата обител1 и замислял
в душата си красиви възходи, като досгиг-
нал до по-голяма зрелост (защото бил ста-
нал на тридесет години), някакво божествено
видение му се явило, повелило му да се от-
далечи оттам, да отиде в пределите на Ев-
ропа и там, като въздигне от самите основы
храм на една от македонските планини2, да
го посвети на богомайката. Такова прочее
било видението. А той пренебрегнал повеле-
нието, понеже сметная, че това видение не е
божествено, а скроено от дявола, който,
както обикновено правел, се преобразявал на
ангел на светлината, макар да бил мрак.
9. Разбира се, [видението] отново се яви-
ло, както и преди. Защото и преди това на
дивния му се сторило, че видял на сън ня-
?


а скроено от дявола,

1 Касае се за манастира Предтеча на река Йордан в Палестина, където Герман вребивавал известно време.
2 Под македонски планини тук вероятно	—
се заключи, че той е обиколил тези планини.. Krumbacher, GBL. р. 196,
Македония в края на IX в.
J
имат пред вид Кушница и Пангей. От текста на житието може да
смята, че Герман е основал манастир к
J
Г
I
J
Ц
4='
Vita sancti Germani
Житие на св. Герман Козинитски
103
хата wvg vnvovg 6qu.v sdoxsc, AEvxqv те отбк^у флери
safiEvoy, xal to ttdos тдаотоалторта' xal to dsvTEQOv
ofioloog EMQa. ^KnigpavEloa ovv xal avkig t] oipig ovei-
di£si те avTCo TijV naQaxo/jv, xal yjaksnaivovii
soixvta xat uvag
>,Ov xaAa cot irjg naQaxoijg
О 6e' „Kai nov yijg, Фт/Gt тф (paivofisva), Tvyxdvsi 6
толод ov AsyEig; xal ла>д exeIge agpigo.uai dyvosov тф>
xqdg Exsivor fpEQovoaVjEnifajxy] ts ovaav snlnolv,xal
dwo-
rijv ладахо)ф,
лмууад Елш&тулг. . . Xsyovaa.
s	'э t ill .
HOiijGO) та smrifua ,


3
сГ
fipAig, cog axovco rtov exsi&ev diyLyvovqEvcov,
fievriv око ЕРмгиф; Л(2од <
EGT.ai. fioi пород аталсо/иатсог
год 6/iovAov Evnogovvii;
,u6vsi,
та ooi $>ao> ysyr/GETai.
ootg лбоот older evqioxeiv, roig
GO/piq те xal dvvdfAEi.
yvaivai tov голой naqd то лоту,
ovofia, atpiyfiEVog, ехеГ&ег те
OQOvg, ov dsi as tov vsedv
кШ’ avvs. nQaTTTO)'' Ei’-ye те,
(p. 8).
ds
ЕЛ1
Os
a,)/ de au<piflaA.AE' лип eve
eO ydq &eoc
Л

Kai
older
в ояла дреха и
какъв мъж, оолечен в ояла дреха и със
светъл образ; и [сега] за втори път видял
подобно нещо. Прочее видението, като се
явило отново, упрекнало го за непослуша-
ние то му и като се показало, че е недоволно
и му нанесло няколко удара казало: „Не е
ли добро наказанието, [което] ти наложих за
непослушанието ? “ А той казал на явилия му
се: „А къде на земята се намира мястото,
за което казваш? И как ще пристигна там’
Оез да знам [пътя|, който води за него и е
много дълъг, и който, както чувам от идва-
щите оттам, едва се изминава за цяла го-
дина? А освен това, откъде ще взема сред-
ства, тъй като за тази работа не разполагам
снято един обол1?'1 А онзи казал: „Не се
тревожи, не се колебай, вярвай и всичко ще
ти бъде лесно. Защото бог може да намери
изход дори и в безизходицата с мъдростта
и си лата, конто с а му присъщи. Ако пък ис-
паш да узнает и името на мястото, то като
тристигнеш до града на име Христопол2, от-
сам като тръгнеш, ще отидеш право на пла-
нината, където трябва да съградиш храм.
Но направи това на дело 1 На добър час и не
се бави!“
11. Прочее преподобният, като тръгнал
оттам3, бил обладай от немалка скръб в сър-
цето. И как не? Така той се разделил със
своите добри единомишленици, с конто про-
живал заедно много време и достигнал ду-
ховна зрело ст. Като се подчинил на божието
повеление, и насърчен от надежди за пред-
стоящите дела, с радост поел пътя за пре-
делите на Европа. Като преминал тоя път,
преплувал голяма морска шир и където не
могло
служел за това със
така пристигнал в Христопол с голяма мъка
и усърдие за време, което съответствувало
на пътя, понеже бог напътствувал според
Давида неговите стъпки. Като разпитал и
научил от един от местните жители името
на града, узнал, че тона е градът, в който
според видението незабавно трябвало да
отиде, Ето зато, като узнал това, изпаднал
в затруднение какво да прави и като тръгне
да вземе. А когато размис-
и бил затруднен напълно
>
>
няколко удара казало:
конто
xal локер
^QytjJ fOjds-
тоетой
гф ,
„ДД локолрау^
Зе, етрт], xal пар-
хат тоТд алб-
avifl)
1
j
+j
О

KI ftovAst dk
exs.i&ep
д st as top
ay vs xqutttov'
□7
с
ElUpVTOig
xal to 6vo.ua
K(HOl6nOAig
Er$V TOV
XOQSVOT).
didTOifle

dOjUtjlKlg
dreys i oat
xal
j

където
А онзи казал:
о or 6 "Ooiog
fitxQiog Tijv
ле^о фу el
лоуд
EXSlksVj
ЦЕУ xal аитбд ov fur.Qiog тф’ xaQdiav' лаод yd(j
ov; Gvyyvd),u(X)y dia^EvyvvfiEvog оттоод dyakaiv, o[.g
noZvv GvydiatzdfAEvog xqovov, ел1 iqv nvevfzaTixijV
лооехолтеу v]Mxtav‘ тф tov &eov de nQOGtayiiaTi
лEikaQxcov, xal так sKuui iayy fis^.ovTtov ла@а-
xaAovqsvog, x^-iQOOv ijniszo ттф zcQOg та Evqootuug
lieqt] spEiiovGTjg, f'Hv xal dtavvoag f iaxQa ts dtans-
xal dnov ,ui] dtanXEiv еФФ, тте^т] тф>
11. ’Кде/лУФг
GwdiaiT(ilueyog
fiaxpd те
oujv лЕАаут), ........	,
noQEiav лоюфиеуод, roig idiotg avwv хуобиЕтод sig
tovto лот, qv&drEi тф' Кдютблому, лот co
лрокщиа dnoAfj
бдоктор [q
хата tov Аафд
xal uakcov
/.Eiog dvoqa, syveo
тфд ai/тЕО)
aafirov diqnoQEiio, r.l dv dianQagEts, хил noiav
odor evtev'&sv oQuipislg TQunotio. ‘Qg ds таота
лата tovv egtq£<pe, xal onot iQanoiio roig oAoig
auijyavog -qv, sipioiaTat ла/av aviep xaiT vnvovg T)
dsta oipig exeIvt], xal lust тфг au^yaviav avrep,
t inovua, naQa to rqg 1 колол lag dviixov noQEVEo-
г
П-1

J
KoiGTonoAiv, ndvqj те xal
ftsrd XQ^^'cxov diaaTTjfAaiog nJ
GviifisTOovusYov, &sov xaTEvkvvovTog
avTov dia/jфиата. Uv^ofjisi’og de
лаоа urog та>у EmycoQuop то Tvjg лб-
1 TOV

/
еиф’кагет
J
EGTQSCpE,

/
T.t
71CIQU. TH TjJs
1 Обол
к не e имал ннкакви
э
да се
плува, вървял пета
собствените
5
като си
си крака;
та
тогу smyasQtcov то тфд
rs кIvш то аоту,
еасФуету
аг

Л
o v лапа
sivai to
svkv. Tovto tolvvp
dtanqdgEiEf
тоалоао.
TQlfalOlTO

xal
Qg ds
J
ко ето
напътствувал
местните
това
незабавно трябвало
това,
ti
sijv
1 кило At ад
оттук кой път
лял върху това и оил затруднен напълно на
къде да тръгне, отново му се явило на сън
снова видение, което премахнало затрудне-
нието му, като казало да тръгне към плани-
което премахнало
j»
М Й
з Палестина, откъдето се
-- дреона монета, кек:то имала различна
пари в себе си.
отправил
стой нос г. В
J Дн, Капала,
за Македонии.
случаи
тгава дмма
1
тпеписецът е иск
-J 
aS. каже, ч
маластира I Ьедтеча на р
L	L	<
L
k
i
Г
А
Йонда
.. J.
<
.3
epr
iiH
Vita sancii German! — Житие на св. Герман Козинигски
104
/M< oQoc, x/ixsi ysrousvov ectl rgr oixodoni/v тдё-
стетЛЛи tov veto (p. 8).
12. Tovuor roivvy dxovoag 6 Нитро,
avxlxa где XgiozovTioAecos a a ijt.is.Qq,
стада ti 6qoq
(b$ 6 (paveig

1
и като отиде там, да
ecewt
мал’ avxixa где Xqigtot'xo/.scdq (ixi fjpsQq, xal did
$i2.fct7T<ov aeoiTtaTpouc, стада ti oQOQ wptxvs.iTai,
dvxixQv iisv xf/Q IJ(oxo)da.Q^ (oq 6 ipavelc хагЪ'сте-
хата. tAq sxfio/.dg de tov JIdvaxog xelpevov,
3T.2.SIV tj crsvTQXovm ow.diovQ dcxexov
voQi ф dvoua Agdna. V) dp xal voutaac
oov slyai, )j avro exsivo rd 'Q-gzovusvov vc
ладхедуутах dtsgewfot
svgstv viva dvvg&sl}]
lIsQlSA'd'COV
sq та p,a2ioxa
OveXEQ
toq ffapeoir avraiQ
oiov de
62otg
цЬ' ТЩ”
dxovoag
1.
ната срещу Пополия
се заеме. с изграждането на храма.
12.	А когато отецът чул това, на разсъм-
ване веднага излязъл от Христопол, като
обиколил през Филипп2, както му посочило
видението, дошъл при някаква планина срещу
Пополия, която била разположена до устието
на Панак3, отстояла на повече. от петдесет
стадия4 от някакво
Затова той като сметная, че то е същото,
което търсил, обходил го, оглеждайки дали
би могъл да намери някъде някакво подхо-
дяще място за изграждане на манастир.
Прочее, като обиколил и разгледал цялата
планина колкого се може по-добре, натък-
нал се на някаква открыта пещера.
ВЛЯЗЪЛ	XJ	LJXA» X	МкУЛ HVr4, A r 1 J J. V x 4.Z j
сметная, че e такова, каквото търсел. И като
започнал оттам, продължил делото цели три
години и шест месеца, издигнал храм вътре
пещерата и го посветил на пречистата
майка на бога слово, защото, както се виж-
дало, бил съвсем сам и никой не му пома-
гал в работата. Освен това, понеже бил за-
труднен в средствата, градил сам със собст-
веннее си ръце и така завършил работата
за толкова години.
13.	След като светецът премислял това и
мисълта му се изпълняла с радост, понеже
начинанието, което му било възложено от
видението, се осъществявало на дело по бо-
жия воля, то той се постарал да се насочи
отново към нови подвизи въпреки
очакване,
ангелът, който му се явил в Палестина вед-
наж, и втори път, когато той се колебаел
кой път да поеме за Христопол, същият той
му показал, че не тази е планината, на която
било отредено да отиде и да съгради храм,
но онази била друга, на йме Матикия5, при
която [трябвало] бързо да отиде, и там с
цялото си старание да съгради храм, по-го-
лям и по-пищен от първия.
14.	А като дошъл до някакво село, което
местей език се нарича Чернища6,
от Христопол,
croAiyyiov ri-
ll)/ ETS-
’ avzov,
st crov toctov ecrirgdeiov
Etc olxodourjV cpgovttorgQtov.
xal dtaoxocTi'joac
Tivl at’Torpogq)
xai ti/у xgioiv
X) di/ xal

TO3T.OV
V
Ь
£/
с-
от
градче на име Драма,
сметная,
J
агтпг то б&
TOIVVV
avTQip Ttvi a.t’Toq'OQTp cregiTvyyavei.
si'ao) yevdaevoQ) xal tqv xqlolv tov ergdyua-
sjTiTgeipag, toiovtcov elvat xglvst,
xal spgTEi.	'Eviier тот xal dogdpevog,
tqioiv eteoiv xal iteolv eg dczagii^ei то soyov,
svdov tov avUgov
MiyiQi тог бДоГ’ Adyov tovtov арееоауоас^ <бд
ydg, роутбтахбд те ojv, xal ugdeva £.%(Dv
socaciTopevoiv аотф tov egyoi\ хдбоетт tovtoiq de
xai. dcrogoQ eyjov ауа2миатооу, avToyuoia та тдд oi~
xodoqry eQya^dpsvoQf eEi togovtoic етегпг ттёоад
lded(6xaTO ёдусд (p. 8).
7
/
!




/
'Eviisv
vsinv dapd.usvoc, xai ту/ cravayvig
sotxe
GVV-

xal
3 л
ТОУ
любвей rovTotg
roaot’TOic
13. =Ejt£i de таота
xal d 26yoQ gdovgQ
T() doxovr fts.fp Sic
Qi/uazOQ, о ziaQu. тг/с dweioc
qovq av$f.p dycnvaQ,
в
К ато
вътре и преценил с поглед мястото
?
_т
<
хата уогу ехуе тш Ау1ш:
avd.ct2.soQ xafrsioTdxst, (ire хата
sgyov ёх^е.фт/хбтос tov vy/si-
ехетахтето' eiQ devre-
TiQiv xal хатоЛеобш, xaxafiai-
rO yo.Q TpavslQ
h
VOW SJ%£
Ю
ft-
Tot-

u
dvayoivt^sTat стада ctgoodoxiav.
Ayye2,0Q хата те tv/v Пц/.шотфудт xal бстад
-1*
xai zieqI rip’ Xqiotov
агтос
/1 EVfOl
veo)T

Л
J
TQQ71OIT<)у О
ад то боос elvat
uzteA&Eiv

всяко
преди още да отдъхне. Защото
xav

xal tov
ovopa,
xai vfmv
5
VSIV
абтф
ХШ dcVTSQOV,
govpevsp crotav addy
ye ivuTpaiverat
б естетаттето
d2i* stsqov, ф Alavtxta
eveodai did тауеауу,
зхо}л)2.еат.едоу ст don озтообд
(р. 8).
ct62.it diano-
тайга
атф-, sIq
dvaystoai'
CTQOQ б d/j Xal 3TQ0G-
exst uei^co те xal
tov ztqotsqov хагЛддгеи’.
uei^co is
J
йме Матикия5,
трябвало] бързо да отиде,
старание да съгради храм

r
7
 i
I
i
i
5
С/
14. ^Afpiytisvac ow стада пта хшиг/т. ‘/pig ёзи-
yojQiajQ ТгеоЛота халестат, стада nvi i-evl^erai тагу
xal ctsqi ct2.eiot.ov eroioviievfp
tsvovc. IJfiQa Tip exsivov xoi-
s.cu-
O di‘
Atpiy.zUToc on1

sxsi dvdgt, -Osoipt/.eiTe
to diavacxavsiv tovq qsvovq. IJagd. t.ij exsivov
vvv хата/Фаад olxtq xal geviag стдоодхог'одд
тvycor, ctvv&dvsiai xal crsgl tov 6qovc. c
„Aiavacravov, eppot, ifnie J largo {еоттеоа yog
TO VQ
ctvvddvsiat xal
грУ/О!, TIUIS
1
?
на местей език се нарича чернища", оил
приет радушно от един от местните жители,
човек боголюбив и който извънредно много
се грижел за почивката на гостите. И така
като си починал в къщата му и получил по-
добаващо гостоприемство, разпитал и за пла-
нината. А онзи му казал: „Отдъхни си, поч-
тени отче (защото било вечер), и утре ще те
1 Според някой нзеледвачн Пополия се е намирала
с Пловдив. За различимте мнения по този въпрос срв. А/
стр. 111.	2 Днес развалики между Кавала и Драма.
вл’! се равнявал на 180 метра.
Някой автори смятат, че в
2 Днес развалини между Капала и Драма,
недалеч, югозападни от Драма.
бере за коя илаиинз в Драмско става дума
Македония. Срв. Лопарев, пос. еъч., стр.
1 Един
’u- t ч
някъде около Кавала. Други пък отъждествяват Пополия
Лопарев, Византийская жития святих, ВВр, IX (1912),
Вероятно става дума за река Панега, конто минава
5 От текста не може да се раз-
елмчая се касае за пека Челна в-
за река Черна
Л.
старев, пос.
1 5
>
л
Г
J

Vita saneti German! —
Житие на св. Герман Козинитски
- T /
105
5
£Т/ТО V /1ЕУО V X Ш? }'] у Z; -
rh:c&£zai то) оЬюЬеолотт) 6 rov
xai ztjy vvxr.a ехеЬ’^у biavanavoas
a/i fiUEQa yyovtiEvov tov
sysvovzo a/itpo)
VlfAEQa T/yovtiEvav
5
xai avQtov syro oot ,us%oi too
Go/iai doors.
(ivdoa)TtOQ
TOV
avdgds
t S.XEl,
ЛЕдгеА-Офу лаута^боЕ то oqop,
Qtadgiaag n()Q oAatc
ftsioav
aw&tg
tivrdr,
Tai, ojs dv тр) uh'
XOTLTSLV SIS diodor,
/lEAtOVS E/AkXa? TOV
rd oidt/Qta,
VnSOTQETpEV (p. 8).
лада то еддеток.
О /ЛЕГ dri'/Q ОЛЕОТдЕфЕУ
@£ОГ
sav-
dt]Aa){i EVTOS
заве да до търсената планина4*. Божият човек
послушал домакина и като си починал там
през тази нощ, на сутринта, воден от споме-
натия човек, тръгнал към планината. Когато
двамата отишли там, човекът се върнал в
къщи, а светият, като
планината и като оглеждал най-старателно
цели три дни, и той се върнал в с иомен атото
село. И като отседнал отново в къщата на
онзи, който преди това го приел на гости,
поискал брадва и мотика
брадвата известна част
прокара] път, а с мотиката смятал да из-
копае мястото, където щял да сложи осно-
вите на храма. Като взел железните сечива,
колкото могъл по-бързо, веднага се върнал
в планината.
18. И след
човекът
обиколил отвсякъде
'Qq d
ot'xads, d ds "Oacoc
teal ахдс/Еотата ле-
У
3*

*
т_*
трхасг fjitsQatb
xai avT.6g dtavsint хащ-туу.
xal xQoTEQor '^svioavTo?
tov ayQOtTjV aiTEt-
Tt Trfc vAi^' sy(j)v dta-
svd'a Tovi ich-

eis djv дц/ло-
Каг xazaAuoas
и
лаоа rfj olxia тог
л< ASXVV ТЕ
И като отседнал
l?
на гости
за да изсече с
от гората, [та да
а с мотиката
където щял да
/
xal дгхЕ/лмт
ptsgos
тг/ д е д taoxd лте iv
vso) xaTa^d)dscd}ai. Aafia>v
Ел1 TO

3

?
OVV
ха; razors'

dgos аг-Д/с
18.
p.(JLTO)y,
avztxa rove
zas, Oi de atyiy/iEVot ov лдотедог EVEXEtQijoav xti-
^stv, ij лЕд! jaio^ov лофоао&ш
3Еле1 ()e ow^^oav тф IJ.azgl pnodbv tovtois
X^pisvq) T'ijs Te^v^s xal zd)v лоуооу,
XQVotvOVQ
jUEZQi'cavzEs ydo avTt'xa тот тдлог еЪУ vnoQv^avxEQ
zovs dsuEAtovs Елгрууоуто, dqd ats aQgdjasvot xzt-
’QElV &EOV GVVatQOVfTSVOV, VEOJV sdstjlzaVEO btatpEQOV-
ztx>s дгалделеотатоу, os bi] xal es bsvQO
izdoats dipsot -davua. usya x.tTsd (p. 9).
&
VvTEvOsT
лоб:
xal
тд
-V
£
h
J
UETOitOV
Е'ОЛОЦЮиС
л о о О-v и 6 т ео о с
М*	J	_
rs to Egyov
oixoboapaavza^ тот j’gcbr
atpiyytsvot ov  '--- 3
J
"i

dra/xo-
Г/у, xal
bidAst ze^vl-
Ttva
6/то?иОутат.
1 ОЛ£(7-
dovvat
fj dwd}AEO)Q гг/pv EQyov цлхоуто. Usql-
Exaxbv
s /
ETtri'yVVVW
3
00)^6 ЦЕЛ’OS,
21. ’AjTOtdz/ ydg
Exeivot tov
el kxov таХХахота,
r?]v tsQav oi) TpQtaoovTss drpiv exsiv^v, zijv suOv
xov aoTSOs, ф ovowi dgaua, еотеИЛоуто. тлл^ортед
EXSl TO id fMO&OVS UJlOAl'iyjEuOat, IdoVTOQ Ttvog TCOV
ipdo%QioTc7)v tov "Gatov, xal zip; cvfitpogag avrov
xazotxTSAQavTog, xai bi dv ei^xetq xqvoov хата$Е$-
л^хдтоъ wtsq avzov. 9Ел1 таит}]<; ovv njc
(}%oviUEVoif ало tov oqov? xaTijSoav, e^xovteq xai
zov "Oatov nsQiT)yxayyiapteyov. c Gc ds xdreo лои
лед! tovq лодлода^
леЬсиб stidxst its sivat,
h'j oTpobga
те /..iETEa)Qtd,bf.ZEva, xai льхуо1?
pttovza, ixavrjv елстцдЕгау
void E&E^OVOlV EV ЕЛО 1st TO)V ddoinOQOVVTOTV ОЛ
vovG thavaxavEGtyai, dgajctv
(bfzaai, xa'&d)^ sixd^siv tdtbov yxs л8(н
ле1а, xai zb toov vno^vyl(ov xal zr/s aVATjc dxooxEvris
лАлу&од, -ало toiq bEvdosoi xai^tyusvovq, xai тот ex tov
ot oxATiQol xai
'Ooiov nsQiayxtovtnavTEQ coq тл9
OVTE TOV
3/
У

f
Ootov
dVEAEl'/ptOVEP
atoygoi р
<Эгдг rpo^oviAEVOt,
ЬтЕТУТрР,
eoteXAovto.
г
' дломрфЕТгОаг., ibovzos
"Gatov, xal
TO'6i7
xai
9 Ent таитт/s
OQOVS
като
със
това, като се сдооил
скромни средства, с по-голямо желание се
заел с работата и веднага поникал майстори,
конто да построят храма. А те, като дошли,
не се заели да построят храма, преди да се
уговори заплащането. Когато се споразумели
с отеца, който им обещал да им даде като
награда за майсторството и труда сто златни
монеты, те се заловили здраво за работа. И
наистина те веднага премерили наоколо мяс-
тото, разкопали го и поставили
върху конто започнали да строят
помощ. Те издигнали извънредно хубав храм,
който и до днес е запазеи и предизвиква го-
лямо учудване у всички зрители.
21. А когато онези жестоки и безмилост-
ни люде1 вързали светеца, започнали да го
влачат, хванат сякаш за опозоряване, без да
се страхуват от бога и без да ги смущава
неговият свещен вид и веднага поели пътя
за града на име Драма, надявайки се, че там
ще си получат възнаграждението, защото
някой от христолюбците, като види светеца
и го съжали за нещастието му, щял да пла-
ти за него златото, заради което бил влачен.
Обзети от тази надежда, слезли от плани-
ната, като влачели вързан светията. А когато
стигнали долу около подножието на плани-
ната, там изглеждало, че има някаква равнина,
на конто имало твърде много сочна и изо-
билия трева и се издигали високи дървета с
раззеленили се гъсти клони, като давали до-
статъчна и необходима сянка за пътниците,
конто желаят почивка. Там видели някакви
знатни мъже, както дичало от свитата около
тях, от множеството товарни животни и дру-
гая багаж. Те били седнали под дърветата
и си почивали от големия пек на слънцето
?
(J
основите,
божия
Г*
си получат възнаграждението
+>
3
J
OVV
X(lT}jE(JUV
c
ало tov
xeQirppxajviaaEvov.
tov oQovq t у stop to, ev'&o. xal
tp ys алаАщтв лба xal лоЯ~
SIS VWOS
xXdbots xo-
oxtdv gfc dyawv^y
EXSl-
/
L>s bs
3 Z
Eysvovzo,
У
лат dvsdidoTO,
xai
xai dsrdga
rots

г/
5
dybgas TivriQ t&v ev ast-
avzevs dsQa-
У
У
12 Става дума за май сгорите, конто Герман наел да построят мавастир.
14 Гръцки извори за българската история, V
106
Vita sancti Gennani — Житие на сз. Герман Козинитски
yktou nokvv (рлиуиоу (&£Qo? yog yv) агаунг/ргта?.	(защото било пято); били
де yoav bvo tip's? ev vsket, fbv тф ysv Neogvio?, du-
TSQCt) ds Nixokuo? bvoua, ёх ту? Kcovoravrb’ov
crajxi tov Tyvtxavra ttop t'm/toicop xgazovpio?,
jTQso^st? ttqo? ту? Tgcfiakov anoGmksvrs? (p. 9). мейски владетел1.
22 Э .1 T ? 5	» t /	_ с 1. .	_____ . ./
uta&ov? arcsdyipoTS?, xal ovyyydwy? rvyovzs?
toi? лелдау/лвтот? лада tov ‘Oviov, oixabe sna-
vysoav, avid? bs vaishunavкто ивтд. тору bykoo-dsv-
zcov ёгдбёа»’ dvbQoyp,
bteikexrai, xal iue&> ооу? ту?
dkkoys] у f)&ov (poypa?,
ykdytry? exeivov?,
As Лгиблыоь
э
л

двама знатни, еди-
които се наричал Неофит, а другият
НИЯТ о
Николай, и били изпратени от Цариград като
пратеници при трибалите от тогавашния ро-
-X
ёх ту?
Paytcucoy
алоатакёгте?
—
ovo.ua,
тутсхаута т&у
pQtfiakby
”/£ ol (ЛЕР Tf-XVlTUf, TOV? ТЕ
xal ту-уращу? tvyovte? etu
4Ял’ ёлесЬу
ёгдбёал’
с

/
* Otjlov,
п %яу ksystr ays avTois
Ti бё
Ё?уотуоЕ
23. Но когато майсторите си взели възна-
граждението и получили прошка от светеца
за извършеното, върнали се по домовете си,
а сам [светецът] останал заедно със споме-
натите знатни мъже. Има ли нужда да раз-
казвам какво им казал и с каква радост? И
какво друго ? Или за божиите гласове, чрез
конто ги приилякъл до такава степей с гласа
си, че те помолили да приемат монашеский
живот и никога да не отиват при императора,
така били победени от духовната сирена на
словата на този мъж. И тогава те, като по-
дали ръка на светеца, поели пътя към че-
стития град и като стигнали там и изпълнили
мисията си, получили големи дарове. След
като прекарали известно време там и си уре-
дили работите, като раздали част от имуще-
ствата си на бедните, а друга част подарили
на служителите си, взели по-голямата част
със себе си и радостни се върнали при све-
теца, А той ги приел
стригал им незабавно
монашеского облекло и
подвизаващите се в обителта моиаси.
(кадбтуто?;
dt’ tbv TOGO итог
(лоте xal nuQfuxckoba.t
xal uybcyuu)?
yTTythjoar
dvbQo?.

ту? avTov
тог иогаотут
wiavisvai ttqo? top КдатоЪтта
ту? TtVSV/JUXtlXy? GSlQyPO? TCOV Aoyojv TOV
''O&sv xal tots /.isv bs^iav ё/л^аУкбуте? тф
T(6kiv ajiayovuy?
fclEQXEOfiat TOTS bl'ov,
, OVTOJ?
kdyojv
- H /
ли

ТОГ
г/
ту? лоо? туг svbaiuova ло/лу anayovoy? ултоуто
st? yv xal biaGfo^EPTE?, xal rd ту? nQsadsia?
TsksxoTg?, /tsyakat?
ига
tov? £TOtaasu£voi, тоуу
y.sv toi? tisvyot biavsluayts?,
rot? oixEiat?
ТОУУ
xal kiav do/t.svro? улобе^ааеуо?
лалауоуya туг т(п%а, xal то yovobixbv dytpisoa?
о%уиа, i di? Kuaoxovuevot? ёухатак syet ту tidy boa
/IQVOS.%01? (p. 10).
т
поели
домкас?.
XQovov biatQapavvE? ехгГ, xal rd xa&
Evftia&E'Uevoi,
ETtyfOV
та (5*
78”
Elza utxQdv
э с
ШУ-
ТЕ ttqooovtcop аитоТ? та
djToxaQioaptsyoi
rd ztksta) be xal kafiovTs? ue&
'J Ooiov'
/тег avTot?
J
Xaigovrs? twsorQSipc/.y лод? tov
XStQE!
ь ?
I
4
sav-
С/
О?’ъ
1
>
1
големи
г*
много радостно, под-
косите. облякъл ги в
ги причислил към
*
I
।
I
I
I
I
।
I
I
изггратено това византийски пратгничесп-ю
От текста не може да се разбере кога
Според Dujcev, Une ambassade, р. 60, събитието е станало между 867 и 886 г.
и.
е
оияо
при съроите.
Г
J
f
kl
XI. ПРОДЪЛЖИТЕЛЯТ НА ТЕОФАН
Съчинението,
е познало под васлов
допълнение
което
post Theophanem, представлява
Теофан. В самия наслов на това съчинение е песочено
дане на император Константин VII Багренородни (913---959) и излага събитията след 813 г.,
гдето свършва изложението на Теофан. Цялото произведение е от шест книги, конто са
съставени в различии времена, обгръщат разни хронологически периода и отразяват раз-
личен дух и техника на работата. Изложението
кратък увод, в който е изтъкнато, изглежда с
ратора в събирането
сочи,
бил изпълкил само работата на прост преписвач. Изрично е казано, че сведенията били
събирани от писмени извори и устни предания. Противно на Теофан, който в своята „Хро-
нография" се ст.арае да следва строго определен хронологически ред и дава обилии, поня-
кога измислени хронологически данни, тук изложението е групирано около личностите на
отделив владетели. Така в книга първа е разказано за управлението на император Лъв V,
в книга втора — за управлението на Михаил II, в книга трета — за времето на Теофил,
в книга четвърта — за времето на .Михаил III, докато книга пета разказва за събитията
през управлението на Василий I Македонец. Тази книга — обозначавана и като „Живото-
пис" на император Василий (Vita Basilii) —се смята за дело на самия Константин VII Багре-
нородни, който чрез нея възвеличава и, от друга страна, оправдана известии деяния на
своя дядо и основател на македонската династия. Най-обширна и по размер, и по хроноло-
гически обхват е книга шеста, в която са изложени събитията от времето на император
Лъв VI до управлението на неговия внук Роман II, с-иреч от 886 до 961 г. Изложението
очевидно е било замислено да обхване цялото управление на Роман П, обаче завършва вне-
запно със събитията от 961 г. Между първите пет книги и последната шеста книга се
долавят чувствителни различия. В първите
настията на Василий I
той е представен като издънка от царски род, потомък на светци и мъченици,
личност, надарена с изключителни качества. В последната
изоставен, но затова пък в първата част на книгата
капин тенденция, като не са пощадени
(например кратковре
книга изцяло или
<)Т първата половина
нс цялата творба. Като главен извор за събитията до 886 г.
- енезий или друг общ първоизвор. За събитията от 886 до 948 г. е била използувана т. нар.
Монах. Използувани са освен това съчине-
VII Багренородни и някой загубени днес исторически трудове (напри-

„Продължител на Тео фан
и продължение на хрониката на летописеца
че то било съставено по нареж-
a
или Scriptores

7
i
достига до 916 г, В началото е прибавен
известно преувеличение, участието на имне-
на материалите и написването на съчинението. Съставителят на увода
под редев и от император Константин VII, а самият той
преписвач. Изрично е казано,
че материялите оили съсрани >
работата на прост
A
*-

Ct
управлението на Михаил II, в книга трета
за времето на .Михаил III, докато
император Василий (Vita Basilii)
t-b
за

първите пет книги и последната шеста
книги личи стрем еж ът за възвеличава не на ди-
, неговите предходници са изобразени в доста тъмни краски, а
като издънка от царски род, потомък на светци и мъченици, накратко
с изключителни качества. В последната книга този панегиричен тон е
е прокарана благоприятна за Роман Ла-
някои представители на македонската династия
иного управление на император Александър). Като автор на шестата
най-известните византийски писатели
който е бил, изглежда, и общ „редактор
е използувано съчинението на
като
на
' Cl
отчасти може да се смята един от
на X в. — Теодоп ЛжЬнопат,
В,
Теодор Дафнопат
втора редакция на J 1родължението на Георги
нията на Констант
TTLf
ъ. д л


а
108
Theophan esc о n tin uatus
Продъл.жителят на 'Геофак
от последний период е
мер една хроника на писателя Теогност от IX в.). За събитията
черпено предимно от лични спомени и наблюдения. Петте първи книги са били завършени,
изглежда, към времето на самостойното управление на Константин VII, с други думи казано,
между 945 и 959 г., а продължението — вероятно в началото на управлението на Ники-
фор II Фока, следователно към 963 г.
Продължителят на Теофан представлява важен и богат исторически извор за историята
българския народ през IX и X в. В основата на цялото съчинение обаче е прокарана

на
голяма тенденциозност и необективност, поради което всички сведения могат да се изпол-
зуват само след внимателна преценка и съпоставка с други исторически извори. По-голяма
част от сведенията, конто намираме у Продължителя, се повтарят и в другите наши исто-
рически извори и затова нямат стойност на оригиналки вести. Затова пък известен брой от
сведенията на Продължителя са единственна? наш исторически извор. Като самостоятелно
съчинение Продължителевата Хроника не е намерила разпространение
литература и затова е позната само в няколко лреписа. Хрониката обаче е била често из-
ползувана от по-късните византийски писатели, например от Йоан Скилица, Иоан Зонара
Георги Сфранцес и други, конто са заимствували от нея доста много
гаро-византийските отношения.
във
 V

византииската
г_*
«

са
сведения и за бъл-
РЪКОПИСИ: V-Cod. Vatic, gr. 167, ff. 1—168,168'(XI s.). — В = Cud. Barber, gr. 232, ff. 1—287 (XVI s.).
ИЗДАНИЕ: Theophanes Contlnuatus, loannes Cameniata, Sytneon Magister, Georgius Monachus. Rec. I. Bckker.
Bonnae 1838, pp. 1—211.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 347—349, 253. - Moravcsdt, Byzaijtinoturcica, I, pp. 540—544.
F. Hirsch. Byzautinische Studien. Leipzig, 1876, pp. 175—302. — G. Ostrogorsky: PWRE, 2 R., V (1934),
2131—2132.
.1
рр-
V (1934),
col
А. П. Каждая, Хроника Симеона
Логофета, ВВр, XV (1959), стр. 136--143.
THEOPHANIS CONTINUATI
CHRONOGRAPHIA
ПРОД ЪЛЖИТЕЛЯТ НА
ХРОНОГРАФИЯ
ТЕОФАН
/. Michael Rangabe a Bulgaris vincetur
"Exelvoc usv ovv sic rijy tov xovQonaXaxov
ftaatlslay xal i/ттау тру
ovgfiaoav rwrco хаталдобтубёгтос
хате^уг (p. 5, 7—9).
64 ь
5
ev
I л
1. Михаил Ранга ее победен от. българите
Той [Теофан] прочее завършил
своята
тазу BovfcydQcar хроника] с царуването на Михаил Куропалат1
ело roiv eavxov и с поражението, което му било нанесено от
българите, след като бил предаден от своите
люде.
Тогава д ьржал юздите на царството Ни-
кифор, който паднал в България. — -....—
ГОЛ'
ftwrov
2. De Nicephori clade in Bulgaria perpessa
I, 1. MxptpoQoc tots тд.с т)р baoiheiac
триас, б iQo^aiov sv BovZyaQiaysvouEt'oc,—
tov .M^cpoQov хата Exv{H~)y ёхлтдатеиоагтос
TQavpaTiov хата тг/v папеироЛру tov ?io)Jy.ov
t'&vvey
-----а/ла
*! '
2. Поражението на император Никифор
ългария
I, 1. Но когато Никифор се отправил на
поход против Скития2 и паднал ранен на по-
лесражението, на двадесет и шести юли чет-
върти индикт3, а син му Ставракий бил
в

о
J
-1 Хронографията на Теофан (Theophanis Chronographia. ed. С. de Boor, I, p. 501, 27 sq.) завьршва с из-
ложението на събитията, свързани с поражението на византииската войска, предвождана от император Михаил I
Рангаве (811—813) в битката при Версиникия на 22 тони 813 г. и непосредственнте последний от нея. 2 Става
дума за похода на император Никифор I (802—813) грешу българите и поражението на византийската войска на
26 юли 811 г. Индикт четвърти действително отговаря на 811 г.
c
последний от нея.
2
।
i
i
।
i
I
F
J
109
I
г
[•
t
L
Theophanes continuatus -
advTog pi]vt *IouAi(p eacddi титр тдд ТЕтадтт/с. ivdi-
xzicbvogf xal tov uiou ZtavgaHiov хата vbv ло/.е-
uov xaiQiav тдоу&ЕУтод cbg dvo p-sv uovovg
ufjvag xal f}p£Qag ETufficat битей, ouadaoiDvaavTog
$E HQOTEQOV тф} ЛС/.ТО1 ETTj
MtyaD. tov HovQOjTah'jiTov
xtov хата тф dsvTEQav tov
31(000’,
vag
YMIQIUV
6е
L

dbi viTi] тф тЕтаоп/с.
тог
7 А
ZTTiVQOXiOV ИМТО.
dvo
цеу
йлта, ital
Ьнтсо iigvag
пета zgv tov Szavga-
"ОнталрдЬои /лдгЬд
yaiapQov aev Ntxi]g)dQov TcAovviog,
xaTayofikTov tov ePayyft{ti
tcov 3layydvoyy ox'ip'ovvTog
'&EOIV
11, 17— 12, 4).
TOV
Л'
ало^
eh ye-
xal ната zijV
(p. 6, 13 14;
3. De bellis inter Bulgaros et Romanos ortis
Michaele Rangabe regnante
I, 5. aO‘i)sv Hou Kqovuvov
ней
1, 5. "Ottev
т<Ъг BovAydoiov
gysp-ovog avuddosig xal дпРад глохсиуафгои
алогбад 'Сутоигтод EiQ'i]vixdg, si aovov
bidopeva etg tcRiv oluai tio&cooiv
roig ttqoteqov гбоде, xal лооотЗ/егто^
nQootpvyag Bov?ydQcov, лфтд be xal c Раорхйспт f6
тоолРсо exdidoobai
xd raw xQOoepvycov Toig тф оиухдфои ftovDjg,
xal 6 baoiDvujv Мтутлгр бмод
tov (iQ^pvTog tco ye
алотиуест. ЗА A
yiGTQOT
dogp, лей SteAvfhjGav naktv
youg
xaAov’
ла&дд тот
хш тф' savTov yev dQvpodueyoy
ovbev уАФлОУ,
xal eyyova, cog
tcov iXo/Mta»' ло/лтесд, tovtov
Tl]Ti ЗмиРаП’, dpQteoy dtEVY/VOyfOTCOV
ТО
И
QJtzms
7 ооог

r<i хат'
avTQ),

>-
Jtai
ЕТОд
<Ьд
т.
i.bg xai rovg
тф tavTCOv e$vei, атолоу ыраг>]
Фегето тф
Пр од ъ лжи ге л ят на Теофан
смъртно ранен в сражението, можал да про-
живее само два месеца я ос'ем дни, след като
по-рано бе царувал заедно с баща си осем
години и седем месеца. Подир смъртта на
Ставракий, който починал на втори окт ом ври,
прие . царската власт през месец октомври
пети индикт Михаил Куропалат, който бил
зет на Никифор1, произхождал от рода на
Рангаве2 и живеел в (цариградския) квартал
Маи г анон3.
3. Войните между българи и ромеи през
царуването на Михаил Рангаве
Владетелят на българите Крум
че желае споразумение и приятел-
иска (да сключи) мирен договор при
що се давало ежегодно
данък, ще му го дават
на
4
се
пристори
СТВС) и
Т'.’.тонпс. че онова, .
мисля, във вид на данък, ще му го дават,
както били установили предишните (импера-
тори)5, а той добавил още, че и бегълците
българи, както и бегълците ромеи (трябва) да
бъдат ньрнати обратно на своя народ. Иска-
нето за бегълците се сторило неуместно на
членовете на сената, въпреки че император
Михаил бе възприел изцяло мнението на вла-
детеля (Крум), понеже
осуетен мирът. Обаче
който бил
мнение от
изоставили дразните приказки, преминали от-
ново към война. И, разбира се, те сметнали
това за нещо добро. Как прочее някой,
който е човеколюбив и състрадателен, ще
предаде на жестокостта на скитите1, конто
по ни [цо не се
кого,
шил, отрекъл се е от родната си земя,
която, както се казва, няма нищо по-сладко
а освен това и от съпругата и чедата (си)
прибягнал в ромейската
неприкосновен олтар ? Тъй
понасят
често пр ибн гв ат към
гост. Така щото тех ните владетели много се
тайно да се
Затова те и
ил,
>
на
т
£/
/б/
<5?) тф еффрд ftuvAecr&cii
bcQaTHosv -// bovh], 6)е6нтютог ни-
snixvoouvTa хсй owTidsuevoy eyovoa rg
tovg Ao-
хатаАслогтед yvuvovg. xai rovd sixoTojg scpdvi]
люд ydQ av tig g-iAdvOQoonog bo^l avtu-
yt' bid nra og/aAsvta di] леоелйтлау
Eveyxau£vv}vt
dog (paat, mQog bs xai ypaetcjv tv
Э ?/	*	'	Q X .
t'ig aovAov xatagjvyovT.a рсо,иоу r>]
лсдлтЕ^д, tovtov e.xbidoofiat фио-
ovbsv;
то фофдоу xal aygi-ov dgojotv avzobv tovg
Lti] vtTogiEQOPrag xal bid
TO ij UEQOV
лата щмк>у
тдд ефуфуд

Л *
cig



г/

г
Роо/лолшу
ХСИ TlQUOr
Iddojaiv tavrovg
tovto ало^согтад
g/uaty Guyvcog,
п иад
.two,'
J 
желаел
надделял
да не бъде
мирът. иоаче надделял сенатът,
лодкрепян и поддържан в това
магистра Теоктист6. След като
към война. И, разбира се,
за нещо добро.
е човеколюбив и
Т|
oig ydg
лолАоЬд
лдод
с/ t	*
ате с)}], /ял
EXHEVOO-
Ari
Как прочее
състрадателен
скитите7
различават от зверовете, ня-
който поради някакъв случай е съгре-
от
о
<1
*Л
J
J
»
И
държава като при
като мнозина не
да виждат техния ужас и жестокост,
нашата кротост и бла-
опасяват, да не ои
прехвърлят

(бегълци)
постепенно
към
нас.
о
; i pиел имi ieparop ска га
на сестра му I фо-
160, приема, че
на пашня текст,
sq. името Ranyabe е от славянски
Манганом се намирал в източпата част на града. Вж.
на Теофановпя гродължител представ и
събитшпа вж. подробности у Зла-
за кгьзоСнсшага на бългаоо-ънзаи-
ОсВе
мо пап tec ко го ст v дв тско
пормално
лн
то Никифоров сип л сънмператор (
2 октомври за император бил :
починал от раните си. Срв. ()strugorsky, Ceschichi, pp.
още 3 месеца след коронясването на Михаил I,
Rangabc он Cotirieiuain. Byzantion, IX (1934), р.
3 Царяградският квартал X___________
4 Хан Крум (802—814). Разказъ.
За
1 Тежко раненияг
вдасг след гибелта на баща си ;
копия) Михаил Рангаве. Ставракий
Ставракий живял >
- Според Н. Gregoire,
ироизход от слав. }>жкд.въ ;
Janin, Constantinople byzantine^p. 355.
1
тарски, История, I. 1, стр._ 212 и сл.
тийския мирен договор <
гистьр Т'
движение. Вж. Theaphanis Chronographia, р. 498, 14 sq.
ироизход от слав,
при оягспю
A L.J
т
{
месипа
л post, зг аасен лот му (ш
си.
коронясването на Михаи.; !,
което нс
793
ьж
159
СЪО THUГСТВМВЗ
парафраза на изложението у Theophanes, Chronographia, р. 497, 16 sq.
. г> Българският владетел е настоявал
j от 716 г. (за пего вж. Златарски, История, I, 1, стр. 1771.
еоктист противници на споразумеиието с българите са били представители те
7 Сиреч българите.
 L
6
на
част
грид';-.
подробное ги
i * b/iCiipi.
кятелния ма-
i
i ia града
гжител проч
V
1
г ?
Л
 ?

F
1
1
10
Theophanes
MMot eg oi о<р(7)т аохцуок
Ibyov no2.kixtg
xal и.е%О1.д
xrvi/v, to di/ leydfieyor
cunticuatus
ц
ЛОЛ* W
Л
Продължителят на Теофан
преди често и настойчиво са повдигали въп-
рос относно тези (бегълци)1. Но напразно,
според поговорката (те) пееха, тъй като се
сблъскаха
това след кратък промеждутък въоръжили
се. едни срещу други. Михаил заповядал на
своя подстратег Лъв2 бързо да се завърне
и да се прехвърли от Изток заедно с вой-
ските. Той смятал да го използува като по-
мощник, а намерил, (в него) непримирим враг.
Крум отправил против ромеите надменни
думи и заплахи, като заплашвал с изтребле-
ние на люде, опустошение на земята, изеи-
чане на дървета и опожаряване на домове и
твърдял. че изцяло у стремен против нас по-
добно на някакъв буен поток щял всички да
покори под своя власт. Затова императоры
незабавно се отправил на поход4. Той въз-
прял тези прекомерни заплахи и не само го
принудил да остане в собствените предели,
но да не излиза и да не опустошава нашата
земя. И често къти /Михаил [го] призовавал в
редовно сражение, но той не се одързостя-
вал, а съзнавал
да вдигне
Михаил решил да се задоволи с това. че е
възпрял неговата дързост
собствените му пред ели, без да завързва сра-
жение, тъй като изходът е неизвестен. „По-
неже — назвал
да го призовем към редовно сражение, а го
принудихме да избегне битката и да остане
в своята земя, що бихме могли да направим
чрез сила?" Поради това прочее той искал
да се оттегли някак си тихо и постепенно на-
зад към своята държава.
на Лъв недостойно и неподходяще за ромей-
ски император да обръща гръб на неприяте-
лите. Така той назоваваше това отлично ре-
шение, понеже сам не мислеше право и ра-
зумно, а покварено и лукаво и замисляше да
подчини под своя власт цялата ромейска дър-
жава4. „Но ние трябва да отидем
тях, о царю, казал той, и още
видит, че явно
враговете и ще се пскажа победоносец, като
в твоята твърда надежда и молитва черпя
упование и се сражавам.
ден от тези

ТОТ ПОЛГУ ЛЕО1
фиМ xsxtrijxa-
xard
TOVTO)?
о it. d2.2.d XEVtjV. то AftyopEVor хата тцг n.ayoi-
uiav, Etpr^av. uv$QO)n.ot.g ёутг’хоутед отещхнд. (6)
TotyaQovr pixobv btalandvreg хат аЛЛфла.у? bnApovTat
xal MixaijA tM ёаитог глоотдатцуоу Aeovtu htavay-
;тт xat MantpaiovaAai ex rrj
used xal
J
&ai ai'TCii
s-
tojv рЕуаЛаеуал’ ppudvaiy
1Ртаp.at a»’ 6
пот enanstkbr xat уцд (Уцшосг
pdg xat oixr/pdrooy nvyndfapHv, xal
qpaw old ng 'xeiu.doQovg
bep
2i«r


Тф'
аРтЗдООЛОсд
С
упорити люде. Вследствие на
5
АтатоЛЬд ildtiov фрот
dvvdiirow xal fiorffldb ps/Acov
dunovbov. ' ’ ‘ '
xal imedidv
<ril6f)ovg
xal MvbQOjy
bkog
т<оз:
е //Мд г ха т е2 af> е ?'
1
шд уау ёх
<hv

еагтог
<t Коо burос алёлеиле,
уцд (‘i/jtnoi'i
Л
хата
Gtoiid-
j
ЕКТО-
xal)3
латтад

Л0П]О(Ц.
лота/иод феоор.еуод
biefiefiaiov, aQTi
xat отош/.о.утос тад vns-
xal povovov wig olxstotg oQOtg
M] тог fiaoi.-
e хотдатЕ'Оаагтод
j
y./.tfiEVEiv ха.тигауха^оутод aVJ ovx ёх.
yaETEQar juyt crot)at, xal noV-dxcg
mQOGxakvytevov uAvtov ЛД/а^} EXEivovds .uhnQbc
fiaGika аутада1хататоф1шутод. eboxEi /лгутф
MtyjjLY}!. doxAtofiai то лдолЕтёд exeivar
e з
ГСМ c ’cTF
'ipat. dig dbyltov Ьттод tov /.1ё2лоутод‘
у£У„ ex лаоатаgev)g.
го и ev EXxaM'aaij'0ati dVai <p vyo	xal ёдё davTov
usvsw avayxd^ofiev, ti xal dodoaittEV /ка^отШ’оГ, dtd
towto ary wahvbQO/aEiT TiQeua лшд xal xard atxgbv
лдЬд Tt}v oixslay fiaatlstav fiovk^psvov, алделёд Etrdvy
тер Atr vTi xal cv хата fiauiAsa r'Po)yvdaoy тала ht-
bdvat roig s%$qoeg, ovtoo xaKovvu exsivtpf тфу хак
Мотт}? р'оаЛфг тф ay bo{fd ftyb3 vyta (pqoveiv ue-
oa^Qfo,а пл. M xal b62ia, xal оку <'ф’ Eavxbv
arA et(~)vti f} yefioriav.
э \	.9	? **	'
“	'\: xat
avabovaevov
MtxvvuEvay, 7?/
ttEtTGith'lOEl
htTQa-

f	t> f s 1	„
oogiovg exeijag апылад
3
xal тут
/ ;-
ло-]дау
ex naQOTagea>s
власт.
e отправил
на поход4.
> i''

CIVTOV
xal акАадед ёт
хатахАетоагти. ш/ xal ttd'/jjv елюууо.-
3	' и 1
елее уад еле-
/


*
YjpAdv ovx rig лдлеро? olol те
своята немощ и не дръзвал
ръка против императора. Затова
и
високомерие в

изходът е неизвестен.
той — не сме в състоиние
I* Ь
тф ul] oQ’&a /г?;*?1
xal bdka,
f Ршршоп
: „лобд avzovg.
р'ооЪ}у
T>iV TtfJP
J
„d-U' iTipAoTu E(pr- „etobg avtovg. <y Buoiaev,
by’Et jue otjpeqov to xQdrog ха71а(1ак
хата г шт е%&(иЪт xal Vixriq:OQOv
Gfl хата&а@дооута xal nQonokfaovvxa
5 x &4	/	e
rf! xat evxv-
k
Ш ЬЪ}У
I
+
i\
г
Оф
г
3
c
3
G G
i.Tipeov
E%7}fJ(0V
rovvoig о
Mi%a t] 2 to 7 g X 6 yen c

?
5?
Ho
ние
но това се сторило

M
против
казал той, и още днес ще ме
ще постигна надмощие над
f.i
I
i
I
I
твър
T1
a
думи, /Михаил
Склонен и разубе-
заповядял да
Bcl-
лица (във връзка
с тина вж. /7в. дуичев: Dyzanunosiavice, ли душ), рр. во—внзантииски-iе влапи оа ое сгрсмсли да задър-
ж!т бегълцйте, за да ги използуват при втзможнос? против българската държава. Византийского правитедство от-
каза/ ,_ .....’
лапме да се прилага клаузата за връшане на бегълците.
вече подробности за тази втора българо-византийска война от 813
14 sq. — .
дължитглятЧга Теофан'следва версията на Scriptor Incertus.
Theophanes, ib., p. 501. 27 sq.. който не отправ
)
във Византия
Из. Дуйчев: Byzantinoslavics, XII (1951), рр. 88—90, внзантийските власти са се стремели
Докато българите са полагали усилия за вавр'ыцансто на
-л*
i-.ло да възобнови през есента на 812 г,
ние да се лрилага клаузата за
I
I
I
I
I
забегналите
мирная българо-виаантийски договор от
JlTij
716 г. именно поради неже-
2 Бъдещият император Лъв V (813—820).
По-
Гръцки извори за българската история, т. IV, стр.
Л
са дадени у Scriptor Incerhis, cd. Bonn, p.
16—24. Златарски, История /
4
никякво обвинение
1 *
I, ], стр. 268 сл. Про-
Друга версии за сраженного е предложена от
за измяв?	~
към бъдещпя император Лъв V.
Г
1
T11 eop ha n e s con ti n u at u s
Предъл
X

на
1 иофая
HI
ecEig те xal naQaaakevOeig ovQQTie^1
TOY MOAEL-lOV. me de unmv
dore <1 Aecor rip’
}.eiav аел лход ёлс'СптсЪу.
pv аитсЪ
yap rtvoe
tsq(<) avdoayad'TjuaT(igt a/1
Т/Д'
tov, avioig
тоблад slvai то ттраура, сод pe/lovan autove
лаг xal avihg
d'dpipOTEQOi Ol'
aav e-lrat
Evaviivt cpdrov лоА-vv Evetpyd^ovio
vsavixaog
агтслслтЕсг нет
UEV ravir/v у EV EG t) at
epoog naQabEdfhxaotv* viol <Y ot xal тад duvaucie
tiaslov тф Леоти didoaat dtaomom xat xaQieQcdg
dyaovtaaa'dai, rwv daahxmr таураттг
odvrcoy xal rip’ otxEtav ^QodEdoyxoTmv
all ’ ov tov хата toy Aeovtu.
4EQTEQei fiET Ta BovkyaQCOV
xayy ePu)f(aicoy i'sTTtj ovvEyppEva
тот раоВеа елеолоу dyrnvimvra лЕдс yyrypg'
EXELVog ЦЕУ 4Qug ' о - 	’ 1
ЛЕТО,
и
-V	«"i
!>
J
I
тог'
вържат сражение. 1*'два
то, Лъв обърнал гръб
see се
власт. Това обаче
мия Михаил и на неприятелите. Защото още
не било се случило нещо от онези неща, конто
обикновено стават при сражение, някакъв
подвиг от едната или другата страна, но са-
мого сражение било още в своето начало
се сражавали слабо и без определен изход.
На самите българи и на всички [други] това
нещо се сторило като [някаква] хитрина, че
[византийците] имали намерение да ги разпо-
късат и после, като се обърнат назад, отново
да ги нападнат. Когато едната и другата
че бягството не е присто-
започнало сражение-
и ударил и бяг, като
стремял [да завземе] императорската
не било известно на са-
чаогхел ev car a
Tl/V
уёгего о гр1> о )ф
(pvyabeiar i]c ли>ато,
reuse adygor
me de. ptovov
t

у сота
$аш-

A
тф Мгурд В
yeyovorog, о ta qtlel

xai
xal rote vxerarrtaig'
TijrTO

Г
у,Г}71СП
хата лоАеноу, ардЕ-
doy/lg ovopg
3 -I Л S ю	»	?
яат I
xai laxQov oxt ж a	ayvebe-


стават при сражение,
те rate
BovAyaooig
eat jiioir еерат}]
И
J
(СТООГООфу/С
хата тцАтсм1 Ml
TOTE
Tip’ (pvyr'ir,
Г t '	1 Г ' *
о dt- 1ш%ацл
7
-> * ?
1
diao -
хатало/.EitEir. сое
Мари] di/
лрослубогтуд
Т(~)У
OWgl!'
dlEXEtpU ~Е.
т/гёд .
xal сад
3-1*3
h
savior
"Я
<ог
о/л year
iip' риулг
viol d
1

b
еле и лиг
e.yvm-
Of pry
ipevydrimv
5	5
OVX
о'гтт

Ml
xal
> I in v еуура-
l


ё OM.o'xaxij -
лаойтадтр,
TiXijV xaftv-
т.а de
i
нападнат. Когато едната
страна разбрали,
рено, а истинско, тогава враговете нападнали
и избили мнозина от ония, конто бягали
който бил ' ----------------------- ”
себе си, а не
са ни предали иисмено
по този начин.
твърдят, че по-скоро Лъв
И
избили
бързо. Михаил
□питал да спаси
вопостави. Никои
тази битка е станала
иък твърдят, че по-скоро Лъв е запазил вой-
ските и с ил но се сражавал, но императорски-
те отреди постъпили изменнически и изост.а-
вили своя боен ред, а не че това (се случило)
с частта, началствувана от .Лъв. Обаче бъл-
гарите неочаквано взели прелнина, а ромеите
претърпели тежко и страшно поражение, като
оставили императора да се бори за своя жи-
вот. Но той проникнал в императорските
дворца, а оставил навън „Лъв като някакъв
защитник, който да бди враговете да не пляч-
косат нещо повече. [А Лъв] намерил подхо-
дящ момент, подбудил войнишката тълпа и я
накарал да отправи някакви хули против им-
ператора. „Не е добре, казал той, според
приказката, елен да води Л ьвове, а сега се
обърнал в бягство и бяга в пазвите на жена
си, а пък нас, своята войска, оставя безпо-
лезна жертва на враговете". Още не е била
завършена речта [му] към неговите събесед-
ници и мо ж ело да се види, че преминал към
дела, поощрен от хлевоустието и съдейст-
вието на ласкателите. Накрая
бързото [му] провъзгласяване (за император)1.
През малка част от деня
менно частно лице и самодържец.
J
>
с
конто
малко войници,
да се проти-
че
Други

тад flaGt/.F.iov
rtra eiQupoAor
/.<?/ Tiva

tiepovg.
dvoEleiiuTvog,
lagEia. xal q'o[ie.<jq
а/.л
ла^Ел.Ер-
' хатаХслспу
tov tttj tip a y&’ecrilai kacpvpa-
лапа, тазу eydpmv. 6 ds xaiQor
rbv OTpartchtpy iiyj.ov i}QEdt£
ига р1яТЕ1У хата wv баоЦсод
ay EAacpov, exEivo dij rov fiv^ov,
xaiw etteyEF etvat, тф1 дпугр’
лрод тоге xoAuovg c/vyovra
eavrov pfiilg
Aeovra о16т
‘со йе г EcpsbQsvE г
ушу tar
МфорЕГое
re
t/vdyxaq
руела&си Xeovtcor
Muuad payor m xal
rijg yvraixoe,
ларагсМсорю.
xotvcwobg
soyov yp> roviov dnwtftdvTa
xaiаолаоеута uiasuv/J a xat
d	+
аущ)(Я]шд avdcoQov, xal
tutov poQtov трд npeoag idtatTijv
 TOQG. (pp. 12, 17
л?.ЕЮга
smTTjdf-tov
xal ^AcMcp'tjgd
xal ui}
>
Л
ТОУ
т(7)У
ТО) У
J
eydQcov.
хата. rw
f.
той проникнал
навън
sM.ye.y
elvai,
xdknove
xaiaXtjiovia. fradr
EyJiQmv. ovmn tiequc 4Q<>q xo'oq
лбусоу 6 лбуод	xal sis
j ifj xcov xolaxcov
ovvdQoup-
rov abrov s
ago xal avToxcxi-
I
L Ч
>
Aoyoq
id Eiv,
той,
II
d Л
хец, тЁЛод
t%£ то Pq^Xv~
г
нас
>
16,14).
от
L>
на
последвало
той о ил едновре-
4. Bulgari contra Romanos pugmint
I, 13. eQe Ье тог iayy
4QoieQala vtxtj qwo'vrgiaii^ofisvGv
£"
ВоаЛуа.осог
-Т
aQypvra rfj
diaxt'/xosv,
5

4. Война между българи и ромеи
I, 13. (Императорът) узнал, че владетеля?
на българите3 се възгордял от предишната
1
на Лъв
за
Провъзгласяванею на Лъв за император е станало на И юли 813 г. Срв. Osirvgorsky, op. с., р. 162;
у Sciptor incertus, р. 340, 18, погрешни 10 юни (813 г.).	2 Става дума за Омуртаг (814—831) и за похода
против българите през 814 г. Поради съкращение в изложението на събитията. Продължителлт на Теофан не
дава сведения
~ Става дума
през 814 г. Поради съкращение в изложелието на
за смъртта на Крум и гюемането на властта от Омуртаг.
за
събитията. Продължател^т
Theophanes continuatus — Продължителят на Теофан
112
abfytc, bvtovvTa /asv гг/т
xal Легчат,ovvr.a tov
лоЛЛа де ^оохтраата ха&адла^оута,
Qay&ET хатЕилтлдсоута xal шИх
лдсотог неу bsiv сртцЪ] btd TTQ&Jfteiac eiQ^vr/s
vfjOai twrdv, d)G (Yovx елеюеу, та raw TEiycbv bii'Q-
Qvr/ибта di9p.avT0V dvotxodo/u.7/odpiEVOS £&$o;p>£t ^'d
Tayvcov, xai yevopiEVOS tr MeGi/p-figlg ту/ ztoaei
wiobtqj udi biEXQtfaaTo атдатт/ут/аат!..
тая et тот
yEtTOPu уг/г
>
XElQGVTa Ье
И
/
ЯП!
«г*
C	4. ’ 3
« ov
£
dygobc xal лолЛа just о<Ьр,ата
i /	15 i? X
OlXfjGEtS О ETE-
Ьтта arpfiQrjTov,
3
ЯШ
avaa-
’й
tr
MeGYjpfiyiu ту/
г
fiitEQag ixa-
f I1	'1““|
ту xal тот
отоатоу Ехаг&Е^ет.о Ехаатоте oiti'q6,uevoc ало тт]я
busT8Q<K xal Аггяодьтос ттот атаухастоу, алла xai
лдод	ооЬеуоя. еле.1 Ье тооя ла^ахЕШЕУоос
xai хат3 avvov ха&.олАюрЁУогя BovXyaQOV? еуоте-
vdrtyri Eivai та>т ayayxaian' dx/jxosv, tov ,usv ov
taptfdQSVE толоо vvxttoq andvEiot шла отдатклтсЪу
Ixavojv xai рашу те xal xa^Tsgiq. уууур.уаорлт(пУ;
evI povco TTjV eavrov ладауо/тта'мтая yyiou7jv5 xai
лдоя лоуот ёл1 tivos fiovvov yaiQstf ovv'OTff.ia tov
лоАе/liov xal <bgav еслшу. <оя Ь3г)цтоа ауеРал/ялЕ xai
6 атдат^уоя ryvp.vovTo tov ftaot/a:vottos., tpvyfj yQfp
oao'&at tovtov, тот р’оалИа bijAovoTv латтЕЯ xo'&o)-
jUO^dyOVy, T(bv yEyOVOTCOV ElboTES ov6ev. O'&EV dva-
bago'/joavTEc ol sYOVTiot, fASTEiv sq:3ЕатттЪт cvcdd/MS
, t z	э л s t
EovvavTo, алла xai
ОЮТТ0 to aTQaTEVfio. e%eiv, voxtos ovv ЕЛсуетоиЕтт]?
XfivElOiy EX ТОО Л6%от b Aecov йлооодохдток ovoi
xaxmvy xal ova/iusac avTois
vois xal ЬюЛеЛо.оеуося vktoj
giaoiX eo)S (pvyfjs
(pdvor латто&Ет
Gvvfi^av, ок nav&tyUEf атддоол то олпатбледог xal
'.I'/jbi: лод<родоу} то bij AEyotiEVoy, biaGaydqvai. ov
w; аЛла xal ndoav v/Aixlav ex xaiabQo/ufjs te xai
лдоуоцця агадлаатоу &eis, xal та Tsxva tovtoov
rats nETQais xal T'i] yfi лооохтютсоу,
TsAa^ev ev rd^si. bipr extote: ^.xeivoq
Aeovtos елсоуоiidobl'i'i’ xal ol avl exsioe dia^a^o-
piEVoi tcov BovxyaQOjv ttjv xEcpaApv елюегоутея bax-
tvAo6eixtov(ji, xal fay&i'jv haufldvovoi
xcov uiWaucns (pp. 24, 9 — 25, 19).
TCtfTW
EO.vrdr
am£op.EVGS
dray xai cor,
еле1 Ье rove
тястасрдшаая
/

1
avrov ха^солЛю/ievohs ВооЛуадооя
dvayxaico г
dpravEioi

tov
1
съседната
опустошавал и оплячкосвал
MHO-
победа и отново опустошавал
(нему) облает,
нивите,
жество
жилищата и е станал напълно непоносим.
Затова той от начало намислил чрез пратени-
чество да му припомни за
успял да го убеди, поправил
средства падналите части от градските стени
и бързо тръгнал на поход1. Той пристигнал
в град Месемврия и си послужил със след-
ната военна хитрина. Той се окопал на едно
място (и стоял там) доста дни заедно с вой-
ската си, като получавал през всичкото вре-
ме храни от нашата страна и не му липсвало
нищо не само от необходимите неща, но и
за разкош. След като научил, че българите,
конто 1
тив него
храни, той излязъл нощем от мястото, гдето
дебнел заедно с достатъчен брой войници,
силни и издръжливи, открил намерението си
само на едного и се разположил в засада на
един хълм, като съобщил уговорения знак и
часа на сражението. Когато се съмнало и
военачалникът не намерил императора, всички
сметнали, че този, сиреч императорът, е из-
бягъл, тъй като не знаели нищо от рнова,
що било станало. Одързостени от това, вра-
говете съвсем не можели да се задържат на
местата си, но се вдигнали и сметнали, че са
държали в ръцете си ромейската войска.
Когато наставала нощта,
засадата си против тях,
нищо лошо, и влязъл в сражение с тези
мъже, конто били без оръжие и отпуснати
поради съня и увереността, че императорът
избягъл. Според уговорения знак ромеите се
спускали от всички страни и било извърше-
но такова изтребление и избиване,
завзет целият стан
.можал да се спаси според поговорката дори
огненоссц. Не само това, но при нападението
и грабежа той отвлякъл люде от всякаква
възраст, удрял децата им о камъните и о зе-
мята и бързо се завърнал в страната си.
Поради това оттогава този хълм се назова-
вал „Лъвов (хълм)". А минанащите там бъл-
гари винаги поклащат глава, посочвайки (го)
с пръет и не могат никак да забравят споле-
телите ги тогава злини.
И
отвличал множество люде
добитък, а също така опожарявал
ста нал напълно
мира. Като не
със собствени
о обграждали и били въоръжени про-
са притеснени поради липса на

eavTov лаоауа^ivcooac yvebu-gv^
TITOS fiovvov yaiQElf
нЪ1
J
+5
хатЕяилчохатто xal елс удаоас
тог Ao%ov
г
о
AeCOV dHQOOboXI/TVlS
aydgaoiv
олЛауг утщ-
ТЕ xal i/'UOQEL тая TOV
ЕУЕ(гуаоато су {/-6 сот xal
EOOOVTQV
sxyv'dEVTCOT тсог cPcofAata>v хата то
cos латАу/цы aigf/cat то отдатбледог
то б>) AEyditETov, biaGOi-Ogvai.
o$ev ехтоте
елсоуоp/icrfhy xal ol ue!
T't'jv еоятоЪ ха-
li fiovVOS
/
totv tote xa-
и
U
у
Лъв се спускал от
конто не очаквали
влязъл в сражение
с
(рр- 24, 9
г
ОИЛ
заедно с войската и не
UP
1
FT1
1
I
I
I
I
I
I
I
управлението на
Следващият разказ за българо-византийска война в началото на управление™ на император Лъв V и
за впзантийската победа над българите се различава в подробности от сведепията на другите наши извори за1
събитията. Продължитслят на Теофан е нзползувал свсдснията, дадени у Qenesius, ed. Вопи, рр. 12—13.; Срв.
Златарски, пос. съч., стр. 297 и сл., 425 и сл. Разказът съдържя вссъмнени преувеличения.
5
стр. 297 и сл.,
t_.
Г
J
1 hcophanes continnatus — Продължителят на Теофан
J
Зе Romani urbes in Thracia Macedoniaque
e fundamentis excitant
- - тог атратщугур/ те, o%k>v
ло/.eis поАлск/ро тсоу хата
fidpQcov ave-
тгаттаурй, cos epofapds
xal ovtols tgls eyflpols
I, 19. Avtoc ся -
yvpivaCcov aims,
Орскнру xal Maxeboviav bi'eavzov
yeipcov, xat 7C£QC?lOQ€v6lUeVO^
sir at xal хаталАцхттхдс
(pp. 30, 6 -
xat
noHaypv zcor
5
ex
30, 13).
6. Bulgari cum Romanis foedera jungunt
5. Византийците укрепяват градове
в Траки я и .Македония
1, 19. Този (император Лъв)- - - сам упраж-
нявал войската, сам издигнал из основи гра-
дове1 на много места в Тракия и Македо-
ния и обикалял навсякъде. та да внуши ужас
и изумление дори и на с ил ните врагове.
+j
6. Сключване на тридесетгодпшлня мир
между българи и. ромеи
I, 20. Ifait bi. rip сглотну epiatvsTO xpazatajs,
togovtov cos upbe peov byopui'QEW eboxst zovzep на-
лог. xal yap ms cQiaxoVTOvzas ozioybas zoig Ovv-
vois hr- tgvtois rots xcAovuvrots BovAydfMlS
poTcos лоссоу xal eiQzptxds uvppdGeis хаталраттд-
P-evqs, Met biopxcov TavTCts e,ueaAe /fa'aiovy
spffiebovvj ov tovtxhs bp rots p/uetsqols еуррто, &еоу
xat ovQavlovi
и rgepa Xqigtov
яраттореуооу EcpoQovs xal рарпрад’ a/A
y^vyj] fidpfiaQoc d’Eoustjeias алаухгореутр
xal о is та ато/ла epyp Pvovotv, сургро pdpzvct тсЪу
irQazzopevayy xal cbierepve.v xat did
ovx efwaaTTSTO sis fisfiaiaxiiv,
pevoi, тру tcov Xptuziavcov be ziioziv
Xovoi лоте vq)T]gmy biaptpdgEG'O'ai tnpbs ЕИЕлтру, cos
ЕО1ИЕ, ИаТ£Л1ОТЕГОЕУ. Xal UacpCOS ClVTCOGl ovx payv-
vetg daeftwr dig те yap zovs туд
pitas ката тру rov хор lav epeovpv epnQoattev yepiet
toov yotpcov xal ур^идсл tovtois end gw/mtos s^e-
dta^eWj
exeivcoy avths avra
GiXetav те xal apynv
vos xal vetovpeyos ev
TJ/Г ЛЛ(Л1Г
TF
I, 20. Относно вярата той толкова много
безумствувал, че не считал за нещо добро
дори да спомене името на бога. И наистина,
когато евързвал чрез клетва тридесетгодиш-
ния договор9 с тези хуни:1, яазовани бъл-
гари, и установявал мирного споразумение,
понеже трябвало да бъдат утвърдени и скре-
пени чрез клетви, той не използувал обичай-
призовавайки] бога
небесните сили или пък Майката по _____________ ..
Христа бога като надзорници и свидетели на
снова, що се говори и прави. Но подобно на
някакъв варварин4, чужд на богопочитание-
то, разсякъл кучета дори*5, на конто безза-
коннее племена принасят и жертви
употребил за свидетели на снова,
правело. Той не се посвенил за потвържде-
ние да изговори онези думи, конто много
употребявал, а пък християнската вяра пове-
рил на тях, конто, както подобавало, някога
след това щели да минат към нея чрез нас15.
И той не се засрамил да постъпва нечестиво
така явно. Защото по този начин този нече-
стив мъж, достоен за отвращение, според
думите на Господа бисерите на вярата хвър-
лил пред свинете5 и накарал последните да
ги дъвчат в устата си. При това по тоя на-
чин той, който държал ромейската царска
власт, не се посвенил да се посвещава в тех-
ните (езически обреди) и да ги извършва
обаче я
~ Става лума за сключения през 814 г. 30-годишен мирен договор между
 — Ив. Дуйчев,
Одна из особенностей раннсвизантийских мирных договоров. ВВр. XV (]*959), стр. 64 и сл. 3 За употрсбата
на името хуни като обозначение на българите вж. примерите у Moravcsik, Byzantinotnrcica, II, р. 234 § 12.
1 Главного обвинение против император Лъв V било, че при сключването на мир ни я договор с езичниците българи
той приел да положи клетва съгласно тяхната езическа вяра, а те ст своя страна да положат клетва по хри-
стиянския сбичай и над светенн за християннте предмети. Измежду неколцината византийски автори, конто го-
ворят за събвтпето, най-пепви вести за г.олежепите езически клетви дава Ignatius, Vila Nicephori, ed. C. de.
Boor, pp. 2C6, 27— 207, 9. Гръцки извори, т. IV, стр. 35—37. Към това вж. В. Н. Златарски, Клятва у
языческих болгар. Сборник в чест В. И. Ламанского. СПб. 1905, стр. 251 и сл. Съшият, История, I, 1, стр. 434
и сл. Г, И. Канаров, Клетвата у сзическите българи, Сг.БАНДП (1812), стр. 113 и сл. Ю. Трифонов, Към въпро-
са за византийско-българскй договори с езически обреди, ИВАН,XII 2 (1938), стр. 277 и сл. --- V. Cnimelt ИИД,
XIV—XV (1937), стр. 82 и сл. В. Бешевлиев, Вярата на нървобългарите, Год. СУиф, XXXV, I (1939), стр. 49.
5 За тълкуването на този израз и за жертвоприношения на кучета в култа на езичниците българи вж. Беше-
елиев, Вярата на птрвобългарите, стр. 32—33, 49 и сл.; Дребви приноси, ИИД, XIV—XIV (1937), стр. 195 и
сл. Ив, Дуйчев, Славяисболгарские древности IX-го века. ByzantinoslaVca, XI (1950), р. 14 п. 49, с други посоч-
вания. 6 Действителпо българите са били вече покръетени. когато е съставепа тази хроника. 7 Срв.
Матей, VII, 6.
15 Гръцки язвори за българската история, V
iW
ТЕ HUI


8vvdp.sts ц тг/v xazd odoxa yevoptEvrp'
tov &egv tcov Zeyopevcov те xal
old us
xvvas per,
&eot Ttbv
papzipag'
3


г-
/
отоцатод ayeiv
ots exeivoi еифооос-
exeivois ,мех-

xal аасроод avTCoai
niozecos /ларуа-
agios ficMAvpias 6 dvijp gge gory' mt oils га
vijy тсоу 'Рсо/лсиоуу долезу /Ja~
ovx
Г

TjQVijQla /xvoTO.y(oyovг-
Wil ОУТФ
утагЬ-^ргр Ьецтрсо
c
тези xvhiT’
>
F
R.F
ните наши [клетви],
4*
J
и
и
3 За укрепителната дейност на Лъв V съобшава и Scriptor Incertus, op. cit., p. 348, 2 sqq.,
латирй към пролетта на 814 г. 
българн и византийца. Подробности за договора вж. у Златарски, История, 1. 1, стр. 299 и сл.
Одна из особенностей ранневизантийских мирных договоров. ВВр. XV (1959), стр. 64 и сл.
9. -
тази хроника.
И
плът на
6, И ГИ
що се
6
Theophanes continuatus
 Продължителят на Теофан
114
L\ *
уЕ (V/ TlAi'lQEl T(OV йлютооу
aicoviov ожоЛухо? xai nvod?
До?
т(Ът
те
d2z
Ч 1
«ш ЛЮТ (ОУ, rov
ovx. allcov Мй-
3
с народ теагър, и то при множе-
неверни и верни, той [станал] достоен
(PP- 31,8—
сред пълен
ство1 неверии и верни, той
не за друго, а за веяния червей и огън3.

7. De Michaelis Amoriensis regno
/. За царуването на Михаи.? Аморийски
-гл
II, 10. 'О р&У OVV
лбуоу. If.)
xal syco Tielhopat I? вуурадсоу tivtov e%o>v to de-
lator, tovtov oQpdo&ai rptjot tov (Mopar e^ dorr
p(OV ТЕ yOVECOV Xal ttETiyypOV, (1/3(0? 61 X(U 2M3(1-
floyevcov, rmv лоХ/лМю tvxiOoEvhEVTfor 'лата тип
A?
жй
л<хото?

единственото
TOV
yOVEOTV xal ЛЕУСурЮТ, uaAco?
тогу :aaXAdxig
Ц, Ю. Прочее единственото и първона-
чално мнение, с което и аз се съгласявам,
тъй като намиоало утвърждение в никои
ЕУУЛ OOEvhEVT(Or
Avaro/o/V. aevlq your йттосДЪт xou
noQevopevo? тру eovtov per
реуа/лУло/лг тагтрг efoequtiotr



т/р’ тсугу sp-
O7te?)qu, лро? ds zip’
(pp. 50,17—51,1).
като намирало утвърждение в
писмепи [извори], е, че Тома3 произхождал
от неизвестни и бедни родители
това от славяни по род
ти с а
понеже
си търси щастието,
място и поистигнал в тази столица.
се промъквали
живеел в бедност
и освен
каквито често пъ-
И тъй,
тръгнал да
си
Л
в Анатолия6.
, той
напуснал родното
A
8, Omurtag contra Thomani exercitum duett
8. Деист винта на Омуртаг против

>
II, 17. 'Ну тоитос? ovv
и тоуу BovAydoorv /jaoiAsv?
pr/pi] хата тру ослоп perpr rdr fiaodea
patcor noAioQ'xovpEvor dtayyeD.ovoa) Adiloa Ttva?
e? flaoiAea Mpipa? Е?алоатЕТ/.а1 апторатсо yytbutl
ovppaypav хайоттюур’Ато xai hoqMtav avr-cp тру
aoxovoav biMrat xaMopo^oyet. dz2
AV XOVTOi,? OVf
bidovat
oVTCOV олпхот, MoQTayf.uv
(xal yap fhplkmev 7]
vebv Teo-
Adlloa
II, 17. И тъй
ы
S с/
о
ye Miyaij},
Л.аД&О?

Есте тр dAt}'{leiQ йог бросрСАсоу
dovpevovs
ббрЕГОР
оААО)у fiaoMEtov
т1]у per yvcbppv ifflov алодоур
bs Tpv avrov 8°Hhsiav, xal ovx eT ti -yivotTO miQa
tov (UTGOTdrov, fjovAeoDat т/д Eyrixovpiar avrep xa-
Alvqidycov xal (TaIto? rroAspot?
yaipwr xai та? sw toIttov l.eta? xa(movot)o.i (pi/uov,
xal та? лоб? avTOv de tqcuxovtovtei? ологИа? ye-
те xal еАссоу,
(etvy/avE yap ель ло7о


хат-ai -
cits xat yap pax cov
yELQU? TO>V
(pElbcoAia?
tovtov, ларрТЕсто
(pet-
I
та?
tup eavxov eycov ex
?	•? -С
/ *
TspijrvEV' aDM ye

аптоу
TpiaXOVTOVTEl?
че клегвените оореди са оилл
1
когато нещата оили в това
положение, царят на българите Мортагон7
(тъй като мълвата вече била разгласила по
цялата вселена8,
обсаден) изпратил тайно при императора
кои лица,
ствена воля ще му
и заявявал, че ще <му даде достатъчна по-
мощ. Обаче Михаил, били защото наистина
скъпял и жалел своите еднородци, било че
цестял парите (защото той бил много по-
стиснат поради скъперничество, отколкото
другите император»), одобрил неговото пред-
ложение, но се отказал от неговата помощ
и му съобщил, че не иска неговата помощ
дори ако въетаникът направи нещо. Но Мор-
тагон, който и без това се радвал на вой-
ните и обичал да се възползува от тяхната
плячка, а
по-здрав тридесетгодишния
J
J
царят на
че ромейският император е
ня-
като му обещавал, че по своя соб-
изпрати съюзна войска,
J.3
еднородни,
той бил
поради скъперничество,
от
о
ъщо искал да утвърди и направи
договор, склю
|Ч*
Л'ОДС.
извърпщни в присъствие на множество л;иде. - За израз?.
предвождано от Тома Опа-
сное
1 Иосочване,
срв. Марко IX, 44, 46, 48.	3 Загатва се очевидно за въетанието през 821.—823 г
вянина. За това въетание вж. Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы Славянина и визант
не VIII—IX вв. ВДИ, I, 1939, стр. 352—365.
ник радова САН, XXXVI, Визант. институт, II (1953), стр. 33—38. —
VII (1957), стр. 248, бел. 6. Интерес представи съобщението на Т~~
проса за ироизхода на Тома бил използувал известия на
и не са запазени. А. П. Каждан, Город и деревня в Византии IX
че въетанието на Тома е станало в 820 г. 4 По-късно
22 sq. говори за българите Бория и Герман (края на XI в.) като за 5’«o/>aowr
Образи на двама българи от XI в. Изследваиия в чест на акад. Д. Денев ио .
.	5 Загатване за проникване на поселниии славяни в малоазийските области на Византий-
Пссочванпя на библиография ио въпроса вж. у Дуйчев: НИБИ, VII (1957), стр. 243 и
Златарски., История, I, 1, стр. 307 и сл.
7 За формата на

О
+J
крестьянегво на гра-
М. PajKOBMh, О пореклу Томс, коне устанка 821.....823 г. Збор-
Г Г
d -l
й
И
 Други посочвания у Ив. Дуйчев ; ИИБИ,
Гсофановия продължитсл, че във връзка с зъ-
нисмени извори", конто не могат да се отъждествяват
1960, стр. 350 и сл. смята,
Anna Comnena, Alexias, ed. Reifferscheid, I, p, 58
че във връзка с
X вв., Москва,
350 и сл.
t(l. Reifferscheid. I
960, стр.
1
*
 ДТДо.фг «дм-. срв. Ив. Дуйчев,
случай 30-год и шнината му, София,
на
империя, пссочванпя па оиолиография по въпроса зж. у Дуйчев: ИИБИ, VII (1957), стр. 243 и бел. 4.
а българската намеса срешу въетанието на Тома вж. Златарски, История, I, 1, стр. 307 и сл. При.
7 За формата на Омуртаговото пме Зада-
на тюркского име като член вж. Moravcsik, By-
цар (^авъ.Еб;) за
ОТ I
I
i
I
поселниии
вж.
1958, стр. 749, 751.
ската
Общо
Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ. I-—II (1951), стр. 208 и сл.
tayw, възникнала очевидно поради тълкуване. на началното
zantinoturcica, II, рр. 197, 217—218. В употребата на титлата
тивно иренасяне на призната
българския в ла детел (
IX в. срв. и Златарски, пос.
пало често „позяатия, обитаван

 ’ F
(1957), стр. 243
। хан Омуртаг имаме ретросиек-
октомври 927 г. царска титла на
стр. 526 сл.). Към титулатурата от първата половина на
8 Според византийского схвашане оН.отйгп означа-
в по-ограничен смисъл
--------1 чрез българо-византийския мирен договор
(вж. Златарски, История, I
съч.
свят“
2,
I, стр. 309, бел. 3.
и '
Според византийского схвашане
територията на Византийскат

империя.
т
г
г

I
115
Theophanes conti nuatxjs —
гТродължвтелят на Теофан
L
ysyripsva; naQa tov
0Eflai(boat xal iayvQOTSQaq
та tov TVQavyov
' P(O « at an
хата тот Кн^оохтоо уулоот
толеЬеооеу.
ОТШГ}У ovx
<pQsva>; хатЕнлутУВ}, h avren
тцу xaPavTov атдааау е’ВЬлВГеу
HarausQigopsvoQ sdoxst латтеЛак dob)sT}jq
xal ЕТЛтопос (?} те уад та?г
ovx svaQi'i/pi'.Tor аЛЛа лАеютог
sb г его лоЛю^хоурЕУ?}^
psti' ovx aytryveis ооЛЛеуоуто
raop-at bvvapsvov,
avwts bvvjyd‘£VTOC. xal p toot BovZydQf.or
vaptQ ov pixQ(i<; tsvoq rdBaoc xal orQanag,
Лрс
pi/ ovt sig bvo
fioov ysqidQQOVT
vote Eyjhvxc
ЬЛсос
yov Hoh'oc avtdv хата тот siQtjpsvov толоу
TdoosTOi xal dvraycovt^Erat. (18)
Qac f/soay хат аЛЛт}Лаууf цтхатас Pp iaxvQWQ
gayroQ, xal, tpovov ov лоа-i usr
TO)V S'jrftQ&T.
AafiEG-ffat; (pvyabsta таотлр’
y,(OQG) bvopdiq) axsdavvvuEvot
dyovrai.
TO. TS
xal ЛгАас де лоЛЛц^ ys'ydpsvos Еухдатт^, лоо; тцт
savTOV v^s-jTQerpSf т$ хатаЪтоо vixTi ’ - - J —!-
ts xal yavQicov
J
™ о ox ато о / d ? v о e
xal &ri
1
ЕЛ1-
топ1
Лазгтос
rtoii]Gat ррхЪу, ттр' на-
OTQaTtdy svtqstu^sv,
oqoiv sviotj&e psrd ладуцша? ytvopsvoc
ovtco xaAovi.tEvov saoa-
HHovvToy f)s, xal Лш'ВТг таита
3 г
di: ftaAtv •
ъ-
stat ettsI st? bvo
rt st vat
nuAsoyv ^aaiBvovaa
di; l(J АЛ у OV GTQO.TOT
Mа/ац A bvvd-
иа). ната хбдаь to-
w.yaysl v
Us
ЛОА'
Щ’’ ЛЕОмдоУГрЪ} /Лг ft)C
3/
Л
<
3 ’’
удт] xal
* л
•s
Г (И*
л
ха« гтоллахтс uAsfiovv
: тот ало-
;f xal таг
ysyopsToc
3
I- /
ds nat ov n~]? Tvyovovc: sbesw .oraparaffco?),
r>va hcatoovusvoc: xavd
^4	J
dofisTSUXEQOC
xai etf/pMijioi: ysytpat,
лоЛеоу;,
£(’ь
/
.-
лао'6
чей между него и предишния владетел Лъв,
приготвил войската [си] срещу узурпатора.
Той навлязъл дръзко в ромейските предели
и се разположил на стан при така нареченото
място Кидуктон. Разчуло се за това, мълвата
се разнесла и не могло да се укрие от бун-
товника. Разбира се, той се смутил и се за-
бъркал, но като се съвзел, опълчил войската
си против него. Той сметнал, че ако разде-
ли войската си на две части, ще бъде съв-
сем слаб и лесно победим, тъй като за обса-
дата на столицата била потребна не мало-
бройна, а твърде голяма и значителна
ска, а и Михаил бил вече
конто не били за презиране,
противопостави
причини често гибел, а при това войската на
българите изисквала не някакъв малък от-
ред и войска, но голяма и не случайна бойна
сила. Поради това,
враговете по-слаб, откол ко то бил, и да стане
лесно победим, ако се раздели на две части,
като някакъв оърз корао той се вдигнал
вкупом от столицата, и, смятайки се доста-
тъчно силен спрямо българите, наредил се в
боен ред на споменатата
нал сражение. След като завързали бой
между си, узурпаторът претърпял страшно
поражение и не той избивал неприятелите,
но сам страдал от тях1. Тъй като (ромеите)
не можели другояче да намерят спасение,
намерили го в бягство. Пръснати в някакво
непроходимо място, те се чудели как да се
съберат. Обаче вождът на българите взел
веднага пленниците, конто заловил, завладял
голяма плячка и се завърнал
като се гордеел и се
дата си над него2.
4
tj-

CF
J
и бил в


вой-
J
съорал воиски,
и може?! да се
състояние да им
’a Bi-
ts
(BtatQE!, usv
uAtiopa-
лаоа-
НУ
лрдс тот BovXyaQov dk
Ч
/
5 Г-
Hal ETT.Et SC X£l-
f /
О TV-
rroiei иву лаауес be лада
HOT ЕЛ«1 .1.1?} UAACOC ЦТ	(ja)T,?]Q[(f.C
EVQIGXOVGCV, Hal f?r UTL
BjxvjWvv ла)
алВб psv ха))' BovXyaQcov dgypybs
ata para лдоиЛаРбрЕУОС cor sysvexo xvQtog,
Lr
c
/


/
Г. J
някакъв бърз
за да не изглежда пред
£
IP
*r*
местност и започ-
по-
(pp. 64,19—66,11).
OVV
о Ну.
глаамрятос
*>
в земята си
хвалел поради побе-
J
9. Bulgari christiani fiunt
9. Покръсгпване на българите
IV, 13. *0 yg иАр doytov Bovl.yaoiac {Всбуоу-
giG отход Г}т) ‘&QaavTSQoy
fjaotBtas HQCiTstv дьахцхошд' ofysy xat xtvag dyys-
Aovc алАотаЛхег лоб; аотцу,
xarwlvEiv xat ната rye Z(^w
У’7?-
... xal
е^ефеоето yvvaiKa zfjs
МН
мл,
п г
ЕШ'
a amij pH bsv 9^ A v
A u
/V
avven
xarsp ) у vet
zds awfhjxas Aeycov
Рю aatcov
£
гтуооТ'ва щ
яхат ai'Tov
$
EXGTQateeiv
uvavfyov
* Става дума
за
об сад
а
па
Лет
от ио fie ките на Тома Славянина,
р. 698, 23 sq), император Михаил II поискал
нос. съч., 1, 1, стр. 309 и бел, 3,
не изглежда убедително. ' "
й Ими. Теодор?
вала като регентка (843
пос. съч., I, 2, стр, 2 и
13. Князът на България (той бил Бо-
, когато узнал
-8
IV
ГО рис)3-7
империятад
ко, Поради това той изпратил
те л и при нея да и съобщя
договора и че ще се отправи на поход про-
тив земята на ромеите. Обаче тя, без да
прояви нещо женствено или немъжествено,
mv известила: „Ше ме измерит и мене, в
>
когато узнал, че жена управляв а
, започнал да се държи по-дръз-
някои вести-
че нарушава

1 ,
столица
,.Ше
Византииска га столица и ....	....	..
Според други известия (Georgios Hamartolos, Chronicon, cd. Muralt,
homo их от българите, което въпрски колебанията на Златарски,
много ио-правдоиодобно. Изложението на събитията у Продьлжителя
форма, вм. Борис (852-—889); срв. Mora-ocsik, op, с.,
майка на Михаил Ш (842- -867), през
: началото
2
на вомските на император Михаил II (820—829
българите.
Chronicon,
изглежда
7 Погреши
вдовипн на и мп. Теофил и
’-856]. Събитията се отнасят към
с л.
| J Л
съч.. I, 2, стр. 2
г
£1
Gp. С
ЧИСТО
на Бормсовото увравлени
Н j
II, рр. 96, 108.
алолстие управля-
ерв.
о
татарски,
116
Theophanes continuaius — Иродължителят на Теофан
xcti	fisv xvpiEvcai ogv'

dvTto too TEvovoar.
ds (.ip yEvprat /ли Ехпхроыд ps, xal
nEQiermpuu, rpv rixpv dpidpAov syovGcr
W
to (ist ovr xcu, Еф-povyyag Sf-ieiver,
oag vsaVLEVEG&ai, xal тад трд ауалрд
veov onovddg. (14) xal dp ^pzpatv nva xal поШр1
EQEVVUV ЛЕОС TITOS (LOVayOV, OVTOJ XG.2oV(ISVOV (*)SO~
dcbpov rov enixA-pv Kovipapa, sirs Ttvcov ovEtpci-
wv xal булход site a2/xog лсод, лрб яоХЛог aiy-
раХсотюдЕУтод у
у aping
dvEQEvvpacu Kai Ttfips oops
TJ 1 * >	3
н/z orx
*
sxTixpOEig (IE,
drdpa ggsig jyw^A'ra
OVTOJ oov
уТУОЛХП
61а TQV-
coiB
ppdsv то2(му~
avdig arc-
поход против тебе и аз се надявам,
те победи. Ако пък не стане [това]
победит, то и така ще те надвия
гайки явна победа, защото ти ще да си по-
бедил жена, а не мъж." Поради това прочее
той останал в покой, без да посмее да из-
върши нещо дързостно, и отново възобно-
вил договора за приятелство1. 14. Поради
някакви сънища или видение или пък по
някаква друга причина Теодора отправила
до княза на България молба и настойчиво
искане2 за някакъв монах, назован Теодор,
по прозвище Куфара, пленен преди много
време. Тя го помолила чрез писмо да го из-
дири, за да бъде откупен от нея срещу как-
вато цена поиска. Вземайки повод от това,
също и той поискал да се застъпи за соб-
ствената си сестра, която някога била пле-
нена от ромеите, а сега била държана в цар-
ский двор3. Тя прочее се приобщила добре
към вярата и се научила по време на плен-
ничеството на чётмо и писмо, а особено се
възхищавала, както е редно, от християн-
ския ред, относно почитането и прославянето
на бога. След като се завърнала при брата
си, [тя] пред него не престанала да възхвалява
и призовава бога и да сее семената на вя-
рата. Той, който вече бил малко просветен
от споменатия Куфара и запознат с тайн-
ствата, изпратил го, а в замяна получил
сестра си. Останал си обаче такъв, какъвто
си бил — обладай от неверие и почитащ
своята религия. Но настанала някаква от
бога пратена капает, която обхващала и
опустошавала земята му (глад настъпил4, та
по този начин, както подобавало, да бъдат
по-добре превъзпитани и да се отучат от
злото онези, конто били по-охранеяи и по-
привързани към земните блага). Той се при-
нудил да призове за закрила от злините
онзи бог, който, както подобава, често бил
възвеличаван и почитан от Теодор (Куфара)
и от сестра му. След като (българите)
отървали от злините, той по този начин бил
обърнат към богопочитанието, удостоил се
с купела на новорождението и от изпрате-
ния при него от столицата епископ бил пре-
именуван Михаил по името на императора.
15. Казват, че станало също и нещо такова.
че ще
и ти ме
пости-
9

1,p_
f)sodd>Qa лрбд тот арургта Bov)~
y.al avrov r^iov did ypap-iidnov
Cf_	__1	. f *	_	3
tmoAv-
did
тог /лето
xal обход, dcyop-
(лщт еу. tovtov l.afioyy, лео! oixeiag avrov лоео’-
ffevstv (idsAqypg лара nor cPcojuaiwv get
Turitetopg лоте,
otlsoog avAp.
(isTSTEyJhiioa,
aiag naidsviisioa xatpov,
OTLttVOiV Ttl8.LV те xal
dotgav, dig son, dav^dtovaa dfa/pspovnog,
Zavodov трд л род тот (idefapdr тЕтбурхЕУ, ov dts-
}ллет ExdnaQovGa. ts xal napaxahovoa xal о лер-
(лата xuxabriklovoa трд лЬтесод лдбд аитбт. б де
лара tov eiqp(ietov Kovrpapa yuxpd xiva
xaidsvi/scg хл/i id)y (лротрраот хатpypi/sig) tovtov
/.lev dgroaTEUag трт olxeiav s^da^avs ушздот абй.-
Lppy' лАрт sfisTEV блЕр pv, алюпа xanoypiLiEvog
алЛа ng xApyp
ovto) tiaAAov
EOLXEV,

ЕЛО} El,

за някакъв монах,
zai
TQtbaaodat rot лот avxp. p^i'ov ds
< TOVTOV Zu/joS?,
(pv /о 0
'4
и
tdyuaJ.a) -
rov pa-
xavsyoLiETpg de vvv st rij
avzp dp ovv лобд тру л1опу хоУмд
xal yQdfiyiara хата тот трд aiyytaAxo-
тру пот А/д-
ald(b те xal
елет трд
ЛЕО/
yed цл2сод
то дет от



както е редно,
/,(ротррнхяу катрхрOstд
TV
СррТ' лАрТ ЕрСЕУЕТ ОЛЕр рТ, (1Л1ОПС1
xal трт питой fypi/ioy.Eiav щлбт.
лЕршЕооЪаа 'бЕрАатод {/лрбд ds рт,
пот лауттеротг xal yaicodsoxEQUTv, сод ёосхеу, ue-
Tax.aedsvopETooy xal та xaxd иЕта,иат&ат6тп.от) тру
avTov EXohopxEi. xal хаптроуЕТ ypv. xal од -Осот
Exsivov pvdyxa^Er Елеха/лло'бш лобд apwav xaiv
dsivcbT, тот ало tov (3eo6(l)QOv (let ло^2ахед xal
т-рд avrov ddshppg davpia^dfiEVOT те xal ое^оце-
тебт
dsooEpEiay p стат (дутар xal
ла/лууЕУСомд xaratiovTai, xal Mt-
$а<л)л(од,
алоо таАЕттод d&yisQe a>g
и
в
запознат
замяна
t >
J-W Л
ОИЛ
>
7
EmxaAEio&ai лр()д
тор илб tov
с э Z
tog а ход.
J'
OeodojQOv (lev
•{)арр,а^б(ЛЕтбт
ovr гус ала22аурд
9
ГОГ, (/>$ EiJWb- W%61’TEs
быт ah’, ovno dp лрдд
Tpg TOV ZoVTQV
yap A улпотора'уЕхот глад, rd dvoua tov
лара tov лрбд exeltot
ало xpg fiaoiAiftog то,? ло'/лооуу. (15) xal tl di> tolov-
lJt?
>
J
ce
за мирная договор, сключен между България и Византия по вреиего на Омуртаг, чийто
срок изтекъл към оно 1. ^рн.	нис. съч., I, 1, стр. 349 сл), Златарски, нос. съч., 1, 2, стр, 4,
предполага, че между княз Борис и правителството на Теодора о бил сключен траен мирен договор. ~ Рт.
Dfilger, Regesten der Kaiscrurkunden des ostromischen Reiches, 1, M.-B. 1924, pp. 54, 447, датира това пнемо към
844 г. Тъй’ като обаче е било адресирано до княз Борис, който поел властта едва към 1352 г., очевидно то
трябва да се датира след тази година. 3 Даденият тук разказ за покръетването на българите се отличава
от установения ход на историческите събития. Срв. Златарски, пос. съч., I, 2, стр. 21,j5ea. 1, 1 Други извори
също говорят за настъпил по това време глад в България ; вж. Cienesius, ed. Bonn, р. 97 ; еря. Златарски, пос
съч
1 Загатва
изтекъл
ce
към 845 г. (Срв. Златарски, пос. съч.
Борис и правителството на
КНЯЗ
3
t
*»
1,
 J
говорят за настъпил по това време глад в България ; вж. (jenesius,
стр. 20, 21.
I, 2, стр. 21, бе.;
ed. Bonn, р. 97 ; ера.
1
* ?>.
Л
r

J
117
е?
Theophanes contiimatus — Продьлжителя? на Теофан
тот &uovu0?jvat rpaotv, Фд фана
xvvyyeGi ay
xal xard
dq)ixVEtro,
xal трифат rd rotavva
(pjj/иата. co~ уovv 6 rotovrog
ihv, pszaxaAstrai. uovaypv
paio))’
TOT OVV ‘
да iv оу
г
л
71Е{Л ТрУ
такта
Тъй като княз Богорис имал голима страст
към лова, той пожелал да бъдат изобразени
[ловни сцепи] в някакъв негов дом, в който
често отивал, та и нощя, и деня да ги има
за наслада на очите. И тъй, понеже бил об-
ладай от такава страст, той повикал няка-
къв монах живописец от нашите ромеи. Този
човек се наричал Методий. Когато той се
явил при лицето [на Богорис], последният по
божие внушение му заповядал да изобрази
не изтребление във война или избиване на
животни и зверове, но каквото сам пожелае
като му добавил само това
зрителите да изпитват страх1
заедно с това картината да предизвиква (у
удивление. Монахът прочее, знаейки, че
тот BcoycoQtv адурута хехтрцеуот
ига оьхот тют ёаитоф еу ф ovveycov
dsApoat Egtarogpoat, tvxtujq юд av e%oi
тедт дд^&аАцют
avzor EQcog елеюцА-
tit a
avoua to)
J	1
7CQOGO)7tOT EX
лбЛеиа)
J >
mvrov

EVTQV-

той повикал

тсд у хаО'фаад *Р(о-
avdgi. tov-
TIVOS
.Мсдбдю
хата
тад ет
dcoyodtpor'
атолла
. 3
ь
/
jhvag
nQOVOiag ov тад Ёт tioAeuo) ardgoxTaoiag p rag
'Qcpaw xal '&)]Qia)T snixEAsvaat yQay'Eiv oepaydg^ dAz’
a fiovAoiro, tovto povor ehsivcot ojg Etg (pdfioy
rovg 6f)(7)vtag ex трд f/sag
фара naQaxaAsia^af, лоод ехлАт^ту ало тфд
ipvjg. p-tjdsv yovv ovtog ngog tpofiov етеоог
rj тф' tov i^eov dsvTEf)ar vidcvg лаоогФаг
EKEius xa'&vnsyQOipEv, xal rovg dtxaiovs
rd ftoaftsia toot nuveuv апоАатфиУоттад
dE
дделоиЁтод xagnovg
Aauiv dnsAavvopEvovg оаодою
лфад Ei%ev 7} урадф,
tov iteov qioftoy
d-eig та xafffjpag dsia ниотт/фа,
&ELOV psraAayxavet (ianTtopaxog.
у8yovtog тгр' ex xavzdg tov
ср'ютатш елауаотаату
хаталоАЕрраад,
хбАл-oig nsQidytOT
XQvtpa, лаута de
smOvuouvrag Xgiariayovg.
'dsoE^Eiav, yQdtpei d/j лубу тф' dec лоту av xeqi ypg,
nAv$Ei GTSvovjUErog тф eavrov, xal a£iot лада xav-
трд лиддрааопхебтедоу cog pdp et uAA’ov dvo ov-
iaiv uvxcoVf nioTEi те xai q iAia оууЗе&ёутсоу тф аддаутл,
xai
e oyd о a. ol) tu aid toy
vd)g те pxovoET avrov, xal dsdcoxET
zpvixavxa тру ало тф'
ooto'T Tvyyavovagg

/
1

ГОУТО
8ЛЕ1УС0У (f)Q
EvdyEGflat fiovAocru
'Арфу

viдю ?
xai rovg
J
и
xai
vvdyEtT
ravTip1
evtevOet
tc&v лигаз? атюкол-фатоттад, exeWey
rovg ЛЕлЛтрарЕА^хотад tovq тют ^ефсо/иЕтап'
xal лрдд Tijv ^EihiuEVip' xo~
огт,
!ь •

5
УТ
хатсдсдт,
eavro) GvAAaftcbv,
ЕЛыдр
TOY
TO.VT
xai dtavTiby
xal xarpyp-
vvxtcov aoiol тот
3	3
89/
sfh’ovg
xal ueid tivoiv
J
ftsiov
rovg
ф хатахриурд
avrov

О1?ь
J
xbv rov
avrov,
dyatpaydbv
/
само
ле
>
че ои искал
като гл ед ат, и
а от
xatlv-
bAiyoyy
oxavgov ет
xazaAotnovg ovxeti
ел о [рис xal avxo 'vg
ЕЛЕГ. yovr plETET.E$p HQOS
ТУЛОУ

рдр si’ «Д’ог» dvo
Ёаитдт vno&pQEiv xa&vnieyyEizo
ТЕ xal адФ.ЛТСОТОУ, <5f EVf.lE-
xopppy ovaav
тайтрс др лоте:
xal aurcor, aygi
xal Et()ijVijV
bb

Г
Рю и а [сот
Sl.bpQds,
ТЕ
7/
тях
нищо друго не събужда толкова ужас, кол-
кото второго божие пришествие, изобразил
там именно него: от едната страна как пра-
ведниците получават награда за страданията,
другата страна как грешниците съби-
рат плодовете на своя живот и биват про-
гон вани и насилствено отпращани към очак-
ватото 1’0 мъчение2. След като картината
била евършена и той видял тези неща, той ,
бил обладай от страх пред бога, посветен
бил в нашите божестве ни тайнства и в дъл-
бока нош приел божественото кръщение3.
Богато станало известно, че се покръетил,
той се намерил пред въетанието на целия
свой народ. Като носел на гърдите си изо-
бражението на божия кръет, той с помощта
на малко хора ги победил, а останалите на-
правил християни не вече тайно, но напълно
явно и с тяхно желание4. След като [прочее
се обърнал към богопочитанието, той писал
на императрицата за земя, тъй като бил стес-
нен поради многочисления [си] народ, и по-
искал от нея [земя] по-откровено, понеже,
евързани чрез вярата и неразривно приятел-
ство, вече те представлявали
две [страни]. Той обещавал и сам да се под-
чини и да спазва
Тя благосклонно
пустата
ко ято т о га в а ои л а
5

ГУ

J
пред о ora,
j
и
?
3
чл
едно цяло, а не
вечен и ненарушим мир.
го изслушала и му
по това време
земя
от
дала
Сидера5,
граница между ромеи и
ооръщане в хр истин иска та вяра поради страх и „Сграшпия съд“ се ероша някодко ныи у
средновекоините писатели. В друга форма тази легенда е повторена вьв връзка с покръетването на Киевский
княз Владимир; вж. История культуры древний Руси, И, М.-Л. 1951, стр. 341; общо вж. С. F. Rogns, The
Fear of Hell as a means of 'Conversion, Religion, June, 1935, pp. 37—42; BZ. XXV (1935). p. 492
zantinoslavica, XIII (1952/53), p. 323. Предполагаемого от някои автори тьждество между спо.менатия
зантийски зограф Методий и Кирилов!:я брат Методий (вж. някои лосочванш! за това у Л. Пухлее, История на
българската църква I. София, 1910, стр. 254, бел. 2, няма никакви серко.ши основания. - От тази легенда,
ако й се отдаде известна достоверност, би следвало да се направи и зло да за проникни не на з< графи-ни
в България към средата на IX в. 3 Хпонистът изтъквя. че пик пъ стоя пето ка Гългяпекия ч
тайна, очевидно поради опасение от съпротива из сзичииците
вори много по-убедителио са представ ним събитията във връзка
старата езичсска вира: за подробности вж. Златарски,
Запад на Стран джа п ланина: вж. Златарски, пос.
пос. съч., стр. 136—139.
1 Мотивы за
В друга форма
ХШ (1952/53), р.
 □ й ч
 •)ZO
+.
Зап а дна Стран джа
срв. и Г. Панкова • Петкова,
 S
стоах и
Л
се
среша наколки
1951. стр. 341 ;
37-42; BZ.‘ XXV (1935). p. 4<
тъжд
юсочвания
CCPilO
от някои автора
П р ед пол а гаемото
брат Методий (вж. hhkoi
, бел. 2, няма никакви
се направи изводи на проник!
че покръетваясъ! ка
българи. д В другите
бунта
> Сидера или
.vernn-iaxi
бел. 2,
ои следвало да
3 Хронисты изтъква,
ГТУ
Г
1
!
1
пос. съч.
съч., стр. 3 г;
I. Dujceu: By-
TVK ВИ-
гво ?ас;-
това у .
основания.
К! НС
шгарския
Т F
i I cl
j ij
33
1
IJ1
- L
d
L
4 В
1.
11
1
" 'г 1 "
V-Д It
ч_
» F
7
T'l
*" г
-.j
' т
л I
1
л
1.Ш?
Г
с покръегването и
.iU
¥r 	
iv

стр.
бел.
44
3.

1
|
' /I1
легенда
ятийци
шло в
из -
на
а
НТ Ч
iifl.-i
онинескн
идите
-чану в
Сидера
’ I 
.? Jp-
eHi
Де.ин
j

L р
-еиеето
1
118
Theophane
continuatus — Продължптел!
rr
на Т endian
'U/ib/vTof', prig uvra>
rf^	JC~pc/v(<.'£ ?	VWW XDIAFLT'M
wts. GVToy hep ovv алсиза ц Воолущуа
o£$Eiav р.етЕодеЦшай'Г}, deov лрек тру
TaxaleaauEVOt- ~
лоту ал! yr'hjfp.m
T(/)V
рЕУТЕК
TOt's.
16. El'xe /ЛЕУ
Г

'ЛЛУЩШ.
лао а‘~
л о к
Wi_
olxstav
българи, до
Дебел т1.
3 f	_ \
(IVTOVQy xat
ен-
Ц£-
-I
ух щ-

yvdwtr fWTomp xat аттик
! те xai лДруауу' xai ovtoi yrjs тц?
rPayp'davr (be dDrje Tiros ЕлаууеНас а^к»-
-
тггос
xaouovlar aQQnxTOr xafi тлеftaAov eai
ot’V otljfo ш жата тру Ьтсцу лщт-
.n.QfbQ те xai ЕТЕ.ддг1рто латтахот.
негр ёхЕсУГр xai otoy трблащ enifyeivai. paftyo до
E<pBjEa)c sxavaa. xat тоъу хата тру ауатоНр’ Uav-
lixiavoi^ елетоате needy Etv cog
ospEtav lAoiQHv xat алМсрцсйлал’ notEiv' о xat
ло/Асог хахтЪу ттт рнЕТЕраг еУЕлЪулг (рр. 162,3—
165.16).
хдАоТс аусШо-
Тази земя била нари-
чана (от тях) Загорай По този начин цяла
България преминала към благочестието, след
като бог ги призовал да го познаят, и то
чрез такива малки искри и напасти. И така,
след като били удостоени с ромейска земя
като с друга обетована земя, те се подчини-
ли да бъдат в неразривна общност.
16. И тъй в такова блестяще положение
били


Б
т;
CJ-
/
ffovl.OlTO
1
ЛОСК ev-
работите на Запад и [за тях
ре л о навсякъде. Възрадвана от това и силно
желаейки да прибави по-големи победи, им-
ператрицата се опитала да изпълни
нието му [именно] да привлече павликяните,
[конто живеели на Изток] към благочестието
или пък да ги уншцожи и премахне от ли-
цето на земята^. Това изпълнило нашата
страна с големи злини.
ce гово-
жела-
и
Това изпълнило
10. De расе inter Bulgaros Romanesque orta
10. Мир на българите с Византия
IV. 25.
заедно с четирите им-
IV, 22. [Петрона4
ператорски отреди и със стратезите на Тра-
кия и Македония (защото за тях бил закон,
когато съществувал мир с българите, те да
споделят опасността и да воюват редом с
източните войски) завзел западната част,
вземайки със себе си и темата на Тракезий-
ците.
ч.
fJaaihxayp теаоа-
Q(.iiv Taypdxcav xai tgjv (ддахтр xal Maxsdovtac
ciTQazr/ya/v (иш '/d@ stQ/yyEVQVicov tcov BovBydotor
. vogue rp’ uvtci? цела ztnv ’АтаюВхап1 uvyxivdv-
vEvetv xai GvazgaTsvsiv) to dimixov ueqoc
per, eywy xal to ill pa т<Ът
тот. (p. 181,15—20).
/
H.VTGC
di nerd тогу
b
TCOV
ржа tcov
J
DoaxpaPov
хатсСргр
peO9mv-
завзел
1. De Basilii Macedonis engine
И. Произходът на. Василий Македонец
V.
.7
v
, 4. ''Hr be ta£XQi тбт« то ysvoc
AQGfixOV
el xai rats
хат idlar
s
tcov алауд-
V, 4. Дотогава родът на потомците на Арсак5,
който обитавал в Адрианопол, образувал не-
що като особено племе, въпреки че често се
смесвал чрез бракове. с местните жители.
След като известният Крум, владетел на бъл-
гарите, нарушил договора с ромеите и об-
градил Адрианопол с вал за военни дейст-
вия6,
йою cpacQiav ovvscnnp
тоН ёухт-
dQtayovno'Ht xsxTTjpihov
еле1 fit-: Kqovuoq exeivos, о tcov Bovl-
stc rac
va>r
хбд,
otCftQ avvavExiQvdTo,
Tip’ OrXTJGiV.
ydQOV aQxay
алогда^ ло'Аецюу %а(нха тр
<1
Аиуаш'ш? лоЛ/.dxtc
Р	F
э
РУ
5 A
чрез

лод$ ^Рсорлютс RvAoioac
'АддлсУотлоХсл еД1-
жй xqovov TtQowxDiaac avyydv d,uol.oylq та&-
У>
5
".
TI

той престоял продължително време и
j.
Римската колония Flavia Pacis Deulthensiiim или Colonia Denhus продължила съшествуването си и през
ранното средновековие ; днес развалили яри с. Дебелт, Бургаско. Срв. Златарски, пос. съч., I, 1,
2 Златарски, пос. съч., J, 2, стр. 3, предполага, че с това имс е означена
планина към ।
болгарскаго государства в VII—IX вв., ВВр., т. XVII (I960), стр. 136—137.
павликяните в Мала Азия, към арабската Гранина, вж. у A. A. Vasiliev, Ву/апс? et les Arabes. I. La dynastie
d’Amorium, Bruxelles, 1935, p. 227 sq.	4 Става дума за византийский пълководеп Петронас, браг на кесаря
Варда и на императора Теодора, стратег на томата на Тракезийните (Западня Мала Азия) За пего и борбите му
с арабите в Мала Азия вж. Vdstliev. on. cit.. о. 233: Ostrogorskv. History, рр. 194, 262; Златарски, пос
стр.
арабите от Петрона,
вж. Osirogorsky, op. cit., р. 202, Златарски
на ’I
псратрица
Златарски, пос. съч., I, 1
тр. 261 бел. 1.
, нос. съч., J, 2, стр. 3, предполага, че с това имс е означена областта между вододела на Сакар-
Странджа и пограничник окоп Еркесия. Допълннтелно вж. у Г. Нанкова-Пе/пкова., О территории
к, 1

д. А (-м
арабската граница, вж.
4 Става дума
императора Теодора, стратег на темата на
1ала Азия вж. Vasiliev. op. cit., р, 233; Ostrogorsky. History,

Подробности за вой на та против
Arabes. I, La dvnasti
и
et les
I
I
!
рр. 194. 202;
действитслност
рнте (септември 865 г.), л на
20. В такъв случай !
:с евърже с посгнгнатото споразуменне между им-
дълбок мир".
свои дядо 
'1 Арсакидити. По
императора Василия
съч.,
нанесено на
1 3 сеитсмврг; 863 г.;
иосочвансто на Продължителя
2t), 21. В нашия извор има неясна хронология на събитията. В
се датира не след покръетването на бъ
пос. съч., стр.
еофан за съществуването на мирни отношения трябва да
----: Теодора и Бориса, а не със включения в 864 г.
ператор Константин VII Багренородни (913—959),
настия, го представя като потомък на арменската династия на Арсакидити. По нъпроса _ г
тор Василий I вж. главно: А. А. Васильев, Происхождение императора Василия Македонянина. ВВр., ХИ (1906),
Basile I. Byzantion, VIII (1933), рр.
Одцин
"г
7

-я
г
L
П <•
с цел да прослави
>
стр. 148—165 ; N. Adontz, L’age et I'origine
223—260,	? Отиася се за ппевземапето
терски.
if.
5 Отнася се за превземапе
съч.. стр. 276 и сл.
ое
lift
воражението,
Г: Съставителят на Vita Basilii. им-
основател на Македонската ди-
произхода на импера-
с J-
C5Q
сто.
21
от българите през юли 813 г.
775—500 IX (1934), рр.
зя подробности вж. Зла-
t
Г

J
Theophanes coati nuattis — Продължит
j
о
яг на ТеоФан
J.
119
туру bid. тф’
xal robs i"
dQXTEQBCOS Ti/S TOtaVT,Y]S SlOAEOiS
TiiyayEj отуёф] pi-era тоуу
oihiot' yevvQTOQas,
EXovzaSf eis тгр> тсог
ev&a t)av,udt>ios ex vivos aQ^tEoels
labs xoaaovs
.tIgtiv иетруауог
E’O'ves usrip'eyftevor mobs тф'
laxov rd гф
блекрота, тф Ёдтемф
xovt.es xat

&vayxaito)f svdsiav
ev avTij TtdvTas ftexa xat MavovyA
els BovAyaQtav
rror
7
z
£T{
/


лиоЕоттрато,
rov
UE-
J
аАмоу xat rous tov Ba-
TovTuy ;-y tots a^ayydvots
BovAyaQtov
pi era
Т(Ът BovAydQCOT ЛQOS
XtMGTOV (ov;
есоёЛешу
XQtoitartxijS btbaoxaAias
robs
To тф
гиг

ths
tots
una%d,fjvat уф"
xat b ovr avtoj
тф' акфруф
о уау ф> то
xat лол-
xa.TE^dZovTO
bxvDas л:Ану гур ftеде z-
fterdyovTES
хиорЬЛд Muv-
avxdv те тог ts-
tovs
хитФЬтЬЬу
X
?
1
Г
поради (настъпилата) оскъдица на храни
владял го чрез канит ул ация. Той
България всички, конто се намирали в него,
заедно с Мануил1'2, архиерея на този град.
Случило се, че заедно с другите били отве-
дени в българската земя също и родителите
на Василий заедно с него, който бил още
пеленаче, Запазвайки и там непокварена хри-
стиянскагз си вяра,
народът, който бил с него, привели към
истинската Христова вяра мнозина
гарите (защото този народ тогава още не е
бил приел благочестието) и посели на много
места семената на христианского учение,
като от къ с вал и скитите от езическата заб лу-
да и ги довеждали към светлината на бого-
познанието. Поради това, разгневен против
тях, .Муртагон, приемникът на Крум, след
като не у сиял в опита си да ги убеди да се
отрекат от Христа, подир големи мъченйя
предал на мъченическа смърт и самия пре-
свети Ману ил и мнозина, конто се проявили
в това дело. Станало така, щото мнозина от
сродниците на Василий се
ченическа слава, та
частей и в
смилил над своя народ и му дал възможност
да напусне страната (защото владетеля? на
българите, като не можел да се бори про-
должите л но време против ромейските
ски, отново
християнският народ
пуснат (да се върне) в собств
бил заведен при владетеля,
те то Василий,
усмихяато да гюдскача наоколо,
го при себе си и му дал чудно голяма яоъл-
ка.
надо на колената на
невинния
ство, тъй че владетеля? се учудил,
вата дружина
раздразнила.
5. Но нека
го
г
1—2
j
заедно с него
j
J
конто
семената
за-
отвел а
А
дивният този епископ и
с него.
от
tail TOVTO) ЕУ-
Ci
ос daot/Toyrai
alxias тф) bib. f.iu.QvvQiou
xal ovto) ai'i’tyhi тгоМ,оф raw
evxAettxs tv-
а ит о г di tot-
OVX tGXVUE
.J
ФЬ.
XQOS
5 Э 77	1	1
tpcos, E(f' Ols XQCtQ oyyij)'
Tydycov 6 tov KQOvftov biddo/ps
усотатоу yiavovifl х.ш лоААоф
beixyvfiEvovs,
Xqlgtoiq uina xoA^ds
&avdTQ) xUQsxettij'Ev,
tov BaoiAEtov a uy у его) у fiaQTvytxya
XSIV, (L)S Ut]&E тф' E)’TEvd8V USfAVOTIltOS
Qscy. u.QTt be hTiuxEsiTOusrov deov top Aabr uvtov
xat тф’ s^odov avvoTs xQVTUVEvorTos (6 ydy to>v
Bovlydytov аух(°У .ll>i b'vydittros еж жАо nobs
ids ‘ Poptat’xas bvvdf.tt:ts dvTa'i'toyiXa&at nd Air
Etg OTTOTlTOyGlV EPEVEV), EV TQ) ЕЯ10 Way EG ifat Я-QOS
zbr dyypvra rbv sis та, otxEta dxoAvEodat рЁХкот-
XyioTtavd))’, tbfijy rbv naiba Baoi-
xat yaQtEy vnoys-
Ё at л or hpEtAxvoazo,
6
auyyErdjy
1
с
фодот avxots
fttj bwdfievos
bvvdf.iets
3
, ЕУ
Ptoaatxds
I
е re vs.v
«л* жаЬ
пттаусотфесфш
тф) emawdyeatiai
' г.

Муртагон, приемникът
Христа,
по дир
удостоили с мъ-
той да не бъде непри-
това величие.
'лед това бог
>iL1
та lady tow .........— w,,
zetor t/7 Tf' ,W°£JO i-Aev'&eoiov
мотто, кси a&Qtoy, ata отта
у at it фот ffarpiaorbr тф
ла is axdxtos
EsieQettioaevos
OlXElOV
тот аууотта, biayQtatvEGdat
oi'tpdnov ids-tv
те poutyp
Ч
l._ Н
о
suyeveiar
16(>)У

/
nobs
fieyeftei
xat daoyaAsuos rots tov uQXpyTos
ydvaoiv ev тф) алАиото) n/r
еттеЗыхугто, tbs ёлАауфти фу
Or
еле Замет.
TOV
н*-1
ОЙ-
склонил да се подчини), Когато
да бъде
n
D
d J-
I
T?]V Л<) -
J
конто
(LOTOV.
'JzZ’ tva т.<).
владетеля
благородно лице,
гюдскача
с
1ЦЯЛ
ената си земя
той видял де-
, любезно
поивлякъл
<
< 1
r-J
?
Цетето незлобиво и свободно се облег-
като чрез
си нрав показало своето благород-
, а него-
копиеносци вътрешно се
владетеля,

*
от
на крат ко о нов а,
кажа на крат ко о нова, което
е станало междувременно. По божие благо-
воление целият отвлечен в плен христиански
народ се завърнал в земята си. Завърнали
се заедно с другите и родителите на Ва-
силий, конто водели със себе ж прелюби-
мото си дете.
ёу
та obceia
Хфюпаутот> аоуефф'О'От Зе
фЛег ev-
anas о daa%f)Ei$ tbs
UEulO ОиГТсШ»
I	ь	f
1 =.
, ES
iievsia &sov л обе
aiXfidhozos
xat ot tov BaoiAetov yovet
nut da лииа епауфте vot
Лаос тмт
xbv eptat at о v avxois
.-
земята си
4
i
(pp. 216,9—218,2).
ceoe
- Нарочно упомеианиг
1902, pp. 414—416."
него
3 Счреч В^зант^н;
3<i

у Dele ha ye, SynaJtadum ecclesia
срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, p. 280.
Jj
Cons tan tin.о
уДДапае, Brusellis,
120
Theophanes conimuatus — Продължителят на Теофан
12. Bas?tins Macedo cum Bulgaro quodam
luctat
12. Борба на Василии Македонец
с един, българин
e	лм
f]tUEQ(JJV
V. 12. Каш дё twu tow fipeQaw
b латоБлод xat дорёотлход ttov u%ol(or xl-rpoQtav
ev rate; ftawltxai
oav rote
Asq EoxevdoaTo
ov narsQa.
petQovaq i-rp
laffibv xai
ovuxaQalaffaw xai rovg ало BovlyaQiag
gwcj'&oot; жата tov tots хсщют тр fjaotlsTOt'oi/
hiaTQtftovTag. ла(мр’ de эту eouugsl xal. 0e.6qtlog
tov Baotlstov xvQtoq ota ovyysviy; xal auro?
KaloaQo
tov xatBljpaq loyodevov tov d(iduov
J V7L yOVOS

V, 12. Един ден патрицият и доместик на
сходите Антигон1 устроил и бляскаво при-
готвил угощение в императорските жилища
конто се намират до близката до дворците
зала. Той поставил баща си Варда3
макин и уредник на пирите ствот о. Кесарят
взел първенците на сената, приближение си
и приятелите и отишъл на угощението. Той
взел също и приятелите от България'
то тогава обикновено се намирали в столи-
цата. На угощението присъствувал и Тео-
фил4, господарят на Василий, защото и той
бил сродник на кесаоя 1Ваода1. а също и
патриций Константин, бащата на
готет на дрома5 патриций Тома, прочут със
своите познания по философия и със своята
голяма неподкупност. Българите винаги били
някакси високомерни и самохвални. Случайно
тогава с тях бил един българин, прочут с
телесната си сила и превъзходен в борба,
когото почти никой от дотогавашните борци
не можал да пребори. Затова те не смятали
да бъдат скромни, но се хвалели прекомерно
с него. Когато на трапезата пиенето и весе-
лието се засилило, дребният на ръст Теофил
казал на кесаря: „Имам, господарю, такъв
човек, който, ако заповядаш, може да се
пребори с този прочут българин. Защото
това е голяма обида за ромеите и никой не
ще може да понесе самохвалството им, ако
този си отиде в България, без да бъде
беден."
Споменатият патриций Константин, тъй като
сам произхождал от арменски род, бил мно-
го приятелски разположен към Василий. По-
неже видял, че мястото, гдето щели да се
борят, било мокро и се страхувал да не би
Василий някак случайно да се подхлъзне,
поискал от кесаря да заповяда да бъдат по-
сипани по земята дървени стърготини. След
като било сторено това, Василий се
на борба с българина, бързо го
стегнал подобно на някаква лека и бездушна
връзка сено или пък сухо и леко руно въл-
на, така лесно го дигнал над трапезата и го
o«Wat£, at хата туг л^цоифое-
xdt лоЯите-
titxst-
TO VS
лаоа-
[facHAt-ioiS avAiyv, фходоuryse
eoTtdioQa xal datTvpova tov
BaQbav лособрееод. b de KdioaQ
ovyxhjTov xal tovq
tovq ovv?]d^g t!]V svaoyjay алт/ец
xat tovq ало BovlyaQia^ cpikovs,
SV'
aQTp1 de тр} eoTidoet xal. 0e6q i/.o? 6
xvQto^ ota ovyyevip; xal адтдд tov
alia xal KcuvoravTtvOb д лахрпхю?, 6
xal ev (ptlo-
aoepiq. oxqov xat adcvQOTdTov леокрага^ лат^еялоо
dtiiua лахТц). ol de. Bovlyagot dst лшд отциат1ш
xal xavypipxmat Tvyydvovreg, елее stv%ov tots
ps^eavTaiv е'хоттЕъ Bovlya^ov ёл ауо^а ospvvvo-
pevov od)paxoQ xat oxqcv ev nalatepoavvp тлау-
ургтау ov ovdstc o%sddv ue/pt tots ttov лроола-
latovTCOV xaTedalsv^ ovx dvsxrdv eddxovv елаотсЬ
(pQovetv аШулед то p&tqgv Tila'QovevovTO. tov de.
noTov лооТоуттх; xal dvpydiag yoQSvovuu? хита
rip’ тралераУу leyet 6 ytxfioQ exstvos (dsorptloQ
л(ю$ tov KafoaQa on eyoj, деолота. av&Qamov o?
sav xelev^Q tva ла1а(оц psia tov nsQt^oviTOv tov-
tov BovlyaQov. peytoTOv yao dretdog tovto cPm~
LtatotQ, xal ovdslc {.^oiaei Tqv al.a^ovEiav at>T(7)v,
st (wtoq axo.io.ycuvtOTog ev BovlyaQia ладауег^тш.
tov be. KaioaQog yEveo&at лиоотадолтод, 6 xQogrr
novsolhlg Ktovoravitvog латц^ход
лддд tov Bo.oileiov btaxslpevog ате xdt avxoид
'Aopevicov elxcov to ysvos, еле! bivyQov elds тдз
толоу ev ф btaytovlfeudal epsllov, xal ebedoxEt pi]
ле.од д/ло&цоу tvxdv 6 Baoilstog,
ysvEodat naQa tov Katoaoog ex
vat лошра хата то e dap од. ov ysvopsvcv ovpnla-
xelg тф BovlydQty 6 Baolleioc, xal danov ovp-
лфаад хал nsQLOcpl.yB.ig avTov, (ouel beopov nva
XOqtov xovqov xal dtpvyov ц e
q6v re xal slatpodv, ovtco pqdtop avrov елагт


за до
/
эч
У
ЯШ
obieiox'?
5

3
J
кои-
и
ota оаууеуцд
ЕЛЕС
Ел'атд(т1а
3

o%edbv air/jp tots
ovx uvextov

5 t /
EOOXOVV
TjlaQovevovTo.
лоом/утод xal 'dvp'ublaq ypQ&vovuu?
Exstvoq
zeyet о
шхпод
l>
xelevTjq iva xala'iciy ysia tov 7t(iQifioY]TQv
BovlyaQov. uevlotov ydo dretbog tovto
' в
1
Наа^бт,

dreidog
ala'Qoveiav
* f
/
J
О
длВшд
.r"
It
alret лоот Qomfr
qvlow E^tQQaydrj-
COG£i dsOpOV
EQLOV ПОХОУ &)-
TT/s
кесаря [Варда], а също
нашия ло-
J?
ч>
ПО-
Кесарят заповядал да стане това.
IJ
?
хванал
стиснал и
I
i
I
I
I
i
4:
1 Латрииият и доместик на сходите Антигон, сим на кесаря Варда (вж. Theoph. Cohtin., р. 180, 2
р. 205, 10 11) бил роден към 854—55 г. С титлата доместик на сходите се назовавал началникът на гвардейски
отрсд при император ск и я двор. 2 Братът на императрица Теодора и вуйчо на Михаил Ш, кесарят Варда, бил
убит от Василий I на 21 април 865 г.; срв. Ostrogorsky, History, р. 194.	8 Под ы-vs «л<5 Bovkya qCyvc
трябва да се разбират иребиваващите в Цариград български пратеници, както те биват обозпачавапи често в Кли-
торология па Филотей. Срв. Гръцки извори, т. IV, срв. 124.	‘	~
Кесаря Варда и император на Михаил III (вж. Theoph. Cont.,
иървоначално на служба. 5 Византийският „логотет на дрома'* е изпълиявал
външен министър в империята. Разпореждал се с пошенските съобщения, службата на дипломатическите куриери
и лриемането на чуждите пратеници. Срв. Brehier, Les institutions, р. 120.
Г "I
2
5 Византийският
i?
Нариман Тесфилица Образования, сродник на
р. 224, 20 sqq.), при когото Василий псстънил
е изпълнявал приблизително функциите на
4
Г
I
T



Theophanes cominuams
Продължителят на Теофан
121
тдолЁ (Jу UETEWOiaae OUCEQgiUpSV.
ovdfls teov ладогтсоу ljr be ov
pay tov BaoBsiov, Ехл1ауЬ’Т(.
yagoi ri]v ^EQiovoiar vip sv'XEQEtae те xai dvi’diiswe
Epewav eveol, алёхтлпу bl rfp дрЕоас т/олто ел1
bia^otTav, xal toig andreeov biEepEQSto от6раеit;
алб^АЕлтое rjbt] xattEovipabe (pp, 229,1—230,15).
э


wv Ье уе'/оуотот:
ледсеТлЕ xal tllav-
Ье xai oi, BovA-
У
аЛЕХЕТУГр Ье
(гир и fi>
тот Baailetov
xai
т
/
С

лао ат try л,6 Aiv
blECpEQETO
захвърлил. Когато станало това, нимало чо-
век от присъетвуващите, който да не похва-
ли Василий и да не се учуди. Също и бъл-
гарите се смаяли от огромната му сръчност
и мощ и занемели. От този ден славата на
Василий започнала все повече да се носи по
цялата столица. Той станал
за него говорели всички1.
това

вече прочут и
13. BasiliiLS Bulgaris archlepiscopuni
episcoposque mlttit
13. Василий изпраща на българите архие-
пископ и епископи.
V, 96.
yEVOQ (
el xai лдо tovt-ov т^т
Eiods^aotlai е'Ьо^е xal
teWeit, aAl’bpiOs алаугс rp' eu y.QOg to xaAov
xal dvldQvtor, (be vko arspov (pvlla fyabt.UK; oa-
lEvbpEVOT xal pEtaxivovp&vov. аъла eais tov fia-
(jtAETOs ov/yais ладатУЕОЕО!. xai таТс Аарлдшд bt-
^id)GEGiv^ ETi be xai tais pEyaAoipvyoiQ q'lAoTiptaip
те х-(й boQEai?, ад%1Елюхол6у те neillEodai хата-
bE^aohai xal ёлюхблои
gav avEXEtae xai bid те tovtcov did те tco
oQEoyy те xal E(uv олгрхтпу thq yijs pEtaxlmh'E
rmv xal exeioe лада tov ^aoi/.Eco^ илоотаХВлоп
T(OV evoe/Suh’
11рлаУЕ1 xal dldxh/Qov
(pp. 342,7—342,19).
' Qoavicos be xal лео1 го Bov/уадепт
VQlOXETQl diayFyQVtfcu TO yd.O TOIOVTOV E&vos,
XQip EVfJSpSiaP рЕЖфоАгр’
ЛрСК
QoavTtus Ье xai луд!
 п
J
1
Evasftuav
XQtoTiaviojidv
ЛОО; то
fyabtutc
L L
тит
ви
pe~
алауЕС ryr
(be t’tto arsuov Tpv),ka
Z1

въпреки това обаче още
установен в доброто и
cats
dQXLEXlOXOHOV ТЕ леШесФш
xatejmvxvep'Qpvai tqv у Ol-
ТЕ TOVTCOV did ТЕ Т(Ъ ES
А
Ml -
xai
did
ТЕ
Э г-
рогаатыг,

та те латоыа Ijfh]
тер Хокттф aayjjverETac

V, 96. Същото откриваме, че e станало и
с народа на българите. Защото този народ,
ако и да изглеждаше, че още преди това се
е обърнал към благочестието и е преминал
към християнството,
не бил утвърден и
бил лесно разклащан и раздвижван подобно
на листа от вятъра. Обаче поради честите
увещания и бляскавите приеми, а още пове-
че поради великодушните почести и дарове
на императора2, те се съгласили да прие-
мат да се подчиняват на архиепископ3
се изпълни страната [им] с
както чрез тях
монаси
и из земните пещери и
от императора, [българският народ] изоста-
вил бащините си обичаи и целокупно се от-
дал на Христа.
2,
те
&
>
И да
епископи4. И
така и чрез олагочестивите
конто били призовани из планините
били изпратени там

14. De hello inter Bulgaros Romanesque
a. 894—896 gesto
14. Войната между българи и. ромеи
в 894—896 г.
VI. 9. ’АуутВа Ье хатЕ/ифсу
VI, 6. Иристигнала вест, че князът на
България Симеон15 възнамерявал да се от-
прави на поход против ромеите. Повод за
войната било следното. Василеопаторът Зау-
ца7 имал роб скопец на име Мусик. Той се
сприятелил със Ставракий и Козма, конто
произхождали от Клада, търговци, жадни за
печалба и сребролюбии. Желаейки да пече-
1 Разказът, в чиято достоверност биха могли да се нзкажат известии
даде прослава на Василий I. 2 Т, е. Василий I. 3 Продължителят на Теофан смята
върждаване на християнството в българската държава е настъпило след поставянето на
на българската църква, именно след 870 г. Въз основа на новооткрит бьлгарски прение на „Чудото на
св. Георги с българина (вж. Ив. Снегаров,
ИИБИ, III—IV, 1951, стр, 295—296) трябва да се
фан, а не Йосиф {Златарски, пос. съч., стр. 206 и сл.).
след покръетването вж. у Златарски, пос. съч., стр. 208 и сл.
да се заключи,
лица, монаси. юва известие отговаря в ойщ смисъл на сведение™ на
след покръетването княз Борис довел (разбира се, от Византия) не само архиепископ Стефан, по в
учители н кхдлтелк • вж. Снегаров, нос. соя., стр. 295; Б. Ангелов, Старославянски
III (1955), стр. 171. Цар Симеон (893—-927). За събитието вж. подробно у Златарски, пос. съч., стр. 283
7 Стилиан Зауяа, баща на втората жена на император Лъв VI (886—912) Зоя бил удостоен поради това
с титлата василеопатор „баща на императора“ ; за тази титла вж. Brehier, op. cit., рр. 33 и 2, 128, 135, 136,
355; срв. и А. П. Каждан: Две византийские хроники X века, М., 1959. стр. 88, бел. 3; стр. 87, бел. 2. стр. 93
бел. 11 и др.
16 Гръцки нзвори за българската история, V
ok' о IIqzott л.у-
peiiw ВоокуиУ'р б ov let at хата г Рсоработ Ех.отда-
TEVGaoflat, лдбераыт Еуоуу тгу p.dxm тает ту. ev~
vovyov elys dovAor d
MovimtQQ fy bvopa tavreo.
dgdoty IprtoQixoig
e$ ^Blladot; opat.
eIt/e bovAov
сл.
Zi

ravTiiv.
бааМЕолатепд ZaomqaC
ovror ovveq:>ili(.6&i] dy-
С/
(Я
OWEppiluod'l]
хаь piAoxi-gbsot xai (pilo%QVGOi,
^та voaxho
L-

ТЕ
xal Коаиа'
2 Т. е.
з
съмнения, e изнолзувая, за да се от-
че истинското ут-
архиепископ като глава
Л
Въз основа на новооткрит
Неизвестен досега прение от разказа „Чудо с българина Георги",
да се приеме, че първи български архиепископ е бил Сте-
Списък на българските епископии нспосрслствено
5 От думите на Византииския хронист трябва
че за първи епископи в българските земи са били изпратени от Цариград византийски духовни
монаси. Това известие отговаря в общ смисъл на сведение™ на „Чудото на св. Георги", според което
ИННЫ
текстове. ИИБЛ,
съч.,
cjr
В
*
с
приеме,
1

от
се,
сгр.
295;
122
Theophanes continnatus — Продължителят на Теофан
tives pEOiTEta tov Movoixov
zpv pETtj. BovAyaQcny лоауратЕ1ау h> тр лбВ/.
OeaoaAorlxp per tor) pray,
tovs BovApQQovs. tcov ()e jbovAydQcor ravra тер
2/vpsd)v uvayysiIavToyv avzds drjAa ravra тф d<AOi-
Aei хатеотроЕ aIsovti. б бк лагта (os at)Qov eXoyt-
qETO,
payees ovv 6 SvpEOJV qqe xaxa
лят [повече], чрез посредством на Мусик те
преместили тържището с българите от сто-
лицата в Солун и облагали българите с по-
тежки търговски мита1. Когато българите
съобщили това на Симеон, той уведомил им-
ператор Лъв2. Заслепен от пристрастието си
към Зауца, той сметная всичко това за дре-
болия. Симеон се разгневил и вдигнал оръ-
жие против ромеите. Императорът изпратил
против него Стратилат Кринит3, след като
му дал много войска и военачалници. Ста-
нало сражение в Македония и ромеите пре-
търпели поражение. Убит бил самият Кринит,
арменецът Куртик и мнозина други. Понеже
Симеон пленил и хазари от дружината на
император Лъв, отрязал им носовете за по-
зор на ромеите и ги изпратил в столицата.
Когато императорът ги видял, изпълнил се с
гняв. Той изпратил с дромони
нав Никита, наричан Склир,
на турките5
меон. Склир се срещнал с тях и ги убедил
да вдигнат оръжие против Симеон, взел от
тях заложници и се завърнал при импера-
тора. Императорът решил да воюва против
българите по суша и по море. По море той
изпратил друигария'3
патриция7
та на Андрей8 станал доместик на схолите.
Когато те стигнали до България, императо-
рът изпратил при Симеон квестора9 Кин-
за
XEQ^alvELV fioiAoueroi
ат
ХОХЩ EQXEVO PTES
то)у de BovAydycov
релАатрым
BovApttQO'VS.
с
о


Когато
6k лаута ебс
Хаоот'Сат лдоола^Ега vixcourvos.
тоуу ePooiuaio)v zii
блка. б бв patjiAei'S tov Kq^titqv gjtoote&Aei хат
avrov OTQar^AaT7/r бгта, Ааф лоХ'асЪ xal uq%ovui
xa-do^Atoas avzov. ovp.po^'yjs de er Maxsdovla ye-
vopevps рттсоттш
tds те 6 liQ^viTTH xai б ’Лрдепос
alAot ло22о!. ёл&1 di- xai
^vfiEwy tcov ex tt}S vTai.Qslas rov fiaoiAscos
год, tos avTan’ pivas алотербог’ eis
'Poopatoyy EV T'i] ЛОАЕ1 б.Л£иТЕ1А£У'
th2evs, xat dvitov
psvov РхАУ/о6у ёт тф Aayovflia) лотарба pew. &QO-
pdoyooy Е^алЕОта^ЕУ, doorai da)Qa rots Tovqxols
(поте tov Svpeayv хаталоАсрроас. и de tovtois
ovvTVxdiv xal nEtoaq xazet AA'pecoy олАа aQaoHat,
л /	 л zi г	*
OP'AQOV? .
yipsv. 6 de ^aodeiis did
ato) того BovlyaQovs
ddooyjs HvGzdfhov dQOvyyaQiov
e nClTQlXlGV Nixncpopov тот
T6oy a%p2dyy peca
an’ pe'AQt BovXyaQiag мата2сфбутсоу, 6 flaoiJ.svq
rov xvaloTcoQa Катотатпуаглу лобо ^vpEdiv eA:i~
Л£ОТ61АЕУ> ETi. Tqv EI.Ql'jVyp’ OTSQyOJV KOI. pOVAOPEVOS
ai'ToT‘ oif ^vpEOjy xaxao'/jAjT ev
dol.cp лс/ds avrov vnonxevoas
Evitedn
Тр ЛОО5
evp-fi о 2т/$ де
' Patpatop
a ’i
Z Л п
5-1

Аао) лоАлсб
1>	4*
КГ
xal xuiaoq:aTiETai, av-
xal
1
rtr-
с *-
Koi'QTlXljS
хатеоуег б
 -Ы
4еоу-
аеоуотгр’ т(Ът
iddov 6 fia-
лат/Oilsts, Jdaxprav тот dvopa£6-
Е$алЕ<тты2£У,
ЗорЕШг
ТОУ
/
де
и
Xa^aQovs
0VQ
dovrae баъоа
хаталолерроае,
хата
hafiinv лао’аотбуу
те
V
V
л
ли

.т
л
от
tois
с
о
?
в река Ду-
а даде дарове
за да почнат война против Си-
л
4
rttixbr олла aQacDai,
fiaoiAsa vxegtqe-
xal TialaTT-)]? die-
xai did plv $a-
amoorsAAei, uid yf/s
Nix7]<poQov tot Фсохаг, dopECTixov
zip' TEyevr/fV 'Avdoeov ysvopevor.
Л-QOS
xoAspsiv.
/ИН
Ч.
О
д ftwJiJuSv
^Ъ'рЕШУ
J

Евстатий, а по суша
’	ь*1
Никифор Фока, който след смърт-
А станал
9
V
олИоао'&ш xqos
PQOVQa xgxokI.eiei
^aQO.y&vio’d'Oi,
»
TOV

2vpEd>y хатаоуДл’
nobs
’ ovv
avrov
ел1 то отоатетио.
при Симеон квестора
тъй като все още скъпял
да сключи договор с него,
затворил в тъм-
стантинаки, тъй като :
мира и желаел
Симеон го задържал
яйца, понеже заподозрил, че дошъл при него
за измама. Докато прочее Симеон бил зает
и го
sp
Във връзка с ощетяването на тьрговските интерес» на българската държава като причина за изоухване на
българо-византийската война през 894—896 г. вж. спецнално G. /. Bratianu, Le commerce bulgare dans 1'Empire
byzantin et le monopole de Lempereur Leon VI & Thessalonique. Сборник в памет на проф, Л. Ников — ИБ14Д,
XVI—XVIII (1940), стр. 30—36. 2 Император Лъв VI (886—912). й Тук става дума за византийский пълко-
водец Никита Кринит; вж. Златарски, пос. съч., стр. 288, бел. 4. Други посочвания за представители на този
арменски род във Византия вж. у Const. Porphyrogenitus, De adm.imperio, ed. Moravcsik, cap. 43,137,170, 172,. 177 ;
cap. 50, 39, 47, 53. 4 Boermu византийски кораби, с един ред гребни ; вж. Brehier, Les institutions, р. 407.
Сиреч маджарите; срв. Moravcsik, op. cit., II, рр. 321-—322. С тази титла се обозначават обикновено
началниците на византийската флота; вж. Brehier, Les institutions, рр. 126, п. 127.	7 Титлата патриций била
давана във Византия като почетна титла, без да се евързва с определена длъжност, но носе.та известии привиле-
гии: вж. Brehier, op. cit., рр. 102—103, 107 и др. За Никифор Фока, дядо на император Никифор II Фока (963--
969) вж. сведения у /7. Gregoire, La Carriere du premier Nicephore Phocas, II.Qoo<poou гф IG-otaxiM/r,
1953, pp. 232—254.—Idem, Heros epiques mcconnus, La Nouvelle Clio, IV (1952), p. 378 sq ; Br. Dolger: BZ, XLVII
(1954), pp. 226'7; Златарски, пос. съч.; стр. 294 и сл.; 317 и бел. 1Каждан, нос. съч., стр, 96 бел. 15; 99 бел. 13.
8 Споменатият тук Андрей бил византийски пълководец от „скитски" [Theoph. Cont. io., р. 284, 9 sq.; J
Sxv-Owv), сиреч славянски, вероятно българо-славянски произход. Като доместик на сходите бил обвинен, че дър-
жи страната на бъдещия император Лъв VI, загубил длъжността си и бил заместен от Стилист. Но когато
този претърпял поражение, Андрей отново бил назначен за доместик. Вж. О. Monachiis (Cant.}, ed. Bonn. p. 847.
10—14. През 878 г. той изпълнявал длъжността подстратег на тема Опсикиои в Мала Азия. Вж. Genesias, ed. Bonn.,
р. 115, 1—5, го характеризира като човек „мъдър, изкусен и храбър". За него вж. и Ив. Дуичев’. ИИБИ, VII
(1957), стр. 252. Точната дата на смъртта му и съответно на назначенного на Никифор Фока нс е известна.
9 Титлата „квестор" (Quaestor sacri palarii) е била давана на иадзорника или началника на службите при ви-
зантийский императорски двор със съответни функции и надзор над чужденцнте в столица га. Вж. Brehier, ср.
на Константинаки при княз Симеон срв. Златарски, но

1
3


л
II, рр. 321—322.
„скитски"
загуоил
съответно
квестор“ (Quaestor sacri palarii) е била давана
вж. Brehier, Les institutions,
тази
п. 127.
титла се

KvQfC&thjT,
ha 4.
р-
j-i
и ои.ч заместен
p. 284, 9 sq.; J
мъдър, изкусен и храоър11.
и съ ответно на назначение то на Никифор Фока
иадзорника или
нужденинте
cit., рр. 120, 158, 193, 225 и др. За пратеничсстзото
съч., стр. 295 и сл.
на
на
надзор над
Константинахи
началника на
столицата
при княз Симеон ср
У
I

7ИЙ
J
ълж и телят на Теофан
123
Ш.'ЛЛЯГУ
Theophanes continiiaius

/

T
A
о/ Tovqxol хатаЬдарФт-
sAfitoavzo yijv. b Ev-
NlXTjqxKoV doyG/MVllEVG t ’,
тес лаваг Tip' BovAyaQtxrp’
itEiuv sxpad'dov
dvTt^EoaoavTE;
Ao'itot xat vixo)Gi
zbv Evuewv ev
И
ovv ol
tiaAcbrot';
лоЗаа;
TEvjttstov
л&о1 rij;
oUst';,
tt]v noiqoaoOai e£алситес/лу.
xy](poQo; xat b
pizrd Aaov
ovbs Aoyov t];i(oosv 6 EvuEtbr, al^ev
TQayyaXtaaxo. ЕХотоатЕооа; bk хата тол1
лиУта;
fioyfih.tav b£;aai)at. еложоВра;
Qtcov :tqo; toy
Tip'
ciotvK.
vat.
турките
против войската на Никифор, турките на-
хлули и опустошили цялата българска земя.
Узнавайки [за това], Симеон се обърнал про-
тив турките. Те минали на других бряг [на
реката], завързали сражение с българите и
ги победили напълно, така щото Симеон едва
се спасил
императора да откупи пленниците българи.
Той извършил това: извратил граждани, за
да ги откупят. А Симеон помолил чрез друн-
гария Евстатий императора за мир. На до-
местика Никифор и на друнгария Евстатий
било заповядано да се завърнат с войската.
Симеон обаче не удостоил Лъв Хиросфакт
нито с една дума, но го затворил в тъмница,
Отправяйки се на поход против турките, той
изтребил всичките, тъй като те не можели
да получат помощ от
завърнал горд от по бе дат а,
Лъв [Хиросфакт]2:
предварително не получа
българи
даде. Прочее заедно с Лъв пристигнал бъл-
гаринът Теодор4, приближен на Симеон, и
ги получил.
10. Тъй като доместикът Никифор бил
твърде много о бич ан от императора, васил се-
натор ът Зауца го направил велможа, понеже
желаел да евърже с него брачни връзки.
Той обаче не се съгласил на това, за да
даде повод за съмнение у императора -Лъв.
Разгневен поради тази причина, Зауца по-
вдигнал обвинения против него и го сменил
от длъжността. Вместо него за доместик на
сходите бил въздигнат магистър Катакалон5.
xal След като прекарал много време без длъж-
ност, Никифор отново бил назначен за стра-
тег на Тракезийската тема6. През целия свой
живот, прекаран във- войни, той извършил
много и юначни подвизи, спечелил много по-
беди над агаряните и други народи и почи-
нал в дълбока старо
у
хата tojv Tovqxcov
noAsptov лд<К J3oidyaQoVb
tovtovp хата xodwg,
lij AioT^tt. лЕцюопТгр’Ш’
Tot’oxoi rov fiaoiAsa той;
djT'i'/ooobai' d bi] xal	,
ЕралоатЕма; st; тгр> tovtcov
d t3 Ei' or ab to v bo о i'".’ yaQ tov tov
v^si^ev 6 fia-
Аеоуш л()д; то тас-
6е (iopEGTtxo;
btrovyyayio; Evoralho;

/
-it
ft
о
bi]

V
SlQ}])'}]; tXETEVEV'
xat тог XotQoacpdxTpv
етрштето. ot Ье
ovttfiaA-
0); иоАа;
fiiTjOarTo
У Ч
BovAydgaw aix~
ЛЕЛОфрСЕУ
в Дръстър1.
Турките помолили
bgovyyagiov
tTQtjg )]V
h
с?
о
too;
b bs
fiaoi/. sa
't-
г-ттоотогуш
sue a suo'O-yjoav, Aeorra Ашдоосраятуг
tjpkoasv 6 ZruEtbr, aMfisv sloxvn еп-
TovQxam
5;
^VUE(OV,
УМТЕОСрадЕУ,
ui'i bow/ficvra
ЛЁоута сдр
7TMQO. BcOliaiOtg
bi> глс тф уКц yav-
L \
к
ромеите. След като се
той съобщил на
Не ще с ключа мир, ако
всички пленници
съ гл а сил да ги
г ।
„А fti] 71QOTEQ0V
Aafico,
ravT'qr
д BovB/ago; (ЗёоЬсо-
viiecbv, xal xaosAafisv airrovS.
лао аг
stQypop' ov
Ост ot) ос-

BovAydfKOV
()i'V 6
atyjaUAojotav
ЕСТЕ VE t'OET
sv ovv per a Asovtoc
5

ftafJtAErg

)
Императорът се
^o;, olXEto; a>v tco
10. Той be bopvoTixuv NixyppooGV лоо; той
s^6x,cos ауалсоисуот, 6 /ЗавЖеолатору
TTQOefid^AETO,
ЛОО;
.fiaotAsco; s^6%co; dya^cousvov,
Zaovr^a; tovtov wg dvvaoTtjv лдоераАлкто, yattt-
xbv pt er avrov Trot/rjoai ovvaJAayua fiovAopsvo;. rov
ds лад; tovto anavaivoptb’ov, рирготе Ьф v^bvotar
тф fiaoilsT zlforrr, ptavelg bit tovtqj 6 Zaovr^a;
aorta; bdvTjos хат avrov x.ai тр; dQXtfc tovtov ,ue~
ЕЕОтт]бЕуг ^agosfikfith] Ke
оХоЛФу 6 udyiGTQOQ
Aaaa; 6 JKtxtppogo; aifih; стдатруб; sv
(3ga)crt]oia)T f/fiitan лдохыдфЕтаь. ло^Ла; дт
устуша; avEgayaPta; bta лаорд avrov еу toi; ло~
At\uotg х.аталда^аитуод fitovy];, xal лоЛАа хата i6jp
’А.уадгр’с7»' xal тФу агмоу
лаю, те awe а тбу fit оу еу
г
См.


J
3 *
E71L
агт’аитоо dofASOTixos т(Ъг
K(aaxfiA(bv. слт ztoZb с)г оур-
O.V&IQ ОТ OUTПУOS ЕУ ГО) ТОП’
NtxijcpoQo; av-&ig стдатцуо;
'O'fiuaTt,
dybgayafiia; did ттаотр;

Г.'
.?
1
т е z е v г а то у fit о}1
Е&уФу GTf]GduSVO
yfioep халф,
7
4J
; tqo-
?
прекаран във- вомни,
о
ту
vlovg хата-
V- 1 ,
Той оставил синове
подробно у П.
Добруджа, 1, София (1927),
Става дума за византийски дипломат и книжовник
: към 919 г.). В неговата прописка са запазени 14 писма
меон но време на пратеничеството му в България. За него и текста на препискат
Мутафчиеа, Съ д б и -
118 и сл. Събитието
това
вж.
с
ди. Сийистра. Във връзка
1 Днтичвият
на средновековния
отнася
(родев към 845- -50 г., починал
1
phactes magistre, proconsit! ct patrice. Biographic, correspondance (texte ei traduction). Athenes, 1939, pp.
Златарски, пос. съч.
Лъв Магистър откосно връщаиетс на нленниците не съвпада
писма, срв. Златарски, пос. съч., стр, 313 и сл. Отнася се вероятно за устно
е известиият от други извори магистър или кавхан Теодор,
За това повече вж, у Златарски,
подробно у Златарски, История, 1, 2, стр. 318 бел,
25.
Онсикиои,
lAirosionim
ните
към 895 г.
>
Дръстър, Сб. Силистра
и
за византийски дипломат
преписка
стр. 302. Срв. ГИБИ, IV,
срв. Златарски, пос.
У
пос. съч.,
сл.
и
етр. 175----184
стр.
Лъв Магистър Хиросфакт
размснени с княз Си-
а вж. G. Kolias, Leon Choeros-
--------------------	. 76—91. —
съобщение на Симеон до
никое от трите запазени Симеонови
ьобщение. i Очевидно това
Сямеоновата епоха.
Лъв Катакалон. За него вж.
7, 38, 90 бел. 18, 92 бел.
север граничела с тема
11р введен ото тук
те нет va л но
£
т
общение.
ед на от най-ви длите личности от
сто. 314 бел. 3.
А.
5 Става дума за
стр. 30
t; Темата на тракезийците е
а на юг с Темата на кивериотпте.
обхващала югозападната
1, Каждак, пос. съч.,
бласт на Мала Азия,
о о.та ст на
г'
i ei
г
3
на
124
Theophanes continuatus — Продължителят на Теофан
Варда1 и Лъв2, от който Варда станал мно-
го близък на император Лъв, бил ценен и
обичан от него и бил използуван за служби,
конто били евързани със самия император.
Императорът, както се каза, след като на-
значил Катакалон за доместик, изпратил го
против Симеон, изпращайки заедно с него
и патриция и протовестиарий Теодоси. Пре-
ведени били всички източни теми и отреди
и при Българофигон*
жение с българите.
зени и всички
загинал и протовестиарият Теодосий.
сот б Bapbag
EOTBQySTO TH
olxecoza-
Asovti EGTSQyezo th xat цуа-
Pl'nT]QET8tTO тиле dvrixovoaK Тф
xailooq el'cmrah tov Ката-
bogeoTixor y.axa rov Xv-
опуеуалоотеИа^ амтсо
&sod6oiov латдВаоу xal лосотортопао/ог. bia-
avaTolyq begmoiv те
xai ло/duov рета
то BovlyaQoqyvyov,
xal лаУтед
nQf.OTobeOTtdoicc
linear Вардит xai Aeoyza,
тод 5>r up fiautlet
лато xai 5 ov lei ад
fiaailei. 6 be fiaatlei
Xald) XQO%ElQlGduEVOq
geebv tovtov т^алоатеНы,
xal
nEQaacivtcov be латтсог трд
xal тауратоу
XQOTTjilsV TOs
ePtt)umot xaxw
л to lew
(pp. 357,12—360,14).
а
С .*-
Б
Е
х ас
f
УТ Б 01
Г;
о
*1

BovlydQfov ovy-
трелоттси
anwlovzo' oig ovva-
Geobdotog
било завързано сра-
Ромеите били зле ера-
погинали. Заедно с другите
15. Notitiae de Bulgaris Saracenisque
ineunte
15. Българи и араба в началото на X в.
saeculo
VI, 20. Когато нападенията па българите
измъчвали ромеите, агаряните узнали това*,
изкарали бойна флота и назначили за стра-
тег Лъв Триполит5, който произхождал от
град Атала6 и бил отстъпник от християн-
ското благочестие.
Рол
TOVTO
VI, 20.
gatovg enizQiddvTOiv,
ar.6log ePijsoav yavgaypq, ёлютт/оаутед ozQazyybv
TQt7toliri]v Aeovia, ’Arzdlov per e^ajQprjgsvov rrjg
лб/.есод, тту be XQtoriaytov evoefietaq алоотроауха
(p. 366,H
be Bovkya.QiHU)v
с э 5*
ot Ss
e^geoav vavgaypc,
V
э

etpdbaiv
)i.WL'&dvTsq
С
тгр be XQUJTtfn-fhv evoefJeiaq
15).
Атала6
16. Alexander Gabrielapulium BasUitzamque,
slavos ortos, beneficiis о mat
16. Славяншпе Г аврала пул и Василица
облагодетелствувани от Александър
и по-рано
лалш тоото
zoig xvvtjye-
тсг
VI, 2. eO
EQVOV 87ОУТ
О LOI S
epov avrov
л@атт.Еоба1, d/Ad zb TQTvpdv xal aoelyeiaig
petv
j-dyov a^tov хателоадато. aua yaq zep
uovoxQtiTCOQ ’Icodvviy лалау (ЛоРагрд tovtco елт-
vvg or) paixTcopa лелоерхег' ос xal
3/
5

VI, 2. Прочее Александър"
правел това — да живее ра.зпуснат живот и
занимавал се с лов, поради пренебрежительно
отношение на брат му Лъв към него, не
вършел никаква царска работа, но обичал да
живее в разкош и да прекарва в разпътство.
Но когато започнал да управлява единолич-
но, не извършил нищо благородно или до-
стойно за споменаване. Щом като станал са-
модържец, той направил ректор поп Иоана
(по презиме Лазание). След смъртта на Алек-
сандър загинал злополучно, когато играел на
xal
eivat хш
Ikteqc улад
ovr
то afieobi ат од
b/d тод vnEQcynag zev dbel-
xal fibber flaoi./.E cog eQyov bia-
o%old-
тууалграод, govdyrazog aQt-og ovbsv yevvatov fj
agov хателдадато. dga yap тер yevEubat
5
7
XQOG eysiT
1SOVTOs



c


ха?етос го /цг
л-*
него,
О
1 Синът на Никифор Фока, Варда Фока, бил пълководец по времето на Ахелойската битка (август 917 г.)
{Theophanes Contin., р. 389, 6—7), през 941 г. бил изпратен да воюва против русите, конто, предвождани от
|, нападнали по море Цариград {ibid., р. 424, р. 747 sq.); през декември 945 г.
поегиане на властта от Константин VII Багренородни, бил почетен със звание магистър и
за доместик на сходите, {ibid, р. 436, 5 sq., р. 445, 20—21). За длъжността доместик на сходите.
р. 424,
киевская княз Игор
след самостоятелно поегиане на властта от Константин V11 Багренородни, оил почетен със звание магистър и на-
значен за доместик на сходите, {ibid, р. 436, 5 sq., р. 445, 20—21). За длъжността доместик на сходите, вж.
Guilland, Etudes sur 1’histoire administrative de Byzance. Le domestique des Scholes, REB, VIII (1951), pp. 5—63.
I Рьлководецът Лъв Фока играе значителпа роля в г
X в. По време на Ахелойската битка (917 г.) бил доместик на сходите
Continuatus, рр. 388, 21, sq. ; Златарски, История, I, 2, стр. 385
Лакапин (920 г.) изпаднал в немялост,
р. 233 sq.). 
Златарски, История, I, 2, стр. 317
скъпопенни одежди. Вж. Brehier, Les iHstitutions, р. 130.	1 Отнася се за събитията проз 904 г.
бите начело с Лъв Триполит нападнали и превзели Солун (31 юли 904 г.), за което обстойно разказва Йоан
Камениат (вж. тук стр. 25). Срв. Р.А. Наследо&а, Две византиские хроники Хвека, стр. 159 и
History, р- 228.
922 г.). Вж. повече за него у Р. А. Наследова, Две византийские хроники, стр. 232—233, бел. 1. Град на
южного крайбрежие на Мала Азия в провинция Памфила (дн. Adalia); Вж. В. Honigmann, Die Ostgrenze des by-
zantinischen Reiches, Bruxelles, 1935, p. 41.	7 По-малкият син на Василий I, Александър, поел императорската
власт след смъртта на брат си Лъв VI (12 май 912 г.). За него общо вж, Ostrogorsky, History, р. 209 sq.
/V. A. Musmov, Une mounaie d’argent del’empereur Alexandre. Byzantion, VI (1931), pp. 99—100.


i
р. 445,

българо-византийските войни през първата половина на
' участку вал в сражението {Theophanes,
। сл.). След завземането на властта от Роман
I изпаднал в немилост, Ойл заловен и ослепен {ibid, р. 396, 10 sq.; ср. Ostrogorsky, History
3 Сражението при Българофигон (дн. Баба Ески) станало през лятото на 396 г. За подробности вж.
История, I, 2, стр. 317 и сл. Протовестиариат е бил началник на императорского хранилище на
Les iastitutions, р. 130.	1 Отнася се за събитията през 904 г., когато jipa-
нападнали и превзели Солун (31 юли 904 г.), за което обстойно разказва Йоан
Ostrogorsky
Лъв Триполит предприемал много нападения срещу визаптийските владения (докъм 921—
него у Р. А. Наследова, Две византийские хроники, стр. 232—233, бел. 1.
И
Ч-)
dJ
Б

бил
сл.


I1

Л
г
4

Theophanes continnatus — Продължитглят на Теофан
125
□
A1e?(IvHqOU
ovv
'ЕА-
cvHEQQptsv pet a tldvaxov
Hopcp осрасдЦшу. (3) тооапток
Ttovlov xal Baot./Jipi/v tov
Hqcov xaTEJtlouTiGEv xal toi? tov пса lari ov TtEQtfjy-
т/л/бЕ pjy'jpaGi. (pact He xal /lE^ovlsvadai avrov
Tiolldxi? rov avrov ВашНтЩр’ el? Hao ilea tcqo%ei-
Qio'&ai, tov He Kcovaiariivor rov Aeovto?
Evvouydotu' pri? fiovld
EV TOOVVTCOV Kp
l	Ф
cb? acv&EV?]? vnOTidstiEVajy
h
шло
ev Tip
1 xat ВаЩпрА-
Ах/мЩшау про-
cpaal He
tov avrov ВашЦтЩ/у
tov He Kcovoravitvor
C7
Ц
Л-
1ч6у
TOJV
ЕОШ лот!
(рр. 378,18-379,9).
хш Н1еохеП(ю/Р/ лаоа
Аёоуц,поте uev со? vrfaid
*
топка в Евдомон1 Александър щедро обогатил
също и Гаврилопул и Василица, който про-
изхождал от Склавиния2 и разпилял двор-
цовите средства. Казват, че той често дори
замислял да издигне споменатия Василица
за император, а Константин, сина на Лъв,
да направи скопец. Това желание било осуе-
тено от онези, конто били благосклонни към
Лъв и конто му изтъквали, че [Константин]
бил дете, а ту пък, че бил болнав.
изтъквали,
17. Alexander расет сит Bulgaris iunctam
rumpit
VI, 6. CO He U()%cot BovlyaQia?
3sic tiqos ’А1ё?о.уН{)ог оЦхяеохеАет
ppvvcov А? таитту апттщ
tpyovEtoflat avrov xal tipa.flai, drnx&o dp xal etu.
tov даыАЁом; Лёотто?. 6 He drot'a xai agpooevp
Е$ЕЯЕШРЕУ,
xatd DvpEOiT xal хатсшЦтгЕсг
С т
-'‘J
5

OITO,
vpaAov лЦа-
тгеос тГр €(Qn~
xal zov ср t lo-
Леоутое. 6 <V;
кратЦКс? то и? xqeoHeiq art/пар
lai? xoebpevos
него?, тр? ovv Etoy/vp? Htalvdsiurjs
ouava»’ xtv рош DvjjleAv e$ov1eveto
avow.
<
3
i
4- *
алы-
5 /
oto-
отт1а хата Xoi-
(p. 380,5 -11).
г
1/. Нарушение на мара между българи
и ромеи при император Александър
VI, 6. Владетелят на България Симеон
изпратил при Александър пратеници относно
мира, като известявал, че би го спазвал, но
ако се отнасят към самия него с благосклон-
ност и почит, както
гг?ьв. Но Александър
безразсъдство, отпратил позорно пратеници-
Отправил заплахи към Симеон и мислел,
ще го уплати. Мирът прочее бил нару-
£

?
е оило при император
обладай от безумие и
те,
че
щен и Симеон решил да вдигне оръжие про-
тив христинните3
18. De Basilitza origine Slave notitia
18.
VI, 7.
veto хита xavpaotv хатрИАу тщ игр otpat-
J
A1e?uvHqoc
Иг
7
щлотт}ба? xal oIvoHIeI?
8Y TOIS
od? уаг/оаодас nadhq. pouepata He deplaTQ}
yel? xai avEAfloA^ aiiiaro? avrov
ptvc~)v xal alHoton' '	'' ~
ЕТе1е1’ТУ]ОЕГ ,
f vHixri(7)yo? лреотр?,
TtarQidpxrjv xal
ttdyiGTQOy ТОУ
PlvdvfuOT
Ttovloy,
ifvtp uapaHov?
19. Symeon contra Constantinopoiim
exercitutn ducit
QOt.?
3
ut tiaio?
xwatyEQo/asvov
prp’L ’lovvicp 1
Зитротюи? хаталежот
АтАритог	tgtqor
ElaHay
?
з-
TU.Tp
Tiollov EX ТШУ
йена Hvo
yplEQQ. XVQIO.XIJ
*1

риЁ-
Nuxolaov
3 T /
xai rov Bacalirppv
ттр> pautlvlav тш
(р. 380,5
x.al ’Iiaai'vip'
xai Пратеру paixtaiga xal
ГЦруркб-
Коухатат-
С
тар
-19).
'i
хш тог
И ёоуто?
VI, 5. Auyovcrup Не игра Du решу о Boulyu-
ola? (iq^ovv ЕхотоатЕМоа? хата 'Рсоршауу guv о%1<р
1
9
след като
?
се наяд и
слязъл да
меч, той
много кръв изтекла от носа и
J
11
За славянина Василина
г
VI, 7. Александър
напил през време на горещините
играе на топка. Поразен от божия
се върнал,
сравните му части и след два дни починал,
на 6 юни, неделя първи индикт. Той предал
императорската власт на Константин4, сина
на Лъв, след като оставил за настойници:
патриарх Николай5, магистър^3 Стефан, ма-
гистър Йоан Клад, ректор Йоан, Евтимий,
Василица и Тавриилопул.
?
след
Николай5
7
J
19. Поход на Симеон срещу Цариград
VI, 5. През месец
детел на България, <
против ромеите с голяма
За цар игра дек ия квартал Евдомон (ди. с. Макриквой)
В текста Sxlafiiolav очевидно вм. Л’«ла/?т«г, сиреч на
Не urp't
Du ремг
Симеон,
 август  симеон, вла-
се отправил на поход
войска и стигнал

п
в ж. Janin,
славянските
Constantinople byzantine, р. 408.
2«ла^»ч«г, сиреч на славянский1 княжества в южната част на
Балканския полуостров. В противен случай трябва да се допуске, че Василица е бил потомък на изселените в
Мала Азия по времето на Юстиниан II славяни от Солунско, т. н. Sx),a^oia.voi у Sym. Logoth., ed. Muralt,
p. 496, 14—15, e посочено, че Василица и Гавриилопул били от славянски произход («л6
E-DrQvs)’ Срв. Златарски, История, I, 2,
смъртта на Александър (6 юни 913 г.), за конто се говори яеиосредствено след това в текста на Про-
дължителя (ibid., р. 380, 12 sq.), дава основание прагеничеството на Симеон да се датира към началото
па 913 г. или иролетта на съшата година. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 357. Златарски, ц. т.,
стр. 357 —358, смята, че става въирос за възобновяванс на мирния договор между България и Византия от 896 г.
Ласледова, пос. съч., стр. 221 и сл., обаче предполага, че мир между България и Византия бил сключен едва
през 904 г., което би означавало, че Симеон поискал възобновяване на този мирен договор. А. П. Каждая,
К вопросу о начале второй болгаро-византийской войны при Симеоне, Славянский архив, М., 1959, стр. 23-29,
привежда доказателства в полза на твърденисто, че войната започнала още в края
Константин VII Багренород ни от четвъртия брак на Лъв VI със Зоя Карбонопсина, роден през 905 г.
триарх Николай Мистик (901—907, 912—925). г ~
рр. 123—125.	"
посочено,
Златарски, История, J,
юпи 913 г.),
12
същата
е
sq.)-
т.
Н.
ОТ
Наследова
славянски
стр. 358, бел. 2; Наследоеа,
за конто се говори яеиосредствено
основание прагеничеството
година. Срв. Златарски, История, I
пос. съч., стр. 134.
след
тпе
: Кхли/h'ywv
Датата на
дава
на Симеон
, 2,
2
и. т.,
на този
•23 -29
Император
5 Па-
6 Византийска почетна титла. Срв. Brehier, Les institutions,
• Сиреч август 913 г. Подробно за събитията вж. Златарски, пос. съч., стр. 364 и сл., стр. 812 и сл.
на 912 г.
i
!
126
TheoDbanes cont meatus
J.
— Продължитслят на Теофан
до Цариград. Той го обсадил и го заобико-
лил с окоп от Влахериите1 до така наре-
чените Златни врата2, обладай от надежда,
че без мъка ще го завладев. След като узнал
якостта на стелите и сигурната им защита
поради множеството тежко въоръжени вой-
ници и каменохвъргачните и стрелохвъргачните
машини, той, излъган в надеждите си, се за-
върнал в така наречения Евдомон и поискал
да сключи мирен договор. Настойниците
приели драговолно това и Симеон изпратил
своя магистър Теодор3 да преговаря отко-
сно мира. ft Патриарх Николай4, Стефан и
магистър Йоан взели императора и отишли
до Влахериите5, въвели двамата сина6 на
Симеон в двореца и обядвали заедно с им-
ператора. Патриарх Николай излязъл при
Симеон и
него. Патриархът прочее, след като прочел
молитва, поставил на главата му,
7	*-J z
ват,
тарий7. Удостоени с безбройни и преголеми
дарове8; Симеон и синовете му се завър-
нали в собствената си страна, като се раз-
делили, без да постигнат съгласие по въпрос-
ния мир.
20. Ошстраняването на Василица
ха! cb)
ВЛа-
.XQVTJyS Л б ОТ)']?',
еле!
T)']V ТЕ
ftaget хатгларег туг КоухотатлуоплоАу,
nagaxabl.as avvij уадаха KEQisfiaZev ало
Xeovoxv xal usyot ту? leyop-Evr]?
еалЬн uetegjqos t]v co? алогут! zavryv SASIV.
dv туг te raw TEtyaiv хатеиа-Ьет dxvgdx'yxa
ей tov nAybov? хал тагу блАстшу ха! тагу лет до-
36/му ха! то?о/36асоу dgydvcov docpftdEiav, tmv
AeyopiEvcg ‘Efidouqj оле-
тсоу <3е
(1ЛООТЕА2г1
avrov oi^Aalyoat та
Vt-


TijV

tov лАуЬао? ха! ттЪу олАнхоу
(tgydvcov durpaAEtav,
г
ха/ т

o^oftoAcov
EV TOj
алогба?
аирЕГЕотата
□
еал16оуу OtpaAEl?
oxgEipsv, stoyvixa.? ологба? ahyodusvos.
Еллдблои do/w г toxara anobs^afASveov,
2\\UEtl)V 0e6(5(!)QOV pdytOTQ’JV
ту? stgyvys. dvakaftotuvoi те b те латдсадху?
хблао? xal Swy-avo? 4codvvys о рауютдо? rov
fiactlsa ykhov uexqi тсЪг Bla%£gvd)v, xal s toyya-
yov TOV? 3vG VtOV? rov TvUECOV, лей GVVEGTtdb'T]-
aav та) васиАе! ev too лаАаиа). Ntn62ao? ds 6
I-	I	rfi	di.
латдклдхд? EtiiAbE лоб? SvpEo'yp, cp xtvl rgv лЕера-
Tt]v ъ'Л^л^луе ТлщеоЬг. Ev^ljv ovv 6 латдк'тдхг/?
aotijoa? dvTt отгарато?, co? трао^ та eovtov елтд-
QtJiTdgLoy ту avwv елеЬето хЕсрсВлу dd)QOt? ovv
dpETQvi? xcd ItEvlOTUt? (ptAOQUJGVnbsVTE? О ТЕ £v~
fiEcov xal ol
OTQEyjav, aovutpeovot ел! ту slgyusvy sioyvy <5ia~
Ыеуте? (p/ 385,8—24). ’
I**
с?
£

/
X
v
1
мирен договор.
dV(R.<ft)6uEVOl ТЕ О ТЕ
2лЕ(раго?

loodvvy

Г
о
г.?
У
Николай4, Стефан
S.vuec6v,
tov
ev rep лалаиоэ.
r	11.
avwv елеНето xecpaly. bcbgots
iteyiGTot? (puо q.'QG')  p bevtes
els Tt/v Id lav ycftgar гле-
tovtov viol
С/
о
20. Basilitza ab aula remains est
*
Патриарх Николай
Симеон преклонил глава пред
както каз-
вместо корона собствения си епирип-
8
VI, 6. Tov ftOJOtASTOQ
ласбб? ovto? xal ti']v
{уд}] у (io TCLVTT]V
ovv KcovoxavT tv о v
VI, 6. Тъй като император Константин
си9 — по-
неже император Александър я беше отстра-
нил [от двореца], — то отново я въвели. След
като тя поела царската власт, въвела в дво-
реца пар ак им омена10
(1ТЕ
tblav pyxEQa Ел^утооуто? * бил още дете и търсел майка
xaxyyayEV ^ААЗ-аубдо? о $ася~
с/~';	: • леос^
то
9
ACCs') draftibuJovotv avxyv ndAiv.
лдату? yzvopEVy ту? ftaudela? avaptfta^Ei els
naXdxtov KoovaTavTtvov ладахоркЬpevov xat Ktov-
oravTivov xal ’AvaoTdoiov avzadsAtpoi
уvdtov? Aeyо/1evоvs’
3EAabci xazafitfid^ovoL tovs otxstov? tov
ftgof paod&jOQ, Aardwyv tov ^олхттода
Asyopsvov IdftgddttOVAov xal BaoiAir'prp’ xal
AOIHOUS
аоту ovv
>
tov? / Ьу-
xat ту ftovXfj Bvodwov

3
h /-Ч-
* г
Iooavvyv tov
TOV
Але&йг-
xal tov
TOV?
Л
Константин и двамата
братя Константин и Анастасий, наречени Гои-
гили. По съвета на Иоан Елад били отстра-
нени приближените на император Александър:
ректор Йоан, споменатият Гавриилопул, Ва-
силина
Л
а
tJ
11
и дттите.
J. w'
(p. 386,1—9).
на Ьлахеринте, на Златиия рог, вж Janin, Constantinople byzantine, рр.
303—304. 2 За т. нар. Златна Врата на пари град ската отбранителяа стена към Мраморно море вж. Janin,
Constantinople byzantinc, рр. 252—255.	;{ Кавхан Теодор. 4 Патриарх Николай .Мистик бил глава
на регснтството, което управлявало от името на малолетним Константин VII Вагренородни. "	..
хернският дворец е бил второстепенна резиденция на византийските император!-; и едва врез
несло
Blahernes, Athenes {1928). Janin, Constantinople byzat
p. 96 sqq,
брак, и Петър. роден от вторил брак;
отъждествява с т. нар. панокамилавка
рия, I, 2, стр. 368, бел. 1. /, Dujcev. REB, VII (1950), р. 222.
вънроса, дали Симеон през време на тази
литература не същсствува единно схващане. За различного
рииИ, .
du IV-c
1953, рр.
laus Mystikos. ИВАН, IX (1935), рр. 275—268), -
Зоя Карбонопсина. Отпася се общо за събитието
менът или спалил кът
ноет. За сшн.
et digniics des eunuques,
(914 г.) дв
j
г * ।
*1
i
Qn
к—г(1
9-
цариградс к ин квартал
За т.
Влахериите,
на
2о2—255.
на
париградската отбранителяа стена към
a r/*>X>VOlf Ъ.'Г<	г
А
в. Бла-
Проз
дворец е бил второстепенна резиденция на византийските император!; я едва през XII в. там се прс-
няпълно императорского семейство. Подробности вж. у : J. В. Papadopoulos, Kes palais et les eglises des
*	- •	-	nine, p. 125. R- Guilland: Etudes byzantines, Paris, 1959,
15 Изказано e предположение, че става дума за сина па Симеон Михаил, роден от иървия му
Златарски, История, 1, 2, стр._ 367, бел. 3.	7 Епириптарпят се
гюсочвания у Златарски, Исто-
на събитшпа п сиециално по
среща е получил признание на кесарска иля парска титла, в научната
дкуване на събитията общо вж. Златарски, Исто-
2, стр. 367 и сл. Fr. Dolger, Bulgarisches Cartum und byzantinisches Kaisertum, ИБАИ, IX (1935)^Actes
Congres international des etudes byzantines, pp. 57 sqq. — Byzanz und die europaische Staa.ten welt. Ettal
T
1 -
стр. 367 и c,
J



; .име он
вж. златарски, история, 1, А, стр.
наметка върху главата на патриарха. Вж.
й По тълкувансто
' Jji1

byzantines, Paris, 1959
роден от
7 Епириптарият
J
40—150 sqq. — G. Ostrogorsky, Die Kronnung Symeons von Bnlgarien durch den Patriarchen Niko-
Idem, History, p. 232 sq. Чствъртата жена на Аъв VI,
р	1ТП ГУ1 2) ту t-ггт	MA iriDT.iUC t_r"J Old. К	10
Лъв VI
края на 913 й първата половина на 914 г. 10 Паракимо-
пял пощем в стаята на императора или близо до него и отговарял за неговата бсзопас-
х Константин Гонгила вж. R. Guilland :
191—201
В, II (1944), рр
1
;i Чствъртата

лица .от славянски пром
J1

I
в ж
в в.
или близо
I (1943), p- 208. Срв. същоф. Guilland, Fonctions
п Така от двореца и управлението били отстранен»
управление™ били
сгр. 125, бел. 15).
<11
I
I
I
I
I
Г
J

Theophanes continuatus
Продължителят на Теофан
27. Joannes Vogas cum Patzinatzis pacisci-
tur de bello contra Bulgaris inenndo
27. Преговори с печенегите
проти в бъл горит с
за воина
VI. 7. Tov be BovAyaQcv
Hgy TtaMv Bp.bopEvov,
yovoTpQ xai toav
VEtag ласоолосг, ртчаахо ТоосЬтрд
it at латдЬ< tog,
btvdxag.
st g тру
gsvog, dppQovg
Ast,
SvpEMv
фрОГщ5( OVOTj?
ev теми о лак
8V
EvUECOV TTjV
Av-

г
VI, 7. Тъй като българинът Симеон отново
опустошавал Тракия, то императрицата1
управниците били загрижени как да възпрат
неговата дързост. Тогава Йоан Вогас2
искал да го направят патриций, като обещал,
че ще доведе против него печенегите3. Мол-
бата му била задоволена. Той ввел дарове и
заминал за земята
печенегите се съгласили да преминат [Думав]
и да започнат война против Симеон, поан
Вогас сключил договор с тях, взел оттам за-
ложници и ги довел в столицата, като пече-
негите се
се бият
и
avrov трд a4q£o-
6 Boyilg y£VE(J-
rnooyoiusvog хат avvov ay ay Ji v Пат-
rvyjoy Ьаюа те Kt в co y
алрес ypOQUv’ xat c5z; олеюа-
А’ тр ’ ло-
ха!
тру aird/ОЕСОъ
IlaT'Qcvdxmy
EKEI&EV ЛОрСОУ


по-
7
на печенегите.
Тъй като
avv&EpEvcov IlaTjivaxcoy бшледйбсц.
холалоК tivjoai (рр.
386, 23 -387,
22. Bulgari Adrianopolim occupant
TO V
fj
съгласили да преминат отсам и да
със Симеон4.
oz? вз е ли /не то на О др ин о т
D
оългарипге
VI, 8. ЕелтЕсфдлу Ье p>]vl, IvcbtxTtwvog трстрд,
По.ухратоохад 6 ‘'Agueypg туг
Svpeayy
exoaeIto, iy ’Ooegtov viov’Ayauettvovoy,
bixalq) bid тру лрод tov лат7pa KKTauiyi'jOToa
boAocpovlav tavrrjv avv Aiyio&cp алохтеВад
3 f	43	4	/	Cf F 7 o	’
EXg8pV}]V£V Kat, EV
xat
TT/A
пая
ЛОоЬеЬоОХЕУ,
\4y,U EV7]S
TjTtg
cz
J.<5otar отло aiг ты
Ц—!
то лосу пек "Оотапае
^-.1	*—,

Cl
US'
ц
Tijv лрод tov
таигцг avv
1
’_4р га «о
VOOOV
Ел1
Kaiо ар
лоНу
VI, 8. 11рез
месец септември
Адрианопол.
s
5
По-рано [градът
името на Агамемноновия
се на-
латЕра
Aliyto&op
тр ovvsl.svaei "Eftgov aqqov те
то»' TQitbr лотаредт ys Kovaap.EVog
oixodo/aJr
bvdjiau xsxA^xev’ ’Atigiavog
oixi'jpaoiv avrt'jv iisyaAv-
рЕтахЕхАл'/хбУ. avTi] tqi. -
.з 5
svxsTovg ev
Tjyxahop.svp тф oQU тер
лот a pot ovpiSaAAovTac
лоА-v аЛЕота/л]
алр/Аахто’
та) 1Ысо
*
ч-
J
•'ла у
Aq^oi
?
Evfla
та?'т?д’
bl: KaioaQ evxt'lатсчд
rag ло).1У AbQiavov
трд TjusQag лада dvbQog
лоилблесод о та+Псфетас,
Aipcp, лоцЗф oi ТОЕТА
bLl^QlVOV vbfPQ. LIST OV
лат-Qixiog xat xavixX
Qtog b J ВAabtxbg
xal аутеладЕЛаЗст ла/ат аитду (pp. 387, 1 4-—388, 4).
аитп]
btoba) ФОлл-

¥

ТО
ВаоИеюд
хсй Nvxygag лосотоола&а-
iierd bcbpcvv яздХ/сш’,
трети ин-
дикт, арменецът Панкратука предал на Си-
меон
ричал Орестия, и
син Орест, който в справедлив гняв поради
коварното убийство на баща му
на Клитемнестра я убил заедно ,
изпаднал в голямо безумие,
къпал
Арзос и Артак5,
лестта
го иарекъл
ан6, след .
постройки, преименувал го Адрианопол. Той
отстой от Филипопол на три дни път за мъж
бързоходец. Обграден е от планината Хе-
мус”, от която трите реки събират дъж-
довната вода8. Не след много време на Зоя
бил изпратен с много дарове патрициях и
и протоспатарият10
отново
от страна
с Егист,
лед като се из-
при сливането на трите реки Хеброс,
той се издери л от бо-
съ град ил този [град] и
СИ.
след
+ «
но
, I
1ам той
на свое име. Император Адри-
като разширил града
Г Р

ххоави
и
изпратен
каниклей1’
кита Еладик
[град]11.
с много
Василий
и
Ни-
възвъонал този
□1
Императрица Зоя, която поела
Вогас с бил стратег на Херсон (дн. Корсун) и по това врем с се ла мирил във низан
общо вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 382 и сл. ~
Ду пав. Общо за тях
— Срв. и Златарски, История, 1, 2,
, 2, стр. 378 и сл.
1
като регентка управлението. Отнася со
В
О
дооДгтия през 914 г. 2 Йоан
iticxara столица. За събитията
в. печенегите обставали
v Moravcsik. Bv-
ч_’
1 i
половин;! на
тюсочвания вж.
Проз първатз
с
областта между р. Дои и устието
zantinoturcica, I, р. 87 sq. — Срв. и Златарски, История, I, 2, стр. 381 сл. 1 Сиреч септември 914 г. За
събитията вж. Златарски, История, I, 2, стр. 378 и сл. 7) Сирен реките Марнца, Саз.ть дере и вероятно
Тунджа (по-точна форма на Артак е Артискос); вмената са от тракийски произход. Вж. подробно у D. Detschew,
Wien. 1957. рр. 163, 24, 29. В същност градът с раз поло жен при сливането на Ма-
Римски император (117—138).	7 Стара планина. Името AittoT (Atpos) с от
Вж. Detschew, op. cit., рр. 9—10.	s Посочвапето е неточно, защото Арда извира от
Чинопнккы, който носел титлата d ?<?£- каг^7л7о?> (лат. caniclnis, canidintis) е бил един от важ-
на дружин ат
cit.,
на
2? стр.
бпблииграфски
стр. 381
Г)
СЛ.
Сиреч реките
Die thrakischen Spracli resit
рина, Тупджа и Арда,
тракийски ироизход.
Род опыте.
ните и влиятелни служителе в император ската г
denforsdiung. XI (1929), рр. 44—57 ; ibid., р. 47.
те „
и др.
началото на У20 г. Срв.
ст в о
с
h
1}
мечоносцнтс";
и
император (117—138).
рр. 9—10.
който носел титлата d юъ
канцелярия.
;Ю "
по-късно това е почетна титла; за
Т
7 Стара
I locoчванего e
планина.
неточно,
Името
защото
ий7,^^Лt'^o?• (лат. cauiclius, cauiclinus)
За
„дарове*.
ВОДрООНССТ!!
Иротоспатарият е бил
в
С
бел. 1, отдоено
1
подрооности
Възвръщането на Одрин под византийска власт
п Златарски, нос. съч., стр. 379 и
те да
р
<
вж.
началник
U it’hier,
1 г
Pr. Dolger
Archiv f. Ur kun-
та
3
пос.
съч..
сиатарий-
123, 127
a 919 г. или
пр an отел-
: на
118
OD.
L
по-късно
ладепите от в иза нтийското
L
i V'
в УкОРиг
+.


128
Theophanes
ontinuatus — Продължителят на Теофан
23. Bulgari cum Romanis ad ripas Acheloi
ptignant
23. Бимката при Анхиало между българи
и ромеи
VI, 10. BAEnuvoa 6s 2лф/ фхомлооа тф’ ёлад-
SvptECOV xat тф>
по* ^трЕоуу xat пр хата трус XQtGTtavinv avrov
Bu&Eotv, fiov/pv цета тоуу ev teAei ftovAsvETat, dz-
Adytov xal EtQrjvrp' pETtx тсоу ’Ayaorp’cov бшлоа-
Saokkat, 6iauEQdaat 6k ndvva tov op ауатоМр
GTQardr node: то хатаяоАЕшрии. xal dtpavioat тог
Уирет/уу. алЕота?л) o(-v ev XvQta fa'i to notijoat
d^dytov MaydvvTiQ uaigixios 6
poyan dtavottf/r notr/odpEvot ev rot? таураит, тарта
6k dvaAaddgEvot ovv
xquxv yip diEtnsQaoay,
xa 6oueot[Xov тоуг оуоёозг
iloAaov i) Елютапх)/ qpQovtjotc:
yovrcov ovv та oEftdpuia.
aiavrivov лдозтолаттб. tov яаАааос, tov Кесуака.
^EyogEvov, xal KawGT.avTkvov tov BolAeAiog ev ту/
(ддаху/. олаутЕС лдоохигу/оигтЕс xal k^ouood/tisvot
GvvanodviqGxEiv dAAyjXot?, лаготрат} xaxd BovAyd-
ОО.УУ
*«>
TQJV
MaQOv^tj vtog
ei xal Aeotv
ran, oln ovviyy ,ukv
usyfCOT xai ot (iA/.oi ndviEG отоитт/уо/ rtor ilsitd-
t<ov, ovvrjv 6k xat лобс tolc aAAotn о Возуита/'-
Ttvoc латд/'хюс 6 Blip AsovTt 6oueoti'xcq, ovgp'ov-
Яос avrov ev xaot rot? tivi/xovotv div. ur/vl 6k
AvyovuToy Eixd6i, EvdiXTiayvoc d, б лом нос кет(1-
лобс тф *А%е-
та rov d’Eov
TQE-
(jjvyi> nav-
хата тоуу
гл едала
нашествието му
г. г

xal EtQrpnp' gETtji тсоу ’Ауадт/тбзт
3
*1
о То gagas'
ovv
латдехлос
or уауоуото-п
'Paobivos хса Mt-
тф1 ovv/j/h] тг/п
toih Миши лоб; тф' (-)qq.-
/leo^TOC uayioTQOV tov Фаз-
Tvyyavovvos, ф avdgia
TtQOoavEXEiro. ёёауа-
remold
SrAa Казт-
tov
xal К<оуото;ут1уоу tov BoAsa'icg
xal
tov лаАато)/-,
J
аЛНУТЕП ^QOGXVVt/OUVTFC
г-
VI, 10. Императрица Зон, като
навдигането на Симеон и
против християните1, взела решение заедно с
управниците да направи размяна на пленни-
ците и [да сключат] мир2 с агаряните и да
прекара цялата войска от Изток, за да води
война със Симеон и да го унищожи. Изпра-
тени бяха прочее в Сирия патрицият Йоан
Радин и Михаил Токсара, за да извършат
размяната. След като станало това, раздаде-
на била обичайната заплата на отредите, пос-
ле те били вдигнати заедно с темите3 и
прекарани на тракийска земя. Доместик на
схолите бил магистър Лъв Фока4,
отличавал повече
качества на военачалник. Дворцовият прото-
поп Константин, назован Кефала, и Констан-
тин Валелиас изкарали в Тракия светия и
животворен дървен [кръст], всички се покло-
нили и се заклели да умрат един за други-
го, след което цялата войска се устремила
против българите. ^Началник на отреда
екскувитите5 бил Иоан Грапеон,
тите6
бил Роман Аргир с брат
Фока. Заедно с тях били Мелиас с арменци-
те и всички останали стратези на темите.
Бедно с другите участвувал патрицият Кон-
стантин Липе, който бил при доместика Лъв
и му служел за съветник във всички дела,
който го засягали. На двадесети август, пет и
индикт7, ври реката Ахело8 започнала вой-
ната между ромеи и българи. И тъй като
божиите решения са неиздирими и непро-
следими — ромеите с цялата си войска
били обърнали гръб и настанало всеобщо
бягство и страшно ридание. Тъпчели се едни
други, други пък бивали избивани от враго-
вете. Настанало кръвопролитие
векове не било ставало. Лъв се

в
конто се
храброст, отколкото с
Ч-Э
тауратос ,E^xov{ii~
6k txavdxov 6 rov
^Pcouavoc 6k 6 ^Aoyvoos ёатоатф
ddeAtpoe avrov xal BdQbas о Фаз-
ми 6 MeBan iisrd тоуу ’Ag-
oi aA/.ot ridvTEG отоаттууое
xat лддс TOtc aAAotn
гёсбо/jpoav. r/oyov 6е tov
Моза???]* 6 Гдазрмг,
ТОУ
6 k б
U
1
ODvfjV 6 k
е
о
пета тоуу
4
на
на икана-
синът на Марул. Военачалник пък
си Лъв и Варда
dVt/XOVOlV <nv.
J
3
ЕУ
е/ хаб/,
PcoiiaPov те
Хороз ооухЕхдбтт/тхи лотарф' xal ota
хдёиата, ози (iVE^EQEvvipa xal dvEttiyviaoTa,
лоттш "Раз pat ot л агат Qari xai ykyovE
teat/q xat fpgix(66//Q 6 io Ivy//, тб)г ол’ аАтфлоу csvp-
ttoxovptEvayr, тазт 6k vuo T,ayv ло^Ефсот dvatQov-
iiEyoyv, ах.иатдс те у vain ota e£ alcovoc ov ysyovev.
6 6k Аесоу еу MEonufigi'a dtsaoofh} tpvyxbv. fatpd-
ч
Г
f
c
7
71001
Ббсхтлап'ас
xal ВогАуадшг



Payptatot латах дат!
_! еюу
6 k vsid тоуу jio^sidcoy
те Xvoig ota eS alayvoc
sv MaoriudQi a dtsGcolh] tyvydyi’.
тазт
э *-
1
при реката Ахело8 започнала
ромеи и българи. И
EJ
ромеите
с
J
Е.’
каквото от
спасил, като
на мира
Обичайно обозначение за византийпите. 2 Склгочването на мира с арабите в Багдад н размя.чата
извършсни към месец юни 917 г. Вж. подробна посочвания у Dolger, Regcsten, L р- 69,
иосочени
нровинциалните войски, и
скскубитори, „стражи“ (vigiliae), и иканати, иод
land: REB,' VII (1951), р, 5.	1 Сннът на Никифор Фока Стари:
/?. (} nil land, Les domestiques des Scholes, REB, VII (1951), pp. 27—28 ; вж.
екскувитите в по-раншната епоха се издпгнал като една
op. cit., р. 336). През IX—X в.
"	Brehier
7 Сраженного станало на 20 август 917 г. нети индикт,
сл.; Ostrogorsky, History, р. 233. н В историческнте извори
стр. 385 г
на
nr. 578.
или
сходи,
1
пленниците
он л л
Тук са
за
византийпите.
Н h
двете основни съставки па византнйската войска, именно т. нар. теми ффата},
„отредите“ (гау/шта), сиреч императорската армия, съетавена от четирл отреда ;
стражи11 (vigil iae), и икалати, иол командата на отделяй началници. Вж. за това R. Guil-
на Никифор Фока Стари ; за него като началник на сходите вж.
тук стр. 124, бел. I. 5 Началвикът на
пай-влиятелните личности в дворепа (вж. Brehier,
। икаиатите с бил създаден по вре-
ор. cit., р. 354; Ив. Дуйчев, СпБАН, L1V (1936),
нети индикт. За подробности: Златарски, пос.
History, р. 233. н В историческнте извори се говори за tfoovQtov или за
., стр. 385 к бел. 3), според който лока-
лизирането* па битката е трудно. /7. Афтафчаев, История на българския народ, I, София, 1943, стр. 303, говори
за „шлката река Ахело, не“ за Ахелой. Преднолага се, че става дума за днешната Чимовска река, конто теме
при с. Чимово, недалеч от Анхиало (дн. Поморие), вж. Българското военно изкуство, стр. 180 и която някога е
била во-пълноволиа попади това, че имало
ч
,ЦГ
о.
1 Синът
командата
намалява.
в ж.
от
отделяй началници. Вж.
за него
и
fi Отредът на
'т 4
op. cit., р. 336). През IX—X в. значението му
мето на император Никифор I Геник (802 -811):
стр. 154—157.
съч., стр. 385 и сл.; Ostrogorsky,
rrorapJf сиреч за крепост или за река Ахе.ю (вж. Златарски, пос. съч.
н
малката река Ахело, не за Ахелой. Преднолага се, че стаза дума за
вж. "
гори.
:;о-пълноволяз поради това,
че
З'Овече
ЗРх
л
за
।
।
i
।
I
i
дии
Г
Г
J
Theophanes conrinuatus — Продължителят на Теофан
129
a/d.oig
ун 47 лобд
do'Af) на)
Equ ip а) г
бл: на) ' Рашау ос латд/нюс
л, А с о';' и( о у ’ шла лат г б с
I	F	’
л от а и ср воц’&'роас
*1ау<Ь’УУ1ъ б Воуад натауиуейу
иттш. иеаоооЦеутос бт
гобтоуд fhacTVQaoat ната BotdyaQajT
Хтутас леоутс тер чкона Роуиагог 61
r.ls EQibag kui, Aoyoitaytag ЕМбутсот,
rovg ol / Р/т^сгаиа/ л(убд aAAi/hoog
нас GvoT.au (ил.и’тад илвхсб ори аг
ло'Лёиоо (Yf те Аид
I
Ttj ЛОЛЕ/ TOV ТЕ
уилу r}{h]oay"
Р< о piay от
tpqtpov Едцувунау
fl и ЕЛЕ (а
тоод Пат'Сочлиид,
тоге (робуоттад
TOVTO fly
РУ Tli
- 1Д-
1
то; ?
Kt t yvo т w1 т 7 у о g 6
нас (Yaaoi ттйг ауубтттоу
ИШ r PojlKWOC
//етя
F
ц
избягал в Месемврия. освен другите Btcpa-
жението били убити Константин Липе, Йоан
Грапсон и мнозина
Патрицият Роман
бил изпратен заедно с
Дунав, за да
Иоан Вогас, за да доведе печенегите
се каза. Когато друнгарият Роман заповядал
О с вен
гц г
нас
tHavoi. алгбта z ?/
баотуубоик (ОТ ттог
ОТОАОО £Т тгп taroi--
лолеиог оси-
"Tcodvr)/^ и
5
/ л
други от началниците.
друнгарий на флотата,
цялата флота в река
помага на Лъв Фока, а също и
, както
I
?
tn
ауг
faoov-’
та) Фауна" дллд. на!
[ 1
Пат^Уанар, cog г>'-
'Рцуратог
Фоте ovtiua-
	4
y.at
доауутуд
btai.ia%ou&
Гт/ С
та iota.
лтфоутор, нас rnoGTosyydrtctyy
гРау/нагое на1 тог Boyd,
на) rig TOooi'TOT нлуЬоуоу тог
на) на -
тфу 6v f}aAufbv ото-
Ье наноооус а
ТОГ
_ l/'OJ’U
ты
L
(Од
*Tt *.]
i cl
тог боооууао'юг
сг
на печенеги те да преминат
реката

за да
С
ЛЁОУТ1 TO) Фп)УЛ/.
Г.	L
xdi, Лоуоиаурад
ol 1 IiTfyvaxat лдбд
1 о) fir го о
> 7*
ET.Q
fiv-
TOO
?V
та y.alF
ёаитап1
бргт-ууадюу
табсиа'Соооат
Qtffhp’at
бталЕпааагта
Таурасу и w Liyfis,
nloiotc
тс
е
г?
Kts TOGOVTOV
UEQlEOTQOUy, COOTE
СМЛАОУ

помагат на .Лъв Фока против българите, меж-
ду Роман и Йоан избухнали караници и спо-
рове. Когато ги видели, че се карат и враж-
дуват помежду си,
в земята си. След
Роман и Вогас
срещу тях било
Друнгарият Роман бил
голяма опасност; издадена била осъдителна
присъда да бъде лишен от зрение, тъй като
поради небрежност или по-скоро поради зло-
деяние не е превел печенегите, но бързо се
оттеглил и не приел на корабите дори бя-
гащите ромеи. И наистина той щял да из-
търпи това, ако присъдата не била отменена
благодарение на патриция Константин Гон-
гил и магистъра Стефан, конто се ползували
с голямо влияние
гарите се възгордели от победата си и
похода си
местикът
и Николай,
гарите с многобройна
село,
българите неочаквано ги нападнали. Доме-
стикът избягал, а Николай, синът на Дука, и
мнозина други заедно с него били убити.
ТЯХ

паченегите се завърнали
като евършила войната и
се завърнали в столицата,
повдигнато
поставен в твърде
О
в столицата
обвинение’2.
uh
иАРгттоууообоаг’та
' Papiaicnv еу toi с
ЕЛЕЛОуЬ с( , V
/
глобЕсбиоуоу. >
d
рт] лада Есоуотаутсуог
tiayiGTQui\
AvyovoTH лолЛа, та ттк
6е Воглуадсоу тЦ Vi нр натЕлаобЁУтиуу нас Енотдатс-
иачути)у iiEXQi TTjg лб^лсод, е£т[аНе Аесоу б боре-
атсиод tow o/oXojr нас sIa)dvrQC б ЕтаидЕШрхрд
нас Уснолаод о vtbg too Aovhoc rig xcoqov fdgu-
 epua
6е Уилт! ddoHipaig
у koi tov 6o~
ЕтЕ (Ml V О Г
Л
h
*ч
^TKTQixiov тот VoyyvAti yu'i
(•к bwaphuoT ттаоа тГ/
 натаШит^ avsiQant]. тат
6 ova не у сот
J
3


пред императрицата. Бъл-
в
стигнали чак до столицата.^ До-
на сходите Лъв, етериархът Йоан
син на Дука, излезли против бъл-
' войска в тракийското
така наречено Катасирти3. През нощта
ЛсАхаХК,
нас
ТОО
5
[(оаттц^ б
zlomwc О! с
ovt(i) Xsyo/jxrov Катаотртад
натд BovAyaQanu тр
avzoZc тф?’ BavPpiQiov,
fpvybvzog. ёоЕрбу}] Атнблаод о
СТ/ОАО))'
б vibg
Ле'/ QplEVOV
НСрОУ огтси .
)мф
ёлсЛЕООУТСОУ 
iisGTixot- cpvyovwg.
Лопибс nal gcolAoi
13--390, 21).
t F
/
390, 21).

ЕСфбу')}
“темп
я

Ч.Л

нас,
7TAEIGTV)
TOV
Iя \
Vt,og
। viog wo
at'tov (pp. 388,
24. Rendaclus luteras falsa s ad Bulgaros
eonficit
VI, 4.
1

ej

него
24. Ре их) аки с съч ин яви
до българите
лъжливи, пасма
EyevsTo
о оу у ею'к му NtHijra
xal лтраЛосад"
fpOVEVGat
шМялу ту лЛомр
?
CT
ОС
EKEUpi'yjlEQ
никой
VI, 4. Имало никой си Рендакий4
Елада, сродник на патриция Никита, ]
жествен и
собствения си баща, за да го погуби, но ба-
шата, за да се спаси от неговото нападение,
г
от
неве-
отцеубиец. Той бил преследвал
Ел/мбсхбс
ZVrrdxtoc
латосиюо, алалдтштод 6е
сот euvtov латЁоа иатабибхеоу
eke tv од ср ev у сот avrov тру
есоеЛ^шу rftTrZa исц лаоа Sa-
77-.'
TOV

f
и У“ /	*
rtt’.TZa
O.VTO V
УЛЦ TiaQlL
W
Лакапин (920 944),
1 Бъдещият император Роман Лакапин (920 944), тогава началник
ността вж. подробно R. Guilland, Etude de lincratiue et de prosopographie
byzantine, BZ, XL1V (1951), p. 212 sq. 2 -------- "----- "
поради съперничество с Лъв Фока -
стр ем ели към завладяванс на върховната власт в !
власт вж. подрооности у *87. Runcirnan, The Emperor Romanns Lecapenus and his Reign,
станало, както може да
op. cit., p. 5(5, го датира през 917
2 Срещу Роман
не помогла.7!
власт
на
byzantine.
византийската флота. За
длъж-
Les chefs de la marine
съзнателно —
з
Лакапин съществувало подозрение, че
двамата виеначалници се
ход на вътретните борби за
, Cambridge, 1929, р.
,	„щ.ж ,и се предпо-
на сентември 917 г. Runcirnan, op. cit., р. 5(5, го датира през 917
1 Патриций Никита (Рендакий), един от най-близките
нанеговото управление, бил баща на императрица София, жена
правдоподобпост. че е бил от
отстранен от управление™ ио-
за пристигапето на печенегите;
имиерията. За по-нататъшния
56 sq. 3 Сражение™ при Катасирти, педа.тече от визянтийската столица
лага, в крап на август или през началото на сентември 917 г. Runcirnan
или началото на 918 г., което не изглежда убедите,тно.
лоддържници на Роман Лакапин в началото
на Рома нови я син и <
славянски произход (вж. Hanatilus, ed. A.’Pertusi. р. 91, 37-
ради обвинение в съзаклятие против Роман Лакапин
оаща
съимператор Христофор. За него сс вредиолага с голяма
44). През 928 г.
има.1 връзкп с българите; вж. повече у Runcirnan,
сиреч Пелопонез.
op. cit, рр. 60, 64, 71, 78, 97, 100. Името В.аЬиб;
к
Гръцки извори sa бългвргката история, V
, изглежд;
означава ттк
4
човек, роден в Стара Клада,
130
Theophanes continuatus
— Продължителят на Теофан
раягриЪт т<~)1> Кррттт латЕауЦР)},
лик шдыат Бант
xal ту
-кЪуна лрооЦтуЕт.
"5*
rd тог
г?7 цвуалц
ойтол о
лат.оЦ ёлЦоато,
той fi t-о о Б-
тЦ
латта
E/.bebv ту реуй/Л] той {pov
'Реорехто^ дё б ЬаобЦ.'ъ
йотой drajia^ xai АЕЗр.аоеад атещадеит тоотот трд
Цауауест ЕрОоЦбаато жй
ЕЛ1ОХ
гое ;т£Ю£ uoTooQ
еккЦелаг
дё улгдББ
1
(V ж ёБууЦет т?]£
(HF.QEirat (р. 399,12—22).
лсидкЪош. о
)Лъ л.цд; BooXydipovc л/.поарс-
cxvToiiokrjoai ёЦб/лло, жратЦВБ
дер ЬехХаедт
ВоиБуарсл'у
ТГ О Г СИП? ХШ Т1~)}’
се качил на корао и отплувал
ловен от критските сарацини’.
кий се възползувал от това
ко, което принадлежало на оаща му, после
пристигнал в столицата и избягал във Вели-
ката църква'А Когато император Роман3
научил за неговите безчинства и грабежи, ре-
шил да го извлече от църквата и да го на-
каже. Но Рендакий съчинил лъжливи писма
до българите и решил да избяга при тях.
Заловен и изобличен
и зрение4.
ооаче оил за-
Този Ренда-
и ограбил всич-
ко ето принадлежало на баща





AIV
J 7
О
Когато


t
?
той оил лишен от имот
25. Bulgari usque ad Katasyrta
progrediunur

Л
о
Българите достигат Катасирта-


дё Вои/луаехог ла/лт
UFTU. Tip’
п След смъртта на доместик Адра-
лгарите отново се спускали
[Тогава
до Ка-
лест о
тасирти. [1 огава] за доместик на схолите оил
назначен 11от Аргир5,
гоопитен мъж,
Термополис6, след което изпратил
Моролеон Михаил, който бил
ник,
ЦБлюагттг
Л<5-
Ао-
донБти-
о.
ТОГ доцсотБот

лиоф^л'Ци IJm&oQ о тот
xat
'га! at'/jot (дед/лолб/ллж аста rtwr
и
/
ёрлЕЦютато^

□
превъз ходен и
Той излязъл
ТеЪт
fiEXQi Kaw-ooQTenv^
QaXsoTOv теЛЕитрт,
yvQoi', еЪ’Ц) жиллатор
r.o? тех))’ а%о/л7л’'
тауратеот еЦгЬ(>>т (тлёстелБ dliyai/A тот той 31со-
роБоттод
яатаоколгуеи.
Белта о)т
I
лЦуым дё xal агло?
тт/oEv (рр. 400, 1- 8).
BovAyayovz
ГД

1
Бот, толотщррбр1 огта, тот
д дё ейлродлтео^ тер
ло/боЦ цёт tcov ВооЦаосоу
Е(ОЕ/л)д)т ётЕБй-
ал()облта)^
ив.г
Л
C1J
1- Л
ТОУТ
Tt] ЛО/.Е1
БЦср аотear
(JLVEI/.SV
мно-
с отредите до
сипа на
иегов] на?«ест-
да следи българите. Михаил обаче вне-
запно попаднал в тяхна засада, избил миози-
на от българите7, но самияг той бил ранен
и иато се завъонал в столицата, починал.
7
7
О'ьлгарите
иато се завърнал в столицата,
н-1

26. Bulgari suburbia ConstantinopoUs
aggredluntur
26. Походът на българите до предградия-
та на Цариград
VI, 8. ’ ExvTQarsosi дё лсВлу Evuecui'
PcguaicDV’ ней лЦ&о<т Bovkye'iQmv алост&'бм
xai Хауатср
лата гр? лдБак
gvv did tcov ддсЪт
avrcdv дё ёсродот gabviv
ytoagETos /лр T(i теЪт Hqyenv лаАатса
тот xeaEA&ovTEQ Елелрраеоыт,
алоот/Шле арм Aeovti у.оь Hofap
s%ovra^ p^Eavzdiv лЦдо~ mavov
сйеяеЪт лей гщ,"
ovyqv
лБоТ и сот
I
лей
С
о
3
Екстрагейее дё л ci Бу
1
ката
Q иаа
xai Мтрахер кем eteqoi; екеБоосу
ди та%юта ЦЦаитыу. дийЬбттЕ^
q/.bov ptfyjQi теЪт Мауумфа. тгр'
fiaotfavs ^PeopavoQ,
х«4 steqoh
3
С
Ti-
С
и
3
2о-
ней то Хте-
JwaTvqy раЫтео^а
то I, j
5/
’Алексу
MovgePe
ей те тему ра-
EiaiQeiex-; xai W)T тауцапябхт’
dQovyydQcos
латрБкк
шла тио Бюо
J
Oi д
avrov. уу дё
VI, 8. Симеон отново се отправил на по-
ход против ромеите. Той изпратил множест-
во българи заедно’ с хагана8, миника9 и
други, като им заповядал да отидат, колкото
може по-бързо, против столицата.
пали прочее планините10
глава11. Когато император Номан узнал за
техния поход и се опасявал да не би, като
преминат, да опожарят дворците при Пиге:2
и Стеной13, изпратил ректора Йоан заедно с
Лъв и Пот14, синове на Аргир, конто имали
със себе си достатъчен брой войска от им-
ператорските [части], от етерията15 и отре-
дите. Заедно с тях бил и друнгарият на фло-
Муселе. ведно със
_ж
/Г-
с хагана
8
Те преми-
и стигнали до Ман-
и. Когато император Роман узнал
- I т
* Л
15
тэта.
патриций Алексий
fl
Л
1 Арабите, владетели на Крит. - Църквата Св. София. 3 Роман I Дакаиин. 1 Става дума за събн-
тия през 921 г. За подробности вж. Златарски, пос. съч., стр. 420 и сл.; Runciman, op. cit., р. 87 sq. Пог
Аргир, брат на Лъв Аргир, бил син на магистъра и друнгария от времето на Лъв VI, Евсгати Аргяр ; повече за
--••••-	, des scholes, рр. 28—29. Отъждествява се с днешните Бургаскщ
Aquae Calidae; вж. Златарски, пос. съч., стр. 420, бел. 2.	' Отнася се за събития проз
стр. 421 и сл. 8 Първобългарска военна титла (тюркского
, нея вж. у
на !
421
- Църквата Св. София.
3 Роман J Лакапин.
Rundmari,
него вж. у (juitland, Les domestiques_
бани, римските
921 г. Вж. подробно у Златарски, пос. съч.
qavqan), засвидетелствувана и в първобългарските надписи. Подробно за
II’ р. 157. Jl Първобългарска военна титла, означаваща вероятно началник
вж. Mora-vcsik, op. с., II, р. 189.	10 Според Златарски, пос. съч., стр.
Странджа планина.
ците при т. н. Жнвоносен извор,
рог.
тук императорски стража, набирапа
Л
стр.
сл.
8
7 Отнася
Jloi'avcsik, Byzantinoturcica,
Първобългарска военна титла, означаваща вероятно началник на копен отред;
, II, р. 189.	10 Според Златарски, пос. съч.,^ стр. 421, вероятно
11 Манглава, при Цариград, днешна Демиркапи. Срв. Janin, op. cit,
, днешен Балъклъ ; вж. повече у Janin, op. < '
14 За двамата братя Аргмри вж. Gilliland, op. ...	.
изключителво от чужденци. За подробности вж. Brehier, op. cit., р. 354 sq.
У)
II, р. 189.
Манглава,
пос.
съч.,
повече у Janin, op.
cit.,
рр. 28—29.
— ; за подробности
—। става
о. 277.
дума за
12
Двор-
cit, рр. 140 141.	13 Злат ни ят
1й С думата ''ЕтаютЛа се означав-!.

Ж

J

VTiGTEKOV
т«Лд

Theophanes continnatus
л/Мщшу. diardiavisg
Продължителят на Теофан
131
своята войска. Била петата седмица на поста1.
Те разположили войската в равните и ниски
места при Лиге. Когато отгоре се показали
българите, въоръжени, надаващи непонятен и
ужасен вик, и мощно се спускали срещу тях,
ректорът Йоан веднага избягал, а Фотин,
сии на Платигюд, който се сражавал за него,
загинал заедно с мнозина други. Ректорът
едва се спасил и се качил на дромона.
Бягайки, дошъл [там] въоръжен и друнгарият
Алексий Муселе, но не можал да се изкачи
по стълбата на дромона. паднал в морето
заедно със своя протомандатор3 и се уда-
вил. А синовете на Аргир Пот и патриций
Лъв избягали в укреплението и се спасили
От моряците и от цялата войска едни, б я
гайки от вражеските ръце, се удавили в мо
на оръжието,
OVTOl
xai yp^apaBoisgote ib-
dvcoidsv dvaepa-
ciai/iiq) xai <po-
лао sAaodvrcov
paixrcoQ,
nsbivoic
Ttov BovAydgim’
б°Г1 XQi](i<ip8VOJV
xai of/'odgor ат cog
'ТсоаУттр 6
aycnviQbpsvog Фсотесуос
xal л(Ало1
e( oii Al} sv
Evondog
Movoeae, xal pp Icyj'oac teaeov
CpEV у 1'1
TOVTOV
vide
loiCiVri/P
>
t
n
cl
кат avion’
GCpuxi"
6 TOV
ET8QOI. poAlP OVV b
toy dgbpoova. ?/z-
лерлтт) тсот
тот Aabv еу
лосе тсот Hpycov,
VEVTCOV ЕУОлВоу,
H'QP
nagevdi’ per
rat ds {лед
ПХатолбдд
paixTCog diaaoydsls
dsv ds
c
tov d дор сотое ало /тавд д
too avrov ngaitopavddTOQi алелт1ур.
С/
О -. ____
(роуоттед oisocovipav. ллаароу os xai
лл^'&од, ol р'ет тстд imv лоВ-ptcov yet gag cpsvyov-
tes sv ту/ daAaaon dnsnviyTjoav, ol ds atdr/gov ys-
ydvaoi. ладагалсора, ol ds ysgoi BovB/ag/xaig ovv-
sA/jcpihyjay. ol de Воглуадс-t pijdsva тог гиака)-
Лоотта е/оутес id те tcov Thiycbv лаЛапа invo-
noBpav xal то Влетоу алаг xarexavoav. ovrcoc
ада bsivdy afiovAta xal dnEigta dgaovTi'iia avppa-
Xov syovoa (pp. 401, 3
3

/
г/
<
веднага избягал
J
*ih
sig
xal ABlgtog dgovyydgios
ev ТЕ/
тр АаАаоор abv
*Agyvgol de,
к (di Ascov лат gi и toe, tv тф xaoTsAAtcp
dtsotb'&rjcjav. nBbipov xai тд cfanxv
ol p'ev ids icbv
(ргУ'усор
Подор

ле.осоу ev
5
naigixtog,

стука d si v
1
k.
Ol ds /ЕдОТ BovXyUQtlKfUs
ol de Воолуады
Е%ОУТЕр та ТЕ
XU. I TO
dfiovAia
<1
/
1

/t jyWcz
TOV
лаАааа
натека voay.
402,7).
рето, други с та нал и жертва
трети били заловени ।
же нимало кой да им се противопостави
българите опожарили дворците и Пиге и из
горили целия Стеной. Такова зло именно е
безразсъдството и неопитността, когато и мат
за съюзник дързостта!

OT българите3.
да им
Поне
27. Bulgari Негшп in Constantinopolim
castro- movent
27. Нов поход на българите срещу
Цариград
VI, 10. Телу ds BovAyagov лаВт ехстдатес-
odvrcov xal psxQt tTjq ay tag (dead togas Bd&bvTtov па-
лат Uov xai ravia л vol лададьдбутап’, sig agtorov b
ftaatBwg e Papiavdg tcov тауратсоу аруоттар avv-
гхалЕсеу, ovvoviog (wrote xal tov
xai nagpvEt tovtois xal
Evavricov Щлбелг xal тгр
/
T J 1
/ *
4
MS
r
Pcopavdg

Osodcogag еаРоутсоу
лададсдбутсог,
тауратсоу адуоттад
Aeyopevov Sax-
лдо'итдвлето хата
nargidog


zcoy
ay
oileiac xal tcov Xgioiiavayv олеоалотНдохесу.
ovv hiavotov xaponBodsig пара tov paotAscog
avrov
->wso-
уопчоаодол. ol de о кткдеуто STolpcog год avrov pa-
.-l_l
Di
c
о
inavgtov xafionBodtig лада tov
sigriuEVoc BtaxzixTig &Ац$р ovoar тру
олюАеу
xal sig то отдал6лedov avia)v slo-
sxei EvgEdsviag хатеодраЦу.
ol BovXyagot to yeyovdg vnootgs-
тф orgaionsdcp, xal noHpov ооукдоттр
dBycor
VI, 10. Българите отново се отправили на
поход, стигнали до палатите на Света Тео-
дора4 и ги опожарили. Император Роман
свикал на угощение началниците на отреди-
те,
ки5. Гой ги увещавал и подтиквал
лязат против неприятелите и да се борят за
отечество™. Те с готовност се съгласили да
умрат за неговото царство и за християните.
и тъй на следния ден казаният Сактики,
въоръжен от царя, показал, че неговата вяра
и мъжество била истинска. Като се явил в
тил на българите и навлязъл в техния стан,
той избил всички, конто се намирали там.
Когато българите узнали за станалото, за-
върнали се в стана, завързали сражение и
обърнали в бягство Сактики, който бил при-
дружен от малцина. След като се сражавал
смело и избил миозина, той повече не можал
да издържи пред множество™ врагове, от-
пускал юздите на коня и
га. Когато гой преминавал някаква река, кои-
а заедно с тях и така наречения Сакти-
Той ги увещавал и подтиквал да из-
Lr
П1ОТ.1У
ydg t&v BovB/d-
avwry SLO-
xal clvdgtav аледыЦг'
QCOV
sTdayr
радоутее ovv
tpovoir sv
tisvioc TQSnOVOl TOV
%ovia.
A О VP
dog Ttbv noAspttov, psdbjui tov
kA sig <pvypr yflavvs. лотаидт be nva лададдеотта

у SV 6 pSVOp
ndvrag rovg

Baxrixip-’ ovv
ay iorioa per og xal яоА-
тд ЛАтр
idv yaAivov
b ds snstdi] yevvaltog
dvsitov ovksti avtsxstv pdvvaro лдод
t'nnov

3el
Ьлар-
се спускал да бя-
' сиреч между it и id март ozl г., срв. ллатараси, пос. съч.,
важно .чипе, непосредствен^ подчинено на пълководеца и предавало
..писмена или \'стна заповед" :
Paris, 1935, рр. 41—42. Q
подробности вж. у Златарски, пос. съч.
извършен през есента на 922 г.
5 За храбро ст та на
op. cit., р. 88.
бел. !.
man,
сил
негоните разиоредби фат^Щог)
A. Vogt, Constantin VII Porphyrogenit. Le livre de ceremonies. I. Commentaire,
рв. Da Cange, Glossarirmgraecitatis, s. v. :i Отпася сева събития през юни 922 г.;
334 н сл. ; Rimciman, op. cit., р. 88, п. 1, приема, че походы бил
। ..църквата св. Теодора", вж. Златарски, пос. съч., стр. 434,
вж. ргзказа на С. Monachns, ed. Bonn, р. 895, 3 sq. Срв. Runci-
между И и 18 март 921 г., срв.
златарски,
стр. 422.
на войската
-J
Протомандаторът
e

стр.
Л
1 За дворсца
сноменатия ;
s. v.
-J
Теодора",
p. 88, н.
вж. Златарски, пос.
132
Theophanes
coriTinuatus -
Продължителят на Теофан
то течала наблизо, конят му затънал в ней-
ната тиня и той бил ранен в
част и в бедрото. Конят едва бил измъкнат
от тинята с помощта н
и той се с пас ил
бил на светата ракла
била смъртоиосна,

3
f-r
г-*
, tov t'aeiot' U.VTGV sv тр tovtov
TtTQfooxt'Tai хата. т?;с сбит; xai tov
ow. ром; ovv той ifxjiov ex тту; ikvoe dvaanao-
ipvroc avveoysta tov vtzo ypioa diaacb^rxat psyoi
tcov Bka^sQva))'' xal tsPsD h' тГ/ u.ylq. oopqp xai-
ota> rijo ^круГр ovape, rp vrxTt he.Asvrpasv (pp.
402, 22
biotaepdyv
лауегтск,
U.VTOV
^14

e./.vt ёр-
pip
о

седалищната

ex п}ь
1 '

+ ?
ovape
403, 19).
неговите подчинени
във Рлахерните. Положен
, но понеже раната му
починал през нощта.
28. Symeon Adrianopolim expugnat
28. Превземане на Одрин от цар Симеон
VI, 13. Tov 61: TTxaQixiov tov
7/ pdkkov
VI, 13. Патрицият, така наречен Моро-
леон, или по-добре да се каже, както пове-
че подобава, Тимолеон, бил военачалник на
Адрианопол. Той бил много добър и еръчен
във военните дела и извършил многобройни
подвизи против българите.
Симеон ооградил споменатия
: цялата
13. Патрицият,
или по-добре да. се каже
ovtok errovopa-
Ь, >;	SlTlStr OlXel.QTt:-
AdptavovKokecos отоатруоеутое,
MoJQoksoVWb
QOV (JvpoksOTWb,
xpauoTov тр nokspixa xal jteoids^toT
o? yiDioxa? хата BovkydQaov uvbQayafHtv; ETiEdsi^a-
70, 6
Travel
eieQidakcDV layvoobu
gitoq тот
xQuTaam (ovbapodsv убу еЛум? етост.РаоРш), тр
svbsia ertiCo.usvot ттообебсЬхаспг savroug xai tov
OTpaepyov vote аоикуирост' ov yeigcouapevoQ Av-
рант, xal bsapa xap'bkov тот осбратод ттЕогракгбг
xal purdaie aixtaie tovtov TtpoiQTyjdpsyoc:, xsDv-
vaiov cittsxteivs davaeep eaxom idea rbis eavrov
аттрУЕОТ(1т]]<; xai Аротатре
rip' r?7s ttoAsok (/-vkaxD' Tiaoadom
rip' xar af'Ttov tw ircopaiavv orparov
таитip? хаха/ллбгтее annkdov,
Parpaiovc; avTp syevevo (pp. 404, 18
'Qouevov
J
J

2
г
7
TvyyjkvovTrK
.r-J
BovyaQOS
tgj
£
k2vpe,bn’ т7/г sioyjpsTyjV nokiv arv
отоатетиап ereQi&ivxkojGSV, xal Tdoaxa
O Xf
3	* G.
uni see
/
ev тд eioksi
(ovdapoftsv
mi-^opwot
ТОСТ
4
5
J
^eQtsxvynmoev, . ... ,u
табтуг snokioQXSL. heel (Уе
F.jtsAEkoixsi xal Atpbs
убр et.%ov
лробёбсохаст
Bovkydyom bv
earroL’b
yystymadpevor;

Тогава българи-
град заед-
си войска и като изкопал на-
започнал усилена обсада. Жи-
aixiats
derexTEtvs
TtpwQTjoapcrcM,
ttixqg)
ynpcip.
5
flpfp D/s
BovkyaQoip orv
О1
(IXpXOOTSb,
С X Г
VTIO
10).
7T()XS(OQ
5 J -
Ра.) pat со v
avBj sygvero
1
илсхАт'Мет'
есро^от
xai rndktv
405
29. De congressu infer Sy те о нет
et Romanum Lacapenum facto
VI, 15.
v latof
J
7ттер2о,('.} bi: pip'i,
теда^, М греют ao/cov Bovkyaoiac
Ko.WjxavTLTova.6/.EVM
d)Q(pi)/v xal	,....,
xacaarfiRpst, xal бегбоотор.
етауеторегое
лато/.ауур'
те та-oi stQip'Tjs
 1

/

нът
но
около окоп, започнал усилена ойсада.
телите в града почувствували липса на жит-
ии храни и почнал да ги измъчва
глад, [тъй като нямали възможност от
де да си доставят храни]. Затова те, прину-
де ни от нуждата,
га на българите1.
ловил,
жил то на безбройни мъчення и най-сетне го
погубил чрез ужасна смърт, конто отгонаря-
да на неговата неумолима и жестока душа.
Той предал на българи отбраната на града
и се отдалечил. Когато българите научили за
похода на ромейската войска,
тив тях
той
меите.
оковал

/
h’dixTirbroo 6m -
тталчттрат! хата
xal z; у p:Tat ph'
spvfVQi^Ef be mlvra xal
H- pcy.'v 6s BkaypQvckvv
CieiooTaApyai
Nixbkaov xai nras tcov
avTot s
appoTEwi,
Xixokaoe,
r*
0

E
r
/
ёхагуатегы,
Л/ахеботг (о •
Z) jl' p:TQt
г
• -*
□
ёшртнту
5 > л f п
7l(f.Q €lA/JfA(OT


avrcp
иеуттагтог am-
I	/
TOV
да
силен
никъ-
предали себе си и страте-
Симеон,
го целия във вериги, подло-
след като го за-

и
- ji
насочен про-
те изоставили града и си отишли л
отново преминал под властта на ро-
5
преминал
/
29. Срещата на. цар Симеон
с император
Роман
./ тканин
VI, 15. През месец септември, втори ин-
дикт, Симеон, князът на България, се отпра-
вил на поход*
цялата си войска, опустошил
колония, опожарил и разорил
къл дърветата.
той поискал да му изпратят патриарх Нико-
лай3 и някой от велможите, та да прегова-
ря с тях относно мира. Разменили прочее
помежду си заложници и излезли най-напред
патриарх Николай, после патрицият Михаил,
назоваван Стипиотис, и мистикът и
наст4'
г-
против Цариград заедно с
Трак и я и Ма-
всичко и изся-
Като стигнал до Влахерните.
I
I
I
I
някой от
тях относно мира.
I
I
I
fTiTTuysir. ekaSov ovv 6pq~
xcu. sgtjkdfa. лобгеооу
елеаа 6 ^Ivycrip.
Стелиотг/е, xal Ttodwtp
Qom
ph' б латсрархр
OlXlOQ
б ргопхбе y.al ли.<р/.д>'Уаг>т1:6соу' убо
/
л.с, О G (I; 'О С> SV о per 0 С
т
5
/
I 3
лат-
laiay-
Михаил
и мистикът и иаради-
г’ Иоан. Ректорът Йоан вече бил накле-

ч j
I
I
i
l
мистикът
нос. съч.
срв. Rimciinan, op. cti., р. S3
сл.,
Според Златарски,
дът бил превзет през 92'2 г. ;
Подробности вж. у Златарски, пос. съч., стр. 464 и
парадинастсвоп (яаиа^’гаогсгог) се сравнява с длъжността днес
byzantines, II (1944), р. 210
Etudes byzantines, I (1943), р.
1
?
стр. 425
TT
4.1
сл»;
'л., обсадата на Одрнн заиочлала през У21 г.
sq.
 J
c'i
+
с
a>?>) се сравнява
за мистика (Рчастен секгетасг :
208.
- Събитията се отнаснт
Патриарх Николай
на пръз
вж. Briihler, op.
a rpa-
924 r.
към 923
4—5
или.
Длъжността
министър; срв. R, Guilland: Etudes
cit.. p. 15'2, n. 5), спз. Quillaiid:
Мистик.
1
о
— J
Г">2
г
।
J
Theophanes continual us
Продъажих-лят
на Теофан
133
i'xjjoiAsa,
(j
лоос тог pant Asa, do-
тот лоЗ.атлоу n(n.ch}Avi)'si,
povy лХроюу ГнАапогр’соу
Л 8.01 Slp/pO) c dis -
 avidv Лё
лара
avrov eppo-
6 roivov fiaoi-
ЕлотУш yon
П7ГГ-
1
fASTO
1
uvtovs
jiauiMa 'Рашагдг
LIST
5
1'vusu))'
алт'лсиц’ато
/
J
{D.aGU.G'tJar
JTFQL TH T ~]s
V1D 6 ^aixTcnp дса^АтрЗсФ
Osvstav nQO(paat.odpisv <к
xal st rfi avrov
xapp. ot usv ovv
leyovTo,
TOT
ЛоЛ1(дТ Й£ Л€л1рро(роррто
vpasajs xal ardptac xal owsosto.:.
4 A i	<	J -
ASiJQ 8Л1 i
T)]V
pUTCOV SXyVGSl^ OGpfltGOi.
KoGLlldi.OV
oyvQCOTOTiiv anofiaaiv,
dtsx^lsovoav
ovv avvp-y лагтот/су дю.ттлуро.на
лроаета^сг
orst 1аь
vadv ЕУЬттррОЕУ тот ту
д фааисгс едорроато, пас та
та, др/м (ov FTTsvfisv
di/. skntGl iAETSlbQOlQ
УО- дт ТУ
латрецрур ту
E^BTSiysi'
хатёриехе
аХраутот
VMsihy.Toy
/а'фш xal
dyiov
ay i fi7
y.al avdotac
-•—I
i от too G<pddpa pyal/. i a goto'
sippy)}}' xal то птф’от
тщ-
1
угуоиета^ тйг ut-
тс5 rvr
(НтОТЧ-Т/ХД' ОТ У
acyiaAco xarsGxsdaasv
 £
3
НУ
ауто/
3
QVV
/
кт&а гНЯ^Лис
2-vusdyy
Y

dijAOJ (OV
Лё
/
която се нам и рал а до.
Те разговаряли със Симеон
поискал
J
ветен пред императора, под предлог на бо-
леет бил отстранен от двореца и се подстри-
гал в своята обител
Галакринон.
относно мира, а той ги отправил
да види самия император Роман, защото от
мнозина бил осведомен за неговата мъдрост,
мъжество и разум, Императорьт прочее
много се зарадвал, защото желаел да постиг-
не мира и да престанат всекидневните кръ-
вопролития. Като изпратил люде при край-
брежието Космидион1, гой построил в
рето здраво скеле за ко раб, така че им пер а-
торската триера, като доплува, да сире при
него. След като я обградил отвсякъде, той
за повял tin да построят в средата
гдето щели
Симеон изпратил
светата Богородица при Пиги,
строен от
на около. От това се виждало
лае мира, но мамил императора с празни
надежди. Императоры- отишъл заедно с пат-
риарх Николай във Влахериите, пристъпил в
света га рак л а и въздигнал ръце
После, като над нал ничком, [той]
сълзи светия
и ат а
преклонной.)
мерния
Отворили
f I алел
дица. Императоры
като г.....;,..:..
-L 1 1 кЯ V 7 1 JLJ-l. * A. J-т A L L	Л_ Л £ 7 i j
се като с някакъв шлем с вярата
пречиста Богородица и излязъл от храма за-
щитен със с игу рн о оръжие. Като въоръжил
придружаващите го моряци с щитове и оръ-
жия, той пр и с тигнал на определен ото място,
за да разговаря със Симеон. Денят, когато
това станало, бил четвъртък,
месец ноември, четвъртият
Пристигнал и Симеон
множество войска, която била разделена на
много отреди, едни въоръжени със златни
щитове и златни копия, други със сребърни
щитове и сребърни копия
цвят
Те, като поставили помежду си Симеон, при-
ветствували го на езика на ромеите като
и разум.
H
иеговата
Императоры
л ю д е
построил
ST
rf] fhilaooii
ro>y fiaoiAixijv г офорт
лнелгурафт;
ysveoikn
оло-
>
НУ
J
той
MO-
(oqte
Л.ООООО U t&crfkit.
flHtjOT
otlllfilV.
ТОГ ТрС VXSGOylaC
41 JlilVlh or
7t£Qt$
?p
s/./.FZzor
I
5

pAav8Qvais
т/j ayhi
1
афта '•
f.<}'/ тру тфртру
tovtov sралат<~) v.
с
fl
3 Г
ayi и г (К
ih'.OToy.oi'
hivoTuviavbc
GO I tЛО.Т-
У it * 1
7iaQa"8v6u?-
Nixoldco


/
*1
jjaoiAsbc аиа
stapAfD с>ооф ум ТПС /с 7 вас
st та лдрурс лтаоо' ddxorot
УМ
УМ
T
аУтфол(Ъу
I
триера,
След като я обградил
да построят
да приказват един
в
цреграда,
другиго.
и оно жарил храма на пре-
който бил ПО-
и всичко
император Юстиниан-,
мал; ил
?
r;
A
~i
четой не же-
1
леоркг
тшукнуцтот
TijT
~r U {•()))'
Sip/})’/})'
НУ
□
Tip'
h


за молитва,
, 1 обливал със
под, призовавайки всепрославе-
хмекчи не-
высоко-
ахарглт}
xandiar на-
>-r	I
Gwiisofyat. TO
Q) TO ПНЛТОТ
(OllOQ.OQLOV,
Г/
ничком
DiTpippavov
та £i<)6 с
дюгофатт^
т

7
h

Ю
та
ih'OTOHOT
TOV
7T8tO(U
уфоОТЮУ
Tj/v	i/coToy.ov тсОрволфюто
TOVTO G ^aGl).8VQ 6.V8.}.6jiA£VOC
Qaya G.dldQQpy.TQV лтрфи/.битго-:,
t-'lb Tl/V
Ttvd 7iF,Ql&^UT:yog, аф) TOV
(ppa^dpvvoc. tov hvv avro)
OTTAOl^ ПОЛОУ.ОО Lt //G(t\C TOV
‘ OVVOttt/.TjGOl TCp St'Nfxbv.
eV	Л-	7 t	Э	/
'сУУатр
orv
/
/
ь
/
и
пречиста богородица
УМ
nvd ihn-
xal ri/v tugw tov
Мерфи > nt о v tisowxo >1 gi a Ttepiy.s(pti/.aiar
raov Ьл/.oip
(Dr GTolov
ff)pi.G.at:v()r
У. 0.1 (ООЛНО

J
да
и не умолим о с ърце
;имеон и да го убеди да сключи мир.
прочее ।_____
честният омофор"
го
светия ковчег
на
ввел
на
конто се
aiyy
/
Tf-Aa/te)
))1Ш№ oxf
игр'de, TETOQTl]
xal b
тЮ

TOV
XOTaXOGU f/GUC
avroutAVjOoi тф
’ПУСТО
wipnZ sot
0.0.7101 TH
ТОЛОУ ЦЦ-
/
и re.)
някаква неразрушима Орон я
шлем
ннкакъв
> н
света Бсторо-
нам етн а л
въоръжил
СИ към
1
леилтр дт рг
Nosiipoiov
лаосуf,vсто бг
*
!>

?
Ti\s
лИфоС
dlT]QT]Lf 8) W Tti> ЛИратб 4l s
xai XQt^odoQaTCOV, T(OV Лё
:7tlG)j ОЛАОУУ %QOin Х8У.ОО}1р!.18У10Т
тахехоои (/неуют aidpocp'
Sv^teoo' (be pact Asa
lkuco)' q><оvii. латтес
7
7
таг ти
Зё
<пс
рТОУр.
TO?1
o>ou.
г F
Л
i
pt(£QO.^
мтауоиЕУоь
c, to)v
Фг/гоодорато»’,
лагтаог
llKGOV (iVl(~)V

/
ло).1ас
nt) ’ %pvnaG xidc>)r
TO))’
y.al xa-
Sl}j]Cf'i)TEC
'pco-
ftorlfp
1 
С ;
ЛЁ
ноември,
?
fl-
Oi
svtyi/povy T)} TCOV
ds тщ'
'.нт7хл??гог
опъжие

р.т
прп
Сиреч нож. За
четвъртък,
ор
щх
; Космндчон,
(527—565),
три и га,
Runcirnan,
лож л тел ею
*
J
ClLt
Злагния рог ;
иодрею но у
в ж.
9 ноември
рр. 91,
•. Срв. и Os
91Я
fbJ
вж. подрооно у Janin, op. сп,, p
терми а вж. Du Cange, Giossamim;
j923 г.), Златарски, пос, съч.,
sq. ; Diilger, Regesten, I
njgorsk'v, on.
Де аят,
де зет и ден от
час от л®"114
водейки със себе си
"-ЭТЪК

от
ден я*.
едни въоръжени
трети
>
а всички облечени
и вс я какъв
с желязо.
го
на
евика
на ромеите
4
о
up.
p, 421
gr. s, v.
стр, 466. прием
74. nr. 604, счита,
cit., p. 214, и. 1, който сочи също

>
±22.
пос. съч.
о.
J
Император Юстиниан 1,
' С±±.реч
9 1'ептсмври 923
че срещата сганал а
есента 924 с.'-1.
ССЫЛ

31
10 часа cy-
г.; срв.
прелпо-
134
Theophanes continnatus
Продължн телят на 'Ге о фан
TEL 78О1У
16)81 У
Л>-<
>
на
нар1-.
стените
Може л о прочее
на сената2 стоели
що
да се види тогава действи-
телно царствената и великодушна душа [на
Всички членове
и
т<\ (Схбасуа.
’—I	I
тф ОУТС хил
ЕфЕОтФте? X ат 8 д тюпо
тоту yv'/jiv раошхф’ то.) бттс
xai fjavawai то тот дриуфиато?
ardgta? xaQUtynjiw., блок
’ фЛёлап’ ёллдюрау ov хатеяЛау)]
аЛЛ’ФоЛЕв EC? Q7-
antjEi, uotot

’i
1

paoiAt.xgv
ТО

тот
TOi с
4У OVT
атуаУ'хрг'ОУа
Гхаталлрхтоу хал то тор
fооагп])’ ло/.т-и- ov
xal cw’F_(iTa/-i] xat v.aE’/_(t)O'7}osvt
~ ovvcog атреиас
Ч-s Г
ЛОЛЕиЮК Т(Ъу СЛ)/хб(!)У dtdorg
У Tij алоfldti'QG
Т^ебёхЕТО.
Т(Ъу Ц8О(Ъ)\
|-
б!)]от1,У)'<сатто
т) 'ухагт/, xaT^Cii’E
аослёа ziqik
Л(ОУ лбфСк
<JV7l TitV t'CVIlV
* А-	7	? А .г
Щт/ЛГТОО?'.
хаталарФу
a.tt(pOT8Qo)y
т>
~/О)()(ПУ
TOt?

ту р))рклоу
бт OUriQOl
I Т iff (1лО-
> “П
Лшшу
I
ТОУ FiaOtASO. TlQfK —VUETO)’
av^QcoJTtry xal XpioTtaroy
ft Мято 6 k та EQya to t? Л6-
yoi$ ay ov/.t^atroyia. tdtov uh pa.Q dv^Qtoaoc бто-
ae^ovg xat XotoTtavov то ryv sigyvyy xal туг dyd-
ayv ctGw'CEGrdat! eI'tisq 6 thde тлуалп eotl те xal
ЛЕу&таС аоевоис бе
xat at uaoty аЫхак
XptOTtavog
adv лоте та?
atutiTtov Ёхур'ОЕК.
catavtOY
ua'QouEVOg, ......	,
ttag aluaatv оиоякпхпг Хрютшттпт.
xal avroc, ибтато)’ лооадохсоу
xQttJtv xal (ivra^fjciOGiv' xal GyuEQOi
avQtuv 8eg
yo (yQvayita.
iJoov
тф CptO^EQU)
Or J
7
/-
г

ТО)'
нао люд авали това,
ставало.
8 ц
/НХр'О(Х)’ (И
77. С
1Л,Л0С
F
2Ггц<$(Ь)'
лб^дроау
г.
KOCAyapUl
Л
Arizos у tvedna
таи (.ллос xai лрб^
„ахцхоа ое беовЕ^у
слщухрута « Лу тЛчуб) •,
Х.Ш


3

т
/


I
dk
1.
г
С/
б Зеос ауалу
xai аялотос то '/aiQEty о<рауа1ф
ЕХ/р:оиЁго)г.
х ад ок л ел Л уросго Qyu s&ay а ту-
отрауск xal т«с тал- dvooicov
xal олеа в at ueiT тцнсЪу тфу Xqi-
Е1(}утг/у Хоютихтб? xal avrds tov xal дго-
xal ay $£Ae /.toAvreadat SoioTiavcnv 6e-
6iA0:r<GTWr J%oiaTtavc~)v. агдшлос el
обтато)’ .
Et
X
usr oh' akifflijs
1
7
слархек^
ddtxovs
s
И

xal avroQ tov
Романа] и да се възхити
безстрашен разум и
такова нашествие на враговете
не се силашил и не
човек на неговия
мъжество. Като видял
той не се
смутил, не. се уплатил и не се стъписал,
но отишъл като при множество приятели.
Така той безстрашно пристъпвал, като давал
едва ли не и душата
изкупление за поданиците си.
стигнал на казаното скеле и
меон. След като
едната и от другата страна, българите пре-
гледали внимателно скелето3, да не би да
се крие някаква измама или засада, Симеон
слязъл от коня и влязъл при императора.
След като се прегърнали, почнали да гово-
рят за мира. Разказват, че императорът ка-
зал на Симеон: „Чух, че ти си благочестив
човек и си истински христианин, а виждам,
че делата не се схождат с думите, на бла-
гочестивия човек и на христианина е свой-
ствено да обича мира и любовта, понеже
бог е и се нарича любов. А на нечестивия и
неверен [е свойствено] да се
убийства и несправедливо проливани кърви.
Ако ти си истински христианин, както ни
осведомиха, спри най-сетне несправедливите
убийства и поестънните кпъвопоолития и
сключи мир с на
се наричаш и
деснипите на християните да се опетняват
кръвта на едноверци християни.
човек. който очаква смърт и о
съд и въздаяние. Днес съществуваше, а утре
ще се разеипеш на прах. Една треска ще
угаси гордостта. Какъв отговор ще дадеш
за несправедливите избивания пред бога, ко-
гато отидеш там ? С- какво лице ще послед-
неш страшния и справедлив съдия ? Ако
правиш това от
ше те отрупам до насита с желаното,
МО
съгласието,
неопетнен и спокоен живот,
най-сетне да си починат от злочестините и
да престанат
то не е позволено да вдигат оръжие против
едноверци"4. Като казал това, императорът
замлъкнал. Симеон се засрамил от неговото

от коня
и
TJ
J
си на враговете като
Той пръв при-
посрещнал Си-
пи л и взети заложници от
„ Чух,
3
да не
М
наслаждава на

1
xai агаотиои’
IP
1 xat, araoTWtr хш.
tла{>Х81дь xal
xoviv dtaAvdy/OTo si? лсретб? хата/з^аес
’ баюei?
*1
J*W
г
и
престъпните кръвопролития
християните, тъй като сам
си христианин и не допускай
с
Ти сам си
възкресение
Ttva огт Лбу от
тФу adix tor од ay фу :
xal dtxaiqo еуптеуФек xpaf]: et
хатахдрак tov
ТО) dsCO 8X81
С	V
ClOW woo-
Li
4J
/
л е £>
< ta .
Г7ХО?»ТОГ fQO)V
t:ii<}viiuv,U£VGi' уцллдоср' uovov тлЬук трг ds^ar.
/


J
та? та лоще,
тусб 08
/

аутстт/вот тт/V дабуокя)’,
аалаоас т)]у Еюцпр’, ауалцвот rrfV out/voujii', iva
xat avid? /iicrv -pjotje eiQijvixdy xal dvatiiaxrov xal
d:TQayfiova} xal ol XytOTiavoi navcKovzat лоте тару
ovacpoQtov xat отфтсоутас tov XpiuTiavoh?
ov дёш? vw артосе acosiv блЛм хадФиоллоштС
  ““ 
TQaavxa осу cbwov 6 flaoi/.evc тасугроу. aldeotltK
ХоитсиУ Tf/У tovtov тал81ГО)о>у xal тате
I
El.UjjT)])^
-yt'jOT]C siQijvixoT xal avauiaxrov
и
1
avatQsiv'
на
Какъв отговор
О ГУ
8ЛЛ(ОУ
Т О)'
J

о /Заойгус богуг}оЕУ.
то гт GV
талб/?wan'
Д’
1
П /
до-
отидеш там ? С какво
страшния и справедлив
желание за оогатство, аз
но са-
спри десницата. I фегърни мира, възлюби
и ти да преживееш мирен,
християните
га
ти
и
си починат
да избиват християни, защо-
времето на Симеон
1 Свилетелство за употребата на гръцквя езнк в иридворния церемониал но времето на Симеон. - През
X в. сенйтът във Византия е имал само второстепенна роля. Общо за него вж. Ch. Diehl, Le Senat et le people
byzantir, Byzantion, I (1924), 202 sq. Brehier, op. cit., p.
засада от стпана па Лъв V против Kdvm. '* Рента
цел
1.
/
•1
ха от страна па Лъв V против Крум,
за прислав
Г1
на византийски я император.
।
I
I
I
I
I
I
I
i
I
181 sq.
на Роман Лакапин
н Може би заради устроената през 813 г.
към Симеон е очевидно измислена с
е
очевидно нзмис.теиа
t
J
(LVT.OV
/
Theophanes continuatus
Продължителят на Теофан
X.ar SVEVOEl’ TfjV
di.Ai'iAovi
TOV
blquviiv лоирааОсн.
biE'/pJol Gt ’ ipay, boiooii
fiaaiAeoK
уоа
aomaudpEVOi о гг
peyaloTiQeneai,
JEvuecby.
'VI, 16.
quotiov Tt xai. xo7i
boiov. bvo cpaolv
атауйкр avrtiiv vxEQTmjvai, xlay^at
ApAOi'i Gvautiai xal ларагПха
Хцаоц, xai tov per eki тур' xoaiv
xoui ®Qaxyyy Ьсалтгрсц. tovto ol dxoipoa
axoxovvi&i ot* xaAov
Ел1 Tip
Дл'рЕО'УУ
тамтог pEytavaai rip tov fiaaiAECOi алруулАЕ ovrs-
F.iH/el.agf'i>, bi' (lvtov то tf vlboi
ахаталАрхтог
bgtlCOOatLFMOO
I
l
ТОУ


biq'/lpOUtU T£-
() bi' tote
~avra siboat ci'yxQivEtv лаоб-
(Letovi т(~)т рао/Тесоу dpdovvTtoy
xfki myoi aA-
GVpfitpHXEv
st boa с с ryxQiveiv
t
gv a at cat
I 
xal тог
1
I

елг т iу
6и^сг%})}\гш
ТОГ 6е
тою г та
cxoivar v<(oi'dr*anср’ЦатОrc yao
EiQtp'il aptpoTgQoui duii.vth'iGEaiiai Bypoav.
6e to Eavtov отратблЕдоу хатала^ог, roti
bia/.i'&ijGFGfiai
щт xal талулуатсг,
тцу те pdtppv xal то
(рр. 405, 17—409, 20).
П1|.'
<}-Qor>ipaTOi
смирение и думите му и склонил да сключи
мир. След като императорът почел Симеон
с великолепии дарове, те се
разделили.
VI, 16. 1Це разкажа какво се случи то-
гава. Зова беше нещо чудно и странно до-
ри за онези, конто разбират от такива ра-
бота. Казват, че докато царете разговаряли,
над тях пре летел и два орел а
и веднага се разделили —
над столицата, а
кия. Онези,
нещо, го сметнали за недобро предзнамено-
вание, защото казали, двамата ще се разде-
лят, без да се споразумеят относно мира.
Когато Симеон пристигнал в своя стан, раз-
казал на своите боляри за разумността и
възхвалил него-
почел
прегърнали и се
доолижили се
единият дошъл
другият отлетял към Тра-
които точно наблюдавали това


да ce
на
смирение-то на
вата външност, мощ и неустрашим дух.
ооляри за
императора

30. Mortuo Symeone Bulgari cum .Romanis
рас cm jungunt
с к. почва не
на българ о-византийски я мир
30. Смъртта на цар Симеон
и
VI, 20. 3Idiqj Ье prp'i, Etxabt Ffibdpt},
Vtbroi IE,
Уитют
ЛОАЕроТ, 'tlTTiphli
нлсоаеоеу.
VI, 21.
trbtx^-
2.vrjEu>r штурму BovAyaopii хата Хосо-
ExivijOE GTQaxEvpa, xal отр/'а/лот рЕтТгтоуу
и.(иУГ})'
5
1
TOVi
xal Gv.nl’aA())v
J E
олДгтоу
1.
илаттил
VI, 20. Ha
двадесет и седми ден от ме-
владетеля? на Бьлгария
войска против хърватите, за-
претърпял поражение и
сец май, индикт 15,
Симеон повел
вързал война с тях,
загубил почти всички свои подвластни.
VI, 21. Астрономът Иоан
тор Роман и му казал така:
арката отгоре над Ксиролоф’1 е
статуя, която
туята на
същия час
Роман изпратил през нощта люде и отсякъл
главата на статуята. В
България Симеон
и сърдечна болеет
беззако нс тву ва л3.
сина си Петър,
жена
бил
цата му.
жена,
Вениамин5
личали в българско облекло.
о

b +
Ье fiaGtaeu ^BojuftTov
OVTCOi A£AaAT]XEV.
Eli
'laxivyip
„ dEGmjto,
слаг ay
2r
Тог
'b'EtLodpEVOi
LOT а и ЕГ а Eli Tip’	XU. Ц(Ш CL)'
ел1 bvopdi /ЗлЕлогюа,
et
aoTQOvopoi
7} OTijAl]
TOV
usebv EGTl’ xal
(WTfj (uQq 6 ^‘epe.cbv teIevt()..k 6 c)e yaotAEVi cI\o~
pctrbi алоатЕ1Аас: rjj viwrl ri}v хЕсралцу rip onj-
/pi E^ExoipEV' xat fivTT) тГ1 сбоа 6 v<
BooAyaQiav утеАеотурег,
xaxu.xfj.Qb if a. wzuf'V,
IIstq-jv Tt
TTp bEVTEQai
L 8G)OyiOV
/ 14
<"

Tip’
/
эдхЦб^сп.’,
ear а
5
J
Уе.ХОЦ’ЕУ’
TOV
таимую xetpaAijv Exxotpni, тГ/~
Л	lV r C? 1	/1	A
teAevw..
6 Ье paGtAEVi
h
вид ял импера-
„Господарю, над
поставена
пледа към запад: това е ста-
Ако отсечет главата й, в
Симеон ще умре“. Императорът
Симеон.
същия час починал в
обхванат от безумие
след като напразно бил
Той поставил за владетел
кого?о им ал
'урсувул
TJ
ZvpEXOV Eli
J
xat voao)
dtu
avT-ц tij owa
avolq (jvo'/EO'Eii
drop ijaai
иргуртта.
EOXEV, rip
xal em тоолоу
1
/

и
3
3

л
(iiEq'^agro,
avrov лооРаАорехос
ovtov
M.OVQGOV j'lov A 7],
л at civ 6
»r-
Tip
г '
гчог
i
,Ц -
1

от втората си
сестрата на Георги Суре увул4, който
оставен от Симеон за настойник на до-
роден от първата му.
за монах. Иоан пък и
на Петър, още се
yovatxdi
Cl
от
хатаАеАослЕТ.
auTOV
Tfodwtp xai Втгаро
ЕП OTGAij EXOGpOVVTQ
/
J
4
J
EtivTov xatalv б ДгрЕсог
тот ix Tj]i xqoTEoai
(MIEXEIQET ротаубг.
TOV Ustqgv dbcilpoi
yaQixij.
3
f
1
h
ywatxoi
Ье
OV EX
ddEl.qpi
TOti
Mt'/alp. 6e
yEvdttEVOV
<	I
J
BOVA-
/
ol
ТОЙ
А Михаил,
подстригал
братята
?
QO
VI, 22. Та ХЕХАО) ОКУ Е-д^П
T^
Когато око л ните народи—хървати, туркии
и други— узнали за смъртта на Симеон, те
решили да се отправят на поход против бъл-
гарите. Понеже силен глад, придружен от
1
vpEioy ра~
Догта TFAEVTi/r, о те .Xgayfiawt, ot Tovqxoi
dotxot,
TOV
xal ot
ЕУ.отратЕуЕту хата Bovdyapfoy еЦоолеоогто.
за смъртта
1 ч/
лад,
Сиреч 2/ май У2/ г* Зя датата
ov.l L
а на
гос. съч., стр, 514,
като дата на смъртта на нар Симеон,
починал вследствие на имптативва магия,
sic Да
съч,, стр.
ч h
1 Хълм в Цариграх; вж. Златарски,
срв. Златарски, пос. съч.. стр. 513. Приема се
легенда, според която българскиит владетел
император , Роман Лакапин, вж. подробно /. Dujcev, Appunti di
zantina della morte del re bulgaro Simone, Studi bizantini e ocidenici,
Сурсувул e от нървобългарски ироизход; срв, Moravcsik, op. cit., II, p. 291). 11 Вениамин ce
.с Боян; срв. Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие. СбБАН, XLI. 1 (1945), стр.
fi Маджарптс.
в Цариград:
съч.,
и
J
която българскнят
в яс.
bulga.ro Simone,
3 За тази византийена
устроена но заповед на
bizantino-bulgara* L La j
IV
cit.,
II, p. 290.
(1935), pp. 129- 133.
leggenda bi-,
i
Името,
смята тъждествен
R) и сл. 51 g
136
']' Il top ha net с on tin uat V; s
Продължителят на Геофак
скакалци, измъчвал много оългарския народ,
българите се опасявали от нашествие то на.
другите народи, а още повече се страхували
от нападението на ромеите. След като на-
правили съвещание
ход против ромеите и стигнали в Македо-
ния1, за да внушат страх, както е естест-
вено, на ромеите. Когато след това узнали,
че император Роман възнамерява да се от-
прави против тях, Петър и Георги изпратили
скришом един монах на име Калокир, ио
род армёнец, който носел със себе си хри-
совул. Съдържанието на този хрисовул гла-
село, че те приемат мира с ромеите и не са-
мо са готовя да сключат такъв [мир], но
ако ромеите желаят, да сключат и брачеи до-
говор. Императорът с голяма радост приел
тоя монах и веднага изпратил с дромон мо-
наха
Константин Родий,
с е м врия
дът
то ВоКуаугяот st'l-
£()E(faoO:y flEV xdl TCOV
Е^Едшоат (d
ЕЛеИеКШУ. fiOVAijT
At нот de f ieyiciov oim axpidi
vog EoyvQfbc Ряте^огтос,
aAAO.»' Etivwr scpoboT,
T(bv
ясна
KUTd/JA ttild vovotv
J H
t UЛО(.TjGOVTEC.
тюк и ]3иылее$
Aovoi I Jet (юс те
уа%6т
viaxdi'. xgrGofiodAXioT
та ev
^оттш жй. л(}б1)о/а01 rai'Tip'
(ЮУОУ bd ЬЛЛЛиуЕ /ЗоТАСОГТШ,
auvaAAayuo. тоу тоюотог с. :
а ар. s т е от ат и аладтмрЕтОъ, лшре i* Д t • omoteiAev
та (TQopoivoc тот нотахот &Е()Ь6аюу тот
и«( Ксотататтмот iSaaiАгябт яАтрмябт
rd eiq Лоругр’ стЛАаирош vol? BovAydQoic
Gpit^Qia
Msvov ^Qcpibc тот T.avtYjV oIkiоатто^
лада tlgi 0оая&у лбмо.ии АЕубрЕгоУ
EvcpgabsuTEOui: ЛЛео>}и0сla ого/id^ETtu.
yEvdaEvoi яш cd Еьяота аолЛаАроиУТЕС
£т£(рау(Н
avTcov яатёЛавог
жй Kvasciyy б KaAovTEQxdyoQ
JXvUEfdr
J
yovdixa, лобс
J-

{(фТХОС
огП’
4
Pm palm у
Pmiiaimr еяотдатеvovan1
7	C

J
/
J .
Etrwvta
f
/
ce
пег
Л/d'OT
ovy леи >oaiiercH.
жй ЕТ
TOC s
I
h
ЯШ Т1/У
 J
ромеите. След
те се отправили на по-
A/aw'dovio.
ZPoj ttaiot
J
xadav-
J
(рбг>от\ О’К eixoq
ttafrovTEQ
\	3
ъ
за да внушат страх,
()Tl
f Я OTQUT F tw1. rlr О (J T dk -
J soogyicx; яоо(/1(ос nyd цо-
Tt5 yyyfi
duffoQEVf de
Рашатбе
I
ЯШ
uvoua^oiiEVov,
Е7Шре{ЮиУУОУ.
tivrqi Кс Ti/У psrd гРашасют Eioip'pv бола-
b Л
IJeTQOC
KaAoxviuv
то
л
h
.J1
.-1
h
\\OUE~
“ 4

< V
ovr О ёо И as.
яш уашяот
J I
УI or (JL%dy
3
4.
Etaiv,
or
О ТУ
ЛЩХ'ГгК
аотахо)’ &EobdoiOv
ijaaiAixor xApQixov
/
h
0 paoiAEvc
5
1
us-
i
{[’юбхрг
гРбдюу
ЕГ Ме-
нло
TO
fV: TO
ЛС1ОО-
стдкг и К MsvspQia xaAovusvi},
xat Bgiu
л ode
оi ds
3 <- ~ "
BovZydgpJ bid T.fjQ
xaj ГЕсодушс
zvurayy
тот
aQX’/jyov
rV
BovAyagtac
и
КГ]Лдог’ айн.
яш олюНет
OVQOOVfJovA.t]C
 ям
лош'
c
0
xai. OT'GaillpOC
dbrxqdc ;
xai
Геодосий Авука
за
с оългарите
се наричал Меневрия2, по името
тракиеца Менос, който го бил построил,
вриа. което у
„градче“. По за
Месемврия. След като пристигнали и угово-
рили о нова, що било необходимо, те се вър-
нали по суша
След тях пристигнали
3 и
Mo
и царским свещеник
да преговарят в Ме-
мир. По-рано [гра-
по името на
и
някои от траките означавало
по-благозвучно се нарича
за
заедно с българина Стефан,
и Георги Сурсувул,
иш Симеон калутеркан3 и усампсис4, Симеон,
на оългарския владетел,
Г
TOVTOIS о dyyjGTEVC GOTOV
ГЕ
r Pt Guard'.
iOeoTutyt'iQur
yoaipoy
КюУОС
_
'4,

ТОТ (LTaXTO.
7/11 уатед a flaoiA ею s -
я di u&ydAtoc
тауотс


autij doEodd'TEC,
стаоо.‘’Е.УЕ.о^ао
Симеон
шуреи на оългарския владетел, а заедно с
тях неговият сродник Стефан, а също така
Маготин, Крон и Минин6 били иэпратени
при император Роман. Когато видели дъще-
рята на император Христофор6 _ Мария
и я харесали много, те сключили първом
спор азумение за мир и тогава писали на Пе-
тър бързо да пристигне. Магистър Никита7,
сват на император Роман, бил изпратен да
посрещне и да доведе Петър до столицата..
Когато българинът Петър пристигнал, импе-
ратор Роман се качил на триера и отишъл
във Влахериите. Там посрещнал пристигащия
при него Петър и го приветствувал. След
като поговорили помежду си, както е Прие-
то, подписали мирния договор и споразуме-
нието за брака. В това дело посредничел и
разумно направлявал (преговорите) между
ромеи и българи протовестиарият Теофан
", 23). На осми октомври9 отишъл пат-
Л‘
г
?
bid тауогс .
CV(/OTEQ0V ЛЕ(Я	уЕуОГТШС Et.gijV}]?-
: а иауютрос б аоилЕгН'Еддъ
dyayeiv JJetdov
oor IIetqot
' PtOf I.O.VOc Edl/j(l<
av-
Жй MayoTtvoc
AJrjVtxbc, ЬсЕкоаттуауто лобс
JteaadpiEvoi 6e трг
Magiav^
T<~) UsTiiO)
Г.	>— d
7WiriG</.VTE<c
алЕвтаАр Ье Кшдтал
rPmpotvor d(t-^d(oc гттаутрош жй
iid/jji ti]C ла Aeiоs.
яатаЛа$бтто$, tqii'iqei 6 ^aatAevc
ev BAa%EQvaic ладЕуЕУЕъо, xal tov IIetqov
xdi
ч
d
J
/£ yorV№
тог5 ВотЛуиаоо
С
шщфюуа
те
Г
EE&daazd те яш хатролааата.
Е('ябта о vvcouiApoa j , глоудагрот-
ovpifioAu. трс Eiijovij^ xal т,а yauixd ovv-
flEGOAaficVVTOQ
r Pu)fiaimr

dcpixvavttEVov
гдат (V aAArBot?
lai та те
иЛЛаураш,
bisvfyorovroc /jt-rd'y
TTQTGTOpfOTiaoioo tysaq drove.
rov
ТЕ
/
xai rovpEywc
xai ВатАуадют
bi тот
EV ГО Г TCHC
If
VI (23) dydo-tj
(VI
23).
1
стр. 367
csik,
титан вж. и Златарски. пос. съч., стр.
подробно Moravcsik, ор. с.,
и съуправникът на император Роман Лакапин.
императе рек о съкровище (vestiarion) протовестиарвй
7?. Guilland : Ehides byzantines, I (1943).. pp. 208, 223: Il (1944), p. 207.
1ракий.
Източна
373; Detsche
рр. 147. 166.
ор. с.,
7рч
2 За името
Die thrakischen
ня града вж.
4 За титлзтй
s
Я
вж.
рр-
октомври9
'1ечев
Л.
pp. 295- 296,
ИЛИ — auziGts
5 За тези
Тълкуването
вж.
изглежда
Г
rachreste
Oi'naiitjvc
523. бел. 4,
179, 174 ; p. ] 89 :
7 За него
Теофан.

3
J
Античною име на Нссебър. ИИБИ, V (1954),
3 За тази първобъ.'1гарска титла вж. Morav-
- вж. Moravcsik
две иървобългарски тигли или лични имена
им не е нал ьлно установено. Синът
тук. бел. 135. s Началникът на личного
, е бил евнух.; за него подробно вж_
име на Нессбьр. ИИБИ, V (1954),
)
ор. с,, с. р. 238, За двете
е
не е напьяно установено.
s Началникът
евнух; за
бел. 135.
бил
!1 С.иреч 8 октомври 927
на
г.
г
I

Theophanes Continnatus — Продъл жителя г на Теофан
137
'OxTcopfigiov ppvos
vo$ ара &eacpdvsi
тот fiaoiletOQ
оиухХцто) els
Пцутрц xal Euldypaev Uetqov те xal Magtav, xal Петър и Мария, поставил
tots vvpcpixovs GTECf dvovg rat; avredv еле-О^хе хе-
(palais, ладамpKpevovwjv €>£O(pdvov$ лдсото^Евпа-
glov xal 1 eoogylov 2ovQOovftovly. laiiTiQas de xal
ло1ите1ои$ yeyovvias тдалгцртв xal лагтауу tojv
Еедюрёгсоу rots ydpois (paidgcos ЕЛСтеЛЕсбеутсоУ,
eiagldev 6)eoq,dvps лдсотореападсод ара Magiq тр
ihjyaTQl tov paGilsaJS ev тд лд1е1. тр tqittj de tov
ydqov miSQq глотрСЕУ 6 /jaoilevs 'Pfojaavds ev(d~
yj,av Лаилдйу ev vij тют
xoaupaaQ
<H.(jj3di3-Q(f. rov ftaoiAixov dgopajvos EoriyxoTos' evlla
ovvearц 'Paytiavds Пёцкр Boolydoca aua Kc>v-
GTdi-UVCp уаррТхЪ xa'- XQlGTO(pQQ(p VLG). totv de
Bovlydgaov EVGraoiT ov uixqiiv лоерааиетсоу лдотедог
Ev(py],uiHh"jvai A'giGtOfj door, el-dBilhoj tov Kojv-
oTavTirov, vJteice
ftaotlel'S,
та та ev
Qia rfd-i] rip’ лоб$ Bovlyaotav
Q(y ddeveiv, ot ravrps yorel
ovyeHdPov
Елетбр ала[деа> EpE/./.ev
xal лоху а хатауеоуте$
GTEQl'ifJEl ОЛАиу/р'ОТ
fiodv аолаойиего1
лаоаНе pevoi
de BovAyagixais ли.дадоУслоа %eqoI rpv
yagiav (wipei
1

3
77/
Ут£.
Е^рШеу д
7lQCOTOpEGTiaoi СО
Xqigto(p6qov '&vyu.rQl xal
rov vadv rip ил^даусад Deozoxov zijs
ге<ра-
xal Magi a т?)
лаат/ тр
латд1ад%р$


yeyovvlas TQa7ieQV}$,
rots ydiiocs (paidg&s
А
риарх Стефан заедно с протовестиария Тео-
фан с Мария, дъщерята на император Хри-
стофор, и целият сенат в храма на пресвета
Богородица при Извора. Той благословил
на главите им
орачните венцщкато кумували протовестиарият
Теофан и Георги Сурсувул. Сложена била
бляскава и пищна трапеза и всички сватбени
обичаи били изящно изпълнени. След това
протовестиарият Теофан се завърнал в сто-
лицата заедно с Мария, дъщерята на им-
ператора. На третия ден от сватбата импера-
тор Роман устроил бляскаво угощение на
скелете при Изворите, като го украсил с
копринени тъкани. При самото скеле стоял
императорският дромон, в който пиршеству-
вал Роман
о
с Pcopavos
Lbp’&v (fctofidd'Qq, л&ос-
, ладаотт] тр
ддбрюуод eg т тукбт о $'
? аиа
Т	-	L
Г *
VICO.
£
б fiawAevc;
V<j:aG[MlGl GpQIXOlQ
/Заашхои
аитгр>
TOV
г Рощ (iv6 ь Пёсдсо Bui ’Z у do о;
уаррото


заедно с Българина Петър, със
етя си Константин1 и сина си Христофор
Българите доста настоявали най-напред да
XoiGTog oaov, el^ovroj tov Kojv- бъде приветствуван Христофор, а после Кон-
ту evoiduei tootwv 'Pcopavds 6 стантин. Император Роман отстъпил на това
тяхно настояване и станало така,
искали. След като било извършено всичко,
евързано със сватбата, Мария трябвало вече
да замине заедно с мъжа си Петър за Бъл-
гария. Нейните родители заедно с протове-
стиария Теофан я изпратили до Евдомон. Ко-
гато трябвало да потегли, те прегърнали дъ-
щеря си и прол ели много сълзи, както впро-
чем подобава при раздала с
до, целунали своя зет и
неговите ръце, завърнали се в дворците.
Предадена в български ръце, Мария замина-
ла за България едновременно радостна и
скръбна — скърбяла, че се раздели от пре-
обични родители, царски дворци и от обще-
ние със сродници, а се радвала, понеже се
евързала с мъж
господарка на българите. Тя прочее
нала,
огромна покъщнина.
Ct'tT OUTGO
TOV
С -
VI
э Г
j х с г
ЛЕ1 де
eptelAs де
yeyovev б лед ртроагто.
, ЕЦЕАА8 de f)
ovv toj dr dal J1et.~
A
i.ieygi zov 'Bfidopiov
лдс&тор Eoriag iaj,
хм
у du oi$ отУЕТЕАЕНрцаат
аитц
analgetv
"5
бра OsocpdvEi
* -n
7i
£



3111V-
Ma-
TO
както те
тр tyvyaTQi
, XEQtypyfteVTSS
ddxgva, xal боа
лЕдслобцтот, tov те avrcov yap-
xal xavcTiv тал$ tovtov vjqgiv
Magia
ЕЛ1 Boid-
j	V L VU IjC, U./M. xal ВлотщЕУр, Xv-
Л01рЕгр per ev ol$ yovscov qiAcdzayv egteqpto xal
fiaatAEtajy
рхоуто)у, xatQovoa de
беолоега
лХоотоу xoui^opevp латтобалр
81x6$ ёт
3 г

J

таитру to.l$ toutov
ev rots ^aaiAeloiQ vtiTEOTQSipcry.
ycuQOVGa re uua
3	-
оТхсоу
XT

възлюоено че-
като я предали в
се
xai Gwr/Oetas
5
er
тсЪу yevEt лдос>-
ols /3aGilei лдоордиоато
dvdgl xal деоло1та Bovlydgcov лдооруодеиНц
алрес тоlvvy лХоттоу хои^орВр ло.ттодалр xai
алоахЕтрг ауадЩццтоу (рр. 411, 13—415, 9).

xal
/
«
цар2 и била провъзгласена
зами-
като отнасяла разновидни богатства и
31. De Joannis, Petri fratris, seditione
31. Въетанието на Иван, брат на цар
Петър
3

тф Bovkydgcg елеЦето
avrov perd xal eteqojv peyt-
tpcoQa&evTCDV ovtojv 6
, ot
О
той Jtvpecov' xal
lajdvvtfQ тилтетш, xal lyxlsi erat cpvlaxp
ov rai$ zvyovoais DiafiaMov-
VI, 28. IleTQqo
Icodvyps
GldVQJV
X >
de Aotmj'i ripojQ;ai$
rat. тайга di; drjla IlexQov noiqaavros тф ftaGtlst
'PcuLiavoj, олеат e tier 6 ffaatAevs rov povayov Hcodv-
VI, 28. Срещу Петър Българина се вдиг-
нал братът му Иван3 заедно с други боля-
ри на Симеон. След като били заловени,
Иван бил подложен на бой и затворен в
тъмница, а другите били подложени на не-
обикновени наказания. Петър известил това
на император Роман и императорът изпратил
1 Законният император Константин VII Багренородни, женен за Елена, дъщерята на Роман Лакапин.
Посочване за признание на царската титла на българския владетел чрез българо-византийския мирен договор
Петровия брат Иван, се датира към
2
от 927 г. За другите клаузи на договора вж.: Златарски, пос. съч., стр. 525: Dolger, Regesten, I, n. 75, пт.
"	‘ op. cit., p. 65 qq. 3 Въетанието, възглавявано от "
928 г.; срв. Златарски, пос.
612; Bunciman
J
р. 65 ।
. съч.,
qq.
стр. 536.
18
Гръцки извори за бългярската история, V
138
Theophanes Continuatus — Продължителят на Теофан
vt]y, og sysydvet fyaixToyg, лдосраоес per rev aoifj-
oat to aMaytov tcov xgaTovpevcov aixpaXcbrayv, rfi
amp Haq de *Icodyvjjv xaracrystv xal sv Koomrav-
Tivovndbi ayayetv. d di] xal ysyovEP' siasMov у do
a pa Dcodwy EiQ лАоТоу ало Ме&црЦуад
sv

Dwdvvrj cis лкмог ало Msorippgiag r]k&£v
tv лбМс. xal psTOv лоВу tovtov to pora/jxdv
oyg/za алоддстрагтод xal yvvaixa Ёлт^цЦоаутод,
dedayxsv avTXp 6 fiaathsv
nolda xal yvvaixa sx тцд eovtov латдебод трд
тоуу 3Agpsviaxcbv oQpriyphmv, ydpoy rs Вхрлдбу
ev ttj tov KaloaQfjg otxia лело1г)хеу, Xqiotoipoqov
/ktods&jg xal ’Icodwov povayov tov yeyovdrog patx-
тооод ;


О
монаха Йоан, който някога бил ректор, под
предлог да извърши размяна на задържани-
те пленници, а в действителност да вземе
Иван и да го отведе в Цариград. Това и
станало. Той се качил на кораб заедно с
Иван от Месемврия и пристигнал в столи-
цата. Не след много, когато Иван захвърлил
монашкото одеяние и поискал да се ожени,
императорът му дал дом, множество имоти
и жена, която произхождала от собственото
му родно място —• Армениакон1 — устроил
бляскава сватба в дома на кесаря, при което
кумували император Христофор и бившият
ректор Йоан.
о
J
оrxov яса хтцрата лар-
еаотоо
ydpov
С
xal yvvaixa ex Hp
AQpsviaxayv бдраур&уцг,

Армениакон1
s zfOct
л clq ayvuqjEV odvrayv (р. 419, 10-24).
32. De Michaelis, Petri fratris, seditione
VI, 29. \42zdxai МсуаЦ povaydg, аотдд о ddMcpdg
IlstQov, хата оло'сбЦ sypyv тцд Воклуаосхцд s^ov-
mag bukafisoftai, Idiooraoiaosy sv tivi Boidyagtxqy
xdorgor xai tovtco ngoasggvT]aav ori тцд Пет gov
dgyyjg дсЕОтру.бтед Exv-dai. ov р&та li/v tov fgov
хатаохдодлу wrijk&ov ovtoi zaig "Poypaixatg ycb~
gatg, оуоте ovpfrfivat rovrovg ало Maxsztdog bid
КсхолоАлу лдоо-
bgoao-dai (p. 420,

OVTOC TO. 4 S'
(vote ovpPhvai zovTovg
'EMdba xal zip

г
ХтдТЦКУУОд XQOg
уаудгфас xal та exeioe лагта
1-7).
33. Maria,
1*
л
regina Bulgarorum, in Constanti-
nopolim cum filiis pervenit
t
yvvi] I7stqov Bov/.ydgov,
VI, 35. 'Н slopphv')) ftaoiMcog
vi] Y] Иagia,
ало BovAyaglag ev т[> лб/лс eiGYp-dzv tov tov Tbcov
латеда xat rbv лаллот аотфд sncoxEqiaadai.
та tov
OTotpdgov tov латдбд avTijg теЛеит^ааутод. л^оотоу
otv лоМ'У лада, tov лаллоо
олЁотдЕ1р£У (р. 422, 10—15).
34. Ugrl terras Romanas aggrediuntur
Pcopavov syyo-
лоМахсд
(5 s
texsv-
рета ласбоуу Eia'rfl'&sv tqicTjv, Kgt-
4
лоМ'У лада tov
Aaftovoa
EVTlfUOg
F
VI,
Tovqxwv хата
gcMicg рцте'
Zecus ЦЦаауто лаоаг
s
OVV
лададигаотуосоу
37. "ЕуЬ’ето Ье exgtquteig. лдот]
Pcopcucov IvdtxTi&vog sftdop'm
at у ас хагаб gaudy is
Hoaxcbav
L	L
Ехотдатвса
£
f
Ct '
7WF
5 J
psyQC Tlig лб-
'4 vxqv. алеотаЦ

32. Бунтът на Михаил, брат
на цар Петър
VI, 29. Обаче и монахът Михаил, брат на
Петър, обзет от стремеж да завземе власт-
та в България, повдигнал от своя страна
бунт в една българска крепост. Към него се
присъединили
ти3.
в ромейските земи, преминали от Македония
през Струма в Гърция и Никопол4
всичко опустошили.
2
отцепилите се от Петър ски-
След като Михаил починал, те нахлули
и там
33. Българската царица Мария опшва
в Цариград с децата си
VI, 35. Споменатата внучка на император
Роман Мария, съпруга на Петър Българи-
на, често пристигала от България в столп-
цата, за да посети баща си и дядо си. Ко-
гато пристигнала за сетей път заедно с три
деца3, баща й Христофор6 бил вече почи-
нал. Тя получила от дядо си голямо богат-
ство и с почести се завърнала.
£
на турките
индикт8. Те нахлули чак до столи-
34. Нападения на маджарите в ромейска
земя
VI, 37. Първото нашествие7
против ромеите станало през месец април
седми
цата и изтребили всяка жива душа в Тракия.
Патрицият протовестиарий и парадинаст Тео-
фан бил изпратен да извърши размянана плен-
xal
од ikivpaouos
б латдехлод Hsory dr t]g б ngoyzofisoTidgiog
Л01УЦ(Н
dzZdytor*
i
Византийска тема,
недалече от южного крайбрежие на Черно море, между темите Пафлагония, Харен-
— .	—	.-I — —г
в областта на град Никопол, Южен
още един син. вероятно починал рано, чието име е било Пленимир. За нодроб-
княз Пленимир, Мак. преглед, ХШ (1942), стр. 13—20.	г> Христофор по-
Theophanes Conthi., р. 420, 17 sq.; срв. Runcitnan, op. cit., p. 78.	7 Нанаде-
април 934 г. Срв. подробности у Златарски, пос. съч., стр. 541 и сл.; П. Мутаф-
антийските отношения през трстата четвърт на X в. ГодСУиф, XXX, 8 1935, стр.
943 г.; вж. Златарски, пос. съч., стр. 543. За сключения 5-го-
опоя, Колония и Халдея. - Въстанието на Михаил се датира към 930 г.; срв. Златарски, пос. съч., стр.. 537
и сл. 3 Сиреч българи. 4 Смята се
Епир. Вж. Златарски, пос. съч., стр. 538; стр. 837 и сл. 5 Петър от брака си с Мария имал три деца;
освен Борис и Роман той имал
ности вж. И&. Дуйчев, Българският
чинал през август 931 г. Вж.
нието било извършено през
чаев, Маджарите и българо-вг
Това нападение било извършено през април
мирен договор вж.
з
и Халдея.
Сиреч българи.
че въстаниците се установили
стр. 837 и сл.
J
8
лишен
Dolger, Regestcn, I, p. 79, nr. 640.
r
I
Theophanes Continuatus
Про дъл жителя? на Теофан
139
xal ovvstws avTolA gETfA&mv ogutieq efiovAsro
TEjiQa^aTO, ттолёа rtugavT&v ev тг/ fpoovdcEt xal
Е1\вооAta ETtatvE&Eig ts xal tiavрмад-еИ ote xal to
gEyaZdtpvxov avTov xal cpiXavfyQoyjrov 6 daot/.EVQ
'PcogavoQ ETiEdEigiTo, gTjdevds (pELGaaETog 7grina~
tog n.Qog rig T&v atzaaldnaov dvdQQvotv (pp. 422,
20—423, 7).
VI, 45. Rvdtxxdbvos TtQdyvig
end^&ov vraXiv ol Tovqxoi
gFXOg. 6
eAeH}cov
ogdQoov EgEpavayv dvaladopevog’
ZQovovg ttevte Tijv E(q6]v^v dtacpvAaz&dvat.
aBsvg 'Рацшудд
via? те xal (HQqxrjV
doitHGsr,
22—431
VI, 47. Tory де Тогцхоуу
any хата
noSa-mg
у сот ласау 0Qaxo)av tyvyrg
Evd'vg
ло/Ла лаоастб)У ev
ха-
’Ал;(мл2«у ,шдс
йети лгЛетот??? dvva-
ds латд[х1од Qsocpavgg б ладахоьщорЕгод
олоудад слогрчхад
snofyos /гтт ’аутам,
OV ОУУЕрЦ
c
о

таи бе
с\
?

Г
77/
л/анотасд лоаеос хата
, rds
xaiviap, отд
gev ёх

Pcoualaw,
EOQTTj TOV
ext
de fia-
Maxed o-
t’d^Qeyv avcpxo-
ЕЛ8УОГ}СЕУ (PP- 430,
/
ниците. След като ги убедил с чудно умение,
той разумно извършил, каквото желаел. Те
много го хвалили и се възхищавали от него за
проявеното благоразумие и разсъдливост. То-
гава и император Роман показал своето ве-
ликодушие и човеколюбие, като никак не пе-
стял пари за откупуване на пленниците.
VI, 45. През месец април, първи индикт1,
турките отново нахлули с преголяма войска.
Паракиноменът патриций Теофан отишъл
[при тях] и сключил мирен договор, като
взел знатни заложници. Поради това в про-
дължение на пет години мирът бил спазван.
Император Роман построил из основа мно-
жество крепости в Македония и Тракия, а
други подновил...
VI, 47. Турките предприели нападение
против ромеите, достигнили до самата сто-
лица на лразника на светата Пасха, пленили
всичко живо в Тракия и взели голяма пляч-
ка. Императорът веднага изпратил патри-
ция и доместика на ескувитите Пот Аргир
заедно с неговия отред, със стратега на Бу-
келарион9, Опсикион3 и Тракесион4, да
ги преследва по петите им. Те поради бла-
госклонно приетата от бога молитва на Баг-
ренородния5 ги
и ги сразили
пленниците. Посрамени от голямото пораже-
ние и разгрома, [турките] се завърнали в
земята си.
О
и
EXGTQaiEtag лоирау-
xat xaxadQaudvTCOV тор
aytov лбоуа, xal АЩооще-
xal л oat dar no/Aig, d
латдёхюу xal dottEOTixov тал’
TOV
tov (зтоатцуои
paaiRvQ EV&t'Q tov
' Fgxo v 5 It co v IJd 'dov
иатод avrov xal
xal tov J()tpixiov xal tov (dQaxijoiov хата лбдад
TO) У
(~)eov
xazsocpagav xal
day xal aizpcaAcoolav.
Tig
vxEOTQsipav
г
t
Aq'/ V QOV
perd tov zdy-
rcov BorxEAaoiow
av~
ЛЕОНОИд, EgaXEGTElBv’' oi' El] EVXQOGdsXTO) ЛОО5
8V%f} TOV TlGQfpVQOySVVTgQV VVXTOg ЕЛ1ЛЕо6уТЕС
хатЕлоЛЕр-цоау, XaftovTEQ Tig xoai-

Опсикион3
и Тракесион
4
J
еЗтлеоееАер
?
нала дна ли нощя, избили ги
като им отнели плячката и
хат
l TQonig ато'/уоу&В-твд
(pp. 462; 19—463, 7).
3 \ S x с \	~ з/	c*
avrot de V7io n/s ayav tg-
idtav
eR
TI]V

разгрома, [турките] се
о
35. Romanns, filias Constantini,
ad Bulgaros mitt it
ovv xal л sol rebv
E^EOIEIV. Evid'vg
xdt fiauiAixdv
Utteras
VI, 2. Ход
dajv tov агахтод
yov 'Роршноу
BovAyaplag xal zrg dvoecog
и&уауу (ptlixayp
xal tptlaq.
row
19-
XOlVOOV (PQOVXI-
т	/
отратцуот

лаута aoypg
xal
xal ecoas c&ycbv (Ъюотеаао-
Ь
аг’тог

a uiov
xal tpAixag
471, 2).
удариатсоу
то и avroxQaTOQog
сито Mas cdpoidyovv
лагте? ту TvzV
xqutigtov (TVVLl-
(PP- 470,
35. Император Роман, спнът на Констан-
тин, праща послание до българите
VI, 2. Нужно е прочее да се каже нещо
за обществените грижи на императора.
Веднага той изпратил до всеки ромейски на-
чал ник и императорски стратег, до [в л ад сте-
лите] на България, и на западните и източ-
ните народи свои прият ел ски послания6. Всички
изказали благопожелания за щастието и прия-
телството с този самодържец и потвърдили
приятелските договори.. .
и

36. Ugri iterum terras Romanas aggrediuntur
36. Ново нападение на
маджарите
J
VI, 15. Т(Ъу de Tovoxcov ЕхатдагЕлаг лоищаг-
тсоу хата vljg 6)дах?]д, xal tov mUTQtxiov MaQtavov tov
’ AQyvQOV p.OVOGTQaT}]yOVyTOQ EV Z(7) iPaaTt TTg
MaxEdoviag
/p'Tt]GEV xal xaiExoH'Sur/GEy,
aag рЕтЩЩууугр'
ЕЛОбуТЕУ
Турките
Л/
еу
al хателаУо) огтод zig dvoecog,
xal rd&tejTovQ poyQg
GV V -
Etc Tig idcar yjoQav ёлогоотЩхл
VI, 15. Турките извършиха нападение7
в Тракия. Патриция? Мариан Аргир бил
стратег в тема Македония и катепан на За-
пад. Той ги пресрещнал и ги сразил, пленил
мнозина и ги принудил да се завърнат по-
зорно в земята си.
(р. 480, 13 — 17).
1 Нового
нападение на маджарите оило извършено през
2 Тема Букеларии
стр. 567. Тема Букеларии — в Северна Мала Азия,
запад от Букеларии, юж но от Никея и Кизик.
поратор Константин VII Багренородни.
зстъпването си на власт през 959 г.
съч.,
стр. 568.
пролетта на 948 г. Вж. Златарски, пос. съч.
източно от гр. Никея. :5 Тема Опсикион — на
Сиреч им-

Тема Опсикион
Гема Траксзион — б Западня Мала Азия.
” Отпася се до обичайяитс послания, конто Роман II изпратил при
7 Това нападение било
4

Г,
извършено през 962 г. Сри. Златарски, нос.
XII. ЛЪВ ГРАМАТИК
Тъй наречената хроника на Лъв Граматик обхваща накратко в полулегендарен вид
историята на евреи, вавилонци, перси и на гръцкия свят в античността и преразказва по-
подробно римската и византийската история до смъртта на Роман Лакапин
просът за авторството й е твърде спорен и заплетен. В някой ръкописи тя се приписка
на Симеон Магистър или на Теодосий Мелитински. Според някой изследвачи пък Симеон
Магистър е тъждествен със Симеон Метафраст, който е бил съвременник на император
Константин VII Багрянородни. Теодосий Мелитински е живял в края на X в., а Лъв Гра-
матик през XI в. (според бележка в един ръкопис бил завършил хрониката през 1013 г.)
Със сигурност може да се твърди само, че тези компилативни съчинения имат един общ
първоизвор.
Сведенията, конто черпим от тъй наречената хроника на Лъв Граматик за IX и X в.,
до голяма степей се покриват с тези, конто ни дават Продължителят на Теофан и Псевдо-
Симеон. Все пак те се отличават в някой подробности, затова съпоставянето им
ните на тези автори позволяват да се хвърли повече светлина върху някой от най-важните
моменти от нашата средновековна история.
РЪКОПИСИ: G=Cod. Paris, gr. 1171 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: В някой издания, именно Corpus Parisinum и Corpus Vetietum, както и editio Bonnensis,
948 г. Въ-
с
дан-
О
под
a J. A.

е повторен тек-
името на Лъв Граматик е издалека тази част от хрониката, която обхваща събитията от 813 до 948 г
Cramer, Anecdota graeca е codd. manuscriptis bibliothecae regiae Parisiensis II (Oxonii 1839, pp. 243—373) e
издал началната част до 813 г. пак под същото имс. В Migne, Р. Gr., CVIII, col. 1037—1164,
стът, който е издаден в бонското издание. Дадените	тук откъси са взети от бонското	издание.
КНИЖНИНА: Е. Patzig, Leo Grammaticus	und seine Sippe, BZ,/11(1894), pp.	470—497.	•— C. de Boor,
Romische Kaisergeschichte in byzantinisclier Fassung	II. Georgius Monachus, Georgius	Cedrenus,	Leo	Grammati-
cus, BZ, II (1893), pp. 1—21. — Idem, Die Kronik des Logotheten, BZ, VI (1897), pp.	233—284,	—	Idem, Wei-
teres zur Kronik des Logotheten, BZ, X (1901), pp. 70—90.—D. Serrays, Recherches sur 1 Bpitome (Theodose
de Melitfene, Leon le Grammairien, Symcon Logothete etc.), BZ, XVI (1907), pp. 1—51. —P. Preobrazensky,
Vorlaiifige Thesen betreffs des Symeon Logothetes^ Archiv fur si. Phil., XXX (1908), pp. 630—634. — Moravcsik,
Byzantinoturcica, I, pp. 270, 515—518.
Symcon Logothete etc.), BZ, XVI (190/), pp. 1—51.
I
I
I
I
I
I
I
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
141
|Ч
LEONIS GRAMMATICI
ЛЪВ ГРАМАТИК
CHRONOGRAPHIA
1. Decius a Gothis in Moesta Inferiors
interficitur
ХРОНОГРАФИЯ
1, Деций, убит от
гота в
Долна Мизия
JtTrtOb
Деций1
3
xat Bokovotavov
Id tov
АтущЕМ be ело
ег те/лихи
vtov (рр. 76, 13; 76, 15 — 17).
Xvi)(f)V
2
v^oiK/xaiQ
unoziviyzlg uezd
Edkkov
TOV

Деций бил убит от скитите9, като по вну-
шение на Гал и Волузиан [отишъл в бой]. Той
се удавил в едно блато заедно със сина си.
Галло?
2, Gothi Istrum superant
EokovotavoQ
xai
2. Го тите минават Дунава
Гал и Волузиан3
oi Exvdai mQaoavTEQ
Kai
bvatv xal 'Iraktav
ТОУ

Скитите, като преминали Истър, опусто-
шили и превзели целия Запад и Италия, Из-
ток и Азия с изключение
К’изик4.
laTQQV
Aat ал
Ikiov
папау
5 f
Y k'TWQ*
ха I Kv~
3
5 T1" "
ayazokpv те xal
T,i]V
fh]oav xal лаоека/Зоу bi%a qayr^Q
rtxov (pp. 77,6; 77, 12-15).
само на Илион и
3. De Aetniliano Moesiae praetore
3. Емилиан, предводите

на войската
в Мизия
AlutkiavoQ
AhuhavoQ efiaoUevae ppvag b', vq'/r be
Mvatq GTQaTEv/tiaTOQ, e%a>y xai Aiftvxov
p,e$ <Ъу локерфаа? zovq ExvPas xal пх^оао:

еРааНекае
. ev
TOV,
ел-Ду&р r>7 емтлгДа xal rjVzaQX^aev.
xal avroQ vnb orQazicmarv (pp. 77,19
TOVQ
тог
avQa-
dvacQeizai
78,2).
Емилиан5
Емилиан царувал четири месеца. Той
предводителствувал войската в Мизия, като
вод ел и либийска войска. Като воювал заедно
с тях срещу
възгордял от успеха
И той бил убит от войници.
царувал

скитите и ги пооедил
си и се разбунтувал.
7
той се
4. Aurelianus Coenofrttril interficitur
AvQnkiavoQ
AvQTp.tavbQ eftaGu.evasv £vq q', dvr/QEth> be:
xal tov BvlpzyTiov,
5
vnb
aTQaiKDiaiv fieza^v cHoaxkeiaQ
q^QOVQiQ), xal ex st hdqm
ev too xakovuevco Katvan
[	J	4j	t-
(p. 79, 8-11).
-с-
4. Азрелиан, убит
Аврелиан5
Аврелиан царувал шест години. Той бил
убит от войници между Хераклея и Византион
в т. нар. Кенофрурион7 и
в Кенофрурион
там бил погребай.
5. Taciti Aurelianique interfectores Perinthi
poenas solvunt
Hqo^oq xal Фкспоиыы;
5. Убшщите на Тацит и Аврелиа
с а наказана в Перинт
Проб и Флориан8
Г
П
10 всички,
и то като
[Викторин]9 унищожил в Перинт
конто убили Тацит11 и Аврелиан,
ги поканил на угощение.
у С името „скити" тук са означени готите.
Деций бил убит при селищсто Абрит (до дн. Разград) в Долна Мизия, За събитията срв. И. Schiller, Geschichte
der roinisclien Kaiserzeit, I (1883), p. 808 sq.
управител на Горна и Долна Мизия той бил провъзгласен от войската за
Волузиан бил негов сии и съимператор.
наречени Хисарлък) се намирали в провинция Хелеспонт, Мала Азия,
(253).
точна Тракия.
з Мала Азия войската издигнала за император Марк Аврелий Флориан, който управлявал само ня колко месеца
през 276 г, а	~
провъзгласил за император в Галатия, но властта му се простирала и до Испания и Британия,
(наречен Хераклея в началото на IV в.), град в Източна Тракия яп Fn^r™ и
зал само няколко месеца през 275—276 г.
tovq fbioxrstvavzaQ Td-
, xal ext М-
80,22—81,2).
1 Гай Квинт Траян Деций, римски император (249—251).
* Atisxtuve be. Tidvxag
хлтоу xai AvQflkiavbv ex zfj ПлосМо)
Ttaaiv avTov

хаЛкоа?
(РР- 80,5;
5
6
римски император (251—253). Като
император след смъртта на Деций.
1 Гр. Кизик (ди. Балъккале) и Илион (античната Троя, дн. развалини
71 Марк Емилиан, римски император
Кенофрурион, дн. Синекли, град в Из-
Марк Аврелий Проб бил провъзгласен за император в 276 г. и управлявал до 282 г., докато
।
Марк Аврелий Викторин бил един от узурпаторите по време на Галиен (260—268). Той се бил
Галатия, но властта му се простирала и до Испания и Британия, 10 Перинт
Марк Клавдий Тацит управая-
3 Гай Бибий Требоний Гал
J
?
Луций Домеций Аврелиан, римски император (270—277).
7
9
*
ди. Ерегли.
142
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
6. De bello inter Constantinum et
Licinium orto
KajvGTavrivo? b itsya? 6 aytcs
6. Войната между Ноне шантан. I и Лициний
Св. Константин Велики1
decitcbr Ф Tf]v ovyxAprOv
Eqigtov TUGTEvaai,	biffisv
ftcuv лоае tcov Aexivcov be yapfiQov ёл’адеНрй лШ]~
adpsvo? [)аоАЁа хмтЁотрСЕ.
tov Kcovazayrlyov тер j.
Tovpevot лаоНитои ovx
KtoyoTavTivo? хата Aixivlov
llatoviav'
ваг о ETtiypacpsv
grtor yjovuovv лараа? xal вл1 bdoaw?
tov? ex&QQv? етоолоито. Acxdvto? bl tqukei?
V
>
Г
Рюр/р? bid
ЕЛ.1 TOV TCOV
TO E'l?
ISxv-
ЬЁ TCVE?
lixeytcp со? агтартае Етп’ср-
еЫЬоуто, хае тхотоатеиоа?
аитот А?
Erba xai то apuEiov tov ozaopov Edrci-
,,ev tovtco vixau. xal tovto to op-
drcAQTpua?
E<pu~
El? (Pl~
AaitJiQC!)? xal nsoiq;u.vco? рттр-
ЕЙта лаХсу t'xflQQ? EAvy^tHl? xute-
^Abglavov^o^st xal рттр&р, xal
b’ Hqvgotio/.ei
p be
xal
ЕУ
nJ

/
HQOGCpvyOVTE?
, хае
ЕлоЛЁириЕг
3	/	/
tovto? угла
Aixivto? be

гтоолъТго.
ysv els Gpaxpy, xdxsiiHv хататюАЕирйес?
МтслоитъоАсу, evfia
dsl? ЕСррУЕиОЕУ.
СПОАЕ/Лрдр
еА&тЬу ЕС?
к
xuxEi rai/av рттрдес
71 Г л S
(WSA(p)j
bepiHcoa^
cbc(r)Tix(p оурратс асОЕтюассЁго!.'
ev DmoaAoTt’mj (рр. 8-4,16; 84, 19—85,14).
3
i
J
Sj
EAvy^'B?
xal рттр&тъ
то Bv^dyriov алебрасЕУ
Ёсриуту еу Ксхоирbeta.
eIge'aДоиоа ттро? аотоу
аитр? ””
Коотатаупуои
(IV^Ql
TO)
J-
X
TO
At.xi.vt.ov
1
Л
о?
/аогсвтас,
але1Н'7у
onstantius Consiantinl
filias Thraciae
praeest
Kal an exo pl одр то AEiyava?
"I
по то г h' тсо
Г	\

Понеже се страхувал от римския сенат
поради вярата си в Христа, той тръгнал уж
на война срещу скитите2. А като оженил за
сестра си Лициний, издигнал го за импера-
тор. Но някой от Константиновите хора, конто
прибягнали при Лициний, търсени като измен-
ницы, не били върнати от него и Константин
излязъл на война срещу него в Пеония3.
Там като видял и кръетния знак с надпис:
В него победи 1“ и като направил този знак
от злато и го поставил на копието си, за-
почнал да побеждава неприятелите. А Ли-
циний, победен, избягал в Тракия, откъдето-
бил прогонен към Филипопол. Там, след,
като понесъл решително и тежко поражение,
той сключил мир. След това бил отново
враг и изтласкан в Адрианопол
5?
т_*

и
j
към Филипопол.
сключил
обявен за	« rw4i«^«u «
където бил победен4 и отишъл в Цариград.
Оттам избягал в Хризопол5, където отново
бил победен и избягал в Никодимия. А пък
Константиновата сестра отишла при Кон-
стантин и го молгила и той пощадил живота
на мъжа й, тъй като Лициний се съгласил
да отиде като частно лице в Солун.
Т/
сестра отишла
сэ

син Но нс тан ций
управляла Тракия
Останките му6
апостолы и били
\ о пета н m и н о винт
били занесены в храма на
светите апостолы и били положены в пур-
пурный или римски ковчег при майка му Еле-
на, конто умряла дванадесет години преди не-
го, и при жена му
симиан
сина:
като определил
и източните области, Констант
ка и
земи към океана.
1J
хас ах.Ёт.Е:й1] ev Adovaxi noQtpv-
аито? те xal р .артро аитои
ёт(~)у тр? аитои
avoTt
хатамлуса?
ха I Кеог отаитtv оу
V	\ f
ay it or алоотоАсоу,
[)(p h™
ГЕ2.£У}],
VOVOlg
gear о о
Кшуотаттюу, Ktbyotavia
aduEvo? Kcovozdvrioy ,ah' eveiv та
I	-	J	jr‘*‘
vcha? HEQib КФуотатта bl Кортру
xal 'DAvqixov,
талКна
е
Pcopaicp,
лоо бcobexa
7-ccjI f) yvvp avzov Ф
EqxovAiov,
TOD



/
ТЕ
xal р fiippo
/

телл?..’т?}ч 1)а-
•йиуатро
TQEi?
\шуотауиоу
Ксоуотагта
КсоуотагтсгоУ Ьв та лро?
MaSt-
viov?,
blOQt-
xal
Acpoixpy
Qx&ayuT
5
yQQs'HjZ
s
5
1
(р. 88,3—11).
8. De bello contra Got ho s in Thracia gesto
et de Valentis apud Hadrianopolim intertill

Фауста, дъщеря на Мак-
Той оставил трима
Констант
Херкулий7. lofl оставил
Констанций, Констант и Константин,
Констанций да вземе Тракия
Крит, Афри-
- зап ад ните
И лирик,
а Константин
8. Война с готите в Тракия it смъртта
на Валент при Одрин .
Валент*
Валент царувал три
време готите преминали Меотидското езеро,
водени от един елен, и дошли в Тракия9.
2 Готите, тайфалите и др. Срв. Patsch
години.
В негово
Ovdlp? EjlaOtAcVGEV BIT] TQtO.' ЕЛ1 aVTQV Ot ToT-
&ot лвоаваутЕ? rpv Maimrtv Aiavpv sAacyou
oapsvp? hMtov els тру (доахтр’, xai duo увуоубте?
източноримски император (306—337).	.
3 Авторът архаизира, като дава на Панония името Пеопня (т. с. земята на тракий-
дн. Хавса, Одринско. За събитията срв. Schil-
0 Т. е. на Константин
си-
7 Максимиан Херкулий, който
привлечен от Диоклетиан за съимлератор, управлявал Испания, Италия и Африка (286—305). 3 Валент,
0 Обикновено с тази легенда се обяснява преселението на xv-
срв. Ив. Дуйче&, ИИБИ, Ill—IV
1 Константин I Велики
Beitrage, III/1, рр. 30—31.
скот о племе пеонци).
ter, op. cit., р. 200 sq.
Велики. За събитията след смъртта на Константин Велики и за подялбата на земите на империята между
новете му вж. Е. Stein, Geschichte des spatromischen Reiches, p. 202 sq.
бил
източноримски император (364—378).	0 Обикновено с тази легенда
ните отсам Азовско море. Вж. Moravcsik. Bvzantion, VI (1931), р. 678—679;
(1951), стр. 442—443.
7
4 В същност битката ставала при Нике
5 Дн. Скутяри, на малоазийския бряг срещу Цариград.
J
I
I
Leo Grammaticus
Лъв Грэматик
143
agQT] aklpkoiQ еиа%отто. xal uvp^iayyuv alrpaavTSb
ot tov evbg peQOVG ziaoa Ovg.1e.vto? ev vtwcxssei.
tov XQiGTiavov? yevEGpat, oPev yal разтткзретте?
’Aaeiavot аттЕкатЕотрааг, y.apuo? pv
,UExd TOVTO ovv
xo? oi ZyvPai TtEQaaavTE?
E^QTjaav, Gzxovda
vat avxov?'
Pe'iq xax&pvyEV ev azvocbvi, ev
yioIeoj?, y.a'i у.атЕУ.бл]
XQiGTiavovs
er Q
0V8V
У.О.6 (bs
о
Ж OvdlpV
еу ZvQia tov Ov61evto? dtazgipov-
хата ny? '.тоЛеоо? sio-
pr) il/VMiyi? cts pETCL TO далТЮрХ]~
bs xaralafkdy y.al Ttolemjaag рттр-
3AbQiavov-
*

up (pvld?avTE?
Ыг T tJc
'/(OQl'O
(рр. 98,21—99,10).
Те се разделили на две групи и започнали
да враждуват помежду си. Тези, конто били
от първата трупа, поискали военен съюз
от Валент, като обещавали да станат хри-
стияни. Затова те били кръстени и станали
ариани, какъвто бил и Валент. И тъй, след
това,
преминали
столицата, като нарушили договора
сключили
който дошъл там
победен и избягал в една плевня
рианопол, където бил изгорен1.



докато Валент бил в Сирия, скитите
към
конто
Валент,
бил
около Ад-
отсам [Ду кава] и нах л у ли
3
след покръстването си.
влязъл в бой с тях,
}
9
9. Qothi Thraciam. vastant
9. Готите опуспюшават Тракия
Гoauavb? OvalsvTiavov
Грациан2,
син на Валентиан
Ovto? yaQ
paoclda
Той направил
тор във Византион, като го довел О'
ния, за да се бори срещу скитите
опустошавали Тракия. А сам пребивавал в Рим.
Геодосий Велики3 импера-
Исла-
които
Огобдоют
dyaycov
nQOSyjitQlGaxO
i 5-J
тот /лбуат
еО paailsa sv Bv^avTiO)
tiqo? то 7iole,ueiv tov?
^ouevov?, avrb? еу "Pccfii] Рйтофе. (pp. 100,1 ;
100,4—7).
j
F
г-?-4.
У
АЛ,
Талаг[а?
тру Одахру ).тр-
1
г
4
j
avrog
СГ
10. De Arcadiopoli Tkraciae
10. Аркад ио по л, град в Тракия

’ Agyauho?
Аркадий5
Dotage ds xa'i rov xtova tov
EV (LVTQ) TOV EClVTOV
XT] OqcIxt] xtI a a?
(pp. 104,17; 104, 20—105,2).
.ounces
EV
t
(4-
Ttohv
Aq-xoAlov aoltv
^гую/.б^юе,
dy^QtaVTO.,
EXdlEGEV
I
УЛИ
11. Avares a Gothis originem ducuni
©£О(5ог7<о? о veo?'v16?

Ao'y.uAtov
—1-1
т(7)у Готрсоу spvt] уеуоУЕ т Хоана., Готрос
YnoyoxPoi Гтрт?,д&; xat Ovdvdtlot,
ots TjO^axG diajt&Qdv ev xp ' Роз paloy? yfj (pp. 106,
12; 110,12 — 14).
 1?
5 Г*
г'

шу vA/3a-
8У XT)
с
12. De Zenone in Thracia degente
Ziproyy
Tov yo.Q Zprcovo?
OVVEOyOVOT]? BsqIvY]
%di ’ Aopdip) dvEipicp, gomniaoav
rij 0Qayi] diaTQlffovw?,
£
8У
тф avTrfs адектрф Ваыдлошр
yard Zavowo?’

в Ксиролоф*5,
Той издигнал и колоната
като поставил на нея своята статуя. Осно-
вал и град в Тракия и го нарекъл Аркад ио-
пол7.
11. Ав арате, по то.яра на готите
Теодосий Млади, син на Аркадий
От готите се образовали четири народа:
готи, хипоготи, гепиди и вандали, от конто
аварите започнали да преминават в земята
на ромеите8.
J
12. Зенон пребивава в Тракия
Зенон9
Докато Зенон пребивавал в Тракия,
съучастието на Верина
племенника й Армат
io
И
със
брат й Василиск
въстанали против
1 Това събитие станало на 9. VIII. 378 г. Вж. Socratis Historia ecclesiastics, Р. Gr., LXVII, col. 568 A.
Teo до си й I, източноримски император (378 -395). За съ-
готите. 6 Аркадий, източпоримски император (395—
7 Античного селище Bergule било
~ Грациан, западноримски император (367—383).
битията срв. Stein, Geschichte, р. 259 sq. 4 Т. е. готите. 5
408).	6 Хълм а Цариград. Вж. Janin, Constantinople byzantine, р. 402.
преименувано в Arcadiopolis през 403 г.; дн. Люлебургас. 8 Според T’neoph, (под 5951 г.) аварите се отделили
от гепидите. В същност аварите не са били сродни с готите, т. е. от германски произход; според едни
идентифицират с ефталитите, а според други с монголското
des steppes, Paris, 1941, р.
император (474—491).
който бил magister of ficialium. Бунтът не успял. Вж.
4 T.
e.
о
'J
8
id
според други
Moravcsik, Byzantinoturctca,
Тя
C
? <4
226 sq.
Верина била тъша на Зенон.
г. Bury, The Later Roman Ея
те се
племе Жуан-Жуан. Вж. A. Grousset, L’empire
9 Зенон, византийски
се стремила да издигне на престола Патриций,
391.
L
pp. 70—76.
j
1
pi re, London. 1923, pp. 389
144
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
С?
OUs
j
1?
С ГГ ,
। Z yyv rov,
xal уд}уиато)У ixavtov, cpsuysi ev
(pQovgtov dyvgor (pp. 116,15; 116,12
тро фудтнд о
АтшЬу?)
елд и
5. 1 Q X э
г/л/ауу ex
тдд (dgaxt]g ovv
5
I- -
louvgiа
17).
тив Зенон. Изплашен от тях, Зенон се вър-
нал от Тракия с Ариадна и значително ко-
личество пари и избягал в Исаврия в една
здрава крепост.

5
’ d
-t Л
13. De Vitallani rebellione
13. Бунтып на Виталиан
уавтаыод о
/
dlxOQOg
Анастасий Дикор1
to 'АтаотаНот Bctaltavbg
Здахад
Етр
хс/1 ларгхАарсот
\-1тал1ог> лдаФеттот'
С
дад,
scog rov
av тф Magiavo v tov
M^dixov ладод xal ’d&iov ало gov,
Uooxlog о cptlonotpog,
fiagfidgcDv' 6
mo-dHg (pp. 118,13; 118,19

5
« V
—v
агта-
HA{Hv
xal Exvtla
м/J.d vav иауфоаттод
Еладуои аогрсотатоо f.isrd tov
ov xaTHOxevaos
TfJJV
ustdllyruv dia~
eV Biralaavog
хатфр/А
ёдл'уг
119,3).
я
тад rang
14. De Vitallani exitu
э г
jovuii vog
lovGTri'og
т1!
(0V
о
0
r^J
трд
д игуад
/Фуад ev
Здад, б /Фуад ev
б о /) or) б д o v л 1ат еак
(оиоед
usTti oi'?.6iprog xal дао4ад
TtOAGUOlQ
xai.
X
Рт1?мтдд
(7О),аап usarj/лд, evgvg rovg	r.^„ ...
ло1лбд tiETti oi'ldifjTog xal даоттад хбирд. ёлф’-
P'ci de тф лдоифлср avrov EOt-vfiog, ftloavgtb qvti,
xal xlaxEt. og xal Baa/oavov тот лдоддгу&етта
фхышоато xal стоатгп’от
Еуетт лобд аглбт илгд rovg 1о1лоёд елогдоеу. тдо-
С
о
xai ттд
Ej
xal та arsgva
хбирд.
Г I
Оь
xal ВшшоИту
ET.luypE xal naggrjoiav
h
ДофОуфЪ/ de 6 BiTahavog лада raw Bu'cavTicov
/.iTp'ian’Twv avrov bla тут лдоыдциЕУ}]? глагаота-
oiv (pp. 122,17
BiTahavog лада ttov
15. Pompeiopolis Thraciae terrae motu
diruitur
xal н rio/mrfiowTolig TJjg Mvuiag (Hag-
xal
els?}-
'Alla
gayecoa iieoov хахгли&г] /лета то»1 огкцтбдшт'
exga^ov Й5то трт yrjv dvreg ol avtigtonoi то
сатг

(рр. 123,24-124,2).
»
По време на този Анастасий Виталиан
Тракиецът2 се разбунтувал, взел със себе си
IF
до Анаплус
тракиици и скити и стигнал	,
като нлячкосвал. Но твърде мъдрият епарх
Мариан влязъл в морско сражение с него и
изгорил корабите на варварите с мидийски
огън4 и с негасена сяра, конто изнамерил
философът Прокъл. Виталиан избягал, като
се с паси л с малцина.
н *
J
14. Гпбелта на Виталиан
Юстин Велики Тракиец5
Юстин Тракиецът, конто оил велик
войните и ревнител на православната
бил среден на ръст, с широки рамене и гър-
ди, с посивяла къдрава
то му цъфтяло от руменина,
широко. Той се сприятелил със
Виталиан, почел го с чин стратег и му поз-
волил да се държи пред него по-свободно
от другите. Но Виталиан бил убит с измама
от жителите на Византион, конто му се сър-
дели за казания бунт.
о-
у
"Т


във
вяра
и гъста коса. Лице-
било сурово и
споменатия

Земетресение разруишва жизни ския
град Помпейопол
А и [земята под] Помпейопол'1, град в
Мизия, се разчупила през средата и градът
потънал заедно с жителите си. Хората ви-
кали из под земята: „Смилете се Г.
J3
I
i
I
!
i
I
।
i
i
2 Виталиан бил комес на федератите в Тра-
кия. Ьунтът се датира в снд/огч г. D него участвували и славяни, и луни, и лраиьлгари, както и дира иг ме-
стен произход. Затова авторът общо казва „тракийци и скити“. Общо за този бунт вж. Ю. Кулаковский, Исто-
рия Византии, II (1912), стр. 508. — Е. Stein, Histoire du Bas Empire, II, Paris—Bruxelles — Amsterdam, 1949,
pp. 178—181. — Ив. Дуйчев, Балканският югоизток . . . стр. 235 (с литература).
Босфора, недалеч от брега на Черно море. 1 Т. нар. в
сяра, силитра и нафта и имал свойството да гори във водата. Като негов откривател се сочи ту философът Про-
къл от V в., ту архитектът Калиник от VII в. Вж. Brehier, Les institutions . . рр. 414—415.	3 Юстин I,
византийски император (515—527). с Гоадът не е локализиоан с точяост. Сов. Е. Honigmann. A dtodos de
1 Анастасий I Дикор, византийски император (491—518).
Бунтът се датира в 513/514 г. В него участвували и славяни, и хупи, и прабългари, както и хора от ме-
Amsterdam, 1949
рия Византии, II (1912), стр. 508. — E. Stein, Histoire du Bas Empire, II, Paris—Bruxelles
pp. 178—181. — Ив. Дуйчев, Балканският югоизток . . . стр. 235 (с литература). 3 Анаплус било селище на
Босфора, недалеч от брега на Черно море. 1 Т. нар. „мидийски" или
К'ьл от V в"., ту архитектът Калиник от VII в. Вж. Brehier, Les institutions . . ., рр. 414—415.
византийски император (515—527). й .
Pompeiopolis еп Mesie, Byzantion, XXXII (1950), рр. 301—304.
W
гръцки" огън бил съставен главно от
.	3 Юстин I
Градът не е локализиран с точност. Срв. Е. Honigtnann, A propos
।
।
I
I
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
145
I-
16. Hunni Thraciam. vastant
16. Ху на опустошав ат Тракия
ToVGTlVOC 6 UlXQOQ ОУЕЦХОС
JIvVGtTViayov
Юстин Малки1

племенник
на Юсти-
ниан
Iovotivoq Tifiegiov tov xoprjra
г aw scxovpiTopcov алЕОТ&ЛЕ хата nov Ооууозу,
E^EldovTiov xal AEp/MTOvvTCOv та &pqxcoa plpp
(pp. 132,424—135,2).
17. Mauritius contra Av ares pugnat
Maepixioc
Ovtoc (5b
S^XOe [jlTOpOiV
о


Tifispiov
хата
6 у а/ф рос Тф spine
Xayavoc
олоуйас t)iahvoo.g>
Вл1 tovtoи
3
Aftapoyy ар%руос,
о TCOV
тас олоуйас dtalvoag, 1л1 тфг Opaxpv xcdqei xai
лоНа страт svf. юта ттог Рио рей соу
йаод.еоос
vousvov тр vvxrt sxsivp yvvatov ЕТ1.ХТЕ xat, oix-
трас (pmvac Ippisi' 6 (У- daoiAsvc албатьтле рады?
то ova flay, xal old st лаФ'юу '/eyphsv uyev берйал-
fi/й-у xal f)Aeq:apoov, ирте	рфти fipaxtovac
P/ov' лоос dl to lojciov ixhvoc ооралроалырокоса
глро'/рсу ашф. allil xal sic T(l slailhy tov Bvravriov
утпоta ётЁХ'О'роат sr ptsy uatdiov тетралоот xal
тас ioTvpiac "	~ n'
* /
CZJ't't Zfi’
TOV
5
хат "‘ai'TO 5
vvxrl
з 5*
в
h


’SlOVTOC xal sv too /laovico У
4.-	Li	J
T'KEIVT)
тУе haoiAsl
7
yvvatov STlXTE
т

УЕ-
п
аЛЕСТ SlAE
xal еФет лаФюу ysypiAv avsv
uljTi- %Eioag
рфтх
Този Юстин изпратил Тиберий2, начал-
ника на ескувитите, срещу хуните, конто на-
паднали и опустошавали тракийските области.
17. Войната между Маврикий и аварите
з.ет на Тиберий
Маврикий3
?
STsyopGai
eteqov dixopvqov.
al c
ЛОАЕО1У.
D
ЕГ
« .
В негово време Хаган, предводителят на
аварите, нарушил договора, проникнал в Тра-
кия и изоил много от ромейските войски4.
Императорът излязъл срещу него и стигнал
в Даонион5. Същата нощ една жена ражда-
ла и надавала жални писъци. Императорът
изпратил да разборе за случилото се и ви-
дял едно детенце, родено без очи и клепки,
без ръце и китки, а на бедрената му става би-
ла пара с нала рибя опашка. Пък и р селищата
извън Византион се родило едно дете чети-
рикрако, а друго
пишат исторически съчинения, казват, че не
се вещае добро на градовете, в конто се
раждат такива деца. В същия ден и конят
на императора паднал и се
раторът взел тези неща з
върнал в столицата, като
скитите своя зет Приск
Войнйците, като
замислят бунт

?
т»
+_+
Th
EV
ot 6е тас iGTupiac уршроутес as-
oiavza TixTovTat^ urpaatvi.iv aya-
Tri ds avTij pus pa xal 6 1ллос
d ds tovtoic oioovt-
11pi a xov ал oct el-

TETOauovv
Л
двуглаво. Онези, конто
yoi’oiv,
Ой rale лб/.EGtv. T]f (V; al'Tij триера xat
tov fiautAsioc Oif.QQayrj леойбг.
cdusvoc i.MGTQ&psy ёт vp лбАес
лас tov sXov
ОТрОТС-О' Ol TGVC
paaiAsco
лолёиое
xal 'Арарату .Оле0ото Maepixioc 6 /lamlsvc тф
отратууф тф xarauioTEvhevTi то orpdTsvfia лро-
dovvai Tovrovc toic uolsaioic dtijy dvrapaiav
хат avTov suslM-paay' дякр xal ysyovs' owslijirol'p
ovv лХрйос лоАе xal ijyayov аитоес oi Ххи$(и
ЕСтоуфУф'ти лара cPa):uaia)v' ёдрлоооЕ ds 6 /5«crt-
Is
si
s
L
[J
5 Л 7 GT QE у.1
уатфрот хата Xxvdajy psra лаутос tov
HxvO-ac vixpoavTsc avrapai хата tov
spovAsvorTo. ELisive ds ёл avToiQ 6 haoilsvc.
av'/xpoTfi&rp’ai рёНоттос ueraev '"Pcopakov
.олёдото Mavoixioc 6 ffaTJMsvc
to orparevfia
3
Л
TOVTOVC
*1
.F

5
с
TOLQ
на
градовете,
в
Maepixioc
£ 3 С\
01 Т]У
'•и	7
r/yayov avTOtic;
Ol
лоАе
лара cPop a i ov'
тф Xayavoy dcoQsdv аитф латтас anolvbpvai,
„carodida)-
ev vofiiaita xopi^ofisvop1.
avd pptov
б дё агтЕдрХсооту
Г/р’ ЕСОрУЦУ CplASl.
ui лагтас хата ipvypp’
TOV piWllsCOC
v6p.ioi.i.a pci coos lafjEiv 6 hapfiapoc' xal fiqds tov-
to xaTade^apsvov tov ftaoAsoos, ‘HvfMO'&slc
"	------1	.
fii] dvao%ofiEvov dovvai,
о
&aQ-
пре бил. А импе-
a знамения и се
изпратил срещу
с цялата си войска,
победили скитите, почиали
да замислят бунт срещу императора. Но
императорът устоял срещу тях. Понеже пред-
стояло да избухне война между ромеи и
авари, император Маврикий внушил на стра-
тега, комуто била поверена войската, да я
предаде на неприятелите поради бунта, кой-
то готвели срещу него. Така и станало. Го-
лямо множество войници били взети в плен
и скитите ги довели, за да бъдат откупени
от ромеите. А императорът известил на ха-
гана да му ги освободи всичките даром
обича мира. Той пък му отговорил:
ги върна всичките
мизма и а човек. “
щял да ги даде, варваринът поискал да по-
лучи по половин номизма. Понеже импера-
взел тези
столицата,

5
война
п
+_*
, ако
„Ще ти
ако получа по една но-
Но понеже императорът не
J
2
1 Юстин II, византийски император (565—578).
582). По време на царуването на Юстин той бил началник на ескувитите, т. е. на дворцовата гвардия, а след
това бил изпратен като военачалник на Дунавския лимес, за да пази границите на империята от нападенията
на аварите, конто тук са наречены хуни. 3 Маврикий, византийски император (582—602).	4 В този откъс
. V и VI
Тиберий II Константин, византийски император (578—
з
се предават накратко събитията между 592 и 600 г., конто Теофилакт Симоката описва подробно в кн.
от своята история. Вж. Theophylacti Simocattae, Historiae, ed. de Boor, p. 218 sq. Срв. ГИВИ, П, стр, 311 сл.
5
Даонион — град на брега на Мраморно морс, между Хераклея и Силиврия.
19 Гръцки извори за бтьлгарската история, V
146
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
fiagog dnixTEive yiAtddag дФдеха
tov TQtpovvaklov to ov лкгДое
(pp. 138,10, 139,4—140,10).
EV
TOV

торът не приел и това, варваринът се разгне-
на полето при
трибуналия1, което било близо до Евдомон2.
ТОО XO.U.71U)
£.		Ь
Ддбпоъ' вил и избил 12 000 души
L-
18. Exercitus Romanorum in terris Slavorum 18. Византийската войска отказва да пре-
hiemare recusat	кара зимата в зем.ите на славяните
есента
Когато настъпила есента3, императорът
писал на стратега Петър да презимува с отре-
дите в земята на славяните. Но войската
3,
Tov Uetotuoqov де хатаДфбут ogt xal tov fia-
aikscog ygevpavrog Hergoj тсЪ отдаттууф ладауещб.-
oat /тага тагу Taypaxcov ev тр Exlcidcov ydlga, dv- дите в
теТлеу d Aaof о&еу ol agyovreg eig ev та	се противопоставила. Ето защо военачални-
ovvayayovTEQ лд ft alloy тол eig paodea Фоохаг tov
oTQaTtioTTjy. tov de IIetqov xal roov lotmvv dgyov-
rojv sig tt]V noktv naoayevoulvayy xal tovto too
fiaadei еЫоутсоу
tov Aaov etdeb
xrjv ЕО'д'йта. dxodwduevo
ovv xfi yvvaixt xal tolq texvoic, ipEvycoy тг/v етш-
vdozaoiv tov laov (p, 142, 9—-18).
*5

*45
ладауегоДгауу xal
MaVQixtoe rd xaravrov шеюд
/j-saovo^g vvxrdg, rqv fiaodi-
siofjA'&ev ete dgoucova


J
ците събрали заедно войските и провъзгла-
сили войника Фока за император. А Петър
и останалите военачалници, като се върнали
в столицата, казали това на императора. То-
гава Маврикий, виждайки омразата на вой-
ската срещу себе си, свалил посред нощ цар-
ската си дреха, качил се на един дромон с
жена си и децата си и избягал от бунта на
войската.

fj
и
19. Av ares Tkraciam. vastant
19. А варите опустошават Тракия
Фтхад 6 zvQavvog
Фока узурпатор
Kai ало tote ov dteline
gain лосхЦа re xat елаЮДка'
6 Педо^д ritv
0Q(ixqv edrjoaav ' v
ePo)ptaioyy ddqydeiQav, xai yEt/icov paQvrarog ysyd-
vev шоте лаугууш trp Oalaooav xat rove lydvag
reUvavai (pp. 143,9; 145,11 —17).
Etgrp’r/y diehme,
жй afwytt)
rfi noltretq доотоуД
re yao Хоодб^д
xal ’ A ftaQEig tr/v
rd. огоатбледа тфу
tv
о

Оттогава4 различии нещастия едно след
друго не престанали да безпокоят държава-
та. Хозрой персиецът5 нарушил мира, ава-
рите опустошили Тракия и унищожили двете
войски на ромеите, а настанала и много
тежка зима, та морето замръзнало и рибите
измрели.
о
а
настанала и
20. Avares usque ad Longum martini
verveniunt
A
20. Аварите стигат до Дългата стена
3 ;
'IlQCtXi.ElOg О jUEyag
Ираклий Велики5
’EnEOTQdrevaav de xal
Ttolecog. sldwe de e Hoaxletoe
avzcp xtavraxoHev noleuovg,
rove siQvjvi]v ahoyv'
oat. E^Eli^ovwg de
yog u-sdt
yayavov, xal Xapdiv люта zraifavwv xal ологдад
EiQ-qvixdg notqoag ovvuvqjQaiyEzo' d db yayaxog rag
ovvdifeag xal zobg oQXOvg ddETgaag oApvqg хата
tov fiaodECog rvQavvixcbg e%o')QT]Oev.
(pvyyj fioltg v^eoTQEtyEV ey rij ndXst,
paQdaQog rgv те paodix}ty аттоохетпа’
Qiav,
Etdwg ds
а"
h
oi ’Afidqetc xard rr/g
robe ле.дйуоутад
олеотеДе лдбд
ol <5s ovveiIevto
rov ftaoilecog
алоохЕггр
Г
av~
ravT^y tcoiy}-

? -
ets то jaaxgoy tel-

тто/Ацд cog vnodsSaalhM tov
'•	5 з <- ч
люта лао avwv xai
б де paoiAevg
elufte та б
xal dogvepo-
xal улЕотдглрЕ rijv flguxgv maaav bfiadpevog
3
ОЛЕОТдел/'ЕУ ЕУ
41
А и аварите тръгнали на поход срещу
столицата. Ираклий, като се видял отвсякъде
окръжен от неприятели, проводил [пратени-
ци] при тях, искайки мир. Те се съгласили
да сключат мир. А и императорът излязъл
до Дългата стена с голяма свита, за да по-
срещне хагана, и като получил от него обе-
щание и сключил мирен договор, зарадвал
се. Но хаганът потъпкал договора и клетви-
те и внезапно вероломно се отправил срещу
императора. Този едва се спасил с бягство
в столицата и варваринът заловил импера-
торската свита и копиеносците му. Той се
върнал и опустошил цяла Тракия, като
I
i
I
i
।
i
।
j
I
i
I
i
г
опустошил цяла Тракия,
Трибуналият бил една височина,
войската при тържествеии случаи и когато трябвало да се вземат важни решения,
раш се на 7-та миля)
дават накратко събитията от есента
стр . 321 сл.
(590—628),
1 T. e
персийски цар.
намираща се на Евдомон, където императорите свиквали народа и
2 Евдомон (т. е. нами-
3 В този откъс се пре-
p. 322 sq. Срв. ГИБИ, II,
5 Хозрой II Ануширваи
местност до Цариград. Вж. Janin, op. cit., рр. 408—411.
подробно Simocattae, op. cit.
след възшествието на Фока, който царувал от 602 до 610 г.
на 602 г. Вж.
3 Ираклий (617—641).


I

J
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
147
'"’У
се надявал, че пак ще сключи мир. А импе-
раторът отново проводил пратеници при хагана
и го подканвал да сключи мир. Хаганът уважил
йшд Аудлтур ecq^vevosv (рр. 147,9; 148,22—149,12). миролюбието на императора и сключил мир1.
tfi shade zfjg Есрфпуд' б <57 PaoiAEvg лаЛсу xqeo-
/his лодд /ayavov Exxalojr a и tov xai npdg
viyv лрохаШщегос' 6 ds aldEGdslg тгуу zou ftaat-
21. Av ares Constantinopolim oppugnant
27. Авара обсаждат Цариград
? siQ^vcxag ологдас dialv- Аварите нарушили мирния договор и се
те1%ес tov Bv'Qavviov леоолЦа£оюь приближили до стената на Византион, като
zfjg лодесод sxzog x.vqi ларадсдотхед,

Ol ds ’AftaQEig zag
aavTsg rtp
лагга rd тцд лоЛесод sxzdg xvqi napadcddvzsg, xal горели всичко извън града. И като че ли си
Фалер avanEQiadjusvoi UsQaat Mr rd zijg агахоЦд разпределили работата: перси опустошавали
xaxEd^avv, ’APoqeis ds та тМ Зоашуд лцута dts- източните области, а авари унищожавали
<P&EiQovr дюловту&ВтЕс ovv ol ло&тас хш. олеХлс- пяла Тоакия. И тъй столичаните. конто се
сагтед лодд тоМ
труса
xat лоЯ2д.д yueddag хатаосра^агтЕд
Ерслр^ааутед лрдд zrjv ediav
тфр.аааг (р. 151,3—II).
пас
xal алвХлс-
AfSaQEtg лдлецоу ovvijtpav, ouv-
Bdvov naTQixiov xai Ssoyiov naTQidojrov,
xal zag vavg
аЪтфу 7U)!pav avrovg

9
източните области
цяла Тракия. И тъй столичаните, конто
намирали в безизходно положение и изгуби-
ли надежда, излезли на война срещу авари-
те със съдействието на патриций Бонос и
на патриарх Сергей. Те избили много хиля-
ди [неприятели], изгорили корабите им и ги
про гони ли в страната им2.
J
XJ
22, Bulgari in Moesta consldunt
22. Българите се установяват, в Мизия
KcnvazavTivog vtos Kcdvara
<5 Hayycevdwc
J
Константин Погонат3, син на Констанс
Alaavwog xal ос та ЕОЛЕрса oIxovvt.es Sxv&at,
о те %ayarog xal ос
doc, дсора тф fiaoilei
EtigsV
ysyovE yahyvij sv те avazoAfj xai
otv
h

htsxEtva
GT,EC kaVTEC
Щуе? хсй ol xdozal-
6 iiaGtlpVQ XUC EXVQO)GEV EfQCp’IJV,
dl’OEl.
J
ECOTjVTJV,
пас
1
’Йлт avzoe <57 tov [jaodsoog тд Abv Bovlyd-
qo:v Щгод дсалЕСшааг xal ало тоуу dgocpvAcov ало-
XwpioDEV ЕбхгууОоОЕГ sv Bdovatg ev not Aoypatg
xai oqeocv. 6 ds ffaail&vc tovto dxvjxoacg ovv vav-
al пае страхф ел-ЦА-е хатасиог. ol OS BovAyapot
Bdovacg
5J
EV
TO)V

tovto (M'Qoajg Asaadf-iEVoi, xal zijg шита)? алЕугоо-
xotec oamnAag, seg тс dxvQTOfia xaiatpEvyovoi xal
Eavzovg аотраВсоутас. xebv <57 'Poopwaayv лдЦиог
Ml dwaialvcov ovvdcpat did те та тБлсата xal xiyv
tov тблоо dyvooxTiV} EDpaovvDn тд цсарду sfyvoc.
G VVEpT) 6e
xai
wig GToaTtiyotg
did %lsvT)g Ttvog олоогоас avxovg Ego). a/J. oc xa-
fladlaQinol tov fiaoiAsa tpsvyeev dtaqmyloavTEg <pvyf]
EycjriaavTo pcrjdsvdg duoxovzo. ot de Bovlya^oi tov-
to d'saodfzEVOi sdca)£av oxtadev avTcbv, xat лоИоЬд
zcbv

EdQaovvtyt] тд fztaQov
fiaailsa лодаХуса <
елс МеоуусВгяау блоотоЕгуса, ладЕууМааутод
xai layov лофвас, Еста
Ttvog олоогоас avxovg s^a>. u?./2oi
xal tov
3 /с
Evzooav
I
1
1
Също така и скитите, конто живеят на
запад4, хаганът, тамошните князе и кастал-
дите5,
поискали мир. И тъй императорът се съгла-
сил да утвърди мир [с тях]. Спокойствие на-
станало на изток и на запад.
По време на същия император българ-
ският народ преминал [Дунава] и като се
отделил от сънародниците си, разположил
се на стан във Варна, в някакви гъсталаци
и хълмове. А императорът, като чул това,
излязъл срещу тях с кораби и войска. Бъл-
гарите се изненадали от това и като
изгубили надежда за спасение, избягали в
една твърдина и там се укрепили. А поне-
же ромеите не можели да влязат в бой по-
; местност, нече-
стивият народ се одързостил. Случило се,
че и императорът страдал тежко от подагра
и се върнал към Месемврия, след като по-
ръчал на стратезите да направят засада и
прикритие, а след това да ги привлекав на-
вън с някакво предизвикателство. Но понеже
конниците разпространили, че императорът
бяга, те ударили на бяг, без никой да ги
преследва. А българите, като видели това,
започнали да ги преследват и избили мнози-
хаганът
изпратили дарове на императора и
J
И
o-vKa&ljoai ради блатата и укрепената
5
?
станало през
2 Тази
юни 617 г. Вж. Дг. Н. Baynes, The date of the Avar Surprise, BZ.
обсада на Цариград се датира през 626 г. В пея участвували и славяни
з Византийският импе-
4 Т. е. славянските племена, конто живеели в Панония.
ъшо и лица, поставе ни да
1 T ова събитие
XXI (1912), р. ПО sq.	„ ,, t4 Д -Г 1 j. / 11JJ kJ 'uJ kJ 1 < LJ 11 Л J 1U 1 JJ jr JJ-i-l Ml XI Д1 Xrb'AkA .>-*
и прабългари. Главните извори за тези събития — Хомилията за обсадата на Цариград, Георги Пизидийски,
Насхална хроника и Химн акатист, вж. в ГИБИ, III, стр. 56—67; 78—84; 171—174.
ратор Константин IV Погонах (668—685).	4 Т. е. славянските племена, конто живеели в Панония. 5 У лан-
гобардите касталди или гасгалди се наричали управители на области или градове, а
управляват феод алии имения.
148
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
rtpec avet/Lov. xal е'хтоте бсаледаоагте? xal dga-
avydsvie? хатехдатрааг, xal лЕ/.тгуЗеуте? тру 'Рои
pa'ixpv yehgav руиа/.ал tQov' obey xal dvayxaodel
g /ЗашЛЕг? eiQpvevoat дет’аъ'тшг, ётдсса avTOt? cv,u-
epoovpaa? лаяла, ел^асоубтр
apaQTtedv puebv, oct 6 л aw a?
глб pcagov ebvov? рттр&р (pp. 159,5; 160,22—
161,23).
5
7/ G	1
Vl/sy X(1L

с
Pen p,a coup did ллр&о?
глоте Лес? лосроа?
23. Slavi in exercitu Romanomin contra
Arabes pugnant
г
^lovoxivtayo? б vid? avrov d 'Pivotирто?
отсам
на с меч. Оттогава, като преминали отсам, те
станали по-дръзки и надвили и като заели no-
широко пространство, започнали да опленяват
ром ейската земя. Товапринудило и императора
да сключи мир.с тях
им дава годишен
и поради многобройнит
този, който направил
бил победен от този нечестив народ1.
J
като се съгласил да
+J
>
данък за срам на ромеите
ни грехове. Защото
всички свои данници,

23. С лав яки воюваш във визаг
войска прошив арабите
J
ийската
Юстиниан Рин от мет,
иегов син2
clgpypy.
лоРАа теЪт
c'E/evae be xal
ёлютдатебаа? be
Exddftoyy лХрЬ'р та
geikadenv глеатдерсеу, aepebv елсле^ареус? ха/, отда-
тevвес? yPAtabci? тделхоута Лабу лЕдюбаюу eovtov?
Елсоубраоеу.
УО?,
jUETa^v rpapuatcoy xal ’Ayagpvcov etgpvgv e£
xal ла/Зепу тот
2,adv xal та /.осла отдатеграта лдб? тру Eefia-
отоглоХсу anpQEV. еу д xal ol ^Ayagprol ладауЕ-
VOUETOC,
esv и гр ат ур 0‘ё гта и, р
чЗео? xal
elgpyp? б ^aaAev?^ aJAcc ___________
оето. xal Ьр ладагтана (кк/Аюатте? ol
тоу тр? EtQpyp? еуудатрог уадтру, xal ел1 додато?
агадтроауте?, ojgtipaav хата
ftoAp? yevoLih’p?
TpV T(7)V
ель та bvztxa
ptev лоЗАиер та de Ao yep ла-
PlovAyaocuv
иеор
L	-* J
Той нарушил и мира с българите. А като
тръгнал на поход към западните области и
като подчинил множество славяни, едни чрез
ПЛ
. Той
<-
воина, ;
избрал измежду тях и направил воиници
30 000 души,
Като ги въоръжил и взе
уповавайки се на тяхната военна помощ, той
безумно нарушил мира между ромеи и ага-
ряни, тръгнал срещу Севастопол3 с този
избран или, по-скоро казано, безбожен народ
и останалите войски. Гам дошли и агаряни-
те и го предупредили да не нарушава дого-
вора, подкрепен с клетви, а и че бог ще
бъде съдия и отмъстител. Но императорът
не приел мира, а започнал да се готви за
война. Тогава агаряните разгънали веднага
Риурешит. xal ovu-	писания мирен договор, закачили го на ко-
теЪт ^хАерРиу	пие и тръгнали срещу ромеите. Завързало
лдб? tow?	’Ayagprov?	xtHtade? etxoat, xal ошео?	се сражение и 20000 от славяните избягали
тсоу "Рорта'ииу	Ьесуео?	тдалёттеоу нас ауадбрлртепу	при агаряните. Така ромеите били обърнати
оерауёутюу dixaioxgcota xal vlxp лдб?
uov? eya^gpaSy dtbdoxovoa рр ладарасуест decoy
oqxov псблотЕ, xav лдо? tov? evavriov? xal алс-
gtov? уеуртас. neepevvd)? бе 6 paotAev?, xat epda-
aa? ev тф лада ралааоау талер топ AevxaTov
реАеиохбур? лолкр? xal рттр?, dveiJe та? ?cegt-
AEipp&Etoa? bsxa xtAtdda
те л% Ес еп dg new у de уте
sl.pt £owo тру 'pcoptaviav,
TOV?
1 —
QV?
xal тр тогтсеп
1
< J
а други с
ледюуоюу
xal сЬюлосрааре-
ог,с с, раус а лелосЬе')?,
bp xa i1} ок/J<j a?
IT
ледсооосоу jj /tazzor
У

А Г ЕС трт
dvola?,
аг байту еслесу
тру
-ri— 1_Г
xal лдорадтгдогpevoc агтер та ped’ogxeny
biaozghpat, улелтос уе хдетр; б
exbtxo? yevpasTaty
л.об? лоАероу ладетао-
ал/Аюатте?
dAAa
о
ov
r
елестос ye xgtrp?
хатебё^ато та. тр?
pvTouoApaav ex
’Ayagprov? xthdeie?
s
Ayagpvol
xal
Ехлеркиу
xal QVTCD?
ov и-
tow? ётаг-
tov? wavTiov?
be 6 [iaotAEv
лада балаааау талер
рттр?г
тагу ExAapeov, xal ехто-
ot ’Ayagpyot адюеУдбтедоу
уоуте? el? dopdetav xal
(pp. 162,16; 163,
xal
s
7
ТО?
оуесЛе
ExAaficov,

CJ
□/
£
лдбоергуа? Exkdftov?
164,2).
1
уговаряне, върнал се.
тях и направил во1'
конто нарекъл
и направил
I1 ?
И H
JI
изоран народ,
на своя служба,
Г J

срещу Севастопол3
и
а и че
в страшно бягство и безброй от тях били из-
бити и правото
враговете, поучавайки ги,
кога да престъпват божествената клетва
дори и по отношение на противниците и без-
верниците. Императорът избягал и стигнал
много посрамен и победен на едно място,
наречено Левкат4, което било край морето.
Той избил останалите 10000 славяни и от-
тогава агаряните станали още по-дръзки и
започнали по-силно да опустошават ромей-
ската земя
лите славяни.
и победата минали към
че не трябва ни-
да престъпват божествената клетва,
u-


 I
!
।
i
I
I
I
i
I
>
като имали в помощ и изояга-
I
I
i
i
i
и
смята, че българското летоброение е започнало от следната 680 г. — /О. Трифонов, Известия на сирийская презвитер
Константин за Испериховата победа над българите, И14Д, XI—XII (1932), стр. 206—215, смята, че събитията са
станали през 681 г. — Г. Цанкова-Петкова, Бележки към началния период от историята на българската дър-
жава, 1414БИ, V (1954), стр. 336—345, приема 680 г. като дата за основаването на българската държава.
Войнов, За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата на
държава
преди 16. IX. 681 г.
сят към 693 г. :} Севастопол — град в Първа Армения, дн. Сарай (Чифлик).
ския бряг, наречен от турците Иелкенкая-бурун. Вж. Janin, op. cit., р. 456.
Златарски, История, I, 1, стр. 146—147, определи мира
между Константин IV и българите в 6/9 г.
1
I
I
i
1

г.
1
-J
1
]
1
I
ч
I
1
I
3
начаяния
дата за основаването на българската държава. — М.
славяните и за датата на основаването на българската
476, е на мнение, че войната се е водила през 680 г., а мнрът бил сключен
2 Юстиниан II Рннотмет, византийски император (685—695; 705—711). Събитията се отна-
Севастопол — гоал в Пъова Аомения. дн. Саоай (ЧиФ.чик). 1 Левкат, нос на малоазий-
И14БИ, VI (1956), стр. 468
3
като
1 Левка г,

F
I
 —T
Leo Ciramтяficus
ч.11 ШЗ I vitlTlIK
149
— iPg 7
24. histinianus auxilio Terbelli in imperium
Л.
restituitur
7
24, Юстиниан П
с по мош
/’?? (j.
V
отново завзема в лас пипа
на българения хан Тервел

5
chj’ipaoo^ о xai Тфшюс
Апсимар, наречен и Тиберий1
О Ье 3 lovoTtviavb;
aailcoy аттекр-фу sr
Zeqoovi kiidyi xal vavv avakafioнего; штАттаетсну,
"'Татрой
таг та
*
5
ЕУ
ТОО
ТОТ TCrMVV
лаУТО)г
тл; 'ерем
/jaatAsiaT
лоюгието;.
I
алО/’УОТТСОУ
£1.
Ьтолота, шй сил тр fiaotkeiar о Ьто;
(Фк Аослоу /тгфгуа тсоу sxihjco; apvyao0oiu.
frvpcp teal oQyij semi „ livrav'i/d pot иола-
st cpHoopsM two; iP сШ-лях
И Av 8 СОУ О

хае
(АУТО)
г.
ТЦУ
1
sul ТО GTOUIOT
xal xkt'bcova; у Егор И ov
ch d tov xkvdajva olxeio;
OCD&ifc, (Й
аттооср
6 bi
XOVTtOEt XVQtOC,
GCOb'ELC US EK IUU КГ-1'WJfUb
fii-kor tov BovkyaQov bovvai
иоатнош xi/y TiQoyovixip’ baai-Asiar,
bapa 7iaoaoyEtv cwt6). 6 bs ov
akkd xal ёагтоу
лк sioTry b vvausc);
VETO, ELOpAT/E Ot
koi; (ha tov ay coy ov хата
у 6 Ci SV о V
CSV EV
bs bt xov
b bs

5

 "!
SlGTpPe 6
<ha tov
? **
UVTO).
L
bubedooHsi’
' STU
lovox очага,
Ц'
I IF
Л
*
А Юстиниан,
тайно в Херсон3
насочил
Вдигнала се буря и понеже всички се отпая-
ли поради бурята, един иегов приближен му
казал: „Ако се сласиш. госполапю. и ако бог
ти върне царството, обещай, че не ще от-
мъстиш на никого от враговете си.“ А Юсти-
ниан с негодувание и гняв отговорил: „Точно то-
гава ще ме удави господ, ако пощадя някого
от тях?' А като се спасил от бурята, пратил
при българина Тервел да му иска военна
помощ, за ла завладев папството на дедите
много дарове. А.
щом научил това3,
и отплувал
плуването си към устието
„Ако се сласиш
ОТИШЪЛ
кораб, като
на Истър.
господарю
обещай,
J
?
ж
avTfTjr K.
ttqo;
оорраДау
xal
1.(.6у(Уу сорааДа?
ана yao а.ЬтоЪ агта
лагу.-уЁ
o.uocpv
ГСП V
.. ' TO ....
ттаоифно-
аит(~>
£
bta-
T5
TOO
.TAEiaxa

Г/
l

.о
/
българина Тервел да му
царството
У
за
И я

завладе

си и да предложи твърде
той не само че му дал военна помощ, но и
сам отишъл. Заедно с него и с твърде
гобройна войска Юстиниан
стояния град,
то на неколцина
влязъл през водопровода
народпици и излязъл на мястото Света
което оттогава преименувал
с
рец
научил това,
х
oaaiAOvovvu.y
; ovv
ooboaiay тсуоуу
'Array
teal и
l
T* л 7
oAi ycm:
ОТИШЪЛ.
него и с
МНС-
Щ Р -х „
11
Благодарение на предателство-
столичаните Юстиниан
с малко свои съ-
Анна
Девтерон“. Той
5
Ci
I
.£
стигнал при
J
!
h
si; Tig ayiar
bsvTEQOV,
тф ттакатбо Bkayyoywv,
1if . Cf	п я. Э -4 Г '
A'tpi раоо;
7 TToks.l, Xal ёфрбР
bi3 avrov еих от
S
X
 |
от
t
с/
атсо)мг>(г>г> тф’ сбА
5 1	1
j
tov ^aycksiav' оттер iiadcoy A'tpipaoo; st;
xavyiaba psvysi (pp. 167,1 ; 167,15-—168,11).
?
25. Terbellus regio пет Zagorlae recipit
25.
’lovoTiviarbs to bevTSQoy 6

(ЛУОТ р.рТО;
3 TovoTinavb; xip fiaotkEiav to bsvreooy аттока-
Ц, boy a nokkd
'Poo palcor Exxoipa;
ZayoQta.
О' 3 Q /4	, , w
ptov SUaaiASVOSV £Т?7
8ov;,
аетф rd ksydpsra yvv
ELQTjvpr
teat иаталоктргфЕШ
tov; елттсуи; УЕооохолиоа;, И; тд. оиаерл]
уотлЬатт
z«i ycbQav t6)v
Tip TsQjJSAl
dtbawiv

Bovkyaoto v eneorQaTSuos
гЯЗТОЩ
— Avoca; be тфе
ми Заитс7)т,
f
хси
лфа;,
5
?
нет3 al о^отт); iiA'&ev
12—15; 169,7
etb tpQovpiov иатсаргуе,
г-
(рр. 168,
A Ktnvoxai
10).
f Fj
1 Като император Апсимар бил

??
на стан във Влахернския дво-
разно ложи
и си възвърнал царската власт. Шом
Апсимар избягал в АполониадаX
l eрае л
t'l
получаса областта, наречена
Загооа
4
път [им-
Юстиниан Ринотмет за втори
ператор]
Юстиниан, като завзел [престола] за втори
път, царувал шест години. Той дал много
дарове на Тервел5 и като откъснал земя от ро-
меите, дал му така наречената днес Загория"3.
--------А като нарушил мира с българите, той
тръгнал на поход срещу тях, но бил
победен и избягал в една крепост7. Пре-
сякъл жилите на конете, качил се на кора-
бите и позорно стигнал в Цари гр ад.
и
E“
поход срещу
избягал в една крепост7.
на конете,
тях,
наречен Тиберии Ш (698—705).
му бъде предаден, 3 Град в Кримския п-ов. 1 Аполониада е име на няколко
империя. Според Куликовский, История, III. стр, 289, бел. 1, тук става дума за гр.
За тези дарове вж. Ив. Дуиме, Император Юстиниан Ринотмет, дан-
Тервеля (Проучвания върху българското средповековие, СбБАН, кн. XLI, кл. И.-ф., 21, 1949),
да
з
Град в Кримския п-ов.
История, III.

)игиниан разбрал, че Апсимар
1
Аполониада е име
от хазарския хагай
града във Византий ската
Аполониада във Вити ни я, Мала Азия.
ник на хан Тервеля (Проучвания върху българското средновековие, СбБАН,
стр. 5—8. За събитията от 705 г. срв. Златарски, История, I, 1, стр. 3G5 - -17O. — Г. Баласчев, Българският, гос-
~	... "	3 Името Загория тук означав?, областта между Стара планина
стр. ] 70. Общо за улотребата
в Средновековието вж. Ат. Иширков, Областного име Загорье или Загора някога и сега,
’*	~	' име на Загора, Сб. в чест на
5
XLI, кл.
подар Тервел, Псп, LXXVII (1898), стр. 52 сл.
пограничпия окоп Еркесия, Сливен и
на името ч
ИНЕМ, г. V, кн. 1—IV, стр. 80 сл. По-нови извори у Ие. Сакъзоз, Областного
Иширков, София, 1933, стр. 353 сл. Срв. Г. Цанкова-Петкова, О территории болгарского государства в VII—IX
вв., ВВр., XVII (1960), стр. 128 сл. 7 Т. е. в Анхиало. Този поход се отнасн към 708 г.
Нссебър. Вж. Златарски, История, I, 1
3
J
Загора*
Г
150
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
26. Bulgari Thraciam usque ad Constantino-
polim vast ant
26. Българите опустоишват Тракия
до Цариград
Фисллсхдд b xai Bapdav^g
Филиппе, наречен и Вардан
’Eq?ov xal ol BovAyapoi phypt тг/д ygvofig лбр-
трд alypaAcooiav логроагтсд рлсотрарау (pp. 170,
1; 170, 10—11).
По негово време и българите, като пляч-
косвали чак до Златната врата1, се върнали2..
27. Bulgari socii Arabum fount
27. Българи, съюзници на арабите
Asa)v 6
sixovopdyog

leavpog б Evpog, б
xal Kov'cov.
С
о
t!
c
HOH
г у
1ъв Исавриец и Сириец, наречен и Ко-
Иконоборец
на
Предводителят на сарацините Масалма
очаквал обещаното от Лъв. Но понеже
получил нищо от него и разбрал, че той го
е изиграл,
стигнал в Абидос и прехвърлил отвъд твър-
де много войска, той писал на първия си съ-
ветник Сюлейман бързо да дойде с флота.
И през месец август той обсадил града5 и
оградил с вал стената откъм сушата и сил но
опустошавал тракийските области. На първи
септември Сюлейман пристигнал с грамадни
триери и 1800 дромона. А императорът6 из-
пратил срещу тях флотата и бързите кораби
с течен огън и изгорил повечето от тези
страшни кораби. Едни от тях, опожарени,
били отхвърлени към крайбрежната стена,
други били потопени на морского дъно заед-
но с екипажа си, а трети — горягци — били
отнссени чак до Оксия7
ви. Оттогава жителите на столицата добили
смелост,
хом. Понеже
лицата, през
глад,
тях. Останалите влезли във война с българите и
повечето загинали.
Mdealfi'ig
и?? dev де
сгела( уди
fiaaiBvovGO.v лб/iv Ёхгуцве, xal for
Sapaxrjvmv цуоуиеуод
Леогтод
О де тфу
с^едеуето тад
лара Леогтод dcgdtuvog, xal yvovQ
vn avrov, ел1 for
wAfivdov xaxakafid>v xai аутипераоад hiov лАелотоу
урасрел лдод Bovasi adv tov лраловгpftovAov cAfictv ev
TOV
vnoeyceetg.
С/
OTL
не

u
потеглил към столицата4. Като
тауа пета otoaov, xal тсд Avyovovcp ppvl xsQixa&ieag
тг/v noktv xal
skvpiaty&io атрбдра cd
tov 2слтиибQiov avefiaAsy 6 /Bovh.tp.dv cyan’ ‘ ’
asyedetg vavg TQiijgeig xal dpopcovag yuiovg ox-
Taxoolovg. 6 de fiaoucvg tov otoaov хаТаитст1
ехлс/сирад xal тад ray slag vavg рста vypov
gag nvQtaAanovg тло/цое тад л/.etco xal
vavg cxEivag' xal al yh> rig таладаВа relyp]
notovucvat. nQOGEQQifpneav, al de elg тог
avravdgoc хатсло?л1о?)пвау. eteogi де
Og лад
хб yepaatov TEiypg лсрсуарахо'юад
Оранта psw). ifj де лребхр
83ovB.ip.dv
ev-
iJ Л
де /Завис?
б де /ЗавгАслд тоу
xal тад rayeiag vav
тад
gtoaov
/.или

al de
> А	<7
хателот оиг/eav, etsqgi
^Oget ag xat
xaT.aqjhyopevat.
Ttt>V
/ Щ
qpofiepdg
лпр-
fiv&ov
f-ieyoi vyig
алтр'ЁхдрплУ
Раи о од
/
Т(Ъу аослюу
сутетЛеу Ol Tijg
.’op, t,(ov лоВеоеоу psydloog
ларауetpd.oaot de vp лоае1 xm eapivoo xaipoo Aoipixn
yoeog avroig cvox^/ipaoa pcxd 7ip.ov лАудсд
pvdpnr^r c£ а?лр)у diepdetoey. Ц ebr ol
fP'de vTEg л 6 As/тог
evvayjavcsg
177, 21 —178, 19).
Уув'СОУ
ЗЕ }
f111 J /*
!
лоАстд
хаталтЕв&еУтсоу.
— горягци
и останалите остро-
dva-
лЕрйет-
тт/ Oodxr/ иста BovAyaomv
173, "l7
dm
s
t V
dvT/QEthjeav лке/оусд ' (pp.
а неприятелите много падвали ду-
ге прекарали зимата край сто-
пролетта ги нападнали чума и
конто изтребили безброй множество от
TJ
>
28. Bulgari coniurationis contra Leonem
participes fount
28. Българи yuacmeyeam в заговора срещу
Лъв HI
<r
vkirtTyg игла xai
Тер fishy did ураглркшпу
Ntxt/тад ds б narplxiog 6
ETEQOOV naXQtxicOV TOV „	.......
лоБ.оур dcoQOJv xat уурщиатсоу ds^imoduevoi
(jjQp^eav cluclv xaid Asovrog, ovg nveg

xal
лар-
тшу Bovk-
Патрицият Никита Ксилинит заедно с оста-
налите патриции удостоили Тервел с писмо
и множество дарове и пари и го подтик-
нали да тръгне срещу Лъв. Но някои
тръгне срещу Лъв.
I
I
1 Златната врата се намирала в югозападната част на Теодосиевата врата и водела направо към т. нар.
Меза или Средма улица. Вж. Janin, Constantinople byzantine, р. 852 sq.
з	“
1 Златната врата се намирала в
I
2 Събитията се отнасят към 712 г.
Лъв III Исавър/визаитийски император (717—741). Според автора на хрониката патриарх Герман му казал, че
гонението на иконите щяло да настъпи при някой си император Коион. А Лъв отговорил, че той от дете бил
получил и това име. И наистина започнал да вреследва иконопочитатслите. Вж. Leo Gramaticus, op. cit,
p. 176.	4 Обсапата се отпася към 717—718 г. Сов. Острогорски, История, стр. 165. 5 Т. е. столицата. Фи-
липик Вардан, византийски пълководец,
713).
op. cit., р. 464.
щяло да настъпи при някой си император Конон. А Лъв отговорил,
преследва иконопочитатслите. Вж. Leo Gramaticus, op.
4 Обсадата се отнася към 717—718 г. Срв. Острогорски, История, стр. 165. 5 Т. е. столицата.
и бил провъзгласен за император (711 —
Принцовите острови, Мраморно море. Вж. Janin*
да
, който свалил Юстиниан II
Оксия, наречен от турците Сивриада, е един от

r
J
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
151
ydQCov тгдодЕКбхаос хатар^гйоаутЕд
.xal лагтад ev <povco ра^аград dvEilsv
11-.16).
t(~) paoils t,
(p. 179,
L
българи ги предали, като съобщили на им-
ператора за тях и той ги избил всичките
с меч1.
29. Pauliciani in Thracla consldunt
K(nVGlO.VUVOQ 6 via? ’loaVQOV 6 KoXQGlVVpOS
29. Павликяни, заселена в Тракия
Константин Копроним2,
Исавър
син
на Лъв
*E(p ov дожато dr&Qooy xai doQaxms отрина ev
те Ipadots Toyv av&Q(bjio>v yivsGdat xal sig та тщу
.ЕХх1т]О1ЮУ I EQCI Evdvpaxa,
gtol, xal ootids
darvos lotpixi)
dlld xal wvs
dlodQsvovoa, -—
davaxixov mooalaftopEvos tovs ovyysvsig avzov ’Aq-
pEviovs те xal Evqovs aiQszcxovs el's те to Bv'Qdv-
Tiov pETtpxiGE xal ev тц Oouxip Ol p£%QL TOV VVV ТрУ
atQEGiv tov Ti'Qdvvov diauQUTovotv (pp. 181, 1;
184, 9—14; 185, 2—6).
В негово време започнали внезапно и по
невидим начин да се явяват знаци по дрехи-
те на хората и по свещените църковни оде ле-
ди — твърде много кръетове от елей. И така
ov pdvov тоК еу ту л61е1 се разразил божият гняв, болестта бу-
nEQtxd>Qoig avzife dstvwg боническа чума, и страшно изморил не само
жителите на столицата, но и тези, конто жи-
веят в околностите.----------------------------
предлог, че имало смъртоносна болеет, взел
със себе си своите близки
и сирийци— иги преселил във Византион и в
Тракия, Те и досега
узурпатора.
GTavQol б’Ашоякть л/ъГ-
хатЕАа/jsv д Usopipda tov fiov-
vdaoc, ov pdvov tops еу тр moist
EV TO IS
— — did <5« ttjv TOiavTpv ziQoipaoiv tov
3
1
£
гняв
чума, и страшно изморил не
J
TOV£
тj'Qavvov didKQaxoi-oiv
U
И [императорът] под
еретици, арменци
изповядват ереста на
30. De Nlceta Slav о Const antinop oils
patriarcha
30. Славянинът Никита, цариградски
патриарх
Kai dvTi%EiQOTovei nmQidQymv Кт^тау
vovypv xal Exldfiov (p. 186, 11 — 12).
TOV EV~
Вместо него императорът поставил за
патриарх Никита3, скопец и славянин.
31. Constantinus Copronymus contra Bulga-
ros exercitum duett
5
EaTQarEvoe К xctni Bovlydocov
xal tovtovs Tgomoodpsvos
jTE'Qfj те xai
ЕСОЩКеу EV ТГ}

л!ая,
л61ес, xadaxiltopsvos roue ^olsptxots Ktlots, &Qiap-
favcov dsdspEVovs
ysyovs уррогу xat ipvyos
wove xal tr/v aQxvcoav xov mavTov ddlaaoav Ktl
p.ilta Ехагбт ало lido^fjvai, xai Ы яцуеос zQtd-
xovza to dados wv neldyovs лауцуас. ov^eq yio~
viaijEVTOs ryvipydp Kd alias et'xoai mfaetg, тосте
GvppoQ<pa)diivai тцу ddlaoGav Tp SHQa xal ns^o-
jioQs.tG'ilat vjteq’&e tov xqvovc Kid dyoicvv ts xai
yuEQcop lybcov (pp. 186, 18—187, 4).


31. Константин V Ко про ним опгива
на поход срещу българите
А [императорът] тръгнал на поход срещу
българите с пехота и флота и като ги ср а-
влязъл в столицата въоръжен с неприя-
зил4,
телските оръжия и превел тържествено [през
BovlyaQOVS. Bpov ypovov
psya xat Л1х(ютатоу, града] вързаните българи. По това време5 на-
tov novzov ddlaooav ел1 станала зима и голям и много суров студ,
dttoliAco&rjvai, xal ёт	TQid- така че в северната част на' Понт морето
замръзнало до сто мили и на дълбочина до
30 лакти6. А като паднал и сняг върху ле-
дения пласт, той се увеличил с още 20 лакти,
така че морето заприличало на суша и диви
зверове и домашни животни ходели по лед а
tov^
Ч

Г*"-1

□ ’
I alias eTxoot mj%Etg,
u-
32. Bulgari contra Romanos apud Adteloum
pugnant
32. Българи а византийца се сражават
при Ахелой
'0 de daotlsvs
Triad те xal лЕрц sm *Ayylojav сшеотелАеу.
pov ds fiiatov TtvEVGavToc та л1о1а ovvsTQifiE. zomo Ахелой...8 Но духнал силен вятър и разбил
1 Филипик бил ослепеп и заместен от пълководеца Артемий, като император наречен Анаста-
сий II (713—715), който пък бкл свален от Теодосий III и заточен в Солун. Теодосий Ш на свой ред бил
странен от престола от Лъв III Исавър (717—741). Тук се намеква за опита на Артемий да си възвърне властта
с помощта на привърженика си Никита Ксилинит, който се стараед да
помощ от българите. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 185—186.
зантийски император (741 — 775).	 ~
в четвъртък 30. V, 763 г. Срв. Theophanis Chronopraphia, рр. 433.
марка за дължияа = около 46 см.
nis Chronographia, р. 437. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 217, който го датира през 765.
хата BovlyaQarv
xal лЕрй sm
5
smarQavEvGas
dvs-
wvto

А императорът7 тръгнал на поход срещу
българите с флота и пехота и изпратил към
Ахелой.. .8
пълководеца Артемий
?
от-
ro :
2 T. e. Константин V Копроним,
3 Този патриарх заемал престола от 764 до 780.
5 Октомври 763 г.
7 Т. е, Константин V.
върне в Цариград, като потърсил
, ви-
Сражението станало
Лакътят бил
8 Събитието се отнася към 766 г. Вж.*ГйеодАа-
1
*
152
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
oi Bovkyaoot
„ ... у
иа'&бутес
J
nzovai. dsivob
pe%<Ji yaQ xai
raw dyporpisvioy uayap
(pp. 187. 20-488, 2).
научили това, българите
корабите. Като научили това, оългарите за-
почнали война срещу него. И тъй, след като
претърпял страшно поражение, той се вър-
нал позорно. И до днес при Ахелой кос-
на избитите ясно показват поражение-
a"iov avvci-
3
ndksuov
J
fjTTpO'fic VKEGTQtpt piK(UOyCVijC,

ovv
T?'jU£QOV
/
ц
хота
TOV
5
Ayskmov
'VOWl
XOMO.
rip’ tprav
1
И
1.J
ТИ
то му.
96
opronymns iterum contra
Bulgaros exercitum duett
Constantimis
33. Нов поход на Константин V Копроним
срещу българите
и
Той5 тайно си бил осигурил приятели в
България. конто му известявали за всички
намерения на самия владетел2. Те разкрили
на императора, че българският господар из-
пратил войска, за да оплени Верзития3. А
императорът, като си дал вид,
поход срещу арабите, отпратил
пратениците,
палата войска
българите без предизвестие
+ я 1
tJ
ipiAovg
XQV~rTOVC
anavra rd тер
та) paaikti
Aauv
X
ds^tcoodpsvog
ot xarsppvuov avrep
povksvopsva.
XVQl?
''Еще.
Bovkyapiq,
apyovri avrtp
(7
on
aiypiakovaoai rip’ Bsohyrtav.
noapevog
dnoxaioiaQiavc
tn I Bovkуaotav,


г/

_ __D-_
dnoaztkkti
c
0
ot dpkovoi
Bovkyaoog
d dk ^auiksi'S G'/pp/a-
Tovg

%
7TQ0C TO
Г-+
за да
че тръгва на
: в България
конто били дошли за мир, сь-
ыа_
И КЙТО
бягство, спечелил голяма по-
в столицата, той ми-
тържествено шествие, облечен с риз-
нарекъл тази война благородна,
му се противопоставил и
/ л
5Aodtkov rnvEiv., dciootoiAac
robe did ELQip’pv naQn.ysvops.vove
xal епюшцебоас ndvra rov orparov
dp.a zdypaotVy елелёое roig Bovkydooie аоактиумтл,
xat zQswac avrovc iktohjas vivos psya. xai taro-
QTQsp’ac sv rf/ ndksi xai тКсаррКоае тКкорахюре-
vos
ppdevdc
хата
3ta
XLTElVy
siQmop
J
1
!
TOls BovkydoOtS
hrovryjs vixog ueya.
1
с
TOV
лд/.suov
I
__
а от со
<
pakov ysvoi idryc.
' TOVTOV
dynordvroc
7
nrcovopaosv
ppdr
evyevf)
(Трауре
co?
с 
заедно с отредите
* F
7) dk aoymv Bovkyooiov TsApoiyoc,
ex tcov oixticov avrov rag /jovkdg d fiauckevg
•iktvsi avreo tr dokiozzpi on fjovkrjg
spov опотдрус наваг
rrjv Bovkyaotav. dkkd nsptpov pot koyov unajklag
pot, xai nvag cpikovc sypic Ктао'&а, iva OaQQijoco
avroic skd/siv ovv spot, d 6s
avoi'g xparipKlc eypaipe zov
paddjv rtdvtCK dsivcp {tavdrop naQtdioxtv'
dxovaag Kcovmavnvoc
auroc
*
avrco t:y fiokidrpri
xal

t
tkkeiv node at,
I- *
iva m
tipi
/
J
yrovc on
pav~
exzpvytiv
!>
I."

J
Bxav&a, iva
<ovq:dr>]Ti yveopep xai
x arap ip'v о стад а vzqp
r'

.r

xaxcirog
OCTSQ
dridukkey.
Tip’
wdtJa avrov
ExoTparsvouQ dk nakiv мата Bovkydpiov^ xal
dsivcjc xazd ran’ oxekcov dv&oax-xit'stc, xal nvoerep
kufJoop xal dtaxast оояур'дВх xard rip’ ^Aoxadioi'ctokiv,
imsargsTpsr syxklviog. xal eBKjv ev SpkvpftQK, xal
тткао'юад pA%Qi rov OTQoyyvkov xaaTskkiov^ бгуахооог)
ipvypj xal aibpan, fiocov xal ksyoov on pt)v wool
dud soup ларсдо дгу did rpv •O'sordxov MaQiav dkka
and rov vvv пиао-ксо xal dpivvetodw deg Asoroxoc
dk'p'&ne ovaa (pp. 188, 17
3
omkayv dv&oaх: АпА:,
tv A
xat ksyiov on
189, 21).
брал
паднал
ги обърнал в
беда. Когато се върнал
нал в
ница, като
защото никой не
ромеи не били изоити.
Л вождът на българите
узнал, че императорът
му от негоните приближени,
мама:

1 ел ери г.

като
научавал намеренията
писал му с из-
Имам намерение да избягам и да дой-
да при тебе, та чрез мен да покорит цяла
България. Но прати ми уверение за безопас-
ност и ми кажи кои приятели имаш тук, з
да се доверя и да дойдат с мен.“ [Импера-
торът], проявявайки лековерие и безразсъд-
ство, писал м}’ кои го осведомяват. А онзи,
като узнал кои са, предал ги нсичките на
страшна смърт. Като чул това, Константин
си оскубал брадата.
Като тръгнал отново на поход срещу бълга-
рите,към Аркадиопол той получил страшна синя
пъпка в краката и изгарял, обхванат от сил-
на треска. Затова се върнал на носилка и
така пристигнал в Силимврия4. Като доплу-
вал до крепостта Стронгил% с умираща душа
и тяло той викнал и назвал: „Жив бях пре-
даден на неугасим огън заради Богородица
Мария. Но занапред тя трябва да бъде по-
читана и славенакато истинска божия майка/
a
V

викнал иказвал:
3
2
T. e. Константин V. 2 T. e. Телериг, български хан (768/8—777).	3 Верзития или Берзигня била
облает вСредна Македония, обитавана от славянского племе берзити. Според Theophams Chronographia, рр. 447,
Телериг изпратил войска в Берзития през октомври 774 г. Златарски, История, I, 1, стр. 230, отнася събитието
през 773 г. 1 Силимврия е днешното Силиври в Източна Тракия. 5 Стронгил била крепост на един нос
на Мраморно море, между Тсодосиевата врата и Евдомон. Вж. Janin, op. cit., р. 415. Смъртта на Константин V
се отнася към 14 септември 775 г. Срв. Theophanes Chronographia, р. 448, 12—20.
1
1
..nJ
r
J
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
153
34. De Nicetae patriarchae origine Slavi
exitu
34. Смъртта на патриарх Никита,
славянин
Лесу?
Ха'Гаоас
о
VtOC TOV KonOiWVpOV
С
о
zip
Лъв1, роден от хазарката, син ща Ко-
проним
Й
Tov <5s Ktxrpa naxQidQypv, tov ano ExAd/Scov
nQOXEtQt^sTai naxQiaQXH^
76y<p xat nQcdzEi
xal evvov%a)v, тедтцидтос
HavAoq 6 Kv/iQtoQ xal т/рюс,
тетщпрКос (pp. 190,5; 191, 19—22)
€
о
Когато умрял патриарх Никита, скопец
от славянски род, за патриарх бил поставен
достопочтеният Павел Кипърски2, който бил
почитан и със слово, и на дело.
35. Irena Slavos in Hellade subigit et Ber-
rhoem Anchialumque restaurat
35. Императрица Ирина покорява славян-
ските племена в Елада и възстановява
Бероя* и Анхиало
КшУСТОУТСУОС б Vide TOV ЕХ
у ргртщ avrov EiQ?]vr{.
Atovzoc xal
vide

тус ХЩбрад
Константин, син на Лъв, роден от ха-
зарката, и майка му Ирина
SravQdxvov Ke Aoyobetrp’
dnoGTst Aug a Ei. q mm
peed dvvdpst.oc nold/rjc хата twv Exla/tyvcov etyvebv
vnsTaqs латтас xal vnopuoovc inoiyos ту /ЗаоАба.
ovv тр ptpol autov ev
1 povoixdjy xal laov nlei-
anrjT&ov scoc BEQoiaq. xal табтрт xrltjaaa
EXTIOE
и
<?
ёсулО'Е de xal б /Заш^еис
гр Ооах)] ped OQyavcov
стой, хей
I] p./jTyQ avrov EtQpvovnohv Enoovopaosy.
xal тут ЗКуК alov, xal vneorQsip e per ev epooGVvyc
pp. 192, 15—16; 194, 4—11).
L
Ирина изпратила логотета Ставракий
много войска срещу славянските племена, по-
корила ги всичките и ги накарала да плащат
данък на империята4. А и императорът заед-
но с майка си излязъл в Тракия с музика и
твърде много войска и стигнал до Бероя.
Майка му я възстановила и я преименувала
Иринопол, Тя възстановила също и Анхиало
и се върнала радостна.
tJ
<1

36. Constantinus VI exercitum aduersus
Bulgaros ducit
36. Константин VI во юса срещу българите

О Кт. fiaaiMivc
хата BovAyaQcov,
toutovc
19—21).
xal
Arpad pevoc xat vixi'pciq vnsorQsytsv (P- 197,
А императорът се отправил срещу бъл-
гарите и като ги ограбил и победил, вър-
нал се.
37. Constantinus VI exercitum adversus
Cardamum ducit
37. Константин VI воюва с Кардам
J.
Kaodapoc de 6 xvqloc
„у teaeoot pot пахта, i} eoy pat
r .	_ tc
BovAyaqiag

paOlAEt
XQVGijC nOQTTjC
pavu/atp еле piper avxcp, Etncov
пихта, алЕОтыла. yeQeov ds st,
ilfjvat as sooq t&v (bds. dll
xal
e dicogev avTov
/

алЕотЕлЛа.
А Кардам5,
сал на императора0: „Или ми плати данъка7,
или ще дойда до Златната врата.“ Импера-
торът пък турил конски тор в една кърпа
и му го пратил с думите: „Изпратих ти да-
нък, какъвто подобава. А понеже си стар и
не искам ти да се мориш чак до тука, то
аз ще дойда при тебе." И като събрал вой-
ска и излязъл, преслед вал го до земята му.
syoaips та)
Кос Трс
. б 6s /ЗаыксЬс /Залбох ха/ЗаКхас
„о la (Wj not
xal ov dlloo хол(0-
syco EQyopai ngdc oeu.
llaoiKvc
5
xal ECsIdwv
Кос та tdia (р. 199, 4—40).
ladv ovvaflQoioag
с
о

SV
ЛОЕЛЕ1
господарят на България, пи-
c.
1 »
if
a
Хазарски (775—780).
на та Стара Затора, наричана от
Chronographia, р. 457, 6 — 11) е станало през 783 г.
Теофановия текст (срв. Theophanis Chronographia, р. 456—457), става дума за славяните в Македония и Гър-
ция. Срв. уточненията на Златарски, I, 1 стр. 238 бел. 1,	5 Кардам, български хан (777- -803).	6 Т.е.
Константин VI. Теофан (вж. Theophanis Chronographia, р. 470, 10—14) отнася това събитие към 796 г.
7 За simov вж. тук у Константин Багренородни.
1 ЛъвIV
Павел Кипърски (780—784) бил иконоборец.
2 Павел Кипърски (780—784) бил иконоборец. 3 Бероя е днеш-
римляните още и Augusta Traiana. Това събитие според Теофан (Theophanis
г. Както личи от
4 Това събитие е станало през 784
5 Кардам, български хан (777 -803).
Теофан (вж. Theophanis Chronograph!а, р, 470, 10—14)
e Т.е.
20 Гръцки извори за бьлгарската история, V
154
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
38. Nicephorus
т
л
a Bulgaris interfici fur
38. Гибелта на
Никифор / s Б
>
.J
: j-

IhlLU
Г
Уыцсрбоо; б m^QadsBposEtQnTn; 6 ано ysvixmy
c
Никифор Геник1, девер на
Ирина
0 (5 s pan Beu;
тръгнал на поход срещу
напълно, та изгорил
техник вожд
умолителни
той _
гол ям ата
варвар
стрэната
А императорът
българите и ги победил
и така наречени
И въпреки
„Стига ти до тука,
/
хата Bov}.y(i.QO)v
яоато;,
аитип
3
яотоатеиоа;
Л
xal viiv /y.yo-
tov aoxpyov auTtov nocyov лосусо-
j di- дтраюауто; ла^ах/фоеоо; /.dyov;,
1
avrov;
1
хата
3

утп-юел'
yer>11’ av/J/r
l.yoac,
„txavovo&oo aoc co paociec,
хато лаутело); ту; .
алЛусутсат.
yooQU.; eltydbov
^vlb’oc;,
хата
tovtov xal
gov
st^oi'TO);
ksql;,"' -
qoot З.о'роута;
CQU
exbivov
7 ri
УЧ’,
(щОТс
У
Kot pov
t(o; тоотои
3
3

X
л л,
аул на
ы
не той mv казал
ст
j х
Арум,
думи :
съвсем
си
нът
императоре",
мира поради
това
заградил проходите и изходите
с дървени укрепления и след два ден
събрал войска,
тора и го убил
с него. Той отрязал главата
набучил на кол, а след това оголил черепа
и накарал българските
е к а-
i
не приел думит
ненаситност.
etQr'iVf]^ rd фулаха din.
урЗ.с-тсцоа;
eyodov; TtEQieq^a^ev dxvQcluaac
нас уетфуеоа; дто
TOV
5 Э ~
;-rp Of.,'
r %
 Ъ
xal
/
c
0
/) /

Uaopaoo;
ПО/.АГ/У
тгк
||
'Р 13
Разсърдеп от
3
ff ?:
e. i-i
т
I
аогаОоосоа; 7.aov xal
<1
J
като
напади ал шатрата
заедно с всички.

avoiool
алё/Дсо)
T)<v de JScxncod-
Г	|T J
z
баис/хоу;
Л
лиута; тор; 1
cpndi)i>
г у ;
/J

3

C
ip.'f’diou.; то
ёяЕ/.ЕООЕ HOW

r.
r'
/ >1
лас Ti/v
г
5'
c>lr
(П'Тр).
3
X
L
f1
/
Sts
'^fHO.V"/pO llevg;
5
<
/
xal ёлс ;t/.qv
датой у xal ле
ai'Ti/У
ат avTov (о;
i.
5	3
yy yi/ t‘е/рфагто;.
.Етаиоихсо; 6
r X
NlXlpldooV
агаатроар
QtQQ’pvQcdcja;
Т(Ъ)’
Bovl
ал/фатос
1
/
!.VJ~
J
U
на импеоа-
L
конто би
на Никифор и
оголил

L

ш
я

посребрил го наоколо
велможи да пият от нея
ситния [Никифор), който не искал мира
J
I
ато се тавре л
c
лпавракии,
син на
Никифо

Етаирахсо;
gy u.ip’a; duo.
Нусу ёл-мури
Tii)
J
Arzneu xcitii-yoQ
I
уанрооу
ay stt]
TOVTO
I j
t
J /

!';Os
о ото;

I J
t’/j HOL 2 &0(.;£У
X
г
г
/ *>
□
сТ
г/ф‘
. 'jC
царувал
Ставоакий
-l
re.
?
сииът на Никифор
дна година и два месеца3. Във войната сре-
бил ранен в дясното бедро
в столицата на носилк
неподвижен
зетя

Мх^фооог
ната .Boi'i''6oo>v
J	""-ч
p'uqoiu
т/./р’цг h>
U-?
Във войната
3
тер
де;со г
did Tt]
И
xovat
a
щу иългарите то
И СТИГНЙЛ
раната си той
но
лата
г ат а му.
нал
за
QiOQElq)
3
tT
’Я

н
.ЛР
1 R’
।
тсо ла-
povAsvcTo ое 2Т(7;«’;л
ола7. ат гр’ ё хттщн. (Ъ о ш
хатамлесу.
рау.^об;
yapev.
д.лристо;
avzov xat
~i тру fiaatictar
3
J »ф

J-
*

*
/
V *
oe

лежал
G -*Т
1
куропа-
ъзнамеряв
Михаил4
Ето защо зет му Михаил,
това,
император
отредкте,
било вече отпаяно,
за станалото,
облякъл
Теофано.
тира Ста в рак и
обител. Тогава
още архиерейским престол.
да ослепи
и властта да остане
i.
Г-н
Toy
xai тр
Mcyjxlp. TOVTO р’ЩД,
av ayoQe vstxli ijaoils v ;
xhpcou
/J-
'If
J
/
<1
<:
о
ЕГ TCOITCTTCXO)
I	L
тау аатыг,
бсссО itaPdn’
JV
л
O'
CG —
Г т
eVTEVlTEl’
Ншспик
... жу-
syrcooiisyov
хас тоо
Поради
в двореца
т
в
на съпру-
уз-
бил незабавно провъзгласен
на хиподрума от сената и
понеже Ставракиевото положение
научил
излязъл от двореца и веднага
оде жди	с жена си
живота си в манас-
бил погребай в
пресветият Никифор заемал
ЩОМ
avzov
лаоа гд;
tt;
5

незаоавно
хиподрума
г
□ > <
/
лас тс.от
ZTavyaxiov.
у о	.
J Г * 'Mrt Ч Ч.. у
^таизаясо;.
/
l tlTpU
xal то juoradixcn
avzov Oeocpavai rTEQfdsucxo;
.Втаооаха Hpops.yov povaoTyoior hE-icVTnoE,
ётаерн st tv tcovH too Barvooo. tov di:
qcoouvh;
ГОГ
Л&ЛаТСОК
О'У
Ставракий, като

X
аотЗ-са оуфра
sc;
, xo.c
тр d.QX<c:-
oo; (pp.201,8; 204, 13—205,1; 205, 9—206,2).
7'7
7
e;eyi)uyy
yvvacxl


/
»
5
?
монашески
Гой завършил
жена
с
ЕТ
ТОТ ОЕ т
бсуиотато;
povaoTnocor
BaivQo v.
J!
1.1ОУ}/ TOV

3
о
I
I
Hqovov xarc
г
f.l

С
7
-C%€V ЕТС О
Сатировата
cJ
39. Romani ad
Versiniciam cladeni
accipiuni

Z Виаанпиищите търпят
при Версиникия
поражение
Mcyaiji и xovQorca/.chrp
r
; о
,1>

; ’О! аосю;
У ; i
^та'о.ао.ж.от
Михаил ку рол ал ат, зет на Ставраки
< J
г г
' Ч
тгеос
—I
Х(ОУ
о ото;
ТС1У
Kqovuoc
Боурна
ovuriov/Ucu;
S(s
тсЪу
о
Г
/
на оългарите, пи-
иска л и голям данък. Но
ответите на здонамерени
мира. Той бил добър и раз-
А Крум, предводителят
с ал за мир, като
хМихаил последвал
люде и не прие
бран във всяко отношение, но в управление-
безпомощен

5^

5
/
> ovAyaQO'ty
rrd^THt
^QOOijXttro
Г
()е о тсоу
xigi]Tс.)У яас тто/./.а
стоОтс; _.
;д)э/<77(Т-
бюсятрлу
у.а1 t)E()ouAO) (tire;
c
5
"
U’ I
uh’
OV
лбу t a
л oav wilt’))’
PQUipS
б дт ха-'
£1оф'}р>.
pi’r.al snif-ixi'/;. st; де
хаутЕЛо); ахоЗеат!]-
аатсн сот artyom-
л
?
^1
f
у
.С.) i
то на държавата оил
и голям
съвсем

данък
и
i Никифор I Гении
бил j.cyd) тту$
I
престола, бин /.рЖттр? т.<н
Theophanis С hrono<;raphia,
през нонет
катастрофам
.2 октомври
станалa
81J г.
та стъии на
2 Според Теофан (вж.
к.чисури
стр. 150)
И
1ой нг<
нмпсраторската
претърпя
BiiaaimincKii император (бО2—611). юп нг>си този прякор, понеже, пр
izov, т. е. началнмк на импсраторската съкровнптпцз,
р. ДЩ, 34—491, Г), Никифор иретърпя.! поражение
а според Ватиканский разказ (вж. Из. Дуичев, Нови
' 13 io.'m. Срв. ГИБИ, Ill, стр. 13—15.	3 В същност
’ И Рангаве.
Л
<
срещ
t Мнxai
4,
ц
I
II
J
йски император (802—811).
т. е. началиик на
34 — 491, Г), Никифор
k_ в. J
"] =.ч
r IJ ±
Ti
11
1
Г ;
L 'т
?
L J ъ
1
Loa.

ГТ Т Т.Г f
1 1- 1131
.T
L

в Старо в лани иск i  те
житшШи
той цару

а ннн
от 26
O<lL 3
* *7
аг)
г
J
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
155
ПОУР
паттом
Cf
I
ЯШ а^Т81ООЛОА8и<ОУ*
хата Вотлуадсоу
avrov
VLTootQSipavws uvayopEVErai
xal атролтг/од
7
агато/лхблу
тор на t imp
(р. 206, 3; 206, 13—22).'
1
хюч xat отдилруод талу
е.ас то)т dQ"/avT(tiv ёг
/
5	/
EXGTQOTEV-
xat рЕта psydlpg
Ascot б латД-
ЕЛО
TOV
6Д,У
V-л
б trzacQt
TOV
Tgi/lovyoMov
1
W.0 V
подчинен на съветите на безразсъдни и нео-
питни във войната хора. Поради това, когато
тръгнали срещу българите и се върнал. след
голямо поражение1, войската и ар хон тите
провъзгласили на трибу налия за император
Лъв, патриций и стратег на
поражение
войската
u
източните теми
40. Crumtis Adrianopolim oppugnat et usque
ad Constantlfiopolirii pervenit
xlA'm 6

ЛонЛ'гб? 6 xal ладДатлр
40. Крум обсажда Одрин и. стига
до Цариград
Лъв Арменец, отстъпник
vtxy.
1 A
r() ds veoc;
хатаАктал
7-1 ддко’отлоАо’
. i Mr гас
Д)У
я 7

л о от
r> A
t
/ /
,л
j
в ъз горд ян от
А Крум, новият Сенахерим
node дата, оставил своя брат да обсджда Ад-
рианопол и шест дена след възшествието на
Лъв4 стигнал до столицата и започнал да
---------- ------ от Влахериите до така
си-
Kgovpot; кладЬсМ ту
П С rf*	\
а оеапл.
21«’та;/еот(п
I'dtor
Г1 р-
'Съ
Ml л6Ае1
с/
рцуг
io;’
ilEHl
ёлатЕ/ДД
L.-'
а;тй> Blovloyay;’
7 ь/ .

г-/мроУ тго/лоруллу

2
j
Т/р’
риЕуо.^ тдч" аДохд<ио(К'1а£
/ 1
7
стигнал до
ая пред стените
наречените 3-мл..,А
лите сн и изнършвал скверни жертвоприно-_
шения па поляната пред Златнит
пои с кал и м п е ра торът д а
пте зяб ин кп п ин'го р Зл атните
TcT-
XOAOl'H.EypZ
Л EQO! ГI PTQ О Т (ОУ
ДпДд
OiV'iVV .
AipoAiV)
!.A£U.
л
С/
"w
7(6
L
i'Mlf

ООИКс
Златни в цата
J
иуьршвал
като показвал
Деге-
Хдсар^
(iftpypv
лоотту ТОО
TlljTQS'tpEr
СрС ЛОАЕО)
оаталу
l.dyoVb
dgajaptyoc;
dyayeir
ay vt a
O'‘ОУEton
o.-ToniEtAac
от лаАатюу
/j.d.xovy Паута tov Ithtixov
tjaayan’Ti той vdoiov xat poppagoic: xatAio-
араМмъ родтшои.^ слЁотдезрп1, лло1,хаи1па<;
xal
h
J

й 
... .
* /Д ч	et

'А'
то boo)’ що ос
К
rii
1
Г//
1
t
<Z f’77 j)
П ,
Al.
1 □
l>
г
р: г
Г-"--
ОД
J-
7
L

L
1 -
• E.
ovraw
j
1
v t th as
<Y-
с
: КУ
ж
t" L
А/
*
ТЛ
к!
।
с
 h
i-
? h
t. r
J
7

врата. Той
мио
J.
йГ<Ъ
ПЛЕС GU.L
Ха гор
то ето,

7
орът
сключи
или
Ho
’ a
71 ij
:aco.dt:J(
a i
копието
Til
I J
м 
X
л 7
- : -	.- t* -'
.О/ ЛлЖ
TP
<1
1 “ I J J F . j

I

/

p 1 
f Г ।

।
P) lay
sv~<
r  J
< ?
О
и-
/ J
? у г
h
ч
J
1 /
г
 .
у
/
"а
НУ
у
I'
Л O',
pOOi
J '
4
I <
AVXMjOC
Т ii
L I
ТСМТОГ
a
Т(
у
/
г
ОС’КО
в
не приел
Т.С-
J .О
i
1 I
i.
7 *
h
тона.
той се
удивен от градските
. на императорската
. с ключи мир
предложения.
се възползувал от случая
устрой засада,
1
tlavpuoac
ра-ЛАёюд
ЛЛТ'Л/ГГиХОСь
ЕСЕпдрД
тМ’(У(Л
ir
T(JV
'CQPMlSTCll
n л
(<_4.. ... .
f::T( >? 'p/’z/oVZ  7ШГ
: з
J
l
г
Г
7
< i
.г
I
I

j

J
7
.
:-5

га/;;

понеже импсраторъ
върнал в своята шатра
степи и от добрия ред
войска. Той се решил да
вя й к .и п оды ам вл и щ
торът
да му устрой засада, но он л
ван да н извърши докрой поради нееръчност-
та на изпълиителите, конто ударили Крум,
но не му нанесли смъотоносна оана, Разяоен
от
5

ЕЛ1 GVII.-
GTOIVV-
лпоа-Д
tovto .
лАз11агг.(‘)у
C p

Г
с_

7
.>
< F
OT
I 0И
доория
L
/Л
ь‘
L >
от пра-
йм пера-
---г?
А
и се опитал
зпрепятству-
1
3
тгруру.
тл(яг


/
?
раут ;
Манат,
( г

I	I
л
то

I
г

- j
'-. 1-lw
  ". <' J
t Z, U L
[Ч
7
изпълиителите,
J
J
J "
TW
тф
I
А д01О;УС)ГЛОАКЛ
ЕОуСУСиУ
9

L
/
i!
(•dotoo xal
ovr
f
Тф аадтф
•1 1
IM axsddvcoy
ХОЛЕН XI p ’(ООЕУ
9—

/
4
ад;
7 (~)У
ле'оапад,
(рр. 207, 6; 207,
1Г~ЕОТС>Е)рЕТ,
еаип’
лаои
С '!
ТГШ’ГШ'

rtBia
I
теп AavouiHO)
208, 9).
3
F -4
<1-

О <
му нанесли смъртоносна
н ечестивецът и зпр ат и л
и
v <
ЛОАAO I
aeioTov dta-
локлало
J

41. Romani in Bulgariam-
transferuntur
1 ranstianiibiancun
1 r * H
Ди^аул
МДаухсноу бе pypodpov dt^ypoaoilai
avrov В not As ton Дг
6 avTos у&угилш
’J OQI.O.VOVn61EO)^
латрд^
1
8.V

5
'Ригукар


’ ТОГТЮ
L
2 ed.
5 "J
лед1 топ
ctvaz()o<p7}v xal odsv eotIv.
Matcedovta ev tuIq yooQiots
TOV
3	1
л-
EV
t?A fia<jil(4ag МтуаД
угол tov
7

7
row TiaigtaQxov.
рана.
_L
конници в
[>
и
тона
Св. Мама нт4 и изгори л тамошния дворец. Той
н. ат о в арил на коли и бронзовия лъв от хи по-
друм а заедно с мечката,
д оу ги к р а сив и м рам ор ни стат у и
като обсадил Адрианопол.
той прекарал отвъд мнозина бла-
много народ

!*
Т’Д
Z1
а заедно с
। А
и много
г. ъ р н г л,
го превзел,
городки Македонии0
и ги поселил
41. Византийци
отвъ
Михаил
идрииския
 р
дракон
и се
След като
и твърде
на река Дунав.
преселени а Вългария.
Дунава
J
да разкажем как e
този Василий9
се родил в Македо-
Сметнахме за
бил отгледан същият
къде произхождал. Той
ния, в Адрианополските села, през царуването
на Михаил Рангаве, бащата на патриарх Игна-
ТШС.
НУЖНО
и от-
По негово време Крум, владетелят на
Става дума за сраженвето при Версиникпя през 812 г. Срв. Theophanis Chronographia, рр. 500—501;
Гръцки извор и за българската история, т. Ш, стр. 288.	2 Крум е сравнен тук с извсстния от Библията асирийски
пар Сенахерим (VII в. пр. н. е.), който бил много жесток. Събитията се отнасят към 813 г. Срв. Златарски,
История, I, 1, стр. 274 сл. 3 Лъв V Арменец, византийски император (813—820). 1 Става дума за двореца при
манастира Св. Ala мант, който се намирал извън Влахериите. Вж. Janin, op. cit., р. 140.	5 В Средновековието
с името „хМакедония" често пъти се означава Източна Тракия; съответно с името „Македонии" са озкачепи жите-
лите на Източна Тракия. Т. е. император Василий I Македонец. 7 Патриарх Игнатий (847—858
86/—8/8).
1
274 сл.
Тракия.
1 th
3 Лъв V Армен ед,
I Македонец.
„македонцы
7 Патри арх Игнатий
/*
и
156
Leo Grammaticus
Лъв Граматик

c
о
Kgooppog dgytov Bovkyaglag България, тръгнал на поход срещу христия-
ните. След като Михаил бил сразен и Лъв
насилствено властта от
него и станал император, Крум дошъл и об-
садил столицата. А след като Лъв Армене-
цът му устроил засада, той се върнал в Бъл-
гария, след като изпратил хора в Свети Ма-
мант да вдигнат тамошните медыи статуи на
животни. Като се насочил към Адрианопол,
превзел го и преместил оттам 12 000 мъже,
без да се броят жените, и ги заселил край
Дунава. По времето на император Теофил1
в Македония бил стратилат така нареченият
Кордил. Той имал и син на име Варда, вече
съвсем възмъжал, когото оставил да упра-
влява вместо него македонците, конто били
отвъд реката Дунав. А и самият той с ня-
каква хитрост отишъл при Теофил. Импера-
торът го приел радостно и като разбрал
какво иска, изпратил кораби да вземат маке-
донците и да дойдат в столицата. А владе-
тел на България бил Владимир, потомък на
таьд vnoataosciiv avrwv. Крум и баща на Симеон2. Народът заедно
dvrsnsgaoev nolsuyacov с жените и децата взел решение да премине
ol Maxedovsg snofyoav в Романия. Когато 1Михаил? българинът оти-
шъл в Солун, те започнали да преминават
отсам с имуществата си. Комесът, щом нау-
чил това, преминал оттатък реката
да воюва с тях. И тъй македонците
отчаяли, направили свои
и
TOVTOV
хата t&v XQtariav&v' xal TQansig Mixaifi xal Ascov
^AQptsvvjg tvQavvqoas avrdv xal ^aadsvaag, eP&cov Арменецът завзел
KqoV'UOS nsQisxvxlaotjsv тдт noltv' loyiEvdslg dk
wto Asovrog rov
BovlyaQlq. елецутбУ sig
XoptEVog rd exelos yyaXxd
i 3
EV
dvdQTov %diadag dcodsxa ywok yvvaixoov, xal tov-
iovg хатфхюсу ptsyoi tov ciavovpiov. sv ds ratg
zifisQaig (3so(ptXov tov fiaoilscog yv стратуЯатд? sv
Maxsdoviq 6 КордоА^д ^QoaayoQsvojUsvog. stysv ds
xal vldv Bdgdav or6цатt, туудртоц&оу navv,
xatshnsv avtavTOv apysiv tvov Maxsdovoiv
оутооу nkpav tov nozaaov tov Aavov^iov.
de дета plT)%avyg Ttvog stayX'dsv sig OsdtptXov.
dsigdixsvog yaiQOOv, xal yvovg d ds^Et, dnsaTsilsv
л/.ota dvaiadsodai avrovg
TjV
3
AppSV?) xat, VnOOTQStpOTV sv ту
tov aytov Маротта dtps-
£d)da. ansldioyv <5e
Adotavovnolet nagskaftsv avTqv, xal psTsaiyosv
№
5
2JGC(
7
I-
psyot tov Aayovfilov.
Bdodav dvopazt,
dvdavzov

О
ov
тсоу
avrdg
ov
5
yatQa/v, xal yvovg о
xal еА/дыр sv ту полет.
ds dgycov BovkyaQtag BaldlpsQ, syyovog Kpovp-
натур Svpsoivog. snotyoav ds flovkyy 6
^Poopaviq.
snoiyoav ds fiovlpy
pov, натур Jdvytecbvog.
J.aog ovv yvvatgl xai xsxvoig pg skits tv sv
s^ski)’6vTog ds Mt%arjk Bovkydoov sv tystjoakovix?],
ijQgavTO diansQdv ovv raig vnooTaosatv avdov.
pta&aw ds б хбцуд tovto
avw'g. anoyvovTsg ovv
xEtpaBp' тот те T^avT^yv xat tov Kopdvkyv,
ov,ttfiakovxEg nokspov dnsxTstvav nolkovg,
ds xal expazyoav, ol ds pp dvvpitsvTsg
Bovkyapoi nsQtsQQvyoav wig Ovyygotg, avayysa.av-
Tsg avTOtg патта, та ttov Maxsdovcov.
xal та nkoia tov ftaoiAswg лодд to
avrovg
avstpaypoav Ovvvot тф nbjilsi anstoot. ol ds iddv-
.6 &sdg
napsrao-
stnov
naoav
ovx
TQLOlV
та л/.via
ol Tovqxoi
l-dxQtg
avToog ol
dnoyvovTsg
T^dvr^pv
J


nokspov
ol
I*
xat
7
TOP
dnSxzsivav
btovyoav
xat
wag
nsoaoat
w
4,
4
за
ce
вождове Цанц и
като завързали сражение, убили
мнозина, а никои взели и в плен. Българите,
конто не могли да преминат отсам, прибяг-
нали при угрите4, като им съобщили всич-
ко за македонците. Дошли и корабите на
императора, за да ги вземат и отведат в сто-
лицата. И тъй дуните се появили веднага в
безбройно множество. Като ги видели, маке-
донците със сълзи започнали да викат: „Боже
на свети Адриан, помогай ни!
вили за сражение. А турките им
„Дайте ни всичко, каквото имате, и вървете,
където щете.“ Те не приели това, а се наре-
дили в боен ред и така стоели три дена. На
четвъртия започнали да се качват в корабите.
Като видели това, турките започнали сра-
жение, което траяло от петия час до вечерта.
Чуждото племе било обърнато в бягство и
македонците започнали да ги преследват. На
следващия ден, когато те искали да тръгнат,
хуните отново се явили, за да се бият с тях.
Тогава се вдигнал друг македонец на име
Лъв, от рода на Гимостите, който след това
станал етериарх, както и други видни Маке-
донии. Те
2 В същносг Владимир бил син ua I
Вероятно тук името стой вм. Маламир. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 445—450.
който възприел при кръщението името на кръстника си, византийския император Михаил
на събитията срв. пак там, стр. 451.	4 С имената -¥гт>и“, „хуни4 и
ds
!>
у
преминал
с тях.
?
avzotg navza та tcov
fiaousoog лобд
sv
xal dv ay ay str
T?J Л 62-81.
plftov 6s
avakapsodai Кордил
naQSvdv ovv
т&д ainovg дета daxQvotv sfidoiy ksyovxsg
rov aytov 3Adotavov. Bon&ei to'“, xdl
oovro лодд ovpdo^v nol.sp.ov.
лодд avrovg
xal ETbsdO&cs длог
IS si; ауто,
Tj,usoatg,
avTcov siasQysoOai. dsaodusvot
ovvej3a}.Aov n6B:,uov and
so^SQag. xal TQcmsv to sdvog
Mo^sdovsg. xat ту intovot] ftfAEQq. flovAopsvtoy
to)v avax(OQt]O(u, avsqjavqaav xddtv Ovvvot
то лоРе^ош, avToi'g. dvaordg ds Maxsdovaov
Qog, Aswv t)V()ptan, sx ysvovg totv Гг/тюоттЬу,
ptsra ravra ysyovsv haiQidQyt]g, xal etsqoi ovotiaoTot
zedv Maxsdovoiv
tr
4
?
C"
Э
3
4
а
у
loVQXOl
ddzs Tjpiv т-yv vnapigiv драю
di ds tovto
олуруоу sv
sk
ds TOVTO
ojgav пертттуг
xaTsdltoxov
Adgtavov, ikdfist yptT
ol
r>
э П t
CtA/vft
xal
/jOV?.8O&S<i.
ладатЕтаурегое
~	7	7/
TTj T8T(XQTl] pQtgaVTO

7
c<
Э
и се пригот-
казали:
£
5
f,
3
хш ТТ]
ауаутодуоаь, dvstpdvyaav
дгаотад
sx ysvovg
4
J* 4
avL
ngog
c
£ те-
ст
9s


54	4	3^7^
STQE'tpav avwvq xat sg'iy.aoav,
1 Византийски
император (820—842).
BM.
Маламир.
Срв.
1
xai
31
TJ

1 С имената
византийскин
угри
к
J
„хуни
ги обърнали в бягство и ги про_
Борис и брат па Симеон.
3 Т. е. княз Борис,
Ш. За хронологията
„турки“ тук са наречени унгарците.
4
г

I
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
157
*
imoGTpsipavTsg elo^'&ov sis та ndota, xal алеош-
&noav rnQos tov fiaatlsa, xal ipiloTiprjdevTsg rraP
avrov vsreGToeipav sis тЬр Maxsdoviav,
idiav Zwe№(pp. 228, 9; 231, 1—233, 4).
sis
ТГ]У
StS fav
гонили. А като се върнали, качили се на ко-
рабите и избягали при императора. Те били
облагодетелствувани от него и се върнали в
Македония, в своята страна.
42. Balgari Thraciam Macedoniamque
invadunt
#2. Българите нападат Тракия и Македония
в
Tcov де BovXyaQayv emidpopas
Podxp xal Maxsdovlq
IPpaxrp \
robv : ’	_ .	.	.
XOl xrM dktyOVS XOVQG8VOVTESa
Kal hxpa/.dasvoy, шоте fatoTayYjvai rovs Bov2yd-
oovs sv rfi idta xcbpa (p. 235, 5—10).
moiovvTOiV
xal Arfi'Qop&vcov та roiavra
h (dsoddpa та^аткога Ыо1гщато, ct sx
xdoTQOov BovkyaQiac emtTfhspsvct
eeporsvov tovtovs
ЕУ

5
г
>, Ol
omoQddrjv
/
Тъй като българите правели набези
Тракия и Македония и опустошавали тези
теми, Теодора поставила гарнизони1
постите. Те
гарските крепости и правели набези на малки
групи, избивали ги и ги вземали в плен, така
че покорили българите в собствената
страна.

в кре-
като нападали поотделно бъл-
ИМ '
43. Bulgari christianl faint
43. Покръстването на българите
ла/скюг
5
XIV1] ОIV ПО181
did те yqs xal daAdaorp, padem1
Q(i)v eUvos Atpep Ttjxsty&at. oi ds BovAyapoi
padovres co? fipovrijs
Tijjy ayebvoyv xml. riys pdypys mspi тгу; vtxi^s о.леу~
vcoaav, xal Xpioriavol yeveodat xal Бтотаттеидас
ттр paoilsi xat 'Pojpaloi.s mhoavTo. 6 de fiaoiAsvs
tov dpxovra avrov pamrioas xat ds'^dpevoc етите-
deixev avTCp to bvopa, wi-s
яд as i
ExOTparevoas de Mv/pipA бра Bdpda
хата Mi%a h z apyov t о $
xal daAdooT.s. иа&дуу то toot' Bov Ayd-
TOVTO
xal mpb
vtxqs ал e
BovlyaQias

1 /
ysveey&ai
vmsxAithjoav,
rnspl rijs
xal
xal bs^dpsvos
ds psyioravovS avrov ev rfj
еБауаудоу sftdmiiQsv л arras (р. 238, 10—19).
А Михаил потеглил
кесар Варда, повел войска по суша и по
море срещу Михаил, владетеля на България^,
понеже научил, че българският народ бил из-
мъчван от глад. А българите, щом узнали то-
ва, останали като ударени от гръм и, преди [да
почнат] борби и сражение, отчаяли се, че ще по-
бедят и поискали да станат християни и да се
подчинят на императора и на ромеите. Импера-
торът кръстил самия владетел и като му
станал възприемник, дал муг името си, а го-
лемците му завел в столицата и ги кръстил
всичките.
на поход заедно с
войска по
V
Г-

44. Petrus origine Bulgarus in co niuratio tie
contra Bar dam versatur
44. Българинът Пепгър у час шву ва в загово-
ра срещу кесар Варда
34 nAt]xsvadvтсоу ds avrdov
mapaxoipcb usvoq ^ovztyr
Vjri)Q%ov
3
/
A81OQ
KataaQO..
d.bslepbg avrov xal Петоо^ b BovAyapo
yip b
(p. 244, 3—7).
Xalbi as
ds
xal
8У ТГ) /jOvTij
Koivoravrivos
Baal-
UPS 1.81 v
S
XipiOVS,
SmOlSLTO
Mapiavo
xai >Ia}dv~
6 ToipiQac
*
Когато те отишли в Градините3, параки-
моменът4 Василий направил заговор, за да
о убие кесаря. В заговора участвували брат му
Мариан, Петър Българинът, Йоан Халдеецът
и Константин Токсара.

m
45. Petrus origine Bui gams in coniuratione
contra Michaelem III versatur
45. Българинът Петър участвува в заговор
срещу Михаил III

О de Baoilstoc avyeoxs-vd^sro хата Mi-
xa). Ijv oxv&poanbs navv, — — — TOV
vjtvov Davdrcp napamlTjGivv xot-
el&my Baejilsioc пета xal етеооуу
“ I	I*
4
А Василий готвел заговор срещу* Ми-
и бил много мраче
спял
ы
Gvyeoxevcpexo
£
fyarcjam
II
xara
"/jit'P
ds j'JaoiAseos
иыр его v d Dp 6 cos
гас Dopas svfariev. xai spepoiiо


a
XOVO6F.>'iiVTClQ ? ed.
ПОУП
арат I who v
e f ez d cb v 'Ту vat io3*
хайл и оил много
Императорът вече спял сън, олизък до
смъртта, когато Василий дошъл внезапно заед-
но с другите и отворил вратата. Уплашен,
Игнатий6 излязъл и се хвърлил срещу Ва-
излязъл и
ем.
сън,
< - -I
близък
1 Т. нар. wLpvtidiv или taxatio била гарнизонна войска,
Срв. Fr. Doiger, Aus den
дума за българския княз Борис,
поставяяа
в провинциалки градове
Mimchcn
опасност. срв. rr. Doiger, Aus den Schatzkarnmern des lieiligen Berges, Textband,
a Става дума за българския княз Борис, който приел i
хайл III. За тези събития срв. тук бел. 2, стр. 156.
Срв. Adontz, L’age et I’origine de I’empereur Basile
бил придворен евнух, който снял пред покоите на
Игнатий бил хитонит
по време на
1948, р. 36-
името Михаил от кръстника си византийски я имп, Ми-
Жесарят Варда бил убит по време на един лов на 21. IV. 866 г.
I, Byzantion, VIII (1933), рр. 498—500.	4 Паракимоменът
Този
4
Той бил и началник на хитонитите.
By z antion, VI11 (1933), рр. 498—500.
императора.
придворен спален
служи тел.

Лъв Граматик
158
Leo Grammaticus
ауг&тилтЕУ
Т J / А
ь'
&0)У 7Г{)(>С
3
l
п
*1 7
Л1
FyyaTiOv, им) аутттилто:
(pp. 25G, 1G

(> 6аоо1с
А
f
h

46. Sy rue on coni
Ai’ftT'
‘ H2S'
X
i Ltij day/Sei r.
tov Вомй.р'юо
v tov fiaoiAEav;
(
I
L?
а от со
И ; 251, 2—8).
tea Romanos
ОЕ
doviag <Ьд 6
ExnTQacEv6<ii хата
сЬоуфЕто
tcoq муру
OVTOg
cpiAoyovcotg xai
xEodpia: ’ a q: оосоутес
ClXOV dlEGTi/
ydoiOT E
c diC'tXfno’Tt-E
у uq ol t (5 -_51 у ecu : *
7 г_
L>OVC
J Л
t 
X
Г---
C
ПН год д
рмоуа/щд d/sA-
EXQUTiy
илто:
‘‘*5
я

{)}] ттаоа
S/Sl:Ta
ercituni due it
за да
преминал
до леглото на
Игнатий и
вял, импсратор'ы
СИЛ ИИ
като
4 J
I
и о
к
А Петър .Българипът,
ишиицата на Василий
хванат
вл ива.
иод
императора, оил хванат от
му се противопоста-
т м е о н
Л ъв
VT
m
се събудил1.
срещу виза и тшщите
 
хМакедО“
ВЪЗ“
ома-
" “ СУ
Дошло известие от стратега на
нил. че Симеоп, владетелят на България
гне на поход срещу
ето причината, поради която Симеон
8ауца:’; има
име музик. Гози се бил
(лавракин и доима, еладци,
конто се стремели
ч р ез п о с р е д ни ч е с тв ото
гге?-.; если л и в
се напирало
Така облагали с високи търговски
мита българите. Българите известили тези неща
на Симеон и той съобщил за тях на импера-
тор Лъв. А този, възппран от i
който .много обичал Музш
кате
разярил
।
EOt1	JLlCzxc-
BoV^yUQiaC SduiEcbr jjOVAt-TUl
‘ PcofiavicK. д 51 alii a di
ас о оасплЕОла-
dyyE/da лаоа
dy/yyy
слоатп
Smtedyy
L
j
и
,р
V
(V
l]V
dSaiSby i]v avri/. iSavvy
'ОУОГуОУ
£(ршсо&>] Ртас
I
/
7Т

/
J
с-
и
1"
(
J
dovAov
dy 6,t car i
Flo отниму.
1
'—-Ji
hecht Ha
I	л
7
1
ТРУ ЕУ
F
С.-----'
' о
че Симеоп,
намеривал да тгл
НИЯ3,
бил
слуга скопец, на
спринтелил <
с ре бролю бJ щ т ър п' в j 1,н,
към позорни не
и влиянието на
тъ
• j
J
р
р а з г н е в е н. В а с и л е о 11 а т о рът
ауца';
к
С
ЛООС
:iii rov
с
Hz
%(ll iWGtltt
Win-'SC
bvrew
d
nQay Livxvtav
I
l
T}~j a 6/. :
7
i.
г I
т
г
У
г\озма, ел
се
.1
rz( oyyjo-
M.OV-
тсоу
Bov),уй-
ду. Fl ov'a-
?
£

1
Г >
чалой
Музик
сжището на българиг
гголицата.
X
Л Л
Tovg
c"
о
MOaAO'-’lX.i)
тф
таота йуфущ'Ому'
6)УТ(.
хсо/лбууог,
}фар',
хат-а
алоотЕ/.мл
уао: >)
I О
т.у'лаут-о.1
xat
Г
СО

/
4,
1-'
•4
раслЛЕС
/7(7 сп,Ае<. .1 пати-м >д
ф лаута

rco
k
3___
ТОО
Моиос
.ncnSyay^
уа^Щу TM.VT-.1
с>т(2!-
О-О'/ОУТС-ОУ
уегоаёуу
рут о;
>
/ "!
л
I
->
Г
п

I*
О
V 4
ГА5
c>q:: a
AS.,
 J
и
Д ..
i-1
v 5
1
±
ijtJ \
т у
о;;
ЕУМГООТТ-л'ЕТ
$.)	I’s
iрому та тс~)у
г- л 1 е J
/
1
.Z.W/
ц 
/
j
г
f 1
IXu'uocov
“-i	—
ТТр'ЕУТЕд
-у-у
I1
/>
¥
p
+ ' 1

i
к

f S ]
у 
ЛОА/ЛОУ
,	С
TOV
l
а
01
’(ouahov
J
> ! Г-:
J
A F
Л
’Ob »
6е Ь6'а
VUO
лосто. иооутос
у ат Eig oev 6
Cpci)!iaic:
ТО'/ ‘
ОЕта <Ъг)-.оуу
xai GvapvAijg
сIS.aa Пл
TOV
Tt.vy
J —
-J
I
Г"

h


 J.
*
G
J1
/ >
Koryi
1и л
L

/
t h
< J
г-<4 ЛГн
-“J" 4 3 J
L
j

. 1
1
ТЛ
J -L
той съобщил за
този,
обичал
\ н
1силеоиа
птаел
£
Бъдгарип
възпиран
М
П тъй
иоход срещу ромеите.
Във.
1 много
пр аз ни при к аз ки.
на
императорът
стратилата '’
рвенци от столицата. давързало
в Романия и ромеите били объп-
щнецът
и
iiavHi

^5
op
всичко
ьт с e
I 1
,-с
тэъгнал
A
Като научил
Ь-'
щу българите
тона

Кринит c
столицат
опъжия

i-\oiia:4a
J	b
KoltItov
TOjV
Ray eS
муас
Ti> Л
г /
O.'
J Ollij
^ |- □
rx di
1

1 F ? "i
< J 1
Г-?.
3
тон
лцгтиу}
Smia:
,г
11
н о го
1
I
в
р
L
f f
1 C i.
TEV'i'g
A51 ’
I
g PmuCaemc xal dv ucoi/etg
ТОУ ),Еу6иЕУОУ S'xAQQOV
тф лотауф тег Aavovpiov
7/i?'
7
г
£

ТОь
J
t?'
Г
J
I
Г.Д’
avcdvr
Л
/
,4
г
/ I
? yp
c
лаоа
; xai
Sr/dusroy
Г Г C
. i ’..
<Л
'7иГ
h
j 1/
J
п
[{ата в бягство? като Кривит, ар
тик
Tl
if.
и всички о стаи ал и били избит
_ 
И*
/
5
oroMcd-
1
г
ОТЕ1АЕУ Л LXQ
дооисбусоу ЕУ
d(OQU
jUETU
таТд
ЦЕУСОУ
TOP i/UOlAEQ.
л аооу алЕотЕс/ру Вvотадчо >'
yaOLOV TCOV лАорисоу,
TOV
ЕЛЕОТЕСАЕУ
£ 1 О	-14
os paoiAEvg
gteiae xal Тхсоуотаутсуахтр’ xoiaioTcoQa лддд
та ztEQi Е1@ф'1]д оосфосб.ЕУОУта. tSv.uscov
хат Svtov
ЕУ CpQOVQU. x(ATO.xH:isi тот
Ег,Т)‘6тта. лЕоаоауттд 6е
ел1 то oTodxEvua
—-	J
j
/
ТОТ ъ
Si'iisiijT.
I
хум/.aic
лоАеа rjoai.
a
V.

TCOV


OVQXOLC
о di:
Лоладу
OflSjUOVS
3
di:
л
xai
aji£Aifa:>y
xal КоооаУ)]
СТО, л

/
«:?£-
Ц-ЕТГ1
dovvat
xivyjat
А от
Оили зал овен и тези. конто оили в
на Лъв

L
X П -
2
? Л ’
г
2 an ле v?

,р. '
г
Г
я след като им били
жирата на ./гы-х и след като им оили огря-
зани носовете, Симеон ги изпратил в столи-
цата за срам на ромеите. Като ги видял, им-
псраторът се разгневил и
Дунав с дромони
да даде дарове на
за война със Симеон.
нал и с вождовете им Арпад и Кусан4. Като
се уговорили да воюват, той взел заложници
и дошъл при императора. А императорът отново
изпратил по море Евстатий, патриций и друн-
гарий на корабите, а по суша изпратил с те-
мите Никифор Фока, патриций и доместик,
който стигнал до България. След това, по-
неже обичал мира, той изпратил и квестор
Константинаки при Симеон, за да го преду-
мат за мир. Симеон пък, като видял придвиж-
ването на войските срещу него по суша и
по море, затвооил в тъмница квестора, ся-
Симеон
7
изпратил по река
Никита, наречен Склир, за
турките и да ги подтикпе
Гой отишъл и се срещ-
им Арпад и Кусан4.
лолвиог
CJETTVydiV xal
xat мнг(%-
iyS
did т
i1
лоод
да-
xal c)QOvy-
TlUTQtXlOV
деиатсоу
BovAyaoiag.
Р
С-
/V
лй/ат
латсх'улоу
бе
ТСО У
J
ts
NlXjJCpOQOT
Фсоиму xal dociEGrixov акта
I	J
&d yijg, xal ца&ет uH/ql BovAyaotag. 6
тф' Eioi'yypy и.олецфуруод t.ietcl tovto але-
vyEuyva
о'осфоо)-ЕУОУта. Sv.uecov de
xivvjoiv did те уфд xal 'daAdaoijg
тф>
5 £ \
LOCOV
XOLO.ioT.COQU COQ i'Sl дб^Ф
лЕоиааутЕе dk ol Tovqxol tov SJvuecov
Фсоха d'J%oAovusyov, щ/уаВлтЕо-
ToVOXQl
m
|!
и


TJ

и
"J
О
затворил в тъмница квестора,
A
2 Т. е. Визап-
4 Арпад и
op. cit.
рр. 499- -500.
, откъс 14.
края на IX в. Вж. Moravesik, Byzantiuoturcica, II, рр. 71, 170.
nepaiop Михаил III бил убит на 23. IX. 867. Срв. Adoniz, ....,
тийската империя. 3 За описаните тук събития срв. Продолжателям на Теофан,
Кусан били унгарски князе от у
1
У _'

Г
I
aav
лаоаг
т i; у
J. >
н
/areiTUf. яата теку
V4 *
Z V/ iElr-Ty
'Л/ У
/
УАЛ.Ч.УУ1.т\ 7
Tovq:-
а оу
?)У.	.
У1Ш litj
<7
т
1
с-
Ь  Л
г
О
I
Leu (1гаmm;:tic
<1)1
/И!
I
д.гт(
(у..! О-..
1
1 s-


.. i
1 2-
lL 2
» т
159
Т<И
^7 у
 Jj
i 1
Ли--г". у
/)Г,
у
л ?
7
/
1
(лося diaaioOei,
рая цтиаауто fiaaMea А
atX.-^dcoaiay яду бВиАубцяу. д дц
1	/	1	У -4
ш arTGvQ.
/	5 \ f Г\
о
л
у
у
Т(ОУ
тосс:
re:
О ОУ
3
/ /
/
г LJ 
ХР
7Т£. (/. 0.1
7?
л

< л
ч
|
С
б Wl с
б flufJlAebs
A Ol QO О<ранТО У 7T.Q0 Q
И.Т]л6>ООС
coyydQiOi
со yov
Q
у
TTP Qi-	7
ти
слоотоедж
EvGTodhog
UP co Key
emroarEVGog дё
6% /'мора fior} i/et ал
Л	У
a^QQVOYitOY,
V
Г.1/
У
1
 I .
с.
и
7
5
?’/и?тог
I
С '
/
/ t*
J < El/i
;•?} ст>7Дл:
/7^6;
<5 /2 Q£f
/ .
р
У
*1
Т1
al'P
а и с цг>ся пр’ це-/ а. А о i/> v /j. а)
т	.4 А	5	*• П 1Г
pp-'i.c:»	.'rt'/UfT// t?u ти
(AVTOV
/
1
Ч
*
>
ЯЖ1
еабеуш
/
+
1 X
Аеоука
5
ЕН
/у
J
Ji
У 
дошъл
за да
излъже. Докато
ня Фокя. турки»
Бъл-
л това, Симеон пот если л
те отново премина ли отса
с българите. Симеон бил
с нас ил в Дри-
императооа да
бъл-
като из-
,а г и от-
1
IVUViOV
i
ПОЛЛ

7

J
г /“
f,
.UoTca.
— -L
ИШ :Tp7tOLQ-
? । J >7 t: 1:
/
•У(
7 _
* .
V
7
ч
ч
у
'э )
J /
. Е;
и
SlQQVQy

,!та


т-луе
/

5
4
3
ц
(Н. ()Е
У~с
еде
У
/
7<-Г
3
7. ТО
нлй <>
т
y5A
7,6.
Л
л
I1 ъ.
Симеон бил зает с
т е пр е за и н ал и о т с а м
г а р ия. Що м н а м чи
срещу турките. ,
и
<_ 1 !

бой
1 U
войската
и опленили
това,
И Cl
Фока,
цяла
н
1
I
българите.
'ство и едва се
влезли в
?рнат в
А турките
ги хора
Това
граждан и
€7 .
Л
Г ' 
]
а
4
поискали от
да
направи
5
оператора
пленените
щи
пратил
купят.
Евстатий.
изпратил
Никифор ПОЛ}
войската си,
меон пък не удостоил
тъмница.
но
Г
£ 1 >
г*,
I т
"i
I
1
1
за
т
откупят
I-1
императорът,
столицата,
.жмеон поискал мир чрез
Императорът
Чъв Хи пос факт
А
 I а
sr
।  ।
склонил на
ператоръ
—	1
и
да сключи ?viHp.
нареждаие да се върне с
това
e<Q-
РУ
еЛдт?
.1	*
Tot'[)HO)y
т-ш
У
V'
с
X
ч
ч
5
г Т-А
УЛ/Л
у
J
j
у
и 11
1
V
5-
за
също и друнгарий Евстатий. С
1"
о
нито с дума Лъв и i
г ой тръгнал на поход
ПОЛУЧИЛИ
държал в
т у р ки т е; н о .[ 1 о н еж е
серисзна помощ от роме?
подготвени	—а:--
още по-надменен. Като се върнал,
рил Пьез в М у н др ага1
сключвам
ници.“
върне.
оинът
тр'ьгкал
'Г £1
н:л
л
|Л|
спеищ
7? ООъ
 " Л
Л-
не
ите, а останали
той ги избил всичките
У
J<Z,
ь- dr J
11 б
г
о

„ о с
/,ох> lay
дяодоотс.!,
Boveyaco-;
а г то сс.
d</'OQpu<; ер/Ты ^vpf-cav тот елццуцу
ТдиДу v<iQ ка1 d77om ебхиа/тто)')
doo
I
7

7 Л

ч
1 h
TiOfCO Е/рЩ'Щ', с:
7ио оiaат и
У] Z От
* i о
Шр
УМ1
OlH.El Os'
лсултдцас
7 V
ЦТ El X.

4
1
7
rov
бе
1
г\иы.пу
?
1
I
! 11
J I 1
f / Г У
У
<Л

J
г
о. о
{(i-та
I
J I
1
7
У
J
j
ТО?.1
тог
Liatcoy. Аесоу бе д finoAe''
лооднялетас
Tip’
д6о1ЭУ
б 7 а
а
7
У
Фсоха
Е
У
У
(-)у67<01_у.'л
I ттрела/Зуу
те/а::1'Уоб:Уто;
/
Ли-
ся а "Р(_0-
л-
О
V !4 7'
В JV!
мир, ако не по
и ста
+>
Аёоута tov Кшихастот
е'хотта, y.a'i /леЛабтоо
S- еоутш
(Я11С0У ТЫУ О'/Л.СОУ
офиту ехогта, Kttt .игт’абтоГ'
TTflTQUUOV 'Ж11 TTQOOTGpEGTldoiOV.
be {(.ат а на1
кеш
J
 J
Т(1
Л
|!
(71’«рол?
УаУУТО
б лдмто^тпбдю^
*7
*
/
7
та
г
, СУ
i 7Pi
УШ
«<д
L
У
1

г
х
ЛГ((£(0У
1/.Л (рсо-
а l-odlGl У
той
казал:
нзм>
щ
j. >_
луча всичките плен-
ки
'а-
л ’
м\
'1
v
И тъй императорът решил да
Заедно с .Лъв дошъл Теодор
близък човек на Симеон
ъртта на Никифор Фока Симеон т
MV
л
3
И ги ВЗ
с’
СУ
сел повод,
други пленници, той тръгнал на поход cpeni
ромеите. А императорът Лъв назначил за
доместик на
|
за да наруши мира. Търсейкц и

лъв назначил
л
тр/рата, улл per
то Bov/cacd су ст оу
f	™		<
(ЯТСоЛОУТО, нал
Г
18

’С
т<) о л}/ д)]роо 1а,
&80бо(ЛОС,
лт!< ттаутсо
О 3 (7/
oi о у
5
4
L

оетоАо» 7рч.а{Н> (рр. 261
у
?
Доо?. ае; ’ъ
-269, 13).
А
У
ои
Лъв Катакалон, който
живеел в Равдос. и изпратил с него Теодосш
патриций и протовестиарий. Те прехвърлили
всичките теми и отреди. Завързало се сраже-
кред
; Всички
схолите
Г
ние със
ромеите
загинали, също и протовестиарий Теодосий,
за когото императорът немалко скърбил.
47.
Alexander Gabrielopiiltint Basititzarnque
oriaine Slavum maximis
beneficiis о mat
7
агфдх
г
QaavTCoz
ot v
ч
Симеон при Булгарофигон
заполняло масово бягство.
ж
tj
47. Александър облагадетелсшвува
Гавлалоп\>л и славянина Васи лица
аврилопул и славянина
"У
Александър
Ваоллт'л'л
яатетт/юстюеу
<F J
Д'
сю ту (В

<Ът<)
5
с-
акт оу
г	С77
3
Г У
. I..
Г* Ч-
1'1 ОУ
13—18).
ЛЫТрМН ОК
. 1 ЕОУТоР
1 А
а
ДО О О'
TOV
ТО)Г
4
* т.
 >
казват
Проче
също
[Александър!
гворцови пари и Гав-
който произхождал от
. А, както казват,
искал
, че
така обогатил много с
рилопул и В ас илиц а,
славянското племс
той бил бездетен
император самия Василий
стантин
f
1
2 и;№1А<ллоглот
57 л
ту сол
уаь
м
litVCK
,ТЪ<С(.7О1’
ov’’-


у
TOV
иссиЛ
ая астод
егуосхог
7£
1
лскгтн
Г
Kt'r, Coit’l).
История,
y.Gl
адс-обои.
ХоепЛтсоу.
L
L
J
7
5
и.ас fiaaaAa
(бу, яо'( Ксст~таут1уоу
285, 1; 286,
on.
 I
7
Ь
и
5
9
А?
сина на Лъв.
проидхождал
по н е
направи дори
да скопи Коп-
да
и
4 1
;bjli лч v ндрщ а с 1 р
1уидрага с друго
ооласт,
отъждсс
3 Златарски.
Тутракан
ред К. Illк ор пал, Опис на стар идите в Черном о рената
гъждсствена с Мадяра. По Д. Денев, Мадара-Матора,
гъказва, че ио езиковите накопи Мундрага не може
ус и телят на Teocbaa, откъс 16.
к
1
като отхвърля наказа пот о
Оппе
. Шкор пил,
с .
О й
2, сто
от
X
300
на стариняте
X
Мадяра. lio Д. Денев,
Лопарев мнение,
в
*1,
ч
L
че но езиковите
Л *
не
Сборник И ширков
при Кадъкьой, из точно от
Ц р ъ стър (Си л и с тр а). С по~
, 1 (1932), стр. 127, тя е
мс на ;
IV
1933, стр. 187
Bvzantuioslavica
София
2 За сьбвтията, описана
Т
J
3
Ti
р. 12/,
основателно
ч
160
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
48. Symeon legatos ad Alexandrum mittit
48. Симеон про во ж да пратеници при
Александър
АлеотыЛеу ds
’AAcgdvb&p
r
UQ7JM BovAyaQta;
gl}VV(OV
gaoKSvd^sio Kivijaat
"A^E^avdgo; ds
sv xai; Pi)
koi
aigaio; ek ttov ptvcbv
QogEvov, '	*y
АттсЬг
p opupatq,
3
/
Симеон, владетелят на България, прово-
дил пратеници до Александър, за да му на-
помни за мира. Симеон се готвел да вдигне
оръжие срещу християните. А императорът
Александър, след като обядвал и се напил,
слязъл да играе на топка в горещините под
знака на кучето. Той бил ударен от божия
меч и се качил [в двореца] с кръвоизлия-
ние от носа и от срамните части. След два
дена умрял, като оставил за настойници па-
триарх Николай, магистър Стефан, магистър
Йоан Ел ада, ректор Йоан, Евтимий, Васили-
ца и Гаврилопул, предал властта на Констан-
тин,
в :
HvLlSCOV 6
J
rd asol siQfv'f];. tSvpecbv за-
ката tojv XgiGiiavcdv
/Заз Bev; agios foa; кай olvorO'Ei
yxr&ffd'EV cMpaiQiuat.
Ttbjyol; кой dvEA&cbv,
кай там
fpsga;
длйа.
о
Kvva Kavgaoi
ifsriAdKv
xal tow aidolcov
dvo fgEQa; sreAsvivjOsv,
NiKo^aov naiQiaoynv
TcodvvTyv pdyiaiQOv idv
l^fal
'l
USlfl
J
E7l!TQO7lOV
uAyiGTQOV HMt
avEAdibv
SKipe-
ката-
кай Xi&pa-
се качил
1В
vov gayiGiQov кай ^Ia)dvvv}v udytorgov zov ^EAo-
bav кай Всотпщу райктазда кай Ev'&vpiov кай zov
Baai}di^viv rdv EafQtAonovAov,
oiAsiav Kcovaiavzivo,) vlp
favdgo; ev юс; татрой; zcov paotAscov g£td
nazQo; avrov (pp. 287, 18—288,7).
49. Symeon iterum contra ConstantinopoUm
exercitum duett
3
KcovozavTi vo;
L
Eaoa; zip' fia-
Asovw;. а.яЁ'&ето ds ’Aae-
tcov
TOV
u
сина на Лъв. [Александър] бил положен
императорската гробница при баща си1..
49. Нов поход на Симеон към Цариград
Константин
ds щрй Sv users
Bov/.yu.Qia; aQyaiv
о
тгр> KoovoiavzivovnoAtv, кай дц ледткад/аа;
ало те Bauxsqvivv кий
Kai sAnlot
сЛЕ1 ds Tt'jV
is EK TOV
тагу sM
VKSGTQE-
hu-
Г
като
Xovof;,
t’Zfit v.
Avyovoru)
EKOiQaisvoa; ката. 'Pcoi.io.ii.ov ovv дуущ fagsi катё-
ha$sv
avify уадака. ^sQtsdcBAsv
usxQi if; B.yoiisvi]; лодтц;
gsiscoQo; cbv алогщс
ТЕ ТСОУ
лйф-b'OVs
я Ideas GcpaAsl;
Ip 83',
rooncov
anoaiEAAEl. AvpEd)3> 6)s6d(i)QO3> udyiGTQOV avrov
огАйа/фаал id тц; ejqhvt];, draAafjoasvo; ds d is
naiQtaQX^i; Хек Aaoa кай Eiscpavo; кал Xodvviy;
gdyioiQo; хоз» faotAsa ifA-dov цеущт r,dbv BAa%sQvo»’,
Kai slofyayov rov; doo vlov; Evuedor, ка1 uvvei-
O'didtBiaav таз ftaaiAsi sv toT; xaAaiiot;. XiKoAao;
de о латтнадул; -ца&е яда;
кеераЕ/у илЕк/лт£У XviiEcbv, svylg ovv 6 латдайдущ;
avrl GisTifiaio; rd savrov елюослтаоеоу
1 I	4—,	.
OVV d.UElQOi;
кай of
vxEGiysipav, davu-
bialvdsviE;
ДО
съв-
са
3
с?
лаутсо;
lEtyayv катецадег oyogoTiga ifv
кий icov nsiQofdACOV aopahdav,
sv тф Zsyotisvq) 'Е/ЗЬбшо
IOTP
a^obsfagEvcu)
udytoioor
I1 J	4—«
dvaAafjousvo;
кай Ei&pavo;

r
fio г/vlka; ortovdd;
тф’ sigfvnv
AvpBbv

at тз]сд. tiEvo;.

J'
/
шуиегЕотата
OsddeoQov
ТОК dvo
ds
3 -
Хоиесдт,
J	7
naAaiiot;.
XviiEayv ф itv'i li]V
с

лофаа;, dvzl отЕ.ицатос; то savzov
rfi savTov sx-sthpisv ИЕтралТ]. dtoQOt;
кем JlEylOTOlS (paMpQOV?]0EVTE<; О ТЕ
>	r	5	'	?	_ t	C
tovtov vioi ev; '	‘
(pOOVOL
г
тр savrov 8л.1АВукеу
rfv i bias yibgav
if) SIQTJUSVi) S(Qfvi)
288, 8; 291* 15—292, 21).
ectI
50. loannes Bogas Patzinacos contra
Synieonem incitat
'vpevov
(pQOVltbl OV(JT]G
zsksi олео; avrov if;
r
Tov ds BovZydoov
Bfi'Qopi&VO V
sv
/
През месец август Симеон, владетелят на
България, тръгнал на поход срещу ромеите
със силна войска стигнал Цариград и
го обсадил, окръжил го с вал от Влахерните
така наречената Златна врата. Той бил
обладай от надеждата да го превземе
сем без труд. Но като разбрал колко
здрави стените му и колко е сигурно поло-
жение™ му поради числеността [на войските]
и благодарение на каменометните му машин и
[Симеон] останал излъган в надеждите си, вър-
нал се в така наречения Евдомон и поискал да
сключи договор за мир. Понеже настойници-
те посрещнали твърде охотно мира, Симеон
изпратил своя магистър Теодор да преговаря
по ми£а. Патриарх Николай, Стефан и маги-
стър Йоан взели императора, отишли до Вла-
херните и въвели
Те обядвали заедно с императора в двореца.
А патриарх Николай отишъл при Симеон,
този навел глава пред него, патриархът го
благословил и положил на главата му вместо
венец собствения си епириптарий. След като
много големи
дарове, Симеон и синовете му се върнали в
своята страна, като се разделили, без да се
споразумеят по казания мир3.
50. Йоан Вогас настроива пененегите срещу
Симеон
Понеже българинът Симеон отново опу-
стошавал Тракия, императрицата и сановни-
ците били загрижени как да възпрат дър-
2 За описаните в този от-
о
двамата
сина на Симеон.
5
(pp. били почетени
с
безбройни
и
ifv (дофоуу л-dMv
Avyovavr};
айаГатЕла;
1
Kai uov
ла на азо tv,
За описаните тук събития вж. Продължителяш на Теофан, откъс 17.
къс съйития вж. Продължителят на Теофан, откъс 18.
3
8V

I
I
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
161
□ z
итт/оато
VTioo%df.i£vog ay ay sir ITaTfyvaxovg.
TVXOJV 3(7)00. ТЕ ЛоХЛа Zu/Jcbr
гаисоу X&.Qav dnpEi, ней di] брлрюод
ф/aySV ЁУ T'l'j 2WASI,
dtaxeQaaat ней tov Xvuedvv натал.оЛеuTjOat (p. 293,
5—13).
□
3
laiawr]? б В оу ад
уегв&дш ciaTQ&to
try? atT/Joeto?
* >
Stq Try T&y llax'Ql-
sxeiDev laftcov
avvtlspsvcov t&v НатЛТУансоу
51. Symeon Adrianopolim, exp и gnat
ХеЛТЕрф(НО) grp’l
tov над б
ТЩодёдс.ОИЕУ
яат.о1л1.ое ней науряХре
Qtoq б
ней dvztnaQsXadsv
294, 3)
Г
4
О
зостта му1. Тогава Иоан Вогас поискал да
стане патриций, като обещавал да доведе
печенеги. Понеже желанието му било изпъл-
нено, той взел много подаръци и се отправил
към страната на печенегите. Оттам той взел
заложници и ги довел в столицата, като пе-
ченегите се съгласили да преминат отсам
и да воюват срещу Симеон. .
tp
51. Симеон превзема Одрин
b'diHT'.d)Voq
5
TQiTtjq PJayHQOV-
’Aouevns Ttjv 3AdgtavovnoAtv тф
. .иет’од
J
। Evpiecov
ти) Av <5e ал so та Apo av Baailsioq
nat
Уш/га; jiQcmofjjLfBhi-
Елладснод пади Zctnjs рета dcoycov ttoIAwv,
ла/аг avzov (рр. 293, 20—
аитф’
През месец септември, трети индикт, ар-
менецът Панкратука предал Адрианопол на Си-
меон3. Не след дълго Зоя изпратила
много дарове Василий, патриций и каниклий,
и протоспатарий Никита Еладик и те отново
завзели града.
He
u

52. De proelio apud Acheloum inter Romanos
et Bulgar os eommisso
52. Сражението при Ахелой между
еизантшщи и българи
Bas^ovou
Xvgsdov .
dsoty.
б г
ната тсоу
/пета tcov
1
Н(й TljV
- ".
T) /jCfOlAlGOa TTjV ETtQQdV
Императрица Зоя, като г ле да л а дързостта
Симеон и нападенията му над християни-
направила съвещание
Xuioziavcbv
islet fiovlsvew.t
AyaQTp'cbv дсаттра^аодш,
отдатду
Xvpsdov.
a vTo v Bit-
r
5
fi7-
y/,ov нас slQTp’ip’ деги tcov ’
di(msQUGO.i ds ттатт.а' tov Tig
jTQoq то нат ало as про at. nal
аттеотаАГ! ovv tv Evoia etii
la>dvv'r]q rraTQtxwq 6 "Padtp'dq
^aoae
AtovToq tov
wq.
бола KcovGTavTi'vov tov
tov К&рала leyogevov,
Xsliaq sv tij Ооанлр aTiavisq
Ciovoytoodpsvot GvvanO'dvnGHsiv dlh]Aotq ттаготдатс
ната BovAydQCvv sAolo.upcav. nQypy ds tov f.tsv
TfiygaToq tov ’Eptov/jiTov "’lojdvvnq 6 PQayjatv,
tov ds ^InavaTov 6 tov MaaovBy vloq. ^Pcogavoq
dk 6 AoyvQoq eorQarr/yei нал Asoov 6 ddsl(pdq
avwv 'Hal Bagdaq б Фоонад, olq gvv?]V hot 6 Ms-
Ai.aq lieto. xebv Aqilevioov xal ot alAot tuIvtojv
orQarpyot t&v dsuAu.ov, awyv ds jiqos TOiq alxoiq
aal KcovGTavitvoq ттатсн'нюс 6 Aiip Asovtt dojtiEG-
TtHop avufiovljOG avwv ev лаот тот? dv^HOvaiv
ptryi ds AvyovGTcp. sinadi, tvdiHTt&vog
TT-oAspoq usTa^v BovAyaQoov ts nal Ewyaicov л@д$
too Axsl&qo avvsHQOTyTo лотаркр, Hal ola tov
Usov HQtpara, cog &ve£6Qsvy,)']ia нас cxTEqi'/yiaoxa,
TQSTtovTat cP(oyaioL navaTQaxf, ней ysyovs cpvyr)
govB'/V
1.
3
J
5
J >
3
I.
то ната.лоА€:т)аа(.
еу Evoia
С
на
те, направила съвещание със сановниците
да размени [пленници] и да сключи мир с
агаряните, както и да прехвърли цялата из-
точна войска, за да воюва срещу Симеон
и да го унищожЩ*. И тъй в Сирия бил
изпратен патриций Иоан Радин, за да напра-
ви размяната, а Михаил Токсара преминал
в Тракия. Тогава магистър Лъв Фока бил
доместик на сходите. И тъй дворцовият
протопоп Константин, наречен Кефала, и Кон-
стантин от Тракийска Малелия4 изнесли
честния и животворен кръет. След като всич-
ки коленичили и се заклели, че ще умрат
един за друг, те с цялата войска се впус-
нали срещу българите. Начело на отреда на
ескувитите
на отреда на иканатите
Военачалници пък
му Лъв и Варда Фока, с конто бил и Мелиас
заедно с арменците, както и останалите стра-
тези на всички теми. С другите бил и па-
триций Константин Липе, съветник на до-
местика във всички работи. На 20 август,
пети индикт, се завързало сражението между
българи и ромеи при река Ахелой и каквито
са божиите присъди неизеледими и непости-
жимы, цялата войска на ромеите била обър-
ауатоАгу
ujpavicai.
то JiQiifoat aildyiov
ней MixayA
6LO.7T8QaO£T>P
TOV
г J

1
го унищожщ1.
6 To-
gayiGTQOV
Tvyydv-
но! tgooizoid
tov лаХаи ov,
>1	*
I
т!у (-Iquhuv
Феона борхотсноп tcov o%ol&v
Eqayayd'VTcov de di] ospaapta
tiqcot олала
нас KcovoiavTivov тту? ATa-
jTQOOHvvTjoavigQ на!
alhjlote
UQjCoy ds
ojdvvrjG 6
Alagovlrj vide.
на.1 Ascov
лоб?
И тъй
от
ovvano'dv понесу
E^cbQgT](j(X!'.
Equovtj'irov
6 TOV
AoyvQos ёотдатгр/ei

с
3
С

r_i
3
Aousvicov
зл
с
7l8jJ.ST,Xrgy б
J
TJ
стоял Йоан Грапсон, а начело
синът на Марул.
били Роман Аргир, брат
с
co?
?
a) To^apag ScsHsqaosv] immo ToSapag’ ov ysyovoros
ct;v Gvytj&'f) 7pg pdyag diavopty stwrjaaiuvfM ev mig zayfiaai,
Tavza tic avaxaLtfiavdiievoi vvv wig TUpantv sig ztjv &^qtct;v
dtatnsQaeav . Comb.
1 За събитията,
описани в този откъс, зж, Продължителят на Теофан, откъс 22.
вж. Продължителят на Теофан, откъс 23.
21 Гръцки извори за българската история, V
описание този откъс, вж. Продължителят. на Теофан,- откъс 21.
3 За събитията,
4 Маделия, град в Тракия с неуточнено местонахождение.
z За събитията,
описани в този откъс,
162
Leo Grammaticus — Лъз Гр амати к
xal <pQixc6dt]S длокоут], тыу p£v vnaAhfywv ovp-
латоирётазу, тазу de vao тыу лоХерсыу dvatgov-
puvtov, atpazds те yvois oia eg aloovos ov ysyovsv.
Aecov de 6 dopsouxos sv Msoripdoia dtsodyffy
(pvymv' sacpayn ds Козу от av тз то? 6 Arap xal Ocoav-
vvy? 6 L Qatpoov xat aAAot tojv адхогтозу ixavoi.
алЕота/л] de tots xal 'Paopavo? naxgixio? xat
dgovyyaQios tov лХазсрои
sv
Фазхср. "Pcopavov
sgtdas xat loyopaytas еА1&6утазу>
ol nai'Qcvaxoi лдд? ddAifyov? diauaxopsvovs xal
от ao tot.Готт as, илеурзоцвау sis та
kepov tsI.o? lafiovzos xal
лоЛес tov
аитазт
dgovyyagtov
xa^ovoav yjvjpov dvryveyxav тазу
рфуас. аз? apsXsiq, pa)dov
TisQacavta tots IlaT^tvaxovs,
zaytov, xat руде rov? tpevyovTa? "Ptopaiwv sv toiq
ndolois vnodstapevov. xal tovto liv
рр лаоа Козуотаутb’ov tov loyyvfo]
payiotgov, (a? dvvapsvayv лада тГ/
' т-р; xaradlx^s аУЕтдалр. тазу
vlxij хателад&ёутсоу xal
TTjS
xal ’loodvvjjs evaigiaQ7,Tjs
dovxds sis ypoQov &Qaxqjort:
raovQTas, и pa лХе1отор гаф
%	\	3 fc z
os yvxu aooxTjTO)?
yagoov
Ncxoacxos
aviov
c
О
/
№
е
О

Гдацзазу xal diAoi
(5 s tots xal c Раз pay os naxgixios
рета латто? tov gto/.ov
тф Aavovdico лотардз do?]'&poa)3> Asovti ты
de xal ’Imavyov tov Bay a si?
ддатутЕ? aiiiovs
TOTS
Uat^ivaxoi лдб?
J4J
J
/
I?
Asovtl
idia. tov de ло-
 f	sv Ttj
ts I'copavov xat tov ззауа та хат
ехофОзр xal st? tooovtov xlvdvvov tov
Pcvpavov лто1ЕОТ7]оау, азоте xaTadt-
"  dqj0a?.pa)v oTsgtp
ds xaxovgyla p‘q dia-
aAAvn оурзддаатта
r —

илоотоецзаУтазу
'Pcopavov xal tov Baya
xat sis


та
xivdvrov
С"
t*
ТО(Д
S * * 3 с
/
ЕЛЕл6у~&Е1,
xal КтЕфатсп?
^AvyovuTTp та
ds ВоиЛуадазу тг/
Ехотдатеиоареуозу p.sygt
тазу oyoRdv
xal NtxoXao? vlo? tov
ovtco Xeyopsvov Ка-
ната Boviyagaw. zij
яшЕобттозУ avroTs тозу BovX-
xal tov dopEouxov (pvydvTOS soepayg 6
6 vids tov dovxds xal лоБ.о! steqoi list
(pp. 294, 10—296, 19).
х ателад devzov
лбАеаз? s&ja&s Ascov dopsouxos
г у
"I
ijj
и
сК
ната в бягство. Започнало бягство и стра-
хотен вой: едни се изтъпквали помежду
си, други били избивани от неприятелите.
Настанало кръвопролитие, каквото от ве-
кове не е имало. Доместикът Лъв се спасил
с бягство в Месемврия. А Константин Липе,
Йоан Грапсон и мнозина от другите ар-
хонти били избити. Роман, патриций и друн-
гарий на корабите, бил изпратен тогава по
река Дунав с цялата флота, за да jnoMorne на
Лъв Фока. Но понеже Роман и Иоан Вогас
започнали да спорят и да се разправят, пе-
ченегите, като ги гледали да се карат и да
враждуват, върнали се в страната си. Когато
войната се евършила и Роман и Вогас се вър-
нали в столицата, срещу тях било възбудено
следствие и положението на друнгария ста-
нало твърде опасно: съдиите произнесли
срещу него присъда да му бъдат извадени
очите, загдето от небрежност или по-скоро
злонамереност не пренесъл печенегите, а
si се върнал твърде бързо и дори не приел
в корабите тези ромеи, конто бягали. И той
щял да претърпи това, ако Константин Гон-
гил и магистър Стефан като влиятелни пред
императрицата не отменили присъдата. А по-
неже българите, възгордени от победата,
нападнали чак до столицата, то tЛъв, доме-
стикът на схолите, етериархът Йоан и Ни-
колаи, син на Дука, излезли срещу
с извънредно голяма войска на едно
в Тракия, наречено Катасирти. Но когато
през нощта българите ги нападнали неочак-
вано и доместикът ударил на бягство, Нико-
лай, синът на Дука, бил убит, както и мно-
зина други с него.
<-1
от
4 1

1
№
tj
J
на

тях
село
53. Bulgari contra Romanos ad Ratasyrtas
Thermopolimque pugnant
53. Българи се сражавши с пещу византийца
при Катасирти и Термо по л
Тазу ds BouAydQO)v
Катаобдтазу /лета Tip ;
теКитз]У л@ое/3 hj'&T) Подо
otlxos u7)v oyoKbv' xal usygi ОедролбАеаз? рета доместика А драл ест. Като излязъл до Тер-
то»» тауратшу Ефлс&бзу але.лейеу Miyayp tov rov мопол заедно с отредите, той изпратил на-
Mcoqoasovto? vlov толотротфу отта tov? BovXya-
qovs хат ao иол г/оат та. о Os алооолта)? тф ао%оз
аотазу Ерлесазу ло/л.оо? usv тыу ВооБуаразу dvsi-
тр лбг.ет ETslevTTiaev
ла'ру
3 !=-
?
5
^илЕвсоу

de
Aev, л/луута?
(p. 305, 9—16).
Когато българите настъпили отново до
Катасирти1, Пот, син на Аргир, бил назначен
за доместик на схолите след смъртта на
eSsAaoavTCOv psyjgi
dopsoTtxov
d toi?
"Adga/.stov
ь v сии Agyvgov dope-
xal psygt (dsgponokscos
але.зтейеу Miyaip tov
ТОО
г*
3
ЛОААОО?
autos
6 де алдоблтаз?
pev тыу BovAyagayy
sv
мопол
местника си Михаил, сина на Моролеон, за да
наблюдава българите. А той попаднал йена-
дейно в засадата на българите и
мнозина от тях
в столицата.
U
U
.1
избил
но сам бил ранен и умрял

a) Post.
о Bayas xarayaysiv Па-фута
yaolov 'Роз нагон rovrovs '
г
г
Pw^arofc
Фтха suplevit Comb.:
ivar.oVQ.
biansadsat. Comb.
d A Ao. ^al. 'IwawHG
K£A8VCt$SVT.O$
TOV boovy-
1 За описаните тук събитня
вж. Продължителят на Теофан., откъс 25.
ЧНШ
1И*ЭД
II
Г
I
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
163
54. Bulgari Constantinopolis suburbiis ignes
iniiciunt
^Ехотоатеиес дё ла2.1Г Evuecbv нота Ц'сорх.иаоу^
xal л2ф'$од Bov2.yd.Qwv алоотеРАад exeAevoev хата
тцд лб/жод cog тф/юта еЩабгео’. dtelftovTcov ovv
bid tojv oqojv, тфдоу p&x/Qi тогу Мау2,офа.
адтЦ ds ecpodov pua’&djv 6 fiaoiXsug Pcouavog, из/
rd tujv IByyajv лаХатса xal то Stevov хате/Фогтед
ёрл@Поа>б1У, "/соаггз/г patxroQa алооте2.2.Е1 a/za
Aeovu xal TTodcp, roig ’AgyvQoig Asyo/AEvoig,
еургтад uei)'eavTCuv л2лу&од ixavbv ex те xcbv ftaoi-
aixcov xal tojv rfg eiaiQiag xai tcov тау/исшхфр,
otg avyvjv xal Plleftog ncjxQixiog xal dQovyyaQiog
ТЮУ ЛАСО'ЦсОУ 6 MotJEAS /ЛЕТО. TOV A(LOV (WTOV. T/V
be tojv уз/отекфу efido/aag ле,или/. diard^avreg ovioi
TOV
£Убл2о)У
staQEvilb ,
be vxeq tovtov aycovi'Cv/ievog Фсотетуод
толодз] vlbg
sioriAbeo' eig ЬуЦлаууа. f/.ftev дё (pevycov
Moge2,e doovyyaoiog,
te2eiov avsAiieiv
Icoavv^v
xal Пб&ф,
I?

Amy,
y3]OT£idbv s^bopdg лерлтгу дюта^агтед
тфу BovAydgcov avooftev avaiyaveyTvov
xat ft of/ хуцааиеусоу aoiyuqj xal cpofteQa
/шгу (pevyst э1(оатуз/д 6 patxwoQ, otpaTrerat
b tov ГГла-
xal лоРаос eT6Qoc. ptoXig ovv dtaoco-ftelg
еголАод
xal /aft layv-
Tfj tov bgoacorog
ovv тф avrov лдаз-
i..QyvQol be SV TO)
_ _	_ c
тф d'CiAdoo^
алелтГут}'
5
if
- w
ОЛО-
xal AAetiog b
oag
ftdftQa, леофу f’p
тораудатазр/.
хаоте/Ала) dieacbft quay
fETjbsva Цогтед хоАооута та
ёлъулбРзузау
(рр. 306, 6-
xal
307, 6).
TO
Ot
gievyovreg. о I
те
Stevov
be
be BovPyaQOt
лаAaxta ttov Изу/Фу
алаг xarexawav
“I-
54. Българите опожаряват предградия
на Цариград
А Симеон отново тръгнал на поход сре-
щу ромеите1. Той изпратил множество бъл-
гари, като им заповядал да се отправят с
голяма бързина срещу столицата. И тъй те
преминали през планините и дошли до Ман-
глава. А император Роман, като научил за
този поход, опасявайки се да не би да дой-
датда опожарят дворците в Пиги и Стеной, из-
пратил ректора Йоан с Лъв и Пот, наречени
Аргири, заедно със значителен брой император-
ски войници, както и войници от етерията,
така йот о тр едите. С тях бил и Алексий М о се-
ле, патриций и друнгарий на корабите, заедно
с войската си. Било петата седмица от пос-
тите. Те разположили войската в
Когато българите се появили отгоре, въоръ-
жени и надаващи неясен и страшен вик
Йоан ректорът веднага избягал, а Платипо-
довият син Фотин, който го отбранявал, бил
убит, както и мнозина други. И тъй ректо-
рът едва се спасил и се качил на един дро-
мон. Пристигнал и друнгарий Алексий Муселе,
който бягал с оръжието си, но не могъл да
се качи точно на стълбата на дромона, а
паднал в морето и се удавил заедно с про-
томандатора си. Аргирите пък се спасили
с бягство в крепостта. А българите, без ня-
кой да им попречи, изгорили дворците в
Пиги и опожарили целия Стеной.

и
c.l

боен ред.
J
им попречи, изгорили дворците
55. Symeon iterum adv ersus Constantinopollm
exercitum ducit
55. Симеон отново настъпва към Цариград
3lovv(a) дё popd тазу Bov2.ydoa)v ла/лг exotqo-
TRvodvicDv xal ,ue/ol ryjg ay lag &eodo')Qag лаХат'иог
e 2.5 cjytojv xat таит a nvQt лаоадоутсоу, ёдауютаре-
vog 6 ftaoi2.evg ’’Pojuarbg covg tcov тау/латоуу uq-
Хогтад ovyexdAeoev, cvvdvTcg аглф xal wv 2,eyo~
iaevov Еахт/гхл], xal ладт/УЕь Tovroig xal лооотрЕЛЕто
хата тфу evavrlcov sgekftsiv xal ri/g латдсдод улеоа-
ycovloaoftai. ol. de ovvebevTO Eioq.i(i)g vxeq тсЪу Xql-
ortaviov ало'Ьгз/оне.тг. rft ovv ёлазфюг xaft-oxXio'ftslg
b eiQripevoQ Еахихгрд аАгу&й ovoav т/У eavrov лсотту
те xal ar bo lav аледесдег. ЬлюЬеу yaQ tojv Bov2.~
yaQCOv yeyofievog xal eig то отдатолЕдог avvoov
ЕилЕоФг лагтад rovg
На$6утед ovv
(povoiv ex тф атдатоледср
ftevTog
%оута.
ho'Aaovq avsAOjy
л2ф&од
Papuavbg
OVVOVTCg O.VTCQ
С
01
л
i
тия вж.
През месец юни българите отново тръг-
нали на поход и дошли до дворците на
Света Теодора, конто опожарили2. А импе-
ратор Роман се вдигнал и свикал с помощта
на казания Сактикий началниците на отре-
дите. Той ги подканал и насърчавал да из-
лязат срещу противниците и да защитят оте-
чество™ си. А те обещали с готовност да
умрат за християните. И тъй на другия ден
казаният Сактикий се въоръжил и показал,
че верността му исмелостта муса истински.
Той се явил в
стана им и избил всички
там. И тъй българите, щом научили за ста-
налото,
сражение и българите отблъснали Сактикий,
който бил с малко войници. Той, след като
се сражавал храбро и избил миозина, не
можел повече да се съпротивлява и пред
числеността на неприятелите отпускал юзди-
тил на българите, нахлул в
конто намерил
э *
eeg то
exei evQeftevTag xaieatpa^ev.
Bov2.yo.QOL то yeyordg wtootqs-
x.al лоХероо avyxQOTy-
gvv d2rycig
ayrovtaapevog xal
Tjbvvaro, лдод то
 tov Гл лоо тог
т(оелоъ'<ЛУ тоу ТВахлсхтуу
о be елеФт] yewatajg
ovx ей avTsysiv
то)у лоЪеЦоуу ря-Ьщао’
<5ё

f
vnao-
1ЛЛ00

върнали се в стана. Завързало се

7

За описаните тук събития вж. Продължителчт на Теофан, откъс 26.
Продължителят на Теофан, откъс 27.
2 За описаните тук съби-
*г
164
Leo Grammaticus — Лъв Граматик
те на коня си и ударил на бяг. Но когато
преминавал една река, която течала покрай
[това място], конят му затънал в тинята и той
бил ранен в
след като конят
тинята
ложен бил в Светата ракла, където умрял
през нощта, понеже раната му била смърто-
носна.
лотарбг 6e zero.
tov iTiTiov avrov ev
(pvyr/v ipavvEv'
rtiQf))OHET.ai пата xTjg Ebqag Ttai
ovv tov tTinov ЕитЬд lAvog
ypAtvbv иа1
еиеТое TtaQaQQEOVTa dcdziEQcbv
ту Pvt ерлауегтод
tov pyQov' pohtg ovv tov
avaanao'&EvwQ diaocb^Ezat pe^Qt тшт
xou. TE-fieiQ
ovoyg ту vvhtI етеХетт^оет (pp. 307, 16—-308, 15).
3
ELS

J
pokig
EV
ентод
B2.a%&ovanq
ту dtyiq ooqo) xaigtag туд лВуууд
7
седалището и бедрото. Прочее,
му едва бил издърпан от
той стигнал жив до Влахериите. По-
56. Symeon iterum Adrianopolim expugnat
ETtOp.OpOpEVOV
отдату}уо1'гтод,
zvyyavovzog,
ЕЛе6е[-
56. Симеон otPMOQo
превзема Одрим
Tov de
MojOQol.EOyTOQ
KQO.TLOTOV TO. ЛОАЕрИШ HOT JTEQtds^tOV
og ToXeloTug нага BovAyaolag (ivdqayadtag
gazo, 6 BovXyaQcg Xvuecov ovv лагы тф отоа-
TEVpaTl rip’ SlQyp&'pV ЛО/ЛГ HEQLEXVX/XnOEV, Hat
ydoaxa TtEQi^alcov саурушд Tavruv ело)л6оие1. Piel
ft
OE О ТЕ,
7tpbg
ziaao&at), ту
zovg те xai
%8iQ(i>oapEvog
Gcoparog лерфолшу,
Bov/yaQotg ovv xyv туд лоАеа/д jioqoAol
VTiEyp/Qvosv (p. 309, 7—18).
tio.tqiЛ ov rov ovrog
’ A dpi ауотлбРсод
rov
Сь/
Bov Ту agog
'	3	/
rove
ETUE^E %alE7lbg
oirog

ТЕ
о/.
Когато стратег на Адрианопол бил патрицият,
наричан с прякор Моролеон, който бил мно-
го добър и опитеи във военните дела и се бил
проявил с много подвизи срещу България,
българинът Симеон окръжил с цялата си
войска казания град, обиколил го с окоп и
здраво го обсадил1. Но след като храната
се свършила в града и настъпил голям глад
(защото [обеадените] нимало откъде да си
доставят храна), те, заставени от нуждата,
предали на българите себе си и стратега.
Симеон, като го заловил, оковал с вериги ця-
лото му тяло и го убил с жестока смърт.
И тъй, като поверил на българи да пазят
града, той се оттеглил.
Zvp ЕШУ
ЛОАСУ Л EQLEH V ИАОЮ'ЕУ,
lavnyy ЕЛ0В6оИЕ1.
EV TTj 7l6).EL Ви'А£Ао1лЕ1 HOL
(ovbapopEV yaq slyov etiiol-
TTQobsda'v-taoo’ eov-
BoidyaQoig,
над T/.ov
Pavdro)
I
4
'b
EVdsl а ETLEXopEVVl
t	t
TOV
Svpswv,
о г о а т г/ у от
нас деора
ОЛЕИТЕГУЕГ
VOL s
L
1
1
1
1
откъде
ov
TOV
xlhlko.
CpV/МИ Г]У

го убил
като поверил

Symeon Constantinopolim invadit.
Romanns Lecapenus pacem petit
57.
Симеон
достига до Цариград. Роман
Лакапин моли за мир
Sejitep/jqico bv ppvl ivdiHTKorog bEVTEoag, 2v-
TtavGTQaxi нага Kcov-
nal /pi'QExaL ciEV &()q-
pTtvQt^Ei di: тгатта, иата-
p&XQi be B/-o.yEQvd)y
uecov б aQyjov Bov/.yaQtag
OTavTiTovviolecog еиотоотеvei
Hijv zs ndt AlaxEdovtav,
OTQETfEt
ysvopEVog ЕЛЕ^ртроЕт IguoTaZpvat avzib rov лат()1а{)-
ypv NvhoPiov xat Tivag тшт pvyiOTavrov
tteql EtQpigg avvoig ovvtv%eiv. e/m^ev ovv opjjoovg
dptpoTEOot, нас EgnP&ov ttooteqov /llev 6 naTOtPj/M’V
NtHokaog,
нас ’Ia)dvv7]g б итотгнод ^aoadwaorEvcov ydg
Tcoavvrig б раРлшо	лдбд тот paaiAsa,
do'&EVEtar лоотраоюарЕУод, rov naBiriov xarsb]Av~
pet nat ev zf/ avrov pov^ n/.qaiov тр)т ГсА.аногушт
алЕнаор. ol pvv ovv veto. 2vi/e6)V tteqi siQqvpg
disHyovTO, о de avrovg piv алЕЛЕрр/ато, avrov 6s
tov paatAea .
no^Xoyv уно лелЛт1до(рбоу1то tteqi xpg
OEC&g нос avdofag xal uwEOEtog. 6
GCpodQa ЕЛ1
nat SsvbQOTCUEl.
Ntxol.aov
xat

1
tit az
OVVTVyjElV.
ШОТЕ
ёлЕьта АВуагр. лато&лод б Лтоглиотуд
Q О
3 ушитою dtafifaq$Eig
uvoriHog Toaoadwaorf
c
9
»
paat/Ao.
р.Ета tSvpsdov
p£V алЕлертрато,
p.8V OVV
Gt э >
de avrov
Proyiarov еле с от ei ОЕаоаоРш'
1 I -
3
г

лао a
/
на1 тАррад
TOVTO)
avzov tpQovtp
jjaeiRvg
yyalAtdaaTO. etioPei, yaq ryv
Ив! OVVSOECOg.
di
През месец септември, втори индикт, вла-
детеля? на България Симеон с цялата си
войска предприел поход срещу Цариград2.
Той плячкосвал Тракия и Македония, опо-
жарявал всичко, разрушавал и опустошавал.
Когато стигнал до Влахериите, той поискал
да му изпратят патриарх Николай и някои от
сановниците, за да преговаря с тях относно
мира. И тъй и едните, и другите взели за-
ложници и патриарх Николай излязъл най-
напред, а след това — патриций Михаил
Стипиотис и
Защото ректорът Йоан, който бил наклеве-
тен пред императора, се
от двореца под предлог
бил подстригал в своя манастир,
Галакринон. Тези хора прочее започнали да
преговарят за мир със Симеон. А той ги от-
пратил и искал да види самия император
Роман, защото от мнозина бил осведомен,
че той бил разумен, храбър и разбран човек.
А императорът много се зарадвал на това
[предложение], защото той жадувал за мира
и [жалел] за кръвопролитията, конто ставали

О
Г P
CJ
парадинастът Иоан Мистик.
1
бил вече оттсглил
че е болен и се
близо до
1 За тези събития вж. Продължителягп на Теофан, откъс 28.
дължшпелят на Теофан. откъс29.
2
3a onuсамите тук събития вж. Про-
i
I
/
EtQi]Vi]V, xal тад yEvouevag
doij.UEQOl.
aiyia/.ф хатЕохЕхаОЕт
ал 6 байту
амт Г/ Tip) oooqu i toad at.
dtaTEiyto ua
Toi‘hv
Leo
Grammaticus — Лъв Гоамагшс
о. i иатсоу ixyooeic
TCOV
ev tgj tov Koofudtav
тр if'a/.doGT] ()XvQ(OTaT}]v
coots zijv /ЗасяАлюр’ чдгдч’
ovv . ,
хрооЁтадЕУ,
IVUEChr
тб>
/*
(LTTOfcTElAUg
ovv
гг
tqj
wr
7
f I,EGOV
XEQicpoagag
ус: у so <7 ас
б сехлае vovoar
avirp


ф az/o/Zot? eueaA-ov ouiAeiv. атиютеСАад ovv
tov rpg vnsQayiag dvoToxov
ev тф Ihyyi] >cal та TTEQtg
U)V
tecoq ocg tovtov Едалатсоу.
BlaxEQvaig 6 fiatHAEvg duo
ev ту] ayta /Лор/фо'о goqcp,
ci g evxpv,
xaTE^QE.ET
floAayy тру axafiEtT] xai ctfiEfhxTov
^vfiEoyv ftaXagat xaQdtav xal
Eippvpv. xal id ciytov хфФтюу
то OETirov Tqg o.ytag Oeotoxov
yadv
Г

1
J
V,
7W.V-
EV
1
h
EVETTQQCjEV
(U'tqv ov,ux.avTa, дГ]Лод
EVTEvdsv fAT] TT]V ElQl'iVrp'
и
ч
7
1|
5 -: ‘ ?
eAotv ak/
BATUMI ue-
TOVTOV
7

nCLCQCLyEYOflEVOg ()8 EV
NixoAdco тот Traroidoxi]
xal rag jstQag sgETEiVEV
io cayiov

165
всеки ден. И тъй той пратил да приготвят
на брега при Космидион в морето много
здрава скеля, та когато императорската трие-
ра пристигне, да спре там. Той наре-
дил да я оградят отвсякъде, а в средата да
оставят площадка, където да преговарят по-
между си. А Симеон изпратил хора, конто
изгорили храма на пресветата Богородица
при Пиге
ясно,
с п раз ни над еж ди. . Императорът пък дошъл
във Влахерните заедно с патриарх Николай
и влязъл
ръце за молитва,
и оросил със сълзи свещения под, умоля-
вайки пренепорочната дева да смекчи неумо-
лимото и сурово сърце на надменния Симеон
и да го склони за мир. После отворили све-
тил ковчег, к
на света Богородица. Императорът го
нал и като
жил с вярата си
и излязъл от храма, защитен
гурно оръжие.
щитове и
го,
преговаря
когато станала
ври, в четвъртия час от деня, Симеон при-
стигнал с безчислено множество войски, одни
със златни щитове и златни копия, други
със сребърни щитове и сребърни копия,
трети покрити с всякакви оръжия, а всич-
ки — покрити с желязо.
Симеон и
език като император. Всички сенатори стои-
ли по стените и наблюдавали каквото ста-
вало. И тъй тогава човек можел да види
наистина царствената и смела душа [на Ро-
ман] и да се удиви на несломимия му дух.
Той, като. гледал това голямо стечение
неприятели, не се уплатил, не се обезсър-
чил и не отстъпил, а пристъпвал като срещу
множество приятели. Така безстрашно вър-
вял той и едва ли не отдавал на неприятелйте
живота си като изкупителна жертва за по-
даниците си. Прочее
казаната скеля и посрещнал
ните
българите претърсили внимателно скелята,
за да не би да се крие някаква измама или
засада. Тогава Симеон слязъл
и влязъл при императора.
се поздравили и разговаряли за мира. Казват
че императорът рекъл на Симеон: „Чул съм,
че ти си благочестив човек и истински хри-
стиянин, но виждам, че делата ти никак не
се съгласуват с думите. Защото на благо-
д

да enpe
T"t ti
1 ОИ
3
Симеон изпратил хора,
и всичко наоколо. От това било
че той не же лае мир, а залъгва Роман
£ v
XElQCXg
ddxQvat
5
1
ElTG. ЛОТ]У1]д
vdacpog, vi'jv rravdyoaviov IIeotoxov (zvtl-
TO J~ V7TEQ }) <P ClVOV
5T£>6s
evil a
fiahlgai
\ Г7
71E0O)V
nezz
TO,
dtavo/gavTEG,
ay tag Beotoxov теУ
cpdotov, tovto 6 fiaoiAevg dvEddusyog,
Z)]V Eig TljV
aoJciv
docpaAsGt qiQagdfiEvog.
tzociloi те xai onhjig
TOJTOV
г
? л
f
l
в Светата ракла. Той прострял
след това паднал ничком
вдето се пазе л свещеният омофор
вдиг-
въоръ-
дева
си-
т с
не-
за да
ден
i jai'oiCTo couo-
Г	I
xal Tip
ola
yao i
ovv
c
1

Eli C'TIV
XEQLXECfa-
блХосд
oto/.ov
cboiGUEVOT
J

шлем
и
някакъв шлем се
в пренепорочната
това
Прочее, като въоръжи
оръжия флотата, която била с
той стигнал определеното място,
И тъй в петия
1
лера a 0) fiov -ф'.отбхот
Ttvd. TtEQl-fts f l EVOg,
Л 7	С- X	4
"5
V,
f
7
gy,u
ovv
7
* 1
TOP
хоош/сад,
avvofuAfjoai
ovv f]piEQa ots тахта syeveto,
Ijuiov uryog, tetuqt}] трд
X?	4 - n	j/
^VLlSCOV
caoTitdcov
xal o,Qy vQodoQaico
XE.XOOUl]flEVO)V,
01 fisoov avT(bv disihppOTEg tov
Э Z
EVpT]flOVV Tf]
ТЕ
nuT8/.a0EV
ч
излязъл
7
L-' J
TO V
uvico
r_
T()v
'BvflECOV. 7XEU71TI]
Ёугатр
(OQU, naQEySVETO
TO)V flEV XQl'~
!voaojT.tdo)v
— J
v, tcov oe лао}]	ottacov
Tidvrcov хатоле(poayusvtov
тс7)
t
5
TOV
ЛОЕ fl-
I
f J
МЯСТО
7
fjasoag
/
Л/ОрЗод djtELQOV ЕЛауб/АЁУОд,
teal xovoodoodiTiov,
W) V с5ё
TCOV 6 k dQV:
лаор
7
Г/

XpEta
Gldpocp'
(Г
7
/ха
трд ovyx/./jTov flovAijg
та dQcdfisva.
Pcoftauov
^vuecov cog
(fjcovf;, TiavTEg
/
ot
roig TEixsotv ЕдмютсбтЕд xars-
dsan’10 rd d{KO,UEva. pv ovv tote IOelv p’vypp’
fiaoiAixrjV тер ovrt xal uEyaXotpQova, xal ^'O.vfidaac,
. roaavTTp’
ovv
I rje.i v
1
к
срООУ'флатос ахаталАухтот, блечд
ETZicpoQCiv
to rov r
7ioA8fuo)v pAerwjv
owsorab] xai vttexcoqtigev,
TtApdog
TljV
mati/.vTQov, riQcbiog
xaia7.a]3cbv tov
sg dfuporeQcov shjrpOpoav,
Bov Ay aooi
t
ov
Щ 1 1 г/
ttZZ COUTTEQ
ycoQ/ov ovicog dxQsuag axtf]Et,
wvxi]v volg xoAEftioig zebv ix
фрд'ЕЮТ]
TTOAE/MOlb
ovv
IVttElbv
3
EV
TCOV
c
ъс Симеон. _А .........
тази среща, на девети ноем-
дени,
златни
сребърни щитове и сребърни
И
с
i?
ГЗ“1
1 e
3
y-f
покрити с желязо. 1 e заоОиколили
го приветствували на ромейски
xal
Eig срГхотр
ftovovovyi
dido vg
7
хатЕПАаур
.-
}]ХОС’)У
алсфа&оа
I Лё 6fi pQoi
ОТ
rP
т£е6ё7ето' ее
tp> djroftd&QCiv ot
diVjQsvvpoavro dxQt/Зспд ft}]
doAOg I] EVeSqu TVO'/yirip XtlTpAO'EV SvfAECOV
1'плои
J
хш

fa/jUyev
xal л@6д tov fiaatAsa Есаб/Укоо
E-QipOiq
Tig
TOV
aanaoaitEVOi
£171 EL V
710 К
той
ovv aAApXovg Еффоуд }.dyovg exi.vtiociv. sitielv ide
Asysiat tov fiaGiAsa. rtoog Svilecov „бхфхоа oe 1)eo-
GEfijy avOofOTiov xal XoiGitavdv i. JidQypvia a/aydrirdv,
]32.E7iio di' rd Epya updaftoog zolg Aoyotg Wfcpai-
dvdQWTiov xal
3'
vovra.
t'dtov
1
U EV
I
г
Hoyovg
y.
ц
соиЕСОз
J
.F
3?
5
и другите си разменяли
внимат
стигнал пръв на
Симеон. И
заложница и
^пно
ед-
V. и
ирдаребд
i^SOOEf
yo-Q
ZOlp
iocs
АбуСПь
от

коня СИ
И тъй двамата
т
166
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
XQiGziavov zb zip' EiQijvzp’ xal zip’ ауаллр’ аола-
Hodai, e ле.о 6 Hog ауалр sort xal мг/етот, aoefiovg
de xai
adixoig ExysopEviov. el per ovv dhpR/g XQiGTiavbg
v^dQXEtg, xaddo? ^E^hiQOTpoQYifjiE'O’a, итраор лоте
тад ddtxovg atpayag xal zag za)v dvoGuoy uipaTinv
ExyvoEiC, xal алЕсоас pE&’pftmv tcov XgiOTiavayy
тру EtQpvpv, XoioTtapbg cbv xai avzbg xal bvopa-
tP/Lispo?, xal py "dsR polvvEGtlai XgiuTiaycop detag
atpaotv бролсотоор XQiaziavmv. аудроолос eI xal
avTog 'davawp луоаЬохсЪу xal агаотаоср xal dvra-
лодоатт. aptiEQOv ала^тлд, xat avQtov Eig xdvtv
biaAvdpop. sig nvQETdg алат хатао[оЕОЕ1 то cpyvaytta.
rtPtx ot'p Aoyov boMEig тф деф exel олеа^шр tmeq
zmv
xal
тафта aoiEtg,
ЕилВ'/GW. IAOVOV
Ецррту, ауалраоу zip’ ofiovotav, iva xai avzog
Hop fyfaus Et(vrp’txbv xal dnQdyftova, xal ol XQtozia-
vol
avzovg afQEtv
е1лшр 6 paatAE'-g EGiynoEV. aldsa&Elg ovv Dvuewv zip'
талЕ1РО)О1У xal zoic Boyovs avrov елеуетоер
aAhjRvg
атйогсФ то
abtxovg

yaiotiv acpayoig xal at рол w
ei psv ovv
T&V
cbv xal avzbg
Xgiaziavdyp.
/
АОуОУ do'iGStg тф '&€(Ъ EXEL аЛЕАдсОР
adixcov адмутпу; ло(ор л/ооасолср тф суорЕош
dtxaia) eyazsi’loEig хулу; ei
tov
ETazsi’toEtg xQizpi;
Eyed ge xazaxoQtog
ETUG'/jES TT/P ()Etiai’,
zip1 bpovotav, iva
EOCjVP
TI
л/. 0 V TOV
Crith.' UOV LlSyOV
J	J
аалаоат Tip’
Xal
'|
navooipzai лоте zcov uvuTpoocbv,
хад-б рол LGz< or.
(Г/
л

or f}suic
too йота
yaQ
ovv
TOVTOV
т/гр EiQtp’py лотоаадае nvmaaduEvot oi'v
dieyjoQt'o&paav, dcoQois реуалолрелЕа tov ftaaiAscog
(ie^uooapsvov top Evpscbva. о di tote ovpdsppxep
bipypoopat TEQdoTiov Tt xal zoig та Totavra ovyxQt-
vstv stdooi ларадодог. dvo спаи l у aEzoig raw {jaai-
Asaw dpiAovvTajv
xal TTQOQ
Лиресора.
6 (Т' ТОГ£ Ol’/C/S’Epf^ET
dvav&ey avrcov уледлттр'аа pgat
aHijAovg ovpptgai
xal top usv
J
те xai л род aAAi/AOvg ovapt gat xal лаоантгха
bia^Evy,i)>p‘ai di. Ат/Acor, xai тор р&р ел}
тор <5е £л1 zip’ фрахт/р Ьмтттр'ат.
ov
elqi/pi/v diaAvihj-
отратоледор
C eavzov peyiozdatv тру zov tjaoiA&cog
ovvEoiP xal талЕ1У(О1Л.р
e/o)evp,
axtoiftcbg та rotavza схолоортед
olaovov' dovp^dzovg ydg ел1 rip’
asadat Ecppaav. Evasdov ds то
хатала/Зсоу тот
Елрууедму
314, 4).
{-MOTOV
xohv
r
Tip’
tovto ot
exoivav
1
(рр. ЗЮ, I
честивия човек и на християнина е присъщо
да приема мира и любовта, понеже бог е
любов и се нарича така
и на безверника
и на несправедливо проливани кърви. Прочее,,
ако си истински християнин, както сме уве-
рены, прекъсни най-после несправедливите
убивания и безбожните кръвопролития и по-
неже сам си християнин и се наричаш такъв
сключи мир с нас християните и не искай
десниците на християни да се опетняват с
кръвта на едноверци християни. И ти си
човек и очакваш смърт и възкресение и въз-
даяние. Днес живееш, а утре ще се разпад-
неш на прах. Една треска ще угаси цялата
ти надменност. И тъй, когато отидеш там,
какво обяснение ще дадеш на бога за не-
справедливите си избивания? С какво лице
ще погледнеш страшния и справедлив съдия ?
Ако правиш това от жажда за богатство,
то аз ще те задоволя до насита с това, кое-
то ж аду ваш. Само задръж ръката си, прегърни
мира, възлюби съгласието, за да заживееш
и ти мирно и безгрижно и християните да
се отърват най-после от нещастията. Защото
безбожно е те да вдигат оръжие срещу
едноверци. “ Прочее императорът, като казал
тези думи, млъкнал. А Симеон, засрамен от
смирението и от думите му, се съгласил да
сключи мир. Те се сбогували и се разделили,
като императорът удостоил Симеон с вели-
колепии дарове. Ще разкажа и за едно чудо,
което тогава се случило и което изглеждало
странно за онези, конто знаят да тълкуват
такива неща. Казват, че докато царете раз-
говаряли, два орела прелетели над тях. Те
ДОШЛИ,
делили, като единият отишъл към столицата
а другият отлетял към Тракия. Тези, конто
внимателно наблюдавали това явление, смет-
нали го за неблагоприятна поличба. Те наз-
вали, че двамата владетели ще се разделят,
без да се споразумеят относно мира. А Си-
меон, като стигнал в лагера си, разказал на
велможите си
императора.
а на нечестивеца.
да се радва на убийства
и

э
приближили
се


и
да
ТЯХ.
и веднага се раз-
>•
за разума и с мире ни ето на
58. De Symeonis intertill. Petrus, rex Bulga-
rornm, pacem cum Romanis componit
з
TOO TO)V
L-
xai хаталАлрттоУ, оюте аоШ ya>Qia xal них Армад
dyzdvdoovg хатало&грш.
EysvEzo Ье то тгрчхаата нас ostopog (pofisQbg ev
6ф««фож бМдсш, xal ydoua у pg ptsya
58. Смъртта на Симеон. Него винт наслед-
ник Петър сключва мир с Византийската
империя
Тогава в Тракийската тема станало ужас-
но земетресение и голямо и страшно про-
пукване на земята, така че много селища
и църкви били погълнати заедно с хора-
та си1.
>
1
За описаните тук събития вж. Продължшпелят на Теофан, откъс 30.
I
J




167
Sfc
ЯИИ
1МЯ.	Д1 M
ihdt—

Leo Grammaticus
Лъв Грамэтик
Mat cp de privt, eixadi ё^борту dexaryg Мрлттуд
IvdixTi&vog, ^Bopedyv 6 (Iq/cov BovAyagiag етеВлпхр
IIetqov vlbv avrov ntgoftaAopsvog agyovra, ov ix
туд dEVTsgag avrov sayy-v yvvaixog, rfjg абеАсруд
IsOOQyiOV TOV ^OVQOOVftovAp, ov xat SjUTQOTIOV
roig eavrov stately 6 -Bvpscbv хатаЛеАоитЕУ. та
xvxBp ovv etho] тут tov Zvpscov paBovra TsAevryv
Ехатдатеоесу хата Bovkyagcor t’/jovB;vovTo. Aipov
ds ovv axgioiv to BovAyagixbv
sdedtsioav
o^v
EV
on ps/Mt xaBavrcbv 6 ^aod.Evg
xsvsiv, dnsoozskAovui IIetqov те xal Becbgyiov^
xgvcpicDg Tivd. povaypv, KaXoxvQiv ovopa'Qopsvov^
то) ysvet ’Agpeviaxov, ygvoofiovAAov
dtTjyoQEVs de та ev avrqj cog
EtopvT/v dona^ovTai ov
notyaai avvaA^aypa.
flo.aiMvg алобедаpevоg
oteiAev per a dooucovog
OsodoOQOV
TOV "'PodlOV T7]V
Qoig' ol
oavzEg
vldv
c\
ov
IVfJ.etOV
J
rov .SoVQOovfiovfo),
Ttatoiv
1
ч
? о i f
BpovAEvovio.
£&VO£
5
-1 lR
тф'
Tioviadpevoi хата ^Рсорилшт
Maxsdovla xaTaAapdtivo'voiv.
rcbv
*	3-
алоотНАооо1
Tivd povaybv,
5
ЕХЛ1Е^ОУТОд
'Poopaioyv sMAevaiv. ftovkyv
• EXOTQaTSVOvotv xat
ETfElTO. puBoVTSg
Pcoparbg exoTQa-
xal Pecbgytov
и
С
ТЕ
5
TliV ЦЕтЬ
-> ". \
a A Act
?
nKpSQCipEVOV.
^opatcov
yaptxbv
povayov 6

ней
Ha 27 май, петнадесети индикт, умрял
Симеон, владетеля? на България, като оста-
вил за владетел сина си Петър, когото имал
от втората си жена, сестрата на Георги Сур-
сувул, когото Симеон оставил и за настойник
на своите синове. Прочее околните народи,
като научили за смъртта на Симеон, замис-
ляли да нападнат българите. А българският
народ бил притесняван от голям глад и ска-
калци и се страхувал от нападение на ро-
меите. Прочее, след като направили съвеща-
ние,
ромеите и дошли в Македония. Но след
това, като научили, че император Роман щял
да излезе на поход срещу тях, Петър и Ге-
орги тайно изпратили един монах на име
Калокир, по произход арменец, който носел
златопечатно писмо. Съдържанието на това
нисмо било, че те не само приема? мира с
ромеите, но [искат] да сключат и брачен до-
говор. Прочее императорът приел много ра-
достно този монах и веднага изпратил в
Месемврия с дромон монаха Теодор Авука
и императорский клирик Родий, за да прего-
варят за мир с българите. А те пристигнали
и след като обсъдили взаимно това, което
подобавало, отпътували по суша заедно със
Стефан българина. След тях пристигнал и
Георги Сурсувул и като дошли в Цариград,
сключили мир. А като видели Мария, дъще-
рята на император Христофор, много я харе-
сали и писали на Петър да дойде незабавно.
Когато пристигнал българинът Петър, импе-
ратор Роман се качил на триера и дошъл
във Влахериите. Той видял Петър и го при-
ветствувал. След като си казали един на
друг това, което подобава, те написали мир-
ния договор и брачното споразумение. А на
8 октомври патриарх Стефан отишъл в хра-
ма на пресветата Богородица при Пиге
заедно с протовестиария Теофан, Мария, дъ-
щерята на император Христофор, и целия се-
нат и благословил Петър и Мария. След
като било дадено великолепно и богато уго-
щение и били изпълнени блестяще всички
сватбени обичаи, протовестиарият Теофан
влязъл в столицата заедно с Мария, дъще-
рята на императора. На третия ден от бра-
косъчетанието император Роман дал разкошно
угощение на пристана при Пиги. А понеже
българите немалко настоявали най-напред
да бъде приветствуван Христофор, а след
това Константин, императорът отстъпил на
настояването им и станало, както те иска-
ли. А след като всички тържества около
сватбата завършили и Мария трябвало да
поеме пътя за България, родителите й я из-
пратили до Евдомон. Те прегърнали дъщеря
J
българите] тръгнали на поход срещу

5>
и
povov,
TOV TOIOVTOI
dopevsoxara^ jiaQsv&v fcrs-
ev Meo)]pt)Qiq tov povaybv
xh^gixov
ovB.aApaat roig Boviyd-
xal та sixora
^Tscpavii) BovAydQtp bid трд
хахелареу xal Iscogytog
SV ICovGTdVTl-
fiea jap.svoi,
Mag lay,
ovv
naQev&v

5
’Afiovxvyv xal BzT ihxdv
е1птр>тр’
ds TtaoayEi’opsvoi
ttgfp.'&ov dpa
^TjQag, ottcoAev ds
6 SovQoovdovArig
VOVTloXst TYjV
TOV
с
nvAAaAip
avzoiv
, xal TtaQayevopsvoi
slQippV EOTlStoaVTO.
TTjV fivyarsQa Mqiotocpoqou fia<Ji/.E(og
psyadxog
did rd%ovg TtaQaysve(j'&ai. tov novAyaQov ovv
TIseqov xaraAadovTog, eqii'/qei d 0aoi2.svg ‘ Poypavdg
Emfids В B^a^SQvaig ладеуегЕто xal rov Ustqov
sO’Eaaaro те xal хат^олааато. ел si de aAAipotg
rd el хота gvvo)plhyoav,
трд elgrjvrjg xat
rov 'Oxtcodgiov E^pA'd'EV
dpa OsoipavEi TTQcoToflsaiiagicp xal Mania vij tov
daGtAscog Xgiorocpogov OvyazQi xal лаар тр avyxAp-
тф sig тот vabv трд vTtEQayiag fyEoroxov трд
Upypg, xal svZoyposv Пет gov те
карлдад de xal noXvrsAovg ysvopsvpg тдапвррд,
xal gidvvayv tow eii)igpsvcov roig ydpoig cpaidgcog
e^tTEleG'dsvTcov, EiopA'd'EV Ceofpdvpg лдооторЕопадюд
dpa
41 TQivri
'Paptavbg evor/yav Аарлдау
ало^аВда. xd)v de BovAyagtov svaraoiv ov pixgdv
ttOiTjaapsvcvv лдотедоу sviptjpsia&ai Xgiozotpogov,
si'&’ovTCo KwvGTavTivoVy vnsCsv n; Evoxdosi 6 fia-
oiAsvg, xal yeyovev otisq утбоатто. EJtsidrj de rtavra
roig ydpoig owTsAEo^aavt xal epelAe Magia
лдбд BovAyagiav odbv odeveiv, ot Tavrrjg
Ed^bpov avvsgB'ABov auzfb zisqi-
xal xoA'Ad xensysav та dd-
/

/

?
di:
xal
WTaVTfl aQEOl^EVTS?, EyQUipav TO) HeTQO)
ладауЕтеаМи- z> '	- *-
tov BovAydgov
TQC7/QEI 6 {jaOlH'vg

След
те xal хатт}олао(ло.
ygaepovreg
/
л
та ovpipaTva
rd yapixd аУАаурата, будот} ds
6 nargidgyn? PrECpavog
TTQTOTo^EOTiafjicp xat
vabv
xal Evloy^osv
xal лоАъ'ТЕАогд
to)v eifhepEvcov
xal Alagiav.
Magia rfj tlvyargl tov BaotAECog ev т[; MAei.
tov yapov предо. enoujasv 6 fiaoiAsvg
evo.r/yav Aaptngdv ev тГ] xcbv rfyyoiv
?
EV
немалко
и
EV
rip> лдод BovByagiav bdbv odsvetv,
yovEig psyoi TOV
yv&evroyy ту Boyaroi,
а
Пет год
С
Т8 X(7Z
ol
ows^ijAttov avrij,
Гесбдуюд apud Theoph. Cont.
168
Leo Grammaticus
Лъв Граматик
xal tog Енхдд ет отирает
tov те уа.иродт аояао(ЩЕгв(.
Xrpo). m'Qidspevot,
ол'/му'/yov Л8Л0~
н ova,
Ppusvov. tov те ya.upodv аоттаааттоь xal татру
zaig tovtov xeqoi TrvQidspsvob ev t.q7q toaobh-ioLQ
fmEOTQ&pav. Magia de BovAyaQixacg aaQado9Hoa
XEQgIv vpv eju BoiayaQiav anpu (pp. 315, 13—
317, 21).
си, пролели много сълзи и, разбира се, [стра-
дали], загдето се лишават от милото си чедо.
След като прегърнали и зетя си и я предали
в ръцете му, те се върнали в двореца. А
Мария, предадена в български ръце, се от-
правила за България,
5
те
59. De coniuratione loannis Petri regls
Bulgarorum fratris
ь9. Бунт
тор /уоолуаоор елеОето ’kodwps
д аделтрд? amod nerd xal etgqo>v BoidydQtov rov
EvgErnv. xal (po)Qa'&8VT(ov avzcov d urn Hoidvvp^
тдлтЕтаь xal syxAeisrat (pvAaxp, ol dk Aomol rtpco-
Qtat? ov таТь zvyovoabs олоью.Е/мУтаь. таёта dr
dpZa лосроаутоЕ Петуои тф fiaoikf сР(орау(р,
dxsuzEiDv 6 ftamlevc tov uovaxdv Hcodvvpv, ds
eyryovsi. paixTTOQ, лоосраоть idv (5s лоьрваь аПмуьоу
топ* хратооцЁгогу (Нхралтдтоту, тр ds аАрбба
sIo)dvvpv хатаохНг ней еу КсоуотаупУоолбВ-ь
уеьг. д dp xai убуотЕУ Eloi-Apd>v ydo и на T(p
3
JIet.Q(O di:
BovAydoop

Tvyovoatg
IleTQQV
раореос
oi de
ImopaAAovTai.
ты ftaaiDi
tov uovajfdv


J
7?/
dya~
eloEApmy
ало Msapupgiag
tovtov
anoQQiipavTo? xal yvvoTxa
ат’тф 6 ftaoitei
yvvaixa ex rpg avrov латы dog т.рд twv
vtaxayy, yd gov те ^apeiQov et тр tov Kaioaoog
obciq лЕлодрнЕу (pp. 320, 10—321, 2).

xal
yeyovev'
loidrvp st ТФ alotcp
тр nokb. iieTov лоНо
3
 ъ
/I
ти ^ртроатто г,
pAti&V EV
то povayyy.ov oxipua
dsdoiHEv
ohcov xal нтриата ларло/Аа xal
5	~	.-V	Э 4
	' ’'	“	доае-
г
crtarotdos
TOJP
J
ТЕ kap^QOV ET
60. Hlinger I Thraciam. invadimt
^EysvETO de ЕЯОтратЕьа ziQanp twv
хата 'Poopalayy ivdiXTicovt epdogp ’AotQtAAiq)
oi нас хатаддарбттед pxxQi трд лоАемд Иртоагто
naeav Oquhomv ipvxpy. алсотаАр ovv б лат&шод
Qsotpavpg б пртото/дЕоиадю? xal naQadvvaoTEvcov
pETamdov fiotpoai аНАуют, лоЕЛ лаоаЬтсбг ел1
тд	xal ev/jovBu. biatvE&slg, ote xai to
peyaiLoipvxov xal q^cAdvPpomov aviov 6 fiarnAEVQ
'pcop.avoQ exsdsL^azo, gpdevds (petodgEvOQ XQ^uazos
лрдд тру aixp.ab:vr(ov avdoQvotv (pp. 322, 17—
323, 3).
EysvsTo cP
ToVQXCOV
firp’l.
1
T.pg
я q(&to ,6' с and (н о g
нас
лоШ
eTzatvHtei ?,
g с2. dv&o oxi оу ад tov
5
avdoovoiy
брат, на българския
на Иоан,
цар Петър
Срещу Петър българина въстанал брат
му Йоан заедно и
гари. Но те, като
бит и затворен в тъмница, а останалите —
предадени на тежки наказания1. Петър из-
вестил тези неща на император Роман, който
изпратил монаха Йоан, бивш ректор, уж за
направи смяна с държаните пленници
Г_?
5
с други Симеонови бъл-
били заловени, Йоан бил



да
а в същност, за да залови Иоан и да го от-
веде в
качил на
и пристигнал в столицата. Не много след
това Йоан хвърлил монашеского расо и по-
искал да се ожени. Императорът му дал
къща и твърде много имоти и жена от своя-
та родина
му и блестяща сватба в дома на кесаря.
и

У
Той ce
кораба в Месемврия заедно с Йоан
Не много
Цариград. Така и станало.
сл»
да се ожени. Императорът му
Г.’
Армениакската земя. Направил
60. Унгарци нападат Тракия
Първият поход на турките срещу ромеи-
те станал на седми индикт през месец ап-
Те нахлули до столицата, като пле-
срещнели в Тракия. И тъй
9
рил л
нявали когото
патриций Теофан, протовестиарий и паради-
наст, бил изпратен
мяна на пленници. Той получил много похвали
от тях заради мъдростта и благоразумието
си. Тогава и император Роман проявил вели-
кодушието и человеколюбието си, като не
щадял никакви средства за освобождаването
на пленниците.

5
за да направи с тях раз-
За описаните тук събития вж. Продължителят на Теофан, откъс 31.
тия вж. Продължителят на Теофан, откъс 33.
2 За описаните тук съби-
W
г
4
ХШ. ПСЕВДО-СИМЕОН
С условного име Псевдо-Симеон се означава авторът на една хроника, конто започва
от сътворението на света и завършва до 963 г. Тази хроника била приписана на Симеон
Магистър и издадена под негово име. Обаче по-късните изследвания установяват, че хро-
никата на Симеон Магистър и хрониката на г. нар. Псевдо-Симеон садве отделяй хроники,
конто са използували един общ първоначален извор. От този общ извор е чернил също
Продължителят на Теофан. Псевдо-Симеон използувал като свои първоизвори хроникитена
Георги Монах и на Скриптор инцертус,
Хрониката на Псевдо-Симеон има компилятивен характер. Предадените в нея сведения
за българската история през IX—X в. са известии, общо взето, от хрониките на Лъв Гра-
матик, Георги Монах, Scriptor incertus и др. Обаче той съобщава и някой допълнителни
данни, като на някой места предава една разширена редакция на използуваните от него
хроники.
РЪКОПИС: P
ИЗДАНИЯ:
Joannes
Cameraata, Symeon magister, Georgius monachus, rec.
Migne, PGr. CIX. col. 663—822. Дадепите тук откъси са взети от Бонското издание
Летописное иовествувание св. Феофана Исповедника, Вена, 1912. —
9
В, я.
cod. Paris. 1712 (XI! s.).
Theophanes Continnatus,
J. Bekker, Bonnae 1838.
КНИЖНИКА: 77. Г. Преображенский,
Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, СбНУК, XXIV 24
(1908), стр. !—161. — В. М. Истрин, Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе, II Петро-
град 1922, 1—65.
num V (1932), слр. 17 и сл. — А.
Същият: ВВр. XVI (1959), стр. 275—276
Г. Острогорски, Славянский перевод хроника
И. Наждак, Хооника Симеона
Симеона Лагофета, Semi папаш Kondakovla-
Пагофета, ВВр., XV (1959), стр. 125
Moravesik, Byzantinoturcka. I, рр. 270—273, 500—502.
4'
134,
PSEUDO-SYMEONIS
13. ПСЕВДО-СИМЕОН
CHRONOGRAPHIA
ХРОНОГРАФИЯ
I. Crtimntus contra ConstanUncpolim exerci-
tum duett
E Походът- на- Крум
срещу Цариград
8. N ш f}p£Q6)v tov aIRcv Aeovioa IiWov
ol BovAyaQot iirjNvd^
TOS tfa)£ Tip
Tu S1(/O£ CWTOV
dyff особен'£
СУ

avvovs илауто/гтос у ха Av or-
&v-
Г
лорггр’ xal лоирас
безбожния
Nav кага
□ н Гр
l/'i'GS
г,гр
ЗЛ ’Z™	j-.	i-1-.:
W;
xai xr/p'r}
л
Л
& К{юир<>$
k	7ioQ-
ло)д.6‘'

ка
3
дните на оезоожния император
Лъв1 българите стигнали чак до вратите [на
столицата], без никой да
или да ги спре. И Крум2
принесъл жертва вън от Златните врата мно-
го хора и добитък. [След това] потопил но-
излезе насреща им
според обичая си
1
17 юли 813 г
Лъв V Арменец (813—820).
О
Кру у се якал с войските си пред
битията срв. Златарски, История, 1, 1,
История, I,
стр, 270—275, ..
стените не визаитийската столица на
Ostrogorsky, History, р. 178.
22 Гръцки изво
и за бъягарската история,
т Т
V
170
Pseudo-Simeon — Псевдо-Симеон
край брега на морето
зете си във
о ми л се
вуван от тях, преминал между наложниците
си, конто му се поклонили и го възхвалявали.
Всички гледали това от стените на града и
никой не се осмелявал да му окаже съпро-
тива или да хвърли стрела срещу него. След
като изпълнил всичките си желания и при-
щевки, той обсадил града и го заобиколил.с
вал. Така прекарал няколко дена, като опляч-
косал околностите на столицата и започнал
да иска даиък — злато, голямо количество
одежди и известен бром отбрани девойки.
Тогава Лъв свикал първенците на съвет и
известил на Крум: „Ела на брега с няколко
души без оръжие и ние ще дойдем с лодка
през морето иевъоръжени, ще поговорим и
ще изпълним всичко, което си поискал."
то поговорили за тези неща, те извели през
нощта трима въоръжени мъже, скрили ги в
някакви постройки в Гала1 вън от Влахерн-
ската врата и им дали поръка: „Чрез време
на нашия разговор с Крум ще ви дадем ус-
ловен знак и вие, щом го забележите, излез-
те и го убийте.“ На другия дет
гарите били около „Св.Безсреоърнищг* вън
от града, Крум тръгнал към морето според
условието с трима мъже: логотетът3 му,
Константин4
гал в
на
тиримата се отделили от
било уговорено,
брега на морето, без да подозират за засада-
та срещу тях. Също и тези, конто щели
да говорят с Крум, излезли с
града и след като им била дадена
дума, слезли от кора б а. Крум
ня и седнал на земята
син държал коня му, оседлан и с юзди. През
време на разговора един от тези
дошъл от
като
дял и скочил възмутен.
бил готов,
та на своите хора. Тогава войската от стени-
те се развикала: „Кръстът победи!“ Крум се
впуснал да бяга, а въоръжените мъже излез-
ли от постройките и започнали да го пре-
следват. Те хвърлили след него стр елите си,
като мислели, че са го ранили, но той здрав
и читав избягал при войската си. Останалите
Златния рог. Срв. Janin., op. cit., р. 418—419.
лббад
тоу
дтрМЗгг
tov alyialdv vpq baBiaopq /ip st;as
avjiov	xal wEQtxAvadpevo?. xal
Aadv avrov xal ovryppio'dvi? vnavrcbv
ptEOOV	raov noiAaxldcov avrov	nQoaxvvpbslq
vnavrarv xal do^aoijslq, xai ravra
raw ex rov TEiyovg лоутсоу,
voq xaAvoui avrov p dwol.voai /Зело?
xai лосраад ndvva rd глаЗг/лрта avrov xal
E/ioview.

Qaxa
xai KEQtxAvc>d,uevog.
avrov
row
xal do^aopEtQ)
narrow
TOVq
pavrfoag
3
t3 ОДЭ-Т Cl LljJL-LU	uu ItA <_T j..1 V- X
поръсил войниците си и приветст-
HEPIEHV?
3
глаитт],
avrov
xai
xal
то елпЗ v рртб
Пооеу
&ea)oovi’-
/ap^EVO? ТОАПОГУ-
хатavrov'
алер
тру лблсу xal sfiatev yd-
xai notpoaq puspag nvdg xal лрас-
63,ео)? рр^ато JpTEXv лбхта
noi.vv xal xoodota
J raw
devoap та e^ov&sv r?jg-
XQVutov xal
ETti Zexra
fioVATp’ ,U£T(l W)V apZOTTCOV
er з n ' rr
OTt EAVE ЕООъ
EmrpEQop~Ev(.oy бл/м, xal fj/asis sizEQKopEda did rrp
fivldaatp aoTiAoi
xai (iriEQ fptpo.) navra notovpar.
hpavTE
psvovs
note;
B/My/QVTOV
ptEVCOV
notijoat,
avrov’ xal rf] тлал'рюг 6vrv)v
TO pSQOZ TO)V ।
leap, xabpAbEV
rip’ avyrayip’

t.uariOf.iov dptfiuov
лоабтрта nva. xal dp notpoaq б
edpiMOE top Epotptov
perd dll yaw nvarv riij
то? alytuiov
Е +
л> i
5?
данък
злато
._


„Ела на брега
с
rXavdiov, xai ovi.kaAovper,
xal rav га дш/н-
Е^ауаубттЕс nvag еугол/ло-
еу <5О)pa-
row
боооаутед avrotg ovaoppov on dia^eyo-
psra Kpovaov,
!ЛЕТа
J
Ка-
did трд vvxrdg
г prig avdoag, xarsxpvipay avzo
X	Г 7 / n 4	33 > fJb	~
uoi raw L akKpg е^оулеу r/pg
-5

г

/ аЛЬ;?
□3 >
\
’.ГЪ
TTUQTI'JQ


n eyouEv

бр^ЁСОУ
xal
ОУ BovAyaptlYV Ел1
dyioyy ? Avapyvpuyy е^соРеу тор лб-
’ б Коо v иод Етй тру Ра^аосаг хата.
LiETU a/Aow tqlcov, tov З.ОуоЛёТрУ
Ilar/Qi-
puaw
6w.eq деаобщЕгог Е^ЕЛ-даге
та
AvaQyvQcov
г

TQldjV,
1
?
TOV
xal KoivoTavri vov rov ХгуорЕгог
BovXyapiav
f \	?
dwoxnt vote
когато бъл-
около „Св. Безсребърници"9
т
Ъ
avrov
xov (pvyovnp
EXovza xat
KQOVjUOV О1ПГЕР TSGOapsg
avravy
атплал/гр', pr] yivdroxoviEQ
de xal ol ex тгр noAsco? E^-fiidov rtera
^ovi.oprvot oidJain]°(M /uezd rov Kqov/.iov,
fiovrsg Aoyov
HEvoaq 6 Kpovpoq Exa&io&v
rov ijttiov avrov
xal ya/avousvov
EnohjOEV 6 slq raw EX
pv eE^af>ovip
ov idrbv 6 KQOVpoq
Xal E%(OV ETOtIZOV rov
a&ravrov,
ало tov TEtyfivq
pQ^aro tpEvynv’
r&v dorudraw xarsdiaj^av
dnoAvoavrEq avTorv та
ycooav avrov
kady

t’t?
rov vldv avrov dvra
zov
лрб ло/Аму ETGOV,
з r n о q
e$ aotwyTK rov
non
aOEAlpp
с трима мъже:
син на Пацик,
логотет ът3
,	конто бил изоя-
Ьългария преди много години,и синът
Константин от сестрата на Крум.
войската и, както
отишли иевъоръжени край

Че-
Е/лЗоТТ^ ЕМ ТО? AO.OV
: rij? tiabdaapg
*_
e'J
ыод трд раАмоорд хата
то evs6qov avxuw’ Aotnov
tgffl&ov /лето, %Ejlavf)iov
xal i.a-
l^pl'&ov tov xapa/iiov xal dnoxM/iala-
'" ‘ 1 Ent zov sdarpovg, xal
vtoo KfjiVGxavrh’ov
xal biaAEyopsvoyv
rrp ЛОАЕО.Р TO OljptElOV, Os
аол/м хатр/,&оу
/ 1

1
7
тях. Също и
+_*
е

С-1
(ШТОК.
*9
5
В.
о
XQaTEl.
2
edatpovQ,
GIQIGUEVOV
avro)v
3
5
конто
хеландия от
честна
скочил от ко-
а Константиновият
т?7 тру xEtpaApr алоохглаоад'
xal oxavdaiioOslq оуЕлрбрчЕУ
er	/	?	_ r
£ ЛЛ0У
I1 V
конто бил
дал знак
.Крум го ви-
понеже конят му
той се метнал отгоре му с помощ-
У
града, именно Ексавул,
Т<
>
закрыл с ръка главата си.
ЗуЕЛЦ'ЪрЕУ
avrov ol
opxcoaavTEq
avsxQa'QEV 6 Aaog
„6 oravpog гу/кро£Уи. xal avrdg
xal E^£/-t)6vTEq ol ЕУ0)лЬоиЁУО1 EX
Koo vuov, xal
фр'дроау on eni.p-
ь: х a/ia л i;; s vo гт ‘
?
и al
и

ха!
E^E/.pdvrsq ol ЕУ0)лВорЕГО1
с-
бе
O'XWO) rov
(bg
uov (hr ar. oq
□/
ELZ
ТО»'
, avrog ое иотоотатод EpyvyEv
ol 6e o/Ajoi rprig Entdo'tipaay vnd raw
W "
от постройните
FT"4
о
бряг на
3 С византийската титла логотет авторът тук предава съот-
ветната българска титла и длъжност. Според Златарски, История, I, 1, стр. 273, бел. 1, поради важността на
преговоритс Крум вероятно е взел със себе си своя пръв помощник я най-добър съветник, какъвто е бил ие-
гове ят кавхан. За титлата логотет срв. Brehier, op. cit. р. 301—303.	1 Константин Пацик, който бил по род
грък, вероятно с луже л и като п ревода ч при
1 Тази местност се намирала по ссвсрозападния
3 Тази пърква се намирала на север от столицата.
О
/1
взел със себе си своя иръв помощник и най-добър съветник,
р. 301—303.	1 Константин Пацик

1 Константин
?
тази среша.
г
J

Pseudo-Siraeon — Псевдо-Симееи
171
’ sv тсЪ %8,lavdIm.
дтто)г st тф yslav^tcp. xal 6 list JoyoijEWjs stoqow-
та ЕОфауц, КмуотаутЁУод Ос xat б ribs a&tov Cmv~
teg smidothjouv.
Aoiszdv
yJ.01.1и/	ot у tovtojy
Кдофюд exeJevoe ttj imavQtov
TaoTQEipat mdvra тбтгот
хатехаоаал’ лаоад тад ёхлцоЕд тад dvTi'^SQav zr/g
лб^Есод, /teydzas ovaag,
NtXTjopoQog
xal та л ал ат ta xal то уд ol'xovg xal
xal Ed)owes
EXEIGE
Tobg xioyu.g хаттхАаоит
xal та gmdta tov
alxua/. слои-, v хатЁадсадт’,
U vr
A ’
evo ph ’ cdv 'fyvpc&s I

трима били подгонени от хората, конто били
в лодката — .	'
Константин и синът му били
9. И тъй Крум, разгневен
заповядал на другия ден да опожарят и
опустошат всичко наоколо. Като започнали
да палят, те изгорили всички големи църкви
вън от града, основани от Ирина1, Никифор
и Михаил3, също така и манастирите, дворците
и къщите в предградията. Като стигнали до Св.
Мам ант, изгорили там дворците и императоре ки-
те покои, изпотрошили колоните, задигнали
оловните предмети, статуите на животни на
хиподрума и избили всички пленници, а също
така и добитъка. След, това минали покрай
брега на Протока8, изгорили всички тържища
в горния край,
нали. Нападайки дясната част
изток, изгорили всичко вън от
та чак до Риги#4. Когато дошли до Атира5,
съборили тамошната крепост и моста
бил извънредно хубав и здрав. После стиг-
нали в силиврия* и сринали наравно със зе-
мята нейната крепост, а църквите и жилища-
та опожарили. След това разрушили крепост-
та Даонион. Оттам отишли в град Хсраклея8,
но не могли да влязат в града,
всички къщи
стите на
десто9
жарили всичките й къщи и църкви и избили
там много народ, Като стигнали до Панион
намерили крепостта защитена от голяма вой-
ска ; понеже не могли нищо да направят сре-
щу нея, опустошили с огън и меч всичките
й с-колности и стигнали до Аспрон, също
укрепен град. След като разрушили и опо-
жарили и него, както и много
сти, те продължили да вървят
стигнали до възвишението Ганос11. Там наме-
рили скрити много хора и почти целия до-
битък на Тракия; избили хората, а добитъка,
който бил многоброен, отмъкнали и изврати-
ли в България заедно с много жени и деца.
След това отишли в Хексамил12 и стигнали
Ел1 до Абидос13. После завили нагоре по Хеброс
о
xal ха-
xai dos dp wot spnvQi rQstv
A
psydi-ag ov Gag
xal	bpoicog
tl
ets
sia/alua xal
7« £cp(5ta

3	/
EJAPTTQlGai,
О
<', Э	Z	7,4 3 ✓	’i
ag аттхатутоау BtQYjTq xai
логотетът бил убит на място,
: заловени живи,
от станалото.
a
у al та р.от аат -фра
та TTQoaoTEta.
ETESTvoioav та
xoamvag, xal
г
Map ат та
daai/axovs	'
v al tovs poLtfidovg smpl>ay
immodQopiov, xal sraaav
/. .	т г
2 труси' ;
TO (is^LGT
тоу ayiov
тог с
C.-
Ч.
9
xal blSAt;
тф’ arm ли.гта та EiimuQsia
tsg oxvZa mo)Aa фуогто-
uEQog rijs m6}.so:g
sgaxdfv т-ijg XqvoF'S лботцд
Ed)ottss sig тот ^AdvQa
ys<pvQay
5 (j >
EkVoVTsg
/•v -П
схрла


TJj)
q >"i h
ЛОЛЛа
<
TOV
хаатосу xai тф’
vv
GTQElj'C.1
Til s'
TH TOVTU
<7 s
7
h
xal
oiио too д xat
ла[)айалаоoiay tov
xuTSxavoav
xal
агатолад
i’mg
xaTEOTQEiyai'
л s/c a gs rov oioa
* XV- "	.9
ttb’ A---J
*' ".
5
h
r
7
1
rqv
ХТТр’Г).
1
it
тасахтЕд
о ./
—* J
тот
7
1
xaTExavoav та
'Piyiov.
то
KO.)
взели голяма пличка и отми-
дисната част на града от
3латните вра-
(5
5
cj
КО ИТО
f
byvQmTdiqv. xat
to avToih xdoTgOT tmg
ol'xovg
xaozQOi
ST.6/JT 1IqumliIgs,
EV S71V QIGOV
1’
Агх/. pot ад

xal то vs
To AaO)V}iV
' ; fl f
sap ovr eg
4
E(<>S Tip’
"If

J
ум ла-
хате-

£Tj/.'O/jQiGV
i’bdqavc,
xai ps-
иливрия‘
I.
TWQioay.

Г СИ-
а
гласно? wnsGTQEyiav.
с
pij (Mo.'
liEVui els avTfjT eaDsiv,
ma та огта s;g tov Zt/tsra xat rd msQtg тур
лоШсд. xal i am a tovto e/J)6vtes
xaT8OTQEy.'av xat tovto to xdoTQOV,
siavra та ev avTCp о ix у,110.1 a xol
xavaaq d^O-VTS? avvoih Xabr sioLvv.
------	-	3
Л
h
het a
J
1 F
/
TOVTO
TOVTO
латта та olxi'j-
avTTjg
"РакЕотоу
. /
sig
e laayrsg
xal
sig
s.xov-
тад Exb^iug
xat eaDgvtes
to ridvtov xdoTQOV evqov атто 'f/oq;ahaii8vo')
та Aavv noLvv' xal /.aqdiv /03;won
eqoo лагта Ертм^оагтад
dor
xaTaoTQEy.'avTss
ETEQo mLsioia. xdoTQa, х.атц7Ь<уу
di:xa, xal slof}7i)ov sis та oQq tov Pdvcv xal
tss EXEtOE Labv stoPvv XQVTtTOfiEvov xal o^sdov ndv-
та id хтф!т] TYjS (~)(jqxrjS, xaTEovpagav tovs dvJlQm-
novs, xal та хтф'Т} dvra sig	ai^uaXcozsil-
aavTES dji&jzsiLav sig BoidyaQiar, xal yvvaixdnctba
лоЛАа. xal Xomov dnvfldov %at sig to 'Ega^u.qv,
xal xaEq^ov ecos
81S
tov ''Аалдог,
7
аотб, та.
xal xaTaoTQETpo.vrsg di'fjA-
xaaTQov
xal tovto

U
eig
xat EiofjWov
ov xal avid,
xa I EpvivQioa vie s,
s и c i rd ev д i ’ ?/.a eq co t ’
EVQGV-
xat
4.
xat
xai
!
xat rd хтцт?} ovra elg
an/rfl&ov xat
Afiv&ov, xal атЁхартрау
TL
влязат
Г V
а
изгорили
край при стан ищет о и околно-
стигнали до Ре-
града. След това
и сринали и тази крепост, като опо

10
ci
?
гуч
други крепо-
десет дни и
1 Императрица Ирина управлявала като регентка поради малолетнего на сина си Константин VI
797 г. и самостоятелно от 797 до 802 г.
Рангаве (811—813).
Ригий се намирала при дн. село Кючюкчекмедже на Мраморно море.
15 км западно от Ригион близо до вливавсто на р. Атира в Мелас (Кара Су)
тистото устие на едноименната р. Атира, се издигал каменев мост, двете страыи
една каменна пула. Срв. Jirecek Hcerstrasse, р. 53, 102.
между Хераклия (дн. Ерегли) и Атира.
падно от Силиврия. 9 Днешен Родосто.
дн. Панидос.
и евършва на Галиполския полуостров,
стояние.
гарите до сти гнал и до мястото срещу Абидос на отсамния бряг на Дарданелите.
з
13
от 780 до
2 Византийските императоры Никифор I Геник (802—811) и Михаил I
Сиреч Босфора, наричан обикновено Szsvav. Срв. Janin, op. cit., р. 437.	4 Крепостта
село
5
Крепостта Атира се намирала па
6 До крепостта Атира, над бла-
на който били защитсни с по
Днес град със същото име на Мраморно море
8 Гр. Хераклия (днешен Ерегли) се намирал на Мраморно море, за-
9 Днешен Родосто. 10 Панион — крепост в Източна Тракия между Родосто и Аспрон,
Днешната планипа Текирдаг, която върви паралелно със западная бряг на Мраморно море
Хексамил — местност в околността на Цариград на 6 мили раз-
Град на Малоазиатский бряг на Дарданелите. С тези думи авторът навярно иска да каже, че бъл-
11
12
7
s'.
I:-
f
&
I
i
172
Pseudo-Siraeon — Псевдо-Симеон
г
E0oov xal rpv ay co, xal лапта та xdovQa xa-
Ecog peydkov есод трд "Abpia-
Abpiavovnokiv xQa-
лотроаптед p^EQa^
ало tov лерсха'&ю-
9
5
3
t
£
J
S'
F
к
к'
F
r
t-
s
г
£
\ о
TOV
TS&CQ&pav ПЛО ptXQOV
vovTiohooQ. xal EvQovtEg zpv
ratov idv'rjr TTOQexa&ioav. xal
локкад xal ppdev loyvoavTsg
piov, orpoavreg payyavixa enokepovv zb хаотдот. xal
bp ovEvayOevTEQ, pp eyovreg fiopfieidv zw&ev xal
ало&урахоттЕд tov ktpov, noQebvixav Eavxovg. xal
kafiovieg ol Bovkyaoot zpv atjcpakfooiav ладит eig
лкр'&од ovoav dvagh^pprov xal лаоат zpv
"oxsvbv avtcbVf ,
exei'dev vov '’Iotqov л ora gov. xal tovrcov yivogsvoov
Aecov трд nokeaig ovx Црк&ЕУ, I(X^ ^EXQaret трд 0a-
otkelag rvQavvtxfbg. xal koinbv qx&aodvTcov tcov
есоотсЪу eoT&p&y tov vibv avzov gixgbv опта xal ёлото-
pa^dpEVOT Sap0drpv, Eipevoazo keycov on Kcovovav-
Tivog xakeiraC xal rbv neQioco&evra kabv ex t&v
StagpoQCov локесоу, egoyevoev avrovg, лосроад avrovg
svcppppoat Aeovra xal Koovozavztvov, pipovuevog
rovg лдсору 0aotkevoavTag
vov rovg "IcavQov
0ovkopevog ^poat Eztl локка
VEty&ai лер'ирррод
ТрбууУЕУу
10. Kai bp kombv yeyovdzog
тф ууциЪтт, xal tcov лотарату pp
локйу egpk'&oy oi BovkyaQot ytktabeg
АрхаЬюйлокгу xal
ало-
pezcpxiaav avrovg etc Bovkyagiav
«
о

л
5
s J
и разрушили всички крепости от наи-малката
до най-голямата чак до Адрианопол. Те
мерили града здраво укрепен и го обсадили.
След като прекарали много дни в безуспешна
обе ада, те сложили метател ни машини и за-
почнали военните действия срещу града. То-
гава [жителите на града], притиснати, без по-
мощ от никъде и умиращи от глад, се пре-
дали. Българите взели всички пленници —
безбройно множество хора заедно с цялата
им покъщнина
отвъд река Истър1. Докато ставало това,
Лъв не излязъл от столицата, но държал по
насилствен начин царската власт. Освен това,
когато дошли коледните празници, той коро-
нясал невръетния си син Самвагий, като из-
лъгал, че той се нарича Константин. След
това [събрал] оцелелите жители от различни-
те градове и им раздал пари, за да ги накара
да приветствуват Лъв9 и Константин, под-
ражавайки на предишните императори Лъв и
Константин Исаврийци3. Той подновил също
и тяхната ерес с надежда, че ще живее като
тях още много години и ще стане прочут
Ала бог осуетил неговото желание, кате пре-
кратил дните му.
10. Между другото, когато през зимата
настъпили хубави дни и реките нямали много
вода, българите излезли с тридесетхилядна ар-
мия, облечена цялата в желязо. Те стигнали до
Аркадиопол4 и като преминали Ригия (така
се наричала реката), заварили там много на-
род и го отвели в
карат пленниците, завалели проливни дъждо-
ве, в продължение на осей дни реката при-
дошла и стан ала като море. Понеже не мог-
ли да я преминат, българите останали петна-
десет дена, като държали и пленниците. Лъв
бил предупреден да дойде на помощ, но не
обърнал внимание на това; нито сам (той)
излязъл от столицата, нито пък други изпра-
тил на помощ. След това, когато времето се
оправило и
карали пленниците да отсекат дървета и да
направят мост. Така те преминали заедно с
пленените, конто били мъже, жени и деца —
всичко на брой 50 000 души. Те взели и ця-
лото им имущество: арменски покривки, по-
хубави килими, много дрехи, медни съдове и
натоварили всичко на колите. Като им взели
всичките стада от говеда и овце, върнали се
и

на-
и ги преселили в България
О
xal Koovozavzi vov, utpovuevog
- J	F
Aeovza xal КсоуататтИ-
cbv xal Tt/v (uqeow агЕУЕСоаато,
avrol xal ye
6 $едь
xal
пт од тру 0ovkpv
xoipag тоод ypbvovg avzov.
e v 6 io и zo ? dep о g
eyovTcov ubcoQ
bkooibpoot
xal ekdovxeg есод ,АрхаЬюйлокп> xal ледаоаттед
tov "Piyiav (лотарод 6e ovzcog ёатст keybpevog)
qov kabv nokvv xal pypakoyzevoav civtov.
TOV
nokvg
vexo dyg fldkaoaa. xal pp byrpapevoi
Bovkyagoi epetvav ppegag te хатЕуоутед
ракою lay. xal upvvoavTEg тот
oat, ov лдоаЕоуЕт, ovbe трд
akkovg Ttvag алЕСЯЕскеу лдод 0op$Eiav.
yevopevpg evbiag xal той лотарой
avrovg тогд aixpakcbzovg ладеахсиаоат xbyat
kpv xal лограа.1 yecpvgav, xal ovzcog еледаоаг пета
трд atypakcoolag Ьттсоу opov dvbgazv
xal ласдиуу xckidbeg v’. kafidvreg
vnagyovTU avreoy,
xal гахоталрта аттЬтеоа
уркхейрата, ерботсюат лапта
кавбт тед лааад тад ауекад

9
OV
ха-
WJ3'
с/
ГОК
леоаоал avrovg
p pe gag октсб, xal hyxatflclg


tds
?/

7Д”
xal 71QO
zijv alxpakojoiav eyevezo тЕтЬд
fl ' - 6 лотаиод
I
аупледаоси ol
zpv aly-
Аеоута той fiopfip-
лАк&од
eye-
J

X
той
1
Egpkilev ovbe
xal кослот
ёкапоо^ЕУтод,
fv-
xal yvvaixc~)v
xal лапта та
’ А др егмтсха охоаук op акт та д i а
xal tuauopbv локст xal
i	I
□
5
та?
/ <.
X
арадад, xat
4
плен5. Но преди да пре-

II
и
реката спаднала, българите на-
avxoov
h
J
xat лдо*

’ Тези пленници били преселен
Златарски, История, I, 1, стр. 277. —
Логотета, СбНУК, 24 (1908), стр. 31.
борба срещу култа към иконите,
(741—755). Срв. Ostrogorsky, Hisrw
4 Аркад ионол -
мата 813 г. Срв.
1езн пленници
э
Бесарабпя между p. Серст и Днестър. Вж.
за българите в хрониката на Симеона Метафраста и
Лъв V бил иконоборец. Той водил ожесточена
ледзайка примера на Лъв III (717—741) и нсговия син Константин V Копроним
р. 179—180. Д. Ангелов, История на Византия, София, I960, стр. 291 -292.
Събитията се отпасяг към края
"7
< '
1
L
в днеюна Южна
ъщият, Известия
Лъз V Арменец.
вероятно
С*;?
о
гз
-b
. И
V бил
днешен Люлебургаз.
татарски, История
к
1
- г
V стр. 278—279.
се
отнасят
на
есента или началото на зи-
г
J
173
Pseudo-Simeon — Псеедо-Симеон
BovkyaQiav. xal
в България; а несправедливо царуващият по
божие опущение нито сам излязъл от сто-
лицата да помогне на пленниците. нито
други изпратил1.
11. И тъй, след това
рата Etoqkiioy sig BovkyaQiav. xal 6 ddtxco? /Загн-
ksveja? хата naQaycbfipotv i^sov ovie avid? Е?рк$ЕУ
тр? лбкеш? nob? fiory&siav тр? al/ualoioia?
cAkov? (htEoistkev.
11. Aotnov ovv /пета ravia dviy/yikr] aviary Ae-
ydvzoov on 6 Kqov/io? EOiQaisvoev kabv Tiokvr ovv-
aitQoioa? xal tov? "‘AfjaQEt? xat лаоа? та?
fttvia?' hqq? Ье wvtoi?. naQaoxevd^et dcaipoQoov ske~
ndksaiv dgyavd те xal цту/ауриата xai uayyavixd
лар,1иеуе'&еотата, iQifidkov? xal neiQo^6kov? xal	ни машини3, о гром ни метателни машини и
yskobva? xai vippkov? xktuaxa?, otyaiQa? те xal	други приспособления3: тризъбци4, камено-
ftoxAov? xal oQvya?, xqiov? is xai ^ekooidost?, ли- хвъргачи, костенурки5, високи стълби, топки,
Qdffokd те xal kv&d^oka xal oxoQnidia ei? to @a- лостове, копачи, овни, поставки за стрели,
ke&Q-at ^ekp xal orpevdova?, navia id fipyavp/iaia	™	r.up-ruv	r-vrinnuriuni)
хата тагу елак?Ей)у ngd? to eketv ri]v лб/iv. erd
id dvTixbv de fieQO?, eppuiy, тр? лоЛеоо? хата tov
TEtyov? 10jv Bka/EQyojv ravia navi a ffovAeiai ngoa-
ayayEiv rd. japxavpflora, sv&a xal eto^ev&p,
fAi^Tor Boa.? yikidba? dsxa nod?
та лдоАеу'&ЕУта boraya, теЬ-Ь’та
nQOGEra^E %i/.idda?
aa?
akyf&Eiav,
рогато XTl^ECV ETSQOV TEl'/O? €?(.0&EV TOV T8V/OV?
та»1 BkaxEQvarv. xoipa? xal тру oovdav л/атЕсау.
xai a.Q?dpievo? xtiQew, prpno Tsksoa?, tva dst?p 0
bed? b dtaoxeddbayv fiovka? EihcTjv, агкеттоу koyia-
fjtov? katov xal ad'ETiby ftovkil? dgyovrcoy,
EV
vavral n noipoai, ovnio tov
(b? (paot nve? dtaocoOsvTe?
BovkyaQia?, heqI ту fisydky
nQCoTO? BovkyaQia? b Kgovpo?, b nsQtqjyfio?,
тру noktv ekeiv ftovkofiEVO?, Tsket tov i'jiov exQyoa-
to aoQaToy? otpayiaa&Ei?‘ 6? xal s^yyayey aiudnov
o/etov? Ota те tov
r&y ebrayy avrov xai
avrov ev xaxot
ovre
на. пленниците,
3
Ники-
XUL OQVyaQ^ XQIOV4
xai nETQofiokov? х(и
aipaiQa?
xai fiskooTaaet?,
xal oxoQnidta
navza
eksiv
тр?
те
ТЕ
s f
TO
L
3

лоХесоь
ага-
та fia(ytd?at navza
oQ/aya, teVsvtcl e~rl dfta?a>v, d?
e' aid'i]QodE,&'£via?. такта axov-
Asa>v} ле/пра? те хатаохблоо? xai itaddyv тру
ovva&Qoioa? kabv nokvy xat те./тпа?
stsoar zsi/o? e?(.o&ev zov
xai rpv
fipna> vsksoa?,
!W
Zctov пока у

karbv xat aOenby fiovka? о/у/оутшу, bn ovx
Tjj iipyjavia xai 777 jo/vi’ aunbv ol dv&otjonoi dv-
xarakaflbvro?,
ало
OVTZW
r
о
eoqo?
где afyfiakowia?
ns fimp zov л do ya d
Kgovfio?, 6 леосопшо?, b
vs/ei tov
did re
от б дсаос
оатю?
1
Т(Й?
pivaov Xal
xai тагу ptrfov xat
dnsQQpgEy тру ipvxpv
5 *
12. "EnaQ&sl? Toivvr zqj (poorpfian
avid? xan$ake tov nokeuioy,
ipsy ec? лаоа? rd? /(boa? odxQa?,
evoov rob? Bovkydgov? syyu? bvra?
xal did vp? TpQoviioeu)?
dycoyq? uov xo^evoa? tov лооутог avzcbv
ала'Аеоа' о on? xal did тру лобтраыг табттр>
Toivvy
/
'> Ascov
J
a/
OTt
е та?
BovkyaQov?
на императора бил
съобщен слухът, че Крум предприема поход,
събирайки голяма войска, в конто влизат и
аварите, и всички славянин. Освен това той
приготвил различии съоръжения от стенобой-
ни машини
2
3
хвъргачи, костенурки
лостове, копачи, овни, поставки за стрели
огнеметни и каменометни машини, скорпиони
за хвърляне на стрели, прашки и всякакви
съоръжения против зъберите, за да могат да
превземат града. Казват, че Крум искал да
приближи всички тези машини до Влахерн-
ските стени откъм западната страна на гра-
да, където било стреляно с лък върху него
Той имал в оборите си 10 000 вола, за да
може да докара всички споменати съор
жения, като бъдат качени на поръчаните за
тази цел 5000 обковани с желязо коли. Ко-
гато Лъв чул това, изпратил съгледвачи
като узнал истината, събрал голяма войска и
много майстори-техници и започнал да строи
друга стена вън от Влахернската, като на-
копал и широк ров. Започнали да строят, но
преди още да евършат, бог, който осуетява
човешките желания, който съкрушава миели-
те на народите и намеренията на първенците,
показал, че хората не са способни нищо да
направят със своите възможности и сиди.
Според думите на някой пленници, конто се
спасили с бягство от България, още преди
настъпването на пролетта, на великия чет-
въртък пред Възкресение, вождът на Бълга-
рия, славният Крум, който искал да превземе
столицата, завършил живота си
заклан: от
струели
пуснал душата си.
12. Лъв, като се .възгордял, като че сам
той, а не бог е сразил неприятеля, изпратил
съобщения във всички области и известявал:
„Сварих българите близо до столицата и
като умъртвих с моята смелост, похватност
и съобразителност първия от тях, всичките
погубих. И по тази причина нашият неприя-
з
»
о
ОВНИ
f

№
O“
A
TLF
1

1
невидимо
устата, ноздрите и ушите
потоци кръв и така той в зло из-
му

OV'/} В'ЕО?, ETTEfl-
ауаурекауу
т.ц?
>
eyyv?
xal dvdQi'a?
TOV ЛООУТОУ
1-^
с/
ОТ1
лбкеаз?,
xal did тр?
navra?
отго-
егажа
1 Император Лъв V. - '/^z^o'zwx сс наричяли подвижните бойни кули на няколко етажа, чиито ви-
обикновено стигала до височината на обсажданите градски стени. В долин я етаж се постав ял т. нар. овен
“ Не
4 Железни тризъбци, конто се разхвърляли по земята и
5 Костепурки се наричалн подвижните дървени при-
били сп с риал ни съоръжения за хвърляне на с трели и камънт
се от един пост върху хоризентална поставка. Чрез специален механизъм този пост се привеждал в дви-
при което изхвърлял поставените на едини я му край стрел и или камъни.
J
сочина
(дървена треда с железен край, който наподобявал о внешка глава), а в гор ните етажи се намирали метателни уре-
ди и стрелците. Подвижни стълби съединявали отделимте етажи. Срв. Златарски, История, I, 1 стр. 41.	3 Не
е известно точного устройство на г. нар. раууапха.
се маскирали, за да спъват конницата на неприятеля.
крития за войниците. н Скор! июни те били специални съоръжения
стоящи
жение,

j
съ-
Г
Pscudo-Simeon
Псевдо-Симеон
fivijaxec, eppo'ev, 6 e/Dad? ppmv. xal такта yev лео1
tovtov' Аеуетш Oe xai сразу pv oveyavoDev paypvai
avDcoQov,
Ai^OTievpy, лоааоТ? xAegvgiv ax.ovGTpv yer eg Dai.
p? tov xaiobv xai трт eooav алег/дархщеУос (фу yd(i
деифер 'пубеуа тр? tvxto?) еоуфтео? evqov тру еМ.ф
-Deiay
/
I,
5
Аеуетае де xai
трт тог? ddeov Заоиёа)? хатаВеосу every у е-
СрОЗУрУ
1
лоааы? Ti/.eovoiv йхокотру
L

rVXTO?
(рр. 612,3- 619,2).

J*
ТрУ

r-
Bulgari
1 hraciam 'vastant
лгт ”	I з/
J(’O 10. ETEI
£
дшд'ХПь
Бугелю?
ТЮУ
TplTo^dvoiv, 7/
TOV?
а V TOV ЕТсА. EVTpOE V
хо1'ркла.Аатоу
бе BovAydocov rpv
T/eodcdoa
тр? pvpp? EOTpQPV.
21. тр?
BoyoQi? б doyj'iv
У

.MeDodio?
о
r 
14O±

ор?
'Pi.of.Kfia)
XO.ECLAvecy
Т EVE LT.
О О ? £

г /
xdl
5
аут
л А
е з
О £7=
ПЛУГ.ОП
то?"
ay lot? лат-
XEiQOTOveiTai.
DaaiAEv<jo.vTC?
xai dMaxEdavlay
Tieawaau tov-
J J
l
&оахру
та ^arltora
dfeadinoa? тр

/
- твърдял той. Но стига тол-
тел е мъртъв
кова за това. Разказват, че в същия час про-
звучал и глас от небето, който известявал за.
смъртта на безбожния император и бил чут
също и от много плуващи в морето. Запи-
сали времето и часа на това съобщение (бе-
ше десетия час на нощта) и най-после откри-
ли истината.

с+
2. Българите опустошават
Тракия
J.
1 ?a единадесетата година от неговото уп-
равление1
и вместо него оил
синът на куропалата на императора
о пустот авали Тракия и
като изпратил а войска.
h
умрял светият

Тогава българит
патриарх Методий
ръкоположен Игнатий,
T
p
1'
Македония и Теодора
спряла техния напор.
21. Когато
та2, Борис, владетелят на България, като чул,
че жена управлява ромейската държава, съоб-
щил й, че ще н ару ши мирния договор и ще
тръгне на поход срещу ромеите,
му отвърнала:
за борба, и надявам се
Ако ли не,
ще одържиж победа не над мъж,
на.“
и подновил договора за прият ел ст во. Теодо-
ра изискала монаха Теодор Куфара, който
бил
възползувал от случая
собствената му сестра, задържана като плен-
ница в
била научила
воила християнското
боязън и вяра в бога,
при брата си, не престанала да му говори за
бога и да го увещава да се обърне към ис-
тинската
рието
Когато в страната настанал глад, той бил при-
нуден да премине ромейските границы.
fiaadelay xareyov-
НЪН	/V	rtr-
А
у акт?, yvvaixa тр? тагу
хрателт, dijAot аттр
t*
1еодора още държала власт-
В Otd
dxovaa?
xal лущ
avia) on
4-
Л
dp AO I
Pay ft a I о i'? exGTQa-
xai rue хата
pact/.eta?
та? агубрха?
d.VTi.d'pAovvTai oiv
< co роет? (lvtigtocltev о t 'gco •, x di еал/ ev
tup x.dt
3
J
у
|Г
v,
t.?-
J-
J]
3
/
de
ОКТО)?
yvvaTXf.L
1 ИI 'Ol EV-
__ г _____
oov TisoieGOitai, трт
oa.i ovv. ет
vixpy флбрАот eyovoa' yvvaixa тар, атл
ЕХ&1? тот рттпбЁУТСА. ooi“ did tovto нет
povyta?
(Vis?. (22) rTjTTjoiv
X о v (-)e о d io qo v
tigDevto?.
XEQi Tp?
тр tov paGiAeco? avAij xaiexoplyp?
yodpuaxa работ go. xat тру tcov
xal тру лере то Delov aided xal ddrav,
snavodov тр? лоб? tov ddeAgov теттур^’
еБлет ExDeidpovaa xal naptaxakovoa
^qg? тру аАебр ntGTiv, el xalavrd? тф алютат ха-
TiG'Xpfievo? лоб? rpv а^пбеют idetv тёсо? ovx рбёлпоЕУ.
liuov дё rpv усбоау Emvsuovfitrov pvo.yxaaDp та
"Pcoitalcov QQia vTTEQfiaivEiv (pp. 664,5—665,2).
E LIEirs xal
5
1
f
!5 -1 О 3

ovx ardQa
Ф
1
7
f
5
та? тр? ауалр? are у ею о еу алот-
odv аитр TiciELTM tzeoi tov uova-
wv KovfpaQUj лдо jiOA?.ov oj'/jiaAa)-
drpoajU.r/1’ ex tovtov Асф('»’
xal ovto? дё
otuela? adebyp?
ЛЕО1 ТО

И мене ще намерит
-fa
те
и така пак ще те надвия,
75
?
че ще
Тогава th
готова
победи,
защото
а над же-
След този отговор той останал спокоен
3
3 ?
aiXpai.cotig бет'ор?
СА
J
TljV
Delov aided
лоб? tov ddsAgov
xal ev
дрлос‘ pn?
Xoio т i. oo tov та ?cv
—H	—
ЕЛЕ1 Tp?
ov di-
4.
5
f.ieTO.'h-EG'&O.l
onia
eTiiveuoi'iiirov
Л	j
V7lEQ@aiVElV
E
3. Bulgari christiani flu nt
25. Тф д' avtov etei EXOToarevet
Kaiaaoi did те
Mi%ap). caca
yp? xal DaXdoap? хата PdfjoQi
75
OU.
"I
монаха Теодор Куфара,
пленен преди много време. А [Борис] се
и поискал да върнат
Г I
императорский дворец. Тя, която се
на четмо и писмо и била ус-
учение, изпълнена с
след като се върнала
J
J
вяра, при все че той, пленник на безве-
дотогава не искал да види истината.
и
3. Покръетването на българите.
25. На четвъртата година от царуването5
си Михаил тръгнал на поход заедно с кесаря
и по суша, и по море срещу Гоборис4, пред-
-J-
единадесетата година от управлението на император Михаил Ш
като казва, че през същата година умрял
патриарх Методий (843—847) и че на патриаршее кия престол вегьпил Игнатий (847—858 и 867—8779-
дора управлявала като регентка на малолетния си син — :	”	~
събитието, за което става дума в този откъс
Златарски, История, I, 2, стр. 2—3.
влява самостоятелно през 856 г. Тук авторът неточно отнася похода на Михаил III към четвъртата година от
неговото управление. Срв. Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеона Метзфраста и Лого-
тета СбНУК, XXIV, (1908) стр. 57, отнася този поход към първата половина на 863 г. 4 Българският княз
Борис.
Авторът отнася това
към
1 Авторът отнася това събитие
(842 — 867), или, с други думи, към 852 г. Обаче той допуска неточност,
2 Тео-
--- —— император Михаил III от 842 до 856 г. Следователно
трябва да се отвесе между 853 и 856 г. Общо за събитията вж.
3 Михаил III започнал да уира-
Ostrogorsky, History, р.
194—197.
на
(1908) стр, 57,
4
।
и
№
1
175
Psviuio-Siniecn
i 1Севдо-С1№он
BovAyUQOOV.
оъл-
от глад в
оили като че ли от гръм по-
водителя на българите. Като чули това,
гарите, конто били измъчвани и
същото време,
разени. Те предварително се отказали от по-
бедата без битки и сражения, поискали да
станат християни и да се подчинят на ро-
мейския император. Императорът ги довел в
столицата и кръетил ги всичките, като наре-
къл техник предводител Михаил. Когато се
завърнал в своята страна, гой поръчал на
зограф Методик да нарисува в дома му кар-
тината на страшния съд и въздаянието. Това
още повече предизвикало бунт веред целия
му народ, който бил потушен
военна сила. И като яосел
знака на божествения кръет, той открито на-
правил всички християни. Той известил
императора да му даде земя, понеже
дът му бил
а освен това, че той и чрез вярата е навеки
единомислен с тях и винаги ще пази мира
ненарушим. Императорът
склонно молбата му и
по това време земя от Сидера,
граница между българите и ромеите
Девелт. Тази страна у тях носи името 3
гора.
ot BavAyagot
/_}. ~
podio)
оЗд йу<р рдоутгр
В
уетёстрш xai
уоутс JbavAyagoov. tovto
dua de: xai Aipct) Tijxdqteyot,
xAidrjoay xal л go xclyy aydyvcov xdt
Ttjr yixijr хатеугоуоал\ Kgionarot
лотаооеоНш тсд ftaoiAei 'Роушшяу
daaiAevg xovrovg e.v тр лоАес ayaycor
латтад xai tov адургта avvcov MiyaiiA
3^
'Tfs
3*

f
h

TOVTOVъ
1
X 
г
rip udyi
IHijoavvo. о be
/
J
ЛБ()1
3
БУ
г
ёралиоеу
елоуудр а-
bta ipoygdqwv
xi] лблгь
avx (7) v
олослдАрад
xgt и tv
телогдхЕУ' dto xal
avrov xadipioxaxai Ьла-
хс.лалоАЕцроад,
лед tdyxov,
d'H at xal
xotg
Pi
иуаллуу аДгтот dg
xat bedea-
АлЬгра
XE

з
/
то I’btov
Aeyoqevov xijv
3	гм
ОЕУ. . .
dlepobiov
тф oixcr) avxov yoacppyai i
Tip ex лпл-тод tov
vdozaoiv, oug qiexd tivcov oAiycov
tov tov beiov ozavgov
лагтад dvacparbby
тф fiacjiAEt
ibiotg
Г1	
О?
1.
* й
хш ауталодоотг ет
риААог

г

С1
О Г С
yevovg

хило)
ело byre .
bid to
savxov,
л1отЕ1 daovoeiv аёЬиод xcit zip-’
ai<7>yag
XSV
д 4
ТО ЛХ,?д7оС
ЛЕОС у JJs
1
то
ЁУХ(')АЛ10У
Xgiaxiavovg.
orEVovoilai
TQ) xat
TXQDq
L-

cpvAaxxeiv. 6 <5е еииехсбд нхохое,
EQ)'/i.t}jv ovoav xtTvcxavxa xgv алб тфд
тахтгр bi] tote ogiov xvy%avov(T;/g I*
avxabv, dypr тфд Ае^еАтбу,
ydgta лад


Г/Пд
/
3
at-тоТд (рр. 665,11
OVTC.O
666,7).
ТУ
3

неголяма
с
на гърдите си
о Hat tor
xaAi;iT(u
ъ»
ЯШ
m
4. De Petro Bulgaro
42. Alcxd. уovv то лаауа
шла лоААои axgaxov AjApEV ev xcg ‘O-sfiaxi телу Dgq-
xvplaiv, xal BaoiAetog xara tov Kai стадо g
er тЦ fiovAu MaQiaybg 6 ddeAqAg
yovr
аладад
6 paoiAevg
42. И
на
наро-
притеснен в собствените си земи

J
Е.Т
С тях
MV
страна у
посрещнал благо-
дал ненаселената
която била
чак до
ili
4. За Петър Българина
- D
eqi&Aexa.
ipav be er xd PovAi} Magiavbg 6 dbeAqwg avxov
xai Stppaxtog d yapd&bg rov Kufoacog xat Bagbag
6 dd/Acpbg SqApaxiov xal IIeiqoq d Bov Ay agog xal
/lecor d HoovQtoQ EpaOEkqpog aoxov, Jcoavvvp хе 6
XtiAdoc xal KcovoxavTivog 6 Togagag (p. 678,7—13).
3
е
О
Аоаидюд eAdbeAtpog avxov
J
BovAyagot
Dcodvvxig

тъй след Великден императорът
тръгнал с много войска и пристигнал в тема-
та на тракезийците, а пък Василий замислил
заговор срещу кесаря. В заговора били: брат
му Мариан, зетът на кесаря Симватий, бра-
тът на Симватий Варда, Българинът Петър и
неговият братовчед Лъв Асириецът, Йоан Хал-
дос и Константин Токсара.

EJ
Л. J
5. De Hadrianopoli condita
5. За о снов аванс то на Адрианопол
"Dquhxo Ье
vtag, цпд лдотедог ptevПдеоткед РхоАесто о
vtov ^АуаиЁ/л^огод, dg A'jAcu btxaao bid
xbv
ало 3 А^дюгоглоАесод тт)?
Maxsdo-
’Ogeaxov
Alyagefxvovog, dg ^'d-cP btxateg Ota rgv лдод
лат еда КБжирудотдад boAopoviav Tcxvrrjv ovv
Aiyioxqo алехтоп]хо>д Aiav ехдЁидуеу, xal ev xrj
ovveAevoei "Edgov ’Aggov ts
TQicTyv лотшрауг Aovadfievo^ тлр
evda таитцг otxodoндоад
%/Л]ХЕУ.
avif/V
avTi] ТОСТУ/
&t A i ллоол 6 A eco g
Al'peg, лад co ot xgeig
аии/ЗаААетох
С*
EAqqv
ч
1
expeu-Hvev,
хаь ’Agzatfov тагу
ydoov алфАахто'
*
6)1'6,110X1 X£-
i'Ql'.aaoti'
рехахехАцхеу.
дреоад лада dybovg еалетоод ev bidder)
oxabidCSTai, pyxahopiivr acet xo)
,	1		z	—
лотаиа eg ptayayxeiav oiov
687,6).
pEyaAvvxg лоАсу
Ье Kaiоад
ЕЛ I XC'J fdlCO
D	Л
svxxioToig
Abgtarov
еолетоод
3
h
Г '
3
/7
Нухалюи&Уг
Ь,и/3дщоу оЬаю (рр. (686,16
7
/
3/ л
QCEl
48. [Василий] произлизал от Адриано пол в
Македония, който по-рано се наричал Оресгия
от Орест, сина на Агамемнон, конто, обзет
от справедлива жажда за мъст заради ковар-
ного убийство на неговия баща, извършено
от Клитемнестра, я убил заедно с Егиста и
напълно обезумял, но след като се окъпал
там, където ее сливат трите реки Хеброс,
Арксос и Артавос, оздравял. Там гой основал
град и го нарекъл на собственото си име.
Император Адриан, като разширил този град
и го защитил с яки укрепления, променял
името му на Адрианопол. Този град отстой
на три дена път за един бързоходец от Фи-
липопол, разположен на планина Хемус, къ-
дето трите реки вливат като че ли в един
басейн буйните си води.
КОНТО
J

"di
я у о ил
но след
заедно с
сливат трит

реки
ГТ
11
3 76
Pseudo-Simeon
Псевдо-Симеон
6. Symeon contra Romanos exercitum diicit
6. Симеон се отправя на поход срещу
ром.еите
Xvppp'tXlaid'Eig di 6 3aoiAev g
Zaovxpa xQOXEiQpyTat
xaivovQynoag to dvopa, Xuacdyv 6
plug ehotqoxsvei хата cPoypaicov>
пара tojv Tovqmcov ттидр,
ota pyoQdofhj пара tov ^actlsa)?.
rovg Tovqhovq, xal рста атт^оесод dvaiapddvE-
vat rovg aiyjiaXdtiovg, xal лаес eiQnvpv, xai psi
d^iyov dvarQCOTFAO^g лаЛсе тг/; spppoy; ylvsTai ли-
то BovlyaQdcpvyov, xal тролгу bnpooiag
уегарЕУгу лаутед титш/.отю, xat
^Eodoogog (pp. 701,20—702,5).
аетоу
Zcoihii dvyaiQi тот
расн/ам.татоиа,
ар^соу Bovlya-
xai лоЛкрп&ыд
xai лаоа р аГуралан
е1та xdBv tqe-
avtog

ЛЕ1

'KOI
Я0181
/

Zb
Кг род etg
б лоолорготтоюд
А императорът, като се влюбил в Зоя,
дъщерята на Зауца1, провъзгласил го за ва-
силеопатор, като създал за пръв път тази
титла. Владетелят на България Симеон се от-
правил за поход срещу ромеите, но бил на-
пал нат от турките
пленници били откупени
След това Симеон пък разбил турките, из-
искал и
с ключи л мир*.
отново бил нарушен и се почнала война при
Булгарофигон4, при конто войската била по-
головно разбита и всички загинали, а също
и протовестиария
и победен и всичките
от императора2.
получил обратно пленниците си и
Малко време след това мирът
з
4
m
j
1 еодор.

7. De Haemo, Mesambria Midiaque
7. За им.ената на Хемус, Л4есемврия
и
Мидия
Mzanpfioia ds ц wqIv Meprefiuia
Meprov Ogcptog tov ravirp- oixloavTog xal do la to
лора Tiot (драла>v лблюр.а AFydpsvov' xqM де rd
EVCpQadsOTFQOy M&jY)p$Qla VVT OVOLld^ETTU, Alpoc
ало Ttvog dvatps&EVTOQ exeToe bi 'Hoax.yEOvg xai.
tov toziov (йрщ-аутод’ алоштЕрюг M
Mribcia
pdcnai..
Azcog, dnrtg (ситцу (мему (p. 706,12

T] 7TQIV
avatOs&tvwQ
д.л.о MrRry п;?
SrRvfigia ало 1

ало
T-OV
Т|
AFydpSVOV'
oropd&rau
5 е
Нрах/лоед
ton .(-)оалй
A f./jm v доуато 6 д
?}Л'ГОС
«
катшуо-
tov (pQaxo)v
d
18».
Месемврия се наричала преди това Мем-
неврия от нейния основател тракиеца Мем-
нос и ,,вриа“; което у някой тракийци озна-
чав а „
се нарича Месемврия. Хемус е (получила име-
то си) от някой, който бил убит там от Хер-
кулес и мястото било обляно с кръвс. Това
е най-високата план ина в Тракия. Мидия била
наречена така от
а Силиврия от
5: основал.
cj
което
град“б. Но за по-голямо благозвучие
и-
1
1 Медея, дъщерята на Аетос,
ракийския цар Силиос, който

8. Symeon pacem Romanis proponit
. Симеон ппедяага мир
на ромеите.
3. Арлос XvpEcny
’ .4 AE^dvdptr
Tiaaadm умДалео
J
r e ’	?	'
о os avoiu
rovg
Etpuvijg тф
Нас аг тоу xai
tov daoddog.
pevoQ dilpcog тоод ^Qsofietg De
rov Xvusd'iV каталa7]<joo}v, did xai
d Sl'UECOr ХЛУЫТСИ
f
3
гг
1 .
II
о UQ/pov t7/s BovkyaQlag та
tov трйотррагта-
xal Ml
о xal
xal dq-QoovvT! at:;
f


.’zwnw'-
алеслаг ь

JLotfHttavaw
'181
—	- I* ’
3. Владетелят на България Симеон напра-
вил на Александър предложение за мир, ка-
да бъде благосклонен и да
при император
той, оола дан от глупост и безумие,
изпъдил пратениците. обсипвайки
331 и ахи. Затова и Симеон се от-
то му обещавал
го почита,
Лъв.
позорно

също както било
ri.b

оола дан от глупост
прате ниците.


Симеон със
правил на поход, срещу християните.
журите
. маджарите, конто византийскою
цял а Североизт оч н;
императора с предложение
Срв. Златарски,
към края на л я того на 895
двете стране.
оплелпли
към
изнълнека.
1
1
J
КОИ
C--IT? j г
1

t дЪ
грптор
иравмтелство
аокя
а 01
к
"T
J.
ограбили
те сс обърнали
им била
гария и Византия
обмина на пленниците между
ка Симеон срещу Византия се отнася
със старого Burtudizus (днешен Бабаеск
бел. 2. В. Тъякоан-Заамоза,
сборник
обяснение има характер па легенда. Относно
Античного име
като го сближав?, с подобната
Мидия и Силиврия.
Симеон
Л
I
у ин от
История, I, 2, стр. 293-
Като предварит
J
n
T T

КЪМ
II
Ма;
България,
, Молбата
Бъл-
- I
оългаркя.
преди да
гарско населен;и
би
•С2.
зноатило cnemi
j-	-L	|-
до Преслав. Но
енсленото
I озе :
вие на
стр. 301
тях
33 J.
i
J
9
'1
Г" ’
. X £
напуснат
ск/иочеи между
тд цзтъкнито да стане
Срв. Злсипарски, История, 1, 2, стр. 391-392.	1 Вторият поход
пятого на 896 г. Името Вулгарофигон се отъждествява обикновено
е Източна Тракия) Срв. Златарски., История, I, 2, стр. 318,
в първата българска държава, Военно-исторически
, 11(1958), р. 106.	5 Иървата част на тога
I
г.
Т г 
у v- К
1
J
1л
'I
л-i ноd
J-'
1
г"
1
т
1
Крепости и укрепени градове
25 (1956), № 3, стр. 48, сл, — rAoravesik, By
думала
5 (1954), 368.
на Несебьр, ИР! Б
И
гл
* J и
с звуьосъчетание
г
-Т 1 :
А !
pa кия) Срв,
златарски.,
I, 2, стр. 318,
5 Цървата
antinotuicica
faia и досега с с приема
fi Авторы дава наивно обяснение на
а сира кръв. Цо съшия начин обясняв
11(1958), р. 106.
че тя означав а град. Срв, Д. Денев
Хемус (Al и os}.
3
г

кръв.
името
cl
_д
той именита на
градовете
F


Pseudo-Simeon
Псевдо-Симеон
177
9. Symeon contra Constantinopolem
turn, ducit
exerci-
9. Походът на Симеон срещу Цариград
Тф 61 Avyovow)
л
o. J'cp Os AvyovoTCp ртрт T’vusi'ov 6 BovAya-
pog ovv 6x).cp fiapEi хателефт тф’ Ксогатаутсгооло-
Xtv, xal xdpaxa xEQispaAtv ало даЛаоадд etc 'O'd-
Лаооаг, е/.ллос psrsojpog iov' блЕ1рдт}рс ds тд sx
tov лдаЦЛоод xal to>v
aacpalsia t&v e fori болу алоасраАЕсд
олеотрегреу, slp^vixag ологбетд аацоащуод. wov de Евдом
Елстрблоуу тф> siQpyqv аарЕУЕслата алобе^ааЕУСОУ,
бсбросд те dpsTpotg xal psytowig (рсЛосрротЦфутед
^viiiicov xal ol tovtov viol Ад тф’ Idiav ywpav
wwoTEipav. 7. Tov 6's BovAydoov Svptpcov тф’ 6>pa-
xpv ЛффорЕУОт, iyrf/оато 'hodvvng 6 Воуад латрТ
xtog
(tyaysiv' 6(jjpd те А(фа)У ал-дЛ^Е. xal dpijpovg vjya-
yev ev тр лбЛеа ovvdsasvcov tcov IjaxPtvdxcov ле-
оаосц кос. \
Аелтгр^ср рТр’Ц
’AptLETtog rpv
бсОХЕУ. НЕТ
TQIXIOQ
(рр. 721,10

*
През месец август Симеон Българинът
напади ал Цариград с голяма войска и
окрилек от надежди за сполука, го оградил
с окоп от море до море. Ала отчаян от без-
численото множество, от оръжието и от здра-
вината на крепостните стени, той отстъпил в
като поискал да сключи договор за
мир. Настойниците приели мира с най-голяма
радост, а Симеон
с безбройни и големи подаръци, се върнали
в страната си.
Когато българинът Симеон опустошав ал
Патфуанотд Тракия, Иоан Вогас поискал да стане патри-
ций и да повика срещу него печенегите. Той
отишъл с подаръци при тях и се върнал в
столицата със заложници, като печенегите обе-
щали да минат границата и да нападнат Симеон.
През месец септември, трети индикт, ар-
менецът Панкратукас предал Адрианопол на
Симен. Не след дълго време бил изпратен
патриций Василий с много дарове и той от-
ново превзел града.
ало даЛаослр
алЕлобтутс ds тр
tcov ллрфбЛсот
ev тер 'Efidopcp
Ы I
tov
блАОЛ’ Xdl
нас
ot TOVTOV
7. Tov ds Bovl.ydoov
ysyloDac ха).
лб/.Et
TOV
хат
ctvtot
TOZ’S
ElC
TJ
У
о
с

U
и синовете му, обсипвани
gvvRsusvcov TC~)V
I
^vpsco V X CLTUXO^Suijo at.
ivdixTidovog
АбрюгоолоЬл rep JUvpEarr
ал ear alp В aot Astog
лоЦтбг,
•>

и
3
ov лоЛт 61
. 9. Тео de
Ь
/, Паухратотхад б
лробк-
iced
иета Roqcov лоЛЛсоу, уЛ гЛсфет
17; 722,14—18; 723,3—6).
г
о ла~
аотф’
10. Romani apud Acheloen clades accipinnt.
10. Тут хата Афюиатол’ sAapoiv tov ^vuewv
ЦАлоооа /Тор fiovAsvEiac psid tcov sv teAel aAAciytor
xal EtQip'tjv рЕтб wav ’ AyaQip'wv бсалра^аод-ас, 6мле~
paaat де лаУта tov туд dyawAijg отратбу лобд то ката-
ло As itfjoai. tov Щщесоу. алЕотаЦ ovv
лрбс то лотпоаь шАаусог JIcodvyjjg латр/хсод б
бцгбд кой МсуарА б То^аоад. та ОЕрата ds лагта
cpiAOTippodtwvy) лрбд тру (дрдхру балеоаовУ,
тод /tayloTQov tov Фока douEorixov ттууатоутоду
ф dvdpia иаААОУ ёлютаихр eppovpotg лрооауЁ-
XSITO.
5 11 / -4
aAAi/Aov
ф'Аосд
гёсборроаг.
piwov "‘Icodvvng б Cpdipwr, tov ds
AlapovAp vlog' 'Pcopavug St 6
xai A Bov 6 ddsArpdg avwv xal, Bapdag
olg ovvijv xal 6 AIsAlag рета twv
ypv ds xal KcoToravTivog латрЫюд
аётср ёу Лаос
Aivsupoctog e
cP(opcda>v прбд тф ^A^shhcp ло-
хрерола,
A ecu г de
ocpayvi de
3/
Ел.арслу тот
5
SV TT]
Xvplq.
с I 7
La-
Azov-
Фона бонт.оАхот
J
ovv отрахцуос xal up%0VTS.g лагтед тф> tig
opovotav ЕлихртууоттЕС
афооат xal too oqxov
ol
Q
a
10. Поражението на ромеите при. Ахелой
Като виждала надменността на Симеон
срещу християните, Зоя решила заедно с уп-
равниците да сключи договор за мир с ага-
ряните и да прекара в Европа цялата източ-
на войска, за да победи Симеон. За сключ-
ване на мира бил изпратен в Сирия патриций
Иоан Радинос и Михаил Токсара. Всички
войски, наградени, били преведени в Тракия.
Тогава доместик бил магистър Лъв Фока,
който бил надарен повече с храброст, откол-
кото с военачалническа мъдрост. И тъй всич-
ки стратези и началници скрепили своето еди-
нодушие с клетва за вярност върху честния
кръст и след като била положена клетва, те
тръгнали на поход с цялата войска. Иоан
Грапсон, син на иканата Марул, предвождал
отреда на екскувитите. Военачалник беше Ро-
ман Аргир и брат му Лъв, и Варда Фока, с който
бил Мелиас с арменците. Участвувал също и
патриций Константин Липе заедно с Леонтий,
който бил не го в съветник във всички подходя-
щи случаи. На 20 август, пети индикт, започнала
войната между българите и ромеите, като се
завързало сражение при река Ахелой. И (та-
ка ва била божията присъда) нас та надо тако-
ва клане, каквото отвеки не е бивало. Вое-
началникът Лъв се спасил с бягство в Ме-
семврия. В самого сражение паднали между
другите и Константин Липе и Йоан Грапсон
и мнозина други от началниците. Патриций
Роман, друнгарий на флотата, бил изпратен
«
3
£ V
TOCS TlldoiQ
ySVOfTEVOV Л(£У0Т()аТ€1
Etxov-
TOV
A Q у VQO s E OTQ a T, l] у EL
Фохас,
Aoiitvicnv. av-
Ahp Aeovuos
zotg avvjxovGiv dry. pojvi
___ у
/
Прурт de tov psv тауратод taw
c / -
о
Дзададг,
Рсоратбс ds
аде.Лгрдд avwv
? ?
ixavdwv
5 .-1
€
О
3
Г
с
г
ТЕ XOL
с
о

б лоЛерод ретаЦ?


GVppOVAOb
-ds Avyovowp x
Bovlydptov
таиф стухЕхротрсас xal ola та. tov dsov
f	ч Г' 3	?	r
yivETai осраур ota eg wurvog ov ysyorsv.
e &	\
О OOVy
лодс тосд uAaoic
OTavTlvoQ 6 Atyj xal "Imavvyc 6
Ttov dpxovwjv Ixavoi. алЕотаЛт) 6s. "Ptouavog лат-
h>
3
€
MEGEpfiQUt бсЕООхдг] (pvyd)V.
ev rd tov mlefun) ovaftolf] Ktov-
Гра-ipcov xal аЛЛос
5 T.	\
23 Гръики извори зл бългярската история, V
5

178
Pseudo-Simeon — Псевдо-Симеон
oixtos xai dQOvyydoto? т&у nlaotpo)? perd navrb? too
orolov sv тф davov0[(p лотарф) дордросог Aeovu тф
Фоха" alia xai ^IvodvvyQ б Boytie xatayayetv HaiQi
vdxov?, do? stQijtat, XElEvofiEvro? tov dQovyyaQtov
"Раз par ov diansQaaac. si? paya? де Ндоутазу, брозуте?
avrov? ot Hax^tvdxoi araotd^ovra? vnsytpQyoay el? та
tdta. tov de nolepov pdp rslo? lafiovro?, xat vjzogtqe-
tpavro? ev ztj no/.Et tov те Poopavov xat tov Boyd,
хат avrcbv extvpOEV у noli?, xat st?
fivvor tov dQovyyaQtov 'Ptopavbv neQt8OT3]oar,
тут T&V
ausleta, pallor ds xaxovQyla pt} diansQaaat tov?
ilaxpirdxoT? ppds tov? tpEvyovra? "Pcopalov? ev rot?
nlolot? vnodegao&at. xal tovto av еттелбу&Ел, ei py
jiaQa Koivoravrivov nazoixtov tov Povvvln xai
Бтeq dvov payt ото о г1
та vij? xaxadbtv

с цялата флота по река Дунав, за да пом ог-
не на Лъв Фока. Изпратен бил също така и
Йоан Вогас да доведе печенегите, както вече
бе казано, който трябвало да преминат Ду-
нава по заповедта на друнгария Роман. Оба-
че военачалниците се спречкали и печенегите,
като видели разприте им, се върнали в стра-
ната си. Войната вече се свършила
ман и Вогас се върнали в
градът се
гарият Роман
ноет да
неже с нехайството си
своята злонамереност не прекарал печенегите
и не приел бягащите ромеи в своите кораби.
И това не би го отминало, ако присъдата не
била отменена със съдействието на патриций
Константин Гонгил и магистър Стефан, конто
имали голямо влияние пред императрицата.
11. Когато българите настъпили чак до сто-
лицата, срещу тях излезли дуксът на схоли-
те Лъв и неговият син Николай и хетериар-
хът Йоан с многобройна войска при Ката-
сирти. През нощта българите ги нападнали
ненадейно и всички [ромеи] до един загинали.
л*
и Ро-
столицата, но
против тях и друн-
изложил на голяма опас-
по-
с
zfj nolet tov
avrcbv extvr]OEV lj noli?,

~С8
x

/
tooovwv xtv-
d)ors
a>?
Г/
otydalpwr atSQrjoiv xaTadix.aGfiljyat,
pallor
върнали
опълчил
се
оъде осъден на ослепяване
"	' ' : или по-скоро със
э
Sr&pdvoi <
AvyOVOT}}
naTQtxtov
no Ila
rl
(11). Тот хУе

TOV
dwapevtov лира ту
dr ex Qan y.
Л*

BovlydQtov pP/pt
?ijlds 1
тр?
т<~у oyolaor
Ргасоыад-
тоатеооагтсоу с?)рлуе Аеозг б до»Д
Nixulao? б rib? avrov xat 'Ifodvri]?
ei? Катаотока? apo. nlsiOTO) lap)' xat zlj yvxxt
xipoo? еттгесогтазт avwt? тогу Bovlyaocor nay-
agdyv аттоИогто (pp. 723,13
/
3 >
ci
О
7
/
725,8\
j Z
*“7

11, Rentaces fugam in Bulgarian parat
И. Рендакис се го men да избяга
в България
20. 'рЕУтаюр; d *Ellabtxb?
arQoloia? yevoue-
елее пахта та tov пат(ю? еВраато xal rfj по-
exetfisv ytsvdst? yoatpa? avoxsvdo'a?
О ГУ
«гТ^Г-
|/ t-
vo?r
1st nQooetpvyev,
yob? BovlyaQiav dnotpvyeiy I'peller. xQurpfisl?
tov? dtpfialuov? e?OQvaaEzat (p. 732,5—8).
i
Э 5-
20. Рендакис от Елада, който убил баща
си и разграбил целил му имот, избягал в сто-
лицата и оттам, след като приготвил фалши-
ви писма, възнамерил да избяга в България.
Обаче бил хванат и ослепен.
12. Bulgari vicina Constantinopolis vastant
12. Българите опустошавши, околностшпе
на Цариград
21. Kai л al о’ ol
E^elavvovot рета tip’ tov
If.UTtjV.
б тот
/ x
Bovlyaooi psyot KaiaovQTaiv
A^QaleoTov re-
nQOpdllerai Подо? боиёотсхо? то)Г ayoltov
’Aqvvioov, xal peyot OeQponoleco? petd wir
taypaxoiv eldtnr аттеотеб.е Mcyayl tov tov AItdqoIe
6 de dnpo-
pev ta>v Bovl-
ET
!
3
Подо? dopsorixo?
Jov^ds
Mt'/ayl тот
vlvv xo'v? Bovlydoov? хатаохолуаоута.
опта)? тдз avrov ерпеатЬт nollot
ydQcov avetlEV, :	’
steel fid) v sTelsoTyoev.
22. lldltv'bk рруоетш inifjovlp хата "Разpurer
ano 7Avaataou. v
Qyrov xotuovtTfjv xal AypyToiov пт>о)тоготао1о tov
Etfitxov xal dllcov wicpp,
TITOV
xal туг pea yr
ToiavT?]? de ntyotpdaeo)? lafiopsvo?
fiaatlea KoyroTavrivov
xafitaryat. nahy ovr ехотоатеооогл Bovlyaoot psy,Qt
ipnsoatr
xai атто? бе лАт/уд?

1
5-
t?; ло/гч
/ *
yeyvoopsvi] oaxellatuov xat ЗеоБо-
1 
л
r""-*1
21. Българите отново настъпили до Ката-
сирти след смъртта на дук Адралест. За
доместик на схолите бил назначен Пот Аргир.
Когато той пристигнал с войската при Тер-
мопол, изпратил Михаил, син на Моролеон,
да разгледа стана на българите. Той нена-
дейно попаднал на един техен отред и избил
много българи, но и самият той бил ранен и
след като пристигнал в столицата, издъхнал.
22. Отново се донесло за покушение сре-
Роман, което щяло да бъде извършено
от сакеларий Анастасий, китонита Теодорит,
ковчежника на частного императорско съкро-
вище Димитрий и някои други още; те уж
щели да се борят за император Константин,
но били издадени и бити, а
прекарани по главната улица и изпратени на
заточение. Роман се възползувал от този слу-
чай, за да отстрани от върховната власт им-
ператор Константин и да го остави на второ
И тъй българите пак
IP

щу

c
di] дет vhsq Кагуатат-
ffaGileu)? dycovtpo perot. sleyxdevrt? ётофдцааг,
dtelfioTTS? stpoQi'oдцоаг. (23) rfi?
Popiavb? tor
vjzoijipddEi xat devtsoor savrov
эг H
7
7_?
място след себе
СИ.
след това били
г
1
179

Pseudo-Simeon
Псевдо-Симеон
*
излезли на поход и стигнали до Манглава.
Като научил това, император Роман изпратил
ректора Йоан заедно с Лъв и Пот Аргир и
достатъчно войска с тях, със т аве на от тагми
и хетерията. Между тях бил патрицият Алек-
сий Муселе, друнгарий на флотата, заедно с
войската си. Те разположили войските си в
равните и ниски места при Изворите, а бъл-
гарите се появили отгоре и ревейки страшно,
се нахвърлили срещу тях с голяма сила. Рек-
торът веднага избягал, а Фотий Платипод,
който го защитавал с оръжие в ръка, бил
лас ос аослос ol pkv eocpdypouv убит. От останалите едни били убити, Други
ала>1оуто- alloc асураАолос загинали в морето, а някой пък били взети в
утубгаасу. ос	<5ё еу тер лаатеПсср cpvyovTES плен. Аргирите се спасили С бягство в кре-
dtEocbdpoav. ol сУе Bovlyagoc ppdeva тот лео1ботта постта. Българите, без да срещнат никаква
e'xovtes та те ла!атса тшу Пр ушу ЕледлоАроа? лей, съпротива, изгорили дворците при Изворите
и опожарили целия Стен. През месец юни
българите отново дошли до палатите на
св. Теодора и като ги подпалили, оплячкоса-
ли околността. И пак се завързало сражение,
в което ромеите били надвити. А пък Сак-
тики, който извършил много подвизи и убил
много неприятели, като не могъл да устои на
множеството, побягнал смъртно ранен и по-
ложен във Влахернската църква, веднага из-
дъхнал.
то)у Altiyylaftd. 6л eq padeov 6 fiaotAEVs * Pcopavds
sla>avvpv ааслтода алоаткНес ара Akovu лас Па&ср
tocs 'AgyvQols, exovtos pH)
ел те тшу тауратш? лей
ovvijy лей ’Ale&os латделюе
nlojtpeov б Movaelk ргта
£<хуте$ ovv ovtoi тот laov avtd)? еу tocs ziEdivocS
лей x'&apalooTsgois голосе тшу Hpyebv, тшу Bovl-
yageov aveoDev dvacpeiVEVTCOv Evonleov лас fiotj XQd~
oapkveov dappo) лей epofiegcp лас осроЗдотехтсое
lac dvr шу лат
тех ас
tov lllaTVTtodo
ol Зк еу тр ^осЛавор
3k

тает ebv mliffios слатот
тшу тре kiacQEia^ ois
лас dgovyydgcos tcov
1 laov аатоЪ, Зсата-
EV
5

EiacQEias'
u
TOV
avtcov

елЕ-
avTtov svdbs (psvyec 6 рецлтшд, осрат-
Феотесуб? 6
ol pkv Ecscpdypoav
all ot a lyualaytQi
<pvy OTTES
tov леоАоотта
5
V718Q TOVTOV
/
5
r
3

цуСОТС^брЕУОь
A 1
pv
то Stevov ал аг лестклагаат.
25. Ка'с ла!су ol Bovlyagoc еу тсд "lovvicp
рфй ркхде тшу Tqs aytas ОЕоЗоздесд ла1ат1оо? plDov,
лас таота лод1 36vtes та vlps klpc^ovTo.
zialkpov yEyopkvov тдклоттас Poopoiot.
Pevoq 2еултрлд^ ло11а dvdgayadpoac xollovs те
avsleoy
UEVOS,
В1а%Едуо)у те d els ev&vs
733,15; p. 734,1—7).
ol
Bovlyagoc ev
rep
Г
о
лей лаАсг
дк лвуб-
, лей лдбя то л1тр1о$ стутютруас рр 3wa-
ласдсау лАрутсд ереауЕс, лас tv тер vaep т&г
алодуролЕс (р. 732,8—
лей ev
13. Symeon Adrianopololim expugnat
отново

13. Симеон превзема Адриано no л
Симеон се разположил с цялата си войска
при Адрианопол и здраво обсадил града. По-
неже силен глад измъчвал ромеите и отни-
къде не могли да се снабдят с храна, те се
предали с военачалника си на българите. Той
бил син на Моролеон или по-скоро, за да се
изразим по-точно, на Тимолеон и бил превъз-
ходен мъж във всяко отношение и особено
прочут с военните си подвизи. Той проявил
голямо геройство спрямо българите. Симеон,
след като го заловил, го подложил на хиляди
мъчения и най-после го убил. Като оставил
Ршрасшт sepodov алрлодтЕд, тру българи да охраняват града, се оттеглил
лас ла/.су &тб 'Рш- Като чули, че ромеите готвят нападение сре-
щу тях, те се оттеглили, като изоставили
града, така че той отново мин ал под властта
на ромеите.
27. SviiEajy 3k ovv латте too
 £
AdgtavovTiolty лаоеслаЗкоаутое лас созидай
Povvtoc, etteI лас lipds clvtovs
ovdapod-sv
eavTOvs те
ovtos <5e py б той Mq)qo1evtos
polkvTOS, sluiECV ОСЛЕСОТЕдш
то? лас та лолерсла ледс/Збртое, ds лАесотае avdga-
yaiHas лата Bovlydoov ёлк^ато' ov лей ysigeoodpE~
vos 6 PvpEfvVy pvglats те аклсасд tovtov тсраздроа-
Реуос, TslEVTacov алЕЛТЕсгЕУ. лей Bovlydgocg тру
трд л61ео)? cpvlanpv ладабоод v^ExeogpoEV* ol тру
5	3	'
лат аъ'тсоу та)?
лоАсу латаАслбзаед <Ътр1$ог,
paiovQ еукуЕто (р. 734,19—735,9).
^vpsdrr

laco аотоа
г-
ТрУ
ло!юд-
ел1е£е лдатеибе лей
У
TOCS
vios ?; pallo? &v-
атрд та alia лдатсв-
if
елсостшаадас
лол тот атдатрубу
Efyov
я
f
7tQQ6s<ybxa<3lV
Bovlyagots-
'Рш-
V

ce
*
14. Symeon et Romanns Lecapenus de pace
tractant
14. Проговори за мир между Симеон
и Роман
29. Тер 6k
лаАст Svpeebv
oiavrtyowtoAEeos клотдатееЕс. лас РрсСЕтас, pkv
®данру лас Mawidovtav, килооЗус Зк лаута лас
латастдксрЕс лей ЗетддоторЕс., ркудс тсоу BlayEQvexyv
mrgayEVopEyos, лей Зр ёл^ртбоу алюота1руеи айтср
тоу латдеадхру Ncxolaov лас Ttveig тшу рЕуютагсоу,
^ЕлтЕрдрсср РРУй т-ps /3' стЗслтсшУое,
б Bovlvaoos лауотоач'с лата Кшу-
г Л
Bovlyagos латстдатс
елатдатЕОЕр
EpJIVQpSt 3k
devdgoTopEiy pkxgi
лас
През месец септември, втори индикт, Си-
меон Българинът отново настъпил с цялата
си войска срещу Цариград, оплячкосвал, опо-
жарявал Тракия и Македония и опустошавал
и разорявал всичко, като стигнал чак до Вла-
херпите. Тогава поискал да бъдат изпратени
при него патриарх Николай и някой други
>
r
f

>
£
180
Pse udo-Sim eon •— Псевдо-Симеон

i'
г
Б
cdafiov
б те латдсадурд
ЕтилмЬтрд xat ’/codm/g1
7д5?/ ydf> ’ IcodwiK 6
OLT

J
i

£
!
E
J"
*
t.
7
jl
к-
фоте ле@1 Ефт]тт]д avzoig avvzvyetv,
dupoovs dfAcpdzsQot, xcti e^pi^ov,
xal Мсуар). лолдЗхюд 6
avozixds б naQabvvaaTsdcov'
^alxwAQ btafihy&sts тф ftaodEt алкхаор.
ovv тф Рфиесот л-eqI eiQrjvpg bieAsyovio,
tov ftaadea ^Pwpavov ЗЗеасасрЗас p'&edEV. блед
oag о paatAEvg асрбЬда руаЗллаоато'
zip’ eiQrjrpv xal rd oxpvai vt]v wv
алоотстАад ovv
Qcozdzpv xaTECXsvacjev
Фоте
nooooQpiQso'dat
лдоОЕтаде diazeiyiapa psoov
hots eusAAov bpcdelr. ёл1 rovzotg

ffaaiXei
SV
5
У
Icodvv7]s
ol usv
I
CWTOs
cixov-
bs
ЕлбЗЗес yaQ
ариатоуу xvoiv.
тф rov Kocpublov aiyialq) oyy-
ev ту &алаоот] албрсллу
тут flaoBvxyv tw/qt}v biexnAsovoar
avTyy
велможи, за да преговаря с тях за мир. Про-
чее били взети заложници и от двете страни
и патриархът, патриций Михаил Стилист и
парадинастът на император Иоан Мистик
излезли (от столицата). Защото вече ректо-
рът Йоан бил наклеветен пред императора и
бил подстригай за монах. Те разисквали със
Симеон относно мира, но той пожелал да види
император Роман. Като чул това, императо-
рът много се зарадвал. Защото той жад увал
за мир и за прекратяване на кръвопролитията.
И тъй той изпратил да построят на брега
Космидион една много устойчива скеля в мо-
рето, та императорската триера, като пре-
плува залива, да пусне там котва. Заповядал
да я оградят от всички страни, а в средата
да направят една беседка, където щели да
се разговарят помежду си. В това време Си-
меон изпратил да опожарят храма на пресве-
тата Богородица при Извора, построен от
император Юстиниан, и цялата околност, от
което било явно, че той не желаел мир, но
мамел императора с празни надежди. Импе-
раторът отишъл с патриарха във Влах ер на,
влязъл в светата Ракла и като протегнал ръ-
цете си за молитва, паднал след това ничком
и обливайки със сълзи свещения под, молил
пречистата Божия майка да смекчи непре-
клонною и неумолимо сърце на надменный
Симеон и да го склони да сключи мир. След
това извадил от кивота свещения омофор на
пресветата
пристигнал на определеното
било девети септември,
цата. В четвъртия час на деня пристигнал
Симеон, следван от безчислена свита, разде-
лена на много отреди, едни от който били
със златни щитове и копия, други със сре-
бърни щитове и копия, трети украсени свся-
какъв вид оръжия и всички облечени с же-
лязо. Те заобиколили Симеон и го приветст-
вували като император на ромейски език.
А всички членове на сената, застанали на сте-
ките, гледали какво става. Тогава човек мо-.
гъл да види наистина царствения дух и ве-
личието на императора и да се възхити на
непоколебимого му сърце и самообладанието,
понеже той не се уплатил, не паднал духом
и не отстъпил ври вида на тази толкова го-
ляма сган от неприятели, а излязъл така спо-
койно, като че ли отивал сред събрание от
приятели и едва ли не бил готов да даде на
враговете душата си като откуп за своите
поданици. Прочее той пръв отишъл на спо-
менатата скеля и очаквал Симеон. След като
били взети заложници от двете страни и бъл-
гарите внимателно претърсили скелята да
няма някъде някаква измама или засада,
TJ
er avrcp
xal ледкрда^ад avzpv ndvzofysv
ysvsc'dai, liv'd a az/.?/-
/
и
J
> л
tert
ЁиеААот OfMAeir. ёл1 Tovrotr алоотеН.ас Pt-
uecov тот ev zfi Ih]yd тфъ глеоауЗаЁ deozdxov табу,
ov ’lovGTtvtavbg 6 fiaaiAevs sboputjaaw, еу£лот]оеу,
xal rd лед1 avrov латта, bijAog coy evzs-vdsv
zip' eiqt]vi]V еЗЗе/лоу. «2,7?гл’ еЗ.лЗос
fiaodea е^алатсоу.
afta тф
e toi] Ails
sha xal лдтр'З/д леабуг,
yer edatpos,
rr/v ахарлт] xal dfeeiAtXTOv zov улегтрсрауог Z.v-
/red)v xapblav {tasdStcu xal лес oat та лоот eiQi'jvrjv
awdeo33ai. id ayior ovr pacpoQtov vyjs латауса^
ilsoroxov ex T}~)s xtpcoxov dvEAaasror e^ijef. rov vacv,
xat xaTcda,uf3dvEi zbv coQtapievov толст.
ОЕЛТЕ{.ф(>Зоги ptijVOg, Л£{1ЛТр
T]{iEQa' xai тр тЕтаутр сора
лАтфод dneioov елауб/аЕУод,
ладатаделд,
, татр
бе лаор 6л Acor

/

7
lovaTtviavog
СГ
0
^aadevg sbopgaaw,
латта,
/
* >
TOV
bf]AOg
EdtsACDV, «27?ГВД
5
,Ш1
USTEl.OQQig Toy
о
T}j У
fiaadEvg
CtylaV
Els' svyjjV,
bdxQvoc тог ayior xarsfiQs-
‘Osotoxov dvzifjOAcbv
глес»]срауст
xal ладауетбиетод
nargidgyp] ev Blaxegratg
подог, xal rag yelgag
3
SIS
£ XTElVCig
E>
1
лагиудаттот
TOV
ua/.dgai хал л el oat
ayior
ГГ/Г
1 >
ovr

?
*1
TO. -ТОВД
fiacpOQlOT Tpg
Evdry be i]v
ryjs eflboptdbos
Pvyedjy,
be
лаоаул’Етси
fCs ЛОААа^ blT]OT]USVOT
yovaaaxlbcov, xal
rag ладаладелд, rcbv per
doQaTOTV, татр be адутдаалЗЬсот
тшу be ласу сЗласоу XQota xsxoauppsycov,
хаталЕсрдау aevcov oibggcp' ol
те.д TOV
palcov qxovi]. лагтед be oi трд cry.
to is TsiysoLV ^еотрхбтед хатеЗЗеФтто
Т]У Ot'T idsiy TOTE
ycdocpQova, xal ?9wad-:«' то
талАухтот xal
avzgv
xat ovveoTaAp
лАТрЗоГ CpiA(>)V XCjOQGTV OVTCOg
ovyl Tip’ y>V%f]V
&VxiAVXQOV. ЛрСЛТОд OVV
xazaAaftcbv тот
Eg dptqxjTSQayy
fkriigav ol
лот тлд Ьб/.од ?} evebga zvyyavst,
tov сллот xal лобд тот fiaodea
fievoi ovr aAApAovg slgtjvyjg
rV
£ 1


Богородица, излязъл от храма и
място, Тогава
петия ден от седми-
на
XQVGO-
xal agyvpobogdrcov.
латтсог
biedryyo-
zcbr' Pco-
/
ITSfjQV avrcbv
SvfAscov cog fiaodea evcppaovv rtf
ol
idst у
(V:
XATjTOV fiovAfjb
• rd docbf-isva.
TOT bi’Tt ХШ U8~
Г	J
дъся'фшгъе axa-
fiaadtxip'
rov
лалдаспл] на, oxi zoa-
хателАаур
coo лед elg
tv Try ay dolor:
лоАеубоУ {Заелоtv ёлсдлюат
xal vns.yj.t)QT]<j ev,
dzQSfjaq (ini]Et,
Ov
dv:
J
* * 1
9
‘’ .. > povov
to tg лоЛешосд там улрхбсот bibovg
ало(3а$3оа
Zvusdrv EgsdsxETO. еле1 bs OUrjQOt
sXyqy&yoav та)г ueqo)V xal тут алб-
3ov).yaoot biT]QEWi]oavTo dxQi^OK,
хатуВЗе Риоed)V
EizrijAfisv. аолаиа-
EXivyoav.
EV T{] pT]l)siCj}]
Едебеуето.
7 COT
Ц’/
u-
aAApAovg
?
/
AOyOVg
Е1ЛЕ1 У

>
I
1
Pseado-Siiaeon
Псевдо-Симеон
181
I
de. ЛЕуЕта rov fiaaiAEa hqoc
rhooedp dv&QTjonov xai Лрют/агдг
vov, б'АЁлсо df
fiaivovTa. I'dior
XgtGTiavov rd zpv
'QECi^at, e art eq 6 7hoc ауалр tent xal
/dove ds
civ ddtxaj
voc vtxdQyEic,
r.dg ddixovs copay as
EXyVCElC^
siQpvpv, Xpiortavde edv xai ett’rde xal uvo/ua^otisvoe.
xal /ар $ё'Ае /AokvVEcdat 6X.QiCT.iavdjv dE^tdc at/uautv
б/Аол'юто.уу XgiGTiavayv. av&QOtnog
varov лоосдихоуу xal dvdcTaciv xal xqigiv xal
jiddociv, ;
TOV
rd soya t1 pdap<ъ-'
.U£V
ydg flsoasfioi
siggypr xal
/
^V/AEfOV
vnaQ-yEtV d Z p i) i -
role
’’s
rpv ауалрг
Asyprai,
„dxpxoa oe
.J
/
Au yOtg
аубдаулоо
(JVU*
xai

-J

Симеон слязъл от коня си и се приолижил до
императора. Те се прегърнали един друг и
почнали да преговарят относно мира. Казват,
че императорът се обърнал с тези думи към
Симеон: „Чул съм, че сибил благочестив чо-
век и истински християнин, но виждам, че
делата ти не отговарят на думите. Свойст-
вено е наистина на благочестивия човек и на
християнина да обича мира и любовта, за-
щото бог е и се нарича любов, а на небла-
гочестивия и на неверника е присъщо да се
радва на клането и на проливането на невин-
на кръв. И тъй, ако ти си истински христия-
нин, както сме убедени, спри вече несправед-
ливите убийства и безбожните кръвопролития
и сключи мир с нас християните, тъй като
и ти си християнин и се наричаш така и не
опетняват десниците на
на

j
но виждам
xal am сто t >
EXyEO/UEVOLC
xa&u)Q лЕлЪ/содюрри.Е'да,
dvuctav
5
5
st uky ovv dh/d'pe
аола-
doE-
тоб yuioEtv cry ay ate xai ai ua-
Xgiuria-
СТрсбг ЛОТЕ
xal rag t6)v avoctiov aiiiarcov
xal onEtaai /AEif piwv ww SgicTiavoyv трт
Xpiartardc dry xal avroc
el xal uvtu-; &a~
avra-
fA'
c
и
XO.I O'/jUEQOV /ЛЕТ
diaAvo/.ievoq ,

de
J ' _
vxaQyojv,
ало v
diocEic ’
алЕЛ'&юг VjTEQ ttov ad&o.yv cqrayayv;
тф q)o^EQpo xal dtxalo) evaTEVtcp'
rpac, Eye) ge xuraxoQayc tovtov
etiIg'/ec T'iv dE$idv, аал acai rpv Elgpvpv,
duovoiav, 1'va xal avidc /тюг 'Qpcpc stppvtxov xal
ytaxrov xal алдаууюуа. xal ol Xqiottarot navoovriu лоте
тог аъщфо&шу нас (Jt^oovTat то Локттсауог^ агш-
Q81V* ov
xcovd (30)
de ^vpEo.T aldEo^Eic Ttjv
AOyOVC,
avgiov

XOVIV QMAVOyiEVOC. Eig ^VQETOQ
(pQvay/aa. rlva ovv Adyov
c
st S
L
хатасу so el to
dt'd) EXEl’&EV

I1
08
бсХШСр
хлтахбдиус
Г-

3
noia> лроотбттм
<	1^.
тр; si ЛAO VTо V
<
Lr
Ё/ллАрса).
ауалрсот тру
dvai-
.МОРОУ
GV'Ltfpogwv xal стр cor та
у do $Ёрю
wcavta
rd
Xoicuavovc
позволяваш да се
християни и кръвта на техните едноверци
христиан и. И самият ти си човек, който оч ак-
ва смъртта и възкресението, съда и въздая-
нието и днес си жив, а утре на прах ще из-
тлееш. Една огненица ще угаси всичката ти
надменност. Прочее, като напуснеш този свят,
как ще се оправдает пред бога за непра-
ведните убийства ? С какви очи ще послед-
нет страшния и справедлив Съдия ? Ако си
жаден за богатство, аз ще те задоволя до
насита. Само спри десницата си, полюби ми-
ра, обикни съгласието, за да живееш и сам
ти живот мирен без кръв и без грижи, а и
християните най-после да си починат от беди
и да престанат да убиват християни. Защото
безбожно е да вдигат ръка срещу своите
едноверци.“ (30) След като казал това, импе-
раторът млъкнал. А Симеон, засрамен от не-
говото смирение и от думите му, се съгласил
да сключи мир. И тъй те се прегърнали и се
разделили, след като императорът в знак на
приятелство обсипал Симеон с великолепии
дарове. Ще разкажа и какво станало тогава
като поличба и нещо необикновено за хората
конто знаят да тълкуват тези работи. Казват
че докато императорите се разговаряли, на
тях прелетели два орела и като изкрещели,
доближили се един до друг и веднага след
това се разделили, като единият от тях хврък-
нал към столицата, а другият към Тракия.
Хората, конто обръщат голямо внимание на
подобии работи, отсъдили, че това е лоша
поличба. Те назвали,
делят, без да с а се споразумели
ра. Симеон, като пристигнал «
раз казал на своите велможи за мъдростта и
смирението на императора и превъзнасял с
похвали неговата външност, мощ и непоколе-
бимия дух.
avroTg at'oEiv блАа x aft биотиа-
d fiaClAevC
rooavrpv
el Qpvpv TTOti/oao'fku.
dcb-
dECicoaa/Lib'ov tov
TEQaa
лара-
/ЗашИсоу dfiiAovvTiov
те xai лрис а!лр-

zlna/v
EciypcEv. d
толеЬ'охку xal

?
rove zdyot’s, xazEVEVOE rpv
аслаоа/аЕУтл ovv ddApAove xai diaxcoQicfrEVTs
QOir IllEyalojlQEjlEGL TOV ^aCtASOC
Xl\lLsd)V. О de TOTE
Ttov те or xai zoic
^evov. dvo tyaclv aezovg
avuy&Ev avTtdv оледлтргси x Ad у cat
dvr cvp/utai xal ладаойха dia^svxftpvat аА^рАауу,
xat TOV I.LEV ЕЛ1 T)jV TTOAlV eIVeiV,
Одахру diaTiTtp’ai.
СХУЛОСУТЕС OV
yd.Q ЕЛ1 Тр £1ОГ]УТ] dpqjOnLSQOVC diakvth'jGEufAai ECppoav.
dSvfiscov де to avrov сгдатбледог xarcda^Mv
savrov tie уют da i tqv tov ftaodsax; алрууе^Е
eclv xai raviEtvcocw,
xat tpv pdyp.pv xal rd ахиталАрхтоу
TOC (pp. 735,14—739,2).
f
S dt
cv/piAt^ai xai

/
cvp$EfipxEv, dipyr'/oouai,
табта cvyxQlysiy Etdoci
r(7)v

I



w
тоу Зе ел1 тру
oi
OlTDVOf

та Toiavm
dcv.ufiaTOvg
axoipdyg
EXQtvay.
TOl’TO
xaldv
Л-'
T01Q
cvv-
E^sfiEta^s ve avrov rd те sldoc
rov q'Qovp Ma-
f
?
I к
J
че двамата ще се раз-
относно ми-
в своя стан
182
Pseudo-Simeon
Псевдо-Симеон

<-'J
>
F
Е
к
Г
г-
15. De расе inter Romanos Bulgarosque
iuncta
75. Мир между ромеи и българи.
!
£
It
i:
>
£
h'
33. Mpvt Maloy хР,
6 doTQOVOpO? ЕСЛЕУ
pEVTj arplp
ел1 dvopd?
vavrps Tijv XEcpalr/y Exxdipsig, iij avr/j co@a
rglsvcd.
xtxpalpv тр? ozplp? s?EXo<ps' xal rp avrf] cboa 6
^vprcov
avrov
avrov yvvaixb? Elyev" Mtxaql ds tov ex т-p? ttqotP
qo? аотф ygvbpsvov yvvatxbg i’
Ivodvvp? ds xai Bsytappv ol tov IIetqov ddsl<pol
rolip’ Ехортоатто Bovlyaoixyp! (34) та xvxlao
v&vp ri]v tov SvpEayy ua&ovTsg teIsvthv,
Хщфатос xat ol лослот,
Ipov love o' lipov ds psyiGTOV psrd xal
BovlyaQiav ехл/е'^оуто^, Edsdisoav
tcov ' Pamaioiv sxsIevgiv. odsv xal хата
I
sxGTQaTi-vovGt xat t?)
ot ds Bovlyaqot ттр’ node,
oilsaiq axovoavrsQ ^sqI
dnooTsllovoi povaypv xtva KaloxvQtv ovopa^dpsvov,
3 Aqusvioxov тф ysvst' de лора tov tJaoilsoK aops-
УЕотата deydsls ттр’ sigpynv sfteflaiarGE., xal avval-
Хаура psra wii daGtlscos croipoat airei rat. ovp-
<povd те ftoipoavTE? sic to
тру PwarEQa Xqiotocpoqov tov daatlscoc Maoiav,
yQdcpo VGl TCp
Nixipac pdytGTQOS о GVUnSVUEQOQ vcopavov TOV
paoilEXOs vnavTpGai аотф xal dyaysiv pE%Qi
трд лоЛеоуя' xat sldovrsc sv Blaxsovais 6 ffaotlevc
алелдфу хахралаоато avrov xal rd slxbra avvopt-
l-pGaviEC PxeyQOApav та те ovpcpcova тр^ EtQpvpg
xal та yaptxa Gvvallayратау psoolaftovvrog ev toll-
toiq tov ^QooTo^sGTiaQiov Osotpdvovc. Tii ds p 1
"’Oxtco^qiov ppvb? GTsrpExat PIetqoq xal MaQta
тф уаф Ti/c v^EQayiaQ Heotoxov тфу Ilpyrbv wood
^Tscpdvov naTQiaQypv. mdvroov
cpatd()d)c rslsGilsTTCoy, ol BovlyaQoi
xqov STtotpoavro tov xqotsqov evcpppscadtu Xqioto-
tpoQov, elva Kcovozavzivov b xal e^evevgsv 6 /1а-
ailevg. xal psPbliyaz ppsQag lap^dvsi zpv cdtav
yvvatxa MaQiav b HetQoc,
HOQSVETat (pp. 740,3—741,15).
’/cudrjo/s
lydixncovo?
Рсорагф тф Baoilsi on i] юта-
zpQolocpov xal
EGTC
с
Елата) rlj? xapaQa? tov
fil&zovaa
Кыс'
TOV XvpECOV
xal 81
vpELOV
vvxtI itjy
e
I
si? Bovlycppav EislsvvpaE, IIstqov tot vlbv
aQo/jCildpsvo? aQ%ovT<x,
/а
3*
алоотеИа? ovv
6 flaoilgvz
П7
dv ex /j;? dEvrsgag
£>
yevopsvov yvvaixbg
f
Э
r
tov
xat ос
я
/
I-4J
chtExs'Qs povayov.
e.no-
ovy
padovze? теЛеотт/у, ol те
хата BovlyaQaw xivecv
axoidcov тру
xal pallor ttjv
^Paipaviay
xaxalv pat vovrai.
33. На двадесет и седмия ден от месец
петнадесети индикт, астрономът Йоан ка-
на император Роман, че статуята, конто
над колонадата на хълма Ксиролоф и е
СЛ
май,
зал
стой
обърната към запад, е на Симеон. „Ако й от-
сечет главата, в същия час ще умре Симеон."
Тогава императорът изпратил през нощта хо-
ра, конто отсекли
същия час умря
като провъзгласил за владетел сина си Петър,
роден от втората му жена. А Михаил, който
бил роден от първата му жена
за монах. А братята на Петър —
мин
J
л
главата на статуята. И в
Симеон в България, след
подстригал
Йоан и Вениа-
донесли българско писмо1. (34) А окол-
ните племена — хърватите и другите, — като
се научили за смъртта на Симеон, решили да
се вдигнат срещу българите. Понеже голям
глад едновременно със скакалци морел Бъл-
гария, те още повече се страхували от нахлу-
ването на ромеите. Затова тръгнали на по-
и опустошили Македо-
тях излиза им-
’о
- хърватите и другите,
dexdstg тг/v siQpvpv s/tefialajoe,
woipaac
dovvac
xal
aiTEizat.
те notpoavret; gtq to oovvac avrep IIstqco
Xqloto<p6qov tov fiaGtlscoc
Hetqco sldslv. алоотЕЛЛЕтас
C	/ t k	f
О I
блаутроаг
/
У
TCO
s
 slilsiv.
ovpxsvdeQO? " Pcopavov
avzco
7>
tl
ayayEi v


5
/
ds
xal
Ol
1 - р
то и
. ЕУ
raw Eid’iGpsvcov
еуотооту ov ai-
Pri BovlyaQt av
16. loannes Petro insldiatus est
Alaxsdovla
I-
avrov? s^eIevgcv tov fta-
EiQijvp? (pQovTi'ravoi, xal ход срещу Романия
ния. Но като чули, че срещу
ператорът, българите се замислили за мир и
изпратили някой си монах на име Калокир,
арменец по произход, който бил посрещнат
много любезно от императора и обезпечил
мира, като поискал да бъде дадена на Петър
дъщерята на император Христофор Мария и
писали на Петър да пристигне. И тъй маги-
стър Никита, тъстът на император Роман, бил
изпратен да го посрещне и да го доведе в
града. Като стигнали във Влахерните, импе-
раторът излязъл насреща му и го прегърнал.
След като се разговорили за необходимите
работи, те подписали мирния договор и брач-
ния съюз, поканвайки за свидетел протове-
старий Теофан. На осми октомври Петър и
Мария били венчани от патриарх Стефан в
храма на пресветата Богородица при Изво-
рите. След като всички обреди били тържест-
вено изпълнени, българите много настоявали
най-напред да бъде приветствуван Христофор,
а след това Константин. Императорът се съгла-
сил и на това. Няколко дена по-късно Петър
заедно с жена си Мария отпътувал за България.
16. Заговор на Йоан срещу Петър
ВхШегто Петого тф BovlyaQcp Pcoavvrp 6 ddeA-
cpo? avrov pEvd xal etsqow pEytczdvoov tov 2/vpsow.
xal <p(OQa$EVTEQ, d per rvmsTat xat syxlsiErai ev rij
(pvlaxf], ot ds lotnol TiptoQiaiQ
v^ofiallovTai (p. 744,10—13).
Срв. Продължителят на Теофан : (Theophanis Continuati, ed Bonn., p. 412, 6
3
ov rate rvyovoats
Против Петър Българинът замислил заго-
вор брат му Йоан заедно с други ^велможи
на Симеон. Но те били заловени и Йоан бил
бит и хвърлен в затвор, а останалите били
подложени на немалый изтезания.
c_l
СЛ
1 Срв. Продължителят на Теофан : (Theophanis Continuati, ed Bonn., p. 412, 6—7) ’Pudvrrp ds xal Bsviaplv of
tov IHtQov adsPpoi' sxi gto1% sxoo/mvvto/lovlya^xp (Йоан и Вениамин, братята на Петър, още носеха български дрехи).
*	“	еп агору е разчетено погрешно като Лиотолг/ писмо.
Очевидно тук в текста на Псевдо-Симеон е допусната грешка :
I
1
1
XIV. ПОСЛАНИЕ НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ ТЕОФИЛАКТ
ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПЕТЪР
Посланието на цариградския патриарх Теофилакт (933—956) до българския цар Петър
запазено в единствен препис — представлява най-старото свидетелство за
на писмото
(927—969)
историята на богомилското движение в българските земи. От съдържанието
узнаваме, че преди това българскинт владетел бил отправил до своя сродник патриарха —
чичо на българската царица Мария-Ирина — писмо с молба да му даде разяснения относно
„новопоявилата
отговор е бил твърд
към него с ново искане да му бъде разяснена същината
бъдат препоръчани мерки за борба против него. Както двете писма на българския
детел, така и първият отговор на цариградския патриарх са загубени. Във второго патри-
аршеско послание не е посочена никаква дата, поради което то трябва да се отнесе общо
към 933—956 г., когато Теофилакт е стоял начело на цариградската църква. Началото на
писмото не може да бъде разчетено добре в ръкописа, но от онова, което се вижда, трябва
да се заключи, че писмото ще да е било съставено от името на
лакса на цариградската патриаршия Иоан. Тъй като текстът на
ясно, възможно е също да става дума за връчване на патриаршеското послание в ръцете
на българския цар чрез посредството на хартофилакс Йоан. В съдържанието на гюсланието
нигде не е упоменато изрично името на поп Богомил, считан за основоположник на бого-
милското движение у нас, а за самата ерес е казано, че представила „манихейство, сме-
сено с павликянство“. В своите писма до патриарха българският владетел му съобщил
някой вести относно основните догми на новоизникналото еретическо учение. Патриархът
от своя страна свързал това с познатите нему от историята на Византия еретически дви-
жения. Дадените във втората част на посланието анатеми не споменават нито една личност
от български ироизход, а се отнасят само до ересиарси от византийского минало. Това по-
казва, че в същност както за цар Петър, така и за цариградския патриарх водачите на
еретического движение в България още не са били поименно познати. От думите
триарха трябва да се заключи, че ереста е намерила разпространение също и веред самого
българско духовенство. Като една от най-главните отлики на еретического учение, за което
става дума и което несъмнено трябва да се отъждестви с богомилството, се сочи неговият
дуализъм.
РЪКОПИСИ: Cod. Ambrosian. 270, Е. 9. Suppl. Т. 89, ff, 171—173 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ : Н. М. Петровский, Письмо патриарха константинопольского Феофилакта царю Болгарии Петру.
Известия Отделения русского языка и словестности, XVIII, 3(1913), стр. 356—372. Текстът е сверен по оригинала
и по фотоснимки. Преводът е направен по това издание.
ЛИТЕРАТУРА : Златарски, История на българската държава през средните векове, I, 2, София, 1927,
стр. 562—564, 840—845. — V. N. Sharenkoff, A Study of Manichaeism in Bulgaria with special Reference to the
Lt
се
а
в българските земи богомилска ерес. Изглежда, че патриаршеският
общ или неясен и поради това цар Петър се принудил да се обърне
на еретического учение и да му
вла-
Златарски, История
fj
г_ч
патриарха от хартофи-
наслова не личи напълно

на па-
184
Theophilacii Constantlnopolis patriarchae epistola
Писмо на
цариградския патриарх Теофилакт
Bogomils.. New York; 127, рр. 35, 63—65. — V'. Grume I Les Regestes desactes du patriarcat de Constantinople. I. Les
actes des patriarches. Ease- II. Les regestes de 715 a 1043. Socii Assumptionistae ChaIcedonenses 1936, pp. 223—
The Bogomils. A Study in the Balkan Neo-.\lanichaeism. Cambridge, 1948, pp. 111
Moravcsik, Byzantinoturcica, I,
D. Obolensky,
125 sqq., 136, passim. — Ostrogorsky, Geschichtc, p. 173 n. 1.
224 nr. 789. -
sqq., 122 sqq.,
р. 544. — Д. Ангелов, Богом илового в България, София, 1961, стр. 11.22 сл.
THEOPHYLACTI CONSTANTINO-
POLIS PATRIARCHAE EPISTOLA
PETRO BULGARORUM REGI
J
Петрот Borlyagia? fiaoMst Нюдтшлахтсш л[ат]~
QiaQXov
4
nv\EVfiax]ix£
лЕоираУЕОтатЕ, xal раЛюта
yyspovixd, блока vpETsga,
fjptbv
VIE ХЩ	CLQLOTE
St

блей a
ПИ С МО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПА-
ТРИАРХ
ТЕОФИЛАКТ ДО Б Ъ Л
ГАРСКИЯ ПАР ПЕТЪР
Цо Петра
царя на България1,
от патриарх Теофилакт2,
хартофилакс на (цариградската) църква3.
Колко велико нещо е, духовни наш сине
и най-добър и най-прочут измежду (нашите)
сродници, вярната и боголюбива душа на
началник и вожд, каквато е вашата душа,
която знае да обича и почита добрите и по-
лезни работи. Защото тя, като живее благо-
разумно и върши полезного, мисли доброто
не само за себе си, но и като промишлява
твърде покровителствено за всеки поданик,
съветва за най-доброто и спасителното. А
що е по-добро или по-спасително от истинска
и искрена вяра, както и от здраво разбиране
>
и
послание
fLJ1
съставено от Иоан,

боголюбива душа
.. Деева.. . Id) xapTotpv/.axi туд ...
Q± аёуа тс хоуца упк/л лют?'/ xai ДеодтИр,
ха)
Ti'Xjot dQxixr/ те ха),
ауапат eldvia xai
Tt/uav та xabi xai (лоулербра. Ov дбтот yap таатЦ
GaxpQOVcos ptovoa. y.al IvoiTeldjQ noIiTEVojasrrj fiov-
^EvcTat rd хала, alia xai гтаут) тф veto %ноа
XTjdejtiovixdj^ dyav ciQaaydovusvy, та хрбтюта ftov-
ЛЕ-vet xai	exoyeva. Tt de xqeittgv
(j[a)T7]]oia)dEOTEQOv тиотеа.к avo^svzov xal
1'Ot'g, xai, tt/q cieQi to dsLOv
r/S ev хаДадд. cvvEidyoEi laTQEvop&v
Дао(итата) xal
play Ijiid»' rovw xadsoTyxe
артбе n
dyovy (lEl
TOVTOl?
xal yea)Qyd)v xal einc; cnxQtaQ р/Ца xa:
l>dv
{)£«)£ ЛаДбу EVEOTTCLOTat -— OVlX-- ydf) AliyEl
rd)v xaxdov 6 dAaorwQ, ovds туд olxelag bepirjai re
dohoiyTog те xal pyj^avys — аотбд тк ПДоДеу
ЕхтЕрУЕлд, азтохаДа) f)cov qiIoyiovd)TEQov} xal у рад
SyEipEts тт()6д ovyaayiav xaldov едхотф) туд сйрДНад
Делм ’ лгд! тЕАЕспд у те ддахоттсодцд xal лоло-
• vdga туд dvoas^siag dvaluTdy xai стат
xat, vodwg атюуад ovvanoTEq?Qcoi%ty vttex-
xal хаДаобу cot то тОу опухбот lyl'ov нас ни подбуждаш, призовавайки ни на по-
°Елес ds cot xal ydy мощ. та чрез божественна огън на
' ЕоалудЗла змеевидната и многоглава хидра на
TQardTEQOV ТЕ xal dtEpndlxdiTEQOV

к

л*1
xal a[con?7]gZas Eyopsva. 'ft ds
-гиотесод clvo&svtov
ХШ Ttfa
с
YriEQaytcp
то

Э 1
El/aXQt~
3i-
ОЛОЛуу’ЕСОд туюод,
тф Movcp Ka-
iy e[a>Tyj-
тг/s ;
XEtpdlaiOV.
тоТд ракета триож xai did лаауд 
coat povov ds, alia
ouai ypEQai xal dcat хатсртрсоу xadExtioTyv
f:
т
□
1

J .
L
. "Отар за божеството, чрез което с чиста съвест се
оло/Ъд?
?<«( .тан то тлцхаоу
gikavtov л.оууг
vxo tov aQysxdxGv xal тол тоюбтал Алюлс-
ЛОТЕ
OV(5£
1

те xal
алохаДа i рал
dQaxovTthdyg
I* /
vcpiyai ti
тс ci'Qod-ey
’ е
xai г][шс;
С/
у те
fivotJsfisiaj
IpEvdoVQ Х(Ц. Voffavg ОЛОрад GVVaTTOTSq^QCOlIstT]
xavua xai xalfapov cot то тогу олухооту
anay diaowOstTi туд л'ютЕсод.
яео1 veotpavovg avTsygdipy хата та
atQ&jf.ttK,
XTJ.I
А
ХЕСраДод
ь
ayowoflij
/
.r
покланяме на единния пречист и пресвет бог ?
Защото това съставя същината на нашето
спасение. Ти не само почиташ това като едно
от най-важните неща и всякога го прилагаш
с всяко усилие, но и постоянно, всеки ден и
час посочваш и водиш към него всеки по-
данвк. И ако корен на горчивина и лош
плевел са били тайно
чалника на
защото проклетият4 никога не
злините,
козни, -
като ги
нас ни подбуждаш,
Е J
ако
са били тайно посеяни от родона-
злого и сеяча на тези неща —
: се отказва от
нито изоставя своего коварство и
- ти сам из корени ги изтръгваш,
прочистваш твърде трудолюбиво и
и
l3
vvt
змеевидната и многоглава
благочестието
заедно с нея
истината,
ке-
да бъде погубена напълно и
да
бъде превърната в пепел
ва дума
кия владетел
927 г* Срв.
за нар Петър 1 (927—969). Царската титла ла българския владетел е била официално признака
от октомври 92/ г. Срв. Златарски, История, I, 2,
(933-—956) бил син на император Роман I Лакапин (920—944),
Мария-Ирина, съпруга на цар Петър. Петровский, нос. съч., стр. 361,
, стр. 564, бед. 1. В адреса на
е поставено на първо място, а
написано на полето па ръкописа и нс се чете напълно
от византийните чрез българо-византийския мирен договор
стр. 526 и сл. 2 Цариградският патриарх Теофилакт I
следователно чичо на българската
бел. 2, погрешно смята патриарха за брат ни Мария. Срв. Златарски,
иисмото е използувапа старинната формула на учтивост, като името
името на адресанта -— на второ. Заглавного на писмото е
ясно. Очевидно го грябва да се допълни : о7ятф‘8-ш« лйо«) ’Jaw
дума следователно за хартофилакса или секретаря на цариградската патриаршая Йоан,
патриаршеского послание. Хартофилаксът на патриаршията е бил личност с извънредно
царица
съпруга на пар Петър.
съч.
на адресата
пос.
; я xz ?/«а/а? ]. ' Ст два
1 MeyuAtji
който съетавил текста на
голямо влияние; за по-
дробности вж. гг. Dvornik, Les legendes de Constantin et de Methode vues de Byzance. Prague, 1933, p. 51 sq.,
с библиографски посочвания. 4 Евфимистично обозначение за дявола.
t?7s

4
Евфимистично обозначение
I
i
1
hk-
Theophylacti Constantinopolis patriarchs epistola — Писмо на Цариградския патриарх Теофилакт
185
ygdepoyev ла/liv, dbg Ьте^тцса^ teAecoteqov dvapa-
$6vTES ed vpajv tov доуратод то eSaytorov. lgd~
epopev de carpet Zdycp, yvpva. тлейте? та лдаурата,
dtd Atrcbv yQappdrcov, xaftcog dbEtoag. Eig tqsiq
rd^Eig л&утед ovtoi diaiQE'dvjTcooav глд трд орд t)eo-
xvfiEgv-ptov E^ovaiaSf фсАбудюте. Ovde yag xaXbv
crude dlxatov rovg ал/.бтгрс xal apaibiq лта1суутад
xal rovg xaxlp xai лоюруа xal aZ2ovg diddoxovvag
xal eig алголе/ax avvco&ovvrag tcov igcov zvyyavetv eju-
TtptfcjEcov. ’A 22’ ot лдсЪтсл tovtcov xai didaaxakot
tcov aXXoTQicov т-tjg EXxA^atag doypdrcov [ел^отрг-
фогтед xal ava’&Epau'QovTEg тт/v olxeiav dvoos^etav,
хата тот t.E w ev Etxaiq xavdva, e^avaiianTiQsa-
{Kuaay, лагтсог sig avrovg yivopsvcov лата тот tv-
лог tcov ftattri'QOpevcov. Maximal apbg yag сап, stav-
Atavtapcp ovpptyyg, ?/ tovtcov dvaoefiEia. ’Афетртеа
ovv did tovto xal у tovtcov tegcoovyr;. Ot etsqol
3e ovtcov, oi xai длд tcov ^qoteqcot лЛаутудЕУт-зд
xal ovyj, giovygtg, oixeta аттАоттуа de xai idtcoTeiq.
wcaavQeVTEQ, yi] owdyevot diaxotvai doyydrcov
dxQifietav, глахотааттед de oucog xal de^aysvoi
TVjV alQEOtV
XQiduevoi tco ayico yvQCi.y cog
7tat.di.cov. Kai oi Г ' ~
£ovte$ d^Aovdci xal ovrot up' aigeotv
diddvTEg, eyygacpov uqtyjoiv
JLoyiav TTjg ogdoddyov тпатесод, dexveot Eorcoaav. Ol
de хата tqittjv rdgiv,
у TTaftovreg rj стосуааттед r.t
tcov e&t}, xara ayvotav
dya&oig dryOev evka^eaiv'A
71TCOQ
tog TEAEtOTEQov dxovoai та туд atgeaemg,
то axovoat w pdeivQov
dnemjdyoav xal алеотуваг e$ avrebv, obrot ndvveg
dExfyfatooav Ел1 TSTQdyyvov acpOQiafysvTEg,
/  J
е/
е

0£
wv ddyuarog
xaficos
5
5 р Г

да ти
сега
както поиска, — след като от вас
1
»
.'TpCOTOi TOVTCOV
EXxAvjaiag doyparcov
Eixaia xavova,
TOVTCOV
ОЛО TCOV
3
J
’i e ?
py owapevot
vnaxovaavr&g de opcog xal
, Eyovreg то fidtrntapa ало тсоу dg&odd-
offtQayiQEG'iJcoaav de
ECU TCOV ТЕОСрОУПОТаУУ
tEQEtg avrcov opaicog агсх&ераи-
xai Xi^sXXovq
atQ&secog xal opo-
1
у#] ауаралт^Бу&соаау
01
г
1
/ я-
0VTE dlddyOXTisg OVTE fMX&OVTEg
ката та pvoaga tov-
cog doxtjTaig те teal
voxdevveg
де
С
с
1
1
1|

!»	S	/
avroig avvao-
xav ei xai viva xqovov l-Ttoirjoav fiacanw,
elm, ptera
tov ddy ратод, xaTayyovzsg

Г/
он
с'Асод
EvAa.fi sow} оА агк/Да/? bfyhv
мн ayafiols corr. Petrovsky.
а ббс*
svAafteatv те
всяка подпалка на лъжата и лъжливата се-
итба и цялата нива на поданиците
бъде запазена чиста във вярата. А тъй като
според твоите питания вече ти бе отгово-
рено относно новопоявилата се ерес
отново
узнахме по-пълно престъпността на учение-
то2,
шем ти с ясно слово, излагайки голите неща
чрез прости писмена3, както сам ти поиска.
Всички такива, христолюбче, нека бъдат
разпределени от твоята богоуправлявана4
власт на три раздела, защото не е добре,
нито е справедливо онези, конто сгрешават
поради простота и невежество, и онези, конто
поради злост и лукавство, и учат другите и
ги тласкат към гибел, да получат еднакви
наказания. Нека обаче първите от тях, конто
са учители на чуждите за църквата учения,
като се отвърнат и прокълнат своего безбо-
жие, да бъдат кръетени отново
19-ото правило на никейските (отци)
тях
кръщаваните. Защото тяхното нечестие е ма-
нихейство. смесено с павликянство6. И тъй
поради това трябва да се отхвърли и тях-
ното свещенство. Другите пък от тях, конто
и са били заблудени от по-прежните, и
били привлечени не поради лукавство,
поради собствената си простота и глупост,
без да бъдат
точността на догмите, при все това обаче са
се съгласили и са възприели ереста като
имат кръщение от православните, нека не
бъдат кръщавани отново, но само да полу-
чат печата чрез помазване със светото миро,
както при новопросветените деца. А техните
свещеници, като прокълнат и те по същия
начин ереста и дадат писания, писмено от-
казване от ереста и изповедание на право-
ти пишем по-ясно и по-пространно. Пи-
О
съгласно
и над
да се извърши всичко по образеца на 
в
?
са
но
в
състояние да преценяват

1 Учението, за което ставя дума, е наречено „новопоявила се ерес", което локазва, че наченките на бо-
гомилското движение у нас трябва да се датират към края на Симеоновото управление или в началото на упра-
влеиието на Петър. 2 Очевидно българският цар във втор ото свое писмо е дал на патриарха по-обстойни
сведения относно ереста. 3 Вж. у Петровский, пос. съч., стр. 362, бел. 2, от думата Дто? в гръцкия текст
Иначе смисълът на изречението е ясен: става дума не за формата на буквите, а за съдържанието. D. Obolen-
sky, The Bogomils. A Study in Balkan Neoraaaichaeism, p. 112, n. 3, също e склонен да приеме, че тук става
дума за формата на гръцкото писмо, сиреч че Петър искал да му се лише с гръцкото унциално (уставно) писмо.
Едва ли е възможно обаче тогава в българския двор да не са могли да четат гръцкото курсивно писмо. Недо-
волен от византийската рсторика, Петър е искал конкретни обяснения и съвеги. 4 Отразено е византийского
схващане за божественна ироизход на царската власт: вж. подробно О. Treitinger, Die ostrdmiscke Kaiser- und
Reichsidee nach ihrer Gestaltung i*n hdfischen ZeremoniclL Jena, 1938, p. 38 sqq.
на Никейския вселенски събор (325 г.): Г. Ра'Ам] xal М. ПотАгу Блттауиа тыт ftsitiv xavdvmv,
158/9. Срв. Петровский, пос. съч.
I. София, 1912, с.
dicval Manicbee. A Study ~of the Christian Dualist Heresy, Cambridge,
i --	-
gen in Armenien, Leipzig,
Й
ч i
Q
1
а
4
hdfischen ZeremoniclL Jena, 1938, p. 38 sqq. 5Вж. за 19-ото правило
Г. Ра'АМ] xai М. 116г.С.т>, ^ъгтауиа wav fysttiw xuvgvujv, II AHyvciic;, 1852, р.
.— Вж. сыцо Правила на св. православна църква и тъякуванията им.
5 За манихейството общо вж. St. Runcinicm,
, 1946. За павлнкяпството във Византия
вж.: К. Ter-Mkrttschian, Die Paulikianer im byzantinischen Kaiserreiche und verwandte ketzerische Erscheinun-
gen in Armenien, Leipzig, 1893; Ctn. Мелик-Бахшян, Павлнкянское движение в Армении, Ереван (1955);
Р- М. Баршакян, Армянские источники для изучения истории иавликянского движения. Палестински сборник,
IV (67) (1959), стр. 133—-146. За влиянието па манихейството и павликянството върху българското богомил-
ство вж. специално Д. Ангелов, Влияния на чужди ереси върху богомилството, Известия на семинарите при
в София. 1, София, 1942.

събор (325 г.):
стр. 362, б. 4.— Г
52. Срв. Obolensky, op. cit., р. 115.
>
Jena
у/.—
?
wzayu-a

The Ме-
Ст. Мелик-Бахшян, Павлнкянское
для изучения
движение
Истор.-филоз. факултет на университета Св. Климент Охридски,
24 Гръцки извори за българската историк, V
на семинарите
186
Theophylacti Constantinopolis patriarchs epistola — Писмо на Цариградския патриарх Теофилакт
э
Ксй
ol legets
c vvayaorQaipijvat tovtois t/veoxovto.
axodvtov шхоХар^агетооааг
Тф be xaTapt/rvoavTt ngeofivceocp
xiptav /; peXQL^zov jtaQovxos agyia
dvev^wov e%&hjj тф> teQOvgytav.
out cos >? (pddygcoTos
геЛеоатсо eppeAeia.3
xal то dpeTCO-drjrov vevoor/xoTas, d>S pei.T} neorpxbxa
xal оАЁАою. zeleiais h tov Ц[ео]г exxAr/ata Ao-
zepovoa, btx/vexet xarxxdtxfl яедах^дспОа, тф ага&е-
part xa&vjro^dV.ei. Ol de tioAitixqi raw ygiouavayy
vbpoi — ETietdri xai negt tovtcov, cos eyovotv,
ViSlcoous ygaqwp’cd oot, avdoatv оогетсохате -Od-
varov ewdyovfJiv avzots, zip' Цщ/ai' xepaltxcbs ti-
pcoQovvres, xai
sqjtov те xai eni7iOQev6pevov zb xaxbv,
)л paw 6 perov. IJlpv dAYppets sxeivo
TIOVTES,
aoztxfj xal fptexega dsiscpop’dpebia хатаохааер ртрюте
ада txgbs pezavotas етотдосрф’ $ л[д6тЕдот]
tires avTxbv
Фйау^ясотхр
fieAarv tov apagrcoAov, cos то етотоехрал xpi/aiv
avr.br xal ^ijv. '0 be ava&epartaubs поутсиу opov
TOVTO»’ OVTCO ’yivexy&CJO' "’AraO'EUa eotco
'Ayi as xal 'Ouoovotov xal nQooxuvxpfjs
77[ат]о[д]с xal Ylov xal 'Aytov Пу^Ьрато^,
pQoycbv xal тотеиа»
ха-^о^лу.Г) exxhfata,
m avxn ’ovjto I, et
aVT&jy zip’ bEQCOOVVr/V.
J z	□	5
aQK&JEt st$ Sj(l~
xai tov Aottnov
zavxa
3
Kai тайга per
то)У pgravoovyraw
ГрОУУ EJTI
Tors с5ё ifj хоуЛц, empevovcas
о-
XaAv7TO^d.)0.Et. Ol бе TlollTlXOl
TGVTOW,
dvdocbv ovv осотах e —
'Qx/ptav xepaltxcos
ралкгга otav enl tiMov [ИАлсошу
noAAovs
1 s	z
ДД STTITOE-
x6 ye tnoenov т/j ехх/лрл-
ovde yap
IJb'/v dAVppeis
stsan,
Л* >

5

ТО#
;э
t><	'
?7 %at
6 Mow
iboiot xal IdoET.ai avxovs v
: xal ’KAet/pcor xal pi/ top xhivaxov
dpoQTCoXov
с5<г
OVTOJ
v f

1 Че
него,
5
$
anb rcjs
Tguibos,
u.7i(is d ph
xa'&dts h xiyta tov
Kcov-
ТЙ ’Avtio-
□ 7
Ai'a^tyza
|"W
XE ev 'Рощц
dAs^avdoeip те xal
С/
кш
.>
£тирН.Н(1 СОТЕ. Petrwslf.y,
славната вяра, нека бъдат приемани. Онези
пък от третий разред, конто нито са учили,
нито сами са се учили, или са понесли или
извършили нещо според гнусните им обичаи,
но поради неведение, без да подозират, са се
присъединили към тях като към отшелници
и уж като благочестиви и добри
ако са прекарали известно време заедно с
тях, за да узнаят по-пълно ереста, после, след
като са научили за отвратителността на уче-
нието, са го осъдили, отдръпнали са се и се
отвърнали от тях, те всички, след като бъдат
отлъчени четири месеца, нека бъдат приети,
тъй като са се въздържали да поддържат
пълно общение с тях. А свещениците без-
препятствено да получат отново своето све-
щенство. А онзи пък свещеник, който е из-
вършил донесение, нека бъде достатъчно
като наказание неслуженето му2 досега, а
занапред свещенодействието му да бъде сво-
бодно. И нека ваше благоприличие3 да из-
върши по този начин тези неща спрямо раз-
кайващите се,
Божията църква, като отсече като гнили
съвършено гибелни членове онези, конто
пък упорствуват в злото и болеит от нераз-
каяние, като ги предаде на вечно осъждане,
подлага ги на проклятие. Гражданските закони
на християните
мъжете, помоли да ти се напише
тях какви са4
като ги наказват със смъртно
особено когато виждат, че
пълзи, напредва и погубва мнозина. При все
това обаче ние, като не допускаме това, за-
щото не е позволено, посочваме онова, което
подобава за църковното и наше положение,
именно (да не се допуска) никога възвръща-
не (във вярата) преди покаяние или преди
някой от тях да прогледат и да ги излекува
единият човеколюбец и милосърден
който не желае смъртта на грешника,
се ооърне“ — казва той — „и да живее**0.
А пък анатемосването на всички тези заедно
нека става така. Проклет да бъде от светата
и единосъшна и покланяема троица, от отца
и сина и светия дух всеки, който не мисли
и вярва, както светата божия вселенска църква
в Рим и Цариград, в Александрия и Антио-
и
Е*

V
£

7
I
та дори
време заедно
му2
! J
понеже ти, наи-разумни от
и относно
определят за тях смърт
наказание,
злото все повече
>
и
казна той

и
и онзи,
за да
- - “б
П
предложено от С. Шестахое - - Н. М. Петровский, пос. съч., стр. 363, бел. 3, е по-убеди-
телно. С това се загатва за външния облик на бого.милите. 2 Във връзка с това С. Шестаков (вж. Петровский,
пос. съч., стр. 369, бел. 1) изтъква липсата на нравилно и постоянно богослужение у богомилите. Златарски,
пос. съч,, стр. 842, бел. I, приема ио-убедителното предположение, че става дума просто за „бездействие" в сми-
uipf.Hta вместо четенето на ръкописа
1 Интерес представи запитването на
предписании от граждански!*? закони спрямо еретиците. В своите пояснения
на богомилите.
на нравилно и постоянно
-Г
стр. 369, сел. 1) изтъква липсата
стр. 842, бел. 1, приема по-убедителното предположение, че става
съл неслужене в православна църква. 3 Предложснието да сс чете тук
(вж. Петровский, пос. съч., стр. 363, бел. 3) изглежда неоправдано.
цар Петър относно наказаннята, р
патриархът очевидно има пред вид някой добавки към Еклогата : Ecloga Leonis et Constantini cum appendice. Ed
A. G. Munferrit-.is. Athenis. 1889, no. 64—68: IV. 5 Срв. Йезекиил, ХХХШ, И.
* J
_-1
Предложснието да
3
Athenis. 1889, рр. 64—58 : IV.
5 Срв.
Йезекиил, XXXIII, И.
F
I
I
I
J
 '.SV 
Theophylacti Con stand nopolis patriarchs epistola
Писмо на Цариградския патриарх Теофилакт
rM
187
хин и в Светия град, накратко, (църквата) от
крайнините до крайнините (на света) според
каноните и определенията и ученията на
светите и вселенски седем събора.
1.	Онзи1, който казва и вярва, че има
две начала — добро и зло — и че един е съз-
дателят на светлината и друг на нощта, един
на човеците и друг на ангелите и на остана-
лите живи същества, да бъде проклет.
2.	За онези, конто празнословят, че лу-
кавият дявол е творец и властител на мате-
рията и на целия този видим свят и на на-
шите тела, анатема.
3.	За онези, конто злословят за мойсей-
вия закон и казват, че пророците не били от
добрия (бог), анатема.
4.	За онези, конто отхвърлят законния
брак и злословят, че умножението и продъл-
жението на нашия род били узаконение на де-
мона, анатема.
5.	За онези,
Г
Xsiq, xal ev тф "Ayiq IIoAei, xal der/aos г/ ало
лЕдата»’ ecus ледата/г, хата tovs xavdvas xal tovs
ivnovs xal rd boy/лат a twv ay law xal olxov/isvixatv
hiid ovvodayv. A'AO bi'to aoyas leyawxal ttigtevcov
sivai,
xai allov vvxids, алЛот	xai dl/,ov ayysAoov
xal td)v loinabv ^Фсог, длАИе/ла есто).
лоу/jgdv дифоХог тгомугфг vnagysiv xai аауоута
тг/s vE/s xai tov oqu/iievov tovtov xdo/too Davids xai
raw oantdTOW t//k7v xsvoAoyovoiv, dvd^E/ra. V.
To is tov /uooaixbv vd/aov xaxoAoyovui xal tovs
лдосрг/xas /ir/ elvai Isyovoiv ало tov dyaflov, avd-'
de/ia, zf. Tois tov svvo/юу yd/tov dbeTovot xal tov
dai/,iovos elvai- vo/iofteoiav тт/v av^r/otv tov yevovs
f/pabv xai bia/xovi/v bvoyp/rovaiv, dvdfls/ua. Er-
Tois
Yibv
xai w t#
Ayiq Нбл&т,
Xal ОЛЛОК /}
И
dyaihjy те xal xaxi/v, xai alAov (pcoxbs лои/тт/г
3'. Tots тог
c
/


оошатюг
TOV
r
ufoaaixdv

xaxoloyovot xal
bvo<p/],uovaiv,
cAyias Tgiabos rOaoovaiov
tov 0[so]v xal 22[ш]()[6]ь
ipavraoiav xal boxpoiv, алл ov хата dbp3eiav
figamov yo)ois a/iagiias yeyovevat Ьлаотрт/piovaiv,
dvd'd'saa. S'. Tots tov tnfat’j^dr xai tov lidvaiov
tov ЙГ[ршто]й xai ti/v avdoTautv cbs bdxt/otv tpav-
TaoioGxoTiovfjiv, avabs/aa. A1. Tots иф хита akrp-
detav wo/ia a\qioto^v xai at/ia niuievovai, to
vti Avtgv ev тф „Ла/Зете, трауеттА toIs алоотбло/с
pr/fyev те xai елФоАеу, d/.Ad то EvuyyeZiov xai
tov 3 Алботолог тедатокоуоутиг. dyd&eua. IT, Tots
irpAYnegaylav T)\soto\xov /B/ti/v Ild.Q’&evov MaQtav,
3looaxeip те xal ’ Avvr/s livyareoa, dz2d rt/v dvio "I[sqov-
(ja]/P/a, sis т/v, <рт/[фу], slofjk^s xai egr/Afte Ajqz-
oidjs, It/ga/bovaiv, dvads/ia. eO ' ’
otw rov Ylov xai Adyov tov 0[eo]i~ toxov etsqov
ex away Etas dvbgbs texeiv
toJxov хахолкаотфг, dvddepa Евтоэ. T. Ol
xal bibdaxaloi тту wakatas lavT/js
aiQEOEOK, a.vd'dsua eoxtouav.
Aiyvnuos b tojv фЛаодуг/yt(")v 
Й[гд]г //[от/jocz savior avw$ d
oat Ш/ ipgi^as
6 xal Bovd/]S,
[d^joj^Etas
fiixcs, d xai Aldvi/s, oc xai avros sis tv/v tov
ПадахЛу/тоо xai tov ITv[evjuotoJs tov 'Aylov xAfjoiv
ESEpdvri O dllTtqQLOS, Ol TQEIS OVTOl Ttjs "Ay [as
Tgiabos ex&ool xai dvrvfyeroi, xi/v fieiav dot;av
“Eva
тог
xal Adyov
ТГ/S
Th Л 3
1
хата
ау~
4
Г
конто оогохулствуват, че
единният от светата троица единосъщен син
и слово на бога и отца е станал човек само
въображаемо и привидно, а не наистина и
без грях, анатема.
6.	За онези, който си въобразяват раз-
пятието, смъртта и възкресението на Христа
като нещо привидно, анатема.
7.	За онези, конто не вярват според исти-
ната в тялото и кръвта Христови, за конто
той казна на апостолите „вземете, яжте“2
(им ги) пр ед аде, но разказват чудновати
ща, че става дума за евангелието и апостола
анатема.
8.	За онези, конто празнословят, че пре-
света Богородица не била девата Мария —
дъщеря на Йоаким и Анна, но Горния Иеру-
салим,
стос, анатема.
9.	Онзи, който злостно измисля, че при-
снодевата Богородица след неизречимото ро-
ждение на сина и словото божие родила от
сношение с мъж и другиго, да бъде проклет
10.	Начинателите и учителите на тази
стара и новоявила се ерес да бъдат проклети3.
11.	Египтянинът Скитиан
който
. Tots
al /ла лютеооот,
ipdyETE
аШ
Zj
xai
Лт[ршто]о
Ф тф „Ла/Зете,
enibodsv,
Алботомю тедатоХоуошлу,
<7С0,««

xdt
ията xov (IqjQa-
X
„вземете,

/
тф> *Аеплалудет ог
xal vsotpavovs
23xvlhavbs
tovttov yEvvr/тгод, d
i лагтофлсс bvo/ad-
tovtov /ladt/Ti/s TsQsfiivihos,
Ytov 6i[eo]7 savior d ?Vdq tt/s
5^

Г
5
1
6
xai 6
6 Yibv (9[ео]ь savior
/1/1 лтт/^as xal ovtos xaleaai, xal Kovq~
6 xai Mavi/s,
с X

с
TQEtC OVTOl
TT/V

1
И
не-
в който, казват, влязъл и излязъл Хри-
А
създателят на
тези богохулства, който, бидейки твърде
дързък, не се побоял да нарече сам себе си
бог отец, както и неговият ученик Теревинт,
наречен още и Буда, който, син на гибелта,
също не се уплатил да се нарече син божий,

5
Obolensky, op. c, p. 113 sqq, правилно изтъква зависимостта на отделяйте определения за догмате на
дадени в посланието на патриарх Теофилакт, от изложение™ на Historia Manichaeorum на
, Р. Gr, CIV (1860), coll. 1240—1304);	у Матей, XXVI, 26.	3 Имената на
еретического учение
Петър Сицилийски (Migne,
споменатите в следващите анатеми ересиарси са дадени в реда, в който се изреждат у Петър Сицилийски: Hi-
storia Mamcliaeorum.coll, 1257--1300; срв, Obolensky, op. cit., p. 114.
?
Р. Gr,
2 Матей, XXVI, 26
«
188
Theophylacti Constantinopolis patriarchs epistola
Писхмо на Париградския патриарх Теофилакт
после Курвикий, пазован и Манес1, престъп-
никът, който също побеснял против името на
утешителя и светия дух, тези трима врагове
и противницы на светата троица, конто са си
присвоили божествената слава, и дванаде-
сетте ученици на Манеса и техните учения,
да бъдат проклети.
12.	Павел и Йоан2, скверните чада на
скверната Калинина, по конто бе назовано от-
стъпническото сборище, и арменецът Кон-
стантин Манаилитис3, назован още и Лъже —
Силван, и Симеон, наречен и Тит, да бъдат
проклети.
13.	Другият Павел, арменец, Теодор и
Генезий, неговите пренечестиви синове, Йосиф,
наричан и Епафродит. Захарий и мръеният
Ваанис, да бъдат проклети.
14.	Сергий, синът на Друин, сиреч пре-
стъпникът Тихик, който, бидейки въодушевя-
ван от лукавия,
друг утешит ел и свети дух,
мият и неговите съчинения,
останала върволица от
нека бъдат предадени на вечно проклятие
заедно с всички, конто общят с тях и конто
знаейки, ги приемат или в собствения си дом,
или в селището, поради което и те самите
са се опитали да изхвърлят нашия бог, или
дори са го изхвърлили, доколкото това зависи
от тях, от собственото
дичество
демон, техния съотстъпник. Онези
благородии и най-съетрадателни
конто пред църквата прокълнат всичко това,
сиреч и личностите, и ученията, и писанията,5
нека бъдат удостоены съответно да бъдат
приети според вече казания ред. Онези пък,
конто не се покоряват, нека те според раз-
бирането на ваше благочестие да бъдат под-
ложены било на църковно провъзгласяване на
проклятието — защото, казва апостолът,
„отбягвай човек еретик, след като го посъ-
ветваш веднъж и дваж, знаейки, че той се е
развратил и върши грях, бидейки от само
себе осъден'*6, —• било и на правосъдието
на гражданского наказание. Обаче въпреки
това трябва по всякакъв начин, още и още
да се грижите (за тях), от една страна,
ol (колена рмОртай Mavevcog,
avraw dvd&spa Еотсооаг. [-ГО/]*
трд aioygag KaAAiTtxpg
ocpeisQt^opsvoi, teal
кой rd biddypaxa
IlavXog ка1 ^la^dvvpg^
особое natbsg, dcp’cbv кой то трд алоотаасад ото-
раа&р оогтаура, кой KoovoxavTivog dpuevcog, 6
Mavap^mjg, 6 кас yysvbo-^ikovavog,
б ка1 Тс то
aQpsvcoQ, O&ydcoQog ts Kat Isvsocog,
ptaooi ласбед, 'Icoopip, 6 xat ’Еласрдббстод, Zaya-
Qtag ts xal б руладод Badvpg
LT. .SeQyiog,
6 sgdyiOTog, og xal
aAyiov //г[еуд]а, олб tov novpQou spMveopsvog
elvac etpQvagaTO, ovrog те xat та аоууоаррата avrov
xal 6 AotTzbg алад трд ovppoQtag aiircov борос&бд,
тф aiayy'up лаоалеияео'&сооау ava^saart аета лам-
TCOV
vow avrovg p ev idea
avwl sTtsiQablpaav
xal l^s0a^ov,
ovQytag нас
TiovpQCp baipovi
HQaTiore xai оурла^еотате ат[г9р(ол]«, rrdrra
лдбехола xal rd ббурата xal
zpg exxTpoiag dva&epart^ovTeg
pevpv ragev трд лооорхоборд
•d'aioav. Ot 6s pp PEi'd'opevot xal
ovveatv трд сретЁрад evoe^eiag
sire
aiperixby yap, eppotv d
piav xal devTSQav vovpsaiav naQacvov,
е^еотроаттас d Tocovrog xal apapzavei, aw
TaKQtTog
poyQtag.
AatV xal dQipvrsQaig
dayatg owsyeat xal naoatveocotv,
roicog,
e
s-

ОС

OQpEVCOg, 6
xal Svpscbv,
dvd&epa eozoyoav. TP, ITaviog etegog
Ol TOVTOV Ttap-
r
О
J
и Йоан2

dya&spa sorcoaav.
6
?
xai tov Aqvivov,
UaQaxhpov na/.iv алког нас
vnb TOV MOVpQtJV
xai Tvyixbg
5/ П	У
?
CJ
Zorjros алад трд ovppoQtag avrow
ларалерлЁо&охуау dva-ftspari рета
sr yvuiosi елобеуорЁ'
/
xai
oiMta р sv ay оф, качните хой
tov (Э[бё]т qpepy Ёи^акесу, p
ooov то etV avrovg, rpg olxetag dppi-
беолотесад тер аигалоотатр avrebv,
Ot ravra,
TU ТЕ
ш ovyyQaupara, еле
ката тру xooeiQp-
алобо'/чуд xaragtovG"
avxol ката rpv
еретерад EvoEpdag vno^a^.XsO'dcooav
тр Екхлросаотсхр aMOCf’dosi той ага^Ёратод, —
алботоАод, а)'[?9^сотт]о>'
stdap.
avroxa-
TC-
Ell TOVTO LISV О.ПЕ1-
TIGCV EMibet^SOC, TOVTO
TCOV KOIVCOVOVVTCOV

7

ce

ravzpv лроао1р)агтед 
С*
vovdsolav
4
У

bi
з
Ц£та
С/
, OTl

— em кас ip voptxp трд локтхрд
T J-'l X	J ’	\	1	5
ilApy а/м кас etc xac

г-
1
de dt-
sлipsАртsov лат-
KOI OVX аЛОуГОХТТВОУ
лагтр трд
фшттцглад
1
гордеел, че и той оил
както той са-
така и цялата
тяхното сборище4,
?
му творение и вла-
което с а прехвърлили на лукавия
— о най-
човече
« 6
7
J
U

J
I;
.iy
J
:U
:ik
=£
।
I
ПО-
I
i
i
I
i
. Вж. PWRE,
Manichaisrrius (H. J. Polotsky). За името Курвикис, или Cubricus вж. Obolensky,
2 Името на павликянствсто се извежда според някой учени от имената на сино-
Наречен гака
съч., стр. 366, бел. 4. Наречен
Персиенът Мани, живял през Ш в. н. е., се смята родоначалник на манихейската ерес.
Supplementband VI (1935) s. v.
op. cit., p. 32 sq., passim. :	.
вете на Калинина Павел и Йоан; за подробности вж. Obolensky, op. с., р. 32 sq., passim,
по името на родното си селище Mavavalig, Mavadte; вж. Петровский, нос. i
също Псевдо-Силван, по подобие на другаря на апостол Паве.у Силван (вж. Деяния на апостолите, XV—XVIII; II
Послание към Коринт. 1,19); срв. Obolensky, op. cit., р. 33.
съзре в употребата на думата on>ii^<.ioia загатване за термина иоюса, „глупеет", което едва ли е приемливо.
гатване за съществуванието през този период на ерегическа книжнина, унищожена ирез по-късните преследвания
над еретиците. Срв. Послание към Тит, Щ, 10—11.
’ 7
A
I
3
Петровский, пос. съч., стр. 367, бел 4, е склонен да
„глупост". което едва ли е пюиемливо. 5 За-
г“,
?з£.
r
I
f
1
Theophylacti Constantinopolis patriarchs epistola
Писмо на Цариградския патриарх Теофилакт
189
’Atta [mji
Э-
1 Л
wwwr. ’Л Да uoi Eiifc, (ptioxQioTE, Evostfsias
xrjQvg, oqiiodo лад didaGHaXos, alQETtJcffc tnXayrjs
dioQ'd-oyxijg ?; <5<c6xt?;c xai xa^atgEr?;?, xai fJq тглгха
та хаХХюта хоатютод xal giE^upaysarawg,
ov% /]ттоу у xfi avyysvsiq xat xij <pi/.iq QEfAVoAoy?]-
^oofiai. Kai oe
Qavfbv f] ftactd.sia	xQEaflEvovo'iy; тг^
‘YztEQayiaq 0[«от<?|хоу xai таютауу rdiv ayuov,
aurjv (p. 361-—368).

Ei?;?, 9?мо%{?гатЕ, st?/?
dtdaaxalcs, aiQGttxifc

AapjiQoy	xal т<тг ov-
v
xai
средством заплахи и някакви по-строги мерки,
а, от друга, чрез постоянни поучения и уве-
щания, и никак да не се отчайвате в тяхното
спасение. Но ти, христолюбче, бъди ми въз~
вестител на благочестието, учител на право-
славие то, изправител или го нит ел и унищо-
жител на еретическата заблуда, и най-силен
и най-отличен във всичко най-добро, с което
аз ще се хваля не по-малко, отколкото с
родството и приятелството. И нека, чрез за-
стъпничеството на пресветата Богородица и
на всички светци, и царството небесно сияйно
те приеме тебе, сияйния. Амин.
л
о
О

XV. КОНСТАНТИН БАГРЕНОРОДНИ
Константин Багренородни ^КштотаУсТго^ 6 noQcpvQV’ysvviTtos). син на император .Лъв VI,
се родил в 905 г. След смъртта на Лъв VI, по време на малолетнего на Константин, упра-
влявал най-напред чичо му Александър (912— 913), след това регентство начело с майка му
императрица Зоя. В 920 г. друнгарият на флотата Роман Лакапин взел властта, оженил
дъщеря си Елена за Константин Багренородни и се провъзгласил за император. По такъв
начин Константин бил изместен от управление™ на държавата и можал да управлява само-
стоятелно едва след свалянето на Роман Лакапин и неговите синове (945).
Константин Багренородни се занимавал и с книжовна дейност. Под негово ръководство
работили неколцина изтъкнати книжовници. В резултат на техните усилия били приготвени
редица съчинения с компилятивен характер, по-голямата част от конто не са достигнали
изцяло до нас. Запазени са сборниците; „За пратеничествата“ (De legationibus), „За добро-
детелите и пороците" (De virtutibus et vicits). фрагмента от сборника „За военните хит-
рости" (De insidiis) и др. Благодарение на тия сборници днес разполагаме с откъси от
съчиненията на Евнапий, Приск, Менандър, Йоан Антиохийски и др.
От съчиненията на Константин Багренородни са известии: „
tibus), „За управлението на държавата" (De admimstrando imperio\
византийския двор" (De cerimoniis aulae byzantinae). Прилисва му
Василий (Vita Basilii).
В своето съчинение
десетте години на X в.,
някой исторически и географски сведения за по-важните градове в тях.
на това съчинение той използувал „Синекдемоса"
педия “
използуваните от него извори, то сведенията, конто дава,
ранни векове. Важни за българската
Византийската империя.
РЪКОПИСИ : С = Cod. Pans. gr. 854 (ХШ s.). — R - Cod.
Vidcanii 56 (XV s.).
ИЗДАНИЯ : I. Bekker, De Thematlbus, ed. Bonn., p. 1
Constantino Porfirogenito, De thcmatibus. Introdnzione, testo critico
e Testi 160), Citta del Vaticano 1952. Дадените тук откъси са взети от изланието на
КНИЖНИНА : Ch. Diehl, L’origine du regime des themes dans I’empirc byzantin, Paris, 1896
byzantines, Paris, 1905, p. 276—292. — Ф. И. Успенский,
VI (1900), стр. 154—207.
tinischen Reiches, Stuttgart, 1919, p. 117—140.
радова САН XXI,
jединице тематског
XXXI,
СИЕ
тл
С
„За пратеничествата
et vicits), фрагменти от сборника
тия сборници

U.
у*
За темите" (De thema-
„За церемониите във
се и „Биографията на
За темите", което Константин Багренородни написал през три-
тон изброява отделните теми на Византийската империя и дава
За написването
„Географската енцикло-
на Стефан Византийски. Тъй като в по-голямата част от съчинението си той повтаря
се отнасят не за X в., а за по-
история са описанията на европейските области на

и
ed. Bono.
Introd nzione,
*
от Хиерокъл и
/31.

1065 (ХЕ s.). —
G
EJ
 I
।
I
Cod. Lugdun.
I
i
I
64. — Migne, PGr СХШ (1864), col. 64—140. —
conimento a cura di A. Pertusi (Studi
Перту си.

Etudes
Военное устройство византийской империи, ИРАИК
Е. Stein, Zur Entstehung dcr Themenverfassung, Studien zur Geschichte des byzan-
Пелопонез, Зборник
Византолошки институт I (1952), стр. 64—77. — Я. Ферлуга, Ниже BOjHO-администратявне
урекевьа. При лог изучаважу тематског уреИеньа од VII до X века. Зборник радова САН
Византолошки институт II (1953), стр. 61—98, -- G. Ostrcgorsky, Sur la date de la composition
Г, Острогорскпй, Постанак тема Хелада и

стр. 61—98.

i
I
I
I
I
ЙЕ"

t
I
f
J
И
Constantinus Porphirogenitus — Константин Багренородни
191
i'epoque
66. — A. Pertusl, Nuova ipotesi suil’origine dei temi bizanfini, Aevum XXVIII (1954), p. 126
du Livre des Themes et sur
(1953), p. 31
Moraucsik, Byzantinoturcica, L pp, 384—386.
В съчинението си „За управлението на държавата"
е известно и под името „За народите4 (IAeqi еВушу), Константин Багренородни
на своя син Роман относно
за произхода, за начина на живот и за държавното устройство на народите и племената,
с конто Византия била в допир. В това съчинение се съдържат ценни сведения за българ-
ската история, особено за бъ л га р о -с ръ б ските отношения през втората половина на IX
и първата четвърт на А в,, за войните между България и Византия по времето на Симесн
за участието на чу жди племена като съюзници на Византия срещу България и др.
За написването на De administrando imperio Константин Багренородни е използувал
така също официални
към изворите, от който се
и в съчинението му се
de la constitution des premiers themes
a’Asie Mineure, Byzantion XXIII
150.
(De administrando imperio), което
дава съвети
външната политика на империята. Той дава редица сведения
живот и за държавното устройство на народите

'Г'
±

хрониките на Теофан, Георги Монах, Продължителя на Теофан,
документе, предания и др. Той се отнесъл почте безкритично ;
ползувал, поради което сведенията му не винаги са достовепни
срещат грешки и неточности..
РЪКОПИС : Р - Cod. Ра
ca
SHI.
or
2009 iXi
a
ИЗДАНИЯ • Constantinus Рог
— Constantine Porphyrogenittis,
nyrogennitiis, De
thematibus
De ad mini strand о imperio
ca взети от носледното издание.
M
I /
1840.
pest, 1949. Даденитс тук откъси
КНИЖНИНА : Л/. С. Драное, Заселение Балканского

et de admin istrando imperio, ed. Bonn.
R. J. H. Jenkins, Buda-
ed. Gy. Moravcsik
ed.
полуострова
Истории и Древностей Российских при Московском Университете 1872
София, 1909, стр. 139—316. — Сьащят, Южные Славяне и Византия
Истории
София, 1909, стр. 365—520.
Internationale des Etudes Balkaniques К (1936),
Serbie et la mission de Leon Rhabdouchos
Historique du Sud-Est Europcen XX (1943), pp.
Wetteren, 1952,
Византолошкн институт, Ш (1955)
В съчинението си „За церемониите4 авторът описва подробно церемониала във визан-
му той използувал други съчинения от този род, като
на Филотей от 899 г. Важни за нас са сведенията за бъл-
и
славянах!?., чтения в Имп. Обществе
кн. IV — Съчинения на М. С. Дринов, I.
Славяне и Византия в
Древностей Российских при Московском Университете, 1875, кн. Ш
139—318. — Cbiiiuxm, Южные
pp. 14—20. —
J
Чгения
в Ими. Обществе
X веке, Чтения
Съчинения на М. С. Дринов, I,
V. N. '/Aatarski, Die Besiedlung der Balkanhalbinsel (lurch die Slaven, Revue
La rivalitc bulgaro-byzantine en
De adm. imp. chap. 32), Revue
regne de Symeon de Bulgarie,
358—375. — М. Laskaris,
J
рр.
(1917) (Constantin Porphyrogenet
202—207 - Deux notes stir le regne de. Symeon de Bulgarie
Г. Осгпрогорски], Лав Раедуx is Лав Хиросфакт, САН, Зборник радова XLIV
стр. 29—36.
Deux notes
le
h
L
тийскйя двор. За написването
включил изцяло „Клиторология4
гаро-византийските отношения по времето на цар Петър и за мястото, което било отреж-
дано на българските пратеници във византийския двор, за някои български титли и др.
Mango —
за
РЪКОПИС: L = Cod. Lipsiensis gr, I 17 (XII s.). За един новооткрит ръкопис сьобщават
J. Sevcenco, A new manuscript of the De Cerimoniis Dumbarton Oaks papirs, pp. 247—249.
ИЗДАНИЯ : Constantin 1 Porphyrogeniti imperatoris de cerimoniis
1829—1830. — A. Vogt, Constantin VII Porphyrogenete, Le Livre des
Текстовете, дадени тук, ca взети от Бонското издание.
КНИЖНИНА : Д. Ф. Беляев, Byzantina. Очерки, материалы
(-тз Записки Русского Археологического Общества V
Русского Археологического Общества IV, 1907, стр. 1—188).
in the Ninth Century with a Revised Text of the Kletorologion of Philotheos, London. 1911. — В. H.
Кои ca били вътрешни и външни боляри? Юби.чеен сборник в чест на С. С. Бобчев, София, 1921, стр. 45 - 57.
V. Besevliev, Der Titel, pardon y.sivai, BZ XXX11 (1932), pp. 13—15. — Fr. Dolger, Der Buigarcnh
Sohn des by zantini scheii Kaisers, Сборник в памет на проф. II. Ников, София, 1940, стр. 219 -232 Byzanz und die
europaische Staatenwelt, Ettal, 1953, p. 183—196. —Mango— Sevcenco, op. cit., p. 247. R. Guilland, Etudes sur
I’histoire administrative de T empire byzautln ; Proconsul art) v лол о d}, Revue des Etudes Byzantines, XV (1957),
p. 5—41. ideut, Aurour du livre des Ceremonies. Le Grand Palais, Les quartiers militaires. Byzantinoslavica XVH-'l
(1956), p. 58
- A.
97.
il

1
Bonn.
I—IL Paris, 1935 -1940.
-- "
aulae Byzantinae libri duo, ed.
ceremonies
заметки го византийским древностям I—-II
VI, СПб 1891—1893); III Ю Записки Классического Отдела
The Imperial Administrative System
татарски,
i;
I. В. Baiy,
>1
rscher als jjeistHcher

J
Р roconsuI at И г .-тот о Д,
!
1
192
Constantinus Porphirogenitns — Константин Багренородни
Jr
constantini porphyrogeniti
КОНСТАНТИН
БАГРЕНОРОДНИ
I. DE THEMATIBUS
]. ЗА ТЕМИТЕ
L De milltlbus ex Armenia contra Bulgaros
pugnantibus
/. Войници от Армения участвуват
във войната срещу българите
п Оте де 6 цеуад exeivog xal yiyavioeidijg ’Aj?-
psvtos, d tn? ’AyyovQtvijc тф AaixaaTplag yap$Qog,
, ov хата тф
яА£штоу gxdAovv

д paxQdxetQ exeivoc xal яеоиМ&ос,
т&у ’Aqpiev'kov did2,exroy
Exeivog yap elddov ЩЮ£ щахарбсуу xal ayiov ,uov
патера, size cog прбщрф etxe >
exet vog
теАеттфаута,
avvearQaTevoev аттф прдд тот
2.euovf тот тот Вотфарот Аеуа>. Тот yovv "Адце-
м	-"1	Гь Г	Ч у	\
пдод

i>
сб? ср 12.0$ ovx olda,
Х&ф xat про pixQov
MeAtav leyco тот перфортт’, ое xai
дтатт^Еотатог по-
—	h 1
егте cog nQ()(jcpvh еТте
el%E дералоута тоу
Онзи едър, и подобен на великан арме-
нец, зет на Ангурина от Лекастрия, дълго-
рък и ловък, наричан на арменски език Ашот,
' мой
не зная дали като беглец или като
Той имал един ^прислужник, който
viov леоогтод ev тф лроЛех&егтс поАецср
Svpecbva тоу адесЬтатоу BovhyaQov — ф yap фар-
Х<оу тот фшдлхоЪ тбуцатод тс7п> xaAovgevcov
ефеоофешу — бте xai (фодбоюд о лщптофстиадсод
тот paxaotov ptov латодд ev аттф тф noleucp
цтраутто&ц xal yeyovev смАфод (12, р. /5, 5—15).
Тф
РаадахоЪ
— бте xai (deodoatog
aaxaoiov рот латодд ev
тот
г
G
отишъл при блаженопочившия и свет
баща1 —
принтел.
бил починал неотдавна — именно прочутият
Мелиас — и който отишъл заедно с него на
твърде злополучната война, а именно война-
та с Българина2. И така в споменатата война
срещу най-безбожния българин Симеон3, ар-
менецът паднал (той бил началник на импе-
раторский -отред на така наречените екску-
вити). В съшата война изчезнал и повече не
бил видян и Теодосий, протовестиарият4
блаженопочившия ми баща.

(J
О
Li
1.4

на
2. De thematlbus Occidentls,
sen Europae
2. За meмите на Запад или на Европа
<5 v о
I. IJ q сото v & £ ц а то
Ev q conn S' хе i ре v ov У И S>
vov О Q ах со от, е г ср т д В v QdvTiov с д g v-
tai xai to tcoy <Pcoaatcov tiaciAsiov
& s fia
3
X
ent iry Ovoetos
z 6 о у a ,u a £ 6 и f-
конто се намира на
х at
т 6
ф т д
f Р со /и, « I со v
П ъ р в а т а тема6,
запад в земята на Европа, се нари-
ча Тракийска тема. В неяеразпо-
ложен Визактион
цат а
който е и с т о л и-
на вомеите
и
. 1 Ixatov
Справедливо e Византией, сегашният Кон-
стантинопол, да стой начело на европейската
земя, понеже той е столица на целия свят,
като град, който е наследил името на вели-
кия император Константин6. А аз го поставим
начело на Европа, защото самият Византией
е най-хубавата и най-ценна част на Тракия.
В същност Тракийската тема неотколе е по-
лучила положението и званието на тема,
[именно] откогато племето на българите
преминало р. Истър. защото по-рано тая те-
ма била разделена между две царства. За
това свидетелствуват и самите названия на
3 Византийският император Лъв VI. 2 Тук се загатва за войната между България и Византия през
894—896 г. За тази война вж. Златарски, История, I. 2, стр. 283—320.	3 Българският цар Симеон.
4 Протовестиарий (я^гото^гогшую?) — началник на императорския гардероб, в който освеп облеклото се пазело
всичко необходимо за всекидневния живот на императора — разни блюда, лампи и др. Въпреки че нямал голям
ранг, протовестиарият бил един от доверените лица на императора. Вж. Brehier, Les institutions,
6 Тема (•bei.ia) се )
била създадена във Византия през VII в.
цел да се засиди отбранителната мош, на
славяни и др.). Всяка тема излъчвала войскова единица обикновено от около 10 хиляди войници. Начело на те-
мите стоели стратези, друнгарий, катепани и др. Темите според своята важност били няколко вида.
Имало сухопътни и морски теми. Първоначално имало няколко теми, конто обхватали голяма територия, по-
степенно обаче броят на темите растят за
schichte des byzantinischen Reiches, Stuttgart, 1919, S. 117—140.
du Livre de Themes et sur 1’epoque de la constitution des premiers
(1953). — Brehier, Les institutions, p. 352—366. f: Сиреч Константин Велики (304—337).
еоп npoxazdoxeiv
тд Bv'Qayuov, тф уту о wav
кяж xai лдВд soil $асн2етоаоа
гф Ефсдлрс уф
Kcov атауцуотломг
TOP ТЕ
7
xai noh? еат1 ftacu^evovaa тот те xoouov
nay we vnsQXovoa OJS тот fieyaAov Ксотатаутлуот
xal baoUecoc: тф' encovvaPw хлпроуошщааа' аруф’
de тф ЕфсЬлщс eyco тедпщ, enei xal аттд to
Bv^dvTtov тф фоахгл earl фоос; то naAhorov те
xal т1щсотатог. то toivw ttepa тф Щрахп^ uqti
тф heaiv xai тфг dvoyaotav еХауе бер.атое, бфот
тд т.с7)у BovJ.yaQ(ov yevos тот ioxQov тсоталюу
dieneQaoev. enel прдтедог
(про* xal uapTVQovcfi атта та оу брата тЩу

г
А
TOT

67Г£1 xal
бёца т?}с (~)рфнт]д



ТОТ
etg Paodeias батат оф-
император Лъв VI.
война вж. Златарски
началиик
noAexov
Л
- Тук се загатва
История, I. 2,
на
откогато
Y -
I
лампи
. Brehier, Les institutions, р. 130.
наричала войсковата част, конто се набирала от дадена облает, и самата облает. Темиата организация
е появили ото през VI в. Тя била вьведена с
на
j
5-

като нейните наценки
империята, конто трябвало да се сиравя с многобройни прагове (араби.
стоели стратези,
И
Brehier, Les institutions, p. 352—366.
катепани
Първоначално имало няколко теми,
сметка на тяхната големина. За темите вж. Е. Stein, Studien zur Ge-
Co Ostrogorsky, Sur la date de la composition
themes d’Asie Mineure, Byzantion ХХШ
.»
6

I
I
I
i
।
i
i
i
I
।
I
।
!
i
I
I
I
I
Constant!nus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
193
градове именно Месемврия и Селимврия —
градове, конто носят имена на царе, преди
лбтта та Ромейската държава да се разрасне и да
теог *
те Meopp^Qta xal ;/ PlpAvp^Qia, Baouscov лосю-
pyovQiag
Bantleiav avgp&pvai
TOV
paicov ciQXp rpv eavzpg caypypy е^рлёмсЕУ eig
лаута та tov xoopov TEQpara, лат zag cog sbiEiv
biEOxsdaoE xai pSTeoxevaoev eig play aQyJp> xal
tvybv pvdyxdoe zeAeiv Eva ndvxag. dogapsvpg be
rpg oaypvpg ЬсаорлеоВас xac bicjiQQpyvvo'&ac, aAAcog
xal та nQdypaca xal
Ела(У/уа be &Qaxpg гер’руербта
тоу leydpETOv xovotAcdoioy,
TavQog
tov psydAov KcovoTayilvov,
vep’^yspova xai xovoiAidgtov
тг/g cayyp’Tjg
noQ&7]odTTOjV тад n6AEigt e.ig ptxQa тр^рата bii]QE'&p
y) ifjg &Qax7]g а@хц' ij те ydo BovAyagla xal
avrog 6 vIoTQog xal то ледкоттроу ogog to dcfjxov
d%Qt tov llovxov, to xaXovpEvov Aluog, трд fioep
xpg eloi pEQp, tvtI <Уе d/.Adrgia %QppaTl£ovot. to
Ье трд Ogdxpg "Вера Ьло тот ftac>iAEa Ктуотаутсуог-
лолесод Ететахто xal Etg vnovoylav aveov ёудрра-
Tt^e, xal ovd&ia) Tig
be zb 'BeoplopTov to)v BovAydgcov e'&vog еледакб'О'р	на императора на Константинопол, намйраше
eig тоу "Igtqov лотарбг, тате xal ат>тсд ftaGilevg	се под негово управление и никога в нея
ртаухао&р bid тад ЕлсЬдорад тсот ^xv&cov xal	нямаше някакъв стратег.3 Обаче откак бо-
avTcvv tcov BovAyaQcov eig Вёратод тадсг dyayeev	гомразният български народ премина река-
агто xal отдатруаг еу aviep yeiQQTOvpaai. еуётето	та Истър, тогава и самият император се
дё В tcov BaoBdocov леоалсоаид ел1 tov Igtqov	поинуди попали нашествията на скитите4 и
на самите българи да сведе Тракия до сте-
пей на тема и да назначи стратег в нея.
OvoyowdovQovg аотоед Преминаването пък на варварите през река
Истър стана в края на царуването на Кон-
Тогава стана известно и
eypvaai лбЛыд nolv р rpv хоту ’Рсорасасу
xal btaboapsiv
xoopov лХрдсбрата. dep’ov yag
/
/
э £
те
XOGpOV
xai ретеохебаоеу eig plav aQ%pv
era лаутад.
та охбрата цетЕлоср&раау.
етётахто xal Сто
TOVTEGTI
AeyopEvov xovoiAidoiov, tqvtegtl fiovAEvrpy,
yaQ агтилатод ehqcitei трд flQQXpg еле
eycor vtp*avrov xb/.etg
vy. Ьсаоалесорд de
cog етлореу, xai tcov BaQfjdQOjy ex-
3
J
yvy'i Ьё
В те уау
атдатрубд ру ev слот eg. acp’ov
xai avebg ftaGilsvg
TOOT
BovAyaQCDV eig Вёратод
обхване всички области на света. Но след
като ромейската власт простря мрежата си
по всички краища на света, тя, така да се
каже, разпръена всички други (държави),
съединявайки ги под една власт, и ги при-
нуди всички да теглят един и същ хомот.
А когато тази мрежа започна да гние и да
се разкъева, промениха се впрочем и нещата,
и имената им. Провинция Тракия беше под-
чинена нахегемонти на тъй наречения кон-
силиарий, т. е. съветник. Проконсул Тавър
управлявал Тракия при Константин Велики,
като имал под властта си 53 града, подчи-
нени на хегемон и консилиарий. Когато мре-
жата, както казахме
разрушили градовете
била разделена на малки части. Защото Бъл-
гария и самият Истър и проч}7тата планина,
наречена Хемус, която стига чак до Понт,2
са части на Тракия, но сега вече не спадат
към нея. Тракийската тема беше подчинена
5
>
kl
v
5
?
загнила и варварите
Тракийската облает
Exv&cov xal
tu^iv dyayetv
avrep улдотоураас. Еуётето та 1-ТСТър, тогава и
fiagfidcMov ледсиамяд вле tov Igtqov при нуди поради нашествията на с ки тите4
та тёХр ВавтАесад KcovGravuvav

ЕЛ1 TOV
v
p TttfV
лотарот el
tov Ilayycovdrov, ote xal to bvopa avTcov- epavegov
EyEVETO' HQOTEQOy yO.Q
ExaAovv. 'H be Ogdxp
Оддхдд ftaaciscog tov лаХас
p ало Nvpcppg Tixavibog,
Аблоуход, o'&ev то лдсотоу
Aoloyxoi bvopd'cpvTat. paQTVQel be тер Aoyep
TO TCOV
'legoxApg be б удариатехбд 6 ygaipag tov Svvex-
bppov. Heyeov ovTOjg' „elolv ai лаош еладуёас
тли тоу ВаасАга tcov "Poopalcov
КсоуотаУтсуоалбАЕс, EnaQyJ.ai
"’Agypv ovv трд Еоотлрд
tov xoapov лагтад,
5
Л.рОТЕ.дОУ
3
brouaGtav
еу

Nupcppg
d'&ev
pev еЪ%еу ало
aveij Ts}.Evr?]oavTOS'
xat Kqovov
TCOV
э э?'
аср рд
Elh'OQ
&Qa.XU)V оногундури?
3£CiP**a
AoAoyXCDV E&VOQ TTj @00X1] GVVaQl’&jU.atV.
J
оттам и
стантин Погонат.5
тяхното име, понеже преди това ги наричали
Тракия пък е получила името
си от цар Траке, който е умрял някога в тия
места, или пък от нимфата Титанида, която
от Кронос (родила) Долонкос
първото племе на траките се нарекло До-
лонки. За това свидетелствува
числява племето долонки към Тракия. А гра-
матикът Хиерокъл,
демос
градове, конто се управляват от императора
на ромеите в Константинопол, са: области 64,
а градове 935?
аз поставим царицата
и хегемон били управители на провинции.
Черно море. 3 Стратегът стоял начело на темата и команд увал тем ната войска. Изобщо той се занимавал пре-
димно с военното управление на темата, докато за гражданската администрация бил натоварен да се грижи про-
тонотария т на темата. Вж. Brehier, Les institutions, рр. 228, 229, 360—362.	1 Вероятно славяните. 5 Би-
зантийският император Константин IV Погонат (668—685).	й Оногундурите
мен ев съюз. Прабългарите са известии и под това име (Ovvvcpwvrbcvycvv ротАуарсог). Вж. Златарски, История, I,
1, стр. 84—96.
стр. 31—32. — Сьщият
стр. 304—305; 335—336. — Moravcsik, Byzantinoturcica, II, рр. 218—219.
вж. ГИБИ, II, стр. 87—88.
Xsycov ovTOjg'
al
tov ev
eIgIv
xal лб/.eig,
biotxovpsvai
per £<У, лббесд be’
тру fiaocklba law лблееог xai
3
edd.
а Lac. ind.
1 Консилиарий (консуларий)
c
5

като при-
конто e написал Синек-
казвайки така: Всички области и
И тъй
на
1
начело на Европа
градовете и на
2 Т. е. Понт Евксмнски —
Вероятно славяните.
са влизали в прабългарския пле-
. : " “	.	" . ь
Ал. Бур мое, Въпроси из историята на прабългаритс, ГСУифф, XL1V (1947/48), к а. 2, история,
, Към въпроса за произхода иа прабългарите, ИБИД, кн. XXII—XXIII, София, 1948
7 За Синек демос на Хиерокъл
Към въпроса за произхода
25 Гръцки кзвори за българската история, V
6
J
1
И
£
194
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
тг)у rear 'PaofATjv ёу<о тиОщрС бса tovto
ледс avT/jv &Е.р,а то xakov^EVOv Одах?],
tocq Еиосблл]? UEQ&OL i)sf.idTcov лдсогоу теЬ&сисщеу,
cos' xai aviTjg т/jg лбХеок Ttjg лалас Bv£avr.i8og
xaiovlAEVTjg sv rfj tcov 0qqho)v l^QvvOsiatjg Xd)Qa.
Avrd де to Bv^dvTiov M&yaQsayy нас Aaxsdatuo-
yicov xal ВоссотФу ёот'сг anoixia
' ЕМлууогА &to xai т-tjg twv
Етиотцщ! Tvy%dvovan\ Еслто/леу
y/iia тб'^ск ёхратве, xai avzoty
6уд,иата.
5
' РФ jUTjV
eycb Ti^hpu'
нас то
Т(~)У £Г
3
exQaTBi,
xal
, та)у ао%асотата)у
Acoqieoov ypJOTTYjg gv
Z	С 3
TOiyvr,
Toiv ёладхсауу
c5? /) dQ-
та
EnaQ^ia (Эдаицд, rjyovv
EvQU)7Vi]g'
4
AloQi'cov,
лорд.
vOqvol,
-Savada, ’AqpQodtrsia
TOVTSOTt
НдакЭа-ш,
(IVOS.
оло xovot-
^ovXevxon’, лоАесд tb' Ev^o^cov-
’AQxadcofaiofag, Bi£vt], Uavcov,
ЕлВАслоЛлд, MriQi^OQ, Еа)л<.хл'],
fblQ(/X) KoiMa.
M?]Qi£oz
f


целия свят -- Новия Рим, Константинопол.
Затова на първо място от темите на евро-
пейските земи поставихме темата около него,
наречена Тракия, защото и самият този град,
който по-рано се е наричал Византион, е раз-
положен в земята на траките. Самият пък
Византион е колония на мегарците, лакеде-
монците и беотийците, най-древните елини.
Поради това и те говорят езика на дорий-
ците. И тъй нека кажем, съгласно със ста-
рия ред, и имеиата на самите области.
Провинция Тракия или Европа, под (уп-
равление на) консилиарии, т. е. съветници,
има 14 града: Евдоксиупол,1 Ираклея,2 Ар-
кад иополЛ Виза, Панио и,4 Орни,5 Ганос,3
Калипол,7 Миризос,8 Салтика,9 Савада
Афродизия,11 Апрос,12 Килин.
E>
ES
t5
О
3
?
7
>
Виза, Панион
Миризос,8
т. е.
1
4
J
Салтика,9
1.3
Ираклея,2
Орни,5
10
’ Ела&хс'а ' Pooddxrti] ь ’
I1oq&малому еHQax/,Eia
,ucavofaolt$,
ZTQVJ.IVOV
S(>Qai, ФсЕллос,
гтто тог ovtov, лб'Аесд i
Д ту ос, Ma $
 J	s

7
Too. mvovnoh^.
Л
Провинция Родопа, под нея (има) седем
__П л	TV Ъ1 Улпотгпап ПП \ гр ГЪ ГТ* Л/ЛП I’j
5
Evuqyyjи r' EfufjcovTOV' vtp ’fjyeu 6 уо,
' AyyJaJog, Лв^Елбс^ Паоутсу6лоЬс ,
s X(5t?rrjv)ujTOZ.is,
’Елархса	Ьлб иотоилаосог,
Мкатсиот нас  "Ахбутюиа,
vrjou* A'civoAqo
яМ/аа Meotixot нас •
Beqoi], V'foos fJdaoQ,
d
ЛОЛЕ(£ Е‘
ФсЛсллотло^лд
1-
J
5
[J/rotor?]
ЛОАЕ1С
VtlTOOs,
FMatr/J а
ta
(К(от cnayrcdva),
X	f J
r/1 /
J ОШь,
J
AtovvaoHoh-
Л
(ЕисФ1ад\л’
Ер цуеаоуа,
града: Пацтикопол,14Хераклея на Стримон,-
Енос, Максимианопол,16-17 Серес, Филипп,18
Траяну пол.19-20
Провинция
на) дукс (има) шест града: Адрианопол
Анхиало,22 Т7р"-^уя	ИпыпЗб
Провинция Тракия, под (управлението на)
консилиарии (има) пет града:
кон23 и Аконтисма,27 Филипопол
остров Тасос, остров Самотраки.
16—17
Хемимонт, под (управлението
21
Девелт,23 Плутинопол 24 Цоид
Tf
*
t
X
Ахоас, Каллатсд,
lydnatog,
w
7
Ацог-
I’	seclnsit,	addidit Pertusi.
и Аконтисма27
: Клима Местн-
ая
>
Вероя2
-2*
Провинция [Мизия] (Скития), под (управ-
... . _	__ie гпотт,  Тлп^мзо
лението н
Дионисопол.
Кон ст антиана,35
а) хегемон (има) 15 града: Томи/--
Акре,32 Калатис,33 Истрос,31
Зел па,36 Тпопеум.37 Аксио-
31
32
Калатис/
Тропе ум,

37
Salambria или Selymbria. Бил на-
дн.
Ерегли. Старото име на града било Perinthus. Бил наречен Хераклея в началото на IV в. Срв. ГИБИ, II, стр. 88.
бел. 4.	3 Аркадиопол - дн. Июле Бургас. Старото име на града било Bergule. Бил наречен Аркадио-
пол в чест на император Аркадий.	4 Панион — дн. Панизо. През IV в. градът е носел името Теодо-
сиопол в чест на император Феодосий I (379 395). Вж. А. Н. /И. Jones, The Greec City from Alexander to
Justinian, Oxford, 1940, p. 381, n. 34. — ГИБИ, И, стр. 88 бел. 6.	5 Орни — до дн. нос Коджабурун. В ан-
тичността градът сбил известен под името Castellmn Bornos, пак там, стр. 88, бел. 8
похора) на 15 км' северно от Родосто. < Калипол — дн. Галиполи.
на — дн. Силгикьой. !(| Савада или Савсадия — дп. Кавак.
вак. Срв. ГИБИ, II, стр. 88, бел. 8.	32 Апрос-Кермиен
бел. 9.	13 Килим — Килитбахар, в Източна Тракия.
15
1
речей Евдоксиупол
в
Евдоксиупол — дне in ният гр. Силиврия. Старото име на града
в чест на Евдоксия, жената на император
l О ИЛО
Аркадий (395 — 408).
- Хераклея

чест
в
на император Аркадий.
чест . на император Теодосий I (379
4 Панион
Панизо. През IV в.
7 Калипол
10 Савала или Савсадия
г.:
дн.
395). Вж. А. И. М. Jones, The Greec
ГИБИ, II, стр. 88 бел. 6.
Гансе —’ дн. Газикьой (Га-
н Миризос — приди. Чаталтеле.
Афродизия
I
I
i
I
I
I
I
I
i
I
I
।
I
i
i
I
।
i
!) Салти-
। — дн. Авраша, на 8 км заладно от Ка-
Айнарджмк (Йнеджик), Срв. ГИБИ, II, стр. 88,
— дн. Силгикьой. Савада или Савсадия — дп. Кавак. 11
Срв. ГИБИ, II, стр. 88, бел. 8.	32 Апрос-Кермиен, дн.
Килин — Килитбахар, в Източна Тракия. 31 Партикоиол или Парикопол (Т/ну/ГхотгоАч, Наоомб-
л<баБ) — дн. Нигрша. 15 Хераклия на Стримон (Хераклея Стримонсжа), среща се още и под името Heracleia
Santica — дн. Зервохорн.	1(;—17 Максимианоиол — дн, Месннкалеси до Гюмюрджина. Старото
града е Порсуле. Наречен бил Максимианоиол в началото на IV в.
и Кавала. Старото име па града било
Paris, 1945.
17
з-
It
Хераклия на Стримон (Хераклея
и;—ь Максимиансшол — дн.
к;___17
ИЛИ
и мс на
1S Филипп — днес рлзвалини между Драма
Philippes et la Macedoine Orientale
Траянуиол — Лъджакьой (Терма Лутра), южно от
на стария град Дориск. Вж. В. Белков, Градът
дн. Одрии. Градът бил наречен Адриа-
е Uscudama. Нарнчал се и Орестиада
Бургаско. 21 Плоти hoi юл — при
-> Цоида
до
За Филипп вж. Р. Lemerle,
a I’epoque chretienne et byzantine, Paris, 1945. ut.._L>o
Фере. Траянупол бил построен от император Траян на мястото
в Тракия и Дакия, София, 1959, стр. 103 и бел. 8.	21 Адрианопол -
нопол в чест на император Адриан (117 -138). Тракийското му яме
(Orestias). -- Анхиало - дн. Поморие. Девелт — дн.
Димотика. Вж. ГИБИ, II, стр. 89, бел. 8. — Велков, Градът в Тракия
локализиран досега. Според Г. Баласчев,	ИР АЙК, IV, 2 (1899), стр.
Анхиало. Клима Местикон — облает край р. Места.
Подробности вж. в ГИБИ, II, стр. 92, бел, 3.	-№ Филипопол
730 Томи — близо до дн. Кюстенджа. 31 Дионисопол
Kqovvoi. Акре — при дн. село Наиево до нос Калиакра.
дн. Истрос, [бившего Каранасуф в Северна Добруджа. Срв. ГИБИ, II, стр. 90.
джа. :!ii Зелиа — т. е. Зелдепа или Залдапа — [(еуточнено, вж. ГИБИ, И,
Traiani) —
Дакия, София, 1959, стр. 103 и бел. 8.
на император Адриан (117-1
— Анхиало -
ГИВИ
император Адриан (117
дн. Поморие.
II, стр. 89, бел. 8.
Според Г. Баласчев,
2(5 Клима Мести кон
J

I
I
I.
34 Зелпа —
дн.
0-1
J-Г ч Ь
обдаст кпай
Л.
3.

til
P-
•_’8
т. е. Зездена ил
Адэмк.тпсе.
и
Залnana
it
и Дакия, стр. 97. цоида — не е
212—213, градът се намирал около
27 Аконтисма — проход при устието на р. Места:
— дн. Пловдив. ~й Вероя - дн. Стара Загора.
дн. Балчик. По-старото име на Дионисопол е
;13 к'япятиг — in гп Мяигалия	34 ИстрОС—
дн. Кюстен-
Троней (Тropaeuш
с. Дебелт,
9Г
I
I
I
I
I
i
J
I
Балчмк.
Калатис — дн. гр. Мангалия.
35 Константиана
стр. 90.

..'J .
।
i
I
I
яма
Constantiniis Porphyrogenitus — Константин Багренородни
195
I1
Kantdafta, KdQctos,
с
Трбошь,
Л0Л1£,
A tycooo;
r'Ea>s (дде тд тф Фобхг/; &еиа
' Is.qoxAeo; Еоуехдёцют, xat. нет а такта
Maxedovia; Тфиа, 6' гп,д тд "iHvQixdt
ехАое TonGtlEGtav тетахтат. a^XETai ovr
гЦшдц?.
(дде то тф;
Evyexd'tj^iov,
Ostia, 6
2. J S V T t. Q О V
Maxedovia
tov Aid;
' Но iodos
I
Фрахту
xai иета
vnd тд
"If

Nofiiddovvos,
Капидава2,
pj"
о
5-
Карпос3, Тросмис,4
Егисос,6 Алмирис.
Ho-
I1
хата тдг
to тф
xai тф
OVTWs'
5 s и а M a x e д о у i a s
г? %a)Qa
xai фо las
6 nOtyjTEj?'
dtTOiM&fh] and Alaxeddros
Ti£
ц
AeoxoaIcovo;,
*H dd'noxvooajLisvr; Aii yeivaTO TEGnixs^avvip
vIe dvo.), MtiyvYiT.a, AlaxEdtiva {flnmoXTiQaijv,
tteqI niEQfyv хш ^'Olvpinov hoAtaEEvaiov.
О
ТО
F * *i <
ЛЛЛО1
пол,1
виоду ну м
Дотук е Тракийската тема според
некдемос на Хиерокъл. След това (идва)
Македонската тема, конто спада под И лирик
и неговата облает. Тя започва така:
7
I
Си-
2. В т о p a
тема Македония
Alaxsddvo;
nQdjTT} T(OV
Ai62ov,
LlEia MvGOiV
апд
r Ieqelo)t
3
де
Aioaov
' A Qyt'
Maxedova;
obiavVTE$“.
/not pa Махета,
И
rov
че Македония се на-
как-
с5ч
ТОТ
ЕУ
Г
Maxed 6г оg (rov
xaAOvvrai
Asyerat ds xai Alaxedovtag uoioa Afdxsia, toe
MaQOvac iv поФтср Afaxedovixibv „xal тф> *Oqsg~
TEiav ds AldxETOT Hyovoiv and tov МахедоуодА
\4zza xal тру (Ш)? Aiaxsdoviav AlaxsTiav older
01'0^0^0/0.6^7^ KHld^aQQ SV HQCOTEp "AvOido^'
Уг- г л	С '	V Л У 1 '	='	—
Et/cpxitjA^oav опер тоу Aiyiador avw tjjc
y'r]s MaxEilas1'.
те^ dmoyovovs
I iQaXASOVs
Tvy%dvovTOG,
г/ q
oAov
6 dilxov^ dvdQidg аяе/начато’ ds
3Afi<ptTQV(0V0s vids, "EH.i'p’ss у,'еъдо2,оуооа1
ygdituaor did xat
noQspvQaQ ftaoiAixffc тф
Aeovioc savTOVQ toivovoi'
xdofiov ф/ovvTat, xal vnso
yaQor TouTfp еухал2а>711^оута1'
OWs
TOtavTij
Tj fiwjikela
tqItov viov
av^Tjdeooa
dpov, [isyaAvV'O'Sioa ds
EHdrixOs,
(афУоо vvv
fl
у
fAOVOl
xat Alaxedovta?
TtQajTCi) Afaxedovixtov'
Махетат liyovoiv and
ТУ
/
avrov
/
тдте
tr
„яйг
-Иусалдт dva) тф' xahov/ae-
Ol ds тф; MaxEdovia; /3aocAevoav-
eavvov;
sxelvov tov fiovtpdyov xai Aeoviotpdvov
ov Ti}v slxova xai to /абуе&о; xai
tov xaoaxTTjQa ev тф HnnodpouQ)
dvdQia;
3
с
НдахЛеоос dvo/ad^ovoiv,
тцу elxova xal
уаоахтг/ра ev
алеца^ато'
в първа книга
„и О ре-
наричат Макета от Македон". Но и
«
че цяла Македония се наричала
„И се преселили през Егиал15 над
13
J
то [aejeOoq
тф
Г)? ^AdxpieVTJs
TOts
y.OJ
TOV
xai
xai j.ido-
с
,X'
avTt TatviaQ xal оте[д,[М1то$
dEQ/uazi ty/q xetpa/фд
xal OTSja/iia tovto
паута Atd'ov
xal /.tdpTVs a^tom-
avTo to vofMo^ia tov Maxedovos 3 AAi-^dvdQGv
ELXOVl
т(7)У Maxedovayv ар^а/тегт] and tov
HpaxAsovg Kapavov nQooayoQev/ievov,
tov nazQos "’AinAar-
xai vnso’pvd'T yevojneyrj xal
У
хаНопЕд/легау. ~ Е^ехаат^ае де
Maxedovcov
с
де: and ФсИппоо
Провинция Македония e получила името
си от Македон, син на Зевс и на Тия, дъще-
рята на Девкалион, както казва поетът Хе-
зиод.8
Тя, като заченала, родила на Зевс Гърмо-
вержец двама сина, Магнит и отличния ездач
Македон, конто се заселили около Пиерия9
и Олимп.
' Други пък (мислят
рек л а така (от сина) на Еол10 Македон,
то казва Хеланик11 в първата книга на „Тайн-
ствата в Аргос“: „от Македон (син на) Еол,
по чието име се наричат македонците, жи-
ву щи тогава сами с мизите/
Казва се, че Макета е част от Македо-
ния. Както твърди Марсий12
на (своята) „Македонска история":
стия
Клидем14 в началото на „История на Атика
известява
Макетия:
така наречената Макетия/ Царете на Маке-
дония се наричат потомци на Херакла, онзи
бикоядец и лъвоубиец Херакъл, чиито образ,
величие и цялата му външност изобразява
медната статуя на Хиподрома. Той бил син
на Алкмена и Амфитрион, както се разказва
в елинските легенди. Затова вместо с ленти,
корона и царска багреница си покриват гла-
вата с кожа от лъвска глава
това за корона и украшение и се кичат с
него повече, отколкото с всякакви скъпоцен-
ни камъни и бисери. Достоверно свидетел-
ство за това е златната монета на Алексан-
дър Македонски,16
бражение. Македонского царство започнало
да се издига при третия син на Херакла,
наречен Каран, било засилено от Филип,17
бащата на Александър, станало велико и ог-
<4
те смятат
украсена с подобно изо-
3
Калакьой.
дн.
1 Аксионол — дн. Хиног при Черна вода.
— диешно Хърсово. 4 Тросмис — дн. Иглица. & Новиодунум — дн. Исакча. G Егисос —
' Алмирис — Запоройени. 8 Хезиод — древногръцки поет, живял през VIII в. (750—700 г.)
Пиерия — планина в Тссалия. Вж. D. Det sc hew, Die trakische Sprachreste, Wien, 1957, p. 367-—
— митическа личност, владетсл на остров Еолия, повелител на ветровете. 31 Хеланик —
Херодот и Тукидид. Хеланик обходил цяла Елада и събрал митологи-
Марсий — съвременник и приятел на Александър Македонски. Написал
в 10 книги и AAh:‘idv^Qov ауш-.ф.	13 Орестия — старого име на Одрин.
— древногръцки писател
15 Егиал (.4fyfcU.de) — старого име на Пелопонес.
17 Филип II Македонски (359 — 336 пр. н. е.).
Карпос (Kdo^os) или
Исакча.
2 К а и и дава — дн.
Тросмис — дн. Иглица.
Запоройени. 8 Хезиод —
4
Кадок —
дн. Тулча.
пр. в. е.
368. J-tJ кол — митическа личност
древногръцки периегег, съвремснник на
чески и исторически материал,
историческо съчинение „Maxsdovixd
11 Кладем (КЛы'дццое
рия на Атина от най-старо време.
цар Александър Велики (336—323 пр.
Й
ltJ Еол
s
12
или Kis гбЗ^иод)
н. е.к
5
5
J?

_Га
ЖИВЯ Л

13 Орестия
през IV в. ир. н. е. Написал е исто-
16 Македонският
*
196
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
tojv dxgcov TYjS yij$ avrcov Irntpavvaoa sitavrov
'A^dydgov, хей to>v avzov dtaddycov, xarabjgaoa
de et? HsQQsa rov Ф^ллтаги, wore xai avzb azto~
ffcAeiv to rife PaoiXstaQ d&aoua' alypdXaoxog yag
avroQ d Usqosvs gszd yvvazxoQ xal zsxvcov, ртто]-
$si$ vzrb AlftiMov
Pioaalayv
navra rd r?j?
coots ало paotAsla? si
fkdstv xal vvv eIq dsaaxo.
avTTjv xaraky^at.
Фм/лжуу,
9
л
ромно, като достигнало края на земята при
Александър и неговите приемници. То пре-
ставало да съществува при Персей,1 сина
на Филип,2 и загубило и достойнството на
на царство. Защото Персей бил победен от
римския военачалник, проконсул Емилий [Па-
вел], пленен с жена си и децата си и отве-
ден в Рим окован, заедно с всички знаци на
македонского царство.3 Така Македония от
царство се превърнала в провинция, а сега
е стигнала до положението на тема и стра-
тегия.
Провинция Македония Първа под конси-
лиарий, (има) 30 [32] града: Тесалоника,4
Пела,5 Европ,6 Диос,7 Верия,8 Еордей,9
Едеса,10 Келл,11 Алмопия,12 Хераклея Лак,13
Антания,14 Геминд,16 Никедис,16
Идомена,18 Врагил,19 Примана,20
Амфипол,22
сега Русион,26
Кереопирг,29
пол
и загубило
I
dvOvTiarov xal ozga.riyyov тшу
Рацмр’ аяцх'до] дёоркк xal
raw Alaxsdovcov еш'стдш,
ETtagytav то oy^jaa .иста»
таДу хси, отдат^у^од
е
&lq Tj)v
/jaotZ&cc?


гм
3
Maxsbovia^
’ Enagyla
nonets Я[$'. OsaoaXovi ю),
BsQQOia, ’Eogdaia,
eHgdxAsta Adxxov,
At6ftoVQOQ, "TAgu.SVY]
veia,
zb vvv
KeQeOTlVQyOQ, BsQTiYo
Es^auronoXi^.

'Аруллокд, Nsdnokg,
Povoior,
С
3-
(a)' vjib xovoi/ddgtov,
IWA.g, EvQmTtoc, Atos,
AX/ioni a,
Nixsdjfc,
5
vEbsooa, KsXXvf,
.^ivravza^
ВдауоХод, Идщауа, Мадсо-
AnoExorla, Tonsigo?
Т&ало/л^, Ахау&о?,
’Aga^.oQ, Aioxtyriavovnohb,
Esutvbog,
Ntxonohg^
1
J
-О,
Enagyia Maxsdovi a? (ft
tf, EroAot,
yala, КеЛшусЗю)’,


е
Диос,7 Верин,8
U
Диовур,17
М арония,21
Неапол,23 Аполония,24 Топир —
Никопол,26 Итапол,27 Акант,®’
Верпи,30 Арал,31
Севастопол.33
Провинция Македония Втора под управ-
лението на (хегемон) има 8 града: Столи34
Аргос,35 Евстрейон,36
ла,38
Никедис
Примана
Диоклетиану»
32
j
v <р Д; уе и 6га, гто2 st
Ilekayoyia, Bag-

/
Evozgaloy,
Ag/zovta, Zdnaga.
* Ел аду la (В sooa/daQ‘
AaQtooa, А}],ш]то1а^, tyrjflat
Г6/о(рос, f Елатт], al
АТт)тд6ло)лдEaiodgeta, Фадаа/.о?,
е
1лО.Т7у,
т'
vnb тоу avrov, лб/вдт tQ
Eyjvaio;, Adpza, Tgixrj
Ne(u Ilargat,
Воиоа^игаюд,
J
vvv Aeyopsvai
. J
J
Пелагония,37 Варга»
Келенидий,39 Армения,40 Запара.
Провинция Тесалия, под същия (има)
17 града: Лариса, Димитриада, Тива, Ехи-
4^ TT О ’tjTTl-CT	Тпг.ши 43—44
ти,49
трополия
л
Гомфи,46
Ламия, Трики,43~44 Гомфи,45 Ипа-
така нареченото сега Нови Патре, Ми-
Кесария,47 Фарсала, Бурамин-
?
i
пр. h. e.).
римляните.
столицата на старата македонска държава. Развалините й се намират при с. Постол, Ениджевардарско.
роп — дн. с. Бозаджи. 7 Диос — дн. Диос при Малатрия, к Верия — дн. Бер (Караферия).
дея — дн. Моранди (Риаки), Кожанско. 10 Едеса — дн. гр. Воден. 11 Келла — неуточнено. За неговото
локализиране са изказани различии мнения. Вж. ГИБИ, II, стр. 91, бел. 3.
северно от Воден. 13 'ЙдахХыа Adxxoi' или Даохог1 — дн. Лерин.
дос — неизвестно. 1В Никедис или Никея — може би дн. Велушина, Битолско.
Дойран. 13 Идомена — Милетково при Мировци, Гевгелийско.
на
пол
(Русион)
2 Македонский? цар Филип V (221
Последният македонски дар Персей (179—168 пр. н. е.).	2 Македонский? цар Филип V (221—179 г.
3 Загатва се за битката при Пидна в 168 г. пр. н. е., след която Македония била покорена от
1 Тесалоника, дн. Солун. За името и за историята на града вж. ГИБИ, II, стр. 90, бел. 9.
дн. Моранди (Риаки), Кожанско.
7 Диос — дн. Диос при Малатрия,
10 Едеса
Лаг.иог или Даохог’
1(’ Никедис или Никея
13
С
5 Пела —
fi Ев-
9 Eop-
Верия — дн. Бер (Караферия).
11 Келла
12 Алмопия — Мылен, покрайнина
11 Антания — неизвестно.
Диовур
15 Гемин-
17 Диовур — днешният
Врагнл — вероятно Верги, Нигритско. 20Прима-
Полина, южно от езерото Волве. 25 Топир
-- . _ ... .. 15)
- дн. Корфовуна (Йенимахле), Нигритско.’21 Стар град, дн. село със със същото име близо до Гюмюрджина 22 Амфи-
— Амфиполи (Неохори). 23 Неапол—дн. гр. К аваля.34 Аполош+я — Полина, южно от езерото Волве. 25 Топир
I — В същност Топир и Русион са два различии града : първият се намирал при устието на р. Места, а вторият
се*1 отъждествява еднешното Рускьой или с Кешан в Източна Тракия. Срв. ГИБИ, II, стр. 89. 2Ц Никопол — Nico-
polis ad Nestum — днешният гр. Гоце Делчев. 27 Итапол — ’1да™>/л<; вероятно вм. ДУалсшс — дн. Канала.
Акант — Предполага се, че се е намирал близо до Йерисо в Атонския полуостров. 29 Кереопирг — KEotufavoyos—
крепост близо до Гюмюрджина. 30 Верпи
клетианопол
(ДтоХАое)
CJ
днешният гр. Гоце Делчев.
зо
27
t_5
дн. Канала.
Дио-
34 Стоби
Арал
32
неуточнено.
дн. с. Копач, Нигритско.
дн. Арменово (Арменохорион) при Хрупища.
дн. Пустоградско при Градско. 35 Аргос —
се е намирал вероятно по горното течение на р. Стру,мица.
още Хераклея Линкестийска. През средновековието той е известен с името
Манастир. Вж. ГИБИ, II, стр. 92, бел. 5.	38 Варгала •— i / ’
гала : Раэкопки и проучвания I, София, 1948, стр. 82 и сл. 33 Келенидион — неуточнено. Според Е. Honig-
mann, Le Synecdemos d’Hierocles et 1’Opuscule geographique de Georges de Chypre, Bruxelles, 1939, p. 16, 10 to e
Ю-е^юу (ключ), с. Ключ. 40 Армения — неуточнено. 41 Според Е. Homgmann, Le Synecdemos, s. v., Запара
се отъждествява с дн. с. Цапарево, западно от Битоля. Според Иордан. Иванов, Северна Македония, София, 1906,
стр. 59, Запара се намирала в областта на Брегалница. 42 Ехиней (’E/trato;)   дн. Ежево.	13—11 Трики
дн. Трикала. 15 Гомфи — крепост, при Мусаки.	"Улата — дн. Хипата. 17 Кесария —Кесария,
Кожанско.
35
31
38
33 Севастопол
- Стариград, Велешко.	Евстрайон (Ev&tQatov)
37 Пелагония — дн. Битоля. Градът се наричал
। RovTslt^, а по-късно бил наречен
при с. Карабинци, Щипско. Вж. Ив. Венедиков, Вар-
:;э	_	---.
нелокализиран.
3b‘
I
Le Synecdemos d’Hierocles et 1’Opuscule geographique de Georges de Chypre, Bruxelles, 1939, p. 16, 10 to e
г (ключ), с. Ключ. 40 Армения — неуточнено. 11 Според Е. Honlgmann, Le Synecdemos, s. v., Запара
15
42 Ехиней gE'/tvainz)
и;
Гг
-• дн. Ежево.
17
¥

I
I
I
я
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
197
3
и
Салтос,3 Иоанувий,4
-6
/[warr]oy/jt<K, vrjoog Exiadog, vtjoog Exs-
ЕаЛто
ли/.а , у^оод ё/елиоу/од.
"Еозд (обе то дёра Maxebovtag.

СИИ,1'2
остров Скепола,3
Дотук е темата Македония.
остров Скиат,
остров Пепарит.7
3. Tq it о v # e p a
тqvрот од
3. Третатема Стримон
То 6е 'дера tov
GvvTETaxrai, xat ovdapov tovtov Xdyog eaz't лео!
^Ератод, aXX'eig xXeiaovoag Tagtv АеХбуштаг
Exvfyat avro dvrl Afaxsdoycov dtavEpovrat, ^lovau-
•viavov tov * Pivotpipov
yog xal taig dtafiddoaig
eyxaTotxlaavTog.
Xrovpovog rij
tovtov Хбуод
rdgiv

Maxedovia
r^J
D-
xat
EX TOIQ OQEGl TOV EzQVpO-
T(OV xXsiGOVQOyy
tovtov^
4. Тетадтоу дёра (j eo a akoy lx?]
Тб <ЗА vvv etg asparog lagiy
oa/.ovixT} xal avro Alaxedovlag
tva pi] Aeyco zovg egoydev xal ziaZatovg tov rotov-
tov раотиоад ттрауратод, agioyoEcog uaQTvg
tov Xqcgtov албатолод 1/lavJ.og, Alaxedoxlay тамтру
алохалму’ ygatpet d’ovrcog „тцюхтод грйт 3Aqc-
gtcIqxov A/axeddvog (deoGakovixeayg'^
2.OVIX7] pYjTQOmAig
'TsQoxZijg
avrtjv Tedetxe noXeetv,
Toiavrpg air,lag' Ф1Ьллод
exsi vixifaag тр dvyazQi xal 777 noXet opfovvpcog
rd dr о pa E&ero (pp. 84, 1—89, 9).
£t£ iEpCiXOg
XQt) partly»’ &EO-
f.lEQOg XVyy/iVEl. xal
б ауюд
3

с
о
Темата Стримон e съединена с Македо-
и за нея никак не се говори като за
Вместо
кои-
ния
тема, но тя се смята като клисура.8
с Македонии тя е населена със скити,
то Юстиниан Ринотмет10 поселил в плани-
ните на Стримон и в проходите на клисурите.
9
4. Четвърта
тема Тесалоника
Тесалоника, която сега се смята за тема,
също е част от Македония. И за да не из-
броявам чуждите и стари свидетели относно
това, достатъчен свидетел е светият апостол
на Христа Павел, който нарича (тази страна)
Македония. Защото той пише така:
беше Аристарх, македонец от Тесалоника/
И наистина Тесалоника е главен град на
Македония. Но също и писателят Хиерокъл
поставя този град между македонските гра-
гове. (Градът) е получил наименование™ си
по следната причина: синът на Аминта Фи-
лип,11 като пооедил там тесалийците, дал
същото име и на дъщеря си,12 и на гра-
да. —
С нас
„TiaQovTog ypiv
у yap Оеооа-
аЛЛа xal
paxEdovixaU
Еуул де тру dvopaolav
6 ’Apvvtov O&Goakovg
туд Maxedoviag.
ударраихдд еу таЦд
еоы

s
am)
като победил
СИ,
1'2
u
и
6. 'E г. г о v & е д а П е Z о л 6 у у ц о о g
6. Шеста тема Пелопонес13
. . . vgteqov дё
ePa>paia)v утлрдЕУтаю,
JlE^OTtOVVTiGog
eyeveto,
е/
coots
nahv
Alaxedovoyv
'EiAag
uuv MaxedoVG)? тлд
лао а Г[ 'ЕЕ.ад те xal 7]
wed Tijv тсоу с Pa>pata>v аауцуру
doviovg 6vT3E).EvdEQ(oy уеуёодае.
• . . По-късно, когато македонците били
победени от римляните, цяла Елада и Пело-
понес паднали под римско иго и от .сво-
бодна се превърнали в роби. А цялата стра-
p. 16, може би e Каилль
— неуточнено. »—
античного име на остров Скопелос. Хиерокъл, а след него и
Пепарит за два различии острова.
1—“ Бураминсиос (Аог^ащ'гсио?)
KsQajMtxoQ —- Керамийско поле. 3- 4 Салтос Йовиос (ДаАто? ’/о/Угос,
Скепола [неуточнено]. 7 Остров Пепарит -
Константин Багренородни смятат Скопелос и
представлявала малка гранична облает. Клисури имало главно в планинските области на Византийската импе-
рия. Начело на клисурата стоял клисурарх	Той командувал войските, конто имали за задача д
охраняват важните планински проходи. Размерът на илисурите бил различен. Някои от по-големите клисури били
превръщани в теми. Вж. Вшу, The Imperial administrative System, p. 146—147. — A. A. Vasiliev, Histoire de
1’Empire byzantin, Paris 1932, p. 461—462.— J. Ферлуга, Ниже воено-административне jедшще тематског уреНеньа,
Зборник радова, Визант. институт САН, 2 (1953). Тук сс загатва за похода на Юстиниан II Ринотмет
срещу българите и славяните в Солунската облает в 688 г. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 160—161. Според
Златарски със скити тук са означени българите на Кубер. 10 Византийският император Юстиниян II Ринот-
мет (685—695; 705—711)	11 Македонският цар Филип II (359—336 пр. н. е.).	12 Тесалоника била дъщеря
на Филип II от една тесалийка. 13 Тема Пелопонес била създадена в началото на IX в. Тази тема била орга-
низирана за борба срещу славяните и за тяхното подчиняване под византийска власт. Вж. Bon, Le Peloponnese
byzantin, рр. 74, 88—103.
з
неуточнено. Според Honlgmaiui, ор. с.,
91ыатти1 /Лос)



Я
11 Македонският цар Филип II (359—336 пр. н. е.).
13
Кли сурата
*
A. A. Vasiliev, Histoire de
198
Constanilnus Porphyrcgenitus
 лонгтанти]
I
L
>аг репс родий
гКобХ(ф(Ь&т] d's лаза
у os, ors
mxovusvrjv бхграха
WTWVVpOZ
dppjs, (d(JT£ uvd wyv
(рдоуооута htl тд avrov EvyevtPp,
dvaysvsia, Ептргрмог sxstyov
parixov алоохсЪухм тр
тот iap^stov'

г
о
ЛОГЩЛЮС
С/
охуте
та оху'лхда тр;

ига
пославянчила и
на се пославянчила и станала варварскар
когато смъртоносната чума моряла цялата все-
лена, когато Константин Копроним2 държал
скиптъра на ромеиската държава. Поради
това прочутият писател Евфимий,3 написал
всеизвестния ямб: , Многолик пославянчен
образ1'4 и с това осмял едного от Пелопо-
нес. който много се гордеел със своя
благороден,
произход. А
омъжил дъщеря си София за Христофор,5
сина на прекрасния и добър император Ро-
ман.3
1
: xa- ysyove ftdgfia~
crtioar E^oaxszo rip’
о Tys

уёуоуе
g ‘Дрла
6 draw
К’ОУатаутлУо;, о rip xozigia
Pwudtov dtri?
J
pl ya
Z 8 }’(!)
ygau-
al'TOy rovwl т d fig v Aoupt-:-


ТОЩ
Г/еХоСТОУУЦООП
al/
TOV ttSgtftoTjTOV
с/
i va
/

lb
K C
който

PaQaodosidtig оучс EalpAaftroph' ц.
rHv ds goto? Ntx/paq
TOV
ромеиската
писател Евфимий,
Многолик
това осмял
много се горд ее л със
1 аз бих казал по-скоро долей
човек бил Никита, който
ямб :
T*
3
Г
о
vldv
оvtos а
Eotpia Xqigto^6qov
хат ауабоо /JaoidPos (91, 31

xi/dE.voas E.if. ilvyarol
tov xa?,ov 'Ptopavoi'
--42).
<
НЛ
прекрасния
и
II. DE ADMIN1STRANDO
IMPERIO
II. ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА
ЖАВАТА
Ц Ъ Р-
I
1. De Patcinacibus et de Bulparis
*
II f 6 i
Wi
т (Ъ г
II a £ tr ax it
E ov 7. у aQ co v
<о у
*
и а i
Т (7) у
i
за печенеги т е
г?
/и-
за българите

"От; xat rot; BovAydgois (pofiegdrcego; dr clvat дб-
6 Ttbv ' Pa)aatwv ЦатнАЕбд, xat avayxip' guv-
F
tpcopaian’ baopsus,
Ромейският
оператор би се сторил по
опасен за българите и може да ги принуди
да стоят мирни, ако
гите7,
ди и на оъл
собствена ползя или
император —• те лесно могат да се от-
правят на поход срещу българите и да ги
побелят и разгромят с по-голямото си мно-
жество и сила. Затова и българите полагат
непрестанни усилия и старания да живеят в
мир и съгласие с печенегите, понеже от че-
стите им нападения и опустошения от опит
се научили, че е добре и полезно да са ви-
наги в мир с тях.
л
if.


Л I-
1
рета тоуу
avTOv;
BovIyaQOVQ ot TiQpalrot Патргахетас ллрота-
- xal pvlxa fiovлр6tooit I/ oIxelov xegdos 7}
Pcopaltov yagiri,
хата Eovkyagiag ехотдатеУЕст,
й>у?'атаг, lx tov
ETTSidi] xal tt.qos
wuuOsvai тоетой
Ilai^ivaxuaiv eigyvcvetv,
ТО1Ч7
^OVG/.
rfl 7TQOS
dvranai
too TisgtovTos ттл.убот
vixav avTOvs xal рттау did tovto xal ol Eov/.yagot
ayiura xal оттоадуу dtpvsx&s eyovat wv tioevsvslv
xal opovliv psTti tcov Tlax'Qtvaxiwtv' ex tov ydg
TioHaxig vtP avzcov хататто^^ррбртш xat Tigatdev-
‘Hrjvfu vfj mi да P/yooxaoi xalov
rd etQyvsvEiv del ttqos avtobg
г
1
1
1
.С.
xal pvlxa fiovAp&ibaiT р
тот ftaotlsa.

с
XEpdoS
тЛ'утрак
xat атто
ключи мир с печене-
понеже споменатите печенеги са съсе-
гарите. Когато поиска? — за своя
угода на ромейския
могат да
Г9


t*
-ь
V — Э '	3	С
xai. гДс to/i’Os aww vjt&Q-
s'/pvot
HaT’civaxiroiv’
psrd Т(7)У
avTCov xaxa.7tofa-:p ?; &djvai
xal avptpegor elvai
(5. 3-
13, р. 52).
1
ибството от учспите смятат,
Греции, ВВр. V (1898), стр. 404
К. MAfiavvuS, 'Тстоыа таг (зг^агтпоЪ Kgartntc, J, "AHijrai, 1939, р.
land, Berlin, 1941, р. 15, 173. - Bon, Le Pcloponcse byzantin,
гръцки, са на мнение, че сс касае изобщо за поробване,
>
йа
лесно
понеже
Мио-
дк лапа
означава
626—670. — A. VasiUev,
J, "Adijvai, 1939, p. 363.
p. 28 sq. Напротив
, като смятат, че
от	— роб, т. е. че- Гърция била поробена, а не пославявчена. Вж. С.
latifs a 1’histoire de la Cirece an Moyen Age, Paris 1880—1890, 1, o. XXVIll suiv.. IV, p.
ydxas: BZ, XLI (1941), p. 353, — zL A. Zu^v^yros, Ol Bi.dpn « ’fezAiV. Р11ргш 1945. -
slavischer Einsiedelung im Hinterland von Thessalonike im 10. Jahrhundeti
зантийският император Константин
през 745 г.
дума, от старославянского прилагателно „горазд“ — голям, сръчеи,
въпшност, външен вид, лик. Следопатслно yctgamtowpp означава,
greco-bulgare, Byzantion IX (1934), р. 799.	’’ Христофор бил провъзгласен за
ман Лакапин. През 927 г. неговата дъщеря Мария била
ния мир била наречена Ирина (от ыоууц — мир). <! Византийският император Роман Лакапин. 7 Пече-
неги — народ от тюркски произход, който през IX в. обитавал земите между Волга и Урал. През X в. печене-
гите, като воювали с хазарите и източните славяни, се спускали но па юг и заели южноруските степи —
земите между р. Дон и долните течения на Днепър, Буг, и Дпсстър, чак до Дунав. За печенечите тук вж.
Moravcsik, Bvzantinoturcica, I, р. 87—89. — Б. Д. Греков, Киевская Русь, Москва
462—464.
По тълкуването на израза
че
iaO'XaSard-r)
—438 :
imp fiv^ayv-f tov xtfcirttvc,
r
15
г
л
»j >Д
чс Гърция се
$ t  j	5
Л Ларс» гг
+
»-т радулах има големи сиорове.
пославянчила. Вж. Васильев, Славяне в
Histoire de 1’Empire byzantin, I, p. 234. -
- - M. Vasmer, Die Slaven in Griechen-
други учсни, предимно
не е Eoblapjj&ri, a foxlapdit}у
- <i
z

’ЕлАаЛ.',
нг,
Z Коироним (741—775). Чумната епидемия
3 Кой е този Евфимий, не е известно.
„горазд11
И М3

I
I
i
’ yaoaa&tttbi/z e по всяка
хитър, и гръцкото
многолик.
думата
rV. Sathas, Documents inedits re-
XI.II suiv. — A. I'sioq-
'Ailprai 1945. —- Br. Doiger, Ein Fall
SBAW, 1952. 1, p. 19—28.	2 Ви-
се разпространила във Византия
вероятно ст гръко-славянска
съществително
I
I
I
I
I
i
!
i
I
rido? —
Срв. H. Gregoire, Une epigramme
съимператор от своя баща Ро-
оженена за българския цар Петър и в чест на сключе-
ВизантиЙският император Роман Лакапин.
— народ от тюркски произход, който врез IX в. обитавал земите
като воювали с хазарите и източните славяни, се спусиали по
между р. Дон и долните течения на Днепър, Буг. и
д
1
1949, стр. 450, 457, 458,
г
j-
I
I
Г
I
J
Cons ca Ei tin
us Porphyrogenitus — Константин Багренородни
199
IM*
2. De legatis ab urbe a deo custodita missis in Patcinaciam
П Е Qi
X EQ) д
% s X а у b i О) v (5 i а
a jt о
т СО у
ал ои т е XX
A ay ал Qi
7 ?? =
О U Ё У ГО У
h
ТЕ ТО V
х а I . .1 а г и о т. о t
II а Ут е tv ан I а
it s о ср г X а х т о v
3 аа t X i х <о у
.1 а у о v р) I о и
лота п о v
. > z
.7 (Г
U- Е Т
з
E Г
2. 3a iiMnepamopcKiime
щани от бого хранимая град в cm рана ma
на печенегите с хеландии по река Дунае.
Днепър и Днестър
пратешщи, из пра-
On xal еЦ то u3qoe тХ/; Povr.yaQia^	у.е etch ХаЦ
т<))у Патфуаклтсоу ел1 то ueq-.k тот ._!«!'«тут xal .ddvao-
tqi хШ. tcov etsqcov тазу cxELoe Ьтт<оу лотаиоууtxa.ll3a.Gt-
Xixov (i^ooteXXotisvov ETTEvX/er veto. /eXavdicov dv-
varai xal xooqik tov
ovyTouios
vaxiTag' ov? xal еЦатт /tt/r- Tv. rW аРХоомтос iwtov
paaiXtxip ivTOs та>у xeXarbicov uevcdv xat
eavTov тг/l daaiXoa'i 1	'
ro fs xsX, o.ybioiz л{)(1 урата" ум1 хаРоур у тел
tial ots хатеХбауас,
уЦ dvb'Qo'movQ
ало to)v TouwToyy 1/атфгаулрдт
y.al xQaTEi avrovg eig тЬ. ypddvbia,
EVIL -OTE aODpOVGiy
OQKOl 's’
tf
ётт1 TO UPQ'
L
\ г о<> (Ъ у а ал еХ и eIy Хут кода
хот тауеоод г. пЬтхету rovg avrovg Патфг



I1
О
Sts
X.

h
smo’eyo/tsros xai mv латта»’
о
.asr5
PV
I
Печенежки народ населява и част от Бъл-
гария около Днепър, Днестър и другите ре-
ки, конто се намират на това място1. И така
изпращаният от ту к с хеландии2 император-
ски пратеник може там направо и бързо да
намери печенегите и без да отива в Херсон3.
След като ги намери, пратеникът, без да из-
лиза от' хеландиите, праща известие чрез
свой човек, като пази при себе си в хелан-
диите царе ките д арове. Те идват при него и
като се съберат, императорският човек им
дава заложници и той . също взема от пече-
негите други заложници, конто държи в х
ландиите и тогава се договаря с тях. И ко-
гато печенегите положат пред императорский
пратеник клетва според своите обичаи, той
им дава царските дарове, взема от тях кол-
кото иска приятели
трябва да сключи с тях такъв договор, че
когато потрябват на императора, да му слу-
жат срещу русите, срещу българите или тур-
ните4. Защото печенегите могат да ги над-
вият всички и понеже често са ги нападали,
станали са сега стоашни за тях.

О
от' хеландиите,
като пази

TQi)g auToT,
' о
bibfjiGf. KQog avrovg
avroi) dwibag, xal Xaiufidyet nal avrov
(}'i]4Oa£,
Ol\U-
та 7
1
f


/
то i's
ovtolC
fJ.'lXtJVg
cT£QO>g
xai tote
ol 11 ат. ,-ЧУах Т-
нота та

J
C.d-
6(0-
avT(7)T oaovg
оо.шрилтТ у
XQEoynoirffij avrbg 6 pu-
ELTE
ЁтшУФамму avrotg Tfic paoiXixi'r;
Ш dvaXapddvEiai p.'tXovg st
vnoaTQ&pEt: оста) де ^q'q
Г7	J}
onov ar
ЛСМЦКСКСЦ $0/'
ЕД7 n
1
5-
взема
7
и се завръща. Но той
тр О У ЕЕ и Ер (XV Г(~))' ‘
тш TtQpg тот раснХаиок
хата аотбуу,
osag,
qqvXetoi, xal
pe.pavwyy Фоте,
aiXecg
Eig 
Diol
лоХЛаэид
OTpxaviy (8, 1
?
tovg P>ovX.ydQovg
; yd о bvvaxal
иаР
*
Ер ТоЦ
TOi’S

71 e Q i

e
Р(~) s'
Tot'iQKOvg.
лоХе/леТу, нас
УГУ
OXE .
xal Eig
ластад tovtovg
уХЬ-оутек g ojbovi
56).
/
tov
астоуу
-35, р. 54
з
aj
'l
т to v
,« s т a r (~) )’
h
киЦ~
t.
3. De Jussis Constantinopolim cum
monoxilis venientibiis
О Tt;s
// О У О .
Т ГУ О V л 6 А
’ Р О) о X a s'
X о) у
Е 1

7
7’
£ Q / О и Ё У (О V
е у К со у ота у~
3. За русшпе,
конто пристигаю.
дръвки. от Руси я в Цариград
c
едно-
Отт та ало тт/д sgco
TEQxdttEva ЕУ
iVsaoyaorid
TOV doyoTTOO
ъ •>
M
спускащи се от
Еднодръвките, спускащи се от външна
Русия& в Цариград, са от Новгород6, в който
се беше установил Светослав7, синът на Игор,
княза на Русия. Те са също и от крепостта
c
Ромм ад
KlDVOTtlVT ТУОСлбХы
ЕУ
r Piooi ад РсадЦето,
".
povdPvXa
Е1О/
ф ЗХ^ЕтЬосдХсЩд
Й/(Ц
kev апо тог
j
r € 1
o vtoc
8iol Pe xal
''lyyajQ
ала
*

Тук вероятно се загатва за
платка,
1 Тук вероятно се загатва за по-раншните български владения
иен кораб, каран с весла ’л платна, у потребила н извънредно много
ландиите служили за прение я не на войски. Вж. Brehler,
в Кримския полуостров. 1 Имат се пред вид вероятно
рр. 131—145.	5 Под името „Рус“
ти. Останалите земи,
ков, Восточнославянские племена, Москва
русско-византийских отношений, Москва, 1956, ецк 202—210.
sie, S. Crravenhage, 1957, р. 9—15.	0 Немогардас —
„външна РусияВероятно Pf.poydohag е погрешно предаване
рата част на думата с уЦЗас (от българското град,
гарски език. Вж. А. А. Шахматов, Введение в
вания русских племен и наречий, Петроград, 1916, стр. 81, 86, 89. -- Б. Л. Греков, Исторггя культуры древней
Руси, Москва, ] 948, стр. 189. 201. — Третьяков, Восточнославянские племена, стр. 224.	7 Киевският кия?.
Светослав (946—972).
сл ужели
полуостров.
5 Под името „Рус" се разбирала територията
подвластна на киевската държава, се наричали
Восточнославянские племена,
131—145.
за
1
името
p. 9—15.
189. 201.
J
отвъд Дунав.
поради бързината и
Les institutions
маджарите.
на Киев и
„външна
Р1. В. Левченко, Очерки
— AL V. Soloviev,
днешен Новгород. Този град се причнелява
на
не от руското
Вж.
- Тип византийски вое-
лекотата си. Хе-
Херсон -  град
р. 409--411.
Moravcsik, Byzantinoturcica, I.
неговите най-близки околнос-
Русия г‘.
Вж. /7. H. Третья-
[ по истории
Le пот byzantin de la Rus-
към
A«(oyd{>(5ac. Характерно e предаването на вто-
а не от руското город), което издава влияние на старобъл-
курс истории русского языка. J. Исторический пронес образо-
1953, стр. 205 -214.

Л
224.
г
J


200
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
S’
С
:=
TsldovT^av xat
ravia ovv
то xdarQov Tijv MtAtrioxav xat and
T^EQvtycdyav xal and too BovoEyQade. ravia ovv
anavra did tov TiOTaptovxaiEQXovTaiAavdnQEUisptalEm-
огп’аусогтас sm to xdoTQor to Enovopa^optsvov Pap-
^ards- Ol de Px)„dfloi} ol naxiicoTat aviary, ot
KQi/fopxuvjvoi ksyopevot xal c 4	~
HotL/iol Sxla^ivtaP sis та oqp ovtcov xotitovol та povo-
^vla ev тф tov %Etparvos хасдф, xal xaTaozi'/oavTES
avrdb tov xaipov dvotyo.usvov. dvlxa diaAv&r} d
naysTos, els rds nl.potov
avro.. xal snetdp Exstvatc sloftaAAovatv els tov no-
rapov tov AavanQtv, and tcov exelos
avrov nozapdv
К to da, xai ovgovotv eis ti/v E^dQTpotv,
n.GAovoiv avid eis
xal ptova таота dyoQa^ovTEs,
povo^vla xaraAvoytss e$ avTajr ^aAlovot
xai GxaQpovs sis avrd xal Poinds 7Л^а^
E^onAi'dpvotv avrd. xal ’lovviov ppvds did wv
xapov AavdnQscus dnoxtvovVTsg xarsQ^ovTat sig to
BasT'QS^r/, dnso sotI naxTtamxbv xdorQov wiry
'Pcbg. xai avvadooicdpEoi sxstoe pcppt dvo
3
и

ol tjiaxTiaoiat aviary
ol
J
Asv^avvjvot xai ol
tov xatQou avotyopsvov, r/vlxa Ьса/лФр
ovoas Al/Liras elodyovaiv
OVTOl EIS tov
ElosQXOvrat xal dnsQ%ovrai sig rov
xat anspt-
Pojq. ol de "Poos oxatpldta
та naAatd аитагу
xai nsA-
TOVS
5
Г
У
/ Л
э
710
eoTt naxTiMTixbv
xai ovvadooi^op-Eot exsioe pt&%Qt dvo xal
tqkov dptEQobv, r/vtxa ar апагта anofjvvax&a>oi rd
pvvo^iAat
SIQl/UEVOV AavdztQEOOS
EQXovrat sis tov
psvov
/jtviGT/. ' aii xotpaocu.
SOtI GTEVOS OOOV TO nAfiTOS TOV
GOV
dtxrjv anopatvopsvai. ngog avrdg ovv
vdcog xal
ngog то хат co ueqos, r/'/pv peyav xat cpo^ov
xat did tovto peaov avian’ ov
Poos disA&Etv, aAAa пАт/oiov oxuAoboaviES xal
pbv avilgomovg sxfialdvTsg
Aotnd nQaypaia sdoavisg
ovtcos yvpvot, roig no оtv avTcov yyrjAatpovviES
ОЛЕО
sxstos


л

ds
tote daioxivovot xal xarsQ'/ovrai did tov
TtoTaaov.
Г
' TtQOjiov cpQaypov tov Enovopa'QO-
EooovTiTj, d sQ/ttpvEVETat 'Pcooiou xal
6 de tovtov TpQaypoQ tooovtov
T'QVXaVlOTEQlOV us-
avTov TtsTQai el al pt^tptaiat viprp.ai vpouov
EQXOLlEVOr TO
7l^7]p,UVQOVV, xd.XEl'&Er OJTOXQl]pLVt^OpEVOV
ОЛОТЕ-
галиоту oi
t
tovs
ttjv ^pQav, та ds
та uovd^vja, eiP
Xtti nQlOTOV psv
1
TOVTO
вкла-
де: TOVTOV
ашшг
л
Eh
ELS
5
/
г
'и
а SxAapivia edd.
b avia corm Moravcsik,
c wiiviu corr. Moravcsik PxTiva edd.
fl lac. ind. Moravciks xai ovtok addendum coni.
Bekker.
e lac. ind. dieggovTai vel §ia^i(idiov<Hv excidisse coni. Mo-
ravcsik.
Смоленск1, и от Любеч2, и от Чернигов:
от Вишеград4. Всички те прочее слизат по
река Днепър и се събират в крепостта Киев,
наречен Самватас5. Славяните, конто им пла-
щат данък — т. нар. кривичи**, лютичи и оста-
налите славянски племена зимно време из-
сичат еднодръвки в своите планини, снаря-
жават ги, когато се оправи времето, и като
се стопи ледът, ги закарват в близките езера
и (понеже те се вливат в река Днепър), от-
там те
Киев. Изтеглят лодките, за да ги снаряжат,
и ги продават на русите. А русите купуваг
само дървената част на лодките, развалят
старите си еднодръвки и като вземат от тях
ведра, весла и останалите необходими пред-
мета, снаряжават лодките си, тръгват през
месец юни, спускат се по р. Днепър до град
Вятичев'7, който плаща данък на русите. Там
те се събират в продължение на два-три
дена, докато дойдат всички еднодръвки, и
тогава тръгват и започват да се спускат по
споменатата река Днепър. Най-напред идват
до първия праг, наречен Есупи4, което на
руски и на славянски означава „Не спи“.
Този праг е толкова тесен, колкото е шири-
ната на Циканистерия9, а в средата му се
издигат стръмни и високи скали, който при-
личат на острови. Когато прочее водата сти-
га до тях и ги залива, и след това се спуска
надолу, причинява голям и страшен шум.
Затова русите не се осмеляват да минат през
тях. Те слизат наблизо, изваждат хората на
брега, а другите вещи оставят в лодките и
след това голи изпитват (дъното) с краката
си, за да не се натъкнат на някой камък. При
това тикат с върлини — едни носа, други
средата, а трети задната част на лодката.
И така с най-голяма предпазливост те мина-
ват този първи праг по края и по брега на
т. нар. кривичи
ti
?
навлизат в тази река и стигат до

о
с върлини
airtcov Р edd.
OVTQK
Смоленск
на
означава
I
I
I
I
I
I
i
c“. Вж. Греков, История культуры
203—204.
3 T^pvtychyuv — вместо TCsQviyovav — гр. Черни-
’* Названието Самватас. давано на Киев, не е
, стр. 203-—204 и там по-
горното течение на Двина и Днепър. Вж. Третьяков,
пос. съч., стр. 204—205.	7 Сиреч град на вяти-
вм. Sptjuvfoxa — Смоленск, с нэпу ска не на началното
202. — Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношений,
неправилно предаване на та АЛи/Зра, Любеч. 3 T&ovtydryav — вместо T&Qvlyovar
Вышеград. За -уоадт срв. бел, 7.
1 Милиниска,
древней Руси, стр.
2 Т слиуцан
гов.
напълно разяснено, Вж. Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношений,
*сочената литература. 6 Племето кривичи живеело по ]
Восточнославянские племена, стр. 228—237. — Левченко
чите. Славянского
и Угра. Те били съседи с радимичите и северяните, конто
Вж. Третьяков, Восточнославянские племена, стр. 238—245.
НЕ СЪПИ. Очевидно преписвачът е слял началното
NsoGovsifj. За тълкуването на това място срв. Третьяков, Восточнославянские племена, стр. 205—217.
Очерки по истории русско-византийских отношений, стр. 208, 209, 211.	3 ”
дворцов манеж, където императорите се упражнявали в езда на кон и игра на топка. Намирал се на западния
бряг на Босфора и имал размери приблизително 60 на 120 м. Вж. Janin
90, 115, 119, 188—189, 279.
J Bovosygafis —
J

стр,
I
I
I
6 Племето кривичи
стр. 228—237.
племе вятичи населявало зените
съседи

, ....... стр. 204—205.
по горного течение на р. Ока и нсйните пригони Жиздра
, конто нсивсели покрай реките Десна, Сейма и Сула.
8 Etwovttfj е било NsGotjvnii — от староруското
г- с окончанието на

j
I
I
I
I
e било Nsoaovixfj
Pwvou.atdf.iETov и така се e получило
, -— Левченко,
Циканистерий iTi,vr.aviozpQtav) (то) —
Constantinople byzantine, pp. 37, 40,
 <
. V.
&
t
I
I
I
Constantinus Porphyrogenltus
. Константин Багренородни
201
-F-I-
X
реката. А когато преминат този праг, те взе-
мат от сушата останалите мъже, продължа-
ват плуването и стигат до другая праг, на-
речен на руски Улворси, а по славянски Ос-
тровуни праг1, което означава „Островчето
на Прага". И той е подобен на първия — труден
и мъчнопроходим. И пак изкарват хората и
прекарват еднодръвките, както и преди това.
По същия начин преминават и третия праг,
наречен Ге ландри2, което на славянски озна-
чава „Ек на Прага". По този начин премина-
ват и четвъртия, големия праг, наречен на
руски Айфар, а на славянски Неасит3, защо-
то пеликаните вият гнездата си в скалите на
Прага. При този праг мъжете измъкват всич-
ки лодки с предната им част на сушата.
Конто са определени, излизат да стоят на
стража при лодките и след това си отиват.
ev tovtoj Тези стоят на стража зорко поради печене-
гите. Останалите вземат вещите, конто имат
в лодките, и прекарват на разстояние шест
мили по брега робите4 във вериги, докато
преминат Прага. Така преминават на другата
страна на прага, като едни теглят, а други
носят на рамене лодките си. После, като ги
хвърлят във водата, слагат в тях вещите си6,
влизат вътре и отново започват да плуват.
След това стигат до петия праг, наречен на
руски Баруфорос, а на славянски Вълнипраг6,
защото образува голямо езеро. Отново пре-
карват своите еднодръвки на края на реката,
както при първия и втория праг, и стигат до
шестая праг. наречен на руски Леанти, а на
славянски Веруни7, което значи „кипене на
водата", и преминават и него по същия на-
чин. А тук те отплуват до седмия праг, на-
ричан на руски Струкун, а на славянски На-
прези8, което значи „Малък праг“, и сти-
tovto dr koiovuiv
ds xai st? rvjv
xai лета
tolovtov
yioviag xal TTjg ox&?]g tov
eva p/j TlVl /I'&op nQOGXQOVOOiGlV
ol asv лЛтода,
nQvpivav рета xovraQirnv
TOiavTTjg алаог^ dxQifisiag di£Q%ovTat
ttQarrov (pQaypbv did rfjg
лотарсотр tjvlxa de diEp&aioi tov wiovtov tpQaypbv,
ndhv ало T'qg gryiag avafapuflavoptsyoi rovg Aoi-
novg алол/лоъ’сн, xai xaTSQypvTai Eig tov steqov
cpQaypbv тот влЖеубрЕУОУ ePoocigtI ptsv OvXfioQol
SxXaftiviGTl dl ^OoTQodovv^Qax,
to vpoiov TOV (pQaypov. sort xdxslvog bpiolog тф
лда)та.р ia^E7lbg те xal dvadis^odog. xai ла/.iv ex-
f>a/.6vieg top Xabv дсаф^а^онос rd povo^via xa$d)g
xal лосотЕроу. bpotcog de disQypVTai
Tpyaypibv tov Aeydpsvov Ps/MvdQp
JEx2.aflivi(m pyog eppaypov slU’ovTcog tov tstoqtov
(pQuytidv, tov ptsyav, tov bul&ybpjsvov *Payatoxl psv
''Аперам, JJxAapiyiOTi ds bcEaa/p,
oi леХехоуос
ovv терердаурф oxa/Mvovotv алатта Eig TTjvyijv oQ-
ИблЛоо^а, xal e^eqxovtui
AOTTElV ТГр> ^lyAr/V GET
rag fiiyiag ovwi
(pvAdriovoiv.
oiv Eig та uovo^vXa dvaXaftoiisvot,
тоуу akvosaov did
psy GVQOVTSg ci ds: xal eig covg
reg та avrebv fiovo^vAa Eig to tov (pQayptov exeiOsv
psQog dta/3ifid£ovct,
tov лотарог
TOV
EO)g av
T"
oi
ОС $Е flSGOV,
XOVloflEVOpiSVOt.
ТОУ

j

3
ОЛЕО EQpCTjVEVETat
3
£

xal tov tqitov
6 EQ/.l’fjVSVSTai
p 'PtOOlOTl
dioTi (padsvovoiv
eig id kiTaQia tov <pQayiu.v.
r
avdQEg <pv-
J
Ol COQIOUSVOI
avTtbv, xal алЕр'/рутар xal
did rove IlaziJvaxtTag dyQvnvayg
ds лослос та лраурсата алео e%ov-
rd yvyaQia деке}
rov ^v.qov avra diaftifid'Qowji pitAia
disAJkoai tov fppayfibv. stO’ ovTiog ос
coiiovg paordpov-
Ot



/>
/ -
xai ovrarg ybixovTsg avra sig
xai та лЕтф.рсегта avrdfry тирЛрохо-
xal avdrg EvanonXsovoiv.
ЛЕрСЛТОУ
piEvoi si.OEQypvT.ai xai avvig Еуалоллеооау. 'Ahsq-
ydpEVOl do Eig TOV ЛЕР1ЛТОУ (pQO.VUbv TOV ЕЛОУОра-
^opiEvov rP(oocorl /.iev BaQovipoQOg PxiafiivioTi de fiov-
Aw)}nQdyu) dioTt pisydATpy AipivT)v anoTs),si,naAivyEig xdg
tov лотароо ycovtag та avemv fiovogtAa diafiifia-
aavTEg, xa'dcog xal sig

/
7
което значи
povogvka
аотшу
тон лосЬтоу cpQaypbv xal sig
tov dsvTEQov, xaTakapcftdvovoi tov extov (pQaypov,
Asyofi.Evov uJv ' Ршасатс AedvTi Sx'Aa^iviGTi
Peqovt^7}, o EOTi фоасша vsqov\ xal biaftalvovai
xal u.vtov dpcotoog. xal ало tovtov алолУАооы xal
wQog tov E^doaov gpQaypibv tov ETtilsyopErov Pco~
atari uev
EQpyp'EVETai 'ptlXQOg poayuog
i ’

е

С/ □
О EGTI
Раз аса тс
‘^Qaaua vsqov
ха), ало tovtov
5-
7
^tqovxovv ^xAafhvtou
С	Л
ба
което значи
ds NaaQsQt'/, о
xai bcafiaivovTEg sig
3
э
старославянски форма „ОСТРОВ'ЬНЫИПРАГ**. Изворите, от конто се е ползувал
написването на разказа за праговете, били от южнославянски, а не от източ-
i „праг", а не „порог". Славянските названия на праго-
предадени на Константин Багренородни от българи, ходили на търговия в Русия.
2 ГвАаЛцЛ — смята се, че
„шум"- Вж. И. И. Срезневский, Материалы для словаря древиерус-
ЛгаЛ-р (НЕНХСЫТЬ, НЕЬ\СЪ1ТЪ) -- на староруски означава
1 Русите са търгували с роби. Те са продавали своите

Остро flow yt’jiQ ay
Константин Багренородни за
неславянски произход. Затова навсякъде се среша
вете вероятно са били 1 _
Вис. Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношений, стр. 210.
е староруската дума гълка, толка, глъка - ,
ского языка, СПб, 1893, I, стр. 611
ликам**. Вж. Срезневский, пак там
роби главно в Цариград. Вж. Р. Браунинг, Рабство в Византийской империи. ВВр. XIV (1958), стр. 52.	11 лят-
сл/Лгта (тег) от латин, impedimenta — „военен багаж, обоз“. Срв. Moravcsik-Jenkins, Const. Porphyrogenltus — De
administrando imperio, p. 326.	*’ ВоуруТ'Лрау — От обяснението, което Константин Багренородни дава за името
на този праг цяуаАцг М'.оут аяотеАвГ — понеже образува голямо езеро), е ясно, че той го евързва със
славян ската дума вълна. Името /fovhtfxpax би могло да се евърже и с племсто вол и няни (велиияни), което е жи-
веело между реките Буг и Днепър. 7	— ВЪРЮЧИИ, г. е. „врящ, кипящ'*. 8	— тълку-
ването на това име е спорно. Предполага се, че е НАСТРЯЗИ,
чава „
русско-византийских отношений, стр. 208.
26 Гръцки извори за българската история, V
праговете, били от
не
а
2

j
-612.
II, 1895, стр. 443.
£>
Б
jj Пб"
- „военен багаж, обоз". Срв. Moravcsik-Jenkins, Const. Porphyrogenltus
алоте2з1 — понеже образува голямо езеро), е ясно
От обяснението,
Г
„врящ, кипящ'*. ° МаядЁСу — тълку-
от ру ск а та дума стреж, епгроженъ, която озна-
средата на река, където водата е най-дълбока и течението най-силно". Вж. Левченко, Очерки по истории
7 Bsfwivtij
202
Constantlnus Porphyrogeaitus
Константин Багренородни
то Леуо/леуот лЁоа/ла tov KqoqIov, ev ф dianEQayjiv
ало 'PcaPas ai Xequodvitui xal ot IJai^ivaxiiat
ел1 Xeqlxovgl, eyov to avid лёда/иа то
Soar tov r Innodgopiov, rd de
oiov naoaximTovotr ol (pilot, ooov xal cpfiatyiv oa-
ytiiav tov to^evovtos ev&sv exsige' q&ev xai els
tov то tovrov тало? xaTEQyoTidi ol Пат^суахстси, xal
лоЛедоксл robs 'Peds. .used ds to dieZ/teiy tot
rdiovvov тблот Рр> vtjuov P/v EmAEyoueyyjv d aytos
PQTjydQtos wxtaka/ufidvovoiv, ev vrj vijoca xai ids t^roias
dvi&v EmisAovaiv dtaio exeioe Loiaadat na^ixsysbP]
xal
xQsaia
IwTwdQO/LUOV, TO 6s VtpOS
,uev nldxos
ало xdrco sto
я
г/
eXSL<JE'
rpcoS-
то
г

dovv. xai tyvovai nsTstvovs povcas. n?]yvvovoi ds
oayctras yvQoftsi^ йЛЛы de xai ycopux xai
xal t’£ syst exaaros, cos to &&os avTouv елсхда-
T£l. ptmouoi
“ с/ ”, xal oxaQcpa леей тсог летесуоуу,
ei-T8 atpdsai avrobs site xal (payeiv eite xal 'Qdivxas
sdoEiv. ало de tov vtjglov tovtov Пах^1Уахлт1р> ol
''Peds ov (poftovVTGi, ecus av cpitaacoGiv sis tov ло-
та gov тот
ytsyQi tecouqcov r/ytsQODV алолЛеоао^
lafioDGiv els тру Puvgv tov
еу у ecu xal g vijoos tov aytov Aitteolov.
xai


TOVTOV
av (pfidacoatv
7

eILPovtios anoxcvovvTss avrov
ои хата-
лота,иот отбрют ovoav'
1 Aideoiov. хата-
XafiovTEs ovv ovtoi P/V Toiavrrjv vijoov лооаата-
navovGtv eavrovs exsloe ecos dvo xal TQiooy уце-
(pov, xai лаЛлт та savicov иотб^гЛа sis doas ar
Леепсотсае ygeias HEQinoiouvrai, та re dgpsva xal тд
хатаотеа xai та avyevta ал eq ЕлкрЁдоттш.
тд otoulov rov roiovrov лота,uov eotIt
dipTip
0}]S, xai nQos cgv
aytov
Даталдст лотаидг, xai diaocoiJettes ёхелое nadir
dvomavovrai. gvlxa ds yipsrai xatgos sniPpEtas,
алоахаЛоРаттад еоуоттас eis tov лотардт tov eki-
ЛеубрЕУ "'slonQOT xai optoiars xuxeioe dranavoduE-
vol лаЛ/г dnoxtvovvTES spyovrai si's tov ^E/.cvdvf
els rd wv Aavovfitov norapov Lsyousvov ладахЛд-
дют. xal ecos ov дРЛ&сшч тот ^sdivuv лотаиоу,
naQaTQeyovoiv avroiS ot Иат'Дтихлае xal car
лоЛЛах^ ??	рогб^оЛа els rrp' yrtv алоодЬрп,
Gxadcorovoiv б Ла iva rots Пат^стахтгшд атплаоа-
таудахлу opov. длд де тот 2lsl.ivdv ov cpofiovvral
Ttva,
то tov Aavovfiiov отдрют гдуоттш.
/iavovfiiov хатаЛаиfidvewot els тот
ало tov Колола els KcnvoTayTiar''^-'
a Lac. inti, xai dnii KwvozavTiac exctdisss com. Лет
kins.
cEsdirdv.
ECDS
exeloe ecus dvo
uovo^vLa
5 t QI
TClOVZOV 7ЮЩШ)К £Oll)f /j WlCtVTT]
xa&dis Ef'Qipa^ xal xqoxei fcsxQi rijs $аЛао~
fidl.aaoav xstrat ?/ ту}00> та?~’
ex tcov exelos dnsgyovTai л-qos tot
xai деаосоЬЁттЕ
дЁ y/pETai
AlfisQtov,
- 'Ъ
xaiQos
T
^R4<
.J*
дРЛ&охч
avxois
ело be ibv
тоу KeIlPw
IldT^Lvaxixai'
Патрл/хтта^
v* г
Е/лтат
7
OV
аЛЛа Pp’ Pjs BovlyaQias yip’ h’dvad/AEVOi els
Aayovfiiov отдают epjovtui. ала dk
els
7
a
Ксоуолат,
sis rdv ло~
TOV
XL fl
гат до т. нар. брод Крарион1, през който
херсонците преминават от Русия и печене-
гите — в Херсон. Този брод е широк кол-
кото хиподрума, а височината му отдолу до
мястото, където се намират приятелите, е
колкото един хвърлей на стрела от долу на
горе. Поради това печенегите се спускат
точно на това място и нападат русите. Като
преминат това място, те достигав до острова,
наречен Свети Григорий2. На този остров те
извършват своите жертвоприношения,
като там има един огромен дъб, и принасят
в жертва диви птици. Едни забиват стрели
наоколо,
или това,
Те хвърлят жребие за птиците
заколят и да ги изядат, или да ги пуснат
живи? От този остров нататък русите не
се страхуват от печенегите, докато стигнат
до река Селина4. После, тръгвайки от това 1
място, те плуват около четири дена, докато
стигнат до езерото, което е устие на реката.
В него се намира островът Свети Етерий6.
Като стигнат до този остров, те си почиват
там два-три дена и отново снабдяват л од ките
си с необходимите вещи — платна, мачти и
кормила, конто носят със себе си. Това езеро
е, както се казва, устие на реката и то стига
до морето, а до морето се намира островът
св. Етерий. Оттам
Днепър6 и като
нея, отново
време те излизат на брега и отиват до така
наречената река Аспрос7, където си почиват
по същия начин. След това продължават пъ-
туването си и стигат до Селина, така наре-
ченото устие на река Дунав. Докато минат
река Селина, печенегите ги нападат. И ако,
както обикновено, морето изхвърли лодки на
брега, те извличат всичките, за да се проти-
вопоставят задружно на печенегите. От Се-
лина нататък те не се страхуват от никого,
но като влязат в България, стигат до устието
на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа8,
от Конопа до Констанция9, до река Варна10,
3

ce
тъй
други пък слагат късове хляб, месо
което всеки има според обичая си.
дали да ги
: те отиват към реката
стигнат благополучно до
си почиват. При благоприятно

a
село Каира.
название се e запазило в името на сегашното село кайра. Св. Григорий — днеш~
в р. Днепър между градовете Кодак и Сеч. Изглежда, че този остров е бил наречен така
на Армения, който бил преминал през Южна Русия по пътя за Цариград.
Leonis Diaconi Historiae, ed. Bonn., IX, 6, който казва, че „ски-
1 Селина — дн. Сулина, един от ръкавите на
остров Березан в езерото Березан, което служи като устие на р. Буг в
1 Може би това
ният остров Хортица
в чест на св. Григорий, просветителя
в За такива обичаи и вярвания вж.
тите (русите) удавили в Истър деца-бозайничета и петли".
... р. Дунав. •> Св. Етерий — дн. остров Березан в езерото Березан, което служи
Черно море. Този остров бил наречен така по името на Етерий, който живял през IV в. и бил един от първите епи-
скопи на Херсон. 11 Тук явно има някаква грешка. Вместо Днепър трябва да се чете Днестър. 7
т. нар. Цариградско устие на р. Днсстър.
Не се знае с кое днешно селище трябва да се отъждестви.
в Румъния.
Ив. Дуйчев, Проучвания

О. Етерий — дн.
1
7 Аспрос —
rt Конопа —- селище на южния ръкав на делтата на р. Дунав.
, Констанция — дн. гр. Констанца (Кнхтенджа)
10 Река Варна — дн." река Провадийска, конто се влива в Девненското езеро при гр. Варна. Срв.
върху българското средновековие, стр. 163- 164.
В
Тук
й*
I
I
0
теГТГП
 I Ц'Я.'Л^Т-
I
I
203
-Г II.IU
j—
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
xal ало BaQvas eQxoi'Tat
tuuuv BaQvas, xai ало BaQvas egyorxai sis tov
лохарду An’Qlvav, алер латта sloi. yrj xf]S Bovl-
eis xd xijs Meoep^Qias
ovreo peygi
у agios, ало ds r-rjs JiT^ivas
piSQT) xMTaXcAaddvovoi,
nolvcbbvvos
xai yalcKos алоледоЬ'етас ллой$.
т(7)у avTcov rPu)$
y]vlxa Nospfjoios
aoyovTes e^egyovTUi peid
tov Kladov
xat Pvga, ryyovv sis tgls Xr.ladivlas та>г те Beg-
fiuivcov xal тагу Agovyovfhcaiv xai Kgiga^cov xai тюу
Xsdsoicoy xal аослсоу
Tidbrai тагу
d taTQ espo use о i,
psvov
Xorrat ^gus xdv Kiaflov. г ' ’гпз
vovxat та avxcov pov6$vla xaddis
е£олИ ipovTai,
(9, 1—113, pp. 56—62).
xai опта) P-syot tovtow б
avTiov xat z-tEQtyofios dvodielodos те
H де ysiueQios
SGT IV
□
£
х а 4 uxfojQd diaytoyl]

xat dnegypyxat
nyovv sts ras
>
3/
e
siosllhp ev&e(p$
лагтауу тшу
sis
Бхладииар
tvdevo
avc?].
oi avx&y
r
с
Pcos ало
та xolvdia d leys-
X
Xxlddcov, oixtves elai лах-
Pros. дГбАои de
ла!tv ало ppv 6$
той лауот$ той AavdeiQecos лот а/ной
ngos хот Kladov.
ГОГ’
1

ngos
' yjuuxovos exeiae
ATiQiA2 tov btaTvo-
xarsQ-
xo'i etd3 ovtojs алоХаира-
nQoslQmat, xai
x-axsQ'povTiu
£
Ptouavlav
/

£ Q I X 7/ £ II (I V Q Г] £
и от Варна
това
стигат в областта на Месемврия и така до-
тука евършва тяхното твърде мъчително,
опасно, пълно с препятствия тежко плуване.
Суровият начин на живот през зимата на
тия руси е такъв: когато настъпи месец
ноември, веднага техните князе излизат
всички руси от Киев и отиват на „ Полю-
дие “2, наречено още „гира", а именно в сла-
вянските области на вервианите3, другувичи-
кривичите, северяните5, и на останалите
на русите.
отиват до река Тичина1. Всичко
е българска земя. От Тичина те при-
на
c
“2
j
j?
наречено отце йгира“
>
те4,
славяни, конто са данъкоплатци6 на русите.
Те се хранят там през зимата и когато през
месец април ледът на р. Днепър се стопи,
отново слизат в Киев. Тогава вземат едно-
дръвките си, както бе казано по-горе,
мяват ги и се ’ отправят към Романия,
4. De nigra Bulgaria et de Chazaria
I
И а (
X а £ a q I а ?
За Черна България и Хазарин
стък-
"Ort xai г; uavQr} Aeyopevt] BovlyaQia dvvaxat
toTs Xa^ciQvis ло^ереТг (12,14—17, p. 64).
И така наречената Черна България7 може
да воюва с хазарите.
5. De gentibus, quae Tur cis finitimae sunt
11 е qi т со у п А п о i a Q 6 у т со т е у <5 v т ot
Т ov qно is

За народите, съседни на турките8
llcog yaQ sox tv rdjy
реш azuGxcov yapixas
^svilEQidceiv,
sxxbyjtas алаоп? oiV-otqiov
s^(o тгр Xq tor lavixTA катает do eaiQ :
eyxohcoT xal svysvcov
patcor хатедеХтто". n
xvQiQ "Pcopavb
svdeyopevaiy Xgiaxtayovs
xotvcovlas
той xayovos tovto
hXJ
у dp fiOTtv
хатеде&тто :
C 
3
31
6 ftaoiAcvs
1 Река Тичина
и наистина как е възможно християнин
да влезе в брачни връзки и да се сроди с
неверници, когато канонът забранява това и
цялата църква го смята чуждо и несвойст-
вено на христиане ките повеления? И кой от
славните, благородии и мъдри ромейски им-
ператори е допускал подобно нещо ? А ако
възразят
ратор Роман се е сродил с’българите и е дал
лосётт xal gvu-
xcoivovxos xal п?£
avro loytQopevr]S K,al
TCOT
'Pa>-
Q 6
’H ds
xal ooipon' da°dd(jov
de dvTEKTCOGtv'
акта Bovlyd.QO.yy ov-
14
и11сд

как ромеиският господар импе-
<л
т. e. Тича, днешната р.Камчия.
подвластните му области, за да събира данък. Освен данък,
трябвало да храни княза и дружината му през време на неговия престой в областта. Тук терминът
с прсдаден с гръцката дума woa от yvnsvw — скитам, обикалям. Вж. Du Cange, Glossarium graec, s.
И. Попов, Спорное место в cap. IX De adininistrando imperio Константина Багрянородного, Byzantinoslavica III
I (1931), p. 93. Греков, Киевская Русь, стр. 451—452. За термина угра вж. също В. Тъпкова-Заимова, Пър-
3 Племето вервияни
име на друго племе, напр. на тиверните.
1 Славянского племе другувичи (дреговичи)
около гр. Солун и в Тракия. Вж. Тре-
2 Полюдие се наричала обиколката на руския княз из
, който обикновено се давал в натура, на селенис то
полюдие"
ft
V,
J
I (1931), р. 93. Греков, Киевская Русь, стр. 451—452. ~
воначалното българско селище и въпросът за аулите, ИИБИ, VI (1956), стр. 446—448.
не е известно от други язвори. Възможно е вервияни да е изопачено име на друго племе, напр.
Вж. L. Kiederle, Manuel de I’antiquite slave. 1, pp.
e живеело около p. Днепър. Славяни драгувити живеели около гр. солун и
тьяков, Восточнославянские племена, стр. 249.	5 За севсряните. вж. ВИИШ, I, 225, 232.
нлатци на Киевската държава. За името
Восточнославянские племена
стр. 208—211.	7 Черна България се намирала около Азовско море и долпото течение на р. Кубан. Начело
на тази държава застанал най-старият син на Кубрат. Черните българи били искорени от хазарите. След X в.
тяхното име не се споменава. Вж. Златарски, История I, 1, стр. 114.	9 С името „турки* Константин нарича
тук маджарите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica I, р. 131—145: II, р. 321.
179—180.
живеели
около p. Днепър. Славяни
стр. 249.
„Рос* {Ра>с} вж. Греков, Киевская Русь, стр. 441—445. — Третьяков
стр. 205—217. — Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношении,
7 Черна България се намирала
в Тракия.
6 Т. е. били дянъко-
445. — Третъяков,
J
R С името „турки*
204
Constants nus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
собствената си внучка на господаря Петър
Ье1 anohyyoaodat, българина — трябва да се отговори : госпо-
paodsv;, сбкАтр; xal дарят император Роман е бил прост и неук
човек. Той не е принадлежал към тези, конто
от край време са отраснали в двореца и
конто се придържали о ромейските обичаи,
нито пък е бил от царски и благороден род1.
Поради тази причина той вършел повечето
работа своеволно и самовластно. И в този
случай той не послушал нито църквата, конто
забранявала, нито се подчинил на заповедта
и разпоредбата на Константин Велики. Но той
се осмелил да стори това от дръзко и про-
изводно самомнение, което не познава добро-
то, не желае да се съобрази с пристойното
и хубаеото, нито да следва предадените ни
от бащите ни наредби. Наистина той изтък-
вал само този благовиден предлог, че чрез
това дело се спасяват голям брой пленници
християни и че българите са също християни
и наши едноверци. Освен това тази, конто му
била дадена за жена, била дъщеря не на са-
модържец и законен император, но на третия,
последен и още зависим император2
нямал никаква власт в държавните работе.
Бракът на никоя друга от императоре ките
родственици, конто стой по-далече или по-
близо до царското благородство, сключен по-
ради обществена полза, по нищо не се разли-
чавал от брака на дъщерята на последний и
vs:iEvi}EoiaoEV, xal тф' lb lav sxydvt]v дёдтхЕУ
xvQtp ГВтоо), тф BovBydgo}'
on „
ayoapparoQ d.v&Qcono; t]v, xai ovts nov avay&Ev ev
fiaoiBtot; TspQappsvcov, ovte tP)v naQnxokovfirpid-
TOiv Eg адутр rot? 'Poopaixot; E'&iQpoig,
ysvovc paeilBov xal svyeyov;, xal bid tovto av&a-
beOTSQov xai sbovaiauTtxdnsQOV rd jrozAd хателдат-
TETO,
vntjxovosv, ovte if] еутоН] xal дсатаур]
2ov KoyvoTavTivov xargxolovthiGEv, dll
a&ddbov; xal aHofiov^ov xal тбж xaPov apahotg
xai pi] hovh>pEvr]Q E-nE&fiat тф nQsnovn xal ха^ф,
gr/ds Tais патдопададбтосс: oror/giv biaia^Eoiv
tovto пофаас ТЕт61р7]Х€г, тапир’ aoviiv svXoyov
bYpovdn nQobahlopEvoc; ngdcpaotv, tovovtov пТгфод
aiyparcvTov
dvaQQVsa&at, xai to XgiouaroH slvat xal tov;
BovXydQov; (xal) oponioTov; прозу, а)бмд те
on ovbs avToxodzoQo; xal стдЁороо paoi?J(o; 6v-
ydrnQ t] ExdidopB'n Brnyyarsv, d.Hb xq'itov xat. saya-
tov xai ezi vnoystQiov xal pn^cpiay
tolq rife	рстРуогто; niodypaw
bi&pEQgv to rotovTov tov xal a)jo]V
hxd)v ovyysvcboiv, zcov noggcoTEQo.)
tt}^ hooilsia; svyEVEia; Tvyyjavovoaw,
xoiroxpeB] bovAEtav,
t \	it*	/ _
oysoar
Trg sxxh]aiaonxT]Q naQabdaEO); xal тф; tov psydi.ov
xal ayiov paoi}.sa>;, KojvGTavnvov дьатауц; те xal
EVTolij? tovto пепоЬ]Х(.у, nolld xal tbvsthuPh] почти без никаква власт (император). Тъй като
О nQOQQP&El; :
ерюфЪ] яада те гц? owx/VjTov pov/ag xai tov
bnpov navrb; xai Tfj; Exxh]ota; avirj;, (b; xal to
ptuo; and tov teIov; yevEohac хатасраге;, xcu asrd
'havazoy opoio); sfovhEyEiTai xal btahdllETUt xal
vnb хатаутсортр’ тШетш xal otto;, avdfiov ngdypa
xal апдЕПЕ; si; riiv Evysvy noBrEiav ’Po>pat(<vr
xaivoToavoa-;
TQ?
bet anoloynoao'hat, българина
h
3
eO XVQLT e Pco/MZVOS,
€
О
5/
u
*_r
ovts апо

xal sv tovtoj ovts rfi ExxApoip anayooEvovoi]
tov peya-
sx уусЬрр;
3
и

5
патдопададбпл;
та&гру

XQtonavcbv bid t?Jc Totavz?]; nQ(i$EO);
xai
TC~)V
gfovoideoyvob.
T О V
xai

xai
TOV
Е?ш
ИЫ
5
E^ovuiav еу
xai ovbey
Tivd nov baot-
ts xat
xal bed nva
soydxov xal gyber
spa) tov xavoro; xat
syyi's



9
?
КОНТО
xvgt; ' P(ogav6<;,
тр;
xal ri/s sxxB]oia;
xai btsftBpB]
(уогх/фтоо povlSg xal
'l
h
xai
st >
££

fpo^hrvEiTai xal
TvhsTat xal ovro;,
tv v
(13, 142
Evywij nol.tzEiav
/
175, p.
2 - 74).
споменатият господар Роман направи това вън
от канона и църковното предание, против
разпоредбата и завета на великия и свят им-
ператор Константин, то още приживе бе
много обиждан, хулен и мразен от сената
от целия народ и от самата църква и най-
после омразата стана явна. След смъртта си
също беше осъждан, хулен и отдаден на
презрение, понеже беше извършил нещо не-
достойно и неприлично за благородната ро-
мейска държава.

<3
i

/
QOV о у QQlp О V
f~) s ocp av о v s
6. Ex Theophanis Chronographia
Из хронографията на
T О v
it a x а о i о v
I-	'*“
3
I
4J
б ложени Теофан
— — — (Юстиниан Ринотмет) прекратил и
сключения с българите мир3, като нарушил
и разумно поставените от баща му условия.
xal zip> рета т&у Bovlyd-
1710 TOV
(22
- - - IlaQEpVGE де ......... .
*4
qo.)v nayturi}sc aav st дфутр’, Ьзатадафа;
olxsfov пса до; svoobivov; уеуотбта;
24—26, p. 94).
1 За да скрепи сключения с българите в 927 г. мирен договор, Роман Лакапин дал своята внучка за жена
' латарски. История, I, 2, стр. 385, 402, 532—535.	2 Сиреч дъщеря на Хри-
фактически нямал никаква власт. Кон-
: синеве, понеже бил
мирния договор от 681 г.,
_	[ОТ
не бил популяре!! във Византия и в 688 г. неговмят приемник Юстиниан II Ринотмет (685—695 ;
Златарски, История, I, 1, стр. 147, 159. 160.
Evooblyovc

TOO?
TIXTOV;
J
2
на българския нар Петър. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 385, 402, 532—535.
стофор, който бил провъзгласен от Роман Лакапин за съимперагор. но
стантин Багренородни се отнася с нескрито пренебрежение към Роман Лакапин и неговите
изместсн от тях в правата си на законен византийски владетел. “
който в същност била призвала новообразуваната българска държава от Византия. Този договор, сключен
Константин IV
705—71) побързал да го пару ши. В
;; Става дума за
r
i
4
I
I
1
1
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
205
7. De Dalmatia et de poptilis ei adjacentibus
IIeqc т p s Atifiarias кас TMvsvavTfi
л a q а к s i p s v co v e b v to у
За Далмация и съседните племена
"Отс AtOKApaavos 6 A>a(JiAEvs лакм vijs xoiqus
 ‘Pcd/arjs ладу
ev тр avrp zps
от кас
r Pdof.lT]S
Tl)V
6 Aaodsvs
каотооу едко-
г
много обичал
АмАрат/ад ^Qaffbp, did
ay ay дог дета rag cpauiAiag
deiuartag yatQa zovrovs
'PoMiavot nooopyoOE.vb)]oav did to
HEToiKiabpvai, ка1 таитт/у psxQi трд aipiEQOv
Encowpiav EVizTtotpEQOVTai. ( )vtos
AiOKApziavog кат то tov
ddppoEV, кат ev аотф лаАапа Едс/рсато loyov кос
ypacppg алаорд ЕлвкЕТУа, chv кас uexqt трд or/us-
qov трд лаАсиад Evdaipovlas Aetipava cpEQomat, kov
6 лолмд xqovos амта катруаЛсооссм. \4zza кас тд
KaoTQov Аюклтса, то vvv лара тсот Аюклрпагсоу
катЕХр/лЕУоу, б амтдд /Загн/Дд Асоккриагдд
,upo£V, obsv кас тру Encowutav
1
Ч|
кас

а по zps
а ото) у,
катеокрусмоег,
ало
ovv
4ола2ш(/ог
"AQOvas амта катртбАаюсу.
raw
АсокЛ/ртсауд
1юкЛ pziavoi
ЕмалЕтЛрср aotv.
civtojv е Pcoudvow дсакоатрас^ ру
Император Диоклетиан
Далмация, затова извел от Рим хора със се-
мействата им и ги настанил
Далмация. Понеже се изселили от Рим
нарекли римляни и до днешен ден носят то-
ва название. Този император Диоклетиан ос-
новал града Аспалато2 и в него построил
палати, конто стоят по-високо от всеки раз-
каз и описание. Техните останки и до днес
свидетелствуват за някогашното им благо-
душие, ако и дългото време да ги е у нищо-
жило. А пък градът Диоклея3, в който сега
живеят диоклийците, е бил построен от са-
мия император Диоклетиан, отдето и жите-
лите на тази страна получили името дио-
клийци. А пък властта на самите ромеи се
простирала до р. Дунав. Те веднъж поискали
да преминат реката и да разберат кои жи-
веят отвъд нея. Като я преминали, те наме-
рили невъоръжени славянски племена, конто
се наричали и авари. И нито те се надявали,
че отвъд реката живеят някакви хора, нито
пък онези допускали, че отсам реката (има
хора). Понеже ромеите сварили аварите не-
въоръжени и неподготвени за война, те ги
нападнали, взели плячка и пленници и се о
те гл ил и. И след това ромеите направили две
смени от пасха до пасха, като сменявали войни-
ците си, така че на великата и свята събота се
срещали тези, конто се връщали от стража,
и тези, конто отивали на тази служба. Бли-
зо до морето и под самия този град
нар. Салона4, на големина колкото
ловияата от Цариград. На това място се
oi. събирали и въоръжавали всички ромеи. След
това се отдалечавали оттам и отивали при
клисурата, която се намира на четири мили
от самия град. Тя и досега се нарича Кли-
са5, понеже (като че ли) заключва тези, кон-
то минават оттам. И оттам отишли при ре-
ката. Това сменяване съществувало много
години и славяните, оттатък реката, наречени
също и авари, размислили в себе си и каза-
ли: „Тези ромеи, понеже преминаха отсам
и намериха плячка, отсега нататък не ще
престанат да преминават срещу нас. Затова
сл
В
същата тая
те се


лл
ыкодб-
?
в
у
О
о&8У кат тру Елсоумшау . UOKAprcavot ка-
AEtobui ос zps xo'iQas ekecvps EvanEiApcpaoiv. II Ье
кас tcov avrojv 'Pcoudvojv дсакоатрас^ pv usypt том
Aarov^Eios лотовом, от каслотЕ д е Ар и амт tov лота-
jadv dcansguoai кат катацаЬ'ЕСУ, ttveq катоткомосу еиес-
Ьеу том лотарсом, dianEQaoavTEQ evqov liivp КкХаАр-
viko. аолла dvea, azeva кас Al(3ao°t екотаомуто. Кат
ovt8, омтот рклт'Соу екелЬеу том лота/юм колоткету тт~
vas, ovte EKEivoi Evbiv том Лотаром. Aid ovv то абл-
aovs EMQEiv oMtovg toms ’Aflapoi’S от "Pojpavoi кат nods
лб^Е/iov dnagaoKEvdoTovs каталок и poavzes, dvs-
KiflovTo лоасдау ка1 alxpcaAcooiay
ektote noipaavisg dlkayia дмо oi 'Pcouavui <тлд лааха
Ecos лао^а tov Xadv avzcbv EvpAAaooov, оюте тер
uEyalcp кат ayiep аа^батср aAAplois
piEV dnoGTQECpopiEvovs ало том
f.CEV dnO(JTQ8(pOtUEVOVS
toms de sis rpv
Kai ydQ ЛАрШОУ zps beddoops
OTQOV EGTTV,
TO pptov
Pcoiiavoc
ЛЕКТУОМУ EK
anpQxovzo, zpv алд том амтом каотрои
f,dAuz ТЕвоара, pris кат psXQi том
КДтоа did
Kai EK TCOV EKSIOE алрр%оуто nods tov лотаиду.
To ovv TocovTov dlAdviov snt noDovs xqovoms yi-
vo/uevov, ol EKEtbEv том логаном
А/Зарос Ka2ot\ciEvoif Kab’Eavrovs
TES, OTL' „Ovtoi ot 'Pioadvoi,
sPqov nQuidav,
oovzat дкслЕОсдутЕр, кас did tovto ppxavpooptEba
1 Римският император Диоклетиан (284—305).
Сплит, Спалато. За този град вж. ВИИНЛ, II, Београд, 1959, стр. 21—22.
обхватала Зета с днешна Черна гора. Тя била отделена в 297 г. от
мостоятелна административна единица
дн. гр. Солин. В този град Диоклетиан прекарал последимте дни
него. Салона е бил разрушен от аварите.
служел като „ключ“ за Салона. Който превземел

1
V
5
Л
№
с
+_>
/
каталоги роагтЕС,
> кас av8%d)Qr/oav. Kai
Г/
avvarrav, | тоц£
naoauortaov,
то? naoa^ovlром puret
тосамтру dovAslav ancQXoidyovs-
ало тд амтд ка-
тб EmxeyduEvov Katibva, psyebos е%оу
KcovoravTivovnolEeos, еу ip ndvres
амгруогто кат каЬсолД^ОУто кас лроаа-
1.: tcov ekeioe, кас npds rpv K^ElOOVQaV
vnaQ%ovoav
, pus кас usXQi том vvv калесгас
TO ОМукЛЕТЕТУ TOMS dlEQXOpEVOVS EKElbEV.
EK ТОМУ EKSIOE алцрхогто ЛQOS
ovv TotovTor dlAdytov
Ol EKEtbsv TOV
ал 6
и

-п
£ “

1.
ЕУ (р
/
TOVs
на
е т.
по-
□
tcov &сесое,
/;тбь хас
fl

5
aftoc, or ка1
Еоколроаг AEVOV-
елет ЕПЕрааат
ало то? каКриаум ом up лам-
кас did
TOVTO
хш.
„ ключ “
„заключвам".
(’ АолалаАо?) (ю. слав. СПЛЪТЪ) — дн. град
;J> Диоклея — областта Дукля
। като са-
1 Салона —
но градьт не е бил основан от
5 Клиса — днешният град Клис, Този град бил на такова място,
Клиса, овладявал лесно гр. Салона. Неговото име идва от гр.
- Аспалато
голямата провинция Далмация
провинция Превали та ла. Вж. ВИИНЛ, II стр. 10, бел. 5. _ •
от живота си,
че
J
овладявал
206
Consiantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
PI тъй TO-
нека измаслим нещо срещу тях.
ва решили славяните-авари и веднъж, когато
ромеите преминали,
паднали ги и ги победили. Тогава гореспо-
менатите славяни взели оръжието им, знаме-
нита и останалите военни знаци и като пре-
минали реката, дошли до клисурата. Ромеите,
който били там, ги забелязали, но като ви-
дели знаменита и въоръжението им, помис-
лили, че това са техни съплеменници. Затова,
когато споменатите славяни стигнали клису-
рата, те ги оставили да минат. А онези, след
като преминали (клисурата), веднага прого-
няли ромеите и завладели споменатия град
Салона. Заселили се там и след това започ-
нали постепенно да нападат ромеите и по-
губвали тези, конто живеели в полетата и в
по-високите места, и (така) завладели техни-
те земи. Останалите пък римляни се с па сил и
в крайбрежните градове. който те и досега
владеят, Тези градове са: Декатера, Рауза1,
Аспалато, Тетрангурин2, Диадора3, Арви4,
Векла5 и Опсара0. Техните жители и досега
се наричат римляни.
времето на ромейския император
както ще се каже в разказа за
У

IV

'^Zd/tor, ос (xal)
ЛОТЕ
OvlfOS OVV Ol
Ара-
хис deans QaadvTOjy лоте. ттЪу
ovToc cyxQv auaxa xal лоАе-
Kal ата/мроретос та w;
лота ло-
те устроили засада, на-
xext CIVUOV. “
QOt, pOVAEVadllEO’Ol,
r PuTudvcov, лост/oavTES
upaavTES, Evix^oav avrovs.
олАа астюу xal rd (yLdu/ciov/M xal та
AEuixa осцскса, dia^EQaaavTss oc xogecqu цеуос A’^zd-
$at tov лота/юу,	eis tc)v x^siooi'Qav, сй’ь
xal idoVTES ol EXELGE OVTES
6е та qAdupovXa xal тф' e son Ataev ran' oaopvAcov
avrcov, Toi’S uvtcov d/aocpvAo vS ci rat vocdoavTEs,
rp’ixa xaTsXaftov oc £x2.d/3ot
тф> xaeioovquv, xaQEyd)Qj]aav ucvTvls dtsAdetv
ddvTWv ds, sv&us robs ‘Pcoadvovs
xal тф
aav.
xqov
els
TjA'&OV
T}p> xZstGOVQav,
*P(opa.voi, деаса/иЕгос
TOVS
Аш
!>
av т (Ъ у
ОС
st у ас
ОС XQOQpT] &EVTES EiS
. !(?л-
TOi'S cPuHidyovs ovtoi еффаоат,
TO луоЕСО'риЕТОУ XaGTQOV EXQUT)]-
EXEC GE,
Ea/.cova,
'aTOiKTiGUTT.es
n^atdeveev
X
ехтоте хата
aQ^auEvoi лрасОЕйЕСУ tovs f Pcupdvovs,
tovs xdpnovs XU; ELS vynjAozEoa UEQT!
avian
sis та туд na~
xal /UEXQi rov vvv xqtl-
Paovocv
та AtddojQa,
та 'Oipaga, соутсусоу
Paptuivoi хсхлоогтас.
5
5* y
5
то vs
:: at-
rm
xaioc-
xa-
I

xovvTas, pcpaviaav xac tovs rdmiovs
TEXQuTpoav. Ol di' Лосло1 eP(opdvct
QaXias xdorga diEoojdpoav,
Tovotv avid, атсга
to 3АалалаНоу
Aq$t],
xpi-OQES US%Ql TOV VVV
"On ano xps puotAEtas cHoaxktoi
Ascus 'Ращсшму, xalPov рЁААес tqo^ov pyyd’^oeoiiai
ev ip лео1 та)У (Х{Х1)$атсоу xal SiopAcov cvyyaagcp,
Eiaoa j/ Аелратса xal rd xsol аетду	oiov
Хрипатое, ДЕдрЛос, ZarKovuot, ТсдРосуссЪтас, Ka-
уаАстас, AcoxApTiavol xal ^Адсутагос,
vol ^QoaayoQ&v6f..cEVOt,
paGtAsias did тру tcov tots xoaiovvTtuc'
xat, dgts^stay sis to icpdsv ларалат
EvanovEvcdops,
"ApLOQlOV, TOV
TQa OlKOVVTES
Pwuaicov,
xal та exec ge eOvc], ol те Храфитос xal PEppAoc
xal Zaylovpoi xal TeQ$ovvta>Tat te xal KavaAtzat
Aiox/.r]Tiavol xal ol Hayavci. tcjs т(7п> eРсортиаю
idc'JQQVp uoc
'JApyoPTas de,
overdrove
цсратюат
TOVS

r
7
В ёх ла
Eioiv та Аехатеда,
ТО TsTQUyyOVQlV,
xai
то
e
5
с
д
xal от
Диадора3, Арви
e
TOV pUG!-
xal Zeq$acov Gvyyoaqtfj
at аду
Т?7 ЛЕ01 Ttt)V ОДхоратсот
xai та л c ol
ZayJ. оvfioi, leapо vyccozac,
У^/Улси,
* * *. 2 T?}s di тсЪу
oiXec
От
Ираклий
хърватите и сърбите, цяла Далмация и пле-
мената около нея — като хървати, сърби,
захълмци, тервуниоти, каналийци, диоклеицив,
арентанци9, конто се наричат и пагани. * " * Ко-
гато ромейската държава насмалко щяла
съвсем да издъхне поради леността и не-
хайството на тогавашните владетели и най-
вече на Михаил Травъл от Амория10, ония,
конто населявали градовете на Далмация,
станали независими и не се подчинявали нито
на ромейския император, нито на някои друг.
Тамошните племена
хълмци, тервуниоти, каналити, диоклейци и
пагани, като въстанали срещу ромейската
власт, станали самостоятелни и независими,
никому неподчинени. Както казват, тези пле-
мена нямат князе, г само старци жупани11,
какъвто обичай имат
Повечето от тези славяни не са се покръети-
ли и дълго време останали некръетени. Но
във времето на христолюбивия император
Василий19 те проводили пратеници да искат
и да го молят да бъдат кръетени тези от тях,
конто не са кръетени, и да бъдат подчинени
5
и
като хървати, сърои
каналийци, диоклейций,
4J

ос хас Пауа-
г Рашастг
J
гаг&дбгтра
pcxQov деЪ
tov ..,
хао-
д//т£ тф ра-

то ицдеу
xal с салюта de Etc
ToavAov, ос та Tfjs
усуотассу avToxEcyaAoc
рфтЕ ETEQO) Tire V^OXECUEVOl, d2/,d
Eth’i], ос т& Xompdroi xal
xal TsQpovviarrac te xal
у
Мсуаф.
ZlfZ(HOTlUs
т
г; с-
/
J
Xocoftdroi
хървати, сърби, за-
капал ити
въстанали
тервуниоти,
като
I"

*
xal
f/К
Д-
xatidjg xal al лосл.ас ZxAaptp’cac eyovac
Алла xal ос ; лХ&.оуес тип’ тосоттот
сралтфоуто, dzzd (.csxqc no.cAov
’ Еле de ВаисАеюг,
усу бгаасу
vnoxeipcEvoc.
г
f
£2k


xal
al
а само старци жупани
и останалите славини.
Zxla-
SpCEVUV
SplAO’/GlCiTOV
e Saizor uetgi
аша)У аралиа-
sp doyfi-X vjio-
xal
$aot/a-las адлрчаааутes
avTixccpaXoi, tcvc pg
cpaai, ravTU та s&yg pp dyew, лАрт 4
QOVTUS
ТГЛ0У.
pan’ ovdi
а/Залтютос. 'Еле di: BaucAeioi', tov
3 am as cos, (uiEarecAav dnoxQcaiaQiovs
xal naQaxal.ovVTEQ
ovs ралтсоРф’ас xai
a Lac. ind. edd.
 дн. гр. Дубровник (Рагуза). Вж. ВНИИ.), II, стр. 20, бел. 35.	2 Тетрангурий {Тет.1)агуу
— днешният гр. Трогир. й Диадора — днешният гр. Зара (Задар). 1 Арви
ft Опсара — дн. Црес, 7 Византийският император Ираклий (610—641).
;i Арентани или погани рAgEvravol, Ilayttvoi) — славянски племена,
и езичници — пагапи, слав. и
славянами
V 3 >
TOVS ES
L 1
(WT0V
£0ь ТО
<
у
?
d&xfis,

стр. 20, бел. 35.
1 Рауза  дн. гр. Дубровник (Рагуза). Вж. BHHHJ, II, стр. 20, бел. 35. Тетрангурий (ТетуатууоЕ
tiiGv, TyayovfHov) — днешният гр. Трогир. й Диадора — днешният гр. Зара (Задар). 4 Арви - дн. Раб.
•’ Векла — дн. Крк. Опсара — дн. Црес. 7 Византийският император Ираклий (610—641).	8 Дио-
клийш! или дукляни. Арентани пли погани (Щ^таго/, А«;’«го<) — славянски племена, конто живеели ме-
жду р. Неретва и Цетина. Арентаните били наречени още и езичници — пагаии, слав, „поганци“, понеже не
били кръетепи. Вж. Драное, Заселение Балканского полуострова славянами, стр. 301.	10 Византийският им-
ператор Михаил JI (820—829). 11 Жупаните стоели начело на отделяйте племена. Въвросът за думата жупан
е спорен. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica П, р. 131, 12 Византийският император Василий I Македонец (867—886).
Tpornp.
- дн. Црес,
.. . . ' u
спорен. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica II, p. 131.
ВНИИ J, II
J
днешният гр. Зара (Задар).
иагаии,
стр. 301.
J
(i
J
I
I
I
Constantin us Porpliyrogenitus — Константин Багренородни
20
Ci
TETaypevovq тд fiaGiMq t(7)v e Pa:>paicoy,
sicaxovoaq 6 paxaQtoq ехеТуос xai
leuq, е^алеотесДу рашксхоу psrd xal
Ералтюсу астоУь лаутад coui totv
еР'Усоу apa^iDwvq Tvy^avovraq,
rival aviovg tots лдоера^ЕТо
ouq sxsivoi riPslov xal л(ЮЕхор>ау,
i]C EXEtvoi цуалауу xat EGTEQyov. Kat extote uexqi
tg? vvv sx rcbv avian
sig avTovq,
xai ту * Poopaicnv bias, ext co
sig dvofiaTovg толоед xal xQjjurDdstg
oar aftajirioToi. Kat yuo ITayavol хата тф1 tojv
ЕхЛа/Ряу ykcbooay дфалтютос EQpuvsvEiai. Мети be
tovto xdl tivTOt dnooTEikavTsg sig tov aindv cloibi-
fior paotAsa,	------ a n~ -	'	’
xal алоотЕр-ад Ёралтюеу
лдоЁ<рт},иЕУ, отi bid тт)у
xal dcpsAsiav sig хатдли
лраурата, xal ol та тт/д Ьелааа'ад хаотда otxovy-
тед ysyoyaoiv
paiaov, ц-цте
87, p. 122—126).
fiaaiAsq
4V
/
1
лаУтад

Уеуеоуу
MU 0VX Д ETEQfiq.
J
5
ХШ.
(bvrivcoy
aotbipog fiaoi-
tEQSwy,
лд °QQ П Ьёугоу
хш рЕта то рал-
auTOvg agyovtag,
ало t?/s’ yer sag,
yivovT.ai адурутЕд
Ol де Ilayavoi,
AoEvtayoi xakovpEroi
лат sKtrppy}-
хата тф
G7
J
cig тоу
Е^утцаауто ралтюрруас
3
avrov
xal auToi,
Фд
xai wvcovg. 'Ел el Ьё.
тсоу xqutovvtcdv vcod qot tyro
’ та та>у 'Pcquaicov тфРоу
cwroxEcpaloi, ,«?/Т£ тф
a'22tp Ttvl vnoy.eipRvoi (29,	1 —
Ttrl КШУЛРЛиЫ'ОС
J
C
p<m
на ромейската държава, както от самото на-
чало. Блаженопочившият и славен император,
като изслушал думите им, изпратил царски
човек със свещеници и кръстил всички, кон-
то били некръстени измежду
племена1. След иокръстването
чил князе
оня род, конто те обичали и почитали. От-
тогава и досега князете им са от техните
родове, а не от друг род. А паганите, наре-
чени на ромейски език арентани, из непро-
ходимите и стръмни места, останали непо-
кръстени. И наистина на езика на славяните
пагани значи „непокръстени". След това оба-
че и те отправили молба към славния им-
ператор и т
пратил (свещеници) и покръстил също
Когато пък ромейската държава, както вече
казахме, тръгнала назад поради неспособност-
та и нехайството на управниците,
жителите на далматинските градове
независима и неподчинени нито на ромейския
император, нито на някой друг.
z:
J
споменати
той им назна-
които те искали и избирали от
О

T
1
отправили молба към
да бъдат покръстени. Той из-
* и тях.
Ci

4J-
8. De thermite Dalmatiae narratio
zl1 и у г] а t ?
Я £ Q I ТО V Р S ,и а Т О Г
J е2р,ат [ а <
Il у ад %d)Qa Eeq ft Bag
ТСОУ Л01Л(Ьу XfilQajy,
ei; хЕфадфу pkv e°ti ла-
ст tor t(i)v lomayv %a}Qtbv, лддд Щухтоу де лЛгокД?./.
тр Xgaypaxia, лоод usoijuftoiay bk тц BovkyaQia
(30,17—19,'р. 146).
IT £ О I Т&У
тогава и
станали
История на тема Далмация
— — — И наистина областта Сърбия стол
начело на всички останали страни. На север
е съседна на Хърватия, а на юг — на Бъл-
гария.
9. De Chrobatis et de terra, quant nunc incolunt
A q со ft а т со у,
О I И О V О I уло Q а д
tai /у s
V V У
За хърватите и стр анаша,
живеят
в конто сега
.. К hi () agycov Xgcoftariag eq доут/д, qyovv ало трд
fiaaihiag 'ElQax2.siGV tov ftaoiheoog, bovhxwg tor ту
глотетауpsvog тф ftaoikt cPo)pakovt xal ооЬёлоте т.ср
agyovii BovkyaQtag харулетаут}.' A/Kovds BovlyaQoq
алрхрЕУ hqoc лоХероу хата тогу Х(юДат(ОУ,
et ти/	6 aQxa>T BovlyaQtaq, 6 BoQta^g,
алЕАрфу xat noknnuaaq avroiq xal pi]dh’ arvoat.
dvyTjpEtC EiQnvsvoL pEtavaby,
ftaxovs xal tqEViaapEi
ovds лсЬлоте ot XooHdaot
лахтог dedcoxacjiv, si
ита лддс алН/Лот ладЁауог qA.ocpoovnGECoq s vsxa
(p. 31, 58—67, p. 150). '

лб2г]иор
б oQ^ayy
иата
BovkyaQia
!|
тсоу
gsvidoag rovg Xqoj-
422
rot? BovAyagotg
,ш} лоМахтд арсрбтедос qEVid
с лада тсдт удофатсот.
ovtoi
3
3
на
— — — Князът на Хърватия отначало —
т. е. от царуването на император Ираклий — се
намирал в робско подчинение на ромейския
император и никога не е бил подчинен
българския княз. Нито пък българин е вою-
вал срещу хърватите. Само князът на Бъл-
гария Михаил Борис2 тръгнал на поход и
воювал срещу тях, но нямал никакъв успех
и сключил мир, като дарил хърватите и бил
дарен от тях. И никога хърватите не са пла-
щали данък на българите, но двете страни
често си правили взаимни подаръци в знак
на приятелство.
1 Тези славянски племена били покръстени <
de la conversion des Serbes, Byzantion XXII (’952), p. 255 sq.
от Византия между 867—874 г. Вис. G. Radojicic
2 Българският княз Борис I.

La date
208
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
IIE Q 1 T (О V
К s Q 0 х со У
10. De Serbis et de terra quant nun Incolunt
X
xat pg vvv о txo r оi
X(OQ a s


За сърбите и с трака та, в ко кто сега
живеят
Сърбите произхождат от некръетените
сърби, наречени също и бели, конто живеят
отвъд Туркия1 в местността, наричана от
тях Боики. Съседна с тях е и Франкия, а
'Ioteut бтс ol Keg ft lot ало ти>т а/Залыотсоу
tcov xal аолроут Елоуоаа^оркусоу, хата-
yovrai, тоуу трд Tovgxiac Exetdsv xaroixovvratv sig
tov лао' avroig Boixt топот enovofia^dusvov,
olg лАрсяа'Сл xal р Фдаууёа, opotcoc xoi р ,usydlp също и Велика Хърватия, която е некръсте-
Хособотга, р а^алпотод, р : '
gsvouEvp' exeloe Toivvv xal
(in3 otQXpg xarcoxovv. Avo ds
zpg Seq filing ex tov латдод diabE^apivayv, 6 sig
avTcov тд rov Aaov avalafiolievoq pptov, sig eHoa-
хХеюу, tov daaclsa rPcoual(ov
ngoods^auevog
ауру топот sig иатаомтрюуап' ev to.) dspaTt (Asooa-
Aovtxpg та. PlsQ^laa, d emtote тру тспаотру ngoop-
yoptav ansikpTpEv. Peqp/.gi де тр тоуу 'Puypalfov
дюНхттр dovAoi nQOoayoQsvovTai, ddsv xal оео^от-
l.a p xotvp avvpHsKT та dovlixd cypotv vnodpuara,
xal T^EQfiovAiavovg rovg rd evzsAp xai nsvixpa.
(лодриата (poQovvrag. Tavrpv de тгу snawviuav
теург ol Heq/Iaoi did rd bovloi
oUEfog 'Раушиауу. Al ста ds yoovoi’ rcvd sdogsv
avrovg PlsQPIovg sig та idea dnEl&siv,
dnsoTEiAtr 6 d(milsvg. "Отт dl: dansQaaav
vovdtv лота/лбу, iiErdpeloi ysvopiEvoi
'HQax/.si(p тф fiaaiAET did tov атдатруоп,
то pEAsyQadov MQaTovvrog, dovvat avwig етеооу
ypv vig хатaoxpvcoair. Kai Ensidp p vvv
xai llayavia xai дгораоЦесаа Kablov шоу /cbgo
xal TsQfiovyia хал p tcov KavaliTayv
Elovoiav tov ftaoilEayg 'Pay/natcov i'npQ%ov,
Os al wiavTai yedgat sopitoi лада i(~yv
(and
xai to Avogdygov oixovyrag
cxpvoyosv 6 0aoiA£vg тоод
TotavTatg' yibgatg, xal poav red fiaotlsi
vnoTaoou8voi, ovg 6
lapg dyaycuv ёбалтюЕУ
трд svosdeiag
XgioTtavayv^ ttIqtiv e^sOsto. 'Клел Ье p BovlyaQia
vnb rdv EEOvaiav pi} cPiofialayv0 > avrov
боурттод rov Xsgd^ov,
pn>y6vTog, teasvtpaavrog,
. vlog avrov, xal лбл/.у 6 lyyayv, xal ovtojV
yevsag avrov oi хатд^
Sso/jAiag

*

a
ol
Ы
£gQ/310t
ало twv
местността
J

6 avxog

SV
ха! dangp лоооауо-
ovTot oi Pegflloi тд
ddsltpcbv тру aoypv
Ilgd-XASlOg
a fxroTt:
toi

лдооЁфеуЕУ, or xal
fiaatlsvg, ладЁ-
гтог
€
be
f
до vvat
xaraoxtjvayoiv. Kd> EnEtbij
j
leQ^ovTia
TpV
yEVEodai tov fia-
rovg
xat Tobzovg
tov Aa~
sugvvoav
TOV TOTS
e f

XsQvAia
на и се нарича още и „бяла“. Там още отна-
чало живеели тези сърби. Двама братя на-
следили от баща си властта над Сърбия и
единият от тях. като взел със себе си поло-
вината от народа, прибягнал при ромейския
император Ираклий. Императорът, като го
приел, му дал място за живеене в солунската
тема, именно Сервлия2, която оттогава по-
лучила
значи роби, поради това и „сервула
новен език се наричат обувките на робите,
цервулиани пък — тези, конто носят прости
и сиромашкй обувки. Този прякор получили
сърбите3, понеже
император. А след
сърби намислили да
на и
минали р. Дунав, те променили намерението
си и чрез стратега, който тогава управлявал
Белград, помолили император Ираклий да им
даде друга земя за поселване. Понеже се-
гашна Сърбия, Пагания, страната на захълм-
ците, Тервуния и земята на каналитите се на-
мираха под властта на ромейския император
и бяха опустошени от аварите (те изгонили
от тези места ромеите, населяващи сега Дал-
мация и Дирахиум), императорът заселил
сърбите в тези места. И те били подчинени
на ромейския император. Императорът довел
в Рим презвитери, кръстил ги и като ги нау-
да изпълняват добре повелите на благо-
честието, разкрил им вярата на християните.
.Когато България била под властта на ромеи-
този сръбски княз, който беше прибягнал
властта
след това


Императорът, като
2
именно Сервлия
това име. Сервли на ромейски език
на обик-
a
били роби на ромейския
известно време същите
се върнат в своята стра-
императорът ги изпратил. Но когато

T-t
ело
ёуЕУОУТО
Egqiioi лада г (bv ’Afidgcor
г л '	• rovg vvv Aflpariav
dnslaaav),
avrovg
tcov
Т7Л’
тоуу exsigs ya,Q 'Pcouavovg
Дирахиум), императорът

j
KCii
C
teIeiv
jjaailsug лдса/Мтад
xai bibd£ac
халаж
5----------
xal
хате-
KeQJ3/.0VC ВТ T01Q
Г Ра) работ
ало
avTOvg
avroig тру
H
3
Роу-
та
TO)V
ЧИЛ
Paypalayv0, avrov ovv tov
tov Etc tov ftaqiAEa лоос-
xazd diadoypv pg^sv 6
pg dgyovTEC.
ёх трд
Ms id ds 7„q6-
rpv -abv Xoi<niavibv coni. Bekker, Bury,
Xqovcov.
r post ’Pa>nau>>r lac. ind. Jenkins.
T?jV
TOJ»'
те4,
до (закрилата на) императора, умрял ;
взел по наследство неговият син,
неговият внук и така — и следващите князе
от неговия род. След няколко години от тях
'- Сервия — (дн. Серфидже) в Македония. Константин
-- 	--	....11 а Обяснението, което Кон-
когато България беше под
византийеката им-
1 С Туркия тук са означени маджарските земи.
Багренородни неиравилно сближава името на гр. Сервлин
стантин Багренородни дава за името сърби, е твърде наивно. 1 Под израза
властта на ромеите" тук се разбира времето, когато българските земи принадлежали още на
лерия, т. е. преди 680 г.
със Сърбия (Серв ли я).
наивно.
!r+

I
I
I
209
Constantinus Porphyrogenitus
I» I I
Константин Багренородни
e
О
xai dvr
avrcbv
vovg nvag lyytrifth]
xai П avwv 6 rPodoc&2.a^og,
IlQoapydriQ, xal П sxsivov
psxQig avwv wv ВУмопрурюа pszd
EiQT]VLxdjg dtEreXovv ot BovivyaQot,
avvogitai ay amoves? ал2р2,огд,
о tv xal vmeaypv zig wvg /jaot/.sig
xai sv8QyET0vtUEVoi miQ
tov avTov BXaoTtp^QOV цИНу perd mpepov Hqe-
otdp, 6 dgycov Bov/.yaQiag, хата twv ^sgfpMv &s-
2mv avwvg олотауас, 0,2.2? Ы zQisxiav txoi.spriaag,
ov p6vov ovdE y/vvoEv, d22d xat 2abv avrov ti2eiu~
tov dmoAsosv. Мета ds доуатот B2a<JTip,i]Qov tov
(щургтод dtsds^avw zijv aQxrjv Tfj? ^SQ^ilag
TQeig viol avrov, d MovvTippQog xal 6
xai 6 Eotvixog, pEQtodpsvot rr/v xdjpav. * Em tov-
йог mcQcyevETo b т-fjg BovAyaQtag dcr/ajv, MtyaijA.
о Boolотуд, de2cov dtExdixijoat Tt]V фтаг IlQsoidp,
tov тштдод avrov, ;
avrov EHTorjoav ot ^sQpnoi, шоте xat zov vlov
avrov, B'^adtppQov» EXQdvpoav dsoptov peed xai
QoiXdbojv dcodExa peya/MV, Tors de rf/ wv vtov дМтры
xal рг/ {)елшу 6 BoQwrjg eiq^vevoe per a tojv 2eq^2.<jov.
Ме2шу ds vgrooTQEipeiv ev Bovi.ya.Qla xai cpoGtybEtg,
ррл.оте evedQevowair avrov oi Seo}j2o< хат oddv,
sm^iriOEZ’ eiq dtdacooiv
MovvTipdQov mudia, wv Boost a xal rbv Sregfavov
ol xal disua)oav aviov dfi/»a/3r} peyQi tcov avtu'iocov
ешд трд fPaopg. Kai vtteq vfjg roiavv^g yaQizog
dedcoxEv avvoiQ Mtyatpl 6 Booior}? doyQEu.g ue-
ydlag, xal sxeivoi dvTEdcoxav аитф xuqiv gsvl-
ox.v2ia dvo
xai

57
Ek
5
3
avra»’.
dmbXsosr. Мета de
s
dtsdsgavTo ii'jv aQ%rp>
Jtfo v v tlfitj Q O ?
J
r
о
произлязъл Войслав1, от него Родослав, от него
Про сигом и от него Властимир2. До управление-
то на Властимир българите живеели в мир със
-Seq/Mcw сърбите, обичали се едни други и понеже били
Boioeo'&A.d.ftog,
sxeivov d
d Влаоиафюд xal
TCOV
dg ystTovsg xai съседи и имали обща граница, намирали се
в робско подчинение спрямо императорите на
ромеите и били облагодетелствувани от тях.
tijg dox?jg При управлението на този същия Властимир
князът на България Пресиян3 отворил война
на сърбите4, искайки да ги подчини. Като
воювал три години, той не само че не по-
стигнал нищо, но и погубил по-голямата част
от своята войска. След смъртта на княз
Властимир5 управлението на Сърбия взели
тримата му сина Мунтимир, Строимир и Гой-
ник, като си разделили страната. В това вре-
ме станал княз на България Михаил Борис
който искал да отмъсти за поражението на
баща си Пресиян, и им отворил война6. Сър-
бите му нанесли такова поражение, че пленили
и оковали сина му Владимир7 с дванадесет
велики боляри. Тогава от скръб за сина си и
по неволя сключил мир със сърбите. Искай-
ки да се върне в България и боейки се да
не би сърбите по пътя да му устроят засада,
той поискал за охрана синовете на княз
Мунтимир Бран8 и Стефан. Те го завели
невредим до границата — именно до Раса9.
За тази услуга Михаил Борис им дал големи
подаръци. И те му дали от своя страна като
подаръци два роба, два сокола, също и две
кучета и осемдесет кожуха. Това българите
наричат споразумение10. Не след дълго време
тримата братя, сръбските князе, се скарали
помежду си. Единият от тях Мунтимир над-
делял и понеже искал сам да има управле-
нието, заловил двамата и ги изпратил в Бъл-
гария11. Той залазил при себе си само Петър,
сина на единия си брат Гойник, и се грижил
за него, обаче Петър избягал в Хърватия12.
3
7
E/OFTE^ <5« dovlco-
raw 'Ршройшу
Em
3
>
и
oi
ZlQdt pTjQOS
’Eri
и

xai TTO^EyUTjaas,
2sq$2oi,
B'kadtpyiQov^ sxQarTjoav deep tov
ot
r
ШОТЕ
ug woovtot

1
h
С J
D
хат
Ol Eeq£>2oi
avrov rd tov aoyovrog
VSTEQ Т?)С
ВооМ?}? boyQEU.?
xai exetvol avTsbcoxav ашф zaQiy
an> ipvxaQia dvo, cpakxdn'ta dvo,
xal yovvag dydotfxovra, ото Xsyovoiv oi BovAyagot
etvai mfocTov. Мега pcxQov ds eysvovto хат а22ф
лоту ol avrol TQEig ade/jpoi,
ХОЛ yKVOpLEVQ? ETUXQarEOTEQOg 6 EtQ GVTOJV,
Tiprjooc
i?]vag naQsdcoxsv tov? dvo ev Bovkyaaiq., povov to
siatdiov tov Evbg ddeltpov, Foi'ylxov, Петро?
pact, mpf saved) хоат^оас xai
3 -V 1 Г	V П Г
avToiQ Mr/arjA о
8XEIVOI
dvo,
io
c-
t
sysvovw хат d22ij~
doyOVTSg 2?е($2лад
о Mow-
xai fielm p.oytjc zi)v dQXifr e^s%ecv, xqo,~
mpf
a
Ol
3
ovo-
emps2K>vpsvog,
Blaot^psoov Bekkerus, Biadip^Qov Moravcsik.
1 Нито за този княз, нито за следвашитс събития има
се проверят съобщаваните от Константин Багренородни факти.
влявал около средата на IX в,
ските князе ставала около 840 г. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 447—459.
сръбскияг княз Властимир, не е известно,
данни не може да се определи. Може да
нието на Борис. Златарски, История, I, 2, стр. 7
на Борисовия син. Тук трябва да се чете Владимир, а не Властимир. Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 10
8 Бран или Борена. Вж. Златарски, История, I, 2, стр.
в диешна Югославия.	10 пахл&г — дума, заета от латински език (pactum). Пактов означава
нещо уговорено“. Тук може да се изтълкува в <
За лактон вж. I. Dulcet', Protobulgares et Slaves, Annales de 1’Institut Kondakov, X, 1938, p. 147—151. Г. Цан-
кова-Петкова, Бележки към пачалния период от историята на българската държава, ИИБИ, т. V, 1954, стр. 333.
11 Предполага се, че Мунтимир изгонял братята си и заел сръбския престол към 872 г. Той останал на
престола до края на живота си, докъм 890 г. Вж. [иречек, История Срба, 1, стр, 187. — Златарски, История,
I, 2, стр. 11—13. за Мунтимир задържал Петър Гойникович навярно като заложник, но той успял да избяга
в Хърватско и след това с помощта на Византия завзел сръбския престол (891—917). Вж. Ыречек, История Срба,
I, стр. 187. Златарски, История, I, 2, стр. 392—394.
27 Гръцки изпори за българската история, V
10
T
Л
3
известия, чрез конто ногат да
който упра-
4 Войната на Пресиян със еръб-
5 В коя година е умрял
6 Годината на тази сръбско-българска война поради липса на
се предполага, че тя се отнася към първите години от управле-
7 Константин Багренородни очевидно е сбъркал името
пякакви други
Властимир — сръбски княз,
Българският хан Пресиян (836—852)
2
13-
12.
9 Раса, град на p. Рашка до Нови пазар
договор, дар
смисъл на дарове, конто сърбите дали за българския владетел
10.
»
се, че Мунтимир изгонял братята си и заел сръбския престол към 872 г.
13.
210
Constant! nus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
5
Хдафаид, nEQi
"О (5e ngoggrpdEig ddsBpds
81%ЕУ VIOV TOV K).OVipmQtn
b Booking Bov/.yagav.
ТсЕЕО'&^.аво
ooriq y.di q)vydv pAdey ev
oXiyov ^’dposrai.
BovlyaQlQ, ZTQOtpriQO
(p ad yvvdiyjl TlClQEOXEV
avwv yevvaTai ev BovAyagla
О de Movvrip^Qoq, 6 rov? dvo
y.di тру do'/Jiv dE^dtiEvoq^ ysvvq
ПдфЕО'д-lo.^ov y.di rov Bgdvov
y.di }.ierd tov
ngonoq vlbq,
eva Е&Ь&ату and
gos, 6 vids tov
Е^адеНрог
dbskpedv,
qjVyoVTES ElGEQXOVTO.l ET
VOVS TQEiq Hd’cnv d Bgdvos
tov IIetqov y.di {frTTy&d;
HvqA.drdhp Mera de xqotovs dvo <pvyi»v y.di 6 K/.o~
Tp EEG &).(!.-
ъ>

6 rovg
deqdu.EVoq, ;

FW

Г
/Г '
Г V
r
0
о и и кг
J
3
t
BoQlG Tfi
6 jL^EEOVAUpUS.
abEAcpovs biodas^
viovs
y.di

ГОР
тот XzEcpavov.,
Аататот biabeyErai
Alexa
TQstq,
avrov о
avrov
Р/дфЕа&Ла/Зод. Alexa ovv %qovov
Xnco/jartaq 6 ngoeigppsvos Пет-
oivfccov,
TlgiAeadhafioT
btcby.ei driij rpc адуфд T^v
avrov, rigiflea'iHaflo'r perd rebv bvo
xaneivos agxpv bcade/erai, exelvoi be
Alexei дё xqo-
to noleppaat
Xgco^arta..
ngbg
y.di у.датфВсд ncjQ avrov
vipTTjQOS ano Bov/.yagiar, 6 nari/g zov
/jov, кила/Mu^dvsi y.di avzds xal Вое.охетщ sis ev
тшу у.аотдмт XEQpJiac, zip/ Aoonvly.av, fiEid Xaov
nods то nagcda/jEiv rpv agxpv. Tovtov
fdjoas 6 Петтюс anEHTEivEv, y.cd Еудатрает exsqci
ETp df aQSag sni xps faadeiaq Aeovtoq, tov p,a~
y.aQioTarov y.di aydv fiaoiHcoq, syoov rnoxaypv xdi
dovZootv ngds avrov.
piEoyv, tov d,Q7OVio~ BoMyaQias,
TOV (LVTOV EXOV}]GEV.
6 ymgtq Aecw EflaoiAsvo&y, ;
to dvggcxxiov атоатруогу, d ngioToanai^agios
6 e Pafidavxoq,
l.oyofiexTfi rov dgoporq
TOV
^ovHv&rjvai y.di gvvtvxelv
Tiros dov/.ELO.g y.di
/ Л r
,, о
тф BovAyaQcoy aQXpvn,
bid dd)QO)y
Toi’S
xdi avros иск
Zeg^Aias, zip'
IJstqoz an&tTEivsv,
dogag snr ftaadEiaq
С

/
7
flEzd Hj.ov
о it noM-
ЛЕШ
адуогтод
Акотто

Л
имал трима сина --
За него ще разкажа по-късно. Споменатият
брат Строимир, който бил в България, има
син Клонимир, комуто Борис дал за жена
българка. От него се родил в България Че-
слав. А Мунтимир, който прогонял двамата
братя и взел властта,
Привеслав, Бран и Стефан. След смъртта му
го наследил първият син. След една година
споменатият Петър, син на Гойник, напуснал
Хърватия и лишил от власт своя братовчед
Привеслав с двамата му братя и сам взел
властта. Те избягали и отишли в Хърватия.
След три години Бран започнал война срещу
Петър, но бил победен, заловен от него и
ослепен1. Две години по-късно и Клонимир,
бащата на Чеслав, избягал от България2 и
пристигнал с войската си и влязъл в една
крепост в Сърбия, Достиника3, за да завзе-
ме властта. Петър воювал с него, убил го и
бил владетел още двадесет години. Той
управлявал при царуването на преблажения и
свят император Лъв4, като проявявал' към
него повиновение и робска покорност. (Петър)
се помирил
който и дори му станал кум. След царува-
нето на този император Лъв, тогавашният
стратег в Дирахий6 протоспатарий Лъв Рав-
дух7,
гистър и логотет на дрома, отишъл в Пага-
ния, конто тогава се намирала под властта
на сръбския княз, за да се срещне и посъ-
ветва с този княз Петър по някой служебни
работи. Захълмският княз Михаил8, завиж-
дайки за това, съобщил на българския цар
Симеон, че ромейският император обсипва с
подаръци княз Петър, за да повдигне тур-
ките9 и
време станала битка между ромеите и бъл-
гарите при Ахелой10. Тогава Симеон, обхва-
и

с българския княз Симеон5,
Eiqtp'evgev de y.u.i pera. Xv-
y.di owrey.-
ov avros
nageyevETO 6 tote els
A EO)V
pexa rovro pdyiazgos xiprddiq y.di
llayaviav, rpv tote пади
BsQp/daq diay.garovpsvpv, ngos to
тф avrqj oqxovu Пётосу
vnodeaecog. Zrilorvnqoas
agyoov rdv Zaylovutov,
on 6
rby ary
TovQTiOVS
У(ш\
COOTS
t
/
c
о
Мето, be tov xaigov,
e^aoilevaey,

5

който след това бил почетен с чин ма-
nQOS
о

де ngds tovto Allying
EpdjVVGEV
fiaad.Evg
Хотта Пётдот nods то
y,di епеМ)елт
y.aigbv Ey.Eirov
T(i)V
Xvptetbv,
'Po\U(dO)V d^tOVTCAl
GWS.nCJ.QElV
у.ата Bovlyagkxc.
y.di note род
у cd
да нахлуят в България. По онова
7
Pconakov
1
Tf:)V
5	*
Bovlycifnnr.
л	-W.
By eveto be
'AxE/.dm uetcBv
E/auari/S


1
л
История Срба, I, стр. 190, Бран бил ослепен в 894 г., а според Златарски, История,
2 Клонимир Строимирович, братовчед на Петър Гойникович, избягал от България
го победил (397 г.). Вж. Златарски, История, I, 2. стр. 392.
1 Византийският импе-
Българсквят цар Симеон. е Дирахиум — гр. Драч. 7 В 917 г., когато пра-
своя широк план, за да напалне България, драчкият стратег протоспатарий Лъв
областта на нарентаните, за да се срещне и нреговаря със самия княз Петър. Вж. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 394—395. — П. Мутафчиеь Маджарите и българо-византийските
третата четвърт на X в., ГСУ и ФФ, XXXI, 8, 1935, стр. 7. — Г. Острогорский, Зк» Рабдух и ЛавХиросфакт, Збор-
ник радова Византолотпког института САН, кн. Ш, (1955), стр. 29—36). у Захълмският княз Михаил Више-
вич (910 -930?) сключил съюз с цар Симеон срещу Византия, като се надявал с иегова помощ да откъсне област-
та на нарентаните. След смъртта на Симеон (927 г.) .Михаил Вишсвич се сближил с Византия и получил титлиге
консул и патриций. Вж. Златарски, История I, 2, стр. 394— 395.	° Т. е. маджарите. Обаче княз Петър спо-
ред Златарски, История, 1, 2, стр. 380—388, не .можал да ги вдигне на война срещу българите, защото били
заети во това време на Запад като съюзници на немците. Напротив, И. Мутафчиев^ Маджарите и българо-
византийските отношения, стр. 8—И, смята, че маджарите не се присъединили
заети, ио защото у тях бил пресен споменът от разправата, която Си.меон извършил
тилетия.
1 Според [цречек,
392
в 895 г.
завземе властта. Обаче Петър
I, 2, стр. 392 — в 895 г. 2 Клонимир Строимирович, братовчед на Петър Гойникович, избягал
и се опитая да завземе властта. Обаче Петър го победил (S97 г.). Вж.
з Дестиннк се намира.) в Сепичкия или Приеполския край, вероятно днешно Сеника.
ратор Лъв VI Мъдри. 5 Българсквят цар Симеон. е Дирахиум — гр. Драч,
вителството на Зоя подготвило
Рабдух пристигнал
да
В
5
6
отношения през
радова
Византолотпког института САН, кн. Ш, (1955), стр. 29—36).
395.
стр. 380—388, не можал да ги вдигне на война срещу българите
като съюзници
че

h-	_L
10 Битката при Ахелой
стр. 8—11, смята,
пресен споменът от разправата,
на 20 август 917 г.
ставала
към Византия не защото били
над тях преди две десе-
f
I
I
I
ИТ
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
211
ovv ev tovtco y&vopiEvog Zvpiecov хата wv agyov-
wg Хс.орАлад, ITstqov, dcisotEiAE top PdyQtt'Q^ &eo~
bcooov xal wv MaQpiaip’ sxsivov ptEtd cpoGGawv,
cyoviag xal agyovToctovAov IlavAov,
vov, ov b PlcTQog, d dgycov SegfiAiag EWcpAiooEv.
ЛоАср ovv ЕтгЕлДоутЕд oi BovAyaQoi ciQOg wv aQ-
yovta XsQ/jAiag xal ovviEXviav (лет9 avwv HotpGtP
ptEvot xal oqxco fiEpaidjoavTEg jar/ Tia&Eiv и лао'
avtfov Evavviov
avwvg,
BovAyagia, хш aTwiIrpoxEi ev
avi avwv UavAog, 6 vibg Bgdvov, xal ехдатр-
gev Exp tq'm. cO Pe fiaaiAEvg, о xvgtg ‘Pcoptavdg,
ycov dgypTwciovlov
vlov TlgtfiEO'&Ad^ov,
MaQpMljV
OV 6 ritTQOQ,
EQ^Alag xal GvvTExviav
Л
№
l.l-
1ЛЕТ& CpOGGaTOV
TOV vlov Bq&
<5£
нат от ярост срещу сръбския княз Петър
изпратил с войска Сигрица Теодор и извест-
ния Мармаис1. С тях бил и княз Павел, си-
път на Бран2, ослепен от сръбския княз Пе-
тър, И тъй българите приближили с измама
сръбския княз, при все че му били кумове
и били потвърдили с клетва, че няма да
претърпи от тях нищо вражеско, измамили го
да дойде при тях, веднага го вързали и за-
карали в България, където той умрял в тъм-
ница. Вместо него на престола се възкачил
Павел, синът на Бран, и управлявал три го-
дини. Но императорът господар Роман, който
държал (при себе си) в столицата княз За-
харий3, син на сръбския княз Привеслав, го
изпратил да стане княз на Сърбия. Той оти-
шъл и започнал война, но бил победен от
Павел. Павел хванал Захарий и го предал на
българите, конто го държали в окови. После,
след три години, когато Павел се опълчил
срещу българите, (Симеон) отправил против
него Захарий, изпратен преди това от госпо-
даря император Роман. Захарий изгонял Па-
вел и сам взел властта над сърбите. Спом-
няйки си за благодеянието на ромейския им-
ператор, той веднага се обявил против бъл-
гарите и съвсем не искал да им се подчини,
а да бъде подвластен по-скоро на ромей-
ския император. Поради това Симеон прово-
дил срещу него войска начело с Мармаис и
Сигрица Теодор, чиито глави и оръжие За-
харий изпратил като трофей на ромейския
император4. Тогава още продължавала вой-
ната между ромеи и българи5. Както и кня-
зете преди него, конто провождали пратени-
чества при ромейските императори, така и
той никога не престанал да им се подчинява
и да им служи. Симеон отново изпратил
друга войска с Книн, Имник и Ицвоклия6
срещу княз Захарий, като проводил с тях и
Чеслав7. Тогава Захарий, изплашен, избягал
в Хърватия. Българите известили на жупа
ните да дойдат при тях и да приемат за
5-
6 UQypJV
oi BovAyagot
(ЛЕТ*
lari Tia^eiv и nao
avwv e^eK^eiv ngbg
Etopyayov ev
cpvAaxvp ЕсорАДеу
рлтрват
or хал лаоаота беаи^ааутЕд
хш атто'д'У )]ОХЕ(
9
О
/
c
О &
f/aoiAEvg,
ev rij по Act Zayagiav, wv
той agyovrog ZEQ^Alag, аяеаш-
to yEVEG&ai адургта ev
ту лоАес Zayagiav,
Э-	—	—
EeQ^Ata, dAAa
лада той ЕЕКБ
wig BovAyd-
/лета удбтог
BovAydgotg,
TlQOTEQOV
алоотаАеута
аотдд ттр’
лаоаъ'та
Еящу^аДе^д, АуР
о A, cog ААеАрсад
Bo wv fiaaiAwog itaAAov
Qgte xal tov PvtiECtiV tyoo-
avwv dnoowiAavwg did wv ЛЗадратри
('PodcoQov, chv xat тад HE<paAag
xal dQp.axa ex wv xoAsuov олеотелАе npog wv fiaot-
Aea Pcouaicov huvixta (eti ydo ptswpb "Pcouaicov
xai tcov Bov Ay agio v pay?] ?)v), ov8ejtote Ье eirav-
oaw, xadcog xal ol
лдод tovg fiaoiAPig 'Pcopafcov, ’	'-------'
xai bovAevcov avwig. IldAiv de олеотесАеу eteqov
cpoaadiov 6 SvytEtov did wv Kvtfvov xal той "Ilpvp-
xov xai tov 'HwddxAta хата wv dgyovwg Zaya-
Qtov, ovruwoatEiAag p-eP avidov xal T'CEEO'dAcPov.
Tote 6 per Zayaglag tpofiiydPit; (psvyst еу Хдозба-
ila, ol oe BovAyaQoi upvvaavtEg wig ^ovftdvoig
eA’OeTv страд avwvg xai TtagaAaftElv dgyovia. wv
£
Ac nobg
алеА-гРог xal лоАЕрроад, зутг
Aov’ хдатроад yag avwv ладёбсохЕУ
goig, xal exqo-teito Ьеоцюс.
TpEig,
&TEGTEiAeV
wv
dltopig
yE(Jta)V
VETO
vztoiayfjvat avwig,
'Pcojiiaicov ЬеслосесДЬм.
eawv хат । ’
El та
wv HavAov Evavttoo^Evwg wig
tov Eayagiav, tov
xvqov Paptavov ^aotAscog
wv Llav/jov, ExgacpGEV
tcov Esq^Acov, doTtg
wv ptutAccog 'Penpalcov
хата tcov BovAydgcov,
e*
Bayaotav,
IlavAov
TCOV
Ti
/

1.
с клетва,
9
у
Ttagd
xal
<1Q-
T&V EVSQ-
xal tov EiygtTpp [xai]
c 
J
X
€
Ol
C 1
OF
1
ЛОО avwv UQypVTES алЕОТЕААОУ
тлотаоабиЕтод
HaAiv de ojisotsiAev
хат
c


аотсоу ней
t+
w
Теодор Сигрица и Мармаис — :
колкого с хитрост. Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 395.
му Бран от Петър по всяка вероятност е прибягнал до помошта на Симеон; вж. Златарски, История, I, 2, стр.
195.	 ~
История, I, 2, стр. 425—426. — BI4I4J, II, стр. 55, бел. 185.
пълководци на цар Симеон, конто действу вали не толкова със сила,
2 Павел Бранович, който след ослепяваието на баща
:i Свалянето на Павел и вземането на властта от Захарий станало през 921 г. За събитията срв. Златарски,
J
срещу българите в резултат на щедрите подаръци и обещания от Византия. Провизантийската ориентация на
4 По всяка вероятност княз Захарий се обявил
।
Захарий намерила добър прием у сърбите, конто се стремили да отхвърлят българското влияние. Въстанието
взело голям размах и затова българските войски претъопели неуспех. Вж. Златаоски. Истооия. Т. 2. сто. 462—
463.
Златарски, История, 1, 2, стр. 448—473.
а длъжности и титли. Вж. А. Кунак и В. Р. Розен, Известия ал-Бекри
вянах, 1, СПб, 1878, стр. 152. — .
(1932), р. 14. Същият, Надписите около Мадарския конник, стр. 29. —	’
дония, София, 1931, стр. 4. — Moravcsik, Byzantinoturcica, II, рр. 133, 161, 189.	7 Чеслав се родил в Бъл-
гария и майка му била българка. Неговият баща
разтърсвали стравата, бил принуден да се пресели в България с баща" си и чичо’ си Ройник още'по времето на
Борис. Вж. М, Драное, Съчинения, I, София, 1909, стр. 505.
5
размах и затова българските войски претърпели неуспех. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 462—
Събитията се отнасят към 923 г. През тази година цар Симеон предприел поход към Цариград. Вж.
к 11редполага се, че Книн, Имник и Ицвоклия не са линии имена,
других авторов о Руси и сла-
. — В. Бешевлиев, BZ ХХХП
И. Рваное, Български стари ни из Маке-
	7
известният Клонимир Строимирович, поради смутовете, конто
i и , ,
Златарски, История, I, 2, стр. 421, ^475, 476.’
J
212
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
с?
л

/
г
г
ТффКР.ароу xal дд oqxov rovrovg алатгфаутЕъ
xal E^ayayovtes aeyot [гф] rov лофтоо yojgioo
xal лада/ла dsopaqaavTEq avzovs, storfifiov ev
Zegfilia xal avvetmjQav rov алагга ladv and pu-
xgov egos pieyaXov, xal elapyayov sox Bovlyaotac,
tlve? де алоддаааутЕ$ Eiefjd&ov xal ev Kgcoftariq,
xat Egecvev ?j ушра eorpiog. Ката tov xaigov exel-
vov ЕссфД&ог ot avrol Bordya.QOi
pEzd rov ’Akfyofidwvd1- tov nolepljoat
yrjaav navies Exeioe лада тип Xgcofidroyv.
ds xqovovc enxd ало zcbv BovAydgayy tpvyarv
Т^ЕЕоШадод gsrd xat eteqcov recadgrov
Mtldfiov siG'rjA'&EV ev ISeq^Kb ov% sFqev
Tpv ydtQav, si дб лЕУтфхогта pdvovq
yvvatxa? ey.ovra<;, р,трЕ лаюю,
xal diarQEtpouEVOvs.
ya)Qav, Ep-tjvvaEv лдд^ tov
avrov avxifapyiv xal ftoiy&Eiav елфнтфу, vntoyvov-
pisvog dovlevEiv xal fyzEixsiv n) ngoordtsi avrov,
хадФс xai ol лад avrov agyovveg. Kai extots ov
diDanev б пот ^Poigaloyv fiaodsvs EVEQyer&v avrov,
Фоте xal ot ei
Tats koinat? Xtogatz dtayovrs'; Deq^oi, ovq 6
us(nv dlEOXOQniGEV, TOVTO aXOVOaVTE^ 6VVViXdt]OO.y
eis avrov. \44zd xat ev тф ло).Е1 ло/дм ало
Bovlyapiag rpvyovrEQ siaijldov, ov^ xal Evdvoa.Q
x(M EVEoysrijaa^ 6 fiaoderg nor 'Poouatoov,
EOTed.E лоод rov T^Eoddaftov. Kai and
лХоеа1оуу dtoQsav’ tov daodeios тоуу 'Pco.uauov
ovoTTjodusvot; xal sroixioas d-v ydoav, (bq rd лдб-
T6Q0V, sorlv VnOTETaygSVO? доТ'АОЛОЕЛО); TQ) da<Jl~
Pootiaiiov, xat bid vyj^ tov fiaadAay; ovydfjo-
xai хату ло/./му avrov EVEoyeoiojv Ti/v Toiav-
rpv xd)Q€D’ ovoTijoaq xai dgycov ev avzfj fiEfiatco&EK.
trOri 6 dgyrov KzQ/jAtas s^ agyrj?, zjyovv ало
rig ^aodeizK
EOTLV
оодглогЕ
(32, 1-
2et

rt

,а
sxfiioe лада тагу
Епта ало тоуу
EtGTjk'&sv sv Zegfiliq,
avrov.
С"
*
3/
лаФ1а
Мета

4
II
R
£
*
ь
::

et

1
г
княз Чеслав, измамили ги с клетви, завели ги
до първото селище и веднага ги оковали.
После влезли в Сърбия и вдигнали целия
народ от мало до голямо и го закарали в
България. Някои пък избягали и отишли в
Хърватия и страната запустяла1. По снова
време българите отишли на поход в Хърва-
тия начело с Алогоботур2 и там всички били

Agco/tar/ar тия начело с Алогоботур2 и там всички били
xal socpd-  избити от хърватите3. След седем години
Чеслав с други четирима души избягал от
българите и от Преслав отишъл в Сърбия.
В страната той намерил само петдесет мъже,
конто нямали ни жени, ни деца и изкарвали
прехраната си с лов. Като завладял с тях
страната, той изпратил вест на ромейския
император и поискал от него съдействие4
и помощ, като обещавал да му служи и да
се подчинява на неговите наредби като пре-
дишните князе. Оттогава ромейският импе-
ратор не престанал да го облагодетелствува,
та сърбите, конто Симеон бил прокудил и
конто живеели в Хърватия, в България и в
останалите страни, като се научили за това,
се събрали при него. ?! в столицата дошли
някои бегълци от България. Императорът на
ромеите ги снабдил
щедрости и ги изпратил при Чеслав. Така
чрез богатите дарения на императора на ро-
меите той устроил и заселил страната и,
както по-рано, е робски подчинен на ромей-
ския император. Като устроил страната със
съдействието на императора и с многоброй-
ните му благодеяния, той бил утвърден за
княз в нея.
Князът на Сърбия отначало, т. е. от ца-
руването на император Ираклий, е робски
подчинен на ромейския император и никога
не се е подчинявал на българския княз.
Мета
С
о
ало < Ьл)-
де еД
аудда? рфГ8
a/dd xvvipyovvzag
zovrcov хдат)фа<с zip'
daadda rP(ouaicov тфу
' xal ОЛЕСХЕГУ
лдо avrov aQyovT.eg. Kai sxrors
3
x- J
Kgoyfadav xal BovP/aQiav xai sv
v-
5
ythgatq д(,ауоутея Deq/IIoi,
axovoarrE*
Tfl ЛО/.81
о id
ADd
eveoysz/jaa^
лддд
1
V
t*

J
ZZ е о
3
veal,
xal ev
Eiorjl.dov,
daou.evq
тшг
T£SEG&?.afi0V.
TOV
/ -4
с
дрехи, обсипал ги с
Kai
ТО)У
3
ojt-
zcov
той
дог/. олдсла)*
Т?7ь тог
* л —	3	~
.'TOZZOjr СП’ТОП
3
1
Deodliaq 11 aQ'KK, rjyovv ало
Flgoxleiov tov ^aodsco?, dov/uxros
илотЕтауряУОь тф ePcotuaia>v vaotAet
тф адуоттс Bovlyaoiac хадолетаур
145, p. 152—160).
г O V
/отёоу,
тууото 
с
3'
тсо
I-
ор/оги
е & у U V =

TOV
' Par gaitov
Bovlyaoi ac
|фи
Т О) У
xai

11. De Patcinacium, genie
II « T ~ t У X ( T (б г

народа на печенегите
I
oct at ТЕбпаоЕ^ ctor llar^vaxtrcbv
то дёиа KovQTCtr^ovo xal то
ТОЛ'
г
ys-
деиа
Тогпа-
Чет ирите племена на печенегите, а именно
[племената от] областта Куарцицур5,
00-
a ’ А?.оуор6тт'(> : ’A^o-'drovo COUJ. Jiovajski,
schek, Mar quart, Feher.
1 Това сведение на Константин Багренородни не трябва да се разбира буквално. По всяка вероятност го-
ляма част от сърбите са били откарани в България, и то по-знатните, но да се смята, че цялото население било
отвлечено, е преувеличено. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 476.	2 Във втората част на името Алогоботур
CAloyo/Kzovp) някои учени виждат титлата „багатур“, „боготура, която е известна от прабългарските над-
писи. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 64.
страна, да накажат хърватите, понеже са дали подслон на сърбите, и, от друга
Адриатическо море. Походът станал през 927 г. ;
История, 1, 2, стр. 501.	4 Преговорите на Чеслав с византийците са започнали по всяка вероятност по-
рано
рия,
преувеличено. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 476.
някои учени виждат титлата „багатур", ^боготуру
3 Този поход бил
И
1
предприет от българите, от една
। — да разширят владенията си до
непосредствено преди смъртта на Симеон. Вж. Златарски,
I
I
»


стр. 501.
— докато той се намирал още в България. Вж. Дринов, Съчинения, i, стр. 506, 507. — Златарски, Исто-
1, 2, стр. 540.
?| За печенегите
вж.
тук бел. 1.

:Л*“
$.
i'jr-L
I
1х

им
!
।
।
!
i
I
I
I
I
3
Constantin us Porphyrogenitus — Константин Багренородни
213
j-;
Л
KvQovxaAnEL} xal то &гиа Вооотакаат xal
flsfza BovKaT'Qonov, xEivrai лЁдат
лота/LOv xqos та ауато)лхшт£оа
ileqt}, ЁгалоА^Ёлоута ttqos те
xal ’Alaviav xal iflr KsQOmva xat rd Влла xkt~
иола. At (5е оЛаол tsggoqes yersal xsivrat еуАеу
rov Aaydnoeois лота/мЪ ttqos to дипхепеоа. xai rd
dQXTiHTOTSQa /j.sqt], tovtegtip
лЛ'/}о/а£ы vfl Bovl.yaQtq, xai m fleua tov хаты
Pv^a nhqcid^st zfl TovQxla, xai rd flejcia tov Xa-
дарбт] л/л}вса£Е1 тр 'Pcooia, то дЁ fls/ла XafidiEQTtu
лАт]О1а^Ес rots vnotpoQots
alas, rots те Ov Ат foots
^syfoots xai Tots l.otncus
fl JJacfyvfXxia ex ph> Ov^ias xai Xa^aQtas
fl/jtEQOtv леуте, ex de 'Aiaidas oflov
ало 6Ё MoQdias dflov flfZEydiv dsxa,
alas odor fluEQas /lids,
q&v TEoadQcoy. ало flk Bovi.ya.Qias odov
fl/atov, xal sis XEQodva taev
rflv BoonQQOV n}.'r]OLSOTSQOr.
*Ioteov, otl хата my xaiQth’, ov ot IlaTctvaxt-
тас ало ifls idias xedgas Essflicoyfl^oav, flE/,flosi
TtvES eS avTcidv xat olxsia yvtof.t'i] EvansfAEtvay exeige,
xal TOLS AEJOflEVUt
TOV VVV SLOLV EV aVTOtC, E'/jOVTES
та, 65gte dtaxTOQt^saflat avTovs xai
те flaav. Kat лауд avtovs dnoonaoflijvat тшу ifliwv
owe07/' та yaQ tfzaTta аитшг stow xovtovqo. uexQt
yovaicov xat to. /.tavixta ало тшу 0Qaxt6va>v олохе-
xo/iiuEva, cos dfl&EV ex tovtov dEtxvviES, OTt ало
тшу Iflioyp xal 6.uotpv2.шу илЕхблт/оау. *1отёоу, otl
EV&EV TOV AavdoTQEOjS nOT.aLLOV nQO
/.isQOS T-fly BovXyaQiav sis та ледаиата tov avtov
лота/iov Eta tv EQ^/LoxaozQa' хаитдот nQOLTOv to
dvojttaofl'Ev лада тшу ]Ja.TrQivaxiTayy ’'AanQov dtd
to tovs A-t&ovs avzov cpaivEoflat xazai.£vxovs, xda~
tqov dsvrsQOV to Tovyydzat, xdoTQov toItov
KQaxvaxdTai,
tqov лЁ/алтог то iSaxaxaTat, xaGTQov extov to
rtatovxdTai. ,Ev avvots ЗЁ rots тшт ла/.смохаотосиу
xTiaaaiv EVQiaxovTaL xal ЁххВ]осшу yycoQiouard
Ttva xal GtavQoi Xaifovtoi
oflev xat lives naQadoaiv
лоте tas xazoixias eIvov
p. 168).
xai
то
tov AavdnQEtos
ХОЛ fioQElOTSQa
OvQtav xal Xasaoiav
TO fl ELUL Ка^ОЛОТ
xat to fifoa
J
3
EX
ZCOQtots %o)Qa$ vijs "Pm-
xai Asq01evIvois xai Aev-
d6x/.a8ots. ’Ашатш ds
Ov^las xai Karaevas odov
e i s ,i ".	?	r Vi x c	—
os Алатау
flptsQcw Г&,
ало 6Ё ' Рш-
ало бт TovqxIus ббду fl/uE-
flusQas то
, CIS 6е
rri
ГО'ПУ
otl и ата тог xatQov,
г I
ov


УУШ[.1Т} Tl’anEfAEiyay exel ое
ovvc^X’ijfjav, xal /.lekqi
Totavza yvcDQia/ia-
voeiaflat, rives
aviovs dnoanaGflflvai tujv
Ov£ots

X TOVTOV ()EIXVVIES,
xai 6ptotpvfair алЕхбл^аат.
/
on
'Igteov,
rd ал60АЕло?
sial v eqti,иохаотда’
тшу Пах^гахттшу
avrov
to Tovyydzat, xdavQov tqltov to
xdoiQov тЁтаугоу то Pa/qiaxdrac, xda-
to Bavaxarat
rX-

/
5/

xai ex«Z?;a(cop
ELS AlfloVS nf.OQtVOVS
exovthv, co? ^Pcopiatoi
EXEtGE

J
Г/
(37, 34—67,
ластта Сирукалпей, областта Вороталмат и
областта Вулацопон се намират оттатък
р. Днепър в областите по на изток и по на
север и са обърнати към Узия, Хазария
Алания2, Херсон и останалите области.
Останалите четири народа лежат отсам р. Дне-
пър, в по-западните и по-северни земи, а
именно: областта Гиазихопон граничи с Бъл-
гария, областта долна Гюла е съседна с Тур-
кия, областта Харавой е съседна с Русия3,
а областта Ядвиертим граничи с местата,
подвластны на Русия: ултините, древляните,
лензенините и другите славяни. Печенегин от-
стой от Узия и Хазария на пет дена път, от
Алания на 6 дена, от Мордия1 на 10 ден
от Русия на един ден, от Туркия на 4 дена,
от България на половин ден път. Тя е близо
до Херсон и още по-близо до Босфор3. По
времето, когато печенегите били изтласкани
от своята страна, някой от тях по собствен^
желание и решение останали там да жи-
веят с казаните узи и дос era с а между тях.
Но те имат такива белези, конто ги отлича-
ват и показват кои си били те и как са се
отделили от своите сънародници: дрехите им
са къси до коленете и ръкавите им са от-
рязани до лактите, като че ли показват с
това, че са откъснати от своите съплемен-
ници. Отсам р. Днепър, в областта, обърната
към България, до бродовете на същата река
има запустели крепости: първа крепост, на-
речена от печенегите Аспрон6, понеже ска
лите му изглеждат белезникави, втора кре-
пост Тунгате7, трета крепост Кракнакате9,
четвърта крепост Салмакате3, пета крепост
Сакакате10, шеста крепост Гиеукате11. В са-
мите основи на старите крепости се намират
някой останки от църкви, също и кръетове,
издялани от шупливи камъни. Поради това
някой разказват, че някога там са живели
ромеи.
Херсон и
5
1
*
съседна с Русия
с местата

6
понеже
M
1 Хазари — тюркско племе от клона на източните турци, което в началого на VII в. заемало земите
между р. Дон, Каспийске море и Кавказ. В началото на VIII в. хазарите завладели Кримския полуостров. Ха-
.зарската държава била унищожена в началото на XI в. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, рр. 81—87.
2 А лани — сарматско номаде ко племе, което обитавало степната облает на север от Кавказ до р. Дон. Потомци
на аланите са днешните осетинци. 3 Сиреч Киевска Русия. J Мордия — страната на мордвите, едко
от най-големите източнофински племена, което заемало земите между реките Волга, Ока, Сура и притоците
на Мокша. 5 Става дума за Кимерийския Босфор, днешния Керченски полуостров. 6 Аспрон — дн.
Акерман;	7 Тунгате — укрепление на запад от р. Днепър. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II,
р. 317.	8 Кракнакате — днешният гр. Сороки, на десния бряг на р. Днестър в Бесарабия. 9 Сайма-
кате
от клона
3. 
Става дума
7 Тунгате —
Кракнакате — днешният
•° Сакакате
a
8
нелокализирано.
Сиреч Киевска Русия.
което заемало
за Кимерийския Босфор,
укрепление на запад ।
Сороки, на десния бряг на р. Днестър з Бесарабия.
нелокализирано.
3
J.
Мордия
6
rp.
11 Гкесикате — нелокалпзнрано.
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
214

12. De Cabaris et Turcis
yr	>
Jil £ Q l
г «:> у
У E V E & V
г cv v
т ТО V
То V QX (ОУ
К a p 4 $ oj v
y.ai
За podoeeme на „Кав сюите*
а „ Турките
a
Прая?} 1/ лара туту Ха'Сарал’
аут?] /; riQOQQyj'&si оа raov Ka^dpwv
rov Next}, тр/тр rov
wvyeqndrov, лЕилту} xov TaQtdvov, extt] tov le-
vdx, E^douq Карт), oyboq Каст]. Kdi ovtco? allq-
ioiQ GWatp’OEVTES, [ЛЕТО. T(bv
Et? rljv тоу Пат£ivaxird)v х-атерхцоау yrtv. Mew. de
TCOV
AfeysQr], TETaQTTj
алоаласЬЕзоа
уЕУЕа, Ь 8 ОТ 8 QU
(tov) Kovq-
TovQxaw ol Kafidpoi
5
лаоа Aeovto?, tov pcIoxqigtov xai aoibipov
xal
WVTO.
^aaiAEOO? лроох1г}ЬЁУТ8? дсЕлераоат, xal тот
piewv лоЛЕиг)оартЕ? хата xpawc avrov tjrr'poav^ xal
EkEldoavTE? Myot vq? TIoEobldbov bwAbov, ало-
xMioavTE? avrov el? 
MovvbQaya, xal st? ri)v tdiay %a>Qav
Тф де tote xatQfp тот Aiovvtixa,
A	fi	5. _ V	1	A'1
	' ’ JEZsra os
fiaatkEW? тфз’
dbetav дтелЁ^арато лоо?
айтаур dopuncpWVTioev
apavioat wv?
Tovqxol лдд? rat; idtov
avrov
nQSO^/^Bov
TO xaGTQOV
-£.v-
Първият род, който се отделил от хаза-
рите, е споменатият вече род на наварите
вторият е Неки, третият
въртият
нон, шестият
мият
начин, наварите се поселили заедно с турки-
те в земята на печенегите.
това от христолюбивия и
Лъв3, те преминали
с всички сили срещу Симеон и го победили.
Като го преследвали, те стигнали чак до
Преслав, обградили го в крепостта, наречена
Мундрага, и се върнали в страната си. По това
време техен предводител бил Лиунтик
синът на Арпад. След като Симеон отново
сключил мир с императора на ромеите и се
почувствувал в безопасност, отправил прате-
ници при печенегите и се споразумял с тях
да поведе война срещу турките и да ги уни-
щожие~7. И когато турките отишли на
поход, печенегите заедно със Симеон напад-
нали турките, изтребили напълно техните
оттам

7
Мегери2, чет-
Куртугерматон, петият — Тариа-
Кари, ос-
Каси. Свързани помежду си по тоя
Тенах, седмият
J
Повикаии след
славен император
(р. Дунав), воювали
то %Ey6/ttt:vov
vnsoTQetiav.
ivy vlov TOV
to ttraAtv tov
Pwtiaaoy
*
?
.	тот8 хацэф wv
Арпад!) elypv aQjjovra
JEvuecov цЕта rov
vEvaat xal laflstv
Har^ivaxira?, xal ttctd
x ат ал oMpqoat и at
ОТЕ Ol
vaxtrai uttd ^vjtiswv vybov хата roar Tovqxcov,
xal та? avraiv (papuliag лагтеЛсод s^pav u>av, xat.
tov? el? <pvla?tv rfj? "/jcboa? avrwv Tovqxov? ал
exeios xaxtyxdxco? aviedlco^av. Oi bl Tovqxoi уло-
GTQ8'o>avTE4 xat tI/v ycoQav avrcbv ovrco? evqovts? £Q?p
vlov xal xaTTjpavtouEVip’, .	'
Уф’, 81? IJV
^ovET-v хата rip> dvaiTsga), (b? stO7]Tai)
pdyv
ToVQXOl V7ti]QXQV, ova адресат
exeloe dteQxoadaov лота/rov *KteZ xal Kovrov, ev
ф aoTtco? ot Uar'Ctvaxtrat xaroixovoiv. Oi bl Tovq-
xot лаоа тфу Пат'рсуахттауу Ькох'&ёуте? ?]Tt}oy xat
xacEax^vcoaav etc тру ypv,
*Ev avrcb де тф холер nalatd
цата' xat hquhov pA-v eaxtv i] rov [ЗаоеАесо? Tpata-
vov ysepVQa хата rljv rij? Tovgxia? aQxfa, Enetra
xal 'q Belsygaba ало tqiwv ^tu£Qb)v rfj? avrij? ye-
tpbQa?} ev fl xal д лудуо? loxlv wv aytov xat p8-
ydlov Kcovarayrtvov, rov flaatAsto?, xal tridltv хата
rpv wv лотароа avadgop,^ eoxtv rd Sdoutoi’ exsc-
j'
r
e

L
«
3

е&Г
zovs
'	TOV
Tovqxovs. Kai
алфлИог, ot IlaiQi-
xard itbv
Oi be Tovqxoi

1

5
4—5
6—7
турките, изтребили напълно
семейства и безмилостно прогонили
тези турки, конто охранявали страната. Тур-
ките, като се върнали и намерили страната
си така разорена и опустошена, настанили се
в земята, която и днес населяват, наречена
според имената на реките, споменати по-
горе-’. А мястото, на което преди това са
били турките, се нарича по името на мина-
ващата оттам река — Етел и Кузу.9 Там
живеят сега печенегите. А турките, прогонени
от печенегите, дошли и се поселили в земята
в която и сега живеят. В това място има
някой стари паметници: най-напред мостът
на император Траян10 в началото на Туркия,
след това Белград11, на три дена път от този
мост, където е кулата на светия и велик
император Константин. Пак по течението на
реката се намира така нареченият Сирмиум12
xarsGXijvayoav etc тз/у
xal o^HsQor xawtxovotv, тру Ёлоуора-
ribv лота-
ТОЛО?} ev ф 71QOT8QOV ot
exwvvulav wv
’Etsl xal Kovrov,
/
excovvuiav.
'О де
я «те
st? 'i}v vvv
OtXOVOlV.
rtva eotiv vvcoqIg-

?

11
5
Етел и Кузу.9
Lr
j
2 В това име никои учени
маджари". Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 179.
1 Както се вижда от контекста, каварите са едно от хазарските племена.
виждат корена на названието „маджари". Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 179.	3 Византийският им-
ператор Лъв VI, 4~5 Лиунтик (Aiovvziva, Лку'-тихаА — син на Арпад, предвождал маджарите в похода им
срещу българите през 895 г. Вж- Златарски, История, I, 2, стр. 297. -- Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 178.
е—? т. е. маджарите. 8 Под натиска на печенегите маджарите напускали в 889—890 г. дотогавашните
си живелища между реките Дон и Днепър и се заселили в областта на Петоречието между реките Днепър и
долни Дунав, наречена Ателкуза. В 896 г., когато маджарите предприели грабителски поход срещу съседите си,
българите и печенегите нахлули в страната им и я разорили. Тогава маджарите се преселили в областта уа сре-
ден Дунав и Тиса в днешните си земи. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 312—313. Срв. Moravcsik, By-
zantinoturcica, I, р. 87—89. s Т. е. Ателкуза. 10 Мостът на римския император Траян (98—117) на Дунав
срещу днешния гр. Турну-Северин. Остатъци от този мост са запазени и досега. 11 Поузремето на Кон-
стантин Багренородни, както се вижда от текста, градът е носел вече сегашното си име — Белград (ант. Син-
гидунум). 12 Сирмиум — дн. Сремска Митровица.
s Т. e. Ателкуза.
11
както се вижда от текста, градът е носел вече сегашното си име *
и
досега.
12
I
I

J
i
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
215.

на два дена път от Белград. Оттук започва
непокръстената Велика Моравия, която тур-
ките унищожили и която преди това управ-
лявал Светополк1. Тези са паметниците и
названията на р. Дунав. По-горните области,
където е цялото поселение на турките, се
наричат сега по името на течащите там реки
Тези реки са следните: първа река Тими-
зис9, втора река
Морисис
една река Тица6. От източна страна с тур-
ките граничат българите, където ги отдела
р. Истър, наричана още Дунав, а от север —
печенегите, от запад — франките и о?юг —
хърватит
апо трд Beleyoddag ЬЬоу e%ov фш
exeige 7} peydb] Мооафа,
Ol ToVQXOl, Ijs HQ7.E to
VO byOptEVOV,
QCOV dvo
57 dfidcmoTog, ijv E^pleapay
nQOTEQov 6 Kfp£vdon),6xog.
Tavra ptiv
душат a re xal snoovvulai,
ev ф eguv i] nu.oa туф iuvQXiag хатххохцусоотд,
аотешд snovopta^ovoiy хата тад tov тфт
psdvra>v потарфу Encovvutag. Ol bl norapoi
4	_.	F—1-4 >



xai and T(~)V
f 'I
та yard tov 'Igtqov
та
TuvQxiag
хата тад
5
i
noxapibv yvo)-
Е dvCOTEQa

/
TOVTCDV,
/
p
EXEtOE
EiOlV
ovtol' пот a,ubg ядсотод d Ttpjjotg, norapbg Ьегте-
дод (o)a Tovz7]gt Потаиод roirog b Mogijo^g. Ho-
тарод тЕтадтод Kgtoog, :
pidg fj TaQa.
Ilbqoid'Qovoi di, roig
avazolixov uigog 01 Bovlyagot,
pet avTovg 6 'lorgog,
потаиод, ngbg di to Mqclot
di rd dvTtxdoTEQOv 01 Фоаууор ngbg di
$qivqv 01 Хда>Аат-.о1 (40, 1
bj
О
Л
xai ndliv ETEQog
паха-
Ь V QXOIQ n@bg UEV то
EV
5
4
3
Тутис3, трета река —
четвърт а (река) Крис ос5 и още
£
I
I
1
1
I
4
.-£L
ф y.al дкфаюг-
ЛЕубрЕУОд
ПООд
то реорр-
178).
xat Аагоофод
ol Ilaxgivaxtzai,
IIEQ I T pg 7,(1) Qas

44, pp.
/1
13. De Moravia
\I о q a p i a g
За страната Моравия
Igteov, on 6 MoQafltag agyttiv, b
dvbQEtog
aviep ysyovEv.
vlovg, xa\ tsIevtcuv 6i£laev sig rgia uIqt] тф> sav~
tov %d)Qavt xal 101g tqigIv vtoig avrov dvd itidg
/uEQidog xarsAtnEv, rov jiQanov у.атаЬлград dgyovza
ptsyav, zovg ds eteqovs dvo tov
tov nQcbrov гнои. IlaQi'/veOEv de
dbaoraoiv y.al уме’’ aba'p.oov yEVEodai, nagadety/xa
avrolg roiovTov vnodEiigag' pd[idovg yaQ TQEtg Evsy-
xary xat ovvo^oag, OeOcoxev tto nQoyrqp vlcp rov
zavzag xldaai tov de щ) loyvoavTog, nd/.tv dsdeoxey
тф deoTEQtp, d)oavrcog xal тф tqitqo, xal е1^ ovratg
dtatQcay rdg
paar’ ol di Mzfi&vrEg xal xeAsvulKvTEg
oat, evUecog avrdg xarsxlaoav. .
vnobEty/Liarog naQgveaEv avzovg Etncdv, dig on'
„El par diaptsvETE ev bpoipoxta xai ауапг] ddiaiQE-
TOI,
ysv^osad’s' el di ev
xta, xal diaxcoQio&rjTE
xEtuEvoi тф ngebro) аЬ&).д)ф, xal vn dAltflrov
vtoil'qG&U'O'E, xal vnb raw nlrjuiadovTcoy vfu)’ iypQCOv
navTelibg Ekol.o'&QsviKioeo’&K- Мета di xi/r TEAevrijr
tov avrov
теИоаутед,
XOQ
3
3
V
'(рЕудолЛо-
sig rd пЛцснароута
TQEl S’
y.al cpofiEQog
di avro? EcpEvdonloxog
rlvai vno top Idyov
avzovg rov Ml &
1
1
a
у.аФ
dzz?;Zcoy yevsofrai,
ovvdijoag, (5fidtoxtT
*1	7	" ’	'
rq> nQo'yrcp исф
Фааотсод
TQEig
3
xal тф tqitq), y.al rii)
pdfidovg dida>xev zotg tqloi nQbg
тамтад y.la~
TOlOVTOV
wg
Kat did
elnojy,
/
ахахауфуаотос пада хфу Evaviicoy y.al dvd^artoc
ei di £v vpiiv yevipai EQtg y.al tpilovt-
eis tqeic aoyag, up Фо-
d<pa-
r5t-
DpEvdonloxov era %qovov ev EtQpvv} dia-
EQtdog xal отавесод ev iaviotg e.ansoor-
Светополк, князът на Моравия, бил хра-
бър и страшен за съседните нему народи.
Същият Светополк имал трима сина. При
смъртта си той разделил страната си на три
части и оставил по една част на тримата си
сина. Първия оставил като велик княз, а дру-
гите двама да бъдат под заповедта на пър-
вия син. Посъветвал ги да не живеят в раз-
дор и да не бъдат един против други, като
им дал следния пример7: донесъл три пръч-
ки, вързал ги и ги дал на първия да ги раз-
чупи, а когато той не могъл, дал ги тогава
на втория, после и на третия. След
разделил трите пръчки и дал по една на
тримата. Те ги взели и когато им било ка-
зано да ги счупят, веднага ги счупили. Чрез
този пример той ги посъветвал и казал: „Ако
живеете неразделно в единодушие и любое,
вие ще бъдете необорими и непобедими от
враговете. Ако ли пък у вас се появи вражда
и съперничество и се разделите на три вла-
дения, без да се подчинявате на първия брат,
(вие) взаимно ще се унищожите и ще бъ-
дете напълно изтребени от съседните ви
врагове.1’ След смъртта на Светополк те пре-
карали в мир една година, но когато веред
t»
u
това
U
?
rr-t
e
Q
add. Moravcsik.
1 моравският княз светополк (о/и—<>у-р, приемник на Ростислав. а Гимизис — вероятно днешната
р. Темеш. 3 Тутис — вероятно днешната р. Бега. 4 Морисис — днешната р. Марош. 5 Крисос —
днешната р. Кереш. в Тица — днешната р. Тиса. ' Тук е предадена познатата Езопова басня, която
се разказвала и за синовете на Кубрат. Подобна легенда се предава и за синовете на Чингис хан. Вж. В.
Беше в лиев, Една Езопова басня в българската история, сп. „ Прометей \ I, кн. 4,. 1937, стр. 20. — /<. Ламо рев.
Легендата за хая Кубрат и неговите синове, ИПр, III
Моравският княз Светополк (870—894),
3 Тутис
— вероятно днешната р. Бега.
8 Тица — днешната р. Тиса,
синовете на
2 Тимизнс
дне шпата p. Марош.
приемник на Ростислав.
4 Морисис — днешната р. Марош. 5 Г'
' Тук е предадена познатата Езопова басня,
у
„Г1рометей“, I, кн. 4,. 1937, стр. 20.
кн. 3 (1946), стр. 350.
СП.
216
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
орд, xal ngog аЛЛуЛоод ёрдроЛюг лбЛероу лофоау-
tes, ЁЛ-догтЕд ol Tovqxoi zovzovg navTtltbg
jiovdQEvoav, xal гхдатпоат zpv savzan1 xebgav, etg
T]v жй agzicog oixovatv. Kat ol 'олоЛЕсердвутвс zov
Лаоо diEaxogniodtjoav, ngoacpvydvzEg Etg та яада-
xsipsvu, ddvYj, sig те rovg BovkyaQovg xal Tovq-
xovg xal Xgcofiazovg xai Etc: т« Лота s&vp (41,
125, p. 180) zovzovg лаутвЛсод sgaAd'&QEvoav, xai
Ёхдатраау zrp> sawebv ydgav, Etg rp> xal cigziojg
olxovotv. Kai ol гтоЛЕкрдЁУтвд zov
nia&ryzav, nQoaq>vydvz&g
Etg ZE
zovg xal Etg та Лота s6vf] (41, 1
181).
OL
ToVOXOl zovzovg
eSco-
r
sig ТЕ IOVS

тях се появила вражда и несъгласие и те
започнали междуособва война, турките1
дошли, изтребили ги напълно, завладели стра-
ната им, в която и досега живеят. А онези,
конто останали от тоя народ, се пръенали и
избягали при съседните народи
гарите, турките и хърватите и при остана-
лите народи.
война

при бъл-
ыяоЛесчу&еутес
Лаоо dtEoxoQ-
slg zd naaaxEipsya sdvr},
zovg Bov2ydgovg xal Tovgxovg xai Xgcofid-
25, pp. 180—
ol
14. Descriptio tractus a Thessalonica usque ad Danubium
Ре cn у q a<p i a ало ЗваоаЛотсхг/дрЕудс tov
Aavovfiecog nozapov xal zov xdez. gov
В s Л sy Q ad ад, T о v g x lag те xal Ha z'Qtvaxi-
aguEXQtzov Xa^aQtxov xdGTQOvXdQ-
хеЛ xahijs
nv Лео v, т co v dvz co у etg r 1) v zov
d аЛаа oar л Л go tov tov
t apo v, x a
gov,
s io t v,
z ij g xal б а Лао a zjg d id
у о pa'QO рв урд,
la p атаgха
ds
и ay tag >
pE%gt
ZOV
Xa^aQtxov
Раю la g xai us%Qi т со у Nе х q g-
II6 v TOV
Aavdngscog я o-
l Xsg aedvо g d pov xai В oon 6-
olg та каст Qa т co v xiifidiviv
eI та U8XQ l Л1uvn g Matcvrtdog
ft £ у sd О ь
TOV
л go g
xal Z t%l as xal Палау tag
at Atavias 
zoo xa or go v X coz ?} g i о v л 6 Л eco g.
а
Е V
та каст да
pey,Qi
Z t « V Т] £
т д
у
?
T
Земеописание от Солун до р. Дунае и
град Белград, Туркая и Печенегия, чак до
хазарската крепост Саркел2, до Русия и
до Некропилитё3 > който се намират на
Понтийското море близо до р. Днепъп
както и до Херсон и до Босфор, където с а
градовете на областите, след това Мео-
тийското езеро\ наричано още и море
поради големината си, и до така наречения
град Таматарха6, освен това и на Зихия,
Панагия, Казахия, Алания, Абазгия и чак
до града СотириупоД3
4
>
Е ЛО-
хаит о V
ТО VTOIQ
xat К а -
xal A fi а о у lag ха I
psygt
xat
Ле у о /с ёу ov,
JF

и
Hoteov, otl and б)юааЛог1хрд pE'/joi zov яота-
pov Aavovficcog, sv efi zd xdozgov
у gad a snovopa^dpEVov, egtiv ddog
el xal ш? did zdyovg zig, а Да avanavoecog ло-
QEVEzat. Kai xazocxuvoiv per ol Tovqxgl negad'Ev
zov ЛаУОьрЕСод nozapov sig zip’ zpg Mogad'iag yip’,
аЛЛа xal еу6еу fisoov zov davov^Ecog xal zov
Safia nozapov.
vovfiEwg norapov zfig Aiozgag avzinsga f) Ilazlivaxta
nagEgyErai xai хатахдатес p xazotxia avzedy pEygt
zov ДадхеЛ, tov тсоу Xa^dgcov xdozgov,
^Ecozat xadE^ovzai TQiaxdoioi, хата ygovov ЕтаЛао-
oopEvct. ^Pgpyp’EVEzai dk лада avrotg то ХадхеЛ
„ асктдоу ООЛ1ТЮУ
Maicdztdog Лсрурд
did rd peysfiog лада ndvxcov
тру avzgv Маиотсда даЛааоау
EGzly ТО ВеЛЁ~
rfpegedy дхтсд,
cig, аЛЛа avanaVoscog
ToVQXOl
£
Of.
5
psaov zov davovfisajg xal
Алд ds хатсо&ву тол* pegAv Ла-
Г
?
7
11 Я J 1
а
ev со та-
Azat ds nagd avrotg to
... Kat and Boondgov to zpg
GToptdv Etytiv, ifieg xal даЛаооа
dropd^Eiai. Eig ds
ElaQEovoiy norapol
Ст Солун до р. Дунав, където се намира
крепостта, наречена Белград, има осем дена
път, ако не се върви бързо, но с почивки.
Отвъд р. Дунав, в земята Моравия и отсам,
между р. Дунав и Сава, живеят турките. От
областите на долното течение на р. Дунав,
срещу Дистра7, се простира Печенегин и
населената от печенегите земя стига чак до
хазарската крепост Саркел. В тази крепост
има гарнизон от триста души, който се сме-
няна всяка година. На техен език Саркел
значи „бял дом“.
От Босфор започва устието на Меотий-
ското езеро, което от всички се нарича и
море поради големината му. В това Меотий-
't

маджарите в Моравия станало през лятото на 892 г. След разоряването на Ателкуза
2 Саркел—-Белая
Вежа в руските летописи. Тази хазарска крепост била построена от византийцитс на р. Дон, за да утвърдят там
своето влияние и да държат по-здраво в ръцете си Херсонес. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 268.
3 Некропила Щх Вгядбл/иЛа) — залив на черноморского крайбрежие близо до устието на р. Днепър. 4 Ме-
 отийско езеро — Азовско море. 5 Таматарха — неуточнен. 8 Сотириулол — не локал изи ран.	7 Дистра —
среща се гю-често формата зуо-соот, слав. Дръстър, дн. Силистра.
Нахлуването на
от Симеон и печенегите маджарите окончателно се заселили в новозавладените от тях земи.
1
да държат по-здраво в ръцете си Херсонес.
. черноморского крайбрежие близо до устието на р. Днепър.
5 Таматарха — неуточнен. 8 Сотириулол — не локал изи ран.	7
ие локализируя.
г
I
I
I
i
Constantinus Porphyrogenitns — Константин Багренородни
rtoMol xat psydd-oi' л рол ,uev
uspog 6 AdvajiQig потаибд, eg ov кас oi
Xovvai ziQog те тг/v pavQ^v BovAyaQtay xal
Qtav xal А/щнау
186).

(42, 1
то аохтсроу avr-ijg
Разд c)leq-
еаГа-
24; 73—76, p. 182,
e С
217
ско море се вливат много и големи рек'
От северната му страна се влива р. Днепър
. и русите преминават в Черна България
в Xазария и в Сирия3.
<5. De Peloponnesi thematis Sclavis
Г
I
а
г
11EQI Т СО V Е V Т Ср 7} Е иах I
S у. a ар со у, tcov
g t t со у aal
avv <Ь у
о i x у т6 qcoi
TOV
T CO У


Л Ci Q
За славяните в темата Пело по не с
за милинги4, езерапш и за плащания
от тях данък, както и за жи-
телите на града Майназ и за
данъка, плащан от тях
т E Af А с у у co т
71 EQI Т <Й У
6,1101 со g
X aGТ QO V
Т Е А О V ,U Е У О V
л. а кт о.) у,
то v
a v т о) т
+

Е'се-
1	>	э-
Т Е АО V и S ?’ СО 3’ Л a Q
7


Т СО V
к а с
л d хт о V.
c
s о i
и а с
М а I. у р Q

JotEGV, бтс ОС TOV ^SjMATO? IIDoCTOVyQCjOV
бос ТУ ТО.eg fjpEQUig TOV баОС^ЕОК OEocptZov хей
vlov avrov, Мсумлр, алоснсггбааутЕд угубтаост t.dt.oQ-
Qv$jU.oi, AEijlaocag xac (тубраттобсироЬе
xc/i EpmQpoaove xat х^олае spya^opsroi.
трд fiaod.Eiag Мсуалр
Av] 6 TTQCOTOona'&dQtoe &e6xtcotoq,
tcot BQVEyricov, GTQavrjyds ev тф {Ератс Пе/.олоуу'Ф
gov него. f6vvd,LC£cog xac coyv^g лоЯАце, ijyow f)Qq-
xcov xac
цатсог
ттаутад /iev rovg Ex2d0ove xai Aotzrovg
tovs tov
осбаато,
TEAelcpih'iGav
Kai ETiE.idi] ()QOg
xaAovasyoi'
TQayTjAog eIs тф’
TOQ,
eig rag ttKvqclq tov avmv oQOvg,
ueqei oc Ahihyyoi, ev 6e тф rpEQcp ueqei
Qirai. Kai о ,uev
Deoxtcchoq
xac rovTovg xavvaiordgai, e66&eto
yoeg to lug/лата E,
г', ат era xac eteXovv,
5
бтс ос tov {К,иатод Пе^олотус/ооо
гргедше
ЛЕзфасчад

xai npaldag
’ Еле 6e
CL71EOT(i-
tov vlov (dvocpcAov,
то ЕлахМуг 6
ov
Max&dovcov xai тагу аосткТзу dvrexarv Не-
го?’ TTO/.EUQoar xal хатоттотадас avrovg, Кас
aVWTOTclx-
vtcetoAe xal е%ы-
ха-
с5ш <5s
Не/иатод Plslonoyvpoov
идгос <Ye ol ’Jd&Qirac xat ol Afileyyoi
Отто тт/Р AaxEdapiovlav xai то "Elog.
сутфАтатоу,
кас EtGEQXErac c6ottsq
Eoog ctoaIov бсаоп/иа-
тб есуai тот totcov dvoxolov xarcpxpcsav
TCp EVI
c
ot
Alaxedaipcovlav
Г
еотст ехесое реуа кас
ПЕУтабахт.оАод,
•О'одмоаау

ЕУ ПЕТ
Kai
Е&-
б UE3’ TTQOQQTj'&ElS ClQOOTOGHai'mQlOq
xac OTQaTiiydg IhZonovvvyTov dvvnd'scg
rotg /нет AEp,ty-
ro eg (5s s E^EQiratg vo a icyпата
avzov oTQarEyovviog, xaficoe
темата Пелопонес във вре-
мето на император Теофил6 и на неговия
син Михаил'' се отцепили, станали незави-
сими и вършели опустошения, поробвания,
плячкосвания, пожари и грабежи. През ца-
руването на Михаил, сина на Теофил, бил
изпратен про то с пата рий Теоктист8, по пря-
кор Вриений, за стратег на темата Пелопо-
нес, с голяма и силна войска от тракийци,
Македонии и от останалите западни теми, за
да воюва с тях и да ги подчини. Той подчи-
нил и покорил всички славяни и други не-
покорни (жители) от темата Пелопонес. Оста-
пали само езеритите и милингите около Лаке-
демония и Елос9. Там има голяма и твърде ви-
сока планина, наречена Пентадактилос10, коя-
то се вдава като шия в морето на голямо
разстояние. Понеже местността е неудобна,
те се поселили по склоновете на планината,
на едната страна милингите
споменатият
Славяните от
на
император Теофил6
се отцепили,
J

сына
tr
J
?
j
и
а на другата
тоилорат.гл £
езеритите. И споменатият протоспатарий
Теоктист, стратег на Пелопонес, който успял
да подчини и тях,
лингите 60 номизми,
мизми
11
конто те
наложил (данък) на ми»
а на езеритите 300 но-
плащали, докато той бил
1 Река Днепър не се в.чива в Азовско море
Черно море. Възможно е Константин Багренородни
се сближава с р, Самара-Вольча, за ръкав на Днепър.
2 За Черна България срв. Moravcsik, op. cit. II,
облает на северния черно-
славянски племена, конто се за-
клан и ната Пентадактилос (Тайгет) между Янина
гр. Спарта в областта на гр. Елос, чак до нос Малей. Славян-
блато, езеро.
от иолабските славяни. Вж. Васильев, Славяне
— Vasrner, Die Slaven in Griechenland, pp. 16, 17, 167, 170. — Bon, Le Pe-
5 Майна — византийски крепост на полуостров Тенарос. Градът Майна бил
Византийският император Теофил (829—842).	7 Византийският импе-
когато се качил на престола, вместо него у прав ля вала
8 Теоктист Вриений бил любимец на императрица Теодора,
с голяма войска, за да покори славяните в Пелопонес. Вж. Ангелов, История,
град в Южен Пслопонес. Вж. тук бел. 4.	10 Пентадактилос (Тайгет)
, а в
да е направил грешка или пък смятая р. Калмиус, която
По тези реки минавал водният път от р. Днепър до Азовско море.
Тук вероятно има някаква грешка. Вместо Сирия би трябвало да стой Зихия
морски бряг до Xазария,
селили
и Зарната
ската дума
Милингите могат да се сближат по име с милчаните и милците
в Греции, ВВр, V (1898), стр. 422. — Vasrner, Die Slaven in Griechenland, pp. 16, 17, 167, 170.
loponncse by z antin, pp, 62—64. — 5 Майна — византийска крепост
основан по времето на Юстиниан,
ратор Михаил Ш (842—867). Тъй като бил малолетен,
майка му Теодора в лродължение на 14 години.
Той бил изпратен в 847 г.
стр. 300.
планина в Пслопонес, в областта Лакония,
на Византийската империя
се изразявала в плащане на споменатия
тежала около 4,5 г),
зантийския стратег. Вж. Bon, Le Peloponnese byzantin, р. 101
28 Гръцки извори за българската историй, V
р.98.
3
4 Езерити (’EceQirai)
заемали западната част
а езеритите живеели на юг от
езеро" и произведено™ от него име езерци е в съшност превод на гръцкото
в Пелопонес. Милингите
, а езеритите живесли
Л
и ми ли нги (Мтрлурй)
Н2

I
на
/
голяма войска,
г-
!i Елос
J
най-високата
11 Милингите и езеритите, въпреки че са плащали годшпен данък
са запазили своята самостоятелност чак до ХШ в. Тяхната зависимост от империята
златпа визаптийска монета, която
предводител лице, посочено от ви-
данък от 360 номизми (номизмата
в даване на определен брой войници и в приемане
102.
за
218
Constantinus Porphyrogenitus - Константин Багренородни
лада там еутолшм ЬсаяоЮхас pe^gi zp;
p тосактр <pgpp. 'Ел1 de тр; fia.au.eia; ток xvqov
~ Peopavov, tov fiaaiXea>;} отоатруам
fidgto; "Icodvvp;
dvpyaysr лоб; tov avrov xvgtv
таг? Mph.yya>vA xal там
Havre; ov лес'&оутас ovte тф отоолруф, ovze fiaat-
Atxfi xsZsvaEt, aE/ sialv cbonsQ avrdvojaoi xal
avTodsosTOTOi
rat (фхотта,
ovte
rat. Kai B'SXQ1 TO^ яуел&егу vfiv avatpoodv
ovvefiv] jtQofih]firivai tov
AQOiQav oTQarpybv
GppEQOV
и
a
J
г
о
стратег. Споменът за това и до днес е запа-
зен у местните жители. А при царуването на
господаря император Роман1, протоспатарий
Йоан Протевон2, стратег на тази
съобщил на
лингите и ? езеритите, че са
и не се покоряват нито на стратега, нито на
императорска заповед, а се държат като не-
зависими и самовластии. Не приемат предво-
дител от стратега, не се съгласяват да оти-
ват заедно с него на поход, нито да изпъл-
няват никоя друга държавна служба. Но до-
като пристигне това съобщение, за стратег
на Пелопонес бил назначен протоспатарий
Кринита Аротра?. Когато съобщението на
протоспатарий Иоан Протевон, стратег на
Пелопонес, пристигнало и било прочетено
пред господаря император Роман, станало из-
вестно въетанието на споменатите славяни и
тяхното непослушание или по-скоро непокор-
ство към императоре ките заповеди. Тогава
същият протоспатарий Кринит получил запо-
вед, щом те са стигнали до толкова голям
бунт и неподчинение, да излезе на поход и
да воюва срещу тях, да ги покори и изтреби.
И тъй като започнал да воюва срещу тях от
месец март, изгорил посевите им и опусто-
шил цялата им земя, но те му се противо-
поставили и съпротивявали чак до месец
ноември. Тогава, като видели, че загиват, те
поискали да водят преговори, да се подчинят
и да получат опрощение за предишните си
прегрешения. Тогава споменатият протоспа-
тарий и стратег Кринит им наложил по-го-
лям данък от този, :
милингите освен 60 номизми
плащали
данък станал
о лоалоола-
avrb fie pa
XEQl is
E^sqtkov, du алоататр-
ITqcotsvcov els то
Paypavbv
Г
О
о
xai там
A*
стратег на тази тема,
господаря Роман относно мя-
се разбунтували
3
SI GlV
xai ovre лада tov отдагруои dsyov-
ovte avvva^idsvstr аг>тф htsixovoiv,
avvTa;idevetv
аНтр' tov dtifAoalov dov/.siav txTeXetv яы&оу-
Kal /.is%Qi tov avsAfi-eiv тру dvatpoodv avrov
TlQCDTOOTiaTdQlOV KqIVIT7}V
Jfe/.onovvrjoif),
t-Tiei xovgiv
rbr 'Адотдат orgaipybv ev JTeAonovvpotp, тр; be
avaepogd; rov лдсотсюлаг/адсок ’Jcoavvov xal mga-
Tpyov ПеАолоуурбок tov Tlgrarevoyro; xonalafiorvap;
xal хат
rov drayvcoo&eiop;
ТОЛУ
fiaotAixd
fisiav e Ье;аго и
ЕЛЕС Ei;
3
er
О

xvqov "Pcopa
xal negiEyovop; тру алоотаосаг
SxXafio'iV xal rpv
лдоотауел; bvouEtfistav ?/
avro;
тоаабтрг
ёхотдатенор
еусолюу rov fiaotAso); tov
TlQ0QQ^^8VT(f)V
s

tvop
алел ft ecar,
pipop xal глота;>] xal edoAoftQsrop
лод;
pa).Aov
лда.) то ixxaftdg to;
r/Aaoav
актам

H-
J
TO.Q
duel-
IxQtyizp;,
xal
1
алоотаосаг
xal xat алоВ:-
актот;.
3
pevo; ovv лоаеслесу avrov; ало и pro; Moqtiov
xal xaraxavoa; та fteQp аутам xal /.plodfrsvo;
лаоау rpv ypv avrcoy, soyev avrov; dyfiroraasvov;
xal avrsyo^a; i.dy_Qi pipyd; Noeptfioiov, ало tote
3e Idovre; Tpv saverov е^оАб/феооир ртроатто loyov
ot.pmdftEiag,
CO ovv лооддр^ес;
ovv лоАенесу
У
avrov; ало ppvb;
та fieQp
еЪ%еу avrov;
актам
3
t
I
Nospfigiov,
xal rov глотаургас avrov; xai rvysiv
vxeq dtv лдсЬру елАрр./ирАроау
лдалоола&адсо; xal отдатруб; b Кдтар; s^eftsro
avrot; :
Atyyot;
Aovr,
avrebr уофоаата %,
г уо1шо1иатату) car лдбтЕО&у etsAovv,
fiara r, ti).
y'. ariva xai алдтроег xal
лдштоола ft agio; I\ Qiv ixp;
xoiTcbvi. Tov 6e лдалоолаОадсог Kqlvltuv
ftsp.au peTaftsvw; eE2.Ad(io;> xal rov
Qiov Bdobarob ПАатолббр ugofiAr/ftBro; отдатр
еу ТТЕАо.тогуратр, xal xp; dvadia; у
ordaEO}; лада avrov ~	”
tov Пкатолобр xal тал
лахта лАтлота, (bv etetovt, toi; per lft\p-
ало том ; yopcopdrcov, (ov uqoteqov ete-
vo hi арата pp
го д гсщ атол',
/, ox ft vat
сх
TOi;
/
1.
rot; uev
h
TO
a
на
който плащали
конто по-рано
още 540 номизми, та целият
600 номизми, а на езеритите
'300 номизми,
ляхгоу
and том
ETEQU vopio-
yotuouara
I	I
6 avro;
&ЕОр>:АЯ.ХТ(р
EV тф
TiQi oTOGTtafla-
yov
ХЯ1
Pdgba
TTOti)-
стат
de ’EiiSQlTflib
}
J
им
sir at to лат ляхтоу актом
ТЛЛрТрОЕГ xal ЕСОЕхбрЮЕУ
Тф

/
3
er
xal vp; dracAx
TOV
и

jTQTOTOO Л(Х Hao W С
avrov
0U0<] • 001'69? ’

В ci Be.
плащали
от 5UU номизми, който плащали по-рано,
други 300 номизми, така че целият им данък
станал 600 номизми. Протоспатарий Кринит
събрал и внесъл този данък в богохранимо-
то съкровище1. Когато протоспатарият Кри-
нит бил преместен в тема Елада5 и прото-
спатарият Варда Платипод бил назначен за
стратег в Пелопонес, започнало безредие и
бил повдигнат бунт от страна на протоспата-
рия Варда Платипод6 и неговите съмишле-


£
h

и неговите
П
Византийският император Роман Лакапин. 2 Протоспатарий Йоан Протевон бил стратег
Пелопонес около 921 г. Вж. Вон, op. cit., р. 95, 188.	3 ПротоспатариЙ Кринит Аротра
Пелопонес вероятно през 921 г. Походит, който предприел срещу езерити и милинги, се
922 г. Вж. Bon.. op. cit., рр. 48, 95, 189.	1 Тук изразът А- тГ> >)еофгАах-а;>
хранимите покои, но трябва да се
у Тема Блада била създадена в края
Пелопонес
под бил
мал ко след
1
император Роман
921 г. Вж. Bon, op. cit., р.
лакапин.
95, 188.
>
3
на тема
стратег на
но тряова да
била създадена в
тема Елада включвала Средна Гърция. Вж. Bon, ор.
стратеч' на Пелопонес непосредствено след
992 г. вече стратег мл Пелопонес е Теофилакт.
на
г, вече
Пелопонес неаосредстзено
стратег на
стanaл
езерити и милинги, се отпася към 921 или
x<h.t(j)vl буквално означава бого-
дворец, императорского съкровище.
Гърция. След отделянето на тема
ПротоспатариЙ Варда Плати-
защото
рр. 48, 192.
Л
1 Тук изразът гг
разбира по-обшо — имиераторският
на VII в. Тя обхватала земвте на
р. 89.
Той бил там за кратко време,
Те Peloponnese byzantin,
VII в. Тя обхватала зените
cit,
Кринит Аротрас.
Воп,
Вж.

J;
71.
6


I -I

f
J
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
219
I
т.оолаЬадссоу xal адуу6тта)У,
Qtov Леоуто, tov ’АуНаотоу
xov ^Ерсатое,
ExXaftvjuidvayv
fixEOTEtlav ol avroi SxAa/doi,
ot г u^EQizat, лдое тот xvqiv Bcouavcy, tov /taat-
Isa, E^airovfiEVOi xal ладахаАоиттее tov оорлтА}^-
Иф’ас avroie тае лдоа&цхае тсоу лахтсот xal
teaeiv avrove, xallcbe xal xgdzsgov st How. 3Еле1
6e, xa$d>e xQoEtgmai,
ev тф Цешхп
iva uij xal avroi лдоотЕ^ЕттЕе rote St)Addote&
лаутЕУф e^oIoDqevolt tov avrov bs/иатое Eoydocov-
TUt, EnoirjOEV avroie XQVOOpOVlltOV TOV TEAEIV
avrove лахта
vogiauara, rove ds 3E'QsQixae vouioivaTa xe. Avtyj
ovv loTir fj aizia rije n.Qoofh'>XT]e xal vije бххол^е
zcov ndxiaw тсЪт tv AJ'rjAiyyajv
xdozgov Alaivrye о/хфодее
£ /

xal tov лдсотоолаЦа-
tov 'АуНаатог dxodiweavzcov ало
xal svbscoe ysvoftsv-ge xal rfje tcdv
ЕлВНоЕсое хата rov avrov dsgaroe,
ExAdftoi, ol те MTjhyyol xal
E^eglxai, лдбе rov xvqiv 'Ращагоу, -'* я—

Mvjhyyol

лдоаЦухае xcov лахтсог
xal xqotsqqv st How.
stalj/Aov
5
Exlapiioidvot.
IIeAotlovv'hoov, dsdtcue б ftaatAsve,
rote
Ol

3 _
с/"
olofigsvoiT
avroie xqvoo/SovaIiov tov
toe xal лдбтёдоу, rove цеу Mv/Ai.yyovg

ници, протоспатарий и началници, конто из-
гоняли от темата и протоспатарий Лъв Аге-
ласт. Тогава внезапно и славизианите на-
паднали същата тема и славяните езерити и
милинги проводили пратеник до господаря
император Роман, като искали и го молили
да им опрости добавките върху данъка и те
да плащат, колкото по-рано са плащали. По-
неже, както казах, славизианите1 нахлули в
темата Пелопонес и императорът се опасявал
да не би и те да се присъединят към сла-
вяните и да причинят пълно унищожение на
тази тема, то той им дал хрисовул да пла-
щат данък колкото и по-рано
60 номизми, а езеритите 300 номизми. И тъй
това е причината за добавката върху данъка
на езеритите и милингите, а също и за ней-
ното премахване.
Жителите на крепостта Майна не са от
рода на споменатите славяни, но произлизат
от по-старите ромеи и до днес се наричат
„елини“ от местните жители, защото в пре-
старо време били езичници и идолопоклонници,
както и древните елини. Те се покръстили
при царуването на славния император Васи-
лийа и станали християни. Мястото, в което
живеят, е безводно и мъчнопроходимо, но
богато с маслини и с това те се задоволяват.
Това място е разположено до нос Малеа, т. е.
отвъд т. нар. Езеро, до морския бряг. Понеже
те са напълно подчинени, приемат предводи-
тел от стратега, подчиняват се и изпълняват
наредбите на стратега и плащат данък още
от най-старо време 400 номизми.
J

към
милингите

xal тсоу ’E^sqitcov.
ovx
3
Etolv ало rlje
dlA’sx toot лалаютедшу 'Paypaiaw,
tov vvv лида тс~)г егтол1оот
ovrat did io et rote лдолаАосе xgovoie ЕсбамАа-
тдае Elvai xal лдоохоут]тае tcov sldd^aw хата rove
ла1аюте "ЕлАдтае, oixivse ел1 rfje ^aoil,Eiae rov
dotdifi ov
OIV.
3
Г/
OTEOV ОТ. I TOV
yevsae тсоу лдодд^Ьпауу
Sxldpcov,
ot xal usyygi
еутол1(оу "Elhjvse- лдооауодео-
rote лдолаАосе XQOVOte
xgooxvv'TjTae to)v Eibokayy
Ы
3
Bnotksiov fiaxTio’d'svTs.e Xgiorcavol ysyova-
0 t5c голое, ev ф otxovoiv, sorlv avvdgoe xal
алдбообое, Насофбдое ds, oDsv xal xagauvlgav
£%ovoiv. Aiaxsirai ds о zoiovrce талое sie axgav
tov Alalsa, Ijyovv exetHsv tov ’Eqsqov лдбе zijv
л agct&alacotav.
Eivac amove xal dgxovva лада zov ovgaT^yov
dsxso&ai xal KEillaQXEiv xal wteixsiv rate tov
атдатeyov лдоата&еслу nagexovoiv лахтоу sx naXai-
татоъ xqovov уоииуаато. г/ (50, 1 —82; p. 232-—236).
ЗУ
2IZa2ea,
"2
и
HaiocpoQoe ds, obey
6 тоюшое голое


Ijyow exeiIIsv гои
Aid 6 s то тНясое тлотЕ.тауиЬ’Охе
xal ag^ovza лада
xal лЕт&адууХу
u
16. Symeon cum Romanis bellum gerii

. .. Mszd tovto 6e лдатфаАЕто 6 fiaaiAsvg
тот те TIo6ciga)va xai tov Asovza тот 3AgfTEVf)v то-
лот, ^g^rag tov fia&Atxov xlcovuov, лоаутохаоа/Зоте
tov dooucoTtov avzov лдоЕрбЛсло tov MiyrA]!
ysgoria
г) с том dgoacovlov avrov лоос/ЗаЛето
exeivov tov уедогта, лдсотеАатцу тф tots xaioco
tov бдо/мо rlov Tvy^dvcvTa, бЕоттдотЛатду ds yeyo-
TOV
Л
5
16. За войната на Симеон
и византийца
След това императорът3 назначил Пода-
рок и Лъв Арменец за подначалници на им-
ператорската флота, а за началници на дро-
мония1 той назначил Михаил Старецът, който
тогава бил пръв гребец на дромония, а преди
това бил втори гребец в агрария5
маажари
на хри-
a
ed(L
1 Възможно e под 2х/«^отаго/ да се разбират българите, чиито нападения към Средня Гърция и Пело-
 — Б (pepjaK4u^ о уПаду
2 Така наре-
което живеело в най-южната част на Пелопо-
която затемали, майнотите дълго време били почти само-
племена и изпитали тяхното влияние. Майнотите били покръ-
з Тук
Дромоните били вид бойни кораби, карани от гребци. Императорските
। построен специален дромоний, на който
сановници. Вж. Brehier, Les insti-
наричал специален кораб, боядисан в пурпурно
понес се отнасят към това време (920—927 г.) Вж. Bon, op. cit, рр. 48, 79-—81. —".
склависиане на Пелолонез за време Романа Лакапина, Зборник Радова, Ш (1955), стр. 37—47.
чените майноти били представители на старого местно население,
нес. Благодарение на лланинския характер на областта
стоятелни. Те влезли в досег със славянските племена и изпитали тяхното i
стени по времето на император Василий I Македонец (867—886). Вж. Bon., op. cit. рр. 71—74, 102.
става дума за император Лъв VI.
дромони били разделени па няколко групп. По времето на Лъв VI бил
императорът правел своите разходки по море, придружен от най-висши
tutions, р. 410—412.	° ‘Ayoaptov или fywtjiov dyodgiov се i
червем цвят и богато украсен, с който византийският император се разхождал в Босфора. Вж. Brdhier,~ ор.~ cit.,
i
?
° 'Jj'oaptov ИЛИ ^iovoiov ayoaQiov
p. 411.
220
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
□
у ота rov ayQaQtov fiaatd.siov,
dsanorov, xal tov eteqov
Baoxa/.a?, ban? тр’ ttqoteqov ei? to rtfablpov stqoj-
XE/dxyp tov dgovyyagiov Evaratlov xal naTQixtOVi
ore sjisQaaev tovs Tovqxovs, xal хатаяоМрГ}бЕУ
rov Svasobv, tov doyovra Botdyagia?. Ovro? ovv
6 EvpEfbv, d ugycov Bov/ya-Qia?, pa&cov r?)v tov
лХсмцог jiqo? xdv norafibv dq;t?tv, xal on р,Ш.п
то wkbiuov toes TovQXov? хат3 aiiiov TisQaaat,
enoinasv леоас, t/toi tcXoxov^ i6%vqovg ndvv xal
oiEQijwiovQ, (vote pu bvvuobai TOVQ Tovqxov? avu-
ttEQVav, binv EJtivoiav xal ^xo6vbr;oav ol Tovqxoi
to 71Q0)tov jiEQaoai. X) ovv jiqoqqt]6eB Meyptt]/ b
BaQxala? /лета xal aXXcov dvo лбамfiav avahaftb-
hevoi id axovTaoia xal апарта avtam, ardgslco xal
poofuaXsqj ogp?/frail EXTtnduaaviEs wv yE),avdiov,
xatExotpav idg Aeaas, mot rot; ллохотХ, xal т/voi^av
tov лбдоу tov? Tovqxov?. Tovtov ovv tov BaQxa/av
ol Tovqxoi iddvTS? xal to dydgsiov avrov vneQ&av-
fiaaavTE?, bit trovo? tow dvo nooTiogsvopEvo?
jilooiuaiv ядсЪто? xarEXoyfsv tov тбохог, bavpd-
oaviE? E17T0V,
qixiov xal elvai xEq.:a?.nv tov л Jan / tov.
rov Вадха/м avdQEtornra dxovaa? b
ETtobyaev avrov dsvTEQoE/Min^' d?
dgoficbviov (51, 103—125; p. 250-—252).
dyoaoiov
TOV fpl/.0%QLGTOV
ov rd EpxXrjv 6
snsQaosv tov? Tovqxov?, xal
Svpschv, tov а@%огта Bovh/agia?.
, 6 aoyjov BovTyagia?, yiaboxv
ТОТ?
*. '
V

?-
Tovqxov?
Л/.0Хо1'?
avrov
s’
ovv
£ /
ЕХЛСдс/оаЕТЕ?
с/
Oil
dvo
TOV
bn tovwv ettqskev bvofid£ea&ai .w-
хефаРцу tov nd.coi pov. Ttjv ovv
итдоЕ(6тг/ти axovoa? b fiaaiAEV?,
д«отеооЕ/.атт]г si? id ftaaiAixbv
III. D ЕЦ С E R E tM О N11S & U LAE
BYZANTINAE
Василий1
столюбивия господар Василий1 и другия
Михаил, по прякор Варкала, който по-рано
бил пръв гребец във флотата при патриций
и друнгарий Евстатий, когато той прекарал
турките2 и воювал с българския княз Си-
меон3. И тъй Симеон, князът на България,
като узнал, че флотата е пристигнала при
реката и че тя ще прекара турките срещу
него, направил леей4, т. е. въжета — много
здрави и устойчива, за да не могат турките
да преминат. Това изобретение попречило
отначало на турките да преминат. Тогава
споменатият Михаил Варкала заедно с двама
други моряка грабнали щитовете и мечовете
си и с мъжествен и силен устрем изскочили
от хеландия, прерязали лесите, т. е.въжетата,
и открили достъп на турките. Като видели
Варкала, турките много се удивили на него-
вата храброст, понеже той сам, последван от
двама моряка, прерязал въжето; те казали
с възхищение, че би трябвало да бъде на-
зован патриций и да бъде началник на фло-
тата. Императорът, като чул за храбростта
на Варкала, го направил втори гребец в им-
ператорский дромоний.
2 и
И тъй
направил леей
4

tj-
Ш. ЗА ЦЕРЕМОНИАЛА ВЪВ
ВИЗАНТИЙСКИЯ ДВОР
EJ
/. Quae observanda sint in die festo S. Basilii
Ooa d el лаоаерп Латт stv rij a
qiov a 1} v 6 ь, то й a у I о v
T О
V a v г о v a-
B aa i лес о v
Какво трябва да се спазва на първи
януари, на празника на св. Василий
. . Аш (5d
W г
[	... Kai dij tovtov ei oe/.iJovto?, vjto tov
y.axsTidvoo iobv /jaat/ixwv xoaiorpsvov xal тог
/.oyopcrov tov dgbaov, xal лЕббгто? xal ^oooxvvi'i-
aavro? tov? Ьеолота?, (psQOVOiv avrov cb? ало
dXtyov dfaarnpaio? tov paoi/.txov bodvov. хш fab
TOV /.Oyodsiov EOTOTtbftEVO? ТсЦ Ot'Vlj&El? SOCOTOjfJEtQj
sics/Potto?,
xoaropusvov
1
— Той5 близ а,
TOL’s
TpEQOVOTV avrov COs
tov ftaoi/.txov boovov.
X(fJ
1
поддържан от кате-
пана6 на императорската охрана и от лого-
тета на дрома7, пада ничком и се покланя
на владетелите и след това го отвеждат на
малко разстояние от императорский трон. Лого-
тетът му задава обикновените въпроси, прото-
Р-Н
I
J
маджарите.
9
j. e. маджарите. 3 През 895 г.
друнгарий Евстатий прекарал с внзантийската флота маджарите през Дунав, за да нападнат българските земи
Подробности за събитията от първата война на Симеон с Византия вж. у Златарски, История, I, 2, стр. 278—320.
4 Лгмятя Ппа — къже р пт рлякянркн пплиягт. Срв. Movavcsik-Jeakins, Constantine Porphirogenitus, p. 324.—
1955, s. v. 5 T. e. управителя? на Дара. f; Каыяатю та>т
— началник на лнчната императорска охрана. Императорската лична прислуга и охрана се де-
Всяка трупа носела специално
саби и др.). Началиикът на императорската охрана се наричал
Brehier, Les institutions, р. 132—133.	7 Оттук се вижда, чс
~	[ОТ
длъжности във Византийската империя. Имало
Сиреч при византийская император Василий I Македонец,
друнгарий Евстатий прекарал с вязантийската флота маджарите
1

Думата ).й>а — въже, е от славянски ироизход.
Vasmer, Russisches etinioi. Wb., II, Heidelberg,
раашхд>т ari)Qci>^t->y
пяла на пет групп : кандидат», спатарокэндидати, спатарии, стратори и мандатори.
облекло и имала отличит елки знаци (огърлици,
протоспатарий, катепан или доместик. Вж. Вггййет, Les institutions, р. 132—133.
пратениците били	~
името на императора. Логотетът заемал
няколко логотета : велик логотет (6 юЪа? лоупМ/тцр, логотет на държавното съкровище (6 ?.оуо-детЦ
логотет на частного императорско съкровище (о
ДОМСТВО (/.oyofisi гач
дрома посрещал и пзпрашал чуждите пратенини, следователи© имал
се грижи само за пътищата и •
3

5 T. e. управителя? на Дара.
или доместик. Вж. йггшег, Les institutions, p.	—too.	7 Оттук се вижда,
въвеждани при императора от логотета на дрома. Той им задавал въпроси и отговарял
една от най-висшите .
таг -ysvixriv),
императорско съкровище (о лоуо/ДтЦ тог dkixov). логотет на съкровището на военного ве-
Г стоит 1.тт.1‘г.<Я), логотет на пътищата и съобщенията (лоуоДй??? той doouor) и др. Логотетът на
-------------------------------------------------------------------- ----------1 по-широки функции от служится, който да
съобщенията. Вж. Bnihter, Les institutions, рр. 127, 141, 168, 254—255, 257, 258.
г


I
J
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
221
tdodyet б л quit ототарюд
xaviaxiov,
vtaxiov
e^EQXETat. xat ла lev did
xaxEQyjExai 6 оотсадюд
fyayy, xat etaayei т/дох p , тоид
Qovg zovg xat а тплоу tpyousvovg,
тоТд cpi).oyQicToig деолбтшд, xal Kt
TtQOQun&eiovjg rdgeiog
xal avrol (24; p. 138, 17—139, 4).
2. Expeditio adversus C return
A. (
X f~) У T 8
e л I К a.) v
f
C"
xal др psia
ла)лу
4
tov dQopov то
тф> бпилА)1О(Ж1У
dpOpOU
ел1 тт/д у уд
г-
о
xat Eiadysi firjAov /j
лебд))’
гебаатод
ТЩУ
tlrt
>
TOVTOV
rov ха-
ЛООбИПУЦбад
f
>
tov jTQatTiouaov
XQt'Gip1 fispyav хат-
rpd.ovg
бвУЕортабОУтад
1
ll
xal
Bov Ay a-
8ЛО.Х О ).fjV tjpGaOJjg,
ТОГТОЛ'
Ь’Лерхоутса

нотарият1 на дрома донася неговия панер3 и
след като панерът бива напълнен, отново
пада на земята, покланя се и си отива. И
отново по знак на препозита^ влиза остиа-
рият4, който държи златната пръчка и въвеж-
да втората трупа6, приятелите българи, до-
шли според обичая да празнуват Коледа®
с христолюбивите императори. И след като
към тях бива изпълнен споменатият церемо-
ниалу те из лизат.

в
LJ
5,
J
Н х ата туд
ё х а г о ат е i а
poor xal х a d a a a q i х (7) у
rov xat 'Piojiavov таК HoQcpvQoy
7 CO V ev A Q IGT 00 Л I G T (7) у ft (1 G I ), E О) У
rv4 exтtova
f
5
3

у 6 a ov К Q n т T] g
cal e^djiAiGtg
Л f) I G T Cp
/
е v о а е v ?;
. Л 2 О i-
б та у т i-
е у у 4~
е t д
/
2. Поход срещу Крит
Походът срещу остров Крите и въоръ-
жението на флотата и конницата във
времето на Константин и Роман Багрено-
родни, верни в Христа императора, седми
индикт
f
тауратсоу (~)Qaxpg
г/к/обатоо ant tgiv tpazio))’
oxaoat(dyyia O', did t(7>v те
Maxedovlag did те рбуад ipiAonulag
i pad cor ypvaou /aTQai q)!
P (45: pp. 664,
t
. , . <5(d tg)t <5
yag TptkoTipiag tov
Xqvgov /лтоа pod xti,
тауиатсот
tov срооадтоп dvTt toov
gd. oxagauayyiu
19—669, 3).
/
'О
(Предвижда се) за четирите тракийски
тагми8 като заплата9 и подарък на войни-
ците вместо дрехи 171 литри злато, 29 (но-
мизми) и девет скарамангии.
македонски тагми като заплата и подарък
на войската вместо дрехи 130 литри злато,
68 (номизми), 20 скарамангии.
3. Saintatio legatorum a Bulgaris ad imperatorem ’venientium
а л 6
ТЕ
/
г

did
тёп>
те ро-
та ат Ко)
J *
4— 6; 668,
Е.1
като заплата
9
За четирите
to)v ало Во v Ay a qI ад
Л Q Е О 8 00 V Л Q дд
Приветствие на ид защите от България
пратеници към императора
8 О у О ,и Е У О) У
rov р а б 1 А г а
у акр £ т i о и б д
Пббд eyst о 'дЕОбтедфд daod-Evg
ipyovTog
deanotva
• 'iiiyaAvv
та Aoirt a avTov
xat oixovperixog ^aTQtdQZ?]g;
Протонотарият бил началник на канцеларията на логотета на дрома. Вж. Brehler, Les institutions,
2 Даровете, конто чуждите пратеници^ посели на византийския император при прием
[ напълнен, специални
няколко вида препо-
др. Тук става дума за praepositus sacri cnbiculi,
Той играел голяма роля при организирането
. Вж. Brehier,
дворцови и църковни.
h
О

/
Как е богоувенчаният
о лгЕриапхдд
BovAyaytag; л кд
>____________
император, духов-
ният дядо1Ц~11 на поставения от бога владетел
на България ? Как е императрицата и госпо-
дарката ? Как са императорите,
великия и височайши император, и
лите му чеда?
на дрома. Вж.
ex $eov
/
3/
f
10—11
лаллод tov
ey,Ei fj avyovoza xat
oi viol xai detedstg
paatAEoig xal
б дуибтатод
i
pp. 99, 135, 167, 229-230.
във двореца, били поставяни в специален
служители го отнасяли в императорский гардероб. 2
зити : praepositus sacri palatii, praepositus sacri cnbiculi
който бил началник на
на тържествени приехми в двореца. Изпълнявашият тази длъжност бил обикновепо евнух,
institutions, рр. 128—130, 132, 133.	1 Остиарий — вратар. Имало два вида остиарии — , -
Дворцови я т остиарий стоял при завесата в залата за пр и ем и и въвеждал гостите при императора. Като атрибут
той държал златна пръчка. Вж. Brehier, Les institutions, р. 130.	r> С думата jlij/.-.v означавали завеса, ела-
гана на вратите. След това започнали да означават самата врата, на която имало завеса, а оттам думата до-
била преносно значение — на трупа, която минава през вратата. За коледните пиршества във визан-
тийския двор вж.^ В. П. Кондаков, Очерки и заметки по истории средновекового искусства и культуры, Прага,
1929, стр. 202.	7 През 949 г. византийского правителство предприело голям поход срещу' пиратите-араби на
остров Крит. Обаче въпреки големите военни приготовления и финансови жертви походът излязъл неуспешен.
8 Тагми (тЛуиата) — отреди от императорски дворцови войски. Имало четири дворцови тагми — схоли,
Тагми във Византия се наричали тактически войскови единили, конто наброавали
от тема Тракия, която по това време обхващала земите
I, а в македонските — войници от тема Македония,
която обхващала земите на днешна Западня Тракия между долното течение на р. Места и р. Марина. За тагми
вж. Ф. И. Успенский, Военное устройство византийской империи, ИРАИК VI, вып. 1 (1900), стр. 166, 172—
173. — Brehier, Les institutions, р. 342, 353—354.
византийската войска, която обикновепо им се плащала веднъж в годината. 10—11 Във византийский двор
имало традиция да се установяват приятелски отношения с другите христиански владетели чрез осиновяване, ио-
братимяване, кумство и пр. Тази традиция била в услуга на византийската дипломация. Общо по въпроса, вж.
Т7. Ddlger, Der Bulgarenherrscher als geistlicher Sohn des Byzantinischeu Kaisers, Сборник в памет на npotfc.
D. Ников, София. 1940, стр. 220—232.
г
4

топ
АО 1Л(1
eyovatv
xal трур,оп
TExva; лсЪс Syet
лкд
ЛСбд

на
синове на
остана-
Как е светейшият вселенски
U
панер или кошница. След като панерът бивал
отнасяли в императорский гардероб. 2 В император скин дворец имало
и
служителите при императоре к и те покои.
Les
Ё
I
Остиарий
Les institutions, p. 130.
започнали да означават самата врата, на която имало завеса,
- на CDvna, която
r> С думата /hjz.n' означивали завеса,
думата
трупа,
(i За коледните
отреди
екекувити, аритми и иканати.
около 400 души. В тракийските тагми влизали войници -
около Цариград до гр. Виза и Аркадиопол (Люле Бургас)
дворцови войски. Имало четири дворцови
която сопкновено
устройство византийской империи, ИРАИК VI
издръжка на офицерите и войниците във
годината.
9 Рога (p<r/tt)
в
1
222
Constan tinus Porphyrogenitus
К он с т а нт ия В э г рен ородн и
f’za fj
лоте eyovot ol <Y Хоуодётш;
tyovocv ot five udytoTOoi;
ж,	I	r1 t- /
лааа; ;

С»
/
4Л
двамата магистри1, как е
сенат? Как са четиримата
rH tov Zoyodhov xq6s avrove: EQdytrjOK.
Пак ryot 6 пУЕ1\иат1К(к eyyoyos zov дишУеак
(9rov aQyoor BovZyaQta?
r
о
sx Oeov аоубттюаа’,
xat 6
f-)sov dgyovros
Ьщшу ТОТ I ty tov
пак еуес >'] sx (yfeov аоуоттюоа; лак
KavaQtt ke'ivcq xai 6 BovZIok тецпеагоя
tov ex f-)£ov agyovros BovZyaQtae;
avzov теку а; л.ак Eyovuiy ot s£
ех
J
г
yaAoT,
йоХсбб&Щ nws syovoir
ЛСОь
eyoV-UV б
ot viol
Zoina
ol ue-
ХШ
то xotvbr rov Zaov;
ка1 та
Bo A tad sc
shoran1 xat ot Zoinol ol saco

с
V
э.р S
Иг

Mtnagu-updevzo? dr
ттоъ his
OVTOK.
Э „
vtorrpa,
naAtv
яш tZdo-
TOV 0У 6 UOTOQ
тлдасбттш' of Boi'AyaQOt
патриарх, как са
също и целият
логотет и ?2
Въпросите на логотета към тях :
„Как е духовният внук3 на нашия свят
император (поставеният) от бога владетел
на България ? Как е (поставената) от бога
владетелка? Как са канартикинът4, вулиа-
тарканът,5
владетел на България и останалите му че-
да? Как са шестимата велики боляри? Как
са останалите вътрешни и външни боляри ?б
Как е целият народ?"
След като той си променил титлата и бил
възприет като син7, българите запитвали по
тоя начин:
Как е великият и височайши император,
златния трон ? Как е импе-
на велиния, височайши импе-
чеда ? Как е импера-
Как е светейшият
ВНУК3
э
.Как са канартикинът
синовете на поставения от бога
на България и

яш оущлоя paotZerc 6 «лг
&qovov;
Лак eyei 6 /isyas
WV yQVGOV KUdE'CbuEVUS
xal fiaoifavs rov
кш та Zomd avrov
xat <5ETmoiva",
vuxbc naroiaoyr/
vnazot, narQiKtoi; nebe syet // naoa опух7,1р:оь ;
пак syovoir ol orQar^yot xai та атдатт-гиата zov
tov aytov;
?
/
Л(Ж fc’/fl 0 WOs
t"tprjZov daotZeos
Я e%si f[ avуover a
dytcbraroQ xal oixoviif-
uEyaAov xai
тЕята; п(Ъ
псоя €/« б
; лак EyovGiy ot /лаусотqoi, dvd~
tj naoa
ь
?Ш)£ Е%£1
/ЗаосХеак
fH TOV AOyodSTOV nQOQ
TJcnc S7EL о nvevaanxcK vioq rov fiaoiZeoK
6 he Oeov аоутпу BovZyaQtas;
0eov doypvztooa Bot'/.yaQtaQ;
s	.0----'-- jrrSVttttTtXOH
Bo2td<5sj
ol £Gco xal
rov
C
о
tov aytov
E%Et t] EX
'	01
S7£t
Oeov
ai’TOt’f EQd'fTljOK
vids
atjytny
7 л
ущУ т
syovoty ot viol ка1 dvyaTEQss
vlov tov $a<jtZsco<;; пак syovoiv cl
ueydZoi j пёк syovotv xal ot Aomot
l!^a> BoZtddss; пак eyst to
(47; p. 681, 2—683, 1).
770
Г
TOV
= r.4
ос
ЯОО'бт
/.aov
8
5
син

който стой на
раторът
ратор, и останалите му
трицата и господарката?
вселенски патриарх ? Как са магистрите, про-
консулите, патрициите ? Как е целият сенат ?
Как са военачалниците и войските на светия
император ?“
Запитването на логотета към тях :
„Как е духовният син на нашия свят им-
. владетел на
Как е (поставената) от бога вла-
на България ? Как са дъщерите и
на духовния син на императора?
а шестимата велики боляри ? Как са
и
ператор, (поставеният) от бога
България ?
детс-лка
синовете
Как
останалите вътрешни и външни боляри? Как
е обикиовеният народ?"
4. Formulae inscriptionuni in litteris ad extremes
Та акт а та> v els
У SV О /I £V O)V

Я
Id'V in. о v ь
Т О V Q
5	~
Е 71 I7 Q а ф О? V
Обращения в писмата до чу ждите
народи^
. . . EK
„b отбили
aytov - nvevaaros,
ТОУ
ТОТ
- - — До поставения от бота владе-
тел на България.
„В името на Отца и Сина и светия Дух,
единив и единствен истински бог наш. Кон-
най-висши сановници. В двореца има л о няколко
на иякои васални на Византия владетели. Вж.
1 Ка-
ната буква та	в хагао е в същ-
и леем о може да бъде прочетено
така
Надивситс около Мадарския конник, ИНД, XI—XII
5 За булиатаркан срв. С. Mango —
че канартикинът и вулиатарканът са титл и на с и но-
тауяагос.

(Щот аоуогта.
лагобs xat
тог evoq not

г
л

c
I 'to V
BovZyaoias
xal тон
TOV
uorov aMjdtvov
Маги стер — в X в. е дворцова титла, давана на
магистри. Титлата магистер била дадена като наследствена
Brehier, Les institutions, рр. 123, 125, 133, 136, 162.
•yaQTiK^tvoc се състои от яагао и tikfivoc. Kavao с известната
ноет погрешно прочетено с. Ръкописното крайне с прилича
като р. От текста се вижда
се е наричал пре столон аследникът. Вж.
(1931—1932), стр. 1 и
/. Sevcenoo, A new manuscript, р. 248. Авторите изясняват,
вете на българския цар : ot Viol ovtoh STtti(7w.r хагаоыятети (xai) б pav/au? тадхатчк. За външни и вътрешни
бол яри вж. /. Diijcev, Les boliars dits interieurs et exterieurs de la Bulgarie Medic vale. Acta Orientalia Academia e
Scientiarum Hungaricae 3 (1953), p. 167 sq. и там посочената по-стара литература. 7 ~
стантин Багренородни се освободил от неприятната опека на Роман Лакапин, българският цар (в случая Петър),
е вече негов духовен син. Вж. Diggert Der Bulgarenherrscher . . ., p. 230—231.	8 T. e. интересували се за
Роман II, син и съимператор на Константин Багренородни. у С израза iU)vix<>i Константин Багренородни
означава всички народи, конто не влизали в пр еде ли те па Византийската империя и от гледището на византийците
били варвари.
1
и
2 Вж. тук бел. 3.
титла xavaz
много на i>
че хауаопхНтог; е титлата на на й-стар ня син на българския кладете л. т.
Вешевлиее,
Byzantinoturcica, IL р. 148.
123, 125, 133, 136, 162.
И ttxptvac. Kavao

с
Г
5 Вж. тук бел. 14.

в.
сл. — Moravcsin,
е.
&
7
I.
/
7 След 945 г., когато Кон-
s Т. е.
£
Ж




I
J
1Я
4WW
Я1
ConsiaQiinus Porphyrogenitus — Константин Багренородн:-
223
С
ч
xai 'Рощаго;,
Po)uaio)v
Oeov Т]рО)У. KoyvaxaVTlVOs
ev avzcp тф Оеф ffaatAEiB
л.ЕггоРт]ие'Уог xal 7T.vevf.tarixov ppPyv tsxvov
$sov архогта то о
Bovhydrxov.11 то apTiax; ypatpoueyoy’
xai ‘Ptnpavbs,
xQaxoQsg fiaatlEi?
vov xai xiv&vua.Tixlv
г
r
о
атпсо
4-
4-

г
ЛЮТ 01
ЛООь ТОУ
xat
iiftvovq


5
стантин и Роман1, верни в същия бог им-
ператори на ромеите до обичния ни и наш
духовен син и (поставен) от бога владетел
на христиан не йшия народ на българите. “ Та-
ка се пишете доскоро. А сега : Константин
и Роман в Христа бога благочестиви само-
дръжци императори на ромеите до обичния
наш духовен син господар, споменатия цар
на България.2
7 +
г
XQtOTto:ytx(i)TaTov eihvovq т(Ъг
„ KtOTGTUVTt Г Os
avw-
770 <j С ТОГ П£Л0$?7«ъ'-
Т8ХУ0У
(48; р. 690, 6
« V ХвЮтф ТСр f-)EQ)
еРа)работ,
цитг
и
xai
beiva ftaoiAsa Bov лутцу aq
h
/
ГОУ
XV С10 У
-16).
5. Exquisita expositio de sacrorum cletori.orum constitutione
Л х (> i ft о Z о у t а т ц у
Q I ТО V
d ю.) U ат, о) у
т а уе [о а
8 Л I Л £ О У Т О g ТО У q~i I Z о X .0 /ОТО V
т dx ov :
ft Q t (г), iv б ixi. у’,	г. :
< 6 о и о v от г/,
л о о) т о о л a fta о I о v
T (O у j; а о r z t
x ата а та a e oj у,
X tt b
Л
J
у

£ i
1
« q x a t а) у

И р бот ft а о i л s то <,
tvdtxT. р, г'т о )’ с
ат г/
ro у х /.}] т (п-
е х а о т о с т а» у
al т i и ij, a v )•-
X Z ЦТ ТО Q О Z О у С (О У
х al а о (р го~
оелтт и~

и
Л
/Г )} V !,
а л о
д, е т о 7' с (L71U х т }/ а е то у
г тт. о q-1 Z о д г о v ft а о i i tx о v

xat а т p i x z I v о и.
Etdsvai (5а Йгг, ....	______
ту алохолтц tqcgisP)} ovyrondn'xat тот ftaouevoir,
al, be 1о1ла1 лаош тгр Ьеопфал глац%ооо1 ти-еил;,
otov б udyioxQOQ, б /ибуттоос. 8.1 Й
oytpixiov тебицтш
ой at.
-
-н*-
GS
j
r
Константин
година
A’j
avry.t иovai a pt at ev
б рбуютоос.
eiQoxQiyr.Yai
7
TOV
VII Багренородни
C

4.
пл tovto tv
rat oav,
51
хау

Точно
ските приема?
всеки от
въз основа
христолюбивая и премъдър наш, император
Лъв през месец септември, трети индикт,
6308 г.4 от. сътвопението на света от
описание
г4
на реда на
и на звание то и чина на
великодостойниците, съставено
на стари клиторологии при
император-
от. сътворението на света
императорская проспатаршЕ
и ат рак линий? Филотей1
Трябва да се знае, че само тези шест
чина8 обядват с императорите на отделната
трапеза, а всички останали спадат към вто-
рия чин, например двамата магистри9. Ако
някой от тях е удостоен със служба, той
се предпочита пред другия, дори и да е ио-
7
1 Константин ми ьагренорс-дни запячнал да управлява самосгоятелно ’
същата година като съимператор бил провъзгласен неговият сип Роман II. - л текста стой
d bsira ‘hioiua, Krotov — господин, господар е титла, която се давала на владетели и динати. Без съм-
от Византия за цар с мирния договор от 927 г. Вж. Заа-
3 В тази глава от съчинението на Константин Багренородни подробно се
[, кои хора, коса
като
на 27 януари 945 г. На 6
~ В текста стой
au-
рил
хгшог д dsira ifaot/^a, Kroio* — господин, господар
некие тук става дума за Петър, който бил признат
тарскп. История, I, 2, стр. 526—535.	'
говори за реда, по който трябвало да иротичат имнераторските тържествени обеди и угощения
и в какъв рея да се нанят и т. п. Това изложение той взаимствувал от Филотей. Той бил императорски прото-
написал
1
ч
в какъв ред да се канят и т. н, Това изложение той взаимствувал от
спа тариЙ и а триклиний при император Лъв VI. Своего съчинение Филотей
Вж. J. В. Bury, The Imperial Administrative System, London, 1911, pp. 11, 702.
съставен Клиторологият на Филотей.
жители в двореца. Протоспатариите вземали участие в дворцови тържества и били облечени в бяла дреха, бродй-
рана със злато, и носели златна огърлица, украсена със скъпоценни камъни. Вж. Brehler, Les institutions,
рр. 127, 130, 132, 133, 138, 297. R. Guilland, Etudes
antiques des ennuques. Le pro to spatai re. Byzantion XXV—XXVI—XXVII (1955—1956—1957), p. 649 sq.
клиний от a triclinic. Той се грижел за триклиния, въвеждал г --------------
Атриклиният трябвало да знае много добре дворцовата Иерархия. Понякога тази дума се ероша под формата
а(>т;6х}лг(><; или aoztxiivoc. Вж. Brehier, Les institutions, рр. 133—134.	7 За Филотей и неговото съчинение
вж. ГИБИ, IV, стр. 121—128. s Т. е. цариградският патриарх, кесарят, нобилисимът, куропалатът, василеопаторът
и патриция зости. Кесарят бил на първо място след императора. Тази най-внеока титла се давала са,мо на едно
лице — на брата или на друг най-близък роднина на императора. От XII в. нататък значениетс на кесаря нама-
ля.чо и той идва на второ място след севастократора. Нобилисимът по ранг бил на второ място след кесаря.
И той бил член	на императорската фамилия.	Титлата василеолатор, т.	е. баща д.
дадена през 894 г. от император Лъв VI.	Василеопаторът идеал i
и куропалата. Титлата патриция зости (?) Слмт'ч латыша.) първоначално (IX в.) се давала само на една жена.
По-късно патриция зости става нещо като придворна дама. Тя имала право да присъствува на дворцовите праз-
ници и по ранг	стояла между най-висшите	велможи — магистъра и	куропалата.	Вж.	Brehier,	Les	institutions
Р- 42—44 -- за	кесар ^р. 43, 44, 124 —• за	нобилнеим; рр. 33, 135,	136 — за ваенлеопатор ;	р.	124--	125
патриция зости.
длъжности. Обикновено той се титулувал като >
магистри. На приемите единият стоял до императора, а другият - -
Les institutions
през септември на 899 г,
Тоест в 899 г.
когато е онл
3 Титлата протоспатарий (nwr^axaduoiod) обикновено се давала на слу-
J
44

р. 120.
златна огърлица
украсена със скъпоценни камъни. Вж. Brehier,
; sur Thistoire administrative de 1’Empire byzantin. Les titres
(i Атри-
и нареждал гостите на императорската трапеза.
. Понякога тази дума
Вж. Brehier, Les institutions, рр. 133—134.
s Т. е. цариградският патриарх, кесарят, нобилисимът, куропалатът
най-висока
f
у
бил
на
се
J
на
императора, за пръв път била
на четвърто място: след кесаря, нобилисима
I се давала
магистъра и куропалата.
। — за
•* По ранг магистърът стоял най-близо до кесаря п е засмал една от най-висшите придвории
... Тук често се говори за двама
до кесаря или до и.мператрицата. В ж. Brehier
6 iidyifitoos теш' {Заш/лг.ан' (jrf tjixim’.

224
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
к
t
I

г
!
f
h
I
с
о
О (Tir/HEAOQ КастатаутсуотлбАтсод.
туд dvazolyg латдсаохфт TvyjoiEV CvyHsIoc
stza
pacnwjo,


та%а еоуатод у
‘РФруд,
хш ТСОУ
лооидсгоутас tovtoov кала та idt.a айтиХ лахдеад-
%ia, site оотоод 6 ад%1Ела.>пол од BovAyagiae, ла-
TQbaoL svvov%oi. . . . (52; p. /26, 21—727, 10)
OVyHEAQQ
3
ЕС
1.


".
адХсёлс иполод
. . .“(52; р. 726,
ректорът
следен. След това (идва) ректорът', синке-
лът2 на Рим, синкелът на Константинопол.
Ако има синкели и на източните патриарси,
те се предпочитат пред тях, според реда на
собствените им патриарший. След това по
сыция начин (идва) архиепископът на Бъл-
гария и патрициите евнуси. Който от
е на служба, се лредпочита пред другия. —
Приятелите, който идват от
българите, при поканването на общите прие-
ще бъдат извикани на четвърто или
Безспорно и
те попадат в реда на патрициите, на
на

1
тих
хуните) или
Novy tor,
ту HAyOEC T{~)T
тф
ВопАуадол1,
Ol й>Е
tljSQXOf-lEVOt CplAOl EV МУ Ti] KAljOEl TU)T HOIV(O)'
nlyTOQtcov тЕтадтос у лйрслтос ev тф ilcuvi'uqo
&£<iel n Ay O'/joovzai^ bytovoTt йлолглтоутед xai avroi
ту Twv naiQtHtavv nat отдатуусЪг пас латтол'
sv тф pyAO) латдешиоу тЕтауиЕгсоу щт/бутал',
л а й от тед нас
Ася уд тдалёсуд.
тосд
илолслтогтед "'у"
or <5е ей Фдаууал’ лойо^есе,
Toviag, иата тайтад пХу&уоогтас el
ELGtv, Ti~j r.ayv dpcpiHtaAccov йлол(лтипо1
E.th’UVP
иЛОЛСЛТОСЮС лф'ТЕС figta. —
агто
tpcAoi.
TETaQTOi у лйуптос ev
ТЛШЦЛТОТТЕд
то;ог
ev liev
J
3/	/
1|
<</
Г/TOl
3
1
T(!)V
drro-
айтос тог devTf-QOT ub’uov туд fiaoi-
EV Ье TOLb t?X TfOV EOOTUIV anovpt-
(V/dooc
TOV
n Ay too QsvovT.ac
ту TdgEt
МИ3
пето място
самите
стратезите и на всички началници, причислени
към чина на патрициите, и вкусват също
и те от второго ястие на императорската
трапеза.5 Между деветнадесетте от участни-
ците в угощенията те биват поканвани на
осмо или девето място,
категорията на
ците на франките, ако имат някаква служба
ще бъдат ловикани след това.6
служебни лица, те спадат към чина на офи-
циалиите7. Приятелите, конто идват от дру-
г*ите племена, спадат всички към чина на
ст лява страна.4
патрициите, и вкусват
ИШ EVVU.TOI, ОуАотип
ЛQOAE'/0 Ёттод fiyAOt'.
ЕС
EVVUTOl,
LfSV
I
лата тайтад иХгрдуооттай
ЕУС TQ>V
пла'&а^оиау Фд г лоту
(52; p. 740, 2—14).
ЛОГЛГОГ

IqXOuevo'
"V
' E/OIEV ZSUDO-
к'
Tdgvt.
Cpf/.Ol ту
> j-
лауатсл
ol Ок
T(~)V
понеже спадат към
споменатия разред. Пратени-
Ако с а пе-
Приятелите
племена, спадат
който идват
всички
г*ите
спатарокандидатите.
Рождество Христово, на който ден се
слага угощение на деветнадесетте акувити.
Трябва вие, приятели, в този светъл и
славен ден
се слага разнообразного и необикновено уго-
щение на 19-те акувити, при отговяването9
на царе к ат а трапеза във великата църква да
извикате да обядват с нашите христолюбиви
императори велможите от императорский
към
Л
tov Xqcotov quEQa,
тг&оттш at ra)v сф1 аиоофтсор tn&EfJEte.
/fee yaQ vuae, (Ъ cpiAot, ev тайгу
nai ЛЕрсдо^Ср TU)V XqiOTOV yEVE^AtCOV
at ло/лю%Ей>€Те нас E^ataioi
anoTflhfov ёп Oso Etc, ev uev
тот иоаусатод туд ysyaAyg
GWEOTiatjlV T(OV Cpi.AO%QiGTVJV
yuiTuvag eh туд фюсЬнуд
С
II уЕгФЗФое
Xqcgtov
(Ъ срсХос, EV

нас
епОеоесс,

/
ЕУ
АО. или a
J	L-
устно.
ti
ynSQa,
L&' XQOtBlTOVTGL
Т(ОУ
г?/ fiaoiAt
f ииАуы ac
yulov [iooilscov ui~
avyn/.yTOv tov aodhiov
Г

/ J-
f] TQaiieQi]
D
О
Й.
вие, приятели, в този
на Рождество Христово, когато
велможите
вземал
той се
Титлата ректор (б	била твърде висока. Ректорът взимал участие в тържествята в двореца,
изпълнява определена служба. Има случаи обаче, когато той се явява като командуваш армия или
заема други важни длъжности. Вж. Brehter, Les institutions, рр. 133, 135, 136.	~ Синкели се наричали
църковни служители, конто били най-доверените лица на епископа пли патриарха. Из.между синкелите се
избирал наследник на епископа или патриарха. Най-главният се нарнчал протосинкел. Brehter, ор.
р. .jpg—500.	3 Клиторион ф/.гр.бтаг') — императорски прием, угощение, давало от императора. 1 Имисра-
терският триклиний в големия дворец, построен от Юстиниан, бил предназначен за 19 души. Златяият триклиний
(АЪ?.’ог>то4Ъл(г;ж) представлявал осмоъгълпа зала. 1\1асите в него са били нарсдени по следввя начин : близо до
входа, на специаляа естрада с три стъпала се намирала императорската маса. От двете страни били наредени по
девет маем — надясно (у oscza ueoi<;) и наляво [у ev(otvuoc	I остите стое.’Ш само от едната страна на
масите - тази, която се намирала към стената. Вътрешната страна била оставена свободна, за да могат лри-
служниците да се двпжат свободно. Вж. Janin, Constantinople byzantine, рр. 115-116.	5 На императорската
трапеза били поднасяни три ястия : първото за отваряне на апстит, второто --- печено месо и третото — тестсни
ястия TI сладкиши. Блюдата не били поднасяни направо на отделните маем, но най-напред били слагани на тра-
пезата па императора и той ги разпределял на гостите. *' От церемониала на византийский двор при приемансто
на чужднте пратешши се вижда, че най-уважавани и вредпочитзни от всички са били арабите, а след тях българите.
, алани и др. Във връзка с това с и иедоволството на
до Никифор II Фока, който негодувал, че българските пра-
I, MGH, SS, III,
i
без да
3
Ректорът iirfewd.1! j
когато той се явява
Brehier, Les institutions, pp. 133, 135, 136.
или
p«txToo) била твърде
1
длъжности.
конто били най-доверените лица на епископа
на епископа или
Клиторион (ил^тос/ог) -—
патриарха. Най-главки я т
императорски прием,
гласите в него са били
1
надясно rVsfza fleets) и напяво G; zv&rvuoc
към стената. Вътрешната
патриарха.
протосинкел.
с
116.
мае и,
. <» От церемониала
че'най-уважавани и вредпочитани от всички са били арабите,
После мдвали по-отдалечените народи каю франки, руси
... .... :.. I I
. Срв. Liutprandi Relatio de legatione Constantinopolitana
7 Офикиалиите на брой 60 били началници на различимте служб» ((’yv/xwp
за изнълнението на неговите
ниска в дворцовата Иерархия
носели сабя
или mixtuni
завършването на литургията.
и-
J
i
t
алани и др. Във връзка
кремонским епископ Лиутпранд, пратеник на Отои
теници били предлочетени пред него. 1
р. 350-351.
дворец. Те отговаряли лично пред императора
tions, р. 119—120.	8 Титлата спатарокандидат била твърде
голям брой чиновници и дворцови служители. Сватарокандидатите
ранг. Вж. Brehier, Les institutions, рр. 123, 130, 133.	9 Коана
и баници или сладкиши, което обнкновено ставало в цъпквата след
е минал в християнската религия
3 Титлата
123, 130, 133.
обнкновено ставало
от езичсството.
в църквата
cit.,
I
MGH, SS, III,
в императорския
заповеди. Вж. Brehier, Les institu-
.ч .............., и се давала на
като отличителен белег за своя
е отговяването с чаша вино
Този обичай
L .1 C-L
:Д
4

ИЖ1
I
J

Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
225
оiov pjayiargov;, Jigai^ooirov;, dvdv^drov; cia~
tqixiov;, OTQar^yov;, oqpcpixiakiov;, ofk dr 3di;y
таv; avroxQdroQa; /MfAfidveAJ'&ai' Etadyeiy 3e avrov;
civev p-Evroi тшу olxeIcov уфацуЗоот, Tifiq:xEGUEvov;
Зе rd xapiaui xal pova. ei 3e rvyoiev отрату)уо1
хехА1]/леуо1, jtiEra та»’
уЕо&тооау ovv тсф dgovyyaQiig zp; fiiyM];. ev 3e
тф тсоу t/У dxovfitran' тииоотатр твалеф] del vud;
xa/tsir uayioTQOv; 3vo, dv&v^drtov; uargixtov;,
осртргясаМоъ;
rd^sco; xal
xawaui
I1
<3
ж

её <5е
oixsicov oxagapayyt'a»' еёаа-
avv тф bgovyyaQUo
Л
ха^еёт uayiGTQOvs dvo, ayf/vcrdrov;
от@ат7]у<л ec, BovXydoov; cpilov; dvo,
ало тф; tov otqu.tiojuxov AoyofysTov
xawrsQO) dvo, л go; Зе to uvvaxAiyd'Tivat тф $a~
oiAec de трлот ттф алосто/лхё; ЬсодехаЗо;, qdlov;
tov oQtE'i^ov ifi'. cxQoxiTiEVEir dk avrov; 3ei оиурфот
хата тофу туф exacrov a;ia;, Evbsdvfievov; rd;
oixEia; avr(7)v уфа^оЗа; ё рядов $ след тф ауфиаи
олоЗеЗеретоо; Зе
Etuayayciv avrov;
лараотагас fiaaiAixtov vnovQyrov те xai
3i]A.ov6u /.afiovxo;
^аоь/лхр;
u,SQi<pavov; лдсиловётоо,
ueyai rov TQiftdfyuov тг/f Даси/ця/;?
avco&sv лаоЕотсото; ЛЕргтратоИ;
avvavEgyopEyov
Evc.oyta;,
тф uulu; TQa-лЕф]; ei;
ЛЛ }]OLEOTSQOV CplA OVC,
ev 3e toi c ExaTEQayv
T.avTg тф AauctQa
' avyxApzov
T(7)v
олаЗасохаускЗаттоу xal
хошфату ttov

1
TOV OrQUTlCOllXOV
ex dor о v dB.a;,
EjUTJTQCXJ&EUi)
та. oixEta хацлауга,
TQGCTEp};
то V
xal
тт/£
D-
на
синклит, на брой 12,
препозити, проконсули
и офикалии, конто императорите се решили
да приемат. Да ги въведете без собствените
им хламиди, облечени само в камизии4. Ако
има поканени стратези, да бъдат въведени
облечени в своите скарамангии, заедно
друнгария на виглата5-6. На почетната трапеза
на 19-те акувити трябва да покалите двама
магистри, проконсулите патриции, шест стра-
тези, двама приятели българи, двама официа-
лии от службата на военния логотет и двама
по-низши. Така че да бъдат поканени при
императора дванадесет на брой приятели
подобно на дванадесетте апостоли. Те тряб-
ва да вървят в редица по реда на достоин-
ство™ на всеки един, облечени в своите
хламиди и да минат пред масите обути в
собствените си обувки7 и да бъдат въве-
дени след пристигането на царските служи-
тели, конто сервират,
Разбира се, кастризият8
трапеза взема знак от горестоящия славен
препозит, идва с поканените до трите стъпа-
ла при царската трапеза и ги нарежда в кръг
около почетната трапеза, за да бъдат пока-
нени специално по-близко ония приятели,
конто императорът поиска. В акувитите от
двете страни вие трябва да поканите на
този светъл и славен ден целия сенат, обут
в обувки, именно асекрети9, хартуларии10 на
главните секрети, от спатарокандидатите на-
долу до ипатите, дисипатите11, комити на
схолите12 силенциарии13, протиктори14, евти-

1—3
3
именно маги стрите,
патриции, стратези
с

>
xat
uor ueIXovtwt
fiovxruiTov,
т ov xaoig t]g io v тф;
dv co 3-ev TtaQEото)to;
xai avvavEQXopsvov avroi;
тдалефа; лада
ugaiTioaiTov,
avroi; tisy_Qt tov zQifia&pov
xai iotcovto; avrov; xvxAcp
то ыЗсхтЪ; nQooxaA.EiO'&ai
ov; dr ЗоЕр ГФ fiaotlu.
r&v jusgcov dxov(jtT.oi; del
xal ЛЕрфофтр
cidoav, otoy
aeyaXcov gexqettov,
XarCDTEQO)
ауоЛа)?, aiXev-
xal
tu sra ttjv aqiiar
w o%ijtua
тшоа
TO V
(5o£z;
тсд
I-

конто сервират
и на музикантите.
на императорската
C 1	4
VE TOI Q
rfiag xaAEti1
ТЦУ гло xa^ndytev
аа^хдфа;, yaoTovXaQtav;
о iov ало
глатсоу, diGVndraov,
еу
ТЕ
3
12
7
силенциарии
11
У
протиктори
комити
14
1—з Проконсулът (аптипатът) нямал
във Византийската империя е дворцова
те държавни чиновници,
обикновено била свързана
фмоу — долна дреха, хитон, у персите и араоите съществувал обичай да бъде даряван с тържествсна
дреха от владетеля този, който е бил назначен за управител на облает. Този обичай преминал и във Визан-
тия. 5—6 'О dgovyyagio; rf/s /ifyAas (от лат. vigilia — стража) бил началник на външната стража
на ,
имал
двореца. Вж. Brehier, Les institutions, рр. 231—232, 397. т Kapndyia
или вълнен плат. Обикновено сенаторите и царедворците се явявали
щото се смятало за неприлично да стоят пред императора с груби и твърди обувки,
sis) се наричал в Римската империя чиновникът,
така започнал
пяла трупа ирислужници, готвачи, хлебари и др. Вж. Brehier, Les institutions, рр^ 97—98.
крстари в императорската канцелярия. Те записвали нареждапията и за поведите
тайна ;
канцелярия. Вж. Brehier, Les institutions, р. 167.
отдели на
Имало и
J
НО
с
хитон.
това
титла,
имало антипати
титлата патриций. Вж.
У пер сите и арабите сьществувал обичай да бъде даряван
e
->-б
двореца. Той бил
и съдебна власт. Пред нсговия
Вж. В те hie г
плат. Обикновено сенаторите
e
О dpovyydQios vifa
длъжсн
значение, което имал в древния Рим. Званието антипат
която била твърде разпространсна. Тя се давала на висши-
които не са изпълнявали никаква служба. Титлата антипат
Brehier, Les institutions, рр. 117, 223, 228.	4 Ка~
с
J
J
(tlyXac (от лат. vigilia — стража) бил
да проверява стражата както през деня, така
се разглеждали всички случаи,
. 231—232, 397.
и царедворците
vigilia
началник
и през пошта. Друнгарият
свързани със сигурността на
вид обувки, направени от
двореца с такива обувки,
8
съд
Les institutions, рр.
плъег
за-
Каоттфыос (castren-
който раздавал хляба на войниците. По-късно във Византия
да се нарича служителя?, който слагал хляба на трапезата на императора. Нему били подчинени
ааухдтфас — се-
на императора, водели неговата
кореспояденция. Намирали се под началството на един протоасекрит	— началник на
”.	10 Хартулариитс (/яотоп/.ао/о;) били началници на различните
дворцовата канцелярия. Те се занимавали с контролирането на сметките по прихода и разхода.
хартуларии на касите" (zwv doxZwv), конто контролирали книгите в темните каси. Вж. Brehier, Les
institutions, рр. 135, 150, 257.	11 Ипати и дисипати — „консули" и „два пъти консули, са титли, раздавани
на чиновници и служители в двореца. Те само по име отговаряли на античните консули. Тези титли били давани
на лица, който изобщо нямали длъжност и не изпълнявали никаква служба. Вж. Brehier, ibidem, р. 104—105.
ri»v oyolMv} — бил началник на отред от императорската гвардия. Вж. Brehier,
13 Силенциариите, на брой 30 души, били натоварени да въдво-
n
>
в
9
сметките по
адх'/му), конто коатролирали книгите в темните каси.
11 Ипати и дисипати — „копсули" и „два пъти консули,
!>
i
.I
5
i
j

j
5
i
j
4
12 Комитът на сходите	;
ibidem, pp. 92, 94, 102, 126, 354, 357,”362.
ряват тишина при дворцови приеми и изпълнявали различии нареждания на императора по време на търже-
ствепи процесии. Вж. Е. Stein, Geschichte des spatromischen Reiches, I, p, 169. J1 Протикторите представля-
вали особен род дворцова гвардия, предназначена да охранява императора.
процесии. Вж. Е. Stein, Geschichte des spatromischen Reiches, I, p, 169.
J 4
25
Гръцки изнори за българската история, V
!
i
*
Е
5
l
ft
226
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
TiaQllDV, TlQUTlXTOQUiV, SVTVXOfpOQfVV, GXprtXQOCpdQfVV,
d^tcopaTtxwv Ttov diatpoQCUv тауратооу, tov dQt&fiov
оф]', AyaQT}Vf7)V TOV TtQOlWJQtOV T(7)V Bovl-
ydQcov tpiAov ауДоФттогд xal nEvrjzag adsAtpovg
TtQoxioaevSLV tie avzovg отг/^дот
.НЕУ uvyxAviTixovg хата rag olxstag
xal zag ratv dqxpexdw avzaw dta-
dtauisdZo.UEVOvg
xaTEvavu
3
xE,
tov aQtll/aov Д'*
OVTCO?'
aviary a^tag
(poQag
У1уа{Уг]Уоид
srit тГуд Ехттуд xat Ё^дбц)]д TQanE'Qt]g'
Bovkydfocov dvftQUOTtovg
тт]д avT/rp TtEQtodov toss де п&у^хад
TiQooxaAElu&at еле тт/д 7)' траттЕ^д zijg
Tj-suecog,
Eiuayetv
TtQooToxhiTcov cpiAayv Tzjg /laodtxrjg тдалег^д
Tovg usv dgaotiaTtxovg dgiavrag рета rvov olxsicov
аЛлаДиатtov, yAaavdoiv те
бот хата таДг tov avzov
xtov.
ТО? ’С
? /___
rd?
Tfjyv d<p(pixla>v aht&v
evDsv xay,fli$£v‘ tons de
life OtyECOS
5
rc~)v flaadsaiv
de
sjtI t7]$ svdrps тдаттЕггр
xai avToi'S
Enctivvaov
f] naQaaxautg tov dQovyyaQiov Tvyyavsi.
TCf)V
ovTtng'
sv
г5е ЗеТ

хат a
./
ТОГ£
аяаттад veto. zt'/v dg.tgtv
xai xaftnxryioiv, от1%1р
d£i(6 ,аато^
xai oqxyi-
rai tv tov
(52; р. 741, 9
El бе ev rezdQT)] 7] ттецлтц dpEQa трд sfido-
xal tazd
tcov dxovfiircov,
TTj XVQtaxf} ТДС giEQlodov 7?JC
gtaTotdoyov xai
xfapmtitoi'
/	J*
743, 15).
// ХУлОТОУ	xmaVTrpSl,
TsAstaftat
pddog
таит?/? аоуЕтил й
del град ev
E^dopddog 7TQ0 TJ~]g
tcov dfidtiavv exte7siv
no'JvTQtypv
hd a'sv xrtg fiaudixijg
Х/рЯЕО>£ ТОТ
ТО Asyoptsvor x7r/W)t)i0t' ТОУ
итРЕгтиаыг (puovc
TQanety]$ paylniQov^, avdv-
TtaTQixtova итоатг>уоое окти) xat Bovlyd-
s dvo xal tons dvo d/jaaoxovb Bevstoov
studyetv те xal sidysiv avrovg
>
KCtt

-г
ее;
eiaiovi,
owe tpidov
те xal И^аоЕауу study rev те xal
xAavidofpoQWb, xaiEi xat (ivcvteqo) dsd^torai.
(52; p. 749, 1 — 11).
OXT(i)
5
EtzI <)ё
(Уио

fypEQag пЪу avTzav axov-
farwy Ts^stzat хАгроЗоюу ЬеТяуог, d xat mvytjrixov
халЕстаа xal det vitag aooEvzosni '~ео' rig
ч----------------------------	I-	4_
ztjg svrdipg
v над
J
^1	1
9 ХШ
TZQOEVTOETtl ~SIV
OWE-
скиптрофори2 началници3
J
хиофори
личните тагми
тири агаряни от претория, дванадесет души
от приятелите българи и дванадесет бедни
братя.4 Те трябва да вървят наредени в ре-
дица по следния начин: сенаторите
пределени на две страни според своите
достоинства и различия в службите си. Ага-
ряните да бъдат пред лицето на императо-
рите, на шестата и седмата трапеза, бълга-
рите — на деветата трапеза от съгцата
страна; също и бедните да бъдат поканени
на деветата трапеза от лява страна, където
е мястото на друнгария5. След пристигането
на първите поканени на императорската тра-
пеза приятели трябва да бъдат въведени
и всички други по следния начин: всички
сановници със собствените си облекла, хла-
миди и обувки по реда на своето достоин-
ство и служба. — —	
Ако Рождество Христово се падне на
четвъртия или петия ден от седмицата
от този ден започне да се извършва приемът
на акувитите," вие трябва в неделята на
същата седмица, преди да бъдат поканени
патриархът и игумените, да отпразнувате така
нареченото угощение на дългокосите8, като
се подберат приятели за угощението на тра-
пезата
тези на брой осем
и двамата димарси на венетите и прасини-
9. Да се въведат и да се изведат обле-
чени в хланиди
но по-горе. - 
На деветия ден от същото (угощение)
на акувитите става вечерята, наречена три-
гетик
те
1
>
г<
I»*
i
на раз-
на брой 168, двадесет и че-


раз-
две
к
+J
и
вие трябва в неделята
- магистри, антипати, патриции, стра-
— -------- двама българи приятели

10
J
според както беше обясне-
и вне трябва да поканите да участ-
евтихии, конто тряовало да донесат щастие (geru/Za) във войната.
2 Скиптрофорите посели знамена, конто имали форма на кръет и били обшити със златни или сребърни
пластинки.	’ АД<п1шт>.хо1 — титлоносци, великодостойнипи, били прнближеиите на императора, едри земевла-
делци и др., конто получавалп почетни титли, без това да се евързва
Те получавалп ежегодни подаръци от императора и имали право да
Те образували императорската свита и облечени в богати облекла,
в двореца. 1 В определен!! дни на императорската трапеза са
.1
Евтихиофоряте носел и знамена ..
носели знамена, конто
JJffopawxo/ — ТИТЛ0Н0СПИ,
о

конто трябвало да донесат
кръет п били обшити със
на
винаги с определена служба или длъжност.
участвуват в дворцовите тържества.
придавали блясък па тържествените пр нем и
в двореца. 1 В определен!! дни на императорската трапеза са били поканвани никои от столичните бедни.
5 За друнгарий вж. тук бел. 5—6 на стр. 225. Седмицата у византийците започвала с неделята. Четвъртият ден бил
сряда, а петият - четвърт ьк. 7 При обикновените обеди и угощения византийците седели на столове до
масите, а на големите иразници при угощенията в залата на деветнадесетте акувити (от лат. accumbere — въз-
лягам) те лягали край трапезата по стар римски обичай. Тук вместо тпт
смята, че трябва да се чете ыЪг тго/лшпуупт — на дългокосите, т. е. угощение на
положност на римляиите и гърците имали дълги коси.
императора и
( в богати
поканвани никои
?
четвъртък.
на
акувити (от лат. accumbere
угощения византийците седели
деветнадесетте
s Тук вместо
77<>/.ъ’то</<>т Reiske (op. cit., II, р. 879)
чете т<Ът ттогл'тпА/мг — на дългокосите, т. е. угощение на варварите, .конто в противо-
н гърците имали дълги коси.	” Димарси (4}щ«р/>м) — водачи на двете циркови
партии в Цариград — сини (йУчУтгн) и зелени LWxopw). Тези две партии играли голяма роля в обществено-
политическия живот на империята. От края на IX в. тяхното значение извънредно много намаляло. Задачата на
сините и зелените се спеждала до вземане участие в тържествени процесии идо поднасяне приветствия на импе-
ратора. Двамата димарси били включени в дворцовата Иерархия и били канени на императорски прнеми. Общо
за дими и партии вж. Ф. И. Успенский, Партии цирка и димы в Константинополе, ВВр 1 (1894), стр. 1 -16. —-
У. Janssens, Les Bleus et les Verts sous
А. П. Дьяконов, Византийские димы и
стр. 144—227. — М. В. Левченко, Венеты
Brehler, Les institutions, рр. 196—292.
лен хитон, върху него горен хитон,
което византнйските имнератори устройвали
малоазийския бряг
TT0AVToi/O)V
Византийские димы
11 ДимарСН ((Ъщмо/ui)
ВВр 1 (1894), стр. 1.16. —
Maurice, Phocas et Не radius. Byzantion XI, 2 (1936), pp. 499—536.
фикции (?« щДщ) в V—VII вв. Византийский сборник) М.— 'I.,
к
иё(М) в V—VII вв.
7
institutions,
върху
него горен
Красины в
През X
още
впеме на
J
и>
наречен
по
срещу Цариград.
1945
183. -
до-
Ииршество,
на
т
Византии V—VII вв., ВВр., 1,(1947), стр. 164
в. знатнпте посели обикновено три дрехн:
хланида	м иой-л'гг-.'чтчо утомил	11
гроздобера
>. —
знатнпте посели обикновено
и най-отгоре хламида.
(през септември) в двореца Хиерия

S-V

:iQ-
IT.
I
I
1
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
227
вуват
тели, а именно: магистри, антипати, патри-
ции. стратези — осем, двама приятели бъл-
гари и двамата димарси на едната и на дру-
гата партия. Императорът ги поканва су-
тринта чрез атриклиния и след като бъдат
поднесени ястията, влизат всички поканени
за сътрапезници на императора на вечерята;
всички идват и си отиват със собствените
си облекла и обувки в описания по-горе ред
и начин. — — —
Официалиите също (се явяват) в соб-
ствените си камизии, разбира се, без хлами-
дите си. На златната трапеза,
великолепная златен триклиний
поставен блестящият златен пентапиргий1,
вие трябва да поканите на съвместно уго-
щение с императора измежду споменатите
магистри, антипати, патриции, стратези, офи-
циал и и, секретики2
тиотика и по-надолу, както и асекрети
също комити на схолите и скрибони4, двама
приятели от българите — всичко на брой
30 души. На следните четири околовръетни
маси в абсидите да бъдат поставени
службата на императорските
веститори6-силенциарии, драконарии', скип-
трофори, симиофори8, и сенатори — на
брой 36; пленени агаряни от големия пре-
торий на брой 18 и от приятелите българи
18 души. Те да бъдат въведени и да бъдат
наредени преди влизането им. Видните съ-
трапезници на златната императорска трапеза
със собствените си дрехи и хланиди, а
приятелите българи да бъдат поканени с чин
на стратег от лява страна на трапезата при
(поднасянето) на второто ястие, така че да
бъдат считани пети или шести по ред прия-
тели. Всички трябва да бъдат наредени от
едната и другата страна съобразно с по-
читта, която съществува на чина на всеки
един. От мястото на току-що споменатите
да бъдат пък наредени на едната и на дру-
гата страна тези, конто имат чин кандидати,
и по-долните от тях. така че да застанат на
на царската вечеря дванадесет прия-
а именно: магистри
тф flaocAEt (piAovg ifl*,
zxaTQtxlovg
xat.
oxiaatv tov deiTrvov тф fl после i (ptAovg i.fl', oiov
ptaytGTQovg, dvflvadxovg nargixtovg отдатт/уоад
dxzdjf cplkovg BovAydoivv dva), xai rovg Ехатедтот
dvo dxj/idQXQvg, лдоохаХоотта! di ovtol лада tov
flaoiAEiog did rov agrexidvov лдсоТад,
dido/isTcov
ovveaxiaoiv тф flaouei лдод еоледад, xal Etodyov-
тас хш E^dyovzai латтед /terd тору оехгаот diia-
tt/idxatv xal ха/слауаог хата axoiov-fllav xal тАлоу
Toav лдоудатоегтшу ev xotg атсо.-----ррД; p. /01,
11—26).
lovg ds dqxptxcaAiovg xal <wrong fiexa тару
OiXElOiV XU/UOia>T, dvEV UEVTOl. tow Eavreov x^ad-v~
dajv. fad de TTjg ngoxEtjaev^g ev
XfTvoicp tqixA.Iveg "XQver/g тдалеф/д^
dvfhxnavovg

s
did tov agrixAtvov лоанад, xat, luvoaw
OVVElOEQXOyTai ЛОУТЕд Ol ХЕЯ/Л] LldvOl Etg



/
?
TYjg
— (52; p. 751
тф} ледфАелтф
ЕР (Ь
-X-
nEQiyavig хтг/аа xov xjtvoov легталодуФо
лдоетаТ^т}, dsi tjtuag ЕотдЕл1^Е1Р Etg ovveaxiaoiv too
flaoutJ tpBovg ex _____
avfyvndToyv, nargcxlayv,
GEXQSTtxdyy }
xarajTEQO}, аоухдг/тсЪу те o/iov
охоЛсот xai Gxgifld)V(.ov
qojv qpiBjyv,
хЁооадас xrbv x<f./iagd)V тдалЕ^асд
tcov flaoti.txd)T xavdeddrayv,
oi^Evnagtcopf
rpogayy xal OEvarogcov
ex
xal to
Ss n/irp1

EVTQEm^etv
тагу
ЛООЛЕХ^УХОУР
огдатдутоу
3
??zf .- H-	fa- r_ ,-_r	\Z	V ч_А_ЛГ-	y* W	r
frargixleov, охдатт/уоАУ, dqxpixiaAacov^
ало T’ijc ra^Ecog rov otouticotlxov xai
xai xoav/xtov tooy
rayv dvo ex BovAyd-
EV

4
OW
tov	z\


/-laytGT.oojy
daxpixiaAtayy
/

di та eg rtEQie&jg
«.to тфд тадегод
flecTi/xogtoy те xal
dgaxoyagt'ajp, охг/лтдофбоооу, ot]/usio-
’Ayagt/-
тот agiiifMV лот'’
vovg di dso/uiovg ex tov /ueydi-ov лдштсодсоо тот
agri)/му irf, xat ex tojv BovAydgary cplloov dv&Qomovg
iv'‘ Eiodyeiv de avrov g xal лдоотсхИдео' лдо rijg
Eioodov аттшг, roig /тер ел1 Trjg xovorje flaoihxijg
тоалефк ледсграуеХд dativ/iovag uexd тшу oixeimv
акаёщатап’ xat x2.avidla)v, лооахаЛЕТсфВи de tov?
ало rcov BovAydgojv eptAovg ало худ xdgea); xcov
GTQOT^ycdy EV TOJ dEVXSQQJ /aIV0Q) Ел1 Trjg EVTOVV/AOV
fyeoecog тфд хвале гт/д лдод то dgrifycEiaflat avvovg
лЕ/тлтоод }/ xal Exrovg rpriovg, gtixI^siv алагтад
ev&ev xdxe.T'&cV хата тф> ag/ctogovoav vijg xd^ewg
Exdoxcp d6£av. ало di tyg uxdosxog ttov ieX'&Bncov
xovxajv oTixi^Etv av'&ig ev&ev xaxevd'ev xovg ало
rd xaV'EO'&^vai em
TQans'Qxdv. ЕЛ1 de
^Qoaxixi^siv, ел1 /eir
J
1.

г/
OTLXj^Ety (IV'&IQ ЕУчЗеУ XUXEL'd'EV
rdgeatg tcov xavdiddraov xal хатсотЕосо лодд
ТОГУ EXOXEQOyV dvO nQOXQlTCOV
rate; xaxayiEQaig тдалВСасд det
xfjg e$ evayvvpiov гФоесод

н/
Пентапиргий (лггшяфргтое) — бюфет или витрина,
сложена във
, в който е
пентапиргий
ij
---r
t+
u
ot службата на стра-
както и асекрети3,
5
от
на императорските кандидати,
б-6, силенциарии, драконарии
симиофори8, и сенатори
7
и
1 Пентапиргий	— бюфет или витрина, в която били изложени разни скъпоценности —
златни кор он и, пръетени, б и серии огърлици, златни съдове и др. Вж. Janin, Constantinople byzantine, рр.
115—116.	2 Секретиките (gexqstlxoi) — били висшите служители от различимте отдели на императорската
канцелярия. Те не са били секретари в истинския смисъл на думата, както обнкновено е прието да се мисли,
защото за секретар се употребявала думата уваццатВ.^, удаираихбд. Тук се говори за oaxgswxt»' от отдела на
военною съкровище. Вж. Brehier, Les institutions, р. 127.	3 Вж. тук бел. 9 на стр. 225.	4 Скри-
боните били специален отред от охраната на императора. Те били набирани от аристократически семейства
и често достигали до големи служби. Скрибоните били изпращани и в провинцията, за да съобщават
и изпълняват заповедите на императора. Brehier, Les institutions, р. 354.	r’—6 Веститорите, както и
вестиариите, обнкновено евнуси, били служители при императорский гардероб. Те се грижели за съхранява-
нето както на облеклото, така и на различимте други предмети от всекидневния бит на императора (лампи,
скъпопенни съдове и др.). Ползували се с голямо доверие пред императора. Вж. Brehier, ibidem, р. 130—131.
7 flitvbocfdooi или	били вид знаменосци. s Симиофори {аг/ржкрщхф се наричали знаменосците, конто
носели Wjusiai -
2
Вж.
127.
4.
7
на облеклото
J
?
или ёрахигщшя били вид знаменосци.
знамена с образа на императора.
в провинцията,
5—6
228
Constantinus Porphyrogenitus — Константин Багренородни
Е
L
j
ь
i
' _ Тс.
TOV; 8$
raw (pilcov Bovlydocov
ds avrovg anavzag
ovyxldzov
amovg
тот; /лет ало ту
dr&Qdmov;
xal E^ayetv
лаутад xai
аНадт/ишу, zovg
dvwyovg xai ило-
3AyaQT/vov; IsvxotpoQOv;, dvajvov; xai
тог; BovlyaQCoy av&Qo'mov; /tEzd
аутыг oyyqptdTCov' Oei 6e л(/ооёхелу
алЁхусну тыу ytovoixdov oQyd-
qdo/iEvov doi]
У
*AydQa)v dsof/iov;, ёлс ds zij; szega; тоа-
лЁ£г}д zov;
лаута;' Etodyeiv
ovtco;'
тыу Tayytdwiv /terd тшу oixtiow
dE
dsdEjasvov;,
тшу oixeIwv
T7)r EX(pd)VY}GtT xal
ушу.
алаута; st; Evcyrpttar tojv дЕОлотшу
та; Ёалсыу sxdtdvox&a'&ai ^laytvdag,
dtpi^Em; tov ttiyaov тшу
dvalaptAdvstv nQo;
zf} avrcov Egddqj.—
I'd ЗЁ ekt'/] dpsQq rd;
ttQOElEvai; лауаУт}
nalaziov
/ЛЕТО.
хХт)Т0'){У10У
zq; avT/j; XQvod; т^юлё^т}
£etr ei г I...
та&шд
avv тшу ex
Tq; Slyltj;
xat rp’ixa rd
Etg
рЁ1о;,
avtorav
j
Т(Ъг
3
_ . --T
xai avtyig
xat /ieto. rij;
dovlxioov ла!су ravzag
TO UET^avTCOV EXTfOOEVVOdat EV
------'(52; p. 767, 2—768, 19).
O.vzfjg ЛЕО10&0У TEAEirat
EvdoV TOV
(pilot
Bovlyaqiag dcoQcov. xat teIsitoi
ro5 avzqp nzQifilsxToj) zgixlivop ёл1
xal <?££ tpaiB; evroeni-
ftaotlsoog (pilov; ало rd;
dvihxrdTooy xal lovatovg
BovlydQoov (pilaw xal тф dQovyyaQtcp
xai ты do/tEGzixcf) тыу txavazcov, tov
de avrov; xat stodjEtv хата
tvziov zij; лоалт}; 77Д£(0С£?. ёл1 de

аг rd аХХа^щатшу
xal Etodyovzat ot
EV


аитлшао'
тсоу uayioTQcov
TOV
1
Ёх
BovlydQtov
xal
)]ра;
г
маси.
се иаредят
На по-долните
ты
aQv&pidv 1!. axqi’QEtv
ZOV AE^EVZa
тыг хаты тдале^шт $el ovyxalEtv
тшу
tirdgag тУ, xal ex тшу Bovlydgoiv
L
avror;
лдштт]; paEQa;.
ало те xoarj-
xal ХЕУтадуыг rov (iQiiluov xat zaov ixavaroov
(pilcov avdodo-
лоод irf‘ отг/ВГесу ds (hi tov; BovlyaQovg dvd-gd)-
лоу; ел1 ту; xdroo Tslevraiag /над тдалЁ^ад /to-
vov;. EtadyEiv df avroi'; xal Eidysiv ruEzd
olxEtoiv avzdov oxaoauayyiaiv.
15—772,6).
двете почетни маси. па по-долните маси
трябва да се наредят от лява страна
пленените агаряни, а на другата маса —
всички приятели българи. Всички те трябва
да бъдат въведени и изведени по следния
начин: всички от
ствените си одежди, агаряните
в бяло, без пояси и обута,1 а пък бълга-
рите в обикновените си дрехи. Трябва да се
внимава
калните
ната мелодия, всички да станат, за да при-
ветствуват господарите. като отново си сва-
лят х л амидите. След като се поднесе десертът,
отново да си ги сложат, за да излязат с
тях, когато си отиват. —— —
На шестия ден'2 от същата седмица се
прави вътре в палата светска процесия3 със
съответните дрехи и се въвеждат приятелите
българи с подаръците от България4. Устрой-
ва се прием в същия великолепен триклиний,
на същата златна трапеза. Ние трябва да
поканим за императорского угощение прия-
телите от чина на магистрите, антипатите
и други, заедно с приятелите българи, друн-
гария на виглата и доместика на иканати-
те3,
и
сената и тагмите със соб-
облечени
>
когато започнат да свирят музи-
инструменти и се подхване обичай-
хаты TElevxaiag
5< 1	3 Д
de avrov;
/над
Eidysiv UExd тшу
-----(52 ;p. 771
?
pi
EXTeIeTtOL
vafp тыу
isgag letzovQyiag^
Xex&evti to tx It у co
GWEOTtaTai
dQX'q; Ёл1 алохолт!];
Els soriaotv OVV TOO
devrsQa; yqiEoa; г// Exavyiov
dv Ёлащнот rd;
деёЦшасд dE^iuov
3
xvQtaxip rd /iE&soQZ(p rov nao'ia,
лоое!еоо1; /.auaQocyoQo; ev ты oe^aopiicp
ayicov алоот61а)У‘ xat teIovlievt]; rij;
xl)]TU)QtOV
/pa soa;3
fpacby narQt-
xal ovyxalovvvat
толот tt];
tov Ieqov лаоуа. rij
алоотоХшт'
xzQozi&Ezai
ETTi тр; dEvzsQag
тер daotlst 6 ауаотатод
тдалЕ^;^
fio/oilsi (pilot хата
5

ЕГ
Гф
xal
xvQtaxp; трВоа ехтеАеТтот
xai xo.&e;etul 6
avsv oa;iuov,
на брой 30 души. Трябва да се наредят
въведат според споменатия образец от
първия ден. На по-долните маси трябва да
се поканят 54 души от комитете
тарсите7 на аритмите и иканатите
приятелите българи
трябва да бъдат наредени на последната
маса долу — сами. Те трябва да бъдат
въведени и изведени със собствените
скарамангии. — — —
На така наречената нова неделя8
празнуването на Пасхата, се извършва тър-
жествена процесия9 в пречистая храм на
светите апостоли. След като се свърши бо-
жествената литургия, в споменатия трикли-
ний започва угощението в понеделник и на-
шият светейши патриарх обядва с императора
на отделна маса; свикват се на угощение
с императора приятели, също както това
става в понеделник на втория ден на Велик-
ден. На другия ден след Томина неделя
7
на
и от кен-
a от
18 души. Българите
6

г
ИМ
след
1:

№
:&
Fv:
I
i
i
i
i
i
i
I
I
|
i
I
I
I
I
I
I
I
Арабите вливали без пояси. На тях като на военнопленници не им подобавало да носят пояс, понеже
---------------- -------- -------------- —.....".	2 На шестия ден от седмината пред Великден —
---------- ----- 3 77f>osxsiw< ^ayar'i] — процесия, която се правела делничен ден, т. е. нетържест-
1 По това време българите, след мирния договор от 927 г., шмали постоянни пратеници в Цариград,
византийците имали свои пратеници в България. Изглежда, че те са били сменявани всяка го-
Новите пратеници идвали около Великден и носели дарове на византийский император. Вж. Златарски
’	г-™	5 Доместикът на иканатите — началник на отред от императорските дворцови
Комитът бил началник на една тагма от дворцовите войски.
7 Кентархът бил начал-
й Неделята след Великден — така
от участниците в проце-
i
оили, така да се каже, лишены от всяко военно отличие.
т. е. на разпетия петък. 3 ТТеОЕЛггаь' ^myarij — процесия, която се правела делничен ден,
вена,
.а така също и
дина, i
История, I, 2, стр. 520 —536.
войски. Вж. Brehier, Les institutions, р. 354.
Имало няколко комити (на схолите, на екскувитите и др.). Вж. Brehier, Ibid., р. 336.
ник на сто души войници. Той отговаря на римския центурион^ стотник. г .
наречената Томина неделя,
снята носели f

3
1
I
I
i
J
1
I
I
i
।
i
9 В текста стон z^/.tow/wjo? - - иило защото повечето
бели дрехи, било защото били облечени в блестящи празнични одежди.
F
J
Constantinus Porphyrogenitus
Константин Багренородни
229
и императорът
става приемът без танци
сяда на отделна трапеза в Юстиниановия
триклиний със своя дивитисий2. Трябва да
поканим на угощението от чина на магистри-
препозити, антипати, патриции, официа-
които са обути в
според колкото хора може да по-
i
,UETU tov olxeiov
tqcx/.Ivov. xac dsi
ало трд тад so)g тб)У
ау&олатлоУ
used
туалЕ^рд’
oixsiarv
fiaoiAEvg
дрр1]Т1О10О ел1 TOV
риад avyxalscv etg Eoriaoiv
/a.aytfjTQOJV, лдаслоосттог, цу&олатсог, лат{нх10)т,
d(pcpixca)da)v xal Jovhozv то)У тяо харлауюг лаг-
тй)у хата то лоооу гд,’ т(>алЕУрд' efoayetv те xal
sgayetv латтад ,аета тсоу olxsdoov avrcov addx/dgcpid-
toov те xal xkmdiwv’ лдооЁуЕсу ds xal to f.tovo ixdv
asd.og xal E^ayiuzav zovg xExApptEvovg
dp lay&svT c xqovq) Eig
de ETtavQtov zov
iTimxdv алокиос/лоу,
oixEta oi ало SovXyaQan’ zptXoi, xal nQozi&Ezai
xfo]Ttt)Qloy SV тф ЛЕО/ф^ЕЛЛО) TQtxAlvU) TO)V xaHiaf.id-
to)V, xal ovvEGil'lovoi тф paotJEi
TzaTQixioi, dcpqyixiaXtoi,
AaQict, vnazoiy fieoztfTOQsg, oil.svzidQioi,
aQtog xal ol tov faeaxov ovv тф) дЕг^ооууасуср,
aQii)ju,dv xac a
1^774, 5).
ел1 алохолтрд zQa~e^)yg
s lovauviai'ov
u-
/

1
J
Г
те,
лии и всички останали
обувки,
бере трапезата. Всички трябва да бъдат
въведени и изведени със собствените им
дрехи и хланиди. Поканените трябва да с ду-
шат извълняваната от музиката мелодия и
да станат в определеното време, за да при-
ветствуват господарите. На другия ден след
този прием става заключителното конно със-
тезание, приятелите от България се изпращат
в страната им и трапезата се слага в раз-
кошния триклиний на катизмата3. С импера-
тора обядват препозити, патриции, официа-
лии, протоспатарии, хартуларии, ипати, вести-
тори, силенциарии, актуарият4
се грижат за илиака5,
бите8

Е У ТО) Л00~
ЗеолотсЪу. ТУ/
тяЛестас глбисуоу
Et-qp-qiltaV TQ)V
avzov ds^ i,iwv
xal е^алоотЕ^логтас лоод та
ало dBovkyaQayy
пн
TptXoi,
/
ЛОШЛООСТО/
лоситоолабаосос xal %aQzov-
VTiaroif iSeoTriToosQ, otZEvzidQioi, 6 dxrov-
tov
(52; p. 773,
04
г
о
+>
£
ЛОООТ
тг^
тдалЕСлд

и тези, конто
и завеждащият мол-
ва брой колкото лобира трапезата.
— танци, конто ставали в чест на императора и в иегово присъствие. - Дивитисий
горна дреха, която носели през велики пости или при траур. Императорът обличал такава дреха
н Катизма (xdJhpua) — трибуна в хиподрома, от която императорът наблюдавал игрите.
* Актуарият (araovaQios) с& занимавал с организирането на игрите
състезанията на хиподрома. Обикновено той имал ранг на спатарий. Вж. Brehier, Les institutions, р. 201.
5 Илиак {rjkiay.dv) — площадка, веранда, която се намирала на източната страна на златния триклиний. На илиака
се излизало през няколко врати, конто били на източната страна на триклиния. с <> ет/ там <tery>i<»v бил
1
къса
в иегово присъствие.
TtOCOS) 
в дслнични дни.
Вж. Janin, Constantinople byzantine, р. 182.
и
яаговарен да приема молби и оплаквания и да ги докладва на императора. Въпреки че службата му
била голяма, той бил много близък на императора. Вж, Brehier, ibidem, рр. 167—168, 227.
не й
XVI. ЖИТИЕ НА
ПАВЕ Л
ЛАТЪРСКИ НОВИ
от
неизвестен
Житието на Павел Латърски Нови е написано от неизвестен автор през втората по-
ловина на X в. Поради строгия аскетичен живот, който водил. Павел Латърски събрал
около себе си значителен брой последователи. Името му добило голяма известност във
Византия, България и Италия. В житието се споменават писмата, конто българският
цар Петър (927—969) писал на Павел Латърски.
РЪКОПИСИ: Р = cod. Paris gr. 1490 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: Я. Dele have.
Името му
споменават
Vita Sancti Pauli lunioris in
Q _ cod. Paris, suppl, 916 (XI s.)
Lat-o
monte
J
Analecta Bollandiana 11
(1892)
у. 19—74, 136—181.
А?. Васильевский, О жизни и
И. Delehaye, La vie de St, Paul le jeune
N. S. X (1893), p.
КНИЖНИНА:
стр. 416—432. —
tions historiques,
стр. 565.  - Moravcsik, Byzantinoturcica

грудах
Симеона
et la chronoLogie de
T_j
4_r -
Метафраста,
49—86, — Krumbacker, GEL, p. 198.
I, 1958, p. 574.
ЖМНПр, CCXII (1880)
Mc-taphrasre, Revue des ques-
Златарски, История, I, 2
7
VITA PAULI IUNIORIS IN MONTE
LATRO
1? 7 T
1 E
НА ПАВЕЛ
НОВИ
ЛАТЪРСКИ
V
1 De epistolis a Petro, rege Bulgarorum,
Paulo luniori missis
xal Kxv &ai, xai
tov avdga eyvai-
vtEQiadopsvor те
xal Hetqos
UVWV EV^QOOf/yoOOl
5	‘	-

Кш лада. tovto xal KgyjWS
ot тгр’ ла'Ахпа? 'Pobupv oixovvteq
oav, xal ovoaa avwbv rp> exeivoc
xai davpa^opsvov, 34uDei xat ITstqos 6 rrjg
BovP/agia? aot;a£ PuowPxw avwv Еслдоа/р/бдои
pdHor 6e psTQioqc'Qooi &vkvo)£ г^ларсхо, xai ips
avwv iwEgsvyso'&ai осттрчал rgElov (p. 71—72).
P Пием а на оългарския, цар Петър
до Павел Нови
1
2
3

И освен това критяни.и скити/ както и
обитателите на древния Рим познаваха (то-
зи) мъж2 и неговото име бе прославено и
прочую веред тях. Прочее Петър,3 който
управлявал (тогава) България и го поздравя-
вал извънредно често с любезни и смирени
писма/ го призовавал да се помол и за него-
вото спасение.
4
J
Кой народ авторът рязбира под името „скити/
„скити" '
текста се говори за някакви писма, конто българският цар
Става дума за Павел Латърски. 3 Българският цар Петър.
3
2
3 Кой народ авторът разбира под името „скитиС от текста не е ясно. Според Delehaye, op. cit., р. 71,
п. I, тук под „скити" трябва да се разбират русите. По-вероятно е обаче, че авторът на житието е имал пред вид
българите, тъй като непосредствен© no-нататък в текста се говори за някакви писма, конто българският цар
Петър бил писал на Павел Латърски. 2 е
4 В самото житие липсват конкретни данни за съдържанието па тия писма. Някои автори смятат, че българският
цар Петър молел чрез писма Павел Латърски за съвети в борбата му срещу богомилството, което добило
голямо разпространение през X в. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 565 и бел. 2..
e

"К1
ir
I
ч



XVII. Ж ИТ и
НА ЛУКА НОВИ СТИРИЙСКИ
Лука нови, наричан още Стирийски или Ела деки (896—953), прекарал известно време
в уединение на планината Йоаница край Фокийското крайбрежие (Гърция). Поради нахлу-
ването на българския цар Симеон и войските му по тези места
в Коринт, а оттам — в Патрас. След смъртта
ната Йоаница, но пак бил принуден да бяга,
а после се установил в Стмрион във Фокида.
Житието на Лука е било съставено
вина на X в. По-късно въз основа на
Житието на Лука Нови
важни сведения за проникването на българите в Средна Гърция по време на Симеоновото
царуване.
ИЗДАНИЯ : Г. Combefis
480. - 1'. П. К

той бил принуден да бяга
на Симеон той отново се върнал на плани-
този път поради нападение™ на маджари(?),
от неизвестен автор вероятно през втората поло-
това първо житие били съставени и други жития
е ценен извор за българската история. В него се намират
Novum auctarium,
I, Paris, 1648, рр. 969—1012,
Фмх1Ь<
на никои
Lucae Itniioris
преиздадено у Migne, Р. Gr.
ФмулхЙ. IIiwjy.VTptdQinv ту? Гу ФнихДе	тог aaiov Аогка тойДу-ктр’
на цялото житие и на някои по-късни ръкописи, намерени
— Е. Martin, Supplemcntum ad Acta S. Lucae lunioris, Analecta Bollandiana, ХШ
121. (Допълнсния към издапието на Migne). Настоящият превод е направен по изданието HaMigne
J
CXI, col. 441—чои. — j . и. к q E p-o x
ЕтапкМог, А ’АГ) qytug, I (1874) (пълно издание
в маяастира Лука Стирийски).
(1894), рр. 81
и на Kos рос според извадките у Ег.рх — В (вж. тук Книжнина).
т. I, София, 1909

1
►
.'Л
А
КНИЖНИНА: М. Драное, Съчияения, т. I, София, 1909, стр. 391.
стр. 69—70. - - Златарски, История, I, 2, стр. 368—369. — А. А. Р> Г р х,
ЕАартха, I, рр. 337—370. —- В. Бешевлиее: ИИД
5- /
г
т/с
М. Лр инов, Съч и нения,

стр.
|/ л
/If ixidoofiai
опирав,
ТО)Т
ВВр XIX (1912),
ZtorZyaowr
жи та с
XI—XII (1931—2), стр. 351
rov 'AnOa Kaiaa.QF.ta?:,
660. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 568—569.

9
VITA LLJCAE
ЖИТИЕ НА ЛУКА НОВИ
S Т ЕIRIО ТIS
и
СТИРИИСКИ
А. 1. De monte loannitza in Hellade silo
А. 1. За пла штата Йоаница- а Гърция
Ol pswot tov fteiov Aovxa jcQoyovoi
z?A ФсоуЛдод siTOvv tov Xqvoov ,----------''
Xtar, roio; Tt naQaXtov iioos,
тао rij$ naQoiyiag oxrjvdG Em^avro.
ZwAlV ЕУЕС'&ЕГ ptETa^dvTEg,
QIOV
dsiov
1
4
тта TijV
исшрагтЕь тлад-
loifivVOV y.dAOVUEVOV,
'\WA
Ети Ttva yapuvjv 13а<ттд-
oijw) ха^оирЕУтр^тад 01ул]г)£1^ diiEvxo.------
ж

rr f-
ds Xolttov,
avifa &.coy, лацЕоиЕ-иат:
psvov, avwu piovov ?ev sofiat'
71 г
о

(А'Тоу о tyeov у txt rz/y
лагтсог buj.afto-
O.QTL
у.М тГр; итоА

1>
И тъй предците на божественна Лука,
конто се били преселили в провинцията Фо-
кида или Хризос,1 разположили поселничес-
ките си шатри при една крайбрежна планина,
наречена Йоанова.3--------Но след това от-
се преселили оттам и се установили в едно
село, наречено Касторион.3-------
Прочее Лука,
към бога и
на забрава и
L
+J
отново оозет
ОТ ЛЮОО5
към уединение, предал всичко
се приготвил да остане сам
[уъ
на
1 Областта Фокида се намира
Коринте кия залив към Беотия и Кор ин теки я кров ла к. Името й
следващия текст. 3 Според ня ко и изеледвачи Касторион е Кастория, днешният Костур. Според други това *
делфийското градче Кастри Вж. A. AGA; с, Hi ьял ёоонаё тсог ЛоЛуаосну. 'Etfynxd, I, р. 353, п. 2.
3 Според някои изследвачи Касторион
Вж. А
север от Коринтския залив.
е предадено в славяне ката форма Йоаница в
2 Тази планина
се издига недалеч от
т_\
Л F lj <?
л
Ai
ВоОуаосоУ.
Р ’и-ь
т
232
Vita
Ё
Д.
icae lunioris Sueiriotis — Житие на Лука Нови Стивийски
ttoo? tovto ну d.TTsmovoi]^> хатала,ивате.1 то лооф
orjdsv брат: exsivo, д лаоа тсоу eyxaoobov dyQoixo)<;
ovTios, dcodvviT'Qa xa'xoi'usrov’ ov to ttqoq {Ралао-
oav psQog ледсе/Идоу, syfya хат а уход totv ftavita-
атагу агтадё/лрооу Каюиа xat Aautavo~'' sv tovtco
ту1' doxyTtxijv avvbg oxyryv xaiomtjyyvotv (P.Gr.
col. 444 В
bo’jc sxetvo, d надо. tcov eyxcoQuov (lyQoixo)g
PodwiTpa xa/^orusvov'
sv&a xal oyxbg

445 А).
себе си. И понеже майка му вече не се
противопоставяла, той отишъл на онази го-
реказана планина, която от местните^ жители
така простонародно се наричала Иоаница..
Като преминал тази й част, която
морето и където има и скит на дивните братя
Козма и Дамян,’
ческата си шатра на това място.
С'ЬС
CJ-


е
към
той разположил отшелни-
Е.»
2. Bulgari in Graectam invadunt

2. Българите нападат Гърция
Epdoptov etog sv ту хатд tov ПтоатгстАуу
евуио) ллудтбоад, axcov xal аитбс иетауботу?
yivsxat р,&та navTiov. 2Svped>r yap 6 tov Exvthxov
ol'dausy
I
oxovddg
exalpst, хата лаотр nnsiQov, тдд
d^t6,uaxov cogtisq урлра xeQidcoadiievOs
ts xal 7xhl6usvoq, xal rovg
xal oTio-
О
Иод
3
EV
a%Q)r
TOV
avrbs
sfivovg aQ%cov (BovXyiLQOVQ
{код xaxeiv), ids лдЬд c/~
туоад,
auagiiag
Havdgcmoditbusvog
p,h>
фбрОЩ TTOlOVUEVOg. ,Еттег)'&£У ol
n (pQGVQGls ta7$ TTOAeai
тцу Evd>oidv
5
тад ztqos
, хата лаотр
'l
L
aviot
Piouaiovg
I'plsiQOV,

*
GVPit-
d&s-
iiucbv
™ь *
Ж hg'Qour.VOQ
ТО Vs $EAST $£ Q ia Q
1
г
(шоахеддгу,
aiv о>ь A’ есахтаТд
raig ctoasgi хатехТНогто'
те xal ryv tov ПеБхлод
Ot ds TTQOs
axsadpovTo.


* 1
ОГУ ИШ
т
Тоте yovv xal at trtegt. tov tov fjeov av&Qay-
7TOV XOiQHTtXOl 7TQOS ids EX ySlTOVWV дтеТГОоДLISVOVTO
vrjaovs' st xal tpdaaag 6 (pdovog, dvs/Buorov
avrotg ecrdyet tov xivdvvov. Avtcov у do ovv тф
dtxala) doircdap didyetv oiogeviov, of Bqi 'Ayaooi
?tq6s avroH did eiAoiov 8 srvxov олохлёутгтst,
aiipyidtov ЕЛЕ/Доутет, д'iyov det г, лтпчас dmoXsaav,
oM'yaw rtvcbv ехиоАо/иф1°дут(ог, аетГсот xal 6
iisyac fjv, xal ovtco xds xeiQGs avTiTjy dtaipvyetv
dvvp&svicov. Et'EovTCoq smavs/dlovT.aiv, xcAolov hi-
! sheTvoc, ovv Skip ysvei xal тоёт yvcoirots
TisQatovTai eiQ K6qiv7}ov (P.Gf. CO1. 449 C
3
st
enayst
1

(p&ovog,
Avicov
oiofievfov,
nAoiov 8 ёт-v^ov
d’iyov det г,
xal tpddaag
tov xtvdvvov.
didyetv
nvcor
3-
л
г
exsTvoc

Л
/ ?
хш
Л
л ло lot .*
Той живеел вече седем години в пусти-
нята при Иоаница, когато против желанието си
се изселил и той заедно с всичките. Защото
Симеон, вождът на скитския народ, който
сме свикнали обикновено да наричаме бъл-
гари, нарушил договора с ромеите, тръгнал
по цялата суша, сякаш се въоръжил
с нашите грехове като с непобедима десни-
ца.2 Той взимал пленници и плячкосвал, едни
лишавал от живот, а други от свобода и ги
правел данъкоплатци. Поради това едни се
затваряли в градовете като в затвори и кре-
пости
лопонес.
Тогава прочее и местните хора
били около божия човек, се прсхвърлили в съ-
седните острови, въпрекичезавистта[надявола]
успяла неочаквано да ги изложи на опасност.
Защото докато мислели
безопасност
нападнали с
н ал и,
ките,
и великият мъж,
водата и така могли да се измъкнат от ръ-
цете им. След това,
ли, [светецът]
лил в Коринт с целия
ките си?
суша.
се



а
други се спасявали в Евбея и Пе-
5
конто
че ще живеят в
българите
.г-
L
. Petrus, rex Bidgarorum, cum Romanis
pacem iungit
Од yiiQ noXv то sv jieocp,
Evgscov, xat тюПмот ащатаот XQioTtavtxdyv
GSCOQ atTlOQ, R; aV&QCOTtlOV
тут tovtov aQyip’
ocKOsdk пВ дбНд xal ту?
MptOTTpOs xal июатрршллаг
a)Aa яоМ-ф тает-}]? diAozQios'

ашод,
а
yivszai'
Ust.QOs, б avion
xat б ui.v aZtifyiog
Вх%б-
Влбёуеттм de
usv viog, ov%
ovaiag, ovt(o d/} xal
ffavsls KAnQOVOlLOs
xai to ye sig аотбу
с /
3 \
с праведника, оългарите ги
кораб, който случайно отмък-
и малко оставало да ги избият венч-
ано малцина от тях, глежду конто бил
не се били хвърлили във
когато онези си отиш-
случил кораб и се прехвър-
си род и с близ-
3. Българският
цар Петър
с ромеите
сключва мир
много време и
Не минало много време и злодеецът
Симеон, виновник за проливането на много
християнска кръв, напускал този свят.4 Власт-
та му приел син му Петър, който обаче съв-
сем не изглеждал
богатството му
веконенавистта му,
2 ?
че е наследил славата и
нито пък жестокостта и чо-
а стоял далеч от нея и

стоял
! лечители.
нов, съчинения, т. 1, София, лупу г., стр. 391, и Златарски, История, I, 2, стр. 406—407
българите станало през 920 г. Sf'^s пък, пос. стр. 348—350, го отнася към 917 г.,
 на други изворни давни, че е имало още един поход на Симеон в Гърция
924—927 г. Изобщо има колебание в датите на рождението и смъртта
на събитията.
към 927 г.
1 Козма и Дамян, наречени „безсребърници", били почитанн като светци
Съчинения, т. I, София, 1909 г
•J

на
Този откъс почти дословно е повторен у Кдг.цос, стр. 38 — 39.
2 Според М. Дри-
това нападение на
като предполага въз основа
който трябва да се отнесе между
оттук — и в датирането
,j Тези събития се отнасят
Лука,
а
?
।
I
•w
^"7
Vita Lucae lunioris Steiriotis — Житие на Лука Нови Стирийски
233
rptov ovdsv sycov
tov at tio.TOQ нас тф
ovyysvEtag. tjg sv o vg yatQEtv ePicov at pact xal
noXspotg, еффцг тф’ рЕ'&’рцтЬх флаоатс оте
poptpaia xal 66qv xat лаг ЬлЛох аЛфос лелосц-
fisvov, sig бфлага xai охелаохох л{)одтг1Т1лФд
tpdvat яатЕахЕоафхто' [фчна xai лагтхог ел! тф
otxEtag jidZstg те xai xcdpag, xai тф sot tag ашф
avaaw^opEVtov, xat d &Etog Aovxdg е1дтф хата tov
sIo)avva^r}v ледтлофроу fyyvylav ло^егушс тлагфс
(P. Gr., col. 453C).
sxeivov
*4-'
/
eiQ
L'O? sv&vg
Etot’jVtiv тф' ре&’цртЬг флаоато’
xai
1
нямал нищо от неговия характер и природа.
Той казал, че веднага се прощава с кръво-
пролитията и войните, приел мира с нас,
като обърнал, да се изразя като пророка,
в сърп и мотика меча и копието и всяко
желязно оръжие. Когато всички се върнали
в своите градове и села и по родните си
огнища, божественият Лука с желание, се
завърнал в многообичната пустиня при Йоа-
ница.1


В. 1. Sanctus Lucas Bulgarorum incursionem
praedlcat
В. 1. Cs. Лука предсказва нашествието
на българите
’ApeXei
лфщс еуфоцае тф	ле too v xal. pixQov лаоат
лагаоХ&фра, ладедоохе, лсФаос лдбтеоог лооеТлеу
riUSQOLS' OV всироф SKELVog (лоф ydf), svddgov TOV
л@ауратос охтоф), д тф dd^av алрфатд exxZlvcov,
dMd лада/ооБнатд те
tovtov dkZotg ph' d
лрорт’гтата' etsqoi Ф tovto axovaai tpaatv,
Zag
(KQEpog, pp. 34—35).
xal
тфг
с
о
'.хи&схф Аоуутр, ?/ лата
тф dogav
xai bi atviyратшу, Kat ttsqI
тф paxaQtag уАсоттт]д та
^EX-
ёла&фетш xal ИеХологураод лоХерФХФетоС

Яаос
Наистина много дни преди това той на-
правил предсказание за скитското копие,2
което преминало по цялата суша и почти
изцяло щяло да я предаде на погибел. Той
не изразявал ясно точното си мнение, а чрез
притчи и загатки (пък и как иначе, щом
като това нещо било толкова важно!). На
разни хора блаженият език казвал разни пред-
сказания относно тези неща, а пък други каз-
ват, че чули това:
на, а Пелопонес ще бъде завладян."
и
„Елада ще бъде забраве-
2. Symeon, rex Bulgarorum, contra
Romanos militat
2. Българският. цар Симеон
срещу ромеите
воюва
с
о
А. Светият наш отец Лука се родил в 906 г.
от въплъщението, а в 917 г. (именно 11 го-
дини след рождението на светеца) се родил
Константин Багрянородни, синът на импера-
тора. Когато в 924 г. след Христа умрял и
Лъв Мъдри, гореказаният Константин оста-
нал наследник на престола, но с настойници
През втората година от царуването му
българският предводител Симеон тръгнал на
поход срещу ромейската държава. Тогава
император Константин бил в осмата
година, а светецът
поради нападението на гореказания Симеон
светецът се преселил в Морен и живял там
десет години. Константин, когато бил десет-
годишен, свързал приятелство с българина
Симеон. А когато бил в двадесетата си го-
дина, срещу него въстанал
който му бил
царската власт. Казаният Симеон се вдигнал
отново срещу царуващия тогава Роман, но
не след дълго, като свързал с него прия-
телство, върнал се. Прочее, след като било
обявено приятелството, светецът се върнал
от Морея и живял десет години на Йоани-
киевата [планина].4
1 Този откъс е повторен дословно у	стр. 39.
гарската войска. 3 Прякор на Роман Лакапин. Срв. Д’я. Ла^яуос :
Според />'«»;£, пос.,
житието с а неточни.
30 Гръцки лзвори за българската история^ V
истоь ^ийтап/р фшп* A&vx&q
evoaQWv oinovoutaQ^ sig de
<?
о
IIoQiyvQoy Бутрос, дфадц met a
ayiov уегуфвауд. TЕЛЕСтфаттод
TOV GOCpOV тф
А. ’ЕуЕУуфф
тф 906 £Т£1 ОЛО тф
tov 1 / ypdvov ЕуегуфИ] б vtbg avrov tov fiaoiZsaiQ
Kcov OTavrtvog
svdexa ттр тф tov
de xat tov Aeovrcg tov cocpov тф 924 etsi otto
Фло tov, Epeive tkddoyog tov 'Oqovov 6 avojpsv
KcovGTavTivoc олЬ eziitqotiovq XCLl ElC tov <5evteqov
yoovov тф avTov paath-cag exotq(j.tevoe лата тф
Елокоатесад тагу "Pcoiiatoov 6 tcov BovZydfKor aoyp-
ybg Evpecbv'etg tov dydoov тф флхсас ф готе
C rj 'I >	77"		Г rr	5	*.
О ’ -
Лгоутсд
SpELVE ЬсадоуОд
ф

SouEcbv’stg tov bydoov тф флхлад ф
фклфф KtovaTavTivog xat d dytog sig tov
EixooToy, ev ф did тф’ tov dvoyO-EV ISvpE&vog
stpodoT dv8ya')QTjO8V 6 ay tog sig tov MaiQsav xal
sxapE yQovovg dsxa' дехаетф <ov d KcovoTavrTvog
Exapsv ay алое це tov BovZyaQov ISvpEcbv, sig de
TOV ElXOGTOV yQOVOV Tp
eлагeotт] хат avwv
xal ЛЕУ$Е@Ф TOV,
□	5
ал avTov.
rov LamZcvovTog
лоофаттЕд ауалрг
уovv тф ауалрд,
MioQsav xat sxap.Ev
bcbdsxa {l\Qspog,
хЪ
ЕУ
KoiVOTavrivoc
did
7
ф
xai
Тф tov
d ауюд sig tov
s
с
о

г/
Константин бил в осмата си
в двадесетата, когато
г
о

5
Елагеотц miZiv
tots 'Paopavov
avEydyQpaEV.
Елаутф&Е яти
etc tov
pp. 12—13).
SvpEoov
; phxiag tov KcovoravTirov
"Pco aavbg
xat флаое
d фудтф
с
о


’А/Завтауод
тф fiaotZetav
v/iEm’ лата
xal usAov лоф
^Avax^Qvy&Etapg
d aytoc ало tov
Icoavvixiov ygdvovg
1

?
и
Роман Авастаг,3
тъст и заграбил от него
л
1
О
3
4
2 С този метафоричен израз се намеква за бъл-
Прякор на Роман Лакапин. Срз. Ля. Аарлфт : Nsbs ‘Елфтоитфа)?, т. £' (1911), р. 495.
съч., стр. 346—347, посочените хронологически данни в тези две во~късни редакции на
СЕ’ЛЛ//ГО£ГГ77РОЛ\
234
Vita Lucae liunioris Steiriotis — Житие на Лука Нови Стирийски

В. Eig дё zoifg 906 xqovovq and Xqiotov sig
sgt x&6vovg avroxgazoglag avrov ey&vrf&ri
aytog Aovxag, етг/
Asovzog KtavoravTivog syevyrphyv eig 917 %q6-
, -и tr	— /ч j	рге	* _з
and
ТО!,’,
д
TQV
vovg апо
Лесоу %Qovovg 25 хсй
vidg avzov
and xtioscog xdoaov, ало дё Xqiotov 923. Uoq-
sZ&orzog sig rov E0dof.iov тА&еу
Boviyagiag б agx^ydg xazd tov
Tots ^тоу о dyiog xq6vtov 21’ xai
tovg Evusdiv sipvys sig to Mogsa xal sxa^is
XQovovg dsxa (10). о de Evfiscbv пощаад dydnqv tana
tov fiaoiAsaig KojvozavTivov dvsxsdgyjosy. ^Htov tote
6 (SaGiksug yodvtov dsxa. Metcl zavxa Exaitsv dkkovg
XQovovg 6. ’EnarsoTV дё d nsv'deodg avzov
vdg
avzov. 'Ию>' tots 6
dytog XQ^rcor 31 szcuv.
хата тег
aydnTjv, avsxfl>Q,lG£V'
ayawryg, Tjk'&s xal 6 dyiog
Qsav xai sxapisv Eig rov
(Kgsuog, pp. 14—15).
and Xotozov 905’ б <5е t’tdf

fW
Xqiotov' s/5aoi2.Evoe дё 6 nazrjQ avrov
TElEVZ-quag effaot&evosv
KcovazavTivog els zoi>g 6423 xQdvovg
г
о
U XvflECOV ТЦд
Ktoyozayuv ov.
ano zgv jadx^lv
xal
т
Итог ХОТЕ
3/ - “
В. В 906 година след Христа, през шестата
година от царуването [на Лъв VI], се родил
свети Лука (в 905 г. сл. Хр.).1 А Констан-
тин, синът на Лъв, се родил в 917 г. след
Христа. Баща му Лъв царувал двадесет и
пет години и като умрял, синът му Кон-
стантин се възцарил в 6423 г. от сътворе-
нието на света, а 923 г. след Христа. Си-
меон, предводителят на българите, като пре-
минал през Евдомон, пристигнал при Цари-
град.- Тогава светецът бил на двадесет и
една година. Той избягал в Морея поради
нападението на Симеон и там живял де-
сет (10) години. А Симеон, като свързал
приятелство с император Константин, върнал
Тогава императорът бил на десет години
След това изминали още шест години.
А тъстът му Роман Авастаг се разбунтувал
и заграбил царската власт от него. Тогава
императорът бил двадесетгодишен, а све-
тецът — на тридесет и една година. А Симеон,
като потеглил срещу Роман и като свързал
отново приятелство с него, върнал се. То-
гава, когато било разгласено приятелството,
свети Лука дошъл от Морея и живял в
Йоаникиевата [планина] 12 години.
J
J
се.
у
Pfoua-
xal TjQnaoE n)i' /laailsiav eg
0aoi^Evg xQdvcov 20 xal 6
5> T7T \ T Л	>
-----------------------	VUECOV
'Potpopov xal nd/av nottjoavzog psPavzov
Епауеотг] дё о a.EvAsodg
о 'Afidozayog
Нтоу tots
3
Enih' IjA'&e дё
о
>
Тот в дё avaxrtovyfalwE тцд
Моо-
У
Aovxag апо
loiavvixinyv
TOV
XQovovg 12
7

Т_*
на житието
Неточно e дадена и годината 917,
се е родил
1 Със та в и телят
път дава 905
e повторил датата, като втория път дава уоа г. вм, 906 г.
година, в която бил роден Константин Багренородни. В същност Лука
съч., стр. 340.	- Вероятно се загатва за похода на Симеон към
ангарски, История, I, 2, стр. 464 и сл.
псгоешно
датата,
г.
се e родил през 896 г. Срв. /? 7 rt <, 1
Цариград грез септември 923 г. Срв. 3
f
or
*?
.1
- Вероятно се загатва за
й

 :
I
XVJII. ЖИТИЕ НА ЛУКА СТЪЛПНИК
Св. Лука Стълпник (89/—979) бил наречен
ака, защото прекарал в уединение чети-
ридесет години на една колона недалеч от Халкидон (днешен Кадъкьой) срещу Цариград.
Неговото житие е било съставено наскоро след смъртта му от неизвестен негов ученик и
последовател.
За нас то е интересно поради г
сражение между българи и византийци —
РЪКОПИС: А = cod. Paris, gr. 1458 (XI s.)
ИЗДАНИЯ: A. Vogt, Vie de S. Luc le Stylite, Analecta Bollandiana XXVIII (1909), pp. 5—56. — Fr. Vander-
Bittyf, La vie de Saint Luc le Stylite, Patrologia Orientalis, XI, Paris 1915, pp. 189—287. — H. Delehaye, Les
' Aovxa, ВВр. XV (1908),
В. Бетевлиев,
Moravcsik, Byzantinotur-
'Г*
4
краткого сведение, което намираме
— вероятно боя при Булгарофигон.
в него за едно
?
Paris 1915, рр. 189—287.

Saints Stylites, Bruxelles—-Paris 1923, pp. LXXXVI—CV; 195—237. Преводът e направен по последнего издание.
стр. 437
Няколко бележки към българската история, ГСУИФФ, XXXII,
cica, I, рр. 568—569.
A. Tlasiado^zovlo^
КНИЖНИНА ; А. ТАаяадблокАо^ — Кедарт г с,	tov ftlov rov tialov
439. — Xp. Лопарев, Византийский жития святых, ВВр. XVIII (1911), стр. 144.
................................................. Q	(1936), стр. 36—37.
VITA LUCAE STYLITAE
ЖИТИЕ НА ЛУКА СТЪЛПНИК
Romani contra Bitlgaros proeliant
Византшщшпе
С
воювапг срещу българите
Tov
хата BovXyitQEov
11, И тъй, когато тоя, комуто тогава била
поверена ромейската власт1, започнал война
срещу българите, в похода срещу тях участ-
вувал и [Лука], който карал осемнадесетата
си година2. Измежду войниците, конто слу-
жели с него, той имал двама приятели, конто
били негови връетници и сътрапезници. Те
1 наставления от един пребла-
гочестив монах, който седял на един стълб
и живеел безмълвно в страх божи. Като на-
xai EavToi? щюсвуогта?, tovtov? блю давал. че те непрекъснато се молят всеки
ден, спазват постите и се вглъбяват в себе
си, той започнал да ги следва в доброю3 и
станал подражател на прекрасния им живот.
12. Когато след завързалия се тогава бой
последвало отстъпление, придружено с го-
леми рис ков е, [Лука] твърдо си поставил за
цел да приеме монашеский живот и никога
вече да не се движи сред хората в мирска
дреха. Той отишъл при казания богопредан
монах, който живеел в безмълвие, и му раз-
крил своите мисли.  ----------------------------------------- (стр. 200,9—24).
Според A. Vogt, Vie de Saint Luc le Stylite, който
i -— 20 август 917 г. Van-
след него. Delehaye, Les Saints Stylites, p. XCVI sq
смъртта му уъответно 879—979 г. и смятат, че става дума за боя при
сражение срв. Златарски, История, I, 2,
ToiyaQovv woAeuov
dvadsdsypiB’ov tov tote rd охртттда tij? ']Ax>p,aixrft;
dogfts Е/илЕтатЕЩ1ёУсо, xai avToc si? zijv хат
avicny EHOTQateiav ovv е(шкет г va ат о, битЕожмдеиатог
Eros aycov Trjq rftAixia? avzov. sEax?pta)s de dvo
Ttvaq Gvvtf&sig GvoiQcauozac gvvt]Bxic6tex.? xat gvveo-
tiovS) EVToXdq Xaftovza? (mo vivos вока^отатсги
juovaxov gtvBo ztvi ^QooxapEftouEvov xai titoo e ft dos	били получили
Ecpr[avyylftovxos, хей tovtov? eeRexuot?]? xarauav-
6(iv<ov ft/KEoa? avvEycoq ftrv evyoftsvovs, yrjGTEiaic
<5e cyo/.dftovTaQ
Rt'Reogsv sv xa7q>, tfjs хакВкту; TEofaxeiaq avzcbv
/ащурф? yevd/U£voq. 12. Alexa yaQ cry yEyevtjpevtjv
ovv лоЛ/.ф xtvduvEp tov tote ztoAbuov ovQQaysvToq
i’KEOGTQEJfprjV, OQOV pE/KEVOS ИСпТ 8O.VVOV dfKETEtd'STOV
zov ftovviQn ftiov donaocvyfyai xal ppXEit хоощхф
oyrpaau тф xdoftep xequto^eveiv, noQEv6sls teqoq
tov pTptsvia iJeoA'Pketov xal fovyaariiv Monaco yr a,
ток s' olxeiov? avTCO Xoyiouov? duiSKaBvipEv — -----
(p. 200. 9—24).


* 1
тг/q tjAixiek avzov.
5
Ч
С

CJ
о
о
5
1 Става дума за император Лъв VI (886—912)
смята, че Лука е живял от 889 до 1000 г., тук става дума 'за битката~ при Ахелой
derstuyf, La vie de Saint Luc le Stylite, pp. 163—170, и ।---------	,
приема? годините на раждането и на ।
Булгарофигон, който поставят в 897 г. вместо в 896 г. За
стр. 317* 319
V 1
3 Към галатяните, IV, 18.


това
XIX. НОВЕЛА НА ИМПЕРАТОР ИОАН ЦИМИСХИИ ОТНОСНО
КОМЕРКИОНА ВЪРХУ ЗАЛОВЕНИТЕ РОБИ
о
tj
От времето на византийския император Йоан Цимисхий (969—976) е запазена една
новела, в която се съдържат кратки, но извънредно ценни сведения за участието на бъл-
гари в търговията с роби. Нове лата е издадена между 972 и 975 г., т. е. данните, конто
черпим от нея, се отнасят за периода непосредствено след падането на Източното бъл-
гарско царство под византийска власт.
РЪКОПИСИ: Cod. Laur. gr. LXXX, 8. — Cod. Paris, gr. 1351.
ИЗДАНИЯ: Witte, Novellae, ed. Heimbach, ’АтНЪота II, Leipzig 1840, p. 276. — Z. von Lingenthal, J
P. et J. Zepos, Jus Graecoromanum, I, Athencs, 1931, p. 257



Cod. Paris, gr. 2005.
1
I
s
Graecoromanum, III, Leipzig, 1857, р. 301—303.
258. Даденият тук превод е направен по последнего издание.
Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби българи, Сборник в чест на
- Л. Ангелов, Робството в средновековна България, ИПр, II (1945),
Р. Браунинг, Рабство в Византийской империи (600 -1200 г. г.), ВВр. XIV (1958), стр. 38—55.
КНИЖНИНА: Ив.
В. Н, Златарски. София, 1925, стр. 367—389.
стр. 151 —156.
Алексия Комнин за роби българи,
NOVELLA IMP. JOANNIS TZIMISCIS DE VECTIGALI
CAPTORUM MANCIPIORUM
HsaQa УороЛеоса
норреонсоо
/
dv у ov fioGikecos
тоуу d/,coacpear у>о%(цч(ОУ.
CTEQC WV
Новела на император Йоан относно
комеркиона върху заловеншпе роби
AdcoQtawv нш адсаотснтог rijc
Tvy%avovor]£ rov xoppEQxiov tov and
pay?
7
tpl'XaQlOyy &IEQ~£QP £VOV
diayooEvovwg
/
НЛО &£С>ЕСО£
TCOV
Тф dljUOGlp),
tov vopov OtayooEvovzo^ aHoppt'QHevTCt
та ^cuygovpeva лада to>v отдатсолсоу
та хатогорагбркта,
nEVEGTSQ(Oy
pEQHEVopeyayy
/
cAcOGl-
нас
diapevecv
нас додииггр
t(~)v лада тсоу
хор-
J
УМС ЛОТЕ U£V
f
XEiQovpsrcov отрапсотЛи p,6.Hov
лоте dk то>т осрес/.бгтсоу иориЕдиЕоео-
J
Понеже законоположението за комеркио-
на,! който постъпва в държавното съкрови-
ще от
разграничено и понеже законът постановява
да оставит необлагани с комеркион робите,
заловени от стратиотите8 и наричани военно-
пленници, и робите, заловени от по-бедните
стратиоти, твърде много се облагат с комер-
кион, а пък робите, конто трябва да се об-
лагат с комеркион, се прекарват от дина-
пленените роби, не
e определено и
Комеркионът (xop^A^wr) — мито върху търговските стоки, конто били пренасяни главно по море. 'Гой
бил събиран от слециални чиновники (xo«„fo?«dotoO на определени пунктове в Проливите. Размеры му бил около
10—12% от стойността на стоката. В случая става дума за комеркион, плащам при търговия с роби. За комер-
кион вж. L. Brehier, Les institutions, рр. 263—265. 2 Стратиотите (войниците) във Византия били снабдени с
определен минтиум земя, от която се издържали и въоръжавали. Те били вгшевани в специалии стратиотски
списъци. ТяхнатгГ земя не могла да се отчуждава. Стратиотите били длъжии да се явяват на периодически военни
сборове и в случай на война. Общо за стратиотите във Византия вж. 77. Мутафчиев, Войнишки земи и войници
във Византия проз XIII-XIV в., СпБАН, XXVII 11923), стр. 1-114. -- G. Ostrogorskij, La pronoTa, Byzantiou,
XXII (1952 ч p. 444.
1
която
СпБАН, XXVII 11923), стр.
L—114. -
I
I
Novella imp. Joann is - - Новела на император Иоан
947

&ai diafiifta'QO[аЬ'оуу паоа битатшу too??
xal ayto&i, (b? ex tovtov 'Q?]p.u£V ptv тф
лоофтЕгоЬки, £t]f.dav де л.атт1
aUEia графу aucpoTEQwv
adtxoy exxoncovoa si
xaiov psfiatovoa si
xal то ndoOvuoy tov отоапштои,
and туф oijjLtEQov xoLiUEQHEVEafyat нас up, boa ла-
даЗуфмоЕс хата u.sqo
ф],Ш.аУ /.LEV
Тф
TTQoixa
ИОО'ф
4-
отдатф, ?] fla-
ло..уоои]аЕУ?] нас то uev
та'/а нот лЕснатоу, то <5е di-
на1 еуЬееотеооу, btEyEtQovaa be
fiovXgtai
?XEiva
s
d XOTfOTEOOi btOQtOUO?.
а.' &ЕОЛ1^о,иЕУ TotyaQOVY, tva е1’ ti? t<~jv атоа-
Tioncav dQovyydQio? sice наудосрооо? el'te xofi?}?
Elbe oxo^aQio? 7] eteqo? оюаорлоте атдатссот?]?
jaixQO? ?j jreyac, тау^апно? р Ь^Ерктиб?, bia^i.ohjoE.t
ipvx.doia ?} dnoxoQiosTai tivc ran'
avTov, еле xal тф атоат?]'/ф yj eceqoj jTQOsxovti
aQXOVTi xai ev тф га?ЕФ1ар bidyovri
olav Tl? XOIIUEQXEVEIV
GTQaTLOJTObv TIVS?,
SITE Aoiuol aQXOVTE?
QaaxToaiv av&Q(bzioi?
Xtool таота do)Qsa?
ЕЛ1 I?}? ^a<Jl2.EVOVO7}
7} xal ло/.лах1? про? top
нтфсата ?]
TOVTOV,
avTOiv tcov oTQaiicoTd)?'
EgTCOQtd те xat xooQta ту}? ращф'хт}?
/ujoovoi ipvxaQia st? cot
TOll’?
be (ol E?u)Vt]Oagsvoi oi]/.ovotl) i?e/.?}0OV(7i cavra
dta^oilSjoat site xat илохаошаоfrat .тдоосолос? ete-
qol?, t та naQsx<ooi to xo/ApisQV-toy. sdv be tips? ex
s Ire
3/ Cj>
7} ETEQO?
хауЬосрбоо?
oloobipuOTs
/
/
owca Gubaotavv
z?	*-
S r-
EZTE
TO)
4/

?/
г/
tva
,«/; ex?] £?ov-
t avicbv
t"
5
>
&r uvtcov imr
— !
£tT£ TOl’Oltap/J/b
avrd. ei де
Eire отдатцуЬ?
тауиатшо! xal ^еиаттхос ла-
аотфу yv'/aQia,
tqojtoj st? nva
bidyovra t’i e^o>0sv btaTQt floyra,
Tdtov olxov те xai та
ладалерАроттси ало
av та hou-iie(aheтчпттаС  •7	?
tits? е?еЛ&6уте
ката тот топот щт/рута?,
t<J(/)? el?
ъ
5У
хсц, алосгш-
лооошяа та
nal ttqo? ovyysvet?
jLlT]dti
1
!?C

1
3
Ж
та
алецло-
а>] лаосгдеИгУта? Раи)? та?ЕФюг,
s^aw^adfAsvoc btyovoTi) fts/njaovai
to/zS
ovtol
r

тите1 почти безвъзмездно и безплатно, като
от това се нанася щета на хазната и вреда
за цялата войска, то Царство ни, като об-
мисли и двете неща и пресичайки, ако и мо-
же би преко мерно неправ дат а, от една стра-
на, а, от друга страна, утвърждавайки спра-
ведливостта, ако и недостатъчно, и като съ-
бужда и усърдието на стратиоти, желае от
днес нататък онези роби да се облагат с
комеркион, а (тези) да не се облагат, както
по-долното постановление ще изясни подроб-
но това.
I. Постановяваме прочее, ако някой от
стратиотите, друнгарий3 или кандофор3 или
комес4 или схоларий3 или друг какъвто и да
е стратиот, малък или голям, от тагмите
или от темните войски,6’-
ги подарява на някой от своите съслужите-
ли
началник
власт да ги
някои от
било турмарх
от тагмите или от темите
хора роби и ги изпратят като дар на някое
лице, което живее в столицата или което
пребивава вън от нея, или, както често ста-
ва, изпратят от тях в собствената си къща
и в имотите, или на сродниците си, нека те
да не бъдат облагани
ако някои от самите стратиоти, като изля-
зат по тържищата и селищата на ромейската
земя, продават роби на местните началници,
който естествено не се намират на поход, то
тия именно, конто са ги откупили, поискат да
ги препродадат или да ги подарят на други
лица, то нека да дават комеркион. Ако
войска
f_F
?
*_г
О

4
*
I F
u
голям
7 продава роби или
>
било на стратег или на друг по-горея
който е в поход, никой да нима
облага с
самите стратиоти, било стратег,
или от останалите началници
дадат на своите
8
?
i)
t *
комеркион. Ако пък
>
с комеркион. Обаче
самите стратиоти
J
+_F
TO
века
били
се . нар и чал и командирите на
(Soovyyoi} под едения на темата, конто
т. е. адмирал. Тук става дума за комамдири
рр. 126,
3 Кандофор
ъ e.
пар и чан и представмтелиге на а рн сток рация та във Византия.
ВОЙ С КОВ И те СЛИНИЦИ МОЙр И (лоГу«<) иля
имали около 1000 войници. Съществувала и титлата „велик
на сухопътна войскова единица. За друнга-
за друигарий на фдотата рр. 134, 136,
„знаменосец'1. В ж, Du Cange,
аристокрацията
Динати (drraww), т. е. „сипни
2 Във Византия друигарии (боог’ууаоют)
друнгн {buovyyot} поделения на темата
друнгарий на флотата"
рий вж. Bni/uer, Les institutions,
139, 142, 145. 411, 424.
Glossarium gr., р. 173—174, s. v.
или комит командувал една „банда" Qitdrdov). Той се числял към висшите офицеры
Имало НЯКОЛКО вида КОМССИ : н6;.и}£ тт;? хорг?;?,	r.o?v ftavSwr,'	rrjs t-raioiaT, н<>}о;тг^ a7>v tr/yBTir. Вж.
Ф. И. Успенский, Военное устройство византийской империи, ИРАИК VI, вып. 1 (I960), стр. 166, 172 -173. -
Brehier, Les institutions, р. 92, 94, 102, 126, 154, 357, 362.	71 Схолариите били дворцова стража и се числели
към тагмата на схолите. Те се набирали из средата на богатн и влиятелни семейства и често достигали големи
L£
J
J
титлата
У
J
банда"
127, 142, 302, 357, 362;
(«ftl-doipopos) вероятно (fiarSotpOOty?)
Вшу, The Imperial Administrative System, pp.
(fiarSov). Той се числял към
рр. 134,
В ж. Du Cange,
1 Комес (х4м?у,’)
56, 62.
от византийската войска,
комету
и се
и често достигали
Г| С х одари иге били дворцова стража
службы. Сходариите охранявали двореца па императора и постояината им квартира била в Цариград, Вж. Успен-
ский, Военное устройство, стр. 168. — Brehier, Les institutions, р. 353—354. fi—7 Темните войски пред-
основната
от
ставлявали основната и на й-здрава част
през VII в. (по времето на
имало ня кол ко теми — военно-адмииистративни области,
войскова част посела името на темата,
Военное устройство, стр. 158—167.
Militargeschichte von
Brehier, Les institutions, p. 355—362.	к Сиреч какъвто и да- е военачалник.
наричани всички, конто заемали висша командна длъжност във войската. й
командиры на турма — най-голямото поделение на темата. Турмата имала около
Imperial Administrative System, р. 41.
Темната организация била създадена
; следващите столетия. В империята
Всяка
общо вж. Успенский,
R. Grosse, Romische
der byzantinischen Thcmenverfassung, Berlin,
и да-e военачалник. Архонти във Византия били
Турмарх (roi’y;«bz'?;<) се наричат:
5000 войници. Вж. Bury. The
византийската войска.
император Ираклий) и доразвита през следващите столетия,
която излъчвали определен брой войници.
от която била набрана. За темната организация
Е. Stein, Studien zur Creschichte, p. 117—140. -
Gallienus bis zum Beginn
p. 355—362.	к Сиреч какъвто
1920.
к
238
Novell


imp. Joannis — Новела на император Йоан
от началниците, конто не са на
войската се вдигне от не-
пък'някой
поход (след като
приятелската земя), изпратят свои хора да
купуват роби, нека тия да се облагат с ко-
меркион, като, разбира се, купувачите да да-
ват комеркиона. Това се отнася за копните
стратиоти.
за
ид таЁссдегбугазг
E^sAEvaiv rov
лоАЕ-uiag yr/s
ravia
тиг dp/dvrctm газт и,fi TagEtOEvdvrcoy ау&осблоvg
avuov veto, тгр' eSs^Evaiv tov cpooGdiov Tijy ysvo-
iH-ygv dzro ттр лолешад yrp йлоатесАакл tov
EHovfaaa&at lyvyaQia, такта tva лоррЕдлеаазуин,
т(Ъг йуооаотсЪу dgAoroTi ладехбутазу то лоиргсзлюг.
xai таГча uev ле()1 T(~>v ла^аААадшзз' итдатсазтшу.

*u>
xafiaA/MQtayy
Р f
г*
м
2. А за моряците постановяваме това:
нека ония. конто обсаждат крепости или пра-
вят набези заедно с копна войска в неприя-
телска земя и залавят роби, да не дават ко-
меркион. Ония пък, конто отиват по тържи-
щата и селищата, за да купуват роби от
тьрговци или от
какъв начин придооиват
получават като дар
кион. Ако обаче ня:
измама заловят роби. не
комеркион на
да бъдат подвеждани под отговорност. Ако
случайно на едно и също място има и мо-
ряци заедно с конната войска и някой от
началниците на конниците продадат роби или
ги подарят на някой от ьюряците, нека и те
да не се облагат с комеркион.
J
IIeqI Зе тсуг ласы разу tovto &EomQopE:Vy
OOOt JLIEV EVQIGJtOVTai ЛаОТ(За HOSuOQHOVVTES,
ла^аААаоьлоа OTQaTOv
, U>] гш-
iwv

Г."
£
ETTE HGVQUEVOVTES IISTO TOV
f:ls noAspiav yijv лас ipv%dQia XEtgovuevai
QS%a)Ol TO KOUUEQHtOV' OOOi $E dlEQXOttEVOt tig T(L
EiajioQid те лас xajQia Е&ззузуюутас ало л(зауuarsv-
т(Ьу г/ лас [ЗооАуадшт tpvxdgup ?/ xai
rijg осааЗгртоте лдоолтцооттас 'сло^ЕОЕСйд eTie
Хадсотслрд eyovocv, era хоррЕдлЕоозутас. edv de
ovrog лоАёроа лата ЗбЛор ursg тауу
ajioXeiyjovoi ytvyaQia,
л.о.дЁуазас nQos io tov
3 *• Г/ О *
aAAi^g
ало
g>i
лата doAoy tie Eg тазз> л Хазе розу
era pci] ytdvov то лоррЁдллог
itypoaiov psQog,
EV'd'vvrp' vcptoTarrat. ti de лоААбзад e:ti
Plvac лас Tiltoi povg avid, tov на^аХлаоскоо атдатог,
лш Tiveg ало tcov dp/dvreor тозф иа^алАаосазг ipvyaQca
спала) Адоаюсу ij лас алохад^оозттас tioi тазу Tikayi-
разу, сз'а итузЕ avid лоицЕдлЕосогтас (p. 257—
<4f-‘
4.
3'
лоЯе/го?/
tva
c
258).
riA^d нас
то avro
пета, tov Kada^Aaoixov oiQaiov
Л
1
TJ
заедно
xo и и eq л EV (DVT at

оългари, или
_ <
ПО друг НЯ’
роби,1 или пък ги
нека да плащат комер-
война и някой моряци
само да дават
държавното съкровище, но и
ПЛ
c
r ->
?vl £
U
Търговията c
конто импсрията водила през втората половина на X в. След падането на Източна България под византийска
власт много българи били отвлечени от византийските войски и продадени като роби по тържищата. За роб-
ството във Византия вж. A. Hadjinicolaoa-Marava, Recherches sur la vie des esclaves dans le Monde Byzantin,
Athenes, 1950; — M Я. Сюзюмов, Исследования о положении рабов в Византии (рецензия върху книгата на
А. Хаджиниколау-Марава), ВВр. V (1952), стр. 281, сл. — Р. Браунинг, Рабство в Византийской империи
38—55. — Ив. Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби българи, стр. 374. — , .
в средновековва България,
стр. 182—191. — “
господства. ВВр. XXIII (1963), стр. 19—20.
1
A
роби във Византия през X в. била много развита. Това се дължало на успешните войне,
стр.
Ив. Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби българи, стр. 374. — Д. Ангелов, Робството
Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI-—XII вв., М., I960,
Г. Цанкова-Петкова, Социальный состав населения болграских земель в период византийского
стр
151—156.
V»
J
к I


z
tA АНТОНИИ
TJ
2ТУДИТ
Антоний Студит заемал патриаршеская престол в Цариград
971—972 г. като монах той произнесъл една реч за обсадата на Цариград от авари и сла-
вяни в 626 г. В нея той споменава и за покоряването на България от Йоан Цимисхий
РЬКОЦИС: V — cod. V indo bone nsis TheoL 134 (XV) S.
ИЗДАНИЯ : Leo Stertibach., Analecta avarica, Rozprawy
Serya II, t. XV. Cracoviae 1900. pp. 336
гой произнесъл една рея за
споменава и за
avanca,
342.
AksdenKt
т
КНИЖНИНА :
Mc-ravcsik, Byzantinoturcica, I, p.
ANTONII STUDITAE
De obsidione Consiantlnopolis or at io
Ну о те и at с НЦхёело;
аёл
ч.
h
904
от 974 до 980 г. Около
Umieieinosci
F_J
HT О НИИ
о
Wvdzial
filolyHczny.
H—»	-J1
T У д и т
Слово за обе адата на Цариград
ещето Цу аотод
xaxlas xal
Ovxovy ovde 'df^elovv,
A xvdat
aZ/.
jtll’QtO-
1 1 1 J
de Kayava;
xal олКхл navTotoLS
exetvos там тёр ficMJi-
Leiag сJftoytawov охрят qcov етсешртто xal тд таоттр:
TETQTDQOV Т8ТОХТО ЦУЮ^ЕТ г‘
rip aQ%ip} TIeqom <57 гЦ и(р(7)У
ovx рдеёоу pQEpielv.
svdev Цеу XooQorjg, exet&sv
TT.Lr/’&Et; GvLLe£avT£s отоатеурса
TTEQupQa^d^evot тЦ fiaoiLtda tavTyv exvxLoxrav,
лоте 2eyaxY}Qlu sxeivos 6 paQ^aQO? Tip1 neQubw-
pov xal delay "leoovaah'ip,
Ld>Let
navTodan(7)Q ooq
TCI /ЛЕУ
dLLoy;
EtneiT
‘’'Evdey
хатExdyya'QoT tovtcov ot т^у xaQdiav
to xsiQiarov —
,ata?
0EOV EptVXTTlQt^GV,
T&b,
pvadodco
с
о
ei xal TtavGTQarel <Ъ?<ъ-
(юеЦататоь dixaiq xqIoel Qsov. Ot xal
ei%ov та леор Tavr?]<; Exdxcooav
ладатаёсора де/тегое,
sbatpi^ovTEb,
e 9
УЛ
Laov xaxairpQvmvTO
J
h
ZTVQOS
ЛЕТ)АатоогтЕ? xal
a<pavia/tio v ттеЬ'юу rd
rot xai, tov ittoiov
та
X(il


Това беше по времето, когато известният
Ираклий1 беше поел скиптъра на ромейската
държава и бе поставен начело на нейното
управление. Прочее той имаше върховната
власт. Но персите и скитите2 не искаха да
изоставят своята злина. Те не останаха без-
дейни, но от едната страна Хозрой, а от
другата хаганът
войска и снабдени с всякакво оръжие, заоби-
колиха нашата столица, както някога варва-
ринът Сенахерим3 — именития и божествен
Ерусалим, при все че погинаха с цялата си
войска по справедливата божия присъда,
също както и онзи безбожник. Те опустоши-
ха напълно всичко, което беше наоколо, като
едни местности опожаряваха, други
косваха или разоряваха по друг начин и, на-
кратко казано, превърнаха в пустиня окол-
ностите на града. След това безчувствените по
сърце презряха благоверния народ и се подиг-
раха над него, а най-лошото
кощунство!
сина ти и
„Къде е техният бог, на когото се уповазат ?,
Те вярват в господа. Нека ги избавив Та-
кива бяха думите на варварите и тежки бяха
C_r
t±
I J
J
но от едната страна Хозрой,
събирайки многохилядна
J
0ПЛЯЧ-
)<s xal
avri/y Eoya^ofinvot.
xal
aauvsTot xal
o.) rip fiaoftaQtxip fiLaotpr]-
ТОУ ЛОУТ(ОУ
айтейу,
Е.7И
xal as xal tov abv vibv xal
nov EOTtV 6 ($£0
&p ф Tsba^yjxaoi’
Kai
/ ?
UVTOVs.
b uutuvFj Z£JrOr-
лsлot bootу era xi'Qtoyf
та ulv толу даорад<.оу

1
Ц.у
о,варвареко
те се надсмяха и над тебе, и над
над бога вседържител, казвайки:
U

Става лума за император Ираклий (610—641).
славяни предприели през 626 г. по море голямо
1
тук са означени аварите, конто заедно
2 Със „скити
нападение срещу Цариград. В същото време персите
3 Сенахерим, асирийски цар, живя
срещу Вавилон, Халдея, Юлея и др.
H
със славяни предприели през 626 г.
обсадили от изток византийската столица. Вж. О st то go г sky, History, р. 92.
s VH в. пр. н. е., бил известен с походите си
ГТ
и- ।
240
Antonii Studitae Oratio — Слово на Антоний Студит
TGiavTa xat алы/.а! fiagsiai xatd
Aaov,
dtpaiQEOlS, T(OV UQOOyEVCOV
tcov dtpavtouos, xal TEAEvracov, f.l pip exovtes лиррсо
xal (tyfievcjEis
cilAcov
TOV '/JjtOT (OVV pov
Even'd pats naiQidos ат/астату, icov ^qooovtcov
d/AoTQtaoois, Ttbv иттуда-
/
/
заплахите им към христоименния народ: по-
зорно изгонване от родната страна, отнемане
на имущество™, раздяла с близките, унищо-
жаване на придобитото и най-после — ако
не се оттеглят доброволно
и неимоверни грабежи. А благоверният народ
отказвайки се от всичко друго, с вопли и
сълзи призовава бога на висок глас, назван-
ии според писанието:
отвръщаш накрая и в надлежния миг прене-
брегваш мъката ни ? Когато надменният ли-
кува, бедният изгаря. Защото ние бедните
сме напълно сразени. Докога най-после ще
отбягваш от нас? Вдигни ръцете си срещу
тяхната дързост.111 Към тия думи те приба
вяха и други подобаващи и подходящи за
случая молитви. И тебе, Пречиста, умоляваха
и успешно възлагаха на тебе своите надеж-
да, призовавайки те едновременно като по-
средник и помощник, И те не се излъгаха в
надеждите си, нито отидоха напразно техни-
те молитви. Не се мина много време и всич-
ки тщеславии и уповаващи се на силата си
варвари загинаха вкупом, а оцелелите се за-
върнаха по-скоро като пленници в страната
си. Ония, конто се надсмиваха над благоче-
стивите, бяха подиграни от тях чрез посред-
ничество™ на твоята мощ.
Толкова голямо беше твоето чудо, о Де-
во I Толкова голямо беше знамението, дейст-
вително свърхестествено, действително нео-
бикновено! Но не беше само това непонятно
дело на твоята мощ и не само персите и
скитите я изпитаха, но и оново морско напа-
дение на агаряните с хиляди кораби, конто
обсаждаха града в продължение на седем го-
дини и причиниха безброй бедствия, и то в
един миг бе отразено и отблъснато под на-
пора на проливни дъждове и на падащите от
небето камъии
в морето от неооикновената
вете и морските бури.
Кой би възхвалил достойно величината на
толкова големи чудеса ? Кой наистина ще ги
прослави? Кой ще ги възпее, както трябва?
Никой от смъртните, мисля аз, освен ако и
сам той е очистил езика си с огнена лъжи-
цаТ Но стига за твоите отколешни необикно-
вени чудеса, за конто са ни разказали нашите
бащи, за конто ти въздаваме тази благодарст-
вена и победна песен, като те почитаме с
всенощни химии. А какво е това, което ние
правим? То е подходяще и достойно за едно
страшни убийства
oq^ayai dvrjXsoTOi
ттютод лад?
лот yEVCoviai
аИлохотот. 'О л lotos ao.os tcov
WpEUEVOl ddl’QjUOlQ E%()(~)VTO ХШ ddxQVOt
i'lpovfdvais лрод tov
с
0 de
А
tysOV ларЕХ/фтЕООГ,
лил’топ'
xal cpoovats
XeyoviES
Г-ЛЕ-
L7
от всичко друго,
U
уа/шхса?' tva т1 xvqts алоотрёгрг/ Ks teaos,
quqcis ev Evxaipiais ev KAapEGtv J
VEVEGfiat TOV аО(вг] EpLSTVpt^STai б HTCOyOS' Crl'rTETQlll-
11 EVOL ydQ bvTCDS флттА ot nrar/pi' ecos
orj sis rezoc EJtagov ids yytpas
5
S1’
тф
илЕрг/сра-
С"

стете алто-
GOV Exl Tas УЛ.Е~
Qpcpavias avrebv I Kai o.Vm tovtois елг/Ьог ovvcpba
xal лрбофора тф хсирф, xal во тф’ глераутоу ха-
fitXETsvov xal tovs djs Ennldcs xa/aos avEclovv осн,
pEoinv dua xal fioTplKv exxoMtuevch. Kat ovx
ElgEVG-t^pOav TTjS Efaudos OV(Y
rps tXETEiaS
xai ndvTss ot d/.a^orsvodpEvoi
f.i£t dapp/joavTos ftaQfiaQOt dpbpv ciucoKvto
nEQtocodEVTEs 6e cos aty/aaAOTTOt pcilAov e;s
tdiovs ToaovQ
/	D **	!>
toqzovuevoi еле i та лар
GT/S lOyVOS yECliTEVOciOtjS
ина
-I
сфд едл/дсг халшь avebovv осн
Kat
/
Еххалот UEVOI.
ч
EIS XEVOV EXSiVClC та
.TQaEpLjOav' a/za pixobv то ev рёос.о
. xai Tfj oqxbv dvvd-
xal ol
tovs
xa-
э
1
о

Защо, господи, се
J

гбь a/’^judztOTOt ,ad/Uor
avscrtpt'cpov xal ol tcTjv еЬоеФЪт
ЕУЕласуф^оат, тсу
до
cwt сот
abioic.
oov та #аа/та лао&ЁУЕ,
Toiovtov
TO TEQClOTLOV, CDS OVTCOQ VttSQCpVES, COS OVTWS
aovov ds tovto iris 07Д io%i'os Epyov ахататоцтот,
ovbe FLsocai ^.ibvoi xal Sxvdai ravins лелеЬpaviat,
ал1а xal v} yihovavs exeivt) tcov
uayjci,
oaoa xal xaxebs dead st aa та огрилагта,
рай. xatQOv ролт} cvvetqi^ti Ф?Атс>
фассот глтсрора xal Aidoyv A
dp/jOEt xal dvsucov xal фафт xal
ftpaoiticp vuo/jQvytos yeyovE.
TOLOVTOV oov
Z duotov' ov
ЛЕЛЕЙ paViat
Ayaptjvchv
5
t] tov елтоетГ/ ypovov т/д ТФ qaiaiv xvxacv-
xal
OllpQCuT
ЕЛОи-
бнаи А со. та
3	7“	'
етдюуа хш
Tovtmv
d^tav
ТО.О’

rav-

Ot'QO.VOV
fiodaouico лара-
>
о.
корабите им бяха потопени
сила на ветро-
L*
10 USyEthc
I1	*
тераотФл'
дебутсод
со Q
Т/А
Ер1ХрО1Т}ОЕ1Е ‘,
olyat, fipOT&v,
OO'U
хат dgtav v/a/v/jostt-:' its
tig tbs ZQV dvvyri'jtjEisv; ovdsig
ei рф xai avzos lafildi nvQos ii]v yAcdooar роср&ф
oExat.
ckw quia, d
сот ooi xal Tip’ еЬуарютфоюг
adoptev o^ovvxTtotg cbbcus oe ysoaipovTEs, та Kscp
fpicjyv 6ло1а\ Ьооррелг/ xal tovto. tov toov $аш
’Azzd
JT
Г
4

J
ravin /liev oov
диуу?]оагто fi,uXv
та dpyaia Е^шаса
ol EiatEQSg fjLUbv, VJTSQ
ravi'tiv xal
г
c
3
EjUVIXIOV
5	3
сооррЕлг/ xal
югта wv

3
IJ
I за обсадата на Цариград от ара-
стблъснати. Те сключили
1 Исаями IX, 22 и. сл. 2 Цифрата седем е преувеличена. Тук става дума
която с малки прекъсвания траяла от 674 до 678 г. Арабите били отблъснати. Те сключилн с имнсрия-
ЗО-годишен мир и се залължили да плащат данък, р. 111. Срв. Ostrogorsky, History ; р. Ill—112. Д. Ангелов,
[, т. I, София, 1959, стр. 247. Намек за причастието.
бите,
IT О	«
la t,
История на Византия
т. I, София, 1959, стр, 24/. Намек за
I
I
I
Antoni! Studita — Антоний Студит
241
paws aAcr уад ov%l xal тф
фроуу (xvioxQaxoQi иориаууло; ovyj, xa&
лады тогтф оууедс&од; ov ооуесралту] tcov egycov
аитф; Nal лагтооЗ tbob yag m.doot. pi] fidgfiagot
povov елг]д&}]оат ход? фиауу хаталолерфоас лерхЬ-
pevot,,
teco^ et xal xagbiav еуоутеу fidskugdv илебефЗ'Т]-
oar, xax avrov ехмф&цаау, vyjs @e6$ev bedouevr/Q
wvtqo адуф? ладаоалейоас, p-gyavyjodpevoi, xal
алсокогто J Ol p&v yag отдатолеба rr&potEov xal
onXots лагтоЬалось хач^аолМ^отто
rxLVOvvTtji тф	xal тф ioyv'i yavgovpevot., 6
Ье лютбь фрхЪт ^aoiAevg oe xal povvyy ёлефоато
agajybv xal оиЛАфлтода xal peoiTtv eis tov лоуттоу
ёлеха/,елто Osbv ev луебрал талесуахлоу; хш ovv-
тофф xagbias xal agoosvyi] extevei, xal ладаот'гха
oi ёлауютареуш хатцоуууоуто xal Etpvyabevvovw ol
aAdoxogs^' xal peyoi. wv bevgo тф оф лоеофещ vvv
uev Латгуеоу уёгоя vipavyevoy тф daoibec фршт
хаталел(рА) ей туга/.,
wv ооутётд/лта/ xal фтраусотас еи д’ ov xal
BvAydgoov £#j'oc алаофад/ааау
fiaiXTjs ёлгхдатеЬад yjaAtvbv diarntvoav ълЬ тфу ksv-
yb]v airdiQ аотфд тот тдаууфлуу
Aevetv uaAAov ф dgyetv иера'Ф-т/хег
341, 2'1).
dy(yoo)vvpa)
5
TtlOTCO
*
pp&QaV
r.
/
dZza xal тф<у аитфо gpiv naTQidog xal л1о-
el xal xaodiav ffyovree ftbelovgav

А, Л Л
r
ладаоалеооа1,
pev yaQ отдатоледа ф'&дос^оу
xal хачУ фра>У
I1
(Oebv ev лгебратс laneivcuoEOOs
4
!>
J'SKK
51

vtyavyevov
vvv de Zxv'dwv to fideAvxTOtu-
?	3U fl5 T'	\	1,	~
- TO TUB’
TY[Q CPcO~
5
xai тог
TOV
3J
х,ех/лхе xal dov-
(pp. 340, 3—
подобно чудо. Нима наистина не помагаш на
свещения и благоверен наш император? Не
си ли негов сподвижник всеки ден ? Не му
ли съдействуваш в неговите работи? Разби-
ра се, напълно. И наистина виж колко вар-
вари се надигнаха, опитвайки се да победят
не само нас, но и самого ни отечество и вя-
рата ни, при все че показаха гнусного си
сърце. Те се насочиха и срещу императора,
като направиха всичко възможно, за да раз-
клатят дадената му от бога власт, но поги-
наха. Защото те събраха войски, въоръжиха
се с всякакви оръжия и се опълчиха срещу
нас, горди с множеството и силата си, но
верният наш император в душевно преклоне-
ние, сърдечно смирение и усърдна молитва
призоваваше в бога на всичко тебе Единст-
ве на като защитник, помощник и посредник.
И веднага нашествениците бяха посрамени и
злодеите бяха прогонени. И досега с твоего
застъпничество бе покорен от нашия импера-
тор както надменниятлатински народ1, такай
бе сразен и унищожен гнусният скитски на-
род-. А също така и високомерният българ-
ски народ, който беше отхвърлил юздите на
ромейското господство, отново подви врат
под ярема му и се научи по-скоро да робу-
ва, отколкото да управлявал
J
t
LJ
3
о
Тук се загатва за събитията в Южна Италия. Германский? император Отон 1 през 968 г. изпратил Кре
епископ Лиудпранд да преговаря в
скити" тук са наречени киевските руси. Авторът има пред вид оттеглянето на
3 Авторът има пред вид падането на Източна България под византийска
М0НСКИЯ
gorsky, History, p. 258.	2 Със „
русите от Преслав и Дръстър през 972 г.
gorsky, op. с.,р. 262—263.	
Срв. Златарски, История, J, ], стр. 627—632.
3J Гръцки из лори у а българската история, V
Цариград. Преговорите завършили без успех. Срв. Ostro-
।
За събитията срв. Златарски, История I, 2, стр. 606 —623. — Ostro-
। власт.
Ostrogorsky, op. с
* J
p. 262.
:
I
Е
о
XXI. ЕПАРХИИСКИ СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО
НА ЙОАН ЦИМИСХИЙ
О
<5
От времето на император Иоан Цимисхий (969—976) е запазен един епархийски списък,
в който са отбелязани само митрополитите и архиепископите, подчинени на цариградския
патриарх. Списъкът на епископите, подчинени на архиепископи,
тъй като той не се отличавал от списъците от времето
родни, конто ние
r_>
не е даден от издателя,
на Лъв VI и Константин Багрено-
даваме в Гръцки извори за българската история т. IV.
Епархийският списък от времето на Иоан Цимисхий се
че в него са споменати българският и кипърският архиепископ като
църкви. Този факт, както и никои други
972 г., когато византийският император Йоан Цимисхий, който завоювал източяата половина
на българското царство, свалил патриарх Дамян, пребиваващ в Дръстър (днешна Силистра).
РЪКОПИСИ: Cod. Athen. 1372. (ХШ s.l. Cod. Phrontisterii Trapez. (XIV s.)
ИЗДАНИЯ : H. Gelzei
k. Bayer. Akad. der Wiss.,
КНИЖНИНА : A. Deissmarm, Forschungcn
епископите,
Г_1
отличала от другите по това,
главк на автокефалии
подробности показват, че той е съставен преди
LT

EJ
- нсиздадеи.
, Ungednickte mid ungentigend ver off c nt Ис hte Texte tier Notitiae episcopatumn, Abth.
I CL. Bd. XXI, HI Abth.. Miinchen, 1901, pp. 568- 575.
und Fimde im Serei, Berlin, 1932, p. J 28.
- - Л. Brehier, Les
institutions de 1’empire byzantin, Paris, 1949, pp. 467—1-69. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 464. — .4. AVrz-
Axo.dijtoo

5
7
7
А!рл-, XVIII (1943).
PORE IО ANN IS TZIMISCI
ЕПАРХИИСКИ СПИСЪК ОТ
ВРЕМЕТО НА ЙОАН
ЦИМИСХИЙ


подчинена на anoc-
Ред на митро no лишне
толоки я и патриаршески престол на бо-
гохранимшпа столица Цариград
7 CO ЙПООТОЛ1-
” им
it цтуютюа&оу
T‘Ptz т(Ъг илсмтрЬтт
y.pj УЛ11 ZTCaoiOQXiyO) pQoyq.' г~~jC ду.0Г{1.‘Ш1нТО
t J doc К(ОУОТОУТ1УО> 'ТТО/.ёС1..s'
ПО)'
1
L-
J
*i
По d (V
TOVTOV
xBii'Toi <й duo ао^к::
!ахй~а; 
Преди това
СТОЯТ
двете архиепископии,
именно ]
r() J3oi6,yaoiac
rO Kvttqo)'
Архиепископът на България
Архиепископът на Кипър.
J
ici’.i за „цар на българи и ромеи
за такъс от Византия едва
все пак, че византийските
извори знаем
се провъзгласпл за „цар на оългари и ромеи , българският архиепископ по-
-----------. Но той бил прпзнат за такъв от Византия едва след като се възцарил Симеоновият
Петър (927). Забележително е все пак, че византийските автори от X в. наричат българския духо-
архиепископ, а не патриарх. От други исторически извори знаем, че по времето на Иоан Цимисхий
духовен глава се казвал Дамян' и че неговото седалище било в гр. Дръстър (дн. Силистра). Вж,
история на съвременната православна църква, II, София, 1946, стр. 29. —Според К о у i -
са на отделно място, понеже били в особено
зги;
!ркзнат
е
1 След 917 г., когато Симеон
лучил титлата патриарх, пи
наследник Г
вен глава
българският
Ив. Снегаров, Кратка
t'layz/f, op. cit., р. 137 sq. българскияг и ккпърският
I  ол о жен ис спрямо ц аригра дек и я
r
ПрС>Г;
rip:
J
Дамян и че
казвал
на съвременната православна църква, II, София,
архиепископ < .
tine стол.
1
I

I
243
Г
у 3Еладу/ад EvQcbntjQ
5
LQ
Af:
A£
A
Notitia episcopatuum — Епархийски сиисък
иргдолбХыд.
е
НрахХглид
Еладу^ад (дглтаЕтд б OsaaaXon'^ct/g
'ЕЕ.бАод б Лагнаоцд
^ЕлапЕслд Еч^олбХеауд б Хаслантоо
3
3
rfa,ao%iag РХданцд
6 Ф РаЛЛО'Слб/ЛШд
EnaQxlag ' Робблрд
6 ТдасагоолдлЕюд
A $ Ел UQ%l (i.g
c
Родблрд
г
о
Фмчллоъ
и

EnaQyJ. ад
A ipiporm i ’ б ’A 6qmv(}Vti6aе тд
it.fi ’E'A<j.Q%tag
£"
О
J VQQfrfi. OV
1 a tig тшу Ад'рЕлюУОлшу al ты агтш
бод vzioksivtcu. iLgovoy
Li
Tip fiaaifd-
 /
5
<.i
Елш^/дав EvQojsT)]g б
Bifiipg

3
о
(ад 'Роб.>лрд
г
о
MaQfoveiag
с ’Елаоу/ад
г
Робблнд
J 
г
Г>
J /аршаго плбХмод
J
5

Елашрад Еудсблрд б
zl агм 6lO илбвЕОУд
1 e-
Митрополиите :
3. В епархия Европа1 митрополитът на Хе-
раклея (дн. Ерегли)2
16. В епархия Тесалия митрополитът на
салоника (дн. Солун)3
34.	В епархия Елада митрополитът на Лари-
са (дн. Лариса)
35.	В епархия Микополис4 митрополитът на
Навпакт (дн. Навпакт)
36.	В епархия Тракия5 митрополитът на Фи-
липс по л (дн. Пловдив)6
7. В епархия Родопа7 митрополитът на Трая-
Терма лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере)
39.	В епархия Родопа митрополитът на Фи-
лини9 (дн. развалини между Канала и
Драма)
епархия Хе мимо нт9 митрополитът на
Адрианопол (дн. Одрин)
10 митрополитът
на Дирахиум (дн. Драч)11
I
молол (дн.
40. В
ЛГС'
,[ 
епаохия
;Нови Епир]
,ja архиепископишпе, конто са подчи-
нена направо на столичная престол
J1 h-
В епархия Европа архиепископът на Виза
(дн. Виза)
Ма-
ро ния (дн. Марония)
В епархия Род опа архиепископът на Ма-
ксимианопол
4. В епархия Родопа архиепископът н
п
7. В епархия Европа
1 Преди въвеждапето на темноте устройство във Византий скат
единици им.ъчи приблизително същия териториален обхват, кой го
на църковните области продължилс и след въвеждавето
Европа обхватала земите около Цариград, край .Мраморно
L1
(дн. Месинкадеси до По-
мир джин а)
архиепископът
(дн. Люлебургас)
Аркадиопол
на
12
империя
тишш единици имяли приолизителпо същия териториалец охват, кои го икали и
пределенпс на църковните области продължилс и след въвеждапето на темноте устройство,
випция Европа обхващала земите около Цариград, край Мраморно море и Галиполския полуостров,
старого име на града ePerinthus. Наречен бил Hcraclcia в началото на IV в.
nacii der altbulgarischen Form tier Stadt Saloniki,
126—133- За историята на града вж. О. Tafrali, Thessalonique
i Става дума за Никоиолската епархия и Южен Епир. През X в.
разрушен и седалище го на архиепископа
5 Провинция Тракия обхващала а ем
рица) с градовете Philippopolis (Пловдив) и В err hoc (Стара За гора),
pudeva
р. 377),
Uber die Namcn der Stadt Philippopel, Ph. W., 1901
ричсски извор, ИИБЕ, III (1954), стр. 346 и бел. 7 на стр. 354.	7 Провинция Родопа обхвата земите г;а
морского крайбрежие, между ревите .Места и Марина, ириблизително днешна
града в ж. /Л Со Hart, Philippes, vi.il е de Me codeine,
oricntale a i’epoque chretienne et byzantine, Paris,
хващала приблизително
ластта на гр. Одрин.
ски. списъци. Срв. Гръцки извори за бълг.
Epidanmns.
дий (395
Zur Frage
1940), стр.
1919.
copolis, развалит» при Превеза,
надо само името на епархията.
историята
ОИЛ
f А

след
край
провинциите като адмияистра-
нърковшгге епархии,
темнота
юва раз-
Така про-
По-
За името на града в ж. В. Gerov,
Сборник в чест на П. Ников (ИНД XVI—XVII,
des engines au XIV es., Paris
старият гр. Ник ополи с или
Г)
Actiurn Ni-
1.Г
12
пре ле сено в Навпакт. Оста-
на р, Hebrus (Ма-
което се извежда от гръцкото Philippopolis (вж. £), Detsckf.‘&
име,
л
ИЛО
по среднего течение
Тракийското име на града е било Pul-
Die (lirakisclion Sprachreste,
Wien, 1957,
което градът е получил от Филип II Македонски (Зо4- 336). За името на града вж. още G. I. Kazarow,
> “
/ на
М® <:>0. Л?. Бешевлиев, Античпата топонимия у нас като
стр. 354.	" ~
в ж.
крайбрежие, между ре ките
/Л Coll art, Philippes
a i’cpoque chretienne
408).
псто-
бело-
Западна Тракия. н За историята на
— Р. Lemerle, Philippes ст la Macedoine
Haemimontus или Thracia secund a oo-
JepHO морс и Страяджа плапииа,
rr
, de
et byzantine, Paris
между
193
Paris,
Провинция
и
Ц
Tv ндж а.
< и
1945.
Р
Стара планина,
Тук възстановявамс името на епархия
история, т. 111, сто. 192.
12 Старого име на града е Bergule.	л
земите
kJ
с
ill
здето Арка
г1“1
J '
-V.

Т тя
н'д i -
011 0/1
Нови Епир4 съобразно с другите
;1- В аптичността градъ
получил в чест на
той
seenndп
както и об-
епархий-
наричая и

т се
император Арка-

!
f
Г
244
Notitia episcopate m — Епархийски списък
tfi ’ Enaozi'a? Evgamys о
ST]/..vptfigiag
te
>
ЕладуДа^ EvQcbmfc 6

I
b
ff
б tov *Рокаtov
Г
t.''	'Род6тт?Б 6 КсщраАож

Enwr/iaz EvQatTtTjs 6 М&яуф
xd * EnaQjjMs d PagtEAcoy
12.	В епархия Европа архиепископът на Си-
лимврия (дн. Силиврия)
15.	В епархия Европа архиепископът на
Апри (дн. Кермиен)1
16.	В епархия [Европа]2 архиепископът на
Русион (дн. Рускьой)
17.	В епархия Родопа архиепископът на Кип-
сала (дн. Ипсала)
23. В епархия Европа архиепископът на Ме-
сина (дн. Буюккаращиран)'
24. В епархия [Родопа] архиепископът
Анри (дн. Кермиен)
16. В епархия [Европа]2 архиепископът

L
j
h
J
X£

<5 Bqvoscos
’ЕпаоуДь; 6 A&q'mv
Esraoyia^ 6 ^EQQfjjr

о
llAoo
.a 6 ’EjiaQ'/Ja^ АТшшРтои


в
‘ на
Гариела (дн. Гарела, Харалагюне)
В епархията [Европа] архиепископът на
Вризис (дн. Бунархисар)
26. В епархия [Тракия] архиепископът
Деркос (дн. Деркос)
27. В епархия [Македония] архиепископът на Се-
рес (дн. Сяр)
40. В епархия Родопа архиепископът на Енос
(дн. Енос)
44. В епархия Хемимонт архиепископът
Месемврия (дн. Несебър)
q~
на
на
1 За отьждествяването на
р. 3'23. Според
ри с Кер?.шен вж. Г.
Itineraria Rornana, Stuttgart, 1916, col. 526, той e тъждествен с Йнеджик.
вж.
Апри с Кер:аиен вж. 1\ Aauxovotabifi, ’Oiioi^ogiyAv \4л(?(о$-КедргБ-т (~)д<;-мкп II
(1920), р. 3'23. Според Az. Miller, Itineraria Romana, Stuttgart, 1916, col. 526, той e тъждествен с Йнеджик.
2 Тук възстановяваме името на епархиите съобразно с данните в другите епархийски списъци в ГИБИ, Ш, IV. 3 Тра-
кийското име на този град—столица на одр из и те — било Ашллада. Вж. Detschew, op. cit., р. 159. За историята
на града вж. Jtrecek, Die Heerstrasse, р. 50; Д. П. Димитров, Пътуването на св. Александър Римски през
Тракия, ИБАИ VIII (1934), стр. 135. Името Месина се срсща вероятно от X в. 1 Името НЕСЕБРЬ се cpeiua
още в XI в. в апокрифното Видение на пророк Исай. Вж. В. Бешевлиев, Античната топонимия v нас като ис-
торически извор, ИВЕ, Ш (1954), стр. 3
Г
било_ Атллаоа. Вж. Detschew, op.
i на
столица на одризите — i
р. 50; Д. П. Димитров, Пътуването
135. Името Месина се срсща вероятно от X в.
4 <
V нас
м
I
iff
XXII. лъв дякон
Лъв Дякон е род-ен около 950 г. в гр. Калое
черпим от неговата история. Още като дете той отишъл в Цариград, за да се учи,
късно станал монах. В 986 г. взел участие в
поражение™ на византийската войска
с бягство живота си. Около 992 г. Лъв Дякон написал своята История. Първоначално тя
обхващала времето от 959 до 976 г. По-късно той вмъкнал в съчинението си и съби-
тията до 989 г.
Както сам авторът заявява, той писал въз основа на личния си опит и разказите на
очевидци. Някой откъси показват голямо сходство с хрониката на Йоан Скилица, което ни
кара да предполагаете, че двамата автори са имали един общ извор, писан през X в. Опи-
сание™ на събитията от втората половина на X в. е напълно достоверно, понеже самият
автор е участвувал в по-голямата част от тях. Лъв Дякон проявява склонност към архаи-
зации и подражава на Агатий и Теофилакт Симоката.
Историята на Лъв Дякон е извънредно важен извор за събитията от българската
история през втората половина на X в. В него са описани подробно походите на Светослав
в България, поражение™ на византийските войски в Ихтиманската клисура през 986
вземането на Верия от българите през 989 г. и др.
cod. Paris, gr. 1712 (XII s.).
Мала Азия. Сведения за живота му
а по-
похода на Василий II срещу българите. При
в Ихтиманската клисура той едва успял да спаси
до 976 г. По-късно
г., пре-
4.
Н. И. Благоев, Критичен послед върх\
стр. 25—48, 155; 2, стр. 23—40, 161.—
ЕДИНСТВЕН РЪКОПИС; Р
ИЗДАНИЯ: В. Hase, СР (1819). — Migne, PGr., 117 (1894). — Leonis Diaconi Caloensis Historian libri X,
e rec. С. B. Hasii, Bonnae, 1828. Преводът e направсн по Бонското издание.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, p. 266—269. — M. Сюзюмов, Об источниках Льва Дякона и Скилицы,
Византийское обозрение II (1916), стр. 106—166. — Д. АнастасиевиК, Лев Дякон о годе отвоевания Цимисхием
Болгарии от русских, Seminarium Kondakovianum III (1929), р. 1
известията на Лъв Дякон за българите, Македонски преглед VI (1930), 1
П, Мутафчиев, Русско-болгарские отношения при Святославе, Seminarium Kondakovianum IV (1931), р. 77—94. —
D. Anastasievic, La chronologic de la guerre russe de Tzimisces, Byz. VI (1931), p. 337 -342.
Die Chronologie des grossen Feidzuges des Kaisers lohannes Tzimiskes gegen die Russen, BZ XXXII (1932),
 — Д- Анастасиевич, Царский год в Византии, Seminarium Kondakovianum XI (1940), р. 147
*
/’г. D Olger,
р. 275—292. — Д. Анастасиевич, Царский год в Византии, Seminarium Kondakovianum XI (1940), р. 147—200. —
;V. Boneff, L’Eclipse totale de soleil du 24 novembre 29 et Гёге moderne, ГСУФМФ XLV (1948—1949), p. 93—110. —-
A. A. Vasiliev, The second Russian Attack of Constantinople, Dumbarton Oaks Papers VI (1951), p. 160—225. -
77. Карышковский, Русско-болгарские отношения во время балканских войн Святослава, Вопросы истории 1951
8, стр. 101—105.
138. - - Сыцият, Балканские войны Святослава в византийской исторической литературе ВВр. VI (1953), стр. 36—
71. — ~
кие сообщения XIV (1955), стр. 26—30.
и укрепване на Занадната българска държава. ч. I. Към хронологията на периода 966—9б6. ГСУФИФ, т. ЕШ
2 (1960), стр. 135-188. -
нографии
стр. 106—128.
Същаят, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, ВВр. V (1952), стр, 127
J
Сыцият, К истории балканских походов Руси при Светославе, АН СССР, Институт Славяноведения, Крат-
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 398—400. — /7. Петро», Образуване
хпо-
£
А. П. каждая, ВВр., т. XVI, 1959, стр. 276. Сыцият, Из истории византийской
i. в, 2. Источники Льва Диакона и Скилицы для истории третьей чстверш X столетия, ВВр. XX, 1961
246
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дикон, История
if
>-г

LEONIS DIACONI
HISTORIAE
!. Ugri I sir tun transeunt
21.
ИСТОРИЯ
/. Маджарп преминават Дунае
времето,
никога не се раз-
В МНОГОГО БОЙНИ.
У
когато бил
делял от
винаги
скитската войска2 (наричат
yao avrep ov^paydi'Ti.ov лоАЕркот
оудрлатр
D О * Т Т \
ола aet
..... toi
J la г о оу XEQatajirpioTjC
ТО Е ру ос
о отоаттрюс
улро a oi Ра оу
IIoAMV
птоатгрусас xaigor,
*
/
таг т)]С
th с тае еум' алпАд'Е pEtovExzcor,
ТО)
!
тис
J
7

h
OT.oaTi.ac
Ь»
хаюо о
ул/ oloc
тагтр
7
ал огр р до и еу ос.
TW
(С)ууток
ТР.
GV рлА sx с о д<и,

Ф’

TOV
то
h
ч—
(\утжа-
2ТЛ&У12
xal
то
хатпУоии рутгуу
i'	3 > 0
ЛОТ
 ч
ЕС
хат’ЁхЕТто
3
ъш
/ 7

то	тис qjaXayyoc,
vox a^iofiауру 17. i])'
ph ig xQOVX.Toy xivdvvor
xdl TOCs Т>ТУРЛО118УОСС. .
лдОГЛХОУ
аУ71ЛаА0 0
txo.ya)j.ouh’ry
exact Covoav агтос
" J
7

h
изоухнали по
той1
си като победен, но
по онова време
„хуни“ това пле-
ме) преминала Истър. Стратегът Лъв не бил
в съетояние да влезе в открит бой с тях,
понеже те превишавали по брой неговата
войска. I ъи като водел със себе си малък
и недостатъчен воеиен отряд, той решил да
не излага на явна опасност себе си и своите
хора, но гю-добре да нападне скитите неза-
белязано, та по такъв начин да извърши
мъжествен подвиг и да спечели голяма сла-
ва.
гората: от скрито
хените и
нощта той
се отправи
ненадейпо
В'ьршил такава сеч,
жество само малцина се
Именно
изпратил
НО, нгтшествимга ни ьарьаритс: е да
техните безерамно дръзки нападения.
стратег,
противника
надделявал.
Так
t
13
ъстояние да влезе
е превишавали
ъи като водел
1
4J

Tj

OTQaT(C)T(t)V Ёлиуоиргос, русс)
фроозу eropToat аотот те.
/MToaioic
п
рлауоиегос,
1 1 **
il cl
инна опасност
ga/./vjv ruTc
ЁЛ1ЛЕОЕ1У, xai Tt у ругают ддаоас
, xat bocay poXApa отрртрфпаодш.
df/z ia)y d()i’/.i(7)T xQvfidrp’ xOQaf)GOii(OT,xai
ал 6 л too xEQiafi-Qipac, xai
a(.DQl TO))'
htaiQipac Tip’ qtiAappa, елр/ч
tooovtov (ptlvor aicpvlbiav Долепоуг
^плр алЕтдуасато, ок Evagifhu'-
p'/ovc aiacpvysly,
I-\i>ua.Ti)Q <r>
r f /		1
rip' \4tjt.<iy bit-:pip арата, Д лозе
раорддсо t • sea do on ас агнате  Art E,
юДарЕгис dvayp.LTtooL Елаусауас (18, 19
7
РЛ1ЛЕОЕ1У,
xat доД.у
1 ‘-ЛС >
aytioixov
>м
хауу
xavВг т(Ът O'i'rrcDi’
то лРг/дос
W
ха)
>
e
v 
i" s
I
de
укутают
xal
don
"wi
Tip1
J
та
no
нападне
в начин
тихког
V..
/
и
/V
ТОК
h
vvais,
AOtOOV
тот
GTO(iTT)70V
□

1.

5 -
e?
ro axgipEC хатаахолтрас,
Tip’
q-ovor (dcpvlbwv
5	/	- r -
QK
qaAayya,

1
J
о
э
TOIC
през
и
си
нападнал
ой незабелязано се с ну с нал през
място разгледал стана на
преценил точно техник брой. Късно
три войската
като ги
1
Тр-
1г 4
TJ
аигО-До1' ~
Леоута
r

';
.4 uta.y diEpipuaazo
Brtdooitdc
2. Nicephoriis p
I I
ctu/
7
на
скитите,
кратко време из-
неизказаното мно-
спасили с бягство.
император Роман
за да спре, ако е възмож-
варварите и да обуздав
разделил
срещу
• и в
че от
TJ
TOVTOV
5
ctC
аттохдатод
dzza тес те тизт
xa)
7


'l
тас tivapiljv
19, 15;.
този стратег .Лъв
в Азия,4
нашествията
на
о
- р
Bulgari s
Penders
neg at
2. Никифор Фока отко.зеа да гмаща
данък на бъягаиите
_L
Докато
императорът бил зает с това, при
него дошли пратеници на ыизите’1 и му ка-
зали, че техният господар иска обичайния
данък и затова ги е изпратил сега при него7.
Той пламнал от сняв противно на навика си
човек с твърд характер н
, ядосан извън
обикнове-
ромеите, ако
всички свои
плащат данък
и
Л	(V rreot таига, g^oAu^ovtc (i
t i f j{GUd:vov>
3 _ . 3 c’
re  <p
aTi-i/.at та тгг.
Alveary.
H
(hwtr.eiv
xai aviovc
r
1

<k'
хлеуог
6TQUs
*i
4
5
*1
'.Ol TO)
> I
J-
5
acpiyu егы,
7
Т /-
г  -  J.
ТОК
то?* ао%т]уог сагто))',

на ыизите
че техният господар иска
агтдт
q-бдо тс
ТО У I
TiJ
xdl fit] EVEIXTTOC OQy>i
ypyOJVOTEQq
bpiTa
(Дтоходтооо.
"i
h
итшог
ар ттс ip
7
угонит^
nevos
<* f	, it
/ opjtat ots
to avTiccvv алау
г>
I
xal а
XQ'ipdipcVOC
f Д Ну
(V
J
/
F

I
otd/joac ал
рЛЕО
4
6
4
b-’ T
J

<+
Voyvgo-
* ч
а/.
'OXO-
ой пламнал
(защото като
поддавал
всяка мирка,
ния си глас:
те, конто победита
противници, трябва д
роби
с твърд
ГНЯВ) и,
по-висOK от

лесно
io то pityiw
filGTi),
OlEOT7]XE


От
У 1’У
хатаптдлрби etoi
Г <
 I.

?
J
5
7 ’ЕЯ'1Ъ
VI TOts
Ргтт
»
OTTZOts
Tai Ркухп
ll
"1
1У J
пс,
казал
„Позорно е сега за
с оръжие
8.
на един
□еден
n nr 7
br--
като
това презрим
сратна император Никифор Фока (963 —969).
изаитийските от нош е-
„скитска войска'1 са оз-
ромаи
к на Запала а кхпонал;;
p. 253. — П. MytniitXH'.iee, Маджарите и бъ.и-ароч?
1УИФФ, XXXI, 8 (1935), стр. 18, бел. Г "
нападнали византпйска Тракия.
Пъв Фока бил пзпратен там
Лъв Фок:
1 Став:1, дума за .Лъв фока, домест
За събитията срв. G. Ostrogorsky, E5istory
ним през третата четвърт на X в., Г(
начени тук маджарите. конто около 969 г.
4 . Сиреч в .Мала /Ханя. През
Вж. Мутаф'шев, кос. съч., стр.
наименование на българите. Срв,
тсници се явили
927
966 г.
А?  !
L  Lt
Т.
х
1 
1
1
]
виза и-riiii ска
месец юли 960 г
Император Никифор Фока
18—19.
Moravcsik,
Цариград да пскат е:
п
Z г H-F -----------
в
г. Срв. Ostrogorsky, History, р.
\т
вен! ска
!1 (959-963).
арабите.
М изи е арх а иста чно
г. български пра-
слоре
към нролетта
* h
3 Икп
дс отбина
(963 969).
7 Проз
 Византия
Със
куратор

-1
наиаденията на
LL
op. cir. IE, p. 207—208.
;ero.iHiiii данък
Златарски, Истерия, 1, 2, стр. 570, отпася тов
J
пл а шан с
h
7
есеята на 965
на Бъ.чгарии
а събитие
1 л
^k
aoroipjpa от
на



I
I

Jian-.. । л*
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
24
i
i
t
ЛЕУсудф) те rqy ал la у;
da)v
у EVETT]')’ ЁлютдасуЕ).; (etv%e уад потЕсфрфагу
Kalaao
ftovAotTo
'роз ft al a) v al тот air,
’/Eysvyqxd);
tuo; /SaotAEv; Efh'st
tsac7)v глохла о fiat
Натта у tov;	,
„xat тф охутотдо)хг]] xat diqdBgiq
о.лаууЕ/АатЕ, Ф; б тс~)у 'Pvtftala>v
рЁуюто; flaaiAEv; spawf];
ydtoav, evteAei; Got тог; q~6gw; алоАФот;.
f.idih];, T.cidovAo; div ex лдоуотат, (Аолота;
draxqQVTTEiy,
airstyA
ДОООНУ
extIoovoi.
xat fiiap q),
Bandar
Ik
тог
С !
С
/ т
лед това се ооърнал към
ayadEixdtiG
tol±
ai tov air
AfvGOt;
/
к »

скитски народ. “
своя родител Варда, конто заседавал в това
време заедно с него, понеже бил провъзгла-
сен за кесар, и го запитал в недоумение:
„Какво означава събирането на този данък,
който мизите изискват от ромеите ? Да не
си ме родил роб, без сам да знаеш ? И аз
светейшият ромейски император,
подвластен на най-бедния и презрян народ,
като му плащам данък."
дал да набият пратениците
„Вървете си и обадете ц__________ .
облечения в кожух кожогризец1: „Всесилният
и велик ромейски император ще дойде вед-
нага в страната ти и ще ти
данък; така ще се научиш ти,
avxcv
avra:),
TjV T&T
‘Pin uaitor GEfido-
ушдф ггфтогг
ZttTCt
’ u
ал it у
T]Q ОТО dt (СТ OQOVflEVOq,
rt ТО) V q'OQWV,
ElOtTflOaii; J OiXSTjp'
xal 6 tu>t
xat
oi r
xat
ТО))'
J *1
fl


и
го запитал

Ъ ал ikr tv
У
ayysAov; лдооЕто.ттЕ
'x-d^q;
3/ _
J
о
о
?
да
бъда
След това заповя
и им
на вашия господар
, „.л.t<.< , sq У/,
vfttAy (grypYTi
’< с art ото; xat
fl STEAS da ITt
d);
too;
r.oc drdod-
7	*
казал :
, Ф;
fiaathiv;
еутрАы;
T.tdtkyuAo;
Г
о
5 _>
т{/У Ш/Г
9 "6<;о?2ъ
GOt
dlr
'Pcoyaitov T]yEf.i6ra; атахдооттегу, ovy
лоАа tovtov; (pooov; outeitP tuvtu г(л<ау
fisv st; тф’ i-avToiv итатдеуучу с;Ёл;-
отдапау d;i6f.tayoy avvayqoya);, Р/Адл хата Alvadtv'
xat cfQovQtu ft st, oca
e£ Emtigoftf];. еду
3

h
5
(pOQOV;
гос с
У
ravTcov avaTQEystv

1
J

г
ravri]; w (Ifiq'tAUcps;
XO)<
плати целия
7'рижди роб
по прадеди, да признаваш за господари ро-
мейските владетели,
от тях като от роби.
изпратил да се върнат в
после с добре подготвена
на поход срещу мизите
първо нападение близките до ромейската
граница крепости2. Но като разгледал стра-
ната, император Никифор видял, че тя е об-
ширна и стръмна страна (защото, да се из-
разим постически, в страната на мизите „3ли-
ни върху злини връхлитат“3; там теснини
и пропасти се редуват с гори и храсталаци,
а след тях пък идат усои и мочурища; стра-
ната е извънредно оогата с води, много
гориста и оградена отвред с непроходими
планини; разположена е край Хемус и Ро-
допа и се напоява
тор Никифор, като видял това
не трябва да води ромейската
редие през тези опасни места
да я предаде на мизите да я изколят като
добитък. Защото е известно, че ромеите
често са се натъквали на непроходими места
в Мизия и всички погивали. Затова той ре-
шил да не се излага на опасност в недо-
стъпните и опасни места и заедно с вой-
ската си се върнал във Византион. След
с чин патриций и известния
Оуен и смел човек, и го изпратил
наричани в обикновения
му дал около петнадесет
за да го разнредели меж-
а не да искаш данък
С тези думи той ги
страната си,
войска тръгнал
и превзел още с
ti
Poquatot;
yj-doav
xal xor/firtadt-; Iddjy (;тол;п-
тоуу Mvacoy уФ(оа лагтт/
i xal
vt осуqКЁ-
uxod)-
о 1 ova qv
лгдюхt-q ’a it two;,
7
агу
xat



i
yag sAeiv
xaxco
£
Af гаагу
У
7OJQU
xai xaqtn’oAq;
a i dt s ex si rqy те Z aa rd) 6 q ;
J
хи.хоУ хахоо Ёотйдгхтал,
doyfididg yd)Qay
yarat, EtT
T
t
I.
'^з
1
oqoayydifdj;
TP
1.
У
 V
гбспфл! yct() Ехтблт; q yatfM., xat Bar
xat. o.o eg t ovoijaTot;
xat
fiuGlAEV;
'Poopta’i xqv
J
Aipoy
лада tov
xal лотаи(~)У rot;
J
о
Zip'
E&lyovTa
Nixq^oQo;
dv vap.tr
ууооа.оу
хатахолГ/гас лдо;
лти-Toat
г
f*
э *
/
ЕЖЖтахоТ'
Ч\36:тт]г
връхлитат
“3 -
7
aEQtx).f:t t'TGt,
х ат сох i а у еу))
ф pEou ij' /у). та v т тр -
)ЕТО Аету
’tOTOt;
dsaadfiEvo;,
do v гтахтот Adhio q алой '
/
с

т

Фиаты ровиущ аги лада сух у vug at
г со г
'Pcofial orc
ло.уоЛе do t« ueqiлесе It.
7
dll'GO) ) ’. AEVETat yao, лол-
Tat < <5 v о/ c i) () la i c J 7r al а c,
л
ApypTUf,
TWO,

6. vEyvco оог. щ) thd
ftvGEftflQAOYy y-(^ ЛЕ01С>-
(ItaxivdvTEGEtT.
(pUA(OV y<J)QtO.)V 6iaxlT()VVE6ElT. o il s у
GTQCiTldv ЛООТ TO Bl'^UTTtOV tfalVVE,
exeivov
ТШ Т(ОУ
oqui/tiuv тф'
Tavgoax rfia;
'Pay; Eta.Dsy
ycvodv,
xaldExu,
латдгх<соу Ttpiqaa;
dDari; xal Агдиоооуоу,
xal
Е^ЕЛЕШуЕГ,
dvo.i'td^ety,
гг<^7(доег,

/
разположена e
от големи реки. И мп ер a-
сметнал, че
войска в без-
за да не би
?
9
araAafiwv тф'
xal Ка.лохгдг]т
avooa
to o;
ЬсаА&ло;
tovtoi;
aytco/tut,
T f
Защото е известно,
JT4
or;
i 5
«7 d
Et

(A avr<A
GVyxEq:aAaiov UETov ,
t
I
I) XOtytf
dtavt-tf tar та
; xеутijvaQia леуте-
у A) Q-ty х.атауа-
/
г Ь
4
Th)’

ce
това удостоил
Калокир4,
при тавроскитите5,
говор „Рос",
кентенарии злато

Той
ti
?
i
към 966 г. — St, Runcirnan, History of the first Bulgarian empire, London, 1930, p. 303 sq. —Ostrogorsky, History,
p. 259, към 965. — /7. О. Карымкоиский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, BBp.V (1952)
година ги отнася и П. Петров, пос. съч., стр. 152.
1 Калокир бил син на херсонския управител. Той бил изпратен от Никифор
Светослав към края на 967 г. или началото на 968. Срв. К ары шковский, пос. съч.
7| С наименованията „тавр ос к яти
f;
Стива дума за цар Петър. - Златарски, История, I, 2, стр. 572, 577 -578, отнася тези събития
St. Ruttcirnan, History of the first Bulgarian empire, London, 1930, p. 303 sq. —Ostrogorsky. History,
нар Петър.
I, 2, стр.
стр. 238 — към пролетта или литого
;i Цитат от Илиада, II, 111.
Фока да преговаря със Светослав към края на 967 г. или началото на 968. Срв. Карышковский.
стр. 137—138.	’ С наименованията „тавроскити", „таври", „скити" са означсни у Лъв Дякон киевските руси.
Срв. Moravcsik. Byzantinoturcica, II. р. 303.	(i Кентинарият (марка за тежсст) —-100 златни литри,
—72 златни солиди или номизми. С други думи византийският император изпратил около 108 000 номизми.
- j
към
138.
на 967.
С други
Към
същата
или
„таври
1\
а
J
а литрата
248
Leonis Diaconi Historiae
Лъе Дякон, История
тях и да ги склони да отидат в страната
да я завладеят. Калокир по-
3 - * 1 C
4|
yeb’ tow Mvoo)v, таотру агогщоутас- (lAAo utv
KadoKvQpc eg too? TavQooKvdas /pietyсто (p. 61
12—63, 13).
TfWTtp’
?
ДУ
на мизите
бързал да отиде при гавроскитите.

за
3. SphendosLabiis contra Bulgaros
castra movet
3. Светослав тръгва на. поход срещу
българите
Evpiav xai то
О Л QOS TOl'S
KaxoxvQpp
ката zip’ Sxv&iav yevoywos, xal zip
Tavpaoy xazaQxovTi (piAvy&eK, бсбооу' те tovtov
KarayoipevoaQ
ЕКТОЛХО? TO
ка1 елфщлес про
Ev co
be
T
KOxd
ЬгЕЛраТТЕЮ,
veviiaTt
J
’Кт ср ое толпа
Jiv^dvTLOV тер {daotAei
TavQooxvt) as оталегл Заоблхф
о llmgixtos,
id>v
btarp'&eiQac
(убохедбес бе. anav
Tdyyoy
vn6o%euiv xai аталтурту) егелеюе атдатЕгу a way ро-
бе
KOI
ainqj бе
блсос KO.xdayoi rip’
xai. loyoic
7 Л
gtc аалюта,
те Tip1
^xv&lav yevoyevos
Докато императорът се занимавал с тези
работи в Сирия и във Византион, патриций
Калокир, изпратен при тавроскитите по цар-
ска воля, пристигнал в Скития1. Той се
сприятелил с предводителя на таврите, под-
купил го с подаръци, очаровал го с при-
мамливи обещания (цялото скитско племе е
извънредно користолюбиво, необикновено ал-
чно и податливо на обещания за подаръци
и подкупи) и го склонил да потегли с го-
ляма войска срещу мизите. Калокир му пред-
ложил, като победи мизите, да завоюва стра-
ната им и да я
ствено владение
могне срещу ромеите, за да завземе царския
престол и да получи върховната власт в
ромейската държава. При това обещал да
му даде от царската хазна големи и неиз-
броими съкровища.
Като чул тези думи, Светослав2 (така го
наричали таврите) не бил в състояние да
удържи порива си. Обзет от надежди за
богатство, той мечтаел да завладее страната
на мизите. При това като човек пламенен
и смел, силен и решителен, той привлякъл
цялата младеж на таврите за този походг
И тъй той събрал войска от шестдесет
хиляди храбри войници, без наемните, и тръг-
нал срещу мизите заедно с патриций Кало-
кир, с когото се сближили чрез приятелство
като с роден брат. Щом преплувал Петър
и вече се готвел да слезе на брега, мизите
разбрали какво става, съорали войска от
около тридесет хиляди души и се опълчили
срещу него. Обаче таврите стремително се
спуснали от лодките и с издадени напред
щитове и с извадени мечове започнали от
(Зе, урбе всички страни да избиват мизите. А мизите,
като не могли да понесат дори и първия
напор, се обърнали в бягство и безелавно
се затворили в Доростол:: (яка мизийска
крепост). Казват, че в това време4 вождът
на мизите
мъж,
лучил
2 Светослав, киевски княз (946—972), син и наследник на княз
България се отнася към 968 г. Срв.
Карышковский, О хронологии Русско-
. I, приема с основание, че тук става
удар. Смъртта на Петър се отнася от Златарски (пак там) към яну-
самия автор, София, 1939, стр. 102,
януари 970 г.
воля, пристигнал
в
kJ

enayoyyo'ic
ТЕкгбгхЬт

V.
, xai
Арууатогг
Хота ftaQEiav, e7mvveiv ката Mvatbr' tovtovc
Karayamadyevov vлолощоаада/ tier zip’ yyoQav
гаоттр’ napaKazeyetv els ibiov Ь’бгапщуа
ката. "Ptopaloiv
daGilelav, Kai тщ
yeyaAas be xal
лда ёегт на&олюхтелто,
at rvExzpoQrjOavia.
e/Mvvetv
яага Mvaa»''
ovvdQaO'&ai,
P(Opai?trE fp/rUOviOLC &UT£vi;OlTO.
dvexbipyijxovs zag ibipeAeias aura)
тсоу fiaotAtXTov zayiio»'

5
?
притежава като свое соб-
но [Светослав] да му по-
тас
и
да получи
7,dyo/r о 2(pevb(jG7,dfj >s
fif. Tovzayy zc7)v 7,dyo/v 6 E<pevboo7,ddjC акот-
tovto yaQ лобс та»’ TavQoyy к avow о усф ето)
те /р’ елюхегу т/р’ бдутр1' dzzd, аетЁ-
TOV ЛАОТТОО VEVOUEVOSS bvetQO-
MvGOP
koi dgaai
Ti afyei
oby оioc
(dqoq rats е7,л(Ос tov лЛсп’тоо yeroyevos,
лоао)г те трг тщ %a>Qas xazdoyeGiv tow
ка), а.7.7,со с be d-e.QyovQybs
-d7.Kiuo
TOOV
е Туркотт а
толу
TQLKlOV
qpi)J.ac беоуогс,
рал7,ЕОУТос гоу
Плел qov а пбЗа сну
fievov Ol -MvGOt, Etc TQlGyVQtlOV avbQO)V owayo-
ysvT]V Сра7мууа avvaani oavTec vnpvda'Qov. dz Z ’e p p co -
р&уеатата та>у nopdyeiiw алоЗагтер ol TavQoi,
rd те оакр лроЗа7футес,
ЕЛ1 OTQOCpdbip’ ел),рттоу
Tip- лреотгр' poni'jV eveyHovTEC,
лоуто кас лqoc Зооуото).оу {eyvQov
tovto Mvodjr’} dyevvebg
Xeyerat
dvbQa 'deaqalp
Tpc тдолг/с лЕрю/лурааУта,

тру оду ip '
nAovzov

T
7
o)v koi ^Qaai’C,
те koi щктрс dvi'iQ, лаоаг ifipbov уракму
TavQow лрбс тут EKGTQaTEiav
TOiyaQow yjAiaboyy акрол ayv avbpayy c>tqo-
GvvayetQas, ektos too бртекот ay а тф lla-
KaAoKvQp, dv каг
ката
, ка1

7
f
J
#“t
гл
I


7
xarpneiyey'

к
ект bs
on
г
opal у ova лрооцхато
Mvocbv'
лрбс тру
J
eyojQst ката Mvoarv’ uqti be ла-
"'Iotoov, xai л{?о? тру ел1 тгу?
eneiyouevov, ал-аббуеттх то bodi-
cTG TQlUyVQtOJV
UQTl
1
Л
събрали

/
Г
О’
алобоУтЕс
xai та tpxpp Gnaaauevoi,
tov^ Mvgovq, ol
rpvyabetav et.ра-
бе IPQOVQIOT
: owexAetorro. ryvixavza be
тот руртода топ’ Mvaoyv,
-°л------ тф апооабокцтер
neot-
Mvoovs,
. Et?
Afuacbv) ayevvib
xal Пет-qov,
к a i. aepaayiov
yyi'yoQa tow
5
елдлрщас nddos
Л-г
1 Със „Скитая“ тук е означена Киевска Русия,
Доростол — дн. Силистра
Петър, боголюбив и досточтим
опечален от неочакваното бягство, по-
епилептичен удар5 и като преживял
Първият поход на С вето ела в в
5 Златарски, История, 1, 2, стр. 579,. бел.
„епилептичен
Игор. 3 Доростол — дн. Силистра 1
Златарски, История, I, 2, стр. 577. — Ostrogorsky, History, р. 259.
византийской войны, стр. 138. г
дума за „апоплектичен", а не
ария 969 г. — /< Иречек , История на българите, Поправки и добавки на
предполага, че тя може да се отнесе към януари 970 г. — Д’
В
4
i
Петров, пос. съч., стр, 164, я отнася също към
г *
I
1

3
j
3
1
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
249
.

леое1У, xat oAtyov елфкЬоаута,
•&8tv. аАла zavza pkv хата
vGTEgov" d dh тап> ePcopalayv avzoxgaztog Eixr/tpo-
go;, та лед1 ztbv Tavgatv dtayvovs, xal алХ(.о; de
лада лаоат ‘avzov zip' /Зсотгр1 pEpEQipy/qp^vo; tig
a>v, xal syg7}yogd>;,
pdovai; bbot; dovAovpsvo; (pvds
AEyELV,
tote лаутоЬало; zt; ?)r,
e^qtvs, xal tov; Aoyov; ха'Исбл^Е,
xijv tpdlayya eg gafto; deszarrs,
1ллота; илесрасУЕ. zd; те pTjyavd; та; stpszTiglov;
TEXtatvopsvo;
xa’O'idgvs, xal osigav
лхпрргугр’ ел1 tov лпдуоу EvdrjadpEVo;, ov Kev-
ztp’dgiov xixfofaxsiv stc&fiaotv, ел1 (ptzQcbv те рту Io-
t(ov stpagpoodpEvo;, хатd тот Вболодоу етесуе,
xal лдо; то tov хататтследа; KaozsAktov лодусора
avviipE' dgaazEQio; de tov,
tig aAAos, tor lOpEV,
blEAOyi^ETO, . ’	'
ра%т}У dgoao. ^woiuov ovv sddxEt
El TO EV тлолотуор Z(7jv sfjvcjyy. OVTO)
раота nsgtsuEG'dat tov svb;, xai avro ‘b-atwr
zaycoviaaG-Oat.

1

сое1
cdot tovtov
s
FJIL
TOV
/
t&v rffie vjioheA-
тгр> Mvuiav sHQaiTEia
xal рр VEvazd^oov, pyds tig tv
n;
xa^pdaavza xav ev уеотгрс),
xal zpv ле^схцу azgazidv
xal zpv 1ллс-
xal navatdpgovG
yUQ £%Ot
tow T?jf лоЛето; лгдусоратшт
PaQvtdkavxov ex atdpgov ле-
лодуоу ErdpadpEvo;,
/
C1!
or
хата
ТОУ
xal fia&vyvcbpwv, ei xat
tbv taper, dvtjQ, dtvpcpogov sb’al ol
sc лдо; dppdzega rd E&vp тру dia-
agoito. gvvoioov ovv sddxEt slvat avzcg,
ydg sddxEt
xa-
LOIJLEV


TO?
у1. ’Evtev&ev, еле1
уУСОХЕС
Калоходрг ала; тр;
TOVTOV
OVV
EVO£
J
J4J
ГЛ
то лада zajv Tavgcor
diaxpgvxsvso&ai (vjdst ydg
3
Дле-
tov Tlaxgixtov
еххасуоуто xal тр;
xal psya лада тф
pp svsixxco; тф tovtov
лдо; rov; opoblgpcxov;
sv ihj а;
xvota; dcppyidaavta,
EpEvdoGAdpiQ dvvp&Evta,
&s A,p part алЕсоаоИас}, лдо; tov;
Alvoov; spovAevaaio аал Лог ngEaflsiav ozsiAaG^at.
xat бгра лоес(jet; (Ь; avvov; egtsaas, тот те
Ilazgixtov NtxpTpOQOV, ф to habvvpov ’Egcoztxb;,
xal ФсАо&еоу, tov twv Evyatzuyv лдоеддог, xat
тр; те tlgpaxsta; avzov; оле pipvpoxs (rd Хдюпа-
vtbv ydg dvavTtp^zcos nQEG^EVOVGtv ot JJvool),
xal лад^ЕУОо; tov ftaoiAtxov ysvovs s^ptst, tb;
owdy^j zavTas toi;
лаю[} xal ddtdpp-^XTos ex tov xijdov; те лдо;
rPtopaiov; xal tov; Mvoovg хаталлауу xal qjtXla
£рл£да>&'р. oi ds Mvool aopsvoi zyv лдео^есау
sdeyovTO, xal хода; ef оарато; tov fiaGiAtxov ел1
dpa^cbv dva^i^doavzEs (el&iap&vov de yvvai^l AIv-
oo)v tpjdpagtov byEtOfiai), тф avroxgatogt Ntxy-
avto v;
ECZEMAS,
7
7
J
ф TO EttOVV/LZOV
Evyat tcov
1
ydg avavTiffipzay; ngsG^Evovotv
yivov; StyCSt,
tov avxoxQaiQQos 'Poopavov
ёх tov
Mvaov; хаталлаур

c
ot ds: Mvool
xal хода; ёё
още малко време след това, напускал този
свят. Но това нещо се случило в Мизия
по-късно. Като узнал за нападението на тав-
рите, ромейският император Никифор, който
и без това бил грижлив, бдителен и буден
през целия живот и не се отдавал въобще
на никакви удоволствия (никой не би могъл
да каже, че го е видял да се весели дори
и на младини), сега се заел с много работи:
пехотната войска приготвял, отредите въоръ-
жавал, кавалерията строявал в дълбочина,
въвел тежковъоръжена конница. Той по-
строил метателни машини и ги поставил на
градските стеки; завързал на кулата, нари-
чана обнкновено Кентенарий1, тежка желяз-
на верига и като я прекарал през Босфора,
подпряна на огромни греди, прикрепил я за
на отвъдния бряг. Като
съобразителен повече
J

1

?
J
<
<л
кавалерията строявал в дълбочина
тежковъоръжена конница. Той
1
5
кулата Кастелий2
човек опитен и съооразителен повече от
всички, конто познаваме, той сметная, че ще
бъде вредно за него, ако предприеме война
срещу двата народа. И тъй той сметная, че
ще му бъде полезно, ако привлече на своя
страна единия от тях. Той мислел, че имен-
но по такъв начин ще
другия народ и ще го покори по-бързо.
След това, понеже отказал да преговаря
с таврите (той знаел, че патриций Калокир,
който вече веднъж се бил отклонил от пра-
вил път, отхвърлил неговата власт и имал
голямо влияние пред Светослав, нямало лес-
но да се покори на неговата воля), решил
да изпрати пратеничество по-скоро при свои-
те единоверци мизите’’. И тъй той изпратил
като пратеници при тях патриция Никифор,
по прякор Еротик, и Филотей евхаитийския
проедър. Той им припомнил за вярата, защото
мизите изповядват безпогрешно християнско-
то учение, и поискал девойки от царския род,
за да ги ожени за синовете на император Ро-
ман, та чрез това родство да се укрепи нераз-
ривно разбирателство и приятелство между ро-
меи и мизи Мизите4. с радост посрещнали
пратениците, качили на коли девойки от царска
кръв (мизийските жени имат обичай да пътуват
в коли), изпратили ги при император Ники-

u
мислел, че имен-
надвие наЙ-лесно
о

Jj
il
!
.1
1
:

J
I
1
i
г
337) и възобновена от Теофил (829—842.) Срв. Janiл, Constantinople Byzantine, р. 344.
]
Janin, Constantinople Byzantine, рр. 420-^421.
Крепостна кула на отсамния бряг на Златния рог. Тя била построена от Константин Велики (304—
. а Крепостна кула на
източната страна на Златния рог (в днешния Галата). Тя била построена от император Тиберий (578—582). Срв.
-- лип. л<->1 з рдики:рОр Фока разбрал, че киевскнят княз Светослав ще
бъде за него по-опасен съсед от слабата по това време българска държава, и затова предложил на българите
военен съюз срещу същите руси, конто самият той опълчил срещу българите. Срв. Златарски, История, I, 2,
584—587. — Мутафчиев, Руско-българските отношения при Светослав, Seminarinm Kondakovianum IV (1931),
стр. 86. Карышко&скай, О хронологии русско-византийской войны, стр. 136.	4 По такъв начин през лятото на
968 г. мирните отношения между България и Византия били възстановени. Българските княгини, конто Никифор
искал за жени на синовете на Роман П — Василий II и Константин VIII, пристигнали в Цариград през
декември 969 г. Срв. К. Иречек, пос. съч., стр. 102. — Мутафчиев, Русско-болгарские отношения, стр. 85. — Зла-
пгарски, История, I, 2, стр. 586, 595. — Петров, пос. съч., стр. 146.
Василий II
32 Гръцки извори за бългзрската история, V
250
t.eonis Diaconi Historiae — , I
Дякон, История

ёлем-ло v,
cpOQqi
лохую)р&УО1, xal тот
УОУ	T(t)T
гдуабааУки. xal
хата тсоу
лоб; ov; av Tfjv
акАалб pixocm
xal dm
psva, xal ei? то EvayxioT
фор и го умолявали настойчиво да ги защи-
ти колкото може по-скоро, като отклони и
обезвреди надвисналата над вратовете им
секира на таврите. Те добавили, че ако им
помогне, той би одържал победа над таврите,
а после над всички, против конто би изпра-
тил ромейска войска1. Но човешкото щастие
често завися от един миг; то понякога, тъй
да кажа, виси на косъм и обикновено се на-
клонява в противна посока.
Така мизите умолително протягали ръце,
като молили императора да ги защити. Но
докато той се приготвял за поход, по-
лучило се известие за превземането на Ве-
лика Антиохия2..,
/
асрчосу otl ra'/tara
рфуЁсну civtoiv елсие^ре-
(iTiaavTai
ГШС 
TavQcor cmoTOEipat xat xsvdv ал-
xay Em'iuwE tovtoi?,
J
0Т1
xal тобласа
'wi
TavQfjov гитг/оато, etteI xai хата лаутсоу,
РтрраТхру аутЕлутеухЕ dvvapiv.
болтр alcoQovpsya та ау&рариуа.;
е1леТу Аелтт}? xooxp; exxQEparvv-
r
7,13'0?
El'tof)?, 7lS(j(%C0QsTv.
+ A
(У. Ot pEV (h'j
Enapvvat оalot
7 P 1	X	1
q) ।
3—8O; 9; 81, 12
57 Л{Ю<?
BivTioyticm
Mvool %8tptm iXETtda; ETpypikovv,
доасолозттЕЛ
EXOTQClTEiay
15).
3
аттохоатооа. ev
TOV
diEOXEoa^ETo, ц тур
ЕЛЗ]ууЕААЕТО (р. 77,

4. De nuptis e Bulgaris missis
4. За изпратените от България. невеста
о
кбуОС? pETEA&dvGTJ,
то slxd? хатауозрЕтоаоа
астр,
dv8TT£l(JEl’
илаутраса
тг/У paoUEvovuay
лараотё?, елеВтео улссхрулт
ТОТЕ
57
ТО ЛрООрХОу 7lUQEl%EV
TG.VTT]? рТтбрЕУО?),
*1(')аТуГр',
ТО(С
тртбрсуо?)
xai- даттоу
r C	1.
0 Of: 7TQ0C

се ооърнала към импе-
го обаяла (той
С тези думи тя
ратора и, както обикновено,
проявявал към нея пре голям а благосклонност,
понеже бил пленен от нейната красота), убе-
дила го да повика Йоан4 да дойде веднага
в Цариград. Йоан пристигнал в столицата
и се явил пред императора. След като полу-
чил заповед да отива всеки ден в двореца,
отишъл си направо в къщи. И след това той
не
дворец. Като човек пламенен
вече от всеки други,
впускал
намерил начин да се промъква през някакви
тайни входове, приготвени от императрицата,
да разговаря с нея и да подготвят свалянет»
на император Никифор от престола. След
това той от време на време изпращал при
нея силни и смели в битките мъже, конто
тя приемала и държала при себе си в една
тъмна стаичка. Когато техният заговор, кой-
то бил заченат в зло и носил в себе си беда
и страшна неправда, бил на път да роди
коварного си беззаконие, те отново се
брали, както обикновено
лят от власт император Никифор. Оттам
Йоан си отишъл в къщи, повикал Михаил,
по прякор Вурца, и Лъв Педиасим и като
заключил стаята, подготвил заедно с тях
убийството на Никифор. Това станало на
>1
>
cd to-
[svyoiay
ЕХТОЛСО?
EtoxakEoai
лоб; то
sioEAaaa;
sds-
UEV
J
57 лара
t A
. are os
 Et
аккохбтот

А
е *
1
с_+
paoikBот бтрБош уштау,
*'7Дос алаккаттЕТо" нЕТЕлЕаа
I
dvto’tv
токр^оа;
ала/АаттЕЛо'
av/лр1 ov ।
пропускал да посещава императорский
и дързък но-
той твърде смело се
в необикновени приключения. Йоан
бсЕ/лрлаУЕУ
\ Tovxom тот?
xQtiTooa xal, co?
yd.Q ОЛЕО
ту; ? ото a?
tov
Bv^avTiov.
xat тф flaoiDt
5	3	f
E(p ЕОТЮЛ
Tip’ ^aotAEioy
rUo/Wrp/Us
xal tip (DAop
лаоа p о л сбт ат о ?,
aq'dvcov
vnodvEO'&ai. те xat Б?
xal тт/r tov avToxQaTOQO?
QO)V
/.sovp xai ygayixoim та
лдбр avT?}y ЕрЕлсрлЕу, ov? олодЕуорЕуТ!
oxoraipi AaQ^avrp ла(>ЕсрукаттЕУ. ел ei
p tovtcdv ел1 xaxtp ovkAaflovoa ।
тру лоугумт
,	aioit? (iA/AjAom хата
тот avToxoaropa Stx-rppoQov ip? ipr/p?
diEyvainav. ехеТОеу Бр^Евтил? 6 Aaxiv-
dfixaqk
ТОУ
L
+
3
л

Ц
it; avpp лЕсрох(
xal лоауpeaty
EgEVQE ppyavpv, ОЮТЕ titd Ttvtov
stoodmv лобт тр; AvyovoTp; ETotpaGTEtadoy
те xal ei; koyov; таотр GvyEQAEGpat,
Nixpcpdoov тсЪу ciTaxw-
pEAETT]Gat xaPaiQEaiy. evtev&ev aydQa; ocopa-
локЕрса ex dtakEippd.Tcoy
et otxtoxcp
Tel 57
ovprpmyia
texeIt
(lAATjkom
?
ЕЛ1%Е1()Е1т
С ЮТЕ
Ло/Ol’s'
TJ

J
5
3 *
Edit
7
T/jTf-/ yt'TO
zczxco
ox? ivaoa
O'vvf a/Iuvte?

>: -
л бу оу
: xal
1 dvo-

dEtvrtv afiixiat
ptay
то gtvp&es,
хатаслаоае
тр? алаккауЕ/?,
Ay, xal
дат par iov xArioa;,
usBavxd)v
г
ехеТНеу
тт, тот xa/.orpe.yov Bovqt-
IhAntotрот Eioxaksoa? xal то
тру тог аутоноатооо? Ntxyppocov
IGXaKOQElTO dyatQEGlT. pip' t'<P8I.GTpX8l
йеигт


?
съ-
и решили да сва-
ОТ
У
стаята
на
э
1 Във връзка с възстановяването на договора за мир през литого на 968 г. били изпратени от България.
пратеници, конто били посрещнати с особено внимание в Цариград и били предпочетени пред иратениците на
германский император. Срв. Lindpratiili Legatio^ ed Bonn., p. 351. 28. Между това Светослав бил принуден
да напусне България, за да спаси I
рия, I, 2, стр. 586—588. — Мутафчиев, Русско-болгарские отношения, стр. 86. — Ostogorsky, History
2 Антиохия, главен ,град на Сирия, паднала под властта па арабите още през 636 г. На 28 октомври 969 г. византий-
ските военачалници Петър Фока и Михаил Вурца след продължителна обсада успели да сломят съпротивата
на арабите и отново да присъединят Антиохия към империята. Срв. Ostrogorsky, History, р. 99, 257.
Императрица Теофано, която след смъртта на първия си
дейно участие в заговора за неговото сналяне от власт.
император Йоан Цимисхий (969 976).
Във връзка с възстановяването
конто били посрещнати
J
Киевского княжество от нападение™ на печенегите. Срв. Златарски, Исто-
стр. 586—588. — Мутафчиез, Русско-болгарские отношения, стр. 86. — Ostogorsky, History, р. .259.
военачалници Петър Фока и Михаил Вурца след продължителна _ обсада успели да сломят съпротивата
и отново да присъединят Антиохия към империята. 1
мъж Роман IJ се оженила за Никифор Фока, .лвзела
Срв. Ostrogorsky, History, р. 251, 260.
1 Бъдещият
7-Л

I
Leonis Diaconi Historiae
Лъв Дякон, История
251
tots deHEpdQios, Ьенатру sAavvcov 7]ps()av. Аеугтас
bs ната ттр soeisQar пора тот natpov тфд vpvcpbiag
Hh]Qut6v leva tP]s fiaaiAsiov auDjs MftsAkov
dovvac id) daoiAEi, sv to тайта Еусупалто' -
Etytto oot, 0aoiZsv
EmHaTTVETai уа'Аелбд. on be	таша
yvvacKcovTzig EQ£VVY]&i]T(o, ev f] uv8qes evotiAoi
ната7у]д7&у]поутш, ol T-i]v oi]V ,uea2.ovtes avTOVQyi]oai
осрауфР rov yot'v AiD'Dov 6 fiaaisvg avayvovg,
MiyaifA тф tov HOtrcbvog катаруогтс sQSvvav анрфр
т(Ъу avbQcov Ttotijoat 7toiqehfAevo(ito' 6 de, site тру
Avyovazay натасЬеО'&Ер, site psVajast xQt]odu£vog,
i] нас ЗеормфЕса napsvsypEig, лафрсЕ
tcov, sv ry ’
GTtxpog
^13
нратора
Alvo lag
Eipbg
tpoiTijoco npbg
SOT ft),
syo)
SHE I'D EV
SV



h
OPEtE
декемврик Казват, че вечерта
тф fiaoiAsiov
ev dt ravra еуеуоалто'
OK (Ue&Qog
>
?
5
ЕУ
SITE
X

ava-
yV(t)OTOV
cot тагтц ту voxel
de d)ny&f] tavta,
f] avdgs


десети декемврик иазват, че вечерта по
време на църковната служба някакъв клирик
от царския двор подал на императора за-
писка, на която било написано следното:
„Знай, царю, че тази нощ ти се готви страш-
на гибел! За да видиш, че това е истина,
нека бъдат претърсени женските чертози,
гдето ще бъдат заловени въоръжени мъже,
конто възнамеряват да те убият.“ Импера-
торът, като прочел записката, заповядал на
надзирателя на спалнята Михаил да издири
внимателно тези мъже. А той от срам пред
императрицата или поради небрежност, или
пък обхванат от душевно помрачение, отми-
нал стаята, в която била шайката на убий-
ците. Когато вече настъпила нощ, царицата,
както обикновено, влязла при императора
повела разговор за пристигналите неот-
„Аз отивам да се
тяхното настаняване, а след
дойда при тебе. Нека спалнята
засега.
аз сама ще я заклю-
След като казала това, тя излязла навън.
7
to dtoud-
dvdodo'E xotfhyazo
TO TO)V qOVCOV
&.qe6vt]iov. гуЗ] де тф; vvxtqs 3isk&ov-
ц раыАсд nQog tov avro-
TCOV

?
ната то sWtoptsvov
егодюстт'/оаоа, Zdyovg diyu ttsqI тагу eh
vecoou a(ptyytsvcov vvucpcbv, bet, „ansipi та
d’EQanflav avTUw шюкг^аоа, Египта
HOTtCOVpiHOC
ydo
С/
OTl
J




z
И
давна от Мизия девой ки.
разпоредя за
това ще
остане отворена и не я заключвай
После, като се върна
ча.“
дё
астат?
os' aD ту гор/p ev os
xru uy] D.Eto'ih'iKo та vvv' тта/лгоот^оаоа
tovtov K/Xioco ЗмлбуР TUVTQ. TTQOOEmCVOa
1,
ETuowjyjaoa,
Г
о


1
У
иле1о<о Zoinor.
E^EI (p. 84, 24—86, 17).
tcwtu

!
5. De regno Btilgariae condito
о.
За основаването
държава
на българската
Itodrvi]
д;
Gr
тф UVTOXQdTOQt 71
tIocv 3akavT&vExo
TY]V ролфг
уе^Оеи
нас aw xal
тур ' Pcopaixip' (iQ%i]V
7] "P(OOOini] 'At rrplQ OV
t?7s
e
5
с
Много гр и;
ратор Иоан. Заставал „„
знаел коя посока най-напред да хване и да-
ли няма да пропуске да направи потребното.
Недостатъкът на храни и усилващият се
глад вече трета година измъчвал ромейската
държава. Предстояло и придвижване па ру-
сите, което не вдъхвало добри надежди
също тъй
арабите в сирийска Антиохия, присъединена
наскоро към ромеите. Благодарение на своя-
та предвидливост
непобедимого зло
на храни, конто
пазари, и така спрял разпространението на
ужасного бедствие. А напора на агаряните
той възпрял с помощта на източните поиски,
предвождани от патриций Николай, придве-
рен евнух на императора, който поради
честите походи притежавал голяма опитност
в битките. Но със Светослав, предводителя
на руската войска, решил да поведе прего-
вори. Изпроводил при него пратеници и му
съобщил да си отиде в своите земи в Киме-
рийския Босфор,
духа на импе-
той не
смущавали
на кръстопът
ottafc rats
nolq de TiQOTEQa fioio
(poor-
I/ к-Т
лх и
t □
7] biavoia,
алЕсАрцрЕгос,
у do orzdvig
TQtodm
bsoTTog, п те
кат pi] Yiafjv-
trnv uray-
ETTl TQlET'i] KOMOV
xac
ZQf'/'OTas ottoтб)рp&vт] Зеи-
на}. i] тауу KaQyji]dovu.ov на! ^Agd^oov ката
Pic Pvq'mv 'AvTioyEias,
Poo pxuoi,<;,
tov Xtuov
Tiopkov eTQOvoia did Ta/pvs
атгрпл Ti]V vopxjv tov tooovtov betvov,
OQpi]V TCOV
7
TOV
b 7 iuos E’A^a-dvvas,
sxsfjdaxETO’ EJiEKEtTO be
натадоорр.
тр oiTayayyiq i]v
TTQfjvoia
1
/
-и-
на храни и
RJ
5
Agd/Por
ЛОООХТТуО-ЕМП^
то tilv ovv аиауоу xaxbv
С'	3	** Г	3
tcov апаутахи
owr^yay
нас
(фи
, a
нашествие на картагенците и
5
diDvoe,
TTjV de ys
3Ауадрг&р т[/ tcov 'Ещтоу QTQoxevLia-
A
?
NixoAdov
5
Ttov 7TaQaT.ai;Et avEyaiztos, ланолаоо тот IPiToiKtov
атратцуооутод' oote oIhelos cor oerdbcov тф рааЛеТ,
EUTtEtoiav Ы TToDijg p.sA8Ttjg tcov dycbvuov Енепттро.
TtQOS UEVTOl TOV
TtavoziAtag наттфургта, syvto duiHpQVHEvE.GT)ai. hoi
bi] TioiciftEi:; cog cwtov енл.еprist, naQayyeDcov аттф,
tov jtQog tov avTOHQdrooog PiUfijtyoQov etu тр
HaiabQOpfj Tti)v Mvocov олеоуг/рЕУОУ
piGToy, Art та ofyajv ri/h] нас tov KippeQiav
tovtoraot()at Bdarrooov,
’SqoEvdooA.d^ov, tov tt]S
ин1
суио dt.ayiTjQVHEvf.G^ai.
71007
TOV
т.(7)у
ТГ]Т
Art
avEiiappova.
Д7-
ds Mvolav лада^петт.
/


императорът прекратил
чрез доставка
бързо докарал от всички
и така спрял
глада
2
Г J
на императора,
г 1
J
tJ

4

след като получи възна-
: Тук става дума за заговора срещу Никифор Фока, който бил убит на 11. XII. 969 г. Съобщението на
Лъв Дякон дава възможност да се датира пристигането на императорските пратеници в България и връща-
нето им заедно с българските девойки към есента на 969 г., защото за тях ct казна, че „неотдавиа1' били дошли
в Цариград. Срв. Злапшрски, История, П, 2, стр. 597.	2 Византий ските писатели наричали агаряпи арабите.
-1
защото за тях ct казна, че
Византийските
252
Leonis Diaconi Historiae
Лъв Дякон, История
LJ
ePa)patois nQoodjxovoay,
Maxsdovlaq drexadev. Isyerat yd.Q Alvoobs anol xovs
za>v vneoBoQsayv KozQdyaiv, Xa^aQan’
r.aivA ottos, zd)v olxelayy рехаот^тас pd)(7>v' dhnpe-
yovs de. xaxd zip' Evoomrp', ravzTjv xareiMjcpevai
xai xazoixijaai, JEaivaravzirov, ф Пооусоуато? елсгАт)-
ais, tots
zip’ yphQav
Bov/tyaQiay
A'. "'Atdezat xai. stsqos trsol wvzo)v Hoyos, (bde
------	----T0$ cP(npai(ov avzoxQaw-
xara
STtetnep ехесФет avzeb
es zijv Alaiamr
xai anopoiQay zekovGav
xai Xovpa-
dvzas, zcbv olxeiaov pEtaozrivai yffidv* d/.o)pe-
xaca. ri]v
EvOCVTltp',
те
3
3 *
r
"Poypatoov fiyepoTEVOvzos' opcovvpoys de
ало BvhyaQov (тгот сирсог cpv/.aQyoh)
хаНеоас.
f
opcovvpuis
lovGriviavov, tov 'Роуратг
гит ш; гто? т/'/т £7 га ха)
5
E'/piV
qoi;, vjtd Asovrtov
т i] v XsQ о cd va TieotoQta d-sv cog,
diadotiyat ^o)vvtq6tiok
dcpi.xicj'dai, xai to
з 3 -
to,
piO'do i
те
ensuppph'W,
erro?
таит}] Tiocrjcjao^ac,
d i • dg ап о dto p av'
xai та ОрахсЪа хсаат^еурутас
de avTEmevat rovrotp wvg de rip’
veptozapsyov^ d).xvp’, en dpqxXaq:a>v
xazadvscridat,
граждението, обещано му от император Ни-
кифор за похода против мизите, а да остави
Мизия, която принадлежи на ромеите и от
старо време съставя част от Македония.
Казват прочее.
северните котраги
пускали бащините си
Европа, завзели и заселили тази страна по
времето, когато Константин Погонат
влявал ромейската държава и по името на
своя
България. Затова има и друг разказ, който
гласи така: Когато на ромейския император
Юстиниан4 бил отрязан носъс и бил заточен от
Леонтий в Херсон, успял с хитрост да избяга
оттам и пристигнал в Меотида5. Тей при-
влякъл на своя страна мизийския народ при
условие да го възстановят на престола, сре-
щу което ще получат големи награди. Ми-
зите го поеледвали и след като
властта, те получили от него страната, която
се намира между Македония6
се преселили те и, винаги готови да воюват
принуждавали ромеите към чести войни, от-
вличали в робство населението и опустоша-
вали тракийските области. Ромеите излизали
насреща им. Мизите не можели да се про-
тивопоставят на тяхната храброст, но устрой-
вали засади из горите и ги побеждавали в
непроходимите места. И тъй от времето на
неговото царуване се водили много войни
и храбри военачалници загинали, а и сам
Никифор7, старият ромейски император, пад-
нал от ръката на мизите. Говори се, че те
били победени само от Константин Копро-
ним,8 след това от неговия внук Констан-
тин9,
император Иоан10,
мизийските градове. Не се разказва в исто-
рията за никой друг от ромеите, който да
ги е победил в собствената им страна. Но
стига толкова за това.

че мизите
1
от
се отделили от
хазари и кумани и на-
жилища. Скитайки по
9
ynpa-
племенен началник Булгар” я нарекли
О

eysvezo, t’? zijv Matoytb’ zs,
edvos TT.QoaevatQioao'&ui,
, xai
de sneGdat
avftts
о 'Io'toos
5
MvGOjy
/Заойесау avrey
psyuAo vs evanokrppso&at.
xai
Maxed dr on
ТЦУ Т£
оъ
avzo)
1
avrov,
атаоатааМ) at
rovs
ftaotA&las
1
nQOS
st ).Yj<pe,vai zxp’ ycboar, dorp’
xai тpr
noHspav
т?}±


завзел
I
и

TCEQiOQt'pz' xac tt‘t pezoixTjGiT
xai тто/Ad noHepc/jv spy a xat
nQo^eyfjotjfi r Poo p al ocs, no He p Tjoeiov-
Alpaca,
de
r
Trts o£(',
cP<vpaiovs de avremh’at tovtois'
sxsXytov ovy veptozaysrovs аНхгу,
Xojqiujv Hoypas xazadytobat, xat rals dvoyotgiais
zovzovs хатауоуурео-Ош. ло)Аа)У	~
xazAxeivov xatgov хата^оауеттоу
ysvvatwy отдатцусот dAoozdrror,
naHaiozdrov avTOXQazoQos, Ttsadvzos
oc7)v, лара pdvov KcovozavztvGV Heyezai Konooovvpov
fpo-rffiivai Mvaovv, xai avdks пара tov syyovov
avrov Kcovozavzivov rov zzjs Avyovorqs Рлсуф’цр
vtovy xal rd vvv ds nods Bc&iyvov rov avroxod-
roQOi, о? та? то)У Mvocoy
oaro’ ouy laroQstrac de rts
tov? sm тд? оф’етеоа?
ot’/

1
XOttQOV
/
нас та тгу ds nods
о? та? тсоу
1.
и Истър. Там
?
О
TQtyUQOVV ex TQV
nOASlttDT,
J	J
А ГИЦС] OQOV Тб
xai
, wv
a qos red r J A’-


J
о
ха) avdes лаои.
пр
Barayrov
я6 Hets aixp fj crap ear ц-
"Pvopatooy s'tsqos,
yt]S хатауопг об и etc s.
104. 23).
иуооаттр
tov-
5 " * '
uzza
vqI ph’ tovzcot ahs (p. 102, 22
след това от неговия внук
сип на императрица Ирина и сега от
който с оръжие превзел


fj
а) Ха<А(У!>г tt АоюД/й’П-
со
от
извори
хунско племе, което населявало зе-
- Византийският император Кон-
, от когото лолу-
4 Византийските им-
се паричали
За спомена-
; after the
" Никифор I 1'еник (802—811). Загатва се
я Константин V Копроним
предприел девет похода срешу
Константин
1 Котраги, известии ст друга извори под името кутригури
миге около Азовско море. Срв. Moravcsik, Byzantincturcica, И, р. 171-
стантин IV (668—685’.	3 Почти същото сведение за един легендарен родоначалник Булгар,
чили името си българите, предава и Генезий. Вж. Genesii Historia, ed. Bonn, p. 85, 22.
ператори Юстипиан II Ринотмет (685—695 и 705—711) и Леонтий -- (695 —698).
областите около Азовско море, известно през средновековието под името „Меотидско
тати тук „Македония" 11
foundation of the Boulgarian State, Bsh XXIV, 1,
за гслямото поражение на Византия ската
775), който си бил поставил за пел
7 • h
i IJ
стантин IV (668—685';.
„Македония"
(741
българите. Срв. Златарски, История, 1
Vi (780—797) и Ирина (797—892).
172.
-- (695—698).
„Меотида
езеро",
fC
ie, известно през средновековието под името „теотидско езеро', !i
срв. G. Cankova-Petkova, Bulgarians and Byzantium during the first decades
i963, p. 52—53. ~
войска в България на 26 юли 811 г.
да унищожи българската държава и
1,дггр. 200-—225. — Ostrogorsky, History, р. 149—151.
Йоан Цимисхг
1963, р. 52—53.
Т |М
L dT L 4
А
Й
Leonis Diaconi Historic:

Лъв Дяк'он, История
6. Sphendoslabus Philippopolim expugnat'
6. Светослав превзема Филипс no л
б. ro bi SfpEvbovGdapOs, rats хата точу Mvoutv
vixacs ёлс peya algopEVos, xal п/ ftagfiagixf] аф}а-
bsia олёоол/.а PQEvd'i’dpEvos
pEpaiOOs SXEXTipo), TtEQlbe
аоф tij eprpvifjj алруыа xaTEQyaoapEVOs {(petal
ydg zip’ ФьФллоо zrciiv тф ло/.EpEiv ёфлоФ,
biopvQiovs ra>v ev тф> aaiEi hypiHvToyv сирсф xai
алпуддФлеод
efatav
Qavypvs
‘ PenpediDv
Evbaiaovos obors,
tmv хатаф/ф,
xal i(bv arboariobeov,
b’ov fiovi.EG'&ai
EtT
Tichv
' V
{Фр у «о т/щ ууфат
xai хсгштгХдуи? blv-
възгордян много от победите
Светослав
си над мизите и твърде надменен поради
своята варварска самонадеяност (защото той
вече здраво държа;
веял веред мизите страх и ужас с вродената
си свирепост. Разказват, че като превзел
с война Филипопол, той жестоко и Оезчо-
вечно. набил на кол двадесет хиляди души
от заловените в града. По този начин упла-
тил всички противници и ги усмирил. На
ромейските пратеници той отговорил гордо
и самонадеяно, че не ще остави тази благо-
датна земя, ако не му заплатят много та-
ланти и не откупят градовете и пленниците,
конто той е завоювал. В случай, че ромеите
не желаят да заплатят това, нека напуснат
по-скоро Европа, която не им принадлежи,
и да се преселят в Азия. В противен случай
да не си въобразяват, че без това тавроски-
тите ще сключат мир с ромеите. Император
Иоан, като получил този отговор на скита,
повторно изпратил при него хора и отвър-
нал следното: „Ние мислим, че не бива
сами да прекъеваме завещания от бащите
ни ненакърним мир, на който сам бог е бил
посредник, понеже вярваме, че има провиде-
ние, което управлява света, и почитаме хри-
стиянските закони. Затова ви предлагаме и
ви съветваме като приятели да се оттеглите
веднага от тази съвсем чужда за вас стра-
на, която съвсем не ви принадлежи, без да се ба-
вите и противопоставяте. Знайте
се подчините на този полезен
ние, а вие нарушавате установения от старо
време мирен договор. И не смятайте този
наш отговор за самохвален, защото
напуснете тази страна, ние
ваме на Христа, беземъртния бог, сами ще
ви изгоним из нея, дори и против вашата
воля. Мисля, че не си забравил поражението
на баща си Игор, който, не зачитайки клетве-
ния договор1, потегли срещу столицата с
големи приготовления и хиляди ладии, а при-
стигни в Кимерийския Босфор едва с десет
лодки, сам вестител на собствените си зло-
честини2. Оставим настрана и жалката му
участ по-късно, когато, пленен през време на
похода, срещу германцитеф той бил вързан
на стъблата на две дървета и бил разкъсан

и
страната в ръцете си),
че
та)
L-
hppiHvroiv
xat ravif/ то dvttdovy
{'лоолоуЬоу), me-

EV TQ) GOT.El
(TvaGxo/.OTtioai,
xat iJei vat
rds UiTOXQlGEls TOtp TlQEGpEOl
ExbEtpardtaai
xal (w&dbets
EpEfpEQE'
/
pi] yaq dpiEgsot/ac тф ууфас,,
si pi] ёл! yjoppaxeov no/.vTd/.av-
Xttl аЛЕрЛОЛфеС ШУ T,E 7IO/,Ef'W
ooa тф ло/.eueiv ёлехтфауто.
'Pijopaiovs Tavia xarapaisiv,
EvQ(f)7t)]s Ьаттоу dcptoTaoi)ai, <ф pi/
xal
тс7)У

О
t Ji

/ ч
/ "
?
J
xarafiaistr
, <o?
A a lav pEia-
Tavoooxv das
I(t)dyy)]s f$£
TOO
tw oajiEGiakpsyois
Ф ppds
Ц
rat? та
acpioraoidaf
?
Д'
rP<»p(uov gvpРфео-д'ас.
drcoxQiejEis
noos
OlEGlPu
1
El
«/Zct тф
TiQOO^xovor]^ avTois,
охЕЪ'афо&аС (PJmq yaQ pi]
eis OTi.ovbds
6 avT.oxQdrcoQ^ rds toiautap
TO Is
патЁоату
aUopprov хаёРф (Aeoq
old ряда Ыесу avroi are
Tiav
5'
bedapevos, xal афф
petat таде‘
ElQpVip1
bet у
marsvovzEs тф
tmavajy
peOa те vpri
„ ti]V £/J
5
E aeGllEVOEV
I
noovoiav
avroi
btEf/vvovoav,
sb i pa. bid тает a
со? pilots, xal оу.ифои/.ЕУорЕг,
tt]s dnatQEiv тф рфЁт
vpiv, xat pi] diapEA^Eiv,
сф Et pi] xaTartEidsi
flovAi] ysvotads, ovy флёф
аРЕхафег owTEihioas олотЬар.
peyalavyovs Tavras rds
Хдцотф yaQ fyaffiovpEv
pi] тф yo)Qas dreEldoiTE
ravzr/s
то rov oov Tiratopa 'iyyoQos,
onovbas лада (pavkov fiepEvos',
pan xat pvQiots oxaepeoi хата np
EXrO.Evoas, poAiQ adv bsxa /.supoig
psQoiv aepixETo Boartagov; avrayys '/os
уеуогеф ovpipogebv. xal лаосррс tov
tov poQov exeivov, TtaQa robs Гедрагоф
ГЕгоаутот, xal nobs exeivi.ov фдФЕгто;,
TO
JlQEGpEVOVlES
r	zi
I1
dnaioEiv
ъ
1
V '
Дхггог
(hid-
bcafiaoav
’ _ °*'
e Ivat
xal rd Xoi-
следното:
'Г
 J

slopyov-
sgav~
Tl 7lQOOr/XOO(JT]s yjnQGs
ui]b’ avabi'sa&ai, ei boras,
тафту] тГ] dvpaifpbQQ) фор-
avrobs Ф, /Фесу
xat рё] ye ЬбфчрЕУ
/	-V	7
- - -
el
7
3 .
idb
drtOXQi О Els FTOLEl V.
тф) d&avdro) dso), сф,
, xal axovrss лао t;pan
алЕ/.а-^феаФ. ol.pac yaQ ge pi] AE/np)svai
ids EVOQXOVs
таша$
че ако не
съвет, то не
>
/


pVQlOls ОХОфЕОС
pOAlg Gl'V
z *
xai axovzss
yaQ oe
bo те ids evoqxovs
abv psydio) xivi']-
fiaoi/.Evavo)/s
TOV Kip-
T(j)V (.IxElCOV
avihs oi'xtio-
EXGTQa-
xal q'vtmv
Ц
h
J
ако не
като се упова-
бог


3

1
потегли срещу
Оставим настрана и
33
става дума
от княз Игор в 944 г. За този договор вж.
кова, Москва, 1952, стр. 6—10.	- Походы на
същата година бил сключен нов договор между
вора от 911 г,, но в някой отношения
Памятники русского нрава, I, стр. 41.
убит от древляните - - славкнско плеъге, което живеело на с.-з. от Киев.
1 Тук
договора между
този договор
- Походы
в 911 г.
I, под
бил
Византия и Киевска Русия в 911 г., който бил нарушен
Памятники русского права, т. I, под редакцией С. В. Ю;п-
Игор срешу Византия станал през есента на 944 г. До края на
Киевска Русия и Византия, който повтарял условията на дого-
по-благоприятен за Византия. Срв. Ostrogorsky, History, р. 245. —
3 Както изглежда, тук Лъв Дякон е объркал името на илемето. Игор бил
т
7
254
Leonis Diaconi His to Пае -
'i-ъв Дякон, История
*
X
че и ти не ще се завърнеш
на две. Мисля,
в отечеството си, ако принудит цялата ро-
мейска войска да излезе насреща ти, но ще
загинеш тук с всичките си войници, та дори
огненосец не ще иде в Скития, за да из-
вести пости гналата ви участ.“ Светослав,
възмутен от този отговор и обхванат от
варварска ярост и безумие, отвърнал след-
ното: „Не виждам никаква необходимост,
която да заставя ромейския самодържец да
дойде при нас. Затова нека не се мори да
идва чак до тази земя, защото ние скоро
ще разпънем шатрите си пред вратите на
Цариград и ще го обградим със здрав
окоп, ще посрещнем храбро и самия импе-
ратор, ако излезе и
срещу такива опасности,
със самите си де
наятчии, конто с ръчен труд изкарват пре-
храната си, а мъже на кървавите битки,
конто с оръжие побеждават врага, въпреки
че той поради незнание смята руската хра-
брост за женска изнеженост и се опитва да
ни плаши с такива закани, както с платила
плашат малки н
Императоръ
ми, решил да
война с всички сиди, за да изпревари при-
стигането му и- да му попречи да нападне
с то ли ц ат а. Веднага с tt
храбри и ?алади мъже
смъртни’
около
арда, но I
покойната съпруга
мъж и про чу т с
патриций Петър,
кифор3
ствената му
неприятелите. Газказзат, че веднъж, когато
скитите олустошавали Тракия, Петър, макар
че бил скопец, излязъл като равностоен про-
тивник срещу тях със следващия го отред.
Тогава вождът на скитите, огромен мъж
облечен с яка
на полесражението и
си копие, подканвал кой би желал да се бие
с него. Петър, изпълнен с необикновена сме-
лост и решителност, остро боднал коня си
шпорите, насочил копието си и го забил
силно с двете- си ръце в гърдите на скита.
Ударът бил толкова силен, че копието про-
било желязната ризница, която не могла да
издържи, проникнало чак до гърба и вели-
ка земята.
duo diailEQlOllEVTOS
TlQOodsb SVTOs,
у ovv
El ys TljV
XUl Els
ovx olnat тру oijv sxava-
r" " xai'TEv%iay
57£Zt’%E0t
тафюта. хас ое
'Qsv?ai naTQtda^
хата oov yjDQSTV dvayxdoEta?,
cecdai. navavdsi, (b? aijde ^oq^oqvv 8s
dqaxsoiku,
vsAovvTa
TotavTats 1
iiavia xat алогоiа ларадл.обреуо?^
..ovdeplav dvdyxrjv tov avToxQdroQa
fpia? dyixsakai opd)
as%gt Tfjods тр? утр dcpix.6itsvos' avroi
ооло) лоо ubv гou Bv^avTtov avAwv
id? oxr/vd?, xai xaQTSQov ^doaxa tavij] nepifiaAov-
per, skovva те tovtov, e! ye xal xaprEOTjofi яро?
tooovtcov Tidvoov dtaycovioao'&ai, ysvvatco? олоЬеФ>
as&a. btddSouEV те toT? EQ70i? агтоТ?, (b?
davavooi tweq аяоуетоо^кЬто^
TVyy/lVOUEY, Tots 0Л.Л01? TO dvG/LlEVE?
vipourvoi’ si xal avid? dyvoia? хата та охлатоа-
X	--- <	н fl	t	T,
, xai,
TliJl, TUOTOl?
Г,
1
i
Paiuaixpv
аААаит6'&1 diary kaQi',~
llljds ^VQipOQOV 8s ^xv&tav
, та? хатаоуогоад гаа? алеглтаФо? aaay-
Ti'yas. “
алохрфтот o/sTAidoa?,
с
о
ds
'(pSvdo<7Adfi:.s, ЁЛ1 T(Lls
тр ts fiaQfiaQi'xtj
otters Toiavra’
cPaiiiaicov (be
iiij xauij,
yap ooov
лц^биЕ&а
1
ЕЯ1
„Не виждам
%атЕЛ£1уогоау' did
dcpixu llevos
яро tcov rou Bv^ayriov
/
'l
J
г
г
(гогута
<bs '
Tills
,	, ,'V, OTTAOLs
fi xai avrd? s£
yrvaia Tip’
r
TOts
i
Ttva vij^ri
 d:7Ei/.ai?
ySWaiG)?
агтоф
ч-ы
се
Ep7ot? afoot?, rb? 00
алz ’ащаtcov ardps?
}
?
осмели да се бори
Ние ще го научим
че не сме никакви ва-
хотами-
jn
5
на
cPa)(JoixijT pysizai. aAxv/v,
глошфеа poquoavxsioi.?
fjua?
лыоатат
dsdl'rT£(7t)ai.a
Деца.
т
като чул оезумните му ду-
не се бави, но да се готви за
8X8T& 8У
fj jlaodsi's disv'-pyijikis, syvai, jttij diaus/J.ery,
Л0Л8110V 8$aoiV8.O&UJ,
Г		‘-WT	X
SXfll'OV wyisiv,
ТО {'
алоУЕУОри.ет(!Уу
1a
Aoyaiv
алла лаоц a.TOvdfj та
di? ar
TEiytOOt
ikoiv'
do(Pv
леос (wtoi’ slvat
отрог Bdodav, ф
тф? d^oiyoiiEVTp Magia?, тр? xot
Ol'VSVVOT, . z. ...
obiijV ysvatoTaTov xal tov
.aQOs TOV (WTijXQUTOQOs
лроуЕсою d haa
%al та хата тот? ^o^spovs
yap
5 X
TfOV



Ч/
ZV

8? TOV
TigoTSQijtjoi Tijv ярое
~s tovto.) tov хата
SV'l/O?
^•piiievos, adavdrovs те tootove
d ноте A svoaro. h ’Tsv dsv
fin r
и
1
с;
ч
Ч.
тогта.) Tip’ хата тур
T/.ijV yevvaiiov
О ГУ
ацоо?

7

Г

[iaoiAsvovoijs
xal vsavixaiv
И
ext-
£.T7“
?
ar-
иатогошфа?,
'1VL-
/
7 OV
dual а оу а
л	-
toiovtov раосАЕсо?
• dvdga xal тф’
ТОУ
7
/

<
/
Г F
, и
нега.
но
И- Д2
Веднага си избрал дружина от
млади мъже, конто
им заповядал
Сл ед
1рякор Склирд
нарекъл б ез-
да бъдат винаги
поникал магистър
брат на Мария,
на този император, деен
рабростта си, а също и
назначен от император Ни-
на стана поради свой-
доолест и лодвизите му срещу
Разказват, че веднъж,
>
това
тони
1
doaoTfoior
“I
lla.TQCxit>v
J^lxrjTpOQOV
7F{J0(T0t’fjCZ)* vat. ‘	,
i iv d p a у a th \a ат а (л sy st at
xazab gau6vT(ov,
xairoi vopiiav bvia,
^vvsflatvw avrois-
ay 6 v
X
did г к TljV
xal
Петсоу.
отдатолЕоасг/р]i•
avrep aOETTp'
Т

С.-"*
и
нрочут
„А
J
за началник
J
Sxvtkbv Tijv OgdxjjY
3
Д£Т«
нас
IIsXQOV,
OVrc'JTOLl EVOV GTlfpOV?
ТОГ TCOV
то docpaVs? TE/kopaxtap.s.vov,
Е&ялаоао&ас
Т0УУ
Sxvtkhv
ТОУ
леЛоорют
aaod to
,	8Л1Ц.рхр XQa~
те. tov j3eijovA?]fxsvov avra)
ds llf.TQOV^
КОУТОУ
я
5 "
г
ТЯХ със
на скитите,	.........
броня, приститнал с коня си
полесражението и размахвайки дългото
вождът
еле
r_J
xal ftsvovs
~rov ТЕ OfpodQOJC
ddgv
a Axils
Г/

лоте
aVTinaAov tov
zov
avTudTrsadai.
avdoa,
a st aiyutov
daivovra, лдоахалеГod-ai
avTixdTTsa&ac
ttaavjidvutav опояAijod-evra. tov
хмуроват tois avaytpt, xal to Ooqv хратаю)?
diayxvAipdperov, dinpozsoats (boat, хата tov otsqvov
tov ^xvihyiv Отта) dt yevsoikj.i rgv dvrspsioiv
^.xviAvjv"
7
аиауцч
TO
с
xaprepav, cb? ।
juerdiyosvov' dia^Tijvat,
T()V
»Шйад,
во
толкова
’EVEoiku
TljV
HFQis
О ОТО)
dvriTOQTjoai, xal diau,
po] d.VTio%dvra tov aAvoidai-
dVJavavboT
4

г
лата то

TOV
XfkMQlOV
txsavuv
канъ
Т'
1 >
оезмълвен


се прострял
Елитен военен отред.
времето на Йоан ЦимисхиЙ.
1

2 Магистър Варда Склир, един от най-известните
3 Император Никифор Фока.
византийски военачалници
I
I
[KI

Leonis Diaconi Historiae
Лъв Дякон, Историк
255
ХШУЦ)
Sxv i‘) as,
rm xatvo) xal Това ново и странно зрелище поразило ски-
mhs Sxviias, xal тите и те започнали да мислят за бягство.
отратруор; лад-
У \
ЕЛ1
xai TOTZG)
ТЕ
tovtoIs rois
Tas hwdtiEis dveiAiypozas
лооааоах&йуси zrj у Гр
^svep Марате хаталАаургш
лрод cpvyijv (mtd&iv).
UyyeiXEv b ^aotAEvs,
zip’ bpoQov xal dyyirsQpova тГ/s
sxfii ts btaxEtpa^Eiv, xal yopvtipEiv
xal tov ;

smaidEt
(ivdpas
pbv,
T.avr.a xaratpajQa ytyvoivro. тру
CXObs TOV jSaOlAEOOs Eih-ypoTEs,
Aapddvovai (pp. 105, 1
tov
biayfiipd^Ety,
?(ЩЮУ ЛЕ£1ЕЛЕП',
mis ExdQopais tfii
xal rd и&и тст>
ЕХЛ€рЛ81У
rd о (pair dia/iov/ла
s
е
Шч
тите и те започнали да мислят
На тези именно военачалници императорът
заповядал да преминат заедно с войските си
в пограничната и близка на Мизия облает
там да прекарат зимата, като обучават вой-
ската и пазят страната да не пострада от
нападенията на скитите; да изпращат в ста-
новете и в селищата на неприятелите мъже
двуезични, облечены в скитска носия, за да
разберат техните намерения и това да бъде
донасяно на императора. Като получили от
него тези нареждания
Европейските области.
CJ
Mvaias hiapaiVEtv'
<
zip' oTQaTitiv
’ ЕП] TOVTCp
Es ТЕ
1 6vopEV(dy (YyAoOOOVs
Sxvihsidv qpxto%}}pErovs 1ратю~
уvoi ev, xal /jaouei
roiavipv ovv gdoiv
TijV E-vudixuv
108, 17).
xal
J
о
/
Uij Tts
xvfa7>y'
bvopsviov
(Os
T(}<
WXia-
7
те пристигнали
Zj
' /. Romani cum Sc у this pugnant
/. Сражение
между
iff'. Tuvqooxv Oat e e
dcdpaoiv,
uavTsg, Ovvvcdv
TtQofJEraiQioavTES, ката
qxsaav. ciQtt (Ye. try tovtcov
BaoAa.p at.op'o.uETOs, xal
p EXT1IS
E.vomodsVTp.p
отоатса - S,uiqe~
л1Гр!)ор тагту
ЕХЛЕЛОр-
MaytoTQOs
alopopEVOs, xal d/J.ap ysvyatos те xal
ivyyavatv dvq.o, tote <Y: oqxiddprcv tivuco xal
fjOjprjT одру? to vs apcpavTQV ioydcYis
ctqoi; rqv tcov IvavTuoy unstysTO ovp^Aoxi'jv.
6e "laodvvpv tov	EtoxaPsoas, Et?
aTTEGTEiAEv, дхаороиЗ
nAjjkovs
толоу xal o,
(bs avv6v,
oiQarmv
E^OpEVOVs
TOVs
MdytOTQOV OTE/dst,
tov whyOovG'
Sxvhas
(Yaxovoa
Egd^EO&ai naQqyystXE xam	,
TOVs EyxaQOlOV^ TtQOAOXt'QElV dQvpov.
vijs svsdQas <dex&EEiv,
EvvaAtov ETtiy/pivoris, (YaxovaatEv.
yoig лаоaxEi.EvodpEvos,
avTEnYiet, xoaTaxPis
1fn	Д ____/	—	5	/	c * _
TQlOpVQ(OVg TeXoVV- Ol yaQ TEO MayioXQCp ООУЕфЕлб-
psvoi, fiErd rd)V Aoyyov,
Tip' Т0ГТ01У
dnopoioav rijs GcpETEoap
те xal Aivofiv
7
SxvOaq
~Pcu pa law yjooeG
ЕЛ}]/Л’О1.У
aAACOs
/ *


С
о
yer у at os
dpqfcwiov
avvEilppibs,
. xal
хатаохолер’
xal to tov
idxaoat лоооу, хш xaiYbv uvAi'Cotvzo
Tt лоолтоШ’’ лЕрлем те тар’ тауттру
xal ndvea btayy saAeiv ,
\	1	r n	3
ЛООС; TOV
Aoyddtts
еллаоато' zf/ (Y~
ЕЛЮЛЕпбсОУ
5
цпЕсуето
А лака EtoxaAsoas,
те
ЛОООУ
TOTS
ХШ
Sxvвас
xatYbv
7
ТОГ
ЛОАЕрОУ.
dveiA'Ucpcos,
1
за тяхното пэе-
1
хуни 
изпратили срещу ромеите. Ма-
мъж хра-
щом научил за тяхното
от гняв и
византийца и руси
Тавроскитите, като чу ли
минаване, отделили една част от своята вой-
ска, присъединили към нея войска от
и мизи и я
гистър Варда, който изобщо бил
бър и решителен
приближаване, обхванат от гняв и силен
устрем, събрал около себе си храбри отреди
и се впускал в бой срещу противника. По-
никал Йоан Алака и го изпратил на разуз-
наване — да види скитите, да узнае при-
близително броя им, на кое място стануват
и какво правят, да прати веднага хора при
него да съобщят всичко, та да приготви и
подреди войската за боя. Йоан, като взел
поверените му отреди, бързо препуснал сре-
щу скитите. На другая ден той изпратил
при магистъра човек с поръка да дойде вед-
нага заедно с войската, като казал, че ски-
тите не са далече, стануват съвсем наблизо.
Като чул тези думи, той разделил войската
си на три: на първата част заповядал да
вървят направо, а на другите две части да
дебнат по страничните дъбрави. Те тогава
да изскочат от засадата, когато чуят звука
на бойната тръба. Като дал тези нареждания
на войсковите началници
направо срещу скитите и смело започнал
борбата. Неприятелската войска, на брой по-
pvQlaw вече от тридесет хиляди души2, превъзхож-
дала по численост (ромеите); войниците на
магистъра заедно с тин в засадата не били-
повече от де сет хиляди души. В завързалия
£J

.

t т
мй sxra^ai г/р'
kodvrip
xard
vgtechhcl hoqu tov
tovtov iKEoiiat perd,
tovs
WIOVTIOV Aoycov
p£V
Tats de xara
TpvixavTa de
odAntyyos,
he,
xayos
TO Vs
? г
ЕЛ1
t г

PU Лорры yap,
av/dfEohai.
C f

то
^w./uu 6 Ae,
TQixu biazdAas
aMAeyyvfiev,
TCOV
ty)V epakayya, тГ]
р&ТСОЛОУ
/
onpvixa T/js оаЛлгууо^, m
ravra rots ло%а-
хат стона rots
елАеоуехте1 t5s
f
У
4
/
Sxvkats
LJ
J
J
Э
J
(Yaycoviio и evos-
(jTQaTSvpa kTjv EvavTtovi
xihv
nceovEs
о
ПЛЕ() TO Vs
ТСОУ
С хуни
j
И
той се спуснал
смело
Златарски, Исто-1
тук са означеяи
Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 235
с тдшиотт  lu-g/aat, което обнкновено се гьлкува като 308 хиляди. Вж. G. Cedreni Com-
1 С хуни тук са означеяи маджарите. Срв. G. Cedreni Compendium, II, р. 384.
ряя, 1, 2, стр. 603. — Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 235 2 Според Скилица-Кедрии войската на Светослав
броела axiaxioyiidovs^ i.Mt трсахотта- iii-oid™, което обнкновено. се гьлкува като 308 хиляди. Вж. G. Cedreni Com-
pendium, II, р. 384, 16—17. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 604, който смята, че този брой е преувеличен или
„погрешен при преписването" (пак там, стр. 604, бел. 1) и че най-правдоподобна е предадената от Лъв Дякон
цифра. По-вероятно е обаче, че ит&аы в текста на Кедрин не означава десет хиляди, а само хиляда. В такъв
смисъл се среша думатаигта? и; в други автори. Така предаденият от Скилица-Кедрин брой следва- да се
тълкува 38 000, което не
думат;г pvmd;
се различава сыцествено от съобщението на Лъв Дякон.
из-
256
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
се бой между двете страни паднали наи-
храбрите. Казват, че един скит, внушителен
със силата и с огромното си тяло, се отде-
лил от своята бойна редица и се спускал
с коня си срещу Варда: ударил го с меч по
шлема, но ударът на меча бил напразен.
Острието на меча се огънало в твърдостта
на шлема ' и мечът отскочил на другата
страна. Патриций Константин, роден брат на
Варда, чиито бузи отскоро се били покрили
с мъх, огромен на ръет и ненадминат и не-
победим по сила,
да удари скита, о^-- -
нападението, отбягнал удара, като се накло-
нил към задната част на коня. Ударът по-
паднал на врата на коня и го разсякъл на
две. А скитът, повален заедно с коня си,
бил съсечен от Константин.
Когато победата клоняла ту на една, ту
друга страна и много пъти се колебаела
между едните и другите, Варда заповядал
да свирят за настъпление и да бият непре-
станно барабаните1. По уговорения знак
войници и зле зли от засадата, явили се в ти-
па на скитите и така ги изплашили, че те
се впуснали да бягат. Но докато още ро-
меите не били почнали явно да ги преслед-
ват, един от знатните скити, който изпъквал
между останалите с големия си ръет и с
блясъка на оръжията си, обикалял бойното
поле и насърчавал друга риге си към смелост,
Варда Склир го настигнал с коня си и го
ударил по главата. Мечът достигнал до поя-
са и нито шлемът можал да го защити, ни-
то бронята могла да издържи силата на
тр ур, I'aouatoi usv v<p y)oovpg Елрлаладау, xat	ръката му и острието	на меча. Когато той
nQog аЛхру ЕлЕ^рсба&роау' Zxvbai ds, тер хагуф	бил разсечен на две и	проснат на земята,
xal аЛЛохбтср rijg пЛрурд dnodsutdaavrEg,	ромеите започнали да	викат от радост и
otpiuoyp тот ovvaomopdv дюЛёюагтЕд, sig qpvyajdsiav	при добили смело ст. А скитите, уплашени от
ETQdnovro. of’C snrondpLEVOL 'Papuacot psyot ^(rd'Eiag
EOJTEoag dvpQovv avrpvEcbg.
tov dycova nEvrpxovra xal ttevte
TS'&vdvat, roavuaTlag ds ysvsodai ovyyovg, xal
trt/iayy xaraxoviLG&ijvaL wvg пЛеогад’ SxvOayv те
vnEQ rovg diopivQiovg dLayp’&aQpvat. аЛЛ^р цеу nQog
rovg Sxv'&ag уЕуЕУрргЁур tots rP(oaaicov diaiid/T]
Elg tolovtov ЕТЕЛЕота rd TEAog. Ucodvvpg ds 6 загинали над двадесет хиляди души. Така
sig тру EvQobnpv завършила битката на ромеите със скитите.
Император Йоан побързал да прекара
войските от Азия през Хелеспонт в Европа,
за да зимуват в селищата на Тракия и Ма-
кедония и всеки ден да се обучават с оръ-
жие, за да не бъдат негодни във време на
война и да не отстъпят в битките с неприя-
телите. Те трябвало да чакат настъпването
>
rpg aticp avrov
yEVOUEVpg nOQ aurpo-
Evrav&a di) Леуетат
аЛхр xal ocbparog oyxcp yav-
3 C \
ajtoxQV&svra (раЛаууод
xal giq'SL
ETvyxavov* оорпЛокг^
TSQ'OV, ЕЯШТОУ OL VEaviXCOTEQOL.
тсоу viva .Sxv&cbv
Qavpsvoy,
E^mnevoat те, xal тер Bdgdq EnidgauEtr,
tovtov лЛр^ас хата rijg xogybog’ XEvi)V ds yEVSO&at
тф’ rov gitpovg xaratpogav, wv dift’Qcg dvayyafup-dsv-
rog тр xvvfj, xal аЛЛаубоЕ тр ravrpg атеуауотрть
nEQiohoi} poavrog" Kcovoiavrivog ds 6 narpixiog,
ovvatuog
ysvvy
KcoyoTavTlvog
тф Bdoda теЛо»\
Exiyvod^tov, 718Л(Ь(хбд те nstpvxcog тф О(Ьиа-
Ti, xal zip’ toyvy dvoExfiiaorog xal axazaydivtoxog,
to glq:og onaoapEvog tEiai
zip’ cpoQav avrov
onridoag
avysra 6 innag, ov diaunsQEg
ds Sxv’&rig, aaa тф i'nnrp xo.tevex~
aOTt too

УобЛср Tip'

тоу
VTTEl'56 UEVOZ
J
rov
I ПП-Og.
Sxv&pv /ЛаЛетг
g, EXxXlVEL TpV
i'nnov. деуЕтас di
, ov
г
'i
6 di',
лЛруру, xaBteyiov
Eavzpy пара rov
алохёртЕтаг' 6
-&Etg, npug rov Koovoravrtvov EvanoofpdTTsiat.
 l7>'
xal avyvdg xal ардмтаЛаУтоод
TO EVV&XlOV
rvpnava -dapiTij. narayEiv' rpg
Лоха»’

Зе раууд vpds хахелоЕ u&caxXivopLEvt)g,
^Ета^аЛЛооорд ро-
Bdpdag sypyEt у
г
о
лад sq? txdzEQa
tyXEASVETOl,
ds сраЛаууо
аиу&риа,
deog те avrotg EtopEi xal n.Qog cpvyadsiav ояехЛл-
var. pijna)
rcor gmqxxrcbv
олЛсох
хата то psiaixpiov nEQipst, ЕлаЛхцу zovg Exatoovg
Em^pcovvvg. tovtov BaQdag 6 2хЛр()бд Eginna-
odaEvog natEt хата rijg ХЕфаЛрд
zd Ep/oz dtpiaoE, иртт той XQdvovg
py')TE rov fidjQaxog ту]у ii)g
gicyovg торгр’.
diazif^syrog xal npoeaQayfyEVTog
'Pcouatot uh' v<p rjdovTjg ЕлрЛаЛа^аг, xal
тф хатуф
j
та те
g ex тсоу Лоха»’ E^avaaT.aopg хата rd
xal хата vcbxov za»> ^xv&cbv ysvopEVpg,
ds
rw
yEyEyppEVpg AaurrQdg Tpg dico&cog,
Tig xixv'&cov, psyE^si acduarog
WIL
Ларлрбтртл, ЛЕфТ’хФд TCOV Ш(ОУ dQinQEnijg,
gtDOTpQOg
avrat Елаохроаутод,
XELQOg <
diyi) 6e TOVTOV i
гЧ
и
J
с изваден меч се спускал
обаче той, предвиждайки
Варбад б
/ *
ЕхЛррбд
utjte
xal pE'/jx tov
rov
ЕЯ10%6УТ0д IGKVV, 7) Ti)V TOV
/
v<p pdovpg ЕлрЛаЛа^ат,
sns^pcoobpeav' JExv’&ai di,
zijg Л-ЛруУ)
OVV
Г	/	Z1 Л V
xard tovtov di) Леуегас
Pcopcucor dvdoag
ovyvovg,
rovg пЛёогад’ Sxv'&ayv

с
/
г
уЕуЕУУ)рЁУр TOTE
ЕТЕЛеита то тёЛод.
sAo(ag dwaaEig
г
7 *
Г
о
T OLOVTQV
avxoxQaxroQ rag
did tov r ЕЛЛропоУтоо nsQOLOVo&ai хатрттауЕУ, sg
rani &Q(ixr;g rs xal ABaxsdovtag diaxetuageiv x(oQLa,
xal Totg onAocg ooppsQai yvjvrd^SG&ai, cog pp
dn6pa%oi eIev sxl тоу rcibr aycuvcov xatQov, pstovEx-
TOVVTEg ЕУ ТУ) /.MXP TCOV
тоу tov pQoug xaiQov

3/
yvprd^so&ai,
' snl тбу тсоу ayebveov xqtQOV,
JTVQIUSVEIV 3e
y(lQ pdp EX Tpg
5
dvOUEVOiV
J
EXE IVO V
9
/
на

t,
барабаните1. По у говорения



неочаквания и страшен удар, с отчаяни ви-
кове разкъсали строя си и се втурнали да
бягат. До късна вечер ромеите ги преслед-
вали и безмилостно ги избивали. Казват, че
в тази битка загинали петдесет и пет души
ромеи, обаче имало много ранени и повечето
от комете промушени с копие. А от скитите.
загинали
Става дума за сражението при Аркадиогюп (дн. Люлебургаз) пре
1, 2, стр. 604—605.
1

970 г. Срв. Златарски, История,
I
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, Историк
257
на лролетта. Когато след мрачната зима се
пукне пролетта и внесе в природата трайна
ведрина, сам императорът щял да пристигне
при тях заедно с войските от столицата и
тогава с всички
с тавроскитите.
xal els отатЕ-
w xooutxbv хатаотг/иа pEraftdD.ovxo$,
atptxEo&ai, Tils dutp
xal лаг gv det wis
XEL/M-Qivrp хатг/cpeiaQ ngoxvnwvwQy
gav av&gtav
avwv те dcHJiDa (bs avwvs
avxov dvvdueis enaytpEvov,
TavQoox vti ats о v цлА ex eg fl a i (p. 108, 17
*1
u-
dwd I.IEIS
лат ov del
t
X
11, 16).

сили щял да влезе в борба
8. De Barda Sclero
8. За Варда Склир
VH. уBdgdav ovv, tov хат елсоге/маг Sxfafgdv,
Ёхтблак ysavindv xal ддаотг/диуу f ov
тг/v Gvvatuov Magtav xoivayvby eg%s p7cw то лдоо-
дет д 'latdwr/s, xaAAEt xal oargogoavv/] es ueya
xDovs r/xovoav (Ёр&г/ de tovtv/v о mxgbg хатед-
yaod/iEvog ddvatos)' tovtov ev uayiGTOois трАоогта
xat тагу ел1 (ддахтр отпотет/штсоу клкпагойт,
xal ti/у t&t "Pars ctpadapovoav хата тшу
pai'cov Ёлг/Avoty yevvatcos алотесуе^огла,
aQiGTEtav
/ievos, ipTEQ /tot. rjdrj dEdijAtozat.
6 fiaatAEvs xac атдатт/Аатт/г avaxr/Qv^as
oxaatcoTcbv, D ti'/v ’Aaiav еАЁлен^еу (d. 11
avdQa Aiav

/
VEaVinOV ХОХ, dgaGTr/QlOV t
xaAAet
Xal OOMpQOGVV'fl
Ёл1 (‘dgdxv/s атдахЕоратыг
т(Ът
Ёлт/Avglv
?
!
5

D
Ss
rPa>-
и tad. тг/v
tjT evayps dv&dr/Gaio tov£ Pxvfias тдыра-
Gtpadd^ovoar
5
з
Act av еАЁле piper (p.
/ЛЕТ ОЛЕ pipa 1Л EVOS
хата тсот
7, 1-11).
Варда, по прякор Склир, извънредно jxpa-
бър и енергичек мъж — император Иоан
бил женен преди това за неговата сестра
Мария, про с лавена със своята красота и ум,
(жестоката смърт рано покосила нейния жи-
вот) - - този именно
гистър и началник к
който мъжествено спрял
ние на русите срещу ромеите, след подвига
извършен от него неотдавна с лрогонването
на скитите, както вече споменах, бил пови-
кан от императора, назначен за началник на
войската срещу бунтовниците1 и изпратен
в Азия.
г_*
(Варда), който бил ма-
войските в Тракия и
буйното настъпле-

?
9. De clade Romanoruni in confintis Anchiali
accepta
9. Поражение mo
на Византии ските войски
при Анхиало
'Aqtl
след изтощител-
fpihvddt
AAE^dvdoov,
ЛEOVTOC
xal
Э	s
aVTO^QDlQQOg
ег’дEt- peTavaaidvTos,
хатолст exeIvoo оъуолеА1&6тто±,
"Li	J
л-gos
л cud os
TOV
уда1 о wry
rov
тр' di: Ptoitaixr/
tov ti ih/vovu Ё vov
Cj
avtov oi'vatuov,
?
5
K(ovGTavTivoi\
llfyOVGTVjS
ExtGTpaDvQ <pEQouevi]s, Pvpe(bvy д тагу Alv-
aQXi/yds, dvr/Q To^uErtas xmi •0‘EQ.uovoybs та
otpabd'Qoyy,
Evxatglas dgadduevos, Dt/Aaratv
xal Ogrixr/v

ТЕ
avrov, xai xr/s
о последвал скоро след
ромейската държава се намирала в не-
о
ТГ1!
2
TJ
Когато император Лъв2
на болеет напускал този свят и родният му
брат Александър
това,
сигурно положение при невръетния му син
Константин4 и императрица Зояй, вождът
на мизите Симеон, човек смел и извънредно
войнолюбив, който отдавна горял от желание
да воюва и подготвял война с ромеите, сега се
възползувал от удобния случай и непрестанно
опустошавал Македония и Тракия. При това,
увлечен от своего скитско и свойствено нему
безумие, заповядал на ромеите да го про-
възгласят за император6. А те, като не могли
да понасят явното щеславие и предизвика-
телство на
Назначили Фока;
храброст и победи надминавал останалите
военачалници, за предводител на войската и
го провъзгласили за доместик на схолите8,
Роман!? избрали за началник на огненосните
кораби (достигналият до тази длъжност се
нарича друнгарий на морските сили). Те били
1 Варда Фока, племенник на спадения император Никифор Фока, повднгнал въетание в Кесарся Капа-
докийска около 970—971 г. с цел да завземе византийския престол, Срв.
Ostrogorsky, History, р. 261.	2 Лъв VI (886 - 912).
си като се :
стантин VII Багренородни.
тин VII Багренородни, която до 919 г. управлявал;’ като регентка на малолетния Константин.
History, р. 233, смята с основание, че Симеон искал да бъд
Става дума за Лъв Фока Куроналат, i
на отред от императорската гвардия, Срв. Brehier,
Лакапии.
33 Гръцки изкорн за българската история» V
ОЮР
лоАеитау ла Aat
ud^r/y
ОСУ 17/
xal $eQp.ovgyb$
real тт/v xara 'Ptpuaiaw
ovx
те
с
Lr
И
<L1
(odivtov,
MaxEdovtav xal 0Qqxr/v els алотоеат
JSDv&Mip’ xai avvrjd'r/ Ёладдер, avwxQawQa eavtov
dvaxy/QviTEtv 'Ptnualotg exeaevsv, oi de xr/v taiai-
rlooT aAa'Qovetav xal vfigiy tov Sxvilov ул/ <peqov-
tes, та олла rttvetv хат avwv syvaroav. xal di/
Aeovxa тот ФИохагу ardgeta xal TQonaiots тт/vt-
xavxa wry Aotnory атдатт/''/&т {'ледтрёооуха, doyy/ydv
тг/S at gauds лдоатт/паретое xai AopeaTixov tu>t
G%oAd»’ avEindvxss' Paryavov de, тсоу Ё/алтдсоу
yea»’ лдоурлдюарего! vavagxov (Aoovyydgiov
ласо'Ё/иov
oyoua'Cpvati’)’
та бл!а xtvEtv
ТОТ
>	/1
SXEAEVE1'.
TOV
хат’avwv
Фаглаг> dtvdQEiq
I**
4J
3
El£
tie,
ot Ье
<У
u
to’iv
TOV E(S T7]V TOiavT7/V atytypsvov UQxijV
tov /iev ex yrjs, tov de ex {laAdoor/s,

явното
скита, решили да му обявят война.
който в това време по
победи надминавал
J
tJ

a

повднгнал въетание
латарски, История, I, 2, стр. 605. -
иди и отклонение от изложението
4. Кон-
J
D
авторът правЕ едно отклонение
- византийски император (912- -913).
на Лъв VI, майка на император Констан-
Ostrogorsky,
лровъзгласен за император на българите и ромеите. 7
брат на император Никифор Фока и баща на Варда Фока. 8 Началник
Les Institutions, р. 353.	!! Бъдешнят император Роман
. у к
p. 261.
връща към по-стари събития.
'. Зоя Карвонспсинй — четвърта жена
8 Александър
il
6
и бащд на Варда Фока,
р. 353.
Лъв Дякон, История
258
onis
Diaconi Historiae —

единият по
Казват, че Лъв,
изпр’атени да нападнат мизите
суша, а другият по море.
когато премина л границата и навлязъл в Ми-
зия, се сражавал извънредно храбро и съся-
къл извънредно много неприятели, така че
Симеон бил докаран до страшна безизход-
ност и не знаел какво да стори и как да се
отърве от този толкова смел и непобедим
мъж. След като и другите мизи се отчаяли
и се впускали да бягат, на Лъв
било донесено известие от един воиник, че
друнгарий Роман вдигнал котва и с кораби-
те си, тласкани от попътен вятър, отнлувал
за Цариград, обладай от страст да заграби
властта. А Лъв, огорчен от злокобното извес-
тие, прекратил сражението, обърнал гръб на
мизите и потеглил към престолния гоад, та
дано изпревари флотата н
дее ромейската върховна власт.
Като видял безпричинното и странно бяг-
ство на ромеите, Симеон отначало се усъм-
нил дали това не е направено умишлено и
не очаква ли гибел мизите, ако се впуснат
след тях. Обаче като узнал,
нал да ги преследва и безмилостно
неизброимо множество. И сега още могат да
се видят купища кости при Анхиало, гдето
тогава позорно била посечена бягащата вой-
ска на ромеите. А пък Лъв закъснял с при-
стигането си във Византион и останал излъ-
гая в своите надежди (защото Роман преди
него завзел царския дворец и бил провъзгла-
сен за василеопатор’2). След като преминал
през Абидос3 в Азия, той въетанал и съз-
дал много грижи на Роман и на държавата :
извършвал опустошения, заграбвал ежегод-
ните данъци и покорявал тези, конто му се
противопоставили. Когато с течение на вре-
мето неговата шайка се разпръенала и наме-
рението му не могло да се осъществи, той
се впуснал да бяга, обаче бил заловен и му
били извадени очите по жесток начин1.
ПЕ()аиХ))}£ГТ(1 (Ус
Alvoiac кагеВщгрбта
y.al	uvaQ'd) а etq
, (hi
y.al
buxiihoUai лгюолр/iipai’.
Alovia y.al ilp’
biayotv аю. oilai,
хатахбуюл tojv (ivousvaiy, (>л тот
Qtav ovyslaAljvai dEivtjy, y.al аащ/uyEiy
dgtiofl, yal блок: ry.cpvyU ovno ilQativv
(lyaTaychviGiuv. Ipi] 6k y.at тшу u/.lo)y
ТОЕЛО(1ЁГ(иУ
ол.а(>л1ОТ(7)У
Mvooi
tov
ту.тблал
s
S
SvuEOiy ihs
I
fatvijv,
py(pvy)'i окно
Г1
О,
ат 6 да
1.
?
q(/.(j'l
л/JJh]
ало-
ii y.al
y.al
алЕ10?]и6т(ОУ
dyysl.tav
avEyvpJlrp’ai
avrols
nr so-
rb BipaCTiov.
zieqiu 1 yi, cavra,
y.al, тага rots Air-
V
e/
y.ai
JIvoa)V y.al ccgbs (pvyabjav
лдод итог /Вуетас пог
тю ААтп, ал (5 Jporyyapfo? ^Prpuavbz
tGiioi; '
/
5
>
TLVOS
A&gvti, ал 6 Адогууаого;.
аларрл, у.ата jiovpvar i
SQOOTl
ТО)
J
с
о
/
• laxaim’ov той
р.ат(Л, спот тсдатуиУл алол/.Вт
тот t5s, тф алаийор тту
dailvool те тит от'Уаслюабг
со7л ббтта
лол ТОУ
пщ
A

f
sis
ayySklUQ
>
тоГь
f-iysoDai лдор n'iv pauil.Evovaav,
Pa.Hiavov .
FPcopaiy.~y nyspovias - .
2 vu nor, i it r dxQopdoisToy
Рсощцоуу (ргурУ) Етбок'тт
а/] и ay.auoQoi'uryov
ёлтостоилуоп
I
C
A
7
7
J
1
j
ТОО
С,1
с
iiy
qvyiiV
CTQOTE'Qi'jGOL
а’хпагр
3

ЕЛ1ПРО1)У
казват
един войник

J
TOV 6 k
(6ovta
то лаоаопна,
31. Ell QOS MvOOlQ
6 k
y.al алпоа лВ'Щр
ЁС>т1г oquv
г
1
потеглил към престолния град
Роман
, . у SV GIT О.
би.ОУ.ОТОУ
F
у
a
и завла-
r Ji
НЕУ
ней
ЕууЕТцтаг fiat) overt
е лей б at та
z Ч')
?7
ко/,

qmvy ит ей гоп?,
уоцум ауурлал-
tJ	t	*
оотыу лада пр
У.(!Л угг
3

Ш 7; Г
/
r
MvOOl
ava уратор
ovy-
f -

направено умишлено
мизите
ако
че о яг ат
stoki
аХЛГО)?
Т<5 GHQ(ilSV^l(L б
&
acoo sia
OVV 8-
c"
започ-
посякъл
5
РаикАоуу
£ Т-р?
днаотатЕг
У,(1Т€1/лур('Л
трт
'ОУ ТО'У
VOTE QUO
1 A F
 /
г
бе .I Aw
atyltywr,
б "РгоЩ/УОр
BaoiUcos
J
Г ---
Г.. г'

TO Bv'-aYTLOY
—	Т} Л /и
' Тг/С Е/ЛИО/Л
пр'
[ккк/Jjiov tkitav
\[/>rdov tieqojcoOsl^
xal tzozzh
rtQayiMTti]
ydrj ds
y.al
Л
Ila Sy
ттр
Т8,
деаус
(poQOl'b
yp-igovuevor^ ijfH] Os тер y,Qovo) toi.'
(гу.ебаод-ы’тоъ, y.al nr
oavzo-; tov povIevikitop,
Bjcp&ljvai те y.al (pucop
iioup (pp. 122,22-.......12-
лоб
П
1
У HQ
У.о1
bia
TO)
<
c
1
10. Joannes
г
7/
J
№' 7 о Г’ Фонд.
I
GV "1рл’(О
7
h
Ba) гласа)
I	t
кагат fp'/pov,
то
/
ЪШ
J1*
?
, А' тгр’ >А(пЪ.у
? алеютелнат с/л
y.al тр ло/лт&и
у.ен то1л Епунелл
tivTiyaihoTupkvova
1л]йТО1У.(П'
аута/
TOCs
7
71</-
/
h
j
Н

fb-H

тогила/лг
h
фгрСкФ/о
ly.y.syn]J?iyai
X
J
А
!
ГСП?
oia-
глотооттр
ll, ovl-
Ji'h'al-
василеопатор’2).
‘J л Азия, той
IJi
+ >
contra Scythes helium parat
ai'Toy.Q(iT(»Q ^IrodvyjjC
Bdobav, '	'	’
ТЕУУОЛ
/
?
tr
ll

x/poix ov алоу.а on ти,
r*w
TH
t J
I J-
ТОУ
а 11(1
л тою oloac
и	-м.
войска
К). Йоан Цимисхий се гот.вн за поход
срещу руcame
* *
Ммператор Иоан заповядал на Варда Склир
да подстриже Варда Фока за монах и да го
изпрати на заточение на остров Хиос с жена
началството на Лъв Фока се отправила по най-краткия
излязла в Черно море византийската флота,
да прекара
I, 2, стр. 386
под
от Босфора
възложено
Ис тори
1 Византийски сухопътна войска под началството на лъв фока се отправила по най-краткия път
Елноврсменно от Босфора излязла в Черно морс впзантийската флота, начело с друн-
комуто било въз.южено да прекара печенегите през р. Дунав, за да нападнат бълга-
Златарски, История, I, 2, стр. 386—387.	й Срез март 919 г. Роман свалил с
която била подстригала и изпратена в манастир. През април същата година той оженил малолетняя
си обявил за василеопатор и взел управлението на държавата в ръцете
1'31 — 402.	3 Абидос — град на малоазийския бряг на Дарданелите.
Зла тар с ки, История, I, 2 стр. 605. — Карыиисо&скии, О хронологии
КЪМ
българските граници.
гария
риге
ирсврат
Константин за дъщеря си Елена, а себе
си. Срв. Златарски, Истерия, 1,
:. Събитията се отнасят към 970 г.
русско-византийской войни
Роман Лакапин,
по същото време.
Зоя,
2, стр.
Сн
Г
Г
стр. 136.
я
y През
ооявил за
-402.
I
г-
avTov dp
bed tov
та EXElOE
xat ahov
тevoat хата
tov v/jQcv xaQXEQqoai loiTtdv;
idrov
traod paoiAdog
ттюдеута ттрод тот
f/dlTEQ ,1101
VOTTO,
TO)V
TOV
i) evTog
tior,
x/avavwg.
J
Таурасе тф
r Pcomxa
qovv dlapoveiav
/.axtoilov pp
AOVEIV
TOVTOtg
TQinQ&g
tc
ХОШрЫУ,
XQtuvTa ovrla тр aTQaziq
top xatoov тот
127, 3).
(Г
1
У
/
Leonis Diaconi Historiae
тад dvrdfieig avEil.rjq:dia,
EIaqo^ovtov 6ia7iEQqv,
XEt/uzbta'
paotAea tisra tcov
t
ok,
eg Tip' EvQdmrjV
X&ueQiovvTa nobg
EvuyycpEvov,
ехотоа-
?J.OOs EVU’ig
vnaoTLiaubv
|Г
ш/Лб у dp тгуу тогтсог dxdidx-
()Ьто1 ydg, Tpv ало rpg EvQdxnyjg tov oEQavq-
Bdgba btayvovTeg d^agetv, eg zip’ ^Aoio.v
dvadot-
t 1
dnaQCtv,
bid
eg ii]v

'Лъв Дяаон, История
259
стал еVTOQ
фоуха. Bdoba
"V.
rd аеуюта
attpyidiovg PiERldoEt g
MaxE&dvtoT z rypot ievoi
тру ргиотао1ау т^д ev
” т
rov eray^Qs
J

V Г- 5 Э Г / Q
пор epprji7i]}
VECOTEOlOptOV,
cPa)jaalovQ
J
му и де цата му, а сам той заедно с воиските
да премине през Хелеспонт в Европа и
да прекара зимата в зимните лагери. Веднага
щом настъпила пролетта, самият император
със своите войници щял да тръгне на поход
срещу скитите, защото не можел да понася
повече дръзките им обиди.
А. скитите, като узнали за заминаването
военачальника Варда от Европа в Азия
[ изпратен там от
неотдавна
u
там

на :
(той, както вече казах, бил
императора поради
бунт на Вар
EOL-
х
изоухналия
започнали да нанасят
пакости на ромеите, правели
нахлувания и безпощадно грабели
Фока
xd пр’
TIOlOVpEVOl,
xdt bpovvTEg atpEibayg'
vav&a QTQaTidg EyyEtQto
^ааттоуру xat taoTovg,
алЕ1{)а)д
egitoiaciav
laidwov 1
Е71Е
r- Zi,
5
T7]Q
MaytCTQov,
1
ТЕ
VOL xdt
3
£S
ETTTjQ fir] (pQOV q Liar a.
avrdyy
Ка i 'oxovag
tnuQd та dxoq,
xat dpadtbg
adbddetav
zip’
TOV
a
L-
.>
ЕЛ(ОУ1’~
3
O,.1O-
F J
1
xdt
OVLlT
I
EQtiaTt'CEiv
с’Г*
xdt.
tnlytov 6 paotAEvg,
tpiciyeTO
EVTevliev
ядооетагте,
?
xe^QQph’ov vdig
xdt liQacog
rtxsQavyov
dviixovg QTf
oilevei
/

1
Ft A
ТОГ/tt-
много големи
внезапни
и опустошавали страната на македонците1.
Тогава за началник jia тамошната войска бил
назначен магистър Йоан Курку а,
извънредно много
пиянство и изпълнявал задълженията си неу-
мело и небрежно. Поради това духът
сите ставал
дръзки.
да понася високомерието
им пр едизви кате яства, се устремил
сили
не липе
конто бил
склонен към безделке и
ryi
ггат
3
(jVtjTabip’
xat Tag euttvqovq
xdt oizov TTAij’fkg
zip’ tov "A^Qtavov TTOAtv did тшу otTpymy ttlotovv
x a i хорта op ат a
Tf	nJ
?
dydrary
ХаТСЮТШТ
L-
Hx&yihtt.
/

ГОР
T«s
о iron


xatQov
T.TOV
отд
ol
v^opvyl/ov, xal агто-
ЦрТСУОь TOVTXOV
'Ра) Liatос
J
ч
хата
onavRjV'v
г,
-5
все по надменен,
1 тъй императорът, като
-	-	Л,
(р. 126, 2-
на ру-
а те — все по
не могъл
дързостта и явните
с всички
да ги сломи и унищожи, като се срещ-
с лице в бой с тях. Той заповядал
огненосните кораби, а с про-
да доставят
пол много храни, фураж
статично оръжие
женията ромеите
тези неща.
лице в бой
с тях.
ч
7/. Romani Praesihlabam oppugnant
VIII, d. Kdvvdvba be rxerpoiatg то detov, tog to eixedg,
E^iAEtoGapeyog, avEiotv eg та exeloe avaxWQa, тад
TivQqtoQovg tqRqeiq &ip6i.iEvog, тахпхсЪд rzQdg to
tov Booxoqov oaAEvovcrag ttwoxdKitov, ы xdt. ettl-
yetov ralg tpoQTiai xapEOTtpiEjy evoqiwv
eq xTiij’jtqv ijGEpia aeyQt. тт;д уEq'VQug xai tov xadavipg
EtopdHoviog
IujieiqI a g
autllav
И	1
i7TEQ тад TQtaxooiag
a vvv yalsag
q tloopQovTivdpEVOQ те tovq
OTQaiuvjTtxtd
Extnsiigise.
EVOV
EX-lAEl V
/
и

/
г
O.VEIOLV EQ ТО EXELOE
tqll'qelq dipofievog,
О) УМ1
5
X *


y.di Evyd/aqrov,
3
<
о

да приготвят
дон о л с тв е н и кораби
ол много Хр
а
в Адриано-
Г.
добитъка и до-
за войската, та през с ра-
да бъдат задоволени с
за
бъдат
всички
11. Падането на Преслав
като се
и Г.
помолИЛ
оога според
в тамошния дворец,
Lл ед
обичая си, гой- влязъл
за да направи яреглед на огненосните кора-
би, строени в
мира удобно и
варни кораби, което се простира
вивка чак до моста и до вливащата се
това място река). Императорът
изкусното
ване на
с корабите и лодките, наричани сега
и „монери")3.
техните гребци
изпратил
реката, за
да бягат, да отплуват в отечеството
Кимерийския Босфор. Казват, че Истър е
една от реките, конто изтичат от Едема и се
нарича Фисон.
на
о
т
ьосфорския залив (там
спокойно пристанище за
в
ч I
1
r/p’ yovv /ЛЕТ
EtQEOtaV
ETVyyyiVOV
xdt
лот анov exteivouevov.
I	d
TCOV TQipQ(f)V
deaadtievog (
avvu/ia '/.e/apoig xdi dxauctq,
xoivdg ovomRd1'01),
eq drag xdt to cteq), avrdg
diavoup, R
xdl XOOpOV
fiaoiAEvg
xdt fzovEQia
aQyvQtov beavoupj eq тоу
tov tovtov ттбооу qpQOVQpoovTas,
rotg Axvbais, H rpv otpcbv
xdt
dxvi/aig, ;
Кшитосот
d J
AEyEiat
EQ 3ЕЬе/Л EXTTOQEVOf.dvO)V
ХЕХЛриЁУОТ Фто&г,
XCrV
q. ч1 yipг алох). Ivo I аг.
Фаойг
5
V J
I
xat
be
л
IgtOOV
—1
\

Г Ь “
pg
naiQiba
f5t-
Etvat
тт/д
BdoQTOQOV,
tov 'Igtqov Eva ТОУУ
1.	J
РЮТСЦЮУУ.
tdr
Г/
с О)
1
Ei’ys Ti.Qog
TOV
Exdtbdiaevot ,
.<

3 ।
Император Йоан Цимисхий
пери

се на-
TO-
лека из-
на
наб л к) дава л
и стройно плаване и надпревар-
корабите (те били над триста заедно
„галеи“
награди на
лед това ги
на
ако почнат
си и в
Босфор. Казват, че Истър
Той
дал
парични
войници и
към Истър да пазят устието
могат скитите
да не

1звира от изток, но се с крив а
/)
Източие
тук
Галсите били
кораби с един ред гребци.
Със ^страната на македонците “
,Т
означена
малин военни кораби,
е
Тракия. Срв.
карави с гребла (по-късно
strogorsky, History, г. 172.
у,;;-:;;;:;; „га-
наоичани
мон ер и те
260
т
eonis Diaconi HisEoriae
Чья дякон, История
по
под земята по непостижимата мъдрост на
Създателя, а после пак излиза на земята от
кедтеките планини1; след това се извива
през Европа и, разделена на пет устия, влива
водите си в Понт, наречен Евксински. Някой
предполагат, че Фисон е реката, която, из-
вестна под името Ганг, прекосява Индийската
земя, където се намира камъкът смарагд.
По този начин корабите достигнали до
река Истър. Император Йоан, като се вдиг-
нал от Цариград, пристигнал
войска в Адрианопол. Казват, че Орест,
нът на Агамемнон, основал (този град),
гато започнал да странствува, след като по-
губил собствената си майка Клитемнестра.
По негово име градът по-рано се нарычал
Орестиада2. След това император Адриан3,
когато воювал със скитите, очарован от ме-
стоположението му, го оградил със здрави
стени и го нарекъл Адрианопол. Императорът,
като пристигнал тук и като узнал от съглед-
вачите, че към земята на мизите водят мъч-
нопроходими и тесни пътеки, наречени също
клисури (понеже като че ли са заключены), и
че те не се охраняват от скитите, свикал
стотниците и военачалниците и им казал след-
ното: „Аз мислех, съратници, че скитите
очакват нашето пристигане и
укрепили с прегради
приятните за тях тесни и непроходими пъте-
ки, за да бъде трудно за нас да проникнем
навътре. Но настъпването на светата Пасха
им е попречило да преградят пътищата и да
спрат нашето преминаване. Те не са мислели,
че ще оставим евързаните с великия празник
обычаи— блестящите одеждии шествията, пир-
шествата и зрелищата — и ще се обърнем към
мъките и изпитанията на войната. Затова спо-
ред мен ще направим най-добре, ако веднага
се възползуваме от сгодния случай
грабнем незабавно оръжието
тесния път, преди тавроскитите да усетят
нашето идване и да излязат на бой в тези
опасни места. Ако избързаме с преминава-
нето на опасните пътища и ги нападнем нео-
чаквано, мисля че, така да се каже с божия
помощ, при първото нападение ще превземем
и град Преслав, който е столицата на мизите.
И като тръгнем оттам, много лесно ще над-
вием руското безумие.“ Това казал импера-
торът4. Но тази реч, която насърчавала ро-
мейската войска да премине без колебание в
чуждата земя през стръмни и пълни с про-
yyjv dpirjXdvq) rov Ьщиоудуой
ТО)У КеХыКОУУ ЬоЕОУУ (ГУС1Л1-
vftobvogEvdy хе ката
оосред. кас av dig
bvovxa, eAi.oo6gtETov те dcci трд
леуте TEu.v6p.EVOV отората,
лада тоу Поутоу од EvgEf.ro; ЬуорсфЕтси. пуе;
Ье Фсабуу тот rip> 'ЬЬскцу тёцуотта ypv xvyydvEir,
оу ка1 Гауутуу kckKtqokeiv Eccbdaoc, лар\Ь eAev-
диукЕтас о /л&од 6 audgaybog.
ЬП.Асй uet TQn'jQEtg tovtov t
□
EK
£
ТЕ LlVOfAE VOV
X
Hovrov Oq
ТОУ
ihvgEc.ro;
EvQo’ynY}-;,
four
кас, sig
ео'Ф$}Ае1у
1.
след това се

1
e реката,
лаосЬ
L


Iotqov dvi/ydT/oav,
wv Bv^avztov аладад,
6 г тдОЛОУ ЕЛС TO)J
de 6
avioKgdxoig,
Icodrypi;
тф' \4 dou7.той avv латте
тф отдатЕоиатс ладаустетш. ijv OoEorpy xpaoi ло-
Jaeac rov той
pt Eld
LUplQOq
лдбтЕдоу,
rtfeug
кас
V
?
г>
|
с цялата си
СИ-
ко-
),6.VOV ОЛЕОТ7]
rijg
KEKAT]G &Ш
avTOKQdxOQCf.,
%Ф-
KOC
bdyajaEpvovog, ore tov
KI утшиуцотоад,
’ OgEovcdda
arfitg
ТЕ Tf] # SO EC Tqq
ЛЕОфоЛОсд
- L
tcVftb
TO
тру dvalQsocv
EXElVOV
’Adgiavdr bs
piaxpiiEvov, dkocval
gag, кас тат'тг/v
’Adgtavov dvoadoac. EVTavtyu de
psvog, drauado'v те лобд ттоу
уогчле/ ел;
VOtplEVOL d.raQtntTOL, (H KOI KAEiOOVQa;,
кахакЕкН'ЛоЬ-ас, катотор-асотас, лада тых
ov л(/.дадх1'/.аттоута1, той; Aoyayov; кас xa^edgyov;
avvaypo'/a'i;, еае;е тосаде’ „'Qcppv uev <b аоатда-
тс сота с
лдооЬокфута; ।
кас атЕгФтата,
d-QtyKoi;
т)рек sei] ei; та
•deiov Tldoya елеаеоос;
qtakiaaaOac ха; odov;
gobov, pi] лЕЮ’д’ёттад,
tj/ fiE-ydb]
^goodovg,
таАаслсодса;
адсата лда;есг
ко! ефд ЕуореУ rdyovq
rfj)pCEVTfy odov nOQ'..bEVOt'>UEVy
aio-dEadat xijV jy/rcor eq odor,
та; dt'o%(ogia;
tcov ЕлсасраАсЪу ycogicov
TCiVXOtq тд  p ’-----
avrodoEi кас
MvaoTs
даатст. тор
y. A z/d


1
л
г

TS
h
TUP
у
e%vooT;
6 fiaocAEvg
околшу
Tl'/У TCOV Mvoan> бюЕрфоАОС
araua-Ocby
3
T,1 Л -C_
ёае;е
ЛООъ
TEL'/J ОШ,
depexo-
гло-
EfJTE-
г
7
?
катоуорсаертас,
той; Aojayoi
void de'
V
>7
1
co;
xac
did. TO OlOVEC
КкоЬсоу
?
Qaicp’ pCEV d>
X 3
охраняват от скитите
?
ЕкоОад Tfjv f]UtTEQav co; avrovg
rd
т(7)У
,ТШТ( ОсЬеУЕС
, че
че здраво са
препятствия благо-
Аз ми с л ex,

Елскашотата
•—1
те, тсоу аг(/.длстс~)У,
теле кехе EQK.loig ovyKAscaac, cog tti] еолетФ;
’ лдбосо EtaiTpiECA, ЕЛЕС di' Ц ТОО
: ЕоерцАЕ tovtoод, лдокатао-
кас алтсддас тф> црсо)у ла-
та
кас
dcptqiv,
, ёхолдоооба
п
и

/
О Л ЁС	(V*

5
ijUEtg
EOQTtj ЕсрЕлбслЕУа, Аарлдод~оосад,
кас Tgvq?dg, кас $Ёат.да, л еде л dvo од ка1
лоХфссоу ЕталокКсУорЕУ, doKEl дос
, е1
^CiWzZcrorres
/ 5-
одидоас.
еголокАсуо^еу,
i/s (СрлаОСОЦЕТ TOV
svoKEvaaduEvoc
I
лдо той
лш eig аАкср’ ката
yaQ TCQOTEQl'iOOpEV TtjV
xac алоооЬбкгрос
J
5



1 Kaigor,
, ,rj* Si, ТЕ-
TavgooKvifag
аАкф‘
3

ц
г
ЕС
bcdfiacjcy,
(оф' (-)ftp (U ЁСдфуйкб
като
да преминем
О
И
лдоо^аЛсорЕт,
xijV лоЛсу ijgciiaiTАйрат aiQijOEtv, i,
: та ftaattEta' какёсрЕУ Ьдрасдс-тас
Рсоосю'р’ dnbvotav катиусоУсобисОа.'
тайга ату еслеу 6 dnr>ilsvg, тосд
уе атдат/]уос; кас тадейдуеед акасдо; сдокес т.аотс
rd фурётха то Ара, кас тг/таА/аод bgdoog ее ало-
raiav еклслтоу алоусотоУ, (ЪтЕдюкЁлтео; т/.г еРсо-
uaiKi'iv dvvaptv chd о'ддаууаюот'д кот
obov bcafiiftdbEiv sac rij; иААсбалг;
eotI
л
ОС/.К7.1
HgatadAdficiv
КОЛЕС ^ЕУ
J«
?
t

?
еслеу б fiacjtlevg,
еЬ6кЕ1
т?;г
КШ/ШТХХЛ'С
лоох дтлбссЕУа.
акасдо;
КОЛ ТГр'ССА/.<од
t‘}od.oo;
-Ш-.	-
ОЛЕдсОКЕЛТСО *
GpQayyOjbvvg
I.
J
-

г
I*
«
i
:i Римски император (117—138).
рия, I, 2, стр. 609, смята, 1
ковскссti, О хронологии р}’сско-византийской
П. Петров, пос. съч., стр.
С „келтекяте планнни “
2 Адрианопол — дн, Одрии.
Дякон уо всяка вероятност означава Ланите.
Хроно.тогията на тези събития не е окончателно установена. Златарски, Исто-
че битката за завладяването на българската столица е станала прел април 972 г. Карыли-
зойны, стр. 138, датнра същата битка ипез ноолетта на 971 г.
- т
} гъв
I
стр. 138,
през пролетта
186, ириемг< 976 г.

-rS
iSt:
I
Я'
Leonis Diaconi Historiae
Лъв Дякон,
История
261
Etplxavov ovv xqovov акола'уутсоу avw>v.
cwfiiQ xai dvoidqaaQ 6 avToxQdxuw tpiiaiv'
f.dv to
qelv
<?
xai avoidqoaQ
jj,q /.sAoytopcsvcoQ пара. tovq
aZVavbadtos xal boaoscoQ
dva}.ap>d>y
пасти пътища, се сторила на военачалниците
на пълководците безсмислена дързост и
напразна смелост, близка до истинско безу-
мие. Те мълчали дълго време. Тогава импе-
раторът заговорил отново и разгневен рекъл:
„И самият аз, който от младост съм живял
в битките и, както ви е известно, съм спе-
чел ил много трофеи и победи, зная, че ако в
сраженията не се действува разумно, а дръз-
ко и смело, това в
опасности и непоправима гибел. Обаче Сми-
там, че и вие
опасност от колебливия и променлив ход на
битките, ще се съгласите с мене, че когато
щастието виси сякаш на косъм и не ни по-
зволява да постъпим според доводите на ра-
зума, ние трябва сами да го грабпем и да
се възползваме от него. Ако вярвате, че моят
съвет е по-добър, нека издебнем сгодния мо-
мент, докато скитите прекарват в безделке и
не подозират пристигането ни. Така нашего
преминаване на прохода ще бъде последвано
от победа. Ако те разберат, че искаме да се
промъкнем, и поставят войска срещу нас в
теснините, нашето дело не ще евърши добре,
но ще стигне до безизходност и страшна
безнадеждност. И тъй, бъдете смели и знайте,
че сте ромеи, конто преди това с оръжие са
сломявали всеки противник и тръгнете вед-
нага след мене, за да покажете на дело
своята храброст.
След като
лечен
дълго копие на рамото си, яхнал
и буен кон, тръгнал напред, предшеству-
ван от отреда на така наречените без-
смъртни, облечени в хубави ризници. След-
вали го петнадесет хиляди най-храбри пехо-
тинци и тринадесет хиляди конници. Остана-
лата войска, заедно с обоза, със стенобой-
ните и различии други машини, вървяла бавно
отзад начело с проедра Василий1, комуто
императорът поверил да се грижи за тях.
Когато против очакването на всички войската
преминала опасните и стръмни места, импе-
раторът прекратил трудния поход и настанил
за почивка конницата и пехотата си на един
безопасен хълм, заграден от двете страни с
река, която предлагала изобилна вода. Сут-
ринта на другия ден той вдигнал лагера, по-
строил войската в колони и като заповядал
тръбите непрестанно да свирят за настъпле-
ние,
ните,
неописуем шум. иколните планини ечали от
биенето на барабаните, оръжията звънтели,
1.7 ий, който бил на служба в двореца и и мал голямо влияние
и

, V».-.	xtvdvvov
/.id^toxa TVQQiyEVELV xal TrayoAE'&Qiny
E7it.oxaf.iac xal avxdy.
GTQa<pElg, xai ттоА^а xganaia, xal/cdy
xaiy dvady^ad/TEVoy. oxi
ettI. yvQav dxfiqy ЕОТ7}Хс6уt
о'&ас xoc
Tia^siv,
uoi doXV)
, I
’ flEVOVy EX ТУ]У
TTOAeficov poxvrfi. sc xt ovv
ovadovkEvovxt^ EO)y ot Xxv&at лабу dqcadyypv dva-
ттЕтттаухаос, рейхио xqv тцаоуу aioifofiEVoc aqayiT,
адттааащЕУ rov xaiQor, xal p vlxq dtaddast
xAECGOVQay (П’УЕЦУЕТаС.
3
vamayy аутста^шуто q-dkayya,
TEAEVTYjGst xd Ttodyусата, аАА£?ъ
riav oEivqT. 
koyiodtaEvot, oxi
anav
тух та%1от?]У
EmdsixyuptEvoi.
I avxa
xadonhaidEls,
qov pzufidt;,
dtt'/lQXETO xyQ ddob, TTQOTTOQEVOftEyyy
ЯуоусЕтаур aba vdxa )У суалау у а, теЬсодахю fiEvqy
Eixmq’ EiTtorxo 3e avxa) бл/лтас ah’ xtav
J	-t	I
татауу rtgo^ rot; avoiots
yiv(M0i xai xQiuyihM. xd de Aoiadr
f.t£xd tov bqxixov, среооту xds еАелоАе^
лагтобалад yiq%avdz, fiadrfv е^олю^еу есяехо, аула
xq) TiQOEdQCi) Ravilsiq>, (b т-qv tovtcot 6 flaoiAEvs
E^ETQEtipS TtQOVOiaV. ETTEL dp TO Я ЕЛЮ^а/.ЕСъ xai
XQtjjLircddEib Ionovs dubdEVE лиоа л.ааиу Улоуошу
то ооутоуоу Emax^))’ лооЕсад, ent xtvo^ e'/vqov
yrjldq>ov ex xov bkitEQov ytsQO'vc яадарреогта syov’
roc ziOTcqadv, vddxcoy nlxpikbQav
TYjV ТЕ
de GTaO'YiQa.Q fpiiEoas
eq ^adstaQ ipdlayyaQ dtaxd^aQ
Exit llQaiobld^aQ
EwaAiov еухеАEvodoevoq
J	I
xrqiffala, xal та тбуллауа латауесу.
doo^TOQ dvEdtdoxo,
T(hv EKE LOE OQETOy,
S
УХЦ>


г
X
та
ХОЛ.
1
7 Ox,
7Я-
есоуЬеу
dvdusobov,
тает uayaiQ ava-
I OTc^
6 wacos,
yvv)f.i}]y
twv TOVTOV
rlfiefyiiai,
E flZlSlQiar
xal Ex eqox/лу огд r0)v
д oc Tisi'O eo i) e xd 2 qj о va
dk,
0^
1
EV
f.ti] хата
didcoaq dye
olxEia EV
avrovy,
d 2 лелаА Ai/Aov
&> Ti
80) b Of
Ц 1'^(0
tov y.atQOT
n;s
quaQ aioboixxo. I\al
«титаЛшг'то
J
tiq
TOfQ
У(~
(i;Q
тяя
TlQOOQ-

h
?
смело,
повечето случаи
носи
GVVph'lGEotyai
ло/./фг draZf^d-
ETEQOX/a*OV
К
(doboyisvoi
VIX1]
у do d tap) qayio via q
5
xal q
el
avx vjx a лот
о VX Et
dnoolav
OVV TOrQ
EGTE
5 1 " ?
/

?
конто сте придобили голяма

а тшу
xal or
xai dpcqya-
Ih'qoc'Q
1
i
ETTtyGCOaaVTEQ
r Pcoliatoi EOTE, Of TO
то ядбоЬ'ЕУ Ья/.oiQ хатастттЕтрбаЕУос,
, xqv fjtpdbv aOExqv ел I xi'fv
cc
ОС/ХОГ
(И
Т>
ц
ПТЕ-
XU/

А.
&Л
ЕлтаЬгу
EXp t jIJTQV
xai ddqv
Kai xoioylhoi.
тютарбт*
17171OV
ЕИЕЛОЕ
WLI
dpiTTOrJlPL
№(ЮГ
J
dvTtiovv
E7TE(j&E
EQyayv
/ >
до безизходност
И тъй, бъдете смели и знайте
S±
navievyya
at oof)G-
piqxtaroy,
T(r)V
hi-
oaxiuo)-
171ТСЕСУ
'Г
1 *
ТЕ
htayfAiodpisroQ
ЕУСОУ T//T
Л?
7
Л *
TCErxaxiGyj /Л01
dt:
ТТ]У TOVTO)T
ETTEL (5f
dubdEl’E
\
J
к
за
J *
,	I.,.,,. V5	E
атоатюшхоу
xal тау
1.
Emocpa/.EiQ
rove
пара n.aoay
ent tivoq
xbr
dnavya^ova)]Qt
axoaxov
>K.
-----
.?
1/ы>
#с<шт rtis
E TiayyE^AOJU EVO y,
dia.verta.VGEV.
diavaoxdQ,
то атсатЕгиа,
aaAmyyas
aAadd^Etv
/
ВЪВ
копие
казал това, императорът, oo-
великолепни доспехи
на
тръгнал напред,
на
така
5
с много
едър
проедра Василий
1
j
7
ООТ.1
xat
xqv
тд
хе та
evtev>)ev f)Oij
TOI у
аГГ£Л?//0ГГТГ7)У
у a) mfrtyvv7iovrrrj)y
TV £1710-
ТО)Г
г
+J
U

да удрят кимвалите и да бият бараба-
потеглил за Пре слав. Тогава се ди гнал
Околните планини
1 Стаза дума за известная паракимо?»5ек В
още но времето на император Никифор Фока.
т
I
служба
262
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
*i
<н
—??<
Г'
Г 1
а войниците, както ооикно-
\ един други с викове за
ужас обзели пора-
изненада тавроскити, когато забе-
настъпление на войската
това бързо грабнали
щитовете

ко не те цвилели,
вено, се поощрява
сражение. Смут,
зените от :
лязали изкусното
към
оръжието, нарамили щитовете си
им са яки и за по-голяма безопасност са на-
правени дълги чак до краката) и, наредени
в стегнат стпой. излезли спешу помеите в
равного поле пред града,
диви зверове и надавали
страниц викове. Ромеите
с тях,
военни
надмошие в битката. Тогава императорът
повидал на безсмъртните да нападнат стре-
мите л но
ни
конете си,
лите. Скити
да се бият

XQE 1(ЕТ1^оУТ(ОТ
лроо
xal
(1а2}/аою &ftod)TT(DV xal
Ta'VQoaxvbd-o be, tav
s db ova ar-
*" F
ТА(ОУ
АгдоСоу
ЕЛ1рОСОУУОУТОУУ, (!)О ТО ETE
tov отдатолебоо цете.илетдсаь
exetd-Aaoiy,
Л

T(.DV
Ц
 = b
dot
t-
t ?
(О£ то
7
A
5
т/.т
10УУ
TS
/Ш/Щ*


И
x ат ал/, ay er тад
cjxoi’&fj rd бл/а
(оо аз
d^/yxavia. xai бёоо
тот
аол<Ра.гта?,
OOTGG
ЛеЛоЬ1УТи,г.’^
t то лот тот
агтелкег>ату
xal
а та Рог тес
7
7лауitoutIЕтос (ёоvuvol бе
лобзаете:
агтгхатаитагт
'i/.awi' ле61ог
rouevoi, xal
J +
/
г-
ч
7
ЕУЕ(ОуО.Щ(.ЕГ(Л
соуаолкуиоу, е
е
Г
'Т(>Г
лоатаатоо.
ТОГь
fs то
6 -	trw 11
/
h
ха/
хщ
ч
ь
к
5
г
*
-] ft rt
HZZtZ
7/ I ‘ОТО Й?
X
<
тях. Но въпреки
aoQttoy ['Jot
teuevct
I
е^сорёгсос
yd^GTTO
yeTTjUEVijS.
TO
El0t>(PeiV
J
7
3
7
Pamaiotg
XtvifY
cPa)uatot <'ё,
d'dta лоаеткоу EQya
Ti]?	[оолаАотд
evrav/fa rot о (Wardroto
6
/
t

7
МТТ'УдУ.
Euaxorxo, xat.
!.(aXb^

X

Gtiq OTt'QOtb
е
а
evojvvfior
da i
.7
.ч
Тв)У
7
(i —
EyXEAEOETat.
::al адг.счб()(7)д rotg
л
до
XGQTEQGV
U.GTE О s
blX)])’
'"Г L- I
ь С
(a VWI ъ >
PlO-
/7—
холй
QVif.ric;
k j J
axor-
О"

строи, излезли срещу ромеит
о ггп₽тт гпял<1 те ревели като
необикновени
влезли в сражение
биели се храбро и извършвали големи
подвизи, обаче
зверове
7
О
1 г

И
никоя страна нямала
за-
У
1.
xtoox ат-та
-	J
Al xr or оу
Ol (%, ЛСобаЛОУТТХ
((VOSlpt
ття
7
1?г '
крило на скитите. С издаде-
като пришпорили сил но
неприяте-
лявето :
наиред копия
се
като псхотинци не са свикна-
на коне, тъй като не са се и
това. Те не могли да устоят
на ромеите, а побягнали и се
в стените на града. Ромеите ги
без ми лостно г и избивали. Каз-
не при това нападение били избити осей
та to
Of.'O
6t,
г/
/. л
X *	' 1 -
th; лето??
тсЪу
о Г
тот
И
спуснали срещу
те
ге
о.те ле-
J
x;.
хата tovto))’ t[Aavvor.
ааут&р
6ETG.i/jot х&Ч.иа< poYTt'g'
(i. teg i g
*

F.0T(.
^v^.vaCoviaC
и	_ ।
а'кпг Ьооагюабт,
"н—	:	н
ТОУ .__
албаегос
I-
та о т з у
лез лахо ci о; т dvatQebpvat

fierov
TOVTO
г
L 
!>
J
7

TOV
л
7
«стесс
elbiG-
.TQOO
с r>
О'гШ
dytovl^eo-bat, бте
сох блг/vsyxav
оаРtxxAtvavTEr ер <
О V) ’ЕХА EtCVTO' ОТь	( Л1 -
epaal уио лата
ёхтахтоурРод лдбе: toi;
Pxv&dyr.
ЛЕ£}1р(1АОУ
r -JF4	—	s Л —
1 РЩ(Ш HW/Z£W
7,-; Г
h
г>
-Т ь
1
 ! ь
<
-'Ь 4‘
тог


f

и
э
t ГИ
<_
5
хтетуоу.
лоб у
тъй като не с а
Ь - J J
упражняв ал и в
срещу копията
заключили
преследвали
ват,
хиляди и петстотин скити.
Оцелелите, след като се заключили в тра-
се биели *
Казват,
о
И
!
Те не

Л-*
' ?.J
i (ICfTL'
И
yberTEs
T(~',v
<
j L т t	С
ххае(<' Ь/зоаг, ех лтг)’ ЕлаРеоу araxbrr
dxQoftGAfуоз'тс. ггрчхатта АЕуе.кл хи! тот
КаА( XTQljT, rij
тг:т £-'(оо!.х)]г лауолА/пт >
ЬеГ) fjxEQ itoi. ijbi] tfaybri,
тар’ тот avroxQUTOQOQ agitiv
bar то’, t(7)t f)aaiAi.x(DV лаоаодиауу
zov x&'gov aoprjTor ехлеилбута))
Piboaboz {'лЬ гтхта jjabeiar
dcrsOb xat o)~
лот лао^ тА
~ ) лат at  bi (kaTQ ро гта.
'Pwuaiovg



Л
<-
I
/
ч.

X.frO//r
Р(г)0№}У
/щео hoi. ijbi]
У
л
НпаюЬАа^с!.
*! 7
F
к
щт-
Э 5 <	z
Еу^(ОаЕУСад
HaxQixT. г
, (>GXEQ
ТО Л Quo-
7
д
hu/jGQiddoTTa,
а т(~)г ЛЬтс он
aicdtiacvo)
I

с1',
Г

Г
горе от крепостните
КОЙТО
храоро
че патрикий Калокир
амирал в Преслав и който, както
ах, бис
стени.
тогана се
вече казал, к/п,2
руска войска срещу
пристигнал императорът (това не
остане


JE
?
повдигнал преди това цялата
че
мизите
разбрал,
е
могло да
понеже царското об-
лекло силно светело поради блясъка на зла-
того). Той излязъл тайно от града късно
през нощта и отишъл при Светослав, който
се намирал с войската си в Доростол, наре-
чен сега Дръстъо. Така избягал Калокип. а
настъпи лата
кратят битката. На другия ден пристигнала
и останалата войска със стенобойните ма-
шини. (Този ден бил така наречеиият велик
четвъртък, когато Спасите л нт, готвейки се
за страдания, наставлявал учениците си със
спасителните си поучения след Тайната ве-
черя.) Император Йоан се вдигнал рано сут-
ринта, паредил отредите си в стегнат боен
строй, накарал да подемат бойния зов и на-
ступил към крепостната стена, за да пре-
вземе с един пристъп града. И самите руси
поощрявани от свся военачалник (той се
ричал Свенкел1 и заемал у
място след Светослав, защото
1
3 С '
с» те уио
3
ZZil-
ЕУГр-'
GT О.ЛУОТ pTt
аадааоиуцу),
FlV ТЕ
тот РтуетбоаЬАаЬоу ад iXEobat,
Й TO .boQVOTOAO)
(ZVTQXQUTOQOQ
, т(Ът
'AQV6UV
ваашхгоу
Цфг’ТОУ
г
<>
r
7
«.тТДаст,
ad'/JlQ елеоуЕг.
тр
/ c
А01Л1/0
ViaEQa (.
ел}, то лаЬоо
aabijTatc лето.
елщЬеоое).,

:
/
ti
незаоелязано
7
t;u
га (УПК
тот
OTTOV
pj та гог Joi'ara хоаес-
а2лотт(о иёт 6
J
* I.
/ ('
<?£ Г/
dart бе z ат а
'-W1
отоапат пета ran
-	" r I .
7p’ fj
бе
I
7
xuAovuevv,
((ОАО))’
тот
лоти Ьеу
r
1
Ef.C'
лааоу^аас
та ri'r
IPiAcxvQtp;
г
Той излязъл
t-1
o.I
войската
тайно
при Светослав,
в Доростол
Така избягал Калокир,
накарала ромеите да пре-
J
rj
; Дръстър.
НОЩ
EAbovoa
toteQatar
то- тлЕАйотаа т>]0
т q у TOTFQa la у xai
ЕАЕЛОАЕОТ ад tyttEVYI^
л
7
J 1
войска със
(Този ден бил така
когато Спасителя?,
с_г
? >
I-
.атуаД/ лЁнлту, хоРр
Ptdti'iq та
/
X
-I
Т J I
беТлУот
/	3
аттохоатсар
J
ст
(DTI 'iQta TGI c
ЬсЬаурша.
.r-
E^a-
тао да-
hoavvyy;
1 .г-
СИ
поучения след Тайната
и -
б ют брад
7
r
о
UlOUXOV
c
г
и
СКУаЯМУОУ
J
те to tToahoT
(p со’тсртес асрзрагг
f
5
тегнат ооен
7ср TEt^ei, лооа-
лб/.iv.
yc/GZfr, (do avTGpoei alQijGCjr торт ло/tv. 'Р(Ъд be
zeal avroi xq(>c too ад (7)т ларуахротооueygl c-xQarpyot'
^РтреухЕАод бе fp ovvog, о TQiTip' sx(or TtfiijV лаоа
yao
f L>
крепостиата стена,
гоада.
Л
'лреухЕАод be i]V cvrog, 6 rgZz/yr Ел/а;т zipqv
'йуЬаю иета ye ^гууубоа'&лавоУ


Lard
J
- ту.
/ -
EXFfTCV
н
Свенкел1
след Светослав,
И
на-
скитите трето
последният
ч
I
Leonis Diaconi Hisioriae — Лъв Дякон, Истори

263
алаттоту xarijgx£r)i
Ttal
dxoVTia xai
qievTEg
mSTQofioAotg
>)af.UV(})T£QOT
d-xvdag, fica£6f,ievot
ЯТЕЛУ
ruTEQOy
лдооедt:iдыг e yxEAsvoaцттод
ло)лодхлат,
dia'/foyt^T tAEvior,
то ло.оа>'т0а лобд avioo
'P( 0 lUUOVg
J
J*
/
5
J
1
3
ТН)У
ат ovth.v.
dgyavotg,
хата. ftev
J
всички), се противопоста-
отблъсквали
нападащите ромеи, като
камъни. А
Елал<~£О)у агтЕта^ауто,
4
елгбггмь
леи 2г/Лну
'Pcoioato;. дЁ,
ОТ/ svddvct/.g
/За/А.оттед
xat tti
э
/ 21
1
/
ЕУОУ quVTCO'TO,
тла-
хей
то
%£ig(WAq&Eig
ТО I T ТЕ
те xai ax.orr.oig
ат st оу оу
идеей

1
и
началствувал над
вяли от зъберите на стените
според силите си
хвърлялц отгоре копия, стрели
ромеите непрестанно стреляли отделу с лъ-
кове и каменометни машини, с прашки и ко-
пия, като отблъеквали и задържали скитите
и не им позволявали
берите на стените без
им. Императорът, като
вядал да прикрепят стълои
пата стена и подкрепил
кове обсадата; така всички войници се биелд
храбро пред очите на императора, като се
надявали, че скоро гце получат от него съ-
ответна на под визите си награда.
Ромеите
стълбите към стените. А
деж, чиято брада едва била обраснала
злати ст мъх, по ироизход от източните оо-
ласти, на име Теодосий Месоникт, и зт если л
с едната си ръка меча
щита над главата си,
от скитите отгоре, и се покатеркл по стъл-
бата, Като стигнал близо до един от зъбе-
рите, той се прицелил в един скит, който се
подавал от крепостната стена и го отблъек-
вал с копието си. [Месоникт"
по врата. Отсечената му глава
заедно с шлема на
При този необикновен
дали викове и
см ело с тт а на първия,
тичали
след като се качил на
зъбера, нанасял удари наоколо си върху по-
вечето от русите, конто се отбранявали,
ги събарял
изкачили от всички страни на стените и с
все сила посичали неприятелите. Скитите на-
се наблъекали
яка стена, къ-
)	ОЛ LV jut j- I/ f
, тлоттед адесод лдохт-
о де аотохдатюд, уеуо)-
гад
3	/ 5 г
елеррс ое tij
.ваосА.ёеод
araAoyovg
77 £ ОС fW.7 ОУТО/У НЛС( ОЕйфш.
г
I
ЕЛаРдЕОУУ.
5 —
7

ТОТУ
EtAfloTpjag xai тот летн/лт/ло
л	Г	3 я 5 г
xAiyaxag
г
3
EX ?9 V flGig ЕЛ <J у1 £ Gt
xal
у
X
J
.
/
u.ua*
w/;
цлагт.тоу
лбтшд


5
д', 'Poyiaioor бе
£>
7
ъ
X(Ll TOl ь
Елсрдктатттоу
лдиолЕАаоаутюу тад хлфахад, ёгтаоба т/д уттуасод
УЕатюход, иди лодоаТд i/gtgiy
<.,/ь ’.‘-‘sr AraroAtxioT
0eodd<Jiog dvopa, AIeootoxt qg
да ,usv to giqog оласцпЕтод,
-L	l	J т	[J
5	> < C '	'
Jf о
ar(t)UBV
av&XHv* <?£
io?
тш
Л.-
<Y&
TEIVEGI
f fa1
7
J
Ct£jrt
5
EX TTjQ ТОТ
дусща,
то giqog
олед xeq> а/луу
лада
г

пуатытад,
тсот
УсУОМЕУОд
Л.1}ОХ1'ЛТОУТОд
додай
Г] Х8СраЛ1/
7
7
1'Л1Хуои.'р>(пт
oQftobuETvg
c.f
ч7
(bta
rijg
r

F

ф
д«?А
гл/.r^tg,
katTE 6'p.
1
,1(7/ daAAOlTO
туд
тлбАдтауд,
Zxvttov
тоу
J
да се подават от зъ-
опасност за живота
извикал силно, запо-
по околовръст-
с одобрителни вп-
се нахвърлили
по ироизход
Теодосий .
и приближили
един храбър мла-
СЪС
, от
Месоыикт
, а с лявата издигнал
за да не бъде ударен
J
<~тох')/аад
df/wo/.isTO'V
алат)(1"/р£1аа бе ?j у.Е,сра/.}[ сот
teixov лоод ебасрод ес<] <М(н'~ето'
хасуф tov ддаглатсд
тинотак
—
ukiiAuyyov
TEtxovg еле/??;, xat ту/д
ЛАЕЮГООд
Л/фтТ(>.)У
у(7)т
латт1
Ела/.tEvg
сЪ’£Х17(Л’ТОъ
(h’S&EOT.
7
уМиаход.
yiaa-
таГ'ЮУ
ТЕРОГТОъ'
?* --
Т(О
ТОТ'
ТОТУ
h
у at
тог
ходу О/
(OUGLOl
xat
дуАстоазлтд
бе Меооуухтт;д,
У
л о. hi
ч ч
1|
хата
-V
Р'1
п
It
Г н
г
I
до един от
И. ь
ел?]ламфау,
toauo.v
Г
о
до
/ 1
ударил скита
се търкулнала
земята вън от стените.
подвиг ромеите на-
, като последвал
	нз-
А Мес о никт,
и овладял
с *
() г
<)ia
-г \
£
- >J
л>
Еухдс/.тцд
като
мнозина
който се изкачил,
стълбите.
стената
I
1
/
есод
С У
/Т')С
J
ТО)У a[TVrOLl£T(OT	1'0) д ё ЛЮТ досраддУ
тот TEt'/jov хатехо^ип^е. 0(1ттот ()ё ог>х~
/
Э
aUVVOLlETfOV
I	J
7Л-.
нагоре по
MvOOIQ
5
TUTT
ледфо^ауу
7	?
тфу
ёуаттюод
огг/бсл'гол’,
злтоотратлбутоуу,

7
г*
гли
Ttig
? тф> fiaotAstoy
КОИТО
от стените. Мнозина бърже
на
И
ce
'Sxvdai
oi ^xvaat, е
хрхтгщетгту, А’ ;/ xat б л/луу-
, ахАёатд ovTuxa&T'joay,
: г
тс7)г
С
ёуал8ХЕ1то
«ллгещ
ладхРллдттЕд.
т] ефо тетуаоу ogyttoytev')]
rovg fiaigovg тагу луАоту
V
с
7
щаУ Тр’ЕЦ)у,иЕТ'){У
ёддато,
С
См.
Л}
ф бе
17 Е> -
&UlQoog
Exauurxov
О&ЕУЕЬ
хаттшлоттЕ :
аоАт/У, TEt~/Jov e%VQoy
то;
/лба
таота
uaiiov лВ/дод,
ХАобд titaxot/jaoa, xai ovrToiqtaoa,
аотЕод, diiv^ijToy q oTOT aviQvgyijoaaa wtv
tots 6?) xat
итог /ЗаоРеа,
nvQadig тф’
тф) flaotAEV
xolgavov
Mvooig
Уxv Vary.
1
ио-
J
пускали зъоерите и позорно
в царским дворец, ограден
дето се намирало и ськровището нг1 мизите
като оставили отворена една вратичка. Ко-
гато ставало това, войската на ромеите, конто
настъпвала вън от стените и разбила куките
и лостовете на вратите и навлязла
като извършвала неописуеми кланета и изои-
ване на скитите. Казват
нен и Борис1, царят на мизите,
червеникава брада, заедно с жена си
двете си деца и бил заведен при императора.
Той 1'0 приел с почести
владетел на българите“
да отмъсти за зли ните, конто мизите с а пре-
търпели от скитите.

1
оставили
у дот Eiafibc too
^XVltlOV.
тсоу ЗА'-
О ото
В о QTj у ova a rj q: // fjrat Avy e та t
яш (boat у}]:
л£01лоумВ)')!Х((> y’ai Tiooffaxi)qrai
(h, tovtov (hgd.tiEvog,
вот yvyai.Pt
7'EVl’T
Г
о
Poolydgcov алоу.а).Ьту,
Ttac>)Qi]o£oy,
dsivd
>
>
.?
в града,
(bid
шп]
(раахсоу те,
л£лоу/)оо1
1 Бъпгарският цар Борис И (963—9? 2), с
Г
н
 • i 5. S С
4j 1jJ
Ч/
Tj’XElT
<
?
че тогава
който
жена
оил иле-
Е.Ь

и мал
Ы г>
1
и
като го нарекъл
и казал, че е дошъл
?
а Петър.
264
Leonis Dis coni Historiae — Лъв Дякон, И сюр и я
Г
Щом навлезли в града, ромеите тръгнали
из тесните улици, избивали неприятелите и
разграбвали вещите им. Тогава нападнали и
царския дворец, гдето било нахълтало яд-
рото на руската войска. Но отвътре скитите
силно се съпротивявали, като избивали тези,
конто се промъквали през вратичката, и по-
губили около сто и петдесет храбри войници.
Като се научил за това нещастие, императо-
рът бързо пристигнал на коня си и насър-
чавал своя отред да се впусне с всички сили
в боя. Но той не могъл да им помогне в
нищо (защото тавроскитите пресрещали тези,
конто влизали през тясната вратичка и съси-
чали без мъка
тъй
нападение на
лят навсякъде през крепостните стеки огън
в двореца. Когато избухнал силен пожар,
който веднага превръщал в пепел всичко
наоколо, русите, на брой над седем хиляди,
излезли от сградите, събрали се на открито
пред вратата на двореца и се приготвили да
се бранят срещу нападателите. Императорът
изпратил срещу тях магистър Варда Склир
с храбър отред. Склир ги заобиколил със
своя отред от храбри войници и почнал сра-
жение™. В станалото сражение русите се
биели упорито и не обръщали гръб на вра-
говете. обач

Е.рЛЕАаойЁУТЕС
тоге
$Ё
<5 id
Роу рай oi ей, а.т ое
EXeoQOvr <5 id тюг
(ЕЛОУЛЕЕГОУТЕС,
Ч -
uotei, Exeagovr d id йот стеуоулоуг,
dvGuETEig (1лохтеЬ’оутес, тех ЬЁ
£ovte$. ryvixavza xai тё] /уаек/Мср
aov} ev f/ тер ‘ Pajoiteip л/л]{1бсс
3
л*
1
Т(б
,1«т
Хог/рата деадлй-
avh~j лоосЁЦаА-
GX'vinodrj то рй~
аттехепастагтЕс ol Dmv-
т fj с ло ZI eh с 7 f о A t о Ра {-
Ехатдг xal лёутйхогта
о де facfiAEvq то тошотог
XiLiov. aApEvad ЕУсЪд ет$оу
йен Tovrous avijQovy,
тоттад
aydgac avEi^ov vEavatovg.
отщлтоурЛ yvobg, дйттоу Е^ллаоацЕто^, латте
GtievEi лцдь тру ,uaxi]r xayQEiv tois елонетос; лдот-
тоёлето' ел£1 de ovx ei%£ re yEvvaiov avvTTSiv
(did yeiQ Tip EOTEvaypEvr/s лтРдос toez Етоюутехд
TavgoGHvOeii dexoaEvoi еолетсЬъ латеедуа^оуто, л/.ei-
giovq 'латаола-OiруттЕр), rgv
Ltaiayv аАоуптоу ogpry агехшиоЕ
Елаитахоё did теоу лЕдфоЛеот
т-rjs де лодхецае oepodgac dva^pmLo&&tGYjg}
vxTEqpgovGTjQ йаттеуу та. олояЕлцЕта, тент
'{'ЛЕ^ЕА&бУТЕь
Tvyy^ayovTEq, eq те то олшйдоу трс ewAatac ov-
олЕ1дайЕУТЕс, aiivTEoPai тоГ? елюеве ладЕаяапа^отто.
TovTOic д paaiAEvc Bdgda)’ Maytozgov тог
пето yEavixov owrayаатас аттЕтасеу'
uauswc тр. огУЕлоиЕУ’}/ q ciAayyi теЪт
dydgebv д DDajgdc, soyov
XaQTEOCdb
TO l с
T]j ТОУУ
ЛАЕХОТСОУ
3
did
xai iiexqi zeur
лоа1 <5ос
xal
йаттоу
5
Е^рллааарЕтос,
з \ Ч * з
fTFEt ОС OVH
E<JTeV(Dp&VY]C лтМдос
EiXE ti ysyvaiov
TOl's
Но той не могъл да
л
/
^zz ~ "z по-голямата част от тях). И
императорът прекратил безсмисленото
ромеите и заповядал да хвър-
ТОУТ CPay-
<57 zfi avii]
Evi&vai лдоаЕта^Е.
лей
ололЕлрЕта, т (Тут дорвут
олед тоос елталлоус/лоос
/dr лдбоа)
j
dta
vgxatag uepodgac;
йаттот
ol
ec те to олаейдот тДс
id
Peo<p
ZxBiqoc,
XT] С уЕТОрЁТТр
dovTEQ тола
адетр хей
алаттсхе, .
лЕабттал' zip'
Paypaioic dvopevab'ovTEs, <ж
со? ednoi'c dpiCEeoq
леюй
5
/
л(кюЕта£Е.

xvxzco-
С
Когато избухнал
веднага превръщал
в
4J
>
Г h
ООь
алулиоутатеот
J
•лей тip о 1ЩЛZo -
Payq disp.(i%ovw, pi]
Paypexioi <57 тт] oepeov
лЕхдеа у.атрхоттюат
Mv(JO)V
£ %ETO.
Г <
Ol
EX&QOIS.
• лоЯе/коу
on лей
ua"/j]v' ol’ys апУЕлдн,'1'у(УУ
рЧг
r
L-
В станалото сражение русите
и не
ромеите благодарение на своята
военна
и aid zaviyp'
^xvdaiq,
yeyopociy ahlot.g rip
DpEyXEAOC (Уе

/
etVTOi'c eiplqEoyq tcot ^лой'О»’-
e to)’ 'ZepEvdeyo'O'Aa^oy 85%ето,
eq Ttp! а тот eg lav'
if	5	* 5 er
ELg?jG(zat.. l... :
pAicic
(p. 129,8—138,4).
рдр
avoir

X
г
П'вуй рттдРуоуу
apihg 6e avijosdr), meye got
(iaa 'ey inш
dzowa,

gEV
оле,
// ТГдаюйАайа,
Рашийеяс
i
Я
СУ
ту ib ето
храорост и военна опитност избили всички.
В тази битка паднали извънредно много мизи.
Те се биели заедно със скитите, изпълнени
с гняв към ромеите, конто били станали при-
чина за нашествието на скитите в земята им.
Свенкел се спасил с бягство заедно с мал-
цина други и отишел при Светослав.
загинал по-късно

заедно
?
се спасил c
отишел при Светослав. Той
както след малко ще съоб-
щя, И така Преслав, превзет за два дни,
паднал под властта на ромеите.
?
1
72. De Romano гит.
cum Thauroscytkis pugna
Бшпната
межоу византийца
и руси,
ей о ашохдейтоуд, тф’ бтдатмх
то Eixoc, q~iAO(pQovr]ua]iEvoc> дмуЕлапЕ. у.ей
ti'Eiav атастаоту то о
те те7ут doQvaD')Tayy Тец-доано&еЪу
ebc top DepEvdoofyAdfitv
(1 Асовiv алаyysAovv)
ay al q eg it,
тру TeixlaTpy bvoiv IhiiEQOv'
xal vote XQEiTToat ЛЕейадхЕег,
vety у о v у ухо f i чу ah е1у,
трс Т(ОУ Ml ’(J w V' n, TOVTO
. TIJV UiyyTQOtpoy
TEL Елюдоаг
,i »
d 
_ 3

/оуатгт}?
К,
(йаУЕлаое,

рдаулу
Г

d)Q
т ijV
rv
сл
Dozijgoc avzdih ЁсодтаСбт.
тетехе йлехдетае
TTjV Tfjs
A
8 Император Иоан, като възнаградил вой-
ниците по обичая си, дал им почивка и от-
празнувал там божественото възкресение на
Спасителя. Той избрал някои от пленените
тавроскити и ги изпратил при Светослав,
да известят за падането на града и за ги-
бе л та на неговите друтари.
що да му кажат д
да си избере едно от двете:
оръжие и да се подчини на no-силните, като
иска прошка за дръзките си дела и напусне
незабавно страната на мизите; или ако не
желае това и
надеяност, да се брани с всички силы срещу
настъпващата ромейска войска. Императорът
за
лМеоус
TCOV ETO.LQOjV
(1Ха aig&io’d'ai
т] та длйа у.атарЁодтн
хей
аереотарЕтот
ерЕЛЕрЛЕ,
ас айтф
, д/; dtafpAAsiy
ТЕ

Л/гоюк’ и
av'Oa.deiav
Ti]V

е
хей zip’
5
а

7
e трябвало съ-
не се бави, но веднага
или да сложи
Л-у-ч
1
тол’ тегоАигцлЕ-
Davrfjb xeogag
дй.АЕр
лагт1 oi't'
aui'VEGp&t dvyatciT.
pi} fjodousroi',
алохАетаттос,
Реоршусцг
/
на мизите; или
следва своята вродена само-
_ ____________ _______ _
А
I
+

F

й*-| II*
 -3
265
Leonis Disconi Historiae
Лъв Дякон, История
г^-
I
И.
Г —
?-
С-
1И
L-'
fl
ГС
I —
F—ь
ir '
и
i-

таша pkv fctayysAAEiv ^греучЗоо'ОЛаВср лар^ууЕсЛЕУ'
avtdg Be, оЛ1ушу ppEQchv Evdiazgitpag
таотрд та лЕлоУ^хота dxvQOGdpEvog.
алоудшоат хатаЛслшт, "ТшууоолоЛсу
тер ectvtov хаЛеоад ото pare,
АороатоЛоУ с ето. о лер КшуататтТгод, 6
Леооту doidtpog, ем Bd'&Qcov еЬе1рато, xal sig о у ту
оратае хаЛЛод xal рву eBog pyetpsv, олурнха то
aravptxov о р ре tor xavpoTEpto pevov ev ov par ср Яеа-
аарегод, Лхгфад Bvepevcbg аутстетауреуот'д avicp
xal pavixaig брршутад хателоЛеррОЕ.
трд 6Bov тру те
vetav sIaev б iSaatdevg, xal ovxvag
T(7)v ^xvBcov
ЛбфеуВоз'&Ла^од Be, то хата тру ИраюдЛа^ат ла-
tlog yvovg, рауаЛЛЕ per xai. руркто, ovx dyakov
otcoyov тот рвЛЛоутод tovto TikepEvog' тр Be JHxv~
Btxp алого it), ларахротоо uEvog, xal ratg xazd Afv-
Gojy vtxatg yavQovpEyog,
Peopeuxpv vjiTayoivioaG-d-ai bvraptv.
~ л
5*

лбЛы, Xal
xal cpQOVQay
ТЕ TdVTpV ЕЛ1
ТС)
еу fiaoi-
4
, лауатрат! тру Ьи
олео Кштотаутстод,
раЯршу ёдырато,
xal psyebog
ём
Ъ


Bitopevcbg атитетауреуоид
лареруог de
xal zlr-
?rozsa>r, al
ЛРОО8&8УТ0.
хаЛот'pevpy IJkicxovbav
тсоу
dqjpvtdeaoac "Pcopcdoig
тру Ilpaiub^dfiav
р8У X(U рурктО,
1
реЛЛоутод tovto Tii^euevos' тр Be
Еолетшд

CpfTU
мой тру
г
[2
ГГ
£1 “
F-
h -
н‘ - -
и-1
с-
Г 2
L?’
г:
Е:
Ет
г-
Ьл 'Оршу де ЛЛюог'д трд exeivov pev етшресад аср-
pytd^ovTag. тш de fiaoiAEt лрооу/ороиутад, лаЛЛа
oipaxpoag, v.o'i ауаохолЯоад, d
ATvool алояЛсУЕсат
лраурата,
GVVEUoycdg r<T>v
pievovg,
Asrr/oE тбЛ^иа. detooToppoag ydo
тру de аЛЛрт
ятсид. avrdg dv Tip'
ovvayayooy
dQcbr,
OXO/MLUTEQOT
Tiv&g тш.даВбЛш
avTSQcov, тт/д ^PcootKfjg
Xdyov Еяадт^сп’, яа1 <3z)
too depayovg Елелаоамтед e%telvciv.
tc&q s^piuptsva jiaQci. tt/v итарлпот
xaudcbr
те т}р>
tovto dedcjaxoTag еяеЛеуе.
dpvptovg
яа1 zovg леЛатад bedyovg оотЕсЛрсрбтозуt elg 6-tptr
те ^E^sd'iiiiEvovg лс/.дауаубутсоу тер ftcMHtei, av'&co-
pbv ясааола,&1^Е1У rovtovg лрооЕтаттеу. ot Be, ррВер
peXli'jaavTEg,	tdcpsoiv apdiyy epizliGav
TOV HQO TOV
•Mil Aql GTQOV
11ЕУ
тоЬд
Ш /7.01’
<
J
a
наредил да съобщят това на Светослав,
самият той прекарал няколко дни в града,
укрепил пострадалите му части, u оставил до-
статъчно стража, нарекъл го Йоанопол по
собственото си име и с цялата войска тръг-
нал срещу Доростол. Славният между царете
Константин1 издигнал този град от основи
и го довел до тази красота и великолепие,
в която днес го виждаме. Това станало, ко-
гато той съзрял на небето кръетното знаме-
ние от звезди и победил скитите, който били
нахлули като врагове в страната му. Между
другого по пътя императорът превзел така
наречената Плиска, Диня2 и много от гра-
довете, конто се отцепили от скитите и ми-
на л и на страната на ромеите. Светослав, като
узнал за
и се ядосвал, смятайки, че
предзнаменование за бъдещето. Но
от скитското си безумие
победите си над мизите,
ще победи
Като виждал, че мизите се отцепват от съюза
с него и минават на страната на императора,
Светослав дълго време размишлявал и съо-
бразил, че ако мизите се присъединят към
ромеите, неговите работа не ще евършат
добре. Той събрал около триста души мизи,
конто се отличавали по род и влияние и из-
вършил над тях жестоко и безчовечно дея-
ние. като погубил всички, а много други
оковал във вериги
Самият
скитите, на орои около шестдесет хиляди
души, и излязъл срещу ромеите. Докато им-
ператорът бавно се приближавал към тях,
някой по-храбри войници, обзети от прего-
ляма смелост, се откъснали от руската вой-
ска, останали в засада и като нападнали из
невиделица, убили неколцина [ромеи] от аван-
гарда. Императорът, като видя л нахвър ле-
ни те край
на коня си и
сънародници. заповядал да издирят тези, конто
били сторили
обходили дъбравите и храсталаците,
нападателите
на император
избият И

J
fj
и
Cl
не щастие то в Преслав, не го дув ал
това не е добро
тлискан
и възгордян от
той мислел, че лесно
ромейската войска.
Pl

1_+

ууш-
еелрод 'Pwpaiovg ol
, wi/zt t fcb	(JLVTCp TEP.EVX'doEl TCI
у ev ei. xat dwaoTEM diatpsQOVTag
TQtaxooi ovg dpi&itov-
хатгаотшу sp?-
лагтад олелтыте,
eIo-
лауолЛилу
dr-
c

?
avx etg маЛог
Mvoaiv,
алапУ mwiov
Etg

*
J
ЛркЬу леВро ag ооуехЛеюет ev
T(7jv
всички,
и заключил в тъмница.
той събрал цялата войска на тавро-
на
ПОГУОИЛ
ГaVQOGXVlkoV
усЛкЛЬад оглауореуру
ligiptuTia
: аттета^ато. b! cp ds d 0aoiAEvg
jcoog avTobg ЕЛЕлслрто acpitpy,
тоЛру ларахротогpevot
алоррауегтед д^аЛаууос, eg
тшт лроЬроac&r Ttydg ex
d avTotepd-
та лтсЛрвата
тф pvTpQt тоу 1ллоу sm,G%cbv, охЕтЛсавад
гшу ЬроеВусЪу ЬпшЛе1Ш\ (ivtyvEvEiv zovg
тсЪу Be ЛЕ^етснршт rovg
яатаодароутсог ojiovBfp
огУЕсЛрсрбтоуу,
, Etg .
r Pvopalotg
TpV
?	< ei
s?' tp de
£
о
тшт boa-
rv	e. 1
apn Be
ёхад'^от,
лроВрорСЧУ
ШУ

>
С/УГ/VEVEtV
Ве ЛЕ^Е.та1рШУ
/
xal тад Л6%рад
Efcdrovc
лсхрауауогтсоу тер fiaoiAet,
ТСОУ
ЛортатбЛог
хлхЛрохету
{OCpSGlV
отратегратсоу
XCOQOV вОУеЛЬбуТШУ
debfrsaay.
«п
, °
TavQooxv'&at
Ц
алаутод.
ЛОО

еуХют
1
орои около шестдесет
tj
О
Императоры,
пътеката
rj-
като
групове, дръпнал юздите
нажален от смъртта на своите
rn
тона.
Пехотинците старателно
заловили
i вързани ги довели пред очите
Той зэповядал веднага да ги
да се бавят, ги съсекли до
един с мечовете си. Когато войските се съ-
брали на полето пред Доростол. наричан
обикновено и Дръстър, тавроскитите добли-
оснсван от Константин Велики. Този
легион още във времето па император
Силистра, Сборник Сили-
от други извори. В. Аврамов,
Камчия междт
rn
1

r
Cl
е, без
c>
полето
Лъв Дякон греши, като смята,
град е възникнал като войнишко селище при
Траян (98—117). Срв. Я- Тодоров, Durostorurn — Принос къх
стра и Дсбруажа, София, 1927, стр. 3—58.	2 Гр. Линен не е известен
леей сборник 11лиска—Преслав, София, 1929, ч.
Кълново И Янково,
че Доростол (дн. Силистра)
е
Ji
лягера на XI Клавдиев
античиата история
На
34 Гръцки нзнорм за б ьл rape ката история, V

2 J р-
стр. 235,го локализира я долинала
на р.
ICoii-
селата
266
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
жили щитовете и копията в своите редици
и като крепостна стена накали неприятелите
на бойното поле. Императорът построил ро-
меите срещу тях. На двете крила били по-
ставени конниците, облечени изцяло в же-
лезни ризници, а отзад стрелците и прашни-
ците. Той им заповядал да стрелят непре-
станно и повел напред войската си. 10. Ко-
гато войските се срещнали в ръкопашен бой
и се завързало ожесточено сражение, при
първите схватки известно време никоя от
страните нямала надмощие в борбата. Русите
конто се славели пред съседните племена,
че винаги побеждават в битките противни-
ците си, смятали, че ще бъде ужасно и ло-
то зорко, ако сега срамно победени загубят тази
си слава. Затова се биели храбро. Ромеите
пък, конто покорявали всичките си против-
ници с оръжието и храбростта си, изпитвали
срам и ужас да не
някой неопитни във военного дело
хора от един пешеходен народ, който никак
не умеел да язди на кон, и че в миг може
да отлети толкова голямата им слава, Обхва-
нати от подобии чувства, ~	_ “
сражавали храбро. Русите
ната си свирепост и ярост, стремително се
нахвърляли върху ромеите, ре вейки като
бесни; ромеите ги посрещнали с опитност и
познаване на военната тактика,
двете страны и до
T(ij дзаяау/аь лохуфоаутЕ;, xal olov
тот; OvofievEtb лада то дс-
с Pcoptaiovs de хата uetoixov avu-
xal tov; navoibfgovs 1ллЬта;
, tovs те то go-
Р^блюОеу fatozfoas, xal Oa-
ЕлдуЕ т!р> cpdkayya,
el; %EiQa; dxifkoi;
xal &VQEOIS
nvQycbaavTss
TalypilOV EtUEVOV.
rdgas о
хата ‘d'dzEQoy y.&jas ладаат^ааиеуо;
та; xal oqjErbovfftas
[лета fdiAsiv EyxElsvodptEvos,
i. Tcov de отдатолёдсоу cis yciQas Ci/Mjaois avv-
aQU.yJ)-EVTcov, xal otpodgas rfs ady^s xaTap^ayEto^s,
iGOAaii'is лада zas лдаяар HQoa^oias 6 ay dor
teccs еу d/LiipOTEpot; EytvET-o. "Pats fPv yaQ betvdy
лоо
лдосо1;хсоу eDvcov exovtes
dvTtMdi(O)
т]тттр) EVTSS таотр;
ePa)[talois de aldoos tis Elofiei
avTtgGvv ал ar oaAoi; xal
GTQECpO^lEVOt, УОУ (1лЕр&О1ЕУ
E'ffvai’S, i
ъ
/
e
7
ЕУ
xat
г
5*
ftaoiXevs,
dvoftevEts
ч


4J
лада. та; лдсота;
амсрит spots
аХЕтЬоу
1 I
7
XQaiECV
7
syiVETQ.
Tt^EplEVOl, £1 b6gav
еу та7; udyats
v.ab 'Рооиамму
пара xcbv
bj cr	уюдо.М f£8L TO.JV
, vvv bad 'Poo uaicoy ciigxqcds
ЕХЛЕ001БУ, ExflV[.tfOS 3ll]yCOVlgOVTO.
xal yspscis,
if] arpon* agerf]
У
&
у
£1
тем;
?
1

8.1
хата-
лада xsfo,iia7pvyio£
иУотоь,
SQycov aaytp dydoxgiotj
анаатл xaeos
УОУ
J
t лла^еоНat итфоАо;
J
siboTos, хатаусо’Уео&ЕУ-
tes, cos Tire; egyeov aayrjs ауаолдтос, xal toggvtov
avTOts ev dxuQEl xaeo; oixfaerai. xdc Totavzas bf КДТО
dd^ac aagbuiVTOis Егт.оЕ(роута та атдатЕтаато.'Оаура-
Aeojs bitp/wvlgovTci. xal cP(as usv vf оогтдберед
dh]gtoodta xal тф flvtuf) отдато]уосиЕУО1, гила pvugs
хата c Ihoaauov Ay ipAovw, о lev evdovauovTES xal
f>Qi'X(').uEvot' rP(»[<atoi be tiEpE[iAEufas xal трупут];
EAtoTij,u>]S ai’ToiS dvTEufstjav. xal avyrol лад*ati-
тротёдсоу ЕЛ(ЛТ0У TOM' iiEgtov,
liad-Etas
lUETaq;€QO[tEV'i]S rfjS udyijS.
xaTa</:&Q0[iEyov лдо; dvapds,
dva xgaros
fiaiovs (Рта;
dsixvvG Hat,
тлЕ^дюаг yag sxtoagj <pogq.,
xai
\xvOtis bs,
hr
(MS KITES
3
£J’
$1Г]уО)УрОУТО.
xai
7
avrois
7
/ *
c<
II SY
%rol

xal о
хил [teyjit [th’ beili];
a[iq iidlavios ц rixtj e&oxi

В
Tfjd
tov
yuxir os
CptOGqbgoV
c
7
Л(Ю
1
(П'ГоГь
£J7t ТЙ)'
тсог а.тддсТзг
Evvdkioy
cPco[tala)У fjQdi].
5
? *
£Л7;Я«Л«сШ’.>
7

би да бъдат надвити
във
T
и двете воиски се
водени от вроде-
върху ромеите,
и
fdi] rf
zfy 1'ллоу 6 I'iaoiXEi'S
IS, ftqiOljGaS T£
4
г
1
 I
rPco-
d ло-
та дмоогдушта.
J
".
EQy(OV Tip' otpeov aosrip’
8;
ЕррОЮЕ
xai ol ааргиуктае
tis dilgou лида
TOVTtOT ovx
то
XOPTES ?ОЛ)]3
GWibo&'ijoav,
duofaidvTEs ifr
лаиоу/оауттл
dfiOi аатезу
E (pi /.ОТрдОУЕ I TO TOVTOl
'	_	5.. .	> C- .	_
6 м
EGlLfMjEC)'.'
3
7
1

I
ss ера/
ЛОА/.Ol'S
LldyjjY.
Evq-qaiacs
tote
?
с)
7

7
т.
4
л( та
fOi'i
Ti/T
Uray xal лдо;
h
,V
f;
ТОЛ Ofpt-TEQIW
cPw uat ct de,
slXov TU3’
bio vo [Mils
r.'
5 ?
7
h
ЕУЕр
to tsi^o?
7taQ(i W.VTT]V
rd
avTCxaaTOQa'
xal
I
i
J
j1
ЬеАоРлосу
xal лдоОмиотёдоо;

Мнозина па-
дали и от двете страны и до късна вечер
побед ата изглеждала ко л еб лива, като клонила
ту към едните, ту към другите. Но когато
лъчезарното слънце почнало да клони към
заник, императорът хвърлил
щу русите конницата и като извикал:
конто сте ромеи
храброст“ — повдигнал духа на воиниците.
Те се нахвърлили с необикновен у стрем, тръ-
бачите засвирили
вик се понесъл от ромеите
да удържат техния
ство и нахълтали в крепостта. 11ри тази
битка те загубили много от своите хора. Ро-
меите пък запели победим химии и славели
императора, който ги награждавал с разда-
ване на чинове и с угощения и така ги пра-
вел
с все сила сре-
дне,
докажете на дело своята
- повдигнал духа
f ’
J
Г J
IX' a' 'Aon be
fuegas S>tavyafo>'g)]S,
за
настъпление и дружен
. Скитите не могли
напор, ударили на бяг-
в крепостта. При

още по-пламенни в сраженията.
Щом се зазорило, императорът укрепил ста-
на със здрав окоп по следния начин: на из-
вестно разстояние от Доростол на полете
има един нисък хълм, на който настанил
войската; заповядал да изкопаят наоколо
'един ров и изкопаната пръет да слагат на
тази страна на рова, която загражда стана
а след като насипът се
тъчна нисочина __
да поставят върху тях дълги щитове,
c
тог тдолог <> i
yp.cbkoqibs tls
/
уадаул. tovtot
bov ExgaivYsw.
OVOTokov ,
PT TOVTO)
L
ayOQVTTElV
ms £S
btpgvv
тал x t.ou auo v а г
ЕЛЕдАА-ЛУ ТЕ TQVTOtS Т
' 1
7
to
""“-I	I	Jj
то атоатблЕ-
/!о-
biac>Tf]iiaTc; лата то леЬ!оу аАотитш.
отоатЕУра btaoxYiviodiiEvos, тад'ОЕсау
'Х/луАеУ tXSAEVE' ТОУ ТР ’/(П У EXq.OQOVT-
S
tGl/.E "S
XattaiQgkos трг
то леЬют
1
имта
biaoxT/vtadtiEros,
 Tijv то атоатблЕдог
аттот ii) ЕбОси
утоиатсоу
ts
Т'Л	Ст
08
c-l J
I, *
тшуюоoar iqs rdiTQav
алоудо))‘ algousi'tor
(Рюатсд
q-avov-
Г‘А
7
хаталптл/У

/Aiwo h
"-M.
та
(Р/.ф.ЮУ
7
и
хълм,
на
да изкопаят
+7
>
насипът се издигне на доста-
ла набият отгоре копия и
съе-
>

I
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
267
С
тад. tog dvrl rslyovg удррап^Егг rflv те rdcpgov
xal тот ЕХ(рО(У}у&ётта yovv тф агдатЕТратС xat рр
evov ely] roig Evavziotg evHot HtaflaivEtv, aApEigyEa-
Hat rflg stpodov тт)	sy^ganTOVoiv. sPhapivoy
He c Pcopaic tg,
HtaTi'&sa'd-ai Enavhv.
TOV
oTQaTtav
лvq ycov лдохтлтоттЕд,
sxpfloXa ЛЕфохЕУ Hgyava,
flqrisoav qpahayyo
fl?. Asch. ^xvflag
TOtovTcnv axQO^oha^div
azaro, xal "Pcofratoi uev
xal HePtvov eiaovto’
ЕОутлЛОЕ TOV AEQi/jO/.GV E^tfEOaV,
vsvTsg лрУллату oxov/btsvot. адтллос у ci о ла^а tovs
ло^Ецоод del xcoqslv sldplEtoav, атаох^тсод exovtec
toov Е(р1лл1О)т ent flair ЕЮ,
yt.ovi'QEofyat. "Ptowuot 6e,
gafZEVOt, xal тшт Гплат emflavTsg,
avstAYjopoTEg (Entjat'xEtg
p.ETaxEtQi'QovTaifl,
avtotg EneXavyovciy. ot He
t'nnovg yahvaywystv
fiaiojv xaTaxovTt'QoasvoL
xarsxAsi otto.
TQOnGV
1

1

татту rflv cqpcbv ел! rflg noAEpiag
еле! Не тот уадаха tovtov
Exparuvaro, тр ел tov ср ехта^ад rflv
тф xsiyst ngoosfla^As. Sxv'dat Не, тсот
flsAp xal уадрабад, xal оса
хата rflg 'Poo paixflg
xal avrol ocpErHovaig xai
xal psygi wP
EQti -
с
С
Не
/
tov yagaxa
ш

ot
flpvvavro xarav&Ev.
dpcporsgotg fl pdyp]
ел! rov yagaxa ijecar,

Exv-Hai Не
xltVOVOpg flpEQOg
TOTE TtQcbr.OOS E[-O-
5
на i т о tg тт о х s a io tg
uxovdfl
с/

атта-
roig onAotg <pga-
rovg
Ч|
те xottgvs
He tovtovs лада тад pdyag
t f	_	X Г, /	5 <1	~
(OVtOpOV
fJST(i pV'UTjS
xat fltaiov
ртуМ roig flvTflgai
Елсотарегор лдод rm>
, гепта
TO i
'P(O~
d opteg eis to п-t yog
fl'. Т}]тсха~'та 6fl xai al rcov 'Paiiaicov
icfflQEig jUETa. toot aiTTjyav noQ&.ustory
'Iotqov stpavjjoav dvanlEOvaat' ag "Pcouatot usr
IfloVTsg d^pflzov
6s Mog i'/QEi, t,6 snitpEQflusvoy avTOig vyQov
HsHtoTag. flx^xostoav у do kqos toIv ys.QaiTSQCOV
cq:av sih,ovg) cog тот ilivqiogtoIov от^атот vIyyoQog
tov ^cpEvdoo'Hl.dflov texgttos, 'Pataatot
^V^IVOV
q OQOl
TOO
XVQ-
6 id.
yagpovflg v7t£7iArio{h)(jav,
ТО ЕЛКрЕдЬиЕУОУ
^anr^ac
ZWQ
TOV
г
J
T&J
-G
tov rdv ^cpEvdoo'Hl.dflov TsxovTog
tolovtq) MtjHexto ладе хата tov
cpQcoaav. evtevHev onovdfi
ахала, лдо tov nEQifloXov
Iotqos
TOAOV WEQlxXvflsi nUEVgdr.
xvxXoHev SCPQOVQOVV. d)g
Э	5	3	\	'i
aVTVjV ЕЛ1.1.1 Ept]XOOtV, ЕЛ1 TTjV
у fly. rfl He voTsgala Tavgooxvilat,
HvvTsg, хата, то леЫот
QEOvg nQoflalPpi&voi xai ’Owgaxag alvatdcvTovg. 'Pen-
licuoi. He xal avrol rov xdgaxog vne^flEaav ig rd
dxQtflsg TE'&cogaxio/isvot' xal xagrsgodg apryco та
fTEQY] HlTjycvviflovTO, xal dpqrddgcg fl vixv] sddxsi,
dlloTE HaTsgov psgovg dy&ovvtog. еле! He rtg rPto~
paicov rflg q~d).ayyog dnoy^ayslg rev /лета ^cpsvdoa-
dlaflov tqItov лада TavQOoxv^cug Tiucb/isvov Peps-
yxslMV, EX&v/iajg tote diayajytfoptEVOv, xar^xovnoEV,
avHga ytyavTCoHq xal vsavtxov' snl тф tovtov лтсб-
pan HtaTaQax&Evrsg Tavgooxv'Hai flddrjV tov лесМог
5
лдо rov
tva ладауу8ауу 6
SfpQOVQQW,
ЕЛСр EpyXOCilV,
М
xat
EavTWT ovvayayovv&g
tov аотЕод EtXxvoav,
rd '&axsQOV tov aIoovo-
rave a al
pfl Stl]
aq'.dtv
tov aoTsog vnsx-
noHpvsxstg /А’-
e у ч
':5
“-Г
eragavw,
nVQq'OQ Ot vflsc
Pxvxatg
dvaod^so{)ai
етот
>
динени един с други, така че ровът и из-
копаният насип да служат като укрепление
за войската. Неприятелите не биха могли да
проникнат вътре, но нападение™ им щяло
да бъде спряно, като Се натъкнат на окопа.
Ромеите обнкновено по този начин разпола-
гат своя стан в неприятелска страна. След
като укрепил така стана, на другия ден из-
вел войската в строй и нападнал крепостта.
Скитите, като надзъртали из кулите, мят ал и
срещу ромейските редици стрели, камъни и
всякакви други предмети, конто могат да се
хвърлят. А и (ромеите) отделу се бранели
срещу скитите с прашки и стрели. С тази
престрелка между двете страни битката се
завършила, ромеите се върнали в стана
си и започнали да се хранят. Скитите пък
привечер излезли на коне извън градските
стени. За пръв път тогава те се появили на
коне. Обнкновено те отиват пеша на война
понеже не умеят да яздят и на коне да се
сражават с неприятеля. Ромеите бързо граб-
нали оръжието, метнали се на конете, взели
копията (те си служат с дълги копия в сра-
женията), нападнали ги стремително и със
силен напор. Скитите, понеже не могли да
управляват с юздите конете, пробождани от
стрелите на ромеите, обърнали гръб
заключили в крепостта.
Тъкмо по това време, плувайки в Истър, се
показали огненосните триери на ромеите заедно
с корабите, конто носели храна.Ромеите, като ги
видели, се изпълнили с неизказана радост, а
скитите били обзети от страх, понеже се
боели от донесения срещу тях течен огън.
Те били чули от по-стари хора от своего
племе, че ромеите с този мидийски огън били
изгорили в Евксин многобройната флота на
Игор, бащата на Светослав. Затова бързо
събрали своите лодки и ги довели пред град-
ската стена, гдето река Истър протича и
мие едната страна на Доростол. Огненосните
кораби ги обсадили от всички страни, за да
не могат скитите да се качат на тях и да
се завърнат в страната си. На другия ден
тавроскитите, прикрити с дълги до земята
щитове и с плетени железни ризници, излез-
ли от града и се строили на полето. Ромеи-
те също напуснали стана добре въоръжени.
И двете страни се биели храбро, но побе-
дата изглеждала колеблива, понеже надделя-
вали ту едните, ту другите. Но един от ро-
меите се откъснал от строя и пробел почи-
тания у тавроскитите на трето място след
Светослав Свенкел, огромен мъж и смел
човек, който в това време юнашки се биел.
Тогава, обезпокоени от неговата гибел, тав-
роскитите почнали бавно да се оттеглят от
U

и

J


се
и
J
и се
Свенкел, огромен мъж и
?
268
Leonis DiacorJ Historiae
Пъв дякон, История
vtietogtow xat ttqos to daw iiirelyovTO. гзрчхаота. xal
&Eod(nQOs^ 6 rip' xarsLicoTvuiav Лашхсоу, dvijQ хата те
dlxijv xal ofd^.aToc ро^тр1 dvadvr t/тод xal ахатауебтю-
toq, etIeIgtov? тоуу dvaiievoyv ctdpQqy xoQvrtj ал ext естеу .
Zo%w yaQ уртоЬъ тантру xaxaq)EQ(j}vастр xvvij xal
zpv ravrp nEQtOTE)AopL£vpv ovvE'&IaTTs xstpa/^pv. dIP
ovto) ,uev tote PxuHat, та voira Ьогте;, did rov
аатЕОъ нлЕуботроау. 'Pa)aaiov<; d's a iia.otlEV^, to
avaxltpixqv ЁланРТг exxslEvaaQ, avvExakEiTO Ёлт
tov yjiQaxa, о vs dojQOi^ xal тцюлбаЕаьг sd'EQanEVE,
jiQouvкоттою)?, оооиаЛЁак бль тасд таРЁ.аон^
QEtV.
fA£V TOTE
нлЕгботроау.
Pixu&at
ret газта 66vte
!>
бойното поле и се отправили към града. В
същото сражение и Теодор, по прякор Ла-
лак, мъж страшен и непобедим по смелост
и телесна сила, избил с железния си боз-
дуган много от враговете.
ръка той така го стоварвал,
мия шлем и покритата от него глава. И тъй
по такъв начин скитите обърнали гръб и се
върнали в града. А императорът дал за по вед
ромеите да свирят за отбой- и свикал войни-
ците в стана, където ги в ъз награждав а л
подаръци и угогцения, поощрявайки ги смело
да отиват в сраженията
опитът на
към
4.1

J
железния
/ьс силната си
че смазвал са-
>
5P(vttaiov<;
sxxsiEvaa;,
xal TTQOTTOO EG tv
EjtI
5 I
iiaQtlEVQ,
gvvexuIelto
Зе б

7
р(о иаЛ Ёок
AIPovTW
Tovg
%ГО“
стана,
с
тш KovoonakaXH
*	"-Н	ь *
dstvbv
ovvamu оаутЕг
Ёл6.УЕ1С»1У)
И така опитът на Лъв Куропалат да
заграби властта завършил със страшен и не-
щастен край. А русите, като се построили
(нашият разказ пак
се отклони), излезли на полето и
вали с всички
ските съоръжения. Те не могли да издър-
жат съекащите
скити загивали .	.	______ ________ ___
гистър Йоан Куркуа, родственик на импера-
тора, охранявал тези съоръжения. Като ви-
дял смелото настъпление на неприятелите,
въпреки че главата му тежала от виното и
му се спало (това било след обяд), качил се
на кон и последван от избрани войници, се
спуснал срещу тях. Но конят хлътнал в един
ров и свалил магистъра от гърба си. А ски-
тите, като видели блестящото му въоръже-
ние, украшенията на юздите на коня му и
цялата сбруя, конто били великолепно изра-
ботени и богато украсени със злато, помас-
лили, че той е самият император. Те веднага
го заобиколили с оръжията си и го насекли
безпоЕцадно с мечовете и брадвите си. След
това набучили главата му на копие и я за-
били на стените, надсмивайки се над ро-
меите, че заклали като дрбиче техния импе-
ратор. Така магистър Йоан, като станал
жертва на варварската ярост, получил това
възмездие за своите кощунства в божиите
Храмове. Казват, че той разорил много Хра-
мове в Мизия и си присвоил техните одежди
и утвари1.
Възгордени от тази победа, русите на
следния ден излезли от града и се построи-
боен ред. Ромеите сътцо се построили
в дълбоки колони и се отправили срещу тях.
Тогава Анемас, един от императорските те-
лохранители,
дял, че Икмор, вожд на
след Светослав и почитан
/1 SOVtl
XGTEZJ
yUQ
7
rd
E .
wgavridos
Ol ds rpidc
oiisv sisftj], t ;t
Trarrt gOetei crstodiaevoi,
’ yaQ tAq tovtoot иста
рюлау, 7тЛ£юта>т (ющтгдш
Aixv &an>.
EX уЁ-
TOIOVTCVT
usTa Oqu-
o/'toj
у (IQ }'})>
T.'j^
TEAOs.
loyos,
aav,
лнрлоРс v
EGTSyor
Т'лб тб)У
Podri'J/b
ГОСъ
(аруаураатауу
OOVs
xaQpijOQa))'
г A
OV
5
tOJ/Ctl'ttS.
Е ХЛ £ U 7Г О it Ё1' а ч
dfptE I tsvoyv z Hi тот
с>Ё б KovQxovas
лдОПрХПУУ
7
GQHpV Т(~)У
>
xal oIeAqiqv
7
/у
1
T1
1
1
TOs
i-Л
г-
о
/
[и Hi к
ТО ЛеЗсОУ
ТОУУ ' РоУ/иаНОУ
г.
7
ч
c
като
се връща там,
J
отгдето
се опит-
сили да опожарят ромей-
+j
7ТЛЕ1ОТСОЗ’
dyatQoviasvtov
xal
fiaotlEi,
(f.vkaxiQ’,
idojv,
НЕТaoiGTOV
и
Ё tpSTTOuh-’O^
стрели и всеки ден много
от хвърляните камъни. Ма-
MaytoTQcQ,
ТрУ тсоу
. трг
xai alloy;

*_T
Тф
ЛОЮ VLIEVCC
EVaVlilOV
УЕНОтбрОУ
ovv тон
г
’ хш
ctTTtpas,
Ij -Г.
3 3,
J
ijimv слсра^, auv ток е^елоиез'ок loydotv plavye.
хатастано jI6i)Qq:> ds 6 бллор хатЕУЕх^Ер
Pel тшу уо'утауу tov Мб.уютооу ot ds PxvOat
лоелр лаголРол’ Idovrss,
xal ttiv dlto]v oxEvpv E^siQyaotdva Рщл/оах; (srvy-
ycivoy ydg xaTaxoQOJQ dlp).itius,ra '/уусоф), ббРагтвр
avrby sxEtvov
QtdQaplOVTEQ (WTOIQ оллок TOVTOV TOls
леАех8О1 xaTEpt&Itaav алтрНр boQUTico те трг xe-
qyalpv лЕдтлНдагтЕр, ел1 tojv лидудуу хотелp^av,
Ч-Уоу uaiovp тауИа^оутет:,
[Рохциатор xQsovQypGuvT&Q. alia тотанта
6 JfdyiaTQOs блруЁухато
леладдугрхЕт архонт:,
5
атто/оа-
r c 1 V1 ?	5
ot os 2,xvнал, (jot-
xal (yalaQa rov 1ллос
океит/у e$elq;4WU£V(*
>
1.
elvM
- ?
тоу avio^QdTOQf:^
(fcikots
аОдбозд
£t<p&yt xal
rij)'
TIE-
1
rJ
/
hrl rays
ebs rov ocp(7)r jianilia dixpy
Чоу-
та Ёлр/ЛОСУ, tOV ElQ
iivnov iia{>fia<u-
ydo лоллогъ
*	‘‘“fc
tol'T(ov smxka
ah'
I
7
drr/y?
ток Oeiow
xcv ysyovtK лаоауб1оща. ЦуЕтш ytiQ лоллок totv
хата J Iva tar xEQaioai, xal та vovrtov ?Л1л1а xal
axsvp та LEioa tp idt'.cTtxa itETaaxEv6.Gat xstitplia.
-Л
XEQOI О at
Et s
7
7
?
/Г1
?
E_>

?
ce
като
bl-. Tij rctavT)/
rip1 EEtfOvaar tov
TaiyjAtov Erd^o.vTQ'
ifciav Gvrar>~i[oarrs;
TOT
kuovoar

S -fi v r
tyraiva ixuoQa
ri	‘"r
7
1
ската
сегнa, id
s
£ь
HE-
I
1
хатслаобЁУтк,
70
fS jiCL ~
г/хд;
1\~ТЕ^6ГТЕ^}
ней
тостов
Л у ^90	о Г го
* J
7
аотеоъ
r T> ~ i'
toyuatoi <)f
het<i
1
j
ТОГ
1
ладб.
avroi,
аутЕлуЕОаг.
ли в
син на управителя на Крит, ви-
че Икмор, вожд
скитската войска
на второ място
V
е опсгоятг.тстзото, че виззнтийците подхвър.чнли на огън и меч не само
но разрушили и разграбили бъл нареките църквн, докато езичницнте рус и ги пощадили и
Муяш&Чиез, Русско-болгарские отношения, стр. 80.
Твърдс характерно
столица
на
согатствата им. Cos.
българ-
не по-

I
I

IP —L.
1
I
I
Leonis Diaconi Historian — Лъв Дякон, История
269

след него, великан и смел борец, напада
стремителяо със своя пехотен отред и из-
бива много ромеи. Увлечен от своята природ-
на смелост, той изтеглил меча, който виеял
на бедрото му, препуснал няколко пъти с
коня си на различии страни, пришпорил го и се
спуснал срещу Икмор, настигнал го и му нане-
съл удар по врата. Главата на скита, отсечена
заедно с дясната му ръка
земята. Когато Икмор
дали викове
летели върху
напора на противниците.
пълно от загубата на военачалника си
нарамили
в града, преследвани и избивани от ро-
меите. Когато настъпила нощта, при пълно-
луние, те излезли на полето и потърсилп
своите мъртъвци. Събрали ги накуп
градските стени, запалили много клади
изгорили. Според родния си обичай
лали над труповете
мъже и жени. Извършвайки погреОалните
обреди, те удавили в Истър деца бозайниче-
та и петли, като ги потопили във вълните
на реката. Казват, че те се придържат към
елинските обреди и извършват по елински
обичаи и жертвоприношения
умрелите, посветени в
своите философи Анахарзис1
било от другарите
в своята
скит от градчето мирмикиону което се на-
мира на Меотийското езеро. Той бил изгонен
от скитите заради своята жестокост, свире-
пост и надменния си дух и след това се по-
селил в Тесалия. Явно доказателство за това
твърдение е облеклото му — прехванат с
фибула плащ, а също
жава пеша, русата му коса, светлите очи,
безумието, избухливостта и жестокостта му,
за което Агамемнон го изобличава и му се
надсмива със следните думи:
„Теб все е
крамолите1*.
Тавроскитите и досега още обикновено ре-
шават споровете си с кървави убийства. Мно-
зина свидетелствуват
зумно смел,
всички съседни

ХОЦ.
xai
Tt/.(CO,H£rOF
,	rrJ.,	veavixov,
б тс~)у фат/лхауу яощатодла.ихсоу е/’д
avdoa учуаУтФдц

J
великан
и
VI
ётрелорегату
eP(opai(ov
т А лао о о) о о 118 Уог
у/ —	/1
xal тог еллоу тз]де xdxeioE лапеделаааь,
v т	У
16ТШ
t&OVTOC'
ту дефА ёхт p.Tydstoa
топ дё леадгтод,
г П. .
?
sv&v*
idinv
ХО1
ётрод-
т at о (о у губа
алохпуугоута,
xdxvthxdv ауоута отдатеара
USTSXSl vov
"ArspaQ,
tov толу Kqy]ttdv v'idb ag/ijyov, Ev$ui’uta)do)^
povvra рета т/р; то/r
Xayyog xal xa.sigtov<;
akxjj те rp'VGsToi ёлаоде^,
sUxvaa^,
toiq ts avcoipt хататхёоат;}
xat tovtov хатес/л/тртЬъ
т] de tov Exv$ov
XsjqI ладе TOvdacpOb
rig лаоа tcov £xv$ayy
C 1	-	- -
<)E tUL-f-Wb CACT/yuwy, Ui ur
Ttp' тоуу svavTtayv gomjv, a.A?.a тд tov oq.ayy otqu-
Tr/yov лазРл ёхтдлок ледсаЛу/фагт/:;, та оахл) хат-
(Opaddv agavzES, sypyoovy dia tov aost-a-s, е.ла
ал6реУ01 гРсоиаТос алёхтеьупт.
J	I
тао/oooz/b, xal тар рф>т}5
то jtedior
vsxgovQ'
xal
де
хата tov
л/.)ртт1 хата
xsqiah'f от у
дло]одтт8то.
oiptoyi]
ot d
5
I.
г
/
7
tovtov ёл ёддароj'.
svavriaiv lopv, a}Ad
с Pcatialot
I
тогд
ovv а)-Фаутен
diavdipama
топ afy р а л Ф тоуу,
хата тог

ЕфзФФлгхед
xal

1.
IXр GOO-
то Г
дё
aiosrai'
Ol’X
1
.5

И
тих.
се търкулнала на
паднал, скитите на-
стенания, а ромеите връх-
Скитите не издържали
на-
те
оттеглили
J
5
*
щитове
Съкрушени
7
своите
преследвани и
и се
Г1
G(','
yvxto^ xa-
ol'Oip, ^oto
ai'sp'}]/.dqjo)y
ледфо/.от
.'тле/-
ТЛ
ё г ал ooefni^avTSi.
Tr>Tpov
J.SySTQf VOQ
TOV
TOV
6<5;/
лЕрпд aov;
: атуетеоо г?
ТОО
хатёхаоааг
xal у vvata,
аотео-е,
— J
дё
*1.
к
о нс
xal лада-; $04агат;
втоо<;
avwts
svayiapoi
раёра ft о spy xal akexxQvoras
tov
'E/A^vcxot ь ogyioiQ у.атоуог^
Улл’ tqoctov $vota$ xal youg tois axoiyopevviQ
Xsiv, sits лодт: ’AvayagosoK та~ла xat ZapdEzidot;,
Т.ОУУ GTpSTSQCOT (}ЛА.О0бф(ОУ, f.l.Vrj$EVTE£, SITS У.Ш Л{)Оъ
тд)у tov3 АурАеок sxatQcov, Ap^tavdq y</Q (ygatv sv тф
riegbrlxp, Еходт]у Ayt/Aea tov	летрз/гегш,
ex тзр MvQu.iyxio)vos xalovperg^ лоРугд^, ласа
тф’ Mato)Ttv }Jp.VT)V
Л()()
I1
латдсоу
те леттощхоте^,
.'ТОГЦН02’
еits лод^
?
dvdga^
у дрог
3
ети
алетпч^аг
1
Ч X
TOY
г
к
таша хаталоутаюаутет;
dgylots х.атбуот'т; (угтал,
TOLQ
та~ла xal
f.ivrj$evTe
5	-
3
/
г
J
/
гло-
goOitp
h
EAhjVi-
/
1.

ГР-
h
dlvgppxu7)vos xalovperrjQ лоРугрд,
xEtpsvrjg, алеЛаздёута ds лод-т
топ’ 2xv$(dr did rd anyves, шрбг, xal av$adss
tov рооз’дратос, alAhs Оетта/лаг oixdoat. ТЕхрурла
%6yov oaepp g, те тзр арлеуотзр ovv тр лддлр
xal
Ш/ЮУ?
TOV
.GXEV3], xai 1) ne^opayj.a! xal g
ol ykavxt&VTsQ
xal fivuoetdet;,
vatv ёлеохедлтег,
o<p$a2.f.toi,
xal (t)iiov’
ovtcogI ksycoy'

xat

лтоор хорд,
тд
7
dnoveyopperoY,
а хал dystdPmv ’Ayapsu-
Г J I
л/(1о TOL SOig
те

лблеиоё
те,
пред
и ги
те зак-
и много пленници —
и жени. Извършвайки

?
J
и възлияния за
тези неща било от
и Залмоксис
на Ахила. Ариан:! казва
че Ахил Пелеев бил
9
?

„Обиколка
градчето Мирмикион\ което се
(С
?
е облеклото му
и навикът да се сра-
му коса,
С
у at теА
(povq) yag siesTt xal at рай rd
diaxQb’Evv sio'y&aabv. on ds
xal pdyjaov, xal хдатафу,
nfispsvov
efyyeoi,
*
и. а-
-I
о
мила враждата,
воините и
T.F
IdvQOGXT’lPil.
то etyvos алоУЕГоррЁхох,
лаы
у
uaoTV! >ovoi
I	'»*	
rt-
тогь биддотъ
~o)Aot,
^at
ёлт-
д ftsTo^
че този народ е
силен и
, л- ' .^1’. AAMJJ4Z/J, '- ОС- —
воинствен, силен и че напада
племена. Така мисли и бо-
?
1 Анахарзис — скит, който по времето на Солон посетил Атина и други гръцки градове. Той бил при
числен към ссдемте мъдреци. Припнсват му .много сентенции, някой от конто и.мат ио-късен ироизход.
молксис или Залмоксис бил роб на Цитагор. След като бил ©свободен от него, той обходил Гърция, Египет
и Мала Азия. Оттам отишъл при готите, от конто бил почитан като бог след смъртта си. з Флавий Ари-
ан — гръцки историк, живял през И в. сл. н. е. Най-известното му съчинение е „Периплус" — обиколка на
Черно море. 1 Този град се намирал на източния бряг на Кимерийския Босфор, а не на самого Меотий-
ско езеро (дн. Азовско море), както казва Лъв Дякон. Изглежда, че тук Лъв Дякон смесва скитите
тите. ’ "	'	’
За-

на Цитагор. След като бил ©свободен от него,
при готите, от конто бил почитан като бог след смъртта си.
през И в. сл. н. е. Най-известното му съчинение е „Периплус
не
Лъв Дякон. Изглежда, че тук Лъв Дякон смесва
1 Този град се намирал на източния бряг на Кимерийския Босфор
както казва
*
а

Илиада, 1, 177.
с
го-
270
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
7
lAVQinyr tovtov лоюоцЕгод, ev olg
pibov Eyd) Елау(О ЕЛ I GE WV ГЬ)у
a	f r	1
алохдт] tUEV
dt Ts'rsHiyp,
raved (pr)Otv‘
xai Alayeby, agyovra 'Рюд.
тагта леос tcov Tavgcov svayaeiidjv.

Idov syd)
Aaa
7
Tow с5с qdq biariayjyt'GTiq
7
£>*
Qp.EQ(J.g fiw/.QT 6
y.al у.о-
Gvva-
q)Evboo&Ad^oq r(7)v agio wot sxdih^Er, fy’
usvrov rfi otyETEQcp дкРлхкр (f>aoiv. OQTC
'dgoiGd'EVTcor ле@с avrov, xal b, тс dfi xal dgav
лдод avwv дседтотг/'&ЕУТооу, oi hsv di.OQt gvvsijov-
AEVOV T(7)T rvxwiv, ЕлфаГТЕд rorr л^оссот,
QQ%av'ij иАе^'Ш tqv (yvy'ijV' toj yag ol'ovg re
dsordvat сллдтасд HavoidwatQ avdod с ооцлАЕиео-
dai, алоffaAOTrag xai ravta rovg лдоотаусотютад,
rqAcov то отдатбледоу ave^pibvvvTO, xat oi bvpcoc
W)T
EufiaAAsiv cP(Of.taioiq s^we^ovAevov, нас л lot sig
/.ajct^dvEiv, xal ovwj dtaotb^Eiv тгр’ ледсАЕкуДетоат
отоапат. о odd ydg
лаоог, т(7)У HVQfpoQmv veoov
dvbga ExaT&QCOth-v cy qovqovo(7)v
Qvixa лЕсдаДссау
Agoscv Pgavxgq
л in adv
(5А

л£О/. avrov,
dlSQTOTrf&EVTCOy,
TVHTOiV, L’ '
raw
XAEtpat T}]v Cfvyrp''
Т'
1
</
°',
UEV
J

елфаттед тсот
yu.Q
латоедт^оед Дтдда с
таота rovg
/ОД

J

атддсдт ладеДцуоуто.
sgvvefiobAEvoV;
ос Ье тоДалаАсУ детсад
Г
xai
£%m’ svysgcbg, иАеулн тот ало-

тодг
л

конто го
споменава
Иезекиил
жественият
със с.ледните думи:
„Ето аз водя при тебе Гог и Магог, пред-
Но стига толкова за



водителя на русите/1
погребалните обреди на скитите.
Когато се разсъмнало
съвет от знатните,
„комент
се
Светослав сви-
кал съвет от знатните, наричан на техния.
език „комент“2. Щом се събрали при него,
той ги запитал какво трябва да правят. Ня-
кои от тях предложили да се качат посред
иощ на корабите си и по всякакъв начин да
избягат, защото не били вече в състояние да
се боря?
конници, и то след като загубили първите си
борци, конто крепели войската и повдигали
духа на войниците. Други пък, напротив, съ-
ветвали да се помирят с ромеите и като по-
лучат уверение за безопасност,
този начин останалата
мало да
неже
Истър от
преминаване. Ако те биха се опитали да пре-
плуват реката, то веднага биха опустошили
всичко с огъня си. Тогава Светослав въздъх-
нал дълбоко. продумал с горчевина:
славата, спътница на руското оръжие, което
лесно побеждаваше околните народи
кръв заробваше цели страни, ако сега без-
славно отстъпим на ромеите. Но като си
припомним храбростта на нашите прадеди и
като си помислим, че руската сила е остана-
до днес непобедима, нека храбро да се
спасим живота си. Ние
а се връщаме като
сме свикнали] или
, или славно да.
след като извършим подвизи, до-
благородни мъже.“ Така ги съ-
-ГТ*
т*
“2

оолечените в железни ризници
да спасят по
войска. Маистина ня-
отплунат тайно, по-
огненосни кораби край бреговете на
всички страни пазели местата за
У
оъде лесно
jJgtqot
d)q,
лиоло-
uv-
x.Uo
TOV
та лооД^сЕса,
лотардт,
’д.етЬоаД'Аа^од,
лада
я *Э
Ди
ехлАеЬоос тог
алатта.
дуосаДДад
f	-
Г*-Н
г V I
О
хае Л1хдоу (IvoiadoSag, „
„и tq 'Роуоглу! л аг ол. Ас а
HaraGTQEXpOyiEVl]
f 7 >1,
oixa ---------1.7 -,
oAag avbQOModi^O'iisvr]
rP(oa aioig
(IVElAQCpOTEg aQSTQV,
/	c T 1	*
yayyiGTog vj
(Uxd
улет ^о.иег*
«
Ji—'
ГМ	\	П Г	Ц
од-у er од. то x/.sog,
остеслето, та лдбо-
алоуртс, ход уДдад
>	5	***	5	* -и
oxAeo) g
лдоудтшу
ахата-
„3 аги в а
еД?1]
dvaiucoTl,
aAAa ydg,
dya^oyiadftETOi те,
pLE'/jQL ИО.1 TijllEQCy
т-Дд G(f.'(7)v cojtvql
' TjUlV
У1н(7}утад
nidsb etyuEVOvc
el
ТрУ
vvv
7
без
сс-д
надЁат^хЕт
ЬсО1}
7
<4"
5
отстъпим
РюСТИ})
ЕхДорСОК
л г
OVOE
срссги.у,
7
/
ОЛЕО
Aq sdi/aot
5 1^:'
aZX Tj
7

фЕГуОГОЦ'
cm',
yervatOfy
f{
0W?7-
7ДГ
(h’Zk с~я’.
1
1
I
I
1


и
ocbiiEtia.
Г
латд{ да
TSAWTUV
тооагта цеу 6 EvdoodAafiog epovAi-roEy.
?/. Asyetai di-
Ql TaVQOOHVTOOV
впуснем в оои, за
наистина нямаме обичай
бегълци в родината си, но
да живеем като победители
загиваме.
стойни
ветвал Светослав.
тавроскитите разказват и следното:
Те и досега, ако бъдат победени, не се пре-
дават на враговете си, но след като загубят
всяка надежда за спасение, забиват меча в
сърцето си и по този начин се самоубиват.
Те постъпват така, понеже вярват, че убитите
във войната от своите неприятели след смър
та си и след отделянето на душата от тя-
лото слутуват в ада на своите убийци. Тъй
като тавроскитите се боят от подобно робу-
ване и не могат да се помирят с мисълта да
сами слагат
край на живота си. Такова вярване е в сила
?
да
п
Г!
за
t-'
мъже.
и
a
y.al. tovto
//QHOTE Д£ХСг %G'( EOLVTOVg syySlQl^EiV
uEveotv
J
aavcag mOsLV tf. yard тДу олИауутсоу та £14т], кат
ovxoog F.avTOvg avaigeiv.. tovto be лоаттоттл, do tar
HSHTr/fiEvot, TOtavrQV' gaol ydo rovg
titov иатауле.уоаегоод
/aoQov xai
y:vyd)v sv abev wig av$ETTaig олудетглу.
GxiA)ai <)s, tqv roiavTQV dt'bi.dwg Aargsiav,
Givyovvwg bs xai roig dvaiQovoiy
teiv, T?jg savT(7)y од:ауцд avToysiQs? ylvovTai. a)Aa бъдат слуги на своите убийци,
Дгто/илтоод' akAvjdq тДд оют^дсад
f
wig dvc-
э	/
cmayogev-
т/г
i
tovto ds лдагтосос,
too Ivar-
tv roig лоАЕ/лосд, [ллта тот
ex тодв асо/ааттог дса^еоДу W)V
а-оДеттшд v^qqstsTv. Tavgc-
ало-
лддд
bid^sv^tv

1 ’
X
avxovg e^vchqqe-
1 Вж. Йезек. 39.	3 Думата ходггто»'
Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 163. — Jdem,
р. 227—233. — Д. Ангелов
В. Тъпкова-Заимова: Български език, 7 (1957), стр. 194 и сл.
византийски заемка от латинского conventum — събрание.
Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae 1 (1951),
M. Андреев, История на българската държава и право, София 1955, стр. 68.—
e
conventum




Leonis Diacoai Historiae —
Лъв Дякон, Истории
27
3
r
k
TOiaviT] uev ц Ёлтхдатцоаоа у у
(5б, T(OV TOV aQypVTOQ
уфтата tov
xb'dwov xaiETt&EVTO, EX&VUtoq
uouxT}V dviiTd^aoDat dvvauiv.
(extei ds dv iijq EfidoftadoQ
TaQiT)v Tjdavvsv 6 AovEoq
ovtoq ijAtov, латакбс t-qq лс6.ео.у± sQS^ovTsq
TavQoaxEd'af,, лаут1 oiT'Evei dto.xiydvyEosiv
eIq cpdkayya xaQisQav ovvao.^tnavTEQ, xal лдобалбу-
tsq tovq dxoviaQ. fPc.o/ttatovQ
Asvq ЬлЕ^цуЕ iov ydoaxoq, рдр de tqq
ra^payetorjs, svqc')oto)q
axoyTioiQ
TtXQtdoxovieq,
}„6ytOV
doqa.
S Г
1
глгго Tri; atpcTn'
1
jiavovtYi
navTt <jf)syei
aviot;
dxovaaviEs
oaorijQia;
ТЕ л@б; li)V
TTj your
xal eixaba re-
uijv), л eq I хатстсродат
ло/еш? s^ekflovie; ot
diaxirdvr EOSlV
TOTE
OpUQipV-
aiQEiaDai
Pm-
VGTEQUt a
Л|
5
rU-
/ -
у тях. Тогава, като чули думите на своя княз,
те с най-голяма радост решили да тръгнат
срещу опасността, за да спасят живота си и
смело да се противопоставят на ромейската
войска. И тъй на другия ден (тогава бил
шестият ден на седмицата и двадесет и чет-
върто число на месец юли) към залез слън-
це тавроскитите с цялата си войска излезли
от града и след като решили да се сразят
с всички сили, наредили се в сгъстен строй
с насочени копия. Императорът също по-
строил ромеите и ги извел от стана. Когато
сражението започнало, скитите се нахвър-
лили стремително върху ромеите, пробож-
дали ги с копията си, наранявали конете със
стрелите си и смъквали ездачите на земята.
Гогава Анемас, конто се отличил предния
ден и убил Икмора, като видял, че Свето-
слав буйно и яростно напада ромеите и въо-
душевява своите дружини, пришпорил коня
[ обичай и погубил преди
скити по такъв начин)
L*
TJ
J
копия. Императорът също
fiaoi-
xa-
/
Л1-’
осата^а? о
uayryQ
Рио pal
им;
елфата;
Г
ot	Ik/yptat oiq ёлце-
Toiq те axovvioiq ot/yot.iEvoi, xal тот; 6e/-eol
TO:'q Тллои; TtxQWGxoviEc;, xat. tovv Елфата^ eE
уцу хата^а^ЛогтЕь. ЕЛ'таг&а б тГ] лдотЕоа1а i/qlo-
tevxwg \-irE,uaG xat tov ix^ioqov хатахтЕсхад, tov
Etysvboo&^d^ov tdcov ET&ovoioAtlE
OQ^mvra xal [.tavixaE,
ovto, tyaAayya^, tov 1'ллоу лаотАцЛаааЕ (slthquE-
vov 6e t}y avTcp tovto fya?,
Exvfiavr tocovtgo тобла/ u.vecE
QVtav тф сллср avEiq oos актах
лол?! хата, тцд x/.stdoq,
fifi/Au, ov шр’ xazaxTEivEt.
оккотб? yjxoxv xal
..	'	3	>	5	f
ptaixa.Q atyaagi tjидлЕтткто.
т(7)У E:
та;тЕАЁУто^
' >
TOVQ
avxo^
1^01 ь
oav,
3
'l
1
1
xal
TO i'Q
У
се
Аге рас xal tov ’Ixpogov
xat
тао:
л
хат ахте tv aQ
хата rP(o,uata))’
avrov
елгооагууб-
/ n
TOV I ЛЛОТ
TOVTO (lodv
— b
TO
(ллср dvEiq Фъ
xal тоу
/	5	/
1
?
.ЪлАптЩ'ь
ЯтСк'Цбг), О/j -Д ’
xal iirpi'i,
TCOP
Г/ 1
конто ce
като видял
4J-
убил Икмора
4.J
>

си (той имал този
това много скити по такъв начин) и след
като му отпускал напълно юздите, нахвър-
лил се срещу Светослав. Той го ударил с
меча по ключицата и го смъкнал с главата
надолу, но не можал да го убие: залазили
го щитът му и плетената ризница, която бил
облякъл от страх пред ромейските копия.
Анемас бил обкръжен от скитската войска
макар че конят му
удари на копията,
но и сам паднал убит. Този мъж бил ненад-
минат във военните подвизи от никого
между връстниците му.
Ободрени от неговото
издали
отблъскват ромеите, конто отстъпвали в без-
редие, бягайки пред неудържимия напор на
скитите. Когато императорът видял,
мейската войска отстъпва
тя да изпадне в паника от
мителност на русите
насърчил отреда
пието
барабаните и тръбите засвирили
ление. Ромеите, засрамени от устрема на своя
император, обърнали конете си и бурно
паднали скитите.
буря, смесена с дъжд, която се разразила
по цялото небе. Тя биела в неприятелите, а
вдигналият се прах заслепявал очите им. Раз-
казват, че се появил и един мъж на бял кон,
който застанал начело на ромеите и ги яа-
сърчавал да отиват срещу скитите. По чу-
дотворен начин той разкъсвал и разбърквал
редиците на неприятелите. Никой преди това
не го бил забелязал в стана, нито пък го
видял след битката. Дори и императорът го
_

isiai.,
aev ttQ}]V)] хати-
adv-
C Г1
по
s
о
toq
лоб?
блло?1
8Л1102<808
<%
J
бебибк
Area а; бе,
vlk~)y xvxao)i)eIq qx'A.ayyo;, тот
бодатсот у1олаЕ,
ЁталоадАти-.т a t
хата wA pEiyas (Ебоауакциаоп1.
то oaxoQ
1
i
t
ovyrai q
avaiost
uhf
d
, dvi/Q ovdevoQ
ТОЯ'
TOVTOjy
ТИП’
J
1
T47
xa-
л/.кФ-
6e xal
TOQ EV
от
О
и
бил повален от честите
той погубил много скити
/<
из-

!>
Елi тф TOVTOV
лгало part., ysytovbv n
xa< AbopatovQ тЕУтбОцоат.
TO: VW
rqv аЕ.бхотот oQuip’
EVTavt'Ju b
paoiAEvg,
ol гР<7)л
xal ayotov
ol bs
ЁХХМ VOVTEs
l/aksTO
beb. txdg,
7 ri Iff
arauapo}]-
4
У
лдотдоладцу
Т(~)У
хму о ps-
tn I] хатал-

/
ii
а ay т eq
КЛЕУООТОТУ
Ex vt1} t.7) v.
vpy тцу rPo)f.tatXTjV qdXayya^
Togk&ioa то аЕ.бхотоу oQiMjua, тв)у
avid лта1ио1 id xalota, тоЕ daqd
adjusroi; xal rd 66qv оНеус/оФ;
xatd tc7)v dvitnaAcor yydiQEi. тлатауЕЁто <Уе
Tv/Ktaya, xal io srvdhov окУЕлцур1'1’ (d
'PaijAaiot де., тф' iov avioxodioiooq хитафЕакЁттeq
OQUTjV, TOVQ IAuOVQ ^EQlEAl^aviEQ, JLIETO. pdjLtljQ TOtQ
ExvkatQ £<p6Qpi]G(xv. uaQavitxa ds xal Ai'idA.a
ipexddt ovppuyijQ dvapptniokEioa, ?л1 ло/.т те тог
ХЕ^еРта, tovq dvuuEveiQ EEIAe, xal
EyEtQOUEvp тфлалтЕг dqAal.povQ. AsyEiat 6Ё xat. iwa
/ЕкхблаАог dv^Qa дауцуас, лоотр/Е1<у&а1 те 'Pao-
pawiv, xal TOvioiQ лди^ЕЛЕовти, yvioelr
Exv&{7)v‘
ХОЛТС0У
xal
/
еуроды.
г 
1.
avrov tyxt:/av~
psiay^iQiadpsvoq
ТП
с уу.г
xal
оаллсууес:.

о
J
от неговото падане, русите
силни диви викове и започвали да
TJ
че ро-
уплашен да не би
страшната
и да бъде разгромен а
грабвайки бързо
?
стре-
си и граовайки Оързо ко-
тръгнал срещу неприятелите. Забили
за настъп-
ТЦУ TOV aVTOXQCtTOQOq
rs	*1 r -
i 7ГЖПД .
EtpOQftTjCOr.
*1
1
nEQCE/a^aVTEsy
naQavrtxa
pETO. pl'/aijQ
xal
!|
dv<JMEV8l$ sfi(MA.8,
. лете
'S
(pay ц vat,
лритуЕЛЕО'даа
ogtiq ^гояЕтишь
OVVETUOaTTE
f'
/
/ 4
7
HG/.V
Tr
{]
C
Ала
дъжд
rA3
на-
внезапно избухнала
която се
t<tq
та.у
qatayyaQ.
TOVTOV
ТЕ
XUT(\ ТСОУ
дгорега)? <5ш-
q:aoi шуст,
/
TJ
L>
1
272
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
отдаде заслужена награда
{рЕаоаод'ас, o.-iiV’
настое
отоатолЕдсо
иета тру ftd’/pp’ тепдалЁуас ластос /Заоскеак
дспдеасс Ела$са>$ <рр,о-
"V
TO)
ovy EvQE&q 'Qptoviceyoq. evxev&ev атаи/рВянто?:
OEodcpQOV
Gvfifiayjov
G(<)^£LV
се разпространило
че това e

mjOTEQOV TCQ EV
a ri%
avToT dvaytpAacpcovTog, со$
д доураасто, лас duoi^ai$ елатл тмг лото>v dfi&fxpairo.
/. л
rizz
•олм’оса тлотдЕХЕс, тог иёуау еу сшдтсос
тс vat, оу лада tov$ ауебтад о f3aotAEV$
ЕрЕАсладЕс ладебтаофас, pvEOtfai те лас
оттара латте то атдатЕгратс. д а I де лас tocovtoy
GOfiftpyac лар'}, тру лдб тр$ adxp$ еблЕд'ау.
Bv^dyriop ладд-8то$ тму агате&еснёгсот <9t.(p лат
длоуоес-
„ ла/, so ат s др
<-57
brseffat
г /
х
ауатЕ?(}£1!1£гшу
"лад браг гдолес тру деотонот, ало тстсог
дм1 avdfxov.
UOC TOV UTlQT.VQU.
yjtpvai. yevraTov avd.ga лас угагглбу,
те
pVGWXOV
7PpEvo$, адтс
елесуоу о ле ио оу /Зорб scar.
е$ лсуЗтсуоу
О.!’ch
л al дЕстлбтох’
EiCitrp
тГ]£
&Егср тд олао т$ toi to
де дао? аттобф
xpavac
0e6d(oQor’и
S
л
b-
<  51
търсил, за да му
и да му изкаже благодарное? за новите под-
виги, но колкото и да го търсели, не могли
да го намерят. Оттук
неоспорваното от никого мнение
великият мъченик Теодор, комуто императо-
рът се би
ниятз, да го
лата войска. Разказват също, че вечерта пре-
ди битката се случило и нещо подобно: във
Константинопол една девица, обречена на бога,
видяла на сън божията майка, съпровождана
на конто тя
тт
л
помолил да му помага в сраже-
защитава и пази заедно с ця-
TJ
неколцина пламении воини,
Повикайте ми мъченика Теодор" ;
довели при нея един благоро-
, комутоо
„Теодоре твоят Иоан,
скитите при Доростол, е
тежко положение и затова иди бързо
помощ. Ако ли закъснееш, той ще из-
„Готов
1J
ОТ 1 . .
казала:
и те веднага
ден и храбър въоръжен мъж,
жията майка казала:
който се бие със
сега в
на .
падне в <
съм да се
под бог.“ Като казал това
нал и в
очите на девицата.
сънят й.
Ромеите.
ния си предводител,
те лите. Завързало се ожесточено сражение и
скитите не могли да издържат натиска на
конния отред. Заобиколени от магистър Вар-
Склир1 (който ги обкръжил със своя
отред), те започна л и да бягат и
до самата стена, L ______ ____
Свете слав, покрит с рани и загубил много
кръв, замалко щял да бъде пленен, ако не
го била спасила настъпилата нощ. Казват,.
чек това сражение загинали петнадесетхиляди
и петстотин скити, били
ляди щита и много голям
ромеите били убит
но имало много ранени
жали ромеите в това сражение. А
разгневен от иоражението на своята войска
цяла нощ се измъчвал и треперел от яд. Но
тъй кат
щу непобедима войска, сметнал
на всеки разумен военачалник, когато изпад-
не в безизходност, да не се поддава на от-
чаяние, но да се опита по всякакъв начин
да спаси войниците си. Затова призори про-
водил при император Йоан пратеници, за да
иска? примирие и уверения за сигурност при
следните условия: тавроскитите да предадат
Доростол на ромеите, да освободят пленни-
ците, да напуснат Мизия и да отплуват за
ламтохсла
w_
еголЛог. еггтуч
X
.•bCfjOCt-
,c~7?
п

то Ло-
ра-
*1
,, 6 оо$ лада.
Р/Еодсоде,
ледюгатестас десгсыл а/.а ес$ тду
yetg up uQop'fhtop$,
тоу де
Веру
tovto
лрд$ avzov пр' Оеотсуноу'

Jcodj'P???, HVQLE
3/
ЗулфасС
a/.z’

00-
3
£1
ашеф тЕЛЕотрОЕс тд лоауиата.“
ту/ иртде tov
(pdfl£i'O$
олуоу
тр UEV
ETO'lCtCOQ £%£СТ,
UOV
осх€ос(}ае, лас ovw>
ласу&ЕУОО

лЕс&адхЕст'
тот
Т 'j	1
аАла
67
алолттм
I
беда/
подчини на
тсЪт <оф/с)1 а?риcor,
OVVETIEQOJVETO.
Л(Ю~
к-
t, 'Pcofiaioc de,
dpi expend u£vocy тос$ ёгаутсосс б'оцлХЁлоутас,
ga$ f.tdxp$ avorao}]$, ovh ЁУЁунОУТЕ$ Дт 1лт-
te лоо$
ЁЛ1ИЛраС$
/KZ/J/s
лр$ cpd/M/yog ot
J\'l(iyiOTQOV
ТЕр
ГТ00 Л OQE VO fLEVQ)
i/8i(0 ar-
L
УМ HUQTE-

оиотаогр;,
'УЛ'фас ООЛрУ, УЛЫА(}У&ЕУТЕ$
26tApQ()$ р
Виода,
0)
yeeg цЕта тод атгЕлои.ЁУоо ллрфоод
, кА
T.OV
(еиелуо$
лол/.соасу ёлосраато), ес; (pvyj/у
T0V ЛЕОФ olov GE 'ССЛаТОСЦСЕУОС,
ngov ОЕ лм аото$ о ^cpEvdooO)„ар>о$
г-
E$aiflQ$
fiovoa ТОЕ'ГОТ дсЕОСООЕУ.
иаурр’ леуте лас c'isna
лоососс avaiQEfl'pvac
giav
xQiaHoa'iovQ алолтатсЗруас лод$ гост
тдат&руси 6е ovyvov$. аААа тосаотрт с сет
тру уелру лада тот аусоуа фиулатта
3
А



EKACVO.T,
аЛАЕ<Т)$
5
67 л, ас аотд$ б
уЕуотак лас лата^ЕАрс,
АеуЕтас
yt/.iada$ лдд$
Stnv'&on1
ictpp
UL'Ws
СТ4
да
1

ЕЛ АСУ ат, лас fCE'XQl
ЕЛСЛТОУ.
ЁАрд.дср
el Ц.Ц р тъф ЕЛЕА-
дЁ лаоа таттгр' трт
легта-
5^
t
'b
и

тос$
АрФсФрУас до deafer-
ли закъснееш,
гой й отвърнал:
майката на моя гос-
тей веднага тръг-
видението изчезнало от
По такъв начин завършил

TJ

о
If
У
тоя миг
КЕТО
последвали
влезли в бой с неприя-
божестве-
_Т
могли да издържат
СЪС
преследвани
безелавно загивали. Самият
с рани и
зам ал ко щял да бъде
спасила

взети двадесет хи-
брой мечове. От
триста и петдесет души,
Такава победа удър-
Светослав,
j
J
лсдило^а.
С
Ухо muw
лЕУтрнотта
Pcof.ia.ioi
TOVTOV С,
де РфЕудойО/мво;, лад'оАру тру уухта ftagvfyv-
ucov Ёт тр} у.аталолЦ тр$ ё, avrov axgauas,
'UEV лас Еосрада^е тф fiv/icp, рр тфюурму
лдб$ алатаушпотоу цугттесу лауатдатсиг,
бтдатруоъ’ vvv e%ovto$ EQyov elvac,
натаАрср&ЁУта дыуоТ$,
латте дЁ тролхр дсао собесу
лас дуга лада
года "la/dvvpv
та),
Pcofiaiois,
Mvaiac арЁ^Ебдас, лас
мсетбкд
’S’
лас
ал онт av вру ас
Gvyvov
лас еофада$Е
алат ay wr taxor
vvv
/
С
А г
('Е

с
/
?
' JL
it
т

r
о
о
po^aAAs
Q3 W
' О ЕТС
ЕуУ(О,
ev dupxdvoK
f/p латалслтЕст тос$ ^олрдос$,
лЕсдаочЗас тоо$ олФгитбг.
тру £(0 ЛОЁофЕСС ф$ тот avTOKpd~
атЕт/ад, л1с>тес$ pret tvufidasavy, Ёлс
/ _
тф) fiv/icp. ftp
aVVTTEiy :
□л	_
TcwpiGHvftas /.сеу то.
лас

ЛС6ТЕС$ pTEl <~VufidcfEUW,
те Aogvaxokov EyxsfQiaai
ufyfraAwTovs алолхоас, xai
xrQog Tip'
ич‘
ЛоодатоАоу
сто mg ас,
арлЪг
ш'о^ег^ш
и
i't
LJ
и ям ал
вече сили да се оори сре-
войска, сметная, че е дълг
о
J Л
Мизия
7
1 Начело
на
войската
срещу Светослав Цимисхий поставил опигнкя военавалник Варда
.клир.
Г я1

]
I
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
273
латд(да 'PiopalovG де ладаусоддаас
алдлЛои
тсдт лодтродоут
Mrfitxbv лъ'О
avToiq tov
xal pg EvayopsvotG EmfhjGEG'&ai рЕта
ТЕМУ (ЕХТОЛО>5 ydg EdsdlEOaV to
bvyduEVOV xat rove libovq алоте-
wgovv)' elicit t&pdv те лдод tovtoig Елтуодцудоар
xal tpdovq gysiofyai
13v£aVTtOr GTEldoph^OVG,
pOV TjV.
J
f4-‘

ёхтдла/s
xat

2Zi9oi’s
ai'TOVs
хатЛ ё илодёат лдо? то
хаИалед атеяа&ЕУ Efii-

/
td. (BactAEi
лдоодЕ^арЕтос (тёддудт
etIна" тдт fd.v ydg jjdEt.
тф’ b?
steAei xat
рЕтдеот
s
де,
своето отечество. А ромеите да ги оставят
свободно да си отплуват и да не ги нападат
по пътя с огненосните си кораби (скитите
страшно много се боели от мидийския огън,
който могъл да превръща в пепел дори и
камъните). Освен това да ги снабдяват с храни
и когато отиват по търговия в Константи-
нопол, да ги считат за приятели според ста-
ция обичай.
Императорът приел на драго сърце
това предложение за мир (той предпочитал
мира пред войната, защото знаел, че мирът
запазва, а войната. напротив, изтребва наро-
дите). Той потвърдил условията и договора
за мир, дал им храна, като отделил на всеки
човек по две медимни1 жито. Казват, че по-
лучили храна двадесет и две хиляди души,
конто от шестдесетхилядната руска войска
тогава били избягнали смъртта. Останалите
тридесет и осем хиляди загинали от ромей-
ското оръжие. След сключването на дого-
вора Светослав поискал лично да се срещне
с императора. Той не отказал и в златно
въоръжение пристигнал
на Истър, съпровождан от многохиляден от-
ред конници със златни доспехи. Светослав
пък пристигнал от отвъдния бряг на една
скитска лодка с весло в ръка и гребял заед-
но с другите като обикяовен войник. Вън-
шният му вид бил приблизително такъв:
среден ръет. нито необикновено висок, нито
пък нисък, с гъсти вежди, сини очи и чип
нос без брада и горна устна, обидно обрасна-
ла с
била съвсем гола, но
еял кичур коса
ния му произход. Той имал набит врат, ши-
роки гърди и стройно телосложение, изглеж-
дал свиреп и див. На едно то му ухо вися л а
златна обица, украсена с два бисера, съеди-
нени по средата с диамант. Дрехата му била
бяла и с нищо не се различавала от дрехите
на другите освен с чистотата си. След като
поговорил малко с императора относно спо-
годбат
той се
на ромеите с русите.

приел
драго
ids TOtaviUG aapEvoq dta/daydq
у ад dtaqisgovTCoq тфс udyrp
tovs aoovg 8taod>£ovoav,
т(р те ^vvflpxaq
sbidov,
strat
и
тоорла/лт diapthtgovoav),
гад олотда?, xal gitot еЬсЬог, ёхаотсд
ат d psbtpvtov dvo. sh’Oi Ье тот с
Е1/л)(р6та£ тот gitot <раоtv dydgag dtopvgtovQ лдод
Totg hioyyldoiq, ot ex rmr тфухотта ythdbooy тдд
'Рахлхрд GTgattaq tote tot
TQidxovTa xal охтдо ydtabas f] 'Pwpatxq at%pit
TTpiOTTiOE. p-Erd dv то лдоРцтас тад олотЬад,
dpt/лат d РфЕтдос&Бтфод тф fiaodsT awsAdEtv
eфитei. d дё
хаЬол1лаОЕ1с,
gov a(pixero,
л/лоу 1ллЕ(от ovvEuayopEYog. xdt 6
de дяЕТ Pit titoq Pxv&txov dxartov ладалБтот
тот лотарбт, ттр хблтуд
Etq
flydgl
p'o?

5
о
ОI
EX ТОУУ
{*7

Ье
1
рета Ьт
?
е^дхотта ydiddcoy
У '	<1 ,	5/	. t	I
oAsagov EfpvyoT тар у ад
яа-
EiQ
'(pgyboofrtafios
yqbEv dvadvc, btaygvotp латол/ла
еустло? лада тф’ oylhyv tov ”1от-
pVQiavdQGT tfojy XQVOOtpOQOVVT.COV h’6-
Pps vdoa Dag-
лада i.i'jT бутБув
TOV

и

|!
на
кон край брега
zat
ттр
, dis
тру Tjhxlay ртрЕтддрЕто
Etxoioq ддрЕто^у ovte eig ^дауфтгра
тад dt/Qvq, yAavxov? sycov
тот
1
ovv
de lb say
ovzs cig
ilppEvos
tcot Лотлсот.
XTJ.I
1|
но к
5
EQt'TTOOY
тотооЬе Tiq mr'
vq.>OG лада tov
avaiE/dopETCc‘ daaetg
' „	5 n A Z	»	<r~
Tovq otp fftupovs, тру pt та oipoc,
лшутота, тф avco&EV yedet baas tats xal
xallEtpEvatQ fygtip xopmv nsgtirooq, тфт be xsq/adi]v
лато sipdayro' лада Ье фатедау
GTQvyoq алдтЬд^то, тт)У tov ysvovq EpApaivaov svys-
vEiaK Evnayrjb тот avysva, та отёдта evqvs, xal
тдт dllqv Ь1ал1ао1Т
'bgaxudq ds Tig xal 'b/'jgtdibyq EdEixvvro, ^атедтд bt:
тагу oStcov ygvoEiov ё^длто eto'jtlot, bval ptagyagciq
xEXQOpguEVov, avOgaxoq ll'bov avwtq jttsaitei,'ottos.
TOVTCp hiVXTj, ovdsv Tt TOOT ETSgCOT
Tovaa Ij хаОарбтри. dll ya yovv атта ледс bta^l.ayrjs
тф paatA&T ETTvxdiv} лада тот pvydv tov dxaitov
E(f>E'Qbpzvoqi алграттЕто. dVJb твтт 'Ртоишшт
zrgoq Xxvbaq лб^Ерос (ЬЬе etsaevto (138,
145, 8; 147, 23 — 157, 12).
fTiWjtg
h

д
?
5 J
yAavxovq
Etpdd>pEVO5
eig pqxoq
p.EQOC aVTTjG ft6-
svnayt]* w avysva, rd azsgva evqvg,
ev poda diqgllgajuEVGQ'
ll wr
r
/
тот фоуот tov
э 1 -Г с "А *- f
алА о pw '
STSAEVTa
/


ъ'лаАат-
5 
13. Sphendostabus Bulgariam relinquU
tft. Ч) Ье ^fpEvdoo&Adfioq, то /joqvthoAov яа-
raAtmdv xai Tovq aix.uald>zas ugoosuidovq лата тас
ОЛОтЬдс, &1ЕЛАЕ1 рЕТО. ТОУТ USQdElCpb'EVTWV ETOtgOiV.,
ёл! ti'iv латд(Ьа ieuevoq. Патфтажи 5s
алолАоот ElloxtfoavTEC, E-dvoq vopadtxbv
лоБк1у&дсолог, р&ыдорауот
Медин пата е и ярка за вмести мост, която съдърАгз
Гръцки изьори за българската история, V
aSoovotoAot
ладд. тот
tovto xal.
ТЕ хой TpEQEOtXOVy ЕЛ


1
като обикяовен в ой ник.
бил приблизително
гъсти и дълги
Сл^
)
мустаци. Главата му
на едната страна ви-
който означавал благород-
като седял на скамейка та в лодката,
отдалечил. Така завършила войната
гл
13. Светослав напуска България
Светослав напуснал Доростол и предал
пленниците според договора. След това от-
си другари към оте че-
го нападнали из
многочислен скитнически
неуседнал, който прекарва
плувал с оцеделите
ст вот о си. Но на връщане
засада печенегите
народ, въшлив и
около 59 литри.
Я

J
274
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
на коли по-голямата част от живота си. Те
погубили почти всички, между конто и са-
мия Светослав. Така че от голямата руска
войска малцина се завърнали благополучно
в родината си. А пък императ® Йоан, който
се борил с руската войска в продължение
на цели четири месеца, както' бе съобщено
по-горе, върнал Мизия на ромеите и нарекъл
Доростол Теодоропол по името на мъченика
Теодор Стратилат. После, като оставил там
достатъчно войска, с големи трофеи се вър-
нал в Константинопол. Там пред крепостните
стени го посрещнали гражданите, конто му
поднесли венци и скиптри, направени от зла-
то и скъпоценни камъни. Те докарали и зла-
тообкована колесница, теглена от бели коне,
и го помолили да седне в нея и да поведе
обичайното шествие. Той приел венците и
скиптрите и многократно възнаградил граж-
даните с подаръци. Той не приел да се качи
на колесницата, а поставил на златния й трон
взетата от Мизия икона на божията майка,
която
Слово, като сложил под нея пурпурните одеж-
ди и короните на мизите. Самият той, яхнал
бързоног кон
oypdbv diecp i) eioav
Zqievdood'ldflov
x тту; тооаутрс тюу
dpa^cov cog та ло/Ла fl коте uov,
алаттас, xal avzbr de tov
loinoic асухатёосра^ау, d)q
rPo)C елоатсас svaqdlppTovc draoa)&-}jvat ec тд
латдеа. Bcodvrqc дё d avTOxadzcoQ, ev тёттадост
o),otc pr/ш тру *P(OOixi]V лаУолЛют хатауотуюаце-
voq, Тк tpfldaac d /.byос dedipKoxE, xal тру
oiav "Pocpiaiotc dvaaooadiievoq,
б)еод(ооо1'ло/лу ёл^дгоцап tov oiQax/pdtTOv x.al
(6eodd)(iov иетоуоцаоас, ^vAaxqv те ар,-
uexa iieyioTOjv тоолтаост
лад тс~)Г

avtor
оаухатёосра^а)
Icodvvrp дё 6
cbc (р-&аоас д /.буос
3
avwxoaTtoQ
лаголВат
dsdlflcDHE,
avaocjoadiievoq
елдтоции
/

то, те
oiQaxijAdwv
ТО i £

Mv-
loQVOTOAor
J
между конто и

paQTt уже
6payor таёти лаоаВлхдт,
ЕЛаУЕСОСУ ЕЛ1 то BvrdvTioT,
^SQi/jO/UjOV XUTEL/.^<pc6b
QOI-Q ^t'ftOHTOSrOt’bj
uevoo; лоА1!те1б)г. r/yov de xdt %деиохлВ/л]тоу lev-
хблаб.от аоца’ ос лдовЕлр)ip’ai tovtov t^iow,
тоу т evop io per or
ph1
л о/Лил/.аспаус
tov iiQiiazoQ ovx цг&ууЕш’ d?.ed vipy lije
eixdva, еуцуха/лаиетну titv Реатбротлс r Aoyov,
цу ex Mvolac Eihjq'ey, еле тдт tov йцрато^ %QvOi'r
/мтоу jtyovoT dvBhjxs, rd? alufoyoi'b ti7jv Mvoam
tdwftslb, xal та слёцаола. астд-т дё, "ллсо
ЕЛО^ОеЦЕУОь,
хeq:ал qy diadтщан,
та7^
uloip
 I
1
oTECpdvovc
Зе
TOQOC
Ч 3
1
то vc
aGTixot'b
г
от eq dr осе avrov xd.t ох.цлх-
ёх XQveor
7
3
xai а [б tov

3 л
xdt
тоге
д де
ах-1]лтоа лдооцхато
x ата у ay e 7 v i/qi a 11/7 or.
xai
tovtovc dcdgotc
та
eilmq/xy, ёл!
avBh]xs, r,dc


фи етцю.то’ елфтр’ш
Неону-
|| 

ч
на божията майка
обятията си богочовека
държала в
ТО) У
дё,
ТI-ТШУ 1(0 ft ё~
отео drove
г
ОСЛО тог
ЕО~
xdt
xal
тот
y.di
то, те тб)у
Л^ТОТОАЕСОГ
агах
BoijljV
ладаыща
•/.огото
	V
xdt
те-
Х(ЛОО)
Ptcz-
аебадылт
uxsioia ло-
СИ


xal та
ото/.ас
xelipi
TOC
q'sooiy xal тд ах-Гртлда
ilQiapi-oy хатауаудгг did
&qoeotv d/.ovoyolc xexoouijiiEri'jC
dixrp1 daldpov то7.с те то)у
zoic XGvaoi.'qdai лёлВхС ovoqc
цёуат Tijc ~	~ '
таг
dlvaayv
diooov тф
Ecziav цллтф xat toiv
рауаусот та vijc ftaoi/.Etac
лаиеахееаое.
xai tiaoyaQotc
лёдт/.а Eovt)od.
W4.
Tii(i]xey асадцап.
лаоа лаоат vnovotay 6
хоблata, тту

j
5
T>jV
елец пола, avroc
i I
рлтолю/Вт
xat
еёлето,
\
3
c I
FJ
ь
xarfiyaytor
aAovoyolc
ТО ft те
tov 6)eov
/
гхлрстеататог
&eqj

h
TOl'b
7?qoI ?1 
»**
ТРь 7
г-
Л
xi.ddoic
daq ТО)У
awqoEq:-ove,
eioe/jivvei
алодогс,
лоцта^
ег'хас
еллрое
хатадеретос,
Mvaan- fiiiGiAEa
cfs
Ч.
OtOPi'f
Cf>
1
Л
“I I *

1

та туг
та дё !]У rtdoa
• xaxdoTtXToc,
ТОО ТОУ
TOiavra
з
{J /
E<Jlh]C
дё to)
L
3
er
Г
те

XTOOlXOV
-—I	I
ла-
ц
дло tlEoilai
леылдоц а'оое,
ТЕ
Т(ОУ
£ л
I*-
a/.ovQy<>c,
dlay'iOTpiov
Evacdlai'jrq)
av т oxQdrtoo В cod v ?' ip

г
лоарлгегос vooxata, т;/г r
xdi та елрорёга tovtiov q qovdpaTa
c ii cor xai AE/.oyioiiET}]C dvdoEtac
xdc хатаалаоас et?
лада
vnqxoov dd)QOic
lia/.Eiatj;
3
ET
/
/
J
/
ладо лот ас ас,
xdt. то
xal
у
г


ч
у,
yrjy, xal Т},)> dlvoiar
то Bv^aVTior
3
Г Ч
С
тдрау х.атабаАоЛ'
С

PlOUVAOlC

трос vet to
157
J
13—159, 9).
Г
ed мал ever
п-ь
елку ea д фу
eix<
eorifiGFC'tr
die-
ё<; юёо-
(р-
5
14. Basilius Bulgaroctonos a Bulgaris cladem
acct pit
5
//G7
I*
следвал отзад, увенчан с диа-
в ръцете
дема и носейки в ръцете си венците. Като
повел тържественото шествие посред града,
украсен навред с пурпури и килими и оки-
чен като брачна стая
златовезани постилки,
храм на божията мъдрост
годарствена молитва и посветил на бога като
пръв дар от плячката великолепната корона
на мизите. След това отишъл в двореца си,
като водил със себе си Борис, цао на ми-
зите, и му заповядал
царската власт.
и
лаврови клонки и
той влязъл в големия
произнесъл бла-
1
7

цар на
да свали знаковете на
били следните: тиара,
обвита с пурпур и извезана със злато и би-
сери, багреница и червени обувки. Самия него
пък удостоили със сан магистър. И тъй им-
ператор Йоан в кратко време спечелил съв-
сем
съкрушил и повалил
военна опитност и разумна храброст
менносттаи високомерието на русите.
като подчинил Мизия на ромеите и се вър-
нал в Константинопол,той прекарал тук зимата,
като награждавал според обичая поданиците
си с дарове и ги угощавал с богати пирове.
Те
.<
<*
о
неочаквано такава голяма пооеда, като
на земята със своята
и разумна храброст над-
След

14. Василий П търпи поражение
от българите
когато
След това, когато шайката съзаклят-
ници на Варда Склир беше напъляо разпръс-


У. г/- Kidai iks, елб
'./.t'/QOV Виода
-мг тоП
d
*
77V.fi' %'
1
В църквата Св.
J .
1 
ГО) Г

or у со-
тке
J
>...
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон. История
275
dvrd,iisig dvEihypiog
eto хата twv Mva&v.
dzir/vEta, ipovixbv grEQirtrEovoa, rip’'Popuaixijv eoIveto
EmxQdTSiar, xal та tcov Xlaxsiiovoyv dg'sXaig
tX-то, ipXjdby аттцутад btarppEi'QovGa. тф zoi
-d'EQpoXSQOr PTIEQ EfXl раААОУ XlVT}'&Eig d TTQOpir}-
'dscTEQoy, civtoBoeI xcrdXXiv
т(Ъг ЕАшбтог елцоеХ. TVXTjg pjudQTavEV,
тад EGTsvcpuEvag xal xQ^iuvcodEtg
nag, хата трг 2,aQdtxi]V EcisyyoQiaaEV, ijv xai Tod-
Air'Qav p ^xvOixi} uvvgOEia xExh}xsv, trzavOa тоу
too отдатоледоъ'
хаОтаарЕУод,
Etx,EV dviXsir,
даатсХру xal vcoiXiav dgtoxAivovopg rfjg
EOtVl'V TTQOTSQOV 11ЕУ TOVQ E.Xl %lAVV
iiaxa tov yjdpa.xog E^to^'zag EVEbgevoavTEg
ET.oivy
(Xzwyy aTTijyayov. oXsira тйп> sienai.stay xal xarv
AotnaX pipycivriрш.то)у amiQia таХ лдоааудоубтсоу
TTivra Toig rstjiEGiv атт.да>лраагтшу,
Oevtcov лаоа тагу bvapsycov' e:tei xal ocidvig ttov
avayxaiaiv хатссуе ттр’ отдаттаУ, тсоу
iXvcoy Елюаюpoov цдз] dvaaw&evtcoy,
(ГЕюдЕтсод aiAa.6)]y xaTEptfjoQEcO'^ai avrco
aaduEvog
bf
11st-
biECjxip’laaTO,
трд лос6т7}д
3 Ч /
fjfiridov
елХХоу
С
о
avzoxgazcoQ Ba.oii.Evog Tpisiy-
?7	ex straw aiXdXia xai
BxrXxi} (jvviffieta

ната,
срещу мизите, като събра войските си,
щото тях ната дързост и жестоко ст, дишаща
убийство, заплашваше ромейската държава.
xal Те безпощадно ограбваха Македонската земя
и избиваха всички поголовно. Затова, движен
по-скоро от буен гняв, отколкото от благо-
разумие, той бързаше да ги смаже с едно
нападение. Обаче по злата воля на съд-
бата той се излъга в своите надежди. След
като премина тесните и стръмни пътеки, им-
ператорът стигна до Сердика, която скитите
обикновено наричат Тралица2. Там построй
военен лагер и обгради града. Държа го
в продолжение на двадесет дена,
понеже вой-
император Василий1 тръгна в поход
за-

rav т р v Г}7те1 у его. d /П с i
ЁЛЕ1 yaQ
атQanovg ЬюЗеХ
3
7
1
злата

я
ЕУхаьХа
ятт^ато ‘£aQaxa, xal аотру miqu-
E(p 1]UEQCUg SCXOOIT ETpQOVQEL, dlAOlA)EV
tt} xaxoTiQayta Xbv отдатрусог
GTQauag.
xai уо.отас-
01 Mvooi.
3

MEV
-I

cpovor eigyaaayro, xal лЛр&од {mo^vyfctyv
•>
eXeith T(bv
xal
3
f’b
xat лодлоЛд-
лаод. tcov dvaptsycbv’
обсаден
но нищо не можа да направи,
ската се беше отдала на леност и безделие
поради неспособността на военачалниците.
Най-напред, когато войниците бяха излезли
за сено и фураж от стана, мизите ги напад-
наха из засада, извършиха голяма сеч и от-
еля коха
След това
не свършиха никаква работа поради неопит-
ността на онези, конто ги бяха доближили
до стените, и неприятелите ги изгориха. Съ-
щевременно войската стр а даже от недостиг
на храни, тъй като донесените припаси бяха
изразходвани поради неумерената и ирека-
лена употреба, Ето защо императорът се
приготви за път и тръгна с войската за Кон-
стантинопол. След като пътува цял ден, той се
разположи на лагер в едно гористо място и
даде почивка на войниците. През нощта, още
преди да беше преминала първата нощна
стража, от източната страна на лагера вне-
запно се нояви една грамадна звезда и като
освети палатките с обидна светлина, падна
на западната част до самия окоп, пръсна се
на много искри и угасна. Падането на звез-
дата .
ската, което стана по-късно;
но явление, където и да се случи, предвеща-
ва гибел за всичко околно. Явно доказател-
ство за това е падналата върху троянската
войска звезда, когато Пандар се пре цел вал
с лък в
янската войска била принудена от ахейците
да бяга безславно. И при ромейските вэини
всеки. който проследи историята, би открил,
и
много впрегатни животни и коне,
стенобойните и другите машини
GV UJlECpOQT}-
Тф Р'Ь
woxev-
zb Bv'QdvTiov
Tira
71E-

в
ovvaua rij отдана тру eXi
А
еж
diav&ravs,
OVf.lTf.EQauodEl G)/g,
aozr/Q лаи. psyEilpg ex tov ecpov /ieqoi'V
tov %doaxog oQ^&tig xai zag охтр'ад KSQii.d/uq.>ag
djiAExa.) tpcoTt, eXi to egXqiov iiEQog ласраотрг тгр>
T.afpQEtav хаталЕвсоу, xal Eig слиХроад ovyrovg
dtaiQXXX, алЕб{Ха‘&р. zip’ avOig de tov итдатои
лаотдрАот diafp&ooav p tov dozsQog xazacpoQd.
evOu. yaQ toiovtotqoutov ti yeveo,&ai avpflE/fyxE, tov
VJTOXEipiSVOV navoi&O'Qtav EOTjflT]VE. TEXpXlQlOV TOVTO
aacpeg 6 sXi трд Тдомхгус; Х.ртХод xavsysyflEig
dozyg, dnpvixa IldvbaQog тф MeveAu.co ЕЛЕТода^ето'
exeT yaQ ау$гцлЕ@Ьу fj Tqooixv} qXiAa.y% лсюд
"‘Ayaimv eig cpvvhv avsvvYi ovvexAeIexo. xal eX
' Pa)1uoXxd)v de noAEiicov
itsTiaX, to toiovtov ciOAidxig ovufidv,
гт аур ueq io g be biod e v о a ex
I-!-
7
xal тру ллфХ?
cpvAax-gg
/о/ясо de
1
T??£ WXTOg
EX TOV
та? cx'pvag
д xai
eXi то коХдюу iiEQog
xal Eig cmviirjQag
тгр’ avOtg de
dGTEQO
fl
1
3

TOV
yeveo&at ovpfls/fyxE,

TCOV
sig rpv у фу dysrvr} ovvexAeIeto. xal eXi tcov
evQOi zig dy, тфу tatoQiav
xal to oT.Qa-
то TOIOVTOV
t?
S

CJ

н а вой-
иредсказваше унищожаването
защото подоо-
TJ-
Менелай3. Същият този ден тро-
О
се
2 Тралица е изопачено предавапе на Триадица
1 Василий П Българоубиец (976—1025). Събитията се отнасят към 986 г. Срв. Златарски, История, I,
2, стр. 667—673.— Ostrogorsky, History, р. 267—268.	2 Тралица е изопачено предавапе на Триадица, визан-
тийска транскрипция на старобългарското србДЬЦЬ (стрвдкць^ дн> София, Срв. Стр. Лите в, Особ ено сти в преда-
ването на български, славянски, тракийски, византийски и др. имена на лица
извори за българската история, ИИБЕ Ш (1954), стр. 324—328	: ’
Менелай надвил в едноборчество Парис, вследствие на което троянците трябвало да предадат на
и взетите от тях съкровища. Обаче от редовете на троянците Пандар у снял ла рани с лъка си
такъв начин осуетил изпълвението на поставените от гърците условия.
Василий П Българоубиец (976—1025). Събитията
J
селища и племена в латинските
3 В едно от сраженията на Троянската война
гърците Елена
Менелай и по
3
редовете на троянците Панд ар у снял ла
276
Leonis Diaconi Historiae — Лъв Дякон, История
rsvpa dtacp&aQEV, tva to (pdapa ёлвохтррЕУ. Eidoper
хш avrol em rgs той
toi^vtov tl хатЕУЕ'/р/Ёг' xai рдлоо xatQov aw/vov
dtaffievoavTos exeIvov те tov fitov олалек^огта
xat sis’ dtatprayqv xal noovopgv ЕхбодЁтта та аитф
diacpEQovxa, <Ша tieql ph> r?7s той ooteqoq (pay та-
<J(«f (ЪбЁ ЛГ] E'/8T(J)' TOTE 6Ё, XUTCL т1]У VGTEQataV,
did tlvoq vkcbdovQ xal ogQayycbdovs
]']El TO GTQdTEVpa' EXELVOr $E p6klQ
Xagadgcodeis xal dvdvTEtQ
О IQ ot MvGOC
ctkifflos dvdQOJv dtecp^eiQav,
doypp’ хсй tov лкойтот
X
TL
HQOsdgov BaOlkElOV EGTtaS
xaxEVEX&Ev' xai рдлсо xatQov
exei v6v
TOV (JLOV
<
че това често e ставало и че погивала вой-
ската там, където се случвало това явление.
Ние знаем и сами, че подобна звезда падна
върху дома на проедър Василий1: не мина
много време и той напусна този свят, а имо-
тът му беще предаден на грабеж и иззем-
ване. Но стига толкова за появяването на
звезд ат а.
На другия ден войската преминаваше
през една гориста и пълна с пропасти до-
лина.3 Едва я беше преминала, достигна до
стръмни и трудно проходими места, гдето
мизите нападнаха ромеите и като унищожиха
много голям орой войници, взеха царската
палатка със съкровището и разграбиха це-
лия обоз на войската. Там бях и аз, разказ-
вачът на това бедствие, който имах неща-
стието да придружавам императора в служ-
бота си на дякон. Тогава малко остана
се подхлъзнат стъпките ми“3 и да стана
жертва на скитския меч
видение не беше ме избавило от опасността
като ми внуши да препусна коня си бързо
и да премина стръмните склонове, преди да
бъдат завзети от неприятеля, и набързо да
стигна върха на планината. Оцелялата вой-
ска едва се измъкна от преследването на
мизите в непроходимите планини и като за-
губи почти цялата си конница и обоза, който
карате със себе си, се върна в ромейските
пределы.
Появяването на звездата и огнените стъл-
бове, конто веред нот се показваха
верната част на небето и плашеха ония, кон-
то ги гледаха, предвегцаваха и други бед-
ствия. Те също бяха предвестници за пре-
вземането на Херсон от тавроскитите и
Верея4 от мизите. Освен това звездата, която
се явява на запад след залез слънце и изгря-
ва всяка вечер, не оставаше в покой на едно
място, но изпущаики светли и ярки лъчи,
често си менеше мястото, като се явяваше
ту по на север, ту по
местеше по небето и при самото си изгря-
ване, като правеше промяната явно и бързо.
Така че ония, конто гледаха, се чудеха и
плашеха, като мислеха, че не води на добър
край странного движение на кометата.
at’Zcoros dc-
лададдаа/у,
xazsAapfiavE xcoqovq'
Ёлт&ви&уос JiksioxGV
xal тру
ei Лцрслау,
ден
EV
СТ
ОН
fiaoi/.eiov
тур' ало-
okevi/v тур отдапад EkaqwQaydcypGav илаоат. tote di]
xal avrbs 6 тайга ExrgayQ)d6>F exeiue ладг'/р-цу, W)
xQawvvu
KOTOV lELTOVQyta vtttjqetov psvos. xal xav eqs
pov лада ptxgbv та dia/Зцрата, xal payalgas .
fitxip ysyova ладауалсора, el pg ps
noovota,
Г
Piopatois
ТЕ
xal

и
гл
J
L*
dvGTvyyoQ ovr ело p epos
xal TTj tov dia-
xal
ydth]
v
Pei a tlq
avwv той xtvdvpov ал у у ays ngovota, ipts Е^слла-
GaoPai Td%os лЕлоРрар лоо той хатак^трт)pvai tip
(радауушбт] ttqoq тагу dvou8V<~)v avodor, ладЕ/рЕхт
те тайтурр xal dgopatoos xo^aka/jEiv ri]V axocdoEtav.
pohs ovv did (h'ofidwyy ooeojV to лЕОргкрсРу той
GTQazEvpaTos tqv хатаддор)]г diEtpvye tc~)V
rijv йллоу Gysduv ano^akbv алаоау xal t>]v
xopt'QopEVip’ uaoGXEVijV, xal лдаЕ т« 'Pcopai'xd,
ЕлаУЕрЕУ>81’ боса.
tPlOGXEVLjV


(.слааау
ЛООТ:

J
„да
ми“й
ако божиего про-
J
- t
I
МуСЮОУ,
елс-
M
t, Kai uPka di> лаууркела g той (раУЕГто*
(IGTEQOs TLUQSdlpOV ЕЛСТО/Л], XOl Ol лаоа&£17р)'ЕУТ SQ
(JpdlQ ETQOQ TO ftoQElOV UEQOQ dojQC T(~)y WHTCOV ЛТ~
Qtvot oTvkot, xal той? oQOjvTas ЕкдаратойрЕУОс. xal
yaQ xal ot'TOi ri]v
axv&aw тгр
rrjs Bsp^oiaQ хатаи^ЕНсУ лада id)v Mvgc~)v. eti
Kai алла
dk
на се-
dgcovras ExdEipawvllevoi.
ovpfidaav лдос
те Gvppaaav лдо$ т(оу
Xsqggcovoq алоюа- nagsd/jAovv,
t
Та VQO-
xat Tip>
(V:
1 avсо-
на
’ '	' 1 той cpaxxpdjQOv
EGaEOlOVQ лоюйPEVOQ
*—	J
ту nobs dvatv Ел! хатароои.у
ууот (iGTK/Q} OS EGaEOtOVQ ЛОЮйрЕУОС; TO.Q ЁЛ1ТО/.Оь,
ovdEva orggtypov e<p Tvoq ЬсЕсрйХаттЕ xevtqov, /.ap-
лоад dk xal T?]kavyEiQ tgq dxriyas тладлЕ^,
TafidoEis
pEVOQ, ЛЕ/ ds PpTKOTEQOQ,
uiav Етитокду xal рЕтарЕсра»'
x d лоюорЕтод Evagyi} xal
(OQ T&avpdjELV TOE'S	.V.,
xal ovx ids'xakbv teI.evtдоест oiegDui тду тог xopgrov
a/.kdxoTov xirgatT (p. 171, 1
/
h

/
О
TY]kavyETQ TOQ
6e xal
ЕЛ01Е1Т0 Gl%vds

axr i у «s' Ёладлес^, ре-
Л/> UEV floQ£lUT8()OS бдоР
egti (Уоте xal аит)/г тду

Т|
1
ЕТЛюкдУ
-&avud'~Etv
I ъ
бдсйтта;
xal
tuv aUpQiov тол ov,
avvTOpoy Tipr psTafiaoiv.
ха l латал/. i'/TTeg рас
173,11; 175, 6—20),
г*
но изпущаики светли и ярки
, като се
на юг. Понякога се
 p

)
1 Споменатият ио-горе притворен евнух паракимомен Василий изпадпал в немилост пред император Васи-
лий II owe в началото на неговотп управление. Срв. (Ptrogorsky, History, р. 264—268. - При все че Лъв Дякон
не дава точки данни за мястото и датата на тази битка, неговите сведения са извънредно важни за пораженного на
византийската войска, за което се приема, че станало в
тията срв. Златарски, История, I, 2, стр.
X в., .
П. Мутафчиев, История на оългарския народ, I,
(дн. Бер) креност в ?Лакедония. Приема
История,!, 2, стр. 681.
Ихтиманската клисура на 17. VIII. 986 г. За съби-
Златарски, История, I, 2, стр. 670—675.— Г. Баласчев, Българите през последните дссетилетия на
I, София 1929, стр. 49—67. — Българското военно изкуство през феодализма, София, 1958 г., стр. 194—200.—
- - •	---	- Вж. Псалом 72, 2.	! ” .
станало през 989 г. Срв, Златарски,
за
че
София, 1948, стр. 293--294.
превземането на Верня <

Верин
Ml

XXiH. АНОНИМЕН АВТОР
СЪЧИНЕНИЕ ЗА ВОЕННОТО ИЗКУСТВО
Под името De re militari liber e запазен един стратегикон на неизвестен автор от вто-
рата половина на X в. В някой от ръкописите този стратегикон се свързва с литературната
дейност на магистър Никифор Уран, който е писал съчиненията си по поръка на импера-
тор Никифор Фока (963—969).
„Книга за военного изкуство1; е разделена на оу глави. е> нея се съдържат сведения
за стратегията и тактиката на византийпите срещу съседните народи и преди всичко срещу
българите.


разделена на 32 глави. В нея се съдържат
РЪКОПИСИ: V-cod. Vatic.
оr
1 *
1164 (XI s.) .
Р’ :
cod. Barber.
gr.

276 (XI s.).
E = cod. Esc or
Jili
VIII 11 (Xis.).
ИЗДАНИЯ: С. Grayx: Annuaire de 1'assodation pour Г encourage me nt des etudes grecques en France 1875.
Incerti scriptoris Byzantini saectili X. Liber de militari, ed. R. Vari, Lipsiae, 1901. Приведение тух
и.
р. 82—89.
откъси са направейа ио изданието на Вар
КНИЖНИНА: R. Grosse, Das romisch-byzantinische Mars с Hager
sog. Strategicon des Maurikios, BZ XXII (1913), pp. 106 sq.
csik, Byzantinoturcica, 1, pp. 224
-ectdi X. Liber de militari
voni 4.
-225.
A N О N Y MI
DE RE MILITARI LIBER
1. Quare turba inutilis in terras
hostinm conduct, non opus sit
Uij STldyEG&ftt
10. Jahrhutidert. Das
A. Dain; BZ XLIV (1951), pp. 94—96. — Morav-
96.
АНОНИМЕН АВТОР
СЪЧИНЕНИЕ ЗА ВОЕННОТО
ИЗКУСТВО
1. Да не се води излиишо множество
в неприятеле к а страна

agybv
ста-
Опасно и вредно е} както мислят и
рите (автори), а и моят опит установява, да
се води в неприятелска страна бездейно и
небоеспособно множество, да се взема товар
повече, отколкото трябва,
ство мулета, магарета и камили, и преди
всичко в страната на българите, където има
гористи и мъчнопроходими клисури и извън-
редно тесни пътища. В случай, че войската
do- трябва да мине през тях, настава безпорядък
ето как; когато се води бездейно множество,
извънреден и изобилен багаж, безполезни и
скъпи съоръжения, не би могло да се мине
еднодневен път дори за четири дни. Когато
пък се преминават дълбоките и тинести
7
EV
J

TTElQa ^TlQEOT3](JE, то doybv
7to).Eulq., xal
xal oylov
xai иаЛюта
ЕУ
лада тф' dvayxaiav XQelav
а също и множе-
на ми л и
J
J
%o)Qa,
ev }j xal xlsioov-
I Isol TOV
Vi
nJ ло/Цша.
£<ра1едот ds xai ampAafies, xa&uxal tois rtalai-
olq doxei xal npiv ц
xal ал.б/.Eiiov EmtpEQEotiai тгЦДод
cpOQTOV
грибу iov xal ovary xal xapijlmv e%eiv,
ev nJ raw Bovl.yd()(i)v
gat vl(bdEi£ xai dvoftaroi xal ddol атЕУбп]та лоЛ-
lip' ryOVGai, 6k El jAsllEt dlOdsVElV ?J GTQGXtdy
у lav ex tov toiovtov ырютатш rg otto o' тф' yag
odor t?7
toiovtov отрютатас тдопоо'
qta? предал,
C E ’
OJTOT


IJ
СТ _ С
(nyrat ctZ/J/Ajs’ xai rov naQaloyov xal Tgvqn]lbv q’dp-
/
<lv TO aQ'/OV 8Л!1фЁ-
се преминават дълбоките
с

попу mi De re militari Liber
Анонимен автор, За военного изкуство

►
-
h
Г
[
г
г
г-
278
Ду те агбуртот xai .толvreAp апоохегД, ovb
ГОГ
UV eis TEOOUQUS ДаТ'бвЕЬЕУ

когато
реки или когато се преминават мостове,
става голямо забавяне поради излишното мно-
жество. При това безполезното множество,
като изразходва и храната,
вало да изразходва боеспособного
умерен брой и необходими служители, съз-
дава бързо оскъдица за войската и я при-
нуждава да се
нищо. И онова. което не Ои могла да по-
стигне дори голямата неприятелска войска,
го прави само причинената от непредвидли-
вост оскъдица. Защото [излишните войници]
пренебрегвайки труда и боейки се от неприя-
телите, пускат вредни слухове и мълви, като се
старая? и правят всичко възможно, за да от-
клонят полезните
и за късо време
dzzd xai ev
та) пота-
Л.
рфт tovs babels xal xeAparcbc^Eis nEpatuvohai ?; yecpc-
pas bia/jaivEiy dgyiav ovx d/dyip1 ex tov agyov naoypi
nAifflovs.
AIOXEIV
buvs vnovgyixov,
tvbeiav таур'Д tiolei тф атдатф xal
enoijtgeq'tLv хатахаухаДе xal otteq noAAaxts ovbe
naoeia e^bgcov Ovvapts хатоойсоаас t
tidvf} p Д dbovUa
Or xai tov xonov axpotcovres xal
bebioTes epppas xal фрлата epdyovof
bovres xal ndvra ррхатДрегое хата
avTOis ras ent avppsQOVTt tov b(ifjiAECos
bovicis xai ।
(pp. 26, 1 — 27).
C


5

xal pevroi xai rds tqoc/ cls, as ДдД xarava-
to payipov lletu tov ovuuetoov xat xqeico-
Tzdp&os хатабатгатсТ»’
(LTlfW.XTOV


clet a rov
J
то dgydv
Tioiei
□
4
dfiovlia
/
di’i'a/ti? xaTuQ&cbaat.
evdeia хатедуаДтш.
dxpdtdjviES
1
I/
ioyvoev
oi. avrol
noZept ovs
av,
I
OVVTOUOV
I
yeveafku.
tovs
bAa/iega
to eyypoQovv
dvarQSipat
VCTOOTQOppT
/
c'1

rpv
Г
?. Qttare inferieribus or dinib из tabernacnla
necessaria. non sint
п.
JIeqi
TOW GXpVaQ.
rrr \ c \	t	s
10 OE ИШ GXT]V(ls ЕУ
EVTE1EGTEQOVQ
TO)V
тог
/
й'7
Еyj lV TOVS
еитекеотДоге пЪт адубг-
noAspig.
emqsEQEG'b'ati
BovAydgaw yebga,
J
yjpgarov xal ezTiEi'/beiov Дел
Л (ТОСИ
y(tt НСГУОУ ПАД)‘Д OVX
тД 'уа.ЮОУ COS EfQijTOt
cpEQEiy б/аубтрта eis
ticotcov Д.аДу
/.OVCTfV
у
1
която би тряб-
ядро с
върне, без да e свършила
което
го лям а та
41
y-
LT
Г-
"1
за императора начинания
а се върнал
'г
А *
2. Да. не ее носят, палатки за по-низшите
военачалницгь
ГОГь
xal
avdapov
TOW
работа
1Г
eu-
ro toi s реА-
UQ-
h
ьО
1Г
у

катаохолесу тру отдапаг ораутаосоу dido-
dDiyryy si rat Aaov. хата Д
dvondoobov to xal otncoy
Ol'S erVTEAEOTEQO't'S TOW OTpa-
diiypv
Q-avraoi av
h
г
л?
TO
evte/.eoteqoi
cpegeir dv&’tbv ydg dryei-
emxopi Додей ygeias xal тД oxenpv avrcov
and xaAvfiovy ё/etv Avy trow ev те eagt
ravzas ратаюг eyovTES pogxov za)v dvayxatcoy
At.T,eis,drexQeia xaAet рха&хотаттас (pp. 27,19“
/
4.
1

xal хас'оалч
5 *
3. De precursoribus et de speciilaioribus
IIeql дотхатебдеоу xal катавx6ncov.
V ' Tiros TOW GvyTSLTOVTCOV nods хосгД
dear
ТпеФ)} т)е
тер отоатср AvatTEAeiav о о xaXdv dpei.siv
хал bovxaTCOQas e.utisiqovs xal ovreiobs
tovtovs evEQyereTv лагта to)s те
xal аутьХарЬаУЕоЬаС ЬДа yap avziov
dyadebv хатор&оотси.
pas ovy), tovs
yd.Q xal to>v ev ei.d)v ns
rat Ttoioiv), aDd
о доге
тбзтЕгДу ei.s тД xi
те xal eider ас та абрретра тббу
рата xal ycoQtov tovs esiiTiqbElovs xal rd draw сД-
bovtav s^ovTas nods то аотеуохсирртоу то сЪслсДтог
yb’EO'bai, е^есу те axQifiij yydouiv xal rps hsoecos
тД TioDpias xcoQas, tva тД отоапаг ev civt?} si-
"I
Avon EAEiar ।
EpneiQOVS
EVEQyETElV
OV
>
eye tv, xat
TCQOvoecodat
тс ТШУ
ToiovTovs be (paper боохатсо-
esiLOT.aph'ovs (tovto
аудсшсбу bvva-

у
о v der
<ът/.го ? та s б (5 о I’ с
 ИОД (tO)V^
dwapevovs
ел (отаоДи
Tovc dwapsvovs stqos тф Tas
(xal) xai.ojs xv/jEpypaat rd orga-
lEioovQdw bisAevaiv, sigovoEiobai
ДтлгДтауу Ььаатт)-
xal vdaraw
ТО)
нито
He e нито полезно, нито неооходимо по-
низшите военачалници да носят палатки в
неприятелска страна и най-вече в страната
на българите, освен ако
даде представа у ония
разузнаване
жество войници. А в една мъчно проходима
както се каза страна, е много вредно да се
носи недостатъчно храна за обикновепите
войници. И тъй вместо да носят със себе си
припаси и да се подслоняват през пролетта и
лятото в сламени колиби
товарват с палатки,
оставит без припаси.
5
военачалници да носят
тряова да се
а у ония, конто ще правят
за войската, че има голямо мно-

конго
+-+

съз-
5
недостатъчно
У
а в
те напразно се на-
случай на
и
нужда
<*
3. За водачите и съгледеачите
Понеже не e добре да се пренебрегва
нещо от това, което се отнася до общата
по л за за войската, трябва да имаме опитни и
съобразителни во дачи и по всякакъв начин
трябва да ги облагодетелствуваме, да се гри-
жим и застъпваме за тях. Защото без тях не
може да се постигне никакъв успех. А ние
наричаме водами не само тези, конто просто
познават пътищата (защото това може да
правд и някой обикновен човек или селянин)
но ония, конто, освен че познават пътищата
могат добре да направляват войската при
преминаването на клисурите, да пресмятат и
разпознават средните разстояния между ста-
новете, подходящите места и местата, конто
изобилствуват с вода, за да стане лагерът по-
удобен. Те трябва да познават точно и раз-
положението на неприятелската страна, та
като поведат в нея войската, да оплячкосат
и опленят страната. Трябва да има много и

и

>
?

Т.»
?
и

t
А попу mi De re miiitari Liber
Анонимен автор, За военного изкуство
279
оауоут€± hficrjTat tijv %(OQav
Еотамау de xal xawaQtoc
лара тф
xat ovvExebb oaAol dAAa/dik тр; xcbQa::
лоо7 to aixualaoTl^sit’ dy{)Q(Dtov£, Tva Ot
axQidtbs at xatv jTolefiiotr
site Елю'отауоутш T] GVfiadxoiK bixovrai,
to fiats Et ns tv, Ту а тест ттаДаатос^
XavfTdvt]
xal avTol %oi]6ifid)TaTOL‘ e lot opts?
Didav,
teit xal Tots алоатЕ/Догсх (ТцАолыеТг. or
si? tova BovAydaoVs
dxQlTats OTQ(lT7y/Ol4
el;
xal Туауддатюскацтас.
л1.Е10ТС/
dvaiokri? 1аф xalovftErut
fit] дгт.

Ту a тагу
ol de
xal E-irTjdeioi
TQansplxat,
Evolroaar
dv&Qcfatovs, Тт а bi аотшт
dтадсдаохоктас fiovlai,
xal ovr-
1

способни хусари\ наречени от населението на
Изтока трапезити, и непрестанно да
зат едни в една, други в друга част на стра-
ната, за да заловят пленниците, от конто да на-
учаваме точно намеренията на неприятелите —
дали събират (войска), или вземат съюзни-
ци и, накратко казано, да не остане скрито
нищо от онова, което те замислят. А истин-
ските съгледвачи са и най-полезни. Защото,
като навлязат в неприятелската земя, те мо-
гат точно да разузнаят положение™
приятеля и да го съобщят на ония, конто са
ги изпратили. Доместикът и граничните вое-
началници е нужно да имат съгледвачи не
само за българите, но и за останалите
седни народи, сиреч за печенегите, турките1'
и русите, та никое от техните намерения
остане скрито за нас. А понякога и самиТе
заловени заедно с жените и децата си плен-
ници са по-полезни от съгледвачите. Защото,
след като получат уверение, че ще бъдат
освободени заедно с жените и децата си, са-
мите те биват изпращани на разузнаване, а
след като огледат как са всичките работи на
сънародниците им,
истината.
навли-
неЛетошеусоу
I
хатаохблсат
'D Tl'iy Л0~
J
/
ти.)т
уао
(}zO(£(0>
тф'
ftavOa-
ftOt'OV (is
тр ЬоцЕатТхсо xai to is
xaraoxoxovs ехету, aV.d xal
та AotTid yeiTorovrza sThp, Htow t-D Пат^ь-
y ax lav xal sis Tov qx lay xal c Pa.) о I ay, iva iiptif-v
raiv sxslvayv fiovDvfidTayy аут wo тот ///.ат Т/. ot dr
aw yvvatsl xal ла;.о1т dlaaxoftETCt арааВота etIote
xal ауто/, Toiv хатаохблоу лАеЦоу
от sis yag /.auddvovTEs
Qiac tv?div Dry
ttqck хатаохолт/У алоотгк.АоУтш,
тауот/аас up e%ei та тшу
GTQEpoyitK то d/.yplD
29,20).
гУггш'гш та raw вур)'^(Ъу
37 5*
tr

г
гг’^ео'
ywatgi
4.

С
t.
на не-
Dyeiv,
Итогу i'G
уль 1 им i i va
avvuMTOT quh
-I/

V.
fl
не
л I-
(brysAoTat'
ла<>а raw oTftarijyow D.t vD;-
	X
xat
л at bl ок
xal
CftoqrvAwv
атшууЕА lovai
/ 1
1
ха} ауто/
то ха-
ало-
flETfL
Платта
(pp.. 28,8
4. De lastrorutn oppugnatione

r 1 rv
ЕЛЕ!. 5'
"•J
TWAS IM)
I L
IJ

1
H1 
1 !
udoouatg
“-1 I
xai a t?7<7 avriov yjwtvTf/.i. yjkoag
T(~tv лаоа wig
1ЛЛ1-
като получат
д/
съ~
2--3
Да
се връщат и разказва?
а о осада та на крепости
Ония, конто искат с война да превзема
укрепени градове и чрез тях да сломят
лата сила на неприятелите, предприемат чести
нападения срещу тяхната страна с корсари и
трапезити, наречени от жителите на Запада
хусари, и с други конни и пехотни войски.
Така лесно могат да бъдат победе ни с чести
поражения и последователям поробвания как-
то самите неприятели, така и
ците им, а също и като не им се
можност да обработват земята си
л аят,
Извънредно трудно е да се превземат укре-
пени градове, конто изобилствуват с припаси
и множество бойци, ако преди това не се из-
секат лозята и плодните дръвчета, не се из-
горят посевите и не се отвлече добитъкът,
та гладът да ги принуди да се изселят и да
побягнат. Онзи, който
1
ЦИ-
лао а
xal stecov
11 so I. TioAtooxl а<.
*-вж
01 (5Ё ЛОАРЛь
uiivot xal di’avTtby то лоАещоу daay а стлал str (boat,
1	J	J
л axvalь
Hid те xovQod)Qa)y xat тдалЕртсог,
dvTixols -ya) с aoiatv xaA ovasvo)
f W	г
x&v xal ns'Ctxatv dvydfiECov, T.va wig avfv'.-li tqoT'-
fiaat xal toiq сДАЕла/Дф.ок DavUoanobiofioig
W)V TS
тф fttj taoTiai тгр’ avwov SQyaQEoVat xoioctv
fiovloVTat, alia латтоа.од л is^sailac, sv'/stQWToi
умутае. Et yaQ fit] hqoteqov at ts арлтАос xat,
xaQxoipoQa tovtcov ТхтЕртоттш bspdoa xal rd TIsqt}
холахасоутас •
tov Itfiov Tita tovtovs /сЕтатаотад
^oirjOT], sxHoliOQxvjaat л61ек '
f lev ад wig глшфИад
fh't dvfjxsQEOTaTcv.
G A	7 n 1 » Й
oiaasfisrov,
/
r_T
1I
toiq dllEnalhjloig
тсЪу sxTDlbv xai.
avrtny
alia латтоиж
(W-
,-p
т

тагу TtQoadvwtr avvoig хил.
ok
yl-
та.
EQyd'QEof)u.t
л is&G'ilai,
1/
ts fi/1-тгм
1
’l
l


/j’t'ct
xal та хтТ]У}/ d<papovvTai,
tovtovq .иетауаотад xal
/
ОЛРь )]
tpvydbag
7 ? 1 ’
a/J.
така
У
съюзни-
дава въз-
както ж-
но по всякакъв начин биват потискани.

тору dyvQOtr EvfhfvoT-
хас т)] тагу
fttj СОТОК
1
с
о
и то£ TiQOxei (jov
(5 г
ua'/pfisvTav л!)]-
та
Ьогтухтгри
хат’астауг
та
не
деиствува
г
така
лековъоръжени воиннци, изпращани като разузнавая и пред
войската. Терминът хонса (/4vo«, /ofwt) произхожда от готската дума hansa, която се среща в готски текстове
от края на IV до IX в. в смисъл на „кохорта", „въоръжена дружина". От готски тя иреминала в славянски
(Х;«СА, ХОУСА), а от славянски — във византийски, маджарски и румънски. Вж. Н. Gregoire, Origine et ё thy mo-
sciences morales et po-
Няколко бележки към Кекавмен, Сборник Радова
1 „турки" тук са означени унгаррите. Срв. Мо-
1 Xy cap и,
паричани още хоксари и корсзри
готски
От готски тя преминали
logie de la Hanse, Academie royalc de Belgique, Bulletin de la classe des lettres et des
litiques. 5‘e s., t. XL, I—3, 1954, p. 18—28. -  Ив. Дуйчев,
LIX, Византолошкн институт, ки. 5 10fil—
ravesik, Byzantinoturcica, I, p. 224 ; II
XL,
kJ
28. -
5, 1958, стр. 6]
, p. 321.
-63.
I.?
тук са означена
н
унгарцн
280
Anon у mi De re npikari Liber — Анонимен звтор, За военного изкуство
т(Ъу FvavTtiov rrofijaai fiuvAd/iETOg g'/vqoi frara ud-
трг тру хатаотазт etieIevoiv еФцзтуетси. Ьет be Фолее
tois s'/doot; EvbEiav ovraixai тф olxsicp отоатevцатt
то агЕ^МлЕ? тазу xqelcov KEQiftCipoao&au Etneo ovv тр
тозу \dya(irp>ayy ффа/ллт и sUel хофа,
цгфр ds rd Ebaibtua tuIq TivxvaiQ EQriawoEoii\ ojgte
o^dviv eIvol tovtcov еу тр лоХЕ-uia, yai тф otqqtevftavt
dpy/xuyoi' av ridltv zthsiov т&у кЬ' pusQ&v xQt&ifv tocs
ibtOtQ aAoyots and vps Eavvayv ydigas^aoTdoat, tubs ла~
Sf Eto/aoQxpoat ^ovlpvTai лолгаг&0(оло[ ‘ '
xai nAsiovos ;
extar 6 At fib;
ftiatcov yvj; E^iyoQpyovvTat xqeioi
олбт’ол’
хФ TOoavTt]v atp'&ovia.v naQsxovGp
ал и тр; pf-iETEQa; ovx Ешаифетас
Tsvftu, (ibvvazov
T<bv
vp ттт .
dvayxrutoy EOTtVj EtaiOEXUoc bi: тр; хдФр;' st yovv
at xQEiai ovx ЕЛ1%одруокттш тф
алрахтос ol'xabe аясотефоуср xal a
bvraui;
3
4 yafnp'tov
е /лфаАит ueVael
ePeAlX-

срещу тях, но иска веднага да превземе не-
приятелските крепости, напразно предприема
поход срещу тях. Трябва да се подготви
както оскъдицата за неприятеля, така и сна-
бдяването с припаси на собствената войска.
Ако се предприеме поход в земята на агаря-
ните, а храните са изразходвани от чести опу-
стошения, така че се явява недостиг от хра-
ни в неприятелската земя, и, от друга страна,
войската не може да носи от собствената
си страна ечемик за повече от 24 дена за
конете си, а градовете, конто ще се обсаж-
дат са многолюдии и имат храни за много
време, то гладът ще стане причина да се пре-
крати обсадата, ако не се доставят храни за
войската от земята на ромеите. И ако в пло-
дородната и богата земя на агаряните вой-
ската не може да издържи много време сре-
щу неприятелите, конто се стремят да спе-
челят победа, в случай, че тя не се снабдява с
храна от нашата страна, то колко повече се
отнася това за земята на българите, където
има недостиг от всякакви храни и особено
от ечемик. Прочее, ако от нашата страна не
се доставят припаси за войниците
връщат у
и онова, което не ои могла да постигне го-
ляма сила и тежка неприятелска войска
го извърши липсата на
ги принуди да снемат оосадата.
и
ТЕ ЕСЫ
xatQov TQorfdc s%ovot) Xvoat тцг лол to-
 kvayxdoEt, ei fill ало Tvjc; raw
ePw-
(поатолЁЬаз.
k-
ЬЁ ev тр тту ’ Л ущутр’фу	тр лоАородоз
yECOQyiCOV,
утф то


5
л-'
7OJ
Ёл1 ОУууф %{ЮТа) xaQTEQpoat
ел-ivoovfisvcov Tt xatog&cboat, л6о(р iaoIaov
BoVAyaQtOV XOjQq ол-ov Evteta
4л 4 трд plist.i.oac
oToaiEvtiaTi,
OVX tOyVOEV
7 ti)V
у do etui
yxdost

латтр
XQffypQ’
алоотрЁрогюр
ат usydAp Itr/vQ xai fiaQEia
Ttbv
лофи (оу хатоо'дтЪоар
Evbsta
(pp. 37
xal тру ло^юдхсат
- 38,14).
о rod-
'b-i
хата
er
ТСОУ
конто

avayxatос-v eq-
A voat

хатага-
то те се
дома си, без да с а свьршили нищо,
сл

ще
припаси, която ще

J
XXIV. СИНАКСАР НА ЦАРИГРАДСКАТА ЦЪРКВА
Под обозначение™ „Синаксар на Цариградската църква“ се разбира един сборник от
който е бил редактиран в окончательна форма през X
епоха. Така в този ха-
които принадлежат на
та се стигне до края на X -в. Веред
миналото на днешните български
както и през първите векове от съществуването на бъл-
: земи
Анхиало и др^ за
75) против българите
исторически паметници,
в.,
ооаче са

хагиографски текстове,
били използувани множество текстове, възникнали през по-ра.ншна
гиографски сборник са попаднали такива
различии епохи, като се почне от късната античное?
тези текстове се намират голям брой сведения относно
земи през късноантичния период
гарската държава. По-точно те съдържат сведения за християнството в балканските
през IV в., историята на градовете Марцианопол, Адрианопол. Одесос,
походите на византийския император Константин V Копроним (741-
за похода на Никифор I в българските земи, за арабската обсада на Цариград през 717—718 г
и за намесата на българските войски като съюзници на Византия, за българо-византийските
войни по времето на цар Симеон и други. Някой от текстовете на Синаксара са били пре-
ведени на старобългарски и поместени в средновековни български месецослови.
ad
о

i
ИЗДАНИЕ: Н, Delehaye, Synaxarium ecclesiae Constaniinopolitanae. Propylaeum
I---*
AASS. Novembris,
Bruxelles, 1902.
КНИЖНИНА: В. Бешевлигв, Няколко бележки към бьлгарекзта и сгори
стр. 408—409. — Златарски, История, I, 1, стр. 277 и сл., 291, 293 и
гария, Изд
Златарски, История, I, 1, стр. 277 и сл., 291, 29
?
CVL
ГСУиф, XXXИ, 9,1936, стр. 258, Сел. 3 ;
— Ал. Бурмо в,
на БАН, I, София, 1954, стр. 87 и сл. — Moravcsik, ByzantiEOturcicc., I, рр. 350—351
История на Бъл-
354, 359,360, 363.
SINAXARIUM ECCLESIAE
: O N S T A N TIN OPOLITANAE
1. De persecution# christianoruni in Thr acta
1. Tij avTp r]pEQq pvYjpY] xoyv ayicov TEooaQdxovzd
иохгроогу xai, uaQTvQfov xal
avTmv xal zov
•yvvoux&v koq'&svqjv
A[iu<bv chaxovov ха! didzxaxdiov
avv аигф *A&,$vda. Аша! syevovro
лоЯксое- T'ijs MaxEdovias, yjxaztavd± Найтам броЛоуцаа-
(Jap дтдйвкалоу eyovaat didduxovza avzde zd tieqI rfp
HaoUsiaq zcov
het a at
(ifjyovTog xal тюЛЛа TWQOQrp&Eiozzt did
hvoai zoic datpovioic xal elq Beqqojjv
tov TtQoaxvv'poai, rd eidcoAa, Tjvgavro sis
Kai. exqepdohi] er? tov de pa oIeqevq tcoj’
xai
’Амагон-
36
7. Преследване на християни & Тракия
В същия ден* (се чествува) паметта на
светите четиридесет неопетнени жени мона-
хини и мъченици и на техния дякон и учи-
тел Амон и заедно с него (и паметта) на
Антала. Те произхождали от Адрианопол ' в
Македония, признали се за християни
следвали Христа, като имали за учител Амон,
който поучавал за царството небесно. Зало-
вени от управителя на Адрианопол Бауд и
измъчвани много, понеже не принесли жертва
на демоните. и отведени в Бероя2, за да се
поклонят на идолите, те се въздигнали до
бога. И жрецът на идолите бил наказан
паметта
и по-
ovQav&y ’A uuojv tov diaxovoy' txQazz]-
’ A doi.avc 1ШО Л. еш e
to pi]
djphstoai
TOV 0SUT.
елЗоАоу
Зе лара. Bavdov tov тг/С
лоЛ/.d
daipoviotc
xal
TOZQ
1
Сиреч на първи селтември.
Грыжи извори за българгката история, V
,3
И
О £
на

да
2 Бероя — дн. Стара За гора.
1
282
Synaxarium ecclesiae Coastantinopolitanae — Синаксар на цариградската църкза
лоПмс собесе TimDQ-p&eic' sha Ksumv ал&Аауе.
1
□ \
Кре/латш дё д ауюс
оаС- Е1та яааасда mcivQooueyriy дёуетш
xal таотрс pvaAelc ладелёцщ&н ,usrd
ayicm лао&ёгсоу цлт BsQQdvjC sic r IIgdyAeiay
Фтхртс Aiy.ivioo тщ Tvodvym. ‘О дё edoy.sy
qyautv у.ат’ avzoyy
’Apadyv у. at сметой тас лЛеи-
KW BcQQ'JT'X sic
Tvodyym.
(col. 3,20—
е
а П )
A J Д 1ч!.1
2. De Constantin! expedition!
у.ата
T&v
fCTO-
contra Gothos
TEooaQEOyxudsxduri т^у
ioQTa^siv
'/I TOV GEKTSpf>QLOV
EVQeaiv xai mpCDOiv тебт тцит
ppi у nQOTQSHETat si' aidac Totalrnc- Кшуотаут7?ос
6 peyac xai л/оштос
ЛОТЕ m'AspOV, (DC ,UEV TtVEC Myoooi T(7)V lOTOQtoyQdfpCOy,
vtiov лоб too у.оатгщш.
.idvovpiv
отдатду
елат-
A’t та
cv/.cov


5 ?-
TP
aid ас
er XQcuTto.vot^ ftaaikevc к&улуг]уА
A
ev тр rPd>pi} ката tov Мауус
тще paoiXsiac' (be ds steqoi, gti etc
лотарду ката libv
т(7)У лоМщспу Twdvv,
т-ova,
еу тр
GTavQov xai yQa<pijv di
отаутсуе,
f-4 F

5
виси много часове във въздуха. След това,
като паднал, умрял. А свети Амон бил по ве-
сен и му стъргали ребрата. След това му
поставили нажежен шлем на главата. И осво-
боден от него, бил изпратен заедно със све-
тите девици от Бероя в Ираклия Тракийска1
на тиранина Лициний2. Той издал присъда
срещу тях (col. 3,20—4,11).
2. Поход на Константин Велики към
Дунав срещу готите
откри-
14 септември, когато празнуваме
ването и издигането на честния кръет,се по-
пита по тази причина. Константин Велики3
пръв християнски цар, потеглил някога
война, както някои историографы казват,
Рим срещу Магненций
та, а според други -
скитите5. Като видял
телите е голяма, а собствената
мнох”О по-малка, изпаднал в
ние. След това през нощта, като вперил
гл ед в небето, видял честния кръет и писмо
от звезди, което гласило: „Константине, с
него побеждавай“ (col. 43,1 —15).


T_"
И
на
към
за да зав ла де е вл аст-
ре ка Дунав срещу
4
към
че войската на неприя-
му (войска)
тежко положе-
по-
тог
тот

Id toy t5e
улоНуу.
тду дё idtor ката лоАи
etc avk7]v y.al Inoclav
yvy.rl aTEVtuac iy тф ovgartp dqq тот u/uov
дох sqcd у дтр.оупат.
4«W
&
J
/


„Ко)у-
?
еу тоутщ у1ка'“ (СО1.,
1
1

15).
/
Г1С,1
ГЛЗСЯЛ0 I
3. De persecutions christianorum in Maesia
et in Thrada
3. Прее лед ване на християни в
и Тракия
Мизия
1. ’'Ad/itjmc too ay too
у]У атг/ пД ДюА.есас
yEVvv^eic y.al TQaipelc
тат y.aXmmevuyy
xaytov' oi) pijv de
T(7)V EVO£pOVVTCDV цу>
тщое'/щуу. Ovtoc
уоттос tov e&vov
aiy.m&elc офбдда, did
HUEoa W. vatc
(~)еод6тоу y.al
ЛIaoyaavovKo Asmc
tovc xodvavc
Xqigxov

Ц O.Q Г VQO с
КоууитаутЬ'о и
М TkQU Ttoy
CTBQOy

ЕУ
/опУюу
SKOLVlDySl ТО J s
со с
э
г
Ос
и eyddov,
$ r.Qiidocor
"JGTQOU
/> У
_ Алла.
ТОО
J
rov
раорщюсс,

ovAATjtpihic
did Tijv
Л1рОС
ay t tor
S
f?
ло-
аААа
y.al yeyei y.al n:E'Qtovoiq
imd ’Aiiavaot/ov am
XQUIT ОУ
TsAetovTai. 2
uaQTvQcor
еуеуоуто ало
/

Л1ЯТ1У
1
TCDV
rАакАцлюдотцс. Ovroi
T)B
У.О.!
ip avTp
Mapuov,
MvO<J)V
rov рапд&.ос
лаои Тущсдос
I
ката де
did
Macifiiavo r
etc Xqigtqv Мат tv хаатцМутЕ.;
т7/с Oquxhc OToarTjyov, лреотоу per тултоутш io-
yvowc шла &d/3do)v, ёлеаа ахосот^щиКоУти! лагта
та ask]’
Т СЛТОУТ(11
l
Xlp’
T(W
ddfttXnv,
тедеутЕс бе ел) ишДауу y.al дна тй) отоа-
J	j-	Jj
amr/Jisvx
/
Tvp'Oj y.aTEnetyouevco sr
□
-1
Дботгц’стблг/
>-к
к.
1. Мъченичество на светия мъченик Никита.
Той бил роден и отгледан в земята на
така наречените варвари готи отвъд река
Истър0 през царуването на Константин Ве-
лики. Той не само общувал с варварите, но
бил един от най-благочестивите, като (ги)
превъзхождал по род и богатство. Заловен
от Атанарих7, вожд на племето, и измъчван
много заради вярата (му) към Христа, заги-
нал на клада. 2. В същия ден (се чествува)
подвижничеството на светите мъченици Ма-
ксим, Теодот и Асклепиодот. Те произхож-
дали от Марцианопол
По времето на император Максимиан10
ди вярата им в Христа били заловени
стратега на Тракия — Тирид
били много бити с тояги, а след това
отрязани всичките им крайници. Поставени в
коли заедно със стратега, който ги карал, били
отведени в Адрианопол и принуждавани с
8
J
в провинция Мизия9.
зара-
от
и най-напред
били
о
в Адрианопол
и
1 Дн. Ерегли. - Стаз
тин Велики. Римският император Константин (306-—337).	А Авторы на житието е сбъркал
става дума не за император Магненций (350—353), който живяя по-късно,
(307—312), срещу когото именно воювал Константин Велики. '* 'Гук сейма пред вид походът на Константин
Велики срещу готите през 332 г. |! Река Дунав. 7 Атанарих —- готски владетел от IV в.
нопол
провинция в диоцеза Тракия
1;) Римският


дума за римския
с.
и
император Максямиан
развадини при дн.
император Лпциний (308 — 324), съимператор на Констаи-
4 Дртпггт-. т ufi -л'ч тпртл rfrr.nt^ri it ИМеТО. Тук
за римския император Максенций
а
именно во ю в а л .Константин Велики.
7 Атанарих — готски владетел от IV в. * Марциа-
!' Става дума за провинция Втора или Долна Мизия. Тя била
р. Дунав и р. Кнорина.
К D
i.
Река Девня.
обхващала земите между Стара планини, Добруджа
ркуляй (286—305), сышператор на Диоклетиан.
ека Дунав.

Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae — Синаксар на цариградската църква
283
xal xaTavayxa'Qopsvoi
Ku oat то is sidoj/.ois
UnQTE'UVOVTai
Tf/ avrf/ риёоа dd4}]<jtg rijg aytag KsfiaoTiavfig
Avty} yeyovsy ёттс Aop,suavov tov даоиешд^ HtAq-
yyyvaa ёх nol.soog KsbaoTijg туд Фоаучар' sdiddydij
6s tov evoe^t] loyov VTzo Havkov tov daiooToAov.
Kat ovveoxe^t] ev AlaQxtavovnokEi xt^Qvitovoo. тот
TvqyO si о a
TT]
usra. ds
AyxtaAov,
xo/axeiatg ts xal axeiKitg
uh леюдеутед тад xswaAAg
(col. 45, 24 — 47,9).
J Z<zpx i a v о vn оЛ el
Kqiutov илд tov py&iitovog К spy tov' xal
ёг

ТОТ
хрртттотоа

avzov xat
Kqlotov yjiQai dieyteivev
pAt/ev sig "Obvaodv' slia eig AyxtaAov, еЛта
хатЕ/afiev У HguxAeiav
xgarpdsiou лаоа Ilop^stavov
~ 16).
db/paig трд ayiwg
pv EX
ёл1 трд paatAelag
J
£ts xautvov
J
3

' TOV
Tavza

Odvvoov'
Apxadiov.Toltv
w/s £)Qqxpg'
-pyspovog (col. 50,5
Tfi аитр p/asoq
Ms/лтрурд. Avrp
(dQqxpg
ds тсаоа AAyrtoyov
50, 24—51,3)
5
_ь


Д' рд
sv&a
С
rife
,ud{?T vpog
MaQxiavovx,6'Aea)g
AvTcovivov. Sweoyebp
pyep.ovog трд avzpg xotecoc

э

col.
4. Slavi Thessalonlcam aggrediunta

Ф&6гор лоте datpdvayv
vaoj tov dyiov xvo е/алрдроаг
xi/fcoQiov xat rov
diaAvetv т]О^ат°- ovv teQOtpvAag deioag
тф xotv(T) лаф ад;аФеФеЬ],
tov (iTtOTEAsoi/svioc ирхагатае cog dfjdev
yvyov vcoov diaqv/.ax'i/pvat ^sigapuevog,
хата zavrpv тру
ijuby avoQVT-
pv yag
dgafiov xat
lx/a/xv(ov Ei/vog did текс-
та TSt'/pp Kai —
enimoiq yaQ rov aylov xal ttqv-
diatpvAax&fjvat tH xdhv xal tov
.тоте
ev т. ф (dsoaaAovlxpg
ёдрадато
xal
sv аъ’тф EfTTLETiaguEVov aQyvQov
TOV
l^k.’
5
7.1
4 л ОТ£Х£(7# £ V TOQ
odtov diacfvZax'fiijvai ттЕтдащегод

4rrar
toiovtov ti eg dyvoiag
tov oq-
(pCDvij ns-
f
ovv to xApi/og sitovsvoav



уаЛ]] avaxQaHt'	adsHpoh
d)Qav xoAEjiiiot та Tsiyy] т-pg лдлтсод
70VOlV.“
dgiog rov yrioiEVEoOai 6 <pa)VT]oag
sgtdv svqIoxei to tcov
uayidiv sxlxslqovv хата^аХКлу
(b tov davuazog’
ap t/st a tov те дютраках&рутл тру
agyvQov p epayvp sxEivp uiaga tov tsooqyv^vixog ys-
yovi- — to per xo/spioy E&yog TtaQavTtxa dtd'XOVOl
xal xaTaoqMTTOvot, to de ttvq, exeIvtov pdp danxdv-
tcov, xaraopsoVEy тот tiQyvQov moov	хат/al-
ле, ptoVGV sxeIvov dvaKp/svTOQ bv хатётрауЕ то
лао. Keyove дё vgteqov to t/av.aa tovto дрлот
did трд avaxpQvisaoQ tov IsQospv^ttxog^ sltjidvrog up
sfh’og лдоахаКртец. тр лб/ei, dZzd fppoac
тру алотдолру tov Aaov, oxcog dta<pvla-£-
«
ТГ
A
xarao^so'OEr
[K)VOV
EtdEvai
TOVTO
п / с
/Etp О aoyvQOS
el
did
э/
jl62.IV
oXSjLtlOy E&VOg
to de TivQ-
TOV
dva/Mi/evroc dr
то -дарма
-
шэуг.'рок

AJ
(col. 164,42—165,19).
град Севаста2 във Фри-
Тя усвоила благочестивото слово от
заловена в Марциано-
че проповядва
• него и
но по Христова милост
отишла
ласкателства и заплахи да принесат жертва
на идо лите, и като не се съгласили, отсекли
им главите. В същия ден (се чествува) под-
вижничеството на света Севастиана. Тя била
родена по времето на император Дометиан1
и произхождала от
ГИЯ.
апостол Павел. Била
пол от хегемона4 Сергий, г - —
Христовою учение. Тя била бита от
хвърлена в
останала невредима. След това отишла в
Одисос5, после в Анхиало, после в Аркади-
опол6, а оттам стигнала до Хераклея Тра-
кийска. Там била заловена от хегемона Пом-
пейан. В същия ден (се чествува) подвижни-
чеството на светата мъченица Мелитина. Тя
била родена в Марцианопол Тракийски през
царуването на Антонин7. Била заловена от
Антиох, хегемон на същия град.
огън
5
б
ч
после в Анхиало,
а оттам
4. Нападение на
славяни срещу Солун
Някога поради завистта на демоните в
храма8 на светеца в Солун избухнал огън и
обхванал кивория и започнал да разтапя на-
кованото в него сребро. Пазачът на храма,
като се уплатил да не би да бъде задигнато
нещо от събрания народ, като не знаел ка-
кво да направи, измислил следното. Стремей-
ки се да запази среброто непокътнато, надал
Силен ВИК' Впота о тлэт/ г г'□Г' иоггпш;та гш9
подкопана? стените на нашия град,
повярвали — защото този, който
заслужавал доверие,
намерили, че славянският народ чрез стено-
битни машини се е заловил да събори
ните. И — о чудо 5 Защото викът бил
даден от пазача на храма по внушение и по-
ради промишлението на светеца за запазва-
нетс на града и среброто
почнали да преследват и да избиват неприя-
телското племе, а изгасналият огън, докато
те преследвали, оставил непокътнато среб-
рото и само снова попинало, което огънят
погълнал. А по-късно това чудо се изяснило
от съобщението на пазача на храма, който
не е видел дали славянского племе
казал това за отстраня-
ла бъде запазено среброто.
TT
„Братя, в този час неприятели
Всички
извикал,
излезли и
този,
побягнали
u
5

о чудо j
оставил
казал
обсажда града, но
ване на народа..
□3

LT
u
сте-
на-
незабавно за-
пазача на храма,

; Римският император
облает в За падка .Мала Азия,
дн. Варна. -}
дума за църквата,
вж. Ал. Бурмов,
ГСУфиф, София (1953), 2.— Фр. БариишЬ. Чуда Димитри
Цом ициан (81 —96).
Дн.
Хегемон или коректор
Аркад ионол дн. Люлебургас.
издИгната в чест
Славянскнте нападения срещу Солун г;

4
I L
' Рим
град Шива
на св. Димитъп Coavi^"-
J
f
или б Зана дна Мала Азия,
титла на управител па провинция.
Г т? к ] г; ;'i
* tJ IY.
7Л
|
чем топ Антонии
L	1
Б О
„Чудесата
ЛУНСКСГ
3
5
Фригия---
Одессе —
is Става
нападения срещу Солун
“ и тяхната хронология,
Пнй (138 —161).
а слаЕинските
на св. Димитра
као историски извори, Београд, 1953,
284
Synaxarium ecclesiae Ccusrantinopolitariae — Синаксар на цариградската църква
De Constantini Copronymi expeditions
contra Bulgar os
5. Поход на Константин V Копроним
срещу българите
5
на
В същия ден (се чествува) паметта
светия наш отец Йоаникий чудотворец. Този
блажен (мъж) се родил в четвъртата година
от насилническото управление на Лъв Коп-
роним1.
катон във Витиния
езерото Аполониада. Името на баща му било
Мирицика, а на майка му Анастасе. Като по-
раснал, на двадесет и три годишна възраст
потеглил на поход срещу българите3. Като
ги избил и спасил единоплеменниците си
пред очите на императора и отхвърлил опре-
делената за него от владетеля слава и на-
града заради победата, отишъл в планината,
в която чул божествен глас и достигнал до
най-високите й части.
е
Тр avtfi TjgEQa нутщ}]
Laxa’vixiov iov ^avpaxovQyov. Ovtoc
vEvyarat то тётадтоу exoc vijc tov
Лёоутод Tvgavvt^oc, Tgogac usv (pvc Tj}„
яатррс ттЪт 7\1адох6.т(х)у, jt/.noiov ’ Аттол^алчабос
яещЕУт/С clgypc, TratQoq ,uev
’ Ауаотавог
3
ТЕ VO Eg ОСС
э $ и
GCtC f 3
еу. TYjc vbtr)£ ташЕСорЕУру avxQ) тгарез tov y.oarov-
ухос ббсат re xal
ГД’
vipipdxEpa
TOV
OOIOV
5
3,
ТЕтаотоу
лахрос pgoiv
б uaxtiptoc
KoHQO.)VVp.OV
Bl$VVCOy
Ч F1
4
*v
'•'s
Родното му място било село Мари-
разположено близо до
1
ji7r)otov
MvQItCi^U, р.Г]ТО()С <5
eV I.IETQOV трлИил
*
г
С
2

£
лекртакак;, ттр
яата Bov)yaoo)y ёотда-
улзтшкбузад жн tovc duvqri'movc бюооС
oyeot tov йНб.ешс яа1 &aa)oduEvoc тру
y.al
5
s
fV
<г -
etei nj<7 avrov граяли
СГ
J '
л
ouwpvkovs
tov йНб.етс xal faiwaauEvoc
66 car re y.al Tippy t
to tyeiac qaovijc avxpy.ooc
(col. 191,33-
<
О ''&O.VIT
h
^fiTHAapftu.vEt
re-yovaic та тшу бдЁшг
192, 25).

to opoc
6. De Kicephori in Bulgaria occiso
Tov де Kty.pipuQor т-ре ftaaiXeiac
Hooia зхадаттЕозтетш (дебдоюос
пегое tov аттоНКута "Icocqq- rijc
rd тЕЛЕттрг Tutjaotov" eixa too j
er
ly-r/rpogoi'
тор
jl
и
спасил
ч
6. За гиб ел та на
Никифор I в България
боаЗюлгос,
<Ьс up- 6е'/о~
TcitlUOtOV’
уаЛелтоу петттооябтос
НаасЖоу.
у.ш
Когато Никифор4 заграбил властта, Тео-
дор5 отново бил изпратен на заточение, по-
неже не приел изгонения от патриаршеский
престол Иосиф6,	;
След като Никифор паднал в България след
тежко поражение3, Михаил9 наследил цар-
ската власт. Той възвърнал великия Теодор10
и всички, конто били на заточение. Той бил
заточен в Солун, защото не одобрявал без-
пътния живот на императора11. Обаче отно-
во бил повикан от императрица Ирина
пристигнал в столицата поради нападение™
на сарацините. И отново под същия предлог
бил изпратен на заточение от император Ни-
кифор, който вагин ал в България.
□
"WTCtagyetac; ре~
Уixiffl.'uQov сттсбра
бгабёустт 97/-
\	5	3 'г-	/
tow от esooia
с
(дебдюдог (col.


6
J
Г1^
след смъртта на Тарасий'.
BoVp/dQltJ.,
ndrrac
qeyav
Михаил9
3 'г-
3
FV
%(щл Ti'y
(ivexuaeguto
213, 54—58).
’K^oiQiadp de.
беобш тр goi’/dq tov раыЛЕЫС'
тта/лу тгада rip HaaiAiaTijc HiQip'iy xal did rip1
тсоу Тадаюрчот sq odov тру flaotHvovaav яатасаи-
davei' y.al ndKv елоо'Щетш, зхада Кст^србдсн'
дао?,
PHet (col 215,4—216,2).
л


re)
?
б)иооа7оу1ящг баз. тд up aw-
tov Нашлете’ а/л
Ещтрпус
одчс/ЕУТос sv
Bov7yo.Qtqt
i	* f ц
т’Ея/.рир
я al did
- 3
13
И
EXT! T?7 ouota vtio-
/. De Clementi notltia
7. За Климент Охридски
7)7 (1VI Г/ f/UEOty. Tl'iV
л arc о ; рпсбт
т

OfjlOV
ЕхиОУ.ОЛО1'
оу.олот61 av a vmv
tov ...........
i
УЛ>Ь,И]О1У avrov

ВогБ/аЩас
УГУрЛУ
я ал {Ни чшт ovQyov
яата тру
Vc
В същия ден чествуваме рождението на
светия наш отец и чудотворец Климент, епис-
коп български в Охрид. Търси последова-
нието му на двадесет и седмия ден от ме-
сец юли, защото тогава чествуваме успе-
нието му.
той
/ЦЕУТОь
dl'/TSL
e tJOTu eон er
*“	д J
AV
r (’
ь
/1
J I
3
-4 7Jxo
KOI
yao EOOTtfCutier
256, 51
et
+

щр-бс
(col. 255
1 Вероятно тук се има пред вид Константин V Копроним (741
го смесза с неговия баша Лъв III.
за един от деветте похода на Константин
раждането на Йоан и възрастта

tooXiov
3
защото
53).

. -775), но житиенисецът, зле осведомен,
Витиния — облает в Северозапална Мала У\.зия. 3 Тук сс говори,
V Копроним срещу България. Като се вземат пред вид годината на
тръгнал на война, може да сс приеме, чс този поход срещу бълга-
рите станал през 767 или 768 г. Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 220—225,	1 Тук се говори за византий-
ская император Никифор I Геник, който чрез заговор свалил императрица Ирина и заел престола в 802 г.
5 Тук се има пред вид известпиит византийски писател и църковен деец от втората половина на VIII
и ।
иконоборците. По времето на император 1Мпхаил I Рангаве (811—813) той>
г, ,1 л тт	’ГТЛЛТ'П Лигг^ь ^ит пт'тиг.тт^ Г1Л ГТТГТПТ^ П ГЧТ^СГК Я С\ ГтТЦ ПГОГ1ТЛТ^	б
конния брак на Константин VI.
ражепието на византийците и смъртта на Никифор I Геник в един
на 26 юли 811 г. Подробности за тия събития вж. у Златарски, История, 1, 1, стр.
тийският император Михаил I Рангаве .	10 Става дума за Теодор Студит,
ператор Константин VI (780—797;.	12 Византийската императрица Ирина (/97—802).
о
но житиеиисецът,
3
4-7
*
когато
1
император Никифор 1 Геник, който чрез заговор свалил императрица Ирина и
има пред вид известният византийски писател и i
първата четвърт на IX в. Теодор Студит. Като горст привърженик на иконопочитанието той водил борба срещу
голямо влияние в двореца и
имал
Йосиф Иконом, който признал неза-
Тук става дума за по-
прсходите на Източна Стара планина
9 Визан-

оглавявал партията, която била за активна политика спрямо българите.
; Цариградският патриарх Тарасий (784—806).
от :
Михаил
VI (780—


У и
8
255—260.
11 Византнйският им-

(S.
f
£
r.
Synaxari’jm ecclesiae Coiisianiinopolitanae
Сииаксар на цариградската църква
285
1
L
8. De Bulgarorum Romanorumque bello
8. Война между българи и византийцы
С
Лука Нови Стълпник. Той живял по вре-
мето на Роман Старши1 и Константин Ба-
гренородни2. Този блажен (мъж) произхож-
дал от източната земя, от тема Анатолию5,
от село Атиком Вандулампи. Той бил роден
от Христофор и Кали, прекрасны и почитаны
родители, конто живеели скромно, занима-
вали се изкусно със земеделие и били впи-
саны в стратиотските списъци4. Когато из~
бухнала българската война", той бил пови-
кан по нареждане на властвуващите, понеже
започнал 18 години. Едва се спасил от вой-
ната, докато всички загинали, приел мона-
шески начин на живот,
дреха и измъчвал тялото
В същия ден (се чествува) паметта
нашил свет
то се подвизавал) в Евтропийския манастир
Той живял през царуването на Роман Старши
и на неговия зет, третия син на Лъв Мъдри7,
Константин Багренородни, и през патриарше-
ствуването на ’Теофилакт8, роден син на съ-
щия император Роман. Произхождал
точните области и бил син на Христофор и
Кали. Когато прочее избухнала българската
война
призовала
се отървал от онази гибелна война, в която
загинали много хиляди, сам едва спасен,
възприел монашески начин на живот.
3
с)'
Ксототаутсуоо
Pcopavor ...... ,
IIoQfpVQOyETV ЦТ ОТ.
1)Ёца-
F
Вао’дот-
xal КакГр
avr.fiQXc.ia
ys(OQytxf] Еттютррр оумУарбутсоу xal otqti-
х vvGTO.idt а хатetл е
ядБрос exivipd]
то и
yndvoi;
tov
 yds ататоАСОу,
.7
"Of VnilQX8)'
QOVTOQ
Ovtoq 6 uaxaQioQ aipipo A
roc тбп> "’Avo.toAixcov,
l.auziTp,
BavpaoTOAV xal О£лтб)Т
BtOVVTOiV
TK.ozixij xovow.iOiq хат8tаеу/
yaQixds ndlepOQ exivipPlt
Taw XQiaovvTiov ттооотаёы, урруи;-)'
de tov noDpov tieqiocoBe'it:,
тдг porQQn piov vTiedv,
paDopsvoq,
8^
тот;
7Е~
xal
Av ат о Ai н(Ъу , у а >р/ ov	Лттехсир
ysD'qpa vjidgyiov Арютоербдоо
/	э
81
%<>>Ql OV
ущощтоос-'М’,

J
Т
5
1
ОТ
pexiov. ''Оте oiP о Bov/-
А').хЕтил xat
? г
dEQlldriyOr уртОП'О. ETEQl-
VTioxidpcov то htvTfiv
(col. 299,30-36).
oi’TOs г?)
f г-

j

/itOjiyz
I
/
XQOvOls
Tp avTtj QpEQa pvTjpq rov doiov
______.... Ar та)
.?	L-
Остит; qv sjii Tip BaotAcia^
Aovxa tov vsoc
fiovaoTpotip.
то с ysoorroc xai KcDVQTarrlvov
/IoQfpVQOy8VVljTOV
ipaytaiov, TiiaQtaQyQvvTOQ
avzov йашББк c Pcopavov
per os, vioc XQiOToqroQOV
otvDtov,
ТОО
/
xal tqituv vlov
всички загинали
облякъл си коже на
• си шест години.
на
отец Лука Нови Стълпник, (кой-
J
ттатоо:;
EvTQfjxioV
rP(opavov
yappooi: avrov rov
A iiovroq tov oo-
’ viov
OQLld)-
c
0
eIq
71 q6-
Pxeivov
av-
>р.коу
L>
G
дёогто;
(dsoipid ахто v yi11] olai
ex yip аУитоБЪу
xal Ka/op.
Pxtvpihj,
Ехатоатыат siAxev у та»’
f. DvQoayh'To; de rov
лоАЕроо xal л'Даоуу pvQtddoiv
точ Bia леосооо&е'ц тог pornem Biov
(col. 301,12
г 
С
J
г
BovAyaQixos тсбАршр
Tip'
j i
Е1АХ.8У
де
77) Г
302,8).
Ore civ
тдте xal tovtov
хоахотутсоу
avcriooTawv
хататтеаотоо
f4
1
f
1 4
/ /
J
|T
9. De Romanorum legations ad Bulgaros

Tij avrij fjUFQa
Б
Q8(JTOl\
TCDP
aOLGTOL>
VOV
T8/.Q

?
от из-
тогава императорската заповед и него
да участвува) в похода. След като

сам
9. Византийско пратеничество в България
та? 6$lev
7
В С'ьщия ден fee чествува) паметта на
светия наш отец Еварест. Неговата родина
била областта Галатия в Мала Азия. (Той
имал) най-добрите родители измежду висо-
копоставените през царуването на ромейския
(император) насилник и иконоборец Лъв!},
който, убит с меч, понесъл заслужена смърт.
А Михаил10, който го наследил и сам управ-
Eva-
"Aala
4-
: теЪг :Dt(yavfdv ol
АеоТТОь ТОТ TVQQ.V-
(рЮУ

ттг/туот
I'jrpQxey 7] ev тр
yorei; <
Pcopalcoi
ГА
DPwt narQp ph
ГаХатол’ етаргра'
paoiAEvovto
xai elxovopdyov,
(InrjviyxaTU. . Iiadshigev'-M di-
- Lr

J
7
Деры avaiQ&dei-;
TOVTOV
насилник и
о
2 Византийският император Константин VII Багренородни.
Азия. 4 Стратиотите (войниците) във Византия били
Византийският император Роман Лакапин. 2 Визаятийският император Константин vII Багренородни.
2 Тема Аиатолик обхващала земите на Централ на Мала Азия. 4 Стратиотите (войниците) във Византия били
снабдени с определен размер земя, от която се издържали и въоръжавали. Те били вписвани в специални страти-
отски списъци, Тяхната земя не могла да се отчуждава. Стратиотите ' били длъжни да се явяват на периодически
военни сборове и в случай на война. Общо за стратиотите във Византия вж. П. Мутафчиев, Войнишки земи и

отчуждана. Стратиотите ' били длъжни да се явяват на периодически
войници във Византия“през XIII—XIV в., СпБАН.’кн. XXVII, клон историко-филологичен и философско-обществен,
София, 1923, стр. 1
тук става дума за
Цредполага се, че манастирът — та Evugomov — е бил наречен така не по името на протоспатарий и квес-
тора Евтропий по времето па Константин Велики, нито на Евтропий по времето на Аркадий, нито на протоспатарий
и квестора Евтропий при Зенон, но на името на някакъв друг Евтропий, чийто надпис е запазен в малката цър-
ква Каламис в Цариград. От манастира нима никаква следа. Вж. Janin, Constantinople byzaniine, р. 452—453.
7 Визаятийският император Лъв VI (886—912).	8 Цариградският патриарх Теофилакт (933—956).	15 Ви-
зантийският император Лъв V Арменец (813—820) бил иконоборец и затова житиеписецът
се отнася към него с открита неприязън. '	”	”
тиеписецът по сыцяте причини — иконоборческата политика на императора
ношение.
>
—114. Д. Ангелов, История на Византия, II, София, 1963, стр. 20, 21.	6 По всяка вероятност
войната между България и Византия през 920 г. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 405—407.
че манастирът — та EvzqoMov
114.	- Д. Ангелов, История на Византия, II, София, 1963, стр. 20, 21.
-» 5
1—1
10
!)
 — иконопочитател —
Визаятийският император Михаил II (820—829). Към него жи-
проявява своето отрицателно от-
8
h
м
^0
286
Synaxanum ecclesiae Coostantinopolitanae
Синаксар на цариградската църква
i?
xai avT-бд аГоуютос xal бабтдолод
аотрд тф лх)оЛадбх>т.х лоо>бу
телах.
б лшд, Eig тгу тебе uai^ripaTior ауалргрсу exbi-
ботах, лаос та. лагта yeyoyevog, yovevoiv еолеи'Ву,
(piAOxg лас. yeirooxv еалпелрд, gevotg xai avTvyJJocx
лдооруху, елаЕудебту еу тобтохд тру лоооруоо'хаг
avToi'. 'Eqcotх be Ьехв) тосодек tov aoyqQri Л*->г
бубла’ bib xal лобс Кооуотаутхуобло/лт еох&сах б.па
то) хб/со лат/т xal дегхУетах лара тхтс тогу ту тё/.ел
BQv£vrl<:p, тг/ tov латдхЛоа ел ёоуатмт тхитЛеутх
aS ха, xat ovyysrex pvtov елаоурттх. t\.ai тхгад
Tii.xEQag avia> ovyysvopEvog, yQelag xaraAafiocjopg,
блоателлетах лара трд flaoxAlbog Seobainag
лд.п Вог'/.yaQovg
TOT ТЦХХОУ
леубиетоу
6 uaxaQtog хата тста olxovouiav егттххПу
teqoq тот аахртххог' цЕтедхоиегср d,ov T°i’ ла&ог-
xaQelg

3 . 7

Л

гас Evflwag
рAtxiад ауАнгто
иадг/пататг dvdAjjyjtv
лаох та латта уетбрЕТод, ;
уехтоаху еолделрд,
Еле1 be eig uetqot
Т(Ъу
С
tt-/g
хаолрат-
обтод
по същия най-безерамен начин, платил
своя предшественик. След
достигвало съответна въз-

'Equjtx be Л too тоауЦехд tov
г
asvov
ТОТ ТОО
348.3).
лате1 xai {еухГетш лара тхтх та)т
~	«.	/	3	5 т
, тд tov латрххюо ел. етт/атате
ovyysvEi avrov тлаоургтх.
ovyysvopsyog, xpeiac
/
7LOTQMIOV
auTov
Kai
лоёаЛ'С
б nixiQlxxaq^ eyxov yed’ eaveov
Evuq&jtot. КатЛлфбУъауу Ье qvtcov тол оу
Ело леХог xal uixqov тс bt аг а лаг sjauevcov,
TTQSofiv-
1
Tvyyavec, xai тру корлу
KvqIov {vyov
VnWOrjAtE
лдоФбрАод
(col. 347,1 —
10. De bello inter Bidgaros Romanosque
Tb
Г
трд
bs
«тто КаллаосЬо
itylaq
ел1 трд baoxletag Лёогтод,
’ Аттрд
лявал
за деянията
като това дете
раст, било дадено да изучава науките и ста-
нало към всички съвършено във всяко от-
ношение : послушен към родителите си, вни-
мателен към приятели и съседи, ласкав към
чужденпи и местни жители, потвърждавайки
с това името
любое, обикнал
това той пристигнал в Цариград заедно със
собствения си баща и бил приет от някой
си сановник Вриений, който имал най-високо
положение всре-д патрициите и който бил в
родство с него. Като прекарал няколко дни
с него, патриция, понеже
бил изпратен от императрица Теодора
пратеник при българите, като взел със себе
си досточтимая Еварест. Те
мястото. наречено Скопелон3, и като си по-
чинали мал ко. блаженият по някаква поведя
срещнал свещеник, който бил преминал към
аскетичен живот. И се излълнило желанието
(на Еварест) и като под стрита
гото в ноет навлякъл ярема божи.
на
ту


л
4
си? Проникнат от божествена
монашеский живот. Поради
н авл якъл
JO. Botina
от
U
нуждата налагала,
а*	'
като
2
ТОстигнали до
Tt
носата си, с
между българи и византийци
по виемето па Лъв Ш
Jf
Б същия ден се чествува паметта на пре-
<Т. гтч ГЪ
<л I U
наша майка Теодора от Кесарида.
в манастира на света
подобна
Тя се е подвизавала
Анна, каричан Ригидион. Живяла през цару-
рането на ,Пъв4
пр он и
прочут род. Баща й
по достоинство, маржа й се наричала Тео-
дора6 .. . Почтен ото
Лукавият демон
че
император Лъв да я вземе зз жена на своя син
Христофор, когото провъзгласил за кесар.
Чрез принуда и насилие :
манастира и я
град,
извършен брачният обре
вена брачната
цел, но бог.
четание и общение
тите7
Jdr/y рОХрОЕУ ЕУ тГ]
Piylbiov'
латдод К(от~
в оса
от б нате
> с
т?7 zsyo/uw;
e
ТО С KonQO.)TVilOV, yh’ovq
елся б pea v,	лат обе aes’
бащата на Константин Ко-
произхождала от славен и
Теофил бил патриций
AaiVXQOV
латобд ties’	6v6 аать Qeoq [лот
Tty aiglav, iiprobg be 0)еода;рад . . .
лахЬбд naldig лоЛстетоаеурс, ovv.
лОУррбд Бахрам 6q6.v еаитбт vnb таттту
тот
QiOTQCp()Q(O
xal
aov-iy,
ai'T?] uaeQU. yviyu-t] t7]q do lag pr/TQoc yucor
{-feoofoQac t)js
povi)
лгпх.£
отагтхгох'
ха
^OLTQlXt'oV
Tty be
TQ'SyXEV О
латооуегог, &Pei:)]yEiQ£ tov {leofiaxov Леогта
fiaoxAsa ауауевдах тилтуг
TCQ TOVTOV VXQ), or
xai TVQawlbi таётуг алоалааа? трд
Xadeiiv ту,’
Tlr/delary be aviijc,
TEAOVVTai xal лп.отад лругатш'
охолбд TOtovTGc. rO be Oebc ... avrbe xal
biaodpyt- арЛгутоу ex трд ovvaq:elag xat
vioviag tov pvtjuTiiQog, Пахоадб^ау yuo
Pixvdc~)v ёлютоатегоопЕуаур ёу тр еоледху, £y Ta%si
алоотЕАетах 6 veovvaqpcg тохд paorAootg Лтхласа-
Г-д

X
като
род.


•vi
Т
достоинство,
3
от славен
C
3
vxcp.

yvvaxHa
(ivr/yOQEl’GE'
тъпкан
де те
обаче не понесъл
т нея,
подоудил
живеело дооре.
да гледа,
богобореца

р х а
хата-

KayvoTavT-cvovno/av
та tov yapov afota x
Алл о цел
аитрт хатру(1ухаое:т.
3
3
/ я
ovvaqgeiag
ой я отв л якъл
дойде в Цари-
бил
. и оила пригот-
стая. такава оила неговата
. я спасил неосквернена от съ-
ски-
X
от
принудил да
UVT7}
IPATOV
TttVTY)T
xot-
T&V
/
Когато тя била доведена, над нея
Р
Такава била
2
77/S
Пададб&пд
ёт
УЕОЖифод тоТ с
1 Става дума за Еварест, игумен на манастира Куроковион
(842—867). Срв. Гръцки извори, том IV, стр. 315—316.	- Визаитийската императрица
Михаил 1П (842—867), вземала активно участие в управлението до 856 г.
в Източна Тракия. 4 Император Лъв Ш (717—741).	" Император
с
евърже
726 г. и по-сп еци а дно след 730 г.
българите през ранното средновековие, вж. посочваяията
VVW7 иазпп^л.лптгп итх^титч-т Я 1ОВ?	91
/
TOV
E7110TQO.TEVOO рЕУСОУ
игумен
том IV, стр. 315—316.
на манастира
4 Император Лъв Ш (717—741).
Принужден исто на Теодора да се откаже от
гоне ни я та ппотнв нконопочитателите
Л ’Г'о
‘ ИО.

I ti
моиашествоти и ;
и специално
скиди тук се разбир
радова XXXVI. Византолошки институт II, 1953, стр.
Ur"1!
Л 4
V _--
и сл.
в-
неочаквано
при Царигра
И
с жениха. Прочее
извършили нападение на
по времето на Михаил III
Теодора, майка на
'• Скопелом - днешно Иски Полос
Константин IV
стане жена на к
мона шести ото
българите
.13
против
н  1
<1
Л 4 oi'о ves ik. В v z а п г inoi и г ci с а.

j
Koi i p он и и (741 - - 775).
cap Христофор трябва да се
започпали във Византия след
това наименование, давано на
оборник
.'1
Р-
237


Synaxarium ecclesiae Constancinopolitanae
 Синаксар на
цариградската църква
287
-u
'm /
с;
1
Запада1 Младоженецът бързо орг л изпратен
да се бори против варварите и още в пър-
вото стълкновение бил грабнат от смъртта3.
Когато узнала това, чистото агне Теодора
скрила се от всички, взела скъпоценности:
злато, сребро, бисери и одежди, качила се на
кораб и пристигнала в манастира радостна и
въздаваща благодарност на бога на всичко.

таруцЕУОЛ о? хата тру лосотрр
fiavdrq) ладалерлЕтш. Tote nlqQOfpogiav
p dxpQaxoQ aaviR tyEobfUQu
XQvthov xai agyugiov xal и.адуад1тп.
laftovoa ло/.vTS/.rj xai ev л'/oifp siasHlovoa
*
о
-26).
ZfiV
х<й A.a&ovoa
ШМ А ГТ/ ОtCD
тру povpv enavrjllle xatQovoa
тогу olcov (~)eo) (col. 355, 2
82мг'
4f
V
Aafiov о а
лагта;,
xai I panic и be
?

всички,
егуао/.owoa. Tit)
7
11. De bello inter Bulgaros Romanesque
11. Война между българи и византийца
по времето на Лъв V
Опто* олррхЕУ ём	'1'aQoifig ovreo /.Eyo-
pevtjg, teIovg)]^ оло to •бёра топ' 3()лтррато)У,
xdbpqs ovopa'QopEVpQ Вст^очата;, yorEtov EvoE/Poy
xal ev avTaoxEto: i3mvvTO)vf lecogytov xal МеуЕдотл.
Ovreo ds лаХшд ладаотбУ атауУ/Есс xal лтмЬег-
HeK xal лАцдаюая tov еТлоотоу yob у or vH avrov
тф tleicp натоуос: yivET.ai
yovEiQ хатаВлшг (pvyac Тоуето лоЬ;
лоо ,id(n) л(Х)£ Tip' povpv z(7)v
lai.ii.pav ev daxpuEt xal то мплр
6 davaaoTos xal BaotAetoc
fleiot. 3 Еле1 ds Asojv d
ало TOV BovlyaQixov ло^риоп,
Isia Afiyaijl rov E'voEpov^
VttobstdpiEVOV
OTEQqaaQ
E^OQLOTOV лдос Тру
xi)v ла1ас GfietriKicav
avEysiqat ламу
oiMposiQ хата/ллогтсоу, dpot'ax:
ydlov BcoavyiMiov
£V£y%au8V)p>
29—382,6).
ЬярихЕУ D. xwQfiz
Xclovaqc
ело TO
Biriyytm'a-;,
Tagalfi^
non
J
Уоуеоуу
/
/
‘i
ava~K Etc
ixoanby xQoro'i' г?Г>'
EQf.OTl
rd TOV 3()lvu~
I
Avydoov' еу и
р/1
yZ у etui
ИО.1
l
TOVC
l
h
ЕлА bs
7
OL ЛОЩ LDjTQOC;
&pQld)yVf.lOQ
дК
QqyOQlOg
аитф


елоо’еЮтоу
ЕлауЁотр тр ftaoc-
xat г or
3
оеА
xai тб)У
Той произхождал от така наречената об-
лает Тарсия, подвластна на темата Оптимати,
от селото
честиви и живеещи
Георги и Мегета. Така добре
дан и възпитан,
дишна възраст, той бил обзет от обич
бога, напускал родителите си, отишъл в об-
ластта на Олимп3, в манастира Авгар,
сияели в ,
детел неговиге вуйчовци
и Василий. Звероименният Лъв
се завърнал от войната с българите,
нал срещу царската власт на благочестивия
Михаил5 и лишил тогова, който с мир го
приел, от съпруга6 и чада, после го лишил7
и от имуществата, накарал го да се под-
стриже (за монах), изпратил го на заточение
на разположения срещу (Цариград) остров и
се постарал да съживи отново отдавна за-
тихналата ерес на иконоборците. Тъй като
тогава всички напуснали своите живелища,
също и (Евстратий) по подтикване на ве-
л икия
място .
}
назовавано Вичиниана, от благо-
в доводство родители
от тях отгле-
като изпълнил двадесетго-
към
гдето
(монашески) подвиг и друга добро-
дивният Григорий
след като
въета-

4
з

EtQljVpS
TEXVfjOV
алохбрас,
avrov тут уар,Етгу
slra дррЕгчлк
алЕУат урооу алЕотелК xdt
tojv Eixovoi.id7.mv atosav
tote лаггсог rd? tbias;
he-
I
•l
еол ends,
h
хлм- .иога%оу
УрООУ
алеет Eils
лагтсчу
XQL ОЁЫь
5
аvrbу лооTosprapsvov,
шртето (col. 381,
/
(col. 381
Tag
ТОО
лдов TijV
381,
V
и лишил тогова,
и чада,
който с мир
после го
Lj X	*	/
Йоаникий8, пристигнал в своето родно
12. De Adrianopolis expagnatione a Krumo
et de christianorum persecutione a Omurtago
12. Превземаке на Одрин от. Крум
преслед ване на християни от О муртаг
11
Ту avri] qp,EQq adlpots
Mavovpl, ГеюоуКг?, Aeovtoq, Alagivov, Hetqov
Tfl)V
ol dyiot ёх
xthv
ay uov
tlOQTVQfOV
Xfii
Опта
oVTEs
Помен за светите мъченици Мануил, Геор-
Лъв, /Марин, Петър и други триста се-
ГИ,
демдесет и седем души. Тези светим произ-
хождали от различии провинции и
обитавали в Адрианопол51. Българите — не-
благо д арии и забравящи — пристигнали,
да покорят ромеите, опленили Тракия10
Македония, като нападнали самата столица11
стигнали до Адрианопол. Като прекарали
тук три дни, те превзели града1'3. Това ста-
2 Сведение™ за българско наиа-
оскъдните давни, с конто
за българо-византийските отношения през този период 3 Планината Олимп вън Витиния
Император Лъв V (813—8201.	5 Император Михаил I Рангаве (811-813). ’’Прокопия, дъщеря на
7 Детронираният император бил заточен на о-в Платос: вж. Theophanes, Chronogr., ed. Bonn.
8 Отшелникът Йоаникий ; за него вж. тук стр, 284 ' Дн. Одрин. 10 Под Тракия тук се разбнра
11 Цариград. 12 За събитията изоощо вж. Златарски, История, I, I,
Вмлоуу TQtaxocifov Е$Ьор.рхоута (улта).
’'	*	’	* xal тол tor
Ot Bov 1 yaooi f) e ,
r Poi.uat.ovg
biafpoQOjV E^aQXicby
Ад{маго6ло1(У xazqixovv.
ol apaQiatoi xal dpvdaovtx, qxov зхп.иаюж лата-
OTQsp>6taEvoi, (~)QqxaQ Ье xat Jlaxsbbvac aixpalio-
rioavTE^ xal avrty ti/v jjaoi.Eiha хататрУ/оттес,
АЬ(ШХУоил61£1 лаоЕ.у&огто. Kai
oais ^QouiietvavTEX eI Zot. 'Елдаттето be
Става дума за балка нс ките
дение през управлението на Лъв III
разполагаме
4
Никифор I.
р. 19.	:
приблизително Южна България.
•стр. 262 и сл.
3
5
/
и заоравящи
/
El 1ОУ.
J
EV
avrij TQLOLT IjllE-
TU.Via
1.
владения на Византийската империя.
не може да се уточни хронологически поради
българо-византийските отношения през
5
тук стр, 284
13
19
Дн. Одрин.
изоощо вне.
места и
за
ТД
>

288
Synaxanurn ecclesiae ConstandnopoHtanae — Синаксар на цариградската църква
Asovws tov dvooeflovs ’Agpevlov ^aoiAsvovroc
Kfjovpov tov BovAyagixov e&vovc хатаухоттос.
'Enel de Kgovpos, о тшг BovbpdQcov ё^адхос,
eyxQaT.ys еуегето	.
XtAtddac toy aot.&poy теооадахогта‘ <
xal тог ауиЬтатоУ елюхолот ;
abxevog
to ^yv dnoQQu^avToc, Aovxovpoc тут
хи.1
1.
3
к
BovAyaQixov
T(bv
TyQ ndh(o^
г
i ‘
надо през царуването на злочестивия Лъв
Арменец1 и на владетеля на българския на-
род Крум2. Крум, господарят на българите,
след като завладял града, изхвърлил вън от
него всички жители, на брой четиридесет хи-
ляди души. Той накарал да хвърлят на зе-
мята пресветия епископ, стъпил на врата му
и го изхвърлил (от града) заедно с другите3..
Когато Крум умрял, приел властта Дукум4,
а след като погинал твърде скоро и този,
признат бил за владетел на българите Ди-
ценг5
сякъл великия архиерей Мануил0 на две
отсякъл ръцете от раменете му и го предал
от
&&vo vs
В ovh/aQcov
Е$ё/3алег esco ndvras
avr avrois
хата
Kgovpov de
(iQXijV fV'/f'
ех^акёот
sniaxonor
по уут ркр&ти ЛЕпатухе.


dl
TOt’
таг xal avrov хата nodag
apycov тот
yj]TOC'
lirpetp'Of
xal utv -
тЕ&гухатсд,
BovAydymr yvapp'QSTat, detrog
cis p>v piyav aQ^iEQsa AJarovijA peoov dt-
J
за
властта Дукум
владетел на
— човек ужасен и омразен. Той раз-
великия архиерей Мануил6 на две,
Ц
т.
tois dipotg dxOTSttd)V ffoQav
'Os йсоасна, n Ay у els vno
MovQTaycov de туг aQxyv
tovs
dovyaaoi/aC) es dvdyvjnoor Hotel
xal GTQspfabGsocv
alxiats паcoQovi/sroc,
ey
xal IIstqov
uafidots aeiav&Qioncos xaxucxd'ipas
adrarn апетере,
tsqov
(baavTCOs
xovra епта у xal
enioxonov 3\txal a i
уаотёуа dtegonse' xal steqoy Деогта xal
tovs т(Ъг хуютсатауу отдатууогд xal Va^Qt.yA
Addviov uayatya алетере'
xal eTSQove jtoaaovs dtaq- ';Qoi.s aixiais Ttuaioyodpe-
vus ёЦагатсооег. tJv pdrov ydo outos о ptuQcbra-
tos MovQTaycor ак/.а xal ot хита d.abo%yy Bov/.-
yaQixol yeropevoi dQxorres mlvias to by rov Xptorov
duoAoyumтас avyyavr
jtaoot? xal тас xhyag
тот c xval naosdeoxsy.
zcov obesiarr dvaigeizat,
илатгад
pEVOVS TOV XgiOTOV
xal otk tier deopots
апагДдатл о t s
del;dp стае,


5
1

XQfGTicwoi
1
ovc
(iovoyy ^coyq dnsQQyywe. Tov
eosa Aepefaov Bealoytoy
А ер shoe
IJagdov de
РУ TIEltHj-
J
уяо/ЗаАЛап',
xa-
dyiotg dayy
hdvxon
Г?Х'

or
ki(psi тис xscpafals
тот тедмтатоу лоео^у-
li&oAsvoTavpevov vагаты ntxQqj
xal t'zeguy лАуДос тусахооког sftdopy-
Л м
г

xaTedixuosr’
за храна на кучетата'. .
слепота, той бил погубен от
люде и Муртагон8 приел
почнал да погубва всички
не се съгласявали да се отрекат от
Еднг
лагал на изтезания. други наказвал чрез не-
човешки мъчения и ги лишавал от живот.
Светият архиерей
скспът-(г били
главите им
Пардос бил бит
горчива
триста
епископ
с


ьидеики уязвен
Ч-’
собствените си
Той

властта. 1 ои за-
християни, конто
Христа,
от тях оковавал във вериги и ги под-
от
на девелт;1 Георги и епи-
бити безчовечпо с тояги и
били отсечени с меч. Пресветият
с камъни и така бил осъден
смърт. А о стан ал ото множество
седемдесет и седем души, или
погубил чрез меч. На Лъв, све-
т11, скопец,
ГИ
Де ве л г!
безчовечпо
' ЛАуДоС
vnapyovTuor
d.eovro
ту Hegel
ezEoui
Л/.ЕЮУ
J


тлиоюю. vnefiaAt
||	^ I	г
57
че, ту a east svrovxov,
xat ётеуот Аёогта
LCi
!>

/
тог
5- J
J
aylots
Tip'
h
ту TOV
SV
Toodrvyv
\ л
xal
Агсбдуюу тог у етг аил ат or
ЕДауатсоаег. Ov
Tl -1 л '	t r
a/./.a xai ot
1
yd(i oi’TUb 6
ord r5. adoyi/v

rn/ws
1
yerdpEVot адхогтес ndviag то I
tf
(col. 414, 25—416,18).
на
or
IJ0BC4£f liuj уиил
Тея епископ на
лорен с меч
сечен и другият
ководци, както и
лестният Георги и мнозина други били гюд-
ложени на различии мъчения и погубени.
Прочее не само сноменатият твърде скве-
рен Муртагон, но също и другите
души,
чрез меч. на Лъв,
Никея11, скопец, бил раз-
коремът. С меч бил по-
Лъв и Йоан, византийски пъл-
Гавриил и Сионий. Предо б-
L-1
С меч бил
3.
р;?
Hci
различии мъчения
сноменатият
НО СЪЩО и
Муртагон, но също и другите, конто
приемственост станали владетели над бъл-
вали всички, изповядващи Христа.
ио
гарите, погуо
73. De christianorum persecutione
in Thracia
Z
д I
. Пяеслебване
на.
християни в
л.
Тракия
В същия ден (се чествува) подвижнице-
ството на светия мъченик Александър12, кой-
то се подвизавал в Дризипара13 Тракийска
3 Според разпрострапсния пъв Византия
над сразен враг вж. посочвания у Ив. Дуйчев,
4 За името на Дукум вж. Moravcsik, Byzantinotur-
5 За името Дицсвг вж. (Moravcsik, ор. с. Л, р. 112.	° Епископ Мануил Одрински.
Tfj аоту у a egg. dd-Aycng
dvdQOU tov paQTVQtjaavro
Пот io fam'
dyiov
J1 _
too ayiov pdozvgos
sv ApiQinagep rjj?
Ovtoc yy ex Hoziofam' татг хата туг
‘ Император Лъв V. 2 Хан Крум (802—814).
и сред българите но това време обичай за ознаменуване победа
Из старата българска книжнина, J (1943), стр. 172 и сл.
cica, И, р. 112.
7 За тълкуването на това място срв. В. Бешевлиев, Няколко бележки, стр. 3. и сл. ; Вярата па първобългарите
Год. СУиф, XXXV, 1, 1939, стр. 22.	8 За формата Муртагон вж, тю-широко разпространената и правилка
форма Омуртаг, вж. у Moravcsik, op. с., II, р. 188 Несъмнено тази форма се с получила, тъй като византий-
ските прсписвачи са схванали началното О във формата Омуртаг като член.	Развал пн и при дн. с. Дебел г,
Бургаско. Последните упоменания за старата римска колония Klavia Pacis Deul-ensium или Colonia Deultus, вж.
посочванията у Златарски, п. с,, стр. 261, бел. 1, се отнасят именно към :
10 Не се знае епископ на кое селище е бил Петър.
Одри в). За завладяването на това селище срв. Златарски,
дър. Вж. Д. П. Димитров, Пътуването на св. Александра Римски ярез Тракия, ИАИ, VIII (1934).
зипара — дн. с. Буюк-Каращиран, Одринско.

Ч
Одахуд.
дн.
5

J
8 За формата Мурта гон
и
разпрострапсния
ВЖ,
тази форма се с подучила,
като член.
именно към похода на Крум през 812—813 г.
Очевидно епископ на Никея (Хафса югоизточно от
п. с., стр. 262. Отнзся се за мъченик Алексан-
™ Дри-
с., стр. 262.

I
1
289
*
Synaxarium ecclesiae Constentinopoiitanae
Синаксар на цариградската църква
1 Pcopryv, ел I Maigiptavov	xal TtfieQtavov
г/уеабгод' лаф ov лоотдалЕсд fivaat zotg stbcoAotg,
avrl rov onovbdg EJieveyxeiv Aotbop tag avzobv ovx
bltyag xal vffQstg xazeypev. "Oder eg angary %u-
ptor xQ£p.drat, xal. papeog avreo Itpov ДюрттрУкр-
тод. ’Exetilev re er KaQ&aysvfl ауДехд xat avfhg
MaQxta-
TOV
тр’ xstpaAijP
sjtevsyxelv
Zotbopiag avzeor
" Oder
ExstHev те ev KaQ'&aysvp aydetg xat
xQEuao&elg ^sevat xal paortyovvai' xal
FovnoZet
admov
илот e civet at
J
5
ysyovcbg 1арлаЬад леодд хата
bsyEzat' eZd'Cbv Ье sv 6)Qa,xt]
(col. 488, 35—489,12).
ч
лдю-
Той бил от (града) Потиоли при Рим и живял
по времето на император Максимиан и на хеге-
мона Тивериан. Той бил принуждаван да прине-
се жертва на идолите и вместо да се съгласи,
понесъл немалко обиди и хули от тях. Ето
защо той бил оставен да виси (завързан) за
пръетите, като му бил окачен тежък камък.
Оттам бил отведен в Картаген и отново по-
несен, бил мъчен и бит с бич. Когато бил в
Марцианопол. лицето му
зап а лени факли.
вата му била
оило горено със
Като дошъл в Тракия, гла-
отсечена.

14. De christianibus ex Dorostolo in exercitu
Hom,ano militantibus
14. Християни от Доростол, войници
в римски, легион
Tf) avrlj ppsQa aplpatQ
1laotxgdzovg
AoQOGToZuV TJJs
p£VOt,
(col. 627, 31—35).
Av Zotov ov
T(i)V
xal BaZevzlayvog. Ouzot
Alvo tag
елаууоаттод,
dyaor pcxQzvQ w
ev Xeyecbvl
J
f i
V71TJQZOV
пн GTQazcVO-
XQLGTtaVol
th'TFC
В същия ден (се чествува) подвижничест-
вото на светите мъченици Пасикрат и Ва-
лентной. Те произхождали от Доростол в
Мизия, били християни и служели като вой-
ници в някакъв легион, командуван от
Авлозан.
светите
I
в
някакъв
J
ко манду ван
15. De christianorum persecutione in Moesta
et in Thracia
15. Прее лед сане на християни в Мизия
и Тракия
Ti] avifj ypsQa ablmacg tcov ayto)v aaQT.voayv
Mat-tpov, Aaha xal KvvrtDaavov. Qvtoi v^qxov
хата Tovg ypovovq Maiputavov xal Alap/iivov xal
Tafiiviov xal Taoxvivov tcov vnavcov' a>Q/i7]vw be
ex лб/.EciJs JogooTolov rl/Q bEVTE&ac Alvo tag (col.
636, 22—27). Kai лредтоу pev тф tivqI zag rAev-
qoq хатесрЛеДЕ]' лад^хоАоа&ее be тф ay too 77 pi]-
rpQ avzov Jlotptevia, nootivполоtovgtiq avzov. Kaza-
andvz'rjaiv avzov
tcov ev ту] л6Хе1 xQtcmavcov ДеА&огтсоу xai. та
Нора xazatpilovvEcov avzov, ipryaQiaTT/OE тф beep.
Мрдесд be etg BsQotav, sv толар leyopsvcp Jla-
Q&pftcAatg, sig E^szaatv хатаотад топтетал oepodpeog,
ayyslov avzov Evtuyvovzog. AtiEzovzog be vbarog,
bta лдоъЕоДГ b aytog vbcoQ egnvEyxEv, aoD.ovg
лютеоаас тсЪ Хдютф (лоо^оад) xal btEQxbpevog D
Адррладср л61е/, zi]g Ogcix^g, ev тф) лараод&оутс
yevopsvog лотарф z^v bta giq)ovg албераасу be-
yETOJ,
JcMa xai KvrztAltavov. Ovtoi
Zafiarv Ье тф> ФнГллооло/лг, sig
n? noXet xQtouavajy
avrov,
EV
7
BsQotav,

evtayvovzog.
3
3

А&'логтод
vb(OQ EgtfvEyXEV,
xal btsQxbp.£vog
tftpOVg
(col: 681,16 —682, 2).
16. Gothi Thraciam. vastant
S същия ден (се чествува) по движничест-
вото на светите
Квинтилиан. Същите живели по времето
Максимиан, Максимин и на консулите Гавиний
и Тарквин-. Те произхождали от града Доро-
стол във Втора Мизия... Най-напред бил го-
рен с огън по хълбоците. Заедно със све-
теца2 вървяла майка му Пимения, която го
ободрявала. Като стигнал до Филипопол, на-
среща му излезли християните от града и це-
лували веригите му, а той благодарил богу.
Отведен към Вероя, в мястото, наречено Па-
ремболе. бил спрян за разпит и бит много, а
ангел га подкрепил. Лишен от вода, све-
тецътъ чрез молитва докарал вода, като на-
карал мнозина да повярват в Христа. Пре-
минавайки през тракийския град Дризипара,
той бил посечен с меч в близкотечащата река...
мъченици Максим, Дада и
на
О
го
Tn
TVQOg
epebv
eV
4'
vog,
а стр
'OgevTtov
avrov.
absAcpol
Ф1ород,
fpiEQa
xal
Oihog
avrov
KvQtaxbg
dDlv^atg
to)v
о aytog
hQcog,
TOV
уУЦСЯСОУ
OQSVTiOg
ФаргахАод,
хей Aoyytvog
В -
5
dyiov pdg-
аЬД-
xal. oi
ФсоаТ-

16. Го mu onycrnouiaeam Тракия
В същия ден (се чествува) подвижничест-
вото на свегия мъченик Орентий и на него-
вите шест родни братя. Светият този Орен-
тий и неговите шест братя — Ерос, Фариа-
кий, Фирмин, Фирмус, Кириак и Лонгин, се
Лонгин
квшь
' Става дума за пмператоргпе Максимиап (305
- Стана
31 И
'J
Макси.мин (30S—314) и консулате
авиний и Тар-
дума за мъчеиик Карп.
37 Гръцки изворн за българската история,
V

t
I-
:
290
Synaxarium ecclesiae Cocsiantinopoiiianae
Синаксар на цариградската църква
!
!
I
г
I
к
i
I
I-
F
F
r
?
C.
(
h
F
f


L
L
t
L

E
I
L
I
I
г
г
F
F
r
I
i

родили във времето на императорите Дио-
клетиан и Максимиан и произлезли
точните области. Тс се отправили на
заедно с хиляда и двести войници под на-
ла л ств о то на Род он, кувикуларий в град Ан-
тиохия, пристигнали в
и били зачислени в легиона, наречен Легеан-
дров. А по това време се
тите
вали
клетиан Максимиан, който завзел властта
изпаднал в голяма загриженост и безизход-
ност най-вече заради Мармарот, вожда
скитите. Той се отличавал от всички по
лемината на тялото и силата си
него или някой от неговите хора на двубой.
И конто победят, другите да им отстъпят
победата. Заради това прочее императорът
бил в голяма безизходност, понеже никой
не се осмелявал ,.'	” _ * ~ ~
варварина. Свети Орентий се решил да
лезе (на бой). Защото според общата пре-
ценка той бил считан за силен и опитен в
сраженията и поради набитото си и добре
развито тяло — способен да нападне и повали
противника. Той прегърнал Христо в ат а в яра
и като излязъл на бой и се сражавал със
скита, промутил
главата му с меча, донесъл я и
като трофей на императора.
xdt.
jusv Ttbv
list a xtliow dtaxoodw
"AvTtoydfov
(^Qqxcooiq a eq tot тау-
’Ела-
icoxl/jitavov
Astor OQga/pLSVOl
GTQa,TSv6(AEVoi Be
ало fPd>dora xovfaxovlaQiov tv
let, oi xdt vjldov sv rots
dsvTEs eiq leyeawa xaloi\usvov Aeysdy^Qf»:.
vaoTtioecos ds хата rov? tots xqovovs yeysv?]juevtjQ
tow -Zxvfaov dtafidviaw tov Jgtqov xdi d]v &Qaxy}y
/.vjdogevaw, aQTt иета tqv теАеъ'тф' Aioxlnnarov
Mcdiutavos TTjv fiautlsuw хатаохфу sv
nolltj xdt agTjyaviq eysvsTo, adliora dt.a
MaQHaQcul) tlw e^dgyovia tow Dxvdtov,
осоратоя xdt	то)У лоаао/у diaypsQovw,
xalttod-at avzor lj тст а та) v usd avTOV iov day to-
ot s’
rots naoaxoQTjnai rods Stsqovs tt)S vtxrjs. Aha ravra or
tov d,j-oi-lscos
Bsvoq BaQQOvvTos
тф fiaQfiaQCQ,
dstV 7uioai.s yuQ yyqqxis tXQiili] cos
xdt ztolsitaw EjbtTistQos xal t)d svaroomay
xai оvrrop/'ar Hivos Imllsnflat xai tov
^tovra хатау>а/.ЕлУ.
уфаНбиеУОъ
тф
xal
лоооЕхбиюе xdt то таблицw
"I
1/
hit
ч /
с
л
1
Mastuiavov
dtp' Ijllov
та»
dvaToloyv,
TiJQUWOW
ЛО~

уч
U
е/ х S л П
Ol ХШ TjAVOV
TOUb TOTS XQOVOVQ
1
TE/.SVTfjy
fiavtleiav хатаохФг
,u alto та
ZxT'&coy
viowllai’ xdt лаф

dv то xqhteIv
4J-
1
?
от  из*
поход
тракииските ооласти
<p()OVT,idi
ТОУ
iuo/sHei
jtqo-
ти
ygy)}Tat.t tot-
v
7iol/S[ (htopia xaHeoTT]x6ros, дк ац-
аутЕлЕ1;1Е'Уа1
луоЕтралц d aytos
yaQ y.djqxis tXQiihi
ЕУ
* 1
С,
С
л
навдигнали ски-
които преминали Истър и опустоша-
Тракия. Малко
?
след смъртта на Дио-
който завзел властта,
на
ГО-
и извикал
xdl GV илИхЕО дш
T)QEyTlO7
' et }} ^a)f.iaHoq
GOJUO.Toq
агтетте-
3
Ees/-
голяма оезизходност, понеже
да излезе и да се оие с
из-
rxtflsa flat xai
т/'/Г sE
ТОУ
f) Eft’6 s'
Os
7TQ0C
DxvDtj лаоата^а^ e ro;,
at'TOV тт/У xEq.alqy tXTett'..or
EOTVOS
768, ЗУ
р >
ГТ

xdt
г
л
Xoiardv 7itony ле-
лолеиог sze/dlaw xai
I-
dxovztcp tovtov дфХаае
jlaotlei
767,
/
и
О

E$e/dldw
-
тш
(col.
1/. De Nicephori expeditione in Bulgariam
TVyOW JiEydloW
TOPtV ЛОЛЬО
'l
./Г-
и
го с копието и отсичаики
оставил
я
 и
17. За похода на Никифор в България
Помен за светия наш отец Петър патри-
ции, който живял в манастира Евандрос.
Той живял по времето на преблагочестивата
императрица Ирина3 и на сина й Константин,
като произхождал от знаменити и просла-
вени родители. Баща му, на име Константин,
бил патриций и стратег. И той, този блажен
Петтр, започнал от ранна възраст да посе-
щана училище за изучаване на грамотност и
като събрал най-доброто от словесността и
философията, усвоил го. След това бил оже-
нен, а след смъртта на баща си бил назна-
чен за патриций и доместик на схолитеК
Когато заел властта, Никифор го поставил
за доместик на иканатите4, поради което и
го отвел (на поход/’ в България. Когато на-
все
Ш'дш] той dotov лат^ск
, тоу ev то is Evdvdcov.
TTg
ТОУ
xai tydoStw.
xat nr уат цу os,
oh’ б pax.GQios IIe'qot
т Г] то) у
ха/./лота
Ij/UG.- V
fj
4
тог st TOt'L;
ежЕдпядттд
пп'трр Tttv,
латдсхют;
Kowgtotti JOS
ала-
7
lr
I 
F4
ГГТ -r	3 ~ c *
1 Tj u.vto] qg.Eua
IJbtqgv yiaTQtxiov у его per ov
Ovtot 7)v Iv тост Еффтд
уосотг/q xai ftarroravT/rci'
TO@(GV
'}jV и
xalov 1tsv о r. Ov тс s
la)v бууусау t7j raw	yquu уйти v
a%olfi xal та ха/./лота уиаиратсхГ^
0)'А/.Ета,оеУ0Т лaoet тлф) тёНглхеу'
7 ерйтш jiaTQixtoq xai dopscrtxos
tov TiaTQoq avrov tov (Uov
Xtx.ijqHjos H paotltia.s dfca^datvoT,
ОУГ'/ОУУ
q t ат
’-ь	* *
О/О Z (7)У,
TU
?!'?;-
Л
ос-г ?; Ofts-"
xal qt/лсо-
E/Tft
yi
VQTQrXlOq xat OO/LlSCTtXO^ TQ)V
avrov тог d'lGV дло/албуто?.
BaotlstaT: дса£ощего7, Воаёотс-
хот avTor tow ixavdroiv ^{юЕатцссао, <1Втт xat
Bov),yanta, tovtov пуауето. Tov г)г лоЛтрот
yerroq, та нБ' тиюута ava xpareq ol
ТОТ
та нву лосЪта ат a xqutcs
Г
5
сГ
0 L'QQU-
P(l)ft(11 Of. TO> £
а след смъртта на баща си бил

< J
4
j
ченала войната,
откачало ромеите
с
1 Стаеа дума за готите. - Императрица Ирина била жена на Лъв IV (775—780) и майка на Кон-
стантин VI (780 — 797), след чието детрониране управлява самостоятелно около пет години (797—502)	3 До-
местикът на схолите r-рез IX в. бил началник на отред пехотна и копна войска, която била на по-
стоянно местонахождение вХалкийския дворец и имала за задача да отбранява императорски я двор. Срв. Вгё-
hier, Les institutions, р. 353.	4 Отредът на иканатите бил създаден от император Никифор I, който назначил
към 809—810 г. за техен началник своя внук Никита, бъдещия патриарх Игнатий (847—857, 867—878), тогава
още дете. Срв. Brehier, Les instituiions, р. 354 Дуйчев, Нови житмйнн данни, стр. 155	5 Става дума за по-
ицез
1
IX
в+
- Императрица Ирина
управлява самостоятелно около пет
на отоед пехот на
началник
години (797—502)
която била
з
още де те. Срв. Brehier, j.es ins-ti unions, p. 354
хода, цредприет от Никифор 1 иротиз българите през 811.

стр. 155
I
I

Synaxarium ecclesiae Constantinopoiitanae — Синаксар на цариградската църква
291
BovAyaQoi'C vcxtboi, та Ье рала таота хаЛоу ладаЬда-
tiEiv' tov уф) paxaglov usra та» тутцхоута dg~
%dvia>v KQaTp&svToc xal xa-d’EiQydevroc ttqoc
Т1ра){рудтр>а1, vvktcoq Erntpavslc avtoic d dytoc 3Ico-
dwpg, 6 fal rd ovij'&oc tov Xqiotov avamocov,
HvTQOJoaTo та» bsoga» ,us%Ql
yay юг yrjc. rO bs рахадюс ovtot
fia/.a ^yt]odgevoc ttqoq to oqoc
'OAvpcrov'
usyalo)
791, 35
у an pax ag tov и st а ттот
хратр&ёугод xal
э \
rm

"РтраЮг
та
то oqoq dvebgapu-
xal tov ayyeAtxov filor гло&к, ара
looavvtxia} тмзаг dotTr/V e^oxrjaey
-792, 27).
С
7tQO£
л
18. De Christiana nun persecution?.
Apostata
л
ТО
нанесли
що станало
поражение на българите, а
по-добре да
с петдесет
оил заловен
по-късно,
заедно
и затворен, за да
tridvra
3 <-
sta~
(JXV~
TOV
тф
(col.
г fa И апо
'"Adlpcuc tov ay lot: uaUTVQoc AfaiAiavvv.
Ovtoq VTirjoysv sx A(oqoot6aqv jtoaecoq Mvolag
ттр Ооихгр. bovAoc Tvyydvojv ёлВр'бс rtvoc хата
то ее ZQorove sIovAt,avov tov mzQafidTov xal Калт~
Tcol.lrov pixaplov (col. 827, 2—6).
Г
tov
3
U.UQTVQOC
/ I
&Qdx>J
f
ay lo t:
faoQQOTolov
dovAoc т-vyjcarurv
’Io vAtavov
SAApVVQ
crdkeatc
TLVOC
19. De Nicephori clade, fa Bulgaria

Ardpipotc
(Jul. 26). (col.
5
то v
835, 49
sv BovAyaQoiC
50).
ТЕАПО.У&ЕУТа»,
П1 avduvyoic
ypid/v.
21тат()ау.1оо
at oJJ rt
&
с

та»
Em NtxppoQov
лблв/ю:
Kat bp
Bov Ay ар la teIekoIEttv , v
S, TOV
рал1-
'Papialoic i ала
tov вашАеа
ттатср yjoovto трд avrov
-1-
l "
TOV
xal vixrjv кат aweary
Elza ту/
агрртшлУ
ftaotMcoe хата хоатос vi-
ерирауёотаттр’ дпа-
xal TQvtyatc
abs/.q. (7)v
CTU.TQOQ
a?I as,
BovlyaQTev.
хрсаттос
u&vov, t'i та cf> vlx)/ гттд&ЕУХос
лото/с oyoldJovToq, o'l
yagoi sv
шт, avrov те
crdoav xal той, organ» арЮахтосс
BcQdrt]oay'xal ciolvv cpovov ev avwis
pp (pEtodg.svoi. updevbc ррЕ avrov tov
'EvTEvilrv oooi. tier xaiglac ст/лууас IoeAtvto, avrtxa
"Т
J t
ft
tvxtl тф patuacxoo
TOV
xal
nEQlAe I фдеКТЕС TExvPoJova ~
е mmoovTcc атоатео-
xal тгр' иоухАг/тог
OQtOVTEQ OVT-ac
EiQydoavro
paoilEO)c:.
p'aailsa
3
EV
/
Л*
I
точно, че
българо-византийския мирен договор при Омуртаг.
Юлиан Отсгьпннк (361—363). По нсгово време
мат преследвания на християни,
на диоцеза Тракия )
цезите. Дкоцезът
загиналите
с
id
на
сила
снова.
премълчим. Блаженият
началници1
бъде наказан. През нощта им се явил свети
Йоан, който (някога) се подпрял на гръдта
Христова, освободил ги от веригите и ги из-
вел до ромейската земя. Блаженият, като пре-
зрял всичко. отишъл на планината Олимп2,
приел ангелския живот и се упражнявал чвъв
всяка добродетел заедно с великия Йоа-
никий.
4J

и
заедно
. Пре с лед ване на християни- от Юлиан
Отстъпник
Подвижничество на светия мъченик Еми-
лиан. Той произхождал от град Доростол в
Мизийска Тракия и бил роб на някакъв езичник
по времето на Юлиан ОтстъпниЮ
Капетолин4.
и викарие
7Р. За
поражението на Никифор
в България,
за вагин алите в България—
Помен за починалите в България
християни, наши
Никифор6 през деветата година от своето
царуване излязъл против българите заедно
с всички ромеиски войски, цялата своя дру-
жина, сина си Ставракий
сражение с тях, сразил ги
двил ги и спечелил над тях
да9. Той прочее се възгордял от тази побе-
да. отдал се на разпуснатост и пиене
Оцелелите българисе
нападнали
л и, ч е с ам ия т и м п е рат ор и
не вземат предпазни мерки, заловили ги
извършили голямо истребление и не поща-
дили никого, дори и самия император. По-
ради това онези, конто получили смъртонос-
ни рани, починали веднага, а други, конто не
Вьзноминание
юли
F j
о
л
сина
отдал
си
братя.
/Г
ti
7—8
Като влязъл в
все сила, на-
бляскава побе-
£
разпуснатост и пиене L0.
съвзели. Една нощ те
ромейските войски и като виде-
самият император и целият сенат
заловили ги и
истребление
jrl с змия
се
Златарски, История, 1, 1, стр, 258, бел. о, Е2тс използува крзтката редакция на житието, твърди не-
Иетър Патриций и другите' 50 византийски военачалници о ста нал и т български плен до сключването
Олимп във Витиния. 3 Император
за възстановяване на езичеството и се предприе-
станал и мъченик Емилиан. 4 Капитолин бил управится
се наричали

Е2ТС
използтва

български плен до
11ланината
се ирави опит
-p-------, жертва ла конто
по времето на Юлиан Отстъппкк. Викарии
е административна единица, която обхващала вяколко провинции. & Тук се имат прел вид
участи иди в похода на византийский император Никифор 1 Гении в България пре/
Император Никифор I.	7—* Негов приемник иа престола,	Загатва се за похода през
Текстът предава накратко вестите на сбширния ватикански разказ.
обхващала вяколко провввцви.
гражданеките управители на дио-
5
на
похода
7—S
вестите
па престола.
се
11L
- Загатва
Вж. Гръцки нзвори, том
юли 811 г.
юли 811 г.
IV, стр. 10—15.
292
Synaxariuni ecclesiae ConstantinopoHtanae
Синаксар на цариградската църква
I
I
I-
I
I
I
I
t
i
I
i
i
।
i
i
I
i
I
I
L-
I
tov piov иетготрбат'
^tj.GVT,£QCOV dQSCoy
ecovT&s
aQVT]oaoPai — sts
d&seov, ovneo yd& avzov (лёугаюат — jto^vtqottois
xai xalsTtais paodvois xal d(travois длгф/фр^оаг,
X f- г	X
tlEV
tovs ToaxDovs
ypaav
ygovoais
tvqIov отЁсрауот avtD'iGavTo (£01.
Synaxaria selecta).
ъ
били ранени смъртоносно,
избягали в покрити
Някой били заловени живи и тъй
нриели да се отрекат от Христа,
безбожниците ги насилвали за това, били подло-
жени на безбройни мъки и различии изтеза-
ния1. На едни
ни с меч,
обесване, трети били наранени с
стрели и така починали
дени на затвор и глад и починали по този
начин - като се увенчали с мъченически
венец.
се спасили като
гъсти гори места,
като не
като
t)£ рГ}
i)avaai p,ovs,
^Qa^dtievci diEocoPpoav'
01701
TOVTO
огл со yag a.vrdr
ItfEL Tfls
у
г,	fl
oootr
атааубрЕгщ tov Xqiljtov
yao fjvayxd^ovro na()d тогу
InEyrcvoav
Of
xsya^ds ётрурраау, ot de oxotvfois
PePevtes xal xQspaoPevt&s etlvi-
i'TEOOL
,иа@-
-57:
xal HQepao
aDoi /iUtoi хаттыорЕТТЕд ESsyv^ar,
xai huo) xaTadixavO-EVTES тог
I C-
£
J
тоё
45
*

тъй
от тях главите оил и отсечe-
други се лишили от живот чрез
множество
някой били осъ-
s'
5
a
като се увенчали
c
20. De Valentis ex it и
267 За поражението на Валент, при Одрин
(Чествува се) паметта на светите наши
отци Далмат, Фаост и Исакий. Този светец
Далмат тръгнал на поход във втория отред
на император Теодосий2. Той живял благо-
честиво и богоугодно и заради бога изоста-
вил жена и деца и като взел със себе си
само сина си Фаост, отишъл при преподоб-
ния Исак и приемайки монашески живот, той
се издигнал до най-високи добродетели. Див-
ният Исак още като пеленаче обитавал пу-
стинята, като достигнал до всякакъв вид до-
бродетел. Ето зато беседването с него било
най-блестящо украшение за живота. Той, ко-
гато император Валент
срещу българите4, пристигнал и казал:
„Царю, отворицърквите за иравославните, и
ще победит във войната/1 Императорът не
се убедил, но като се разгневил, казал: „
гато се върна, ще ми дадеш сметка за ду-
мите си.“5 Светецът отговорил: „Ако се вър-
неш, не е в мен господ бог. Защото ще поч-
нет война и ще избягаш пред неприятелите
си и жив ще загинеш от огън“, което и ста-
и з горен.
.Аа/ратое,
Aahtaros
TGV
. ТОТ
рбгоу тот
cQ*~
ayt cor тг,а1Еоо)У тцмЪу
М.ТЩ.1Ц
Фатхлос
е.отдатегето Д тр cievTSoq o%o/,f] Erl 0Eof)oaiov
" a ~  xai Peodeotcjos. Kat did
ywiuxa xal iDva, xai
euvtov Ttaoa/.apd.v
povaorqy
Т(иУ
xat Toauxim'.
f?’i75/5o?4
/?«счлесо<, <j7»’
pear xazal.izicnv
avzov Фатотоу
GOIOT
?
cK


T/'F EQI] / ID V
Огтоъ
о iiytO^
S
h
5

н
J
ЗааРхют.
cyos
OVTOS
uly.fjnt-.v

f
a per coy
’Icaaxtos
лаг

TOV
psytOTOV
3
elbos
avr<7)
Ottos,
ue-

qopq.
о ласу/ат сот
пост 7
ta.	J
Ааалоотатту
гсатахоо aoi\UEyc^t </гто?, г-
jiqo^ тоу хата тсоу
" Д Г »	<г’ 1 Э
VTQOOEA vlov
, ” ,с7даг,
И е
ГтоД/ЮТ,
dvotsov
vior
%ETCH 71(}OS TOV
vnE/.Ochr fiiov
'() de paiHiaGlOS
I
avTOiy
teqXo usr os' PPev xal о j.oyos
)}т тф pit.i)
rov paoiAELOS Ov61svtos
yu.c>cov
dctPodo^ois
Gets TOV лб/лроу.
Pvuov xt vyPsi
jiatoilsvs,
EmoroEyEtsB
x votes о Ped
xazavakoyP d о ?;
*• rC t
* !
5
5?
ESEQ^OllETOV
Bvv7-
Tot s
, xal Ttxtj-
, dz/.’ sis
yr} civ 6
. — El
OGIOS, OVX EGTIV ЁУ 7«Oi
/do T<jr лблероу xal yt;v-
aov xal 2cor лтси
’Er
855, 17
5S гт’ i
05
slitter
IК de ovx .
'YzTOOTQEyOVTOS

и
на воина
и
излязъл
пристигнал

и
-7 Os
co fiacHAEV,
ЕЛЕСреТ,
3^
aov
EvOvva^-
xal
-I я л 5
ал /,
eprjciv
55
Ко-
”trtaQEt;ElS
E ITT SY О
GV У ay ELS
TO)T
,, r 0 ZfZZ
X J
<OTE<p/.s;/;?j; (C
S3
/

ентпзооРеу
I
3?
У
"И
1
я а Ат,
/
TOVTCOY
г?
WlS
33
3
Е6Т1.У ЕУ
5
ц
I
«5
7/Д/ЦН’

усуОТЕУ.
Oi
ч
Се»'
У
U/rC’f.'B'i
— 8 h 6,2
1

нале, затворен в пленник,
Е->

той оил
пзворп за преследването на хри-
стр. 293 и сл.
3 Източноримският император Валент (364—378).
напрегнатите събития между България и Византия,
бърка готите с българите. Той загатва за събитията от 378 г., когато император Валент
и бил разбит и убит в боя при Одрин. 5 Император Валент бил привърженик на
заточение православии епископи.
товз, кпетэ знаем от други исторически
е на Крум. Вж. Златарски, История, I, 1
византийский император Теодосий 1 (378—395).
житиеписецът поради неос ведоме ноет или под влияние на
конто е бил съвременник
потеглил срегц}’ готите :
арианството.
ратор Валент,
1ези сведения допълват
стияните в България при приемнпци
за
I


2 Стааа дума
1 Тук
на

убит
Той покров нт e яств увал арианите,
, след като '
оил раз-'
в
г при Одрин,
боя при Одрин.
като изпращал на
се скрил в одна кыца, която била подпалена от готите.
г> Импе-
I
Synaxarium ecclesiae Constan tinopolitan;
о

,_и
madcap hj
цариградската църква
293
21. Bulgari exercitum araburn in Thracia
profligant
21. Българите разбавит арабе к. а войска
в Тракия
Ti/v uvapTtiGiv TWivvuEt'a ту;
у/пту; ма1 ауияедрАутои tov Iteov
у; ЕГ£де1;ат.о tote йлоатоёра; uet
a&eove ’Ayagyvov;. 'Ev agyp
loavoov
/
a
Ние чествуваме великото человекелюоие
на ненадминатия бог към нас, което той по-
каза тогава, отблъеквайки позорно безбож-
ните агаряни. Защото в началото на царува-
нето на Лъв Исавър Конон
рацини с много
теглили срещу великия Константинопол
искали да го обсадят2. А когато импера-
торът предложил да им даде откуп, те сами
поискали да поставят в града стража. Когато
преговорите не дали резултат, (жителите
почнали да се
щити и спаси заплашения свой град,
родица ги чула. Най-напред тя изпратила
пропастта заедно с коня му и предала на
смърт агарянина, който нарекъл великата бо-
жия църква само с името София и столица-
та Констанция, а след това и възкачилия се
на высоко дърво да възвести мръената им
молитва ... и наредила да заиочнат
българите и да бъдат избити двадесет
ляди агаряни-’ и като разпръенала кораоите
им на всички страни, изпратила ги на неви-
дима гибел. Тя ги докарала до такъв
че те яли човешко месо, влечуги,
собствените си
ла Сюлейман, техният
неопетнения й образ и нагласила той пеша
да влезе в града и да разбере своята дър-
зост и необузданост, Защото чрез глад, чу-
ма и кораб о крушение направила да загине
голямо множество от мръените агаряни и
спасила града със своята могъща ръка.
В същия ден ние правим възпоминание за
великото ненадминато человеколюбие на бо-
га към нас, което той показа тогава, отблъе-
квайки позорно безбожните агаряни. Защото
в началото на царуването на Лъв Исавър
Конон множество сарацини с много кораби,
на брой 1900, потеглили срещу великия и
богохраним Константинопол, като искали да
го обсадят. Те, като завладели по-рано цар-
ството на персите, което много години било
противник на ромеиското царство, а след
това (се насочили) срещу Египет и Либия,
дали дума на християните, че не ще ги при-
нуждават да престъпят православната вяра,
но не я спазили. Поради това и те дали
мнозина мъченици, понеже не презрели
честния Христов кръет. Като опустошили ця-
TTROl у ися
tytAavTQo>m< /
alayj'vy; tov;
2v d.QXU T<X'U fianuPla;
too M.al Kovtovo;,
ttoaItov .taoI/ov
ту; реутату;
TOV
J
л
J
7
агул6s лЛу-
тиУ dgtPpdv
ravrii; Ko)v-
отаут/уослолесо;, ц ovaoue ?-co)1 лоАюом у oat
мал, dlj тог ЕшбАо); лдобтрЁгоо th,Uvat
ламта, avToi ма1 (руАи.ма; ту л6а.Е1 ёуматапторш
алутоуу. "Oflsy st; илод/ат tojv лдауратоу
тр б£0т.бма) imstevov Inapvvat тут ~
Mtvdvvsvovoar dtaoatoat.
T<og‘ Mai лдй)тог plv тоу улАф оу6pan
Osov psyaAyr EMMlyalav
Катиптатиат ’Ayagyvov
мат,£мо1 p,yc)sv ма'1
& 1	' t 3 s
W X(U TOV E<p
zip* ptaQav avT(bv лооогг'/рр'. . . xai
yagoc; di ovpljaliabai фмоубрупег
'Ayagyror; матаораууга/ мае та лАо/a avitjyy
alAo aAAayov biuoMEdanaau адхторф те Asia) ли-
деЛЕручл’’ маь st; тооаотут акт or; ar ay му г лсро~'
лЕд/ЕотупЕт, (.о; оадмейг агидтол/уогг мох ;-длтот
мае pv(~))‘ ма1 ту; Id la; мблдог psralagfAv. Eov-
letiidv bk тоу лдалоу avTtbv мае aif)E<
axQavroy o.vry; simovu лелоёумеу ма/
лоАе/
ik>; Хадамууоуу dia
yj. AI co v IvvuMoal o.) v мата
rt
/ i
TOV
исто/ Mat
''Obey si;
йосАорЁгшу
VrQolBpEVOV
а/.; ту
гтола
dtaucdoat.
тот
X
UVTyV,
a i'roi c
множество ca-
кораби, на брой 1900,
по-
като
да го обсадят2.
за-
молят на Богородица да за-
Бого-
в
OTTCDT
яш)1 аиттк улс
J 
Amove/ tovxtov у ihopp-
TOO
лоАсу
fidgrebyov осу тер т'ллтр
Елена
MyQV^at
7 ole BoVA-
мас d/puv glove
ЛАо1(1
МаАЕОаГта
ElS
Bo/yiar туг
/.fit

t;,v
TO) llo y<£TC.y ЛОдЁЛЕ l.l y.'EV.
vipylo v $va at ’ 4 re A tyovxa.
IjT . .
матаораууеа/ мат,
al А аур г bia оме да о ап а
тоотятуг avror;
ауог-
1-
агАдтолбогг м<
МОЛООО
ai'Toyv
"U
>
1

*7
<
агаряни1
:
бой c
ХИ-
глад,
. месо, в лечуги, мишки и
изпражнения. (Тя) нанрави-
първенец, да почита
нагласила той
aeralapslv.
al деотАута/
XSpry sv ту
лоолетесае
ydg
uiaooyv
I	I
LTi
896, 46
C
туг
Л
MfJ.l
мт и ar badsic/s avrov матауяотар
м.а.1 Aoipov мел ravaylcov ллубо;
*AyaQyr(~)v маталЕпесу лосргсаа rl.y savvy;
Moazaid лаХаиу dtsvajoaTo (col. 89o-
897—898,45)/
SC OSA6s,LV лаОЕПМЕ VUO EV
-M
UVTO V
did /.а ю о
Л0АГ xtor
Ту avrfj yitsQa dvdpvyoiv лотосpeAa ту;
ура; psylnry; мае аУСЛЕдрАцТОС
алиагдЕу'а;
5
/
rj

/ л
>s.tv
множество
tteqI
g-tAav-
alc>~
yvvy; tov; uiIeov; 'Ayagyvov;. 3 Ev aQyfj yog ту;
jjaotAEia; . 1 sorto? zov 'laavgov^ (tov') ма} K6v(o~
vo;, avyEls ттАуЬо; Аадамутоя’ dca koEaotv
лАойот tov ngib-рдт ytltwv Еугамоааог мата ту;
psyiaxy; xavry; мал d'EoqnAdxTov ExovaxavTivov-
лоАесо; ftovlopEToyp лоА/оомуоа/ ауту у. Ovrot
MaxaXafjovTE; туг т(7)У IIeqtjo)v ftamfadav,
XQovoi; лоХаоТ; ту"РторшмР] [1ао1Ле1(/.аУТЕлад(иа;ато,
sliP ovtoj; .ago
dgoxila;, j/t Егеде/бато tote
a&eov
avyAbs

5
Ayagyvoo
wv
В GUI ОО О
f
?
TOV
Ev
4
У
Еауа.мутО)У
(-)eov
pST
дтй
етупмопсог ;
потеглили
' ЛО>О~
•wi.
IjTt; EJll
С/-
ч
ТуУ £1 /'уУЛТОУ Mill AtflvУ Г, dlftoVTE; Ао-
XQiGTiavol;,
у оу той; XQinnavois, co; or flidoorra/ avrov; л«-
Qa^ijvai rip’ dg66d(pav niorw, ovm IpvAalav' did
ма1 лоХаог; раоттдя алёдеирАУ Ь/d rd рулатуош
avrov; тот zliiioy tov Eotoxov aravnor' ouco; ла-
avrov;
Ipv/.apav'
*
тот т^иот
QI.GTOV
O tZCOs
Византийският император Лъв III (/17-—741).
и по море.
двадесет хиляди
дава двадесет
и
s През 717 г. българи г
души. Числото на загиналиге
две хиляди. Гръцки
се явили
на ромеиското
слазили. Поради това
мъченици. понеже не
?
понеже
~	.	'2 Арабите през 717 г. обсадили Цариград по суша
в помощ на Византия и като нападнали арабите, избили над
от българското оръжие араби не е точно. Теофан например
иззори, t. Ш, стр. 269.
араба
не
294
Synaxarium ecclesiae Constaniinopolitanae — Синаксар не
цариградската църква

к^:
X
Н-г'

Api OapEVOL,
Aifiva?
Ivdov? xai А1$1ола? жи.
car Tijv yrp
та MavQovcia sthp, Aiftva? те xal г1слатот?,
spyovTai xdt ель т^т КсототатиуотлоАт PovAopsvoi
xai таттру sZeiT. Тот ds васл.Ёол? Asov-
to? лро$Еusyov dovrai ai'ioi? лахта, avrol xai
(pvitaxa? тр лблеч еухатаотпеас ал/rrovv. Ata-
tqbXovts? Be ol лолёшш £4w tov teIx°v^> et? u? e?
avTcbr BAaoq^ijpoi? pt)pact Ксотстатт1ау халедт трг
no alt xai тит aviav tov
ото pan BotpiaT
тсЪintra) s'Unsodtv xaTEQpdyTp Kai 6 xtjov? ds
sat Tiro? vipp^ov
ТЕ
лата земя, индийци, етиопци и маврусийските
племена, Либия и Испания, тръгнали и сре-'
щу Константинопол, желаейки да го превзе-
мат. А когато императорът предложил да им
даде откуп, те пожелали да поставят в града
стража. Неприятелите, като се пръенали
от стената,
Т
О
в aat/.sto?
лахта,
ft.
Ье
SASIT.
dovyat
лоАес
de oi локерам.
ftAaotpi'ipoi?
тру ayiav
nQooayoQEvajr,
ravipy
nQofhpsyo и

Tov
allot? пахла, avrol
еуяатаотраш dnprovv.
6.1(0 V
sic

/
з -
1
и
един от тях с о бидни думи,
столицата
ВЪН
на-
Еххлро lav
baQaboov

OVV
асТФУ
dveAiTby
piaodv avrmv nQocsvxpy, aviixa xat аттб?
corp diSGXofpri&frr]. Поос$а1.6гтЕ<; ds xat
у apot?, гл so от vT avrcov
ЕЛ ЕС ОТ ГЛ
CV?,OV
юг
1
'ZaQawp’vi тот
дюигшос (col. 901,30-902,28).
1
xpfivzai Tijv
катале-
rot? Bovl-
a Qt fit toy
22. Jusfinianus auxilio Terbellis in regnum
restituitiir
й.-
Ту агтр ppsQCT руцрр тот да io у лит go?
КалА(Л’гх(У1' щршолсаяблот Ка/тстатптотлбЗесо?.
нет
тГр^
т'()У
ррЮУ
'f‘V CTpSoftvTEQOC XU! СУ,(VC-
Oi'TO? TlQTiTEQOV
Bka’/sQTcov'
Л00е6)?Л}$Г}
тот?
алЕууотот
zip' ansTQOT атар'а)’ яш ^AijufiEAstav
тр? pa.niA.Eia? y,at трт ^iva xai пдг уЗспттат трр-
6 (уте? sxf~ f/sv тт шт oho avro? xai т ?) у тсЪ я Во тЗуаосот
улоЬтсааА'от
лооорагбтто?
xal т)]т
slr.a zavat; ’г? t'саиетоt'
у Ti n l(: I' I
TOV ОССЛОТСЖП'
/ *
У
TOV
Х(ЮТО1Л
та.от ту)? imsQayia? 6)sot6xov тшу
bid ds тг)У лоссотсаг аттф (tosri/y
aQ%isnt ихоли? Ксототагатотлб/ла)? хата
’ lovoTirtavov tov r sot, too shtot
ovv paciksw? bid
f *	5-	/
 tXHSGOTTV?
vnsiptyi а?
noocovoay
ГОГ
тог1
ч
'13 оая/.е tor'---То v
Ч*.
1 drapav
xat тг/у pt та xai тцг
лблссос
miTG!.nQYljT
)
ъ
".
г' —
1
X

TV
?a&{)ai ai'Tov
лаоётлтс xqots&stto?
латсЁлталу evayys/асor
те xat шрато?.
1
зовавайки столицата Констанция и светата
божия църква само с името София, заедно
с коня се сгромолясал в пропастта и запи-
нал. И мюезинът им. като се качил на ня-
какво високо дърво. за да възвести тяхната
мерзка молитва, сам
тя
им.
пръснал
десет .хиляди
22
d

молитва, сам веднага паднал и се
Те като нападнали българите, два-
сарапини били избити от тях.
Z
||
Г
L.
/пин/илн си възвръща престола,
памошил на
J
българите
ч >.
ь
Калинин, архиепископ на Цариград.
Сноменатият (Калинин) откачало
щеник и скевофилакс при храма на пресве-
тата Богородица Влахернска. Поради при-
същата му добродетел той бил
патриарх на
ниан Мл ад и2, шести
И тъй
безпор я дъч ноет
царската
отрязани и
Херсон. Сле;
ВОЙСК-
_аригр;
триаоха
л	А
но
положил
е ваигел i i я и тялото
Веднага след завръщането
с
същии де
омен за светия наш отец
архиепископ на

л

ОИЛ све-
17
ГТ->  ' J
И
4.F
поставен за
Цариград по времето на Юсти-
правнук на Ираклий..,:}
императорът поради своята безмерна
и злодеянията си загубил
били
заточение в
той наел
наиаднал стеките на
той убедил па-
гга да д ой дат и да го при ем ат,
изневерил на клетвите, конто
честния кръет, всесветите
V тст-птя на господа,
целият град
убийства. Неговите оръже-
злодеянията
но С'ЬТ
изпратей
и
власт,
бил
като изоягал
езикът MV
на
оттам,
Kon’GTClVUVCjV-
лАсатто?
/сусу xai тоi? Tsc/jci
dozcp лел сатто? таг
сгухАртог eZBeit xal vnode
4
Cr
1
Г_"
Л.
т_1
от българите и
рез измама
а
“Т> П “ь
убедил
т
F
Г !
ijQxcoy
xal tcdt
ссорати?

Ц L' -
то г
s'AJA
Lel’/> s
pOVCOV
\ас
Ч

(Tt avcov
ст
1
ТрУ
яаВодот па
'Jp? Тр? лбАЕО)?
vab тсот doQvc/'dcjan- aurov
xal т'ЛЕусорсаЗг! ?r
r}]S
*
Э
I
f 6
след това
пред
и
TOV
xal
918
3
VJlS'ifOQtC fh]
lovfJTiPiayov
ovvinuoaia?
91%).
ttaxdoto? 1\а2 л Ь чхо?
оло()Е1?аута?
TtiT гхтир&еТсау сТга яш у/мттат
^col. 9182,
астоо
к.
ИЗ ПЪ Л НИЛ
3
/
г
918
г

на клетвите
кръет,
кцъвта
MV
?
носци грабнали блажения Калиник. Юстиниан
му показал отрязания си нос и език, обви-
нил го в съзаклятничество и го заточил в Рим
1 T. e. 23 август. - Император Юстиниан К Ринотмит (685—695
В с'ыцност Юстиниан II е бил правнук на император Ираклий,
мястото на своего заточение - - Херсон, както изглежла, к края на
на български войски предприел поход против Византийската иг

7 И
J
л
1
4
си нос и език,
Юстиниан II e бил правнук на император
d j H
г
както изглси
од против
1
з.
704 r,
ерич.
7] I). Става дума йд първито му у прав л они
1 Нивложеникт Юстиниан II избягал от
, а през пролета
Д V ki <э

Ci
'н- 1
C’-.zFv-
проз
на
i L--
г

помощ-
I i'l
1

XXV. ФИЛО ПАТРИС
С името Фил о л атрис (Фйдлато^,
съставено по подобие на диалозите
Критий и Клеолай. Датирането на това
сано по времето на император
ператор Ираклий (610—641). Най-вероятно обаче
съставен по времето на император Никифор Фока (963—969). В диалога
някой сведения за скитите. Предполага се, че с името
през 623 г. нападнали Крит.
лиан
Родолгобец) се озаглавява едно произведение,
на Лукиан. Действуващи
съчинение е спорно. Едни предполагав
(361- -363), други приемат, че е от времето на им-
предположенного, че текстът е бил
се съдържат
скити" са означена славяните, конто
е
което e
лица в него са Триефон,
че е напи-

I
ИЗДАНИЯ : В. Hase, Philopatris dialogus up nd : Leonis
КНИЖНИНА: C. J. Aninger, Abia
Jahrbnch der Gorresgeselschaft 12 (1891),
Konventikel des siebenten Jahrhunderts
PP- 1
Diaconi Historia, Bonn, 1828, рр. 324 —342.
sstcigszcit and Zweck des pseudolucianischen Dialogs Philopatris, Histor.
pp. 463—491 : 703—720. —
zu Konst anti no pel, Halle, 1894.
Rrumbacher, GBL, pp. 459—461.
491 : 703
т
R. Crarnpe, Philopatris.
— E. Rohde, Фа.эяатшс

Ein hcidnisches
BZ, V (1896),
I
!
i
I
Dialogus
А/лг. Ed
™1
rode eieik, ei xal та тоуу
EyxafjaTTOVGt; Tqieq). I lavra, el
ev Hh’&Ji. Т(шхр. Дауд),
тшут,а. dvaxvxAEi^,
PHILOPATRIS
Диалог
Критий: Добре обръщаш всичко, Трие-
фоне, но все пак кажи ми това: дали на не-
бето са написани и делата на скитите ?
Триефон: Всичко, дори ако се намери до-
бър човек и между езичниците...
Триефон: И аз, Критие, това оставим на
децата, за да видят Вавилон разрушен, Египет
поробен, децата на персите отведени в роб-
ска участ, нападенията на скитите стихнали,
а пък след това и прекратени.
d) TfKEqwjv,
Exvijcov
Ilay та
1 1 1
ct/zra
et тф ov-
TV%Ol
id Kgiua,
Оъ I'd а юс BaflvXayi'fi
ATyVtXZOV dov2.OVEl£VT]P, T(1 mW IfeQ&Ev
ТО)У
/101
gavcp
XQrjatos xai
таота хата/Нтао rois техгос^.
olAv/ih'^v,
T.exva dovlsior
Exvfyaw
(pp. 334, 16
Г
/
7*
tX^Ql U(lz
ауахолтоиегы;
342, 3). '
Tl/tay ayovva,
*’ * T
EIT Of')'
341, 21
J
7TCt?,‘O/.lSn'«s,
20;
ПК
xai
*
1
я
L
XXVI. ЗАПИСИ

НА ГОТСКИЯ ТОПАРХ
Записка на готския топарх" се означават три откъса от един анонимен автор,
за който се предполага, че е живял към края на X или началото на XI в.
В тези откъси става дума за едно пътуване на византийски отред по р. Днепър и за
а —„„„	Засега не е окончателно изяснено кои
в текста местни имена не са локали-
водят спорове относно тълкуването на
никои изеледвачи в „Записката"
в
С името
7?

се означават
в отвъддунавските ооласти.
борба с „варварите
са тия „варвари". Освен това някой от споменатите
зирани с положителност, В научната литератур
текста и датирането на откъсите. По мнението
вори за хазарите, според други —
говори за Самуиловите българи.
евързано с борбите на Самуил
Текстът с биг открит от известния византини
началото на XI в. са били добзвени
TOd Tt
{1
се
на
за Светославовите
Най-вероятно
решу Византия.
е,
че
изеледвачи в
руси, а трети смятат,
съдържанието
на

се го-
че в нея се
Записката“
е
РЪКОШК
в който към края на X
изчезнал безеледно и пора
изхода на откъсите.
нии
F 1 I
I. i □
не могат да

А.
тези
се правят ло-н агаты пни
" г
D.
J
ise б един парижки ръколпс
откъс?.. За съжаление този
роучвания относно съдържанието и иро-
в.,
OT
ръкопис e
Diacoi
Caloensis historiae libri decern
ИЗДАНИЯ : Leonis
West berg, Die Brag monte des To pare ha G otic us (Ar.onynws
Академии u^vk VIH Ист thmri"

h
наук, VIII, Ист. фил
е гсс. С. В, Hasii, Воппас, 1828, рр. 496 -505. —
*
Tauricus). aus dem 10. Jahrhunderr, Записки ими.
отделение V. 2, СП., 1901. Преводът е направен по второго издание.
Н П р.С LXXXV (1876), юни, стр. 368..434
. — Ф. Вестберг
Ценный источник
1 Г k
КНИЖНИНА: В. Г. Васильевский, Записка греческого товара а
Труды, JI, CI 16, 1909,
парка. BBp.XV,
отн
  T T
Ji-
а и s
*
ЖI
л-
/Ci
j'
тр. 136—212. —Kriunbacher, GBL. рр. 268 —
1 (1908), стр. 71 — 132.
(1951), с:
ений в X веке, ВВр. f\
г т
г
M. B.
12—72.
п
< J
евчеша
.Vioravcs'.K,
и
1 * J
Г1
!l
вопросу
Byzantinoturcica, I. р. 551.
ПО
Записка готского
Ж'

TO-
сско-византийских
1. De itinere in regions ad meridiem. Danapri
1. Edna пътуване на юг от
Unertbp
sita
(А)... zlrcr/eptws' катрусто,
Ttiicby dvciQciw exacov
(ракАбтата цу. ’Azz’
лаои rep pevuari’ ло/J.d
zrayois dvol
TOVTO
тф лаусо каВфгто,
(А)... (Те) мъчно се приближаваха
брега, макар всяка от тях да не поместваше
в себе си повече от трима души. Толкова
малки бяха те. Но при все че (бяха) такива
(малки), те не намираха свободно простран-
ство на повърхността на течението, понеже
много от тях бяха разрушены от два гол ем и
ледени блока и потънаха.1 И когато това
се случеше, хората, намиращи се в лодката
• От текста личи, че някакъв военен отред, вероятно византийски, се връщал във Византия от поход.
Отредът се е движел към юг по река Днепър. Канва е била делта на експедицията, не се знае. Срв. М Лев-
кенко, Ценный источник по вопросу русско-византийских отношений
id] л Asia Vs
ЛОУК
такта oftc.Os ум^аг size
у ад актолу ел1 iisyicrrotg
avvt]Q(iaosTo xal ^оуетлте' xal doa/ov
tov crAoiov oi ev акта)
• Eq?’6z?fd(5o£
5
xairoi
GCpfbv ()£%() UEVOV'
? У <1
О?-OS
фус/Зао], схлнб&утед
Г
(ОС
xai

до
OVTO)
рл1
?
ЕфЕ£) ОУТС).
се връщал
експсдицмята
в X и., стр. 47.
*
3
JL
I
I
Toparcha Goihicus — Записки на Готския Топарх
297
£
*
"Evia де avxaiy xal хатЕррадеу vnofiQvxia1’ о ст сод
ара хаАЕлаЬкоу б Адсгалрсд erv-yxaver. 'Heisig де
avrov та^ЕлсЬтеооу xai еле лМлогоу
0)€>ЛЕр OQyi^Oy Syoi .	,,.,,. „ t ,
ЛСО VOTEQOV T] В
avra>y xat хатеррадет
изскачаха от нея, сядаха на самия лед и пъ-
туваха върху него като на кораб. А някой
от ладиите потъваха под водата. Така бу-
шу ваше Днепър тогава. А ние останахме тук
в доста тягостно състояние и твърде дълго
чакахме и като че ли му се сърдехме за
това, че той не е замръзнал.1 Обаче след
немного дни водата навсякъде замръзна
стана толкова твърда, че и пеша, и на коне
можеше без страх да се върви по реката и
смело тук да се води сражение като на рав-
нина. И Днепър ни се показа като някакъв
магьосник. Преди той се вдигаше гневен и
бурен, като изплашваше едва ли не всички,
конто гледаха в него, а след малко утих-
ваше и се укротяваше до такава степей, че
всички се забавляваха (над него) и го газеха
с крака, а той изглеждаше като че ли се е
скрил под земята, сякаш че е изчезнал вдън
земя. Реката нямаше вид просто
води, но наподобяваше повече
твърди и каменисти
което се движеше, по какво приличаше и
наподобяваше на вода ? (Б) Ето зато наше-
го униние се превърна в радост; ръкопля-
скайки с ръце, ние дойдохме доста (близо)
и яздехме на коне по реката. Като преми-
нахме безпрепятствено и като пристигнахме
в селото Борион2, ние седнахме да ядем и
се погрижихме за конете, понеже и те изне-
могваха и се бяха изморили до крайна
пен. Като прекарахме
кото да се
нем към Маврокастрон3. Когато приготвихме
всичко и нямаше никакво препятствие, около
среднощ (въпреки че ние трябваше да тръг-
нем по-рано) духна твърде силен вятър и
законна такава лоша виелица, че пътшцата
изглеждаха непроходими и никой не беше
в състояние да прекара под открито небе и
беше почти невъзможно да се спаси този,
който не е запазен от покрив. Изплашени,
ние решихме да си починем и да останем
тук. Аз казах на сътрапезниците си, че не
по никой начин
и да спим отдалечени оттук [понеже така
а, b Наес слита ab ipso scriptore indicia г-.ни	ВИДЯ по звездите]; ЗЭЩОТО първата О
(ed. Hase).	звездите беше във
Според В. v. Kiihne, Beitrage zur Geschichte and Archaeologie
burg 1848, ss. 220—222, и А. Кунак, О записке Безымянного Таврического
присуждении 14 наград гр. Уварова 25 сент. 1871, стр. 106 110. О ,
Наук, XXIV, 1874, стр. 61—93; 116—127, събитията
най-новите изелецвания събитията се отнасят до българските земи. Срв. Левченко, пос. съч., стр. 66—68.
2 Мес то по ложени ето на Бер и он не е устаиовено. В. Г. Васильевский, Русско-византийские отрывки, стр. 379,
и Левченко, пос. съч., стр. 49, смятат, че това село сс е намирало някъде по долното течение на
Westberg, Die Tragmente des Toparcha Goticus (Anonymus Tauricus) aus dem 10. Jahrhr.ndert, СПб. 1801,p. 41
та, че Борион сс e на ми рало някъде около праговете на Днепър. - Местоположение то на Маврокастрон не
новено. Васильевский, пос. съч., стр. 416, локализира това село до устието на Днестър. Ф. Вестберг,
готского тоиарха, стр. 103, смята, 1
зя

ХО^ЕлФтЕрОУ
л
Г
Hpteig
Л{ЮОЕС)Е%6-
Н
ТО)
4-
аеЛа, нас гцает qxktieq ogyt^oyeyoi кат avrov
jut] лелцх^аа Kai ov лоХХад 	"
то vdooQ алаута%т) лел^ито, яа1 ел1 иёуа tjv to-
(бд ка1 ле^Г] яи.1 еллоед aq'oftoyg cEvai яата
pe.vuar.og, яа1 аусоуад шд ел1 ледёсот ауддгждд
t) av ^атолоссбу о
тд
тодд etg avrov
uiHQoy dveivai
с »
I. 'Ср
олоуеюд
Tira eavTor
о t' rai va ovotv ёф нес.
Ttva яа1 мЗоФт] рш-
%vQor'
TOV
dycoyiLfoftat.
BdvauQig £(5ег5«иго, fiaovg
л(ку aicoQovusvog, xai. uorovovyt
oQibrrag
лафг- ofdai те xal
(Ьзл8ОЕ1 десиусщетод
хаЛсдраоад.
та
аусоуад сдд елс лгдаог
Kai и aft ал eq

kJ
че ли му
е замръзнал.
1
и

У
xai
cpoficov' иела де
xal TOGOVTOV p.aMxto'Opvai,
катал ело. Trj&frai,
ало xaradvoiv
латrag

тсд
iiEj’ яо.1 yaksnog
___*	' -	5^
сое

ал dvr cor
7
TIQ
I
Ov yaQ v.dacnv
та pe.vuaxa, им oQp uxhjcd
mv EdedeiHTO.
ссеуоу ехесуо xal vdaxt.; (Z<) "Ofi m’ Qjtuv
etg yuaodo' ^ЕхарЕрмуто'
ixavcog
Axto/,vTCog те dia^dvrsg
Boouor

77 yd.Q too у -}j господ тд хатагрЕрб-
тд хатр-
г---...(.Д xal XEiQag ayaxQOTi'r
лроснЕиеу, хата лелауод 1ллаоаси>
ио сигу
&CQajlTjUEV
/ ?
НО
и
?
к.а1 наха тё/г
л()дд Evwxto®
T]noQi]UEV(ov на1 cwTorv xal
фес
oavre.g
VOl.
yEVOUEVOl T/jV
xai 1ллО)у тлщЕАЕсау,
яаталелоУ'ГфФ'УШУ <Ьд л^есогоу. Косиеi -рцЕдад door
avala^Eiv (avrovg diacQlipayzeg, tug лодд rd Mav-
QOHaazQoy хш(В'Ву ^ле.субр.Е'Оа. "Qg <5’ стоила ip’
r/ptv tote лагта, xal ерлодш^-' vnpQxev ovdsr,
yi peoag vvHzdg avxdg (ote
aQHTOV TOTE
лагтдд pakXov
3^7	1	Л
г yew тад
(avrovg далтуараутЕд,
•rpisiyoсле&а.
xal Е/ллодагу wnfjQXEv ovdh

5
г
+.3
7
на течащи
на някакви
планини. Защото онова,
по какво
ЛЕ-
хил лсюсситеуоу цаад
/Задитатоо лУЕгааг-
Халелсотат о v
diddovg
ёдооироас EXQtjv),
ход,
xazappayEvrog
(lai, upder а де vnai&Qiov фр', cyyddv де ddvvacor
Ely ал тот д/у oreyij осо^оцеуоу ледсеТуси, десаагтед
дуалЕлаоосЗох нал t]Q£ueiv syvcousv avrov'
tovto Totg GvooiTotg Ehxovxog, c&j ov dei zfjg ol-
f	г	f-	з t i з	/	e ~ з
Ktag олсооооу egtsvo't, ovoe ---------------- _
e 5	~
C’jg ЕИ TCDV
?'
ние седнахме
нал xetumvog
7, d
/

с
cos apazovg
ледсЕСуаь,
Т|
GIEO-
сте-
ту к толкова дни, кол-
ъвземем, ние бързахме да тръг-

PqeueIv eyveousv
cog ov dst
E^iEi'ut, ovde алоиоаодд трлад f:v-
d'Evde уетёафси' [нас Фд ex ian> аотуаху suol ds-
(5et?am]a tov nQcbrov тагу аотдюу голфют cpdoiv
рдр лоюогтод, xai лодд [тт/г Eavxov tpvaiv]b
EXSl VOy USTaxQSHOpEJ'OV

EU.OV
J
7*-'
ОЛСО OOVV
а
i
а
/
TOV ЛСЮЛТаО тсоу
и
rtJ
TOV
z
HEQIEXOVTOg
avrov
[фоал
indicts

u
казах
на сътрапезниците си,
бива да излезем от къщата
спим отдалечени оттук
т
[съо~
Peters-
Та uric us) в отчете о
Записке готского топарха", Записки Акад,
част на Кримския полуостров. Според
земи. Срв. Левченко, пос. съч
'. Васильевский,
село сс е намирало някъде
вечерната фаза
von Chersonesus in Taurien, St
(Anonymus
готского топарха
V
ss. 220—222, и А. Кунак, О записке Безымянного
14 наград гр. Уварова 25 сент. 1871, стр. 106 110. О
са ста на ди в южиата
до българските
пос. съч., стр. 49,
7
Т г
л >
И
4	'
i
* 4
Днепър. /<
ПОС. <
, 4.Jr. 103, смята
Гръцки извори за българската история, V
стр.
смя-
уста-
аписка
че Маврокастрон се е на.мирал някъде в южната част на Кримския полуостров.
“ М е стопеложени сТ(
/>
>
Мы
298
Toparcha Clothicus — Записки на Г'отския Топарх
xai xi(or(^driE (Ъисопр (Kgorov
1	’  аитоЕ
XEiB-EQiva diaxQE-
(lEC XQOufiatVE
лобтЕдоу yptlv do^avxa
у^ХЯ^татоЕ
xalovp.^ov). Кси ydo ewxe tteqi rdc
ditdyv vdoo’/Aoi}, yVtov yard xd
XOVtoe. О иву ovv xptpdov do^dp.Ei’OE
XpAembxEQOE, xcu	rd
gobsQa Ttaididi ха&агха^ лдае rd aexd xavxa boxsiv
ovtok ада ларлдсоЕ 6 хщАоу 6tE6'/p латтахуАНргдаЕ
be btaxoi ipayxEp ixavd;, tn6)a.s dips
xd ohiEia иуцру tle E.navodov Elays^ svdtEivoxEQov
y.al tov xEQiEXOvxo? dsdstyaAw. (P.) Kai dij
psv, boQVf/'ooovf.iEvoL ciaod. xa)r
ndvxoiv eIe hie xdd '/рлоаг
(УХЕлбУТОХУ (hs ЛООР OtXElQT
xd иЁуюта evxofi8P(oy. Tote liev
avxoue efidouaptoVTU oxabtovs naQpuEtipu.iaey,
vavra лдо giuvv uJ.Uov dta/iefiyx6xo>v xal то лоН'
туъ ха~>УОъ EH.y.oovoapEvtny. Tij A voTEQaiq. dg^d-
/lEroi халЕлхпхата .noogEtusy
Ьюла/.аюттср
sdoxEt clrat,
usxgiQ xoaxi'j/.rov ovx еоюфуто’ xd
xamEQ теЛегтоШ. axoAovd or via урлу,
xal avrov лоПА хатаАеШлхо.
Xud
xal tc~)v
7
г’дг тар
ок
ару юта evxo/lev фу.
Не
3
I
|Г
ката
лота гдт
3	<
dvaxQOTov^aoiv,
avrov
ovv

xal
г
и
eftboftyxovza
лдо y/ucbv a/.i.tov dcafte/fyxoTfjiV xal
axxoovoausTiDV. Тн /У
J	1- г
sxaoxop
ovfit: лагтад
xal
1 \

/
хата туе
О1’Г)€ %1О‘У
/ А
, аюлео xai лЕАауоор
"Xiidovop. Ov ydg bi]
(jv)’hi7x]E‘ <Ш
ЕОЮСОУТО’
1—I
1
уп ие
о? оёу Тллос
бразно със своята природа] се измените
времето — [по природа тя бе извънредно
студена и буреносна] — наречена Кронос1.
Защото тя именно тогава минаваше в нача-
лото на Водолея, докато слънцето пък пре-
мии аваше в зимната си фаза.2 И така започ-
налата виелица ставаше все по-свирепа и
онова, което преди това ни изглеждаше
страшно, сега ни изглеждаше шега в срав-
нение с онова, което последва след него.
Така бурно виелицата се разпространи на-
всякъде. Ние престояхме доста дни и едва
по-късно ни дойде на ум мисъл за връщане
в родината, когато и времето стана малко
по-благоприятно. (В) И ето ние тръгнахме,
тържествено съпроводени от местните хора,
при което всички ми ръкопляскаха одобри-
телно и всеки гледаше на мене като на свой
близък и пожелаваха всичко най-хубаво. И
тогава преминахме не (повече от) седемде-
сет стадий^, въпреки че другите бяха мин ал и
преди нас и бяха разчистили по-голямата
част от снега. А на следния ден, като тръг-
нахме, вървяхме с голямо затруднение, като
че ли се борехме със снега като с море.
Изглеждаше
нито даже оОикновен сняг; конете
до шията,
вървяха след нас,
много от тях останаха там.
гът има четири лакътя
проходим. Много от съпроводителите се вър-
наха по домовете си, тъй като сметнаха, че
това, което става, превишава човешките сили,
защото мъчнотията не беше обикновена, тъй
като затрудненията напираха от много страни:
долу дълбок и гъст сняг, а отгоре духаха
твърде силни ветрове. Отникъде не се очак-
ваше да спре [бурята], нито някой би могъл
да направи (нещо) по-добро (защото всичко
тогава в ония ужасни обстоятелства ни из-
глеждаше безполезно и напразно), защото не
можете да се запали огън, нито снегът ни
даваше възможност да отдъхнем дори и за
кратко време. (Г) Нощно време за легла ни слу-
жеха щитовете. Всички те по най-блестящ
начин бяха използувани от нас за легла и
навеси, защото на тях ние почивахме край
огъня, но и той Ое немного силен. Сънят и
?
1
все по-свирепа
преди това ни
Ч J

V-
з
)
U <
vno'Qvyta,
bleep (Надето,
ydo j;
JIoXXol Ье.
цеХ'гоу у
Татдалцуа;
xal х^Аслохе Ью/Зату yv,
о ’ХоЬе
ирау осурКутее. Кос
eAsysTo,
axolor0otv dfpcoouyoay
/
c
£

d тАдюлс у уг Ь(о>аи t) ' то
у у у do Xi хфу ov pvvxgotptoy то хаШхоу, лол/.а-
XpOsv та»' bvoppginy елюутсоу' х.кЪуор uet fiaAsiap
ovxto xal лииуур xdxo.)dEv, aegcov Ье <i ад отит фу
ayayfrer ЕитгуЕоттсоу. ’Avaxtoxys oiAaud-frEv гтроо-
дохсоиеууъ,
,ИЕУУь
EV TOIE TOTE dECVolA
oat
б x.uAv Evedidov. (.4.) Eivai де т>]г
л id ее
y.al
pVi’TQOtpfOy TO у(х).ЕЛОУ
v
/
3
ЛОИУу?
‘абттоп’.
сид
asocov
се борехме със
че това съвсем не беше земя,
потъваха
а товарните животни, макар да
съвсем изнемогваха и
Казваха, че спе-
той беше трудно
3
J
vaxaxyjA Ь
’ б /7аг tip dust га cr/pty тЕхиасоо-
(та ydg ябута dvcoqJMy xal avovyrd лсор
еЬеЬ.лхто).
ovd’ ауаласосилТш лоор dxagy х/боол
vvnra
лиге a y/uiv ехе ivat
/.аилдбгата.
ёл1 л vgg,
ОУЕЛдаН'
латта алептустау.
о iiev
и
ура у
шз-

лооонЕоаг1
hrix/ATia voui'rduEvai rd
i 4J, I
avmiQ rd ocnaaxa ил'слаио.иЕУ
I
ov /.ацлда. Тлуоу be xal rd £g
иата, соолео робй^ЕУта хахелга,
У
I.
tz
1'луоу Ье xal
/лшлоа.
- =
(ослеп рюбусНгта
j с >
OVOEtp

??
Аутелхе Ь
h
a knoc
Jf
5

OVX уУ -^VOU хаи-
,ь
at
x.al xAiVCLl
5 г.т
Л г
“I


уао
ерМуШО-
H| .-4 3
> Н| ,-q
fZZZ
ot
Г


sunt
a Haec omnia ab ipso
(ed. Hase).
b Supra scriptum est -/Q^-or, i
ductum (ed. Hase}.
Кронос (Сатурн) се намирал в съзвездието Водолей. 2 Според Васильевский, пос. съч., стр. 381, и
Westberg, op. cit., р. 271, Сатурн извърилзал една обиколка между съзвездията за 29 години н 166 дни. През
X в. Сатурн е минавал през съзвездието Водолей през 903 — 904, 931 ••- 934, 961 — 963, 990 — 993 г.
М. А. Шангин, Византийские источники о войне Святослава с греками, ВВр., стр. 114
данните ,
това положение през X. в. Сатурн е
тието към зимата на 970 — 971 г. Според Левченко, пос. съч., стр.
отнасят към 993 г., а ако се вземе пред вид гоправката на Шангин — към 1000 г.
мина ли 12 км
n J1-
г
J
4

f?
I nd и cit
r_"
и
.<
etnque paste a in-
2 Според Васильевский, пос.
Сатурн е минавал през съзвездието Водолей през 903 — 904,
Шангин, Византийские источники о войне Святослава с греками, ВВр.. стр. 114 —- 116, въз основа на
на византийским астрономически календар смята, че Сатурн извършвал една обиколка за 30 години. При
: направил обиколки през 910, 940, 970 и 1000 година. Той отнася събн-
68, оиисаните в първия откъс сьбития се
3 Т. е. пътуващите из-
греками,
7
и 600 м.
971
а ако се гзсу:
пред зид
I
I
в
Toparcha Goihicus — Записки на Готския Топарх
299
Назреет diaxEAEVo тагос
аррсдоу apfiksig xal хатапетттсохб-
сог еу xoirfi ovucpooq диойо
EpaxaQLGE TIQ
Е^рОЦТЕУЕОТЕООУ SXOVTEQ
rtQOQ al./.rjA.OVQ,
Tf?]*a jrdvrEQ d’ cog еу xotvij av/Kpoga op-oitog xai
ytv%dg xal at биата dtETt'&EVio, 3 EpaxaQiGE tiq tovg
TE'&rvixdrag, oog tov <pqovtiCe.iv ap.a xai tov tioveIv
иетоотагтад’ Eo%ET?daGEv al.Aog хата, tcov &oopEv<ovr
ciolotg doa xal avroi detvoig to CrprёхрЕтдг/аоиаст. Ol de
дтдбохозты E^Exafiov xai avroi
хгр'бЕУтед, xal gtQo'tEvat. ovx to у vov, aoatpcog ovtco
tTOQEVOfisvoi ката ttiQ yufivug. To de dp уа^ЕТгсита-
did TtoAEjiiiag ectoqevoреЛа у pg, xal
г ddea pptv xafiEtorpxsi. rd зтдауиата,
> то, те rov rsaioovoQ xal to tcov
xat
a
vcro tov TtoZ^ov xaxoim-
^7
7
ovx / &%иог,
TOy, Oil
, 3 t’ =
ova _
al)3 .
koU-.uio'jv
5
(явяващите се) по време на сънищата образи
се отдалечаваха. като
плате ни. Никой не
другия; [напротив, ония, конто вчера бяха
по-здрави и се подканяха помежду си да
бъдат смели, днес бяха обезкуражени и уви-
ли
шевно (състояние) на всички беше еднакво.
Един облажаваш
се освободили и от грижа, и от мъки;
съжаляваше за бъдещите поколения,
през какви ли не бедствия има да прекарат
своя живот. Съгледвачите също се умориха,
лобедени от многобройните злини и блу-
ждаейки някак наслуки по снега, нямаха сили
да вървят напред. Но най-голямото бедствие
беше това, че ние вървяхме през неприятел-
ска земя и вследствие на това нашето по-
ложение не беше безопасно; напротив, злото
еднакво ни застрашаваше (понеже можете
да дойде) както от зимата, така и
совете1.
Защото едва тогава решихме да започнем
война с варварите2 или, ако следва да кажем
самата истина, ние отстъпихме, да не би те,
изпреварвайки ни, да ни изтребят и решихме
да им се противопоставим доколкото
можно, докато те по най-безчовечен
разоряваха и погубваха всички наред
някой диви зверове, конто срещу
проявяваха своята ярост. Те нямаха никаква
милост даже къэ7 най-близките (си) и из-
вършваха убийства по-скоро без разум или
без справедлива причина; напротив, по лош
и безполезен (начин) те бяха
направят тяхната земя
плячка на
ната им справедливое? и законност,
когато по-рано те
качества, сами достигнали твърде
трофеи, а градовете и народите доброволно
се присъединявали към тях.
ли
ведливост
Вместо да се грижат за благото на подвласт-
ните градове и добре да ги управляват, те
пред почел и да ги породят и разорят. Оплак-
вайки се от своите властници и ясно доказ-
вайки. че те не са виновни в нищо. тези хора
че ли и те бяха из-
Никой не устояваше по-добре от
напротив, ония,
при общото бедствие телесното и ду-
р
умрелите,
понеже те вече
Друг
конто
Ert.OQEvopE&a урд.
ОН
ex tovtov
еу биоао то, те rov	рагу од xal то
{чрсодато кахбу (р. 496—498).
т
G1
*_т
[ZCcd dta tovto yag
xai та floQEia той Var^'wj’3.
тАте Т(}1с fiaoftdQOtg лоЛЕикТг syyar-
uev у, el det Tt rdlay&fj cpdvai,, dstGayTEQ to pt}
<pOAvai б;т’ ai’Taw di’atoEiiEVTcg, штеап]/му, xai
avTotg to dvvmdv
d/Muog
лдтата
ЕУ&Есхгйута. Ovde yaQ
elqi]si avTOtg,
тот
Aeiav
xal dovUfpOQCOg MUEAETfjxEGay.
то xqlv auTotg loov xat dixatov'
TOV TtllOviEC
xaTcoQ&coxEoav, xai croXetg xal E'&yq avTETtayys^TOK
TfOocijEoav avTfjtg. Nvv d3 Ootieq ex dtaptET&ov
ddtriia Tovwig xai diLETQia хата tcov vctqxdcov
EGTTJXE. Kai 3t.61.EIQ VfTTjXOOVQ, aVTL TOV 'dEQarlEVEtV
X(fl. GVjtapEGOVTCDQ EVVOptEtV,
Cp^ECQELV
dyEttovojv,
5

9
злини
от вра-
dElGO.VTE
азТ8ОТТ}рЕГ,
зтаутад
/}, el Зе с Tt rdlapH/ <pdvai,,
vE avTOjv dvatQE^EVTEg,
атитЕтах^ат ЗтеуотуОцрЕ
fapaiavvtoov xal duup&EiQOp&voyv aztav&Qоз-
coozteo tmi driQta хата rtdvrcov zip' OQurfy
olxEtoxdTtov (pstdeo
ILVL
3
ГО)У
OVds КОуюрСр
EtQydoiTGL 7TQOV О'ЕУТО ‘

5
ние отстъпихме, да не би

>
докато
e въ
начин
като
всички

TLQ
1/ xQiasi dixatoe
I * i	'
ал/.а TrjV
yijy
5/
суотот Etoyaovai kqqvvevto' аЛАа ттуг Mvaayy
халоарЕУру Dec frat zip’ avrcov yijv xaxmg
АуОЛЕТООЛТО yd.Q
a 61} TTEQt 3UElff-
to ttqoteqov тдбзтаса те та psyiora
Zb
/

fur-

J*
3
p азу ?/i
Kat 3T.61.EIQ
5
j
намислили да
както се казна —
мизите’". Развратила се предиш-
тогава
най-много почитали тези
достигнали твъоде големи
1.1
ardgйзлodi Сео ’ xal dta-
gvvE'&svio. EysTPairoyTEQ те хата тате
xai die ovx adixotsv fieficdcog 6е1хуг.утес

Lf
А сега като че
наопакщ тях ги съпътствуваха неспра-
с’ безправие спрямо поданиците.
ГИ
a Hie scripta erant haec non absoluta, ea omnia po-
st ea inducta sunt (ed. Hase).
b Scriptum est hie, et poster ins inductum (ed. Hase).
Според Васильевский, пос. съч., стр. 396, под „врагове' на топарха трябва да разбираме русите. Вест-
берг, пос. съч., стр. 99, смята, че под „врагове" па топарха от първия откъс трябва да разбираме печенегите.
Левченко, пос. съч., стр. 67, смята, че под „врагове" на топарха трябва да разбираме българите и по-точно че-
ти ри мата братя-комитопули Давид, Мой сей, Аарон и Самуил. 2 Под „варвари" от вторил откъс West berg. op.
cit., p. 80, разбира хазарите. Според Васильевский, пос. съч., стр. 431—432, под „варвари" във втория
княз
1
стр. 99, смята, ч
стр. 67, смята, че под

>
пол „врагове
w
и Самуил.
p. 80, разбира хазарите. Според Васильевский, пос. съч., стр. 431—492, иод „варвари" във втория откъс
трябва да разбираме русите, конто през 969 г., предвождани от своя княз Светослав, завладели Източна Еъл-
гария. $ Изразът „плячка на мизите" е гръцка поговорка и означава, че дадена страна или облает е била
напълно
>
3 Изразът „плячка на мизите
опустошена и р азграбена.

4
300
Toparcha Ciothicus
3aii иск и на I'отеки я Товарх
t
I
г
i
b
!=
i
h
ь
Г
Г
Г
I
f
h
oi av&Qconot, ovdsy pdXXov
vat. Фора yap ng, (og eoihc.)
Фд ncQiHAv^eaftac та
qpofieQcoToxa
ратод ij nvog уапратод
лог;. II6).£tg per yap nnslovg
EgEHevcdihjoav, ncopai de
лаутЛЛтд eoppeh i) poav'
nhptd'ycoQa ppcor июле a
д'Еута еуеуоуто, йоФрот-тсл
opcoata,
към
се стремяха само към това —- да оъдат
оставени живи. Защото, както изглежда, зло-
то се бе разразило така, че изглеждаше, че
е настъпил потоп за човечеството и най-
страшно разрушение, като че ли вследствие на
нещастие или някакво твърде неочаквано и
съдбоносно бедствие. Повече от десет града
се лишиха от своето население
от 500 села бяха превърнати
една дума
облает като че ли след буря лежеше в раз-
валини;’хората, в нищо не виновни, под пред-
лог (за нарушена) клетка,
насилието и меча.1 (Б) Жестоката съдба до-
веде накрая това нещастие и
облает, което по зъл начин унищожаваше
всички наред и обхождаше мойте нещастни
съседи. Аз от по-рано подозирах това и
проявих голяма предвидливост, за да не ни
завари неподготвени
вреда с внезапного си тайно появяване. Ко-
гато опасността явно дойде и когато всички
ясно разбрахме, че сега
ноет животът ни, тогава аз по най-мъдър
начин предотвратих гибелта,
макар при това сам аз едва не
лих на крайни опасност.
времето след това, то без
рително) обявяване се започна
варварите, при което те вече нито влизаха в
сражение с нас, макар аз
пращах до тях (предложения
минаваше без схватки
войната веднага
зимата бе близко, понеже слънцето бе
далеч от зимния поврат. При това обаче вар-
варите, снабдени с достатъчно войска,
хлуха в нашата земя с конница и пехота,
като смятаха да ни поробят при първото
нападение, от една страна, поради нездрави-
ната на градската стена, а, от друга
ради нашия
мислят така, понеже ние пребивавахме в един
напълно разрушен
повече сякаш от село
Но като загубиха мнозина от своите
рр Tedva-
K’P~
nai
EH ПЪ’рЛТЮ-
нас ycths-
?; dfxa dvfiQdmttjy
ovh sAarrovg nevTOHootcoy
ней ал/Л)
ItT/CVOV TOV
ovtco нанлад
ТСОУ
г

г
осунеума^йи donsir,
(ЪГ$О(ОЛО)У
4j-
соч
naQaXoyaytdwv
А
х
/.(8У
та у Нт оу и. нал
EjTIHAVO-
 рцдет,
 gtcpovg
оЛеНКоу ней попу
лаутад нансод осаерртратта, нас ne.Qiepddvw.
TCP.amoiQoig ррб)т аогиуНтопс, hoi npbg трг
dojrpy тЕлеотайид -// novtjpa тууг} лропурЕУ,
psycy pev трос нас лрбтероу,
a tj ат
TtaQayQpua
Кд (У~~
" /
yj/MOV
eysrovTO
V
□
че
така
за човечеството и

* *
не по-малко
в пустиня: с
цялата съседна и близка до нас
>
уЕсрсогод
Г/ЬсИГ/ИГЛ
□/
j
те,
yetqtov eoyov нас
TOLOVTOV
бсадпЗа'ратта,
ppd)v doTvyelTooi,
3

7iQofih]i)eyreg
Eysvovw. (К). Tor d)]
л*
1
7
рето) лротосау,
upd’ ЕН
5
5/

ЛОТЕ
станаха плячка на
Tot g
epi/y
vqtopd)-
notov-
epTtSGOi,
(/рад
ней
Г
към
моята
Д	A "> i,
xat .nozzpr
egamvaieng
: нлр}
Htndvyog,
леса ipt
oAi-:i)Qor
r.aijisQ
FIT
1 U
зъл начин
подозирах
г. 3
MltKoV
nadaotog
та
е
О
та
готе
EltOV
с
ТОО
£Г
/.vppyutEV. Ид О dpt нто
лаоо1 dvtop о а оу тро (ратЕро)д
УУУ pplT ИИ'ЬоУЕУЕТСи, ТиТ
су (отат
J
tovtov, кгб/л^иОъ щиг ахт]ОгУЛ1 л(й
eV
7
Л
?
3
то «?
ИЛУЬоЗ'ЕУЕТ.Ш,
I'/OT
piHOOV
V
лао а
7
J
WcT
I
йлЕнсклт du
Hti'dvyEvoaywg.
fa'iQoaQOig
X
г

по-
та
ало
ИЛИ
да не ни причини
тайно появяване.
со о о те eneiayrvo
оттоуосЪу
тог. Кат, 6 per пб),Е
изложен на он ас-
be
у у eveto,
'ov ел тта.^ r)uiy{EL ней fivoiaHtg :inoi.
dftaxr/т) TTQog
ijQ/ато,
Л0/.0
pan рол ot,
э J*
<
1 р
животът ни
I
колкото можах,
се подхвър-
А що се отнася до
всякакво (предва
войната ни с

ЕНрОЕИЕГОУ), OfTE
1 /И
-Щ)ъ ЕГОГъ J/j
;w? о о
1
"’li
eyyt'b 0
d vi.tog й.лгр’.
QaoHEvao&evTeg
(ЛЛГКСр ТЕ
ла pa hfweat/ai щ tag,
rij те
ravTu ol'('(jfiai, cvw
oiHpaty
pa)j.ov
енеТтас aev
f
TaioyvyiievTsg
to jtepioQ-doov.
avroc
ror
1
1 <

з -О Т — 
cppaAet v

|
\.,,л

a
н
ETI
Л > C7	1
z < i per
’’ П 5
СУМУ со
-I
т-
/
, EOS jja/.G)’
(uia н-al .тсДто
ТУ/
* \
р'9-7---- е/с 7}~f
voiaioavTEQ o3s
I-
iov lev/ov
ov
7
ТЕ
ppd))’ d^codtq, Ka'i
ел1 НО.ТЕОНаррЕУ)]
ало
/
ала над
/
h
 'Ь
лоюореусот
р ло/.смд тад
1
X
улй
;,щтог, .....
лоосйоКлд
d/./ap.ovg
6 de yeifidjr
Ttor
award)
L
ypv dptov,
a pa
aodeveia,
7jT
Л.6/ЛТ.
1
тоолсот
'wt
ла-
i>oll

44
(ng
noiovuEvav.
(WTOL s
Tip'
УЛОН рд


ч_г
хиляди пъти да
за мир. нито
между нас. И ето
започна, и настъпването на
не-
И
* 3
J	A
Л.ЛА
ло/.логд атто)У село^аллбутед нас на-
dnijeoev лоод еслеоат, (рн/лраг-тед
Ирид per ydo то ле^оу тодотад

I

ч-J
на-
4
ft er
лаоатйд
йутЕтадирур
гл пат ar
J
7
ЕО7ТЕ 0(01
ydo то
de то
агтуд.}1' ‘Н уп
rl	* -Г
j
в нашата земя с конница и
|
т
rl
; **
i i
ао лооха-
страх. Те имаха основание

Наес omnia pusterius inducta (ed, Hase).
p. о -
да
град и правехме наоези
отколкото от град,
и като
гюсрамиха, вечертта си отидоха, страху-
ваики се от разсъмването. Разделяйки вой-
ската на две части
на пехотата стрелци, а на конницата
ница]. Защото тази земя по-рано беше разо-
О
17


?
ОТ
аз сам противопоставих
кон-
432, предполага, че в случая се има пред вид Северна и Североизточна
действия, конто се водили между руския
пос. съч., стр. 66, 67, 68, смята, че в слу-
се касае за войните, конто се водили между Византия я България в края на X и началото на XI в.
1 Васильевский, пос. съч.,
която била разорена и опустошена в резултат на военните
през периода 970—972 г. Левченко,
България
княз Светослав и византийците
чая

L 1
1 1
't U 1 ,
>
водили
68, смята,
и началото на ]
п
J
I
1 оран
f
' 1

a Gothicu?
Записки на Готския То
iit
301
теохалто ласу аотебг тёбг ^аодаосоу xai гхауфд
едеоррюто, ен fia&Q(.oy агтауу хата^аП.бз’т.ауу та
тНуру xal тоте арурр’ ероо лроттог ла Air огироси
та Kb']рала, dtavotjoapevov. TotyaoTOi ррогоюг per
толрсЪтоу eh тоуу evdvTwv ёдерхоббрроа лар’ «/’•-
azz?^’ алаоаг
- 502).
J
3
абтббг
' ^dO'QCOy
тп>у
arrow
ёрОГ
dag, dgcov
J
иата^ал). dvxco r
Т|

ёдедхоббр tjoa
нас
oixioi}7yjeail)-ai... (pp. 500

J
Tiyy, cog ex tovtov
ЛО/ЛУ
раб top
г
тёр

.TQy
дёт <а.усриоб6дг,то та%Е1
{нёсрдахто тбссрооТ xal a pa тогтсоу ... на)
род дожато. Ме.рёдюто бё тб (/допоют
у eve сад, xal хатёбЕтто еу airao та
боа бё лерстта, ёдсо лао нага тог аЛлот тГ]д
12 1.ке7то "/(lq убз] каг а
реу (!/.(;>
ет-)]ое7то\.?- ^Ааа
ало^албут/.д
Угитгр
Кас то
Г]с£ато.
Медёдсотс бё
П’
ZU >
бё ледстха,
ледфоЛот еиесто.
алаоа'
<jd)oea’ раад
fidgflagoc
rair^vr t)evre.g
TTKQioQ'&QOV’
лоЬдро'ыюу.
лЛеюгд
r. Ov6apov бё
h


нас ;
б лоЛе-
ната сну-
олообецбтури:
Ч Л

l
Т|
/
' ло-
лб-
Hf.v6vvco
ч
I
ига н.а-
tyrbigayTEq то
отаатбу агте.~ тр/от
aetg цёу бЛуо)
J	J -ь
нас тодитас след
тбот раорбдгпу оутгог, та тф xaigro
рос огртрода ед?]дтза:то, тесурд рёу тб лешхебу аге-
уИдтоу, xal бсббиисоу тогд ёроёд ег лаое.аиегбо&ас
лдод та лол ерю.. Ндбд бё то од ppi у лдооехоутад
бдбро) xqgvxag ёлерлог, хае реТЕх.аЛос'ртр’
GXEiydpsrog :
теХе'юус б t люде с dipt...
досуто. Гегорёгрд бё
хоте .. .jD Agtypeyayy бе алаута~р>i>ег, нас
о (ад ёх тазу адютозу у его дет i]g, а рёу еслог
тоте, нас сод оЛоу беалотсаг раллот агтслосех абас
лдоориЕс, нас п лдбд ocovg ёлбиттад uva сбсрёлесат
ле сдав бас d-л агтсот еодюиест, и al тс лоертёот ёст/,
иш таё.ла лаута, боа тбте е1лоу
раллоу TipTjoaippT, gaxgov
лёуесу dovAeodac, Oi бё,
Evrocag алоЛеЛагхбтед
ёлсрелог реу о с,
ЛОЮ Г р8Г ОС, Е1ТЕ
flogeca too

У

тб бё
еёт/тоСраото.

/
5
ev
7
1
рева от самите варвари и оеше доста опу-
стошена, при което те разрушавали до основи
и крепостните степи. И едва тогава аз отно-
во сметках да се поселя
тъй от намиращите се
аз построих до него първоначално една мал-
ка крепост, имайки пред вид
ше може да
град.
И тя била построена с голяма бързина и
оградена с ров, и заедно с това... войната
се почнала. Крепостта била разпределена
между отделяйте родове и в нея били оста-
вени по-необходимите неща, а онова, което
било излишке, било оставено извън
другия окоп (около) града. Понеже вече 'це-
лият град бе заселен,
готвена за това, за да ни спаси при
опасност. [запаивало сер
загубили мнозина от своите и били посра-
мени, през нощта си отишли, като се страху-
вали от съмването; а аз с пукването на зо-
рата изведох войската, за да воювам.
разполагах тогава с малко повече от сто
конници и над триста прашници
Понеже варварите ги ня маше
върших необходимого за случая
вайки старата
да се приготвя
Еднонременно с
стите л и при нашите привърженици
виках nppi себе си, за да обмисля
неща. [Но боейки се, да не би
сила да при... И да не дойдат
войска. Като бе свикано
гава казах това...] Какво казах
когато дойдоха отвсякъде и се
брание на първенците, (а именно):
господари подобава повече да се обърнем
при кои от тях, като отидем
да получим някаква полза,
се направи, и всичко друго,
тогава и което ценя повече от всичко, би
било твърде дълго да го разказвам подред.
Било че никога не бяха вкусили от импера-
торского благоразположение и не уважаваха
елинските обичаи, а преди всичко се стре-
мяха към не завис и мо ст, било за това, че бяха
съседи на този, който царуваше на север от
Дунава’5 и който заедно с това беше силен


Л
в Климатите1.
малице (материали)
И
J
възстанови и целият
че оттук лесно
останал
4J
било
коай
а крепостта сила при-
голяма
Но варварите, като
е и
лсАлоид а г wry
а л // со а г лд б с
ci на ею тот
4	£j
not тбте
/


5
st V t
’ Паат 6e
fiqwdoTrjrat бё
5
fA


еиатоу
?
/
1
/
1
1
c “
воиската,
малко
4 J
Аз
xal б/баонап’ Tovg eporg
Tovg
per
dethag fK/
ar опт co
L
бё
С
"|
и стрелци.
из-
1
ироскад елерлог, нш
SOI T(OF б АООТ.
xal
h.

1
b
5
xal
/
1/
никъде, а
възстановя-
D
аитои?
ft.
?
таг Осе
адс-
ёуио
ч
^.7/-
3 t
еую
стена и обучавайки своите
добре за военни действия,
това аз изпратих бързо ве-
, като ги
за всички
пак с голяма
голяма
събранието, аз то-
Вч
pey<lj.o>
per еслот
□
i '
/ 7
У
/
.—
Г J
1
EXH/AjoiaCi a
бё ётлаутиу/)iiеу,
уеторетрд
беалотбзу
I. r
a
1
7
liaAAOT
абхоур ег/гнснесг, нас и лопреог soft
ёуб), б нас лагтбд
ау еп] Лаута
Г/
1
-4!
ебч ррбелотс. /7 а от z ? z i; г

ElT
рцб* '.h'/J.ip'tHfriT8QO)y тоблоуу
arrovouoip бё ска сота epycov aru-
ottooci
J -
e
5 Г

"V
ра/сота EQyov
л род
раос/.е.гогти, рета
о уте<
л '
Tl
тог
TOV

'I
хата та
страт co
аз тогава,
състоя съ-
към кои
и
да се опитаме
и какво трябва да
което аз казах
J

a Sequiiur hie, quod obii'us inducers scripior (ed.
Hase ).
b Hie primo leguntur i'da, haec inducta sunt (ed.
Hase).

и
4J
Според Васильевский, нос. съч., стр. 428, под „Кл амати", трябва да разбираме малко укрепено градче
в Североизточна България на р. Дунав. Фр. Вестберг, Записка готского топарха, стр. 118, смята, че с „Кли-
мата “
облает,
израза „този, който царуваше на север от Дунава" у
Левченко, пос. съч., стр. 71 — 72, в случая се касае не за киевский "княз Светослав, а за оългарския пар Самуил.
1
e сила означавана облает, която се е намирала в Кримския полуостров между Хер сон ската и Керченска
2 Тази дума е вмъкната в текста от самия автор. :i Според Вестберг, пос. съч., стр. 128, под
трябва да разбирамс киевския княз Светослав. Според
I
I
i
i-
Е
302
Toparcha Goihicus
Загиски на Готския Топарх
3
iO%vetv ло/.Лср xai dvvajiiei p.d%T]S snaiQeuidai, ц&етя
те toiq sxet та л-OQa aipiov avT(dv ovx алобкл-
(psQovteg, exeItmv xal олыоао&м xal naoadcocw
aepac Zws&evxO) xaue та rouwia лра^ыу xoivfj лау-
тге ЫтлрцдлоаутО' Kai алуто’, tva rd fifxexeQa
oiodtbot, xdt evetv^ov потто <bg Evb.aa av udhora
tic. Kfu, (be bvrenov ev (j^a%Ei лЬуср лаг О1\иле-
pdvac ш’тф, sxetvoc filv лаутос ita/dov f.iEt^or то
лрауиа EAoytaaTO, euol Зе тцу т<оу Кл^цатсоу
«{?Zd’r av-fac d<ji.isyojQ ласаг едото, xal луооЕдтра.
xat оатоалЕ1'ау ob]v, sv ts yfi vij avwv лоообооас
улетеtov? Ixavdc sbeop^aaw (p. p. 503—504).
j
2
/
S-XBlVOC fiSV
/xai amjsiv, tva
3	r	3/ t-
' SVCatT
L *
Zoycp лар
-I
та
г
TrjV 7 (ОУ
голямата (си) войска и се гордееше със
силата си в сраженията, техните собствени
нрави не се отличаваха от тамошните обичаж
Те решиха да сключат мир с тях и да им
се предадат, и заедно всички решиха, че и
аз трябва да направя сътцото. И така, за да
останат нашите владения запазени, аз се от-
правих и бях приет от него по най-добър
начин, колкото някой би могъл да пожелае.
По възможност в кратък разговор аз се спо-
разумях с него за всичко и той сметна това
по-важно повече от всичко, на драго сърце
ми даде отново цялата власт над Климатите
и присъедини към това цяла облает, а освен
това ми подари значителни ежегодни доходи
в своята земя.
ГТ".
ОТ



4Ё
i
I
XXVii. ЧУДЕСА НА СВ. ДИМИТРИИ СОЛУНСКИ

е оил
Във Византия е бил много распространен култът на Димитрий Солунски, конто за-
гинал мъченически през 303 г. Затова непрекъснато са били съставяни сбирки от легенди
около неговата личност и чудесата, конто вършел за защита на Солун при различии слу-
чаи
когато градът е бил излагая на опасност.
Тук ние даваме извадки от книга III на Чудесата на Димитрий Солунски, която, както
и първите две книги, е сборник от поучителни слова. Но тя е съставена много по-късно
няма пряка връзка със събитията, конто се разказват в тях. Тази книга е написана от
анонимен автор, за когото не се знае нищо. Но фактът, че той споменава за превземането
на Солун от арабите през 904 г. като събитие, станало „преди много години
още има „спомен", показва, че ще е живял през втората половина на
са интересни сведенията за разпространението на култа към
за положението на града, ко-
1
J
и
се разказват в тих. Тази книга е
а
J
но за което
„ спомен
В книга III от „Чудесат
Димитрий Солунски в Тракия и Македония, както и разказът
гато бил превзет от араби'
РЪКОПИС: P-cod. Paris.
7

н
он га
J
ИЗДАНИЯ: Acta Sanctoru
Mazarin. 1517 (XII s.).
Qciober IV, р. 190—197--Migne,
А
в.
А. Т о u g а г d, De 1’histoirc
КНИЖНИНА:
col. 1383—1388. -
га, uciooer iv, р. гни —1У/--.nigne, гы., CXV1,
profane dans les Actes grecs des Bollandistes, Paris,.1874, p. 204 (извадки).
Ф. Бариши и. Чуда Димитрща Солуиског као историски пзвори. Срлска академика наука.
•>
Посебна издагаа, кгь. CCXIX, Византолог
т
а Димитрща Солуиског као историек-
институт, кнь. 2, Бе оград, 1953,
к
г
L4
ъ J-
стр. 20
<
.1
MIRACULA SANCTIDEMETRII
ЧУДЕСА НА СВЕТИ ДИМИТРИЙ
(LIBER Ш)
С О Л У Н С К И
1. Sanctus Demetrius in Thracia
Macedonia-
que colitur
1. Култъгп па свети Димитрий, в Тракия
и Македония
И, 219. "Avi'sQ Tls ЕТЕШК	Tfj^
'OypDpevos,
xrzi TtQodQdpEtr
ITU,
dis
cos paxgdo
кбттоутс
о zo p s'
ov
/

' AdQi.a.V0V
d(pdakp,oi
X
ovros cxqQOVT.at iovs dtpdalpoi'S
Art deQCKiria тф peyarip diavtvor]-
d рту TtQcri ddoiTzoQf'av ф> еитделД'
И, 219. Един друг мъж, родом от Адриа-
нопол, също с л яп, намислил да прибегне до
великия [мъченик] за лечение и бил готов за
път. Роднините на този мъж го разубежда-
вали [като му казвали], че пътят е дълъг и
труден, особено за пешеходец и сляп човек.
А той отговарял: „Дори и две години да
продължи пътуването ми, няма да се спра,
докато не намеря търсения лекар, великия
Димитрий/ Той тръгнал на път, вървял цели
1
УМ dij Q рЕУ TtQOs
дё oririog л^ос уеттк i'jv тд/р rijV МоЕлофау
eai, тайта леПсо ум татр^
'О ek, d/.T Ei yai riz duo
ddoi.7U)T>i(K pot,
Строиperov >ax-
т>к
our.

d>C dvay^Qn
aJCTffOQEVOT.
т
1
□
1
4 -J - Э
azz
ларатя dr) та тус
. с
J?
ётмигоие
лаъ copai ecd; svQnoco pot таг
тот peyav JfyU}]T(xoy,
/
алтетш
rlAw, Лш-
«
1 Вж. Г р ъ ц к и
и з з о р и
Ci L1
L> <-
вадки от първите две книги на Чудеса’
г а р с к а т а
история, т. Ш, стр.
38 и сл.,
където са дадеии из-

F:
!
!
>
!
г

i
Г
I
304
jMJracuIa Sancti Demetrii
Чудесата на св. Димитрий Солунски
KL’fct- bQOpOV els b/Ms fjUEQas bvot TVpMp лод1 di/-
/тш? лЕр/ллагшрЕУО?, fjtai?6pEvos лроохоогап' rot?
Xipois, лоху a biohapaivcov, xal ло Abv ait qHfpijv
тоу xaparov (p. 191 B-C).
xal

т tyzcp
ЛОАГУ
2. De Thessalonica. ab Arabis capta et de
Scyf hanim incarsioiiibas in regione Thessalo-
nicae factis
III, 222. '’.Ытеооу, а) лароутЕ?, тсог tov Мгуало-
pd.OT.VQO?
тада ovx
ген? ЛоЛ-АоТ?
техгсоу т/р \4ydo xal payaiQa? spyot
Aeovtos та пкйлтра ЪАлоуто?, xpipaotv
ел штата/
tequoticov Ну air EQ%opat, тшу ырциелсоу
ел.аттог'
.TQOtSQGT
^AyaQ xal
два дена, като жалко бродел с несигурни
стъпки, без да ще се удрял о камъните, чес-
то падал и теглел	l
9
J
наистина голяма мъка.
Солун превзет от арабита. Нападения
на „скит.ии край Солун.
скити “
Ill, 222. О присъствуващи, ще ви разкажа
и друго чудо на великомъченика
не по-незиачително от
писания разкриват изцяло, а и споменът, кой-
то е стигнал до наши дни, възпява тогаваш-
ните събития, именно как преди много годи-
ни е
нята
мето, когато Лъв3
изречени решения,
знае ш.
всичко да стане
Прочее точно по времето
никои италийци, конто били тръгнали от
своята страна, за да се помолят и да разгле-
дат храмовете навсякъде, насочвайки се имен-
но КЪМ	^«“А-голпаи паматитлИ ь- Г'.ГЙ тттл
известно време по пътя,
към храма на мъченика.
223. Когато преминали
ними5, забелязали да върви с тях един мъж,
непознат и когото не били
^Той! бил със светла
и
може ой
споме катите. Други
>
бла)? ,uh> q (деоаалоу/х}] %qo-
гло Tibv тщ bov/p? еаАоо
’ еуегЕто,
ai'~b?
rd
УЕУ8-
brpoviji
г
Т1ОУ Vt]s
payatQa?

Oi ?
лаоФсот
auaoTt a?
J	—
aAAat те лагток
xal b pvbpQ biafysorua
бил превзет Солун от децата на роби-
Агар'2 и станал жертв
ano^pj/rot? елштата/, Kvqi
xat ovrco ТЫ ж щгетеугк
Г

povo? ।
Totavra
о//<u biotxovou Ejodpsvo?,
ypaq-ai,
sniavpiidvra Tijrixavra
TOT
rrp
i(~iv Exaoiaxofh
ptJQOV TEIVOVTS?
Qiov avy/Eoav.

7

ч.
xaioor
vavraiv

?

г
у
T('l
oi"?
тр? aA(i)OE(oq avPoTDctoc tive? Ттаибпа/
E^OQp/jGaVTE? Eu%ijs EVEXET^ X(d IGTOQtCls
тому, xal bi] crpb?
liVT]lia Tl]V EVpr TS(J)C TOO
ETL xal V VI'
E^aQaycpbsi. Т\ат аотот
С avdoшлоt nr8?
3
vf/v
avid то
aaorv-
J
223. Кal еле! л eq avra bi] tote та Тех
tovto/s tnv'/ji та. CdrzaAixd, агро rt?
avroig
tiyat
то? avroi? ctqoteqov xal оолш ТЕдт-арЁто?
рати оогоЬотлоршг, ло/ао? тот тогда, т/р'
&6д,
Т G (
1.
h
на меча по вре-
държал скиптъра, по не-
кой? о само ти, господи,
Ти пренебрегна тези неща и допуска
така поради наши те Грехове.
 на завладяването
били
п
С1
само
о
този животворен паметникд вървели
който водел право
тесалииските тес-
L7
аугт.оа-
xafka)-
d-iptr tAa~

У
конто им
оил
КОГОТО
виждали дотогава. нои} бил
коса, с приветливо лице и с почтена осанка
и още с вида си показвал, че е много свет и
благ. —
24.
погива
пик. Уншпожителни
биха
сега
варите
нечисти нозе
А э
Л-
II
със
ЛГО/ДОч ГЩ
ОЕргбт' xal тт/ /На port]
тлораЬ’ШУ ха/
г
Ti/У TTFQtpOAijV
. б/
ГГОЛ t1

приветливо
V _t
кце
;V
224. Ка/. о
xal лаоа ты .................------------------- ......
-L	L /	J I	/
Xelqeq dvbQOtpdvoi xal iiappaQat too? pin
гр’Ьра л o 6 toavTo’ aipaoiv tip о q > i: iot ? пе.сш ge 7 -
pot vvv о orjxog' dsdnAot? xal ауаутор лоН
та /боа ха/ i
h
/
Maori'?, or/jETai pot, ераркг,
AtxaoTfj иЪу д/шут /угй; хот
dvbQOTpdvot xat iidf$a‘wi
с^ХсТШ uui

3' v
Г
F
Мъченикът
е вече
казал :
осъдена
и варварски ръце заро-
много земляци. ДАоят храм се об л ива
от кръвта на съплеменниците ми. [Вар-
тъпчат светите неща със скверни
зачитат за нещо.
непрекъснато умолявах бога, като го при-
зовавах да се смили над нещастниците и мо-
лех отново да покаже милосърдие, а не да
позволява църквата, която е укрепил със
своята кръв, да бъде погубвана от ръцете
на варварите, уповаващи се само на силата
си, а не на бога. А той, защото решенията
му са неведоми, позволи наследие?© му да
излита варварского безчовечие.
226. Прочее, за да не с тан ат и те плячка
враговете, [пътниците] се оттеглили нада-
J
1.7
Г1
Моята родина
ст всеобщий съд-
?? -1
Д
о с>т]х6<;’ [>фу]Ао1?
(Еоа xal HovdsriOTai:
SAS ОТ
1
1
Л

T
светите
без да
xavo)
лары ">
стат O'?
rroGiat.
/.era?
rat.
статЕттаг
&ETOV
ХОТ ШУ ixxaAGVpEVO?,
орто du ip'f a/Aa pi] op’ oixEifp at pan ттЕо/Ело/трато
txxhjoiav, fiaQpuparp iox'6'i povov пелоОотшу,
dkCov &E(b,
* *
xat yd.Q та savior avE^EQEvrpra xQtpara,
tovtov xAijQoroutav dao^aQixpc алагбдюл/а? лтЛоау
Л<Фе1у'----------
3 >
LlEV T G
I
l"-*ч 'TL
У
s/ала qo vv ovv//лto?,
□
7
5
fl?
xal otXTov aiipts
wZ'cf'
UOVOV
4
Q А
na-
jraQideiv Ьгаолаорруас %f,ooiv.
226. ДЛг ovv be
£%&д <ov уегшутат,,
e (M
/j'JS
p i'i )m<ta)Qov xal
J J	H	*“
Eavrovg
ЛХ)£р0'7

и
I
со ьь,
EtaOE rip'

avTol r&v
(дгаоаНу/хт]?
на
църквата, която
А той
П03В0ЛИ
О
e
u
1 В следните редове па разказа се съобщава, че болният бил иренесен по чудесен начин в храма на Ди-
митрий Солунски в Солун, където получил наделение.
Солун в 904 г. 3 Т. е. Лъв VI Мъдри. 11 Загатва се за храма
тршт]
2 Сиреч агаряните. Тук става дума за превзсмането на
на Димитрий Солунски в Солун. 5 Та
.................-....	...- в Североизточна Тесалия под р. Пиней (Саламврия). В античността там се на-
кипала станцията Stenas по пътя от Солун към Лариса и Атина. Вж. Miller, Itineraria Romans, р. 575.
3 T. e. Лъв VI Мъдри.
Тесали Й ските тесни ни" •.
5 Ta
>
E
[
£
i
I
ч
Miracula Sancti Dem emi
Чудесата на Св. Димитрий Солунски
305
алауаубттЕд. — — —- Els avTijy де тцу fiautkevov-
aav avayj&syres, боа те avrais eldov oipeoi TteQirj-
yOVVTO, Mil 7ДД' TOV JEtQri'QOS EtTU ТУ) TlCtT(H(4 OVJ.I-
zia$eiav' — ~ ovws xal yuQ, ° di Tig dx Aivi^s
Tteglfiofoc xal GTefipos, rds imr a.h]T-i]Qi(av Еиббтоу
етс «ai vvv fjiexu oQpids, Ejv apea/pv avTois Ы-
ТЕт^шу de&dv, mi ayaytsQav r?;r etwtov rtfs exei-
vcov 8iaaa)£a)v елтдооиб? (pp. 192 F — 193 В;
193 C — 194 D).
с
Когато стигнали в
3
леч от Солун,-------
столицата, те разправили, каквото видели с
очите си, за съчувствието на мъченика към
родината му.--------Защото той; като ня-
канва непоколебима и твърда преграда от-
блъсва и досега нападенията на дивите ски-
ти,- като им противопоставя като стена своя-
та непобедима десница и запазва своята ро
дина извън техните нападения.
I W-
че ivk
Издателят Bye, ДА SS, October VII, рр. 194-—1УО. смята, че туи се говори за маджарите, конто през
934 и 943 г. из па дна ли Византийската империя. По-правдопопобно изглежда, че с името „скити" тук са означавани
българите, конто са правили, както е известно, чести нападения по посока към Солуи. Срв. Moravcsik, By-
zantinoturcica, II, р. 280. Според Б. Фер^анчиИ, О упаду склависиане на Пелопонез за време Романа Лака-
пина, Срвска акад, паука, Зборник радова, к&. XI—IV, Виз. и-т, кгь. 3. Београл, 1955, стр. 37--47, с името „скити"
во това време и по тия места били означавани южните славяни.
’О
г
О упаду

39 Гръцки извори за бъдгарската история, V
XXVIII, СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ АНОНИМЕН АВТОР
Запазено e едно стихотворение от средата на X в., съставено от неизвестен автор и
посветено на стратега Лъв Катакалон. Някои смятат за негов автор патриций Лъв Философ-
В него са споменати скитите-хуни, с конто по
РЪКОПИС: Cod. palat 367 (XIII s.).
ИЗДАНИЕ: Sp. Lampros .* АА>т 'Elhjroqrqaoyy XVI (1922), p. 53—54.
КНИЖНИНА: Ar. Bdnescu
Gy. Moravcsik. Zur Benennung
зсяка вероятност с а означени о

гарите.
3
der
Bulletin de la section nistorique de L’Akademie Roumaine, XI (1924), pp. 27
Ungarr, KCsA 2 (1926—1933) 329. Idem, Byzantinoturcica I, p. 231.
С A R М Е N A N ON Y№.I
Е1$ orocmy/br
Каталаксоу,
(ji$T]Qav I) aidtiQeav (ре сну
oxsQQog st%e Ocira/.cM
0,11(0$ aid^Qov лоо uakaxiei rip’ сруоа\
Кахаиа/xtjv fa xvq somroq sv&eov
nal xvq FQa)ro$
6
с/
V
Koyvaxavrivoi' dsortfacv
ел? Pmuavfa <pw$ гн
огл?р'?А
С
Е/,гуг]$
aq;ob>Q(b? h’Evnov лод$ трауру ггагигоу.
rO$ y<j.Q	' Ау.рхт
faarcov
Ev A, fb XaQiov
rare ciqoge I fat г

xvfabv Orrt’fw tfeM]
28. —
СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ НЕИЗВЕ-
СТЕН АВТОР
На стратега Катакалон
•j
*
(Ь
ja пог
G ТУОО б T Т/ T £ ИИО .
йтйрохг'
уей lafalv щуаКа.
>•
г
j

fa
rl ooi
1
гс/ашт eel.
ъ/
Непобедимият стратег на тесалийците
Имаше желязна душа и желязна природа.
Все пак огънят размеква желязото,
Но огънят на божествената любое,
Огънят на любовта към господаря Кон-
стантин1,
бе светлина от луната
Елена,
вдъхновяваше (Катакалон)3 смело да поси-
ча неприятеля.
С твърдостта на своя дух той ломеше
като Акмон4
Чийто (син) Роман2
5
стрелите на скитите — хуниJ.
А ти, ненаситни Хароне,
какво спечели тогава,
и
, който бил женен за
син на Константин Багренородни и Елена.
не е идентифициран. Предполага се
1 По всяка вероятност тук става дума за император Константин VII Багренородни,
дъщерята на Роман I Лакапин’— Елена." 2 Роман II, сии на Константин Багренородни и Елена. 3 Воена-
чалникът Катакалон, комуто било посветено това стихотворение, не е идентифициран. Предполага се, че той е
имал някакво далечно сродство с прадядото на автора на Стратегикона, Катакалон Кевкамен, който отбранявал
Лариса от Самуил през 980—983 г. Ср. за това /V. Banesat, Un due byzantin dn XI s. Katakalon Kekaume-
nos, Bulletin de la Section historique de Г Academic Roumaine XI (1924), p. 5. i Издателят Sp. Lambros e
предпочел четенето axpoyv „наковалня“. Очевидно е обаче, че тук има игра на думи, при което Катакалон е
сравнен с известния от гръцката митология герой Акмон. 5 Със „скити-хуни“ тук по всяка вероятност са
означени българите. За това обозначение вж.: примери у Moravcsik, Byzantinoturcica, р. 234, 280. — Bdnescu,
op, с., р. 5, смята, че тук става дума за две отделни наименования — скити и хуни: Еяу&озг, Ovyvwv, конто
той отъждествява с българите и унгарците. Към същото тълкуване се цридържа и Moravcstk, Byzantinoturcica,
не става дума
 fitly дава основание да се пред-
Елена,
О.
4

и
Очевидно e
5 Със
Р- а,
_г  ________ _	„ скити-xy ни “  „
: примери у Moravcsik, Byzantinoturcica, р. 234, 280.
за две отделни наименования — скити и хуни : Sxv&av, Ovrvaiv,
вж,
p. 231. Обаче три реда по-долу в същото стихотворение се говори за разбиването на скитите
за хуни. Липсата на съединителен съюз или запетая в израза Ext &&>>• Ovvrwr fitly лава осг
иолага, че тук се говори само
за бълг1’рг:те.
и
I
I
Carmen anonym!
Стихотворение от неизвестен автор
307
’.V/ Ol	TQS^OVTSg zwpsvyovot
Et ш) yciQ	Ttdvrag aQ&ip> ^Qottid
nQovfhpts TEttvcov Ota ypQtov %kotfv...
c?;
oot
То Оетхакхот исцэто; j) orgca^Adrs-js,
б Kaxatcakoov
ETOljJtOQ EOU TTQOOftaksiV
XOOOVTOV Тр TXQO'd-V'UOS T/J&Q&V Et; udxrp’.

71
st
ndktv xts о актив о t
EV(LVXIOVQ'
че дойде и грабна най-храбрия?
Ним а ще те избягнат ония
конто прогониха скитите?
Защото ако не беше дошел,
той шеше всички твоя плячка да стори,
косейки ги като трева или злак...

Т_>
(рр. 53, 10—23; 54, 12—16)
Ако някой отново затръби
то слънцето, закрилникът

И вождът на
тесалийците
Катакалон. е готов да срази неприятеля.
Толкова сърцат беше в бой срещу
враговете.
ИМ г
3 От контекста не е ясно кое сражение има грет
това стихотворение, между Византия и България има мир.
вид авторът. Към средата
на X в., когато се датира
XXIX. СВИДАС, АЗБУЧНИК
Под името Свидас е запазен един Словар, съставен през втората половина на X в.
За неговия автор не притежаваме биографически данни. Обикновено се приема, че Свидас
се е наричал не самият автор, а това име било дадено метафорично на Словара, като на
една добре подредена и полезна постройка (AoiVkz).
Като извори за Свидас са служили различии по-стари лексикографи и схолиасти (напр.
Фотий, Хезихий) и много други антични и византийски автори (Приск, Менандър, Теофилакт
Симоката и пр.). Тези автори не са използувани в оригинал, а от различии извлечения —
предимно от сборниците. съставени по заповед на Константин Багренородни.
Отделяйте стадии в лексикона с а подредени не по азбучен ред, а по произношение на
бу квите (г. е. антистойхическа система: «, Й,
В никои от статиите на Свидас се съдържат незасвидетелствувани
fl.

Ф щ, е, £, ы, Tj, i, к... о,

r *

S = cod. cod. Vat. gr. 1296 (a. 1205)
РЪКОПИСИ: A—cod. Paris, gr. 2625- 2626 (XII-XV s.).—V
В -cod. Paris, gr. 2622 (XIII s.).
co, ;
от други извори,
сведения за ранната българска история. Някой от тях обаче имат легендарен характер.
cod. Vossianus gr. 2 Fol. bibl. Lugd. (XII s.).
M^cod. Venet. Marc. gr. 448 (XIII s.).
ИЗДАНИЯ : Suidae Lexicon graece et latine ad fidem optimortim librorttm exactum post Thomam Gaisfor-
dum recensuit et annotation? critica insiru.xit G. Bernhardy, I -IV Halis et Brunsurigae 1834—1853. — A. Adler,
Suidae Lexicon I—V, Lipsiae 1928
1834—1853.
1938. Дадените тук откъси. са взети от последнего издание.
КНИЖНИНА: Н. П. Благоев, Крумовите закони, Сл. на Юридического дружество, V, 7—8, Софии 1905,
С. Бобчев, Крумози закони, Известия на Исторического дружество в София, II (1906), стр, 1...29. —
Златарски
1
стр. 318 и сл. --
(}. Kazarow, Die Gesetzgebung des bulgarischen
История, I, 1, 164—170. — P. Maas, Der Titel des ,,Suidas“, BZ XXII (1932), p. 1 sq. — F. Doiger, Der Titel des
sog. Suidaslexicon, Siizimgsberichte der Rayerischen Akademie dor Wissenschaften, phi Io soph,-hi st. Abt. 1936 (VI),
p. 15, n, I. — H. Gregoire, Le titre de i.exlqite de „Saidas'1, BZ II (1936), 774—783. —Gy. Moravcsik, Byzantino-
ica, I, pp. 5Г2
170.
1
J

S 1

Fiitsien Krum, BZ XVI (190/), рр. 2о4—257.
„Siiidas", BZ XXII (1932), р. 1 sq.
783.
J
ВИД AC
LEXICON
АЗБУЧНИК
'А /3 a I) t
Зе XQijopobg zovg
Гаиоу а EfiooA
Ot-oyovt o.v KaxfAoydd'ip'
E$qov
'AtV $ i'j G J -Хб V ?? 0 C
xatovpisvovG
H(U K<ldfM)LLQVb
VIOG
S-MVl/lVOl
i,
t
vfhrQVg]
Ава p.1
на
Севт,
тон ztora/Liov
KU.I
P.
ii
Л Erow reil.
i —
Скит, син на севт, написал
Скитски предсказания"
„Очищения",
в проза и „Пристигането на Апо-
така наречените
„Сватбата на река Хеброс
„Теогония"
лон при хиперборейците" в стихове. Той при-
?)
£[
J
4'

I
«' j
j
. i —
i
•m
J

J
У.Ш
1 Името Азар tvk e предав
’•И II
Byzantiiioturcica, I, pp. 70—7z,
1
Г П
като епоним на аварите. За аварите еж. подробна посочвания у Moravcsik,
51—53.
J
I
Suidae
т
е xicon
Свидас, Азбучник
309
ч
/
ерретосоъ. цхе de ex
tovtov р V& oAoyovpevvq oiо г d <
BkJadog
едб'&р де c/vtq) пара tov
xai iQiiyoQio* б (~)еолоуос еу to) eE rdr
Baoikeiov "Еппатрир prpppy nenoupat. (pool
du /.oiuov хата ndoar т>р' olxovperrp’
r
с
о
7

iti'XQt та)?
twqu
(~)еол6уос
еВ
ТОП Л£Т0-
Г YЛЕО ft OQEfjyY
’Алголхтогос.
гн-
TUJ
J
J
я;
/
с
о
АпбРАму
3

стигнал в Елада от страна на скитите. Из-
вестна е от преданието неговата стрела, ко-
гато летяла от Елада чак до хиперборейците-
била дадена от Аполон. За
В спи-
скити. А тя му
него споменава и Григорий Богослов
тафията на Василий Велики9. Разказват, че
когато чума настанала по цялата земя, Апо-
лон предсказал на допиталите се до него
едини и варвари, че атиняните трябва да се
молят за всички. Когато при тях дошли пра-
теници на много народи, разказват, че и Авар
дошел като пратеник на хиперборейците око-
ло третата олимпиада. Българите у нищо жили
напълно и без остатък аварите. Тези авари
прогоняли сабинорите3, преселници от племе-
ната, живеещи покрай брега на океана, конто
напуснали страната си поради появилите се
от разливането на океана изпарения и явява-
ването на много грифони. А за тях се наз-
вало, че ням а да се укротят, преди да изядат
човешкия род. Затова, гонени от тези злини,
те се нахвърлили върху съседите си. И по-
неже нападателите били по-силни, тези, конто
били нападнати, напуснали страната си, така
че прогонените сарагури4 отишли при купи-
те акацири5.
Базилика.5 В
1
yeyovoro;
"Е)Ацо
ияЁу пнутоуу evyjai
r YneQ/fopeovc;
‘ FAAada.
pevov and тгр
ExvBtdv'
tovtov
peyav
Ye
aveilsv
BaodaQciq tov
noipaaoBat. TtQEofievopevooy dk лоЕму ё&т<7)у про-;
ainov; xal vABoiqiv eF Ynep^oQstov nQEoBEVTpvdqnxeo-
Bat, ^Eyovot хата T>p' yr ^OXviintada. on tov; ’Ayid-
Qig ol Bovkyapoi хата
ol ’А/лаок; ovtol pqd^aoav Eaflivdipa;, иетагаотои
ye.vdpEYoi uno eBvuyv осхоиутшу per тру napoixea-
riT?p’ axTip', T/p’ de yphoav dnoAinuynov did rd
dva%voEco; tov
yQvnoov de
nQoTEQov nauoaotjai nQir 1/ tJopdy neerjoat rd tov
avAocdnmv
to)v deer<7)у tol;
snidvTCov dvvaTCOTEQayp oytlov
zdperoi ,
EAa-i)svTE.q при;
_____F uarTevouEvois
I
A^pvatayy dipt or
ь-

V
1 V
□
J
xcgtos apdrp’ у^ауюау’ он
5/-
oi^ovvrajy
Ya^ivcdpa;,
pev
5
1
□ .
TOV
ЛАрВо;
tAy.sarov opizBdde;
‘рУОрЕУОУ,
dvaqyavtY' опер ip’ )6yo:
А
xal
1А
h
/егос'
/
pETUTl OTOVTO
TOL Г
4, 15).
23
did де
лВ]ОЮХОЛ)О1ъ
о/
(и опер y.ut
Axan'pOt;
J
3
CV
vnd тс7)уде ёлаттоиЕУоь
y.al т.(Ът
тру EQ'oftoy vq?ia~
laoctyo vpoi
eуeroptо
ВЁраВ оу‘
о; А
Оууущ-
?
М,-
атдресг.еАоУ ayal.pa ypvfApftaqnyy уот-
6 Tepftr/.t;
nappeyiihy;,
BaotBoc/j. on еу тр flaat/.ix)} dMoo) tov
2 iov 1'отато
VX/ЛУЕъ
EdpppydQr/aey. 8V oi c
und
qvvJciTTovTa)}’ nolAp. ер eye dr
SV Л/MOTOLQ
19-24).
’ lovarlv ov
tov ftaoi/Aco;,
EAeqa;
еы.1
 I
Го тато
eftijoov xuraoxsuaupsvo;. evda у г щпЮ)
aoyvooxono;
Г (р. 483
ус/> /

Tip'
утсажу
>
EXE LOE
noiouperv
>
В о v Jy agoс
oi Bov/.yapot цресМроат
Л \
Tip’ OTOAip’
y.al
TOV
yapcoy dgypyo;
те; г
VW
Pivotрарои
с/
ECO;
с
оп
’Aft ара >г
Л с QL ft Ер )п]УТаС ОТ!
vptpano’ 6
5
I
П'
оазиликата
имало позлатена статуя
зад мил ио-
на* имало позлатена статуя на узурпатора
Юстин па колене.8 Там бил и ексамонът9 до
времето на император Ираклий. Там Тервел
държал реч пред народа. В тези места има-
ло и един голям слон,
от Север10. Там се намирало също
мо помещение за стражата. На същото мяс-
то стоял и един майстор на сребърни изде-
лия, който продавал стоката си на фалшиви
везни.
Българи. На българите се харесала
носията на аварите; те заменили своите дре-
хи с техните и досега ходят така облечена.
При император Юстиниан Ринотмет11 Тервел,
предводителят на българите, бил на върха на
благополучието. И самият Юстиниан и Кон-
..г-
конто бил издигнат
и голя-
Г1
э
Па българите
се
y.al рЕлгурдчаоагто avrqy
’ lovQTiViavor
д т{7)У Bovd-
К(>)У-
г-
ту
J
и
y.al 6 aura;
21
1
1
1
i eg veal;,
IvuoTirtayo;

Василий Велики, епископ
един от най-видните представители на гръцката патристическа литература,
племе, което през V—VI в. живссло в стелите северно от Кавказ. Био-
i Сяплпти — TYinurxn гггтРМР КОёТО В
XVHCKO
С
1 Григорий Богослов (328—390), ал риг раде к и патриарх през 380—381 г.
Кесария Кападокийска (370—378), един от най-видните представители на
Сабинори -- или сабири — хунско племе, което
графски иосочвания за тях вж. у Moravcsik, op. cit, II, рр. 262—263.
V в. живеело в областитс около Кавказ. Вж. иосочвания у Moravcsik, op. cit. II, р. 267.
племе, което около V в. се явява по среднего течение на Волга. Вж. Moravcsik, <
името Базилика тук со означава едно от южните помещения на Хризотриклиния. част от големия дворец в Ца-
риград. 7 Милион — куполна постройка на площади Августейон в Цариград, която служела като изходен
пункт на воен ни я път Белград—Цариград. 8 Юстин II — византийски император (565—578).	!) Ексамон
(ехашеп modii) точна мярка за един модий (модият се равнявал на около 8,75 литри). По заповед на император
Валентиниан (364—375) биди уеднаквени и проверени мерките и теглилките в цялата империя. На централния
площад пред двореца в Цариград били изобразени две медни ръце с един модий между тях, за да напомнят, че
ония, конто не мерили точно, били наказвани с отсичане на ръцете. Вж. Du Cange, Cilossariuni, s. v. examen. —
Срв. Janin, Constantinople byzantine, p. 105.	10 Севец — римски император. 11 Юстиниан II Ринотмет
(685— 695 и 705—711).
к
 11,111 сабири —
XVHCKO
ГЕрез

Ш1
Сарагури — тюркско племе,
’Акацири —
op. cit. II, рр. 58—59.
част от
която
което около V в. се явява по
Базилика тук со означава едно от юж ните помещения на Хризотриклиния,
7 Милион — куполна постройка на площади Августейон в Цариград,
път Белград—Цариград.	8 Юстин II — византийски император (565—578).
конто не мерили
10
Север
римски император.
310
Suidae Lexicon
Свидас, Азбучник

HgaxAHov
НЮ£, ОЛсДюСХЛ TOVTO) Г/ООУ
’ EV
стантин,1 синът на Ираклий, били негови да-
нъкоплатци. Той поставил обърнат щита си,
който носел във време на война, и своя кам-
шик, с който шибал коня си, и слагал пари,
докато покрие и единия, и другия. Простирал
копието си на земята и до краищата му и
на голям куп натрупвал копринени дрехи.
Като напълвал сандъчета със златни и сре-
бърни пари, раздавал ги на войниците, пръе-
кайки с дясната си ръка злато, а с лявата
сребро. Същите тези българи унищожили
напълно аварите. Крум запитал пленниците
авари:
предводител и целият ви народ х
говорили:
ножиха и погубиха по смелите и ло-умните;
и още понеже насилниците и крадците ста-
наха съюзници на съдиите; също така и
пиянството. Тъй като виното се увеличаваше,
всички станаха пияници; освен това подкуп-
ничеството, също и търговията. Защото всич-
ки станаха
си. И от това ироизлезе нашата гибел.
той,
гари и им заповядал,
лоёёаю, vTniav zd-ir
U B/jp/xo ёл1 xov Тл-
С э	гл
xai еа)д о и ЕахёлаоЕг аисрдтеда, удт/иата ёге-
тд dogv ет ту/ ур ладЕхтлта; .ti&Xjgi тсдт
udon/a,
>
oiarzivog, 6
zip’ yag аалёда, z/v st у co
xe xal тг/v eavzov
лог,
z/?%(. xai
ледатсог xal sig vpog ло/Д oi'/Qixip’ ёаДт/та етт&л,
xai xiftdyzia лХт/aag xquoov xal aQyvgov xotg orga-
tlcoтаи; edldov, zip’ ukv d&^tav xgvoiov лёл/дсот,
Ti/v дё katav aoyvgiov.
то; а&дт/г Tjcpaviaav ot. avxol Bovkyagot.
дё Kqe,u rovg
OVvfeZE OTt
6aov ; xal алЕхоо&цоау,
AtjAcoh xazT/yogtai xal алаДл/оау too;
xal (pQovtiicoxsQov;,
xotvaovot. toi; xgixatg ёуёгоуто,
O'VV'&t'VTog yag tov olvov лоуте; ёуётогто /us&voot.'
eltu g дсододохёа, six а fj лдауратета" латте?
еуётоуто 'ёилоогл xdt a)jd/2ovg doXiov^EVOi.
(Ixxo^eta r/uuw r/lihv Ы tovtcjov' о
aag ovvsxaZt'oaTO tov; BuvkyaQOv; лаУта; xai die-
rdgazo voaodex&y' edv ti; xaT'qyoQL/oi'i rxvog, yq
Tikoveg'Ooj tzqoteqov £/ dsi^Ei; ёёетаадт/ xai eiye.
оохотраттшу	tpevdoysyog, dvatQetoda}.
ул/дё egEcriho Tivt хАёлтота usTadovvai тоотрД-у
г/ xdya tovto xoAiuov xt; дг/уЕоёоДа). xal tov хлёлтог'
та ахё/Л), tov; дё дуле/мга; латта;
ёхёЛЕооЕ' тсд дё ahovvTt лаут1 та/
деддга/, dz2a тё/у avTaQxt:t.av avxov, cog
о
/.£-
Tf/T
ТШУ
алаДлто
9
/
XQVOLOV
AijOQlb xaxaxgd-
г/дсдтг/ое
-1/jaQcov cdyaaXcbvov;' лоДеу
xat to fdh’og
al каток-
avdgEtOTSQO i
ol Х/.ЁЛТШ
vita j/ pdf)?/' лВ]~
UEV de^tdv
OTL TOVS


6 aQXfiov fatcor
ЕлВудюау
сг
0X1


si та ol tidixoi шй
(bketa r/ucbv ДВУет ex toutcdv'
yap
xai ё/
r)s ravxa axov-
vouo&ezcdv'
J
ЛдОТЕООТ Т/
de&Etg EtSiaGthj
Tivt x/dmzovzi
/лёт ovyxAay
ExgiBdoai
дллсод
щ/ xdi ctvOtg avrov
Ci	\
/и/ ovtco лсиоу. zovg
АЕКТСЛ,
S
2, 13).
xai
V uieovvti
avrdQxviav
дёеадас // та/а дт/иеоЕвОо)
дё 'Afidoig лаутад, сад
dz2« zip’
CAVTOV,
S
лсшуу. zovg дё V4$dot? латта;
agdr/v gcyuvtoav (I, р. 483 19—484, 12).
Ol VVV
11атДюах1тai Af-yoaerci (II, р.
X 6 v а а -
рр. 814, 10).
лада BovAydgot; ol илёлта1 (4 IV
От какво миелите, че загина вашият
А те от-
„Понеже взаимните клевети се ум-
rT	fcj
7>“
търговци и се мамеха помежду
и А
като чул думите им, свикал всички бъл-
като издал следните
обвини другиго,

Ако никой
закони: Ако някой оовини другиго, да не
бъде слушан, преди да бъде вързан и раз-
пи тан.
же.
дава храна на онзи,
някой би се осмелил да
тите да му бъдат отмети. Заповядал също
да се строшават краката на крадците и всич-
ки лозя да се изкоренят. На всеки, който
проси, да не се дава малко, но да бъде [дос-
атъчно] задоволен. за да не изпадне пак в
нужда; или пък. който не постъпи така, ще
му бъдат отнети имотите.2 Както бе казано,
българите унищожили всички авари.
наричани сега печенези.
така се наричат у българите
И ако се окаже, че той клевети и л's-
да бъде убит. Не се позволяла да се
който краде. Или ако
направи това, имо-
4
+J

C_L
Както бе казано
Д а к и
X о н з а
крадците.

се
наричат
Константин Ill, син на Ираклий, управлявал само три месеца през 641 г. Авторъ: навярно има пред вид
Константин IV (668—685), но и той не е съвременник на Терпел. Златарски, История, I, 1,стр. 170, смята текста
на Свидас за неточен. Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XL I. (1949), стр. 9,
изтъква, че и двамата императори били данници на българския хан. - Според Д. Благоев, Из мнналото на
за установяването на фео-
относно Крумовото законодателство, ИИБИ, VI
1

българския народ, „Ново време
II, 6 (1898), стр. 693, това сведение свидетелствув
далии отношения в България. Срв. Л. Иончев, Някой въпроси
Ll
Л
(1956), стр. 635.
4+»
I
XXX. СТРАБОНОВ ЕПИТОМАТОР
Неизвестен автор, познат под името Страбонов епитоматор, който живял вероятно през
втората половина на X в., направил съкращение на Географията на Страбон. На места той
вмъквал и свои добавки, отразяващи факти от съвременната нему епоха. Между другото
той дава едно ценно сведение за поселването на славяните в Гърция и /Македония.
РЪКОПИСИ : Cod. Parisiensis 571.

и
ИЗДАНИЯ : С. Muller, Geograplii
КНИЖНИНА: L. Niederle, Slovanske starozitnosti, II, 1, Praha, 1906, p. -ruu—чо/.— л. л.	сл _!>.<>-
’EUddt, Athenai, 1945.	И. Kvotaxifav, Oi JSXafai sv	HvC> MsEzai VI, st &saoa/.oviKfj,
— P. Charafiis, On the Question of the Slavonic Settlements in Greece during the Middle Ages, Bvzantino-
BHHHJ, I,
fat кг
1947.
slavica X (1949), p, 254—253.

graeci minores, Paris, 1882, p. 574. Иревод ьт e наиравен
, p. 400—457.
77sZo.TorpTj<j<p, BvC.
ОТ"
по това издание
/I. Л. Zaxvv'fhpHK, Oi
27т. /L KvQtaxl&ov, Oi
YXaflot sr
1955, сто. 295.
STR A BONUS GEOGRAPHIC OR UM
СТРАБОНОВ ЕПИТОМАТОР
De
E P I T О M E
Slavis Graeciam
Macedomamqus inco-
lenti bus
Славяни
обитават Гърция и Македония
Кш
57 тшоаг
у by
о%е&Ьг нас Пгмтдгуцъ&г
Eyo.ddot VEitovrai
v Нлёнооу
xat Мawfay!.а)
(р. 574),
ual
1
' EUdfat
Exv fat
А сега прочее скитите1 славяни ооитават
целия Епир, почти (цяла) Елада, Пелопонес2
и Македония.
1

1 Славяните биват назовавани скитн от
реклу Томе, Botje устаяка 821—823, Зборник
славянски поселища в
(1898), стр. 626—670. — М. Vasfuer, D
гръцките земи


византийските авторы. За подробности вж. М. PajKoeulp О по-
радова Виз. Инет. 2, стр. 36—37.	2 Общо за наличието на
сведенията, посочени у А.А. Васильев, Славяне в Греции, ВВр. V
стр* 36—37.
вж. сведенията, посочени
Slaven in Griechenland, Berlin, 1941, p. 17, 18.
J
XXXI. ЖИТИЕ НА МИХАИ

МАЛЕИН
ОТ МОНАХА ТЕОФАН
Михаил Малеин (894—961) произхождал от видно византийско семейство от Харсиан,
Кападокия. Той бил игумен на два манастира във Витания и Пафлагония и се прочул с
монашеските си добродетели.
Житието на Михаил Малеин било написано от монаха Теофан, иегов ученик, който
проживал със светеца около четиридесет години. В него има интересно сведение за едно
сражение между българи и византийци по време на победоносните войии на българския
цар Симеон.
РЪКОПИСИ: L^Cod. Athens Laurae 455 [Л 79] (XJIIs.)
ИЗДАНИЯ : L. Petit, Vie de Saint Michel Maleinos, Revue de I'Oricni Chretien,
КНИЖНИНА : L. Petit., op. cit., pp. 543—548 (с посещена
Ч.Р
1
VII (1902). pp,.549—568.
1, 572.
книжнина), — Moravcsik, Byzantine turcica,
-Я 1
V
ЧТА MICHAELIS MALEINI
АНСTORE THEOPHANO
Ж И Т И Е
МИХАИЛ МАЛЕИН
H A
ОТ МОНАХА ТЕОФАН
М О N А С Н О
Romani a Bulgaris 'vincuntur
Византий ни. биват поведена от българи.
20. TIvtxa хата ВогАуа/жпу б pautaixbc отоа-
}^сол?л^ЕтО gy rets XQovotc Kan’GTantvov те
то? eg солжет о еу toiq XQdvotc KcovoTanlvov
xat Zcoijs гсоу fiaoiZwovTCOv xal у ха^тщаъ otxov-
aevY] disxioveiTo те xai троддейь na^dooero, e'/e-
vezo tic xoeofieia лабе zdv ootov
Aof/smv
ex iieov to tsaos tov
frsiv, (ic xat did rip' mi' ладахаЛоотсоу aRcoatr
ходе tov ueyav ixetvav dyajva алодхавцЕУос, ev-
Qeiirj ev via аих&осола^соу xat ddvvyotog- dwoxAatd-
fAevoc:' тог бе to {iaQQEiT etc avrov eyovros тут
aixlav xvvfiavouevov тагу ddvcmdrv, uoits е^еТле
лед ico
ezoeofie la kqoq
dydgaitv,

етадаооето,
л aoa ti.tvov qa-
EX/axagoi'Vztoy ivdeke'yaK
ovyxooTovgsvov лолеаоо tia-
Ttjv rear ладахаЛоотсоу
nvvfyavouEVov
то {РшО-ет. fgprjGt- де, со с
71Q0C То
<Г
ек
ddvQiicdv, uoiiQ
TtVl
ev
20. Когато ромейската войска вдигнала
оръжие срещу българите по време на цару-
ването на Константин и Зоя1 и големи сму-
тове разклащали нашата империя, при пре-
подобния пристигнало едно пратеничество от
някой боголюбиви мъже, конто упорито на-
стоявали да научат за края, който бог щял
да изпрати на избухналата война. А той по-
ради сана на онези, конто го модели, се вдъл-
бочил в онзи велик подвиг. След това бил
намерен скръбен и жадно проливащ сълзи.
Когато пратеникът се осмелил да го запита
за причината на воплите му, той едва изре-
къл видяното. Казал, че се бил намерил в
и
!
1
TJ-
Константин VII Багренородни, би о а регент на
между 914 и 920 г. Следователю сражението, за което става дума в текста, трябва да се постави между тези
две дати. То ще да е боят при Ахелой, който е станал на 20 август 917 г. и се е развил
рийското поле. Издателях на житието обаче отбелязва, че годината 917 не
на светията, така както те могат да се доловят от разказа на неговия житиеписед. Но ако въпросното сражение
се постави например в 923 г. по време на гюбедоносния поход на Симеон в Източна Тракия в Цариград, то то-
гава Зоя вече не е била регентка. Вж. Petit, La vie de Saint Michel Maleinos. pp. 589—590. За събитията около
Ахелойската битка срв. Златарски, История, I,
2 Зоя Карбононсина, четвърта жена на Лъв
920 г. Следователю сражението, за което става дума в
л
четвърта
71 и
майка на
'А
2.
стр. 385.
действително в Помо-
отговаря на другите дати от живота
I
Vita Michaelis Maleini — Житие на Ми аил Мал ей и
313
аеуаЛср, ev ф xal dirjQrjueva.	<5vo работ
Zsvxo(poQovvTO)v те xal ae/.avEiuovov'TTOOv классе-
va хапЗеТт^ TQt’Qovra tovs ddovzac xat хат’аАлфЛсоу
e^aQTvd/teva, e; ajv xvyEC dvo naptp.EyE'deiQ awoPv&ijvat,
aevxov те xai iteAava' out to	tov ,usAava xazatpayetv
fii]3ev oZcos tow exeivov ayioAettp&ip’ai,
oaoxobv' tcov де б%Ла)у тф/ооффегтсиу ocpodoojQ, $ea-
aaodoi tuiAlv ex devTSQOv avdoac dvo qrofisoovs тф
etdea xal тф) aeye&Ei ёхлффхтож;, riw uiv
атолфу neQi^etjh'ifievov, tov de иелата,
ptEQOv<; апоотаЛЕУтад (JVQQayfjvai аЛХфлот
flEGOV EXEtVOV TOV ttedtov,
y-rjv xaia^oAEiv tov ^evxdv, ay; doxeiv аттаоат dia~
aa^svEG'd-ai TavTi]y xal фоф> aqxevai eeCuoiov. „did
xat yivcboxEiv vtias
Taytvi})' boyr/v tov deoo ttqoq ф/лас;
ЬлЕр xal xazd t^v TtQoQQTjotv too &eo<p6qov ~
dta. тад фиауу auaoria? еуЁУЕто (pp. 563, 28—564,

тит /evxdv, сос
Т(')
40 Гръикм hs
7
tov aev леохф-
еф ExaTSQOv
V хата то
xat ovro) rov ptsAava еф
□
ш ijoi'p’ dtptevai
qyqai, „/fovXo/tai,

eecuwov.
/LbeydXjjv xat
Э У	л U
ОТСОС
една голяма равнина, в която се виждали да
стоят една срещу друга войските на два на-
рода, едните
черно,
сочвали
две
ноте така разкъсало бялото, че изобщо нищо
не оставило от месата му. Тълпите били
развълнувани силно и той отново, за втори
път, видял двама мъже, страшни на вид и
удивителни на ръст, единия облечен в бяла
дреха. а другия
тени от едната и от другата страна да се пре-
борят помежду си веред онова поле и чер-
ният така повалил на земята белия
лата земя като че ли се разтресла
грозен вик. „Ето защо, казал [светецът], ис-
и вие да знаете, че наскоро велик  божи
гняв ще се стовари над нас." Така и стана-
ло според предсказанието на богоносния отец
поради нашите грехове.
£
ках
-L)
- облечены в бяло, а другите в
скърцали
Като скърцали със зъби и се на-
едни срещу други, те пуснали
огромни кучета, бяло и черно. А чер-
те
>ри българската история,
7 т
V
J
от


в черна. Те били изпра-
та ця-
и се чул

XXX!!. ПОХВАЛНО СЛОВО НА ФОТИИ ТЕСАЛИИСКИ
ЛЛ

Фотий Тесалийски бил отшелник, който се подвизавал в Солун по времето на Васи-
лий И (976—1025). Едно похвално слово за него е съставено от неизвестен автор в на-
чалото на XI в. От изложението се вижда, че неговият автор не е добре запознат с исто-
рическите събития. Така например той нарича Роман И, бащата на Василий Българоубиец,
Лакапин, смесвайки го с Роман I.
В това похвално слово, което не е издадено изцяло,
войните между Самуил и Василий И,
РЪКОПИС: Cod. Mosqu. sinod. bibl. 160 (s. XII—XIII)
ИЗДАНИЯ^ Арсений, Похвальное слово св. Фотию Фессалийскому, Новгород 1897. — Д. Васильечский. Один
из греческих сборников Московской синодальной библиотеки, ЖМНПр., 248, 1886, стр. 96—102. Тук е използувано
изданието ни Василевски.
КНИЖНИНА: Златарски, История, I, 2, стр. 660, 685.— Krumbachev, GBL., р. 199, — Ed. Kurtz, BZ 7
- Moravcsic, Byzantinoturcica, I, p. 574—575. V. Grume!., I.c fondateur et la date de fonda-
thessalonicien d'Acapniou, Echos d’Orieut, t., 34,1931. —А. П. Каждая-. ВВр. XVI, 1959,
се подвизавал
за него e
се съдържат никои оощи данни

за
из
2, стр. 660, 685.
(1898), p. 484—485.
tion du monastere
сто. 286,
Lh
Echos d’Orieut
t.
*
I.e fondateur et la date de
34, 1931. — А. П. Каждая :
h
tJ
LAUDATIO РНОТП
T H E S S A L О NIС E N SIS
ПОХВАЛНО СЛОВО НА ФОТИИ
ТЕСАЛИИСКИ
CJ
/. De Thessalonica eiusque conf intis
1. За Солун и неговшпе околности
vcboa rip’ tov
/
ijoWjV i-oiou Tf)V tov xa/.w rpvotv
pETpEl rfp aQE'tiqV, OK Deov tex-
'’Obe лоск
ZOti «Ztt-TpZE't’TOs
rov ovtok яш tcqos did. ravTijb oxsvb<x>y dots-
to. tyecooiv. ditikvx nal Оеооологситк
XotisdOllEVt^ T(~)l’ tiSTTUklHCfir
ueaov Ьшснырevr)Q zcw,
fiaoiki <)oc
г
3t' T)p?
am fiaoikibob raiz
dr io хорто, tov ipiur
yj]obv
JlvbvT] xal
Ql IO)V
отт]оау dvorv^ei^
тато) OEoveio) ycyovdis, (ivco twv
>	I	!	F *	X
EVfiOV
tpijfti тт6ке(ог
EjearEQOVfyEV rrdkcOl'
AufyiTTokst
^ay.Eboviot
Uozidaiq -лас таТя
al vvv
ravTij? ovv



TTjb TfQO-
l.iokkov
0 t ov doQVq'OQOVIlSrnS,
TTOOs PEV
701
de bvvovTa,
Ь.тавак
TV К(Ц
1
(JTOl-
"Еккп^лоуг^дшу,
/
T
J ,^'V.
aXzotG'
(Ъ'т ЕгъкыЬг
s/с v
ерооу vr
.Tt'O{ Т,;Г
Ь"Ч	J
1
T.L УЬ
	 > I
J
J
УМТ
flQa% v-
ажюло-
Той съзерцавал само същината на добро-
то и безкористно следвал само доброде-
телта като истински син на бога, който се
стремил най-добре чрез нея към бога. Разбира
се, [това продължило] и в Солун, който стой
начело на тесалийските традове, а по-скоро
е разположен веред тях и обкръжен като
царица с градовете от двете му страни: на
изток с Амфиполис1 и с редица съседни ма-
кедонски селища, а на запад —- с Пидна,
Потидея2 и всички други градове чак до Хе-
леспонтските3, конто сега вместо цветущи
станаха злощастни. И тъй той пребивавал в
този град в една прескромна обител, която
и
з
a

1
мессия п-оз.
Амфиполис се намира
J
3 Хелеспснт (днес Д'лр,
Аалкиди-
а не на запад от Солун, както смята авторъ~.
a Потидея се напирал на п-ов Касаядра в
нелите) се намира на изток,
слизо до устието на р. Струма.
V
г
I
315
Laudatio Photii Thessalonicensis — Похвално слово на Фотий Тесали йски
xai btavebs zljg Bov nolixcov Bupt^lag xe-
' laz-
qcov Koo pa те xal Aauiavov dEdoppuEvo) (p. 98,
fol. 200).
МУ OVTI
XfjOQiO'iiEvq), Бтсурбрап raw dyicov dvoQyvQcov
— "Z1
7
се
намирала горе около крепостта и била
доста отдалечена от всякакъв досег с граж-
данине, построена на името на светите без-
сребърници лечители Козма и Дамиан.
2. Bulgari ThessaUam
vastant
rot lYLvaary eVv&s, хата туд 'Pcopaiaw
dipr/yidaay apyAjc xal тру Ост.та1а)У лаоал1 xal Ao-
Лдлсоу хатадра!А.ду, лоЛН/д dycovias тф fiaaiAei
толу Avgovcov илрр^ЕУ ларашог. ours yap Ip> лро-
addovg EXE i гл! to dvaxTOQoy ayEallat, ovzc Ip’
dxlvdvvoy
То yaQ
Mvocov sOvoc,
c
!
&U
c vdEvl
Avgovcov
exei
1
aymviaq
2. Българитпе опустошават Тесалия
Мизийският народ въетанал срещу ро-
мейската власт? Опустошавайки цялата стра-
на на тесалийците и на долепите? той при-
чинявал големи тревоги на авзонския3 импе-
ратор. Нито приходите оттам можели да
стигнат до императорския дворец, нито било
безопасно за някой от неговия народ да
тръгне на път задам. Всички бивали жестоко
отвличани в плен, безпощадно избивани с
меч или отвеждани в робска участ според
закона на пленничеството, който отрича пле-
менного родство и
сродник. Императорът
но, че това не бива повече да се понася,
брал многохилядна конница и многохилядк
пехотна войска и започнал силна и смела
борба със значителна войска. След като се
завързало ожесточено сражение, императорът
излязъл срещу тях с цялата си войска, но
се оказал по-слаб от варварските пълчища.
Понеже се повторило много пъти, императо-
рът достигнал до голяма безизходност и ка-
то не
враге
истина много
тояща се в

2
>
то dvdxrOQoy ayEO&ai,
tcov ex tov avzov ysvovg odov
dxdVTWV ЕХТОЛСОд ytVOpLEVCDV doQVG-
7] ЛООС
УорСр
TOV GVyyEVOVS
dvsxzd
pvQtav per 1'ллог dv-
EX
TOV
rijvdt: fiadi^eiv,
Acozcov xal n gi(pEt холторЕУСОУ dyplzcos,
dovMxi/v zvyyp' алауореусоу, alyptaMooias
rljs to dpocpv/.ov dd-ETovons xal хата
Елауеотаацс тд ovyyevsg.
(pQOVa)v Егхдтазд 6 flaotfaivg
vayaycov, /iVQtav de %eTqo. отуатаоихцу ovUe^dp
vog, л62лр,6у
UET Hloyi'/iov
тают отцу, еу таз лаг ат рат1
ТОУ
TV%7]V
a7tayou8vcDVy
~'Алео ovx etl
ГИ
?
V
№
изправя сродник срещу
като отсъдил умест-
9
те атухротроад icyyjQov xal yevvaiov
owra^eog xal pdyr/v ovazdaag .
хат avzov ВаЕАаоас
TOVTOV
xqo-
toqdhl zfjg paQpjaQixrjC аутладешд. tovtov de
елеНео eIs dypyaviup
ТЕ
nQoasvyais dyio)v оотютарЕУгр’
xat ppayiova tov vtpplov л()дс ларатарсу ахатаусб-
Ttp> OEGGalovyjXTp’ TOIVVV XC£~
TEtAippcos, Ip’ dp xal (pQovQiov EtyE xal хата tcov
E%&QC~yy аосралуд	sv TavTT] л@дс Iqev-
vav t.EQc~)v dvdQoyy xat doieoy
fol. 205).
3

лоИауй ysyopdzog,
f	э 
хаь tois sxflQOis ov% olds те тр< аУтиаттсаИас, ov/t
yayjoy MEQar ерщты By dvzoos баобдхштаор’
xat арсчуоуа, d]V
тях
по-слаб от

c.
у сот ov EtaQEtGt ip/VGav.
ТР’ др
1
X
ET-QcfaETO (p. 10
3. Basilius Bulgaroctonus contra Bulgar os
exercitum duett
Kai, (<J Ф curios')
лоПрмоу
6 (Ye Хбусчд
оогалафы tqvtxq хата тагу
Лла'щоУП. xai б p'ev бл/лнд d роттс] piois,
EVX.Tt]QLOtg TOV с
TOVTOp
2
*1
/
7>

evarc tovg apuvoyrai.
Xk/'E yovv xazaAv&etoTjg rijg аутароЕсод xai лрдд
il/v Eavrcbv EXaGwv noQevogevov tcov ovoTQazEovo-
pEvcoy то) ftaou.81, 31 qos OEOGaXovixTjy hzavIptE
Фатод,Егс/тр.О1ЩЕУО5 p.lv xal лара tcovdlKov алаг-
T(t)v we o.vtos t)]S t&v paopdQcoy dnovolag xadatQ Bps
хш
С
1 Тук става дума за
u
съ-
3
състояние да се бори срещу
)вете, потърсил друга бойна помощ, на-
по-царствена и по-добра, съе-
молитвите на светците и пред-
лагаща висока десница, неотразима в сраже-
ние. И тъй той пристигнал в Солун, който
бил за него крепост и сигурна опора срещу
врасовете...
ОИЛ в
1 тъй

3. Поход на Василий II срещу българите
и Фотий тръгнал заедно
Също и Фотий тръгнал заедно с него
когато потеглил на поход срещу враговете/
Те се борили срещу неприятелите — еди-
ният с оръжие за бой, а другият — с молит-
ве ни слова,
По-късно,
а другият
)
А
когато въетанието било поту-
шено и всеки от съратниците на императора
се завърнал в страната си
нал
като истински укротител на варварското бе-
зумие. Това било засвидетелствувано и от-
Tj
Солун, прославяк
7
и Фотий пристиг-
J.
от всички други

похода на Самуил б Тесалия през 980 г. Вж. златарски,
Ostrogorsky, History, р. 268. - Страната на древните долепи са намирала югозападно от
истинно название на ромеите.
към края на 989 или началото на 990 г.
ствия срещу българите.
през 980
К
Вж.
4 Златарски, История, I, 2, стр. 685—686, (
, когато Василий II заминал за Солун
когато Василий II заминал
Историк, 1, 2, стр. 660 —
Тесалия. 3 Авзони е арха-
сведение се отнася
да започне оттам военни дей-
:мята, че това
316
Laudatio Photii Thessalonicensis — Поязално слово на Фотий Тесалийски
лдоааотъдои/лЕгоь 3k xal лада tov fia-
ov Лоуоа; dyga^udvoi? uovov, ал ла xai
TOVTOV
to)v dtxaco-
VTlSO TO)V
хата$Е/Злт}~
ds/aog таота
did
ovouazoz
7lEQt£~
yeyopievo^
ailsa)?;
yoduiiaoir ev oti
хата TtoXiTEtav do tori] v xal $Eowih]v
ату?] ооо^Зутоэу xai оыотгуи xai то!--
XQiGTtavdov avTov xauaTois
a&ai naga Xqlotov
dlE^ElGlV,
5
императора не само с неписани слова, но и
с грамота. Казват, че в нея той бил просла-
вен порйди^гблемите си заслуги към държа-
вата и боголюбието си, присъщи на онези,
конто спасяват със справедливостта и бла-
гочестието си, и понеже чрез неговите жерт-
ви и подвизи за християните бил сразен от
Христа противникът. Такова беше съдържа-
нието на грамота, която бе скрепе на със зла-
тен печат и с подписа на императора с чер-
вени букви. В нея бяха изброени и царските
дарове.
1
з * -
ал ла
(pgotv vriE^aiQEioOai те
UQVOy,
1
xal Tzovots
то ауп'тсаЛоу,
dv XQvof} aipgayis
у да а ц ат oov eq v&qo ватр (7)v
v7iWT)f.iavoi^. 'Ev
ysrat (p. 101
ei
Е/ЮТеЗоТ xal
wv fiaatkiov
у xai fiaauixa дсод^аата
102, fol. 206—207).


I
2
LXXIII. ИОАН ГЕОМЕТЪР
tj
Йоан Геометър (Toavyps КыясНг^) е виден византийски поет от края на X в. Той
произлизал от знатно семейство и получил добро образование. На младини бил протоспа-
тарий, а по-късно приел монашеско звание и станал митрополит на Мелитене. От него са
запазени много стихотворения, конто издават голямо поетично дарование. Важни сведения
за българската история съдържат стихотворенията, написани във връзка с борбите между
България и Византия през последната четвърт на X в. В тях е отразена тревогата в Цариград
от

e виден византииски поет
tr


T_J
успехите на Самуиловите българи.
Иоан Геометър е съвременник на предадените от него
дения заслужават доверие.
съоития,
затова неговите
сзе-
РЪКОПИС: Р = cod. Paris, gr. 352 (s. X)
ИЗДАНИЯ: Migne, PGR CVI (1863)
Byzantion IX (1934), p, 795- -799.
КНИЖНИНА; В. Васильевский, Русско-византийские отрывки. II. К истории 976—986 годов. ЖМНПр.
К. Стоянов, Иван Геометър и византийската култура на негово време, Духовна кул-
Krumbacher, GBL, р. 169,731—737. —Златарски, История, I, 2, 675—676,
В. Бешев-
Scheidweiler, St
П. О. Карышковский, К истории балканских войгг
М. В. Левченко, Цен-
col. 901
1002.
Н. Gregoire, Une
epigram i ne greco-b u 1 ga re,
T I

П. Мутафчиев, Старият друм през Траянова врата, Сп. БАН, 55 (1937), стр. 43, 120.
fl-
184 (1876), стр. 162—178.
тура, кн. 27 (1925), стр. 196—202.
682-685.
лиев, Д-р Никола С. Пиколо като класик филолог, ГСУИФФ, XXXVII, 3 (1941), стр. 48—49.
dien zu Johannes Geometres, BZ 45 (1952), p. 277—320.
Святослава, ВВр. 7 (1953), стр. 224—243. — Moravesik, Byzantinoturcica, 1, p. 319—320.
ный источник по вопросу русско-византийских отношений в X веке, ВВр. IV (1951), стр. 67—68.
JOANNIS GEOMETRAE CARMINA
ИОАН ГЕОМЕТЪР
СТИХОТВОРЕНИЯ

t
1. In seditionem
По случай въетанието
Eis rip' албогаау.
Nvv, ovqqve, ordia^ov opfigovs
^Ai]Q, rciEV^v'Opri niv-O-ipov audios'
CH yrj, xaia^ay&ijTL xai раугр% uoi
Kuipov rd 6ev6qol, payor ota fioaiQvxovs,
"Ofayy oroi-ip’ peiatvar avi'i rtfs W-dps,
To gov triQoaamov apgctecaua,
Тб ovyyevES psv al pa ndoav ryv aEo>
небо, дъжд от кърви! О
aiudiayv'
>
атеге.
Пролей сега, о
въздух, покрий се с печален прах. Разтвори
се и пропадни земьо! Изсечи дърветата и
ги хвърли като (отрязани) къдри и като за-
булиш лика си изцяло с черна одежда вме-
сто със зелена, ридай!1 Родствена кръв за-
плашва най-напред целия Изток2 и уви меч
разделя сродни племена и същества. Баща
Тук авторът има пред вид бунтовете на едрите динати в Мала Азия Варда Склир и Варда Фока срещу
Василий II, конго с известии прекъевания са продължили 13 години (976—988). Василий II след упорита борба
накрая излязъл победител благодарение на военната помощ, която му изпратил киевският княз Владимир. Срв.
Ostrogorsky, History, р. 265--269.	2 Под „Изток“ тук се разбират малоазийските области на Византийската
империя.
1
2 Под
о
гч
318
Joannis Geometrae Cannina — Иове Геометър, Стихотворения
<- /
xal nEQi^ewi gic/og
xal УЕУ1] IE Ttal pskp.
JJqwtov fisvsi,
Та Gxqiipvij, EpEV I
Патцр
Kat dsgiav лтд лат.01Х(р ураахт tpovip'
f hr	M	'	'	~	<j
AtQEt os :
’At/'iq ddeAqi'dg etc ddsAtyoe xaodiav'
01 yp ds лоКоТд оооларауркЛоа
Катю dovExxai
w AvcotJt у
IldKig ds	тад ЕлаЛ^ссд dig
пег OQyct лрод <jtpa.ylp> тют цлктатхоу
£
de
иш wd^cztjxxr, с5 лскрох лак отд |
TQOjXOig,

i
xal ХЕраггспт al qrAoysg
Х0У1У.
хб.пад
Updg уГр> flakovGat xal хат ха ларау psvai,
Ортр'огоас лхщюу, ola zisv'ihpioi
01 трд
Фброхд TEAovoat
A i т ov oi juiodoig
Kai тахта psx dt] тахта л ход тор’
Та лрбд /ivoir ds, лоХод еТеХлос
Tx.vddyv ah’ аоттр’ л Ар код,
аКпу
/
EXX-Ep QOVOl XpV
7 rt
J
ft
? *
"Ayup xQaxovGiv' at, лб/.ai лоАелд
T
X.O:lPrlU(i.V
r
ТЮТ
ХШ XCiQEVOVCt fitya.
T’l'J' О'ОУ (ОУ
кипи от гняв, готвеики смърт за децата си,
и син опетнява десница с убийство на баща
си. Брат насочва меч, с горчива мъка, срещу
сърцето на брата си. Долу земята се гърчи,
раздирана от трусове, а отгоре пламъците на
мълниите изгарят самия прах. Градовете, хвър-
ляйки и събаряйки на земята като коси кре-
постите на своята сила, горчиво ридаят като
скърбящи девици. Синовете на Агар
жествуват: градовете, конто по-рано ни пла-
щаха данъци, сега искат награда за убийст-
вата над нас и силно ликуват. Ето, това
именно става на Изток.
А ТОВа
1
h
+J
i
тър-
Avoir de

сну
Aoyog;
лато1да
M
ds рлаотагогоат £vys;vslg xKtdoi
q vGtv

ликх'ват.
* xal та jusv jupxiiQ
fislTbv fliq.
xoaxatai логу лоаелс^ Аелт^ y.vvn
per
/iMTQSySl ТЕ xal ЛЕ.01ТдЁХЕ1 XVXAlp"
rQg ypv
’AvSqojv блрЕлкпУ xal ctdpQsav
flQoppiKn’ EXTE/avovoc, xal pQ&pcbv yEVp
Tiqog ueqi'Q
Ta dg ^дЕОласЕ to>v
At К
1ллотр6(рохд ds тад лр'Кагкра ллотрб^охд,
ОТixoA fi/Kwn’ тТ’У л&д лабоо^ш дахрасот",
Ксорас нет ovt(i) лпрлоАогутас xal
fiaciXlg tov Bv'Qavxog sexto,
J


тблос
v э
Ilov /LlOl ТТурд
116h.g xoxotg xpaxovoa
Жхюаа rd лрнг
(){
Or
r JTF X
lOOg
rEx
Tavg
Nrjaov? EQi'pxovg xoi сраоаууад
KQtVsVTag
Kat ravra
Tan1 O(ur, dixaoxd 1) xi<v Atikodp xaodtar
Ovdslg uaAaoaei, ^svdsxat ту лаг}о1оу,
Kai ddxgvov yet epagpaxer оа)трд(ад.
'AATpAlOa pLSV ElQ GXOTOg pETEGTQdtp7],
Ko). TVlQ asApypg <p8yyog Е^аЛЕХОгЖ,
Kat xaivdg аотрд Aavpa лкзтЕюд $£vov
Kaivps
Ao уio ид g
’AZTV.eaw uoi dsl^ov
Edv
Eq?ayagi
Еотлр'ад
Si ЛЕ JLlOl, ЛО/ЛХ,
тоТд ха/.оТд door
1
; Ov x.Aoyy xat)'qiiEQav
fidfiQU, Л1ЛТЕ1 xal
xovg q'vEi'xaq ayxdAatg xoig oaig
цеу piayjkoag ti^yov sOeg sr judxaig
or у у ev toy xlnxoyxag,
03 □ t *	~
о avxt AaiaxQaiy
ал an da a era i tqo pep ;
xAddoi^,
4
X
sidsg
011101 xw ла^кп < 1
>1
xai xuaOv ауаулбоюу
xal лЕхрад
otxstv, тру nyopv iiETQov'iErovg;
ry e a! лаа%оу те g (i о tcov xqi u dxm у
Ttp' ЛУОрУ
?
ают, dixaccd 1) тру Adkodp
UaAaOOEl,
««fi’ds

7
3	4,
срОЛЕХргрГ/
dor}iq i/avpa л/оТЕсод
d’dri'/ipthp т^с Кё/худ pa$r/uas
ord sig, ovds 7ti)v iyxAi].
I ASCOT, A6yS,
ovdtt 7tT)v



балла уорoxor
wzrwetc
1
XttVGOV
д&ш/ог*; t
«2 л i-jZo qx&oQovg
axdosig,
7
което става на Запад,2 кое слово
скити3 кръстос-
обикалят западните области, като че
тяхна родина. Опустошават (ги) от ко-
която ражда благородии из-
желязна при-
младенци. И докато
враг
гъ
5
би го предало ? Множество
и
западните области
ват
л
рев като земя
дънки от непооедими мъже
рода, и мечът посича
1 г
t
5
c
1
и
други й изтръг-
Мощни по-рано
с а жалък прах. Уви, виж дайки
стада от коне, там, където по-рано имаше
хора, как сега да спра сълзите си ? Области
и селища така
царица
к аква
стоит
по-рано си тържествувал с
Не се ли тресеш всеки ден, не падат ли и
не се ли рушат основите ти от трусове ? Не
видя ли едни от издънките, пораснали в твои-
те пазви, да падат в сражение като плччка
на меча, о нещастие, от ръцете на сродници
а други, спирайки дъха си,
веят вместо в
в пусти острови, оездни и
ако
е волята ти, Съднико Г), никой не смекчава
каменисто си сърце, никои не се помирява
с ближния си и не пролива цел ебни и спаси-
телни сълзи. Но помрачи се слънцето, скри
се светлината на луната, изгря нова звезда,
необикновено чудо на нова надежда, и неиз-
броими с а безразсъдствата и провиненията им.
Но, п ре благо слово, погледни ме с милос-
тиво око, прекрати взаимно изтребителните
кланета, отвличане в плен, въетания, бягства,
гонения, насилия, смъртни наказания, присъ-
ди! Зная, че ти се съжали над град Нине-
маиката държи едни, врагьт
ва със силата на стрелите.
градове сега
коне
5
t*
се опожаряват, а ти град —
средище на Византия, кажи ми в
който
колко
благоденствие
участ
на
$
кажи
Византия,
си ми изпаднал ? Град,
първо място по бедствия,
тържествувал
fj
осъдени да жи-
блестящи и прекрасни палати
скали. И понасят,
и да има толкова, уви, страдания (такава
волята 
, никои
никои не
о
t >
сълзи. Но помрачи
на луната,

че ти
Сорбите
р. 266—267.
1 Под синоье на Агар се разбират арабите. Тук стана дума з;’. Сорбите между Византии и египет-
скнте Фатимиди при управлението на Василий II. Срв. Ostrogorsky. Histor}’, р. 266—267. "л Със „Запад “ се
означават европейските владения на Византия. 3 Пос „скити“ тук се разбират българите. Изнолзувайки въг-
решните смутове през първото десетилетие от управлението на Василий И, Самуил предприел редина нападения
срещу Византия. За събитията вж. Васильевский, Русско-византийские отрывки, стр. 176—177. — Златарски,
История. 1, 2, стр. 659—692.
Под синове на Агар се разбират арабите. Тук
3 По
вж.
ежду
дума Зя
History
се разбират българите.
I-


„Запад
I
Joannis Georaetrae Cannina -
Иоан Геометър, Стихотворения
319
Фиуад,
QxxetQag, olba,
Kat kaov ркероад риартг/хота'
Eov uoiiivioy yay, тот toy ।
St/ yrh’Potz xayd>, Kqigts’
Boa, лбЗд op,
Kaxcov dfivoaovg’

ZM
адлауад, лостад.
xat Sivsvt xpv
XQLG&&.
Л0/.1У,
5'
aujy alpartor.
ravra
1
локтд .
tci; лаоаркецт, вНжпу
реурс у do Ttvog логос ;
(col. 907 С -909 С).
J
вия1 и че пощади прегрешилия народ. Защо-
то твое стадо е той, купен с цената на твои-
те кърви. Твоя кошара съм и аз, Христе 1
Такива слова отправя към тебе твоят
град, градът, който е твой. Ти, който виждаш,
не отвръщай
Докога наистина ще бъдат мъките ни ?
слова отправя към тебе
+>

поглед от бездънните злини
А Л. >

2. hi Iberorum vastationes
2. За Иберийски те грабежи
Etg тад raw

Ijhpxor
- - a- --
аолауас,
Exvfkxdv лид ak)2 'HpQtxp ftia
тру ' Ecpav уЪу xkorei гщ- 'Еяя&дау.

Ov
IIqos tpy 'Efpav
Грд tovto oeiapol, Tovods tpavctg
Katvaiv cdqlov paxsag yp. Ti A
MsptpT} ратНшд 6л ,т 6т а у то ид
Зшаёта д^соутад
<7 '
iidxsrig yfj.
бтлот’ау
x.ai tphovg
1

аотедохг
,	? о
nvu.ud^ot
1
/
тосъ oovg
Не скитски огън,2 но Иверийско
тласка сега Запада срещу Изтока. Това (оз-
начав ах а) земетръсите, а Македон скат а земя
показа блясъка на новоизгрели звезди4. Загцо
напразно укоряваш скитите, когато виждаш,
че твоите приятели и съюзници'5 върщат съ-
щите неща ?
3
насилие
Като.
3. In Bulgaros
Elg roi’s
Exv6o)y ttqct
(col. 919 А)
3. За българите
Bovkydoovg.
ovppdyovg,
'Ехтбад,
ЛбррсчаНе 6)qq и ед ,
GVli,U.ftypvg
тотд
q:t.kovg
q vka ВоНуаосоу,
л иод
ExtQTdre xat хсоттте,
Kai ompxTQa xai to tnlfifui xal zip’ лосдтриу
Kquteite xal qroiiEixe,
Сега, тракийци,8 ще вземете скити7 за
съюзници срещу приятелите, конто по-рано
ви бяха съюзници8 срещу скитите. Ликувайте
и тържествувайте, български племена! Обла-
давайте и носете скиптри, венец, багреница
и пурпур... Той ще смени одеждите ви,
дълъг ярем ще впримчи вратовете ви и в око-
ви нозете ви. С много удари ще набраздим
вашите гърбове и гърди, понеже сте доста-
вили труда и сте дръзнали да носите такива
неща и да се гордеете с тях.
в
xat cyotvixidag
f
f*
Meiappidoct xai gvkoig avyevag
3IaxQoig ovvegct, xai xwpmot тотд лбдад.
u.yci 6b локкаТд тсЪти xat тру xotktav.
3
Avfibbv depevTe; bppiovQyAy,
ГТ1 ?
.iovTovg
tpoocc у
т окнах c
xal q-govs tv psya.
(col 919 B)
i
Гр. Ниневия -.. столица на Асирня.
лите му сс отличавали с разпуснатия си жизот
означава вероятно заплахата от страна на българите.
реди, конто около 987 г. подкрепили Василий II в борбата му срещу Варда Склир,
пръснали и ;
лий II тръгнал на поход срешу Грузия в 990
174. — Златарски, История I, 2, стр. 686.
ските автори предвещавала
втората половина на 989 г.
льевский, Русско-византийские отрывки, стр. 173.
тели и съюзници" тук вероятно с
столицата, тъй като Цариград е разположен в тема Тракия.
киевский княз Владимир през 988 г. 6-хилядяа дружина в помощ на Василий II. п. Авторът намеква за съ-
бития та от 972 г., когато византийците уж като освободители и приятели използували помощта на българите за
борба срещу Светослав. Тук под „скити" се разбират киевските русн. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 624.—
Мутафчиев, Руско-българскг
-•- столица на
с pa зпу снятия
се отнася
намеква.
Разцветът на Ниневия се отнася към 9—7 в. пр. н. е. /Киш-
кой то тук авторът намеква. ~ Със скитски огън тук се
s Тук авторът говори за граб ежите на грузи иски те от-
около 987 г. подкрепили Василий II в борбата му срешу Варда Склир, но скоро след това се
започнали да огра сват малоазяйските области и центра лната власт трябвало да се справа с тях. Васи-
717'1 г. Вж. Васильевский, Русско-византийские отрывки, стр. 173—
1 През април 989 г. се появила комета, която според византий-
наскоро след това поражения на византийците от българите. През
паднала крепостта Верия, днешея Бер в Македония, Вж. Васи-
— Златарски, История I, 2, стр. 681—684.	5 Под „прия-
грузинците.
иосаедвалите
в български ръце
о
подразоират
I
за
L?
684.

b
s С „тракийци" тук се означени жителите на 
7 Със „скити" авторът нарича изпратсната от
s. Авторът намеква за
„скити

1
ce
„скити
е отношения при Светослав, стр. 76.

320
5J
Joannis Geometrae Carmina — Йоан Геометър, Стихотворения
4. In comitem
4, За комшпопула
ЕЕ
а
ТОУ
"’Avar хорарс sqAeys tov
Колот хмартр; avQaoAsi
^Аатро Ixelvoc ovupoAov wv
^ExSlVo; ppeQOVTO (pO)zl <p(OG<pOQOV.
ptpflp тр dvost Ntxptpdoov.
deivo; ovto; eS aAaowoa^'
хортт ла
aifJsQa,
<
EoaiQav.
VVV OXOTOVs'
'А А. А (Л'ТОъ
Тео (о; б dstvo; ovto; s;
Та лагта лгулра' лот 0(рр/ррола xoazov;
» oov, отдатруг, трд avocprov 'Pcoiip;',
Tvoei fiaotAev, лоауиаос vtMptpoiJC,
Al&tyov TTQoxvtpt/j? tov Totfov,
Aided: ov otxstv id; aAuortsxaQ летощд.
(Col. 920 A)
Tai
£
О
/
*
J
J
AZOV,
5. In dominum Nicephorum imperatorem
ER tov
To;
NuiVjCpOQOV ТОУ Д/ЛЛШ.
XVQOV
/.cioio 'dsocpQova fp’ia
г
5
Ат’гп; ExviPqv

cstvac,
Aosa дроа nsyav.
(Col. 927 A)
6. De Romano rum cladibus in clisura
Bulgar о rum perpessis
г
AV
to лшЧо; cBcouHcov
I
siost,
ecpappy лот sceHIat, слК pv pho; Щ>Ар,
Topi Mvo(7)v doodzcov xQsmova Avoovuov.
tippsw, osyooa, xax ovosa еррет ,
Ksuudotv s'viia Ascov :
EHT
c.fu
Tp psyaAp tpt'Xp KatoaooQ stas Tads'
Iotqo; sas orlpavov ‘Pant pc,
Parrov,
Tttea Afvocnv buoarcov
«	’-W1

Ovx
"J
j
1н

f >.
7
то
А' тГ/ BovAyaotxp
5 05 ЭТ С' '
О?’О TjV
/
doQvot asTQat,
sTpQrxw aviiaav.
ур', Ф as д оп1,
с

£ze uTScpavov
a Lac. ind. ed.
/огаоvyla dig gov saw-
хоБттога
•—
и л A a
лам/дщъ-
Avoovia/v,
(Col. 934 А)
озаряваше небето, долу ко-
опожаряваше Запада. Онази звезда
Горе комета1
митът2
бе символ на сегашната тъма, а комитът се
укротяваше от изгряването на зорницата. Коми-
тът се появи при залеза на Никифор3. Този
страшен Тифон4 измежду злодеите всичко
изгаря. Где е ревът на твоята сила, вожд
на непобедимая Рим6. Император по приро-
да и победоносец6 по дела, надигни се малко
от гроба и изреви, лъве! Научи лисиците да
си живеят в скалите Г
<?. За господаря император Никифор
Шест години държах благочестиво юзди-
бе
управлението и толкова години
ки МарсГ
те
окован силвинт ск^
j
1 L
в. За прегпърпяното от ромеите пораже-
ние в Българската. клисура;'
9
Никога не оих казал, дори и слънцето да
би изчезнало, че мизийските стрели10
силни от авзонските копия11. Пропаднете дър-
вета,
ланини! Пропаднете, недостъпни скали,
където лъвът се уплати да излезе срещу
сърните! Слънце, скрий под земята злато-
блестящата си колесница и кажи на великия
дух на императора12 това: Истърът13 грабна
венеца на Рим. Вземи бързо оръжието,
щото мизийските стрели са
зонските копия.
л
и
са по-
зловещи планини. Пропаднете, мрачна
там,
TJ
за-
по-силни от ав-
2
стът на гръцкото заглавие «Д таг -лошт (^xouno^ovXos) е повреден.
ятно има пред вид въетанието на комит Никола и четиримата му синове Давид, Мойсей, Аарон и Самуил през
969 г. Вж. Златарски, История, I, 2, 590—593. 4 Тифон — митическо същество, символ на унищожителна сила.
Той бил изобразяван като многоглаво чудовище, от чиито уста изригвал огън. 5 С „Рим" тук е означена
Византия, конто се смятала за наследница на старата Римска империя. 6 Игра на думи с името на Ники-
фор	, което означава победоносец.
презрително нарича лисици. 8 Със „скитски Марс" тук
на Никифор Фока (963—969) Византийската империя се засилила извънредно много и опасните по-рано българи
не иредприемали походи срещу него. Никифор Фока отказал да плаща данък на българите според договора
от 927 г. Златарски, История I, 2, стр. 569—573; 580—585. Срв. Ostrogorsky, History, р. 259.
дума за голямото поражение на Василий II, нанесено му от българите в прохода Траянова врата при Ихтиман.
Вж. Златарски, История I, 2, стр. 665. —П. Мутафчиев, Старият друм през Траянова врата, стр. 120. 1() Си-
реч българското оръжие. 11 „Авзони4 е архаичного название на византийните. 13 Към император Ники-
фор II Фока Йоан Геометър се отнася с голямо възхищение поради воениите му заслуги и му посвешава много
от своите стихотворения. С Истър се означава българската държава.
Срв. тук бел. 4, стр. 319.
С „коми?" тук е означен българският цар Самуил, син на коми? Никола. Тек-
3 Никифор II Фока (963—969). Авторът веро-
синове Давид, Мойсей, Аарон
8 Със
от чиито уста изригвал огън.
старата Римски империя.
7 Тук личи отношението на автора към българите, конто той
означена българската държава. При управлението
е
6

иредприемали походи срещу него. Никифор Фока отказал да плаща данък на
927 г. Златарски, История I, 2, стр. 569—573; 580—585. Срв. Ostrogorsky
ума за голямото поражение на Василий II, нанесено му от българите в прохода
1
11 Става
1” Си-
Л
11

12
I
J

i
I
321
Joannis Geometrae Carmina — Йоан Геометър, Стихотворения
tyOVOVS,
I Ь
7. In egressum ex patria
Etc; алодтулаг.
’Ev ynvl Avotqcp tt]V Ev^avrog eouav
Ainctiv, eXavvco ttqoq twAiv ^yhi^QiaQ.
Етс/фгуоиеегр' у do g.qtc poyqpaiav /Заелсог,
Kai &vyywy paxauoav ayyiovysvnv,
Kai Epotd)0cj.v T7}v "Ефат xqoq
Kai, yvovs хат ootv xal crevaypov? xal daxQv,
'&Q ek yaAyvqv efitetov Try 'Eoneoav.
Оатса) dirjT&ov ттд? a&vQov то <зтбуаг
Ta>v AjaaAyx qqco лАгфод nyQicop.ivoy,
,eОдоотатоагта? то' ? odizag £хтблж<?,
TQocpd)y, ^svTjTwv, aQjcayijV хш %Qnратауу,
"‘AiAqcov, yvvaix.d>v mjdjcvtovs xal лс/.иУох,
Kai naQ&svovc;
Гирь v ovp, eras,
. Kai тру oQ&aav iuaovvQovu.evaQ dbct’jv.
Toiavva /uoi та лоазта тг/с; ёхдпрак.
xal Jiaid'icov
aepvas те xal fie^apcpogovg,
(pevl xeiQaQ atoovocK aval,
2
*

Ov £xvfhx6y
С
71V О
EtpAgys т}р> 'Еолшау,
’АП’ ovoavov tivq xdt Побгоса xal fibers
Катерлглоаюа vcjv puav&eioav KJovo.'
7. За раздялата с роданата
и
През месец март напуснах Цариград и
тръгнах за град Силимврия. Виждайки още
блестящата сабя и меча, настървен срещу
родственици, озверелая за убийства Изток,
чувайки плач и ридание в града, аз гледах
на Запад като на тихо пристанище. Още не-
преминал устието на Атира* 1, виждам побес-
няло множество Амаликити2 да спират път-
ници по необичаен начин, виждам ограбване
на храни, на пари и на бедняци, писъци на
мъже, жени и деца, уви издевателства над
благородии, облечени в черно девици, конто
протягаха ръце нагоре и призоваваха за сви-
детел зрящата правда...
Такова беше началото на моего пътеше
ствие. Не скитски огън опожаряваше Запа-
да. но небесният огън, промисъл и спра-
ведливост изгаряха осквернената земя.
5
*тТ
(Col. 956 АВ; 958 А)
f
1
Атира
именна крепост (днес Буюк-Чекмедже)
тавало земите между Египет и Синайските степи и нападало юдейските племена.
ноним на грабители. Тълкуването на този откъс е
174—175,
История I, 2, стр. 684—685, според когото с амаликити тук са означени местни разбойници.
I
река в Източна Тракия, която се влива в Мраморно море. На брега й се намирала сдио-
а Амаликитите били номадско племе от арабски произход, което оби-
Името амаликити станало си-
този откъс е спорно. Васильевский, Русско-византийские отрывки, стр.
смята, че под амаликити тук се разбират българите. По-приемливо е мнението на Златарские,
41 Гръцки извори за българската история, V
♦
I
XXXIV. АНОНИМЕН АВТОР
на
Съчинението, известно под името HdxQiaKajycim’Tcvovnolso^, незаслужено се приписвало
Георги Кодин (XIV в.). Обаче установено е, че то е дело на неизвестен автор, който
живял през X и началото на XI в. В IldxQta Ксоуотауцуоулдкетд се дава кратка история на
по-забележителните паметннци (обществени сгради, църкви, статуи и др.) на Цариград. Това
съчинение има подчертано компилативен характер, като при неговото написване са били
използувани по-стари извори. В него се съдържат откъслечни сведения за българската
история, главно за отношенията между България и Византия по времето на Тервел и
Юстиниан II.
РЪКОПИСИ : J = Мопас. 218 (s. XI—XII). М = Paris, suppl, 690 (s. ХП). — G = Paris, suppl. 657 (s. ХШ). —
F = Vatic. —
D = Paris. 1783 (s. XV). — E - Paris. 1788 (s.XV). — В - Vatic. 162 (s. XVI)
н = Paris. 854 (s. XIV). — А3 = Paris. 1782 (s. XIV). - Ai = Vindob. hist. 37 (s. XIV/XV).
Palat. 328 (s. XIV/XV).
ИЗДАНИЯ  Georgii Codini Excerpta de antiquitatibus Constantinopolitanis, ed. Bonn.. — Scriptores origi-
ed. Th. Preger, Lipsiae, 1907. Даденият тук превод e направен по изданието на
num Constantinopolitanarum, II,
T. Прегер.
КНИЖНИНА: Th. Preger., Beitrage zur Textgeschichte der Hazota. KojvGravrovGvxol.sojg Progr. k. Maximilians-
gymnasium, Munchen 1894/95. — Kpumbacher, GBL, p. 423—427. — Г. Баласчев, Българският господ ар Тервел, Пе-
риодическо списание, LXXV1I (1898), стр. 19 сл. — Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие,
СбБАН, XLI, клон историко-филологичен, 1949, стр. 5—8. — Moravcsik, Byzantinoturcica I, р. 471—472.
Munchen 1894/95. — Kriitnbacher, GBL, р. 423—427.
XLI, клон историко-филологичен, 1949, стр. 5—8.
SCRIPTORIS ANONYMI
АНОНИМЕН АВТОР
PATRIA CONST ANTINOPOLIS
СТАРИНИТЕ НА ЦАРИГРАД
1, De aqueductis е Bulgaria devectis

"V
ЯШ
Бяльпе де г.ш tovq ,uv6Qa)vasa яш touq а.уш~
yovg s(p8Qsv ало BovXyaQiaQ' (р. 149,2—4)
1.	За водопроводни тръбй, докарани
от България
Построил1 водохранилища и докарал во-
допроводни тръбй от България,2
a fivb(H>ras codd.; Verbum incertum ; Preger cum
Lambecio Ьёршгад aut Яигрйга? scribere dubitat’ гуеогу]
a:v to vdfjoo (jpsQszat C
2
Тук се говори за строителната дейност, която Константин Велики развил в Цариград.
1
Водопровод-
ните тръбй били докарани откъм вътрешността на Тракия. Обстоятелството, че авторът говори за тия земи като
за български, показва по-късния произход на този исторически извор.

I
323
Scriptor anonymus — Анонимен автор
2.	Constantinus Magnus Pliscobam, Pre slab am
Dristramque renovat
2.	Константин, Велики възстановява Плиска,
Преслав и Силистра
zragd Ovq-
EJtdyxov
Tavra ds sxiio&yoar cog siQ^rai
/fcxiov TiQamouhov xal Ea^Aovoziov
tcov hoirrtary, xaraAuicov avzotg xsvzrpdoM xqvoiov
s^axoota eig zs zovg spt/362.ovg xai zovg dycoyovg
xal sig za rsv/j>.
xal vnozdlgag avrovg sxrtasv ndltv zqv
$av& xal zrp! AiorQav xal rqv IJMgxovfiav xai rqv
Kcovozavztav. Tavra
tov OvQjj'cx'Ov sig
‘Eq/usiov (p. 149, 9—16).
3
enhokovg xai
Exstvog (3e Ц хата i(7)v Exvb&v
Heoc&l.d-'
1
3
бит/ ‘O'linav ^aqioragsvov
XQOvovg dvo H.stiov anb cpcovrg
(Зе
3
Тези1 били построени, както се каза
препозита Урбикий2 и епарха Салустий3 и от
останалите, като им предал шестстотин кен-
тинария злато за колон а ди те4, водопроводите
и за крепостните стени. Той бил на поход
срещу скитите и като ги покорил, възстано-
вил град Преслав, Дръстър, Плиска и Кон-
станция.6-6 А тия били възстановени с
мощта на Урбикий след около две и поло
вина години от рента на Хермий.

ОТ
по-
3.	De Euphemiae statua in Constantinopoli
posita
(IIsqI Evqmglag zip yvvaixbg ’lovezivovi}
Evsppuiag zfjg yvvaixbg "lovorlvov tov @Qqxog
отцЦ torarat sv ту ayia Evqpidq rfj vKavzijg
xTia&eiari (p. 164, 8—10).
3.	Статуя на Евфимия в Цариград
(За Евфимия, жената на Юстин)
На Евфимия, жената на Юстин Тракиец7,
бил поставен паметник в построената от нея
църква Св. Евфимия.
4.	De Belts aril Tib е clique Thracis signis in
Constantinopoli positis
C 1
VJIO
3

... vEv&a xai ozavgbg verb "lovarivtavov ле-
лууе xai атцЦ ygvoepfiatpog BeAioaoluv xal Tips-
Qtov xai tov xvQTOsibot'g 0Qqx6g, xal Tovortvog
6 .'TpcoTOg ЛелгоеФрр xal rebv ovyyevcov avzov GzfjZat.
ёлта, ей usv ало [laouaQayv, at de yaTxat (p, 165,
11 — 15).
с
5.	De lustini Thracis mulieris statua
С/
I I
Г
"Ev avtep de тф ATiltcy отЦш tozavzai Eotpiag
zyg yvvaixbg "lovorivov rov GJQqxbg xal "Aga fit ag
тг/g bvyaTQog avr-rjg xal eEAsv?]g dveiptag avrqg
(p. 166, 15—17).
4. Статуи на Велизарий и Тиберий
Тракиец в Цариград
Там бил поставен кръет от Юстиниан,8
както и позлатена статуя на Велизарий9 и
на Тиберий—гърбавия Тракиец,10 и на дребния
Юстин Първи и седем статуи на неговите
родники, едни от мрамор, други от мед.
5. Статуя на жената на Юстин Тракиец
В същия Милион11 поставили статуи на
София, жената на Юстин Тракиец,12 на дъ-
щеря й Арабия и
на племенницата й Елена.
а

1 Т. е. различимте обществени сгради, укрепителни и др. съоръжения, построени в Константинопол по
Урбикий бил един от лриближените на Константин Велики. Той развил
Патридий Салустий, префект на града,
заедно със семействата им от Рим във
2
а
4 Емволи
украсена със статуи, служела за разхождане, а в долната
5-с Днешният гр. Кюстенджа.
Византийският император Юстиниан I (527—565).
s
времето на Константин Велики.
голяма стр опте лна д ей ноет по поръчение от страна на императора,
бил един от дванадесетте сенатори, конто Константин Велики преселил
Византией, когато столицата на империята била преместена. Епарх на града се наричал бившият praefectus urbi.
Неговите функции били твърде разнообразни. Епархът имал за задача да следи за реда в столицата, като бил
отговорен за това лично пред императора, раздавал правосъдие в столицата и на сто километра около нея, сле-
дял за дейността на търговско-занаятчийските корпорации и др. За длъжността на епарха вж. Brehier, Les
institutions, рр. 186—192.	4 Емволи	или портици, били сгради, конто служели за запазване на ми-
нувачите от дъжд или от слънчевите лъчи. Някой от тия портици имали два етажа. Горната част, покрита с
плочи и украсена със статуи, служела за разхождане, а в долната част се помещавали търговски магазини.
Вж. Janin, Constantinople byzantine, Paris, 1950, pp. 90—96.	5-G Днешният гр. Кюстенджа. 7 Византийският
император Юстин I (518—527) s Византийският император Юстиниан 1 (527—565).	9 На известии я ви-
зантийски пълководец Велизарий от времето на Юстиниан 1. За Велизарий и неговата дейност вж. G. J. Chas-
sin, Belisaire, gen6falissime byzantin (504—565), Paris 1954, p. 1—254. 10 Византийският император Тиберий II
(578—582).	11 Милион (Mlliov) представлявал грандиозен паметник на мястото, където се разклонявали различ-
имте пътища, водещи към европейските провинции на империята. Милионът представлявал огромен купол, под-
пирав от четири арки. Бил украсен с много статуи. Мястото на Милион не е уточнено. Предполага се, че той
се е намирал някъде на северозапад от площада на Св. София. Вж. Janin, Constantinople byzantine, р. 104—
105.	12 Византийският император Юстин II (565—578).
12
324
Scriptor anonymus Анонимен автор
6. lustinidno RhinOcopimeno regnum гесире-
rante Terbellis Constantlnopolim init
6. За влизането на Тервел в Цариград
при повторното възцаряваъе на Юстиниан
II Ринотмет
(Асана al To (5e
avrp t7] Baotlixfj %qvoo~
Tjv avdQosixelov ayaA.ya
Iloaxi.tdov
8V
Qocpa) дллао) tov MiUov
ypvGeypaqiov' evija yv rd e^apov "Hoaxheiov tov
fiaailecog' xal yovvxltveg ’Iovutivktvov rov tvqox-
vov. Ev 6
16—172,1).
57"	__/
Teq^eIiQ ё(Ущлг!у6рГ1агл’ (р.	171,
Картина първа: В същата златопокривна
Базилика1-2 зад Милион имало позлатена ста-
туя на човек. Там бил ексамонът на импе-
ратор Ираклий8 и (статуя) на коленичилия
Юстиниан узурпатора.4 В базиликата Тервел
говорил пред народа.6
7, De statua in Thracia posita
7. Статуя в Тракия
AQdafiovQios отдатруод ent Aeovvog
Geftovg
аттрлуу evQcov emxvQzov maw xai
parfkig uAegev' pyztva oXeoag svqev xqvglov
та, IiTQag Q^y'. а fisra nQodvpiag rq>
xarsypvvoev (p. 204, 5—9).
5
ev
EVQCOV
IiTQag (Ay.
TOV EV"
rotg Oqooxo)ois psgeotv 'Hocuhtavov
EmxvQzov mvv xai na.yy.to.v &v-
ralav-
fiacn.Ht
(V
a
fV

Ардабурий,6
Лъв,1
статуя на Херодиан8, съвсем гърбав и де-
бел, разгневен я разрушил. Като я разрушил,
намерил златни таланти — 133 литри, за кон-
то с готовност съобщил на императора.
стратег при благочестивия
като намерил в Тракийските области
8. Haemus Thracum rex in Byzantium
exercitum ducit
8. Тракийският цар Хемус тръгва на
поход срещу Византией
Та бе Kovvaoia 17 dyta ОехХа‘ блоге pldsv
Асрсодъ д ha.oiA.ebg (Адахрд лдбд Bv'Qavra, ёхоуксу
oi Bv^dyxiot ex Tcnv exeIge0 xovraQia xal ovzajg
ехЦду. Ю <5e peyag Kcovoravrivog avijysiQev vaov
atTlOXOVQO-
peyedog Enlarwev
6 fiaoiAevg
EX
xovraQia xal
EXSLOE TY}g iiEOTOXOV' 6 (V: ^lovorivog
лаХатщд Etg xddAog xai
avibr xai ёхАщду vaog zip; ay lag Oexpqg (p. 228,
19—229,5).
5
Etg

ELQ
c
о
Св. Текла в Контария9: Когато тракий-
ският цар Хемус10 тръгнал срещу Византион,
византийците си отсекли оттам копия и го
нарекли така. Константин Велики издигнал
там храм на Богородица. А бившият куропа-
лат Юстин11 го украсил и разширил и го
нарекъл храм на св. Текла.
о
9. Tiberius Thrax templum aedificat
9. Тиберии Тракиец построява църква
г/
01 де
TZQaiTfiiQtov' 6
avzov 3AvaGraaia
TO7TOV
evaTioPeoevoQ
Tf-ocaocov’ (p. 234, 11
a /lltlOp OTTL С, O SUQV, J, alfiWir H
b sx TOV
(Църквата) Св. Четиридесет мъченици била
с жена
си Анастасия, извадил затворниците и като
разчистил мястото и натрупал материала,
построил основите и я издигнал до четири
лакти (вис очи на).13
Теаоаоахогта
б ovv тщ yvvaixi по-рано претория. Тиберий Тракиец
deopiovc ёД:Доад xal rov
6iaf.iETQ}pas
ауюс
de 7 ifieQtOs
tops
xal
ере tie A. uno ev
с
d.raxaOdoag
xal
VttTjQXOy TIQOXEQOV
E^eojoac xal
xai riy vhyv

E^ebaXev
15).

19
О Sf.lOV, J,
t'KSb OjOOrc HL
—1
J—2 Тази базилика се наричала така заради позлатения покрив, който имала (според Жанеп тябила
с позлатсн таван). Споменатата базилика била богато украсена със статуи. Тя се намирала в централ-
ната част на Цариград, близо до църквата Св. София. Вж. Janiп, Ibidem, р. 156—159.	3 Византийският император
Ираклий (610—641).	1 Статуя на византийския император Юстиниан II Ринотмет (685—695; 705—711). 5 Тук
се загатва за събитията ст 705 г., когато българският хан Тервел (701—718)помогнал на Юстиниан II Ринотмет да
заеме за втори път престола. След като Юстиниан взел властта, Тервел бил тържествено посрещнат в Цариград
и богато надарен. На 'Г ер вел била дадева титлата кесар и тогава на българите била отстъпена областта Загория.
Г. Баласчев, Българският господар Тервел, Периодическо списание, LXXVII (1898), стр. 19 сл.
се. наричала
таван). Споменатата базилика
позлатения
богато украсена със статуи. Тя се намирала
в
t
5
тория, I, 1
I
стр. 164—174.
тогава на
списание, LXXVII (1898), стр. 19 сл. — Златарски, Ис-
— Из. Дуйчев, Проузвания върху българското среднееековие, СбБАН, XLI, клон
. - В. Бешевлиев, Мадарският конник, София, 1956, стр. 57—61.	6 Ар-
7 Византий-
Контария (KovzaQia) местност или квартал в Ца-
оттам. Понеже мястото било
10 Хемус —
11 Става дума за Юстин II, който бил племенник на Юстиниан I и е бил куропалат
на императора. Куропалат бил нещо
। почетна титла. Вж.
Църквата била доизкарана .от
1
историко-филологичен, 1949, стр. 5—8.
дабурнй — византийски военачалник по времето на Теодосий II (408—450), алан по произход.
ският император Лъв I (457—474).	s Неизвестно лице. 9	/'
р игр ад. Получила наименование™ си от когтаога — копия, конто жителите отсекли
на височинэ, те имали там пост за наблюдение. Вж. Janin, Constantinople byzantine, рр. 99, 347.
легендарен тракийски цар.
по негово време. Тази длъжност била изпълнявана от най-близки роди и ни
като маршал на двореца и се грижел за сигурността на императора. По-късно остава като
Brehier, Les institutions, р. 98.	12 Византийският император Тиберий II.
приемника на Тиберий
8
9
13
6L
6
император Маврикий (582—602).
i
I
Scriptor anonymus — . Анонимен автор
325
10. De Tiberio Thrace
10. За Тиберий Тракиец
Ta be MeyeR'ac Meyebia bsanoiva avyyetQey
EV TOIC XQOVOLC TlpEQloV TOV 0QQXOC (p. 237, 3—4).
Храмът Мегетий бил построен от госпожа
Мегетия във времето на Тиберий Тракиец.
11. De origine lustini Thracis
11. За произхода на Юстин Тракиец
Tyv vftEQayiav Dsotoxov та ’Aosoplvdov dvrjyEt- (Църквата) пресвета Богородица Арео-
Hetqoc payioTQoc xai xovQonalaryc 6 dbel- биндска1-2 издигнал магистър и куропалат
MavQtxiov tov /Зашлёте, епе1 3AqeoRv6ov Петър, братът на император Маврикий. По-
6 топос туг неже там била къщата на Ареобинд,3 заради
тоТд xqovqlc Movouvov tov xqo.- това и мястото получило това наименование
във времето на могъщия Юстин Тракиец.4
5
qev usTQoc pdytGTQOc xal xovQonalaT^c 6
<pbc MavQtxiov tov рааиеалд
olxoc i)V exetoe, (Toy xat еларет о топос туг
nQOayyOQlO.V, EV TOtC XQOVOIC "’IoVGtIvOV TOV XQa-
т1атог tov O)paxdc‘ (p. 237, 12—238, 1).

биндска1
/
5
xat Dm{jet
12. lus Unia mis Rhinocopimenus auxilio
Bulgarorum sibi regnum resiituit
Юстиниан II Ринотмет си възвръща
властта с помощта на. българите
До (църквата) Света Анна, на мястото,.на-
речено Девтерон, върху колона стояла ста-
туя на Юстиниан Ринотмет. Кесарят Варда,
вуйчото на Михаил,5
'Ort Etc туг dylav
tsqov ev тф xiovi от рЛу i от ат о ' lovoTivtavov tov
pcvoxony/isvov. Tijv 61 отфтг xaiEpipaosv Варбас
KaiaaQ 6 &eioc	ха'1 ташуг owEiptipEV
xat Exkrjih] AsvTEQoVf 6i6u e^oqlotoc ysyovsv разбил, а то било наречено
DovoTtviavbc sic Xspuawa пара Asovriov navpt-
xiov, noiyoac exei xqovovc 6sxa' (pvyij 61 xpyvd-
psvoc Etc тот l EQpsAcva tov dpxir/bv TO)V BovD
ydoaov, hydpsTO tov Тео/Зел^’ ti/v
yvvaixa wvvopa (Robcuoav. Kai boo;
Xihdbac
VnECTQEy'EV etc
_ Г5
aev тус
xal exlrRy 6 топос Aevteqov (p. 244, 1 —13)
c
о

/ -1
"V
Avvav
tor mo
Mi%aD
xal
di6u

Т 6 1 (' yo/JEVOV Aev-
lovGTtviavov
5

St С
W
G
liv
&eloc ivuxayA xai таитуг
AeVTEQOV, dlOll E^OQLGTOC
sic Xspucbva пара Asovriov
sxst xqovovc hexa' tpvyrj 61
TeqRIiR TOT dQXnyby TO)V
ihr/oTsoa
avrqo Aaov
xal ,ay bsxihlic
xal Eiaslhiov
TOV
nolsoic nd-

/
1
Etc тоу
is'j ElOrjlb'EV
h
ri/y
"I
с.
st c

ЕУ Tp nolet
тут nalatdv Tlsvoav
T V dyOjybv E^EpT)
Ttdlsooc xai EXQaTtyjs tejc
Д,С to
c
bspEMOv
/ 4
5
xiovoc
13. Gaiuas rebellionem in Thracia facit
Ta 61. 1 diva
TVQawrpavToc
vote ’Apxabtuv
r/v Taira
ot хос
sic та (брахфа fiEQy ev
xat fjfpaysvTog
a tsX^sqIqiv C, CoSs'/mv M, ToiflCMj? J.
b TQtRi.ov J С iisxa yifadPas J,
IT, Raabas й ACg.
/
о
ios
латосх/ои
tol с %qo-
(р. 252, 5—7).
TOV
/
мы %ша8а$

is
смъкнал статуята и я
' така ето зато .-
Юстиниан бил заточен в Херсон от Патри-
- . —' и прекарал там десет години.
кий Леонтий0 и прекарал там десет години.
Като избягал яри владетеля на българите
Тервел, взел за жена дъщерята на Тервел на
име
лядна войска. Юстиниан се явил
риград, но като не бил приет
към старата Петра8. Като
допровода, излязъл до основата на колоната
вътре в града и за втори път го овладял.
И мястото било наречено Девтерон9.
Теодора". И той му дал петнадесетхи-
пред Ца-
се върнал
влязъл през ВО’

13. Тайна вдига бунт в Тракия
А ,в (квартала) Тайна била къщата. на
патриций Тайна
кадий11
10
э
който по времето на Ар-
се разбунтувал в Тракия и бил убит там.
+_

1-~2 Освен църквата Се. Богородица Ареобиндска, която се намирала в квартала Ареобинд (т ’
в Цариград имало дворец и баня на Ареобинд. Вж. Janin, Constantinople byzantine., р. 294.
Ареобинд бил управител на префектура (praelectus praetorio) по времето на император Юстиниан 1
J1 Византийският император Юстин I. 5 Византийският император Михаил III (841-
° В 695 г. Юстиниан II Ринотмет бил свален от престола и император станал патриций Леон-
7 Тук авторът е допуснал грешка. Теодора не е дъщеря на Тервел, а сестра на хазарския ха-
8 В Цариград имало квартал Петра, името на който идва от Дыа - - скала. Тази
скала. Една част от този квартал се нарычала Стара
Спо-
втори път, от-
която
В ж.
на префектура (praefectus praetorio)
император Юстин I.
_ _____ ___ ....1 свален
Богородица Ареобиндска
. и баня на Ареобинд.
1
квартала Ареобинд (т
Constantinople byzantine, ]
Ao-
sofiivbov),
з
(527—565).
867).
тий (69б—698).
ган Ивузир Глиаван. 1
скала днес турците я наричат Kesme Ка
Петра (ясыяй ПЁлрф и се намирала вън
р ед автор а м я стото	i'
ново, в 1
че този квартал се намирал на две
смята
стантин и стената на Теодосый. Вж. Da Cange, Constantinopolis Christiana, II, XVI, 32.
byzantine, p. 314.	10 Тайна
император Аркадий (395—408). Той подкрепил бунта на готите начело с Трибигилд в Мала Азия. По-късио се
: готската партия, ползуваща се с голямо влияние в управлението. Като се
готите, той го напуснал
л
и
император

J
одялана
името на койю идва
Една
У
скала.
ya — одялана скала, одна част от този
ст крепостната стена на Цариград. Вж. Janin, Ibidem, р. 377.
.	 	.	,’ ’	,	• нар. ' _	.. _ /	...
чест на това, че Юстиниан II се възцарил за втори път. Дюканж смята, че името Девтерон идва от това,
стената на Константин. По-приемливо е мнението на Жанен, който
с. за тази част от града, която била обградена от стената на Кон-
. —- Janin, Constantinople
гот по произход, бил на военна служба при цариградския двор по времето на
било наречено Девтерон (Jsi?Tspo>') от
мили от
че става дума за Psvtsqot (RooJ),
Т.


или

върнал в Цариград където углавявал
почувствувал несигурно в Цариград поради нарасналата омраза на населението към '
и започнал да опустошава Тракия. Разбит от византийските войски, Тайна проминал отвъд Дунава и паднал" убит
в сражение с хуните. Вж. Ostrogorsky, History, р. 50. — Д. Ангелов, История на Византия, I, София, 1959, стр.
.84—87. и Източнопимският импепатоп Апкадий 1395—408).
. —Д. Ангелов, История на Византия, I, София, 1959, стр.
Източноримският император Аркадий' (395—408).
326
Scriptor anonymus — Анонимен автор
14.	De lustino Thrace
14.	За Юстин Тракиец
л
3
Та де ЕЦЗодлот ехтЦ&т}оаг леща EviiovAov ла-
zgixiov sv toic xqovoiq "Iovotivov tov Оданбе,
еле1 otxog avzov gv (p. 254, 17—19).
той
(Кварталът) Евбул бил построен от пат-
риция Евбул, понеже той им ал къща там
по времето на Юстин Тракиец1.
15. Princeps Bulgarorum usque ad Co nstan-
tinopolim exercitum ducit
extioev TifieQioe d лёГтЕдде
e№>scv Xaydvoy tov ag%ovza
xal егглодоас zed xaxaxavoat алагта
лодтедк sxaoTgllroaev
а
15.	Българският владетел тръгва на поход
срещу Цариград
Тд д& Каотёл/w ehtigev TifieQios о леудедде А Кастелинът2 бил построен от Тиберий3,.
Mavgodov did тд а eMtecv Xaydvoy tov ад^огта тъетът на Маврикий, понеже хаганът, владете-
BovlyagiaE нас ерлдтрш tccd хатанагоас алагта лят на България4, дошъл, изгорил и ОПО-
та (ддгххфа gsgn щ-XQi тогу яодтбуу" sxaoTgllcoaev жарил всички тракийски земи чак до вратите
de то тещое xal аленАеюёу rd? vavs' xal Ьслгудц на (Цариград). Тиберий укрепил градската
оатсо? (р. 265, 13—17).	стена и заградил корабите. И мястото било
наречено така.
чл
16.	Damianus Slavus monasterium condit
16.	Славянинът Цамян основава манастир'
Ттр> де g,ovqv
Дамяновия манастир5 построил параки-
момен6 Дамян Славянинът във времето на
Теофил и Михаил7.
та Aagtavov ехтюеу Лащаудс
ХхАа/Зоес
ладанощатеуоя л.нларос'' ev rote %o6voic (дёо-
rpilov xal Miyagi (p. 266, 11 —13).
7
3
EV
17. lustinus Thrax monasterium condit
Tvv де ywaixetav govijv rryv налогuevijv Av-
yovorjjg ^Iovotivoq 6 6)QqA 6 xgdztGWQ^ 6 $8 toe
lovoziviavov tov geydXov, w	'	~	'
avzov Evtprgiia)
erb&T} (p. 273, 6—9).
7
с
о
17. Юстин Тракиец основава манастир
манастир, наречен Августа8,.
Юстин Тракиец9, вуй-
наречен
Женския
построил могъщият
чото на великия Юстиниан10, заедно с жена
си Евфимия, като и нейното тяло оило по-
ложено там.
д хдапотое,
ehtioev orv тт/ yvvaixi
ocoua аот-fjc bteioe
57

ёлес ней to
ti
18. De Tiberii origine Thracica
Та бе Xрадаудт]? ovv тф Лоетдф ёхыадроаг
ev rot?
avrov
лоща Xitaodydov латoihi оv nal отоатцуог
XQOvoie TifieQtov tov Оданбе, biori olxoe
rpv exstoe (p. 277, 4—6).
tov (Agqxo

18. За тракийския произход на Тиберий
Смарагдовият манастир заедно с банята11
били построени от Смарагд, патриций и стра-
тег по времето на Тиберий Тракиец, защото
къщата му била там.
fiTj каъ&хс тоу атоЛог агпой
а 8са to
wyymv fjovJ-yaQiac В.
b t&v flovTyaQmv A^.
C ox?.d^og om. Aj, о
о
oJJapos DEH, В (qui 6 ora.)
1 По времето на византийская император Юстин I. - Кастеллон (/Гаогс/А0)1')— куда на Галата близо
до днешно Каракьой, срещуположна на кулата Кентенарион. Между двете кули била закрепвана веригата, която
затваряла Златния рог. Кастелион бил построен от император Тиберий (578—582). Вж. Janin, Ibidem, р. 420—421.
3 Византийският император Тиберий II. 4 Тук авторът смесва аварския хагай с българския, владетел или пък
иска да отрази участието на българи в аварската войска. 5 Къде се е намирал кварталът та Aaptavov, не е из-
вестно. Предполага се, че е бил някъде около днешното Ортакьой. Вж, Janin, Ibidem, рр. 428—429.	6 Пара-
кимоменът (<? jiaQa^coiftcbu.evo^)', обикновено евнух, се грижел за безопасността на императорската спалня. Той бил
началник на слугите в императорските покои. Вж. Brehier, Les institutions, р. 128—130.	~
ператор Теофил (829—842) и неговият син Михаил III (842—867).	"
този манастир, не е известно. 9 Юстин I. 10 Юстиниан I.
Смарагд, се намирали в долината Ликус. Вж. Janin, Constantinople byzantine, рр. 215, 391.
По времето на византийский император Юстин I.
4
9 Юстин I.
6 Къде се е намирал кварталът та daptarov, не е из-
6
7 Византийският им-
8 В коя част на Цариград се е намирал
11 Този манастир и банята, построени от
I
I
I
ПОКАЗ АЛЕЦ — INDEX NOMINUM ET RERUM
СЪКРАЩЕНИ Я—A BBREVIATIONES
библейски, библейска, библейско
български, българска, българско
византийски, византийска, византийско
град
днес
император
митологически, митологическа, митологическо
народ
окръг
облает
остров
Показалецът е съставен по българската азбука. Гръцките и латинските дума са подредени според
произношение то си на съответния езак. Цифрите посочват страниците. Получерните цифра означаема,
че на тази страница към думата има обяснителни бе лежки.
библ,
бълг.
виз.
гр-
дн.
имп.
митол.
нар.
окр.
об л.
о-в
пл.
прабълг.
пров.
Р-
рим.
с.
царигр,
христ.
южносл.
племе
прабългарски, прабългарска, прабългарско
провинция
река
римски, римска, римско
село
париградски, цариградска, цариградско
христиански, християнска, християнско
южнославянски, южнославянска, южносла-
вянско
южнославянска,
Аарон, комитопул 229, 320
Абазия, обл. 216
Абидос, гр., дн. Япълдак 150, 171, 258
Абрит (Абритус), гр., дн. Разград 141
Авар, епоним 308
авари, нар. 13, 24, 143, 145, 146, 147, 173, 205, 208,
239, 308, 309, 310
Авгар, манастир 287
Августа Траяна (Берое, Вероя), гр., дн. Стара Загора
153
Августейон, царигр. площад 309
.авзони 315; вж. ромеи (византийци)
Авлозан, командир на рим. легион 289
Аврам (Авраам), библ, лице 28
Авраша (Афродизия), дн. с. Урша 194
Аврелиан, Луций Домиций, рим. имп. 141
авхени. кормилни греди 38
Агамемнон, герой от Илиадата 127, 175, 260, 269
Агар, съпруга на Аврам и майка на Исмаил 28, 97,
304, 318
аграрий, виз. имп. кораб 219
агаряни 226, 228, 280; вж. араби
Агатий, виз. писател 245
Агии Апостоли (Пела, Постол), с. 196
Адалия (Памфила), обл. 124
Адамклисе (Тропей, Тропеум Траян и), с. 194
Адер, библ, лице 89, 94
Адралест, доместик на схолите 162, 178
Адриан, рим. имп. 127, 175, 194, 260
Адрианопол (Ускудама, Орестиада, Орестия, дн. Од-
рин — Едирне), гр. 70, 118, 127, 142, 155, 156, 172,
рин — Едирне), гр. 70, 118, 127, 142, 155, 156, 172,
175, 176, 177, 179, 194, 243, 259, 260, 281, 282, 287,
303
Адриатическо море 212
Аетос, митол. лице 176
Азия, пров. 141, 256, 257, 259, 260; вж.
(Анадол) Анатолии
Азовско море (Меотида, Меотидско езеоо) 142, 203,216,
217, 252, 269
Мала Азия
Айнарджик-Инеджик (Апрос или Кермиен), с, 194
Айтала, христ. мъченица 281
Ай фар (NE НАСЫТЬ), днепърски пр аг 201
Акант (Акантос), гр. 196
акацири, хунско пл. 309
Акве Калиде (Термополис), дн. Бургаски минерални бани
130
Акерман (Аспрон), гр., дн. Белгород 213
Акмон, митол. герой 306
Аконтисма, проход 194
Акре, гр., дн. с. Нанево 194
акропол 44
аксиоматици (великодостойници), титлоносци 226
Аксиопол, гр., ди. с. Хиног 194, 195
актуарий, виз. дворцова длъжност 229	
алани, сарматско пл. 213, 224, 324
Алания 216
Александрия, гр. 186
Александрия ски климат, облает 12
Александър Велики, македонски цар 99, 195, 196
Александър, виз. император 75, 107, 124, 125, 126, 159,
160, 176, 190, 257
Александър, христ. мъченик 288
Алексий Муселс, патриций, 130, 131, 163, 179
Алкмена, митол. лице 195
Алогоботур, бълг. лично име или титла 212
Алпи (Келтски планини) 260
Алмирис, гр., дн. с. Запоройени 195
Алмопия, гр. и сбл. 196
Алмалик, библ, лице 101
амаликити, пл. 321
Амастрида (Амастрис), гр. 61
Аминт, македонски цар 197
Амон, дякон, хрис. светия 281, 282
Аморион, гр. 14
Амфипол (Амфиполис), гр., дн. с. Неохори 196, 314
Амфитрион, митол. лице 195
Анаплус, селище 144
328
Показалец — Index nomiuum ei rernm
Анастасий I Дикор, виз. ими. 144
Анастасий II (Артемий), виз. имп. 151
Анастасий Гонгила, лично име 126
Анастасий, сакеларий 178
Анастасия, съпруга на виз. имп. Тиберий II 324
Анастасе, майка на св. Йоаникий 284
Анатолии, тема 285
Анатолия (Анатолии),
вж. Мала Азия
Анахарзис, скитски мъдрец 269
Ангурин от Лекастрия, арменец на виз. служба 192
Андрей, доместик на схолите J22
Андрей, христ. апостол 46	
Анемас, виз. императорски телохранител 268, 269, 271
Антания, гр. 196	-
Антей, митол, герой 98, 99
Антигон, син на кесаря Варда, патриций 120
Антиох, хегемон 283
Антиохия
251, 290
антипат (проконсул), виз. титла 225, 226, 227, 228, 229
Антипатър, македонски първенец 99
Антонии Пий, рим. имп. 283
Антоний Студит, царигр. патриарх 7, 239, 240, 241
антракс (синя пъпка), болеет 152
Анхиало, гр., дн. Поморие 62, 153, 194, 258, 281
Аплатиане, селище 14
Аполон, елински бог 91, 309
Аполониада, езеро 284
Аполониада, гр. във Витиння 149
Аполония, гр. 196
Апри (Апрос или Кермиен), гр., дн. с. Айнарджик (Ине-
джик) 194, 244
Апсимар, вж. Тиберий III
араби, нар. 6, 10, 18, 19, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29,
30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38,

дн.
Анадол (/Мала Азия) 114;
(Велика Антиохия), гр.
19, 186, 187, 250,
283
J


57
281,
250,
39, 40, 41, 42, 43
44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56,
58, 59, 60. 91, 97, 118, 124, 130, 148, 152, 161, 177
221,224,240, 250, 251, 281, 293, 303,304,318;
вж. агаряни
Арабия, дъщеря на виз. ими. Юстин II 323
Арал, гр. 196
Арви (дн. Раб), гр. 206
Аргос, гр„ дн. м. Стариград 196
Аргос (Арголида), обл. 195
Арда, р. 127
Ардабурий, виз. военачалник 324
арентани (арентанци, пагани), южнослав. пл. 206. 207 ;
срв. нарентани
Ареобинд, префект 325
Арес, елински бог 91, 93
Арета, епископ кесарийски 7, 69, 70, 71, 72, 73, 74
аритми, отред от виз. дворцова войска 221, 228
Арзос (Аркос), дн. р. Тунджа 127, 175
Ариадна, съпруга на виз. имп. Зенон 14
ариапска ерес 14-3, 292
Аристарх от Солун, лично име 197
Аристид, ритор и софист от И в. от н. е. 69
Аристон, баща на Платон 90
Аристотел, елински философ 90
Аркадий, източнорим. ими. 143, 194, 243, 325
Аркадиопол (Бергуле), гр
172, 221, 243, 256, 283
^ркос, вж. Арзос
Армат, племенник на Верина 143
Армениакон, тема 138
Арменово (Арменохорион), с. (Диоклетианупол) 196
арменни, нар. 13, 118, 120, 122, 128, 136, 151,158,161
167, 172, 173, 177, 182, 185, 188, 192; вж. павликяни
Армения 220; в ж. арменни
Армения, гр. 196
Арнад, маджарски гмеменен вожд 158, 214
4
дн. Люле Бургаз 143, 152,
м
?
Арсак (Аршак), арменски пар 118
Артак (Артискос, Артавос), дн. р. Сазлъ дере 127, 175
Артаксеркс, персийски цар 98
Артемий, виз. пълководец 151 ; вж. Анастасий II
архитекти 23
архонт, титла 54, 155, 237
ясекрит, виз. дворцова длъжност 225, 227
Асирия 239, 319
Асклеииодот, христ. мъченик 282
А.скра, гр. 85
Аси’алато (Спалато, СПЛЪТЬ), гр., дн. Сплит 205, 206
Аспрон, гр. в Източна Тракия 171
Аспрон (Акерман), гр., дн. Белгород в Бесарабия 213
Аспрос (Цариградско устие) на р. Днестър 202
астрономи 135
Атала, гр. дн. Адалия 124
Атанарих, готски владетел 282
Ателкуза. обл. 214, 216 .
Атиком Вандулампи, с. 285

крепост, дн. Буюк Чекмеджс 171, 321
*
Атина, гр. 195, 304, _309
Атира
Атира, р. 321
атриклиний, виз. дворцова длъжност 223, 227
аул 154
Африка 55, 142
Афрояизия, гр., дн. с. Урша (Авраша) 194
ахейци, елинско пл. 275
Ахело (Ахелой), р. 60, 124, 128, 129. 151, 152, 161, 162,
177, 210, 235, 312
Ахил Пслеев, герой от Илиадата 269
Ахитофел, библ, лице 93
Ашот, виз. военачалник 192

Баба Веки (Буртудизус, Българофигон, Булгарофигон),
гр. 176
багатур (богатур), прабълг. титла 212
багреница, дреха 10, 195, 319 ; вж. скарамангий
Балчик (Круни, Дионисопол), гр. 194
Балъккале, вж. Кизик
Балъклъ (Лиге), с. 130
бандофори, вж. драконарии
барабани, виз., военни 256, 261, 271
Баруфорос	днепърски праг 201
Баул, управител на Адрианопол 281
208, 214, 215, 216
• >
на устието на
*
S-
Белгород (Акерман), вж. Аспрон
Белград (Сингидунум), гр
Беотия (Беотида), обл. 74, 85, 194, 231
Бер (Верин), гр. 22, 196
Бергуле (Аркадиопол), гр., дн. Люле Бургаз 143,194,243
Бсрезан (Свети Етерий) езеро и о-в
р. Буг 202
Берзития (Верзития), обл. 152
берзити, бълг. славянско пл. 152
Бсрое (Бероя. Августа Траяна), гр., дн. Стара Загора
153, 194, 243, 281, 282
Бесарабия, обл. 172, 213
Беитикгьол (рЛ/???), езеро 21
бисери 113, 195, 273, 287
Бистрица (Алиакмоп), р. 22
Битоля (Хераклея Линкестидска, Пелагония), гр. 196
(Bmztiov, вид копринен плат 11
Богомил, поп, основоположник на богомилството 183
богомилство 7, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 189, 230
Богорис (Борис), бълг. княз 115; вж. Борис
боготур (багатур), прабълг. титла 212
Боза джи (Европ), с. 196
боен ред, виз. 115, 156, 262, 268; руски 266, 268
боздугани, железни 268
бойници 23
Болбе (Бешикгьол), езеро 21
боляри, бълг. 135, 209; велики, бълг. 209,222 ; вътреш-
ни и въшини бълг. 222; срв. първенци
I
I
Показалец — Index nominuni et rerum
329
I
i
I
4
*
i
I
Бонос, патриций 147
борби, състезания 120, 121
Борена (Бран) Мунтимирович, сръбски княз 209, 210
борина 39
Бори он, с. 297
Борис 1 Михаил, бълг. княз 16, 115, 116, 117, 156, 157
174, 175, 207, 209
Борис II, бълг. цар 138, 263,
Бори стен, р., дн. Днепър 13
Бористенски климат 12
Бория, лично име 114
Борпос (Кастелум Борное), крепост 194 ; срв. Орни
Босфор, проток между Азия и Европа 144, 171,219, 259
Босфор Кимерийски, дн. Керчански проток и полуост-
ров 213, 216, 217
Боян (Вениамин), син на цар Симеон 135
брадви (секири) 105, 250, 268
Бран (Борена) Мунтимирович, сръбски княз 209, 210
брашно 67
Британия, о-в, ди. Англия 141
брони 133, 180, 254, 256
Бруса (Бурса), гр. 78
бубоническа чума 151
Буг, р. 198, 202
Буда, в ж. Теревинт
Букеларион, тема 139
Булгар, епоним 252
Булгарофигон, вж. Българофигои
Бунархисар (Вризис), гр. 244
Бургаски минерални бани (Акве Калиде, Термополис)
с. 130
Бу юк К ар а щи ран (Дризипара, Меси на), с. 244, 288
Буюк Чекмедже (Атира), гр. 321
българи, passim, срв. мизи ; прабългари ; скити; славяни,
български
Българофигои (Булгарофигон)
159, 176, 235
Бур амине ий, гр. или обл. (Керам и си я ?) 196, 197
Буртулизус (Българофигои), гр. дн., Бабаески 176
бързоходци 59, 127, 175
Бяло (Егейско) море 243
274, 275

гр.,
J
J
г
дн. Бабаески 124,
150, 160, 164, 170,
Ваанес, виз. стратег 78, 79, 80, 81
Ваанис, павликяпски водач 188
Вавилон, гр. 239, 295
вавилонци, нар. 140
вал (окоп), обсаден 118, 126, 132,
173, 177
Валент, източнорим. имп. 142, 143, 292
Валентипиан, рим. имп. 309
Валентной, христ. мъченик 289
вандали, нар. 143
вар 39
Варгала, гр., дн. с. Карабинци 196
Варда, кесар 118, 120, 157, 175, 325
Варда Платипод, протоспатарий 218, 219
Варда С клир, магистър, виз. пълководец 254, 255, 256,
257, 259, 264, 272, 274, 275, 317, 319
Варда Фока, кесар, виз. пълководец 123, 124, 128, 161,
177, 247, 257, 259, 317
Вардан, вж. Филипп к
Вардан, син на Мария Нова 75
Вар дар (Аксиос), р. 22
Варна (Одессе), гр. 147, 203, 281, 283
Варна (Провадийска), р. 202
василеопатор, титла 121, 123, 158, 176, 223, 258
Василий I Македонец, виз. имп. 75, 107, 118, 119,
121, 124, 155, 156, 190, 206, 207, 219, 220
Василий II Българоубиеп, виз. имп. 245, 249, 274, 275,
276, 314, 315, 316, 317, 318, 319
Василий Велики, епископ кесарийски 309
Василий, каниклий 127, 161, 176
120
24 Гръцки изнори за българската история, т. V
лично име 125, 126, 159, 160
срв. боляри ; първенци
Василий, паракимомен, проедър 157, 175, 261, 276
Василии, брат зга Верина 143
Василина от Склавипия,
Векла (дн. Крк), гр. и о-в 206
Велес, гр. 196
Велизарий, виз. пълководец 323
Велика Антиохия, гр. 250 ; вж. Антиохия
Велика Моравия 215; вж. Моравия
велможи, бълг. 152, 166, 265;
Велушина, с. 196
венети (сини), виз. циркова партия 226
Вениамин (Боян), син на цар Симеон 135, 182
верви дон и (тиверци ?), руско пл. 203
Верги (Врагил), с. 196
Верея (Верия, Бер), гр. 23
Верзития (Берзития), обл. 152
вериги, железни 38, 132, 164, 201, 249, 265, 288, 326
Верина, т'ыца па ими. Зенон 143, 144
Верня (Верея, Бер), гр. 22, 196, 245, 276, 319
Верой (Берос), гр., дн. Стара Загора 289
Верни, гр., дн. с. Копач 196
Версиникия, гр. 154
BEPXNAIA РИЗА 84
весла 40, 200, 201, 273
Веспасиан, рим. имп. 74
веститори, виз. дворцов и служители 227, 229
Виза, гр. 75, 76, 77, 78, 79/80, 81, 194, 221, 243
Византион (Цариград, дн. Истамбул), гр. 14, 141
144, 145, 151
викарий, рим. граждански управится 291
Викториан, Марк Аврелий, рим. имп. 141
вино 268, 310
Виталиан Тракиец, виз. военачалник 144
Витания, обл. 149, 284, 312
Вичина, с. 287
Вишеград, гр. 199, 200
Владимир, бълг. княз 156, 209
Владимир, киевски княз 317, 319
Власий Аморийски 6, 14, 15, 16, 17
Властимир, сръбски княз 209
Влахерни, квартал на Цариград, дворец 126, 132, 133,
J
143,
136, 149, 155, 160, 164, 167, 170, 173, 179, 182
Воден (Едеса), гр. 196
водопроводи 322, 323, 325
водопроводни тръби 322
военно дело, вж. засади, маши пи, обсади, стеки
военнопленници 236, вж. пленници
Войслав, сръбски княз 209
Волве, езеро 196
Волга, р. 198, 213, 309
волове 98, 173 ; срв. добитък, едър ; обори
Волоски залив 17
Волузиан, рим. имп. 141
Вороталмат, об л. 213
Врагил, гр., дн. с. Верги 196
врата, крепостни 37, 38, 39, 40, 44,45, 49, 126, 152, 170
Вриарий, герой на Илиадата 93
Вриений, патриций 286
Вризис, гр., ди. Бунархисар 244
Втора (Долна Мизия), рим. пров. 282
Вулацопон, обл. 213
Вулия, лично име или ирабълг. титла 77, 78, 79, 80
вулиатаркап, ирабълг. титла 222
въжета 38, 39, 220; срв. леей
вълнени дрехи 54
Вятичев, гр. 200
вятичи, руско племе 200
Гавиний, рим. консул 289
Гаврил, пресслник от Одрин 288
Гаврмлопул от Склавиния, лично име 125, 126, 159, 160
Газикьой (Ганос и Хора), с. 194
330
Показалец •— Index nominiuu et rerun.
Тайна, патриций 325
Гал,
Галата, местност в Цариград 170
Га лакринои 133, 164
Галатия, обл. 141, 285
га лси, кораби 259
Галиен, рим. имп. 141
Галиполи (Калшюли), гр., дн. Гслибол 194
Галиполски полуостров 243
Ганг, р. 260
Ганос (дн. Текир Даг
Ганос (Ганос и Хора), гр., дн. Газикьой 194
Гариела (Гарела), гр., дн. Харлагюие 244
Гевгели, гр. 196
Геландри, днепърски праг 201
Геминдос, гр. 196
Генезий
Генезий, пявлпкяпски проповедник 188
Георги, епископ
Георги Канадскииски
66. 67
Гай Бибий Требоний, рим. имп. 141
f
планина 171
149, 150, 158, 160,
228
т
виз. писател 107, 252
девелтски 288
7
христ.
мъченик 60, 61, 62, 64

Георги Кодин, виз. писател 322
Георги
Георги Одрински
виз. писател 107, 169, 191
(, христ. мъченик 287
Георги Ппсидпйски, виз. писател 147
Георги, син на 7
66, 67
Георги Сурсувул, български държавник 135, 136, 137, 167
виз. писател 108
щ
Монах

Лъв Пафлагонски 60, 61, 62, 63,64, 65,
Георги Сфрашюс
Георги Победоно!
гепиди
Герман
Г ер д г а 1 i К о ви i i и т ск и
102, 103, 104
германии
Г иазихопон
Гибралтарски
еукате (Гнесикате)
>
7

пл. 143
лично н.хте 114
рисгиянски светия 6,
1Q

?
I или Куплшшки,
105, 106
(немци), нар. 143, 210, 250
5
т
1
христ.
светия 6,
обл. 213
проток, вж. Херкулесови стълбове
I
/'
132,
1
Дамян, бълг. патриарх 242
Дамян Безсребърннк,- христ. светия 232, 315
Дамян Славянинът, наракимомен 326
Дамянов манастир 326
данък, плащан от Византия на България 109, 147, 148,
153, 232, 246, 247, 310, 320; плащан от пелопонески-
те славяни на Византия 217, 218, 219; плащан от па-
точно славянските племена на Киевска Русия 200, 203
Даонион, гр. 145, 171
Дарданели (Хелеспонт), приток 171, 258, 314
Дарий Хистасп, переписки цар 98
дарове 87, 88, 106, 126, 127, 135,
161, 165, 177, 181, 199, 207, 209, 211, 212, 221,
Двина, р. 200
дворец, бълг. царски 263, 264
Дебелт (Девелт),
Девкалион, митол. лиде 195
Девненско езеро 202
Девтерион, местпост в Цариград 325
Декатера, гр. 206
Демиркаш! (Манглава) местно име 130
Дсмир Капу (Сидера), местно име 117
Дервентски
врата
деревляпи, вж. древляни
Деркос (Теркос), гр. 244
Деций, Гай Квинт Траян, рим. имп, 141
Диадора (дн. Зара, Задар), гр. 206
диаманти 273; срв.
дивитисий, дреха, вид плат 10, 229
димарх, виз. дворпова длъжност 226, 227
Димитриада, гр. 17, 196
Димитрий, ковчежпик на частного императорски съ-
кровище 178
Димитър Солунски Чудотворец, христ. светец 7, 20, 24
283, зо;
Димотика (Дидимотихон), гр. 194
динати (аристократа, велмежи) 236, 237, 317
Динея (Диня), гр. 265
Диовур (дн. Дойран), гр. 196
диоклейци (дукляни), южнослав. пл. 206
Диоклетиан, рим. имп. 205, 282, 290
Диоклетианупол, гр., дн. с. Арменово (Арменохорпон) 196
Диоклея (Дукля), обл. 205
Дион Хризостом, църковен писател 69
Дионисопол (Круни), гр., дн. Балчик 194
Двое, гр. 196
диоцез, рим. административна единица 291
Дирахиум (Дирахий,
дисипат, виз. титла 225 ;
/(истра (Дристра, Дръстър,
Ди цент, бълг. хан 288
Днепър, р. 13, 198, 199, 200, 201, 202, 203, 213, 214,
216, 217, 296, 297 ; вж. Бористен
Днестър, р. 172, 199, 202, 213
добитък, дребен 97, 112, 172, 279 ; вж. овне, кози
добитък, едър 22, 91, 112, 169, 170, 171, 172, 279;
вж. волосе
Добруджа, обл. 194, 282
договори за мир	69,	81, 82, 83, 84,	85,	86, 87, 88, 89,
90, 91, 92, 93,	94,	95, 96, 97, 98,	99,	100,	101,	109,
113, 114, 115,	116,	117, 118, 125,	133,	134,	136,	137,
138, 147, 148,	155,	158, 159, 160,	165,	166,	167,	174,
176, 179, 180, 181, 182, 204, 209, 214, 223, 250,
273, 291
Дойран (Таурезиана, Диобур), гр. 196
Долна (Втора) Мизия, рим. провинция 141, 282
долонки, тракийско пл. 193
Долонкос, митол. същество 193
Дол опия, обл. 315
гр., дн. с. 118, 175, 194, 288
(Дербентски) проход 13;
скъпоценим камъни
J

ВЖ.
Каспийски
ковчежпик
304, 305
крепост 213
135
182, 251, 279
136, 150, 157, 167, 172, 174,
179


княз 174, 175
209, 211
глад 116, 119,
175,
Гоборис (Ьс=рис), бълг.
Гойник, еръбски княз
Гомфи, крепост 196
гонения срешу християните в България 288
Горна Мизия, рим. провинция 141
ТОТИ, 1
срв. скити
нар. 141, 142, 143, 269, 282, 289, 290, 292, 325;
срв. скити
'оце Делчев (Никополис ад Нестум), гр. 196
'радинарство 21, 22 ; вж. овощарство
Градско (Стоби), селище 196
I ранични стълбове, български 46
Грапиан, занаднорим. ими. 143
гребец, длъжност във флота 219, 220
Григорий Богослов, царигр. патриарх 309
Григорий Каиадокиец, лично име 18
Григорий, митрополит на Ефес 69, 70, 71, 72, 73, 74
грифони, митол. същсства 309
Грузия (Иверия), 319
грузинци (иверийци), нар. 319
гръцки огън, вж. мидийски огън
Гърция (Блада) 24, 138, 158, 197, 198, 217, 218, 219,
231, 311
Гюда,
гюм	съд 65, 66
Гюмюрджина (Комотини), гр. 195, 196, 243
1
лг
Долна, обл. 213
Давид, бълг, цар 299, 320
Давид, юдейски цар 95
Дада, христ. мъченик 289
даки 310 вж. печснези
Далмат, христ. светия 292
Далмация,
обл. 205, 206
Драч, дн. Дурес), гр. 208,210,243
СРВ. .
дн.
л
и п ат
Силистра), гр. 216
едър 22, 91, 112

180, 181
182,
I
I
Показалец — Index nom inuni
et return
331
титла и длъжност 220, 279 ; доместик на
139, 192, вж. началник на отреда на
доместик па
доместик, виз.
екскувитите, 1.5У, 1У2, вж. началник
екскукититс ; доместик па Запада 246 ; доместик на
икаватите 228, 290; доместик на схолите, титла 120,
122, 128, 129, 130, 158, 161, 162, 177, 178, 257,290;
вж. дукс на схолите, комит на сходит
Домициан (Дометиан), рим. имп. 283
Дои, р. 127, 198, 213, 214, 216
Дориск (Траянупол), гр., дн.
Лутра 194
Доростол (дн. Сил истра),
273 ’ ’" ’ ’
Достиника, крепост,
Дракон, атински законодатсл 93
драконарий (банлофор, знаменосец) 227; срв. сфтихио-
фор ; скриптрофор
Драма, гр. 102, 104, 105, 194,
Драч,
древляни (деревляни), руско ил. 213, 253
дреговичи (друговичи), руско пл. 203
дрехи (одежди, доспехи) 10, 170, 172, 173, 212, 213,
221, 229, 261, 310, 319; вж. ди в iг ти си й, е фод, камизн й,
месофора, скарамангнй, хламида, хланида; срв. об-
лекло, дрехари
3
Евстрайон, гр. 196
Евтимий,
125, 160
евтихиофори (знамсносци), виз. военна длъжност 226;
срв, драконарий симиофор, скриптрофор
Евтропий, протоспатарий и квестор 285
Евтропийски манастир 285
Егиал (Пелопонес), обл. 195
египтян и, нар. 68, 71
Египет 71, 96, 98, 293, 295, 318, 321,
Егисос, гр.,
Егист, брат на Агамемнон, митол. липе 127, 175
Ед оса (Воден), гр. 196
Ед и куле. вж. Хептапиргион
Един, тиваиски цар 98
еднодръвки (моноксили),
Ежево (Ехиней), с. 196
сзсрити (езерци). бълг. славянско пл. 217, 218, 219
Езоп, дрсвпогръцки баснописец 215
Екболон (Емболон),
екзамоп, марка 309
екзарх, титла 52
Ексавул,
скстрадипия на бегълци 109, НО
Елада, обл. и тема 178, 197, 218,231, 232,233,243,309
311 ; вж, Гърция
Елена, героиня от Илиадата 275
Елена, дъщеря на виз. имп. Роман
258, 306
Елена,
лики 142
Елена, племенница на виз. императрица София 323
емволи (портици) 323
елипи (гърпи), нар. 92, 219
Елос, гр. 217
Емилиан, Марк, рим. имп. 141
Емилиан, христ. мъченик 291
Емилий Павел, рим, проконсул 196
Енидже Вардар (Яница), гр. 196
Енос, гр., ди. Ин юз 194, 244
Еол, древногръцки бог 195
Еолия, о-в 195
Еордея, гр., дн. с. Мор аил и (Риаки) 196
епарх (префект на града), длъжност 5, 7, 9, 10, 11, 144,
323
епархии 243, 244
Епидамнус, гр., дн. Дурес 243 ; вж. Дирахиум (Драч)
Епир, обл. 138, 243, 311 ; Епир Нови, пров. 243
епириптарий (панокалимавка) 126, 160
Ерегли, вж. Мармара Ерегли
Ер коне (Риги я, Регина), р. 172
Еркесия, пограничен окоп 118, 149
Ерос, брат на Орептий 289, 290
Еру с а лим, вж. Й еру салим
Евандрос, манастир 290	Ески Полос (Скопелон), с. 286
Еварест, христ. мъченик 285, 286	ескувити (ескувитори), отред от виз. дворцова войска
Евбея, о-в 232	128, 177, 221 ; вж. доместик (началник) на отреда на
Евбул, патриций 326	ескувитите
Евдоксия, съпруга на източнорим. имп. Аркадий 194 есофора (долин дрехи) 10
Евдоксиупол, гр., дн. Силиврия 194; вж. Силиврия
Ев дом он (дн. Макри кьой), квартал на Цариград 125, 126,
137, 146, 152, 160, 167, 177, 234
Евксин (Евксински Понт), 13, 193, 260, 267 ; вж. Черно
море
Евнапий, виз. писател 190
евиуси (скопци) 55, 59, 121, 125, 224, 251
евреи, нар. 140
Европ, гр., дн. с. Бозаджи 196
Европа, провинция 94, 103, 177, 192, 243, 244, 256, 259,
260
Евсевий, църковен писател 69
Евстатий Аргир, друнгарий 122, 123, 130, 158, 159, 220
иратеник на патриарх Николай Мистик 72,

127,
гр.,
го.
-L
с. Лъджа кьой, Терма
248, 262, 265, 266, 272
289, 291 ; вж. Дръстър (Дистра, Др и стр а)
ди. с. Сепика 210
яп. Тулча 195
213
лодки 199, 200, 201
дн. Дурес (Дуръс) 210, 243; вж. Дирахиум
нос 20, 22
хламида
кожух
дреха, кожеиа 285; срв,
дрехари (шивачи) 10*
Дрвзипара (Друзипара Тракийска
с. Буюк К ара щ пран 224, 288, 289
Дрнстра (Дистра, Дръстър), гр., дн. Сил и стр а 216
дромони, кораби 122, 131, 136, 137, 146, 150, 158, 163
219; срв. аграрий
друговити, бълг. славянско пл. 22
друговичи (дреговичи), руско славянско пл. 203
друнга (мойра), виз. военна единица 237
друнгарий, виз. военачалник 237; друнгарий па ви-
глата, виз. дворцова длъжност 225, 226, 228; друн-
гарий на флота, титла 122, 129, 130, 158, 159, 162,
163, 177, 179,
Дръстър (Д уросторум, Дристра, Доростол, Дистра), гр.,
дн. Силистра 123, 159, 241, 242, 262, 263, 265, 323
Дубровник (Рауза, Рагуза), гр. 206
Дукля (Диоклея), обл. 205
дукляни (диоклейци), южнославянско пл. 206
Дукум, бълг, хан 288
Дунав (Истър), р. 12, 13,	93, 122,	127, 129,	131,	143,
147, 155, 156, 158, 172,	178, 192,	193, 198,	199,	202,
207, 208, 214, 216, 246,	258, 282,	301, 325
Дун а века делта 202
дукс,
виз.
?
Меси на), гр.,
дн.
?
виз. велможа 170
дъщеря на
виз.
съпруга на източнорим.

Лакании 137, 190.
имп.
Константин Ве-
титла 122, 129, 130, 158, 159, 162
190, 237, 257
J
7
129, 131, 143
243 ; вж.
управител, 194; дукс на схолите 178; срв. доме-
стик па схолите
Дурес (Епидамнус, Дирахиум, Драч, Дуръс), гр. 208, 243
духовенство, висше византийско в България 117, 119, 121
Дългата (Анастасиева) стена 146
и
виз.
Есуии (НЕ СЪПН), днепърски праг 200
Етсокъл, син на цар Един 98
етерия, виз. императорска стража 130, 163, 179
етериарх, длъжност 156, 162, 178
етиопци, нар. 13, 40, 46, 47, 48, 49, 294
Етиопия 13
Ефес, гр. 69, 70
ефод, дреха 84
ефталити, пл. 143; вж. авари
Ефтимий, виз. писател 198
Ефтимия, съпруга на Юстин I 323, 326
Ехиней, дн. с. Ежево 196
ечемик 280
332
Показалец •— Index nominnm et rerttm
Железин произведения 54, 105, 133, 233
жертвоприношения, ।'
руски 202
живописци (зографи), професия 117, 175
Жизра, р. 200
жито 57
Жуан-Жуан, пл. 143; вж. авари
жупан, славянски пл сменен вожд 206, 211, 212
бълг а реки 113, 155,
169, 170;
Ми-
Загора (Загоре), обл. 118, 149, 175, 324
Задар (Диадора, Зара), гр. 206
Залдапа, вж. Зелпа
Залмоксис (Замолксис), мъдрец 269
заложшши 127, 134, 139, 158, 161. 164, 165, 177, 180,
199
занаятчии 5, 10, 11, 253
занаятчийско производство 9, 10, 15 ; вж. нехове
запалителни вещества 37, 39, 40, 144, 264 ; вж.
дийски (гръцки) огън; огнепръекачки (сифони), огне-
метни машини
Запорейени (Алмирис), с- 195
Зара (Запара), гр., дн, с. Цапарево 196
Зара (Диадора, Задар), гр. 206
Зарната, селище 217
засада 24, 35, 39, 41, 130, 134, 147, 155, 162, 180, 209,
255, 265
затвори, вж. тъмници
Зауца, василеопатор 121, 123, 158, 176
Захарий, павликялски проповедник 188
Захарий Привеславович, сръбски княз 211
захълмци, южнослав. пл. 206, 208
Захълмие (Захулме), обл. 210
Зевс, елински бог 195
Зелпа (Зслдспа, Залдапа), гр. 196
земеделие 21, 22, 97, 98, 218, 279, 285
зсметресения 144, 166, 318, 319
Зенон, виз. ими. 143, 144, 285
Зервохори (Хераклея Сантика, Хераклея Стримонска
Жервохори)* с. 194
Зихия, обл. 116, 217
златарски произведения 15, 48, 133, 180, 268
Златен рог (Стеной), залив и квартал
130, 170, 179, 249, 326
Златни врата, крепостца порта на Цариград 126, 150,
155,160, 169, 170, 171
златни монета (жълтици) 195 ; срв. пари ; номизми
злато 55, 56, 59, 87, 170, 221, 287, 323
златопечатно писмо (хрисовул), българско 176, 182;
византийско 316
зографи, вж. живописци
Зоя Карбонопсина, виз. императрица, майка на имп. Кон-
стантин VII Багренородни 62, 63, 64, 121, 126, 127,
128, 129, 160, 161, 162, 176, 177,
258, 312
зъбери на крепостни стени 23, 36, 37, 173, 263
J

от Цариград 126,
178 190, 210, 257,
Иберия, (Апснински полуостров) 12
Иван (Йоан), син на цар Симеон 135, 137, 138, 168, 182
иверийци (грузинци), нар. 319
Ивузир Глиаван, хазарски хаган 325
Иглица (Тросмис, Тресмис), с. 195
Игнатий (Никита), царигр. патриарх 155, 157, 158, 174,
290
Игор, киевски княз 199, 253, 267
идолопоклонство на майнотите 219
Идомена, гр., дн. с. Милетково (Милетковци) 196
идумей ци, пл. 89
Иезекиил, библ, пророк 270
Иелкенкая бурун, вж, Левкат
иканати, отред от виз. дворцова войска 177, 221,228,290
Икмор, руски иредводигел 268, 269, 271
иконоборство 172, 286, 287
сД
илиак (балкон, площадка) 229
Илион (Троя), гр., дн. Хисарлъка 141
Илирик (Илирия), диоцез и обл. 142, 195, 196
Илия Тесвитски (Тесвитянин), библ, лице, 67, 71
Имник, ирабълг. лично име или титла 211
индийци, нар. 294
Индия 12, 260
Ипеджик (Айнаджик, Апрос или Кермиен), с, 194
ипат, виз. титла 225, 229; срв. дисипат
Писала (Кипсела), гр. 244
Ираклея (Ираклия Тракийска, дн. Мармара Ерегли), гр.
194, 282 ; вж. Хераклея
Ираклий, виз. имп. 98, 146, 206, 207, 208, 212, 239,
294, 295, 309, 324
Ираклия Тракийска, вж. Хераклея (дн. Мармара Ерегли)
Ирина, виз. императрица, съпруга на Лъв IV 153, 171,
252, 284, 290
Иринопол (дн. Стара Загора), гр. 153; вж. Августа
Траяна, Берое
Ирод, юдейски цар 71
Исаврия, обл. 144
Исакий, христ. светил 292
Исакча (Новиодунум), гр. 195
Исая, библ, пророк 24, 94
Исландия, о-в И ; вж. Тула (Тиле)
Исмаил, син на Аврам и Агар 28
исмаилтяни, вж. араби
Испания 141, 143, 293
Испсрих, бълг. хан 148
Истрос, гр., дн. с. Каранасуф 194
Истър (дн. р. Дунав) 141, 149, 172, 192, 193, 202, 215,
248, 252, 259, 267, 269, 273, 290, 320
Итака, о-в 86
Италия 230, 241 ; вж. Апенински полуостров
италийци 304; вж. римляни, латинци
Итамар, син на Аарон 87
Итапол (Неалол), гр. дн. Кавала 196
Ихтиманска (Българска) клисура 245, 275, 276, 277, 320
Ицвоклия, прабълг. лично име или титла 211
Йени махле (Примиана, Корфовуна), с, 196
Иеремия, библ, пророк 84, 94
-	J	ь J-4-
Йени махле (Примиана, Корфовуна), с, 196
Иеремия, библ, пророк 84, 94
Йерисо (Акант), гр. 196
Йеровоам, библ, владетел 89
Иерусалим (Ерусалим) 83, 96, 102, 187, 239
Йесей, баща на цар Давид 95, 96
Йоан Алака, виз. военачалник 255
Йоан Антиохийски, виз. писател 190
Йоан, виз. астроном 135, 182
Йоан, виз. пълководец от IX в. 288
Йоан Вогас, стратег 127, 129, 160, 161, 162, 177, 178
Йоан Геометър, виз. писател 7, 317, 318, 319, 320, 321
Йоан Грапсон, началник на отреда на ескувитите 128,
129, 161, 162, 167
Йоан Зонара, виз. писател 108
Йоан Елад, магистър 125, 126, 160
Йоан стериарх 129, 162, 178
Йоан	Камениат, виз.	писател	6,	18,	19,	20,	21,	22.	23,
24,	25,	26,	27,	28,	29,	30,	31,	32,	33,	34,	35,	36,	37,
38,	39,	40,	41,	42,	43,	44,	45,	46,	47,	48,	49,	50,	51,
о 52,	53,	54,	55,	56,	57,	58,	59
Йоан Курку а, магистър 259, 268
Йоан Лазание, ректор 124, 125, 126, 130, 131, 132, 133,
LJ
Г’
С-З

?
на ескувитите 128
„ 137, 138,160, 163, 168, 179, 180
Йоан Мистик, парадинаст 132, 164, 180
Йоан, ересиарс и павлииянски проповедник 188
Йоан Протевон, протоспатарий 218
Йоан Радин (Радинос), патриций 128, 161, 177
Йоан Скилица, виз. писател 108, 245
Йоан Халдеец (Халдос), виз. първенсц 157, 175
Йоан, хартофилакс на царигр, църква 183, 184
5J
I



I
I
Показалец
Index nomi num et rerum
333
I
Йоан I Цимисхи, виз. имп. 5, /, 236, 237, 238, 239, 242,
243, 244, 250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 260, 261
262, 263, 264, 272, 274
Йоаникий Чудотворец, виз. отшелник 284, 287
Йоаница (Йоаникиева ила ни на) 231, 232, 233
Йонопол (Пре ела в), гр. 265
Йона, библ, лице 89
Йордан, р. 103
Йосиф Епафродит, паеликяиски проповедник 188
Йосиф, царигр. патриарх 284

с_Т
и
J-T
г_ь
АЛ
3
Кавак (Савада), с. 194
Кавала (Христопол, Неапол), гр. 103, 104, 194, 196,243
кавари, хазарско пл. 214
Кавказки планини 13, 213, 309
кавхан, прабълг. титла 123, 170
Кадъкьой (Халкидон, Калхедон), гр. 235
Кадъкьой, дн. с. Малък Прсславсц 159
Казахия, обл. 216
Каин, библ, лице 92
Каира, с. 202
Калакьой (Капидава), с. 195
Каламария, солунско поле 21
Калатос, гр., дн. Мангалия 194
Кали, майка на Лука Нови Стълпник 285
Кали акр а, нос 194
Калиник, архитект 144
Калиник, царигр. патриарх 294
Калинина, майка на ересиарсите Павел и Йоан 188
Кали пол и (Галиполи), гр., дн. Гел ибо л 194
Калмиус, р. 217
Калое, гр. 245
Калокир, пратсник 136, 167, 182
Калокир. патриций 247, 248, 249, 262
калу гаркая, прабълг. титла 136
Камбия, персийски пълководсп 98
Кадмея, крепост 74
каменохвъргачки 173; вж. машини, камепометни
камизий (хитон), виз. долна дреха 225, 227
кампагии (обувки) 225
Кампания, Солунско поле 22
Камчия (Тича), р. 265
каналийци, южнослав. пл. 206, 208
канартикин, прабълг. титла 222
кандидат, титла във виз. двор 220, 227
кандофор (знаменосец) 237
кациклей, виз. титла и длъжност 127, 161
Кападокия, обл. 18, 19, 60, 309, 312
Капидава, гр., дн. с. Калакьой 195
Капитолин, викарий 291
Каран, македонски владетел 195
Каранасуф (Истрос), с. 194
Кардам, бълг. хан 153, 154
кари, хазарско пл. 214
Карп, христ. мъченик 289
Карпос (Карсос), гр., дн. Хърсово (Хършова) 195
Картаген, гр. 289
картагенци (араби) 251
Касандра, полуостров 314
каси, хазарско пл. 214
Каспийско море 213
Каспийски врата, дн. Дервснски (Дербентски) проход
13, 98
касталд (гасталд), длъжност 147
КастелиЙ (Кастелион), цариград. пула 249, 326
Кастри, гр. в Делфийската обл. 231
Кастория (Касторион), гр., дн. Костур 231
катаракт 37, 38; вж. врата, крепостей
кастризий, виз. дворцов служи тел 225
Катасирти, селище 129, 130, 162, 178
катепан (началник) на императорската охрана 220
катизма (трибуна на хиподрома), 229
кафтан, дреха 10; вж. скарамангий
квестор и, длъжност 122, 158
Квинтилиан, христ. мъченик 289
Кекавмен, виз. писател 306
Келенидий (Келенидон), гр. 196
Келли (Келла), гр. 196
Келтски планини (Алии) 260
Кепофр}’рион, гр., дн. с. Синеклм 141
кентарх, виз. дворцова длъжност 228
Кентенарий (Кентинарий), царигр. куда 249, 323, 326
кентинарий, виз. мярка 247
Ксрамисия (Керамийско поле), обл. 197
Кер а су нт, гр. 10
ксратий, виз. монета 11
Кереопирг, крепост 196
Кереш (Крисос), р. 215
Кермиен (Апрос), с. 244
Керчански полуостров (Кимерийски Босфор) 213, 251
кесар, виз. титла 118, 157, 168, 175, 223, 248, 286,324
Кесария, гр. и с. в Кожане ко 196
Кесария, гр. дн. Кайсери в Мала Азия 7, 69, 309
Кешан (Русион). гр. 72
Кешишдаг, вж. Олимп
Кив ер и отон, тема 123
Кидуктон, местност 115
Киев, гр. 199, 200, 203, 317 ; срв. Самватис
Киевска Русь 199, 200
Кизик, гр., дн. Балъккале 139, 141
килими 172, 254
Килитбахар (Килия), селище 194
кимвал и (чембало), муз икал ен инструмент 261
Кимерийски (Зое фор (Керчански полуостров) 251, 253,
259, 269
К и пс ала (Кип села), гр., дн. Ипсала 244
Кипър, о-в 242
Кир Млади, псрсийски цар 98
кириак, брат на Орентий 289, 290
Китонити, виз. придвории служители 157, 178
Клавдий, рим. имп. 265
К лес лай, герой от Филопатрис 295
клетви 72, 113, 199
К ли дем. древногръцки писател 195
Клима Мести кон, обл. 194
климати, географски области 12, 13
Климати, крепост 301
Климент Охридеки, епископ български 284
Клиса, гр., дн. К лис 205
клисури, виз. административпи единипи 197
клисуряарх, длъжност 197
Клитемнестра, съпруга на Агамемнон 127, 175, 260
клиторион 223, 224
Клонимир Строимирович, сръбски княз 209, 210
Книн, прабълг. лично име или титла 211
ковчежпик на частного виз. императорско съкрсвище
178
Кодак, гр. 202
Кожани (Козани), гр. 196
кожуси, български 247
Козани, вж. Кожани
кози 91
Козма, търговец от Елада 121, 122, 158
Козма Бсзсребърник, христ. светия 232, 315
колесници 97, 274, 320
коли 37, 97, 155, 172, 282; български 249; руски 274,
обковапи с желязо, български 173
Колония, тема 138
комент (съвет), 270
комеркион (комеркий), мито 236, 237, 238
комес (комит), длъжност 156, 228, 237
к о мети 275, 276, 319
комит, вж. комес
J
334
Показалец — Index nominnm ct rcrum
ВИЗ.
административен yi[разител 320
дворцова длъжност
доместик на сходите, дукс на сходите
62, 63, 66, 77, 91, 97, 131, 134, 149, 170
Ьиз. 238, 249, 261, 262, 266, 270,
комит, бълг.
коми? на сколите,
срв.
коне
конница,
31е
Конопа
Констант, рим. имп. 142
Коистантиана, гр., дн. Кюстенджа (Констанца) 194
Константин I Велики, римски имп. 142, 192, 193, 204
249, 265, 282, 322, 323
Констатип Ш, низ. ими. 310
Константан IV Погонят,
252, 310
Константин V Копроним, виз. имп. 9, 151, 152,
198, 252, 281, 284, 286
Константин VI, виз. имп.
Константин VII Багренородни (Порфирсгенет), виз. имп.
5, 62, 75, 107, 108, 118, 125, 137, 139, 140, 159
160, 178, 179, 182. 190, 191, 192, 193, 194, 195,
225, 227 ;
бълг.
руска 267
селище 202
J >
r
J
виз. ими.
147, 148, 193, 204,
153, 172,
153, 171, 221, 252, 284, 293
215, 216, 217, 218
225, 226, 227, 228, 229, 233
J
Самватий
1
патриций 256
?
Липе, патриций 128, 129, 161, 17/
(Лъжс-Силван)
павликянски
J
101
патриций от X в. 120
J
196,
197,	198, 199, 200, 201, 202, 203, 204. 205, 206,	207,	208,
209,	210,	211,	212,	213,	214,	215,	216,	217,	218,	219,
220,	221,	222,	223,	224,	225,	226,	227,	228,	229,	233,
234,	242,	257,	258,	285,	306,	308,	312
Константин VIII, виз. ими. 249
Константин Малс.тиас. лично име 128
Константин, вж.
Константин В!рда
Константин, западноримски имп. 142
Константин Гонгила, евнух 126, 129, 162, 178
Константин, зет на имп. Роман Лакапин 137
Константин Кефала, виз. императорски дворцов прото-
поп 128, 161
Константин
Константан М ан а и литис
проповедник 188
Константин от Малелия, лично им
Константин, паракимомеп 126
Константин, патриций и стратег от VIII в. 290
Константин,
Константин Пацик, зет на хан Крум 170
Константин Родий, виз. императорски пратеник 136, 167
Константин Тоскара, виз. първенец 157, 175
Константинам, квестор 152, 158
Констанца, вж. Кюстенджа (Коистантиана)
Констанций, източноримски имп. 142
Констанция (Коистантиана), гр., дн. Кюстенджа 194, 202
Констанция (Константинопол), гр., дн. Цариград (Истан-
бул) 293, 294, 324
консул,
консуларий (консиларий), хегемон, длъжност 193
Контария, местност в Цариград 324
конюшни 77
Копач (Верпи), с. 196
копачи, обсадни съоръжения 173
копия 24, 36, 91, 98, 133, 155, 165, 180, 233, 254, 255,
263, 266, 290
копринени Платове 10, 11, 54, 137 ; дрехи 310
кораби 17,20, 22, 23, 33, 34, 35, 38, 39, 40, 41, 54, 56, 57
122, 124, 129, 144, 147, 151, 152, 156, 157, 162, 163,
168, 178, 240, 258, 259, 260, 270, 287, 293, 326 ; ог-
непосни 259, 26/, 268, 270, 273 ; продоволствсни 256,
267; вж. галеи, дромони, триери, флота, хеландий ;
срв. ладии
корабопритежатели 17
корабоплаване, речно 202; срв. кораби, ладии
Кордил, стратилат 156
коректор (хегемон), длъжност 283
Коринт, гр. 231, 232
Коринтски провлак 231
кормила, корабни 202
Коронея (Лъгадинско езеро) 21
рим. титла 225
?
дромони, триерп, флота,

корона, царски, българскп 274
Корсун (Херсон), гр. 127
Кортик (Куртин), виз.
местно име 133, 165, 180
обсади и машини 173
ISO, 258
У
224
/ -"1
Кортик (Куртик), виз. военачалник 122, 158
Корфовуна (Примиана), Йснимахалес. 196
Космидион,
костепуркн,
Костур (Кастория), гр, 231
котви, корабни 35
котраги (кутригури), прабълг. ил, 252
Кракнакате (дн. Сороки), крепост 213
крама (микстум) соре
Крарион, днепърски брод 202
Крез, мидийски цар 84, 92
Кремона, гр. 224
Крепидес (Филипп), гр. 194
кривичи, руско слав. пл. 200, 203
Кримски полуостров 213, 297, 301 ; вж. Херсон
Кривит Аротра, протоспатарий 218
Кри сое, дн. р. Керсш (Кьорьош) 215
Крит, о-в 18, 44, 130, 142/221, 230, 268, 295
I
Критий, гер. й от Филспатрис 295
Крк (Векла), о-в и гр. 206
Кронос, митол. божестве.) 193
Кронос (Сатурн), планета 298
Крум, бълг. хан 7, 109.110, 111, 118,
156, 169, 170, 171, 173, 287, 288, 291, 292, 310
Кру ни (Дионисопол) гр., дн. Балчик 194
Ксеркс, псрсийски цар 24, 98
Ксиролоф, 'хълм в Цариград 135, 143, 182
К у ар ц и.чур, обл. 212
Ку бан, р. 203
Кубер, ирабълг. вожд 197
Кубрат, прабълг. хая 215
кувикуларий, 290
куки, обсадни съоръжения 263
Хо')*01',шот (пом), съд 65, 66, 67, 68
кули 38, 39, 40, 47, 173, 249, 267
193
7, 109.110, 111, 11
119, 154, 155,
9,°
p. 203
обсадни съоръжения 203
J
кумани (половци), пл. 252
Куроковион, манастир 286
куропалат, титла 174, 223, 246, 324, 325
Куртик,
куртугерматон, хазарско ил. 214-
Куру, крепост 19
Кусан
н
в ж. Котик
-L
?
ирабълг. пл. 252
1
 J
кучста
маджарскн предводите л 158
KVTpiTvpM (котраги
“ 113,209,288
Кълново (Дини), с. 165
Кушиница (Куппшца, Кошница), пл. и манастир 102
Кюстенджа (Константина, Констанция, Констанца), гр,
194, 202, 323
Кючук Чскмедже (Ригий), гр. 171
170, 200, 201
У
J
Лагер, вж. стан
ладии (лодки) 37
срв. кораби
лаксдемонци (спартанци), пл. 98, 194
Лакедемон (Спарта), гр. 217
лакет, мирка 11, 151, 324
Ламех, библ, липе 92
Ламия, гр. 1S6
лаигобарди, германско пл. 147
Лариса, гр. 196, 243, 304, 306
латинци 241 ; вж. италийци
Леанти (ВЪРЮЧНН), днепърски праг 201
Левкан (Йелкенкая бурун), нос 148
Лекастрия, местно име 192
лен 10, 54
ленени тъкани 10, 54
Леонтий, виз. имп. 252, 325
Леонтий, виз. сановник 177
Лерин (Хераклея Линкестидска, Флорина), гр. 1 96
леей	въжета 220
248, 253, 259, 267

I
I
I
I
Показал сп
Index nomi num et return
55, 247, 324
I
пестри гони, мито л. същества 100
либийци, нар. 141
Либия 98, 293, 294
литра, мярка
Лиунтик, син на маджарския плсмснсн вожд Арпад 214
Л и пиний, зет и съ император на Константин Велики
142, 282
логотет,
лототет 222;
жавното съкровише 220 ;
ско съкровище 220;
ведомство 220 ;
лодки, вж. ладил
лозарство 21, 22, 279, 310
Лонгин, брат на Орентий 289. 290
постов е, обсадни съоръженпя 173, 263
Лиутпранд, кремонски епископ, германски пратспик
224, 241
Лука Нови Стирийски, христ. светия 6, 231, 232, 233,
’234
Лука Стълпник, христ. светия 6, 235, 285
Лукиан, античен писател 69, 295
Лъв I, виз. имп. 324
Лъв III Исавър (Коион, Сириец),
172, 284, 286, 287, 293
Лъв IV Хазарски, виз.
Лъв V хАрменец, виз. имп. 107,
156, 157,
длъжност и
на
титла 153, 1.70, 220, 222, велик
дрома 120, 210, 220; — на дър-
- на частного император-
на съкровището на военного
на пътищата и съобщенията 220
епископ,
виз. имп.
150, 151

ими. 153, 290
ПО, 111, 112. ИЗ. 155,
158, 169, 170, 171, 172, 285, 287, 288, 290
Лъв VI Мъдри, вив. имп. 5, 9, 69, 75, 107, 121, 122,
123, 125. 130, 176, 190, 210, 214, 219, 223, 233, 234,
235, 242, 257, 258, 285, 304, 305, 312
Лъв Агеласт, протоспатарий 219
Лъв Аргир, лично име 130, 131
179
Лъв Арменец,
I
4/
I
II
t1
виз.
ими. 5, 9, 69,
190, 210, 214, 219
75, 107, 121
О 9'5
, Щи,
3
233, 234
J
161, 162, 163, 177,
подначалшж на виз. флота 219
Лъв Асириец, виз. велможа 175
Лъв, виз. лълководец от IX в, 288
Лъв Гимост, етериарх 156, 157
Лъв Граматик, виз. писател 6, 140,	141,	142,	143,	144,
145, 146, 147, 148, 149, 150, 151,	152,	153,	154,	155,
156, 157, 158, 159, 160, 161, 162,	163,	164,	165,	166,
167, 168, 169
Лъв Дякон, виз. писател 6, 245,	246,	247,	248-	249,
250, 251, 252, 253, 254, 256, 257,	258,	259.	260,	261,
262, 263, 264, 265, 266, 268, 269.	270,	271,	272,	273,
274, 275, 276
Лъв, епископ никейски 288
Лъв Катакалон, виз. военачалник 7, 123, 124, 131, 159, 306
Лъв Магистър (Хиросфакт), виз. сановник 46, 123, 159
Лъв Одрински, христ. мъченик 287
Лъв Пафлагонийски, лично име 60, 61, 62, 63
Лъв Псдиасим, лично име 250
Лъв Равдух, протоспатарий 210
Лъв Триполит, арабски военачалник 6, 18, 56, 57, 58,
59. 124
Лъв Философ, патриций 306
Лъв Фока, доместик на Запада, к ур опа лат 62, 123, 124
128, 161, 177, 178, 246, 257, 258, 268
лъвовс 91, 195
Лъгадинско езеро (Коронел) 21
Лъгадинско поле 21
Лъджа кьой (Траппупол, Терма Лутра)
Лъже Сил ван, в ж. Константин
лък 34, 35, 36, 37, 38, 98, 173, 263
Любеч (Любица), гр. 199, 200
Люле Бургаз 194, 221, 283; вж. Аркадиопол (Бергуле)
лютичи, руско славянско пл. 200
?
5
1
7
с. 194, 243
Маврикий, виз. имп. 145, 324, .326
Маврокастрои, селите 297
магарста 277
магистър. титла и длъжност 109—125,
178, 210. 222, 223, 225, 226, 227, 228
257, 27
Магнит, ми тол. лице, 195
Маготин, лично име или титла 136
Мадара 159 ; в ж. .Мундрага
маджари 61, 122, 123,
176, 199, 203, 204, 210, 214, 216, 217, 220, 246,
279
Мэйна, гр. 217, 219
майноти, пл. 219
майстори-техници 173
макари 57
Македоп, епоним 195
Македония, обл. и тема 18, 19,24, 99, 102, 113,118, 132,
136, 139, 152. 153, 155, 156, 157, 158, 164, 167,
179, 182, 195,
281, 287, 303, 310, 319
македонцн, античен народ 68, 195, 196, 197
Македонии (тракийци) 155, 156, 217
Макета (Макстия), обл. 195; срв. Македония
хМакрикьой (Евдомон), квартал от Цариград 125
.Максенций, рим. имп. 282
титла
7
136, 160, 177,
229. 253, 255,

74, 277, 325
ми тол.
135, 138, 139, 156, 158, 159, 168,
255,
JL.H
174,
196, 197, 221, 252, 256, 257, 259, 275,
христ. мъченик 282, 289
, Херкулий, рим. ими. 282
дн.
317
J
ч
х । Л
289, 290
естността Мес ин-
дн. Анадол),
10, 14,
Анадолия, дн. Анадол), обл.
116, 118, 122, 123, 125, 139, 245, 246,
Макси м,
Максимиан
Макснмианопол (Порсуле), гр.,
к а лее и 194, 213
Максимин, рим. имп. 289
Мала Азия (Азия,
19, 69, 78, 115,
28<>,
Малл мир, бълг. хан 156
Малатрия (Дион), гр. 196
Малей (Мааса), пос 217, 219
Мал ели я, гр. 161
Малък Ярославец (Кадъкьой), с. 159
Мангалия (Калатис), гр, 194
Май г а но к, квартал от Цариград 109
Манглава (дн. Демиркаии), местно
мандатор, длъжност 220
Мани (Манос, Курбикий), основа тел
188
манихейство 185, 186, 187, 188, 189
Мануил
хМариам
.Мариан
Мариан Аргир, патриций 139, 157, 175
хМарин Одрински, христ. мъченик 187
Марица (Хеброс), р. 127^ 221, 243
Марицика, баща на св. Йоаникий 284
Мария-Ирина, бълг. царица 70, 81, 136, 138, 167,
183, 184, 185,
Мари
Мария, първа съпруга на Йоан Цимисхн
Мар и катон, с. 284
М а р май с, бъл г. i гьл ководец 211
Мар мара, Ерегли (Перлит, Хераклея
282
IMармарот, скитски вожд 290
Марояия, гр. 196, 243
Марош (Морисис, Муреш), р. 215
Марсий, ел и п истине ски писател 195
Мару л, иканат 128, 161, 177
Марцианопол (Марцианопол Тракийски). гр., дн. с. Река
Девня 281, 282, 283, 289
Масалма, арабски военачалник 150
масло 67
мачти, корабни 202
машини,
камепометни (каменохвъргачки); костсяурки ;
п рашки ; машини, стенобойни ; с корпи он и
машини, кам ено мсти и 34, 35, 36, 38, 126, 160, 172
име 130, 153, 179
на
манихейството
J1
]
?
епископ одрински 119, 287, 288
дъщеря па Мой сей 97
епископ 144

баща на св. Йоаникий 284
182
Г
186, 187, 188, 189, 198
Нова, христ. светила 6, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81
254, 257
Л
Пресли), гр. 141

обсадни 173, 261, 262, 263, 264 ; вж. машини,
овни;
1
336
Показалец
Index nomi num et rerum
 Ч-
I
дн. с. Буюк Каращиран 244
до Гюмюрджина (Ко-
машини, стрслохвъргачни 126
Мегара, гр. 194
мегер и, хазарско пл. 214
Мегетия, лично име 325
мед, метал 87, 155, 156, 323
мед, пчелен 10
Медея, дъщеря на Аетос 176
медимна, мярка 273
медпи произведения 54, 172
Мелиас, византийски военачалник 128, 161, 177, 192
хМелитене, гр. 317
Мслитина, христ. мъченица 283
Мемнос, тракийско лично име 176 ; вж. Меиюс
хМенандър, виз. писател 190, 308
Менсврия (Мемневрия, Месемврия), гр., дн. Несебър
136, 176
Менелай, цар, герой от Илиадата 275
Менос (Мемнос), епоним 136
Меотидско езеро (Меотида), дн. Азовско море 142, 216,
252, 269
Мерой ски климат 12
Месемврия (Меневрия, Мемневрия, дн. Несебър), гр.
112, 136, 138, 147, 162, 167, 168, 176, 177, 193, 203,
244
хМесина, гр.,
Месинкалеси (.Макси мианопол),
мотини) 194, 243
месофора, дреха 10
Места (Нестос), р. 194, 221, 243
Методий, зограф, 117, 175
Методий Патарски 6, 7, 68
Методий, царигр, патриарх 174
Метони, гр. 17 ; вж. Модон
мечове, 24, 38, 40, 41,
63, 91, 148, 220, 256, 290
миди, нар. 98 ; срв. маджари
мидийски (гръцки) огън 144, 150, 267, 273; вж. запали-
телии вещества
Мидия 24 ; вж. 1 (ерсия
Мидия, гр. 77, 79, 196
мизи, тракийско пл. 195; мизи (българи) 246, 247, 248,
252, 253, 255, 257, 258, 262, 263, 264, 265, 266, 275,
276, 299, 320
Мизия (Скития, България), обл. 141, 144, 194, 247, 251,
258, 274, 281, 289; вж, Горна Мизия; Долна (Втора)
Мизия
Миксна, гр. 89
Милетково (Милетковци), с. 196
ми линги, бълг. слав ян ско пл. 217, 218, 219
Ми ли он, па метни к в Цариград 323, 324
милчапи (милци), полабско славянско пл. 217
миник, прабълг. военна титла 130, 136
Миризос, гр., дн. с. Чаталтепе 194
Мирмикион, гр. 265
мита, търговски 122, 158, 238; срв. комеркион (комер-
кий)
Митилин, о-в 60
Михаил,
Михаил,
Михаил I Рангаве (Куропалат), виз. имп. 108, 109, НО,
III, 154, 155, 156, 171, 174, 284, 287, 291
.Михаил II Аморийски (Травъл), виз. имп. 107, 114, 115,
206, 285, 286
Михаил Ш, виз. имп. 107, 115, 116, 120, 157, 174, 217,
325, 326
Михаил Вар кала, началник на дромоний 219
Михаил Вишевич, захълмски княз 210
Михаил Вурца, лично име 250
Михаил, китонит 251
Михаил Малеин, христ. светия 6, 312, 313
Михаил Моролеон, виз. военачалник 162, 178
Михаил Старецът, пръв гребец на дромоний 219
42, 43, 44, 45, 45, 47, 48, 49
?
Михаил Стипиотис, патриций 132, 164, 180
Михаил Тоскара, виз. императорски пратеник 128, 161,
177
Модон (Метони), гр. 17
Мойсей, еврейски вожд 95, 97, 101, 187
мойра (друнга), виз. военна единица 237
Мойссй, комитопол 299, 320
Мокша, р. 213
молби (просби) до виз. император 229
монголи, нар. 143
монери, кораби 259
Моравия (Велика Моравия) 215
Моранли (Риаки), с. 196
мордви, източнофинско пл. 213
Мордия (Мордвин), обл. 213
мореплаване 37, 97 ; вж. кораби, ладим (лодки), приста-
нища
Морея (Пелопонсс), полуостров 233
.Морисис (дн. Муреш, Марош), р. 215
Моролеон, патриций 132, 162, 164, 178, 179
Мортагон (Муртагон, Омуртаг), бълг. хан 114, 119
моряци 20, 238
мостове 171, 172, 278
мотики 105, 233
Мраморно море 145, 150, 243
музика 153, 228, 229
музиканти, виз. императорски 225, 228
музикалпи инструмента 228
мулета 277
Мупдрага (Мадара), крепост 159, 214
Мунтимир, сръбски княз 209, 210
Муреш, вж. Морисис
Муртагон (Мортагон), бълг. хан 288 ; вж. Омуртаг
Мусик (Музик), роб-скопец 121, 122, 158
Мъглен, обл. 196
мюзеин, мюсюлмански духовник 294
7
1


син на цар Симеон 125, 135, 138, 182
син на Моролеон 130
Навпакт, гр. 243
наказания, български 137, 168, 186, 188, 310;
ници
иаложннци, български 170
наметало
Наръш (Нариш, дн. Фи л а делфи ан а), с. 46
нарентани, южиослав.
нафта 144
началник на отреда на
145, 177, 192; вж. доместик на ескувитите
началник на отреда на иканатите, длъжност 128
Неапол (дн. Навала), гр. 195 ; срв. Итапол
неки, хазарско ил. 214
Некропила (Некропилите), черноморски залив 216
немци (германца), пар. 210; срв. франки
Неофит, виз. имп. пратеник при сърбите 106
Неохори (Амфиполис), с. 196
Нерон, рим. имп. 74
Нессбър (NECEBPb), гр. 149, 244; вж. Месемврия
Нигрита, гр. в Македония 196
Нигрита (Партикопол, Парикопол), гр. 194
Нике (дн. Хавса), гр. 142
Никедис (Никея), гр. 196
Никея (дн. Изник), гр. в Мала Азия 139, 185, 288
Никея (Никедис), гр. в Македония 196
Никита, виз. ими. пратеник 54
Никита Еладик, протоспатарий 127, 129, 161
Никита Канакис, свещеник в гр. Виза и Мидия 77
Никита Кринит, стратилат 122
Никита Ксилинит, патриций 150,151
Никита, магистър 136, 182
Никита (Рендакий) от Елада, лично име 129, 130, 178^
198
Никита Склир, виз. пълководец 122, 158
вж. тъм-
J
дреха 10
пл.
210; срв, арентани (пагани)
ескувитите, длъжност 128, 139г
ч>
lL
i
-i

4
Е
I
I
I
I

Г

I

Л
I
t
1
J
f
Показалец
♦
Index nominum et renim
337
Никита, царигр. патриарх 151, 153
Никита, вж. Игнатий 290
Никифор I Геник, виз. имп. 108, 154, 170, 252, 281,
284, 290, 291, 292,
Никифор II Фока, виз. имп. 9, 108, 122, 123, 124, 158,
159, 224, 246, 247, 248, 249, 250, 252, 257. 261, 277,
295, 320
Никифор Еротик, патриций 249
Никифор, съируг на Мария Нова 76, 78,
Никифор Уран, магистър 277
Никифор, царигр. патриарх 154
Никола, комит, баща на коми тонули те 320
Николай, виз. имп. пратеник при сърбите 106
Николай Дука, виз. военачалник 129, 161, 178
Николай Мирликийски, христ. светия 60
Николай I гМистик, царигр. патриарх 72, 82, 125, 126.
132, 133, 160, 164, 179, 180
Николай, патриций 251
Николай I, римски папа 16
Ни коми ди я, гр. 142
Ни копол (Акниум
243
Никопол (Никополис ад Нестум, дн. Гопе Делчев), гр.
196
Нил, р. 13, 98
Ниневия, гр. 318, 319
Ниоба, митол. лице 101
побили сим, виз. титла 223
Новгород, гр. 199
Нов иоду нум (дн. Исакча), гр. 195
Новохудоносор, асирийски цар 83
номизма, виз. златна монета И, 105, 145, 146, 217, 218,
219, 221,
Никополис), гр. в Южен Епир 138,
Омуртаг, (Мортагон, Муртагон), бълг. хан 111, 114,
116, 119, 291
оногундури, прабълг. пл. 193
Опсара (дн. Црес), гр. 206
Опсикион, тема 122, 123, 139
Орентий, христ. мъченик 289, 290
Орест, син на Агамемнон 127, 175, 260
Орестия (Орестиада, дн. Одрин), гр. 127, 175, 195, 260;
вж. Адрианопол
Орни (Кастелум Борное), гр. 194
Орфански залив 21
осетинци (алани), нар. 213
ослепяване, присъда 129, 130, 178
Осман, арабски халиф 19
остиарий (вратар), виз. Дворцова длъжност 221
откуп на градове 253, 293 ; на пленници 48, 49, 52, 53,
54, 55, 56, 57, 116, 123, 145, 146, 159, 176, 253; на
роби 237
Отон I, германски имп. 224, 241
отониопрат, професия 10
отрязване на носове, наказания 158
Охрид, гр. 284
247
обици 273
облекло (носия) аварско 309; българско 65, 135, 182,
228, 255, 309; византийски 9, 10, И, 225, 226, 227;
иеченежко 213
обол, монета 103
обмяна на пленници, вж. размяна на пленници
обреди, езически на българите ИЗ,
170; на русите 202
обсади,
византийски 263, 280; славянски и аварски 147
обсадни съоръжения, български 173; вж. валове, ма-
шини, куки
обувки (кампагии) 225, 226, 227, 229 ; червени, българ-
ски царски 274
овни, обсадни машини 173
овощарство 279
овце 12, 91, 172, 173; вж. добитък, дребен
огпепръскачки (сифони), огнеметни машини 40, 173;
срв. запалите л ни вещества ; мидийски (гръцки) огън
одежди, църковни, бълг. 268 ; скъпоценни 87, 170, 287;
срв. дрехи
Одесос (Одисос, дн. Варна), гр. 281, 283
Одрин (дн. Едирне), гр. 70, 72, 27, 132, 142, 143, 161,
164, 195, 243, 287, 288, 292 ; вж. Адрианопол, Оре-
стия
одризи, тракийско пл. 244
Ока, р. 200, 213
окови 53, 72, 76, 132, 211, 212
окоп, вж. вал
Оксия (Сиврида), нос 150
Олим (дн. Кешишдаг), планина в Мала Азия 278, 287, 291
Олимп, планина в Гърция 83
Олимпиада, македонска царица 99
оловни предмета 171
Олоферн, библ, лице 89
омофор, църковна одежда 133
Омир, древноелински поет 83
43 Гръцки извори за българската история, т. V
114, 121, 155, 169,
български 118, 126, 132, 160, 161, 164, 171;
7
*

български 173;
лостове, стълби, топки
27, 132, 142, 143, 161
Павел Арменец, павликянски проповедник 188
Павел Брапович, сръбски княз 211
Павел Кипърски, царигр. патриарх 153
Павел Латърски Нови, христ. светия 6, 230
Павел, син на Калинина, павликянски проповедник 188
Павел, христ. апостол 19, 71, 197, 283
павлиняни 118, 151, 185
пагани (арентани), южнослав. пл. 206, 207
Палестина 102, 103, 104
памучни Платове 10
Памфила (дн. Адалин), обл. 124
Панак (Панега ?), р. 104
Папгей (Кушинипа, Кушница, Кошница), планина 102
Пав дар, герой от Или адата 275
палатки, виз. императорски 276 ; военоначалническа 278
Панега, вж. Панак
панери (кошници) 221
Панион (Теодосиопол, дн. Панидос, Панизо), гр. 171, 194
Панкратука, виз. военачалник 127, 161, 177
панокалимавка, вж. епириптарий
Панопия, обл. 142
Папагия, обл. 216
парадннаст, титла (парадинастевон) 132, 164, 168, 180
паракимомен, длъжност 126, 139, 157, 261, 326
Пардос, виз. духовно лице 288
пари И, 15, 54, 55, 56, 105—114, 144, 150, 310, 321
Парис, герой от Илиадата 275
парти, нар. 98
Партикопол (Париконол, дн. Нигрита), гр. 194
Пасикрат, христ. мъченик 289
пастири 91
Патрас, гр. 231
патриций, титла 120, 122, 127, 128, 130, 132, 138. 147,
155, 158, 159, 161, 162, 163, 177, 180, 220, 222, 224,
225, 226, 227, 229, 286
патриция зости, титла 223
Пафлагония, обл, 6, 60, 61, 138, 312
Пацик, виз. бежанец в България 170
Пела, гр., дн. Постол (Агии Апостоли) 196
Пелагония (Хераклея, дн. Битоля), гр. 196
Пелопоксс (Егиал, Морен), полуостров и обл. 17, 129,
195, 197, 198, 217,218, 219, 232, 233, 234,311;
тема 217
пентапиргий 227
Пеония, обл. 142
Пепарит (дн. Скопелос), о-в 197
Пердика, македонски цар 99
J
J
338
Показалец
Index nominum et rerum
Перинт (Хераклея, Ираклея, дн. Мармара Ерегли, Ерегли),
гр. 141, 194, 243
Персей, македонски цар 196
персийци (перси), нар. 98, 140, 146, 147, 239, 293
Персия (Мидия) 10, 24
Петра, царигр. квартал 325
Петрона, виз. пълководец 118
Петър I, бълг. цар 7, 70, 75,80,126,135, 137, 138, 139,
166, 167, 182, 183, 184, 185, 186, 187, 188, 189, 198,
204, 223, 230, 232, 247, 248, 249, 263
Петър Българинът, българин във Византия 157,158,175
Петър, виз. стратег 146
Петър Гойникович, сръбски княз 209, 210, 211
Петър Кур опа лат, брат на имп. Маврикий 325
Петър Одрински, христ. мъченик 287
Петър, патриций от IX в. 290, 291 ; патриций от X в. 254
Петър Сицилийски, виз. писател 187
Петър, христ. апостол 71
пехота, виз. 261, 262, 315
печенеги, нар. 5, 127, 160, 161, 162, 177. 178, 199, 212,
213, 214, 215, 250, 258, 273, 274, 279, 293, 310
Печенегия 216
пещ, готварска 65, 66
Пигс (дн. Балъклъ) местност край Цариград 130, 131,
Пиги, местиост край Цариград 133, 167
Пидпа, селище 196, 314
Пимения, майка на христ. мъченик Карп 289
Пиней (Саламврия), р. 304
писма, бълг., вж. златопечатно писмо (хрисовул)
Питагор, древногръцки философ 269
пиянство 268, 291, 310
платна 10, 11; за мачти 202
платнар, професия 10, 11 ; вж. отониопрат
Платон, древногръцки философ 69, 90
Платос, о-в 287
Пленимир, син на цар Петър 138
пленници, аварски 145 ; арабски 19, 49, 50, 51, 52, 53,
54, 55, 56, 57, 58, 128, 138, 139, 171, 172, 173, 174,
175, 179, 204, 212, 232, 291, 310, 315; византийски
123, 151, 156, 159, 205, 279, 231 ; маджарски 123, 139
Илиска, гр. 265, 323
Пловдив (Филипопол), гр. 104, 127, 194, 243
Плутарх, гръцки писател 89
Плутинопол (Плотинопол), гр. 194
плячка 114, 115, 139, 150, 171, 179, 180, 205
побей, наказания 137, 282
повязка 10; вж. чалма
Подарон, иодначалник на виз. флота 219
подаръци, вж. дарове
подстратег, длъжност 110, 122
покривки, армеиски 172
Полибий, гръцки историк 89
Полина, с. 196
Полиник, сип на цар Едип 98
полюдие, обиколка за събиране данъци у русите 203
Постол (Пела, Агии Апостоли), с. 196
Поморие (Анхиало), гр. 62, 194
Поморийско поле 312, 313 ; срв. Ахсло/Ахелой
Помпейан, хегемон 283
Помпейол, гр. 144
Понт, тема 10
Понт (Понтийско море), вж. Евксинскн понт (Черно море)
Понтийски климат 12
Пополия (Пловдив?), гр. 104
Порсуле (Максимианопол), гр., дн. Месинкалеси 194
поставки за стрели 173
Пот Аргир, доместик на схолите 130, 131, 139, 162,
163, 178, 179
Потидея, гр. 314
Потиоли, гр. 289
пояси, арабски 289
J
?
златопечатно писмо (хрисовул)
прабългари нар. 144, 147, 193, 197, 203 ; вж. котраги ;
оногундури
прагове, днепърски 200, 201, 202
прандия (панделка), платнена лента 11
прасини (зелени), виз. циркова партия 226
прасинодиблата, вид плат 10
пратеници, бълг. в Цариград 120, 125, 152, 176, 221,
225, 226, 227, 228, 250
прашки, ръчни 35, 263, 266, 267; машини 173
прашници 301
Превеза, гр. 243
Предтеча, манастир 103
препозити, виз. дворцови длъжности 221, 225, 229, 323
Пресиян, бълг. хан 209
Преслав, гр. 176, 214, 241, 259, 260, 261, 262, 263, 264,
265, 323 ; срв. Йоанопол
префект (praefectus urbi), длъжност 323
Привеслав Мунтимирович, сръбски княз 210, 211
Приеполе, гр. 210
Примана, гр., дн. Корфовуна (Йенимахле) 196
припаси, хранителни 279, 280
Принцови о-ви 150
Приск, виз. военачалник 145
Приск, виз. писател 190, 308
пристанища 20, 52, 57, 171, 259; вж. скеле (пристан);
срв. корабоплуване
Проб, Марк Аврелий, рим. имп. 141
проедър, титла 249, 161
проконсул, рим. длъжност и титла 196
проконсул (антипат), виз. титла 222, 225
Прокопия, дъщеря на имп. Никифор I 287
Прокъл, гръцки философ 144
Просигой, сръбски княз 209
просмокарий, църковнослужител 61
Протей, митол. герой 94
протоасекрит, виз. дворцова длъжност 225 ; срв. асекрит
протовестиарий, длъжност 124, 136, 138, 159, 167, 168,
176, 192
протоманлатор, длъжност 131, 163
протонотарий на дрома, длъжност 220, 221
протосинксл, църковна длъжност 224
протоспатарий, длъжност 127, 161, 210, 217, 218, 219,
220, 223, 229
протиктори, виз. дворцова стража 225
Псевдо-Симеон, виз. писател 169, 170, 171, 172, 173,
174, 175, 176, 177, 178, 179, 180, 181, 182
пурпур 319
пчели 91, 97
първенци, български 15, 16, 63, 154, 181, 263 ; вж. бо-
ляри; византийски 54, 170, 173, 189, 220, 221, 222,
223, 224, 225, 226, 227, 228, 229 ; руски 256, 270 ;
славянски 45

EJ
Раб (Арви), гр. 206
Равдос, квартал от Цариград, 159
Рагуза (Рауза, дн. Добровник), гр. 206
разбойница 15
Разград (Абрит), гр. 141
размяна на пленници 128, 137, 138, 139, 161, 168
разузнаванс, вж. шпионаж ; съгледвачи
рала 24
Раса, гр. 209
Рауза, вж. Дубровник (Рагуза)
Рашка, р. 209
Редесто (Родосто, дн. Текирдаг), гр. 171, 194
Река Девня (Марцианопол), с. 282
ректор, длъжност 124, 160, 178, 224
Рендакий (Рендакис), вж. Никита
Риаки (Моранли), с. 196
риболовство 21, 22, 37
Ригий, гр., дн. Кючук Чекмедже 171
Ригидион, манастир 286
I*-!-!
I
I
Показалец — Index nominum et rerum
339
Ригия (Регина, дп. Еркене), р. 172
ризници 91, 95, 152, 254, 261, 267, 270, 271
Рим, гр. 14, 16, 17, 141, 142, 143, 186, 196, 205, 208,
224, 230, 281, 282, 289, 294, 320
римляни, нар. 99, 141, 142, 196, 197, 205, 206
роби, византийски 236, 237, 238 ; руски 201; сръбски 209
рога, заплата па виз, войска 221
Родон, кувикуларий 290
Родоп а, пров. 194, 243, 244
Родопи, планини 247
Родоски климат 12
Родослав, сръбски княз 209
Родосто, вж. Редесто (дн. Текирдаг)
Родофил, виз. имп. пратеник 46, 55, 56
Роман, бълг. цар 138
Роман I Лакапин (Авастаг), виз. имп. 62, 69, 70, 73, 74,
81, 82, 107, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136,
137, 138, 139, 140, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168,
177, 178, 179, 180, 181, 184, 190, 198, 203, 204, 211,
_ 218, 219, 221, 222, 233, 234, 257, 258, 285, 306, 314
имп. 107, 139 191, 222, 223, 246, 249,
J
J

Роман II, виз.
250, 314
Роман Аргир, виз. пълководец 123, 161, 162, 177
Романия (Тракия) 156, 158, 203
руси, нар. 5, 6, 198, 199, 224, 230, 241, 247,
, 248, 249,
250, 251, 252, 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260,
261, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270,
271, 272, 273, 274, 276, 279, 296, 299, 317, 319
Ру СИОН (Рускьой, ди. Кешан), гр. 72, 196, 244
216, 317; ср. Киевска Русин
Сабири (са би пори), хупско ил. 309
Сава, р. 216
Савада, гр., дн. с. Канак 194
сагудати, бълг. славянско пл. 22
Сазлъ дере (Артиское), р. 127
С а канате, крепост 213
Сакар планина 118
сак ел ар ий, длъжност 178
Сактикий, виз. военачалник 131, 132, 163, 164, 179
Саламврия (Пиней), р. 304
салдамарии, търговци 11
Салмакате, крепост 213
Салона (дн. Солин), гр. 205
Салтика, гр., дн. Салтикьой 194
Салтос (Saitos lovios, Saitos loa nubios) гр. 197
Салустий, епарх и патриций 323
Самара, Вольчя р. 217
Самария, обл. 96
Самватий, син на Лъв V 172; срв. Симватий
Самватис (Киев), гр. 200
Самотраки, о-в 194
Самуил, бълг. цар 6, 296, 299, 301, 306, 314, 315, 316,
317, 318, 319, 320
сарагури, тюркско пл. 309
Сарай (Чифлик), вж. Севастопол
сарацин и 130, 284, 293 ; в ж. араби
Саркел (Белая вежа), гр. 216
Сатурн (Кронос), планета 298
сбруя, конска 268
Свети Григорий (дн. Хортица), днепърски о-в 202
Свети Етерий (дн. Берез ан), о-в 202
Свети Мама нт, манастир 155, 156
Светополк, моравски княз 215
Светослав Игоревич, киевски руски княз 6, 199, 200,
245, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 253, 254, 256, 262,
263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 272, 273,
2/4, 299, 300, 301
Свидас (Суда), лексикограф 7, 308
свине 113
Свентел (Сфагел), руски военачалник 262, 263, 264, 267,
268
Руси я 199, 200, 213
J
*
свирки, пастирски 91
Севаста, гр., дн. Шивашли 283
Севастиана, христ. мъчсница 283
севастократор, виз. титла 223
Севастопол, гр. в Македония 196
Севастопол (дн. Сарай, Чифлик), гр. в Първа Армения 148
Север, рим. имп. 309
северяни, руско славянско пл. 203
Седекия, юдейски цар 83
секири, вж. брадви
секретик, виз. дворцов служится 227
Селина (Сулина), дунавски ръкав 202
сенат, виз. 94, 109, 120, 134, 137, 180, 204, 222, 225,
228; рим. 142, 294
сенатори, длъжност и титла 94, 165, 226
Сенахерим, асирийски цар 155, 239
Сеника (Достиника), гр. 210
Сервия (Селфидже), гр. 208
Сергий Друин (Тихик), павликяиски проповедник 188
Сергий, хегемон 283
Сергий, царигр. патриарх 147
Серес (Сяр, Сере), гр. 194, 244
Серет, р. 172
Сеч, гр. 202
Сибтал-Джаузи, арабски историк 44
Сидера (Демир Капу), местно име 117, 175
силенциарий, виз. дворцов служи тел 225, 227, 229
Силимврия (Саламбрия, Селимбрия, Силиврия, дн. Си-
ливри), гр. 78, 79, 80, 81, 145, 152, 171, 176, 193,
194, 244, 321
Силиос, тракийски цар 176
Сидистра (Д уросторум, Дистра, Дристра, Дръстър, До-
ростол), гр. Г23, 159, 216 241, 242, 248, 262, 263,
264, 265, 266, 267, 323
силитра 144
Симватий (Самватий), кесар, син на Лъв V 172, 175
симиофори (знаменосци) 227 ; срв. ефтихиофори, драко-
нарии, скиптрофори
Симеон, бълг. цар 7, 22, 46, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80,
81, 121, 122, 123,	124, 125,	126,	127,	128,	129,	130,
131, 132,	133,	134,	135,	137,	156,	158,	159,	160,	161,
162, 163,	164,	165,	166,	167,	168,	176,	177,	178,	1/9,
180, 181,	182,	185,	191,	192,	210,	211,	212,	214,	220,
231, 232, 233, 234, 257, 258, 281, 312
Симеон, бълг. лървепеп 136
Симеон, виз. имп. пратенмк 46, 57, 58, 59
Симеон, калутаркан 136
Симеон Магистър, виз. писател 7, 140, 169
Симеон (Тит), павликяиски проповедник 188
Симеон Магссвик, библ, лице 71
Симеон Логотет (Метафраст), виз. писател 286
Синай,полуостров 321
Сингидунум, гр., вж. Белград
Синек л и (Кенофрурион), с. 141
синкел, виз. църковна длъжност 224
синклит, виз. императорски съвет 224, 225
Сински климат 12
Сион, планина 96
Сиоиий, преселник от Одрин 288
сирийци, нар. 151
сирикарии, професия 10
София, 19, 60, 128, 143, 177, 217, 248, 250, 251
Сирмиум (Срем, дн. Сремска Митровица), гр. 214
С иру кали ей, обл. 213
сифони, вж. огнепръскачки
Сицилия, о-в 55
скакалци 136, 167, 182
скармангий, дреха 10, 221, 225, 228 ; вж. багреница
Скевофилакс, виз. църковнослужител 294
скеля (пристан) 133, 134, 137, 165, 180; срв. пристанища
Скепола, о-в 197
Скиат, о в 197
I
145,’’152, 171, 176, 193,
v r
340
Показалец — Index nominura et rerum

J
Калъкьой), азиатска част на Цари-
Скилипа-Кедрин, виз. писател 255
скити (авапи) 145, 146, 239, 308, вж. авари
скити (българи) 14, 89, 138, 197, 230, 286, 305, 306,
307, 318, 319, 320, 323
скити (готи) 141, 142
скити (маджари) 61, 246; вж. маджари
скити (руси) 202, 242, 247, 248; вж. тавроскити
скити (славяни) 193, 295, 305, 311 ; вж. славяни
Скитиан Египетски (Египтянин), основоположник на
манихейството 187
Скития (България, Мизия) обл. и пров. 108, 194
Скития (Русия) 248, 253
Склавиния, обл. 125 ; вж. Славини и
Скопелон, крепост, дн. с. Ески Полос 286
Скоиелос (Пепарит), о-в 197
скопни 125, 151, 158; вж. евнуси ; роби-евнуси
скотовъдство 21, 22, вж. добитък
скорпиони, обсадни машини 173
скрибонии, виз. императорски служители 227
скриптрофори (знаменосци) 226, 227; срв. евтихиофори,
драконарии, сим иофор и
скрипци 37, 57
Скутари (Хризопол
град 142
скъпоценни камъни 87, 195, 260, 273, 274
Славинии, обл. 173; вж. Склавиния
славяни, български 144, 146, 147, 148, 151, 153, 193,
239, 240, 242, 283, 295, 311, 326; малоазийски 114;
павонски 147; лелопонески 17, 125, 126, 153, 159,
197, 198, 217, 218, 219, 311 ; солунски 18, 33, 44, 45,
46, 125, 126, 159—283
славяни, полабски 217
славяни, руски 199, 200; вж. руси
Сливеп, гр. 149
Смарагд, патриций и стратег 326
смарагди, скъпоценни камъни 260
Смарагдов манастир 326
смола 37, 39
Смоленск, гр. 199, 200
соколи 209
Солин (Салона), гр. 205
Соломоп, юдейски цар 89
Солон, атински законодател 93, 269
Солун (Тесалоника), гр. 6, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25,
26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35. 36, 37, 38, 39,
40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53,
54, 55, 56, 57, 58, 59, 122, 124, 125, 142, 156, 158,
196, 216, 243, 283, 284, 303, 304, 305, 314, 315
Солунски (Термийски) залив 20
Сороки (Крзкнакате), гр. 213
Сотириулол, гр. 216
София (Триадица, СрФдьць, СтрТдьць), гр. 275
София, съируга на виз. имп. Христофор 129, 198
София, съируга на виз, имп. Юстин II 233
Спарта (Лакедемон), гр. 217
спартанци, вж. лакедемопци
спатарий (мечоносец), длъжност 127, 220
спатарокандидат, длъжност 220, 224, 225
Сплит (Асиалато, Спалато, СплЪтъ), гр. 205, 206
сребърни изделия 87, 283, 287, 309
Сремска Митровица (Сирмиум, Срем), гр. 214
Ставрак, манастир 154
Ставраки, виз. имп. 108, 109, 154, 291, 292
Ставракий, логотет 153
Ставракий, търговец от Елада 121, 122, 158
Стагира, гр. 90
стадий, мярка 104, 298
стан (лагер), български военен 131, 163, 166, 178 ; виз.
266, 267, 275, 278
Стара Загора (Берое, Августа Траяна, Вероя, Иринопол),
гр. 153, 194, 243, 289
Стара планина 149, 154, 155, 193, 243, 282; вж. Хемус
146, 147, 148, 151, 153, 193
статуи 135, 143, 155, 156, 171, 182, 195, 322, 323,
324,325
Стенас, рим. станция 304
стени, крепости 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41,
42, 43, 49, 77, 79, 112, 126, 150, 155, 160, 170, 173,
177, 249, 262, 275, 283, 294, 323
стенобойни (стенобитни) машини 173, 262, 275, 283;
вж. машини
Стеной (Стен), квартал от Цариград 130, 163; вж. Зна-
тен рог
Стефан, бълг. архиепископ 121
Стефан, бълг. царски пратеник 136, 167
Стефан Византийски, виз. писател 190
Стефан, духовно лице в Одрин 70, 71, 72
Стефан, магистър 125, 126, 129, 160, 162, 178
Стефан Мунтимирович, сръбски княз 209, 210
Стефан, син на Мария Нова 78
Стефан, царигр. патриарх 136, 137, 167, 182
Стикс, р. 100
Стирион, гр. 231
Стоб (Стоби), гр., дн. Пустоградско 196
стоки 9, 10, 11 ; вж. търговия
Страбон, географ 7, 311
Страиджа планина 117, 243
стратег, длъжност и титла 34, 35, 46, 54, 55, 78, 128,
132, 139, 144, 145, 158, 164, 193, 210, 217, 218, 219,
224, 225, 227, 237, 246, 306, 324
стратег на източните теми, титла 155
стратилат, виз. военачалник 123, 156, 158
стратиоти, войнишко население във Византия 61, 236,
237, 238, 285
стратиотик, виз. военна длъжност 227
стратор, длъжност 220
стрели 33, 34, 40, 95, 170, 173, 202, 263, 267
ст^ъдьдь (сйъдьцкф гр. дн. София 275
Стримон, тема 10, 55, 59, 197
стримонци (струмяни), бълг. славянско пл. 22, 45, 46
Строимир, сръбски княз 209,210
строители (май crop и), професия 105
Стронгил, крепост 152
Струкун(нмтуАЗн), днепърски праг 201
Струма (Стримон), р. 10, 138
Студийски манастир 14, 17
студове 151
стълби, дървени, високи 33, 36, 173, 263
Сулина (Селина), дунавски ръкав 202
Суда, вж. Св ид ас
Суза, гр. 98
Сура, р. 213
сходарни, виз. дворцова стража 237
схоли,
стик па сходите
Сцила, митол. съшество 99
съгледвачи (разузнавачи) 278 ; вж. шпионаж
съдове, глинени, вж. керамика
съкровище, бълг. царство 263 ;
сърби, лужички, нар. 208
сърби, южнослав. нар. 5, 106, 191, 206, 208, 209, 210,
211, 212, 213; вж. трибали
Сърбия 207
сърпове 24, 233
състезания, копии и пеши 98, 229; борби 120
Сюлейман, арабски военачалник 150, 293
Сяр (Серес, Сере), гр. 194, 244
с яра 37, 144
отред от низ. дворцови войски 221 ; срв. доме-
виз.
импсраторско 276

таври, нар. 247, 249, 250; вж. руси
тавроскити (руси) 247, 248, 253, 255, 257, 260, 261, 262,
263, 254, 265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 276 ; вж.
таври; руси
Тавър, проконсул 193
dta
4
I
I
Показалец — Index nominum et reruin
341
тагма, виз. войскова единица 179, 221, 228, 237
Тайгет (Пентадактилос), планина 217
тайфали, нар. 142
таксатион (taxatio), гарнизон 157
талант, мярка 59
таланти, монеты 324
танци 228
Тамарха, гр. 216
Тапробана (дн. Цейлон), о-в 12
Тарасий, царигр. патриарх 284
тарианон, хазарско пл. 214
Тарквин, рим. консул 289
Таре, гр. 19, 57, 58'
Тар си я, обл. 287
Тасос, о-в 36, 194
Тацит, Марк Клавдий, рим. имп. 141
театри 114
теглилки 93
Текир даг (Ганос), планина 171
Текирдаг (Редесто, Родосто) гр. 171
Текла, христ. светица 324
Телемах, син на Одисей 86
Телериг, бълг. хан 152
тема, виз. административна
157, 190, 192, 193, 194, 217, 218, 237, 243
Тенарос, полуостров, 217
Тенах, хазарско ил. 214
Теогност, виз. писател 108
Теодор Авука, виз. императорски пратеник 167
Теодор, Дафнопат, виз. писател 7, 82, 107
Теодор, кавхан или магистър 123, 126, 159, 160
Теодор Куфара, монах 116, 174
Теодор Лалах, виз. боец 268
Теодор, протовестиарий 176; вж. Теодосий
Теодор Сигрица, бъл. пълководец 211
Теодор, син на Павел Армепсц,
ник 188
Теодор Стратилат, христ. светия 272, 274
Теодор Студит, виз. писател 284
Теодор Тирон, христ, светия 6
Теодора от Кесарида, христ. мъченица 286, 287
Теодора, майка на Теодора от Кесарида 286
Теодора, съпруга на имп, Юстиниан II 325
Теодора, виз. императрица, майка на Михаил III 115,
116, 118, 120, 174, 217,286
Теодорит, китонит 178
Теодоролол (Дръстър), гр., дн.
Теодоснова врата в Цариград 152
Теодосий I Велики, рим. имп. 143, 194, 292
Теодосиопол, гр. 194; вж. Папион
Теодосий II, имп. 143
Теодосий Авука, виз. имп. пратеник 136
Теодосий Месоникт, виз. боец 163
Теодосий (Теодор), протовестиарий 124, 159,
Теодосий Мелитински, виз. писател 140
Теодот, христ. мъченик 282
Теоктист. магистър 109
Тсоктист Врисний, протоспатарий 217
Теофан, виз. писател 6, 107, 191, 204, 215
Теофан, монах, виз. писател 312, 313
Теофан, протовестиарий 136, 137, 138, 139, 167, 168, 182
Теофано, съпруга на имп. Ставракий 154
Теофано, съпруга па Лъв Пафлагонийски 61
Теофано, съпруга на Роман II, Никифор II Фока и Йоан
Цимисхий 250
Теофил, виз. имп. 107, 115, 156, 217, 149, 326
Теофил (Теофилица) лично име 120
Теофил, патриций 286
Теофилакт, царигр. патриарх 7, 183, 184, 185, 186, 187
188, 189, 285
Теофилакт Симоката, виз. писател 145, 245, 308
Теофилакт, стратег 218
J

единица 76, 124, 128, 188
t
павликянски проповод-
или стра 274
176, 192

*
Тервел, бълг. хан 149, 309, 310, 322, 324, 325
тервуниоти, южнослав. пл. 206
Тервуния, обл. 208
Теревинт (Будя), разпространител на манихейството 187
Терма Лутра (Дориск, Траянупол, Лъджакьой). с. 194
1
243
Термейски (Солунски) залив 20
Термополис (Акве Калиде), гр. ди. Бургаски минерални
бани 130, 162, 178
Тесалия, обл. 196, 243, 269, 304, 306, 315
Тесалоника (Солун), гр. 196, 243
Тесалоника, дъщеря на македонский цар Филип Ш, 147
Тетрагур ин (дн. Трогир), гр. 206
техници, (майстори) български 173
течен огън 150; вж. мидийски (гръцки)
пръекачки, огнеметни машини.
тиара, корова, бълг. царска 274
Тиберий II Константин (Тракиец)
323, 324, 325, 326
Тиберий III (Ансимар), виз. имп. 149
Тива, гр. в Тесалия 74, 98, 196
Тива, гр. в Египет 98
Тивериан, рим. консул 289
тиверци, руско славян, пл. 203
Тимизис (дн. р. Тимиш, Темеш) 215
Тирид, стратег 282
Тиса, р. 214,
Тит, вж. Симеон
Титаиида, нимфа 193
Тихи к, вж, Сергий Друип
Тица, вж. р. Тиса
Тичина (Тича, дн. Камчия), р. 203
Тия, дъщеря на Девкалион, митол. лице 195
товарни животни 105; вж волове,
Тома, патриций 120
Тома Славянин, нредводител на въстанис 114, 115
Томи, гр. 194
Топир, гр. 196
топки за игра 124, 125, 160, 200
топки, обсадни съоръжения 173
Тракезион, тема 118, 123, 139, 175
тракийци (траки), нар. 144, 193
Тракия (Македония, Романия), обл. и тема 72, 75, 76,
81, 113, 118, 128, 132, 136, 138, 139, 141, 142, 143,
144,	145,	146,	149,	150,	151,	152,	153,	155,	156,	157.
161,	164,	166,	167,	168,	171,	172,	173,	174,	176,	179,
]82,	192,	193,	194,	195,	217,	221,	243,	256,	257,	259,
281,	287,	289,	290,	291,	303,	319,	322,	324,	325
Траке, епоним, тракийски цар 193
Тралица (Триадица), гр., дн. София 275
трапези, трауры и 64, 65, 66, 67; виз. дворцова 224
Трапезунд, гр., дн. Требизоц 10
Траян, рим. имп. 194, 214, 265
Траянови врата (Българска, дн. Ихтимакска клисура) 320
Траянупол (Дориск), гр., дн. с. Терма Лутра (Лъджа
кьой) 194, 243
Триадица (Традица), гр., дн. София 275
трибали (сърби), пар. 106
Трибигилд, готски вожд 325
Трибу на лий, възвишепие при Цариград 146, 155
тригетик (гроздобер, празненство), 226
триери, кораби 133, 136, 150, 165, 167, 180, 267; вж
кораби
Трисфон, герой от Филопатрис 295
тризъбци, бойно съоръжение 173
Трики, дн. Трикала, гр. 196
Триклиний, виз. дворцова зала 223, 224
Триполи, гр. 18, 19
Трогир (Тетрагурий), гр. 206
Тропей (Тропеум Траяни), гр., дн. с. Адамклисе 194
Тросмис (Трезмис), гр., дн. с. Иглица 195
Троя (Илион), гр., дн. местност Хисарлъка 141
ОГЪН ;
огне-
1
виз. имп. 145, 249,
215

коне, катъри
4
342
Показалец -
Index nominum et тегит
I
I
i
I
I
I
i
трупоизгаряне, руско 269
тръби бойни 255, 256, 261, 271
Тула (Исландия ?), о-в 12
Тулча (Егисос), гр. 195
Тунгате, крепост 213
Тунджа (Арзос), р. 127, 243
турки (маджари), нар. 61,
139, 158, 159, 176, 199, 20
вж. маджари
Туркия (Маджарско) 208, 216
турма, виз. административна единица 76, 78, 237
турмарх, виз. военачалник 76, 237
Турну-Северин, гр. 214
Тутис (дн. р. Бега ?) 215
тъмници, български 63, 122, 137, 150, 168, 226, 292
търговия, аварска 310; българска 5, 7, 8, 9, 10, 11,
23, 97, 121, 122, 123; византийска 5, 7, 57, 97, 158,
236, 237, 238; 158, 201, 237, 238,310; на солувските
славяни 18, 22, 23; руска 273
търговия с роби 7, 14, 236, 237. 238
тържища 122, 158, 171, 237
тюркски народи 10, 198, 309
68, 122,123, 135, 136, 138,
204, 210, 216, 220, 279;
3,
63, 122, 137, 150, 168, 226, 292
Угра р. 200
угри (маджари) 61, 156; вж. маджари
узи, пл. 213
укрепления 23. 35, 36, 37, 131, 175; дървенн 154 ; вж.
бойници, крепостям врата, зъбери, кули, стенд
Улворси (острсъны11 iij’Kr), днепърски праг 201
унгарци, вж. маджари
Урал, планина 198
Урбикий, препозит 323
Урша (Афродизия, Авраша), с. 194
усампсис, прабълг. титла 136; вж. сами си с
Ус к уд ама (дн. Одрип), гр. 194; вж. Адрианопол
утвари, църковни 268
Хавса (Нике), гр. 142
хаган,
326
хазари, пл. 12, 13, 122, 153, 158, 198, 203, 213, 214,
216, 217, 252, 296, 299, 326
Хазария 203, 213, 217
Халдея, тема 138, 239
Халкидически полуостров 24, 314
Халки дон (Калхедон), гр., дн. Кадъкьой 235
Хара вой, обл, 213
Харлагюне (Гариела, Гарела), с. 244
харерион, вид копринен плат 11
Хермий, оратор 323
Харон, митол. лицо 306
Хариан, селище 312
Харсиопол, облает 138
хартофилакс. длъжност 144
хартуларий на главните секретя
ноет 225, 229; на касите, :
225
Хеброс (дн. Марвда), 1. 127, 171, 172, 175, 308
хегсмоп (консуларий, коректор, консиларий), областей
управител 193, 194, 196, 283
Хезиод от Аскра, древиогръцки писател 85, 195
Хсзихий, древиогръцки писател 308
Хексамил, местност до Цариград 171
X ела ник, древиогръцки писател 195
хеландий, плавателей съд 170, 199; вж. кораби
Хелеспонт (Дарданели), проток 141, 256, 259, 314
Хелесионтски климат 12
Хемимонт, иров. 194, 243, 244
Хемус, легендарен тракийски цар 324
Хемус (дн. Стара планина) 93, 127, 175, 176, 193, 247
Хептапиргиоп (дн. Еди куле), солунска крепост 44
Хераклея Лак (Хераклея Лаку), гр., дн. Лерин (Флорина)
196
предводитсл на аварите 130, 145, 146, 147, 239,
виз. дворцова длъж-
виз. финансов служите.’!
J
J
Хераклея (Перипт, Ипаклея Тракийска), гр., дн. Мармара
Ерегли (Ерегли) 141, 145, 171, 194, 243, 281, 283
(Хераклея Синтика),
факиолон (факеолион), повязка за главата (чалма) 10
Фарнаквй, брат на Орентий 289, 290
Фарсала, гр. 196
Фаост, христ. светия 292
Фауста, съпруга па имп. Констанций 142
Фере, гр. 243
Филаделфиана, вж. Наръш (Парши)
Филип II, македонски дар 195, 197, 243
Филип V, македонски дар 196
Филипп, гр. 104, 194, 243
Филипик (Вардан), виз. имп. 150, 151
Филипопол (дн. Пловдив), гр. 127, 142, 175, 194, 24
253, 289
философия 120, 290
Филотей, виз. писател 120, 191, 223
Филотей, евхаитски проедър 249
финн (финландци), нар. 213
Фирмин, брат на Орентий, 289, 290
Фи сон, р. 259, 260
Флавий Ариан, гръцки историк 269
Флориан, Марк Аврелий, рим. имп. 141
Флорина вж. Лерин
флота, бойна 124,129, 144, 150, 151, 177, 178. 179, 219;
вж. кораби, друнгарий на флота
Фока, виз. имп. 146
Фокида, обл. 231
Формоза, епископ Портуеиски 16
Фотий, царигр. патриарх 69
Фотий Тесалийски, виз. писател 6, 308, 314, 315, 316
Фотин Плагипод, лично име 131, 179
франки, нар. 13, 215, 224; срв. немци (германии)
Фригия, обл. 89, 283
фураж 259, 275
?
и,
rp,
Хераклея Стримопека
Зервохори 194
Херакъл, митолог. герой 99, 195
Херкулес, митол. герой 176
Хсркулесови стълбове (дн. Гибралтарски проток) 93
Херкулий, Максимилиан, съимпсратор па Диокледиан
142
Херодиан, лично име 324
Херсон (дн. Kopcvii), гр. 127, 149, 202,
325
Херсон (дн. Примени полуостров) 213
Херсонес, Керченски проток, 216
хетериарх 178, в ж. етериарх
Хетерия, вж. етерия
Хидра, митолог. същество 99
Хиера, царигр. дворец 226
Хиерокъл, виз. пътеписсц 190, 193, 195, 197
Химера, митолог. същество 100
химии, победни, виз. 266
Хиног (Аксиопол), с. 195
Хипати (Нови Патрс), гр., дн. Хипата 196
хипоготи, пл. 143 ; срв. готи
155, 171

ДН, c.
252, 276, 294,
състезанияу
195, 202, 229 ; срв.
хиподруми
конни
хитон (камизий), дреха 10, 225
хламиди, одежди 225, 226, 228, 229
хланиди, долни дрехи 226
Хозрой II Ануширвам, псрсийски дар 146, 239
хонза 310 ; срв. хусари
Хортач планина 20, 21, 22
Хортица (Свети Григорий), днепърски остров 202
Хризопол (дн. Скутари), гр. 142
Хризотриклиний, царигр. дворцова зала 309
Христопол (Неапол), гр., дн. Кавала 103, 104
T
b
I
Показалец — Index nominnm et rerutn
343
Христофор, баща на Лука Нови Стълпник 285
Христофор, виз. имп. 81, 129, 136, 137, 138, 167, 182,
198, 204
Христофор, кесар, син на имп. Лъв III 286
Хруп ища (дн. Аргос Орестикон), селище 196
хуни, нар. 144, 145, 224, 309, 325
хуни (българи), 255, 306; (маджари) 306
хусари (хонсари, корсари), вид войска 279
хървати, нар. 135, 182, 205, 206, 212, 215, 216
Хърватия 207, 209, 211, 212
Хърватия Велика (Бяла Хърватия), обл. 208
Хърсово (Кариос, Карсос, Хършова;, гр. 195
Цанц, виз. първенец 156
Цапарево (Зара, Запара), с. 196
Цариград, вж. Византией et passim
царска титла на бълг. владетел 126, 137, 184, 242
царски знаци, бълг. 274
Цейлон (Тапробана), о-в 12
церемониал, дворцов, виз. 133, 134, 180, 220, 221, 222,
223, 224, 225, 226, 227, 228, 229
цехова организация, 9, 10
Цибрица р. 287
Циканистерий, царигр. манеж 200
Цоида, гр. 194
Црес (Опсара), гр. и о-в 206
чалми 10 ; вж. повязка
Чаталтепе (Миризос), с. 194
череп-чаша 154
Черна България 203, 217
Черна вода гр. 195
Чернигов, гр. 199, 200
Черница, с. 104
Черно море (Евксински понт, Евксин, Понтос Евскинос.
Понтий ско море) 10, 12, 151, 193, 202, 216, 217, 258'
260, 267, 269 ; вж. Евксински Понт
J
Чеслав Клонимирович, сръбски княз 210, 211, 212
четци, христ. духовници 46
Чингисхан, мояголски лредведител 215
членовредителство 158, 282; вж. отрязване на нос
чумни епидемии 150, 151, 198, 293, 309
шатри, виз. императорски 154, 155; виз. преселнически
231, 232; руски 253
шивачи (дрехари) 10; вж. сирикарии
Шивашли (Севаста), гр. 283
шлемове 133, 256, 263, 268, 282
шпионаж, виз. 152, ЙЗ, 255
шпори 254, 271
щитове, бълг. 133, 165,
220, 263, 266, 267
262, 266, 267, 268, 269
виз.
180, 310; виз. 91, 133, 165,
298; славянски 33, 37 ; руски
J
Юдея 139
юдейски племена 321
юзди, конски 131, 170, 265, 267
Юлиан Отстъпник, рим. имп. 291, 295
Юстин I Тракиец, виз. имп. 144, 323, 326
Юстин II, виз. имп. 145, 309, 323, 324
Юстиниан I, виз. имп. 133, 145, 180, 323, 325, 326
Юстиниан II Ринотмет, виз. имп. 24, 148, 149, 197, 204,
252, 294, 309, 322, 324, 325
Ядвиерти.м, обл. 213
Яков, библ, лице 95, 96
Яница, селище 217
Янково (Диня), с. 265
Япълдак, вж. Абидос
ястия, виз. дворцови 224, 227
ятагани 53
I-
СЪКРАЩЕНИЯ
ABBREVI ATIONES
С II И С А Н И я и П О Р Е Д И Ц И
БИБ Българска историческа библиотека
БмПр Беломорски преглед
В ДИ Вестник древней истории
ВИ сп. Вопросы истории
ВВр Византийский Временник
ВИИНЛ Византийски извори за историку народа Jyro-
славите
ВИСб Военно-исторически сборник
Г'ИБИ Гръцки извори за българскат
ГНМ Годишник на Народния музей в София
ГСУ ифф Годишник на Софийский университет
мент Охридски
ГСУ фиф Годишник на Софийския
мент Охридски"
ГСУ фмф Годишник на Софийския университет
мент Охридски",
ЖМНПр Журнал министерства Народного просвящения
ЗбР САН Зборник Радова Српске академике наука
град
ЗРАО Записки Русского Археологического Общества
Санктспетербуг
ЗКО РАО Записки Класичсского Отдела Русского Ар-
хеологического Обществ
ИАД Известия на Археологического дружество —
София
И АН Известия на Археологический институт при БАН
(след XV том)
ИБАИ Известия на Българския археологически институт
(до XV том)
И ВИД Известия на Българското историческо дружество
в София
ИзвОРЯ Сл Имп Ак Наук Известия Отделения Рус-
ского Языка и Словесности Императорской Академик
Наук
ИИБЕ Известия на Института за български език при БАН
ИИБИ Известия па Института за българска история при
БАН (до VIII том)
ИИБЛ Известия н
тура при БАН
ИИД Известия
ИИИ Известия на Института за история при БАН (от
VIII том)
ИНЕМ Известия на Народния етнографски
София
ИРАИК Известия Русского Археологического Инсти-
тута в Константинополе
ИСИ Ифф СУ Известия на семинарите при Историко-
филологическия факултет на Софийския университет
„Свети Климент Охридски
и
историн
СС
?
£1
на
„Кли-
Историко-филологически факултет
университет
Философско-исторически факултет
„Кли-
Клн-
Ф изико-мат ем ат ически факултет
Бео-
а
Института
Пстерсбург
ла
българска литера-
Исторического дружество в София
музей
в
ьС
Исторически преглед11
ИПр сп
КС ИС АН СССР Краткие сообщения Института
вяноведения Академии наук СССР
ЛИБИ Латински извори за българската история
МПр сп. „Македонски преглед"
НВр сп. „Ново време"
ПСп Периодическо списание на Българското книжовно
дружество в Средец
РПр Разкопки и проучвапия
СбНУК Сборник пародии умотворения, наука и книж-
ника
СпБАН Списание на Българската академия на науките
СпЮД Списание на Юридического дружество в София
Уч Зап ИС Al I СССР Ученые записки
славяноведения Академии наук СССР
УчПр сп. „Училишсн преглед"
ЧИОИДР МУ Чтения в Императорском Обществе. Исто-
рии и Древностей Российских при Московском Уни-
верситете
АЕМО Archaologisch-epigraphische
Osterreich-Ungarn
Arch. f. Si. Ph. Archiv fur slavischc Philologie
AO ASH Acta
garica
BNgJo Byzantinisch-Neiigriechische Jahrbiicher
BS1 Byzantinoslavica
Bui. Cl. Sc. m. p. Ac. R. Belg. Bulletin de la Classe
des Lettres et des Sciences morales et politiques de
1’Academic Royal de Belgique
Byz. Byzantion
BZ Byzantinische Zeitschrift
DOP, Dumbarton Oaks Papers
EB Etudes byzantines
GBL Geschichte dor byzantinischen Litcratur
KCsA Koron Csoma-Archivum — Budapest
PGr Patrologia Gracca
PhW Philologische Wochenschrift
PWRE Paulys Re a I-En cyclop a die der classischen Alter-
turnswissenschaft, Neue Bearbeitung von G. Wissowa,
W. Kroll, K. Mittelhaus, K. Ziegler.
RA Revue archeologique
REB Revue des etudes byzantines
SBAW Sitzungsberichte der Bayerische Akademie der
Wissenschaften, Philosoph.-historische Abteilung.
Stud. Byz. Studi Byzantini e ncoellenici
1т
J?
fl
сла-
Ученые
Института
ж/
Mittcihingen
aus
Orientalia Akademiae Scientiartim Hun-
I
I
I
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
INDEX LIBRORUM ADMIBITORUM
В., Юбилеем сборник „Плиска — Преслав11, София 1929, ч. I.
Аврамов
Анастасы! евиц, Д., ЛевДякон о годе отвоевания Цимисхием Болгарии от русских, Se
minarium Kondakovianum. Ill, 1929.
Ан астасиев ич, Д., Царский год в Византии, Seminarium Kondakovianum, XI,
Ангелов, Б., Старославянски текстове, ИИБЛ, 3, 1955.
Ангелов, Д., Влияния на чужди ереси върху б ого миле тв ото, Известия
Историко-филологическия факултет на университета
э
1940.
1?
на семинарите при
Историко-филологическия факултет на университета „Свети Климент Охридски“
София, I, 1942.
о в, Д., Робството в средновековна България, ИПр, II, 19
-	Д., Богомилството в България, София, 1961.
в
А н г е л <
Ангелов.
Ангелов, Д., История на Византия, I—II, София, 1959—1963.
Ангелов, Д. и М. Андреев, История на българската държава и право, София 1955.
Баласчев, Г., Българският господар Тервел, ПСп, LXXVIII, 1898.
Б а л а с ч е в, Г., Новые дайны для истории греко-болгарских войн при Симеоне. ИРАИК, IV.
2, 1899.
О в, Д.
fa 2
1899.
и М. Андреев, История на българската държава
Българският господар Терпел, ПСп, LXXVIII, 1898.
Българите
Баласчев, Г., ьългарите през последимте десетилетия на
Б а р и ш и ф Фр., Чуда Ди ми три а Солунског као историски извор и, Бе оград 1953.
Б ар тик ян, Р. 1М., Армянские источники для изучения истории
Палестинский сборник, IV (67), 1959.
Беляев, Д, Ф., Byzantina. Очерки, материалы
?
7
век, ч. I, София 1929.
павликянского движения.
и
и заметки по византийским древностям, I—II
(= Записки Русского Археологического Общества, V—VI, Санктпетербург 1891 —
1893): Ш ( = Записки Классического Отдела Русского Археологического Обще-
ства, IV, 1907).
Бешевлиев, В., Няколко бележки към българската история, ГСУифф, XXXII,
Бешевлиев, В., Дребни приноси, ИБИД, XIV —XV, 1937.
Бешевлиев, В., Една Езопова басня в българската история
о
1936.
Прометей
1939.
I, 4, 1937.
оеше в лиев, о., адна пзопова оасня в оългарската история, сп.
Бешевлиев, В., Вярата на първобългарите, ГСУифф, XXXV, 1,
Т"Ч	V V -к
Бешевлиев, В., Надписите около дМадарския конник, ИБИД, XII —ХШ, 1931/1932.
Бешевлиев, В., Надписите около Мадарския конник, Мадарски конник. Проучвания върху
надписите и релефа, София 1956.
Благ о ев, Д., Из миналото на българския народ, НВ, II, 6, 1898.
Б л аг о ев, Н. П., Крумовите законы, СпЮДС, V, 7—8, 1905.
Б л а г о е в, Н. П., Критичен поглед върху известията на Лъв Дякон за българите, МПр, VI.
1—2, 1930.
51
j
Бешевлиев, В., Античната топонимия у нас като исторически извор, ИИБЕ, Ш, 1954.
закони, ИБИД, II, 1906.
Б о б ч е в, С. С., Крумови
Браунинг, Р., Рабство в Византийской империи (600
Бур м о в, А л.,
История.
Бурмов, Ал., Към въпроса за прсизхода на прабългарите, ИБИД, XXII—XXIII, 1948.
Бурмов, Ал., Славянските нападения срещу Солун в Чудесата на св. Димитра11
Въпроси из историята
1200 гг.),
на прабългарите, ГСУфиф,
ВВр, XIV,
XIV,
1958.
1947.1948
У
кн. 2.
и тя^ната
хронология, ГСУиф, 1953, 2.
Славяне в Греции, ВВр, V
Васильев, А. А.,
Васильев, А. А,, Византия и арабы
Македонской династии (867—
1898.
Г
Политические отношения Византии и арабов за время
959), Санктпетербург 1902.
44 Гръцки извори за Българската история, т, V
I.
346
Използувана литература
Judex librortim adhibitorum
I
I
Васильев, А. А., Происхождение императора Василия Македонянина, ВВр, XII, 1906.
Васильевский, В. Г., Русско-византийские отрывки. II. К истории 976—986 годов, ЖМНПр
184, 1874.
т
Записка греческого топарха, ЖМНПр, 185, 1876, юни ( = Труды, И,
Санктпетербург 1909).
Белков, В., Градът в Тракия и Дакия, София 1959.
В е н е д и к о в, Ив., Варгала : РП, I, 1948.
Византиски извори за истори]‘у народа 9угослави]е, И, Београд 1959.
Войнов, М., За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата
основаването на българската държава, ИИБИ, VI, 1956.
Греков, Б. Д., Киевская Русь, Москва 1949.
Гръцки извори за българската история (Fontes Graeci historiae Bnlgaricae), II, София 1958;
III, София 1960; IV, София 1961.	'
Дечев, Д., Мадара
Дечев,
Димитров, Д. П., Пътуването на св. Александра Римски през Тракия, ИБАИ, VIII, 1934.
Дринов, М. С., Съчинения, т. I, София 1909.
Дринов, М. С., Заселение Балканского полуострова славянами. ЧИОИДР-МУ, 1872, IV.
Др инов, М. С., Южные славяне и Византия в X веке, ЧИОИДР-МУ, 1875, III.
Дуйчев, И в., Нови житийни данни за :
СпБАН, LIV, 1936.
Дуйчев, Ив., Българският княз Пленимир, МПр, XIII, 1942.
Дуйчев, И в., Балканският Югоизток през първата половина на VI век, БмПр, I, София
1942.
Дуйчев, И в., Из старата българска книжнина, I—II, София 1943—1944.
Д у й ч е в, И в
Васильевский, В. Г.,
на
Матора, Сборник в чест на проф. Ат. Иширков, София 1933.
Д., Античного име на Несебър, ИИБИ, 5, 1954.

похода на Никифор I в България през 811 г.,
Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI, Клон Историке-
филологичен, 21, 1949,
Славяно-болгарские древности IX-го века, Bsl, XI, 1, 1950.
Дуйчев, И в.
Дуйчев, Ив., Славяни и първобългари, ИИБИ, 1—2, 1951.
Дуйчев, Ив., Към въпроса за появата
3—4, 1951.
У

на парите в нашето народно стопанство, ИИБИ,
Д у й ч е в, И в., Въпросът за византийско-славянските отношения и византийските опити за
създаване на славянска азбука през първата половина на IX век, ИИБИ, 7, 1957.
Дуйчев, Ив., Няколко бележки към Кекавмеи, ЗбР САН, LIX, Византолошки институт, 5,
1958.
Дуйчев, И в., Образи на двама българи от XI в., Изследвания в чест на академик Д. Дечев
по случай 80-годишнината му, София 1958.
Дуйчев, Ив., Одна из особенностей ранневизантийских мирных договоров, ВВр, XV, 1959.
Дуйчев, Ив. Славяни-скити, Slavia, XXIX, 1960.
Д у йче в, Ив.,
Разказ за „чудото" на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски —
пленник у българите, Изследвания в памет на К. Шкорпил, София 1961.
„семейство на
Д ь о л г е р, Фр., Средновековното
владетел, СпБАН, LXVI, 4, 1943.
Византийские димы
сборник, Москва—Ленинград 1945.
?
Дьяконов, А. П.,
CJ
владетелите и народите“ и оългарския?
и факции (та
в V—VII вв.,
Византийский
и
Оранта. К вопросу о возникновении типа, Seminarium Kondako vianum 1,1297.
Ж е б е л е в
Живота, страданията и чудесата на светаго великомъченика победоносца и чудотворца Ге-
оргия. С прибавление как се е създала светата славянобългарска обител на Атона,
Света гора 1906.
Златарски, В. Н., Клятва у языческих болгар, Сборник в честь В. И. Ламанского, Санкт-
петербург 1905.
Златарски, В. Н., Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета,
СбНУК, XXIV, София 1908.
Златарски, В. Н., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1—2,
София 1918—1934.
Златарски В. Н., Кои са били вътрешни и външни боляри? Юбилеен сборник в чест на
2. Бобчев, София 1921.



I
I
Използувана литература — Index ИЬгогшп adhibitorum
347
CJ
Ге
Иванов, И орд., Северна Македония, София 1906.
Иванов, И орд., Български старини из Македония, София 1931.
История на България, Изд. на БАН, т. I, София 1961
И ш и р к о в, А т., Областното име Загорье
I—IV.
Иоанн Камениата, Взятие
или Загора някога и сега, ИНЕМ, год. V
кн*
?
Р. А. Наследовой, перевод
: визан-
Советская археология, XXI, 1954.
Константинополе в IX—X вв., ВВр,
при Симеоне

г
Фессалоники. Предисловие Г
С. В. Поляковой и И. В. Феленковской, комментарий Р. А. Наследовой (Две
тийские хроники X века), Москва 1959.
Йон ч ев, Л., Някои въпроси относно Крумовото законодателство, ИИБИ, 6, 1956.
И ре чек, К. Й., История на българите. Поправки и добавки на самия автор, София 1939.
Лиречек, К., Йстори]а срба, I, Београд 1922.
История культуры древней Русси. Под ред. Б. Д. Греков и др., I—II, Москва—Ленинград
1948—1951.
К а ж д а н, А. П., Византийские города VII—XI вв.
К а ж д а н, А. П., Цехи и государственные мастерские в
VI, 1953.
Каждан, А. П., Хроника Симеона Логофета, ВВр, XV, 1959.
Каждая, А. П.: ВВр, XVI, 1959, стр. 276.
Каждан, А. П., К вопросу о начале второй болгаро-византийской воины
Славянский архив, Москва 1959.
Каждан, А. П., Деревня и город в Византии IX--X вв., Москва 1960.
Каждан, А. И., Из истории византийской хронографии X в. 2. Источники Льва Диакона и
Скилицы для истории третьей четверти X столетия, ВВр, XX, 1961.
К а р ы ш к о в с к и й, П. О., Русско-болгарские отношения во время балканских войн Свято-
слава, ВИ, 1951,
К а р ы ш к о в с к и й, П. О., О хронологии русско-византийской войны при Святославе, ВВр,
V, 1952.
К а р ы ш к о в с к и й, П. О., Балканские войны Святослава в византийской исторической ли-
тературе, ВВр, VI, 1953.
Карышковский, П. О., К истории балканских походов Руси при Святославе,
АНСССР, XIV, 1955.
К а царо в, Гавр. И., Клетвата у езическите българи, СпБАН, III, 1912.
Кондаков, Н. П., Очерки и заметки по истории средновекового искусства и культуры.
Прага 1929.
Кри с тан о в, Цв. и Ив. Дуйчев, Естествознанието в Средновековна България, София
1954.
Кузнецов, И., Писмото на Лъва Магистра и Романа Лакапина и словото 'ЕМ
КС ИС

7

Bov/.yaQ(jt)v nvyfiausi. като извор за историята на Симеоновска България, СбНУК, XVI,
1900 (отделен отпечатък).
Кулакове кий, Ю., История Византии, 1—Ш, Киев 1912—1915.
К у н и к, А. и бар. В. Р. Розен, Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах,
I, Санктпетербург 1878.
А., О записке Безыменного Таврического (Anonymus Tauricus) в отчете о присуж-
дении 14 наград гр. Уварова 25 сент. 1871, О „Записке готского топарха“, За-
писки Академии наук, XXIV, 1874.
Л а м б р е в, К., Легендата за хан Кубрат и неговите синове, ИПр, Ш, 3,
Латински извори за българската история (Fontes Latini historiae Bulgaricae), т. I, София 1958,
т. II, София 1960.
Левченко, М. В., Венеты и прасины в Византии V—VII вв., ВВр, I, 1947.
Куни к,
1871, О „Записке готского топарха",
1946.
в
в,,
у
Левченко, 14. В., Ценный источник по вопросу рчсско-византийских отношений
ВВр, IV, 1951.
Левченко, М. В., Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва 1956.
Левченко, М. В., История на Византия, София 1948.
Архим. Леонид, Житие преподобнаго Власия, Памятники древней письменности, LXV,
Москва 1887.
Липшиц, Е. Э., Восстание Фомы Славянина
IX вв.,
и византийское крестьянство на гране VIII
ВДИ, I, 1939.
348
Изгюлзуванз
литература — Inctex librorurn adhibitorutu
Липшиц, Е. Э., К вопросу о городе в Византии в VIII—IX вв., ВВр, VI, 1953.
Литаврин, Г. Г., Крестьянство Западной и Югозападной Болгарии XI—XII вв., УчЗ ИС
АН СССР, XIV, 1956.
Литаврин, Г. Г., Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва 1960.
Л и ш е в, Стр., Особености в предаването на български, славянски, тракийски,
селища и племена в латинските извори за
J
Л
византийски
българската
f
и други имена на лица,
история, ИИБЕ, III, 1954.
Лишев, Стр., За стоковото производство във феодална България, София 1957
Лопарев, Хр., Византийския жития святых, ВВр, XVIII, 1911.
Лопарев, Хр., Византийския жития святых VIII—IX вв., ВВр, XIX, 1912.
Лопарев, Хр. М., Новейшая литература о св. Георгия Победоносца, ВВр, XX, 1913.
Марковски, Ив., Библейска археология, София 1929.
Ме лик-Бахшян, Ст., Павликянское движение в Армении, Ереван 1955.
Миятев, Кр., Нови данни за българите през X в., ИБАИ, VI, 1930.
М у т а ф ч и е в, П., Войнишки земи и войници във Византия през ХШ— XIV в., СпБАН, XXVII,
Клон Историко-филологичен и философско-обществен, София 1923.
Мутафчиев, П., Съдбините на средновековния Дръстър, Сборник „Силистра и Добруджа
I, София 1927.
Мутафчиев, П., Русско-болгарские отношения при Святославе, Semmarium Kondakovianum
IV, 1931.
Мутафчиев, П., Маджарите и българо-византийските отношения пред третата четвърт на
ГСУифф, XXXI, 8, 1935.
Мутафчиев, II., История на българския народ, I, София 1943.
Наследова, Р. А., Македонские славяне конца IX- начала X в., по данным Иоанна Каме-

5
1
философско-обществен, София 1923.

У
J
Р. А., Македонские славяне конца IX начала X в., по данным Иоанна Каме-
ниаты, ВВр, XI, 1956.
Ремесло и торговля
Иоанна Камениаты, ВВр, VIII, 1956.
Постанак тема Хелада и Пелопонез,
I, 1952.
Наследова, Р. А.,
Фессалоники конца IX—начала—X в. по данным
ЗбР САН, XXI, Византолошки
Острогорски, Г.,
институт,
О стр о горски, Г., Лав Равдух и Лав Хиросфакт, ЗбР САН, XLIV, Визанголошки институт,

III, 1955.
. I, под редакцией С. В. Юшкова, Москва 1952.
укрепване на Западната българска държава, ч. I. Към хроноло-
гията на периода 966—986, ГСУфиф, LIII, 2, 1960.
П ет ро в с к и й, Н. М., Письмо патриарха константинопольского Феофилакта царю Болгарии
Петру, Изв. ОРЯ Сл Имп АК наук, XVIII, 3, 1913.
Н. В., Византийская дипломатия и торговля шелком в V
Памятники русского права,
Петров, П., Образуване и
П и г у л е в с к а я,
VII вв., ВВр, I,
1947.
Попов, Н.,
Спорное место в cap. IX Administrando imperio Константина Багрянородного,
Bsl, III, 1, 1931.
И о п р у ж е н к о, М. Г., Синодик царя Борила, София 1928.
Правила на православната църква и тълкуванията им,
Ра]ковиЦ М., О пореклу Томе, войе устаика821—Г
институт, II, 1953.
, I, София 1912.
823 г., ЗбР САН, XXXVI, Византолошки
Р a j к о в и Ц М., Зован Камениат: ВИИГП, I.
Рудаков, А. ГР, Очерки византийской культуры по данным греческой агиограф
т Г ГТ
пИ,
Москва
1\Л
1917.
Сакъзов, И в.
С акъзо в, Ив., Известия за българската търговия в Цариград през X век, ИИД, VI, 1924.
Сакъзов, Ив., Една новела на Алексия Комнин за роби българи. Сборник в чест
В. Н. Златарски, София 1925.
Областното име на Загора, Сборник в чест на проф. Ат. Иширков, София

на
С а къз о в Ив.

1933.
С к а б а л а н о в и ч, И.,
Византийское государство и церковь в XI веке,
Санктпетербург
1884.
Снегаров, Ив., Кратка история на съвременната православна църква, II, София 1
С не га ров, Ив., Неизвестен досега прение от разказа „Чудо с българина ГеоргиЕ
4, 1951.
к
У
946.
' ИИБИ

У1.
<
f
t.
I
I
Използузана литература — Index librorum adhibitoriKii
для словаря древнерусского
349
Срезневский, И. И., Материалы
1893.
-Сюзюмов, М. Я.,
1916.
Сюзюмов, М. Я., Книга Эпарха, Свердловск 1949.
Сюзюмов, М. Я., Исследования о положении рабов
С ю з ю м о в
Тодоров, Я., Durostorum. Принос към античната история на Силистра,
стра и Добруджа", София 1929.
Третьяков, П. Н., Восточнославянские племена, Москва 1953.
Трифонов, Ю., Известия_иа сирийския презвитер Константин за Исперихова победа над
византийците
Трифонов, Ю., Към въпроса

языка, I, Санктпетербург
Об источниках Льва Дякона и Скилицы, Византийское обозрение,
в
М. Я., Экономические воззрения Льва VI, ВВр, XV, 1959."
Византии, ВВр, V, 19о2.
Г J
5
XII, 2, 1938.
II
5
Сборник „Сили-
ИБИД, XI—XII, 1932.
византийско-български договори с езически обреди, ИБАИ?
за
г—F

византийского влияние върху българското об-
лекло през Първата българска държава, ИИБИ, 1
Т ъ п к о в а-3 аимова, В., Първоначалното българско селище и
6, 1956
Гъпкова-3аимова, В., Към въпроса за
F1
о
2, 1951.
въпросът за аудите, ИИБИ,
Тъпкова-Заимова, В., Крепости и укрепени градове в Първата българска държава, Во-
енно-исторически сборник,
Тъпкова-Заимова, В., Д. Моравчик, Kommenton
сп. „Български език“, год. VII, 1957, № 2.
Успенский, П., Первое путешествие в афонские монастиры и скиты в 1845 г., Киев 187]..
Успенский, Ф. И., Неизданное церковное слово о болгаро-византийских отношениях в
второй половине X века. Летопись историко-филол. общества при имп. Новоросийском
университете, IV, Визант. отдел, II, Одесса 1894.
Успенский, Ф. И., Партии цирка и димы в Константинополе, ВВр, I, 1894.
Успенский, Ф. И., Военное устройство Византийской империи, ИРАИК, VI, вып. 1
Успенский, Ф. И., История Византийской империи, I, Москва 1912.
Фер]анчий, Б., О упаду склависиане на Пелопонез за време Романа
САН, XLIV, Византолошки институт, 3, Београд 1955.
• Фер л у г а, Я., Ниже во]но-административне ]единице тематског ypetjerba. Прилог
тематског vpeijerba од VII до X века, ЗбР САН,
II, 1953.
Цанкова-Петкова, Г., Бележки към началния период
жава, ИИБИ, 6, 1956.
Ц а н к о в а-П еткова,Г., О территории Болгарского государства в VII—IX вв., ВВр. XVII, 1960
Ц а н к о в а-П еткова, Г., Социальный состав населения болгарских земель в период визан-
тийского господства, ВВр, XXIII, 1963.
Ц о н е в, С т., Стокового производство във феодална България, ИПр, X, 1954.
Цухлев, Д., История на българската църква, I, София 1910.
Черноусов, Е., Римские и византийские цехи, ЖМНПр, 53, 1914.
Шангин, М. А., Византийский писатель Арефа 
„ Историк-марксист",
Византийские
сборник, Москва 1945.
Шангин, М., Письма Арефы, новый источник
934 г., ВВр, I, 1947.
Шахматов, А. А., Введени
9
7
Ло 3, 1956.
Печенежское
?)
Български език
III а и г и н, М.,

ypeijeH>a од VII до
7"
1939, № 3.
политические деятели
в
т.
или русское
слово ?
7
1901
Лакапина

ЗбР
изучавагьу
XXXVI, Византолошки инстит\
/т..
У
от историята на българската дър-
автор „Слово о мире
с оолгарами",
п
г
первой
ч р
половины
в.
т
Византийский
о политических событиях в Византии
)31
курс истории русского языка, I. Исторический процесс
разоваяия русских племен и наречий, Петроград 1916.
Шестаков, С. П., К истории греко-болгарских отношений в третьем десятилетии Х-го века,
00-
BSI, III, 1931.
Ш кор пил, К., Опис на старините в Черноморската облает, BSI, IV, I, 1932.
Ado nt z, N., L’age et F origine de Basile I, Byzantion, VIII, 1933; IX, 1934.
’44 /4 а г г о s', A-, 'lacoQia тоЪ Bv'Qavrivov xqutovs, I, ’Afyrjyai 1939.
Anastasie vic, D., La chronologic de la guerre russe de Tzimisces, Byzantion,
A ninge r, C. J., Abfassungszeit und Zweck des pseudolucianischen Dialogs Philopatris, Histor.
Jahrblich. der Gorresgesellschaft, 12, 1891
-* J
УС, "Igtoqiu
то о
guerre

VI, 1931.
и
г
350
Използувана литература — Index librorum adhibitorum
Aufhauser, J. B., Das Drachenwunder des heiligen Georg in der griechischen und lateinischen
Oberlieferung, Leipzig 1911.
Banescu, N., Un due byzantin du XI s. Katakalon Kekaumenos, Bulletin de la Section histo-
rique de 1’Academie Roumaine, XI, 1924.
Baynes, N. H., The Date of the Avar Surprise, BZ, XXI, 1912.
N. .4., Al *Em&Qoaai raw Bovkyaoaiv vxb tov T^dour EvaEoy

>.al та а%тиа oyoAia. tov
1
/ *
I r 5
*7 -
Kai aa^s fas,
BZ, XXXII, 1932.
J
Monachus
Boor,
7
At ’ЕтиЬооаа! та>у BovAydomv
'ЕПтрака, I, 1928.
В e s e v 1 i e v, V., Der Titel xardon navoi
Boak, A, E., The Book of the Prefect, Journal of economic and buisness History, Cambridge,
Mass., I, 1929.
Bon, A., Le Peloponnese byzantin jusqu’ en 1204, Paris 1951.
Bone if, N., L’Eclipse totale de soleile du 24 Novembre29 et I’ere moderne, ГСУ, фмф, XLV,
1948/1949.
C. de, Romische Kaisergeschichte in byzantinischer Fassung. II. Georgius
Georgius Cedrenus, Leo Grammaticus, BZ, II, 1893.
Boor, C. de, Die Kronik des Logotheten, BZ, VI, 1897.
Boor, C. de, Weiteres zur Kronikon des Logotheten, BZ, X, 1901.
В r a t i a n u, G., Le commerce bulgare dans 1’Empire byzantin et le monopole de 1’empereur Leon
VI a Thessalonique, Сборник в памет на проф. П. Ников, ИБИД, XVI—XVIII,
София 1940.
Brehier, L., Les institutions de Г Empire Byzantin, I, Paris 1949.
Bury, J. B., The Imperial Administrative System in the Ninth Century with a Revised Text of
the Kleterologion of Philotheos, London, 1911.
Bury, J. B., History of the Later Roman Empire. London 1923.
Cankova-Petkova, G., Bulgarians and Byzantium during the first Decades after the Foun-
dation of the Bulgarian State, Bsl, XXIV, 1, 1963.
G. J., Belisare, generalissime byzantin (504—565), Paris 1954.
памет на проф. П. Ников,
C h a s s i n,
Chris tophilopulos, A. P., To ecraoxixbv piftFov Aieovro;
тир
Co 11 art, P., Philippes, ville de Macedoine depuis ses origines jusqu’a la fin de I’epoque Ro-
maine, Paris 1937.
R., Philopatris, Ein heidnisches Konventikel des siebenten Jahrhunderts zu Konstan-
tinopel, Halle 1894.
Cum о nt, F., L’uniforme de la cavalerie orientate
Dain, A.: BZ, XLIV, 1951, pp. 94—96.
Darrouzes, J., Inventaire des epistoliers byzantins du Xesiecle, REB, XVIII, 1960.
Dele have, H., Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae, Bruxelles 1902.
Delehaye, H., Les Saints Stylites, Bruxelles—Paris 1923.
Deissmann, A., Forschungen und Funde im Sarai, Berlin 1932.
Dets chew, D., Die trakischen Sprachreste. Osterreichische Akademie der Wissenschaften, Phi-
lologisch-historische Klasse, Wien 1957.
Etudes By-
rot' Ko'fov wA al owTsyviai ev Bv'Qav-
1'7
ЛОт/vai 1935.
i am p e,
el le costume byzantin
Byzantion, II, 1925.
J
J
A., Forschungen und Funde im Sarai, Berlin 1932.
57.
Diehl, Ch., L’origine du regime des themes dans 1’Empire byzantin, Paris 1896
zantines, Paris 1905.
Diehl, Ch., Le Senat et le peuple byzantin, Byzantion, I, 1924.
Dolger, F r., Regesten der Kaiserurkunden des ostromischen Reiches, I, Munchen—Berlin 1924.
Doi ger, Fr.: Archiv fiir Urkundenforschung, XI, 1929, pp. 44—57.
Dolger, Fr., Die Chronologic des grossen Feldzuges des Kaisers Johannes Tzimiskes gegen
die Russen, BZ, XXXII, 1932.
Dorlger, F r., Bulgarisches Cartum und byzantinisches Kaisertum, ИБАИ IX, 1935 = Actes du
IVе Congres international des etudes byzantines.
Dolger, Fr., Der Titel des sog. Suidaslezicon, SBAW, Ph.h. Abt., VI, 1936.
Dolger, F r., Der Bulgarienherrscher als geistlicher Sohn des byzantinischen Kaisers, Сборник
в памет на проф. II. Ников, ИБИД, XVI—XVIII, София 1940.
Dolger, Fr., Aus den Schatzkammern des heiligen Berges, Textband, Munchen 1948.
Dolger, Fr., Ein Fall slavischer Einsiedlung im Hinterland von Thessalonike im 10. Jahrhun-
dert, SBAW, I, 1952.
Dolger, Fr., Byzanz und die europaische Staatenwelt, Ettal 1953.

I
I

Използувана литература - Index Hbrorum adhibitorum
351
Doiger, Fr.: BZ, XLVII, 1954, pp. 226—227.
Dujcev, I., Appunti di storia bizantino-bulgara. I. La leggenda bizantina della rnorte del re
bulgaro Simeone, SBN, IV, 1935.
Dujcev, I., Protobulgares et Slaves, Annates de I’lnsiitut Kondakov, X, 1938.
Dujcev, I.: BZ, XLII, 1942, p. 336.
Dujcev, I.: REB, VII, 1950, p. 222.
Dujcev, I.: Bsl, XII, 1951, pp. 88—90; XIII, 1952/1953, p. 323.
Dujcev, I., Les boliars dits interieurs et exterieurs de la Bulgarie Medievale, AOASH, 3, 1953.
storia medievale, Byzantion, XXIX—XXX, 1959—1960 (Melanges
Dujcev, I., Une ambassade byzantine aupres des Serbes au IXf; siecle, ЗбР САН, Византо-
лошки институт, кнэ. 7, Београд 1961.
Dvornik, F., Les Slaves, Byzance et Rome au IXе siecle, Paris 1926.
Dvornik, F., La vie de Saint Gregoire le Decapolite et les Slaves Macedonians au IXе siecle
Dujcev, I., Due note di
C. Giannelli).
Paris 1926.
Dvornik, F., Quelques donnees sur les Slaves extraits du tome IV Novembris des „Acta Sanc-
torum", Bsl, I, 1929.
Dvornik, Fr., Les legendes de Constantin et de Methode vues de Bvzance, Bsl, Supplementa,
I, Prague 1933.
Ebersolt, J., Les arts somptuaires de Byzance, Paris 1923.
Ecloga Leonis et Constantini cum appendice. Ed. A. G. Monferratus, Athenes 1889.
F i n 1 a y, G., A History of Greece from its Conquest bv the Romans to the present Time, II,
Oxford 1877.
fi. s’,
Bsl, I, 1929
J
/I.: BZ, XLI, 1941, p. 353.
Ге и.) q у a
Ge rov, B., Zur Frage nach der altbulgarischen Form des Namens der Stadt Saloniki, Сбор-
ник в чест на проф. П. Ников, ИБИД, XVI—XVIII, 1940.
Gregoire, Н., La vie de Saint Blaise d’Amorium, Byzantion, V, 1929—1930.
Gregoire, H., Rangabe on Courtemain, Byzantion, IX, 1934.
Gregoire, FL, Une cpigrarnme greco-bulgare, Byzantion, IX, 1934.
Gregoire, H., Le titre du Lexique de ,,Suidas% BZ, II, 1936.
Gregoire, H., Heros epiques meconnus, La Nouvelle Clio, IV, 1952.
Gregoire, H., La carriere du premier Nicephore Phocas, Ицоырова efc
1953.
G г e go i r e, H., Origine et etymologie de la Honse, Bui. Cl. Sc. m. p. Ac. R. Belg
XL, 1—3, 1954.
□
V't
KvQLaxidip’,
HcfjOCf.-
Grosse, R., Das romisch-byzantinische Marschlager vom 4.—10. Jahrhundert. Das sog. Strate-
gicon des Maurikios, BZ, XXII, 1913.
Grosse, R, Roniische Militargeschichte von Galllenus bis zum Beginn der byzantinischen The-
nietiverfassung, Berlin 1920.
Grousset, A. L’empire des steppes, Paris 1941.
Gru me 1, V. Sur les coutumes des anciens Bulgares dans la conclusion des traitbs, ИБИД
J
XIV—XV, 1937.
Grumel, V., Les Regestes des actes du Patriarchal de Constantinople.
I. Les actes des patriarchies. Ease. II Les regestes de 715 a 1043. Socii Assumptioni-
stae Chalcedonenses, 1936.
Guilland, R.: ЕВ, I, 1943.
Gu ill and, R., Fonctions et dignites des eunuques, ЕВ, П, 1944.
Guilland, R., Etudes sur 1’histoire administrative de Bvzance. Le domestique des Scholes,
REB, VII, 1951.
Guilland, R., Etude de Literature et de prosopographie byzantine. Les chefs de la marine
byzantine, BZ, XLIV, 1951.
Guilland, R., Autour du livre des Ceremonies. Le Grand Palais. Les quartiers militaires,
Bsl, XVII, 1, 1956.
Guilland, R., Etudes sur 1’histoire administrative de I’Empire byzantin. Les titres antiques
des eunuques. Le protospataire, Byzantion, XXV—XXVI—XXVII, 1955—1956—1957.
Guilland, R., Etudes sur 1’histoire administrative de I’Empire byzantin: Proconcul, г’^0?Нат?.
REB, XV, 1957.	. .
4
352
И з п о ,'i а у в a ri а литература
— Index librornm adhibitorum
and, R.; EB, 1959, p. 96 sq.
G u i 11
Had j in i с о 1 ao u-M ar a v a, A., Recherches sur la vie des
Athenes 1950.
Heyd, W., Histoire du commerce de Levant
Hirsch, F., Byzantinische Studien, Leipzig 1876.
Honigmann, E., Die sieben klimata und die HOAEIE ЕП1ЕПМ01, Heidelberg 1929.
Honigmann, E., Die Ostgrenze des byzantinischen Reiches, Bruxelles 1935.
Honigmann, E., Le Synecdemos d’Hierocles et 1’Opuscule geographique de Georges de Chy-
pre, Bruxelles 1939.
Honigmann, E., A propos de Pompeiopolis en Mesie, Byzantion, XXXII, 1950.
I van off, J., Le costume des anciens bulgares. Premier recueil dedie a la memoire de Theodor
Uspensky, Paris 1930.
Jauiu, R., Constantinople byzantine, Paris 1950.
Janssens, Y., Les Bleus et les Verts sous Maurice, Phocas et Heraciius, Byzantion, XI, 2, 1936.
Jenkins, R. J. H. — B. Laourdas — C. A. Mango, Nine Orations of Arethas from cod..
Marc. gr. 524, BZ, XLVH, 1954.
Jones, A. H., The Greek City from Alexander to Justinian,
J i r e c e k
esclaves dans le monde byzantin,.

J-
i
I, Leipzig 1923.
Janin
С. A. M ango
J
Oxford, 1940.
K., Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpiisse, Prag 1877
БЙБ 4, 1931, 4.
К a z a г о w,
К a z a г о w,
Kondakov
Kohn e, B. v
G. I., Uber die Namen der Stadt Philippopel, Ph. W., 1901.
G., Die Gesetzgebung
J
I
J
г
i
ж
1
!
]
VI, 1907.
des bulgarischen Fursten Krum, BZ,
N. P., Les costumes orientaux a la cour de Byzance, Byzantion, II, 1925.
Beitrage zur Geschichte und Archaeologie von Chersonnesus in Taurlen, St. Pe-
tersburg 1848.
J
V
G., Leon Choerosphactes magistre, proconsul et patrice. Biographie—Correspondance
(texte et traduction). Texte und Forschungen zur '
gie,
К 6 r t d a Q t c,
Krumbacher
Kurtz, E.: BZ, IV, 1895, pp. 615
Afiu^QOb, E~c.
/1 d и a’ q us, Ал,
>1 a и ti о v c i d <) t] м
Laskaris, M., La rivalite bulgaro-byzantine en Serbie et la mission de Leon Rhabdouchos
(917) (Constantin Porphyrogenete, De administrando imperio, Chap. 32), Revue Histori-
que du Sud-Est Europeen, XX (1943) — Deux notes sur le regne de Svmeon de Bul-
garie, Wet ter en 1952.
P., Philippes et la Macedoine Orientale
ches d’Histoire et d’Archeologie, Paris 1945.
P., Der Titel des ,,Suidas“, BZ, XXII, 1932.
C. and I. Sevcenco, A new Manuscript of the De Ceremoniis, Dumbarton Oaks
Paners, XIV, 1960.
? _______________________________________________________ _______________ _
Kolias
fl
L e m e r 1 e,
Bvzantinisch-neugriechischen Philolo-
31, Athenes 1939.
Л.: Поантша. *Ахо.дшиаъ
5
’AOnrmr. ХШ, 1943.
K, Geschichte der byzantinischen Litteraiur,
616.
b
+
«
Xf:os
л "R 7
Г;
7

'Ела j] vouv i ]u or, 9, 1911.
'EE^VGUVi'jUCDV, 16, 1922.
OfioiTTOQt^OV
3?
J
Kt'OUlb’,
e
T
h :
Mik
hen 1897.
11, 1920.
et la mission de
f
}
regne de Svmeon
a 1’epoque chretienne et byzantine. Recher-
Maas,
M ango
Masoero, J., ФоФь^Аоь et отрста/гш dans I’armee byzantine au Vie siccle, BZ, ХП, 1912.
_	_ _ _ _	_	   _ л	« -w_ T_	-I	V 1
Me real i, Gio., Minuzie 31. Correzioni al discorso per la pace coi Bulgari, Bessarione, XXXV,.
occasions del settantesimo natalizio, IV, Citta del Va-
919
1919 —Opere Minori raccolte in
ticano, 1937.
, K., Itineraria Romana an der Hand der Tabula Peutingeriana dargestellt, Stuttgart 1916
Zur Benennung der Ungarn, KCsA, 2, 1926--1933.
Miller
Moravcsik, Cy., Zur Benennung der Ungarn, KCsA, 2, 1926--1933.
Moravcsik, Gy., КосулА'/люу — ein altbulgarisches Wort? KCsA, II, 6,1932.
Moravcsik, Gy
Mora
1
7
: Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae, I, 1951, pp. 227—233.
vesik, Gy., Byzantinoturcica. Die byzantinischen Quellen der Geschichte der Tiirkvolker.
Zweite durchgearbeitete Auflage, I, 1958.
Musmov, N. A., Une monnaie d'argent de 1’empereur Alexandre, Byzantion VI, 1931.
Nicole,

*
J

j., Le Livre du prefet ou i’Edit de 1’ empereur Leon le Sage sur les corporations de
Constantinople, Geneve 1893.
Niederle, L., Manuel de 1’antiquite slave, I. L’Histoire, Paris 1923
Obolenskv, D., The Bogomils. A Study in the Balkan Neo-Manichaeism. Cambridge 1948..
in the Balkan Neo-Manichaeism. Cambridge 1948
I
I
I
Използуваиа литература
Index Hbrorum adhibitorn

Ostrogorsky, G., History of the Byzantine State, Oxford 1956.
Ostrogorsky, G., Die Kronnung Symeons von Bulgarien dutch den Patriarchen Nikolaus
Mystikos, ИВАН, IX, 19351
Ostrogorsky, G., La pronoia, Byzantion, XXII, 1952.
Ostrogorsky, G., Sur la date de la composition du Livre des themes et sur Tepoque de la
constitution des premiers themes d’Asie Mineure, Byzantion, XXIII, 1953.
Ostrogorsky, G.: PWRE, 2, R., V, 1934, col. 2131—2132.
П а л a. 5 6 тс о v л. о s — Kega/revs, A., Ашдвиуаха sis tov fiiav tov ootov
Кгутщеть,
Aovxii, BBp.
 908.
Ato@9<vTixtl
Papadopoulos, J. В., Les palais et les eglises des Blachernes, Athcnes, 1928.
Pat zig, E., Leo Grammaticus und seine Sippe, BZ, III, 1894.
Pertusi, A., Nuova ipotesi suH’origine del temi bizantini, Aevum, XXVIII, 1954.
P e t i t, L., Vie de Saint Michel Maleinos, Revue de POrient Chretien, VII, 1902.
Polo t sky, H. J., Manichaismus, PWRE, Supplementband, VI, 1935.
Preobrazenskv, P., Vorlaiifige Thesen belreffs des Svmeon Logothetes, Archiv fur si. PhiU
XXX, 1908.
Prz у chock i, G.: Eos, XVI, 1910.
Radojicic, G., La date de la conversion des Serbes, Byzantion, XXII, 1952.
PdLL/, Г. xul 37. HutAt], AvvcaytM tcov высот xavovo»’, II, Авг/уш 1852.
Rogers, C. F. I., The Fear of Hell as a means of conversion, Religion, June, 1935.
R о h d e,
R u п c i rn a n
Runci man, St., History of the First Bulgarian Empire, London 1930.
Runciman, S t., The Medieval Manichee. A Study of the Christian dualist Heresy,Cambridge 1946
Sakasov, Iv., Bulgarische Wirtschaftsgeschichte, Berlin - Leipzig 1929.
S a t h a s, C. N., Documents inedit relatifs a I'histoire de la Grece au
/к-
V. yji'i AL II6 t z i],
E., Ф	BZ, V,
?
I
I
II, Авт/ттн
1896.
St., The Emperor Romanns Lecapenus and his Reign, Cambridge, 1929.
Iv., Bulgarische Wirtschaftsgeschichte, Berlin --Leipzi
C. N., Documents inedit relatifs a I'histoire ।
1880—1890.
, D., Recherches sur 1’Epitome (Theodose de Melitene,
Logothete, etc.), BZ, XVI, 19/7.
, H., Geschichte der romischen Kaiserzeit, I, 1883.
Share nkoif, V. N.s A Study ot Manichaeism in Bulgaria
S e r r u v s
Schiller
H., Geschichte der romischen Kaiserzeit, I,
gomils, New York 1927.
[
de la Grece
Moye и Age,
Paris
Leon le Grammarien, Symeon
with special Reference io the Bo-
. So loviev, Al. V., Le nom byzantin de la Russie, Gravenhage 1937.
Stein,
zur Geschichte des byzantirJschen
E., Zur Entstehung der Themenverfassung, Studien
Reiches, Stuttgart 1919.
S t e i n, E., Histoire du Bas Empire. II. De la disparation de I’Empire d’Occident h la mort ce
Justinien (476 -565). Paris — Bruxelles — Amsterdam 1949.
Stein, E., Geschichte des spatromischen Reiches. I. Wien 1928.
St Okie, A., Spatromische und byzantinische Zlinfte, Leipzig 1911.
Struck, A., Die Eroberung Thessalonikes durch die Sarazenen im Jahre 1
T h. L. F r., De Thessalonica eiusque agro dissertatio geographies,
Bruxelles
1905.
904, BZ, XIV,
, Berolini 1839.
T a f e 1
Tafrali, O., Topographic de Thessalonique, Paris 1913.
Tafrali, O., Thessalonique des origines au XlVe siecle, Paris 1919.
Ter Mkr 11 schiaп, K., Die Paulikianer im byzantinischen Kaiserreiche und verwandte hare-
tische Erscheinungen in Armenlen, Leipzig 1893.
Treitinger, O., Die ostromische Kaiser- und Reichsidee nach Hirer Gestaltung im hofischen
uyf, Fr.,
-5
Zeremoniell
4
L
ena 1938.
a vie de Saint Luc le Stylite. Patrologia Orientalis, XL Paris 1915.
Yanders
V a s i 1 i e v, A. A., Histoire de I'Empi
siliev, A. A., Byzance et les Arabes. I. La dynastie d’Amorium. Bruxelles 1935.
Dumbarton Oaks
v a
V a si H e v, A. A., The
VI, 1951.
r A
byzantin. I- II. Paris 1932.
Second Russian Attack of Constantmop!
• о
4 3
Papers,
V asm er, M., Russisches ethymologisches Worterbuch, II. Heidelberg 1955.
Vasm er, M., Die Slaven in Griechenland. Berlin 1941.
Vogt, A., Vie de St. Luc le Stylite, Analecta Bollandiana, XXVIII, 1.909.
Vogt, A., Constantin VII Porphyrogenete. Le Livre de ceremonies. I—II, Paris 1935
Westberg, F., Die Fragmente des Toparcha Goticus (Anonymus Tauricus) aus dem
hundert, St. Petersburg 1901.
0 ’f] j’ и c, A. A
ar ski, V. N.. Die Bestediung
des Etudes Balkaniques, II, 1936.
45 Гръцки извори за българската история. т. У
V a
И a 

5
I—II, Paris
1940
10. Jahr-


c
5
Ct
* V
ълг^рската ясюриа,
4Gyrc«
' Q.j
J. >_ J
der Balkanhalbinsel durch
5

j *
ne
Slaven
7
/ 4
i
e international
t



Увод от Иван
Praefatic
1. Книга на Енарха
biblio
Климата на
Hmatibus
\J ,!
; i
r*-»
4
гичев .
U
+
увод, прев;


г
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
»T
и
оележки от
Ер
2.	За седем-
De Seplem (
3.	Житие на Власий Аморийск
Vita Blasii Amoriensis
4.	Йоан Камениат, За превземането на град Солун
loamiis Cameniatae De
-IVHOTO
:ulum
cl Г c
> i
J
к-
Г. Цанкова-Петкова ,
С_1
>
6.
hicoi
1-1
1
Г4 j'_i
1 V-
s
1
земята 
увод, превод
к
бе лежки от В.
Гъпкова-Заимо
О <1
12
не на Власий
Д А
- увод, превод и оележки
увод, пре

ст
П. Тивчев . .
и и оеле
Г 1
+
  I
1 -1
;ки от М. Войнов
1 /у
1 J
excidio Thessalonicensi
— увод, превод и бележки от
i еорги
1в, дуйчев , .
на св
S. Georgii
ж
Mil
Методи и Патарски, Разказ за царството на народите
1 *" *
t
4
l'
1
1L

увод
превод и
r \
е лежки
о
3 1
; 1
Л. Иончев . .
odii Patarensis
Ke с a p ий с ки, С ъч и и е н ия
Ме
7, Арет
Arethae Opuscula
Мария Нова
in и io г is
T
1 i
VI
8. Житие на
Marine
/ 1 L гД

68
V
Nar ratio de gentium
с
resno
г ->

твод, поевод
1J	г ?	£	1	1
bJ
и иележки от
Л. Иончев . .
69
• увод, превод и
бележки от П. Тивчев . .
4
>
4
4
9. Слови в а мира с българите —
De расе cum Bulgar is homilia
Герман Козинитски
увод,
превод и бележки
от Иван Дуйчев . .
Г 1
10. Житие на
Vita Sancti Germani
11. Продължителят на Теофан, Хронография —увод, превод и бележки от
heophanis Continuati Chronographia
увод, превод и бележки
увод, превод и оележки
от Л. Иончев . .
102
I

Ив. Дуйчев
103
о
1 ъпкова-^аимова
12. Лъв Граматик, Хронография —
Leonis Gramm a tic i Chronographia
13. Псевдо-Симеон, Хронография —
Symeonis Chronographia
цариградския патриарх Теофилакт до оългарския цар Петър—увод,
бележки от Ив.
ра
Pseud
14. Послание
15.
1..,=
поевод
на
и
ОТ
л
1.4
увод, превод и бележки от Г. Цанкова-Петкова .
169
Дуйчев........................................
triarchae Epistola Petro Bulgarorum regi
на държавата; III. За
Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев
De се-
1 k- t
1 V1
Т h ео ph у 1 а с t i Constant i n opo 1 i s
Константин Багренородни, I. За темите; II. За управлението
церемониите
Const ant ini Porphyrogeniti I. De thematibus; II. De aci mini str an do imperio; III.
rimoniis
увод, превод и оележки от
т
aulae Byzantinae.
16.	Житие на Павел Латърски Нови
Vita Pauli lunioris in monte Latro
17.	Житие на Лука Нови Стирийски — увод, превод и бележки от В. Тъпкова-Заимова
Vita Lucae lunioris Steriotis
18.	Житие на Лука Стълпник
Vita Lucae Styliiae
19.	Новела на Йоан Цимисхий откосно комеркиона върху
увод, пре вод и бележки от
увод, пре вод

Л. Иончев . .
и бележки от В. Тъпкова-Заимова . .
Г_*
заловенитс
роби
УВОД;

превод и бележки
Novella imoeratotis
J
от П.
loannis Tzimiscis de
1ивчев
vectigali
captorum mancipiorum
1
□
>
о

190
230
231
235
236
I

/	Т -
< ,J Lt J .. L>
1
) ло. ние.
..... Дос
г

I

I'Onli
|
ili.i! Г
I ь,
гя
}
Т
20. Слово за обсадата
на
Цариград ст Антоний С

1 \
;ИТ
тт
и оеле
а
и от
Г. Цанкова-! 1еткова . .
Antonii Studitae De obsidione Constantinopolis oratio
21. Епархийски списък от времето на Йоан Цимисхий
1

с
«
с
С
4
fl

1
*
t
t
fl
0
239
В. Тъпкова-Заимова . .
увод,
11 рев од
>
и ое лежки от
Notitia episcopal num tempore loannis Tzliniscis script a
22. Лъв Дякон, История -  увод, превод и бележки от
Leonis Diaconi Historian
увод, превод
оележки
Г. Цанкова-Петкова
23. Анонимен автор, Съчинение за военного изкуствл
т 
f
вод
Г. Цанкова-Петкова
Anonynii De re militari liber

превод
И
бележки
277
24. Синаксар на цариградската църква -
енол

П. Тивчев и Л. Иончев . .
Sу n axariu in ес с 1 еs iае
25. Филопат рис,
Philopatris Dialogus
26. Записки на Готския топарх
Toparchae Gotici Fragment а
Г
Диалог
+
И
onstantinopolitaiiae
 свод,
пренод и иел

посвод и оележь;
1

Иван ДуйчеЕ,
г >
+

/ -3.
4
т -
27
г<и
г
J
G
L-
fl
95
увод3 пр ввод  И иёЛсЖКИ GT J
’ончев .
а
4
293
27.	Чудеса на св. Димитрий Солунски —увод,
Miracula Sancti Demetrii
28.	Стихотворени
Carmen Ano
29.	Свидас
nvnii
ст анонимен автор —
Аз бучнпк
Suiciae Lexicon
30. Страбонов Епитоматор
Strabo п is
31. Житие
ia М

‘ J о
Т .)
и ре вод и о ел-;
увод, превод
оележки
1 \
Г ’ т
/1US. К

<и
от В. Тъпкова-Заимова
от Г.
т
гткова
3;
<
’ I
J
[- -
Ца н к о в a-11 е тк о в а ,
вод, превод и оеле
i eographicorum Epitome
на Михаил
Vi ia Mi c ha e 1 i s M a le и n
. Похвалио слово за
К
<- J

калеии
F
’is
* I
1
I

I
1
7 
Т 7
q
•Э L 1
33. Иоа
увод, пренод и
Фо т и и 3' е с ал ий с ки 
Петкова ................ .
Laud at io Photii Thessa lonicensis
н Геометър — Стихотворения
Геометър
нова и П. Тивчев . .
Ioann is Geometrae Carmina
34. Анонимен автор,
Scriptoris Anon у ini Patria Constantinopoli
Показалец — съставил П. Ко л еда ров .
Index nominnm et rerum
Съкращения . . .
Abbreviationes
Използувана литера
Index lib
в
h
В
h
ие
ГТ
1 1
в
г --
V?
-d- -о
31
превод и оележь
т
4

А
3
J
j
1
увод, превод
Старипите на Цариград
съставил П.
7 .

вол
Г- *1 1
ч
*
и
ч -
7 Г
£1
иТ
т
j
4
1анкоза-1
й
J
£Т-
3 I 7
I
превод
и оележки
и
¥
341
да -
X-
acniDitcrun
1
г.
т

Г*
>в
L
• 5 фЛ
Г! 1
I?
!:
1
А
i
i
ч
i

f
j
!
i
:=
>