Гръцки извори за българската история. Том VII - Дуйчев И., Цанкова-Петкова Г.

Автор: Дуйчев И. Цанкова-Петкова Г.

Теги: история на българия средновековие исторически документи

Год: 1968

Похожие

Гръцки извори за българската история. Том V

Гръцки извори за българската история. Том IV

Гръцки извори за българската история. Том III

Гръцки извори за българската история. Том VI

Текст

I. КЕКАВМЕН
Между византийските съчинения по военно изкуство особено място заема със своею
съдържание Стратегиконът на Кекавмен. Авторът на това съчинение е живял приблизи-
телно през втората половина на XI в. Неговият дядо по майка, Димитър Полемарх, бил
виден болярин при Самуил. Както се вижда от Стратегикона, Кекавмен прекарал голяма
част от живота си в югозападните български земи. Той знаел добре български език и бил
запознат отблизо с живота и историята на българския народ от това време.
Съчинението на Кекавмен се състои от две части. В първата част авторът дава съвети
на синовете си, като често прибягва до примеря от историята, а във втората част отправя
съвети до императора. Отделяйте разкази не са наредеви в хронологически ред. Ръкописът
се предшествува от съдържание (лА'а*), което не е запазено изцяло и което досегашните
издатели са поставили неправилно след първата част, за да затвърдят изказаното от тях
предположение, че има две отделни съчинения от двама автори — „Стратегикон" от Кекав-
мен и „Съвети до императора" от Никулина.
Съчинението на Кекавмен дава извънредно ценен и богат материал за българската
история от края на X и от XI в. В него са запазени многобройни непознати от други автори
сведения за социалната и политическата история на България през X—XI в., за положението
на българския народ под византийско владичество, за стратегията и тактиката на българите,
за бита и културата на средновековна България. Изобщо Стратегиконът съдържа обилии
и оригинални сведения за политическата, социално-икономическата и културната история на
балканските земи. Авторът пише на говоримия език, въз основа на свои лични спомени и за-
писки, а в отделни случаи използува и някои документе, както изглежда, от архивата на своите де-
ди. По някои данни може да се заключи, че Стратегиконът е съставен около 1075—1078 г.
РЪКОПИС: M=--cod. Mosquens. synod, gr. 436 (XIV—XV s.).
ИЗДАНИЯ : Cecaumeni Strategicon et Incerti Scriptoris de officiis regiis Libellus, ed. B. Wassiliewsky —
V. Jernstedt, Petropoli, 1896. Записки историк о-филолог. факультета Ими. С. Петербург. Университета, часть
XXXVIII. Дадените тук текстове са взети от това издание. Отделни откъси гръики текст и превод дава В. Г. Ва-
сильевский, Советы и рассказы византийского боярина XI века, СПб., 1881, отделен отпечатък от ЖМНПр., CCXV,
стр. 242—249 ; CCXV1, стр. 102—171 и 316—357. Немеки превод у Н. G. Beck, Vademecum des byzantinischen Aristo-
kraten. Das sogennante Strategicon des Kekaumenos, iibersetz, eiugeleitet und erklart. Byzantinisclie Geschicht-
schreiber, V, 1956.
КНИЖНИНА: M. С. Драное, Нов паметник за българската история, Периодическо списание, I, 1882,
стр. 128—133 (--Съчинения, I, София, 1909, стр. 633—638). — V. Valdenberg, Nikoulitza et les historiens byzan-
tins contemporains, Byzantion, III, 1926, pp. 95—121. — N. Batiescu, A propos de Kekanmenos, Byzantion, 13,
1938, pp. 129—138. — G. Buckler, Antorship of the Strategicon of Cecauincnos, Byzantinisclie Zeitschrift, XXXVI,
1936, pp. 7—26. — M. Gydm, L’oetivre de Kekauiiienos, source de I’histoire roumaine, Revue d’histoire compares,
1П, 1945, pp. 96—180. — B. Lemerle, Prolcgonienes a une edition critique et commentee des „Conseils et Recits
de Kekaumenos", Bruxelles, 1956. — Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според
„Стратегикона" на Кекавмен, ИИБИ, VI, 1956, стр. 589—630. — Г. Г. Литаврин, Восстание болгар и влахов в
Фессалии в 1066 г., ВВр., XI (1956), стр. 123—134. — Ив. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, Сборник
радова, IX, Виз. инет., кн. 5 (1958), стр. 59—69. — К. Krumbacher, GBL, р. 741. — G. Moravcsik, Byzantinotur-
cica, Р, Berlin, 1958, pp. 350—352. — А. П. Каждая — Г. Г. Литаврин, По поводу книги П. Лемерля о „Со-
ветах и рассказах Какавмена" : ВВр., XX, 1961, стр. 279—296. — Г. Г. Литаврин, Был ли Кекавмен, автор
Стратегикона, феодалом?, сб. Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 217—240.
12
Cecaumeni strategicon —
Кекавмен, Стратегикон
CECAUMENI STRATEGICON
ПРОЛОГОВ) TOY YTPATEriKOY
pQOVYlf^O? li? TO)V EvyEVCOV KOI EV? t)]V OX Q ail CO’
TOV TTQOTO? OOTTjQ EOlQaTtyipEV El? 7J-’'>QCK Kai El?
фСООаТО.' KOI EKOtYpEV ХЩ t'(3eV, EMI EK TO!.'?
idiov? 7/Qoydyov;' кш ij/iHov Ета&дЕьвЕ ,ие(та) paai-
2ei? ,uEyd2.ov?' кол e!6ev kuI rd? viK.a? rdv‘ el8ev
koi dvoTOiyla?’ ка.1 тб ла)? кос didtl EOVvEprpiuv rd
dvo' кол KQiga to Е/.оутоато va prpb' та elxev
wyyQatpaC как InobjoEv кас rd агфотЕ/эа, ка! гура-
фту ко) тЗеЛтоу табттр-’' ко) блот KQaTsi то т’ЕЛлрто)?,
лоте тог> ov fiij аотоугу?.
ц О-ФХЛ Г}Р Alikov oiua tov лрокбуот i)ieqqvel
кой, 6iE<yO-7]' еТоо? Kai etequ лрлбгто? rij?
(Р- 1 1—ю5-
1. Bulgari divitem. дЗоуатоГ nuncupant
I.--------- ка1 el? латта uyrMafiov той тудгоо?'
буар ллобою? bso? forcv tov лтсоуоо did то eveq-
yEiEiv avr.6)’. offer Kai. ol ВотО.утцул тот л/.ovoiov
fioydrov HsyovoiT, qjieq dpiot fteoEtdij (p. 3 2_,-).
2. De praecursoribus
24. El dk отратруд? el ка1 е.уелютео'О’Т]? /.adv
(отраттуубу de фгцм тот олЕргуогта жй Еуттуургта
tov ipoodrov), ауролуроот ко) rd? тикта? ка1 cd?
lyttEQa? яа1 eotco oot, ifepifiva олео? отроге? тоблают
ката tov B‘ivov?. Kai eI akv eI ev noDuic^ eotco-
odv ooi noD.ol ка1 лют,о1 ка1 EVEQyEi? от катаояолы
o?k yoroaQlov? oidagsr Kaleiv. Ot’ at'rcov yap wpEl-
Ast? gavftdvEir TTjv те tov e%&qov bvvagiv ко) трт
navovQyiav avTov. cIvev ydQ катаокблагр адбгатог
noifjoai dovAslav. eI ds ko.1 %a)Qi? avrwv Evepypoci
ti?, аАла олат'ю)? koi ek ra>v блрообокт'/тоог. ol dr
катааколо! oov (ш? уги)р1£ю(иг dDtfXov?' Iboj?
КЕКАВМЕН, СТРАТЕГИКОН
ПРОЛОГ КЪМ СТРАТЕГИКОНА1
Никой мъдър мъж измежду знатните и
пръв във войската си воювал в [далечни]
страви и походи. Извършил дела и видял и
чул от собствевите си деди. И дори участ-
вувал във войни заелно с велики царе. И
видял и техните победи, видял и пораже-
нията им. И как и защо претърпели едното
и другото. И сметная за осъдително да не
напише нищо. И изпълнил и двете неща и
написал тази книжка. Там, където всичко е
налице, има нещо, което не би търсил напразно?
Началото на киигата заедно с предисло-
вието е изчезнало и погинало. Също и други
места по-нататък вътре в самата книга.
1. Българите наричат имотния „богат“
1. — — — Във всичко се застъпвай за
нуждаещия се. И наистина богатият е бог
на бедния, понеже го облагодетелствува. За-
това и българите наричат имотния богат3,
което значи богоподобен. — — —
2. За хусарите
24. Ако си стратег и ти е поверена вой-
ска (стратег наричам водача и началника на
войската), трябва да бдиш нощем и денем и
да се стараеш да спечелиш победа срещу
чуждия народ. И ако си в неприятелска
страна, ти трябва да имаш на разположение
миозина верни и дейни съгледвачи, конто обик-
новено наричаме хусари.4 Чрез тях можеш
да разузнает бойната сила на неприятеля и
неговите хитрини. Защото без съгледвачи не
може да се изпълнява служба. А ако някой
се опитва да действува без тях, това да
става рядко и при неочаквани случаи. Съ-
гледвачите ти не трябва да се познават по-
1 Този пролог към Стратегикона не е писан от неговия автор, а по всяка вероятност от кониста. Както е
известно, Стратсгикопът влиза като съставна част в един сборник, съставен в края на XIV и началото на XV в.
и принадлежат на мапастира Ивироп в Атон ; по-късно сборникът бил пренессн под № 436 в 1М.осковската си-
подална библиотека (днес библиотека „В. И. Ленин"). В този сборник Стратегиконът заема л. 136—228. Началото
му (л. 136) е обозначено с думите Nescio cuius тдаг^чкбг, imiltis partibus mutilum (Стратегикон от неизвестен
автор, повреден на много места). В края на ръкописа (л. 228) се чете според Василевски (Советы и рассказы,
стр. 3) годината „ркрО', т. е. anno Christi 1204". Но понеже годината .чтг/т/Т отговаря на 1004 г. от н. е.
(6512—5508—1004), която не подхожда в случая, явно е, че трябва да се коригира на .отуч/У, т. е. 1204 г.
Следователно най-старият известен досега прение на Стратегикона се отнасн към началото на X11I в., когато ве-
роятно бил написан и неговият пролог. Г1о-късно, към края па XIV или в началото на XV в., Стратегиконът бил
включен в сборника, озаглавен Accurata codicum graecorum mss. Bibliolhecarum Mosquensium sanctissimae synodi
notitia et recensio, edita a Christ. Frider. de Matthaei, Lipsiae, 1805, cod. № 285. 2 Тълкуването на този израз
е несигурно. 3 Оттук личи, че авторът на Стратегикона е знаел български език. За етимологията на „богат",
която лроизлиза от „богг', срв. A). MikloSic, Lexicon palaeoslovcnico-graeco-Iatinum, Vindobonae, 1866, s. v.
1 Xovodipoi;, от yovoa )(ЖС4, готски hansa, „въоръжена дружина". Срв. Н. GOgoire, Origine et etymologic de
la Hanse, Academic royale de Belgique, Bulletin de la ciasse des lettres et des sciences morales et politiques,
5e s., XL, 1—3 (1954), pp. 20—24; Ив. ДуМчев, Няколко бслежки към Кекавмен, стр. 61—63.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
13
ycr£? уоатЕтта! ns E-ь avT&v ш (pavEQol xtxl robs
/.OLJTOVb-
25. vEoTwcjai' ooi 61 уо! akkoi yovoaQioi, oi
AEyogEVOL <jVVo6lXOl. GVV()6tX0l 6Ё ElOlV OLTLVEQ KOI
бита) xai ёггёа yal бёяа xal лАыоггс; anoorsA/.ov-
Tiu лада gov eIq to xQarrjoat y/.a>ooav, ЗсЪда. 6Ё
pi] sy>iQarei'ij dcdovai avwts, pallor 6Ё олбтау
7iou'j<j<j)oi. douletav. xal byiltT psd ai’Tcbv nolla,
ZIEQIEQyaQOV CLVTOVb EV nttc OUlldaiS, TTCiQb e'xel
U-tIoVV CpQ(jVY]pa WM jT(HUb ЛО1Ш1ОУ> CTOLOS ipEudlCTai
xal 7ioiОь al^EvEi. ygi] 6Ё yiv(boy.Eii’ noios et
crf’TCOV EOTl yopybb I] ЩУ/бь, 1] TOlppgOQ i] 6Ell6b.
7T,/.ip! pi] yivcbaxcoot тгр’ floi'Zyv aov ауте oi xazdo-
Х0Л01 lipiE (Ш.Оь Tib fp- 9 4—29).
3. Patzinatzi Romaniam itwadunt
47. — — — xal r,i тй лдоотратсо; uvppavra
xataliTitbv foil та aQyata avE^Quipovoi ydo Пат-
Rvaxot о итак siaij/dloy sic 'Bcouaviav, xal olda mq
ctcIvtes yivcooxovot Tidoa vleEivd xal 'doyvcov (Ria
R avTojv ovvEftryjav. ttoiIev 61 такта uvpfiab>Etv
E'cods)'; oida yd.Q on лЕоюиотеоак eR алетднаь тагу
dygiTavr. 48. djiEiQiav yag e%6vtcov teR (JiQaTVjyiHR
yva'jOEaib шй сссршъ xdi pi] oylloyRouEVtov ti etc
tovtov у al Tt R exs (you ovpfiaiVEiv Et'arfhv, allot
dnEigcob та лдаурата bn&vvdvTiov xait то is fiaotlsvui
T(i ETQOS XaQtV ItTIOTeIIoVTOIV 7.Ш 1ъубУТ(1)У, ov povov
TOtavra, alia xoc alia xsiQova avppairovai. o-&ev
Evravda ш-нлтеос sial xai xoldiso)^ (Riot
(p. '
4. Basilius imperator XIV milia Bulgarorum
in captivitatem abducit
49. *Edv ds lour d fx^qR Evdov oxvQcnpaTOS
xdt ovy, eReqxstui teal oi> утга'юхЕл^ тду dvvapiv
абтоу, chi Epov adds on oliyooTog son xat ovx
e%ei dvvaptv. nlip pt] лада тоото актоо хата-
tyQoXypy;, aldXav s'x]]S Ovvapw, pi] idoiK avtov yap-
E^EO-dai, alia djTO(JTEiAov xovoaglovs EbgEiv adby tov
ЕтагШелг labv хат3 abrov. xdl ui] еГл?у; ррте pRv
moTEvo/}? toTs Vyovol aot pi] slvai odov. лсЪь ydQ
bvvciTai q:vXd(yoEiv SidoTijua sioh; ‘ e%ei ydo лЬо’таК
то uxtiixoiia. ai’Tov teAvs. xdi EXEtdav EVirgs odor,
oil ply pi] GxvHIifc, alia ,heIvoy Busies ERsvavTiag
между си, защото може никой от тях да
бъде заловен и да издаде и останалите.
25. Трябва да имаш и други хусари, така
наречени отрядни. Отрядни са тези, конто се
изпращат от тебе по осем, девет, десет и по
повече, за да заловят пленник. Не се въз-
държай да им даваш подаръци, и то особено
когато са на служба. Беседвай много с тях
и ги наблюдавай при беседите — кой е про-
стодушен и кой хитър, кой лъже и кой го-
вори истината. Трябва да знаеш кой от тях
е пъргав или ленив, смел или страхлив. Но
не бива нито съгледвачите, нито някой друг
да знае твоего намерение.
3. Нахлуване на печенега във Византия
47. — — — Но зато, отминавайки ста-
налото неотдавна, прибягвам към по-стари
събития? Наистина печенегите1 нахлуха но
този начин в Романия2 и зная, както и всички
знаят. колко страдания и скърби причиниха
те. А поради какво обикновено се случ-
ват такива неща? Зная, че това става в
повечето случаи поради неопитността на
граничарите? 48. Защото ако те са лишени
от военачалническо знание и мъдрост и ако
без да съобразяват какво може да произлезе
от това или от онова, неумело рьководят
работите и съобщават и казват на императо-
рите [това], което им е изгодно, случват се
не само такива неща, но и други — още по-
лоши. Затова трябва своевременно да бъдат
порицани и подложени на наказание.— — —
4. Император Василий II пленява
14000 българи
49. Ако врагът стой вътре в крепостта,
без да излиза, и не ти е известно каква е
войската му, знай от мене, че е твърде ма-
лоброен и че няма сила. И все пак въпреки
това не бива да го пренебрегваш, но ако
имаш войска, не му позволявай да заседне,
а изпрати хусари да намерят път, през конто
да нахлуе войска срещу него. И да не каз-
ваш, че няма път, нито пък да вярваш на
онези, конто ти казват това. И наистина как
би могъл неприятелят да отбранява голямо
пространство ? Неговото укрепление непре-
менно има граници. И когато намериш път,
ти не излизай наоткрито, но остани насреща
1 Вероятно авторът има пред вид нахлуването на печенегите на юг от Дунава през зимата на 1048 г.
Срв. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. II, София, 1934, стр. 91. Общо за
печенегите срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, р. 87—89. 2 Византия. 3 Анритите охранявали погранич-
ните области на Византийската империя и получавали редовни годишни възнаграждения в пари или в натура.
Срв. П. Мртафчиев, Войнигаки земи и войници във Византия през ХШ—XIV в., СпБАН, кн. 27, 1923, стр. 32—
37; Д. Ангелов, История на Византия, I, София, 1959, стр. 240.
14
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
avtov, алботЕ^оу Зе ладу tov EiosMteiv о&еу evqe;
rip-’ ddov. е/етюоаг de avdqa iKavdv tov ауоУта
adrovb- notpodTCooay ds TivQadv eiosaDovteq, si’nsQ
ev vvxxl £к>гйдоу, st de sv tifASQq, калубт кал
noocsys "va dnorav 'Qalto&EVrag stat, TaQacGoph’Qvg
avrovg Tdpg, елеА'&'Г)? xat Gv кат1 * 3 avxdjy. zovroo
ydQ тер тоблср 6 noQfpwjQysvvriTO-; xvq BaGi/.sio; d
fiaoiAEvg e%EiQa')GaTo td' /iZtdtJa? BovAyaQtovs ete
to ds/xa xa>v THayoQiojv, sidQyovzog avTO>y too охоатгу
ухулотбхоо 2.'ааою']Л (pp. I797—18u).
5. Alusianus Thessalonicam oppugnat
63. ’A’cb’ de faieAfyid noB-qpoai E&vog t] хаот-
()ov jiqcotov v.an:oi'VEvoas к(и аллтиЕъоад хатаотцаог
tov Aaov gov eh xijv TtaTovvav, ехаотиУ sig тру
Td^tv avxov. аЛлб /В] лйрбоу лол1и ал/lx ova ту;,
tva /.и'] яатаохолЕЪ'Т] -лао аитсог. у.атаотг/оа; де
тдх OTQazdv oov к.и.1 dvtmav-BEh, tots, si frsAsig,
ytdoqoov nines лбВ.роу кита too stBovS zvyov p
tov Xfioxyov. (iy.owjov ydQ xl. sna&ov ot тибтл/т тру
Tcxdv nd <pvAa^ai>TE5. QsooalLoviKp nd/.tg soxiy ел1
.... лолгаг^ртолод ... ... LisTo, лХрдоид лоллои
BovAyaQOOV SlQ TO TTOdEuijOai аитлр’, OVK A/fic
TlQOiWV TX]V O%?p>l]V GVTQV EV ТОЛ(р ЕтТ7}дЕ1О) катог-
vsvoag tov отратоу clvtov, aXBcbg PQ'/sto used tov
TovAdov TtQoonElaoag rots tel/polv т/одато noisuEiv.
d dk xaog auiov f]v &лд tov кблои y.al тцд та}.ащ(оо1ад
ИЕтллгрссбр 6 yd.Q ало rip; odotnootag ябиатод ex/.velv
olds ?cal oKVpQobg noLEiv кил toss koi (1Лкр
енбаатод глЕОЕ%оУтад. aq KaTOvvEuGoviog, dl, tdg
£р?]тои, s^alhovTo evi^ev xaxsWsv, 6 ftsv vdrop
nisiv &eAo)v, d de tov Тллоу avxov avanavoai, 6
ds eavTor кЕкцркбта av акт ifoac flat. SsauauEVoi ovv
aurol'S ot Evdov tov ndoTQov ovxcog атактсод лла-
vaspisyovg £Knv]ddoavxsQ ааруту- fn&DsvTO avzoig not,
avxbta ETQEipav tovs BovAydpovg трол>р’ /.tsyaAip'.
у.ол ol ,ubv (wtojv Eo<pdyrjoav, a/Aot de ansdarov
vnd Tvjg di pry; xal tov xavuaxog, ot ds Aotnol tog
лрбрата E%avv6/aEvot sv yidvdioq E^ojyQd&Tjoav. 6 ds
’AZovoiayog 6 OavaaaTog eksivo: отдаталтрд /ло-
му и изпрати войска да навлезе през откры-
тия от тебе път. Нека имат за водач спосо-
бен мъж. След като влязат, нека да накла-
дат огън, ако са влезли през нощта, а ако
са влезли през деня — да направят дим. И
внимавай — когато ги видиш, че са сму-
тени и объркани, вастъпи и ти срещу тях.
По този начин прочее багренородният импе-
ратор господин Василий1 пленил в теснината
Загора2 четиринадесет хиляди българир пред-
вождани от отличния войн Самуил.
5. Алусиан, обсажда Со лун
63. Ако тръгнеш да се сражаваш срещу
някои народ или някоя крепост, най-напред,
след като се настапиш и построит лагер,
разположи войската в стана — вески в своята
част. Но не построявай стана си много близо,
за да не бъдеш наблюдаван от тях. След
като настаниш войската си и си починеш,
тогава, ако искаш, започни сражение било
срещу населението, било срещу крепостта.
Чуй в същност какво изтеглиха тези, конто
не спазваха това правило. Солун е град . . .
многолюден ... [Алусиан4, като потеглил] с
голямо множество българи, за да го покори,
не разпънал най-напред шатрата си, настаня-
вайки войската си на подходяще място, но,
както се движел с обоза, се приближил към
градските стени и започнал нападението. Вой-
ската му била изтощена от умора и трудно-
сти, защото от умората на пътуването може
да се отпуснат и да станат бездейни и онези,
конто се отличават със сила и телесна здра-
вина. И тъй като не ги бил разположил на
стан, както споменах, те се пръенали насам-
натам, като един искал да пие вода, друг —
да даде почивка на коня си, а трети — сам
да се съвземе от умората. Когато ония, конто
били вътре в крепостта, ги съгледали, че
скитат така безредно, изскочили внезапно,
нападнали българите и им нанесли голямо
поражение. И едни от тях били избити, други
умрели от жажда и жега, а останалите, под-
карани като добитък, били затворены в една
кошара.5 А онзи възхитителен войн6 Алусиан
1 Василий И Б"ьлгароубиец (976—1025). - С името Загора тук е пазована областта югозападно от Пирип.За
Загора срв. А. Иширков, Областного име Загория или Загора в миналото и сега, ИНЕМ. V (1925), стр. 80—88;
Г. Цанкоаа-Петкоеа, О територии болгарского государства н VII—IX вв., ВВр., XVII, i960, стр. 138 и иосоче-
ната там литература. За събитията срв. Йорд. Иванов, Беласицката битка 29 юли 1014 г., ИИД, Ill, 1911, стр. 9—11.
3 Загатва се за пораженного на българските войски по време на сражението в Ключката клисура на 29 юли
1014 г. Вж, Златарска, История на българската държава през средните всковс, I, 2, София, 1927, стр. 732—740.
4 Алусиан бил вторият син на българския пар Иван Владислав (1015—1018). За събитията срв. Златарска,
История, И, София, 1934, стр. 60—68. 3 Обсадата на Солун се отнася към октомври 1040 г. Срв. Златар-
ска, История, II, стр. 66 — 68; История на България, I, София, 1961, стр. 154. 6 Кекавмен нарича Алусиан
„възхитителен войн* не заради неговите бойни заслуги, а заради капитулаиията му пред византийския импера-
тор. Както личи на много места в Стратегикона, неговият автор не се излита над интервенте и мирогледа на
своята класа. За принадлежности му към провинпиалната военна аристокрация срв. А. П. Каждан, Г. Г. Ли-
таврин-. ВВр., т. XX (1961), стр. 284—285; Lemerle, ProlSgomenes, pp. 21, 94 sq.; Литаврин, Был ли Кекав-
мен, автор Стратегикона, феодалом?, Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 225 и сл.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
15
vog алёбдавЕУ, dnoflalousyos xal tov йсбдака аг-
тог. XQOOEyE Ol V TOVTOl? (p. 22 "—24).
6. Patzinatzi exercitas Romanos profllgant
64. * H$eI&6vt(ov to)v Пат^уаххог хата (yvyypoQrp
c>tv &eov xal ёлдЗагтоуу rotg ogiotg т(Ът c Pcoualwv
алЕотбрд КооготаутТгод 0 palxra>Q лада
tov evoe^eotutov fiaoil&og to)v 'Paipalwv tov
Movopdzov акта gtqtxtov xal dvvduECog лолЛрд,
лоЛтрраас тоЬд Лат^аиоид. 6? d^sWdov xal flag-
QYjOaX El? TO3> anElQOV EXEtVOV OTQatdv OVX EXttTOV-
vsvoev ovds ел7]^еу tov лалаЛетога айтоо xal dia-
УЁлауоЕг tov атдаъоу ХЕхитркота, dzzs аЛдцгдлт
Mdrc хат3 at’TOjv Etg лблгроу. ol M ITaT^trdxoi
ёхлцдгуюутЕд ёд dvartavoEO)? yavQiatvTEg ладЕта^агто
хат avu7)TV‘ eico&ev yag fj тдътрд xal dvdnavotg
d'C/.QoalEtoiEQov; лосету xal tov? ayav dxvyslg. ol
ds 'PTO'Uaioi xal ot бллсс аттагу ауатахтдаагтЕд
лт} uev ало tov xonov тур odoLziogla? л 77 dfi djid
rov xavpazog xal т-gg брлуд ovtYs pixgdv nQOofiol.gv
avToxv gdvvgtlgoav fwoorifrai, dlP ed&bg cig tpvyr/V
ётдал.доа)’, xal yeyovs <povog рёуад. exeIge ydQ
ёлЕваг ol ротиалЕс6тато1 xal dAxipdxaToi wyv
Potpaicov' uxxcdkovTo yag avgaidsg лоХАар xal оуг-
dov лава ?) t(~)v ePa>pal(ov yyhga ёлхгр'дх] {tgpvoyy.
65. ’Ech’ ёлЕ^дд E&vog xal eotiv Илада1тт]тод
6 ло^ецос, el psv eIglv ol Evavriot ёт ondvEt yoQ-
таорбттоу xal vopfp Evdsia та>у dvayxaluyy, ov de
Et ev dtp&ovla narrow, avapdll.ov tov nolsuov
wiovAsvopEvog то ё&уод xal nagafiifid^oyv avid
ppEQav gpEQag. dnooTEtAs de xal таз ёдЛдуоуц
avTaw dcopu хатахори^юг aarov тгр> рдаагт-дта.
ly&i'V yo.Q dsAsaQ £ayyQSif rov? dl xXeiotovg t&v
dv&Qdmoov Атрртд ddiQcov xal ygvaov уАмддт^д.
лада^аёрутбд oov ydg aviovg талаьлазддоотосу
ol fanoi avvoov ало трд олагЕа)? тагу yoQtaoqdiaxv
xal тдд vojufjg xal &лА&д лаУттоъ гйр avayxaloov
xal avrd rd s&vog xaxoxaO’Ovv ddovargoEi. блбтау
6e ud&fic TaAatncoQrjoai zovwvg, tote ёлаЗгд avwtg
xal ev olda oxi ohv &ею ovyrgRstg avxovg,
66. 'QoavToy; xagaftifta^s xal блбтау oot Axtov
EmfiovAj] ёлёдуЕгш eR po^&sidv oov’ лАг/v ego ало
tov тблоо ?^Y}'O(pa.\tGqsvogy el dvvaoat. ore de лада-
gifla^Eig (pvlazTE xal wxtos xal i^gEQag, oov} aoi
dvvaqig, t'va qij hunsodvTEQ 001 Egaiipvrjg ol svav-
Ttoi diacp-d'Etgayat as. st de odx Pystg dty&ovlav лбгтозг
ords лдоабох.Еёд Лаоб осоу Ext^ovlgv, dl.ld xal rots
dv&Qftmoig xal toi? ^cgotg oov iv олбз>Е1 sial та
избягал сам, като хвърлил и ризницата си.
И тъй имай пред вид тези неща!
6. Печенегите разбиват ромейски войска
64. Когато печенегите излезли [от страната
си] по божие попущение и нахлули в ромей-
ските предели, преблагочестивият ромейски
император Константин Мономах1 изпратил
Константин Ректор с войска и голяма военна
сила, за да отблъсне печенегите.2 Той по-
теглил и се опълчил срещу безчислената им
войска, без да се разположи на стан, да раз-
пъне щатрата си и да даде почивка на умо-
рената войска, а веднага се спуснал да се бие
с тях. Печенегите пък изскочили, ободрени
от почивката, и се построили за бой срещу
тях. Защото храната и почивката правят обик-
новено по-смели и ония, конто съвсем са
загубили дух. А ромеите и конете им,отпад-
нали както от умората при пътуването, така
и от жегата и жаждата, не могли да удър-
жат и най-слабото им нападение, но веднага
се спуснали да бягат и настанала голяма сеч.
И наистина там паднали най-силните и най-
храбрите от ромеите. Много хиляди загинали
и почти цялата ромейска земя се изпълнила
с плач.
65. Ако нападнеш [чужд] народ и войната
е неизбежна, в случай че неприятелите са
затруднени по отношение на фуража ипашата
или им липсват необходимите припаси, а ти
имаш изобилие от всичко, протакай войната,
като залъгваш [чуждия] народ и го разкарваш
ден след ден. Изпрати и дарове на водача
им, приспивайки неговата бдителност. Защото
рибата се лови със стръв, а повечето от хо-
рата — с даване на подаръци и с блясъка
на златото. И наистина, докато ти ги разкарваш,
конете им ще се изтощят от липса на фураж,
на паша и изобщо на всички припаси, а и
самите иноплеменници, изнемощели, ще оста-
нат без сила. А щом узнаеш, че те изнемог-
ват, тогава ги нападни и уверен съм, че с
божия помощ ще ги сразиш.
66. Протакай също така и когато ти идва
на помощ брожение на населението, само че
потърси естествена защита, ако можеш, в.
околността. И докато протакаш, бди с всички
сили, денем и нощем, да не би неприятелите
да те нападнат внезапно и да те унищожат»
Ако пък нямаш изобилие от всичко и не
очакваш недоволство на населението [срещу
началниците си], пък и хората, и животните ти
1 Константин IX Мономах (1042—1054). - Вероятно става дума за сражението между печенеги и ви-
зднтийци при Ямбол във войната през 1049—1050 г. За подробности вж. Златарски, История, II, стр. 100—
КЗ; Р. Orgels, Kekaum^nos et la guerre Petschenegue, pp. 402—408. Според Оргсл Константин Ректор е ело-
генатнят от Кедрин Константин Арианит.
1 б
Cecatimeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
dvayaaia, it,}) dyafla/.i] то avvo2ov, аЛ/d лл^снаоад
avwtg ёг %cdQq Emnjdslq, 3iavdnavoov top Лаеш
oov <3ro I] tqeIs fjUEQag, ei adetav, xdi tote
алаоад хсютцаог лбДаог. /6; адуДтуд y.al ETtth-
лдттсот ooi tcov drayxaicoy dno/dpipog TQatrrjoETat
6 /-ads aov. ftgaduvovrog ydo я al tv onaPEi ovwg
к7)У dyaytcaiuov dsiMaGOvai xal т>ло%(»()Г}(ют<Ю'.
67. (Ши eAtco 3i] not л. tgiovtov ovu/3do>. 6 uora-
yog Baoiluog xal noovorp^g BovlyaQayv алеота^т]
лаоа tov aoi3ptov fiaodecog tov Movoudyav ло/лрр-
oac wag llaTPivdwtg. dneXdcov ovv xal лХтряастад
avwig, Pycov xal тор dnoyovpov Мтуагр ovvEQyuv
aVTcy' ат()атод Зе pv ансротёдсоу ттоЛ»’< и.лЕрубтгед,
dog eTqi^th, jta'i TT/.riotuoaPTEg аЗтосд, Д dwtoiag
ova p&s2pc>av ^o^Eii^cai а-итогд avxbia, cW? ёла-
qe fit flavor ppsQar fpiEOCtg. ёт/ллоЗорд 3k тцд
тродщд ттЪ отоато) >ta'i xotg Дклд' oi svavrloi yd.Q
Iovtes ало трд anazdlpg рдуогто nhyoiov tov cpood-
tov (12а23Дртед xal ла2лу v.ToyTOQovutP' ol 3e
"Pwuaiot rd pkv ano xijg олаУЕТод xcov дуаулаипу
таХастиорДсхУтед, to 3k xai 3Et2idouvTf-g ей tov
oqclv avroi'g хафехаатур’ xal ёгютДЕо&гл wag tovtcov
dkaXaypiovg, ётдалроау pidvoi %(OQig noXkpov. тоитдд
ydg Enifidinsg wig I'nnotg Ppvyov. иХД oi> 3i£q>vyov
zag %£iQag x(ov vnEvavrioov, исй ysyovev &covOtog
ш Д anEigiag xaid2vGig too ozpawv. wig yas
иблсу иа.1 xauarcp lalaincoQovGt xat Evdsiq el xal
ctoXeiiov azQo-jSoxia ёлги.шар ayflog xal РДяДоу
wig ywyalg еолснеТ xal dpayrpil zip' тролит ёруа-
lewi. tyEvyt, отоатруё, xag ijdovdg, Tva /Д jteqi-
HEOEig dig Pqveov cig nayi3a (pp. 22 2я — 24 31).
7. Petrus Delianus Dimitriadem expiipnat
75. Ar}wrpQidg n62ig eou rijg rE22d3og zraQa
-ddXaooav, ало тё тур фаХаоснуд xai тсоу xvxXcd&ev
BaXwov ёДофаХларёгр. ijg ёухраДд ysyorey [ортго^]
6 AeXtdvog' толаоурд 3k pv ovrog BcvXydocov.
(ухраДд 3k a&tfjg yEyovd,g dneoxspEP ёт аътр
отрат1(Ьтт]Т aQ'/aiov >iai ёрлтлдог tig rd tno/dpia
(o oTQaii'iyog vp тсоу BoiPyaQayy 3ta2dnTCp tls2-
страдат от недостиг на припаси, изобщо не
отлагай, а като ги доближиш, дай, ако можеш
в удобно време, отдих на войниците си два
или три дни. Не се бави, защото, като ти
липсват припаси, войската ти ще побегне без
бой, и тогава потегли и започни сражение.
Защото ако се бавнш и имаш недостиг от
припаси, войниците ти ще се уплашат и ще
се отдръпнат. 67. А сега нека ти разкажа
една случка: Василий Монах/ конто бил и
управител на българите, бил изпратен от
блаженопочившия император Мономах да вою-
вас печенегите. И тъй той потеглилисе при-
ближил до тях, като имал за помощник ако-
лута Михаил. И едните, и другите имали
голяма войска. И тъй, като тръгнали, както
казах, и се приближили до тях, поради не-
опитност не пожелали да започнат веднага
сражение с тях, но отлагали от ден на ден,
ако и храната за войската и добитъка да
била привършила. Неприятелите пък, иыайки
всичко в изобилие, идвали близо до лагера с
викове и пак се отдръпвали. Ромеите, изто-
щени, от една страна, от недостиг на храня,
а, от друга, наплашени от това, че всеки ден
ги виждали и слушали виковете им, сами
обърнали гръб без сражение. Прочее през
нощта те се качили на конете си и побяг-
нали, но не избягали от ръцете на неприя-
телите. И тъй войската от само себе си и
поради неопитност се разстроила. И наистина,
ако на изтощените от труд, умора и липса
[на припаси] предстои и сражение, настава
тревога и смут в душите им и без бой от-
стъпват. Избягвай, военачалнико, удоволст-
вията, за да не попаднеш като птичка в
капан.
7. Пегпър Делян превзема Димитриада
75. Димитриада* 2 е крайморски град в
Елада, защитен от морето и от околните
блата. Делян (той бил български топарх3)
го завладял. След като завзел града, той из-
пратил в него стария и опитен във военного
дело войн Литовой4 от Девол (на езика на
българите стратегът се казва челник5) и го
3 Когато Константин IX Монолт решил да унищожи настанените между Дуиава и Стара планида пече-
неги, той назначил през 1053 г. за военачалник па изпратените срещу тях войски Михаил Аколут и запо-
вядал на Василий Монах да се присъедиди към него. Срв. Златарски, История, II, стр. 13, 91, 106 и сл.
2 Димитрдада е град в Тесалия, на северния бряг на Пегасийския залив (дн. Воло). Превземането на Димитриада
от Петър Делян се отнася към 1040 г. Вж. Златарски, История, II, стр. 58—59. Срв. Lemerle, Prolegomenes,
р. 66, п. 3. 3 Топарсите били управители на независимее погранични с Византия области. Възможно било
обаче едър византийски земевладелец да получи относителна самостоятелност спрямо императора. Вж. Strategicon,
рр. 7617 и сл- Срв. Г. Г. Литаврин, Был ли Кекавмен, автор Стратегикона, феодалом ?, Византийские очерки.
Москва, 1961, стр. 224—225. В случая авторът нарича Делян „топарх", понеже застанал начело на въстанис
срещу империята. 1 Ив. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, стр. 65, сочи славянский произход на името
/1woMj?? = xk>тобой, „храбър войн". 5 Авторът превежда с българската дума „челник", проникнала и
в новогръцки под формата T^sZiyyac.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
17
м'ад лёует-ai) AvTofidr/v tov Jiafiohfoiv, dobg avrd)
xai ладу sig (pvlani/v tov xaoTQov. o's длЕЛдату
dyotxoddppos та ты%г] qpEBri/isva дута мой елом/зе
uayyavixd %al рт/уатад осад етдёхетас ncirjvai
oTQaTTyyov. u%vQcdoag de to ko,gtQov алереИргт/аеу,
,ui] (pofiov/isvcg sgcodw xpooficApv pips svdoiisy
vcgoQOiusvog smfiovlpv did то тоуд EVTontovg sivat
алВютарсод нас латт8Лб)д dnstpovg нас did id Hal
uq^(.o avwvg sgaopa/doaodai. еТоу7)еу у do q chisoip.-
via nQoocpEQEiy Лолад xal xivdvvoi'g едалсуу/д. ёл1
rovroig оъу upEQiuvfcag д отдамуудд aal /iq Yya>v
улогоюу sis wig svdov. jiQO0ei%e тД Tyvqp ней
T>] d)’S0Sl. Cl ds 1УТ0Л1‘Л ti Wil ibl.ElQOl IJGUT, aDwj
cpvotg diddoxa/Ag dim wloi/g itq^avpq xal латоор-
ylag' dnoGTsM.ovoi Xd'Oga gigog tov dovna Osaoci-
ХотИрд оло)д алоот&Ат} uti), tov ладаХарsir w
ndoTQoy ftai rciiijoai avioi'g. 6 ds dobg unooTskl.si
Ttva пау'&ештуу Zeke Hiikov/isvor iisrd лНпшу %al
лаоо. натаурЕУтсог ovv twv ллсмсоу лЪр'юг rev
husvog sv dnoxQvqro) гблсо, ррууЕтщ, tovto wig
ЕУтолюТд Td-figor xal dp attE/dJovisg avTixa sugarrj-
oar tov (jTQazr/ydv нас dsa/ipoavzsg avrdv те y.al
wvq a vv avrcg рмланад лаоёдигшу roig c Piouatoiq
(p. 28 fi_31).
8. Demetrius Polemarchus Serviam
expugnat
76. Zegfisia лбНд soriv дугрд. tv P>ov/,yo.Qtа.
sq/vZaTTE ds аотру OTQarqyog pai/taiog di'd/iari
Mayrpiyog Hal za^idQXai dvo /lew та>у ziAiadaJv
avrcov. d ds лоид рг/тддд лаллод /lov Ar//iqTQiog
d I/oHs/idoyiog ovtco налогиsvog ip dmos'xpvoa
xsq-aty sig w /itpog ehsito e(q тру андау' ov iisxd
то stQip’Evoat tt/V BovP/ciQiav hrs fit fiaoev д /taxa-
Q'rTqg nvQig BaoiXstog д лоиияроуЕУУцтод sig to twv
снабдил с войска за охрана на крепостта.
Като стигнал там, той възстановил крепост-
ните стени, конто били изоставени, и напра-
вил съоръжения и машини, каквито може да
направи един стратег. Прочее, като подсилил
крепостта, той се успокоил, понеже не се
страхувал от нападение отвън и не подози-
рал злоумишление отвътре, тъй като мест-
ните хора били твърде простовата и съвсем
неопитни, а ги обвързал и с клетва. Наистина
безгрижието обикновено донася неочаквани
скърби и опасности. При това положение
военачалникът се отпускал и без да има по-
дозрение към местните хора, се отдал на
наслади и безделие. А местните хора,1 ако
и неопитни — прочее природата е учител на
всякаква хитрост и лукавство, — тайно про-
водили [известие] при солунския дук да из-
прати някого да превземе крепостта и да ги
почете. А дукът изпратил някой си пантеот-,
на име Зене, с кораби и войска. И тъй, след
като корабите били доведени близо до при-
станището на скрыто място, това било из-
вестено тайно на местните хора. Щом като
онези пристигнали, местните хора веднага
заловили стратега, свързали него и стражата
му и ги предали на ромеите.
8. Димитър Полемарх превзема Сервия
7(5. Сервия3 e укрепен град в България1.
Охранявал го един ромейски стратег5, на
име Магерин, и двама таксиарси с по хиляда
войници. А моят дядой по майка Димитър,
наречен Полемарх, бил виден началник в тази
облает край границата. След умиротворява-
нето7 на България блаженопочившият импе-
ратор Василий Багренородни го въздигнал в
1 Имат се пред вид византийпите. 2 Значение™ на „пантеот" не е уточнено. Срв. Du Cange, Glossarinm,
s. v. Би могло ла се предположи, че гпантеот“ означава началник на разузнавателните отреди. 3 Превзема-
нето на Сервия от Димитър Полемарх се отнася към последние десетилетие на X в. Срв. Lemeiie, Prolegome-
nes, р. 23. 1 Кекавмен употребява обозначение™ „България“ понякога в етнически, понякога в администра-
тивен смисъл : Петър Делян се бунтува в България (Strategicon, р. 97ц); император Михаил IV Пафлагон по-
корява България (пак там, р. 32-.— семействата и добнтъкът па тесалийските власи се намирали през лятото
чв ллалипите на България“ (пак там, р. 68^); Андроник Филокалес, който бил в Петериск (дн. Петърско), се
парича „катепан на България" (пак там, р. 76Д Обикновено се приема, че сведенията на Кекавмен се отнасят
до югозападните български земи, конто след 1018 г. били организирани като „тема България" (срв. N. Banescu,
Cbangements politics dans les Balkans apres la conquGte de 1’empire bulgare de Samuel, Bulletin de la Section
historique de 1’Academie Roumaine, X, 1923, pp. 50—64; Г. Цанкова—Пешкова, Югозападните български земи
стр. 594, 614, бел. 7). 5 „Стратег" тук означава изобщо военачалник. Негови помощници са двамата „так-
сиарси", конто според контекста са имали войскови части от по 1000 войника. 6 В Стратегикона са споме-
пати трима дядовци на автора; 1. Димитър Полемарх (р. 29Д. От контекста се вижда, че той бил българин и
че бил дядо по майка на автора. 2. Кекавмен (рр. 65; 72.,э и 3. Никулина (р. 96Д Мнението на Васильевский,
Советы и рассказы, стр. 3—10, е възпрнето и от Злашарски, История, 11, стр. 75, че един потомък на Нику-
лица и родственик на Кекавмен е автор на послсдната част на Стратегикона, или на „Съвети до императора".
Това мнение не се подкрепя от данните на съчинението. Засега някои изеледвачи приемат, че автор на Стратегикона и
па „Съвети" е Кекавмен и че Никулина и Димитър Полемарх са едно и съшо лице (Buckler, Autorship. of.. .,
р. 13); други смятат, че той е дядо па жената на автора или че като сват и родственик на стария Кекавмен
бил наречен „дядо" и от неговия внук, автора на Стратегикона (Г. Цанкова-Петкови, Югозападните български
земи, стр. 596, бел. Lemerle, Prolcgombnes, pp. 54—55). 7 Т. е. след покоряването на България в 1018 г:
Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 771—790.
3 Гръцки извори за българската история, т. VII
18
Cecaumeni strategicon
Кекавмен, Стратегикон
латртхлоэт а^(»иа, лелот^хсМ avrbv xal pvorixov.
по'Шл obv о слое хола'юад xal ауролу^оад еумотоу
oaov rig to sdsi? avrijV йтго/БщтоУ ovoav кратт/аш
ovx (oxvriw. m)&’ xal sk хеуоу атф yeyovsv b
tooovtoc холод. XQrjuvocg re yap xal qjdpay^t <po-
psocordTaig rip’ awpalstav sxexttjto. щ TV 2оет^5г
хатсДкг tov xdorpov sk zbv xpjyuvbv, ЗД« xal
drrqQXEro 6 отратцуМ xal ol. тхтриоуш. 7'$uv-
2ovio xal sAovovio. /aiffayarai ovv рцусору томат?]?'
edipbr vvxtOs xal egtt) avrixovg rov xaoiQov ,asrd
wv Zaov avrov (6 6e голод sauv vAibbrjC Eyjov
fifipivovg) xal лроаетаде zoic ovv аотф лйсн, оао-
idtsiv hapvovg psyaXovc, xomsiy be avxaq sf.i-
nQor/&Ev avTibyxalGxid'CEiv xal алохриМту ток t'nxovq
xal ток (Ъ’а/Затад aunov, wore <yalys.G'()ai ovx
avfyQdm.ovg, (Ш гольхгр> nva vhp. slys bs yovoa-
glove дао лЪулоу тот xdovpov sic zip’ dxQujQStar.
ot aua rep xaisriEiv rov отратцуЬу xal wvg гоф-
dQ%ag xal apgaa&at. rov Aoko-frai Плохому to
(jiyusiov о лровЕтауцоаг. oi be хаталтЕОУсоаутед
txvxriooav zb Aoetqov, xoarfoavTSg rove st а'отф.
77. о yap /А/ лроогу/оу, a/dd aipvXdxzayg лоржб-
usvog ло).}.ахсС xal ov^apoQUtg лерклЬгтва xQariy-
iIehtcov ок' avrcby avaipaal то xdoroov лареХсфту.
лрдоеуе obv rovzoig' xal tav грнЫтлуд xdozQoy, eye.
axptftsiay лоАлтр xal efc тотд e'Ao xal Eig тоод
eoco, xal ^Tjds ФД-ртолш oov лютеорд xal йлоАЕ-
osig xal bavxby xal top Aa>v (pp. 28;з2-—292G).
9. Michael imperator exercitum Boiko,
Biilgaromtn duels, profligat et Boianam
expugnat
80. ,Edv sZhp 6 s%&()bg рет а лаорд avzov rjjg
dvvdptEcog, ph едёА’дрд s$a> tov xdorpov noAv.ppGai
avrep, cbUd (pvAariE xal лоАеарооу аотф ало тДу
xQOuaycbycov say; dvo xal zpiayy qpsQd>v. ozoZaod-
uevoc be avtov rip> bvvauiy, rip> svsQystay xal tov
xbZepov xal тад upzavag, tots, st bbvaoai, sgalq:ypg
dxQTOTTjQlaaai avrdv. sgsXhsicooav ol ph tyvAaooox-
tec ret Telyrp ol f)s ёл1 тагу телуёсоу то ovroZov ,ui}
xauETCoaay' &qxs1 ydQ oot xal to poXazTsiv to xd-
(TiQov. slrico ds oot и tolovtot ovpfiuv. b Boluyoq
xdoTQOV eozl pov^yaQexby dyvpoy. eiosWbjv be 6
haod.svg xvQtg MiyaiE sk ло^еаог । sk BovXya-
сан патриций, като го направил и мистик1.
И тъй той цяла година много се мъчил и
прекарал безсънни нощи, за да превземе този
непристъпен град, но не успял да го завла-
дев. Поради това толкова големият му тр>д
останал напразен. Защото крепостта била за-
щитена със стръмни скали и най-страшни
пропасти. Обаче долу под крепостта, в ска-
лите, имало място за къпане и там слизал
стратегът и таксиарсите и се къпели, когато
искали. Прочее той измислил следната хит-
рост: отишъл през нощта и застанал с вой-
ската си срещу крепостта (това място е го-
ристо и обрасло с гъсталаци) и заповядал на
всички свои хора да носят големи клони и
да ги държат пред себе си, за да се скриват
под сянката им и конете, и ездачите, та да
изглежда, че не са хора, а някаква тамошна
гора. Той бил поставил и двама хусари на
височината близо до крепостта и щом стра-
тегът и таксиарсите слезли и започнали да
се къпят, те дали определения знак. Тогава
онези се втурнали, обкръжили мястото за
къпане и заловили хората, конто били вътре.
77. И тъй конто не внимава и се движи не-
предпазливо, често иопада в беда. Прочее,
след като те били заловени, [дядо ми] превзел
крепостта без кръволролитие, Следователно
имай пред вид тези неща. И когато охраня-
ваш някоя крепост, наблюдавай много вни-
мателно и тези, конто са отвън, и онези,
конто са вътре, и не се доверявай дори и
на свой човек, защото ще погубит и себе
си, и войската си.
9. Михаил Пафлагон разбива войската
на българския войвода Ботко
и превзема Бояна
80. Ако неприятелят настъпи с цялата си
войска, не излизай да воюваш с него вън от
крепостта, но го наблюдавай и се сражавай
с него от бойниците в продължение на два-
три дни. А като разберет неговата сила,
боеспособност и военна техника, тогава, ако
может, внезапно го унищожи. Нека излизат
онези, конто не охраняват крепостните сте-
ки, а тези, конто са върху стените, изобщо
да не слизат. А на тебе ти стига и това,
дето пазят крепостта. Да ти разкажа един
такъв случай: Бояна е здрава българска кре-
пост. След като господарят император Ми-
хаил^ потеглил на поход срещу България и
1 Мистик — почетна длъжност — един вид частей секретар на императора. Вж. Brehier, Les institu-
tions de 1’Empire byzantin, Paris, pp. 142, 152, 167. След 1018 г. Василий II успял чрез щедро раздаване на
титли и почетни длъжности да привлече на своя страна но-голямата част от бьлгарското болярство, синовете
на цар Иван Владислав и самата царица Мария. Срв. Златарска, История, II, стр. 33—36, и Л1. Андреев—Д.
Ангелов, История на българската държава вправо, София, 1959, стр. 120. 2 Михаил IV Пафлагон (1034—1041).
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
19
Qiav xal mujldg тр Тдсабнрп хатёХарЕУ xal tov
Boidvov. vjoav best avdgEg dvouaoTol кал, Ttolspio-
та1 BovAyaQoi, 6 de IgaQymv avrarv exeioe i]v о
Вот,код ovtco xalovasvog. &aQQnoavTsg ds sig tl'/v
dvdQsi'avаитт EgSQyovTai sipo rov хйлтдоо siOAspfjoai,
шакЕ.о aiaywdpsvoi Evdov eIvlil tov kckjtqov. ovvacp-
Osvwg de tov лолёрот xai трд иаулд хдататйд
ysvopsvqg TQ&tovTat oi dvopaaToi Ixsivoi Bovl.ya-
QOL. (~)e)mVT(OV OVV aur(7)V sloEp&ECV zi]V -Jiv/.rjv TOV
хаатроо ovvpApov avioig xal ol Pwpatoi xai
sldvrsg rip rroAiv Moi гулаг q>6vov p&yav. giqdvsye,
ovv TouT-oig (pp. 3l2S—3212).
10. Basilius imperator Moriatn oppugnat
81. ElTl(l) dl OOI KCtl STSQOV TOLQVTOV ovppdv.
sort udoTQov dvopapdpsvov Oloosia psoov ФГ/аллоа
:тдлЕО)д кш TQiadir^ip, хатЕсусто ds &то толу Bovl-
yaptov. длФоОет ds лрдд pdyip 6 JiooqyvQoyEWtpog
paoiAEvq kvq BaaiAEiog xal хата/.ароуу rip dldysiav
Елцут^оад payyavixd EotpEvdofidlEi fiiaioog, sha tiolsl
ycopauapov. cog ovv Inpcoosv 6 уоркшчрод, pnyavaiv-
vat oi sydov tov xduroov pr/yav^pa pvpptp agtov.
vstoTspovg у d,Q yswatovg dcopotg dEpcoocipsvoi arcs-
OTEllaV' OL dl. VKELOEAfloVTEg srdov tov ycoponapov
did тал? e^toiIev gvi.rnv xal sig то лрбов) yyoQpoav-
тед, syovTsg dadag xal р7]т1тру xat ^vQEx^olovg
ajiTOvoiv Hvdov xai sgspyovun. xal p plv plog sga)
oi'% coqUto, did rd sivai el; fja&oc l-.vdov tcov
ymparcov xal tu)v qvMov, jisoilapovaa dl did лаоцд
zijg vvxrog rd ev т,ф yyapaxtopo) лбхта ллэод oqPqov
Е^Шфуцд XQog vipog EQQimcfhi хал, da,(Moro d
"уолратюрод. 6 d's раасАЕод Аолп#sig dvsyydpvos,
кол, suEiyar ol tov xdaToov dyEiQ(OTOi кш apTTipoi
(P- 3213-2,).
11. Symeon castrum quoddam in Hellade
expugnat
82........л7]г тр лб1лд sv ’Ellddt TTolvdv&QU)-
лод, aymviodgsvog ovv лоИа Evpsihv 6 dgyrov,
нападнал Триадица, той стигнал и до Бояна.1
Там имало прочути и войнствени мъже бъл-
гари, а началник им бил така нареченият
Ботко2. Уповавайки се на своята храброст,
те излезли да се бият вън от крепостта, ся-
каш се срамували да стоят вътре. Като се
завързало сражение и започнала ожесточена
борба, онези прочути българи били разбити.
А щом поискали да влязат през вратата на
крепостта, с тях влезли и ромеите, превзели
града и направили голяма сеч. Прочее имай
пред вид тези неща.
10. Император Василий ll обсажда
крепостта Мория
81. Да ти разкажа и друга подобна случ-
ка. Има една крепост, наречена Мория3,
между Филипопол и Триадица. Тя се владеела
от българите. Багренородният император го-
сподар Василий4, като се въоръжил за бой
и като пристигнал до Мория, поставил бойни
машини и започнал силно да я обстрелва, а
след това направил и насип. И тъй, щом
като насипът бил издигнат, хората, конто
били вътре в крепостта, измислили хитрост,
достойна за припомняне. Прочее те удостои-
ли с подаръци смели младежи и ги изпра-
тили [при насипа]. А последните, като се про-
мъкнали в насипа през външната дървена
част, напредвали иавътре с факли, смола и
огнехвъргачки. Те запалили вътрешността и
се отдалечили. Пламъкът не се виждал на-
вън, понеже бил дълбоко вътре в насипа и
в дървената част. През цялата нощ огънят
обхванал всичко, което било в насипа, а на
сутринта внезапно лумнал нависоко и окопът
рухнал. Императорът, огорчен, се оттеглил,
а жителите на крепостта останали и непод-
чинени, и непокорени.
11. Симеон превзема крепост в Елада
82. ...5 бил многолюден град в Елада.
Тогавашният български владетел княз Си-
а KaoTOftla, Kaoxoiov slvs Кастоог coni. ed.
1 Превземането на Бояна и изобшо потушаването на въстапието се отнася вероятно към 1041 г. Срв.
Златарски, II, стр. 69, 75—79. 2 Имею Ботко не е засвидетелствувано от други автори. Вж. Moravcsik,
Byzantinoturcica, II, р. 97; Iv. Dujcev, Byz. Zeit., LIV, 1961, предполага, че трябва да се чете Во(ко. 3 Лока-
лизирапето на Мория е спорно. Тази крепост се отъждествява от едни с крепостта при днсшното село Ветрен,
Пазарджишко (7G Иречек, Пътувания из България, Пловдив, 1899, стр, 119; 77. Мутафчиее, Сереем кале и Мо-
рия, ИИВ, VII—VIII (1928), стр. 165—172). Други я отъждествяват с т. нар. Серсемкале, крепост в Ихтиманско
(/'. Баласчев, Българите през последимте десетилетия на X в., София, 1930, стр. 27—31; Г. Цанкова-Пет-
кова, За похода на Василий II срешу крепостта Мория, ИИБИ, Ш—IV (1953), стр. 279—283). Събитието
се отнася към 986 г. 1 Василий II Българоубиец. 5 Имею на града липсва в ръкописа. Издателите
Wassilicwsky—Jernstedt допускат, че тук се крие местного име Као-ирма, дя. Костур в Южна Македония. Le~
merle, Proldgomenes, р. 57, n. 3, отбелязва, че това предположение сс натъква на известна трудност, защото
градът, за който се говори, се намирал в Елада. Според него авторът не е посочил имею на града.
20
Cecaumeni strategicon —
Кекавмен, Стратегикон
Bovlyiigcov б tots zuQavvog, sig то таитуу %£iqoj-
naoDai, sig xevov аищ> ysyovsv б холод, aotpiyEiai
ouv notyuac ауаллр> uezd wjf ло/лтоху xdoT/Oov,
да; dipjEV itkooteXIuiievoi лещ? aviov nyvvpa qA-
QovTsg. Tjoav ds ol anoaTsV-6usvoi dsivol sig to
OTir/yioao^ai, alxitubTaroi те xal ^юиа/лалатои
<. itcves GTOxa^oixsvoi sldov rag nvlag Trig я61еыд
fiSTfcoQWs sxodoag тад отубдлууад хсй та; л1Аад
dcpsGTTjxvlag туд ууд. xaxavoyaavTeg di: tovto Da/ap
goi> sig та тота той tvq(1vtov. d de. biilsgdaxrog
fh’d^ag uevrs ysyvaiovg алЕотеблт eIoeIDeIv sig to
xuotqo HQOtpdaei dovlslag. Ijv ds лаоауусВмд avzoic
fjQozd^Eiv леИхад sig zag 'Qiovag all Av олсо^ет,
длт/Vixa de vij wdty xyoofiaAAcvGi rovg list zip’
avhp длХйттоУтад dia%ttQUjoaGl)ai, zag di GTQOcyty-
yag toiv ль/мт axoxuzpai. о d>] xal ёлоО/Оаг.
алохолетгоуу yaQ tojv azQOcptyyiov хатууЕхНуоау
sig yijv al пулы. Edfltg abv лоараутсд orjfislav 8
svstsiXaTO avioig, xaralaiisiv лЕЛООрхсюс тиууота
xal oug stysy sig tout о xuoaoxeuaoutvoug б Tuaav-
vog. flvQvlfyftsvTiov j <5s tcov лошюг did то ysyovdg
EiaEnr/dyoav svdov rwv лоХтоу oi той tvpuvtov xal
ёхдаттраг тгр- лб/лт аушиалй (рр. 3228—ЗЗ^).
12. De vectigaUiim exactione
95. Mi] '&sh']GTjg di vnsioDllEiy sig keqigog-
л.оо.улоотад. zag de dpuootaxdg do vleiag to ovvolov
f.iij ImsiosA'&r/g, xal dao/Dsig тит аотот ooy xal
zoig xli'jfjovofioig gov avri xB]Qovoulag dya^yg [
filQipivav хатаЦлрд xal ёооттат sv diryvsxei od/лр,
dipyr/oopcu yuq oot lOTCQiav yv 6 nazr'iQ aov Ida)?
е1л£У UOl. El%EV yaQ S^udslipOV zdv Л^СОТООЛад flQlGV
31codvvtyy xal отоатгрубт M<2iov^ cpqoviuov xal syspyp,
nsQioGsvoasvov ex wfa'wjv торлоратсот те xal л@ау-
udzcov ло11а)т. s'doge di atToa лоте Zu$eTv dovlsiar
t/'/v buoxsipiv ’Aqqg factor. ffoulEvodpsvog di cxeivov
ёхсоВАю лаА’аттоЪ. 6 ds vnsdsixv/>ет агтср twv
лоА1та)у oixovg Isycov qti: латтед ovtol oi olxci and
T(bv dyuooiaxoiv dovlsicov Guvsoxyaav. too лаялor
pov de {moyjoQyoavTog sig zyv sTsyxausvyT, uvidg
lafiajy ri/v елтохЕухт ё^1р.т&ет. ptsta de yQorovg o/.l-
yovg ёИкЪх ev ту лбЛет xal iinelDduv Eig to y^ai-
QSTuyai avTov ov% eager aurov eig xdx olxov avrov.
Aafioyy de avzdv 6 ^EoziaQizyg adzov yyaysv eig tov
меон много се мъчил да го завземе, но уси-
лията му отивали напразно. Тогава той на-
тлислил да установи приятелство с жителите
на [тази] крепост и изпратил хора, конто уж
посели известие от него. Изпратените били
извънредно съобразителни, твърде смели и
яки. Те, като наблюдавали, видели, че вра-
тите на града били поставени високо на
панти и били отделени от земята. Като за-
белязали това, те го донесли до ушите на
владетеля. А той избрал петима храбри мъже
и ги изпратил да влязат в крепостта уж по
служба. Поръчал им да носят секири отзад
на поясите си и като настъпят срещу вра-
тите, да заловят пазачите им и да строшат
пантите. Те точно така и сторили. След като
пантите били строшени, вратите паднали на
земята. И тъй те веднага дали знак, както
им било поръчано, и накарали да пристигнат
веднага ония, конто владетелят бил пригот-
вил за целта. Сред гражданите настъпила
суматоха поради станалото, а хората на вла-
детеля нахлули вътре и овладели града без
кръвопролитие.1
12. Събиране на данъци
95, Отбягвай да се нагърбваш със съби-
ране на данъци. Изобсцо не поемай дър-
жавна служба, защото ще загубит хляба си,
а на наследниците си вместо добро наслед-
ство ще оставит грижи и ще бъдат във
вечна тревога. Прочее аз ще ти разкажа
една случка, която баща ми като очевидец
ми е разказал. Той имал един братовчед,
Иоан Май, протоспатарий2 и стратег, умен
и способен, койтр разполагал с много жъл-
тици и всякакви имущества. Веднъж той ре-
шил да поеме службата за събиране на да-
нъците в областта АрависТ Когато поискал
съвет, баща ми го възпирал. А онзи му по-
сочил къщи на граждани, казвайки: „Всички
тези къщи са издигнати от държавни служ-
би.“ След като баща ми си отишъл в род-
ния град, онзи поел данъчната длъжност и
заминал. След няколко години [баща ми] при-
стигнал в столицата и отишъл при него, за
да го поздрави, но не го намерил в къщата
1 Приема се, че описаното тук събитие се отнася за проникването на цар Симеон в Средна Гърция до
Коринт. Златарски, История, I, 2, стр. 405-—406, датира този поход през 920 г. Острогорски, Историка Ви-
зантине, р. 235, б. 1, и Lemerle, Prolcgomcnes, р. 57, го отнасят към 918 г. A'. Bsys, At sxtfy>o[iai тшу Bmd-
yaotov г.то тот xal ты оултхй оуо/ла tov ’Ao&fta КшостоЗа?, сЕл.1гртха, I, 1928, pp. 348—350,
счита, че това нападение е станало към 917 г. За същото събитие срв. ГИБИ, г. V, София, 1964, стр. 232.
2 От V1I в. нататък протоспатарий е почетна титла, давана на отличили се чиновници и военачалници. Ара-
вис — град и местност в Армения. Вж. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 52.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
21
ayiov Havlov sig to oQtpavOTQOTpEiov, xai ефеаоато
avzov ev онотесуг/ wi.pi6.Qa Habegouevov Егалбиаеютоу,
oheq eleyov иоослоод eivat, daxQVQQOOvvTa xal тфу
iyoi-r (Dolsyopevov. egi'/иотта yao Utqu е1о(лаааг
аотоу, нас алцтцаау wiavwv ттиач. нас ovde
ovung e'gcogsv, alia нас perd Hava-rov avrov eygsd)-
GTEl. (ЩГО? Gy yiVTOGHEig Ti е'ла&ОУ did TOJV TOIOVTCUV
31] UOGUiXCOV dovlvi(W> WU allot Ло11О1‘ $ЕГО1 ysyd-
vaai пог адюшбтазу нас тшг tdio)y елоатаоесоу
(pp. 39s-40.J.
13. De angartis vectigalibasque
96. "EqovgI goi de ot cpiloi aov еле // yovd]
gov eg asteiQiag’ eyyeiQiGlk]Ti wiv 1хл qoo (ал сиду f]
Thv (iQypvTlav I'j to fiaGtliHov Ttjg локте lag f[u&v
нас eyetg 3ioiHY]l)r]vai orf те нас о olnd; oov xal
ol avllQa.)7iot gov‘ aUd рф ахобоцд al-T&v. el yaQ
леюОеФ тоотссд Ьлесо екдус Tira (div toiovtcgv dov-
IekOV, U.H0VGOV t[ GOl ОУррЦОеШС. El рЕУ dyoOVlGT]
леуютцоат tov di].adotoy xai тад wuroTOpiag oov
dvaowoai, xai тфу агИдшлсот gov rag poyag
Oelete di)iHr)OEi xal sDyavov sueaeig & оуи ал$тг]со.д'
el de nokreuGfi Зсиакод, eyEig (pvodaai. dlld т1
1ёуа> dixaiaig; те/мюцд лоталбд dlxaiog; ay {Гdry
ya.Q dxpeileg asGiTsvEiv nal etQTjvo^oieiv лагта? xcu,
dvfDbv ахреМоу лбктед лаоотреуыу е;.'д ge ayaflov
Idyov dxovaat, cpev^ovTOi, piillov ало gov. rig yao
ov (pevyei ало Telcbvov ; е/еЗоетхл ydQ агЦааолод
fiaocliHog 3}lrdon'. oe глодбуют ayyaQsiag, ov de
TOV uD (plloV EVTQCJGTl'/GT], tov 3e mg Gvyyvvy},
eteqov 3e cog dvvr/.6TT]v, tov Зе ат-ддсолбу gov
алоотЕ/аад lately i] voptouara 1] dfiolovg нас тф
ft ao скиф агОдтлср DeD сад' ovy evqov. нас аутод
HQanjoag Тоазд xal ptaGTiyuiaei нас dyQeuboei ge sig
тф’ локтесау gov, нал еуЬгл 6)(pEileg щстфИуеол
(псаоу&фоЦ) и al egeig то ото dvetdog elg yeveag yevewv.
si (Yov (ресиц Ttvdg, | alia dyyoQevoe g, exeivog pev
олоусо^роел, ey&Qaveig de тоод qdlovg oov, xal ei
ov лаУте,g os HaxiaQVGiv, dlld xav eig e^ aiirayy
D-dipai ge eyei, lapdcb^ ^-ал тотд Лослоод owsoyovg.
alia xal Etng Зена нас дехалёгтЕ ycovovg ol алалту}-
му. Обаче неговият вестиарит1 го взел и го
завел в старопиталището Свети Павел. Там
баща ми го видял да стой заключен в тъмна
килия, наречена куспус2, облян в сълзи и
отчаян от живота. Защото не му достигали
шестдесет златни литри3 и те били търсени
от него. И дори и така не се спасил, но
останал длъжник и след смъртта си. Но ти
знаеш какво са претърпели и инозина други
от подобии държавни служби. Те са изгу-
били и званията, и собствените си имущества.
13. За ангараите ii- дань цате
96. Ще ти кажат поради неопитност прия-
телите или жена ти: „Залови се с някакво
пълномощничество, местна или императорска
служба в нашата държава и ще се наредиш
и ти, и къщата ти, и хората ти.“ Обаче да
не ги послушаш! Защото ако ги послушаш
и поемеш някоя от тези служби, чуй какво
ще те сполети. Ако се мъчиш да отстояваш
интересите на хазната и да събираш данъ-
ците си,4 ти ще трябва да подбиеш запла-
тэта на своите хора и най-после ще върнеш
и това, което не си поискал. Ако пък управ-
ляваш справедливо, ще се объркаш. Но
защо казвам справедливо? Има ли някъде
справедлив бирник ? И тъй, вместо да по-
средничиш и да помиряваш всички и вместо
всички да тнчат при тебе да чуят добра
дума, те по-скоро ще бягат от тебе. А и кой
не бяга от бирник? Ще дойде например
императорски човек да иска от тебе чифт
добитък за ангария, а ти ще отминеш едко-
го като при я тел, други го като сродник, тре-
ти като влиятелен, ще изпратиш своя човек
да вземе номизми или оболи5, а пък ще ка-
жеш на императорския човек: „Не намерих/
А той ще те залови и може би ще те бие
с бич или ще те унижи пред съграждапите
ти и там, където трябваше да бъдеш поче-
тен, ти ще бъдеш опозорен и ще носиш
този позор во веки веков. Ако пък никого
не пощадит, но вземеш ангария, онзи ще си
замине, а ти ще се смразиш с приятелите
си и ако и всички да не ти сторят зло, поне
един от тях ще ти иавреди, като повика на
помощ и другите. И тъй ония, от конто си
1 Вестиаритите били служители при гардероба или при частната хазна на императора, Тук вестиарит оз-
начава вратар. За вестиаритите срв. Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв,, Москва, стр. 204,
244—245. 2 Куспус буквално означава вид изтезание (стягане на краката); употребява се и в смисъл на тъм-
нична килия, карцер. Срв. Du Cange, Glossarium, s. v. ?> С други думи. той бил начетен с 60 златни литри.
Една златна литра сълържа 72 номизми (жълтици), всяка от конто тежала около 4,5 г. За ларичното об-
ращение през тази епоха срв. Стр. Лишев, За проникването и ролята на парите във феодална България,
София, 1958, стр. 121 и сл. 4 Думата н.амслоЛа в смисъл на пари е упомената в Стратегикона и на стр.
з—и- 5 Дребна медиа или сребърна монета.
22
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
iIevtes nxiQa oov she dsQixdv el те allo n, ov uorov
ddiycog, alia уш diyaiofg, els to vs Dsuariyobg di.y.a-
ords agovoi oe. yal si yal svloya Isysis, 6 yoirtyg
AlQopTjT.qS ОЪ'У EOTLT, dlBlj dnaiTTjOEl УЛ11 ELS б(1У0Уд
os Ti&f^Ei. y.al el abv oiidoEig (Пколаод, onsQ dsrsv-
У own, miVTsg OTEragovoiv sail col исй t-govlKvTj-
aovai oe' si 3’ ovh duoasig, л(1ута)ь алодоаог:!£ yal
arayyaoDEi? xal sop sgovBEVigisvog yal dra-
th^oiLWos (p. 40о-й1).
14. De Blacchorum Bulgarortimque
seditions
168. 7Ear ng aovATSvof] y.al {jaoilea lavior
DrapqpDfj, <rt] flfyy; sis fiovlip’ ovtov, all’ ало-
отгудт sg avTov. yal si gsv tivT?]dijg siOAsfiljaat yal
у.атараАЕСУ avrov, ^olstitjaov o-keq tov fiaailsMtg
yal Ti;? tov na-VToq siQtjvqg' el Bov dvvaoai wvrov
лоае^пш, длбот'фк, o>g Еаоцтш, dD avxov, yal
yQanjoag nydg d%voa)uarog .lietu rcbv dvfl'Qdmcor
OOV, yQfllpGV ЛОСС TOV fiaOllsa УО1 Cp!O)VL^OV, OOOV
dvvdoai, ло1цот dovlsiav, о nog ишрУЦд ''.al ov
нш та siaidia oov yal ol uril^io^oi oov. si 6*ovh
&%Eig Tivdg i'va y.Qni ^osig oyvQojuaTog, У.ата1пт8
ттаута y.al ngoo^vys nobs tov [lao-lsa. el д’щсо?
did tl'/v трстшЦат oov ov тоАрад (pv'/Etv, ego /Аг
дет’ avToi'y lj ds rove gov eoto) лро-: tov ^aoLAsa^
y.al onoTu.v dwqtlqg, dsiSov sgyov s^atvov aigtov'
d')v 9?ctp per’ avxov vaiogvqov tlvos ovg s%Etg (pilovg
vnEQyrvyJovg y.al Epyaoat ai’rov yal s%e suanv nnog
tov ftaoLAsa Sv KoovaTavuvov^olsi, yal ov fii] dia-
,n<iQTqg IDuftog oov. yQu(ps де ашф yQv<pi(og.
yal el iiev oiysts sis yaoTQOV T'pg дуатоИрд site Trjg
dvassog, Efov xovla, y.al ysvqTOL алоотао/а, biro.vd-
axi'i'di ydi ^EQiovva^ov nvas yal лоаё^ооу тф
д.лоотатт]аа?тт' el Зё yaniyvQOO'd'EV dla DlAovv ало-
orarj/aovv, nsQtavvagov та уЕугтфата oov нас та
лада^Вуиата oov & s%stg уш Eiodyays, avrei Ivdov
tov yovtd,, Елаубдаоог de yal alia yEvvlgiaxa yal
Eiadydys абта, exsioe, yal fys еуолоИетоу ylvvYgia
doov д.оукТ ool те y.al тр qapuh'a oov yal rotg
douloig yal e1sv9sq:ls tols 6pEiIovol .пето, oov
E^o^sladai toIs Ьллот; yal EgEQyEoilaL els naQd-
Ta^iv. то (Уа1>тд noLTjGdTCOoav yal ol loinol ptygol
те yal [jsyaloi ??/ ovfDovlii oov. syoov дё srdov
rd уЕУуфаатб aov ev o7,da (bg блтрчу.а doytudocooiv
oi Evavrioi noAEfxT/oai aot, Osov yaioiTt yaxapalsi g
взел или аерикон1, или нещо друго не
само несправедливо, но дори и справедливо,
ще те разкарват в продължение на десет-
петнадесет години по съдиите на темата.
И ако и да говорит това, което е право,
съдията не е ясновидец — или ще поиска
да го върнеш, или ще те накара да се къл-
неш. И ако се закълнеш справедливо, което
не ти пожелавам, всички ще те съжаляват
и ще те укоряват. Ако пък не се закълнеш,
въобще ще бъдеш принуден да се скриеш
и да избягаш като укоряван и посрамен.
14. Въстаиие на власа и българи
168. Ако някой вдигне бунт и се провъз-
гласи за император, не влизай в споразуме-
ние с него, но се отдели от него. И ако
можеш да го иадвиеш и събориш, бори се
[с него] за императора и за общая мир. И
ако не можеш да го надвиеш, отдели се,
както казах, от него и завземи никоя кре-
пост с хората си. Тогава пиши на импера-
тора и се старай, доколкото можеш, да из-
пълняваш службата си, та да бъдеш поче-
тен и ти, и децата ти, и хората ти. А ако
нямаш хора, с конто да овладеет някое
укрепление, остави всичко и избягай при им-
ператора. В случай пък, че не се осмелиш
да избягаш поради челядта си, ти остани с
него2 3, но мисълта ти да е с императора и
когато можеш, извърши дело, достойно за
похвала. Докато си с него, привлечи някой,
конто имаш като задушевни приятели, пре-
махни и убий бунтовника, остани верен на
императора в Цариград и не ще се излъжеш
в надеждите си. Пиши му тайно. Ако жи-
вееш в крепост на Изток или на Запад5 и
избухне въетание, надигни се, събери хора
и се бий с въетамика. Ако всичко наоколо
иска да въетане,4 събери храните си и фу-
ража за добитъка, конто имаш, и ги вкарай
вътре в кулата; купи и други храни и също
ги прибери вътре и ще имаш в запас храна,
достатъчна и за тебе, и за семейството ти,
и за робите, и за свободните, конто трябва
да се качат заедно с тебе на конете и да
излязат в сражение. Същото да направят по
твой съвет и всички останали, малки и го-
леми. Уверен съм, че ако ти държиш вътре
1 Обикповено се приема, че асриконът е съдебна такса, която сс превръща в данък, плащан за раз-
личии правонарушения в полза както на държавата, така и на пострадалия. Срв. A, CoAoejee — В. Аношин,
Грчке повел>е српских владара, Београд, 1936, стр. 383 -384; Fr. Dolger, Das dstixor, Byz. Zeitschritt, 30, 1930,
p. 452 sq.; Г.Острогорский, К истории иммунитета в Византии, стр. 122; Литаврин, Болгария и Византия, стр.
237—319; П. Каждая, Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960, стр. 150—156. 2 С бунтовника.
3 Със „Запад" обикновено се означават европейските, а с „Изток1* — малоазийските области на Византий-
ската империя. 1 Изразът е граматически неправилен. Срв. биографичните данни на Кекавмен тук ло-долу, § 17.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
23
amove xal pvyddap moitfasw. sZ Зе /щ xaiiaw
ggi. EVETsi/MUT}V лофакие, Tta'dfZv peAleig oxeq Ejta&ov
etiI тф Sap,ov>[A oi yovetq rov Nixovhr'Qa eig Ad-
Qt Gar.
169. "Асос ущ) tfv д /шиарш/с gov лалло; 6
KeKdGusvog ev АадЛтр n}v адхфу s.yoov n/c rlb)Ad-
6og. вбохщаоЕ noAAaxic; 6 тбдатуод Воблуадод Ba-
иоицЛ то uev асто moAEpov то де xat ргтд. боВотрто^
хатасг/ртУ тру Aagiuav xal обх б/дууфО?], d/Act
блЕкдобабВу xal iveTi'-iiX'd^l бяабтои. xal то tusr
TtoA.Eiirjoag edfco^en clvtov to 6e xal dwQOig avrov
те xal tovq tteqI avwv ExpEtAi^dpsvoq, xal тагта
ЯОШЛ’ Т1]У ТЕ уф1 EV udELU. OTCEIQaiV Е-&ЕС)ф& xal
Tuv i’dtov ao.‘.)v msQiEocp^sv абтаохеяст. блбтаг 6s
sidsv avzov бууаотебоаута лагтеВдъ, spiptiGEP аб'.тбу,
xal ovcrnq тта/лг абтбг ядауратыобusvoq egjiecqp
xal sAs&gsv. sygaipsv 6s xal ngug тог m^QpvQogsv-
viiTOi’ xvQ Bimiaelov отс spa), 6 салата ,aov dyuq
(ivayxao-Vsw лапа rov dmoordzov л.ооиёта$а tow
Aagtaalow xal Evcpiguaav avror, xal EomsiQar xal
s{Hqlgw abv f)£0). xal did t-^q dvuAi'jipww xqq
/jaGiXsiaq oov oi'VEficda тоое хаолобд dgxovvTag
tow Aagtaatow tml Zodvotg rsaoaoai, xal idot>, ndhv
sial тф flaawdag aov dovloc. uafldrv 6e tovto 6
ftaatAsvg алебе^ато то абсрюра tov яиялот uov.
170. xal pwca tqecq B'lavwdq лдсифафто etsoov
итратууду sw rВААада. /В/ tvdyjpiovVTog 6e tov
nthwioo pov ev Лафарр dBi’tv if] лбВн оУтое,
pW[TE ,О.Г]У TOV GTQai'riyOV EyOVTOQ E'VEQyEiaV ТОШ-ОТЦУ
slq to аофюилдш ti отдатцусхдг, eI&cdv 6 Bapovifi
ovx siugev avTO'Q флаат, dlBev uev тр алода
sdidov avzow (idstav amslQEiv, £v 6ё тер 61-sqei oi
naQEyfi'oQsi avww tov e^eBDeiv to odvoXov. tovto
6s etu TQial ygdvoiq ExoiEi, d)GTE xal ёлОллобоу^
aiwiQ т.ф xvv(7)v xal ovcdv xal (BAoov
tivojv piaQwv dxsysvGavzo xqewv, exiAixovtcov 6e
xal avTOOVf dsgpaza rd sv tow xo^giatq xidusva
avllAEyoTTW Eipwav аута xal ^тдеоуаг, ладарсидчр
ааа&ас fiovAopsvoi tov hpiov. akAa xal yt>VT) te&vt]-
xotos tov dvdgds абгф.; sepaysv tov aggov avvov.
xal ало tj;, dvdyxry; tov d(poQTjzov hpov ладгКа.-
t>sv avwvQ dvatacorl 6 Baaovi/jl, xaTadovAojodpsvoq
Ttuviac; wvq vlaQioa'iovs ёхтбя rijq ysvsaQ tov
NixovAiT^a. avTovg ydo gdvov gsiolxiasv dfiAaffsis
xal eZev$eqov<; f.iEzd xal njv тладу/Ъ'тсоу абтоть,
храните си, когато враговете намислят да те
нападнат, с божия помощ ще ги повалит и
прогонит. Ако ли не постъпиш, както ти
поръчах, ще претърпиш това, което претър-
пяха при Самуил родителите на Никулина в
Лариса.1
169* Докато моят покоен дядо Кекавмен
бил в Лариса като управител на Елада, бъл-
гарският владетел Самуил1* често опитвал
ту с война, ту с хитрост да превземе Лари-
са и не успявал, но бил отблъеван и изигра-
ваи от него. [Моят дядо] ту го прогонвал в
сражение, ту умилостивявал с подаръци него
и хората му и като постъпвал така, засявал
без страх земята и жънел и [така] спасявал
хората си с снова, което сами били добили.
Но когато видял, че Самуил получил пълно
надмощие, той признал властта му и като го
залъгал отново, така засял и пожънал. Той
писал също и на багренородния господин
Василий: „Аз, свещени мой господарю, при-
нуден от отцепника, заповядах на ларисей-
ците и те го признаха и така с божия по-
мощ засяха и пожънаха. И със застъпниче-
ството на царство ти събрах за ларисейците
храна, достатъчна за четири години, и ето
сега те отново са слуги на твое царство.“
Като научил тона, императорът одобрил хи-
тростта на моя дядо. 170. След три години той
назначил друг стратег. Понеже моят дядо
не живеел в Лариса, а бил в столицата, нито
пък стратегът имал такава способност да
измисли някаква военна хитрост, Самуил до-
шъл и ие ги оставил да жънат. Във време
на сеитбата той им давал възможност да
сеят, а през лятото въобще не им позволя-
вал да излизат. Това правил три години, та
като не им стигала храната, те яли кучета,
магарета и други някакви нечисти меса. Ко-
гато и те се евършили, събирали кожите,
хвърлени иа боклуците, и ги готвели и яде-
ли, за да залъжат глада си. А една жена,
когато умрял мъжът й, му изяла бедрото.
Принудени от непоносимия глад, те се пре-
дали на Самуил без сражение и той поро-
бил всички ларисейци освен рода на Нику-
лица3. Само тях той преселил невредими и
1 За тези подробности при обсадата на Лариса съобщава само Стратегиконът. Според него тя е нродъл-
жила шест години -- три при стария Кекавмен и три след него. Не са дадени обаче указания за времето, ко-
гато е станала обсадата. Васильеве кий, Советы и рассказы, стр. 80, отнася тези събития към 980— 986 г.
Златарски, История, I, 2, стр. 645, 646, 660, смята, че обсадата е продължила от 976 до 979 г., докато стра-
тег па Елада бил Кекавмен. Лариса била отново обсадена от Самуил врез 980 г. и била превзета през 983 г.
Lemerle, Prolegomcnes, pp. 25, 58, смята, че Кекавмен бил стратег на Лариса от 976 до 983 г. и че паца-
нсто на Лариса станало през 986 г. 2 Българският нар Самуил започнал да управлява самостоятелно в
987 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 678. П. Петров, Образуване и укрепване на западната българска
държава, стр. 180—188, е склонен да приеме за това събитие края на 976 или началото на 977 г. 3 Т. е. родътна
Никулина Делфина, син на стария Самуилов войвода Никулина — един от местните феодални владетели, чийто род
бил изселен от Самуил в България. Срв. Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи, стр. 596 и посо-
чената там литература. Buckler, Autorship of the..,, p. 13, приема, че Никулина Делфина е внук на стария Ни-
кулина. Блиянието на Никулина в Лариса се обуславяло и от факта, че той бил феодал, а не само от мястото,
което заемал в държавния аиарат (срв. К аж дан-Литаврин, ВВр., XX, стр. 286).
24
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
Etm'nv roi'io on’ svyuQLaxa) jravi' ты nopcpvQoyEV-
уутсо xvq ВаснШы би ед^ато тон аурлЁдЕрог
aa? top Kaxavuevov длд ту? zE)Addo? xcu атттрД.оДЕ
us: tcov tovtov aocpiauaxcov.
171. Kai Et МЕР VOEl?, TSXVOV llOl', OU OV диУО.-
aai xoHs/iyoat hi rot? TEf.iov)uE6aaat ты ftaoiAEt
ovde sau aoi adsta oust oat у -dEQiaay avvspl't- xal
(русиаатооаау top ситоатйтуу ol vjio as. хаталрау-
ptacEvoctt аитор uy (леу did. dcdpcuv uy ds did ua~
yovpyla?, xal урац'ОР иди? tov /jaoiAsa ergot uavvcov,
xal тур aaytyoiav oov uocpov. xal бтсотат осн
ypdtpy 6 flaotAsv?, о ?av cot ygayy uolycov xal ov
,«?) диоАЁад? rd xd.orQQv rov fiaaMEco? xal top mlov.
172. Влета: dd act и sualdsv 6 NtxavAaBa? 6
Aaytaato? feu rov ptaxatjtrov fJaoAAco? rov Aovxa.
xal yaQ д /?Ш7гЯег’ь Л/роот-иаДи, ауты xal etugteve
To7? AO'/OL? aVTOV. UIQ de ТЫУ p/.lEQCOV eIuev xqoc
адтдт‘ dhuora dyads, yovXxoy ocpsAu ysvsadat Ac
'EPLada, xal st xe/.evsl? dtyyyaotiai oot лы? dpsi-
Aei yEPEof/at. d <5s ottnuar adxov ёлАтрегрЕУ. avro?
dp upoasdoxyaEy du did то:'? .ладЕотсЪта? tote otco-
uav avzco xqooeu'Aep, xal xaisAtuE tovto upood-
ла£. euI ytt^Qa? ot'V rro/Zdtc utjd? top etQcnroavy-
XsdAov XVQt rsOjQytOV TOP KoQlvdtOP duSpypptSVO?
v7iEtu[uvT]axEV спиду гуа Алу ты pao/Asi xal ovt-
rvyy avrco xaudtav ueqI ту? psAAovay? уЕтбодис
со>таоша?‘ б ds uaQEftifia^Ev auiuv dptspav А yusoa?.
dul TQidxopTU. ovv у/Ера? хататрфбрСЕРО? егех.е
raviy? ту? тио&ЁОЕЫ? ёу ту uoaei xal д// Tvydov
duoxglaEcn?, dyavaxryoa? глеурдруаЕУ. 173. paAAov
6Ё ЁуЁРЕТО xdl doTF/lp XO/UjTy? TOTE, OV EAsyGy Ol
tteq’I Tovra dstToi. doxov slvat' xaxonotbv de avrby
stpaoxoy. d de toiovto? yv ptsya?, wapsucpEpy? doxw,
аралодрсоу xailsouspav co? у asAyyy. yv d£ xal
cpyptt^o^evov tots du 6 'PowtriEQdo? б Фраууо?
EUTpt'.jipETat EA-Ostv хаЕуиыу. xal то рЁУ AioryAsl?
du ovx yiPAyasp avro) d/aPyaat д (jaaAuv?, to de
tyo^yihl? xal did rd ел круиза иву a xal dtci тЗ^у tov
tolqvtov doTEQOs hwyavstay, рлЕусбруоЕУ. ытеА&соу
ovv Et? тут olxlav airrov st? Adytaav xal цыддзу
(IxQi^EOTEQQv u,EQi ту? Ezufioi’Ay?, sypaytsv XQO? гдт
fiaailsa тур rotaviyy uaaav intflovAyv. <5 di (uw?,
eiTCEiv ovx olda) auoxytotv ovx sdcoxev слоты, ol dk
тут zotavryp tnifiovdyy /целетыуте? cvx sTd^yyaav
sxtpavai uqo? avrov to oiopovp. cwto? ds: ,uy det-dfse-
vo? dwdxQiatv (ijio rov uaxaoirov fiaatlt'co? £Avnyf)yv.
idoi'Miif-vo? ds xal xparyaat tov? sydQZOrra? ту?
свободни с имуществото им, като казал:
„Благодаря много на багренородния госпо-
дар Василий, че взе твоя сват Кекавмен от
Елада и ме спаси от хитрините му.“
171. И ако разберет, чедо мое, че не
може вече да се бориш с бунтовниците про-
тив императора и нямаш възможност да
сееш и жънеш, споразумей се с тях и нека
твоите хора да признаят отцепника. Залъжи
го отчасти с подаръци, отчасти с лукавство,
пиши на императора за всичко и си осигури
спасението. И ако ти пише императорът, на-
прави това, което ти пише, а не погубвай
крепостта на императора и хората й.
172. Ще ти кажа какво претърпя Нику-
лица .Ларисейски1 * при покойния император
Дукай. Защото императорът беше благо-
склонен към него и вярваше на думите му.
Един ден Никулица му казал: „Добри го-
сподарю, готви се бунт в Елада и ако запо-
вядаш, ще ти кажа как се подготвя той.“
Но императорът му заповядал да мълчи. Той
помислил, че императорът му поръчал да
мълчи поради присъствуващите в това време
и че е оставил това за друг път. Много дни
след това той отишъл при протосинкела:-
господин Георги Коринтиеца и му съобщил
да каже на императора, че иска лично да се
срещне с него относно подготвяния бунт.
А императорът отлагал от ден на ден. Като
прекарал около 30 дни в столицата по този
повод, без да получи отговор, той се раз-
сърдил и си заминал. 173. А освен това то-
гава се появила и една звезда-комета,4 коя-
то опитните в тия неща наричали греда5.
Назвали, че тя носи нещастие. Тя била го-
ляма, подобна на греда, и сс движела на
запад като луиата. Тогава се мълвяло, че
франкът Po6eprfi се готвел да дойде срещу
нас. И тъй Никулица, отчасти огорчен, че
императорът не поискал да говори с него,
отчасти уплашен и поради слуховете и по-
явата на тая звезда, си тръгнал. Като отишъл
у дома си в Лариса и като се осведомил по-
точно за заговора, писал подробно на импе-
ратора за тоя заговор. А той, не зная по
какви причини, не му изпратил отговор. Тези
пък, конто закисляли този заговор, не смее-
ли да съобщят на Никулица каквото и да
било. А той, понеже не получил отговор от
1 Никулина Делфина. - Константин X Дука (1059 — 1067). 3 Тнтлата протосинкел, създадепа пред
XI в., била почетна и се давала на духовны липа. Вж. Brehier, Les institutions..., pp. 499—500. 1 Сведението
за появата на кометата (Strategicon, р. 68ЗО) дава възможност да се уточни датата на въстанието — 1066 г. За
това въстание вж. Г. Г. Лапгаврин, Восстание влахов и болгар в Фессалии в 1066 г., стр. 123—134; Литаврин,
Болгария и Византия, стр. 401—412; Г. Цанкова—Петкова, Югозападпите български земи проз XI в., стр. 614 —
624. 5 Названието на кометата вероятно е дадено според формата й (<5o^;? = греда). 6 Нрез 1065 г. нор-
маните в Южна Италия начело с херцог Роберт Гискар се готвели да нахлуят проз Драч в Южна Македония.
Този поход бил осъществен по-късно — през 1081 г. Срв. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 81 ; Д.
Ангелов, История на Византия, т. II, София, 1963, стр. 151 — 153.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
25
norr/Qas ftovArjs rZ yloaxo oih(oz on el /лёг уоатц-
GEt (ZOTOVS XUl OV TV(p/M)C>El Ovds dnOK&paliOEL TOV^
xovs avrlxa, inavaoxi/vai avxq) gyovotv
oi fxaiQOi avu7)V (fjoav ydo noti/oavTE^ ovvuHioolay
/18X0. Т(7)У B/jlyOJ)' УЛЛ Tf~)V TviXuj.lXCOV) XO.I OJCOS
yal пЕосуЁгап'ки avxov yal еулоецшулт avxov‘ el дё
xal «м'тютгр’ш o.i'to7s 0 укроп, xal ysypxai лб Actios
tiEoov g:h!t(7;p yal ocraydjol tixes p xal yparpoas
nyas ycrx'f- Ti'f)'A(uoEi avxov$} ndmoS EQ£t оЯтср 6
ftauifa-vs' t>itp egkv p ydjQa xal ovy p afy xal
Л&О1 TOVTCOi' VXS/lVTJodb /IE У-Ш. и.Л(£ Xal t5tc, xal
eI p&F./.ov, ijxovoa ay oov. or Зе лцбота^у &ppv
/11] E%U)V JKOS ET.olupOaS Г] TLX) 4.(7)041 p OCpd^Ol
(hd)Q(6novs; aZz« fy-dvri/oas xpy Evn^aylav avrayy
covxo cnolpoas. t/v ydo 7> шурхичтг/с paoiAsus av/.i-
na&pq eIq такта. такта our loyiadpEVos xal coz el
tovto лоьуоор ovx rfc xaUyv акты ysvpvfxai cog-
nagd nQOoiiz-iv той i'aoiAeajg лоп'/ОСвт (jxdvxa)Q
ydo Ti'.v те o&iav aimv E/tnQpoovatv ol алоотйтар
xovs дё dvo avxov naidas xtx’i xovs dvo ads/xpot'c
avxov, тоу те flEbdxoQov xai xby ApuprQiov, ило-
oxyd^ovoty xal rag 0vyax7:Q(/.s avxov, avxov de Bq
xr/V лб/av Eiod^n>TEg хахолаВВг zaxalsiipovoiv
xal ?au(t) dia(p{laQpvat), diEpEVEV sis xl/v Bbdav
avxov (Ь? /tpdsv yivdioxioy, xatxxo хатаахолоъ^
Ely EV TTO/Zo !'£, dddlV xal E/idvdaPSV XX] V fiovlpV
avx&y, pxtg xal pv ydc.
174. Bovi.pv yd.Q vdovx.EVovxo тсхаихру nxol al>-
xov dxi‘ Ei ukv i)8)rja(ousv ‘/g>qIs avxov notpoot xt,
ov ui'] Ьтурдторсу n&Qaq dovyat xp doidaj pulby'
cl 6e nd/,tv 'd'E^pooi/jEV avxbv uqagai, xal olhon
ovdyr dvvoat dvy?]$a>uEP yal xaxodtot^p'dqTai syo-
/i£v .xad a'uxov’ dvdyevKOve yap tyci fial Aabv t'diov,
xal xb yd')TQoy xal p ухода avxxn лЕт^Етаа sig b
av sin/}. dV.d ii$ a^oyalvy’diusv avx-ф xd do^avxa
i]/uv. d df] y.al Еяо/роах. dnooxsl/аутЕ? ydg nQos
abixdy rove; o.QyrtyovQ avxojv, xov te ’Idw-vvpv dno-
nQCoxoona'&dxiiov xbv Гот]/иаУ)]ТТ]у yal I'oxipo/nov
xov Ba/Biayav dxxeydXvipv.v avxep ndvxa. avrbs дё
лдоо8ло1Г]оато Tvivxa dyyoEir yal stnsv avxoig oxt‘
ndvxcog Sl Tt nOlXjOETE VU8iBt TOVTO ydyd). TO OAQV
Ьё Eonovda'QEV tya dqdov оиуёВУхогч лиххЕд, tv’ dv-
блаженопаметния император1, се наскърбил.
Като искал да залови водачите на злоумиш-
лението, той размислил, че ако ги хване и
не ги ослепи или обезглави веднага, техните
другари могат незабавно да въетанат срещу
него. Защото те били направили съзаклятие
заедно с власите2 и трикалитите3 и може
би биха го надвили и затрили. Ако пък би
поискал да им се противопоставь' и избухне
война помеяеду им, та някой бъдат избити,
или ако залови някой и ги ослепи, импера-
тор ьт непременно ще му каже ; „Страната е
моя, а не твоя. Ти не подсети за това вед-
нъж и дваж и ако бих искал, аз шях да те
чуя. А ти, без да имаш заповед от мене, как
се осмели да ослепяваш или да убиваш хо-
ра? Ти си сторил това, понеже завиждаш на
тяхното щастие." Блаженопаметният импера-
тор бил много чувствителен към тия рабо-
та. [Никулица], като съобразил тия неща и
че ако стори това, нямало да бъде за него-
во добро, понеже би постъпил без импера-
торска заповед (отцепниците щели непремен-
но да изгорят къщата му, щели да убият два-
мата му сина и двамата му братя — Тодор
и Димитър, — сыцо и дъщерите му, а него
щели да изгонят в града и щели да го оста-
вят да бедствува и да умре от глад), оста-
нал у дома си, като че ли нищо не знаел,
ако и да имал много доносчици, чрез конто
и узнал техните намерения, конто се състоя-
ли в следното :
174. Те така се съвещавали по отношение
на него: „Ако ние решим да направюи нещо
без него, едва лк бихме могли да изпълним
докрай нашето намерение. Ако пък решим
да го убием, и тогава не ше можем да евър-
шим нещо и ще бъдем застрашени от него.
Защото той има свои хора и своя войска и
както крепостта, така и областта му се под-
чиняват във всичко, което той каже. Затова
нека му открием нашето решение.“4 Така и
направили. Изпратили при него сврите пър-
венци — бившия протоспатарий Иоан Гри-
мианит и Григорий Бамбака, конто му от-
крили всичко. Той се престорил, че нищо не
знае, и им казал: „Изобщо каквото правите
вие, ще правя същото и аз.“ Обаче той се
стараел във всеки случай, когато се съберат
всички, да ги отклони, ако може. Било опре-
1 Константин X Дука. Думата „блаженопаметец'1, ггоказва, че император'ьт вече не бил жив.
- 13 Южна Македония и Северна Тесания освен българи и гърци имало комлактни маем от втаси — остатън
от старого романизирало или погърчено тракийско население. 3 Жителитс па Трккала, град в Северна Те-
4 В привличането на Никулина за водач на въетанието се проявява характерната за средновековпите
-елски движения черта — довернете на въетаниците към представителите на господствуващата феола.чна класз.
Срв. Литаврин, Восстание бо.'п ар в влахов, стр. 126. Както се вшкда, Никулина разполэг?.,’! с войска и сред-
ства, имал и голямо влияние. Затова въстыпниос искали на всяка цена да ю гривлекат към себе си. Той сба-
не оправдал тяхното доверие,
4 I рьцки извори за българската история, v'll
26
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
у)]{ДА], 6iaoroEipai avwvg. ^xsivoi ds sZ/oi' rd ovv-
аутяуют aiidiv sig tqv avQioy sig i)jv olxlav Be-
Qli)6oV T()V BBt%OV. Ые1 6k EQQVVOaV OilTOi XQOS
rorg Bdaypog on' xal 6 7tQ(j)Toan(B/(it)ios Ntxovli-
тДад O AsBpivag GvvrjUB T/7 ftouBj (uQO>TO‘
ълаАаоюд ydQ TjV то t6te), ё%аот>бау psydBog [‘ 6]
xal Tj^ovBtjiBioav e/t&eiv name trtQog avwv. otto?
6e ai] iisJAfoag 7tQ0s7.a^F.v atiwvg xal ал-цВ&еу
vvOa fjoay аигт}л/^У01. oiuveg xal tddvrsg aviay
dtpvco яагалцбт/оаУТЕС vmp'Tijoav аитф лагтвд dov-
BxiQExcog faiotfavtog fik aviov tov I'unov ёбё^ауто
xal sla'iyayov ainov usaoy afrnZv, Byovreg аитф‘
f^usig os cbg латтда xal аЪДвутцу e'xoiisv xal yaxdg aoT>
ovdsv Q&sBjoatisy notrjoat тГ ovdk yap suit di’xator.
xal ёле1 BjBO’E^y sbi's ijiav usqI ifjg ^ovArjg iwi^g, tI
s%o/j£V лофааи 175. sxetvov 6k sIq^xoto; nQog aviovg
djg ovx dyaBbv tovto ёоиг‘ kqooxqotjousv ydQ
TtQTOTOV LiETOt, TOO OsoV XOlOVTTSg ОЛ'ТОУ fyflodv,
елетта pisia tov fiaaiAixog, tk (57; xal ладахлуцаат.
syj'i sfiv?] ttoXBj. xa'&B'ifwyy xal sga/.scipai циад.
dUBl xal ’lotfycog liqv цдц earl, xal люд B/apEv
BsQiaot yEvouBi'iQ TaQO.yrfi', sinoyiog 6s xal л(юд
tovg BBiyovg' 7tov sial та хтцуг) vu&v xal al yv-
yaixeg yvy\ aviol Etrroy' sig та doy Bw2.ya.Qiag.
ofyuog ydQ kyoi'Oi тйлоУ, ira id [iwv BoiAydgroy]
хтфп] xal ai (утщшат aviiov stolv ало 'AuqiaBov
'UTjvdg i-tog Be.xteqF)QIov р/цуод sv тяг/Вид oqsth
xal yvxQouiiotg толхлд. xal аца ye, slnsy, ou iti]
diaQndwoai таута ol sxsios o^Tsg, oaot бц/.отбы
sig pisQog Efol tov faaAsoog: xal oi aev BBlypi
axodaavisg totirew ЕлЕса'дцааг wig 2.6yCtg aviov,.. .a
xal eIxov du’ yUEtg ало rijg poi'/.7]g raving ovx
EgsQypjAE'dv. xal алобеубаеДа tovto. Sttajg хатв?л-
nav ndvra xal аУЕхШВузат tov &qlgtq at. ёуедДвг-
ifov 6s aviary ало tov dgioiov xal dvaxavOB>u>:vt
kv pso7]pPQia трг&оу лаВу uQjg avibv латтвд c>,uo~'}
ot is BBiypi xal oi Bovlyaooi, ауагдал&твд ладб
таг Aaoioalayy. 176. ol у do AaQwaioi ol ovyxaa-
трТтас avTOV sluav uQog аотоЬд бтс аитт) q ftovB]
ало tov vvv ov хттблтЕта^ paX'wv 6& ou xal ol
d'bo viol avTov siolv e>> tq лоает, 8 те Гргруооад
xal 6 Паухоат^д, xal udvrcog Ettuodi'dpi fjtiag I'va
pa-&d)v tovto 6 ffacif.evg xQuripQ Quag, loi'roig ovv
лЕта&ВтЕд wig Aoyotg Byovotv аотф ou' udvra
ooa &v ^kypjg xad.d sloi Biavy п/.pv ov u-vfKpsQst
Вшу хата)ллвХу tovto. aviol GvydQfutorrsg лаутЕд
xal xQaiQoavTsg avivv е1лоу' oe s'yopsy Ало rrjg
делено да се съберат на другия ден в къ-
щата на Боривой* 1 Влаха. Когато те2 сооб-
щили на власите „и протоспатарий (тогава
той бил протоспатарий) Никулина Делфина
се присоедини към нашето начинание",
[всички] много се зарадвали и пожелали да
отидат при него. Той без колебание ги
приел и отишъл там, където били събрани.
Щом го видели, веднага всички станали и
го посрещпали почтително, а когато той
слязъл от коня си, те го приели и въвели в
своята среда с думите: „Ние те имаме като
наш баща и господар и не поискахме да на-
правим нищо без тебе, защото не би било
справедливо. И понеже си дошъл, кажи ни
какво да правим с нашето начинание." 175. То-
гава той им казал: „Не е добро това нещо.
Зашото най-напред ние се опълчваме срещу
бога, като го правим наш враг, а след това —
срещу императора, който може да вдигне
срещу нас много [чужди] народи8 и да ни
изтреби. Но освеп това сега е вече месец
гони и как ще ожънем, ако се вдигне бунт?"
След това той се обърнал и към власите:
„Къде са сега вашите стада и жените ви?“
Те отвърнали : „В планииите на България."
Защото те имали такъв обичай — стадата и
челядта им от месец април до септември да
прекарват по високите планини и най-студе-
ните места. „Следователио — добавил той --
да не би тамошните хора, конто явно са на
страната на императора, да ги отвлекат?"
И власите, като чули това, послушали ду-
мите ... и казали: „Ние не се отказваме от
този съвет и го приемаме." Прочее те оста-
вили всичко и се расположили да закусват.
Като се събрали след закуската и след по-
чивката, власите ибългарите отишли по плад-
не всички заедно при Никулица, подтикнати
от ларисейците. 176. Защото неговите съ-
граждани, ларисейците, им казали: „Това на-
чинание вече не е тайно, още повече че два-
мата му си на, Григорий и Панкрат, са в сто
лицата, а той всячески ни забавя, за да може
императорът да научи това и да ни залови."
Като се съгласили с тия думи, те казали на
Никулица: „Всичко, което ни казващ, е мно-
го хубаво, обаче не е добро за нас да из-
оставим това." След това всички се стекли,
хванали го и казали: „От днее те смятаме
Lac. ind. edd.
1 Името Боривой е от славянобългарски произход, Сра. Дуйчев, Няколко бележки към Кекавмен, стр. 65.
2 Гримиапит и Бамбака. 3 * * В текст ё-1)у>] — чужди племена. Авторът очевидно има пред вид войска от наем-
ници (българи, норманн, франки и др.), конто пред Х1 в. често били викани на служба във виззнтийската вой-
ска. Срв. П. Тивчев, За войнишкото население във Византия проз XII в. Изследвания в чест на М. С. Дринов,
София, 1960, стр. 575.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
27
саилеоот xstpaJ.m' xal ахтОётърт xa'i от; лоохфгорет
ev T$j navovoi] апоотагид омк лооотаоа>]У quiv
rf отеллопет лсч^аас. 177. o7roc <57 ansxQovaaTo
avrovy xal i'inat; xal dly xal (dy rqv
niQrjVjjV йопаСЗаетог. elza ёКдоттеу Tivt-q T(7>y qn-
k»v avzov eqoni'd/aevoi avrtp Bq taw (~)sot Aeyovaiv
(f>;‘ sf. /л)] оъгё^}]ь Bj fiovXfj avra»\ dnoVyqoxeiq
and rcjyy 7J'tC.(~)v (dator. ofier xal aq ftovlou&'oq
yeyoya avroiq xe-yaAi], xal роиАорл-тоу ih]Qsvoat
G-O'-q^aihp1 *. бдож агаМттеу rfc txt-л тот латтеа rijv
xaxijv ai’'W)i> ftavByi’ ёлосциат avrdv уётот тазу
tov f)£ov ётто/Лту. did. de to tu>i anoAsafrrjvat xal
diatptJaoijvat rip’ y~]V avTQiv лаиат xal top Aadv
ary ay ~] rat xal xaradovlayfh'pifu dtavsoTip' toy nody
то nQayiia xal enelhyxey avidv rfi <poovrt6t ndv~
г а)». ёу^ВВ-у de and tov o'txov аьтоЪ еят rd <l>aQ-
naZa xal tov Illqtypr. nOTaudq de tart?' оотоу о
Jlbjpljq eyor» nedidda geydATjV е'тОет xdxeti'Jer,
oq do xal dieiryerai ,ueoov тазу B)/r/a>v d ten осот
avwl'q ev&er xal еу&еу. xal техттаау txetos пе-
QtaatdoevGE TOyq 7F /fAayovq xal BoVAyaQOvq ТО''У
ex el ge nB]GiadoTiaq, xal )}d-()oiat}q ntjoy аутот Aabq
nohfc. axEGtEtkev de xal sis to Kltqos naQarayqv
/liar, л(юотауас хат a/.va at to toiovtov xdoraov' d
xal eysvetov. sygatyt: dk лабу тот fiaai.sa oti. ndv-
тазу slnov oot d:w отоиатоу fa, uoviaor bepefaei
ysyfaOai, xal ла)лт e,yQat]>d oot e.k&wv By тру
olxtav gov negl tovtov, xal tuvvt dqlv) ту yaDq-
тбттрл gov‘ xav vvv niarevoov oti sgov^TSvaay xal
ёлоЬрат sgk хураАрт avteov, еоуафатраот odv тол
(~)таз oti ёуаз тлВ/уо xby fatdv xal еуаз xarakvoai
тот TotovTov uovXtov, sifaso dxodaeiq gov xal ex-
xotpsiy ay от ёл (WTOtq enofaoa; ai'^qaety xal
tyavEQa)GEiy. }})' ydo лоаВУоу Tofitogdrcov aig fasts
notpaag. 178. d be ёпедзрет цитаз орхоъу cpQtxoo-
deon'iTOvy ЬтС baa ёлоВра d.fapq риетзау траоГАет-
oa xal. etoQ rijs apaEQov, латто. отрлафа)^ xal от
fll] ECOQLOflfj avd'Q отюУ ОЛО TOV p.EQOt>g GOV )] ЛЕ-
Qioote&fj, ot> ^I'JT-I'j'&f] dpaooiaxrjv i3/.d,d-}]V )] Idt'oTc-
xdv, d).ld патта оорпадто /пета qoopov Ot-ov‘ nod
tov dByav-fyat 5e avzd)'. idv tolovtop Soxot o)Qnip
за наш водач и господар и те избираме да
заповядваш какво трябва да правим в на-
стоящего въстание.11 177. Той ги отблъснал
и веднъж, и дваж, и още много пъти като
човек, който обича мира. След това при
него отишли някои от неговите приятели,
конто го заклевали в бога и му казвали:
„Ако не се присъединиш към тяхното наме-
рение, ще загинеш от ръцете им.“ Затова
той, без да иска, станал техен началник и
желаейки да ги залови, сам станал техен
лов.1 И тъй всички те поверили на него
своя коварен замисъл и го направили чужд
на божиите заповеди. За да не погпне и да
не бъде разорена цялата им страна, за да
не бъде избит и иоробен народът, той като
че ли се заловил за делото и поел върху си
грижата за всичко. Излязъл от дома си и
се отправил към Фарсала и Плирис3. Пли-
рис е река, от двете страни на която се
простира голямо поле. Тя протича между
земята на власите, като ги раздели иа две.
Никулица построил там стана си, събрал вла-
сите и българите, конто живеели наблизо, и
[така] при него се събрала много войска.
Той извратил един отред и към Китрос3,
като заповядал да бъде разрушена тази кре-
пост. Това било направено. Писал и на им-
ператора: „Аз ти казах устно много пъти,
че ще се вдигне бунт, и пак ти писах за
това, когато се върнах у дома си. И сега
известявам на твоя светлост: поне сега по-
вярвай, че се разбунтуваха и ме направиха
техен водач. Прочее благодари се на бога,
че аз задържам народа и мога да прекратя
този бунт, ако ме послушаш и премахнеш
увеличенията на техните данъци и постанов-
ленията.“4 * Защото той беше увеличил да-
нъците [с] много номизми. 178. Императорът
му изпратил страшни клетви6, а именно:
„Опрощавам всичко, каквото съм направил
от деня на възцаряването си и до днес.
Няма да бъде изселен никой от своята об-
лает, нито преместен, няма да се търсят вреди
към държавата или към частни лица, но
всичко прощавам съе страх божи/ Преди
да получи тази клетва, той се бил отправил
1 Глаголите в това изречение са в първо лице. Подобии форми сс срсщат и на други места в огпь
санието на това въстание р. 67и ; е’пЛлДог, р. /Иц), кадето в едва и сына фраза се редуват фор-
ми в първо и трето лице. Както отбелязват издателитс (стр. 67, под линия), авторът е използувал зависните или
дневника на самия Никулина Делфина. Тук той неволно е повторил неговите нзрази, - Античната р. Пани-
сос, дн. Блиури в Северна Тесалия. 3 Китрос — град в Северна Тесания. ? Зпачението на yavsQmat^ не
е уточнено. Da Cange, Glossarium, s. v. /дагЕемэт/л; Sixatrc^qiov, дава judicium de tabulis exhibenciis, съобразно
с което Г, Цанкова, Югозаплдните бьлгарски земи, стр. 614, го превевда като „постановлениеУ Г. Литаврин,
Налоговая политика Византии в Болгарии 1018 — 1085, БВр., X (1955), и Болгария и Византия, стр. 401, бел. 15,
тълкува термина като „дознание" (за размерите па имутеството) в смисъл привежданс на размерите и доходпост-
га на земнта в съотвстствие с общага данъчна сума. Той смята препода на този термин с „постановление"
за много нсопредслен (пак там, стр. 401, бел. 15). Обаче и тълкувапето в смпсъя на дознание по-скоро с до-
гадка. Ние го тълкуваме като „наредба", „постановление*. ч Т. е, императорско клетвено писмо.
28
Сссяштк'Ш strategicon
Кекавион, Стратегикон
«тег хата тог здагтхш 27о_),б/ои’. то бё тоюстот ха-
otqov еот';у си rrsro/t.s гддлшъ ггоко xEi/twoy хш
cydoayigib й;д)шд' xac /hdl гтатсцд fbeaixvxAovLiEVOT.
d.'rrjkOev oh' A-rgtW, orx fjtleAov He ol exelge
ОГТ£ь' ,Ш<т’ t/'Z’TjH OtW’ ЙОГ' s' O UorZrOs TTOls.uijtJai
ai'T.tj' g, alia АтгЬ'ДЬ;' lxeioe ^щд'гщДт. отратсстЕ-
f)cvaag oh hoinov t'/ortor h> rf> .acdt/idi xaTahlev
)\v xAotijw, Eiop’i'^Ev ah(,'g хочеЩеТт vtodg ah
тот. or x-0'б zrtri)A(7or rrC-i'TPs' бщш x(>i (hoydvTEq
ттЪу Г.71.ЦО/’ avTtor EOTj/oav hah tor avrov h its oy
тог атоатсжЛв!' hh-ithatg %et0i, АЁусутЕ-д otl
tytiEig Hov/.ru' oh eo/iev. xal ci хеНур nolv'/,.Q-.v'i-
донЕУ ov vvv. Atp 7i'' hca-v rro.-.g астогд art
oida, ear th hr o'o ryidg wi a:h/h;! re, dad th
EtUEAl'h/TE th" TO t.('GT(j()l> < Г tlij q.Tlldh'jTE ft GIT-
hhoih o.oi. ?r I ijouo.h-v Ida хатёуа) iuag ivrchha.
hf;l (Y- yt'^og hit аттатцусход uoyato.: iva 6 <.y-
хЕгоуто^/аод thToyiuEvt.g Ate ttqgp ftaoilio. eite
jiqjs tioariw Г/ o'Ty.'tTijyov /о) хатсуртси тш.ц ai'-
tov fit', ihclouEyog. alia dhoyKTai лаА/т ядАс та
oixEia Ehi'h(2'(og} тотчас еуехо xtfych алоНчо
г/tag, xal dotvAtyviE /.юта уадад s’g rag oixJag г/ы7)У,
XOt l'.TEL> W iySVt.'Ef7f/-F, 00 ft)/ q'ELoO.HOl С/1(7)У. cl
(Ye устана ai'T '• hayyEildu?.voi гтюууодцаау.
< 79. exeIvou (Y- aviovg TxcoTQstj'avTog д.УЕА{)6ттЕд
/ад to xaOTQov со-атто vfiQ^Ei1’ oia chg ?oil zoig
(hcuhiTOig. ivToyhlq He txcivog hg тру uvveIHt}-
cuv uhaT Г/одата ror х.сеотсо:тт>ле/(е7т астосд dia
тад v^QE-'g afrwy' ovdl у d<y i'/tyeAEV zioaf/vqoai av-
rovg, Old'Ll ooh vxovoltog гле.ктё/Ailov tov hovatot,
t'vu dyTayt-h/TGi Etc to qo/otiEhlat астат, al/A. aid
tov laur, tra /.о} охауё>аА1ооЕУТ(оу mg xax.ovQyov
xaTEoyd-‘OTTai. avzov. did (Y; rig vpijFig xai rpp
VTEQi/qjo.yioT ai'T(7)v EiufjAilov ft-,‘ TovTovq xa). ttoHe-
(iqaaq avro''g si> r./iioaig ivol t// tqIt// рюоеА'/^еу
ui'TOij?. 180, исто. <Ye тает t xarEAaflsv xai о tpp
uaxahror YaGilEcog Поход x-al elxidv. vyo)v uqx.vp,
ё:тауусА;ад аАтпиатауу xai uIYag. giolka (rMpr ol
dovhi'orTf.g toip fiaathvaev хтта та dcXq/K/ja
atirii))' Hiyovair, odx eioiy h ооНбтг/п, aha tec-
dog xal ddtxta hi итоаатод аёт(7.)У xal doAtoTvy:
hfhQEvi'i ёг roig yEi'/.EGtv (WTt~)y. Vj&EAor ydo u.ij
ysvsailai eiarivi/v tote, alia ссуауилд xal ai/iaoi
T(ov yyytOTtavtyjv /Lo7j''ysailai ti'/t yin1.
cpeiny крепостта Сервия. Тази крепост се
намира сред много сгръмни скали и е заоби-
колена от страптни и дълбоки пропасти.
И тъй той отпить,1! там, обаче онези, конто
били заедно с него, и самият бунтовник1 не
поискали да воюват срещу тях.2 Прочее,
когато отитпъл там, той паредил войската.
И тъй, като се разположпл на стан насреща
им в полето, дол}’ под пропастта, съобщил
им да слязат при него. 'Ге слезли всички
заедно и като скочилп от конете си, заста-
вали пред него в средата на стана със евър-
запи ръце, названии: „Ние сме твои роби и
ако ни заповядаш, веди ага щс те привете тву-
ваме.“ А той им отговорил: „Зная, че ако
ви пусна и вие си отидете, том влезете в
крепостта, ще нарушите снова, което сте
обещали, и ;затова] е редно да ви задържа
тук. Обаче има стар военс-н закон - - този,
конто доброволно се яви било пред импера-
тора, било пред владетеля, било пред воена-
чалника, да не бъде задържан от тях против
волята си, но свободно да се връща назад
у дома си. Затова и аз ви освобождавам.
Идете си с радост по домовете; но в слу-
чай че излъжете, не ще ви пощади/ А те,
като му обещали хиляди неща, си отишли.
179. След като той ги предупредил, те се
върнали в крепостта и започнали да хулят
според обичая на невъзпитаните. Огорчен от
тяхното поведение, Никулина започнал да
обсажда крепостта поради обидите им.
И наистина той не желаел да воюва срещу
тях, тъй като не се бил прнсъединил добро-
волно към въетанието, та да се прослави по
този начин, но се решил да направи това
заради въетаналия народ - да не би да се
разгневят и да го убият като опасен за тях
човек. Но поради обидите и надменността
на жителите на Сервия той се отправил
срещу тях и след като воювал с тях два
дни, на третия ги победил. 180. След това
пристигнала и клетвата на блаженопочива-
щия император и икона. [Никулица] вече
имал клетвите, обещанията за почетни длъж-
иости и много други неща. Обаче ония,
конто робуват на царете, говорят, както на
тях им се иска; те не са справедлив^ но
лъжа и неправда е на устата им и коварство
стой на езика им. Защото те искали тогава
не да настане мир, но да се оскверни зе-
мята с убийства и кръв па християните,
1 Тук изглежда, че
га в v л г и гя i!: (.регия u’i лт;'.
со кмв пред вид водачът на бунтоичипите Ннгу.иша. 'О иоъатод, както и то /.iovItov
Kuntiitns, - (’решу жителите на Сервия, конто били сънародници на въетаниците.
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
29
6 avi.irrs'deQog/и>и As el xal Ш тлаптрт ovacpoQdi’ h>e-
леоеу (hQOGdoxjjzayq, рЬ/ело ~ф 0£Q) TahrjC
xal elwjverccu rd лдауиата. 6 де aya&uc; уШр
aev ahdv, xal t/j al'TOV yaovu рдтрН] et orp>evoai
ndwa 3oa ipj-eXey,) hap ex oh’ roh dpxorc xal t/;h
aylav siwva tov Ацкггон xal (~k:ov фас~»> xai ttJc
Феотбхат кат, tz/xojp fiyloyv лоааоуу Tfh h v[j ft-
xdvi (h'Toyv, riV'/jiQi.o,iTjGev тф (")еф тф тф> ефф'тр’
fiQaf>EVOVTt, 181. леуовилНоАрлто^ h-: rh /.adv
?7ф’ЕуХЕЛ‘ ХЛ.1 EVOhlOV ЛаУТа)}’ ТгЛ ЛХсОЛЛ Xal
олЁдеШУ ahoic, гстагёуусо h aholc xal тот do-
xov xal 7i(_oeTQ£yt:!' avToi'S tifjyp’EU/TT xol ухабтог
Ш rd tdia hrhOHv. Oi As ovx ip'/hov, а)-Ье)луот'
TuZf/fOJ' hlvpoaq, pf'oTpop’ /и} Пр/ч. exHtgc h
hvrmhov rd :rQh ефт/vpv exeivo; co xarmtwr,
рлп’йл dp th тел ueydbaq ola Hh атахил: dtps’hi.
moteiv. лаооетнф')’ oh алохАелоруаь ало нет ттоу
BLd'/atv тот ztqoxqitgv ahan> aoyoVTft ШНафотау
tov Kaaualaxpy, dad h Tth AaQioahv (~)pod(o~
qot £x()ifiora тот Flmmov. ol de Acixal лате
ifhms то1л toiovtov; аттауО'ОЫ'оил тру ел1 iMva-
tov ^cpQt^av xal лсоолтобттел uhov лате i’^'-tovv
to отиладфоат ahoy aheve, /вуоттел’ лоюТ'рет b
av HQoaidlqEtq 'ppiv. еыхаадЛ! Ы? ovt ёхлуод тшл
ahcov ло.ра.хХф:ео1У бттеШФ'роеУ ahoh xal avaZa-
баетсл tops eiQOXQi'wrq rd)v IWAxarv xal т&т ,
aalaiv hrpLhv moq тот хателатм Воо/.уафал sAv-
hydvexoy tov ФслохаФр', ос теп doxov аотф еле рал
tov pactХеи-л. ippev (V- ahh eh таг ПтлФъот, gv-
gteAaouevov xal cfofioi'uiEVOV ahoy лоААа' gv y<'fQ
Л(_)ооеЬ6хе1 dhphhtv ahoy трт elQpvpv. 182. ма-
xelih.v be Hophlev ztq6q тот рихафтру fiactiAEa cv
rij пб/.л, оь tf)sqaT.o ahoy хаксЬъ5 xal bl tegociq-
oi {ivpjl лернелЛты e.v w/ лолы аде,тол {imt rah
о пт ahi’ ehE^&ovTOiy лс)ОХ01Г(От Bhiyiov xal Аа-
(jwaiiov, аета h who ФтестеФех nvxdv Пл тот
{laxaQtTiiT латрлдугр' Ксотататтсолдлеал xh>
'Ia)dvvv}}' тот Sicfi/.ivov, (be eTrnQ д ла-
TQidQX^e rdv ogxov xal dO'ETijoet rd aipccpmypdEVTa
h arov, tote iva тот рдуаиа>ттси xal то1л oh avrh.
(bq ds б ауссотатое etazQidQjC'i^ ;M?hyv ёлЕхбоаюе
тот Sqxov GV{iaadijoaq ahoy uerd xal тап> oh
FxefvTf) латтоту xah dno}haaq ahov тот ty'xhaia-
А моят тъет', ако и да помадная неочак-
вано в тази беда, молел се на бога да бъде
избавен от нея >t да настъпи мир. И добрият
бог се смилил над него и с божия милост
той можал да умиротвори всичко, според
както желаел. Прочее той взел клетвите и
светата икона на нашия бог Христос и на
Богородица и на много други светци, из-
образени на иконата, и отдал благодарност
на бога, конто му дарувал мира. 181. Като
свиная народа, той изнесъл аконите, пред
всички и им ги показал, прочел им клетвата,
след това ги подканил да се умиротворят и
всички да се върнат по домовете си. Обаче
те не пожелали, а казали: „Започнгы си
война, недей търси мир!“ Той продължавал
да настоява за мир, но те не се съгласявали
и викали високо, както подоэава на едва
безр едва тълпа. То га в а той заповядал да за-
ловят от власите тедяия първенец Славота
Кярмалак, а от ларисейците - - Теодор Скри-
вон Петаст. Всички останали, като видели,
че отвеждат двамата на смърт, се уплатили
и падайки пред него на колене, модели го
да им прости, казвайки: „Ще направим, как-
вото ни заловядаш !*' Тогава той се смилил
над техните молби и им простил. Заедно с
първенците па власите и ларисейците той
отишъл при катепана на България Андроник
Филокалес2, конто му бил изпратил клетвата
на императора. Навяерил го в Петериск4
много растревожен и изплашен. Защото [Фи-
локалес] не вярвал, че Никулица наистина
желае мир. 182. Оттам той отишъл в столи-
цата при блаженопаметния император, който
го приел добре. В продължение на четири
месеца той свободно се движел из града
заедно с иридружаващите го първенци на
власите и ларисейците. След това имиерато-
рът4 го изпратил при блаженопаметния па-
триарх на Цариград господин Иоан Ксифи-
лин5, та ако патриархът отхвърли клетвата
и обезеили споразумението, получено чрез
нея, да унищожи Никулица и дошлите с не-
го. Понеже светейшият патриарх още повече
утвърдил клетвата. като опростил и него, и
всички, конто били с него, оправдавайки го
1 Svpxshods значи „тъст'[ и „сват'*. Тук се предпочита първото тълкуване, тъй като но този начин се обя-
снява защо авторът нарича стария Никулица, бащата на Никулина Делфина, свой дядо. 3 За катепан (упра-
зител) на България Андроник Филокалес вж. Златарски, История, II, стр. I23--124. 3 Градът Петериск,
-:ойто се намирал по пътя на Никулица от Сервия за Цариград, не е локализируй. Злата пеки, История, П, 123,
'ел. 1, го отъждествява с днешното село Нетърско, на брега на едноимепно езеро, югозападпо от Островското
езеро. За други отъждествяванпя вж. Lemerie, ProHgomenes, р. 21, п. 6; Васильевский, Советы и рассказы,
:гр. 102, и Г. Цаикова-Петкова, Югозападните български земи, стр. 622, бел. ц4. 4 Михаил VII Дука (1071
— 1078). 5 Цариградски патриарх (1065—1075). Обозначенного на патриарх Иоан Ксифйлия като блаженопа-
четен (рахаоШс, tj 182) покаява, че този откъс е съставен след смъртта му (1075). Споменаването на император
Миханл VII Дука като svaf.fihcaTog, т. е. благочестив (§ 185), означава, чс Стратегнкопът е писан, докато Ми-
:з:п 5’11 бил още на престола, т. е. преди 1078 г. Тези сведения показват, че съставянето и под ре ждан ето на
мделните откъси в едно съчинение трябва да се отнесат към 1075—1078 г. Срв. и Lemerie, Prolcgonienes, р. 20,
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
7 : 1' L> ‘ £ 7 } ,f Q& ь 6 fiaaclscs
<u’rdr He to ’Лдиелчахот sig то у.аотоог ’Ayacdag,
каЬАрдад аттот et qvhf.x/j ту i-Eyotisvy yacyia-
oanfj. ev у xal я&?7iptevOQ EyQuipEV лддд тот ?ш-
СТОУ IW TOV Kf.XaVUEVGV OTTt'Q ETZcdlSV ёу TO) ETUV~
ri filo). 183. те^егтдоагтод дё тот fiaodscog sfia-
Gf/.EL'OEV UTT <;.V > OV ^Рм/ОАГОС 6 /JtOySVpi", ‘V,’l;Q l.t/ i]-
11оулг(!)}> cptAlag. (iy/j. тер dray ops vi/гр’ил аттдт ту
puAgq РутлирЕУ ллУя tor лосслоабухШ.оу ГеСкрусоУ
xal nQafanaa * Agqrv/axov тот Kogir^cov bzro.ig up
хсольац аттдт тот елселОеТт ?v ту ттош. yv ydg
6 раллрстрд Aioydyp cythig aviov st: agypp, олб-
T.o.v ijv xarfTuivog. EyoaipE de xal л pop астат.
184. yaiQov xal evcpoab’ov on, 6 ('Fog arsfirAaffE
uc w? ri/i> fiucchtav архут, ней. г’Ж тауют длоор
Еъедуеп1спр 7i(fQ(l туя fiar>fh-:ia; tiov. 3 xal глопу
гл.г, лас (-чоца&еу Су Td/rSf 7tpop тру fiaoiAsvovoav,
ETQOOXVVljaOg ml dt^TO’yftgiGTl'jGC'P O.VTG) Л£$1 о;т
ptrpy&y aoTOv. nh'p> ovdev eteqov dyaO-ov аттдт
ЛЕгтстрХЕУ si uy tov итог avwv Pppyc-Qi/.V hippra-
7lQO')TOG^(t'f)uQlOT ОПО.'ОарОУатдкУАТуу ftVTa XCll TOV
dbshpov avTov Паух.цатауи ylptjOE туг foya. бш
rov та)? атр'/дсблсот (pflvrcv de лрооЕта^ЕУ ёхЕСТОУ
ansh&Eiv tug tov op.ov ovtov xal лраттпт el тс
xal fiovh-Tat' sItev yuQ sig avrbv vnohppsig aya-
Pdg. тЧетеЛеоеу cvv еу тер olxco avrov ygdvovg
тёооаоид dvactavouErog xal Едуадшта v тер Of ср
xal avTCp" xainsQ лолАсЬу оутоот tPt dco/РмА.огтоуу
avveny dtlhovdevl ётийтлае. hyyflElg cb 6 paxaol-
Lpg лаш war IJeqowv alyiidihoTog, е?О7}Лт)е лаАст
elg туг fiaoth-rovoav. py yog tgte 6 peyah)hot:6-
xaxog aEf}uato(pd(.og xi>o NixTjcpdQos хечтфд Ileh-
лотуоот лей 'Fhhidog, агро aQivTog fig sccivia y.ai
q?QOV(UO)TO.TOQ ^(ivv ay,Q/fthg те f^yoxqytvog cyv
те OTQC4Tyyi?t)'/v y.ctl ло)лт№)р’ Ifmetgiav, el yal ev-
vovyog yv, utyahAyvyogy ^dvv ддотатсд, vocov y.ui
Xsycov лооуекютата. yal elhev xal avrsTvysv aveep
xa.1 Tp()'h-T]ofV enacv&lv cavtov, diadEyd’tig ydg duh
туя Ладсоот>, xal ооре/ЗотХетоет аътф есоеЬЗесу ev
от обвинение™, императорът открито се раз-
гневил и го пратил на заточение в крепостта
Амасин1 в Армениак2, като го хвърлил в
затвора, известен под името мраморен. До-
като лежал в него, Никулица описал на моя
дядо Кекавмен какво е претърпял през це-
лия си живот. 183. След като умрял импе-
раторът, вместо него вапочнал да управлява
Роман Диоген3 — мъж, конто помнел прия-
телството. Едновремешю с провъзгласяване-
то му за император, на същия ден, писал на
протосинкел Георги Коринтиеца, претор4 на
Армениак, да нс възпира Никулица да дойде.
в столицата. Защото блаженопаметният Дио-
ген бил иегов приятел от времето, когато
бил катепан [на България['5. А му и писал;
184. „Радван се и се весели, че бог ме въз-
качи на императорския престол, и ела не-
скоро, за да бъдеш облагодетелствуван от
царство ми.“ Той направил това и като при-
стигнал бързо в столицата, поклонил му се
и му поблагодарил, задето си спомнил за
него. Обаче не му направил никакво друго
благодеяние, освен дето почел с длъжността
протоспатарий сина му Григорий, конто бил
спатарокандидат6, и увеличил заплатата на
брат му Панкратий. Но поради завистта на
хората той му препоръчал да си отиде у
дома и да прави [там], каквото си иска. За-
щото все пак императорът бил добре раз-
положен към него. И тъй Никулина прека-
рал у дома си четири години в пълно спо-
койствие, като отдавал благодарност на бога
и на императора. Ако и да имал много кле-
ветници, [императорът] не вярвал никому.
Когато блаженопаметният [император] бил
взет в плен от турните7, [Никулица] отцово
се върнал в столицата. Тогава [там] бил все-
славният севастофор8 господин Никифор9,
съдия на Пелопонес и Елада, мъж превъз-
ходен във всичко и извънредно разумей,
конто имал голям опит във военните и граж-
данските дела. Ако и да бил евнух, той бил
великодушен, много проницателен, ловък в
миелите и думите си. Когато Никифор пре-
минал през Лариса, той го видял, поговорил
с него и искайки да го поощри, посъветвал
1 Град в iVla.ia Азия в тема Армениак. 2 Тема в Мала Азия, която обхватала пл а ни нс ката облает на
Армения и достигала на юг до планината Тавьр, а на север ек.почвала голяма част от клкния бряг па Черно
море. 3 Роман IV Диоген (1067—1071). 1 Тук претор озвячавл управител. г’ Роман Диоген бил на-
значен за лук на България с резиденция Сердика през 1064 и 1068 г. Срв. Зяатарскм, История, II, стр. 14—15,
f; Почетна титла, съзцадена в VII в. По ранг сватарокандидятът стоял по-високо от спатария и по-ниско от
протосиатария. Вж. Brehier, Les institutions, р. 118. 7 В текста са наречеии перси селджукскизе турки,
конто на 19 август 1071 г. разбили византийската войска, прелвождапа от Роман Диоген, в битката при Манци-
керт и пленили императора. Срв. Острогорски, Историр. . ., стр, 325—3'26. s Почетна титла. Вж. Du Cange,
(jlossaritim, s. v. За титлите севаст, протоссваст, севастократор и др. срв. ВгёЫег, op. cit,, р. 55, 139, 142 etc.
Извесгният от други извори Никифорица, логотет на император Михаил VII .рука, който кзел почти цялото
управление в ръцете си. Б ла го скл опиата преценка на Кекавмен за него не г липнша от известна субективност.
Cecaumeni strategicon — Кекавмея, Стратегикон
31
ту лики то «и veorpros avTOxgarogevaai tov
лдцотатот xal риядсотслор xvq Мг/ap)-. gxst (ще-
vos ot'V. xai avrbs w ayaihj eotlv ?; ovpftovDf],
siopAflev uQooxvvrpjai, т<у АатлАеТ, xal ЬлеЬё-
£ато avxbv 6 fiauLAevs. 'ijgypae 8e ppeQas ло/Атк
xal ьхахолаИрое bid то eyeiv avrov aTayxaias
bou Aetas. иета йл tovtu epal-ето avrov do/jp/erpr
те xal ayaymirpia ttov те xoyTaQauov xai тЛг
лкы f-LCOV.
185. ’fbi'o-v yuo о (debs bit ало xaxoi'gytas
exeivov ov yeyove to liouAwv eveflaAev els тф’
xagblav tov Егоереотатое fiaaiAETos xvq MiyjaijX
tov eAeeiv xal лдоаларелг aPtov. оиЬелсте ydg us
et6a/u]O8V dvragolav лоифтш хата tov paotAsms
xal тут c Pco uavias летдсбиеус;? biaH/eiдат тф' i-toy-
vpv, xal ovx avrbs 6ieq Оадр. 186. bid таота ovv
ладаууеЛ/м vfitiy rexva gov русглриеуи., oik pct
bebavxev 6 (debs, els to pegos tov firvuMcos xal
sis туг boi'Acociv at’Tov i-LVai. b yog by Ktovotuv-
tivov ло/.et xafleQuueros fiacikevs ламой: vixq
(pp. 6415—743).
15. De Blacchorum moribus
187. НадаууёЛЛю be vutv xal rots H vp.O)v
tovto. еле1 be to тал Blaycov yevos алалбт те aam:-
Aios xal dtE3VQaaiA£,vov, цуте els Deov liyov tugti?
oqDtiV ауте sis pactAea руте els (jvyzeyij // els <р<Лоу,
aAAa ауатффеуот лттмад хаталоауратеиеодар tpi't'-
berat be лоЦа xal хлёлтег лата, bpTvpsvov xafle-
xdorryv oqxia'S cpQixa beoraTovs ttqos tuts eavrov
(pilous xal dflevovv pgbilos лоюбт те bbelcponoiy-
Gsis xal Gvvrexvtas xal ootpigbpevor йш. rovroov
алатаг rods &tAovgteqws, ovbsuore be еряР.аф:
л1от1У лдбд Tiva, ovbe лоод rovs аду/потедотд fta-
oiAeis т(7л> 'Раща'юла uoAspyAsMss лада tov fia-
otIews TQatavov xal лауте1аИ extqipiDtes 7dZoa-
oav) xal wv fiaoiAeois avrcov tov leyouevov Aexe-
fldlov ducatpaysrTos xal тф> нетраАф’ ель boQatos
ava.Qiyb'SVTos iv prop ту лоАег Pinuaiav. ovtol
ydg eioiv oi liybiievct Aaxat xal Bsoct. ulxovv be
лдбтедоу л1р tor tov Aayovfiiov лотароо xal tov
Daw, о v rvO’ лотауьот Dap’av xaAoi>pev, Hr fl a Dsq-
Никулица да отиде в столицата. Защото там
наскоро се бил възцарил кроткият и предо-
бър господар Михаил1. Никулица, като раз-
съдил и сам, че съветът е добър, отишъл
да се поклони на императора и императорът
го приел. Обаче той прекарал в бездействие
много дни и се притеснявал. понеже импера-
торът бил зает с належащи работи. След
това [императорът] го назначил за началник
и анаграфевс на копиеносците2 и на мор-
ските войскови части.
185. Прочее бог, като видял, че поради
неговата ловкост се осуетил бунтът, внушил
в сърцето на преблагочестивия император
господаря Михаил жалост и милост към не-
го. Защото никога никой не е дръзвал да
вдигне въстание срещу императора на Ро-
мания и да се опита да наруши мира, без
сам да погине. 186. Затова прочее съветвам
ви, обични мои чеда, конто ми е дал бог, да
бъдете винаги на страната на императора и
да му служите. Защото императорът, който
стой в Цариград, винаги побеждава.
15. Правите на власите
187. Вам и на вашите чеда давам следни-
те наставления. Племето на власите3 е съв-
сем невярно и покварено и не спазва истин-
ска вярност нито към бога, нито към импе-
ратора, нито към сродник или приятел, но
се стреми всички да измами; много лъже и
много краде, като всеки ден дава страшни
клетви пред приятелите си и лесно се от-
мята от тях; сключва побратимства и кум-
ства и смята чрез тях да измами наивните.
Никога не е спазвало вярност към никого,
дори и към някогашните римски императори.
Срещу тях воювал император Траян4, от ко-
сого те били напълно надвиги и отведени в
плен; и царят им, на име Децебал5 *, бил
убит, а главата му била набучена на копие
посред град Рим. Те са в същност така на-
ричаните даки и беси11. По-рано те живеели
близо до река Дунав и до Саос, която река
сега наричаме Сава7 * * *, в естествено укрепени
1 Михаил VII Дука. - Кондарати — войскови части, въоръжени с копия и със стрела. Вж. Du
Cange, G’ossarium. s. v. 3 За власите в Южна Македония срв. Г. Ианкова-Петкова, Югозападните българ-
скл земи, стр. 616 — 617 и посочсната там литература ; А1. Gyoni, ср, cit., р. 96 sq. 4 Марк Улпий Траян -—
римски император (98—117). 5 Става дума за Децебал, вождя на въстаналите в 104 г. срещу римского вла-
личество даки. Бесите били нгнЪ значит ел и ото от тракийските племена. Те живеели по гористо течение на
р. Марица, между северните склонове на Родопите и Стара лланина. Името беси се употребявало в по-обгц сми-
съл и е почти равнозначно на потомки на тракнйците. За бесите срв. V. Tomaschek, Zur Kunde dor Hamus Halb-
insel, 1, Wien, 1882, p. 42 sq. ; Г. Кацаров, Тракийските беси, Известия на Историческою дружество в София,
VI, 1929, стр. 38—39 ; А'. Иречгя, История Болгар, Одесса, 1878, стр. 72—73 ; О. Cancova-Petkova, La survi-
vance de пош des Besses an Moyen Age, Linguistiquc balkaniqtic, VI, 1963, pp. 93—96, 7 Има известна не-
точное? в предстявата на Кекавмен за местожглелството на дакпте, Траяновите даки, за конто се разказва в
този откъс, са живсли на север от Дупава. Може би авторът кма пред вид но-скоро образувэните npir Аврелиан
две Дакии -- Dacia Ripensis с главен град Раииария (дн. Арчар) и Dacia Mediterranea с главен град Сердика
(дн, София).
32
Cecaumeni strategicon — Кекавмей, Стратегикон
fioi dQTl(J)S OtXOVOtV. fV OXVQOtG xal dvoftdroig t6-
лосд. tovtols ilaoyovvTEg v.^exqIvovto dyaxyv xal
doVACOOlV Kc TOV? dQ%ai(iTSQOVS K)V ' Fxoiiakov
(jcigiaeig xai ESEoyoiiEVOL тсЪг oxvavpidiao’ Atet'f or-
to Tag yjyjQag r^}' Fo)[iatrov. од-EV ауауахтуоаутёд
хат Ш'тСог, ms тлрутау Ьбул)eiqcip avTotig. oi xal
E^eWoVTES T&V EXElGf dlEU77(lQ]]GU.V tv ласу ту
"FLieigm xal Maxtdovla, ol tV лКхогЕд аста-у
фхуааг туг rElldda. Etui xal 6ет1с1 латг лауолмг
e%ovtes xagdiav, Ойуотк Ье Еуогтсд xal tovto аяо
dti/dag. лаоаууСлКо ovv vfiiv era и. у лютЕоутс
TOVTCIS TO ОгУОЛОУ. XU.l El ySvyrin лоте ротХтоУ
xal тлохоттогтал dydnyr xal Котсу, e^ouvvuevoi.
Eig tov 6)e<iv y-vltEui тастуг, yy тивтвоутЕ avioig.
хдыгтор y<iQ E’JTrv vulv ay oQxfcai олтиКд то uvv-
cdov pyiE oQxov bovvai, dlld ла.датуоуоал uItovc
dk xaxo'vg, у d 1,1600.1 y dtgaoilai ocrxov. %Qy car
ay ttigteveiv avTOig rd uvrolov, лАут тлохоКио
xal go qilog ai>T(ov. el ds xal лоте уЕУуаетас d.v-
тауо>а fig /КьЯуатнау, xa$dg л^ОЕщутат, xal л
tptAot gov fyioAoyowiy tlvac у xal dyvvvTai, pit m-
GTsvGyg ainoig. 2 88. st К xal zag ywaixag xal
rd TExra avT&v EtoayaiGiv sig to xugtqov туд 'Pa>-
parias, nQoTOsipbv Eioayaysiv avals, л.1ут Evdov
xov xovld ^GTcoJav' ашо1 ёдол eotcoguv. xal eI’jteq
iIeIovgiv ElG&yyEG&ai sig tIs (papillae avzoiv, dvo
у toels stoEQyjGikoaav' ил,1иг bs avrol ёдгЦкоотт,
lillai zialtv EioEQxeodcood)’ goi. axQtfisiay de e%e
E7U TG)V ТЕ1%Е<ОУ xal ЕЛ1 TO>y ЛТ'АсЪу ЛОАктр’. OVT(j)Q
be jioiwv tv aoqiakEia toy. si ds xal ecKelS лол-
love EtOE/.&tTV ek rag ipapiAias атттог, л^сЬоЦу-
GSTClt TO XUOTQOV TTGIQ OVWjV X(ll drjXfh'jOll гл av-
Tcbv dig Kid (ianidos, xal т6те руундроу тагу ла-
Qayyehdov pov. (IKKav tpvKttptS таГра, eseis xal
avToi's VTtoXfiQiovg gov xai goi to (ic/iqovtigtov ttoog-
ysvyoswn (pp. 744---75]3).
и недостъпни места, където понастоящем
живеят сърбите. Разчитайки на тях, те про-
явявали вривидна преданости покорност към
някогашните римски императоры и като из-
лизали от укрепленията, плячкосвали римски-
те земи. Поради това римляните възнегоду-
вали срещу тях, както бе казано, и ги уни-
щожили. И те, като напуснали тези места,
се пръснали из цял Епир и Македония, а по-
голямата част от тях се поселили в Елада.
Те са много страхливи, имат заешки сърца,
а когато проявяват смелост и това е от
страхливсст. И тъй аз ви съветвам никак да
не им се доверявате, И ако някога избухне
бунт и те проявяват престорена преданост и
вярност, като се заклеват в бога, че ще ги
спазват, не им вярвайте. Защото най-добре е
изобщо да не вземате клетва от тях, нито
да им давате клетва, но [по-скоро] се пазете
от тях като от лоши хора, отколкото да им
се кълнете или те да получават клетва. Не
трябва прочее никак да им се вярва, обаче
преструвай се и ти, че си им приятел. И ако
някога се вдигне въстание в България, както
се спомена, и те заявят и дори се кълнат,
че са ти приятели, не им вярвай! 188. И ако
поиска? да вкарат жените и децата си в ро-
мейска крепост, позволи им да ги вкарат, но
самите те да не оставят вътре в кулата, а
да стоят отвън. А ако поискат да влязат
при семействата си, нека влизат по двама,
по трима, а други пък да влизат, когато из-
лязат тези, но наблюдавай много внимателно
крепостните стени и вратите. Като постъп-
ваш така, ще бъдеш в безопасное?, А ако
оставит мнозина да влязат при семействата
си, градът ще бъде предаден и ще бъдеш
ухапан от тях като от змия и тогава ще си
спомниш за мойте наставления. Ако пък ги
спазваш, и ще ги държиш в подчинение, и
ще ти е мирна главата.
16. Cecaumeni de vita notitiae
16. Какво разказва Кекавмен за себе си
190. — — — 3/7?т( ds oltya tiqoo'&eIq хата-
латом тот Xdyov, ла()аууШ.мт аос Suydlv avlia-
dcog xal у.вта tlvyov лоц'/оуд, Sv navrl (IS loycp
xal EQym tnQoyyaaflco gov odvEOig xal Goqda xal
(pdftog 6)vov. st дё xal evyJi abyodei'i] tovtois, to
evTvyypta лдотторЕ&згтоц, dyysloq ayallbg ё^лооо-
i3ev gov xal aaxdotog egij.
192. ydo auotQog tlui 16yov‘ go ya.Q n.a.i-
dsiag Ellyyixvyg tv oyoly yE-yova, t'va GTQoepijV Яо-
ya:rp ^oQiGTDjUai xal EvyAaiTj'iav dtdayjld). xal olda
6l( &UUEU(i.>OVT(M ’UOV nvts doaGGO^lEVOl T//V dna-
dlav tiov, алСёуо) оду (bg лотутСхот tovto gvv-
190. — -----След като добавя още мал-
ко, аз ще завърша разказа си. Съветвам те:
не върши нищо своеволно и с гняв, обаче
във всяка твоя мисъл и дело нека те ръко-
води разум, мъдрост и страх от бога, А ако
ги придружава и молитва, щастието като до-
бър вестител ще върви пред тебе и ще бъдеш
блажен.
191. Аз наистина съм неопитен в словото.
Защото не съм бил в училище за елинско
образование, та да добия изящен стил и да
се науча па добър език. И знам, че някои
ще ме укоряват, като ми натякват за моето
невежество. Но аз съчиних настоящото не
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
33
eta^a лобд CtDovg Tivdg, alia л(юд ge xal eovg
dtdeltpovg gov, тоид ef.wbg лаТЗад, то'од ex wv
Epcoy ол1иухуа>у, ovg 6 tyeog p,oi dedcoxev. ovv-
стара de такта ov хорнросд tlgI loyoi-g ОЕоодлаае-
yocg uvfyotg udvoy xal ptpdkv aya&dv fyovoty, alia
такта egefleftfjV а те Ewirjoa xal ЕлаЦы xal eldov
xal euallov, лдаурата ahyt^l), 11 хаЬЕехаотцу цит-
рат лрйттоутас xal yb’ovToi. xal el Taya IdtcoTixol
eiGtv ol loyoi, лЕру ear vytoyg лрооеурд Totg 1e-
youevotg, dlry&EOTdtovg evotfaeig (pp. 7533—-7612).
17. De toparcha
Ear etg t.3lav утбоат xdorQa тоубу lj ywQia
еутрд, Ei de ev avxoig толаоугрд xal epovGtaoTpg, p'll
oe TiXavipY) лАоктод // dgtcopara 1] клоауеоЕсд р,е-
yaAui raw ftuoilewv xal dcb^g туру ydoQav gov pa-
glIeI xal dvr а&тцд laftr/g XQ^uaza xal хтбриата,
el xal тетдалАаоЕуа pi^lleig lafieiv, alia i'ye тру
ycopav gov xav .ulxqcI xal ovdauiyrj low xqsittov
ущ) aol eotiv elval ее tpllov avce^ovoiov i] dovlov
xal lawgo’boioy. еоус tote ya<j Oslsc; elvat evysvpg,
Tiutog xal елатуетбд xal erdopog лада ток fltiot,-
lecog xal лада лаУтахр, ecog llv elg тру усадит aov
xal elg тру e^ovoiav gov xal ov xal 01 лолЗЕ oov
xal ol eg ai)TW egts. on-prlxa de д.ло11а1р тру
y/ogar gov xal ехлеот/д трд agxTE gov, лдоаала!;
буалр&рот} Err о tov flaailecog, /ieEdli'yoy хатасрдо-
yvph'iOft лада tov fiaGtlecog xal uvz ovdevog лад3
gvtov loytoEpoip xal yvojoij oti dovlog xal ov epi-
log et, t6te xal 6 vnoyEtQtog gov cpopeodg ooi eg-
тар el ydo Ivm/oeig avrov, dnel&ojy лдод тЗу Ba-
otlea хатруодб/от/ gov cog реАЕтад хат auzov ло-
уроа 7} би (pvyEtv ilelstg xal &ge1qe!v els тру лоо-
teqo.v gov yoogav, xal <ju f.ikv lacog ovde ey&vpp-
drp’at elyy-.g 3 gov хатрубдрое. tote xafiieiTai хата
gov xgirpotov (po/tegdy xal dyaxQiyovot ge Eg dov-
lov лоурдоу xal eni /Bovlor. xal gv per leycov тру
dlplletay ov льотеоЕрар, d de лоте gov клохе/дюд
xal dovAog ipevddpsvog леОата Isyoov (pavpoErai
xal Ttjtidg naQci tov ffaoiDoyg Ерретаа gv 3e (ptaar
'д-рог] p.pde dttoxQi&jvoci dvvdpE.vog xal exTVcplco-
&7p’ai едЕУЕу{р]оЕта1 act dxdfpaotg лаоа tov xga-
tovvtoq 1] отг f] fiafxleia pov GVLmaDei cot, ots-
qiDEpi dk t&v кладуоута>у gol xal едодю^рог) т/
ту (pvAax/j хатах1ею'дт]ор лад’актоа. xal тбте ауТ)-
адрац т/jg рихдад gov exelyrsg %d>Qag xal тт^д egov-
Giag gov ха), cog ало eIev^eqott dovlog yeyovag
exovgIcoQ, xal о лоте xoivcov xal TtpojQcoy aAAovg
dixavcog sap tote ddlxcog хатахQtv6,uEvog xal toucw-
gov/лЕУод. xal тбуа xal 6 paGilevg I'va dispya) oyt
като поетическо съчинение за други никои,
а за тебе и за братята ти, чеда от моя плът,
конто бог ми е дал. Разказах тези неща не
с някакви красиви слова и измислени при-
казки, в конто няма нищо полезно, но изло-
жих това, което сам съм извършил и изпи-
тал, видял и узнал, истински дела, конто се
вършат и стават всеки ден. Може би са
прости словата ми, но ако добре вникнет в
думите ми, ще ги намериш най-правдиви.
17. За шопарха
Ако случайно имаш крепости или села в
твоя собствена страна и си в нея владетел
и господар, нека не те блазни богатство или
чинове или големи обещания на императо-
рите, та да дадеш страната си на императо-
ра и да вземеш вместо нея богатства и имо-
ти, дори и четворно повече да можеш да
получит. Но пази страната си, дори малка
и нищожна да е тя. Защото по-добре е да
бъдеш самостоятелен и приятел, отколкото
роб и подвластен. И наистина ти ще бъдеш
знатен, почитан, хвален и славен от импера-
тора и от всички дотогава, докогато и ти, и
децата ти, и техните деца сте в страната си
и в господарството си. И когато загубит
страната си и бъдеш лишен от властта си,
веднъж императорът ще бъде любезен към
тебе, а след малко ще те презре и ще те
унижи и ти ще разберет, че си роб, а не
приятел. Тогава и твоят подчинен ще бъде
опасен за тебе. Защото ако го наскърбиш
той ще отиде при императора и ще те об-
вини, че замисляш предателство срещу него
или че искаш да избягаш в твоята предишна
облает, а ти дори и не можеш да си пред-
ставит в какво те е обвинил. Тогава ти ще
бъдеш изправен пред страшен съд и ще бъ-
деш съден като коварен роб и заговорник.
И ако и да говорит истината, няма да ти
повярват. А твоят някогашен роб и подвла-
стен, ако и да лъже, ще изглежда, че го-
вори истината и ще получи почести от импе-
ратора. Ти пък ще онемееш, като не ще мо-
жеш нищо да отвърнеш, и владетелят или
ще издаде присъда да бъдещ ослепен, или
пък ще каже: „Царство ми те помилва“; но
ще бъдеш лишен от имотите си или пък ще
бъдеш изпратен на заточение или хвърлен в
затвора от него и тогава ще си спомниш за
онази твоя малка страна и за властта си и
че от свободен си станал роб доброволно;
също и за това, че ти, конто някога справед-
ливо си съдил и наказвал други, сега не-
справедливо ще бъдеш осъден и наказан.
А дори и императорът да разбере, че лъж-
5 Гръцки изеори за българската история, т. VII
34 Cecaumeni strategicon — Кекавмеи, Стратегикон
tyEvdy хатуууоофУгр; d22d did то ауаЛабёо'&ас av-
tov ndhv a cot dsdcoxe xal боа блёауето лада-
filsyssTai to dlxatov. egtl дё ooi xqsTttov t'va el
eis тух %cbQav oov. xal tov дёг paGiAea. riua xal
dyana xal tov; GvvyyoQovvtiig goi ndvras.
Kai eI (pQovtfio; ei, дт/ Hclyay; yjsvdsod'ai тф
fiaGi/lsi xal Idyois nt'davo’is олохЛёлтЕТУ
амта? xal dcooa e± aviov лодё^еофас ov ydg dya-
fy6v goi (biofiyaEiai. еь’лсо ydQ goi, tteqi evo; to-
Ttagyov и ёла'д’е., rob? лоллоо; ладеаоа;. ’lad&Qa
xal Salary nolsig eiol ту; ДаЛратёа;. yv de ev
абту agycov xal толиоху? dofigayvok Tig cpgdyipog
xal 1хага)тато$. у&ёЛуое бё лоте еЩеТу xal лдоо-
xwyoai tov рахаостуу fiaodPia xvq ‘Pajpavov tov
AgyvQov, д дё ё^тНощфоато аЬтдг dcoQOtg xal tl-
uais xal алёЛаоЕ sk та idta рета .uIovtov лоЛЛоЪ.
ydw&ELQ orv Tais EVEQyEGlaiS EttOtyGE TOVTO xal
av'OiQ. xal ndliv (piloTiuy'&El;, ov% co? to gtqoteqov
dlld onavicog, vHs%d>Qyos. TslEvryaavTo; de tov
toiovtov fiaGileaos E^aGtksvGev 6 paxaghy; fia<H-
Isbs xvq Ml%ayA 6 HatpAdyajv, xal ttgIiv ev
TV) ЛОЛЕ1, Gi:v//^ys 6ё ySVO^lEVOS XaTETpQOVQ'&ry Vgq-
XajQyoai O'e ahyGdytEvog ovx ytidrO-y tovtqv xal
Лглу&Ек yQSaxo yoyyu^Etv. pafiovcsg oov yoyyvgso’
avTov ol та tov ^alattov dtoixovvTEg dvyveyxav
тф fiaGilsc, xal ёохёрауто fiovlyv Toiavxy c&?‘
avxdv ykv уду ev yEQo'iv sypvxES xyv ycogav avwv
деолбосорЕУ, uydsvd; dyiharagevov. 6 xal ysyovE.
xal xadsiQSavisg ev ту (pvAaxy tov ngaiTTVQlov тот
toiovtov тут ydiQav avrov «[гтогсо? хатёсуох. туг
dl yvvaixav аитоЪ xal tov vldv /AsroixioavTES yya-
yov xal avrobs sis to лдапсбдют. xal дтЕтёЛеоат
алахта tov ту; c coy; awcov yQovov lv pvlaxy xal
блёдатот ёхгт ел1 tov fiaoilEO); tov Movopapov
o ts dofigovd; xal у ywy aviov ev тф лдаисооёа),
6 6s vid; a&cov xaxapQovydslg xal dvi obdsvo;
loytodsk долг? ydovytly алоддааат. xal такта gbv
та keqI avTcov (pp. 761Й—787).
18. De oficiis regiis
Tov? E'&vtxot.g eItteq ovx slolv ало paoihxov
ysvovs ту; x<bQag окттЪу py dva^l^a'Qs sk psydlas
d^/a; руте eugiIgieve абтоТ; реуаЛа; aQxdg' лаг-
та>; ydQ xal oeavrov dxQetcbGEis обтсо; лдаттату
xal tov; dgyovra; oov tov; rPcopaiovs. блбтаг ydQ
либо си бил обвинен, но за да си вземе
обратно това, което ти е дал и обещал, той
ще пренебрегне правдата. Но най-добре е да
си бъдеш в твоята страна. Почитай и сби-
вай императора и всички, конто са сговорни
с тебе.
И ако си мъж разумен, не се стреми да
залъгваш императора и не мисли да го под-
мамваш с убедителни слова, та да се сдо-
биеш с подаръци от него. Защото няма да
бъде на добро за тебе. Прочее аз ще ти
кажа какво изпати един топарх, като отмина
много други случаи. Задър и Салона са гра-
дове в Далмация. В нея бил княз и топарх
Доброна1, мъдър и способов мъж. Той вед-
нъж поискал да отиде и да се поклони на
блаженопаметния император кир Роман Ар-
гир2, а той го почел с дарове и титли и го
изпратил в страната му с голямо богатство.
Зарадван от благодеянията, той повторно оти»
шъл и награден отново, но по-малко, не как-
то първия път, си отишъл. След като този
император умрял и се възцарил блаженопа-
метният кир Михаил Пафлагон, той отишъл
отново в столицата, но като обикновен по-
сетител бил посрещнат с пренебрежение.
А когато поискал да си замине, не му било
позволено и той започнал да мърмори. Оне-
зи, конто се разпореждат в двореца, като
научили, че той мърмори, съобщили на им-
ператора и тогава замислили следното: „Ние
вече го имаме в ръцете си, нека да завла-
деем и страната му и никой няма да се про-
тивопоставив Така и станало. Те го хвър-
лили в затвора на претория н лесно завзели
страната му. Като преселили жена му и сина
му [в Цариград], отвели ги в затвора. До-
брона и жена му прекарали останалото вре-
ме от живота си в затвора на претория и
там умрели при император Мономах, а си-
нът му, презиран и за нищо незачитан, едва
успял да избяга. Това се случило с тях.
18. Съвети до императора
Не издИгай чужденци на високи чинове и
не им поверявай големи служби, ако не про-
изхождат от царски род в страната си. Ако
сториш това, ти ще унижиш съвсем и себе
си, и своите управници ромеи. Ако например
1 В края на X в. Далмация с градовете Салона и Задър била полунезависимо княжество, намиращо
се под върховната власт на Византия, конто предоставила на венецианский дож правою да управлява дал-
матинските градове. В началото на XI в. обаче там утвърдил своята власт хърватският крал Красимир II. Той
подарил с грамота на своя сродник Мадий (Май) и на сина му Доброна земя в околността на Задър. След 1018 г,
под заплахата, че ше го последва участта на България, Красимир II доброволно се подчинил на Византия. Окон-
чателното покоряване на управляваните от Доброна далматински градове станало след 1036 г. Срв. Васильев-
ский, Советы и рассказы, стр. 117—122 и посоченага там литература. Срв. и История Югославии, т- 1, Москва,
1963, стр. 65—66. 2 Роман III Аргир (1028 — 1034).
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон ' 35
тцщо^ 'Ayysiiy; vdvvxbv ёЕЗдрта jtQifUXp-
qlov осдатруог, 77 ad’-av e%eis bovvat тф 'Pro-
даг'ф oigaTpyiav : xdvraiG ttoujosiG avrbv syfigov.
aJdd xal sig туг ypogav tov, axovoavrEG sig tol-
айттр> tov sWeiv a&'av xal аоугр>, ysdaoaioi лау-
teg xal еТлоуснт' f],asTG Есурруу ёутао&а aixzdv дут
ovbsvbG, xal АлеХЕхоу eIg 'P(D,uaviav £tvxe zoiatf-
ttjg dgiaG' xai, !dg eoixsv, eIg 'Poopiavtav av&QtOKOG
ovx Evi txavbg xal btd tovto fypdy&'T) 6 i^eteqog’
st paav svEQystG oi rPa>uaioi, oi>x ay dvEfiifiaeav
tovtov eIg tcoovtov vtpoG- xal pd] ехлох j; flacd-sia
oov Hw суду ел1 tovto evEoyeTTjoa avxbv, tva xal
dAAoi IdovTEG xqooeWwoiv. ovx dya&OG ovt.g 0
GXOTTpZ' El yd.Q dsi-fiG, GIQOG ipCDUtOV xal IpUXUOV
toiovtovg ooo' G ^si-EiG i'va ooi aydyw e&vixovg.
ЛоАЛо, ydQ Ob/.lQ'EQEl T'Q "PojLiu.v'ia, ЬЁОЛОТа, TO pd]
Tifxav kfivixovs dziaz /.tEydiag- el yao лдод iad-
Ttov xal cxqtov bovZsvoayaiy, xAiyooq>oQij{h]Ti, лю-
TCDG 001 bovi-EVOOVOtP Xal OAOlpV/yyOG, ОЛОрЛЁЛОГТ85
Sig TCXG XELQdG OOV EIg T() Xcx^eiv vo шабата ovba~
jMvd xal agzov. ei Ьё ti^ijoeig e-Qvixov елёхетуо
ona'&aooxavdidaTaov, Ixtote yivExat хатафооуртфд
xal ov iirj 001 bovXsdop oqAcdg. eQctmyjov xal
/хаЗЕ, ЬЁолота, (x)G nollaiG леоютаоЕоп’ vjk'dovoav
TOIG Лдо[>Е/у(ХОрЕОХ()Г>1У, T(p ТЕ XVQ Baod.EtCp TCP
nOQtpvgoysvvtfccp, тф латд1 avzov, тф лдллср xal
тф лоолаллср xai tocg елехетро. xal Tt ХЁусо do-
%atovg: ovbs 6 ’AgyvQbjtadog xvqis e Payuavbg ovb£
tig ex tcLv fiaxagiTCDV ixslvcov dysfitfiaoEV Фддууог
Bgdyyov eig TTjv tov nazgixlov dglay, ahPovbh
ь'латоУ xaTsbE-garo ov6e отдатцотофёАаха Ttowfoai
гд avzcbv, poktG ЬЁ л-ov ziva abzebv ола$дд1.о?
mivrEG ЬЁ OVTOl tTQOG dxQTOV xal if-idziov Ebotdsvov,'
zag ЬЁ d^iaG tcig /LieyalaG xal rag xQdgEtG oi cPoJ-
ufiiOi, fddpflavov, xal pv p ' Pay aav la. ev лрохолф
s.’dnm Ьё т'р daodeia oov tl toiovtov. 6 .таттлое
f.iov 6 NixoviycExg лоЛла xoлtdc^aG глёд zijG "Pcd-
p-cxvlaG Ёду&аоЕ xal boig 'ElddboG (pdoTtit^AslG cog
люыу; лехда toov хдато&утауу. xal тру uev E$ovGiav
zavxpv е1%еу dbidboyov bid XQvoo^ov/dov, cboavToiG
6e xal тд до/ХЕОТ1хатоУ roov ё^хоуфстоуг трд ’’Eidd-
boG. rtgoo'rfl’&E be tig ovo/iau Uetqog dbE/xvo^.atG
(Ъг tov fiaoddcoG ФдаууЁад nQOG tov /xaxagiTpv
fiaodda xvq Baad-stov ev тф тгтадтор etei т-fjG [3a-
ad,staG abzov. xal Етщри^р avzov олаЗёадюу лдо-
pxdopyyoG avTov bopdoTtxov УШУ EtXOV^tTCOV 'Ed-
XaboG- SygaipE ЬЁ лдс^ tov лаллот ,uov" yvoyurbv
удостоит като примикюр1 или стратег дош-
лия от Англия чужденец, каква достойна
служба на стратег может да дадеш на един
ромей ? Ти непременно ще направит ромея
враг. А и хората от неговата собствена стра-
на, като чуят, че той е достигнал до такъв
чин и служба, всички ще се засмеят и ще
кажат: „Ние тук за нищо го не зачитаме, а
той, като отиде в Романия, достигни до та-
кава служба. Както изглежда, в Романия
няма подходящ мъж и затова нашият човек
се издигна. Ако ромеите бяха способни, не
биха го издигнали толкова високо.“ И нека
царство ти да не казва: „Аз за това го обла-
годетелствувах, за да дойдат и други, като
видят това.“ Този способ не е добър. За-
щото ако искаш, аз мога да ти доведи тол-
кова, колкого искаш, чужденци срещу хляб
и дрехи. Прочее много е полезно за Рома-
ния, господарю, да не удостояваш чужден-
ците с големи служби. Ако ти служат само
срещу дрехи и хляб, бъди уверен, че ще ти
служат вярно и предано, като гледат в ръ-
цете ти, за да получат нищожни номизми и
хляб. Ако пък удостоит чужденец повече от
спатарокандидат, тогава той се възгордява и
няма да ти служи добре. Разпитай и узнай,
господарю, че много неприятности са изпи-
тали предишните царе — господин Василий
Багренородни, неговият баща, дядо и пра-
дядо и по-нататък. Но защо споменавам ста-
рого ? Нито господин Роман Аргир, нито
онези блаженопаметни императори са изди-
гали франк или варяг до достойнството па-
трикий, нито са допускали да направят ня-
кой от тях ипат или началник на военен
стан, а най-многото — да го направят спа-
тарий. И всички те са служили срещу хляб
и дрехи. А големите служби и длъжности
получавали ромеите и Романия преуспявала.
Ще разкажа на царство ти и следното.
Моят дядо Никулица2, конто много беше
заслужил за Романия, успя да стане и дук
на Елада, почетен като верен човек от вла-
детелите. Тази своя власт той получи пожи-
знено чрез хрисовул, както и длъжността
доместик на екскувитите в Елада. Обаче
един племенник на франкския крал, на име
Петър, дошъл при блаженопочившия госпо-
дар на четвъртата година от неговото цару-
ване и той го почел с чин спатарий и го
назначил за доместик на екскувитите3 в
Елада. А на дядо ми писал: „Да ти бъде
1 По начало примикюр означава началник на низшия клир — четий, нотарии и др. В двореца великият при-
мякюр бил придворен маршал. 2 Никулина е дядо на жената на Кекавмен и бд'иа на неговия тъет,
Доместикът на екскувитите е началник на част ОТ императорската гвардия.
36
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
pot cd ooi, jlsata, tvg лооо^/Леу rig тщ’ doukujotr
тфд /jaoikplag Пётдод б утфнод aroyls T°v ?V7og
rEQijavcbv xal, coq ktyi-.t, tt блазару favgi xal ало-
/кстей’ дог’Лоь т/k /УатАя«ь- йог. тоигои тф' та-
Tiv aiodvSauEyi] // fiaoikEio. tier етглмоеу ашог
олс/'дасют ёл1 tov %gimotQixkivov. еле! dr е-Ом-ход
eotiv, ov хнтсбё^ито ц /ЗааскВа ,aov nQufiakeo'Oai
avtdv втдатлуу y, I'va Tovs rPo>-
palovg, Ulla лоотфаклто autov дорёопхоу tcjot
fao de E^y.ovfiiuov. ytvihoxovoa 6e ij /Заойыа pov
oti ало rov .нажяитон uov латдбд ъуыд tovto did
XQvoofiovkkov, avri tear rjgxovfiitajy dcoggiroi oot
ripy aQXijV тал1 * R)Aya>v "Ekldbog. xal I'de, tgv
dxQiijsiav tov ^o(><pvQoyi^t4 Tf>i' t-E toy tth’ixbr, fi
X(U, ТЕоО Tp’ тбтР 6 fmGL/.PVg.
Ei'ticd 6ё ooi xal eteqov, diom/ta ayt£. d Eera-
XVQElpt,, от gv otdag agyutayv fiaaiktiov sivac ало-
уотоз, фЗёкщоЕ dovvai tijv %cdgav avtov тф fiaoihiT
xvo Ваойеёаз тф тздфтдоу&'уфхр, cog Eivat xal
avrbg dovko; afrov. 6 de. аяоде^аргтод тфт Evyvco-
p,oovTijy avrov eu/iyjgev абтот рауитсдот xal mt el от
oi'dsv, xal tote ao%ai(vv рааскёозт сЪтбуотот xal
fiaciksa.
Etmbv de oot Ecegov г?/ fiaotkEia oov xatocrav-
aco tov zteqI tovtov kuyov. ’AQUJavjg i'acikEaig ,иёт
Bagayytag fjv ndc, f%u)V Зе dbeBybv тот 'lovkaftor,
о? xal pcfra Фататот tov л ат Dug аитот катёоуЕ т^т
mrtgixiyy fiaGclsla'-’, лдофллбрртос ’Адактут тот
adpkqbv аттои dedzegov рет астоЪ cig тут flant-
katav. og 3i] ; cl тёод div 'ф^ёкг/ает eioskt^sTy xal
лооохотдоис тф jiaxagucoTdrcp fiaoikgl xvg iTliyaijk
тф) Патркауоти xal ev tysq. ysvousvog тдд ^copta'i-
xijg хатаотаоЕО)?' rp/ays dk xal рет3 * ovtov xal
известно, весте', че исстъпи на служба при
царство ми Петър, истински племенник на
франкския крал.9 Както казва, той е решил
да служи до края на живота си на царство
ми. Мое царство, като прие клетва за вяр-
ност от него, го отреди за спатарий в хри-
зотриклиния3. А понеже е чужденец, цар-
ство ми не прие да го назначи за стратег,
за да не оскърбим ромеите, но го назначи
за доместик на поверените ти екскувити.
И тъй като царство ми зиае, че ти имаш
тази служба чрез хрисовул от блаженопочив-
шия ми баща1, вместо началник на екску-
витите ти дарява управление™ на власите
в Елада.“5 Виж прочее предупредителността
на император Василий Багренородни към
чужденците, при все че тогава той беше още
млад.
Да ти разкажа и нещо друго, свети го-
сподарю. Сенахерим6, когото ти познаваш,
бил потомък на древни царе. Той пожелал
да даде страната си на императора господин
Василий Багренородни и да стане негов слу-
жится. Той, като приел неговото подчинение,
го почел с чин магистър и нищо повече,
при все че онзи бил потомък на древни царе
и сам цар.
Нека разкажа и още едно нещо на цар-
ство ти и ще прекрати разказа си за това.
Аралт7 * бил u син на краля на варягите. Той
имал брат Иолаф, който след смъртта на
баша си наследил бащината си власт, като
определил своя брат Аралт за втори след
себе си в царството. При все че бил още
млад, Аралт пожелал да дойде и да привет-
ствува блаженопаметния господар император
Михаил Пафлагон и да види уредбата на
ромеите. Той водел със себе си и дружина
1 Вест — служител при гардероба на императора - - титла и военен чин. давани след X в. на
висти длъжностни лица. За тит,тэта вест cps, У. Laurent: Echo d'Orient, 33, 1934, р. 419; Brehier,
Les institutions..., pp. 93, 131. 3 Кекавмен нарича постъпилия на византийска служба Петър веднъж
племенник на краля на фраиките, а втори път — племенник на краля на Германия. По всичко личи, че авторът
има пред вид краля на фраиките, когото той назовява неточно „крал на Германия". Споменатият тук Петър не
е известен от други извори. Срв. Васильевский, Советы и рассказы, стр. 133--138; Lemerle, Prol^gomenes, р. 58.
3 Дворцова зала, предназначена за тържествени угощения. 1 Император Роман 11 (959—963). 5 Le-
merle, Prolegomenes, р. 42, изтъква, че това нисмо на Василий II е автеятичпо и че авторът го е намерил в
семейните архиви. Съдържанг-ето на писмото отбелязва два различии етапа от политическата кариера на Кекав-
меновия дядо Никулица : 1. Назиачаването му за доместик на екскувитите в Елада от император Роман II, който
му дал тази длъжност пожизнено и неотнимаемо — flSiaddyais (срв. Lemerle, op. cit,, р. 41, б. 1). 2. Отнемането
на тази титла от Василий И през 979—980 г. (т. е. на четвъртата година от неговото управление). Вместо до-
местик на екскувитите Василий II дав а на Никулица управление™ на власите (Лору» тол- Вкауыг} в Елада или, с
други думи, император Василий Ц прави Никулица дук на Елада. В началото па § 244 Кекавмен говори общо
за заслугитс и титлите на своя дядо Никулица, като споменава и титлата „лук на Елада", и титлата „доместик
на екскувитите в Елада". Това обстоятелство е дало повод на досегашиите изследоватсли да смятат, че и цвете
титли на Никулица са му били дадени от Роман II (срв. Lemerle, op. cit., р. 12, 88; Buckler, op. cit., p. 7 sq.;
M. Gyoni, op. cit.. p. 111). Според нас „дук* в този случай озпачава областей управител. Тази титла била да-
дена на Никулица от Василий II, след като му била ответа титлата „доместик па екскувитите". В действителност
Никулица бил понижен, което може да се обясни не само с разказаното тук от Кекавмен, но и с причини от
политически характер. 6 Сепахерим — персийски владетел, който в 1016 г., след като Византия завдадяла
Хазария, предал страната си на император Василий II. 7 Харалд Хардрад — варяжки принц н по-късно нор-
вежки крал, който служил като наемник във византийската войска заедно със своята дружина. В Ю41 г. той
взел участие в похода на император Михаил IV срещу въетаналите българи. Срв. Златарски, История, II,
стр. 72—75,
Cecaumeni strategicon
Кекавмен, Стратегикон
xadr, avdpag yEyvaiovg яегтакоейтк' хш Ef.orjBh,
кой сде^ато avrov б 3 стам Ay ок еуеЬехето, ка1
алёотЕтАЕУ аксог veto. той лаог uvtov stg 2,'тке~
ZtaV As! ydtQ y/v 6 ^сошйкод отратбд, noAEptcov
TijV yfjooy. ка1 йллйЛйот ёге-ёе^ато ёруа yeydka.
tmoTaystor/g г)Ё тт)? XtKEAtag vjisoTOeipt' iTETd той
Aaov аитоо яобд tov fiaoiAsa, кой, eti,ut]Oev адтдг
ptayyAa/jiir/T. ртьта <5ё тайта elayr. tote piovfatEvoat
тот /tshdvov Etg BovAyapiav. к ей euvvEia^i'devoE
кей б ’Ара/луд ртета той fiaotMtog, e%cdv тд ёабг
aijT6t\ кас ЕУтдей^ато труо. Elg tovq nob-pdovg agta
тг^ EvysvEtag кас тг}с уЕУУщбтгрод avrov. /ктота-
gag Ьё тру BovAyaoiay б /Засл Лег? ктеотоецтеу.
i']ptr]T ба к&уёй TOTE ayCOVlLOflEVOC V7TEQ ТОО /iaot-
АЁеод ката то dvveerov. eI&ovtcov т)ё траблу еу Ме-
otvov tcoAel, atiEifidpiErog а отер 6 paot^erg олёр соу
dycovlaaio гтеррвЕУ avTor олайетрокаубФатру. р.Ета
ба т)/у teI.euti/v tov кто №,%ауй. ка1 too avstpiov
айтой tov алобаотАЁсод p-OeXpoEv ел1 tov Л/оуо-
,udxov atTTjodfrevoQ vTioxcoQpoat efc rpv x^par
aviov, кей oi> ovyEXeopiffip, d/Ud уёуоуеу ашф
otevt] d ё&д<к- о цок Xa&ebv тлуусорроту x&i ^a-
oiaf.voev cig Tt'/v xJJjQ(M> aviov ant, tov адЕЛтрок
aviov "lovAafiov. кат ovk (tydyyvOEV hsy tov eti-
ptp&p ueiyyAa^iipg p олаЛарокаудФатрд, a/Ad
pta/Aov кат ffaoiAevcov E<pvXa& tugtiv ка1 ауалрг
л.род r Pco/ualovg.
[’ДЩ] tup {i-EApopg клаалрауртатеиоаойат тру
лб/лг oov fijjdk idg ёдсо гттб oe ovoag x^Qag ,«^<5ё
idv отратоу, aXXd той лето/. матрр yevov кас 6ov-
aetjoovoi not evyvcojttovojg. ovve^ov^evooto 6e ete-
qev dpxalog окатдд ауйрозлод тер лореророуЕУуртео
kvq Baot^Elop ЕсрсЕ/лЕУод трд tovtov катаотроеррд,
F,t7td)v. лтайхЕ-vE Xaov. кей ptiopoEt oe, pidAAov da dr-
тейрад ёлауаотроЕтас oot‘ up yap лрод c&oya £ХВй,
dzZd ттрбд dvfypoKiovc Ao.ytKovg, бтаХоукортёгок
кат voovvrag elts ayafiov ttavfldvovotv eite kokov-
XQp ovv то кратод oov nots'ev кай лраттесу ката
тот tov 6)eov qrofiov. ка.1 ol /леу отратстотас ui]
KardvoTEQEiO'&coGav тцд рбуад айт&у, акайток кай
ol ovyKhyttKol ка.1 oi л-ойлта^ кай екаотод катй то
EQyov айтой, катййзд ёд ocQXPl^ ётолазй'гр dovksvosf,
oot ка.1 ov /xjj yoyyvovi. at x^Q^ al vno то кратод
oov jttvj dsxso&Tooav Kath][Teqivdg avgtjostg ка1 epa-
vEpojoetg Kai Entvolag £ётад ка1 катуотрауттд, ка1
от петстотин храбри войници. И така той
пристигнал и императорът го приел, както
подобава, и го изпратил с дружината му в
Сицилия, защото там имало ромейска войска,
за да превземе острова. Аралт отишъл и из-
вършил големи подвизи. След като покорил
Сицилия, той се върнал с дружината си при
императора, който го почел с чин манглавит1.
След това се разбунтува в България Делян.
Заедно с императора тръгна на поход и
Аралт с войската си, която извърши срещу
неприятелите дела, достойни за неговото
благородство и храброст. След като под-
чини България, императорът се върна назад.
Тогава бях там и аз, борейки се според си-
лите си на страната на императора. Когато
стигнахме в Мосинопол, императорът възна-
гради Аралт заради делата, конто бе извър-
шил, като го почете с чин спатарокандидат2.
След смъртта на господин Михаил3 и на
неговия племенник, бившия император4, той
отправил молба до император Мономах да
му возводи да се върне в страната си, но
получил отказ и оттеглянето му било въз-
препятствуваио. Все пак той успял да се от-
тегли незабелязано, а след това станал крал
в своята страна вместо брат си Йолаф. Оба-
че не проявил недоволство, задето бил на-
правен манглавит или спатарокандидат, а дори
и като крал спазвал вярност и обич спрямо
ромеите.
Не потискай държавата си, нито чуждите
страни, конто са под твоята власт, нито пък
войската, но бъди като баща на всички и те
ще ти служат предано. Един лукав човек
посъветвал багренородния господар Василий,
казвайки му с цел да го погуби; „Докарай
народа до просешка тояга!“ Обаче ще те
намразят и дори ще се надигнат и ще се
разбунтуват срещу тебе. Защото нямаш пред
себе си животни, но разумни същества, конто
разсъждават и виждат дали се отнасяш с
тях добре или зле. Трябва прочее царство
ти да действува и постъпва със страх от
бога. И нека войниците ти да получават ре-
довно заплатите си, а също така членовете
на синклита и гражданите. Тогава всеки ще
служи и ще изпълнява длъжността си, която
отначало му е била възложена, без да про-
явява недоволство. Страните, конто са под
властта ти, да не бъдат подлагани на еже-
дневни данъчни увеличения и наредби5, нито
1 Манглавитите били част от императорската охрана. Те придружавали императора при търже-
~вени процесии. 2 Спатариите (меченосците) били част от императорската гвардия. Спатарокандидагьт е
згенен чин, по-висок от спатария и по-нисък от протоспатария (началник на спатариите). 3 Михаил IV Па-
д:1гсн (1034—1041). J Става дума за император Михаил V Калафат (1041—1042). 5 За тълкуването на
"ъи откъс срв. Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884; Лцтаврин} Волга-
г-:.ч Византия, стр. 401 и посочената там литература,
38
Cecaumeni strategicon — Кекавмен, Стратегикон
ov /л,г) алоотсЪо/у (bio ooi>f ooi 3ov-
^.evgovoiv, SL7CEQ хата TrjV dvvauw avTfbv rd Kv/tfota
te2/t] лооёуогш tqi 6iqfjLOoiaj.
Tas тсог edvcov %coQas ras v^ioxEipt^vas oot /ai]
ftaQvvTjs. tots CTQaTTjyovoi лаоаууеЛе acoq'QoovV'rp’
aoxeiv xal EvoE^Eiav xal ,ui} air&adcbs jrQdt-
TEiv ij jtirp>iav tivI, io vs di xQirds S^aoqrdh-
oai I'va xqivcogi /лето, (poffov 0eov xai dixaio-
ovvys, xal и iaziv 6 vvv (Шло[леу -Олсцла; гхтау^г
j.if>,i^ova tov XEtfaXaiov xal ov ^6vov ets rd dnai-
rov^sva увёт}, dZzd xal h> rats /uaraiats dya^ats
(pp. 954 — 9820).
пък на необичайни и несвойствени нововъ-
ведения, за да не се отцепват от тебе, но
предано да ти служат, като плащат на дър-
жавата годишни данъци съгласно своите
възможности.
Не обременявай подчинените на властта
ти чужди страни. Съветвай военачалниците
да бъдат мъдри и благочестивы, да не се
държат високомерно и грубо към когото и
да било, а съдиите насърчавай да съдят със
страх от бога и справедливо. А какво виж-
даме сега пред очите си ? Лихвата е по-го-
ляма от главницата, и то не само при из-
плащането на дълговете, но и при безсми-
слените съдебни процеси.
IL ТИПИК НА ГРИГОРИИ БАКУРИАНИ
Григорий Бакуриани, грузинец по произход, бил един от близките и доверени хора на
Алексий! Комнин (1081 —1118). Той бил удостоен от императора с титлата севаст и велик
доместик на Запада. В 1083 г. Бакуриани основал в околността на с. Петрич (дн. Бачково,
Асеновградско) манастир, наречен от него „Св. Богородица", който съществува и до днес
под името Бачконски манастир. Бакуриани надарил основания от него манастир с обширни
поземлени имоти в областите на Филипопол, Воден, Мосинопол и др. и сам съставил ти-
пика на манастира на три езика — гръцки, арменски и грузински. Този типик е един от
най-ценните и достоверни документални паметници за аграрните и социално-икономическите
отношения в българските земи през XI—ХП в. В него се съдържат важни сведения за
феодалните владения на манастира, за организацията на манастирското стопанство, за изпа-
дането на селячеството в зависимост и за положението на отделяйте категории зависими
селяни. Освен това в Бакуриановия типик се срещат и ценни топонимични данни.
РЪКОПИС : Cod. Bucurest. bibl. Acad, gr. № 694 (XVIII s.).— Cod. Chios, gr. bibl. Korais, 1599 (XV11I s.).
ИЗДАНИЯ : Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Pctritzos (Ba^kovo) en Bulgarie, ed.
L. Petit. Приложение № 1 към BBp., т. X] (1904), стр. 1—63. Дадените откъси са направени по това издание.—
Ту picon Gregorii Pacuriani, edidit 5. KauchtschischlHli, Georgica, t, V, Thbilisiis, 1963.
КНИЖНИНА : Kfumbacher, GBL, pp. 315, 317. — N, A. BhjS, Ep w ikuxw Ila.xovQi<iyov луы;
тгр1 лао’ aviov хиодысач’ povijv ifjs Hetoit^ovitIoo^q, BBp., 20(1913), III, 61—62. —- K. Amantos, P»' yscQoytpipa rip
uovfjS tov pQr/yoQiov llaxovoiavou, ©oaxixd, 10 (1938), pp. 232—252.—И орд. Иванов, Асеновата крепост над Ста-
нимака и Бачковският манастир, ИБАД, II (1912), стр. 191—230. — Ив, Гошев, Нови данни за историята и архео-
логията на Бачковския манастир, ГСУбф, т. VIII, 1930—1931, стр. 341 и сл. — М. Tarchaisvili. Typicon Gre-
gorii Pacuriani, Corpus Scriptorum Christianorum orientalium (143—144), Louvain, 1954. — Jdem, Les recentes
decouvertes epigraphiques et litteraire en georgien. Museon, 63 (1950), pp. 249—260. — Kp. Muxrnee, Манасти-
рът св. Богородица Петричка при Бачково, БИБ, кн. 1 (1942), стр. 68—76. — Moravcsik, Byzantinotur-
cica, I, pp. 551—552. — А. Шанадзе, Страница из историята на грузино-българските културни взаимоотношения,
ИПр., XIV (1958), кн. 4, стр. 98—104. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., М., 1960,
стр. 98 —99. — Г. Цанкова-Петкова, Феодалното земевладение в южните и югозападните български земи под ви-
зантийско владичество, ИИИ, VIII (I960), стр. 286—288. — П. "[речей, Нарастването на едрото земевладение във
Византия през XII в., ИИИ, IX (1960), стр. 215 и сл. — Д. Ангелов, История на Византия, т. II, София, 1963,
стр. 166. — Г. Цанкова-Петкоеа, За аграрните отношения в средновековна Бьлгария XI—XIII в., София, 1964,
стр. 36—41.
40
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
TYPICON BACURIANI ТИПИК НА БАКУРИАНИ
I
1. То tvtuxov тд ехте'&Б лада той peydAov до-
joeotixov тдд Avgstvq xvgov Fggyogiov tov Ilaxov-
gidvov лддд ттр> лад1 avrov xuG-Osiaay poviy rgg
unsgayiag (Aeotoxov тдд Т1ЕтдяууУ1т[аодд
’EtuxovqIu xal ауаЗогри тдд патта ТЕХтдта-
fiEvr}? is xal Gvvsyovagg авятдд xal 'QooaQyixpg
rgtadog, той ngoavc/gyov латдод xal той ovvavdQ-
yov vlov xal Лоуоь avTov xal той 'QO)agyt.xov xal
dpoorGiov avrov nvsd [хатод, тдд дсбтдтод ts
xal dvvajaeojg, (sig gy) ре/ЗалтСареОа xal f/ ёх
ngoyovcov Zargsvopsy, si-nidi xal utGTSt zfj sig
avrgy fisfiaia тЕ&адддхбтед, &Q^6jLisT>ct Asysiv ts
xal ygdqKty usgl wv ugoxstp^vov gplv ёфьтой ts
xal evxrafov sgyov j/rot rrjg ovordosaig туд nag* p pars
vscogtI idgvudy^g yovgg, xafyog sv то!д mo тетау-
pproig хаЦедцд d^Fo^i'iGSTaq usgi ts ogov xal
dgifyuov Taw sv avrfj yowip6vTuvy xal nsgl тйпот
xal xavovog, 3ccbv noAiTSVGorrat, sig 3ogav ts xal
иргр> rrjg navvnsgdyyov dsouciygg gpoov Osotoxov,
ev zfj холодеЛи. tov xdcTQov той Ustqit^ov xa-
Xovpsvov navrcov to)V иота^дутао’ тдг ijjpgixrp’
tniarapsvcov ygatpgv xal dtdXsxroy Gwa&goiO'&svwp
ts xal оуутау'Оёгтсоу sig vi/v ngovolq xal ^ogD-Eia
той tysov xcov oXcov vscoorl XTtG^sioay uovgv лад’
ёрой IggyoQlov той svdoxiq {Too osfiaGTOv xal
psyalov dopsotixov лаорд трд Аг'оетод yvgniov ts
vlov той sv uaxagiq rfj Mjgsi Haxovgidvov, той
адуоутод usv тсЪу dg/omoy огтод ts xal dtangs-
лоттлд, Tip' yivygalv ts ex tPv scocov ёуоУтод sx
igg ubv 'Jfiggayy ларрраяотатуд диД-цд, ngcarlb gpt
3e on xal хтдтадод ттуд f)so3pijTOV xal vsodprtTOv
т.аотрд uoygg xal xot^grgglov тдд s.ppg dvanav-
Gscog, тдд xal ovopaodsiGr/g sig upijv xal 36tgav
тдд рдтдод Хдютой tov &eov gpaw, xal tov xav-
тдд duxpiftotfTov xal (bgatordrov ayiov vaov xal тдд
Agaiordr^g tv tovuo Gxgvgg той Usov тдд avicia-
,u^vgg sig dgcoygv xal Aidgcooiv xai oanr/glav ёрру,
noog Зё xal tov paxaolrov avra3£^(pov aov той
psyiorov ’Anaoiov (pp. lt—-28).
1
J. Типик, съставен от Григорий Бакуриани,
велик доместик на Запада, за основания,
от него манастир на пресвета Богородица
Петрицонитиса
С помощта на благодатта на създалата и
обхващаща всичко на света животворна Трои-
ца, на началния Отец и съизначалния негов
Син и Слово и на животворящия и едино-
същен негов Дух, [конто са] от едно боже-
ство и сила, (в конто) сме кръстени и на
която служим открай време, като се улова-
ваме с надежда и вяра на нейната крепкост,
ще почнем да излагаме и пишем относно
предстоящего ни желано и въжделено дело,
сиреч относно устройството на наскоро ос-
нования от нас манастир, както ще се ле-
каже в по-нататъшното изложение: за броя
и числото на монасите в него, за устава и
закона, по конто те ще се управляват за
слава и чест на пресветата наша владичица
Богородица. Всички монаси, конто знаят иве-
рийско писмо и четмо, бяха събрани и наре-
дени в манастира в землището на крепостта,
наречена Петрич1, който манастир бе построен
с промишлението и помощта на бога на
всички от мене, Григорий2, по божие благо-
воление севаст3 и велик доместик4 на целия
Запад, роден син на блаженопаметния Баку-
риани — който бете и се славеше като ар-
хонт на архонтите5, — произхождащ от из-
точните области от преславното племе на
иверийците, а добавим -- и Ктитор на този
богооснован и новосъздаден манастир и гроб-
ница за мойте тленни останки, наречен в чест
и слава на майката на Христа, нашия бог, а
също и на този славен и прекрасен свет
храм и на издигнатата в него прекрасна бо-
жия скиния за укрепване, очищение и спасе-
ние мое и на блажения мой брат великия
Абазий.
1 Крепостта П&цятдб? се отъждествява от Иречек отначало със Стан и маш ката крепост (Die Hcerstrasse von
Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpasse, Prag, 1877, p. 97), а след това — с днешното село Петрич в
Панагюрско (Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 343). Йорд. Иванов, Асеновата крепост и Бачковският
манастир, стр. 193—195, 205, привежда убедителни доказателства за днешното отъждествяваяе с крепостта при
Стаиимака. Името на тази крепост е запазено в пазванието на един дол (Петрич) югоизточно от манастира.
2 Григорий Бакуриани и неговият брат Абазий се издигнали като висши сановници и едри земевладелпи оше
преди управление™ на Алексий I Комнин. Когато на византийский престол дошли Комнините, положенного на
двамата братя се укрепило чрез дарения и привилегии ог страна на императора. За фамилията Бакуриани вж.
L. Petit, Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petrizos (BaCkovo), ВВр., XI (1904). Прил. № 1,
стр. VI—VII; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 135—137; срв. П. Тивчев, Нарастването на едрото земевла-
дение във Византия през XII в., ИИИ, т. 9, 1960, стр. 233—235. й Севаст с виста почетна титла, давана обик-
новено на членове от императорското семейство или на приближени на императора липа. Срв. L. Brehier, Les
institutions de I’empire byzantin, Paris, 1949, pp. 55, 139, 142. ! Велик доместик на Запада — върховен на-
чалник на всички войски в свропейските владения на пмперията. За тази длъжност срв. Brehter, Les institutions,
pp. 120, 126, 133, 140. J Титлата архонт на архонтите, давана от Византия на грузински князе, вероятно
отговаряла на титлата куропалат. Срв. Petit, Typicon, Introduction, р. VI.
Туpicon Bacuriaoi
Типик на Бакуриани
41
К £ ср а 2 a i о г а
2. ITsqi tov блоод Ех-ио&ц // гоауЕОтатт/ /ютр
(TV Г Г; Т.ТОУ 3lfiriQ(DV
— — тогптоу orv поукоу eve,ха gyrb 6 лоА-
laxic р;г?£;ь' Гоцуирюд c-tfiaOToq xal /Куад Ьо,ие-
GTtXOS, 6 ЛоКаШЮТ-рТОУ xal rov Xqiotov <5оу2Оч
dragtos ex УЕип/тод /юг xal ufytx rov лаобгто?
xaioov tov ypQcog uov, xevos re xal /idiaiog ujv
ex лаар,; uya'i}ij^ tpyaKag, /тбуг/р кеЬрагот £a)fjg
E%a)y тру pQ i/giarfh'iv аХгр11'Ь xdt boflobogov tugtit
r.cov %oioT.ic'ird)V хата rip’ тшрадоису rov тагу Kfii]-
QOOV уEPOVS TOV О/ЮСрОУиГУТОд T,E Xal GV 0T0l%0 idles
хата rtaoav boy,uaTixf/V лаоаЬоасх тф орфододо-
татар ratv 'Ptoaalwv yevsi xal тр xaBavrovg ,ue~
yah'i tov Heot Exxh^oia, El xal M dgype vyltyo-
/i'pv, sit (ov ev тф 'Avarolfj, xul rfj аЪтф ovvEjro-
tisvos t7iii4'i\uia xaieAafiov та талЕота, xal grog rov
vvv t,(.piE/irjV tov 'xiiaai. vaov re ^eqixuDS] xal лея'
(ivibv povaarciv хатауфуюУ xal ev aviaj Xotitir
Tf]Qioi> sis dvdxavGiv ram ^audoioov bordcov iiov,
bid to JtAfjbog i(7)v лЕлоауиЬ'СОУ /.tot beo'cov
ocpaAudrcov xal rijs tov xog/iov тарахфд те xal
dlAoicboecog xal трд ё/tijg толоу ёл толок а/шушод
xol (pt,lo£c6ov biaycoyrjs ovx figi(b&rjV eIs Kqus
dyaypiv то ’деХг/иа тфд xapbiag iiov (p. 86^g0).
фхоЬб/луоа Eg о/луд xagbiag xal лроёкриад ytov
iioxbq? лоК,ф xal ЬалатррЬтюУ vxEQfioKj d>tx2.)]-
otag тё/iEyog xal olxoy bogr/S ilsov ел.1 кто avifp
Eig do gay xal иифу тык tqkjjv tqvtcov d>r dvco-
teqco /iE/avii/a.E'da олЕрлЕдфбдюг cboaiov те хат /.ie~
уаАолрелёататоу хат(1 ritv evovouv /tot bvva/uv xal
хата Tpv rd/V удбто)>> (родит xal хата rd dyibgv-
tov Edvog тсЪу oixobvrcov то ils/ia vijg Фбаллок'
ЛОАЕ(Од EV TOis ^OQELOTEQUlS pSQEOl TO'VTOV, ST %£t~
,ad(>Qcp tivi b%VQq>, ?v rots dpiots те tov yjooiov
btaxs/uevot, d ларй тоуу ётуаорта^огтсоу bvopd^s-
Tai ITetqitKA BaoiAixlg де елихАхлцтои, uttfq bf
EVGENOVS те xal Tl/liov %QVGofiovK/,OV Aoyov TCOV
крататоуу xal ayimv фиату ftaoiASUTV еЬсоот'Кт] piuv
dvrl лоЛЛюх е/люу xal /isydloiv bt ас/ютод dyc/r
vcov xal onovbaoyiGTan’, ovs ёх ггарад f]Aixtag
fTEXQi tov лароттод tov ytfcojg xqovov bipyvoa, xal
,1п-]Ьёлот8 tov aiparbg aov срттоа/лЕУод /ifrE тагу
сагуоутауу ,uoc ovyyfGWv, л<)Ьд bk /лгрти tov ло/2оо
^Aip'lovs Т(Ъу tP E/tE ГЛЕр sbaQSOlfjGSwg TOV XQ(1~
wvs -tfjg fiaoiAEiag avrov, ev ols ilv | лоооЕтаууу
ev те Tolg Ecpocg xal volg sa^EQiots sis buxovplav
Глава I
2. Как e бил основан пресветиятп манастир
на нвершщите
— -•• — и тъй поради всички тези неща
аз, често споменаваният Григорий, севаст и
велик доместик, многогрешен и недостоен
раб Христов, който от младини и до сегаш-
ните стари години съм свободен и лишен от
всякакво добро деяние, но до края на жи-
вота си съм запазил християнската истинска
и православна вяра, според традицията на
грузинский народ, който е единодушен и съ-
гласен с всички установени догми на все-
православния ромейски народ и с великата
му божия църква, аз прочее оше отрано, ко-
гато бях на Изток, съм се стремил — и об-
зет от това желание, аз дойдох в западните
области, а го нося и досега — да основа
един прекрасен храм и около него убежище
за монаси и в него гробница за успокояване
на грешните ми кости. Поради многото из-
вършени от мене страшни грехове и поради
светска суета и непостоянство и странству-
ването ми от място на място, поради любовта
ми към мирския живот не успях да осъще-
ствя желанието на сърцето си. — — —
От все сърце и с голямо желание, с много
труд и много средства построих църковния
имот и към него дом на божията слава —
прекрасен и величествен, за прослава и чест
на споменатата по-горе преславна Троица —
според силите си и според условията на вре-
мето в северната част на тема Филипопол
при неспокойния народ1, който живее там
край едва буйна планинска река2 * * * 6. [Този дом]
е разположен на границата на селото, което
се нарича Петрич от местните жители, а носи
и прозвището Василикис3. То ни бе подарено
с благочестив и досточтим хрисовул от на-
шите могыци и свети императора4 заради
многото мои и големи бойни подвизи и дела,
конто извърших от ранни младини чак до
сегашната си напреднала възраст, като ни-
кога не пощадих кръвта си, нито тази на
придружаващите ме родственици, нито пък
тази на голямото множество мои подчинена
в полза на могъществото на неговото цар-
ство. Тогава бях изпращан в източните и за-
1 Под „неспокоен народ'* тук очевидно се има пред вид българският народ, който непрекъснато вдигал
бунтове и въетания. Както е известно, самият Григорий Бакуриани няколко години след основаването на Бач-
ковския манастир (1086) загинал в борбата срешу въетапалите павликяни и техните съюзници печенегите ня-
къде около Пловдив (в крепостта Белятово). Вж. Аппае Согппепае Alexias, ed. Reifferscheidii, Lipsiae, 1882, vol.
I, p. 224j— 20; A'. Chaiandon, ISssai sur le regne d’Alexis Comnfene, Paris, 1900, p. 105. 2 Става дума за Че-
псларската река (Чая). Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 192. Името Василикис вероятно е запа-
зено в названието Васияица, Така се нарича дпес един рид и прелез юговападно от Асеновград. 4 Някои от
хрисовулите са били дадени на Бакуриани от предшественините на Алексий 1 Комнин — Михаил V11 Дука, Ни-
кифор III Вотаниат и др. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 135 —136.
6 Гръцки извори за българската история, т. VII
42
Typicon Bactirjani — Типик на Бакуриани
xqs faaaixtfs ёлтхдатеса?, wore xal ev alyyiad.co-
oiais beivais xQaxrj’&ip'ai Etpthjv piEx’ ovx dliycov
ovyysvcov те xal 7iioT(bv 7iQQoq)bXEOTAtaov av O-Qamcov
piov, Tfvv ovoxstyevTajv tovtcov axtdvxmv upia Eiiol
e7? XStQas f frycbv. sdv ovv eTjico, oti oxavicos us
xcov yEVEi хе w.qoot]x6vtcov uol xal tojv ev &EQ) ауалу
Exdovl.EvovTcov t'vil xUvqs ideas tpvaixqj Aar drop
хеДуцхеу, ovda^xbc ip&fcoptar a^aviES ydQ did el~
CpOVS xal %£IQOS T&V TQV ilEiOV OTG.VQOV h/y)Qcdv
xal rijs "Pcoptavlas xd vavxcov ЕХЕГЮоау attiaxa.
vvv O’vv sneidr/ d &sos a£t6v pis ^ETXclrjXS Tsdsiaxxai
t,y]V EtpEGtv xijs xagdias piov, xal dn^Qxio'ilrjoav at
dytat ехиХгцнш ovv тц tieqI avras tetsixiopi&v>i dwV
xal rots ev avxfj xs&aois e£ oixeIov piov лАыотауу
те xal SiacpoQcov avafaopidxcov' roZucb ydo Xsyetv,
cos ovx &s eteqoov ddAoTQlcov tlv&v ^QT/adacor
ddiXTjpidxcov xtrcbv, eti 3e e$ dyyaQEtas xal лаооА-
xxjc xal vJieQ&jtfjQstag xcbv sticbv лаооЬта>г, ftia^o-
piEVoyp avr&v eis та; twv ayicov ёххЛцыаЯ’ xu~
oeis хахолабЕсу т/ eis xijy t^s tteqI avxds Идтцлё-
vqs pioyrjs, Eptan> dtxaicor xal idt'jxxdxcov
ttovcov те xal onovdaowixoyy ^QooyEvouEvoov uoi
(P- 92_32).
Ke cpd l.a tov /3
3. UeqI dcoQ8a>v те xal dva-dxi.udxcov tcov avaxe-
'd’svxcov лад xjucov ev xfj aylq. xatf rpuas Ixxl-rjotq,
TT.EQl ijs d Adyos
AsdojxapiEv те xal E^E^auboapiev ex t&v diEbos-
ftcbv zQvaoftovAlMv dooQVyd'Evxcov qpily яттриатооу
лахоехтр; xataoxEGECos Aoyao ssil avacpaiQ^xq) xal
XE^Eta деолотеса xal dXr;&si Epovoiq. anva xal Ho~
yi'oipta ysyovdxa xois evgeAegi ygvoofiovlAoi; Aoycis
vsiE^E^accb'&rioav, (bv ngcZxdv те xal uQxdpiEvov ev
хф aviqo бе/лаи usv ФеМллоолдйхо; diaxeljievov
xdoxQov ‘ijxoi rd yooQtov Enovopia'QbpEyov JJetqit&s,
6 Baotl.ixls dHox^Qcos ryycoQtois Елб.хуетас, abv
rots аладтд ayQidtois, toj те doyqo xqj lEyousvcp
’/dwa'ifia, on.8Q vvv иЕтсрходоицбг/ sis piovaoxp-
Qiov, xal xcp dyQcp Bax'Qoxo^a xal тф clyQcp 3o-
^Qol.dyxqy xal хф dyQcp dofloooxdvqy xoi тф dyQcb
Bovqgscos xal xqj ayQqy Adixovfia abv тф Isyo-
ptEVCp ’'AflQo/За, xal ovxoi or dyQOi ^dvxES piexd
xov nooXEy'ddvxGs xdatQOv abv ndot] тр тоитауг
падните области в помощ на ромейската дър-
жава, така че често бях залавян в опасен
плен с немалко мои родственици и верни и
прелюбими мои хора, конто всички заедно с
мене попадаха в ръцете на чужди народи.
Прочее, ако кажа, че рядко някой от тия,
конто ми са близки по род, и тия, конто ми
служат с преданост и любов, е умрял в
своето легло от собствена смърт, не ще
сгреша никак. Защото кръвта на всички бе
пролита от меча и ръката на враговете на
божия кръст и на Романия. А сега бог ме
удостой да изпълня желанието на сърцето
си и бяха построени със собствени мои и
много различии средства светите църкви
заедно със съградения около тях манастир,
както и килиите в него. Прочее осмелявам
се да кажа, че това е направено не с ня-
какви чужди пари или неправди, или чрез
ангария, или с насилвания, или с извънредни
изземвания от париците ми, като съм ги при-
нуждавал да теглят за построимте на све-
тите църкви или за постройката на мана-
стира около тях, а с мой честен собствен
труд и извършени от мене усилия.
Глава II
3. За даровепге и посвещенаята, дадени от
нас на натата света църква, за която
става дума
Дадохме и потвърдихме от имотите, пода-
рени ни с благочестиви хрисовули като ба-
щино владение в неотнимаемо и пълно гос-
подство и истинска собственост, конто, би-
дейки отчислений бяха потвърдени с благо-
честиви хрисовули. От тях първият и глав-
ният имот е крепостта или селото, което се
намира в същата Филипополска тема и което
се нарича Петрич, а местните жители го име-
нуват изобщо Василикис, с намиращите се
под него полски имоти, т. е. местността, на-
речена Яново1 2, в която сега бе построен ма-
настирът, местността Бачково3, местността
Добролонг4, местността Добростан5, мест-
ността Бурсей6, местността Лалково7 заедно
с така нареченото Аврово8. Всички тези ме-
ста [се даряват] с гореспоменатата крепост и
1 Подразбира се отчимяването на тия имоти от държавните кадастра и освобождав а и его им от дальни.
2 Яново — днес има Янова надина при с. Забърдо, Асеновградско. 3 Имею на това място сс с
предало на с. Бачково, което възникнало по-късно. 4 Добролояг — сегашното село Добралък, Лсе-
новградско. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 205. Добростап — вероятно старою име докръ
ст\нъ на днегпното село Чаушово. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 205. Срв. Ив. Дуйчев, Слагин-
ски местни и лични имена във византийските описпи книги, ИИБЕ, VJJJ, 1962, стр. 206. fi Бурсей — това
име може да се сравни по всяка вероятное? с Борцето, име на колиби в Широка лъка в Родоните. 7 Лал-
ково — името на тазн местност вероятно е запазеио в назвапието на днешното село Дилково, Пловдивско. Вж-
Иванов, Асеновата крепост, стр. 206. 8 Аврово — днешното село Яворово, Асеновградско. Вж. Йорд. Ива-
нов, Асеновата крепост, стр. 206.
ypicoii Bacuriani — Типик на Бакуриани
43
ziEQiozf} xal dtcogiG ,пег?; diaxgaifloEi. xal ад%а(а
хатапхЕвес xai ло.уто'о) xQOVoptcp xal лаот) tiqoo-
6()q) хата Tqv TTEQiATjipiv tov zigoflaviog тоиттпт
xeqioqiouov. лдод loviotg дебсоха xal то лада-
xEtyterov avioig zioglov to ЕлотоиаАдеуог ^tev'i-
.uaxcg ovv rolg ладёаон xtioAeIulv ev avicp 6 vol
иаотдт/д, лдбд 6e xal ioig dygt6totg avrotv -gyovv
TOV ТЕ AlHlTgOV xal TOV dyQOV TOV AEyOflEVOV ТГ/д
Ayiag Bagfld<iag tov xagoxEipsvov тф ITqeve^]
ch: у wig T]ovxaoTTiQ(otg avrov, tov те aylo • Ntxo-
Idov, т ov ayiov 'H/iov xal tov ayiov VEcoQyiov тоъ
dtaxEiub'Ov (ivo), ouoaog xal to бюхвт^ЕТОТ xuico
лХцсц'оу tov %aiQiov' xal таита opoiwg ё£ oAox^fl-
qov jUE/d xd-jyg rijg agyaiag tovtiov ЛЕдю%уд xal
fiiaxQar)'oEo:g xal xaid tov лад? Epov yev6,u.Evov
avian1 лесютюрбу dvatisra^v ixeivtov xal tov xd-
otqov uov to)v 7_->(At)'(7)V. лобд rovrotg бёбыха xai
то хйотдог to droita.fldaEVov Bavtora ovv rij ftgv-
gei xal Toig лотлоТд aitov ласт %(oqiois те xal
dygidioig, ETi 6e xal iaig xlavip'aig psra яаорд
avrcov Tijg леою^дд ^al dQ%aiag бюхоатроЕтод.
dpotcog бёдсоиа xai ёт rij To^oliviifl'H то лдапо')-
qiov rd dvotia^o.LiEvov 7/jjQi.ov ГШо^а ргта яаорд
щ TiEQiazryg ai'Tov xal dtaxgaitjaEcog. eti dsdcoxa
Eig TVjV dqBadEtaav povip' fl tiiov xal rug ev avifj
ayt ад ё.хх/лртад ev tco dflaaxi rov Bolgov xaid
rflv толо&Ео1а> rov flare) ov АРоотУОУлбАтсод rd
лдоаотЕЮУ rd ovopa^dusvov too Zaovi'Cij ,ustd
лабс]g avTov iflg ледю'/грд xal dg^aiag бтахдатт]-
OEcng, xal Evrog 61 tov xdorgov Aloowovndleaig
id d.yoQaa'O^vTa naOEiiov оёхоотаота xai iovg oi-
xsloig ayalcopaoiv dvoixodopTpBviag ev auiotg
oixovg, лдбд 6e xal rd лада tov Вадбатт] tov
(w$Q(>')7tov fl parr xal ysyovorog xqovot]TOV ec fliiE-
teqov Aoyaolov ayoQuoiHvia оотипа оооат'ттод sy~
тод tov xdorgov Aloovvov^oXec/jg peid xal tov
ёхтЬд uovaorpQiov, tov ёлогоцатт xai uufi tov
ayiov rtTVQyiov i6qvuevov хата id oqos то Пол-
c. цялата им околност и определено землище,
със старите им граници и с всички привиле-
гии и доходи съобразно със съдържанието
на предишното очертание на границите им.
Освен това дадох и разположеното в съсед-
ство с тях село, наречено Стенимахос,
заедно с построените там от мене две кре-
пости, а също и техните полски имоти, си-
реч Липица1 и местността, наречена Света
Варвара2, съеедна на Пренези3, със скито-
вете й Свети Никола4, Свети Илия5, Свети
Георги, който се намира нагоре.6 а също и
Свети Георги, който е долу, близо до се-
лото.‘ И тях също подарих изцяло с цялата
им околност и землище според определената
от мене граница между тях и крепостта ми
Воден.8 Освен тях дадох и крепостта, наре-
чена Ваниста9, с извора и останалите й земи
и имоти, а също и планинските пасища с
целия им обхват и старо землище. Също да-
дох и в Тополница10 общината, именувана
село Гелово11 *, с целия й обхват и землище.
Подарих отце на споменатия наш манастир и
на неговите църкви проастия, именуван За-
уца32, заедно с целия му обхват и старо зем-
лище, който се намира в тема Волерон13, в
територията на бандой14 Мосинопол13; [пода-
рих] и купените от мене в крепостта Моси-
нопол дворни места и построените в тях на
мои собствени разноски къщи, освен това и
купените с наши средства от нашия човек и
проноит-16 Вардан къщи, конто също са в
крепостта Мосинопол, заедно с манастира
вън от нея, въздигнат на името и в чест на
свети Георги17 на планината Папикий18, и с
1 Липица — това име е запазено дпес в названием на^ р. Липча, ляв приток на Чая при с. Бач-
кобо. - Местнсстта Варвара негравилпо се отъждествява от Йорд. Пеанов (Асеновата крепост, стр. 206)
със с. Варвара, Пазарджишко. Тази местпост се намира над с. Бачково, където има черквица „Св. Вар-
вара". 3 Пренези — това място не с отъждествено с ноложнтелкост. 1 Днес има оброк „Св. Ни«
кола“ между Ассновграл и Бачково. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 208, търси под това име манастир на
Бяло море. 5 Свети Илия днес оброк по р- Липча над с. Бачково. (i Горни свети Георги — днес има
стар параклис със същото име недалеч от костницата при манастира. 7 Долни свети Георги — къде се е
вамирал точно този параклис, не е известно. От текста се вижда, че той бил близо до манастира. 8 Воден —
днес има две села — Горни и Долни Воден — в Асеновграл.ско. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 206.
0 Ваписта (Банища). Тази крепост може би се е намирала към Нареченските бани, защото днес има рид Банище
между Наречен и връх Бяла черква, южно от Асеновград, или пък трябва да се търси при маха лата Банища, до
с. Куклен, западно от Асеновград. Срв. за това и Иванов' Асеновата крепост, стр. 206. 10 Тополница — ве-
роятно днешното село Тополово, Асеновгрздско- 11 Гелово — вероятно отговаря на днешното село Бело в
общината на Широка лъка, Асеновградско. Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. г- Зауца — тази мест-
ност се е намирала при Мосинопол. Вж. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. 13 Волерон — облает
между долното течение на реките Струма и Места, подчинена административно на Солунската тема. Срв. за нея
Д. Тъпкова-Заимова, Съобщения за харистикии в нашите земи, ИИБИ, V, 1954, стр. 121—123 и посочената там
литература. 14 Бандон — административна единица, част от тема. 15 Мосинопол - дн. Месинкалеси до
Гюмюрджина. Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. ]С Проноитът бил управител на имотите на едър
светски или духовен феодален владетел. Той се грижел за стопаиисването па имотите, за събирането на рентата.
Феодалът му делегирал част от своите права. Срв. L. Petit, Typicon du monastcre de la Kosmosotira pres d’Aenos
11152), ИРАИК, XIII (1908), p. 71jr>; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 215—246; П. Тивчев, За войнишкото
население, стр. 573. 17 Не е известно къде точно се е намирал този манастир. 18 Пл. Папикий вероятно е дн.
Пеперуда планина, една от югоизточните предплапини на Родоните в околноедта на Гюмюрджина.
44
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
Л1ХЮУ, рЕТО, T(pV llpTTSllUVioy at'TOV HOC TOW 700-
oaq>l(/>y шй tcjtiwv аттауттиг xal тсЪу ифтату xal
тагу loimcov omdv mviimv aviov dixatTuv xmI tov
pEzoyJov too /гточ tov xd >tqov Moavrov.-dletos.
opoicos tv тф> avT(O 'O-Euart uazd to flavtiov to
Htoidtayp.v to 6» Г8 xal дмитрЕгсуу xal fa'.ydpe-
vov TiQodoTEiov tuv Mpva, кш. та jtqooteA)kvra <"ф
rovro /юроршла ze xal navioia rcnia, иадх'о; tv
тф тф ттаоабфесоь гтоау.ттнф) -uteqI tovtcov оа(ф-
отита увудалтас. xal tyros 6s too Фат gov tov
Us()o9eo)Qiov Ti'p> 6iaxi ipkvpv aukipr мае беолоф-
рёттр’ лаоа ’Asraoiov too avzadskpob tov ’A%oa()-
zdvov wv TQndQZOi' exeoov xal fipsxeQOv yapfroov
pero. -Jidvioyv tu:>v с IxodopypidTOyr avrov xal тф
лауто1а$ дюхдатфоЕОК xa~'ia 6k Tidvra, thy лоиуё-
yQGpriai droned)) rd фората, ёдтодраар^У 6:тег-
T£i-T>£)i ёу тф) l^poo.cp рохаатлфир pov тф) vadj
тф- vzrEoa-pa; ф.отбхл v ~ф IIetqit'Covitio pera
Tidorjs avTOvy тф doyalas zrtQioypjs те xal diax.oa-
Tjjj£co$ xal xavimv nov axivi'pcuv dixacov, ttq6$ 6k
xal та))’ kv aiioic фиуаициу, ku те xal axdoTfi
тф ov ps tv Хоттов хатаалофф xal koicioiv tkiv-
Wf'cov wrpauv те xal arwxtr/ptpv ti6<nv xal блф-
wtlop латрд лдоабдоо xal ngoropiGv toi'toi?
r)QpO^OpS)’OV.
~O 6 s paxdotos xal угррфтатф рот д.ффф б
ИпотубрЕУод pdyrxcgos ’Aadotug trrnojoEv kv rij
tyygdqpa) avrov бютиттоуаер art- „еуАо. ат делф-г/
6 атлабефф рои 6 Гдг/уодю$ xxtoai txxAojotav
xal рогаотфюу avrcv, лтхф 6k xal rdcpov, ф ф
Tf&i'}O€iat, ёиетое xdpov zb офа тагрфсФ. jtq6$
roviq) 6k xal a^kois oi$ kygaH't, ptQida тф kuv-
rov i/'V'/p;S kvEppvt to xojQt'oy avrov, о TTQikdyxtov
Ikyszat, to dtaxEtpETov b> тф) Фраи тф (-)юоа-
Aovt'xri? хата ц* doxuvrsfay тф дгоаафрегру
2zeq artavd, otteq xal 6l еФероФ уоиоофииФлое
lArdQXH 6т6о)ОГ]Рkvor аёчф) si’s dvrdii tapir ттог xtig-
pdzajy oArov, (vyziEQ tv тф peydlp, хаталАфнлеу
,AvTioye<q., xal ovtcos ёттитсиоет tr тф driAxodeiori
tyyQdrpq} avzov diaiv^roost, oxi, ,ф pkr ouy evqp
xaioijv 6 avradtAryds pov zoo o’iwdoppGc-t ёхкФр
неговите лозя и ниви и всичките му земи и
градини и всички негови останали недви-
жими имоти и метоха, конто се намира вътре
в крепостта Мосинопол. В същата тема, в
околия Перитеорион1, дадох също и нами-
рагция се там проастий2, наречен Мина3, и
принадлежащите му ниви и различии места,
както ясно е упоменато за тях в практика
за предаването. [Подарих] и двора4, намиращ
се вътре в крепостта Перитеорион, конто се
владее от Абазий, брата наАсхартан, нзвест-
ния топарх и наш зет, а също и вснчките
постройки и целия обхват на този двор. По-
даряваме занапред на храма на пресвета Во-
городица Петрицонитиса в иверийския ми ма-
настир всички тези имоти, чиито имена бяха
написани по-горе, заедно с цялата им стара
обиколка и обхват и всичките им недвижими
имоти, освен това и работния добитък в тях
заедно с всичките им посеви и всички оста-
нали движимы и самодвижими имущества и
изобщо и всичките припадащи им се доходи
и права.
Блаженопочившият мой роден брат маги-
стър5 Абазий, умирайки, н апис а завещанието :
„Брат ми Григорий, където реши да построй
своя църква и манастир, а и гробница, в
която да бъде положен, там да погребе и
моето тяло.“ Към това и към другите неща,
конто беше написал, той определи за спасе-
ние на душата си своего село, наречено При-
лонкионс, намирагцо се в Солунската тема,
при войводството7, наречено Стефаниана. То
му беше подарено с благочестиво златопе-
чатно писмо в замяна на имотите, конто беше
оставил във Велика Антиохия.8 И така беше
написал той в споменатото си завещание;
„Ако брат ми не успее да построй църква
и манастир, където се погребе тялото ми,
1 Перитеорион -- в старобългарските паметнгщи nej!HTOjjb} крепост при дн. Бурукадеси на ез. Та-
хино, 2 Проастият, както и агридяят (ффд/пт, фоб?) отставляв ат части от феодалното имение, без да
спадат административно към съссдното седо или град. Срв. Ar. Dolger, Beiuage zur Geschichte der byzan-
tinischen Finanzvercvaltung, Berlin nnd Leipzig, 1927, p. 112 sq. Възяиквлнето на проастия и агридия
се поставя във връзка с разпадаието на селската община. Каэгсдон, Византийское сельское поселение, стр.
232—233. 3 Св. Мина — тази местност не е отъждествена с ио-голяма точност. Срв. Йорд. Иванов, Асе-
новата крепост, стр. 207. Диес в църквата при манасткра се пази икона с лика на св. Мина, 1 С двор (аёф}
обикповено се означава едно стопанство с памиращите се около него селскостопанскк постройки, градини и пр.
Срв. по-подробно за това Каждан... Византийское сельское поселение, стр. 216- 218. 5 Магистър — дворцова
титла, давана на висшн сановпици. В двореца имало няколко магистри. Тази титла била давана като иаследстве-
на и на някой васални на Византия владетели. Вж. Brehier, Les institutions, pp. 123,125, 133, 136,162. 6 Селото
Прилонкион се намирало във войводството Стефаниана. Днес има село Стефаниана в Лъгадинско, край Солун.
Срв. Иванов, Асеновата крепост, стр. 27. 7 Войводство — военно-административна облает, управлявана от
архонти. След 1018 г. архонти, иаричани понякога стратези, заели мястото на бивщите български местни вое-
води. Срв. Д. Н. Златарски, Устройство Болгарии и положение болгарского народа в первое время после по-
корения их Василием И Бодгэробойцею, Seminarhim Kondakovianun, IV (1931), стр. 51—52. 8 Бакуриани по-
лучил няколко села в замяна па имотите, конто притежавал в Антиохия. Тази смяна била напрзвена с дър-
жавното съкровище, Имотите ни Абазий били свободни от данъци и целия приход от тях вземал той. Срв. Лита-
врин, Болгария и Византия, стр. 135.
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани
45
от ат xal fiovarjTi'iQtov, йчг/а ЕУ&алтцтст то ецоу
обора, ехесое tiothjTto то tolovtov ха qiov ,аои то
TlQll6yXl0v“ - &TS! til-', О EOT otit'iyovvios l-tot., Epxotio-
1.11'1)}] XOQ EflUV T] StQ^USVT] ОЕЛТ1] Н_хкГ]О(а XGl Yj
ijovp, ? gtoifca.uEV ррыд хата тру ёх sirov ttqotqo-
7Zi]v xal tiiaragiv, o.yaydvTES rov ivp/jov tov oxp-
vcbftawg aurou zig т>у toiuvttjv Exxhplav додо’
tt]V ovcav i v тГ] uovf], ис( тсЪ | KCifiifTriQta) fjpt&v
tovtov wih'xausv, EvicapidcavTES adtov d.g dsfits tx
трд ovve%ovg7]S /is titawogov ovvoxfjs те xal AiHrpg
7TEQt трд txslvuv evtevDev dnotippiag, та Eixota
fcisg avTOV карта лвлсщхбтЕд tvilptoyg те xal qa-
/LoTi'iicog, nav oe^e? xal паута ndflov r/ucov, би
EiyouEv ngog avzov, tvtisixvu/JETC’i xal ndvza та
ziQdg (btpsltw.v тт]д tpvyijs afitov i-v dxQifitia yvr}-
аиж vrwTVwAao.VTEg, &7iG.vza та tiiavsitrf) evtu u:teq
ipvxtxijg GanriQiag avzoi) tv таТд ttiaig xeQ°l dia~
VEtftavzEg tx топ’ e/jwv thjaavgav xal xopij-dwyv,
sv те xal xa'a)g titan gddgayisg, etc ev zij (-)eoSo-
otovjzo/yi vndo%t утес. тахту ti:- eIs tu fozzFQta na-
QayEVllfJEVOt,, TO E(QY/USVOV Xtoolov O.VTOV TO Hqi.-
Idyxtov хата zip sxeivov tiiatatgiv deda'Mtiiv sig
Tity nok'Adxtg clgpasvip xa^opag txxAY]Otay xat to
ev avTfl xoiu.7]T)'qio}', ev gj T.E&iiziTai to cojiia ab-
tov to Eptol Xlav nuflov P-evov, xal tzundoauEv ys-
vtofyat {>лет) avTov Evydg tittpEXEis xs xal exteveis
xal tEQag AEtrovgy{ag doTpisgui. ExwkovuEvag, &д
паоахатииу у&удаптаа Etioth] tis to toiovwv %a)Qt-
ov то riQiXoyxioy ша wiv naXat&v xugtqojv av-
Tov xal T(bv fa’avro dygitiiccv xal gwoti<yyEio>v xal
ndapg zyjg лтдюурй avwv xal agycdag ёюхдатр-
GEcag .heta TtdvTaV’ tgov axivpw.T ticxaltov gvtov.
Jlgog TOtjTOig xal таита ngood0YiXEV h’ t?) EyyQa-
<yco titatvgtojGEi ovtov 6 ftaxaoiog iiov avzatiEA-
<pog, loycp Ipydwu /zot tisticoxaig tx z(7)v tistioiQi]-
,UEVO)V uvrcp tit" EVGENOVS y,QVGOftovX}-OV T07GCDV TO
XOOQIOV, о SqO^IXIOV №yswt, G'l'V TV] Kaioagonx'dEt
ТГ/ tiiaxElfl&Y] EV T(p ‘O^ftaTl twv Seqqwv ev tij
TojTOii'EGfq tov gartiou ZafldXTag p.Eid трд Aifivpg
ai>Tpg xal t&v tiipaQOTonloy xal тои илаогрт dygi-
titov rov ZeyofiEVou I^^aivtovog, ёкогтотг/У te z/k
ЕлоицоЕ. xXpQovoiiov те xal аоуоУта ^уотатот тот
toiovwv xootqov те xal tov xMQt°t’’ tyv> tik tiui
TOV TlQtig EXElVOV (f.q.OO'pTQV TiO'dov fj.°v ка'!-
fuj Tivog XQ'll'C^y ilr X(5ji' fccDTixa»’ n^ayfrarcov (yd-
Qiti ya.Q 'Oeov xal Evtioxlq трд аитои dya^oTprcg
dvTtkippEi те xal xS'Qd zot XQawucov xal aylaiv
Vjfjwv fiaoiXscov xal tiid трд ёррд {'пед^ал^сбс^д
onovdijg oitiEvdg ^yQp^ov, o'otteq EtQpTat), дсслЕд
TO ElQT]/UEVoT xdaTQOV те xdt x^Qtov, О X6y(p Ъ'Г
ydtov :uot xaTaXsXotTtsv, trvncooa xal avrti sis to
tipAavtikv цнауу uovaoTpQtov xal Tpv ev aircp ay lav
там да бъде дадено моето село Прилонкий/
И тъй като ние с божия помощ издигнахме
казаната света църква и манастира, постъ”
пихме според желаниего и нареждането му --
донесохме саркофага с тялото му в църк-
вата, която се вамира в манастира, поло-
жихме го в нашата гробница и го погре-
бахме, както подобава, с палещата болка и
скръб от това, че той си отива оттук. На-
правихме всичко, каквото подобава, достойно
и почтително, като проявихме всичкото си
уважение, всичката си мъка, която имахме
за него, и като извършихме много старателно
всяко нещо за успокоение на душата му.
Всичко, което той беше определил за душев-
ното си спасение, ние го раздадохме със
собствените си ръце, като го взехме от на-
гните съкровищници и богатства и добре и
справедливо извършихме всичко още когато
бяхме в Теодосиупол1 *. И тъй, като отидохме
в западните области, според неговото нареж-
дане дадохме казаното негово село Прилон-
кион на место споменаваната наша църква и
на гробницата в нея, в конто бе погребано
прелюбимото ми негово тяло, и наредихме
да се извършватза него постоянна и непре-
къснати молитви и ежедневна свещени ли-
тургии, както той, отивайки си, завеща. А
това село Прилонкион бе дадено заедно с
неговите крепости и припадащите му се пол-
ски имоти, странноприемници, заедно с ця-
лата му околност, старо землище и всичките
му недвижими имоти.
Освен това блаженопочившият ми брат
добави и това в завещанието си, предоста-
вяйки ми като на пълномощник селото, на-
речено Здравикий, от подарените му чрез
благочестив хрисовул места заедно с нами-
ращия се в тема Серес Кесаропол9, на те-
риторията на бандой Завалта3, заедно с не-
говото езеро, рибни ловища и припадащия
му се полски имот, наречен Гелавнон4, и ме
направи господар, наследник и постоянен на-
чалник на тази крепост и на селото. А аз
поради веизразимата си мъка по него и по-
неже нямах нужда от средства за живот (за-
щото с милостта на бога и по благоволението
на неговата доброта и поради милостта на
нашите могъщи и свети императори и поради
чрезмерно усърдие от нищо не се нуждаех,
както споменах), дадох заради душевною му
спасение казаната крепост и селото — на
което той ме остави като пълномощник —
на споменатия наш манастир и на църквата
г Теодосиупол — дн. гр. Ерзерум. а Кесаронол — според Йорд. Иванов, Български старини из
Македония, 1932, стр. 6, Кесаронол се намирал между плапината Кушница или Пангей и езерото Тахино.
3 Завалта — името трябва да се свърже с днешното селищно име Семалто. Вж. Иорд. Иванов, Асеновата кре-
пост, стр. 207, 4 Гелавнон —намирало се близо до езерото Тахино. Вж. Йорд. Иванову Асеновата крепост, стр. 207г
46
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
Exxl.pol.av xal Etg b isfiajnai хос.артрдюу vnig ipv-
%txfjg avrov ccori'/Qiag. rwv bi лдогщррёуоуу хботдсот
ту. xai ^(OQtcov xai giQoaoTEliov dudvrcov tcov xal hco-
opi'levcccy Etg ti')t ayiav ёххмрlay puc7)v xal тд
иоуаотр/чоу rd i^joixbv to xalovusvov ТТттсптёфд
at dvouaoi at лаоа/ tv тф seGE^st xal Ttpicp yov~
oofiov/Aq), d iyEydvet vij uovfj, латта ауататтоулц.
ло'йа di xal sTEoa Et'Qpxs ts xal етЬлсооеу 6 dp-
/.coilEtg ftaxagtzijg avzads/spog uov Их те тауу xrp-
udzcov xal tcov XQ/jpcizcov avrov zaig Еиалд %eqgi
diaVEfipiTpyai илёд yn’yixpp uAtov ааттрфад длб te
routoudrcov xal ^avzotoiv xQpftd.TO)v dot/u'cov те xal
ipaztapov xal alAcm> ztavwlcov stdci/y, либд de xal
rEXQanddoov (xal у do Evdoxta fitov лаУтр nlovotog
pv xal лaviouov sthiov abidlEinrog)’ dzA’ о (Me тс7)у
ёр&у XQr/judrcov ts xal vo/uiopdrcov, (dr fI%e лада-
хатаОрхрд /.буер, с/лИарот, (Av та /th> ex тАу
F.ua/v ёдёёато agibpltog 7ja.Qa)v, то di tv таз лдо-
d/^rjvai /ле dovxa ОЕодооюилсАесод xal et t/j
’АтатоАт/ r&lfeiv udvrcoy тсоу хтг]рата)У /tov тад
uoovolag xal dioixpoeig лао fyov dtsvEoyEtv лдо-
тоалАд, zdg лоообдоод тоттсоу avzog GvvpydyeTO
xai 81%е лафеаутф тазу ётсаотауу латтсот, ev ol;
ёуф елдсшоу ev тр "АтатоХр' ov yuQ siyov xd~
xelvov Ttvd ttiototeqov 1} ло&ессуоте/ют xal tov vuiQ
трд yyi’xijs ftov (pQovri^ovia, ovte 6’ad ла/лт av-
rog Tiva Elysv vtteq e/ue. f/V di лат то ладаотф
vpvlaTTouEVoy ладахата&рхрд Aoyq) xal at tcov
хтрратсот uov uQO'Jodot TiaAaibv Aoydgtov фора-
vaxov TQar/v pjovopayjazoy bowxdrov ts xal oxpn-
tqcItov, я£?'ь be xal рсуагфатот' eg uov рЕта тру
teAevti/v tov аитадЁХтрои uov ало г??? ’Avazolpg
HvTavda uaQayEvd/isvog f/vQOv ovdiv ex uarzcov то
advolov cbg oddiv ёх zcltv exeivov лдаурбтсот, a
ztva Si] Ezvxcjyftpoay лао’avzov biayEppblpvat vtieq
zpg y>vxrjg avrov.
Ta rotavza bi xcppava, сдт та dvopazu avco-
тёдсо ёт тф nagovzi т/яихф лдотЁтахтас, ev тф др-
ItodEiO)] иотЦ лаф1 Г]рй)У gvv zoig ovotv ev аито7д
лаост ил/лбд ларЕдб&роат, ijyovv Ьеолотюх&у Qev-
yaQlcor, naQolxcov xal tq/v avzotg dvpxdvTWV лат-
voimv 'Qcpotv, урд латтоёад oQEtvpg te xal nEdtVpg,
лоод hi xal zo)v ллаурусбу, vo.uadtcuag те уфд xal
dgooipov xal dpjieAa/vcov, tpvz&v лаутоФ)У хаоти-
ucov те xal dxdQJtcov^ pvlixatv EpyaGtpQlcoy vdgo-
xtvpTxov te xal ^q/oxivi'iTOJv, Itpvcov te xal tcov
xsqI avrag XEQGaicov yat&v, xaGTQCoy te xal tcov
ev avrotg jiayzotoov olxobopppuTtov xal navzolaoy
^Qayudzcov te xal лоообдсот tcov ёх tcov svzdg te
xal tcov ёхтод ахифтсоУ хлУГ/татт те xal aiuoxivrj-
тсот' лобд TovTOtg poQTpa/fjtata zlpta, dneixoviGpaTa
tov acoTpQog Xqiotov xal тс7>у aykov лстутсоу, лдбд
в него и на гробницата, в конто е погребан,
А всичките имена на всички споменати по-
тере крепости, села и имения, подарени на
светата наша църква и на иверийския мана-
стир, наречен Петрицос, са споменати в бла-
гочестивия и досточтим хрисовул, който бе
издаден на манастира. Блаженопочившият ми
брат каза и нареди да бъдат разпределени
от мойте ръце за душевното му спасение и
много други от неговите имоти и богатства —
от номизмите и всички видове неподпечатани
монети, дрехи и всякакъв вид припаси, а
също и добитък (защото по божия милост
той бете богат с всичко и не бе лишен от
каквито и да било блага). А аз не взех об-
ратно дори и собствените си имущества и
номизми, конто той държеше като пълно-
мощник. Едки от тях той беше получил на-
право от ръцете ми, а други — когато бях
назначен за дук на Теодосиупол и замина-
вайки за Изток, го оставих да поеме при-
жата за управление™ на всичките ми имоти,
Той събираше и държеше у себе си прихо-
дите от тях през всичките години, докато аз
бях на Изток. Защото аз нямах по-доверен
и по-близък човек от него, който да се грижи
за мене, както и той пък нямаше другиго
освен мене. Всичко това той държеше у себе
си като пълномощник, както и приходите от
имотите ми: стари монети1, монети от импе-
ратор Роман2, грапави монети, монети от
Константин Мономах3, от Константин X
Дука4, монети с изображение на скиптро-
държец, монети от Михаил Дука6. Когато
след смъртта на брат си аз се върнах от
Изток, не намерих изобщо нищо от всички
тези неща, дори и от това, което той беше
определил да се раздаде за душата му. Тези
имоти, чиито имена съобщих в настоящий
устав, са подарени от мене на споменатия
манастир заедно с всичко, което те притежа-
ват, а именно впрегатен господарски доби-
тък, парици и принадлежащите им всякакви
домашни животни, всякакъв вид земя, гори
и полски имоти, планински места, пасища,
орна земя, всякакви плодни и други дървета,
воденици, движени с вода, езера със земята
наоколо, крепости с всякакви постройки, с
животни и всякакви неша в тях, приходи от
недвижимите, движимите и самодвижимите
имоти в тях и извън тях. Подарих освен това
и честни икони, изобразяващи Спасителя Хри-
стос и всички светии, както и честни кръ-
1 4o;’do<or — общо наименование на различии видове византийски монети. Срв, Du Cange, Glossarium, s. v.
- Роман Ш Аргир. Вж, N. Svoronos, Recherches sur !e cadastre byzantin, BCH, LXXX1JJ, 1, 1959, p. 99. Срв.
съшо Cmp. Лишев, За проникването и ролята на парите във фсодална България, София, 1958. 3 Констан-,
тин IX Мономах (1042 —1054), 4 Константин X Лука (1059—1067). Михаил VII Лука (107J 1078).
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
xal itptoi oravpol psta. тагу riuioyy Xeiyxb’cov
tov £(ootrtoiov ficcti &eiov oravoov, tin, 6k xal lepd e£ay-
у&ла хата те туг eX 'бЧа qajovrp1 xal ygatpiyy xal тцу tcov
dinva лоХХслд лип avaXtbpaot xaTEtrxEV-
(io&r/oav did dtatpdpMV Xtpmv те xal papydocov xal
XvpEdoEcog' dpolaxg xal tepd oxErp itjg ay tag ex-
xXpotag, dtoxonoii'jQid w; xal лоХихагдрХа dpyvpa
btayoQa xal xavdgXag navi. далад, luaxid те fta-
otXixa TtpaXipsoiara ёу тер rap dvaxEtpevu, еп те
xal та napd tov [ xparatov xal aytov ppcov flaoi-
Aecog xvQtov \4л££<Ьо, (bv dveSidvaxETO rd ла-
ysvyeveg xal приотатот aapta avrov, дсоерудЬтта pot
tuiiua, xaffidv xaipov did гуд peyaApg ft^^stag
xal dovdastog трд betac avrov deAiag xal dtEviv-
yiag xal yaoag tov fiaouEcog риазу rov aytov rovg
Xtav dstvovg xal bpaovidrovg s%t<)po''g avrov ovte-
rpupd re xal xarendraga, roi>g dvriTaooopkvovg ov
ибгоу ту/ Pcopavta, dAAd xal латте тф у vet тазу
XQKJTiaycbv, tppul др то>:д Daitp'dxovg, ibv rpv ovy-
TQifjtjV xal naviEAp e^oAo&pevoiv yQ'tipf) napadovrai
xavitj iojv yaAEncvititcov earl' лЕяелорол yap, on
xal pedeprp' nao&Xsvoiv did noXXaiv ypcvcov p t6te
yEvopkvp p'Evparovpyta tqv naVTodvydpov 6sov ёш-
Aav&dyEiai ovdapcbg' ovv rovrotg dk xal алео pot
edcoppaaro д ларрёуютод xal dya-ddg qpatv uvag
ало трд аАтбоесод тазу Kopdvcov яадауЕуохдп /За~
oiXtxa noXvripa ipdna, xal (a) 6 tovtov hopeviv-
Х&отатод адсАердс 6 osfluoroxofacoQ ev ravip dedco-
ХЕУ' eti те xal Srspa бартера tudna appa/pa xal
aXXa Ttvd dtdrpopa navrdla ax.Evp лрод xuopov те
xal ЕолрёлЕеат т??? ёххХраеад ovvislvuvia едсорр-
ойи.ефа ovx oXtya, nivaxag gvXivag ёрфороСоад
ехтолсбрата aytcov diatpoQoyy терлубтата oitx EvaQi-
fyppia, xoXvxdvdpXd те yaXxa xal pavovdXta ovx
oXtya, (by блаугазу ’ rd xatsldog lovrtov ev ip
ласоСор fitfiXop АЕПТоиЕрбуд dr ат diiuviai, лрбд de
xal ia)v naviotayv xiypicoy xal avioxcrpwor Eidmv,
xal 6 tout cur dpi&pdg ev тр ay la ЕкхХрощ ppcdv
лар’рртйу dofyEviary EvdpXog ^oEzat did трд т<латял]д
Хептотатрд алоурифрд трд ёута1г&а dvayeypaupEVTjg
(pp. 10- 14м).
К е тр d Хаю у у
4. HeqI tov XXsvtlkpcoQ didyetv Ti/r лар’рисоу
хтюдеХоаг ayiav рог/'р1 ало ncwTOtag Есолса^Еюд
Мета тагта xal лагта diogi^opEda тад tiytag
ёххХт/otag xal тогд хат аотад tEQiaraiovg ar/xovg
xal тад Ep)jaovgr ev atg al rcbv d^dyoov dyeXat
xooqtcog те xal oEUvaog лерсеруоутас, ddovAcdrovg
лаутр Etva/ xal aovXfbiovg ovv rolg avcoTSQco ypa-
___________________47
стове и частици от животворния и божествен
кръст, а също и свети евангелия на гръцки
и иверийски език, конто имат твърде скъпи
украси от различии скъпоценни камъни, би-
сери и злато. Също така подарих и сребърни
съдове на светата църква, дискоси и потири,
различии сребърни полилеи и всякакви кан-
дила, както и пречестни царски одежди, па-
зени в храма. Подарих още и подарените ми
от могъщия и свет наш император и госпо-
дни Алексий одежди, с конто той обличаше
преблагородното си и пречестно тяло по вре-
мето, когато благодарение на голямата креп-
кост и сила яа божествената му десница и
благодарение на сполуката и щастието на
нашия свет император аз разбих и сразих
неговите много страшни и дръзки врагове
печенегите,1 конто се бяха опълчили не
само срещу Романия, но и срещу целия хри-
стиянски род. Извънредно трудно е да се
опише изцяло как бяха сразеыи те и напълно
унищожени. Аз съм убеден, че много години
след смъртта ми извършеното тогава чудо
на всемогъщия бог няма да се забрани по
някакъв начин, Към тези дарения прибавих
и царствени скъпи одежди, конто ми подари
великият и благ наш господар, когато се
върнах от пленяването на куманите,2 както
и одеждите, конто ми подари тогава прещаст-
ливият му брат севастократорът3. Пода-
рих и немалко други ценни неушити Платове
и всякакви други различии вещи, конто до-
принасят за украсата и достолепието на църк-
вата, дървени икони с безброй прекрасни об-
рази на разни светии, медни полилеи и не-
малко свещници. Тези неща подробно се из-
брояват по вид в насгоящата книга, а що се
отнася до всички движими и самодвижими
имоти, подарени от нас на светата ни църква,
то и техният брой ще бъде ясно означен в
твърде подробная списък, приложен тук.
Глава Ш
4. За освобождаването на основания от
нас свет манастир от всякакъв данък
След всичко това постановяваме светите
църкви и техните пресвети подслони и от-
шелнически килии, в конто скромно и честно
прекарва живота си братството на обреклите
се на безбрачие монаси, да бъдат във всяко
отношение независими и неприкосновени
1 Тук вероятно авторът има пред вид частичпите успехи, конто Алексий Комнин пожънал в борбата сре-
щу печенегите. Той обаче преувеличава значением на тая успехи, тъй като на печенегите били нанесени тежки
поражения едва пяколко години пс-късно (през 1087, 1088 и особено през 1091 г.), когато самият Григорий Ба-
куриани не бил вече между живите. 2 Не е известно с положителност за какви сражения между Григорий
Бакуриани и куманите става дума тук, 3 Става дума за севастократор Исак Комнин, брата на Алексий (Комнин,
48
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
(pi-Tci nd.otv. £u de дюрф6рЕ-&а xal лерт raw da>-
Qyl)b>T(.DV tfj Л0АТаХ1$ pyd’EtO)/ ttOVy OXlvfjTCOV XI-
vyraw те xal ашохофтсоу to sAevfysQov e%eiv xal
лажу axuxadovXtoTOv uua адтр fn$ avrei-ovGtcp,
awaQxovoi], avzfj eavrijs туп xvQiav цубеуд?
tov olovovv etdovs eiojiQu^si блохешёгу аг/даисЬ?
/Заодлху? у латусаи^ху? у mg rmv pEotpiAEGTaroiv
fir]TQO^OAlia>y у Рлюхблоуу у (i)j.v>r и у tov exx^rp
oiatmxtdy she йруоуихту лоутохор лроаоблсог у
tit os raw olxetaw avyy&vmv yuan1 xal тагу лбррао,
h> t^atc^Tip 61 rov 'tniTQOJiOAtTov ФФляоюю/мк;
$ шлиху? xwQvz ши/far ovo?} xeiqo-v руте гл’
uvTov xvpitvopevy ev rn’n dfare pyde dvaytEQEoPai
tovtov dvouaaii tv ту тут; афа? Exxly°fa^ тапту?
owanTrj, alda psrd iw штл(Ът арурелгохСлауу
xoivco? xal oiaos pyypovEVi^yoETai tv тф keyeiy'
,/Yttfq ласу? блюхолу? dp&odo^cov т(')г oqPotv-
uovvttdv tov Xoyov ту? оу? dAr/$etas“, duoico? de
xal xcouixarv латгобоУ dQyovTixu)V лоооблгот xal
ХЕфадхот card peydlcov xal eco? ytxpdw, хадФ?
xal ev тф evoe^et iQvoodovllp.) loyro dvaTarrovrai
илагте? (pp. 143T—] 5,7).
заедно с всички [имоти], за конто писахме
по-горе. Също така определихме и за пода-
рените на често споменавания манастир не-
движими, движими и самодвижещи се иму-
щества да бъдат свободни и напълно неза-
висими заедно с него като самостоятелен,
самовластен, сам господар на себе си, непод-
чинен на никакъв вид данък, нито импера-
торски, нито патриаршески, нито пък на ня-
кои от боголюбивите митрополити или епи-
скопи или на някакви други, или на каквито
и да било други църковни или граждански
лица, или на някои от нашите собствени род-
ственици, или на някои по-далечни; и осо-
бено да не изпита вредителската ръка на
пловдивския митрополит, нито пък да бъде
подвластен нему в нещо, нито той да бъде
споменаван по име в литургията на светата
църква, но и той да се споменава обшо, с
останалите архиепископи, когато се казва:
„Всяко епископство православно, правопра-
вящо слово твоя истини/ Също така мана-
стирът [не трябва да плаща] данък и на ни-
кое светско началническо и управляващо
лице, от големите до малките, както са из-
броени всички в благочестивия хрисовул.
К е тр а). а ю v ?
5. Ihdl лоадтуто? ха! doifyaov tow uova^dyrcDv,
tk атекштц? дсетаусбу лар3 у идут elvat xal gti rob?
Ep aurcov Epya^opevovs xal гглурета? elvat %pq
— — — £x de tov roiavTOv dpvdpo7> tov evd?
xal легтухоута 6 per els vxaQxet 6 хлмУгр/огрегогр
ov det ласу? yv&jasci)? xal gvteoeg)? xa't apery?
xal (pdftov xal ауйлг}? Oeov elvat ЗталЛеа). eteqol
de Svo lx tovtcov ёл1тролоь tloicooav, 6 i.dv els ev
tots oQtct? тф? Ф^сллотлбЛео)?, 6 de етеро? Iv
rots /LtlQeat ttjc Мооъ'уолбХеа)? xal t&v хафефу?
radvys dtaxetpLEvevv xcoQtvv (p. 2i.22-.27).
/< e q; a 4 a t 0 v у
6, Hept vfj^ тралеф}? ewtuaaias xal rys raw
dtaxovovvTuyv entuxEias xal ою^лу?
Та 6e хата туг трбле'рау xal та wv diaxo-
vodvraw evoxyadvcop те Метода)’ xal бд^лер rots fyaw
yuici те xal rot? ло,иаос .uetqgv е^еие^а, хат3
Глава VI
5. За числопю и броя на монасате, за конто
бе наредено от нас да бъде постоянен, и
че измежду тях трябва да нм а такива,
конто работят и. помагат
. — От споменатия брой — петде-
сет и един — единият е игуменът, който
трябва да бъде изпълнен с всякакво знание,
разсъдливост, добродетел и със страх и лю-
бов към бога. Други двама от тях трябва да
бъдат епитропи1 — единият във Филипопол-
ската облает, а другият — в пределите на
Мосинопол и разположените в съседство с
него земи.
Глава VIII
6, За приготвянето на трапезата и за
благопраличното държане а мълчанието,
което трябва да пазят прислужващите
Приготовлението на трапезата и държа-
нето на ония, конто прислужват, трябва да
бъде благопристойно. И както определихме
мярка при храненето и пиенето и според
1 Еиитропите са църковни настоятели, архиерейски наместници или, най-общо казано, опекуни, настойници.
В случая двамата епитропи били представители на мавастирската управа в споменатите области и по всяка веро-
ятност имали за задача да зашищават интервенте па манастира.
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани 49
exeivo xal олео Eviav'&a тйгстси, г^дтфа Titfs/isfia
лдута той Xdyov kqoxoxtovt<jg тд хата tovg dia-
xovcjv/i£vovg xal дсахотойхтад, t&v te sig тру eut[-
aotv xadE^o/tEvayy xal toot ttEQi't ота/легауу Staxo-
votivrcor, лодс дё xal тй e^iT7)Qol'VTO)v xal dioi-
xovvicov xal TpG svKA^iag rovzoiv xal хатаотаоесод.
oi /лёг ovv eot&teg xal ^OQEvdusvot tieqI Tpv TQa-
ттефау алросрт/т! ^ц.таи^ео^сааау, oi ds dvaxst/isvoi
sfc ri]v ёотёасну /TE-d^fjOvyJaG тру edcodtjv avnov
EOTiaTcocav, (bars yEVSodat ndvra sis дбёау fteov,
тф хакф YiQvvu&va alazt (p. 247_19).
— — --- о Aqtog дё xal 6 oIvog xal al xadp-
jusQtvai ovytf&siG fiQcdosiG up a/tEL'.Eodcooav, лаао-
qoovttdv did cpEidaiXlav тдур nQot&ra/Tivaiv f) yiQoipa-
офъ/тёуоуу UZevottG /tovo^ovkov tlv&v /трдё ла^аХ,-
Латтдутсоу та тулсодёгта лафф/асау, <jl№ адьаХеЬг-
та)Я то тоттоу&еу псц/щ/тауу nQO&pdyiov тщоте&цаетси,
TjToi ev TaiG TsooaQGiv ijpisQaiG t-t}g sftdo/iddoG d
tvqog /Ui'i AetTT^ Ettn dxd t6g TSOoaQaxoordG, ta/pTE
vd Ishpovv тд т госам xQaoofldJaa eig tw xd'&s
adsfapdv, xal tqi&v doyi&v траутусд хаёФр/л&дау dio-
oicoiaEV ya fidloovrcu sig Tpv TQduiE^av ало 6 ti
olxovouriOT} jiQovota tov $eov' ttjv де pieydAr/v
xvQiaxifv tov ndo%a j; TQans^a vd ylvpxai лХоъоюу-
tsqo. /is то vd slvai xOTaao/iEVoi аж тфу дмосю-
fisvvjv ayQvnvlav oi adsZpol xal nEivaoptsvoi. mog
tqvtoig xal eig tog p/rsgaG ало TijV />хц1лоау ecog
t^g aylaG JisvTpxooTpG xal to dcodexai'//i8QOV t>lov
тёоаада (рауртд va т^алЕ^а»аУ1>тас xal eig to Аесл-
VOV TOVTOIV TO)V ЛЕУтфхоУта ‘pflEQCOV, OTOV El'flO/TEV,
xal zov daidsxavj^isQov vd TQans'^dyvovy tvqI xal о
ti ct/do oixovo/njoi] г/ dsia GTQovota, xal ало дйо
xQaooPdkia va didoovvai sig tov xafl sva. лФфу 6
xard xaiQov pyov/isyOG EpovvaQ didxQioiv, ctr ото-
утюду/ би %QEid^£TOi xal dl/.o ti vd TQaxe'QayQr^
vd e~7d тру Edovo/av, did vd ёплодёлц /тё tovtov
tov тоблот ti\v hu/caQytav Ttv&ia I xal d ti траутЬ-
ataov TyfyEljs. хо/падт] sig то /тотаотуфмот sirs ало
та Etoodij/aaTa t&v лдоаотеёсоу site ало тд хола-
dia у ал.о aXlov viva xQioxiavdv, xav te ovyysy-d
xav те утЛоу той ijyov/iEvov, i) (i)lov tlvog д.дв).~
cpov ri'd'sXs xQoaTpEQd-vi doiQov did тру avdxavaiv
i&v ddslTp&y^ vd тд dsypyai d xsV-dQr/G, xal ovav
л(оёлу], vd то ёфуаЛр eig тру т^алт^ат. xqog тод-
toig лоетш va oaG EV^v/tioao xal tovto, exeivoi
ojiov EVQtaxovTat) (potwlvTEG ev rfi dyiq /iott] raviy
sire xqog tov лоо1‘ord/isvov site xq6g viva ex t^g
адЕ^убтртоя Лоуф (piXlaG xal yvrjoiOTTjTos, d toiov-
tog vijoTiG /ту длолЕ/глоао, dWeav ev xaiQfb TpG
TQa^^pG ёотат p tov toiol'tov naQovola, /tsiTsav-
онова, което се извършва там, в следващия
разказ ще изясним всичко относно тия, конто
се обслужват, и ония, конто обслужват —
относно седналите да се хранят и тези, конто
стоят, за да прислужват, а също и относно
тези, конто наблюдават и се разпореждат и
за тяхната благочинност и поведение. Тези,
конто стоят прави и шетат около трапезата,
трябва да пристъпват безшумно, а ония, конто
са седнали да ядат, да приема? храната си
благоприлично, така че всичко да става за
слава божия, като е приготвено, както тряб-
ва. -- —
Хлябът, виното и обикновените всекидневни
ястия да не се променят и да не се сменят
определените от мене неща поради скъпер-
ничество от страна на вастоятелите или под
предлог, че са дошли на гости някои мо-
наси, но установеното от мене ядене трябва
да се поднася неотменно, а именно: сире-
нето да не липсва през четирите дни от сед-
мицата освен през 40-те дни на постите, а
да не липсват и по четири чаши вино за
всеки брат, като определяме също на масата
да се слагат ястия три пъти дневно, напра-
вени от това, което божиего провидение ни
е дало. На самия Великден, след като бра-
тята са изморени и огладнели от непрекъс-
натото бдение, трапезата да бъде по-богата.
Освен това от този светъл празник до све-
тата Петдесетница и през дванадесетте дни
да се слага четири пъти ядене на трапезата.
За обеда през тези петдесет дни, за конто
говорихме, и за другите дванадесет да има
на трапезата сирене и всичко друго, което
божиего провидение даде, като се прибавят
и по две чаши вино на всекиго. Обаче раз-
решава се, когато се наложи, да се лоднесе
още нещо на трапезата, тогавашният игумен
да има това право, та да пресече по този
начин лакомията на някои. Каквото и да се
донесе за ядене в манастира било от прихо-
дите на именията, било от стадата или пък
дадено от някой или друг християнин, или
от роднина или приятел на игумена, или се
случи да се поднесе като дар от някой друг
брат за подкрепа на братята, икономът1 да
го приеме и да го добави на трапезата, ко-
гато подобава. Освен това трябва да ви
обърна внимание и на следното: когато от-
някъде някои хора дойдат в този свет мана-
стир било при игумена, било при някой от
братята като приятели или роднини, такъв
1 Икономът се грижел за уредбата на манастирското етонанство, общо за мангстирското имущество,
за прибирането на реколтата, за облеклото на монасите и т. н. Освен икономн към манастирите имало и икономи
към епископската църква. Те имали за задача да пазят църковното имущество, да се грнжат за уреждането на
благотворителни учреждения и др.
Гръцки извори за българската история, т. VII
бО
Typicon Baciiriani — Типик на Бакуриани
тъ* /.ait /juysio) nA toiqvtov 6 тцдк ov
EAyAv&ev. pi de JMQijWi-v 7; djoa ny? rcov a'ds/.tpcdv
EOTtdaECO? eTte tov foro%ai@yoat олЕтгдсиг 6 £evo?
&UX (io^lEVELTOl ТЛОбёУОУУ тбу XaiQirV Ту? TQaKEpy?,
лаоа tov %E).ko.Qlov уто’ёоё}о) у avvyi^y? nyovoi.a
tov t'oiovtov ту? diax},yaEW? хата rd agyo^ov' ov
ydo e?eotc тф адЗ.срф eot tdoa.O‘&vit tov (piXov ev
ту avrov иЁХЪу xal dydmyv тф tolovto) лоиЗао-
&at. el 3e ye twv /liovu.^ovwv б p?tZoc е’отси, (iQ~
uddlOV ЁОТСУ ЕЛ1 TQtolv ypL&QOl? TOV TOlOVTOV д.Уа~
navoai xal 7?) теттфтд yusgq E(podtdoao&ai avTov
хата то oqijo^jv xal ovtco лаоалЕЯЧ’Ш- el os ye
OVll/jf/ dcOdvEtd Tl? тф tr^.fo KEQLXEOEIV, XOXaoyEiv
аотЬт dst xal EiuasAEiG&ai pE/CQi ту? теХе'ю? nao.).-
layy? tov гооурато?' eI <5e ТЕЛЕ/итуои fv ту рот ft,
ipaApot? xal v,uvoi? xal evyatg dst tov tolovtov
OTEiXat xal tov блёд ovtov XEgdyoat luo'&ov naQa
TOV TCOV бХсОУ {IeOV (pp. 24-29-----25o0).
човек не бива да се изпраща гладей, но ако
неговото пристигане стане по време на хра-
ненето, братът, при когото е дошъл, да го
вземе със себе си. Ако е минал часът, ко-
гато братята обядват, или ако гостенинът
бърза да си отиде и не иска да чака часа за
ядене, икономът да вземе обичайната грижа
за неговото посрещане, както подобава. Но
не е позволено на брата да нагости приятеля
си в килията си и така да му окаже ува-
жение. Ако приятелят е монах, редко е да
остане три дни, а на четвъртия да му дадат
припаси за из пътя и така да се изпрати.
А ако се случи да заболее, трябва да бъде
задържан още и да се полагат грижи за него,
докато оздравее съвсем. Ако пък умре в ма-
настира, трябва да се погребе с псалми,
химии и молитви. Така ще спечелите награда
за него от всевишния бог.
К 8 гр d 2 at ov 6
7. IIsql Етдоцатшу ту? адтАсрбтуто? у tov tovtcov
тщурато?, xal бла)? dqstlst Фаллay&yvai ту ddcT
(yoTyxi лада tov лдоТитаиЕгоь, лоб? ds xal тсоу
ълодурбтсоУ
Mexu. tovtu. dk xal keqI тшурато? EvdopaTtw
Е7ЩА,Е\фЕ10-&а1 алоидуу ЁрЁрЕдщ ov pyv ds dZzd
xal vnodyiiduov xal Хоелбту олоутсоу %Q£td)V‘ ys-
vyoExai ydo did ddasco? рощах, et xdya xal леою-
оотёда у E?odo? Max yEvyoETai. (iqeotov ouv e6o~
£ev yeuv dovvai Ехботсо ёуеаотф ёхаота) хата то
idury ргтдоу, бла)? >лу yEryxai лдбераае? toi? dtW-
tpot? e?eAevoeo)? ало ту? povy? did там toiovtcov
%QEi(bv r/ 6vexev tov apogaoai Tl }] EV8XEV TOV ло-
QioaoV'ai oavdaha ладауЕУео&ш tv xal? ttov okv~
totouwv ilvQat? у dlZcov tivolv, xal ту лдоуаотл
TavT-y fikdfiy? уЕУёофат udroyov, dua ааёлоу diy-
VEXEis ёооутш ev Tat? ngooEvyai? те нас f-yvTodlat?
xal Tat? Котлас? dtaxoviai? ту? ay<a? txxdyola?
xal алаУ то %QEa)v ExxAygovv. Et ovv yv diO'OTov
yyiv xaidt туг dvcoTEQO) тауф'ЕТоау ту? EvayEOtd-
ту? jitovy? TO)v llavaylov arvydEtav ryv diavoptyv
to)v EvdvtidTTOV, ovdsv yv eteqov tovtov dvd)isQov
у dyptodianEooV dV.a хата тф> to>v ^govcov (poodv
xal тд tovtcov аотохатоу ЁтолоюауЕУ yevEodut, &?
уду ХёуоутЕ? Edcvooasda. eotcoogv ot dSs^ol xd~
^ei? tqel?, xal ^аа^агётазоау рдуа? о ptsv xally-
yovptEVO? ту? f.tovy? тошор.ата тосахогтаЁ?, 01 Ie~
QovQyovvTE? TTQEa/lvTEOOt u/aa rot? dvolv ЕЛ it долее?
xal тф sxxAyotaQXy ^ai тф oxEvotpvAaxt xal oooi
to)v аде^трсоу ejxqiwi xal дадтдолое топтф, &ote
Глава IX
7. За това, как игуменью, трябва да раз-
пределя. дрехшпе на братята и парите за
тях, а също така и за обувките
След това си поставих за цел да се по-
грижа и за пари за дрехи, а също така и за
обувки и за всички останали нужди. То ще
става чрез даване на заплата, при все че
разходът ще стане може би твърде голям.
Най-добре ни се видя тя да се дава всяка
година на всеки един според собствения му
разред. за да не се дава повод на братята
да излизат от манастира поради нужда от
подобии неща. Те не трябва да влизат у
обущарите или у други такива било да си
купят нещо, било пък, за да си набавят сан-
дали, и така под такъв предлог да навличат
беда на душата си. Но трябва непрестанно
да бъдат на молитвите, на песнопенията и
на останалите служби на светата църква и
да изпълняват всичко необходимо. И тъй, ако
ние можехме да раздаваме дрехите според
установения по-рано ред на пресветата оби-
тел Панагия1, това би било най-доброто и
най-редното. Но поради времената и неспо-
койного положение ние определяме това да
става по начина, който ще ви кажем. Бра-
тята да се разделят на три групи и да пс-
лучават заплати: игуменът на манастира -
тридесет и шест номизми, а служещите све-
щеници заедно с двамата настоятели, екле-
сиархът2, икономът и конто братя са из-
1 Маиастирът „Пресвета Богородица" в Цариград. - Еклесиарх --- църковна длъжност. Еклеси&рхът
имал най-различни задълженпя - грижел се за чистотата в църквата, за осветлението, участвувал в литургията
и др, Освен обикновените еклесиарсп имало и велик еклесиарх нри цариградския патриарх.
Typicon Ba curia ni Типик на Бакуриани
51
yevf-odai тог aoidpov avrcov j ЛЕУТЕКси'дЕхи, oirtye?
ЛдсЬтр Typt? ОУОрасдрОО'УТар AttuftayElV de б X(l~
Pei? шла v routeрата sixoat. xal jj дтттЁда de
ra^ts Bora) opaio)? атддея лЕУтехакёеха, kapfiavovet
di; xal uvtcI 6 xathl? тоглспу vo pie роста леутехсц-
drxa. p dr тдстр тц?1? Eorojoav ус/Щ zi'xooi, xal
kapffaysTCoeav 6 xatlEi? tovttov avd, уоршрата
6ехп. eotco dr rd koydgiov плат тр? gdyp? aviotv
forautyoy траур. xal ei ia%a лслас o.l Eiaodoi tt~iv
лмгто1(»г Etdayy хата тот ОЕлтЁррдсаг uijva owd-
уоутси хш ut длщтроыс yiroVTai, xal tote rdrc
tov? ddry-p or; то ткррра тр? b'dvpaotac агтсог
kap[. dvr tv' dk z a did tovio iva pi] атаунаод a)utv
ol ddtdpol лсораап tov ayoQaoai Erdvpara xal
лдауратЕгсод at ходе vEodai лоддсотЕрсо xal блс-
paxgvvEo&at i?}; pwij? xal тщ? dovksta? тастр?
xal трд EV^q? алоктрлаУЕО'дш,, етолоосарЕУ kapfia-
reir avra? тад dykaPlEtoac goya? аитсЪг pr.ct та
ту? Erdvpaata? avnor пр драга ev те/ карлдд dva-
oraoEi tov xvgtcm pfu7>v "Ipoov Xqiotov хата rip’
psydkqv xvgtaxpv tov лдауа, ote xal dirngioikp ys-
VEefyat лауцуоду? лада тру ЕоауЕотатру povpy^ era
лдттЕ? ids ypria? gvtcot ayogdccooi. лйтта yog та
уде o';dp b’ ip naypyvQEt татту Evyrgd)? EogEdpeov-
Tai (pp. 26p -27g).
Ke rp d к a t,o v i,p
<S. IIeqI tov bevdegay rival тру xa&’qpa? povpv
ало лаар? dgyovrixp? те xal diata? yi-igd? xal
ттЁдад л аут ока? Калда^Есо?
Воокорш тру ладоееау тРауЕотатдУ xatdppd?
povpv eIewO-.'gav vlvai ex лагтсоу tcov povkupsvcoy
fikaftega ypigl ravipg a^aofkai, dkkoTQiuiv те лаутсот
xal ppcj)y evyyETixcor лдооаУлсот, vvv оутсоу xal
to>v priKpua? eoecOgi реккоттсоу, eti xal tcov ppo)v
ктуатадилу Елстдолсот те xal кослсЪг лагтоиоу лдо-
осАлсог, pp туогто? wc? adetay pEQixa)? те р
xolvok oykpoiv тру olavovv таетр ёлауауглт, ррт-Е
рру тауу тр dyla Exxkpota рис7)у тулсо&еутоу ххр-
ратеоу ррте тс~)у ev avroiQ xaroixovvwov otcpdyxivt
тдбла.) pE"/j)i xal tov rvyoyroQ wo? лдскурато?
xabbapgciav dqE/Jo'fkai. el 6e w tcov друтЬуоУ
(Л>уугус7)у dkcydTEVTO? хатакрердр did krjbpy p tit a
dkkpv ToiavTpv лдбр aaiv xal cpikovEixpop iirolda
Tira kyppEofkcu, тоу toiovtov xaxaQyovpEv лагтр тр?
TotavTp? лотрда? rvdvpposo)? xal diOQtyopElki d(6~
dcxit (poket? pova.? koyQJ krydTov de^aadac лада
tcov Еладблату ppwv xal ласоаоккис тр? dvaio-
yvvTov таттр? tpikovEixta?" by co ydg evgtutov те
брани и равни на този така, че всички те да
бъдат петнадесет на брой, конто ще бъдат
смятани първи разред — всеки от тяхдавзема
по двадесет номизми. Вторият разред да бъ-
дат също петнадесет души и всеки от
тях да взема по петнадесет номизми. А
третият разред да бъдат двадесет души и
да получава всеки от тях по десет номизми.
Цялата сума на заплатата им да бъде в ко-
рубести номизми. И ако евентуално всички
приходи от всякакъв вид се съберат през
месец септември и постъпят взиманията и
тогава е трябвало братята да получат парите
за облеклото си, но поради това, за да не
бъдат принудени братята да отиват по~далеч
и да се отдалечават от манастира под пред-
лог, че ще си купуват дрехи и ще пазару-
ват, и така да изостават от задълженнето си
и молитвата, определихме да получават са-
мата своя спомената заплата или парите за
дрехите си на светлого възкресение на гос-
пода наш Исус Христос —• на великата не-
деля на пасхата. Тогава е определено да
става панаир при пресветия манастир, за да
си купуват всичко, което им е потребно. За-
щото всичко необходимо те лесно ще изме-
рят на този паиаир.
Глава XVIII
8. Нашиягп манастир трябва да бъде
освободен, от всякакво административно и
насияническо посегателство и от, всякакъв
вид данък
Искам настоящият наш пресвет манастир
да бъде освободен от всички хора, конто
искат да сложат върху него вредителска
ръка, било че са чужди или наши роднини,
настоящи или бъдещи, а също и от наши
упълномощени управители и всякакви други
лира. Никой да няма право частично или из-
цяло да безпокои манастира по какъвто и да
било начин, нито да отнеме насилствено от
имотите, определени за светата наша църква,
нито на тия, конто живеят в тях, по какъвто
и да било начин и дори най-малкото нетцо.
Но ако някой от роднините ми остане без
дарение поради забрава от моя страна или
поради друга някоя такава причина и ако
той се пристрасти да вземе някаква част,
искаме този човек да не предприема такова
злонамерено начинание, а олределяме нашите
настоятели да му дадат само 12 фолиса1
във вид на дарение и така да прекратят тази
алчност на безерамника. Защото аз имам по-
J Фолис — дребна византийска монета, 1/288 част от номизмата.
52
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
xal г/лохатаотатоУ xXi/Qovdpov тдд aylas табтдд
Е'/со нас тду ttsqi таг'лдг гшуЕотатду
ClOVgV, XU.’O'&S (tVO3TEQ(D ТЕ Xal EV TOCS Т'ЛОТЕТау-
iiEVOig uacp&g te xai ^елто/csqcos die dr/goa. rau-
igv ydQ тдт Evayeordr^v /литру ,иета латтазт tcov
vxtavTpv d&Qov nQooij^a $«6, тф лбута тЕХтдга-
рЁтто xal ovvexovtl, />ле(з vps pups хггра/фд xai
локиаиадтдтои 'ipvyfjs, avTESovoiov xai e2.ev&sqov
ало лаодя te xal narroias %ыобд диЕТЁрсот ol~
xelcov te xal izEvcov xai или£а.л1&д te xal латтосот
лдоо&лот, ,идтЕ yv&cig t&v та&грд 7iQoTora/.tsva>v
<3<5лср xal лдодоысл Tirbg t&v ev аттд pova^dv-
тсог dyoi xal o/,itxQOTdTov Tiros t&v ту деилот&а
тдд тосаотдд ayias /corps fonoxEiueviov (ахлосдОф-
vai g dcpaiQEi()pyai‘ аут? <5£ oi tv тд тыабтр tiorg
uovd'QoyTES Етёосо uvi oi'xEi'cp g uoyyEVixcp gu&v
лдоо&лср ei’te d^AOTQUp тлотаоаЁосЗюоаг g yu/gav
ftotcouav too E^ovoiav syEiv too otovvovv ziQ&y/au-
tos T&V EV awif /LOTOVS yaQ UQXElV xal tt/Ol'Oid-
'Qsiv fiovXouat ev таттд тот хиЛруосшЕУОУ xal тоис
Aoutovs ddslcpovs, a>s uxooteqoo siQpTat xal d>s oi
Xqvo6^ovV^)L 2<5y<4 duioatpovai, xal ёхаатот didysiv
ev t& idicp тау,иат1 xal &s то ладот tvxixov vjia-
yogevei, xal vnEQEvyjEO'fyo.i t&v evoe/S&v xal xga~
rat&v aylcov gp&v fiaotMcov, tqv срфоуд'ютот OTQa-
tov xal тдд pugg d/iaQTUi/.ps ipv%rjg xai тдд оазтр-
Qias aiiTT/s. fig cvv ysroiTO E^ovoia^eu’ Ttvd g ysiol
[Мамеда t&v ev ту &yia iiovg aipac-frai ррте
tots p.ovd'QovTU.s глотауутас tivl' тдт yap тою.итдг
ay tar /Tovip' to is povd^ovoiv ets xaroixlav xal
dlaiTav xal dvanavuiv тФфдрл, xal eIs to digvEXEs
avTE^ouaiov avTpv eivac боблоиас xal аитодёоло-
тоу ало лаУтсог t&v атолЕдоз фуд'Ёгтозу, t&v хатд.
xaiQol’S xattpyov/iiEva/v тду (pQorrcda xai dtoixgoiv
табтдд &q/io'q6vtO3s tyuVTCov xai Tpv didra^iv' ov
yd.Q азолер tives ,uovaoTpQia ovvlot&oiv g allo ti
tcov lEQO3/.isv(nv xal tois ovyysvsoiv U&T&V 'lUTE^OV-
otg chdoaui хата diaSoygv avT&v шла тду tov xtl-
toqos д.лоф'аза13>, ортоз xal g/iEig лЕлосдрЕ'&а xal
doOQiua\UE&a’ блто /ал/ уетосто g/iiv tovto ovtco
лосдоас g оЛазд di,avogoaa&ai^ xal di>TiTdSs(>)g xal
EQtSos лрбц'ащу dtdovai ev /сёссо с&т&у xal Ey&oav
$Eivai xal dtxaoTgQicoy лрбтраслу, exugtov t&v
dtrrgyoQEVfievcov eolutov xvqlov xal деилбтду xakovv-
TOS T&V EV ifj /Liovfj, XO.-&&S ЛО/Лбхсд t'V TO~.S 6l-
xaoTpQfoig wvg TocovTovg a/UiV.w/.isyovg t'd’saaa-
цефа, xal rd Toiavra хаИт^дд Ёл1 to yj&Qov лро-
хблтооос лоШахсд yaQ ol avdstoi sv тосд toio^tols
лдоттц&утас t&v d^tcov уоурф dixaorixg xal adtxoi
стоянен и установен наследник в лицето на
светата църква и на пресветия манастир
около нея, както ясно и подробно съм озна-
чил това в по-горните нареждания. Този пре-
свет манастир с всичките му земи аз под-
несох заради себе си и заради греховната си
душа в дар на бога, който прави и държи
всичко в ръцете си. Манастирът трябва да
бъде независим и свободен от всяка и вся-
каква ръка на наши близки или на чужди
хора или изобщо на каквото и да е лице,
нито пък да се разхищава или ограбва със
знанието на неговите игумени или чрез из-
мама и предателство на някой от неговите
монаси — чак до най-малкия, — конто са
подчинени на властта на този свет манастир;
нито пък монасите в този манастир да се
подчиняват на някое друго приближено или
родствено нам или пък чуждо лице и да не
му дават възможност да има власт над как-
вото и да е нещо в него, Аз искам само
игуменът и останалите братя да управляват
и да имат власт в него, както казах по-горе
и както изясняват хрисовулите, и всеки да
прекарва в собствения си разред, както на-
режда настоящият типик, и да се моли за
нашите благочестиви и могъщи свети импе-
раторы, за христолюбивата войска н за моята
грешна душа и за нейното спасение. Прочее
да не се допуске някой да има власт, нито
да сложи вредителска ръка върху работите
в светия манастир, нито монасите да се под-
чинят някому. Защото определяй този свет
манастир за поселище, пребиваване и отдих
за монасите и искам той да бъде завинаги
самовластен и независим от всички по-горе
споменати лица, като съответните игумени
имат грижата за управление™ и уредбата
му.1 Защото ние не направихме и не ще
определим, както някои, конто основават
манастири или някое друго свето дело и го
дават във властта на роднините си, конто ла
го наследят след смъртта на ктитора. Дано
да не се случи ние да направим, нито из-
общо да помиелнм това, та да дава повод
за спорове и разпри между роднините, да
предизвика вражда между тях и да бъде
повод те да се съдят, като всеки, който е
получил отказ, се нарича собственик и гос-
подар на манастирските работа, както често
сме виждали такива хора да се съдят в съ-
дилищата и такива неща постепенно отиват
към по-лошо. Защото често недостойните
имат предимство пред достойните в реше-
1 Манастирът бил освободен от плащане на данъци, т. е. имал финансов имунитет. Вж. Г. Г. Литав-
рин, Крестьянство Западной и Юго-Западной Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения,
XIV, 1956, стр. 217; сыцият, Болгария и Византия, стр. 227 и сл. Общо за имунитета във Византия през XI—
XII в. вж. пак там, стр. 219—237, 247—248,
Typicon Bacurianf — Типик на Бакуриани
53
TtQOXQi'vovTai tojv bixalcov. bionsQ ov BovAottci tov
тф Вето адчебСС'&ётта тблот тоёд tqoig avyyEVEOiv
anoyaQloaO'Oai ij eteqgp rivl, ei be ye dq {irionTat rtg
fi'te rd»' yvpoiwv гцлбог ovyysvavv fite to.v 6vop.a-
QOqevojy eiIte tojv (ту-дрсЬлсог ppa.v тр ExxApola
itov eI’te тер uovaoTpQlcp el'te wig тлаотЬ xatQioiG
fc'f.Tf тсТд xdoTgoig xal ayptbiOig olapbpTivi тдолтр
dvTiTdcGEO'&ai BovAp'Osip j eYte olxiav хтриаофат,
eI'te to Aeyopevov uiahlov ртот хататриуют ev uig
xdorpoig xal хатахесг ev avzaig elte о'крЬрточ
Et'bet tojv ЕсооЬю^орётолг ex tojv tcjtcov exeIvojv
лАЕОУЕХтрар p atayQoxEQbpop btduvog peydAtv nqdy-
ратод p /jixtjav tj jLidrco тртлф ^ppart 7j biavoppaTi
Tovzoig bioy^GEi, tv лдтптоод zip' dgdv еуетто tojv
TQiaxooicov btxa xal Ьхтсо 'BEoqoQo-V латё-
qojv tojv ev Nixatq ovveWcvtcov xal ava-Oeua-
тюрётсд eouo трд toot XQioTtavfjJv ллотесос. xal p
jLiEQtg avTov ржа tov ’lovba tov ’loxagicbtov xal
d eotgi bebopevov аьтф) л(Ц) spov, xdv те axlvp-
TOV Ei'p X(iv ТЕ XlVpTOV p aVTCxlvpTOT, Egovaiav
eysi p T taihp ayla bxxkpola pov xal to ueql av-
трр povaoTTsQiov ВтрЕАёо'дас avzb ало tov tolovtov
xal E<p Eavz-pv xafiEoipvai,. a2Aa xol el Tig Evge-Bp
ало tcov xa&pyovpEPEvbvTOJV ev тр тошотц ppojv
p.ovp p ало tojv еу аг>тр porayobv лаооВртаё и
toop £v тф ларбти тъ'ли.ф xal xrpoao'&ai yv(bpp
boldqj xal ovvdQopij tivl tojv ovyyEV&v ppobv p
tojv a/XoTQicov Зло tojv адхЕдаЗ’&ёгтоуг ev тр toi-
avrp pp,ojv povp dcpEAeoBai ti p xal о.отрд хати-
xvQiEvaat xal лоЬа o/ajg tv табтр tp^a^siv, тр?
avTpv dpdv ёлюлаобреход ё^оооВроЕтат xal ал
avrpg cbg лооЬбтрд xazaxQifyEig xal лада/ЗЬтрд tojv
ёт тф ларбти 'quoyv ттллхф) dvay датроp.tvajv. d/л’
dxevxopai tolovtov quvppova toot ep,ojv olxelojv
yevfa'&ai Tivd‘ ла?тад yap aviovg Еордуётроа, ava-
dlQETpag те xal elg ттётра avayayojv, ov xatd урёсд
p ! eilXoyov ahiav avTOjv uvog ёуоттод, dMd p
povov did Tpv EVTokijV tov 'Beov xal 'qv ei^ov fpv-
ocxqv oyEGiv ttQog avzovg. d yap uaxaptTpg трлблт
латрр лаАат тауЕоод flavtbv, ndw о^ихоотатоод
pp.ag хатёАеорЕ xal dvp^ovg, xal латта та олад-
yovza аотф q qprpQ грлебт хата yvvatxEtav egtv sig
та EutTpdEta tojv лаёдсог алгерд xal tojv Bp^Eta.v
adEAqp&v pfioov bovoa etg wqoixav, yvpivovg qpag
хатёЬле. xal xevatg zatg yrool ndvrojv t&v ла-
TQopajv pp&v xQppidTOJv, лрод be xal- tojv гаттрд
pToi ^pzpopojv p(ji(pv‘ al Ьё dbelqjal ppebv иЕта
t&v wQoixojv a&rcbv aftEkdovaai elg wvg avbpag
airrobv &v bta(poQoig ycbpoig, лдод Ьё xa^ov ueqleq-
youevov ^v те rp 'ApptEVia xal ЧфуАд. xal тр
SvQia, etl xal rp 'Pcouaviq лдоотроаооттод xal
ipv EvnoQtav zpg £copg p.ov ^ртоогтод, лоАг)? ayav
biEpifiaoa xqovov, xal таота лагта xtiv те хт^иата
x&.v те у^р/аата xdv те а^к6р,ата eyppadupv тр
Bop'&Etq tov B’EOv xal bid tojv dy/'cov Ebywv tojv
yovEOJV p.ov xal biEptayv лоМлхгу тоблсот xal леот-
нията на съда и несправедяивите се предпо-
читат пред справедливите. Затова не искам
мястото, което съм посветил на бога, да бъде
подарено отново на роднините ми или на
някой друг. Ако някои от истинските ми род-
нини или от тези, конто се наричат така, или
пък от нашите хора бъде забелязан, че иска
да се противопостави по някакъв начин на
църквата ми или на манастира, или на него-
вите села, или на крепостите и волоките
имоти, или пък построй къща или така на-
речен поделен или прибежище в крепостите
и да живее там, или пък да забогатее от
някои от приходите от тези места и да спе-
чели по нечестен начин от някаква голяма
или малка сделка, или им навреди само с
думи или намерение, той да бъде иай-напред
прокълнат от 318-те богоносни отци, конто
са били събрани в Никея, да бъде анатемо-
сан от християнската вяра и участта му да
бъде като на Юда Искариотски. А какъвто
имот му е даден от мене, движим, недвижим
или самодвижим, светата ми църква и ма-
настирът при нея имат право да му го от-
немат и да си го вземат. Но ако се намери
някой от игумените на този манастир или
от монасите в него да наруши нещо от на-
редбите на настоящня устав и да спечели с
хитрост или със съдействието на някои от
мойте родники, или на чужди хора, или да
ограби нешо от даренията на този наш ма-
настир, или да му стане господар и изобщо
да сложи крак в него, като си навлече съ-
щото проклятие, да бъде осъден и изгонен
от него като предател и нарушител на пи-
саното в настоящая наш устав. Но аз моля
да не се намери такъв неблагодарник от
мойте близки, защото аз ги облагодетелству-
вах всичките, отхраних ги и им създадох по-
ложение не защото съм бил принуден или
защото някой от тях е имал осиователна
причина, а само по божие повеление и по-
ради естествената ми обич към тях. Блажено-
почившият ни баща, който умря много от-
давна, ни остави съвсем малки и невръетии
и майка ни по женски обичай даде цялото
негово имущество за нуждите на дътцерите
си, нашите сестри, в зестра и ни остави голи
и лишени от всякакви бащини имоти, както
и от нейните, т. е. майчините ни имоти. Се-
стрите ии отидоха със зестрите си при мъ-
жете си в различии земи. А аз обикалях из
Армения, Иверия, Сирия, бях и из Ромаиия,
като търсех сполука. Прекарах извънредно
много време и спечелих всичко това, както
пари, така и имоти и длъжности, с помощта
на бога и със светите молитви на мойте ро-
дители. Това стана чрез мои трудове и из-
Typicon Bacnriani — Типик на Бакуриани
отдовсоУ ysyovsv. о 14' тлЁоттр’, did те хиратыт xal
дталуато? fiov Exy.syvytvoi\ gv Ька rtrog srsgov
dgtoyijg ц peucrsla?' pa/Aor c)A лАутес oi niiyyf-
vi-тд /tov кш at avdga wot did tov e.uov ttoyVov
xal rr^ dovAf-ia? xal тцд лдбд us tow s>os[Ig)V
црсот flam, ascot лдопла&Елад xal ябоиш'цд sdo-
izdolhyuctv xal ЕлцддЕТц&грау xal s? oixsiow uov
хат те Xsycfaw titi risdtoxa g &Т b<b co i' rd ds
st rg ayia tiov sxxAijoij. толспМута xal Tiaio^r)-
odusva ducioK idioxTTjTd uov stoi xal 'tpvyj.xd g.ov
латка dsdorxa wc T'r bsdwxa’ xal uszd таита s,(
ti ат dyafibv ридуоваидт el? tov? e/ioo? tawzdc rs
y.al Tsdvsayrac, ovx faialAaw tit co у bixalaw site
a iwiytysiCOT лгло!if/л. тоотоху abv st ехеу лцтттот
гуМ^оа, t'va ёи лбгтсот slEuilEgcog dtdyn те xal
bldyT/ ЛаТТОШ',? TO Хат’ррЕ h'fjoy ГЕрТЕСОТ ЕНОТУ ТЕ.
xal (VJiOTQiG)y xal латте! tor uXatqv xal ил avrov
bi/ tov 0aadixov usgovg xal tov латдмдудхос,
xo.fi(bfKTs,o bid tow svosfimv xal ngooxwifruw %qv-
ooflodAAoiv xQoedsoni'oihp осдёт ovv ауаухалоу not
s'tsqov Щ svos^sg xgvoofle td/.i-oy dyaAafiso&ai xsgl
tow biaq's.Qbvuuy pc-i ит1у!лати'л\ raw wqgteqot лдо-
ftsfiTpcoT-wv rd ыхота лед1 wvrtov xaioiojg f)s,O7a-
(borrow db/.a bid tuvro 'tlsgpgT tf xal linagdv Ёло!у-
na dglaxny лдод тот хдатттот t'/uaw ^аобАа, iva
та wagh-pov П'Лох&ЕУта те xal oixoro/agfisvra yard
rgr hyiav цотцу ravrgy тцт у.ат’ёц.ё dxivgrd те
d/usgipva soniQtyusva хот fisfiaia frog rsAovg (pv~
XaTTOwrai (pp. 36in — 39 L,4).
К s (p dXatov xa
9. Ilagayyt/ha ysvoph'T} лад f)pcov лдод rovg dbsA-
qx)bg лкц1 рмт^иооттос f/tov те xal raw лдооцхоу-
raw spot xal лвд1 ауалц? xal soriaasa)? avroig
у егоlist pg хата ri/y fyusgav, Ёт ц uvgpoTSVopsda,
xal лед). дюто/лг/д '/ovolvow rot? sy Xgiurcp dbsA-
<po7g xal. w.eql rov лбоат ё^Ерцооуацг sig tovtovs
svdsigao^ai
j\vv ovv biOQidoue'&a лео1 тцд fiv'mtr£ T(>v ца-
xaglrov y.al sv doth!peg тц hj^st Алааtov fiayl-
otqov tov M’rads^(poi' /ivv, tov ёулеаетоОщ хата
тру ц/тЁ()ат тцд те Astdvjsa)? avrov цто/, т!р> si-
xdba tov ОЕЛтЕа^дсОУ pttp’dg, s.v fj rsAsivai. xal ц
лаУлиод th?лросс rcyv hylov fTEyaAopidgrvQog IX)-
DTatHov хат- тту* ovvoblag avrov, ЁтаааооГрчн те
wavbatalav Ьарлдат xal wavrotow dyaAcov 7bso.ud~
tcov wEwApQo:<uA"pv TQaws/’M’ tojv -d'tdijEy лаоаохв-
Неутсоу цаТт, xal -олЕд та хата тблоу Xauftavo-
,пЕУа лада rtbv dbsAtpcov лдоогс&ЁоАо} Хеда sxd-
иитания, конто понесох, и чрез много усилия
и проливане на кръвта си, а не с помощта и
застъпничеството на иякой друг. Освен това
и всичките ми роднини, и хората ми се из-
дигнаха и бяха облагодетелствувани чрез мои
труд и служба, както и благодарение на
благоразположението в щедростта на нашите
благочестиви императори към мене. Освен
това аз нм дадох дарение от собствените си
имоти или телърва ще им дам. Всичко, което
е било дадено от мене на светата църква, и
всичко, което ще бъде дадено, е също при-
добито лично от мене и на конто съм го дал,
всичко дадох за душата си, И освен това,
ако съм направил някакво добро на живите
си близки или на умрелите, не съм го на-
правил от никои други имоти или приходи,
Поради всички тези неща поисках светият
мой честен манастир да бъде сега, айв бъ-
деще да бъде съвсем освободен от нашите.
чуждите и всякакви други хора, а също и
от страна на императора1 и патриарха2,
както беше определено по-горе чрез благо-
честивите и почитаеми хрисовули. И тъй не
ми трябваше да взема друг благочестив хри-
совул за различните ми имоти, тъй като тези,
конто бяха издадеии по-рано, потвърждаваха
съответно снова, което е необходимо за тях.
Но поради това аз отправих към всемогъ-
щия наш император гореща и настоятелна
молба да запази докрай ненарушими, нена-
кърними, твърди и сигурни установенитс и
наредените от мене неща относно този свет
манастир.
Глава XXI
9. Нареждане, дадено от нас на братята,
относно моя а на блнзкате на. помен, за
яденето а угощението, което им се дава
в деня на помена, за раздаването на
жълтици на братята в Христа и за
това, че трябва да се оказва на. тях
всякаква помощ
И тъй сега определяй поменът за блаже-
нопочившия и блаженопаметен наш брат Аба-
зий да се извършва в деня на смъртта му - -
па двадесети септември, в който се тачи все-
честного мъченичество на светия великомъ-
ченик Евстатий и на неговите сподвижници.
Тогава да се прнготви изобилна и разкошна
трапеза, изпълнена с всякакви хубави ястия,
конто бог ни е дал, и на всеки брат да се
прибавят още по две чаши вино освен тези.
1 Алексий I Комнин, 2 Цариградският патриарх Евстратий Гарида (1081—J084),
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
55
отто xijaaofroha ЬЬо‘ booi. bi; iequtevovtes cbci. та»'
йделтрто» тот» Svtcov ёт тр povfj xal ыоу ёу toIq
povxaorpolotc;, лоод Ье xal w)» ev toiq jwqiois
xal TiQoaoTEioib xai xdorpois xal ливр т/7 btaxQaiyOEt
zqs aylas ppa)v povpg, х.ата тру ррёдау ё-XElvpv
vzteq avrov та Ьатоа тер т)л(7> лдоасрЕрётатоау' уеуе-
cnh» Ьё xal то7д h> Xqiojcp dbs^oig тр ai'rij
ррёдо. diavopij yo ptoратауу p£v ё^ЬоррхоУта xal
bvO, xal jUSTa TpV U.7lul,VfJLV TOO oQd'QOV xal TpS
aytag Ъитоору/ад biavEfiqOqTTDGav rote: еу Хреокр
ubEAqadg xai rets XoinoTg toTq ла(татр%ооо1 gsvois
rp popup avrov vopiopara Етхоостёоаада (pp, 40?.7—
4I‘P' / . „ e z
ёт p Ы av ppopa ooboxia flvov оиррроЕтти p
pap 1 'ppyocXv Ttd.evip, A' amp xal to prppoGV-
mv рои ёхтЕ^Еоси xal dturEipat тот; еу IXpiorcp
abEAqois wpiopara bvo xal Ердоррхсута, xai тта-
gdxApoig yxVEO'dw toi$ (IdfAp'CTb bid bayu^Eorurps
тдатсёс/р; ^а1 ла»» лХутУооар; ёдооратсоу те хат
лоти»р xal тсаос тот; eApXvdoOty eIs TpV Ьр/мОеТ-
oav fivp.upy ppoty peed Ti/r a;r67;vGir tov oqDqov
xal rps isqu.0 lEtrovoylag btavEpp ^ртатоау ypuolov
yopioitaia eIxooi тёсиада. euv Ье tteqlttevo}] tow
TOJiuyfyivTOTV voptopaTcov p etsqov tl rd»' ypetdup
xal TOA'TU EV ETEQQ tyOQ(l ЬсаУЕрр'Ортш roig EvdEEOl.
»Qog 6е xal ёх трд лолто/а; eicodov тг/д томотрд
аут ад povpg еЬ ti. цу tieqitteiIo}], dpoioog ало ztav-
to; Ei’bovg tovtcov та pplap vkeq ipvytxpg аоттр-
ciag pov biavsiipdpi aroav хата тру ppEQav vpg
руд ppg рроту ills evoEfl£oty ep Xqlotcp dbeZpoiSf
',OIS TTEVpri xal Wig XaiiVnpQETOVOl- Tp TOiarrp
f/ovp ptuDlorg те xal TcaQoi'xois, лаута bid vdyv xa-
a py о v! i evcov xai otxo) ’6t ia.p Ь тауЕр p io1 а рита g 6 fJov
Oegv xai xadlapd aWEibpoEi xal dbtuxQiTpj у у (buy,
Elbow,v блтод xawxQioECOg etv%ev b to yboacoxo-
,uov E%ct.y xal та /' aklbpEva xopt^dpsvog, os bid too
voor/iopov хЪ'лтрд те xal ттроЬбтрд аяедау^р, строд Ьё
xal ли/at bid тддд LAGQyopiag 6 Пел» ala. хатаЬ£&ха~
oxat AtTi^q. татта ЬёzidvT.o. аттараХлахтатд те xai /те-
^aia>q xai аитри/мд ftoolopai btargQiio&ai xai
uvboy bid iitag лротраоЕТод ёх тс~,у EiQppEVTOV тоо-
ттоу Хатавее)’' si Ье yo ёх тт/д хецтттотрорсад ты»
ЬЬе^тр»»’ р с/Хатоу г» ату оvvo.%1)a>oi vou/арата, то
тоттюу jTEiJrtEVpa pp biavtppd'pvai titcoxois ppdrv
еуехеу, aVa'i biaTijpiiofh.i ravra toos dyayobotv, ёх
Ье трд е1о6Ьоу трд ay tag fiovpg bioixttv тд. олео
ppdv- (pp. 4l,w- -4217).
ёт Ы гр ui$(ff>pta xai ay la ppEQa rpg peydApg
.-(tpeirgg pvppp TEAEiodco tcv paxaQtToo xal tteQi-
d.guo латрод pp(7)r tcv I7axoQuiv)'CV, rov aoxov-
Tog totv dp%6) тилр ёу laQatg ^EtToogylatg xal q:u.t~
bQaig TQanE'Qcis' biayEpp-dprcvoav Ье тр аотр qpEtpi
toIp yrb'pot уор/оаата EixoctTEocaga (p. 431(J—n).
конто братята обикновено получават, А конто
от братята служат в манастира или в отшел-
ническите килии, а освен това и в селата,
проастиите, крепостите и целия обхват на
нашия свет манастир, в онзи ден да подна-
сят за него дарове на бога. Същия ден да
се раздавят седемдесет и две номизми на
братята в Христа, а след пускането на ут-
ринната и на светата литургия да се разда-
дат и четири жълтици на братята в Христа
и на другите чужди хора, конто се случат
на иомена му, — — --
В деня, когато по божие благоволение се
случи смъртта ми, на мене, Григорий, да ми
се прави иомен и да се раздавят на братята
в Христа седемдесет и две номизми. За уте-
шение на братята да се дава и твърде обилна
и богата трапеза с ядене и пиенс, а след
пускане на утринната и на светата литургия
да се раздадат двадесет и четири жълтици
на всички, конто са дошли на споменатия
нащ иомен, А ако остане нещо от определе-
ните номизми или нещо друго от храните, и
това да се раздаде на нуждаещите се, А ос-
вен това, ако остане нещо от целия приход
на този свет манастир, също така полови-
ната от всички видове храни да се раздаде
за душевното спасение в деня на нашия по-
мен на благочестивите братя в Христа, на
бедните, на служещите в този манастир
мистии и на париците, Игумените и иконо-
мите да разпределят всичко със’ страх от
бога, с чиста съвест и безпристрастно, като
знаят, че е бил осъден ковчежникът, конто
присвоява това, което се носи, и който по-
ради кражба е бил изобличен като крадец и
предател, а още повече в старо време Гиезий
е бил обречен на проказа поради сребролю-
бие. Искам всичко това да се пази непроме-
нено, твърдо и сигурно и да не остане под
никакъв предлог нищо от казаните неща.
Ако се съберат номизми от приношенията на
братята или на някои други, излишъкът от
тях да не се раздава на бедните заради нас,
а да се пази за тези, конто са направили да-
ренията. А нашият иомен да се прави от при-
хода на светия манастир. — — —
А на светия и почитан ден велики четвър-
тък да се прави помен за блаженопочившия
славен наш баща Бакуриани, архонт на ар-
хонтите, със света литургия и с разкошна
трапеза. Същия ден да се раздават на бед-
ните двадесет и четири номизми.
56
Typicon Bacurianl — Типик на Бакуриани
Кетрй laiav кд
10. JIeqi tov цг] хататбооеодт 'Pojpatov tiQsafiv-
teqov p рогдс&ута ev zf] кат e/ie piovf/, ка1 dipvuva
т)р> ahhiv
IlaQEyyvajpm de лат to is sv ту; йогу xal pe-
paiozdzcp ddyptazt ладила), рщделоте ev ту хат3 yid
TUvTtj ayla povfj Pojpaiov лдеиритЕдог p itovd-
'Qovta zax&yvat et py fzovov votdioidv tip a, eiddra
ygdytpaza xal nQos zoos хата xaiQOvg TzQKOvzas
ЕлютёНотта те туу yvajpyv zov хадууоерёуое xal
roi? afrzovs алоотеРАорЕУОУ л.адд. zovzov
алёдуЕв-Ош xal zd yQEtcddy т?)ь uovys dtoixEiv, zov-
zov dl evexev туру zotavTyv magayysliav motovpai
^aocpah^opEVos, i'va рфл<ж (11 тот uvzes xal ледб
Aoyoi xal nleovsxzai, voTEQTpid zt xal ту
uovtj zzQo^evovmv, I] dvrizaoadpEVov ztva тф тблсо
ха&ютсбт, omeddovza tov те zitos xazaxvQieveo’ у
zyv ryovyEveiav ngos savior Елюласао&ы Г]
aAlyv ztvd хата алетслаиху лдосраоту (дтолотпиаи-
&at zyv povtfv, olwnsQ mopAaxts тщрЕрпхбта el'do-
per ev zfi jjUEzsQa (ртРу e£ dmlozyzos xal yvcbyrfi
enieixovs. eI de pi] zovzo fjv, yiiEts tovtois тф дабТЕ4
ms dtdaoxdlots Елб/лтда xal zots exeIvojv летдб-
peda ddypam (pp. 4419—453).
К e <p d 1 a i о v xe
IL UeqI tojv ’iB'r'jQOJv ovyyev&v xat uvfyQoomojv
Tjja&v ecs тру povadixyv zd&v e^Iv&otcov xal
elevooptdvoJVj 8лcos del avTOvs dpzaodat
Et o&v siol Tires алд tojv ypezlgcvv ovyye vojv tojv
xafpalpa mlpoictpovzcov f]piv xal хата ftadpov ttqotl-
pajpevojy povadtxy дшсюгте; zd^ei, cpiAozipovpsvot
ле1оо. те xal ovveoei xal елст^деюс mgds rd vfj ayla povy
ovpqdQOvra xal dwazcLzazoq deov те xal avpcplgov
yyovpEda тд лдои растрат xodzovs vxeq zols pP
VOVS xal robs E&OTEQlXOds' el de Trig tEQaTlxfjS zd-
$eojs ttOQQaj eiol xal zys хат agezpy dtaycoyfys xal
ov pdvov хата zavzr/v ddvvazot, da/.d xal лстгтатд
dvlxavoi xal алобрсл лддд тф> тар xoapidvrpog
Елт-фесбтута xal о5/ д’.ох/фссо xagdiq xaflvnovQ-
yoVVTES yyOJO'&t'fiOVTai ZOlS (EQOiS tovtois zvnois,
,ш/ yevotzo e^ovalav Ey^EigioDL/vat alzots’ т/gv yd.Q
Toiavzryv tojv piova^dvzajv xazolx^otv podloqat дю-
QtaaoOai, | d)S Kolldxts el'Q7;zatf rov elvat E/,evO-E~
Qav латт^ 8лд iLvctjv те xal тагу lyyvzeQQ)j> f^ucov
ovyyevojT ovcd 81л p zi'i eteqqj vnozdooitv Таттлу
dioQi^dqeDa, all’ auzE^ovoicos del те xal dianavzos
didyetv xal аотодеалдтшд. el de tls tojv ElQTjfZEvajv
ovyyevav ^tiojv -g тюу ау&дшлсог Tjqcjjv ?} xal
812.0s zis fj tojv 'IfhlQOJV xal д.лохадц xal 6 те-
TvnojfJtEVO? dQf&pds tojv /nova^ovzajv ellem-ps fmdo-
%si, det tovj zoiodzovs лдотсадоао&ас xal sioaya-
Глава XXIV
10. За това, че не бива да се допуска
презвитер или монах ромей в моя
манастир и по каква причина
Препоръчвам на всички в манастира и на-
реждам с непоколебимо решение да не се
приема в моя свет манастир презвитер или
монах ромей освен само някой нотарий, който
знае да пише и довежда до знанието на
местните управници решението на игумена и
бива изпращан от него да отива при тях и
да урежда необходимите за манастира неща.
Заради това давам тази препоръка, за да се
осигуря, щото да не би иякои, конто са на-
силници, хитри и алчни, да извършат някаква
вреда и щета на манастира или да поставят
някой противник на това място, който би се
стремил да господствува, да заграби за себе
си игуменството или да си присвой мана-
стира под някакъв друг благовиден предлог.
Знаем, че това често се е случвало поради
наивност и простодушие в нашето племе.
Ако не беше така, ние бихме следвали ро-
меите като учители във вярата и бихме се
подчинявали на техните решения.
Глава XXV
11. За съплеменниците иверийци и наши
хора, който са достигнали или ще
достигнат до монашески чин, как
трябва да се приемат
Ако има някои от нашите съплеменници,
конто са ни близки по кръв и удостоени с чин и
който преживяват по монашески ред, известии
с опитността и разсъдливостта си, и който са
годни и са в състояние да [допринесат] полза
за светия манастир, смятам за необходимо и
полезно те да бъдат предпочетени пред чуж-
дите и външни хора. А ако са далеч от све-
щеническия чин и от добродетелния живот
и не само са неспособни за него, но изобщо
са негодни и чужди на благоприличието и
благопристойността и се покажат, че служат
не от цялото си сърце на тези свети наредби,
иека да не им се поверява власт. Аз искам
да се определи такава обител иа монасите,
че, както често се каза, да бъде напълно
свободна от чужденци и от наши по-близки
съплеменници, и постановяваме тя да не
бъде подчинена на никой друг, но да бъде
винаги самовластна и напълно самостоятелна.
Ако има някой от казаните наши родстве-
нник или от нашите хора или някой друг от
иверийците, който се подстриже, и определе-
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
57
ystv avzobs ev тр yovp yea sig x.ovg tcov ёлкес-
TTOVTCOV XdOGflV ХОЛОУд ЛООд дУОЛАрОСИЮСУ TpQ T£-
талсоиётрд лообтртод, dqrellovxag ahovg didysiv
yaxd xpv Tuncodsiuav rd^iv трд xoiavxpg povpg yal
opoycsiv ahoi-g iocs ev xp yoivoxpxi ddshpoig yal
vzioxdtwEGfyai тф yadpyovuevco. d de теталорЕУод
ЩНдрОд T(~)V U'.va%&V ёл1Е1лётй) р.рдёлОХЕ (p. 453_2S).
Keep dlaio v нд
12. HeqI tov AoyaQiaod pvai xbv oiyoyd^ov yai
xovg лотлосд diayovpxdg ho tov yadpyovpsvov,
tov yafrpyoapsvov de loyaQ{ao{ypvat Ьло xpg x&v
abslqxbv yoivbxpTog
Ч)<рЕсХд[леубу ёохс yal agiov, t'va dioAov tov
Eviaviov 5 | psyag ohovopog трд yaf)’pyag sigp-
psvpg poyi-jg ^oyaQid^i] xovg те naQOiy.ovb^ovg y.al
xovg dtayoylag biacpoQovg lyys^siQiapsvovg б.лад
yard tov оелтёудрсот iifjva yal avfhg хата to
uyiov лдсуа ovv rpdfio) &sov‘ yal £' ti av sf’QE-
i/ojatv dwolsiyacypsvoi, Zay/jdvcov лафаотсоу, xov-
xoig Koiposi аттбёы&У' d de рёуад otxovdpog j.oya-
Qtagsodto ho xcv yalhjyovjuevov, yal loyaQia^diuy
vog finaihov Aaujjav&co лафагтоо axiddst^iv' d ёё
xadpyovpt&vog ev qopco $scv xp Efdposi xtov lot-
лсЪу д.ёе1(рсЪу E^odia^sxo} sig rdg трд Exx/.polag
XQEtag xal трд uovpg, y.al to xmafapnavyiEvov
dvE^odlaoTov ztQog ФсрёЛегау трд povpg yal ovycpE-
qov ddvto sig tov doyEiaQtov xal Aaypavsxcooav
лада xovxov ayddstpiv. xal yaf6 ЕУ-аотоу лаоурт о
y.adpyoipiEvog AoyaQia^EC&co ело tcov oixovopcov
yal tov boytcaplov yal трд dbslcpbTpTog' (boavxcog
yal 6 ёохыбимод XoyaQia^O'&o) dig тф sviavxcp ело
tov xadpyovpEvov yal трд аёскротртод. yal ei ys
в у tovtcov rig ёлётотЕхтроЕУ ?/ yaxEdazEdvpoEV axai-
Qcog p paxalcog та Ехх/.роюотсха poppaxa, 3ei та
E/.Ashovxa yal avalovd^vza лодлт алолЬукЬоас xal
алохатаотроас, ahoy de hojcai. ало трд dvd xstQa
avxcp dovXeiag’ si' ti ёё xieimttevoei ёу трд ёхх1р-
oiaoxixpg slodSov олёд тад лафрр&у тулахд’т'юад
ё^бдоод yal dllag dixalas dbosig, осот b.v , e.y rd
тобтотр xooov ysv&o&co Elg xd ovpipsoovra трд
ёххлроёад yal лдод (bps^siav ahpg хролаттбуеуог,
coots ev Emxpdstop yatQW evQE&posrai eig cbqcs-
haav трд енуApolag, mczteq el’QpTat, y.al sigodia-
^Etai. dioQi^op^a ёё yal xovro, iva tup uTtoletyn]
лоте Ало трд iiovpg loydQiov Scog дёуа Iitqcov,
coots sv yatgep dsovxi zpv трд ,иогрд xQElav ало-
лкрдооу, та ёё олр.олеоюоеоаата x&v ёёуа Iltq&t
ddxiooav Etg dyogdv утриатод y.al то уттраа лдооуо-
дсооатоэоау тр aovp (рр. 45^—4623).
ното число на монасите остане непопълнено,
трябва те да се предпочитат, да се въвеж-
дат в манастира и да се оставят за попъл-
ване на определения брон на местата на липе-
ващите. Те трябва да живеят според уста-
новения за този манастир ред, да живеят в
съгласие с монашеското братство и да се
подчиняват на игумена. А определения? брой
на монасите никога да не се намалява.
Глава XXVI
12. Икономът и останалшпе дякони да
дават. сметка пред игумена, а пгуменът
да дава сметка пред цялото братство
Необходимо и редно е главният иконом
на речения наш манастир през годината със
страх от бога да иска сметка от помотцник-
икономите и от ония, на конто са поверени
различии дяконски служби, веднъж през ме-
сец септември и вторн път на Великден. И
ако те биха имали някакъв недостиг, да го
получи от тях и да им даде документ. Глав-
ният иконом да дава сметка пред игумена и
след като му даде сметка, да получи от
него документ. А игуменът със страх от бога
със знанието на останалите братя да харчи
за нуждите на църквата и манастира и това,
което остава неизразходвано, да предаде на
дохиария1 за потребност и полза на мана-
стира и да получи от него документ. И всяка
година по Великден игуменът да дава сметка
пред икономите, дохнария и братството. Също
така и дохиарият да дава сметка два пъти
през годината пред игумена и братството.
И ако някой от тях се е обогатил или е из-
разходвал неуместно и иапразно църковните
пари, трябва отново да попълни и да набави
липсващите и изразходвани пари, а той да
се отстрани от службата, която заема. Ако
от църковния приход остане излишък след
определените от нас разходи и други спра-
ведлива дарения, какъвто и да е той, да бъде
за полза на църквата и да се пази за нейна
потребност, така че в случай на нужда да
се намери и да се изразходва за полза на
църквата, както се каза. Нареждаме и това —
винаги да има в манастира сума до десет
литри, така че в случай на нужда да задо-
воли потребностите на манастира. Излишъ-
ците над десет литри да се дават за покупка
на имот, а имотът да стане собственост на
манастира.
1 Дохиарият (до^ьчаоюр се грижел за склада с храни гелии припаси и манастира и разпределял продук-
тите между монасите.
8 Гръцки извори за бьлгарската история, т. VII
58 Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
К a tp а 1 a i о v х$
13. IIeqI t&v tqi&v лад’ёиоо xtioOevtcov xltuaxcov
t.&v xltj'&eio&v лао' fyi&v ^EvodoyjElayv ош»;
ETV7l&Oap,EV
K&cay&ev (Э£ tov '/toqiov tov dvopca^op-Evov 13т e-
vcpPyov Exavcodsv t&v dvo od&v EXTioliri Sv $evo-
do%Etov. дсатааооисн olv xal dioQt^opai ek t&v
nQQoddayy zov угуд'Егтод %O)qiov tov 2tevlpu%ov
dovvac exeioe X6ya> t&v ddoiJioQCOV xal t&v | ле-
vrjzcov Sxaozp TjpEQq, vjv SnolrjuEV d D-Eog, olzov
podtovg dvo xal ocvov pETQa dtio xal Idyop stqoo-
t-payziov X] EipvjTOV, ec zi 71a.Qu.axi] 77 tov 1)eov dya-
Идтцд, ol ov ex олЕдратагу xal lay/zvinv. Et&zaooa
дё xal fifioduvAov ёх t&v dsoTioTix&v pvA&vwv
t&v ovtojv ev тф ^TEvipdxq), I’va dloffln тб tovtov
&lEOiuai xal TiaQotxov s'va ёх wv tolovtov %u)qIov
алд лао?]д EziY]Q8la.<; ts xal dovleiag, aig to 6).ov
tolovtov yzoQtov тлбхЕстас. eIev'&eqov Etvat dicoQiod-
ртр? xal p.dvn vTtoxsiG'dat тт/ tov toi.ovtov ^svodo-
%e[ov 'i)7TY]QEoiq, otov gvloqpOQeiv Sv avz& xal vSqo-
(poQEtv xal лаоат dovlsiav roi; %Evodo%Eioig &Qp6-
£ovoav sxteXslv, di ov duxVEpEzat xal 17 zoiavzri
ладоуф Eig zovg лЕУЦтад xal zovg odottWQOvg. ys-
VEO^caoav ovv Sv xatiaQQ. yv&q.]] xal туб fro #soo
xal diavEpSzoo avveioxglTCOg тф zocavzt]v ладо'/фу
t&v xqei&v xal lappavEico psza z&v allcov adeA-
qi&v t&v алд тцд povljg тф lay%dvouoav с&тф
^dyav &g sig алд тфд TQtvqg za^scog adslipdg. xal
vs'3'i]T0J0av xodfifiazoc ev тф $8vodc%Ei(p тобтср л.о/-
loi, xal qpovQvog i’ozw xal xliftavog Sv адтф), 'Oeq-
pol &,u<pa), I'v9 ozav ev та1; ysipEQtvaig qpE-
gatg 0 £svog, Sv тф tocovtqo $Evodo%E[a) 'QEQ^zalvq-
zai te xal oTEyav&v^zat xal dvanavT]Tai. xal ei
xcvdvvsvsi vdocp Ttvl zig t&v exeioe TiaQaysvofzsvcov
бдослбдсоу xal qxlayv, лдёлЕс tov tolOvzov dvawav-
oai фиёдад то sig’ list a df: zdg TQSig zavrag фиёдад
^aQOTiEuipai tovtov. el 3e ys лдуъ sig udvvaplav
ti; хатагтфтЕс xal ov dvvazai ddowogstv, dec t6v
tolovtov scog t6te xqoteiv xal dvanavoat, stag ov
TEAsioog vyiavEt. dsi ds осходо/сфаас nl^otov zov
tEVOdoXECOV ЕЛ1 тф e<)VV& TTVQyOV TIVu, xal El ov/j,-
ffil zig Sxeioe (poftog, ev тф ттб^гуср (pvlazTsiv, олсод
ei H&Y] Tig t&v faaicov, ov qy&dov] ?/ %eIq avwv.
xal Etg to ^EVodoyELOv тд /.Eyd/iiEVOv MaQpidQivv, 0
Sort n&yyjlov Trtg ysipvQaq, xal тд eteqov gcvcdo-
XEiov, 0 Sozt ладд. тф> -&dAaoaav xal Tijv xa^Tj^ag
Глава XXIX
13. Какво постановяваме за mpume осно-
вана от мене лестбици1, наречена, от нас
странно правмници,
Под селото, наречено Станимака, над двата
пътя, бе построена странноприемница. На-
реждам и определяй там да се раздава всеки
божи ден на пътниците и на бедните два
модия'2 жито и две мери вино от приходите
на казаното село Станимака, а също и за
суха храна или готвено, каквото божията ми-
лост даде, например зърнени храни и зелен-
чуци. Постанових и една от господарските
воденици, конто се намират в Станимака, да
мели това мливо и определих един парик от
това село да бъде свободен от всяка тегоба
и служба, на конто подлежи цялото това
село, и да служи само на тази страннопри-
емница: да носи дърва и вода и да изпъл-
нява всякаква необходима за странноприем-
ниците работа. Чрез него да се върши и
снабдяването на бедните и пътниците. Прочее
той да върши добросъвестно и със страх от
бога тия неща и да разпределя безпристрастно
даваните припаси, като получава заедно с
другите братя от манастира падащата му се
заплата като брат от трети разред. И ако
бъдат поставени в тази странноприемница
много легла, да има пещ и огнище в нея и
двете да горят, та когато дойде гост в сту-
дени дни, да се стопли в тази странноприем-
ница, да се подслони и да си почине. И ако
някой от пристигащите тук пътници и прия-
тели заболее от някаква болеет, той трябва
да прекара три дни. А след тезн три дни да
се изпрати. Ако пък е много слаб и отпад-
нал и не може да върви, той трябва да се
държи и да почива, докато оздравее напълно.
Близо до странноприемницата, на височината,
трябва да се изгради една куда и ако се
случи там някаква опасност, да се залазят в
кулата, та ако дойде някой насилник, ръ-
ката му да ие успее.3 В странноприемницата,
наречена Мармарион, която е близо до мо-
ста4, както и в другата странноприемница,
която е край морето и при нашия манастир
1 Лествипи, т. е. стълби. Ду мата се употребява в преносен смисъл. Чрез тия „стълби", с конто Гри-
горий Бакуриани означава трите странноприсмници, той смятая, че ше постигне „царството небесно". - Един
модий като мярка за зърнени храни се равнявал на около 8,5 кг. 3 Авторът на типика взема предохраните л ни
мерки срещу евентуални нападения. Като се имат пред вид общото положение в българските земи по това
време и другите податки в типика (например „несиокойният народ1' — гл. I), това сведение може
да се схване като указание за иараспалата класова борба. 4 Мармарион — днес има село Мармор. Вж.
Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 207. Посочването, че странноприемницата се намирала близо до места, е
дало основание на Л. Пети да предполага, че това място е било близо до р. Вардар, между Солун и Пела,
където в древността имало станция Гефира (мост), Срв. L. Petit, Typicon, Introduction, р. XV.
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
yioviy tov ay to и NixoAaov, artva dvo ^Evodoyeaa
(pxodopijoapEV xal ЕтолаюацЕУ глёд yjvytxpg cro-
rriQiaQ rov ftaxaghov аг>та&ЕЛ<рои /aov, opoiajg rs-
ilrfrojoav Eig dtaxoviav тсог бёослбдауг те xal ле-
уг[Т(оу fxIextoI nysg xal pova^ovTEg sig ev тф> evI
xal Ёт-Ерод 1:v т.(р steqcp, xal kapfiavstajoav xal
avr.ot frbyav, xafkbnxEQ xal 6 ^тЕГщау(тт]д‘ do-&tf-
Ttooav Ье Eis rd prodoyEtov tov MaQpagiov ало
тфд rloodov rov ycogtov IJgaPixiov ёхаотр dpegq,
ufrov pddtog f;f? xal ol'vov pETpov ev, xal e:1ev-
I'XEQtD&t'jrco ладыход, (Тюте xal то aleopa dlpdy]
xal то fvAov dydyi] xal а/Ргуу лбюаг otyEtlo,u£vT]v
ii^Qsuiav tov toiovtov IgsvodoyEtov :rh]QoT. opoitog
<5s Eis to ^Erodo^Eiov zov ay tov Ntxolaov doDtfiat
ало тф лдоабдоо tov ycoglov I7gtl.6yyov | ExdoTTj
TjpEQQ (TITOV uddiog ЙС xal OlVOV UETQOV ev xal
loyqj paycigsvparog ei tl av тту-ц xal otxovoptjai]
f/ det a nQovota, xav те долдта xav те layava, xal
xdQotxog naliv &xelPsv IIev&eqcoI)Ett] Aoycp alsaaa-
xog xal tov ^vZoq^oqeiv xal vd(X><poQEcv xal тад
доклад глт)деа!ад tov ^svodoyslov oztoteAeiv. egOQ-
xt^ai dv Tobg рййфшд rfjg aylag povqg та&тцд
xa&TjyovjtiEyevovTag, рцЬелоте та Totavra gEvoSoyeia
тот? tv cntToXg тетъло)p^vojv XQEidbv viploTaaVat
oteqtioiv ttiv olavovv psQixolg ц xa&ol.ov, xal tu-
otevo) тр dyaflorypi tov &eov xal nJ TEQEopElq tojv
dyicov avwv, I'va ei xal рт) evexev Ttvog ciHov did
pjdva та -totavra gsvoboXEta та тияаг&ЕУта xal vo-
/io-fl-sTгу&Ёгта anavra вата Ьштудфрюссг 3eI Ei,g rd
E^fjg лЬл’тоте алЬ лао-гуд fildfivyg те xal буффсЕООд.
El Ьё Л-Qbg TO XQECTTOV xal O.rp'&OVajTEOOV av^rj'&tf-
cetcc. #a'a лдого1д q лдбоодод тф xaH’miag po-
уф, xal тф '^Evodoytag 6 тдблод cboavrcDg afify-
Ифсо лдод то хаИИютог xal vxeqteqov. ei b’ofiv,
ai)Tat at лафгцл&у Tsdsioai ev avrotg rotg £svodo-
%Etoig yQEiai ё'отсооау abifiAEinTOi xal dvvTtoxQdTYp
rot, paHov dk dftaQaodlsvroi те xat лйуюс si dk
fiovA-fy&fi tic tojv pE'&’fipag ctMEigysiv ij лЕдгхблтаг
тф ToiavTTfv TVnoj'O'Eioav лад-^ротг фгаутоусаг, Etg
ивуафт aytaQTtav koyttvOфзЕтат а&тф) tovto xal twv
трлЕтёдюг арарт^ратсоу ёота1 Svoyog (pp. 48T—
4 927).
Kstpdkatov )ф
14. IIeqI ExddoEOjg i] бтало&огаод dyoojv ij хт-гцш-
tojv Eig лрбооола ёлб трд ytovtfg
zhaxcoZvouEP г5е ex tovtov xal dtoQt'QofiE^a, ov-
daytajg ola>g adEtav ?,yeiv tov хатЪууофтЕгог тф
Свети Никола1 — тези две странноприем-
ници аз построих и учредих за душевното
спасение на блаженопочившия си брат, —
също така да се поставят в услуга на път-
ниците и на бедните някои избрани монаси,
един в едната и друг в другата, и да полу-
чават и те заплата като онзи в Станимака.
Да се дава всеки ден на странноприемни-
цата Мармарион по един модий жито и по
една мера вино от приходите на селото Пра-
викий2 и да се освободи един парик, за да
мели мливото, да носи дърва и да изпъл-
нява всякаква друга работа, нужна за тази
странноприемница, А също и за страннопри-
емницата Свети Никола да се дават всеки
ден по един модий жито, една мера вино и
за готвене, каквото божнето провидение даде
и предвиди — било бобови растения, било
зеленчуци от приходите на село Прилонкион,
И оттам пак да се освободи един парик като
воденичар, да носи дърва и вода и да из-
пълнява останалите работи при странноприем-
ницата. И заклевам онези, конто бъдат след
нас игумени на светия този манастир, щото
тези странноприемници никога да не понасят
каквото и да било частично или пълно ли-
шение от определените за тях припаси, и
вярвам, че с благодатта на бога и със за-
стъпничеството на неговите светци всичко
наредено и постановено [от мене] ще се за-
пази непокътнато навеки от всяка щета и
домогване, ако не отпоено всичко друго, то
поне само за тези странноприемници. А ако
по божи промисъл доходът на нашия мана-
стир стане по-голям и по-изобилен, нека също
така и уредбата на странноприемницата да
се подобрява и разширява. Във всеки случай
определените от нас постъпления за странно-
приемниците да бъдат иенарушими и неот-
меними. А ако някой от иашите потомци по-
иска да лиши или ограби това определено
от нас убежище за странници, нека това му
се смята за голям грях и да бъде той съ-
причастник на нашите прегрешения.
Глава ХХХП
14. За отчуждаване ила продаване на
ниви или имоти на лица от манастира
Забраняваме отсега нататък и нареждаме
според устава на манастирите на Изтока и
на Запада игуменът на нашия манастир да
1 Точното местоположение на манастира „Св* Никола" не е известно. От текста на типика може да
се предположи, че той се е намирал при с. Прилонкион (на брега на Бяло море, край Орфанския залив), от чиито
приходи се издържала странноприемницата на същия манастир. Срв. Petit, Typicon, р. 49й. 3 Сравикий или
Правикий съшествува и днес под името Здравик или Здравики в Зъхненско, близо до езерото Тахино. Вж. Йорд<
Иванов, Асеновата крепост и Бачковският манастир, ИБАД, II (1911), стр. 207,
60
Typicon Bacuriani — Типик па Бакуриани
ррбтеоад yovpg хата tov tvttot vcov povcov трд ts
агатеАрд xal dvoexog btbuvai ateAqo) тор ало
tcov хтр ucItcov трд руегщад tiovpg pipe ладогхотб-
aiov ррте ypv t'TSQo.T у pre xiprov p atixstcova
ть toiovtov то)У дсахуероттату тр dplaydelop
yovfi, ояак ,u,p хаталъ’др p ха/лдотр oyovota xal
fjv.aqxovca трд adelcf. дтртсЖ dyolcog fie, урТЕ TtoXsiv
урте Exdovvat el'g Tira лобосола' vllio) ycl.Q dia-
л.псспсод xal da> алебд ларауусЛАа) xal дсауаоть-
Qoyap O7T.SQ iipde ysvoao ov y,6vov ленео1, al.Eovds
diavosio&ai аотд то ЕХломуаофае ощ)дрт<ж тдолср
лобд otiovv лрбасолог ex tndvrcov tcov diacpSQuvrarv
тр &yia ydyfi, ёхтбд iivvov та)? naoatxcov tcov dov-
Aevovt.ojv owp-Dcog аотр (p. 51w__33).
ыяма никаква възможност изобщо да дава
на някой брат от имотите на нашия мана-
стир нито паричко място'1, нито друга земя,
нито градина или лозе, нито нещо друго от
притежанията на речения .манастир, за да не
се паруши прекрасното съгласие и едино-
душие на братството, нито пък да ги про-
дави или да ги отчуждава на някой лица.
Прочее така настоятелно и неотменимо на-
реждам и завещавам да не се допуске не
само да бъде извършено, но дори и да се
помисли да бъде отчуждено каквото и да
било от имуществото на манастира, на което
и да било лице освен само на париците, конто
служат на манастира.
К eq-a A a i,ov Ay
15. Пес I rov daq см>д ертд-аттыг тот лаибтта
тоцог трд povpg плтхрд diaadgsing трд лол/.d-
xig ypfysfapg veodypTov ovv Deco xaifpyag svaye-
ататрд povpg xal tov ypdsv tcov ёулед^уоуёуют
avTcp, cog ла(брусот тетгтшутш, peraxivpDpval p
dAAoico'&pyai p rpv olavovv de^aoDat vcpeaiv
Eig xvqiov тот Dedv evoqxc!) toys ретёрё xpv
nQovotav ttoiovpsvovg xaOpyovyevovg re xal loi-
лоид ads/upovg трд то/абтрд povpg xal xovg xeqi
аЪтосд те xal vEavrovs xal l-cuTtpfoig EgaocpaE-
[opai TGvzovg, iva pi] xoAypacooi тсоу лао Ipov
TTaw&tvTcov ev тр ppcXEpq yovp C&Aoicbaat TI p
vcpEOtv p peccooiv toot avpxovTcov астр xal diacpe-
oovtcdv oicpftpuvi TQJaicp SQyaaao&ai p naQaXoylaaa-
Dat та dtOQto&EVTa лар’рребг (p rd ёдруспУ peQtxd.
хата Tpv yvehypv xovg diet vd HnaTpoovv xal rovg
koiHovs" лобд tovtois ldv cig /ЗотАроетас) p то ла-
q6v тилехот napaXldgai хата ti p уЕтилосроааНсл
p cog piag ovAAa^pg тобтог алоолаааода! p те
xaDokov алоНёош p xAsyai лекхтслтои xal ёх трд
povpg таитрд al/MTQioiaat xal tcov dic/лет ay p^vayy
naQppcov Tdvcpv aTEQpaaoDat, 6 lotovrog ёатаь xa-
TaxexQipevog сало xvq/ov Deov леютохоатодед xal
dpcoQiopevog латтсот Elyv ayltnv aiirov xal трд
ppezspag ayavaxrpoecog хот i apapciag ётоуод xal
dcpeil трд rcov ppe.TSQMv xaQa^Twpdzcov evc6^lov
tov Xqtotov sv тр (pofieQa ppe.Qa трд XQi'ae.cog, ev
p yevoiTo лаутад ppag dvevoyovg elvat xal хата-
xQtoi-cbg те xal xoldoeojg, xal tcov aicovdov aya-
Глава XXXIII
15. Настоящими! текст на лшнастирения
устав на често споменавания новооснован.
с божия помощ наш пресвет манастир да
се пази сигурно и нищо от съдържащите
се в него [наредби/, както са издадени от
нас, да не се променя или отстранява или
да се обезеилва-
Заклевам в господа бога игумените и
останалите братя, конто след мене ще имат
грижата за този манастир, и тези, конто са
около тях и подвластна тям, че ги предпаз-
вам посредством църковни наказания, за да
не се осмеляват да променят нещо от наре-
деното от мене в нашия манастир или да
извършат по някакъв начин осуетяване или
намаляване на припадащите и принадлежа-
щите нему имущества, или пък да изопача-
ват нашите разпореждания, или да ги тъл-
куват частично по тяхно усмотрение, за да
заблуждават и останалите. Освен това, ако
някой поиска нли да промени в нещо настоя-
щий типик, или да го преиначи, нли да за-
личи дори една сричка от него, или се опита
изцяло да го унищожи или открадне и да го
отстрани от този манастир и да лиши мана-
стира от нашите разпоредби, този човек да
бъде осъден от господа бога вседържител
и да бъде отлъчен от всички божи светии.
Такъв човек да понесе нашето негодувание
и греховност и да отговаря за нашите пре-
грешения пред лицето на Христа в деня на
страшния съд, в конто дано всички ние не
бъдем подложени на осъждане и наказание
1 Паричко място •— земя. владяна от зависимите селяни, смятана за тяхна собственост и предавана от тях
в наследство. Вж. А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв., стр. Ш ; Литаврин, Болга-
рия и Византия, стр, 160—161, 175; М. М. Фрейденберг, Монастирская вотчина в Византии XI—XII вв,, Уче-
ные записки Великолукского государственного педагогического института, т. IV, вып, 2, 1959, стр. 70; П. Тив-,
чев, Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, LIII, 2, . 1959, стр. 514—516,
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
61
ftcov h peHe^ei ysvEoftat. xal anoXavaEi alam'Qovoy
EV XqI.GTO) ’IpjOOV Тф XVQltp Yfp&V, ф j; t56£a El£
ai&vag t&v афтгтоу, aprtv (pp. 513J—-52J5).
II
/6. Jta пот ieq&t хЕтрфлщу xal оелт&г aylaw
elxdvcov xal Aoutcov лауто/коу атаррратоту rmv
nQoaxvQuyd-EVTfnv apiEQCopEVTioy те xal паоадорЕУ-
ww xig тфт xa&ppag dipKodEtoav роугр> dyiav,
etl te pip> xai t&v vXavu-jT (pogfiadlayv {фоту те
xal A.oin,(~)v тЕтрштодтпг
Elxoveg XQvaac xsipEVTal dvo s%ovooi eomtHev
ilf.ua {via. eix&v XEtftsvTTj рЕуавт) p Метарддрю-
fji&. eixcov XEtpEvrij did lldaiv pF.ydli] dxrdycovog.
eIx&t xeuiEVTti ptXQa did. ‘tyvpidcov р (деотдход. т/-
,шод отаиодд yEtpEVTog peyag did lidtov тф uyiag
тралЕф^д. OTavQog aoyvodg oTpanp'txd? did Inkov
xoxxlvcov. oiavgog {vhvog ррутЕвргуод pevd %qv-
oov xal Ai&cov лёуте аахлуЩ'тюу р,ЕУЕ1р&У. ;-ТИ(>П’ f;
XiavQtoatg Ai&ivog did HvQi.da>v. slxcov 6 ayiog 1Ё-
d‘)Qyiog vloyQoqna иста dpyvQ&v лЕдкрЕддоу. eIxo-
vsg vloygacplat psrd летЛНшу tov agi&pov eixo-
oismd xai тЁрлког ёу ё%от тер dcodexa EOfpag.
eIx&v 6 (iyiog Fe&gyiog xai 6 fryiog (dsodeogoc oa-
QOdTYjV pETO. UQyvg&V Л£р1СрЕр1а)У.
Льохояотфна agyvga didygvoa рЕта Здоот {руд
pia, ё{ mv lemovci ёыдеха, dloxog i'aomg
did ygvoov xal XEipEVOEoy;. дшхолотфха agyvga
'Qvyal TQEig. Aafiig agyvga p[a. dvpiaTol dgyvool
TOEtg XCU WTTQIOV doyVQOVV EV. •d'lfXlf T]T,0l OVQrd-
Qiov ayloov Xsnpavcov dgyvgovy. л,о?л;хатдрла agyvga
dvo pEtd t&v dlvotdlmv avr&v, (dv то Ёта did-
XQvaov.
EvayyeAov ^copa'ixdv did lldevv лолис1ршу xal
XQvaov xal yEipEvoEOig. тетдавидуусАот dgyvgovv
dtazQvaov i^tjqixov. eteqov TETQaEidyys^ov pixQov
pETa aQyvQ&v piXQ&v xoQTpieoy. Ётеооу ТЕтрагуау-
yeXov pExa xaQcpiojv aQyvg&v. svayythov xa&t]ps-
oiyoy dgyvgoy diaXQvoov. Ётедот efiayys^tov xailppE-
Qivdv Iitov.
Bifikiov ёуот тру EQppvetav tov evayysBov tov
xaxd ’lajayvpv. fiif/Aiov 6 fJsoZcyog. I рфПоу 'S'^ov
та ’H'Oixa tov dylov Baoil.EtOv. фр/Jov EXAoyddiov
syov Tii Oavpaxa tov ayiov SvpEdfry. ftift/da tov
и да бъдем съпричастни във вечните блага
и във вечно общение с Исуса Христа господа
наш, комуто да бъде слава во веки веков,
амин.
II
16. За с веще mime съкровища и ч.е.сгпншпе
свети икона и всички останали дарения.,
определена, посеетени и предадени на спо-
менатия наш свет манастир, а също така
и за неговия то варен добитък и о с тана лите
четириноги
Две икони от златна сплав, конто имат
отвън късчета от честния кръст. Голяма икона
от златна сплав - - Преображението. Голяма
осмоъгълна икона от златна сплав със скъ-
поценни камъни. хМалка икона от златна сплав
с прозорчета --- Богородица. Голям честен
кръст от златна сплав със скъпоценни ка-
мъни на светата трапеза. Сребърен военачал-
нически кръст с червени камъни. Дървен
кръст, обкован със злато и с пет тъмновио-
летови камъка. Икона на Разпятието със скъ-
поценни камъни, с прозорчета. Икона на свети
Георги, изписана на дърво, със сребърна об-
ковка по края. Икони, изписани на дърво, на
брой двадесет и седем, с листа и един ико-
ностас, имащ дванадесет [изображения] на
празници. Икона на свети Георги и на свети
Теодор от мед със сребърна обковка по
края.
Сребърни позлатени чаши с поднос, със
скъпоценни камъни, една двойка, на конто
липсват дванадесет камъка. Дискос от сплав
с яспис и позлата. Сребърни чаши и подноси,
три двойки. Лъжица, сребърна, една. Кадил-
ници, сребърни, три. Един сребърен съд.
Сребърно сандъче или кивот за светите мощи.
Сребърни полилеи, два, заедно със своите
верижки, една от конто позлатена.
Гръцко евангелие със скъпоценни камъни
със злато и златна сплав. Грузинско четверо-
евангелие, сребърно, позлатено. Друго малко
четвероевангелие с малки сребърни скоби.
Друго четвероевангелие със сребърни скоби.
Евангелие за всеки ден, сребърно, с позлата.
Друго евангелие за всеки ден, без украса.
Книга, съдържаща тълкуването на еван-
гелието от Иоан. Книга на Богослов1. Книга,
която съдържа Етиката на свети Василий. Кни-
га, която съдържа избрани места от чудесата на
свети Симеон. Две книги на свети Максим,
1 Става дума за Йоан Богослов,
62
Typicon Bacuriani - Типик на Бакуриани
aylov Malppov dvo. fit fill a ol Юлщы&: dvo. etequ
[lift Ata dvo ттр &eotoxov. fiifi/лоу rov Zrovdirov.
M^vata to la. охлатухрь pla. ovva^dgiov ev. ev%o-
loyiov ev. andaxoloi dvo. fit fill or чраХтсхоу rv. ete-
qov svyoAdyiov per a xaoipknv aQyvQ&v. fitfiliov
TEiQdpzoQ. maQaxhytixfi pla. fiifiAlov rov aylov
’laudx. eteqov ppvaiov htloyddiov ev.
3EmArboixa fiaoiltxd d^vxdoTroQa тёооаоа, Hi
&v to sv xqvoovv. orptyrovQta теооаоа did yoappa-
v(j)V XQvofjjv. fiAavua д^охаотсооа dvo. oxaoapdyxia
,/хд?е« леуте. filarriv pavQiai'in ev . filarTiv tqi-
filaTiiov EV. OXOQapdyXl-OV ETEQOV ev.
’F/rdvifi rfjg ay lac тдаттЕ^рд pavQtavlrrjc ртла
ndarp rffc б^олИоеок avTtfc ata. erdvrai dvo opol-
foq wv aytcov TQaas^&y t&v eteqtjdv t&t dvo sx~
xlpouvr oAoxl^oai. etequ Evd'vrfi rip aylac тцалЕ-
<Ч7<7 аолсоу s^dpizov sypvaa Elxdva zpv tysoroxor
did paoyaQOJV. dlAa^lpara nOEOfivr^ov. cbpoipoota
iQia, A~ cbv to ev (fast Etxdva did p.aoydooov. ete~
QOV (bpOqpOQlOV OludVTOV. ETEQO. TQla &pO(pOQta IlE-
inland.
MavovaAta xafoca psydla dobdsxa. елеоо. pix.Qa
dvo. tov тбрлЛоп pavovdhov oldxlpQov ev psia
талу x-QQOTVQylayv afaov. ETSQa ptxQa dvo psrd t&v
did ysiQ&v xQarppdrojv avTojv, xapdQat uavovaha
dvo. dQwcovzdQia EWEa psxa t&v dfipv&v avr&v.
ETSQa diaxovzdQia dtxa avev r/firjy&v. nolvxdvdvjAa
dsxasTvtd psra t&v afipv&v afa&v. Isxdvp t&v
Фгбтаур ptxQa pia. xavloxiov e'v. | XEQvifid^Earov
xal oeUov ev. povyQovria norpQia dExasziTd.
GTEIOV EV OpolOGS. OXOVTEllOV EV dpolco?. ETEQOV
^EGTElOV XQVOV. ETEQOV SSOTEIOV ^odoiVOV rd lsy6~
psvov ppva, ETSQa vdlta лотг/Qia. xavdpAat didrpo-
qoi (pp. 5216—542).
17. did rcor £cpcov
"Aloya &QQEVixd те xal rpoQadta psrd xal t&v
jta)laQia)v oAt&v dpcpozsoa exgtov dsxa. dvixd do-
QEVixd te xal psra t&v ncolaQlmv avr&v ds-
Две книги Лествици. Други две книги на
Богородица. Книга иа Студит1.
Месецослови - - три. Осмогласник — един.
Синаксар — един. Молитвеник — един. Апо-
столи -- два. Псалтир — един. Друг мо-
литвеник със сребърни скоби. Четиригласник.
Требник един. Книга на свети Исак. Друг
месецослов с избрани места — един.
Царски нагръдници, тъмночервени — че-
тири, - един от конто златен. Четири дрехи
със златни букви. Тъмночервени копринени
покривки "" две. Тежки скарамангий2 —
пет. Тъмновиолетова покривка една. Три-
цветна копринена покривка - - една. Друг
скарамангий - - един.
Калъф за светата трапеза, тъмновиолетов,
с всичките си приспособления — един. Други
два калъфа за светите трапези на другите
две църкви, напълно стъкмени. Друг калъф
на светата трапеза от бяла сърма, конто има
изображение на Богородица с бисери. Све-
щенически одежди. Три омофора3 *, един от
конто има изображение с бисери. Друг омо-
фор от сърма. Други три омофора, копри-
иени.
Големи медни ръчни свещиици — дванадесет.
Други малки — два. Свещник на иконостаса,
напълно стъкмен, заедно с места за све-
щите — един. Други два малки заедно с
дръжките им. Сандъчета, ръчни — две. Де-
вет хоругви заедно с ремъците им. Други
десет хоругви без ремъци. Полилеи — се-
демнадесет, — с верижките им. Блюдо със
слънца, малко — едно. Кошница — една.
Кован купел и седло — едно. Чаши, черни —
седемнадесет. Още един купел. Също и едно
блюдо. Друг купел за разхлаждане. Друг
купел, зеленясал, наречен мина. Други стък-
леии чаши. Различии кандила.
17. За добитъка
Коне и кобили заедно с малките им —
общо сто и десет. Магарета, мъжки и жен-
ски, заедно с малките им — петнадесет. Би-
1 Т. с. книгата на известния богослов от края на VIII и началото на IX в. Теодор Студит, автор на редица поле-
мичны творби, насочени срещу иконоборството. В началото на IX в. направил опит да реформира монашеский институт
и за целта написал устав на Студийския манастир в Цариград. В него се предвиждало за монасите освен мо-
литви да преписват стари книги и др. По-късно този устав се разпространил и служел като образец при съста-
вянето на типиците на други манастири. Вж. Д. Ангелов, История на Византия, I, София, .1959, стр. 314-—315;
Ив. Гошев, Правилата на Студийския манастир, ГСУ, XVII, 1940. 3 Скарамангият бил връхна дреха, употре-
бявана от военните при лошо време. Имало и официални скарамангии за дворцови приеми, конто се отличавали
от обикновения скарамангий по пвят, материя и пр. Вж. Du Cange, Glossarium s. v. oxaoapdyyiov; срв. N. P.
Kondakov, Les costumes orientaux a la cour de Byzance, Byzantion, I (1925), pp. 7—49 ; P. Cumont, L'uniforme
de la cavalerie orientate et le costume byzantin, Byzantion, II (1925), pp. 181 — 191. В случая се имат пред вид
скъпи църковни одежди. s Омофор — част от одеждите на висшите църковни служители. Той се състоял от
две тесни, немного дтьлги парчета плат, конто се спускали отпред и отзад през раменете. Първоначално омо-
форът служел за украшение на източноримските императори; постепенно и патри а рейте па Източната църква за-
почнали да носят омофор като признак на висша църковна власт, Омофорите били правени от скъпи материи и
богато украсявани,
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
63
xohsvte. ffovfiaha apelyadta тёооада. uocyaQia dvo.
fioEg xapaTEQOi did t&v ovtiov ev Mgi tois хту-
ptaui xys povys, {yvydgia TEoaaQdxovxa елта. dye-
^ddza xal xavQta sfidopyxovTa dvo. лоСувааа dpeA-
yddia diaxdoia TQidxovxa бхтсЬ. XQiaQia tweryxovTCi
тЁооада. alyes ттЕгтдхогта dvo (p. 54o_9).
18. Aid тазу xovuopodAicov tcov длЛатторйсоу ev
KoivaravuvovTioAEt, els ttjv tov Mov ueydlyv
Exxlyaiav
Xgvoo/3 ovllia TQca tieqI tcov £v ту ’AvciTolg
xxypdxcov yp&v yyovv rd uev ev tov ueqovs tov
Aviov, то de eteqov tov Tais, xal to eteqov tov
T^ovQptEQy. — Xqvgg fiovll.a dvo steqI t&v iv тф
dipaxt tcov "Agpevicrxcov XTypdcOJv uov, то per ev
ev wis Adfiaxas, to de eteqov tov ’Agraaaxlov
xal MaQTiaa7io.cb. — Xgvodfiovlla ev tchs .uova is
ту? xvqci? EvcpQOoY'vy? tov ycoglov Atfiaotov. —
Xovoofiovlla tqIu. tov xvq Miyagi steql t&v ev
MogvvoMIei xxyftdrcov ,uov. — XQvad/jovlla teg-
Gctga xeqi tcov ev Tw.itTwrovfidlsi хтуийтсоу ptov.—-
XQvodfiovlla ddcpwocco; ту? ev тф Kdone ngd-
$есб? uov, j XQvadfiovAla dvo a&cpofoecc? ту? ev
&EodOGlOV7T()AEt TCQU^EIOQ pOV. — XoVGofiovllov
eteqov E?xovoia? tteqI tcov ev ФйллпоттйАЕс хту~
pdxcov fiov xal ту? MogwotuAsco?. — Xqvg6(1gv1-
AOV JIEQL tov ycoglov Ту? BcLVpda?. — XqvgoBova-
lov tov MdQywvo? ^vloyaQTiov, otteq e%co ev zd^si
evsyvQov.
AlfaHoi dvo, 6 UEV El? SlEQl TOV ycOQtOV TOV
Evdoxlfiov, 6 di etsqg? jteqI tov ycoQiov tov Ko-
tqeoi. — 11 aypEicoGt? tov xvqov Miyagi steqI
ту? xivy Befog? tote fmoBeoeco? tov Mjxaipivdxov. —
'OptolcoQ ETEQa ayuelcoai? tov ovtov negl tov py~
tqcjtoAitov фсйплоолбХесо?. — 'Et.sqcl GypEicoai?
tov BoTavidTOV tteqi tcov xzypidTtov ту? ФсВжтоъ-
ло!есо?. — BaailixA siiTidxta та хатаотдсоЛёгта
si? didcpoga gsxqetci xal Yteqci niTxdxia wsql dia-
cpvQcov otioDeoscov E^yxovTa xal nevTE. — Elol de
xd Yea tcov tqkov ypvGoftovllcov t&v ev ту ’Ava-
rolfj XtypdTCOV fxov (p. 541O_33).
19. Aid t&v XQVGofto'dllcov t&v svazioxEipLEvaw xal
scciQacpvlaTTopivcov В ту xa&’yiias uovy
Xqvgo Bov Ilia dvo dficpcooEco? ту? stodged)? uov
той jusyalov dopEOTixdxov. — XgvGofiovlUov s't tov
xdoTQov BdviGias xal tov ycoglov t&v T^eqBe-
волици, дойни — четири. Телета — две. Во-
лове, работни, във всички имоти на мана-
стира — четиридесет и седем чифта. Пасищни
говеда и бикове — седемдесет и два. Овце,
дойни — двеста тридесет и осем. Овни —
деветдесет и четири. Кози — петдесет и две.
18. За хрисовулшпе, конто се пазят
в Цариград в църквата Света София
Три хрисовула за нашите имоти на Изток,
сиреч един за областта Ани, другият — за
Таис, и третият — за Цурмери. Два хрисо-
вула за имотите ми в тема Армениак. Еди-
ният за имотите в Лавака, а другият — за
Арнасакий и Мартисапао. Хрисовул в мана-
стирите на госпожа Ефросина за село Лива-
дией1. Три хрисовула на господин Михаил2
за имотите ми в Мосиноиол. Четири хрисо-
вула за имотите ми във Филипопол. Хрисо-
вули за изпълнение на службата ми в Карс.
Два хрисовула за изпълнение на службата
ми в Теодосиупол. Друг хрисовул за екску-
сия на нмотите ми във Филипопол и Моси-
нопол. Хрисовул за селото Ксантея. Хрисовул
на Маргон, книжен, конто държа като залог.
Два описа, единият за селото Евдоким, а
другият — за селото Котрес3. Решение от
господин Михаил4 за повдигнатата - тогава
тъжба от Бацинак6. Друго такова разреши-
телно от същия за [имуществото] на фили-
пополския митрополит. Друго разрешително
от Вотаниат6 за имотите във Филипопол.
Императорски питании7, заверени в различии
служби, и други питании за различии случ-
ки — шестдесет и пет. Имам и копията на
трите хрисовула за имотите ми в Изтока.8
19. За хрисовулшпе, конто се намират
и пазят в нашия манастир
Два хрисовула за изпълнение на службата
ми на велик доместик. Един хрисовул за
крепостта Ваниста и селото Червен9 * *. Хри-
1 Ливадион — с имею Ливади днес се нарича една равнина с ниви над Наречен. - Михаил VII
Дука. в Котреш или Котрес селото не е отъждествено. 4 Вероятно пак император Михаил VII
Дука. 5 tov МлаМпхог — лично име Бацинак или пък става думи за някакъв печенег. Срв. Литаврин,
Болгария и Византия, стр. 136 ; той смята, че имало заселени печенеги и около Пловдив, 15 Никифор III Вота-
ниат. " Питаний — вид императорска грамота, която се отличава от хрисовула главно по това, че не е снаб-
дена със златен печат. С императорски питании се правели по-ограничени разпоредби. 8 В резултат на даре-
нията от недвижими имоти, добитък и др., направени от Григорий Бакуриани, Бачковският манастир се нревърнал
в едър феодален собствепик. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 159 и сл.; Г. Цанкова-Петкова, Феодал-
ното земевладение в южните и югозападни български земи под византийско владичество, НИИ, VIII, 1960, стр^
286 — 289; Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във Византия, стр. 233—235. 9 Червен — днеш-
ното село Червен, югоизточно от Асеновград. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр, 208.
64
Typicon Bacmiani — Типик на Бакуриани
v&v. — XQvoofiovkhov heqI t&jv ev toiq xti] paot
fiov /Зелпсдоеауу, olxodopv]Q xdoTQOjv, yojQicov те
xal povaGz?]Qta)v. —- "Exeqov %qvgo/jOvaalov rpg
ccinr/s wio'dtosajg, xai el’ '/г лгоггл-е^.т^ш^-
f) t&jv хтцрбтсот fju&v лрооодод, to? exeiv epis te
xai тоЬд ретё/тё to acpQOVTiozov. — Xqvgo/3ovaAiov
t& х&Етрмд povrjQ TOV IJetqit'Qov лео[ te T?7b
xvQidTpwg xal avTEtovoiOTriTog rijg avijjs povifc
navToiag tA.ev'&SQlag xal tieqi. t&v ev avif/ ttqooxv-
Qoy&tvxaiv xx^pidtcov uov. — Xqvgo^ov^Aiov tieqi
tov Елабратод xal tov НаухаМтфс-
XQVoofiovVua dvo tteqI tov адфогд xal adoya-
Qidoxovg diaTr/Qiyf)ip'cu rpiaQ vjieq cuv xaTE^adopeba
fiaodix&v ZoyaQt'cov eig тгр> цетах./.iaiv t&v Kopd-
VOJV.---XQVCOfio&XdlOV tilEQl Tjjg &&Q)c6oe(DQ TOV
Феиатод t&v । Epo).evojv, — XQvooffci'Aha dvo
ZlEQl T&v EV "AxQEldcO XTT]fldTOJV UOV, TOV TE %OJ-
qiov Xixoviov xal tov yojoiov Xazisrixiov.
Xqvoo^O'vaXiov tteqi && vno’&EOeajg wv ieq&v
ifjg Ет)ауеотйтт]д povqg tov Xa%ov. — Xqvoo^ova-
diov tov e%eiv ue ETi’adEiag ладалер^рас та хтф
рата uov, evda xai fiovkopat, xai лддд robg ovyye-
veig xal av&Q&trtovg pov, xav Tijg дд/рбхАад t&v
"Agpeviaiv Tvyyavcoacv.
"’Icov ygvoofiovV.iav t&v ev тот Bofappp xal ifi
MoOVVOTuA.EI XTIfUaTCOV pov. - - ''Eteqov iCOV %QV-
GOpOVlAov nEQl T&v XTYiUalCOV f.lOV TpQ Ф(,ВллО1>-
лдЛеюд. - '’Етеда t'oa xqvuc^oeAacov ioia лео1
T&V EV &lhtt7COV7l6dEl XlT/paTCOV pOV. — '’loov
XQvaofiovf./aov лео1 rpg ev &eodoGUJV7i6lei ttq(j£e&q
fiov. IIiTTdxiov ftaatdixov лео( tov лоусс'&'гр’ас та
хтт'уиатб, pov agiavia. " Етеоа зиттбхш. TQta алоаур-
devpov. etsqov tuttuxiov neol tov Цератод t&jv
Epodswjv. V] ал66e&iQ T]Q Edapov ot &gdyxot (pi'
dOTtpiag t&v tqc&v xevTrfvaQuov xal то negl tov-
tcov mxTdxiov. eteqgi dffiode^Eig didpogai. oppeico'
Gig tov yaQwepvddxov xal тттахсоу лдод &ератс-
x6v dixaoTTjv лодд eidtfoEig xal d^odsi^Eig t&v xqv-
ao^o'6/Acov pp&v xal lom&y c dixatcopaTCOV t&jv
evanoxEipiEvajv ev T?j ayia Socp'tq.
To iGox&dixov tov IlQafiixtov xal at doqjdletai
t&jv %ojqit&v tov avTov yfiJQiov. to toox&dtxov tov
совул за подобренията в имотите ми, за по-
стройка иа крепости, села и манастири. Друг
хрисовул за същото имущество и че ако
приходът от нашите имоти бъде извънредно
голям, аз и тези, конто са след мене, да бъ-
дат обезпечени. Хрисовул за нашия Петрички
манастир, за господството и самовластието и
пълната свобода на същия манастир и за
предоставените нему мои имоти. Хрисовул за
Спасма и Панкалица1.
Два хрисовула, с конто да сме оправдани
и отчетени за императорските пари, конто из-
разходвахме при наемането на куманите.2
Хрисовул за отчитане на Смоленската тема.
Два хрисовула за имотите ми в Ахрида8 —
селото Сиконий4 * и селото Хапетикий6.
Хрисовул за имуществото на свещениците
на пресветия манастнр Хаху6. Хрисовул,
който ми дава право да прехвърлям имотите
си, където искам, и на мойте родственици и
хора, дори и да са от арменско вероизпове-
дание.
Копие от хрисовула за имотите ми във
Волерон и Мосинопол. Друго копие от хри-
совул за имотите ми във Филипопол. Други
три копия от хрисовули за имотите ми във
Филипопол. Копие от хрисовула за службата
ми в Теодосиупол. Императорски питакий
за отчисляваието на всичките ми имоти,
Други три питакия за освобождаването от
данъци. Друг питакий за Смоленската тема7.
Разписка за възнаграждението от три кенти-
нария8, което франките0 получиха, и пита-
кий за тях. Други различии разписки. Раз-
писка на хартофилакса10 и питакий до тем-
ная съдия за сведение и удостоверяване иа
нашите хрисовули и останалите документа,
конто се намират в Света София11.
Копие от данъчния опис на Правикий12 и
свидетелства на жителите на същото село.
1 Спасма и Панкалица—неотъждествени. 2 Става дума за средства, изразходвани като заплата за набиране
на кумаиска наемна войска. По всяка вероятност в случая се имат пред вид кумански отреди, привлечени от Алексий I
Комнин за борбата му срещу норманитс. 3 Ахрида — тази облает се намирала в Родоните, по долината на Средня и
Долна Арда. За името вж. Я. Иречек, Пътуваиия по България, Пловдив, 1899, стр. 393—394. Днес има запазено
име на местност — Ахренското — североизточно от Момчиловци, Смоленске. 4 Сиконий — село в Ахрид-
ската облает, нсуточнено. г* Хапетикий — това село не е отъждествено. Срв. Йорд, Иванов, Асеновата кре-
ност, стр. 208. ° Мянастирът Хаху — неотъждествен, 7 Смоленската тема сс намирала източно от Сер-
ската тема. Точните й граници не са опрсделени. Вж. Йорд. Иванов, Български старики из Македония, стр. 6 и
сл. й Кентинарият се равнявал на 100 златнн литри, а одна литра — на 72 номизми. 9 Т. с. норманите.
Тук се има пред вид Боемунд, синът на норманская владетел Роберт Гискар, който предвождал норманските
войски, нахлули в Епир, Македония и Тесалия. Ерусалимският патриарх Евтимий бил изпратен от Алексий I
Комнин да преговаря за мир с пего. За събитията вж. Г. Острогорски, Историка Византине, Београд, 1959,
стр. 337; Ангелов, История на Византия, II, стр. 153—154. 10 Хартофилаксът бил един от най-важните по-
мощници на патриарха. Той съхранявал патриаршеската архива и библиотеката, завеждал каниеларията на па-
триарха, притежавал власт при избирането и одобряването на епископите и другите висши църковни лица, имал
съдебни функции и др. За изпълнението на многобройните и разнообразии задължения хартофилаксът разполагал
със значителен административен апарат. Срв. Brehier, Les institutions, pp. 501—503. 11 Църквата „Св. София"
в Ыариград. 12 Правикий е вероятно вариант в предаването на споменатото име Зравикий. Срв. тук стр. 59, бел, 2.
Typicon Bacuriani — Типик на Бакуриани
ypoptov IJpdoyxovp. та dyoQaoTpQia yaQTia tov
BaQddvt TtgQi тр; Sv МоооуолоХес atddfc xal тф;
aorijc; tov dytov recopylov tov er тф Палтхлср.
at алобе^Ел; 7T8QI tov EloxoptofHvroQ Aoyaptov лере rife
йлаараесод tov Ь-ератос; tcov SaoXt-vcov. To noaxuxbv
xal 6 лтрсорюрЬ-; tcov ev Филллиолб/ал хтрратсоу tiov.
то лоахтшбг xal 6 zrajioQiO'iids to)v итрратооу pov
тф; MoovvoTibXi:.o.)s, (baavTOK xal al алодНфл? tov
olxordpov ле(Л tov dppoalov TOV XlffelAlXOV. TO
/.oylaiuov латахюг tcov хтциатсоу тр; Moovvcmo-
Iecoq. to лоахтсхот xal лараЬоихоу тф; Adtfaxas.
al aacpdlEiai xal al алоЬНфлд tcov лаурутрютсот
rov 2тегсиа%оь xal то vaopwp/ua 6 ёлоЬуты о
Меоолота/Тт^ ex лроотафсо? /ЗашУлху^ лео! tcov
Bodivcbv xal rov xcoqIov tov Zayaoioix
-'k
1Ъ ds ларог Tunixbv sypacpp pcoualxdv, ifhjQi-
xov ts xal aQUEVixby тф; xcHTppud; ЕйслуЕОТатр;
povp; Td? vnEQayia; Q-eotoxov тр; Пелцлт^оУттЬб-
ор; xazd t6v dt-xepfiQtov ppva тф; Е/Здбрр; tvdix-
тлсЪуо; etov; jzcp^fi'’. xal Ьлёу^асрр лао’Ероо те
avzov tov OE^auTov Г@руо(Фог xal usydlov bouE-
otIxov тр; dvascos tov IlaxovQtdvop did dQpsvrxcov
yQauudrcov xal wv этатауиотатоо naTQidoypv "1s-
Qooolvpcov xvqIov Evfh'ptov лею; ffefiaicooiy xal
nloToooLV литтсоу tcov ёт тф avzcp avayEyQapUEvojy,
d>; naoavvyovTOQ avzov EvfhidE did тб xal avzdv
ex лдоота^Ею? tov xpazaiov xal aylov ppcby fiaot-
Xecoq biaystv ev GsovaXovixp evsxsv stQpvp; tov
dZaoiopOb Фдаухои xal av'dt; ЬлоотрЕтраУто; xal
pE#’ ppcbv хаталафтуто; Evravfia sv toI; Фйлл-
лмло/есо; xzppaai ,uaV syodcpp de pcopaixov,
tffpQixdv xal Uppsvixov bid to tov; povayob; тф;
zoiavzp; povyj; 'IftpQa; ts zvyyavEiv xal pt'j ел1~
oTao'&ai goopaixa yQdppara' aWopeilEi pez^Qyea&ai
то TotovToy rvnixbv did те tcov IfipQixcbv xal aQpe-
vtxcbv ygaupcizcov' to xvqo; ds толоорту sysiv zip’
EVTcw&a pcopaixpv алааат y(>aqo'p\ oti xal ev zcp
tsIei tov zavTp; vcpov; тру Ьлоутюирру sbs;azo.
ysyovs di xal то zo&tov four xal vnsyodcpp opolcn;
xal ЕУалс:тй1р ei; zpv | E^aysozuTpy povpv tcov
Tlavaytov zip' ovoav ту тр $Еосрш.бхтср лдкть,
блюд Etc то dipVEXSQ еталохЕстае xal ладаро^ат-
tex at sv тр тошутг/ uovp' xal si' ys (ox eq алттуо-
p-ai) Tts тоуу xa'dpyovusvEvovTCov sv тр dploy&sioi'i
ха&риар dy'ia ^ovp p tcov ev аотр povaycbv xqoq
ZvpLpv табтрд xal tcov zavzp biacpEQovzcov s^avl^
статас xal лЕСра&р ddsTpoai та ev тер ладсоги tv-
aixcp dvaysygaup^va xal лдод xazabvoiv xal алсо~
Asiav avzov diEysoi^p, то лард. тр dp^cob)EiGp piovij
Копие от данъчния опис на село Прилонкион.
Документе за купените от Вардан двор в
Мосинопол и манастир Свети Георги в Па-
пикий. Разписки за сумата, която бе внесена
за изземането на Смоленската тема. Практик
и описание на границите на имотите ми във
Филипопол. Практик и описание на граничи-
те на имотите ми в Мосинопол, както и раз-
писки на иконома за описа на държавното
съкровище. Отчислителен питаний за имоти-
те ми в Мосинопол. Практик за предаване
на Лавакас1. Свидетелства и удостоверение
на ония, конто правят панаири от Станимака,
и разпоредбата, която направи Месопотамит
по императорски заповед за Воден и селото
Захариу2.
* »
Настоящият типик на нашия преблагоче-
стив манастир на пресвета Богородица Пе-
трицонитиса бе написан през месец декември,
седми индикт, 6592 г.3, на гръцки, грузин-
ски и арменски; и бе подписан от самия
мене, севаст Григорий и велик доместик на
Запада Бакуриани, с арменски писмена и от
светейшия патриарх на Ерусалим господин
Евтимий за утвърждаване и удостоверяване
на всичко, което се съдържа в типика. Па-
триархът се случи там, понеже пребиваваше
в Солун по нареждане на могъщия и свет
наш император за усмиряване на дръзкия
франк4, и итново се върна и пристигна с
нас в именията ми във Филипопол. А бе на-
писан на гръцки, грузински и арменски, по-
неже монасите на този манастир са грузинци
и не знаят гръцко писмо, но трябваше този
типик да се преведе на грузинско и армен-
ско писмо. Обаче нареждаме да бъде в сила
целият гръцки текст, който е тук, понеже
под него бяха поставени подписи. Бе напра-
вено и копие от него и също така бе подпи-
сано и бе оставено на съхранение в пребла-
гочестивия манастир на света Богородица,
който се намира в богохранимия град6, за да
се намира завинаги и да се пази в този ма-
настир. И ако — дано да не става това - -
някой от игумените на споменатия наш свет
манастир или някой от монасите се надигне
да ощетява него и имуществата му или се
опита да иаруши изложеното в настоящия
типик и действува за неговото унишожение
и погибел, ще бъде показан оставеиият в
споменатия манастир на света Богородица
1 Лавакас — неотъждествено. Захариу = Захариево — това село е отъждествено сравнително с по-
голяма точност. Срв. Йорд. Иванов, Асеновата крепост, стр. 208. 3 6592 г. отговаря на 1083 г. 1 Т. е.
Боемунд Тарентски. 5 Т. е. Цариград,
9 Гръцки извори за бъдгарската история, т. VII
66
Typicon Bacuriaui — Типик на Йакуриайи
.rear Havayiov Evazioxsi ptsvov гилсхог гi-icpaviodri-
osxat xal tov хатато/ ppoavxa xb toiovtov
атолхрла dtaHQa£aa{}ai, xal sv&vvihjoeTai fikv ov-
тод co? stubs xal &лаату&Т}0Ета1 ei it ay xal auag-
xfoy], ё^ау&цоЕтас bs xal Ало rp? ptovrjg. Et'&’ovxcog
avihg rb toiovtov Tvmxbv anoTE$fj sis туг Eigrj-
ptbvyv tcov IJavayiov jLiovpv' ovdoXcog yd@ fiovXo-
us&a sSay&sv xavTijg у тур лб^соод usicoTStirpiinvai
f] naQatp'vkax'&vjvai’ tovrov ydg еуехеу xal xobg xa~
•&^yovasvsvoviag ev zf] touxutv} ,uovfi xal to?'? 2ot-
лойд dbs^ipovg evoQxovuev sig avxgy ii/V лауа%дау-
tov xal fysourfToga tIsotoxov guwv, блсод xoairjorj
г/ ладойoa д^гтёда fiotitojaig xal xpvAayJhlasTat ev
аитх/ to xvjg ха^ущад /uovfjg tvmxov, xal pidV.ov
ft KQua soil zotixov лада Tivxov sv | тог? г£со хата
ti dpttpi^aXA.oVTOJV sig to ev тр fipoEtEQa piovf} ало-
ust'uevov tvhix6v, d(peilst рсЕтаудасругас xal xxpy
uioTZooiv лада той xa’&vjyovpievov xal тору dbshpcbv
Aaflsiv xal цЕталЕиср&грк.и. лдод abxovg, tov лдсо-
tot&tov, ibg bsdv^coiat, рщ /aETaxtvovjaEvov ла>-
лохе алЬ трд ptovijg.
(Гдрубдюд ITaxovgidvog, as^aorog xal pisyag
doptsoTtxog t?j? bvosoog, то ладоу Tvmxbv трд Isgag
jaov ptovrjg трд vasgayiag fisozbuev трд Ustqit^ovi-
xiGOrig oixdq %£toi илеудаую).
Evtyviuog, epso) ilsov латдеадурд тг^д fyytag
XgtfJiov tov 'd'Eov vjftxov dvaoxdoEcog ло/ссод 'Ieqo-
ookbuoov, то ладоу толшот x.fjg ^ovijg xpg tfirjgi-
xvjg Ьлхдаусад ^eotoxov xijg UsTgiT^ovixioorig tov
oE^aoxov xal ptsyaXov douE&ttxov ttj? bvcEiog xbg
Fgrp/ogiov той HaxovQidvov глёудшра olxsta ysiQl
(pp. 55j 5719).
типик и ще изобличи онзи, конто е дръзнал
да извърши такова непозволено нещо. Този
ще бъде наказан, както подобава, и ще бъде
изискано оиова, което е прегрешил, а освен
това и ще бъде изгонен от манастира. След
това този типик пак да бъде оставен по
същия начин в споменатия манастир на Бо-
городица. Защото ние никак не искаме той
да бъде препращан или пазен извън мана-
стира или града1. Заклеваме в самата все-
света Богоматер и наша Богородица игуме-
ните в този манастир и останалите братя за
това, щото настоящего наше желание да бъде
в сила и да се пази в него типикът на на-
шия манастир и най-вече, ако някой хора вън
от манастира, конто спорят върху нещо от
типика, оставен в нашия манастир, се нуж-
даят от него, то трябва да бъде преписано,
да получи заверка от игумена и братята и да
им бъде изпратено, като първообразът, както
се каза, никога не се изнася от манастира.
(Григорий Бакуриани, севаст и велик до-
местик на Запада, подписах саморъчно на-
стоящий типик на светия ми манастир Пре-
света Богородица Петрицонитиса).
Евтимий2, по божия милост патриарх на
Ерусалим, град на светото възкресение на
нашия бог Христос, подписах собственоръчно
настоящий типик на грузинская манастир
Пресвета Богородица Петрицонитиса на се-
васта и великия доместик на Запада госпо-
дин Григорий Бакуриани.
1 Подразбира се Цариград. 2 Ерусалимскияг патриарх Евтимий.
П1. ЗАВЕЩАНИЯ НА СИМВАТИИ И КАЛИ БАКУРИАНИ
Симватий Бакуриани, грузинец по произход, бил сродник на известния основател на
Банковский манастир Григорий Бакуриани. За неговия живот и за живота на неговата съпруга
Кали, дъщеря на куропалат Василаки, не притежаваме почти никакви други сведения освен дан-
ните, запазени в техните завещания. През 1093 г. куропалат Симватий Бакуриани направил
своето завещание, с което оставил за наследници на притежаваните от него имоти своята
съпруга Кали и брат си Сергий Бакуриани. От този документ узнаваме, че Симватий Баку-
риани бил едър феодален собственик, към чиито владения спадали именията Радоливо,
Судага, Велемисда и Мущениана в областта на гр. Сяр. Той имал също така зависими от
него селяни — парици и елевтери — и многобройни роби, а също така значителни движими
имущества. След неговата смърт съпругата му Кали решила да постъпи монахиня в мана-
стира Ивирон. Скоро след като се замонашила, тя направила (през ноември 1098 г.) своето
завещание, с което подарила на манастира Ивирон селото Радоливо.
Това завещание, което досега не е било достатъчно проучено, е нов извор за сто-
панската мощ на настанените в българските земи византийски феодали. Освен поземлени
имоти Симватий и Кали Бакуриани притежавали огромни запаси от добитък, храни, богати
одежди, скъпоценности. Ценни сведения се съдържат в тези два документа и за феодалната
рента, както и за социалния състав на иаселението в българските земи около края на XI в.
ИЗДАНИЕ.’ Jlojaxstp ’IJnoh'iy, 'Ey. tov ao^slov Tfj? sv dyico oyei povi]S totv ‘Ifhjooyv BvCavttvai tint)?} хек,
"Oo&oSo^la, V, 60, 1930, 614—618; VI, 66, 1931, <7. 364—371. Изданисто не e критично.
КНИЖНИНА : К. ”А « а ъ т о rE/.ni]wxd, V, 1932, рр. 231—232. — Стр. Лишев, За проникването и ро-
лята на парите във феодална България, София, 1958. S. Vryonis Junior: ДОР, XI, 1957, р. 263, п. 1. — Лита-
врин, Болгария и Византия, стр. 179, 187—188. — Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средно-
вековна България, стр. 41—43, 174 —192. — Г. Острогорскщ Радоливо, Сборник радова, т. 7, 1961, стр. 67. —
Р. TlvSev — G. Cankoua-Petkoua, Au sujet des relations feodales dans les terrttoires bulgares sous la domina-
tion byzantine, Byzantinobulgarica, II, 1966, pp. 109—125.
68
Symbatii Callsque tcstamenta — Завещания на Симватий и на Кали
SYMBATII KALISQUE TESTAMENTA
1. AiaOife?] tov Evp^aTtov Kovgonahhov tov
IJay.ovgidvov, tov peed таета Eafifia too Mova%ov
„Ovdev EiOEveyxovTeg £(? tov хбгтрот, опте
veyxm.v ti dvvdpef)a“ тГ;Я delag pxovoa Гдатррд
Aeyovopg ue ... тт] Ttcifiq tmv ngayparcov tovto
pepdflpxa ой „ovx eouv dv-ftgamo; tk Ip'jtJETap
xal ovx op'Erat fjcivawv11. Aid toi tovto xayto
Svpfiduog Коодопакатдд о Ilaxovgidvog, Ceov
yagtTi б/.оя vyipg cor, xal тая cpgevag ocoas xal
еддсорёуад ё%тУ пдосбрегсд дё тд adpAov xal
йлшюйтртоу tov Oavdrov qpix-Tdv утотрдюу' xal
eig vovv Харам to . . /’• по/Лахля хот ёя hiol
ЕПЕА'дт] apvio той -daVf'aov .... xal адгрм xal
aKmcvna) а тЛ хат еще eaDEotv' ’Ev tovtco )’p)s-
fapoa GiyutQOv (pavegav diu&Eatku. Kai ydg (he
voplpwg owpcppry ttq6q yd pov xotvuyylav. half]
rf] yvgCq pvyaTQl Baoilaxiov Kovgonaldzov tov
anoi/ppevov xal Zco^g Kovgonalazivag nagela/Sw
Eig ttqockotioK’’ xal TTQoixa аттрд Мтдад леутцхоу-
та did yagdyaawg, di div xal e^covy]odppv aqyv-
QVia oxevp didpoga, auva ней хатеургтси, nag’
аитдд . . . yQdvovs Tivaq артрбтеды oruf'ioTevjuv-
esg, utexvoi, cbg б Себя трК1рс>е diecpvldy&ppev.
Kai ftovlopjai тд ovppojvrpKv avrg Eroftolo&ed)-
qst(q)ov Xiypaadm and rfjq хы’ртрд pov vnocnd-
оесоЯ} xal vneg dvdgcpag (piAouptag xal leydrov
xaploaopac zavxpv хата teIeElv xal dvaqpaiqetov
деалот&'аг, то nQodoTudv uov zip' Padolrifiovg’ тд
eteqov IJocdGTFtov pov то leydpevcv Sovddya xal
пара rov Ваойкод tov ayiov doiQpd-sv put to
хата то Pepa тря Alaxsdovlaq cpaxeipevov' xal то
eteqov JBjod.OT£i6v pov Tiyv Beh]piod(xv. ’Ехтдя дё
zovrcov xal та А' zoig yapplioig pp(~rv Коцртдуотя
dvaygapopsva хлората eig прбоюлор амтцд’ xal
та tceqI avT&v dioixovoa xal olxovopovaa ev pop
xal рЕта Pdvazov avzfjg dig (kvlezai xal Delei
eyuei. ’Ex де тЕ Крат акр xal ay lop ppidv Baoilei
опёр Куатот xal ptxpag vnopvdnecog and tcov
ЗАВЕЩАНИЯ НА СИМВАТИЙ И НА КАЛИ
/. Завещание на куропалат Симватий Ба-
куриани, след това приел като монах
името Сава1
„Нищо не сме допринесли в света, нито
пък можем нещо да допринесем" съм чул
да се казва в свещеното писание, .. . що се
отнася до мене, аз от собствен опнт научих,
че „няма човек, който да е живял и да не
е видял смъртта“. Затова и аз, куропалат
Симватий Бакуриани, който съм напълно здрав
по божия милост и със съвършено запазен
разсъдък, боейки се от непонятната, зага-
дъчна и страхотна тайна на смъртта, ре~
ших .. ., тъй като често ми е идвало на ум,
че смъртта .... и работите ми биха оста-
нали неизяснени и висящи. Затова пожелах
да направя днес явно завещание. Прочее;
след като се съединих в законен брак с
Кали, родна дъщеря на покойния куропалат
Василаки и на куропалатиса Зоя, получил
в наличност и като зестра от нея петдесет
литри2 в монети. С тях купих различии сре-
бърни прибори, конто се намират у нея,...
двамата преживяхме заедно няколко години
и по волята божия останахме бездетни.
И тъй аз желая да отдела от движимото
си имущество дадените й от мене сватбени
подаръци и [освен това] като съпружески
и посмъртеи дар й оставям в пълна и неот-
иимаема собственост имението си Радоливо3,
другого си имение Судага4 *, което се намира
в тема Македония и ми е подарено от све-
щения ни господар императора, и другого
си имение Велемисда6, освен тях и другите
ни имения, вписани на нейно име в брачния
ни договор. Тя може да ги стопанисва и да
се разпорежда с тя,х и приживе, и след
смъртта си, както иска и намери за добре.
[Оставям] вън от това на всесилния ни и
свет наш господар като посмъртен дар и ма-
« lactinam ind. ed. f> ,tir,w.w’ oi'tcis in ed.
1 От заглавието на завещанието се вижда, че то е съставено, след като Симватий Бакуриани се подстригал
за монах и приел името Сава. По всяка вероятност той постъпил в манастира Ивирон, където пожелал да бъде
погребай. Неговата съпруга Кали била дъщеря, на куропалат Василаки. Може би това е същият Георги Василаки,
който е спомснат без никакви титли на две места у Ана Комнина. Вж. Аппае Comnenae Alexias, ed. Reiferscheid,
pp. 15812; 1602]. Срв. Острогорски, Радоливо, стр. 67, бел. 2. Dolger, Ans den Schatzkammern, p. 180,
и Острогорски, пос. съч., стр. 67, смятат, че тези две завещания не са издаденн, и погрешно отъждествяват
Симватий Бакуриани с Григорий Бакуриани. Срв. по-подробно за това Г\ Цанкоеа-Иеткова, За аграрните отно-
шения, стр. 42 и сл. й Литрата е мярка за тежест. Една златна литра съдържала 72 номизми, всяка от конто
тежала около 4,5 г. Радоливо било село в околността на Сяр. Едно извлечение от кадастралния опис на
това село, направено през август 1098 г., показва, че по това време в него имало 13 стопанства. С този доку-
мент данъците, плзщани от селото, се зачислявали в полза на Кали, приела като монахиня името Мария. Срв.
Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр. 42—44; Острогорски, Радоливо, Зборник радова византолошког
института, т. 7, 1961, стр. 67. 4 Местного име Судага е неуточнепо. Може би то е едно и също със селото
Сякавче, дп. Ливадохори, Нпгритско. г’ Името на село Велемисда е славянско, напомни твърде много BsX^ovo-
ёмг — Велбужд, средновековното име на Кюстендил. Днес има месгност, на име Велебид, в Мелнишко,
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали 69
ezovtoov pot EvgE&rjvai Evvovycov dAoycov d/oya
дхтф. Тф Ье avradeAtpoo pov тф Мау1отдор Код
Ksgyt'q) хата2лрлаг(о vTq leydwv xal
pov yagtv, то ПдоаатвкФ’ pov тф> MovoTEVtuvpv
xal ало тсоу ЕодЕтфаорКсог uot otpaxTcbv xal
ays^adcov tv tfj TEAevTfi pov та ppiarf xal ало
tcov cpogfiadicov pov, cpogpdbta el'xoaiv. tEti sa>
xal гхляд XeydTCov xal pvrptpg pov %dgiv Ktxipa
Ae6ei(‘,) тф) yvvatxadeApq) рои to xgvouvv pov
GEAoydktvov. 3copd (;) тф) ат&до'ттир tov to I pat tov
pov to btogq&Ev pot лада tov ВаоАёсод ypcov
tov aylov. To дф) [tov tpdrtov тб цеха ipg yov-
vac, xal id xctfidfitov pov to xgvGovr. Тф Ье dv-
фдйлср pov тф) алЕАуад1лр, to) tpdua ydodia dvcP
e~ o.)V to ev ргта yovvac аолдт/д. Kai 8uot Steqoi
i-dioi pov apvpuovEVTot Егде&сЪа, Kifiaxuv diva
д.о(ф)а тф. Тф) Baotktxo) fiEUTtagtcp cvyhyui vopiapa
ev. Kai tovg pdoiugag т?;< ладоиодд pov rSrctT?1-
лфагсод ovv v/j TgapEt таотрд, aya vopt врага tgia.
"’Оса Ье ipvydfpa ЕЪдмКйот pct aggEVtxd, iWcu tov
алёуууЕО'дш илЬ Фдад xal fjpsQag r?;? Epqc teAev-
ipg, ёКтлКда tov ^vyov rgg dovAelag, xopCuopEva
алатта та лдЬд cpooEGidv avTmv tpdua xal ёухопа
xal ziexovaio. ’Kti № xal та dloye. xal та адрата
avtcov, xal след Леуатсог xal pv/_txi'jv uov осоттр
gtav . . f’ "Ooot Ьё yyngoi pot EvgE-Oobai лдоотааоат
tov hupotgaa&qvat nagd те т^д avpfit'ov pcv xal
tov aiiTabsKpov [tov ел lays. — To Ke tojisivov xat
apagiaKov pov ^Etpavov, ftovkopat tov изтохо-
piG&rjvat xal TE&ifrat ev тф Zefiaoptlq, раф] too
rAytov "Ooovg twv ’Ifipgmv. Kai ладцоурр q ovp-
ptog uov олтд xarafiEOtpov, ei' ti av ovptpo)vtfu}i
ргта tcov exeT aoxovvicov povaycbv. Kai viifg
ipvytxpg pov ocoTqgiag Etg dtavopfyv леу тратт ёлт-
K6)si dcp owieq xK-irptai xqvgIov тад ЬФЬехя
тдо%соу(ф Мтдад’ tig toy тад КЩатфф пк ете-
дад К Е$ лдсотоуадау. idg е£ ХСЛт. Алдад, xal
уЕУщла %i,Aidbag тдесд' тад Ье ёттдад лдтотоуа-
лък спомен осеы коня от скопените ми
жребци. На моя брат господин магистър Сер-
гий оставим като дар и за спомен имението
си Мущениана1, половината от дребния и
едър добитък, който се окаже налице при
смъртта ми, и двадесет кобили от кобилите
ми. Оставям също така на Никита, брата на
моята съпруга, златната сбруя; на моя но-
вей2 Тома - наметалото си, подарено ми
от светия ни господар, лилавото си наме-
тало с гугла и златното си ковчеже. На
моя човек Апелгарип — две наметала от
плътна коприна — едно от конто с бяла
гугла. Но конто други от собствените ми
люде останат неспоменати, нека получат по
шест номизми(?)3. На императорского съкро-
вище оставям една номизма.4 И на свидете-
лите на настоящото писмено завещание —
по три номизми. А колкото мъже роби се
окажат налице, искам от часа на смъртта
ми да бъдат освободени от ярема на роб-
ството,3 като си запазят за свое ползуваие
всички дрехи, жилищата си и обработваемия
къс земя, а също добитъка и колите си —
като посмъртен дар и за душевною ми спа-
сение ... А колкото свине се окажат налице,
желая да бъдат разделени поравно между
съпругата ми и брат ми. А нищожното и
грешно мое тяло желая да бъде погребано
и положено в досточтимая манастир Ивирон
в Света гора. И нека моята съпруга да даде
разноските за погребението, според както се
уговори с подвизаващите се там монаси.
И нека също се раздадат иа бедните за ду-
шевною ми спасение дванадесетте литри в
грапави монети9 от парите, конто притежа-
вам. От тях шестте литри нови(?)7, а дру-
гите шест — със старо клеймо.8 Шестте
литри иови(?) и трн хиляди мери зърно [на
бедните], а другите шест литри да даде на
« губ ed., i'o conj. Л lac. ind. ed.
1 Споменатото тук село Мущениана е може би едно и също със селото Мостенина при Струмица, което се
греша в документы от XIV в. Срв. за него А. Соловjee — В. Moiuuh, Грчке повелье српских владара, Зборник за исто-
рику, език и кньижевност српског народа, III, кн. 7, Београд, 1936, стр. 46. ‘2 Т, нар. антропи (ахИомлт — люд|е) са вид
зависимы селяни, между конто има и бивши роби. Обикновено те били ломашна прислуга във феодалното имение
и изпълнявали различии други задължения в стопанството. 3 В текста ро, което следва да се прочете като
фолиса. Фолисът е дребиа монета, па стойност 1/288 от номизмата. Възможно е обаче и четенето то, което
трябва да се изтълкува като номизми. ’ На императорского съкровише Симватий Бакуриани оставя сравни-
те.тно малък дар — само една номизма. Общо за тези дарения срв. Р. Tivcev — (j. Cankova, op. cit., pp. 110—
115. s Редом с феодалното зависимо селячество имало все оше и роби. Падането на България под визан-
тийска власт създало условия за съживяването на робския институт. Срв Д. Ангелов, Робството в средновековна
България, ИПр., год. II, 1946, кн. 2, стр. 15]—153 ; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 182—191. 6 Рра-
тави (тдоушу следва да се прочете като тоа/^'гщ-) се нарычали новите, неизтрити и неизлъскани от обращение но-
’кизми., конто ио това време били с накалено златно съдържание. Стойността им се изчислявала между 4 и 9 сре-
бърни милиарисия, докато една полноценна златна монета струвала 12 милиарисия. Срв. К Svoronos, Rechetches
le cadastre byzantin, ВСН, 83, 1959, 1, рр. 99—105. ; Текстът не е съвсем ясен. Тълкуването на yiydT
z кесигурно. Ако приемем, че с /ууат са озиачавали новите монеты, лооттуаоа? ще означава монетите с някогатно,
старо клеймо, т. е. пълноценни монети, 8 За видовете монети срв. Стр, Лит ев, За проникването и ролятд
парите, стр. 143.
70
Symbatii Calisque testainenta — Завещания на Симватий и на Кали
дау. sacdcbosi лобд то''? В/рута? ei'QE&rjvat Etedov-
Asvovrdg ps PAsviKgovg ауддсилопд /.tov. Todxcov
ds лагтсог mv лад’ ёиой diogtg&svTcov teal diatv-
лоуРеугогу ^sgyousvcov teal &лолК]дот'[Кга)У, та
е%оута лвдеоаейоае si? Try sury nsgcovoiav teal
VTioazaoiv, йлб те yo[itoudra)v, eidatv увут^ратагУ
teal АотлоУГ eti teal айтсог тагу oltesTiteayv dpAvtecov
pov досблеоу, psKo tov хатахУщдоУОрпаас тайта
лагта лада трд бдБодВотр ледЕетотатрд ovpfiiov
tiov Kv.g. KuAwg, ttj? teaAijg teal лдЕлдУттд Bedov-
Isvoaoyg teal ауалаооаадд ps, teal avrr/ лоерею,
тру siodoy трд te^dslag tov faty'dv.v tiov, ovv тшд
TQCTosrvdTotg teal тЕооадаиоотоед pov’ &Tt di teal ).si-
Tovgymoig tea-fEng d (9eog avriiv 6dip/i'iast, Тауттр'
t)s Ti'/v jtoi)ЕП'отатгр’ teal уттурау pov.......tea-
таАшлата) ’Еладолоу dvayQaepov, dvEniTrtgt[Tov teal
dloydoiaorov таат^д pov tijg (pavsgag дсатоло'юЕсод
teal zip утурр [tov tig rd? yyigag avTyjg aveni-
fyipu’ — — —
’EygarpH did ’EIev&sqiov voragiov тгр uoypg
tcsjv ay. теиаадАхотта. Mrjvl ’lavovapicg cd N. d.
"Etei pyd-
— Mtjvl AvyovCT(i) A'\ лерлтр 'Етотд yyd
(pp. 314—318).
2. AcoPytev) тг/д Kaiifc, доуатддд Baodatetov
Kovgoxafaitov, ov^vyov tov Evpftcniov Kovgo-
лаХатоь tov IJatcovgcayov, туд psrd таута
Mapiag povaypg
Atteacdr eoti teol )aav agpodcov, лагтид tyvyToo?
у Epov drag, teal тщ той davdTov . . . fpgovrida лссес-
oEu’ лКот As raw сВасоу, tovC top роурду filo?
аолаоарЕтогу; teal ovydpteag лдбд Ое6у syovrag,
’ &лота£аа&ас psy toi? ypevoeg, лоИраас di та
ovgdvea’ bidzoi tovto teayo'y Magla povayg у ftvyd-
туд Baouatciov Коодола/,атоо плос%орвуои teal
ЕЁурд povayijg ттуд Acapazivag xijg teal nsQiovan?i
vdoco pkv nsgiteEipsvy, top di vovv iogcopsvov teal
rag cpgsvag (fyjhifleig ifyovaa rfi tov 0eov uov
XagiTi, rj$s).yaa xgy одредот (pavEQav dtaiieo'd'ai.
fieikdaaoa pij ?л’ acepvcdcag т-туд той davdrov . . . .
Etrsk&ovor/g pot, adco ре-ща teal алдотбута Eafimot
rd. . . . лбеута. ’Etnstdy ydg лада tcov лдоусударрк-
vtov || av&eVT(bv teal yovemv pov лдбд ydpov ttoc-
vcovlav ovys^svxdpv to) dnoiyo[i£vep Когдола^ат^
Kvq 2)v[tparitt((g тер 7lateovQidvcp ладаХа$6гт1 лдо~
наличните мои хора елевтери1, конто са ми
служили. След като всички тези мои повели
и разгюредби бъдат приведени в изпълнение,
снова, което остане от моею богатство и
имоти, от парите, храните и всичко остана-
ло2 * и от домашната ми женска челяд, же-
лая всичко това да бъде наследено от спо-
менатата прелюбима моя съпруга, госпожа
Кали, която добре и прилично ми служи
и ме отморяваше и която ще прави разхо-
дите за погребението на останките ми и за
третините, деветините и четиридесетините,
а също и. за литургиите, според както бог
я напъти, Тази моя прелюбима и закон-
на .......оставим чрез подписи си за без-
ответна и независима изпълнителка на това
мое явно завещание и полагам душата си
в нейните ръце. — — ---
Написа се от нотарий Елевтерий в мана-
стира Свети четиридесет [мъченици] на еди-
надесети януари, първи индикт, 6601 г?
Месец август, пети индикт, 6601 г.4
2. Завещание на. Кали, дъщеря на куропа-
лат В а салаки, съпруга на куропалат Сим-
ватин Бакуриани и след това монахиня.
Мария
Справедливо и напълно редко е всички,
конто са родени смъртни, да помислят ... и
за смъртта. А повече от всички — онези,
конто са избрали монашеския живот и са обе-
щали на бога да се отвърнат от земните неща
и да възлюбят небесните. Затова и аз, мона-
хиня Мария, дъщеря иа покойник куропалат
Василаки и на монахиня Ксени Диаватина, коя-
то е още жива, ако и да съм болна, но
благодарение на бога умът ми е още бодър
и разсъдъкът — непокътнат, поисках днес
да направя своето явно завещание. Защото
се боя да не би внезапно да ме споходи
смъртта и всичко.... да остане объркано
и неуредено. Аз бях евързана от споменати-
те по-горе благородии мои родители в бра-
чен съюз с покойния ми съпруг господин
куропалат Симватий Бакуриани, който полу-
1 Елевтерите са категория зависима селяни. Те се характеризират в изворите като „свободна от да-
пъчно облагане", „незаписани в данъчните списъци’'. Между тях има разорена селяни, освободени, изби-
рали роби. Твърде често те били яастаняваии във феодалното имение, снабдявани били със земя, инвентар
и работен добитьк и се превръщали в крепосгни селяни. Срв. А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии
в XIII—XIV в., Москва, 1952, стр. 234—235; Г. Вакковл^Петкова, Югозападните български земи, стр. 604—
605; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 177—179; Г. Острогорский., Византийские писцовые книги, BS1,
IX, 2, 1948, стр. 251—286. 2 Както се вижда от този документ, настанените в българиките земи византийски
феодали разиолагали с огромии запаси от пари и всякакви двюкими имущества. в Т- е. И януари 1093 г.
4 Завещанието на Симватий било съставено црез януари 1093 г., а било заверено и разпечатано в присъетвието
ИЗ съпругата му през август същата година.
Symbatii Calisqlie testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
71
асола) xal лдотха 6ат]Г rd уа/&фм1 pov avp-
(pcova ладёурио; .шиоЬу de тер фер (iuqpa) трлшу
avpfltcoodvTcov, । exeito; рёг, otpoi w; тдюафаа}
aiTpvtdla); rdr rpde ал£лтр, ev аглф тф г/;? veo-
трто; dv&Et' syd) de dHQooTdtEVTog xal аладари-
d-рто; xal pEpovcopEvr] хатафилиУорас' apatgot
ydg Jialdwv dlETT]Qpd7]pEV, лдаурОХОС EXOVElbtOTOV
tois алааг, pallov de yvvai^t, xal 1'va pi/ xa-
таФлтот rip ёрф EAssivoloydoaopai zvyrp' а?Ф
ёл1 тф TTQOXElpEVJjV ftadlCKD V’XO'&ECtV. --- '(J UEV
рахаогтц; exeivos a?’rddvip; xal avpfltd; рос, qa~
vequv diadh'ppv елофое, xal тф avTov ’дЁАртну
tawny dplrp’ xadiOTpcn)' xal xvgiav xal E^ovatd-
oigiav ' a^oyo&ETTjToy, dhoyagiaarov xai ауелтсф
QTptOV EpE тф О/Щь uioia; UVTOV, ООТ/ £V XlVtJTOl?
xal ост; ev ахлтфот; лелофхЕУ. "Etl de xai тф
ёлгтдолф xal dtoixyaiv лаутсоу, rbv diE&ETO, dvs-
&eto Ёл’ ЁрЁ xal tov srego&aArj to&tov avTadsApov
тот Mdyiozgov xvgiov Kegyiov. jl Kat zfj tov fieov
uov y/igiTi xal cat; лоЕафтае; тф &eotoxgv uov,
латта тй лао" exeIvov ЁттаХдЁУта хата тф ex&vov
Ффасу xal то тёНо; алЛфгрЕ' xal ovx Ёутдалф
aopat tovtov еу rtf судмтр дрЁда тф xqloeoj;, ц
Adycv axcdaxW) аутор то; pEXQi xal tov vvyovTO;
|| TiaQidovad те cot btcoQtcazo, 7; рц лафааа лигта
Ьоа лдооЁтаф xal co; лдоМтафт. ’l&rsl xal тф
tovtov беаффру, ёл1 zev Koiaiozogixov fipuazo;
фофа, xal то xvqoq ёАафу ev av.cp xal тот tni-
тдолог ташр; флааарру xal psrd tov Mayiazgov
\ Kopp EsQyiov wv аътаЬефоо avrov tov dtapoi-
QaaiAOy ал I лам тен; xazalsccpdei oi аЪто> xal Epol
лада tov avzadelcfov avrov ёлосроАрду, xailcbg
txzlvo; diE'd’ETo’ xal ласах тф Ёлйау/агоъ'оау
аттф pEoida лоб; tovtov xazs/Scdoppy xal алобЕг-
£iv ex tovtov p dvEAapoupy, ’AMd xal rots Aeya-
to.q(oi; олеХесОерот; те xal e2.ev&^QOl; та ёа$Ё)>та
Фуата avToi; лада tov xvqtov avrebv dsdeoxa лоб;
avTobs xal al tovtotv алобефее; Eiol лар* euoL
Kai ovdkv тф тф 0eotoxov pot yagizt vko%qeco<jt£i-
zat ETt lately ex тф ovola; !l exeIvov" (auVaov de
yQdhpaVTo; tv zfj diad'^xl] avrov tov paxagizov
exeIvov av&svTo; r cd gvvevvov tuov XTjdEV&^vai EV
T'g Mov’d tcov 'Ifh'jQOTV xaza^aMojUEVOV /uov след
xaTadeoi^ov, след av dva /гета^и e/j,ov xal to^v
pavayoov толо’&еоюу хатефХбр'ду лдо; tov; uora-
%ov; || тф TOiavTTjg Моуф dd алобегфеоу o.vt(7)v
Фтда; ёлта xihdda; ygvaa уофората" xal ёг т$
wiavTT) Movt) то ло&есуЬтотоу tpol exeIvov сфиа
EVtTU.q:to.oa, хафф xal exeivo; флЬоато, Aid xal
чи от моя страна и като зестра описаните
в брачния договор имоти. Обаче преживяхме
кратко време заедно, тъй като той — о уви,
аз, триж нещастната — внезапно напусна
този живот, в самия разцвет на младостта
си, а аз останах беззащитна, безутешна и
самотна. Ние бяхме бездетны — най-тягост-
ното от всички неща и особено за жените, —
така че останах лишена и от тази малка
утеха в своето нещастие. Но нека се върна
на въпроса, който ме занимава. Блаженопо-
чившият мой господар и съпруг направи
явно завещание и обяви открито това свое
желание, като ме направи господарка и не-
зависима, безотчетна и пълновластна владе-
телка на цялото си — както движимо, така
и недвижимо — имущество. Той възложи
също така на мене и на своя брат от друга
майка, господин магистър Сергий, управле-
нием и стопанисването на всички [имоти],
конто той притежаваше. И благодарение на
божията милост към мене и застъпничество-
то на Богородица господин магистър Сергий
получи всичко определено от съпруга ми
според неговата воля и желание. И няма да
отвръщам лице от него в деня на страшния
съд или да се оправдавам, че съм прене-
брегнала и най-малкото от онова, което той
е наредил, и че не съм изпълнила всичко,
което той е определил и както го е опреде-
лил. Когато отворих неговото завещание пред
бюрото на квестора и то влезе в сила по
този начин, аз одобрих неговия доверенны
и заедно с него — брат му господин маги-
стър Сергий — направихме подялба на всич-
ко оставено нему и на мене от покойния му
брат, според както той бе завещал. И аз му
прехвърлих целия припадал! се нему дял и
получих от него разписка. Дадох също така
и на освободените, и на свободните люде,1
посочени като наследници, дяловете, оставе-
ни им от техния господар, и взех за това
разписка. И тъй по милостта на Богородица
не остава вече никой нищо да получава от
неговото имущество. Дори блаженопочив-
шият мой господар и съпруг бе писал в за-
вещанием да бъде погребай в манастира
Ивирон, оставяйки на мене прижата за по-
гребением. Аз откупих гробно място от мо-
насите, за което място заплатих на монасите
от този манастир срещу разписка седем хи-
ляди златни номизми в литри.2 И в този
манастир аз погребах скъпото за мене него-
во тяло, според както той пожела. И затова,
1 ©свободен и и те, т. е. бившите роби, и свободните, или т. нар. елевтери. Срв. Литаврин, Болгария и
Византия, стр. 187--188. 3 Кали заплатила за гробно място на съпруга си значителната сума от седем хиляди
златни номизми. Може би по този начин тя направила дарение на манастира.
72
Symbatn Calisque testaments — Завещания на Симватий и на Кали
tov tov avzov pov avbgog лб-flov asl лоб dcpfyaX-
p&v (psgovaa xal altovlaig tovtov poppoVEVErfku
дгАслоа, ёлсщттцль zi~j avzfi Movfj tig -ipvxtxip' tov
noMdxig pvppovev&^vTog ао&ЕУтбд xal c;vp[jiov дои
xal eIs TTjV exeivov йлбтрЛтрлу t&v ёр&у лоИ&у
брадтррбтшу, то xrtjpa рои zip’ Pabokifiotg psi a
xal лахтауу z&v bixauov ! xal лдохор(а)У avzov
avEv t&v exeioe e^ovtcot EVQ&Upvai 'Q&oov 66q&v
те xal Ьелт&т xal vfjg oAqg Etoobov tov те
oitov xal xQi/дрд t&v Eiaobiao-dEvzajv хата tov
xatQoy tov tiavaiov pov xal t&v лдоЕито&ао'&ЕхтсоУ
илаоат уад siooblav tov tote xaigov xal ! лаг то
dl^ayou /jovkopr>t Ьсаоходлтаб/фуае Meto. 6e tovto
lvo. Etcodta £coat лаоат Е(Ъс<5оу ol povaypl T?jg
TOtavzpg Alovrjg &Q xvgtot xal дЕОлбтаь avzov’
dqpEthovTEg хатараМЕвЦат Ер та pyppoovva tov
dvbgdg pov ev Ехаатар xqovq) oitgv poblovg Exa-
t6v ’[ отрахтд. дбха xal oivov pgzga Sxazov, Et'g те
rd nVEvpaTixbv ovunootov xal sig dtadoOEig t&v ev
Xqigtqj abEAtp&v pov. 'Ezsgovg Ьё xaltv Ex<xibv
pobiobg ahov xal ёхатду рётда ot'vov xal bsxa
aqpaxxd кЁХоо E^obEVEwflac лао a t&v avT&v pova-
xal t'ig та pyppoovva । ёраьтрд tjj? dpag-
zcoApS. Ei Зе ре zavza лаута и bioogcodpr/V btatpv-
Idzzovatv ol povaypl тт/g zotavzpg Movfjg, aAA sig
агатдолру Evbg xal pbvov xaoQi'iOovaiv t&v лад
tpov лроота'/рЁутсот, pegtx&g 17 xafioAov,
zovg ’EntTQonovg pov, xivEiv хат avv&v btxa
i| OT}]giOV, длоод XG.l TOJV pOVa’X&V pi) 'fkAoVTCOV,
лаута боа bicogiaappv (pvlaiTovzat xal to Apatov
ffyovciv. ’тШ1 ovdv E^ovoiay 6<pe[aovOiv S'/eiv ol
povaypl ттр Movpg t&v ’ifhjgayv лсоАету, p bco-
QEiadai, p &ута1ХаттЕ1У то xzppa, dllld del лада
тр Movp fisko Etvai abzb' i| &q bid t&v алЬ
tovtov ETpotcov лдообдсог etg pvpppv pp&v t&v
b(DQpC>apSVa>V OVTOl Eg%6pEVOl VnEQEVypyVTOl xal TOV
dvbgdg pov xal Epov трд apaQTOJAqg. ”Eti &eXo)
TE&pvci ^v тф pvppazi tov av^Evrog xal dvbgog
pov zpv eixova uov zpv peyakpv, rov Xgtozbv xal
3e6v UOV, xal Zip' ETEQOV f.tOV Eixova TTjV f Уле-
gay lav Qeotoxov тф' BlaxeoviTiGGay тду xal ovoav
рЕЕтй. nsQtq>EQEla.g dgyvgag’ tov azavgov tov agyv-
qovv xal rd ddo /uayovdha rd %ird та E^acp&ua.
’Адх'щи тд av'd'SVTT) xal jaiqiQL piov tig /.tydiov xal
prv^ixrfi ,uov xd-QW v^v алаАадЁау pov , Ti/V UEyd-
Kriv тфу byovoav Eyxavotv ev too y^iAEi’ тб
Qtov to dgvv xal xQvaiov llzgav play Paipavdauv.
Tfj avTadtMq fl pov KvQ(tq) Maglq vp UgoEbgloop
тоу uavdvav tov o^bv tov Е'/ртта та раду agio 6.Qta‘
тру 'ddXaooav pov тт/У аХр’&ф то ^ооаийтоу pov
то лдаотуоу xal < тб dgayiovia pov rd ygvoa rd
XEtpEizd та лАатЁа т;'/Г p.iav ф/уф’. Tfj ai'iadeltyr]
pov ifj Ugoebgioav) Kvq Evboxla tov pavbbav pov
tov jracdbv pov т6(у) xoxxivov лог Svza ретд. хата-
имайки винаги пред очи желанието на моя
мъж и искайки да бъде вечна паметта му,
аз дарявам на манастира за душевною спа-
сение на често споменавания мой господар
и спътник в живота и за да ми опрости той
многото ми грехове, моето село Радоливо
заедно с всичките му имоти и права1, без
едрия и дребен добитък, който се намира
в тях, и без целия доход от жито и ечемик,
който ще постъпи в годината на смъртта
ми и от предишните години. Защото аз
искам целият доход от тази година и всички
предишни доходи да бъдат раздадени за
помен. А след това нека монасите от този
манастир да събират целия приход като гос-
подари и собственици. В памет на моя съпруг
те трябва да дават всяка година сто модия2
жито, десет овце и сто мери вино на гощав-
ката за помена и за раздаване между бра-
тята в Христа. А други пък сто модия жито
и сто мери вино и десет овце искам да
бъдат изразходвани от братята за помен на
мене, грешната. Нека монасите на този ма-
настир спазват всичко това, което съм наре-
дила, а ако погазят частично или изцяло
дори и само една от мойте наредби, желая
мойте довереници да ги дадат под съд, та
монасите да спазват и да смятат за ненару-
шими мойте наредби дори и без да искат.
И монасите не могат да имат правою да
продават, даряват или да разменят имота,
но искам той винаги да бъде на манастира.
Така че от неговите годишни доходи мона-
сите да отправят молебствия в памет на нас,
дарнтелите — и за моя съпруг, и за мене,
грешницата. Желая също в памет на моя
господар и съпруг да бъде положена [в църк-
вата] голямата ми икона на Христа бога
наш и другата ми икона на пресвета Бого-
родица Влахернска, която е със сребърна
обкова, също и сребърният кръст и двата
излени свещника с по шест поставки. Оста-
вям на благородната ми майка като дар и
за спомен от мене големия си черпак със
сребърна обкова по горния ръб, лилавото
наметало и една литра злато в номизми ро-
манати3. На сестра ми госпожа Мария про-
едърка — лилавия си плащ, украсен с би-
сери, одеждата си от червена тафта, зеления
си пояс и един чифт гривни от изляно зла-
то. На сестра ми госпожа Евдокия проедър-
ка - червеното си наметало от плътна ко-
прина със златни ивици и с кенари и забрад-
ката си със златни орнаменти. На сестра ми
1 С права (bixataj се означават юридическите права на собственика върху даден имот и неговите до-
ходи, а също и самият имот. 2 Модият като марка за тежест се равнявал на 8,40 кг, а като мярка за вме-
стимост — на 8,76 л. Срв. Н, Bibicou, Recherches sur les douanes a Byzance, Paris, 1963, p. 78. 3 Романа-
тите били златни монети, сечени от император Роман 111 Аргир (1028—1034).
Symbatii Calisqiie testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
73
ратббг ZQvaovaQ'&^xTjv хал то (paxtohov pov то
syZQvaa yQaupaza. Тр аотабЕВрр uov || тр povayy
Kvq EtQr/yp та pEUoaxdvTEByy то аатцюу то В tov
то povov хал тд xavxiov то dtaygvoov то ахелаа-
t6v. Too ФФарЕтср тф) avTadsBpcp pov xatpovQia
dvo ргта ^covaQicov ёух.аштоу еу тф рёоср xal xa~
velov didyovaov oxsnaazuv. Тф avdyadsfopep pov
тф I’ TlQosdQop Kvq KsQyifp aqilypi eis pvyp6cv-
vov, ps £t%ov twos avrdv dydntjs, did zaody/uaros
XliQas лЕУтухогтатёттаоад, Тф аУЕчреф pov тф Ba-
ciXdxy to asloydByov to oKdyQvaov tov avdQos
pov. Тф) TlQayzo^EOTtapiTp Kvq Aeovti тф ё^аде^ар
pOV, TO ftlfiBoV pOV 11 TOV "Aycov ’/wdWT/y TTjS
KBpaxos xal rd fCQodoiEidv pov Тру Kovdayyv to
еу тф 7тё(и)лтдо zys Maxsdovias zvyyavov xafirbs
sari xal uEzd. Ttdor/s zys лЕОюхрд xal diaxQazyaEcos
xal ngovoptayy avrov, Tots ev тф ddlop 4A'&cp xal
ddsBpols pov то ^Qayidviov pov to xBi .tov to
Zqvgovv || to loTovv BzQas dvo, sso.yio. dcodexa
xal to Ipdudy pov rd s^dptroy to xItqivov.
To de ys xaztyov //ov то рёуа то охелаотбу
xal aQyvQov xal rd crapviov то рёуа то dgyvQov,
rd ZEQvepd^evTov to dgyvQov, rd oivay&oQiov rd
рёуа rd EaQaxpvixdov to ditoTiov to Aidygvoov |. rd
ахЕла.атбу, то eteqov xavsiov to didygvaov xcl rd
dvo ^kazEtva zvXonQoaxiqiaXa rd xaivovQta, tisho
TZQa-dpvo.i xal do'dpvai rots ev Xa> avfysvTais xal
adeBpois pov. лАтр1г}ш тф ВеВхтоуц, тф viqj tov
dvdQadsBpov uov EniBjQtxov d^vv, azavQCOTOV. Тф
dECndrt] xal av&EVTTi pov || тф povaya) xvq Saftfia,
тф растру} tov narQidQxov, aplr/pt to tyxuBudv
pov rd zqvgovv то е%оу еооуОеу Tiutov хил iotovv
ё^аую Есхооттёааада. Тф ттуеираттхф pov Hargl
тф рогауф xvq Qcou.a toeis тётаотоу. Тф рогауф
Kvq ф) ео6С>о<:о тф pyovpsvq) tov 'Ociov IIoxqos
Tlp&v РафогФа, BiftBov J zov aytov BaolBiov,
xal то ytahpQidv pov rd pixgov to aQyvQdrfcovrov.
Тф роуауф Kvpsojvi, тф раёИ-рф tov paxaglzov
sivEvpauxov cargos pov xi)Q &Eodoo(ov то Вф~
Bov то Tlav¥}yvQtx6v, rd 6v Evdzdvp^vov pExd TO-
paglov pavQov xal zrjv ’Oxrdrjzov тфу povoxavo-
vov. Tp ЕиАавЕотатт/ i| Movy tov Baronediov ras
Etxdvas pov, ryv те дёрост тру ovaav pErd nsQt,-
pEOEiag aQyvQas xal zyv Bdnvtoiv Tpv v),6(yQa<pov)
xal rd ёлКота ВфВа zys 'Exxlrjcsias pov. Тф
dv^Qzbncp pov тф BaQda охоутеАол1у . . . doyvQQvv
aeiov, (poQpddia dvo and ттоу оуттоу eis zdv || fiov-
vov xal dtd zaQdypazos Atiroas ptav TQayJtav xat-
vovQEav. Тф ау&рсблср pov тф dnskyaQiTtxp <poQ~
oddia dvo ало табу vEuopEvcov sis zd ^owtov.
aysbadiov ev, ^EvyaQtov еу xal zqvoov Btqov piav
TQaysav xaivovQ^av. Тф Kaaoavtcp тф dyfyodmcp
монахинята госпожа Ирина — една бяла
лъекава купа и позлатената кутия с похлу-
пак. На брат ми Филарет — две сандъчета
със сребърни ленти по средата и позлатено
покрито ковчеже. На брата на моя съпруг,
господин Сергий, оставим за спомен от при-
вързаността си към него петдесет и четири
литри в монети. На племенника ми Васила-
ки — златната юзда и седло на мъжа ми.
На братовчед ми господин протовестиарий1
Лъв — книжката Свети Йоан Лествички и
имението си Судага, което се намира в тема
Македония заедно с цялата му околност и
землище и с всичките му права. На братята
от светата атонска Лавра — златната си
гривна със заключалка, струваща2 две лит-
ри, дванадесет мерки3 [за тежест] и жълтия
си златотъкан плащ. Големият ми сребърен
ковчег с капак, голямото ми сребърно котле,
сребърният леген, позлатеното сарацинско
блюдо с похлупак и с две дръжки, другото
позлатено ковчеже и двете нови копринени
възглавници искам да бъдат продадени и па-
рите да се дадат на благородните мн братя
в Христа.4 Оставим на Велико5, племенник
на мъжа ми, лилавата туника, украсена с
кръетове. На моя уважаем господар настав-
ник господин монах Сава, ученик на патри-
арха, оставим златния си медалиои с честен
кръет От външната страна, тежащ двадесет
и четири мерки6. На духовния ми отец, мо-
наха господин Тома — три [литри] и четвърт.
На монаха господин Теодор, игумен на све-
тил наш манастир Отец Равула — книгата
на свети Василий и малкия си обкован със
сребро псалтир. На монаха Симеон, ученик
на блаженопочившия ми духовен отец гос-
подин Теодосий — панагирика, подвързан с
черна кожа, и октоиха7 моноканон. На
благочестивия Ватопедски манастир — мойте
икони Молитвата на Христос, която е със
сребърно кръжило, Кръщението, рисувано
на дърво, а също и останалите книги от
църквата ми. На моя 'човек Вардан — сре-
бърно ... лъекаво котле, две кобили от тия,
конто пасат в планината, и една литра в но-
ви, грапави монети. На човека ми Апелга-
рип — две кобили от тия, конто са на паша
в планината, една юница, един чифт волове
и една златна литра в нови грапави монети.
На моя човек Хасан — четиригодишно конче
и кобила от същите, една юница, един вол
1 Протовестиарий — титла и длъжност. Протовестиарият бил началник на императорския гардероб.
- Iotovt от 1от6«> — тежа — от този термин произхожда наименование™ на монетите stamina, което се среща
у някой западни автори. 3 s^dpav — вид мярка за тежест, една шеста (sextula) от унпията (една унция =
около 27 г). Срв, Du Cange, Glossarium, s. v. С други думи, един екзагий тежал около 4,5 г, т. е. колкото
-:дна номизма. 4 Братя в Христа са тук навярно членовете на братството в манастира Ивирон. 5 Заслу-
жава да се отбележи славян о българският произход на това лично име. 6 Срв. тук бел. 3. 7 Т. е,
Зсмогласник.
"ръцки извори за бьлгарската история, т. VII
74
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
pov лгфарюу TEiQasTss, gopftdda |i ало тот алт&т'
йуеЫдюг ev, fio'bdiov Sr xal ypvoov aItqo.v piav
TQaySav xoivovqeov. Тф 9Iax3qg тф &ф)рс6ла) uov,
gopfiddicv ev ало t&v avz&v, ауг/адют ev, xai
Xqvgov MxQav plav Tpaysav xatvovQsav. Тф Патр1-
xiq) ро/д-ртр тф) (лг'др&ло) pt v ахоутЕкоуа/та1)т}тбУ
(pOQ/jdda длд t&v avz&v xal ygvcov Alt nay piav
траугаг. Тф) povay& ’AvtcotIq) xal Ieqei тф) av-
'Орлдлтр pov, vo ила цата тршхогта ф траура xal...
тф xopgvpav. Тф) аг&р&лср pov тф) BaotAilco
тф) Evvovycp, KagovQitv А&лооу Actor, (pCQ^dStov
ev xal xqvcov Втраг piav zpayjav. Тф) аг'&р&ла)
pov тф) ^aAaxovoy, иуфцфог fv xt,l fioidicv ev.
NtXoAdcp Evvovyp) J тф) длУ'др&лы pov, тд dAoyov
то oidjjQaiov тот AatportT^tv, xal yapdyратод Ahpav
фаг TQayeav. Ovtci Se ol dvfipamoi pcv, she
pET* EpOV EVQE'd&OlV EV тф) XUlQq) 7 OV t/aVOTOV UCV
eite aAlayov exScvAeijovoiv, iva Aap^dvcooiv tdv
Aeydzov avT&v. 4Etl афту pt Blsod&Qcp тф) аг'др&лр)
pov | тф) ’laoavvoxa рлстр ^evyapiov 'ev алд t&v
dvrtov st; то хтфла pov тф EovSayay dysAddiov
Sv, Ла)А(фюГ EV TETQO.ETEQ (Алд T&V EVOO>yF,VO)V pov
dAoycov xal xqvoov Aizpav фат трассат xaivovpeav.
Тф> TovydvQ), тф) алтВиФЕрор pov, то лю/.арюг
тд pavQov, то exia&)qixov тд ^Агтюфттхот. || To
(pope pov то ov xaTaocugopiov тд однхтотт^фрсу)
то govgovdt тд dhyfriydv. BtfAdpta dvo ftapftaxripd,
to ev лраагоу xai to eteqov фтотог' voplopaza
Sxazdv траура xal dEvydptov ev. Тф) Карат ра тф
длодо^Атр pov, gepflddtov ev, aysAadtov ev, шоау
фаг zpayjav xaivovpsav xal {irjAdpta dvo pappa-
xgpu, j, ev лрёатоу xal ev dAry&ivov. Тф Талагр,
тф) длЕ^ЕУ&ЕрСр pov, ЛшАарЮГ TQIETES, А[траУ plOV
zpaySav xavxiov dpyvpovv аалрог Aeiov xal fipld-
Qia dvo fiapftaxppa Sv Залрог xal to szepov flsys-
tov. Тф) ЕоАшф, тф алодоиф) pov, cpopfiddiov ev
xal горфрата тркАхогта ф траура. Тф Нрохол1а>,
тф) алододАтр pov, Soidtov ev || хал, гортарата Tptd-
хогта Sg трауёа. Top ’Icodvvp тф Хтратф vopiopaza
EixpatTEOcapa тра%еа. Тф Каатотору) тф BaApq gap-
fiddiov sv xal уорфрата трсахогта ф траура. Iva ds
Sycooiv ot avTct pov длбдотфот лаоау тф> 1ратю-
gOQEoiav avT&y, аррата te xal Еухотта xal лехот-
Xix. — ”Ей dgippi тф) лроуЕураррЕгср Kvp Ф)ео-
д&рср, тф fHyovpEV(p tov ooiov латрдя qp&v
PafiovXa, dta yapdypazoQ lixpag Tpslg тётарта Tpla'
xal тф Е^адёфр) тф лродфаудлут) Kip Aeovtl
тф Про)тофат1ар1а) тф Аьаратф. та gopfiddta pov
пбута тдс: Movhxag р£та xal t&v хг/Аооге&ог av-
т&у' avv toItoig dglvipi vnEQ Xeydzov xal gvyiXYfi
pov || ocoTpQtag t/) povay^ ‘EXSvp тЦ АшфуЦ did.
уарауратод Втрад rpiaxovza тётарта тр(а. То воа-
yidvcov pov то ypvoovv тд xAccaxdv тд дг ретд.
xsgaT&v ysipEiT&v. То aayiov pov тд aiystov тд
Sv pETTL- vaptyqxcoT&v урарратсог. Та ёдалВа pov
та рЕтафотирога xal ало т&у xa^oyEQix&v pov |
и една златна литра в нови грапави монети
На моя човек Йосиф — една кобила от съ-
ш.ите, една юница и една златна литра от
грапави монети. На моя човек Патрикий и
мой питомец — една купа, поставена върху
блюдо, кобила от същите и една златна лит-
ра в грапави монети. На моя човек, свеще-
ник и монах Антоний — тридесет и шест
грапави номизми ... и пурпур. На моя човек
Василий Евнух — бяло лъскаво сандъче, една
кобила и една златна литра в грапави моне-
ти. На моя човек Салакуз — една юница и
един вол. На моя човек Николай Евнух —
сивопепелявия кон Демоници и една литра
грапави монети. Тезн мои хора независимо
от тсва, дали до края на живота си ще
бъдат при мене или ще служат другаде,
нека получат своя дял, Също така оставям
на моя човек Теодор Йоанокампит един чифт
волове от тия, който са в имението ми Су-
дага, една юница, едно четиригодишно конче
от домашните ми коне и една златна литра
в нови грапави монети. На моя освободенец
Туган — черного конче и антиохийската
ризница, затворената долна дреха с яркочер-
вен цвят, две памучни наметала — едното
зелено, а другого синьо, — сто грапави но-
мизми и един чифт волове, На освободения
ми роб Хараджа — една кобила, една юни-
ца, една литра в нови грапави монети, две
памучни наметала — едно зелено и едно чер-
вено. На освободенеца ми Тапан — триго-
дишно конче, една литра грапави монети,
бяло лъскаво сребърно блюдо, две намета-
ла — едно бяло и едно зелено. На освобо-
дения ми роб Солима — една ксбила и три-
десет и шест грапави номизми. На Прокопий,
мой бивш роб — един вол и тридесет и шест
грапави номизми и на Йоан Страти — два-
десет и четири грапави номизми. На Хастури
Валма — една кобила и тридесет и шест
грапави номизми. Нека мойте освободени роби
да задържат цялото си облекло, съоръжения-
та, жилищата и обработваемата земя. Освен
това оставям на гореспоменатия господин То-
дор, игумен на благочестивия наш манастир
Отец Равула, три и три четвърти литри в
монети. На братовчеда на гореспоменатия
господин протовестиарий . Лъв Дйаватин —
всичките си кобили от Мулика заедно с жреб-
ците ми. Отпущам също така дар и за ду-
шевного си спасение на монахинята Елена
Диаксени тридесет литри и три четвърти
в монети, златната си гривна със заключалка
и с изображение на глави от масивно злато,
кожената си горна дреха с нартековидви
Symbatii Calisqiie testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
75
ipazi&v, Ipaztov ёу xal pavbvav ev zdv xqelttc-
,уо)у. Tfj povayf XgiGrivT], ту dnodovly p.ov, zir-
oas dvo TQaxeoij;' ftoibiov ev, lydziov xal pavdvav
ano x&v e.u&v z&v xaXoyEQix&v. Tfj pova%y (fteo-
bovh] XiTQav piav zgayjav xal zb о aytov zb fiere-
roy. Tfj olxoysvVEi anobovA/j pov if] f)avpac>zrj
voplauaza zQidy.ovza l's т@а%еа. || Tfj pova%fj Ma-
.Qia zf OvyxQaivy, ту ЬпоЬойЛу pov, Aliyas dvo
zyaxeas. Tfj MayxovG'/], zfj ЬлоЬойЛу uov, zb Ipa-
ztov pov zb ро%Лара zb nQuaivov. Tfj padyzyia
uov xbv xaobov tov pavQonQdcivop, kizqay ptav
ryaxsav, caylbiov bipafov bfofappazov xal fly^aQia
duo’ ey ukv x&obiov ^etetov xal eteqov fiapfiaxYj-
,qov TTQaoivov. 11 Tf Xyiozovbdvq, zfj anobovAy pov
фрерра zQia’ ev pbv xaodiov fyEVETOV fiap/jaxrjQa
be dvo' TZQxaiyov xal dhydov (tvbv) xal Atzyav play
zQaxeav. Tfj MaQta, ifj anobovAZ] pov, zfj fivyazyl
z.rjs BaQfiaQas, firjAayia zyia, ev %dobiov fttvEzov'
flapfiaxpyd. bvo, nyaoivov xal fitvezov xal I.Itqclv
у lav zQa%eav. Tfj Evepppux zfj anobovAp uov
ppAagia zyla ev plv xdobtov /’evetov, fiapfiaxpQov
douoov st xal eteqov papbaxpyov nQdaivov xalvoato-
paza zyuixovza ё$ TQajfia. Tf] ’Ayd&y, ту dno-
ЬсбАр pov, pnXaoia zQla, ev uev xdobtov ^evetov,
etequ fjapjjaxpQu bvo, aanoov xal nydatvov xal
voplopaza zyiaxovza zQaxea. Tfj nQoflvplq\\, zfj
anobobTp pov, fir]j.d.Qia zQta, ev ydabiov, eteqov
Ifap^ar.pQbv aonyov xal eteqov nydoivov xal vopla~
para zQtdxovxa ё$. Tfj 5EnLAExzfj, zfj hnobovAp
pov, fgAdyia. zQla, xaabiov fleyszov, ezeya duo flap-
fiaxpQd. danyov xal uodoLvov xal voptopaza xoia-
xovza e^ ZQaxea. MsAizpvf], zfj dnobodh] pov,
fipfdyia zQia J| xdobiov ^epetov, etsqu fjapfjanpQdt
bvo uanQOv xal nQdatvov xal voplopaza zyidxovza
as ZQaxfa. "Iva 6ё e%(o<jit ztQoyEyQapplvan. ano-
bovAai pov xal zpv unaoav luaziopvosEav aizeov
ovv eyxolzpv xal TiExotiAiov. Hqos tovtcis xal zovzo
dnobioQijfopat, I'va and z&v exovtoxv EvQE'tlpvai
ysvvppdTcov ev zoi'S 6 Ao is 11 xzf/paol pov xal zojv
oivcov, xaff bv xaiyov zb xqec'ov anobcboco, b.vvo~
VEV-&&01 ndvZES OL ai’TQCOnOt pov WTEQ EVOS XQO-
vov, pixQoi те ней psyapoi, bovAoi xal eXev&eqoi,
uvbQvs те xal yvvatxss, xCE&dos xal nap epov
pVVOVEVOVTO, EZll ZE Z(p GlZCQ xal TCp OlVTp, dodfj bs
xal тф xaf)evl rodzcov vnsQ । avvovos bpolcos xoiQOt
bbo, xal (jfpaxzd bvo‘ za be j-Oiztd ndvza zb. vnb
zys zoiavzyz, efobov ёургта пеуатЕиосн, iva. bia-
jxOQnioddbai rois dbejupois pov zois nevyoLV.
орнаменти,1 дрехата от сурова копрйна и
коноп, а от калугерските ми дрехи — едно
наметало и един плащ от най-хубавите. На
освободената ми робиня монахинята Хри-
стина — две литри в грапави монети, един
вол, наметало и плащ от калугерските ми
дрехи. На монахинята Теодула — една литра
в грапави монети и синята си връхна дреха.
На родената в дома ни моя бивша робиня
Таумаста — тридесет и шест грапави номиз-
ми. На монахинята Мария Угрена, моя бивша
робиня — две литри в грапави монети. На
бившата ми робиня Манкуза — зеленого на-
метало. На моята послушничка — дрехата си
от плътна тъмнозелена копрйна, едва литра
в грапави монети, вълнена тъмна горна дре-
ха и две наметала — едно от плътна синя
копрйна и едно зелено памучно. На Христо-
дена, моя бивша робиня — три наметала:
едно от синя плътна копрйна, две памучни —
зелено и червено — и една литра в грапавн
монети. На Мария, дъщеря на Варвара —
три наметала: едно копринено синьо, две па-
мучни — зелено и синьо — и една литра
в грапави монети. На бившата ми робиня Ефи-
мия •— три наметала: едно от синя плътна
копрйна, бяло памучно и друго зелено па-
мучно, а също тридесет и шест грапави но-
мизми. На моята бивша робиня Агата — три
наметала: едно от плътна синя копрйна и
други две памучни — бяло и зелено, — също
и тридесет и шест грапави номизми. На бив-
шата ми робння Протимия — три наметала:
едно от плътна копрйна и второ бяло па-
мучно, трето зелено и тридесет и шест но-
мизми. На бившата ми робиня Епилекта —
три наметала: едно синьо копринено, други
две памучни — бяло и зелено — и тридесет
и шест грапави номизми. На бившата ми ро-
биня Мелитина — три наметала: от плътна
синя копрйна и две памучни — бяло и зеле-
но, — също и тридесет и шест грапави но-
мизми. Споменатите мои бивши робини нека
да запазят и цялото си облекло, жилището
си и обработваемата земя. Освен това на-
реждам също така, щото от храните и вина-
та, конто се намерят във всичките ми имоти
по време на смъртта ми, да се хранят в про-
дължение на една година всичките мои лю-
де — малки и големи, роби и свободни, —
а също така на всеки един да се дадат като
издръжка две. свине и две овце. Всичко
друго, което остане в излишък след това,
нека бъде разпределено между бедните братя
1 Нартековидни се наричали орнаментите, конто имали форма на нартекс. По начало нартекс означава
'астун, след това вход на църква, който обикновепо има форма на буквата Т.'
76
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
’AZ2d на1 то ид nagotnovg t&v oacov ит уиАтсог
,uov иатд. tov avzov Haigov ту; ТЕ^еот^д uov, АеХсо
nal diogi^ofrat лагтад j dflagsig xal dielstg dtacpv-
Aax&r/vai иа1 алд яаутолу т&г теАео/штсоу avT&v
t&v (Jv^ieqov теасш/леутоу poi лада tovtcqv oiho-
'UOdEOV <PT]pU, ^EVyOAO'/lOV, ЗеИОТТОУ T&v T&V ^&)0)У
avT&v nal t&v koixi&v ётуаиоу тЕЛсоиатсоу avr&v‘
&£ko ydg H(,l tovtov; vneQEvypcAat uov туд rami-
vrjg. Etg t)E тут nr]()Ei(Xv tov j| rgioaflAiov нас та-
Xacrt&QC'V G&uatog e,uov vijg ймадтсолфд nal etg
та TQtvoh’vara нас тЕоаадаиоота рои, АеЛсо e;o-
diaoA/yrai Цтдад ёиатоу TQa%sag, vns^aicovpEV(Ov
t&v TotovTQiv ёиатду Iltq&v veto. to doAyvat r<i
лад? Epov иата/лкрдёута Xsydza анУЕХ/ал-ц алагта
ano туд exovopg ЕндЕ&Гр’аё poi i| ovolag, did те
Xagdypazog %gvofo)v, ftloxiow, aaypoov, £(6rov нас
Xotx&v hiv?]t&v etd&v. F)apQ& yd,о ini тф fyeq)
дог oti ёл1 л&ю oig лоооёта^а то inavdv xal
tj ovoia pov нёитутае. ”()nov 3e d 'Advaxo; ната-
lafhj Fe> ёиеТое нас то AEtipavov uov ицЗетФг/тш
ёттёлКраи yyovv et plv ev тф !| xoAst, нанке иш
EviaqraoAf/vai pp ei дё ev roig e&o, nd/uv sxsiae
тарфгал u?' cube yap [iovl.ouat tov gvnanov Totiwt
ехбратб; pov иесаиорафу уеуоуёнаг a/A" oxtxeq
Ауру, ёт ф av тола> б Advarog ei'qij це, exei xal
ёутатрклсАфуае /ле. П1уг ovv та лад’ epov ёаАёута
vopia /лата elg || Hydiov did. тда%ёи и al Hoivovgea,
Хадауратод dofl-yjvai dipEltovaiv, avev tov Aeydzov
ту; povaxpg 'E/Av-yq nal tov teydiov tov ftaoih-
hov BeoTiagiov. Tavra ydg nal pov a did тЕтадтуд
nOlOTY/TQQ boAr/Vai OEpElkoVJlV " Ell atyh'l/U тф
ygacpec трд nagovaryg poi AiaAyHpg vopiapaza
тдклноута е; тдахёа блед Xeydzov нал рут/ргр pov
Xdgiv. Tots apvypovEVTOig /uov GvyyEvtaiv, avd
voptapa ev. Elg t.Ov ftaaiAixov веаиадму, vopio-
рата Заедена, тётадта TQta. Kai zoig udgrvGt rip
nagovoTjC pov tpavegag деатил&аксод, avd voplo-
рата тёса ада. — 3Елстдблоод 5e Hatahundvco та&
ту/д uov тг>ъ (pavEQag diaavn&GEoog, tt/v nEQindlhy
Желая също така и нареждам париците1 от
всичките ми имения по време на смъртта ми
да бъдат необременени и свободни от всич-
ки плащавия, с конто те се бяха задължили
към мене, а именно : икомодий2 * 4, зевгологий3,
десятък за животните4 и останалите годиш-
ни данъци. Защото искам и те да се молят
за мене, нищожната. При погребението на
трижнещастното и скверно мое грешно тяло,
на третините, деветините и четиридесетините
ми искам да бъдат изхарчени сто литри от
грапави монети, като тези сто литри се от-
делят настрана, след като всички оставени
от мене дарения от наличного ми имущество
бъдат раздадени напълно: злато в сечени
монети, скъпи Платове, кюлчета злато,6 до-
битък и други движими имущества. Прочее
надявам се на бога, че моето имущество
стига достатъчно за всичко, което съм на-
редила. А където ме свари смъртта, там от-
реждам да бъдат погребани останките ми:
сиреч ако това стане в града, там и да бъда
погребана. Ако ли пък вън от него, то пък
там да ме погребат. Защото не искам да се
пренася това мое скверно тяло, но, както
казах, където ме намери смъртта, там да
бъде и моят гроб. И тъй оставените от ме-
не иаследствени дарения от номизми трябва
да бъдат раздадени в нови и грапави номиз-
ми освен дарението иа монахиня Елена и иа
императорского съкровище. Защото само те
единствено трябва да ги получат в тетарти6.
Оставям също за написването на настояще-
го ми завещание тридесет и шест грапави
номизми като дар и за да бъда споменавана.
На неспоменатите [в завещанието] ми срод-
ници — по една номнзма. На императорско-
го съкровище — дванадесет номизми и три
четвърти. За свидетелите на настоящего явно
завещание — по четири номизми. Като мои
довереници за този явен документ оставям:
1 Париците съставлявали основната маса зависими селяни във Византия и в България през средно-
вековието. Париците били задължени с платане на данъци и с изпълнение на отработъчни и натурални по-
винности към феодалите. Срв. Г. Г. Литаврин, Крестьянство Западной и Югозападной Болгарии в XI—
XII в., Ученые записки Института славяноведения, т. XIV, 1956, стр. 226—250; П. Тивчев, Към въпроса
за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, 52, 2, i960, стр. 515; Г. Цанкова-Петкова,
За аграрните отношения, София, 1964, стр. 72—73. 2 Икомодият се смята от някои изеледователи за
такса, платана на данъчните чиновници при определяло на ланъка. Срв. Fr. Dtilger, Beitrage zur Geschichte der
byzantinischen Finanzverwaltnng, Berlin—Leipzig, 1927, p. 53; Jdew. BZ, 39, 1959, p. 56; Литаврин, Болгария
и Византия, стр, 314—315. Други приемат, че икомодият е един от основните данъци, и го съпоставят с данъка
KWMWAb в домашните паметници. Срв. М. Ласкарис, Ватопедската грамота на Иван Асен II, Български старини,
XI, 1930, стр. 43—44; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр, 92—94; М. Андреев, Ватопедската
грамота и българското феодално право, София, 1965, стр. 103—105. 3 Зевгологий — данък върху чифт ра-
ботой добитък и обработваната от него земя (Ьг^ос, UvyaQiov}, смятана като една податна единица. Срв. Литав-
рин, Болгария и Византия, стр. 317— 320; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения, стр. 91—95.
4 Десятък за животните (d’s^urefc) се нарича данъкът върху невпрегатния добитък. Срв. П. Тивчев, За класовата
борба във византийского село през XII в,, ИПр., год. XII, 1961, кн. 1, стр. 82. 5 *Aov]ua — злато без знакове
или кюлчета злато. Срв. Лишев, пос. съч., стр. 142—144. е Тетарти се наричали непълноценните златни
монети, сечени за пръв път при император Никифор II Фока (963—969). Един тетарт обикновено се равнявал на
три милиарисия или на номизма, откъдето и името му. Срв. за тях A. Frolov, Les noms des monnais dans
le typicon de Pantocrator, BS1, X, 1, 1949, p. 252; Л4. >7. Сюзюмов, Византийская книга Эпарха, Москва, 1962,
стр. 83—86, 194—197.
Symbatii Calisque testamenta — Завещания на Симватий и на Кали
77
tov av&Evzyv xal p,yzEQO. uov туи [лоиахуг. |. KuQdv
Etryv туг Aiaftauva' tov лсу1лс$утоу uov avdQo-
ddsfapov tov MdyiaTQov Kvq ^.sQyiov tov Пахои-
Qiavov. Tov Аеалбтуу tuov tov uovaxav Ki>Q SAififtav,
tov pta-^yzip’ tov Ilc.nQi6.QX0u. Tov IlQuozoftscmd-
qiov Kvq Asovza xai. tgddElcfov pov tov туд Aia-
^aTivaQ xal tov ti/uiotutov pova^ov Kvq BaoiAeiov
tov Ib:Qt(iA.F,Tr,TTjv6v, ф xal dcptypi vhiq I Jaydzov
to TpxoKiiov to 6t&vQov, to e'xov xal auto eocodev
tlplOV. 'OqxI^CD OVV TOVTOV? El? TE avrov TOV
KvQiov yuoov ’lyaovv Kquttuv xal tqv "Axqg.vtov
Avtov dlyzsQa xal (-)eotuxov xal el? ids ёлаиоа-
viovg Aurd,a&? алааа.?, py dpsEjoai tivo? tcov
лар tpov EVTETaAusvTov, dEd ;тагта боа diajpy-
oaurjv | уста f/’6/7o?> Oeov xal лаоуд ziAyfEaa?
mao avmv тЕлабутш. Eyco ydy 'dapoyozzaa em
te ту ouyyevsi'a xal ту pilici avrcov, hrl тоитср xal
Tijv туд ipvxy? f-iou 7iqovcio.v xal ndvcaiv to,v хат
sps sig avzovg иуЕЛЕтаоа. Kai oi psv хатд zyv
EUyV SVTo2.yV xal TpV TOV (ASOV pOV CZQ^OXEiaT !|
лиута t(1 лар’ tuov ЕУтал{Ьгта ts^eoAcooq Ащ; av
aiiToi? 6 f)£os f.uo’&ov tv ypsoa ту? xpioezog. ’Еле1
ту tov Oeov pov yaQizt, outs dypoaiaxip ovte
tdiwzixd XQUij EUQEh'[G0VTai wq spd, aEd у алава
pov ovoia xadayd xal а>елtAynzo? sveotiv. Ec de
ye, олео j алсиуор'и, psya ti, у xal pydauivor,
fbv t'/Quipa ov yEvyoezai, хата туг spyv ёгтоЬр’,
iva лош)0(, tovtov I'vexev oi ’Ел1трол.о1 pov Adyov
лобд ps ev ту (pojjSQa ёхыуу yp.8Qp туд xqloeco?,
ozs у v pro I xal TETQaxyhopiEvoi илагтсд naoaotyvai
dcpEt loptv Eig тд cpo^EQov 11 Exeivoxal адёхаатог dixa-
(jTygior. "Ел1 таити) у do dAoyapidozovg xal uvsgsQEvvy-
zov? xal аЛоуодетутои? xal axazapyzytovg avTOvg
tov? ’Ehitqokov? pov ёгтЕ/Aopai Etvai, cbg psA^ovzag
didovat Xdyovg pdvcp тат (Asd> pov Svexev ту? dtotxy-
oeco? advzoov uov лао* tpoi) лроата^уАЕУтсог.
Ovx дфыАЕА yclo auyyevyc, pov, у (piAo?> у igsvog,
siug EtEQog two Aoyov s’xelv aviovg, у лоаоёд eqev-
vav xal AeyEtv epexev туд dictxyoscog году Saidov
dAT Song dv, еле ту лауоиау piov Ataftyxy suQsfiy
аитиилттоУ, sits avtovg zovg "Еладолоид uov
UEXQi xal ipvkov Qyuatog i; AtzuyoEiv' site /тли 2o-
ya.Qiaoy.dv Skxuaai anovdil^siv, I'va E^y д zoiovzog
тад dyag tcov ziy’ iiyuov xal 'dsocpdyaiv лате/хог,
хататаоаутш Ее xal pietd tcov еАлоутсоу „uqov
U.QOV <jzavQco<Jov“ top Yiov tov (Asov. El 6e ys
xal f.EyazaQiog ёотр', 1хл1лте1у алд tov Асуйтои
avtov. П~Ауу odv || zovg te dwodovdovg ptov алаг-
тад xal тдд ЛлобобАад yiov d)v xal туг E.suiEQiav
Елосуаа лоо лоЕ^ои xaiQOv. 0sov uov xdoiu pid-
възлюбената си господарка и моя майка, гос-
пожа монахинята Ксени Диаватина; възлю-
бения брат на моя съпруг, господин магистър
Сергий Бакуриани; моя наставник господин
монах Сава, питомец на патриарха; госпо-
дин протовестиарий Лъв, мой братовчед, син
на Диаватина, и досточтимия монах господин
Василий Перивлептин, комуто оставям като
дар моя енколпион1 с две лица и отвън със
знака на честния кръст- Прочее заклевам ги
в самия господ наш Исус Христос и в не-
порочната му майка Богородица, и във
всички небесни сили да не пренебрегват ни-
коя от мойте наредби, но всичко, което съм
определила, да бъде изпълнено от тях със
страх от бога и в пълната си правда. А пък
аз, уповавайки се на тяхното родство и лю-
бив, възложих на тях цялата грижа за ду-
шата си и всичко, което се отнася до мене.
И ако всичко наредено от мене бъде изпъл-
нено според моето желание и волята божия,
нека бог ги възнагради в деня на страшния
съд. Благодарение на божията милост към
мене не ще се окажат оставени от мене
дългове нито към държавата, нито към част-
ни лица, но цялото ми имущество е на-
лице — чисто и непокътнато. Ако ли пък —
което дано не се случва — остане неизпъл-
нено нещо важно или незначително от напи-
саното тук според волята ми, нека довере-
ниците ми да отговарят за това пред мене
в онзи ден на страшния съд, когато всички,
голи и без прикритие, трябва да се явим
пред онова страшно и неподкупно съдилище.
Затова аз нареждам доверениците ми да
бъдат безотчетни, безответствени, независими
и неподсъдни, така че да отговарят само
пред бога за изпълнението на всичко наре-
дено от мене. Мой сродник или приятел, или
свързан с мене чрез гостопрнемство, или ня-
кой друг не може да иска от тях сметка,
да търси или да говори каквото и да било
за изпълневието на повелите ми. Но който
и да било, ако се окаже, че се противопо-
ставя на завещанието ми или наскърби до-
верениците ми дори само с една дума, или
се опита да ги привлече под отговорност,
нека такъв човек да си навлече проклятието
на светите богоносви 318 отци и да се на-
реди заедно с тези, конто казаха „вземи,
вземи, разпни сина на бога“. Ако ли пък
такъв човек е наследник,2 нека да бъде
лишен от своя дял. Относно всички мои
бивши роби и бивши робини, на конто дарих
свободата преди много време, като си запа-
1 Енколпион — вид медалион, носен иа гърдите. За този вид накити в средновсковва България срв. Atn'^
А1илчев, Ранносредповековни български накити и кръстове енколпиони от Северозападна България. сп. Архео
логия, год. V, 1963, кн. 3, стр. 22—30. 2 Става дума за споменати в завещанието наследници.
78
Symbatii Calisque testameuta — Завещания на Симватий и на Кали
zpv dov2pv avT&v лада идатрааоа кф ода)
tt/i; gcop? pov tish» xal fiavAopat алагта? r>} coga
тр? teAevtp? pov, eAev&eoov? илаута? Elvat ИО1
лаоа?, |i лоВта? Ptoualov?, pp noAvop&yov tlv6?
e^ avx&v 7/ лада uro; t&v aityyev&fv uov, // t&v
’Еладблсоу pov ei? тб Sidystv ней гёртрдстиу
блос v.ai ftovlovTai. Tavxa $e лаута лдоотаАиоа
yeyoevat xai <V ёдг&зьтп? E%ovoa аегтороу xal to
ts2o? auEiXpcpsvat, dgxl'co) tov? ’Елттдблоу? ftov
|| eI? avvdv тбу Osov pov, бло)? uavia боа tvs-
reduppv, pyovv та? те dtadooEt? t&v Хсуатог pev,
та ptvytv.a pov, tov? dvvova? tcov anovdo62a)V, Hat
та22и лаУта di oXoov t&v теавадаиоот&у pov xal
тЕАЕюооасбал uotpacooi. — IIeqI oe ip? ugorola?
тр? ipvxp? pov, cb? E'^ovatv aywvlaaadai |l t'va xat.
тот ptwOov dud Qeov Avpp(oVT(u. Tоттай 6k udv-
T(>iv t&v t&v лад" ёрот> дюдюбеттму, E^EQxopkvcov
xat anouApgovpEvcov, та ёуогта uEQtTTevcac eh. тр?
алаар? pov neQtovoia? y.ul блоотаСЕсо? нлгртр?,
dxivptov хм auTOxivpTOv, ён.агЕрр'&руаь -&e)m> лада
t&v ’Елстдблсоу pov т&у ёу Хф adelq’&v pov tov
IIetqoovaItqov evehu y.ai dpsGECo? т&у sp&y duag-
ti&v. ’Ало de too лдоуЕударрЕУоа dodpyat 2eyd~
tov тр avTadsApg pov тр Пдосдд&ар Kvga Maglq
povov 6 dt-v? pavdva? 6 tov рста paoyagizaglcov
dtpEtl&i do^pvat avvp, co? т&у 2otu&v e? bu^cop?
pov doftevrcov avzp dt oiheIcov и xelqo)v pov. ’Az^d
нас ало t&v dvo рХатыуыу тилолдоахе'раАсоу tcov
лдоотаурЗЁУтму лад” Epov dtaugaOpvat doDprat тф
ev Хф ddsAtpco pov, to ei> cp-Opv E^oSidoat. —
’Eygavpp то ладбу I'oov dia ”I(oawov (;) tov Фод1~
TOV, ppvl XosppQlCL) 6', ivd. £ СТО? От у £ H,OXd.
ладор tfiav tcov ёу тф лдаутотблср олоудсарагтозу
радтодсоу, pyovv Eccogylov uqso/jvteqov tov cAylov
Wip'd tov Кадафба, BaaiXetov лдЕаритЕООУ тр?
' Yucgayla? Qeotohov тр? ”E2sovap?, tov Bot2a
тр Asoet Evvo6%ov, XcovoTavTtvov ugso^vTEQov тр?
сУлЕдау1а? Oeotoxov tov Evnupglov tov Bovvivov
Tp llSGcl Evvovyov, NlXpTO. ugEaftvTEQOV tov aylov
NihoBAov тр? Bl у2a? tov тр? KovpowAEtotyp?,
KcovoTavTlyov лдео/ХтЁооу tov aylov IlavTeXsppo-
vo? t&v Eocploiv tov AovuadtOJTov, ”I(odyyov /Заен-
Bkov nXpQtKov нал NoTaglov tov Eoxpt&uov нас
KxovoTavTlvov Kqltov xat TafiovAagtov too Фод(тоу.
t Атхдта? Коииотсид 6 StcptAlvo? to uagov
dvTtygatpov тф? tpavega? Лса^фр? Alagla? pova-
тр? tov BaoAaxlov, ал” аитр? тд? лдтитотб-
лот1 avotyopEvg? ло.дЕнб°-2&у nal dC 62ov tov
vepov? Evga>v duagd.22axTov vukygaipa B? fteftala)-
atv xal ёаердауюа (Bv^avrtval Ataflifaai, ’OgAcSoAia,
VI, 66, 1931, pp. 364—371).
зих по божия милост службата им при мене
до края на живота, желая и искам всичките
те да бъдат свободни ромейски граждани,
без да им се пречи — било от страна на
някой мой сродник, било от довереник — да
пребивават или служат там, където намерят
за добре.1
Наредих всичко това да бъде направено
с желанието да бъде по-скоро изпълнено.
Заклевам доверениците в името на бога през
целите четиридесет дни [след смъртта ми]
да изпълняват всичко, което съм наредила,
а именно раздаването на даренията, поме-
ните за мене, издръжката на бившите ми
роби и всичко друго. А колкото до грижите
за душата ми, нека се стараят, колкото мо-
гат, да получат награда и от бога. След
като всичко определено от мене бъде напра-
вено и изпълнено, снова, което остане от
цялото ми богатство и имущество — дви-
жимо, недвижимо и самодвижимо, — желая
да бъде разпределено от доверениците ми
между братята в Христа от Петросилитра
за опрощение на греховете ми. От спомена-
тото тук дарение за сестра ми госпожа
Мария проедърка следва да й бъде дадено
само лилавото наметало, украсено с бисери,
тъй като останалите неща й бяха дадени от
мене приживе, със собствените ми ръце.
А от двете копринени възглавници, конто
наредих да бъдат продадени и предадени на
мойте братя в Христа, едната аз предвари-
телно изхарчих. Настоящият препис бе на-
правен от Йоан Форит на четвъртия ден от
месец ноември, седми индикт, 6606 година2,
в присъствието иа свидетелите, конто са се
подписали в първообраза, а именно: Георги,
презвитер [от манастира] Свети Мина Кара-
вида ; Василий, презвитер на [манастира] Пре-
света Богородица Милостива3; Воила, по
прякор Евнух; Константин, презвитер на Све-
та Богородица Евктерия; Бунин, по прякор
Евнух; Никита, презвитер на Свети Николай
на Виглата Кувуклисина4; Константин, през-
витер на Свети Пантелеймон Мъдри Лупа-
диот; Иоан, императорски клирик и нотарий,
син на Софиот; Константин, съдия и таву-
ларий3, син на Форит.
t [Аз], квестор Никита Ксифилин, напра-
вих настоящего копие от явного завещание
на монахиня Мария Василакина, като бе от-
ворен самият първообраз и след като про-
верих, че то напълно отговаря по съдържа-
ние, скрепих го с подписа си и с печат.
1 Тук имаме едво ценно сведение за социалисте» положение на освободените роби^ Както се вижда,
те оставили обикновено в имението на своя предишен господар като иегова прислуга и се превръщали в зави-
сими селяии. 2 6606 AM, т. е. 1098 г. й Вероятно става дума за манастира „Богородица Милостива" при
Струмица. 1 Виглата Кувуклисина — вероятно местно име. ь Тзвуларий — длъжиост, която отговаря на
дн, нотариус. Срв. Сюзюмов, Византийская книга Эпарха, гл. I.
IV. ДОКУМЕНТЫ НА МАНАСТИРА „БОГОРОДИЦА
МИЛОСТИВ А“
В архива на манастира Ивирон в Атон са запазени няколко документа, конто се от-
насят за манастира „Св. Богородица Милостива1' (’EZ.eovaa) до гр. Струмица. Този манастир,
основан през 1080 г. от монаха Мануил, отначало бил много беден. По-късно чрез после-
дователни дарения от страна на византийските императори Алексий I Комнин, Иоан П
Комнин и Мануил I Комнин той придобил поземлена собственост и зависими селяни. Впо-
следствие манастирът преминал към владенията на богатия атонски манастир Ивирон, за-
тона документите са запазени в неговата архива. В стигналнте до нас дарственн грамоти,
описи и други материали се съдържат извънредно пенни сведения за социално-икономи-
ческата история на българските земи под византийска власт. От тях черпим данни за фео-
далната собственост, за статута на отделяйте категории селяни, за различните данъци, за
размера на земята, която владеели селяните, и др. В документите на манастира „Богоро-
дица Милостива" се срещат много имена на хора, села, реки и местности, конто в голямата
си част са български. Изобщо тези документи са богат и достоверен извор за българската
история.
РЪКОПИС: А = apographon de Miller (Cod. suppl. grec, 1222).
ИЗДАНИЯ: Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, ИРАИК, Одесса, I
(1896), стр. 25—34. — L. Petit, Le monastere de Notre-Dame de Piti6 en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вьш. 1,
стр. 25—46. Дадените тук документи са взети от нзданието на L. Petit.
КНИЖНИНА: Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, ИРАИК, I (1896),
стр. 1—34. — Petit, Le monastere de Notre-Dame de Pitfe en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вып. 1, стр. 1 —
153. — D. Xanalatos. Beitrage ziir Wirtschafts- und Sozialgeschichte Makedoniens, Miinclien, 1937.— А. П. Каж-
дом, Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв., Москва, 1952. — Г. Г. Литаврин, Крестьянство Западной
и Югозападцой Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения, т. XIV (1956), стр. 229 и сл.—
Същият,Болгария и Византия в XI—XII вв., /Москва, i960. — М. М. Фройденберг, Развитие феодальных отношений в
византийской деревне в XI—ХИ веках, Ученые записки Великолукского государственного педагогического инсти-
тута,. 1956, стр. 105—134. — П. Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във Византия през XII в., НИИ,
кн. 9 (i960), стр. 215—246. — Същият, Към вънроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф,
т. LIH, 2, 1959, стр. 505—524. — Същият. За класовата борба във византийского село през XII в., ИПр., XVII
(1961), кн. 1, стр. 76—99. — Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских землях под византийским'
владычеством, ВВр., XIX (1961), стр. 3—25. — Същата, За аграрните отношения в среднсвсковна България XI —
ХШ в., София, 1964, и др..
80
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
ACTA MONASTERII ELEUSAE
1. To ла.ООУ IOOV (tov TtQCOTO) Tvn(ov) XQ(vooftovA.-
lov Xoyov) tov doidlaov {faaiAeajg xvqov ’AIei-Iov
TOV (KopVpVOV)
Tot? uyaftov xal •flsapEGTOv лрохатар^а/.1ЕУО1д
Hpyov Ttpog- ov цдтот up rpv лддд t6 налог tovto
OQ'itrjV d.u$),vvEtv xal бтахблтЕсу xQEuyy, d2Zd «at
тгуЕларруЕТУ d)g о Гор те xal tov novov avvaVTilau-
ftayEG&at xal тогсотЕоау avroig тру onovdpv ёруа-
^EO'&ai ci^ioy' el dl xal лрбд 0eov тру dvatpopdr
e%ei TslsoiovgyovuEyoy xal xaivpv ТрУ лр&у
Aappavst xal теолауЕот ’d'Efj.sXiou; edga^Etai, tote
dd jua/Aov Ebwg eotI лаоат ел avzco тсды-Оат тф’
snqutAsiav, up лсод duslptlEv (fig и^лш лар& tov
Xqovov тд Edgaroy laffov xal тру...., Eig to цр
ov (хеоррор) Н°1 мд Tlr лаАафу xal лрсбтру xa-
тагтрар аг'олард1ат. Toiwv xal EVAajjpg povaxog
Гррубрсод 6 EvEpvTtpvbg лдоа(Е1р11'{}(од) тр pacu-
XeIq fjov xal tteqi лдауцатод Tiyog (svloyov) лелоср-
xdog rpv d^iawiv, тагу Е?.(л1даУУ ov) dtsipEVG^p,
aAE алр1-&Е TavTTjv (Evgpxd)g') лрбд тру avrov avv-
sxpalvovoav pov/.ijoiv ... dv&psgsv cog 6 wvl 6eo-
(pilEGiaTog ёлсахолод 2тдоицл1т£рд, svaysg состр-
аацЕУод tpQovuoTr/Qiov ел dvoцатt трд WTEQapunpov
dsoTToivpQ p/JMv Oeotoxov трд ^EXsovap? xal лол-
Idlq 1л' avroj XQpaapLEVog avaloopaai, тад е^о^еу
hzayofjEvaq ёлкродад ubv Елроеьбоу ЬеЬосхе, цр
лсод тотд ev avrcp diaiun/JEVoig fjovayotg xal тад
лдбд &eov 'vuvqodiag afjiystg атахттоу лоюорКотд
xgavywv xaivoTofioi xal EXpQsaoTai ztvsg snitpvcov-
тат xal rpv odvrovov avicov pialuqidlav 6oov(p&-
ot,............adi) ахблтаод xal '&£Q/Li((og.)
tov xgazovg pu&v блХог oIoveI хатб. z&v ovrcog
Еубттшу алЬфтоо yvcbupq xal адлауод lapEiv
d/J.VVTpgiOV, лдООЕСХЕУ EVfJEVCOg тр &Eotptlsl tovtov
evte^ei (p) рцЕтёда svQEpEia, xal тог ладбута
Xgvao/tovAAov loyov cptlaya&cog tovtqj Елсбре^е, &’
ov bioglyzai, тру лаоа tov ЬцЩутод agytsgscog
УЕОлаур ovozaoav poypv ластрд vnEQXEiO'dat xatvo-
TOfilag те xal хахсбоЕ<ж, xal ирхЕ отдатруотд
p xaoTQoqElagtv ei'xe лдоторталд p eteqo) nvl
nyp алаутсот Eisivai б(р’ savrdy таътру ло1е!о-
'dat xal roig vE avTpv Елрдекбу nva xal xaivoxo-
fjlav глау£1У‘ тб yap аотобЕОлотот xal avzoE^ov-
otov xal eIev'&eqov yap ^ojbts&a did Tpods трд evge-
Aovg ygvoo/lovlAov ypatppg, si rdya xal sig ва/л-
Aixdv тблог avqpxodofj.pTai 6 ^pAslg трд "ElEGVopg
vadg, xal ovte fiaoUtxotg bixaiois oute латртархт-
ДОКУМЕНТИ НА МАНАСТИРА
БОГОРОДИЦА МИЛОСТИВА
1. Настоящото копие от първообраза на
хрисовула на блажения император
кир Алексий Комнин
На тези, конто първи са запомнили някак-
во добро и богоугодно дело, не само че не
трябва да се притъпява и пресича стремежът
към хубавото, но подобава да се поощряват,
доколкото може, и да им се помогне в за-
трудненного и по-силна да се направи тях-
ната ревност. Ако пък снова, което се вър-
ши, се отнася до бога, то получава и ново
утвърждение и се изгражда на новоукрепени
основи, тогава още повече заслужава цялата
грижа да се насочи към тази работа, за да
не бъде тя занемарена, както и в никой слу-
чай да не получи забавяне с течение на вре-
мето и , за да не пропадне и да не
достигне до старою и първоначално небитие.
Тъй и богобоязливнят монах Григорий Еве-
ристин, като дойде при царство ми1 и като
отправи основателна молба за някакво дело,
не бе излъган в надеждите си, но си отиде,
след като получи исканото съобразно с из-
казаното негово желание.. съобщи, че
сегашният пребоголюбив епископ на Стру-
мица, като започнал свет молитвен дом на
имею на пречистата наша владичица Бого-
родица Милостива и като се нуждаел от
много средства за него, се страхувал от на-
лаганите отвън епирии, да не би някак си и
за обитавашите от него монаси, конто отпра-
вят чисти химии към бога, да се появят на-
силници и причинители на дива врява и да
смущават хармонията на тяхното псалмопе-
ние, ... непрекъснато и горещо (...)а
да вземе от нашата власт като защитно
оръжие срещу имащите такова алчно и гра-
бителско намерение, наше благочестие бла-
госклонно уважи неговата богоугодна молба
и му подари с добро желание настоящия
хрисовул, чрез който нарежда новооснова-
ният от споменатия архиерей манастир да се
намира над всяко нововъведение и увреж-
дане и да не е позволено нито на военачал-
ници, нито на началници на крепости или на
проноити, или на какъвто и да било друг и
да го подчинява, и да му въвежда някаква
епирия и нов налог. Защого чрез този бла-
гочестив хрисовул подаряваме самовластие,
самоуправление и свобода и въпреки че спо-
менатият храм на Елеуса е изграден на импе-
раторско място, да не бъде подчинен
1 Алексий I Комнин (1081—1118). 2 Текстът е повреден.
Acta monasterii Eletisae — Документы на манастира Богородица Милостива
81
«ots ха&улах'&уаетш лотлоте, ovd> аитф тф атрао-
рюлдтсу Ад^елюхолор Bovlyaglag, у тф хата
xaioovg &eo<PiIei елсттхолс) Ктдооулйт/'ту, у тс7д
еутолКсд &q%ov€>i xal уроКтолд (ф) Етедсу тф oicgdy-
тсуг лада убуш 6е тф xaffyyovpispEvovTi еу povo.-
dixij хатаотаогт xal лоКтеих. т&у /.otx&y лдоёуоутс
povay&v та хат avzyv Еотат, xal обтод diEbfiETy-
aei ravra xal oixovo,uyaEi cog роб Mirai, лооо. аубе-
гбд т&у алаУтшу ExAoyiapo7q xa&vnoftaAAopEVoq.
ПдооелЕхлЛуооаа бе та тту q lAoriptag ?/ fiaoifaila
,110V daiQiiizat ту avrij УЕоаоотатор povy xal тдлот
podlcov л£утахоа(1о)у') т?;Д I KQitrzofiiTQyg, еТусл tov-
tov tig zovg груд йлагтад xal dirp’sxsig yj&rovQ
лаф абту, еооцеуоу pcs dtaTQcqipT т&у exeige evMj-
fi&q аохоирётауу povaxarv' xal t^xovoaela di луоа-
ёотш, &g аталтёдол disUt^zai, ту те тонтуту po-
vy xal ту dcogypEtoy ауту уу /тета xal т&у еу
ат>ту лооаха-0еуоцгусоу лаа&г aszQoadioQioTcoq т&у
тлудЕ1&у xal xaxchoECov, бит тб обтид тгбохуаас
туу ранdelay pov' сад у(ф pe/ialov xal doqialovg
ттууДуоутод tov ладдуто? EVOEpovg ygvooftovlAov
Aoyov туд {ккндМад BG‘L II', yeyEvypsrov хата tov
lovmov /uyva туя dyddryg irdiXTi&vog, iv etei тф
BgaxiayihooTfp лЕУтахоаюотф егетухоатф tqItci),
tv ф xal to yyeitQov c6asf>EC xal НЕОлдбуАутоУ
Т’ЛЕоу/иф’ато хдатод.
1лоудадф дд eqv&q&v уоарраттог туд раош-
xyg xal Триад %siQog’ ’А/дюд ev Хдсатф (тф
(~Л-т5) лютдд ftaoiA&g xal абтохдатюо 'Pojpalcov,
д Kopvyvog.
КатЕатдалТбу ev to7q oex(.etixo7? устдтанд tov
oexqetov т&у olxviax&v хата туг xg’ fiyrcg lovluov
IvdiXTt&vog ф y.v тол ал U'/xzCr) rijg Камфд[ад
(pp. 25-!—2732).
2. Kai ETEQog xQVG60ov/dcg Zd/од тог aoidlpov
fiaaiAsoig xyqov UI/e&ov too Ko/avyrov ретауегео-
TEQog tov лоебтог
El лооооуОеу йхоу рбтц ладаАароиоа у (K.oi-
Kta you туг хата то дера Етооул'л^уд лес1 tov
лддлоба tov ugovg ovoTaoav yovyv ладд. tov лдсу
някога нито на императорски, нито на патри-
аршески права, нито на самия досточтим архи-
епископ на Българияили на тогавашния бого-
любив епископ на Струмица, или на местните
архонти и жители, (или) на когото и да е
друг. Но да се управлява единствено от игу-
мена, конто стой начело на останалите мо-
наси, по монашески уредба и устройство, и
той да се разпорежда и да ръководи мана-
стира, както желае, като не се подчинява на
ничии повели. Като увеличи щедростта си,
царство ми дарява на същия новооснован
манастир и мястото Кръстовица от петстотин
модия1. Това място да бъде владяно от ма-
настира за вечни времена, за да служи за
препитание на богобоязливо подвизаващите
се там монаси. И бе дадена екскусия2, както
по-горе бе изяснено, за същия този манастир
и за подарената му зе-мя заедно с настане-
ните в нея най-вече от всички епирии и щети,
понеже така благоволи царство ми. Защото
непоколебим и сигурен е настояшият благо-
честив хрисовул на моето царство, издаден
през месец юли на семи индикт в тест хи-
ляди петстотин деветдесет и трета година,3
в който и нашата благочестива и богопода-
рена власт се подписа.
Подписан с червените писмена на импера-
торската божествена ръка. Алексий, в Хри-
ста (бога) верен цар и самодържец на ро-
меите, Комнин.
Беше вписан в регистрите на секрета на
дворцовите имоти на 26-ия ден от месец
юли, индикт семи, в апликт4 Салаврия3.
2. И друг хрисовул на блажения импера-
тор кир Алексий Комнин, издаден
по-късно от първия
Ако след като царство ми получи само от-
дален известие за основания от по-раншния ар-
хиерей на областта в тема Струмица, в подно-
1 Модий — мярка за зърнени храни, а също н мярка за язмерване на земя. В случая става дума за
модий като мярка за повърхност. Един модий се равнявал на 839,42 кв. м, или на от хектара. Вж. А. Соло-
ejee — В. Машин, Грчке нове.ъе српских владэра, Београд, 1936, стр. 467. 2 Екскусия — осво-
бождавапе от данъци. Чрез голучзване на екскусня феодалът добивал правого да събира дянъците, напъ.’цю
или частично, от своите владения, да кара селяиите да му работят ангария и да изпълняват задълженията, кон-
то ио-рано иыали към държавата. Екскусията ограничавала достъпа на държавната администрация във феодалното
имение, а феодалът изпълнявзл някои от функииите на държавната власт. Екскусията сиомагала да се засиди
и укрепи властта на феодала над зависимите от него селяви. За екскусия вж. П. Р. Яковенко, К истории
иммунитета в Византии, Юрвев, 1908; К. Н. Успенский, Зкскуссия иммунитет в Византийской империи, ВВр,,
ХХШ, 1923; Каждан, Аграрные отношения, стр. 95 и сл.; Д. Ангелов, Аграрните отношения в Северна и
Средня Македония през XIV в., София, 1958, стр. 12 и сл.; Г. Острогорский, К истории иммунитета в Ви-
зантии, BBp., XIII (1958), стр. 55—107; М. Мг Фрейденберг, Экскуссия в Византии XI—ХИ вв., Ученые записки
Великолукского гос. лед. института, т. 3, 1958, стр. 339—365; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 219—247;
А. П. Каждан, Экскуссия и Экскуссаты, Византийские очерки, Москва, 1961 ; Б. Т. Борянов, Поздневизантий-
ский иммунитет, BBp., XI (1956), стр. 177—199; XII (1957), стр. 97 —1'17; Ангелов, История, II, стр. 143—148;
А. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България XI—XIII в., София, 1964, стр. 77
и сл. 3 Т. е- в 1085 г. 4 Апликтон се нарича задължението да се дава храна и подслон на времинаващи
държавни чиповници или войски. В случая под апликтон може би се разбира мястото, където е отседиал им-
ператорът. 5 Вероятно гр, Силиврия.
II Гръцки изиори за българската история, т. VII
82
Acta raonasterii Eleusae — Документа па манастира Богородица Милостива
aQ%if>QSC0^ туе XfOQag etc bvdpau ту? vnsQayiag
3sot6xov ту? ’EXsovay? eyyv? tcov tov %a)Qtov tov
fayopsvov Па^аю-г.аот^оъ, та ttxoia lai'try nay
saury? GW’EioyvsyMEV, th:vihQiav is did %qvgo/3ov2.-
tou Adyou xaQioa^EV^ aviy and te tcov dypooi'cov
no), tcjv sxxXyolaonxcov аиа Sixatcov xai yyv тат-
ту c^coQyo apery ро&'сох nsuraxoaicor, rvr Sts xai
TiaQslafie таиту)’ xal ryv dlyfEfr; slsovoav to tcov
avd'Qcbncov уётод del Оеорутода nQoaxvvyoai xai
aviyv ygi'.bhy xal тут tcov ysgoTTCov aora/pbr д.ло-
ylav Eids xal тут ЕлЛххоиат, ncog ovx s'det n/Hova
ту zoiadzy рогу x^QiGCtaSai тут ^отъут xal реЦот
sn ably rd cf il/jTiuov ssuSsii-aaflai; Ovxovv auto
TOVTO CT010V1’ TO XQGTOg yp.O)V TO TE ^Qoysyoyog
Xovodf>ovs2.ov стдботаууа, то ns(j туд sAsvflsQ'iag
xai туд sgxouoGeia? xal туд ёеалотесад туд yyc
tcov acTTaxoofCov рос) tow дсолаттбрегсу, du'i tov
ттаобттод урпеоороикАот Xoyov snixvooi xal toT?
EXSICJE blCOQlGfLSTOig XOl TO Via XQOGTldyClV' EjUETQy-
Py ciQOGidypan avrov бХу у ле@10%у ту? xo.fysdoa?
ту? роту? nc/pd тот navosy’darov otficiaTov xal
леенпо&утои dvEiptov туд [jaaiXsta? pov xv/jov
’AXsSiov tov Kopvyyov bid. Мираул payioiQov tov
’OAvvlhp’OV tov Enyperovvio? avTCp, xal ЕТ'дё&у 6
тбло? б/.oi yy udi'y pobicov txarov Egyxovia. xal
dvo TtEQp’QCL (pdpUVOQ, o? by xal nEpico^loSy xal
EV XQaXTtXOl? ЬхЕ/.рСрЬуу TiCpptjVTCvV £Л1 TOOTOl? xai
TCOV ySLTOVOVVlCOV aorfi ХС0(Т1Г(Ът>9 co? av py iovotex
Qov £/0(£r apcpifioAtag итад. Tovtov ovv tov топот
toot sxaibv sgyxovia dvo podium, tov тут xa{}6-
bpav ту? povye, cd? ес'дутас, nsQtxAslovTa (fi fiaoi-
Ai-la pov) bo)QSiiai aviy, s'ldvia pbv on too bypoalcp
d.vpxEi xal avid tovto to povaoryQiov xai б idnog,
xatf от cyxodopyiai, fisfiaiovco. 6s tov is ysyovdici
ttqiv oQiopbv xal ip E^Eodoy Зеотохор acpoaiovpevy
тут xd.QiT, dibcooi roig povaypig xal naQoixajv e?~
жието на планината, манастир на името на
пресвета Богородица Милостива, който е
близо някъде до селото, наречено Палеока-
строн, привнесе от себе си подобаващото за
този манастир, като му подари чрез хрисовул
освобождаване едновременно от държавни и
от църковни задължения и му подари земя
от петстотин модия, то сега, когато царство
ми го видя1 и разбра, че Богородица действи-
телно е милостива към човешкия род, счете
за необходимо да направи поклонение в ма-
настира. Вижлайки нуждата и благочестието
на старците монаси, как да не бъде по-щед-
ро царство ми към този манастир и да не
прояви по-голямо благоразположение към
него? И наистина нашата власт, правейки
самого това, потвърждава чрез настоящий
хрисовул издадената по-рано златопечатна
разпоредба относно освобождаването, екску-
снята и владението на земята от петстотин
модия и към ония разпоредби прибавя и
това : беше изчислен в самата наредба целият
обхват на маиастирското седалище от страна
на любимия племенник на моето царство, от
пансеваст севаст2 господин Алексий Комнин,
чрез магистър Михаил Олинтин, негов слу-
жится, и след като описа граничите му, ця-
лото място се оказа само земя от сто шестдесет
и два модия, което място и беше описано и
внесено впрактиците, като прнсъствуваха при
товаи съседните наманастира селяни,за дане
бипо-късно да имат някакви възражения. Това
прочее място от сто шестдесет и два модия,
обграждащо седалището на манастира, както
се каза, (царство ми) дарява на манастира,
като знае, че и самият този манастир, и мя-
стото, на което е изграден, спада към дър-
жавното съкровище. Като потвърди издаде-
ното по-рано определение и посветения на
Богородица Милостива дар, давана монасите
и екскусия за дванадесет парици елевтери3,
1 Алексий I Комнин посетил манастира „Богородица Милостива0, когато отивал па поход срешу
сърбите. Срв. Petit, Le monastere de Notre Dame de Pitie, p. 3418—За кой точно поход срешу
сърбите се споменава, не е ясно. Алексий 1 Комнин е ръководил лично няколко похода (1091,
1093, 1094) срешу рашкия жупан Вукан, който нападал византийските погранични области. При явявансто на
императора сръбскнят кцяз му сбешавал да бъде покорен, но след неговото оттсгляне отново започвал на-
паденията си. Срв. Острогорски, Историка Византгре, стр. 340; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 334—
335; П. Тивчев, За участисто на българи във виантийската войска през периода на византийского иго
(1018 — 1185), ИПр., Х1Х (1963), кн. 1, стр. 89. 2 Пансеваст — висока дворцова титла, разновиднсст
на титлата севаст. До втората полсвина на XI в. титлата севаст се нссела от самия император. По вре-
мето на Алексий I Комнин титлата севаст вече се давала на мгого лива. От нея били създадени нови титли—
протосеваст, паниперсеваст, прстспавигерсеваст и др. Срв. L. Prettier, Les institutions de 1’Ernpire byzantin, Pa-
ris, 1948, p. 128 sq.; E. Stein, Spatbyzantinische Veifassurgs-urd Wirtschaftsgeschichte, Hannover, 1952, p. 29sq.;
Ангелов, История на Византия, II. 1963, стр. 167 ; срв. също Ев. Дуичев, Из стграта българска книжнина, т. И,
София, 1944, стр. 316 и сл.; П. Петров, О титулах „севаст" и „протосеваст" в средневековом болгарском госу-
дарстве, ВВр., XVI (1959), стр. 53 и сл. 3 Елевтери (Дг^гоог) — селяни, конто били останали без средства
за производство и поради това не плащали данъци на държавата, Елевтерите се наричат оше „непознати на дър-
жавното съкровище“, „неплашащи данъци", „нямаши собствена земя", „невписани в държавните данъчни реги-
стри" и др. под. Едрите феодали полагали усилия да привличат в своите земи елевтери. Те ги снабдявали със
земя и ги превръшали в свои парици. Срв. Каждая, Аграрные отношения в Византии, стр. 135 и сл.; Цанко-
ва-Петкова, Югозападните български земи според Стратегикона на Кекавмен, стр. 604 и сл.; Литаврин, Болга-
рия и Византия, стр. 176—180; П. Тивчев, Към въпроса за сслското население във Византия през XII в.,
ГСУфиф, т. LIII, 2, 1960, стр. 518.
Acta monasterii Eleusae — Документы на манастира Богородица Милостива
83
лооооЕсау eAev&eqojv лей ат е Асду ифтЕ aravEi; Idea;
EXOVTOV Ul'/TE бр[Л0ТЕАЁ(ЗС nQOV:riOHFL[lETCOV дюбела,
cos &у EQya£(OVTai тру KQodcoQiy&ei oov rfj [tovij yrp>
TCOV ПЕУТалоосОЗУ робсСОУ ЛО.С 6ovAEV(OOC TOi;
тф vacp тф; Оеотолоо dov^EVOvot peovayoeg,
ррбЁуа. eteqov 6 tv л от ру ЕшутуадоиогтЕд, За Ao лю-
то; teAovs лай лейор; £гцл1о£, ётс бё лай dyyoQctag
лай EcvpQEuocg Злрййауреуос. ’Елй tovwl; лой тюо~
[йат.ауу ёлатбл лЕУтрлолто. еФлоуооесоу flodev те
(lyElaifOV TEOGOQdKGVTU, tpOQft(i6(OV дела HCtl 'ryvya-
QtCOV E£ СрсйотсрЕСТСИ (WlOlS, ЛО.1 EXyfOQEL TO) [IEQEC
трд uovpg ЕдлоглОЕйЕлУ del тоааотрт 'qo'iojv лооб-
T)]TG, ЕЛ ТЕ ^EVyoXoyioV, d-EQl^OV, tWOpClOV, ЛОЛ
лаутдд eteqov HEcpocAcdov ало те tcov EQyodoaEvcov
тру ypv ^Evycibv лой ало tcov усрорЕгазу £фоуу
алалотцЁуоу. Та оёутос е; gEvydpca п/н дсоар-
ihloav afreotg ypv tcov тсеутоиооссоу род tcov Е@уо-
£6pEva е'ооутол лой ovreo; t^ovac лой тру ефлоио-
oelu.t' лас [тута tcov аЛйоор еЪоттос oteaei; лас ol
ото .ui'Aot, ой; E.yj-cc uovp еуто; tcov EiQppevcoy
склолсоу oi'Tijg. Ес дё лой йрлейоу; латафетебсюи-
GCV ТУ Тр El Qp I сёУГ] ур Т]~] бсО Qp’O ЕСОЗ] (JCl'TOi; У]
eteqov лофооь’лу avTOvQytov, еотос лай толста
avToi; атейр лас ттаутид ffdoovg лас ттбард gppm;
EAEi'^EQa. r'E;io tccvvv /лето той ttqoteqov лай б
7та@и)У yjovcdfiovZiog Абуо; тд daq-aAsg те лис fits-
jjatov еоо.ес' уЕуЕУгрлёУС; лат то ату осот оу ppvct
тр; id' СудслтссЪтс; tov gyj/У etov;, tv щ лас тд
pUETEQOy Ебосфё; Лой $Е(КТ£О ffApXOV й'ЭТЕбрррУПТО
л()(1то;.
Н vjioyQacpp' ’Лае-Фо;, tv Xqiotcq тер ОесЪ
люто; АскяТег; ла1 алтолоателр "Разрсисоу, о Кор-
уруо;.
KaTEOTQdydp EV тф OEHQETOJ TOV UsfiOOTOV ppl'l
avyovoTo} лу’ суб. uY.
f Ko.TEGTQd)Eq "f"
ф TOV jTQCOTOaOE^QETOV ф
(PP- 28г— 30ц).
конто не нлащат данък, нямат собствени
стаей1 и не подлежат на държавни данъци,
за да обработват подарената преди на мана-
стира земя от петстотин модия и да служат
на служещите в храма на Богородица мо-
наси, като не признават друг никакъв госпо-
дар, но са освободени от всякакъв данък и
от всякаква щета, а така също и от ангария
и епирия. Към това им се дарява и екскусия
за сто и петдесет овце, за четиридесет па-
сищни вола, за десет кобили и за шест чиф-
та работен добитък и предоставя на мана-
стира да има винаги екскусия за такова ко-
личество животни по отношение на зевголо-
гион2, аерикон, енномион3 и всеки друг вид
данък, изискван за обработзащия земята до-
битък и за добитъка, конто е на паша. Раз-
бира се, шестте чифта волове ще обработ-
ват подарената на монасите земя от петсто-
тин модия и така ще имат екскусия. И за-
едно с другите ще бъдат освободени от
данък и двете мелници, конто манастирът
има в споменатите му имоти. Ако пък наса-
дят лозя в споменатата подарена тям земя
или устроят някакъв друг имот, да им бъдат
и те освободени от данък и свободны от
всяка тегоба и щета. Настоящият хрисовул
заедно с първия ще има завинаги непоколе-
бимост и ненакърнимост. Издаден през месец
август, 14-и индикт, 6614 година4, в конто и
нашата благочестива и богоподарена власт се
подписи.
Подписът: Алексий, в Христа бога верен
император и самодържец на ромеите, Ком-
нин.
Заверен в секрета на севаста на 23 ав-
густ, 14-и индикт.
ф Заверен ф
ф от протоасекрета5ф
1 Стаси — имоти на зависимите селяни. Срещу владеенето и използуването на стасите парицитс
били длъжни ла дават феодална рента под форма на труд, продукты или пари. Срв. Г. Г. Литаврин, Кре-
стьянство Западной и Юго-западной Болгарии в XI—XII вв., Ученые записки Института славяноведения, т,
XIV (1956), стр. 229—230- 2 Зевгологион (psvyoAdw?) — данък, плащан за чифт работен добитък. Срв.
D. Xanalatos, Beitrage zur Wirischalts- uud Sozlalgesclu'chte Makedoniens, Munchen, 1937, pp. 40—41 ;
Литаврин, Болгария и Византия, стр. 317—321 : Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских зем-
лях под византийским владичеством, ВВр., XIX (1961), стр. 8—9, смята, че зевгологият е основен данък, плащан
от одно земеделско стопанство за владеенето на един зевгарион (Гвг^фшг). 3 Енномион (/ггфиог) или орики
фогл)]) — данък за използуване на пасищата. Този данък се събирал в размер на един милиарисий на глава
едър добитък или по една комизма на сто овце. Срв. Гг. Ddlger, Beitrage zur Geschiclite der byzantjnischen
Finanzverwaltung besonders des 10. rmd 11. Jahrhnnderts, Byzantinisches Archiv, Heft 9, Leipzig—Berlin, 1927,
p. 54; Каждан, Аграрные отношения в Византии, стр. 123—124; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 324 и
там посочепата литература. 4 Т- е. през 1106 г. г> Протоасекрет — пръв сскретар, стоял начело на импе-
раторската канцелярия. Той бил обикновено едно от най-дсверените лица на- императора и се намирал в чест
досег с него. Ангелов, История на Византия, II, 1963, стр. 42.
84
Acta monasterii IHeusae — Документа на манастира Богородица Милостива
<?. Baoi/axov elg rote ovvaxoAov&ovvTab тц (ayla
аутои) fiaoikia gexqetikovs
' II fiaoileia pov biolrjoEv xqvoo/jovIAov Idyov
777 кати T.l]v Етдоьрл1т'С_ау diaxEipEvy pcwfj T,ffc
ол80ау1ад @eotoxov т-ijg "EXeovogc^ dmaiGapunm tv
сглф та dotavza ai’Ttj, хсй ke/.evei vytv то7д ovv-
uxoAou&ovoiv o.vvg оЕхдстгноВ ъатаатуаюсп top
%{n>odpovAAov лоу°Б лосдоол 6e to mor tov nagov-
тод л!ттак1от> xal глоудалрас ovv/ploog, ка.1 dovvai
toiq uovaxotg efc aocpdleiav. Mqvt avyovoTCp Iv-
diKiicbvog iE 'I'
Td ладогта I'm тсЪу лдсототолсит xQVOofiovIIayy
avn^aldjv кат lod^ovra ev{xLv iлЁудсира.
rO EVTE/Ip ЕЛЛОХ'ОЛОС SlQUl-UntTli-jS ЮУрИЦь
povaydg.
Id ds лдботауца tov dcidi ,uov (jo.oiIe(.o^ xvqov
BohIvvov too AlaT’Qoicndvvov Eydd-rj тл! tcov Aa-
TlTCOV (p. 30j2 -ots)-
4. ‘Ет&да ttqootu^iq TtB ai>TOv хпатшад xal ay tag
duviXsiag
BI /ЗатДВа ,iwv толот did тдд лаооиацд лдоа-
таДтд, Tf/v ск/ЗаарлаУ tj)? 1лЕдау1ад Ueotohov
Trjb ’EIeOVOT}? f.lOVjjVf TTp’ EV тф дДаи pEV Етдоир-
ллтфуд, глд oi тцу dgyovTslav tov Kapnov dia-
KEtp&mv, XaajXdvEiv ЕТтДнод, ал аоД)? tov lovviov
pyvdg zrjg ладоооцд oydd^g сгёснтиоуод кал psygig
av owiozazai тд ледтуетоу, voplopaza тд^нВраХа та
кота Ti']v fpdoav лдрирсбреуа тотаноута, diOQigo-
рёуц дтдоо&ат zavza rfj zoiavzfl p-ovij &nd tov o.kqootI-
%ov zov toiovtov Цератод лада tcov Kurd xatgybg tveq-
yovvzcoy, eIte ел1 лахтоу site cig to лиатов eveq-
yovmv, o(pElXovT,a cyxatgoK dldoo&ai тф iieqel zgg
ротД, x&v ладслдогосоу eyzgovicov аластсоутат
акдоот/уа, r.a.l ладёуЕО'&аь таота то7д povaypig
avsv етёдад лдоота^Есод илоруроасод }} удадррд
той катд. Ду rjpEQav лдототарЕУоа tcov aEKQSZcor,
dEXEo&ai ogelXovTa xal тосд лдахтодот, ту sp<pa-
yslq zvyg алодеДзсод туд peXXovoyg ylvEoIXai лада
tov psgovg zrjg povijg лЕлтатсорЕвуд opEiXovoyg
3. Императорско [ нареждане] до подчпне-
ните на неговото (свето царство)
секретики!
Царство ми1 2 * направи хрисовул за на-
миращия се в Струмица манастир Пресвета
Богородица Милостива, като изложи в него
своите решения и заповядва вам — подчиие-
ните ми секретики — да заверите хрисовула,
да направите копие от настоящий питаний,
да го подпишете' според обичая и да го да-
дете на монасите за сигурност. През месец
август, 14-и индикт^ у
Сверявайки настоягците копия от оригина-
лите на хрисовулите и намирайки ги за точ-
ки, подписях.
Смиреният епископ на Струмица монах
Климент.
Разпоредбата на блажения император кир
Йоан Мавройоан4 бе загубена [във войната]
срещу латинците.
4. Друга разпоредба на неговото могъщо
и свето царство
Царство ми5 определи чрез настоящата
разпоредба честният манастир на пресвета
Богородица, намиращ се в тема Струмица,
под архонтството на Кампос, да получава
ежегодно от началото на месец юни на на-
стоящий семи индикт и докато свят светува,
тридесет триглави предпочитани днес номиз-
ми6, като определи те да се дават за този
същия манастир от акростиха7 на тази съ-
щата тема от страна на тогавашните чинов-
ници, конто служат било по договор, било
по клетва.8 Те са длъжни своевременно да
ги дават на монасите, ако и те да биха дошли
късно да ги искат от акростиха. И тин пари
да се предават на монасите без друга раз-
поредба и.ли напомняне или писмен документ
от тогавашния началник на секретите. Могат
да се получават и от практорите9 с показ-
ване на удостоверение, заверено от страна
на манастира за това, което ще се извърши.
Всяка наредба, противоречаща на настояща-
1 Секретики — чиновници в различните отдели на императорската канцелярия. 2 Алексий I Комнин.
3 Тази императорска заповед се отнася към 1106 г. 4 Вероятно тук става дума за изгубена дарствеиа гра-
мота, дадена на манастира от Йоан II Комнин. 5 Мануил 1 Комнин. 6 Тези номизми се наричат пред-
почитани вероятно заради това, че съдържали повече злато в сравнение с останалите номизми, пуснати в обра-
щение по това време. Срв. Ar. G. Svoronos, R£cherches sur le cadastre de. Thebes, Bulletin de Correspondance
Hellenique, LKXXI11, 1959—I, p. 102, n. 2. 7 Акростих на темата — касата на областта. В тази каса постъп-
вали данъците и от събраните суми чиновниците трябвало да дават на манастира определените номизми.
8 Във Византия по това време често частни лица откупвали данъците и служели на държавата по договор, до-
като останалите чиновници работели „по клетва", т. е. били редовно назначени чиновници. Затова тук се прави
това разграничение по отношение органите на византийската администрация. За откунването на данъците от
частни лица срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 345—348. 9 Практори (^odxrojg®?) — финансови чи-
новници, конто събирали данъците. Практорите или бирниците със своите злоупотреби и насилия били стра-
шилище за населението. Срв. Н. Скабалановтц Византийское государство и церковь в XI веке, СПб., 1884,
стр. 189—190; Ddlger, Beitrage, р. 79.
Acta monasrerii Elcusae — Документа на манастира Богородица Милостива
85
iilvai. Паа a pEvzot tiqootoTiq svavziovuEvp ту на-
Qovon л@оото&1 тус ftozMeiag uov oxpkdaai o^eI-
^£1, Kat CWTl'} p blOQtyOpEVp TUG ЕД) Sooeic oyphl-
oat. Mpvl рейсу, ivdiKucorog p! hi eqvAqcov удар-
pazcov zyg ftacdinry кас pEiac yugdc' ?/ t3zd npQov
ovvp&pc cnpoayig' hid tov "Ayio&FodcogiTov MiyapA.
Тлуг bi и al outa&sv' did too М.сбхДо) Дте<ра-
v(ov).
КатЕотдбобр ev up gfkqPuo rov p&ydAov лоуа-
Qiaorov Kaza pyva iovvtov h’hiKiicovog >/•
Ku.TSGTQM'Ori did tov ДдиДааЬон Чыатгоо.
Каиатдсбрр ev up аеиДир tcov otKEiaxcbv ката
prjva tov/iov IvdiKTian’cc j/ (pp. 315-—32i;).
5. 'Euqo. лдоотард Tr:v aytag aizov f><j.<JtXs.tciQ
rH ftaaiAsia pov to ugoov wiv bcogyi^EVZcoji
{•piv dajbcxa jiagobtcov акай отоppxov fiov/.szai
КЕХтрДа1 vyag, drpEiZov dvauApQovopai, uAEbubv-
uov aTzcur, duo t&v uatdcov avT&v. Euteq de тип
t&v toiovtcdv naoetKEipEvoa vptv ттрбоекл mattes
pi/ uotovvug idioywgiGTai elvac ppdb okcfas Eyov-
TES VnOGTaOElQ 5CO!t OpO^CliOVVTEC TOLQ yOVEVOtV
avuiw, TOVTcvg Ei>boKEl p ftaaiAEia pov pp xcoq'TQe-
c,0ai t&v uaugcDV avuov. НдооЁотсо ovv vpiv p
uagovoa Avoig тД /ЗаобЧад pov etc иоумшу,
cog cir Epcpayt^yzE Tavcpv tois ката xaiQovg лдак-
toqoi Kai uoicbat ката тру таттрд ттЕрЧрунг. Mpvl
paicp, ivdtxu&vog 6 dta eqv&qcvv ygappauov трд
ftaoihxpg xal fyslag xeiqos' xal p did KpQOv ovvip
Ppg ofpQayi'g. Aha rov hri тог xaviKAEiov, tov Etv-
u£i(6tov OEodioQov (pp. 32]S—- ЗЗ5).
6. 'Ттёда лобоиДс zyg avrov расДДад etuxvqci)-
ziKp tcov uoqg6vtcov ту povy navzoov uov
diKaicopduov
Ta ttqogovui vpiv XpvoofiovAAa zoo te ev evge~
fisat (7аайесод xal ttcuiuov трд fiacnAEiag pov xal
rov ev PaaiitEvacv dotdlpov av&EVTOv xal латдод
трд fiaotteiag pov euikvqoi xai p /ЗаобЧа pov xal
dtOQi&zai, f'xelv ел1 uuoiv о is dcaAapfidvovoi to
sveoydv те кат duagd&Qavazov, xad&g eIxov tovto
ка1 уДл? ov лсод xdqtov ЕДЬррроЕг d ev расн-
tevotv doibtpog av’O'EVTyg кат nazpQ трд (daoiXelag
та разпоредба на царство ми, трябва да няма
сила и самата тя, ако определи нещо извън
даренията, да се обезсили, През месец май
на 8-и индикт1 чрез червените писмена на
императорската божествена ръка. С обичай-
ния восъчен печат. Чрез [ръката] на Михаил
Агиотеодорит. Има и на гьрба: чрез [ръка-
та] иа Стефан Мосхос.
Заверен в секрета на великия логариаст2
през месец юни на 8-и индикт.
Заверен чрез [ръката] на Иоан Артавазд.
Заверен в секрета на дворцовите имоти
през месец юли на 8-и индикт.
5. Друга разпоредба на свешошо негово
царство
Царство ми3 желае вие да владеете не-
променено числото на подарените вам два-
надесет парици. След като някой от тях
умре, броят трябва да се попълва от техни-
те деца? Ако децата на някои от тези при-
дадени вам парици не са станали самостоя-
телни собственици, нито имат собствени
имоти и живеят заедно с родителите си,
царство ми решава тези да не се отделят
от своите родители. Да бъде прочее за вас
настоящото решение на царство ми за си-
гурност, за да го показвате на тогавашните
практори и нека те да постъпват според не-
говото съдържание. През месец май на 4-и
индикт5 чрез червените писмена на импера-
торската божествена ръка. И с обичайния
восъчен печат. Чрез ръката на началника на
мастилницата6 Теодор Стипиот.
6. Друга разпоредба на неговото царство,
която потвърждава всичките наличии
в манастира документа
Царство ми7 потвърждава налипните у
вас хрисовули на благочестивая император и
дядо на царство ми8 и на блажения сред,
императорите господар и баща на царство
ми9 и нарежда да имат сила и ненакърни-
мост относно всичко, което съдържат, както
ги имаха, когато блаженият сред императо-
рите и баща на царство ми отиде при бога.
1 Документы се отнася към 1160 г. 2 Велик логариаст (ptya; ko-yaQ a<vriy) — внеш финансов сановник. Той
имал задължението да контролира всички финансови служби в имнермята. Срв. Ангелов, История на Византия, Л, 1963,
стр. 40 и там посочената литература. 3 Мануил I Комнин. 4 Оттук се вижда, че селяннте изпадали във феодална
зависимост и в резултат на императорско разпореждане, а също така, че в известии случаи феодалната зависи-
мост се предавала по наследство. Срв. Тивчев, Към въпроса за селското население, стр. 510. Q Документы се
отнася към 1156 г. с Съществувал специален служител (d с™ нт чиято длъжност се свеждала до
това да подава мастилницата на императора, когато той се подписвал. Този чиновник бил твърде приближен на
владетеля и изпълнявал одновременно и службата на логотет на дрома. Срв. Ангелов, История на Византия, II,
1963, стр. 42. 7 Мануил I Комнин s Подразбира се Алексий I Комнин, който бил дядо на Мануил I Ком-
нин. 9 Става дума за Йоаи II Комнин (1118—1143).
86
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
plOV. Mpvl (Ot’/ltQ), IvdlXTlCOyog £' di EQV&QCOV
yQaupidvcov трд paaiXixpg xal d'dag ?? бш
xpoov ovvrydpg odpQayig. Kai xo‘ did tov ’Ахдоло-
Aitov Mt%apP
Ta toa to)v лаадтотелагу fiaaiXix&p nQO<n:ay>ia~
tcov avTi/jaAtov рлёуоатра. f.
'() EVTSApg ЕЛ1ОХ0Л0С ^TQOVpjTlTgijg Kkplipg
juova%og (pp- 33^—2]J.
*}’ To лдахихог трд лаоад6оЕ(»д тсЪу daidexa qev-
yaQarcyv TiaQOixotv uov did xQvoopouAAoov vpix
dcoopiiёутсог [.ала xal трд dvpxoi'tjpg
abwig ypg, f
1. Hard тру т^ёб/ЦГ/У tov ion Alov ftpyog rijg
vvv TQe%o6o7]g is' iTdtxriajyog tov у уд' ётоид,
pusqq devreoa лдоихпУртц, wiva, dvaxTOpix)] xal
&eta zxiXvoig evszeiqIg'O’P spol та) ёоуато) dovXa)
tov aytov f.iov <)£O7t6tov xal аидёгтои tov ttgvkv-
rvzEaraTov xaloaoog, MtyaAlA t.oj T'Qayxtrylxp, ёу
то) 'OstiaTt Ztqovрл'ст^рС sreoyovvri лроасАла) трд
aytag avrov fiaoiAtfag, naQO. tov сокотатоа teoo-
fAovdyov Aiovvolov tov xwOpyovpro’EvovTog ёг тр
ОЕ^оо/таотату uovfj трд rnsQaytag (Peotoxov трд
'T’Xcovoqg, тр ayco&ey tov yjOQiov IlaAaioxdoTQOv
idovuEvy, ёл1 плоиуроп avrov E^EVEX&Eioa, тАд
рёу йлоцуроЕтод лрод ёлод uvwjg vyovopg.
2. ToX^aov о dvagtog xal лаусътеХрд dovlog
трд xoaratag xal dytag ^aoiXstag oov, deotiai. Aso-
лота pov dytE, 6 £p Paoilevciy doidiuog /ЗаглЛтгд
xal лаллод трд ayiag paotAeiag oov то Рёиа трд
АТтропрлёт'ерд j ёлоёруроад dr a хатА тагу А>ё($а)У
EtfpTsv, sig тру хат'’ ёрё dovAixpv oov povpv, rpv
ёу rip dpAay&Eyu fyEuaxt idQVpEvpv ёл dvo part трд
VTisqaylag Qeotoxov трд "KXsovopg, НорАдсу sig
gxQOOxvvpaiy' xal ravrpv лтУЕататру i.ddyy xal rorg
ev аътр aoxovuivovg povayovg votsoovasrovg ex
лоутсоу ЕлЕфсАотсрроато тагтрг did yjovoofiovAAov
Aoyov ypv podlcov лЕутахоаёаоу xal ^EvyaQta dov-
Aixa s~ spyd’QEodat тру rotacrpy ypv тогу лстта-
xooioov uodiov, xal elvcci ravia лаорд EnpQEtag
d)’d>TEQa, л£>дд tovtolc xal no.Qolxovg ахпрютад
doSdexa p.p eyoviag olxdag vnoordoEtg' rd vvy de
тр di’Til/ppsi трд aytag fiaoiXEiag oov ysyovaotv ol
През месец юли на 7-и индикт1 чрез черве-
ните писмена на императорската божествена
ръка. С обичайния восъчен печат. И това:
чрез [ръката] на Михаил Акрополит.
Като сравних копията от първообразите
на императорските разпоредби, подписах f.
Смирения? епископ на Струмица монах
Климент.
Практик за предаване на дванадесет зев-
гаратни парири, подарена ви чрез хрисо-
вули заедно със съответната им земя
1. На седми юли от настоящий 15-и ин-
дикт на 6660 година,2 * в понеделник, беше
връчено на мене, Михаил Цанкицаки, по-
следний раб на светил мой господар и пове-
лител прещастливия кесар, служебно лице на
светото негово царство9 в темата Струмица,
дарствено, почетно, господарско и божест-
вено разрешение от страна на преблагоче-
стивия йеромонах Дионисий, игумен в до-
сточтимия манастир на пресвета Богородица
Милостива, построен над селото Палеокаст-
ро4, издадено по негова молба, а молбата
дословно гласи така:
2. [Аз], недостойният и пресмирен раб на
силното и свето твое царство, се осмелявам
да помоля: Господарю мой свети, преблаже-
ният император сред императорите и дядо
на светото твое царство, като се намирал в
темата Струмица, когато излязъл на поход
срещу сърбите,5 дошъл иа поклонение в моя
верноподанен твой манастир, издигнат в спо-
менатата тема на името на пресвета Богоро-
дица Милостива. И като видял неговата бед-
ност и лишените от всичко подвизаващи се
в него монаси, подарил за него чрез хрисо-
вул6 земя от петстотин модия и шест ра-
ботки чифта добиток да обработват тази
земя от петстотин модия и да бъдат тези
освободени от всякаква епирия, към тях
[даде] и дванадесет парици актимони7 *, конто
нямат собствени имоти. Понастоящем с по-
мощта на светото твое царство тези станаха
1 Документы се отнася към 1144 нли 1159 г. - Т. е. 1152 г. Мануил 1 Комнин. 5 Па-
леокастро — вероятно днешното село Велута. Името Велуша (Велкса) е изогачено от Елеуса — както
се е наричал манастврът. Срв. Petit, Le monastere de Notre Dame de Pitie, p. 7- 5 За този поход
срещу сьрбите, който бил нредирнет от Алсксг.й! Ксмнин, срв. тук стр. J-2, Сс.ъ 1. Версгшю става дума за
хрисовула, издаден от Алексий 1 Комнин на манастира през 1106 г. 7 Парици актимсни се наричали във Ви-
зантия зависимите селяни, конто нямали земя и внрегатен добитък. Париците актимони били паставявани във
феодалните имения и били снабдявапи със земя срещу задъ.чженкето да плашат феодална рента. В имуществсното
положение на актимоните съществували известии различия. Срв Б. Т. Горянов, Византийское крестьянство при
Палеологах, ВВр., Ill (1950), стр. 35; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 176—173.
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
87
TOiOvzoi ало ахтуибтим ^гсуаратое, xal ололтетс-
pEV ol boV/.Ol OOV, УЦ ЛОТЕ 6%/.OVllS'lj a EX Ту?
тоеситу? oh la.?, bed. to axre'pecva? plv бсооуЯууш
ту pov 7 tov? думсдётта? nc'Qohov?, vvv Ьё evQia-
XOpEVOV? ^EVyOQaTOV?. IlcQav.OAQV^W TO ЕУ'дтОУ
х.оато? ту? tiye'u? fiaafAsla? coo yeVEadae ту by/.n)-
tiovy fJttov хил, л(:с>охиуутот айту? лцбепау-
pa, naQaxehiopEi от сметохагтоо? ptrsev ypa?
xal т7р> тоебгитуу povqv ало to t ката xaiQur?
ауау$а<р£а>у то xal Xotzitov л/оахто^ам, xal co? ЬтЪ-
qov xal q еХотёруиа ).oyl?trxOai ту? ayla? fiaoehea?
oov too? tciovtov? bcCbexa oTtyov?' ydvyiae Ьё ryiev
хлй ttquxtixov ладабботсо?, Ab айто7? те xal ту
avyxovoy сотое? yy, лада тсо drfyeohev тог ле-
Селовутоо уор/Здоь ту? ваашча? gov, таи h'EQyGtv-
тс? ёг тот? exeiof. 'Ей Ьёорае тер' буеоу fiaepAeia?
oov Ьеодеоао7)ас у убёг тс л лессу луаттлт тог хата
уа')сау ёлеахслоу уисТм hu nJ xaff урц? bovhxf]
gov povy too лдообгто? f.pev толехоо too xti'toqc?
xal терт ЛЕуе/.у^ЕШУ тс7>у лерлоттауу ту тааЬту
рогу xgoaofiouh.cw tojv aoeblpcDV pa at ham {.pare,
tov тс лаллоо xal too латус')? ту? ayla? fictoifalu?
oov’ ёлс'е cj хата yjicQO.v ypuv ёлеахолс? ладода
rd T-oiavTa лдоотаурслта xal ezreyf-iQte zip zaavryv
povi'p vhu тер> avrov txxh'jciav лси'саодое, xal
zuvza eAErf)E(.av otaav етлб те too tvjtixcv йлб те
там лсусобттаун yyTv /ЗасеЕхам тедостауубтсог хае
тс7)У а/Лыу Ьех.аиарФам уубл. ' Ev yevou& cov, ой
лауобие&а extevIoteqov е-ттЕ^оуЕсдае тд елФеоу
xQcao? ту? aye'a? paothla? gov, у? oj? bcv/.c?
dvd^to? толруаа? eteytlyv.
Aeyoi? Aeovvolov qcvayoi' xal xaPpyovplvov
Ту? EV EtQOVU.7tIt'Q11 UOTp? ту? VJTEQGyiC? &EOTO-
xov ту? ’Eh.ovay?, bobhov dvaplov,
3. Ту? bs Tiula? ETTlAvOEOJ? ^утю? ovroxsl EyXE-
XEVOpeVT)?'
j* ’Елес ёбсору'&у ту хата оё сйауЕотату uovfi
ту? тлсрауеа? Oeotoxov ту? ’Ehovay?, ту ovay
tv то) Церате Етдоьрлп^у?, ласуб. zov doebepov
от актимони зевгарати1 и [ние], твоите раби’’
се страхуваме някога да не бъдем безпо'
коени по тази причина, поради това, че сп о-
менатите парици би^и подарени на манастира
като актимони, а сега се явяват като зевга-
рати. Молим божествената сила на светото
ти царство да издаде за споменатия манастир
божествена и височайша наредба, заповядва-
ща ние и този манастир да останем пеобез-
покоявани от съответните описвачи'2 и оста-
налите практори и като дар и милост от
светото ти царство да се смятат тия двана-
десет графи3. Мека да бъде издаден за нас
и практик4 за предаване за същите [парици]
и съответната им земя от страна на служи-
теля на любимия зет на царство ти — от
чиновника в тамошните [области]. 2Моля още
светото ти царство да нареди местният наш
епископ да не нарушава нищо от съществу-
ващия у нас ктиторски типик за нашия твой
верноподанен манастир, както и съдържа-
вието на налипните в този манастир хрисо-
вули на блажените наши императори — на
дядото и бащата на светото ти царство. По-
неже местният наш епископ пренебрегва
тези наредби и се домогва да постави този
манастир под СЕОята църква, макар че той е
свободен според типика и налипните у нас
императорски наредби и други наши доку-
мент След като [тия неща станат], не ще
престанем да се молим още по-усърдно за
божествената сила на светото ти царство,
което като раб недостоен се осмелих да
моля.
Молба на Дионисий, монах и игумен на
манастира Пресвета Богородица Милостива
в Струмица, раб недостоен.
3. Почетного разрешение нарежда дослов-
но така:
Понеже била подарена на твоя пречестен
манастир Пресвета Богородица Милостива,
който се намира в темата Струмица, от
1 Парици зевгарати се нарича.чи във Византия зависните се.чяни, ксито притежавали по един чифт работен
добитък (Ггоусь). Зевгаратните парици били по-заможна категория фсодално зависими селяни ; някои от тях нритежава-
ли по ияколко чифта дсбитък, владеели по-гслямо количество земя и се наричали съответно моиоеевгарати (//oroCsjya-
gdwi) к дизевгарата (dchvyaodwl). В случая непритежаващите земя се.чяни актимони добили известии права над обра-
ботваната от тях земя и се превъриали в зевгарати. Срв. Ангелов, Принос към поземлените отношения във Визан-
тия през XIII в., ГСУфиф, кн. II (история), 1952, стр. 71—93 ; Каждом, Аграрные отношения в Византии,
стр. 143—144; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 169—172; Тивчев, Към въпроса за селското население,
стр. 514—517. 2 Описвачи (hayvaqva) — финансови чиновници, конто проверявали и описвали облаганите с
данък имущества. Срв. Н. Скабаланович. Византийское государство и церковв в XI веке, СПб., 1884, стр. 271 ;
Dtilger, Beitrage, р. 79. 3 Стихос (ак'/о?) — графа, означава селско стопанство като податна единица. Всяко стопанство
било вписвано в отделяя партида в кадастралнитс книги. Срв. Скабаланович, Византийское государство, стр. 270;
Каждая, Аграрные отношения, стр. 150. 4 Практик {лоах-ихот) се нарича описът на поземлените владения и
на доходите, от тях. В практика са описвани отделните семейства на зависимите селяни, техните имущества, раз-
мерите на данъците, конто плашали, и т. н, Чрез практик за иредаване се прехвърлят земи и селяни към вла-
денията на феодала, като се дава точното им описание. Срв. Ф. И, Успенский, Следы писцовых книг в Византии,
ЯСМНПр., 225 (1883), стр. 187—201; същияш, ЖМНПр., 231 (1884), стр. 1—46, 189—335 ; същият, ЖМНПр.,
240 (1885), стр. 1—52; П. Безобразов, Патмоская писцовая книга, BBp., VII, стр. 68—108; Ddlger, Beitrage,
р. 99; Г. Острогорский, Византийские писцовые книги, BS1, IX, 2, 1948, счр. 203 и сл.
88
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
лаллох тд; ftaodela; иоъ уд ptodlcov леутакоеtcov
Kai dovAixd ^evydgia i-'ф гер ф Si1 айтауу EQyd-
^Ea&ai тф> тосабтду yfjv, ЕЛЕтрЖоиуфоато c>£ тф>
xotatirgv iMVTjv xal nagoixov; деихфлоуа; ЬозЬехо.,
rd vvv ds ysyovaoiv oi toiovtoi (УФ&ехо. ахлдротЕ;
tsvyagdroi, &; глЕигуаа;, (ptZoxiucos (Умеете аз a
Kat g fiaoiAEta uov tteqi тф’ тоюгтду /lovyy Evdo-
ket xal dioQl'Qsrai xaxsxEtv raux-gv too; wiovtov;
6(6(Уе'м. xagolxov;, алд аитдрбусоу &оуаоатои<;
yeyovoxa;, psra xalxfj; ayrpeovag; avxoi; yr/; хата
teAcMv xal dvapatgExoi' (УеолотеМм eI; тог ai'cova
xdv алагха, офеИоухсу; e;xovoGEVEGdai лада тд;
[Млф; Ллб ТЕ ^EbyOAOyiOV, EVVOLlioV, flsXiOOOEVVO-
fiiov, филелолактог, asgixov кол ал/аЪ; otovdyxtvo;
fidgov; xal Tfzoi.’< дд/иоснаиои xal ola; дфито;
дуиошаху; ovvEtatpoga;, etc ye, /igv y.al д.лд navy;
ЕЛГ/QEia;, dyyaQEia;, ладнууадЕла;, зра)!ло'дур1а;,
ка1 рудЕрлоу uETovoiav e’/eiv rob; хита уфдаг
avayoatpEi; xs xal лалоо; ngdxrogag. Падидогдф-
oovzai (Ут oi toiovtoi (УаУбеха gEvyagdroi ладохкот
/пета xai тд; dvgxovoy; айтос; yg; тд dglajiAEioi/
иоуд did лдахтркой лада той ev тф {Пратт 2лдои~
piv^g; evEpyovvxo; ауддфлоо tov ЛЕд1лоддтои
yaufinov т?7ь fiaatXEla; pov тоЪ xaioago;. Iliioa
[ЛЕутлл лдботаф; | ел1 игацуЕсяи ту; ладоиоу; <У(О-
qeo; ту; fiactxEta; pov EXtycrrvytlEioa из; иудз уЕ-
ycvvta Zoyio'd’goEzai’ ссЛЛ’ or de тф хатй yrbgav
Елсаколц) Истол лбдадо; eiV тф’ и a id vpa; povgv
EiaEQyEodai xal koieiv лада тд; ЛЕдсФфл/,; тшу
лдобдттсоу фал dixaivogaTzov, ftaotlixaiy ygvao-
ftovdAcov, xvmxwv ту; aovij; xal Aoixcoy, то; dtpst-
Xovtcdv тхЪу xotovxoov лаутоту yovGofiovAAatv ow-
vggEToflat ел1 ту; oixsia; dvrapEco;, tig xtvo;
хататоАдсотто; EvavziovoDac uvrot; у 82.co; тс лада
та; лЕдсдду-лс; xal dvvauEt; tcov toiovtxov dtxaico-
u&xtnv дьалдйтхЕб'Охи, t(j>v xaTaxoAyr/odvTcov dia-
лда;а1 xi ttqu; aOEzgoiv xivog хсп> EyysygaguEvoiv
ту ладобог] ngoor-d^Et ту; fiaotAEtag pov atyodgav
тф’ ф avxgg dyavdxvyaiv dq;Etl6yxa>v vepMxaa&at.
To’ pgvi t avvovaglgo ivbtxxKovo; is did ygapgid-
T(oy EQuftQaiV ту; fiaotfaxij; xal deia; %eiq6;’ xal
у did xyQov ovyy&T/; aqooayl; xg; d.yia; auxov $ол
страна на блажения дядо на моето царство
земя от петстотин модия и шест работни
чифта добитък, за да обработват с тях тази
земя, подарил за този манастир и дванаде-
сет парици актимони, а понастоящем тези
дванадесет актимони станали зевгарати, както
ти напомни, благосклонно разположено, цар-
ство ми помисли за този същия манастир и
нарежда той да владее тия дванадесет па-
рици, конто са станали от актимони зевга-
рати, заедно със съответната им земя в
пълно и неотнимаемо господство за вечыи
времена. Те трябва да се освободят от стра-
на на манастира от зевгологион, енномион,
мелисоенномион1, ампелопактон2, аерикон и
изобщо от каквато и да е тегоба и държа-
вен данък и от какъвто и да е държавен
налог, а също и от всяка епирия3, ангария,
парангария4, псомозимия5 и местните опис-
вачи и останалите практори да нямат никак-
ва намеса. Но да бъдат предадени тези два-
надесет зевгаратни парици със съответната
им земя на споменатия манастир чрез прак-
тик от чиновника в темата Струмица, слу-
жител на любимия зет на царство ми — на
кесаря. Всяка наредба, издадена за отнемане
на настоящий дар на царство ми, ще се
смята като нестанала. А пък местният епис-
коп да няма възможност да влиза във ва-
шия манастир и да нарушава съдържанието
на налипните ви документа, императорски
хрисовули, типици на манастира и други,
понеже трябва всички тия хрисовули да за-
лазят собствената си сила. Никой да не се
осмелява да им противоречи или изобщо да
нарушава нещо от съдържанието и силата
на тези документи; осмелилите седа извър-
шат нещо за накърняване на вписаното в
настоящата наредба на царство ми трябва
да понесат неговия силен гняв. Бе издаден
през месец януари, XV индикт, чрез червения
подпис на императорската и божествена ръка.
И с обичайния восъчен печат на светото не-
1 Мелисоенномион феАюоотгтощог) - данък върху пчелните кошери. Сре. Co.zoejes—Mouiux, Грчке пове.ъе
српских владара, стр. 464; Каждан, Аграрные отношения,1 стр. 124. 2 Ампелопактои — данък, пла-
тан от собстненицнте на лозя. Срв. Безо Уразов, пос. съч., стр. 101 ; Соловьев—Мошин, Грчкс пове.ъе сриских владара,
стр. 390. 3 Епирия (А-туРЕгы) — изи скване на натура лпи доставки от населецието по определен и писк'I цени от страна
надържавата. Понякога с епирия се означават и някои повинности. Вж. CoAoejee—Мошин, Грчке повела српскцх
влалэра, стр. 436—437; Dolger, Beitrfige, р. 61. 1 Парангария — допълнителна, добавъчна ан-
гария. Напоследък бе изказано мнение, че параиглрнята била задължение да се дават от страна на иаселението
коли, принадлежности за впрягане, конски с'руи и др. Срв. Г. Цанкова-Пешкова, За аграрните отношения в
средновековна България XI—XIII в., София, 1964, стр. 159. 5 Псомозимия (— термин, чието съ-
държание не е достатъчно изменено. Някои предполагав че псомозимията била натурален данък за изхрацване
на войницнте (срв. Мушафчиев, Войнишки земи и войници, стр. 69 -70); според други тя била доставка на храни
за гражданскитс чиновници по определена писка цена {Xanalatos, Beifrage zur Wirtschaft- mid Sozialgcschkhte
Makedoniens, p. 48.), а според трети — задължение да се лриготвя хляб (Митрополит Симеон, Писмата на
Теофилакт Охридски, архиепископ Български, СбБАН. кн. XXVII/15, клон истор.-филологичеп и философско-об-
ществен, София, 1931, стр. 211; Г. Цанкова-Петкова, Феодальная рента в болгарских землях под византийским
владычеством, ВВр., XIX (1961), стр. 19). За псомозимия срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 327—328 и
там носочената литература.
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
89
atZefe?, Kiys то* dta too 2oyot%roi’ тог бдбцоъ,
то* хатЕвтдф&ц Ь> тф; оехоетто tov pieydAov Аоуа-
Qia.OT.ov ухлтд. f.trjva (ps^aovaotov ivfiixrtayvo? is did
tov XQvaofisQyuv. Kai то’ xareoTQcbfh] Sv тф) <je-
ХОЕТЫ T(J)V СНЯЕЩУМУ U.pvl (pS^QObaQlTl) IvdlXTt&V^
isP ysiQi Ко)Уота)’Т[уоо rov tov PhioAoyfrov. f
4. Tip’ TOtaviiji’ TOIVVV (iyaXTOQl.X)']V bvjQV.d.P
&sao alter os (psoopsi’ijy лада гои ртфёктос; fjyoi\ii£-
i’ov, sv&vq ts dygoTi]V yal VTVciatq ysQal таотгру
de-diievoq dovAixcoq те тцюоехутцаа xal usrd. K.oix
уатг/олаоаа^у. .jIqAev or у fisAAijoaq тд. лок ёхг
-jt 2/фо юту татр di адтфд syzsAsvousTayv fioi VjIovq-
yfjaat dyayxatov eAaytotiu}))’. "Етдт-х rot teal ovir-
ладаАафот lue&' savrov тот ts dAsocpiAsaTaroy ёл[-
o’xojToy SrQovuntyiq, Г<Р’ щшдти.тоу гфАадф /лога-
Xov zoo KApaevxa, xal ftujxpoQQvq ттог дфюАоуа)-
TEQOTV CiQ^OVTlOV 5 Tobq xal X(irO)fKV TOV TTOQlVTOq
jtQaxrixov v^oyQaipat dtpsiAovzaq, ana rodroiq ла-
Qayeyoxa sv rij wnoileoiq, Sv )j f] HQodcoori&sioa
7d Tli .uo'f’ij xaQsS6Orj, xal ’"PovAira ЕууиуАит; As-
yoas уц, Evt)(i xal ano tov ядо^Аотщгфёттоуг
ravr-fl dtxdsxa axryiiiuTTov traooixcov ol e$ tTQocixd-
ihp’Tcu, yal ^evygAdriov proi иетбутоу тур pavip
(wvforarat тд ёллютоиаффтуог Moarerh’Qa. Тцоф
oavrsq ovv то лосюду тф inorAj XQayrixdv тур ;ra-
(jadooscoq ёл1 тор toiovtoix deddsza дхтфиол лао-
otxotq, xal (hxxyQaipdpxvoi syoxrtov ходу оо/ллардуыоу
щиг, svQopxv uvTol'q 'vEvyapaTovg arras, oizai stair
abrot’ Ad^aooq qtoi T^sqvos 6 •yaupQoq avrov,
^svyaQaros’ Гтофуаю фтое ‘Pcouavbq д Kos avrov,
dsi'yaoaToq’ 6 BeiiAris, psyyaodws' 'Ifiaxpq б уа/л~
poos Kiana MaAsrotvov, ^оугдог/тое'’ Kviiedyr d
'РооАтпФтцс;, ^svyaQaTOS’ KatvaTaVTivoQ 6 vioq tov
Koavvixitjv, ^svyaQaroq. 'Qoavrcoq si'qo/xsv xal
Laptev njf roiavTpq uov ip nQoaxadhinSvovq rovq
sTSQovg s'S TtaQolxovq, pyovv Fsdooytov тот Ksofiov,
^svyaQ&iov’ Sxsrpavov rdv KeQuoriyv, ^svyaxirov'
BaaiAstov тот 'Pamatov, ^svyaQarov’ Мг/уацА tov |
КхолаЬтууу, ^evyaQdrov" dhy,aijl УРаХетшгдт ifcoi
l^sovov тог утцффлт avrov, 'QevyaQtTov, хал Bslpv
"О(ртга.лоХ[ту]У гут<л ВеаАтуу rov viov avrov, iyevya-
Qilrov’ ovq xal лаОадтдсбхй.иЕУ crooq rrp> yrplsioar
оефаафат ^lovr/v sm тф xaTsyso^ai rovrovq лао
avrijq xal vspsx&ai йтелгоь лдгтт] xal дфаосдд,
avcdrsQa diarpQOvasvovc; лагтд; dypioataxov XenovQ~
уфратод, ^svyoAoyiov dpAaStj, svronlov, щтлтВж&Х"
tov, asliGGOEvyopiov, dsotxov xal l.omov xstpaXaiov
тф drj/Moirp dvo,ua^otusvov tx, xal sloodia'^ousrov,
гово царство. Има това: чрез логотета на
дрома, това: беше заверен в секрета на ве-
ликия логариаст през месец февруари, 15-и
индикт, чрез [ръката] на Хризоверг1. И това:
беше заверен в секрета за дворцовите иму-
щества през месец февруари, 15-и индикт: с
ръката на Константин Теологит.
4. Като видях този същия господарски
дар, носен от споменатия игумен, веднага
станах и с протегнати ръце смирено го по-
лучих и се поклоних и със страхопочитание
го целунах. И тъй, без да се бавя за изпъл-
нението на нещата, конто ми се заповядваха
чрез него, реших, че е необходимо да [ги|
изпълня. Тогава, като взех със себе си бо-
голгобивия епископ на Струмица, именно до-
сточтимия монах кир Климент, и никои от
почитаните управници. конто трябва да се
подпишат под настоящий практик, заедно с
тях се явих в местността, в която по-рано
подарената земя беше предадена на мана-
стира и която се нарича от местните жите-
ли Рулина2. Там са настанени шест от по-
дарените му по-рано дванадесет парициак-
тимони и се намира зевгилатион3 или метох
на манастира, наречен ?Лостеница4. Като
разгледахме дадения на манастира практик
за предаване на тия дванадесет парици акти-
мони и като ги описахме пред лрисъствува-
щите с нас, установихме, че те са зевгарати,
конто с а тия именно: Лазар или Черню, не-
говият зет, зевгарат; Георги или неговият
син Роман, зевгарат; Велин, зевгарат; Иван,
зетят на Злота Малетсин, зевгарат; Симеон
Рулиниот, зевгарат; Константин, синът на
Йоаникий, зевгарат. Също намерихме и вън
от този манастир настанени други шест па-
рици, именно: Георги Серв, зевгарат; Стефан
Сериот, зевгарат; Василий Ромей, зевгарат;
Ал.ихаил Скопиот, зевгарат; Михаил Малетсин
или Черню, неговият зет, зевгарат; и Велин
Овчаполит или Велин, неговият син, зевгарат.
Предадохме тези на споменатия честен ма-
настир да се държат тия от него и да се
владеят напълно, без данък и без тегоба, да
се считат освободени от всеки държавен
данък, именно от зевгологион, енномион, ам-
пелопактон, мелисоенномион, аерикон и оста-
налия вид [данък], предназначен и внасян в
1 Хризоверг — прелставител на известна визаятийска фамилия, която е дала пяколко висши санов-
ница. Вж. Petit, f.e monastcre de Notre Dame de Piiie, p. 63. 2 Рулина — местност, която се отъжде-
ствява с днешното село Рич, памиращо се на 7 км и.-и. от Струмица. В,к. Petit, ibidem, р. 65. 3 Зев-
гилатион (Дитд/Доол) се паричало имение, което включвало жилшцни и стоплнски постройки, ниви, лозя и
грэднпи. Такова имение в елрите манастнрски фео.тални владения носело името метох (рЕтбуют), термин, който е
равнозначен на термина зевгилатион. Срв. Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милости-
вой, ИРАНЕ, I (1896), стр. 28; СолофелоМсшшн, Грчке поверье српских владара, стр. -1-11; Каждая, Аграрные
отношения, стр. 67 и сл.; /И. М. Фрейдехбепг., Монастырская вогшиа в Византии XI— ХИ вв., Ученые записки
Великолукского пединститута, т. 4, 1959, стр. 63; Jlumaspiv-i, Болгария и Византия, стр. 162—163. 4 Мосте-
ница — местно име от български произход. Вж. Petit, ibidem, р. 65.
12 Гръцки извори за българската история, т. VII
90
Acta monasterii Eleusae — Документи на манастира Богородица Милостива
EgxovoosvEO'&at tov; wlovtovs ЬреВоутад xal and
те уацлоАцаад, ayyaQelag, naQayyaQstag xal a/Apg
nda^g ладаёбуои cnrjQEcag те xal xaxdoascog^ хата
TTjr лим/лщпу трд /Заос/лхцд xal {/Etag endboeoog,
хата теУ.Ааг xal avutpatQETOV bEonoTEiav sig tov
alcbva tov unavra, cog uv zip’ ёд avTcbv dnoxEQ-
balvovoa p /.wvi] navToiav noooxAov, exteveoteqov
vnEQEvxivvzai ol ?v a'uvfl uova'QovTEg too Evbsov
xQaxovg zr/g ay tag avzov fiaotAslag.
5. ’Enel be тобд zoiovzovg boobsxa С^куадатоод
naQoixovg uezd xal ттуд arrjxoboyjg avrotg yfig b
?^e7oc еуехелегето naQabodrp’Gt. OQiau.6g, abqXov be
rp> tov fiobtopov too пщ)аЬо{/т)оор£у'Л> exogtoj
avTOjv (io noobv) bed zb hrd^vatv zijg ytfg elvat
ev zoeg flov/.yaQtxoig Аёраое xal .ui] ysojслетосav
TtQofiaivEiv, fyl'Qav xal acpoQfpi/v ехоцоарЕ'&а xejv те
nQofioaftEvdeiaav ту /wvij /ЗаошхЬг ncoozagev ёл1
тр} bcoQEU. zijg yljg zeby nevTaxoatcov ,uobt(i)V, eg
boi'Atxd (^EvyaQia ёххеоооиоау аЬтЦ Eig EQyar>tav
avzpg. xal аётцу tovtov rpv vvv vyy/agioOtaoav
ipiev avay.TOQixrjV bojQsav, begauEvpv zip> тог fjyov-
UEVOV VTlOf-lVriGlV blJ^OVOUV TO)V HEVTOXOOtCOV pobtCOV
тру yljv EQyd^EG'dai bta bovAixaiv ^Evyaotoyv Eg,
xal табтад тад pciaddxdg xal Zte/u? ; (5c<)£>£»s еяе-
xsiva 'de/aevoi ndov/g yECopETQtxf/g тё%уг/д xal ue-
&6bov dxoAo6&ov, beov xal fyieig руг^а/егИа
Zoyltjaa&at sig то'бд vvv падаЬое/еУтад bco-
bexa ^Еъуадйтогд naQotxovg лубд Ti\y hcvi'iv yi]v
jciodtcov yAlcor. EvQr/хбтЕд ovv nfajotov трд ngo-
лададо&ыоуд уцд nj ртфекг/ ,иоут} xal ttoq avvpg
уероиё'УТуд nQoaxEtpsvpv yr/v cinopov, ngoegaAtqev-
tujv to)v ozlycov nob XQovoyv tjchi rxavaxv, and те
zpg nsQtcxv/g tov pgao/ov KovTUQarov tov rnb тру
аруоушаг r Pu.bofieobov xal barb rpg nEQeoxpg tov
Xcoqcov Леаохо01т^г/д too vnb ttjv aQyoviEiav tov
Kdpnov, xa-f/Ag piuy ol tcov enolxcov tcov toiov-
TOjl' yriQCdOTSQCX ТЕ Xal EVTlllGTEQOl EttlOTcboaVTO cog
EibpuovEg dxQtfiEig,?jyovy dnb uev tov xcoqIov Kovtu-
qqtov KcovoTavTivop б Корсо, b nanag blaXoQubog,
d T^sQvog xal Zetigai r/jg Alaoergiyg, and be tov
Zcoqiov AsaoxofUr^g ’Avbpovcxog <) too ^Pcbiai-
wg, McxQxcg 6 tov Ач'рЕалтт^, Blaotog 6 tov
Zcoqov, d ’zIzvttwc, T'QTjydQiog тшттад 6 eyyovog
tov Kh(ti.EVTog xat Усх^тад b tov ’A&avdrov, ol
xal хатм&ЕУ тот парбутод ядахтсхоб rnoyaay-'at
bpEiAowsg, naQabebcoxauEV табтт/у ттрбд т/'/т pr/&Ei-
vav povtiv.
6. ГёуоУЕ Ьё xal nEQtoQiopbg ёп абту, cog av
^XXl Ад то egvjg то ayQOVTiOTOV, 'Exu Ье ovztog'
ха&Ад dnd^ZEzai апо тцд топоЬeotag т^д ovov/g
хатаудеу rijg ха&еЬдад too Ttjg /.lov-rjg ptEToylov тцд
държавното съкровище. Трябва тези да се
освободят и от псомозимня, ангария, паран-
гария и всяка друга неоснователна епирия и
ощетяване съобразно със съдържанието на
императорского и божествен© разрешение.
[Те да бъдат] в пълна и неотнимаема собст-
веност за вечни времена, за да добива ма-
настирът от тях всякакъв доход; нека по*
ревностно да се молят монасите в него за
божествената сила на светото му царство.
5. Понеже божествената императорска иа-
редба заповядваше тези дванадесег парици
зевгарати да бъдат предадени заедно със
съответната им земя, ио количество™ модии,
което ще бъде предадено на всеки един от
тях, беше неопределено поради объркването
на земята в българските теми и понеже не
съществуваше земемерие,1 използувахме като
основа и изходен пункт издадената по-рано на
манастира императорска наредба за дарение на
земя от петстотин модия, която му пред-
оставите шест работни чифта добитък за об-
работването й; а също и самого това сега
връчено на нас господарско дарение, включ-
ващо молбата на игумена, изясняваща, че
петстотин модия земя се обработват с шест
работни чифта добитък, то и ние, като по-
ставихме тия императорски и божествени да-
рения над всяко земемерно изкуство и съот-
ветен начин за отделяне на земя, решихме,
че трябва да определим за предадените сега
дванадесет зевгаратни парици на манастира
земя от хиляда модия. И тъй открихме, че
близо до по-рано предадената земя на каза-
ния манастир и владяна от него се намира
необработваема земя, понеже преди доста
години са били зачеркнати графите от зем-
лището на село Контарат под архонтството
Радовисд'2 и от землището на село Ляско-
внца под архонтството Камп, както н по-ста-
рнте и почитани жители на тия села като
точни свидетели ни съобщиха, именно: ст
селото Контарат — Константин Коро, све-
щеникът Малорад, Черню и Сир на Марица,
а от селото Лясковица — Андроник Родий,
Марко Симеоница, Власий Зор, Алипий, све-
щеник Григорий, внук на Климент, и Никита
Атанат, който трябва да се подпишат под
настоящий практик; и тази земя предадохме
на споменатия манастир.
6. Бе направено и описване на граници за
нея, за да бъде занапред ненарушима. А то
е такова: като започва от местпостта, която
е под постройките на манаетирския метох
1 В българските области за разлика от другите византийски земи, както се казна в текста, пе е сыце-
ствувало точно измерване на земята. За обяснението на това съобщение срв, Литаврин, Болгария в Визан-
тия] стр. 108 и сл. '- Радовмсд — днешният град Радовиш.
Acta monasterii Eleusac — Документы на манастира Богородица Милостива
91
b'lootEvaXgg xal rov gvaxog, evOa xuX bgvg I'ota-
rai, ev ф xal otavgbg ETExol.dtpih') лад3 щиту xal
усаиалофбуют yeyovE, xgatst <V ozoc Tip? лбЬахлг
too Д’оотой, алёдуЕта1. хата Агато/.гр’, етоедуетш
rov fiaci/axbr bgdfJOT, tov ало Лтдотрлаф/д cog
щхк та Ххдлкл. ЬлЕдурретсу, evda xai 6 ало tov
дгтОрутод I ueto'/jov хатЕоуб^ЕУод арафтбд evovtot.
xal уа^аолЬдьот pjo'gdtov ysyovE лад3 i)ud)y, оуонти
bsxa. Kqutep тл1 нотог п.ёда xal tov dgduvv,
biaigior begid. fi&v та blxvia tov ueroytov, адюткдЬ
bp Tbv KEgiogigbiiEyt. v толоу, хитабл^лЬгЕ) tov boo-
,uo'’ aoiOTEQu, bit'дует at yaigag-io* рогцд тб xd-
rayfrev тот fialr&os ббаход, ev-d-a xai bgvg.... Тата-
тш, ev ro xai сла.гдбд еуиЕхблалтас M£j’ дроту
OyOirict Ьёха e'£. KbvTEVi’icV bl O^OV XEOTEl T()V
ауты dega, лаёоурла' id bixaia rov ycogiov Агао-
хоф'тфцд, biatgdiv таота Ьефф xai идсотеда rbv
ЛРТНОдфбрЕУОТ ТОЛОУ, dxEQ%Eiai. flEXQf TOO <TT(XVQO-
mjyiov rov sxiXEyo^tvov tov 2.'(iicov}'jZ, pviJa xal
bgvg psyag ла/.аюд бататах oyoivia дехатЕоиада.
3Ал3 txtios xalvei лдбд адитот, ЬлёдуЕта/, dog лоод
tov лотар&у туг А'тдорштфаг, .,. Ьсёдуетщ тад
хат3 oobivov /отарёуад /тёад, алоиХеиоу тагтад ev-
ЬоЁЁЕ.Р TOV KEQlOQltoUEVQV, ЛЕд1ибл.ТЕ1. Tip’ fdoElbfj
Xayxav tip’ хаб.отреУгр’ Eyycogdog тфд Аеаллтфдд,
леоо. тот лотароу ti}v Алрофитфат, xqotei bi
oXov тот avtov dsQG, biaiQtbv bi-gta pEV rd bixata
rov yaiQiov Аеасио^т^д, адизткда ЬЁ tov keoioQi-
Couevov толоу, леда tov fiaPtgbv gvaxa, t.ov xa-
Aovuevov Тол)Атфа, Erfla xal ycopaTofidmov уёуоте
лад фиату, oyotvla иу. KooxeA avihg хат еоЗАссу
tov avrov агда, агЕП^аП’ хат3 1обтт}та лдбд tov
ftovvbv то xaXov/iEvav МлдеааУЁхоу, tov avoo-Oev
Tobi gvaxog dgEarofiov, лЕдгх6лтЕ1 wr bgbtiov rbv
ало ^лдоо/атфуд cbg лдод то ' Pabaft tabor алЕоуб-
ficvov, алёдуетас bXfyov xai ботатал, ЕУ&а хил yar-
uardgiov мьдЬтоУ ptya yeyovs лад ))pd6v, oyoivia
Ьехолеуте. Е1та x/Jvei лдбд bvoiv, b/agoiv bttpd
per tor ртрУёгта fiovvov xal tov pvaxa xal ra
btxaia tov yawiou AEaaxo^tT^yg, Ьдютеда be tov
лЕдк)д1фб!ЛЕлог тблог, хдатеё bi oXov тоу avtov
dsga, btsQXETai /леоот tov yatoac/dov тот Aeaaxo-
fiiT^tvov Bxaotov tov Ztvgov, e'vi3a xal усоцато-
P(7)viov уёуоге лад3 ^;tid)v, xdtvTev'd'Ev axoAovilet tov
avtbv dsga, btaiQayv bs^id taev rd bixaia tov ало
rov yooQtov .liaoxo^tT^g ysiTOVovvToQ dgEavb/luv,
dgtoregd Зд tov ледюдфб^ЕУОУ, biEQyvtai тду aypl-
baf ev il otavQbg EvexoidtpOt] лад3 циню xal
%WfTaToffo)vtov yeyovs, алёдуетас хат Ei.ihiav, btat-
qcov Ьеф,а pkv та bixaia (тфд ало') tov ycoglov
КоутадЬтоо уЕлоуооо^д Вдоъоу(т£т)д, dQiaTsoa. Ьё
Мостеница, и от потока, където се намира и
дъб, в него беше издълбан от нас кръст и
стана синорен знак; обхваща изцяло полите
на хълма. отива на изток, достига дарения
път, който води От Струмица към Скопие,
където се съединява със слизащия коларски
[път] от казания метод и бе направен от нас
синорен знак с изображение на лаврово
кдонче --- десет схойнияА Държи същата
посока с пътя, разделяйки надясно имотите
на метода, а наляво, — ограниченото място,
оставя пътя наляво, преминава нивата на ма-
настира под дълбокия поток, където се на-
мира.,.. и дъб, в който е издълбан кръст--
шестнадесет схойния. Оттам изцяло държи
същата посока, навлиза в имотите на селото
Лясковица, разделяйки тези надясно и наля-
во ограниченото място, отива чак до ставро-
пигияд наречен Самуил, където се намира и
голям стар дъб — четиринадесет схойния.
Оттам завива на север, отива към река Стру-
мица, ... преминава редицата върби, включ-
вайкц ги вътре в ограниченото [място], пре-
сича залесената с храсти долина, която се
нарича на местен език Лепица, преминава
река Струмица, държи изцяло същата посо-
ка, разделяйки надясно имотите на село Ляс-
ковица, а наляво — ограниченото място,
преминава блатистата рекичка, наречена Топ-
лица, където бе направен от нас и синорен
знак -- 23 схойния. Отново държи направо
същата посока, устремявайки се по посока
към хълма, наречен Брезиик, над потока Дря-
ново, пресича пътя, който води от Струмица
към Радовисд, продължава малко и спира
там, където направихме голям синорен знак
с изображение на лаврово клонче — петна-
десет схойния. След това извива на запад,
разделяйки иадясно споменатия хълм, потока
и имотите на село Лясковица, а наляво —
ограниченото място, държи напълно същата
посока, преминава през нивата на лясковча-
нина Власий Зор, където направихме и си-
норен знак; оттам следва същото направле-
ние, разделяйки надясно имотите на съсед-
ното Дряново от село Лясковица, а наляво —
ограниченото място, преминава крушата, в
която беше издълбан от нас кръст и тя
стана синорен знак, върви направо, разграни-
чивании надясно имотите в съседната мест-
ност Брусница от [имотите] на село Конта-
1 Схойпий (gygtvioT — букв, впъв, въженце) — мярка за дължина, уиотребявана при измерваие па
земя. Наричал се още сокарион [в(Г->х(ф1г,ф. Дължината па схойния варирала между 10 — 12 оргия фдугеа).
Вж. Ф. И. Успенский, Акт отвода земли монастырю Богородицы Милостивой, стр. 11 —12- й Ставропигий
фт.тдол11уюг} се нарича манастир, който с зависим направо от на рв градски я патриарх или от архиепископите на
автокефал.чите пъркви, Ставропигиалните млнастири нс били подчинени на местните епископи. При построяване
на такива манастир и се искало разрешение от патриарха, който извращал специален документ и кръст, в гр аж да и
в основите на манастира. Тук може би става дума за ставропигизлсн манастир на името на imp Самуил.
92
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица Милостива
TGV jZEQIGQI^OUEVOV ТОЛОУ, dlEOyETO.l Ы/У doi'V, SV
ф xal oravgog ёгЕхошудд лад fiftojy xal хетцп-
TOfiaiVlOV ye'/OVF, dlEQyETU!, JOIS' ZOKTe11' ; УУЩО.до''д
Ppocr;, twv тоотоид дефд, асчотесд. да tov лтдеоде-
p6,uevov, diupaivu тлохатсо tov dtyayov даоёод
do I’d:, ёу (>) xal orajw; t.VEyaQayJl’V), дсЕОтстат
xarcofiev tov ya.Qaq'icv tov Kovtuqutivov -шла
7Ia7ooadov, i-d.v dtgia to'to, лессхблтЕ!, yiEoav tmv
dvo daocouaw))', ;wv (дефд. /iet) to еу tovtcov, to
deaepogovg syov dgvug, адупЕоа dt то eteqot, to
ov ёлагсо tov doouov, tov cog лсктд rd 'Pudofitodov
алЕдуо/тЕуау, xal Втод tov лсоюис^оuevov tottov,
dt&gyETui syyvg T(ov ivTap.Ei’cov diafydQtov, dQvaiv, tcov
tOWC/l's д' Фб., OQtOZFQft dd TOV ЛЕдЮСТрорЕУОУ TilxO'V,
svf)a x,. I усоиолофсдпот ydyovE no.Q1 fiuorr (Луи, xqutel
хат' evAeiuv тд avrov di’ oaov dsoa, uiaigcov ds~id
UEV та dtXr/.lU Tip TGjT0$E(3taq BqoV0VIT'Q1]Q, CLOlOTEGft
dk тог rrfp aoi£o[ietov, длЕоуЕтил xal dx.ovyifii'QEi
E,lg to ^r>Q'jQvaxiov T)e i (?), то хаткдудр evov илд
BqovovItctiQ, ov n Agatov xal dgvg yaiiadfiq do.oi:g
сотатис, ёг ф xal cituvqop Ь’ехоФ'щЛЗт) хил ууоца,-
loficdvtov tudya yeyove. лиф’ fjttwv, oyotviu TEOouod-
хоута xat sfi. "Ex tcov exeice x/Jvf.l лддд iaeoviu-
fiQt'av, dtEgyETUt тогд lorc/ptEvovg d>acpoQovg aoatoig
dgvg, ёоур tovtovp dsfita xal та dixatu. too yoo-
oiov KovTaedwv, aniaic-Qd ds тд ледюдтрбдЕтоу,
axokovfitii di блок tov avrov /lEorgffiQivdv avga,
TTEOIXOTICEL TOV dcdllOV, TOV to; (Tpi,? TO yjjlQl'oy [Pa-
дбфадоу алЕоубитУоУ, xal to exqeov vdapj ало rgg
fiovoEcog ВеофтЛдд, лл-Qa тд figodv pvdxav ттр
avzip fipvascog Вео^лст^р, svfra ха) oQvg тта/.атдд
дао g Тотатш xal eti ха), ytoyictToficdviov yeyovs
лад' dpd)V, ауссу[а дсхалЕГТЕ. Avfkg axoAovflsT
tov avrov pLsag/ifiQiviiv at-ga xal цтеу!£ел хат iod-
тг)та tcv fiovvov tov tyymQttog Bovlxofila xa)ov-
uevov, xal too pvaxog too )Eyo(isvov tov KXi'jpLsv-
Tog, diaiQcov дсфЛ /.lev та yyogacpia tov T'Qsgyov
хаь tov ' Povaxov тауу Коутаоаттуту, адюгеда дё
TOV nECloQlgduEYOV ТОЛОУ, dlEpysTac rdg xox бдд(-
vov LOTayiEvag rgtig tedag xal Ttjv exeTce ovoav
^ovotv, evflu xal уги.иато/Згдпоу yisya ytyoys лао’
фледу xal aravgol ётЕуадауудроау Eig rag фрФ-дао.д
Bsag, oyotTia dsxasvysa, "АлЁруЕта, xaP Evf)siar
(хдатсоУ/ тог аттдт asga, at.Qi) top лотауюг ~ф<
ЕтдофитфЛУ, 7TEQlx67lTEl TOV ftaoikixov dgd/LOV TOV
cog grgog тд. Exdmu daEQydusvov, usTEQyeTGL xal
cixova^Ei. sip Tov лада, tov p^dsvtog /3ovvov
Bov).xofita xal sig т,д s/mcdiv tov pvaxog tov
KbiuEVT.og, Evda xu.l ym^ardgiov )o,vq'Itov лад7'
фиату ydyovE, oyoivia дЕхалЕгте. ElfF ovtcjjp x)[vei
лдбд агатоЛ/ф, хоаттл rfy лбдожг tov avrov oQ£i~
vov idovvov, xal алЕдуетас xal ало'Лдсооа Evda xal
vjQpiTr.), oyoivla Eixoat tqitov. cOitov oyotvla exu~
tov EVEVijXOvra TQt'a tQi'tov, a xal A^oteXovol yvjv/1.0-
dian> урлатр Ехатдг ё fid о и uxor а. 1'ф
7, "Егтдд /isvtoi rov toiovtov ^tfiiontoiiov VfTCl
uev xa> fi лдолатадодЕ1оа yfi rfi ,((ovfi, ovii^eqi-
рат, а наляво — ограничено™ място, дости-
га дъба, в конто и кръет бе издълбан от
нас и стана синорен знак, достига останалите
нискоклонести дъбове, оставяйки ги надясно,
а наляво — ограничено™ }място], преминава
под разклонения на две дъб, в конто и кръет
беше издълбан, минава под нивата па кон-
таратийския поп Малорад, оставяйки я на-
дясно, пресича по средата два храсталака,
оставяйки надясно единия, конто има раз-
личии дъбове, а наляво — другия, конто е
над пътя, водещ към Радовисд и оставят
вътре в ограничено™ място. [Границата] до-
стига близкостоящите различии дъбове, оста-
В53ЙКИ ги надясно, а наляво •• - ограничено™
място, там шшравихме и голям синорен знак;
държи направо изцяло съшата посока, раз-
граничавайки надясно имотите на местността
Брусница, а наляво - ограничено™ място,
води и извива към сухия поток Чеси (?),
който слиза от Брусница, където има набли-
зо и дъб с ниско приведены клони, в който
бе издълбан кръет и голям синорен знак бе
направен от нас - - четиридесет и шест схой-
иия. Оттам извива на юг, достига стоящите
различии гранични дъбове, оставяйки ги на-
дясно, и имотите на село Контарат, а наля-
во — ограничено™ място; следва изцяло
същата южна посока, пресича пътя, който
води към село Радовисд, и изтичащата вода
от извора Върбица, преминава сухия поток
на същия извор Върбица, там се намира стар
клонест дъб и бе направен от нас синорен
знак — петнадесет схойния. Отново следва
същата гожна посока и се устремява по по-
сока на хълма, наречен на местен език Въл-
ковия, и потока, наречен Климентов, разгра-
ничивании надясно нивите на контаратийците
Черню и Руско, а наляво — ограничено™
място, достига наред стоящите три върби и
там намиращия се извор, където и голям
синорен знак бе направен от нас и бяха из-
дълбани кръетове в споменатите върби —
деветнадесет схойния. Води направо, (дър-
жейки) същата посока, преминава река Стру-
мица, пресича дарения път, който води към
Скопие, върви и извива към полите на спо-
менатия хълм Вълковия и отново до потока
на Климент, където бе направен синорен
знак с изображение на лаврово клонче —
петнадесет схойния. След това пък завива на
изток, обхваща полите на същия планински
хълм и води и завършва там, откъдето е
започнала — двадесет и три схойння. Общо
сто деветдесет и три и J/9 схойния, конто
правят земя от хиляда сто седемдесет н
шест модия.
7, Разбира се, вътре в тази граница е и
по-рано предадената земя за манастира, а
Acta monasterii Eleusae — Документа
на манйстира Богородица Милостива
93
Elpcp&poav де xal Tifcov vtioteAcov dpaooi.axd)y тта-
qoIxcov ycogd<Pia, ало ptev tov xooglov АеилхоР/ст-
Г„т]£ tov ’Avbgovlxov утлдщрм xgla, Osodoonov tov
tov NtkoaA^p усодартог ev, rov 9Alvx,lov y/.ogd-
<ptov ev, xal tov Magxov yp^gdepiov ev, uodlcov
ovxa та Totavra dydopxovxa, drib г5й tov ycootov
KoyzagaUW TOV KoQU) XCOQutylOV EV LlodlCOy TQld-
x.ovtu, tov тт.аттй АГилодадот yyoQazpta, dvo, tov
T^eorav yyogdcptov ev, MtyapX too voptxov ycogd-
fpvov ev, xal tov KAwd) yjogdeytov ev, pfobiooy xal
таша TvyxdvoVTa легтрхоута Ё'ф Пооооттол toIvvv
та Totavxa tlov vttots/mv ygogAptu uobltnr ехатоу
E^ijxoyxa e',~, ev otg ovx oepsiAEt [тетёуу-лт ц povp,
a/A’ or таота ye/topeyoi czioteAeit' tov vTtEgaigov-
pevet b'azwatVEi p лддд rpv iMvpv Tiagabo&Etoa vvv yp
dfd tov ф'фЖтод neQtogtoi.iov, eig tgyaotav dpAadg xo)V
boogpiievToyv avxp dc/idexa Цл’уидЬтауу nagoixcov,
aodizov ovoa елтахооапт ТЕоаадикоута&ууЕа. Kai
KtEidp хата ztoav pv vazETovoa p тр bivKpE-
govoa yg tov ttooov avzgg xal up dvvduz-vot tx&ioE
Ixavoooat tuvtu, dvaipijAarypcavreg xal axgiflaA
EQEVvpoavTEg evgopev xal Iv тр zteqioxp tov '/toqIov
IJa.lo.l,OXU,(jTQOV Т0Л10У dfTOQOV ivyydvov ZXQO ZToA-
Aa)v zgdvcoy xal p,pbepdav el'oodov ano tovtov tov
bpuooiov I'yovra, to ov eig тру ToTto&Eotav тру
отток KpouEvpv НоупхоЕххлрыаУ, ptodtoiv Tvy/ji-
vov exaiov' " Osteq лаоадед awapiEV xal tov то лоои
тру uovpv, or; sivai riiv unaoav уду т.цу naoado-
O'Eloav uqti nag9 ppdov лдЬя rip’ porgy did tov
ттадбутоя ngaxxtxov pwbioov bxraxooia.)* теаоадй-
хотта evveu, ev p xal ygyd^eodat tyyeKovotv oi
ташр dcoQp&EVTES dzodexa ndgotxct хата тру negl -
Ap'tptv rov fjaotXixov xal tdei'ov ngoozayptaTOQ.
8. Tavxa ovtzoq ЕУедудЩута xal лдау&Етта
лоро pLicbv, p nagovoa nagahooig yeyovs did
ngaxxtxcbv изотблауу dvo, moxzo&svTWV tols vtzo-
ygatpai; tojv xrodg tovto ovto лдооиХрАеУтхог аЦо-
loyoiv aQ'/fiVToov, етк nQoEtQpxai, xal тр ppiExEQa
otyvoygacpia dtp cbv to ev edirfh] лодъ т>'р’ uovgv
i-.K otxEiav dacpd2,Eiav, wpeTXov nQoxo/atO'&pvat TiaQa
tov pAgovs avxps v.al еухатаатдсо'д'ртас ev xot;
Ttgoatpogots oexqetov;, to d9 iLXao тлехдатр-др zrag9
ppidiv ЕЛ.1 тф dTT.oxouiodpvai xal dxoTE&pvai ev
тф deaaOTlXp) pp,O)V ^EOTiaglOp dl El'dpOLV. Mpvl
xat ivdtXTicbvt xal et,ei rolg 7iQoyEygautj,EVoiQ.
KaovoxavTivos 6 Koqu) olxeia %eigl vxiEygaipa.
Siyvoy Ad/мта tov 'Chrdx. — ddiyvov 5 hodvvov
ya^Qov too T^sgvov. — Ktyvor 'loodvvov tov
KaApvov. -— Adyyov Idegvov tov tov Aopootd-
xov. — Adyvov Adiga) tov т,рд dlaQix'rpc. — ру-
били включени и нивите на някои от пари-
ците държавни данъкоплатци, от село Ляс-
ковица три ниви на Андроник, една нива на
Теодор Миколица, една нива на Алипий и
една нива на /Марко, който са осемдесет
модия; а от селото Контарат — една нива
иа Коро от тридесет модия, две ниви на поп
Малорад, една нива на Черню, една нива на
номик Михаил и една нива на Сир, а те са
петдесет и шест модия. Тези ниви на данъ-
коплатците възлизат на сто шестдесет и
шест модия, в конто манастирът не трябва
да се меси, но тия, конто ги владеят, да
плащат данък. След като отпаднат [горните
ниви], сега предадената земя за манастира
чрез казаното разграничение остава за обра-
ботване от подарените му дванадесет зевга-
ратни парици, а тя е от седемстотин четири-
десет и девет модия. И понеже определе-
ната за манастира земя беше с много по-
малко от количеството [определено] за него,
и ние, като не можем да запълним това ко-
личество, като размислихме и точно изелед-
вахме, иамерихме и в землището на село
Палеокастро налично необработваемо място
отпреди много години и държавното съкрови-
ще нямаше никакъв доход от него. То се нами-
раше в местността, наречена Понтикоеклесия,
и беше от сто модия. И го предадохме за
манастира, така че всичката земя, предадена
сега от иас на манастира чрез настоящий
практик, е осемстотин четиридесет и девет
модия, в която и трябва да работят подаре-
ните му дванадесет парици1 според съдър-
жанието на императорската и божествена
наредба.
8. Тия [работи] по такъв начин бяха из-
вършени и направени от нас, а настоящею
предаване стана чрез два еднообразни описа,
заверени с подписите на извиканите за това
почитани първенци, както се каза, и с нашия
подпис, от конто описи единият беше пре-
даден на манастира за собствена сигурност
и трябва да бъде занесен от иегова страна
и да бъде заверен в съответните секрети; а
другият — задържан от нас за изпращане и
поставяне в държавния наш вестиарион за
сведение. През горевписаните месец, индикт
и година, tft
Константин Коро със собствената си ръка
подписах. Подпис на Злота Опак. — Подпис
на Йоан, зет на Черню. — Подпис на Йоан
Галин. — Подпис на Черню Добромик. —
Подпис на Сир, син на Марица. — Подпис
1 Оттук се добива известна представа за размера на стопанствата на отделпите зависима селяни. Срв. Ф. И. Ус-
п?,некий, Наблюдения по сельскохозяйственной истории Византии, ЖМГ1Пр., 159 (1888), стр. 251—252; Литав-
рин, Болгария и Византия, стр. 172 и сл.; /\ Цанкова-Петкова, Социальный состав населения болгарских земель
в период византийского господства, ВВр., ХХШ (1963), стр. 10 и с.ч,
94
Acta monasterii Eleusae — Документа на манастира Богородица 1Милостива
vov * Avdyovixov tov ' Pobicoyoe. — Siyvov rov
’AfaxiUOV. — X'pVOV MdQHOV TOO X'VflECOVlT^y, —
Xlyvov Хшфа TX ’Xfiavarov. — Xiyvov Bkaaoy
rov Zcogov. t куестъ ппх Мрхдх ft Грне пхпх.
rTJfts7c ol bid ran' oixFimv )ул,а)т глотауиатсог
xal otyroyQCup урата)i’ byAOvpevoi Ti/T TiaQado-Osioav
XQOQ ТГр’ flOVlp’ yfjl’ did TOV TIWjA’TOQ лдахтгхоо
XiaQov oboav xcd ЬЬёолотог олдЬе^аутЕс; xai bta~
yujQloavTFq ухпафр® ft avia). f
Kaivoravuvoc: 6 Хлатблоилое ладуауу &l
ту ладаббоес т(7л> tv тф) ладош лдаипхф) byAov-
fiEvcui’ Ьшбеха ^Е-гуадбтаЛ’ лидог'хозг xal тус; ду-
лгнщАщ? у уд, сбд у той ’ лдахт1иог игру Ьтфос,
xai uaQTvgaJv тлЁудац'а.
"О той Хтдоирлтфус; атЕЦсфд ГЕобдуюе ладуиуу
сл1 ту nagabdoEi tcov tv тф лаибш лдахпхф)
dyAoviisvoiv ЬсббЕх.а PEvyctcdrrov ладоёхсоу xai тус;
dycovuevye yije, *Xc d w^' лдахпхои беру byZoi,
xai u'lQn'Qcor тлёуоалра, 'f
4щщцд<х 6 xPyQyc ладурут ёл1 ту ладаббоЕт
то)i> Sv тф ладош лдахтсхф dylovyevcnv bcdbexa
cEvyagdroov ладоёхауу ouv ту Ькиргдобоу тоетосе
уд, юс у той ладогтое лдахтихот f'tpy ЬуЛос, xal
iiaQTVQ(~)V (шудатра.
Nixoauoc 6 Xagoiavaye ладуцут ел1 ту лаоа-
ббоы tcov ег тф) Л'/дбш лоаиихф) bykovUEvayy
бсобтха ^evyagaTcov nagolxcov abv ту biaqt'.govoy
Tovxotg уф сбс у той лдахихои утру Ьгфо7, xai
i«ют? дюг тл&удатра.
*la)dvvys б ' АдуидблоиЛос ладбцлут ёл1 ту
лададбоы тсбт ev тф) ладош лдахтсхф) byAovyA-
vcov bdAexa vEvyagdioov ладоёхсог avv ту btacpE-
govoy tovtocq yy, (be (ф) той лоакпхор vepy dy?,oi,
xal fiaoTvgd)v глёудшра.
A) evTs^ye nQEG&vTSQo:; Aioavvye 6 cAyto/iag/За-
Qiryc лаофлуу (ёл! ту ладаЬбоЕт) тют ev тер лад-
ош лоахт&ф) byXovfiEvayv bo')bExa фюуадатют
ладоёхсоу ovv ту biacpEQovoy тогт.осд yfp ок у tov
лдахт1хой герц dyAot, xai иадтооол' глёудатра.
X) vofiiXx; XctQOVfjilTVyg то ладбт лдахихог
ygdipac, "loodvvyg о ХлатблооХод xal abide та
ouota fiagTTQtov ЬлЕудагра. f
f X'yvov Miyagi тот Т^аушфаху xal ctvaetov
bov/.ov tov ayfov uov бсолотои xal ov&evtoi' tov
лал<Е1ли%Еотатот xaloagop. Лаута та ёт тф) ладош
лсдахихф} (Ъшаттоу.ЕУа ёгеоууоае тлёудауса тЬ т[-
uiov xal фоэлоюу ijiavgov /ХоуЕфсх. "j' (pp. 34-j —
46;).
на Андроник Родий. — Подпис на Алипий, —
Подпис на Марко Симеоница, — Подпис на
Никита Атанат. — Подпис на Власий Зор,
t Кръст на поп Малорад.1 ff [Кръст] на поп
Г ригорий.
Ние, споменатите, като удостоверяваме със
собствените си свидетелства и подписи, че
предадената на манастира чрез настоящий
практик земя е необработваема и безстопан-
ствена, я отделихме и утвърдихме в прак-
тик. f
[;\з], Константин Спанопул, присъствува.х
на предаването на споменатите в настоящий
практик дванадесет зевгаратни парици и на
споменатата земя, както текстът на практика
изяснява, и свидетелствувайки, подписах.
[Аз], племенникът на [номика] на Струмица
Георги, присъствувах на предаването на спо-
менатите в настоящая практик дванадесет
зевгаратни парици и на споменатата земя,
както изяснява текстът на практика, и сви-
детелствувайки, подписах. f
[Аз], Димитрий Псир, присъствувах на
предаването на споменатите в практика два-
надесет зевгаратни парици с определената за
тях земя, както текстът на практика изяс-
нява, и свидетелствувайки, подписах,
[Аз], Николай Харсианит, присъствувах на
предаването на споменатите в практика два-
надесет зевгаратни парици с определената
за тях земя, както текстът на практика из-
яснява, и .свидетелствувайки, подписах.
[Аз], Иоан Аргиропул, присъствувах на
предаването на споменатите в настоящий
практик дванадесет зевгаратни парици с оп-
ределената за тях земя, както текстът на
практика изяснява, и свидетелствувайки, под-
писах.
[Аз], смиреният свещеник Иоан Агиовар-
варит, присъствувах на предаването на спо-
менатите в настоящия практик дванадесет
зевгаратни парици с определената за тях
земя, както текстът на практика изяснява, и
свидетелствувайки, подписах,
[Аз], номикът на Струмица Иоан Спано-
пул, като написах настоящия практик и сам
свидетелствувайки за същото, подписах. 4
4 Подпис на Михаил Цанкицаки, недо-
стоеи раб на преблагочестивия повелител и
господар --- на преславния кесар. Като из-
върших всички гореизложени [работи) в на-
стоящия практик, написах собственоръчно
честния и животворен кръст. f
1 Голяма част от местните. и липните имена в този документ са български. Гръцката транскрипция на
тия имена издава българско произношение: Атапхо^т'Са (ЛЬсковица), АталАёа (ЛЪпица), Аотатороу (ДрЪново),
Млоштт'х (Бр-Ьзник), Jh,gucrf.Za (Вгрбица), Boid.xopCu. (Вълковия), Tceqvoc (Черню), ‘Povaxo (Руско) и др. Саматз
грамота изтъква, че Струмишкият край с в българските области. Вж. Йорд. Иванов. Български старики ив
Македония, София, 1931, стр. 177.
V. НОВЕЛА НА АЛЕКСИЙ 1 КОМНИН
Новелата на византийский император Алексий I Комнин от 3095 г. била издадена в от-
говор на запитването на солунския архиепископ Теодул как да постъпва с потърсилите
убежище в църквата „Св. София11 в Солун роби българи, конто искали да бъдат освобо-
дени. Тази новела е стнгнала до нас в две редакции, конто имат почти еднакво съдържание.
В първата си редакция тя била отправена до цариградския патриарх Николай III Граматик
(1084—111 1), а във втората - до солунския архиепископ Теодул.
В новелата се дават нареждания относно начина за освобождаване на роби и за брака
на робите. Тя е извор от първостепенно значение за българската история през XI в. Освен
сведения за социадно-правното положение на робите тя дава известна представа и за усло-
вията, при конто бил принуден да живее българският народ под византийска власт.
РЪКОПИСИ: Cod. Marc. 173. - Cod. Вопоп. В, IV, 67.
ИЗДАНИЯ : lus Graecoromanurn, ed. С. E. Zacliariae von Lingentlial, III, pp. 402- -407. — Ins Graecoroma-
num, ed. Let Pan. Zcpos, Athenis, 1931, 1, pp. 341- 346. Прсводът о направен по последнею издание.
КНИЖНИНА : Ф. И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879, стр. 73 и сл. —
Ив. Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби-българи, Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, 1925,
стр. 367—387- — Д. Ангелов, Робството в средновековна България, ИПр., II (1945—1946), кн. 2, стр, 152 — 153.—
Г, Литаврин, Налоговая политика Византии в Болгарии в 1018—1185 гг., ВВр., X (1956), стр. 90. - Същият,
Болгария и Византия в XI - XII вв., Москва, I960, стр. 183 — 186.
NOVELLA ALEXII COMNENI
А
HcqI roii uij KQaTt'iv ауптт^аосагосг/у раотиДау
nsol тоуу ittsv&eQi'ay dvacpomovVTtov dovkaov,
ней ttfqI tov IsQoXcyia? xal stti rojv Дуео&ои
xal pt)] еу rourot? fXsv&eQla?
Tvyy/iTetv aiirov?
dvo ravra hi rd? dxoac irj? fiaoiXeia? роъ
i/k&sr, ауиЬтатЕ деолота, co? tips? TtQCGSQZopiETfov
тар ayicp pf-уаД) rc xal tHui) vaco rp? tov usov
Aoyov ootpia?, si? fttevdeytay dvatpcovovVTe? xal nQo-
cpactv er}? s2.sv0sqi a? to veto? mnodptsvoi (tpaol
НОВЕЛА НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
A
Да няма сила противосвидетелствуването
срещу робите, конто искат да бъдат
освободени, и да се дава църковна
благословил и на робите, без чрез това
те да се освобождават
Тия две неща дойдоха до ушите на мое
царство1, пресвети владико2, че някой от при-
бягналите в светия велик и божествен храм
на мъдростта^ на божиего слово, конто искали
да бъдат освободени, представили рода си
като предлог за свобода (защото казват, че
1 Император Алексий I Комнин (1081—1118). ~ Обръщението
l'kh патриарх Николай Ill Гранатик. “ Църквата „Св. София* в Солун.
е отправено към тогавашния нариград-
96
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
уао eXev&£(№V ysysvyjodac yovEtov PovXyaQiov
rv%dv у tlvcov wiovtcov, oils ch dooXetav 77 xa^{]fw:g
ладеХарЕ noXiTEia) sig fcwdEtt-iv tcov Xsyo^evcov
acplEVTai, xaztstdr) ладаотл^аор’тал раотодад adiapXv]-
тоьд, а’ь аутглаоаотатсхфу paQTvgtav ol xvqloi Tovraw
XCOQovgi, xat оГлталд t(hv EyxaXovyiojy did is/.ovg
nagauEVEtv tois дсиаот/уЯосд d.dvvcaovvTcov q dov-
Xixij tfiyr] пакт tovtols sMipoQTi/CExat xal (hi yapi-
xat dovXcov dpiliat те хал auvagiaoyai лада тф
коф-фиаь уЬогтш лоХств/братх, ov psprot ys xal
legoXoyia ravTOag axuXov&Ei, талу xvqlov auxtov
EvXapovihyuyy psti" tEQoXoyias dXXi'jXoig awdxxsiv
v.obs dovXovg, t'va pt} лддд shvihQiav еутеьОеу
GvvsXaof/ahi.
a'. Тф yovv ттдоорхоьацд аир: co титулу dioQ’&cu-
GEtog eyvcoxe dsiv, xal did tovto to тшооу duhayaa
GoVTET^Qi-juhcog SgsilETO., di ’or (коффтси, иатд tcov
Eig sXsvih,Qtav (hacpcovovvrtov доиХо)У агт/тта^аотп-
Tixijv ytaQTVviav цф хтлатеЪ’, uTjdb уалоау оХалд
SJEIV aVTI/V n<lQOl({)()}]TlVl ТКлХлТСИСр у ЕхХХ^аюотсхал
dixaaTTjQtuj, dXXd 101g Eyxa/.ovui povoig тал axodEi-
gstg tyidyEG&ai' xal sthov uaQrvQfjcbv Ethopijoapsv
OVTOl VELUMS 8шО)У XGl pti] TZEQlTQEtHOpSVOiV diapo-
Xalg, тф uov liuqtvqcov Ofixcg тлр> dtxpv XvEofXui,
dXXa д?) x.al ауимадаотааусд to7s xugiots avTOjv
EyXCDQEio&at, t'ya up rd wjXv idyy avTiphcov tiviouv
рХаРуд ai'xtov to7s sXaxiGTOT spots ysvpoETat' аХХ’соо-
msq em rcbv 6uotsXc~)v p tov i.iaxaotGTOV paoiXscos
xvqiov paotXsiov voytopEGta rotg duvaiocs xard tcov
лЕгфалУ dvriMaQaGTdoEig ovx ese%ivqtjoev, ovtcd xdy-
таглХа toiS xvq tuts хата т&у dovXcoV аттЕОрЕОрёуот
Ёпт,at тд тф' dvTijiaQaGTCLC)Ecos ig%vqov, xal uovi]
xgaTposi naoat wvroig p хата талу tuaQTVQ(x>y dtapoXtf'
тф avTinaQciGhiGECog пагтазд .up anoxXstoihvps rots
EyxaXovitEVCig dovXotg, ozav tovs uaQTVQag хатд
талу еу УО[лу E/.ehXEQias слртсол’ ol moos dovXstay
са произлезли от свободна родители — било
българи или някакви такива, — конто нашата
държава е взела в робство1), а след като
представят за потвърждение на думите си
неоспорими свидетели, техните господари при-
стъпват към противосвидетелствуване и така
шцците не са в състояние докрай да устоят
в съдилищата и робската им участ отново
ги потиска. [Узнахме също], че брачните съжи-
телстваи свързването на робите стават според
нашата уредба, обаче църковна благословия
не ги последва,2 понеже господарите им из-
бягват да свързват взаимно робите чрез цър-
ковна благословия, за да не се стремят по
тази причина към свобода,
1. И така царство ми реши, че двете неща
трябва да намерят съответно изправяне, и
поради това се издава общо настоящата раз-
поредба, чрез която се нарежда: да няма
сила противосвидетелствуването срещу ро-
бите, конто искат освобождение, и такова
противосвидетелствуване изобщо да няма
място в какъвто и да е граждански или цър-
ковен съд, но само на шцците да се позво-
лява да си представят доказателствата. И ако
някъде те биха привели свидетелскн показа-
ния, приемливи от законите и конто не могат
да се оборят чрез съмнение, присъдата да се
издаде след клетва от свидетелите. Но на
техните господари не се позволяват противо-
свидетелствувания, за да не стане голямото
неравенство между споре щите страни причина
за увреждане на по-слабите. Но както зако-
нодателството на преблажения господар Ва-
силий за едноданъчните не позволява проти-
восвидетелствувания на динатите3 срещу бед-
ните4, така по същия начин на господарите
да се отиеме възможността да противосви-
детелствуват срещу робите и за тях ще има
сила само оспорването на свидетелите. Про-
тивосвидетелствуване съвсем не се забранява
на робите, конто искат да бъдат освободени,
когато тия, конто ги влачат към робство,
1 Тежките условия, при конто живеело населеяието във Византия и особено българското население,
давали възможност за засилване на отживелия времето си робски институт. Миозина продавали себе си или
децата си в робство, за да не умрат от глад. За робството във Византия и във българските земи през пе-
риода на византийского иго вж. Ф. И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879,
стр. 73; Сакъзов, Една новела на Алексия Комнин за роби българи, стр. 372—387; Ангелов, Робството в
средновековна България, стр. 152—153; A. Hadjintcolaou-Marava, Recherches sur la vie des esclaves dans le
Monde Byzantin, Athcnes, 1950, p. 50; M. Я. Сюзюмов : BBp., V (1952), стр. 281 исл,; Литаврин, Бол-
гария и Византия, стр. 181 — 191; Р. Браунинг, Рабство в Византийской империи (600—1200 гг.), BBp., XIV
(1958), стр. 51 — 52; П. Тивчев, Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, ЫН,
2, I960, стр. 520—523. у Робите не били венпавани в църква. Бракът между роби ставал със съгласието
на техния господар. Вж. Сикозов, Една новела на Алексия Комнин за роби-българи, стр. 380—382. 3 Ди-
нати (<5<г«тог — букв, си л ни) били наричапи црсдставителите на господствувлшата зем ев ла де лека аристокрапия
във Византия през X в, J Василий II в жсланието си да омаломощи едрите земевладелци издал през 996 г. новела,
насочена против техните интереси. Според иея селяните могли да си възвръщат загрябените имоти независимо
от изминалото време — не се определял никакъв срок за давност. Василий II забранил на едрите земевладелци
да представят противосвидетели и с това да спечелват съдебните пронеси, повдигнати от бодните за заграбени
земи. На тази разпоредба именно се позовава Алексий 1 Комнин. Вж. Jus Graecoromanutn, ed. 1. ct Р. Zcpos,
Athenis, 1931, 1, pp. 263—266 (Nov. XX1X).
Novella Aiexii Comncui — Новела на Алексий Комнин 97
Е^хогтед tovtovд ладиуамя. Tolg ydg £Aa%iGTOTEQOig
xal do'd'svovoiv i; ладооаа didxagtg хадГСетат тут
pOTttfp, (12.A OU% f'TIEQ TO.))' ЗогатОУУ xul uaXXov
laXVQQTSQOJV EXTeKsiTGl..
. nQOOvi&rjGL de xal тад lEQOAoyiag /.0/ ytovov
Ttagd rolg e^svDeqolq, aKka xal лада Toig boiAotg
xqutsiv' xal yduor ui] аХХыд evvo.u6v те xal туд
XQfOTiavcX'ijg хахаатбоеоод attor elvat re xal vo/lii-
^eodai, el ,urj xal legoAoyla тоЬд аитаптомегоод
ovvSec, атоттоу ydg llv elt], jatag et ndnt zijg %ql-
опапхуд хдатоооцд тиотеыд, xal ^аттт'югштод 6w>
}муоър,Ь>оо evog, dioi лдооцу^ед'а ты xvQtcp, xal
туд аотуд oooTyQiag e^ni^opsryg stugiv i^ut Toig
7UTJT&VOVGIV, t'TIOTQEXStV EV/OVg VTlOVOLOy, eng TOIQ
doiXotg цттоу psTEOTi tuv xakov' xal тоЬд y.kv
e^evdigovg хата yap.ov аААцХотд оауалт.ЕОиат fyeiv,
owdovuEVOvg evzd tiootsqov, wvg dov^ovQ de tov
tolovtov 610.71 torreey xakov xal firj waQakiu,fidvEiv
dedv inevloyla njt ovve%EVoeoig. 7} dEdiEvai, (bg
el TtaQaka/a^dvoLTO, абтхцбелу av tteqI тут бе.оттоте[ат
6 то'бтаот xvQiog тцд en’avroig OTEQiaxofiEvo? деспо-
те lag, out co yap, ei tovto hqotoI}], dedterat XQh *<*1
to aytor fidfruoua, /.11 j dov^ot ^evavdeLev тыг dec-
лотысор. aAAd xal avvfyy vtp’ тыт ахдатттот livgtt]-
qlcov аетаА^улу, цу xal did тайпу; ехедуыу dlAoTQi-
W'&Ei&v' xdvTEV'&ey ex twv dotMarr olxp'jasrai to
[Kya xal aefidapcov щ ideiag zuoteo.); ftvoua, xal
oi dovboi fiorov av,d‘Q(bn(ov, аЦа xal tov dv/f-gco-
?toxt6vov yevijoovTai ttyd-QomoC GvyxtvdvvevovoL de
xal 01 xvQtoi tovttov, (рб/Зср tov fify dianeoeiv $W]QE-
Gtag атдрахяауу т^д tov fieov doideiag anomer ovr
vavTovg dys^dtieroi. сШ’омте tovto Aoyov e%8i dtxaior,
лей туг IsgoAoytav eg dvayxrfi xal ettl twv dovZwr
хдатесу eiAoyov xal XQiOTiavrxijg ёяй^ыт хатаата-
оеаод. aAAd ydg ev dv&Qc67toig Eider у Зеоло-
тетау xal dov^eiav dbdcpOQa, xal иле о т] xaK^udg
noAiTeia ладЁ/.аре, tovto xal cm tovttdv %qewv
XQazsiv' elg de xvQiog ттйгтыу, ata. mows, ёг /3«л>
uoiia, xal dovAov xal деапотоо боауе лата srlonv
diaqroQdv ov yivdioxo^ev, on xal ттаттед exioyg
dovAoi eataev тф ex dovl.etag Аътдтооа^еуд.) iip.dg
тф avzov Hevvo'd^VTi fyelcp xal ^ыоттотф aifian.
Kai елеi ravra хаКЪд ovu'og xal kooneKog
бсатеталтит, det туг peyalyv aytcoovvyv oov dr^a
tovto {lEG'd'ai блаутауро тыу aylcov exxAyGidw, oog
av oi et ai'ratg ттдоеатытед ovtto те та тте(А т(Ъг
^ev&EQicov doxipd^Tooi)' агпладаотапхуг utjlqtvqio-v
водят свидетели против свободни по закон
хора. Защото настоящата наредба подарява
преднина на по-малките и слабите, а не се
издана за динатите и за тези, конто имат по-
голяма власт.
2. [Мое царство] добавя църковните благо-
словии да имат сила не само за свободните,
но и за робите. И бракът ще бъде и ще се
смята законен и достоен за христианского
устроение само ако църковна благословил
евързва тия, конто встъпват в брак. Защото
би било безсмислено, щом като една христи-
янска вяра господствува у всички и се изпо-
вядва едно кръщение, чрез което сме приоб-
щени към господа, и том като всички ние,
конто вярваме, се надяваме на едно и също
спасение, да се събужда у някои съмнение,
че за робите епредоставена по-малка частот
доброго, а именно свободните, когато сключ-
ват брак помежду си, най-напред да се евърз-
ват с божествена молитва, а робите да се
липтават от това добро и да не прнемат бога
чрез благословението на брака. Или да има
опасност, че ако биха го получили, техният
господар би бил онеправдан относно господ-
ството си, лишавайки се от власт над тях,
Защото ако това би било в сила, тогава трябва
да се страхуваме и от светото кръщение —
да не би чрез него робите да бъдат освобо-
дени от властта на господарите си, — а също
и от приемането на пречистите таинства —
да не би чрез него [робите] да бъдат осво-
бодени от нея. И вследствие на всичко това
робите ще се лишат от великого и честно
име на божията вяра и ще станат не само
роби на хората, но и хора на човекоубиеца—
дявол. А и техните господари от страх да
не се лишат от услугата на хора също се
излагат на опасност да лишат себе си от
служене на бога. Но това няма справедливо
оправдание и църковната благословил по не-
обходимост и съобразно с християнското
устроение има значение и за робите. Защото
на хората е известно, че участта на господ-
ство и робство е различна, и което нашата
държава е възприела, то трябва да има сила
и за тях. Един бог е за всички, една вяра,
едно кръщение, и за роба и за господаря не
знаем различие по вяра, тъй като и всички
еднакво сме робн на бога, който ни освободи
от робство с изтичането на неговата божест-
вена и животворна кръв.
И след като това така хубаво и полезно
се нареди, трябва твоя велика светост да
изясни навсякъде по светите църкви, та тех-
ните предстоятели така да разглеждат въп-
росите във връзка с освобождаването на
роби, като не позволяват на господарите да
13 Гръцки извори за иьлгарската история, т. VII
98 Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
хата тсоу доьдат тоТд dsondraig рц avyyjOQOvvt&g'
xal ftdoi дшута/, хатацхтуёд ev таТд ел^аётоид wo-
giaig, a>g ol рц psH IsQokoyiag aAhjAotg агудлтог-
reg zovg dot'Aoig ov-yl деортА^ yd uov отуютсиоту ёу
avroig, d^A ёхло(УУе,иоьоау pi^ty xpuTvyovoty' ofig
yap a?/ avvanrei fteog dt Isgo^oylag лацаХар^ауд-
psvog, ovtoi л&утауд eig duagiiav aiAipoig gvvsq-
Xovrai, xal st nov лоооаууеAfield tovto nardoiovdrp
xivog ovTivg rd алд тоъ'Ье yevouEVov, сатшоау ot
Ьеолоттм, dig ov udvov Pslqj ^vtaau хатаитт/оогтси
evoxoi, d/Ud xal raw dovAcoy d.XXoxQKo'&qaovTai eig
£2,ev&EQtav арла^ореуо»’, igdv ydg avzoig хата
vdpov '&eov owdmtiv dXh'jXoig zovg dovXovg xal
tt]V enavroig деспоте! av sysiv дАсд/ЗцтоУ, ei pu
tovto noioiey, eavioig dtxalcog лаутозд тцу zip дес-
поте! ад sndyovoiv ехлтжиу, тд де nagor diazaypa
oft pdvov dqpsKsi ёг zaig anavrayov тшу ёххкпоиог
diayysHKyyai, dAkd xd.v то!д nolizixoTg дехаоттурыд
хатаотдсодруае yeyea&ai дё diaddoipov xal eig whg
тб)У ёла@%1О)Т1хс~)у пдоготаутад &Qxa)v, cdg av etdp-
aiT eywGiv anavzsg zibv xuAcvg nagd. трд ftaaiXylag
uov oQta-ftevTcov. enetdp be xal yd pot %pdacav pbp
'pvec&ai' snl ngoownotg dovhxpv e%ovoi ттг/туу,
xai ol ydpoi xazd Tip eoog tov yvy xQarovoav
падамуоу ovviy&Bav ngo^Eptjxaai, det xai snl zovzayy
Tpv leQoXoylav yevso&at, t'ya did таит-цд, xav оу>ё
yevprai, to aeftdcpiov е%сосц zcoy атштёдш eiQppevcov
naQarpQpoecoy xal ел1 та>у zowvzojy yapcov xoaretv
d(peiXova&v (pp. 341'—344).
В
Nsagd tov fiaoiAsaog xvqov ’Aleigiov tov Kopvrp
pov excpfjovq'deica xara tov paguoy ppva трд у' Ivd.
tov tgyyt ETOvg ё$ vnopvI'.oecog QeobovAov tov dgyt-
entoxdnov ОеооаАоп'хрд^ negl tov pi/dldac'&ai dvri-
nagdcTaciv uaQzvgcoy ладд тоуу xvg(a>v tcov dovAcov
tcov dvarpawovvTCOv eig Hsv&eglav &aao, udvpv dia-
/ЗоТцу, xal neol tov dvayxpv slvat тоТд dsondraig
tow dov/xov leooioyeTv avzovg xal pq dveyeodat
nogveveiv zodzovg ngdg dHx';Aovg et pp fiovlovrai
CTegeio&ai трд ёлохтоТд деспот slag xal sXsvdegova-
i)ai zovg doviovg, q dgovca тоу ppva vnooeoqpao-
pdvov did уоаррдтоуу tov ^аойёа>д
af. ’Avpvex&T] т-р ^aodelet pov пара gov, legco-
тате, &g dpcpiBolia. т1д avaxdnvet napd тр exxkpeta
oov ex npooeAevGECog пусоу sig eAev'd'SQiav ayacpco-
vovvtcov Aeyovci у dp dnd патёосоу yeyevpo'&ac povA-
ydgcuv, Bpov de лро xpovcov хахаауршод evobviog
противосвидетелствуват срешу робите. И да
изяснят на всички в подчинените им енории,
че тия, конто не съединяват с църковна бла-
гословил робите помежду им, не ги свързват
в боголюбим брак, а утвърждават разврати-
ващо съжителство. Защото ония, конто бог,
като приеме, не ги съедини чрез благослове-
ние, те изобщо влнзат в гря.х помежду си.
И ако отсега нататък никой извести, че това
е станало по този начин, нека господарите
да знаят, че не само ще бъдат изложени на
божия гняв, но и ще бъдат лишени от ро-
бите си, като те бъдат пуснати на свобода.
Защото, като им е позволено според божия
закон да свързват робите помежду им и да
имат над тях иенакърнима власт, ако не
правят това, справедливо ще бъдат причина
да се лишат напълно от властта си. Настоя-
щата разпоредба не само трябва да бъде
разгласена из всички църкви, но и да бъде
разпространена и в гражданските съдилища,
Също да се даде и на епархийските пред-
стоятели, за да знаят всичкн издадените от
царство ми добри заповеди. Когато пък вече
са станали бракове за лица, конто имат робска
участ, браковете, конто са били сключени
според досега съществуващия неразумен оби-
чай, трябва и те да се благословят църковно,
та чрез това, ако и да е извършено късно,
да получат освещение, като по-горните съоб-
ражения и за тия бракове трябва да имат сила.
В
Новела на императора
господар Алексий Комнин, издадена през
месец март, 3-и индикт, 6603 година,1
по мо лба на Те оду л, архиепископ со лу иски,
за да не се дават. противосвидетелски
показания от господарите на ония роби,
конто искат да се освободят, но само да
оспорват свидетелство, и господарите на
робите да ги венчават и да не позволяват
незаконно да съжителствуват помежду
си, ако не желаят да се лишат от гос-
подството си над тях и робите им да
бъдат освободени. [Новелата] носи месец,
обозначен чрез ръката на императора
1. Беше донесено на мое царство от тебе,
пресвети [владико], че някакво съмнение въз-
никва в църквата ти от идването на някои,
конто искат да бъдат освободени. Защото
говорят, че са произлезли от бащн българи,
но когато преди години имало глад,2 били
1 1095 г. 2 По всяка вероятност предаването на тия българи в робство е станало през 50-те—70-те
години на XI в., когато във Византия сыцествувал особено жесток данъчен гнет и население™ гладувало,
Срв, Литаврин, Налоговая политика, стр. 90-
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин 99
аутоЬ; оттд imv yevecov дсатсЕпдй.о’д'щ. xavTEV-d-ev oi
тобтсоу xt'Qioi /ay owo/aoloyovvTEg elvac тодтоо;
ftovXyaQov; та; &iodsf$Ei; exelvoig szurpOQTifcpvai.
xal al /tier to ysvo; djiodEixvvovoi did паоаотаоЕО);
iiaQTvQiov, ol de tovtov; Ei? dovAslav хатЕуоУте;
йуиладаатаоЕс; хата toov цадт/боауу 7м,и ffdvovaiv,
s&eAovte; otoveiv too; ttqooeqxo/levov; ту Exxlyoia,
xal ттдд; Зеотёдау xidqovoi iiacvtvQiav, xcix таитог
etu dovkelav aofyts ol hyxalovvie; xa’&s^xovra'. xal
Е^утуоад oixovofiyv tvcl dixalav naod ту; fiaotkda;
uov ysvso'd-ai, cog еутелх&еу tcov ^QOOEQxp^Evaiv ту
Exxlyota aofievovvTtm' rot; xvQtotg avTadv д.утща-
XEO&ai did тд ex ту; ауткяадаотатсху; iiaQTVQlag
fyTtodt'QEO'd’ai. xal ov yrv avyveyxa; таита. у de
ftaotlvia iiov тд, ту; оло'&ё.ла); doxifiaoaoa diOQi-
'QETai, ndvrag тот; noooEQXoy£vovg ool xal zig
ekev’degtav dva<pa>robVTag ттададЕХЕОчУои, xal dixd^Eiv
/тети Tcbv xvglaov avTcov xal та; алодыдт!.; toi;
cyxaMvotv Eni'yoQutEO'&ai' xal e ys odrot fiaQTVQOiv
EV7ioQi'toaiEV то!; vdyoi; дехтсот xal uy dia(ooXy
TTEQiTQETtO(,iEvcnv, тф OQxcy tcov yaQrvQaov axavxs-
v treaty ac tov 'Qvyov ту; дойке la; тот; eyxakovvTag,
xal jay avTiTiaQdGTaosi; wig xvqIol; clvtcov xaxd
tcov tuaQTdQO)V exxooqeio'&t'u. яокка yay dv ex tov
pdotov ddixy&Et ev осту EXxkyolqnQOGEQXOu&'oi xal
TtQog ekev&egiav civaftocbvieg, tcov xvqicuv avTcov
dvvaT&g e%6vitDV Ttkelovag yaQTvgag ecpevqIoxeiv
xal el; dovkelav xadeXxeiv auzovg. akVscJiEQ eyoiev
IsyEtv xard tcov uaoTvgcov ol tcov sxakovvrcov
дготсдшу xcoQEitaooav xal tovtov; сяа^акк&тсооал-’
Eiys dvraviat, 'Xovtev&ev vixcizcoGav' hdcafikywyv de
tcov fTQQTVQCov EVQioxouevcuv, у vrxooa 71 dvr co; ТО1Я
Syxakovat do&yosrai /лета tov oqxov tow uaQTVQCov,
xal eXev'O'e.qoi ovtol еооутот те xal xly&yoovrai.
туг ya.Q dvTtTiaQaoTaTixyv qaQTVQiav teAeov у fta-
Gilsla f,iov EVTav'&a tzeqioiqei. el ydg wig dvvaroi;
xard tcov ЛЕгутсот агтщауаотатсху ov dldozai fiag-
TVQta xal tovto xgar-Ei evil xooqltoov, 710/Лф iidxXov
elxo; tovto xaviav'dn xoarEiv, босо xal rikeoy to
hqo; VTidnTcooiv tcov dovkoov two; tov; деспота;
EvQtoxETai. xal tovto elded;, сеутотатЕ, oI'tco; tioiel
wg d-TTocpdoei; Stu wv ngooEQXOfzevcov ool xal ngdg
EAsvt'leQiav dva^ocdvTCOv, тф ^agdvvi clxo2ov/}cov
ддю/л-ф rd^tv ёхоуи voqixov дьатаурато;. d).ld xal
sidyoiv tovtov xat; vzid de evayE rcdiai; nagdoxe
exx^yolaig, <d; civ xal ol ev avrat; ттдоеотште;
Aqx/eqei; ovtco; та; :teqI tcov ei; EkevfttQiav d,va-
6oaovTcov dixa; to dno Tovde Xilcooiv, ei d£ tive;
noMcaxi; ei; dovAelav two.; eXxovoiv Sv vouij xci'&e-
продадени евтино от родителите си. Поради
това техните господари, не признавайки, че
те са българи, засилвали доказателствата си
срещу тях. И едните доказвали произхода
си чрез представяне на свидетели, а другите,
конто ги държали в робство, представили
противосвидетелства срещу свидетелите, като
искали да възпрат обръщащите се към църк-
вата. И като прибягвали към второ свиде-
телствуване, отново задържат ищците в роб-
ство. И ти поиска да се нздаде от мое цар-
ство някаква справедлива разпоредба, така
че прибягналите към църквата роби да се
противопоставят срещу господарите си, като
на последните се пречи да противосвидетел-
ствуват. Прочее ти ме осведоми за това. И
царство ми, като обмисли нещата около пред-
ложенного, нарежда: Всички, конто идват
при тебе и се стремят към освобождение, да
бъдат приемани и да излизат на съд с гос-
подарите си и да се утвърждават показанията
в полза на ищците. И ако се сдобият с при-
емливи за законите свидетели, конто не могат
да бъдат отхвърлени чрез обвинение в лъж-
ливо свидетелство, при клетва от свидетелите
ищците да се освобождават от ярема на
робството и на техните господари да не се
позволява да представят протнвосвидетелст-
вувания срещу свидетелите. Защото много
лесно прибягващите към църквата и моле-
щите за освобождение биха били онеправдани,
тъй като господарите им имат възможност
да намират повече свидетели, за да ги дър-
жат в робство. Но ако господарите на ищците
имат възражения срещу свидетелите, нека се
явят и ако могат, нека им направят отвод н
по този начин да спечелят. Но ако евндете-
лите не подлежат на отвод, след клетвата
на свидетелите правого изцяло ще се даде на
ищците и те ще бъдат и ще се наричат сво-
бодна. Царство ми прочее премахва противо-
свидетелствуването. Защото ако на динатите
не се дава право на противосвидетелско по-
казание срещу бедните и това важи за селя-
ните, колко повече това трябва да важи в
случая с робите, където има повече подчине-
ние по отношение на господарите. И това
като зиаеш, пресвети владико, така издавай
присъдите за прибягналите към тебе и молещи
се за освобождение, следвайки настоящего
решение, което има сила на законна разпо-
редба. Но доведи това и до знанието на
подчинеиите ти пресвети църкви, така че тех-
ннте предстоятели архиереи занапред да раз-
решават по този начин делата за освобож-
даване на тия, който искат освобождение.
Но ако понякога някой задържат в робство
100
Novella Alexii Comneni — Новела на Алексий Комнин
атмтад stev'd'EQias, xai ot iyxaJ.ovvreq evctoqovgi
paQTdpCOV, fj ClVTlTTapUGt UTlX.ij LlOQTVOla тоёд £iq
douXsiav sAxopdvotg ovx алохАетО'&раетш. а2,лахе-
paia Tovzoig ош»гц£щ#цоетси. {utsq yap tcov ao^s-
VEOTEQCOV Х(й TOnSlVOTSpOlV ТГ}Т ТОЦТр> Ц d.VTina.pd-
oxacig dXXovyl rovvavTiov vtieq tw
xvpioyy ai'Twv st-ETcih}. xal det yircboxstv, Ev&a per
i/g алд dovlsiug sig sZe.vOsylav dva^oq^ p dvxincz-
paoTaotg тот xvpup tovtov ov GvyyjoQ'fj&pGEtai' oze
bs ug st; s^svihQiac; sig dovASt'av elxezai xal пщ
EJtlfiaaiv nj£ evaycoyijg did uapzvQCov xpazvvsi 6
syxaluw, Tvp'ixavza iisia трд idiv uuqtvqcdv dia-
ffoZpg xal p агтсларастащд ёхуаиррОрпЕтал.
d!. IJpoostyov uj vciopvpoet gov xal aide, tog
tivsg zovg Idl-vg bovlovg alh'i^vtG хата yd uov
cvvdxTovisg ov usd’ lepo^oyiag tovto ttoiovoi, cva
pp трд ёлагтоТ^ дталёасоос деалотЕлад cbg трд
isQoXoyiag Tdya TOtg ES.sv&Epotg лроархооорд' xal
ё^ртроад xavzavda dpiopdy ztva tov puszegov ls£ao-
dat xpacoug. xal lofh, dig ц zoiavzzj ztbv av&Qrbxxov
vxdvoia ло/.ЛсЪ ztp usocp zqv xud-ov xal xa&pxov-
тод Алотреуее, xal QXcj)q xoazsTv лара xqigtiocvoig
три zoiavzpv npa£cv ov ypp, el yap doidcuv xal
Ьеалотсог diacpopdv ovx olds to ayiov p’алтюua, si
tcov avzcbv dxQdvTcov UEzaAapfidrovot pvoTqpicav
xav zaig zvyc/tg pspi'Cayvcai, si piav ллотгх лира-
Xapfiavovoi xav трс тЬурд tf. epmoi zpv z^o/J.aypv,
zig dXojg tail трд xazd yduov cvvc.pt poypg dsdlerai
zpv iueiyisQo?.oyiaG gvve^evgiv, xal bxovoEt трд ёл1
roig dovkotg beozcozslaq дло^отрёсоаг cosadai
tyeov tnT'vXoyiq tujp ovvan’ropsvayv wapahapfiavo-
psvov; afXovrs tovto dsxTdv p ласа ypiouavoig 6/мд
ет)1.оуоу, xal did tovto p fiaotZsia uov £p/.q> xtvp-
fiEiaa i3e[cp didraypa ё^ё&ето ysrixov xal ёл1 тру
psydXpv tovto ёхх/cqoiav хатёлЕр^ЕУ, cog civ тд
dno zovde xal лара dovZoig p IvpoXoyla хратр, xal
6 p'ev ydpog syp ёУтеЪ&Еу to gsuvuv ts xal xlpoy,
ol ds bovl.oi zolg деолбтасд bovzevovoi cog xal лрб-
Tspov ppd'sv ёх трд Ispo/.vyiag cze^l rdv {wpQeoiav
£qziodit,6p.evci. et ds Tivsg pi; tovto TiaQacpvbf^atev,
ехлёлтают tots zrjq erdavioig decnoTSiag, tcov dodiapv
eig f}.svdsQlav apna'^ousvcov. xal tovto eidcug dta-
kaXiav sxdov sig лаоад zdq vzio os svoptag, cog av
pts#’ ispojtoyiag лбутед то' д doti^oig cxV.pHoig wvdct-
tcogi xal pep ydytov toXucdgl tzotslv avispov. hist
ds xal уа/л-oi pdp ^(yOaGav yevsofiai ёл1 лрооодлосд
dovhxpv e'/.xovGi zvypv xal oi yd pot хата ттр> ecog
хора, конто са по закон свободни, и ищците
разполагат със свидетели, на тия, конто се
привличат към робство, не ще бъде забра-
нено противосвидетелствуване и то ще им
бъде залазено ненакърнимо. Защото спрямо
по-слабите и по-низшите по у част се изключва
противосвидетелствуване, обаче, от друга стра-
на, това не се позволява и по отношение на
техните господари, И трябва да се знае, че
когато някой се стреми от робство към осво-
бождение, на неговия господар не ще се
позволи противосвидетелствуване. Но когато
някой от свобода бива въвличан към робство
и ищецът спечели процеса благодарение на
свидетели, тогава се позволява заедно с от-
вод на свидетелите и противосвидетелст-
вуване.
2. В своето напомняне ти казваш още, че
някои, като свързват в брак помежду им
собствените си роби, не правят това с цър-
ковна благословня, за да не се лишат от гос-
подството си над тях, понеже църковиата
благословня била подобавала на свободните.
И затова ти поиска да получит някакво ре-
шение от нашата власт. И знай, че такова
опасение на хората е много далеч от доброте
и редното и нзобщо не трябва този обичай
да господствува сред християните. Защото
ако светото кръщение не признава разлика
между роби и господари, ако те приемат
същите свети таинства, макар и да се раз-
личават по участ, ако приемат една вяра,
въпреки че имат различна съдба, кой изобщо
се страхува бракосъчетанието да се евърже
с църковна благословня и подозира, че ще
загуби властта над робите си, ако бог бъде
прнзован при благословията на брака? Но
това нито е приемливо, нито изобщо е бла-
горазумно за християните. И поради това
царство ми, движимо от божествена ревност,
издаде обща разпоредба и я изпрати до Ве-
ликата църква1, така че отсега нататък
църковната благословня да има сила и за
робите и бракът чрез това да има светост и
стойност, а робите, както по-рано, да рабо-
тят на господарите и църковната благосло-
вил да не им пречн на службата. Но ако
някои не спазват това, тогава да се лишат
от господството си над тях, като робите им
бъдат отнети и пуснати на свобода. И това
като знает, разгласи във всичките си под-
властни енории, щото всички да свързват
робите помежду им с църковна благословил
и да не се осмеляват да правят нечестив
брак. Но тъй като вече бракове са станали
за лица, конто влачат робска съдба, и бра-
1 Църквата ,Св. София" в Цариград.
Новела на Алексий Комнин Ю1
Novella Alexii Cotnneni —-
rov vvv HQarovoav naQaloyov ovviy&Et.av nQofizfirr
xaot, dsi хш FTTf. tovrotg тут tEQoAoylav yEV£o-&o.i}
¥va dta tuutt]S, xfiv otpt; yevtjrai, to <jEfido,ui,ov
8'/T00l, T&V aVCOTEQO) El QTj pl&VCOV ТгаоатуОуОЕ&.УУ xa'i
8711 T&V TCIQVTO.»' yaucov XQaTElV dpetlovacov.
Алели#?] fiyvl itauTfci) ivd. y' ho туд #8o<pv-
A&ctov лблещд. rj (h ётиудаору ftaoiM>tn Etg rov
Ieqcototov dQ^LETtiOKOTcov туд [л.т/г(юлб1£(1)д ‘деооа^о-
viKTjg (pp. 341—346).
ковете са ставали според досега съществу-
ващия неразумен обичай, трябва и на тях да
се даде църковна благословил, та чрез нея,
ако и късно извършена, да добият светост,
и по-горе споменатите решения трябва да
имат сила и за тия бракове.
Издадена през месец март, 3-и индикт, в
богохранимия град1. Царска писмеиа заповед
до пресветия архиепископ на Солунската мит-
рополия.
1 Цар играл.
VI. ЕПАРХИЙСКИ СПИСЪЦИ ОТ СРЕДАТА
НА XI ДО СРЕДАТА НА XII В.
Както личи от грамотите на Василий II, Охридската архиепископия била твърде голяма.
Тя обхващала днешна Северна и Западня България, част от Сърбия и част от Македония
без Солун, без земите на юг от Демиркапия и без тези по средното и долното течение на
р. Струма. В нея влизала и част от Албания без Драч и Шкодра. Това положение обаче
скоро се изменило. При наследниците на Василий II от Охридския диоцез започнали да
отпадат някои епархии, а по-късно той променял и своя облик на българска архиепископия,
понеже престолът му бил заеман от византийски духовници, избирани измежду цариград-
ския клир.
Един списък, съетавен анонимно и вероятно независимо от официалните списъци на
Цариградската патриаршия, отразява пръв промените, който станали в Охридската архие-
пископия. Този списък е издаден от Гелцер и е отнесен от него към времето на Алексий
Комнин (1081 —1118), затова ние го означаваме като I списък от времето на Алек-
сий Комнин. Според този списък Доростолската епархия вече не се числяла към Охридската
архиепископия, а била подчинена на Цариградската патриаршия. Някои пък от епархиите в
Македония, зависещи по-рано пак от Охридската архиепископия, минали към Солунската.
Чрез разчленението на предишните епархии пък били образувани шест нови — Деволска,
Сланишка, Гревенска, Канинска, Дебърска и Влашка, — така че тогава Охридската архие-
пископия се състояла от 23 епархии.
Пак от времето на Алексий Комнин е запазен един друг, официален списък на митро-
политите и архиепископите, зависещи от Цариградската патриаршия. Ние го означаваме
като II списък от времето на Алексий Комнии, въпреки че той носи неправил-
ното означение 'И уеуопиа dtazvnajois nagd tov fla.otJ.ecos Лёоутод tov Zotpov и се приписва на
Лъв VI. В този списък броят на митрополиите стига до 80. Между новите митрополии
трябва да се спомене пак Дристра (Доростол), Серес, Енос, Русион, Мадит и др. Броят на
архиепископиите е спаднал до 39, понеже част от тях станали митрополии. Не знаем нищо
за епископиите, тъй като тук не е включена втората част със списъка на епископиите.
Към този списък има една добавка на 11 епископии, подчинени на солунския митро-
полит. Изглежда, че тази добавка е от втората половина на XII в. Тя е особено интересна,
защото в нея покрай българските имена на епископиите са дадени и античните им названия.
Освеи това в този добавен списък, както и в един от следващите, който е от времето на
Йоаи Комнин, вече изчезва името Охрид и на негово място се явява името Първа Юсти-
ниана. Това неправилно отъждествяване на Охридската архиепископия с Първа Юстиииаиа
не е случайно. То, както и въвеждането в употреба на старите гръцки и латински имена
на български селища, целяло да покаже, че тази архиепископия си води началото много
време преди създаването на независима българска държава, т. е. че произхожда още от
времето на Юстиниан.
Notitiae episcopatuum —Епархийски списъци 103
В 1143 г. по нареждане на сицилийская крал Рожер II (1101 —1154) бил съетавен един
списък на тогавашните патриаршески престоли и на подчинените им епископи. Съставите-
лят на този списък, озаглавен To£ig тсЪу naxQiaQ%ixa>v ^qovcov, е Нил Доксопатър, около чиято
личност има доста спорове. Изглежда, че той е заемал висока длъжност в Цариградската
патриаршия, преди да постъпи в един манастир в Сицилия, където се бил оттеглил като
обикновен калугер, а не като архимандрит, както смятат някои изеледвачи. Този човек бил
твърде начетен за своето време и неговото съчинеиие не е само обикновена компилация, а
съдържа елемеити на лично наблюдение и осведоменост. Нил Доксопатър дава и описание
на Охридската архиепископия; той посочва, че по негово време тя имала 30 подчинени
епископии.
Пак към средата на XII в., по времето, когато начело на Охридската архиепископия
стоял вече не български духовник, а синът на севастократор Исак Комнин, Йоан Комнин,
бил съетавен само за Охридската архиепископия един списък, носещ обикновено името-
Дюканжов списък, понеже за пръв път бил издаден от френския византолог Дюканж'
през XVII в. Първата част на този списък е съставенапо книжовни и устни предания, затова
в него има известии пропуски и неточности. Втората част обаче е пълна и точна.
Епархийските списъци от XI—XII в. имат особено значение не само за историческата
география на българските земи. Те са и важни паметници за промените, конто настъпват
постепенно в административно™ църковно разпределение на българските епархии след
управлението на Василий II.
РЪКОПИСИ : а) 1 списък от времето на Алексий Комнин В —Bibl. Reg. Berolincnsis cod. Philipp.
1477 (XV s.); V —Vatic, gr. 1897 (XV s.); b) допълнението към 11 списък от времето на Алексий Комнин —
Vatic, gr. 828 (XV—XVI s.); с) списък на Нил Доксопатър — Hieros. S. Sabbae 366 (XIII s.); Vatic, armen,
3 (ХШ s.); d) списък на архиепископ Йоан Комнин — Paris, gr. 880 (ХШ s.).
ИЗДАНИЯ : Я. Gelzer, Ungedruckte und wenig bekannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche, BZ,
1 (1892), pp. 253—257 ( — 1 списък от времето на Алексий Комнин и допълнение към 11 списък от времето на Алексий
Комнин). — G. Parthey, Hieroclis Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuum, Berolini (1866), pp. 95 —100; 265—308
(— Il списък от времето на Алексий Комнин и непълен и неточен списък на Нил Доксопатър, съетавен по по-
стари издания, а не по ръкописи). — Fr. N. Pink, Die Nilos Doxopatres 7а& fto6ra>v, armenisch
und griechisch, Vatarsapat, 1902. — Йорд. Иванов, Български старики из Македония, София, 1931, стр. 562—564.—
Du Cange, Famlliae Augustae byzantinae, 1 (1680), pp. 174—175 (=списък на Нил Доксопатър). — И. Gelzer, Der
Patriarchal von Achiida, Abh. der philologisch-liistorischen Cl. konigl. Sachs. Gesellschaft der Wiss., XX Bd.T
Leipzig, 1902. — Йорд. Иванов, Български старини из Македония, стр. 564—568 (= списък на Йоан Комнин).
КНИЖКИ 4А : КгшпЬаскег, GBL, рр. 415—416; 461—462. — Н. Gelzer, Ungedruckte und wenig be-
kannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche, BZ, 11 (1893), p. 51 sq. — Г. Баласчев-. СбНУ, XV11I (1906),
стр. 165. — В. Златарски, История на българската държава, 11, София, 1934, стр. 18 и сл. — Ив. Снегаров, Ис-
тория па Охридската архиепископия, 1, София, 1924, стр. 195 и сл. —V. Laurent, L’oeuvre geographique du moine
sicilien Nil Doxopatros, EO, XXXVI (1937), pp. 5—30. — L. Br shier, Les institutions de I’empire byzantin, Paris,
1949, pp, 468—469. — Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, p. 464. — V, Laurent, Une raetropole serbe ephemere, By-
zantion, XXXI (1961), p. 47.
104
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
A, I NOT1TIA TEMPORE ALEXII
COMNENI
Al vnoxetfrevai firjTQOTtdleig xal d^isnioxonoi т(Ъ
&Qovcp i/js KoyvoTayTivovTtdAscD?
y'. f) ‘HQaxlsla
io’. t) 0eaaa/.ovlxr)
tj &tXinnov7i(A,i<;
farf. tj TQaiavovTioh?
iA. 7) ФАаЬтзтсоу
pd. т} ’Adgiavowtoh?
pfi'. to AoqIotoAov
py. TO AvQQd%lOVa
vA. at EAoQat
vgr. ri At,vos
vtf. fj MEOYjpfiQia
rd Mddvtab
St ft'. TO Povoiov
A. I СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО
НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
Митрополии и архиепископии, подчинени
на Цариградския престол
3. Хераклея [дн. Хераклея]1
16. Тесалоника [дн. Солун]
37. Филипопол [дн. Пловдив]
38. Траянопол [дн. Терма Лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере]
40. Филипп [дн, развалини между Канала и
Драма]
41. Адрианопол [дн. Одрин]
42. Доростол [дн. Силистра]3
43. Дирахиум [дн. Драч, Дурес]
45. Серес [дн. Сяр]
56. Енос [дн. Енос]
58. Месемврия [дн. Несебър]
66. Мадит [дн. Майдос]
82. Русион [дн. Рускьой]
zli аоу/Етцохолаь
a. fj Bt^utf
у, 7j MaoAvEtcA
д', п ’AQxadi&fcicAis
е'. т) SyiXvPqLc^
i. 7j vAjiqcos
iar. та КыраАа
iff. rj Nbct]
id', f] Edky-r}
lA. 7J XeQGCbv
is', n Меог^?)
i'q'. fj Гао&Аа
iY]r. y} Bqvgis
i&!. 7? Aeqxos
рд'.-ц vAy%iaAos
pA. та 'HQaxMas (BZ, 1, pp- 253-—255)
ApxuenucKonuume
1. Виза [дн. Виза]
2. Марония [дн. Марония]
3. Аркадиопол [дн. Люлебургас]
5. Силиврия [дн. Силиврия]
10. Апри [дн. Кермиен]3
11. Кипсала [дн. Ипсала]
12. Никея [дн. Хавса]
14. Серги [дн. Саракини]4
15. Херсонес [дн. неуточнено]6
16. Месина [дн. Буюккаращиранр
17. Гарела [дн Харалагюне, Одринско]
18. Вризис [дн. Буиархисар)
19. Деркос [дн. Деркос]
44. Анхиало [дн. Поморие]
45. Хераклея [дн. Ерегли]
At tmoxelpevai Етиоходаг, тер до 6г со
тгр Bovlyagias
Епископиите, подчинени на българския
престол.
a'. Yi KaGTOQia
fl', та Едютиа
у', то Bd№fi&6odtvf
1. Кастория [дн. Костур]
2. Скопие [дн. Скопие]
3. Велбужд [дн. Кюстендил]
а 8iQQO.yyov В Ь patina В с В d (.lagtbvzia В
е orjkvtlQia В ОТ стр. 105 f [lelspovSiv V
1 За различимте изменения на селищните имена, конто се срешат в разглежданите тук списъци, вж. ГИБИ,
111, стр. 88 и сл.; IV, стр, 186 и сл. За имената на епископиите, подчинени на охридския архиепископ, вж. ГИБИ,
VI, стр. 40 и сл. Тук даваме само спорните локализации. 2 Посочването на Доростол като митрополия, зави-
сеща от цариградския патриарх, показва, че този важен епархийски център е бил вече откъснат от Охридската
архиепископия, към която е принадлежал по времето на Василий II. 3 Отъждествяването на Апри с Кермиен е
според Г. Aapxovoiades, ’Aaows-Kspiusv, Ооашха, 11 (1920), р. 323. К- Miller, Itineraria Romana, Stutgart, 1916,
col. 526, го отъждествява с Инеджик. 4 Серги или Сергеца е отъждествен със Саракини в &Qatcixd, XIV (1940),
р. 165. 5 Този град се е намирал в Херсонския (Галиполския) полуостров в Източна Тракия. Вж. Bticher, PWRE,
III, col. 2251, s. v. Chersonesos 2. 6 Името Месина се е давало на античиия град Дризипара в по-късното сред-
новековие. Той не е тъждествен с Мосинопол. Срв ’.4. Zaxv$Tiv<A, Псо1 тд? Siaipiasi.,)^ ev r& Bv^av-
Ttvcp Kodzsi, 'Елег^ене, I& (1948), p. 54
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъДи
105
(У. ц Tgiddtxpa
У. j; Д7а2£оо^аа
ч'. тй Aldyfaxtva
4’?. Л Пе/.о,?от1оУ
у1. ха ITyiadQ'iava
д’. 7/ Ех()оииу1Т{ДВ
I. г; Nioos
ил. г} Гладivh
i/З'. BgavnCofia
iy'. та BcEygafta
кУ'. Л Btdtivp
се . ТО At7LU.QtiaC'
lE. ТО EtQi/шО')'
tA. тд 'Pd&jv
l i[. ] 'L'iafloAty
i'd'. Л EdAdvtx£a
C. to rQEftevdv
xd. та Kdvcva
al Ae}jO(u.
y.A, Л BAiyxov
Mf ила тру (дЕвоаАоУМцу
Етакяолаг
a’, xd KtiQog
ft. f} Bsqqolo:
fj AgovyoufiiTsia
<У. rd AAgfita
e'. ц KaoavdgEia
А. Л КхщлагЕса
[’. i} Hsxga
'д'. Л 'Eqxovao)!' I'/Tot yigda/asgEa)^
д’. )j ’tytoods i}Toi to * Aytov Logos
4. Триадица [дн. София]
5. Малешево [дн. в областта Малешево, по
Горна Брегалница]
6. Мъглен [дн. в областта Мъглен, с. от Воден]
7. Пелагония [дн. Битоля]
8. Присдриана [дн. Призрен]
9. Струмица [дн. Струмица]
10- Ниш [дн. Ниш]
11. Главииица [дн. неуточнено]’
12. Браничево [дн. Браничево]
13. Белград [дн. Белград]
14. Видим [дн. Видим]
15. Липенион [дн. Липлянр
16. Срем [дн. Сремска /Митровица]
17. Раса [дн. Нови пазар]
18. Девол [дн. в областта Деволията, Западна
Македония]3
19. Сланица [дн. Сланица]4
20. Гревена [дн. Бремена]
21. Канина [дн. Канина]
22. Деври [дн. Дебър]
23. Влашка [дн. неуточнено]4'1
Епаскопиите, подчинена на Тесалоника
[дн. Солун]
1. Китрос [дн. Китрос]
2. Верея [дн. Бер]
3. Другувития [дн. неуточнено]<;
4. Сервия [дн. Селфидже]
5. Касандрия [дн. Касандрия]
6. Кампания [дн. неуточнено]7
7. Петра [дн. с. Петра, ю.-з. от гр. Катерини]
8. Еркулий или Ардамерий [дн. Ардамерий]
9. Ерисос или Света гора [дн, Ерисо в Атон-
ския полуостров]
а paAstopa V Ь asXaymvlo. V'
fiivi V е Title I-z f lz
OTOOVfUTS a. V "Ля-
1 Около отьждсствяването на Главинипа (Глыгьжнць, П.ДПугНлХ) имз изказани няколко мнения. Спо-
ред Йорд. Иванов, Епархвите на Охридската архиепископия, СпЕАН, 1(1911), стр. 103—108, и Български ста-
рики из Македония, стр. 551, бел. 5—б, тя е лежала недалеч от Ва.чонския залив. Според Златарски, История, 1Ь
стр. 332, този град сь намнрал между 1'ляни ца и Був а лица, лепи прптоцп на р. Семени. Срв. още ГИБИ, VI, стр. 41-
- Възстановяваме Липенион вм. Липарион, както стон в текста, въз основа на Ватиканский ръкопис (Г).
Срв. Gelzer, Ungcdriicktc. .., BZ, III, p. 54. 3 Девол се намирал при p. Горни Девол в Корчаиско. Вж. В. Зла-
тарски, Де се нампрал гр- Девол, МИД, V (1922), стр. 40—45, 1 Селището Сланица сс среща и у други автори
п документ от XI1- -ХШ в. и с вероятно тъждестеепо с дпешното едноименпо село в Албания. В ж. М. Селищев,
Славянское население в Албании, София, 1931, стр. 226. 5 Не ссзиаекъдс точно е бил цептърът па списко-
пията, която обе линяв ал а доста многобройните власи, жпвеегци в западните бьлгарски области, В допълнеиието
към II сипеъ к о т врсмето н а Алекс и й Комнин е носочено селшцето като център на тази
спископия. То не може обаче да се отъждестви, а има вероятност да с написано и неточно, Срв. Снегаров, Ох-
ридската архиепископия, стр. 192. Тази епархия се евързва с името на славянского племе драгувити, конто
живеели около Солун, Може би тя е идентична със селшцето АдауоУ'тЛл, което се сиоменава в XI в. като нами-
рапю се западно от Солун. Вж. l^ouiHard-Collomp, Actes de Lavra, Paris, 1937, № 4(1. За драгувитите вж. общо
AL Дринов. Съчинения, I (1909), стр. 187 ; Niederle, SS. 1, I (1906), р. 125 : срв. ВИИН.1, I, стр. 186--487,
кьдето е даденя подробна литература. 7 Днес гърщпе нлрнчат Кампани'.; щметп в Пептразпа Македония,
между Солун, Бер и Воден.
14 Гръцки извори за българскати история, т. \ 11
106
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъцй
i'. г) Аар
ia'. 7) tcov BaydaQtcoTcdv prot TovQnaov (BZ, 1, pp.
256—257).
10. Лити [дн. Айватово]
11. На вардариотите или турците [дн, неуточ-
нено]* 1
В. II NOTITIA TEMPORE ALEXII
COMNENI
CH yeyovvia дсатрлсоыд лаой. tov расписок
Asovwg tov Potpov, отток Syovat TagsttK ol
&QQV01 bcxkptJiayy toot vaoxEipsvcov тф
nuxQtaQyjp KcovoTavrtvovTio^EOK
Al ,U }) l Q О 21 6 2 £ t s
ф. IIodeJaicF
ts- t) OeoocAovixti
2;'. р Фдаллооттолк
7/ Tgatff.vovTiohg
A&'- 7] Фс/л'-ТЛОр
/А, т) \4дд1чуоозто?адс
pfl. to AvQQdytor
v?f. al JSsQQai
$fir. 7j Alvog
£p'. У) Ma^VTOV
oaf. j) AqiotqoF
op to 'Робоюй
Al a Q % i e л to -к о л a i
a’. 7) Bt^tof
у, у MagcbvEta
e. у ’AQxadiovjioAts
ta’. у "A.nocog
Ф’. та KvtpsV.a^
ty. 77 NlKp
isf. у 2Alyy
IS. 7] ACsQOOiV1
tp z) АВошф
iT}’. Yj PaQs/Aa
i&'. у Bq'vgk
p. Аедкод
ла'. 37 KaQofiitvri
2/. 37 MEGyptftQia
В. II СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО
НА АЛЕКСИЙ КОМНИН
Разпоредба, изд аде на от император
Лъв Мъдра, относно реда на престолате
на църквите, подчинена на константино-
полския патриарх
Митрополии те
3. Хераклея [дн, Хераклея]
16. Тесалоника [дн. Солун]
36. Филипопол [дн. Пловдив]
37. Траянопол [дн. Терма Лутра, Лъджакьой,
ю. от Фере]
39. Филипи [дн. развалили между Кавала и
Драма]
40. Адрианопол [дн. Одрин]
42. Дирахиум [дн. Драч, Дурес]
58. Серес [дн. Сяр]
62. Енос [дн. Енос]
68. Мадит [дн, Майдос]
71. Дристра [дн. Силистра]
77. Русион [дн. Рускьой]
Архие пи скопните
1. Виза [дн. Виза]
3. Марония [дн. Марония]
5. Аркадиопол [дн. Люлебургас]
9. Силиврия [дн. Силиврия]
11. Апри [дн. Кермиен]
12. Кипсела [дн. Ипсала]
13. Никея [дн. Хавса]
15. Серги [дн. Саракини]
16. Херсонес [дн, неуточнено]
17. Месина [дн. Буюккаращиран]
18. Гарела [дн. Харалагюне, Одринско]
19. Вризис [дн. Бунархисар]
20. Деркос [дн. Деркос]
21. Каравизия [дн. неуточнено]2 *
33. Месемврия [дн. Несебър]
а HgtiiAa L Ъ ФОллшоу F с ’ ASgicwoaolis G d /igi'aroa
L Aqvotqu E dloToa S & S addit яр' ц ny’ ?/
"Алро? M addit rj Srjlv^Qta, у ’’A-'tooS f BGAr; M £ Su-
).v3pta F Hxvu^Qia L b KFipska. M. 1 Ksqotiv Al
f Мебгра] M.
1 Турците вардариоти, чийто произход с спорен, били настанени главно по долпната на Влрдар if
в Солунско като войнишко население вероятно още през XI в.; сведения за тях има до XIV в. Вж.
V. Laurent, ‘О ВадЬаглшт&г foot Тогияшу. Perses, Tiircs asiatiques 011 Tures liongrois ?, Сборник в намет на
проф. Ников (ИБИД, XVI—XVI11), София, 1940, стр. 27.5—289; Йорд. Иванов, Аксиос-Велика-Вардар, _МПр.,
1, 3 (1924,), стр. 17—28 ; D. Detschew, Vardarios, Zeitscbr. fur Ortsnameiiforschung, VIII (1932), pp. 201—205 ; F:i.Kv-
oiar.i^Ti?, 'H zitHbtt] Hj seu -cijs Baottaoicyidir Tovoy,a>y t::i6 &eooaLoiiK}jb, Нг.о^ора, XX1IL (1952), pp. 87—94;
Aloravcstk, Byzantinoiurcica, Epp. 86 —87; 11, p. 332. -За него срв. волгла, XIV, p- 191.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
107
Jt оло ii'jv (Aeooadovbtyyy Етиоиолйм,
«Х.Я б KlTQOl’s
fl. б BeQOoIo.Z
у'. б AoovyOVj:HTfl(i))'
(У. б %£,Qfil(OV
s', б Каоаудоела;
;'. б КаилаУЕкпу ijrot KmTQiGV
fl. б IIsTQUg
б * Ewtovtejr //'rot ’AQdaf-tEQEaK
д'. б Ieqigoov [rot "Aylov oqov;
У. 6 Amy;
ia. 6 Вардадиотап’ ijzoi Tovguarv
Тащ; t<w Aqo vtov тр;
лоолгу '’lovonviavij;
ar. 6 KaoTOQla;
fl. б Ухол1(»г
у'. 6 BeAedovobiov
o'. 6 Есщдшщ; TgiadiT^i};
o'. 6 AloQo/hoStoi'
б ^Едлищ; i’jTot AIoyHvo)?
fl. 6 'HQanfasla; ijtci Iiekayi/t’la;
fl. 6 Пуюбктог
д'. 6 Ttf>sQcov^6B:i'o; flr,ot, Ет^ощллт.уу;
б. б (A7oot')b
ted. 6 Ko.q)(ihyt(i; ijzoi rppiivbpiy;
Епископии, зависещи. от. Тесалоника
[дн. Солун]
1. Китрос [дн, Китрос]
2. Верея [дн. Бер]
3. Друговития [дн. неуточнено]
4. Сервия [дн. Селфидже]
5. Касандрия [дн. Касандрия]
6. Кампания или Кастрий [дн. Кастри, Сяр-
ско]
7. Петра [дн. с. Петра, ю.-з. от Катерини]
8. Еркулий или Ардамерий [дн. Ардамерий]
9. Ерисос или Света гора [дн. Ерисо в Атон-
ския полуостров]
10. Лити [дн. Айватово ?]
11. На вардариотите или турците [дн, неуточ-
нено]
Ред на престолите на Първа Юстиниана*
(.fl. 6 Motoaliov tjroi BoavtT^afiov
1. Епископът на Кастория [дн. Костур]
2. Епископът на Скопие [дн. Скопие]
3. Епископът на Велбужд [дн. Кюстендил]
4. Епископът на Сердика или Триадица
[дн. София]
5. Епископът на Моровисд [дн. Мородвис,
Кочанско]
6. Епископът на Едеса или Мъглен [дн. Во-
ден]
7. Епископът на Хераклея или Пелагония
[дн. Битоля]
8. Епископът на Приздриана [дн. Призрен]
9. Епископът на Тивериопол или Струмица
[дн. Струмица]3
10. Епископът на Ниш [дн. Ниш]
11. Епископът на Кефалония или Главиница
[дн. неуточнеио]3
12. Епископът на Морава или Браничево [дн.
Браничево]4
a a’ ia. e cod. Lauren tlano h tocns deletes
1 От една новела па Юстиниан 1 от 535 г. узнаваме, че родното му място Ведериана, което не е
отъждсствсно с точност, но се зпае, че се намирало в провинция Дардания, се преименувало на Първа Юсти-
ниана, а неговият митрополит добил голям диоцез и широки права. Срв. ГИБИ, 11, стр. 47—48. Първа Юсти-
ниана обаче в никакъв случай не е идентична с Охрид. - Името иа фрнгийския град Тивериопол се дава
на Струмица само в някои църковни текстове. То с пронесено посредством някои църковни легенди. Вж.
Ю Jirecek. Das christliche Element in der topographischen Nomcnkdatur der Balkanlander. BBWA, Bd. CXXXV1,
Wien, 1887, pp. 65—71. 3 Отъждествяването на Кефалония с Главинина се среща в Краткого житие на
Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Вж. Йорд. Иванов, Български старини и?. Македония, стр. 318.
Двете селища очевидно са различии, тъй като Кефалония се намирала в епархия Елада, и тук имаме превод на
името приблизителво но смисъл. Срв Gelzer, Ungednickte..., 11, pp. 49—50. 4 Според Йорд. Иванов, Бъл-
гарски старини, стр. 553, античният град Margus, който се намирал при вливането на р. Морава в Дунава, на
български се няричал Мо^еьскъ. Както личи от I грамота на Василий 11 {Йорд. Иванов, пос. съч., стр. 553),
този град не е тъждествен с Браничево, а само се е намирал близо до нс-го. Според Gelzer, Ungednickte . . .,
р. 53, вероятно е селалището на браничевския епископ да е било временно премсстено в Idо^хеьскъ. Но може
и двете селища да сд поставепи като тъждествени, понеже Браничево пяма старо гръдко или латинско име;
iOS
Noiiiiav episcopatiiinn — Енархпйски снисьни
6 ЗПурбаП' ?;rci l B)yi"poabaw
(o. <> Bib t У',р
u-T. (5 .Bioiaov —TQiapov
ts'. b Лктшунн'
tp . о Pa~>oV
Llj'. V £l:/.(jr>4 JpOf
ti)r. б 2В}лаг1т:'1]с цтщ IpyXPv
у, 6 ’lХ/л-niy.br jjToi fxaJ’iror
ya. n /"(jypui'ot'
yfi'. b Iti-pi.c
кр'. b Втратбпр pin! BPix'i))' (BZ, I, p. 25/)
13. Епископът на Сингидунум нли Белград
{дн. Белград)
14. Епископът на Видин [дн. Видии)
15. Епископът на Сирмиум или Срем [дн.
Сремска Митровица)
16. Епископът на Липенион [дн. Липлян]
17. Епископът на Раса [дп. Нови пазар)
18. Епископът на Селасфор [дн. Охрид]’
19. Епископът на Сланица или Пела [дн. Сла-
ницар
20. Епископът на Илирик паи Канина [дн.
Канина]
21. Епископът на 1'репена [дн. I ревена)
22. Епископът на Деври [дн. Дебър]
23. Епископът на Брянот или Влашка |дп.
неуточнено)
С. NOT1TIA NILI DOXOPATRII
С. СПИСЪК НА НИЛ ДОКСОПАТЪР
7гЕ« тсЪу латршормют :',t
Ред на патриарше ските престола
— оруди и a pf-roperor лар Betlov иоут/рн' тог
. 1 о - о.т ат д р у ат а хРистУ кЬут утгп ото г рр у о с Влу.е -
/лас е Popegtoi- лцд1 тт7)У ст£утт :TaTQiaQp.yo))'
уш 7<ор ЬРагтогс д.р'/_аутлс>уо7гР)т xai иртдолоРкиг
xal Т(Ъу Рето тис р ртоолбЛыс РиоушиЪг xdi т<Ьу
Ь’орнЪг ёхантог латдеаи/дхий tjoofom y.al eabc xal
лоте. (яюя)] fyaoroc, yal лтд1 тр тосешс ai)h))r
yal tow ibtxow P-poror byopdimv xal Tin. AopfW
ЕЛЕ%ОГ(71. n bl- ЕЛ1 ;-T0fC <yya' i)’6(X-
Tl&VOQ c'.
' О pole т/р Кглдср ?ctI)' аетохёраАос Hp ktii-
хериётт] to‘i -nor ргр’пттг Робт/от алл\'а>те^gvoloc
ayoiisv}) yal vxo тагу иЬипг ёлюхб.лгог yy,i:_oTovoi>~
pert] xal p Boipyagta. pi] mva t:c fyy/pjc BovA-
yaQia, voTPoo)' be rb WTpr Pro тару Bavepajoir
yfpit'f&p'oi ^eyeim Bor/yapa/.- epi-tyer ovr у.ш
игтр аатОУёту'аУсс but то f-лй ипоВлуде решение
алоолаофрУсЦ, T)P Хё’аюс ттт BovA'/dgow gToi tov
Виар.ёыс Kiwi' Bae (Pilot- tov IIoncpvgoyerijTov,
yal iti] ar ат ip} гр'at лоте rp Ba<)j]<Ba Ксогататп-
1>исл6)л!(ис:. bio yal Вос тот тоу f] Кулрос уш. р
Bovb/aola ало itt'V тог BaWaaoc />аи ftavov-
(7tr клтублогс XftQOTOVVVTTai (Е: Ol'TOl гли
tiov tbtinv тлюх(')лоог (be fim]Tai, y.w. ya/ovv-
тш )Уола1 (be apoyppa/aoi. fyei Ьт yal p
Bou/pao’a ёлюуолас лЛтшгс тейг трсаушла, ow
1>леру<И'В]хш y.al лб/лС ’AzqIc et to^toic yal тб
лер1 Хитта)-)’ (Fink, p. 21).
Съчинение на Нил Доксопатър, монах; на-
правено по заповед на преблагородния крал
на Сицилия Рожер, относно петте патриар-
шески престола, архиспископиите, конто за-
висят от тях, митрополиите и епископиите,
подчинени на митроиолиите, и областите на
всеки патриаршески престол и как и кота
всеки [престол] бил създаден ; както и относно
реда им и собствените названия на всеки
един и значението им. Написано в година
6651, 6-и индикт.
Подобна на кииърската е и българската
църква, независима и неподчинена на никои
от върховпите престоли, но сеъмовластно управ-
лявана и ръкополагаща се от собствените си
епископи. Изпърво тя не се паричаше бъл-
гарска; а после, след като беше завладяна
от българите, тя получи името българска- Тя
остана независима поради това, че от им-
ператорската власт, именно от господаря им-
ператор Василий Багренородни, се изтръгна
от българска ръкан и не се присъедини ни-
кога към цариградската църква. По тая при-
чина и досега оше кипърската и българската
църква получават своите епископи от импе-
ратора, но се ръкоиолагат от собствените си
епископи, както се рече, и се наричат архие-
пископии, понеже са самостойни. България има
повече от 3(1 епископии, над конто първен-
ствува град Охрид, както и над месгата,
зависими от тях.
1 Вж. ебщо за гмего на Охрид J1. Милетич, По въпроса за прсъзхода на името Охрид,
МПр., 11,2 (1926). стр. 142 —146; С/п. Романски, Именага на никои македонски градове, Охрид, МПр., V, 3
(1929). с гр. 71—76; срв. и Иа. Снегаров, Град Охрид, Исторически очерк, МПр., IV, 1(1928). стр. 19 —139; 2, стр.
65- 99; 3, стр. 57—83. - И тук, както и при следващата епискоиня отъждестнявапето е неправилно — авто-
рът на сиисъка е тьреил едно антично име, което да стой до славян с кото. Аптичната Пела се отьждсствява с
д,н, Постол, Енвджснардарско. 3 Т. о. след като преставала да гыцествува като самостоятелна патриарший.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
109
1 Елнуукл хти /о/трпстб/ак ш олоийоеуси тф
Еюготауто-отлб/лтод
- тд 'Роддого'лоу )}ТО1. ft AlOTyO б Пр
. If..f(tfforrfe; гл/.охолаъ (рр. 29, 30. 32).
D. NOTITIA ARCHIEPISCOPI IOANNIS
COMNENI
Oil апууллионолхн ВооРуафод
а . II о г о р г )' ft < д аоуукл1о>а,лод Eaodixftg
di." or д.Уттт:ту(р1Ь]оаг ot tlyioi tiuteqe- то) Ф floridiyt о
ltt'qI tov ayiov лунратод ftAaacp^uoryTi, y.aftCg
А тф лоаятгхтЪ Tip аотГр лусдтро Evvudov дот tv
Ef'QELV,
ft'. Mepddto'g d avrddt-:)xpog rov Wylov I\v~
(hIAov too cpi.Ioodcpuv, jEtnoTovipiPtc; rrood :\:tKo-
Plov Нала too рата ' Атдушуду E1 rft 'Рфил^
MoQaftov rip Ilavvomiag (цу^и'.л'ю колод.
у. Го у do dog yEtuororiyipg лауд. Mctiodlov,
f-iil- тоттроу exdimytiCtc лаф тгоу ^yrvpaToitdyyoy.
д'. I\ 2 ij p n g, угтдреуоу Еалхолод TiftzQiov-
лом-год ftrot BeAtxag, voteqov dr тлг.тоолт'д ладо
Вофооо Bo.otlitog Bovlydocoy тсрооот но). тд то(-
тоу uEQog тр< BovTyimixip ft a-tleftag, ift-ovr длд
dpooaAov/'yijg ayyjiq 'Г.труФ xai- Kavi’ivmr ftioi Tooi]-
naxov.
e. /I rz/'(«)’(M A1 . IohjoojoAii.i11 ift rvr ,..lf))joTa
ну ov xai {] BovXya^iaTErlfi'nTrLi (ivroKlq<aXac, uvro<
^azQiaQyjp dvTjyoQEl&T} лада rftg ftaothy.ip оаух^фсо
XEAEVOEl TOV ftaoidiap ' PoifWXOV T.OV АлХ.аЛ1]ТОО‘
дотЕоот di- xaftpQEdi] лапа Tfodw’ot’ Tftitftmyij.
N. Г у t> pa v d g 6 xai. PaftQiftj. er Bodip'otg xal
f;’ T.ft TI(около.
ф. ФГмллод еу Avyyidn ift лдрт per Сагтоафлу
луооауоукииёуг] vvv di "Aygldp^,
Епархии и митрополии, подчинена
на иргриградския патриарх.
— - - - Митрополиты на Доростол или
Дристра в Хемимонт1 — 5 епископии.
D. СПИСЪК НА АРХИЕПИСКОП
ЙОАН КОМНИН (ДЮКАНЖОВ СПИСЪК)
Архиепископа, на Еългария
К Протоген2, архиепископы на Сердика,
чрез когото светите отци възразявали на фи-
лософа, който хулил Светия дух, както може
да се види в дневпиците на самия първи
събор.
2. Методий:\ рожден брат на свети Ки-
рил Философ, ръкоположен за архиепископ на
Моравия Панонска^ от папа Николай, който
бил след Адриан5 в Рим.
3. Горазд15, ръкоположен от Методий, а
после изгонен от духоборците7.
-L Климент, като станал епископ на Тиверио-
пол или Великаф сетне бил натоварен от
българския цар Борис да надзирава и третия
дял на българското царство, т. е. от Солун
до Йерихо и Канина или Тасипиат9.
5. Дамян10 [светителствувал] в Доростол,
сега [наричан] Дристра. При него и България
била почетена за автокефална. Той по зало-
всд на император Роман Лакапин бил про-
възгласен за патриарх от императорская съвет,
а после бил свален от Иоан Цимисхий.
6. Герман11, наричан Гаврил, [светителству-
вал] във Воден и Преспа.
7. Филип12 [светителствувал] в Лихнида, в
древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.
а AoqootcOat> Du Canine, ь Ayjpp Getter
1 Доростол пеправнлно е поставки в епархия Хемимонт. ' Протогон бил сердикийсни епископ през първата
половина на IV в. Gelzer, Das Patriarcliat von Achrida, p, 7, отбелязва, че Протоген e поставен като предшест-
веник на българските патриарси, за да се свържс косвено българският патриаршески престол с византийската
църква, съответно с Първа Юстиниана. 3 Методий бил ръкоположен за архиепископ на Панония от папа Ад-
риан 11 в 870 г., но бил свален оте в края на същата година без одобрение™ па нанята на съиора, който се
състоял в Бавария в присъствието на Людвик Немеки. Ви;. Н. Грацианский, Деятельность Константина и Мефо-
дия в Великоморавском княжестве, Вопросы истории, 1945, кн. 1, стр. 87—94. 1 Съшият израз Mooaftov IJavoviag
стой и в Житпето на Климент Охрмдски, превод на Ал, Милее, София. 1955, стр. 38 (срв. бел. 31 на стр. 92).
Моравия погрешно с обозначена като град в Панония. В същност Николай } заемал панския престол от 858 до
867 г., а Адриан II - - от 867 до 872 г. Един от ученишпе на Кирил и Методий. Срв. Житисто на Климент, изд.
Ал. Милев, стр. 37. 7 Духоборци били наричани последователите на патриарх Македолий 1 (342—348 н 350- --380).
Тук обаче така са наречена иоследователитс на всмския епископ Вихинг, ръкоположен от пана Йоан в 880 г. на
мястото на Горазд. Срв. Житието на Климент, изд. Ал. Милев, стр. 51. 8 Не са нзясненн граииците на епархията
на Климент Охридски, Вж. прсглед на различните нзказани предположения у Златарски, История, 1, 2, стр. 263
и сл. Срв. и Житието на Климент, изд. Ал. Милев, стр. 97—98, бел. 131. Не ни е известно къде точно се. е
намирало това селище. 10 Името на българския патриарх Дамян като върховен глава на българската
църква се среща за послед он нът в списъка от времето на Йоан Цимисхий. Вж. ГИБИ, V (1963), стр. 242 и сл. За
него вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, стр. 26. 11 Този български патриарх, който живял
по времето на цар Самуил, бил погребан в църквата на -с. Герман, Ресенско, откъдето това село е получило и
името си. Вж. Йорд. Иванов, Български старики из Македония, стр. 60. За патриарх Герман вж. също Снегаров,
Охридската архиепископия, стр. 26. 12 Филип заемал патриаршеским престол приблизително между 1000 и 1015 г.
Вж. Снегаров, Охридската архиепископия, стр. 29.
110
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
p. ка.1 aircdq ’AxQtdvj. опто? ijv
ek 4evq7^\ '/coqIov ’AyvoavbvtKifi ipovuevoq XQ^fta-
Ttoaq rip ekf.iof. porf/q T?jq AEOu.qTQoq.
д'. Аесоу TtQwxoq ek Pcoitaiiov x(LQTotpv).ag тгр
psyaAijq EKKAr/otaq, о кт/oaq rip kAttd FKxMyjiay
kt ovd/iau xijq dy'icic tov fpov Sopnaq.
0 S (> (5 O t’ /. O q yjyofyiswq tov dy/w Моклои.
6 ktlgvs Tip avaid’&v ueydlctp' EXK/.rjuiav diet nvr-
riQO'Ufjb ’loidy tov то г ’Атт^аА
t'a. Чтоптут]? 6 Aapqrrpbq uoraxdq rod (faovq
TOV ’ OkvpqT.OV.
ip. ’lamp 6 ’А о { v a q ijyoviiEVoq тгр ротГр
WV ’Av/TplOh.
iy'. 0 e о <p v лак т о q b t:q Evqlttov, ррттоо (ov
Kai didxovoq Tip pEydlrjq EXvA.r/olaq
id'. A e <o v 6 Movyybq, eq * lovbaicov тот, ek
:itwyo)’cov XQTjiiarioaq bif)doxa/.oq тоуу еАуют.
Ip. M p %a )] Л 6 ETfiXApT AlaGpoq, OOTldotOq
(by Kat ev TOtq :TaTQ(aQ'/j.xo7q doxovot Kai btdxoroq
Г)}? pEydApq tKKApOlEiq, yf'i’OVyoq.
8. Йоан1 и той [светителствувал] в Ах-
рида. Той бил от Дебър, от село Агноан-
дники2, игумен на тамошния манастир Света
Богородица.
9. Лъв3, пръв от ромеите, [бивш] харто-
филакс на Великата църква [в Цариград]. Той
съградил долната църква [в Охрид] на името
на светата божия мъдрост4.
10. Теодул5, игумен на Свети МокийС
Той съградил горната голяма църква [в Охрид]
с помогцта на Йоан [син] на Анчо7.
11. Йоан Ламбиия, монах от Олимпийската
планина9.
12. Янис Аин10, [бивш] игумен на Ариций-
ския манастир.
13. Теофилакт11, родом от Еврип19, ритор
и дякон на Великата църква.
14. Лъв Мунг13, от еврейски произход, бил
по-рано, както и неговите деди, проповедник
сред чуждите племена.
15. Михаил14, по прозвище Максим, евнух,
бил остиарии15 и един от патриаршеските
служители и дякон на Великата църква.
Dn Cange, Gelzer
1 От Хрониката на Скплица знаем, че при падансто на българската държавд под византийски
владичество патриаршеският престол се заемал от Давид. Prokic, Die Zusatzc in der Handschrift des Johan-
nes Skylitzes, Miincheii. 1906, pp. 24—25, смята, че тогава патриарх бил не Давид, а същият този
Йоан, тъй като това име стон във Вменения ръкопис към Хрониката па Скилипа. Обаче В. Златарски,
Кой е бил български архиепископ в Охрид при покорението на Вългария от Василий 11, Християпска
мисъл, год. II (1909), кн. VII, стр. 464, изказва приемливото предположение, чс добавката във Вмен-
ения прение е от по-късно време (ХШ—XIV в.), т. е. след Дюканжовия списък, и че Йоан идва хронологически
след Давид, който е в съшност последпият български патриарх. 2 Не знаем нищо повече за това село. 3 Лъв
Пафлагонски получил Охридската архиепископия в края на 1036 пли в началото на 1037 г. Изразът „пръв от
ромеите11 показва не само византийский му произход, но и прпнадлежността му към средата па висшите духов-
пици от Цариградската църква (както е известно, хартофидаксът бил не само архпвар на църквата „Св. София",
а и секретер па цариградския патриарх). Вж. общо Златарски, История, 11, стр. 42—43. 1 Т, е. църквата
„Св. София". Българските археологи доказаха, че източната част на тази църква била построена още по времето
на Самуил. Вж. различните мнения у В. И. Лазарев, Живопись XI—XII века в Македонии, XIIе Congres internatio-
nal des Etudes byzantines, Rapports, V, 1962, pp. 109—115. 't> Теодул (1056—1064) бил родом от гр. Триполис в
Икония. Вж. подробности у Н. Скабаланович, Византийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884, стр. 423 ;
Златарски, История, 11, стр. 120, и Скегаров, История, стр. 197. в Този манастир се намирал в Цариград, близи
до Златните врата. 7 Не се знае нищо друго за това лице, вероятно местей феодален владетел. Различно се чете
п името му : Анчо, Анджо и пр, й Както показва името му, този Йоан (1064—1079) произхождал от гр. Ламии
на о-в Крит. Подробности вж. у Златарски, История, П, стр. 120—121. 9 Тези известии манастири се намирали
във Витания, /Мала Азия. 1,1 Прозвшцето на този охридски архиепископ означава, че той бил трезвен, т. е. пс
пиел вино. Арицийският манастир, на който Янис Аин бил игумен, преди да стане архиепископ, е неизвестен.
Г. Васильевский, Рецензия Ф. Успенского Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879, ЖМНПр.,
ч.204 (1879), стр. 323, смята, че Йоан получил охридския архиепископски престол в 1079 г. 11 Това о прочутият
Теофилакт Охридски (1090—1109), предполагаемият съставитсл на едно житие иа Климеш Охридски, който е оста-
вил също голям брой пиемз — ценен извор за българската история от този период. За исто вж. посочената
литература у AXoravcsik, Byzantinoturcica, I. pp. 537—539: A’. Snegarov, Les sources sur ia vie et I’activlte
de Clement d’Ochrida, Byzantinobnlgarica, I (1962), pp. 79 -119. Така се нарича най-тясната част на Евбейския
залив, между Източна Гърция п о-в Евбея, Теофилакт Охридски бил родом от Евбея, 13 Прозщццето на този
охридски архиепископ означава ,йям“; нарцчан бил още „философ’1. Той заемал престола между 1108.9 и 1120г.
Вж. Снсгаров, История на Охридската архиепископия, стр. 204-*205. [1реди покръствансто си Лъв Мунг, който
произхождал вероятно от Македонската облает, се наричал Юда и се учил в нзвсстната солунска сврейска школа
на Тобин бен Елизср. Вж. Dr. ]. S. Emmanuel, Histoirc des Israelites de Salonique, Paris, 1935, p. 34. 14 Този
архиепископ заемал охридския престол от 1120 до 1133 г. Вж. Златарски, История, И, стр. 515—516 (Приложе-
ние 12: „Имало ли е охридски архиепископ Евстатий1’). 15 Остиариите или лверниците биди избирани между
църковните четци или псалтове, а понякога и между дяконите и презвитерите. Те били длъжни да пазят пред
входа на храма, за да нс в.чизат вътре нерерници, а имали и други задачи във връзка с църковния церемониал.
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
111
ig. Iiodwt]; /лотаход 6 Kofwpvog о ev tois
xoapuxoig "AdQMvog лагоЕраотод osfiaotog y.al vtog
tov aotdlpov дголотои tov jto.vevtvxeot6.tov nQCOtov
aefiaaroxQtiTOQog kvqov ’IcaayJov tov Kq^v^vov.
tov did tov 'deiov xal uyyEMXov ox^aiiazog. Vo dv-
vov fiETovO/uafv&EVTog wv avTadEdpov tov [faGiMoog
kvqov ’Axsiglov tov Ko/M>ip>Qv >tai rtjg uoidt/iov
dsaxolv^g тг/д ла.У8ох8отатт]д лда>тт;д вераатохдато-
(нооуд xvQiig EiQ^VY)g тГ]д did tov flvlov xdi dyyc-
hxov ах^иатид Esvi]g /лЕтоуо^ааОтлог/д igg Аоуат-
gog tov TiavEV/iTVEGTaxov v^ovoiovy.QuToQog лаот/д
’АХолпад xal лдолтцд s^adsAgo-jg vijg dso^oiv^g
x'VQag JIaQiag rijg ’А^аусаацд, vijg XQ^uanGdaijg
oV'Upiov tov flaadiiog kvqov МгушА Aovxa
xal tov /jaoiAecog kvqov Niwypogov tov Horaveia-
TOL-.+ + + (Gelzer, pp, 6—-7).
16. Йоан Комнин1 *, монах, като светско
лице Адриан, пансеваст севаст9 и син на
приснопаметния деспот всечестнейшия пръв
севастократор господаря Исак Комнин, който
в божествен и ангелски образ бе преимену-
ван Йоан, брат на господаря император Алек-
сий Комнин, и [син] на приснопаметната гос-
подарка всечестнейшата първа севастокра-
торка госпожа Ирина, в божествен и ангел-
ски образ преименувана Ксения, дъщеря на
всеблагороднейшия властодържец на цяла
Алания и на първата братовчедка на госпо-
дарката госпожа Мария Алан ска, бивша съп-
руга на господаря император /Михаил Дука
и [сетне] на господаря император Никифор
Вотаниат.3 * * * * *
1 Йоан Комнин заемал охридския архиепископски престол от 1142 до 1157 (?) г. За колебанията около неговата
личност срв. Златарски, История, II, стр, 351—352, бел, 4, 3 Титлата севаст съществувала и преди времето на
Алексий Комнин, Тази титла, както и ироизводните от нея пансеваст, паиинерсеваст и ир., била давана твърде
често от пего на сановници и чужденци. Титлата севастократор също била създадена от Алексий Комнин за брат
му Исак; севастократорът идвал на второ място след императора. Вж. Brehier, Les institutions, р. 139. 3 Т. е.
бащата на охридския архиепископ Йоан бил севастократор Исак, а майка му Ирина била роднина на императ-
рица Мария. Тази Мария, дъщеря на един кавказки владетел (затова е паричана Аланска), била жена на Ми-
хаил VII Дука (1071 — 1078). След като Никифор Вотаниат заел властта в 1078 г., тя била подстригаиа за мона-
хиня, по после отцово била извикана в дворепа и ставала жена на Вотаниат. Вж. В. Lelb, Nicephore III Botania-
tes (1078—-1081) et Marie d’Alanie, Actes du VB‘ Congres d’Etudes byzantines, I (1950), p. 129 sq.
Vli. НИКИФОР ВРИЕНИИ
Никифор Вриений (роден през 106'2 г, в Одрин) произхождал от старо военно аристо-
кратически семейство. Той до такава степей успял да спечели благоволението на Алексий I
Комнин, че в 1097 г. се оженил за неговата дъщеря Ана Комнина. Особено важна роля
играл Вриений като посредник при сключването на мира между Алексий I Комнин и нор-
манския вожд Боемунд Тарентски; през 1116 г. взел дейно участие във войната срещу
селджукските турци, а прев 1137 г. придружавал византийский император Иоан Комнин
при похода му в Сирия.
Никифор Вриеиий написал една история, която обхваща събитията от 1070 до 1079 г.
С това съчинение той си поставил за цел да възхвали делата на Алексий I Комнин, преди
последният да поеме управлеиието в свои ръце. Вриений обаче не предава навсякъде съби-
тията обективно особено проличава това в случайте, когато описка делата на свои
близки хора.
За написването на своята история ] 1икифор Вриений е използувал съчиненията на
Михаил Псел, Скилица-Кедрин и Михаил Аталиат, а така също и разказите на по-стари
съвременници. Той дава важни сведения за българската история и българските земи през
XI в. — за въстанието на Георги Войтех, за нападенията на печенегите, за бунтовете на ви-
зантийски пълководци в българските земи и др.
ИЗДАНИЯ: Nicephori Вгуеппн coranientarii, rec. A. Meineke, Воппае, 1836.
КНИЖНИНА: A. Meineke, Zu griechiscben Schriftstellern, Hennes, 3 (1869), p. 163. - - J. Seger, Byzanti-
nisclie Historikcr des zebnten und elften Jahrliundert, I. Nikephoros, Miinchen, 1888. Ht Скабалано&ич, Визан-
тийское государство и церковь в XI в., СПб., 1884. — Г\ Острогорски, Историка Византще, Београд, 1959,
стр. 328, 329, 331—332. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 443—444.
NICEPHORI BRYENII
HISTORIA
НИКИФОР ВРИЕНИЙ,
ИСТОРИЯ
7. De origine В or Illi
7. За про аз ход а на Борил
1. "О М xal av'O'iQ, б K(jlivi]v6t, devTt-Qav ббот
dgauctv ыАего’ xal ZafiopEvos tov Tzaidos ei$ tov
ВотагыатпУ арату xal auros лаоауд’ётас xal srj
pvpppv tovtov ayei rov qvuixov bixalov, 6 di] тф
латдтсо тостер хЕх.Вфотас, xal otxovoiuxcdiEQov тер
napovri удтааодат avzcp илот IIIetxu, xal тду idD-
q.'dv too /lovxa б c ddr/.tpdv xoglov avrov xal pa-
1. А пък Комнин1 * предпочел да тръгне по
друг път. Като взел детето9, той го довел
при Вотаниат3 * * * * и като му напомнил за есте-
ственото право, което му се падало по на-
следство, посъветвал го по-внимателно да се
отнася към него още тогава: да приеме по-
благосклонно брата на Дука като брат на
' Алексий Комнпп (1081 И18). - Става дума за сила на византийским император Михаил VII Лука
(1071 —1078) Константин, който трябва,то да наследи внзангийскпя престол, Но влаегга била завзета от Никифор
Во гэниат. ;; Никифор Ш Во таннат (1078 -1081).
Nicephon Bryenii Historic — Никифор Вриений, История
113
ndfcog- svvo'ixMTSQov ayxaltoaobcu, xal paaAsias
per drop,a ледбКоЬих то6та>, avxov be xbv Boxa-
УЕтаттр1 ru xys fiaoiDta$ ibvyfav oxipiTQa ecos dv
toiq £а>(П ovvxdxTOixo, eIto. tov rig ^асйЫи.? xhp
govouov ел it pc) emos щёт] syovra xqos TijV ravxr}S
fiiaxi'begvTfOiv Еуха.таотйс>о.1 avxi~/. а/А d xol tovtov
bi] tov Еуурлдпрамм ехлеосуу sxstvo xrjs токхотур
ucj.QO)]Gtas алохуато, to олилтси Moytobijvat tco
Boravsidtr] xal tois лед1 uvxbv xal SDcis itsv,
работа be rciv bvotv sxeivov Ьот'Аау (BoqIDios
oi>tos xal D.qi taros), адуодстцток; dvboxiot xat
dysviAoi xal dowen'iQ лагта.лаи!, ~i xcAov, of
xal ахолот лад* 7агтод< dsuEvot TOV КтЦУрУсУ
artolstjat xal ovTto оиалоХёоас xo.l xbv TJoQxpi'Qo-
уКуртот toy too Aovxa ubelrr-bv tov qQovgovvxos
avxbv tKoyvpymbh’xa xo.l si’XEQi] ysyopsvor rols
елфоККогсн pi] ottos tov dyTthppopBov aviov,
лоиотаура хахале it лотчлг гледодсат tov Kopyg-
vov biaxe/.Evop.Emov (pp. 712 810).
2. De ifnperatricis Aecatherinae origine
Bulgar a
’Etui bv. dw]Da£dxm> dpcpto vip f]th]V, sub vs
Tats /jaoilixats sxatQtais ovyxaTElEyqxry sbos у du
tovto fiacjikvoi 'Pxogaioov iavs tcov dolorcov dv-
bgxov лаТЬад xal тсоу ev уеуоубтсоу xfj aq.a)v auwtv
VntlQeolq OvyxaTCUEyEIV. О ТЛ(О ovyvbs ^U.OEOQiA]
xatQoS, xal al psyiuxai T")V xtpcbv fi%ov at'Tovs,
faaoyjai tk xal (pai.ayyaQxloi xal crQaT^ylni. ?ле1
бё ydftcov i'bet Хирлдам tots ovtoo to veto; ледс-
(paveot, xal tovtcov ivyyavovot. от&туугхга/, yap
b pev '’loaaxtos ту uQEobvTEQcf t(7)V fiawKcos Bov)-
yaQXov Sattovip, bvyaTEOCoy, ArxaTEQiva drofta, 6
Ьё ’Itodvvvp xij top Kdomivos ’ADslov, ф id хата
xqv 51таЛ1ау ex fiaoiAscos ЕухеуВдюто лдаурата,
avbobs q'QEvfpM.vs ко). vovvexovs xal xiy yet да
yevvatov xal xijv q'vyqv bo.Qoal.Eov, co xal xb ело')~
vvaov ex xxg ardgtas xsxApQtxiTo (pp. 1710_H;
1816-198).
3. De loanne Comneno praeslde Bulgarorum
IIqo'Covte. yovv ex bosUQ sis bd^av autyoo rc'o
adsDydo xijV oucvoiar giyQt teXoi'S Етцдуоаттр', tov
VEVOTEQOV TO) TiQSO/jVTEQU) EV аЛО.О1 ХаЬкЛЕТ X0VT.0S
xdxeivQv тех) veto xijv uQooqxovaav xt,uD’ cittotexiov-
xos. cos bk xal eis туу fiaaiAstov лтдаолду avvyxJh]
’loadxiog, xovQouaidx^v xbv dSDapov Tttujoas uq-
неговия господар и император и да го при-
знае за император, като самият Вотаниат
управлява царството, докато е жив, а след
това да постави на престола наследника на
царството, който ще бъде годен да управля-
ва. Но като не успял в този опит, Комнин
си спечелил от тази смелост това, че поч-
нали да го подозират както Вотаниат с не-
говите приближени, така и много други, а
най-вече двама Вотаниатови роби (известният
Борил1 и Гермаи), хора продажни, от незна-
тен род, изобщо невъзприемчиви към добро-
то, конто си поставили за цел да убият
Комнин и заедно с него да погубят и пор-
фирородния брат на Дука, който, лишен от
защитника си, станал достъпен за заговор-
ниците, понеже нимало кой да го покрови-
телствуна. Същевременно извращат нареж-
дане Комнин да отиде на заточение.
2. Българският ироизход на императрица
Екатерина
Когато двамата2 възмъжали, вед нага били
причислени към императорските придружни-
ци, понеже у ромейските императори имало
обичай децата на велможите и благородните
хора да ги причисляват към своята придвор-
на свита. След това минало немного време,
когато те вече достигнали най-големи по-
чести, достигнали до чинове управители на
облает, началници на отреди и стратези. По-
неже на тези толкова знаменити по произ-
ход юноши трябвало да приготвят блестящи
бракове, те и това достигнали. Исак се оже-
нил за по-старата дъщеря на бъл^гарския
цар Самуил3, на име Екатерина4, а Иоан —
за дътцерята на Алексий Харон, комуто им-
ператорът поверил управление-™ на Италия,
човек разсъдителен, умен, храбър и смел,
който получил прозвището [Харон] заради
храбростта си.
3. Йоан Комнин, управител на българите
Като вървели от почести към почести,
двамата братя докрай залазили съгласие:
младият във всичко отстъпвал на стария, а
старият отдавал дължимата почест на мла-
дия, Когато Исак достигиал царската власт,
тогава той удостоил брат си със сап куро-
1 Според думнте на сами я Никифор Вриений Борил по произход бил вероятно българин, - Исак I
Комнин (1057—1059) и неговият брат Йоан Комнин. 3 Цар Самуил. 1 Екатерина, дыцерята па българ-
ския цар Иван Владислав (1015—1018), била омъжена за византийские император Исак I Комнин. Златарски,
История/I, 2, стр. 863, бел. 15, правилно отбелязва, че Вриенпй погрешио пзрнча Екатерина Самуилова дъщеря.
15 Гръцки извори за българската история, т. VJ1
114
Nicephori Bryenii Historia —
Никифор Вриений, История
yovza tcov т-rjs dvaecos GTQazevpdTcov ffciodEdEi/y&v,
ov adkai dopeGTixov tcov oyokcbr vxdkovv, vvvl
//g/otv XCUOVGl bopiGTtXOV. T(L UEV О IV KOT Cl TOV
’luadxtfry uncos tcov /Зашкесс/Ж hcekdfiETO GXpnrQCOv
xal t<p ogov xal олео; татта diiiKve, tceqittov av
sii] kcyscr' е&отш удд тор fiuvkopsvois атакАуво-
flai таьта та is ztsqi tovtov evxuyydvovTa fUTCQtais.
6 dk 3Icoatoo'is Tvjs dvoecos dgypiv l!lay&y,
cos d k6yo<; qdkdoas Е'дт]ксоо8, py^peTov cikipTov
to.s avzov nQii^stQ хатекшЕ &qu^I те xal Maxv-
6ogc xal p&rot xal "IkkvQiois xal Bovkydgoig ag-
%ovgi. те xal aQyopevois. Кол ovx vp os cd neneP
qu.to T/js tov ardudg xakoxayatPias' EmEixip ydg
xal pgTQtos eitteq tis akkos ay&Qcdncov yevopEvos
тур andvrcov evtoiuv EnEondoaro, ttqos per
Et'SQyETEiv дёъ'татод cov xal GovTovcbzaToS, kqos de
to xakatpiv apftkvs xal dvoxtvptos. Техаса de
Tvjs zdvdoos аоетгр xal akka ph> nkeiGra, ody
pTTov be xal rd zip fiaoiteiav dnooxevcloaodai'
dncos dd, TCQOll'ov 6 kdyos dpkcoGEl (pp. 1917—-
2015).
4. Patzinaci Thraciam et Macedoniam
vastant
CO dk fiaoiksvs Mcyagk ovyxketopsvcov a Hep
tcov wQaypdzcov 1’jdr; ката те zip eco xal zip egtie-
Qav (oi те ydg Tovqxoi та хата, tov Aioy&vyp nv-
tkdpsyoi xal rd-; zigbs ‘Poopaiovs dt txeivov yevo-
pkvas ^vuddoEts re xal onovdeis bia/.vGapzes rip
Eobav oraoav e&cjcvito xal P/.ry'QovTo, dt те pip
Kxvdat tt(Ks tovtgiq GvaroGidGavTes tygdyrp те xal
Afaxedovlay xaTEZQeyov, co? noQ-tkeiutlai piXQov dsiv
xaaav zip ’Aatav xal zip EvQcdni]v m' apqoev
Otv 8%l9'QOry), Ol'TfO yovv aVTCQ Т(7)У лоауритсох
vyxketGdeVTCOv tov Koprcpov >laadxicv, ov did xp
ovq eavTcp cpxetwoaw, dopeavixov tcov oyokeby rijs
dvarokijs xazaGipaas, aKoxQdwoa отдатгрсР tov
хата Tovqxcov noksp.ov tovtov txn&nopqev
pp. 5714~583).
палат1 и го обявил за началник на западайте
войски, когото иякога наричали доместик на
схолите2 3, а сега титулували велик доместик.
Излишно би било да се говори за Исак, как
той е получил царския скиптър, колко и как
е управлявал царството. Тия. конто желаят,
могат да „четат за това в историята [ми].
А когато Йоан получил началството над За-
пада, както вече бе казано, той оставил за
своите дела незабравим спомен и у тракий-
цитед и у македонците4, и у илирийците5,
и у българите — у подчинени и у у прав ла-
ваши. И нямаше човек, който да не е по-
чувствувал душевната доброта на този мъж.
Кротък и умерен, както никой от хората,
той иривлякъл към себе си сърцата на всич-
ки, бидейки всякога твърде бърз и внимате-
лен на благотворителност, равнодушен и ба-
вен в наказанията. Много други доказател-
ства за добродетелта иа този мъж има, но
не по-малка доблест било и отричането му
от царството. Как се е случило това, ще ле-
каже следващото изложение.
4. Печенегите опус тот ав ат Тракия
и Македония
А император Михаил^, виждайки, че ра-
ботите му се намирали в затруднено поло-
жение и на Изток, и на Запад (понеже тур-
ците, като узнали какво се е случило с Дио-
ген1 и като нарушили договора и съюза,
сключен от него с ромеите, опустошавали
и плячкосвали целия Изток; а освен това
разбунтувалите се скити8 опустошавали Тра-
кия и Македония, така че почти цяла Азия
и Европа щели да бъдат опустошени от тези
двама неприятели), при такива стеснени за
него обстоятелства, като поставил Исак
Комнин за доместик на източните схоли,
когото чрез брак привързал към себе си,
изпратил го като стратег-автократор във вой-
ната против турците.
1 КуРопалатът бил едно от най-висшите длъжностни лица във византийский двор, Обнкновеио куропя-
латът бил близък родника на императора и се грижел за без о пас ноет та на двореца. Той заемал едно пт първите
места след внзантийския император. Постепенно тази длъжност се превърнала в почетна титла. Срв. Н. Скаба-
ланович, Византийское государство и церковь в XI веке, СПб., 1884, стр. 151. -- Brehier, р. 98. - Доме-
стик на сходите -- началник на една част от императорската гвардия. Тази титла Исак I Комнин, след като
заел византийский престол, дал на брат си Йоан 1омнин. Срв. Златарски, История, II, София, 1936, стр. 122.
3 От текста не е ясно кое население Никифор Вр. ений назовава с името тракийни. Вероятно той има пред вид
населението на областта южно от Стара планина, гю течението на р. Марина. 1 Македонии Никифор Брио-
ний по всяка вероятност нарнча населението па дн. Източна Тракия. Илирийци обикновево се наричали
жителите на дн. Албания и част от Македония. Става дума за Михаил VII Дука. • Император Ро-
ман IV Диоген (1067—1071) бил пленен от селджукските турци в известната битка при Маццшсерг приз 107! г.
Тогава властта в Цариград била завзета от Михаил VII Дука, който ночная военни действия срещу турците.
Срв. Г. Острогорски, Историка BnsanTiije. Београд, 1959, стр. 325- 326. s Под скити Вриений разбира пече-
негите, конто нападали и грабели Тракия и Македония. Срв. Златарски, История, 11, стр. 139, бел. 2.
Nicephori Bryenii His to ria — Никифор Вриений, История
115
5. De se.dtti.one Georgii Boitachi
~'kDiD] Tcby ml()e)V tov Dioratov xaDaoog 6 liev
уесотерод Кон’отаутттод avpQ dyadog yeyogevog
tgcDpvpg djisfllu), 6 cH лреа^итЕрод то
ууууаТоУ avrov трд тргурд лараотроад xdy тф
хата tov CD>'-D,tov лоаенсо xai ecavtgv лоогрегсд
г>лё{? трд tov статор; ототгриад (Drcog тет^аоиапото
co; gixpov liter DattioQ у eyov сид DavijAD лдбд w
Воф/утюг, DarEA-Dov oi: xal DigeDiag тгусоУ c'D
лГктрд tcov pev tx tcov TpavpDcoy aAypddvcor
iD/p Ао.хто, хаус-фа de олАауутсот ovoys'Dig t3eqQ>
Ард iislg йл)j-/t>LCvTo лрбд w torpoh’, йтоуриаорд
трутрр ёлехог^пщ тор xaurorn' Del yovv ovreo
TILVTIL ОГУЕрТ] 'КОЛ- О ХШ(ЛЦ) TOV «ШК// /До?) sig
tov povudixdy рЕтфиЕнрЕт, 6 fiaodsD MixaijA pqot-
riot uvQt'aig DaAatE, тсот те ГхсГс7)У DqcIxtjv те
xal MuxEdoriav хитшсе/сута/у, тот те ГЛСАаС) tvtoy
eOvovg трд dovDiag 'Pcottaicoy ayr/vidoavrog xal
тф' BovAyapcov дцогутбд те xal Antpopivov. 2xov~
ло1 re xai Batuo; DoqOc/vvto, xai ovto dy m
^tQitiov xai та леф top Da фат лстарбу yanyla
xol at ^wJotqioi л6Ф:сд al ир/тн, Bvdlrpg xaxcvg
dtETi'devio. sExe~tDv Г arVtg Хсороратос xal dio~
x/.elg алоататтед (Dav yd ’Гаavqixuv xaxcog die-
tIiIovt.
Tovtojv оутитд ytvopevcvv б /dacDerg MiyaiB
eig Dog ехлелтсохс- ,ufya} y-a'i euxDtsto xotvcovdv
Tira Л(2оаАтфео$а1. xal тру de&Epav агтсф axcvel-
uai Tippy, cpppl di] тру tov xaiuaoog. "IDel 6e D
avyyEveg avrov (Dav хаЛфурто, л фтд t6>v tv теки
wug атратр-уотатотд йлЕ$).г(рЕ xal еффс х.атФ tav-
tov рели то)У леосслхкФшу тот ле/сди лрауаатоуу
кис (fQovpaEi xal doftfi тсоу а/мо)' л/.ЕОУЕХтооУта.
сод Зе лаасу i-.ddxc-i тенд леф аитбт xal аттф то>
коуорету TGtovTog elvai 6 Bqvevvioc jVixpcpuoog,
ov лдбо&ЕУ p toTOQta DvpcDp, rd л(юд тот Dor
лютид, та лоб; cyiDav ffefiaiog, detvog те DaiaOeo-
i)ai то рЁААог xal л^одсокадаофас oTparpypoai те
хаФ гутра.-у дохреебтатод, еифид уофераен /Jowr-
фхечд eg ’(DqvoDv рЕтелеалето (pp. 1005—
10112). ’
5. Въстанието на Георги Войтех
Тогава по-младвят от синовете на пре-
светлия кесар1 *, Константин, мъж доблестен,
внезапно се поминал, а старият — Андро-
ник, — който доказал геройството иа своята
душа във войната с Урсел- и не пощадил
себе си за спасението на своя баща, така
силио бил ранен, че насмалко не му изтекла
кръвта, се върнал в Цариград. А когато се
върнал, благодарение на твърде големите
грижи се освободил от мъчителните рани,
но обзет от вътрешна слабост, се изпълнил
с вода, лечението на която се отказвало от
лекарите, понеже лечебного изкуство било
безеилно да помоп-те на болния, когато всич-
ко това ставало, и кесарят променил свет-
ская си живот с монашески, тогава импера-
тор Михаил се борел с безбройни грижи,
понеже скитите вършели набези в Тракия
и Македония, племето на славяните3 отхвър-
лило ромейското иго и опустошавало и гра-
бело България; били разграбени също Ско-
пие и Ниш; в бедствено положение се на-
мирали Сирмий и земите, лежащи около ре-
ка Сава, и градовете покрай Истър до самия
Видин. А след това пък хървати и диоклей-
ци въетанали и опустошили целия Илирик.
Когато станали тия неща, император Ми-
хаил изпаднал в голям страх и мислел да
си избере някого за помощник в управле-
нието и да му предостави второго звание,
т. е. кесарского достойнство. Понеже всички
негови родственици били починали, той се
обърнал към висшите воепачалници и между
окръжаващите го търсел такъв човек, който
превъзхождал другите с опитността си в
работата, с ум и доблест. Понеже всички
около него и самият логотет смятали, че та-
къв [човек] е Никифор Вриений4 — за ко-
гото споменахме в предишното изложение —
като човек предан богу, верен в дружбата,
способен да предчувствува бъдещето и спо-
собен да вземе мерки да води война срещу
неприятелите, затова той с императорско
гшемо веднага бил повикан от областта на
одрисите.
1 В случая става дума за Йоан Дука, брат на византийскин император Константин X Дука (1059—1067).
Кесарят заемал при византийская двор първото място след императгра. Срв. Brehier, рр. 42—44. - Босна-
чалник от франкски произход, който участвувал в армията на византийский император Исак Комнин. Срв.
Острогорска, Историка, стр. 328. 3 Тук се нма пред вид българското въетание на Георги Войтех през
1072 г. Под славяни според Златарски, История, II, стр. ]44, бел. 2, трябва да разбираме българите.
Срв. Стр. Лишев, Към въпроса за неуспеха иа въетаннето в Македония през 1072 г., ИПр., кн. 1 (1956),
стр. 74—79; П. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 402—4К . 4 Никифор
Вриений, който усмирил въетана.чите българи в югозападните български земи през 1072 г. с наемна войска, бил
управител на България (назначен от Михаил VII Дука през 1073 г ). Срв. Златарски, История, И, стр. 12, 147—
148. ' ' '
116
Nlccphori Bryenii Hisioria — Никифор Вриений, История
6. Mcep horns Bryenuius praeses Bulgariae
Michael! Ducae insidiatur
* Aq:ixopETvv тосуту tov 6 раоДЬд
УГс%аД top г>Длот ftEra^pitEroq e/PiAsto tovtov
bovxa тГ/д то у BavAyitcDv алоЬслдаНри. лиард
XiuQug, cvote hi aciov zai rd Е-Млллуол' ЕР’Од
гита ipu-voar атаота/.Г)rot' xal rV; ev Boio'r/aqfa
уЕтбрЕтод M ДауД гснрф eV tooovtov to ЕТ/.аД
wo? ЕталЕсгоюЕт Eh'oq, изд ело Дубт ' Popialwr
aidhg tovto лофош гот Лрашт сл exsitov тип'
er TovAyapa л cay налогу xvQitvtohG't. \Enti hs
XwoofiuTOt xdi ДДи Tip ’Г/AvQiba xvxioq bit-
TthovT, x.di, to ФраууМ1 еДоС xaiaxvctEvnay трд
JlxaAtag xal Хскег./ад dtird хата 'Ptouaioyy срЕ/.в-
та>т, сijOv/.i'teto tovtov 6 MiyaqA tx rqg Bov/..ya~
Q/ад ел1 to Av^dy/or ретДи/тЕСУ, 6 ртробл.оМд
сотi tov ’Iaav^ixov. "h.vhvg и>У у об ррат а лдод
t'XElTOV ЕЛЕрЛЕТО CV VEpVOTTa pUAAOV // ЦрОСТТО.
Tip El\- то ЧААТОСХОТ p £10,87'1'0.1. ’AqiXETO 07 V, XCi'l
лапсд doutvaig avruv {'ЛеЬе'/оуто oi ср/атдюГ рт
уД б (Л’Р'£> YJTQlEGTQTOg Xal EAEvfil QUOTUtCg. pOa/JP’
be Ttva ywwv ехеЛое b'bcuTQiq.'ag бДте rd лДд
тог лмАЕрот тгвртгйШ’, Ptootevoe хита AioxHajv
xal Дсооораттот. еу б/рсагтатосд Ье tovtojv уаДтлд
отекли лЕбееорЕтауу, тад ЬтоусосАад аитбд xapo.hiEiv
еолесЬеу. с()л/лоад yd.Q тгрбтЕоот rovg отратцбтад
УДшуе тотд отеуо лосд. AtdtoTtg be tov otqutev-
parug еу too глоотДрсту тб $ с одю Ье i-т а, txt/.eve
тоод Eyypvjiovg ovyyag agivo.g Елр ЕдорРосд Ьлю-
Неу Гле t)ai xal xafyaioEtv т<). Ьсойата Де, тад
dboi'g tdijvrEii'. (.)!' усторЕУоп л^оЬгрсод ol отри-
ткЪтси лата тб>г ло/.ерсазу ртброгу, ха'с оитсо xazd
тог тблоу yEvdfitvog т'тОа то тагу стает! ауу <лра-
rsvpa vy, лооср!аАЕ rovioj ха'с pdyyg loyvQdg
yevopi-.vpq гати хДтод hixi/oe. Тод yov?' лбше
пластид глоолбтЬоид 'Раниис/сд лоикАрегод Т'.о.Ой-
Л1р то лсзбтЕСОт гас с/ррс^'д гол (; qovqw
блоур(7)Ооу tqd егаотгр’ %сбра7> гата/ллтбу ЕлатцгЕ^’
Et.g тб /irQod'yiov. "Елei (Г Тта/.iag лерл.бptvai
тред тад q:cQTip'oi-g татд у.атшуотоад голыд Ьстт1-
povv, огблоу etIeto гас tovtujv трт аррip ига-
отесХш. Kai iiETTOt г:а'с artoiEiAE табт^р’ таусюд
TQiipstg гол иЕ бет трзлА(оад гсЛ лоААад рЕУ тол
}лрото1г.(Ъу каталоге!оад т>]бл осу. Ылуад bi-: г.атаа-
Х</)г, сод г лоллрдол латта тот еу ’’hcihut ото/ог
xdi ovoTakqvat.
Taura iiEV ovico лелуагто agta avra nppg y.ai
?eqcov. ’J2z’ 6 q-hovog ovx рУЕух.ЕУ tiQya roiavva
6. Никифор Вриений, упраеител на Бъл-
гария, устрсйва заговор срешу
Михаил Дука
Ксгато Вриений пристигнал, император Ми-
хаил, като променил намерението си, решил
да го назначи за дук на цялата страна на
българите, та чрез него да обуздав засилва-
щия се славянски народ. Намирайки се в
България, Вриений за кратко време до така-
ва степей усмирил славянский народ, че от-
ново го подчинил на властта на ромеите и
[го принудил] да предпочете българските
дела да се управляват от него. А когато
хървати и диоклейци разорявали Илирик, а
франките завладели Италия и Сицилия и за-
мисляли ужасни [негца] против ромеите, Ми-
хаил възнауерявал да премести Вриений от
България в Дирахий1, който бил център на
Илирия. [Императорът] незабавно изпратил
писмо до него, в което не толкова му запо-
вядал, колкото го молел да премине в Или-
рик. [Вриений] пристигнал и всички местни
жители радостно го приели, защото той бил
мъж твърде приветлив и благороден. Като
прекарал там немного време, за да се под-
готви за война, той тръгнал на поход срещу
диоклейци и хървати. Понеже те разполагали
лагерите си в нац-укрепените места, сам се
постарал да преодолев [тия] прегради. За-
щото, като въоръжил преди това войници-
те, той преминал теснините. Но тъй като
войската се страхувала да се върне през
[тия] непроходими места, той заповядал мест-
ните жители да го следвгт с брадви, да
разчистват непроходимите места и да раз-
ширяват пътишата. Когато това било напра-
сно, войницито тръгнали добронолво срещу
неприятелите и когато той пристигнал до
мястото, където била неприятелската войска,
нападнал я и в произлязлата жестока бит-
ка напълно я разбил. И той, като направил
всички градове, както по-рано, подчинени на
ромеите и като взел заложници и оставил
във всяка страна достатъчно стража, се вър-
нал в Драч. А когато изпращани от Италия
кораби ограбвали пътуващи товарни кораби,
той намислил да прекрати нападението им.
И наистииа той ги възпрял, като бързо въ-
оръжил срещу тях триери и много от раз-
бойническите кораби потопил и немалко пле-
нил и по такъв начин разстроил и унищожил
цялата флота в Италия.
Такива били извършените [от Вриений] де-
ла, достойни за почест и награди. Но за-
вистта не понесла тези дела иа най-добрия
1 Дн. Драч,
Nieephori Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
117
dvdQOQ Aqigtov, alia rag ovxoq'avTcor iiQsdtos
ylcocoag tcov lalovvnov EiQr/v1}]? детй таг» лАтулот
avrcov, 6 q.n'jo.v 6 fiEiog Aafit'd, xaxd <Yv ev ratg
xapAiaig avr&y. rY^ti:ioF,}.‘d\.,vTeg ovv тфу tov fiaai-
АЁсод хоъчрбт'гр.а xarEludAovv Ad&ga tov dvdgdg cvg
TvgayvEtv рЕ^Етсдутод. r.Qr хсут^Ад wig loyoig
EKEivog tcov аотсо гиатотатоьу ста (□ Калладбхт^д
ovrog "EvordOtog ?p') лдбд r//r "EAvgida ЕХлЕлоиде,
ладаууЕрад аотф lai) да rd лпг_1 t&v fiT]vv(}ivT(or
Egay-Qijjojoao&at. ’АлЕ/л)6тта 6e tuvtov pula dapd-
v(og 6 Bprevriog unodsyrcai, xat toooviov avrov
фх&юаато dg xal тЛ tov dgattawg аЪтср duayyeT-
A(U xal ()tov yaQtv лобд fiaotlwig Ewaq~l)Tp Tov-
tcov (Y doovaag ex.Atoq tddxvETo t,/v TpvyJ'tv xal
Erg dlog еуЕплтеу. Ov [iettoi xal .т(ю; ogyi/v EXI-
TE ITO, TllP ЕЛЕСуЕ TEOig XU1 СОХОЛЕС ti лот dr
ддаоттст. 'Evi E Ёу loAoig dvrog 6 exeivov аита-
dslqog Проста лдбд то Bv'Qdvnov лооодусод u.Qi-
oTEVoag хата Exvdmv. ijtel oyv ex /Заы/.Ешд riig
(iQiGiEag rag apotfiag тф loyoiPug di dylov yir6~
peyog. IP Зе лидсодато xal xevog ЗлЕлёрлЕто,
EdvoqooQEi pala xal грчато, 'Еле1 Зё xal 6 tov
Флсодои vtoq Baotldx-iqg tx IIa<p).ay6vtov dqdxeio
oiduEvog xal avzog Ёх /ЗаосЛЕсод dcorjedg uvag ays tv
(xal yap ф> dvqo ayafiog та лоАЕрсха), ахЕТгу%агЕ
ds xal ovrog tcov хата ох.олоу xal did tovto
трчато xal труа/А.ЕУ, ЁттаубутЕд аЕа(Уог>' еЕ 16-
yovg Tjl'dsT'qv dpcpoi xal ло11й xoaeftdcov rijg tov
fiaailscog dvEEvd'EQiag xal rqg tov loyo&STov ox/.t)-
QovijTog. Etg togovtov ovv аитор та трд ,’vTvxiag
ngopldoy, dig xal oQXta dovvut xal lafiEiv тле тф
oxApaodai ti скрапу awoteov xal тр ’Pcopalcov
CiQyfi, xal tiEVTOi xal avixtpoQa vpQijoat та floi'lcv-
i)&T.a. Td de цааг dnoaxEvdaao&ac per top иутсод
ауЕрлАЕдоУ xal ctvocxovoppTOv, хатааттфас eV; Etg
тф" rPcopaia)v dgypy avdga ло/.locg xopcovra
лР^оУЕхтрраос, xal aS} wt’ dvdQog ёкторсоо ovuo
тотд отдатцуоЬд fP(oualoov ЕилаГ^ЕоАат. 'Eftoxv.i
ovv avToiv d>g тауюта tov Bqvevvcov St mivoldog
:иеталЕрлеоАас xdxdtvov agypyov tov oxefiuarog
ха&ютау.
Tovtcov Toivvy fiefiovlEvptsvcoy 6 /zcp BQvevviog
Aaiawrig ol'xade anfiet, 6 de Baotlax^g eig to
Bv'Qavuoy ^asivey. Оолы figayl'q diTjEO’E xaiQog,
xal to>v fiaQpaQO)v ng totv лЕ^ЕХ^трбоауу, ol g f]
wov fiaoilEtcov ЛЕл/'arEVTO q-'td.axr'}, ev ^Odgvaotg
Sqpoira лдод Tqv ndlat /liev ’Ogeoruida xalovptEvqv
wvl 3e ’AdgiayovnEliv’ бд xaralvoag ёт tivi nav~
Зоупа), EnEI-dij Ixavdig OlVOV dvEqlOtpEtTO, d.7iE(yoi-
мъж, но възбудила езиците на клеветниците,
конто говорит за ^ир с ближните си, както
казна божественият Давид, а зло е в сър-
цата им, Възползувайки се от лековерието
на императора, те тайно злословели, че Врие-
ний замисля узурпация. Подбуден от думите
им, онзи изпр^тил в И,чирик един от най-
верните си (това бе Евстатий Кападокиеца),
като му наредил тайно да разузнае за доне-
сенията, Вриений твърде радостно приел при-
стигналия и толкова се сближил с него, че
той му съобщил цялата работа и за каква
цел бид цзпратен от императора. А онзи,
като чул това. наскърбил се и се изплашил.
Но не се разгяевил, а се въздържал и мис-
лел какво да преднриеме. Междувременно
в Цариград отишъл неговият брат, който
дотогава успешно се сражзвал срещу ски-
тите. Прочее той искал от императора на-
гради за храбростта си, [чрез което] станал
омразен на логотета.1 Понеже бил прене-
брегван и го отпращали без резултат, той
твърде много се огорчил и оскърбил. А ко-
гато синът на Флор Василаки пристигнал от
Пафлагония, смятал и сам той да получи
някой дарове от императора2 (защото беше
мъж опитен във военните работи), но и той
не достигнал целта си и поради това скър-
бял и негодувал. Като се срещнали помежду
си, те и двамата влезли в разговор и много
злословили срещу неотзивчивостта на импе-
ратора и срещу суровостга на логотета.
Като резултат от срещата двамата дошли
до това, че си дали взаимна клетва да об-
мислят кое ще бъде полезно за тях и за
ромейската власт и, разбира се, да запазят
в тайна замисленото. А закислите бяха та-
кива, че недостойният и неразпоредителен
[император] да се махне и да се даде власт-
та на ромеите на мъж, украсен с много
достоинства, и ромейските пълководци да не
бъдат играчка [в ръцете] на мъж евнух.
И двамата решили да се извика Вриений
колкото се може по-бързо от Илирик и да
го поставят начело на заговора?
Когато били решени тези работи, Иоан
Вриений се върнал в къщи, а Василаки оста-
нал в Цариград. Като минало немного вре-
ме, и един от варварите секироносци, на кон-
то била поверена охраната на дворците,
пристигнал в града Одриса, някога наричан
Орестиада, а сега Адрианопол. Като влязъл
в една странноприемница и когато изпил
доста вино, разкрил тайната, че е изпратен от
1 Става дума за Никифорица, логотет ио времето на византийская император Михаил VII Дука.
Никифорица фактически бил управител на държавиите работи. Срв. Острогорски, Исторща, стр. 327. 3 Ми-
хаил VII Дука. 3 Никифор Вриений, след като се провъзгласил за император през ноември 1077 г., заминал
за Одрин и оттай нратил войска срещу Цариград. Срв. Острогорски, Исторща, стр. 329.
1 18 Hicephori Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
/За^Е та tvtbs U',p ЛЕиСрУВр ЛООд rov AOyO'&ETOV
fid/Xp /llElsW'Efr Xal dtvel.ElV TOV BpVSWlOV. Mt/VI'-
ftsTzcov be zovzfov тф Bpvevvtup 6 paQfiatng evtyvg
ёиллар[Заметит xal :zph е^Еталп’ руЕто, xal e.’iT’
EXaiV eTte ctxow ^wETtuezo та?'?1/ ovzmg eyjpv, Tip’
gtya ovv avrov лооотадад тирОфуон а Bprevriog
’Untivvip я ph tov dbvAqbv cvi/i's eSeneuipF yQvu~
U(iia XQ(h (hTOGTOG’UV abzoV ti)8tC}f£orT(X. AuXO/Uta-
d'EVTtuv oi'v xobg avrov т(~)г ypiiiudroiv хата rd
.h'god/yor, л/ррр fy' fc> dvpn фрэуидод ovx e/jov
о 77 xal bocPEiE. To te pan л()Ьд алоотаатиу yyo-
oijaat fieirby фет.о xal iiE'/tait-W хакотм uitiot, rd
te eavzbv eh лоотлтог xtvbvvov ^apu.bovvai лам-
T.cov у.ататрроу^оатта d'x aybQog exQivev aya-fyou
vivat xal ovveivv xai ycwuiov, Tovzoig лалакоу
rots лоукуоТд fitepEiyt'. pe%oi ло/Лог, xaizoi ом%-
v(7)g ело etuotoImv еоеА'Сор&УОд i'ftb too dfie/pniu
’Алла та per xazd tovtov ev rovroig }p\ r() be
xalcap tip лсод &ататот cyEQOuevov oocnv tov vlov
xal zobg ласЬоя avrov хониУр veovq, еалеидем oh
eoixev ёлмоиоом rfj oixia exeIvov ehayayeiv^ ?xe(-
vov те Л(,од tovto avrov лададзуотточ xal zip'
xa^AtoTTjg Лаосом yvvaixcbv uhov bpevvEnbog, ту
тф et&iDey хал/ot то еутос ^име^еУмиле xd/.Aog,
xai zij KEQiqjavetq. tov у trove al тсоу doercov aykat'at
xai -p t6)v bkcbv xoapioTps сюуз'отдалте. Ilaxgd-
Hev yup eh tov fiawlea Bov/yugiDv tov 2'apovifi
dvel/.xe to yevog, Tganavvov -&vydzTjQ oboa tov
exeIvov vieos, ppTQo&ev de eg zovg .КогтоотефаУогд
xal TOvg kbflaJAdvrag xal robs Фспхйдад zobg ма-
ла/ neQtaavtOTdzovg xal ллоитср лол2,(ф хорсогтас;
(pp. 102f,-- 10614).
7. Patzinaci Chemiim transeunt et Thraciam
vastant
'(.) be tcov zaypdrojv xardgyoov tov BqvevvIov
zip'aAACog 6<jtov TQtjjopevoy zbv zip; лолюдх1ад xat-
qov, iva ,ui] лЛеоу хахотамдф ol to ozQdzevua,
efiovAero per zpv noMOQxlav 7vcap разумело д’
dawg xal ebebi'ei up лоте ti $vyfiaiq оу/ирии w.eqI
zpv naAivdoTpaiv, 3Efy'jzet ovv ziva лр.^асиу bpev-
Qeiv cbozE xai zpv noXioQxtav Xvoaz xal ppbpv zt
ex t.vtov neQtEGEotlai ^l.a^eQ6v. ovico fi" avzov
btavoov/hvov, алаууё/Аетат ti лХфОод Exv&a)v fiia-
pav xbv Al uov xal rd xazd zpv XeQQbvpaov xaza-
тре^оу xcoola xai Api'Qopevov. tovto toivvv ayoQ-
Lt.pv evqovv b GTQazdQXpb B'-et T;tv nohooxiav хата
та>у JBxvAwv egogpyua^, xal e.TTvxdjv avzolg ёла-
vtovoiv Етреугато xaut xQdv-ig xal (pbvov on лАело-
логотета да отиде с измама и погуби Врие-
ний. Когато това било съобщено на Вриений,
варваринът веднага бил хванат и подложен
на разнит, и волю-неволю признал, че има
такова нещо. Йоан Вриений, като наредил
да му отрежат носа, незабавно изпратил
писмо до брат си, иодтиквайки го към въс-
тание. Когато му било изпратеио в Драч
писмото. той се размислил какво да пред-
приеме. Защото да предприеме въстание и
[да стане] причина за най-големи злини, пре-
небрегвайки всичко, и да се подхвърли на
крайна опасност той смятал за недостойно
за мъж доблестен, разумен и храбър. Дъл-
го се колебаел той с тия мисли, макар че
бил подтикван непрекъснато от писмата на
брат си.
Такива били работите на Вриений. А ке-
сарят1, виждайки, че синът му се прибли-
жава към смъртта и децата му са твърде
малки, естествено се старая да намери на-
стойник за неговия дом, понеже към това го
поощрявали както сам той, така и най-пре-
красната от всички жени, неговата съпруга,
чиято външна красота се съединявала с въ-
трешната й красота, която сияела със знат-
ния си род, чистотата на добродетелите и
благовъзпитаността на правите. Защото своя
род тя водела по баща от българския цар
Самуил, бидейки дъщеря на неговия син
Троян2, а по майка [водела рода си] от
твърде известните някога и славещи се с
голямото си богатство [родове] на Кондосте-
фаните, Авалантите и Фокадите.
7. Пепенегшпе преминават Хемус
и опустошават Тракия,
Началникът на Вриениевите войски, като
гледал, че се губи много време за обсадата,
решил да снеме обсадата иа града,3 за да не
страда повече войската. Обаче той се сра-
мувал, пък и се страхувал да не би при от-
стъплението да настане безредие. И така
той трябвало да намери предлог, за да сне-
ме обсадата и да не понесе от това никаква
вреда. Намирайки се в такъв размисъл, топ
получил известие, че множество скити4 пре-
минали Хемус. като нападали и опустоша-
вали земите около Херсонес. Като използувал
този предлог, военачалникът снел обсадата
и се устремил срещу скитите. Като се срегц-
нал с тях при връщането им, той напълно
1 Става дума за Йоан Дука. 2 Никифор Вриений погрешно нарича Троян син на Самуил. Троян бил
четвъртият син на Иван Владислав. Срв. Златарски, История, Ц, стр. 134. ' Става дума за обсадата през
1077 j'. i В случая се jOBopn за печенегите, конто по това време нападали Балканский полуостров. Срв,
Острогорски, Историка, стр. 327.
iN’icephori Bryenii Historia -
Никифор Вриений, История
119
iwv Етдуаоато, лаилб^отд дё ^coyQt'jaag лдбд rdv
АбтВрбу ETiavijxe. ГЬ-ovxat ovv oi ЕоЛо>х6тЕд sxeivcp
dcyoQpr/ лдбд TOt'g 2.xvtlag EtQrp>j]g ts xal Igvur
рбоЕтод' o^Qovg yoQ t<6v hu'ravoov ббутод тобд
to clxEiovg alyuaAoTovg elV'ff.aui xat- GvtupLay<)i
tovto) xarkoTTjoav (pp. 116.20—11712). '() 6k
Вотатйт^д т/р> tv ту полет отбыт [лТыт албоад
ex трд Taxasoov pnEtysTo лобд ттр> ЦЕуалблоиУ,
xal Tij Uqmvetm уехбрЕтод е^ел-енпе xovg та fiaai-
Via ладалтруортёгот’д dQyvy/ov vva totv птттотбтоуу
аьтф oixi>.Tc~)v) ф BooiBiog 7/r ovoita (p. 124LO—u).
Tovtov ovv kajidiv аотбд uev anpEt А)д лддд
тру KmL’GTavTtvov'xohv, to. 6e хокхобар-р лёдтла,
u Excivog flaoilEiG)v тлодиЕто, ftdQyaQOig 6'vra xal
Aidoig хатбатгкта лдбд тот xQaTotvza тдёлЕ/алЕ
fi^vvCDV aero) тф' exeivov xuxEiGyEC>iv. 'O д’ рсФВАд
too dxovoptaTi ov Elys шотитатоу xal oixEioTarov
атдди, site Sxv'fkpv eXte ^Ivoov (BogiVig rp> тогттр
то ov KQcoToxQosdQov r,(f.i]jaaq E&vdoyip'
тхпёилЕт naga/oppo рилат tov Воуеттюу, тф) тыу g%o-
7.U)V борЕСТ&а) тф Ко[АТГр'ф) XEASTG))’ /.llj ELGlEvai ngog
тфу KdtvcTav;vvoi'.Tohv, алл блсВ^огта xal та ха-
та t‘1/v ’ AdgiavovnoBv хатаотфоаута хатб tov Bu-
ыках?] GTQaTEveiv. ydQ xdxEtvog dwmdg
ysyso-д-ат, tov' ev тф 'Ia/voixot латтдд oiQaTEu-
тлатод xal тр Bovkyagiu йота) nQoa"/0)Q)'Gavrog
(p. 1460_w).
Tov 6Ё Bqvevviov 6 BoglBg nagaAaficov xal
ngog то Фйопбттот ).£yoi.iEVoy unayaydiv ExTvpl.ot,
ardpa GTEQi'oag Tfj ' PiouatTov doyfj xal лоЬтещ
olc,v ovTiya (jATov ехехт,)]то &тео too тобтср vtteqlg-
yyaaVTog. T) Kopvip-dg д’ ел1 tqlglv fjUEQCug
pEirag Sgco трд л-62,Еыд xal zovg idlovg nQog avidv
тфтВдбттад idwv те xal окУта^сфЕгод EyujQEi л<юд
tqv 3Adgiayoonohv, лафсог tx ftciGiAEuyg xal cvyyco-
QVjGEig туусброид flaoibxoTg yQd,ttua.Giv EQvdgag
xal Gty-Qayioi ygvoaig fB/jatoi\u£vag, dWX ekuotov
raw dQydvTTOV Sysiv xal тф’ театр' rp> Eiy„E xal тад
XTrjoEig (1лбоад ogotv дголотрд ётраблто hoqteqov
(p. 147e_ls).
ги разбил и извършил голяма сеч, а други
в голямо число взел в плен и ги довел при
брат си. Взетите в плен му представили
случай за сключване на мирен договор със
скитите; понеже като дали знатни заложни-
ки, те получили от него своите пленници
и станали негови съюзници. Като узнал за
бунта в града, Вотаниат1 се вдигнал от Никея
и тръгнал към столицата. - - - Като пристиг-
нал в Пренет2, той пратил [войски] под на-
чалството на един от най-доверените свои
служители, иа име Борил, да заемат царския
дворец, а скоро след това и сам се отправил
към града. - - - Като го пленил,3 [Алексий Ком-
нин] тръгнал към Константинопол, извратил
на императора червените обувки, конто онзи
обувал в двореца, украсени с бисери и скъ-
поценни камъни, като му съобгцил за него-
вото залавяне. Като се зарадвал от този
слух, императорът извратил най-верния и при-
ближен до себе си мъж, какъвто той имал
(скит или мизиец, името му било Борил),
когото той въздигнал в сан протопроедър-
етнарх, за да доведе Вриений, а на домести-
ка на сколите Комнин заповядал да не вли-
за в Константинопол, но да тръгне и като
уреди работите в Адрианопол, да започне
война против Василаки4, понеже и този
успял да се усиль, тъй като към него се
присъединилацялата войска в Илирия и Бъл-
гария.
Като приел Вриений, Борил го отвел в
едно място, наречено филопатион5, и го
ослепил, отнемайки по такъв начин от ромей-
ската държава и държавното управление чо-
век, какъвто нямало друг с изключение на
този, който го победил. А Комнин, като оста-
нал три дни извън града, като се видял и се
евързал със своите хора, дошли при него,
отишъл към Адрианопол, като взел от импе-
ратора писмено позволение, потвърдено с им-
ператорски подпис и златни печати, така че
всеки от военачалниците да има онова до-
стоинство, което имал, и [да запазят] всички-
те си имущества, каквито шмали преди това.
1 Никифэр Вотаниат, стратег на тема Анатолий в Мала Азия. Той бил провъзгласен за император през
януари 1078 г. и като получил помощта на турците, се отправил срещу Цариград. Срв. Острогорски, Исгори)а,
стр. 329. - Градче във Витиния, Мала Азия. ;} Става дума за пленяването на Никифор Вриений от
Алексий Комнин. 1 Никифор Василаки бил управител иа Драчката тема, която преди тона била управлявана
от Никифор Вриений. Никифор Василаки също претендирал за византийский престол; пс-късно той бил пленен
от Алексий Комнин. Срв. Острогорски, Историка, стр. 329. .Местността Филопатион се напирала извън
Цариград. Там били построена дворци за отдих и почивка на лица от императорского семейство.
120
Nicepliorl Bryenii Historia — Никифор Вриений, История
8. Alexius Comnenas contra Basilacein
exercitum duett
rO <№ fiaoiAfd'S uetP QUSQas wdc рвтаотылартх
vus тог Bqvsvvi-оу те rijs ov/mpoQas xal
тагу id unv dnw’Tau’ хатёбт?)ае xvqtov, naaig тс
аьтоу xal duiQsais steqo)p хтцоетоу dvEXTijoaro.
c()( dk V’afUTU hqos avzov цггзлдалогф та ао%ог-
t£s', xal лагтес eloi]£Gav sis tqv liaouida типу лб-
AeziiV. Kat 6 [jaoiAeus dopEvms алатта; ПтедгхЕто,
(pdaaavros }ф}] xal tov Kofzrryov ’A.ls^iov xal
тад yy>voo(jQp.(ivwvs у qua) As avTois fyxf-ioiuaPTus.
toi'S и ту uaIovs алаттад лаоа/лрх'чУ хата tov
Baoilaxr} xmqei та ttqus flaui^sois xslEvm'ievTa
zioistv, KaxKivot Щ'.у ф'г yuvatsl xal tsxvcis acpl-
hovto ttQos tqv psyuAdnOAtv, xai)d:r£() арапНс As-
Kxiat. "0 KotiVQvds da did MaXEdovias xal Bov-
Keo и diEA/tltov top А'тойиопа xuralauftuyEi, xal
tovtov btaTTEcdaaQ xal та /.tezasb ^tqovuHt^qs
xal tov Asyo,usvoi' MavQov doxies отага tiu-AOmr
els Xuiq/ov :tqus tip а яотарог xelusvov ysyovev, ov
vyxmotcos xalovux. BaodaQtov. ~O ds BaQdaQtos
x.axaQQU nA’ sx wry тгр vsas Meat as oquiv, xal
dump did 2xovwoy xaTetoi алтари Бтоооилдф^
xal KtvHov dtyct rsuvayy та oQn> f>Q<LXt' Ke Exetfisv
7TQ0t(j)y dttoTQOiv сШлулот rd is BsQQolas xal A)ea-
oalovix?]C ycoQta d? avra»’ pwv : at nods тцу
'frdAaooav dtsiai (p. 148x_- h)).
9. Patzinaci Bulgarian! vastatiiri sunt
' О Коуут'р’дъ d’ ’,4as^ius esAjfi ai"&is Brl то та
tqS oixstas д-QlSjs Sxioxsiyao'&ai. IJqos tqv ’AfiQta-
yov ds зтоВу yevopsves xal qpeqo-S sxEioe evdta-
TQlipas nrds, xal pafttbv m to Sxvthxov ysvos
{усолХрЕто ojots tcz BovBydccor By a act} ox oQta, to
OTQaTiooTixov anav oi'/As^as xal ocov ev fp/Ejidot
xal aQXOVot ttqos tqv ФВ.рпои naQEy&tTO svohv,
xd.xei'dsv та steqI robs Aixodas zrudopsyos tbs
exdQauorTSS та рета^Ь Na'iocv xal Sxovnmv tiqq-
’dorai, yccQta, c-mdaims хат sxsItcot e%(6qei.. Hoq-
eWuvros d’ ixstvov тут JCuqIAxqv, cl 38x-v{)at. tqv
sxsiyov xaC avTuyy тпФби.ЕУа Aasoctv tqv ‘kstav
xa.TaAm6viss scysvyov xu.l)a^sQ st^oy dwd,((EO)St
'A^s^duus de tovtovs exeIAtv vtqos tqv cPiXittjtoe)
a?"f}vs tyrdvecoi, xal rd хата tqv yooQav so dta-dsus-
yos xal rd-S TtoBb^ sv fiQayel xaiQqj tqv dordvraov
svvotav ёттеотт(1оато (p, 1578_20).
8. Алексий. Комнин потегля, на поход
срещу Василаки
След няколко дни императорът1 повикал
при себе си Вриений, съжалил се над него-
вото нещастие и не само му върнал всички
негови имоти, но и го обсипал с почести и
дарил с други имоти. Повикани били и [оста-
налите] началници и всички пристигнали в
столицата. И императорът радостно приемал
всички, след като Алексий Комнин бил [там],
и вече връчил грамоти със златни печати.
Като взел всички други, отправил се срещу
Василаки, за да изпълни нарежданията на
императора, А онези заедно с жените и де-
цата пристигнали в столицата, както бе ка-
зано по-горе. Като проминал Македония и
Волерон, Комнин достигнал Стримон, а като
го преминал и преминал теснините между
Струмица и така наречената планина Мавър,
пристигнал в едно село, разположено при
някаква река, която на местен език се иари-
чала Вардарий. Вардарий извира от плаиини-
те на Нова Мизия2 и минава през Скопие,
тече между Струмица и Стипий3 * s, като раз-
деля на две планините и като преминава
малко разстояние, оттам раздела земите на
Вероя и Солун, течейки през тях, и се влива
в морето.
9. Печенегите се нанят да опустошат
България
А Алексий Комнин отново се отправил,
за да огледа своите области. Когато бил в
Адрианопол и като прекарал там няколко
дни, той узнал, че скитското племе се въ-
оръжавало, за да опустошава пределите на
Вългария, Затова, като събрал цялата войска
и колкото се намирала под властта на управ-
ници и военачалници и като научил оттам,
че скитите, като нападнали, опустошавали
селищата между Наис и Скопие, решително
излязъл срещу тях. Но когато той преминал
вече Сердика, скитите, като узнали за идва-
нето му срещу тях, оставили плячката и
ударили на бяг, колкото сила имали. Като
ги прогонил оттук, Алексий отново се вър-
нал във Филипопол, уредил положението на
страната и градовете и за кратко време при-
влякъл към себе си благоразположението
на всички.
1 Никифор Ш Вотаниат. - С Иова Мизия Никифор Вриений обозначава по всяка вероятност земите,
конто обхватала тема Нова Вългария. Тази тема била образулана след падането на Самуилова Вългария и
включвала югозападните бь.чгарски земи и някои области па Южна Българкя до Стара ллалина. Срв. Вшпро-
псш-uri Симеон, Писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ български, СпБАН, кн. 27, 1931, cip. 211—212.
s Дн. Щип.
VIII. ТИПИЦИ НА ЕВЕРГЕТИДСКИЯ МАНАСТИР И НА
МАНАСТИРИТЕ „ПАНТОКРАТОР" И „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ"
В издадените от руския учен А. Дмитриевски устава на различии византийски мана-
стири се намират и типиците на манастирите „Богородица Евергетис“ и „Пантократор" от
околностите на Цариград, а също и типикът на манастира „Архангел Михаил" на остров
Оксия до Халкедон.
I. Евергетидският манастир бил основан през 1048 г. от монаха Павел, който станал
негов пръв игумев. След смъртта на Павел за игумен бил избран неговият ученик Тимотей,
който съставил устава на манастира. Окончателната редакция на манастирския типик била
извършена по-късно, вероятно при наследниците на Тимотей, в края на XI и началото на
XII в., но не по-късно от 1158 г. В тази година бил съставен типикът на манастира „Ма-
мант“, където се споменава уставът иа „Евергетис“. Уставът на Евергетидския манастир
съдържа някои кратки, но твърде важни сведения за феодалните отношения през споме-
натия период.
От този типик, който същевременио е и синаксар, е запазеи и славянски превод от XII в.
Р'ЬКОПИСИ: А — Cod. Atheniensis gr. № 788 (ХИ s.). — Славянски препис от XII в. от Московската
синодална библиотека № 330—380.
ИЗДАНИЕ И КНИЖНИНА; А. Дмитриевский, Описание литургических рукописей, хранящихся в биб-
лиотеках православного Востока, т. I, Tvsti.y.a., ч. 1, Киев, 1895, стр. XXXVII, 256 — 656. Преведенияг тук откъс
е направен по това издание. — А. П. Каждая, Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960, стр. 184.
II. Пантократорският манастир бил основан от император Йоан II Комнин (1118 —1143)
и неговата съпруга Ирина, която починала през 1134 г. Уставът на манастира бил съставен
от Йоан II Комнин през 1137 г.
В типика на манастира „Пантократор" сеизброяват подарените от Йоан II Комнин
и неговата жена имоти, някои от който се намират в българските земи и носят български
имена. Освен това типикът съдържа данни за действия на византийски войски в бъл-
гарските земи през ХП в.
Р'ЬКОПИСИ : М = Cod. от манастира АНуо. £лц),шог в Пслопонес № 26, изгорял при пожар в 1934 г. —
К =• Cod. Chaikin. № 85 (1749а).
ИЗДАНИЕ : А. Дмитриевский, Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного
Востока, т. I, TviarA, ч. 1, Киев, 1895, стр. XXXVII, 656—702. Преведените тук откъси са налравени по това
издание.
КНИЖНИНА: П, Безобразов: ЖМНПр., 254 (1887), ноември, стр. 65—78. — И. Дмитриевский: Труды
Киевской Духовной Академии, 1895, август, стр. 537—585; 1896, декември, стр. 527—545. — R. Janin, La geo-
graphic ecciesiastiqne de l’Empire byzantin, Paris, 1953, pp. 529—538, 576—578. — Moravcsik, Byzantinoturcica,
I, pp. 552—553. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 140—141. —
А. П. Каждая, Экскуссия и экскуссаты в Византии X—XII вв., Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 190.—
П. Тивчев, Участието на българи във византийската войска през периода на византийского иго (1018—1185),
ИПр., XIX, 1963, кн. 1, стр. 92. — Г, Цанкива-Петкова, За аграрните отношения в Средиовековна България
през XI—XIII в., София, 1964, стр. 44—45. — Р. Tivcev et G. Cankova-Petkova, Au sujct des relations fdodales
dans les territoires bulgares sous la domination byzantine a la fin du XIе et pendant la premiere moitie du XIIе
siecle, Byzantinobulgarica, II, Sofia, 1966, pp. 107, 111, 120.
16 Гръцки извори за българската история, г. VII
122
Typica monasteriorum — Манастирски типици
III. Манастиръг „Архангел Михаил“ бил богато надарен от император Михаил VIII
Палеолог около 1280—1281 г.; той съставил и типика на манастира.
В този документ се съдържат кратки, но неизползувани досега сведения за войни на
Византия с българите по времето иа Константин Асен и Ивайло.
РЪКОПИС: Cod. Chalcin. gr. № 85 (1749а).
ИЗДАНИЯ И КНИЖНИНА; Ж. PPitav, Miyaip. rov ПаХилокбую Tvtuxbv trjQ kit tov fiovvov Avbf~
vlov povijs Miya'A tov opyayysAov, еДДМктод to sioojwf, Кыусп. 1895. — Дмитриевский, Описание ли-
тургических рукописей, стр. 769-—794. Даденият тук превод е направен по изданието на Дмитриевски.
TYPICA MONASTERIORUM EVER-
GETIDIS, PANTOCRATORIS ET
ARCHANGELI MICHAELIS
I. ACTA MONASTERII EVERGETIDIS
1. Typicon Euergetidis
Evv wvtcp <57 xai code yap tddb'Oi xal tpvAdo-
ontv vpae, ori <> paxapdig xal aytoc puatv лгттод,
6 povaybe xvptc Ttpd&Eoe, usza tcov aZzojv, cbv
ev too eiapdvTt Tvcuxcp drverdiiaTo, еуетыАато xal
tovto, pi] oivcp xQUofi'at цуад rd ovvol.ov tv тр
егрсЬтц sfidopddi nR ayiac xal psyahy; теоаара-
хоотг/с ajCQi тгд etapapovijc tov ayiov peyaAopaQ-
tvqoc 0cot5oRo'o, coacivTOK? di nccstv xal ev vale
Xoteiatc axdoatc деотЕротЕтрадолараохеиалс Др
avrip ay I ас vrjoieiac.
^AXTIcteI Ectaayov ol do'iTveic ало nR tov xv-
pivdxov fyeppov TTOOEVjg, T], pa/Aov eIcieiv, xal ot
vyiatvovTsc tjgUevovv, xavavo^oag towco б niayoefia-
отод ueftaOToC) xal psyac Ьотхад, 6 pova%dc xvptg
1 AvTcovtoc, xal rove ddshpovc огхттдцоас т/R- те
oAovvxtov ordosaoc xal елаетаиетрс ytaApcodiac
xal dypvnviag, erode Te xal rry ёх tov xvpivdzov
EmyivojLiEVTjC fiAdfiiy; avroic, 8m]oiv} on деррота-
tt}V mode црад елощоато пета GvvrsTQippsyt]C xap-
diac, robe ddeTpobc ol’vou peTadapAdvstv det (lirrifc
TETQddoc трс лрсЬтрс E^douddoc, xal etc то ретД
лслта, cp-ppl Si] тис Zoietds dmdnae ЗЕитеротетраЗо-
erapaaxevdC dtd. dp, xal pij ДД-ОУтед AVJtfjaai top
Eior/phov PvopxXij avdpa, et^apev T)j avrov лара-
XA/joEt, did те to трд dpsrpe avwv aicteuiuov, xal
to tov ttiQayparoc evgeRec, xal did rd nolla pev
xal a/Aa npoevT/xai tovtov тд povp, nodjoat. de
ТИПИЦИ НА МАНАСТИРИТЕ
ЕВЕРГЕТИС, ПАНТОКРАТОР
И АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
I. ДОКУМЕНТИ ОТ ЕВЕРГЕТИДСКИЯ
МАНАСТИР
7. Типик на Евергепгидския манастир
Едновременно с това вие трябва да знае-
те и да обърнете внимание, че блаженопо-
чившият и свет наш отец монахът господин
Тимотей1 заедно с другите неща, който на-
реди в настоящия типик, повели и това: да
не пием вино изобщо в първата седмица на
светата велика четиридесетница чак до праз-
ника на светия великомъченик Теодор и
също във всеки останал понеделник, сряда
и петък на същите свети пости.
И тъй немощните братя страдаха от пие-
нето на топло кимионово питие2 или, по-точ-
ио казано, и здравите боледуваха. Тогава
пансевастът севаст и велик дук, монахът го-
сподин Антоний3, като забеляза това и като
съжали братята заради всенощното им стое-
не и иепрекъснатите псалмопения и бдения,
а освен това и заради вредата, която топло-
то кимионово питие им нанасяше, със сми-
рено сърце отправи към нас най-гореща
молба братята да пият вино от средата на
първата седмица [от поста] и след това, т. е.
през всеки понеделник, сряда и петък. И за-
това, като не искахме да оскърбим спомена-
тия боголюбив мъж, отстъпихме на негово-
то увещание. При това той почиташе добро-
детелта, неговото предложение беше благо-
честиво и той беше направил и много други
1 Тимотей постъпил като монах в Евергетидския манастир през 1048 г. Проз 1054 г. Ъ)й бил избран за
игумен на същия манастир и съставил неговия устав. При пего манастирът бил разширен и благоустроен. Срв.
Дмитриевский, Описание литургических рукописей, стр. XXXVII-—XXXVIII. - ZCrpow — ароматично расте-
ние, използувано за приготвяне на различии питиета. 3 Кой о споменатият тук пансеваст Антоний, не се знас
с положителност. Той бил съвременник на игумена след Тимотей. Както се вижда от текста, Антоний бил замо-
нашей виден византийски велможа и един от ктиторите на манастира. Срв. Дмитриевский, пос. съч., стр, ХХХ\Г11,
XLII—XLII1.
Typica monastenorum — Манастирски типици
123
tovtov evexev xal apziEAiov ё% olxEimv sgodcov, to
Е^ОуДеТ OV HOL TIJ pOVT] ЛЛр(Ла£оГ, 'LOTEQ U/ff TOV
oTvov T(ov адеРрсдт nooscog Бус ay tag peycidug
iрабаоихоотгр;, тюод 6e dcoQpoa<y&ai ppiv xal ev
та) хата та /3qaeqov c^taxeipEVco xrppan ppoyv. xal
tov f)(!oq-a.vov; bvopa'CopEvctp napoixaiv e'gxovo-
aeiav QEvyaQUTOjv д-пЬеха, ыааттсод be xal dv tlo
хата то xoqtoxoctlov diaxsiueva) хтрраи рисот, xal
tov EraTpavlov EntAeyopsvcp, eteocov сихаёд JtaQoc-
xa>v, ^Evyaodrcoy xal avrcbr' tovtov %doiv xal vy-
теЛлбрЕда rpiv too oTvov ts (iscraXapftdvELV evxa-
(нотауд, xal tov eIo^uevov d-sopP-ovs dviiQbq vjteq-
еоуеЛРи аЗюлдлтауд, Eavroilg те хатахрЬмту, cog
tcov тто/Лоуу xat rov vdarog ёухратЕооиЕУШУ tV
otteq^oEp’ aaxiloEToT., xal pp viva tcov pe{P puag
ало tov vvv ёл dt5rtag e%elv did wpoLpamv ipv
oiayovr, TTf'.cixojrcsiv, тру TOiavTpv EVTicyuav, sig
pvpppv те tov sloppEVov ytropevpv xal avartav-
cuv алаорд трд адЕМрбтртод (pp. 654ЙЗ—655.21).
II. ACTA MONASTERII PANTOCRATORIS
1. Notitla typici monasterii Sanctae Mariae
Petritzonitissae in actis monasterii
Pantocratoris
To Ьё to rov Tvruxov pipXcov тер dsiep xdi, fia-
aiXixtp vacp, to? ел' ovbpoxi TipaypETap Tip Ilava-
ylag pov IleTQiT^Kjortaorig иерсертПр Cid rov xvqov
NlXYjp'OQOV Etg pyppOOVVOT TCOV savtov yOVEWV, TOV
те KaoroTavTivov xal cPxEvr)g xal NiMpfpcoov. Кш
остгот tovto atpsQp tov povaoTpQlov vnobixog s'‘p
тер (ivaPspaTi xd)v TQtaxootwv дгха xal bxich $eo-
P>6qg)v лат eqcot} tcov ev Nixata (p. боб^г,).
2. Typicon monasterii Pantocratoris
Kai xdapg eveAquq xal ppyavpq vxeqteqov dva-
dri^aaa xal xobg tov aiaoxodrooa dcoorpoa трд
jtaTQtxpg Avaovcov apxfjg dvcodvvcoq хата xatobv
ёррфаоаоа ovvboopcoq cog av Tig еТлос тер ‘ ёлстЕ-
Af,creep VEVpaji xal /)ооЬрр(ха трд '&s(.aq ёхтлтрд
too T.sxdvToq ipv%pg. Elza xal ped sxEtrpv трт
Fqamiav dvd^aoiv, тад nokvpAoxovg ЕлрЗот.ад mv
cpacvopEvayv FyytdQcov xal tcov атратсЪу btadvoaoa, xal
добрини на манастира. Заради това той на-
прави и лозе на собствени разноски, което
беше извън манастира и недалеч от него, за
да пинт братята вино през светите велики
четирилесетдневни кости. Освен това на нас
и на имота ни, наречен Теофанус, който се
намира във Волерон1, той подари екскусия
за дванадесет зевгаратни парицн, а също
така [екскусия] и за други шестнадесет па-
рипи, и те зевгарати — за имота ни, наречен
Епифаний, намиращ се в Хортокопион. За*
ради това иие ви нареждаме и виното да
пиете иа драго сърце, и иепрекъснато да се
молите за споменатия боголюбив мъж, и себе
си да осъждате, тъй като миозина от вас са
привърженици на водата поради крайне въз-
държание. И никой от тия, който идват след
нас, да няма възможност под никакъв пред-
лог да накърнява това добро дело, направе-
но за възпоминание на казания мъж и за
подкрепа на цялото братство.
II. ДОКУМЕНТИ ОТ МАНАСТИРА
ПАНТОКРАТОР
1. Сведение за типика на Банковская,
манастир в архива на манастира.
Пантократор2
Тази книга на типика за божествения им-
ператорски храм, известен с името Пресвета
Богородица Петрициотиса,3 бе подарена от
господин Никифор в памет на неговите ро-
дители и отци Константин, Елена и Ники-
фор.4 И който я вземе от манастира, да бъде
изложен на проклятието на триста и осемна-
десетте богоносни отци в Никея.
2. Типик на цараградския. манастир
Пантократор
И като превъзмогнах всяка засада ихитри-
на, надянах навреме и без мъка пояса на
отческата авзонийска5 власт и станах импе-
ратор6, би казал някой, по волята и жела-
нието на онзи божествен и създаващ дух.
След снова необикновено възкачване унищо-
жих многохитрите покушения на явни и тай-
ни врагове, изплъзнах се от всяка клопка и
1 Тема Волерон се намирала в българскнте земи между реките Струма и Места, по долното им
течение. За тази облает срв. В. Тъпкова-Заимова, С ообщения за харистикии в нашите земи, ИИБИ, V (1954),
стр. 385 и сл.; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 121—124. 2 Както отбелязва издателят, към ръкописа
на пролога на типика има добавена приписка с друг почерк. Тази приписка се датиря от ХУТ в. Срв. Дмитриев-
ский, пос. съч., стр. 656. 3 Става дума за типика на Бачковския манастир вСв. Богородица Петрицонитиса11.
Много от неговите документа се пазели в църквата „Св. София" в Цариград. Вж-, Г. Petit, Typikon de Gregoire
Pacourianos pour le monastic de Pctritzos (Backovo) en Bnlgarie, p. 5410— 32. Очевидно копие от пеговия
типик е иопаднало сред документа на манастирите „Евергетис" и „Пантократор11. 4 Тия липа не са отъждест-
вени. > Авзони — архаизиращо наименование на ромеи. Подразбира се визаптийският император Йоан
II Комнин (1118—1143).
124
Турка monasteriorum — Манастирски типици
лао/у ?ru$EAovoa Tiayicios, zai ndvxoy tovs eviav-
iovs iWb жяй).’ vnoxatiaoa. Ums av ?ge^x)T хата-
leioj to хата IlEQacbv, xal Sxv&cov, xal Aahta-
t&v, xal Aaxcov, xal £Iai6va>v r?;? flsias c5r-;£taf
hi Efxol Hav/idaia, xas хата лбутаж dppijwvb tqo-
лаюи/уар, боссу ло/У.аху ETEQuTodQy^OE ,usr 'hwv,
лцутсоу tcov biEtcjneoovTinv ex&qcov xavEvjuEyedv-
vaaa, xal miy hro? xal roiy Encoder poyoty dta-
TEuovoa xal (hafa'^aoa, xal tovq eh t&v cplhov
xal tcov nlrjoiov (слетагтсад aoi отиттад xal ano-
paxQvyfHvTag xax&g тцд абсА^чк^ oxovotag xa-
$е2.ог(ю. xA слщлод'иаоа.
'Еле! de xat итгр&.га didcpoQa d'p&Qia&riaav xfi
Toiahv) fiOTTj лар3 avTlfi те rrjs fiaoihlvy pov, xal
лаоа т?]ч paxaQi&rdT^g dso^olv^; xal TiEQiTiofh)-
tov av^vyov pov, лара ulv тГу fiaotXetag uov h
тсЪ '/,V)Qicp tcov JiafievEicov, то лаоаотеюг т8 ’Av-
ihpafrcov xal to ziQodoTEiav too lioQTopvQry to
yrQcaoTEiov 6 Кбтта/joQ ovv t& gEvodoyetcp аотоо,
TO EV TCp %&()[& TCOV AllVTOV HQOdOTELOV, TO Aspd-
pevov tov Fxtfiovhov, xal to eteqov прсботеюг, то
леубретот tov Kvxlofiiov, ijxoi tov Каи'бт^)'], p elg
to Aadvtov {улоыаоу tov Мохорауатот, то лроб-
oisiov iovtov, то hyopevov t8 ToQvtxiov, xal to
ETEQOV TOVTOV ftQodtJTElOV, TO Ic'/dpEVOV, Av^lfyM 6
xarcl 'PaidEOTOv olxog 18 Epft рета xal t&v evoi-
xixcbv avTov, 6 olxog t8 NsoToyiS рета t&v dvo
tovtov gEVoSoysicor xal y&Qa cplcov, xqos Ее xaldpne ho -
v&v, &v exext^to ovtos ^'ho&Ev t8 toiovt8‘ хаатр8
то ztQCaQEiov t8 ’AysAagov, rd y&glov tov A/e^cIv-
0q8, to ^QaoTfcov to Kqvov teqov, to лрослееюу
tov M&QoyjpnlAvvp to E^&vrpJ'EV ало xfjg povijg
tov KEyxQTfi to xcoqiov al ’A'/vieral, to eh то ле-
titov ££ap<pi?$ лроботеют tov Eiupyov, xal тд
TiQoaaTEiov 6 ayiog OeodcnQop, xal Euay&sv tov xa-
coov £lavl8 dvo avhd tov 1д)сахоутарб1л8, сот p
ph pta eh т/р' zwQTav too HoAtAqi^ egtlv, j; <5f
ETEQa cig tov atyiahh' to ycoQtov to 4fv%Qov лгр
стъпках под нозете си всичките си против-
ници.1 Бих ли могъл да изброя последова-
телно чудните дела на божествената ми дес-
ница срещу турци2, печенеги3, сърби, ку-
мани и унгарци^, неизброимите триумфи над
всички тях, конто аз често с чудодейна ръка
извършвах ? Надвивах всички нахлуващи вра-
гове, като разкъевах и унищожавах всички
примки, и ония от приятелите и близките,
конто ми се противопостав5^ха и конто в
злото се бяха отдалечили от братско едино-
мислие, аз погубих и потъпках. — — - -
И тъй на този манастир бяха подарени от
царство ми и от блаженопочившата госпо-
дарка и моя съпруга5 различии имоти: от
моето царство — проастият Антемиот и про-
астият Костомири в селото Диавенетон; про-
астият Котавос заедно със странноприемни-
цата му, проастият, наречен Кивулий, в се-
лото Минту, и друг проастий, наречен Ки-
кловий или Камица; имотът Мономахат в
Даоиион, неговият проастий, наречен Тор-
никий, и другият негов проастий, наречен
Авзизи; къщата на Сит в Редесто заедно с
нейните пристройки; къщата на Нестонг^
заедно с нейните две странноприемници и
ниви, а също и лозята, конто той притежа-
ваше вън от тази крепост; проастият Аге-
ласт, селото Меландру, проастият Крионеро,
проастият Морохарчани, купен от манастира
Кенхри, селото Ахнисте, което се намира в
околията7 Памфил8; проастият на епарха и
проастият Свети Теодор и два стопаиски
двора на Триаконтафил вън от крепостта
Панион9, един от конто се намира при вра-
тата Полидрий10, а другият — до морския
бряг; селището Психронпигадин, проастият
1 Тук Иоан II Комнин загатва за династичните борби след смъртта на неговия баща Алексий I
Комнин. Неговият зет Никифор Вриений, подкрепен от Ана Комнина и императрица Ирина Дука, се опи-
тая да завземе властта и да лиши от престола Йоан Комнин. Острогорски, Историка Византие, стр. 354—
355. а Т. е. турците сел/окуци, наречена в текста архаизирашо „перси“. 3оПод „скита" се разбират пе-
ченегитс. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 280, Тук по всяка вероятное? Йоан II Комнин споменава за
нападението на печенегите проз 1122—1123 г,, когато той ги разбил след голямо сражение при гр. Вероя (Ста-
ра Запора). Срв. Златарски, История, II. стр. 368—370. 4 В текста се говори за „даки и псонци". Под
„пеонци1* сс разбират унгарците. Срв. Moravcsik, Byzantinotnrcica, II, р. 242, а под името „дани11 — печенеги,
кумани или унгарщп 5 Снреч императрица Ирина, жена на Йоан 11 Комнин и дъщеря на унгарския крал
Ладислав 1. При замонашвапето си приела името Ксения. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, П, стр. 122. 6Не-
стонг — това име, което е българско по произход, може да се евърже с името на Иестонг, брата на Сермон,
защитника на Срем през 1018 г. За Нестонг вж. G. Cedrenas, Jo. Scylitza, II, ed. Bonn., p. 476^; срв. Златар-
ски, История, I, 2, стр. 786; Ив. Дуичев, Последний? защитник на Срем в 1018 г., ИИИ, т. VIII (1960), стр. 310,
316—319; Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 210. 7 В текста стой ustimr. Под лгтмог се разбира данъчна
обдаст. Срв. Fr. Doiger, Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges, Munchen, 1948, Nr. 1—2, Bemm. II, p. 27;
Idem, Ein Beitrag zur Byzantinisclien Lexicographic, Bayerische Akadcniie der Wissenschaften, Phil.-Hist. Klasse,
1959, 9, pp. 3—9. s Памфил — град в дн. Източна Тракия, близо до Айребол, между Димотика и Родосто.
•9 Панион — дн. Панизо, 10 км южно от Родосто. 10 Полидрий се нлричада една от крепостните вратн
ра Цариград.
Typica monasteriorum — Манастирски типици
125
rd noodoTslov тд Zanrp/ydvtov, тд %(oqIov 77
J/adurof, д xazeiyov от аЛаиааосТд, тд хата то
петТтоу ’’Attqoo TTQodoTeioT, о dytog Bddoto;, тд
KojqIov tov MaQLraQa, то %a)Qtov i) AevKTjy f} иатд
то Е^ариЛюг & тф tp-noQtcp t8 BoaywvO ttqovgIq
tov anotxopdvS £vvadrp>8, тд. nagdlta drxata т§
epinoQtS BQajriovlov рсета T.ayv ёлоушт, тд ywQi'ov
тд QQvufidxtv avv тот; nQooxa'&rjp.svot.q еиесое so-
TQaTEvpAvotg, xai тф tv агтф jiQoaoTEio)’ тд лооа-
otetov то Atpivlv, rd TfQodoTEtov тд П/мтагту, тд
ycoQioT та Bovtt], то %a>Qtov т8 Гдт)уода, тд яуоа-
OTElOV fj JO.VGTEQVa, тд XCOQIOV tj rAQuovxfOuig, at
хата yyQovvr]oov &hxat naoat, ц усата ^sqovvtioov
ev тф EUTioQup tcov KoiBuv, алаоа фдасиф xai
jj дехатф тшу olvaQlarv, i0 olov SfinoQtov n/? Ala-
дбтои, yooQl; twt OT-Qaretidv, /j атшоа vndgaotg, Tj
ovoa ev тф тосоъ'тср dpinoQit» tov яА2.%о1ауои, fy/Sv
6 obcoq тоитЪ, та vvoixixdt тд лЕ()фиВа xal то
Iovtqov abv rotg dxetOE owl xa)Qaq:ialoig тблосд
xai аиттеХсдос, то лРоаотЕсог тобтоо д ay юр FscbQ-
yto; tov J/^8, то nQodaTEtov 6 aytog ArjtLi^TQiog^
тд £teqov лоооРтеют ovtov p КоуХаиЕа, y.al to
nQOaGTEtOV OVTOV 0 Ko.QEfljV, TO WQOCtOTEtOV ot
-XfMd/jOi, та. EGTQarEvuEva duo %a>Qt'a, -rjyovv тд
ycoQtov r) Adtpvr) xal тд ymQiov 6 Adptow abv toc;
ёхеТаг. ^Qoaxa&tjpsvotg naQolxoiA rg ’A A^aiarov, f}
Enlox&pig Aadovvag xal t8 Тсфаи'д, xabK»; bid
tov a%LdEvp% JT.EQoA’ilov etg tov bypxdotov, >] eBugxe-
iptg toov Kapivicov, / PTEgnE^owa and i-roffi; bt)~
iiooiaK/fc el; тду Ьгридоюг, xal cf exeIvov хата
Запихоиий, селището Мадит1 *, което се дър-
жеше от соловарите, проастият Свети Вла-
сий в околията Апрос3, селото Мармара,
селото Левки, пронията3 на покойния Сина-
дин до Ексамил4 * в тържището Брахионий
заедно с крайбрежието; селото Тримваки с
настанените там войници заедно с проастия
в същото село; проастият Лимни, проастият
Платани, селото Вути, селото Григорй, про-
астият Цистерна, селото Армукоми, всички
сблници на този полуостров и сблницата в
полуострова на тържището Килон — цялата
еврейска — и десятъкът от кръчмите, ця-
лото тържище Мадит без войнишките имо-
ти/’ целият имот на Алусиан6, който се на-
мира в същото това тържище, а именно не-
говата къгца, постройките, градините, баня-
та заедно с намирашите се там ниви и лозя,
неговият проастий Свети Георги Милу, проа-
стият Свети Димитър, другият проастий Кох-
лакея и проастият му Кареои, проастият
Слави7, цвете войнишки села, именно се-
лото Дафни и селото Дамон с настанените
там парици на Алусиан, императорского име-
ние8 Дадуна и Чувак, след като те преми-
наха чрез отчисляване към държавното съ-
кровище, императорского имение Каминион,
което премина от държавно стопанисване
към държавното съкровище9 и от него по
1 Мадит — градче на Галшюлския полуостров, близо до гр. Галиполи, дн. Майто. - Крепост-
та Апрос се намирала при днешното село Айнарджик (Инерджик) в Източна Тракия. Срв. ГИБИ, II,
стр. 88, бел. 9 и посочената там литература. 3 Пронията е термин с твърде широко съдържание. Постепенно
тя добила характер на феодално владение. Императорът раздавал на отделни лица земи заедно с население™
или, както смятат някои наследодатели, правого да се използуват доходите от подарените имоти. Първите сведе-
ния за пронията се отнасят към средата на XI в. Пронията се давала за заслуги или срешу задължението да се
изпълнява военна служба. Военен характер пронията придобила през управлението на Комнините. Тя била отна-
чало пожизнена. а по-късно се превърнала в наследствена. Срв- П, Мутафчиев, Войнишки земи и войници във
Византия през XIII—-XIV в., СиБАН, кп. 27 (1923), стр. 42 ; А. П. Каждая, Аграрные отношения в Византии
XIII—XIV вв., Москва, 1952, стр. 202—222; О. Ostrogorsky, Quelques problemes d’histofre de [a paysannairie by-
zantine, Bruxelles, 1956, p. 18 sq.; Г. Острогорска, Пронина, Прилог исторщи феудализма у Византии и 1ужно-
словенским земл>яма. Посебна издания Виз. Инет. САН, Београд, 1951, стр. 15 и сл.; Л1. Я- Сюзюмов, Внутрен-
няя политика Андроника Комнина и разгром пригородов Константинополя в 1187 году, ВВр., XII, 1957, стр. 60
и сл.; Литаарин, Болгария и Византия, стр. 143 — 150; Ангелов, История на Византия, II, стр. 138—141.
1 Ексамил — селише в северната част на Галиполския полуостров. Тук става дума за земи, конто се вла-
деели от стратиоти (войници), задължени с изпълнението на военна служба. За споменатите тук имоти срв. Ли-
таврин, Болгария и Византия, стр. 140; М. М. фрейденберг, О феодальной вотчине в Византии XI—XII вв.,
ВВр., т. XVIII (1960), стр. 24 ; Тивчев, За участието на българи във византийската войска, стр. 92. 6 Може
би споменатите тук парици са евързани с името на известния от българската история Алусиан, сина на цар
Иван Владислав (1015—1018). Алусиан преминал на византийска служба след падането на България в 1018 г.,
участвувал във въетанието на Петър Делян (1040—1041) и след неговото поражение отново преминал на стра-
ната на византийпите. Византийският император Михаил IV Пафлагонеп за награда му дал титлата магистър.
Срв. Златарски, История, II, стр. 63—71 ; за името Алусиан срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 64.
~г Името Слави говори за славянски етнически елементи в Източна Тракия. 8 Тук епискепсис има значение
на императорско имение. Срв. Fr, Ddlger, Beitrage zur Creschtchte der byzantinischen Finanzverwaltung, Byzauti-
nisches Arcliiv, IX, Leipzig—Berlin, 1927, pp. 41, 1201Э. Тук става дума вероятно за безстопапствени земи,
конто финапсовите чиновпици най-напред издирвали и привеждали в известност и конто след това ставали дър-
жавна собственост. Такива имоти най-често централната власт давала чрез държавни грамоти на светски и ду-
ховки феодали. Срв. Dolger, op. cit., pp. 81, 105, 114, 116; К. А. Осипова, Система класм в Византии в X—XI вв.,
Византийские очерки, Москва, 1961, стр. 180—184.
126
Typica monasteriorum — Манастирски типици
а*таАлауфу y.al dwoeav peTaffcfiaoi'hioa eis тг/у
f.iovr]V, to уоюсот Ao^dSi, то ттА-цша^ог adifj ya>-
qiov tov Kayiy.XX,, то %O)Qior т§ AleyaAefiov, тд
ymoiov irj Allots ovv тф) лс-дараи" rd yawiov тот
AofJgofioiK.OV, TO yCOOtOV n.oi\udoi'^ V] SxlftKF.tpiS wv
KvyiXAaov нас ауто то у.аотоог та KvipsJAa, f)
ётиактутд ’ Jo.).O'6kov ovv тф nsgauari rov пота,uov
T}js ААафтф/д' У ЕЛ/oysyns ТОЛ' IIaQ8VQlO))’, xad'UJS
лтдсгДаХ ту ftacjtAsiq ftov and dcuQsas tov огра-
агой топ Втагыатоо, yal ало ёфоудОЕод тфт i}v-
yaisQ(ov t8 ap^aoTov y.al ёсабьАгрот тф flaoi/.ei'ag
pov, tov povayov y.vgft ’Jcoavvb, too ol$ too aacAt-
p„ov отфс/лтохоатодод, то eKomj&ev and tov ’Агтфт
у.тура, д ay tog ’[4)dvv?is т8 yac.y.Aog, то ёктлофДт
and т?ф y/vyoacooTi-dcg хтфш. tov Ala.... . yal т8
AldlaovoQ pc-та кот kv rols KinpeA/.otg ^evoSoyy’icor,
то у.тфса у стёа, то е^сотт^ег and rg K$qtik.[ov,
то nQodoTK.ov т8 Avxov, то еёаппрЗЪ'. ало zS Xv-
Tadyvov, то %WQtov т8 Коф]... 'IX тф) даг/тср Z/o-
noXiag тд ycogiov та ’AdQEiuva, rd %ajQiov у T'Qeq-
y.ov^T'QavES, то yrootov fj dvco y.al кати) ВХаккота
al'v тф) Xso%(oqio,), то nQodoTEtov т8 Х&Аабоясб/З
тф: фаосЛгсад pov tov Фт.оАсодстфр to cnAsydps-
rov A'atdon'Ei'avES акта т(ду тг аитф) pvlcdvajv, тд
yaxpov ’Oqv(tj1es, д отнод тот avrov f-)sod(oQnty],
о ёт XoLOTovnoAEL та dpnskia avrov, то ?v Xql-
догпбХс лЛцосоу то» шусаАо» ПдапаЗомг репа
TO)V yVQGlhv ТОТПЛ E'VOlK(K(OV, ТО ypJQtOT П... . pTOI,
Xeo^oAt.avsg1 тд ёфогфЯт лада тот dypoaiov Аса
tov oehqetov, tov Еле т(дг осу.Есаубп’, and TOV ёу-
yovov то» ое/Заото» EKtivov IXpafHov дет ст тсдг
f.r avTcp pvlcovcov, то xagsliov д lld.vay.ag у ката
(T>EQoa/.oi’fa)]V vsa Ел(.окЕ.тр1£у каьб'од naQEddXij пи-
он т8 Га1Лтолюд кал acred та»’ loenebv avrrjg Зс-
y.auov’ то dlxacov tov ало тот Хоспис т% хатофреог-
тсд vSarog ост тф) аусоуф y.al тосд еу Q&ooalo-
1ЧКТ] Ь’ЕОуоГос /ТКТ/.СООи ТО Е.£(ОТГ)№г ало TOV 1-18-
qovs то» КакобЫ)] y.al tov Kagfiecos evdov wv
xcAtqov (Aeooa/.oviKt'jg оскоотаоют, т] dcay.ovla той
Кдарфёоо^ детй кот бсо avTffc J.ostqcov кас /гог
хсктот ко! ИоспсЪт diKaicov, тд лдоаотесот т} ayta
Га^ахтЕдф тд ало dojQvag куют (АтооаАотсу.ёоог
nEQcsX-ddv ту} .UOVY), fj ёг Bp.p^olq nEQivldovaa ёл1-
пътя на размяна и дарение премина към ма-
настира, селото Локсади, съседното му село
Каниклий; селото Мегалево, селото Микеис
заедно с брода; селото Добровул1 *. селото
Пумду, императорского имение Кипсела- и
самата крепост Кипсела, императорского
имение Ялук с брода на река Марица, импе-
раторского имение Пареврион, което премина
в собственост на царство ми чрез дарение
от страна на севаст Вотаниат и чрез покупка
от дъщерите на севаста и племенника на
царство ми монаха господин Иоан син на
блаженопочившия севастократор; имотът, ку-
пен от Анча, Свети Йоан Халкевс, имотът,
купен от душеспасителното учреждение Ма..,
и Малон заедно със странноприемниците в
Кипсела, имотът Итеа, купен от Куртикий,
проастият Ликос, купен от Синадин, селото
Кокси.селото Адриана, околия Пополия,
селото Черковичане5, селото Горна и Долна
Влактиста4 заедно с Неохорион, проастият
на царство ми на името на Славопол, син
на Теодорица, наречен още Кодониане, заед-
но с водениците в него; селото Орниалес,
къщата на същия Теодорица в Христопол5
заедно с лозята; преторият в Христопол,
близо до морския бряг, заедно с околните
постройки, селото П . . . или Неоволяне6,
което държавното съкровище чрез отдела
за дворцовите имоти беше купило заедно с
водениците в него от Евматий, внук на спо-
менатия севаст; нового императорско име-
ние — укреплението Панака до Солун --
заедно с останалите му имоти7, което ми
бе предадено от Галатон; правого над во-
дите, конто текат от Хортайт, заедно с во-
допровода и водениците, намиращи се в
Солун; дворното място, купено от Какодик
и Карвей вътре в крепостта Солун, имотът
Крамви заедно с двете негови бани и по-
стройките и останалите му имущества, про-
астият Света Галактерия, който бе подарен на
манастира от някой солунчани; император-
ского имение във Верея8, което бе подаре-
1 Местного пме Добровул о от славянски произход. :2 Дн. Ипсала в Източна Тракия. 3 Името
Черковичане с очевидно от славянски произход. ! Името Влактиста е по всяка вероятное? от славянски про-
изход. За подобии имена срв. М Vasmer, Die Slawen in Griechenlaud, Berlin, 1941, pp. 23, 81 ; Ив Дуйчев,
Славянски местии и личии имена, стр. 201. г’ Христоиол — дн. Кавала. tJ Местного име Неоволяне е
от славянски цроизход. Други посочвания вж. у Vasmer, op.cit.,pp. 194, 220; Дуйчев, Славянски местни и лични
имена, стр. '211. ; За многобройните феодални владения из манастира „Пантократор" в земи със смссено
славяно-гръцко население срв. Литаврин, Волгария и Византия, стр. МО —141 ; срв. съшо Цанкова-Петкова,
За аграрните отношения, стр. 45 — 47. н Верея — дн. Вер в Македония.
Typica monasteriorum — Манастирски типиш!
127
axeipig ijWiAsia pov ало dcopeas tov Ctsfiaarov
xvqov Mavovrfl tov BoTavetatov, ,uerd twv ev aviij
л1ауур’оуу xal koinoov dixatcov (pp. 656г1_o4;
697т — 6983j).
III. EXCERPTUM TYPICI MONASTERII
ARCHANGELI MICHAELIS
'"Hfy't'i <5e xal тот dxTcoxatdexatov yodvov e/.au-
vovteq Oeov xoQ'ty/odvTog td d'Hjvao'&ai' xal yap ei
dec /Lie xavxijaaoiJai, хата. tov O-elov алоотолое,
ev KvQtco xav'/p'ioopcu, илах: av peya^wdetp та
tovtov spy a xal ev cuoi, ЛЕрсе^аЛоиеДа yiTcnva
(pcoAid(OT<)v} xpavog bioov(pa>aduefia oidtjoovv, ddov
dipyxayvLod.ue&a SoXiyov, xal dov/ixpr doxida елсо-
Luadpe&a, xaiQOv fix халоохтод ха& eco vs xal
dl'OtV, UTQaTtjyOt %Et,QOTOVY)iHviEg, ^OtVdv&QfOXOV
oTQdrev.ua ovv (Дегр dtt^dvaaev, .iid'/ag лоте .uev
л^ос -Lwrc, adders лрдд TpipaXovg, xal tobg
6.iw'piaqvQ p.ucbv ' Pcopaiovs eyii'Qd xaiV -f),u(~>v (pQo-
vovvtaq xal аилотда, ev xaiQcp лддд Леооад, xal
тойч TY)£ KtVVOTUVUVOV XCLTUT VOaWOVVTOQ Vl/:ai'xs~
vag Дат/yovg ovvexQOTi'joa.uev (p. 790ls_28).
но на царство ми от севаста господин Ма-
нуил Вотаниат заедно с планинските паси-
щаА и останалите му имущества.
III. ТИПИК НА МАНАСТИРА АРХАНГЕЛ
МИХАИЛ
Карахме вече осемнадесетата година от
управление™- с божия помощ. И ако трябва
да се хваля, то според апостола ще се хва-
ля в господа, за да бъдат възвеличени де-
лата му чрез мене : облякох бойни доспехи,
сложих на главата си железен шлем, пара-
мих дълго копие, взех боен щит и когато
дойде времето, бях назначен за стратег на
Изтока и Запада3, с бога поведох много-
бройыа войска и започнах битки понякога
срещу българите,4 друг път срещу сърби-
теб и срещу нашите сънародници ромеи,й
настроени враждебно и несговорчиво към
нас, а понякога и срещу турците7 и срещу
владеещите Константиновия град високомер-
ии латинци8.
1 ЛХагтр'йг — плэнини, термин, който озпачава високопланипско пасите. Този термин е нроникнал от българ-
ски в гръцки език и намерил широко разпространение. Среша се във византийски документа от XI—-XII в. Срв. А. Le-
roi-Molinghen, Troi mots slaves dans les lettres de Tlicophylacte de Bidgarfe, Annuaire de I’Institut de Philologie et d’hl-
stolre oricntale et slave (Bruxeles), 6 (1938); Дуйчев, Славянски местни и личин имена, стр. 211. 2 Тук става дума за ви-
зантийский император Михаил VIII Палеолог, който взел властта през дскември 1258 г. или през януара 1259 г. и управ-
ля вал до 1282 г. Осемнадесетата година от неговото пару вайе се пада приблизите л но 1277 г. 3 Тук император Михаил
VIII Палеолог говори както за своите заслуги, когато бил велик дук и деспот по времето на малолетния никей-
ски император Йоан IV Ласкарис (1258 —1261), така и за успсхите си през своего управление. Вж. Дмитриев-
ский, Описание литургических рукописей, стр. 790i i—10... w? re ovv 0s& лдд vrje paoilelas, xal oww dttjvvaa-
ysr /ат.а Др' at>7pp'. За управлението на Михаил VIII Палеолог срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 418 —
435. 1 Михаил VIII Палеолог има пред вид войните, конто той водил срешу България. Тук спадат по всяка вероятност
и вменяйте действия на Византия срещуг въетаиалото българско селячество начело с Ивайло. За тези събития срв.
Златарски, История, III, стр. 542—570 ; Д. Ангелов, История на Византия, ч. Ш, София, 1967, стр. 42—53.77. Пет-
ров, Въстанието на Ивайло (1277 -1280), ГСУфиф, 1956. 5 В текста сърбите са наречени „трибали". Императорът
споменава за борбата срешу сърбите, конто участвували в аптивизантийската коалиция заедно с Карл Аюкуйски.
За събитията вж. Острогорски, Исторща Византще, стр. 426—427. 15 Става дума за Епирското деспотство,
което твърде често вземзло страната на враговетс па Византия. Срв. Острогорски, ИсторЩа Визаштце, стр. 426.
' Михаил VII! водил войни с татарите от Златната орда, а също и с мамелюците в Египет. Срв. Острогор-
ски, пак там. 8 За га г вл се за ушпцожаването на Латинската империя през 1261 г. и за възстановяването на Ви-
зантия с център Цариград от Михаил VIII Палеолог. Срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 421.
IX. ТИПИК НА МАНАСТИРА „БОГОРОДИЦА КОСМОСОТИРА“
Типикът на манастира „Богородица Космосотира" (Светоспасителка) до гр. Енос е из-
вънредно ценен паметник от XII в. Негов автор е ктиторът на манастира севастократор
Исак Комнин, син на византийския император Алексий I Комнин (1081— 1118). Като член
на императорского семейство Исак Комнин играл важна политическа роля при управле-
ние™ на своя брат Йоан II Комнин (1118—1143), който му дал най-високата титла след
императорската— севастократор, а така също и при Мануил I Комнин (1 143— 1180). Поради
тона, че на няколко пъти изпадал в немилост, той прекарал част от живота си в изгнание.
Севастократор Исак Комнин бил в близки отношения с известния византийски поет от това
време Теодор Продром и сам се занимавал с литературна дейност. Неговото литературно
наследство е малко познато. От запазените откъси се вижда, че съчиненията му нямат
оригинален характер.
През 1152 г. Исак Комнин построил манастира „БогородицаКосмосотира* и му на-
правил щедри дарения, състоящи се от села и други поземлени имоти, добитък, права
върху пазарища, кораби и др. Тъй като имотите на манастира се намирали в българските
земи, сведенията, конто съдържа типикът, са от особен интерес за българската история.
Те разкриват ръста на едрото феодално земевладение и положението на българското насе-
ление през периода на византийского владичество. В типика има важни податки за класс-
вата борба и за несигурното положение на византийските феодали в българските земи.
Изобщо типикът на този манастир подобно на устава на Григорий Бакуриани за Бачковския
манастир със своите богати и свежи сведения разкрива важна страница от живота на бъл-
гарския народ под византийска власт. Известията от типика се отличават с достоверност,
дължаща се на документалния характер на паметника.
РЪКОПИСИ И ИЗДАНИЯ: Части от типика са публикувани от М. Редею? в ’АЦдыа,
1898, pp. 112, 144, 188. Типикът е издаден изцяло от L. Petit, Typikon du monast^re de la Kosmosotira pr6s
d’Aenos (1152), ИРАИК, ХШ, 1908, pp. 18—77. Даденият тук превод e направен по изданието на L. Petit.
КНИЖНИНА : Ф. Успенский, Константинопольский Серальский кодекс Восьмикнижия, ИРАИК, XII (1907),
стр. 20—28. — Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—ХП вв., М., I960. — П. Тивчев, Нарастването на
едрото земевладение във Византия през XII в,, ИИИ, 9, 1960, стр. 215—244. — Същият, За класовата борба във
византийского село през XII в., ИПр., XVII (1961), кн. 1, стр. 76—99. — Г. Цанкова-Петкова, За аграрните
отношения в Средновековна България XI—ХШ в., София, 1964, стр. 45—48; 127—130 и сл.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
129
TYPICON MONASTERII
KOSMOSOTIRAE
— — — ТУарап^цтАл’ Ьё, eb; I'va б лооео-
n'i)? 'ihlQiW'] XfuQov e^itT^eiov evqjvoceqcv; tov ev
rfj ATycp TitTiQaaxoasvov Bkaiov лтоааеа)? xal sgco-
уртал TavTO атта^ про; тру 7J)eIut tov olou EViae-
tov, pip ало лоа.уиаТЕит(~)У nveov, alia тсдт dieix.o-
[М^Ьутоуу eBoitov to Tlaiov xal хатасобутсот Sv wj
zIFYqj' (pp. 494G—504).
Toivvy depeiAsi oavbahov syrsiy ч ^QOEOTib; ёт
tot; 'P,ueteqoi; dtxatci; tov etoTaiiov тр; МецлтТгр;
Hal KljQET'ElT l^Kva; X(tt Wpb; TQ tppy ЬшХО/М^ЕМ
rots pova%oi£, xolAdia; ds xovods xai ектд тр;
Ai'vov dtajTOQi9fi€v8iv хата тыу xaiQeov та; ёттг-
bstuTpm.;. jioll&y 6’ ottxdv xai psydleoy и/удоеоу,
cb; syco ха'&ютд^'раа, ev тер тсотара) rfj Зашел,
sisoi та ziooihpia <э%еЬ6у tov NeoxdoTpov, depsusi
д тру povp; xaih'iyovitsyo; TapiEilsKhei. ёуетруорби
тер тер тру (pvAaxfjV tov теотацоо xai avvTpQpotv,
ста up Кто тот тсубуто; от t%&ve; кроЕоотУто,
ЕЪиРмтел lives; xai evttstsi; TtQb; ih-jQsiav deroveo-
T8Qav, eb? oi'baper (pp. 50;}8—51(;).
Ктррата ts uAv ахстрпоу, u.tceq poi TisQiplfyo-
oav ex yovixp; xlpoce^oot.a; %QV(joftovMot; Xoyoi;
te xal xsXevoeoi, таити. bpaEQ sienv, u.tieq хата ts
XQTjGiv xai bsGJioTEtay алд тп; appsoov ttQOGxsxv-
Qcbxapev тр povp, eb; ei; atebva tovtov tot obsu-
ттагта fystv zavxa avxpv peed ndop; neQio%p; xal
Ьсе1хреттроЕ.ео; xal толу oleov avecdv dixafcov xai
xQovocdeov иТЕхаосрта ттатта, xa&to; шхлтеосо Ью)-
Qiodpj'fya. At>ro to NsoxaejTQOv ovv тот; ёутд; хец,
ёхтд; diaxstpEvui; ctuqoixoi; те xai oix.pitaoi Ьеотто-'
tixoi; xal dlAoiei; abv тер bixaiep zwv ysvip^veov
хсл его; еу аътер navpyvQEeoy xal t?J fahxa тагу
яота,иа>У тр; те Зарисл; xai efj; MaQte^p; л'сд;
EvrioQiav 1%&т>соУ' etc wv KavixhAov то тероаотЕют,
тд Avxo%e/)Qi6v xs xal tov А@а%оь, vpy Bavtdvov;
to eixQOnpQiov' та jiQutioreia тру Svxsav тд yeoQiov
xai то ztqoxei tasvov TiQodoTEiov ёх finai ?axp; erooo-
ТИПИК НА МАНАСТИРА
КОСМОСОТИРА
— — — Но да се внимава, щото игуме-
нът да случи подходяще време, когато се
продава по-евтино зехтинът в Енос, и да
купи от него наведнъж за нуждите за цяла
година; не от някакви търговци, а от кора-
бите, конто докарват зехтина и хвърлят кот-
ва в Енос.1 — — —
И тъй игуменът трябва да има лодка в
нашите места за ловене на риба по река
Марица, с която да се лови риба и да се
докарва за храна на монасите, а често и тях
да пренася от Енос съобразно с изискванията
на случая. Но понеже в реката Самия2, поч-
ти до самите крепостни врати на Неонастрой3,
има много и големи риби, както разказах,
игуменът на манастира трябва да нареди [да
има] бдителна стража и да се заварди ре-
ката, за да не би рибите да се ловят от
случайни [хора], защото, както знаем, те са
лесноуловими и се хващат без много труд.
Именията от нашите недвижими имоти, кон-
то ми бяха дадени по наследство или с хрисо-
вули и заповеди, са именно тия, конто решихме
от днес да се използувати владеят от мана-
стира, така че той да ги владее за вечни
времена всички тях като неотчуждаеми с
цялата им обиколка и обхват и с всички
права и привилегии, както по-горе иаредихме.4
Да владее самия Неокастрон заедно с нами-
ращите се вътре и вън от него парици и с
господарските и други жилища, с правого
върху панаирите5, конто ежегодно стават
в него, и с правого на риболов6 върху ре-
ките Самия и Марица за доставяне на риба;
освен това проастия Каниклий, Ликохорион
и Драх, височината Ванианус; проастиите
Сикея, селото и близколежащият проастий, на-
речен Трифилий, след смъртта на Аспиот,
1 За търговията в българските земи под византийска власт срв. Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия
в XI—XII вв., Москва, I960, стр. 216—217; Р. Tlvcev, Snr les cites byzantines aux Xlu—XIE siccles, Byzantino-
hulgarica, I, Sofia, 1962, pp. 169—171. ~ Коя e тази река, не може да се каже с положителност. 3 Нео-
кастрон — ясотъждествена крепост. От типика на манастира се виждз, че тя се намирала близо до манастира.
Вж, тук по-долу, където се говори за вестнаритите. 4 В българските земи през време на византийского вла-
дичество били основали рсдица манастири, конто благодарение на даренията на нентралната власт или на едри
светски феодали се изднгнали до положение™ на едри земевладелци. Тия манастири наред с другите феодали
експлоатирали българското население и провеждали политиката на византийского правителство в българските
земи. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 96 и сл. ; П. Тивчев, Нарастването на едрото земевладение във
Византия през XII в., ИИИ, 9 (1960), стр. 218—231, 236—237 ; Цанкова-Петкова, За аграрните отношения,
стр. 35 и сл. ’ На периодично ставащите панаири по случай религиозни празнипи била развивана зпачителна
търговска дейност. Срв. например Д. Ангелов, По въпроса за стогганския облик на българските земи през XI—
XIV в., ИПр,, VII (1951), кн. 4—5, стр. 440—441; Стр. Лишев, За стоковото производство във феодална Бъл-
гария, София, 1957, стр. 70—72, 88; Tbuiiev, Snr les cites byzantines, pp. 170—171. 6 Централната визан-
тийска власт предоставила доходите от рибни ловища на отделни светски или духовни феодали. За нзползува-
нето па рибни ловища население™ трябва л о да плаща в ива ропак тон или оп сони он Срв.
Xanalatos, Beitrage, р. 43; Каждой, Аграрные отношения, стр. 124, 130; П. Тивчев, За класовата борба във
византийского село през XII в,, ИПр., XVII (1961), кн. 1, стр. 86. Тук севастократор Исак Комнин прехвърля
своите права на манастира „Богородица Космосотира'’.
17 1 ръцки извори за българската история, т. VII
130 Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
rdfecos ovyaQifipp&pv^1 Toig dixaioig tov Neu-
xdoxQov u8ta тру TsAEvrpv fat ^утетФе? том ИС1ТО
yopoiv e’xovtqz avrb Tpv oppsQov rov ’Латт«Фто?>,
о xal tov TQicpvll.tov Елохора^етас fiovAopai be
xal ai>ro pvat л Ipatov трд poypg, ev&a xal
to Avxo/Oipiov xal tov Agapov pdQaoapEV, si pp
nov dvo%£(,sid tig psylarp toiQ olxovoi to ypopiov
TtagolxoiQ Ьтагахтпрыв did to рЕта^Ь тре odov
didorppa tpg ex tov '&spovb ovlA.yps tcov yoooa-
qraicov xoqteqjv xal ЬсалоО'&рЕг'оЕТПъ лею; rds ps-
татЕ&роорёуа; olxtas aurujv' eu vtdvxa rd evto;
т/jc Лйчп' xal exto; dsojiottXTDb diaq;sQ0VTd poi
axtypta, <nv zip’ dvaxatvtaiv ex paxpov yjQovov
6/£<5op dpaviiavfievTCov ysvAyftai fiovlopat, to Nso-
TCoqiov TiQodoTstov, p KovQiavtb ttQodoreiov, tov
XoiQooipdxzov HQodorsiov, ц Baz^ivsa уруЛоу, too
XovodEQl %COQLOV, TOV Axvdl.p ttQOdoTSLOV, to vsot-
хютоу 6 ByjQds jiQodotstov, 6 Асотро тюу В/Луоут,
irtQOfiaTstov d E-lyzo? NixoAab;, rd EOWatsvaEva ddo
%incla zov те dtliavou xal p Ayaydfiaara xogtqov
6 'Аетдь ovx тф xooqIop тр T^szofia, лроаотЕЮУ
p Avxapayi, xojoiov p BQaviaca, лообатыоу p Ns-
pOG&OVQ, 7lQod(jT8lOV ?J As2fiOT^ld)’OVb, rtgod 7ТЕ1ОУ
77 лроаатеюг p PauTidvov;, yiOQtov p
Aorpovg, st ov лраЬр h> rp fyoij pov, то Ерлб-
Qtov p NayovddoVb psza tcov tv avrio ^Qooxafip-
p&vcov naQoixtov xal Svotxcoy, row x-Aoicov, те, too
bixaiov tov fiaoAcxdrov xal tov epovvbaxo;. ravza
per a Tpv ёрру aTtofikocnv. pszd ds rpv ларвАЕЬосУ
tov KaoTapovirov, тЬ zrQodoTEiov tov IW.dtov,
TfiOQtov tov TAeqvIxov' p.Etd dl: naQslsvotv TOV
myxsQvov Kcovotavrivov, %аррот tov 'PabafivvvTOS'
uezd TtaQ^lsvotv tov 'Ptvpavlzov Ntxpza, zb tcoq'iov
tpv Ksqxi^ov" psra TiapsAsvotP zov Kcovotivt’qp tov
dva&QsjiTOv pov, si алей; ovzo; xsAsvxpw.i, xal zb
%coQfov tov Nazpjiov, ei ds ys naida; s^sp &$ov-
afav syAra) лщххлЕрути tovto, ei fiobAsrai, ладЗс
avzov;. Sri oby tovtoi; дголотехтод лооохгцоо/теу
xal xazaoEOppaap&a vp тшу (VAcov уаршоу лоа-
oxvQibasi TpQ povpg тр? xoouoouEteIqik Asotoxov
pov /molov rpv Kaloosoag, xbv N ауорбь ^sqisA-
Aovra poi dyQov tov Титрр xal rd ЬшрАроута pot
sv Tp>aiavovrr6}.Et тбттса та pp too yQappaztxcp pov
MtyapX боЩгта' eti ds rd did %q000fiovaXov Aoyov
tov doibtpov avftsvTov xal латтобд pov sxtfipafisv-
който понастоящем го владее, с император-
ска наредба да бъдат причислена към имо-
тите на Неокастрон. Желая и този проастий
да бъде преместен близо до манастира —
там, където устроихме Ликохорион и Драх,
ако поради далечното разстояние не възникне
някаква твърде голяма трудност за парици-
те, конто обитават селото, при пренасянето
на събраните през лятото храни от нивите
до къщите, конто ще бъдат преместени.
Освеи това да владее всички недвижими
имоти вътре и вън от Енос, който ми при-
надлежат като на господар. Те от дълго
време са почти изоставени и искам да бъдат
поправени; проастия Неохорион, проастия
Курианис, проастия Хиросфакт, село Ваци-
нея, село Хусдери, проастия Синали, ново-
заселения проастий Вирос1, Спасител на
власите, проастия Свети Николай, двете стра-
тиотски села Делян и Драгаваста2 *, кастроня
Детое4 заедно със селото Чехова, проастия
Сикараги, село Враниста, проастия Невосе-
лус5, проастия Делвоцианус, проастия Чампи,
проастия Равнианус6, село Софус, ако не
бъде продадено, докато съм жив, тържище-
то Сагудаус7 заедно с настанените в него
парици и жители, с корабите и с правого
от василиката8 и тържището. Тия да владее
след моята смърт; а след смъртта на Ка-
стамонит — проастия Галатон, селото Чер-
ник9 ; след смъртта на пиикернис10 Констан-
тин — селото Радавунт11; след смъртта на
Никита Романит -— селото Керкизон; след
смъртта на моя хранении Констица, ако той
умре бездетен - селото Хатисион, а ако
има депа и ако иска, нека да има пра-
во да го прехвърли на тях. Освен тях
господарски утвърждаваме и моето се-
ло Калосерас, придобитата от мене чрез
покупка нива Чнчи и принадлежащите ми
места н Траянупол1’2, конто не са дадени
на моя писар Михаил и който са споменати
в дареиието за другите села на манастира Бо-
городица Космосотира; а още — дадените
ми чрез хрисовул от славния господар и мой
1 Вирос — дн. Фереджик в Източна Тракпя. Срв, Ф. Успенский, Константинопольский Серальский
кодекс Восьмикиижия, ИРАИК, XII (1907), стр. 24—25- 2 Делян и Драгаваста са чисто славянски наимено-
вания. Те показват българския характер на тия земи. Настрой — малка крепост. 1 Аетос — вероятно
днешното село Аетохори (Доганджа), Дедеагачко. 5 Т. е. Ново село. 6 Равнианус — неотъждествепо.
Името по всяка вероятност е от славянобългарски произход. 7 Сагудаус — напомни името на славянского
племе сагудати. Това име се среша и в Македония. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 114. s Васи-
ликати се наричали императорски имоти, раздавший на видни царедворци. Владеенето на такива имения било
евързапо с известии привилегии главно от фискален характер. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 73,
138—140, 146. у Село Черник — неотьждествено. Името е славянско. 10 Пиикернис (utvxiQvrp) — вино-
черпец, дворцов служител. Срв. Ангелов, История на Византия, II, 1963, стр. 44. 11 Радавунт — славянско
наименование. Град Траянупол — развалините му се намират блнзо до дн. Фереджик. Срв. Ф. Ус-
пенский, Константинопольский Серальский кодекс Восьмикиижия, ИРАИК, XII (1907), стр. 21.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
131
d'evra uot л/.оТа ЬоодЕха ёу E^xovoasia tovtojv
ходцоеатд TEOJaQOjy yj.hdbaiv. Tavva Toiyagoov ласта
XQOOXVQOVtlEV ТГ/ (Г/1(1 piOVfj тфд X0a,U0(jC0T8lQQS u.ov
'fhoxoHOV xal EVEQysTtbog Ьеолоегхок, xatyd е/оутаГ
лодд tovtcis дё xal та tovtcdv dixaiopuava dvada-
fizo&uj. tov лдоЕОттота, OTtoih av xai ладасрткАттоу-
rai, xal dxo'hayai ev тф axEVOcyiAaxta) лоб; acepd-
AEtav d’EAOfiEV, rd дё i'aa ТООТТОГ Е%Е1У XQOyEigOlS
лдбд rd Ejwuh'Etv rotg I'oog лоте tov xatgov ava-
xv^pvotv ёфртаотилд: тару dcxatcov yytov sx byuOGia-
xyg %eiq6s xat bmdtiEcog, ei ay ngoixp-'Odou iiev ётт
'cottes xal avTd avr r.oig хтфиааг ypov rd fit-
xauo tiara тф) лдоуотоп тур povyg EyxEioyuai, её
fl’ tocos ёлёхоп'а vlev xal ETvgd тега тыу bixao)-
tiarmy yitov, тотаудасрутоюаг та отупкуотта. уу-
ната xal, ЬобфгоюасУ toIq Ьаолбтшд r.cov хтуусатог
ёхтётоу, ois тахта xal tovtcov ryv Ьеолотесиу лдоа-
хсходаФхарЕУ глоудад^ЕУта лада x.giwu. щлк уогу
rov wig eti do,gov,uef)a xal xQooxvgovyEV rfj piovy
оаалтд r,7jq TqiuаУоолоЛЕСод уриУ biatyEQoi'Giv e$co-
i)ev тотиа. Et"/y>,iiai oov тф) лагтрлблтд фКф) лада-
та&фуас то ёл1ТО1лоу туд ypswoaq £oyg Etg duo-
лФцдоюту daipalEUTEQav rov dtaT-Evay ppvov xal eiq
dvEyeooiv rov еу ту/ Alva) тф) %g6vm xal тф Tcov
лдоуоутсбу сшеАещ атрллсокёутоу yby xal auavgeo-
dkvzcov oixyuducov те xal олфуох толсоу’ ei d’
tacog лдоалЕУ'&оии, omp dmEvxoiiat, ф tov yyov-
psvov svEQyEia дшлдофата) rod tcov vyv ovotuoiv
xal dvsysooiv хата то ypiiv flovlyTov' dvayxaTa
у do cypobga xal хдекодт} vvyyavovoi ту povii, cog
Ota ravry zayaarwoyra аетбуюг moiotov (pp. 527
532,).
riduv fl5 E.ig Evroiav thoOFftovg cgyo/iEOa лада-
xAijoEWg xal nahv tov пушЬтатот xadipyovueyov
ryv фиЕтёоау avabtbdoxopiEV fiov/.yoiV xakvv pay
xal $e6qegwv to та xadd ло/Adxtg ауахудбтттофси
xat yuas тлау ат gExstv eis ryv toutcov Evvoiav.
trtEiby ydg ryv Et'XijV tcov xgtaTOOViqiwv Aaayv s’f
алаХауу dvvy^nv ууалуаа xal ryv птоуутуу тф) (~Фф)
xardoav vptlo'i)oa.i ладахала) xbr лдстотала xal
rods vn avrov ptovaxovs, tovs ёлсяхоор toiv фале-
лютеоцегооу yjoroicov avioig /«'; pdgos ti уеоу ёхтод
btxatag avaygaepyg rd)v dtpEtdo/JEvoov avzots teHeo-
/idrcov ёльуУтЪуа!. лоте xal btaoEiouoi'g vivas лада-
Adyovs raig ibtaig piovaig Zeqoi xal rfj tovtcw
таХшлоодш. лодСдоусвуоъд те xal ovVAyovvag oca
те лдод figwoiv Ешходууттлат avvoig xal rats tov-
tov d^iaig yvvaiA xal лаю1 xal утууфоосцу ок
баща1 в екскусия дванадесет кораба'2, конто
имат вместимост четири хиляди [модия]. Всич-
ки тия прочее подаряваме властно на свегия
манастир Богородица Космосотира и Благо-
детелка, както се каза. Желаем освен това
игуменът да вземе и техните документа,
където и да се съхраняват, и да ги постави
за сигурност в съкровищницата, а техните
копия да има под ръка, за да ги показва на
тези, конто биха се явили, за да проверяват
нашите имоти от страна иа държавната власт,
ако не сме успели още приживе да предадем
и тия документа заедно с нашите имоти на
игумена на манастира. Ако пък и някой
други от нашите документа са общи, тряб-
ва изразите, конто са общи, да бъдат пре-
писани и документите, подписани от съдията,
да бъдат предадени на господарите на ония
имоти, на конто предадохме и тяхното вла-
дение. Освен тях прочее даряваме и утвърж-
даваме за манастира местата, конто ни при-
надлежат вън от Траянупол. И тъй моля се
на вездесъщия бог да устрой остатъка от
нашия живот за сигурно изпълнение на мой-
те разпоредби и за възстановяване на запад-
налите вече от времето и от безгрижието на
попечителите занемарени постройки и обра-
ботваеми места в Енос. Ако пък по-рано
умра, което и моля, нека дейността на игу-
мена да извърши уреждането и възстановя-
ването им според нашето желание: защото
те са много необходими и полезни за мана-
стира, като му служат като най-добър ме-
тох. -- — —
Отново поканваме досточтимия игумен към
благочестив размисъл и отново му съобща-
ваме нашето желание; защото хубаво и бо-
гоугодно е ние често да изтъкваме хубавите
неща и да се връщаме към тяхното обмис-
ляне, Тъй като от ранно детство обикнах
молитвата на християнските народи и възне-
навидях омразното богу проклятие, приканвам
игумена и подчинените му монаси да не
определят някога за жителите от поверените
им села някаква нова тегоба освен вписва-
ните според закона дължими данъци и [да
налагал] някакви незаконни изисквания на
тия, който само със своите собствени ръце
и със своя труд си доставят и събират сно-
ва, което служи като храна тям и за техни-
те злощастни жени, деца и родители, както
1 Севастократор Исак Комнин бил третият сия па император Алексий I Комнин (1081—1118). Срв. Успен-
ский, Константинопольский Серальский кодекс, сто. 18 — 22; Petit, Typicon du inonastcre de la Kosmosotira,
p, 17, 2 Освен екскусия за недвижима имоти заедно с настанените в тях нарици в и за нт и йс ката цептралпа
власт освобождавала от данъци и кораби. Срв. за екскусия на кораби Af. Л1. ф)рейденберг, Экскуссия в Ви-
зантии XI—XII вв., Ученые записки Великолукского государственного педагогического института, т. 3, 1958, стр, 344
и сл.; А. П. Каждая, Экскуссия и экскуссаты в Византии X—XII вв,, Византийские очерки, Москва, 1961,
стр. 191 —194; Тивчев, Нараствапето на едрото земевладение, стр. 230, 237,
132
Typicon monasterii Kosmosotirae
Типик на манастира Космосотира
ret гто/Uu xal боа то7д ёлютбтилд xai Е-албтаьд
avT(t)v oi’iot hrifioapsrovotv' еу томф уао аг хш
Оебд xal ytiEic thv I) тратт аг кд {чкоу avoir) пег
(РР- 5834--595).
’ЕНА dr ло/J.dxtg xaiklmo циЕлд IciogyaugiEv,
татр рротагг xaxia diaua%pv r.l лохло. EgEQya-
^етш тут лдбд а/.Е/лоод иитогд, by olg хм лол-
Aol xovcpui.Ecog olxiag Eioixcor ёитилдашу, ol to
6eiv6v EQyafrytsvci tovto даааттдаЕ&а. xal gvp (дк:ф
KOQaivuV'Uf-v то) ttqoeotcoti, ос лео1 той xoaov туг
sQyaoiav асрриГ£17, "va., ote nc rcor ёлоЬмг тагу
туд цогуд axcryrmv от-юе/Лког uvt р oixlag fyi-
npyo^idv t$f-Qydo?]Tf.(t, ахаоааутмд лао’ агтой tov
лдоЕотсбтсд ovvE^avrcorrai лагтед ol ладо1Х0( cxei-
rov tov %o)Qiov, tv (pm.Q б ёрлруи^бд ysvyrai её;
xmvomipaiv то и ёулоуодёгтоъ olxiytiaTog' xav дёха
ydo то%бт ёилрцоОбЬсь, то тоюотот %cdq(ov бсрифш
rpQOVufav ёд dvdyxyg Щ та»’ ЕрлдуобЕГтшу xat-
РолоьцОЕсьд, ovx ех балагрд тьудд тедг тад otxiag
6яо2соЛех6тО)У, &АЛ ёх логоо xal олосдрд таге
^у&ётталг etioixcov rov y^ooiov, уф arafiob'iv tov
E’gyov dEycyutvov viva xal r^Epdratv, d/.E алаоаау-
rdv te xai ovviof-iov тут tovtov mpalcoaiP. ei d tocog
dixy &Eiq xal npofiythiu, 6 rov Eivurryopdr ipyaoduE-
vog xaTauyEihiy bi аётоумру) xal у xazccoyEotg tov-
tov xal у (рагёоаллд лЁуо) ryg vno-fh отход ovx adylog
уЁтутол тер nTQOEUKuTi, dp2A dyb] uliEov xal avaucp)-
1яхтхд, fci еттеоЬеу dbOQi'QofXE&a лрбд ту xQooyxovoy
sTaidovaEi xal xobi xt tov to deiyov mdgcxviog, eI
[hv ovx e"/ei ovrog rtatdag у yvrcuxa, tup бё.ог
avrov flier dldoodat лрод те тогд ало^ёоаттад did
пород тд.д olxiag xai Tiru.g aE.ovg tcov mcoypTSpcov
naQoixayy xal ахтуабгыг тап> беорсёгсор Emxovoiag
flvOOTixyg'' &l E I'ucog ласбад д таюбтод e%ei xal
yvvaixa, то уилоо трд mgiovoiug avrov &qxsoei
aiicp тот махебд лссфагп ухта туг ало туд cpv/xa
худ xal то)г дтоутг ai-wv dxo/.wa1, to 0' ypiov
didookat oig xal dia)Qi xd/iEi)-1 лдбд тог d.vayu.tiic-
/лбг tov xu.xov xal tov xaloi> туг аи^ут}]т(Г лдбд
тостад dtoQt^dysika ohy Xeiol xal avcbiiy тот лоо-
Еотсота dtarioTaaihat лодд exblxyoir или.оа^атог
tcov adbxo'vihrov лаооёхшу xal ro)v ddixovvrcov
оа>(роот1оу,бг‘ ev tovto) yao Ordg ihgamvEToi xal
у rodrov navayla tiyrr/Q, cyTig лдбд daixovyiar dgoa-
уЕотйтуг ту g I юг уд таотуд бьатаатуоЕтаь (pi?. 66oG—
67so)-
Ei /лег ovv 6 JiooEOTcog cdtoi to ,it.Eoog туд
/.iovyg tov narroxQaTOQog jasra туг y/tcov I'ucog
и многото, което те подаряват на своите на-
чалници и господари. Защото по този начин
и бог, и ние бихме получили от вас услуга.
Но понеже често, както ние разказахме,
злобата на хората създава в повечето слу-
чаи разпри между тях, поради конто и мио-
зина тайно подпалват къщи на селяни, кота-
то някой от жителите на манастирските
имения, промъквайки се, подпали някои къща,
а именно от тин, конто са безчувствени към
добро дело и конто извършват престъпле-
нието, ние нареждаме и заедно с бога съвет-
ваме игумена, щото всички парици на снова
село, в което е станал пожарът, без изклю-
чение да се съберат от самия игумен за
възобновяване на изгорялата къща. Ако се
случи и десет да изгорят, това село по не-
обходимост трябва да се грижи за възстано-
вяването на из го релите къщи не със средст-
вата на някой от тия, конто са загубили
къщите си, но с труда и усилията на спо-
менатите жители на селото. Но извършване-
то на тази работа да не се отлага и забавя,
но неотложно и бързо да се извърши. Ако
пък по божие решение и промисъл този,
който е направил пожара, е бил заловен на
мястото на престъплението и залавянето му,
сиреч разкриваието на станалото, не е неиз-
вестно на игумена, но е много ясно и без-
спорно, въз основа на това определяме за
подходяще назидание и наказание на извър-
шилия престъплението, ако той няма деца
или жена, цялото негово имущество да се
даде на тия, конто са загубили чрез огън
къщите си и на някои други от по-бедните
парици и актимони, нуждаещи се от помощ
от храни. Ако пък той има деца и жена, по-
ловината от неговото имущество ще бъде
достатъчно на злосторника след освобожда-
ваието му от тъмницата и оковите, а поло-
вината да се даде на тия, който определих-
ме, за премахваяе на злото и за възстановя-
ване на доброто. Освен това нареждаме игу-
менът с думи и с дела да насърчава към
пълно възмездие за пострадалите парици и
за вразумяване на тия, конто причиняват
вреди.1 Защото така се служи на бога и на
иеговата пресвета майка, която ще бъде
умилостивена да помага непрекъснато на то-
зи манастир.
Ако прочее игуменът види, че манастирът
Пантократор2 се откаже след нашата смърт
1 Предвижданнте тук специални мерки срешу селяни, конто подпалват и опожаряват манастирска соб-
ственост, говорят, че такива случаи не бкли изолирано явление, Очевидно селянше ле са действували само от
злоба, както пише ктиторът, а по този начин давали взраз на недоволството си от тежкото положение. Срв.
/7. 7авчев, За класовата борба във византийского село през XII в., ИПр., XXII (1961), кн. 1, стр. 95. - Ма-
настирът „Пантократор1' се напирал в Цариград и владее.ч поземленн имоти в ди. Източна Тракия.
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
133
(l.-io/jicooiv fiQEp'yjoa.y etexm rmv ГаоифАдтыт d/t-
eotw г) Гаахф{Ца лада тр тл" avroy
нощ), xadcog лдохЕУтдалаГ ei. d’ lloo.g xal лаАут
тада%а1 тадаубд diade^aivw xal бхАцоЕтд ёп буАф
оеоь dtxaortxaig атаьуиортат, Щ’ атада&ау ёл1
tovtolc XQEOiv аолaoaoiBai тфд ротрд tov fjyovps-
уоу xal ту/у ГаотфьАеау лспАтулаь рета tcov auijjg
dixalayv алатталу лдод то peQug tov Цаутохдато-
дод ОёАоу avi>p> ё^тоурааа&щ, то <5p тьрдра tov
yj.ooiov dofi/ftco лаАьг fig eteqov %a)Qicv ovuq-EQov-
тод тр povp ё^(/)ууоьг, лаУт-l т.дбла) BovAouEVoyy
Qncoy то атадауот ffyyiv ev лисит, d xal dexae^
ZtTton’ f^EQ.ut'Qoyy didopEVoiv poi лада rov TJav-
ToxQaTOQxp'ov ev ex a tov Tiprt ратод rov yyoQiov
rovde Tpv лообтрта rovroiv dAiypv uvoar etl £orr-
ттд алЕОтюарсВа (pp. 6835—69_Д
\lprt 6e ХОЛ лдбд ETEQUT OL'p/jOVAl/T dyadpV
ElariOQSvopai xal ты хата t.qv ppioav лдоеотат
XQppan'^a) ovv (Аеф xaAdg ovpffuvAog, xal ftov Ao-
pat pi} no.QOQafyrp>ai rd тур ovp/jovApg xQootp&eyua
ел1 'Qpplq xal Avpy тур ay [ад ротГ/д‘ еж«Ъ/ ydg
ovv wig dAAotg dxivypctg лдоохЕхидыхарЕУ avrij
xal rd dvo yfvQia таита. тб те tov AeAedvov xal,
ipv ovTto ттсод Aeyopsrpr AgaydBaoTav, kv wvroig
V Eioi TivE? отдапштал олоткАесд ppiov xal dvaia-
jrvvtEiv лоААбхьд ЛЕфбхаш лдбд rovg уеьтоуогутад
avroig xal лдбд тот лдогортсботта таги '/coqimv
ррыт xal доолЕ1'д'01‘(Л.у ol'rco лддд тур тая д&ыАо-
рЕуая ГЕЛЕСраттоу алобоотт 'duQQEi тлг/а тур gtqu-
TKVTixijg eyzsiQiaOECog, deov ёот1 тот xal)pyovpevov
oAp xeiqI Tovvovg (piAicog degtovoArv тр тдалЕ^р
рЕтд. zip црая anopluDOtv xal лаут1 тдблсо pETa-
yfiiQltEvd'ai eBpev^oteqov, олсод £%oi тобтоуд ёльхоу-
govg cigcocpiAsig, xal layvoap did tovW eo%vot
&jroQQau[^Eiv Tobg л&д^ тыу ррЕтёдоя y(.og[cov
dtaxEiuhwg хил /jovAopzvovg %uqI лВеоуехтгху}
tovto tg ETtEiifiaivEiv TVQavvtxdiTEQOV, oi a та xal ti'jt
oppsgov ev лоААоьд owoqw/uev yivopsva’ txavol
ydg ovtoi crQdg EnixovQtav ifjg poyrjg xal anoTQO-
лгут tc~)v /jAamdvTCOv хил Alar wyAAyaoi. fiovlouut
ovv xal rd tov yQUytuarixov /uov rov Mi'jcaijA
%(OQla, (farEQ avvm дгдсоха, xal rov KcdvotIt^]
xal dyaAoE.aTov pov oixstrng еу лоААоьд fioiydEiofiai
xal xSQV&dhiE {Aat лада tov xaxo, tqv fjUEQav
лдоЕвтопод ootj duvautg (pp. 71g_2S).
"AAA’" ёлтлб^лед xqeojv pot navil тдблср лрод
тцд povtfg T^cjfk niyv diapovgv ovv ©Еф xal ovv-.
от лозята на гастивилинците, то Гастивилея
ще бъде във владение на неговия манастир,
както бе определено. Ако пък отново без-
покойства след безнокойства следват и съ-
дебни разпри след разори възникват, игуме-
нът на манастира трябва да запази спокой-
ствие към тях и да продаде Гастивилея
заедно с всички нейни права на Пантокра-
тор, конто желае да я купи. А парите от
селото трябва да даде пак за купуване на
друго село, полезно за манастира. Ние же-
лаем по всякакъв начин да имаме спокой-
ствие във всичко, ако и да ми бяха давани
шестнадесет литри иперпири' от страна на
[манастира] Пантократор заради цената на
това село. Но понеже тяхното количество
беше малко, ние още приживе се отказахме.
А сега се насочвам и към друг добър
съвет и с бога ставам добър съветник на
сегашния игумен и искам да не бъде пре-
небрегнат гласът на съвета във вреда и за-
губа на светил манастир. Защото, след като
заедно с другите недвижими имоти му да-
рихме и тия две села -- Делян и така наре-
ченото Драгаваста, — а в тях има някои
стратиоти2, наши данъкоплатци, конто често
се одързостяват спрямо своите съседи и
спрямо управителя на нашите села, като от-
казват да дават дължимите данъци, поради
дързост, идваща навярно от войнишкия им
занаят, необходимо е игуменът напълно прия-
телски да ги приема на трапезата. Той по
всякакъв начин да се отнася любезно, за да
ги има като преданы помощницы и чрез тях
да може да отблъсва успешно разположени-
те около нашите села жители, конто искат
с алчна ръка да нахлуват по насилствен на-
чин в тях, каквито неща понастоящем на
много места виждаме да стават. Защото те
ще бъдат достатъчна помоги и много полез-
ны за манастира при отблъсване на вредите-
лите. Желая прочее и селата на моя писар
.Михаил, конто му дадох, и селата на моя
хранении Констица във всичко дружески да
се подпомагат и подкрепят от страна на се-
гашния игумен, колкото е възможно,3--------
Но тъй като аз трябва по всякакъв начин
с бога да допринеса за трайността и за веч-
1 Т. е. 1152 златни монети. Една литра се равнявала на 72 номизми. d През XI—XII в, част от стра-
тиотското (войнишкото) население попаднало във феодална зависимост. Много от стратиотите загубвали своите
имоти и стигали до положенвето на обикновепи парици. Срв. П. Мутафчиев, Войнишки земи и войници във
Византия през ХШ—XIV в., СпБАН, XXVII, клоп истор.-филологичен и философско-обществен, София, 1923,
стр. 31 и сл.; Литабрин, Болгария и Византия, стр. 242—243; П. Тивчев, Към въпроса за селското население във
Византия през XII в„ ГСУфиф, L.II1, 2, I960, стр. 512—514; Същият, За войнишкото население във Византия
през XII в., Изследвания в чест на Марин С, Дринов, София, 1960, стр, 57] и сл. 3 Севастократор Исак
Комнин съветва игумена да изиолзува стратиотите като военна сила срещу евентуални нападения над мана-
стира. По всяка вероятност той взема предохранителни мерки както срещу недоволни селяни, така също и
срешу посегателствата на съседни феодали. Срв. Литаврин, Болгария и Византия, стр. 243 ; Тивчев, За класо-
вата борба, стр. 96—97,
134
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
ту у pc it ryv a&vvaov латтдд ravry GV^yrsQovrog,
yal eIs Eteqov около* аУЕКтпрацЕУ, уо.утег'&ет dio-
Qt^dpe&a, iva r dwEg ct ало туд ЁльоуЁчрЕоод tov
NeoxdoTQOv ЕЛтУ.Еу&тед лао рифт yal etg толот
гц.ит {jEOTiaQirwv xQ/]f.tar(0avT£g нас dov^EvoavTEg
pot p.E"/jQi трд е,иус дло^ютоЕСод ev те тспд еу
[№&£(/»’ ai'Tcbv ftTi'Gfiaot туд dy/ag vavryg uovyg
y.al ev ^TEQatg dov^eicig yal f'^ovQ'/eiatg XQ^^Eop
val (луу y.al oi UErd ryv kti'giv yal алаотютт rav-
туд ovyaQtdfiij&EvTEg avrotg fjEoriaQiTai yal л-qog-
уХцАегтер ало туд ртрЛноуд рифт ёлсанЁу’ЕХод
rot) NEoxaoTQOv, Etvai ftEXQi туд tovtcdv д.ло-
fiubG&jjg ,itET(i ryv yp<7>v ало/ЗЬоост латгр атЕлу-
qeugtci, Hdl LiyTE Etg dyyuQEiag у лаоауущхиад
у ipto^c дТ)1л1ад сУ.науттас лада tov лсдогортЕГОттод
тфт туд povpg xmqigtv руте лара tov лооЕоталод
ravvpg лоте} aA/.d истегнлб'ОФос латтед ара туд
yatfedcag, еу у лосаубЛргтас rppEcov ueto. лаорд
туд olyiag аГ’тФг, yal лроака'д'соооас л Apatov той
'dEOGtOGiov yaoiQOV туд povpg, Ev&a ла# ррФт
Уб1 ТО AvyO%(i)QCOV УЛ-ti TOV Aq&%OV pETOlKlG&EVia
ya^pdQaorac, yal «д« eIvul tots rotov to vg /jEOTiaQi-
rag vlg ёлсноофат ipg povpg yal алот@<олут тфу
I'oeog Ела^ЕкуоаУгаоу уатархалтЕст avryv yal rd
ravrpg AvpaivsaDat утр para" fiovlop^^a ydQ Hal
лрсотаттореу Etg тлауоуу туд roiavvyg EVEQyEiag
Etvai rov ya&pyovpEvov avrovg yal Etg XQyotv
АлоотоАрд dovAeiag rovg /ЗЕОТсарстад, &T£ тобтсот
6 лооеотфд ev XQEia yevposrai' did у do ravia ла.т-
r(vg yal r.pv (ПеАеюу avrotg yal to arEnpQEWjTOV
т(7п’ аАлгот, Eid prat. аууареиФ* yal ipaypo^piitayv
eqciAorippodpsda psrd Tpv ррфт ало fotcoo iv. ei
ЛОТЕ dr б ЛдОЕбтФд TIVl TOVTWV EV rfj л6Ае1 7/ EV
аААф тблф psAAst xQpaaodac dovAslag nvdg, XQErvv
avifp yard rd алараартот d£tovv rov алоотвААб pevov
нас с'ллот лоос 1ллаа1ат did ryv алоосат avrov
yal лтюуЕсат лоос pdvpr XQifotr гуд nQOHEipEvpg rQt-
dov yal Sgddov roiavrpg rivog KaTaAApAov tov толс-
hov diaaryparog, ev ф dfatQ ёнЕстод duoGTEAAsrai.
OtjOt fU T(7)V TOIOVKOV fjSGTiaQlTOOV fiovAp&ElEV iO(J)g
лоте ij GTQaTEvdyvai ётЕдор rtvl дЕблб'у лкуг туд
aylag ravryg povyg dov^Evoai yal p.yv sig глауоф’
ryv лдобгах^ЕТоаг etvai rov TLiittoidrov ya'&Tiyovpis-
voty йл3 kvTEV'd'Ev ЕУлтлтЁтсобоу туд dvayQarpEtayg
мото опазване на всичко, което е полезно за
този манастир, и към друг покровител обра^
щаме глава. И тъй нареждаме, гцото всички.
конто са събрани от нас от околността на
Неокастрон и който са ни били в качеството
на вестиарити1 и са ни служили чак до
моята смърт — от самото издигане от осио-
ви на светив този манастир - - и са изпол-
зувани в други работи и услуги, и причисле-
ните към тях вестиарити след построяване-
то и довършването му и повикани от спо-
менатата от нас околност на Неокастрон да
бъдат чак до тяхната смърт, след като аз
почина, изобщо освободени от епирии. И ни-
то някога към ангария или парангария или
псомозимия да се привличат от страна на
управителя на манастирските села, нито от
страна на манастирския игумен. Но всички
да се преместят заедно със седалигцето, в
което са настанени гюнастоящем, заедно с
цялото си домакинство и да се настанят
близо до богоспасяемата крепост на мана-
стира — там, където се устроиха преместе-
ните от нас села Ликохорион и Драх. И заед-
но с това тия вестиарити да бъдат в помощ
на манастира и да отблъсват ония, конто
някога биха се опитвали да му пакостят и
да му опустошават имотите.2 Защото ние
желаем и нареждаме вестиаритите сами да
бъдат подчинены на игумена за такава ра-
бота и да му бъдат на разположение като
пратеници, щом като той има нужда от тях.
Защото заради това изобщо им направихме
благодеянието след нашата смърт и да не
плащат данъци, и да бъдат освободени от
други тегоби, както се каза — ангарии и
псомозимии. Ако пък някога игумеиът въз-
намерява да използува някого от тях за ра-
бота в града или на друго място, да му даде
според обстоятелствата, като снабди изпра-
тения и с кон за пътуването поради негова-
та затрудненост и беднота, единствено за
нуждата на предстоящото пътуване, и съот-
ветните разноски поради отдалечеността на
мястото, в което той се изпраща. Колкото
от тия вестиарити биха пожелали някога да
служат военна служба на друг господар,
а не да служат на този свет манастир и да
бъдат в съответно подчинение към игумена,
оттогава нататък да бъдат лишени от цялата
1 Вестиарити се наричаяи тези, конто пазели ияператорския гардероб. По времето на Комнините те били
част от охраната на императора. През ХШ в. те са известии вече като лековъоръженл пета стража главно на
финансовнте чиповници. Тук вестиаритите са военна охрана, конто севастократор Исак Комнин като висш са-
новник и едър феодал имал. След неговата смърт вестиаритите трябвало да изпълнават военна служба в полза
на манастира. Срв. L. Brdhteri Les institutions de I’Einpire byzaniin, Paris, 1949, p. 149; P. Lemerle, Recherches
stir le regime agraire a Byzance: la terre militaire a I’epoque des Coronenes. Cahicr de Civilisation mcdievale, II
annee, № 3, 1959, pp. 275, 281; Литаврин, Болгария и Византия, стр, 244—245; Ти&чев, За класовата борба,
стр. 96. От думите на Исак Комнин се вижда колко несигурпа е била обстановк.пз и колко реална омасност-
та от въоръжепи нападения в тези области, Срв. Тивчев, За класовата борба, стр, 96—97,
Typicon monasterii Kosmosotirae — Типик на манастира Космосотира
135
(pitortuiae ней трс wv iTeoxdurQOV
втоу.ец’ёоу; E^oixi^o'dcooav xal ei<; алло? ушдот
д.лоттЕилёа'&аюаг xal (Ixgvtes ла@а too ярототоъ
TOs, tbs aU.oTQi'M tov fip£veQOv etl svsQyEoi'q. tov-
tluv /ЗоъМ/иатод. дт/лшсш yo~v таьтщу то ттаоЬт
rvziixov ц/мЬг xai Tj tlqos тоЬъ рр&ЕУтая /Зеоищн-
шс EyyQWt of T}(.ia)V хобота.; is, и&ла xal тцт тоттап’
лообтрта xal abzcbv rd дтбиата Pxfi&ev ех тр;
xqo ;rct^£rOb aQldrj^OTt'QOy б xqoeotto; irixd-oi* XQ o-
ipogo; yd(> тр !^°УТ) J? tovtcov ^juxovpia, xal
6iu tovto 7rQF.b)V тф tlqoeovqjtl абтру ёухоля^ЕО-
Oat ката то dwardv Ex^hjQOviai тдг вртр> diaia-
;tv xal to ^ovb]ua (pp, 71 Jo - 7234),
2 о youv dcvQEaoTixdv ijiwov тцюотаура xal tluq-
EXTIXOV 7ШУТОУУ Sr) T(~)V TCQOGXVQtOtyEVTCOV TTj f-LOVfj
хтг/ратсог GWETiTvyiisvov bid. uoXtfiblvv.T; ftovkhy;
EmotpQayiod'Ev хао тцашт еуолетТОц тф) oxEvo<pi0.a-
xup, ids ev ddijlto XEioflai та угураи^ЕУа itE^Qi
т)?ь i]a(bv апофтЬаЕСО'ь' /атгд. <V: ravxpv EvO-bs 6
jiQOEOTdj^ xal oi obv avTco ^ovayoi ттаттш; zoiab-
Tifi лоспта^ЕШь Ьеоттот^хФь ЬтФра^ааОти xal avaji-
Ti'^at avTijT xal r(~)v Eyysy()a,uu8vcov /.apEty t>}v
Evvciav xcjtl хат’ айтфу dEGjid^Eir tiiiv dcoQijibErTcoy
dxiyijrcov, xal avwv дтр.ад)} tov xcoqiov тщс; Kalo~
oEua^ xai 2.Еу<щ&ои tov T^It^I] xal tljtv diwyEQov-
то)у uot TOTiicoy ev ТошavovTio^Ei, xaOt})^ aoa xal
h’ tT) uvaiixf] dia-d’i'jXli fiov xai еу тер дмрваот1хф)
uov 7iaoEO7]i.iEicoGaw}p’ JiQoovayiiaTi (pp. 73з4—-
74,).
гореописана наша щедрост, да бъдат изсе-
лени от околността на Неокастрон и да
бъдат отпратени против волята им на друго
място от игумена като чужди за нашето
благодетелно за тях желание. Прочее на-
стоящият наш типик и писмена наша наредба
ще изясни волята ни по отношение на спо-
менатите вестиарити. но и техния брой и
имената им игуменът след това по-ясно ще
узнае от наредбата. Защото помощта от тях
е изгодна за манастира и поради това игу-
менът да се старае да я използува, колкото
е възможно, изпълнявайки нашата разпоред-
ба и воля. — — —
Прочее нашата дарствена наредба, която
съдържа всички подарени за манастира имоти,
скрепена и подпечатана чрез оловен печат, бе-
ше поставена от нас в съкровищницата, та пи-
саното да лежи в неизвестност чак до нашата
смърт. Веднага след нея игуменът и монасите
заедно с него изобщо господарски да приве-
дат в изпълнение тая наредба и да я отворят
и като разберат смисъла на написаното, да
управляват според нея подарените недвижи-
мы имоти, а също така и самото село Кало-
серас и така нареченото Чичи и принадле-
жащите ми в Траяиупол места, както вече
в тайното ми завещание и в дарствената ми
грамота означих.
X. ТЕОДОР ПРОДРОМ
Теодор Продром (1115—1166) е живял в Цариград през управление™ на Алексий I,
Йоан II и Мануил I Комнин. За него притежаваме твърде оскъдни биографичны данни.
Известно ни е само, че водил бедно съществуване по разни манастири, заради което сам
си е дал прозвището „бедният Продром" („Птохопродром"). Легендарен прототип на сред-
новековните поети-просяци, той неуморно подновявал своите жалби пред императоры и чле-
нове на императорската фамилия, за да печели тяхната милост чрез хвалебствия и панегирици.
Дълъг е списъкът на творбите —поетични и прозаичии — на Продром. Той застъпва
различии жанрове роман, поема, сатира, риторичны и софистични упражнения, речи
и писма. Най-обемистото му произведение е стихотворният роман „Роданта и Досикъл",
подражание на античната „Етиопска повеет" на Хелиодор. С хумор — наистина твърде
груб — е написана драматичната му пародия „Войната между котка и мишки", подра-
жание на приписвания на Омир комико-героичен епос „Войната между жаби и мишки".
Поемите на Продром, реалистични и духовити, са написани на простонароден език.
Прозаичните му произведения са подражания на антична автори, особено на Лукиан.
Важен дял от творчеството на Продром са неговите писма, конто принадлежат към
най-хубавото от византийската епистоларна литература. Те са адресирани до видны лич-
ности на епохата, до висши духовници и частни лица. Тук поместваме едно писмо на
Продром до Михаил Италик, архиепископ на Филипопол от 1142 до 1166 г. В това писмо
се съдържат данни за разпространението на еретически движения в Пловдивската облает.
РЪКОПИС : Cod. Oxon. Barocci 131.
ИЗДАНИЕ: 7?. Browning, Unpublished correspondence between Michael Italicus, archbishop of Philippo-
polis, and Theodor Prodromes, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, p. 279 ss.
Даденият тук превод e направен по това издание.
КНИЖНИНА: К. Krtitnbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur, II Aufl„ Miinchen, 1897, S. 749 ss,.
804 ss. — Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, Iй, 1958, 432 и посоченататам литература. — Д. Ангелов, Богомил-
ството в Бьлгария, София, 1961-, стр. 237 и сл. — D. Obolenski, The Bogomils, Cambridge, 1948, p. 193 sq. -
B. Primov, Българи, г'ьрци u латинци в Пловдив през 1204—1205, ИБИД, XXIII—XXIV, 1948, стр. 145 и сл. —
R. Browning, The Patriarchal School at Constantinople in the twelfth century, Byzantion, XXXIII, 1963, pp. 194—
197. — Ангелов, История па Византия, II, стр. 283—285 и посочената там литература.
Epistoki Prodrottii — Писмо на Продром
137
EPI STОLA PRODROMI ARC HI-
FI PIS С О P О P HI LI PP ОP О L 1 S
IT A L I С О
ПИСМО НА ТЕОДОР ПРОДРОМ
Д О М И X А И Л И 7' АЛИ К, А Р X И Е И И-
СКОП НА ФИЛИПОПОЛ1
'l(>v :itgy t>TQ(LTi(iyt ip> еу.еьеоу, oldas fh> AS-yio,
т<'>у ЦгтсолФ', то Аточ rfjs ’7лИЛоь’ ег’тнэдибта гтв-
L'TOlljXty, ГЦ'тф/фшурТО. MiP Цутф> „yOVGEa
xslayy, £W.Tuj.ipt)i hwafiolory11. &}’('o db a^a ло'А/.ф
tiuAloy ?t.iov siarrTOs }j yxstyoi' tiesiovOotos t’b
i^iaoiiityouai, {ц^нф sjituTsiAas Tij oij iK^atHOTrjTi
(П'ф1а.фф ми rd олоу уфА/ллоу лАоттоУ
fajuiwimy (/joo-Oi orc :то1су, tiouiw ovy oi or
6 ПахтифЬ^ To-si'yi-TOt оо(У of от / 'f’.£V"{?~
7E(, м2/..’ олосил у (фоту/ Az ;;® ;y г.дгц-
гбаа ooq'ta ysrya. Tt M; а)Ф<1 гфуиуту. akkuTS i yx
Ф1^1.Т:10 0л6^в(1)Т j-fl'l’tiCV W.raij4)<]lGU(0, 7? A'
/.гщщг тли то '/умФл, мФ odder щг ауаФФ
f'cxOT q О El, ЛОГуф)’ ol- (Ф T.'l ЛОО Mil K',){)(7iV Ul'TO-
XQpita sih’ca, лиги тф’ ХшФхф’ Мотоау Елтрауоу-
Ьц-'хЩ TTOAkOV (}'e (L/Фш t)E<D JUOTFl'EL',' OpTOS, C t f >•'
T&f)S OQ!~)V TCZZs' fU'Tti&l (Д' p/HZC фтОЪЧГШЛ ЛЕ01У-
СГЕОНЕУОУ Uj'iOl)T()6t Mil ТШО оФ/.lu ЕЛЛ^ЕЛОУТа
/фаиЛУ. ZUM у.фггя’ Tas b'vea А/ойснъ' ?.л ФХтт-
TTOl'TwXl Mil IU)TUQ ^EQl%OQEOt-(.V Е1Лl/S ai'tiiq, I)
xal ras XaQiras txsb'US тф' tqeis ХФ(11тд.гН)тм тф
U(p, X(/.l t’MlTSQas St'S TO ( fin'd тф’ IcOUI' ёф/.УЕ/лТТ81)>
%oqe(to’ Eft,us/x~)s ooq'diQ, di. id xoAAtmAaoio'cs
gymys тфтути х.Ф ras Modaas avad aol fii'uzisiii,-
jcoAsiv xai ras Xdoirus' Еца^ауоууфЪр-' оло
TU)V О(~У)’ (1'У;.'О>Г (Ф,Т(Ф, оггою фмооооиу^ Ф’-, огта)
TuUiivT-rjS Sfisier/-doi^ifii ууфгточ Mil Svdot'niO) %f/j,
АпФащЪэ Щ’ оф' фат Фттоу уоил ф'. d^tSAi-t ты
y.al ~ф> оф> 'Род6л)]у aA/.d xal yobs sxsidey илоо-
qeovuis лотиио1ф, та аотц rd, са, тф> лоАту тф,’
<>Ф‘, ТО!' и ЛОГ ЛТ’ХЛОУ ОУ ^EQlyQatyEtS Xal f.lSyC/.}.)]-
Онзи войник..знает кого споменавам,
етолиеца-, е бил ощастлнвен от стиха на
Илиада, като е получил според нея „злато
за мед, хекатомби за девет бика“. Аз пък
след много повече мъки от неговите добре
разбирам, че след като съм пратил на твое
блаженство4 няколко слова и съм използу-
вал цялото си богатство от мед, получих
твърде голямо богатство - - нс каквото мне
Пактол4, нито каквото произвежда Индия/’
но каквото излива философиятз и ражда
възвишената мъдрост. Но за какво говоря?
Впрочем пикета друг път да не упрекнет
бедност’га на Филипопол или да кажет, че
земята е небогата и че не ражда нищо доб-
ро, а зло;,; и макар че представят трагично
[положението си!, както сицилийската муза7
изобразява рода на керите,s самият аз съв-
сем не съм склонен да вярвам, докато се
виждам обсипан от идващите към пас та-
мошни любезности и всякакво отличаващо
ни внимание. Та никак да не казваш, че във
Филипопол не се развличат деветте музи и
че самите те, а и онези три грации не оби-
тават твоя дом, че и едните, и другите по
едно и също вроде не извиват изкусно и
мъдро свещеното хоро — аз винаги смятам,
че и музите, и харитите0 те съпровождат.
Така бях сам пленен от прелестите при тебе,
така възхитсн, че разтварям писмото ти с
несъгласие. Наистина възхищавам се и се
удивлявам не само на твоите Родопи и изви-
ращите оттам реки, на твоите градове, твоята
митрополия и цялата околност, която опис-
1 Иисмото се датцра между гшрнл 114Н и феируари 1147 г. Вж. Hrouiinin^, op.cit.. р. 293. - Загкгва се
иа царя на Аргос Диомещ, който учпетвуъал в Троянската война. Иазсндъа се столиец, аащото пронзхождал от Ка-
ледон, град в Дго.’шя. Вж. Аполодор, 1, 8, 5. 3 Огицоирчето т;;тудуване на архиепископ във Византия.
Срв. N. Ziliacus, [.’ntersticlii;iiyen zu den absirakten Anredcformen und Hdiliclikeftstiteln in Crriechischen, Hel-
singfors, 1919, Нактол - река в Лидия, пословична през древността сне споите златоносни пясъии.
'Гук се прави шгмек з;> дегендата за мравкрте златотърсачки, предадепа от Херодот, 3, 102, и Страбон, 705
(според отшсаписто па Индия от Мегастен). Трябва да предположим, че в писмото, на което Продром отго-
варя, Италик се с оилаквал от летите бптови условия на своята епархия. Висшите духовня липа, назначавший във
внзаптпйскнтс лровишши, евнкпали всяпъж с удобствата на сголицата, мъчно ноиасяли ловите условия, особено
откъеването от културпия живот н от своитс приятели. Те се чувствуваяп изолирапи сред чуждото, в по-голя-
мата си част негръпко население, толкова повече, че не могли да иосещавлт често Цариград. Подобии оплак-
взпия памнраме и в писмата на Теофилакт Охридски, и другаде. 7 Продром пол „сипилийска муза* нма пред
вид гръцки'Д философ, физик, строптел, лекар и поет Емпедокъл, смятан от Аристотеп (Иостшса, 21. 25) за родо-
началяик на риторикатз. Той ироизхож'тл от Агригент — Сицилия. н Позоваването се основана в'ьрху фраг-
мент от Емпедокъл, в който се изрежд;н именита (Фонос, Котос) па бопшнте на нодг.емното царство, паричапн
в митолопшта керн (еркнип), олицетворение ил всякакви ззпнн. !! Харл гите — трите богини па красотата
и радостта, олицстворяват грация н съвт.ргиспство.
18 Гръцки извори за българската история, т, VII
138
Epistola Prodromi — Писмо иа Продром
yootij xal Даошфто, ov dia тЩ avicijv lows et
хаХф tov dsQOQ Moeiq, /) did id iov psvpaioQ
ksioxvpoyovy, г/ did iijv xAidriv rqs oixcdoaqQ, д.Ала
did oi: xuvtcoq, idv ёуоу гтоАътфртоу vovv, rip>
Icodv xEtpab'pq iqv (ptATthqy ipv%qv. ei de
xat dxav&ECOVSQ alQ&jEoyy d?.oi rip' oqv xkq()ov%iav
vAO/navpoaviEQ tteqieqeiovolv, d/л’ &%eiq id tivq ena-
tpEivac tovtoiq ips dtaH.EXTixqs avctyxqs xat aTqpyqs
avrixa xaTaTpAEyqoovrat, xal el us eteqo. yq iU&codqs
dvuxQVQ xal ojioxqotoq tolq oolq Hdyois ov тёууосто
х(й itaAaiiotio, ифтотв laviqy ovico TiaqdipEi ,ueyjgt
xal eq tooovtov dxapsrq xal oxArqQdv^ ov цеу ovv
ol,aai' хатахДнает; di: aV.d тантру iqv afivooov
avaQQqtctQ xal tovq хатаодахта^ dvaoiopwoas tov
oi'Qavov. edoco tovQ leqelq ipQ ato%dvpQ‘ toi'wlq
ydg ёлскрроы то nvo d ods HaLv‘ «2Я ev old’
on xal ex ian> Aistov SyeiQp ids d finds ’Iqoovs
igxva rov TivEvuaiii xal <pvT Evans xal liEiaqwiEV-
oi'ts uvEvuonxaiQ yEpstovtaiQ leogteq(uq dvayxaiQ
vEOtyvia Malov xvxlop ips тоалЕ&у; Aqlctov, xal
rovs tov Movqqov [.lafyqids Having тф оф xal Eptop
TioooayayqQ тф fyEOxpQvxt, xal di aftrov тф evay-
ye), tip Xqiotov. it dk dga d KauipoQvpps, 6 тф
dncoXsias v16q, id Tig ФФллсллоНл Emiaxcoudoav,
dos otada, nddai xaxdv; KapyjoqvuqQ xal Eviav'dd
eoti, ласла^рра xal vtEQirgippa, nEqiEQ%6uEyoQ алау-
ias, faiEO'/dpEros, dtepyopEVoQ OTEvuiTtovs, dyoqd;,
do/Eia, veo')q, xal алтаутоуфНеу, cos гуутог, uta ,nv-
ooq djis^avvopEvos' coq куфеим dal таша xal mv-
ooQV/aqQ ayadsix&dosiat. aziav quEiEQOV ото pa xaid
iov dv&QamaQiov tovtov dvEcoyE' xal ev toi тогу
ваш* 1, не само поради тяхною хубаво раз-
положение или поради плавною течение на
рената2 или поради красивите постройки, а
най-вече заради тебе ти, мой високо по-
читан разум, света главе, ти, моя преобична
душо 1 Но ако тръните на ереста се разраст-
ват и заглушават твоята нива,3 * ти от своя
страна можеш да изеипеш върху тях огъня
на изкусната диалектика и те веднага ще
изгорят. И ако, напротив, някоя друга каме-
ниста и неравна почва не се омекоти от
твоите слова, не ще ли отвърнеш поглед от
нея, задето е толкова упорита и твърда ?
Наистина не вярвам. Но ще я залееш, след
като разрушит тази бездна и след като раз-
твориш небесната твърд. Ще оставя жредите
на срама.1 Подобно на свети Илия към тях
ще изпратиш твоя огън? Но, зная добре,
и от камъните ти би събудил като моя Исус
чеда на духа и ще садиш и ще присаждаш
в духовната нива с пресвещена необходи-
мост новопосадената маслина около трапеза-
та на Христа и ще доведеш учениците па
дявола при Павел — твоя и моя боговести-
тел° — и чрез него — към евангелието на
Христа. Прочее що да кажа за Кампсорим7 -
чедото на гибелта, злою, връхлетяло, както
знаеш, Филипопол ? Кампсорим е и тук8 —
о дявол и клеветник * - измамил всички, пре-
лъстяващ, минаващ през порти, площади,
обществени места, Храмове и отвсякъде го-
нен каю гад! Както мисля, той може да
бъде наречен Разрушител.9 Всяка наша уста
се отвори против такова човече. И особено
[ Трябва да се предполага, че в писмото си до Продром Михаил Италик е отделил място еа ри-
торично описание на природата и на селищата в своята епархия. Подобии описания са типр.чни за ви-
зантийската епистоларна литература. Вж. G. Carlsson, Ideologic et ceremonial dans I’cpistolographie By-
zantine, Uppsala, 1959, pp. 112—136. - Подразбира се p. Марина, древната "1ф^. s Както ст,-
общава и Ана Комнина, в Пловдив и о кол ноет та му живяло еретическо население — богомилы и па-
вликяни (срв. Alexias, XIV, 8). Ересите на.мирали благодатна почва за развитие в българските ?еми под ввзан-
тийска власт поради тежкото положение па народа. Продром не уточнява дали еретицитс биди павликяпи [!ли
богомили, във философско-религиозьите възглсди на конто имало известии различия. Впрочем нсвинаги внзан-
тийските извори правят разлика между тях. Вж. П, Ангелов, Богомилството в Болгария, София, 1962, стр. 216
и сл.; Б. Примов, Българи, гърци и латшши в Пловдив през 1204—1205 г. Ролята на богоми.чите, ИБИД, 1948,
145—158; D. Obolensky, The Bogomils, Cambridge, 1948, p. 193 sq. 1 Тук авторът има пред вид еретические
водачи в Пловдив, 5 По всяка вероятност Продром смята, че най-важните мерки против су секте ше вземе
архиепископът. G Италик получил архиепископская сп пост след дъ.тго учителствуване във витнето патрггартескп
училище в Константинопол — накрап като bibdoxal.o? nv Evap-’Elivv, Приятелството между Продром и Италик
датирало от това училище, което имало за седалище църквата „Св. Петър и Павел1', често нарпчлнл само
„Св. Павел". Оттук произлиза изразът. 7 Кампсорим — с.чещенослужител във Филипопол - бил отличен от
църквата от Михаил Италик, но бил реабилитиран от църковния събор в Константинопол през патриаршоствува-
нето на Николай IV Музалон (1147—1151). По-подросно за Кампсорим вж. Browning, op. cit., р. 296
b С. Д. Пападимитриу, Феодор Продром, Историко-литературное исследование, Одесса, 1905, 321— 324, тъл-
кува това място погрешно: „Кампсорим сега е тук, в Константинопол." По-всроятло е Продром да схваша имею
Кампсорим като нарицателно. Тук той намеква за монаха Нифоц, затворен в константиноиодскп манастир на
1 октомври 1143 г. и на 22 февруари 1144 г. оглъчсн от църквата за еретическите си възгледи очисено rpii-
частието в Стария завет. Впоследствии той бил освобсден от затвора, В съчувствие към него бил обвинен иатри-
архът Козна Атик, поради което бил свален от патриаршеския престол на 26 февруари 1147 г. Д. Ангелов,
Богомилството в България. стр. 237—238. !| В оригинала игрословие : Кампсорим — Павсорим — Разрушител
(последната дума съставена от Продром). Вж. Brow.'ing, op. cit., p. 297.
Epistola Prodromi — Писмо на Продром
139
етг’ at'TO) (йкаютЕдму. oteqi ov Kai n)r trtQOTgQaiay
ffflcooa tyr О)]у dQ8r))v, огто? vrro cot ttoiuGvi
таттггщ. koi tiu.tqI' K.c^stod'Q) tty тшо<\ oov кил кат
vro/ла, kuI Efoatyofico node o£, ки\ тД trity
(tyvovtjOto кеа Krtytiijoyiat: кол %<iQtTo£ кей тауу омт
Kt&tnv ftFiAr/iiaTfov. ’leodvi’Tt^ tovto) to ovoua,
yafifiotty rov .lo{K)ariTOt' to yvotytc^ua. 'H Evy/j oov
TOY i>EOY E^l/.FUVOi'o) U,(Jl (p. 287,—288.Д,
на по-праведните — против него. И аз преди
се обърнах към твое благочестие относно
едкого, който се намира в подчинение на
тебе — пастира и отеца. Да го призовет по
име, да бъде доведен пред тебе и нека се
покаже достоен за твоята закрила и милост,
за твоята благосклонност. Името му е Иоан,
зет на Дорданит по сестра.1 Нека твоята
молитва да ми донесе божията благодат.
1 Става дума за някой си Йоан, зет на Дорданит. Продром, изглежда, е искал в предишно писмо от Ита-
лик да го назначи на служба при себе си.
XL ДОКУМЕНТИ ОТ ЛАВРЛТА „СВ. АТАНАСИИ1'
В богатата архива на ланрата „Св, Атанасий11, прочут атонски манастир, се намират и
дадените тук два документа от средата на XII в. В сдинпя от тях - обикновен акт зт
определите границите на имот — се споменават български имена на лица и на местности,
намиращи се към устпето на Струма; те говорят за наличиетс на българско население по
тия места през XII в. Другият документ също съдържа давни за иългарско население в
Халкидика. Освен това той има много голимо значение и поради сведенията, който пи
лредлага, за развитието на пронията във Византия през XII в.
ИЗДАНИЕ: (}. RotiHlard -- Р. РеИоглр, Antes de Lavra, Paris, 1937, JAXs 5i, 57, pp, 150 -152: 1 53 163.
КНИЖНИНА : G. Ostroporsjiy, Pour I'liisioirc de hi Uodalitv byzanti’ie, Biuxellcs, 1954, pp- 32 - [0.
P. Lemerle, Reclierches snr le regime agraire a Byzancc la term inililairc a Rpogiie lies Соггыёпед Gainers de
civilisation medievalv, University de Poiriers, pp. 277--27У, - .И, В. Лег>'1;'и.1;о : BBp., VII (1953), rip. ‘280. --
.4, 11. Нажми: BBp., X (19561, crp, 227, Г. Г, Лиглаирпн, Гю.нтрия n Виттит г, XI- ХП вв., Москва,
I960, trip. 150 —-151.
А СТА LA V R A F,
ДOKVMИНГИ ОТ ЛАВРА
/. De fini bus praedii dociinieritiim
I. Докул1?нп1 за определянс границу.
Hl! 11М0Р1.
; Kttff'l TH X'bD ^L>of)(b'Z'C Ol’Vi'Tl'Uypf/pia'1
f) a Ari ri] psnoy cor 'tг,шшт(а)г(ог) (щл")а7(гг)
ягр(ог) ’Aoo(ylov Xfil 'hyco'tdyri' cry orpiic*
itoriy $c/.ai)e<>v mi too (pov)-
rtz(or) j/r/xdpGb aa'i fp/nvueror Try porry тог
Ка/оЛо. D. Ry or aru~>r r.cd. xD
'цце-трр-Р йог/Л/оггд’ wu. хо.г'Д ууРрмр иЪг гог
Пулу x(Phip)Vidvuiy ууоу-УП, оЛ'.о)'<)(1(кЛ Русо
алоиоржлаДуцз Dy u£T()-/pov тгу rlQrp‘&r}'i; porijs
К>У К<йгу.(1 (Di Tip' t'jUOl'pfiu.Ol--.;- o/'7p 77<)il'X(>6-
I’lU/' ApiU'-UVn' y.fd G7t-:bi>V ЛЧ'УСгёр KaTtiUlirrvi'..' У.ОЛ
Г W pApf Cl'p (iyiO.C : ТОГ Ф P.O 1) EOT TlCiOoX 1'00 i.'l (t"
V)p hrtJ.U EQtTOy b EG Jure? Dr s'.al, И1'с)1ит(у;)тур TOt'
Ь"£у Hfifidaic biciXEtueyov uyoor пД пстрс
ииуръ топ rid icovaGTiyji^ov) алоколаотагто^ rie
Съобразно с неотдавна нздадения доку-
мент/- подписан ст двете страни, именно от
досточтимия .монах господин Арсений, игумен
на светил манастир1 Филотей, и благочестив
вия монах Макарий, игумен на манастира
Калика2, направен по тяхно споразумение и
с наше одобрение и воля3 * и по обгцото ре-
шение на игумепите иа [Света] гора, според
който казаният манастир Калика по стопан-
ски причини и породи случилото му се дъл-
гогодишно завусгяваяе и почти пълно запа-
дане се иревръща в метох и преминава в
неотменно владение и собственост на мана-
стира Филотейд тъй като освен това в Ка-
рея5 се намира нива на съш.ия манастир,
а lyvrtyQatyfi.
1 Документы' се. отнпся към 1141 г. - Тозп манастир, нариътн еще Кт'пша, се яамира mi запад ст
Хнлсндпр. Вж. (лысапке в ЖлАпгД II, р. 349. 3 Т. е, на Наври,’), г.рот п.та пре,к гните,т на манастирските
събранпя, конто стаиапи три къти годтияо в Слота гора. Манастпры .,Фл'ЮтеГи се намнра на източнпя
бряг па Атон. Вж. /’, ТрлОлев, Мапаспгрпте в Македония, София, 1933, стр, 211. Карея — се/тще с при-
станище в Света гора.
Acta Lavrae — Документа от Лавра
141
ОГО/Н7. TlflOJIU ГОТ Tip hl(up!z)/(7(/$) Ье0'ЛО1Г(цс)
ЬркЪу (-Аротбулоо x.al огтсо 'JaoAup ого/кщсщЛъ?1
ту (и xat jraoa n'o^fiaa лЕ[ТоиаиА, -/лирто xai
агюхпчтос a.asbdihj xal Kapvboih] ftc тф /урог/тг-
vuiai’ (Уаататтос iov (avtop Aldv.u.uoc, ЬттиАуаиУ di
VitV <jCOO(ATl>'iiV ^HOlib-JOlT TpC 'dC UFTd%/Oi' u)'O-
(kao^faov^ tiovip too KuA/Axa ЕГЕоууаотт ec i-b).a-
ftsib XoOljyoVpETCH oi ХШ. хаталерто tov лаобутос
олоурЬчоаУТЕС I'pOOC, OlltVEC XO.t. , TOV 7VVQlOOtOtU‘V
(AVToo biityoyoat %(i'1 ?T7L(df(oc vv.d'p i/u.t ттоотуа-
ЛЕТТЕС 7U/.Q )}(tdw l’l/J/ОУ Т1)Г О1]1Ц-(ЛГ ITOGC
tixeiVey ЁлатухогтЕС avfjtC xal тут axoypu.<; }p‘
тус evqeiJi i(p))p h avrij оЬЬа/агГр xat, лаутауо/р-
TOT GEOtOOuiaC b~U<J. EOOflETOt ТУЕЦаЛОаУ Xlil TOP
TTfAQ аитфу jiETf't ахоЦФос (Ьаутоухсод уитбию-иу
ЛЕрЮрЮНоУ ОУТОр Е%ОУТа' САр'/ЕТШ fab ToV (AHOO~
TijQtOl' TOV b'T~l d'A/.diGl] T'p tHobciOT 2t(M\UU : ?’U
/jAE.XGVOlj TOO blMl.OouTTOC Tfi ЯггСАТО, Пр ноуГ/с tov
ВоСОТЖОЛОУ 7ti7.i TO CTErtOOhi'dttETC'V, (GEO/aWai TO!'
p,EOT]UljQrjrf)T fiflbt£(i)y U.E()U , bfplU. E/aTP To ,~TEQiO~
QtCofAEvov dpioTSpa rV' та rob BopoGxbcrlov) ХОЛ
to iXEAwdo^ZbixoYov tv (,(гт(~), алохЬ'Вь b' too; пе-
pIGQlpOUETGlC blploTC TO fey О ПЕРЫ’ r Ayi(AOU,df )p'
xal еото&еу ttoXv тот ау^Ьг тус afaip aovijC тог
M/yoltF.V'.iT ' AAf.tl'OoT-, TO tp()(\'-: UEl. TO {,(1'/(.0>’а XGT
VVbSI (£1’ rz/z.7 TOv IIEy((l) . (o ?.’) / ’О vrov TOV 7. fyot 1ЕТОГ
Xal O'TOC ^Oyvov, X(l(. <}.TO TOVTOV ftlibiВ t TuV GUTOV
агра хат Е-идтт(ат) каатЬЬкткЬ'соу иркстЕра. то bi-
хала тот б/(to?’) (dvobuoiop bf-cia то fitpiooiQ0^
UE)’()T, X(l}. ^EQ^ETal d'/jOf T}~jC //(AGlAlXpC 6()O~' тГ]С
fab то Aolikiov ktai top Xvybr vic та fap’abia
EQ%OU.ET}]C, ATEOlKOTITEl ri/T aVT}/V АохУши'иТ аЬ(>У УМ1
X/Ay(El) [" bail}] f 7TQ()C TO (iTUTOAlxb)’ f[El)OC K<d
to Td)Tt{())}' K<j.T(Auu:<dy(Or doioi'ud та At^'abia
кат eid)'£i[av) xal | acdiTtdEi eiq т'ут ттаоа/а'ау ту
71Q0C TOT Aoyxby AdEsTOVGtp Ь’ 1} 'VoTOTTat K'A TQI-bc
lidioi) ’f bjo'Qop.blOt otte'/tot d.xb тот dyi'd-.ov ;-r~
rbc ek Tip1 d'blaotTu.y toot toZot^ov) /jWj/р, be At a
s'yajy to jiEoiopt.ZbttE.vor, (locari-pd bb та bi хак а тио
AAjiov') ФАллтг/от xat тус Виоттуас^ х(ау,е7.Ьет >Ad'
y(el) ло()С (iuoty, xyaTf-d bi ому т'уу ла (ищат
ЕУТОС То ЛЕ{)1()[_!1(Ь'Н1Е1'ОУ, Т)/У ТилоАЕ01.и.У тут
иитто E'.TiB.yo^isyip’ тот Моуо^иЛу^ои) иста adapc
тус Ьтолотмс avTub иол- тЬ)у хаЬ1аа{а)то)У, хи-
Т.О.'УТЕЛ ЕСОС TUV dxQOTXy)oi{ov) TOO 001 (l) hiydllFVOV
Ilo.'/Ji tz dvriX-Oi тус Xi>cyu(i,Ti<j'i]c xaxxi 1)-et x'ki~
v{eA ttquc to itdpioi' /Afj(oc\ flabiipi bd oaot ryr
f/А'тцу xat bitpxfTai ipr dd’"
където e бил издигнат манастир, почитан на
името на пресветата владычица наша Бого-
родица и наричан Тавлас, в който и всяко
налично движимо и самодвижимо имущество
беше предадеао иа игумепството, предста-
вено от същия този Макарий, пзпратенп
бяха благочестивите игумени, конто бяха
подписали настоящий документ, за да из-
вършат фактического иредаванс на маиасти’
ра Калика, наречен меток, и бяха поканени
от нас да огледат гранигщте [на метоха] и
да изложат всичко пигмено. Те дойдоха днес
при пае отново, като се нърнаха оттам, и
донесоха и ноказаха описа на наличния в
манастира незначителен и неизползуваем имот
и изработеното от тях след внимателно про-
учнане описание на границитс със следното
съдържание: [границата] започва от ?дорския
пос, който е при морето към Стримон1 и
който отдели имотите на манастира Боро-
скоп*' от определяния имот, продължава на-
горе, като върви на юг, оставяйки надясно
определяния имот, а надявс имотите на Бо-
роскоп и определяния там имот, отдели в
ограничаваните надясно имоти така нарече-
ния Агиасмат3 и много по-навътре нивата на
същия манастир, наречена Алмирф преминава
направо стръмнината до гслемия хълм, който
е наречен и е в действителност Оксис5, а
оттам върви в същата посока направо, като
оставя наляво игдотите на Свети Теодосий6,
а надясно определяния имот, и излиза до
дарения път, който от Лозикион7 и Зигос<ч
отива до ливадите, пресича същия този цар-
ски път и извива... на изток и на юг, оста-
вяйки наляво ливадите, и завършва в права
линия до брега, който гледа към Лонгос9,
където има и три побили камъка, отдалечава
се от брега [и навлиза] навътре в морето
колкото един хвърлей от стрела, имайки на-
дясно ограничавания имот, а наляво имотите
на Свети Филип и Баницав', а оттам извива
на запад и държи изцяло брега, оставяйки
отк'ьм вътрешната страна определяния имот,
местността, наречена Моноксилнтова, с ця-
лото владение и всички имоти [ня Монокси-
лит] и отива до височината, наречена Пахи,
срещу Хромиотиса11, и оттам извива в се-
верпа посока, върви напълно по същия хре-
бет, мияава през Голямата стражница и стига
f Стримон — дн. река Струма. - Бороскоп -- местност и манастир в Атон. Срв. d'r, Dolger, Aus den Scbatz-
капнпегц des Helli^en Berges, Miinchen, 1948. 103, 53 В. "За Агиасмат вж*. също Ц, Joe. cit. 1 Местност,
нелокализирана. 5 VJMc—остър. 6 Манастир в Света гора. Вж. II, loc. cit. 7 Лозикион — местност близо до
Рендина. Вж. М. Vasmer, Die Slaven in Grfcchenland, Berlin, 1941, j>ji. 206 -207 ; BP.Pjnxd, II, loc. cit. ri Ви-
тое. — местности манастир и Атон. Срв. Dolger, Aus den Schatzkamnierti, 103, -IB; 107, 23 В; II,
loc. cit. 3 Лонгос - срсднлят полуостров на Халкидика, 13 Башша — днес село в З'ьхнснско. Вж. В.
Кънчов, Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182, п Vasmer, Die Slaven, р. 219. 11 Хро-
миотиса — местност и манастир, Вж. II, loc. cit
142
Acta Lav гае — Документа от Лавра
/«г xal хатагтй ауту tov hiohiov tov ev тД ротр
tov Ziyov xal to) Aoypxdn arioiGvGp, tv p xai
о(тао)дфд') 7оти.тш gvAivog еу dad xapxwt Tip’
хшю л<Ю7 ирхтоу, хатёдурттн rdv avTov a>-Qa do-
A(pV} W/jOl Tpg ВрррЁзчр t)u.kxioop7 Tljg Л(Ю7 r,bV
Ктогрёта ф‘л71т''0р7 p<yg btxaiow трд kgei/.ppd
ypg трс ovt(o M avoir pg AEyopsvpg xal ovtcd; ла-
gohedny х(а)т(р) атотоАас трг лаоа/аат ёд-ууга/,
xal dyobikyj rrf)ii Х(Л водито /pp- 1509fJ
1'4 Ц)-
2. 1oannis Koniostephani duds Thessaloni-
censis actum
„died xal oxrd) yaooixovg трд povijg агвла-
рвто y.al алАход лв/рата лауте/лЪд Egoixtaat at то,
yal (v7 ('diov 7j)uo 0-ac xal лдоаёр’Аорнл b
avapog bovkdg Gir xal дёирал 1'va bid лдотхюар
трд ёлАлтвсод у A, sod) d 6 лтд1лдИртод агврчдд трд
fiaui-At-lag oov y.al dovg ('/EGoakovixpg 6 Kovtogte-
(par07 Г,'р(Л1У ТОУ T'dc hoVAlXpg GOV 1100717 nEQlO^lO-
pov tp beoxAppov, ?/ i'x tcov Tvcadijaov aiwv щ-
oxor yal yaxd тру aviip’ лто/Appir ixavcbaat tov
syd'dipat тд. ('da' yal oi1 ptmov arid длохатаатр-
oai н; трг аотрт ЬтрвгдЕтау btxadog, ae/.d yal
лоута Ttvd a/Aov ddydlv rpv hoc}axpr nov pvvpr
л.£ц,(оив.уот (Ътоао^раар yal u)vp o.t bi idiag
aviov лдсрвсод -алоЬоУртщ еу xoig arpxovoiv at-
тф алохатаотоРрут P£ zrj povfj y.al тогд agaiOE-
Кттад oxrd) 7w.Qof.xov7 лапа tov Kocxiru, xal
Pp()E TO ЛОТЕ bo’tdy UEQO7 тор Л(А afiroi' GTpa~
такт)] xdoEir ai'Tw, ларадоуву t5f tovto tco pEpet,
i pg povpg (07 л.а@а ft аттод гсгтог ti t Gvpcp(Dvi.<ir.
Bi' ti ovr d 6A<A' одру pan ti'/V ayiar ftaniAetar
nov. (?) cog dovko7 drdciop токрроад еЬсохеуА Кал
е^тоИет e('%et to toiovtov дтртврют ti'i' „Arpa/g tov
;-vte/.<:;v7 pora/pv Baplabp xal руогр&ог трд еу
тф ay log oqei boy/.mpg o/n povpg tov ayiov ’Afta-
vaniov' dovkoc dydgwgu. cH дт лроохутртр ftaat-
At/Xp ЕЛ/ктО/д OuTG) hl'4Ol^ETo‘ „ О ЛЕр1л6()вТ07
агуцтод трд раш/мад pov ’/oplvvpg 6 Коттоотв-
x/'arog Epcpin’inOvlopg аотол тр7 лцоооорд ёл’ОЕУ.д
трд daGtietag aov, iva т pppop та htxaia талере cbv
слёрураад, е.ле).{)Фт уол xovg xpoadwag тр хата о в
рогр лвоюх/юроод xt.vg ел) то) hpkovpEVfp ахп’ртт,,
( ) х</1 рвта т/р dkpil'Etag ddyvaiotv тру рву ро-
rpv алоуатаотров( sig лаУта rd. dxawig агтр dia-
(fEoovxa, xovg де dAtxing xal BrpQEGGTixwg tteeqw-
peroi'g (bg Kdprpoag хателтруауву тп/у таот.пд
до пътеката, която води за манастира Зигос
и отива към Лозикион, където има и поста
вен дървен кръет на дъба, извива надолу
към север, държи напълно същата посока
чак до казаното море, което е към Стримон,
до именията на споменатата така наречена
Мирсина и вървейки на изток но 6pei а, се
връща, откъдето е започнала, - - — —-
2, Акт на солунския дук Йоан Кондостефан
. . Но взел и осей парици на манасти-
ра и се опитал чисто и просто да изсели
напълно жителите от това място и да го
използува като свое собствено.1 Поради това
идвам аз, иедостойният твой раб, и моля да
бъде наредено чрез почитаемого решение2 *,
щото възлюбеният племенник на царство ти
и дук на Солун, Кондостефанд да съблю-
дава изцяло границите на верноподания ти
манастир, т. е. в четирите му страни, и спо-
ред съдържанието му да може да им оста-
ви притежанията. И не само да възстанови
законните му права, но и да попречи на все-
ки друг, който се опита да постъпи неспра-
ведливо по отношение на верноподания ти
манастир, и да реши със свое постановле-
ние ... да бъдат дадени на принадлежащите
му ... да възстанови на манастира и отве-
тите осем парици от Коскина4 и да не мт
оставя даденото някога място на стратиота
преди него, а да се предадето на манастира,
понеже [Коскина] е нарушил споразумението.
И ако бог напътствува твое свето царство ...
като недостоен раб, осмелявайки се, подадох
[тази молба].“ А отстрана на молбата има
написано следното: ,,Молба на смирения мо-
нах Варлаам, игумен на намиращия се в
Света гора твой верноподан манастир Свети
Атанасий, недостоен раб.“ А почитаемого
царско разпореждане определи така: „Въз-
любеният племенник на царство ми, Йоан
Кондостефан, след като му бе показано на-
стоящего решение на царство ми, за да пази
имотите, за който спомена, като дойде и . ..
отнасягците се към твоя манастир граничив
описи относно означения недвижим и.мот и
след установяване на истината, да възстано-
1 Документы започва с една молба от 1162 г., отправена от игумена на Лаврата Варлаам до император
Мануил I Комнин (1143—1180). В тази молба, чисто начало липсва, игуменът се оплаква от някой си Коскина,
който бил взел в своето имение осем парици, пр и надлежащи на манастира. 2 Това решение на императора е
приложено подолу в документа. Въз основа на него солунският дук Кондостефан е издал и самия д< кумент.
За Иоан Кондостефан, който по майка произхождая от Комииновците, срв. Ostrogorsky. Feodaite, р, 32,
п. 2. 1 Вероятно за имот на същото дине се говори у Dulger, Aus den Schatzkainmern, № 7,76 В. Според
Ostragorsky, Feodalite, p. 33, Коскина о прякор па Панкратий Анема, за когото става дума по-долу.
Acta Lavrae — Документа от Лавра
143
AlXO.iow £.7(7)0 El SXEtfiw, &li,(fO)V?jOd[iejyOS (AVToi'S
/ЛубЕГ TOIOUTOP TOAllOV TOV 7.01710V ЖАТ (AVTYjS f)LCL-
лдА^аоАси, tva im] iijg &. тагу rduayy атоттула^
аог<[(лпб(7)£ лесса-Адоотта!.. Ту tigyl Мадтсоу h’dtx-
TlWVOb l'1 (tV L'QV&QaW уда[([ОЛй)У TOV ','fjrj.Tai.OV
xai ayiov д/юЪт ftaoi7.ECOs). Eha XQUTtjoarTes dvd
XEina^ XO! TOV nEQIOQlG [(QV TOV XTVj[lUTOS Цч /ГО-
г/Ц tov ovtco^ Eig/ovToxcoQtcv Atyoueyov, атаудал-
TOV t)VT(A EV TTj EliqUTt.oDEtG'iJ 7jl.tlT .T(1<M TOV Mi-
fh/yov listov лдб&т тГ/ (pcHvojAErij fT? уетеобаь
И.ОШ TOV NoE[Aflf)lVV llf/VU TgV c’ i>6t7tTld)yog TOV
,ГфчЦ 7'tots, олоудад-дт AL Exovaij tov талт^т лдоо-
та^тт flaai/.ix]] етедудоаттос eyovGuy ovttos' ,/O
Аоуаднаот 7/^ Ктлтлаутсгот; y.al oixeios av А дотла?
tov лдатают y.tu ayiov fyucov jiaaf/dcvg1', mi oq-Qa-
y76a [to/.vjEiygT, d.q?iy.6aei)a ел? тот толоу, h’ to
7;v ?; uaqi^oAift, ryyovv s’vfla gy ?/ vaTiedga t&v
лаоа. tov утудлтти? yvoov Пиухдаиог tov ’Arsaa
ei? лдбллтау жлт.ехо[Ауоуу, ладоукит (б? Леуелок
tov iLiiUOTUTGV xa/hy/ovai-vor xat тт~)т оотбуттоУ
ату цогауоуу т~у? абтГ;? ttovg?, т/уотт tov gorayov
AA:.ci'jtyov tov лдсбду E-.yAquiAjiQxov,TOv fforaxoidAo-
Gtriov tt v Idagayyig tov дотауоо Eeguavov, tov
govayov Паддо/.оишои tov T^[iio>Si, tov iiotu-
%ov EavAtdcv tov ogqaTOTQocfov xai. tov goraxov
JoGlfit'oV TOV (JlXoVOllOV TOV cT (AEGtjtUfjytXij UF.LO-
Xiov, (xai Aey 'ут(оу) i'Aior tiyat тот TOiorrty толоу
T)T кат* avrov? ,иотГ)? с F« (V/ ЦгЦ бтта tov
^EQl'.QtnoC-V TOV rifi llOvTA nQOU,GTEtVV Tt. V ’A.p%OP-
TO/GlCiO'V Лоуо/LET’OV, УЛ>1 £з}ТОГТТ(Г>У Tl~] ftovij TOVTO
йло^атаотТ/гат xurd тду лдоа-гоудНу’ ёлН-тои’’ яа1
елилатте? ауебмоодоадут xai tov tolovtov толоу,
avf.yrcoiisy y.ai tov Ац/ллбегга лЕд<о<подат tov rij?
/Ltovfj^ лдоапгегоа, бои? яш eAi'gav dgyeatta!. tov
tov avwv TtQ’jaGTEiov леоюдюдоу ало tov xaargtov
TOV ty'/(Ooia)C E'yOltVTOV IhtjEAT'yov, х7/(УЕ(У TE Zb
яллаауахоу q T^QTi'Ayofta faoyt да&тм ж;л алобт-
(idrai t-l? то jtaQOv aTxoriw tov ао%отто? "Itodwov
Tov Mohoy.oTov, xdxEi'i^e.v бталедат ал лдб? то
yvaxtov tcv Нала, xai -vunsrai. л.об? то отагоо-
лдуюу Tt) леу1 т<-> тцъ Иyvyv, иста ха,ал-
TEtV лоиу d 'otv, яа.1 ovTta ул~>цуfltyvoy [legos
то7' Tyv fioy-yjs лооаатНоо лЕОюдн^У' у-От- яо.тЕм~
уО[ЛУ тутод tov nEQioQioiaov tov Ar/hoiievTos лсоа-
ovtiov ogA itoryS ovrei ауесААц тот etgyyuETOT тб-
ви властта на манастира във всички справед-
ливо припадащи му се имоти и да отстрани
оттам онези, конто несправедливо и насил-
нически са се опитвали, както ти припомни,
да павлизат в неговите имоти, след като ги
предупреди да не дръзват за в бъдеще да
правят нещо подобно срещу него, за да не
изпитат неумолимата строгост на законите.
Месец март, индикт 10-и?’1 (Написано с чер-
вените писмена на могъщия и свет наш им-
ператор.) След това, като получихме в ръце
и граничния опис за имота на манастира,
наречен Архонтохорион2, който беше вписан
в представения ни от игумена акт, на който
акт е означено, че е съставен през месец
ноември, 8-и индикт 6597 г.:!, и който носи и
следния подпис на действуващия по импера-
торски нареидане „логариаст Константин4,
служител на могъщия ни и свет наш импе-
ратор1', както и оловен печат, дойдохме на
мястото, за което ставаше спорът, именно
където бяха жилищата на владените в пре-
ния от казания господин Панкратий Анема,
в присъствието, както се казва, на досто-
почтенна игумен и на дошлите с него мо-
наси от същия манастир, именно монаха Ки-
риак, пръв църковен еклесиарх5, монаха
Арсений Варяг, монаха Герман, монаха Бар-
толомей Цимисхий, монаха Кандид, орфано-
троф6, монаха Доситей, иконом на Солун-
ския метох. Тези твърдяха, че това място е
собственост на техния манастир, понеже е
включено в граничния опис на проастия, на-
речен Архонтохорнон, принадлежащ на ма-
настира, и представяха искано той да се
възвърне на манастира според многоуважае-
мого решение. Като се приближихме, огле-
дахме и това място, прочетохме и означения
опис на манастирския проастий, който по-
казваше, че границата на проастия загючва
от укрепеното селище, наричагю от местните
хора Веселчо7, извива по рекичката, наре-
чена Чернаховон, и се спуска към^ намира-
ращия се там харман на архонта Йоан Мо-
лискст а оттам пресича по посока на Попо-
вата р. гичка и слиза към граничния кръст,
който е към брега на езерото, след това
извива на запад и така ограничава южнага
страна на манастирския проастий. Разбрахме,
че казаното място е включено в граничите
на манастирския проастий, в който се намират
1 Т. е. 1162 г. - Архонтохорнон <* недокал избрано. 3 Т. о. 1088 г. 1 Лога риастът е един вид финансов ин-
спектор, Вж, Diilger, Вепгдце, рр. 17—-18. Зл този Константин срв. още Actes de Lavra, № 38 з, i7 ; -12,53.
’’ Църковна длъжноет. Еклссиархът бил помощник на по-висшите духовяи чинове при богослужслисго и се
грии ел за пщтгщжане на храпа. Орфанотроф ьт на маилстнра се грижел за бааготворителните учрежде-
ния - сироиита/шш 1. старошиалища я пр. Вж. <Т;що Brehier, Les instiii’tions, р. 125. 7 Иного Веселчо е
безенорно бъ'Л’арско. Иного Чернахг.во с с ьшо българеко. _Можс би трябва да се сравни с Черняково, се-
1 ашно име па село в Црамско. Срв. 77ънчов, Македония, стр. 199.
144
Acta Lavrac — Документа от Лавра
лог, еу ф sicly olxfai тФт too xvqi;v П.архоалЬ>т
ттауо/жог, oia (V/ xa'i xobg bvotp ovoui tov pvaxog
rov AsyogEyov Тфиутауоба, avzov oe tov praxoc
JTSQlOQi^OVTOS TOP ТОЛОУ TOV pYp)'EVTOq '.TOOlLOTEfOV
zfjs jiovijb л sol to ayaruZixbv uvtov fieoug, xai
алофищотутад tim> tov toiovtov ттф fiovijs uQoac,-
thov to TTCodoiEtov то sig TTodvciav xaTF./bnsvor
лаоа tov xvqov IlayxQiiTiov, xal uqos dvaroAd^
biaxsi iiepov tov auro a pvax-os. c'()ri Ье £л<'-;л?г 6 xvo
ILuyxix'iTius ii'q елт то>у фш-литу ovtov оттфи rag
rov nuQOixaPi' avTov olxiag еу тф Eiovysyq) тбло)
тф) тГ/ uoyfi bioyycooiisVTi фасуЕоету, dq/.a тот uqo
uvtov хаттл/угУто-д sig лоФ'ыат tioijufh'or то г-'/Ф}-
11ЕУОУ ЛТОаОТЕТОУ, Vpovv TOV Aol'XlTC.V EXEiPOV,
ovbs oi ^lovaycl tovto алцогоогто, 4лл’ stлот oti
sbbli'l] IlSV TOLS Tl'jb TOV Xl’QhV Jlft'/y.OTlTiOV SlS
TTfJt.-VOIO.y fypVGl, (тл) 'ЛоО(ЮтЕюУ) {rods} (jT(joTl> 'tiUS,
тф те АФгтпф) еулЬ'То сPiон<стф ха), tots avTabsA-
c/'otc тФФ .Iovxitoi; тф) те (Aeoiimo xal тф> Adorn
ЛЕО1 TOV тТф уОУтф LIEQOVS ЛАцфоУ У.(й UQOA bl)-
oir tov ффтгтсу pvaxos to.-qc т/д ллф’ Алт atoe-jEi
TOiavTi], олте xs^rrijoftai toi'tio roi'S тсоу агоапсо-
т(~)т Tiaoclxovg ел1 хатиолооа до)у/, ov fu'jv bi
xal eIs to лофоси еу avTTp xaVsbQftg. Tovto уф)
ei ^siQubtiey лиТтотр. л-тфш, у x.ai лаогуЕО-^оттт.
tov thovtov тблоу bUcog, h’(i ЕлауЁсуууутас ovus
Л(Юд TO TqS иогтф pEQoq' У.Ш ЬлЕ( (ФА) Ol
jKUvayoi^ ovx ф'тФффф /J aiQtcis sy fj b pT/ih'ig
TOUOS E()6t))] ТОСС Ф]Л(’УфЛС1 ClTOOTKoTf-lQ, ЫхШОУ
EOTtV zov TOIOVTOV ТОЛОУ .TOOC Т},У LlOVl/l’ ET.UVEA-
frsiy, ov bib, tovto bs q~af;i qtbror, аф.а xal 6ioti
ovx vbofyii 6 тблод лаой toe t~/s /лутф
JISQOVS Л()ф' TOI'S (фЛоФёгт'У OTOacuoTaQ Ф)ОТЕ фа-
p'aiVEiv xal sis tovs щР аФо'уд sysiv ФуАйоУтад
SlS Л(ЮТ01<Х)> TO bl(T.)]Q i)'i'V Л(юФ)ТЫОУ, TQ XTJJ (lVT-i>
'Адуоутоуофнот AsyupEVoVy а.2.ла xobs ixvirovs fio-
Vovs. ^E'lTl-i bi' sxsivoi At (IPiJQEArWr EyEl’oVTO,
bixatoi’ (paai лф'ТЕЛ' то тф’ eioV/^evov тблоу лос^
TO ТГ/S uovfjs lit QOS ЕЛТ.РЕеФелг, Кит1 * TUVTa ЕКЛОУ-
tes oi aovayoi tvsquyzjoay f],aiv xal ^Qa^iv vyyiin-
lyoy tov ^.iq lAcvov vxsiyov [ '] v.v AoyaQiaOTOV tov
ysyoroToq bovxcg xal^QaxTOQos Atqv^ovos xal (-)eo-
oa).ovtxi]p xvoov KioyiTTai'Ti'vov tov lovxa yEyouEi'i'jy
f-iir хата тФ> AEXsaftQiov иф’а 'фд тфг iys xa'i Ьехитпд
ivbcXTicoyos tov ,syxrC,' bi]Aovoay oti ts
(фтрфокФд slyov Tivaq ol » vovayoi vqg фф'ипцд
fioyyjs ^Ф oi uTQaTioiTUi exsTvoi, tjyovy о те \4v-
бдёад cP(oluaTbs 6 cPsvTn’()S xal ci avidbs/vyoi ol
AovxtTCti d ts (Aeotiuos X'd d Asinv atoi тол1Ш)-’
иг фу, лес I Фу xal tip a bixao-qQia usragv иотфу
ёуЕУОУто хита ллоота^и’ ра-лфлфу лаоа той лофцу
uQaxTOQog (AsoouAorixi/S, xai on teIevtaiov еЬФЪ;
to is GTQaTKhTuig uxj.Qa tov ФфаУ&ЕУтод ).oyaqia.(iT(>v
тблод ид алЬ tc~j)’ tov bqiLooiov Aopo) х..а&ф)оид
къщите на париците на господин Панкратий,
конто са и на запад от рекичката, наречена
Черна.хово. като самата рекичка служи за
източна граница на мястото на речения мана-
стирски проастий и отдели този проастий на
манастира от проастия, държан в ирония от
господин Панкратий, лежащ на изток от съ-
щата рекичка. Господин Панкратий заяви, че
къщите на париците му не били издигнати
по негово време в казаното място, за което
бе установено, че принадлежали на манасти-
ра, а по времето на онзи Лукит, който дър-
жал преди него речения проастий в прения.
И монасите не отричаха това, но казаха, че
на стратиотите, конто имали проастия в про-
пин преди господин Панкратий, именно Ро-
ман Рсндина и братята Теотим Лукита и Лъв
Лукита, било дадено едно място близо до
манастира и на запад от казачата рекичка,
но само при условие да го изиолзуват пари-
ците на стратиотите едннствено за засяване,
а не за да си правят в него и постройки.
Ако някога биха дръзнали да сгорят това
или да обсебят изцяло това място, то тряб-
вало да се върне на манастира. И понеже,
както казват монасите, не било спазено ус-
ловието, според което казаното място било
дадено на споменатите стратиоти, справед-
ливо е това място да се върне на манастира
не само за това, казват те, а и защото по-
соченото място не било дадено от страна на
манастира на означените стратиоти, за да
преминс и у тези, конто биха имали след
тях в ирония въпросния проастий, наричан
също Архонтохорион, но да бъде само за тях.
А понеже те са покойници, всички казват, че
е справедливо да се върне на манастира
сиоменатотО място. Като казаха това, мона-
сите ни представиха и писмен акт от Кси-
филин, който бил логариаст на дука и прак-
тора на Стримон и Солун господин Констан-
тин Лука, направен през декември, 13-и ин-
дикт, 6627 г.1, който гласи, че монасите на
казания манастир и онези стратиоти, именно
Роман Рсндина и братята Теотим Лукита и
Лъв Лукита, имали някакви спорове във
връзка с някои .места.3 Поради това имало
и процеси между тях по императорско на-
реждане пред предишния практор на Солун
и накрая било дадено на стратиотите от по-
селения логариаст за жилища па париците
1 Т. е. 1019 г. Датптз иесигурнз. Вк, f^mevlv, Re die relics stir le rcyicic a^nire, p. 273. ~ СЦ-
trogorsky, I-T-odalitc, p. 36, ооръща виихганиг ;-,т. ожесточсизга ДорСЩ межху групп ф под: и ни владетели —
светски прониари и манастира — за разширяванс па поземлените си ила дели я.
Acta Lavrae — Документы от Лавра
145
tcov na.Qotxmv албл л2л)О1ОУ yal лдод dgtOTEod
ztfg tdpvyg tov aytov Baot),£ioM} yal art yard ла-
Qayh'ioiv zmv отдатшяагу sdo'th] avwtg yal лада
rmv aovaymy tx.Xi'igIov tov toiovtov tojtov ало
rmv dtxalmv tov ngoacrtEtov rtfg uovtfg голод ng
ёуусота drfiadtf yal лдод dvotv rov ёцУм^ёутод
pvaxog diaxelp.E)>og, nsgl ov dtf толоу xal ттлсоад
syEydvEi xal dotpd^Eia ла oct тту атдатшоттг ovds-
лоте nottfoa. avrovg еу avrm tf хаАсддад tf a2d)-
vta, dk£ e?с хатаолодау xal povryv уехо^о'&ш
avnp &к ел1 TOtavr?) aigdoEt dofysvrt ativotg, ptfv
st xsiQa&EtEv site' oi p^syzsg игдапттас еТхе oi
wormy ndgotxot %mgtfoat sig xdxmfjiv rmv pova-
%mv, tf eteqcov тол1й)У лаоаолаирог, tf derdgoTO-
piag ev rotg dixaioig rtfg povtfg ло^иао'&ш, iva
e%ovotv ol parasol cldeiav d.vaxakioaa&ai xal av'&ig
rov толоу avr&v, tog Xoyi^Eo&at dtpstXdvTmv [ ] rmv
отдапттсоу xal тту ладо[хсоУ avrmv pv/div it di-
xatov exovtcov ev rtf лада rov psgovg rtfs povtfg t
cog st grp at, dotfdop zotg глдатттта.сд ytf tfg dtf
лоадтак xal dvayvcoodslorjg dixatova&ai s£ ai-rtfg
ё/syov ol uovaxol- to rtfg хат avrovg tuovtfg pegog
etg rd tov рцдетта толоу алохат йогурта rtf povtf
on ts tf tov талон ddatg лдод povovg txetvovg
sbo&ri тоЪд pTf&EVTag orgarimrag, xttduig Ei’gipat,
xal ai’xl лдод roug aurmv diaddxovg, xal on xuv
tocog xat xatf vnd&eotv dofytf, опер ovx топ, dv-
vao'&ai rov toiovtov толоу dtafitfvat xal лоод rove
tcov Aovxaarv diaddxovg tfyovv rov xvq Ilayxgd-
nov, xal ovtco dlxa.tdv son tovtov ai'Tdv ёхлЕвеТу,
did. to utf (pvlax&tfvat rtfv atgeotv ёср tfv tf tov
toiovtov тблои dootg Sysyovst, d22tf evQlxEo&at ev avrep
rag tcov ладо1хазу tov xvqov HayxQazlov xafys-
dgag, xav ptf лад adrov ^ysyovet, d22d ла.оа tcov
лдо avrov tcov Aovxtrmv еяегусоу, cog siQ/yrar xal
ёл1 rovroig sdo^ay tfptv ol povaxoi svloyov x&ystv.
Aid xal алохатЕоп^арЕУ tov d^XavdEvra толоу то
xal dvotv dr/Aavon tov eiQTjpsvov pvaxog dtaxEtps-
vov reg rtfg povtfg pt. oct, ovx okiyov бута xal mg
t'dtov adrtfg dtayvmo'&svra etvai, xal mg лдод рб-
vovg tovs Aovxirag do'dtfvai tp&doayra^g), exeIvov?
de Оаубутад, xal mg rtfg algeoemg sty tf d toiov-
тод голод ptf (pv^ax^la^g, xa'dmg E/Qy/iai,
atp'pQ&’dpaav de avrov xal at ev avrep evqei^ei-
oat otxtar rmv ладо1хтг tov xvqov TlayxQaTtov,
at xal рЕХЕтЕ-дтуэаг лёда^ту xal лдод avaroldg rov
toiovtov pvaxog’ tfomrtf'&i'iaav p^vrot xat ot dxrco
лаоо1хо1 ol (p'&doavTeg pETotxto-d'tfvat ало tov лдо~
aoTEiov tov xvqov HayXQanov Etg то лдоаотсюг
ztfg povtfg, олт]У1ха di)2adtf d dv'd-Qmnog tov adfiev-
rov tfpmv tov dovxbg 6 ddsZtpbg rov xvgov Kmv~
oravrivov d сН21олоолод stg rd fy&EV
им едно държавно място, намиращо се на-
близо и вляво от езерото Свети Василий.
Също така поради искане от страна на
стратиотите дадено им било и от монасите
близо до онова място измежду притежанията
на манастирския проастий едно [друго] мя-
сто, намиращо се съвсем наблизо и на запад
от посочената рекичка, за което място бил
направен и договор и било дадено уверение
от стратиотите никога да не правят в него
нито жилища, нито хамбари, но да се упо-
требява само за засяване, понеже им е да-
дено при това условие. И ако речените стра-
тиоти или техните парици биха се опитали
да ощетят монасите или да присвоят други
места, или да сенат дърветата в притежа-
нията на манастира, монасите да имат право
да вземат отново мястото им, тъй като
трябва да се вземе пред вид .. . , понеже
стратиотите и париците им нямат никакво
право на земята, дадена на стратиотите,
както се каза, от манастира. Когато този
акт беше прочетен, монасите казаха, че въз
основа на него трябва да се отсъди да се
върне казаното място към манастира, понеже
мястото е било дадено само на споменатите
стратиоти, както се каза, а не на техните
наследници, и че дори и да е било дадено
при условие — а това не е така — да мо-
же казаното място да премине и на наслед-
ниците на Лукитовци, именно господин Пан-
кратий, и в този случай е справедливо да му
се отнеме, понеже не е било спазено усло-
вието, според което е било дадено това
място, а в него са намерени жилищата на
париците на господин Панкратий, въпреки че
това ие е било направено от него, а от
онези Лукитовци, конто са били преди него,
както се каза. И ние сметнахме, че мона-
сите говорят с основание. Поради това въз-
въриахме към манастира означеното място,
което се намира именно на запад от каза-
ната рекичка. То не е малко и беше при-
знато, че е собственост на манастира. Дадено
е било по-рано само на Лукитовци, а понеже
те са умрели и понеже не е било спазено
условието, според което е било дадено това
място, както се каза, дигнати бяха оттам
и намиращите се в него къщи на париците
на господин Панкратий, конто къщи се и
прехвърлиха отвъд, на изток от тази ре-
кичка. Прочее разпитани бяха и осемте па-
рици, конто бяха вече преселени от про-
астия на господин Панкратий в проастия на
манастира, когато именно Илиопол, брат на
господин Константин и служител на нашия
господар дука, дойде в казания проастий.
19 Гръцки извори за българската история, т. VII
146 Acta Lavrae — Документа от Лавра
лдоаотеюу' gyovy xvq ’loidvvgg б уаа/Зобд tov
KcoyoTavitvov, Aavigl 6 roD Aayavaga, Neddy d
Bealvxdvgs, ( ) б Т&дгсотад, Nsddva %gga g
tov NdlaffcoTov, MaQla pya ?; tov KaAeaywv,
Xovdivag d yauftgog tov Qadidyvg xal Тёудудд tov
'Icodvvov, eineTy t'Ti aBg&elag Tiros те eg dg%qS
goav, xal did. stoiav atTiav р.етоохСв'ддоа.у and tov
vgs /iovrjs JiQoaoxeiov els тб tov xvqov IlayxQaztov
TiQoaGTetov, xal si'nov c.&? ’siqojtjv ziagoixoc
тг/s piovijs, exsBIev дё l^ovxguavwg tiqo uvos xai-
qov гфоу xal ттдоиехоФдоау imov лдовехб/рдуто
oi tov xvgov IlayxQaTtov nagoixoa ’Еде^Зоутод
ds, (paolv, sxeias tov e Hhonovlov stqo tivojt gue-
qcov oQiijfTOv dovxixov xal еслоутод лдботауда
sivai /jaoilixdv robs трд ptovgg nagoixovs тобд ало
ngoaoTolov avvpg e^oixpoai тр&аааутад vn.oatg&ipai
тсймг exstoe nsnoigxaoi tovio xal naliv els та
Tdia vsisoToeipav. "Iva de /up egfj tivi tcov ptsocov
та otxsia ладедедуеофат dixaia xal wig tov ete-
qov xaTexe/a/iaivsiv, yeyove лао ц/лоэу xco/uawflovvca
dakpega та тагу аисротедатг diatQOVVta dixaia, yjyovv
ё£ avrov tov dgAaidsvTog ptfaxog xal pieygi avvpg
T-ps AiptVgS, хат 1обтдта tov pvaxlov хатЕА-богтод
duov ttqos fisopu^giav usygt xal avifjg vgs 11/v
vgg, t‘vr)a xal oTavgongyiov лагд -д/лауу ensTigyei
xa'd'd xal exnalai ryv’ xal ol /лЕтахатОтоаутед de
jiaQOixoi tov xvQOv IlayxgaTiov л.аддууеВВрау
xaQ guxov enitpcovguaTixcog yi'jxBi глоотдёцяц
tov фу&ёута vdnov Tgs tuovgs, o&ev dglovon pis-
тфхдаау, ttZZct tugdk хатшеи^илуогг olios tocs di-
xaiois tov TtQoaoTsiov трд/wvijg, лдбд dvatv otic,i tov
pTf&EVTOS pvaxos xal трд лдбд ueogu^Qiav tovtov ioo-
тдтод тдд fisygi xal aVvgg тдд Ащурд Sioixovogg' xal
блеауоуто avvol xal d xvq Паухдаттод tpvld^ai
тду nagayyeldav. ТаЪта nagaxlpil^vieg xal owg-
&arg thotco&evtss, ensdd&g ptgvl xal ivdixzuavi wig
ng oyEyoauuEVoig.
f 0 xaQWtpvAat; vgs аукотатдд ттдтдолдлесод
&s<joalovixgg Baailetog 6 Mautflxog. f c0 тлор
vg/ratoyQdcpog тдд &уюотатдд и-дтдолбАесод &еооа-
Aovlxgg Ag/igTQtog d [ ]
I’d aiagdv o-gpcEidipia хат3 ёлгтауду риетедау ye-
vopisvov esiioTidOg d:a rgs ovvg&ovg /lOAvpdlvgg
oipQayidos д/л&у (pp. 159x—1638).
Става дума за господин Йоан, зет на Кон-
стантин, Данаид, син на Лаханара, Недо Бе-
ликов,... Чернота, Недана, вдовица на Сла-
вот,1 Мария, вдовица на Калеот, Худин, зет
на Тадиони, и Черни3, син на Йоан — да
кажат право под чие управление са били от-
начало и по каква причина са се преселили
от проастия на манастира в проастия на го-
сподин Панкратий. Те казаха, че най-напред
са били парици на манастира и като се из-
селили оттам преди известно време, отишли
и се преселили там, където живеели пари-
ците на господин Панкратий. Но, казаха те,
когато там дошъл преди няколко дни Илио-
пол по нареждане на дука и казал, че има
императорско разпореждане манастирските
парицн, конто са били вече изселени от про-
астия на манастира, да се върнат обратно
там, те и направили това и се върнали об-
ратно в своите си места. За да не може нито
едните, нито другите да нарушат имота на
другата страна и да навлизат в чуждите
имоти, направихме различии могили, конто
отделят едните имоти от другите — именно
от означената рекичка и дори до самого
езеро, по продължение на рекичката [грани-
цата] слиза надолу и на юг до самого езеро.
Там поставихме кръст, както имаше и по-
рано. Преселените парици на господин Пан-
кратий бяха предупредени устно от нас да
не се връщат в казаното място на манасти-
ра, откъдето именно са били преселени, но и
да не навлизат изобщо в имотите на мана-
стирския проастий, намиращи се на запад от
казаната рекичка и по продължението й на
юг до самого езеро.3 Те самите и господин
Панкратий обещаха да спазят споразумение-
то. Когато бяха убедени в това и дадоха
уверение според обичая, предаде [им се на-
стоящего] в посочените по-горе месец и ин-
дикт.
у Хартофилакс на светата Солунска ми-
трополия Василий Масиак. f Съветник на
пресветата Солунска митрополия Димитрий.
Настоящият документ, издаден по наше
нареждане, беше заверен по наша заповед
чрез обичайния оловен печат.
1 Недо, Беликов, Чернота, Недана и Славот са безспорно български имена. - Името Черни е българ-
ско. 3 Последните няколко реда показват пълната зависимост на иариците от пропиарите. Това личи най-
много от факта, че те били длъжни да върнат получената от тях земя за обработване веднага след смъртта на
прониарите. Срв. Ostrogorsky, Pour 1’histoire, р. 36.
XII. ЖИТИЕ НА НИКОН МЕТАНОИТЕ
Никон Метаноите живял през втората половина на X в. През 960 г., след завземането
на Крит от Никифор Фока, той се прехвърлил на острова, където се заел със събуждане
на християнското съзнание на местного население. Обиколил много градове и земи на Ви-
зантия, като накрая се установил в Спарта. Там, подпомогнат от стратега на Пелопонеската
тема Василий Апокавк, Никон Метаноите се заел с разпространение на християнството сред
славяните в Тайгет. Житието на Никон Метаноите е написано през XII в. от неизвестен
автор. Съдържа интересны сведения за нападенията на Самуил срещу Византия в края
на X в.
РЪКОПИС: В = cod. Vatic., Barber, gr. № 583 (XV s.).— C = cod. Cutlum. gr. -№ 210 (XVH s.).
ИЗДАНИЯ : Sp. LampTOS, 'O l\lti<j)vos tov Мс.шуоМтт., Л'тст; cEfApvopvi'pi(ar, 3 (1906), pp. 131 —
228. — Златарски, История, 1, 2, стр. 846—849.
ЛИТЕРАТУРА: A. Bees, ЕГс тог В lo r noAiTglav Nfamvoc tov Метагойтв, ВВ, 20 (1913), рр. 58—59. —
Златарски, История, I, 2, стр. 697, 845—850. — Moravcsik, By z.anti по turcica, I, pp. 572-573.
NICON1S VITA
Mer’ OV TIOAv fV ЛГСН BaOlAElog, Ф TO ETUyA/pV
5Anoyavy.og, uqti Tip’ tov лрЩтсоро? aQXpv ата-
dsdsyUEVog yal EV Kooil'dcp (kaTQtfitOV ECpQOVQE-t
tov bcEtOE lod'pov rpc роолуадюрд EVEKO. ECfiodoV.
Лесу cog д’ aviov enters yal oca ng ’Epcv-vg тру
iy.Etvov yap)6lav yaipofhev ov pdvoy Еуокурраоа
avreo %a2.snp vdoog yal dvotarog, «Яла лоАЯф
nAsov yal to dsog трд tov fiovAyaQtyov sfivovq
катаддоррд. Фррр yciQ руооето yard, naopg xcocteiv
avro трд pjrsioov yal у ат avrpg трд " E/Addog те
yal трд tov Ilslonog EnuJiQaiEvsiv. Ov <E yaotv
yal nsuipag 6 ’Andyawtog sig Aayedalpova цете-
yoAsiTO TOV OOLOV (УЕПУСОд . . .
'О psvzoi 'd'siog dvpo кат nsQiovolag dyanpg
пАоотюу, тру at'Tpotv tov ’Anoxauxov пооорка/тЕ-
vog, ovdtev о Лсод t&v ev '/SQcgv ovtco onovdatcor
pv aviip cog yal рцудоу Enuj%siv p xQdvcp nvl yal
dyaftcAp то ngaypa dtddvat, dlla патта ev ё1а%1аюр
ЖИТР1Е НА НИКОН МЕТАНОИТЕ
He след много и Василий, по прякор Апо-
кавк, който неотдавнабил назначен на длъж-
ността претор и се намирал в Коринт, отбра-
нявал тамошния провлак поради българското
нашествие. Него силно го измъчвала и като
някаква Ериния разяждала сърцето му не
само налегналата го страшна и мъчноизле-
чима болеет, но много повече страхът от
нападението на българския народ.1 Защото
се пръенал слух, че българският народ на-
стъпвал по цялата страна и се отправил в
поход против самата Елада и срещу Пело-
понес.2 Заради това Апокавк пратил в Лаке-
демон хора и призовавал умолително све-
теца3.. .
А божият мъж в голямото си любвеоби-
лие, като приел молбата на Апокавк, понеже
нямал никаква работа така сериозна, че да
не я спре или отложи за известно време,
като пренебрегнал всичко, с някаква крилата
1 Касае се за нападенията на българите в Тесалия и Пелопопес в края на X в. начело със Самуил. Срв.
Златарски, История, 1, 2, стр. 696—697. - А. Гильферданг, История сербов и болгар, Сочинения, т. I, 1868,
стр. 203—204, отнася нападенията на българите към 980—981 г<; А. Литовский, Из истории греко-болгарской
борьбы в X—XI веках, ЖМНПр., т. 278 (1891), стр. 129, отнася нападенията на българите към 984 г. Златар-
ски, История, I, 2, стр. 848, смята, че този пасаж от житието има пред вид събития от 996 г. и по-специално
битката при р, Сперхей, 3 Става дума за св, Никон.
148
Niconis vita — Житие на Никон Метаноите
'д'ёр.ЕУвд, aZTpQQ) ПУГ rd^f T}jV KoQtvfyOT XO.TS ka/fc,
лао ovdcv noiovfw’og xal avrov тот трд odor
xoncv xal xdxcoGiv трд tt^OTiOQiag, " Ap,a bl: vfj
h> KoQtvfhp rxaQQpoia tovtov, ov /a.6vov vycpg Ei>xp
tov btxaiov 6 хатердауulvog EbeixvvTO, xal j; yagig
oar/v PiAovret 6 рёуад жара &eov &n ipavEQa xa-
'ЭРгато wig dyvoovotv, алЛа xal трд twv BovAyd-
qcov (pQQVTidog dneZvew b ’Ажбхаокод, TiQoppvv-
оаутод avtcp rob uaxagiov тцт sxtb’cov хатаатро-
<pryv. . .
AiEftBj&'p дё тф rd охГ/хтра tote трд 'Pcouaidag
h%vo)'Ti. Baatlstog д3 ovrog )}v d tov ptxQov 'Pomavov
natg xal жаттаот fiaoifaAoT EvbaipovEOTEQog, ov xal
6 ptog t'xispayrjg xal d трд арурд хрбтод ёлщрхли-
год xal та хата тюу атпжаВоу TQunaia жаилоААа.
Ai ob xal d rov fiovlyaQixov stirovg ao£ag Ра-
pov у А ёхыУод, 6 T}jy pcbfipv dpayog xal трт ig%vv
dvvziEQ/pYjiog, атрррто, xal abib bl: iizr.ay to E&vog
T-fjg ftoiAyaQtxijg dvagitlцфтог (pakayyog хата$Ё[рт]-
Tai asua xal теталгсУтотсн. xatytog fj tteqI avrov
loiOQia Tt^aTVTEQOV giaQiGTa (pp. 174, 175, 177).
бързина пристигнал в Коринт, като не обръ-
щал внимание на умората от пътя и на из-
тощителното вървене. С неговото пристигане
в Коринт болният не само се показал здрав
поради молитвата на праведника и милостта,
с която великият бил надарен от бога, ста-
нала вече ясна за незнаещите, но Апокавк
бил освободен и от грижата за българите, тъй
като блаженият му предсказал тяхното по-
ражение. ..
Той бил обвинен1 пред тогавашния скип-
тродържец на ромейската държава. Той бил
Василий2, син на младия Роман и най-щаст-
лив от всички имиератори, на когото живо-
тът бил блестящ и времето на властвуване
твърде дълго и с многобройни победи срещу
неприятелите. От него бе разгромен и онзи
Самуил3, който управлявал българското пле-
ме, непобедимият по сила и ненадминат по
храброст, и заедно с това било унищожено
и покорено цялото племе на българското
безчислено множество, както историята по-
нашироко говори за него.
1 Има се пред вид Йоан Малакин, протовестиарий. Той бил наклеветен в благоразположение към бъл-
гарите и изпратен на заточение в Цариград. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 714. J Василий II (976—
1025). 3 Самуил (976—1014).
ХШ. ЙОАН ЗОНАРА
За живота на византийския хронист Йоан Зонара са запазени оскъдни данни. Извест-
но е, че той е живял през първата половина на ХИ в. и че отначалс заемал висша служба
във византийския двор. По-късно той станал монах на остров Св. Гликерия, където написал
своето историческо съчинение.
L Хрониката на Зонара започва от сътворениетО на света и стига до края на управ-
лението на Алексий I Комнин (1118). Тя е разделена (от Дюканж) на 18 книги, от конто
последните шест обхващат събития от историята на Византия и съдържат сведения и за
българската история. За извори на Зонара са служили Прокопий Кесарийски, Йоан Малала,
Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, Продължителят на Теофан, Скилица-Кедрин,
Михаил Аталиат и Михаил Псел. Наред с тях той е използувал някои неизвестни и недо-
стигнали до нас извори. Предполага се, че е имал на ръка съчинението на епископ Теодор
от Севастия и други автори. Зонара не предана дословно използуваните съчинения, а ги
подлага на известна обработка и значително ги съкращава. Тази преработка обаче е главно
стилова, а на места той механично свързва отделни откъси, в резултат на което в хрони-
ката се явяват и някои противоречия. Общо взето, Зонара предана вярно своите извори, а
понякога дава и собствена преценка за събитията. Хрониката на Зонара съдържа пенни
сведения за българската история и особено за периода от XI—ХП в. (например за нашест-
вията на печенегите и узите в днешните български земи, за павликяни и богомили и др.);
тези сведения се отличават от другите известия за същата епоха.
Хрониката на Зонара се радвала на широка известност. От нея има славянски превод,
който не е публикуван изцяло.
РЪКОПИСИ : А = cod. Paris.gr. 1715 (а. 1289). — С - cod. Мопас, 324 (ХШ s.). —В == cod. Vindob. hist,
gr. 16 (XV s.) etc.
ИЗДАНИЯ: H. Wolf, Basileae 1557. — Du Cange, I—11, Corpus Parisinum (1686—-1687) и Corpus Vene-
tiannm (1729). — L. Dindorf, I—VI, Lipsiae (1868—1875). — Migne, PGr., CXXXIV (1864); CXXXV (1864). —
M Pinder, 1—[1, Corp. Boon. (1841—1844) от I до XII кн. — Th. Bilitner-Wobsi, Joannis Zonarae Epitome his-
toriarum libri ХШ—XVIII, Corp. Bonn., 1897. Дадените тук откъси са взети от Бонского издание.
КНИЖНИНА: G. Wartenberg, Leon Diakonos und die Chronisten, BZ, VI (1897), pp. 286—317. —П. Лав-
ров, Югославянская переделка Зонары, BBp., IV (1897), стр. 452—460. — U, Nunzio, Alcune pagine di storia
Bulgara secondo le note del traduttore slavo di Constantino Manasse, Bessarione. Ser. II, anno VI, vol. I (1901),
pp. 404—418; II (1902), pp. 221—244; HI (1902), pp. 71—94. — П. О. Потапов, Судьба хроники Зонары
в славяно-русской литературе, Известия русского языка и словестности Российской Академии Наук, XXII, 2
(1918), стр. 141—186. — М. Weingart, Byzantiske kroniky v literature cercovnaslovanskc, I, Bratislava, 1922,
pp. 84—159. — M Jorga, Medallions d’histoire littcraire byzantine, Zonaras, Byz., П (1925), pp. 284—286. —
O. Lampsides, 'H •/^ovoyoaq'ia kv tij? ’Emtou^t tov Wmvo.ua, Athen, 1951. — K- Krumbacher, GBL,
pp. 370—376. — Moravcsic, Byzantinoturcica, I, pp. 344—348 и посочената там литература.
П. Йоан Зонара е съ ставите л и на един речник (Svvayoyyf uvlteysloa diatpoQcov
който прилича на всички други речници от античността и средновековието. Някои
От обясненията, конто са дадени в него, са взети направо от Хезихий, от Свидас и др.
150
loannes Zonaras — Йоан Зонара
В това негово съчинение има обаче някой етнически наименования и отъждествявания на
народи от античността със съвременни на автора народи, конто представят известен инте-
рес за начина, по който са били обяснявани етническите връзки по онова време.
РЪКОПИСИ: V -Vatic. 11 (ХИ s.). — Codex е bibl. Regia Dresdensi (XII s.). — C = Vatic. 10 (a. 1253).--
R—Vatic. 9 (Xlll s.). — M -Monac. 263 (XIII s.). — Codex Augustanus (XIV s.).
ИЗДАНИЯ : .loannis Zonarae lexicon, ed. J. A. H. Tittmann, I—II, Lipsiae, 1808.
КНИЖНИНА: Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, p. 346.
IOANNIS ZONARAE
I. EPITOMAE HISTORIARUM LIBRI XVIII
I. Bulgari. Illyrlcum Thraciamque
aggrediuntur
Ката tovtov?; rov? igtoq&Itoi to kov BonAyd-
ocot to ’IlAvQixdy xal тут &QqxrjV хатадра-
pstv, [Apia) ttqIv yivcoox6/j,Eyov. tcov дё "Ayappycbv
Bp’ rcpav ЛщГоиётал', ологдад лро? avrov? ЁлоиТ
пасо ’Агаотало?. tov ij.svtoi (dQaxb? BaaAiavov
TVQavvlcH ёгихехпд^хбто?, MvoovQ те xal ДУА&ад
nQooETaiQioap^vov, xal clpa tovwi? та jieqi тсуг
fiaoiAtda Arjt^ouevov tcov лоАеспу, alia payr xal
otoaco хат асттуд ЬлеВ&оуто?, аут&сат&отт) тостер
Nd MaQiavov tov vaiaQ%ov 6 ’Avaarcfoiog, xal vau~
aayla? yEVO[,i£vip ex tivos [vrffavrjc; naoa Hq6x1ov
tov rtavv yEyEvripsvT}? {tote ydQ pvil-Et, Brl tydo-
oocpiq xal ev ток pup/ayrjaaoi, rd ts tov nzQtfioij-
tov ev tovtoic ' AQXtgpdov? d-rtavia БсАрхОу xal
avid? EXEIVOL? TFQOOE^El'QCdr) TO VUVllXOV TCOV i.vay-
tlo)v xaiE^oAElurj'&7[. xcj,TO7iTQa yaQ <j.(Axat yalxvA-
ад TiVQcpdQa 6 HqoxAo?, xal zavra ex tov tec/ov?
TCOV TtOAEplCtTV VEWV djiaLMQV/Oai XOTEVaVTl, TOVTOl?
ds tcov tov qAlov axttvcov ^Qouftakovoory ttvq exei-
&EV EXXEQCWVOVoAai ХОТСОрБуОУ TOV Vp/TpV TCOV
rvavTtuov caQator, xal та? vpa? аитад, о ziaAac tov
’ AQytU^dzjV EXTVOpOaL 6 AiCOV 'i.OTOQriGS, TCOV "Per
izaicnv tote hoAloqxovvtcov UvQiixovoav.
Й О A H ЗОНАРА
I. ИСТОРИЯ
1. Българите папа дат. И лирик и Траки я
Разказва се, че по това време племето на
българите, което по-рано не било познато,
нахлуло1 в Илирик и в Тракия. А агаряните2
плячкосвали Изтока и Анастасий3 склгочил
съюз с тях. Тогава тракиецът Виталиан4 се
домогвал до властта и като присъединил към
себе си мизите и скитите5, опустошавал
заедно с тях градовете около столицата, ка-
то нападнал дори и столицата с флота. Ана-
стасий изпратил срещу него префекта Мариан и
когато започнало морского сражение, флотата
на неприятелите била разбита чрез някакво
средство, изработено и направено от известная
Прокъл6. Тогава той цъфтял във философията и
в техническата наука, като усвоил всичко, кое-
то прославеният в тия работи Архимед7 бе по-
стигнал, и сам открил други неща към тях.
Направил нови открития, защото се предава.
че Прокъл изковал възпламеняващи огле-
дала и ги спускал от градските стени срещу
неприятелските кораби. Щом слънчевите лъ-
чи се отразили в огледалата, от тях плам-
нал огън, който изгорил морската войска на
неприятелите и самите им кораби. Дион8 * * *
разказва, че някога Архимед измислил това,
по времето, когато римляните обса ждали Си-
ракуза0.
1 Събитието се отнася към 480 г. Срв. 6’. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1. Berlin, 1958, р. 108. 2 С ага-
ряни тук са означена персите. 3 Анастасий I (491—518). 4 Виталиан бил началник на федератите в
дн. Добруджа. Използувайки недоволството на федератите поради намаляването на заплатите им и на местного
селско население от финансовата политика на Анастасий, Виталиан вдигнал бунт в 513 г., като се обявил и про-
тив монофиз и тс ката политика на императора. Разбит бил в 515 г. Срв. Д. Ангелов, История на Византия, I, Со-
фия, 1959, стр. ПО—111. 13 вМизи“ и „скити“ тук са архаистични названия на прабългарите и славяните,
конто участвували в бунта на Виталиан, 6 Прокъл — гръцки философ от V в., комуто се приписва открива-
нето на т. нар. течен или гръцки огън. 7 Архимед (ок. 287 — 212 пр. н. е.) — голям гръцки математик от
гр. Сиракуза. 8 Дион Касий — гръцки писател (160—235), автор на история на Рим в 80 книги. Дион Касий
с един от извор'ите на Зонара. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 345, Римляните превзели Сиракуза
през 212 г. пр. н, е.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
151
’ Avaozaoiog de олоодаотцд тцд EvTvyovg alos-
oeog div, p^ovbj&T] лдоп'&Есуас fit's to Tgiaayiov
to „6 GTavQoy&elg <V tjitas". egtei/.ev ovv did tov-
to eig тду еххмулау tov Joyo&Erpv te xal tov
Езтархоу' ot ev tqj ufA-^fovt cog ел dxQlpavtoc отоу-
тед diayys2.2,Etv г^ауто то лдбатауиа то jjaai2.ix6v,
xiveltat toIvvv oaov tov xBydovg dQ'fJddot-ov, xai
diacmaaat zovg avdgag ujQptTixeoav. vdX ol i.iev fio-
Atg ttjv di'jp.OTixriv pavlay s$&p'vyov, to dfi ys ndtj-
•dog eig dvabv exxovdsv xazd tcov otxtcbv emjA&ov
tcov eiQTjfit'vciyv dvdgdjv. xai тад piev xa-driQvjxaGi,
та d’ev avzatg dirjQ^dxaoi xal лоХлогд aveiXov,
xai etg tov Baoc/.ia E^vfioi'Qov, тду de Bita2.ia.vdv
cog / aoiJsa evTpupjovv, xai 7T.o22ovg ol'xovg evettqv]-
oav xal TcletoTovg iipdvevoav (pp. 137n—139s).
2. Exercitus Romanns a Bulgaris victas est
Tcov di BovXyaQcov auihg id 4JlvQixdv хата-
dgaptovi ayv aviezdgavTO lovioig Ttveg tcdv 'PiD.uaicov
zagtagyatv peid tcov vtt avwvg тауцатсоу. exeivcov
de encpdaig хдроа/лбуагу xal yorjTEiaig 'гртгу&цоау
aioygcog ol ‘PcufWiioi xal n.2.qv olJyayv fotavzeg
dtetpf) ауцсаг. coy zqv cp&oQdv хоа^т^д аотЬд ttqo-
EpZ/Vt'OE xal XOQaXEg ^OQEVOpEVCVV aVTOyV KlEQUTzd-
ptevoi te xal TtQoriyov.uEyci xal oi Gafauyxzal aril
ewaAtov У]%рд neQiJta&eg ti xal 6qijv атбед pymuav-
reg (pp. 140J6-1414).
3. Bulgari Slavique usque ad Longos Muros
perveniunt
Ovzog d ’ AvaoTaoiog ext to e to MaxQdv tel yog
ovzco Xeyopevov xal ало тг/д цеуаВуд &аХйоот/д
diryxov aygi rrjg ErjAv^Qlag did. тцд scpddovg tcov
ts Mvacdv tjyovv Bovir/dgcov xal tcov ExviJcov
egtt}G£ de xal ovi'g^y oixelav ev тф tov TuAqov
xtovt ex xodxov, Trig TtQcp^v ev avicp IcTaiAEVTig
TieGOvo-qg, I] tov peyitAov Oeodooiov ezvyyave.
Kai 6 uev cods paaiAevoag cods xtiteAvge vi/y
‘QoKv‘ dvEQQd'&r/ de pactAebg ’lovuztvog о вфад,
yuvsoov jaEv ёхтрЬд ao-rjua>v xal arpavcbv, xal avzdg
to ttqoteqov avtovQycbv 7/ /jOvxoAog zvyyavov xal
А Анастасий; който бил привърженик на
еретика Евтихий1, поискал да прибави към
света Троица и „разпнатия за нас“. И по тая
причина той изпратил в църквата логотета и
епарха. Те застанали на амвона като на сце-
на и започнали да разгласяват царската на-
редба. Тогава цялото православно множество
се разбунтувало и се спуснало да разкъса
на парчета тия мъже, който едва избягнали
народната ярост. А пламналото от гняв мно-
жество нападнало къщите на споменатите
мъже, съборили ги, разграбили това, което
се намирало в тях, и погубили инозина. Те
хулили императора и провъзгласили Виталиан
за император и много къщи изгорили и из-
вънредно много хора избили.
2. Византийски войска бива поведена
от българи
Българите отново нападнали Илирик и ня-
кои от ромейските военачалници им се про-
тивопоставили със своите отреди.2 Но^. по-
неже онези си послужили с магии й закли-
нания, ромеите претърпели позорно пораже-
ние и освен малцина всички загинали. Звезда
комета предсказала тяхната гибел и гарвани,
който летели над тях по време на пътува-
нето им и показвали пътя им, а също и тръ-
бачите, конто вместо бойния марш свирили
тъжна и плачевна мелодия.
3. Българи и славяни нахлуват
чак до Дългата стена
Този Анастасий построил така наречената
Дълга стена,3 която стигала от Голямото
море чак до Силиврия, поради нападенията
на мизите, т. е. на българите и на скитите.
Той издигнал също и своя статуя от мед
върху колоната на Тавър4, понеже статуята
на Теодосий Велики5, която по-рано стояла
върху нея, била паднала.
Така завършил живота си този император,
който царувал по такъв начин. За импера-
тор бил провъзгласен Юстин6 Тракиецът,
който произхождал от неизвестни и прости
1 Евтихий — цариградски архимандрит, който през първата половина на V в. създал ереста мо-
нофизитизъм или евтихианство. Според това учение Христос имал само божествена, а не божествена и чо-
вешка природа. 2 Това нападение се отнася вероятно към 517 г. Срв. за това Златарски, История, I, 1,
стр. 47—48. й Анастасий построил г. нар. Дълга стена от Силиврия на Мраморио море до гр. Деркос на
Черно море през 512 г. за защита на Цариград от нахлуващите от север племена. 1 Колоната на Тавър се
намирала в Цариград на форума на Тавър, наречен още форум на Теодосий, понеже бил построен от Тео-
досий I. Срв. R. Janin, Constantinople byzantine, Paris, 1950, pp. 69—72. L Теодосий I (379—395).
f; Юстин I (518—527).
152
Joannes Zonaras - Йоан Зонара
ovqjoQpoQ, st та els Tvyvjv ptsrara^d.uE^OQ otqutico-
T&pv лас (p&aoas uexql тауссатадхфо; нас л.6р.т^
yEyo^Evog (p. 1444_15).
4. De Vitaliani rebellione et morte
w&cci) BiraAiavos, о; ёотаслаоЕУ etiI ’Avaoza-
aiov, navv o^heIcoto лш отоатцлатцс лсдоЕХеяА&др,
az/d дУ/v лей vnazEvoe лас geya rt лада тф 3Iov-
GTfrcp tjdvyaw (p. 1464-g).
родители, а и сам той по-рано бил земеде-
лец или овчар и свинар, а след това преми-
нал към войнишкия жребий и достигнал до
чин началник на отред и комит1.
4. За бунта и смъртта на Виталиан
Виталиан, който вдигнал бунт при Ана-
стасий, бил много приближен на Юстин и
бил назначен за военачалник и дори бил из-
бран и за консул и имал твърде голямо
влияние над императора.
5. Chaganus Av arum pontem super
Danubium strait
estI tovtov tov ^aoiAecos 6 Xaydvos d tcov DA/3d-
qcov адхцубь i]TT]oaro отеАтуал ашф сЛлодбн-ovs,
I'va аотф doar/ocovrai aoetqov. otuAevtcov Зе y&pv-
gav тгада. tov Advovptv фло36/л'}]ие> piaodgEvos
лgbs tovto avTovs, iva diairrns dnovcos tieqcuov-
gEVOS TTjV V3TO 'PcOjMUOVS Ауффрсат (p. 1819_15).
6. Chaganus gentes Slavorum ad populandas
Romano rum terras mittit
fO ЗЁ ye MavQticios T^s та/v лосусог dioimjaeoos
sZ'/sto, otep>6eIs Dio tov naiQtdQXOv ^Icodwov tov
VTjOTEVTOV. TjV 3s, OTE T'pS aVT(J.Q-/Jo.S DlsR], etcov
тЕооадалотта stqos tqig(v. ёудад eto 3’fv tois ovft-
poXaiots MexvQbaos о лей Ti/3£qios. Xaydvos Зё, 6
tcop "ApdQcov nQXHYbs, to XtQpioy XEigcoodgsvos
е£т]тцое TTQoatE'&Hvai Tais оуЗог/лотта xAiaot tgis
ETryicos аитф TiaQEXO^vats лат eteqcis еслоое лас
6 paoiAl'S EiQTjVEVEiv ё'&Аагу ттуу лдоодфл-цу rav-
тгу елотноеу. б ЗЁ лас ёХгсраута рггуе, .ифтио то
1дфот tdd>v. тбу некого. toIvvv ebv eIxev б pact-
Xevs аотф л&юрфЕУ. б ЗЁ Xaydvos d7ifo)OiEvdgEvos
7j TTQOipduEtS TOV НУ ElQip’EVELV ф]Т(Оу, ET^QaS El ЛОМ
Xihabas tats ёлатбг лдоотЕдДае алиттус. Д *м-
табЕ^ацЁуо'О Зё ла1 lavi-gv тту зтдоег&плцу той $а-
ai/JooS EOTQdtEvoE латй 'Ршиеишу ёлёсгод лей Ю-
fats лоХАа тей ’IaIvqixov ёх£1вбюато RisAsi те
лас то Малдоу латаотдЁтрас te7%os- oteOms ovv
TTQEOftelS JTQOS Toy paQAaQOV 6 MaVQlHlOS (Mtovdas
£&eto. 6 h^toi Xaydtvos d.jth}oTos ла1 йтиотоя Фг,
лата 'Pojusdojv eytvETO^ avtos Rev navy/Rayy,
E'O-vh бЁ ига tcov ХлАабгусоу ладаолЕобоа^ Rv
5. Аварският хаган построява мост
на Дунае а
При този император2 предводителят на
аварите — хаганът — поискал да му бъдат
изпратени майстори, за да му построят баня.
А когато му били изпратени, той ги прину-
дил да построят мост на Дунава, за да мо-
же лесно да минава през него и да опусто-
шава подвластната на ромеите страна.
6. Хаганът изпраща славянски племена
да опустоишват ромейските земи
И тъй Маврикий3, коронясан от патриарх
Йоан Постника4, се заел с управлението на
държавните дела. Когато се възкачил на
престола, той бил на 43 години. Той се под-
писная на договорите Маврикий-Тиберий.
А хаганът, предводителят на аварите, след
като покорил Сирмион5, поискал към осем-
десетте хиляди, конто му се давали еже-
годно, да се добавят и други двадесет хи-
ляди. Императорът, който желаел мир, приел
тази добавка. А той поискал и един слон,
понеже още не бил виждал това животно.
Тогава императорът му изпратил най-голе-
мия от слоноиете, който имал. А хаганът,
обхванат от алчност или търсейки повод да
наруши мира, поискал да бъдат прибавени
нови двадесет хиляди към стоте. След като
императорът не приел и тази добавка, онзи
тръгнал на поход срещу ромеите, покорил
много градове на Илирик и дори заплашвал
да разруши и Дългата стена. Прочее Ма-
врикий изпратил пратеници при варварина и
сключил мир. Обаче хагаиът, който бил не-
наситен и неверен, действувал с хитрост
срещу ромеите, като сам наистина стоял ми-
рен, обаче подтикнал някои от славянските
племена да плячкосват подвластната на ро-
1 Комит — титла, давана на висши военни и административни чиновнини. За тази титла срв. L. Brehier,
Les institutions de Pempire byzantin, Paris^ 1449, p. 97. z Става дума за Тиберий II (578—582). 3 /Маврикий
582—602). 4 Цариградският патриарх Йоан IV Постник (582—595). 5 Сирмион— дн. Сремска Митровица.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
153
ило fPa)y.alovg Xryfyvjdat, ol xcu gPxQt tov Maxoov
TEfftovg m'cp&dxaoiv. 6 flaoiAevg дё KouevtIoaov
отдатруох лдо[ЗаАоusvog «гл dd ашоу rotg /?ao/?a-
qoiq dtigdcog ельъеА&сЬу, tcov ePcopaTxwr avrovg
ogloov ал/'А-асЕР, dvougsDEVTCOv лоААсоу, xcu ti;v
Atiav eZaftov xal rovg aiyytaddycovg ёлагЕош-
oaxo (pp. 1 83-l —1847).
7. Auares Thraciam aggrediuntur
Екэргцд dt ysyovuiag лоод UsQoag, rdc 6vvd-
рыд ёд Eobag ёл1 тту Фдахцу peri/VEyxE xal аьтдд
е£7}7&е т7]$ BvptvTtdog тд, vnb tcov PaQftaQcov xa-
тЕОтоарр&га '&Eaoau'{)’CU. 6т s xal 6 уАюд EGxidGdp,
xal yvyij Tig еу Oqcix}] Ttaidiov etexev ovts 6ср$п1-
uovg ovts [ЗлЕсраоа syov о vie ysioag otte fiQayio-
vag, lyJH'OS ft's ovQatov лоб; тш toytop лво^ЕрХг}-
psvov. wv pdvTot Xaydvov rfi Ogcptfl ЕлтАдбутод
tiETci. nh’^Jovg атг&'сюу, 6 тсЪу 'Pauiaimv отдатрудд
Ugtoxog dsloag sig to cpQovgiov T'QovqovAov ovv-
ex/.eigev Eavrdv. б ds fidgtiagog люкодхЕСУ goto
ртосра&то. t6te у.атЕатдатрурОЕУ sxsb’ov Mav'jcxiog
tqojicd TUiOvTar ygauua лдбд TTqioxov ovvTi&pGTv
avTsystv avTbv ладоиуотт' pitcgbv ydo 6 gov rovg
dagticigovg pep aioyfivpg dvaxcogfjaai. oxslAEodcu
ydo Mota E(g Try ydygav avrtbv ary OTgarEvuan
ktgaaa'fyai rag olxtag awcor xal Tag yvvacxag xal
тоёд лалдад avTfbv doQvaAToTOvg eaeiv. tovto to
ygdpua dldoaal tivi, Елсахрчрад аитф tcsqetegeiv
to is dagfidgoig ev тф ngbg HqIgxov diptsv лодяшу-
о?7ш. ov yEvoperov, тгу ёлютоВу 6 fiagPagog
avayvobg xal dst'cag zteqI ro7g olxsloig, олеуЗетш
лдод IIqIgxov елс dajgoig dByotgxal алесоту. — — —
'O Xaydvog yrsvcoi x.u.1 alAhg лдод та ' Pcopaiayy
EXcdgrjoE. xal тоотср tcov 'Pa>,uaixu)V от дат гъратауу
(EVTlTaTTOpEVCOV, ЛОТЕ UEV EXQuTSt, EVIOTE ЗЧ'/ТТрТО.
ev щй Зе pptgg viol йотой елто, ex vogov loipi-
X'gg xal Tl'VQETOV ETEp.VTgaaV. KogEVTioloV ds GTeI-
Aag 6 daotPug xard Xaydvov рета ло1олХгрдоод
отдаиад Aeysrac ivTEikaapat аттф ^Qodovvai roig
svavTioig то отдаиатихоу did Tivag oidoEig xal ата-
giag Tovvoig /.ivvjoixaxcdv. xal avufiaAcuv Toig pag-
paQOig dowTdxTiog б КоцеттрАод, a&rbg [tev it ста
таг keqI avrov sig q^vyrp’ отдал/ц, лдбд tovto лдо~
jragaoxEvaoduEVog. tcov 3s AoirrdiV ol ia'ev exegov,
ol d^.^coyQty&^oav. Etvai (is rovg ^соудтрЗгутад epaol
^8ql babdexa yipdbag. xal 6 Xaydvog тг/ vlx^ Tav-
меите земя и те стигнали чак до Дългата
стена. Императорът назначил за началник
Коментнол и като нападнал чрез него нена-
дейно варварите, прогонял ги от ромейските
предели.1 Били избити мнозина и си вър-
нали цялата плячка и пленниците, конто
аварите били взели.
7. Авари nanadam Тракич
След като бнл установен мир с персите,2
той3 хвърлил войскнте си от Изток в Тра-
кия и сам излязъл от Цариград, за да раз-
гледа разорените от варварите земи. В това
време се появило слънчево затъмнение и ни-
коя жена в Тракия родила дете, което ни-
мало нито очи, нито клепки, нито ръце, нито
рамене, а надолу от бедрата имало опашка
на риба. Тогава хаганът нападнал Тракия с
безчислено множество н военачалникът на
ромеите Приск се изплашил и се заключил
в крепостта Цурул4. А варваринът се гот-
вел да го обсажда. Тогава Маврикий го над-
вил по следния начин: изпратил писмо на
Приск, в което го насърчавал да се съпро-
тивлява, защото след малко време варварите
позорно щели да се оттеглят. Защото изпра-
тени били уж вече кораби с войска в стра-
ната им да плячкосат жилищата им и да
вземат в плен жените и децата им. Той дал
това писмо на един човек, като му поръчал
нарочно да попадне сред варварите — уж
че отивал при Приск. Когато това станало,
варваринът прочел писмото и понеже се упла-
тил за своите хора, сключил мир с Приск
срещу незначителнн дарове и си заминал. —
Тогава хаганът отново отишъл в земята
на ромеите. И когато ромейските войски из-
лезли насреща му, понякога надвивал, а по-
някога бивал победен. Но седем негови синове
умрели в един и същ ден от чума и огне-
ница. Говорят, че императорът изпратил Ко-
ментиол срещу хагана с многобройна войска
и му заповядал да предаде войската на не-
приятелите, понеже хранел омраза към вой-
ниците поради бунтове и неподчинение. И
тъй Коментиол влязъл без боен строй в сра-
жение с варварите и самият той със своите
хора се спускал в бягство, подготвен пред-
варително за това. А от останалите едни пад-
нали мъртви, а други били заловеии в плен.
Казват, че пленените били около дванадесет
хнляди. И хаганът, възгордян от тази побе-
1 Войната между Маврикий и славяните се отнася към 584 г. За същите събятия срв. Гръцки и-звори за
българската история, София, Щ, 1958, стр. 296- 297. - Мирът с персите се отнася към 591 г, Срв. Ю. Ку-
лаковский, История Византии, 1, Киев, 1913, стр. 453—455. 3 Маврикий (582 — 602). 1 Дн. Чорлу.
20 Грьцки цзвори за българската история, т. VII
154
joannes Zonaras — Йоан Зонара
tjj E^oyxco&Etg ctxpi tov Maxgov TEiyovg dcptxETo.
ооНё^ад <5s d /taoiAeti? 2adv £is qnAaxrp’ tov te(-
%OVg TOVTOVg ЁхяЁЛЮрЦ'ЕР. ЁХ дЁ TTjG Xoipixijg VO~
uov ov fidvoc 01 tov Xaydvov viol, cog EiQrjTat,
Edavov, алЛд xai Ttl.fffiog tcov "Apagayv ттоко' 80ev
а$и{лцаа£ 6 /Задрадсд fUzisvdsv etg та oIxeiu, Una-
yaiyiyai. bqloi ovv icp MavQocicp E^ajvtjoaodai
Toi-g aiy^cdo'novg, ev ЕсрТхЛотсд dtddvri vdqtoya.
б be paoilevg оь xarevEvos. xal 6 Xaydvog ijirjoe
AapEiv Eig Exaviov тагу ас^иаксЬтсо)' dvd тцлют'
tov voprouaxog. 6 d'v ovd'e out cog tobg aldvrag
riO'skvjos nQtacr&ai, to pt-v tl ex cpstdaAlag (qizryto
ydQ xqti/wtojv), to cU и то eg oiQancfnaig pvqotxa-
xcbv. sxpavEig ovv 6 /3dg/3aQ0g srdvrag RcpEGty iH-
&EQL<jE xal dv&QevtgEV. evtev&ev stool pi cog хатд.
tov ^aoL^osg EtpijETO xal лодд ndvzcov e^olSoqelto
(pp. 18915—191i; 191]G—193§).
8. Avares Thraciam populantur
EV дЁ T/7 EvQfbnp VA/3aQOL TTjV &QqXL]V ECpja)-
oav, xal ra ’Pcopaixd гттдатбяеда, a ev dpcpoTEQOig
qoav rotg трйраот, dtEpdaQqaav' xal d/Acog be
yioHij rc~)v dy&Qconoov pvijotg eyeveto xal acpogta
xaQTiayv xal ^cbcov срдода ex радотйтоуу yyiucovcov
(p. 2005_9).
9. Slavi Aware sque Romanorum provincias
‘vastant
xdi TijV Evq(jotiy]V oi ''Afiagoi xal ol 2x&dai
^Qqpcoiav. did xal pjtoqei б раоАеЬд 'Hocix/w,og
ogti xdi dQdoEi. ffruoxeipapEvog ydQ тоЬд отоатгсо-
rixobg xavaAdyovg ndvv rofaovg evqe fiQayelg,
uiidvTCov oxedov ev Toig noHpoig dvcAcodbvTCvv. ex
yd.Q tcov cstl MavQixiov tov Фсохат avayoQ&vocxv-
tcdv Et-д zrolAag xAidbag dot'dpov u^vcov dvo pdvoi
oTQancdTat 7i&QiAEi(pd£vTEg euQsdpuav (p. 2045_1]).
10. Heraclius a Chagano pacem petit
anoyvobg obv rd/v ECQiR-qv 6 daotAebg тяготею.'
Tsvaai dtEVOELTO хата Heqocov' did xal Hotlevoe
dtodai лоод tov Xaydvov oxovbdg, dcpiarduE-
vov tov rijV Ogqxqv Iqi^Eodat. OTEtlag tolvvv лодд
aVTOV ElQqyr/V j]TEt' Xal 6 pOQpacog OL'X (JlVEVEVOEV.
rjo&slg ovv 6 paaAsbg е&А&е T.fjg ябХесод xal e^co
tov Moxqov TEtyavg qvltoavo ftETd T^g paoAacqg
да, стигнал чак до Дългата стена. Импера-
торът, като събрал войска, изпратил я да
пази стената. А от чумата умрели не само
синовете на хагана, както се каза, но и го-
лямо множество от аварите. Отчаян От това,
варваринът побързал да се завърне в своята
страна. Той съобщил на Маврикий да отку-
пи пленниците си, като му даде по една ко-
мизма1 за всекиго. Обаче императорът не се
съгласил. Хаганът поискал да получи по по-
ловин номизма за всеки пленник, но той до-
ри и така не пожелал да откупи пленените
отчасти поради скъперничество (зашото бил
роб на парите), отчасти поради омраза към
войниците. Тогава варваринът, обхванат от
ярост, избил с меч всички и си тръгнал. По-
ради това у всички се породила омраза сре-
щу императора и всички го хулели.
5. Аварите опустошават Тракия
В Европа'2 аварите опустошавали Тракия
и ромейските войски, който били в едната и
в другата облает, погинали. А изобщо наста-
нала голяма гибел сред хората, неплодоро-
дие и мор по добитъка от тежките зими.
9. Славяни и авара опустошават ромей-
ските области
Прочее аварите и скитите опустошили
Европа. Поради това император Ираклий3
недоумявал какво да прави. Като преглеж-
дал войнишките списъци, той ги намерил
съвсем кратки, тъй като почти всички заги-
нали във войните. Защото от ония войници,
конто провъзгласили за император Фока1
при управленнето на Маврикий и конто били
на брой няколко хиляди, той намерил оста-
нали само двама войници.
10. Император Ираклий пред лага мир
на хагана
И тъй императорът, като се отказал от
мира, решил да воюва срещу персите. За-
това побързал да сключи мир с хагана, при
все че той не преставал да опустошава Тра-
кия. Прочее той изпратил при него пратени-
ци и поискал мир. И варваринът се съгла-
сил. Зарадван, императорът излязъл от сто-
лицата и се разположил на стан вън от Дъл-
гата стена с царско великолепие, със свита-
1 Визаятийска златна монета с тежест около 4,48 г. - С Европа са означени западните владения на
Византия. Нападенията на аварите се отнасят към г.оследните години от управленнето на Маврикий. Срн.
ГИВИ, стр. 337 и сл. 3 Ираклий (610—641). 4 Фока (602—610).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
155
TtoXvxEXElag xdi dogvqjogiag xal хдцибтаур лоХХа»’,
a wjv Xayavcg dqjga Exdtu^Ev. б дё радищюд dXo-
УрОПР T&V 00X0)1’ ТЕ xal TOJV OVV&pXC~JV OJQptrpfE
tov paotXEa ovct/eXt. iilla tovtov рёх ovx елето-
%ev (e<p&t/ ?'do dtahgag), Tpv per rot paotXixjp’ ало-
oxevIjv xal тёр* djQvipjgtav, dXXd flip xal rd. x(?tf~
para xat djgi> iXanojv xtltfida^ tnoXldg хата лаоаг
adEtav siXyppaJp v^EGTQSipEv (pp. 2051Г,— 2068).
11. Bulgari in Moesia considunt et
regnum condunt
To 3e tov’ BovXyaQOJv E-O-vog cig rac ePojpai-
xag ytiJQap rd,' ляпах too ” Iotqov yEvbpEvov тао-
т.алд ихдато)д (Xvu-iivETO, ЕХвтдатябЕт toivvv хат
auwjv d jdaoiXEop Ктототахтиуод хат,а yyjv T£
ildXaoaav, otoaov яоХЬу ёх ттуд баХаиодд Есоауа-
ycbv rig тот .davovfitv. oi дё ftdgftagoi тдт t.ojv
'Риортишх IboviEg ладаоХЕгрг EdstXiaoav xal eig
byvgopd Tt лотароёд атЕграхобрЕУОУ xal TEvdysai
хатахХесоаттЕд ёаттоЬд ддёрооУ aXXs ovd’ 'Poj-
ua’ixi] отдана tovtoip TtQOasfiaXEv. ёср ppegatg ovv
tlglv ovtto dianfispsvcov tojv Evavcicov apipotv, ua-
Xaxlav oi fiagflagoi tcov Рсорашэт хатёухсоу. etu-
avp^EfirpfE Ьё xal tl 3 fydooog exelvoip evt}xe трд
лдотёдад десХёад dvwO-Etov. d ydg ftaaiXEvg ex ло-
baXylag voorjoag xal dgtavisgaig dXy^boat раХХб-
pEvog, Xovtqolq XQrjtJopEvog ufo> леуте dgopcout
fisrd тдд ёЬдаттЕ1а.д cig MEOtjupglav (усода tPmw
* Pajpatovg reXsvoa avvr] curl) tov exttXovv 7тело1т]То,
rpv OTQandv xal wvg отоатадуад exeloe xaraXizTcbv
xat Елюхт/трад erode tots pag^dgovg dxQoftoXl'QEG-
fyai, IPovToig avrobg sig ztoXspoy тлюлааспутас.
(рдррд дё, ysvouEViyg Eig то отдатблЕдот (pofiqj tojv
лоХетпсоу diadtdgd jxelv tov аитохдатода, aioyjjQjg
апаьтЕд itpdEvbg dtcbxovTog Eipsvyov. tovto wig
BovXydgotg алдоодохдтсид yEvopcvov pEvog еуел-
vevos xal ладЕ&рдеу cig dXxgv, xal dniaaj dicbxov-
TEg tfoXXolig pEV dvpQOVV, OV ftELOVg Уё^мудроаг
xal tov ''LutQov TtEQaicoO’EVTEg ev тр ’"Paipatcov
wttfgavto тбд ахтр’ад' xal ov ЬтеХсттор execvov
Tpv VTib 'Paipatovg anaoav Xpi'CopEvot. tvil-EV fltaa-
6clg 6 xgarxov алогбад e&sw ngbg aviobg em
ovv'fipxatg tov daaptdv avxoig xara^dXXstv Етрвюг,
cig aloyovpr тдд tcov 'PojEtaicov dgxgg. xal pv об-
Tuog tkIvtoHev EiQpvEvovta wig ^Pcogatotg та лдау-
аата E(og тдд теХеотт}? wvds wv аотохд'Хтодод.
ётЕХеитрпе de ёти diaboxqj ты vicg ’Tovortviavcg^
^aotXEvoag evtavTo-bg ЕтстакатЬека (pp. 2261G—-
2289).
та си и с много съкровища, конто носел за
подаръци на хагана. Обаче варваринът, като
пренебрегал клетвите и договорите, се спу-
скал да залови императора. Той не сполучил
да го хване (защото императорът успял да
избяга), но отмъкнал без никакво препят-
ствие императорского имущество, свитата му,
а също така и съкровищата и много хиляди
пленници и се завърнал.1
11. Настаняване на българите в Мизия
и осноеаване на българската държава
Племето на българите, което се намирало
в ромейските предели отвъд Истъра, причи-
нявало страшни щети на тия области. Зато-
ва император Константин2 тръгнал на по-
ход по суша и по море срещу тях, като
извел голяма флота от морето към Дунава.
А варварите, като видели военната сила на
ромеите, се уплатили и се затворили в ня-
какво укрепление3, заобиколено от реки и
мочурища, и се притаили. Но и ромейската
войска не ги нападнала. След като и двама-
та противници стояли така няколко дни, вар-
варите обвинили ромеите в малодушие. Слу-
чило се и нещо друго, което им внушило
смелост на мястото на по-раншния страх.
Императорът заболял от подагра и обхванат
от пристъп на силни болки, отплувал с пет
дромона4 заедно с прислугата си да прави
бани в Месемврия (тая облает е подвластна
на ромеите). Той оставил там войската и
военачалниците и им заповядал да пускат от-
дален стрели срещу варварите, за да ги пред-
извикат към сражение. Във войската се
разпространил слух, че императорът избягал
от страх пред неприятелите, и всички позор-
но избягали, без никой да ги преследва. По-
неже това станало неочаквано за българите,
то им вдъхнало смелост и ги насърчило. Те
се впускали след ромеите, мнозина избили,
немалък брой пленили и като преминали
Истъра, разположнли стана си в ромейската
земя. И след това не преставали да пляч-
косват цялата подвластна на ромеите страна.
Принуден от това, владетелят сключил до-
говор с тях при условие да им плаща годи-
шен данък за срам на ромейската държава.5
Така настъпил мир по цялата ромейска земя
чак до смъртта на този император. Той ум-
рял след 17-годишно царуване, като оставил
за приемник сина си Юстиниан6.
1 Сьбитията се отнасят към 618 г. 2 Константин IV (668—685). й Авторът има пред вид укрепения
лагер на прабългарите, известен у други автори като ''ОууАод. Срв. ГИБИ, т. III, стр. 262—263 и посочената
там литература. 1 Дромон — военен кораб с два реда гребци. Срв. ВггМег, Les institutions, pp. 407, 411—
412, 422. 5 Събитията се отнасят към 680, а според никои автори -- към 681 г. Срв. ГИВИ, т. III, стр. 262
и посочената там литература. в Юстиниан П Ринотмет (685 —695; 705—711),
.156
Joannes Zonaras— Йоан Зонара
72. Jastinianus Rhlnocopimenos bellum contra.
Slavas gerit
ХтеСкад X zbv gt gar цуХ Asovtiov 5 3Iqvgtiviu-
vbg слётадЕ di3 avrov тцг xal тут 3Ал@а-
vlav xdi yjAQitg etequz. cji’zog b раот/лЬд eavof. яси
zws лд'д robs Bovlyiioovg плотЬцщЮ (tvsyo^Evog
daapiot'G лаагуЕст ohoig, ExoiQarEvoag 57 натй ти
Юления ло?Ай itbi> XbAafiixtor Югр/арЕто, ти ah’ ex6v-
та, &via Ы zroA'-aov. vbtupr bz (bv xal veov ai'VEOT)j-
оало ovvzayiia. x.ar3 h/Aoyfy’ 7<М> Eidiypibg ex zov-
Toj)' avdQag yEvvalovg те xal veiixovzag eig 7 Aidbag
тосахотта, ладг агто'ч' IxgIege ziEQtovatoP (pp. 2291o_.
230J.
13. Justiniamis auxilio Terbelll regnum
r ecu per at
3 JovoTiviavog be. hr Xeqocovi, tbg Eigtgai, леою-
QiafiElg v]bi:v7p'h] biabQa,vai exeiOev xal тф Xa^d-
qcov ЮУМУФ Xaydiw лсосмеВЮу xal dsybslz лао
exeivov срАотсибтата тфт dbAipip' avrov еуциЕ 0fo-
bwQav xal per bAyov exstbsv алеВ'Ют rig fiAhp
yo'jQav акта тщ; avrov biETQi^E yvvaixog. xal b
3Aipip.a(pg diEHEiupaTO лорд тот Xaydvov, ущ/цати
dcbosiv а!лф яо!м v^iayvovpEvog, ei ote; Aseev aurcp
Ti'jV tov AovOTivtawv хесроАфу. и al bg owe дето xal
dvo Tivdg rcbv qjxsaoiisvojv avrqo отес/.ад ev ало@-
QpTotg Ivetei/mzo тот 3iovoTiviavdv dvElscr" b did
doulov p.ai)o~'oa q Oeod(hQa тф dvdyl xazapye/Aei.
6 be zovg ётто/ЩЁУтад avrov dveXtv Ibiq лрюоха-
Aeoduerog ёхаатоу ayyuvp oteqUjxei tA 'Qrjv xal
zrtv !.d',v &Eodd>Qav slz Хафащ'ау ёЬЮслЕрлрЕТ, av-
rog db eig altdda Igpsjjpxibg длсЁлАеъоЕ, лрюс Тёо-
$eAv dyrmv zbv tcov Bovhyducpv Egdoyovza. xHvdio-
vog be psydlov xazEtBypuTog avrov ev тф л/Aeiv
xarabvrat то лАлаоюг EXivbvvsvE. тагу Ьё oviiw.hAv-
Ttov ёлаууе! Лаа&ас тер deep парфоа/ллЬттсоу avrcp,
ei лесуо^уЗеА]- xal zip/ dpypv алоАфросто, цф тс
xaxbv roTz xaA avrov yeropevotc елЕТЕухеТт, exei-
vog „Ei zpstoouac zovimv" h] q „zci og, avrixa хата-
xovziobetpv cbdi“. лЕрсооЮЮ ovv xal rep тагу
BotdyaQcov agyovu лqooeU)(»v xdi луЕсита леща-
ayjAv, i'A).a yAvzoi xal ларЮ/улу ExayyeAdgEVog, Ei
лао3 adrov хатарЬрЬр лрод zip’ лроуотгхф' 3aoi~
kztav, xal rip’ АоуагЁда амта) ov^sv^at хаЬилоа-
ydiiEvog, ovv exeIvo) itETa fiaQfiuQixrjg baQEiag dv-
12. Юстиниан Ринотмет воюва срещу
славяните
Прочее императорът, като изпратил стра-
тега Леонтий, подчинил с иегова помощ Иве-
рия, Албания1 и други страни. Този импера-
тор нарушил и мира с българите, като пре-
станал да им дава данък. Отправяйки се на
поход в западните области, той присъединил
под властта си много от славянските пле-
мена — едни доброволно, а други чрез вой-
на. От тях той съставил и нов военен отред.
Защото, избирайки измежду тях до триде сет
хиляди смели и млади мъже, той ги нарекъл
„отборна войска
13. Юстиниан си възвръща престола,
с помощта на Тервел
Юстиниан, конто бил заточен в Херсон,
както споменах, успял да избяга оттам и да
отиде при хагана, вожда на хазарите, Приет
най-любезно от него, той се оженнл за се-
стра му Теодора, а след известно време за-
минал оттам и се поселил в друга страна
със своята жена. А Апсимар;1 проводил пра-
теници при хагана, обещавайки да му даде
много пари, ако му изпрати главата на
Юстиниан. Той се съгласил и като изпратил
двамина от служителите си, поръчал им тай-
но да убият Юстиниан. Теодора, узнавайки
това чрез един роб, го съобщила на мъжа
си. А той, като повикал поотделно ония, на
конто било заръчано да го убият, удушил с
примка всекиго от тях и след като изпратил
Теодора в Хазария, сам се качнл на лодка и
отплувал, отивайки при Тервел, вожда на
българите. В морето го сварила голяма буря,
която застрашавала да потопи ладията. Ко-
гато спътниците му го увещавали да даде
обет на бога, че ако оцелее и се добере до
властта, не ще прави никакво зло на своите
противници, той казал: „Ако пощади някого
от тях, веднага тук да потъна.“ Прочее той
се спасил и отишъл при вожда на българи-
те, дал му много [дарове[ и обещал да му
даде и други, ако бъде възвърнат от него
на бащиния си престол, а също и да вземе
дъщеря му за жена.4 Заедно с него, с го-
ляма варварска войска5 той достигнал до
1 С Иверия е означена дн, Грузия, а с Албания — едноименна облает в Кавказ. 2 Става дума за
похода на Юстиниан II Ринотмет срещу славянине около Солун в 688 г. Срв. ГИБИ, III, стр. 265 и посочсната
там литература; срв. също Е. Э. Липисчц, Очерки истории византийского общества и культуры (VIII — первая
половина IX вв.), М.—.’I., 1961, стр. 35—38. 3 Тиберий III Апсимар (698—705). 1 Според разказа на Тео-
фан за същите събития Юстиниан предложил на Тервел да му даде дъщеря си за жена. Срв. ГИБИ, т. III, Со-
фия, 1960, стр. 266—-267. Т. е. бьлгарска войска. Според Scrlptoris Anonym! Patria Const ап tinopolis, ed,
Preger, p. 244, тази войска наброявала 15 000 души. Срв. ГИБИ, т. V, стр. 325.
Joannes Zonaras— Иоан Зонара 157
гид£Соь фу хатсВфцлц т&т лс.Аесоу
xal лрд тбА тес%(Ьу отдатолЕдгтоа/ЛЕУод алеле^ато
тшу ло2лтй,у, avrotg ex той ТЕГдоид лоохслтогаг
6ил2.а>у. oi дЁ ov /tovov avrov ov л/юслеуто, allh
xal I’fyiug avwv хат£%Еиу лф/лияХЕгд. Tvxrdg ovv
did tov dyo)yov Etadvg егтдд dvsdv тф ло2еок xal
таогг/д Ё'/ёуето Ёухдафд, б дЁ ’/Ь/чнс^Оч sig ’АтгоЯ-
лшпади q.vpdiv хатЕ?л'/(р'дт].
Тф /лег ovv тогу I3ov2.yd.Qfj)V gqxovti дофа ло22а
ладап^фу xal ovv&^xas sioi'iVq; psP atacv лоир
-odpsvog djrsWetv avrov ларЕОхЕтаоЕт. rov дЁ
’Atj'iudQoi' xal '}Jpaxlstov тот адЕЁхрой avrov лсод
avrov dxd'EVT(>)V, ulld. /фу xal rov AeovtiGv, tov
uev ' BIqiixAeiov avv cilAotg nlsiootv tv ^vloig лара
roig TEt'yEoty алгрйфцОЕ, zdv ’AipipaQov дЁ ye xal
rov Aeovtiov dsa/dovg did тф; dyOQag лтрщ.уа'утпУ
xal •d'Eari/toa; 1лл1хой dyou£vov, prq Ёгтад плд tov;
лбдад avrov xard tow траф/хог лЕлатг/хЕ, xal
ovrcog EXT/iifiy/vat rag avroiv xEpal.dg h тф I\.v~
vt/yio) лдсоЕта^ЕУ, Ёлтд. rov " Ai.pt pdoov Eyiavrovg
/daoi/.EvoavTog. тот дЁ латечбрхгр1 KalAAvixov л@б-
teqov адтос лг/оо'юад rd оц/iata sig 'Рашт/У sfrsro
f^EQOQtOT. KvQOv дг Tira /uoyayov syxl^EioToy ла-
TQidQyvjr л^отфа/лто, oq айтф тф> sig rt/v fiuGi/stav
алохатаотаою лроЕтрофааЕ. лоф дЁ л2ф$од sx те
too dpaorixov xal tov gtqcltiiotixov tote diecpihi-
qev oi'Tog d ^aailsvg, rovg /лёт tyovsQcoq, etiov;
ivevtoi xal aipayco;. ашЯда,' dA-Jg Xa£aolav fyyays
Ti/у yvvaixa avrov Оеодафат, qdp аитф texovgot
vidv, uv Tl^eqiov хатсотб/сосЕ, xaxstvTp’ ds xal rd
латдЁот tov туд /JaotZstac dgicdaag dvd/iarog xal
-d/i<pco ёотЕц>Е. Xvoag дЁ rug л@дд тс.тд BovlydQovc
олотдад хат аитфт ЁдЕОтдатвЕ ост 1лл1хаТд те
xal лЕ^схаед dvvd/tsoi xal ovv отдЛЁор лол/,ф, xal
Алт/2ё)е л@дд фу ’Ayyia2Mv. то /лёу о бу лд&тот
dsioavTsg ol BotAyaQoi Eig та oqt/ avsdQauov, ixsi-
&еу дЁ аоуутахтсо; dQWvrsg фу rmv 'Pto/таксу
orQaridv oxr/voviiEvr/v xal алдооёхтто; sig yoQrao-
pdrwv ov/Aoytp' axtdva/avyv, аутААфат/оау xal
ЕЛЕ^'д-бутед avtots ло/л.одд /лег avsiAov, ov /istovg
6 c fix/ialxbrsvaav xal 1'ллоу ovveuxov ло22фг. 6
/1ЕУТО1 (j‘J.Gl/.EVT Ol'V wig nSQt2si.C/A)siOl3’ Eig TO ЁХЕ1
ovVEx2.si'o^?}aav q^QovQioy. si та xovg Тллоод латтад
тЕодохолг/оагтЕд, Tva /ф tovtov; 2Ap'oiev oi лолё-
fiioi, той; tov oto2ov axdqEou1 Ё/трЕф/хбтЕд Ёла-
угф&ог ei; то Bvtdvriov oyv aio%6у// ло/.2ф
(pp. 236Ю-240Д
престолния град и като се разположил на
стан пред градските стени, искал да узнае
настроението на гражданите и заговарял по-
даващите се от градските стени. Но те не
само не го пускали, но го обсипали със
страшни ругатнн, Прочее през нощта той
проникнал вътре през водопровода и като
излязъл оттам, овладял града. А Апсимар
пристигнал с бягство в Аполониада1.
След като дал много подаръци на вожда
на българите и сключил с него договор за
мир,2 той го изпратил да си върви. Когато
Апсимар и неговият брат Ираклий, а също
и Леонтий3 били доведени при него, той
обесил на дървета край градските стени
Ираклий с мнозина други, а Апсимар и Леон-
тий прекарал вързани през площада и като
ги показал по време на конни състезания,
хвърлил ги в краката си, стъпил на шиите
им и след това заиовядал да им бъдат от-
сечени главите в Кинигий4. Апсимар управ-
лявал седем години. А патриарх Калинин6
заточил в Рим, след каго най-напред му из-
вадил очите. А за патриарх избрал някой си
Кир6, монах, който бил затворен и който
му предсказал, че ще си възвърне престола.
Тогава този император погубил множество
от гражданите и войниците — едни явно, а
други тайно. Като изпратил хора в Хазария,
довел жена си Теодора; тя вече му била
родила син, когото той нарекъл Тиберий. Той
удостоил с императорско име и нея, и де-
тето и ги коронясал и двамата. Нарушавай-
ки мира с българите, той се отправил на по-
ход срещу тях с конни и пеши войски и с
голяма флота и потеглил за Анхиало. Отка-
чало българите се изплашилй и избягалн в
планините, но като видели оттам безредно
стануващите ромейски войски, разпръенати
безгрижно да събират фураж, осмелили се
и като ги нападнали, избили мнозина, немал-
ко хванали в плен, а заловили и много коне.
А императорът заедно с останалите се за-
творил в тамошната крепост. Там, след като
срязали жилите на всички коне, за да не би
неприятелите да ги заловят, качили се на ко-
рабите и с голям позор се върнали в Цари-
град?
1 Тук става дума вероятно за гр, Аполониада, намиращ се на брега на Черно море, във Витания. а Тук става
дума за договора, сключен между Тервед и Юстиниан II в 705 г. Срв. ГИБИ, т. 111, стр. 224 и посочената там лите-
ратура ; 3. Бешевлиев, К вопросу о награде, полученой Тервелом от Юстиниана II в 705 г,, BBp., XVI (1959),
стр. 8—9. 3 Леонтий (695—698). 4 Кинигий се наричало мястото, където ставала борбата с диви животни.
Там се нзпълнявали и смъртниге наказания. Срв. Janin, Constantinople, pp, 20, 21, 23, 190. 349-—350. 5 Ца-
риградският патриарх Калинин (693—705). 6 Цариградският патриарх Кир (705--712). 7 Походът на Юсти-
ниан срещу България се отнася към 708 г. За събитията срв. Злапгарска, История, I, I, стр. 174?
158
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
14. Leo Justinianum In confiniis Messembrlae
recipit
ЙШ’ тсн~ TA/f Paoclscas dy6,uaios dya^itoq
пЛ&то' ф тсатрф ph’ ijv ’loavQia, i-kecLPv de pcEt-
осксо-дЛ; ^.гта тсоу текоутсоу лара tov fiaotAsajs
’Tovgtw taron ui'/Tia) Tijs dgyrjs eAcoofllvioq, ev AIs-
отрц1<_((1 ту (доаксир тсеяо1т}ТО ids dtaipifias. ка-
ila/QE'&lVTos <?£ tcv 7lovoriviavov ify; oQXrjq, slra
EXai'EQXP'U&OV fl Eld BovlydQWV ElS TO Till' pU.OL-
AEiav aiilis avalafiElv, 6 A;o.)v vxavifoaq avicp
doopa ттроопУЕуКЕ. кас 6 5 lovuriviavds ojiatldQiov
avion аптека iripHOE кас paoilsvaag to dsoiEpov
avTor фк£Люато. siia Ё'огаЛто лар* avion xpbs
iovs ’Alarovc, ovyy.iviiccov anions Kaid тот ’Afiao-
ywv алоотаутсоп life 'Proaaaov doxijq (pp. 24810—
249p).
15. Bulgari Saracenos Constantinopolim
oppugnantes aggrediuntur
Aldoal pas de 6 i(bv ’Apd/jtov аохцуЬ? e'i ’Afiv-
Jov our рЕублср отратео pau tiqoq (Эракгу лЕраса)-
&EiS ttoAv pen ipq (Аракфад Ищсато x^QaS, ifj
de paoilsvovoii icon лоАесоу лрои/ЗаЛдоу убрака
naod iocs ката /ppoov аотг/д ел^дато теР/еы, кас
Tjv avids uh’ evtevDev idvirp’ koIioqkcov, ek As
bald.oops got oidlco aeyalcp 6 doxcoaipanr/s 2o-
hpas. alia ids plv rpaq avirnv ids те лоАЕрсогц-
pcovs ids re ui/V qoQTpyovs тф ьуоф nvpl cPa>-
uaioi катЕтролаооауто, ojaie. jtoLaovs тыу vavdp-
%an>, dor оплсо lacs vavoi to vypdv тотто лроацу-
ytoE nvQ, dzioyvovias TipooQvijyac тф flaotlsi. то
cch' cvv ttIeiop tov vaviiKOV tcov ’Apdfimv ovtoi
dicoAETO. tocs de ката Bi&vviav avioiv iTp^opEvoiS
Evivyovia отратЕпрата 'Poifiaioiy да£а nollons
дседЛаркаасу, споте какЕсюпд dEioaviag anodpavac.
robs Ьё китд. Орак^п тиухруиутад "'Apafiaq lipas
ImEqE кратасбе, oDev ofidevds тогу дурокбутсоу
Ccpaov dfieixovTO- leysiac de кас ааоксбу av&Qm-
TTEt'coy ahobs acpaabac. dlld koI voaov aniots eve-
GKrppE locpiKp кас diEcp&EipE ларлАтфесд. кас
Botfly apoc dl tovtov; ЫеШбутед nollas xAioorvaq
avTtoy, cos icvss dvaypacpovoi, .uaxat'pas sdsvro тса-
pavdlfoua (pp. 2520 -25314).
14. Лъв посреща Юстиниан при А1есемврия
А Лъв1 * незаслужено бил удостоен с цар-
ско достоинство. Негово отечество била Исав-
рия. Оттам той бил преселен с родителите
си от император Юстиннан, преди да бъде
лишен от властта, и пребивавал в тракийския
град Месемврия. Когато Юстиниан3 бил сва-
лен от властта и след това тръгнал заедно
с българите, за да си възвърне отново цар-
ството, Лъв го срещнал и му поднесъл да-
рове. И Юстиниан веднага го почел с чин
спатарий3, а когато за втори път се възца-
рил1, направил го свой приближен. След то-
ва бил изпратен от него при аланите, за да
ги повдигне срещу абазгите6, конто били
отхвърлили властта на ромеите.
15. Българите помагат на византийците
в борбата срещу арабите
Предводителят на арабите Масалма пре-
минал от Абидос в Тракия с голяма войска
и плячкосал голяма част от тракийската земя.
Той нападнал и Цариград и се разположил
на стан покрай стените му откъм сушата.6
Самият той обсаждал града от тази страна,
а архисатрапът Солима с голяма флота —
откъм морето. Но ромеите с помощта на
течния огън7 обърнали в бягство както бой-
ните, така и товарните им кораби. Тогава
мнозина от навархите8, чиито кораби не би-
ли още засегнати от тоя огън, се отчаяли и
минали на страната на императора. По такъв
начин била погубена по-голямата част от
флотата на арабите. А пък ромейски пехотни
войски пресрещнали тези от тях, конто пляч-
косвали във Витиния9, и избили мнозина,
така че и те се изплашили и побягнали.
Страшен глад измъчвал арабите, като се на-
пирали в Тракия, та дори не се отказвали
от никое умряло животно. Говорят дори, че
те вкусвали човешко месо. При това налег-
нала ги и чумна болеет, която погубила мно-
зина. И българите също ги нападнали и,
както разказват някои писатели, направили
плячка иа меча си много хиляди от тях.19
1 Лъв III (717—741). 3 Юстиниан II (685—695 ; 705—711). 3 Спатарий — низша дворпова воеина титла.
Сиатариите носели като отличителен белег меч. Срв. Brehier, Les Institutions, pp. 118, 123. 4 В 705 г. Абазгите
живеели в областта на Кавказ. Те се смятат прадеди на днешните абхази. R Става дума за обсадата на Ца-
риград от арабите през 717—718 г. Срв. Г. Острогорски, Историка Византине, Београд, 1959, стр, 16,5; Д. Ан-
гелов, История на Византия, т. I, София, 1959, стр. 258—259. 7 Т. нар. гръцки огън. Срв. ГИБИ, т. IV,
стр. 43. Р Навархи — командири на кораби. 9 Витиния — об аст в Северозападна Мзла Азия, 10 Спо^
ред известията на Теофан броят на убитите араби възлизал на 22 000 души.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
159
16. Bulgari conjurationis contra Leonem
participes fiunt
'O 61 jLldyiOTQOQ NlXlfcaS 6 SvAlvltrjG T&V VTteQ-
liav Tvyxdvojy vtK&eto тф ’Адтещср t~v ©sooalo-
vlfi’ll TVyxdvOVTL TOtS BovAyaQOlS TTQOOeIPeiV xal
ovvEQyiq to'vtcdv атюАф-рга&ш ndltv тцр paGiAsiav.
xal 8? n&igsTat xal anta лЛфдои? BovAydQmv ipu-v
ElS TO Bv£aVTlOV, OldpEVOS JiaQU TOO iaov 71Q0G-
d^ihjoiiGtyai. t&v cK tloKcoq д7/ ёлипрЕтрорЕ-
ya>v avrov, ot BovAyapot tovtov ttoaIojv xQU^dzov
тф Aeovti TTQovdtoxav. xal ol alv any Alloy' 6 61
obv тф EvXtviTji аугщгро, xal fj rov Avltvizov xrij-
ots oi’oa яоИц 6e6t]Uevto ^vpziaoa. xal allot 61
t&v owcop-OToov rot' "Aqte^Iov exrdv&Tjoar, ttqos
ots xal 6 &eaoaAovixy$aQXt-SQ&fc (p. 256?--]7).
17. Constantlnus contra Bulgaros
exercitum duett
’CxoiQaTevoas дё хата Bovlydgwy 6 Коуотцу-
Tiro; xai ovugal&v avvoTs xal ttoIaoI'S anofial&v
ov t&v TvyovTaw uovov отдатюп&у, allci xal t&v
ёттюпрсоу xal отдатаохе&Ь ИнКтртце lytavlCuv^ev
(p. 270n_2J
18. Constantlnus apud Anchialum Bulgaros
‘vtneit
Ol BovlyaQot 61 tovq avz&v aQxny°&& ot ёх
osipas хатцуогто пуероу.хлщ, avslovTES eteqov ei-
lovzo рщ ти rjyeuovla ттоосщхоута, TeIetCq^v xalo&
ftEvc-v. ётиотдатЕооад 61 ист a&c&v 6 tJaoilsus did
te yqs xal llaldoojjQ xal yevopsvos хата zip’ \4y-
ylalov xdxEt ovyfial&v oivtois, tov nolspov ё$
COQUg TtEpTCTpC TV}C npSQaS EWS EOXEQTS EftlXQaZtj-
go.vtos) xal tteoovtcov noll&v rxaTEQay&Ev, opxos
uevtoi vixq‘ xal 6 ply t&v Bovlyagcov uQxn?ds
(Ьтедощ fpdvos 61 rrolvs t&v paopdotov sylvsro,
xal ov ueiovs fAi'/fyUpoav doQvdlcvzoi, Ttollol dk
Xal T(p gaoiASl 7lQ0GE%'&Qr[0U.Y. xaVTEV-&EV EStaQ'd'ElS
{iQtapftov ётт1 ту vtx'ij катщуауЕУ, autos uev Ttavo-
yiAhns dit&v ptS'&’&7iliophn]S Tijs OTQonias, tovs ds
aiyual&Tovs deaiatovs ayajv, tots favAots аитоь тф1
16. Българи участвуват в заговора
срещу Лъв 111
Магистър Никита Ксилинит1, който бил
един от влиятелните, убедил намиращия се
в Солун Артемий2 да влезе в споразумение
с българите и с тяхна помощ да завземе от-
ново царството. Той се съгласил и с множе-
ство българи" пристигнал в Цариград, като
мислел, че ще бъде посрещнат от народа.
Понеже гражданите не му обърнали никакво
внимание, българите го предали за много
пари на Лъв. След това те сн отишли, а Ар-
темий бнл убит заедно с Ксилинит и иму-
ществото на Ксилинит, което било значител-
но, било изцяло конфискувано. Били убити и
други от съзаклятниците на Артемий, между
конто и солунският архиерей.
17. Константин Копроним. попъегля
на поход срещу българите
Константин4 излязъл на поход срещу бъл-
гарите, влязъл в сражение с тях и изгубил
мнозина не само от обикновените войници,
но и от знатните и от войсковите началници.
Той се завърнал с неуспех.
18. Константин Копроним. разбива бълга-
рите при Анхиало
Българите избили своите предводители,5
конто произхождали от царско потекло, и
си избрали друг вожд, недостоен за властта,
на име Телец6. Императорът потеглил на по-
ход срещу тях по суша и по море и като
стигнал до Анхиало, влязъл там в сражение
с тях. След като битката [продължила] от
петия час на деня чак до вечерта, паднали
мнозина от двете страни и въпреки това той
победил. Вождът на българите избягал и на-
ставала голяма сеч над варварите, а и не-
малко пленници били заловени. Мнозина ми-
на ли на страната на императора. Възгордян
от това, той отпразнувал триумф за своята
победа и минал в доспехите си [през града]
заедно с въоръжената войска, като водел и
окованите пленници. Той приписвал победа-
1 Магистър Никита Ксилинит бил привърженик на сваления император Анастасий II (713—715) и през
718 г. организирал несполучлив заговор срешу Лъв III с цел да възвърне Анастасий на престола.2 Артемий — соб-
ственото име на Анастасий П, преди да стане император. 3 Сведението за участието на българите в бунта на Артемий
се тълкува различно. Според Златарски, История, I, 1, стр. 186, заедно с българите в този поход взели участие и
македонските сдавяни. В. Бешевлиев, Мадарският конник, София, 1956, стр. 63, приема, че в похода участвували
одновременно със солунските българи и дунавските българи. G. Cancova-Petkova: Byzantlnoslavica, XXIV, 1,
]963, рр. 46—50, смята, че това съобщение се отнася до македонските българи. 4 Константин V Копроним
(741—775). Тук се споменава за един от многобройните походи на Константин V срешу България. Срв. Златар-
ски, История, I, 1, стр. 221—225. 5 Събитията се отнасят към 761 г. Срв. Златарски, История, I, I, стр.
208 — 212, История на България, I, София, 1961, стр. 64—65. е Хан Телец (761 — 764).
160
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
aAXov тЦ ОКа диеауы emyQaqpd,uevos, хф
/лето. tov dQtau^ov zovs ai%pdkd>TQVs Ttavras d.vcu-
QEffijvai Tzgoovtage (pp. 27119—2727),
79. Constantinus contra Bulgaros exercitum
ducens re infecta recedit
Ката" BovtyaQWP bk цтта ото Лои лНЗои еЩеВ
iKov els 3Аууралог tus Kyis ttqoowiimos, nai tivev-
oavzos dueuov opodgov ovvetqiyhyav o^edov ала-
oat, xal TiXt^hi noH.a таи те yavrixov xal tov
(TtQcccioyiixov алсдЛогго ?v cots ffdaotr' oOev thiQax-
toq ЫигтрАКг (pp. 275] --—2764).
20. Telerichus dolo Constantini Copronymi
socio s in Bulgaria cognosc'd
AHhs St' d Ko7tQc6vvfMb /ftm GTpodQa ttoLmov
TQUjQaiV xal (Щои(/»'ау>> хата BovB/aotov ^d>Qunas,
fiovMuEVQS фа too v Iotqov zte BovAyagiav Epfia-
Xeiv. slza деди/лахоис avuQtsvsai дщитКта. oi Bova-
yUQOt H dtdoavTEQ TtEpipavzES ttqos avzov ofiovcids
беадат t(q6q EiQnvnr c^hr)loar y~ai НттВаауто ettI
ovv'&rpw.is zov ицте BovlyaQovs zd ’Pcouatcov Zpi-
iyia&at ищЕ lazy ‘ Paiiaaiovs sjtt&ai xazd Воилуй-
QOiV. xal ёл1 TOVTOIC £7ТаУЕЛ7]ЛидЕ. Ttr7s 67 T(7:>V
ВоиХуаошу даЩосд vttoovqevtes ttcuqu tovtov tov
(CdToxcdTOQOC ёу dnoQQi'frois AV/Zot'T аитср та ссб
aQXOVTt атра.у fiovAevdyEva. oi pcщрАхаас тф Kcov-
отаттЬтр, oct ftovAEiai 6 oipSTcgos doyryybs Паду
ёхттЕрчрат xazd ztvoq та г 'PcouaixTOv утрдауу, tv
ехет^ег Blay xoptoatro. xal vs xaraoxonovs oteI-
has, ote &Q!t.yi<jo.v ex BovkyuQids ol ByodpEvot,
Eiotpos azv aiqyvidtov ёттЕхддарсЬг xaP avx&v tou$
ph> dt&p'&etQS, to vs дё xal c^cbyQVjOE, e.at рст aly-
paAcooias лоА/.Ту ёлаРЕОтщ-лрЕ xal zrdAtv ёуол/.os
e&QidypevoEV. Eiza ruo/Ads tq^qeis HoiuaoduEvos
хата BovkyaQarv ёхл&торкре, xal хатд. Мевщфдёау
yevcidrais . adrais xTvdow ex rn’evpazcov fiialaiy
ЕрлеодэУ oyyftbv arndoas хатЕдиаеу. 6 тЩу BovB
ydQcov H doyfjyds TsAsQtyos vxcttriivoas или тб>у
oixdcov pEyqvvo'&ai тф та. адтсо ftovhivd-
uEva, иф Etdcbc H tIves ovtoi, хатаоо(р1^етат туг
tov KojiQfOvvpov хосфбтща xal avrov иаудФ
vsi zb dyyoovusvo'v. yQ(iq~Ei yap 6г’ Алоддщгоу pov-
та на своето оръжие, а не на божията сила.
След триумфа той заповядал да бъдат из-
бити всички пленници.1
79. Неуспешен поход на Константин
Копроним срещу българите
Той потеглил с голяма флота срещу бъл-
гарите и закотвил корабите при Аихиало;
задухал силен вятър и почти всички кораби
били разрушени и големи множества от мо-
ряците и войниците загинали във вълните.
Затова той се завърнал, без нищо да е из-
върщилЛ
20. Хан Телериг узнава с xumpocm кои са
привърженицшпе на Константин Копроним
в България
Отново Копроним се отправил срещу бъл-
гарите с извънредно много триери и дромо-
ни, искайки да нахлуе в България през Ду-
нава. Но след това се уплатил и замислил
за връщане. Но и българите, изплашени, из-
пратили при него пратеници и поискали да
бъде сключен мир. Мирът бил сключен при
условие нито българите да опустошават ро-
мейските земи, нито ромеите да нападат бъл-
гарите.3 При тия условия той се завърнал.
А някои измежду българите, привлечени с
подаръци от този император, му разкрили
тайно решенията на своя вожд. Те извести-
ли на Константин, че техният вожд е изпра-
тил войска срещу една ромейска облает, за
да вземе оттам плячка. Изпратил съгледвачи
и когато изпратените да плячкосват потег-
лили от България, той, бидейки готов, йена-
дейно ги нападнал и едни от тях избил, а
други пленил и се завърнал с много плен-
ници и отново отпразнувал триумф в пълно
въоръжение.4 След това той приготвил мно-
го триери и ги изпратил срещу българите и
когато стигнали до Месемврия, пресрещнала
ги силна буря, предизвикана от вятъра, и ги
потопила почти всичките. А вождът на бъл-
гарите Телериг, подозирайки, че неговите
решения се съобщават иа императора от слу-
жителите му и като не знаел кои са те, из-
мамил с хитрост лековерието на Копроним
и научил от него това, което му било неиз-
« orc хаЩ. Bovi.ypgfoy £XOTQa(svourQ алдахто; iitavfg-
&f‘ (snaT-fjA-ffEV. E)
1 Този поход на Константин V Копроним срешу Ьългария бил предприет през юни 763 г. Срв. Зла-
тарски, История. I, I, стр. 213—215. - Този поход се състоял през 765 г. Срв. Златарски, История, I,
Б стр, 216—217. 3 Събитията се отнасят към 767 г. Theophanes, Chronograpliia, ed. De. Boor, p. 436i3—ы,
съобщава, че този мир бил иривпден. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 220—221. 4 Събитията се от-
насят към 768—769 г. Срв. Златарски, История, I, 1, 224—227,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
КхКки лоотд.-ОНг аптф xa'i t^iov Ьтфл&аш oi ei
Tiva$ e^el tpilovc sx тот лаоа Bovlydoois Hoycov,
НЧхАуОК tj’OQQllGEl.S TO аЛО^ОТ/ТОУ ХШ OVV EXElVOK
dipixinio тц)д; aviov. 6 bl ла%1К, (b; eolxev, Фу
ou ovyfjXE to axliiim to fiaQfiaQoy, all
toik а&гф TtQUGXEifievov^ Et'iivQ ё$еха/л>ц>Е. xai 6
(Мрдаоо-; Gi'llapcm' агто>к (ЬцоК ала^алаутск
xal ал s рок Ьи^цоато. xal ah1/к Ье хата Boid-
yarn»? b avTixodroiQ ovrOb id lofofyiov ?£ес>т@(%т£О~
ere, xal хата t>jv ev (З^ахц AoxabtobnoMV отцато-
леЬеьоцегоо ol лбсЧд' aviov йлцт^дахсоуто, O'Dev
aviov lavoot лоцепл x it tploycbbsK l^Ixatov, ок
ti.ildsv тооыоу /uybe лаоа /атооуг smvoEiti&ai. u!e-
EXElirEV ЕЛ1 xltVip fj EQUllETTK US%pl А'цБН
qick xailjvitjat'y, ЬАеу bid. Ton]QotK ХЕхбриаю, fiocov
ак ,,£c~»’ eti тс~) лоо1 лаоаЬеЬоiiat“ (pp. 278l(i—-
28017).
21. Irena Berrhoem Anchiahimqne munit
Tip bl tteqi tcov ’Arjdfiaiv </QOTubiK artalla-
ysioa but Tip’ Etfiijrrp’ у ficmilk eA~]1Ae oio’ тф
imp xara (d^axip-, bvvapb’ т.н лоИф- &ni<jVQOp.8vr)
xal opyava uovotxa' xal dcTsWovua sfc ВеоЬцу
xal to ev алчу q'oovQioy dyoixoboiDpaoa. xal Iblmp
voxoliv ahrd bvoadoaaa, all a pip xat Tip’ ’Aygul-
lov Ь£1р.аретц xal eok ФАаллоолбИик л(юе1/)оо-
m t^eotqeij'e (p. 2884-_(j).
22. De. bello a Constantino Cardamo illato
'() bs yv @шн1е1к Koyroiavii vo< хата Bot’lya-
£>tt)T E^EOTQalEVfJfi, TOV KuQbaUOV TOV E&VOVC &Q7V[~
yST()('Vl(K‘ [AVXQOK bl :4O()6fio2.?)£ ysvoithoy dpupotv
TOIV dVTlbETClT pEQOlV bulla EVEGXqipE. xal (} ЦЕР
daOllEI'; ЕлаГЕ^ЕУ^ЕГ еБ тру flSyal6moll)\ cl bl:
Bovlyaooi eiA id yip] та eavicov. ... btdxavrriv ioi-
tl'V xal bn лара тагу сташароутсог emexhAeito Ье1-
аак 6 раосАЕГъ xaihipyEr tv тф ucmnooiq) avrov,
тиулк ЛрОТЕ'рОГ xal ТЦУ XO/UpV ЛЕпПлЬу. tov bl:
T(~)v Bovlydmov dpyr/yEwbrwy (bpqyxbrtK хата
rip rPa)l(iaixr^ улохратЕтаь, аоиттахк/к и paaileD
аотф еле/.ЬЬту fpidrai xal л1ц&К лоИ otqutevo-
вестно. Той му писал, че иска да отиде тай-
но при него, и го молел да му съобгци дали
има някой приятели измежду българските
първенци, за да им довери .танната си и с
тях да пристигне при него. А той в своята
несъобразителност не разбрал, както изглеж-
да, намерението на варварина, но веднага
необмислено издал своите привърженици.
И варваринът, като ги заловил всичките, же-
стоко и безчовечно ги погубил? Отново
тръгнал този император на поход срещу бъл-
гарите за последен път и когато разположил
войската си при Аркадиопол в Тракия, кра-
ката му се възпалили от синята пъпка и
буйна и огнена треска го изгаряла, така че
дори и лекарите не можели да му окажат
никаква помощ? Оттам стигнал на легло до
Силиврия, където бил пренесен на носилка,
викайки: „Още приживе съм предаден на
огън.“
21. Императрица Ирина укрепи в а
Бе рое и Анхиало
След като императрицата3 посредством
мира се успокоила откъм арабите, тя тръг-
нала със сина си из Тракия, като водела със
себе си голяма войска и музикалии инстру-
мента. Когато пристигпала в Берое, възста-
новила крепостта в ней и я нарекла Ирино-
пол.! Тя укрепила също и Анхиало и след
като достигнала до Филипопол, се завърнала
обратно.
22, Война между Константин VI и Кардам
А император Константин тръгнал на по-
ход срещу българите, когато Кардам5 стоял
начело на тоя народ. След като била завър-
зана незначителна битка, и двете противни
страна били обзети от страх. И императорът
се завърнал в столицата, а българите — в свои-
те земи. — — —
Поради този слух6 и понеже бил викаи
от бунтовниците, императорът со уплатил и
го7 затворил в тъмница, като най-напред за-
повядал да го набият и да му острижат но-
сата. Когато вождът на българите се отпра-
вил на поход срещу ромейската държава,
императорът го нападнал неорганизирано и
1 Събитият;) се отнасят към 774 г. Срв, Златарски, История, I, I, стр. 233—234. 2 Последният по-
ход ла Константин V Ковропим и неговата смърт се отнасят към 775 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 234.
;! Ирина управлявала от 780 до 797 г, заедно със сипа си Константин VI и самоетоятелпо от 797 до 802 г.
1 Походът на Ирина и Константин бил нрсдприет в 784 г, ' Хаи Кардам (777—803). Този иоход па Констан-
тин VI се отнася към 791 г. След нъзвръщапето на Ирина на престола (януари 792 г.) в тема Армсниак
из бух над бунт срещу императрицата начело със стратега на Армениак патриций Алексий Му селе, за к ого то со разпро-
странявал слухът, че ще стане император. Срв. Острогорски, Исторц|а, стр. 180. ; Патриций Алексий Муселе.
21 Гръцки извори за българската история, т. VII
162
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
p.svcov алоДио4Г,а22а pi/v xal t&v ueytardvcov лоА-
Aovg . . . tov psvtoi Kagdapov, dr 6 X6yos t&v
Bovlydgcov eyvcdgiasv dgypy/ov, qxigovg алатюиутод
астф TE/.eiO'dw, лаод. 'Piopaiaw xai лед1 toItojv
dia^EUipapevov л gig tov XQarovvia, i] rp fr)QqxTjv
a%ci трд лбХесод алейоиутод Бриаа-дои, txtivog
xottqov vnogvylcov тф ftagfidgm алеотелАег, Ыютее
AaS аитф on „уёдсог si xal щ) xoxida^g evrav&a
eg%dpevog' sycb di pdiAov eAevaopai snl ge“. xai
avrtxa тад c Poopaixag dfigotaag dvvdpeig ал/pi
хата BovAyaocov, xat qdi] xApotov aAApAcov ysvo-
pevayv t&v aiQaTEVfi&cov xai rov ftaaiAeiog sts pa~
yrp> ngoxaAovulvov тоид 3aQddQOvg, 6 KdQdapug
abv toig olxeioig алодешаоад oToatevpaot (pvyag
Фхето (pp. 2933_7; 293n—2946;~2964-u).
23. Thraciae Macedoniaeque strategics anus
praeficltur
outog ydQ p&ya dvvdpsvog Sv тоТд ftac/iAeioig
tov otxEtov dpa/pova Аёоута dgi&oai ттуд ВаМлтад
did реАетрд лелоЬро, os di] AScov did cnrovdljg
tov ’Aetiov p6vog afrrdg отдаху/уод Ogdxpg xal
Alaxedoviag nQovfisflArpo (p. 301.2._6),
24. De clade Nicephori in Bulgaria perp ess a
Oi de Tqg Муао лоААахтд етиотдатеьоутед хата
“Pcopaicov kxdxovv тд.д y&gag, elAov d& o?iv aAAotg
xal Trfv Evyditav. xai. оЬт<л pev та лдбд (Ыауртта
qAiov eAtjiqovTo, BovAyagot та еалеою. Pri-
OTQaTEvoai toivvv хата BovAydgoov 6 fhiotAeug ei3°v~
Аеоаато' xai Tivog t&v oixetordrcov аитф TJvpftovAevov-
тод аыф ev&ovvat totg ил-цхооид т/;т xdxooaiv,
„лагтгд ydg“ етрр „хатафо&оту f]p&v xai, et и
t&v dnatoicov ovpftain nptv, л&утед Езиуадцооюас
rfi лтсбаес rpi&v", exeivog etpl] &g „6 hedg еохАф
gvve тг/v xagdiav pov хата tI/V таи Фараду pij
ovv exdSypv ti dyahdv тоТд илд yeigd pov eg
Epov.“ avvafigoiaag Hv rd таурата л&уто&еу xal
eig BovAyagiav ласауегоретод, too Kgovpov tov
£i)vovg agymyetovvwg, to uh’ лд&юу evTtj%rjoc,v,
тосте xal тру tov Kgovpov nageiArypevai a&Arjv
(oorw yd.Q tqv tov op&v agyvyyov ol BovAyagot
SxdAovv xaToixipjiv), xal toig exeIvov Tapeioig o<pga-
ytdag emfialelv, dog nN] yevopevotg avtov, xal лоА~
Aobg z&v olxeiaiv did, oxvAcov адлауцу Tiptogqoaa-
bat. tov de Kgovpov dsrodedeiAiaxoTog xal ixexevov-
бил победен, като загубил голямо множество
войници, а също така и много велможи.1
Когато Кардам, вождът на българите,
както споменахме в разказа си, поискал от
ромеите да му плащат данък и изпратил за
това хора при владетеля, като заплашвал, че
в противен случай ще плячкоса Тракия чак
до столицата, императорът му изпратил тор
от добитък и му съобщил: „Стар си и не
се мори да идваш дотук. По-скоро аз ще
дойда при тебе." И веднага събрал ромей-
ските войски и тръгнал срещу българите.
Когато войските дошли вече близо една до
друга и императорът предизвиквал варвари-
те към сражение, Кардам се уплатил и из-
бягал със своите войски.2 3
23. Обединяване на темнте Тракия
и Македония под един стратег
Аеций, който бил много влиятелен в дво-
реца, замислял да удостой с царската власт
собственна си брат Лъв, който Лъв бил на-
значен за общ стратег на Тракия и Македо-
ния чрез застъпничеството на Аеций?
24. За поражението на Никифор
в България
Агаряните4 често нападали ромеите и ра-
зорявалн техните области. Те превзели по-
край другото и Евхаита5. Прочее те опусто-
шавали източните области, а българите —
западните. И тъй императорът6 решил да
потегли на поход срещу българите. И ко-
гато някой от приближение му го посъвет-
вал да облекчи гнета на поданиците си и
му казал: „Наистина всички викат против
нас и ако ни сполети беда, всички ще се
радват на нашето нещастие“, императорът
му отговорил: „Бог втвърди сърцето ми,
както това на фараона, затова не чакай нищо
добро за подвластните ми от мене.“ И тъй
той събрал отвред войсковите си отреди и
пристигнал в България, когато Крум7 бил
вожд на народа. Отначало той имал успех и
превзел Крумовия аул (така наричат бълга-
рите жилището на своя вожд) и наложил ле-
чат върху съкровищата на Крум, като че ли
били вече негово притежание, и наказал
много от своите служители, загдето загра-
били плячка. Крум се изплашил и го поме-
лил да пощади народа му и да сключи мир
1 По кожа вероятност това съобщение се отнася за войяата между България и Византия през 792 г.
Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 243. у Тук става дума за войнэта между България и Византия прея 796 г.
3 Обединяването па Тракия н Македония под властта на един общ стратег станало около S02 г. Срв. ГИБИ,
Ш, стр. 27S. 4 Т. е. арабите. ь Евхаита — град в малоазийската облает Пафлагоиия, дн. Зафарабулу.
й Никифор I Гении (802—811). т Хан Крум (803—814).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
163
год (расаггдш too etyvovg xal ew ol'aig av /Зоб/м-
то оиг&ухшд олыоаа&ас uvtcq, oyxca&Eig sxEivog
тф ситгууратс тад олотдад об лоот/хато. сало-
yvovg ovv б Кфоород xal тбг tteq'i y:v%yg уЗу ло-
yigdpEvog &еыу, тад eaviov 3vvd,u£cg away ay б)? xal
l.oyotg лаоахАутгкосд ла@ах@от.уаад aviovg, елеаос
тгхтбд etc o'Ayg xard туд tcop ' Patpalcor лаоер-
fioAyg аутАихтод xoi/i(Op.krcov алаттсоу (/ay ydQ
av лоте тоАиуаас аи/щм$ас аотосд тосд pOQfi&QOvg
eg aaovocag лоЗАуд cqovtq)’ xal auxtxa хата туд
/ЗасАтлоо axyvfjg (OQpyXEaav, xal dyaiQEiiac pkv 6
NtxycpoQog, to б^блспд уутбутас. Хеувтас xal
лапа tcov ocxeItov dvaiQS'&yvat у nQMTOVQyyadv-
tcov тут exeivov o^ayyv у tojv akv ftaQftaQCOV xa-
Taygapsvcov, тагу 3k * РшрсаАЮг End-eQyaGa/ttEVOOV
tov tpdvov tov tov aldoiOQog. тпрсбахЕтас 3k xal
(5 2kiavQdxiog рттадо tov diitov tov Зе^юо xal tov
tevottoc, xal avaiQOvvTac ло/Aol icev tcov ev тле-
Qoyaig, tcov dr teaei, t6ov ft aiQaiyyiacg, тоуу ev
d^tca/Liact, tcov 3Уа)Да>д GTQatE.vouEycov xal тсбт туд
ftaoAcxyg v^yQEQi'ag xal tcov Аослтат $&эал6ттауу
ov3k aQiAyyioL Зсаэла&тас 3k gvpjtaaa у tov fla-
oclscog алоохБоу xal плат то тагу 'Ратцассоу yja-
odxayia, xal ледсусувтас тосд /Зап/Зааосд xal л^об-
тод avyyog xal олка лоР/.а xal с'ллод pcvQia. ,uo~
dig 3’ovr 6 2zav,ndxtog xEQiaco^sTac xal oooig у
vvg ладёсг/р Aatye су Aoyaag олобтхя xal vAy xal
TvcavTa тега. tov 3k tov fiaoiA&og Nixytpopov vs-
xqov Aafichv 6 KQodpog xal тут xcrpalyy exte/mov
bp ypcEQag ftev zevag stp’vyAOvg; avyoryae, Оеасдтфот
табтут xal Ерлосслтбсоу тф xaroQ^ci')/.iaTt. slra io
туд xOQvcpyg cxrtovy салоЗсеАсоу xal yvyvcnoag tov
dsQyaTOQ (IQyvQG) IE ZlEQtdvOag, tog XrAlXl TOVTCQ
EXEXQyTO^ OlVOV ТЕууЁооУ aVTCQ ЛСТЕАУ e3i3oV TOtg
ол’аотбт. ayys^sviog dAv Bu^avilci) tov tcov ‘Pm~
paicnv сААчЗрог xal туд tov ^aoclbog oepayyg, ^Qy~
год pkv yv латтауфбЕ nolvg xal aAoAvgov oc
тосд avyQijUEvoig лсюсухоуттд' xovepcopov З'р.лоСы
туд Giycc/'OQUQ у tov xQawvvrog ажпЯма.
7) pkv ovv Nixycfdfjog xdxtaiog ysyovcdg алй-
Хею аТаусота. б Зе ys SiavQaxcog лЕлкууиЁгод
cpvycov Etg ’ Adycayo otto Асу Зсаасб^Бта!, &y#a xal
ainoxQ(iia)Q aVEOQy'dy tcov ёг clgyaig svlcov олоо-
3y, xal xaxcog ex tov TQav/аатод ЗсахефЕтод тсд
туу р.£.уаХбло11У Е1аЕ1у}лп%у (pp. 3081Г)—311 И)),
с него при каквито иска условия. Но импе-
раторът, възгордян от успеха си, не приел
предложение™. Тогава Крум, отчаян, смя-
тайки, че се бори на живот и смърт, събрал
войските си, укрепил ги с насърчително
слово и настъпил още през гющта срещу
стана на ромеите, оставен без охрана, тъй
като всички спели (защото смятали, че вар-
варите поради голямото си отчаяние не ще
се осмелят да влязат в бой с тях). Те вед-
нага се втурнали към императорската па-
латка и Никифор бил убит, но не се знае
по какъв начин. Казват дори, че той бил
убит от близките си, конто първи замислили
неговата гибел, а [други казват, че] варва-
рите започнали, а ромеите довършили убий-
ство™ на насилника.1 * Ранен бил и Став-
ракий3 между дясното рамо и врата и били
избити много от високопоставените, от длъж-
ностните лица, от военачалниците, от санов-
ницнте, а изобщо и безброй войници, тело-
хранители на императора и други служители.
Разграбено било и цялото имущество на им-
ператора и целият стан на ромеите и варва-
рите придобили голямо богатство, много
оръжие и хиляди коне. Прочее Ставракий
едва се спасил, а също и тези, на конто
нощта дала възможност да се скрият и да
се промъкнат в храсталаци, блата и други
подобии скривалища. А Крум, като взел
трупа на император Никифор, отрязал му
главата и я държал [окачена] нависоко ня-
колко дни, като я излагал на показ и тър-
жествувал с успеха си. След това той взел
черепа, одрал му кожата, обковал го със
сребро и го употребявал като чаша: той на-
ливал в него вино и давал на своите под-
властни да пият. Когато в Цариград било
известено за гибелта на ромеите и за убий-
ство™ на императора, наставал голям плач
и вредом ридаели близките на загиналите.
Но гибелта на самодържеца била една уте-
ха (облекчение) в нещастието.
И тъй Никифор, който бил най-лош чо-
век, загинал по иай-позорен начин.3 А ране-
ният Ставракий се спасил с бягство в Одрин,
където бил провъзгласен за император по-
ради усърдието на някои от висшите слу-
жители. Оттам той пристигнал в столицата,
като се чувствувал зле поради раната си.
1 Според Теофан (op. cit, 490) поражеиието и смъртта на Никифор I се отнасят към 26 юли 811 г,
а според Анонимная ватикански разказ — към 23 юли 811 г. Срв. Златарски, История, I, I, стр. 257—259;
Ив. Дуйчев, Нови житий ни данни за похода на Никифор I през 811 г., СпБАН, кн. LIV (1936), стр. 147—149.
3 Ставракий — син на Никифор I. Управлявал само два несена — до 2 октомври 811 г. 3 Враждеб-
ното отношение на Зонара и на неговите извори към Никифор се дължи до голяма степей на иконоборската по-
литика на този император. Мнозинството от византийските писатели, съвременшши на Никифор I, били пред-
ставители на монашеството и привърженипи на рконопочитането. Срв. Ангелов, История на Византия, I, стр.
282—287..
164
loannes Zonaras Йоан Зонара
2o. Michael a Bulgaria victus esi
П та хата BovAyagcoy AtpCopMau тру (-hjaxchav
iivtoav Ёхотпа.тлбоа.д, <->т(*(11алаУТа хил'т/л'тоа ttov
тауишгшу Tiva. 6s xal E/q o/hjEtc xj!)l>hotu хата то
:т(юрауЁс, Aoyotq go/лубу s xM btoQoaq qtlfyFiaocq
?.(tT')]fJvaA8 xal г ь та fiaoifatAi МагЁ^еи^'У. ахахас-
rtnai <il; £}]то6утоуу лола&у тгр’ xavd ттЪу отлтбФ'
еММоу aap[a.v, uraq оМао/Му xal tiE/utoq лок
оцхюбрЕУОС, hi алтшу xal Tors' ЛсилъМ хатт.лт67]аг
хал лаvuao&ai. ттаогахтуааг. iiovayfiy дЁ riva вг/.а-
[Мал та%а (ХИЩ’Щ s)'dT(xyt'ae)'UJ’ тгр//^<5с ихдуа
тГ;$ &£oiti']to(_)o; ало'^ЁааУга, Tip уМлпт/с fyfztAETO.
Tc>y 3. !;"/щpwу di- ti'/У тсаау aotha Aqt'CoM-
уоу, б т<Ъу агатал/хи/г отца,ту ft az б ’мбщвтго?
Нему тобтотс аарраАоЛ' агшУ.Ё ту лер1 diaqi).U)vq
ха). t'crwvq xal олАа els MPploq М арплт el.arpv-
лагоа/роЕ. Kryurjmq dr <5 тс~)У BovAxdqtny ao^otv
daxTQcafirt'uaTo ладе тот рИлчАЁа, E/Q/pap’ С^тЛу
t'M Gt’y&ijxacq zaiq Ml (“Isodootov то у ^Лт.рарутр-
yov xal Ir.oiaAtW' craroid&x01'- xal ы ,hj) optto
тар’ stQi'pap’ 6 avToxnartoQ шО/'/аетш, рлслАРл ката Me-
(j)/ii/3(Mq xotQt]oaq ней tov ттЪу xotauovviicov оАЁ~
Pqov а’тлоу el-yat тду n,q тз}у Руруру aloovpevov.
uAA(i cuqipovAu T(7)y :zyt)i avrov rd? свтож5-к Ml
raiq Gvvthp.ai.q exetyaic a ftaoiAe''q ov стообз/ктао,
xal 6 KQorgo^ xard McGijapQius ExolQMev, ёае-
лоАтлу Mayoueroq. hipatp ydff u.q ftpX’iviMs xal
лсо/ rarraq дер.М лоо<7У)А'1Н тер Nixippopp) лоте
ХШ TQ) 1)е[(О Ьалт1г>!1цт1 ТЕАуММ?, flij ТГ/дЛ’ ЬЁ
jiQxyoiaq dyoj/dyor Мл т^у yr.vtrov р/аахСНтцта,
elra xal MfyxaAsaaQ ёмМгц) dni то алротортоу,
&Tvq.th] агродр()т.ата. M fciOTOtaq ovv rotq BopA-
yaQOiq iTQoGXT'XtoQi'ixn., xal t/г’ avrov uaoav ol flaQ-
ftatpoi m]Xavi;v Ёруа.лшаМс liiKiitaih'Jxaaiy. oeuos of-v
ЕглорI'pjavTE; ё/.еМуАеогу, ovx tXQdvioax Etc rpr too
хита yiEOijghpiav (iorroq :u>Q)h}Cfiv. too de ftaot-
AEroq ray ^aTQidQXJ'p' pcTtrxaAyoaptvov хал тшу
dQXtEQEoiy ro’dq xal лроИтаЁтоу fiovAify лес! тшу
itETtl BovAydoTor олоудшу xal t-l хо>1 Ёхдоотш тш
f\QOllu.M TOyq EXEt&EV 'PalgutOLq ЛрОО'ЛЕС/ЛЛ^удт.ад
(xal tovto уцр лрдс rots alloiq Ml xatq omoydatq
t'CtjTEt о ddpfioQoq), 6 ph’ латркорхер ol (tqxa^
QEiq Ol'Vt'ftovASVOT Exb()hrjrat TOE'S ^ouoq vyciq, хртчв-
25. Михаил Рангаве търпи поражение
от българите
След това той1 се отправил на поход
срещу българите, ноито опустошавали Тра-
кийската облает. Като успокоил с ласкави
думи и щедри подаръци никои от тагмите,
конто се били разбунтували срещу него и
го хулели открито, той се завърнал в сто-
лицата.2 Тъй като мнозина се стремели да
възстановят безумието срещу светите иконщ
той заловил някой от тях и наказвайки ги
немного тежко, чрез тях уплатил и други-
те и ги заставил да прсстанат и като открил
някой монах, който уж се представил за бла-
гочестив, а конто бил издраскал образа на
богомайката, отрязал му езика?
Агаряпите започнали отново да плячкос-
ват Изтока и стратегът на войските от Ана-
толии Лъв Арменец4 влязъл в сражение с
тях, избил около две хил я ди и взел в плячка
множество коне и оръжие от тях. А Крум,
владетелят на българите, изпратил пратеници
при императора да иска мир5 при условия-
та, при конто [бил сключен мир] от Теодосий
Адрамитецв и патриарх Герман7. Крум за-
плашвал императора, че ако не приеме този
мир, ще настъпи срещу Месемврия, а не-
приелият мира ще бъде виновен за гибелта
на православните. 11о по съвета на своите
близки императорът не приел мира при тези
условия и Крум пастъпил срещу Месемврия,
като носел със себе си обсадни машини.
Някой сн механик арабин, вещ в таи рабо-
та, бил отишъл някога при Никифор и бил
кръетеи от него. Но той не намерил у им-
ператора нужного внимание поради неговото
скъперничество и когато го укорил заради
небрежността му, бил здраво набит. От от-
чаяние той минал на страната на българите
и чрез него варварите научили цялото об-
садно изкуство. Като се снабдили така със
стенобойни машини, те не закъснели да раз-
рушат крепостта Месемврия.4 А императорът
поканил патриарха и някой от архиереите и
свикал съвет относно договора с българи-
те — дали трябва да се предадат на Крум
избягалите от неговата страна [защото при
преговорите варваринът поискал освен дру-
гого и това). Иатриархът и архиереите го
1 Михаил I Рангаве (811 --813), Тозл поход се съсгоял през юнн 8’12 г. Срв. Златарски, История, I,
1, стр. 261—262. 3 Михаил I Рангаве бил под влияние на монашеството, покровителствувал иконовочитаге-
лите и преслсдвал привър'.-кениците на иконоборството. Срв. Ангелов, История, I, стр. 290. 11 Бъдещият им-
ператор Лъв V Армепсн (813 — 820). Преди да стане император, той бил стратег на тема Анатолии (в Централка
Мала Азия). 5 През ссснта на 812 г. хан Крум поискал да бъде възстаповеп мирният договор, сключен
между България и Византия през 716 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 262 ; Бешевлиев, Мадарският кон-
ник, София, 1956, стр. 63—7'2; Г. Цанкова-Пешкова, Българс-византийските отношения при управлението на
Тервел и Кормесип. Изследвання в вест на М. С. Дренов, София, I960, стр, 617—620. *’ Теодосий 11 Адрамитсц
(715—71 й. ; Цариградскеят патриарх Герман (715 — 730). s Българите нревзели Месемврия през 812 г.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
165
gov xrdrovrEb F.lvdi n-a&eiv petoIov^ rtrag i) лл/цЪ']
и do/err dvaQtfipu. ol bi- ctfqi. tov [iaalw, xai б
2ltov()>lt}'i<; OeodcoQos r,(p anovdp aTnp/OQEvov, /А,-
уоутс^ /tij дыт txbPCyai тор лддафорае:. ai hep
oh' леру; rovs liorkyagovQ gw,opal evtfu^et xe-
хеблутто. h’ V^Q <r> аитохдата>д ovu? Tor psv тро-
лит XQr/отбд xal тт}У wionv STE()i bv w(jay~
uartov oixovopiay та)Ар xai топ vweijexovgi noy
адубутеот owq ar ayotio pq.blctK елбрЕТО^.
fwiD’iTi^ (YfloriiC) E</xh')j ауцраиа&Ыь еП Ei'Sij
bwyotxi, co)’ leyetat sirai xal аурколои c/Sipa
уыдп x&yaMp.
Of, HouXyapot. fisvioi pg AlEGqpdQiag xQarij-
am’TCi; лолса tr таитц Erpi/xaoi, //ста топ< dZAcor
xal тог будои лид/р сох ЕЛа%тото?‘. atypapb-
7(0P ЬЛл(1УЕ,);д6тП7У TIV&T, UO,A('OV ёх tout,cop 6
llaotPvq fiovAvaOni rov Kgovpov rijy Goilxqv xpi-
оаодси, kS-ppE rip' яълстщ. ЬАеу ооЬеу cor ёрЕ/Л-
та bgdocn 6 /jdp^apoc, dzZd xai лкААор nor
oixwov anoA'alpy илегботцаЕ' xal б ра/НАсР rdc
APpdixdg bi'yaitEig wdvnilsv аитаАдекаас; ch hod-
xpv avAn E^ijh'h; Gvvfniopeyrp; аитсд xal rifa Ar-
уоиатас dygi nor Kibuxnv. oftev buoxEQayav to
атдатапихоу Е/лнЬодЕТто тер аитихдбтоди tira //
pry Avyouara еллуеЛрАгАеу, б Ье MiyagK weqiewo-
AFi тду (AgqxijV, fiqbey t.i лдйтлпи отдатругкот p
те хата rc~)v tvavTiatT oiхотаuovuevoq' xal t'/aav
топ тщ' yjoQaz (dxpTOQOi та отдахЕтрата iruy i'ittw
тепу flagfidgcov t-h прогорит. xal б Kgoupoc; 6,':
кЪу otXEian’ аларас pOhv ran famAixan лао-
ЕотдатолсЗугаато naQard&oi. pdyr^ out ииухдотц-
Arioip' рттауутец. rPcopaloi, таи отдатдуоу тсот ava-
to2ixc7)T Aeottos tov Ft; 3Адретксоу alclov Tip
qiTljq yFyETIjpEl'OU. of'ToS ya.Q ТЩ' ftwJlXsluC EQCOT
xal ttQOS тду отдаиаг btaftaOaov тот MiyagA fa
avavbQdv te xal dorgaTriyqwT, agri no лейёрот
оуухдотга'Руто^ та f)ji ovT-bv таурата EWEofial ol
EyxE/.EVodtiEyog lei^OTaxTi'jOac алум (j:uyfa. тобто
xal тор aAXoVQ ETQEiyey i-n cy-rygy, cogte tov I\.gou-
fiov j.it}6e люте6ету too yLVoaevoj bid то /Лаг ла-
Qd^oyovf (V.xd Zoxov тр/йодси tovto xal тор d:ap
avrov EniGXEii’. (bg ЬЛ.ада rohg
уоттад ахба^ео? xal ахдатпя, vote toig oiXEicn'
bubxEiv EyxElEVodtiEVog (povov лАептоу EtQyaoaro
посъветвали да предаде българите, като
смятали, че е по-добре да пострадат немно-
го хора, отколкото безчислено множество.
А приближените на императора и Теодор
Студит се противопоставляй на договора,
като назвали, че не бива да предават бегъл-
ците. По тая причина преговорите с Бълга-
рия били възпрепятствувани.1 Наистина този
император бил кротък по нрав и правосла-
вен по вероизповедание, но бил непохватен
в ръководството на държавните дела и лесно
се оставял да бъде воден от по-видните из-
между управниците.
Тогава се появила една комета, тя прие-
мала различии образи -- един от конто каз-
ват, че бил на човек без глава.
И тъй българите, като завладели Месем-
врия, намерили в нея много неща, покрай
другого и нем ал ко течен огън. Когато импе-
раторът узнал от някои завърнали се плен-
ници, че Крум имал намерение да опустоши
Тракия, излязъл от столицата. Затова варва-
ринът не извършил нищо от онова, което
си бил предначертал, но се завърнал, като
загубил мнозина от хората си. А императо-
рът, като събрал отвред ромейските войски,
отново излязъл в Тракия, като го съпрово-
дила и августата‘2 чак до АкведуктаТ При
това войската негодувала и хулела импера-
тора. След това августата се завърнала, а
Михаил обикалял Тракия, като не предприе-
мал нищо освен някои дребыи военни дей-
ствия срещу неприятелите. И войските ограб-
вали населенного на страната не по-малко от
варварите. И Крум, тръгвайки от своите
земи, се разположил на стан близо до отре-
дите на императора. След като се завързало
сражение, ромеите били победени? Вино-
вен за поражението бил стратегът на Ана-
толии Лъв Арменец. Тъй като копнеел за
царската власт, той в самого начало на сра-
жението набедил Михаил пред войската, че
е страхлив и неоиитеп във военного изку-
ство, и като заповядал на своите отреди да
го следват, напускал полесражението и из-
бягал. Това обърнало другите в бягство; а
Крум не повярвал на станалото, понеже било
твърде неочаквано, и като го сметная за за-
сада, въздържал тези, конто били около не-
го. Но щом като видял, че ромеите бягат
безредно и неудържимо, заповядал на свои-
1 Под влияние на монашескага партия начело с. Теодор Студит Михаил I не се съгласил с едно от нред-
лаганяте условия — да бъдат връщани бегълците от едната и от другата страна — и предложевието на Крум
било отхвърлено. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 263. - Императрица Прокопия. 3 Така се на-
ричала равнината при гр. Ираклия по името на намиращия се там римски водопровод (Aquaeductns). К- Jirecek,
Die Heersirasse von Bel grad nach Konstantinopel, Prag, 1877, p. 101. 4 Става дума за голямата победа, която
българите удържали над византнйските войски на 22 юни 813 г. при Версиникия. Срв. Златарски, История,
I, 1, стр. 267—269.
166
loannes Zonara — Йоан Зонара
отдаттмтсоу те xal от дат думу. рбмд (Уб раыЛеид
eig тду KcovaiavtiTOV per дМусоУ пуму cpvy/j dta-
асо^етш, rov уадаход xat тфд охртрд тг/д paaiit-
xiy уеуотдтсот тоЦд fiagfidgoiG biaQutaypa
(pp. З143—318/.
26. Crammus ab exercttu Romano
profligatus est
Tmv pevroi BovXyagmv rip* Qgclxgy Вц^оре-
уму, дтелдеарегаато лоб? тбг аьтбуу doypyov 6
А ему л epl aeiovdcbv. б 45 тр rixi) ту evayyog духсо-
'Oel? Ti'ir ngeofteiav тру ni;gl тму anovdcov ov ngo-
мухато. oixovv ёдемдатеуае.у 6 puaiAevg хаб avzov,
xal anfitg p rlxp тотд ftagfiugotg DiEpeidia, xal
eig cpvyyp’ аткЬдттмУ ‘Ринат cor, edtuxov ol pdg-
ftagot dniailey xal хататрдоУгугсхитд dtaxeipern ov
xard ибоpov oi’cY svovVTaxrM? ёд/мхоу, a/.Xd aZ-
i.oos лот ah/.ot. oxedayviaisvoi. tovto хатауогруа? d
i>aoi^£v? (Тсм/е yrtg 7л1 ретемдоо tojtov еаттбд)
xal тои? negl avrdv лбуосд лададт^а? ладахлрп-
xois xal ладодрроа? tig лбХеро* еяеюёфдцоЕ
хота fiagfidgcov рета yevvabv Tpvyjjg ладаотрра-
тод, xal т-р afigda peTafjohp del pan rovg no lepl-
ov? eyeftaR, navixcp, xal dvpggyzo pev nheiovg,
ПУра/.тбхмто de xal ni.ijbog noir. prxQov de, xal
avrdg 6 Kgovpog dvpgpvo ay fthKielg T°v t'n-
nov ёхпепта xmg, ft pg педютаут eg avzov ol negi
ai'tdv xal ауурашхбтед eig i^tov avei.afiov ere-
goy, xal ovwg муето anodgag. eyrevbsr 6 fiaai-
ievg тдолаюфбдсд хатеКфе та (racKeta xal leiav
dycnr noD/fy1 *’ об полб то ev peocp xal трд хата
тму от рам итог етхоутоу Луттрд апрддато (рр. 32 19 —
322и).
.2/. De Thomae rebellione
Т) de Аоуод та тате Зчрреррхбта bidozw тр
ап од la та d’rpjav e.pptlioi ndKpot. 6 de тоётмт
хатаддад Эмрад pr, eig тму tqi(ov zvyyaywr av-
dgcbv, negl (bv ev тф Фйорф.кр povaybg тф Bag-
davtep пдоёррае ТОО? pev dvo еттфрттЬти т-pg fia-
oBet ov Kv be ye xglzov (og obrog rp> 6 Ом-
рад) emysigpoat. pev Tvgavvldi xal eavw) negibeo-
{lat diadppa, pi) psvrct xal rqg flaaiXeiag Tvyetv.
те хора да ги преследват и извършил голя-
ма сеч над войници и военачалници. Импе-
раторът едва се спасил с бягство заедно с
неколцина в Цариград, а станът и шатрата
на императора станали плячка на варварите,
26. Крум търпи поражение
от византийската войска
Когато българите плячкосвали Тракия,
Лъв1 изпратил пратеници при техния вожд,
за да преговарят за мир. А той, възгордян
от неотдавнашната победа,3 * не приел пра-
тениците за преговорите. И тъй императорът
потеглил на поход срещу него и отново по-
бедата се усмихнала на варварите и след
като ромеите се впуснали да бягат, варварите
започнали да ги преследват отзад и прези-
райки [войската им], не ги преследвали в ред
и в добър строй, но разпръснати на различии
страни. Когато императорът съгледал това
(защото той стоял на една височина), обод-
рил с насърчително слово намиращите се
около него и ги изпратил на бой срещу вар-
варите с повишен дух. Внезапният обрат веял
панически страх между варварите и мнозина
били избити и голямо множество паднали в
плен. Насмалко самият Крум, който бил ра-
нен и паднал от коня си, щял да бъде убит,
обаче неговите хора го заобиколили с щито-
вете си, качили го на друг кон и така успял
да избяга. След това императорът победо-
носно се завърнал в столицата, водейки го-
ляма плячка/ и наскоро след това започнал
борба срещу свещените икони;1
27. Въстанието на Тома Славянина
Нека разказът ми запази за историята
това, което се случило тогава. Била наста-
нала гражданска война, Този, който я започ-
нал, бил Тома, един от тримата мъже, за
конто монахът от Филомилий5 предсказал
на Варданий6, че двамата ще се възкачат
на царския престол, а третият (той бил именно
Тома7) ще направи опит за узурпация и ще
си сложи короната, но няма да достигне до
1 Лъв V Арменец (813—820). - Победата при Версиникия. 3 Събитията се отнасят към есе?1та
на 813 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 272—279. 1 Лъв V Арменец възобновил иконоборството,
като свикал събор през пролетта на 815 г. Срв. Острогорски, Историка, стр. 205—206; Ангелов, История, I,
стр. 291—292. Филомилий — град в областта Фригия (Мала Азия), дн. Ак Шехир. й Варданий -
вист военачалник на ма.тоазийските войски, който вдигнал неуспешен бунт в 803 г. срещу император Никифор 1.
Срв. Острогорски, Исторща, стр. 200—-207. 7 Тома, известен обикновено като Тома Славянина, вдигнал
въстание срешу император Михаил през 821—823 г. За това въстание вж. Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы
Славянина и византийское крестьянство на грани VIII--IX в,, ВДИ, 1939, кн. I, стр. 352—365. Приема се, че
Тома бал славянин по произход. Срв. РайковиП, О порекло Томс, Bolje устанка 821—823, Зборник Радова,
кн, XXXVI, Византолошки институт, кн, 2, 1953, стр, 33—38 ; Ангелов, История, I, стр. 292, бел. 1 ; ГИВИ,
т. IV, София, 1961, стр. 321; А. П. Каждан, Деревня и город в Византии, IX—X в., Москва, i960, стр. 350;
Липитц, Очерки истории византийского общества и культуры, стр, 212—228,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
167
ovzos zoivvv^ ш; цдт] pot гфутаг, apxpov xazaozas
tov zdypazos tcov (poidsQdzojv л a yd tov Лёогтод,
(OS EyVQ) TOV EVt'Q'/EDp’ avatQEfih'TO, SIU QU rov ЛА-
^Upl, Тф рФ> boXEtV TlpCOQOJV EXELVCp, Tip M OVTl
тф> [iaoiAElav xapaboxobv dvzalpEt тф Miyaifi на'1
ovvalfcag dvvapiv ovx EvxaTa<pQovyTov anaaav
т>ХеЬоу тф’ hbav pot par EacpETEptoazo xal zovg dry
poolous qzoQOVS avzq) xopi^Eafyai ларЕахЕоа^Е. xal
ло/As (vtev&ev ysvdpEVOS елцХАе xal roly ’Ayapy-
voTy u<)E8<jteqo> tote лаоаг Xyt'QopEvots %(ораг xal
ids vdjoovs adzdy did tov epipi'Aiov jioAEpuv. xal
елеХ&ол> dvEXoy>E zijs tyopdg xal dvaxdy>as лару-
атратолЕдсиоато xal ss Adyovg тф.&ЕУ avtots xal
yxai)’ eis Zdyovs ЕйЛЕ/оато ел1 cvyfhjxais too 'Pco-
patxoov oqIoov лараууоруо(м avzois, st тру fiaot-
h-ias ёухратцд y&voiTo. (наги di Tavza dioixpodpE-
vog xal zyv x&puXyv dvEdi/oazo zatvlq /jaoiAix?} xal
avzoxQaTo)Q dvcQptj&z] xazd, тф> ’AvndyEiav лара
tov tote zbv Opovov avryg zbv латрюру/хог Eyorzog,
’Ab/? (Y iXEtVoS EXExhpo. xdxEt(}ET dppTj&ElS Ot.'V pE-
ydho OTpazEbuari (sTvys yap ovppaycov ovx ’Aya-
ppvcdv pdvor, аЛАа xal Eg ETEpoyv eAv(7)v ot/.Eiovujv''}
zij wpavvibi xpazatuTEpov еле%е1 qtjoev. rp> di d 0<u-
pas ouzos ov tcov sunaTQibcbv, dVA xal t&v Alav aap-
pcov xal zo'vtoov fiapftdpcov, xal алор(а ovvrpoqog
тр 8<j%d,T>], dioic xal dovAEvstv pto-O-ov, avayOelg
(Yvnb тру zvyps, ws Eipyzat, xal zuoavvidt ExtyEt-
pi'joao тг/v те x7potv pszE&ETO, Kcovazavzivov iav-
zdv dvopdoas xat xotvayvbv rfjs (таоАтлау, oos coeto,
лроаела^тто^ vtbv Et олицтог oixEtcoodpEvdg ziva.
tov dt: Млуацк OTparidv xazavzou lozaAxorog^ ovp-
/3a7d)v exeivos аитр zoos ph’ AveiXe, to us di tpv-
ydday алг<ргр’Ех. evzev&ev xpazaidzEpov zzjs zupav-
vidos Eneihpizo xat ozoXov sgapTuodptyog, dzzd
pyv xal to fjaothxbv vavuxbv vq’Eavzbv лотроа-
per os ip Ydfiudov лрду ryv (-)pqxz]v ёлЕрш.а)&Г) xal
та zrjs iopag udravra oyjdbv ил^уауЕто, avEV psv-
zoi tov d'Epaiog tov ’Oiptxtov, ov 6 Kazdxvlag
EGTQazfy’Ei, xal tov zotv 3 Appevtaxcbv’ d sO^tavus
di Tty OTQazyyida tovtov 8lysv aQyjd', bs by Ло-
урфау xal tov too zvoavvcp SiixtioiyilEvra. vlbv xa-
TU.oyjhv dVEl^EV EV&VS,
/EVOpEVOS d’f'p TTj (Aotpitp (OS ElQyiat, O 000-
pag xQOGTt&Epivovg avzqo zous ^vpnavras soyrjxEv.
avi'hs ovv tov ftaotAeicos хата те yyv twzqo ovppi-
gavros xat xazd AdAaooav, xal артрит zag ozcazids
6 zvQavvos izQhpazo те xal dtEoxEdaoET, тнодЕтф
GOTO b^ETEOOV, TOV лрсОТОУ XTaT&EVTCS, (OS ElQTjTai,
царска власт. Прочее той, както вече казах,
станал началник при Лъв на отреда на фе-
дератите и когато узнал, че неговият благо-
детел е убит от Михаил1, се разбунтувал
срещу Михаил под предлог, че иска да му
отмъсти, а в действителност жадувал за цар-
ска власт. И като събрал значителна войска,
той превзел почти цялата източна облает и
наредил нему да се плащат държавните да-
нъци. Като увеличил по тоя начин своята
сила, той нападнал и агаряните, конто то-
гава поради гражданската война безпощадно
плячкосвали цялата страна и самите острови.
Като излязъл срещу тях, той спрял тяхното
настъпление и след като го спрял, се разпо-
ложил на стан близо до тях, повел прего-
вори с тях и сключил мир при условие, ако
овладее властта, да им отстъпн част от ро-
мейските предели. След като уредил това по
такъв начин, той увенчал главата си с им-
ператорска диадема и бил провъзгласен в
Антиохия за император от онзи, който тогава
заемал патриаршеския престол. Той се име-
нувал Иов. Оттам се отправил с голяма
войска (той бил привлякъл съюзници не
само измежду агаряните, но и от много други
народи) и направил решителен опит за узур-
пация. Този Тома не бил от благородните,
но от съвсем неизвестен и при това варвар-
ски произход и спътник на крайня нищета,
та работел за пари. Воден от съдбата, както
се казва, и стремейки се към върховна власт,
той променил името си, като се нарекъл Кон-
стантин, и привлякъл, както си мислел, и
съучастник в държавното управление — като
взел при себе си едного като осиновен син.
Михаил изпратил войска срещу него и той
влязъл в сражение с нея — едни [от вой-
ниците] избил, а други прогонил. След това
още по-силно се устремил към узурпация.
Приготвил си и флота, като взел под своя
власт и императорските кораби, преминал от
Абидос в Тракия и подчинил почти всички из-
точни области с изключение на темата Оп-
сикий2, чийто военачалник бил Катакила, и
темата Армениак:\ Военачалник на послед-
ната тема бил Олвиан, който заловил със за-
сада осиновения син на узурпатора и вед-
нага го убил.
След като Тома отишъл, както се каза, в
Тракия, всички преминали на иегова страна.
Отново императорът се сразил с него и по
суша, и по море и узурпаторът обърнал в
бягство и разпръенал и двете войски и си
осиновил друг син (понеже първият, както
1 Михаи;] II Балба (820—829). - Темата Опсикион се намирала в западната част на Мала Азия.
3 Темата Армениак се намирала в севсрозападната част на Мала Азия,
168
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
ФАз^аатаают usv халоуцЕГот, [iova%6v д’оута, xal
тб ah' ozyua то флот алобиоА/аЕтоту отолф' As
xoaptxyv (isTauq^iaodiLiEVov. t? tovto 6'yxsv д.ло-
oiac 6 Ahzaip <jj± Gidqaav excel vat osiqAt ax-
(j()7i6dE(.OQ st? to хифатилфтат ztoSJzvvgv, tv" ad атa
tow tov teqAwov q--vXaTT0(To та evtos. ZUZ’6 3a>-
ttd? 6000 ту x62el хата ^"jv те xal
хата. да/маиауr Tip’ wdygav idiSiTqv pao’ca cfiaQQy-
?a? GEitjdv, xal «сто, si udvor (pave.foy tov? 6r ту
лбш 6td тут гЦ)б? w xqutovveo. ал.Е%$Е1а)> svZSQyj
ryv e botiov aura) ciayaoyEtv. ettei PsQQwah'ov?
EVQyxs rod? evto? луб? тф’ ту? л62е(0? q<v2axyv
xal w)v sArdbtov EipEVG{)y, tuts tuhv dvv,yjJ)Q'yGE
xal фа/Фстал zdQaxa хата тб та»' №a>v ’Атаууб-
ywv iSQa'iTaTOv тецето?' б толе? 6e та llavAtvov
(ототкнуто. yuEQO>v 66 titwv biaysyoiiEVMV xal хата
XEqoov avih? xal хата ihilaooav s^yvcyxe ту лб-
лес тбг лбАЕ/tov, е/елоЛет? те xal х2л раха? Ыауб-
usvo?. а>? ФсРоа та ту? anovdy? аитф латтауб-
Ф:у tivd/WT-a, тбтв iih> тут qwzyav бхщЕяищнос
(-)Qu.xyv ('/глифу у do уф тцу отуатсаг avzov тол?
XWQQtg bth'i‘i.p£V,£v табтсн? o/oZugooooj' xal rip’ TOV
%sip,a)vo? Exqisv?opEvyv б^иубтута. Aotl 66 to 6
esipEOTWTos xal ттаАс')' TTQOC/ijye xal аууотЕОи)-
fisv ту лблы rip’ 0TQarta3> xal jteqlexvx/mv та tei-
%у тот те ле?Ф) отуаттбуатл xal тф) гаоихфл. уду
6е xal тф АЬуаул утофаото xal отб/м? xal асуб-
TEvua. 2.6yoi? ovv ладахАутгх.сп? тог? olxswv? ла-
yaOaypdva? б fiaai/.E'vS ddyoov ex ziASiovcnv яъ/Лт
t^dysi tovtw? xal ovoyyyvvT’.a тф tov zvyavvou
Лац), ct дг тф atq-Tibicp хш тф) Маоогт tcov ettiuv-
tcov anodedEilaaxoTE? та vwra uSTSpakov хсй etie-
gov лолЛсф xal у vi xy тму ex ту? стблга.)? уу. та
psv обо хат6 ysyaov опта) avryvEZ&Tj тф) ало-
отагу' об pyv dxZ’ ovbs та xard ФлЛаоаап xa2-
2юг ёо%£У at>T(p. та? ydio daaUixd? TfiiycEi? to tov
TVQavwv vaviixoT ЗтаоцрЕтот ’таобоа? аз)тф) ovy
VTi)'jVEyxEVy дАлЕб-д-о? туг ovfTTT/.vxfp’ ,uy fyaoyyoav
eIqeoIo. avzvfj ttqo? Tt/v zeqwv хатфуоутсу xal ol
f/kv d.7Tsdi.dQaoxov> oi 66 тф) АЬуофф аото,ио2от)гте?
TTQooyEaav. 6 (Титтоотату? eti ту? TvQavvldo? dyxsl-
уЕто xal ovTE tov усфаха елгое xal то ev rEzl.abt
STOtuaG'dh’ аттф) vovtixov уттЕЛЕулрато' хцХ гибе
ziuQpv xoxa PrvQida? vEaj2^xyaayEVov. 6 jvovtes oi
tov отблоо тот AhzayZ vvxrd? оФтот? E7ttui3EVTai
xal Ttva? уev yyyxaot тауу ло2ти1о)У viyov, тафа?
66 rco оууф) лго1 хатЕТЕлоуоил’. хата yyv 66 avyp
казах, бил убит), наречен Анастасий, който
бил монах, но свалил монашеското одеяние
и облякъл мирска дреха. Михаил бил дока-
ран до такава безизходност, че опънал же-
лязна верига от крепостта до селището на
отвъдния бряг, за да не може узурпаторът
да влезе във вътрешността. Но Тома напад-
нал града едновременно по суша и по море,
като разкъсал много лесно споменатата же-
лязна верига и си мислел, че само като се
появи, жителите на града ще улеснят влиза-
нсто му от омраза към владетеля. След като
видял, че жителите на града здраво го охра-
няват, и се излъгал в надеждите си, той се
оттеглил и се наставил на лагер при пре-
светия храм на светите Безсребърници1. Това
място се нарича Павлиново. След като ми-
нали няколко дни, отново предприел нападе-
ние срещу града по суша и по море, като
носел със себе си стълби и стенобойни ма-
шини. След като видял, че неговите стара-
ния оставят съвсем напразни, той напуснал
студената Тракия — тогава било зима — и
разпределил своята войска в областите, за
да прекара в тях, като избегне острите зимни
студове. Щом настъпила пролетта, отново
довел войска срещу града и откъм сушата,
и откъм морето и заобиколил градските стени
с пехотна и морска войска. А и Михаил също
така бил приготвил и флота, и войска. След
като императорът насърчил своите хора с
ободрителни думи, той внезапно ги извел на-
вън през много врати и те се сразили с вой-
ската на узурпатора. А те, изплашени от вне-
запната поява и от смелостта на нападащите,
обърнали гръб и мнозина паднали, а побе-
дата останала за жителите на града. Така за-
вършили по суша работите на бунтовника.
А не по-добро било и положението му по
море. Защото флотата на узурпатора, като
видяла, че настъпват императорските триери,
не могла да издържи н като не се осмелила
да влезе в сражение, веднага с ускорено гре-
бане се упътила към сушата и едни от вой-
ниците избягали, а други преминали добро-
водно на страната на Михаил. А бунтовни-
кът още жадувал за узурпация и не вдигал
лагера, а дори повикал приготвената за него
флота в Елада и тя, плавайки, пристигнала
до Вирида2. Когато войниците от флотата
на Михаил узнали това, през нощта ги на-
паднали и някои от неприятелските кораби
заловили, а други изгорили с течния огън.
А по суша станали многобройни сражения,
1 Храмьт „Св. Козма и Дамян“, който се намирал в квартала, наречен фу ъ:>т± РааР/’0, Срв. Janin, op.
cit„ р, 123. - Вирида — пристанище на Мраморно море, близо до Евдомон,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
169
vac pev eyivovTO trQoafioAXH, OeopiAov tov vlov too
flairiAECog tov /.aov лдоЕ^аоуоутод' аууофа/м de
icig ёуаттинд фат тй лдау^ата xdi ovderi fiEgsi
xaflagays p vixr) ineiiEidaoEy. sy тоообтор c>? ti
ovftf’.dv тф ty(Ofi(l та ядау/гата Еатрфе' тф ydo
qdjfipg navrayov тф rov &шиа x^ov^aagg д.ло-
стаснат xal тф’ ло/аоухщт тф ядлесод, Mogidycov
д Tiny Bovkywjooy хатаруоуу алоудф eju tov Леот-
ТО£ TQtaXOyTOVTEig i)f:flEVQg ХШ (рШО)д TOTE ’PcO~
tiadig eycor, актЕлаууелтод фо avuftaxo'iGwy тф
(jaailsi xdi отоохолЕ<Д:6ти.1 хата та KtdoxTor, tovto
tov djrooKiTTjV ёДдбцот, xQtvag de aavittyoQoy ёаотф)
(11Ш ТЕ xdi TTOAIOQXEIV X'd TOIQ HovXyaQOlQ О.УТ1-
отдитет'оаоФи (fiEgioHEtupg yag ашср тф dvva-
uEiog ovx digidfiayov eavrov ovdETsga) wyzdvEtv
фето), хата tcov Bovlydgwv еуауддсЕ sravil тф)
отQaTsvfiaii xal evfifiaAcuv цттатси xai no^/oiig фу
алофгклы tcov ttavvov, rovg db> сффдёутад, rovg
di: xal d/ovTag. ooot di тот те /jagfiagixdv dxivii-
xifv ёДфоуог xdi тф’ alXfiaAwoia)’ diecpvyov, тд
ф/Лог xagadoxovvTEg ффафу. oi Botdyagoi de
Tors afyfiaAcorovg xai keiav яоЛХф ёлаубfisvot uve-
фиуугоу r?; vtxyi yavgovusvoi. таьтт}У тф> фтат tov
anoordiov oaov ex tov otoXov uvtov ледтЕлё/ылто ёу-
vcnxdg ngdg тду Мтуаф фтоибфоЕт. et Toioidoig
di 6 TUQavyog уеуотдод xal латтц ёдаофуфад,
опок ETi tov jtoIloqxeit ovx diyiaiaio, д./,/Л npdsy
dvwov anavtOTaiai фу тф hqoo£i)qe.'iuq тф лб-
AEIOS, йтшсп (}e nOQQ(l)TEQO)^ XMl TIVU ТОЛОУ EvQWV
ётитфеют ёгу tovto) ^ФФ-iai '/yiooxa, хахвТфу 6g-
ftcofievog ёффЕто тф лоЛЕСод та ngoaoTEia xdi
i(k TovTinv ЕХЕдйфЕ ydgtrag. ёлфф toIvvt тодтар
6 Мг/утф, xdi iid'/T/g ovyxQOTtp^Elupg ol tov (Фора
Exovreg ёсдалцаау Eig q'vytfv, xai oi фу тф ftaot-
A el nQOOEQOvijuav, ol <3’ htl Til EavTdiV алфмат
I'xaoTOi. (5 ds ye rdpavvog fiETo. I'JgayJoicov cig ’,4(5-
Qiavov/Kdtv &neiai, xai б Мгуаф аотф хатфуод
ахо/.ооФТ xal локюдхел тру лб/iv ovy еЛелолесяу,
a/da олстГЕ/ tcov dyayxalcoy. xal ol тф лФеа)д
тф 1.1,ксд niE^ufievot dftyi] Tiav idv ёлтаюфтшг ex
tov fiaaidsoog ффауто xdi таот-рд TvyoviEg dsafidvGi
tov Qcouav xdi xagadiboaoi тф Mtyapk, d de d(pai-
QEiTat avTov yyiQag xal zddag xal оусд Ыффааад
{iQtafi^EVEi тдг dcifiov фна^ф-v. cha n£Qi ovyi-
otoqcov nvV'ddyETai, xal noV.ovg llv EXEivcg ёф-
(ytp'Ev, et ф 6 'Egaftoi'Ziog б латдёхюд тру одф/У tov
фмффж атёхор'Е, дфаЕУод fiij yjppvai л1оте6е1У хата
при който синът на императора Теофил1
предвождал войската. Борбата била с про-
менлив успех за противниците и на никоя
страна не се усмихвала ясно победата. При
това се случило нещо, което провалило ра-
ботите на Тома. Когато навред се разнесла
мълвата за бунта на Тома и за обсадата на
столицата, вождът на българите Мортагон2,
който бил сключил тридесетгодишен договор
с Дъв3 и бил тогава приятелски настроен
към ромеите, доброволно дошъл на помощ
на императора и се разположил на стан при
Акведукта. Това изплашило бунтовника, Той
решил, че за него няма да бъде полезно едно-
временно и да прави обсада, и да воюва
срещу българите — той мислел, че ако раз-
дели войската си, няма да бъде достоен
противник нито на единия, нито на другия.
Затова тръгнал срещу българите с цялата си
войска и като влязъл в бой с тях, бил побе-
ден и загубил много от войниците си, като
едни били избити, а други пленени. Тези,
конто избягнали варварская меч и се спасили
от пленничество, мирували в очакване на
онова, което ще се случи. А българите, горди
с победата си, потеглили назад, отвеждайки
пленниците си и голяма плячка. Като узнали
за това поражение, войниците на узурпатора,
конто били останали от флотата му, минали
на страната на Д4ихаил. При все че узурпа-
торът се намирал в такова положение и бил
напълно изтощен, все пак не се отказал от
обсадата. Но като не могъл да постигне
нищо, той снел обсадата на града, отишъл
по-нататък и като намерил удобно място
разположил в него стана си и като тръгнал
оттам, започнал да опустошава предградияга
на столицата и да унищожава техните кра-
соти. Прочее Михаил излязъл срещу него и
след като било завързано сражение, хората
на Тома по своя воля се спускали да бягат
и едни от тях преминали на страната на им-
ператора, а други се завърнали всеки в стра-
ната си. А узурпаторът със съвсем малко
хора отишъл в Адрианопол и ДАихаил, като
го последвал по стъпките му, обсадил града
не с обсадни машини, но като го лишил от
храни. Измъчени от глада, жителите на града
поискали от императора прошка за прегре-
шенията си и след като я получили, вързали
Тома и го предали на Михаил. Той му от-
рязал ръцете и краката и като го качил на
едно магаре, отпразнувал позорен триумф.
След това го разпитал за неговите съучаст-
1 Бъдешият император Теофил (829—842). 2 Хан Омуртаг (814—831). н ТридесетгодиШ'
ният мирен договор между България и Византия бил сключен в края на 814 и началото на 815 г, Срв. Златар-
ски, История, I, 1, етр, 299; //в. Дунаев, Одна из особеностей ранневизантийских мирных договоров, BBpr, XV
(1959), стр. 64—65.
22 Гръцки извори за българската история, т, VII
170
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
tcov cpiXcov EX&Qotg. б бё ys Зсорад cIXXote cPAatg
upcnQlais laro/jaXXbpEvog fttatoTazei xoteAvue туг
£ooyv. xai 6 tovtov бё Аолощтсд I'tog e?s to туд
Bl^Vyg TtoAiyytOV TTQOOCpvycbv, ЛОЮ Cl TCOV OtXObVTCOV
TO CpQOVQlOV fiE'd-SlS TIQOGУХ&У} TCp ^aGlXEl Mai OpOt-
cog тер лЕпАаврётор лат pl xolaGiplg Btalco; xat
avzbg dnEQQy^E ryv yivyyv. у /лёт ovv tov Зсора
Piavdczaoig tovtov tov тоолоу xaryvvaazo. at $e
&Qqxixat zioXeig at miQaXoi xdxEivov ларЕАдоттод
eti туд oT-dosco; ElypvTO, xat paXXov то» aXXavv zb
TJdvtov xat у ITeIqiv&o; (ovtco yap nakai cbvdpa-
gto у ^IIpoxXEicz) pi gel тф лодд TuV аотохратора.
a22d zb pbv Pldvtov g ею pep tov tei%ov; avzov ле
abvrog edPo, у <5’ 'HQdxXsta bta туд AaXdaoyg уё-
yovEV аАсоту. таЪта TOtvvv иаторХАбоад b AJtyayX
ETidvEtoi x^onatocpoQcbv xal tnmxov TElovpsvov ayco-
vog тоод тер Зсорр zyv zi'pavvtba ovpTtQdgavxag
bvotg Etps^O'UEVOvs slaayaycbv sis то -Оёатроу юте-
QOQtav avTovv xaTEbixaoE, py ti лАеоу xoXdoag av-
zovg, ei py dvo ztycig tov XotQEav xat tov Zayo-
Qyvov, py nEvtXopEvovQ рубё pETci zip’ xazaAvotv
тои Зоора Hapabovvat та (pQcvpta, а хатЕ1%оу, eXcuv
xal dvaaxoAoniaag Ьлёхт£СУ8.
Ту yovv ал Oceania ту tov tycopd at zotg ёр-
cpvXiatq noXsaot; tcov "‘Pcnpdtxcbv асурАсорётоуг
bvvduscoy abeiar evqtjxote; лаааг ol лрод ёолё-
pav ’AyaQyvot, oi tov zyg 'Iftypiag oixovot xdXnov
xal Xsyovrat "lonavol, тер oepEzeQtp trtQoalaotv dpyy-
уф, ov avTot xaXovatv 'ApEQpovpvpv, xat fizoirvro
anotxtav oTEiAao{/at, did л2у$од oTEvoyaiQOvUEvot
(PP- 339u-3483).
28. Bulgari christianl fiunt
'О А? тагу BovXydQCOV apycov yvvatxl тут тепу
'Pcopcticov ^aoiXsiav xal ла31 vEaoep xvfsvQvtopP
vpv pa&t'ov gtsXXei Ttvas та» avrov dxsAcbv acpi-
oTaG&at Ttbv олоу6<оу xal u.tjai ЬлАа xard туд tcov
' PcnpAiicov арууд. л род zavza tcivov булен аотф у
/Зал2юоа cos „Uvurd^opai aot ла^теод xdydt, xal
el psv Vdov бебоутод vnEQE^oo, ёау vixyAslg олб
yvvaixdg, xal daov goi to ту; aio/vvyg vnoyvov
Xbyioat' si 6e vtxyoEig I'accg ефтбд, ovx Еатас oot
GEpvbv то сотбууpa ywaixa vixyoavTiA cbg ovv
ници и Тома щял да изкаже мнозина, но
патрикий Ексавул пресякъл почина на импе-
ратора, като му казал, че не трябва да вярва
на враговете срещу приятелите си, И така,
подхвърлян на най-различни мъчения, завър-
шил живота си извънредно тежко. А него-
вият осиновен син избягал в градчето Виза,
но бил отведен вързан при императора от
жителите на крепостта и също като своя не-
истински баща, след като бил жестоко из-
тезаван, умрял. Прочее по такъв начин било
усмирено въетанието на Тома. А крайбреж-
ните тракийски градове и след неговата
смърт още продължавали да се бунтуват, и
преди всичко Панион1 и Перинт (защото
така се наричала в старо време Ираклия), от
омраза към императора. Но Панион бил пре-
взет, понеже градската му стена била събо-
рена от земетръе. а Ираклия била превзета
откъм морето. След тези успехи Михаил се
завърнал победоносно и по време на конното
състезание довел в театъра върху магарета
съучастниците на Тома в узурпацията и ги
осъдил на изгнание, без повече да ги измъчва.
Само двама от тях, Хойрей и Загорин, конто
не му се подчинили и не му предали крепо-
стнте, конто владеели след унищожаването
на Тома, били заловени от императора, на-
бити на кол и умъртвени.
Докато ромейските войски били заети с
бунта на Тома и с гражданските войни, ага-
ряните на запад, конто обитавали Иверийския
залив и се наричат испанци2, като намерили
пълна възможност, отишли при своя предво-
дител, когото наричат амермумнин3, и по-
неже били притеснени от липса на място
поради множеството си, поискали от него да
изпрати изселници.
28. Покръстваме на българите
А князът на българите,4 щом узнал, че
ромейското царство се управлява от жена и
от невръетно детеГ), изпратил някой от
своите хора, заплашвайки, че ще се откаже
от мира и ще вдигне оръжие срещу ромей-
ската държава. На това императрицата му
отвърнала: „И аз на всяка цена ще ти се
противопоставя и ако с божия помощ спе-
челя победа, ти ще бъдеш победен от жена
и помисли колко голям позор ще бъде това
за тебе, Ако пък случайно ти сам победит,
не ще бъде голям успех това, че си победил
една жена.‘‘ Щом това било известено на
1 Панион—крепост в Тракия, близо до Рс.досто, дн. Панизо, 2 Става дума за арабите в Испания,
3 Амермумнин — от арабската дума емир-ал-мумеиин, титла на халифите със значение „княз па правовернитс",
4 Борис I (852—889). 5 Става дума за византийската императрица Теодора, която управлявала заедно с
малолетняя Михаил III (842—867) до 856 г., когато била отстранена от управление?© на империята.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
171
такта тф /Задрадод дууЁк&роау, dvEorgtAar а&тф
тфг OQppv, xal o'l ovptp^Qov exqlvev aviivFxuoac/'dai tag
олотдад' xat, акта. dvExaiylofhyyav. ddebpi] tov
dQyovwg BovkyaQiag atypaZ ajTioflgiod лоте xal fv
wig /ЗаыШо/д dtdyovoa тф BeIqj те ЦвЦ&др /Зал-
тЦрать xal уоарратауу h’ pvtfagi gy&’gro. ravrpv 6
ddgAspog ауадо’дф'сц ol г$(оог: xal р pbv e36t)/i а£тф,
6 d3dvTgd(oxgT агтЦа tcov Xoylpojv (fyodcoQov iov
Koviraodv. у bg tov tojv Bovkydgcov адуоктод
dbgXqp dcpixopivp лсод tov opal рога h’dygv avzov
Eig Tijv Tmv zQtoxia'-ojv llgpoxglav did латтод аьтф)
ЛЕд'с аотрд bta/syopgvp xal та ygioTtavmv роотр-
qicl EX&EiaCovoa. 6 b'g zavza xal лад& tov Kov-
(pagd лдохатрхрго, аВФтс) елелесото тагу лат-
(,ic>jv dnooTijvai е?9Лг. /ирод bl wig Bovj^yagcig
ovppag xal avrbv >.al to &d~vog Eig Шооё/Зешт pe-
TgQQb&piogy. 6 ph1 ydg то Z&vcg axav елЗе'Се, xal
ovx ip’ dxoQ'vyt] v. v xaxov, cpdopa de tov IHlvovg
gylvEio, xal 6 opcbv dgypybg pv b a tovto ледсаВ
ypg, xal алоороад fk tov лара zijg dbsBppg аоттф
иатауутЛ/дрЕУОР xazapevygL dedv xal tovtov tov
hpov lvii';Qa xal тфд tov E/drovg qulogag елехех-
Ф]то. cog тУЁгвдурд pv p Enlxlvoig xal tojv xaxcov
апфЦаурооУ, pyvio tov ЫтгЛуу&ЁУтод zi)v bvvapiv
xal dJpoi cTaApvai агтф zt-va zov to pvozpgiov
avzov pvpoovra za>v ycpouavorv xal теАЁаогта тф
&glop /Залт1оаат1. xol йлеотАЗ.р pgv dpyiEQEvg лоод
avzov’ о ЬЁ xal Ёрифдр xal Ераттт/о^р. ol Bova-
yagot ЬЁ erg zrjg латд1оо bd^pg алоотфутод хатЕ-
twvujzavzai too otpov dgypyov xal e^pzovv avzbv
dvE^Eiv. 6 dii tqj tov ozavQOv oppEtaj flaoQpoag
лролорЕоорЕГор avTov rtxq. TOi-q агтютатад аотто,
xal ovw) лагттд eiXovto та tojv yjpOTiaraw. eito
Ь^лдЕо/Звкоато d TovTTtp’ E^doy/ov лдод T’pv /iaal-
)aooav, alxcbv урд аотф ладаутддр'&руси 'Idopoixijg,
ozEVoycoggiO'drii ydQ to E-fryog avzov, xal atbiovg
oxovddg лдод 'Pcopatovg xal opatyplav gnayyeHo-
pg.vog. xal p f'aoiAlg Tpv atlzpOLv Е$тл1рд(ооЕ xal
ol трд Ало тфд leyopgvpg Svbpgdg лаоЕуоЬдроЕ
yroQag, p та 'Pajuaiayv xal BovlyaQajv dtwQt^E
лр1г, pEXQi трд Ле/ЗеАтотг pv Hayavreg ol Boi'B/a-
qoc xExApxaot ZayoQav. хоутеоЗЗег Eiopvpy yeyovE
ле/qI та ЕолЁдю (pp. 3873—3891O).
варварина, устремът му престанал и той на-
мерил за благоразумно да възстанови мирния
договор. И договорът бил подновен.1 А се-
страта на българския княз, която някога била
пленена и пребивавала в двореца, била удо-
стоена с божествено кръщение и се научила
на четмо и писмо. Брат й поискал да му
бъде върната. И тя била върната, а той дал
вместо нея Теодор Куфара, знатен мъж. И
когато сестрата на българския княз отишла
при брат си, тя го посветила в християнската
вяра, като постоянно разговаряла с него га
християнската вяра и извършвала християн-
ските таинства. Той бил чул по-рано и от
Куфара за това, но още не бил се решил да
се откаже от бащините обичаи. Но настана-
лият сред българите глад обърнало и него,
и народа му към благочестие. Гладът измъч-
вал целия народ и нямало спасение от злото;
народът загивал и киязът им, Опечален от
това и ненамиращ изход, потърсил закрила
от бога, за когото му известила неговата
сестра, и го призовал да ги избави от глада
и от погиването на народа. Понеже молбата
му била изпълнена и се избавили от бедата,
той узнал силата на оногова, когото призо-
вал, и помолил да му бъде изпратен някой,
който да го посвети в християнската вяра и
да го удостой със светото кръщение. И бил
изпратен при него един архиерей и той бил
посветен и покръстен? Но българите въ-
станали срещу своя княз, понеже били от-
върнати от бащината вяра, и се опитали да
го убият. А той, уповавайки се на кръстния
знак, който проправял пътя му, победил въ-
станалите срещу него и така всички приели
християнството. След това князът на бълга-
рите изпратил пратеници при императрицата,
искайки да му бъде отстъпена ромейска земя,
тъй като народът му бил стеснен, като обе-
щавал [да сключи] вечен мир и съюз с ро-
меите. Императрицата изпълнила молбата му
и му отстъпила областта от така наречената
Сидера, която по-рано разделяла земите на
ромеите и на българите, чак до Девелт. Бъл-
гарите, след като я получили, я нарекли За-
тора.3 И след това настъпил мир в запад-
ните области.
1 Има се пред вид подновяването на тридесетгодишния мирен договор, чийто срок изтекъл в 845 г.
Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 349. 2 Покръстването станало през септември 865 г. За съби-
тията срв. Златарски, История, I, 2, стр. 30. Срв. ГИБИ. т. IV, стр. 335 и посочената там литература.
•ч Златарски, История, I, 2, стр. 3, отъждествява Сидера с днешния връх Демиркапу в Страмджа,
на север от Лозеиград, при с. Ковчаз. Според пего отстъпената от Византия в 865 г. облает Загора се прости-
рала от връх Демиркапу до град Девелт. Според Г. Цанкова-Петкова, О территории Болгарского государства
в VII—IX вв., BBp., XVII, 1960, стр. 137—139, областта Загора се простирала между Чалъкавашкия проход —
Девелт — и южните склонове на Източна Стара планина. За областта Загора срв. и В. Бешевлиев, К вопросу о
награде, стр. 11—13.
172
luannes Zonaras — Йоан Зонара
29. Omurtagus foedus aim Romanis junglt
"IIxel (Уб Rjyog ri]p tov Bdoda digyijoof.iEVog
drtofitCDTMV xal тгр> той хоатогутод avrov xai л/об
tovwov x>]v tov ВаоВы'ои tov Maxsduvog oixetcoocv
лдбд tov Miyai'p: dg sx MaxDoyiag uev tjv, ecpv
<5s даггецшг aorjucov хал a fava,v, R xal Tig tcov
rd леди avrov E^iOTOQ^atb'Tcov ex top t<ov ’Aocjaxi-
дйг avrov yivovg xaruye<R)at. reoaTEverai. tov Kqov-
piov ds (tujv Boiaydtpoy сУЦу ovrog <Riyj]y6g} тту
\4dQiavoi>^zoA/r xaiaoypyzog, xal ol tovtov утуурто-
@£b aiy/jdl(OTOl pEyOVyjTEg E!p T^V EXElVfOV ydogav
[ЛЕТгууРРртау, dQTiyEveg tovtov xai houd^ov <pi-pov-
ze<x tov Kgovpov де блоСЕртохотод цдг} t-TEQog zip
aQX'iR TO)V BoV/pdgo)V елЕрдлто, <k ttDddxtp EV
croAEpotg Toig лодд c Pinpaio vg pga-VoDslg ологбйд
лдбд tov tote, xoarovyra сРища1а))’ лелорто, xai
rovg alyuaRoTovg e7.cv9eq6)(HJJ <jW&&st.q, xai. psv-
zot xal xaui zag avviRxag лело1гухе1, (pp. 4СГ/Ц-—
4081g).
30. De bello Inter Bulgaros Romanosque
a. 894—896 gesto
Torr 6s BovAyaowv svonovdwv dvrcnv xal тало
glag лоюоцеуозу iiEzd 'Ртра'иот, ol roig TEMDVrj
paOlv eqsazdnsg adixa avrovg Воелдаттоу zsBf
tovto тер аотазг dgypvTt Dv/леюу Aafidg ppovyrt
rov Xazd 'Popw/uov лб/.spov ugaoidm sig лобсриоп'
gQx8(jE. xal uevtol xal трат o' xai ' Popia'ixov avzcp
dvftenhaduEvov orgdrevua трттро, xai лоаао1 /лет
елеооу row 'Pmpalow xal 6 отдатрР1тцд агтбд'
лоВлА RsdMooo.v, фу zag pt рсг<7 6 ВгщКиУ sxxspifbv
enaveled-Eiv 'Терехе лдбд то Bipavziov. zovcoig ле-
gtaAyijoag б рааРВ'д didgoig rovg 7Jovgxovg елеюе
rovg лед! tov Dgtqov, от xal Ory-ygoi xalovvrai,
roig Bovkydnoig еле^еВРТу xal dop dvvapig xa-
xoioai avrovg. xal аотбд de 6 fiaoiAevg did te Aa-
Adoogg xai did утр qrotpaOTO блка xivfpai хата
T(ov Bovlyagcov, tqj латдтхир Утхтурбдт т(Ъ Фогла
тот хат аотыу divans/истод лбУ.Ер’Т, dopemixov тыт
29. Омуртаг скяючва мирен (договор
с Византия,
Разказът ми се насочва към смъртта на
Варда'1 и на самия император2, а преди
това ще се спомене сближаването на Василий
Македонец3 с Михаил. Той произхождал от
Македония, от прости и неизвестни родители,
при все че някои от ония, конто са писали
неговата история, разказват, че произхождал
от рода на Арсакидите4. Когато Крум (пред-
водителят на българите) завзел Одрин, ро-
дителите на Василий били отведени като
пленници в страната му, като носели със
себе си току-що роденото си и още бозаещо
дете. След смъртта на Крум вече друг5 *
взел властта над българите, който бил често
разбиван във войните срещу ромеите и склю-
чил съюз с тогавашния владетел на ромеите0,
като обещал да освободи пленниците7 и
действително изпълнил обещанието.
30. Война между българи и византийца
през 894—896 г.
Докато българите били в съюз с ромеите
и имали търговски връзки с тях, митничес-
ките началници заиочнали да събират от тях
несправедливи данъци.8 Това било доста-
тъчен повод за българския владетел Симеон,
който търсел да се залови за нещо, за да
почне война срещу ромеите/’ И действително
той започнал. И ромейската войска, която му
се противопоставила, била победена и мно-
зина от ромеите паднали, а също и самият
военачалник10- Мнозина били взети в плен--
на тях Симеон отрязал носовете и ги пуснал
да си идат в Цариград.11 Огорчен от това,
императорът12 склонил с подаръци тур-
ките13, конто живеят около Истър и се иа-
ричат още угри, да нападнат българите и с
всички сили да им навредят. А също и са-
мият император се готвел да вдигне оръжие
срещу българите по суша и по море, като
възложил на патрикий Никифор Фока да води
войната срещу тях и го назначил за доме-
1 Става дума за кссзр Варда, който бил вуйчо на Михаил III и има.ч голямо влияние в упра-
влением от 856 до 866 г. 2 Михаил III (842—867). 3 Василий ! Македонец (867 — 886). 4 Тук
се забелязва тенденцията да се подчертае царският ироизход — от арменската династия Аршакиди — на Васи-
лий I Македонец. В дейс!вителност Василий бил роден в едно село в областта на Одрин, която през това време
се нарычала Македония. Мнението за арменския произход на Василий I е спорно. Срв. Острогорски, Историка,
стр. 229. г> Хан Омуртаг (814—<831). fi Теофил. 7 Тук авторът се връша към по-стари събития във
връзка с изясняване биографията на Василий I Македонец. Освобождаването на пленниците, конто били отвле-
чены от Крум при обсадата на Одрин в 813 г. и впоследствие заселени отвъд Дунава, станало през 837 г. Сред
тези пленници бил и самият Василий, Срв. Златарски, История, I, I, стр. 277 — 278, 8 Подразбират се по-
кровителствувапите с>т Стилиан Зауна, тъста на Лъв VI, Мусик, Ставракий и Козма, конто в 894 г. преместили
българското тържище от Цариград в Солун и с това засегнали интересите на българската търговия. Срв. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 283 — 288; История на България, I, стр. 110—111. 9 Войната започнала през
есента на 894 г. 1() Византпйският военачалник Кринит. 11 Става дума за пленените хазари, конто били на
служба в императорската гвардия. 13 Лъв VI (886—912). " р. с. маджарите, конто стану вал и на север от Дунава,
Joannes Zonara — Иоан Зонара
173
aviov лооралбрсеуод. nob t,ov яоЦаое be
rov xotai otooqu. oiel/st 6 avioxQdrcoQ лоод Svuecov
ne.Qt ElQrpmg nQEOpEVOOVTa. b be /HlQpaQOg boAcp
tovtov vnoTOnrjGag eM}A.v xcipEipywoi xal beopei
xal тф Фома агтЕ/лдуето. exelvov be ле-qI tovtov
doyolovpEvov ol Oi-yyQOi тф’- yajpav avrov sbr/t-
navro. bib тог Фтохаг Xtnuyv хат Ixeivcov ^gjqptjoe
xal. аирраЛФг allotg рпгую, лаИй» pe-v ocpayev-
rarv BoiAydomv, nleidvrov Уалдтпоу, avrov <V; tov
Stijuscbv /idAtg rr Jojjootozqj q>vy6viog‘ tovto S f]
,.l(j[oTQa soil, тогд Salygalcbrovg BovAyaQOvg b
fiaoilevg лада w Ovyyocov елс1ато xal 6 S'v/.ie~
(OV ZISQl Еффи-]^ fX^TEVS. Xal ntCTEVOag Wig lAyOfX
Exstvov 6 [IwiiAei'g tov X.otQOoq:dxiTp’ anEoiEilE
onovbdo ЛОЩсАрЕУОГ, OV 6 jjdapaQOb ХатЁО%Е ТЕ 7ЛЦ
ebfoppoev. avrog bl’ wig TovQXotg елщхде xal
ETQEWaro те avwvg xal irj yjbaq oqcaiv elvinjvaw.
еЛта еяёотелае тф> Aeovn /и/ av лоте олЕишбдас,
el gp r.ovg at'/qialvoiovg BovlydQovg Хфр.по ngo-
teqov’ xal rovrovg /.afkdv ovx Eoxsloaro. 6 yovv
fiaotlEvg to io те Tayuaoi wig ecbotg xal wig еоле-
Qioig ouov avvEAilovat. хата tcov BovlyuQwv суоц-
oaio, dlSцттфЪугат dnavra т 5 SvgEcov ngwfta-
lovra. xal та pEv ru)v Bovlydgcov tovtov ei%e tov
тдолон (pp. 44216— 44410).
31. Alexander legatos Bulgaroruin content nit
et comminatur
Tov iTEVTot там BovAyaQO)? doypyeiovi'Tog tov
SvflElbv El Tip' EtQqVpV aondtpocro Ерсотсдгтод bld
nviov bn avrov nzitcpflsviayv, 6 ’АлЁщмддод атфсод
те rovg лЕрлу&Атад еЬеЩпо xal vnegryydycog cbpl-
/.TjGexal тлероухтод }]Ле1Ь]СЕХ. bfl'EV 6 SvplEl'nV
rpv vflgiv «jj ётеухфу хата r Раша icov ФяНаато
(P- 4577__n).
32. Sy me on contra Constantinopolim
exercitum dncit
r0 be BovlyaQog Svgsdvv, сод fiaoilewg hutna-
lovviog roig пдфуулсщ pablajg elnloag xQUTgoai,
трд ffaotllbog tcov nolecov елеты хата тапир /лета
стик на схолите1. Преди избухването на
войната императорът изпратил при Симеон2
квестора3, за да преговаря за мир. Но вар-
варинът имал подозрение, че той е дошъл с
измама, хвърлил го окован в тъмница и се
отправил на бой срещу Фока. Докато бил
зает с него, угрите плячкосали страната му.
Затова той оставил Фока, насочил се срещу
тях, влязъл в сражение и бил победен, като
при това били убити много българи, още по-
вече били взети в плен, а самият Симеон
едва избягал в Доростол, т. е. Дристра4.
Императорът откупил от угрите пленените
българи и Симеон започнал да моли за мир.
Като повярвал на думите му, императорът
изпратил Хиросфакт”, за да води преговори,
но варваринът го задържал окован във ве-
риги6. А самият той отишъл на поход срещу
турките, разбил ги и опустошил страната
им.7 След това пратил известие на Лъв, че
няма да преговаря с него, ако преди това не
получи пленените българи. Но след като ги
взел, той пак не сключил мир. Тогава импе-
раторът изпратил срещу българите събраните
заедно източни и западни войски, но всич-
ките, след като се сблъскали със Симеон,
били победени? Така прочее стояли бъл-
гарските работи.
31. Император Александър обижда
it заплашва българскшпе пратеница
Когато царят на българите Симеон запи-
тал чрез някой изпратени от него хора дали
желае мир, Александър9 посрещнал по оби-
ден начин пратениците, заговорил с тях пре-
неб режително и високомерно ги заплатил
Затова Симеон, като не понесъл обидата, за
почнал да се въоръжава срещу ромеите.10
32. Поход на Симеон срещу Цариград
А българинът Симеон мислел, че лесно ще
завладев царицата на градовете, понеже дър-
жавата не се управлявала от император,11
1 Доместик на схолите — началник на част от имиераторската гвардия. Срв. Brehier, Les institu-
tions, pp. 39, 46, 155. а Българският цар Симеон (893—927). 3 Квестор — внеш сановник, който се за-
нимавал с уреждането на завещания и наследства, а също така имал и полицейски функции. Brehier, Les insti-
tutions, р. 227. 4 Дн. Силистра. 5 Лъв Хиросфакт (Магистър, ок. 845—919), известен политически деятел,
изпратен от Лъв VI да преговаря със Симеон. Залазена е неговата кореспонденция със Симеон. За него по-по-
дробно срв. П4БИ, IV, стр. 175—184 и посочсната там литература. й Симеон заповядал да затворят Лъв
Хиросфакт в крепостта Мундрага, вероятно Мадара. Срв. Златарски, История, I, 2, стр, 304—313. 7 Симеон
в съюз с печенегите опустошил-земята на маджарите и ги принудил да се иреселят в областта на Средния Дунав
и Тиса. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 313. 8 Българите нанесли голямо поражение на византийските
войски през лятото на 896 г. при Българофигои. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 317—318. !) При ви-
зантийския император Александър (912—913) Симеон изпратил пратеници в Цариград, за да бъде потвърден
мирният договор от 896 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 358. 1(1 Според някой учени войната започ-
нала през лятото на 913 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 358; Острогорски, Исторща, стр. 253. Други
приемат, че тя започнала още в края на 912 г. Срв. А. П. Каждан, К вопросу о начале второй болгаро-визан-
тийской войны при Симеоне, Славянский архив, М,, 1959, I, стр. 23—28, 11 Константин VI1 Багренородни
913—959) бил малолетеп и държавата се управлявала от регентство,
174
Joannes Zonaras — Иоан Зонара
л'Лг/пг?;^ bwdpszog xdi отдатояЕдЕУЕтаи тогу
zavvyg teiXojv xa'i KohoQxrjoai. zaviyv biavevdyzo.
IdfOV be to TCOV TEl%OJV XQaTEQOV X«i TO Tdfj&Og TO
DzavTzTyy xal rd)V ev zoic teixeol to
ЬагрАёд, Uiyyiaoag uetettegev eig zb "Eftbopov, ftip
tojv GKEioaa’dat. 6 yovv KaxQtdQxyg xal 01 Xoiaol
too’ ekitq6h.wv XaftovTEg тот ftaotAsa Etg cd tv BXa-
XEQvatg ftA&ov jSaoi^Eia, onov xal б EvpEwv люд-
гуЕУЕто, друоогс f)o:?xai Xaftcbv, xal тф латдирухр
xldvag тгуу хЕраРр’ pvAoypffa] лар’vxEtvov xal gw-
EtOTtdih] тф ftajjiDJ. Eira ,«?/ арсачМь так ovv-
fhpxaig Enavijhl'Ev dovpftavog, bingotg begiavbElg xal
avzbg xal ol ла7&?? avrov (pp. 461 u— 462s).
33. De cladlbus ab exercitu Romano a pud
Anchtalum perpessls
T) pivzot Bovyagog Evp,E(bv zgv &gqxip' xa~
tetqexs те xal D-tjI^eto xal ev rfi JAdgiavovKo2.£i
ftaHezai уадака, noAiOQxiq тагтцу Daiftazv eI.eiv.
(bg d’EfOQa ёаотф xEvoonovcjov to еух^дура, eteqojQ
тщ’ aAwoiv тфд лбкеоуд person. xQrjpaot ydg nvag
zdjv (pv^dxow avt-ifo v.aoqb'eigag ex noobooiag av~
TrfV E^En6Q0qOEV. aAAa ТаУТЦУ pETE.TElTa 7ld)-iv V7ZO
"Pwpaiovg f) r/yc fktGi/aoorp OTtovfii/ tKOujoazo. pi]
cpsgovoa be тад хата туд (dgqxcgag x^bgag Kvxvag
Stzeaevgeic too EvpEcbv GKEvbsrai rotg D '"loparA
xal rd те ефа таурата xal та e XTEgia ovva'd’QOt-
оааа тф payiOTQQ) Aeovti то) Феона. ra,y oxoEbv
hopeotixo) luyxdvovTt tov хата тоЪ jEvpsdjy dve-
ifezo ncAspov. bg xal pdx?lv Guvdyag pita тог?
Bovlydgovg кедаратсЬд xal (pdvov avzcbv koieitoi
Giohrv. xazdxoTicg Ьё уеуоткд xal ibgcbri biafigoxog
xdvTEb'&ev AE.’Kobvpcbv, ёкё Tin nyyrj too Dikov
anoftag dvsipvxsv savior. ev tovw Ьё 6 Ткпод
abrov тад tov хатёуоттод avzov %EiQag btapvycov
ev тф zov GTQazojZEbov кеЬкр EXQoatvEv draftdrov
yogic. Хлтоуиод Ьё zvyxdvcov Eig beiBav EvsftaD
rd отдатеората oirp}EVTa kegeiv t6v bopeorixov,
xal tov ph> яхАёроп dnsoxovzo xal rip btcbf-szog
потеглил срещу столицата с голяма войска,
разположил се вън от стените и се готвел
да я обсади.1 Но като видял здравината на
стените и множеството върху тях и многото
съоръжения по градските стеки, останал
смаян и като се отправил към Евдомон2, по-
искал да сключи мир. Тогава патриархът и
останалите настойници заедно с императора
отишли във Влахернския дворец, където бил
и Симеон. След като дал и получил залож-
ници, той преклонил главата си пред патри-
арха, бил благословен от него и обядвал
заедно с императора. Но понеже условията
на договора не му се харесали, той си оти-
шъл, без да сключи мир,3 удостоен с да-
рове и самият той, и синовете му.
33. Поражение на византийсната войска.
при Анхиало
И тъй българинът Симеон кръстосвал и
опустошавал Тракия и се разположил на ла-
гер при Одрин, като се надавал да го пре-
вземе с обсада. Но щом видял, че неговият
опит остава напразен, по друг начин пристъ-
пил към превземането на града. Той подку-
пил с пари някои от стражите и след като
било извършено предателство, опустошил
града.4 Но чрез усърдието на императри-
цата5 градът отново паднал под ромейска
власт. Като не могла да понесе честите на-
хлувания на Симеон срещу тракийските об-
ласти, тя сключила съюз с измаелитите6,
събрала източните и западните войски и по-
верила воденето на войната срешу Симеон
на магистър Лъв Фока7, който тогава бил
доместик на схолите. След като влязъл в
бой, той удържал блестяща победа над бъл-
гарите и извършил голяма сеч над тях. Умо-
рен и потъиал в пот, той бил близо до без-
съзнание и слязъл от коня, за да си почине
при един извор. При това конят избягал от
ръцете на човека, който го пазел, и се впус-
нал в галоп към бойното поле без ездач.
Понеже го познавали, войските се изплашили,
като помислили, че доместикът е паднал. Те
започнали да се въздържат от сражение,
прекратили преследваието и били обзети от
1 Българските войски стнгнали ло стените на Цариград през август 913 г. 2 Евдомон — предградие
на Цариград, намиращо се на седмия милиарен знак, откъдето идва и името му. Срв. Janin, op. cit., pp. 408—
409. Проговорите за мир били затруднены поради искането на Симеон да бъде иризнат за пар (ftaaAevk}.
обаче при приема, устроен във Влахернския дворец, патриарх Николай Мистик нс сложил на главата на Симеон
корона, а само своя епириптарий (вид наметка, носена от духовниците). Срв. Златарски, История, I, 2, стр.
370; ГИБИ, V, стр. 126 и посочената там литература. 4 Одрин бил превзет от българите грез септември
914 г., но още същата година в резултат на приговорите, водени между Симеон и византийского правитглство,
градът бил върнат на Византия. Срв. Златарски, История, I, 2. стр. 378—379. Т. е. регентката импе-
ратрица Зоя, майка на Константин VII Багренородни. 8 Т. е. арабите. 7 Лъв Фока бил син на спомеиа-
тия по-горе византийски пълководец Никифор Фока. Титлата магистър се давала на висгии сановницы. Срв. Вге~
hier, Les institutions, p. 123,
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
175
eottjoqt, •fi-OQvftos d’aoxev afttovs. 6 ds ys Svpt,stbv
EX ЛЕОЮТЛруС TIVOS OQCOV TO О1:иР)Еру)]ХдС, ЛЕр1 та
отдатещсата rots steqi aviuv EyxsJ.EVETat xal хата
'Puipaiacv fpubQpffpE xal TEfiopv/typevois avzots
spfiaBov si.s cpvyijv dnavTas d&Qoov sTQEipato' xal
tovs [By ol BodByaQOi dicbxoVTEs ext Sirov, ot d’vn’
(BArfBov amb/Avyro ovanaTOviiEVOi. 6 de точу o%o-
Xayv dopboitxos ud/as sis МЕОцрфьлау diadgavat
dsdvvTjTo" ло/.Aol di- xal w)v атуатцуфу xal тауца-
TaQxai tote EtpfidQTjOav.
^Icvdvvt/s Ье 6 Boyds tOT'-i/j] Ifar^o'dxo'vs Et's
оиица%1ау dyaystv лата тфр BovAydocov, xai 6
TiaTQi’xios 'Рол[taros 6 Aaxaxrp'GS, dQOvyyaQas iuv
tojv тъАалиа»’, diQtijih] иета tov otoAov лаоал/.стА,
<i.[ta /леу els oi'VEQyiav tov tcov o/ozcop dopEQTtxov,
aua bb xal, el dydsisv ov^uaxoi ciaod. tov Boyd,
bian.EQai(baaot)-ai otyas. i/xsy ovv d Boyas ueto. tow
ooppa'/cov. GTaoEors d^Ep^EGOvops аитф te xai тот
Лахаттгр'ф, oquoptes cl IJarfyvdxoi avrobs лоол
aAhpovs diost/oyxTt’QoftEVovs xal uut'Zwg tteqI K/r
auicov diaxsiuEVovs didfiaotv sis та savTcbv еттогцА-
b'ooav. ol itsv ovv ортсо таота cpaoi xal т/)г i/rcav
tmv 'Pcopaicov evtev&ev oviifirpai, pi} Tvyovtcov Tip
ovppoxias, oi db aAAottos то jiQaypia loTOQijoav'
qirqaavtos ydQ qcacji tov Фатха robs fiaQpaQOVS
xal dtcoxovros, qAjрцу ysveodat cos d dQovyydQios
тфу xAcoipwy dyiEioi ovv тф отбАср, гр ^aoiAstav
waQaArppopsvos' tovto ds тф dopsortxcp jieoov eis
сота txTaQipai аатбг, cbs сЪтоохёодта [лет т-rjs did)-
Sscos, ело.уеА&есг 5’ Bs tov yapaxa, та tqS
dxQtjScoodpEVQv, xaVTEvdsv ziaAlvTQotn,ov ysvsapat top
лиАтиоУ cpvysiy piiv ydQ zo's 'Bcopaiovs, cbtudga-
ctv тр pdyps ohpd-EVTas тф> sis тот yaQaxa tov
do[isoTixov asib^Evoiv, robs BovAydoovs ex rtfs
tyvyfjS гттауаотдадуЕУто.^ dtcbxsiv avrovs- vi/v de szqos
rov ydoaxa tov dopsozixov vnooTQoqBjV ту/S P>aoi-
Asias Bufyvpia TtsnoirpiEV. bpcbv ydo avTtjs eotiev-
bsv, si aArtfAis yv Tur dQouyydQtov dmsvat, лоо-
xataAajEiv ovtos xal oiXEuboaobiai тру dQX}P‘ ,UETd
db tqv QTTav iBavsA'&ovicoy той те ЛахитттугоЬ xal
too Boyd, E^TjTii&r} id ,ueoov avToiv, xal xarEXQafy
6 " PcoptavoQ miQOjPdvai та. бриата, cos actios tqs
prijS i'[xaxovQycos // pq&vuais yevditEvus, uXaexsi-
vov [Ру тр ipifipov табаке, ёфрлаоаг tives иёуа
actp i T[~j fiaoiBaati dwdfiEVOt.
dj 6e BovAyaQ^s Pcitecnv ttj у1хц s^oyxoj-tpls
Enr'[Ei xazd TQS (iaoiAsvovays tmv лоаешу. аттсхос
смущение. Когато Симеон забелязал това,
което се случило с войската, от една висо-
чина, като насърчил своите хора, впуснал се
срещу ромеите, нападнал ги, докато били
объркани, и внезапно обърнал всички в бяг-
ство. Едни от тях българите избили при пре-
следването, а други починали, като се тъп-
чели едни други. А доместикът на сходите
едва успял да избяга в Месемврия. Тогава
загинали и много военачалници и началници
на отреди.1
Бил изпратен Йоан Вогас да доведе пече-
негите за съюзници срещу българите и пат-
рикий Роман Лакапин2, друнгарий на фло-
тата, бил определен да отплува с корабите,
та същевременно и да помогне иа доместика
на сходите,3 и ако бъдат доведена от Во-
гас съюзниците, да ги прекара. И тъй Вогас
пристигнал със съюзниците. Но понеже из-
бухнала свада между него и Лакапин, пече-
негите, като видели, че те се карат помежду
си и не се грижат за тяхното преминаване,
се завърнали в земите си, И тъй едни раз-
казват това и по такъв начин обясняват по-
ражение™ на ромеите — понеже не полу-
чили военна помощ, — а други иначе пре-
дават събитието; те казват прочее, че когато
Фока надвил варварите и ги преследвал, пус-
нал се слух, че друнгарият на флотата зами-
нава с войската, за да завземе престола. Ко-
гато това стигнало до ушите на доместика,
той се разтревожил, спрял преследването и
се върнал в стана, за да провери тоя слух,
и оттук настанал обрат във войната. Защото
ромеите побягнали, като сметнали отиването
на доместика в лагера за бягство от сраже-
нием, а българите, като прекратили бяг-
ството, започнали да ги преследват. Прочее
връщането на доместика в лагера било пред-
извикано от силното желание за царска власт.
Обхванат от стремеж към властта, той бър-
зал, та ако заминаването на друнгария било
действително, да го превари и да си присвой
властта. Когато Лакапин и Вогас се върнали
след поражением, това, което станало между
тях, било подложено на съд и Роман бил
осъден да му бъдат извадени очите като ви-
новник за поражением било поради зла воля,
било поради небрежност. Обаче някои, който
били много влиятелни пред императрицата,
го отървали от тая присъда,
А българинът Симеон, възгордян от по-
бедата, настъпил срещу Цариград. Противо-
1 Сражениего сганалп па 20 август 917 г. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 380—381, - Бъ-
дещият император Роман Лакапин (920—941), който по това време бил началник (друнгарий) на флотата,
а На Лъв Фока.
176
loannes Zonaras — Иоан Зонара
театр be абтф ла^.те о toiv oyoRbv bopdottxog д
Фаглад' xal gdyypg avyxQOTp&ei орд ёг Катаоиоттид
oi fiaQfiaQOi г/гтууто (pp. 4633—466Д
34. Romanns Lacapenus Christophorum
diademate ornai
Kai b uev Лахалрудя "Pmgavbg otha> rrjg avaQ-
Qtjoeujg s'vvysv, ovx ?’iydna be таитря rv%chv аётбд,
dZ2d иетд. flea%v xal Ti/v oixetav ogsvvETiv zip'
&ecbdjgav таичо’ф el та xal rov vlbv Xgiozoipogov,
nQQaiQeaet uev rep boxe.iv too KaivaTavzivov, zg
РдмтрРил fiiatpgsyov абуиллоттбя те ходя oik'
iddQQet xal hr ovg(pOQa zt'Oegev^v тд. лдаттбрега,
gg ftaQQOvvzog Ьё avreQdv (pp. 469iy—4706).
35. De bellis Symeonis cum Romanis gestis
et de pace Petro regnante pacto
4) Xvue.aiv bi хата трд лблесод ехлеилы azQa-
тоу- Yya bi gij Фдоттед тая лдо туя лбЬа>д Ьщ,-
(p'&eiqcoolv ay/ли ад, ёле pipe xal 0 'Pcogavog tov я
aVTiTa^opEVGVQ иРтхлд. xal ztov BovLyaQayy алел-
&6vTcov avzoig лтлтоисн gl: xal tcov dgyovzcnv лол-
Aoi, Tinv be ye отдаткитб/у ol uev sig тая eQigoeig
олегЬохтед sgppvat. лаоаллг-ovcag sig zip’ bdl.aooav
IgiM opatvov xat плЬ xvgdnmv ётредоуто, ol bi fab
tcov ло^ериму bidALvvTO, ol bk xal ^omrsg ovv-
EAaufidvovzo. оето) bs btart&dorig туя cPaiuaixrjg
OTQaridg хата тек Ihyydg, та те exel бута dvdx-
wqu ol BovAyotooi ёлодлбкроаг xal та/.Аа baa P
тф aiyialxp tov xadavrixpi' rip лбёесод fjoav 6ta~
xetuevov лод&рои. Рауоборд be Tip too cPa)ga~
vov ovgfdov трд Auyovozpg (Jsc bebgag fj tov 0a-
oil.kwg XQiozoqroQOv yt'vr] Xoqia zov туя Avyob-
атгр ipiurpg bvdgazog.
'O T(uv Bovlydgaiv Reprjyovgsvog Kvgedry rfj
’Adoiarov/ToRt лроое0аАе xat zaifapy ёло/лоохеи
zjvvos yc/v orbev, si gp zotg evbov entLehofaei тд
entTijbeia' pia^ogEvoi удд тф ?лиф xal eavzovg xal
тру лору тоТд локерюи; лаоеЬаохаУ, т6те givrot
xal b ex Тд^лб.Ротд Asajv gezd bvvdgsaig vavrixrjg
xazd rP(0galmv еутЬдцогУ d?Aa rovzop лер, тту vpoov
Aijgvov тдердеед eneAihvcai "Ptoudixal тоёд uev
LAyagpvo д oyebbv ri дфклаутая btstp&aQxaoi, zag
Ьё vrjag avrarv гло^ому/аид Елофоау, gohg rov
TQtuo/.irov (pvysiv iptoxvaavTog. xal 6 Botd.yaQog
be XvgEtov та те хата Alaxsbovtav xal тал1 &Qa-
поставил му се пак доместикът на схолите
Фока. И след като било завързано сражение
в Катасирти1, варварите били победени.
34. Роман Лакапин провъзгласява
Христофор за съимператор
Така бил провъзгласен Роман Лакапин2 *,
но като не останал доволен от това, след
кратко време увенчал и собствената си съ-
пруга Теодора, а след това сина си Христо-
фор8 уж поради желанието на Константин,
а в същност по принуда. Той се оплаквал
пред тези, на който имал доверие, смятайки
станалото за нещастие, но не смеел да про-
тивореча
35 Войни между Симеон и Византия
и сключване на мир при Петър
А Симеон изпратил войска срещу столи-
цата.4 И Роман изпратил войски, който да
им се противопоставят, за да не разрушат,
като нападнат, красотите на градските окол-
ности. Когато българите ги нападнали, заги-
нали и много от началниците, а от войниците
тези, който побързали да се качат на плу-
ващите край [брега] кораби, изпадали в мо-
рето и се носели от вълните, други били по-
губени от неприятелите, а трети били живи
заловени. Докато ромейската войска се на-
мирала в такова положение при Пиги5, бъл-
гарите опожарили тамошните дворци и всичко
друго, което се намирало на брега на про-
лива срещу града. Понеже съпругата на Ро-
ман, августа Теодора, умряла, удостоена била
с името августа София, жената на император
Христофор.
Предводителят на българите Симеон на-
стъпил срещу Одрин и го обсадил.6 Той не
би постигнал нищо, ако жителите му не били
евършили припасите си. Обаче принудени от
глада, те предали и себе си, и града на не-
приятелите. Тогава и Лъв от Триполи7 по-
теглил срещу ромеите с морски сили. Но
ромейски триери, като стигнали до остров
Лемнос, погубили почти всички агаряни и по-
топили всичките им кораби8 и едва Трипо-
литанецът само успял да се спаси. И бъл-
гаринът Симеон с голяма войска опустоша-
1 Сражението станало през същата (917) година при е. Катасирти, близо до Цариград. - Роман Лакапин
свалил регентката императрица Зоя, провъзгласил се за съимператор на Константин VII Багренородпи и оженил
дъщеря си за него. а Христофор е бащата на бъдещата българска царица Мария (Ирина), жена на пар Пе-
тър. 4 Събитията се отнасят към пролетта на 9'21 г. Срв. Златарски. История, I, 2, стр. 421—422. 5 Пиги
ЩгууаС — Извори) — предградие на Цариград, където имало императорски дворци. Срв. Janin, op. cit., р. 141-
142. t; Тази обсада аа Одрин се отнася според Златарски, История, I, 2, стр. 425, 439, 448 — 449, към 921-
922 г., а според Острогорски, Историка, стр. 256 — към 923 г. 7 Известният византийски ренегат Лъв Три-
политанец, който превзел с арабска флота Солун през 904 г. s Разбиването на арабската флота при остров
Лемнос станало през 924 г. Срв. Острогорски, Историка, стр. 266.
loanties Zonaras — Йоан Зонара
177
к-уд obv ffciQsc oToazevaari ёф-усфето xal лада тфу
лбА1У ёф'&фу dy/ou tojv ВХа/идуДу лЕпоВ-уто tjjv
ладЕр/ЗоХфу nal тф) ftaacXst 'Poj/mvtd ёффтцаЕу ёг~
Tvyeiv. ка1 тгр> evtev^iv о /Заойер фдетсоато кас
ката тот too Koouifiiov alyiakbv 6 цвг $а<лЛег£
gov тф атофф) а(р1кето, б 6е ys SvtUE(l>v ueto. т/js
осиесаь ларЕуЕУёто отдатсач, кал fbuiA^oav нас 6
fiaoM,Ei'$ ^ЕуаХолдЕлаз'< тф) XSvfiEc'ov sdcoQiloaru,
aotipfiaioi 6e йл aXXr'pvov disocpoav, о кас dvag е$о$е
(tyXwoat d.ETo)V. <раас у do uv(o-&8v аотшт дсалтфуас
tovtovs xal aXX^Xoi£ cwu/t/£ar ,w;rd хХаууТф, sir
evPoq dtaGTijvai. аХХфла)?, too /t7r ёл'с т-ijv лбХст
алолтаттос, rov дФлс (фдактр> ксгфааттод то лтЕдбг.
'О фаосЛЕр 6е ' рторлпир йлХ^отЕПва/лЕгод ёлс
тф тфо РатяХнаь йохп сполео ЫсХоХ^орЕУод
т&у Sqkcov, ol's оливнтои^ KafPcEgaiv, кас ,ш/ ар-
kovuevos бтс savTOV нас тот tcov viecov лдЕофбте-
qov ф^ссооБ дсадфиатое, ка1 tov$ лослогс; bvo tcov
лат 6m v avTov fiaatXtntbc; TsracvlmKEv, Еста ксй top
EK TOV XoCGTOCpOQOV уЕУбсЛЕУОУ ОЪ'Тф vlcovoy, 7,(11
тфт tm> 'P'jjiialojy аохфу avzl фаойеса^ sis ло'лиао-
%iav слЕтф'ЕукЕ. тфл ТЕХеотаёо.) дё tcov vicov avrov
&£O(pvXaKTQ} top $q6vov tov doy^EQarcxov тф: pa-
OlXldoS T(7)V л6?,Е(ОУ pmiJUTEVOpEVO^ &ЛЕИЕЦ)Е К/Лр
дскбг, dta tov латосаохои лдохЕсосоДётта кас ovy-
xeXXov. tov noTQiciQxov 6e NckgXcIoii ETi] тосокол-
dsKa to dsvTEQOv тф EKxXrjotas кдатфоауто^ кас
fCETO.'&EUETOV Тр’ фсотфу., () (Л7]Т00ЛоХсТ7]^ ’ApaoEcas
Хтёрпуоя еР тот TXoovov тф KcnvoTavTivovnca^cnq
ЦЕтфтЕИТО.
V) LLEVTOt TCOV BovXytlQCOV aQpyny О XvpCECl)V,
dvpQ div alpdicov, фооуфаг ayziv оолоте 3/ло; лоо-
llQ-уто' O'&ev ката tov еДуоту; тауу Хооратсот sorod-
tevgev, аХФфтт-^то vXekei'vcov, y.av тар tcov dgmv
dvoyooQtacg to olkecov алё^аХе orgdrevpa. h> тобтв)
jtQuOEkOi tiq тф) fiaoiAEi Рорлауф, Xsywv тру
avco&Ev тф ev тф SvQoXocpcu aipcdoG xafadgvaE-
yt]V GTYjX-yv xal лдф; rd so^SQca алорХЕЛОЬСаг ei;
zdv Xv/u.eo)v ёотосуЕссЪорас tov BodXyaQor, xal ec
вал земите на Македония и Тракия и като
дошъл до града1, направил лагера си близо
до Влахерните2 и поискал да се срещие с
император Роман. Императорът приел сре-
щата. И той пристигнал с флота на брега на
Космидий, а и Симеон дошъл със своята
войска и започнали да разговарят. И импе-
раторът щедро надарил Симеон. Но те се раз-
делили, без да постигнат съгласие, което, из-
глежда, са предвещавали двата орела. За-
щото казват, че два орела прелетели над тях,
срещнали се с крясък един с друг и след
това веднага се разделили, като единият от-
летял към града3, а другият насочил кри-
лете си към Тракия.
А император Роман, обзет от жажда за
царска власт, сякаш забравил клетвите, конто
положил върху светото писание, и недово-
лен от това, че удостоил с коронясване себе
си и по-стария от синовете си,4 увенчал
като императори и останалите двама от си-
новете си, а също и внука си от Христофор
и така променил управлението на ромейската
държава от едновластие в многовластие. А
последният от синовете си, Теофилакт5, на
когото замислял да даде патриаршеския т|,он
на Цариград, подстригал за монах, като па-
триархът го ръкоположил за синкел6. А ко-
гато умрял патриарх Николай7, който след
възстановяването си управлявал църквата три-
надесет години, патриаршеския трон на Ца-
риград заел митрополитът на Амасия8 Сте-
фан9.
А царят на българите Симеон, който бил
мъж на кървите, въобще не обичал никак да
стой спокоен. Затова тръгнал на поход срещу
племето на хърватите, но бил победен от
тях10 и дори загубил и собствената си войска
в непроходимите планини. В това време при
император Роман отишъл някой човек и му
казал, че статуята, която е поставена в най-
горната абсида на Ксиролоф11 и която е
обърната на запад, предвещава съдбата на
Симеон и ако някой отсече главата й, след
1 Цариград. u Влахсрнн — квартал в северозападната част на Цариград, близо до Златния рог и до
т. нар. Влахернска врата. Срв. Janin, Constantinople byzantine, pp. 303—304. ;i Към Цариград. 4 Хри-
стофор. ;1 По-късно цариградски патриарх (933—956). Патриарх Теофилакт бил брат на българската царица
Мария (Ирина). Запазено е неговото послание в отговор на запитването, което направил цар Петър, как да дей-
ствува срещу богомилите. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 840—845; ГИБИ, V, стр. 183—189: срв. оше Б.
Примов, Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществено-политическо значение, ИИИ, VIII (1960), стр.
87—95; Д. Ангелов, Богомилството в България, София, 1961, стр. 22—23; 96—97. 6 Синкелът бил висше
духовно лице, един вид секрстар на патриарха или на някой митрополит. Синкелът на цариградския патриарх
бил същевременло на служба в двореиа и по всяка вероятност служел за връзка между патриарха и императора.
Вж. J. В. Bury, The imperial administrative System, London, 1911, p. И6. 7 Цариградският патриарх Нико-
лай Мистик заемал патриаршеския престол от 901 до 907 и от 912 до 925 г., когато починал. Запазена е не-
говата кореспоиденция с българския цар Симеон. Срв. ГИБИ, IV, стр. 185—297. 8 Амасия — град в област-
та Понт в Мала Азия. 9 Цариградският патриарх Стефан II (925 — 928). 10 Става дума за неуспешната
война, която Симеон водил с хърватите през 925 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 500—506. 11 Ксиро-
лоф се наричал един от седемте хълма в западната част на Цариград, на който се намирали различии статуи
и исторически паметници. Срв. Janin., op. cit, pp. 402—403.
23 Гръцки извори за българската история, кн. VII
178
Joannes Zonaras
Йоан Зонара
xrjv laviri? алсотёвр] ng XEcpahjv, vyiErai ту Ёхторт/
tov Xvppow rj p3oQa. <5 /ter оvv еЪте ravra, xal
7} xscpaB'i туд onpys odx sig iiaxgav е^етет/ацто,
xal тф) Svycscov a&dcoQbv елеВле то flicoGtpov,
MUP&svn xaQdtcoyp,qo, co? рета ravra syvcoo^y tq>
^aoikel axQtficooapsvq) rrjs exeIvov reZsVTvjg тду
xqiqov. (bs <5’ dvfiQcbnxuv d XvpEihv алЕрцФобеу,
у tcov BovXydoatv doxy лодд IIetqov tov ex тфд
devT^Qas avrov ywcunds абтф TsypdEvra ziEQiEpyAv-
&ev. os, елес xal iUaq) то rear BovKydocov cdvog
Tp> ntE'QOUEVOV Xal rd TlEQlig 8'fh’Y} Uy xavavrov
oouyoaiEv Edsdisi xai ttqo tcov aX),o>v ' Poopalovs,
oteAaei jiqos tov басила, axorddg tKOiyodpsvog, et
<F aiQoivo, xai xydog sis eavrov. cbs Ьё тф /Jaai^ei
xal tippcv xaraflvpua cdogs rd avrovueva, xal av-
tos 6 Hetqos acplxero, xal ysydvaot pEv ow&yxai
jieqi OTtovdcbv, owfofyri № ссдтф лоод ovu^tcooiv
yapixyv xal у tov pjaoiAECog cyyovy, 1) Ёх tov лрсо-
fivreQov tcov vicov adrov tov XQtoTOfpoQov yeyev-
VycO.
'O be fiaodsvs 'Pcouavds ovx uqkovv yyovpiEvog
8rt eovtov tov fiauiMa KcovoravTivov &TE$lfiacsE,
Xafiyv Ё^утсл хсй tov Xqiotocpoqov xQoiptvai avrov'
xal AcaQsoxsvaos rnv tcov BovAyaQOOv лблрВгк er
тф tov yapcv хацэф) oraotaoai, i^yrovoav rbv Хсютосрб-
qov лоб rov KaJVOTCiVTiTov dvayoQS'vsobai, xal did
ryv ordoiv ду&£)' olxovoucdv ti naQExdiQyoE rd
ahortpiEvov yivso&ai. slra игре to fisiov hstoag, 6
rag SptoXoylag аътф ЕрлЕлЁдсохЕ, iipPaidso&Eig то
vnyxoov, xal dptpo.) roi>g uXkovs vieis avrov tov
Xoivoravrivou лоотсоосд sicpy psi offai лЕлоЁухс, xal
d ttqootos лерлтод EysVETo, xal ei py 6 yixQdg 'Pco-
pwog 6 tov Xqiotocpoqov vids Ecp&y fiavcbv, xa-
xeivos (lv atirov лдотеНруто (pp. 470lg—475г).
36. De comitis fiUorum seditione
CO ptEVTOt tcov BovkydQcav aQxyysnvv Hetqos,
туд yvvatxos avrov 'davovayg, ids лобд 'Pcopatovg
dvaxatv^oov onovdag dpyQOvg ^u.qeo%e dvo oixeIovs
vlovg BoQioyv xal 'Pmpavov' xal д дег &ле$1со,
oi S’sxelvov naldsg dnDc&Eiv Eldih'pja.v sig rd olxsta
отсичането ще последва гибелта на Симеон.
Прочее това казал той и не след дълго гла-
вата на статуята била отсечена. И същия час
настъпил краят на Симеон, който умрял от
сърдечен удар, както узнал след това импе-
раторът, като разпитвал подробно за времето
на неговата смърт.1 Щом Симеон напуснал
тоя свят, властта над българите преминала
върху Петър,2 роден от втората му жена.
Той, понеже българският народ бил измъч-
ван от глад и понеже се страхувал да не би
околните народи да потеглят срещу него, а
преди всичко ромеите, изпратил хора при им-
ператора, за да сключи мир, а ако той би
пожелал, и брачен съюз с него. Понеже и
двете предложения се поправили на импера-
тора, пристигнал и самият Петър. Бил склю-
чен договор за мир3 и се свързал брачен
съюз между него и внучката4 * на импера-
тора, дъщерята на най-стария му син Хри-
стофор.
А император Роман, като не се задоволя-
вал с това, дето поставил по-ниско от себе
си император Константин6, търсил повод да
постави пред него и Христофор. Той подучил
събраните българи, който били там по време
на сватбата, да се покажат недоволни и да
поискат да бъде приветствуван Христофор
преди Константин, като представил, че уж
поради това недоволство е отстъпил на мол-
бата им. След това, без да се бои ни от
бога, който утвърдил неговите обещания, и
без да се свени от поданиците си, наредил и
другите двама синове0 да бъдат поздравявани
преди Константин и ако малкият Роман, си-
нът на Христофор, не бил умрял, би го по-
чел също преди него.
36. За бунта на комитету лите
И тъй предводителят на българите Петър,
след като умряла неговата жена7, подновил
договора с ромеите и дал синовете си Борис
и Роман за заложници.8 Когато той умрял,9
на неговите деца било позволено да се вър-
нат в страната си и да завземат бащината си
1 Цар Симеон починал внезапно на 27 май 927 г. Срв. Златарски., История, I, 2, стр. 513—515. 2 Бъл-
гарският цар Петър (927— 970). Симеон лишил от престола най-големия си син Михаил, роден от първия му
брак. 3 Мирният договор между България и Византия бил сключен през есента на 927 г. Преговорите за
мир били водени от вуйчото на цар Петър, Георги Сурсувул, който имал голямо влияние в управлението. Срв.
Златарски, История, I, 2, стр. 516—523. 1 Става дума за внучката на Роман Лакапин Мария, която по
случай сключването на мирния договор била наречена Ирина. 3 Законният император Константин VII Багрс-
нородни. е Имат се пред вид другите двама сина на Роман Лакапин — Стефан и Константин. “ Бтл-
гарската царица Мария-Ирина починала около 963 г. й Мирният договор между България и Византия бил
потвърден през 963 г., след смъртта на Роман II (У59—963). Едно от условията било пар Петър да изпрати си-
новете си Борис и Роман като заложници в Цариград. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 569—.570. 9 В.Н.
Златарски, История, 1, 2, стр. 579, отнася смъртта на пар Петър към 30 януари 969 г. Според някои автори
Петър умрял през януари 970 г. Срв. К. Иречек, История на българите. Поправки и добавки от самия автор,
под редакцията на Ст. Аргиров, София, 1939, стр. 102—103; П. Петров, Образуване и укрепване на Западната бъл-
гарска държава, част I, ГСУфиф, LIII, 2, 1959, стр. 164.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
179
xat тф> jrartocpav dQ%ip' хатахтijoaopai. ev(K ydg
rmv xognrtov т(7п’ ev BovAyaQotg Tsaoagcs лас des,
/lafitti, yimoifc, ’AaQCov, Xapovrp., алоотат^ааг-
тек toik BovAydo i'b dvsoeiov (p. 4957_13).
37. Sphentoslavus Bulgarian!. invadlt
Tcov dr TcvQxmv, raw Ovyyomv digadrp id
fyoaxcpa Бц'Со’летоуу , тф BovlyaQla? Eypatpev cIq-
zovu 6 fiaatA&K Ntxpfpdpog pti{ 7iotQa%(OQE,iv абтос-
dcaiialyciv тф’ Ljtqov xal тф] 'Pcopalmv /.t’tialvEO-
Pat. 6 tie ovy vmptovoE, faycor ок „бтс хаЗТриаур
ovTOt ёвтдатЕООУ, maoaxadovurvog ovup.a%T]Gai tv
ovx ФРеБ]оск. xal vvv рте фаорБтЕК отсо с доя e{7e-
ркра. лоск аотоТк, а&сйк фиск лаоаолоуд^оаг блфа
те хатЕхеЬчоу ацао&си xat xtvijcjac лб/iEUOv &iqo-
cf,dovoT.ov.tL d^oxQot'oPdig rolvvv evtel'Psv ек тог'
dgyovva Puoolap тсп> XcpEvdou'dd.aftoy dismQEofiev-
оато, ефоррсбу хата BovlydQCOV avrov' dtd xal rov
vldv tov ёу Xeqo(7)ti лооотеуоутск тоу FCaAoxvQov
jiqck 'Poyoiav txnJnopfpsv. I'TiifyiQaTEVEi To'ivvv хата
BovkyaQcov ovvraypta r Pm оix6v xal ycdgav avrmv
zroHijv rMpaaio xal Aclar ovx Evcupvl}ppTOV exelPev
anpAaoz. xal тер ётиоут.с д ётсаотф ovy цттоу rmv
tcqoteqotv 01 'Рок rd BovTydQmv ёиахспоаг (pp.
51218—5131J).
38, Pauliciani Bulgarlam Joanne Zlmisce
regnante incolunt
ootieq тф> aQxiEQGjovvpr хатадефарЕКск dSuooiv
З&ето лоб; rdv "loPtvvrjV t.oik MavtyaiovK ex rife
Ecpap jXETOtxloai ttqoq rd голрча, лоЗЛоТк тф adrmv
ftvoaQQ. atQEOEt diaq? &с1доута<;. ov тсуг dfymocv лй.-у]-
Q(dv eIq ФшллоулоВу jtiErdyayv to ysvcK t(7)v Ala-
viyauov (pp. 5211Г1—5224).
власт.1 А четиримата сина на един от ко-
митете в България — Давид, Моисей, Арон,
Самуил — въстанали и бунтували бълга-
рите.2
37. Светослав нахлува в България-
Когато турките — сиреч угрите — опу-
стошавали тракийските области, император
Никифор3 писал на българския цар да не
ги пуска да преминават Дунава и да опусто-
шават ромейската държава.4 А той5 не
послушал, като казал: „Когато те воюваха
срещу нас, при все че бе повикан от нас, ти
не пожела да ни дойдеш на помощ. И сега,
когато по принуждение ние сключихме съюз
с тях, ти ни караш да нарушим договора, да
вдигнем оръжие срещу тях и да започнем
безпричинна война.“ Прочее, след като полу-
чил отказ от тях, Никифор изпратил прате-
ници при княза на Русия Светослав6, като
го подтиквал срещу българите. Затова той
изпратил в Русия Калокир7, сина на херсон-
ския протевон. И тъй руска войска потег-
лила на поход срещу българите и опусто-
шила голяма част от страната им и откарала
оттам безбройна плячка.8 И на следната го-
дина9 русите нанесли на българските земи
злини, не по-малки от предишните.
38. Преселване на павликяни в Тракия
по време на Йоан Цимисхий
Той, като приел патриаршеския ^престол,10
изявил желание пред император Иоан11 * * * * * * * да
пресели от Изток в западните области мани-
хеите19, който поквариха мнозина със своята
мерзка ерес. Той изпълнил искането му и
докарал манихейското племе във Филипопол.
1 Според Златарски, История, I, 2, стр. 593, врълдането на Борис и Роман в България станало през
пролетта на 969 г.; Петров, Образуване и укрепване на Западната българска държава..., стр. 164. отнася то-
ва събитие към пролетта или лятото на 970ф г. 3 Въстанието на комитопулите, сицовете на комит Никола,
избухнало непосредствено след смъртта на Йоан Цимисхий—И януари 976 г. Срв. Златарски, История, I, 2,
стр. 641—642. 3 Никифор II Фока (963—969). 3 Едно от условията за подновяване през 963 г. на до-
говора от 927 г. било българите да не пускат през своите земи маджарите да нападат византийските територии.
Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 569; П- Мутафчиев, Маджарите и бьлгаро-византийските отношения през
третата четвърт на X в., ГСУифф, XXXI, 8, 1935, стр. 18 и сл. •” Цар Петър. 8 Киевският княз Све-
тослав (946—972). 7 Калокир, синът на херсонския управител, бил изпратен от Никифор II Фока при Свето-
слав към края на 967 или в началото на 968 г. Срв. П. О. Карыигковскай, О хронологии русско-византийской
войны при Святославе, BBp., V, 1952, стр, 134—138. 8 Първото нахлуване на киевский княз Светослав в
България се отнася към края на пролетта и началото на лятото на 968 г. Тогава русите превзели редина
градове по Дунава, между конто бил и гр. Переяславец (Малий Преслав). Срв. Златарски, История, I, 2, стр.
577—580 ; Карышковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 138. 9 През 969 г.
10 Става дума за монаха Теодор, който станал антиохийски патриарх в 969 г. 11 Йоан Цимисхий (969—976).
12 Манихеи тук са наречени павликяните. Преселването на павликяни в Пловдивската облает станало, както се
вижда от текста, в началото на управление™ на Йоан Цимисхий. Ба преселване на павликяни в Тракия срв,
Ангелов, Богомилството в България, стр. 216.
180 _________
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
39. De praeUls a Sphentoslavo cum Romanis
in Bulgaria conflictis
ol de ye "Рак то та>р Boi'AydQtov Zfirog xal тру
ycoQav агтоуу vqC eavrol'g noipodpevoc xat тоод
pyepovag tov Zdvovg iov Bogin pv те xal tov 'Pto-
uavov ovxeti теот ol’xoc epegypyro, алддцдеАоу ao-
TOV jTOV gSVElV Tip,’ '/OOQUV ХОТЕуОУТЕд. TTQOg TOVTO
S’ai'toiK xal 6 KaAoxvoog агрдейстеУ’ „el ydg fta~
ot^ei'g c P(np.aifm> drag о?] Iiq go g at ладиаа>уи, s'Rye
„трд те tcov BuvAydgcov усддад лаоауоурдасо vuiv
xal дсадт^орас тц>од vpag eiQi'jVgv dtaiwvi rovaav
xal та УлЕоуррёта ладёфо хата тб гсоллаттЯаспот’. “
ос Зё тп те tcov уоуооуу ад:тр 9eAyJ)evTeg, xal тосд
Aoyoiq tov KaAoxvgov yavrotOivTeg осте тф fiaot-
лес латта лопфллу ёлтрелц та лара tov Tdcxi/qp-
qov oeplatv f'TiatxpiiEvt/ etteDovto удасроттс xal тсЛд
tcqeoPegiv (bidAT-oav аЛаГотгхфтерог. eVTevfrer tioao-
pac хата^тсоу бл).а ртаухоуто xal тшд 'Pa>,itai'-
xaig dovcpteaiv елютроад OTpazdiQ'/p/v, or отраттр
1бт>Р' (OVOpaOE, В(Ц)ЗОУ tjdv/tOTQOV tov .ZxAtjqov,
ttR tfdp 'fPn'OVorjG avzov уарЕтфд avTadeAfpov бута,
бдццаас ос хата тлЪг Рок ететелАато. xal о ukv
алре.г ol pdgpaQot Зё tovto радиутед xal 6 tov-
tcov ёдадурд д ^д^доа&лароь, тосд те Bovkyd-
Qovg длАсааутед xat ovupdyovg лроае1А7}(рбте.д Sxv-
dagt ori IlaTCcvaxai хлхкцохоутас, xat cobs ti/V Ho-
voviav ocxavvTag TovQXovg xal отоатсаг eig tqiu-
xovra LivQtddaQ dptdpovpEVip' оготт/оареуос rpr
&Qqx7p' алаоаг DayVovto. тостосд ovv up paQQav
6 dCxkppcK oviAp'i^ai xal хата оготаФр' рауёоао-
9 ас (tcoAaogtov yap f/v лудд то ллтрРк exec г toy то
нетаитоо OTQaTt<OTix6v) отратцусхасд uef)63ocg robs
paopaQovq хатрусаУсоато. xal лрсЪтот pev лбуоуд
xapioag xal .udvcig ITar^tvdxatK елеВРуу xal кг’-
tpvcog avTovq iteQiayaycov eig rovg Aoyovg, rovg iiev
civeiae, тосд PelAv £cdvTag‘ elra xal тснд uAkocg
ovpipi^avTi peyoL аёу wog iабрролод r/v p pxixp
аотф)' <bg 3s rig tc7)v 2kv/)(7)v xal dyxco осбратод
xal 'ipvyijs лараотфиаи yevvacog elvat doxcov xal
тот dpoyeycov axavTiov {ктедтереТу, oqwv tov Sxatj-
pov ёфсллог dtiovia тад vqdsavzov rd^EK xal таб-
тад sig (Lpxi'iv дсеуЕгдотта, Форрае хатёхелуо'' xal
хатс/vsyxe тд gстрад хата трд xeqtaXpg tov dvdodg'
то Зе т I too xgdvovg toyvi xal тф aeiotijti, ovy
гррато avTov. 6 Sx^.poog ai’t'kg хата трд хера/фя
tov Sxvityv аУтёлАрдЕ, xal q tov Rtq^ovg xaracpogd
eig looovTov yeyovev evegyog tdg dtyp Tp.p'Opvai tov
ftdofiagov xal pairopa tov I'nnov та geo?/ avzov
Ылеоесу. ol ЗаОраоос 3e to epyov ёхлАауёттед eig
detAtav еуелсЛОу xal eig сриурт avrtxa стдалроат,
ок ol Pcouatot хатбтиу f Aavvovreg ло/9оод цёг
1 Йоан Цимисхий.
маджарите. 4 Числото
войска.
2 Длъжността стратилат (отраггратт) е равнозначна на главнокомандуваш.
е явпо преувеличено, за да
39. Сражения между Светослаб
и Византии ци в България
А русите, като подчинили под властта си
българския народ, страната им и предводи-
телите на народа Борис и Роман, забравили
вече своята земя и искали да останат там,
като владеят страната. Към това ги подтик-
вал и Калокир, който им назвал: „Ако бъда
провъзгласен от вас за ромейски император,
ще ви предоставя земята на българите, ще
сключа с вас вечен мир и ще ви дам много
повече, отколкото съм ви обещал.1' Л те,
пленены от прекрасната земя и надъхани от
думите на Калокир, не послушали импера-
тора1, който им писал, че ще изпълчи всички
обещания, дадепи им от Никифор, и се от-
несли твърде високомерно с пратениците. То-
гава той се принудил ла вдигне оръжие
срещу тях и като назначил за военачалник
на ромейските войски, когото нарекъл стра-
тилат2, магистър Варда Склир, брата на по-
койната си съпруга, заповядал му да се от-
прави срещу русите. И той потеглил. А вар-
варите и князът им Светослав, като научили
това, въоръжили българите, привлекли за
съюзници скитите, конто се наричау пече-
неги, и турките:\ конто населяват Панония.
Така те събрали приблизително тристахи-
лядна4 войска и почнали да опустошават
цяла Тракия. Прочее Склир не се осмелил
да се приближи и да започне сражение, тъй
като войската му била много малка в срав-
нение с тяхното множество, но ги победил
със стратегическо умение. Най-напред той се
насочил само към печенегите и като им
устроил засада, успешно ги подвел в заса-
дата: един от тях той избил, а други зало-
вил живи. След това влязъл в сражение с
други и известно време битката била с про-
менлива победа. В това време един скит,
който изглеждал, че е личен и по ръст, и по
храброст и че превишавал всички свои съ-
мишленици, като видял, че Склир обхожда
на кон своите отреди и ги насърчава към
смелост, се спускал срещу него и стоварил
меча си върху главата му. Но не могъл да
го засегне, понеже шлемът му бил здрав и
гладък. Склир пък от своя страна ударил
скита по главата. И ударът бил толкова ус-
пешен, че разсякъл на две варварина и по-
ловината му тяло, отсечено, паднало от койя.
А варварите, смаяни от станалото, били об-
зети от страх и веднага се спускали да бягат,
а ромеите ги погнали и избили мнозина и
3 Г. е.
се подчертае поеледвалата победа на византийската
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
181
dvpQOvv, sioAJoug d" f'Qcbyoovv. exavctE трд dicopscog
WK 7l£QL TOV 2tiA7]Qdv EXeWOVOU. J? VVt;' lW)i de
xal qcsol TieQisAsifyO^ouv тдакихтси. ifoav. --
wvtcov cvv ovtco ouveve^evtcov, ygaqjp хата/ми-'
pavei paoi2.Et.og tov Zx^tjQov oqti tovs Zxufrag tqe-
ipdgEvov PcaxEgaioo'&pvai fiQog тф’ ECpav xal тер
Варда тф Фозха атихатаот-ртас (pp. 52217—
5253 ; 52516—526a).
40. Joannes Zimtsces Bttlgariam capit
NvpgECEiaL д’еаьтф yvvaixa 6 раофтид oxovdp
Baai2.si.ov rov xapaxoipfopivov 0soda)oav Фиуатёда
Kayvoiaviivov tov nopfpvQoyevvtgov. etel d's 6evte-
pcp трд аитои flaafi.ciag sagog u.vaJdLVfpavTog exotqu.-
tevei хата tcov 'Pcog ovv атратефиаос л/аЛосн. xal
от.62/р ЛЕОссрагЕс' xal (Buovti оигаттаюту аитф tcqeo-
PevtoI дцреу tu)v Zxvdlov' ot ds хатолтлфод fyjav
xal rig tcov 'Piopatujv toygog хатаохолог, n ovde
tov раома dielapE. лроотадад ovv ^EQLayOnvai
cwto' ? xazd лат то отдатбледоу xal tovto хата-
ua^EiVy sxeZevgev и.лиООаттЕ.оФи. exeivcov de arnov-
tcov xal avzug EVQajvovg napalaPcDV ле'Соид sig
XiAiddag itevte xal еллбтад TETyaxLoyiAiovg dmou)
tcov TiQ&jfiECOV dntjEL xcu ap-Qoov eyyvg rgg luEyd2gg
TTsQO&AdPag yivETat. xal Pd/JeTai yaQaxa, о zovg
TavQooxvpag els a,U7j%av(m> evspuJt.. Ka2.oxv.otg de
6 tcov xaxcov KQCOTOVQyog exel tote ладбоу xal
yvovg tov PaoiXea nagayevopEVor, лоод т'>уу tCov
"Peds Алёдра ларЕрРо1фу, dtp ov гф’ rov paoj-scos
л-aQovotav p,ad6vTE? E^EpoQvPpvro, фаыд pEvroi
лараитдатолЕдЕиоУтас то1д 'PcouaioLS. ol de tteq'l
tov ftaocAEa EAftovTsg ea.? to трд IIsQaOJapag <Igtv,
cog EiupTLU, xaTu2.aufiavovc>LV ёхтод yvprapopevovs
cog бхтахсоууВоид xdxEivoL? ovvEpi^av. ol. 6e лдбд
per d24yoy dvzbypov, elra тфта отрБраттед Etpevyov.
xal ol ЕГтбд, фд ехаотод рдигато 6n2.LOdaEVOL, exl-
xovgnooVTeg roig duo<pu2.oig egigoav, xai dovvifix-
тсод avTols XtOQovoLV vxavTta^ovTES ol 'Pcoualot,
civpQOVV, ol 6e eig тф> gi62iv afrikg dvd'vnevuOTOVv.
мнозина заловили живи. С настъпването на
нощта хората на Склир прекратили преслед-
ването. Обаче и колкого останали живи, били
ранений — — -
Прочее, когато станало това, Склир, който
току-що прогонил скитите2, получил
писмо от императора да лремине на Изток и
да се опълчи срещу Варда Фока3.
40. Йоан Цимисхий завлаОява България.
Императорът със съдействието на пара-
кимомен Василий4 се оженил за Теодора,
дъщеря на Константин Багренородни. На вто-
рата година от своето паруване,5 при на-
стъпването на пролетта, той тръгнал на по-
ход срещу русите с много по-голяма войска
и със значителна флота, Когато тръгвал,
срещнали го скити — уж като пратеници; а
те били съгледвачи и разузнавали силата на
ромеите, което не останало скрито за импе-
ратора. След като наредил да бъдат разве-
дени из целия стан и да го гледат, заповя-
дал да се отдалечат. Когато те си отишли,
той взел около пет хиляди отбрани пехо-
тинци и четири хиляди конници и тръгнал
след пратениците. Така той стигнал нена-
дейно близо до Велики Преслав и се разпо-
ложил на стан, което веяло паника сред тав-
роскитите.6 А Калокир, първопричинителят на
злините, бил тогава там и като узнал, че е
дошъл императорът, избягал в стана на ру-
сите. От него те узнали за пристигането на
императора и били обзети от смут, но все
пак разположили стана си близо до ромеите.
А войските на императора, като стигнали,
както казахме, до град Преслав, сварили вън
от него около осем хиляди войници,7 из-
лезли на учение, и влезли в сражение с тях.
Те издържали кратко време, а след това
обърнали гръб и избягали. А ония, конто
били вътре, се въоръжили кой как можал и
излезли, за да помогнат на съплеменниците
си. И както вървели безредно, ромеите ги
пресрещали и избивали, а други се отпра-
1 Сражението станало при Аркадиопол, дн, Люлебургас, през есента на 970 г. Срв. Златарски, Исто
рия, 1, 2, стр. 603—604; Карышковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 136’
а Под „скити“'угук се разбират Светославовитс руси. 3 Варда Фока бил син на куропалат Лъв Фока, брат
на убития от Йоан Цимисхий Никифор II Фока. Варда Фока вдигнал голям бунт в Мала Азия. 4 Парами-
момен се наричал дворцовият служител, който се грижел за безопасността на императорската спалня. През X в.
той става един от Най-влиятелните сановнипи в двореца и в империята, Срв. Brehler, Les institutions, pp.
128—130. Паракимомен Василий вземал активно участие в управлението на държавата при Йоан Цимисхий
и в първите години от царуването на Василий II. Срв. Острогорски, ИсториЦ Византщс, стр. 285—286. 5 Т. е.
през 971 г. G Според Златарски, История, I, 2, стр. 609, завладяването на българската столица станало
през април 972 г. Fr. Diilger, Die Chronologic des grossen Fcldziiges des Kaisers Johanes Tzimiskes gegen die
Russen, BZ, 32 (1932), датира това събитие през април 971 г. Срв. също Острогорски, Историка Византине,
стр. 281 ; Карышковский, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, стр. 138, 7 Става дума,
за част от Светославовата войска.
182
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
dzz’tп,п,еоуу tivPv Е&лпаоау&тпу xal тут ?Лд тут
tt61av dnayovoav (itqwtuv ёпттЕтхсааттату, ol fiaQ^a-
qoi dva tov ёхтод tov аотЕод ypQov Eoxidvavro'
Evfta ol ,ukv E^coyQovVTO, ol 6i xal dxTEtvovio, ol &EV
ту zigXIei, Tag лоЛад xAstoavTEg ёлоЛюдхоР'то. ту
д3ё£уд tov ларахощощЕгои Ватудыог ptEid яаоуд
туд отоаиад ЕМЗогтод, eqqcoueveoteqov 6 ^aopEvg
ту TiohoQHia ёлтхЕру/оуит’ xal Ttvsq dtd xlt/uaxiov
sis to TEtyog dvafiEflyxaoi xal rove exei rmv flag-
fiaQfov xaraiyqr&evTag ovyxdipaviEg gitpEQi rdc
lag yvEco^av xal zyrPa)f/atxy отоаиа яаоу pd—
diav TiagEoxov тут F.'oodov. xal ouTtng /uev id туд
TlEgoiMaflas аотт 'Puyiaiotg хатЁоту aldaiyov,
ivfta xal 6 rpv BovAydgcov fiaapEvq b BoQtoyg
ЕаХ(>У oj xal лаа Ье Toiq BovZydQQig Emeixavg 6
adioxQd.T<oQ ёууруаато,, dvETOvg avioug utpiEig, ov
хата BovlydQWv /J.ytov aoao-ftai 8лЬа, хата de yv
тру Ppg. ло%2ру di Sxvfpov Etg byjlyo)tud тт
xQoottEtpsvydicov, e^eZeiv xal rov 10 (5 flaotAEvg exe-
Aevoev, ol di. OTQaitPjTat did. to tov толоо dvodko-
tov yoav anoodv,uot. oyvoug 0 "Itoavvyg avrbg лоб
tPv a)j.<x>v Tts'Qog алуе/ лобд то дуудаща, xavTsv-
Aev exei th.'ve&eov алаут.Ед" xal yXu) xdxEtvcw ottov-
dy то dyvgcoua xal tPv ev avTco ol ,uev dtEtp&d-
Qyoav, evtot dk xal a/.corol 'Pto/iaPtq ejevovto. тоттсу
uev ovv тф dor el tpQOVQav ЕухатёатуОЕУ 6 ffaaUEvg
d^id^iaxtv, Exetvog di dnyEi лобд to Aoqooto^ov, <)
xal Ao/oiga xaAEtTat, xal nvag лоЛыд fAPv хата
naQobov xal {pQO&Qia ёхлод&уаад Eqy&dxsi ngog to
Aoqogto^ov. yv de лоб туд ло^Еояд iaviyq ёотоа-
TOTTE.dEvxcvg 6 layy 'PPg dgxyyog 6 £(pEvdo<vdAd-
ftog. (bg ovv Eldov aXlrjlag al отдана^ avvEQQayy-
oav snaV-y^ag sv'&vg, xal то цеу локо туд тутЕоад
аууоша/мд e/adyovTO, tteqI de dsilyv by наг алЕ1-
QyxOTeg ol 'PPq EvsxAtvav ngoq tpvyyV xal ol 'Pav
fiaiot, Edicoxov, ji2.EtO‘Oi tih> ovv tow fkiofidgcov
djiAXovTo, ov fiEtovg dk ^ojyQy&yoav, ol d’ste to
AoqootoHov Exavifl&ooav’ xal 6 /Swdsrc ттдЬ туд
ло^еоод ny^djaevog ydgaxa тад T^,yQEiq tov vIotqov
(yv^a^ovoag tcqooeuevev, tva у у ol 'PPg dnodga-
oaiEV- 6 di SfpEvboo'dkd^og oi>? xavEiyE Bovbydr
Qovg, sig si'xooi yihadag о^тад, pg bsysTat, латта-д
олб dEouotS Елотуоато, dEtoag ay ёлатаотасЕт
avTco у тф /ЗаотАы лдооушдуоахиг. dig di xal d
отоХод naQyv, ettoJmqxei Tyv л-ohv d ^aac/Evg. ex
KarvOTavTslag de xal (pQovQtwv eteqwv ^Qio^Etg
лоод tov АаосЬеа atptxovTo atTOvvTEg ovyyvobtiyv
xat bavrovg naQadtdovTEg ai'icy xal та tpQoVQta. xal
вяли отново към града. Обаче неколцина кон-
ници бързо препуснали и преградили пътя,
който водел към града. Варварите се пръс-
нали на полето вън от града. Там едни били
пленени, други избити. Ония, конто се нами-
рали в града и заключили градските врати,
били обсадени. На следния ден пристигнал
паракимомен Василий с цялата войска и им-
ператорът започнал по-усилена обсада. Някой
се качили със стълби на крепостните стени,
съсекли с мечовете си заловените там вар-
вари, отворили вратите и дали възможност
на цялата ромейска войска лесно да влезе
И така бил превзет от ромеите град Пре-
слав, където бил заловен и цар Борис1;
към него императорът се отнесъл снизходи-
телно, както и към всички българи. Той ги
оставил свободни, казвайки, че не е вдигнал
оръжие срещу българите, но срещу русите.
Понеже много скити били избягали в едно
укрепление,9 императорът заповядал да пре-
вземат и него. Но войниците отивали с не-
охота поради непристъпността на мястото.
Като научил това Иоан, сам отишъл пеша
преди другите при укреплението и тогава
всички се стекли там. С тяхното усърдие
било превзето и това укрепление и едни от
ония, конто били в него, погинали, а други
станали пленници на ромеите. В тоя град
императорът оставил значителна стража, а
сам се отправил към Доростол, наречен още
и Дристра. Като превзел по пътя някой гра-
дове и разрушил някой крепости, той при-
стигнал до Доростол. Князът на русите Све-
тослав се бил разположил на стан пред този
град. Щом войниците се видели едни други,
веднага се нахвърлили едни срещу други и
по-толямата част от деня се сражавали с
еднакъв успех, а привечер русите се отчаяли
и ударили на бяг. Ромеите ги преследвали и
извънредно голям брой от варварите поги-
нали, други били заловени в плен, а някой
се върнали в Доростол, А императорът се
разположил на стан пред града и очаквал
триерите, конто щели да пазят Дунава да не
избягат русите. А Светослав оковал всички
българи, конто имал, около двадесет хиляди,
както казват, понеже се боял да не въста-
нат срещу него или да минат на страната на
императора.3 Щом като пристигнала и фло-
тата, императорът обсадил града. От Кон-
станция4 и от други крепости дошли пра-
теници при императора, конто искали милост
и му предавали и себе си, и крепостите си.
1 Българският цар Борис II (969—972). 2 * 4 Очевидно тук става дума за т. нар. вътрешен град, огра-
ден от вътрешната крепостна стена. 3 За отношенията между българи и руси по време на тези събития
вж. П. Мутафчиев, Русско-болгарские отношения при Святославе, Зешщагшщ Koijdakovjgnuin, IV, 1931, р. 77,
4 Констанция — при дн. Ккктенджа,
toannes Zonaras — Йоан Зонара
183
ravra psv ol 'Рсоралол ладёЗа/Зоу, j; de rov Xopo-
gtoAov лоЗюркЛа PpypEQag длурКЕОЕ л1е1оуад, tcov
fiapfiaQayv Evqwxcog dvrayoovi^opEvoov. cog д'ёк tcov
лоЗерсог tcov ovvexcov лоЗЗм1 Tpavparicu ysyovawv,
уду de avrobg ка), та Ксоарку ёллАеЗаллет, sQ^avro
серии •d-Qavsa^ai, rd. (pQovypara. aZZ’ Papsvdocpjdd-
(log гдкта cpv3.aigdpevog doelyvov кал XEi/aEQiOV, ev
p,ovogv3,oig avdoag epfiiftaoag d>osi dioyilXovg кал
avrbg tKsivotg оюЕррЕрукодд, АлуЗт^ЕУ Еллоп1оао-
frat kuI ovV^avreg та xQud>dy eig co Aoqooto3ov
ёлаулроау. кал zivag тагу "Poopaicov Церилоутад
лер rov лотарду eokeдаоpsvovg натаЗЗад ка) (13-
lag xpeiag iddvTsg, iK^avrsg ro)v лЗолоуу ivlovg
а.лёкт£луау ко) laOdvrsg ad&ig sig rd dogdoroAov
ёлатуЗ^оааг. tovto nm>v tov ftaoiMa ёЗилуое кал
roig rov ordlov KardQxovciv ёллхбЗсод ел%е, кал si
eti lafiotsv avrobg oi ffdpffaQOt алолЛЕтооаУТЕд, улЕл-
3yos Hayarov slvai aqpfoi rd ёллтлрлоу. ёсрЫснд ds
yu^QOtg Рдукоута лоЗюркуиад ryv лоЗлу кал рулсо
vavryv еЗсоу ё'угоо hpcp svdov катауалУсоаоНаС кал
лЕрка&утал vabryv, ёллтурсду aKQiftcdg i'va prj ao-
Hev avroig ypsdbdsg и корлоду. oi. de fiuQpaQCi
лоЗЗи.клд ёкдрорд,д лолцварегст yrryvio" ёлел de
ка! rep Зарсо ёлтё^ОУго кал olts tcov drayKaicov yv
avroig xopyyiag ёЗллд, ovds pevroi ye ova paying,
oi pkv алодрагал WKzbg ovve^ov3evov, oi дё cPoo-
palotg eavrovg ллатЕгаал Kai ovrcog ЕлатеЗделу sig
rd t'dia, ol d'(113,o тл vnsriHovy.
'O ds ys X3psvdoo03d^og eti ала£ "Рсоралолд
ларуУЕл uaysoaotlai кал у лЕрлуЕгёсуд’ал те ка! ало-
НуосоНал у лротлруош Hdvarov evkIeo. £coyg dv-
orvxovg. ravra 6 pev е1ле, to де лЗуНод ЕлууЕОЕ
кал ту E$yg Havazcdvrsg толд 'Рсоралсчд лооолЗе-
коутол, ка) p&XQi no33ov лоте psv ol 'Рсоралол ле-
QisyEvovxo tcov ^kvHcov, лоте ds tcov 'Pcopalcov oi
fid{>/3aQOi. cog d* scppAaaro rt.v rov толоу gtsvoxco-
Qtav 6 ftaciilsbg толд tvavriotg elvai л/оод Зоолтё-
3siav} py oicov te dvroov r&v ' PoopaJcov ёллегал
аётолд a&poov, roig отратууолд олетрто rd rayрота
лерлд то леЫсу урёра vndystv xcopovvra к.атд. flQa%v.
tovto yevdptvov толд 0aQ/3d.Qoig dsiliag raiv "Pco-
paia,v кал fpvyyg лО()ЕС»хето doy.yotv' кал ел'лоуто
alaldgavreg. dig 6e лрод evqvteqov лсдлоу sysvovTo,
ovvdypa roig 'PoopaPig 6 $aotl.£'ug ёллотрстррд
dedooKE, кал dvaarQEy>avTEg лроо^аНоуол толд $uq-
pipoig, Kai yivsrai ррлксодуд б лоАсрод. d fiaoi-
Xsvg дё rov pdrpoTQov BApdav rbv 2кХуроу uetA
tcov ол abrov raypdrcov алокЗЕ.лаал vryv лрод vyv
лоАл!’ tioodov roig p:/ptjd.Qoig ёклЁлору.ЕУ, fj ds
pd.%y usXQi ло/.lov лооооолод fqv‘ Isysrai Ье &ело-
rsQag Еллкоьрлад тоге rovg 'Poopaiovg rvysiv. Ove/.la
Ромеите ги превзели, а обсадата на Доростол
траяла повече дни, понеже варварите храбро
се съпротивлявали.1 Но понеже от честите
сражения мнозина били ранени, а вече и хра-
нителните им припаси се свършили, те започ-
нали да падат духом. Светослав, като доча-
кал една безлунна и бурна нощ, качил на
еднодръвки около две хиляди души, сам се
качил на лодка заедно с тях и отишъл за
храна. Като събрали храна, върнали се в До-
ростол. И русите, като видели някои ромей-
ски помощни войници, пръснати покрай ре-
ката по различии причини, излезли от лод-
ките и убили някои от тях. След това иеза-
белязано се върнали отново в Доростол. Това
много разгневило императора; той бил ядо-
сан на началниците на флотата и ги запла-
тил, че ще ги накаже със смърт, ако пак
оставят варварите да преплуват незабелязано.
Като обсаждал града цели 60 дни, без да
може да го превземе, той решил да надвие
с глад ония, конто били вътре. И той обса-
дил града, като пазел старателно да не им
се достави отникъде никаква храна. Варва-
рите претърпявали поражение при честите си
излизания. Когато започнал да ги мъчи и
гладът и нямали надежда нито за снабдя-
ване с храни, нито за помощ, едни мислели
да избягат през нощта, други — да се пре-
дадат на ромеите и така да се върнат в
своята страна, а трети предлагали нещо друго.
А Светослав ги поощрявал още веднъж
да се сразят с ромеите и или да победят и
да се спасят, или да предпочетат славна
смърт пред окаян живот. Това казал той и
войската му го одобрила и на следния ден,
готови на смърт, почнали сражение с ромеите
и дълго време ту ромеите надвивали скитите,
ту варварите — ромеите. Но щом императо-
рът съобразил, че тясното място е от полза
за неприятелите, понеже ромеите не могли
вкупом да ги нападнат, предложил на воена-
чалниците да изведат постепенно отредите на
полето, като отстъпват бавно. Това създало
у варварите впечатление, че роменте са из-
плашени и бягат. И те ги последвали с боен
вик. Но щом дошли в по-широкото поле, им-
ператорът дал на ромеите знак за връщане
и като се обърнали, нападнали варварите.
Настанала страшна битка. Императорът из-
пратил магистър Варда Склир с неговите от-
реди да пресече достъпа на варварите в
града. Сражението дълго било с равен ус-
пех. Казват, че ромеите тогава получили
божия помощ. Защото вихрушката биела
1 Обсадата .на Силистра продължила около три месеца — от края на април до края на юли същата 971
(972) година, Срв. тук стр. 181, бел. 6 и посочената там литература.
184
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
ydo хата лдбосолоу то1д 2xv$aig лдооё/ЗаМЕ xal
ug гдалтсо; юоато лоА^осд тогу ' Paoycafcov vueqq-
yfovc'QbuEvog нас ovyxlovdyy tcov fiaQftaQcov тад tpa~
Xayyag. тр’ Ьё хата ттр> vjusQay tyis ,adzes’ Exsiv^g
77 tov отдатф.атоо ОеоЬолюг tov riEQiarybycov sr
ycdguvuc TsXovpcEvri улуцрст]. TQ&iovTai ovv ol Sxv'd'ai
xal tjTQog Tt]V n.6hv афуфхеоаг' йАРфу exeIvy] av-
тосд ovx Есосттуттр ijbT) ydo ладо. tov ^xAtjqov
цлехехАесото ?y eig ravTiyv EiaeAsvoig, xal lombv
&il та TavTrjg лсюаотаа biEGxibvavTo xal хатаАаус-
fiavoftEVOi biEqy&siQOVTo xal {лиА2фкоп> алоблЛиуто
avrto'dovuEvoi is xat аууслатоьигуос, cbg bvoaolf)-
povg rovg avTjorjpcsvovg sivat. ol Ьё nsQcAEccp&EVT&g
wavLiaTiu.t ysyovaoc gdunavTsg. ЕуусЬ&ду Ье otc b
отдат^Аатцд &EdbcoQog фу, од тосд 'Ptnvuaioig tote
хат cl tojv tjaopaQuyv etcexoijq?]G8 ts xal owsudyp]-
asp, EVTEV-&6V yvvacov тс svlafisiq Gvvetyxbg xal
ОЕуюбттрсс хатд то Bv^avuov peg. ctqu Tyjg
T.avTTjg fppQa sbogs xatfujivov; тф> ay lav 'iIeoto-
xov 6quv nQOlovGav xal лцалеуслоусЕУТр' уно uoA-
Hcbv, dxovoac ts трд &Еоуфто@од ^syovoi-jg лдод sva
тауу uqoPvt.ojv avifjg „xvqce (^soba)QE, 6 subg xal
obg ’Icoavv^g dyoovag e%et fiaQEig' gtcsvoov ovv,
аЪтф utuxovQpoovP ygetp^VEV ovv tcgcv % yvvp тб
svvctvcov. ol Ьё тф' pytEQav Zgpueiojgo.vto, xal фу 77
TiQO тфс TEAsvTUiag утауруд. top udiOTVQa <5%5 fiaat-
Xsvg тф; fio')]'&etag фртаиефбусЕУод у abv avrcb хата
тфу Efryavscav 77 Еиуагта usQixalAp ёЬорроато, tov
gtQoprjv хатафакиуу, tv ф то лоФбаёРАоу exeivov
ocbyia хатё&гто, xal тф uoAcv gvtI тф; лдотёоад
аитфд xh'jaecog &Eoba)Q'jno2.cv ёлоуубусаоЕУ. б Ьё
paQfiaQog EtpEvboGiV^d/log ndvTofisv fcroyvovg Ьсе-
xQsaftevoaTO луюд tov раоиёа, ovyyvcbyiTfy саибу
xal sig та olxsla suavE^siv sigatTobytEvoq xal тосд
ovyiyidyocg Ptouaicjov оуутбстЕО&ас xal tov /3ova6-
yi&vov SxmP]v c£vat лоб; id 'Pcopualcov фОг} xal
ev аитоТд Ef.tjtoQsvsa'd'ai. xal d fiaoc^Evg тад астф-
GEcg uQooijxaro xal naoag Etxh'iQfoosv' sha xal
a&ibg 6 IZtpsvboG'&kdfiog аср'схЕто two; tov аотохда-
тода xal avia) GWCopclAyjOEV утсфатб те тосд Пат-
{rvaxaig bt]^d)oai уф xco^vaac тосд "Pajg ocxabs
utuovgc bed TTjg GtpETEQag ywQag t^v biobov. xal 0
^aoilsl’g tovto те ^XEt vovg лост/оас 'rffiajas xal gv^-
yedyovg ё%Е1У avxodg, cuybs bcafiafvsiv t6v "’Igtqov
xal T^v BovkyuQlav Av]['QEO'&ai. 01 Ьё то1д р.ёу аё-
koeg ovvEfisyio, л()Ьд Ьё тф> biobov tojv 'Ршд Ьпр-
yOQEVGaV.
Toiovtco Ьё тё^Ес tov л00g то-Ьд 'Podg noXsytov
хатаки&ёутод 6 ваосАтЬд лобд то Bv^avuoy ёлаУЕ-
fcvgE xal тлЕЬёуфИ] Ъаусттоа); -бгрдёоь tov ttoActev-
fiaTog. d те ya.Q латдса^%т}д лооул^гтфхЕс аотф
усЕта tov xbjQOv лагтод xal ос т^д yEQOvatag xal
скитите в лицето и мнозина видели един кон-
ник, който се биел на страната на ромеите и
разбъркал строя на скитите. В деня на онази
битка бил празникът на прочутия между мъ-
чениците Теодор Стратилат. Прочее скитите
били разбити и се спуснали към града. Но
не могли да влязат в него. Защото достъпът
към града бил предречен от Склир. След това
те се пръенали из предградията и загивали,
като били залавяни, или пък гинели, като се
тъпчели и блъекали едни други, та мъчно
могъл да се установи броят на убитите. А
всички останали били ранени. По-късно се
разбрало, че това бил Теодор Стратилат,
който тогава дал помощ и подкрепа на ро-
меите срещу варварите. Защото някаква бла-
гочестива и скромна жена в Цариград един
ден преди това сражение видяла на сън света
Богородица, вървяща напред и съпровождана
от мнозина, и чула. че богомайката казала на
един от тия, конто вървели пред нея: „Гос-
подин Теодоре, моят и твоят Йоан1 поиася
тежки изпитания. Прочее побързай да му по-
могнеш!“ И тъй жената разказала съня си
на няколко души. А те отбелязали деня и
той бил денят преди последнего сражение.
Императорът, за да се отблагодари за по-
мощта на мъченика, му построил прекрасен
храм в Евханея или Евхаита, като съборил
предишния. В него положил изстрадалото му
тяло, а градът нарекъл вместо с предишното
му име Теодоропол. А варваринът Светослав,
като се отчаял напълно, изпратил пратеници
при императора, като молел милост и искал
да се завърне в страната си, също така да
бъде считан между ромейските съгозници и
желаещите скити да могат да идват и да
търгуват в ромейските пределы. Императорът
приел исканията му и всичките ги изпъл-
нил? След това и самият Светослав оти-
шъл при императора, за да говори с него, и
го помолил да съобщи на печенегите да не
пречат на отиващите в отечеството си руси
да преминат през страната им. Императорът
известил на печенегите да сторят това и да
му бъдат съюзници, нито да минават Дунава
и да плячкосват България. А те се съгласили
с всичко друго, но отказали да пуснат русите
да преминат.
След като войната срещу русите завър-
шила с такъв край, императорът се завърнал
в Цариград и бил посрещнат тържествено от
целия град. И тъй патриархът3 излязъл на-
пред да го посрещне с целия клир и сената
1 Подразбира се император Йоан Цимисхий. 2 С този договор се потвърждавали правата на руските
тьрговци във Византия. Вж. Острогорски, Историр Византине, стр. 282 и посочената там литература. 3 Цари-
градският патриарх Василий I (970—974),
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
____________________185
ol tov dfyiov GTegcdvovG crQOGdyovreg xal тёфляттоу
aQp.a (ol 6e iTinot tovtov IevxoI) Ideоттб те то?
aQ.U-UTOG ёлифйЗ^хбта тсАёаш тдт fl-Qiapfiov. 6 tSA
TOt 'S' ДЯ' GTStpdrOVg E^E^STO 1Л71ОУ ТЕ хЦ-ЦП Xal
tovto:) aevxoj h3t)uipbf}evos, тф (P ys Tsi'/pt’jzTrrtp тад
раорлхад отоХйс ыЪу BovXydQfov fiaGtlscov еле/Рто
y.al тоётеог ш’(о/)к7> eixova тт)д {/сорртодод, y.al
лдоры то aoua. yard dl тф> Плахштф> Коуо/аЕУ^у
угубрЕтод dyoQdv dcredvGE тог BoQioip> rd тфд
лаоа xoig Bovl.ydQoig fiaoi Islas nuQuoqua y.al тф
таю u.aylaTQaw Ет/итртет dgtwaart. 6 ut’VTOi. IPq^sy-
doofiAdflcyg иста тйу 'Pcog ёлос'хоо dyajE.vyvyg 7.6-
yptg ттеост/тггег талу Палфуахсот, y.al литтЕЛ dftQoot
аттсблегто (pp. 5275—5365).
41. Basilius a Bulgaris clades accipit
Та ()ё BovlyaQCov av{hg y.&xlvv)TO' фс ydQ ?/
tew TOiugxt[ хатфруёТло rsAevrfj, tIgguqglv adOOpotc
dyaTvd-saot тф’ GCpsrsQav (tQ/фу, /кф Id, IMcovGtj,
’Aaaoby re xal Нииоиф, 01 хо.итртблоллн фхоаа-
•Covto, dzt viol ysyoyaoiv гтод tcov ттау a&rots hi-
G'qpmv xal 2.£you.sva>v хош'/tcov. ol ydo ex tov /3а-
uileiov y&rovg Gcpiotv ETTpEloiTiaoi, uovgv grEQid.Eap-
Зеутод evte tcov naldcov tov TIeiqov, (ртри дцта
cov 'Pcotiapov, oc sxToaiag f/v, dk теааааию
avyyoVTOV T(OV y.OgT]TO7td)Xu0V 6 fisv z'lct/Jtd TtixttJTO
T?A фог/у E^EplTQYjGEV. 6 6e y£ Mo)VGT)g TGC JJEQ-
QOG JTOAtOQX&V Aidtv 00.2.7.8101 Xdl Ih’l'iGXEL Evt3vg.
tov rT ’AaQibv 7iayy8VY] rov fitov еф/уаусу 6 ddeZ-
cpos SaiAOvpl, p тф' (фу,Ф’ IcwTcp uovcp tteqi^oiov-
uevov 3/ та ’Popialcov афоареуоу (леуЕтас ydo xal
duq:6~i8Qa), Ivog pdvov таю ла/фоу Ixdvov tteqtgo)-
Hevtos, од ТЗргубоо/РТфод xal ^Pjodwpg dnovviimg
I'xlxhjTo. xal fj тф BovPyaQtag aQ%i] ep uotov
.TEQiiGTv] tov Saaovpl, о? uov ePmpalxc6v страт ev-
рйтсог то1д фсроА/отд doxolovgE-vcov ddsiav EVQt]x6)g
та тф ePatuaixife uyepovlaq loziSQta фЬрттыута ле-
Qtpei, ov ТщффЕУод govov, dV.d xal тад yooQag
aua хал rd? локетд лтЕОтлоюбцгуод Раотф. I л si 6ё,
Ад iGToQvjTaf., xijV tov 2xb]Qov TvQ(iyvlda б /Заос-
Asrfc ал8ОЕ1оато, doQya ttqos asvvvav tov (Зао/Заоот
и народа, като посели със себе си венци и
водели колесница с четири коня — конете й
били бели; те го модели да се качи на ко-
лесницата и да отпразнува триумфа. Той приел
венците, но триумфирал върху пъргав, също
бял кон, а на колесницата сложил царските
одежди на българските царе и върху тях
иконата на божията майка и вървял пред ко-
лесницата. А когато стигнал до площада
Плакот1, той свалил от Борис знаците на
българската царска власт и го почел със сан
магистър. А Светослав, като се връщал с
русите в отечеството си, попаднал на засада
от [страна на] печенегите и всички вкупом
загинали.
41. Василий II търпи поражение
от българите
А в България пък започнало брожение.
Защото, щом станало известно за смъртта на
Цимисхий, българите предали властта на чё-
тирима братя2 — Давид, Мойсей, Арон и
Самуил, — конто се наричали комитопули,
понеже били синове на един от техните
знатни комити. Прочее царският им род се
прекратил, като останал само един от сино-
вете на Петър — говоря именно за Роман,
който бил скопец. А от тези четирима синове
комитопули Давид най-рано завършил живота
си,3 Мойсей бил ударен с камък при обса-
дата на Сяр4 и умрял веднага, Арон заедно
с целия си род бил погубен от брат си Са-
муил, било защото той искал сам да обсеби
властта, било защото съчувствувал на ромеите,
защото се разказва и едното, и другого.5
Само един от синовете му оцелял, крйто но-
сел две имена — Светослав и Иоан.6 И
властта на България останала само на Самуил.
Докато ромейските войски били заети в меж-
дуособни войни,’7 той без страх обхождал
всички западни области на ромейската дър-
жава и не само ги плячкосвал, но си присвоя-
вал и областите заедно с градовете. А когато
императорът, както се разказва, отбил до-
могването на Склир до властта, той бил
обхванат от силно желание да отмъсти на
варварина8 и решил сам той да излезе на
1 Плакот (ПкахытЬу) се наричал форумът, построен от Константин I, който се намирал в центъра на
старин град, близо до Хиподрома. Срв. Janin, op. cit., pp. 67—68; 380. - Както се вижда от текста, съби-
тията се отнасят към началото па 976 г., когато Йоан Цимисхий починал. ;i Давид бил убит през 976 г. от
скитници власи в местността Хубави дъбове между Костур и Преспа. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 644—
646. 1 Мойсей бил убит при обсадата на Сяр около 976—977 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 644.
5 Арон бил убит на 14 юни 987 г. в местността Разметашша, близо до днешната рекичка със същото име, де-
сен приток на р. Джерман, Дупнишко. Срв. Златарски, История. I, 2, стр. 678; Петров, пос. съч., стр. 180,
отпася смъртта на Арон към 976 г. Авторът тук предава погрешно името на бъдешия цар Иван Влади-
слав. 7 Имат се пред вид пеколкократните опити на малоазийските динати Варда Фока и Варда Склир да
свалят Василий II от престола. Мсждуособиците продължили около десст години (976—986). Срв. Острогорски,
Историка Византще, стр. 284—286. 8 Т. е. Самуил.
24 Гръцки извори за българската история, т. VH
186 Joannes Zonaras — Йоан Зонара
xal tV eovtov Ьдофт avTcb тт/v EXGTQOxetav лоф-
oaodlai. ggeiaiv ovv рртт тф раусотою Варда тф
Фатха. xa'aoi t5o/zenw«w ovu тоту оуркоту тг>; uva-
току?, TiEQi Ъ/ь лоафак xoivarodpsvo; арте turp>
etsqot z&v eojcov отратаруобутоту dvvdpECov. rfi-r]
ds лрд? rd BovlyaQcov sluuby tov payiorpov Aeovra
tov МгМаогрудт хатблсу ёхёкгооЕУ slvat xal rd?
dvoycopia? ti]Qeiv' avrd? tT stosA/kbv rfi локюрх1а
тр; ZapdiXT]? (map д’готуу ?; Тршда^а) EniyEiQEtv
цтаиа^ЕГО. twv dvrixcov Зе тау[штату dopEOTtxo?
ату 6 КоУТоатЕсрауо; SrEcpavo; xai AoytadusTo; ah;
el EVTvypihih] Ttl- отратЕта? тф fiaG^Ei, ovx av
лоте лабоатто diEavrov rov? локётюъ? дшпд-ЕрЕУО?,
xal ovt3 avid? ovtf ol koixol отраттаруси еп аЪтса
kdyov локЛой TOLitafyi'jGoVTai a;ioi, Офтрм ol dis-
UEAETpOS Tt'l'V ЕЛ(.уЕ1рТрЛУ xal Tl'/У 6qiU}'/‘}' аУахбуШС.
лрооемддуу ovv cppot tov Mshoorjvdv wpavvldi елт-
Xeiqeiv xal amevac obv тауырп лрд? to Bv^dvriov
тру fiaadetay ха&Е^ОУта' xal тррои pm [ie/Aeiv,
йуа&ттуУб'ЕСУ M xal up СтЕрттО-Бодии tovto tov
ваоткёа crdpa?E xal Елауодог sop [Шуе тф каф>. о
Зе ye ^арогфл rat? tcov дрёатт ёидикоуатрату xopv-
(pat? (ov yap E&dppEt хата GVOTddpy иауёоааЦаб) xal
тру &&q6uv dvagvypv Idarv deiktav k'xoive то лоаттб-
uevov xal е’леют rot; 'Parpaioi? xal т<ф дтЕклсотср
алатта? xaredpopos xal ei; cpvypv e'tqewe' xai тр?
te napEufio/.p? ЕхоитрОЕ xal тр? oxip’ri? vp? фюь-
kixp; xal r&v ларао ppcov тр? paailEia;. 6 дё fla-
GlASV? рбВ? El? Фшллоблоко’ dlU.OEGlOGTO XUXEl
tov MEAiGopvov EvQTjxios хата TOV КоуТООТЕфаГОТ'
Е?сбруюто xal vfipsi? хатёуЕЕ tov avdpds. о дё (5v-
GavaoyExujy ETQuybytro, xal dva^saa? б fiaotAEb?
тер фоиф dysdops те tov dpovov xal тр? x6[tp?
той KovTOGTEpdvov dpa^d[i£i>o; xal той л обутого;
лроарра^Е tov avdpa тр yrj (pp. 547- — 549K4).
42. Samuel imperium Romanum bello
aggreditur
CO Зе /Затлей? тй? t&v алоотаоабу tppovrtda;
длосрортюduzvo? ел1 zpv Opclxpy E?tfEi xal eI? &eg-
GaloVlXTfV ЕфокрОЕ, TCp ЛЕрЮТУУ[ICO pdQTVQt, ayfto-
uoXoyovuEvo?. хатактлфа? (S exel Giparupypy tojv
Елтофтсоу ретд fjUQEta; dvvduEO)?, i'va xcohoy та?
той SapovrjX ехфюра?, bidvEiGi лрб; rip Bigav-
To; ... (p. 5577_12).
поход срещу него. И тъй той тръгнал, без
да съобщи нищо от тези работы нито на
магистър Варда Фока, при все че той бил
доместик на схолите на Изтока, нито на ни-
кой друг от военачалниците на източните
войски. Когато вече навлизал в България, за-
повядал на магистър Лъв Мелисин да остане
назад и да пази мъчнопроходимите места?
А сам той, като пристигнал, започнал да се
приготовлява за обсадата на Сердика, т. е.
Триадица.'2 Доместик на западните войски
бил Стефан Кондостефан, който размыслил,
че ако походът на императора сполучи, сам
никога не би прекратил вомните и нито той,
нито останалите военачалници ще бъдат удо-
стоени от него с голямо уважение, и се по-
стирал да провали начинанието му и да пре-
сече устрема му. И тъй той отишъл при него
и му казал, че Мелисин прави опит за узур-
пация и заминава с голяма бързина за Ца-
риград, за да завземе властта. И го предуп-
редил да не се бави, но да потегли назад,
без да отлага. Това разтревожило императора
и той дал знак на войската за връщане. А
Самуил се настанил по върховете на плани-
ните, защото не се осмелявал да се сражава
отблизо, и като видял неочакваното отстъп-
ление, решил, че го правят от страх, и на-
стъпил срещу ромеите. След като ги изпла-
шил всички, обърнал ги в бягство. Той овла-
дял и лагера, и императорската палатка, и
знаците на императорската власт? Импера-
торът едва се спасил във Филипопол и като
заварил там Мелисин, бил обхванат от гняв
срещу Кондостефан и го обсипал с ругатни.
А онзи не могъл да ги понесе и се разсър-
дил и тогава императорът кипнал от гняв,
скочил от трона, хванал Кондостефан за ко-
сата и брадата и го тръшнал на земята.
42. Самуил напади Византия
Императорът, облекчен от грижи около
въетаниците, заминал за Тракия и отишъл
в Солун,4 за да отдаде благодарност
на прочутия мъченик5. Като оставил там за
военачалник един от знатните6 с голяма
войска, за да спира нападенията на Самуил,
той се върнал в Цариград...
1 Подразбира се проходът Траяновн врата при Ихтиман.
Софий се отнася към лятото на 986 г. Срв. Златарски, История,
тийската войска при Траянови врата станало на 17 август 986 г.
- Походът на Василий II (976—1025) срещу
I, 2, стр. 678. 3 Поражението на визан-
I Събитпятя се отнасят към края на 989
или началото на 990 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 685. 5 Сн, Димитър Солунски, почитан като
гюкровител на Солун. 6 Василий II назначил за стратег на Солун арменеца магистър Григорий Таронит.
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
187
43. De bello a Basilio cam Samuel gesto
Tov Bauovpl be tov Tc7)i' Bovlyapcov Е^арургтод
ov rd OpaxcTiv о&Ье rd хата MaxEbovtav рота
^рс^оуЁтоа, d/Ad xal zip’ "ElPiba xal айт.тр> bs ys
Tl/V ПеВ)ЛОУУ)}ООГ, TOV jUdytGTQOV NlXippOpOV TOV
OvQaVOV ЕХЛЕ,117181 6 fiaGt/iEvg, T??s bvGECOg UQ%OVTa,
os ^apd тф Exeqxeup лотарф tov 27ороир1 xa-
TEaxip'copevov лаоа тр dvzixQvg рлтлрер лиВаато.
on S toe tote л-oDd xal 6 лотаадд evtei4)ev
алКштод ip', атЕ/.ллотод еЬохес тф Dap.ovql ?/ tcov
'Pwpaicov ETteAEvuig. 6 Ovoavbg be vvxibc cIveqev-
vejaag xal хата ziva толоу duciov хататороад tov
лотарот, biafiolvsi tovtov pavycog psxd трд отдатсад
xal atpQOVWjTovwv epfidD-st тосд лео1 tov Dapovqk.
xal тар dbox/pep хаталАауЕУтед oi pdopaQoi Ълшхоу
ppbe %EiQag dvratpovTEg, xal тер Baaovpl bl xal
тф exeivov vEp 'Paoiiavcp лХруа1 Елруе^драат,
xal edlcooav av, ei, ,up тоТд vExpolg ovvaVEpixihjoav
oebpaat, xal ovtco lafldvTeg btEpvyov-
Elxu xal 6 fiaoilevg EgeozQdTEVGE хата tojv
BovlyaQov xal tcov ev bSagbixfi ippovplcov xara-
ciTQEipdjiLEvog EVia Елат^Х^ЕУ Eig Mogvvo&toIiv.
File be xal тру peydlpv HEQab-lddav xal тру pexpav
xal Tpv Illioxofiav bid елратрушг. xal p Bsogoia
be ладебб^р avT-cp лара tov AopQoppQov, лоои-
yWQpoavzog тосд " Pcopaioig. rd pevTOi SeQ^ia ло-
ItoQxtq edlco xal b zip’ avr&v cpvlaxqv ерлел.<:оТЕк-
uEvog NtxoXaos, or Nixolu^av cog iEaypv zip’
phxlav cbvdpa'Qov' bg xalzoi латрСхюд Tipp-fyels
алёЬра лЬАсу xal л pug tov .Sapovpl алеВрлу&ЕУ.
sip avdig хата Bcbivpg b [jaoiiei'g ti-EGTQuZF.vuE
xal Tpv ndlty atQEi. ev Ьоар be таутру etwauiqxei
b fiaoilevg, елесснт 6 Dapovpl vp ’Abpiavov^olei
d&Qdov 7м1 лауруорЕшд sxzog TEAovpevpg тад те
epnOQiag lelav лЕлснрто xal aiyualcoTZOV лАр&од
la/ЗФг ЬлЕУботрое. тру Bibivpv ЬЪ vep eavrbv 6
fiaocleug ziotpadpsvog xal ЕлатЕрубувуод xaTsla^s
лара тф ’А&ф лотарф tov ^apovpl av/.t^opevov'
6 Bapbdptog оутсод лара тосд ла1аюТд согорб^ето.
ло/,1оа Ье tov лотарои рёоутод apelcbg ol ftaQfja-
pot xaTsoxijvcavTO' ov yaQ av лоте bvvpilpvai bia/Зр-
vai tov лотарбу pfauQov to 'Pcopcuxbv аиУтаура.
koqov Ьг yvcoa&svTog bd avzov 6 flaGtl.evg bieftp
xal то отратблЕЬоу, xal ло!1о1 plv zebv BovlyuQCOv
ЬлсЫоуто, о bl Sapovqk ЬегЬра, трд tovtov oxpvpg
xal трд ларе.uffoBjg алаорд ЬсадлауВард. xal zpv
43. Война между Василий И и Самуил
Предводителят на българите1 плячкосвал
не само земите на Тракия и Македония, но и
Елада и самия Пелопонес.2 А императорът
изпратил началника на Запада, магистър Ни-
кифор Уран, и понеже Самуил разположил
стана си покрай реката Сперхей3, той се
настанил на отсрещния бряг. Тъй като тогава
валял силен дъжд и реката не можела да се
преплува, Самуил не очаквал нападение на
ромеите. Но Уран през нощта подирил и
като намерил на едно място брод на реката,
преминал я тихо заедно с войската, нападнал
войската на Самуил, която нищо не подози-
рала. Варварите, смаяни от неочаквания удар,
падали, без дори ръце да вдигнат. Били на-
несены удари и на Самуил, и на неговия син
Роман и те щели да бъдат пленени, ако не
се били смесили с труповете на убитите и
така тайно избягали.4
След това императорът тръгнал на поход
срещу българите и като разрушил някои
укрепления в Сердика, се върнал в Мо-
синопол5. Той превзел чрез военачал-
ници и Велики, и Мали Преслав, и Плиска.
Била му предадена Верия6 от Добромир,
който минал на страната на ромеите. Била
превзета с обсада и Сервия7 и бил заловен
онзи, на когото била поверена нейната
стража — Никола — и когото поради късия
ръет наричали Никулица. При все че бил по-
четен със сан патриций, той пак избягал и
отишъл при Самуил. След това отново импе-
раторът тръгнал на поход срещу Видин и
превзел града.8 Но докато го обсаждал, Са-
муил внезапно нападнал Одрин и понеже вън
от града имало панаир, той плячкосал изло-
жените за продан неща и като взел много
пленници, се върнал.9 Императорът подчи-
нил под своята власт Видин и на връщане
настигнал Самуил, който станувал край река
Аксий. Тази река се нарича от древните Вар-
дар. Понеже реката била пълноводна, варва-
рите безгрижно станували. Защото те никак
не се надявали, че ромейската войска може
да мине реката. Но бил открит брод, през
който преминал и императорът, и войската.
От българите загинали мнозина, а Самуил
избягал и неговата палатка, както и целият
1 Самуил. - Българските войски начело със Самуил през 996 г. опустошили Тссалия и Средня Гърция и
стигна.'ш чак до Пелопонес. Срв. Златарски, История, I, 2, 695—697. в Р. Сперхей — дн. Аламана, която
се влива в Ламийския залив. 1 Самуил бил разбит при р. Сперхей при отстъпването си от Пелопонес през
996 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 715—717. Мосинопол — дн. Гюмюрджина. с Верия — дн.
Бер в Македония. 7 Сервия — дн. Селфидже. н Видин бил превзет от Василий П след иродължителна
обсада в 1003 г. Самуил предприел иоход срещу Одрин през август 1003 г., за да отклони вниманием на
Василий II от Видин и да го накара да се оттсгли. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 721—722.
188
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
ttoAlv Ье tcov PIxottuov 6 fiaoiAEi'g TtaysthjepEt, bo-
fiEioav tivTtp лауа 'Pawavvv tov vtov TIetqov tov
GQt-CO'ToS Ta)V BoVAyUCTOV, Ф у ТОХТ/ЦС qVAOX)) CTO.QO
tov Bauovyl. in лел for evt о (pp. 55815—560ls).
44. Basilius Bulgariam devincit
'0 bl fiaoiBvg GviuypB t>j BuvAyaocii nQoofidlAcov
exdxov ravryv хат exEQdt'Cp. uy hoT'vdyevog be ye
д Вамосу). атилауатадаоЦас тф rrov 'Puigalaov
OTQarEV'UaTi. rdtpyoig Tag Etodbovg алохАтлоил aura)
EJieXEiQ^oSf тад bvoycoQiag fctorpQagag otxobopatg
y.al tpvAaxag етиотфоас; avzaig. ?/««' ovv 0 ftaotAEvg
abflig xal vfitdoaw glv ryv ладидог, алехлоооову
Ье TO)V qvhfocoyy flvDioraiiEVcov eqqcoueveotepov’
nlyv ovx алеотг; туд ёууучдуоеок, аЛ)4 abrbg uev
gtQocduEVEV eti giEQixjbpEvog zov sov ратод, ёхлёлорсре
Ье tcov oroaryywv evu usxa tov vrt avrov таура-
TOQ STSQCOVSV ЛО'д‘ЕТ, El bvVa.TQ ttSQlF.Alfalv xdl
py%avy6G.aI)ai ti two/ ryv biEAEvaiv. 6 be <V oqcov
xal bvoycoQtcvv TToVdai' biEpdcbv xal rovg BovByd-
Qovg ladcov ерлЬттн хата vcbxov Totg tov tQvpa-
тод (puBz^cv, oi тф dffQOM ледфЕгсд ysyovdreg ov-
хетс туд (pvAaxyg BpobvTi'Qov tov (pyaypov, а).л олсод
avTot tov aB'dgov ^tadgcovTat tteqI л),еютоо etIHevto.
tote by absiag тд 'Pfopa'ixbv byagipEvov атуатеоаа
pyyvvoi rbv pyaypbv xal bieiai xal bicbxsi xal лоА-
).ovg реет avu.t.QEt, nkEiovag bs ye фоуоВ gblig
btabQavTog tov BapovyA. о ye uyv fiaoiAevg zoig
boQvaAofroig eig nEVTExalbexa yyhabag aQi&ptopuE-
voig Е^ЕХотрЕ ттаас та bptpara, stp Ехаоту ехато-
otvi Iva хатаВлфу ётеубрсдаАиот, I'd sTy тохтоцд
Xstyaycoyog, xal ovzcog avrovg d-zicvai xeaeuei лодд
tov tjtp&SQOV btyxyy/jv. ovg excivog ibdiv xal тд
Trd'bog py Eveyxcov iVayyia те xal Eig yyv Вило-
4h>uo)V хатаф) Нетал} pixyov be ti dvEVEyxcw xay-
Ьюэуцф TiEyiTUTizsi xal Ovyoxei. у he tgjv Bova-
ydQaov yyeuovia тф шф avrov тф) Pa/fytyl тф) xal
Bapiavoj ftEQiyl&Ev, ov оЬлсо svavrov aggavza 6
i'tog tov waTQabsBpov avrov 41a()(ov b BAabiotiBi-
do? xal ’JiDdwyg (bubvvpog yao xal ouzos yv)
алехтееге. Ь/ЕА’&фу Ье to ev zatg bvG%o)oiaig EQVUa
6 avTOXQarcoQ, cog el'Qyrai, 'll).а те tpyoigia ByEiQoB
оато EQvava xal wvg ev avzolg Bovl.ydyovg xal
yXEv Eig HIoowovnoAiv, bnov avro) у rov BapovyA
стан били разграбени.1 * * Императорът завзел
и град Скопие, който му бил предаден от
Роман, сина на българския владетел Петърл
Самуил бил поверил на него да пази този
град.
44. Василии II покорява България.
Императорът место нападал България, на-
насял й щети и я опустошавал. А Самуил,
като не могъл да се противопоставь! на ро-
мейската войска, опитал се с ровове да му
препречи пътищата, а теснините преграждал
с укрепления и поставил в тях стража. И тъй
императорът отново дошъл и се опитал да
навлезе със сила, но бил отблъснат от стра-
жите, конто храбро се съпротивявали. Обаче
той не се отказал от опита си' и останал
там, за да овладее укреплението, а изпратил
в друга посока един от военачалниците с
подчинения му отред, ако може да заобиколи
и да намери някакъв начин за нахлуване. А
той, преминавайки през много планини и
стръмнини, нападнал откъм гърба стражата
на укреплението незабелязано от българите,
конто, уплашени от изненадата, вече не се
погрижили за охраната на укреплението, но
мислели само как да се спасят от гибел. То-
гава ромейската войска без страх разкъсала
оградата, преминала и започнала да преследва.
Мнозина били избити, а още повече били за-
ловени, а Самуил едва успял да избяга/5 *
Императорът избол очите на всички плен-
ницы — на брой около петнадесет хиляди
души, — като на всеки сто души оставил
по един с едно око, за да ги предвожда, и
им заповядал така да отидат при своя вожд.4
Той, като ги видял и не могъл да понесе
мъката, загубил съзнание и паднал безчувст-
вен на земята, а малко като се съвзел, забо-
лял от сърце и умрял.5 Върховната власт
над българите преминала върху сина му
Гавраил Роман*5, който, без да е управля-
вал дори една година, бил убит от сина на
чичо си Арон, Иван Владислав7, който също
имал две имена. И тъй императорът, като
преминал, както казах, укреплението в тес-
нините, превзел и много други укрепени се-
лища заедно с българите, който били в тях,
и отишъл в Мосинопол, където му било
1 Събитията се отнасят към пролетта на 1004 г. - Синовете на цар Петър Борис и Роман избягали в
България в края па 979 и началото на 980 г., обаче на българската граница Борис бил убит, а Роман бил отве-
ден във Воден при Самуил. Роман бил признат за български цар, но фактически Самуил управлявал. Срв. Зла-
тарски, История, I, 2, стр. 657—658. > Става дума за голямото поражение на Самуил на 29 юли 1014 г.
при с. Ключ в Беласица. Срв. Златарски, История, 1. 2, стр. 736—739. 4 Бронт на пленените и ослепени
български войпици от Василий II според Кекавмен възлизал на 14 хиляди. Самуил умрял от сърдечен удар
на 6 октоыври 1014 г. Българският пар Гавраил Радомир (1014—1015), известен и под името Гавраил Роман.
Българският цар Иван Владислав (1015—1018).
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
189
i8A£i'Tij алдууЁВ. agag ovv avrixo, nQOo[)dlAEi rg
BovAyaglq xru л.6leig te aviij; alQEt хлй cpQOVQia.
о ЬЁ ус tov Уаротфл vTog 6 'Poqiiavdg ze xai Раф
дф/, (ov7T.ro ydQ avijggw) лЁдлрад лоос toy ^aGiAsn
ov/mgiv v7ao’-/y8iT(j.i акта Ье riva xaiQov tov tov
-Tafiai}'!?, dvelovzog ’Itoavvov rov BAadioidAdiiov -&£-
Qfaioyv dppixETO, Evayyskt'QoyETOQ TljV UVatfJEGlV tov
vlov too ^aqovijl xal удфлиата xoui'ccov ЁлаууеР
Ao,usva rig fiaaiAEt douBvoiv, лдослддоцаау de аотф
xai ziOJMil ttov ёлюдриау лада BovAydgcug. yvobg
gevzoi toy ВладюОмфоу 6 daGiBvs ov хата тис
ёлаууеЗлад diavoovgEvov, ел-цВВу avO’d тд BovB
yagiq xai ямл? нёу avzry ёглраато '/„cogue;, тду
Ье rgg \4/ot'f)o^ столу, ev g та fiaoi/.eiu roi<? tcov
Воилущиоу фхоЬбидгто dg/gyoTg, noAiOQxiq laBtuv
xai стела rpQorgia did ozoargycbv, елоуеСео-еу eig
тгу KcoYGcavzivov.
Kat. ardhs dr хата BoVAydgcoy ЕОтдатЕоог-
xal av{hg tpQovgid te xal лоЛВА’д тй>у flaQfidgcov
TOl’s ,UEV dlE(pt)'ElQS} TOVs ЬЁ GVVEO/E ЦлС. 6 dr
raw BovBydgcov aoyaov 6 ’fcocirvgg xa'i B2adiofl-
ВОфод xazd tov Avqqu/jov ёфофидоЕ xal поВодхоуу
avro лёлтет, flggag Ётд dvo xal itgyag леуте. 8
uafycov 6 fiaauEvg Ev-dop s^eigi xal JiEgl тду ’AdQta-
vovTiokiv yEvou£V(>) лдоосаглу airo) тоуу ВооВ/адюг
ёлкуаугАд tives, nagadidoYzEg avzco tov UsQVtxoy
xal ezequ rpQOVQia леуте xal zgidxoyra, xal dB.01
ds TioHol tcov fiagftaQiov tovwry ауты лдоосддуд-
aav. xal ?; yvvg dt tov 'Icoavvov xal Bdadiot)dd-
/ioi) Alaglu ЁлЕрарг лсюд rov А<юйЁа tov арурЕлю-
холоу Bovlyagiag /.la(ild дета /gaiqiaztav exGzijvai
тГу BovAyagiag vxig/vovusvv, ei тоулид /ЗоиВтш
TEi’i^ETai. xal piEra puxobv f/xev g уууд лоод toy
avroxgiizoga, vlovg ёлауоиегд tqeIs xal Avyargia
Eg' Xal ETEQOl di: TQECs TOVTpQ Viol tpvyades ЁуЁ-
VOVTO EV TOig &QEGIV, d/,A(l XaXElVOl ТОЛ’ dgcov
cpvlaTTopBvfov [нао'дЁтт&; ngoogWov тф paoiAci'
goav de oi'TOt 6 Ilgovaiavog xal apapot ot (iOEAqol
avrov, (j)v zbv ah' Ilwyvoiavov ётлидоЕ цауютдоу,
nargixiovs ds zovg Аоелоид. vip’ cavrbv ovv rip>
dnaoav BovB/aglav ЛЕЛотдха^ xal rd piev tcov
(pQovQtrov xaTaoTQEipdiiEVOQ, rd be xaio%vQdiGas xal
rpQQVQaP avroig doxoi'Gag хатамло')У, avrbg eig
"A/h'yag агрлхлто, ih'owv тд Оеотохго та хадютудкл'
xal dva&EpEVOg тот уаф лолВ1 xal лоЛитеЯф Ёла-
VE^EVgEV eIq zip' V^EQX£lpl£Vl]V TXOV ЛОАЕСОУ Х(Ц.
хитфуауЕ 'O'Qiaqdoy, TiaQrp TaiviovdEig oQ’&iq (yv ror-
(pav хаВл 6 Ьдш/лЬу xal лоВтд ат&дгллод, vvepov,
известено за смъртта на Самуил. След това
веднага се вдигнал, нападнал България и пре-
взел градове и крепости. А синът на Самуил
Гавраил Роман, който още не бил убит, из-
пратил пратеници при императора и обещал
да му се покори. А след известно време при-
стигнал служит ел на Иван Владислав, убиеца
на Гавраил, който съобщавал за убийството
на Самуиловия син и носел писмо, обещаващо
подчинение на императора. На иегова страна
минали и мнозина от знатните българи. Но
императорът, като разбрал, че Владислав няма
намерение да изпълнява обещанието си, от-
ново потеглил срещу България, плячкосал
много от нейыите земи, превзел с обсада
град Охрид, в който се издигали дворците
на българските царе, превзел с обсада и
други крепости чрез свои военачалници и се
върнал в Цариград.1
И отново императорът потеглил на поход
срещу българите, разрушил пак крепости и
погубил мнозина от варварите, а други живи
заловил. А царят на българите Иван Влади-
слав се отправил срещу Драч и загинал при
обсадата на тоя град, като управлявал две
години и пет месеца,2 * Щом научил това,
императорът потеглил и когато стигнал до
Одрин, при него дошли някои видни хора от
българите и му предали Перник и други три-
десет и пет крепости и мнозина от тия вар-
вари преминали на негова страна?’ А съ-
прутата на Иван Владислав Мария изпратила
при императора българския архиепископ Да-
вид с писмо, като обещавала да се огкаже
от България, ако получи онова, което желае?
И след късо време жената пристигнала при
императора, като водела тримата’ си сина и
шестте си дъщери. Другите й трима сина5
забягнали в планините, но след като плани-
ните били завзети от войници, и те били при-
нудени да отидат при императора. А те бяха
Прусиан и неговите братя; от тях той почел
Прусиан с чин магистър, а останалите — с чин
патриций. След като подчинил цяла’Щългария
и разрушил едни от крепоститс, а другите
подсилил и им оставил достатъчно охрана,
самият той пристигпал в Атина, за да отслужи
благодарствен молебен на божията майка. И
след като оставил в храма много и твърде
ценни дарове, завърнал се в столицата и от-
празнувал триумф, увенчан с тиара (тя се
нарича в ежедневния говор туфа — според
1 Събитията се отиасят към края на 1015 и пачалото на 1016 г. Срв. Златарски, История, J, 2, стр. 755—759.
- Обсадата на Драч и смъртта на Иван Владислав се отиасят към пачалото па lOIRr. :i Василий II пристигпал в Од-
рин прев март 1018 г. При него се явили български боляри, конто му засвидетелствували своята покорност. Срв.
Златарски, История, I, 2, стр. 775. 4 Архиепископ Давид занесъл на Василий II иисмочо за канитула-
циятз. Tofi се намирал тогава в гр. Струмица. Срв. Златарски, История, I. 2, стр. 776. Гр Става дума
за Иресиан, Алусиан и Арон, конто избягали в пл. Тмор (Албания), понеже не искали да се покорят на Ви-
зантия.
190
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
olgat wrap,ао {.lev ip’t сод TEzvcptoa&at notovoav тогд
таьтг} dvadovpEVOvg) ней ovzcog dygi тцд тог
i)eoi> Aoyot' Botplac асрсиЕто, алодоос fv тагтц гщ
хщнщ rd xaQiur.ijC>ta. et&o. ysrousyov 6 латосАохдд
no"du /ИЕТЕоаад ёииырш rd ал/л/ЛЁууеоу об кате-
dvocbnijOs, Kitt таота vxoo^o/rxror route тгощда.г,
el tow BovAyclcxov hqo.zi]oeiet' oi'rroc 6 латосадуцд
Вёдусод тф' ehk/u)oIuv ел1 Етсхл, лосратад еп/,
UETEtJsiO Tljl' Q(’>}'p', Wil ЛОО&7ЕЦНОд‘Т1 тДд ft Кыу-
хтаттп’Ог.чдУхл EWiArjaiag rkQXtt-Qfi'-^ Вботафод, бд
тог ёу ты ла/мхёо) vaov ledscot елхнотеуе.
Tip BovAyagtag di docZm freicny; ti] tow 'Pay
aaiaw iffEfiovla на! та zaw Xoii/idtcov Eih’}j vxe-
xvipcw, dZz.« itfjT wit то B{(piiov (pp. 563.; —
56712).
45. Patzinacae regiones Bulgaras devastant
Td (Питод ovprzsoovza. biEglzm 6 Aoyog. ot
Ilazfyvaxai, ^nvOat 3’ о ото/. dig e axgoo&EV eTqtito.^
diaftdvzEg tor "Iotqov ri? %wQa zip BovTyagiag oi>
puMQcbg EAv,ut']vavio. dHa zovzoig оутелеНВЬт Кыт-
ozavzivog 6 Atoyeyrjs 6 too Btouiov xgazaw, 6? пси
dobg dwoydoth] zip BovAyagt ag, ёхдёсратб те adzoi'S
нас ziQEfiEiv угауиаот zov ’'Igtqov dia^EQaoavzag.
tov ушиши de BaacAsiov davdvzog dvo ерссшгыу
paar qxjgoi (Ъ’Волдаитсч (Ebfdov ydg EXEivog глед-
dsoiv zdig EioxgagEOt, q-EidofTEVog тыу vnozEddw'y
ofizog de Hat та тыу xac>Ed66vcow EVtavTOW нас та
tow eq? olg avzdg rigge tqicoiv ovicov aavyxaOcbg
EiGExQdigaTO) нас zavza adyiiov avptk'wTog ло/Дое
тер* бла) тф xqovq) zijg fiaotAEiag arrow opez ol
лЁуцттд E^Eztiid^ixi’ (pp. 5719-—572s).
46. De Prusiano magistro origine bulgaro
и al xQpuarcov xoaZcov diddoat)' клснцв ат о vxeq
tov ЬаойЁспд Kawozavzlvov zov xevOeqov avzov
нас aixnaBbtovg ттАтлатогд EXpiazo, %ai ooot tow
Ешанопо)!’ ёи топ aVArgEyyvov (yoooAoyr/pcawg els
Evdsiav Gvyidri/di)E(Gav, лао’абтоо атБилфЪузау, нас
то ид иакыДегтад лада rod ТЕЛЕГтдааутод риасАЁыд
}/ ёу gtTjQCOOEGt !ЛеВыУ ?/ ЕУ dvjgEVOEOLV odutcov ij
dl'Aoicog ладЕугдтрахо. ололтЕсДЕсд de о udy/отдод
мене тя е наречена „тюфа“, тъй като засле-
пява онези, конто я слагат). Така той при-
стигнал в божия храм София и там въздал
благодарност на господа. Патриархът успял
да го убеди да премахне алиленгия и той
обещал да стори това, ако победи българите.
Този патриарх Сергий, който управлявал църк-
вата двадесет години, завършил живота си
и вместо него бил избран за патриарх на
цариградската църква Евстатий, първият иерей
на дворцовата църква.
След като България била подчинена на
ромейската власт, той покорил и хърватските
племена, а също и Сирмий.1
45. Печенеги опустошават българскшпе
земи
Пека разкажем сега за снова, което ста-
вало навън. Печенегите, конто по-рано наре-
кохме скити, като преминали Дунава, немалко
опустошавали българската земя. Но Констан-
тин Диоген, владетелят на Сирмий, който бил
наречен и дук на България, излязъл срещу
тях, разбил ги и ги накарал да мируват, като
се върнат оттатък Дунава.2 След като им-
ператор Василий умрял, останали несъбрани
данъци за две години, защото той им позво-
лявал да отлагат плащането на данъците,
като щадял своите поданици. А този импе-
ратор3 безпощадно събирал и данъците за
изминалите години, при все че имало голяма
суша през цялото време на неговото управ-
ление. От това бедните били съвсем съси-
пани за трите години, през конто той уп-
равлявал.
46, За магистър Прусиан Българина
Той4 раздал много пари за своя тъст
император Константин5 и откупил много
пленници, а конто от епископите нзпаднали
в нужда поради изплащане на алиленгия0,
помогнал им да се съвземат. Той утешил и
ония, конто пострадали от покойния импера-
тор, като били подложени или на членовре-
дителство, или на конфискация на имотите,
или по друг начин били пострадали. Но ма-
1 Най-продължителна сълротива оказал гр. Срем, който бил превзет с хитрост през есента на
1018 г. Срв. Златарски, История, I, 2, стр. 787—788; Ив. Дуйчев, Послсдпият защитник на Срем, 1018,
ИИИ, VIII (1960), стр. 309—320. Това нападение на печенегите на юг от Дунава се отнася към
1026 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 36—37. 3 Константин VIII (1026—1028). 4 Роман III Аргир
(1028.— 103л). 5 Покойният император Константин VIII. fi Василий II Българоубиен, за да ограничи нараст-
ването на едрото земевладение, въвсл един лов вид алиленгий, различен от алиленгия на Никифор I Геник
(802—811). Според тази данъчна система едрите собственник били длъжни ла платят данъка за изоставените земи
на избягалите беднп селяни. Според Скилина ялиленгият бил премахнат оше при управление™ на Константин VIII.
Срв. G. Rouiliani, I.’epibole ап temps d’Alexis Сошпёпе, Byzantjon, X (1935). р. 31 sq ; ВгёМег, I.es institutions,
pp. 259- 260; Острогорски, Исторщ'а Византще, стр. <306—307; Ангелов, История, I, стр. 283; II, стр. 19.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
191
Plgovotavog 6 BovXyaQog XdiXgq ту туд Avyovozyg
Zoyg ddsAtpIj ту tysoddiQq xoivoXoys'iG'&at xat ту
fiaotXEtq Ыосрр o}qisiv, GvIXaupdrsTat xal (pqovqei-
rai, etva xal лудоотш тоид dtp faXpovg (p. 5747__17).
гистър Прусиан Българина бил заподозрян,
че има тайни разговори със сестрата на импе-
ратрица Зоя Теодора и че се домогва до власт-
та, и бнл хванат и поставен под стража, а
след това ослепен.1
4/. Basilius, bellis cum Bulgarls occupatiis,
Orientem neglegit
лоХХад ydQ тсЪу лоХетоу туд те Фоийхуд xal туд
XvQtag tov Ntxyy'uQov xat too Bcoavvov tcov fiaot-
Xsmv глауогта)? ту тту гPcopalax>> yyspoTiq, о //еР
sxsivovg BaoiXstog o%oXdpov тшд хата. BovXyaomv
pdyatg xatQov ovx еЪ%£ тад suMoxviag dotpaXtoaaflat
лоХеед. at Р бцсос, неу ледсуг sxsTvoe, ovx
etoXlkov sig лдоолтог rov туд dvvXelaq A'b,(')V ало-
GEiaaGpai (p. 5759—,5).
48. Regiones Bulgarlae praeda
Patzlnacarutn fiunt
Exdygyoavzog ds tov (мкяХеок туд лоХЕюе б
Atoysvyg K(ovoT.avTivog cog TVQawida psXsTmv xal
anodgavai psXXcov sig to ’iXXvQtxbv хатЕ&урЬу xat
Етароиегод savzov хатЕхдуртЮЕ xal ajisdavEv, iva
pty xovg ovvetdoTag fXtpavXioy ту (Ha vixcopsvog.
tots lievtoi *Ада/Зед psv туг А/еоолотарёаг хатеё-
Qttuov, ol de ys IlaT'QO’axot тут BovXyaglav xal
zyv tov ^IXXvqixov TiaQdXtoT oi ’Ayagyyol. Tovrotg
ds povoig отбХод z Pcoyaixdg ngoo/falcoy та л/.е1то
тоуу oxaq:a)v ЕУЕлдуое xal xaTsxavosv' (5791O.._. 17).
- — —- —- — — — saXco ds tote Totg per ex
туд *AyaQ ~a A[vga xal тоТд Иат&гбхшд лет a ys-
yoi'E та MvcAhv. tov di-. dovxog ’Агпо/ешс Вахута
хатаотдВрагтод тут риут, 6 КсототатВтод, ddsXcpdg
ojv xal ovzog tov fiaoiAPog, е:л1 ту ’AvTioyylq tov
TEXsvTyoavTa dtsd^aro, xal 6 st egos avTOv adt-XqAg
лдсоторЕоиЩнод ngoxExslgtoTo. sp "AqjQtxyg y.svtot
xat A'txsXiag отбХод алолХёсот ’Ayagyrcbv sz.axov
Tag те ryoovg xal та ладаХаС aXXa tovto tg отбХод
елелХеоуу ‘РощаТход лоХХсХ ph* rd>v axacpmv хатё-
bvoEv аотатдда, лоХХотд d" Rcbygyos, xal zovg qsv
лдод тог ftaatXsa ёхлЕлоруЕЛ’, ol di атеохоХолВду-
oav хата тут siogdXtov. Ilayxgt'atog di: d (Iqxcov
"Aftaoylag, up тут otxslav dveipidv 6 paoiXsvg yQpo-
оато ‘Puouavog, тид те лдод 'Pcoualovg олотбад
eXvoe xal (bv лад£%(>')дуаЕ xqIv 'Pojpatotg (ygovoitov
xal ndXsmv елеХАРетто graXiv, (Хе та^а 6 lx ад 'Pa)~
4/, Василий II, заем, с борбата срещу
българите, пренебрегва Изтока
Докато император Никифор2 * и Йоан:5
подчинили много от градовете на Финикия и
Сирия под властта на ромеите, техният при-
емник Василий, зает с борбите срещу бълга-
рите, не успял да затвърди властта в прев-
зетите градове, при все че те, докато той
бил жив, не се осмелявали явно да се отър-
сят от игото на робството.
48. Българските земи биват плячкосвани
от печенеги
След като императорът напуснал столи-
цата, бил заловен Константин Диоген4, по-
неже замислял узурпация и възнамерявал да
избяга в Илирик; поставен на разпит, той се
обесил и загинал да не би да издаде съучаст-
ниците си, като бъде победен с насилие.
По това време арабите опустошили Месопо-
тамия, печенегите — България, а агаряните —
крайбрежието на Илирик? Ромейската флота,
нападайки само агаряните, запалила и изго-
рила повечето от техните лодки. — — - -
Тогава била превзета Мира от агаряните, а
мизийските области станали плячка на пече-
негите.6 След смъртта на антиохийския
дук Никита Константин, който също бил брат
на императора', наследил умрелия Никита в
Антиохия, а другият му брат бил назначен за
протовестиарий8. От Африка и Сицилия при-
стигнала агарянска флота и опустошавала
островите и крайбрежията. Но срещу тях
отплавала ромейска флота, потопила много
от корабите заедно с войниците и мнозина
пленила, едни от конто изпратила на импе-
ратора, а други били набити на кол по край-
брежието, А Панкратий, предводителят на
Абазгия, комуто император Роман9 дал за
жена собствената си племенница, нарушил
мира с ромеите и отново завзел крепостите
и градовете, който по-рано отстъпил на ро-
1 Прусиан (Иресиан), син на българския цар Иван Владислав, иоаучил титлата магистър още по времето на
Василий II. Той взел участие заедно с майка си, бившата българска царица ТЛария, в заговора срещу Роман III
Аргир, организиран от иривържециците на Теодора през 1029 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 33—34.
J Никифор II Фока, ;i Йоан Цимисхий. 1 Константин Диоген бил дук (управител) на България.
5 Сломенатите тук нападения били извършени през 1032 г. Тези нападения на печенегите над българ-
ските земи се отвасят къ.м първите години от управление™ на Михаил IV Пафлагон (1034—1041). 7 Ми-
хаил IV Пафлагон. s Протовестиарий — началник на службата, която се грижела за частного императорско
съкровище. Длъжността протовестиарий заемала второ място в гписъка на длъжпостите, запазванм за евнусп,
Срв. ВгёИйег, Les institutions, pp. 130- 131. t[ Роман III.
192
loannes Zonaras — Иоан Зонара
тгоаттбрегод vtteq тог (эишАгоуд xai fieiov
трд avrov opsvvsrtdog. тгорАахлд A ot IlaTgwcixai
тот v Tcytqot diafiaivovTsg та 'P(oiuuo)v ’/.(iw)? dtsri-
Dsvto, тоид aiMixopsvovg fjd^ddv атацюугтЕд
(pp. 589-jj—5908).
49. De petri Deliani seditione
Ttov ds Bovi.yaQcov, cog ijh) iотбытие, ул<> BaotXsiov
tov daoilsiog xaTO^ioAsppUhToyv xal zijg (ivtow fiaoi-
Aslug Xuf)(M.oH)si 0)]?, fTS'/pt HST TIVOg SCfFQOV Ol
fi(if)pai)Ot tov rfjg bovDiag ipp’ov. siva tovtov dcro-
oswaaihii duP'fvopvTo xai soq ddagov, <ШЛ <><pioi
to avaQxov exocavs to evvoppa. dvi/u ds Tig авт) род
per tv ysvog, . iohavog xai.ovpsvog, ddAov dk нети
тёд xut dsivoryjTog, vlov suvtot igupHjpioag too
’Aaotnv, [}g rod Duhov r/A top dogavzog too spvovg
py ddsDpdg, sx Bvravziov, dig Asysrai, астодрад xal
nsicag to I'dvog лшд slvai too ^Auqsuv, sg ppiydr
poo ёхеДц) ysropsrag, ДР ovx ёд svvduov svvijc,
t:ig paoidsa roig fiao/jaQoig усё&т]. svrF.vfrev sig <pa-
TEQav uTTCOTaoiav FgsQodyp to sfivog xal sig fapnhag
xsxirpzo xal та ''Pioaaiaiv хатЕтое~/Е, отеУАетои roi-
vvv OTQCu, py6g пт psra Avvapscog, IP дуаибтътр Tag
tTTtdQopdg Tipg /.})tjT(-i'oroiv. 6 ds xaxcog wig ver’
аттот TiTi'wpsodp.Fvog rgipisdios Tovrovg УмДатот
xut wiaAsw ay, si pii unsdfya vixzog. p yovv vP
avrov атоааа dsioaoa crQcg алоотао'иху sycbQTjOE
xai Tira tg tat'Tcov Tsr/oppodv XExlpph’oT, kx ds
perovg (гогта BovP/hqixov, ар'/рртур sw'Tolg hqo-
XfiqI^otwi xal paoi/,sa BovPyaijia; avwv dvopacovc.t.
xal rd tcov BovAydmov diijQpzo, тоуу usv Tip Ao~
dtuyip, тит di: Tip TsiToapiiu) яооо(П'10ХОрЬ'0)У.
a)dii r5ozw p.£T)V.i)sy 6 Aoiadvog tov дутухасНота-
ppvov' ретахаАеТт/и yao avrov srd xoivuuvia трд
do/pg нас Ttjg cr@6g 'Poypalovg Lidxpg. xal dg
TTslOsTai. ?7isl oi'V ipwOpoav apcyco ol di}'X.H~
yol xal to rt?pi)og т<Ъу BovAyaQCov (ivvri&'QotoTO, 6
BoArdvog TTQog zovg ovvstA-ppdvovg %cpr) pi) av лоте
aoj-i)powpai то тсоу BovP’qqoh’ s-dvog ёДаохтр’соУ
dvoiv 'AvfisQVcdpsroT, xai „si тгр> ootTTjQiav vpcor
dovAso-Os, zdv era ёд т)рс~)г сгорайте sxgrodcbv' si
uh' oTv stus tov ‘/svovg stvai rov DapovD lidars,
длоонет'ааатр tov Ts.i%oppo6v. s.i РоЪ tovto, avzcp
plv savToicg тятотадате, ёит 6’ёх psoov стороатеР
ёлс Toi'Totg i'lQih), ио.1 ol zip Paoileiay gtip-
craywg tcrsvppprtGат, xal о Ты-хоиц/юд xazs/sva-^T/.
d /loAidrog avwxpdrcop ysvdpsvog fPa£ te to
меите, като може би си отмъщавал на ро-
меите за императора — вуйчото на неговата
съпруга. Печенегите често преминавади Истъ-
ра и правели големи злини в ромейските
области, убивайки поголовно всички пленници.
49. Въстанието на Петър Делян
След като българите, както вече казах,
били покорени от император Василий и след
като държавата им била подчинена, известно
време варварите понасяли игото на робството.
След това те намислили да го отхвърлят и
се надигнали, но липсата на вожд осуетила
замисъла им. Някой си мъж от неизвестен
род, наречен Делян1 *, изпълнен с хитрост
и изобретателност, който наричал себе си
син на Арон, брата на Самуил, предводителя
на тоя народ, избягал, както разказват, от
Цариград и като убедил народа, че е син на
Арон от иегова незаконна жена;3 а не от
законната му съпруга, бил избран за цар на
варварите, Тогава народът вдигнал открито
въстание, насочил се към грабежи и опусто-
шавал ромейските земи. Прочее изпратен бил
някой стратег- с войска, за да прекрати
техните нападения и грабежи. Но понеже той
се отнасял зле с подчинените си, възбудил
ги срещу себе си и щял да вагине, ако не
бил избягал през нощта. И тъй подчинените
му войници, като се изплашили, въстанали и
избрали за свой вожд един от другарите си
на име Тихомир, по род българин, и го про*
възгласили за цар на България.1 И така
българите се разделили, като едни се при-
съединили към Делян, а други към Тихомир.
Но Делян си послужил с хитрост спрямо
противника. Той го повикал да споделят власт-
та и борбата с ромеите. И Тихомир повяр-
вал. И тъй, когато двамата вождове се cpeni-
нали и войската на българите се събрала,
Делян казал пред събраните, че българският
народ никога няма да се спаси, докато го
предвождат двама началници, и добавил:
„Ако милеете за вашето спасение, премахнете
един от нас. Понеже знаете, че аз съм от
рода на Самуил, отстранете Тихомир; ако
ли не, подчинете се нему, а мене отстранете."
Тогава се вдигнал шум и всички го привет-
ствували като цар, а Тихомир бил убит с ка-
мъни, А Делян, като станал самодържец,
1 Зонара предана името Делян под формата AA.iavos, която по смнсьл се доближава до boAiug, Sofa-oos —
„хитърЪ 3 Петър Делян бил син на Гавраил Радомир от първпя му брак с дъщерята на унгарския
крал. Гавраил Радомир я изостлвил и тя била вринудена да се върне в Унгария. Тъй като Петър Де-
лян се родил в Унгария след разтрогването на този брак, византийските автори го смятат за не за конор о ден. Тук
Зонара неправилно нарича Петър Делян син на Арон. Срв. Златарски, История, II, стр. 45—16. Срв. обаче
Г. Цанкова— Пешкова, Петър Делян през погледа на неговите съвремснници, ИПр., год. XXII, 1966, кн. 4,
стр. 97—108. 3 Става дума за стратега на Драч Михаил Дермокаит. 4 Население™ на Драчката тема, което
било нредимно българско, вдигнало съшо бунт в 1040 г., като избрало за вожд н български цар Тихомир.
Срв. Златарски, История, II, стр. 52—53.
ioannes Zonaras — Йоан Зонара
193
AvQgd%iov xai хата тр? 'E/Aado? ёусбдроЕ xal rd
УкхолоВтшг лдобЕлтяроато, tcov Sv avrot? exovtcov
XQO0%a)QpodVTCOl> аитф, btsl ,ttt) Etpsooy тру rou
dgcpavoTgocp-ov (cTtApcrriav xal to uxoqeotot. xal d
nSv ovtco? Asiftv Afvoo)v to too loyov rd PcDuaicnv
tziduTo. 6 de ftarnbiv? трд аууЕ/Лсл? xoptadelop?
сил Ъ аллаха coQita хатала/лесу rov &лоотатрс>аут<х,
detvov pysicfflc/i Цусоу, st ppdsv аитб? w; paoilsla
лдооеуЕухфу fiotoav таттд? apaiQS'dEiody riva ла-
дарЦтретш, oti de oi длёутолото rd fftatatuov (pdq
у do 6 6dego? aorov хатехоатроЕ xal иотоо то осдиа
Е&бухсото), rd ts wyyEys? d^EiQpe т>р> exorpaTEtav
аитсЪ ^aQaxAvjGsoi xal ol лдотхогте? Trj? flvvAp?
ovx ёлфуогу то fiovlspa. акВёкЛуо? Ц'Аор ^тоууъ-
psvo? xal &УтЕлауоУР n; окуОеуещ to лобдоиоу ёл,1
too? Sxvda? H-OQct, yal pv то лдарра fiavpaxo?
a-tor. vexed? yap n? убор) хаталотоёреуо? xal ovx
ay tg avQtov dvaezgoso'dai ngoodoxcduEVOS, 6 ds
piieoa? aQTt cpavovop? едхллбд те o)Qo.to xal xqo-
pei rijg otq(jxio£. cog d’sv toi? uov 2xvftшт tqvtcov
uqioi? eysvsTo, рторабЦето лоб? (1ут1лао('лтаф.у, о олео
d’aAhploi? та таутшта ovveQxbysGay xat tl cyvufiav
атиуусо? xdya тф flaaiJ.EL тру vixpy ngooEysiuEV, 6
yaQ wt too ’Aaocov exeItqv vlog, 6 латдёхю? ’Aaov-
cjuavog, nciQa 'РсоиаАл? dry s'ti^ xQooxex(iOvxd)? тф>
xagovvTi, ejtoTxov pisveiv xaTadsdixaaio xal оцте
xgootEVai лоб? та avdxroga p,ptf oAojg st chew i лдб?
то ВуЦлутюу, et pip еллоаттНр тру sidodov. pOx-
itsi. yovv did таота" еле1 б^уусбхет трг too
dnooiaoiav xal тру tov Aohavov ai десну sig тд
aQXEiy avzov, cutcdidgaoxEt piv тр? olxla? ovtov
xal /летаррчеууота^ ’Agiteviov те orodpv ^eqi^s.ue-
to? еаетф xal -dEQanoy Etvat tov (AEodcoooxaVov
л/хетт6pisvog xal uxtevai xgdg то отдатблхбоУ еВтА t:
лаетад xal лоб? Bov/yyaglav хатрутроеу. dlB ovx
ai'Tixa diflov &$ето eovtov, ngooopiiJxov de not tov
Щаошг avspilpivpoxE xal „ёра“ eZeyev „si' ti? mj>
exetvov naidary ладру, sdogsy д.т duty si? тру sfirovg
d.gypv лдотцштедо? tov vd'il'ov 6 утрою? ; дЁ
латте? Ti&notpvTo dtsv^p? то ёлб yypoiov лаФб?
б.о^Еб'дат tov \4a@wi' xai тру fiaGihday avdt? el?
avaficpt^okov ледютруат ardga xal тф лб/ли fiaoi-
завзел Драч, отправил се срещу Елада, при-
съединил и областта на Никопол,1 * чисто
население доброволно преминавало на иегова
страна, понеже не могло да понася алчността
и ненаситността на Орфанотрофа3. И тъй
той според поговорката направил ромейските
земи плячка на мизите, Императорът3, след
като му било донесено съобшението, веднага
потеглил, за да залови бунтовника. Той наз-
вал, че смята за позорно, ако остави държа-
вата да бъде лишена от някоя своя част,
след като самият той не е прибавил нищо
към нея. Но понеже не бил добре със здра-
вето си — той вече бил болен от воднянка
и тялото му се било подуло, — роднините
му го съветвали да се откаже от похода, а
първенците от сената не одобрявали реше-
нието му. Но той, черпейки сили от усър-
дието си и като противопоставил на болестта
силата на своя дух, отправил се срешу ски-
тите4. И станало нещо удивително. През
нощта той бил измъчван от болестта и смя-
тали, че няма да се вдигне на сутринта. Но
щом се съзорило, той се появил на кон и
повел войската. Щом пристигнал в планините
на тия скити, той се приготвил за бой. Преди
да се срещнат двете войски, се случило нещо,
което дало на императора бърза и лека по-
беда. Синът на Арон, патрикий Алусиан5,
който се намирал още при ромеите и бил с
нещо засегнал императора, бил осъден да
стой в къщи и нито да влиза в двореца,
нито въобще да отива в Цариград, ако не му
бъде разрешен достъп. Поради това бил в
униние. А когато узнал за въстанието сред
народа и за избирането на Делян за водач,
избягал от своя дом, сменил дрехите си и
като се преоблякъл в арменска носия, пре-
сто рил се, че е прислужник на Теодоракан6
и че отива в лагера. Така незабелязано от
всички пристигнал в България. Той не се
разкрил веднага кой е, но разговаряйки с
някои, споменал за Арон и казал: „Ако при-
съствуваше тук някое от неговите деца, дали
би бил предпочетен от вас за предводител
на народа законният син пред незаконния ?“
Щом всички изразили желание да бъдат уп-
равлявани от законния син на Арон, а също
и царската власт да бъде поверена на човек
с неоспорими права и който произхожда без
1 Става дума за Ни ко пол ската или Навиактската тема в Епир с главен град Навпакт. 3 Йоан, наречен
Орфацотроф, бил брат на император Михаил IV Пафлагон и имал голямо влияние в управлението. Той се за-
нимавал с финансите па империята и проявил голяма алчнсст. Населението на тема Никопол се присъединило
към въстанието на Делян, искайки да отхв’ьрли тежкия данъчен гнет. За анти феодал ния характер на това въста-
ние срв. Г, Г. Литаврин, България и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960, стр. 384—385. 3 Михаил IV
Пафлагон. 1 Византийските автори често наричат българите скити. а Тук авторът погрешно нарича
Алусиан син на Арон. В същност Алусиан бил внук на Арон и син на Иван Владислав. След покоряването на
България той преминал на византийска служба и бил назначен за стратег на Теодосиупол в Армения. Срв.
Г. Цанкова-Петкова, Петър Делян през поглодана неговите съвременници, ИПр., XXII, 1966, кн. 4, стр. 105,
бел. 47. G Магистър Василий Теодоракан — виден византийски пълководец,
25 Гръцки извори за българската история, т, VII
194
loannes Zonaras — Йоан Зонара
ysvEt nQOGTptovza xafiaQcbg, ttigtevel nvl to
dnoQQ'qrov twv palLov sldoiuoy to yivos tov ’ Aoqo/v.
6 3e neotEQyoTSQov аьтф dviyrEvoac; to <4f5c? Tclg
oxp&cA'UolA, Etta xat ti on/Mllov Eldu)g jtqggov айтф
avapcp(fio2.ov, ‘гол tovto idsiv fcratZEi. to d’yv jtfqi
tov debtor dyxayva yoapd ti pcAtv xat rdQi^ 3a-
GEta zteqi аотб. idthv ovv xal tovto xal ovxeti e'/cov
EvboidoTTbg xaia/jodlct pev ea tov Svojctiw tov av-
дддд xal wbp ттодад avrcv пЕоттьооетат. didaoxst
дё xat Tovg aV.oi’g tov ex tov fiaotl,Eiov ytvovg
avioiQ aq^ixopcvov. xal тто/Aol tov dpfptflcjlov aziOQr
QayevTsg тф yvcooto) XQooS'd-EVTO, xal рЕрёдюто у
doxrf' co? (Yov JTavT(»g n;? ^aoiAEtag aviiy отцоо-
рЕтгр, Et cigog d/.lqGovg ol aQyjiyot dtaq etotVTO,
xoiVoxQayovoi xat GTiErdovrat, d/Av^ovg дё xat
ostcotitevov xal EVtjdiiEvuv. d/.T d^VTEQOg evqeD1}-]
о ’ Alovotavog лоид rqv fntfiov/pv xal Tttv tov Ao-
Advov nQOS(pi)aGE доАбтгра. xal tcgtov ETotpuudfis-
vcg xal отщпдттр- rtoQoAaftthv tov at'rag/ovra fm-
TlfteTtd ol GVUSTOGtd^OVTl xal E^OQVTTEI TCp apdlQ)
та дауата, xal sig uiav п’тео&еу aQXu'V to Dxv-
rd‘ixov TiEQitотатат. eiio. ЗА d.noQQT]ra)v ypvv8t тф
ffaou.81 flovAtiGaobat jtqcg-/coq7igci агтф, ei evue-
vovg g'vtov tev^etol xal avaKcyojv ovx oyoiQ^OEi
to)V ацофап’. 6 дё rpv dvrcix-lv те лдоофхато xal
d$ia)G ayEiipaobai avrov еппууе!law. xal d'c a&ctxa
JlQOGE^lb'&El xal TETtUYjTO ptaytGTQog. 6 3e PaGl?.FVg
ё'ттеют тол e&vfl её&гд, to 3e uvtiQyov ov xal dico-
naQttEVov ov dvGEQya g хаталоУ.Ерту&ёг aBOtg тф
tcov Ptouaicw ffi'EUGViq, vntxvyE, xal 6 daGtlcbg
л@о£ тд Bv^uttiov Exavs^Ev^E xal xai^yays i)Qtau-
ftov, at%piaA(j>Tov<g те tnollobg dtayaycuv ev аьтф
xal tov AcAdvor aviov thezttjQO;ptrov та ориата
(pp. 5989 —60316).
всяко съмнение от стар царски род, Алусиан
издал танната си на някой от ония, конто
добре познавали рода на Арон. А той се
вгледал по-внимателно в лицето му, после го
запитал дали има някакъв неоспорим белег
и поискал да го види. А то било някаква
черна бенка на десния лакът, обраснала с
гъсти косми. След като видял и това, той
вече нямал никакво съмнение, коленичил пред
тоя мъж и обгърнал краката му. Съобщили
на другите, че им е дошъл един потомък от
царския род. И мнозина се отвърнали от
съмнителпия и се присъединили към законная
царски син и властта била поделена. И по-
неже държавата не би могла да съществува,
ако водачите й биха били в разногласие, те
се обединили и се помирили, обаче се подо-
зирали и дебнели един друг.1 Обаче Алу-
сиан бил по-сръчен в злоумишлението си и
изпреварил хитростта на Делян. Той пригот-
вил угощение и като поканил своя съупра-
вител на трапезата си, нападнал го във време
на пиршеството и извадил очите на нещаст-
ника. И след това скитите минали под една
власт. След това тайно съобщил на импера-
тора, че иска да мине на ненова страна, ако
го посрещне благосклонно и ако не го лиши
от съответна награда Императорът приел
молбата му и му известил, че достойно ще
го възнагради. Той веднага пристигнал и бил
почетен като магистър. След това императо-
рът веднага потеглил срещу народа и понеже
той бил без водач и разединен, без труд бил
победен и пак превил врат пред ромейското
господство. Императорът се върнал в Цари-
град и направил триумфално шествие, в което
водел много пленници и самия Делян с из-
вадени очи.2
50. De Leonis Tornicii rebellione
”АЩ 3* aL&ig TVQawlg тф Movopdyo) dstvo-
TEQa E^vjiavEOTT]. i] rov ToQvtxtov dPjv aviY} Asov-
rog, o? pt'tqTQob'Ev xaxd. ysvog ttoog^xe tot avrcxQa-
TOQl. OVTOQ TOO'VV TljV "OpEGTlaVa Oixajy (ovTO) (3e
xdlat 4 jrdZt? Exal.Eiio wv fJacOscog ’Ad^iavov)
Tobg Maxsdovag eI%e tiqcoexovtqq аттф cog dq titl
XQEtTlOVl. iqV ydQ 0 dvijQ OVTE тд Eldo? tf UVAOS OOTS
50. За бунта на Лъв Торнак в Тракия
Обаче друг, по-опасен бунт бил отново
повдигнат срещу Мономах”. Той бил вдиг-
нат от Лъв Торник,4 който по майка бил
сродник на императора. Прочее той живеел
в Орестиада5 — тъй по-рано се наричал
градът на императора Адрианопол •— и ма-
кедонците6 били привързани към него като
към влиятелен човек. Защото този мъж не
бил незначителен нито по вид, нито по ум.
1 Според Литаврин, Болгария и Византия, стр. 389 и сл,, Алусиан привлякъл на своя страна част ст българ-
ското болярство. - Въстанието завършило проз 1041 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 75. За хода на
въстанието срв. още П. Мутафчиев, История на българския народ, II. София, 1944, стр. И-—16; История на
България, I, стр. 153—155; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 387 и сл. 3 Константин IX Мономах
(1042 —1055). 1 Бунтът на патриций Лъв Торник. който искал да узурпира властта, избухнал през 1047 г. к
Тракия. За този бунт срв. Острогорски, Историка Визаптще, стр. 316; Златарски, История, Л, стр. 85.
При потушаването на бунта на страната па императора унаствували и българи, включени във византий-
ската войска. Ив, Дуйчея, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI (1949), стр. 30—34.
ь Старого име на Адрианопол, дн. Одрин. 3 Жителите на тема Македония, дн. Източна Тракия.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
195
то cpQovpua’ si%e дг rt xal eteqov ф л(юд zavzov
rovg nAsiozovg fyslAxtxo. FyQpGfioloyEt paQ ;? <щ//щ
jteqI uvtov, ola xai heqI (Шлох Мут-хат Lidrpv, abg
nor 'Poouaixcbv ихрлт/осог sgoito лоте Ёухдатрд.
xqos от 6 flaatAEvs oi'Tp tvA avzcp лооархогта Ьте-
tY&eito, гШо рЕУтит xal алру^скУЕХО тф) dvbgl. p
(Yf tov xQazovvTcg oawpcov p EvTcptnla фхЕтошб
te xal sbEgtouTO avzdv, yvvi) у errata te xal GzaOp-
(готатр то (pQovpfia xdi eis zvypg E^aoaoa TtEQiqxi-
veiav xal eE haovtov batpiAEiav, p тф) аАеМуф) gteqx-
тЁа ovx pv, pvi.a^eb то (Уаьтру did to zieqigp трд
gajovpoEcog. p Ьё inj nvag exeIvov Tvyyavovoa
rebv itei'Qovcdv oT:te avyydxig avrp) лооорес xai
i'TTEppfpdvcOg GTE JlQOOEAijZvOE ZlQQOECpSQSTQ, blsMy-
yovod те xal ovEibt^ovoa. nl dedi zodzoig E(OQax£i
tov adEpyov доурф/лЕУОУ, алЕдоблЁт£1 xazaq'Qovp-
Ttxdg. 6qo>v odr zpv tov ТорУтхрт трд dbEAcyps
6 fiaGilevg угратбтрта vttcokteve te xal Efipvla, xal
I'va koqqO) dMqAcov fhiio абтобд tcov ev 'IfipQGi
rij ^Poipiataw pytpioriq. diadEQOVTCor avTCp xpv doxqv
avazffipoi, хатЕОурратюрЁгру ЕолооаФлшд vsrsQOQiav
avrov xazayipcyiod/iEvog. xal 6 <dv алрА'0'EV' p be
ye (ppfip, p лдбд fdya zvypg avrov e^pqev £v еал1-
oiv, ovx EApys. xai tit e g ex tovtov tov dvbpa лдбд
tov ftaoiMa biEfiaMov. 6 (Ye roig loy-.is zovzoig zpv
yvedapv btaGEioi^Eig от eMei xal xelqei per zip’ x.oupv
тер ToQvixp ovyxElQEiv avzcp rdlg 'dgdgl xal Tag
eAttibag otopevog, ^dxog ЬЁ p&Aav avrov dfupdvvvai,
'Qocpovv аЪто) voftPQoov dyzevfiEv zpv trrQoodoxcopitvpv
трд zv%pg Ларлсюттрта' ovzo) (Y faaveMtovza fipz*
olxzEloag, aMa xal Ётхаууатад aqrfjxEV. ol bs ys
Maxeboveg xal лрфтрр tog Et'gprat. xqogxeiiaevo:. тф
dvdol xal XQpOTag ЕАлсоад р.л аотср ’дбллоттед
vvxzdg avrov ЬлЕ^ауа.уЬгтгд трд pan iA [бод тагу
лбМсот ёд zpv avzcbv р,рт()блоМг tiyovot zpv ^AdQta-
tovtwAiv, xal osiovbfi tow npoozstfsiUEVcov аитср
iay;v та лХеса) там отратЕоиатагу exei Gvvpidooio&p-
oav p xal рилы тф лрбд zbv avzoxoazoQa. bidztvag
ydQ aizlag ovz exetvog xalcug тоТд отратю'отатд
EXEyQpzo, dtAz« xal vnoptag vtietqscpe xaY avzcdv,
xdxEivot bid таити лобд Еувод хат avwv poEdi^oyw,
cog b’ot’v ovvE/dypoav, Efapppaag avzciv алфха ^aot-
lixpg xal dvaQQpGECO? xarp^tCOGav. 6 bb ovv avzois
EV'&bg EQyov eI%eto xal adgoov тр fiaodsvovGp sm-
cpoiTa, xal ol лопают ^QOGEcpolzmv лоХло1 xdi
GTQaTi&Tat xal автгх.оС xaxEivog талд bAnioiv pdiQpzo,
<bg ovuvog аотф dvTiorpGOidvov, dJAd pa^Aov dva-
летаобгто))’ аитф ролЕтсод xal rdg локад трд лб-
lecog, oTi те та ёфа GTQa.TEvf.taza лоХЕаотд exei
лдоарвубХрто xal dzi xal oi трд лб^Есод bt боурд
А той имал и нещо друго, с което привли-
чал мнозина към себе си. Защото мълвата
предавала, както прочее се напразно говори
и за други хора, че ще стане някога госпо-
дар на ромейския престол. Към него импе-
раторът не само не бил разположен благо-
склонно като към свой родственик, но дори
изпитвал омраза към тоя мъж, Но сестрата
на владетеля Евпрепия, жена благородна и с
уравновесен дух, която имала блестящо по-
ложение и изобилно богатство, била близка
с него и го приемала. Тя не била обичана
от брат си, който се страхувал от нея, по-
неже го превишавала по ум. Като не получа-
вала нищо по-значително от него, тя рядко
го спохождала, а когато идвала, изоблича-
вала го и го оскърбявала, А когато виждала,
че брат й се сърди за това, презрително от-
връщала. Императорът, като виждал привър-
заността на сестра си към Торник, ги подо-
зирал и се гневял и за да ги раздели, назначил
Торник за управител на подчинените под ро-
мейска власт иберийци1, осъждайки го на
благовидно прикрито заточение. И тъй той
заминал. А мълвата, която в надеждите [на
хората] го издигнала до велика съдба, не
преставала. Поради това някои го наклеветили
пред императора. И той, разтревожен от тех-
ните думи, повикал Торник и го подстригал
за монах, като мислел, че заедно с косите
му ще пререже и неговите надежди, и му
надянал черно расо, смятайки, че по тоя на-
чин ще обвие в мрак очакваната [от него]
блестяща съдба. PI без да съжали така за-
завърналия се, той, отгоре на това присми-
вайки се, го изпратил. Македонците, който и
по-рано били под негово влияние, както казах
по-горе, и му възлагали големи надежди, го
извели през нощта от Цариград и го завели
в техния главен град Одрин. И поради усър-
дието на неговите привърженици или от ом-
раза към императора там бързо се събрала
по-голямата част от войската. По неизвестни
причини императорът не се отнасял добре с
войниците и хранел някакви подозрения срещу
тях, а и те поради това били настроени неприяз-
нено срещу него. И тъй, щом войниците се съб-
рали, веднага го приветствували и провъзгласи-
ли за император. Той веднага пристъпил към
изпълнението на целта си заедно с тях и неочак-
вано нападнал столицата, а по пътя към него
се присъединявали мнозина — и войници, и
граждани. И той бил обладай от мисълта, че
никой няма да му се противопоставь но лесно
ще му отворят вратите на града, понеже
източните войски били заети с войни на из-
1 Иберия се нарича дн. Грузия.
196
loynnes Zonaras — Йоан Зонара
inoiovvzo tov avToxQaroQa, (bg dq zi /dij хата yvcbttiy
avTOi? xqoocpeq6uevov, Totavzatg ch' aiooQuduEyog
Taig еЛлссн отуатолЕдЕТЕтол л@б т/jg ли^Еод, ло/л-
oQxtfaiOV avzvv, si ,uij дг'/око Етсиютата. Еоудгг
oh’ ладcaagdpsvog xat ayyov Tov лтдк’оАоь т-rjg
лоЛБОУд ysyovtog ледс rets В ZayEovag avdl^ai cl тад
лоЛад qEjov too; Evdov, глотуЕота rovrovg лдбд
Tijy tiqu^iv TiaQciOaQQvvajv Ла/илдаТд. tojv 6e tuyY
ёлютдЕсуоаЁУСот avzov, ak/.d гой xXsva^oVT&jT xal
лдод execvov Илоохсолтоутсоу елё/Воет п} лооо-
ffoAf), агпладЕтаттЕГО dk xal 6 (iaciAEvg отсатюлсцд
bXlyoig xat h/J-o) h/iioTixqj xai riotv cuActg dvdga-
<j(v A7wr tcov туд ysoovolag VEcjanEVCVot, tojv лат-
tcov ov<? Etg dxoth) ovvaoiiif.iovuivojv yjkiocrrvy'
xal tovigv; л{)б rov леп^бХос ozyoag тус лоХесос
бттс/тЕтфлоод то7д tov TVQawov фето хатал/.удыт
avTotg to avTcralov. xal avrbe §s б астохдатоло
ev Ttn tojv ^aoBtxcbv ijaZdaayy лёа/В./Ву/ЛЕТС!) wv
aV.cov xal sm то луб туд xolscog sozoa/iitsva)
л-eoIov ха&цото (iaaiXixa>g, iv oqcotj zovg svavTiovg
xat oqqjto avzoig. ot bs 6\IaxEcB)V8g ^o)uoXo%tag
ovteq E&dbsg, tbdvTEg zdv ficwiMa ol llet avztxQvg
e^v^qi^ov eig dvzor, ol di. xal %OQOvg остютФгтЕд
liEXr} те nva G%8dici£ovTEg xco/.icodi ag (oQxovvto xal
у dor ravza, coig лоо1г ёл1хуотоогтед zip' yfjy. eltcz
zoig e$Ij) tov teixovg ttQofjEpfayuSTOig flaoifaxoig
uoioag vivos ёлЕ/.dovoyg тФу етссутлсот, oi uev тл1
rag лг^ад cogpiyoav, ol (Уел1 тут Taq?Qov еуелтлтоу
xmi алсбМътто. Toaovvwv балласу. то hog syEVETO
(7)Оте тог’д те тосд vsly/aiv ес/есяо,тад savzovg ёх
tovtov у.ата^аИ-Оутад фЕоуму xat тосд тад Eioddovc
cptjovQorvzag туд лбВлод c/QOvdovg аётёха yevEodat,
/л^бе тад ль^ад Ел^ьусбоаутад. st ору st yer 6 tots
лб/.Etiog тот sidoTri vexav, ovdb> v/v to xcokvov
sv&vg tov ToqvIxz/v svzug ywEcvOat tov aozsog xal
тЁкод Ent'd'Eivai тф EyysiQhuazi, dBld tovto /леу,
еле1 /.ir] rfi dvcoiisv е6еЗохто diotxz/OEi, tov vvoav-
vovvto discpvysv. 6 бё ye ffaoiAvi.ig itiXQQV av sxiv-
dvvsdoE’ tcov yd-Q Tig Evavucov vdvd3 ёлло^а^Етсм
xal ftsloQ acpiqoi хат avzov, то d' dTEvxTipav tov
BaGi/.ECog ffadlEi /i8tQaxi6v и tuiv тЭаХаао)Ло1отуто)у.
alX odd3 cxEivcp xatgla yEyovsv j; ex, tov Peaovs
л^г/yi)' oi ye /B)V лЕ(й tov ^aGiXsa dsioavzEg avrlxa
/тЕтФтт/оау, xdxEtvog avzbg dV-OOE лЦ tov 'дфхог
UETijvsyxEv. dv (У e:'qt)to тдолсуг дсасрсутЛт tov Tog-
viht/v to Evzvyvj/Ta, sig Tovvayzloy avzco та л/ойу-
iiaca ttEQtETQETpEV, 7j те yd@ лб/лд at'fiig олб q>oov~
Qciv Eysyovst xmI 6 zvQavvog ahtks eco&ev лооо^алсоу
ток и гражданите мразели императора, тъй
като не постъпвал с тях според желанието
им. Увлечен от такива мисли, той се разпо-
ложил на стан пред града, за да го обсади,
ако не бъде приет с най-голяма готовност.
Прочее той построил войските си рано сут-
ринта и като заставал близо до стените на
града около Влахерните, увещавал ония, който
били вътре, да му отворят вратите, като ги
насърчавал да сторят това с тцедри обеща-
ния. Тъй като те не му обърнали внимание
и дори му се присмивали и го подигравали,
той предприел нападение. Императорът се
приготвил да се брани с малцина войници и
градски жители, а също и други мъже, при-
служници на някои от сенаторите, като всички
едва достигали до хиляда души. Като ги
построил пред градските стени лице с лице
срещу войниците на бунтовника, мислел, че
с тях ще срази противника. А самият импе-
ратор се разположил съобразно със своето
достоинство в една от императорските ложи,
издадена пред другите и обърната към по-
лето пред града, за да гледа неприятелите
и да бъде гледан от тях. Македонците, конто
били свикнали да се подиграват, като видели
императора, едни от тях го обиждали в лицето,
а други повели хора и като съчинили поди-
гравателни песни, играели и ги пеели, като
подскачали по земята. Когато една неприя-
телска част нападнала наредените пред град-
ските стени императорски войници, едни от
тях се спуснали към градските врати, а други
изпопадали в рова и загинали. Такъв страх
обзел всички, че ония, който стояли върху
градските стени, скопили и започнали да бя-
гат и пазачите на градските врати изчезнали,
без дори да заключат вратите. И ако при
тая война би имало човек, който да умее да
спечели победата, нищо не пречело на Тор-
ник да влезе вътре в града и да завърши
своето начинание. Но това не се удало на узур-
патора, понеже иначе бил решил небесният
промисъл. Но и самият император насмалко
щял да загине, Защото един от неприятелите
го замерил със стрела, обаче тя минала покрай
него, без да го улучи, а ударила един юноша
от прислужниците на императора. Но дори
и за него ударът на стрелата не бил смър-
тоносен. Тия, който били около императора,
веднага се уплатили и се оттеглили, като и
самият той заповядал да пренесат другаде
трона му. Но щастието, за което аз казах
как е убягнало на Торник, се наклонило на
противната страна. Защото градът отново
бил укрепен с гарнизони [със стражи]. Узур-
паторът отново го нападнал рано су'тринта,
но бил отблъснат и насмалко щял да загине
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
197
xal dnoxgovuflf-ts лада /Здауу xal алой.Ето av.
lifyaov рад ёх UTpyavlj^ TO.lavTtat(.ov осрЕтдогОурётсот
хата та»’ svavTlary, ft’s ёл1 top ivgawov ?eto xal
tov hep ov xadixETo. dedaap (V xdxBvto xal tois
л&д1 avrov ёРЕл-jfi'jaf, yal IvoavTEc; rijp лаоатафр
плердотг/оау pts Ti'p' oq^EiEgay ладер^оПр’ xal ovxeti
rij лоДоохф E^tXEZEiQijxauiv, alia ита: $оа%Е(ач
fjfiEQaq лдоарЕ/рад d rvgavvcdp ёлтт Buga toI'Q uev
to)p olxeicop лдоохаюоиртид тф pYtoUw, тощ б с
oxidrauEvotK; xal ёхдфдйохоттад длар((Лата( iih1
тдд леос to ac,Tv лдоаЕддВад. алрЕь hl (bg еолетсЪ;
rwr (Уддхолоу xgargcwv (pgoogta)p, алл’ длЕхдсрсиУр
xaxEtTtvP. ev тоиоутд) до ладдоаг at rrjq ETpCJ-Z
hyrtlitEi^ агахеи/лрагсц лада tov avToxgdrogoi xal
хата too тиооо’гогутот; acpEtlh]oav. ol д? avrcg zip’
алоотатДар поухдоторУТЕт; cB e’/poop tovto, дВаау-
teq ЛЕ01 GTptotv, alia xal tov тп»> ecpav тауиатсор
ё^dQ'jCOvxog ладаслоатоледЕГсаиЕРое тоТд алогтатак
%ш robs uev a.iultutq, to'i'S dl xal ygdupt.a.<jt ле1-
flovTOQ avTogolyoat тф аёлокоатодд лнуте? о%е(У>т
/ллоут-ёч top тьдаурраагта лдоодгсорто roiq
xolq xal oi tcov uogpayy .порог цоат ovroi отда-
ticotow, cE.Az xal imp ела^лаутпр xal гатоат^у^хбто»’
xat. МилдпуДЕгтагу do’/cAiQ, evoq ubvov xoyv ёль-
атршор ладаи&и zmqxazoc, ш’тф tov Волатфу то? Л’
ору Еухттт&ХВтрдч) лдд? тагу дослал о Тоор/хг/С xal
латт-О'О-Ер артф aq vxto<s f]p ;/ xат алцулq, ?%7Q; гаф
л.доол?рЕиу<Х(Л.р адтН те xal о ВатЬт^у^. exeTDev
бу лрдутас тф Мотоиаудо лооодуДНдаг' о сД птЕдт)-
giT duqpotv хатаЦ’уаёфЕтш tov (yayidq xal ттлд gyp
EofiEGthyjap Evdv<y ol Ivyvoi tov iwptatK, g (У
алоотаоса дсНЁВ'то teIeov (pp. 625;.}—6315).
51. Patzinacae in. Paristrio considunt
To (jl: t(op llaT^tvdxa»’ e^tos хата т1]р
h'vQCOKatav .aocoav xextp^ro' 2'xvdtxbv to advoi:
xal ло1оау5.оо.)лор, лё@ар 'Iotgov УЕ,ад,аЕТОУ. ip’ бг
готе tov e5voi'g аоу/оу TvqT/^ dpipj тд uev рёрта
лада, тд S&voq ^а/алдб;, тд дё pyos vadhfc. Ете^од
де we KEysvqs xaXovfjbsvo?, аотщо? пер опор ВТ
ysvovs avaTpoQUV, aypQ Ре рёхт»^ те xal ддаот)'/Qioo
tov xal лоИмхсь ev no)df.io!.q aydgayaDtjoag, лаод
rov BB'ovq ЛЕ<р[1рто. б/,д xal лада, tov TvQtix 12.0-
%ато, ^]Tovvto^ аЬтор capeIeIp. о у robs exeivos xal
dvo t<7)t cf-vlmv ngooEiaigtodpiEVog, ovocop лаот7}р
dsxa ёл1 TQtai, avv avzatq ddftg top '’Iotoov xal
ел1 та Poiftauov dgta yeyovEP, avTcgwloQ грант
Един от камъните, конто машина хвърляла
срещу неприятелите, с тежест на един та-
лант1, бил отправен срещу узурпатора и при
все че не могъл да го улучи, веял страх и
у него, и у хората- му. Те разпуснали вой-
ската, върнали се в своя стан и повече не
се опитали да обсаждат града. Обаче след
като узурпаторът почакал няколко дни и ви-
дял, че някой от неговите хора минали на
страната на императора, а други се пръенали
или избягали. той изоставил обсадата на сто-
лицата и потеглил към Тракия, мислейки, че
лесно ще овладее тракийските крепости;
обаче той бил отблъснат и от тях. В това
време пристигыали и източните войски, конто
били повикани от императора и отправени
срещу узурпатора. А привържениците на бун-
товника, като узнали това, уплатили се и
след като началникът на източните войски
се разположил на стан близо до тях и ги
склонил отчасти с разговори, отчасти с писма
да минат на страната на императора, почти
всички изоставили узурпатора и се съединили
с императорските войски, и то не само обик-
новените войници, но и знатните, и военачал-
ниците, и отличените с чинове. Само един от
по-видните останал заедно с него •-- Ватаци2.
Прочее, щом Торник бил изоставен от оста-
налите и залавянето му било неизбежно, той
и Ватаци избягали в един божи храм.'1 Но
оттам те били отведени оковани при Моно-
мах. А той осъдил и двамата да бъдат ли-
шени от зрение и що.м светлината на очите
им угаснала, бунтът бил окончателно потушен.
51. Печенегите се настаняват
в Паристрион
Л племето на печенегите отново потег-
лило срещу европейските области на импе-
рията. Това племе е скитско; то е много-
людно и живее отвъд Истъра. Негов пред-
водител бил Тирах, конто произхождал от
знатен род в това племе, но бил ленив по
нрав. Но с любовта на народа се ползувал
един друг човек, на име Кеген, който бил
неизвестен по произход, но бил мъж буден
и деен, който бил извършил много подвизи
във войните. Затова Тирах го дебнел и тър-
сел случай да го унищожи. А той, като узнал
това, привлякъл на своя страна две колена
всичките били тринадесет, — преминал с тях
Истъра и дошъл в ромейските предели, каз-
I Талант -- мярка за тежест =- около 26 кг, - Йоан Ватаци — византийски военачалник, сродник и
пръв помощник на Лъв Торпик в този бунт. С част от войската, поверена му от Лъв Торник, той разбил и.м-
ператорскага войска, в която имало много българи, при Кипсела. Срв. Дуйчев, Проучвания, стр. 33. Лъв Тор-
ник п Йоан Ватаци потърсили спасение в една от църквите на Българофигон (дн. Бабаески). Те били изведени
оттам с хитрост, след като получили обещание, че ще бъдат помилвани. Срв. Златарски, История, II, стр. 87,
198
loannes Zonaras — Йоан Зонара
Heycur тф Даотла х<9. ог’я eaeo^az ci dowreAfc-
ёддуФУ?] ravra тф J for о gd'/jcg x® T>h %ojQ<K
адудот xeXevETai Ьё^аобги rob; Sxi'zhK, r> be Ke-
yevr]Q fA тфу flaoiAiba roiv лбАеал> (poirgoiK A
otpiv ijldv тф) fiaoilel xai то ооотцдюу bE^agevoc;
fianrgjga етшфЪ] латдск10$. emevae uevtoi xul toos
r>vv avrqb ^xi'"&aQ rov belot' tovtov aovtoov дета~
oyecv. лоютд.ето^ be rds Ьсатдфа; хата rd ладс-
ocgia xal diaPatvcjov zbv лота abv a^Qow exaxov
tovq rov Tvgdy, w'aigojv те xal AYyQbgevoQ. лоео-
/jetav roivvv 6 Tvga% ttqos tov fiuoilea алЕОтиФкбк
Iftiaro on тду алоотатдг too E-Ovovg сбрито, xal
eZ gg xcoh'oet xaxovv zb IPb'o; rov ngdobvya, to
ei')vo; oAov е^ес Tiolsgioy, лдб^ ravra А б аотохдатгод
„О UTE ЛОодоТ)]$К FQ-T] „той лоооЕА&бгтод yEVgOOuai
ovre кар./чхо gg dgbvaoi)-ai robs emifiovAevGavras".
TQVTOiT TCOV ll^yviidrcov Tip TvQff-X XOgloi) ЕУТШУ
ЕЛЕ( %81/U.djli ЕЛЕОТЦ X(ll 6 ' ZtJTOO? 0/(9 £4s TI])’
rlEQa)’ TO) XQVEl mgyVvgEVOQ X.EXQVOzd^ACVTO, TtE'Qfl
(btEfirj zbv moragbv ovv reg gthei navri xai тф’
cPcogaiЬа yebgay хатаХафсог rd th nooiv ixegig'Qem
6 bs ye f/aoiXev; tovto даОФт стдатшу avvlxa тф)
rgs ypogas адуоутс xal тф) Keyerg emixovgov елей-
i])Ev. ot, gevroi Патфгирсос тдогрсат aq. flovlav evqot-
teq xal Фа/кот лодатсог Eaxevaogievrov ёх дётто^
xal лео'г ravra a^A)]OTEvadgswi, тооддап хофлахф)
negieweoor, xal tovto е£ aerogoAov yyo'r? 6 Ke-
yevgs аталеМет xal та; ' Рюуагха; bwagetg hi-
i)sa&az roi£ eravrioiq. ok yovv elbov ol gdgpaoot
rip' xax avroyv reby 'Progaioov ^elevoi-v, xareigyao-
gevot, rg vdoep тиууауоуте; il.iyylaoav xal amobei-
haaavTEg деОдхау та ол-Аа xal txerai yeyoyaot v-ai
ток ё/бдок ладёдсохат eavwvs. тоттсоу boot дет
ho т.чУ KeyEV))v yeyuyao/v, ol gev tpigeoi ладебб'&д-
oav, oi. de лдт'к bovAeiar 'Apoaov алеббд'даау- то
лкфдек be rb loijibv yjogotgor h’ogioDg yeveopai
'Рооцакк, ei та блАа bgaigvdh’ els r'gv tow BovA-
yagaw yoogav HaroixiG^Eh], egggov ovoar rgv лФФота
лдо gixgov rov fb')vot'£ eheIvov хата^тФерпк’ b
xal yeyove tov fiaoilscoc; xE^evoavro;. 6 be ye
Tvgd% ch’ roig ефбуок rov Pdvoo; ф/ф)д лдо^ тот
хдатооута xal tov (jetov хатад.со&егт&; фалтсодато^
d^itbuaoi Аадлдок ётгиф^доат. ок Ьё gayjii tote
вайки, че е Дошъл, за да се присъедини към
императора, и че няма да бъде безполезен
за него.1 Това било известено на Мономах2
и на областния управител било заповядано
да пусне скитите. И Кеген пристигнал в сто-
лицата, явил се при императора, приел спа-
сителното кръщение и бил почетен със сан
патриций. Той убедил и скитите, конто били
с него, да получат светото кръщение. Понеже
пребивавал в придунавските области, той
внезапно преминавал реката и поразявал хо-
рата на Тирах, като грабе л и убивал. Тогава
Тирах, като изпратил пратеници при импера-
тора, обвинил го, че е приел онзи, който се
е отцепил от племето, и ако не попречи на
беглеца да ощетява племето, ще настрои ця-
лото племе неприятелски към себе си. На
това императорът отвърнал: „Нито ще стана
предател към онзи, който е дошъл при мене,
нито ще му попреча да отмъсти на ония.
конто са извършили покушение срещу него."
След като тези слова били съобщени на
Тирах, понеже било зима и река Истър била
скована в лед от единия до другия бряг, той
преминал пеша реката с цялото племе, навля-
зъл в ромейската земя и опустошавал всичко
по пътя си?* Императорът, щом узнал това,
изпратил веднага войска в помощ на Кеген
и на управителя на областта, А печенегите,
като намерили изобилие от храни, вино и
други питиета, приготвени от мед, и като
яли от тях до преяждане, заболели от сто-
машно разстройство. Когато Кеген научил
това от един беглец, убедил ромейските вой-
ски да нападнат противниците. Тогава варва-
рите, виждайки, че ромеите се спускат срещу
им, както били омаломощени от болестта,
изгубили присъствие на духа и обхванати от
страх, склонили оръжието, започнали да мо-
лят за милост и се предали на своите не-
приятели. Ония от тях, конто попаднали под
властта на Кеген, или били съсечени, или
били продадени в робство за пари. Но ро-
меите сметнали, че могат да използуват оста-
налото множество, ако вземат оръжието им
и ги поселят в България, която била празна
в по-голямата си част, понеже малко време
преди това онзи народ бил покорен,'1 И по
заповед на императора това било направено.
А Тирах с първенците от своето племе бил
отведен при императора, бил удостоен със
светото кръщение и почетен с висок сан.
1 Кеген преминал Дунава заедно с ордата си, състояща се от около 20 хиляди души, и се заселил
в днеиша Североизточна България през 1048 г. За събитията срв. Златарски, История, И, стр. 89—90.
2 Константин IX Мономах. ;i Тирах с всичките си подвластни печенеги, възлизащи на около 800 хиляди
души (числото по всяка вероятност е преувеличено), проминал р. Дупав проз зимата на 1048— ] 049 г. Срв. Остро-
горски. Историр Византще, стр. 317; Ангелов, История, II, стр. 109--Н0. 1 Тук авторът дава важно све-
дение за оредяване па българското население прев първите десетилетия на византийского владичество,
loannes Zonaras — Иоан Зонара
199
'ТЛхщаАж uettj. tcov TovQxmv ёщаУ хата zip' 5 баг,
лЕУтЕхЩЬеха Xtltddas I.IaTyivdxcov 6 аътохдатоуд
ётКЗбрЕтос: xal xapo^lioa^ avrovg I'nnotM те
rtaQ(XGx6uevo? xal ттог/щад отдатадхщ; аётоТд ёх
tojv d/ioyevuyv ev ХдгаалиКт ЬмледаоЕг, Etc ’Ifinglav
xeIevooc aTtsl&eiv, td^ac uvto7c xal лоог/уутода
тщ odov. им <У ovv jTeQi tov /lafiaTQvv yxacjtv,
EGTYjoav xal zwdoo) TtgopatVEir ovx ^йоУ Etc tov-
maco № %cooyoavTEC xat a%oi tov zrogpuov ё<р1)а-
xotec ovv rote tzvnoic Tijv Udlaaaay ЬитлодЦрЕв-
aduEVOt хата туг tov aylov Ta,quo tov fiovyv, aVTtXa
ovvTi-:Ta/aevT]v woiyoditEvot тут odomooiav то7с бра-
УЕУ&СН JlQoOTjvfiVVW xal ECTEl UUf)~' GVVT}7)QOtOl)r]OaV,
UZlYpvdoT xal EV TOIS jiaQlGTQlotb TWlXotQ Елщатто
тис oxip’dc, EXEi'ft'EV <5’ agpch pevoi та Plgaxoya xa-
TETQEyov. ттиНахм Ье tov (iaotleajQ хат twtCov
отдатЕтрата леутрагтод, ehixoctteot eqol yoav u ftuQ-
ffuQoi, (боте xal адеом хата ndoyc tj/s Срдхт)д
xal AJaxsdoylag axeddvvva&ai xal AEtav Платта
TitleO'dat xal ov та ябддсо povov, alia ysvToi xal
та ту ttoIei ayxfflvga. теПос олегЬогтш ' Pcopatoic
TQiaxovwvTEt^ onovdag. xal ovtcoc 6 tojv 1 Ifttjpvdxcov
zlrfeE 7t61ei;o$ (pp. 6414—64432).
52. De Protevone, Bulgariae duce
сотое Toivvr <5 , laKivvvjc xal eteqoi, psya xlixeT-
vot dedwypEvot лада тф paoileT, алЕугсохотее аитф
то ЩФыроу npfrova tov xapivowa (pqovtIocu tteqI
Ьшбоууд xal vc-fOuflEUGtv аита> elvat лдбд тут аРХЩ’
EmTijdEtov tov ]looiTSvovTa. 6 di- toy тус Bovlya-
Otac doypjv ^EQtE^rovTo xal алЕбурл тус /AmZMo;
топ1 л6ле(>)у. ёота!то toIvov 6 tov dytioa ретахабе-
oop.EVoq (p. 650lo„w).
53. Isaacus Comnenas contra Patzlnacas
exercitum ducens In confinus Lovitzae castra
ponit
'0 6e Kopvyvde хата uov OiP/ygcov xal tcov
ЗхоЩоу, ol IlaT'Qivdxcv, ЛЕуогтш, ё хат дат EtI о/к тотд
uev Ооуудом eloyvyy аётцааиЁУОсд ЕОлНаато. хата
Ье tcov DxvlHov боруоаут/, ос per allot vnlxvtpav
x(fl EloyvEvoav (ov у do vqi eva xdvTEQ f]yep ova
ётастоуто), Etc (У avroir б 2e1te pQaovv&sle xal
po'tQa to’I тус raw 'Pooualayv ficvapEOM Gvofialdw
Понеже по това време ромеите се борели с
турците на изток, императорът избрал пет-
надесет хиляди печенеги, въоръжил ги, дал
им коне, назначил им за военачалници техни
съплеменници и като ги прекарэл в Хризо-
пол1, заповядал им да идат в Иверия и им
определил и водач за пътя.2 Обаче щом
пристигнали до Даматрис3, те се спре-
ли и не искали да продължават по-ната-
тък. Прочее те тръгнали назад и като
стигнали до пролива, преминали морето с
конете при манастира на свети Тарасий4 и
така веднага съкрагили своето пътуване и
се съединили със съплеменниците си. И щом
се събрали заедно, отишли в придунавските
области,5 настанили се там и отправяйки се
оттам, опустошавали Тракия. Императорът
често извращал войски срещу тях, но варва-
рите излизали по-силни. Така че те без страх
бродели из цяла Тракия и Македония и всичко
плячкосвали — не само по-отдалечените об-
ласти, но дори и околностите на столицата.
Най-после те сключили 30-годишен мир с ро-
меите,6 Така завършила войната с печенегите.
52. За управителя на България Протевон
Прочее този Йоан и някои други, който
се ползували с влияние в двореца, като за-
губили надежда за живота на императора,"
посъветвали болния да се погрижи за свой
приемник и му внушили, че Протевон8 е
достоен за властта. Тогава той бил натова-
рен с управлением на България и отсъствувал
от столицата. И тъй изпратили да го повикат.
53. Исак Комнин потегля срещу печенегите
и се разполага на лагер в Ловеч
Комнин9 потеглил на поход срещу угрите
и скитите, конто се наричат печенеги, и склю-
чил мир с угрите по тяхно предложение.10
А когато се отправил на поход срещу пече-
негите, почти всички се подчинили и склю-
чили мир (защото те не се управляват всички
от един иачалник) — само един от тях му
се противопоставил и като влязъл в сраже-
ние с един отред от ромейската войска, бил
1 Хризопол — дн, Скутари па уалоазийския бряг на Босфора. - Събитията се отнасят към 1050 г.
;i Дзматрис — планина в областта Витания. Според едни — дн. Алмтаг, а според други — дн, Булгурлу.
1 Манастярът „Св. Тарасий" би.ч построен от патриарх Тарасий (IX в,). Точного му местоположение не е извест-
но. Предполага се, че се намирал около Босфора, Срв. Janin, op. cit., р. 437. 5 Земите на дн. Северна
България са известии у византийските автори под името Царистряон, т. е. Подунавие. Срв. Златарски, История,
II, стр. 1G, 154—156; Литаврин, Болгария и Византия, стр. 250—252. г’ Мирът с печенегите бил сключен
през 1053 г. 7 Става дума за последимте дни от парувапето па Константин IX Мономах (1055). 8 Ники-
фор Протевон бил управител на България след 1053 г. След смъртта на Константин IX Мономах той бил повикан
в Цариград. за да го провъзгласят за император. Срв, Златарски, История, И, стр. 13. й Исак I Комнин
(1057—1059). 10 Мирът с маджарите бил сключен през 1059 г. около София, където Исак I Комнин бил по-
срещнат от маджарски пратеници.
200
loannes Zonaras — Йоан Зонара
lyr/iyro xal то лоЛЪ totv otxelcov duofialdry fi&td
uov szsQilsKp&svTCov dutdpa. dva^EVyvbg У txsi &Ey
6 /tVwUeiv euxi'/VCooev h- тф Аар it’£0), у/дт] tov
теЛО Оъ OVWS ty/l'G TOV 2'£7tTEf)QlOV fUp'6^. oUfjQOt'
(Ун paydalov xoMippayevTOS хат %t6voc; uEoovary
tiQ(\ o)qa-7 no/Aifc, tt)Q ('ttttov те то ллеоу (УУрОаото
xal атратитш ло/Aot up ipvyEi xexirdvrEvxaai xal
потащи (У '5лер%еАеТs yeyovdrE^ nai лДаутоаутс^
ui EUt,T)jdsta осрл~,у dfiioop naosovpav, а>£ xal up
птраиауихср xal totq тпоу'умтг; avrov r.d dvaynala
Еттиаттт. Eiza tov veiV те xal tov vi<peiv ел1 uix-
рОУ 7W.vdsVT(OV ТЩ ftu.Ol/.ElOO ОхрУ'тД ЛрОррАЕУ o
jSaaAei^ xal hu dpt-v Утр uauficyEih), exeI uov
ffjuoaar' xal tivez ttop ev блЕоохшв uvioy ЛЕрщз-
ravTO-t. fiorp; <У ev тф тбткр /лЕтЁотцоау
О]ь (Iqvoq 6 ДтоАеУ те xal ol ueqi aviov, f] У av-
itxa pi A i)ev EKUTTUTtfei oaxai тлепеу (pp. 67lr,—-672(;).
победен;1 той загубил по-голямата част от
близките си и избягал с оцелелите. Импера-
торът се вдигнал оттам и разположил стана
си в Ловеч към края на месец септември?
Понеже завалял проливен дъжд и паднал
преждевременно голям сняг, по-голямата част
от конете измрели и поради студа здравето
на много войници било изложено на опас-
ност. Реките придошли, раздели се извън
бреговете си и отвлекли припасите им, така
че нимало достатъчно храна нито за войни-
ците, нито за добитъка. Когато дъждът и
снегьт за малко престанали, императорът
излязъл от шатрата си и се спрял под един
огромен дъб, който се намирал някъде на-
близо. И някой от висшите длъжностни лица
го заобиколили. Понеже се чул трясък на
това място, императорът и придружниците
му отстъпили настрана от дъба, а той вед-
нага след това паднал на земята, изтръгнат
от корена си.
54. Uzi I strum tmnseunt
54, Узите пре.чпнават Дунава
КА т.1 ,ц1т гтъсД атто%оУта цлтоу о vtok Ei%oy
хахок, та (У голЕОта хат таота хахбк глаохЕ did
отраиалаv xal олагту xal а/рЕтогг/та. rov yap tcov
Or'{чау efb'Oix <5А tovto eott rmv TTai^L-
vdxcov xal xaui кпеоохцу xal хола. л 14/Doin'
УЛЕр^О^.рУ uapu. TO IQ AxV&TXOTQ UQOUydyiEVOV
еЗтем) тот 3'1отрот uayysrp diafiaivuVTOb, ЕлыраКр-
oav air ol uov лапкут quo» л61еоог uq^ovteq (yc>ar
ds ovict a иауютсо? NixqfpoQv; 6 BGiavsidri-jb xal
d .udyioTpoQ BaoilEtiK 6 3Алохалр^) duEiQ^ai avroiQ
ri/v dtdfiaoiv, ov fib'rot ye рдаутДцоа. dAld ov,u~
ftiAav txptoi rd ffdoftagov т/jv те ovvovoav avioT;
хатрутогбоато oujandv xal iovs elqt]piiivovs ardgas
xal duqro) dopvabdrorQ алДауоу xal diaftuvcw; idv
Advovpiv Tpv ueqI avrov yooQay fTTl/jQEOGav asraoav.
ijeav ydo, ifc 16уоь', уттер еАрхоута yAiadas ol
(d-QETv олАа di’vdfisvoi. о4еу upiaauiEyoi tyjv те 54a-
xEdoyiav ЕАрДоуго xal uexqi^ 'ElAddas nQOtjeoav.
Източните страна били в такова лошо
положение,3 а сътцо и западните страни
поради малкия брой на войниците и недоб-
рого отнасяне към тях.4 Когато племето на
узите5 преминало целокупно Истъра (узите
са скитско племе, което печенегите предпо-
читат пред останалите скитски племена и
поради предимството на произхода им, и по-
ради по-голямата им численост), началниците
на придунавските градове (те били магистър
Никифор Вотаниат6 и магистър Василий
Апокап) се опитали да преградят пътя им,
обаче не успели. Варварите, като завързали
сражение с тях, разбили войската им и от-
вели в плен двамата споменати мъже, после
преминали Дунава и изпълнили цялата страна,
която се намира около него. Както казват,
тия, конто могли да носят оръжие, били на
брой около шестдесет хиляди души,7 От-
правяйки се оттам, те плячкосвали Македо-
ния и стигнали чакдо Елада. Това причинило
1 Става дума за иеченежкия племепен вожд Селте, който бил разбит от Исак 1 Комнин, Срв. Morav-
cslk, Byzantinoturcica, П, сгр. 272, 2 Походът на Исак I Комнин срещу печенегите в дн. Северна
България станал през септември 1059 г. в Събитията се отнасят към 1063 г., когато селджукските турци пред-
приели опустошителни пабези в Армения и другите малоазийски области. Ангелов, История, II, стр. 121 —122,
1 При управ.тениего на Константин X Дука (1059—1037) поради вътрешпатл политика на императора стратнот-
ският институт бил разегроеп, а защигата на границите била занемарена. Срв. Н. Скабалановпч, Византийское
государство и церковь в XI веке, СПб., 1884, стр. 329; П. Мутафниев, Войнишки земи и войници във Византия през
ХП1—XIV в., СпБАН., кн. XXVII, 1923, стр, 1и сл. Узите били тюркско племе, населявашо земите на из-
ток от Каспийске море. През 1034 —1065 г. те преминали Дунава в огромно множество, опустошили българскиге
земи и достигнали чак до Гърция. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, р. 91 ; Острогорски, Истори]'а Византще,
стр. 321. г: Бъдещият византийски император Никифор Ш Вотаниат (1078—1081). 7 М. Аталиат (ed. Bonn,’
р. 83],)—и Кедрин (ed, Bonn,, II, р, боЧ^-сц) предават за броя на узите lb'jxm-ти, угогаАат, което обикновено
се тълкува като 600000 (т. е, 60X10 000). Срв. Златарски, История, II, стр. 115. Като се има пред вид, че
/и’ч/хь у византийските автори означава место 1000, а не 10 000, трябва да приемем, че съобшението на Зонара
стоп по-близо до истината.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
201
такта ад к piav EVEnoici ты fiaoilei ovAAs^ai de
dvvaaeiG doxvsi xal dvE^dDsTo, iva pi] ^Qurjrat
ofioldv. exeitos d’ elsysv дтс ахатауытютоу то ёдтод
egt[‘ npEo/jEig 6e xqos токд актыу тр/ерогекоутад
тотакхыд иста dcogayr Елксдато tovtois vteiaat to
daQpaoov onEloaodat. tiuvtcdv de dvapavbby luedo-
oovpsvcoy ты fiaoilEt <bs did qiEibcoliav pi] xuxa
тая радара)? tnsbiovu, rrjg -UD ттбЛеы? eqsdqp^GE,
tieqI dt: Xoigofiaxyovg еохцусооеу, ov uIeiovs, co?
Aeyszat, i&v ёхатду nEVTqxovza ped’ egotok елауд-
iisvog, pgovurcov ds zteqI стратег ратод oi’AAoyqg.
еу tovtocs c5’ ip/ysli] актер q rov sdvoTQ латаотрорт].
EvooxippavTog yao txiiycp /.отрок, xal xaxcodsvrt
ocpodpa)? e~ адтоь от те Пат'ср'&нол xal ol лира-
xeipEVOi- BovXyaQot трдеУцхбтт еттВ()п>то xal figdqy
акта discpdaoxacii, poles tcov ip/Epoveov ркт bllyory
dvvqdb'TOOT diafirjyat tov ’Iotqov. ip' <5f: Tu оурлаг
tov oTpaTijyi'jpaToq xqs {Kias bwcipsaig’ dnoyvovg
yaQ 6 fiaGdsbs ликтод'ЕУ лодд to deiov xaTtqyvys,
d(b<QVGt xal cnryTQififj xapblas tovtov dsoperog xat
Tqv ехетАеу EHxalovpevoc; apoyqy.
Такта 6” еу ты ехтср etsi ЕлраДВ] тце fiaot-
Islas tovtov ток аКсохоатодод. npd ds tovtov uelg-
ubg SysvsTo psyag лата zip' лу' tov SetttePqioo
p-qvog, v(p ov Jcoti vaol xai oixtai riollayoo qgEi-
лыдраау (pp. 6781~6801).
55. Dux Serdicae Patzinacas profligat
'Hv cT 6 dvi]Q ovtos xai тыт ex ytvovs ларл-
qov xai t&v dtaftoifcoyv bit тенх d.ydgayai)T]paoiv.
ov 6 jiavi]Q SJi tldsltpoTiaedi. ток fyac>tAEv<jayro-; ла lac
too хатд. Tabs ^AgyvQOvS 'Рыракок xqdEazip; уг-
y oy dog xai епт zvQawidt alodg eavzdr HaiEXQqpyiGE.
TETtpTjTo de таз тыг fisuraQxebv ёрсдраи. dot'!; yap
пара tov Aodxa r/]? SaQdixijg ysyoycos xal Ilaz-
^tvdxois Sxei ttov nepiTvy/jov xal Todzoig ovpfialojv,
vtoDovg te dicoAEOS xal ov pEeovQ eAbyQqtjEv, (.bv
zovg pkv ЕаХыхдтад faovs, тык d>’ top-ayргуооу тас
xepalds ozEilag тер daot^A 8eot6.qxt]Q теир^то,
уодлро.утоь tov xQaTovvTog avreo a>; ,,ov dcoQOv, co
ЛебуЕУЕ?, to a^ioopa, ток d^ dvdQayadpратод д.рофтВ
(p. 6844„u).
неудоволствие на императора, но въпреки
това той се бавел и отлагал да събере вой-
ски, за да не похарчи никоя пара. Казвал, че
племето е непобедимо. Той изпратил прате-
ници до техните водачи и се опитал да склони
варварите с дарове да сключат мир. Понеже
всички явно хулели императора, че от со-
перничество не излиза срещу варварите, той
излязъл от столицата и се разположил на
стан около Хировакхи1, като водел, както
казват, не повече от сто и петдесет войници
със себе си с намерение да събере войска.
В това време му било съобщено за неща-
стието, което постигнало това племе. Защото
то било връхлетяно от чума, която му на-
несла страшни поражения. А печенегите и
намиращите се иаоколо българи нападнали
изтощените от болестта и съвършено ги ушъ
щожили. Само водачите им с няколко души
успели да преминат Истъра. Всичко това
станало под ръководството на божията
сила. Защото отчаяният напълно император
прибягнал до бога, молейки го със сълзи и
душевно смирение и призовавайки неговата
подкрепа.
Това станало на шестата година от ца-
руването на този император.2 Преди това
на двадесет и третий ден на септември ста-
нало голямо земетресение, от което на много
места се съборили храмове и къщи.
55. Дукът на Сердика разбива
печенегите
Този мъж бил от знатен и прочут със
своите подвизи род.3 Неговият баща4 ня-
кога бил женен за братовата дъщеря на им-
ператор Роман Аргир и заловен в опит за
узурпация, се обесил. Той бил почетен със
сан вестарх.5 А той бил назначен от Дукае
за дук на Сердика, там той попаднал на пе-
ченеги, влязъл с тях в сражение и много от
тях погубил и немалко заловил в плеи; от
тях той изпратил хванатите живи, а на посе-
чените изпратил главите на императора; за
това бил почетен с чин вестарх, като импе-
раторът му писал: „Това достойнство не ти
се дава като дар, Диогене, а като награда
за храбростта ти.“
1 Хиропакхи — крепост в дн. Източна Тракия, близо до Чаталджа, 2 Златарски, История, II, стр.
115, датира това нашествие на узите през 1064 г. Кедрин (Ibid,, II, 657j -е) съобщава, че узите преминали Ду-
нава през трети индикт на 6573 г., което отговаря на 1065 г. За годипата на това нашествие срв. л Г. Цанко-
ва-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според „Стратегикона“ на Кекавмен, ИИБИ, т. VI (1956),
стр. 615. 3 Става дума за бъдещия император Роман Диоген (1068—1071). 1 Роман Диоген бил син на
Константин Диоген. 5 Вестарх — почетна титла, давана през XI в. на стратези и други висши сановнипи.
Срв. Brehler, Les institutions, р. 131. G Константин X Дука.
26 Гръцки изеори за българската история, т. VII
202
Joannes Zonaras — Иоан Зонара
56. De Nestori rebellione
Тф tqItoo ds stei paotAslag аотоо to tow
XQoftaicov Hh’og, oDs di] xal SzQpovg Tivkg xaAovoi,
xexIvtjto, тф' tcov BovAydQmv %(t)Qo.v ёлтхЕХ&ццхдд
хатагу/ргу. dzzd ицу xal nva таттцд хатЕохгрхбд,
.yoAAalg ds /ш/оп? xal tp&oQa ттоАаоуу ёхат еосоЬеу
тауу те t<aTiox')]ueva)V ехтселтоохе xal хатаяоЛЕцтфВу
tcov ePu)f.iain(bv oqIcdv ёфсбибг/ xal sig та о^)ётгда
цдц psvotv цгаухаото.
ДоиЯоь (5fi Tig tov латоо; toHov tov аитохда-
wgog Neukvq ovoua, ($Еата8%т]ь ds тд d^fcpua dorg
tojv IlaQiGTQicov TiQOXSioioOslg t;qev т/ттЛо. хат ci tov
flaotA^cog. duar/ptiav yao Psysvog perd Tivog адхт
yov Нат&уахсоу, dg ExaktTO Татогд, Eig tijv tcov
'Td/.EGOV ftaGld.EdoVGUV TTaQSySVOVTO xal XUQEVEfiaAOV
ctqo ott’fjjb. xaTaiBabai de та onia tov fiaoiAEiog
dvp.ovvTog аутф, sxsivog етошос slvai Ttoiifoat tovto
EAsysv, ei аётф> d loyobsirjg HtxypoQog ёхбоОслц
Tj тёсоС EX UEOOV yEVVycai, (1)S XOtvl'j OVLlCpOQCt xal
xaxov ётибфиоу. tovto de tov ЦаснАЕыд ttoiovv-
тод, алаНотатас ,uev тт[д лоАЕсод, та tcov Вфах&У
6>e xal та twv MaxEdovcov Hy^erai xal боа ToHoig
Т7)? BovByaQtag TiaQdxEivTai xal sig t)jV tcov IJac-
^tvdxcov uETaycoosi (pp. 713j — 7142).
56. За бунта на Нестор
На третата година от неговото царуване1
племето на хърватите, конто някои хора на-
ричат още и сърби, се раздвижило и се ©пи-
тало да завземе земята на * българите.2 След
като завзели някои части от нея след много
сражения и големи жертви и от двете страни,
те били изгонени от ромейските пределы и
били принудени да се завърнат в жили-
щата си.
Един роб на бащата на този император,3
на име Нестор, вестарх по чин, назначен за
дук на Паристрион,4 вдигнал оръжие срещу
императора. Сключвайки съюз с един от во-
дачите на печенегите, на име Татуш, той
стигнал до столицата и разпънал лагера си
пред нея.5 Когато императорът му пратил
известие да сложи оръжие, онзи отговорил,
че е готов да направи това, ако му бъде пре-
даден логотет Никифор или поне бъде от-
странен като общо нещастие [за държавата] и
бич за народа.6 Императорът не се съгла-
сил да направи това и той изоставил столи-
цата, обаче плячкосал земите на траките и
македонците и съседните на тях области на
България, а после се завърнал в страната на
печенегите.
57. Millies Т braces rebellionis Nicephorl
Bryennli participes fiunt
'Eg EOTiEQag ddivthg ETSQGb Фпоотао1ад ettexv-
fiavih] xAvdcoviov’ 6 yag л£юе6(ЮС NixryyoQog 6
BQV&wiog doi<g Avugayjov Tvyyavcov, etie) ЦЕраЛфхЕл
dtpaigsdslg ttjv &qxH атрйотагас xal avcog xal ziEQtfidB
Aetol та toq ftaoiAEiag ттадао^ца *a‘ wig exei jiaQOvet
d'. QvtpoQovuErog Tuyyaotv Bg тцу ’Аддитуоилому аттф-
ei, dq7 rjGTiEQ xal <y>Q.ai]TO, xal тф) адеХсуф Hoodvvr]
ёхЕт svcopslg ттВу&осд те отдатссотсоу ехеЕНт Ep-vixcov
те xal Maxsddvcov л Bo a ; ovvdoao&ai cl т^д vvoav-
57. Войншщ от Тракия се присъединяват
към въстанието на Никифор Вриений
На Запад пак се надигали вълните на ново
въстание. Защото дукът на Дирахий, про-
едър7 Никифор Вриений,8 като научил, че
му е ответа длъжността, въстанал също и
той, облякъл се като император и заедно с
въоръжените войници, конто се намирали там,
се отправил към Одрин, неговия роден град.
Там към него се присъединил брат му Йоан
и след като привлякъл на своя страна мно-
жество тамошни войници — варвари и маке-
1 От управлением на Михаил VJ1 Дука (1071 — 1078). 2 Авторът има пред вид въстанието през
1072 г., в което участвували и сърби иачело с Константин Водин, син на зетския княз Михаил. За това
въстание срв. Златарски, История, II, сгр. 146—148; Стр. Лтиев, Към въпроса за неуспеха на въстание-
то от 1072 г., ИПр., год. XII, 1956, кн. 1, стр. 76 и сл. Зонара, както и други византийски автори (например Кед-
рин), говори за завладяване па българските земи, понеже разглежда събитията от византийска гледна точка. В
случая сърбите са дошли да помогнат на въ ста палите българи. Срв. за това /7. Тпечев, За участието на българи
във византийската войска през XI—XII в., ИПр., год. XIX, 1963, кн. 1, стр. 84—85. н Нестор бил роб на им-
ператор Константин X Дука, баша иа император Михаил XII Дука. 1 Нестор бил назначен за улравител на Парист-
рион и изпратен в Дръстър (Силистра). 5 Бунтът на Нестор се отнася към 1074 г. Ангелое, История, Н,
стр. 126—127. е Логотет Никифор (известен под името Никифорица) имал извъпредно голямо влияние над
императора. Той предприел редина мерки, за да заздрави финансового положение на държавата, въвел напри-
мер монопол върху зърнените храни в Редесто и др., с което предизвикал недоволството на населението. Той
конфискувал къшата и цяяото имущество па Нестор под предлог, че щял да злоупотреби с ловерените му дър-
жавви пари, когато бил изпратен в Силистра, за да потуши тамошнпя бунт. Срв. Златарски, История, II,
стр. 157; Скабаланович, Византийское государство, стр. 292—295; Острсгорски, Историка Византине, стр. 327—-
328. 7 Почетната титла проедър, създадеиа през X в., била давана па видни сепатори. Срв. Brehler, Les
institutions, pp. 123—124. 8 Дукът на Драчката тема Никифор Вриений, който участвувал в потушаването
на българското въстание от 1072 г., вдигнал бунт през 1077 г. (този бунт продължил и през 1078 г.) п се про-
възгласил за император. Срв. Острогорски, Историка Византще, стр. 329,
loannes Zonaras — Йоан Зонара
203
уфод атсрцдато. noi rV; тент tov BqvevvIov 6 fdeo-
dajQOxdvog cviifd^aq }]ттатаС тв xal а/лаХЕтас. лао-
oEQQvpoav <5f тф BQVEVvicp xal ol 'PaidsOTyvoi,
dz2« ftevTot xal ol oixovvisg rd Ildriov. si%eto
toIvvv By агшаташад 6 B<)v£vvi.og хуатаход, tov
ddsR-dv хоодолаАатцт тсш'оас xal отгтАад ovv
dwaia-t .т/м? to BvL&vtiov, (hg avn'xa tovto яа-
ОаЕррбивтог. i’jfOQrjro ydo tlmotv d>g vTiiluig, to
too loyov %eqocv ol трд оиухлртои fiovArjg OVTOV
ипобуоУтат did Tpv t-iQog tov Аоуодетру Утхрд'бдоу
d:afy&stay xal rpv tov раыМатд dtpEAEiav' dz/’ ov
хата tov ахоттбу агтср xal та ттоцууата бпрУтгха-
GIV. ЕТТЕА'&дУТЕд ydo ol. OTa/EVTFg TOO TElJEl toov
Bla%E(jvd>v рхоо/Зо/лоауто ,asv, qvvaav оъФет.
6-&EV did тгу увриоад diafiavTEg sig zqv dvnxQb туд
xoRcog qxEiQav ти.д exei ivyyavovoag uixodoudg
naQEdooav ту nvql хахЕадю Eig tov ’Afivoav vttP
ozQcwav. outgo Ed pauiAEug ттв&отатотиЕУод ndv-
to&ev tov 'Povattior Avsi ts tcov dcopcuv al pp-
paat xal yjoppatji tov ardga ExyEtAiRlysvog (ksreR
IRlV ZlElflEl TCp TOV Bgl'EVVlOU dfwl,UOVl flETU. tov
ztqo&Rot "AaeRov tov Ko.uvyvov, отратаруиогутод
туд too fiaoiAEi хата то Bv'Qclvtiov лдоообард dvvd-
itECog. 6 uaddoy 6 tov ByvEvvlov ddslpog scpdq
dtadgdg. tcov Maxsdovcov uevxoi хатаХусрд'ЕУтЕд
ttoHaoI ol ph’ ETiEoov, ol бвбкооат.
’Ev tooovto) dr хал Hax'QivdxTOV tn)opl)og ExqBd'E
хата sAd(>iavov7Td^£Cog xal zteqi таотут ттадеи/кбдг-
TEg туу TiEQig uvt&v eaRCovto ycdoav, ot'-g 6 Bqvh'-
viog dEgicoeapsvog yoijpaoi. иетатаотугол туд л6-
R(Og &TFIOE. TCEQL 6e yv TT/V Kv'QlXOV тф адЕ^Г)-(Ъ
питой йттЕА'дбуп xal 7iEi.Q0)psvcp tBayayso-dai xovg
exe7 6 'Powshog svTvyynv etqei/x/.to хата XQaxog
avrov (pp. 7151C—717u).
58. Rob er tus Quiscardus Castor lam
et Larissam expugnat
'Aqti dr rqg ftaoiAeiag &и$Е$у)х6т1 тф I&opvrpw
ф/УЕАц б Фдаууод 'Рорлвдтод Etg тру ’Enldapivov
diaTTEQaiovtiEvog, dvyp sravovQyog те xal noAspixcd-
татод, avTixa tulvvt 6 [aGtXsbg едеотдатеиоЕ xal
ywoyEvog хата то AvoQayiov ттоооpdl^Ei. то1д xo-
донци, — започнал да се домогва до импера-
торската власт. Теодорокан влязъл в сраже-
ние с някой от отредите на Вриений, обаче
бил разбит и заловен в плен. Към Вриений
се присъединили жителите на Редесто, а също
и тези на Панион. И тъй Вриений с всичка
сила се заловил за въстанието. Той удостоил
брат си с чин куропалат1 и го изпратил
към Цариград, за да го превземе незабавно.
Той се увличал от суетни надежди, че сена-
торите ще го посрещнат, както се казва, с
отворени обятия поради омразата си към ло-
готет Никифор и поради глупостта на импе-
ратора2. Но работите не се наредили спо-
ред неговото очакване. Когато изпратените
от него нападнали стените на Влахерна, за-
вързали незначителни сражения, но нищо не
постигнали. След това, минавайки през мосто-
вете, те стигнали на другата страна на града,
опожарили тамошните постройки и след това
свърнали към Атира3. Тогава императорът,
притиснат отвред,4 освободил Руселий5 от
оковите и като го предразположил с даване
на обещания и пари, убеждавал го да нападне
заедно с проедър Алексий Комнин6 брата
на Вриений, предводителя на намиращата се
в Цариград войска на императора. Братът на
Вриений, щом се научил за това, избягал. А
от македонците, който останали, мнозина
паднали мъртви, а други били пленени.
В това време и множество печенеги на-
хлули срещу Одрин н като се разположили
на стан около него, започнали да плячкосват
околността. Но Вриений с парични подаръци
ги склонил да напуснат града. Руселий пък
се сблъскал с неговия брат, който бил оти-
шъл в Кизик7 8, опитвайки се да подчини та-
мошните жители, и го разбил окончателно.
58. Роберт Гаскар превзема Костур
и Лариса
Наскоро след като Комнин3 поел власт-
та, му било известено, че Роберт Франкът,9
мъж ловък и войнствен, потеглил по море
срещу Епидамн10. И тъй императорът вед-
нага се отправил иа поход срещу него и ко-
гато стигнал до Драч, нападнал неприятелите.
1 Куропалатът бил висш сановник, обикновепо близък родиина на императора, който се грижел за без’
оиасността на двореца. Срв, Brehier, Les institutions, pp. 37—39, 98, 124 etc. 2 Михаил VII Дука. я Ати"
ра — крепост на едноименна малка река, която се вливала в р. Мелас (дн. Карасу), на 15 км западно от
Регион (Кючук чекмеджс). 4 Почти одновременно с бунта на Никифор Вриений се разбунтувал
и стратегът на тема Анатолии Никифор Вотаниат. Той се възкачил на престола на 3 април 1078 г. и
управлявал до 1081 г. 5 Руселий (изопачено име иа Урссл дьо Байол) бил предводител на норман-
ски наемници във визаптийската войска. Той вдигнал бунт в Мала Азия, след което бил затворен. Бъде-
шият император Алексий I Комнин (1081 —1118). ' Кизик — град на малоазийския бряг на Мраморно море.
8 Алексий I Комнин. (! Става дума за Роберт Гискар, предводителя па порманитс от Южна Италия, който
през юни 1081 г. нападнал и обсадил Драч и нахлул в Балканский полуостров. Срв. Острогорски, Историка
Византще, стр. 337—338. 10 Епидамн се наричала областта на Драч.
204
loanncs Zonaras — Иоан Зонара
AEitiotg' xat утту{ртд dx/.E<vg иуоут, tuAmov EXEl
TCEGOVTUiV OV T(~)V TV%6vTWV /UOVOV OTQHTLOlTMy, aDa
xal tcov ev vn.EQO'xaxg xai ftaocAEtov Tvyyavuvro};’
eg ai'tiarog, xal у яаг>Е,н/Золу ффмамт ААхо то?с
яокерссид. 6 игу ovv ffavikt'S уттуглАод Etrtavy/.fl&v
etg to Bv'QfivTiU'' ol бе (jdQfiaooi ту vixy
n£(pvoypEvoi oiii,as хата ггбгтгш’ excoqovv xal
slAov т(Ъу Tiohoadwjv rivd, cov yaav у Киото-
Qta те xai }/ AdQiova. fA’Etooxd/.ow 6s xal ш’тфг
T,yv pauiMda rear яоЛесоу xaxahA'Er,i)ai, dAP 6
ijaaih-vg xal ndd.ii’ cXGTQaTEVEi xal aTTt-lai'VEi [Av
туд KaGTOoiag то'ид аит^у g^QovgvvvTug ^aQftaQovg,
(tfiEioi db xarcl tuv cPoiu7tsqtov xal отуатууураи
T)jV EXELVOV dElVOTyTO иЁТЕТЩ. тф */().£> ddl-AyiO ’Adpl-
ауф to oxijfia to jjaoc/лхбт ттЕоалОуы xal gtqg-
tev/ml dobg аитф evuvtiov tov 'PagTtsQTov GTip>ai
diaXFAcd ETai' El. 6’ EXElVog OO/lyOEl payjaftai, (JTQE-
y?ai та v&ra xal avrixa (pvyEtv, таита [Av ovv t<7)
EG%y paTLG [ТЕТСр fiaGtAEL EVETElAaW PxElVOg 6fi i.lET/'l
7/j? Аллфд атуатсад 6s’ oda/v ddyp-ov gisoiodEvaag
xal тф tcov $Qdyyoav Epfia/Atv yciQaxi Tag то oxyvug
аотсбу xal rd ev auTaig Dy {goto xal q'dvov cnoPv
ёлосуаато. tov 'PopnEQTOV de хата tov Еоууиатю-
iievov fiaouEcog брруоаутод, xdxstvog xat у adv айтф
gtcxitiA та xakrd yaXdoavTEg Eiyvyov. 6 6s fidofla-
род syavQta [caV.ov xal Ыудто изд мтосюрахутод.
ev tovtco dk ауу&Аетм аотф тот ydoaxog у Ехяиубу-
oig xal у tp&OQc). tcov ёхЕС, xal Evfjvg ttuqelto xal
rd? %£tQag xal тут y)v%yv xal тотобт w/sto (pp.
734n—736I0).
59. De patzinacis in conf intis Mogleni
trans tails
Катд. tovtovq toi’g xporovg xal tov тогу Пат-
^LTaxajy Efyvovq ovyxb’yatg ysyovEv, ex twv gq'eteqcov
ytlcov usravaGTEvGavTog Elg xpQav ‘Piopa'ixijV xal
vyv Opcixyr лаоат xai тут AlaxEdovtav Xyt^o/iETOv.
хата tovtcOV схотратАюад 6 ^uot/vp.vg, tojv отра-
Tiwrcbv d/MQOVEVpEVcov, ala? об); уттуто. Ест
cDeigl хата tcov ffaQfldQUJV, таттго-сАРлоу; туд отоа-
тшд xal то лат туд ААад Е^артсбоуд ^отсуд, xal
nQOfjftaAAEl TOtq no?,Eploib. Ol 6e OV(}e тут cAodov
VJTOf.tEtvayTES та бтАа хата ууд eqqiAtovv xal oluco-
yatg rovg 'Pcopalovg e^sxtA.ovvto дтдбд e’aeov. &Xeto
цеу ovv яоИй и tov DxvAtxov, oi Aotnol ds auv-
E^apPavcvw xal yoav vtto dsopoig xal Etg dovlEtav
ol alygaXojTEVGaVTog avTovg d^EdidovTo. б Р аито-
xqAtwq л)фАид д.яоХЕ^аилгод oqpQtydyvTоуу xal fcopa-
}Acav eig to tcov AIoy/Avinv Фера тобтотд oyv yvvat^l
xal TExvotg хатфхюг xal xdypa Tovrovg хатЁотуоЕХ
idtaiTaTov’ oi хм ,us%Qi tov dsvpo хата diaAoya.g
dtapsvovotv, Eig ёти&Етог аубуткд zdv тбяог, ev
Но бил победен и безелавно избягал, след
като паднали там мнозина не само случайна
войници, но и от знатните, конто били и род-
ственици на императора; пленен бил също и
целият стаи от неприятелите. Прочее импера-
торът се върнал победен в Цариград. А вар-
варите, възгордени от победата, нахлули вку-
пом навред и превзели някои градове, между
конто били Костур и Лариса.1 Те мечтаели
да превземат и столицата, но императорът
пак потеглил на поход срещу тях, прогонял
от Костур охраияващите го варвари, отпра-
вил се срещу Роберт и с военно изкуство
преодолял неговата хитрост. Защото, като
облякъл в императорски одежди брат си Ад-
риан и като му дал войска, заповядал му да
се разположи срещу Роберт. И ако той се
впусне в сражение, да обърне гръб и вед-
нага да побегне. Това заповядал той на пре-
сторения император. А сам с останалата вой-
ска заобиколил по неизвестни пътеки, напад-
нал стана на франките, плячкосал палатките
им и онова, което се намирало в тях, и на-
правил голяма сеч. А когато Роберт се спус-
кал срещу престорения император, и той, и
войската му отпускали юздите и побягнали.
Варваринът пък още повече се възгордял
и си въобразил, че е непобедим. Тогава обаче
му било известен© за опустошаването на ла-
гера и той, сломен и тялом, и духом, потег-
лил обратно.
59. Преселване на печенеги в ААъгленско
По това време се раздвижило и племето
на печенегите, което се преселило от своите
земи в страната на ромеите и опустошило
цяла Тракия и Македония. Императорът по-
теглил на поход срещу тях, но поради дър-
зостта на войниците си претърпял позорно
поражение.9 По-късно, след като войската
била усмирена, той пак се отправил срещу
варварите, предоставяйки всичко на божията
воля, и нападнал неприятелите. А те, не мо-
жейки да издържат на нападението, хвърлили
оръжието на земята и с плач започнали да
молят ромеите за милост. Тогава погинали
множество скити, останалите били заловени
и вързани, а ония, който ги пленявали, ги
продавали в робство. Императорът, като из-
брал множество млади и здрави мъже, пре-
селил ги в Мъгленската облает с жените и
децата им и образувал от тях особен военен
отред. Те оставят там по наследство и досега,
1 Превземането па Костур и Лариса стлнало срез пролетта на 1082 г, 2 Събитията се отнасят към пор-
вите години от управлением на Алексий I Комнин.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
205
ф хато)хло>А/ааг, xai Пат'сууахлл MoyDviTaz xa~
Aavpwvoi.
"Enifiovlf/s ds ui/wfiaiops аъ<тф лдсотои()уои?
тдт OvpxEQTdxzoAov xal тду ’Aoisfiyy, &у
6 usv ex ФрАуусоу eVg:s тд yews, о д’
xal йитуо) де t&v Em(pavsoT£Q(DV xal
Groaiyyiats ёхре,отрхдтсоу, emeivoi' те, GvvsGyEfiyoay
XG(. OOOl OUppETel/fOV (ZVTOZS ТОО fioVAEVраТО?. TOV?
ovv тр; fiEASTi]^ ЁРаруоута? duo dvdgas dipiDaEi
xazadixdoa? xal ат/рор бофрфср %ш ель тоттот?
VXEijOQzp EV TOVTOI? TTEQlAoiGEV агтоТ? тф’ ЛОО’ф''
Оте xal то тоуу Mavi.%ai(»v Таура rp? UTQaTEia?
алфАаоЕУ, exfiiGpUK psyoi tots др aTQaTEvdpE.vuv'
OTpaxsvsofizM yap too? Maviyaiov? aoyaio? vdpos
хабала? алефуЕ (pp. 740s—74116).
60. De sectae Bogoniilornm origins
Azqsgzs ds TiQ лата тот? yodvovg tovtov? dva-
л&ррУЕ pvoapa p идт BoyopiDov. zp? de Totavzps
(liqegetoq хфуА pv xai psya? dzddoxaAos xai tzqo-
po/.Ei'S то)г лар ai’TOis алоотб/к.оу BaniDzd? ti?
Dy 6 per os iuxqos, oySlpa ph> леоосырЕУо? pova%ov,
антдг d’t’XExvov ёудедорАю? тот пататау. ds ev
etegi ph’ лЕУтЕхатдеха та ср? лЛагр? paft&v oDi)~
pta doypaxa ev di: deal xal летт-рхоута dzda^a?
(шуб., лаоаг Gyebdv тру oixovpETpv rps oixelo?
Dipps EVETiXpGSV. eitzl xai if/ t&v xoDcov faoiDdt.
EHEyroQtacET. a/dC EaAu) ел avwpdiQTp б т-р? dlpfisla?
fyfiQos. yvobs yaQ zpv exeIvov diGEfstay 6 xpazmv
vxsxQifip литтст Eysiv st? EXEivor tov xaxobaiuova
xal diddoxaDv exdDz xal артрда л/.атоорЁгооУ
ipvyydv. tovtols oh’ xal nDioaiv (IaDis poh? ph>
xal obv yodvcp, ig'/vge де лоте лйоси тит dDfiptor
Exsivov ё?Ерёоол тд lov zps novpioias avTOv. etzei
(Y pv evtos d.Qxv(ov to fipoaua, EdpuooiE/vos ph'
zpv exeIvov didaaxa/Aav xal та Збурата ЁфхуаЬ/лаЕ,
xoivf) di y>f}(pcp лорд? abzov ev тер тр? ЬъярАаоЁа?
fivdTQop xapavdDopa dfiETO (pp. 743(.— 7444).
наричани са според мястото, в което се по-
селили, печенеги мъгленци.1
На императора било донесено за един за-
говор, главны виновници за който били Ум-
бертопол и Ариевис; първият от тях произ-
хождал по род от франките. а Ариевис — от
арменците, и единият, и другият военачал-
ници от знатен род. И двамата били заловени
заедно със съучастниците в тяхното съза-
клятие. Императорът осъдил двамата водачи
на заговора на конфискация на имуществото
им и на позорен триумф и освен това ги
наказал и със заточение. Той освободил от
военна служба и племето на манихеите, което
дотогава воювало2 въпреки собствените си
закони. Защото един стар закон на манихеите
им забранява всяко участие в каквато и да
била война.
60. Ноява на богомилеmeomo
По това време се появила гнусната бого-
милска ерес.3 Проповедник и велик учител
на тези еретици бил някой си лекар Васи-
лий4, облечен в монашеско одеяние, но
приел в себе си самия Сатана. След като
изучавал петнадесет години гибелните догми
на тая заблуда, той ги преподавал в продол-
жение на петдесет и две години и изпълнил
целия свят със собствената си поквара. След
това врагът на истината отишъл и в престол-
ния град, но там бил заловен на местопре-
стъплението. Защото императорът, като се
научил за неговото безбожие, се престорил,
че вярва на онзи злощастник, наричайки го
учител и спасител на заблудени души. С по-
добии думи и с още много други неща той
сполучил, макар и трудно и в продължение
на дълго време, да убеди нещастпика да
повърне отровата на своята зараза. Когато
дивечът бил хванат в примката, той обявил
на всеуслишание неговото учение, разобли-
чил неговите догми и по всеобщо решение
го предал да бъде изгорен на Хиподрома?
1 Алексий 1 Комнин напеть,ч голямо поражение на печенегите при Левушюн па 29 април 1091 г.
Част от плененитс печенеги били избити, а остапалите преселени в Мъгленската облает. Срв. Златарски, Исто-
рия, II, стр. 207—208; ДуНнев, Проучванпя, стр. 40—41 ; П. Тивчев, За войиишкото население във Византин през
XI1 в. Изследвания в чест на М. С. Дринов, София, I960, стр. 573—574. - Имат се пред вид навликя-
ните около Пловдив, конто на няколко пъти се бунтували. Срв. Ангелов, Богомилството, стр. 216—221 ; Б. При-
мов, Българското народностно име в Западна Европа във връзка с богомилите, ИИБИ, VI (1956), стр. 374—375.
3 Както е известно, богомилството е възникцало през X в. В случая става дума за засилвапе на богомилското
движение, а не за неговото появяванс. 1 Ересиархът Василий бил най-изтъкнатият водач на богомилите в
Тракия. Срв. Ангелов, Богомилството, стр. 226—232. r> II ре с.те два него на богомилите, залавянето и нропесът
срещу Василий са станали между 1109 — 1111 г. Срв. D. Obolensky, The Bogomils, A. Study in Balkan Neoma-
nichaeism, Cambridge, 1948, p. 275; Ангелов, Богомилството, стр. 232.
206
loannes Zonaras — Йоан Зонара
61. De bellis intestinis in Thracta ortis
Avih? P рлауаотаас? t'TEQa хата rov avTox.QtP
TOQOS y&JOVE, X(tl O TavTIp’ OVOT?]OdUEVO? I’COV $ae-
yev zavrby Etvai tov ^aopEvoavTo? . hon/Evov?, <k
Kopawoy л/лДо? ётаиоюаргУо? efc тати (~)(Xpcp?
те xcDQia yEvduEro? xal тру уДздау хЕдатДзх x.al
lr]i^6f.if.T()Q алз/тет той? ез> таг? лолеог 6е%ео{1(н те
avrov y.al dgtovv [>аО1/лнт[<; avaQQpova)?. rlra ei? ti.
яо/л’/tiov тазу Оддхзхоп’ алЕ/.дд»1 гЪтатщ%/с те
лада тбзт ev аитдз xat ауаддтрБД eioeaDch' те
/нет’ oAtytov evtg? огтЕОхёЦ}] хал е^ехолу/ тоД
drp&alpovc. y.al оатоз? q Елщыдту&ЕХаа ла'ДаЬтсзс
TUfjawis dielsl.i'TO, тсйт Koudvav, boot pi] 6tE(p~
HdQvioav, eD та pih] яаАП’оотро&утазУ та одАтеоа
(P- 7445_15).
62. Boetnundus Dirrachitim, et alia vicina
oppida oppugnai
El "pov рёу oh1 оитоз ravra, ei xal лдобоаршу
6 loyo? та. оатедоу дтрузрато' ei? 6e tc~jv el? tt'/v
ёозаг diapdvrcov Aarlvcov y.al 6 tov 'РорлЁдтоа
exeivov, o&tsq pd?] f] lorogia Ерузуб)], илцвуЕГ
vio?, Baipovvdo? дтори^брез-о?, b? ёх тсЪу еоле-
Qi(i)y рута тогу ил3 avrov Аук'оу боаАозсау те тф [kt-
oiaeT ёлур/ууЦато xal oi'vlh'jxa? Фёрето? лдд? avrbv
oqxoi? аута? ёрлЕЛЕбозхЕ y.al уиДиата АартЬз’ оуиЕ~
dov ьле@ atjiflpov тД хата Kolhp’ 2h>Qiay 3Avno~
'/Да ёл/бсд 1/рру.Е xal табтг]г ло/юдхёд eAu>v ov
uovoy тазз> d)po).0"p]UEvo)3' лаоа^ам]? е/еуето, oklcl
xat лОАЕроУ хата. 'Ризраа»з> аоихтНш рЕре1Ётт]ХЕУ.
fattVlEVOl ()Е (рООУТТ^СОГ ё'Х TO3V ёср(и)’ El? rd ЕОЛЕ-
дса еЬетМет ру еу ту Елагбдср уазда? 'Poypaixa?
баб >у xaiao/EbEit] лада той тоуу тбзт -родбзг
ехетгоу та? адуа? ЕрлЕлЮтЕгрЁтазз1 xal алау~
Не 6] dsopfOTVj?, Аз? ладаратр? ф в Него ovt-
Hpxdov. ti yovv a tpyavarai; ёavrov xaray-'EvdErat
Нататог xal lagyaxt EpfisfirpiEi, EVTEtAdpEVO? rot?
Aeq(Axovoi Dysiv (b? ^TEdvijxEi y.al 6 vexqo? IxeIvov
xout^ETOL olixadE. остоз Aa&tov eI? тру убзоау avrov
diaosocooTo’ Ev&a ло)./.а хатЕСЖог tov ftaoi/Ao)? лоа-
Zors tcov бро&НттЪзт pgai yard e Pro pa low on la
роЁНюту, (by отдатв-оуозу ёхеТуо? дюлЕраюрЧу лоб?
61. Разлшр1Щ11 в Тракия
Отново бил вдигнат друг бунт срещу им-
ператора и неговият причинител назвал, че е
син на предишния император Диоген.1 Той
образувал дружина от куманско множество
и достигайки до селищата в Тракия, опусто-
шавал и плячкосвал страната и искал от жи-
телите на градовете да го посрешнат и да
го провъзгласят за император. След това,
като отишъл в едно тракийско градче,2 той
бил подлъган от неговите жители и провъз-
гласен за император, а като влязъл вътре с
малцина, бил заловен н му билн извадени
очите. Така завършил предприетият от него
опит за узурпация, а конто от куманите не
погинали, се завърнали в земите си.
62. Бое му кд обе аж да Доан п други със ед ни
градове
Така станаха тези работи, при все че раз-
казът ми избърза и разказа предварително
онова, което се случи по-късно. Един от пре-
миналите в източните области латинци, който
бил син на споменатия вече в описанието ми
Роберт и се наричал Боемунд, пристигнал от
Запад със своите хора, обещал подчинение
на императора и сключил с него договор,
потвърден с клетви, и като взел почти неиз-
броимо множество пари, заминал за Антио-
хия в Койле Сирия, превзел този град с об-
сада и след това нарушил не само обеща-
нията си, но дори замислил да повдигне
война срещу ромеите." Той решил да пре-
мине от Изток в западните области, обаче се
страхувал да не би по пътя при преминава-
нето си през ромейските земи да бъде зало-
вен от някой, комуто е поверено управле-
нието на тезн области, и да бъде вързан и
отведен като нарушител на включения договор.
Какво прочее измислил? Пуснал слух за себе
си, че е умрял, и влязъл в един ковчег, като
заповядал на слугите си да казват, че е ум-
рял и трупът му се пренася в страната му.
По такъв начин той тайно се завърнал в ро-
дината си и там, като наговорил много неща
срещу императора, той подтикнал мнозина от
сънародниците си да вдигнат оръжие срещу
ромеите.4 Като техен военачалник той до-
1 Този бунт бил вдигнат през 1091 г. от Константин или Лъв, който се представил за син на покойния
император Роман IV Диоген. 2 Псевдокопстаитин Диоген бил заловен с измама в тракийското градче Пуца
или Поджа, западно от Родосто. Срв. Златарски, История, II, стр. 215—217. й Авторът загатва за иървия
кръстоносен поход, в който участвували и италиански норманн, предвождани от Боемунд, сина па Роберт Гис-
кар. Норманите преминали през Македония и Тракия през есента на 1096 г. и се съединили с останалите кръ-
стоноспи под стените па Цариград през пролетта на 1097 г. Срв. Оетрогорски, Историка Виз.антЩе, стр. 342—
343. 1 Новото нападение на норманите начело с Боемунд срещу Византийската империя станало пред ок-
томври 1107 г. Срв, Ангелов, История, II, стр. 165 и посочената там литература.
loannes Zonaras — Йоан Зонара
207
T,)]V ’EnlddlUVOV XUl ЛО/.Efj'V Щ'ЕТО OTLOvbyV EXTTOQtEj-
aai id uoiv aitijs. /goror дё biaTQnpag ёг ту ло?л-
oQxiq /aaxQov xal xaxojoag ah' rovg ev ту
ov petal de xai avrbg xaxcoOeig dnsyva) i.iev tov
/li'QQayJov Ti'p> aAcooiv, irQOE^i] E eig ereya xdxetvojv
biijpaqiev' o&ev diWTQE.vfltTEiaf, луод rov avroxod-
ToQCi^ OVU,'U.OEIQ ^T(Tf~')V. d t5fi ту Oeaoa/.ovixi/ f]V
evdyprov, xai dgrdoag exeTttsv xai a iqv EvQio^alav
Kolcoveiav rov ydoaxa E-fiero, evda xai яооо<г>р1/л]ПЕ
тф fiaafiaQQ) xal rdg ai'vdqxag ttov oxordrov hrot-
уоато.
'// ptv ovv too Eaiuovvdov payy ofa) ж~)д
btaXEaio (pp. 749.-- 75016).
63. De Paulicianis in conflniis Philippopolis
translates
Eli ah%g axodrtyei трд Ev'Caviibog, q-Oivoviog
ydy tov ретолФггог* awry <T exeino xai tj fiaoi/.iooa
хаб} yovaixaivEig obvetnETO, xai tteqi rovg яддлобад
tov &Qovg tov Ilanvxtov xaiaoxyvot. еу&о. то т/jg toioag
XEtpeQiov diayaybjr nayyevfj, <1qti siQyaivov too
eagog exel'&ev аяйдад ri]v Фйьяяогяо/лг хатЕЛсфе,
яе()1 тайтгуд ovv rd vgia 6 paot/.svg ^З/.ёрод охуую-
odpevog exsi tov taoivov te xatobv xai ibv &sqeiov
ijdrj be xai яоко tov pETOTtooQov biEigi^e, xai yv
egyov aviro туд exeioe biargifiys q /md тцп> Ma-
vi'XPUOV biaHgig, TlavXixidvovg q Ьг/роИуд
bvopd'Qei (pwv/f яоЕ: yao tovto to yivog ev ту
yojQq raviy xaiTyxiorat, rov paoueiog Daiavvov rov
T^iuinxy уЕтауауоутод ex rqg tioug avrb xav таъту
tyxaroixioavrog' olg bta/.vydyEvog яоллоод ttqo; тф1
v.Q&odogov :iioriv peiyvsyxEv. qdy be iiEoovviog tov
iieroncbQov i^avrj^EV Etg id fiaolXua (pp. 753r> —
754J
плувал до Епидамн и много усърдно се заел
да разруши неговия главен град. След като
го обсаждал дълго време и след като нане-
съл големи вреди на жителите на града, а
и самият той претърпял немалко злинн, той
се отказал от превземането на Драч и се
упътил към други градове, обаче и там пре-
търпял неуспех. След това изпратил прате-
ници при императора и поискал мир. Импе-
раторът се намирал в Солун и като тръгнал
оттам, разположил стана си в Европейска
Колонея1. Там той влязъл в преговори с
варварина и сключили договор за мир.-
По такъв начин завършила войната с
Боемунд.
63. За поселенише около Пловдив
павликяни
След това, когато есента вече свършвала,
императорът3 отново напуснал Цариград,
придружен от императрицата и от прислуж-
ничките й, и се разположил в полите на пла-
нината Папикий. Там прекарал зимата с ця-
лото си семейство, а в началото на пролетта
се вдигнал и пристигнал в Пловдив. Наста-
нявайки се в неговите околности, император
Алексий прекарал там пролетта, лятото и
голяма част от есента и целта на неговото
пребиваване там била да беседва с манихеите,
който ежедневният език нарича павликяни.
Защото голямо множество от този род насе-
ляват тази облает, след като император
Иоан Цимисхий ги премести от Изтока и ги
засели тук. Разговаряйки с тях, той обърна
мнозина към православната вяра. Около сре-
дата на есента той се завърнал в столицата.4
1 Колонея дн. Колуна в Македония. 2 Норманите претърпе.чи няколко поражения и били при-
нудени да сключат мир с Византия през 1108 г. Срв. Острогорсхи, Hcropuja Византщс, стр. 344—345. 3 Але-
ксий I Комнин. 1 Опитите на Алексий 1 Комнин да възвърне навликяните около Пловдив към офнниалната
църква се отнасят към 1111—1115 г. Срв, Ангелов, Богомилството, стр, 232—233.
208
Joannes Zonaras — Йоан Зонара
II. LEXICON
Aliio;. 6voij,a oQovq (col. 70).
’,4 jro а г /л и g v у p. ?) у duADia. (d
di. ФоооттатЕ ddixov o.vtc7)v <iriExd/.E(, rip’ A'
xovTQiyodQiyv^ anQ<dyuir,vytp>) (col. 245),
Гр л at d i>c. ol AoyytftarAot. otovti ol ГелгЪу mi-
(col. 434).
zl а и e 5. ol IlarftrthtaA (col. 464).
t,E'/?£JOs. sioropuD (col. 594).
V 2 2 r q i о t. fitiiofiaQoi. AQu^wot. o'liiat toI-q
/ioi’AydQoi'b (col. 1103)*
1 а т q о i. (5 логанов б гтау’, 'L.’/Ioo't'ois' Ф stood)?,
ciaitd. ds ’h’dotg Т'ауурь, jw.qu di Aiddofo' ’It'd.ic,
лас? ЕлАтрл, ds \ayov/A.o$ (col. 1123).
О JJ )• () i. Gt ()D/yQOC (col. 1478).
77 a I о r s s'. yevo^ АатЬ’ОУ p eAEos Аооул'лоу. ol
57 Alt&tEtDvo.q. nrk 57 toN yoAovaA’ov^ Havov-
vtovQ. Hardvtoi 57 <Л BodfyttQoi (col. 1495—1496).
Ifavdvtoi.. ol EodlyttQot (col. 1498).
llavovia, 5 BorAyojQia (col. 1507).
N'x 2 «»? t«.b p Bovlyaofa (col. 1653).
л&тцтахш A b 5 ЕхЕфаг/а A
II. РЕЧНИК
Хе му с1. Име на планина.
Ненамеса. Пренебрежение, бездействие.
(Юстиниан нарекъл несправедлива ненамесата
им по отношение на кутригурите.)2—
Ге пи ди. Лангобардите, като че ли потом-
ците на гетите3.
Д а к и. Печенегите4.
Ев рос5 *. Река в Тракия.
Илири. Варвари, траки. Мисля, че са бъл-
гарите0.
Истър. Реката, наречена у евреите Фисон,
у индите Ганг, а у едините — ДунавА
Ху ни. Унгрите8.
П е о н ц и. Латинско илеме или тракийски на-
род; македонците. Според някои те са тъй
наречените сега панонци9. А панонци са бъл-
гарите.
Панонци. Българите.
П а н о н и я. България.
Склавиния. България10.
1 Това е тракийското име на Стара планина, което и било давало в античността и средновековието. Вж.
ZL Detschew, Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957, pp. 9—10. 2 Става дума за пасажа у Прокопий., Libri
de bellis VII, IS (срв. ГИВИ, III. стр. 142): Юстиниан обвннява утригурито, загдето като съюзници на ромеите
не се намесили срешу кутригурите, конто опустошавали ромейските земи. :i Гетите били тракийско илеме,
живсешо по Долпия Дунав. Вж. Detschew, Sprachreste, р. 103. За употребата на името гети като архаизъм срв.
Moravcsik, Byzantinoturcica. II, р. Ill. В същност гепидцте и лангобардите са от германски произход. Срв.
С. Diculescu, Die Gepidcn, Leipzig, 1922, p. 8 sq. 1 Дакнте били тракийско плсме и обитавали земите между
Днестър, Карпатите и Дунава. Вж. общо Detschew, Sprachreste, р. 111. В същност печенегите били от тюркски
произход. Срв. Moravcslk, Byzantinoturcica, 11, pp. 247—248. Същия текст вж. у Saidas, Lexicon, s. v. r> Тра-
кийското име на р. Марица. Вж. общо Detschew, Sprachreste, р. 163. " У Suidas, Lexicon, s. v., илирийците
пък са отъждествени с персите. 7 В средновековието било обичайно да се отъждествява р. Дунав с Фисон,
една от четирите реки, конто според тогавашните прсдстави извирали от рая. Вж. Iv. Dujce-o, Le temoignage du
Psendo-Cdsarre sur les Slaves, Slavia Antiqua, IV (1953), pp. 201—202. Освен това съставителят неправидно е
сметная за гръцко името Дунав, което е келтско или иранско. s У византийските автори често се среща като
архаизъм отъждествяването па хуните с угрите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, IL р. 235. Р Пеонците
били от трако-илирийско потекло и жнвеели в древна Македония и Тракия. Вж. Detschew, Sprachreste, pp.
351—353. У средповековните автори често се среща отъждествяване на името пеонни с панонци, т. е. жителите
на двете провинции Панонии, конто обхватали част от дн. Унгария. За този архаизъм срв. Mora-vcsik, Byzanti-
uoturcica, 11, р. 244. У Saidas, Lexicon, s. v., ed. Bernnardy, e отбелязако, че отъждествяването на леопцл с бъл-
гари се намира само в един ръкопис (В) между редовете (inter versus HoDya/Mt)- 1,J У Saidas, Lexicon,
e отбелязано ёдт<к, TvDatDr rov ’'Droov. Там не се намира отъждествяването па България със Скла-
винпя, което в нредходните векове било обшоприето название на области, населени със славяни.
XIV. ИОАН КИНАМ
Византийският историк Йоан Кинам, роден около 1143 г., произхождал от знатно се-
мейство. Твърде рано той влязъл в дворцовите кръгове на император Мануил I Комнин
(1143—1180), когото придружавал като секретар при многобройните му походи. Предполага
се, че се е поминал малко след 1185 г.
Кинам е автор на едно историческо съчинеиие от седем книги, което предана събития
из историята на Византия, обхващащи периода от 1118 до 1176 г. — управлением на
Иоан II Комнин и голяма част от царуването на Мануил I Комнин. С това съчинение Ки-
нам се стреми да даде по възможност подробна и цялостна характеристика на управле-
нием на Мануил I Комнин. В панегиричен тон са изразени настроенията на византийската
феодална върхушка. Краят на съчннението е повреден и основателно се предполага, че
изложением е завършвало с 1180 г. Предполага се, че внезапната смърт е попречила на
автора да даде последна и окончателна обработка на произведением си. Изложението е
просто и кратко до лаконичност. Кинам е, общо взето, добросъвестен при излагане на фак-
тите, но не е напълно обективен, когато описва събитията, свързани с царуването на Ма-
нуил I Комнин. Значителна част от съчинението на Кинам засяга водените от византийците
войни. То съдържа извънредно ценни сведения за историята на българския народ под ви-
зантийска власт. Историята на Иоан Кинам е достигнала до нас в едии единствен, и то
силно повреден ръкопис.
РЪКОПИС: Codex Vaticanus gr. № 163 (ХШ s.).
ИЗДАНИЕ: loannis Cinnanii epitome, recensuit Aug. Meineke, Bonnae, 1836.
КНИЖНИНА : В. H. Златарски., История на българската държава през средните векове, т. II, София,
1934. — м. М. Фрейденберг, Труд Иоанна Киннама как исторический источник, BBp., XVI (1959), стр. 30 и
сл. — А. П. Каждая, Еще раз о Киннаме и Никите Хониате, Byzantinoslavica, XXIV, 1, 1963, р. 31 sq. —
Moravcsic, Byzantinoturcica, vol. I. Die byzantitilscheii Quellen der Geschichte der Tiirkvolker, 2 Aufl., Berlin,
1958, pp. 324—328. — F. Chaiandon, Jean II Сопшёпе (1118—1143) ei Manuel I Comnene (1143—1180).
Paris, 1912.
IOANNIS CINNAM1 HISTORIA
I. Patzinaci regiones Bulgaricas aggrediuntur
BaotAevs de Efiet'&er игтсфад eIsQaxoQvq)iTT]v
th eV.e to tppovQCov zal tt^eIotgov стПмг о? rfids
idQvzat тр ’АттдЛои ctAeIotov ay%d)v{)OVVTa,
outgo те Xotztov ig Bvgavwiv ауа^ош^Етае ov <57/
1 Йоан II Комнин.
а В областите Пизидия и Памфнлия в Мала Азия.
ИОАН КИНАМ, ИСТОРИЯ
7. Печенеги нападаш българските земи
След^ като заминал оттам, императорът1
завзел Иеракорифита и твърде много други
крепости, конто се намирали тук2, и най-вече
тия крепости, близо до Аталия, след което
се завърнал в Цариград, След като престоял
27 Гръцки извори за българската история, т. VII
210
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
enoAtyov diaiQinpag ел! Tip Maxsdovtxqv sxcoqei.
.Sxv'&ac ydg латотдатса тду Bgtqgt dwfidvTES sis
та 'Papuafayy EtoE^aXov oota. dZ2,d tote ply упрб)-
vos EnikaftoptEVov еттагда лот ледс лору Beoorp’
diE'/Ebua^s, тд abv id nods tov лоАе/лоу Е^'адтьсйУ,
то <3s лАеоу fj-&EAs t&v (v oqioi qivAagyaov lords
6tatQtoao$ai, co; av ovrco tov; a/,Aov; ycogls too-
Аар'Ду ov abv лот ср xaiayc&yiu/pai. sago; ds лоа-
Aov; -tjdrj dca тщео^ешуу ашф лдоохсодтДил bra-
neloa; ел1 tov; Aoixovs eyibgei, лОАЕрсд xgcvai
ФеАсоу rd лдаур.ата. аиодауЕГтту toIvvv dlAqAois
r&v orQaTEVudrayy, pP/„Qi /uev nvo; looiaAavTOS д
,udypi sylrsio, ote xal adios fiaoiAEb; jjEAf.i wv
лбда елАруту i&v de 'Pcoptaayy evfidpa); aycovt-
^о/леусог фтбл'тол хата xgdio; oi Sxv^ai, хм
avion' oi uby ел? о от, ol ds Доудела tdAcoGav. not-
ga de vis ovx dyeyrjS tnl to uiQaionedov Eno.viovaa
ovxeti cpsdyeiy Tfciov, cUz’ amov ebv yvvatpl xal
texvcis то!; avian1 тоу x'ivdvyov Ьлоогтрас slAovto
xqohovov pivot тол’ аромату, as ftoeiots dvcotJf.v fidg-
aat; ледгАаЬбтте; es to dx-Qi^E; те agpoodpeyot
ёлаъ'тблт ids yvvaixa; xal to. текут/. EVtfleoav.
av&is ovv pdyi] слт'отатол xgategd xal qovos d/z-
рОтДоСоОсТ у [v ETUI. Stivfiai yOQ dBjXEQ tTUTEiylo-
pan taig diid$at; yjopodpEVoi peydAa 'Paqualot;
Zavttow. о flaoiAEvs Evvopouuevos iffiEAe plv ai-vos
tov tnxov ancflds лДД obv toiq атдапалаи тоу
dyayya dta&Arjoai. ^Pwaaiav de ovdaitq елолуо6у~
tcov &eAeve Tots dpqb aviov heAei-tq'oroiS (efivos di
egtitovto BijETawixby fjaotAevut 'РищДсот doi'Asvov
dvsxa-&£v) леАЁхешу елютатта; diaxomsiv nurd;.
to>v db avilxa egyov byppEvoov, ovtco dq xal aviov rov
bZxvDmv отдатолебоо ёухдат'ц; fiaotAEvs yiveiat.
dis xal tcov aAAcov, 6goi q.vyfi т/р> otoTpglar глоау~
paTsuoavio, ol лАе1оу; тф qxAigco тагу eaAco-
xotcov at/iduoAot paoiAs! yeyovdies, eis ij'di] те та
Pu)u.at(ov d?t ijyjhjuay xal oigaricoTixoi; eyyQacpEV-
те; xasniAoyots &nt uaxQoy diETsAsoav (pp. 71S—
M-
там малко време, той заминал за Македо-
ния1, Защото печенегите’2 били преминали
Дунава с всичките си пълчиша и нахлули в
ромейските предели.3 Но тъй като тогава на-
стъпила зима, той презимувал там — в окол-
ността на град Бероя4. От една страна, той
се подготвял за войната, а, от друга страна,
той по-скоро искал да привлече на своя
страна никои от техните племенни вождове,
та по този начин да изолира останалите и
без трудности да ги надвие, През пролетта
посредством пратеници той вече убедил мно-
зина от тях да минат на иегова страна, а
срещу останалите предприел поход, желаейки
да разреши въпроса с война. Войските влез-
ли в сражение помежду си5 и до известно
време се били при равен успех, когато и са-
мият император бил ранен със стрела в
крака. Но тъй като ромеите се борели храб-
ро, печенегите претърпели поражение и едни
от тях паднали убити, а други били заловени
в плен. Една част от тях, не по-малко храб-
ри, се оттеглили в стана си и не искали
вече да бягат, но предпочели да посрещнат
опасността на същото това място заедно с
жените и децата. Като наредилн отпред ко-
лите си, покрили ги отгоре с волски кожи и
ги съединили плътно една до друга, след
което поставили в тях жените и децата си.
Отново се завързало ожесточено сражение и
оз1 дзете страни паднали убити. И то защото
скитите използували колите си като укреп-
ление и нанасяли големи загуби на ромеите,
Императорът, след като поразмислил, пожелал
сам да слезе от коня си и заедно със свои-
те войници да започне пехотно сражение. Но
тъй като ромеите по никакъв начин не се
съгласявали на това, той заповядал на секи-
роносците, конто го заобикаляли (те са от
британска народност6 и от старо време слу-
жат на ромейските императори), да се при-
ближат и със секирите си да разбият коли-
те. Те веднага се заловили за работа и по
този начин императорът завладял самия ла-
гер на печенегите. Когато пък и по-голямата
част от другите, конто потърсили спасение в
бягство, сами преминали на страната на им-
ператора поради привързаност към пленените,
те били отведени в ромейски поселища, след
това записани във войнишките списъци и
дълго време служили във войската.7
1 Тук името е употребеио за означение на дп. Източна Тракия. а Печенегите, наречсни от автора
скити. 3 През есента на 1122 г. печенегите нахлули в днешпа Северна България, след това преминали Стара
планина и нападнали Тракия. За събитията срв. Златарсхи, История, II, стр. 368—369. 4 Дп. Стара Загора.
6 През 1123 г. Срв. Златарски, История, II, стр. 369—370. 6 Кипам означава така византийската гвардия, в
която по това време влизали голям брой пормани от Британия. Срв. Д. Ангелов, История па Византия, т. II, стр.
169. " Византийските императори, за да увеличат броя на войниците. засеивали на територията на импс-
рията пленницп от съседии народи и племена и ги превръщали в стратиоти. Срв. Златарски, История, II, стр.
369; П. Тивчев, За войнишкото население във Византия през XII в., Изследвания в чеса на М. С, Дринов, Со-
фия, 1960, стр. 573—574.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
211
2. Joannes Comnenus contra Hungaros
et Serbos bellum gerit
'II psv ovv tojv Xxvfltxayv sbraiy К 'Po)-
iiaiojy btafiaois тоету cry eg%e. /ЗаоХед be xat
arHig tow хала тут ’Aclar ещето лоау/латап'.
aTtQoebdxrfrog ydo то1д п/г5е fiaopaQoig y,Eipa>vog
taaliora XmiKasvog аудут 1р’Ьс)алодщЕто X.eio-
rovg те avTtov елс tip' Evosfiy и.8тшХ(ю.>т bb±av
av^yr от qutev panov bnevDsr ePwpalo g лЕло1уто.
отлсо yctQ yETprovixolg h’lpTxriiiSVGi EQyotg yalaxrdg
те anEQQbrpovv xai xqegtv eoitovvto, хата тоед Axv-
frag, del олоспЬер те ига to nrbiov Еохугцаеуш
ravirj xols ftuvlousvoig cwtoic sy/ptosiv JiQC^isiQt;-
тато1 syt Уогто. IlEQGUig ul:v brj qvtco avvdfja.ivc
[hovv лоотеооу' 'Pcopaioig be xal Ovvroig, <//' I'Ki
трд v7tI(j tov vIotoov yyboag olxovnt, ло/.Ер.од ал
ahtac ETEQodyv) TOtacbt'. Aabtoll}.afi<p тф Нетто-
у tag рщч лагЬед dtyjerrg ifairyr dvo, ’AXuorfyig
xal Утёратор. dlld. £т1уауод i.Pv, елеФЬле/) 6
латiiq avtoig tbwbdvoi, т>у аоуут агтор avdkaii-
t’dvFt tXQEaftvTFQog ror, aTSQCP Ье cyvyctg ёл'( Jaailsa
ладаусуехас. ?bog yap (Jevvotg eotI, too tv ovpictv
арургтод ’л1 л aid тЕтЕ/лл'Т^хбтод, ewg jury d тур
ip/E aorta? ex tootcov лаоакаи/Зсог aQQsrog ovx str]
лат}](_> naibog, JvvEivat те aAhfloig tov? abeltporg
xai Tijg ла</ a/J/'Acov T.vy/dvEiv evvolag buabav bl,
ijbv} лшд aura) ysv7}Tat, ovxsti dllcog т-ijv ent т-fjg
%<vQag gvyyajQEiv aprotg biaTQirJ/v a/X у тад opEic
EXHEVTTj&ElCLV. ’Al II OF I)] 5 UEV OVV TOVTOV Ы] EVEXCC
ласа fiaciAea tjlbsv. 5 df dptiEvcg те тду arbQco-
лот elbe xal pvv pMivyoowvi) еЬеФ/.то. tvi'yyavE yap by
baoilseg ’ladyvyc EiQtynv li/v BlabeoAdfiov лшЬа
yvvaixa уащлщ’ стелоощегор, ocoq-QovEfjTdttp'
те eI'xeq ti,vu xai арЕтуд p та tidbora иеталг.тот-
perryr. oca yovr t- : baotlscog re ^vvolxov xat т-fjg
Jaotlstag елел6(нс>то, gvte cotg xaiclv eig xlijoovg
acpcoQiOEV осте gisQtxPTYjU хбоиоуг yvuIowE xai
TQvrpb. ev bl. локЛ-оа btETSAEi tov латта T-fjg ^O)7jg
aitova tovc boot stp’ ozcpovv extlvyg bsoaEvot tpav.
I] <5e xal (pQovrictTT'Qoiv ел bvoLtaTt tov TtavTGXQa-
toqo? ev Bv^avTico огУЕотуоа.то, sg xdllog xal u£-
ysbog ev roig ad/лата tatv Елю^цгютатсог bv. у gkv
by Avyovaza TOtd.bE rig yv. 6 be tcov O't’vvcoy pyS
ЕлЕсЬу та хата тот а^Е^срот tfxovGE, ^qeo^ei; Р
Jaoilsc/. nJuipaG yip tJ^ Xcouaicav длс slaty sob at,
tovtov T^tor. b’ ovx Elys лес&глу, лотаабг
2. Йоан Комнин воюва срещу унгарци
и сърби
Така преминало нашествието на печенеж-
ките племена в ромейските пред ели. А импе-
раторът отново се заловил за азиатските
работн. Като нападнал неочаквано тамошни-
те варвари1, най-вече през зимата, той на-
пълно ги покорил, повечето от тях обърнал
в православна вяра и по този начин увели-
чил ромейската войска. Те все още не сезани-
мавали със земеделие, но пиели мляко и се
хранели с месо като печенегите, винаги жи-
веели в палатки, разпръенати по полето, и
поради това били твърде леснодостъпни за
ония, конто искали да ги нападнат. Такъв
бил прочее предишният начин иа живот на
турците. А между ромеите и унгарцнте2,
конто живеели отвъд Истър, избухнала вой-
на3 по следната причина. На унгарския крал
Ладислав се родили две деца от мъжки
пол — Алмош и Стефан? И след като баща
им се поминал, Стефан сам поел властта
като по-стар, а другият пристигнал при им-
ператора като беглец. Наистина у хуните
съществува обичай, когато владетелят им
умре и остави деца, братята да живеят за-
едно и да бъдат благосклонни един към
друг дотогава, докато този, който е поел
властта, не стане баща на мъжко дете; но
щом като му се роди момче, не се позволява
вече на братята му да пребивават в страната
другояче освен след като бъдат ослепеии.5
И Алмош тъкмо поради това дошъл при
императора, А той го посрещнал с радост и
го приел любезно. И то защото император
Иоан бил женен за Ирина, дъщерята на
Ладислав6, жена извънредно разумна и бо-
гато надарена с добродетели, Каквото полу-
чила от своя съпруг императора и от импе-
рията, тя не определила за наследство на
децата си, нито го изразходвала в излишни
накити и разкош. През целия си живот тя
услужвала на тези, конто я модели за нещо.
В Цариград тя основала манастир, иа име
Пантократор — един от най-прочутите по
красота и големина, Такава прочее била им-
ператрицата. А унгарският владетел, като се
научил за това, което станало с брат му, из-
пратил пратеници до императора и предло-
жил той да бъде изгонен от ромейската
1 Кинам нарича турците ту варвари, ту перси. Унгарпите се назовават от автора ту пеонци, ту
хуни. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, pp. 224, 235, 242. 3 През J124 г. 4 Кинам греши, че Алмош
и крал Стефан II (1114—1131) са братя, синове на Ладислав (или Владислав). Стефан в същност е племенник на
Алмош и син на Коломан I (1095—1114). Срв. М, М. Фрейденберг. Труд Йоанна Кнннама как исторический ис-
точник, ВВр., т. XVI, 1959, стр. 30. 5 Кинам обобшава отделна лроява па династичнвте борби при наследя-
ването на унгарския престол. Срв. Фрейденберг, Труд Йоанна Кинама, стр. 30. s Оше прев 1104 г. импе-
ратор Алексий I Комнин оженил сипа си Йоан за дъщерята на Ладислав I Свети (1077—1095).
212
loannis Cinnami Historic
- Йоан Кинам, История
'"Igtqqv лЕрако&Ад ВвЛЕудада why .vi1/ avra
tiEtllEVpV EXnohoQXf'joag EiXeV, е1ъ E(baqAg ТЕ ai'TljT
ИафеХаУР vavoi ТОСЯ Ло)(П’Я ЕНе1$ЕУ рЕТрРЕуКЕ, eV
(OV ZEVyUpV EV Xl(pA(p 7l6?UV av/pystoEV, p лсААос g
ijev ektote diyoxsGE yodvoiS, fol дё трд ATavovty
flaocAEeog avTOMQUTOQtas In pdfiQMV испЕУЕууОтсоа
tog i-x ziEQizgon,ijg тсгод oh] строя TEiycdopiar ттб-
Xseog трд BeXEygcidcov vyivExo, b.?Aa такта per
8lGS7lELT(l 1101 EJTElbdv 6 h'>yog ^(/AiQTOV
E^ EKElvOVs E/$l) ТОСЯ у&УУОГд. ffo.GlASVg дё rov-
tcov аносоад Ttavozoazl ёл1 tov j1gzqov ефёоето,
cvfida^ixov Елаубасгод ex te. Aiyovgeov ьллеоуу,
oik ЛсорладеЬоод ршА ovoua^ovoiv ay&Qawoi, xai
IIeqgcdv. kui 6 fiEv avvov лог.' &d таТд dyftatg
трАлЕрто та лодд тру pciypv ЕшрЕл^биЕтод' Xte-
tpdvcp (Ьё Егуёлеое to w7«a naZaxto^ern лт-Qt лот
r,d трд y<b[)G-i сч’тф ЦЕпа voGOKOUEiG'&ai. ov iievtoi
оъ'дё co? xavaueAsiv эу&ЕАЕУ, dZ2d dvveipEig блсод
elys rdyovg е-елерлеу ёрлода^у (laui/.si yg tqv
TiEQaiav (охшеотИи aq ioiv гухЕ/.EVGdpEvog. Otwa
per ovv кате), то ks)iSvo&ev hiotovw /ЗаосЬ 'g ds
ололд аттсу ар $rv fit cl та тту? алодАяЕоэд yevotro,
evevoei Toidds. rd tgvpptayjnbv cbiTEudaEvog ebtav
EK^lEl'E TOV ЛОТОрОТ ХОхблСУ СОЯ ЕЛ1 ~/O)Q:0V Tej.1-
ЛОУ OVTO) Xa},OV((EVOV E/T&OVTag, EVTjU. fiOTTOg Т(Я
ёх о)? tcov OVvvcov q'i'df.iEVC£ ур'юая ayot ёд tov
лотардг dtpxsc, еутеуЬеу ледаютофас д дё Gvv тер
(VAep сРа)ишоуу атуатёр аттгкдг (pqovqiov Xyapov
F.GTCOg (ЬоИУрЛУ TiapEtyEV (Ья EKEltlEV ClXuKU pc/Aa
лЕрсяьсоАробрЕУод. oi' др угуототод ароуртс 'Buy-
iteuot dtsfiatrov, Ovvvoi те ц-рдё тру лоебтрт
астдд {'лоотссутея д.уа коитоя ёалду еерЕтуот,
ио). ?/ с51со>с? ayQi ёд лотардт ёуЕУЕто, Evfya тбуу
Ovvvcdv tyi ys(pvQa d&Qoov ?} tov лотаидт E^cvyvv
ЕсрлЕлхооидтсоу, аотрг рёу иихаолаоАргсц Evvefiy,
лоту дё лЛЕЁототд per тер лотаиср ладаоърЕУтад
ЕУтат'&а др rag ipvydg алЕрЕтАешАол, лоялогд дё нем
yeoolv dZ.ovai "Рсоиаёкатд, оГ? ’Ажмслрд на
земя. Но тъй като не могъл да го убеди да
стори това, той преминал реката Истър,1
обсадил и превзел града Белград, който се
намирал край нея. Той разрушил стените до
основи, с кораби пренесъл камъните оттам
и с тях построил в Сирмий'2 града Зе в гмин'2.
Този град просъществувал дълго време след
това, но през царуването на император Ма-
нуил бил разрушен до основи и тогава той
пък на свой ред целияг послужил за изграж-
дането на града Белград. Но за това аз ще
разкажа по-сетне, когато дойде ред да се
говори за това време. Като се научил за
станалото, император Иоан Комнин с цялата
си войска се отправил кьм Дунав, водейки
със себе си и съюзен огред от лигурийски
конници, конто нашите хора обикновено
назовават „ломбардци“4, и от турци". Той
се разположил на стан там по брега и за-
помнил да се готви за сражение. А на Сте-
фан, който бил с изнежено тяло, се случило
да го сполети болеет някъде във вътреш-
ността на държавата му. Все пак той не
искал да изостави работите, но колкото се
може по-скоро изпратил войски, като им за-
повядал да се установят на отвъдния бряг
и да възпрепятствуват императора. Наистина
унгарците постъпили, както им било заповя-
дано. Императорът пък, за да постигне без
усилие това, в което му се пречело, измис-
лил следното. След като отделил настрана
целия съюзен отред, той му заповядал да се
придвижи зад реката, като че ли към място-
то, наричано Темпон, и да премине реката
оттам, гдето един хълм, издигащ се откъм
унгарската земя, достигал чак до реката.
А императорът заедно с останалата ромейска
войска застанал срещу крепостта Храм6 и
давал вид, като че веднага ще се опита да
премине реката от това място. След като
било изпълнено това, ромеите без труд из-
вършили преминаването. А унгарците, конто и
в началото не устояли срегцу тях, вече за-
почнали стремглаво да бягат и преследва-
нето им продължило чак до реката, където
се стекли унгарците вкупом, при моста, пре-
каран през реката. Той обаче се срутил, като
повечето от тях били завлечени от реката и
там загинали. А мнозина попаднали и в ръ-
цете на ромеите; между тях били Акус и
1 Според В. Н. Златарски, История на българската държава, т. II, войната между унгарци и византийци
започнала през 1128 г. В Historija naroda Jugoslavije, I, Zagreb, 1953, стр, 675, началото на войната e отнесено
към 1127 г. 2 Славянского име на областта, която се намира между Дунава и Сава, е С,рем. 3 Градът се
намирал на отсрешния бряг на Сава (старобългарският Землин, сърбохърватски.ят Земун). 4 Т- е. наемници от
Северна Италия. Авторът тук употребява архаизиращото название „лигурийци4. 5 Става дума за сслджуци.
3 Градът Храм не може да се локализира със сигурност. Златарски, История, II, стр. 374, го отъждествя-
ва с дн. Нова паланка на унгарския бряг, при устието па р. Караш. Според К, Я- Грот, История Угрни и сла-
вянства в XII веке, Варшава, 1889, стр. 267, заб. 2, крепостта се намирала при вливането на р. Нера в Дунава,
близо до днещния град Базиаш.
loannis Cinnann Historia — Йоан Кинам, История
213
ijOTtjV, атЬред дуораототата. лао Oi-ryotoi.
та?ла хатшуИшхФд 6 /таийе'од rd At’d.uor re auro-
fioe'i ладаотродретод q'QDCQiov avTixa. тл1 ti/у 'Puj-
palcvv apiiip ретЕра/.гЕ, лоасу те Вдагпфорау отоа-
Н(»то)т аодаАыц хоатцуиртуод, (dr Koi’QTtxiog
ijQX£,’> А' Рг^йттшу цаНеу. Ovvvoi бА си’ ло/Лф
I'OTEQOV Н[)(/.У1Т^(.ф(1т ТЕ Ле.О1Хад1б(1УТЕд В АО)’, ХЩ
тагу sr агт/у "Роъто/ол’ о['ч’ ргт exTEivav ol-д di
Фуоудцоит' yoar he о? хол (pvyp rip’ oumiQiar
ул^ауиат£гоа)’то, г,(р oig уалелшллд фллАеид Kgvq-
Т1ХЛ0У /АСУ ЛОоЬоЛ1(.1д SyXAi'jll(/.Tf.(Klo6lKd3:i УМ1М-
Zus’ иЛтсо galrft хатд. т<1,у тч>>то)г, ул/лто; от лои-
teqov exelvog TEtyJtny ас/лотати лфу ?/ (cpaolv) ol
л-oAepioi £1О£О()ё()Тто лш'отцап ел1 тф’ л 6/л у ход
Л1>@1 Trie оIxobорад егуХеуот.
г Ynb tovtov ibv xqotov xal dtso/Aioi, Etyvog
/AaApauxov, eg алоотаы'ат iboYTtg то 'Pavor xa-
т,Еотрёц>о.уто (ppooQtoy. oi' bi/ флха хил КдттблФот
fiaot A,ebg dpvrop&yog, b =' ф i • то о <? vAaxTpoi ov to vbe
елЕТОЕчрато Tijotjotv, yvvouxelav егЬедохота отоФ/у
did. тфд dyopag г/уеу brco Елоуоу. о bi: ev Врапт-
£дф] to beviEQov ysyovcug avoixobopeuv аитф>
OKOl'brj ёлО1Е1 TO. XQOVtV у OVV ig TO Epyov TQl^Opii-
vou Svvefiaive. %e!,imvti xal олАутл twv dyayxaiow
ЬтОлО/доТУ TO GTQ(iTl(OTIXOV A,' dy-.lV TUACllTtCOOELO-
i)ai. d nviAuptrog 6 tcov [IoiovojT еутсо тф‘
тауюттр tov vLotqov hia/Aag oi'bs HQot:ibop£voig
vniihfciE&d'ai, тортисд. ip' be Tig ev тф тару Ocvvavv
7„<Ьо<>. yvyi'i Aativa uev ysvog, nAovicp be xal тр
a2Aij negityaveiu. biaq eqovoo. tabiT] лира fiaciAea
лёртраоа 6д/л хитНотл] тд. рЕАтипреуа. 6 hi елеФР]
pi/ elyev д.уТ1лоЛоу bwapecog аттотд фтрлАа-
xi'ioeo'&at, ате тооср xal oxdvsi то~г атаухалоот
рлер елфртш лрохатеруао-дёттод иттф rov gtqutev-
paxoQ, tt]V лоатр оло1 bvvaia Tstytodpevog дллосо
eyajQEi. ояж pevut pij tcov Ovvrcov otQ(1tevpa
ovpullgai tiVTO) yeroiro, bid tiviov ёрорталг xal
длохр/jpvcov ypOQtCOV T))V ЛОрЕ(ОУ hl&ETO’ (ips A El.
xat Kaxl] oxdla. HyyoiQicog 6 тблоу covopacTai. ev-O-a о
tcov Ovvvayy oTQarbg alfpvibiog та.1д ovQa.yovoo.ig
ЕЛЕюлеоаоу (yddaygay aklaj usv ovbsvl- "'Peopatovg
Келад — мъже твърде известии между ун-
гарците. След постигането на този успех им-
ператорът още при първото нападение за-
владял крепостта Храм и веднага [преминал]
отново на ромейска земя. След като оиигу-
рил града Браничево’ с гарнизон, чийто на-
чал ник бил Куртикий, той заминал за Цари-
град. Унгарците пьк не след дълго обсадили
и превзели отново Браничево и едни от ро-
меите, конто намерили в него, избили, а
други заловили в плен. Имало и такива, кон-
то потърсили спасение в бигство. Разгневен
от всичко това, императорът обвинил в пре-
дателство Куртикий и наредил да му нане-
сат много удари по гърба, въпреки че топ
напуснал крепостта чак тогава, когато не-
приятелят нахлул в града с цялата си войска
и започнал да опожарява сградите.
По това време сърбите, далматинско
племе, въстанали и разрушили крепостта
Расой'1 2 3. Поради това императорът наказал и
Критопъл, комуто била поверена охраната
на тази крепост. Той заповядал да го водят
през площада, облечен в женска дреха и
възседнал на магаре. След това императорът
за втори нът отишъл в Браничево и се за-
ловил да го възстанови/’ Докато времето
минавало в изпълнение на тази работа, вой-
ската се измъчвала и твърде много страда-
ла от студ и поради липса на необходимите
й припаси/4 Когато владетеля? на унгарците
узнал това, той решил с най-голяма бързина
да премине Дунава и неочакваио да нападне
ромеите. А в унгарската страна се намирала
една жена, по произход латинка, която се
отличавала с богатствата си, но и със знат-
ност, Тя изпратила до императора хора, чрез
конто му открила това, което се готвело.
Но като не бил в състояние да влезе в сра-
жение с тях с равностойна военна сила, тъй
като войската му, както се споменава, още
преди това била изтощева от болести и от
недостиг на необходимите припаси, импера-
торът се оттеглил назад, след като укрепил
града, доколкото било възможно. А пък за
да не се случи унгарската войска да напад-
не, той тръгнал. И наистина онова място се.
нарича от местните жители Каки скала5
Там унгарската войска внезапно нападнала
ариергардните отреди, но с нищо не напако-
1 Браничево се наричала областта между Дунава и .Морава в дн. Овероизточна Сърбия ; съшото име
носел и градът на Дунава, на мястото на античния Виминаииум. Спсмснава се често проз XII в. като граничен
град между Византия и Унгария, важен стратегически пункт, около който са водени чести всенни действия.
- Диес Новн иазар на р. Рашка. Сръбските племена в Рашка но това време били под властта на Византия.
3 Според мирния договор, сключен между Византия к Унгария в 1129 г., Браничево отнево остявал в пределитс
на Византия. Срв. Златарски, История, II, стр, 374. 4 Срв. Златарски, История, II, стр. 373—374; Стр.
Лшиев, Третият кръстонссен поход и българите. ИИБИ. VII, 1957, стр. 213. Букв. „Зла с'гълба". Според
Златарски, История, II, стр. 37А това място вероятно се намирало при теснината Ждрело по горного течение
на р. Млава,
214
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
Ащщ'щоаг, TEuaxta de tear r,ip> puoipxip' ^’гнлтщ-
QOL'VTcny avDp’ лауалЕтаацатсог vx&^vykov «ло-
qIu x&jioood) Ivra ayE?,dui:vcn асугу^оороаг, xal тд
' Pc ouaicov отуатгуи a аыгас f’xe7{)п• di.ayevovev
(pp.' 9,-13,,).
стила на ромеите, освен гдето задигнала част
от завесите, изпълващи императорската па-
латка, конто били изоставени поради липса
на впрегатен добитък, след което се оттес-
нила. И ромейската войска невредима пре-
минала оттам.
3. De Мое so mm praeda
3. За ,,миз1шската плячка“
елесМ] та ы'цриеуа г Ра рейсы лареотрас/уго
(раобсш, upb&ros; odev с^рлотг аттютатооутод uvtoic
aym xal m ’Arwxov p7,dov t>jv лору, /Мат J/h-
cf(7»' xac T('i еу лоосу myapucEvee (p. 34;!— j;).
7. Crucesignatl regiones Bulgarfcas
tremseunt
‘ЕутесЗЕу та D МлЁрш; щ>урр’ М/Л. Ке/лос
yacj хш. Ге(Н1С1Уы хае тд РалатсЪг fob-tv; xai оса
rip’ ладасаг а/ирсгёиоУтш гPwtnp’, Bqittioc те xal
Вцетауо'с хае алит дл/л7я тд долдрют РхЕстрто
xqutos, доуср аёт тсу лииут1>со сМ Р$ Её/кблтр:
?л1 тру ’Аслан diapi'ooyrai JIeqgucc те paypioopE-
roi rots ла@а лодил нас tov st JlaMuarivij хата-
PpipUPWOl УЕСрТ тблог’ь ТЕ ToM tEpOVS fOTDpjjGUV-
teq, ту ye р/р' aPpDMa сое тгр< те x<3q<w ‘ Роурс/Еот
rf eqddoт ха/ЕЗогтЕъ ход та еу лоас хул а.:.iQi/tpoy-
те£. r)f ai’ioD 4 (JToaua acjDpoi' у./оешлоу.
jiaoiDhb 4ё ЕЛЕсдЗ ay/juTo, тедт Огуусулоу ооссоу
уЕ.уотЕуас слдЗЕло тодгосс, лрсо/Рк Sotf/M, I/j-
иЗтрсдг ТЕ Tl.ra Mu.y.QEppOAuep' xdi. ’ А/А^ауброу
агдра Чтахоу ply тд ysvo^ Грофсу»js дё лд/лсоь
’liahxfp хората. уеуогдта лобд те тот EcxDJuq
Ti'Qayyov lipa лМсоосу tIDocp тф; те др'Мр ало-
рсраорЕУта xal 3uol7.ec Лщ тиито шядроХоу ysyo-
убта. exeIeve дё трс те уготрр; дтлолесраоасрас
шр&у, xal s7ys pl] ел1 т(Ъ лохррф ‘PuHialwv
ijxovoiv, орхос; тд noclyua ft&fiavovv, о? xal ёлиМ}
ел1 tov; тс~)У pao/Sapoyv тобтоуу т]уЕи6уа; fj/.fhv,
retde’ „axT]QvxTOV лб/.euov йуЕст ел1 tov;
.icpfisv рдсхрхбта;, осте ооюу ovre cl77xo; иолрелМ
dvdpfMwiS- ёст1 ydvovQ те ^EQtrpavela xal dwiuetos
nsQtovoia pahma хехрЗрЗуоц. усх&утес у do, ar
1 Мизи византийските автори обикновено наричат българите. Този пословичен израз с станал синоним на
нашествия и пълно унишожение. 2 През 1144 г, селджукският емир Имадедин Зенги завладял гр. Едеса б Ме-
сопотамия. Понеже градът бил твърде важно средише на сирийските хрнстияпи, те отправили енергичен глас
за помощ. Така започнал Вторият кръстоиосен поход (1147 -1149). Срв. И Острогорски, Историка Византине,
Београд, 1959, стр. 359. 3 Става дума за областите в диешна Средня и Западна Европа. 1 Кинам и тук
употребяна старинны названия за тогавашните западни народи. 5 Авторът нарича селд жуке ките турци перси.
Мануил J Комнин, който наследил баща си Йоан след неговата смърт (8 април 1143 г.). ~ Бивш граф на
гр. Равена. След неси о луча ив спит за въетлние тей иьбягал в Далуапия. сткъдето преминал във Византия на
страната на император Мануил. Гравина е днешният град Равена. !5 Става дума за Рожер Л, крал ня
порманите в Сицилия (ИЗО—1152).
И тъй, след като ромеите покорили спо-
менатите крепости, без да срещат там ни-
какие противодействие, стигнали чак до
град Антиохии, като направили всичко по
пътя си „мизийска плячка1*1.
4, Кръстоносци преминават през
бьлгарскпте земи
Оттогава- на Запад3 започнало движе-
ние, което обхванало келтите, германците,
галското племе, ония, конто населяват об-
ластта на стария Рим, бритите и бретан-
ците,1 Изобщо цялата сила на Запада се
раздвижила под предлог, че ще преминат от
Европа в Азия да се сражават с турците6,
конто им се изпречат там, за да завладел?
палестинский храм и да посетят светите
места. Но действителното им намерение бнло
още с навлизането си да завземат ромей-
ската страна и да опустошат всичко, което
се изпречи отпреде им. Войската им била
безбройна. Когато узнал, че те се намират
близо до унгарските предели, императорът11
изпратил пратеници — някой си Димитрий
Макремволит и Александър7, по народност
италианец, който бил управител на италий-
ския град Гравина8, но заедно с мнозина
други бил лишен от властта си от страна
иа сицилийския крал9 и поради това избягал
при императора. Той им заповядал лично да
разберат техните намерения и ако те не са
дошли за зло на ромеите, да потвърдят това
с клетви. Когато пратениците пристигнали
при вождовете на тия варвари, казали им
следното: „За хора, конто са от знатен род
и превъзхождат със силата си, не е нито
позволено, нито нъобще прилично да водят
война, без дори да я обявяват, срещу ония,
който не са им сторили нищо лошо. Защото
ако им се удаде да победят, те ще победят
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кипам, История
215
о Гт oj tv%oi, oi> ovv dvdQEiq Tixipovai, xal rjoocolie-
vol ovy„ след аовт-Гр XLvdvrEvoovoty. pug co ЗГ ovx
^naiVEUl. VplV dk Ol'f)E (iPAO)q E^tGTO.l ‘/Гр Tpv
' PcotiaiTov латЕ1т ,ю/ ztqoteqov л'югер лео1 too
ppdh> adixpGELv dedcoxora; fiacwX. loots: ei' pg
pEVdoQXELV p£A/.0lTS, Tl p'ij EV тф) E uqpTVEL TOP
лоАЕиоу <1?ste‘, c Рторшад yig xal ex tov ei'^ecoq
dlLLQVTlXEod-Ul, '/атЕлбу fptlV EOTOL, St 6e HOT OVy
hxtOQMlq TOV XOT aVTWV dlOp'CQETE лб/лроу, лок/.ср
d)j уаАёлоотЕдоу' &scp ydo xal тф rPcopatoov (cyr'i
TroAEpsiv АеЬтетот град. el <h xal аАУ/бфы то ср-
Alov ev vptr, xal l^oaoq avtdlg тлохадртаа ooxotq
то лдиура фёрш/юаснт hgEGiat Log Lha q lAtag тГр
jjaotAEio)^ pj-yuAov israt у Гр, глсбоуГр те ало/.av-
oviaq Е?д rd stxoq xal (piAoqqQoovi’Tp т.Гр dihrp. “
oi nQEoflsig ph' TOcavTd Ettrov oi 8e owpsoav yao
тavrov лада тру Кодер,доь too h'h.apavdyy
ppydq ox-rpip аге те). лдЕо/Ьча rhv u!d rip солё-
giav l.ijh'v /.aypvT.oq filyary, ел/ хахф) ph- тф
'Рюцам»? ip.Etv оодарр c-yaoxuv, иах 6еГол xal
о охот: беГ.оис xai ogxotg то лдбууа лютое .i)at,
Етаибтата xal тс ото лсфслсу t) ете/уоуто. sal Зе
НаАаютЗчр ас то t д ид бу rip’ одр ip xal wrq rip
hioiav /apTEvevraq Пёооад. duqav opy outu.) ‘Pdv
pCHCig Xal Eig eq/оу TCvq AO/GVC Eqrp^r d’oCl If ёд
Tobq wyag xal ogol а/^мд iaidoioi гтЪу ev < vrdiq
ipav 3ovx<~)v q ppi. xal xopipo,v. иРабююи- 3 s
tuvto. dgyei xal cl th’ twea diOtgEOEic ex rev тГр
раот^ё/пд xabhtuerai ryovg, уЕПХСотатоо rovg xat
слтдхЕ' tiEvoc raw aA/auV лсауиатод. хбиат t uh-
у dg Зоб'Г v:cEp‘ar(jf)£f>)py., doi’Xa Зе ас фр, xat
pfiya раыЛёГс- xal уле/хес тб хатаЗсЕОТёдо)' de'1
L'l L'OEI тф) ГлЕХЕЬГО,, Л()АЕ:рОУ ТЕ СгубЮрЕОЕ! TL>VT<>_>
xal леЗАетут tll ус, Totavra., die ха/ даСчАЁа u£r
iрлёоатоса x.ahav сбод ^laTtrotg fori тот ул co
hiixvtvo, (driTTOihyotq, ф']уад <h' тоЬд босс Зеуте-
c ac hА Грас i т(1ф й) i, d ZZ c\ r av та ph< cvtlu dtiiQi'o-
ihu. teAeoOeytlov de Toiq л(>£и/>ёС1У би’ hw.a лада
rovg /jaQ^doovg phOov, aurcl ph’ eg Prijb’Tiov
ал£хор1одт]С((У, oi ф~/усд de odov тб /.счлб-у epov-
то. ev pt'VTOt d/./jj^oiq (hvptyyi'To rd GrearEvaara,
ие поради мъжество, ако пък претърпят по-
ражение, те ще понесат беда не в името на
някаква добродетел. Но и в двата случая не
за похваляване. А на вас не ще ви бъде
позволено да стъпите на ромейска земя, ако
по-напред не дадете уверения на императо-
ра, че няма да вършите беззакония. Ако ли
пък нямате намерение да давате лъжлива
клетва, зато не водите войната открито ?
Впрочем трудно ще ви бъде да воювате
срещу ромеите дори и открито. Ако ли пък
ще водите войната срещу тях, служейки си
с клетвонарушения, тогава ще ви бъде мно-
го по-трудно: защото в такъв случай вне ще
трнбва да воювате срещу бога и срешу ро-
мейската сила. Ако пък вие проявите истин-
ско приятелство и в него не се таи някаква
измама, след като потвърдите това с клетви,
ще ви бъде позволено да преминете през зе-
мята на великия император като през прия-
телска страна и вие ще се ползувате от
подобаващ прием и от всякакви други любез-
ности/*' Това казали пратениците. А онези,
както се били събрали в палатката на ала-
манския1 крал Конрад, понеже той държал
първенство сред западните народи, заявили,
че съвсем не са дошли, за да сторят зло на
ромеите, и че ако ще трябва и с клетва да
потвърдят това, ще сторят това с пълна го-
товност. Те твърдели, че походът им е на-
сечен към Палестина и против турците,
конто плячкосват Азия. След като ромеите
се съгласили на това, казаното било приве-
дено в изпълнение от тия измежду тях, кон-
то имади княжеско достоинство, и от други
знатни - - имам пред вид херцози и графове.
Тези длъжности притежават особени приви-
легии, произтичащи от царското височество,
което се придобива по рождение и стой над
всичко друго. Така херцогът стой над гра-
фа, кралят стой над херцога, императорът —
над краля. По природа винаги по-слабият се
подчинява на по-силния, понася заедно с не-
го тежестите на войната и го слуша при та-
кива обстоятелства. Ето защо латинците са
навикнали да назовават царя „император",
комуто те отдават върховната власт, а „кра-
ле “ наричат ония, конто стоят на второ мя-
сто. Така са разграничени тези титли. След
като евършили работата, заради която дошли
при варварите, пратениците си заминали за
Цариград, а крадете продължили пътя си.
Обаче войските не се движели заедно. На-
пред вървял аламанският крал,-’ а много по-
1 Т. е. германским? владетел („и/шмшгски11 им. „германски"). Това с Конрад lil Хохснщауфен (1138—
1152), който вьзглавил немското крестоносно опълченве. Кинам според съществуващата у византийските ав-
торн тенденция го нарича тук и по-нататък крал (рщ) от желание да прннизи западните владетели пред А!а-
нуил, когото титулува император (iJaochi's). - Сиреч германският крал.
216
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
акФ 6 til'T ЙФАцшАю лдйтедид, ло/Ффт be у.атбтиу
О ]'f()f.iaV()C ЕЛО(>1Ч''8ТО, ovx oiba (hov ЕТЕУ-О, tovto
А'тг ход xa{B Eavxov ёхатедод dtib-
ua%og F.b>ai q tB/xip.ovpevog, el'ce xal та Ёлардект
pi} ёхйслету (jqoig xooroovpEvot,. фаат bs bpoog
aydoctlpot y.al глЬд тф’ лада ^йлаапау q'tippov.
ov xdoaig 6 лЕСфцд ЕхаФлолФато pvgidatv, фФте
raved xdv cЕХФфлогтот ёфгуго. ёлесд)} yog лдод
тф ‘’Iotco) усубтапст, ivvavda аитдЕлр та noog
Tip’ bidfiaaiv 6 flaotyevg avxoig умЬют.ад exs/.e/ve
tcov глоударрат£а)У то'уд лФФтоъе m i)d.TEQa too
лотароо ёотрхбтад rov t'y.doipg д'бдтот алоуеудадт-
i)o.i rsvlg. Eg ёргЕуфхогта TOtvvr aqi-D'scijodpevot
,avQid6ag то evTeviler оп/ clot те doit) pear iyb-
УОТТО.
To ith' bq лл-фФд tooovtov avTolg i)r.
ayyov be лб/.есое Eai'aov yeyov()Oiv, р р^тдолоЛрд
та»’ хата тф' /1а-лгхф: Tvyyd.ret oftoa, ivtuvfia d
тф’ трд ychgag лдод [шшюд ЕилЕЛютрореуод
аоуф’ dhyavk Еясбггрсг Bgavug wqovvoeito рдр
T(7>v drayy,ai(t)V avToiq^ oTtco лдоатЕтаурегог avTCp.
pdygi per оф’ xal еф ¥aodrxpg ev tovtois poav,
ФФа xal (b'bge. bvo tcov Ы1 ббдре fyc&ixyp’ лад
avxovg, be^icoGoiievco те nl еглита xal та dvay-
xaia oq'vaT ёрлодсаорЕУат. pv per 6 afyi&v Mt-
уа',ф севаотЬд еу. Па/.аюУдуом1, arqg faarcog oar-
er dg xal лдау рйтсот лоа)л7>у ёрл&род, од fJaoiAEt
TcodWr] CVX ОГсУ О Ti ^QGOy.Sy.QOVXcbq XQOTEQOV
v^EQuQidg те bid tovto yeyorcog лдод flaot/Twg
и.УЕ^аУЕ1т.о Mavovip. svvovg те аттфо xalroig cP(o~
patcor udhoxa гуетето trrqdyраглг. b per bi] tclqv-
rog ф>. атедод <Ф уаотоФФдюд per apcporEOoir
EXQTjpdT.iOE TOLV фкш.Ёшу. togovtq) ye ppv ФоФугц
[iaotXEt evxovot Атод yeyovEV cog олбте ‘’Алефср тф
лоЕаф'-татср Tci)v vtAcor et Ф’ЬдаЬлауг ysyevpo^i
дауЁф], ErGyr/tpai ol тот ftavtUa нет a те }.t: vt if? тф>
(Ivtov тот Mavovi]/. ёл1 та охрлтда xa/Aoo.i xal
тф> daaiXstay iyysiQislv. ol per оф> rovraiv Ф'ЕУ.а
ml тф’ Eagbixpr ффог. ol bk fidopaoct, uByoc uev
ev bvaycoQiatg фтат (тгоЛлй ydo ёу. tov лотаиоо
''Iotqov aygi xal ел1 ТЕапЬсхф’ 6qt) dvsyEi vtpTj/M
xal ben’cbg (фатоф otyf} те tnogE'uovTo xal oiidsv
назад следвал германският1. He зная защо
било така, Може би защото всеки един от
двамата поради честолюбие считал, че и сам
е достоен да бъде военачалник, а може би
от съображение да не би да им се яви не-
достиг в дранителни припаси. Наистина те се
движели в безчислено множество, което над-
минавало и морския пясък. И Ксеркс не е
могъл да се похвали с толкова десетки хи-
ляди [войници], когато преминавал Хелес-
понт с кораби. Когато пристигнали на Ду-
нава, императорът, след като приготвил
всичко необходимо за преминаването им, за-
повядал голям брой писари да застанат на
отвъдния бряг на реката2 и да записват на-
товарените на всеки кораб хора. Но след
като преброили до 90 мириади3, те не обог-
нали да броят по-нататък.
Толкова голям бил техният брой. Ко-
гато пък наближили до град Ниш, главен
град на Дакия4, тогава Михаил, наречен
Врана, комуто било поверено от императора
управление™ на тази облает,5 се погрижил
вече за доставката на необходимите им при-
паси, понеже така му било заповядано. Те
наближили вече и до Сердика, гдето при тях
дошли двама знатни мъже, за да ги поздра-
вят, както подобава, и да им доставят необ-
ходимите припаси, Единият от тях бил се-
васт Михаил — от рода на Налеолозите,6
мъж достатъчно съобразителен и опитен в
много работи. Не зная защо той по-преди
бил скаран с император Йоан и поради това
бил заточен. Но сетне бил повикан обратно
от император Мануил, станал негов привър-
женик и имал присърце ромейските работи.
Такъв бил единият от тях, Другият пък из-
пълнявал длъжността хартуларий7 и при
единия, и при другия. Той, дотолкова бил
привързан към император Йоан, че когато
най-старият му син Алексий се поминал, им-
ператорът му възложил задачата след него-
вата собствена смърт да повика Мануил на
престола и да му предаде императорската
власт. И тъй във връзка с гореспоменатата
им задача тези двамата пристигнали в Сер-
дика. А варварите, докато се намирали сред
непроходими местности (наистина от река
Дунав чак до Сердика се издигат множест-
во високи и твърде непроходими планини),
1 ,,Германски" тук е наречен френският крал Людовик VII. Общо за сьбитията срв. Острогорски,
Исторща Византще, стр. 358 и сл. - Дунав. Преминаването е станало при Белград. Едва ли може да
се приеме, че тук става дума за 900 000 души. Вероятно тук езначава уфлсВа:, т. е. 90 000, което също
може би е преувеличено. 1 Дакия и Македония били диспсзи на префектура Илирик. Срв. ГИБИ, г. II.
стр. 23, бел. 5. 5 Михаил Врана бил управител на България през това време (1147) с резиденция Ниш.
Севаст Михаил IИдеолог бил братовчед на император Мануил I Комнин и играл важна роля в управ,ленисто
на нмперията. Той бил управитед на Солунската облает и главиокомандуваш па византийските войски по време
на похода в Италия. Срв. ChalandoH, Jean 11 Сошпёпе, рр. 218—219. 7 Хартуларият бил вист сановник от
финансового ведомство. Срв. за него Digger, Beitrage, pp. 27—28; Днг^гоз. История па Византия. I], стр, 40
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
217
6' тс "PcDuacoci ov хатд. yv&ycqv enotovv. &ieX da
ratg Tiedidacv qdq cbui/.obv, at troPld rd dvc>7iQ6t>oba
t&v хата тг/v Aaxcxijv diadeyovrac yooQtcov, лара-
(palvstv XocTcov to dvopsvss qQ^avco, тор те хат
TajToQiav rd алча acptatv aziobidovot xecqu ёлё/За-
aov adixov' xav ti£ (Pug%vq{Gavco лоод тру аола-
yqv, tovtov ds poyupaiag EQyov ттрроат. о те p//£
/koppddos dt'smoiQOfpcOb латтр t&v ytvopsvaiy Elys
xai тор EmxaXovocv ?; ovbk ctqogeTxev oXax; ij xai
'XQonyi'oy тЦ tov Ttfayd’ovi; dXoyiGrlu. тд лат ameyQd-
срЕло. тобтют ftaaPsix; axypcodv; arQarsvya ?/ rd-
yovg e1"X,ev apa IIqooovx, urdpl ёрлЕсроуируср хат
ai’T&v еле ay: ev, д; xai елец) у tieqI eroXtv ’Adgta-
УО0 TOVTOK Wi'VEpip', pPyQl flEV TlVOQ алд btaord-
6F.a)S ec'tieto, rds draxiovg tov л/лр^огс dvaoeiQd-
'Cwv 6р.иа<;. &£ be xal em f.taXXov PQuovvouErov^
avrovg s&oa, xal aokutas ijbq et t& §,u<pav£i
(jvveui^e yp-ipag ал3 ahtag TOtdods. t&v tivu ёлсоу-
i.coT&QQ)v 3 АХ<що.у&т раАихю-д-ётта тд o&ua ста-
teiov тс stye t&v dpd тут лбХст "Adpiavov odv te
уоциао! xal dnouxsvfi rfi vidoTf a <ра)раоаутр ti-
veq ep(opata>y t&v ex ле^сх&у хатаАоуоуу Pvq те
T.fj хатауюур vtyrjipav xal tov ау$ро.улоу oihui
лоооалоkeaavTEQ rd /ppwotra soyov. dp ovv seg
axodg cDQsdsQtxcp тд ysyovos ipAP тф KoQQadov
dbEppibip, dvdol vet dovpcusTQov ab^adEtag Tip xe
oQpyv dxa&Exrcp xal tmEix&g cpQovqyuTlq. axovdfj
jiaXivoQOog еле TTjV ’AdQiavov 'ёрЛт xoirot bvoiv
quEQaiv ddbv KoQQabov 7tQoam,&v, ftvQi te to geh~
teiov rpds^ag ov dp 6 3A^,a,iiavdg xuteAve tcqotsoov,
TaoTVjv nods pov TiQOfpaGtv AAoiiaiocz те xai аитосе
EVTEb'ipV ^VVEHOQlGaTO. 6 yaQ TOl ilQOGOVy Eig
yviQaz; bid tovto (pQEdeQixco еРдди? ётоёсрато avrov
xal cpdvov ffaofidQCOv ziolvv stQyaoTo. др’ ds ФрЕ-
bsQixoQ ovtos 6 уегтд. KoQQadov ’Alauav&v ippag,
p alrlag q ev roig ЕсоЕлбста P^Eprai Aoyoig.
svTsv'd'E.v rr/? trtQOTEQag 3Alapavol xa&vcpqxay a/.a-
CoT’E.ta? Epyco zqv ФАхщоаыт didaylPivTEg inydy.
Tavra psv ovv трде Елраоотто. 9AvdQdvixoQ
Ье, от xal ’Qnov sxdAovv, ex ^uoAecoq tovtcov dq
EV8xa л.ЕЦТр'&Ер, t&v te oqxcov dvEiuyvpoxs aepUQ
xal & tcsoI pr/dsr ddixpoEiy "Pcoaaiovp dicouodo-
вървели спокойно и не вършели нищо, което
да е противно на ромеите. Но когато вече
иавлезли в равнините1, конто идват след
многого непроходими области на Дакия, те
оттук нататък започнали да се държат
враждебно спрямо тия, конто им продавали
стоки2, и да ги ограбват- Ако пък някой
оказвал съпротива срещу грабежа, убивали
го с меч. А кралят им Конрад гледал съв-
сем равнодушно това, което се вършело. Той
или изобщо ие обръщал внимание на тия,
конто се оплаквали, или пък, ако ги изелуш-
вал, отдавал всичко това иа необуздаността
на тълпата. Когато императорът узнал това,
колкото се може по-бързо изпратил срещу
тях войска начело с Прозух3 ~ мъж опитен
във военного дело. След като се сблъскал
с тях около град Адриаиопол4, той до някое
време ги следвал на известно разстояние,
обуздавайки безредните нападения на пълчи-
щата им. Но като виждал, че те стават все
по-дръзки и по-дръзки, той вече започнал
открита война, и то поради следната при-
чина. Някакъв знатен германец, обхванат от
болеет, се бил настанил в един от манасти-
рите на град Адрианопол заедно с парите
си и цялото си имущество, Когато някои
ромеи от пехотните отреди усетили това, те
опожарили убежището и като погубили по
този начин този човек, взели парите му. Но
станалото стигнало до слуха на Конрадовия
племенник Фридрих5, необикновено себелю-
бив мъж, неудържимо предприемчив и доста
самонадеян. Тогава той бързо се върнал на-
зад към Адрианопол, въпреки че бил изпре-
варил Конрад с два дни път, опожарил маиасти-
ра, гдето преди квартирувал германецът, и по
този начин дал повод за война на самите ро-
меи. Затова и Прозух нападнал Фридрих, обър-
нал го в бягство и избил много варвари.
Това бил същият онзи Фридрих, който ста-
нал нладетел иа аламаните след Конрад, и
то по причина, която ще бъде изложена по-
долу. Тогава вече аламаните изоставили пре-
дишното си високомерие, след като на дело
се запознали с ромейската мощ.
Така се развивали събитията.6 Андро-
ник, когото наричали още и Опое, бил из-
пратен от императора във връзка с тази ра-
бота. Той припомнил на аламаните за клет-
вите им, изтъкиал много от ония неща, за
конто те преди това се били уговорили —
да не увреждат с нищо ромеите, — и пори-
1 Имат се пред вид равнините в дн. Югозападна и Южна България. й За търговията между кръстоносците
и местного население срв. Стр. Лише в, За стокового производство във феодалиа България, София, 1957, стр. 71.
Прозух — пълководец от турски произход, получил възпитанието и образованнето си във Византия. Срв.
Moravcsik, op. cit., II, р. 257. 1 Дн. Одрин. Става дума за бъдещия германски император Фридрих
Барбароса. с Събитията се отнасят към 1147 г. Срв. Златарски, История, I], стр. 378 — 382.
28 Гръцки извори за бълглрска’1а история, т. УН
218
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
утЦаот лоотеоог ov%vd hqoifeqcov oyvetdi^E ZE TT)V
dtruozvav avxoig, xal Eiye iat/ sig tiqovtitov xaxdv
E[wiEOEi<j'&ai fiovdopAvoig ест], ел1 tov ’Afftidov 6v-
ve/jovXeveto nogdudv ;£rai хдлеТ^ЕУ avtixa ледацо-
oouevovs. сШ’ * AvdQovtxog jLiev zooavza ebidyv
sneidp pip nsi&Eiv sI%ev, &tqcixtoq A Bv'Qavziov
dyeycUgsa ol de sig ffovkpv ovlAEysvzsg neQi z<ov
ev %eqqI лдауркттазу еох&ттоуто. ddgav de г/;? ezrl
Bv£avTiov p/soDai, а^аттед exsi&ev ddcp nQOpEoav.
ovdev те paoov av'&t-g exsivoi xal рета тл/r лАр-
yfyy poav ol notv ada'Tovxsg. та те yaQ Роохщшта
gvvsxojitov dipsidoog xal 'Pcoptaiayv d'v, так dy'&tora-
JA8VCOV nO?Aobg EXTElVOT’ ?/ T8 иб%р OVxATl 2.OEHOV
ex rov dtpavovg ovvioxazo. zavxa Snsidp fiaoUEbs
ijxovoe, detv P/vco zzaQaoxsva£sG&cu xal avzog. лб-
hv ptsy ovv zip’ KoivoTavzivov abzixa отдатбледа
EtpQovQEi, rd ttkv лоб ttov tel%^(ov av/aCppiera та
ds xal mAcbv Evdiy&t diazQt^pv &%ovza. Baotlecov
ds, dr xal T'Qixavdvkpv ehexuAovv, noHotg eg zd
лобд dvioyjyvTO, pBov aycbot xal, рАурмд xazd da.o-
fiaQpyv Evevdoxipipyoxa tcov rfids IBAovozavzivov],
apia хф Поооооу, оуляр тусЦ ертг ростру, PBqgp pev
to ysvog TQOtpijg db xal naideto.g pEroAajoovTi cPo.)~
patxpg, ела xtva jooqov Ф Абу у 01 ovoua aaaoxQa-
zsvpiaotv ёУАоуАооутад eotsOAev, entoxippag avzoig,
Enstdav /Etpcor adixcov xal n/Atv xazdojeiv лег
Qaovxai ’Alapavoi, avTETiE^isvai otpiot хата то ёу-
уыооху. 01 xal елЕсдр лдбд тсо %pJQ(p eysvovxo,
t^v те ’AXapavaxv xaxEvoovv лАтудсУ xal блок
лоте та^есод yj azagiaQ та отоатбледа zodzotQ ё'%01
ётрсЕ^ЕОтата diEOXonovvTO. та те у ovv оашата
a&roiQ pisydAa те олЕОсроок xal TE&cooaxiGpiEva ед
то axQifiss хатЕУбоы, xal zip? ijtttov Зе триота
dfooiAixyp’ ovoav, exi те axa^ia лоЛЛр eg Tpv odor
XEjopUEVovg iddvxcA, Evysigcoxov те 'PcopialoiQ zip'
GTQaxtdv аит.оТд E'osa&ai vnEiApcpaoi ёлютррср ovp-
nXexoyiEvoig, xal em /jaoAea лёрираутед zavxd те
edrj^ovv xal dve^wd-dvovTO тб лдахтёот. d di тб
tojv ^aQpaQCOv xai Stl EvlaAodtUETOg ^Qoayppa,
tpTjul dtj тру ел1 Halaiozlvpv dp’d'EV noQEtav,
dpVXEl did- TOVTO T)]V EmySlQpOlV, FxdpXdzEQdv Tl
vecoteqIgeiv avxovg лдооЗехоисуод. paatlevg usv
ovv odza) yv(bppg e1%et. oi di fiAofiaQoi ddqo lov-
цал неверността им. Същевременно ги по-
съветвал, ако не искат да изпаднат в явна
беда, да отидат на пролива1 до Абидос2 и
оттам веднага да преминат морето. Но като
не могъл да ги убеди с такива думи, Ан-
дроник безуспешно се завърнал в Цариград.
А те се събрали на съвет и разгледали на-
стоящего положение иа работите, И тъй,
като решили да се насочат към Цариград,
потеглили оттам и продължили по-нататък
пътя си. Но и след поражението си те все
пак били не по-малко дръзки от преди: без-
пощадно унищожавали стадата и избивали
миозина от ромеите, конто им оказвали
съпротива. И оттук нататък военните дей-
ствия се водели съвсем открито. Когато
узнал това, императорът решил, че е не-
обходимо и самият той да се приготви.
Веднага засилил охраната на Цариград с
войскови части, едни от конто се били
разположили на стан пред градските стени,
а други пребивавали в самия град. Освен
това императорът изпратил Василий, наречен
още Цикандил и който се прославил с мно-
гото си борби и сражения на Изток срещу
тамошните варвари, заедно с Прозух, за ко-
гото вече споменах и който бил турк по
произход, но получил ромейско възпитаиие
и образование, да застанат в засада заедно
с отредите си при мястото, наречено Лонги.
Той им заръчал, щом аламаните отново се
опитат да вършат беззакония, да излязат на-
среща им според обстоятелствата. След като
пристигнали на определеното място, те забе-
лязали многочислеността на аламаните и най-
грижливо разузнавали дали има ред или без-
редие във войската им. Точно забелязали и
това, че телата им са прекомерио едри и
покрити с броня. Като видели, че конницата
им е твърде мъчноподвижна и върви доста
разпръенато, те разбрали, че войската им ще
бъде лесно преодолима за ромеите, ако са-
мите ромеи ги нападнат с умение. Изпратилн
хора при императора, уведомили го за всич-
ко това и запитали какво трябва да напра-
вят. А императорът все още следял с пред-
пазливост намеренията на варварите, т. е,
именно похода им към Палестина, и поради
това се колебаел да предприеме нападение и
изчаквал, докато предприемат по-открити
действия. На такова мнение бил прочее им-
ператорът. А варварите продължавали пътя
си и щом като пристигнали в равнините при
1 Дарданелите. 2 Град Абидос се намирал на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дарданелитве) в
областта Троада.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
219
tes, ёлесд}] A’ Trig- hr l AAioo/ydxymv naQfflftov
nsdiadas (vnTiaCsi ydQ ertav&a 6 %a)Qos xcn, noay
daipiArj judltora £S Tas iAttcov waoh/yiiai vouds),
EVTavfia rjuAl^ovzo. I'vOa тс dvOTvypiua koyov xoeio-
aov avzoig £UVVE%i7yjvai ЛЕуетас, ёч ovsteq av zcs
Eixdzcos oroydoatTo uyvioai to fisiov afoots, tovq
TS OOXOVQ pblXTplOGl ХОЛ TZoXAfj Т$ Еь TOVS OtlO'&Q'i]^
xovs OA'Tols xal pVjdky qdix^xoras ovAqAtiovs
anav0Q(O7ila XE^Qp/asyoiS- fyipQOV yap s^aiotov
XaTUQQUySyTOS dqlQOfJV ol TOY yCOQOV EXEIVOV 71O.QO.Q-
qeoytss zroiaiiOi, (bv 6 ftsv M£tas, uteqos <K
’ААодад 7TQ04 tcov tyxcoQtcov (bvojuaoral, sioVxo tov
GVyO]AoVS jLtoA.AoY OVOldljoarTSC tUETQOV etii ttaeIgtov
те tov лед1ои TiQoyvA&Tsg 7ioh'> tl ueoos tov
3 AXauavavv gtqutevpcaxos avzoig i'tittovs xal ottIolq
xal avzatg staQECjVQar zalg охтраХд ел,I fioAaoo'dv
ts &w yyjg E^ETiTvaav (peqovtes. о twAouevos /За-
OtAst'S Ё1е([У ТЕ T(7) Sts Tol'S aV&QCOTtOVS TTjV yivxfyy
лЕЛОьфсЬч dydQag tcov hl d6&]S naQauv$t]C>oaevovG
KoQQabtQ Tt/v GvpXpOQaY SGTE/Ae, С1ЕТЕлёиЛЕТб TE
aizbv ciyg Aoyov te xotvoyvijop xal xeqI fieyaluyv
йоты и wdiaoxsyzazzo. 6 Ьё xal eigeti uvjdapirj xa-
OvcpEtvai AeIgty tov yai’QOV, vnavzav avzqj es Bv-
Awtiov xQoayovTi tov avToxQazoQa )£iov, zocovzcov
te tiV(OV dV.cov oitiltav туру euvtov GzaAao'yaEvos
i}v. sqf oi. s 6 ftaoiAsvp ala'QOVElav ooav ovx syov-
oav avzov xazayvovs tov Xoltiov naoEids. Koaoddog
Ьё, navaTQaTi dig ёл1 BvcavTiov zrpEQEro’ ev ds тсЪ
xazavzixQV TEiyscov flaaiAcxco yeyovcog Evdiaiz^uaTi,
b (pikndziov ovoud^ovGiv ovx olda elte ttjv cpibjv
aivozz6f.iEvoi dtaTQt/jijy (uveoiy yu.Q Tiva naosyEzai
xal cpQovTlbcov алаХтаутр’ то is ex uov (Igtix&v та-
Qayoyv ev&abs ала)А.аооо,иёУ01^ site xai tqv cpvA-
loig xoptcbcav лоат те daqydyj aviEioav (aucpiAa-
(pT)S yaQ b ycoQog xal ёлёуАооу dnavzayp q;EQSi rd
ITQOGCOTMV'), ^VTEvfiEV TO) KSOl/)6lq) JTQOGSiyS TOV
аатгод. tovs te ovv txvQyOvs г? vipes ixavcbs dva-
тдёуогтад xaTavob^as xaX zdtpQov usya ti %Qrjf.ia
fla&sias xvxlop nsQidsovG'qg idd)v ev Аариаи (us-
yalcp Eysvsro. etteI 6e xal yvvaixwy bpiAov
xal brp-.ov (IvottAov Tiva (aisolEQyov етт1 t,o)v
TiQonvQytcov toTcoTa elds (jk'lvtes p(lQ oaot- stoXs-
utcov Eidy&aoi irovcoy y£VE(y&ai,} ol /xev ttqos tols
TElXSOlV £vdov (pQOVQOVVTlyS Exd'&'qTO, oi ds 7TQO TOV
TTEQl^OAOV TTjS TEOAECOS EGTOGav yElQlOV UQyElV ’Ala-
fjiaVOi’S nEQL/LlSVOVTEs), ETTEldh уOVV TO.VTO. xaTEVOEl,
Хировакхи1 (наистина местността там се
снишава и дава изобилии трева за паша на
конете), разположили се там на стан. Раз-
казва се, че там им се случило неизразимо
голямо нещастие. От това с право би могло
да се заключи, че господ се е разгневил над
тях, тъй като те нарушили клетвите си и
постъпили с голямо безчовечие спрямо свои
едноверци, конто с нищо не им били напа-
костили. И тъй поради изделия се необикно-
вено силен дъжд реките, конто текат покрай
онова място и едната от конто е наречена
от местните жители Мелас2, а другата Ати-
ра3, придошли извънредио много. Те задели
по-голямата част от полето, завлекли голяма
част от аламанската войска заедно с конете,
оръжието и палатките им и влачейки ги та-
ка, ги изхвърлили чак в морето. Когато уз-
нал това, императорът, обхванат от състра-
дание към тях, изпратил знатни мъже, за да
утешат Конрад за злополуката, и го поканил
да поговорят заедно и да разменят мисли за
някои важни работи. А онзи все още не ис-
кал да изостави гордостта си, предлагал ви-
зантийският самодържец да го посрещне,
когато идва в Цариград, и определял и дру-
ги такива церемонии като условие за своята
среща. По всичко това императорът разбрал,
че неговата надменност е безгранична, и не
пожелал повече да се занимава с него. Кон-
рад пък с цялата си войска се придвижил
към Цариград. Той пристигнал до импера-
торский дворец, който се намира срещу град-
ската стена. Този дворец се нарича Филопа-
тион и не зная дали с това название ие за-
гагват за приятною му местоположение (за-
щото той предлага отдих и освобождение
от грижи на тия, който търсят тук успокое-
ние от градския шум) или пък напомнят за
изобилната зеленина и за буйната трева,
която расте на това място (мястото е про-
сторно и навсякъде покрито със зеленина).
Оттук Конрад насочил вниманието си към
околовръстната градска стена. Като забеля-
зал издигащите се доста нависоко кули и
като видял твърде дълбокия ров, който за-
обикаля града околовръст, той много се зачу-
дил. Видял и множество жени и тълпа не-
въоръжени хора спокойно да стоят на укреп-
ленията (защото всички, конто носели воен-
на служба, отчасти се били разположили на
стража отвътре, покрай стената, а друга
част от тях стояли пред градската стена и
очаквали аламаните първи да почнат борба-
та). След като забелязал всичко това, той
1 Хировакхи — град-крепост северно от езерото Буюкчекмсджс, може би дн. Чаталджа. - Река Ме-
лас (Черна), днешната Карасу. 3 Атира — малка рекичка, която се влива в р. Мелас.
220
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
aurixa опер yy пЕоюьсйс. г5ог<1т(£со? о? Ат тог
тут psivai svvoycas, EvJABdsv алукАаттЕто, туг те
yscpvQav, /) туу плохsiuevyv cos uv sinoi, zp tiotxl-
po&ahaacav ^svyvvct, та%Ь dtafias sn,i ti tcov dvtt-
eteqo.s Bv^avzlov иатуунто л роисты от, 6 llixoidiov
oyyopaazai.
Tovto psv dy zctovzov, KoQQados (5s ev-
zavfia у Eyen'hs Xoyovs ec paoiZsa or ciooqg) fipp-
ipccos ovzas no/a.ys hrspysv. slys di- code та pt/~
vvpaza. „%ш/ fiaci2ev ел1 navzl top pf vovv syov-
та ov то луаура nxonsiv xa$ eavco, zdv de oxo-
nov ofisy yh’oao noln'nQaypoveiT расиста. 6 yay
уусоруд yyzyrai tivos, ovte dy vidov dr enaivsiTai
noVuaxis, ovzs cpavAov cpaivopsvov у'ёуес&си nspv-
xs. xal tis nods fyfryayy per dyafiov лира yydipyv
evicts zvyyavcp cpkai'QOV d' ov npoS tcov cpiAcDV
neiQarai tivos. py toivvv tcov tco nAyfisi туг yps-
tsoo.s OTcazias yOss neyl ryv ypcyav J/uaozypsyov
ryv ayv zas alziaq гср’ ppas ays, pyde did zavza
%a2snaiv€, dn.sl ovy ycisis avzoi coi vary zotodzcov
xo.fiscza.pev at'zot у de zov nlyfiovs cpoQci aAoyca;
evfia ezvye cpegopsvy avTouazi'Qeiv olds raved. czQa-
тevpares ydQ ^evov xal hry2vdos to pev enl 1010-
qIci zys yefiQas to de ent nOQtapco tcov dvayxairov
noAAaydcE nBxvcopevov xal neQiTQsypvzos, zoiavza
exazeQOjfiey apuQzdvso/J'O.t, ал sixes olpai obfi&vJ'
’2.apavol ph’ rocavza einov. fictciAEvs de eigeo-
vstav то ngaypu. A.oyicciperos dpelfiezo cods, „ovdz
Tpv qpszsQav 2d),yds fiaciAsiav у tov nl.yfiovs po-
ne/ dvodycoyov ti, orca xal dveyviov dsl yoypa.
dpelei xal did epgevzidas ypiv yv-> rices ax did zys
yuSTsyas dfikaficog die).fieiv vpas yevoizo sevovs
xal enyAvdas dvdgcxs xal ovdsv о ti dbtxsiv ypas
осте. snayys^Aopsvovs осте cl2.Acvs dsdvyyperovs,
cos py ssviav ddixovvzes do^av ovx dyafiyv пара
dv&QConois dnEVsyxcdpEfia. ensi d’ ypiv are $w-
Ezcozdzois ofici xo.l zees tcov nQaypdzcov (ptiuets xaXws
e^etcQeiv smmapsvots dvsyxfap;a sivai dipiov rd
веднага разбрал, че градът си остава неуяз-
вим поради голямата си сила, както било и
в действителност. Тогава Конрад се оттег-
лил оттам, бързо преминал по моста, който
минавал през намиращата се там „морска
река“, тъй да се каже, и се отправил към
едно от разположените срещу Цариград
предградия, което се нарича Пикридион1.
Така се развивали събитията. Като при-
стигнал иа онова място, Конрад изпратил до
императора писмо2, в което изразявал известна
превзетост, Писмото имало следното съдържа-
ние : „Необходимо е, императоре, разумният
човек при всички случаи да разпорежда не-
щата не сами за себе си, а да се старае да
изеледва най-вече тяхната целесъобразност,
Защото, когато съдим по предубеждение,
често пъти ние не одобряваме нещата дори
когато те са добрн, а не ги порицавамс, ко-
гато са лоши. По такъв начин понякога ня-
кои против очакването си получават добро
от страна на враговете си, а пък изпитват
зло от страна на приятелите си. Прочее не-
дей да стоварваш върху нас вината за гре-
ховете, конто неотдавна бе извършило мно-
жество от нашата войска спрямо твоята
страна, и не се гневи поради това, тъй като
ние самите не сме виновни пред тебе заради
всичко това. Буйната, постъпваща безразсъд-
но тълпа извърши това. Когато една чужда
и нахълтваща войска броди и обикаля на
много места било за да опознае страната,
било за да си достави необходимите припа-
си, ако поради тия две причини бъдат из-
вършени такива грешки, в това, струна ми
се, няма нищо странно." Такива неща казаха
аламаните, А императорът счел, че всичко
това са преструвки, и отговорил по следния
начин: „И за нашето императорско величе-
ство никак не е тайна, че напорът на тъл-
пата винаги е бил нещо, което трудно се
ръководи и мъчно се обуздава. Затова и ние
бяхме загрижени как би могло да стане,
щото вие, мъже чужденци и пришълци,
конто нито възнамерявате, нито въобще сте
в състояние да ни напакостите в нешо, да
преминете невредими през нашата земя, за
да не би, като накърним гостоприемството,
да си спечелим лошо име между хората. А
тъй като вие, конто сте твърде съобрази-
телни и умеете добре да вниквате в същ-
ността на нещата, че ония деяния са съвсем
1 Така се наричала тази местност по името на манастира Пикридион, построен на Златния рог, между
днешното село Хаскьой и Касим паша, от Пикридий, придворен на императрица Ирина, майка па Константин VI.
Срв. Г. Ласкин, Георгий Кодин о древностях Константинополя, Киев, 1905, стр. 147 ; R. Janin, Constantinople
byzantine, Paris, 1950, s. v. - Достоверността на кореспонденнията между Конрад и император Мануил, в
която императорът отправя явни закани към кръстоносците, се оспорва. Вж. М. М, Фрейденберг, Труд Йоанпа
Киннама, стр, 43 и посочената там литература.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
221
тосаота box.Ei, ppEts xai ypiQixo.s bp tv dtpkopsv.
OV yu.Q Ell VpQOVTIOVpEV OJiCDG CtT Tip’ b%MX}'P’ X<~)V
уретра)? dvayaixiacppEy ogpip', uAA PuQQupopET
xavra ту тог тАрМогс: dkoytuxt p, xadt'jS bpep ev
ziotovvtez, iptas sbiba^aTE. ovvoloei. toivvv rpiv pij-
XETl OJTOQldaS' Tl)V 6d6v lEVOl, p)]bk ОТТОК Pit срУУр
л/хлгао{к/л. sriEibij yap ovrco ЬёЬохтш, хал dvEiTat
TOIK Лр'рЕОС ЛО.с' dpq.OQpVO’ тар OLXEcaiS XQljO-
7) ил oQpap, zioPka. 7i()bs омтоудбгоуу ететтоу&еуш
тор ffw; Eixdq.“ таута eitwiv uvtoik per fare-
л say >и.то, юг bt: Apypaitw oroaTitv лАцЦег per
лаоа ттолЬ tov uov fia()fiaQ(>)V EkuGaorpEVOV sii)d>q,
етотцр)) Ьё отдапаллх/) xat xapTEQia ту ttsqi тол
ри%а? tooovko by paiAov zrAsovextovvTa, тогаЬе
ЕРЕУОЕ1, ТОГ UqoGGVX xdl TOV '1AlXClV t)PA7]V X(lt
лкыатосл akkovs тоур "Ptopaiaov oxQaxyymv PxP
Xeve GTQdxEvpa Елауо/isyovq ixavbv (Ъ’тлрЕтаулоск
’ Akapavocs сотааЬёаг. та^аоЬал psvxot <оЬе. тЬ рёг
йлоРргох&эог xal (оолёо ayskaior той от датой
лб&роо&Ег xal tbs ano GypEtoov axyrat xsxtAqoov'
perd be tovto ("б(У)> onkixixby xai хатагроахтог'
tArp bs robs daot zazvnoboyv ёлёршуоу Тттшпт.
teaevtolov b's xat psra рРоулог Sxvdaq apa ITsq-
oats xal xd 'Pfopalow торхог. Adopaiot pev ovv
хата ravxa sxoiovv, ’Akapavol be dtS eibov &vpcp
лолЯсу xal doovpq) s^ppEvOt bodpep szotoovr. or-v-
ёптатас Toivov paypi xaoxsQa, xal vpdvos 'Akapa-
vajv nokvs ytvEiat. 'Poipat^t yap obv Риоху up
Priori as avxoi'S vrpiaTduEyot exteivov. Kopgados
T)E OVJTCO ТЕ JlETWOp EVOS' TG)V ysyOVQTUyy ao^acbs
En xadpGTo xal Pit paxpats <b%siro EAmoiy. a
гостит paoiksbs xys лоотедсК avibv ЕтихЕрхорраси
PeAtov vnEQoyjias dziEGTEikE t.oioAe. „еЬел per pptis
EXEC VC) XakoK Ecbuxas, (p OUTS 1ЛЛ0Я XpEtTTCOV P'S-
popsvos zakivoo ovyOEiEV ay v.iiv PufidTyv, si pt)
xai хата xQppivov tovtov локЬлхл? ovyxaiEVsyxoi,
xal orpaisupa be Pxeivo, д рц то)у атратууоРтхог
ETtaaoi, xirdvroiQ TtEpifidkAEiv <P s^mav olds xol'S
aQXovras, pi) obxay GT,QaxsvpuGiv PppGEiv тор
Eavxtov etqP zas olxsias Exarsoa rpspEGi<}ai GQpds.
еле). (У ovx ovd’ о Ti лаО'Рг or те лоотетюг xa-
TtohyrbQpxas tovtov xat to f)pETEpov be xquTos
1 He може да се каже със сигурност кои именно
безупречни, ние ви дължим и благодарност
за това. Така че повече няма да се грижим
за това, как да въздържаме влеченията на
нашето простолюдие, но ще ги отдадем на
безразсъдността на множеството, точно как-
то вие ни научихте и с това ни направихте
добро. Във всеки случай полезно ще бъде
за вас занапред да не вървите разпръснати,
нито да се скитате по такъв начин в чуж-
дата вам страна. А като пък сте решили така
да постъпвате и ако е позволено на мно-
жеството в двете войски да се отдава на
собственна си устрем, естествено е припгьл-
ците да понесат много беди от страна на
местните жители." С тези думи той отпра-
вил назад пратениците. А като знаел, че ро-
мейската войска по количество е много по-
мадка от войската на варварите, но по воен-
на опитност и по издръжливост в сраженията
толкова повече я превъзхожда, императорът
начислил следното. Той заповядал Прозух,
Цикандил и много други ромейски воепачал-
ници да изведат достатъчно голяма войска
и да застанат с лице срещу аламаните. Ос-
вен това [заръчал] да се построят по след-
ния начин. По-малко бойките и по-неопитни-
те войници да застанат по-далеч от войска-
та — на около четири мили. След тях да
се наредят тежко въоръжените и обле-
чени в брони отреди, след това — бързо-
подвижната конница; най-сетне като челна
верига да застанат скити1 заедно с турци и
ромейски стрелци. Ромеите така и постъпи-
ли. Аламаните веднага, щом ги съгледали,
със силен устрсм и шумно се втурнали сре-
щу тях. Тогава се завързало ожесточено
сражение, в което били избити множество
аламани. Действитслно ромеите посрещнали
умело тяхното нападение и ги избивали. А
Конрад, който още не бил узнал нищо от
станалото, все още продължавал да бъде
надменен и се вдъхновявал от големи на-
дежды. Императорът пък, като искал да го
подиграе заради предишното му високоме-
рие, му изпратил следното писмо: „Трябваше
ние добре да знаем, че не би принесъл полза
на своя ездач кон, който надвива юздата
си а дори често би го завлякъл надолу
по стръмна пропаст, — и че оиая войска,
която, не слуша военачалниците си, обикно-
вено излага на опасност своите вождовс.
Тогава ние нямаше да позволим на войските.
да се увличат подир собствените си жела-
ния. Но тъй като, не знаем по каква причи-
на, ти пръв пренебрегна всичко това, пък
накара и наше императорско величество,
византийски наемники авторът в случая нарича скити,
222
loannis Cinnami Historia — Йоан Кипам, История
oaa xal (piAcp лдоофЕрб perov rife аттрд yEyovsvar.
not yvcdppg dvEJiEioag 'ijdp ovlAoyioai rb>a vptv p
tov fiAp&ovg EvpoEv eIevO’eqiu, si ur d'dr open
ydo cog dllyog rP(oiiain)v отоаход ’Аларагсоу п)л]-
i)ei ovx ЕУхатасрротртср xeoiTvyjov xaxafc avrd
бсЁ.'&вю, то yaQ avroydoy xal EyywQtov Тихдахео-
teqov w; ETtfaav t<7)v Explvdcov xat gevcov cpiAsi
yh'EO'tyat. pp7v de ovds xola'QEtv fAeotiu Tot's TiAij-
})e6L ТЦУ d'TEplStaT. ГГ(7)? yaQ‘, Ofc Xat.)d7l(/A SIQOS
yycbppv ЕуёдирЕУ q'EOSod’ai Tip’ avTfby. el winy
аьтб oat doxet, dvfyuXTEOV xal ттаАп’ pviug apcpo-
teqovs тд? арусхрд *al dvaoEtpaoTEOv rot? отдатЕг-
paoi rtk' ощ/o?. pi] doxovv de act, такта uev pts
vfteov ettI tv)v nagovrayy. to ye pip> sissrQaypEyov
oacpcog ppiv diidpAcbofyoA
Ta per di] tov fiaailEUfc t.v roorot? ete-
Ievtu. Kogoddos de ovtcco tc7)v ^AAapavots оурлт-
a6vTojv EVCOTioapevos ovditv tovkov pvv ovd’ еле-
OT^dfpdat to YiuQuTrav edoxei. dgdpcova de тоу /Заы-
AEi,ov xal tA ovrrpl)'Ei£ OTaApvai ol ttqos daoiAecoc
pplov Tfiii'jQEtb, E<p op stqqs ттр’ diafiaotr avcotg
XQpaatTo. xal el pi) $аттог aqAxoVTO stqoq avr or,
iptEil.Ei лолАаТд f? vscora pvgtdai Tpv noAtv tteqi-
fiaAsiy. siQog 6 yaAETtijvaq d paotAEvg ovx At pA/ovs
vlocovEiug tov aAaQovo. duel(tEO-dat р&еХеу. ofter xal
crixQOTaTOtc; avTov xaf)(xEio loyotg etugteIIus ovko-
g(. „ov тер ттЛр'&ет. та л pay рола xqiveiv EtcoiTaaiv
ofc xal opixpa gvvoqliv eveotl, ttoiuti/ti di: pallor xal
Tais ETTEV&EV V7TFQpO?MLS ТЕ xal еНегцяоср. ovxovv
xal tovs *Адеоь а&Артад ov nl)p?Ei dicpoETEov,
dll’ aQETp xal xrdvots xal xij tieqI такта етиотррц-
Йг xat oot Tob’nv siaslotov axolovilp OTQdisvua,
dtlld лдод тер pi) тюИср to рребалоу vTTEgalpEiv,
xaiioi tov silstorov ло11аур трд Pcopaicov dipQp-
pEvav doyijs, dysAaiov egtl xal to ttAeTotov artEi-
gondlEpov' 7tQO)jdw)V d£ dyslai x&v els pvQtoTvag
olag d.QvdpoivT,o oyolp ёаг агаоуосуто Ieovtos
ETtizipdcbvTog ad та7g. p ovx olcvtla, ort xafyasieQEl
oTQovdtov vsid Tatg puEiEoatg yEysvpout pdi] тта-
lapatg; x?lv '&EAp<jcopEV, ovx civ cpdhlvots аот'гха
jtaQUwollvperog. evvopoov cos exeivoi тру yaygav
което се отнасяше с тебе като с приятел,
да постъгш според твоите разбирания, сега
вече пресмстни сам каква полза ви принесе
необуздаността на множеството. Научавам со
впрочем, че една малка ромейска войска се
натъкнала на доста голямо множество ала-
мани и постъпила зле с тях. Обикновено
местните, коренните жители имат винаги над-
мощие над пришълците и чужденците. А нам
не ще ни бъде позволено да накажем без-
чинството на тълпите. Та как ще накажем
ония, на конто веднъж сме позволили да
действуват по своя воля? Ако пък считаш,
че трябва да сторим това, ние отново тряб-
ва да въздържаме и двете страни с юздите
на ръководството и да обуздаваме устрема
на войските си. Ако ти не споделяш това
мнение, ще трябва да си останем при сегаш-
ното положение на нещата. Във всеки слу-
чай трябва да сме наясно по това, което е
извършено."
Така завършвало писмото на импера-
тора. А Конрад, който още не бе узнал за
онова, което се бе случило с аламаните, съв-
сем не изглеждал да е променил предишния
си начин на действие. Той настоявал импера-
торът да му изпрати бързоходния си кораб
и обикновени триери, за да ги употреби при
преминаването през пролива. При това за-
плашвал, че на следната година ще обсади
града с многохилядна войска, ако корабите
не пристигнат по-скоро при него. Затова им-
ператорът се разгневил и не искал повече
да отговаря дори с ирония на тоя нахалник.
Ето защо той го уязвил с най-остри думи,
като му изпратил следното писмо: „На ония,
конто са в състояние поне малко да разби-
рат положението, не е свойствено да съдят
за нещата по тяхното количество, но по-
скоро по тяхната същност и по произтича-
щите от нея предимства и недостатъци. Така
и за борците на Ареса1 трябва да се съди
не по тяхното количество, а по добродете-
ли™ им, по подвизите им и по умението им
във военното дело. Макар че след тебе вър-
ви огромна войска, а нашата местна войска
е твърде малка, тъй като по-голямата част
от военната сила е разпределена на много
места в ромейската държава, все пак твоята
войска е като стадо и в голяма степен е
небоеспособна. А стадата овце, ако и да се
изчисляват на десетки хиляди, все пак труд-
но биха се задържали, когато лъвът скочи
върху тях. Илити не знаеш, че вече си попад-
нал като птичка в нашите ръце и че веднага
ще загинеш, ако ние пожелаем това ? Помис-
1 Арес — древногръцкият бог на войната (римският Марс).
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
223
xatsyovot таокр', (>»> oi Jigdyoroi яхтоаг ityv yijv
зкхлт/л&от tols djiAoig, тратт te: cwtcov xai Хоьлтт
Алаткот кот vcp f/Atq) t'xvQi&vaav т&уал’. ravra
vsroJ.oyl^sad'ai ge XQStov xal лооо-'п cog ovte vecog
tote ETtiflijoi] xijg ftaoiXetov ours n tor i/rr/oag
tjiize^ES EOW.L gol лао f/pan’, akAa ge тру autyv
xal ndAtv ol татт iktiqjv oigovgi tipis', xal ov dp-
кои 1.Крт1ТёО1 TtdVTCOQ p,UEl<;. EL pty TO ts (idlXSlV
fiovAopSVOlQ paGTOvg KOLOVpET E OUT О VS. OV yd.Q
TOLVIOV ddlXElV xal dpVVEG'fklL' fbUci TO ptv yvd)-
prp цортт/тас (pai'Ar/g, tco Ьё jTQor/ysiTai катиод
АоераРга. jjuct; бе xal KOoXaBbv aztoi то упцхооу
U7TEQ oGOV OVX Tjdp IIsQGOLs ЛлОХЕуЬатд'Т/ОЕТас TOLC
ev уитотсог, ravra 61/ cPcopaiovg apcytpl xti'jOeo-
?Уш. 6 roivvv dpovvKov ovx r/veuyuptAia t(7jv ppE-
тёдсог, tovto vvy gov nporpETtopsvov avrtxa tioieiv
xivdvvsvopsv. ravra KoQQadog ЕуожоарЕТод xal
dpa nv&opwoG asrsQ h'ayyog dvorvycbg оутёлеоЕт
’APtpuvolg, AEpfiddidv ti aiotqov avtov koi1, tteql
т-1/V flaldoopg (tvelXxvoiaevov axTi/v dvafityp top
Aapakf.&z te тхоо^роу dtsty/ xal exI трд tteqcl ag
i)atwv еуётето, oAiycoyiag tivbg /Задрадтхрд ejiei-
yovar/g tov tb4}Qa)Jioy. rptAEi yap rd /ЗёррЗадот EvppE-
qovv ph' vtt'eq рётоот UnaiQEO&ai xal avysiv, dv-
otvyovv de иатава/АЕОтка те kJ.eov p ztQOopXEi xal
rajiEivovo&ai лада rd рётдют. fiaaiAei'g dil rov xal
Eiaeii paXov хатааттау o.vxop rpv bqyQvv лдогоок,
rocdds htolzt. tcov ttvag 'Paptaltov sig тру xatd-
kiv tovnav Ехтсёррзад ’AXapavwv странах agtOpov
XQE'Ooa) dyyE^Aottsyovg Eivat ypppaot zpg
Qadov d?r,oGXEtA)at av£xEidEv svvotag. 6 Kogoddog
EveoTtotpiievog ovx n txEivog 6 noty/v илёоырруд
ip’, rteutpag ds vtQbg /iaciAEa i/telto oraApval ol
' Prop, alt от Tiva ddov te avr<p xadpypaoptvov xal
yv up ао<раРА карал ёилроута. ёаталтат toIvw d
TO dxOAOV&OV El£ EXliivr/V TT/V fjltSQar IsiJOVQyPpa
exhXpqcov. Елиётдалто Ьё oi xal ovppaylag n-sgi
KoQQada) diEiXh/jdai. ip' EK.Etdp лоХлсо ко дса^лао-
ооутс rPuopalovg xal 3Akapavovg irv/ufialvei uA-
XEallat, t)/v ph> idaaUEt doty, коАЛер drrtAdp'oc
ли, че тая страна владеят ония, конто пре-
бродиха с оръжие цялата земя и властву-
ваха над вас самите и над всички останали
народи под слънцето. Това ти трябва да
вземеш пред вид, а още и това, че нито ще
стъпиш някога на императорская кораб, нито
пък нещо от това, което искаш, ще ти бъде
изпълнено от нас; нозете на твоите коне ще
те отнесат обратно по същия път. Наистина
ние съвсем не бива да бъдем упрекнати за
това, че не сме отстъпчиви към тия, конто
искат да постъпят несправедливо с нас. Не
е едно и също нещо да постъпиш неспра-
ведливо и да се защищаваш: едното се дъл-
жи на лош умисъл, а другою се налага от
предпазливост, А нас и от по-преди ни мо-
лят поданиците ни да осигурим на ромеите
възможност свободно да стопанисват ония
области, конто не ще бъдат вече владение
на съседните турци. И това, което не допус-
нахме да стане въпреки молбите на нашите
хора, сега вече, подтикнати от тебе, веднага
бихме го извършили." След като чу л това и
същевременно узнал за бедата, която неот-
давиа бе сполетяла аламаните, Конрад се
качил на една жалка лодка, която била до-
влечена на същото онова място до морския
бряг, преминал през Дамалииския проток1 и
бързо пристигнал на отвъдния бряг. Някакво
варварско малодушие обзело тоя човек, И
наистина обикновено варварите, когато са в
благоденствие, прекалено се възгордяват и
високомерничат, а когато търпят несполуки,
падат духом повече, отколкою трябва, и уни-
ват прекомерно. А императорът, като въз-
намерявал още повече да скърши гордостта
му, извършил следното. Той изпратил някои
ромеи при идващата отзад аламаиска войска,
за която било съобщено, че била многочи-
слена, и с подкуп се опитал да я върне от
предаността й към Конрада. Щом Конрад
узнал това, престанал вече да бъде оня пре-
дишен горделивец. Той изпратил свои хора
при императора с молба да му бъде изпра-
тен някой от ромеите, който да му служи за
водач по пътя и да го преведе през без-
опасна места, И наистина бил изпратен онзи,
който по онова време изпълнявал длъж-
ността аколут2. На него било възложено да
преговаря с Конрад и за сключване иа съюз.
14 тъй като условията на воюване за ромеи
и аламани били твърде различии, ако Кон-
рад сключел такъв съюз с императора, в
замяна на това би получил много повече:
1 Дамалийски проток се нарича Босфорът, по името на Дамалис, селище във Византия на малоазийския
бряг на Босфора. ~ Аколут (букв, придружник) — началник на варягитс сек ирон о спи от имиераторските те-
лохранители, конто ярилружявали императора при тържествепи процесии. Такъв о Стефан, чисто име се споме-
нава по-долу.
224 loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
nl.eiovo., её ye av/dg fiovAOjtisvn) ёотш ud/y?
IIsqo&v fiaoilet xoivcovyoai. obcbv те ocpiai ttqo-
M'tUEVoyv booty, ЬзтотЁдд, av avro? fioi'ilotTO i£vai,
ravryy dy eat-a flat. ^леераго? fiev ovv KooQabop
такта d/idyye/Aey. 6 be fiov/jyv t-bv tols clvtov
латаота? .tq6? ftey xyv bitai/uiav алелтгЕУ, bdbv
bi: у Ф(2.ощ2лоу ayet avrb? it'Ieto.
’Alauavoi uiy oi'г er tovtolq yaay. 6 de
T(~)V Ге[)1Ш.У(ОУ (уу/Ё/.АКТО ytlQ ijbij TOV /<7-
toov dtaftds гтдооытЁото /доделу) оЬл&п лата Kog-
gdbov гттёо то Ьёоу ibyrco (!'QoVTiitari^Er:Aat' tov? те
ydg hi uat'JtAEOK At" ауто)’ улоУта?, q: pftl Ah/arfi
те ciF.fiaoToy rov 7[a2.ai.o2.6y or ло) Уфуау/. to то
ETTOiVvitov Bgava? елг-ао, ffoui-yd? те Eide лей
yjtQtTaq bta tovto. fta<>i2.VT ащо/муел by 2.6? tv yv
gybey EiGSjTEiTO. v? 'Роулаюи? лалотдууаоуу. eite
ла) ipvost toiovtov тго атддтло) тЬ ffflos yr, 2.Ё-
уест ai'Toq ovbafiy e'y/o. tPaelovo? b" ovv bid. такта
ту? /Заы2Ёак ziaQa7io2.av(>yv ЬтетеЁ.ел Ье?то5аето?.
ETTEL ЬЁ dy/OV Bv^a/TlOV у by ЁуЕГЕТО, ЛдЁО/'-)Е1? eq
fiaoi2.ea лё/мра? qitllav те eti aal.2.ov (Ьдо/.бутл
лаг Ёл1 usyal^Ot? ое/шда&тУ абтф окуетё&ето' el
ЬЁ ovreOEobJai d/Aylotq л.гм Aoyov xoivcovyoEtv S?’
гта2ат,'кр fjov2j]Tor аоттд еотш, ооЬё tovto ттада2л-
леiv у&е2е. fiaai2.Ev? Ьё улокое тфг 2.6ycov оол
ауЬа)? лол, abv zisnOtth'iOEt arpMEofiai tovtov елё-
2.EVEV. ЕЁОЕЁ.аоУОГТГ TOtO'VY avdof:? ГЛ If)’ТЫ у 00/(0
boot те лата yevoq xal ти/уу fiaailtil, yyyt^ov ла),
boot та? vziEgytpavov? то> туплабе ЬтеТло/ ад/ас,
лдолеуроттЁ? те fiEya/.o^QE.T(~)? avrbv 7 s та flaol-
2ею ла), та ел лота ттиуаоттЕ?. Ёта-лЬц те, Etoio тоуг
avasiToQTov у оу ЁуЁУЕто ЁУ'Ьа fiaoilsv? ё.т ток де-
isojgov лш)ус>то, у&араЁ.у п? аЪттр Уоилсето еЬоо.
цу ое2.2Лоу ^с.\иил"доутЕ? ovofta'QovGiv avf}Qa)?rot,
ётр у? ла'&^уоа? та eihotu те elncbv ла1 (bcovoa?
т6т.Е [лёу е? то ttqo той KEgifiblov ал,у22,йт£то
ттдсаотеюг, 3 Фаллтатют x.aJl аттед уду £<pyv Фу6-
иаотас тот? tto22.ol?, еттатОа латах&уабиеуо?" 62л-
ус>) Ьё иотедоу ла) ts та лоо-,' тотог ту? л62ео)?
ату тсо рашлЕЁ уХфЕт ауЬу.тода, larogyorov боа те
1 Така в края на сентември пемското кръстоносно
опълчение преминало през Босфора и гМала Азия, къ-
дето при Дорилея претърпяло пълно поражение, от което се спасили малцина. - Филомилион — град в Мала
Азия. дн. Акшехир. 3В съшност френският крал Людовик VII Млади (1137—1180), син на Людовик VI.
той би могъл според желанието си да води
война срещу турците в съюз с императора.
При това на разположение на аламаните
имало два пътя и той можел да избере тоя
от тях, който сам би предпочел. Наистина
Стефан съобщил всичко това на Конрад. А
той, след като се посъветвал със своите
хора, отказал да сключи съюз! и сам пред-
почел пътя, който води за Филомилион2.
Така постъпили аламаните. А пък гер-
манският крал’ - за него било съобщено,
че вече преминал Дунава и напредвал по-
нататък — нямал намерение да проявява
такова прекалено високомерие като Конрад.
Той приел любезно пратениците на импера-
тора, конто били дошли при него, а именно
севаст Михаил Палеолог и Михаил, по пря-
кор Врана. По тоя начин той завързал прия-
телство с императора и било ясно, че и по-
нататък не ще причини никакво зло на ро-
меите. Дали бил вече вразумен от това, което
сполетяло Конрад, или пък такъв му бил
характерът по природа, това сам не мога да
кажа. Във всеки случай поради това той ви-
наги се ползувалот особеното благоразполо-
жение на императора. А когато пък пристиг-
нал вече близо до Цариград,4 изпратил пра-
теници до императора. Той завързал още
по-голямо приятелство с него и обещавал да
му помага при нажни случаи. Също така той
не искал да пропуске случая да се срещне
и да поговори с императора в двореца му,
ако той пожелае това. Императорът с удо-
волствие изелушал тия слова и му заръчал
да дойде при него с пълно доверие. Когато
пък влизал в града, посрещнали го ония
мъже, конто по произход и по положение
стояли близо до императора и конто по сно-
ва време заемали висшите държавни длъж-
ности. Те били дошли, за да го съпроводят
тържествено до императорския двореп и
да му окажат подобаващи почести. Ко-
гато вече влязъл вътре в двореца, где-
то императорът седял на високо издигнат
стол, донесли му нисък стол, наречен „села<£
от хората, конто говорят на латински. След
като седнал на него, той водил подходящ
разговор и след това се оттеглил в предгра-
дието, което се намира пред градските стени
и обикновено се нарича Филопатион, както
вече споменах, с намерение да отседне там.
Малко по-късно той заедно с императора
дошъл в дворците, разположени в южната
част на града, за да разгледа тамошните за-
Взел участие във Вторил кръстоиосен поход. 1 Людовик VII се разположил на лагер на няколко километра
от Цариград през октомври 1147 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
225
ЁгтапДа ‘davuawg agia xal roig ipi тду TijdEVE&v
еутетДореуо; Ieqoig’ qygpl dp Soa т& GCOT?}()i(>)
Xqiutov .тЕЛабатта G&uau XgiGTiavotg egti (pvlax-
tpgia. тооайта vy Bv^avrlip теИоад OQXoig те та
maw. dovg f) [Apr (pilot; dia pov xai ov,u}uaxog
риалы wea-Hat, ePi тг/v ’Aclar disftg xal avwg.
’PoyEQiog de Prstdg tov xaid охоттду ettxe,
ttqIgIjEi; p fiaaiAia Imuvvgv etl tieqlovto. mutipa;
pTEiw xgdovg tov ex ДавсХглсоу (йратауу Pil ziaibi
тЕи&оНш ттр avrov. dll’ ovna> teIo; Says id rgg
cigeafiEiag, xal ’laidvygg wy pov xaislvE. дета di
Tira xqovov HlavovgA gdg тду (wvoxQUTOQiav dis-
стогтод таЪта xal PP nipipag 'iplov. ot}ev xal
paoileiog ti; Embvvpov PpQog st; Anxeliav dcpixro
Poysgicp jteqi totjtov dialE;6p.Evog. dll’ exeIvo;
XQvohp xlumEig лао avrov alldxord Tiva aguolo-
уы, &v dr} xEcpdAatov gv to ev I'ggj gEyalsiov fta-
Gilsa te too Iolttov xal r'PoyEQioy EGEG&ai, o&ET dg
тид ^ueydlag dvaQQaygrat igvpJEftgxE pdyag. ErtEidg
yag 6 uev ^gQog eg Bv'QdvTiov ipavaor тот pov
xaTeoTQEtpE, dixgv ovtcco t&v тЕто1идр.еУСЮ dovg,
fiaGiAEi.'Q daa xal a&pguaGi таг; exeIvov aQEGpEtai;
лдоиЕоудисо; 'РоуЁоюу avrov yaigEiv pa' Av,ao-
иаураа; di exelvo; E^amlrgv te Tiva то ciQaypia
nlvat oiiydPj;, gtoIov vavngygGapEvog еу ладаа-
xEvg si ye, xaiQO<pvlax&v TQomp ото.) dg 'Pooualovg
aiivvEG&ai. xal srvyi ys tov хата Gxomiv 6 }3gq-
flaQog. ev axpp) yag rgg t&v dvopix&v sfh’&v P
та ’Рашактуу Epfiolgg Kdgivildv te xal Evpomv
xal (pg flag slgioaro rd; Воьсотгхад. &te ydo wv
'Payualayy gtqotov ePc roig dva ysigag xu.t~ exec-
yov qGyQlgpEVOv tov ygovov, хата mdoav (idsiay
тар EiQy^Evaig ol fidgfiaQoi Ёуха-д/оаутЕ.; trcolsot
lu.(pvQcov rag yav; Enlgoavro. exei'&ev te ePi Beq-
xvQav dia/idvTEg, хата xQdwg avvgv eIaov xal &g
gdg olxEiag ,ustsk:oiovvto cravrl XQaTwdpsvoi tqo-
лхр. о uaO&v вабДор еу адтищ ло11д gv. dus-
Ast xal egx&cteto TT&g av tov "Poysoiov dgivygrat
xal dixgv t&v тЕто1[лдр.Ёгоэу Encd'goEi ri/r deovaav.
бележителности и да навести светините, конто
се съхраняват в тамошния храм: имам пред вид
светините, конто някога са се докоснали до
спасителното тяло на Христа и сега служат
на християните като защита. След като свър-
шил всичко това в Цариград и след като
дал клетвени уверения, че през целия си жи-
вот ще бъде приятел и съюзник на императо-
ра,1 кралят също тъй2 * преминал в Азия.
Когато постигнал всичко според желания-
та си, Рожер изпратил пратеници до импе-
ратор Иоан:; още докато бил между живите,
с молба да получи съпруга от царска кръв
за своя син. Но пратениците още не били
свършили работата си, когато император
Йоан се поминал. След известно време, ко-
гато вече Мануил поел върховната власт,
той повторно изпратил пратеници със съща-
та молба. Ето защо в Сицилия пристигнал
някой си Василий, по прякор Ксирос, за да
преговаря с Рожер по тази работа. Но Васи-
лий, подкупен от него със злато, се съгла-
сил на някои передни условия, конто по
същество се свеждали до това: занапред
византийският император и Рожер да бъдат
на еднаква степен на владетелен© достоин-
ство. И от това произлезли големи сблъек-
вания. И тъй като Ксирос след завръщането
си в Цариград се поминал, преди да бъде
наказан за дързостта си, императорът не
обърнал внимание на дипломатическите му уго-
ворки, считайки ги за несериозни, и престанал
да се занимава с Рожер. А Рожер, като счел
цялата работа за измама, бил силно раздраз-
нен, построил флота, която държал в готов-
ност, и дебнел удобен момент, за да си от-
мъсти на ромеите. И наистина варваринът
постигнал целта си. В разгара на нашестние-
то на западните народи в ромейските земи
той плячкосал Коринт, Евбея и Беотийска
Тива.4 И тъй като ромейската. войска по
онона време била заета с належащи работи,6
варварите съвсем безнаказан© се разполо-
жили в споменатите градове и напълнили
корабите си с плячка. Оттам те преминали
в Коркира6 и след като я завладели на-
пълно, разположили се в нея като в своя
собствена страна и я укрепили с всички
средства. Когато узнал това, императорът
изпаднал в голямо отчаяние и обмислял
как да отблъсне Рожер и да му наложи
заслужено наказание заради дързостта му.
1 Така Людовик VII дал леняа клетва на Мануил. - Подобно на Конрад Людовик VII преминал в
Мала Азия. s Йоан Комнин, бащата на император Мануил. 1 Става дума за внезапното нападение на нор-
манската флота през 1147 г„ при което били плячкосани много гръцки градове и острови. Срв. Chaiandon,
Jean II Comncne, pp. 314—320. 5 Вниманието на византийските войски било заето с преминавапето на нем-
скитс и френските кръстопосни войски от Втория кръстоноссн поход. (> Коркира — сега о-в Корфу. За еъ-
битието вж. Г. Острогорски, Историка, стр. 360; Д. Ангелов, История на Византия, II, стр. 181.
29 Гръцки извори за българската история, т. VII
226
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
отбАог olv veojv TQiyQEOjy ph> лЕУтахоофуу, 1лла-
ycoycov ds xat <рортауоэуап> e? yihoGvbv dkyv etoi-
paoapsvog, avTog p£v yei did туд улАqov, 6 ds
отокод dianovriog ecpsqeto Ego.ioi.og olog (pp. 673—
3315; 911s—922g).
5. Cumani in terras Bulgari c as invadiint
vHyn ds jisqI ryv xoAtv ФМлллоо yeyordn тф
a&roxQdTOQi <руру лериягту, oti ду отратЕУрата
IZxvihxu, *Igtqov лерасаюарЕта xeiqovoi те тй sv
jioai yal лутфоутат л&ута, xal eIa6v ye xal лому
dglav, rd)V 'Igtqoi> xal avxyv xtvovaav vapdwjy.
rd f.dv di] туд сруруд sv тостад yv, 6 di: fiaaiAovg
EXEttyEV dttOX/dvag, туу ЕЛС TOV 'IgtQOV E(pEQST.O,
vavg s.x Bv£avzlov di ’AyycdAov лблесод ел1 tov
vIotqov avayffijvai xsdsAaag. отказ d’ Exsivajv dipt-
xopevcov, ev тобтаз zag ravry Ерцроид navzdnaoi
xal aoixyzoig ex mkitov KQoxuysvatg dyslydov
dyQioyv ti xQypa £азизу evtqe ipso Out. ev ф de лдод
TOvrcig фу, yyysl,y аЪтф S ti di] ЗбхтЗ&аь Aeiav ex
туд 'Pfopaiaov елаубрягот tov vIgtqov dort лес
dtEfiyoav, ov paXQav те алофсу ЕОХугозхбтЕд avXt-
rQovzat. алсо iHEtdy yxovoev, фд slys тф/ovg avrixa
елс tov лотарбу ф~ЕО£то, туфа. ^Ep^addo geqitetv-
уухфд, блоса лоод zatg zyds бубаТд tozdvai sl-
•drozai Igvlov KEttoiyusva svdg, exeAevev 6yso'&ai
tovto лдод аьтбг. dzZ’ yv loyvpoyvooразу 6 koq$-
pEvg xal Ijaotlea рЕталбрлеофат tovto u.xovojv „st
fiaailst tcov xafA ypag sueI-ev*, е1леу, „ovx &v 6
те Аертшуход cdHa) (ovtgj yap rd wig 2x&&aig,
фолЕр sl'Qyrat, uIoeDev divotiа£ето ipQovQiov) xal
та xa$ ypag TtQog z&v /lagfidgcoy хат egovoiav
ууетб ts xal eipeqetoA keyseat zob’vv лдод ravxa
dcyyavaxryxoza тоу fiaoiAea „xal dyv Фатой „py
av a&tog sl'yv, ф та 'ршpatoov &е60еу ЕЯстЕтдалтси
лдаурата, st py avztxa tojv TSToXpyptvov .Sxvfiat
dlxag“. did dy to pl:v 2.omdv tov отоатебратод
avrov лот xal ел! zatg oyj&atg svaTQaionsdsvcops-
Той приготвил флота от петстотин триери и
хиляда товарни и коневозни кораба, след
което самият той тръгнал по суша, а огром-
ната флота се пренесла през морето,
5. Куманп нахлуваш в българскшпе земи
Когато византийският император се нами-
рал вече в околностите на град Пловдив,1
до него достигнала мълва, че кумански пъл-
чища2 преминали Дунава, опустошили и
плячкосали всичко, което се изпречило от-
преде им,:1 а при това завладели и един доста
забележителен град, който4 се мие от во-
дите на Дунава. Такива слухове се носели
тогава. А императорът се отклонил от пътя
си5 и потеглил по посока към Дунава, след
като заповядал да бъдат докарани кораби от
Цариград през град Анхиало до Дунава. До-
като пристигнали корабите, той пребродил
тамошните равнини в ходене на лов. И на-
истина в тези съвсем пусти и отдавна не-
обитавани равнини живеят огромни стада
диви животни. Докато императорът се зани-
мавал с това, било му съобщено, че скитите,
откарвайки плячка от ромейската земя, току-
гцо преминали Дунава, разпънали палатките
си недалеч оттам и се разположили на би-
вак. Като чул това, той веднага потеглил
към реката колкото може по-бързо. Там той
намерил една от ония лодки, конто обикно-
вено стоят край тамошния бряг и са напра-
вени от едно дърво, и заповядал да я дока-
рат при него. Но лодкарят бил упорит. Като
чул, че императорът го вика да се яви при
него, той казал: „Ако императорът се гри-
жеше за нашите работи, нямаше да бъде
превзет Демничик (така се наричала кре-
постта, която куманите превзели, както вече
се спомена), нито пък варварите щяха сво-
бодно да разграбят и отвличат нашите иму-
щества.“ Казват, че при тия думи импера-
торът възнегодувал и рекъл: „Кълна се да
не съм този същият, комуто от бога е по-
верена ромейската държава, ако куманите не
бъдат веднага наказани заради дързостта си.“
Поради това императорът оставил част от
войската си да се разположи на лагер на съ
1 Мануил Ц Комнин потеглил от Цариград срещу норманите начело на сухопътната войска и стигнал до
Пловдив. Това станало в края на зимата и началото на пролетта на 1148 г. Срв. Златарски, История, II.
стр. 3S4—385- й Тук Кинам карича куманите скити. 3 Може да се предположи, че куманите са достиг-
нали Стара плаиина. Срв. Златарски, История, 11, стр. 385. 4 По-долу се дава името на града-крепост —
Демничик (или Демнипик). Някой изеледователи (например В. Г. Васильевский, Из истории Византии в XII веке.
Союз двух империй, Труды, т. IV, 1930, стр. 30, заб. I) виждат в това име гр. Зимница, или Зимиич, на левия
бряг на Дунава, срешу Свищов. Но Грот, История Угрии, стр. 132, отбелязва, че градът трябва да се търси
на десния бряг на Дунава. Той смята, че Демничик може би се е наричал сегашният Свищов. Златарски,
История, П, стр. 385, предлага този град да се търси около днешния Тутракан или старата Трансмарискд.
5 Т. е. от замисления поход срещу Корфу. Острсвът паднал под властта на империята през 1149 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
227
rov еЯмтеу, avcog dt: тазу ready owray xa&dxeQ Etozv
rat dtpi’KOpsvayv rods Mpfiovg dVojlotg ^vrdi'joag
xal dQpooa,uerog ovv пЕУтахоососд ton' ашр avzbv
tov 'Iotqov bte/fy’ psHoiv те етшт(>оо$ег tevai, Av-
oir (ИЛлотд errvyyavsi лотамойд vavomoQots. (bg oh’
ovAap/ij XapfidAbOV Ivxavda btepab’ero, (b уоззраао
av rtg eg rip’ nEQcdcooiv, exddsvs votg fteQl avrov
Toig тазу "rtTKjjv ovgaioig та emI таз ’Лотуау ахатцл
gtrydtjoavrag stg roi'g siQiipsvovg fierdyuv t<ov jto-
Topiaiv. oi' yt-yovdrog dpoyipi hs^atvov, yayQOV re
Tira Ао/лудг АюрКуюутгд (1%qi мал etu oQog tevov
iifHiov TjA&ov, oKSQ ayyov tcov TavQooxvthx-yjg oqIcdv
dvEyei* ЕУ&а та idov -S^t’pcor отрог отгеТзоу dvdoan'
sravzd^aotv Eoyjuov егог/^бт^д (азургто ydo ov sroX-
Z(p MOOTEOOV aTtlOVTSg) ЛрОООПСОГО fylnQOtiV. ЕЛЕ1
be dp(pl реозр’ fpi&Qav i]6rj v}v x,aX ovdeig ovdaiK)
rt-olepKov btwpaivsTo, ^xhftag rovg boot 'Pcoiialoig
SWEOTQ&tSVOV (EMO^dpEVOS ftaOllsv? I’TTOOTQaTTjyOVV-
n 1 upaQdqy, dvd(M моЛераур EfiTrsiQcp лолАсоу, av-
Tobg uh’ forum t(~tv tto^e/mcov isvat forep/ipEV, l%-
гоохолл'рогтад те xal от] догата гот at pLayrjOope-
vovg, айтдд <V х.атбмьз’ ettoqeveto o%o].ai(3tEQ03'. ovx
ei'g paxQav ovv 6 f'apdQdog rots ztoXeuloig evtetv-
yqxdig, FTTsibi] ui'i E’OaQQEi тр avafioAp (rd yaQ /Зоцз-
[jd,QOyy nkiffiog dot.&pov XQEtooov ovtco xaTEcpdvY]),
мЕрцю.д Stic wj1 fiaai/,sa qxeit avzov тру та%1атт]У
fbstTo. тайга fotsidh fiaoiX&vs ijxovoev, avrog те
TtQog r,oig foi^otg avzixa evevsto xal rd отоаТЕоаа
&(ЬлМ,ото anav. fortaco re 2xv&(br dicb^avTeg eig
yecQag pdp рЖК>з> avrotg. Zxvflai xolwv т.д pev
mqcotov ifoipodr tv mg vyrods^duEVOi otpag xal eg
cpdXayya та^а,игго1 fiopDetxrv oqmv re avia)v xal
for foepyovro larpvQTOv .-a.QOjT.ovEio&ai. р'&гкот, p те
^ирь/Золз] faaTEQTodEV oov сЬ'дторф xai fiia EytVETO.
ote dp groZ^oi liev xal aAAot c Paypalayv dvdQeg
еуёгоуто dyaDol, 0aat/.Erg де ndvrayv работа. rd>v
yaQ Tioleuimv т'ууюта Eyxstp&vaov toyvodys, avzog
ovv тор boQUTt ETiEXavvcov tov оогаоллоиоз’ avrotg
щото онова място и покрай брега на реката
и тъй като корабите, както вече споменахме,
още не били пристигнали, той заповядал да
наредят лодки и да ги евържат една с друга
и след това с петстотин души свои хора
преминал Дунава. И като имал намерение да
продължи по-нататък похода си, той попад-
нал на други две плавателни реки.1 Но тъй
като никъде на това място нямало лодки,
конто да послужат за превозване, импера-
торът заповядал на хората си да завържат
намиращите се на Дунава лодки за опаш-
ките на коиете и да ги докарат в спомена-
тите реки. След като изпълнили това, те пре-
минали без труд по-нататък и след като зад-
мина л и някаква продълговата мест но ст, стиг-
нали чак до планината Тенихорм, която се
издига близо до пределите на Тавроскития2,
И като намерили там лагера на куманите
съвсем празен (те се били оттеглили малко
преди това), продължили пътя си по-ната-
тък. Но тъй като било вече пладне и отни-
къде не се появявал никакъв неприятел, им-
ператорът отделил настрана скитите, конто
служели в ромейската войска,3 и под начал-
ството на Гифард, мъж твърде опитен във
военните работи, ги изпратил да вървят по
следите на неприятелите, да ги дебнат и ко-
гато бъде възможно, да влязат в сражение
с тях. Сам императорът пък се движел по-
бавно по-отзад. Не след дълго Гифард се
натъкнал на неприятелите,4 но тъй като не
смеел да влезе в сражение (защото множе-
ство™ на варварите му се видяло твърде
голямо), изпратил до императора хора с ис-
кане той да дойде при него с най-голяма
бързина. Като чул това, сам императорът
веднага се заловил да се въоръжава и вдиг-
нал на оръжие цялата войска. Ромеите се
впускали по следите на скитите и вече влезли
в сражение с тях. Скитите откачало се
спрели, като че за да посрещнат ромеите, и
иаредени във фаланга, поискали помощната
им войска да приеме първа сражением, за
да защити и тях самите, и плячката, която
карали със себе си. И от двете страны сра-
жением се водело с ожесточен напор. То-
гава наистина мнозина ромеи се прославили
с храброст, но от всички най-много импера-
торът.6 Когато неприятелите вече твърде
отблизо напирали с настървение, самият той
се нахвърлял с копието си и разкъевал бой-
ните им редици, избивайки мнозина от тях,
J Вероятно става дума за реките Аржеш и Дъмбовица или за реките Ведра и Аржеш. Срв. Златарски,
История, II, стр. 386. - С Тавроскития Кипам нарича южноруските земи. !i Става дума вероятно за пе-
ченеги на служба във византийската войска. 4 Близо до южната граница на Галичкото княжество. Г) Ки-
нам преувеличава навсякъде делата на император Мануил II Комнин, като му лриписва необикновена храб-
рост. Срв. А, П. Каждом, Еще раз о Кинчаме и Никите Хониатс, Byzantinoslavica, XXIV, I, стр. 27.
228
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
e'Ivev, ov xa-K sva uovov, Ma i']di] xal avvdvo
Tcollobs exeIvcov djioxTtwds. cvD-sv xal тсЪ dvvTto-
отатсо rps fiaoilscDS naQaxExivnusvcov oguijs, rPco-
uatoi 6Aoo%eqeoteqov хат avuov ExtfioiaavrEs lap-
ircodv гф-р тур* 1 Елауаууцт faoioi'V. nolAol psv ov
fto.Qft(LQ<jOV EXEGOV) l'dlo',GO.V Ье XO.l Ef’b E'XOTOV ftd~
Aara, ev ois xal Adtpgos ip>, dvrjQ ёл1 л/.eiGtov
,иЁу dvdQEtas рхюг, &u cots ev opioc cptdd.QXois
andfiAimos wv' tovs (У allots 1'ллюу те doETii xal
то tcov oqcov diEGcboaxo Idaiov, a rfide лоМа ла-
датЕтатаь 'Ращшоь де rd ex лдоуосфр dysAo/isvoi
Tidvca дтиосо lovxbv civExcugow, ute dtj xal Suras
EXECVOS, Ьу ттлог'тсд ТЕ XCJ.I yEVEl XaS'djTl'C) Ef'QTJTOl
bisvsyxovTachAgauodiod'pya Sxubatc А'ТЁЬц, ddeiac
lafidusvos cpvyds etu to orgaronEduv ?)2<9т (pp, 93L—-
9531),
6, Manuel Comnenas captivos Ser bo rum
in confiniis Serdicae collocat
/Iv&uuevos bs би dq ’Alaaavol xal Aalpdrat
xal Ilatoves сл1 тот хата Sixvllas ovGxsvd^Ecdlai
xoAepov pEpafhjxorss avrov avroi uev es souEgas
^Pcoualois ETUTE-dnoEodai sis duoloycav dllplois
gvvr/rfrov, ’layovxaodv de б Пгдащу qn'AaQxos тсЪ
aoulrdv ripa Malay Ipt^satyai. syvcoaav, avibs psv
ел1 Aa/. paras ЁдлдЕто tov ev oqdaiv dgy£ovudvov
i'An xal xEtQarv UQ^avra тф teoj? dpvvEiud'ai did
ozrovdns s'ycov, to Ье vavrtxbv anav lajdvvy/ тф tcov
oyaroAxcov xal egtceqi'ciJV dopEorlxco лютееи ас Ёхг-
Ieve тф ’Ayxoyyi TtgooEG'xpxEvai (ettIveiov Ье 3 Ira-
idas lour 6 ’Ayxcbv) evteeAev те cbs si; бдцтрср
Qiov хата rrjs ’Iraidas isvai. aid’d uev Acodvvris
uexqi xorayov Boc>O7p elbuyv лЕдастЁдсо isvai ovba-
РП ECpQOvuGEV. site de duEiQta eft ujEQi rd vo.vua-
Xixd tovto S'vu[jovXaig ojs up ’Iraidas ЁухдатеТА
'PcDuaioi ysyovoTES ydjQq. те ev yEiTOvcov tjdr} xara-
OTaVTES tj; abrcov tieqicpqoveiv avcobs cos to elxos
6%ocev xal ^vupayjas oldya rf]S e£ avrcbv %дг^О1ЕУ‘
eI'ts ovv o&rcos Etr Exsivcos, ovdsv OtfCOS d dopE-
OTixos cuv nods daCH'AECos EVTETalto TtEQau didoi's
sixi] tov xatodv etqi^ev, obey xal Aailanos atlgdov
и то не само по един, а често и по двама
наведнъж. Когато те били избити под непре-
одолимия устрем на императора, ромеите се
стоварили върху тях с непокътнати сили и
извършили нападението си с бляскав успех.
И наистина мнозина от варварите паднали
убити и били пленени около стотина от тях,
между конто бил и Лазар, който се отлича-
вал с мъжеството си и бил един от видните
скитски вождове. Останалите се спасили бла-
годарение на ловкостта на конете си и на
планинските храсталаци, конто там се про-
стират твърде нашироко. А ромеите, като за-
дигнали всичко, което могли да съберат от-
там, се оттеглили назад. Тогава и онзи
Сота1, който, както вече споменахме, се от-
личавал с богатството си и с произхода си
и бил взет роб от куманите, издебнал без-
опасен момент и с бягство дошъл в ромей-
ския лагер.
б. Мануил Комнин заселен пленени сърби
около София
Императорът2, като узнал, че аламанитеф
далматинците4 и унгарците научили, че той
се готви за война срещу Сицилия5, и че се
споразумели п©между си да нападнат ро-
меите откъм запад, и като узнал също, че
турският вожд Ягупасан6 заедно със сул-
тана7 е решил да плячкоса Азия, сам по-
теглил8 срещу сърбите с намерение веднага
да отблъсне техния велик жупан9, който бил
почнал вече военните действия. Той поверил
цялата флота на Иоан, доместик10 на източ-
ните и западните войски, и му заповядал да
се отправи към Анкона (Анкона е приста-
нище на Италия) и оттам като от военна
база да замине срещу Италия. Но Йоан
стигнал до реката Бооса11 и съвсем не мис-
лел да отива по-нататък. Или поради неопит-
ност в морските походи доместикът извършил
тази грешка, или пък подведен от съветите
на венецианский дож: да не би ромеите, като
завладеят Италия и стъпят вече здраво в
съседна тям страна, да започнат по всяка
вероятност да ги пренебрегват и по-малко да
се нуждаят от военната им помощ. Така или
иначе, но доместикът не изпълнил нищо от
това, което му бил възложил императорът, и
пропускал удобния случай. Поради това и
Кумански племенен вожд, който бил покръстен пол името Лазар. - Мануил I Комнин. 3 Т. е.
германците. 4 С „далматинца “ тук са назовани сърбите. у. с. срещу синилийските норманн. G Ягу-
пасан — турски емир от дипастията Данишмснди (1155—1166). Срв. Moravcsik, op. cit., II, р. 135. ' Т. е.
султанът на селджукските турци. s Походът се отнася към 1149 г. 9 Великият жупан на Сърбия Урош
II Млади, син на Бела Урош. Вж. Грот, История Угрии, стр. 149 ; Острогорска, Историка, стр. 360. 10 Главно-
командуващ на византийските войски както в европейската територия на империята, така и в Мала Азия.
11 Бооса, дн. р. Воюса в Албания.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
229
ётуруоготод voUov (tjdi] yay dpppl тоолад yv /tf-
толсоусуад) ai’VE^Tj тсоу vscov cog лЛЕчатад ilyavaftij-
vai. ^EyioQa&siaas idaycoyla тот отуатууот. sSdv yay
s< тоу яотарбт агах^Ешад лау txdrEQa лаоад dvEA-
xaG-D^vaL, о c5f еу th трд QdXaoopg ахтЦ цетесЬ-
Qoug abvclg E’doEv. 6 6e daotZev^ ер Аа/шашау
pil/JCMO))’ TO rPvo6v TE XClTFOTQElpdTO (pQOVQlOV xai
та еу mui? SATjioaio лаята’ лму&бд те dvdyihpov
Аг доутшбтсог poiya лЕлосрхсод Коототаттсуср рёг
оЕраотоулеутатср, бт 'АууеЛоя EnEXaAovv, ovtov
СОТ duydflEGlV ЕАьЛЕТ, 6 дё Л(Юб(ОТЕ(К0 E'%(vQEt- А(-
xafiav те яатала/йбт ychyay улб тер ’Аух^аилаусо
rslovoav xai аутрт rpyodyia ph> тб б7,а б ;а ттАе
I'dyvToii логу) о г fieri лао тит)', о и.то’ еу 6е Раблт'Ср
уеуогтбд, ёлыдц тогд ёутайфа fiaopdyovg лАц-Оет
те xdi. тГ] ex тог толоу dvoxEQetq. лЕлсяЦотад ovx
ЕУскдоУтад avr(7) то хуросрбуЕТоя evoe, ydyaxa. лгр
gdpsvog ft ё Хеш, xal Atffotg roig апб ад^Еуббтрд тоЬд
ел.(, tcov nyonvoylcnv ftaAXEir exsAeve ррбёта xat-
Qov dydvTag ovtcd те тл/rrj vGisyov ftiiEQa xal hyd-
ros eiAev afiro. Er{}a nXpftet ftayftdycov nEQiTETi'Xd
xcog, fAoiya. te трд бл/лтьятуд, xal a7Acog dyzTfjJxov
rvyxdvovTi, ехес&еу агботатоя yysy астб. xal avvo
pEV EJieuty ламгоатроад ini to 'Pcioov тр&ЕУ, ev
те Paodixp xal тосд alAoig c Pcopaftov ypoyioic vy-
хато1Х(.о7}я/о61иЕУОУ ЕлЕртры, 6 fiy луод tov ’Ayys-
Aov TtEJivapsvog би fir} xatyognAaxpciag б ftovwd-
yog ретй тру avrov еуЗеу^е civaxdopoiv ётыхата-
ftalvEcv те 'Pcopaloig родато xal тру paxw ало
X^iydi rjfip xyaTEiv, тру тау/аттуу exeuO'Ev алрАаигЕ
хатаМрреотки tovtov пуодригр^Еёд. a/U’ <5 per еял-
бттад 'Pcopaiovg dxpxooog е? тад тсоу дусог ага-
lylxaov vnsyftoAdg Tov лаод. no dag dnEdifiyaaxE
xlvfivvov' flaotAebg di елт тцу xf)'>Qay ЕтуалЕто,
аАА аутру руг хат ёурpiav tov xcoAvaovrog elpt-
аато лаоау xal тоЬд dyravfla тф dyxtgovnavcp Eig
ccQXEiov алотЕтауреуоуд dopovg nvQt фАедад пау-
цРУея (pp. 101—IO319).
при избухналата внезапно силна буря (на-
истина вече настъпила есен) повечето от ко-
рабите били разрушени, тъй като били зане-
марени поради небрежността на пълково-
деца. Защото, въпреки че имало възможност
да бъдат докарани в реката и да бъдат из-
теглени всичките по двата й брига, той ги
оставил н открито море, до морския бряг, А
императорът нахлул в Далмация, разрушил
крепостта Раса1 и плячкосал всичко, каквото
срещнал отпреде си. 'Гой взел в плен и без-
крайно множество хора и след като ги по-
верил на севастоипертата Константин, по
прякор Ангел2, когото оставил на същото
място с военна сила, продължил по-нататък
похода си. След като стигнал областта Ни-
кава3, която също така се намирала под
властта на великия жупан, той без никаква
трудност завладял всички намиратци се там
крепости, Когато императорът пристигнал в
Галица4 и разбрал, че тамошните варвари,
осланяйки се на многочислеността си и на
мъчнопроходимата местност, не искат да му
предадат убежището си, той се разположил
на лагер и заповядал на хората си при всеки
удобен случай да обстрелват намиращите се
на крепостните кули със стрели и камъни,
хвърляни с прашка. По такъв начин той след
три дни напълно овладял крепостта. Там на-
мерил голямо множество варвари, част от
конто били добре въоръжени, а други били
помощни отреди, и заповядал всички да бъ-
дат отведени оттам. И така, когато иа връ-
щане пристигнал в Раса, императорът изпра-
тил това множество да бъде заселено около
Сердика5 и в други ромейски селища. След
като пък бил уведомен от Ангел6, че след
неговото заминаване оттук жупанът издебнал
удобен момент и започнал да се спуска срещу
ромеите и че сраженията са вече в своя раз-
гар, императорът с най-голяма бързина по-
теглил оттам с намерение да го покори. Но
щом онзи чул, че ромеите пристигат, бързо
се оттеглил в планинските височини и избя-
гал от надвисналата опасност. А императорът
се втурнал в страната му и тъй като нямало
кой да му попречи, плячкосал я цялата и си
заминал, след като опожарил тамошния дво-
рец, определен за резиденция на великия
жупан.
1 Тогавашната столица па сръбските жупани. а Константин Ангел бил племенник на император Ма-
нуил 1. 3 Васильевский, Из истории Византии, стр. 48, смята, че под Никава трябва да се разбира басейнът
на р. Нишава. С това не е съгласеп К. £1, Грот, История Угрии, стр. 150, според когото този басейн не е бил
засегнат от сръбските въстания. Chaiandon, Jean II Comncue, р, 385, смята, че става дума за долината на р. Ни-
шава. 1 Златарски, История, II, стр. 388 и сл., приема мнепието на А', биречек, ИсторЩа срба, I, стр. 182.
бел. I, според когото крепостта Галиче била на р. Сочанипа при Звечан. Според Грот, История Угрии. стр. 150,
заб. 1, това е днепщият Галичник по горпото течение на р. Вардар, между' Шар и р. Черни Дрип. 3 За това
събитие срв. П. Тивчев, За войнишкото население във Византия през XII в., стр. 574, !i Т, е. от споменатия
Константин Ангел,
230
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
/, Romani itemm contra Ser bos Hungarosque
castra mo-vent
’Enel bk уриршу ijbi] xcitegxs bsivbg, a? too
cpvasi, -ffeQpov лещ, ti/r xaobtay dvTinsQti'Gra/iEvov
TO) уЁУЕС TO) C<MK(7) ЛоккоТс 'ijbn кдуррУ 3TEqI TOfC
uxqolg е/атглтаУхЁУШ, tote piv тГ/д Hu Bv'Qdviior
pf.iF.uv7]TO. £ч (V to smbv etog 4 throver/s ijbq тГ/G
аюад, лтрНяа xai аакюта Ev&faba. Ttokspiois rd
хата тцт Уедртзр' ylrsTai, art' too diicpikapyovG
EJitkiziovtos i/bi/ toig bevbQois, ’em Nat abv rb от оп-
те у aa vjyeioEv. syfia dvra/tEis IkaurviaQ тл1 gvu-
paxia Aok/iatais атсккЕоЦт paiEiyr, anovdr/v ktoj-
faro bid tov Aayyo/a/Qoi’ AEyopsrov yjbQOv biapt-
раСыу to GTQdTSvpa, wc TOis' JIaioGiv ev ЬещА m>-
(>ei'o/леуots oyppi^on уЁгоао тф ЦАодшсог oTQOxoy.
i'Ttd be. ёуугд Sdov гуЁУЕТО, гЩ ste£)O’’ exsiffev ,usr-
qki'fe лотарог dowdy ovoiia, (>g avcoffer doffer
T}/V EX$okip' dOlOpUEVOG Boobvav ТД? akhjQ Beq-
фхрд baitQEi. eotl be n Booi/to. cm тф ^eq^Icov
aQXJ.£ov7iavay xal awi/ d'xovoa, akP s-tyroc: tbiq, ttclqu.
t(/.vt]] xal £(“)V xal dQ%6[j.evov. o-ffev /г- /Вр’ Ovv-
rove rPo)(iatot^ avyxE’xoovxEvac СоуЁф] avzixa bq-
kdlOCO. Ip' TIG ev тф dak/fazayr ei7vei, oroiia nsv
ovx olba оттер агтф exeito, dSekcpbc Ьё аитсТу Be-
kootc pr, а,игры koyiiico пара daki-iatai: ovtl. ov-
tog tov a.QXiQov7i(ivbi' /.let dbekp.fi ttuvoixarr qr, тф
дрфак,иф Ье лущотЬфтн rvybiv трблср аугте/у avrbe
ovbait-q eqelt e7O), eq Tlatoviav avexcoQqoEv. evtov-
/М те ттокгг Ttva biaroiipag yodvoy J’i'.n'Qq. тоу pr/yl
алЬеощо'утатос udkima хатЬотр, lite t-qq ex лшЬоу
агтсЬ TQOtpfp perabovc xal лаФЕбагсод. bed bi] такта
ХЩята? бтркотг Геа^а dak/iariar ЬлоолоуЬоу аотср
хадютау елехВощ t/iaifiovksoyr те Ёхаототе tieqI
tovtov т'р aeikoyia Trslffeiv Ёбуе. тог avfliyayjiov. offer
htEtbi] Tip’ E?rf. dak/iaTiaQ Pay/salary 6 PsiT'QaG
fjxovasr oQ/o'/r, bvvdusi? ecu oimpuxia Aak/uaraiS
Ezre/ctpEv. avx'ia ,usv cPay,ualot£ трс eq tovQ Oorvovc
boa/iEVEiac aiferj i/v. tov be 'Pay/Miterr отратоо лро-
ocoteqo) %CD(y)vVT.o? ol ёл1 xopiaycoyiav еФоутес
tolq Ovvvolq 6Ьф ло/уеоо/уего^ ЕУТЕТУугулдтес sig
XEiQag f/kffor. fiaatkE’ig be avvaiakh/asayg avToy ye-
vo/ferr/G sImdwny tpua OTQaTsti/um, tov nQoycocfefia-
gtov ёпфопкВ/ботта STTS/iipE. xai bi/ Gb^tyokr/c ye-
/. Нова похода на византииците срещу
сърби. и унгарци
Тъй като настъпила вече страшна зима,
така че естествената топлина у животните се
събирала около сърцето и у мнозина край-
ниците премръзнали, императорът замислял
да се прибере в Цариград, А към края на
лятото през следната година1, когато шу-
мата по дърветата вече окапвала и местно-
стите в Сърбия стават най-леснодостъпни за
неприятеля, той събрал войската си в Ниш.
Когато на това място узнал, че от Унгария
се изпращат войски като военва помощ за
сърбите, императорът побързал да поведе
войската си през областта, наречена Лонго-
мер9, за да могат ромейските войници да
ударят идващите отдясно унгарци, Щом при-
стигнал близо до Сава, оттам той се при-
движил до друга една река, на име Дрин,
която се влива някъде по-нагоре и отделя
Босна от останалата част на Сърбия. Но
Босна не е подвластна на сръбския велик
жупан : народът, който я населява, живее и
се управлява самостоятелно,А по каква при-
чина се сблъскали унгарците и ромеите, това
веднага ще поясни. В племето на сърбите
имало един, чието име не ми е известно и
чийто брат бил Белозис3. И двамата били
на почит у племето на далматите. Той бил
женен за сестрата на великия жупан, но
след като бил ослепен по някакъв повод, за
който и аз самият не съм в състояние да
кажа нещо, се оттеглил в Унгария. Там той
прекарал продължително време и бил твърде
уважаван от крал Бейза, тъй като и двамата
били заедно отгледани и възпитани още като
деца. Поради това от благодарност към
Бейза той се заловил да постави Сърбия под
негова зависимост. И като го подканял не-
прекъснато с постоянните си придумвания,
успял да го склони към това. Ето защо, ко-
гато Бейза чул за похода на ромеите срещу
Сърбия, изпратил войски като воен на помощ
на сърбите. Тази била причината за враж-
дата иа ромеите към унгарците. След като
ромейската войска продължавала да напредва
по-нататък, войниците, конто отивали да съ-
бират фураж, срещнали движещите се по
пътя унгарци и влезли в сражение с тях.
Когато узнал това, императорът изпратил
протосеваст Йоан с войска, за да отиде на
помощ. И в станалото сражение унгарците
1 Събитията се отнасят към 1150 г. Срв. Златарски, История, П, стр. 388—389. 2 Дъгомирската
облает — по долината на р. Лъгомир, ляв приток на р. ^Морава, в Източна Шумадия. Вж. Грот, пос. съч., стр.
162. 3 Споменатият тук Белозис не с бан Бслуш, виден унгарски велможа, а крал Бела II Слепи (1131 —
1141), женен за сестрата на великия жупан Урош. Кинам се е заблудил явно поради близссттз на имената на
двамата. Вж. Фрейденберг, Труд Иоанна Киннама, стр. 33.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
231
VOUEVyS' OvWOl ЛООд Т(Ъу ' PwyaUOV уТТЦ&ЕУТЕд
(pEvyovTeg s? to tov morayov Ртртубтод pEV,ua xa-
tyyxay Eavrovg. sv&a yexyiovg dnofiaAovTEg фхотто
ауЕтаотуептт, 'Pa>yaloi Ье <pEvyovGi хата rcbrov
del stпорто, enl Tayav те потаудт ё/лЗоУтед ёлы-
b'llTTEQ ovbkva ccptoiv аутЕпфтогта ё/Злслоу, nahv-
obiag ёуеууутто. fiaGilevg be ёпт iiEGijg туд Etg
kSsT^EyiT^ay cytoovoqg top yjdQax.u. nygdyevog ovx
Е%(ОУ ТЕ flQ'&ElV EVda TOV UQ^l^OVnlivOV Е1УО.1 PV)'~
E^aiVSV, ЕУ тф ТЁОтд ,U EV ёр dnoQlp ёуЁТУЕТО, ETltT
be лодд тшу алюноуруоту Aalyarcov bwayeig ле~
(нурУЕСУ ашотд yxovGev OOmrxag еп1 Gvyyayla
оаоу ovx у бу адлдорЁхад, ёл1 та пдооо) Аослоу
иетууЕ тд атоатЕТ'уа. уёуул ует яотауой TaQa
ysyovoGtv ovbdv ovdayodey ' Pcnyuiois btEtpayy no-
Хёуоу' eheI Ье ёгтаЪка уЫот, Аалуатшу avdocdyog
oyiXog oma) yxiov tov bvrixov oQt^oVTU. naQayel-
ipavcog ontoig хататроахтод EigEq.dvy. onEQ oi tha-
odysvot ayoyvla xal Ьеет р/фуЕУоь ^Ptoyaici yXtyov
аууЕрЬоттед. fluoiAEvg be тцу ёх IIat6v(ov acptXEG-
bai прооЬохмуёууу Аалуататд ?о%оу тайтуу etvai
ryv ooooy&yyv ейатохсотата тенуудштоарерод, d.ya
be xal онопф тф Xovgovny nobg tovto XQyod.UE-
yog „vvv aiqpvtbiov Aalpdrai 'Pmyaioig Ьтеюлеоето-
fiat biavovyraP year у do ov yaxQav anakev yby
:wiovyevci Try nageyfiohyv. ёттЕсЬу yovv таууата
VUt yby EyEVETO, TOldbs Ttvd ЕУЕУОЕТ. E&OP EGTl 'P(D-
UOiOtg Ecrl ЛОЛеуОР l.OVGtV, Et not’ bldTQlfifyy ЛО1-
елО'&ш xqetov tov GTQaTov, odAntyya туд цуедад
dXaXd^Eiv дтрЁ, xal ovv-dyya tovto roig nkyfhmt
yivETai tov xal туу Etgijg ngug ёлЕтгор Ьшхаутеуу-
uetv т(р xcbyqj. bnavg oiv evravka anaryilyvat уЁ-
votTo tovto Ьу to rPuiyaunv edog eibdai xat a{-
rotg, aaAni^Eiv yev ёт тф nagavilxa nagextdEV-
оато, Xab'QatOTO.Ta be ха^ета roig отдагууотд ёуц-
уге rd {Зот2.Е1'№утаг xal фд ygy rovrovg aya yldco
dvtaxoyTi туд jteqI аитоу унаатоУ gdPтууос опосоу
onXotg те троаттотто xal ev ёттйёнтыд eotIv ЕглуЕлЁд
г%оута усоууу тотаотка xal туу nay avrov пуооЬёуЕо-
i‘)at xe^evoiv. oncog ye yyy ovx ent by/.Oi ykvoivro, txk
AEVOE nEQG/y.aiVloyani Т(~)У SVTEAEOTeyOiV jlEQiailTTIG-
7УТУ туу ЬлРоту.
Ot yev ovv хата таота enolovv' etteI 6ё
yby ууёоа Ьштрау&д уу, Ёёуес ovv avwtg tov
атуатоттёЬоь Од ёпс %OQTayO)ylav by-Ow kbv. bdey
били разбити от ромеите, побягнали и се
нахвърлили във водите на река Стримон1.
Там те изгубили иякои от хората си и се
оттеглили, без да се връщат вече назад, а
ромеите непрекъснато ги преследвали при
бягството им, Като стигнали до река Тара2
и не виждали никакъв противник да излиза
насреща им, ромеите решили да се върнат
назад. А императорът се разположил на ла-
гер по средата на пътя, водещ за Сеченица3,
и като не можел да узнае где се намира
великият жупан, все още стоял в недоумение.
Но когато чул от пленените сърби, че те
очакват унгарска войска, която скоро щяла
да пристигне на помощ, той отвел войската
по-нататък. Ромеите се придвижили чак до
река Тара, без да им се изпречи отнякъде
някакъв противник. Но когато те пристиг-
нали там, още преди залез елънце ги по-
срещнали безчислени пълчища сърби в пълно
въоръжение. Ромеите, конто видели това,
дошли да го съобщят, обхванати от тревога
и страх, А императорът твърде сполучливо
се досетил, че войската, която се е появила,
е тъкмо тази военна сила, която сърбите
очаквали да им пристигне от Уигария, пък и
при тази си догадка той се допитал до своя
съгледвач Хуруп, казвайки: „Сега сърбите
възнамеряват да нападнат внезапно ромеите."
И наистина недалеч от това място те вече
строявали войската си. Но тъй като скоро
настанала нощ, императорът намислил след-
ното, Когато отиват на война и стане нужда
войската им да направи някъде престой, ро-
меите имат обичай да тръбят късно през
деня и това служи като сигнал за множе-
ством, че и на следния ден войската ще се
задържи на същото място. С цел да заблуди
там неприятеля, който, разбира се, знаел за
този ромейски обичай, императорът заповя-
дал веднага да заснирят тръбите и при тайна
открыл решението си поотделно на всеки
един от военачалниците си. Той нм съобщил,
че е необходимо при изгрев елънце всеки
един от тях да вземе със себе си отбрани и
въоръжени хора от своя отред, да стой спо-
койно и да чака заповедите му, А пък за да
не бъдат открити, заповядал да обвият оръ-
жието си с обикновените си наметала.
Те направили, както им било заръчано,
а когато вече денят настъпил, императорът
излязъл от лагера заедно с тях, давайки вид
1 Днешната река Струма. - Тара с една от двете реки, конто се сливат и образуват р, Дрина, При
пея са били събрани главпите еръбски си ли и съюзниците им. Битката при Тара се онисва много подробно, като
авторът особено ироследява подвизите на императора. !! Според Васильевский, Из истории Византии, стр.
58, бел. 1 — Ситнипа. Грот, като се по.зовава на Иречек (К. Jirecek, Handelsstrassen in Serbien tmd Bulga-
rian, Prag. 1879, стр. 77, 78), приема, че нажните пътища за Босна, Дуброрпик н Рашка се кръстосвали не при
Снтнииа. а при Сеченица, която с по-близо до Тара.
232
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
xtd тмар агблХоид то лаоалаг ахалаУилд uua xal
лтбтлд, otg E&og ёай тснл,' vnoyaiovg avEgEvvaofyat
oiTuyvag to is та глттфФла тф атдито) ЕОХо,ифоиЁ-
yoig, s'uTtQom^EV ёхбХеоЕУ ievai. ёлЕсдат [ievtoi, ли-
Хе,шovg хат avто>у 16утад I'doiev, qл,буыу ёлфУуеХеу
ewq тоТд Ttdioniv iovtji ~Pcof-iatiDV Gvatu^avTEQ ф(ф
ev тер аскраХет ysvotvTai. отс yog ev ахады to)v
yiVOUEVCOV aloO^Gig ylvot.TO тф отдатдуф), EXeXe'UE
duo ftkv тб лдбттоу, dr xal or лоХХф) ало-
tXev теттадад, sir а t-ф xal ar dvxu xai т'ффд лХетОур
y/DQEiTg aXXgy te традетдотродоу xaiaoiqcd^Evo;
cpaXayya ETsgtod'Ev 1л1 tovs лоХен/оор tEvat лдои-
тоелет()‘ xiir upv JaXparai %Eig(6r agyoiw (pevysiy
eXaaaoutieнои? тф лХфОл., Eirravat 6e goupii лоб
тфд ладерфоХдд & Ш](Ф:1д otpioiv бутелЕрфет. елдаттЕ
6e тагча Фд ay st у г аитоь сот тф) аХХсд елютоу-
тор от. gar ev pta.it (ребумг ёлфаХХсогтш то AaXitart-
хоу, ило тогу хоитротёд-пг тоито)У xteivoivto хата-
Харфагбиеуос. оилсо rotvvv иахда? ёуёуогто лод-
EuopiEVoi, хал табу ел1 хатаахолф Ttvsg dgo/iaiot
.’s Т(,У фа<лХЁа )}ХФоу, GVyXEXOtlUEVOl ТЕ T'gV (р(О~
гф' xal 6sivo)g ФуоаЪугуд uotOttov xqeIgoo) eXeyov
oigartav ёл1 Фате-да тос лотирюЪ ел! qdXayyog
I'oiao&ai, ot'% 6 got ttovov Eyyatgcov, dXXd. xal ptu-
gt/у ti с/Ф'Хоу Gt'fiiiaytxdv ex те Ovvvcov 1ллесоу
xal <V/ x ;l тагу лид avroig ET£Qodo^ovyzo)v XaXt-
сроу. Оуууоэу ycig rd Xgioriavcvv ngeo^svovTOtv,
ot'Tot Aliooal’xoig xal Tovroig ou латтт] axgatepys-
civ EiGETt xal vvv diE-dyovTat vopiotq. wviovg te
out AuXs.id.TUig ot'OTQaTEVEty uXsyov xal dp xal
IIet'Qivtixovs. тайта btsidij fiaaiXEug gxouoEv, еууо)]-
G(ii.iETOs ,чф ti xal ^tao^Etsy oXtyot лдбд лоХХсог
xuxXayfyA’Tug 'Pohuhoi ot ёл[лдоо/}ЕУ ЕлодЕиотто,
OUVTOVOJTEgOV T/XaVVEV ЕЛЕЁуиУУ ЕЛЕоФн xal TOV Oij-
ptsiocpoQOv' еле! (У EXEtvog хЕх^хбтод ai’Tcp tov
1ллои оуоХф тф> oiW ёл01Е1Т0, аитбд /ЗашХЕид тду
aguafav dvaXa/3a)v хатетбуЕЛ tov dgopiov, ел I nvog
те ЛЕдюэлдд ysgovdog euvtov te ootic Et'g xal to
ogptsiov edidov ргтодфру тоъд ауплаXovg. ёг tovtq)
xal ol Togoq'OQot тот лота^бг хатесХдсрбтЕд (hv-
Т1ИЁт(олоь АаХрштщр 1'атауто. Ёл1 лХесотоу ои-
като че отива за набавяне на фураж. Затова
и заповядал на неколцина да вървят напред
съвсем невъоръжени и сиабдени с мотики и
лопати, с каквито обикновено разкриват под-
земните житни складове оиия, конто съби-
рат хранителни припаси за войската. При
това им заръчал, щом видят, че неприяте-
лите настъпват срещу тях, да бягат, докато
се съединят с идващите отзад ромеи и вече
бъдат в безопасност. Той заповядал още,
щом началникът им забележи, че нещо се
предприема, да настъпят напред откачало
двама, след това на неголямо разстояние
четирима, след това шестима, после десетина
души, а последователно и повече. Освен това
императорът стъкмил и друга фаланга от
стрелци, на която възложил да настъпи от
друга посока срещу неприятеля с поръчение,
ако сърбите започнат сражение, те да по-
бягнат като по-малобройии, ако пък никой
не ги нападне, да стоят спокойно пред тях-
ната бойна верига. Императорът постъпил
така с намерение, ако сърбите се обърнат в
бягство, когато той настъпи с другата част
от войската, да бъдат заградени и избити от
тия по-леко въоръжени войници. Още не
били изминали голямо разстояние, когато ня-
кои бързоходци от съгледвачите дошли при
императора страшно побледнели и с пресек-
ващ глас съобщили, че на отвъдния бряг на
реката безбройна войска се разгъва в боен
ред. Тя се състояла не само от местни жи-
тели, но и от многочислени съюзни отреди,
от унгарски конници и от хализийци1, конто
живеят при хуните, но са от друга вяра, За-
щото, докато хуните още от по-преди бяха
станали християни, онези все още се водят
по Мойсеевите закони, конто у тях все пак
не са съвсем неподправени. За всички тия
бързоходците съобищли, че воюват иа стра-
ната иа сърбите, а освен това казали, че там
имало и печенеги. Щом чул това, императо-
рът размислил да не би ромеите, конто вър-
вели напред, като малко на брой, да бъдат
обкръжени и притиснати от многобройния
противник. Затова той усилил хода, като ка-
рал и знаменосеца да следва. Но тъй като
онзи поради изтощения си кон трудно на-
предвал, сам императорът поел знамето и
ускорил хода. И като застанал на едно видно
място, той дал възможност на противника да
разпознае и самия него, и знамето му. В това
време и стрелците стигнали до реката и за-
ставали с лице срещу сърбите. Но изобщо
1 Според едно сьобщение на Кинам хализийците изповядвали юдаизъм (вж. маяно по-долу), а на
друго място (стр. гл. Vl!;) той съобщава, чс те са единоверци с турците. Хализийците са известии и под
името кализи в унгарските хроники, Срв. Moravcsik. op. ci:,, IIF pp, 338—-339 и посочената там литература.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кипам, Истории
233
dsiEQOL fia%)]£ (iQ'^OUEVOl fjOV’/Ji EjUElW’. ёлы (3s
7;ci^ fj piaoi/Mog auroig diBTp&vr) aij/aaia, т?Д те
уесргдид ЗлЕоуоуто ДаЛиатш xal aberar гРи)иа1ок
edfdooav dxoopohauov. d yvotK р’мсилнч (ротцхи
у do avtofkv ло{1еу, (jjgtteq EiQ^rat, та ngaaau^iEVa
хатагосот') glarys xal аотск ок ovv avroig тот
лотадбт д/лДдабиЕУод. ipr уау, ак /лос ло22ахк
(фоАА;, baiuovujy Ttra ум dydosiag л обо со тдю.тог
тб р та; ибуад xsxiviyuevo; дВ. Дараата^ бе
xalwt t'Tiu Еоаоп^щрсоу dicoxbueyoi атдат(юкЪу
ffyevyov ииок еок ёт bvayjogiatg туВоуго, то Зе
ало ТОуЬе ёл1ОГО(А(рвУТ8Т: OllOoF, TOVToK Е/ОлдОСУ,
ТУрсДоВВ ТЕ уЕУО,иёУ)]ъ O^fyOL ёб (ЩУОМ' Е-ТЛ ;0V.
. lalit/iTai. ydg Tijg ftaousoK aioOd,UEVoi xagovaiag
б/Дгогто «г^£г, 'Pto^aJoi те <p£tjyoi'Oiy dt-i ё.грЕло-
usroi лоллоод Паиютоу та г al ttrrcor ext tty ay. ote
33 I'ovodia^; те xat Boi'It^lvot, аубов uvopaow-
т(1та> ёл1 . 1а2,аатсид, йлЗ та; 'Pcouatcov ёуеУЕаОду
yeigag. t'xicif.EiK Зё лед1 ЛЛЕ10У0; тог Лотлоб ёлос-
е7то. блок itv аотф лауол/аау блоЬбуат тр av-
Tov уётотто, ygovov бё 3(3 тоито тдрётто;
аттф (or уао ex tov с%еЬоу аотсо ладГутау оТ
таутт/У ёхб.арог) ovve^)') так лада с Pw/taiotg отда-
т)]уобутсоу Ttvdg, еу oi; Рараддк те т/у xal Мс-
%а>р ф Emcbvvjiov Bgava;, xal kasiotui втеоос av-
6qe; avwvQyijaai ixavoi xal (ттоаттуубош bsgt'oi, ёл,[
Т1УО; SvKTOQEVTOV ХП1 dvdvTObg Si’ Zip btdiXEl.V ys-
yovog Aoyuvjg ayoortav атт eB лдоолтот x/ydwov
ёЛ?/2ахбта;. .ДаЛрАтат ydg лбддот так al/лоу 'Рок
tiaiaiv yeyovdra; абтог; xazavogoavTi:; ёлвотра-
tprjzjav те xal dvzpuswonot SoTgoav.
9. Ol uh' ovv ev tovtot; ipav. flaaiAzvg dii
rp^ TTjV OxdlGtV TTEQl'&ElliEVOQ бУЕТСр pZTjQt (РбхаК
ёл avrobg rft-dev, ёу удф те alpXotg Sep Eva /Л-
oov ovviovzag svqz'ov ёхатщуиды те dya(parda xal
ллхдбтата EAoiboQEtTO, bedtav avzoig лдооотЕфрауу
xal лоЛ&шхауу a.fjta'&iav sgycov. tt7jv 3e tov %(boov
Ti/V opvotv xat to Trjg %torog лдотртдбутоуу duETQov,
avzbg z?p obov xmdQ'/rjov ёлеобат uqiaiy ехеаеьеу.
3’3?? yag xal d/do avioig 'Ра>ца1оуу ovvi атато n2f}-
(кк- sv qj 3s Tpv noQEtay etI&evto, ёуёдоа ло2е-
ufcov ex tov dq^avovg ёхл'дЬ1]аааа wig еу бдютвда
1 Кинам явно преуведичава и пзтъква личпите
императора.
30 Гръцки изкори за българската история, т, V11
иито една от двете страна не започвала сра-
жение, а стояли спокойно. Но щом се no-
явило вече насреща им императорскою знаме,
сърбите се отстранили от моста и дали въз-
можност на ромеите да завържат престрелка.
Когато императорът узнал това (той стоял
някъде по-нагоре, както се спомена, и на-
блюдавал военните действия), сам потеглил,
за да премине реката с хората си. И иа-
истина, както често съм казвал, той винаги
проявявал в сраженията необикиовена и из-
вънредна смелост.1 А сърбите, въпреки че
били преследвани от малобройна войска, все
пак се впускали да бягат, докато стигнали н
една мъчнопроходима местност. След това
се обърнали и се сблъскали с ромеите, ио в
станалото сражение малцина паднали убити
и от двете страни. Като усетили присъствието
на императора, сърбите отново разстроили
бойния си ред, а ромеите непрестанно ги
преследвали в бягството им и избили мно-
зина унгарци, а също и много измеж'ду тях.
Тогава паднали в ръцете на ромеите Гурдес
и Вълчин, мъже твърде прочути между сър-
бите. А императорът след това считал за
по-важно да смогне да надене пълното си
бойно въоръжение. Докато той загубил из-
вестно време поради това (тъй като не се
намирали близо до него ония, конто носели
оръжията му), някои от ромейските воеиа-
чалници, между конто били Гифард, Михаил,
наричан Врана, и мнозина други мъже, пред-
приемчиви и способни стратези, преследвайки
неприятеля, се озовали в някакви мъчнопро-
ходими и стръмни места, обрасли с храста-
лак. Те се притеснявали, тъй като били из-
паднали в явна опасност. И то защото сър-
бите, като ги забелязали, че са се отдале-
чили от другите ромеи, се върнали назад и
се опълчили срещу тях.
9. Оиези се намирали в такова положе-
ние. А императорът се въоръжил и като се
впуснал в галоп да преследва противника,
дошъл при тях. Като ги намерил събрани на
едно място и притиснати един до друг, той
открито ги обвинил и ги порицал с най-остри
думи, упреквайки ги в страхливост и в не-
вежество във военните работи. Когато те за-
почнали да се оправдават с характера иа
местността и с извънредно дълбокия сняг,
той пръв тръгнал напред и им заповядал да
го последват. Пък вече и друг ромейски от-
ред се присъединил към тях, Докато вър-
вели, неприятели изскочили из засада и вне-
запно нападиали намиращите се отляво ро-
воеиии качества — находчивост, сила и храброст на
234
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
Pcopaloig ёлЕттдето. olid xar6xpv pdv ёллдфлЕ/э
diiyardgovoav ftaoi/.svg о AV: ogov Елеотдахр-
&ai pgiawEv' (lei yaQ ауЕлютдотрсод е61о)леу, ei лсод
p auTOV yEAQ'OGCLGO'Cll QI уеготто xoy do'yj'Cpv'xdvov
p tqv лада xoig rTalooiv efc EMslypr охиатруогута
xqv ppsgav dvdQElaq ev Грал’та. ol psv ovv em xyjg
ёгебдад ррбёу dgiov loyov лЕлда%61Ед dielvovxo
avtfig. fiaoilErg 6e рейса 6id)gag, E~r£tdp xovg ашр
ёугсо ёхм.амцааутад i'/dp, auxovg psv лодур-Ле, боо
6e ^vyytvdry nagEih/xpwQ tcov avxov, d>y 6 per
’laviwpg 6 zIovxuS i]y, axsooq 6s Qg xijV ’Атдю-
vlxov tod оЕпазтсщ/атодод eypps лалда, or о pa
'loy'vyvgg y.al avrog ёл/лЛт/аг Kavxayoi/Qp"6gl ovv
avwig ёл1 xovg nolEui'arg e%(6@ei. ol 6ё ём трд
бл/лоЕход aviov матауороагтед (удх'оф) yap махау.6-
gcog dlqlixiTO лаоа) у, I трд tov оизрасод бе ava-
бдорфд те y.al svqviag TSMppQicoaapevoi pdltma
(pgaioi ydg dxEyvxog ECpy.si, иле тот igeyep тфд 1л-
лао!ад лас трд dpxptdegiov xjeql та ол1а льгроеюд
ло11ф бтЕгеулиОУ) vxbxa бсбоуал ovdapq роуйуотто.
б 6е xpsvyovow елтОёреУод Isyerai oti pia бода-
ход crggoftotfi лЕуТЕкаёбЕма x(~>v nolspicov sig ypv
е'/Jailer. tr у do тадаууо nd GvyyvoEi (peqopEvovg
ovyygo'cstv dllploig о’ЗеА лбоахр ovvePoivev av-
xovg‘ техладамогта 6e xobg лагтад тле ox^pa y.a-
тЕРЕуншу xobg ctllovg stqs Ipava, cpsdyovol те e<ps-
лбрЕУОд ОУТЕЛОЛТЕУ (isl M' Ta VCOTCV УЛМ, igGpEL ЛСЦ,
doQaxi XQoJafvog. оте ооуелеое ti y.al toiovtov ww
xig лдолатабоо лю&еутхог amip то~ лтсоратод dvs-
vsyy.d/y (cv yu.Q yap/ay ёттууагЕ лЕл/.рурёрсд)
ёфЕт-уЕу ей лсбод t 'qv xoQsiay 6 xdlaiog лоюбрЕгод.
Eneidij те dyyov / №. ilea ysyovdra si бе олаоарЕГод
то $1срод у латарюу spsqeto tovtov. б tie lag хер
отт'фуе ёлфид ahov pkv sig ypv рреуме, opfisiojoa-
pevog 61 ёл xivoq хлюрроо ледс tov бср&а/.риу
лб'д'оед ладур'де харсгоутод 6е tov еллои aio'&d-
pEVog цбр тф> fiaQSt тизу d л leap, ла/лгбдорслу рёу
ov6e djg xffiele, тф) 6Ь Каутахотфр'ф) [Exvy%ave
ydp pdp r<~)v /jaotA£(vg ёлоуоьретод') еу.ёаеое ласою
ycoQ^Garxi GvaplywcOai roig /Зод/Задад, cbg ("iv
ovtoj Tip лдбд avzov dayolia елтхага/мфесУ отрад
ма1 uIitov yEVOtxo, мал етруё ys xov оу.олоо. (леФд
yd.Q тауюта tqqv ло/.splcoy о ^Tojavyrp; Syyi'DEv
меи. Но като узнали, че те са малобройни,
императорът дори не счел за необходимо да
се васочи срещу тях. Той непрестанно и не-
отклонно преследвал неприятеля с намерение
да залови самия велик жупан или пък воена-
чалника, който по това време предвождал
унгарците и бил твърде храбър. И тъй по-
ставените в засада неприятели нищо не на-
правили и се пръенали. А императорът про-
дължил още малко преследването, но като
разбрал, че хората му са вече уморени, из-
оставил ги и взел със себе си двама от
своите сродници. Единият от тях бил Иоаи
Дука, а другият бил женен за дъщерята иа
севастократор Андроник, носел също така
името Йоан, по презиме Кантакузин. С тях
той се втурнал срещу неприятелите. Но те
го познали по оръжието (то цялото било
плътно позлатено) и се досетили, че е той,
най-вече по високия му ръет и по стройного
му тяло (той наподобявал на същински герой
и наистина твърде много се отличавал с осо-
бения начин иа яздене и с ловкостта, с която
владеел оръжието). Ето защо никак не се
посвенили да се обърнат в бягство. Импе-
раторът пък ги нападнал, както бягалн, и
според както се говори, с един удар на ко-
пието си свалил на земята петнадесет не-
приятели. И наистина, движении се в безре-
дие и смут, те сами се тъпчели един друг в
пълно безредие. Той просиал на земята всичко
четири.цесет души, а останалите обърнал в
бягство и се втурнал да ги преследва, както
бягали, поразявайки ги непрекъснато в гърба
ту с меч, ту с копие, Тогава се случило и
следното. Един от тия, конто били вече по-
разени с копие от императора, като се по-
вдигнал от падането си (тъй като не бил
ударен смъртоносно), се опитал да побегне,
нещастникът. А като видял, че императорът
се приближава, изтеглил меча си и се спус-
нал да го удари. Но той стъпил с крак иа гър-
дите му, повалил го на земята и след като го
забелязал, че е получил голяма рана покрай
окото, отминал. А като отминал и видял,чеко-
ият му вече се уморяваподтежестта на досле-
хите и оръжието, императорът дори и тогава
не искал да се върве назад, но заповядал на
Кантакузин (той единствен от хората на им-
ператора яздел с него) да настъпи по-нататък
и да влезе в сражение с варварите, та по този
начин, докато те бъдат заети с него, да може
да залови и тях,и него, И наистина той по-
стигнал целта си, И така, когато Иоан току-
що настигнал неприятелите, той ударил ве-
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
235
dyer от о, Baxyivov тоу д.дуфоол(1тоу ла1ы цел иатд.
rov fiETapioErov, dieldoai то dogv лдофицгудВ?' ov
llEVTOl ye xdi Edvvil&r} rife длл<ОЕ<о$ длтсауртбоцд.
5 dr BiiGTQWpEd syvco agog aydQ&v btwxoii&vos
dvotv. отщипан)"}? У&Ф fiaadti xal OdvEpog 5laotlvrrjg,
ийлЕ(> гфф ерооф/Ерт. Bird. y.vv Tcov (lug)3 avrov
ЕлаубfiEvog (фшлМхЕтлл тф Каугахои&р'ф, xai ;/
/(«Z'i ало ystQog й/др syivsTO, h> tovtco 6e t&v
fiaofldQan' ciMov а/лауббеу gvqqeovtoq del ev t-oyd-
TuiT 6 Kavzcixov^voQ rfv, xal ei /z>) /Заоиеиь ty~
yv&ev ijdv) ларау-атеВ e^euev avrov tov xivdvrov,
fdeyjOE)' ol(««t ovbev fiaQficiQtXTjg Epyov uayatgag
yEveotyai тог атдрс&л'л, ой иду ovds at'rog i'aot-
kel'Q eqco xivdurov eyeveto. koyioa целое; yuQ d)S el
roig tov ’ItodWT])’ xvxkdvoiv елта teioq otoiv av~
roc dritrd^OiTO, ige Tai toiq addoig eig TQiaxoolovs
ijdi] dgtO'f.tovj.iEyoig хат аркротЕосог ievch, deiv syvio
тф лХфдтт ^vf-inluxifoEaiiai лобтедоу' exeiv&v ydg
i'ZToycoQovvTTov ryvajwOTfjvai xai tovq tov 3Icou.wvjV
лЕдютоеуу'фО’тол ebidg T]v' xal <5>j tov "ллоу uvcd-
xtoag лед1 peoovg EtcrflcioEv. аАла Tiva lOvwwjtai-
oai тер бдратс лройВцдбеф tovtov fdv di'pfiaQTEV,
loyid javri yah dp fiaQ0aQCp £vve/jaive xevijV туя
л/лора? деехлЕоесу тцт агуцф’. д.лд yeiQog de Aoi-
лоу e/vTQ) ооуеллекето. олер b Baxycvog te amdg
xal of лер1 exeIvov IddvTEg ’I&dwr/V li'ev avrov
fttinov, hu be ftaoilea дрбцср ifl&or. xal то лрау-
fta qyQtxrjb fiEGT-bv Tjv. d/./,d ^aodebg rd цеу dbov
fiET^iei, d de ларфрсдто giipog elxvaag лохуд. лао3
avroig IcTQETpETo nutcov del xal ла&иеуод, ecog
тагу аХлсог oxsdaG’&EVTcov eig uvt6v te xdi Baxyi-
vov ta TTjg uaypQ dxexoivaro zidar^ dvdQEiq. te
diaqdoovTa xal cd цап цл.у61Ц) eq dyav хеуррцЁ-
vov. цела ло/dijV yovv Tiva ovfurdoxpv Baxyjvcg
f-iev тер facile I rid aiayovog to fycpug xaTgveyxbyv
ЗлАлф-еу, ov fdjv xdi dteXanai to tx tov xq'Ivqvq
ёлс rag riQTYjfisvov Tjbvvgdp ладалЕтааpa.
ovtco fiEvioi tayvpa q лВуур yeyorev, d>g toI-q xq'i-
xovq ixavd'.Q ti'i oaoxi evc£>]Gaviae ел1 a/diGTov
ехтолоо&г^л, о de paad.ei'g тГ/g yEtQog tov fiaQ?a-
QOV ClCpeloflEVOQ тф ^’(fEl тф E&Ztis^t/'Cp ЛСЦ^ФоУ
tpEQOJv, 6 di' xal лаВг ?л1 toI'Q л.оХец1ог; EOtyd-
ликия жупан Вакхин1 в гърба с намерение
да го прониже с копието си. Но той не мо-
гъл да стори това, тъй като бронята попре-
чила. Великият жупан пък, като се обърнал,
забелязал, че го преследват двама мъже: на-
истина заедио с императора бил и другият
Иоан, за когото вече споменах. Тогава ве-
ликият жупан повикал при себе си седмина
от хората си и влязъл в сражение с Канта-
кузинл което се обърнало вече на ръкопашен
бой. В това време, когато варварите се сти-
чали от всички страни, Кантакузин се иами-
рал в крайне опасно положение. И ако им-
ператорът не се появил наблизо и не го из-
тръгнал от опасността, той непременно,
струва ми се, би станал жертва на вар-
варский меч. Но дори и самият император
ие бил въп от опасност. Той съобразил, че
ако сам се опълчи срещу седмината, конто
обкръжавали Иоан, ще се даде възможност
на другите, конто наброявали вече до триста
души, да се нахвърлят върху двамата. Ето
защо решил, че трябва по-напред да влезе в
сражение с мнозинството, тъй като, щом те
отстъпят, и ония, конто заобикаляли Иоан,
естествено биха се отдръпнали заедно с тях.
Прочее, като пришпорил коня си, той се
втурнал сред тях. Но когато замерил да
удари с копието си едного от тях, не го
улучил: варваринът кривнал встрани, та ко-
пието изпаднало от хълбока му, без да му
нанесе вреда. След това императорът влязъл
в ръкопашен бой. Като видели^това, самият
Вакхин и хората му оставили Йоан и бегом
се впуснали срешу императора. И работата
станала твърде опасна. Но императорът из-
оставил копието, изтеглил закачения си от-
страни меч и го завъртял върху тях с чести
удари. Той удрял иепрекъснато и лолучавал
удари, докато всички били пръенати и дя-
лото сражение се водело между него и Вак-
хин, който се отличавал с мъжеството си и
с грамадния си ръет. След продължителна
борба Вакхин ударил с меч императора по
челюстта, но не могъл да пресече мрежата,
която се спускала от шлема върху очите.
Все пак ударът бил тъй силен, че обръчите
на шлема доста дълбоко заседнали и се от-
печатали в плътта. А императорът отблъснал
с меча си нападението иа варварина и го
предоставил на братовчед си, след което от-
ново се спуснал срещу неприятелите. Но
1 Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей — болгарской, сербской и румын-
ской, Москва, 1871, стр, 429, 539, намира, че под името Вакхин се крие Первсслав; Васи !Ьевский, пос. съч.,
стр. 59, бел. I, счита, че. това е ръководителят на спсмагатслния унгарски отред; П. CpctlKoeuti, Стане и однсси
српских apxoHTHja лрема Угри]и и према Византии у половины Xil века, Гласник, кн. 54 (1883), стр. 180—186,
твърди, че в случая е посечен Стефан Неман, а Грот, пос, съч., стр. 166, го отъждествява със сръбския воена?
чалник Вълчин, Срв, Фрейдемберг, пос. съч., стр, 33, бел. 39,
236
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
3a£sv Uvat,' d2z’ ц«(/:отеуо> th 7 co Awtivva xai Btir.-
X^tog 6 ^agflagog етио/еЪ’ а?<тср т)\у бщир’ 7Ъ%г~
аау. цдт] усф то evvow exeivog (УАотАихиаувд ё<~>-
ХЦ.аиы^Ето, tug о('V тдд XEqjodrjg avup tAx^-G тло-
dECMvi'G evtev&et лаа тб Ъларт idcor атто) л/фДоч
улЕОЦ'ШМУето. tv тостад тсЪ л6т<р dvoiv 6 Каута-
xoi'tpp’OG dwirvAvir ‘Outequs еоте(Л)то %siq<jg. flaoi-
lei'G 3e dpt/’L тЕтгадахоута xolsyiftov алауииеле.д
doQva/aytcvg ель to от oart ле dev f)li):-v. ote dij xd-
xeivov eig {.irpuw еаЗсоу, op ?;dij мили/ЗаАшУ tx.
tov xard tov dtfftaAuoy EXtutjuov лаар/лА Tfixtoj-
QtcoadiiEvcG, dye^/TEi тоГтоу та/ tov отдалслЕЗот
TO OfyllElOT Е171ОУУ' U/lh’ETO Tob’l'V Kd'XEl'l’OG Xal
аУЕ-уРОУМ^Е ТРУ VEVlMptOTO. У.ОЛ. Дч'Щ’СООгЦтО. l.VX,
eig uay,Qu.y дё ZTOEOpEtG лада tov бухАо-лихос ext-
ra отдатбледоУ Tкотто dqv/jOTiav астат xaxcoy egoi-
TOVfieyct. yul di) fPoMECuG XE/Ercayag дхг yard
ptxgdv 0 dv)]Q агёт-ду eAevvot f.avtbv xanvyoitiEYOG.
xat paoiAEi.a ph’ осетесоуто лоооухбиЕуод, адАрхЕ
tovtco rip’ apaQTdda. б (У: тот ёдйдгогд tuxodv
dvavEVuaG, e’vOa xqo twv fiaoAeayg лсбсоу ixvwv
ek&lto хат aft а Ару настбу, boxoiG rd dsdoyuEva bu-
gtov, dovlog eg тот лаута EoEofiai'PeoqAoig aiava
flzfiat&V' ХО.У pEV ЕЛ1 TtjV EGTtEQUV CTQGTEVCLE, OVV
dtOxU-tOtG EXEodot WlAo2.Oy£l, xoAeuovgI ys pi'jV ЕЛ(
T-rjs * Adas лдбд otg rd лдотЕдот eiwOei tgaxo-
oioiG нас dtaKootovG y'/dij лоооелслsptxEiv. титта y.a-
ттдАоуха;д ^aotkEbg ел1 т'цу Ка/готата'уот лаАт-
дооцЕТ. ev Toi'wp Зе нас б отбАод тоуу dupi А1
'IraA'q dtaxExQayfiEVcg ovdiv BvgdvTtov цААе.
AaAptdrat uevtoi gvtco dij H, ёд 'Ptoualovg Етл'дг}-
Gav dovAov, госте xq6voig xcAaoig vgteqov Ovqe-
otv rijg dgxps ладаАтоагтЕд. taEidij fiuetAtajg tii]~
dh’ cvvEiddTog idaTEQcp tgov ddsAprbv астру eve'xei-
Qtoav, edEiodv те (bg to sivag urf п ai'Totg joAe-
лртц, xai Aege Ovqeciv ауоутсд лад avrbv fjAi)ov>
отш avroG ёлиррдЛЕСтол avapxulatg ЬлаисАлоАш
XsyaTTEg. dtxr]g zoirw adrotG dvotytTO^g ftgalisidv
тс еу. ftaoiMatg Oi'QEOtG avftiG rip’ адх}'р ^еуело
dJAd zavra pev vgteqoy.
двамата Йоановци и варваринът Вакхин смог-
нали да задържат устрема му. И наистина
онзи, бидейки пленен, се показвал доброже-
лателен. Като му сочел космите на главата
си, по този начин той означавал множеството
неприятели, което ще го посрещне. В това
сражение Кантакузин загубил два пръета от
едната си ръка. А императорът' пристигнал в
лагера, като водел със себе си около чети-
ридесет пленени неприятели. Тогава той си
спомнил и за оня, когото бил повалил и от-
минал, след като забелязал явната рана по-
край очите му. Като казал за бе ле га му, им-
ператорът го търсел в лагера, Наистина и
той бил намерен, познал победителя си и бил
познат от него. Не след дълго в лагера
дошли пратеници от страна на великия жу-
пан, конто модели опрощаване за причине-
ните от него беди. И по заповед иа импера-
тора след малко дошъл и самият той и се
представил като молител, достоен за съжа-
ление. А императорът приел да изелуша мол-
бата му и му опростил вината. Тогава онзи
се поиадигнал малко от пода, гдето се бил
проспал и лежал при краката иа императора,
потвърдил с клетва споразумението и уверя-
вал, че през целия си живот ще бъде роб на
ромеите. При това се съгласил да последва
императора с две хиляди души, ако той би
воювал на Запад1, ако пък войната би се
водила в Азия — да изпраща2 допълни-
телно още двеста души към онези триста,
който от преди бил навикнал да праща.
След като уредил всичко товау, императо-
рът се завърнал в Цариград. В това време
и флотата, която действувала при Италия,
пристигнала в Цариград, без да евърши
нещо. Все пак сърбите така спазвали покор-
ството си към ромеите, че много време след
това, когато отстранили Урош4 от върхов-
ната власт и без знанието на императора я
предали на другия от братята му, те се упла-
тили да не би императорът да им се раз-
сърди, което било естествеио в случая. За-
това те дошли при него, водейки със себе
си Дежа5 и Урош, като казали, че по не-
обходимост ще се подчинят томува, когото
самият той им определи.0 И след като им
било съобщено решението, Урош пак взел
властта като награда от страна на импера-
тора. Но затова ще стане дума по-късно.
1 Подразбират се европейскнте владения на империята, 3 Като зависим» от Византийската империи
сръбските князе трябвало да й изпращат сиомагателни отреди. Срв. История Югославии, I, стр. 65—67; П,
Тивчев, За участието на българи във византийската войска през периода на визаптийското иго (1018—1185 г.),
ИПр., XIX, 1963, кн. I. стр. 81. з Войната завършила врез 1150 г. 1 Сьбитието се отнася към 1155 г.
Срв. Historija naroda Jugoslavije, I, стр. 268, 5 Дежа, брат на Урош II. G Разрешение™ на въпроса за
престолонаследието било предоставено на император Мануил. Той предпочел да върне Урон-, за да не се. попвят
в Сърбия династични разпри, конто биха предизвикзли памесата на унгарците. Срв. Фрейденберг, Труд Иоанна
Киннама, стр. 33—34 и посочената там литература
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
237
10- A’uatZfirs Ав ёл1 туу Оыочуфт ё/убды,‘тот
rM Aa/.paiag лдбтедот умфбла-.д ефцтаь а у/чиа-
/JaV 1}Л.ф()ЕО1У ЛО/EltOV ЛЕЛЫУ.ИЕ'.'Од UOTOLg. ov 1(})V
ayry/oxx-l Лт aPcotjg ф,&е.т, 37.23 ygdaaaot лобтцот
rd re Ps аот.оу р/юппщета O'p'tuiv ёдф.оо xa> тцг
'PaMiakov аутуха ёиф'ОЕТ Ефод'.»'. t\TEidii yavy лдод
ratg vIot()OI' o%k-'t<g ёуетето, уетоу ооданГ] лад-
oi’Oorv цд ёх Видагиот Етошаоаиегод ег/ЕУ, Фд иф
тду бфлдта. тог xat.gov хаталдодвзгш, б у.гй цн-
/,гош yytxogk(.oxf,y.by еу тосд тоюот'лд уётеа^ас,
/.eiifieldop' ti ai’a/'iag. vxuta лдод тасд ахтасд еу-
тайка diarxi/Et’Et аотбдтла, 7л1 тЦ лтда/аг ;-(ре-
дето ало ротк/вод е/.хонеуот тот сллот алуфр еу/от.
E$ijg дё у'й гРториког отратбд тдбл/.р та/ аттф
ye'Qui'nGciaevoi Tip1 Ооупхцу ел/еготу, ётёютеосо те
лдоу/од-футед ар-ефмд del та ёу лолу exelqov. фу
дё ti хдцодфлтоУ ёгтайка ёл'( катеоа тот лота-
/tov idQt'/.ieyoy ZevyLiiyoy буотта, тыуёиут те хадте-
дбтцт/ xal ту и2лц йотра/ыд гхатогд е%оу. тойто
tjicidii дц е7 ёлкЗдоауд ё/ачт el/yv, avrov kle.dikn-
дот тот Ватагфут гууу пт дате флаг с тЯсле -ратфобу
аутф ёл д,де.7лрг) лЕ/дубта о дё тад туд у.Фиад
леоСВоу аддщу дтдцало^ето. ore xal Отттспт отда-
тбд £'/c6q8i нку tog 'Pantaioi.g ктитадб/мтод' ити
de E'/va) dyecptxrotg ёл(%Е1ОЕст pitlXioy, лдлТЕ/сбды
xal аЬтод тф j~>aoi/.Et, Xal то zozzror хат Egovotar
ф/етб те xal ё(ре.дето лчтта, }}у оуг Ideiv fp.cxtav
zraoav dogvxTyjTO)’ e/mvvo рьё-уду xal еОуц oZa xi-
POU/iEV(i те xil dvaorar ov ptevu, xat ф> vIoTgog xal
Saog лота/iol ё£ '’Д/лгесОу pEOVtvg ёл1 Опуггхцд
аътолат:'Covet v,/оси атткет eip Exdrega rr/i^oiievoi
xal peed л1е1tty/v oo)p- fg ravrv Tiakiv tdvTt'g ле-
gtodov, XEvovusTip’ ттаоат xal xarolxtov ogrwi'ov-
nay. ore y.al аотцу тф> рц-р/хфу 'Pcyiicuoi хатептое-
y/avro otxfav, лдаура ёт tqi; 'Pro/iaiojy us/iOToig
Evev/y/iaotv avaye/QdT&ai dgiov. тайп/. хатсод-
thoxtbg fiaot?.Evg ёл1 Zev//uvov p/.'&ev, ётОа 6 Ba-
татсг/д ха-дйлед еРаг/тш ^Едл'Р'-к' тф’ xQoaedQEiav
10. Императорът потеглил1 срещу ун-
гарците, считаики като повод за война про-
тив тях военната помощ, конто те преди,
както се спомена, извратили на сърбите. Все
пак той не тръгнал срещу тях, без да ги
уведоми за това, а по-напред в едно писмо
им изтъкнал това, в което се били прови-
иили спрямо него, и им известил веднага за
похода на ромеите. Но когато пристигнал на
дунавския бряг, никъде не се явявали кора-
бите, конто си бил приготвил от Цариград.
И за да не пропуске удобния момент, който
обикновено има най-голямо значение за ус-
пеха в такива случаи, той се качил на една
от ония лодки-еднодръвки, конто са привър-
зани към тамошния бряг, и се понесъл към
отвъдната страна, като вдачвьТ сам своя кон
за юздата. След това и ромейската войска
по същия начин преминала на отвъдния бряг
и нахлула в унгарска земя. Напредвайки на-
вътре, тя непрекъснато и безпощадно опу-
стошавала всичко, което срещала отпреде
си.2 * Там, на отвъдния бряг на реката, била
разположена някаква крепост, наречена Зевг-
мин'!, която имала достатъчно яки стени и
други защитни средства. И тъй като не мо-
жел да я превземе с едно нападение, импе-
раторът оставил на същото това място с
войска Теодор Ватаци, който бил женен за
сестра му. Самият той пък обикалял тамош-
ните селища и ги покорявал напълно. Тогава
и унгарската войска потеглила, за да се
опълчи срещу ромеите. Но когато разбрала,
че се залавя за непостижими неща, тя сама
преминала към императора и след това сво-
бодно ограбвала и плячкосвала всичко?
Можело да се видят там хора от всякаква
възраст, карани като пленници, цели племена,
взети в плен, да се разселват5; можело да
се види съвсем опустошено и лишено от жи-
телите си цялото снова пространство, об-
хванато като остров в унгарската земя от
изтичащите из Алпите реки Дунав и Сава,
конто горе се разделят една от друга и след
огромен обход отново се събират в едно.
Тогава ромеите разрушили самия кралски
дом и това заслужава да бъде отбелязано
като един от най-големите успехи на ро-
меите, След постигането на тези успехи им-
ператорът пристигнал в Зевгмин, Там бил
оставеи Ватаци, както се спомена, който об-
1 Войната .между Византия и Унгария се подновила през 1151 г. Императорът искал да накдже уп-
гарпите също за враждебпите действия па Гейза II против южноруския княз Владимирке Галички, който бил ви-
зантийски съюзник, може би и васал. Срв, Фрейденберг, пос, съч„ стр. 31. - Войната започнала с опусто-
шението на Срем — областта между Дунав и Сапа. Пак там. - Землин, дн. Земуп. 4 Това станало през
есента на 1151 г. Много пленници бгми заселвани па византийска територия - никои като стратиоти. За
стратиотите срв. П. АРутафчитв, Войпишки земи и войнипи във Византия врез XIII--XIV в., СпБАН, кн. XXVII,
1923, стр. 2. 32—-37 ; /7. Тивчев, За войнишкото население във Византия, стр. 573—574,
238
loannis Cinnami Historia -- Йоан Кинам, История
елосыто. dZz’ot то ryvAaxyfloiov еуоутед, Bog /йг
ovx eig tiaxoav faiflefloq'fhjxsvai ocyioL тог pflya
дТлрето, aoyvQGig avzon иЕтелишоуто' еле! о
itev дууеллето лщА.г ovtiaiiov, ~P(t)f.iaioi дё лддд
r<> TstyoiiayEiv ipg vyivovTo, л<юд tov ёлддгдреуог
xaioggcodflou) тед xirdvvov еу/лроу flaotAecog, coc
ел fWtflotg еутег-Аеу алоАкаудпслсеУщ ocoftaoiv h’~
dcnot to ry^ot'jyoP ail; - too (ie лоод tovto uva~
ysvoviog, oyoivovg те тсоу tfjajpjZwJ' xai тгс
хаЬрт.иата тсоу xe.qxpMv fcroflEUF.yci рут атциа
тф flaoiAs'i лауе.гуоу savTci'g. 6 с)е (ЪгЛле сРо)~
rialotg то&ссоу usv алохпутдусд ugdeva. тд 9/000-
QL'jy де ^eyaXcov /аеотиУ оу /pi {j-.ai)ai dyaflpv.
11. Таста ' Pcx>p.aioi хашлдораиеусн cog елг
РЛог лт.далсообиеуис е(]'£{юуто, лоаасЪ отдатолёдос
тот' аотсЪг лАВсо тду с/уддалодюресоау tow Ovt-
усоу dyovrsg fl/ax[av. al/fl отлсо еледасРоссуто, xai
друуеАЕУ ?/ cpflBB tov Ilaiovtov pflya ystgu ела-
yog.ev()V flaoEiav flvuqy тсоллф хатд. ‘Pcollo.il оу
ijxeiv, fldrf тдг хата ГаИтргу; ycugag Tuvqogxv-
ihxflg лоАе.роу естоусод дсетеухогта, oi: dfl svexa
уийсата flactAebg о.отиг fl^ivvaro, art- лада yy спиду
rfly avrov BPidipgQW puepoflyra {tovto yd.o epoua
то) Гарт pg g agyovvi ex eno} dydp илоолоудо) ' Pco-
gedotg Аута tovtcot cixovoag 0 flaoiLsvg to fj,f г
a)j.o OTgdT£Vlua xal door ev охееодюдстд fly xai
те) nAsiora тспУ pXtpQgfl&'icov л/.flflei dgt'&uov
xqeioogo rvyyavovra exsasvs дюлод&рстuoautvovg
1:л1 rflg dvTUTSQag /ueirai dyfipg' о de то длоРхтоу
rov отдатолёдоо dvajafcov, xatret ло Ла tcov otqo,-
тдус7)У ovx ЕЛ1,удф1оаиеУо:гу тоТд do^aong ЕлВуЕю
тду таууотду оо,ил^о.хро()geveg аттд)^ ivxcov of>
РоУТСОУ ElVCtl gJUllEVcg f'Qyoy TOV UEV ТШУ nQ’jfld-
tcov хотел siy eg flat лР/Ооод, лощёусоу de лоРег fl
xvvcdv exq/avevrayy cpEvyetv pvgdev cacoyvyo^evovg,
iidva) тсЪ avrobg xal rd Адоадётта ziequoc&Qsiv pto-
yig xal ауалдтсод doxov/usvovg, ore Asysrai' n xal
Totovrcoy. 6л оtoy si ptsv xal dvTixQvg noosloaevcg
sdoflsv avvep, ovx русо Piaiveiv, el de xal лдорд-
flsiag riTog олео outai evexa xal too evipuyomra
саждал града. Тези пък, конто го защища-
вали. здраво се държали, докато имало на-
дежда, че кралят скоро ще им дойде на по-
мощ. Но когато станало известно, че го няма
никъде, а пък ромеите вече се готвели да
щурмуват крепостта, тогава те, уплашени от
надвисналата опасност, предложили на импе-
ратора да му предадат крепостта с условие
да се оттеглят невредими оттам. Когато той
отказал да приеме предложението им, те се
навързали с въжета за шиите, свалили по-
кривалата от главите си и позорно се пре-
дали на императора. А той забранил на ро-
меите да убиват когото и да било от тях,
но им позволил да плячкосат крепостта, която
била пълна с много блага.
11. След като извършили това/ ромеите
потеглили към Сава, за да я преминат, во-
дейки със себе си плененото унгарско насе-
ление, което било много по-многобройно от
самата ромейска войска. Но още не били пре-
минали реката, когато мълвата донесла, че
унгарският владетел начело на голяма войска
с голямо настървение настъпва срещу ро-
меите, след като благополучно приключил
войната срещу руската земя Галица3. Тъкмо
заради това най-вече императорът воювал
срещу него, защото против волята му се бил
опълчил срещу Владимир3 (това било името
на галицкия княз), който бил в договорни
отношения с ромеите. Като пул това, импе-
раторът заповядал другата част от войската,
целият обоз и повечето от пленниците, конто
били безбройно множество, да бъдат прене-
сени през реката и да останат на отвъдния
бряг. А самият той, като взел със себе си
отбрана част от войската си, с най-голяма
бързина потеглил, за да влезе в сражение с
неприятеля, въпреки че много от военачал-
ниците не одобрили решението му. Той наз-
вал, че е свойствено на вълците, а не на
лъвовете да се втурват сред стадо овце, а
когато овчарите или кучетата се появят от-
някъде, да бягат безерамно, задоволявайки
се на драго сърце само с това да спасят
себе си и плячката си. Говори се за него
тогава и нещо друго, което аз не мога да
похваля, ако и това да му изглеждало за
предпочитане. Но ако той взел това реше-
ние от някаква съобразителност, в което съм
убеден, и е изхождал от това да накара ро-
меите, конто били с него, да се сражават
храбро, в такъв случай считан, че постъп-
1 Става дума за нападенията над унгарска територия — в сегашен Банат, у Южноруската об-
лает, територия на Галичкото княжество. й Става дума за споменатия вече галички княз Владимпрко. М. В.
Левченко. Очерки ио истории русско-византийских отношений. Москва, 1956. стр. 179 и сл ; вж. Л. Ан?елову
История на Византия, II, стр. 183,
loannis Cinnami Historia Йоан Кинам, История
239
'Prouai'ov? архр avrtp dyajvisTo'&ai, от^охругкр?
pyppai Brtvoia? ci^iov slvai. sxEtdi/ ydQ tcot £dov
vaudrcov d^atceiy co? глатт1аоо)т rot? PlaiGOt ov-
VEGxsvaoTo pdp, ладрууоа тер тру отоладуёаг ctu~
ЛЕЛ1ОТЕУ(ХЕУСр Но.ТШО. TGV ЛОТТЦТОО 0%fip Л@ООеб%Т)-
хота avTov ovv xat? rawly icjrao&ai, -py Ss лоте
cP(Ou.aloov tl? cpvyd? ел1 tqv etequ-v idjy дшлоод-
aEVEofiai a!?io[vj, tov dk d/2d fipds doav лрооло-
isto'dai tov clvd’QOonov, „xav avro?“ sdsys „ласЛ-
coiiai fiaoiBib? Вера ыгуу ларсутсог ёХбиЕУО?, ало-
XQOGXOIELGVcd 08 TOV? l6yOV? %F(>)V, Ц l';V Up
ovtco Ttoioyy tov avrixa ovx EXq;EV?p ахаохоЛолю-
p,6v.u ravra f,iev cods diSTa?axo, ftaQOOi’? olp.ai d)v-
Qav rot? отраткотсм?, олео рдр е<РЦУ, Btev^ev
vxavciyvd?. ту? yaQ ёх dsi/aa? dypoeoj? ovdapw]
ларооац? dvdyxy i? ryv ел1 tov •Odgoov? /летао-
XEvdfaofkti dQvoyyv. ueB.ovti de tlpri лог EXEifisv
anElavVEtv yxs тс? doQvaXdoTcav " Pev pialcov cpvyd.?
ex ITatovcov туг tov foyo? ooov ovx уду ццугсоу
sepodov. Todxcov ал.оооа? 6 fiaoikev? ovxeti xarsystv
Впаду о io? те ёуёуЕЮ, tc? ш] ztqoteqov dcprxouEVGV
to Oiivvixov cpEvyovoiv Елсд-л-'д'О.ь do^Ets 'Pco1.10.101?.
Ta^df.iEvo? Totvvv e%coqei лоМцлог?. cb? dv 6
per ov лад^г, Ве/.ол? ds б та л(ВЬта лар ёхеВор
cpEQOOV (Mndrov таотуу xaAovoiv Ovwoi TyV oq-
ypv) ov paxQdv slvai уууеХаето, олооду ёл sr.si-
VOV ECpEOETO. ёлЕсдб] ТЕ GWSGXOTO^EV pdp, ТС V 1'ЛЛОЬ
ало fid? аутб? те ел1 ту? д.ол/до? илл'юо kqo? тоТ?
Олко1$ fa/TVOJOE TOl? C1VT0V Xal TO OTQaTEVpa ЕЛ1
тот? o.vTOt? gvvdiyyaysv draw, ту ci3 voTEpaia Be-
Xogi? pB EJiidvTO fiaaiXsa ло&диЕТО? cfiyETO лат-
gtqcltI ox}jq:Ei? Tivd? oi’y vyist? а>’ал)моа?. лоб-
cpaoiv yaQ tov (ysijyery Exxooi^dctwo? piepqvvofiai
avTCp ЛОО? TOV ptjyb? $q.aOKE Ту? TTQOXEtpEVp?
daoxBrovri co? тле BQaviT^ofiav лоВу Isvac, оло)?
EviEO'dsv pta/dov 'Paiputoi? lEvai e/.'&siv аотбг уё-
toito. fiaoiAsb? de tov xal sigeti duhxsiv алос/б-
i.i£vo? Ел1 tov .ToTapibv Bfiwv Елеоаюото^ ev Boa-
vtT^ufiij те ysyovw? Еутао&а t]vM&to. bByop dk
voteqov xat хаРаИло лоъ тр? Owvixp? (bvof-iaorai,
ката му e достойна да се спомене като
военна хитрост, Така, след като вече се бил
приготвил да потегли от Сава по-нататък, за
да посрещне унгарците, той заръчал на тоя,
комуто бе поверено началството на корабите,
да се отправи към отвъдния бряг на реката
и да стой там с корабите си; и ако някой
беглец от ромеите дойде на другия бряг и
пожелае да бъде пренесен отвъд, той дори
да не си прави труд да го погледне, „Дори
ако и аз, самият император — казал той, —
дойда при тебе с намерения по-други от се-
гашните, ти не трябва да обръщаш внима-
ние на думите ми. Ако ли пък не постъпиш
така, ти не ще избегнет наказанието - вед-
нага те бъдеш набит на кол.“ Така се раз-
поредил той и по този начин, струва ми се,
отворил на войниците си вратата към сме-
лостта, както вече казах. И то защото, ко-
гато няма никаква полна от страхливостта,
по необходимост човек се променя и търси
спасение в смелостта. Когато императорът
вече възнамеряваше да потегли оттам, дойде
един от пленените ромеи, който бе избягал
от унгарците, и съобщи, че кралят им скоро
щял да настъпи, Като чу това, императорът
не можа повече да се въздържи. Той се
боеше да не би да се получи впечатление,
че унгарска войска напада бягащите ромеи,
преди да е пристигнала, Ето защо, като строи
войската си, той поотстъпи назад. Но когато
кралят не се появи, а бе съобщено, че Бе-
лосис1, неговият пръв сановник — унгар-
ците наричат тази длъжност бан, — се на-
мира недалеч оттам, императорът бързо се
понесе срещу него. И тъй като вече се
мръкна, той слезе от коня си и легна да
спи върху вътрешната страна на щита си
заедно с цялото си въоръжение, след като
нареди цялата му войска да направи същото.
Когато пък на следиия ден Белосис узна, че
императорът се приближава, той се оттегли
назад с цялата си войска, като скрои няка-
къв безсмислен предлог за оправдание. За
да оправдае бягството си, той твърдеше, че
му било съобщено от страна на краля да се
отклони от поетия път и да потегли към
Браничево, за да може оттам по-лесно да
нападне ромеите. Императорът пък се въз-
държа от по-нататъшно преследване и като
дойде при реката, премина я, пристигна в Бра-
ничево и там се разположи иа стаи. Малко по-
късно той намисли да събере плячка и от
друга една облает иа унгарската страна, гдето
се намира планината, която местните жители
1 Белосис, т. е. Бела.
240
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
лрогореЮа/. d/avopi/sis I:>ooi'ar/v liu/i отдатрфцщ
елет/леу, os xal агтдд eh т(7)г aviary ё2ёр£то тф
УаЦа cpvTjvai блеоратсоу хата д/ёгЕ&т 6p тега ёд
/?аомеа Тсосп’П/н Гсг/г ло/Лхр лротЕроу ёВ
Фо')у 6 de Tipr/g ts uete6(0hev ixavOg xal хгфод
Svyysvovg Tiros Цтуук xappg тлф). ovw? 6ё 6
BcQlO^b Лрд? тф-) %Ы(Хр ySVOL/EVOS TlcQUJEl Tag
туфе xcoiuoh62eis avac,T(a(hv. л/л/Фетл те хаттлисоу
uovovov%i бТРуо%())р01'иЕУа^ xal латто/о/д лЕрфдт-
tteaS ovoag xa2aig. vte d/; xal (pd/,ay£i tqioIv Ovv-
vtxaig eis ybiQUS O.'V'Ov ETQey итб те хата yoaroS
аотду фаослёа лар/лтса oi т/дВа >.g, xal ftaovg rats
/BpslBaiS exei i) st araoToOpas si? тд 'Pwpaimv
tj/^e бтсатрледот. d дё фф yvov? W£ B^QiGpg
таЪта oi< фатл/В'? "PtopaiOJV e(руаорёто? ecv%e
Haioviav та dsira, финора^/фад длОат Edl/oxEv.
ov ,афт хал ёдь'угф-}/ Вофоц ovppisai тфг/ vvxtos
глд 2.арлал лЕра/оллр.и.тср, а? лоМ.ад ex tov
отратолёдоа ftac/lB'S тлатГррЕУ аатф. are xal dvo
raw ex tov лефыт хата/.oyov ел/ tI/s атилёрад
ETI AE^i) ETTES O'/ydr/S lOv ОТ'ТТТОТ (tTp/XOl/EVO.)V zds
тф/де 6^82.'dvvT8S 26%pas 2,crf)-£iy Toxvaav. таите, xa-
tcoq^coxOs фаоВ-егд ji62els tf та? Utiqigtoiovs aos
ёттф xQaTvvausvos EVTavO-a дмтр/ффт елснВто, охел-
touevos тот * Igtqov ts arflig diafifjvat xal тФ:> ф/yl
ооилАаифоЕа'ды ле@1 Фатёрат rov vlaxqov oyjhyy
ёУбтдатол£дЕ1\11ЕУор xal а/ тф. олер Exsivog fiathov,
лсд? rrjv ало rqs тоу/]? олодл/лабад ёхфасту, pi/
xal ev tovtto dv6Tv%i'fcmoos латоФАедо/а ло/лдг to
Ovwtxov EXTQifiij, es fiaci/.ba лёр/pag E/Qr/vBa dis-
2.ёф/тоу too А01Л00 те fiaaJ.Ei'S e; В/фатиот 1]A$ev
длд &o/dpфсо те лорлятсад /.орлОа Фетр та yapt*
(TTrjOta E-d’VOEV.
фааФу-Ь? дё Vur£dr тедт llaiova»' фууа roig
fpddoaoiv (Ъдстотта ёдал^аОк та/g HapiOTQi'otg
ЕЛЛЕ'ФфбЕб'да/ л62.еы diavoEiO'dai pecdebv, лвоср&а-
vsiv рлр/уЕто Tpv syysiQpGiv. xal d?/ лрдд та/g TOV
"Igtogv xal ла/AV cix^aig ?) Tclyovg si%e ysvdpEVos
dvTExafir/TO rqj Ovvvtxcp ел1 Фатера ЕУЕотратолЕ-
наричат Темне, и изпрати натам Борис1 с
войска. За него се говореше, че произхож-
дал от същия род, от който бил и Гейза, ио
поради някакви раздори още дълго преди
това бил дошъл при император Иоан като
бежанец. А императорът го бе заобиколил с
доста почести и го бе оженил за своя
сродница. Като пристигна на снова място,
Борис обикаляше наоколо и опустошаваще
тамошните селища, конто бяха едва ли не
препълнени с население и изобилствуваха с
всякакви блага. Тогава той влезе в сражение
с три унгарски отреда и напълно ги разби,
понеже те мислели, че там присъствува са-
мият император. След това той се завърна
оттам и пристигна в ромейския лагер прето-
варен с плячка. А кралят, като узна, че не
ромейският император, а Борис е извършил
всичко това и е нанесъл огромни опустоше-
ния на Унгария, с ожесточение отново се
впусна да го преследва. Все пак той ие можа
да влезе в сражение с Борис, тъй като той
през нощта бе вече преминал на отвъдния
бряг при факелно осветление: императорът
бе наредил да му запалят множество факли
откъм лагера. По същото време двама от
пехотните отделения бяха изостанали на от-
въдния бряг, но когато унгарците пристиг-
наха, те можаха да се укрият, като се вмък-
наха в тамошните храсталаци. След постига-
нето на тия успехи и след като завладя
крайдунавските градове, доколкото му беше
възможно, императорът престоя там известно
време и замисляше да премине Дунава и да
влезе в сражение с краля, който се бе раз-
положил на лагер на отвъдния бряг на Ду-
нава. Когато узна за това, изпадна в страх
пред съдбоносния край на своята участ — да
не би, ако и тоя път претърпи неуспех, след
това унгарците да бъдат напълно изтребени —
и затова посредством пратеници влезе в
мирни преговори с императора. А императо-
рът след това пристигна в Цариград, мина
в триумфалио шествие2 и нареди да бъде
отслужен богу великолепен благодарствен
молебен.
Когато императорът узна, че крал Гейза3,
раздразнен от предишните поражения, възна-
мерява внезапно да нападне крайдунавските
градове, той побърза да го изпревари.4 И
така, колкото се може по-скоро, той отново
пристигна до бреговете на Дунава и се на-
стани срещу унгарската войска, която бе
1 Унгарският принц Борис, син на крал Коломан и Евтимия, дъшеря на Владимир Мономах, известен
като Борис Коломан. Относно причините за ыинаването му на византийска страна вж. следващия текст. През
1151 г. един преден унгарски отред, пратен ерошу византийните, преминал заради него към тях. ,J Счи-
таете се отнася към същата 1151 г. 3 Гейза II (1141—1161). 4 Това станало през 1151 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История 241
bevpiEvcd xai аитф. ,us%qi /лер ovv tlvoq ovdeiSQoi
Хщкоу aoysiv vybDov, аХлход te xal veojv оолсо
' Pcojtm'oig £v тер тешд лсцюга&у. елет дё fjttEQaig
tigIv vgteqov 'Pcoiiaioi ёх raw ладбгтоп' уаолтуу}]-
capEvoi axdua du л^Есота xa&siAxvaav eig tov
лотариу, yvovg та лраооирЕга тсоз' Пшоуоуу 6
у 4$ dsioag те, oueq Zq'tyy, p,q xal 6e6teqov утоугр
хсод ueqi агтог xtvdvvEvor] tt] aQyij, "D-l °vpt>doEig
xal uaAiv eycbQEi. ттоео^пс ts леилрад ргЕТто %t-
Aidaiv ov л).еоу dsxa ^TjpaoPP.v to Ovvvixdv, Tip’
apAiyv to)t aiypaAwTwy xAiybvv ал.о'/.аи,ЬйУЕ1У av~
big. ovtco ydQ cptXa did fiiov 'Poutaioig cpQovpuEtv
Heys xal fv PnocHidvdoig TEid^Eafiai aicbva тог
лагта. ел,1 lovTOig ovv тт/д sippy pg т Head do pg
РнеТЬеу 6 r Piouedinv dvs'Qedyvv отдай, g.
BaaiAsug Ьё vscotsqi^siv xai лому tov Паю-
vaQ%?]v dxovoag (ov yap lyvtfyj-xo турлхиЪта nsQiv-
pQKjjuivog), pdq трд eul tov ' Iotqov xal ucIaiv q>E-
Qovaqg рлтето. wv Ье лдбд tqv sueaevgw ёхлАа-
ysvxcg nt'Qi EiQTpn^g те xai avbig diTvaQsaftevoaip-
POV, TOTE f.TEV EAVETO OQ'LTJIV (~) лбИрюд хал тд. трд
EiQijvtjg eye ла xa^d, д/л yip <5’ voteqov Avdgovlxov
tov /jaatMaig E^adsAipov тад avuag svddvTog хата
Popualcov xal avfhg ёлоБуаолЬгр aAAa тагта uep
vgteqov (pp. 1O32O—11819; 11 91r—12Olo; 121
и -is)-
8. De Naisso, Branizoba Pelagoniaque notitia
Tovtov dp t6v aycova лдбд ‘Hgaxkela лоте ту
Mvoa/v yv/iva^opiEvov ftaoiHcog, tetv^xe tov sAv-
dgovtxov tov ое^аотохдатодод леи da Зооаууру, ле-
Qtxa^Aq Tiva vsavlav xal ауакиаиav, avriXQvg 3ia~
Kixov Ttvog дбдатод лдооролЦ flaTEQov лудам) fjvai
toiv dqp&aAjwiv. d&Ev xal лада1л.т‘ЬЕ1оЬа(, агтср to
dvouHypa be^cov лдоло^Еотсадубу те лдогре^луто
xal eg то tcov лоттоаераотсог avs/St fiaaev agtojiia.
tovto, qzaat, peydAa туд ’Avdgovlxov xablxero -ipu-
разположила лагера си на отвъдния бряг.
До известно време нито една от двете страии
не искаше да почне сражение, и то особено
поради това, че дотогава на ромеите отце не
им бяха пристигнали кораби. Но когато ня-
колко дни по-късно ромеите постройка ладии
от началння материал и довлякоха в реката
твърде голямо количество плавателнн съ-
дове, унгарският крал, като узна за това,
което се вършеше, се уплати, както вече
казах, да не би в случай на второ пораже-
ние да се изложи на опасност престолът му.
Ето защо той отново прибягна до спораз-
умение. Като изпрати пратеници, той поиска,
щото унгарската войска, която бе загубила
вече не по-малко от десет хиляди души, да
получи обратно останалото количество плен-
ници. Той твърдеше, че при такива условия
ще бъде приятел на ромеите през целия си
живот и вечно ще остане в договорни отно-
шения с тях. След като мирът бе сключен
на тия условия, ромейската войска се оттегли
оттам.
Когато узна, че унгарският владетел1 от-
ново се бунтува (тъй като не можете да се
помири с претърпените поражения}2, импе-
раторът;! отново пое пътя към Дунава. Но
при пристигането му онзи се изплаши и от-
ново изпрати пратеници за мир. И тогава
войната помежду им бе прекратена и възсия
доброто дело на мира. Впрочем малко по-
сетив по вина на императорския братовчед
Андроник4 отново бе възбудена война срещу
ромеите. Но за това ще споменем по-на-
татък.
8. За градовеше Наш, Браначево, Пелагония
Докато императорът водеше това сраже-
ние при Мизийска Хераклня6, случи се, че
Йоан, синът на севастократор6 Андроник,
твърде красив и изящен младеж, беше осле-
пен с едното си око поради удар в лицето
от едно италианско копие. Затова, като ис-
каше да го утеши в нещастието му, импе-
раторът го повиши в протовестиарх7, а след
това го въздигна и до чин протосеваст. Каз-
ват, че това твърде много засегнало Андро-
ник8. Оттогава той страдаше и винаги за-
1 Става дума за Гейза II. 2 Описаните събития (опнтите на Гейза И отново да се приближи до
Дунава и отблъскването му от византийиите) се датират от септември 1152 г. до септември 1153 г. Срв. Фрей-
денберг, Труд Йоанна Киннама, стр. 34. 3 Мануил I Комнин. 4 Андроник Комнин, бъдещият император
(1182—1185), бил братовчед на император Мануил I. Срв. за него Д. Ангелов, История на Византия, 11, 1963,
стр. 199—208; Р. Tividv, Ke regne de I’erapereur de Byzance Andronic Ier Coinnene, Byzantinoslavica, XXIII, 1,
1962, pp. 19—40 и посочепата там литература. 5 Мизийска Хераклия, или Пелагония, е дп. Бито.тя в Маке-
дония. G Севастократор — виста рангсва титла, която получавали родвини на византийский император. Била
дадена най-напред от император Алексий J Комнин на неговия брат Исак Комнин. Срв. Prehier, op, cit., pp. 139,
142—144. 7 Протовестиарх началник на императорския гардероб. Срв. Brehier, op. cit., р. 130; Ангелов,
История на Византия, II, стр. 44. 6 Става дума за братовчеда на императора Андроник Комнин.
31 Гръики извори за българската история, т, VII
242 loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
yftg. шдггсоу toivw sxsfrov xal boAcftostg del
EXlVOdjv, 0710X8 jjlSV TlQOOSyaiS 87U zftg KtA'txoyv
EozgaTSVE oovA.Tav vftv Natoov Ье xal BQavtT^oftj'qs
coojteq ei'qqtgi aQxftv woiev&eB, yQdf.ip.aoi тф
IJaioiwv гл1а%г£лто fyyft ei ya fiovAopsvo) mi-
•Oso-dat Tivoavvibi ovAAfty oito tf/S Ey^StoftasaJS агтси,
PsiOav ds tov Etyewv n'y?] Boavirftofriy; те аотф)
xal Nat oov v^sxozftotodai ттбАеоуд, ojtcog uevtgi ptj
ехтгиота татта yeyovoza VTta'tTtov avzov rov Aoizrov
xaTaorftocovzai, syvoo etsquv TQa^eot)ai. ibtfAov zoi-
vvv ^aotAsi ftovAsafrai тшг хата Ilaioviay uvag
dwaoTtov qxAicog avzcp ^nouqtECEOilai aQSapEVovg
дбАср v^eAtAdtv Pro TijT eavzoo padiug -Ota vat ла-
/Лицу. ft асп Ast'S Ss ftvvuT цеу tov ddA.ot" s(pi)Q yaQ
т/ёт} xal sig yNloas avrep rd yQthtuaza eAPeiv, bft
cbv ’AvdQdvtxos та) UatordoyT] та лпоыоцнёга Атоу~
yavs dia)uoAoyr)X(ug. T&Aey%siv dt; fysAarv avzov
Eqiqoi Trots iv хата zavza firjbsv ил oot sAAo рЕУтр. d
Ье латта тЛтф tov Аылоо лтда/оро^ат tqotiov
елоцхад o’tydsls dbews sg ts Owtovs xal tov
’AAaaavebv Ьтелоес) ft eveto yftya, hqos PtxovQtav sv
xoiqqj xai ahbv елтоло)цеуо;. tovtu ’AvbQunxos
EoxsvcoQyxdig Pl BvftavTtov ftAtie, Tas psza^v ePoo~
palcov xai. Ovwcov слот bdtg ft by тот qxzivonsvcp ts~
tsAfxcos. ftaoilsvg df obx olba size ftAixtartiyy
avTcp утуоудта root/ ftg zs аттф uEzaAaybvTa
xal ла/Ьттад zftg avzftg, (ftusAt'i xal bQopotg те
avzcp xal лт&аьд xal dyatotv oAAois avyyvitvaoi-
psyov ttoAAois) sirs xal dAA.6 w Pvoovuevos, tots
psv xal efi ftvslyxto xaxoi'QyorvTog. ettsi Ье логе
xal ev 'HpaxAsta tysvEzo ту Mvoary, ftv Ils'.ayo-
vlav Ttvl уАФтту хатахоАои&оогтЕд 'Pcopaloi vvv
dvopdftpvciy, EtftAvfrs pEV лоод ftftoav d ftf uiAevs
s'vvvyo:, соолто sio'rfAsi та лоА/ф xciTaodpfvos- ft
yaQ zov oiftpazog арфу уЕУтитбтуд xal лтод uqx-
tovs sftftyE xal л(.од wvs dyQto^g dvfiaxTi/.tftE rdyy
ovaiv ziEftjj та лАгтоха ovv axovdep igvfvziAsxopsroy.
sAsyszo ds at; xal zEffmQdxiozo та луауга xal oys-
bdv Tt PAotote лдод zo7s oxAois ftv, Tag tog sq-s-
qeto zov osftaGToxQdzoQog ’/oaaxiov xal rov /.tsyd-
мисляше коварства. Неотдавна, когато вою-
ваше в Киликия, той подмами на своя страна
владетеля на Палестина и султана на тур-
ците. Когато пък му бе поверено управле-
нието на Ниш и Браничево1, за което вече
се спомена, той чрез писма обещаваше на
унгарския крал' да му отстъпи градовете
Браничево и Ниш, ако онзи го подпомогне
в намерението му да овладее императорский
престол и ако действително успее да по-
стигне целта си. А пък за да не бъде запо-
дозрив в случай, че това бъде разкрито, той
реши да прибегни и до други средства. Той
съобши на императора, че желае да подмами
с хитрост някои унгарски князе, конто са
завързали приятелство с него, и по този начин
лесно да ги подчини. А императорът разбра
коварството му: още преди това в ръцете
му бе попаднало писмото, чрез което Андро-
ник се бе договарял с унгарския владетел,
както се спомена по-горе. Но тъй като же-
лаете да го разобличи, императорът го остави
да действува по своему, без да се страхува
от нещо. Андроник, като вярваше, че вече
всякакъв повод за подозрение е отстранен,
безстрашно разпращаше пратеници до ун-
гарците, пък и до аламанския крал,2 когото
също така увещаваше да му окаже помощ
в удобно време. След като си нареди всичко
това, Андроник пристигна в Цариград: при-
видно той бе вече сключил договор между
ромеи и унгарци. Императорът пък, не зная
дали, от’'съжаление към него (наистина той
извънредно много го обичаше, тъй като онзи
му беше и връетник, двамата бяха заедно
отгледани и възпитани, пък и заедно бяха
участвували в много надбягвания, борби и
състезания) или от друго някакво съображе-
ние, тогава все още търпеше злодееца. Ко-
гато веднъж се намираше в Мизийска Хе-
раклия, която сега ромеите назовават с на-
именование™ Пелагония3 според някакъв
друг език, императорът отиде на лов през
нощта с намерение там да пренощува, което
имаше обичай да прави често пъти. Благо-
дарение на добре развитого си тяло той из-
лизаше и срещу мечки, пък се опълчваше и
срещу диви свине и повечето пъти пешком
с копието си влизаше в борба с тях. Казват,
че тогава той за пръв път надянал броня и
почти винаги бил въоръжен, предпазвайки се
според мълвата от коварствата гна севасто-
кратор Исак, върховния военачалник, въпреки
1 Андроник Комнин бил назначен за дук (управител) на споменатите градове с резиденция Ниш и
края на 1152 или нзчалото на 1153 г. 2 Става дума за тогавашпия гурмански император Фридрих 1 Барба-
роса. 3 Пелагония — дн. Бктоля. Оттук императорът могъл по-лесно да наблюдава действията на норманите
на запад и на сърбите и унгарците на север.
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
243
zou owardpyov q-vAavropEvog Елфотдад, xdv ovvog
ovdsv alAo avxov pE'/JH tskovg E'dfjaoEV (щсци ou
tn'] rag ft aoiAeioi'g афтК.ЕТО одраутдад, dt cbv гло-
opuaireofiai me bappdg fiaoiAEyg емхЩет (pp. 126] —
Шй0).
9. Andronici Comneni contra Manuelem
imperatorem conjuratio
1 КлЕтдрлЕд о 3 Avd(.6vixog vvxtAqto xvrpyEniap
fiaoMsa. diaTQiроута I'yvco, Ixavobg 'laavQvov тогу
7Ct:oi aurdv onAiodpEVog, olArpi tbg хата лаутод
avTU) $vvaom'o(ooi nloxEi? Edoaav грЩКагтед, Ttttwv
ts avrov тот dpopixcoratov Crayopsvog ovv avroig
ел! тот толоу грдту. d/M avrovg psv cltiotsqw ел.1
Kyppg ititiov xaA&govxag EorpoEv, 8 6e 9t
ppiovcp tyyvg трд daousayg ркАе oxprpg, dnoftdg
ТЕ p0V%p MoQEVETO /ЧадрУ EyyElQl(ilOV ETUOElwy TJJ
Qjuvg yr. pgv ppdsvl (pajQa&Ebp 91та11р> dvil
трд e£ S&ovg iwdi' ото/.pv. cog ds ёутсо хататра-
vpg ysyovdog (ydp yap xal ^ipp jiaQEyvpvovv ol
тот fiaotKa t nvovvra тге/снеототтес, ev otg xal 3J.aoav-
vpg pv 6 раоАвшд adsApidovg, siQrbwg tpaai тот
’ Avdgf'vtxov fniovxa sldwg), tog ovv Eyvco ravra 6
’Avdodvixog, ел1 у ото х/лт/еА tov трд yaorpog dip
$ЕУ djTOXob'ElV jIQOOEXOISTTO OXV/faAlOpOV, OE'TCO TE
хата 0oayj' тяолоЬ/оад Ссг/ето amdyv. xal та per
трд елфотлрд sxsiypg svravda eM'eto. aklyco dr
VOTEQOV Ov v ЯЛе'ооСУ ’IvTWfKOV S^f/El vdxiVOQ ЕЛ1
fiaotAEa OTE^AdpETog’ ovtieq ayyskdivrog vp ftaoAidi
лойд "A^s^tov. 8g roig /jaotAixotg Tpvtxa bixoxo-
piav ЕфЕОТсад py (ртрштоотратоса tovto xahovot
r Pcouatoi to ^EiToipyppa), &v usv up uaoavrlxa
TO)V Tig ElCcOVOTEOOjV EOTSAKtO ppyVOCOV ftuOlAsi
тру EJti^ovhjv. Etza xal ^lody, d>’po fiapd^QoyEVpg
Euvovg de fiauiAEi pdAiota, o-Ijv onAorpooovoi tqio-
xooiotg ЕлЁрпЕта. dzz’ o'A(o tov 3lodi ел1 tov то-
лоу sUiovrog, nvtidpsrog pdp то лраура fiaotAevg,
tcov dV.cov dyamr/iVTcov xal ovvTOQan opevoyr еф
F.avrovg (sTvyyavov yao ol лАЕтогд pprovloig ovreo
tv%6t EtpE^dpEvoi), at'Tog ZQrjvai E^sye трд svAstag
dxooyop^vovg, p ел1 те to отоатолЕ^от xal тру
fiaoikElOV oxpvpv (iyEL, Ti\y dot’VpAp ЕХЕЬ>Гр\ тло-
dsi^ag rp %eiqI, xal aoTEtnTov isvat, pp psvroi хата
л/Атод sva xaA3 sva еу dtaordoEi rpv uoQsiav
xtfyEp&ovg. „ovtco yuQ“ E<pp „йот ёх трд yOQTV-
[ Андроник имад телохранители от исаврите -
че онзи и дотогава не му бе сторил ни-
какво друго зло освен това, гдето бе зад.иг
нал императорските печати, с конто импера-
торът имаше обичай да подпечатва своите
дарения.
9. Заговор на Андроник Комнин срещу
император Мануил
Когато узна, че императорът се намира
на нощен лов, Андроник въоръжи достатъ-
чен брой от своите исаврийци,1 конто още
преди това бяха дали клетва, че заедно с
него ще отидат на бой срещу когото и да
било. И след като взе най-бързия си кон,
той заедно с тях пристигна на онова място.
Хората си той остави по-далеч да държат
коня му в храсталака, а сам с едно муле
дойде близо до палатката на императора.
След това слезе и тихо, дебнешком пристъпи,
поклащайки кама в дееннцата си. А за да
не бъде открит от никого, вместо обикнове-
ното си облекло бе надянал италийска дреха.
Но щом разбра, че е забелязан (вече изва-
диха мечовете си ония, конто стояха на-
страна около спящия император, а между
тях беше и племенникът на императора Йоан,
който пръв, както се говори, забелязал при-
ближаващия се Андроник), та щом Андроник
разбра това, клекна на колене и се престори,
че уж облекчава стомаха си. А след малко
отстъпи назад и си отиде. По такъв начин
заговорът му бе осуетен. Малко по-сетне той
с по-голям брой исаврийци се насочи нощно
време срещу императора. Когато това бе
съобщено на императрицата от Алексий,
който по онова време беше началник на им-
ператорските конюшни (ромеите наричат тази
длъжност протостратор), веднага бе изпра-
тен един бързоходеп, за да уведоми импера-
тора за заговора. След това и Исак, който
произхождаше от варварско потекло, но беше
особено предан на императора, бе изпратен
натам заедно с триста въоръжени мъже. Но
Исак още не бе пристигнал на мястото, ко-
гато императорът бе вече узнал цялата ра-
бота. И когато другите се бояха и бягаха
смутени (тогава така се случи, че повечето
от тях яздеха на мулета), сам императорът
каза, че е необходимо да изоставят правия
път, водещ към лагера и към император-
ските палатки, и да тръгнат по онзи необи-
чаен и неутъпкан път, който той показа с
ръката си, и то като вървят не в широк
строй, а поединично и на разстояние един от
друг. „По такъв начин — каза той — ние
w в Мала Азия,
244
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
у coy lag ёлауфутсоу дбдшиву slvai tipsg tjil oxrp’dg
r& тад трбе (patvopsyag yagsiv.^ ^аоалЬд uev ovv
ovtuk атдёотак ml Tpv oxrjvi'/V ettcqeoeto. 4codv-
VTjV de OV3TEQ GOT I EUVri<j>lhjV 0Vg lKW.VTla.GUg TOig
odovai сХЕблаоа^ЕУ. О rd/tara луАоссеуос fiactAEVg
длю&бдиртсд Ar’ exeivcv pAAev ExipE/a/GduEVo? те
та eixotu алтфАбур. ovtm fiEvroi psyaloipvyoK тф
лдаурап лдоируехАг}, cog /иц^е dzQi xai flле ира-
тод ’AvfiQovlxq) лрооЕУЕТ/ффуиь хахыд. б ds фолео
tcov пЕлдаурЕгауу. ofldlv ecivtci) ^rmdrb? тъи те
Тллог dv rfip sflcpy sc ayav ЕлсиЕцеТ-ртат xai ло-
Avg чр> тф (patvopsrco хата Acoavvov xal Asyoov
del xal qrQovO’V, оАеу ум лотОауорЁгог лоте tov
flaaiAecog Tt pWzerat tovto) та трд tov fawv
roods ЕлтЕАроесод: „сод dr" Есрц Ixslvog „tov
лаутагу siiol дооаЕУЕотатоу трд хБ<ралрд uspsAoiiE-
vog otXi’iaO'i.iai илйот11 did tovtcov dq^EV toy луго~
тооё^ас>т.оу сиу.ттбиеуод. cog oflv s’yvo) алоуотау ro-
oovvia tov flyAflaonoy, xcivcovlag sxTspidiv трс avrov
EtupQOVQOV EV nalcXTlO) xaflicT'i;6O'.
'О UEV OVV EX лобсЪг Ey eveto. и As llaio-
vlag ртф ррлсо ti лЕ.луоиЁгод тсЪг sAvdoorfaco
оК[ллелт(ох6тсоу dwausig ex те T^excov xal 2ag6-
vcov aAtiayy те л/.е'ытсоу ёаотф ovaipouiiEvog eOycot
sig rpv Bflariirofipg aohoQxlav хаАытато, ёлао-
ilstg olfiai olg Avdaovtxog аотф 6iouo7.oypc>dlUE-
yog Eivys. Todrcov Quads' g dxovoag хаталЕлТ-рхто
p.kv лдод rqv axoqv xal тру Ovvyayy sflavpa^sv
dniotiav, ei tcov стаууод oifiotv dpcouooiiEVfUV e$
ovdsutag (Aoypasiav ahlag. бдутртод д’брыд Asio-
flat то лоаура flovAsvadpEvoc, avrlxa тру ел). tov
’IgTQ У ElpEQETO. Eldd)g C>£ T01K Ol'V аитсЪ ovx
a^toudxovg оутад тр Osyvcov GiQariq. (al yag rPco-
p.auov dvvdfleig updevog m^EV Ацлоте тф) teqk av-
TKJTOTOVVTOg ЕЛ1 Х&А>а$ fxdoTT} Ef/EVOV), EVSVOEt
Toidds. egti Tig x&Qck eqvигбтт}год txavdig суочу
^итфрд ovoua. tovtov суусо xaraAafidyv бриртроюу
трд ёл1 тогд Ovvvovg fl eg fl at ёхсфо/ард. блок psv-
toi Вдопт^о^Хтас тру tt67.iv тф твыд атлсф тцтгф
ocooi, ударра /agd^cts ooov ovx рбч] diplgsaflai
TOVTOV fipvwv TCOV OTQaTl(>)T(DV TITl ёУЕХЕфЮЕ> XE-
7.EVGac ел1 T)/v лоТлу ауто dtaqs'tvcti ^e7mi pvvdp-
бихме дали вид, че сме някой от ония, конто
се завръщат от фуражировка, и че отиваме
към стърчащите там палатки." След това
императорът безстрашно си тръгна към па-
латката. А Йоан пък, за когото току-що спо-
менах, бе срещнат и разкъсан от глиган.
Щом узна това, императорът веднага се
върна назад при него и след като се по-
грижи за това, което бе редно да се на-
прави, отстъпи оттам. Все пак той така ве-
ликодушно понесе всичко това, че дори с
поглед не прояви някаква ненавист спрямо
Андроник. А той, подобно на човек, който
няма никакво отношение към станалото, по-
лагаше извънредно големи грижи за коня, за
който вече споменах, пък и в думите си, и
в миелите си винаги проявяваше силна омраза
спрямо Йоан. А когато императорът веднъж
го запита какво означават тези грижи, конто
полага около коня, той отговори: „За да из-
бягам, след като отрежа гдавата на моя най-
голям враг.“ С тези свои думи той неви-
димому загатваше за протосеваста. Но като
разбра, че не е със здрав разум, императо-
рът го отдели от своето общество и го по-
стави под охрана н двореца.
По този начин Андроник биде отстра-
нен. А унгарският крал, който още не бе
узнал нищо от това, което се бе случило с
Андроник, събра военна сила от чехи, сакси1
и много други народи и се залови да об-
сажда Браничево.9 Струва ми се, че той бе
поощрен към това от съглашението, което
Андроник бе сключнл с него. Когато узна
това, императорът бе поразен от съобще-
нието и се зачуди на вероломството на ун-
гарците, който съвсем безпричинно прене-
брегнаха неотдавна включения от тях клет-
вен договор. И като съобрази, че работата
изисква бързо действие, той веднага пое пътя
към Дунава. Но понеже знаеше, че хората
му не представляват сила, равностойна на
унгарската войска (ромейските военни сили
бяха пръенати из страната, тъй като тогава
не се явяваше отникъде никакъв противник),
той намисли следното. Има там едно доста
укрепено място, наречено Смили3. И той
реши да го завземе, за да го използува като
изходна позиция за нападение срещу унгар-
ците. С цел пък да накара жителите на Бра-
ничево да защищават града, написа писмо, в
което им съобщаваше, че скоро ще при-
стигне при тях, и го предаде на един вой-
ник със заповед да го прехвърли в града,
като го прикрепи към една стрела. Наистина
1 Тук става дума за византийски ваемиици. -
Смили се ппмирало между р. Морава и Кучаинската нланина.
Събптията
се отнасят към 1154 г.
3 Мястото
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
245
oavra. d uh’ ovv хата то xsXsvoBh’ etnoisi, то ds
fie fay; HOQQCOltQO) i} SQXTp tfapefylv Oh>i>ci; eig "/ei-
oczs >)/.$£)'. oh’ тараурЬ; siop/fisy ai’TOv;,
xat dh та; те еЛелоВт; xal оста лоб; tcz^o^cz/iw-
a viol; ли^еохетьчюто nvQi <pB saves; ел1 top
’IotQov noQtyfiov tjeoav. лВуфлп dl; aoitp b’TSiv-
утухоте; (xsiioov yaQ ex tojv avavOev fi^etysv), w;
tircl B&BpQaba Twfav EfpeQOVio, ovtcsq aiofibpsvo;
fiauifanj;, ли1')6рето; de xal <o; BoqIt^v,; d Boot)-
vp; zhQa; фаохаУУ Ла/рштсхф её; ovppdxov; тф
HaiOTaQx?] тг/лоа; атаотрЕсрел art тф eaviov, io
aAxtiuvraiov тф oh’ афер fctofa£(ipevo; отдана;
BoqIt'Q] et; Xf iQas Bfisiv eorsAAey, боре ds rav-
ту; тф охрана; BaoBstos, ovnep ijdp euvfitjfh]?,
oixta; ,1th’ acpavov; ysyovoo;, Xatpov/dQic; ds fia-
oi/.ev zpyjpaii ^a;. 6 ds fiaciBv; хатблсг oh’ тф
ad faо r'Papal tor отоатф o%oAacdr8Qw epoj); сШа
Baolleiog, аЬлер olpat faxfidpevo; oiov di] yuQtv
xal Ttvt лолеррое/оута fiaotfab; avibv еле pipe, ibv
bodpov хататиуфоа; ёууюта тот Ouvrcor ёуетехо
отдают, npodgopot; re rtmr Ерто-усбт, ёлнЬфео
siQeyjaTO tovtov;, elia xai eg psopv тф Ovvvooy
cpdfatyya ёряигтты peya и xaTog&o'xjecv ocdperag,
th’ ovTOJ xetpG/Bjiihws avroig nQcOjladajV Gvvra-
Qd&y xai idya ov лоутатшоту ало Aoyiopov таота
елоВ'а Oh’yot yu.Q id psv лосЪтоу aviov paotdsa
тот nuAepov xiyvde orgai^yeir oupc)svT£; fapsvpov
ovdsvl xdopco, лоРРА те avrajr are afigdov iols
oxdtpsoi о-орл/лтоттсот тф ттотаиф xaisdvoTio. cog
d’B/ycooav fiaviAEa per хатблм xaiQhtv, Baoifaiov
de too OToaTsofiaTOs efay/etofiap сЪ’еАбоороау те
xai олео fidQprpoi. уеуотбтид "Pcopcuoig avuxafii-
oiavio. Pea pal ot de xalwi леру). noAv nfaplei т&у
лиле.рР.т sdaooovpsTOL, орто; vploiavio tovtov;.
spdvo; те стрсротёдсот ло).тд, ecog oi nsgl Ртёсратоу
тот я1а.т£а л alba Oh’Vot ’Pcopaiocg отдатебс/уте;
лротероУ (pvyijgdpQgov- nafavegonov ydQ то faoinfav
уеуорёур; тф ditfapitog, Ovvvcovp ph> tcov oh’ тф
xLisTpdvco oysdov tl алоуте;, 'Pajpaloov db ttoXXoi
елеоот' ot d’ tBaoi <pvyfj sxscdsv ёотбфуто, sv ol;
войникът изпълни това, което му бе заповя-
дано. А стрелата, хвърлена по-далеч, откол-
кото бе необходимо, попадна н ръцете на
унгарците. И тутакси ги обзе страх: те из-
горнха и обсадните си машини, и всичко
онова, което си бяха нриготвили за щурму-
ване на крепостта, и се запътиха да преми-
нат Дунава.1 Но като го намериха придо-
шъл (тогава бяха се излели проливни дъж-
дове), отправила се в посока към Белград.
Когато императорът разбра и узна, че Бо-
рич2, владетелят на сръбската облает Босна,
който бе дошъл на помош на унгарския
крал, се завръща вече във владенията си, той
избра най-храбрите войници от войската си
и ги изпрати да нападнат Борич. Начело на
тези войски стоеше Василий3, за когото
вече споменах. Той не произхождаше от
знатен род и изпълняваше длъжността хар-
туларий при императора. Императорът пък
следваше подире му в по-бавен ход заедно
с останалата ромейска войска. А Василий,
който, струва ми се, като че бе забравил за
какво и против кого го бе изпратил импера-
торът да се сражава, ускори хода и се при-
ближи плътно до унгарската войска. Той на-
падна някои нейни аваигарднн части и като
ги обърна в бягство, нахвърли се след това
и върху самото ядро на унгарската войска,
надявайки се да постигне голям успех, ако
ги нападне, както са обзети от страх, и раз-
бърка редовете им. Но това, което той вед-
нага предприе, нс бе съвсем добре обмис-
лено. Наистина унгарците отначало помис-
лиха, че сам императорът командува в сра-
жението, и побягнаха в безредие. И тъй като
се бяха стекли вкупом в лодките, мнозина
от тях се удавиха в реката, Но том узнаха,
че императорът върви по-отзад и че Василий
стой начело на отреда, смелостта им се въз-
върна, те отново настъпиха и се противопо-
ставиха на ромеите. А ромеите, въпреки че
бяха много по-малобройнн от неприятеля, все
пак издържаха нападението им. И от двете
страни се извърши голямо кръвопролитие,
докато най-после унгарците, конто бяха със
Стефан4, син на Бейза, и се сражаваха на
страната на ромеите, първи се обърнаха в
бягство. И след това, когато преследването
бе вече подето от страна на противника, ун-
гарците, конто бяха със Стефан, загинаха
почти всичките, а и от ромеите мнозина пад-
наха убити, Останалите пък се спасиха от-
там с бягство; между тях беше и военачал-
1 Това станало срез 1154 г. - Става дума за босненския бан Борич. •' Споменатия? по-горе
византийски лълководеи Василий Цинцилук. ’ Стефан, но-късмо унгарски крал Стефан IV, бил брат на Гей-
за 11, а не негов син, както съобшава Кинам.
246
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
xal Baal Хиос b отратцуое ip. ravra rep flaoiAsi
dyysXbsvTa, т? be xai &ri ВеАёурада лоХту Cpco-
iiaiaiv адтютау ol y.droixoi, biavooTyrai, лоХХру ere-
лс1т]оау (Wvittav. xal bi] 31ою.уут]Т ph‘ top К1ю-
raxovfyvbv, to ре.у отрр^сута п'д ло)лу eoteXXe
/осргсщок алсотасма^ хотдалЕО Eeppy pbp oaXsv-
of.iEVt]V} to bi- xal ratpii rove 'Paipaiaiv ЬоЬоогта
i’EXQOi'Q avaxaAEGoaEvdv te robs tx tfvyfjs, ожг bp-
ЛОТЕ yrtQ Трд EX£l ХрТ'ЛТО UETOl 1']ОО.У. 6 Ье dvp.OJ-
уооу ауат vnl roig оуцлеооуосу eo>] aba^E piv xal
rjiiEAty bniaw Ovrvojy (hcoptt, iptnuaiayv bl: ovx
faaivo&pw»’ „д.Ар aio^vio] poiu EAsysr „« dybosc,
лрЬ траоиатсоу o'xeo’dai i'-лЕр rfp 'Poopaiiov dyaw-
ypOUEVOr EVXA}]Qtap‘. ЕЛЕ1 be ль&осо ysyovsyai TO
Ovyrixby ijxovos, трс агЕхблр. i]bp be xai
6 Kavjaxov.pp’Ob та £(p’oh тотаХто леоап boi'c
рлаурхе ОЕсрртар s%(ov xal rc4< tcs E.'oryrctt ало-
ovaotav (bbb’ovxac BeAEypabird))’. тЬте му oir
EXEiflev aya'Qsv't;ac dy%ov тту; BvQQoiuanv biEy,Eip£-
qi£e лбХеачс, i'aQcx; be rdq bvva,Mi$ ала.утаубдЕУ
dyeiQag ел1 rip1 Obvvtxifv auOig tycbQEp bQ/.ii]V
fyoov h avra лот та т/}с %оорас дкфруш tieoa. 6
i/ii' ovv fJ.QTi лолр Taig Iotqov л агат par,I avAtoa-
рето~; ечлеуеу d%$ai$, xal ai тред ex Bv'Qavxiov
dvaypEtoat eoti'/xeoiv dilgdai dra^aivE/y iisrovoai to
ЬлХтхбу. 6 be Platov arr fyid ЕЛЕтЬрлЕр et отеуо)
xopibrj та хат’ игтиу куга), ел! т}р> лс&тр&ат Aw-
лот ЕрАЕЦТЕУ. dvbpag то[ууу тсоу ла() аотф елюр-
,ка)У h paoiAsa пеичрах, то vs те bopvxTi'tovs ‘Рто-
fiauvv алиЬтпоЕТУ avrixa елруутХе xal тТвЕЛЕаа bl
л/'хута амер олрретроит, Ьсталео бг [BvAoiitTG)
гота/. flaoiAsih 61 та pih> л осот a dvavEvovTf ?о%т-
Ц(ОС ECpXEl ТО VS ЛЕ()1 ЕЛррУрС алОЛрООЛОЦНрГ&УСр
Xbyors, тлена лроорхатб те beop&ovs xai тру
лдеоуРлау ел1 rots Eipppeyoip ел&раует. pyippaay
ovv еу no PeopaUov отратоледср ol' те boQvaiio-
rai fid%i] Ч? лроцу^оартЕгт} харалЕр E^pijrat утуе-
vppdvoi, xai (IwXu- xal 1'лло1 xal si' т1 лор dido
ЛОАЁиоР Adg-VQOV Ч]У. ГЛЛСОУ lAEVTOl xsd iaTo^vyi<or
тоуу леооутсоу £a)ov<? ёх тр)у тоТд Orvyuig ач>техо-
aioavTO ui'iox^oVTov. оитсп те тАг лдВ.роу ii'oar-
Tf.< ЕЛ otxoy avExoiiioftpaay (pp. 129t—13410).
1 Бероя — дн. Стара Загора.
2 Събитията се отнасят към пролетта на 1155 г.
никът Василий. Когато това бе известено на
императора, а освен това му бе съобщено,
че и жителите на Белград възнамеряват да
се отцепят от ромеите, той бе обладай от
голямо отчаяние. Тогава той изпрати Иоан
Кантакузин с поръчение да затвърди поло-
жение™ в града, който, както вече споме-
нах, клонеше към отцепничество, да се по-
грижи за погребването на убитите ромеи и
да свика при себе си ония, конто се бяха
изпокрили в тамошните местности. Той пък,
като бе твърде много разгневен от случи-
лото се, проявяваше нетърпение и желаете
отново да се впусне да преследва унгарците.
А когато ромеите не одобриха това, заяви:
„Но срам ме е, о мъже, да се оттеглям от-
тук, преди да съм получил нито една рана,
тогава, когато се боря за благополучието на
ромеите.“ Но тцом чу, че унгарската войска
се е отдалечила, императорът прекрати на-
падение™. Тогава вече и Кантакузин се за-
върна, след като изпълни това, за което бе
изпратен, и водеше оковани онезн от бел-
градчаните, конто, както се спомена, се мъ-
чеха ла се отцепят. След това императорът
се оттегли оттам и презимува близо до Бе-
роя1. А с настъпването на пролетта2 той
събра отвсякъде военни сили и отново по-
тегли към унгарската страна с намерение да
проникне вече във вътрешността на страната.
И тъй императорът току-що се бе разполо-
жил на стан покрай брега на Дунава и се
намираше там с цялата си войска, а кораби,
докарани от Цариград, стояха там събрани
вкупом и чакаха готови да превозват вой-
ската. А унгарският крал, като разбра, че
положение™ му става твърде сериозно,
най-сетне замисли да преговаря. И тъй
той изпрати до императора някои знатни
мъже с обещание, че веднага ще му върне
пленените ромеи и че след това ще му
услужва във всичко, което той пожелае. От-
начало явно личеше, че императорът не
приема предложение™ и отхвърля прегово-
рите за мир, но след това ги допусна да
изложат молбата си и приключи преговорите,
като се съгласи с гореказаните условия. И
тогава бяха доведени в ромейския лагер оння,
конто бяха пленени в предишното сражение,
за което вече се спомена, а също така бяха
докарани и оръжия, коне и всичко друго,
което бе взето като плячка във войната. При
това в замяна на убитите коне и други впре-
гатни животни бяха докарани живи от мест-
ните унгарски стада. След като приклю-
чиха войната по такъв начин, ромеите се за-
върнаха по домовете си.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
247
10. De plaustris bovibusque ex regionibus
Bulgaricls abductis
XOQmycoylag pdvTOi xat трд оАлрд vnpQeviac:
f-'vexev apvbpTov w лАцЬод ftocov Ovv аотсйд dyd-
gaig ex toxv хата Одйхрт Ixslevev ImKwiv %co-
Qicoy (p. 199;9_21).
11. Manuel Comnenas contra, Ctimanos
exercitum ducit
llvUofievoQ bl AxiMlas Dv v Iotqov biafrpvat
eq* ф 'Pcnpalc/Tv xaTaboapsiobai,, трд Ml Bvqdv-
ию д:8£0тард acpEjievoz Ml rby <5//oD стсАеалд
'Aftvbov exo'oqu 7toQi)p.6v, Ib’lla Mdlalaoolbidv ti
Ml (dQcixpq crdltofm xeiuh, ало Kalliov rov
" Abpvatcnv dlyai отсатруос тф> nQooqyoQiav eoxp-
хбд. syiauila nsQaiwodiMvcg Ml Ххб'&ад &рМе,то‘
4A2’ оiAa> Mbp rov "Jotqov xatalapslv, xaxsB'oi
T)jV 'РскщаЬяг dxwoavTEg eqrobov rayl' (jvoxe.vad-
pEVot avfxdiQqoav (pp. 201 ]s—202g).
12, Manuel Comnenas Serdicae moratur
alXexi TtvQiTjv b ленд тр rdoco Tialaiovoa, xal
6 fiaciKve, w)V eoTt£Qta») тф tote xaloilvTAov TTQay-
udzcov, tcov хатб. rpv Мт,lav dq>M.t-vcc Ecrtxsiva
tXthQsi. epppp ydQ vis txydzti тф трпхаМа cbq 6
tmv ’AAapavcov pi’j$ ФсК)Е()1ХОь то о оpnav et)vog
avaxivi'cag kuvotqcitI Ml тф' 'Рюра'юуг cpEQSTai
yijv. bid толпа те oh’ xal a tu)V Orvvcov
'Io.tqM tov filov dxioljjtot Ml AlaQbixpv qllB.v.
bv{)a ЪерЧхоубг bi.o.rQiwag лсы tAeIctov tqv трд
Ovvvtxpq MixociTpow exieixcy (pp. 2021Я — 2O3lg).
13. Romanorum exercitus per PhilippopoUm
et Atal's sum transit
/ЗаосхеМ bl Ml тф' MaxEbovtxpv fyfioQEi ndliv
ФиЬгяои та п^бд rfi Алифми хатастробрсуод
nod урата. б ydQ toi ПрцбсЬМфсд., & трд хофад
10. Събиране на во лове и коли
от българските земи
Императорът заповяда да докарат от
тракийските селища неизброимо множество
волове заедно с колите за превозване на фу-
раж, за обслужване и за други нужди.1
11. Мануил Комнин воюва
с куманите
Като узна, че куманите преминали Дуна-
ва с намерение да нахлуят в ромейските
предели,- императорът” се отби от пътя,
водещ за Цариград, и се отправи към за-
лива, който се намнра близо до град Аби-
дос4. Там, в тракийската земя,5 е разпо-
ложено едно крайморско градче, което е по-
лучило, струна ми се, наименованието си от
атинския стратег Калиас.6 На това място
той премина на отвъдния бряг и потегли
срещу куманите. Но още не бе успял да до-
стигав Дунава, и онези, като се научиха за
пристигането на ромеите, набързо се пригот-
виха за път и се оттеглиха оттам.
72. Престои на Мануил Комнин в София
И още детето7 * му се бореше с болестта
си, когато императорът, подбуден от тога-
вашните събития на Запад,R остави домаш-
ните си работи и 'потегли натам. Наистина
по снова време се носеше мълва, че аламан-
ският владетел Фридрих9 дигнал на крак
целия народ и с цялата си военна сила
настъпвал към ромейската земя. По тази
именно причина/пък и по повод смъртта на
унгарския владетел Гейза императорът при-
стигна в Сердика.10 Там той престоя доста
време и най-много го занимаваше мисълта
как да завладев унгарската страна.
13. Византийски войска преминава
през Пловдив и Ниш
След това императорът замина за маке-
донский град Филипопол, за да се занимав
с уреждането на сръбските работи. И то за-
щото Прибислав11, който тогава управляваше
1 Става дума за подготовката на похода на император Мануил 11 срещу селджукските турци. Съби-
тията се отнасят към 1160 г. Срв. Chaiandon, Jean 11 Comnene, pp. 460—462. 2 През 1160 г. куманите
искали да се възползуват от военните действия на византийците с турните, за да нападнат незащитената Приду-
навска България. Освен това тс искали да преминат през Стара плаиина в Тракия. Срв. Златарски, История, П,
стр. 395. 3 Мануил I Комнин. 1 Абидос — град па малоазийския бряг на Мраморно море. ? Т. е.
тракийският Херсонес. с Става лума за град Галиноли. 7 Дъшерята на император Мануил Мария,
8 Имат се пред вид събитията в Унгария и Германия. s> Германският император Фридрих 1 Барбароса.
10 Мануил I Комнин пристигнал в София през 1161 г., за да следи отблизо дипастическите борби в Унгария,
от конто той искал да се възползува. Срв. Chalandon, Jean II Сотнёпе, р. 472, 11 Става дума за еръб-
ския велик жупан Първослав,
248
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
TOft' гЦ/в, xal uI.Aote рёт (оолЕр /ret (кффуфтш
луити-роу, аттоатасилу dPiTvys xal avTovopcp Р/уйто
zfi уУФр'>1, PyM (f d{d TOVTO ror Try CLQ-
yijg kqoc paoiAt'iog алорсрасФфм, I'Aetu те gitM
ТЕТтХрХЕГ O.VTOV xal 1Л1 Tip ПГТ?}? I’pELTE. TOTE Ol'T
OVTE A()?O)V OVTE ОПХ(’)У ЛОрОГ ?9'£«£?’0ь ОсбВ’а
VEOJTEQXJtQ Xal пй11.У ЕЛЕрАлАРГО nQaypaui. diuzttQ
fiaoiAEug tov dvdpdg xarayrovg ,пеЛот?;сл ply av-
Tov zip aQ%M, ВсАоуорг di' таг absA(pov тлаитуу
xaihard. IlQiiii(jfy}.afiov uevtci туу то/руд хо.тогкп-
oduEVOQ EXEliPcV f-li-T ил (EV (GT tv, (Lc Llij XUl- Cid"
Aiy xaxoipyEir Ьууилто, /duyt Ье лютатц (КодСтш
xal rd t's город моуу ауайд, ul.Au Bslovoiy ph
ЕрЫлуОУ EllTipiEp (Li Tlj Wj'/p! TO TV 7/jC pySllOVlUQ
xar&fhTO О’/у.иа xal тй/д тгатс iov iieiа/а^йоад t’m
rpv Ovvnxpr цаОеу' н'Ъ'а ttcavt tittl hu/iioig yp(>-
уоу t't йт l) сомму рту иного. рас i/Мд Ьё тог гота-
ток ads/.g dn> рЕталЕиптот ъёрттод, од Asci ph>
EXCLASITO AtT^QUS 6ё /ti(j(J.g рГ/рУ, p B'U(CO) ET
yEiioyayv Уотту Evdaipcor хил мН'аУйдсояод, та
тшла те nao’ avzov /лдму блоид dvohevtot аитф
то Tps dovBAas и/рра es тот .~(1тта трд c^copg cpv-
Id^p ajayya, nQog дё хит d'C паттйлмн Негчкоь
' Pwpaloig илехотрсапы, gy xcDukeQ ёдру хщри'Сб-
psyog pv, адхфоглатог Ауеслеу (pp. 203йз—20421).
14. Manuel Comnenus exercitum in Philip-
pop oil, Na'tssi, Serdicaeque colligit
’Bv BvtaTTiq) ph' zavra ёлраооЕто. Лтедаусд
t)E tov BAddiopAdpov тЕТЕАегтдхбтсд туд dQ%ijg
rfip (уу.ратдд yeyoydi p'apt'g tAoxst тосд dQ%pps-
vcig xal liav Ma/figg hv- a Dev xal ё/.осдодоотто
аотоо Otvvci та noA/,d xol h’dp/oc paar chQ олттха
тфд pyEpovlag avzov xaiаалаооттЕд. Ep Mg 6 2te-
даход ёхтара.7$Е1д {ккйеод xal xd/av ёЬслто. аоад
tolvvv ioppEpcvctjg phij трд акад епт тру noAtv
E(psQETO ФсЦллоо, xai avrog ply tvzavha ovv та)
MMovi tov Pcnpuiviv eueive otqutov, poi par ds
Tira tov от()атЕУратод тф ddskg р>ф ллотЕтоад
TTO KoVTOOTEQTlrC-V ЛСлЫ ёл1 OvTHxliV
ExspipEV. sv тоётор дё ^тррагод Ovvvotg pdy} dval-
laypvat vop/toag ovxeti tovtov exQU'Qev, З&еу xal
ol'xot loincyy 6 ^Paypalajv аУЕ^уут oiQardg. dlld
тази страна, и друг преди това, както вече
съм споменавал по-рано, бе замислил да се
отцепи и действуваше самовластно. Поради
това императорът насмалко щеше да го от-
страни от властта му, но онзи пак бе по-
милван от него и остана на предишното си
положение. А тогава пък, без да си дава
сметка нито за дадената дума, нито за по-
ложената клетва, той отново се залови да
крои заговори. Ето защо императорът го
осъди и г-о лиши от властта му, която пре-
даде на брат му Белуш1 *.‘Все пак той съ-
жали Прибислав в нещастието му, премести
го оттам, за да не може отново да прави
пакост, и му подари земя, твърде плодоро-
дна и годна за пасите на добитък. А Бе-
луш кратко време след поемането на властта
свали от себе си знаците на княжеского до-
стоинство, напусна родината си и отиде в
унгарската страна. След като преживя там
доста дълго време, той се помина. Импера-
торът пък повика при себе си последний от
братята, който се наричаше Дежа9 и вла-
деете областта Дендра3, която се намира
в съседство с Ниш и е богата и гъсто на-
селена облает. И като получи от него уве-
рения, че ще му служи предано през целия
си живот и при това ще отстъпи напълно
областта Дендра на ромеите, която, както
споменах, бе негово владение, след това им-
ператорът го провъзгласи за велик жупан.
14. Мануил Комнлир събира войски
в Пловдив, Нипг и София
Това се вършеше в Цариград. Стефан4 *
пък, който вече бе завзел властта след
смъртта на Владислав, си бе навлякъл не-
навистта и омразата на своите поданици. По
тази причина унгарците го укоряваха за
много веща и изглеждаше, че скоро ще го
свалят от престола. Обезпокоен от това, Сте-
фан отново потърси помощта на императора.
И тъй императорът, когато вече бе настъ-
пило равноденствие, потегли към ’град Фи-
липопол. Там остана самият той заедно с
по-голямата част от ромейската войска;
друга пък част от войската повери на пле-
менника си Алексий, син на Контостефан, и
я отправи към увгарската страна. Но в това
време Стефан счете, че вече се е помирил с
унгарците, и не се нуждаеше повече от по-
мощта му. Поради това и ромейската вой-
1 Бан Белуш, брат на Цървослав. - Дежа, брат на Първослав и на бан Бе.чуш.' П3 Според Васильев-
ский, Из истории Византии, стр. 67, Дендра е гористата местност на запад от р. Морава. Според Грот,
История Угрии, стр. 194, бел, 4, тя трябва да се търси между Топлгша и Южна и Западни Морава. Както
личи от текста, тази облает още не била присъединена към Византия. 1 Стефан IV станал упгарски крал
през февруари 1162 г.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
249
uETa?v Ovwot аф'к? ^rscpavQ) Елсаиотагте? ал/м
те ло/./а ei? адтог алЕрр/лтоот yai bi] yal vx’
ai'TcT) та Ovvvotv dvaTSTQaT'O(M гохг'рфотто лмау-
fioxa. did tuvtu ftaotAsv? pkv GTodiEvpia У-oi лсМ>
рЬоофЕ, ^ТЕдМТО? de TOV ytvbvvOV 6lEV/.apT]f)Ei? TO
psv TTQfTtrov (pvya? ёлё nr a tojv ёууутатоо vIotqov
tt6?.E(dv ФЛ^еу, at /Заорёт»? dvEyadEV уатфушл ivy-
X&yovaiv ovoai, еуеГЬер до ёл1 ЗарЬгуф’ UEvaffd?
evravOa fiaoi^Ei oweyivETO. d Ье одЛЬда леосаЛ*
уцоа? TO I? фдаЛЕООЫЛ, TV]? тиул? ТЕ TOV (ЪфрСОЛОУ
ot утю Aliev o? хруфаф те ёдеогуцоато yal bwauEoiv
йлохрфоаю ёл1 тф’ латртраг ui&i? yairy/sv uq'/^v.
i]q%e тс^у dvvdpsa/v xovtiov ’Aas^io? ovxsq pbr]
E^VVfibTjV, 6 KoVTOOTEqMVO?, ^aoi^Ev? be уатблсу
b/.l'/Q) S%(L)QEl. EVlflbl'j Tfj EV Na‘l''J(7) ЛОА-EL ёуEVETO,
svyota ti? (штф елтЛ&еу ёттаЬ'&а атратолеЬЕьиа-
iu~vq> yal Tfbv d,iupi vrj ^EQptyfj ev лаоеруа) ёлт-
pshp^yvai лрауабтсот. ay el уад лсо? ёс/Луатёра?
Haioviypv те yal SEQ^iyipq 6 %<vqo? ovto?, yal
EOTiv dug-oriQat? evtev&ev bsov Evisvai. Aeoe yap
d? ylaat/Aio? ddvro? т/j? 2Л,рфуд? qQ‘/.e тф tote,
ёлыдг/ rij? /Фра? ёуудат)/? qbri Еуёртто, тб)г aov-
irh]y(~w aAoyijaa? dsvdga? те /тара? sioav'd't? p.£-
тело1Е1то yal it}? "PcoumIo/v drpTivtdCoov ap/ji? %?
те 3A/Muavovs ЕЛЕуирс, ytjdo? evtevOev ёаитсф ovv-
dyiai biavoYptei?, yal лаг & uy yard yvdninv
cPopiaiai? VjV tqo^cq латт1 engaoas' tote di] yal
^aot'/Eco? avrov ^EiaoTE/Aopzvov ётрф yard l/oto-
vrov абтлр ovoToaTEvoEi, d di dvoTQO^d? ti? yal
iayvQoyr(6fj.aov scpatvsTO ёлс iiayQOTEQai? те tot?
ёкаем dy/eixo yal ei? тф> emovoav tqv d(f>i?iv
vttig/velto. d uh’ ovv fiaoiAcu? bid такта, ёлиА)}
лрб? тЦ NaiGot sydvETo, h'rki tolv oboiv араротЕ-
patv fj pikv ml Tijv PeQ^ry/jV ilyEi, fJarsQa 6ё hrl
тот ''Igxqov у al yvjv тф’ IlaioviyijV- ёу рЕтол/рёф
тф’ от Q'пол Ed st ат ёлц^ато, Аеое Ьё tov ёлшрЕра-
fOEVOV fj&T] yi'vdwOV aVTQ) OVVlbdoV TO ЛЕр1 (LOTOV
dva^afidjv атдатео/ла ё? rd 'Рощснауу dfptyysiTat
атдатблЕбоу. 0aoiAid-'? di ео/леуО)? те аг>тф лроот/-
vp/j&i'] yal та Eiydra тетфунЕУ. аллёогУЕг dyoPio-
tov ykooGvy? /M]div aYoyiov Etvai yaydv. Aeoe ydo7
EJTStdi] /Li'jbiv ё^ afiovMa? аотф tq? ^qoteQcl? :zvv-
evexOev Eyvco yaydv, EnxjQTo те TijV dtdvotav yal
iiEt'^co yayovQyfaEiv i] hqoteqov e? 'Paiuuiov? dlE-
voelto' el%e Ье o^m? ev алоррфсо то ayiaua. ovtgi
ска се завърна в страната си. А между това
унгарците отново се надигнаха срещу Сте-
фан. укоряваха го в много неща и упорито
твърдяха, че при неговото управление унгар-
ските работи били пропаднали. Поради това
императорът отново се залови да събира
войска. Стефан пък, предотвратявайки опас-
ността, най-напред избяга в един от близ-
ките до Дунава градове, конто още от старо
време са подвластни на императора. Оттам
той замина за Сердика, където се срещна с
императора. Императорът, твърде огорчен от
случилото се, съжали Стефан в нещастието
му, дари го с парични средства и с доста-
тъчно военна сила го отправи обратно за
бащиното му царство. Начело на този отред
стоеше Алексий Контостефан, за когото вече
споменах, а императорът вървеше малко по-
назад. И когато пристигна в град Ниш н се
разположи там на лагер, хрумна му мисълта
да се занимае между другого и със сръб-
ските работи. И то защото през това място
минава пътят за днете земи — и за Унга-
рия, и за Сърбия — и оттам може да се
навлезе и в двете, ако стане нужда. Пък и
Дежа, който с позволенного на императора
бе взел по онова време върховната власт в
Сърбия, след като бе вече закрепил властта
си в страната, пренебрегая договора1 и от-
ново си присвой областта Дендра. Отхвър-
ляйки подчиненного си под ромейска власт,
той изпрати пратеници до аламаните с на-
мерение да си вземе оттам жена и по вся-
какъв начин вършеше всичко против волята
на ромеите. И тогава, когато императорът
го призоваваше да воюва с него против ун-
гарците, той се показваше неотстъпчив и
упорит и хранеше в себе си големи надежди
и обещаваше да дойде чак на следния ден.
Поради това императорът пристигна при
Ниш — там, гдето се събират двата пътя,
единият от конто води за Сърбия, а дру-
гият — за Дунава и унгарската земя, раз-
положи лагера си в пространство™ помежду
им. Дежа пък, като видя надвисналата вече
опасност, взе със себе си войската си и при-
стигна в ромейския лагер. Императорът се
отнесе към него благосклонно и го прие с
подобаващи почести. Но, изглежда, че няма
по-срамно зло от необуздания език. Наисти-
на Дежа, когато разбра, че никакво зло не
го е сполетяло от предишната му безраз-
съдност, повиши дързостта си и намисли да
стори на ромеите по-голямо зло от предиш-
ното. Все пак той държеше в тайна намере-
1 В случая условието да стане велик жупан било, че ще служи на императора предано през целия си
живот и ще отстъпи областта Дендра. Фрейденберг, Труд Иоанна Кипнама, стр. 36.
32 Гръцки извори за българската история, т, VII
250
loannis Cinnami Historia — Йсан Кинам, История
<pilavdg(omag rets тсоу drtfgccKCov лоттр
дотаттлд vbj рЕфсгоуг d dixTjiiczcov a g rd nxzZd
ylvEcxdai s.todsr. ip.ov ph’ ydg оВуср voteqot лдЁо-
fit-tg ёд fiaatAsa лада той Iluicveov ihyovg' 6 dk
xazd rtra тоурр' aviocg wyavTCopEvcg omq re rd
хатаётуу e^oi лддд avroov ggcorgpEvog, Фолео
kOvg ё<лЬр 11ладаха/л1лтсод eqtyoev ок м/’w; xai
гД- аётбу ё лар cug toe oparv ppyog EVtiEVEiag,
xvgtov cwtov diop~ava)g оУорбаад. такта лтфоретод
fiaoibbg ovx ti ртлЬст еутсо, xai тиугт ёт dixpy
xaboag avTuv, ёлЕиРр so b.gd'Ei, tcvv хасруодшУ
аьтср xai GtrrEiduW)? хата лд .оотлот i< тирЁтсоу pity
xai 'dsaTgi^ Ticov тер атбосо.та) тру алтлёат,tote .неу
ev тф aoqaXEt ov ovv aTipi/L to7tov Eoys' TufpgEia
ydo тру ахтрфу ауто) лЕдсо%д.у хата. tov ёу zcig
yagaxwpar i vopoy ётрдее, cog алexeivcv АилиУ
h-sob ходила tov толоу огораабгр'от (ovtco yag
тру Taepgsiav ёдесоттфокгЕд dvcua^ovav oi ло/dot)'
ob'yeo r5’i’orsQcv ёд Bv'Qctvtiov л?ртрад ёрудотдох
ev лахатёср ’хатЕоттфато. такта uev tfide tyivETO,
fiaotAsbg <5s roti' ex тб)У Пафуспу dpixoasvoig xQri~
ратЬад лдЁооЕосу, ёл&др ргфгт vytbg avzobg алау-
уЁАЬугад eyveo, ехё/.етеу ET'&vcogdv tov 'PcDpat-
xov ЗлаЬмуЁУтид атдатолЁдок тду aiv’dig ло^етес-
iia.i. ot ptv evv dmjsoav, 6 <У; ёл1 ВсАгудада ti6-
Aiv еЬ&Фу ёутаг'&а ркЬсато, pv хоФалтд еедршт
ZEvypivov xabhkpv 6 'Pcopalcov ёды'рато отдт.тбд,
ovvatcopsvt vg таг лбкаж xai Oivtcot леА/.сЬд
ёхоутед лагуп ov (ig tovto ту%рд тд. orb дедлЕ/а
e>ia%A,Eva£ori(jp? Ф1 лдаурота' xav ydg ёлЕу^Е/Фор
ng zovg лй'лси xadoiQs^EVTag доиртодад, afdi.g
оЬсютйд xadoQMv.
vBcpotg алЕаррхсод paotAsbg Xtxpcpdoov pkv tov
Xalovcpr/v ai'iov е'Влеу u.pa стратЕораи, аорласЕО!.)-
iietov те тф 2лец flrep xai zd лаоалелтоута uvvdiotxp-
обрЕУот. о дё ёт тду C1 ’(.opatioy pA’ihv. ov лоаЬ то pr-
та£Ь,ха1лЪ'&бргтод д tcov Orvva.v fri/S ёт Ovvrt-
хрд ХтёераУОУ eioeti diazgi/ii^ mtEtodai, dvvapEig
bi реаЬот dpEigag лоЬрхр то лат diaxoivai длеё-
уето, ёу де тоёты ло^Хое twv о by ХтЕгрдгор ёлт
rov fijya f.TETa.Ti-d’spiEVOi ЫбототЕ •цнАоуоФш tovtov
ёлоёооу. б yvobg о Xakovcfgg povb'jv лдоодуту
аотф трд Obvyixgg длоохорегер ёл1 Bigpiov depi-
x£G-&ai. трд убд ёута.Ъ'да %(/>дид гло rlaoiAEi xv,i~
нията си. Така човеколюбието обикновено
дава почва на лошите хора да нзвършват
още по-големи пакости. И наистина малко
по-сетне дойдоха пратеници при императора
от страна на унгарците. Когато Дежа слу-
чайно се срещнал стихи те според обичая
го попитали как отиват работите му, той от-
кровено им казал, че е добре, и то дотол-
кова, доколкото е заслужил благоволението
на техния крал, когото нарекъл открито го-
сподар. Когато узна това, императорът реши
да не се бави повече и го призова, за да го
осъди. И след като бе доказана вината му,
когато и обвинителите, и съучастниците му,
заставали лице с лице срещу него, вече раз-
обличиха вероломството му, тогава импера-
торът го задържа под стража, но без да го
подлага на унижения. Той нареди да обкръ-
жат палатката му с ров и да го пазят като
във военен лагер. Поради това оттогава
онова място се нарича Дежев окоп. (Така
нарича тоя ров по-голямата част от простил
народ.) Малко по-сетне императорът го пре-
врати в Ыариград и го задържа в двореца
под стража. Такива неща станаха тогава.
А императорът, след като изелуша дошлите
от Унгария пратеници и разбра, че не пред-
лагат нищо целесъобразно, заповяда веднага
да напуснат ромейския лагер и да си зами-
нат обратно. И тъй те си заминаха, а той
пристигна1 при Белград и там се разполс-
жи на стан, Ромейската войска, както вече
се спомена, съгради тоя град, след като бе
разрушила Зевгмин, използувайки при строи-
телната работа и помощния труд на много
унгарци. Наистина това е игра на съдбата,
която винаги се надсмива над човешките
работы. Действително някой би се присмял
на древните, загинали вече основатели на
градове, когато вижда отново строители на
градове.
Императорът се отказа да се занимава
повече с него и остави там Никифор Халуфа
с войска, за да помага на Стефан и да му
съдействува в уреждането на текущите ра-
боты. А самият той се прибра в ромейските
предели.2 Не след дълго унгарският крал,
като узна, че Стефан все още се намира на
унгарска земя, събра още по-голяма войска
и бързаше изцяло да разреши въпроса чрез
война. А в това време мнозина от хората на
Стефан преминаваха на страната па краля и
причиняваха непрекъснато намаляване на си-
лите му. Като узна това, Халуфа го посъ-
ветва да напусне унгарската земя и да дойде
в Сирмий. Той му казваше, че тъй като
1 Това станало в началото на 1163 г. Онисваниге събития се огнасят към 1164 г.
loannis Cinnami Historia — Иоан Кинам, История
251
Ц8У}}$ et-Eirat оФтф) кАеуг: латлфооо/ау oig av ftov-
AOlTO tyXElQETV. V)? ft i/)%’'QO)? ЕХЕ1УО? aVETEVEV, 6
f5e TOtabt evevoei. олтурбла-уод удам иата ex ftaei,-
лею? ф-шг (wxa) AK tov "Jgtoov e'/ojqsi, toI? zavra
xoid'Covaiy еутеоФи/еуо? Ёутаойа лот ло.да zov
* Iатoov dkxt тф те та>т Oman diazgiftftv лоюо-
asvoiz. рлеФг; (e (vzavfya Eysvero, лтоактобацЕУод
ел1 SlQfuov т]ФРу. (Фауср rV- vgteqov лас ФлАерал
год t-yyi'? d/.djyoi rot? noAFpdois Pa&ojv <ръуа? Ё?
айтоу ладау1гета/. тохлалт йлооохк ФошХег? отда-
TEV,lia /jryov a?lOV Pu PaQ/MQV ЁЛ.81ЛЛ}'8, ТО /1ЕУ и
тф- %a)(>av avzgj T^oijoot’ (urroipia уад £? tov?
Obvvovg Ёу(ф]ТО ЛО/Фф uij tl лбй лтФлу veojteqi-
aaiF.v), то 6t лей тф) Еолдосоу-о) тф? tcov oP.ekov
(loqraXslaiy лей РЁтЕ/рахтр тф1 aojixjQtav лдаурштег-
oo/usvor. f}Q-/£ <5£ TavTipi тГ/у OTiw.Tiay ЛРуафХ /-ш-
Гавдй?, од ла1 аитод фаыФЁау? уфиа? deJeZ-
хрифу oeftaozd? аЬт тф) Халейтр-)] ТЕтЦиухил. ftaoi-
АеЬ? Зе }']У ЕЛ ТОГ XlQtuOl) ИпОЛОлЬг TOV /PlQTV-
go? avEZo/aevc? etv%8 yeTga тл1 tov ev NatocT) vet'ov
dyrov тф) Хо1лф) хаутгуу тхлёЗолле erduazi, naiaiov
tov xqovov aXahiag аттоддауеТааг тосасФе, то tojv
Oovveor E&vog ло21д. ijev tioXIAki? Др> "Poopialoxv
лат&дцааЕ уфу, dp yog Зе е^лооо&еу тф? "A/.^iov
tov KoiivryvoT' ft о. lAsiag Xiguiov те eIae ла1 лоХ~
-lag tojv UagioTgi ojv дубдалодюарЕго? л61ео)у (iygi
xal тле Xai’odv фрРл’. sv&a тф; tov ,udQTVQo? roods
ieq(1 лЕдаЕтху^лдхЕ? оосф) oaov ptev шра/дыоЬРи
to o7;ia НЕкдРатпу oluo.t алагОдоллоу, тф? ys fifty
ystga diEpiisvot d^8xojoi;oav’ fry Xiouftg Ье yeyo-
убТЕ? 1Л1 TOV тф$Е TOV fXaQTVQO? ЛциурТ/фоо У.О.ТЕ-
bhivro уеоуу, ov tv to is av((> ygovot? 6 zip’ tov ’IP
Atgtxov ck&rarv Ёдорфаато d.QXi'v- t'rva тахтг/v
Evgo^v ftaoilsv? (1уЁ2,а/>Ё те елеЬ&еу xai тф) Рмлф,
xaftajty.g Рддт.ар ередтпт алЁтмлЕ o(vpai(.
'О дё tojv IJaiovcjv ртф Xigpiiov те uviii?
^Pajpiajoig d(ps2,df.i£vog ео^е ла.1 Zsvyfiivov avzov
фд)] [хетелоьеХто. тахта лод'д/лёход ftaautvs Ыео-
tsiAev аътф) zoiads. „ои дхласа nciEig, gj гоу&уф
отатх, одлох? ащьалог, от? ёуаууо? лдатхл тф)
фдЕтЁдсо Stofxiov те ёгелс/. ла/, тагу и,12 ajv ди/о-
[лолах; Етрд-Г]?. I’obbi то[vvv (то уеф иалдойоуе/г
ОЛОТЕЦХЕ/ TOJV OOl ЛЕЛОау1ЛЕУО)У b; Emdst^l?) О)? 81
тамошната облает е подвластна на импера-
тора, ще има възможност свободно да пред-
приеме там, каквото поиска. Но тъй като
Стефан упорито отказваше да се съгласи,
той намисли следното. Под предлог, че за
него било пристигнало писмо от императора,
замина към Дунава уж да се срещне с ония,
конто носели писмото и поради страх от
унгарци били отседнали там някъде край
Дунава. След като пристигна там, той пре-
мина след това в пределите на Сирмий. Мал-
ко след това и Стефан, който насмалко
щеше да бъде заловен от неприятелите си,
дойде при него като бежанец, Като се научи
за това, императорът изпрати в Сирмий зна-
чителна войска, от една страна, за да охра-
нява земите му (тъй като имаше подозрение
към унгарците да не би отново да предиз-
викат там безредици), а, от друга страна, за
да осигури безопасността на подвластного
население и спасяването на Стефан. Тази
войска се предвождаше от Михаил, по пря-
кор Гавра, Самият той бе женен за племен-
ницата на императора и заедно с Халуфа бе
удостоен със званието севаст. А императо-
рът заиесе в църквата на Ниш и придаде
към останалата част от тялото ръката на
мъченик Прокопий, която бе взел от Сир-
мий. Тази ръка твърде отдавна бе откъсна-
та от тялото порали следната причина. Ун-
гарското племе твърде често нападаше ро-
мейскнте земи. Малко пък преди царуването
на Алексий Комнин то превзе Сирмий, под-
чини под властта си много от крайдунав-
ските градове и стигна чак до Ниш. Там
унгарците попаднаха на светия ковчег на тоя
мъченик, но като счели, струва ми се, за без-
човечно да задигнат цялото му тяло, откъс-
нали ръката му и с нея се оттеглили. А ка-
то пристигнали в Сирмий, те я положили в
тамошния храм на мъченика Димитрий. Този
храм бе построен дълго време преди това
от управителя на Илирик. Там императорът
намери ръката и като я взе, занесе я, както
вече се спомена, и я придаде към останала-
та част от тялото.
А унгарският крал отново отне Сирмий1-
от ромеите и дори вече посягаше към Зевг-
мин. Като узна това, императорът му из-
прати следното писмо: „Постъпваш неспра-
ведливо, преблагородни, щом не зачиташ
клетвите, конто неотдавна си дал на наше
величество заради Сирмий и други селища.
Знай впрочем (и то защото е излишно да ти
отговоря надълго и нашироко пред вид на
това, което си извършил), че ако ти по-ско-
1 Това станало, сдед като византийскага войска се била оггеглила от Сирмий.
252
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
ш} даттог w ovdsv cot лдоорхы алсй/мурд, ov
това bgdoELS 2-lgpiov bp елсоу, б стал ед оу ai'Tixa
ле1от), олбте 'Poypaioi лаоаг xal ло/лу то1с олсмд
&IITQ8XO(£V TT/V GQV. Г] Asltpls OS блоОСРУ OvVTlH})
pt.'Qta()COV £ЦЦЛ,(.1)ТО KQ.'iTEQOV 8TQ0S латдод TOO oov
rp ‘Pcopalcov лдоохехоотхогод doXU : dill exelvcov
plv ц toot лелдаурЕГсоу uszdvoia ос'яаоа yeyore
cpAdoaoa, ool de oqu ptj лоту ovyl y.al petapelxp
yEyOVOTL ОУТрЛд EOTU.L Gv’df/CHZ. TO yaQ трд dt>7/C
ipcpog did TrozZwr Г}<5] T£^}ff,U8VOV <iia TOGOVTOiV hl)
xal лдод (рфИтрта. отдедтвойас лёдухе. у al ovx
civ its oipai лдбтедоу алаттоу тру то.иру sx'pEV-
£О1ТО.“ та p£V hi) TOV ftaaiAECOS EV TOVTOIS pGUV,
Ал&рагод дё sv dltpcngla tots' лбуоод лоьобрЕУод
£л1 tots al'TOtS xal ла/лг pv. bib bp yal лаш
тдблосд 1л.1 тбу хат uvtov лоКерое 6 раайвёд ё'рле-
ipEV, Srecpavoy те тот латрабеАроу, от ло-jteqov tovto
ftsfiovl/pptvog, Ел1 rpv doyj)v avi'hs xafhovav pfyele
(pp. 211u—2I4U; 22591—22714; 231(j-232»).
15. Sirmium in рotestatem
Hungarorum vertit
хата tov avrov %oorov xal ЫаЬртрАарод, eis
div tcov ev TavQ(.oxvdixf] bvvaoTu>v, ovv ncuol те
xal ywaixl rfi aviov bvvdpsi те tij лйгхр abropo-
Aog Is 'Papjalovg pA-Hs, y&Qa те avrcp лада тот
'Iotqov bsbcvQpTai, rp> bi) xal Baodixa лдотедот
тф leargylov лаиЬр os та лдеореТа tcov ev Tawjo-
GXvthxf) (pvldgycov eI%c, лдобеВЬ ovti paail.Ei'g sbcoxs.
paoiXevs ds, sztsidp ррЬелсо та лдод тру лада
лбЬад s£aQTvadusvog stv%e pdypv, bsiaag лед! тр
лбЛЕТ ZstypT) Ел1 л1еLOTOV pb'P Лдбд TOV Л'тЕф&УОО
лудурдотрЕУр, лдо tov tov олео Tmv blew txQp-
Sat ли^ероу, отдатеора Aoyov d.Stov fiopilp-
aov avTfj IgteIIev, уло Grgarpyotg Мтуар!. те
тф Pafigq, xal тф BgoewtO') ^Jcoopcp, ovg ets-
1.OVV (i/j.OL ТЕ TCOV EV ^Pcopaiotg ЕЛКраУЕЪтёдсОУ,
xal "IcjodvvpS OJ' Ayyelov Enexdlow, dyl)Q ерлы-
долб^Ерод, xal ’’IcDdwps 6 ’lops, HEQG’pg per to
ylvos iQOfpps ds xal diappg ретстраусоу 'Pa^aixvjg.
ел1 nleov ye pgv тр л61ет ЕладхЕоас ^ovBt&eIs
vavg cbosl л/.etoras отдатюототу ts xal tcov елагр
beiayy ерлАроарЕУод exeIeve tov 'Iotqov лаоалЛеоо-
oag tols Ivboth naglystv to)v avayxatcov, eiog av-
тод лауотдап ел1 tI)V O&vnxr/v фрахрии- Ovwoi
ds, EKEL'dl) ло!ру Tiva yodvov dppl тер леофолар
1 Става дума за изгонекик от престола Стефан
3 Унгарският крал Стефан Ш.
po не се откажет да вършиш неща, конто
не ти подобават, ще сгюлучиш не толкова
да заграбит Сирмий, колкото да си навле-
чет незабавно беда, когато ромеите отново
нападнат с оръжие цялата ти земя. Или не
ти е известно колко хиляди хора загуби ун-
гарската страна по-преди, при твоя баща,
който бе във враждебни отношения с Ро-
мейската империя? Но разкаянието в ония
деяния се оказа спасително за него, а ти
внимавай да не би и от разкаянието си да
не получит никаква полза. И то защото ме-
чът на справедливости, наострян вече при
много други случаи, поради такива дела
може да бъде и притъпен. Но все пак,
струва ми се, никой досега не е избягнал
острието му.“ Такова бе съдържанието на
императорского писмо. А Стефан, пренебрег-
вайки словата му, продължаваше да дей-
ствува по същия начин. Ето защо импера-
торът с всички средства се залови да се
подготви за война срещу него и поиска да
възстанови на престола чичо му Стефан1,
въпреки че по-преди не бе пожелавал това.
15. Сирмий преминава под властта
на унгарците
По това време Владислав, един от кня-
зете в Тавроскития, заедно с децата си, със
своята жена и с цялата си войска премина
доброволно на страната на ромеите. На него
му беше подарена земя по Дунава, която
императорът беше дал преди на Василии,
син на Георги, който имаше старшинство
между князете в Тавроскития.
А императорът, тъй като още не беше
подготвил всичко за предстоящото сраже-
ние,2 от страх за град Зевгмин, който Сте-
фан3 вече беше обградил отвсякъде, преди
да започне главните действия, изпрати там
на помощ значителна войска, предвождана
от пълководците Михаил Гавра и Иосиф
Вриений. Под тяхно началство служеха и
други знатни ромеи — както опитният във
военного дело Иоан с прозвище Ангел, така
и Йоан Изес, от турски произход, който
беше получил образование и възпитание сред
ромеите. И понеже императорът желаете да
помогне значително на града, заповяда много
кораби, натоварени с войници и продовол-
ствие, да отплават през Дуиава и да доста-
вят провизии на обсадените, докато той при-
стигне с цялата си войска в унгарската
страна. Унгарците пък, понеже дълго време
IV. 2 Това станало прев зиыата на 1164/1165 г,
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
253
РФттдфаУттд лсйФыд те avrov алолттда^ dutvoi
Руутаоаг аусдчулохт; ejti'/eiqeiv {rd ydg 'РотшхФ
‘'ф'-i £Л1 ТЩ’ EyGuiVTjV nCTUgOV ' Ir,TOGT ^AEVQar
bopi&iitrrai irsytPu. wig ёгЬоу 'Pviaaioic gvvePua-
АОУТО, Л()Од Ф Xt/.l TGVQ h> TiC/SpTp TQO.V/KlTiaq
ytyEvyusyot's axo/.attfidvovoai tteqovs axyaiii ysie
rutg Gibuaciv dvri-i agsTyov avrotc), тф.д кас ttvidi
(H’lAE^dUEVOl, p.l'l'.TtG TOV OCT TOJ i'<illQ(i -/.dl Tip
Hqi'eti ito итпатЕушАтое liTfixovsYt v tnl Ovvriwjy,
bid tov noTUfiov к aid tc,t cPi»paiX(~)r гсфооуто <ф
хатцфаоутф te uvrdc xal sud,yj] or oby tt6v(O ле-
Oiyt-,ri]o6itEvot, si xai таугщ rjjc тфдад фф/уоуто
Фгт&кн. nt ydo avTfoy vijse, are ijxioia tov mr-
:T)}yEtoiiat Pee/fuc Щ dovftftetQ,у ti, dfaTEivdiifvcu
ev<jck; rd dsvTSQaTa Pu тауфпуп хощфптас rdv
r РащшхЩт, ф-.Gav фт ydo did tov лотаиай, Tw-
itatoi ds лаоата^Егод Gyjjitfi ^oiTjOagsvoi xard tus-
gov д.лофщdavovotv агтоф ovyya ts тс-tq тоф.г-
UQ,OtV SdUAAoV, Pp’obC ЬлЫОТрСОТЕЯ PxEtVOl ^QVltVOV
t'XQovoavio. al jtthr ovv о.Х/м vi/sq avrov paTEQa
т-ov лотааог леАаоаоас оуфф] tov х/тЬотоу Etyvyoy,
fit.a ds twrcbv drdoiov gilsa ттбу лад" мотор orga-
T^yovTTfov блохтфод ' Propatovg sysvsio окгшата)
tivoi ха.таяРфан!, таётту. ORyyoi toitvy, t'^Eidg
xal тафту]; алетгухагоу тф лтхдас, ёф ттфад ётдЩ
лоуто. ion’ ydg тф) ^Tsrpdvip ^лгщетогтРуоту
Oiivviov ygryuaoi Tivae глох2,ф>а)’ТЕ,д btpo-jTTjgiGV тф
йУ'ОдтЬтто) XEQilnai dvsriEioay. xavTsvOsv i; is лор,д
sdlro xal ^loptov алат бло Ovvvovg ad'h; sys-
FSTO. Ol pSVTOl. dvdov 'Pa)ll(iLOt te xal Obrvoi, ooot
arr rd) Pts<i'drip etiittqvto, d.Givslq dtsy&vovTO, </.тт
np.oAoyi'a Toiavrp тф лФлсу Evdovrse avroig. Orv-
VOl dt TO) TOO PxE^dvGV tWpQlpOVTSg VEXEO) 7(';
uhr л gon o r ovte baiac tisrsdcoxav oote woe USkov
T(~)v ел) te&tsiugi vo^tiifov фл оплат, Лр(> ds TT~)V
тф л6Ф(>К ёх^гтот TTOirjod/iEYOt лоАаЯ', атшуот
itsyetv sbixatovv. dtps d’ovv бло фд (yvoi-ox: лада-
хффЕттт.д ф tov -Steitgvov tov лдтотещадтодод
fiyovai vearv, ev&a то> ydgian tovtov Pdayxav
(pp. 236^—237^ 238'-240,).
16- Romani exercitum Ser die ae ad belliim
cam Hungaris gerendnm colligunt
Tovtojv axovoag baatpvg, xaivoi тф riaoiAi-
dog voaip fiaQpa Tip Tr/Vixabe тфофугуд, av-
Toe batiioviq. rtvl аюлтд sidjiPt XF.xngiiEvoc
се застояха около стеките на града и често
правеха несполучливи опити, разбраха, че
мъчио ще превземат крепостта, защото ро-
мейските кораби. спрели на близкия бряг на
река Д.унав, иодпомагаха значително обса-
дените ромеи, освен това изтегляха тия,
конто бяха получили рани през време на
сраженията, и докарваха вместо тях нови,
свежи сили. Унгарците също събраха кора-
би и преди още да пристигнат войските на
Гавра и ЕЗриений в унгарската страна, се
устремиха по реката срещу ромейските ко-
раби, за да ги потопят и да ги падвият в
битка без много усилия. Техните кораби.
съвсем неудобии по направа и несъразмерни
по ширина, отстъпваха пред ромейските по
бързина. Отце докато се носеха по реката,
ромеите с нареденнте в боен строй кораби
ги нападнаха по средата и ги обсипаха с
много стрели. Смутени от тях, опези обър-
наха корабите си обратно. Останалите им
кораби, като достигнаха другая бряг на ре-
ката, избягнаха опасността, но един от тях.
в който се намираха техни военачалници, бе
заловен от ромеите и те с приготвен огън
го опожариха? Ггто зато унгарците, след
като претърпяха несполука и в този си
опит, се насочиха към друг. Те подкупиха
някои от тези унгарци, конто бяха на служ-
ба при Стефан2, и ги склониха да го умър-
твят с отрова/1 По този начин и градът
беше лревзет, и целият Сирмий4 мина от-
ново под властта на унгарците. Но тия ро-
меи и унгарци в града, конто бяха на служ-
ба при Стефан, останаха невредими, понеже
с такова условие предадоха града. А с трупа
на Стефан унгарците се погавриха, първо,
като го лишиха от дължимите обреди и не
му отдадоха иикаква друга почит, която се
дължи на мъртъвците, след това, като го
захвърлиха пред вратите на града и го оста-
вила непогребан. По-късно, заставени от при-
родата. те го занесоха в храма на първомъ-
ченик Стефан, където го заровиха.
/б. Вазантийцишс събират войска в София
за война срещу Унгарпя
След като императорът узна това, макар
че по това време императрицата беше из-
мъчвана от тежка болеет, възпламенен от
някакъв божествен огън, както се случваше
[с него], всецяло се отдаде на войната. Той
1 С помощта на т. пар. гръцки огън, 2 Бившият унгарски крал Стефан IV. преминал на страната
на император Мануил, ръководил зашитата на гр. Землин. 3 Никита Хокпат (Xie. Clioniatac Historia, ed.
Bonn, кн, IV, pp. 167—168) съобщава, че един от слугите на Стефан превързал рана на господаря си, като я на-
мазал с отрова. Това станало, преди още да пристигнат войските на Гавра и Вриений, през април 116.5 г,
1 Т. е. цялата Сремска облает.
254
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, Истории
OOufi 'XU&lOTUTO Л(Ф TO)’ ЛС/Рр.СТ. ET ^aQdlxf] TCt-
m ту ’Шмкот ytvopt-л оицт/рлб/Et tviav)7а
тот откати' iiOQOtCer. "JovTioi' de цфусутод £xfi-
i)er брад ел} тот '1ot()ov qidf. fisA/,(Oy Ss qbi]
лцоаил/оЬол ката тбЬс елоАт. блспог ёу тер отца-
TKUflaTI бл/.foSl Tl- (рр£1рУ Xf/t ЦО^СИО>ТТ[)(У Тр’,
dyrixQi’ .P(ppov лблссое egt^ost Оттпиф, doxi/oiv
лорёуроУ op avnxa yxsifhy лЕоакосбрЕГое- (of)ty
хш ёлекф о;утсло($ рот h'Tudda то Ovvvixvv eotAc
е'сФу, ел1 11Е/.Ёу(у,.ё>а iicwfidg uQfl-ipv tef-ityfy ari-
л).Е1. b’Tl-l'&tr ТЕ dll pip 6(11 OVTEoCUTE TOlP Л()/О-
(dovg txareoop (hrTiTaFaO‘d(,t AiavoovpO’cve [ирын.
;т/фу a/j.a xal ot Ptnuaio. t oxripft ло/.Af/ ёе тф’
diafiaoir ер/руто, о утоф dact/.ei g ьутф л(р id т
aV.U))’, блсТа ЛО/./аХр ёфт] П /p 1,00^ ЕТГ/Е, /лр-
daiio.) елт/нк ёлс ti/t ауплера-д iqtpsio буёфу,
фф Ф; xai 6 P(Of 10.1(0)- спдстпе тф’ fiaoUEOK dp
афт aidEoi/svTsg ел1 тад тате typ.,01 ?.’Г. Oi)'. it de
улеФ)} fiaotAEU леуриообрЕУОУ etdov, eAvov те лоф
нота ют яггаолш/шу xol аУЕха'рош' (ли. со. ote
ovvEfirj т'; paoiAEr ev т;ц Л(.6д тф' лоФ/iiav Лло-
ddasi лХёот ij E%Qi/v окон Осо (роде yap огтехо'>~
(it-i to тЕтау&бр ту jpcpco ЬюхеО.ш тф’ vurv)
/laTEC-ov ладаотуфАатта тсТт лсЬоЪ’ логцсоос абтО
бютт^фш. 6 <5е: oi’df wc тф ауаг iyOtkE /руесу
лрсдтфад, alia ттта ъ.т лстароё yog oh' елес-
У 6,U EVOS ЕХТЦОлф’, IУ ТОТТОЛ ТЕ dlJj/lEQEVOaS ТО)
лота) fiic: фиат ел фр тб лЕлоттрф агтсб tov ло-
бдд ueqos. та»’ де тф> Zsiy/ipv о'доодобттооу i'-ao-
faocov <Ф л/eiotoi тЕр/р.оуу exdguибутсе (бе оутт,-
тафпЕго; EUTypuv. (Ак/. uiia те фкнАЁа sldov xal
alpoe б/лот лросрЗаУЛУ (лесуб/АЕта тарауоф xal
fylQrficO ES T)/V ЛО/IV Е1,СЁЛ1ЛТ0У &лф1ЕТШ Т£ <-1.’ХЕ-
п Етбфтсоу. xal loijioy ' Foi/ialoi то. л()ое
fiaxiav e^qtvotto. т(птц 6e /ар excijO/V q/t£Q('i xol
EQyOO Ер/ОУТО. ol de ^(io^GCOl EX T&V Елафуюг
d/lvyo/lEVOt XEXQav/lO)V Т1УС0У XGl d'fijfACOV dlalo-
у(7)У tov deqa tfilrpovy Efialki/y re diqvexie xal
ifldlloYTO. гм/5 ел! Toiovroig /th’ 7/ avTtxa xal 7;
qiP ixEtvrp’ фапало, xal oi’dev обте cPco/(atoig
ovte Ovvvoig л.ооо%сб(}Е1. ey& ds xal Ф2а ph1 ra>v
sig fxeivr/v tetsaeo/isvcov Ааг/аафту б. уро т1;г лом-
OQXiav, фу ys /оф тоб fiaatlEO)? тб/рат, si tii)
ладоуу ётоууатот фде тот л^атто/ТЕУО))' аотблт-ур
отиде в Сердика,1 столицата на илирийци-
те, и С'нбра там войска. Оттам, след като бе
изминал месец юни, вдигна лагера си и ста-
тна до Дунава. Като в'ьзнамеряваше да го
премине веднага, намисли следното. Колкото
отлични по въоръжение и храброст мъже
и маше във войската, постави ги пред унгар-
ския град Храм, като даваше вид, че ведна-
га те премпне от това място. Когато видя
оттам раз положе на та на отсрещната страна
унгарска войска, той се отправи за Белград
и том се развидели, отплува оттам. Поради
това става така, че неприятелите се разде-
лиха, докато со опитваха да се противопо-
ставят на две страни. Но освен това не по-
малко се изплашиха от преминаването и ро-
меите. Императорът, щом забеляза това, сам
пред другите, както вече често се случваше
да проявява смелеет, влезе в ладия и пре-
мина на отсрешнпя бряг. Веднага след него
ромейските войници, засрамени от смелата
постъпка на императора, се качиха на кора-
бите. Унгарците пък, след като видяха, че
императорът е преминал реката, веднага раз-
строиха бойния си ред и отстъпиха назад.
Тогава случайно императорът при слизането
си на неприятелска земя скочи повече, от-
колкото беше нужно (затцото някакво блато
пречеше корабът да се приближи до брега),
отплесна си единия крак и го навехна силно.
И при този случай той не пожела да отсла-
би своето усърдие: докато участвуваше в
опитите да се отклони по някакъв начин ре-
ката и в тази работа прекара целия ден, на-
вехнатата част на крака му се поду. Много
от варварите, конто отбраняваха Зевгмин,
излязоха вън от стените и се приготвиха да
се сражават. Но когато видяха императора,
разбягаха се един през друг в надпревара, в
безредие и уплаха се завърнаха в града и
вече не се осмеляваха да излязат. След това
ромеите се приготвиха за обсада на кре-
постта и на третия ден се заеха с тази ра-
бота. Варварите, конто се сражаваха от кре-
постните стени, изпълваха въздуха с някакви
викове и неясни възгласи, хвърляха непре-
къевато стрели и бяха замервани. В такива
действия премина този и следният ден, без
да напреднат нито ромеите, нито унгарците.
Аз се учудвам и на други извършени през
време на тази обсада подвизи, но особено
[се учудвам] на безстрашието на императора.
Ако не бях случайно присъствувал0 там и
1 В София бил сборният пункт на императорските войски. С императора бил отнево Бела, младкят сил
на унгарския крал. Срв. Тивчев, За участие™ на българи във византийската войска, стр. 90. 2 Подробною
описание показва, че Кинам е бил очевиден на тезв събпткя. Ф. И. Успенский. История Византийской импе-
рии, т. III, Москва^ 1948, стр. 270,
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
255
ytvduEVo;, o%oAf) ar atpijyovusvoib ёсиотЕиаа. 'Рю-
fiaiot yiiQ £vhvor т&а}]У(щгг<л лтдлуог to aftaiveir
?.xl T.i'jr J16/.U’ dtsroovvTO, го? ало %£lq6s role еле
т(7)г ЕлаХ&тпг агиумтояттузднЕУСл fiuQfidQov;- 6 5г
лоаглос т<Ъу avaficuvEiv „таотцт ov
,1101“ АЁутоу „avdoE* cP(’',fiai.o<, tiEt^a) tow а/длоу
%aoie7ni/e Tt)v еЬуоюу, el ye ayafiairovTa уло/л'ете
,uipEV.“ av uevtoi y.al e^e.tqo^e то : Ридо/лцаа. о/
ydp 7rQ0v%orl£b ТТОГ OTQGTTjyCDy ЛЕдигтаУТЕъ aVT(7)
(оуурбтата d(E'K(')Avoar. 6 5.s гегк/кд то тел 70^ ле-
qut'ot avvd те ofe’ идиота i]V дтЕпко-
леТто xal тел? Tasppovs, at Tty л6)лу ?'Qo')vvvov, $a-
('/о т’ь те yal ещл'ь txn)>J>b sxovaai, gaKEApov tl-
yayy yai crQvydvaiv «ttotVcz zr'/i/or ekeIeve л/.qqovy
ovtto те diafi fid&tr тд, ,Li?]%aTtff.iax(L' цггсло де
елс тд тТ^ лорю); (i/.сЬлт едлол ovdev. Отг-
rot у do, к at т 01 /1Еуа).а лрдд е Papua! cov iJia^duEVOt
aTQaria>T(7)y, Euaidvitpv tf, uaklov 1} л^отеооу y.al
тАллосг (7%о7'уто лара ли5ае avro7v тог dV.ov
lEvtii. т(7>у Ovrra>r отоатог.
’Em wlovtoig т(Ъу яоир,««т(ог щлщитог,
лриосогте^ сл cP(j)p,aiu)V онолоь iieydAov Fyodor
Spif'/rvor отратЕорато; uvtols. xdriy yd.Q ел1 лАеТ-
отоу tov аепоь dpdtd'povaar tdso&at. a)j.u. y.al tl~)v
tl$ Oovrarp тгуг)? елкрап vs Ванаку^ ото,аа 'Po>
natotq лоо /соощяк ov oaxodv алоОту е1уш тог
IJaidvan’ f.oyvfjipETat pr/ya, ciV.ovQ те d&fiuov xqeio-
oov- ум1 di) teal ТЕусЕт/у otiov koi TaVQoaypfh]y
fiyovra отоатдт, лабе olg xal rov Тбёхтпу
hvviioTpv лау<гтоат1 yal лд)лг ovv ui’tro ijxEir.
tovteov ЕЛЕ/.дбле.р 0 ^aoi Ae vs ijyovoe, fiovAip' dry
то is fiEyiordoi y.adi'CEt, omix дрлотЕ %Qi] тд. ла-
обгта diOMEtG-fpii г рта) у. „drdpeg filud2.Eia Eipp
^PcniKtioi ov tovto pdrov р то'.г лаауиатагг of de
qPotc;, iva tiq ptdvov тоАри7, (dP cos ar т-р тоА/иц
1л>] а^ерфата xal та Еру а Еллтсду, adhora Еушуг
тсд xal хата ^Qayb ocorpQorovTTi ^sqI лАеЬттоуу
Etvai oiditEWb. jE] TOivvv, h-tFidy тд Edvcg тоста
еу na^aldyov tivoq uyotOey тбуус EvyftEQyaav dvo-
аутл'д^Еллог ту 'Ptouatary уатеоту d-Q'/dy rav-
та djTOXQ^r yfiTr ciTid(7tiiiEy, el advov ел1 yr^ otqtj-
TfvotpEv тг)ь avTG'V. aXP dcloveШ]ТЕ0У Еудотср кол-
ос) тд ctQOovjKOV УМ1 алодотЕЛУР катаатаоЕТ tij лар-
йгпг/ xQapir n/)’ dsovoav. or удо та отд i-vt]iiE-
Tie бях видял с очите си това, което се вър-
шеше, мъчно бих повярвал на чуждите раз-
кази. Ромеите бяха замислили да построят
дървена куда и да се прехвърлят по вея в
града, за да се сражават в ръкопашеп бой
със защитниците на крепостта. Той пръв от
всички пожела да се прехвърли с думите:
„Ще ми отдадете, ромеи, по-голямо благо-
воление, отколкото на другите, ако не ме
възпрете да се покачай Но не можа да из-
пълни желанието си, защото гю-видните вое-
началници го обградиха и най-твърдо се въз-
противиха. Той пък обходи наоколо стените
и разгледа откъде са те най-леснодостъпни
и заповяда рововете, който опасваха града,
доста дълбоки и широки, да се запълнят с
камъни поради липса на съчки и клони и
така да се пренесат [през тях] обсадните ма-
шини. Но и това не допринесе никак за пре-
вземането на града. Защото унгарците, ма-
кар и притискани здраво от ромейските вой-
ни, надаваха още по-силни викове, отколкото
преди, и се крепяха с иадеждата, че веднага
ще им дойде на помощ друга унгарска войска.
При този развой иа нещата ромейските
съгледвачи съобщиха, че настъпва срещу
тях голяма войска. Те видели, че се вдига
прах нависоко във въздуха. Също и един от
знатните унгарци, на име Васак, който беше
преминал на страната на ромеите, уверяваше,
че унгарският крал се намира на немного
далечно разстояние и водн със себе си дру-
га безбройна войска, сред която имало и
скитски, и тавроскитски отреди.1 Васак каз-
ваше, че с него идвал отново сега и чеш-
кият владетел с цялата си войска. След като
императорът чу това, свика съвет на велмо-
жите и пожела да узнае мнението им за
това, какво трябва да се прави. „Естествено,
мъже ромеи — каза той, — не само приро-
дата на нещата ни принуждава да проявя-
ваме смелост, но и да не прибавяме към
смелостта си необмислеви неща и според
мене това важи най-вече за този, който на-
бърже тгябва да се съобразява с много
неща. И така, понеже това племе неочаквано,
облагоприятствувано поради някаква милое г
на съдбата, нападна ромейската държава,
пека да не смятаме, че е достатъчно за нас,
ако само водим война на тяхна земя. Трябва
да се има пред вид необходимого при всеки
удобен случай и да се извърши това, което
се изисква от настоящото положение. За-
щото аз не смятам, че едни и същи работи
подхождат и за тези, конто имат благопо.
1 По всяка верояпюст
не се спомеиавя пище за тази
става дума
войска.
sa cnoManiTesHHSi спред от кумански и руски войници. По-нататък
256
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
qovgiv olpat xal dvoxoapovotv aouoouiEy &v л()д.у-
рати: xal zf] ePmuamr toitvp dQ%ij, el xal т~р
TraAo.tdb окти» TETvyqxsv erxXr)Qtag, d)dd (ovv Неф
(pdrcu) лол/.ф рЕЛйотс vq? -фит ауафагыот) лдоао-
.тотад, еф zvduigiav ледаяфоета). лйтток ёх ло-
biov ко Осуушу yevecpjac oqy'i, ovv ло/Лф) city eig
qpaot xal тф) аетдуф)о)ч Алий'П от,оатф), лХыоп bk
xal тф) алд oi’f/uaxibog ovyxgoiovpEyn) ysiQug.
оттек осу dftt/йтеда тмлр ЛЕдтшоЯыт], Зоди те фу
tig тд fte.xr.ioT fyh] perapaAovaav 8g%e, xal dvya-
ui£ >} avT’ijg аяо.акргф ёгтеЬОег ала/Аауеп;, /ioc-
aevteuv ок Pri iiaJ.imaP fiauPevg per тооаста
фле. "Pu)pа'кт> <>k таге ёх ртнФрд wig ah’ рета-
GTQaru^edf.vaaopai evtevOev ёл1 'Хй.бг те tov yd-
паха лф/yvodat fboxii, блок ёттесдет abv тф) do-
cpa.At'.i тор ло/.epioig dvTt<pfp)Eoi)ai dvvatveo, тосд
де tovto ph> oedapij Ь/оео-хе, туф noUogxiag Ф dfpe-
peyoug ёboxei bvvdpEi t>j лаор елку глоотфое-
адш тд лоЛЕрюу. а/Фм фаотдЕпд аррбтеоа ovx tmj-
уеГ то pkv ydQ beiliav, тд де xal ajjovZtay але-
’ipijipiOTo аутсхокд. „ёёёота/ ydQ* РХеуе птгф ло-
AiOQxiag алооурреутоу фитоу, bvvapiv те лоа/Л]у
Tpg vvv и.ифо) xal та ёлстфФла дтадхтЪс, soxopioa-
opai Ovvvovg, of dpq>i тф ло/.fi qgovQav noiow-
т(и.ы tboxsi Зе аатф) to pev axQsiuTEQOv tov огра-
tov xal ooov oi'xetixov тр Зл/.а лестбёретоу ovtov
лрдд if] лб)к1 petvai Ъ'лд С)тдатг[уо1к not t<7>v ov
/Лае Елитфисот, то (У д./ю <1л av ара аст.ф) tnl
Ovyyovg rung и/Лотк сетей раугрбреуог. од ост
vxoarei tovto, ладЕОИегифоуто р'еу rj)g ёл/обогр
EXEtdey dvaoTijodtigyoi, ёлас де ооЗеу отдела) оа~
q eg avToig алрууё).}], ёфол/лоdpevoi t’cnpev xal xoi-
тг/У цдр ЛЕрат лоооруо)' гц лб/.Et, ,udx>] toivvt
al'/lig ovviGTaTai, xai Olyroi per ol ел l ток ёлце-
gexov Xi i) ок xal ftkleoi xal л aril тф) ладитьуууут/.
tov ePo>uafa)v фкетоуто vtqutqv, ol бе pd/.lov q
лрбтероу глореопоу те tic xQipudo.pio.w xal toiq
лЕт(Хф67ок rip т(Ъг Uilivv biEGndQOXTov epfiopig,
ладахЕ^етороЬ те <n<%yol ха), лааа.1УЁ,,ЕК ёхатё/хоу
•qxovovTo, xal [ioq xal а/юфаурдд f]V, xal $Qovg
qyeiQETO aet]U0Q. Oh’roi icivvy to eg ёлс тРу i)e-
рЕ/Лшу тлороуАегоутад ЬртпрЕУО! сРо)1ка’шг roiade
Pnoiovv.ldllog peya tl yg-qiia ёгтдд TEiyJov XEipsvogфу'
tovtdv ело pvXt)\iiaat.y ivf)eilstoi o/olrovg те tivdq'av-
teq aqa))’ ел1 то ivhvoy оуесахоу лдолгруют олед
avTOi$ xaTeoxEvauTo TEi^Poy iwegiOTauEvov, ok
лучия, и за тези, конто търпят несполуки.
Ето ромейската държава, макар че още не
е достигнала някогашната си слава, все пак
(нека го кажа с божие позволение), доведе-
на под наша закрила до по-добро състоя-
ние, ще бъде изложена, на опасност, ако от-
стъпим пред унгарския крал, който настъп-
ва, както казват, с голяма местна войска,
подпомогнат и от многобройни съюзни вой-
ски. Затова трябва да со погрижим колкото
се може повече да спасим и двете неща -
и славата, която вече тръгна към по-добро,
и войската й, която трябва да се спаси не-
покътната оттук.“ Императорът каза тия
думи. Някои ромеи, конто присъствуваха на
това съвещание, предложила да се преме-
сти1 лагерът оттам към Сава и да се
укрепи, за да могат оттам да се противопо-
ставят сигурно на неприятеля. Други пък
никак не одобряваха това; те предлагаха да
се изостави обсадата и с цялата войска да
се насочат към приближаващия неприятел.
А императорът не одобри нито едното, нито
другото мнение. Той отхвърли открито едно-
то като страх, а другото — като безраз-
съдство. „Ако ние вдигнем обсадата — каза
той, — унгарците, който сега отбраняват
града, ще имат възможност да съберат по-
голяма войска от сегашната и да се снабдят
изо бил но с храна. “ Той предложи по-слабата
част от войската и обозът да се въоръжат
и да останат около града под командуване-
то на някои не твърде известии военачални-
ци, а цялата друга войска да тръгне заедно
с него да се сражава срещу останалите ун-
гарци. След като надделя това предложение,
започнаха да се готвят да тръгнат на поход
през следния ден. Но понеже не им беше
известно нищо определено, те се въоръжиха
на разсъмване и предприеха вече трето на-
падение срещу града. Отново се завърза
сражение и унгарците от зъберите на кре-
гюстните стени с камъни, стрели и с всичко,
каквото им попадне, отблъеваха ромейската
войска. Те пък повече от преди подриваха
основите и с каменометните машини рушаха
каменните прегради. Чуваха се много насър-
чения и окуражавания и от двете страви, на-
стана шум и олелия, вдигна се и безреден
крясък. А унгарците, като гледаха, че ро-
меите подравят основите, направиха следно-
то. Отвътре крепостните стени имаше гра-
маден камък. Те го поставиха върху дър-
вени греди, като го привързаха с въжета, и
го издигнаха на дървена куда, която бяха
изработили по-висока от стените, за да го
1 Това означавлло
византийците да отстъпят значително на юг от Землин.
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
257
exei&ev елс 'Pcouatov; aqPjoowtv. дРР uqtt 6 Xi-fyo;
(DIaUeI TO) ttVQylf;}, TO 6e OVV. ЕУЕухбт TQV бФхф’
(a Eyas yaQ vnEQrpvcn; fjv) ёёал-tvalcos payvv ei;
yijy r/VEX'&Q ovv толу Ovvvcov лоёлот;, xal nviuv
ovdeiG tov xlvdvvoy sqivyE. fl'QOv? Toirvv xal nahv
Ip’EQ'dTj Xal 'Q Q.ilx'4 ?Tl pod^OT ЕШрТЕТО. ote ZS"
уЕтсщ co; c Pcoauicov t-lvcl ЕиотоурЬтата ёлаофрбрЁ-
vov fiaaiAEi.'; хатагороа; ЕлЁсфацЕ те xal тф’ do-
л1да TTQOTEt'vaq алафф [1е2,с~)у огУ£Т}'/ое( тоу ал’доаулот.
OvVVOL дф ЕЛ£1сУ}']ЛЕО ЕУ <71ЕУ(ф xouidij ле~
QtGTfjTai (jcpt.cn та лсгауцата Е-уусылат, лфпраутт;
e/qt^ov jdaoi).Eoy;, ол; еуЬогте; тф’ лб)ат агтф
a&qpoi Ivtevi^ev Л01лбг алсш.афзмпу. <5 дё ov лоб-
T8Q0V &рГ/ TOVTO ЛОТрОЕТУ Л{рУ ЦУ ХаАсбдтО. ТОЛУ
iQaxtfdayv PgrypoQta; те xal толу еу от [от флулахсоу
al aXXot dvaipdu.8yoi yvpivoofyEtoi лоФ, xai, dxod.v~
(peoi го.1; XEcpafaa; та1; аыалг eI'Ooiev. б цёу др
ул1 locovzot; аитот; алялЕртграто, 'PuoLtaioi де осрод-
qoteoov ёлфусоаУТЕ; тф лбИо' Eidov, у; фф а/ло-
хоутёур;, PQiyyoQco; т« xoi oi оф avio) OTQatiy/ol
толу Ovvvoov ovv ищи а тоолоу тог EtQyuEror е?.е-
ЕЛУО1 талу оуррлатсоу (баосФл лоиофттс; exXuot. о cd:
,ue7J)l фг vivo; оьЯе лооо/ЗЛелету л fetor, булё дё
лоА?,а той В Фа лс^аттгутарЕУОт, тор фу (povov
длррхЕУ, е; дё qjQOvQav uviixa ЕлгрцуЕ. 'Роэ/лалы
6ё Ачл/лф [.tsyakcp 8i; zip’ ла/от ei.gi6vte; цте u,Qva;
tov; трде хатё&гоу акфрюллот;. от у tiot xai daxQv-
001 ЕЛрфдЕ ftiov ЕУГООГ/ЛЕУСр tov длФооллеюу ooot;
ту. то dslkmov tovto jeto; f.xovoioi; vavio фиу-
ёфоЕ xaxot;. tpyovro хслффла xal lytaTityttol xal
aoyvQWuaTa, xal лаута та ёхтётолу гкёсфто ayadd.
wtBji; то7; ёуфёосоу филфутто exo.oto; xai толу
цп)л~>у тобтилУ xal а.ублАО)у /.tayppcov, ote бр xal
yvvatoy и evqeto дботур’оу diEpf/.apEvqr ax Ida life
e6qo; Eyov- ло^еу дё актол tovto ovve/jP, ahlxa
Ффлбоал. аотгр блтрлха sti dydkcmo; ф’ f; лор;,
OJTEQ ТОЛУ ТЕСуЕОЛУ EOTCOOU Олодбу ТЕ XfJ.TEOEtE ХОЛ-
ТЦ риатса хдо/лср ovdsvl дл'аобдааа Tip’ cdpav ла-
AlVTOOnfO тфл ЛЦОООЛПО) ё; TOV СРсорОлоЛУ ёФлХУОЕ
oTQaTov, dn^QavTov те тлта /ЗаттоАоусат глоу.>ал^огоа
daifiovicodsi rtvl pray yard q ' Pi о qalovq фотдЕтт фило.
dV.d ti; aTQcaiOJTCbv $е}.о; ел’ avTip' dq.£l; хатотоуЕл
Tij; таРлллозооо, ev&a т.Ьу tov axvfta/.iapiov лавалои-
лоу fj улил; avdcbva i6qvoet, evqeto 6e xal ti;
rPo3uaio3v бЕ.орсбтт]; о тАфлоуу елл oxohcodov; tl-
хвърлят оттам срещу ромеите. Но току-що
беше вдигнат камъкът върху куличката, та
не можа да издържи такава тежест (защото
беше прекомерно голям), неочаквано се пре-
кърши и се срути на земята заедно с много
унгарци, от конто никой не избягна опас-
ността. Отново се вдигна голяма олелия и
сражението се ожесточи още повече. Казват,
че тогава императорът, след като забелязал
някого от ромеите точно улучен със стрела,
му се притекъл на помощ, протегнал отпред
щита си и спасил човека, без да пострада
от стрелите.
Унгарците, след като разбраха, че по-
ложенного им е съвсем безнадеждно, изпра-
тиха пратеници да молят императора, след
като му предадат града, да се оттеглят от-
там здрави и читави. Той отговори, че не
ще се съгласи на това, преди да дойдат
Григорий1 и другите техни жупани върза-
ни с въжета за шиите, боси и гологлави.
И така той ги отпрати с такъв отговор, а
ромеите още по-силно нападнаха града и го
превзеха? След неговото превземане Гри-
горий и унгарските пълководци, конто бяха
заедно с него, дойдоха пред императора без-
славно по указания начин, в окаян вид и с
ридания. А той известно време не желаеше
да ги удостой с поглед, по-късно обаче, след
намесата на Бела,3 им подари живота и
веднага ги задържа под стража. Ромеите
влязоха в града с голямо настървение и ко-
леха хората в него като овце. Тогава очите
ми се напълниха със сълзи, като наблюда-
вах човешкия живот — какви нещастия на-
влече сам на себе си този нещастен народ!
Задигаха се съкровища, дрехи и скъпоцен-
ности, разграбваха се всичките им имущества.
Всеки задигаше неприятелски оръжия —
бойците бяха оставени без тях и невъоръ-
жени. Тогава беше открита една нещастна
жена, чието седалище беше улучено от стре-
ла. Как й се е случило това, ще изложа
сега. Преди още да бъде превзет градът,
тя стояла върху стените и хвърляла пепел,
без никакъв срам съблякла дрехите си и с
извърнато лице показвала седалището си на
ромейските войници, като дърдорела и бръ-
щолевела безкрайно. Тя мислела, че чрез ня-
какво дяволско заклинание ще направи ма-
гия на ромеите. Но някой от войниците пра-
тил по нея стрела, която улучила нещастни-
цата там, където природата е поместила ка-
нала, отвеждащ изпражненията. Беше открит
също един ромейски пленник, бутнат в ня-
1 Вероятно главпокомандуващият на унгарските зашитници на града. 2 Превземането на Землин и
Сирмий станало в 1165 г. 3 Бъдещият унгарски крал Бела се застъпил за своите съотечественици.
33 Гръики извори за българската история, т. VII
loannis Cinnami Historia
Йоан Кинам, Истории
vog хат uvvjX'iov xa&EigyiUEVog dco ратто v fat oh сад
wiaods. tovtov Ouwoi utyudhoTov у dr/ nenonquE-
voi, ute TO;ha.g si> el боте Рощилотд sx tov tteqi-
poAov ^ao^aQsaidat dvdyxrfv лдооууоу. 6 db ov ovv
yydbpw) uev ijty iEt d’ dftojg nvxvd, лаута ds dpiaQ-
teiv biot st, олео Ovv roc хата) oyoavTsg gatvoval ТЕ
то) &v&Q(imo) иата vojtov ло!1д,д xal obv d.o(pa-
hta xa'dhQtgavTEg etyov. ovtoj tuiv (V/ Zsdyut] xal
aahv Etho? ote nAM jcii;v xal diAoi hyov xal
dosTijg EtQyaofivio agia, ov% траста t)b xal ^Avdgd-
vtxog 6 Aovxag. еле/А)] у do ‘Pcupalovg did xhqujv
ход dvaQQiyooihvovg гл1 tj TStyog sldev, ''Avdao-
vixop to) fiaoiAEwc EgudEAqap xQOGcdiv, v<p ov TE/hv
Pkayzv ijdl] EX Ttil'QOGXvbdajV dqxXOUETOV ihd) ТЕ
rot' ftao'ihcoe ттургта, ifa'ov h’dofHjvai, avrcp hfa
dvddov HEicikOai, tov ds ЕлидЕсраттод c>7iov&fi
Ло1А)~] Eg TOVTO E%WQEl. blEldi] (5s TIVEg AaUVO))'
хатолсг tdvTsg ладел^есу tcpikovslxovv avidv, d (5e
аттЕлдаттЕ oq^'to- ло)./.а xal ovda/iij rob xhovg
avyyo)osiv iydshv. h ф db таита vyirsTo, r] xXl-
pa^ aiqvidiov scg yqv TjvsyiA] хатаолаоАесоа. d-л’
о tov ovvy-fyovg xal ndhv dvTExsrto
'd'Qdaovg. s^Eidij уад етгдад bsygdEt суд ava atvov-
тад wag avAtg elds, dgaudov EnsfiacvE xal аотбд.
тиши u'ev TTjdE E%(dQ)]aE. АЬтАрагод dk b ti~] тцд
лб).Ео)д лтлосОфд doqxih-hi (лдод ydo тоТд di/.otg
xal dysidg aiirqv w T0v Potqov bi6n£s таратоог,
og to /lev лдтЪтот sig rd Ettq^avig Sxsito vaaiihog
bll T}jV ло/.iv dva.TElVO)V, EtTQ fiaGll.ECOZ A'TEqaVO)
EXE!VO) Ol'VOQflUEVOV V7V VC'LlOS )]бг) XaTEOTl]) Л1~
oTEVEir ovx EtyEv еилЕтсод ovTG) Po) pulotg uAcooe-
o-frat таотгуу. cos di; ^aothd g exeI^ev /teaffag ete-
qov TI q)QOTQlOV EVEobgyEl, EV Ф ЛО/А()Уд TO)V EV ZlQ^dq)
(f,EQO)v фи(оато ClvwDV^ovg лао avioig XoAtotovg
et7 f xahtv tort (xal stotv ETEQodcgoi, xaiAhsg
qdi] ктрру^ IlEQnwq iiwTOtyQovovVTEg), tote di] та
dfiql tv лб/.Et ZF.vyPll А',илЕлта)хбта {taihbv dxoc-
d&g ^QEo/j£ig eg tov flaatMa лгал st dvdgag те tcov
KEQtqiavcdv xal di] xal tov Ti]v svuoxotiov тЦЗе hi-
yoviu. agyi/V, 21q]u6v те АлодФотас гРа),иШ(л<д
Ecav'dig 6touoAoy(~>v, лдбд As xal Аал/гатсат ла-
oav. oi xal еле,t di] flauihi sig dy>iv yiaiov, еле1-
лоу те ooa avTOig ЕлдотаХто xal di] ixetevov di et-
vat AoiTiov jju.otha tov %o/.ov. б дг: id jutv лосо-
какъв мръсен и тъмен затвор по следната
причина. След като унгарците го пленили,
понеже умеел точно да хвърля стрели, при-
нудили го да отправя от крепостната стена
стрели срещу ромеите. Той все пак изпра-
щал много стрели, но без желание и нарочно
не улучвал. След като унгарците забелязали
това, сидно наложили човека със сопи по
гърба и го затворили на сигурно място. Та-
ка беше отново превзет Зевгмин. Мнозина
други извършиха тогава дела, достойни за
похвала на смелостта, но не по-малко и Ан-
дроник Дука. Когато той видя, че ромеите
се опитват със стълба да се изкачат на сте-
ната, приближи се до Андроник, братовчеда
на императора, под чието предводителство
бил воювал, когато той се завръщал от Та-
вроскития1 и бил получил милостта на им-
ператора, и го помоли да му се даде въз-
можност да се изкачи. След като той му
позволи, зае се за това с голямо усърдие.
Когато пък някой латинци, който го след-
ваха, искаха да го изпреварят, той се въз-
противи силно и по никакъв начин не же-
лаете да им отстъпи славата. Докато ста-
ваше това, стълбата внезапно се строши и
се сгромоляса на земята. Но Андроник от-
ново се възвърна към обичайната си сме-
лост. Когато видя, че някой се изкачват от-
ново на друга вдигната стълба, той се за-
втече и самият се изкачи. Там той сполучи
в това. А крал Стефан2, убеден в сигур-
иостта на града (освен другого пояха го от-
бита от Дунава води, конто течаха към града
най-напред явно и на открито, а след това,
когато императорът започна война против
онзи Стефан, се втичаха вече през подземен
канал), не можеше да повярва, че той ще
бъде превзет така лесно от ромеите. След
като императорът се отдалечи оттам, построй
друга крепост, в която пресели много от ун-
гарците в Сирмий, конто обикновено се на-
ричат сами хализийци (има и друговерци,
както вече казах, конто изповядват една вяра
с турците). Тогава Стефан, като узнал какво
точно е станало с град Зевгмин, изпрати
пратеници при императора — мъже знатни,
между конто беше също и епископът на
тази облает — и обеща да върне след това
на ромеите Сирмий, освен това и цяла Дал-
мация^. Щом те дойдоха пред очите на
императора, разказаха това, което им беше
заръчано, и молеха императора да смекчи
1 Става дума за иъдещия император Андроник Комнин. 'Гой се бил върнал от простоя си при галпцкия
княз Ярослав. Срв. ФреИденберг, Труд Иоанна Киппама, стр. 40—41. ц Стефан IV, който бил крал по това
време. й Тук наименованието Далмация о тпотрсбено в по-широко значение; то означава предипшата Хор-
ватия (на юг от р. Сава), т. нар. Рама, дори и пяла Восна. а отце и с’ыцинска Далмация.
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
259
тог алС/лук „лоХкоЪ usvtd.v afaov еп/“ leycov
„аудред riQSufievTui, Et Tig алло dtpijenrai у fa],
таста fafafrat, algiofa- £/ощ;и XtQfttov, e^euouev
ZEvypTg, AafatuTag iyfa xpuTOvtisv, лагтсог xwDd-
ли$ ysyoyuftEV xvqioi, cur avrol faddvrpg slra fapEi-
Ipoth. dpa Toivvv egtc Лар T'fav KtQpiov eteqov ;
eoti лог Ze&yp.}] xal AaXuatia allp, a fadoyrpg угу
fj^iv }']KETE f El flEV ЕбП, fafaaiE fa], (fa 7]Целд ?e
tfaitatg avrixa fmofafaiftsfla тагта утробу, sifayisg
tier, cog ovds ravra ooqv id pep v,aiv xaflsgopiEV
aocpalcfag (pfapotg yap rptv ovfapta лйгта лара-
vopfavg avri] д’ opcog loyfai ovv psfa cpdvai ту
ipicov afansQ xal тоокпт хратубоутид. st fa rarra
ftеу ласЛ уилУ vqti ХёЛтси, 'vplv fa or far глоКлеел-
tui cor hqtl fadoeiv (poxl, fal tlgiv ovpfiacjtg ,.' i]
-fl ro faalldgov ррад farm ; “rd per fa] лосбют
огтспд aurobg ppEitparo, fisrafa/Acoy fa Елена ,,d7fa
t'va“ Stpy „yvcoTE, (fa лрсяха vpi у оле/oaotlai fas-
lopsv Xpiariavocg oboir, dye ytvfafan та орхаК
6 flaoilebg far rooavia einev, fa fa, fa (брюта пат-
та &EUEVOI (fafaXayjyja'i^ xal 6 UaoilEug lotnov
fail Bv'Qdvriov fafasv.
fiaaifavg fa, ооалро ёЛёуорЕт, fa Bvpdvnor
cnavifav faQiapfiov fa axQonolscog a^Qi xal fa to
rijg Xocpiug pfaya хат.ууЕухЕУ tSQov. Evrav&a те rd
'/yiQiOTyoia faboag xal %qw>io? rofa lEponolovg fao-
pyadpEvog, d ex Xippiov (popoloyfafa.y 'Ptofiaiotg
eiv%ev, еу ndkaricp fav^afav.
— — — ОГЛЮ fa G0"/iyfa fagijXE ZpOTO^, XCtt
abllig XpQfaovg vs cbfavEtv xal IJavvovcov ти effa'og
рЕраИрхсод nQOcpHdvEiv 1]ле1уето тут брр far. al-K
apn лооосбтга tovtov Ijxuvaav, xal nfa dpprtg ava-
холЕУГед dnapdlvra тс), fafaoyfifaa fafanfuav
(pp. 2404-2481S; 24 V18; 249^.22).
17. Manuel Comnenas iterant exercitum
in regionibus Bulgaricis colligit
via fa. sixog owraoEiog ex rfag ббослорсад ys-
yevr/psvpg nvog oyxos alfahg aveth] xal ofay at too-
tov sxsvrovv ovyyal. xal fa] faupt ли fat Xfavfipia
Ttfa лаоуаВопд faayayojv, ЕлЕсдрлЕО уад'Ето ev xal-
'Uovl yeyovfag, 1л1 zfa Фй'сллог fapEpsro. svd-a di]
лрЕ.о(1&О1 хрзраатюад ex Hatovoov dicpi-xotisvotg, елсл-
di] fivjdEv vycfa avTofa cmayyslfatv lyrco, exe%ei-
гнева си. Най-напред той не се съгласяваше.
,, Би било твърде достойно нещо, пратени-
ци — каза им той, — ако някой желае да
даде това, което вече му е отнето. Владеем
Сирмий, превзехме Зевгмин, държим вече
Далмация1, станахме веднъж завинаги пъл-
ни господари на всичко, което сами ни да-
дохте, а после взехте. Или може би имате
друг Сирмий, имате ли друг Зевгмин или
Далмация, та сте дошли да ни ги давате?
Ако имате, покажете ни ги, за да ги при-
емем веднага с две ръце, макар че знаем, че
поради вас не ще ги владеем със сигурност
(защото вне не се стеснявате да действувате
противозаконно!), но все пак с божия по-
мощ ще ги владеем с нашата сила, както и
първите. Ако положение™ у нас сега е та-
кова, вие нямате власт над това, което каз-
вате, че ще дадете, но на какви условия ще
стане споразумението ? А и какво можете да
ни отстъпите?“ Той се обърна към тях така,
но след това промени речта си и каза: „Но
знайте, че с готовност желаем да сключим
договор с вас като с християни, затова нека
се обвържем с клетва." Императорът каза
това, а те потвърдиха всичко с клетва и се
оттеглиха. Императорът се завърна след това
н Цариград.2
Императорът, както казахме, се завърна
в Цариград и премина триумфално от акро-
пола чак до великия храм Света София. Там
принесе благодарствени дарове и надари
свещенослужителите със злато, което ро-
меите бяха взели като дан от Сирмий, и
след това се оттегли в двореца.
— — — Не мина много време и той
научи, че сърбите и унгарците въстават от-
ново, и побърза да изпревари техните опити.
Но те веднага, щом чуха, че той се отпра-
вя към тях, се отказаха от кроежите си и
запазиха договора необезсилен.
17. Мануил Комнин отново събира войска
в българските земи
И както е естествен©, настъпи някаква
умора от пътя и отново произлезе вълиение
и отново го3 безпокояха много мъки. И след
като прекара така в град Силиврия пасхал-
ните днн, щом се почувствува по-добре, той
се отправи към Филипопол. Там се срещна
с пратеници на унгарците, но след като раз-
бра, че те не му предлагат нищо приемливо,
1 Приморска Далмация, наричана оше Бяла Хорватия, която имала своп крале, различны от сръбските,
със столица Салона. 2 Той оставил, преди да замине, в Сирмий част от войската си заедно с Михаил
Гавра и Михаил Врана, Областта оттяпала под византвйска власт чак до смъртта па император Мануил (ИЗО).
Става дума за Мануил I Домнин.
260
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
quav be ctovov xal dvoyp'p' Tira tov hoasuou ex
лагтдд tqotiov лесоб)Ушд Zadetv, (cvTOrg pev йлоах-
loi'S алЕлЁицато, avvExxspipag avvoig xal CP&~
uaioiv Ttvd, ё<р’ ф то г те XaXovtfyv (iiTiyiaiTo xa<,
ел pq wig tedoypEvoig ауалфуг avttxa, xiu xaliv
axEthjoai flaoi/За. xal tov cPc»iiaio)v атдатбт сну?-
oidat. 6 Ье ел) XaQbixqg yeyorcOP егтаг&а таг до-
vdllEig fj'&QOlOEV.
vE)'fki (UaTQip’iir лоюсрггоi: gcfexege ti toiov-
tov. ’Als^iog, og t>'/v лоалоотдбтооод tote, dog лол-
ACiXig tUOl EQOqf)q, bfElTTEJ’ UQ'XjV, EX ЛО/Ml' UEV
алоотааиту codtvE, tote 6ё xaiapavqg угуоттод т/у
TQi%a Exdot] xal eg rovg yova/ovg usra^E.uerog елс
TI TCOy OQEGt£q(J)V djt)}%dq GEjAVElCOV, QTTEQ ЕЛ1 XtQV-
uovog ev 6oEi JIantxiq) Tbowrai лае сота. &y$a eq’
Ixavov biayaycov йлеДл).
Id. fiF.v дц хата rov ’АаЁДоу сгтадба тоудд
tTS/svT'Tjoe. flaoiAEug Ье Ovrvixcbr GTQftTEi'fidriov ettI
XIquiov biafidvToyv bwcipsig ёгтагба ёлеугрЕУ, <bv
qQXOv aAAot те тоуу 'Ptou.ou.ov отдат^утоу xal bn
xal ’ Avdqdytxoq b риоДЁлод abshpibovg co Kuvto-
атерауод тлоугтроу ёхесто, avToKQdTtop too лолё-
ttov Tovbs TiQbg рааД&од xaraordg. алёбта/ло be
адт.ф блсод те тарао&ш Jfestbv xal onq тог лоае-
uoy тоуЬе (iia{)eo{)ai, ха&алгу ev лдкахс avv-
gcoyQdtpqiai. Axbouvixog uvt елс Palov diajjdg,
елетЬт/ йу%юта тог Oowtov ёуЁуето отоатолЁдог,
TOtabe. viva елоёеп хатолтТДид ph’ xal охологд,
блоса E;i%UTai, Eig тд tcov :toaeui(»v xa&tEvac отца-
revpa I'jXtGTa ov,uq:oQov eyrco. тот? <5e Tivag cPco-
aaicov ехёаеге л<ю tov отратолёЬоо Е/Дбттад лес-
gando.i олозд ^тоурефу tit a лоаесДоу еХоутер dyd~
yoier. ol tiEV ovv xuxd тд xeaevg^ev еу yyool ла-
Ipatov f/oi'rcs' рлагтраЬг, 6 rV dvExvvfldi'ETo
tovtov oxotg те bwdpEToq Еуоут&д ела StQpiov AqA-
xovtcja Ovwoc, xal Tt лоте ^ovZo/rfirotg ai'Totg egtc
(pp. 265j_20; 270, _]G).
18. De servitute notitia
oi'Tog 6 avToxcidacoQ xal ё{)-од тс idjv dwatirrd-
tcov [mxqov xal tfg vdfiov теХёош beqaay ex psoov
трд 'Puquatcov елофоато лаёатНад. олосоу bk тоо-
но само се опитват да получат по всякакъв
начин иримирие и отлагане на военните дей-
ствия, ги върна, без да постигнат те нищо,
само им даде за спътник някой си ромей,
на когото [поръча] да изиска Халуфа1 и
ако те не се покажат склонни, да ги запла-
ти, че отново императорът и ромейската
войска ще ги нападнат. А той отиде в Сер-
дика и събра там войска.2
Докато пребиваваше там, се случи след-
ното: Алексий, който тогава изпълнява-
ше длъжността протостратор, както споменах
на много места, отдавна замислял да въстане,
но тогава бил открит, [затова] се подстригал и
отишъл монах в един от планинските мана-
стири, каквито има построена много близо до
Струма в планината Папикий3. След като
прекарал там доста време, починал.
Такъв край отреди там съдбата на Але-
ксий4. А императорът, когато унгарската
войска преминаваше към Сирмий, изпрати за
там военни сили, на конто началствуваха
както други ромейски пълководци, така и
Андроник, племенник на императора, който
носеше прозвището Контостефан и конто
беше получил от императора неограничени
военни пълномощия,5 На него беше съоб-
щено как трябва да се води, да се завърши
тази война — беше му начертано като на
карта. И така Андроник, след като премина
Сава и след като дойде много близо до ла-
гера на унгарците, извърши следиото. Реши,
че съвсем не е изгодно да праща разузна-
вачи и съгледвачи по посока на неприятел-
ската войска, а заповяда на няколко ромеи
да се приближав до лагера [им] и да се опи-
тат да хванат и доведат някой пленник от
неприятелите. Те наистина съгласно със за-
поведта се завърнаха с пленен неприятен, а
той го разпита с каква войска са дошли ун-
гарците срещу Сирмий и какво възнамеря-
ват да вършат.
18. За робството*
Този император премахна от ромейската
държава един ужасен обичай, който насмал-
ко не стана закон. Нека кажем какъв беше
той. Неумолимата необходимост на хората
- Събитията се
Пл. Hanlxiov ~
г’ Събитията се от-
пленен от унгарците в Далмация,
във византийската войска, стр. 90.
1 Става дума за споменатия по-горе протостратор Алексий.
Срв. Chaiandon, Jean П Сотпёпе, р. 489.
1 Никифор Халуфа — византийски военачалник,
отнасят към 1167 г. Срв. Тивчев, За участието на българи
дн. Пеперуда планина.
насят към голи 1167 г. Срв. Chaiandon, Jean П Сотпёпе, р. '489. f’; Откъсът описва робството в цялата
ВизантиЙска империя. Явно описание™ се отнася и до българските земи. Вж. Ив. Сахъзов, Една новела на
Алексия Комнин за роби-българи, Сборник В. Н. Златарски, София, 1925, стр. 367—372; Д. Ангелов, Робството
в средновековна България. ИПр., II, 1946, кн. 2, стр. 151 и сл.; П. Тивчев, Към въпроса за селското население
във Византия, ГСУфиф, I960, стр. ,520—523 : В. Браунинг, Робство в Византийской империи (600—1200), ВВр.,
т. XIV, 1958, стр. 52-55,
loannis Cinnami Historia
— Йоан Кинам, История
261
то Ф фУ] АЕуторег. ц tov ’Qip’ аладситртод тоТд
avd-Qumoig агаукр лоААа те ката tov plov
PKGiyowurpsEv d/Jttt xai bij кас iuo&ou т/щ eAev-
PeqI av алсЬосдас лоААогд агаухафс. thpEVOvoi
Toivvv toj? ev triEQoxalg те xal agiwuaat кас ro>r
ev угуоготсог, av ovtco xvyjp ф orc ayeAacoi Tiypg
Kai дуфкоа олосоу toivvv p д.Л)рсол(у]] г.акЬт
лАЕОгедса; лауЛафаготтс ? rovg d&tiovg ol т/р7
oepfov eoiv^uEvoi davAelav ooa кас адуеросуфосд arioi;
лоса£фЕ.оогто, xai pv то xpubfioAoy с'псж катафилбрЕ-
rov utotlcopa еЛенЦецсоу ауйдфлоот (by/] Kai ovii-
fiolaior ойта) xaxozvxEg. dp Лес кас t-Y лоте тр ex
тф фтЕсие a.yJ)6uEVot tQyaola ajiadlEiopai рооАср
O-Eisr aVTi-jV, ol 6e кавалер фалётад ovn/oviEg
avzovg xai (YiKag exet[$ovv тщ тбАщ;?. xai ф
tote xard то Лсосблог pvOaQiov, tv ф aecov ёлс
той OTvyjlaiov vojei xal фои лад (wtov eI’oetoiv,
eAev&eqo)v filv EiotovTcov dvtfQayxcov I'xvp xai ,uaAa
лолЛа, f'ScovTcov ye иф тле nJ avij флота ovbs-
vdg. то /лет (Y'i ёЦод ovtco Ьесуоу ф, daaclevg О/
лфрдфот ало форд ё^Еолакёгас тр? лоВтЕсад
avio роуф-фсе ypaupaoi тф’ eaevQeq'iocv dig cyv-
OEl TO eXEV&EQOr ЕЛ&рфютО. EAEl'&EQCOV yd.Q dQXECV
Pomiulcov, ovpsvovv агфалбЬсоу avrbg pdelEy
(pp. 275]0—2769).
19. Henrlcus Leo, Saxoniae dux, per
Ser die am transit
гло тоитогд тойд xpjvovg x.dc Xagovcov 6 tWy,
Epvoi'e ло1гау1фсолотатоь ка1ЕоЬа(иоуод,0гт не-
ytory лираоИЕоу ел1 Bv'Qdvnoy тфО-ег t:<p w tov
opya Alapavcbv bialld^eiEv (улофа yap лоЛ/ifj
e? dMvpAovg exomvTo), лаг та те cor турка фф
бсалЕлдаурёгод djipAl'iaOEXo. ev тобтар (Уе 2ёрфос
OvEWSTOiV aVTOVQ ЛООд TOVTO naQOQUyadvTCDV^ ffc
алоатасяау slftov, XteqxIvov <У де тр? Ойгтгкф
PQX& тот dtov бло/ллбутод, lapayov ллёа id тфУ
катёатроау. vep фу xivp&elg fiaoiAEvg еле тф АУсд-
бекф атрскуЕстас, ёг&а diaiQi/Зф лосоъфтоу, лёи-
tpavTEQ Ovvvoi BeAav фоигто атррн ффа лЕргурф
vat, ел avrbv yap, XiE<pdvov TETslevipKorog, 6 той
dexatov ftsapog фВелеу. ' й^у/ате ds 6 Вела? sig
усифоот тер paotAEi acpopiopslg лрбтЕрог, фд еу
Toig Ерслроо-^ЕУ not EQQmlp. убцог дё gvyyEVEiag
ё/ллодФу 0.VTG) уеуоубтод, тф Аиуойотрд ЕуриЕУ
адеАсрф. KaiaaQ dk bid тойто агарафеф cd)/лате
tcov sv Bvgavwp тргсхаЬе екдатрутЕуЕ аеуютаУоУУ-
да живеят е донесла в живота им много
други неща и принуждава мнозина да се ли-
шават срещу заплащане от свободата си.
Защото робуват на високогюставените и на
сановниците не само обикновени и бедни
люде, но ако се случи — и някои от благо-
родниците. Колко голямо зло е човешката
алчност! Онези, конто са ги купили да им
служат, след като приемат тези нещастници,
се отнасят с тях като към купени с пари
роби. Възнаграждението, заплащането за сво-
бодни хора,2било около 3 обола — позорна
цена и сделка! Разбира се, ако някои, измъ-
чени от тежестта на наемната работа, биха
пожелали да се отклонят от нея, те биват
улавяни като бегълци и биват наказвани за
своята дръзка постъпка. Тогава, както в Езо-
повата басня," в която животните влизат при
болния лъв в пещерата, има твърде много
следи на хора, конто влизат в нея, а никак
на такива, конто излизат. Този обичай беше
[така^ ужасен, че императорът пожела да го
изтръгне из корен от държавата и подари
с грамота свободата на всички, конто бяха
по рождение свободны. Той искаше да упра-
влява над свободни ромеи, а не над роби
19. Хенрих Лъв, саксонски, дук, преминава.
през София
През това време дукът на саксонците,
племе твърде многобройно и богато, дойде
с най-голяма свита в Цариград, за да поми-
ри с [императора] краля на аламаните (един
към друг те се отнасяха с голямо недове-
рие), и след като извърши всичко, заради
което беше дошъл, се завърна.1 Между то-
ва сърбите, подбудени към това от вене-
цианпите, се готвеха да въетанат. Но Сте-
фан, който управляваше Унгария, се прости
с живота си и настъпи там голям смут?
Обезпокоен от тези събития, императорът
пристигни в Сердика. Там през време на не-
говия престой унгарците изпратиха пратени-
ци с молба да им бъде изпратен за крал
Бела. Защото към него гледаше, след като
Стефан бе умрял, по справедливое^ законът.
А същия този Бела императорът преди то-
ва си го беше избрал за зет, както разказах
по-горе. Но понеже законът за сродяването
му пречеше, той се ожени за сестрата на
императрицата. Затова той беше провъзгла-
сен за кесар и тогава по достоинство над-
мина велможите в Цариград. И така импе-
1 Хенрих Лъв, саксонски дук, преминал проз София на път за Ерусалим през 1172- 1173 г. Той се
спрял в Цариград с цел да изглади отношенията между Маиуил Комнин и Фридрих Барбароса. Срв. Caroli du
1-resne Domini du Cange in Joannis Cinnami Historiarum libri VII Notae ; loannis Cinnami Hist., ed, Bonn., pp. 393—~394 ;
Chalandon, Jean II Comnene, pp, 596—597 и посочената там литература. 2 Стефан Ш починал през 1173 г.
262
loannis Cinnami Historia — Йоан Кинам, История
pfjyU TOIVVV ai'TOV ЬТЕГЛСО')' ЕЛ1 ^OvWtXfjg Ol'i' TY)
yvvaixl еле/щет bQxoig тгщМеьт MayyEi/.duEvov
boa flaad.Ei xai 'Pcopaioig ovvoi'oeiv tov латтдд
ejUsaaov alaPoc. еТлоуто <5s аиттЪ M ftaoiKcog oi
Mi Ti/v d.(yyJiv хата^огтЕ? ’Icodwr/g те 6 лрсотсаЕ-
fjaoiog xal tcov Ml доф/д a^Aoi. 6 Ье fiaatkrg
MeiM/ ВеКтр Mi тус dQxfjg хагЕатфшто, Ml то
PeQ^HOT ЕТраЛЕТО EtStoS-, ailVVEiailai ' T?jg TOAplpg
avrovg nQutyvaovuevog. dkK <Meq i)o.vpd'CEiv aEi
E%(0, OlMcO TO OTQdlEVEta p&QOlOTO ml)’, xal paot-
AF.bg yifaxlaiv bfayaig bid tiviov fqviivcov xai fair
XQijpVCOV %O)Q(OJV ElOE/MOag Ml Tip’ %CDQaV тф HQ~
yj^owid'Pq) Qvpiti^EiT ipdyETo. d dr xaiioi pogiar
латтауоОст Таг'тф %EiQa avurpadpEvog gi\h payor
ECpEVyE pfa’ TO ЯрОУГОТ, (bg (V тд 6s(K4 ai'TOV Tip’
pvxrfv Mo/.cdcrxEi, groECffisig- ?g раыкЁа Mupag xu.-
xctjy аитцоиад Место tv%elv. ле Melt 6’ ovx sycor,
622<1 rpg eg avrov piEiro naQoboc King fixerbovov
тоуЕсг. pxE Toivvv fiaotMcog MivevoavTog, xai EiopEi
лада то рщеа, dxalvcppc te XE.q-.aM?' xal %eioag
rig dyxmva yvpvovuETog, drvxdbsiog ph’ лбЬад,
oyotvog M oi tov TQaypAov vtifaro, xal фгрод xs-
yElgiOTo, олр /jovaoito /(ipo&at fiaoiAst eovtov лар-
EydpETog. E<p ot g oixrst'pag avrov ауфхЕ rd sy-
хкгцха. ravra хатощдаохфд fiaaiKvc ?g>M трд
SsQfltxfjc, MopEVov аитф xal rov (фуфоглатот
Fymv (pp- 28613—2883).
20. Mamie I Comneniis bellum. adversus
Turcos parat
a/da jjaaiAEvg roug Aoyovg ovx dgiobs^uut.vog
avrov нет алглЕруато, bwapstg Ье sx te ^vofitfor
xal OvTvary рЕтелЕрлЕТо ло/./М xal та лодд tov
ЛО^ЕрОу F^ipE^EOTEQO'l’ EfajQTl'ETO. cfajTE pip’ 1ЛЛ01д
ТЕ xal dy&Q(Mroig ohbapp id C id уф’ елсаещюс,
xdi poayy dfiv/ppdv it Mdj&og tx zebv хата O)Qa-
xi]T yXavvETo ycoQtcov apodal te олёр tag TQtayi-
/Jovg, 6 ph’ ovv r,Qi mi "Acxav xal
rag dvrdf-tEig Ml "Pvrdaxov хатсХ to eilog ijfrgot-
QEV. Obvvoi de gi.piitayoi xdi ZEQfiioi, oz 'Pcoiiaioig
xarijxooi Tvyydvovai Ьттед, ovx fv Morn Mxxuije-
roi 'fpQovg cboq oigaiEVEiv Moh/aaT, fap or b)/ uu~
hora id лоаурата Pp-daQro. охолрисЬтатот ydo h-
ЛЕр Tt Epyoig лосфкпу б ygovog eotIt (p. 229r, — .,<>).
Тъй като Бела Ш се възцарил с помощта па Мануил Комнин, той обещал да води ировизантийска поли-
- Събитията сс отнасят към 1173 г. Срв. Тивчев, За участиего на българи във визаптийската войска.
3 Става дума за усилената подготовка иа Византия за похода срещу селджукските турив ирез1170 г.,
раторът обяви Бела за крал на Унгария и го
изпрати със съпругата му в"'Унгария, след
като той обеща с клетва, че ще съблюдава
през целия си живот това, което ще бъде
от полза за императора и ромеите.1 След-
ваха го от страна на императора, за^да го
поставят на престола, протосеваст Иоан и
други славни мъже. Л императорът, след
като Бела зае властта, се насочи срещу сър-
бите с желание да ги накаже за тяхната
дързост. Но — на което аз винаги се учуд-
вам — преди още да се беше събрала ця-
лата войска, императорът само с няколко
хиляди навлезе през стръмни и недостъпни
места в тяхната страна и побърза да влезе
в сражение с великия жупан.2 Той пък,
макар че беше си осигурил многобройна
съюзническа войска, най-напред побягна, а
след като страх обхвана душата му, изпрати
пратеници при императора и поиска да по-
лучи прошка за провиненията си. След като
не можа да склони императора, той поиска
да получи поне безопасен достъп до него.
И тъй, когато императорът се съгласи, той
дойде и се приближи до неговия трон без
шлем, с голи ръце до лактите и с боси
крака. За шията му беше привързано въже,
носеше меча си в ръка и се предаваше на
императора, за да прави с него, каквото си
иска. А той, като се смили от всичко това,
му опрости вината. Завършил това благопо-
лучно, императорът излезе от Сърбия заедно
с последвалия го велик жупан.
20. ануил Комнин, се го men за поход
срещу селджуците
Но императорът, без да изелуша думите
му, го върна, а нареди да доведат много
войски както от Сърбия, така и от Унгария
и започна да се готви по-грижливо за война?
И за да не му липсва никак храна за конете
и за хората, заповяда да докарат безчислено
множество волове от Тракия и над 3000 ко-
ли. И тъй рано напролет премина в Азия и,
както обикновено, събра войските при Рин-
дак4. Но съюзниците унгарци и сърби, кон-
то бяха подвластни на ромеите, не дойдоха
навреме и станаха причина да се води вой-
ната през лятото, поради което се навреди
твърде много на работите. Защото ако тряб-
ва нещо да се спазва най-строго, то е вре-
мето за военните действия.
тика,
стр. 90.
който завършил с поражеписто на византийците при Мизиокефалон. Срв, Chai andon, .Jean II Сотпбпе, pp.
618-—623; Аггелов, История, II, стр. 189. 4 При р. Рипдак в Мала Азия имало постоянен византийски военеп
лагер, в който обикновено биди съсредоточавани визацтийските войски за поход на Изток,
XV. ГРИГОРИЙ АНТИОХ
Григорий Антиох е византийски ритор от втората половина на XII в, Подробни данни
за неговия живот и дейност не са запазени. Отделим моменти '^от биографията му се раз-
криват от неговите писма. Знае се, че е заемал висши длъжности при византийския двор —
до 1175 г. бил дворцов съдия, а след това велик друнгарий. Своята литературна дейност
Григорий Антиох започнал около 1160 г. Последните сведения за него са от 1196 г., когато
се споменава като велик друнгарий в един документ от архива на лаврата „Св. Атанасий“.
От Григорий Антиох са стигнали до нас няколко речи и писма. Той бил ученик
и близък приятел на магистъра на риторите Евстатий Катафлорон, бъдещия митрополит
Евстатий Солунски. Между тях сыцествувала оживена кореспонденция, от която има запа-
зени четири писма на Григорий Антиох. Около 1174—1175 г. той бил изпратен със спе-
циална мисия от император /Мануил I Комнин (1143—1180) в Сердика, където прекарал
доста дълго време, а след това се преместил заедно с византийската войска на северо-
запад към Сърбия и Унгария. От Сердика и от новото си местопребиваване Григорий из-
пратил няколко писма до Евстатий Солупски. В тях той дава ценни сведения за бита
и положението на българското население през последните десетилетия на византийского
владычество. Излезли изпод перото на един непосредствен наблюдател, тези сведения до-
пълват известията на други византийски извори от това време.
В неиздадено слово на Григорий Антиох се съдържа едно упоминание за въстанието
на Асей и Петър и последвалите нападения на българите върху Византийската империя.
Въпреки че произведенията на Григорий Антиох са изпълнени с риторика и не са
лишени от някой субективни преценки, данните в тях са достоверни и при критично изпол-
зуване могат да бъдат ценно градиво за българската история.
РЪКОПИСИ ; Е - - Cod. Escorialensis gr. Y II 10 (XIV s.), — M = Cod, Marcianus, XI, 22 (a. 1235).
ИЗДАНИЯ : Al. Bachmann — B, Dolger, Die Rede des Gregorios Antiochos atif den
Sebastokrator Konstantinos Angelos, BZ, 40 (1940), 353—405. — 7. Darrouzes, Deux lettres de Gregoire Antiochos,
cerites en Bnlgarie vers 1173, Byzantinoslavica, XXII1'2, 1962, pp. 276—278; XXJV.'l, 1963, pp. 65 -86. — A. II-
Каждая, Григорий Антиох, BBp., XXVI, 1965, стр. 94—99.
КНИЖНИНАKrumbacher, GBL, p. 472. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 292, — J. Darrouzes,
Notice siir Gregoire Antiochos (1160 а П96). REB, XX, 1962, pp, 61 — 92. — Г. Цанпова—17. Тивчев, Нови данни
за историята на Софийската облает през последните десетилетия на византийскою владичество, НИИ, т. 14—15,
1964, стр. 315—325. —- А. ]7. Каждая — Вопросы истории, № 3, 1964, стр. 214—215. —Каждая, Григорий
Антиох, Жизнь и творчество одного чиновника, BBp., XXVI, 1965, стр. 77—99. — Р. Wirth, Untersuchungen
zur Bvzantinisclien Rhetorik des XII Jahrhunderts, Munchen, 1960, pp. 10—12, 22 sq. — Wirth : BZ, 56, 1963,
pp, 105—108, 339 sq. Дадените тук откъси са взетн от пзданието на Дарузе (отк. 1 и 2) и на Каждая (отк. 3)-
264
Ciregorii Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
GREGORII ANTIOCHI OPUSCULA
1. Тф) ysyO'VOTt pdi'OTCOQt, Т(ОУ ppTOQCOV XVQCp ’El!-
oTaflitp тф ЕЕоиалоъчхрд ало ТотаПтфу оттиелиа
lioayup’ oot xavzrp', Be.uTieaiE (Колота, xal Eu-
owArp’ дшуараттсо xal zpayrndtav a)v dvsr/.pv sv
Eapdtxfi xaxcbv аут/фал/лрен. „ ’Ji ts yao aagoixta
uov Еиахдттдф хата tov Рлогта лроуирру xal
si< rods xai.gov (pi/.тр латд'^од a&hog алофгтрат
xal yluxviawu латдод wii vxeq лоП.оф та»’ q.u-
odvTCov, boa sue stbsvai, q д.олаСюд xat, zebv uaacov
рот 7iQooqx6vT(>)i‘ xal Ьир/лхлрд sQuxs'i.vTfi, ebrsiv
ds, xal /7(,/л7шн xal /.oyzov xal дхаугшагик (bv
(Клод ,us xadgypodpsyos systg, Ispa xEtycdp.
Kai or таота tidruv dvtaQd, aKE i/bp xal to
п/s xdxccK ЬлоАоирЁУрс BovAyaplag dxsiQai!i"fh]-
tov, хей ра/л-хта zb psgl ai>zi}v тф togas uvebya-
aov, (bg soixsvai tout о yovov тф otxovusvpq yegos
ти'/ oiXEici'Jat fM-gst xcl иеили/дср xal sagt, йога.)
fit-т ovv ysLp&vt. ту лтдотеда (bpmv xal d^yEtvo-
Tsaa. '' Ev te yaQ axuaiap тф лар paly Kspst xpv-
ubg h’zay&a xal лаутр xal лрутдлд, xal XEtucovoq
zb ipvyog avvixpug J'dQTugog. 'O <T тшёд хт-(ра).ф
aqp del ovvysq-'ф xal zb лЕрКуоу та лдбатола
ахидртолбг, оид’ ty&szal тг yslaoavzoq aibolou,
а/Ad леНЕт zotg bufigois xal олова xal bdxgva
xazaozoddCt tov Kt or, Epol box.Ei, тф Аьлдбтл/-
тот xal тф лер1 то xap^cq'opsiv dq-vtag zqv ило-
xsiusyr/v алохлшбрЕТОт уфи At (К уыремщ ло/Ad-
xig тф qusgas etg т тол гдатсог фр/vvusvat,
лймн туи у и охоты, ла/лх Ab I vouch' хал o.tsq tols
и'/ладь цлелдои; rd bigogoiTza txdorov ezovs суита
xal тту poaxt] [.штату та bibupEVOyza, xal oyvr/ tusr
ел оуттр ovxov <}e Erl пили) xai. ugvbq ya/M&pvbq
Ат’ аруф, tovto тр BovAydgotv ёхаотф гцлёртк
fiTQiozdxcs Tsq-sAp xal bfifitoq 6[.($Q(p xal sni
viqdbt Tiqdg' xav st /.dfh] лоте (payslua fadobdxTV-
b.oQ pais, avzlxu. pd/ai, to7s бдахлт соолЕр tpflo-
vovua тф Dsas хата то К бтифуая xat xazco-
q qvouetovc xal ОУЕрсотид iisiqanas [isloaxag, ette-
ovQazo vsq у/ yizd)vi.ov rots baxrvAOLS xal psAaot
Tpagssot ypoa xalbr Еха/.фчтто.
Oi уг игр’ zip’ yuipav TEpcbpsvoi, a2E I'duts
av tovtovs dsl aiavpoqiopovVTas xal dgyaxlaiv lazaf.-
psvovg xal л(./лк тф xeqra/.t)s хикилтоttsvovg va-
owig xal, b c/'r/oiv б "Албото^.од, ,,sv тифтотатд
лериоутад sv aiyelois дёриасцу“ — тфааЕлтотЕОУ
ydp aot, xaz avzov sxsivov ёресу, sig tovs Bovl-
yaQovg zb voppa: Toiyao xal bzt sv dvaysiaepzp
ПИСМА НА ГРИГОРИЙ АНТИОХ
7, Писмо до бившия магистър на риторшпе
Евс шатий, Солу иски, изпратено от София
Уважаеми господине, изпращам ти това
писмо, за да ти опиша злините, конто пре-
търпях в Сердика.1 Защото поселението ми
се отдалечи според казаното от пророка и
в настоящото време аз, нещастният, съм да-
леч от милого си отечество, от любимия си
баща, който, доколкото зная, обича сина си
повече от другите родители, далеч съм и от
останалите си близки, от приятии разговори,
така да се каже, от книги, беседи, четене,
на конто неща ти, свята глава, си ме научил.
Обаче не само това е тягостно. Най-не-
утешителното в тааи прокълната България
май-вече е несъразмерността в годишните вре-
мена. Изглежда, че само тази част на все-
лената не е устроена с лято, есен и пролет,
но само със зима —- най-тежкото и най-мъ-
чителното годишно време. Защото в разгара
на лятото у нас, там има мраз и скреж и
лед и зимният стул е като в ада. А възду-
хът над главите и около лицата ни е мъглив
и влажен и не познава усмивката на ведро
небе, но жали с проливни дъждове и като
сълзи текат дъждовните капки, както ми
изглежда, оплаквайки земята под тях заради
нейната бедност и липсата на плодородие.
Често през деня облапите се разразяват в
поройни води и пак се сгъстяват, и пак се
мъчи да вали. И докато в други страни вся-
ка година растенията дават двоен плод и до-
битъкът близни и има круша върху круша,
смокиня върху смокиня и млечно агне след
агне, в страната на българите има непрекъс-
нато дъждовни облаци и дъжд след дъжд,
и сняг върху сняг. И ако понякога скритом
се появи розовопръетата зора, веднага по-
добно на горделив, навъеен и безчувствен
юноша навлича с пръетите си було от облаци и
покрива с тъмен плащ хубавото си тяло.
А жителите на страната могат да се ви-
дят винаги облечени в ямурлуци и агнешки
кожи.2 Главите им са покрити с дебело кече
и, както казва апостолът, „те са в овчи и
кози кожи“ и за да се изразя като него,
мисълта ми трябва да бъде насочена към
българите. И тъй Сердика е разположена в
1 Писмото се датира между 1173 и 1175 г. Това се оспорва от Каждая, който смята, че засега дадените
тук две писма от Григорий Антиох не могат да се датират точно, тъй като този въпрос се нуждае от специално
изеледване. За неговите съображения вж. статията му „Григорий Антиох", стр. 96—98. През средновековието
София сс е наричала освен Сердика (Сардина) оше С^'ёдщь и Т^нхднид. - За облеклото иа българите, иа-
правено от овчи кожи, съобшава в едно от писмата си Теофилакт Охридски. Срв. Митрополит Симеон. Нис-
мата на Теофилакт Охридски, архиепископ български, СбБАН, кн. XXVII, София, 193], стр, 188.
Oregon! Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
265
толоо /.d%oi. ’dsaiv g Sagdixg, ovte идлЕиаал (pvig-
xopci; egtIv aya&i] xal Ьло лдашатс Aaxavrypogg-
uai xal dsydQwv блюда? е£еуеухе1у, oI'ts ииле^о-
xop-oi; xlgpa bEtzaatyai xal .влаотг/аас xal тлб
nvxvol; 6д%ато1; лоДЬ? to? &utqvv ExflQEipaoiEi.t,.
’Epol (Ye xal аДЕю; doxEi pgzE тог? zgg Адрдтдо;
ndba; ёлфтрии tov zd.aov, otov exeIvt] лЕдсл2а?ф-
то лаааг тд? yi]?} фроЪаа zgv ибд-д?, xal diav£-
pot та гаотгр; rd иаЕл toi; exogtote ovppioyovoi
тал? e&vwv, pipe tov zizovvaov EjuoEiaat таит?; tov
fyugaov, eExa; арлЕ/м? avzol; fidTgvoiv dvadovpE-
vov xal pEia Ilavbs xal Еатида)? тф топа) fiax-
yixbv xal pavtxbv Enogxovpsvov’ xal did. тагта
pipe бломодлбда dsydga тд? ypbgav Tu%eiv рдтЕ
apjrsXov? boat те stieqI ygv Ьдлооос. xal boat ava-
dEvdgdde; slot, orEgeai; vnavEyppEvat xdpa^tv. El
d* avrov ло? xal блАдас; evtv/г/;, a; ex тюг
nsla; iptEi'gayy олова xal alxpakcbzov; eIs тд?
%o3gav алау avoir ol dxozgi^opsyoc, алЕохлдхбтад xal
VEvoagxbras xal noliv tov ojxqov Елараттла;
TtgocpalvovTag' та ртфа d& Ьът1дю? b/.a xal a>s
ладо. bEapoyrggiot; уеуддаибта таТ$ лддаь; xal
tolq qiogpol;, figoa/p pi:v g ovbsv tov tcov геоЬдгл-
тю? eqevAjv; Toig лдоошлос; EntdEtxvupEva, тб
ygga; bs fia&v xal лдЕофФато?' robs &xiov<;, dzE%-
v&s лаухдахюта; тд лдЬ; diUgAOv; avyxgovost
ло£ toixora; bzo.ywj’ioaoOca, xavTEvfiev отвураиа;
тд? pogqyg? dstxvvp6?ov; xal лолг? tov хдаяД;
лдо/ДфАдрётов; tov раМюла' та avxa eyyv; tayd-
da; xal co? л go ; тд? avvo-OEtoa^ paxgdv obot-
nogtav l/AtyidoavTa, to ллелото? Exftefi-дхбта too
рЁлтто;' roi'S [36igva;, rd? pd/a? io'/yoo; xal dzsg
Agvov xal лобю? TE&AtpEvov; xal on лбддат&ЕУ
dtplxoivto xal avT oi, ex та1юл(пд1а; лгдютЬгта;
Eli; boTOi'V xal dogdv.
OvtO) xazstpaye rd obgaia тд; Eagdtxg; ov лод
(pkoyi'Qov, Ф; Adyo;, dAila to ЬутЮето? ipv%o; xat
tou xovpov то ломя ’А Ал’ ov<Y av ge тд? bdbv
ладюута хатадгл&нп’ dgdew xe^adovoa xal yeh-
Лю г tcitv^CQ vaa xal ol povotxcl wjv dgvi'&oov xal
boa та)? лтдга)? pilgjdd xal povaixbv (pcgovviov
ЕЛ1 TOV ОтфЗло; TO ftdg^lTOY, OV Tl YEXQalq h’TETU-
pEViv vEvgai;, абЕ Eptpvyct; xal avTonAgxToi; xal
oixdbzv EXovaan; тд? xivpotv. Eixoto»;' tI ydg av xal
.^SQiAab'joacEv aXao; Tiew Етахаталгаегг Xstpa)aiv
dvEvze; b}.ov лтЕдохd. Tiacv Emxad'EbovvTat zol; dsv-
agot;‘ Eloiou; Елахалатаоута^ лтбддос;; Tiva nsigla
tovtoi; bppgov d^cig'pi xal xauacova’, ^Absvbgo;
място с неблагоприятен климат, което не е
добро нито за плодоносна зеленчукови, нито
за плодородии овощни градини, нито да се
отглеждат лози и от гъстите редове на ло-
зите да пораснат големи гроздове. На мене
изобщо ми се струва, че нито кракът на
Деметра1 е стъпил на това място, когато тя
е обикаляла цялата земя, търсейки дъщеря
си, и е разпределяла благата си на смесени-
те навред племена, нито пък Дионис е раз-
търсил там своя жезъл, обвит с лозови
пръчки заедно с гроздовете, когато е играл
на това място лудешкия си вакхически танц,
придружен от Пан и сатири. И затова земя-
та няма нито плодоносни дървета, нито лози,
конто птлзят по земята, или такива, конто
са високи като дървета и са подпрени със
здрави подпори. И ако някъде намерит пло-
дове, тези, конто ги носят, ги докарват като
пленници в тази страна от близки области
и те са набръчкани, свити и безцветни на вид.
Ябълките са целите набръчкани и като оста-
рели в тъмница в торбите и кошниците и
показват на лицето си не червенина на но-
вооткъснати плодове, а дълбока и пълна ста-
рост. А крушите изглеждат напълно като
борци, конто са се борили помежду си с
юмруци и от това са им се появили белези
и много грапавини по кожата. Смокините,
подобии на сушено грозде, стегнати като че
ли за да предприемат далечен път, са изгу-
били по-голямата част от сладостта си. А
гроздовете с изеушени зърна и сякаш стъп-
кани с крака в лин, като че ли пристигат
отдален, останали от мъка само кожа и кости.
Така, както се казва, плодовете на Сер-
дика ги изяде не пламнал огън, но равно-
стоен студ и силен мраз. И тъй, когато ми-
наваш по пътя си, песен на славей или чу-
руликане на ластовица не ще погали слуха
ти, нито пък музикални птици и обичащи
песента птички, който носят в гърдите си
лира, направена не от мъртви струни, но от
одушевени, самодвижещи се струни, конто
сами от себе си свирят. И нищо чудно. Коя
гора те ще огласяват? На кои ливади ще
кацнат, след като престанат да летят? На
кои дървета ще кацнат? На кое клонче ще
си починат ? Кои листа ще ги подслонят от
дъжд и жега? Защото страната е без дър-
вета, без градини,2 едва ли не поле на уни~
-1 Деметра — богиня на плодородието. Според гръцката митология тя обикаляла цялата земя, за да търси
дъщеря си Персефона, отвлечена от Хадес (Плутон). 2 Авторът на писмото, попаднал в чужда за него страна
и живял дотогава при по-благоприятни условия, се увлича на места в субективни преценки, конто се оироверга-
ват от други автори. Така например Идриси съобщава, че София била разположена ,гв низина, с многобройни
кварта,ти и мнсгсбройни сгради, с непрекъснато следваши обработени полета и овощни дървета“.Вж. Б. Нед-
ков, България и съседните й земи през XII в. според „Географията" на Идриси, София, 1960, стр. 41 ; срв. Д.
Ангелов, По въпроса за стопанския облик на българските земи през XI—XIV в., ИПр., VIK 1951, кн. 4—5, стр. 429.
34 Гръцки извори за българската история, т. VII
266
Ciregorii Amlochi Op ns cu I a — Пием а на Григорий Антиох
ydp 7/ %o5pa ftat ихт/ло? xai ледёоу aovovovzi, ката
tov 7iQo(pi]TrjVt dipay to ;iot\ Kav тёр лоте исулдоги
koyov aTEivai oe deoi to oi'?, eviEv uh> fiEjyJj лдо-
fiarcov ладЕРоДес, ekei dev di. alyo.iv xal
B-jojV eteqoEIev ДклрАа xal цалоОеу делуиялог ex
gik/fov удглюоибъ-
To ye pgv uoyJhiQoy тД дсасто? xouifrfi оуе.т-
/лапедог. "О те yap agio? anvQta? 1] яеууДос xai
OVTO? ЦЩОЛТО?, О7Ж. (ht)XQ!tl)’TCO; ОЩ/ЩООЛ Л 1.4)1
xal ката top тД Ef'rayiTido? eyxQi'Eav аара/мт?
xal ауале.я/Л}0нЕуот: слстЕо’ ям oboe дД’/i? ям
ектоол/а^ ям i(7) ото р Ауд р ло/iEiuoc, хсЕ
avrov лоорерлт)'Н£у()ь, einev dv т(с, оД? xal тд.
<hpa ragt'/pi атркдото? кеота кас ло~Су tov ivgCra
oiyiotv е/фдохоУта. Eloi de xal uuvuv xal лота-
аам vtaA; f)ogr!6(yov лЕД] xal тоста xal lEva'idp
ям. ДЕму лссосута tov ллудат/лубреро)-. По)? yao
dr (rd) Eavcua tu)v cdarcov yiyipTdv тс уеури'л]
xal a/ieivov датдаур»’ те xal ftdeEiuv axoia tc-c-
toi? evTiKTOvrac; Kai-- и d// у/омтсу, da (/ov/d-
Tarov — i%ih'<vv л/ат'мо? ёхтцш-тсл g dove, тд
ttiy тЕтдалодсоя адддтатог' то о го itovuv еммоу
корфео1 older д тонн/? uAOv? ptv уат/лг'? xal
KMoafiia лЕЕд уаЕгхто? алодЕдииЕУа ддаурлА))',
о'хощ те тароог? tvqov л/./фогтас адтсттаум^ я.ас
ооМфоута? doo иди оу щтвцЕгос? ям м.лтму кед-
рЛтату ха/. оро/мг, хг'ардан'тас ям tqvtoi'? ям
лоПлр тёр уданр Eotovvia? too лсоатредоаеуот'
т/р’ a”oi')}]oiv.
’Ей) Aeyav т/i? лт/.удоД xcl уодтмДутм:; ха-
kvва? xal тд. ех /jovtoi/ov xcd лалсдюУ ям той
Еллоо (уодстос ёоася.рокоунаёта тд.? д/аслАмс? яа-./-
/Edpite /yecdtoEcv oipiot Tiva.v xal д/жуол/уелсог
olx.odduMV ёруа, лиут.}-] ayvoT}udvt(OV тд /tscoiov,
'/] лареоуа /ла/.Xov xal лисдиЕ d.7X МД олох'дао-
иата. Та pev следатажмкето трс yij?.,..
(рр. 278—280).
2. Тео РЕооа/.оУтхць хгртр Едота/Етр тф той
Китатр/мро?’
С4« тд летям [теТпаУ таоттр> т>р> латуп/иау,
(v/Xylhe дёилота, ov иаЛлот 7л1 той? aAAoi? )j тот?
7/dt'l ТЕ Tjtliv асилеооо-л КО.1 доррЕуи <М1лЛ1Л101'-
oiv длоледатоорЕУ/р’ Е'/со eogtbv. ’Ey ои yag с it el?
01 'Eqfiov г}сао(7лас, ol та^а лео1 t/m /.dyiov eyov-
te?, 01 oxlunodo? ii'ycoc xal ycoyia?, exorQarEvsiy
eDTyied-a ям лво1 тдv дТТодалду xai MEQOQtav
леууослЕсу x.al тду xoiEida ттЪу ev отдатолёдд)
щожението, както казва пророкът. И ако
понякога слухът ти трябва да почине от
отегчителен разговор, тук ще ти додява блес-
не на овце, там — врещене на кози, на трета
страна — мучене- на волове, а друга-де —
грухтенето на свиня в кочина.
А мъката на ежедневния живот е напъл-
но достойна Зг1 оплакване. Защото хляоът
се прави от трици или от просо, .и то полу-
опечен, тъй като малко е стоял в огъня.
Той е покрит със сажди и пьлен с прах,1
като хляба, печен в пепелта на Синамиг.
Виното е кисело и отвратително, неприятел
на стомаха, което изпраща, би казал някой,
остро копие срещу него. Осолените риби са
вмирисани и вътре имат кал. Пресносолните
пък риби от езерата и реките са изпълнещг
с тиня и миришат на блато и карат да се’
отдръпва този, който ги приближи. Защото
как в блатни и в тям подобии води би се
родило нещо благородно и по-добро от жа-
би и пиявици? А това, което е най-лошо и
иай-глупаво, то е, че кравата, най-голямото
от четириногите, се цени повече от рибата.
В това място може да се доставят'2 * на.
ниска цена цели ведра и котли, пълни с
мляко, продавани за драхми, цели кощници,.
пълни с прясно и невтвърдепо сирене, сгру-
ващо гропюве или дребни монети и оболи,
което също мирише на пръч и с лошия си
дъх измъчва обонянието на приближав а тия.
Да не говоря за задушните и пскрити
със с лам а кол и би, за мал ките хижи от тръе-
тика, папур и всякакви други храсти, с мал-
ки размери, дело иа пестеливи и неуки май-
стори, конто изобщо не познават съразмер-
ността, и по-скоро са нещо несериозно и
едва ли не детинска работа, А отдалечените
части на страната.....2
2. До господин Eecmamttii Солунска,
син на Кашафлорон
„Винаги това, което е минало, е по-доб-
ро." Тази поговорка, боголюбими господарю,,
нам ирам, че се отнася не толкова за другите,
колкото за това, което ние преживяхме и
всеки ден преживяваме. Защото засега ние;
почитателите на Хермес4, конто очевидно
държим за красноречието и ни подобава
легло и тих кът, се заехме да воюваме, да
1 За това, че хлябът, който употребявали быгарите, бил долнокачествен, се споменава и у Никифор'
Грегора (Nicephori Qregorae Historia, ed. Бопп., 1, pp. 378—379). Срв. Ца нхова — Тивчев, Нови данни,
сгр. 322. й Тези данни са указание за наличиего на търговски обмен в София през XII в. Срв. Стр. Ли-
лев, Третият кръстояосен поход и българите, ИИБИ, VII, 1957, стр. 210—212. 3 Краят на писмото не е за-
пазен. J Хермес бил бог на търговията, също така и на ловсостта, изкуството, остроумието. Авторът се смята-
за вочитател на Хермес, понеже самият се занимлвал с литература и ртэрика.
Gregofii Aniiuchi Opuscula
Нисма на Грш'орий Антиох
267
oarp'Ty {..........; Act.tpA, JAhwhc дз’ ihEQhsi
(Л'руо&ЕУЕО' ay.:o7iy'i'oa.}4i-4, 'J ,ya At о 'рил'Сг
.......Top' t:i, „7or оОдраС У(й 7 .Д'
лугу ta-iapfAdoray nr J т,'у ~w-
уУдтоо y/uyiaiy >i-~ Kj у/.оу'с лтТуТг i/iidr: 'Л
у;/, Гл'/-,' gme ot К слу оауТуту., < /Д п ^roi'
(ь’'лот^ пу ::л'< rd v, oto лфА/п?-,: o/'Az/.zer .гддт-
ady ay) T) i >ir л'л ТлулТ: алалТл л(_лол
ллги'лТд лл л- 'Ункглг hAs ларЕОтТуу ГД
zjp/;f' u(7>>.(h' \ло','<У'лт(:х<уУ '<У'й }r0’~? 7(_,('л(->п’ ли-
ллмлУлл лаул' ym лууКА/Ттлт та
луку гач а) уТ^ '''<Аг кто/'Д’ТоД л/ачлл ;'р-
хсн’оиег Л)7ч щме^, тай ал-j ','Ah У-dEypxdroir
л: лил' уУ] луткл uda dycThi аал та 7у
77.Л16С;' |717.7р///,уи1'1’,'-/)1-,:.
2JZfZ''jJ/.‘’ /it;? и'б or ла<г1' т; 77‘уч'ч'-1 лл г>/У
Taa'dai)’ тТила лУ ТлулрТа у/)' УУачл/Г
;!и<'А‘!(Уи>г л-’у^аа, уУлал ТУсУу чр'ю Ti'; Д" г^}’
УУтаУл УллУлуа, ;<бл У (1'1га<'Ул:/. В- алое ул
лачлл 7у Тчуо, '(гл-нл'г' /?»,(<•'г гауду тог vidy
<-л о гл TTy : г ,-•/ 7 тдал.иЩЩ <ла
Tiaddrm -~l; ml 'Уу лаУ >у;7Т' ?:<л о,оду
У"л^(лУ7гачУ 7Q!/глл>: тс fpvzfo.-z/;.-:,/,м
raiy ova о ;-0()i.’ol>\ a'.r_,ai :/I'•.o^.'oay'fj a,{o;-:i'i;>’, ::.ijrd
та7л уУ ^rat’Sirj:.'.!1, л/ч/С,,'' :,Тт д С , a.'./.d
rvi>,)'o.;"i'toi' ;:al гз г Тут ал TiiKTry T тля,- ;л у,
' rZ/'.'Zi'nJ/cz)? .~;уУо;г '- dmaaATKyy гулуу гад-
-щт усаг ТТоаточ :ad. Т тс Т.,.<> ~КТ дуо-
раТоуг ;у>а yTar Ттлут хаттуюо&Ц ла- го леТ
у.чалоа.асоу у;Тр ТуТ <У'(-) оллуо^У.аеу 7лс
TTp те у.ас ртлулааТ.
Toy Ti/Hw у-Т латахЕоа/уо/осу аалу, Та уч
о лгуооааТоа yd ТлтрроТ.д Т'сТТр д<)
ааллул (da лоуол, д-:Ло;)’, уурТ')-; то Туч аТ
тоК хуТму гл((;'аЬ'!о;' т'\ Толчал ан Очгот
ЛооЧОС; 7оТ1 ТОо.лТуа 7л:'у С 7: /-ОСЛО. ‘Tori’ T О': д Туу
.0.7 <’р(7ь ah’ 1.0 о -да1,. y.<d .-fOi'j/y rd) TOO
уЁУа’ол отгуло оагУлол/уо)}’ aa'i- луоауаот my
ЕоапоЛъ тооатУ’са a io Л.: •-•!:. 14 Ча; 70 ллуто
У'гуло.а >:<.й 7(0 тот д0(1у1.1о:‘('о: ауаУлоУт;, ayy-td
уУ/ёч, алл улстачУ'о’ azaa' Ул'лусоУ 'rtat тСоу гл).
обикал^ме чужда и далечна земя1 и да спо-
дсдяме теснотата на военяите шатри (...),
отказвайки ос от изкуството на пиерийски-
те муз;?2 и тръгвайки заедно с Арес (.3),
след като предпочегохме изкуството на вой-
ната и се проникнахме от сегашния военен
дух вместо от огнсната риторика, чийто пла-
мък нашите приятели ни смятаха, не зная
защо, достпйнн да поддържаме. Никога до-
сега нс сме излагали в толкова лоша участ,
като сме изложена постоянно на злините на
войната, и по-раншните злини са покрити
със забрана пред настоящите. И прочее,
след R-ато сд:е преживели времена, конто са
ни подлатали на по-тежки злини, ние преце-
няваме като по-добро по-раншното, което не
о по-лошо от следващото: от онова, което
ипемпнахме и което изпитахме, не ни се
зижда добро и онова, на което се надяваме,
Защото по-рано, и то немного отдавна,
когато пребивавахме в Сердика, земя, която
о гордост за българите и която сега за нас
е желало убежшце, тогава я смятахме за
отвратителнаб Сега добре знаем, че сме били
несправедлива към лея и че се отнасяхме
поепебрежително, както не би трябвало, в
пнсмото, което тогава ти изпратихме за на-
но; тс работи. Като ни изглеждаше, че не ни
с сгорала нищо добро и че не ни е дарила
с шдцо от това, конто предлагат годишните
воемепз, и че. не се е показала гостоприемна
вт>м нас, чужденцпте, по, напротив, е. прояви-
ла най-голяма нсприязън, ние я нарекохме
„ноле на уншцожението“< Нарекохме я с та-
кова пророчгскс проклятие н с всякакво
друго име, което определи една земя като
дива, и прибавяхме към нашите насмешки и
иодигрэвки обвинение в пълно неплодородие,
Прочее ние се оплаквахме от тамошния
хляб, че не беше. добре умесен и опечен и
че не се смеете ведро извънко, както е ду-
мата, весел и кати че лн със своя вид изда-
ващ радостта си, така че сам е украса на
тршшзата измежду другите хранил Той е
пълеп с трици и е като начумерен под по-
крова на саждите, иодхожда не за тържест-
венп или сватбени трапези, на конто всичко
блести и сине с празничен блясък, но по-
прилича за погребални трапези или надгробии
1 В кая стр;п;;’ точно с< о нрежгтж! 1'рпгорий Антиох, по. е устиновсно. Може да се предполага, че
той з;!..дек) с : 1 лит,Т1Г1П ките воАткн с отёинт.л на (тъероглiмд от София, н Сърбия клее Унгарля. Каждой, Григо-
рий ЛЕлтсх, Kip, в?, смята, де тста елддо е едесяно от еЩтеодш.те дшгзрекл плаштеки места. 2 Пиерия е
подаст г; Схк-рЕк; !''ьугч1я, в к, :д;; аж г; ето нее пл. Олимп, Та?., спирсд преданието били родени и почитани му-
.ч;:'Н' и зеетоее.е со mi р ; . а л j пиерн й см‘ мучк. :: Т<жстът е Еклредск, 4 А;<тор-ът тук корпгира своята но-
елееемм од ;:и;то ,л :i у।рлi.c11та Г/, ;ir ap'Mi, Са ; Mi'ieiiM-io иа София iTto един от нажните български градовс
през T1EJE! м'о<;: l'ihi. Йс>рО. /-тн-лв, СусдшлсмлЕм СпфЕИЕ, ЮпЕЕДсйна книга на гр, София, София, 1928.
’ ; mzih'i ха хляоа ее Съ,ч1 лрсК'Ето томи нс топа LipeE.ii' ерь. В, )Т Baaauipcia/., Го.темивата на българския хдяб,
Нзвостпя н,; IСроднпя (.-‘HiorpacijCMi гдузгп 1, 1--2, 1922, стр. 12—-13.
268
Gregoril Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
vexgocg gvogiticov 61 g тад лаута лЕгдтха xal azvyva
xal тф iov ngdy/rarog хат-^фс&гтс Gvvsaxv^Q&naxe.
Kai tty xal лед1 zbv olvov г}/теу ос ха^огтед, on
гос /ат] dvd'oo^dag р/цде тф- oipiv ycvacv
dcavyrg xal f)dvg, exzgoniag usv ovv xal nyr 6eav
ylevxiag xal ftoKgog, аоалед адтс tov ngoAiyviov
ngoxvipag. xal дг^д тду oatpgav xal dgifKaacov тЬ
OUG^7]TT/QIOV.
Ov fiovov de, aKd xal тйд олсбдад лдбсраосг
ueigaxvMiajv dlxijv evaneonaiQop.ev wig xXav&-
,uoig, oti [афте aixvbg тцлю УЕобделтод eig yelgag
cuptXTo axdv&aig piaZ-O-axalg тин (pgtaacw xal таб-
zaig лоКхбд vnopakkoov negl eavzov тад evvolag
(bg, i] ваахабшу тосд Oecopievotg Trjg avzov tdco-
dr/g xal avta&ev caytov d^vfieArj rd ddgaza wviocg
xal rovg ipavovzag dxelgycov duxzvkovg /оф xal
лА’дуеутед dnekdoiey, ij wvvavTlov xai gqz&v tov
a^d/aEvov xal of тосд уилхбсд xsyzgiocg vnoxvi^cov
тди oge^iv хатй vopiovg egancxovg' i] — ф xal tud-
ktGza TiDef.tac Tvgavvidixard t&v aXXoiv елстсбецетод
dncDQ&v xal avTO'dev ло/.v to doQvtpoQixbv ёла-
yopiEVog, yvjjaiov аитф xal dv (.........). Ovde [Kv-
toi iKfi-ov ovd’ блотедад (ршфуд отрЗофиосд ладесЯф-
CjpsiiiiEV, ogov те avvij (.....ex') лдоаЦ^х^д dnd
туф EVEyxovoiqg ycdoag xixbjuxezai xal ogov tov
хат avzo to /urjAov xal egtc тф> лдооцуодёах dov-
vanzov, ovze de gvxov f? pdar, apzidgen?J xal zavza
xai, vsaga' xal tovto f.iev аото^атрес hvqgoivo uevov
pjXzqp, to jaffiov, xai gt[/.flor, елаусоудт ЬсрбаХ-
froig xai <pvoix& тф xdkket zignov xal бхоцгреатср
xal acbcpQovc xal tui/ хата, тад /аауфад t&v etoiqov-
a&v ёутдфбиеуот — — —
Tl уот] wig TYpixavTa елеотаЛнЕРОсд Елеф.Ь>ас,
deov тф exigiqaIq лтдстоубута yv&vac аадлод олова
TTjV.xadE zjjg Sagbcxiyg хмтцйокеауфааслЕУ, ).i]goi
zfjg uazalag exEivr/g keoyr,g xal (руфусирсс щ saaX-
Xor алАцстос xal aydgiozoi, уфте wig аутадх&д
EXtlihv XEyoggy-gfwroig f}[MV dyaa&vzEg, dzE el uh
xal лдод TQv<phv йсиффт^еу ftf]d& та Sv^agaixa
nagd. fKaotg BovAydgotg Ьеслуосгщеу, olufjcevcc fitjdb
то ладила)’ fiuvv, ^.фтЕ avviETTeg бод ov tooovtov
<Dgvy&v zb /аетадЬ xal kdlvo&v oxdaov aga BovK
ya^ia xal Kvfiagig dieoz^xaTOv, d^A oiK evyvco^io-
vscv eld’лед хата wv d- dgioTov ’Тадацк Флед, £xel
лоо TooovTOig еуалатаАолтед wig SdoOi/aotg xal
ovzco (p/.eyjitaivcvaag тдал^ад nagaTv&eptEvoi, Еста
yoyyv£ovoav у^ша^ау хатй T?jg тдед orarjg edgyouEv.
,E/ie^o,uev de ада ^е,иудСЕ0,д'ш exeivrig xal t&v
гощавки, на конто всичко е тъжно, печалио
и помрачено от нерадостната обстановка.
А също тъй бяхме недоволни и от виното.
че не беше ароматно, нито пък искрящо и
приятно на вид и на вкус. То беше противно,
непрекипяло и мътно на вид, като че лн
току-що бе излязло от лина, неприятно на
мирис и тръпчиво на вкус.
Не само това, но като деца ние обсипах-
ме с оплаквания и растенията; че нито една
пряснооткъсната краставица, настръхнала с
нежни бодли и внушаваща с тях много же-
лания, не ни е попадала. Тя подканя тия,
конто я гледат, да я изядат и сякаш държи
пред тях островърхи копия и пречи на до-
косвашите я пръсти да се отстранят дори и
ранени. Или пък, напротив, търсейки кой ще
я вземе и възбуждайки желанието му със
своите естествен!-! бодли съобразно със за-
коните на Ерос или пък — нещо, което аз
смятам за най-насилническо, — като се на-
сочи срещу другите плодове, повежда оттам
цяла свита копиеносци, за да получи законно
(.....). Не се мерна пред очите ни нито
ябълка от какъвто и да било вид (.......),
получила допълнително името си от мястото,
което я е родило, или пък изобщо ябълка
без определено название, или пък смокиня,
или нар, скоро откъснати и пресни, И то ябъл-
ка зачервена и блестяща със собствена ру-
менина, която примамва и радва очите с при-
родната си красота, простота и скромност,
без да се труфи подобно на хетера. — — —
Защо прочее трябва да се връщаме към
писаното тогава и онзи, който попадне на
писмото, ясно да разбере какво сме набъб-
рали там за Сердика — какви глупости и
празнословия — по-скоро като хора алчни
и неблагодарни, неодобряващи доставеното
ни в достатъчно количество. Но ако и да не
живеехме разкошно и да не ядяхме сред
българите сибаритски ястия, мислейки дори,
че изобщо не живеем, и не разбирайки, че
разликата между България и Сибарис1 не е
толкова голяма, колкото между Фригия2 и
Мизия3, като не можехме да бъдем призна-
телни, подобно на неблагодарния Израил,
въпреки че там се наслаждавахме на толкова
много ядене, седнали на такава изобилна
трапеза, все пак точехме езика си, мърмо-
рейки срещу тази, която ни хранеше. И тъй
ние трябваше да си спомним за оная земя
и за тамошните блага и да я наречем „земя
1 Сибарис — древиа гръикз колония в Южна Италия. Жителите на Сибарис поради своето богатство
живеели в голям разкош и затова името „сибарита" ставало синоним за човек, който се храни с най-изтънчени
храни. 2 Фригия — облает в цешралната част ira 1Малэ Азия, Според легендата в дрсвността в нея имало
големи количества злато. 3 Мизия — облает в Северозападна Мала Азия, която в древността била известна
като бедна планиыска страна с пастирско население.
Gregorli Antioch! Opuscula — Писма на Григорий Антиох
269
sxei'&sv хала/v xal уГ/v ptaxaQtov ov т< tol BovAydQCov
таотуу UExauafisiv. To yaQ an £xsivov xal <4
тбде xaiQov fry ovrcog dndoq} топот ptovovovxX хтй
(......../zera) ox/pvovpied'a — Iva xal тосд nsol
tovtov 26yotg evsvxaio/joa), exexsiQtag Aafidptsvos —
tbs /щ on Ttbv nEQi(rTcbv rcor vn'^Q tt/v yostav
scpleo&ai, d2A’ el xal тд ngos dvayx7]y ^al ova av
ngos to £fjv ptoyoy ansxQTjos noQt'Qoiyied-a sr ebyr/g
/uoiga uidsaibai.
"Оте ydg aorog v/uiv tv lore nobvtfaqTOg xal
dvedgT/wg, sogr/pteyog navutnaaiv a^gaoTos, oXog
tbv alleges xal ).ё ришта xal алаяо; ovgrpeids' xal
rd (V/ yeiQov, 8it xal avds ёатт xal dtTsyvdog sis
Avdov dneox2.r/xsv, tboneg av si xal ndhv aiTTjoa-
ptsvov tov nsiQU^ovrog nvevaavos K&ovg yevsadat
robs agTovg evavraos ?/ ev evayyeAioig т/xovoauev'
6 ds avTOjaartog dnolsAtdcoTat, ndvrcog Tv fyist g
xal evcoyoyptsvoi neioa'Qcb/.iedo.. Eis tovto yao abgd-
t^tos E^7]yQt(OTai, (bg фит xal Tip vnsgqoav dptvo-
aetv xal ti/v yiKiooav Avnet? xal ту xadodq) tov
cpagvyya naoa^estv, tbs Kdov тдауру cbfyovusvov
sis fiiav хата ngavovg, nokbdxtg de xal els <pgay-
pdv saidvat тф tov nvsvuaTog дуетф xal sis nviy-
pta тер nQoa<ysQoj.i£vq) eoTrjQlyjdai хата baipov xai
Ti'divai tovtov vjio <jTSVo%Q}Qias aayj/juova, to vs
dtpi3a2jiiobg Exxsxgovo&ai doxovvra ngo twv filstpd-
qo)v ёотухбтад адтф тф olxetag ёддад dnoAipnd-
vovxag. Hal to o/.ov ndayoaev Kgovtxd, M&cov
xarandosaev фледад exdarys тду oiaotpdyov доил.тб-
ptsvot ngos dvdyxrp, ndvroog ov nod; dndTpv onota
2dyos тду ftvaoTexyov Aids narega Kgovov natysiv,
d2Z’ ovds ngds avd-ov xai, daTogyiav, ngog noflov
ptbv ovv xal tovtov Tvgavvixdv. Лц'ф ydg naAaistv
dpyyavovvTsg, xal 6 putjovptsv nodovtiev xal ngds
d dvaooexTOvtmv tovtov xal dgiyvcbpe-Oa xal to
anoavogyoy фит ovtoo UTEQyopiEV xal dapenopev
xal ovtco xodalg ysgol dsyd/as'&a xal аухойфд/ае&а,
cog sv atpoqt/Ttp TT&Evai рф ov%l xal roig onAdyy-
vois tovto еухата$&О‘дти xal ot ttjv ytsoyv ycoQav
sf/s xagdiag yaqiaao'&aL. Tofyag аотд xal ao/asvot
татд та (р12.тата nocbTcos тф ysikei nQoosveyxdvTES
х1та xal to'is svdov slootxt^djas'&a.
OvTcog ёхпо2юдхоьиеда тф хахф>, ovtojs r/p.iv
d tov ото/idyov nvQyos ^ai^o^ohtTatl Kai dsos jai/,
tov TStyjov payivrog тф tov патау/юЬ ЬЗашуфо,
fidQ&a.Q6s Tig vdaos enEtanv/dt/oot тф noliyvia) tov
оебцатод xal т-ys axQOsiob&oos хатахдаттфаоа xstpa-
на блажени“, а не земя на българи. Защото
оттогава и до ден днешен ние сме настанени
в толкова неплодородно място, едва ли не
(.....), за да си послужа с подходящи ду-
ми за това и да се изразя сполучливо и под-
ходяще, ние трябва да се задоволяваме само
с това, което е потребно. И бихме се смя-
тали за щастливи, ако бихме получили по-
требното и това, което е необходимо само
за поддържане на живота.
Ние понякога трябва дълго да търсим
хляб, без да намерим, или ако намерим, той
изобщо не може да се яде, пълен с цели
класове, люспи и плява, а още по-лошо е, че
той е и сух и изобщо твърд като камък,
така че ако един изпитващ дух би поискал
хлябовете да станат камъни, обратно на то-
ва, което сме чули в евангелието, то те от
само себе си са се вкаменили, та да бъдем
подложени на изпитание дори когато се уго-
щаваме. Той е толкова прост и долнокачест-
вен, че ни издрасква небцето и ни измъчва
езика и при преглъщане нн остъргва гърло-
то също като грапав камък, тласкан със си-
ла надолу. Често той образува преграда за
дихателната тръба и засяда в гърлото до
задушаване на онзи, който го яде, и го пра-
ви грозен поради затруднением Той из-
глежда сякаш че очите му са изскочили,
изхвръкнали от клепачите и излезли от соб-
ственото си място. И преживяваме изобщо
участта на Кронос, като си дерем всеки ден
гърлото с поглъщане на камъни по необхо-
димост, а съвсем не поради измама, както
се казва, че правел Кронос — детененавист-
ният баща на Зевс;1 но не според легендата
и поради омраза, а поради нужда, и то не-
отменна, Защото, като не знаем как да се
борим с глада, ние желаем и това, което
ненавиждаме, и се стремим към това, от
което се отвращаваме, обичаме и търсим
онова, което ни е омразно, и така го прие-
маме с отворени обятия, че бихме сметнали
за невъзможно да не го приютим в душата
си и да не му дарим цялото си сърце. Про-
чее, след като го слагаме с радост и удо-
волствие първо на устните си, след това го
подслоняваме вътре в себе си.
Така сме обсадени от злото, така е обсипа-
на с камъни крепостта на стомаха ни! И има
опасност, след като крепостта рухне от чес-
тите удари, някаква варварска болеет да не
се промъкне в твърдината на тялото ни и
след като завладее акропола — главата, —
1 Според гръцката митология Кронос, който бил пръв между боговете, за да запази върховната си власт,
поглъщал децата си, тъй като му било предсказано, че ще бъде свален от сесй син. Обаче когато дошло вре-
ме да бъде погълнат Зевс, вместо него му бил подаден камък, обвит с пелены.
270
Gregoril Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
Л?1)? ij 'QOyQiov zig yjboav fiuji<_dv, ф тщ- vyAag
anuixtopAvr/v xal vnEQOQiav a&OEVEiwy aix/taalax
rovg фтад cmaydyoi, у хата xaQdias tg to xaiotov
bbvvr/g btaroQTjoaaa boyau, ;; tov фтатод ogEtav
адуфоуод uxaih/v xaTEVEyxovoa, ьх тот сг/еЬЬу
uQnaoEts xal tov £rjv. dHtj yaQ xo.ru. тоид ntloxd-
vag 6 cpaQvyi; f/ncuv btoQyuvonai u;g xqos тфлхас-
тг/У аттфш’ aorov dvricuxlav те xai axh/QOTi/Ta.
(loan eq dfte/.et xaxEtvoi, rag xoyyas аитснд doTQa-
xotg dvalsyofiEvoi, u/.vnaog Eig rov Xu.ii.ivv xatiiaot
xat to tqcv/j' t&v AtnvQan' b^uu&s biacpEouvui.
’Arap rot xal xQsdyy ij rov туфхоитоу aorov eig
dvdnlaw uyovvag xat tig to ttquteqov xaita Ov/xog
йуалиигтад, ёлаАцОоТтод xu xal ёлатасрсдиоутад ev
naAiv xal ахалтиоутад ёд сладут/д, Ara xal Ы/
tovtov лдоафЕдеоАас, ij /лиф davEEiv xal лотиих
елсолеТу. Ov yaQ ’ёопт, ovx eotiv a/Acog auxuv
bbovatv insigai 7/ TEfirovatv i] alijOovutv. Ki (A
aga xal oyA yovv cnovooTtjuEt тф Evbaxovxc, d bl
aVA utontQ Idxxov oQvlgdvTCOV аитф ribr dbuvrcor
xal ёрлЕабгтыу els bv A Qydoavro фп/фоу . . .ij. ,
аито'ид EXEtd'Ev dvEonauEv, ij x/jAyiai атииуагу xal
q:vXaxi]y тф итоиап трфиуу {. ... p. .. . .) xal utpijv
aoxCov nvf)ayooEtov xal qa/.Guc>q?(~)v tr xaxoig, ав~
hog ёг (Ir&gujncts, etequis ij хата Taviulov bixyr
vnaQ^uy ТаУта/.Etov' 6 i.iev yaQ nagd iiEUatg nyyais
rd vaua датрАгщг eott/xots xai nivcov (Ара, б бе
Eofllaw ovUev ё/гтог песто. xai /лиау^опттш oitov-
/uevos xal „тфд P>qoAjeu)S ои<зуд tv тф otouuti
<d'TOv“ о qti/oc nsgl rov ’IcQapl 6 i/stog Aavt'6
„oQyi/ too Oeov ел avrbv dvaijaivs^ eteqov tq6~
nov' xal di/ ToOyiov eg air [as dnbA.A.sy~ Оидё
ya.Q, ovd’ eotiv aura) Ььаиаииутёа, oA)e rig ftqxavi/
xbv <1qtov Aatvovoa. Ovriog 6 xa/.og Ното: /.(Aug
т/ptv nQOOx6,uuavog xal лёт.оа oxavAd/ov, (A (bv
(фа n£Qi avrb то ф~/у xal лдоих.бптоцеу xal охат-
dah'QuptsAa.
Kai tl <lv Isyoyui ncgl otvov; ti,g еАг art xal
ui'TOb' naw Tl Egljll/tlEVUS oi.-y EVQTjT((l, ij G'/olll
xal EUQT/uivog ou ninoiat. Ui]te to ton у out etoov
fnaytoyuv xal (губифоу тф Ooaeqg), Kai un(uL>c)v
bt jteqi, (bg oi’bl: vis буи- t/tav o/.uy ninrovctv.
“Onov yaQ б „итуоёфоу (lviL)oi7>nou xuQbiav uqtos*
e nils loin st, ti av rig Exgttitv о I’о t-1 ii eq о > d; -a t) or ;
Kdv dr xal ex nEQioi'oias at Poqu.i та астату лио-
,j(EiQi£oivw xal Tovg (jy'atv bcOQt/uaut ЬсфАгто, dl/.d
тг/g nQbg avdyxqv xal ryvoixi/s dvAyv’tnuj /и'/ ла-
Qouayg TQu(j:ijg, EQQivTtuv rd :tqos tqvi/ ф xal боа.
Нёлуутда. т(Ъу u.iui)-ijTT/Qiu)r xa) it- ruts т-спттл g
Port xal avovyTa. iidtg Нт о'it. (i,v xaQtiiay и.Ауос-
,i(EV. unv/i'i xu. nEqEiuiiEvu.>g xal tov cbojug Ay tin r
xal ovx eotiv Eig v> ilf/oluvov ouA i6oL/,iuT:'i>.\
d/Aa c> uixoo/.oyvlcA.fat xicv (ovti'.) xal iv niioG) xal
или да ни отведе пленници като своя плячка
в далечна страна, чужда на здравето и място
на немощта, или като ни прободе в сърцето
с копието на смъртоносна болка или като
прониже черния ни дроб с острата сабя на
болката, изведнъж да ни отнеме живота. Да
не би нашего гърло да е като на пелика-
ните, така че да понася толкова противен и
корав хляб ’ И наистина те поемат миди
заедно с черупките и без мъка ги спускат
в гърлото си и лесно погасят грапавината
им. Обаче трябва такъв един хляб отново
да го приготвяме, да го връщаме към пър-
воначалното му състояние, след като го
стрием, отново хубаво го умесим и пак го
опечем и след това да jo поднасяме, или
пък да умрем от глад и да търпим мъка.
Защото не е възможно, не е, не е възможно
иначе да се сложи между зъбите, за да се
едъвче и стрие. И ако най-после хлябът
стигме до този, който го отхапва, сякаш зъ-
бите му кс iiаят яма и падат в дупката, която
са направили (..........), той или ги из-
мъква оттам, или остава гладей, поставя стра-
жа за стомаха сп (.........), като пази нита-
горейско мълчзние и философствува в бедите,
нещастен между хората, подложен на тан-
талови мъки по друг начин от Тантал. За-
щото онзи, заставал сред извор, изобилен с
вода, опитвайки се да пне, остава жаден, а
този, пскайки да яде, не по-малко гладува
и хранейки се, страда от глад и когато
яденето евустатаму — както казва божест-
веният Давид за Израил, — божият сняв
се надига срещу него", или, казано по друг
начин, ядейки, в действителност умира от
глад. Прочее не, няма как да го едъвчи, ни-
то начин да раздроби хляба, защото този
„прекрасен" хляб е за нас камък на пре-
ткновението и скала на съблазънта, поради
конто ние сме огорчени и отвратени от са-
мим живот,
А какво да кажа за виното ? Че и то по-
някога, когато го търсим, мъчно се намира
или ако се намери лесно, не може да се пне.
Нито има хубав дъх, а е неприятно и мът-
но. А огноспс плодовете те изобщо дори
не са ни попадналл пред последа, защото,
където „линсва хлябът, който крепи сърце-
то на човека, какво друго благо би могъл
някой да донесе" ? Ако и годишните време-
на да доставят изобилие своето и да ни
удсстпяват със своите дарове, ако липсва
граната, необходима за човешката природа,
прошивайте, лакомства, и с'нблазните за се-
тпвата са излишни и безполезни. Помисли
ги колко се измъчва сърцето ни, когато
трябва да пестим и водата и нямаме доста-
Gregorii Antiochi Opuscula — Писма па Григорий Антиох
271
атаудрг рЕта/мухб.глу avrov, ib роТкол нцлоте
лАррллтао т<> EMoipa арб ЕЛ1.!~:трЁо'оУ1(1Л тон
.готой, нлл ooor риу.аЬчрл joy ло!‘рЁУ(1. рогат
Ёухрогтар ом ло/Ом* itpdapai xal. ?o zip отарбгту:
pQa~£i' ц 'fijZ у.отгАгр' тм г^хтг'И'о-'
I’ p'f /OEKllpp' '>]' ojprOp '/ppITH 'gi'ITlp 7X't'l'i'r<jLayi>r
n> отара xaj И/ yki>n;i
Eitit pit) Т1ГЕ~Т T<7)T Х<.’)(р7)У Oi'T ?i lij
(jt) cor aw.tpi(i. те Mil h'XQOiittj orToj >:di бг<т-Л'-
рбрмм. XEiipi'doEiv, tby ppipptii то л орала.)1 dt-
OLXM O'ti (Lt. (j'/.Efll У Л T() ЛО/Л'бсЦЛО)' bloyoj аЛОШр'Л-
iw ws- анхрбтрта. Kat [tot, doxtu. ргг тогу Tip.i-
коитоиу тс7))' тб.ТОУ 171/70 ('C НЕГ TpT X()')‘ip’ U7THV-
тоур y.a.1 o(pa>v pipEQi Tip' у Гр’ or ti АдауЁо:. Лол Тухл
ней (/лрррй, ovi< oieY ()Tt таотлр’ tiiath/ttevovs ии-
хбг, татЕр' 6Ё ncpuy ovTioroyr/GUi ум, an,£X'd'fp>ai
Tps 7Л avroyp 7ул)р ней тру нано'юЕак ухц аол/мур-
vor бсарЕтгш jteoI тог rove; ней аотооуог а-ьтбАег
EX TOXETOV, H(U 6l('t TCVTO НГрУ TO 'l}f)V?,AOV pEl'OP
oi'&ag diovQpy avTOty vkoteitui xal 'fyplaoai tov-
tov? xal frcppat ум лк&и. ок yMQnoqroQOvs е1уш
xal roiy (hoaloiG ETEfthp'Eioth/i рГрл (JnaoyayotG
ЛОТСЦЦСОТ. аЛУМУ ОТТОМ ЛЕГНЕ^Ш ррТООЛрЕЛГМ,
p-ptf vypacy d^Evais лерурвеогттот Гдатеог йухаХ<-
ciaufhii тостом wit ЛЕдтлтбГао^ар оаЕ ЕхйЁо-дат
ТОСТОМ Ьтр/ГЕЕ/ТОГУ ТОГ ТООЛОУ ТОЪЛОУ У.(й (’,р
;.........) наха та тб&а тл>у vso'/yoir у. fit албрХтрм
‘'Offer оГ'те и.ътбурЗоУ аотоТу (mo^av'Cei то ?;5о)о
xal hfetyrvM мй туу(>'){)М' йлб yrijoitny <рр-'/:!(7)у,
осте alAO-ffev рхы ;Е:уог ней. ёлгрл', ел' рАГобалру
рЕУ ТоуоУ Т('1у УХроЕЕ У.ПЛеЮ’ЕУ ЛОо‘;ТСМ а)’(/.Л1-
бйот, ш’тоГс б!-- лмабЕМгг Улй (тмЕллбурм'р хш
pF.TOlXOV ЕЛЕЛХбрЕУОГ УМ ТО ОЁХЕЛОГ )'(.(/(« ТООТО’У
хг/РрЪг ум. багет £от еЕ ydo/r отрЕГОГУ ггтоха.
Kf/.Afi рЕ, (7) ЛУрЕ 70)1' 'Мртр 10еПЛЕО1У г)Если ГCZ,
FV рр'СУ, О) яр<к Т(Ъ)' fltftE'M’, ЬЕЕ'бЕ-Л'ТШ Т1]Е-
хм':ттр' tAopEFOiP zip' ['потру \ ^Ор$а лм1 ор'-ыг
ауто))' лЕтрротГргмрЕУ, огто);,' ciiEmit: 7)1Мл~р' doxt-
pdoavTEy xal ev втраталЁбыр ueI лЕ(уоЕоа7.л!о7Ь'и
xai, ело xd)do)Vi тр~ x7.ivti^ атьотаовал rzo’ T/o7
fpaiVOUSVH рлрулбт EyEQTlpptVV (>C>i)tJldCoyTlf О)Г)ЛЕр
tlv Ei ex л.о:7)Т1]г; TOt%f\-; ум (ivoppoT а<л.)П'Уо)у тбх
атратмтру ЕларбсгРЫ Е/муррЕУ р том yporpiot xat,
ла7.ар(асг sic: 66qv xEyppoi/at ул Lt 7)Ё/м, xai tol^
a(pai,<QOi< хаотаЫок eiq ао'ллба у at {т(7)раха, м-
ftpuynoL та7.а1лора')т.7/ла р-одооттлу GOQyja xai layp’ct
та лЁ7л] xat ^ixrfi nEQtxElpEvot ум {мл лдбс: ла-
(jclp voGijuawg ExboA-ip' уло. pi/ T(t oTpaTtarrtxd
гмр.ат>хоггтЕд pip^E хатолацхоормм, aA/.a r<} rVo-
pa то А' уое'МЛю!? лЕр1тттп.р.ЁУО1. xaf- lyfiipjlfM; /ул-
тъчно дори вода за пиене, но трябва да пра-
вим сметка и за йен и да я получаваме по
малко и капка по капка! Никога не напъл-
ваме с’ьда догоре и не разсипваме течността,
но паливаме само колкото да покрием дъно-
то, т'ьй като и пай-малката капка е извън-
редпо ценна и струна повече от чашата нек-
тар, с която се услажда красноречивият
ритор, облекчавайки устата си и угощавайки
езика си,
Защото има никои области, конто освен
иоради своето неплодородие и беднота са
нещастни и поради лнпсата на вода, като
нямат никаква рекичка и по суша си сьпер-
ничат на многожадния Аргос1, Струна ми се,
че тези места немалко са огорчили общата
на всички и тяхна майка — земята, — и то
тежко, не знай какво зло са й сторили, че
тя ги е презряла и намразила поради мъката
и злините, причинени от тях, Тя е останала
безчувствена към тях и ги е намразила още
от самото им рождение и не им е протег-
нала благословената си гръд, не ги е накър-
мила, нахранила и напоила, за да изобил-
ствуват с цлодове през годивата. Не ги е
повила и обградила майчински с пелените на
реките, пито пък ги е обкръжила и приюти-
ла във влажните прегръдки на течащи води,
по ги е оставила без грижи по начин (..),
подобно на незаконни и подхвърлени деца.
В тия земи водата не блика от земята естест-
вено на самото място и от собствени извори,
пито ггьк идва отдрутаде — чужда и далеч-
на, — вземайки начало от друга страна и
изтичайки първо оттам, да премине и стран-
ствува през тях като чужденец и да им
заемс своите потопи, предоставяйки им ги
като че ли под лихва,
Хубаво е за словата, пресветли госпо-
дарю, добро е за книгите нашето решение
да изберем такъв начин на живот! Добре
благоразсъдихме за тях, след като сме под-
ложени на такова жалко съществуване: да
ни звучи винаги в лагера бойиа тръба и да
ставаме от леглото под медни звуци заедно
с появата на зората, възвестяваща ужасно
събуждане. Като че ли от първата поява на
косата и поникването на ноктите сме из-
брали военен жребий, перата и писалките
сме употребили за копия и стрели, а тън-
ката хартия за щит и ризница, хора, конто
им ат немощно тяло, тънки и слаб и крайници
и лесно са изложены на всякакъв пристъп
на болеет, без да имаме калено за военна
служба тяло и мускули. Кожата, която по-
крива плътта ни, е по-тънка от ципата на
1 Аргос — главен град на сухата и безводна обдаст Арголида в Северен Iклопонес.
272 Gregorii Antiochi Opuscula — Писма на Григорий Антиох
rdreoov xai rdg яЛеодад ёд тд аидфвд pQi&piEpsvoi,
dtaqiatvovGa? трд ,uovorovx maAeupovopg ravra до-
gdg, xai rang KVj%sig ^EQisnuapevoi xai тогд dax-
TiAovg, блоиод ада xal ёоурхаат cpvGEOog ol rd
асдиата sxovaio/g EXVEVQioavreg novoig xal E^irpXa
KpiEvoi xai roig tieqI loyovg idgooci хатесруао.и&уш
xai roig Aoinoig ayxrpooi трд ipvGEcog xal тф t3]
dvaxu^Tsiv fitflP.ov Зое<рб&ЕУ povoyoi'% anda-pg руё-
gag xal fcidopg vvxrdg, tpnenfjyftai де тф) ava-
yvioGirjolqi xal ovv£QQd<p'&at тф охтитсодг otV 6
лед1 тру naidslay хат&рауе, Ipflog xal E^spv^poe,
„rd tov тсоу EXpivsBaag ла%>ф‘ xard тду <pdp£vov
(pp. 65x 6651; 6669 68180).
3. CH raw BovXydQoyv dnoovaala
Toig ds tpvyadlaig exeivoig xal anoordcaig ave-
roi tov Xoinov побед, длбаа xal ovdygcov nddeg
dyQtofhjucoy, 'Pco/uai dog durKAov хагаохфттоут&д
xal ovyvdv Gpunarovvieg xal anoxQEiovvieg fioTgvv
avrpg. Kai то хат avrovg лодд d’ppvtGpidv xaysx-
tovv eg то тсоу dridrmy xaxdry&Eg anTjyQifdiat.
Ovdd ydg ovdd rgavpa tovto cppuiv б /Туту, ov
paAcoy/, ov nApyp (pXrypalyovGa, <bg ex rivog ds
ядттояа&оод psAovg, vqg avvcor novpgag cAsTpt-
xpg ^vvcoQidog, xal tov (pidsnxov tovtois ifflvovg
латтдд rd dsivov xafy£Q7iEi, ogu xal асд/аатод evt/ta-
dvvg ngovycogyaey eig dtopeteg (ВВр., XXVI, 1965,
стр. 95—96).
тимпан, ребрата ни се броят, като се показ-
ват от кожата, която едва ги покрива, лак-
тите и пръстите са изтънели. Такава е при-
родата на онези, който доброволно са от-
слабили, обезсилили и изтощили тялото си
с умствен труд и напрежение; а също така
и поради останалите изпитания на природата
и поради това, че почти цял ден и цяла нощ
още от детинство не са вдигали глава от
книгата, приковани на масата и неподвижни
на стола, конто ги е погълнал и изсмукал
стремежът към образованието, „като е раз-
мекнал тялото им“ според поговорката.
3. Въстание на Асен и Петър
А на онези бегълци и бунтовници1 * нозе-
те вече бяха развързани също както краката
на разярени глигани. Те се нахвърлиха върху
ромейското лозе и често тъпчеха и грабеха
неговото грозде. И тяхното гибелно непод-
чинение започна да се превръща в неизле-
чимо зло.3 То не би могло да се нарече
нито обикновена рана, нито язва, нито гной-
но възпаление, тъй като първият заразен
крайник на този братски болен впряг, злото,
пропълзя към родствения тям народ и об-
хвана всички членове на податливою тяло.3
1 Авторът има пред вид вождовете на въстанието от 1185 г.—Асен и Петър. На този откъс обръшат вни-
мание Darrou.se, Notice, р, 72, и Каждая,, Григорий Антиох, стр. 95—96. ~ С тези думи Григорий Антиох
отразява успехите на въстаналите българи, конто предприели редина нападения на юг от Стара пданина. За
събитията вж. Ф, И. Успенский, Образование второго болгарского царства, Одесса, 1879 : Златарски, История,
II, стр. 410—483; Литаврин, Болгария и Византия, стр, 427—164; Ангелов, История на Византия, II, стр, 209—
213. 3 В края на словото, което засега не е издадено изцяло, авторът моли Йоан Кръстител да дари на им-
ператор Исак Ангел победа над българите {Кала Mvocov) и да върне в робство този народ, който е дръзнал да
иска свобода. Срв. Каждая, Григорий Антиох, стр, 96 и посочената там литература.
ПОКАЗАЛЕЦ — INDEX NOMINUM ET RERUM
С Ъ К РАЩЕНИЯ — ABBREVIATION ES
библ. = библейски
бълг. български
вел. — велик
виз. = византийски
вр. = връх
гр. = град
дн. днес
ез. = езеро
зал. — залив
имп. =-- император, императорски
креп. = крепост
м. = местн. = местност
мадж,= маджарски, унгарски
май. = манастир, манастирски
митол.= митологически
нар. = народ
неут, — неуточнено
обл. = облает
окр. = окръг
о-в = остров
пл. = илеме
прабълг. = прабългарски
пров. = провинция, провинциален
р. — река
рим, — римски
с. — село
сел. = селище
слав. = славянски
еръб. — сръбски
трак. = тракийски
унг. = унгарски
христ. = християнски
царигр. = цариградски
църк. = църковен
южнослав. = южнославянски
Показалецът е съетавен по българската азбука. Гръцките и латикските дума са подредени
според произношението им на съответните езици. Цифршпе посочват страниците. Получерните цифра
означавапц че на тази страница към думата има обясншпелна бележка
Абазги, нар. 159, 191
Абазий Бакуриани, магистър и брат на Григорий Ба-
куриани 6, 40, 44, 59
Абазий, топарх и брат на Асхартан 44
Абидос, гр. 158, 167, 218, 247
аваланти, виз. велможи 118
авари, пар. 152, 153, 154, 155
Авзизи, проастий 124
авзони 123, вж. ромеи
Аврово, местно име 42, вж. Яврово
Агата, освободена робиня 75
Агеласт, проастий 124
Агиасмат, имение 141
Агноандники, с. в Дебърско, неут. ПО
Агригент, гр. 137
административно устройство 5, 7, 8, 103, вж. архонт-
ство, петитов, тема
Адриан Комнин 111, вж. Йоан Комнин
Адриан II, рим. папа 109
Адриана, сел. 126
Адрианопол, гр. 104, 106, 117, 119, 120, вж. Одрин
аерикон, такса и данък 22, 83, 88, 89
Аетос, кастрон 130
Аетохори, с. в Дедеагачко 130, вж. Доганджа
Аеций, виз. велможа 162
Азия, вж. Мала Азия
Айватово, с. в Солунско 106, 107, вж. Лити
Айнарджик (Инеджик), с. в Родостенско 125, срв. Апри
(Апрос)
85 Гръцки извори за българската история, т. VII
Айробол (Хайробол), гр. 124
Акведукт, местност в Цариградско 165, 169
аколут, императорски телохранител 223
акрити, вж. граничари
акростих (каса) 84
Аксий, р. 187, вж. Вардар
актимони, парици 86, 87, 88, 89, 132
Акус, мадж. военачалник 212
Акшехир, гр. 224, вж. Филомилий
Аламана, р. 187, вж. Сперхей
аламани 218, 225, вж. германци
Алания, обл. 111
Албания, страна на Балканский п-в 102, 105, 114, 189,
вж. Илирия
Албания, обл. в Кавказ 156
Александър, виз. император 173
Александър, равенски граф 214
Алексий I Комнин, виз. император 5, 6, 7, 40, 41, 54,
79, 80, 81, 82, 83, 86, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101,
102, 105, 111, 112, 113, 114, 115, 119, 120, 124, 128,
136, 149, 199, 200, 203, 211
Алексий Контостефан, виз. военачалник, 248, 249
Алексий Мусе,не, патриций 161 '
Алексий, протостратор 243, 260
Алексий Харон, виз. военачалник 113
алиленгий, дапъчна система 190
Алипий от с. Лясковица 90, 93, 94
Алмир, местно име 141
Алмош, мадж, княз 211
274
Цоказалсц — Index noaiimnn et return
Алии, планини 237
Алусиан, син на бълг. цар Ншш 1’ле тела;: 7. !!, 125
189, 193, 194
Амасия, кр. 30, 177
амермумпн (емир-ал-мумсиин), хатифсна тиала Г/0
амиелопактон, даиьк 88, 89, 90
амуниция, вж. сбруя
Ана Комнина, ши. писателю! 1 ГТ 121. 138
анаграфевс (оиисван), ддъжност 31, 87, 88
Анастасий I, виз. император 150, 157
АнастаеЕ1Й II. вял, император 159
Ана голик, тема 119, 1(5-1, 16й, 203
ангария 21, 42, 82, 38, 90, 131 ери,' нарангарн;!
Англия 35
Андроник Дука 115, 258
Андроник Комгпш, вил. император ?Д1, 242. 245. 21 ;.
245, 245, 258
Андроник Кон то сто фал, виз, [зоеначалкш: 28 i
Андроник Оггос, виз. велможа 217, 218
Андроник от с. ,.7яско;инга 93
/дндроник Родий от с. Ляскшиша 90, (11
Андроник, севастократор 231
Андроник Филокалее, катенан ка Бт,лгар,из 1", 29
Ави, обл. 63
Анкона, гр. 228
Антиохия (Велика Антиохия), го, -И, 7 4, 167, 191 21 >6
214 1 ’ ’
Антоне!!), пансеваст и велик дук 122
Антоний, свещеник и монах 74
антракс (синя пъпка), болеет 161
антропи, вид завг.сими люде 69
антропонимия 79
Анхиало, гр. 104, 157, 159, 160.161, 174, 175, 176,22'’,.
вж. Поморие
Андо (Анджо), Анча, лично име 110, 126
Апелгарин, лично име 69
зпликт (апликтон). задълженне 81
Аполониада. гр. 157
Апри (Апрос), гр, 104, 106, 125, вж. Кфмшш
араби, нар. 158, 162, 164, 170, 174, 176, 19Г ере, иж
маелити, мамслюпи
Аравис, гр. и местн. 20
Аралт, вж. Харалд Хардрад
Аргос, гр. 271
Арголида, обл. 271
Арда, р. 64
Ардамерий, гр. 105. 107, вж. Еркулий
Арджегп, р. 227
аренда 6
Ариевис, виз. военачалник 205
Аристотсл, елипски философ 137
Арицийски май. ПО
Аркадиопол, гр. 104, 106, 161, 181. вж. .фолеЛтгнжс
Арменак (Армениак), тема 30, 6,3, 161, 167
Армения 26, 53, 193, 200
арменцн 172, 186, 205
Армуколги, с. 125
Арнасакий, сел. 63
Арон, комитопул 179, 185, 188, 102
Арон, бълг. княз 189
Арсени Варяг, монах 143
Арсакиди, вж. Дршакнди
Арсеннй, игумен на май. Фи.тотей МО
Артемий 159, вж. Анастасий II
Архангел Михаил, мая. 5, 7, 121, 122, 127
Архимед, с.тински математик 150
архонт, титла 4-1, 81, 143
архонтство, адм. ед, 90
архонт на архонтите, титла 40, 35
Архонтохорион, имение 143, 144
Б'Зюеск;-;, гр, 197, вж, Ьъ.тгарофигон
jФгюршч ,п9
ГЗшургаи':, иуд Абазий, Гр-и офю. Кала, С:юп;и. Снм-
гЗе-Т|':ин‘ 230, пж. Гела П (..лен г
Зегутп. бин 230, 243
Ьелятоио, креп, и I Гювдннско 11
Бер, гр. 105, 107, 126. 137, кж, Вюжч
oepcjc, гр. 161, вж. От. Загора
беси, трок. пл. 31
бшиги! 62. 63
б1и;ове 6_>
бирципи 2(\ 21. 84
'"Феерц 47, 62, 72, /8, 119, вж. също камъни, сктяил-
Ц0И!Ш
бит, бълг. 1г 11
БНТС'ЛЖ Гр. Ю5, 107, 24!, 242. юк. Мжшйска Херакшю,
Зераклег, 11ел;!: < и1 на
блюла 73, 71
ЗиФви pacTrFHir "О
бегат. етпмллс)! ид 12
биготплегш! 8, 133, 1-;9, 205, сю. еретически тчемия
Богородиц;! KceMi.co’Mipa, мая. 5, б
[Шгоуюдииа Миллетт;;!, мчи. 5, 6
Богородица 1 Итрииогштцга, вж, Б;1т1!<пв'Жп ман.
Боемхнд i Тагигг; ски. норм а нс си во:-; i 68, 112 206
207
Бооса, р. 223, иж, гкюж пли Б,me.а
Торби 2 72. ера;. - гезглив;
Бпопвс-ц Блахт птютгил^сссм нрсдводстел от 1 йбб г. 26
6.!ф, фотл’Г-юг-г.р-0 i-нпрх М2, ИЗ 119
!’’ЖГ|[С I, б';, К1 -MI.0 ЦО, ! , ’
Показалец — Index norninum et rerum
275
Biqmc II, 6'bJir. цар I7S, 179.. 180, 182
Борис Колеман, у в г. княз 240
Борис, босненски бан 245
Бернете, к<мп;би си с. Широка лъка, Смолянско 42
вж. мести. Бурсей
Биеги, &'л. БсЙ, 245, 2.55
Биола, р. 225, 258, срв, Бооса
Босфор, проток 223. 924, вж. /1ама<тийски проток
Еотко. бълг. (аэежача.ншк 5, [8Т 19
Бояна, кроя., рп. с., квартал на (Мфия 5, 18, 19
Брр.ти (жжирп) 115, 210
Бр.щичево, ср. 105, 107, 213, 239, 210, 211, 212, 244,
срв, Впмimaiшум,
Брахлпипи. тържпще 125
Бргталнпца, р. 105
Брсзнр!,-, хъ?!м 91
ире гакци 214
орпттт.т 210, аж. норманн
ilpmii 2М
бродонс 120, 187
брони ваз. 2/0, 242, лат, 218
Бруснипа. мести. 91, 92
Буянит, сел. 105, 108
Еув.алнпа. ж във Бц.щнск<, 105
Базпат, ср. 212, вж. Храм
Еукуреш, 1 ь. 39
Ьуиархпсар, тр, 104, 10(1, вж. Кризис
Бурсеп, мсстп. (дн. полней Борцею от с. Широка
лъка) 42
Бурукалссп 44, вж, Перитстрцоп
Буюккар?Л1и-:р;т, с. в, Царигрлдско 104, 106, вж. Ме-
сина
Бугокчекмеджс, зал. 219
Ь'ьлгария (бългзревпте земи) 5 el раяш; Скдаштия -
Бт.лгармя 208; Бъ.цария, тема 7, 17, 110, 112, 118,
! 19.. 190; IruTrapi.oi нова, тема 120, срв. Минин, нова
n’ii.'ii'apoijji'iTB'j.', гр. 197, вж. Бабаескн
Бяла Перкин, ip, 43
Вакхш;, срт,б. вел. жупан 235
Валсщскн залив Ю5
Вадонско 105
Ванманус, зпсочниа 1'2.9
Ваипста Шантца), во. 43, 63
Варвара, с, в. Пазярджцк, 43, срв. мести. Си, Варвара
Варвара, лично име 75
Варда, кссар 172
Варда Склир, стратилат 180, 183, 184, 185
Варда Фска, виз. военачалник 181, 185, 18(1
Вардан, проноит 13, 05, 73
Варданий, виз. военачалник 166
Вардар (Вардарий), р. 106, 120, 187, вж. АкспЙ
вардариоти, тюркско пл. 106, 107
Варлаам, игумен на Лавра 142
Бартоломей Цшмнсхнй, монах 143
варяги, вж. норманн
Васак, мадж. военачалник 255
Василаки, куропалат 67, 68, 70
Василаки, п.темеипик на Кали Бакуриани 73
Василий Апоклик, претор 117, 148, 200
Василий! Л Българоубиец, низ. император 7, 13, 14, 17,
18, 19, 35, 36, 96, 102, ЮЗ, 148, 181, 185, 185, 187,
188, 189, 190, Ю1т 192
Василий Врач, ересиарх 205
Василий Евнух 74
Василий Ксврос, виз. велможа 225
Василий I Македонец, виз. император 172
Василий Маси.ак, хартофп.такс 1 16
Василий Монах, виз. военачалник 16
Василий, паракимомен 181, 182
Василий Перквлептин, монах 77
Василий, презвитер 78
Василий Ромей, зевгарат 89
Василий Теодоракан, виз. военачалник 193
Василий I, царигр. патриарх 184
Василий (Циндитук) Цикандил, виз. военачалник 218,
245
Василия, тавроскитски княз 252, 253
василикатп 130
Васи.'Шкис (Василица) 41, 42, 43, вж. с. Бачково
Ватопедски ,ман. 73
Вапинея, с., неут. 130
Ведра, р. 227
Велбужд, гр. 68, 104, 107, вж. Кюстеыдил
Велебид, мести, в Мелнишко 68, срв. Велемисда
Велемисда, с., неут. 67, 68, срв. Велебид
велик доместик, вж. доместик
велик дук, вж. дук
Велика, гр. 109
Велик?! Антиохия, вж. Антиохия
Велика Лавра (Св. Атанасий), ман. 5, 6, 140, 141, 142,
143, 144, 145, 146, 263
Велики Преслав 181, вж. Преслав
Велико, лично име 73
Ведин Овчаполит, зевгарат 89
Вслуша (Велиса), с. в Струмишко 86, срв. Палеока-
строя
Венеция, гр. 261
Верея (Верня, Вероя), гр. 105, 107, 120, 126, 187, вж.
Бер
Верой, гр. 210, вж. Стара Загора
Вероя (Воруй), гр. 124, вж. Стара Загора
Верспникия, креп. 165, 166
Веселии, местно име 143
вестарх, почетна титла 201, 202
вест, титла и военен чин 36
вестиарити, зависими селяни 7, 21, 134
вестиарион (държавно съкровище) 93
Ветрен, с, в Иазарджишки окр. 19, срв. Мория
Венеция, гр. 34, 228
виваропактон, данък 129
Виглата Кувуклисина, местно име 78
Видин, гр. 105, 108, 115, 187
Виза, гр. 104, 106, 170
Виминациу'м, гр. 213, вж. Браничево
вино 49, 58, 72, 75, 117, 122, 123, 198, 268, 270, 271,
вж. също лезя
Вирида, гр. 168
Вирос, проастий 130, вж. Фере
Виталиан, иачалник на федератите 150, 151, 152
Витиния, обл. НО, 119, 157, 158, 199
Вихинг, немскп епископ 109
Владимир Мономах, виз. сановник 240
Владимирке, галички княз 237, 238
Влактиста (Горна и Доана), сел?! 126
власи, нар. 5, 17, 25, 26,27, 28, 29, 31, 32, 36, 130, 185
Власий Зор от с. Лясковица 90, 91, 94
Влахериски дворец и врата 174, 177, 196, 203
Влашка епархия 102, 105, 108
Воден (Едеса), гр. 38, 105, 107, 109, 188, срв. Мылен
Воден, кр, 43, вж. с. Горни и Долни Воден
водсници 126
воденичари 59
воднянка, болеет 193
водопровод» 126, срв. Акведукт
воеводство, военно-адм. единица 44
военно нзкуство 5
Воина Евнух 78
Волерои, тема 8, 43, 61, 120, 123
Воло (Волос, Димитриада), гр; 16
276
Показалец — Index nominum et rernm
волове 63, 73, 74, 75, 83, 210, 247, 266
Бороскоп, светогорски ман. 141
Ботани ат, сева ст 126
Воюса, р. 228
Враниста, с. в Еноско 130
Вризис (дн. Бунархисар), гр. 104, 106
Вукан, рашки жупан 82
Вулчин, сръб. вожд 233, 235
Бунин Евнух 78
Вути, с. 106
възглавници 73, 78
Вълковия хълм, местно имс 92, 94
Върбица. извор 92, 94
вътрешен град (цитадела) 182
Гаврил (Герман), бълг. патриарх 109
Гаврил Радомир (Роман), бъл. пар 188, 189
Галатон, проастий 130
Галиполи, гр. 247
гали, нар. 214
Галида, креп. 229, срв. Галиче
Галичко (Галиция), обл. 237, 238
Гэличник, гр. 229, срв. Галиче
Ганг, р. 208
Гарела, гр., дн. с. Харалагюне 104, 106
Гастивилея, имение 133
Ганнина, с. във Валонско 105
Гейза II, унг. крал 230, 237, 240, 241, 247
Гелавноп, имение 45
Гелово, имение 43, вж. Голо
Георги Василаки 68, срв. Василаки, куропалат
Георги Войтех, бълг. военачалник 7, 112, 115
Георги,зевгарат 89
Георги Кедрин, виз. хронист 112, 149
Георги Коринтиеда, протосинкел 24, 30
Георги Монах, виз. писател 149
Георги, племенник на номика на Струмица 94
Георги Презвитер 78
Георги Серв, зевгарат 89
Георги, тавроскитски княз 252
гепиди, герм, племе 208
Герман (Гаврил), бълг. патриарх 109
Герман, с. в Ресенсно 109
Герман, монах 143
Герман, приближен на ими. Никифор Ш Вотаниат ИЗ
Герман, царигр. патриарх 164
германии, нар. 214, 217, 226, 242, 249, вж. аламани
гети, трак, племе 208
Гифард, виз. военачалник 227, 233
Главиница, гр. 105, 107, срв. Кефалония
глад 6, 23, 96, 98, 154, 169, 171, 178, 183
Горазд, ученик на Кирил и Методий 109
Горни Воден, с. в Асеновградско 43, срв. креп. Воден
гравюри 24
градини 43, 44, 60, 125; зеленчукови 265; овощни 46,
265
грамоти, дарствени 9, срв. хрисовули
граничари (акрити) 13
Гревена, гр. 102, 105, 108
гривни 72, 73, 74
Григора, с. 125
Григорий Антиох, ритор 5, 8, 263, 264, 265, 266, 267,
268, 269, 270, 271, 272
Григорий Бакуриани, магистър, виз. военачалник 5, 6,
39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52,
53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. 64, 65, 66,
67, 128
Григорий Байбака, въстанически предводитсл от 1066 г.
25
Григорий Еверистин, монах 80
Григорий, мадж. военачалник 257
Григорий, свешеник от с. Лясковица 90, 94
Григорий, син па Никулина Делфина, протоспатарий 30
Григорий Таронит, стратег на Солун 186
гробшщи 45, 46
грузинки, нар. 39, 40, 41
Грузия (Иверия) 53, 156- 195, 199
гугли 69
Гурдсс, сръб. вожд 233
Гюмюрджина (дн. Комотини), гр. 43, 187, срв. Месин-
калеси (Мосинопол)
Давид, бълг. патриарх 189
Давид, комитояул 179, 185
Дадуна, епискепсис 125
лаки, трак, племе 31, 208
лаки 124,вж. печенеги
Дакия, диоцез 216, 217
Далмация Приморска (Бела Хърватия) 259
Далмания 34, 229, 258, 259
далмати, вж. сърби
Дамалийски проток 223, вж. Босфор
Дамалис, сел. 223
Даматрис, к лани на 199
Дамон, с. 125
Дамян, бълг. патриарх 109
Данаил, син на Даханара 146
данъци, държавни 5, 6, 9, 20,21, 22, 37, 38, 48, 76,79,
80, 81, 82, 89, 93, 125, 129, 131, 133, 167, 193; цър-
ковпи 82
Даонион, сел. 124
Дарданели, проливи 216, 212, вж. Хелесионт
Дардания, обл. 107
дарове, виз. 15, 156, 160
Дафни, с. 125
дверник (остиарий), църк. длъжност ПО
Дебър (Деври), гр. 102, 105, 108, 110
Девелт, гр., дн. с. в Бур гаек и окр. 171
Девол, гр. 16, 102, 105
Деволия, обл. 105
Девол, р. 105
Деври 105, 108, вж, Дебър
Дежа, сръб. вел. жупан 236, 248, 249, 250
декатея, вж. десятые върху животни
Делвоциапус, проастий 130
Делян, с, в Еноско 130, 133
Дсмиркапия, местно име 102
Демиркапу, вр. 171, срв. Сидера
Демничик, креп., неут. 226
Дендра, мести. 248, 249
депортации 23
Деркос, гр. 104. 106, 151
деспот, титла 111
десятые върху животни (декатея) 76
десятък от кръчмите 125
Децебал, дакийски вожд 31
Диавепетоп, с. 124
Димитриада, гр. 5, 16, вж. Воло (Волос)
Димитрий Макремволит, виз. сановник 214
Димитрий Псир, виз. чиновник 94
Димитрий, съветник на Солунската митрополия 146
Димитър, брат на Никулина Делфина 25
Дпмитър Полемарх, бълг. болярин И, 17
Димотика (Дидимотнхон), гр. 124
динати 96, 97, 185
диоклейди, нар. 115, 116
Диомед, дар на Аргос 137
Дион Касий, елииски писател 150
Дионисий, йеромонах и игумен на ман. „Богородица
Милостива1’ 86, 87
Показалец — Index nominuni et rerum
277
Дирахиум, Дирахий (Дирахион), дн. Дурес, гр. 104, 106,
116, 202, вж. Драч
добитък 6, 8, 14, 16, 17, 21, 22, 46, 49, 62, 63, 67, 69,
72, 74, 75, 76, 83,86, 88, 128, 154, 200, 214, 218, 246,
248, 264
Добровул, с. 126
Добролонг, мсстн, (дн. с. Добралък), Асеновградско 42
Добростан (Добыть стьнъ), местно име (дн. с. Чаушово),
Асеновградско 42
Добромир, бълг. войвода 187
Доброва, топарх 34
Доганджа, дн. Аетохори, с. в Дедеагачко 130
договори, брачни 71
Долни Воден, с. в Асеновградско 43, срв. крен. Воден
доместик на сходите 114, 119, 172, 174, 186
доместик на екскувитите, войскова длъжност 35, 36
доместик, велик, титла 39, 40
Дордапт, лично име 139
Дорилея, гр. 224
Доростол (Дръстьр, Дристра), гр. 102. 104, 109, 173,
182, вж. Силистра
Доситей, монах 143
дохиарий, манастирска длъжност 57
драгаваста, с. в. Еноско, неут. 130, 132
сел. 105; срв, Другувития
драговити, бълг. слав, племе 105
Драма, гр. 104, 106
Драмско 143
Драх, проастий 129, 130, 134
Драч (Дирахий, Дирахион, Цирахиум), гр. 7, 24, 102,
104, 106, 116, 118, 189, 192, 202, 203, 204, 207, вж.
Драч
дрехи, вж. облекло, одежди
Дрина, р. 231
Дристра 106, 109, 173, вж. Силистра
дромон, кораб 155
Друговития, епископия 105, 107, вж. драговити
друнгарий на флотата. военна длъжност 175
друнгарий, велик 263
Дръстър (Дристра), гр. 104, 106, вж. Силистра
Дряново, поток 91
дук, длъжност и титла 17. 35, 36, 116, 190, 201, 202
дук, велик 122, 127, 142
Дубровник, гр. 231
Дунав, р. 152, 158, 160, 172, 173, 179, 184, 190, 197,
200, 212, 216, 224 , 226, 237, 239, 240 , 241, 244 , 247
Дурес (Дуръс), гр. 104, 106, вж. Драч (Дирахиум)
дъбове 91, 92, 185, 200
Дългата (Анастасиева) стена 151, 152, 153, 154
Дъмбовица, р. 227
Евбейски залив 110
Евбея, о-в ПО, 225
Евдоким, с. 63
Евдокия, проедърка, сестра на Кали Бакуриани 72
Евдомон, предградие па Цариград 174
Евергетидски ман. „Св. Богородицал 5, 6, 121, 122, 123
Евматий Комнин, внук на севастократор Йоан 126
евнуси (скопци) 74, 78, НО, 117, 185
Евпрепия, сестра на ими. Константин IX Мономах 195
евреи 110, 125
Еврип, местно име ПО
Европа, зап. владения на Византия 154
Еврос (Хеброс), р. 208, вж. Марица
Евстатий, великомъченик 54
Евстатий Кападокиеп, виз. царедворец 117
Евстатий Катафлорон, солунски митрополит 8, 263, 264,
265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 272
Евстатий Гарида, царигр, патриарх 54, 190
Евтимий, ерусалимски патриарх 65, 66
Евтимия, мадж. кралииа 240
Евтихий, ересиарх 151
Евхаита, гр. 162, 184
Египет 127
Едеса, гр, в Македония 107, вж. Воден
Едсса, гр. в Месопотамия 214
еднодръвки (лодки) 183, 226, 227
езера 46, срв. ловища
Екатерина, виз. императрица, дъщеря на цар Иван Вла-
дислав ИЗ, 118
еклесиарх, църк. длъжност 50, 143
Ексавул, патриций 170
ексагион, марка 73
скскусия 81, 82, 83, 123, 130
Елада, обл. 16, 19, 20, 23, 24, 30, 32, 35, 187, 147, 193,
200, 201
елевтери, зависими селяни 8, 67 , 70, 82
Елевтерий, нотарий 70
Елена Диаксеии, монахиня 74, 75, 76
Емпедокъл, елински философ и сстественик 137
енколиион (медалион) 77
енномион, данък 83, 88, 89
Енос (дн. Инюз), гр. 6, 102, 104, 106, 128, 129
Еноско 130
Ецидамн, обл. 203, 207, вж. Драчко
Епилекта, оси. робиня 75
Епир, обл. 32
Епирско деспотство 127
епирия, повинност и задължителна доставка 80, 81, 83,
86, 88, 90
епискепсис, ими. имение 125
епитропи (настоятели) 48, 50, 51
Епифаннй, имение 123
Ерегли, гр. 104, вж. Хераклея
еретически движения 9, 136, 137, 138, 139, 149, 205,
вж. богомилство, манихейство, павликянство
Ерзерум (Теодосиупол), гр. 45
Ерисо (Ерисос), гр. 105, 107, 109, вж. Йерисо (Йерихо
Еркулий 105, 107, вж, Ардамерий
Еру салим, гр. 65
Ескамил, с. в Галиполско 125
Етолия, обл. 137
Ефимия, освободена робиня 75
Ефросина, госпожа 63
ечемик 72
Ждрело, теснина 213
животни, домашни 46, вж. също добитък
жилища, бълг. 8
житни складове 232, срв. припаси, храни
жито 72
жупан, велик 228, 247, 248
жълтици, вж. златни монети, номизми
забрадки 72
Забърдо, с. в Асеновградско 42
Завалта, бандой 45, срв. с. Семалто
завещания 9, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 7-1, 75, 76, 78
зависими селяни 8, вж. елевтери, парили
Загора (Загория), обл. 14, 171
Загорин, сподвижник на Тома Славянина 170
Задър (Зара), гр. 34
заклинания 151
заключалки 73
заложници 116, 119, 178
занаятчийство 9, 49, 125, 126
Запад 22, 41
Запихоний, проастий 125
засади 185, 233
278
Показалец — Index noininlim et rertim
затъмнения, слънчеви 153
Зауца, проастий 43
Захариу (Захариево), с. 65
Звечан, гр. 229
Здравикий (дн, с. Здравиц, Драмско) 45, 59
зевгарати, парици 86, 87, 88, 89, 90, 93, 9-1, 123
зевгарион 83
зевгилатион, имение 89, срв, гаетох
Зевгмин, вж. Землин (Земун)
зевгологий, данък 76, 83, 88, 89
зелеичуни 58, 59, вж. също градинп
землемерие 90
земетресение 170, 201
Землин (Зевгмин), гр„ дн. Земми 212, 237, 238, 250,
252, 254, 256, 257, 258. 259, 260
Зепе, пантеот 17
зесгра 71
Зета, обл. 202
зехтип 129
Зигос, светогорски мам. 141
Зимнкца (Зимнич), гр. 226, срв, Демничик
Златен рог, царигр. местпост и залив 220
Златни врата, царигр. порти 110
злато ]5. 6], 69, 71, 72, 73, 74, 76, 225
златни монети 6, 8, 20, 54, 55, вж. номизми
З.тота Опак, от с. Контарат 93
знаменосци 232, 233
Зоя, виз. императрица, майка на Константин VII Багре-
нородни 174, 176
Зоя, куропалатиса 68
Зъхна, обл. 141
Иберия (Иверия), обл. 195, вж. Грузия
Ивайло, бълг. цар 7, 122. 127
Иван Владислав, бълг. цар 7, 113, 118, 125, 185. 188,
189, 191, 193
Иван, зет па Злота Малстсин, зевгарат 89
Иверийски залив 170
Иверия, вж, Грузия
ивсрийпи, вж. грузинци
Ивирон, ман. 12, 67, 69, 71, 79
игумен, маиастирски 49, 52, 53. 55, 59, 60. 68. 81, 129,
131, 133, 134
Ицриси Абу-Абдаллах Мохамед нон Мохамед Ал ,
арабски географ 265
измаелити 174, вж. аряби
Изник, гр. 53, вж, Никея
Изток 22, 41, 46, вж. Мала Азия
икомодий, данък 76
икоии 61, 72, 73, 185
Икония, обл. 110
иконоборство 164
иконом, манастирски 49, 50, 55, 57
Илиупол Дука, лично име 145
илпри 208, вж. българи
Илирик, префектура 216
Илирия, обл. 108, 115, И б, 117, 150, 151. 191, 25 1
Илирия Албания 114
Имадедин Зенги, селцжукски тур. емир 214
имунитет 51, 52
Инеджик (Айнарджик), с. в Родостенско 101, 121, вж.
Апри (Апрос)
ипат (хипат), титла 35
иперпири, златни монети 133
Ипсала (Кипсала), гр. 104, 106, 126
Ираклия, гр. 165, 170, вж. Хераклея (Перинт)
Ираклий, виз. император 154, 155, 157
Ирина, монахиня 73
Ирина Дука, виз. императрица 124
Ирина (Ксения), севастократорка, ст,прут,т на Исак Ком-
нин 111
Ирина, виз. императрица, майка на Констант ни VI 161,
220
Ирина, ви о императрица, съпрггл па Йоан II Комнин
121, 124, 211
Иринопол, гр. 161, вж. Сгар.1 Загора
Исаврия, обл. 158, 243
Исак Ангел, виз. император 272
Исак! Комнин, виз. император ИЗ, 114, ]]5
Исак Комнин, севастократор. брат на ими. Алексий I
Комнин 7. 47, 103, 111, 128, 131, 199, 200, 242
Исак Комнин, севастократор, сии на ими. Алексий I Ком-
нин 128, 242
Испания 170
Исгър (Дунав), р. 115, 155, 172, 208, вж. Дунав
Италия, 116, 228, 229
Итеа, имение 126
Ихтиман, гр. 186
Ихтиманско 19
Йерисо (Йерихо) 109, вж. Ерисо
Йоан Агиоварварит, свещеник 94
Йоан Ангел, виз. военачалник 252
Йоан Аргиропул, виз. чиновник 9 1
Йоан Артавазд, имя. служится 85
Иоан Богослов 61
Йоан, бълг. охридски архиепископ ПО
I*Loan Ватапн, виз. военачалник 197
Йоан Вогас, виз, военачалник 175
Иоан Вриений, виз. военачалник 117, 118, 119, 202, 203
Йоан Галин or с. Контарат 93
Йоан Гримианит, протосиатарий 25
Йоан Дука, кесар 115, 118
Йоан Дука, магистър 234, 236
Йоан, зет на Дорданит 139
Йоан, зет на Константин Дука 146
Йоан, зет на Черню от с. Контарат 93
Йоан Зонара, виз. писител 5, 7, 8,149,150, 151, 152, 153
154, 155, 156, 157, 158, 159, 160, 161, 162, 163, 164,
165, 166, 167, 168, 169, 170, 171, 172. 173, 174, 175,
176, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 183, 184, 185, 186,
187, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196, 197,
198, 199, 200, 201, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208
Йоан Изес, виз. военачалник 252
Йоан Кантакузин, севаст 228, 230, 231, 234. 235, 236
216
Йоан Кинам, виз. историк 5, 7, 8, 209, 210, 211, 212,
213, 214, 215, 216, 217, 218, 219, 220, 221 222, 223,
224, 225, 226, 227, 228, 229, 230, 23], 232^ 233. 234,
235, 236, 237, 238. 239, 240, 241, 242, 243, 24-1, 245.
216, 247, 248. 249, 250, 251, 252, 253. 254, 255, 256.
.. 257, 258, 259, 260, 261, 262
Иоан П Комнин (Мавройоан), виз. император 5. 6, 8, 79,
84, 85. 112, 113, 114. 121, 123 124, 125, 126. 127,
128, 136, 209, 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 225
Йоан Комнин, иротовестиарх, протосеваст 241, 242, 243,
262
Иоан Комнин, монах, племенник на Йоан II Комнин [26
Йоан Комнин (Адриан), охридски архиепископ 103, 111
Йоан Кондостефаи, дук на Солун 142
Йоан Кснфилип. царигр. патриарх 29
Йоан Ламбин, бълг. охридски архиепископ ПО
Показалец — Index nomintim et rerum
_____ 279
Йоан IV Ласкарис, никейски виз, император 127
Йоан Май, протоспатарий 20
Йоан Малала, виз. хронисг 149
Йоан Молискот, архонт 143
Йоан, орфанотроф 193
Йоан IV Постник, паригр. патриарх 152
Йоан, рим, папа 109
Йоан, син на Анчо ПО
Йоан, син на Софнот, нотарий и императорски клирик
78
Йоан Скилица, виз, цисател и военачалник 112, 149
Йоан Стратн, лично име 74
Йоан Форит, лично име 78
Йоан I Цимисхи, виз. император 109, 179, 180, 181, 182,
„ 183, 184, 185, 191
Иов, антиохийски патриарх 167
Йолаф, брат на Харалд Хардрад 36, 37
Иосиф Вриений, виз. нълководец 252, 253
Йосиф, зависим селянин 74
Кавала, ip. 104, 106, 126, вж. Хрнстопол
Кавааско 67, 69, 126
Кавказ 156, 159
Какодик, лично пмс 126
Каледор, гр. 137
Кади Бакуриани а, б, 67, 68, 69, 70. 71, 72, 73, 74. 75,
76, 77, 78, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78
Калиас, Креп. 247
Калиас, атински стратег 247
кализн 232, вж. хализийци
Калинин, царигр. патриарх 157
Калина (Калика), светогорски ман. 140, 141
Калокир, виз. сановник 179, 180
Калосерас, с. 130, 135
ками 243
Камп, архошство 84, 90, срв. Кастри (Кастрнй)
Кампания, гр. 105, 107, срв. Кастри (Кастрий)
Каминион, елнскспсис 125
Камица, проастий 124
ка.мъни, скъпоценни 47, 61, 62, 119, вж. също бисери
Кандид, монах, орфанотроф 143
кандиля 47, 61, 62
Каниклпй, село и проастий 126, 129
Канина, гр. 102, 105, 108, 109, вж. също Тасипиат
KancopJiM, свешенослужител 138
Каравнзня, гр. 106
Карасу, р. 203, 219, вж. Мелас (Черна)
Караш, р. 212
Карвей, линпо име 126
Кардам, бълг. хан. 161, 162
Карсон, проастий 125
Карея, гр. 141
Карл Анжуйски, нормански вожд 127
Карс, гр. иЗ
Касапдрия, гр. 105, 107
Касим паша, с. в Цариградско 220
Кастамонит, лично име 130
Кастория (Костур), гр. 104, 107
Кастрий, гр., дн. с. Кащрий 107, срв, Ками (Кампания)
настрои (крепост) 130
Катакила, виз. военачалник 167
Катасирти, с. в Цариградско 176
катепан, адм. длъжност 17, 29, 30
Катерини, гр. 105, 107
квестор, длъжност 71, 78, 173
Keren, печенежки вожд 197, 198, 199
Кекавмен, виз. велможа 5, II, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27. 28, 29, 30, 31, 32,
33, 34, 35, 36, 37, 38
Кекавмен, дядо на автора на Стратегикона 17, 23, 30
Кедал, мадж. военачалник 212
кслии, отшелпически 47
келти, нар. 214
кентинарий, марка за злаго 64
Кенхри, ман, 124
керн (еринии), мнтически същества 137
Керки зон. с. 130
Кермиен, с. 104, 106, вж. Анри
кесар. титла 115
Кесаронол, гр. 45
Кефалония, гр. 107, вж. Главипица
КнвулиЙ, проастий 124
Кизик, гр. 203
Киловий (Калина), проастий 124
Киликия, обл. 242
Кнлон, тържище 125
кимион, растение 122
Кинигий, арена 157
Кипсала, Кипсела (дн. Ипсала), гр. 104, 106, 126, 197
Кипър, о-в 108
Кир, царигр. патриарх 157
Кириак, монах 143
Кири л Философ, българо-славяискп просветите л 109
Кнтрос, гр. 27, 105, И)7
класови борби 9, 96, 97, 128, 132
Климент, струмишки епископ 84, 85, 89
Климентов поток, местно име 92
Ключка клисура 14
книги 6, 47, 61, 62. 73, 271. 272
кобили 69, 73, 74, 83
Ковчаз, с. в Лозепградско 171
ковчезн 73
Кодониане (Славопол), проастий 126
кози 63, 69, 264, 266
Козма Атик, царигр. патриарх 138
Козма, митническп пачалник 172
Койле, гр. 206
Кокен, с. 126
колесници 185
коли 69, 210, 247, 262
колиби, бълг. 266
Коломан I, мадж. крал 211, 240
Колонея Европейска, креп., дн. с. Колуня 207
Коментиол, виз. военачалник 153
комети 24, 151, 165
комит, титла 152, 185
Комитопули 179, 185
кондарати (копиеносци) 31
Копдостефани (Контостефани)., виз. велможи 118; вж.
също Алексий, Андроник, Йоан
коне, 8, 15, 62, 63, 69, 74, 134, 200 218, 219, 246, 262
коноп 75
Конрад 111 Хохенщауфен, герм, император 214, 217,
219, 220, 221, 223, 224
Константин Ангел, севастоииертат 229
Константин Арианит 15, срв. Константин Ректор
Константин VII Багренородни, виз. император 173, 176,
178, 181
Константин Бодин, зетски княз 202
Константин V111, виз. император 190
Константин IV, виз. император 155
Константин Диоген, дук на България 190, 191
Константин Диоген, вестарх 201
Константин или Лъв „Диоген", бунтовник 206
Константин X Дука, виз. император 24, 25, 46, 115, 144,
201, 202
Константин V Копроним, виз. император 159, 160, 161
280
Показалец — Index nominum et refurti
Константин VI, виз. император 161, 162
Константин Коро от с. Контарат 90, 93
Константин IX Мономах, виз. император 15, 34, 37, 46,
194, 195, 196г 197, 198, 199
Константин, пинкерний 130
Константин, презвитер на мая. „Св. Богородица Бакте-
рия" 78
Константин, н резв и тер на май. „Св. Пантелеймон Мъдри
Лупадиот" 78
Константин Ректор, виз. военачалник 15, срв. Констан-
тин Арианлт
Константин I, рнм. император 185
Константин, син на Йоаникий Зевгарат 89
Константин, син на Михаил VII Дука 112, ИЗ
Константин, син на Форит, съдия и тавуларий 78
Константин Спанопул, ими. служещ 94
Константин Теологнт, ими. писар 89
Константин Тих Асен, бълг. пар 7, 122, 127
Констанция, гр. 182, вж. Кюстенджа
Контарат, с. в Радовишко 90, 91, 92
конфискация на имоти 190
копиеносни (коцдарати) 31
копия 227, 234, 242
конрина 62, 69, 73, 75, вж. също тафта
кораби 17, 116, 128, 129, 130, 131, 157, 175, 176, 212,
226, 241, 253; речни 239, товарни 226, вж. също
дромони, триери
Коринт, гр. 147, 148, 225
Коркира (Корфу), о-в 225
Корфу (Коркира), о-в 225
Корчанско 105
Коскина, лично име 142
Космидий, квартал от Цариграл 177
Костина, лично име 130, 133, 134
Костомири, проастий 124
Костур (Кастория), гр. 19, 104, 107, 185, 204
Котавос, проастий 124
Котрес (Котреш), с, 63
котли 73
Кохлакея, проастий 125
Кочанско 107
кошари (мандри) 14
Красимир И, хърватски крал 34
Крионеро, проастий 124
Крит, о-в 110, 146
Кронос, мит. същество 269
Крум, бълг. хан 162, 163, 164, 165, 166, 167,172
круши 265
кръстове 47, 61, 72, вис. също утвар
Кръстовиша, мест. 81
кръстоносци, 8, 214, 215, 216
кръчми 125
Ксантея, с. (вер. дн. гр. Ксанти) 63
Ксени Диаватина, куропалатиса 70, 77
Ксения 111, вж. Мария Комнина, севастократорка
Ксеркс, персийски пар 216
Ксиролоф, хълм 177
Кснфилин, логариаст 144
ктитори 52, 87, 122, 128
Куклен, с. в Асеновградско 43
кули, дървени обсадни 255, 256, 257
кумани, нар. 47, 64, 124, 206, 226, 227, 228, 247, 255,
срв. скити
купи 73, 74
Курианис, проастий 130
куропалат, титла 40, 67, 68, 70, ИЗ, 114, 203
Куртикий 126, виз. военачалник 213
Кусиус 21
кутни 73
кутригури, прабългарско племе 208
Ку чай, планина 244
Кюстенджа, гр. 182, вж. Констанция
Кюстендил, гр. 68, 104, 107, вж. Велбужд
Лавака, сел. 63, 65
Лавра, вж. Велика лавра (Св. Атанасий), ман 73
лагер (стан), военен 13, 14, 15, 16, Н6, 155, 181, 186,
187, 188, 193, 200, 201, 202,204, 210, 212, 226, 231,
241, 256, вж. също аули
Ладислав I Свети, унг. крал 211, 248
Лазар, зевгарат 89
Лазар (Сота), кумански вожд 228
Лакедемон 147, вж. Спарта
Лалково, местно име (дн, с. Лилково, Асеновградско) 42
Лампи, гр. ПО
лангобарди, герм, племе 208
Лариса, гр. 23, 24. 25, 26, 27, 28, 29, 30, 204
латинци 127
Левки, село 125
Левунион 205, срв. с. Левуново
легени 73
лекари 115, 205
Лемнос, о-в 176
Леонтий, виз. император 157
Леонтий, стратег 156
Лепица, местно име 91, 94
Ливадион, с. 63
Ливадохори, с. в Нигритско 68
лигурийци (ломбардци) 212
Лидия, обл. 137
Ликос, проастий 126
Ликохорион, проастий 129, 130, 134
Лилково, с. в Асеновградско 42, вж. местн. Лалково
Лимни, проастий 125
Липарион, вж. Липенион
Липенион 105, 108, вж. Липлян
Липина, местно име 43
Липлян (Липенион), гр. 105, 108
Линча, р. 43
Лити, гр., дн. с. Айватово 106, 107
Лиговой, бълг. военачалник 16, 17
литра, златна, марка за тежест 21, 68, 69, 71, 74, 75
Лихнида, гр. 109, вж. Охрид
лов на дивеч 226, 242, 243
Ловеч, гр, 200
ловиша, рибни (рибнини) 45, 129, срв. виваропактон и
опсониоп
логариаст, велик, длъжност 85, 89, 143, 144
логотет, виз, дворцова длъжност 30, 115, 116, 117, 118
151, 202
логотет на дрома, длъжност 89
лодки, рибарски 129, еднодръвки 183
Лозенград, гр. 171
Лозикион, местно име 141, 142
лозя, 43, 44, 60, 83, 88, 123, 125, 126, 133, 265, 272,
срв. ампелопактон
Локсади, с. 126
ломбардци (лигурийци) 212
Лонги (Лонгион), креп. 218
Лонгомер, обл. 230, срв, Лъгомир
Лонгос, п-в 141
лопати 232
Лукиан, римски писател 136
Лъв V Арменец, виз. император 164, 166
Лъв III. виз. император 158, 159
Лъв Лук и та, лично име 144
Лъв VI Мъдри, виз. император 102, 106, 172
Лъв Диаватин, протовсстиарий 73, 74, 76
Лъв или Константин „Диоген", бунтовник 206
Лъв Мелисин, магистър 186
Лъв Мунг, бълг. охридски архиепископ ПО
Показалец — Index nominum et rerum 281
Лъв Пафлагонийски, бълг. охридски архиепископ ПО
Лъв Торник, патриций 194, 195, 196, 197
Лъв Триполит, военачалник 176
Лъв Фока, куропалат 174, 175, 176, 181
Лъв Хиросфакт. магистър 173
Лъгомир, р. 230, срв. Лонгомер
Лъджакьой, с. във Ференско 10ч, 106
лъжици 61
Людвик VII Млади, френски крал 109, 215 216, 224,
225
Людвик VI, френски крал 224
Люлебургас, гр. 104, 106, 161, 181, вж. Аркадиопол
Лясковица, с. в Щипско 90, 91, 92, 93, 94
Маврикий, виз. император 152, 153, 154
Мавър, плаиина 120
магарета 62, 169, 170
Материй, стратег 17
магии 151
магистър, звание 36, 44, 77, 82, 125, 173, 180, 186, 189,
193
Маляра, креп. 173, вж. Мундрага
маджари (унгарци, угри), нар. 8, 124, 173, 180, 199, 208,
212, 213, 230, 231, 232, 237. 238, 239, 240, 241, 242,
243, 244, 245, 246, 247, 248, 249. 250, 251, 252, 253,
254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261, 262, 263, вж.
съшо пеонци, угри, хуни
Мадий (Май), сродник на крал Красимир 34
Мадит (ди. Май дос, Д4айто), гр. 102, 104, 106, 125
Мадит, тържище 125
Майос (Майто), гр. 104, 106, 1 2d, вж. Мадит
Макарий, игумен на май. Калика (Калица) 140, 141
Македонии I, царигр, патриарх 109
Македония, обл. 6, 159, 187, 200; тема 68, 114, 120
162, 177, 194, 195, 196, 202, 204, 210
Македонии (пеонци, панонци)-- българи 206
Мала Азия (Изток), обл. 8, 22, 110, 209
Малешево, об.ч. 105
Мали Преслав, гр. 187
Малорад, свещеник от с. Контарат 90, 92, 93, 94
Мамант, ман. 121
мамелюци, египетски араби 127
манастирско стопанство, организация 38
манглавит, военон чин 37
манихеи, ерес 179, 705, 207, вж. павликяни
Манкуза, освободена робиня 75
Many ил Вотаниат 127
Мапуил I Комнин, виз. император 5, 6, 8, 79, 84, 85,
128, 136, 142, 209, 216
Мапуил, монах 79
Марту с, гр. 107, вж.
Мариан, префект 150
Марица, лично име 90
Марина, р. 126, 129, 138, 208, вж. Еврос, Хеброс (Хе-
бър)
Мария, бълг. царица, съируга на Иван Владислав 189,
191
Мария Василакина, монахиня 68, 70, 78, вж. Кали Ба-
курнани
Мария, вдовица на Калеот, лично име 146
Мария, дъщеря на Варвара, лично име 75
Мария (Ирина), бълг. царица, съируга на цар Петър
176, 178
Мария, проедърка, сестра на Каля Бакуриапи 72, 78
Мария У грена, освоб. робиня 75
Марко Симеоница от с. Лясковица 90, 93, 94
Мармара, с., неут. 125
Мармарион, странноприемница 58, 59, срв. с. Мрамор
Мароция, гр. 104, 106
Мартисапао, сел. 63
Масалма, арабски вожд 158
маскировка, военна 18
маслини 138
мастилницата, н-к на, длъжност 85
машини, бойни 17, 19; обсадни 164, 168, 245, 255, 256
Мегалево, с. 126
хМсгастен, елински писател 137
медалиони 73; вж. енколпионл
медни монети 21
медни полилей 47
медовица, питие 198
Меландру, с. 124
Мелас (Черна), р. 203, 219, вж. Карасу
Мелитина, освободена робиня 75
ме.чисоенномпон, данък 88, 89, 90
мелници 83, вж. също воденили
Мелнишко 68
Месемврия, гр. 104, 106, 155, 158, 160, 164, 175, вж.
Несебър
Месина, гр., дн. с. Буюккаращиран 104, 106
Месинкалеси (до гр. Гюмюрджина) 43, 104, 187, вж.
Мосиноцол
Месопотамии; лично име 65
Месопотамия, обл. 191, 214
Места (Нестос), р. 7, 123
Методий, нанопски архиепископ, българо-славянски про-
светител 109
метоси 44, 89, 91, 140, 141, 143, срв. зевгалатион
мечки 242
Мизийска Хераклея, гр. 241, 242, вж. Битоля
мизийци (българи) 119, 150, 191, 193,241
Мнзия, обл. в Европа 155, 156, 272; обл. в Азия 268
Мизия Нова (Нова България), тема 120, вж. България,
нова
Микенс, с. 126
милиарисип, монети 76
Мина, проастий 44
Мин ту, с. 124
Мира, гр. 191
Мирсина, имение 142
мистик, виз. почетна длъжност 18
митцици 172
Михаил Агиотеодорит, имп. писар 85
Михаил Аколут, виз. военачалник 16
хМихаил Акрополит, имп. писар 86
Михаил Аталиат, виз. писател 112, 149
Михаил II Балба, виз. император 167, 168, 169
Михаил III, виз. император 170, 172
Михаил Врана, управител на България 216, 224, 233,
259
Михаил Гавра, севаст 251, 252, 253, 259
Михаил Дермокаит, стратег 192
Михаил VII Дука, виз. император 7, 28, 29, 30, 31, 41,
63, 111, 112, 114, 115, 116, 117, 202, 203
хМихаил Италик, пловдивски митрополит 8, 136, 137, 138,
139
Михаил, имп. писар 130, 133
Михаил Максим, бълг. охридски архиепископ ПО
Михаил Малетсин, зевгарат 89
Михаил Номик от с. Контарат 93
Михаил Олинтин, магистър 82
Михаил VIII Палеолог, виз. император 122, 127
Михаил Палеолог, севаст 216,224
Михаил IV Пафлагон, виз. император 17, 18, 34, 36,
37, 125, 191, 193
Михаил V Кала фат, виз. император 37
Михаил Псел, виз. писател 112, 149
36 Гръцки изворн за българската история, т. VII
282
Показалец — Index noniinnm et reruin
Михаил I Рангаве, виз. император 164, 165, 166, 167
Михаил Скопиот. зевгарат 89
Михаил Цаниицаки, ими. чиновник 86, 94
Млава, р. 213
мляко 266
модий, мярка 58, 59, 72, 81, 82, 83, 86, 88, 90, 93, 131
Моисей, комитонул 179, 18.5
Момчиловци, с. в Смоляиско 64
монети, 47, 68, 69, 73, 74, 75, 76, 133, вж. златни мо-
нети, иперпири, номизми, пари, тетарти, сребърнн
монети, фолиси
монети, гр.-шавн 69, 74, 75, 76
Моноксилитова, лично име 111
^Мономахат, имение 124
монофнзнтизъм 150. 151
Морава, р. 107, 213, 244, 248
гр. 107, срв. Браничево
Моравия Панонска, обл. 109
Мория, креп. 19
Моровисд, гр., дн. Мородвис, с. в Кочанско 107
Морохарчапи, проастий 124
Мосинопол, гр. 37, 39, 43, 44, 48, 63, 65, 187, 188, 189,
вж. Месинкалеси
Москва, гр. 12
Мостенипа, с. в Стрчмншко 69, 91 : метох 89. срв, Mv-
щениана
мотики 232
Мрамор, с. 58, срв. Мармарион
Мраморно море 15]
мулета 243
Мундряга, крен. 173, вж. Мадар.ч
Мусик, митнпчески началник 102
хМушениана (вер. Мошиян, Мшцен.т, Мящян. Мощени,
с. в Кавалско) 67. 69
хМъглен, гр. 105, 107
Мъгленско 201, 20,5
набиване на кол 170
набор», войскови па б'ьлгяри 8, 259, 260
наварх, командир на кораб 158
Навпакт, гр. 193
Нанс, гр. 120, вж Ниш
иакити 77, срв. гривни, енколпнонп
налови, вж. дапъцн
наметала 69, 72, 74, 75, 78, 2.31
Наречен, с. в Ассповградско 43
Наречсиски бани 43
нартекс, архитектурен елемент 75
насини 19
настоятел, вж. епитрон
Нсвоселус 130, вж. Ново село
Неоволянс, с. 126
Недана, вдовица и;; Славит, лично пме 146
Недко Беликов, лично име 146
Неокастрон, креп. 129, 130, 134, 135
Неохорион, с. 126, 130
Нера, р. 212
Несебър (Месемврпя), гр. 104, 106, 155, 158, 160, 164,
175
Нестонг, браг на Сермон 7, срв. Нестонг, лично име
Нестонг, лично име 124, срв. Нестонг, брат на Сермон
Нестор, вестарх, дук на Паристрион 202
Нестос, вж. р. хМеста
ниви 43, 44
Нигритско 68
Никава, обл. 229, срв. Ншнава
Никея, гр. 53, 119, 123, 127, вж, Изник
Никея, гр. 101, 106, вж. Хавса
Никита Атанат от с. Лясковина 90, 94
Никита, брат на Кали Бакуриани 69
Никита Константин, антиохийски дук 191
Никита Ксилинит, магистър 159
Никита Ксифилин, квестор 78
Никита, презвитер 78
Никита Романит. лично име 130
Никифор, лично име 123
Никифор Василаки, управится на Драчката тема, вяз.
военачалник 117, 118, 119, 120
Никифор III Вотаниат, виз. император 41, 63, 111, 112,
113. 1 19, 120, 200, 203
Никифор Вриений, виз. сановник я ппсател 5 7 112
ИЗ, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 124, 202
Никифор I Гоник, виз. император 162, 163
Никифор Препоной. д\к па България 199
Никифор (Нпкпфорииа), сецштойор, логотет 30, П7
202, 203
Никифор Уран, магистьр 187
Никифор II Фока, виз. император 78, 1 17, 179 191
Никифор фока, патриций, доместик на схолиге 170 ] тр
181
Никифор Ха.туфа, стратег 259, 2.51, 252, 260
Никифор, царигр. патриарх 149
Никола, ко?,шт 179
Николай III Граматик, царигр, патриарх 95
Николай Евнух, зависим селянин 74
Николай 1, рим. папа 109
Николай Мистик, царигр. патриарх 174, 177
Николай Харсианит, вяз. чиновник 94
Никон Метаноите, църкшзен служите/! 5, 8, 147. 718
Ншсонол, гр. в Епир ] 93
Никулица Делфипа Ларигейски, виз. фен и бълг.
бслярин 11. 17. 23, 24, 25, 26, 27. 38, 29. 3:1, 3i, 33
Никулина, бълг. войвода 29, 187
Нил Доксопатър, нърковен служите?! 103, 198, J09
Нпфон, монах 138
Ниш, гр. 8, 105, Ю7, 11л. 120, 7'16. о.'ф| и 11 2-Г2 °’7
248, 249, 251, вж. Нанс
Ниш два, р. 229, срв. Никава
Нова паланка. гр. 212, вж. Храм
новели 9
Нови шжар, гр. 105, 108, 213, вж. p,ica
Ново село (Невлселус), продепш 130
номшЧш 21, 4с, 50. 51, 69, 71, /2. 76, 8 j. lol, вж. същи
мсшеп'1, златни, грапави, корубести, милпарисии, те-
гартн
номизми, корубестн 51
номик, длъжност 93, 94
норвежцу, нар. 36
норманн (варяги), бри тан пи, нал. 5. 8 р.; об % 37
64, 1Г2, 203, 206, 207, 21.i), 214
потарий, .тлтгжност 56, 70, 78
обковки иа книги 61 ; на шиши 72
облс!:ло, българско LS, 261 ; виззнгш'Фш) 6, 46, 69, 7ъ
75; монашеско 49, 51, 75, вж. съш.о одежтп
обоз 14, 250
обол 2I, 261, 266, вж. сътпо монети
обсади на крепости И, 118 ] 67, 168 169, 179 174
185, 188, 189
обувки 50; червенн 119
обущари 50
овце 63, 72, 75, 83, 222, 266
Овче поле, обл. 89
ОГШ'ХВЪрГхТЧКИ 19
огън, точен (гръпкц) 150, 165, 253
одежди, скъпоценни, 6, 8, 16, 47, 62, 67 : пил. н^еп’Пи-
ТОрСКП 201 ; карски бъ.ц. IS,1) ; църксыш 5'2, .жъ:.
облекло, дрсхи
Цоказалец —Index nominum et rcrum
283
Одрин (Адрианопол), гр, 104, 100, 1 17, 1 19, 120, 163,
164, 169. 172, 174, 187, 189, 193, 195, 202, 217, вж,
Одриса, Орестиада
Одриса, гр. 117, вж. Одрин
одрнси, трак, племе 115
Окопе, хълм 141
Оксия, о-в 121, 127
октоих (осмогласштк) 73
Олвиан, стратег 167
Олимп, планина в Мала Азия ПО
Олимп, планина в Гърпкя 267
омофор, част от църк. одежда 62
Омуртаг, бълг. хан 169, 172
описвачи, вж. анаграфеиси
Опсикион, тема 167
онсонион, данък 129
Орестиада, [р. 117, 194, вас. Одрин
орики, данък 83, вж. енномиоп
орли 177
орнаменти, нартекоиидпи 74
Орниалес, с. 126
орфанотроф, длъжност 143, 193
Орфански залив 59
освободенци (освободени роби) 74, 78, 95, 96, 97, 98,
99, 100, 101
ост парий (двери и к), църк. длъжност ПО
Отец Равула, май. 73, 74
охрана, военна 7
Охрид 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 189,
срв. Ахрида, Дихнида, Сисарина, Селасфор
Павел, монах и основател на Евсргетпдския мац. 121
павликяни 41, 138, 149, 179, 180, 207
Пазарджигпко 19
лазариша, вж. тържища
Пактол, р- 137
належи 132
Палеокастрсн, с. в Струмищко 82, 86, 93, вж. с. Велуша
(Велюса)
Палестина 215, 218, 212
памук 74, 75
Памфил, гр. 124
Памфилия, обл. 209
Панагия, мац. 50
панаири 51, 129
Панака, укрепление 126
Папизос (Плирис, дн Бдиури), р. 27
Панион, гр., дн. с, Панизо, Родостепско 124, 170, 203
Панкалица, местно име 64
Панкратий, лично име 144, 145, 146
Панкратий, предвпдител на абазгите 191
Цапоння, обл. 109, 180; Папопия България 208
панонци (пеонци) = българИ’ 208
пансеваст, титла 82, 111, 122
пантеот, виз. войскови чин 17
Пантократор, ман. 7, 121, 123, 124, 125, 126, 127, 211
Панкратий Анема 14'2, 143
Папикий, планина 43, 207, 260
паракимомен, титла 181
парангария 88, 90, 134, срв. ангария
Пареврион, епискепсис 126
пари 6, 42, 64, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 156, 203, 217,
вж. също златни монети, номизми, сребърни монети
Паристрион (Подунавие), тема 197, 198 202
парици 6, 8, 42, 58, 59, 60, 67, 77, 82, 83, 85, 86, 88,
89, 93, 94, 123, 129, 132, 142, 144, 145, 146; акти-
мони 86; згвтарат и 87
пасбища 46. 83. 127
Патрикий, зависим селянин, лично име 74
патриций (патрикий), титла, 18, 35, 170, 172, 189
Пафлагония, обл. 117, 162 ;
Пади, височина 141
Пела, гр., дн. с. Постол 108, срв. Славица
Пелагония (Хераклея) Мизпйск?, гр, 105, 107, 242, вж.
Битоля
Пелопонес, обл. 8, 30, 147, 148, 187, 271 ; тема 147 -
пеонци (Македонии) 124, вж. маджари 208; вж. ианонцй
Нервослав. еръб. вел. жупан 235
Пери нт, гр. 170, вж. Хераклея (Ираклия)
Пенеруда, планина 43, 260, срв. Папикий
Периэеорион (П^нтор), креп. 44, срв. Бурукалеси
Периик, гр. 189
перси 124, 211, вж. турни, селджукски
Петсркск (Пстърско), гр. 17, 29
нститон, данъчна облает 124, 125
Петрич (Василикис), с. 39, 40, 41, вж. Ь\чкоео, с. в
Асеновградско
Петра, гр., дн. с. в Кагерипско 105, 107
Петър I, бълг. пар 8, 176, 178, 188
Петър, брат на Асен 182, 185, 188, 263, 272
Петър, делян, бълг. въетаипчески вожд 5, 7, 8, 16, 17,
125, 192, 193
Петър, племенник на франкски или германски крал 35,
36
Цетърско (Петериск), гр.. 17, 29
печати, оловни 135, 143
печенеги, пар. 7, 13, 15, 16, 4], 47, 112, 114, 117, 118,
1 19, 120, 124, 149, 175, 180, 184. 185, 190, 191, 192,
197, 198, 199, 200, 201, 204, 208, 209, 210, 227, вж.
съшо даки, скнти
пещи (щтшща) 58
Лиги, предградие на Цариград 176
Пиерия, планина 267
Пизидия, обл. 209
Пинридион, ман. и предградие от Цариград 220
пинкернис (еиикерний), Дворцова длъжност 130
питаний, ими. грамота 63. 64, 84
Цлакот, царигр. плошад 185 :
Платани, проастий 125
Платове, скъпоценни 47
плащовс 72, 73, 75, срв. наметала
пленници 13, 14, 153, 154, 1.55, 159, 172, 236, 237
Плприс (Панизос, дн. Бдиури), р. 27
Плиска, гр. 187
Пловдив (Филипопол), гр. 8, 39, 41, 48, 63, 6,5, 104, Ю6,
120, 136, 137, 138, 139, 161, 186, 207, 226, 247, 248,
249, 259, 260
Пловдивско 41, 42, 136, 174, 180, 181, 207
повинности 6
подагра, болеет 155
подвързия на книги 73, срв. обковкв
Поджа (Пуца). гр. 206
Полидрий, царигр. врата 124
Поморие, гр. 101, 157, вж. Анхиало
Понт, обл. 177
Понтикоеклесия, мести. 93
Пополни, петитон 126
постановления императорски 27
Постол, с. в Ениджевардарско 108
Правикий (Сравикий, ио-вероятно селището Правищэ,
Драмско) 59, 65
Правища, срв. Правикий
практик (опис) 82, 87, 88, 94
практор, длъжност 84, 85, 144
предградие, вж. приград
презвитср, църк. звание 56
Прснези, пеут, 43
Пренет, гр. 119
Пресиан (Прусиан), бълг. княз, магистър 189, 190, 191
284
Показалец — Index nominum et rerum
Преслав (Велики Преслав), гр. 181, 182, 183, 184, 187,
вж. също Теодоропол
Преспа, гр. 109, 185
Преспа, обл, 109
претор, управител 30, 147
префект, длъжност 150
прехвърляне на имоти 63, 64
Прибислав, вж, Първослав
прибори, скъпоценни 6
приград (проастий) 184
Призрен, гр. 105, 107, вж. Приздриана, Присдриана
примикюр, длъжност 35
Прилонкион, с. в Солунско 44, 45, 59, 65
припаси 8, 15, 16, 46, 57, 183, вж. храни, житни скла-
дсве
Присдриана (Приздриана), гр. 105, 107, вж. Призрен
Приск, виз. военачалник 153
пристройки 124
проастий (имение) 43, 44, 55, 124, 125, 126, 129, 130,
143, 144, 145, 146
продажби на имоти 72
проедър, титла 72, 202, 203, срв. протопроедър
Прозух, виз. военачалник 217, 218, 221
Прокопий, Кесарийски, виз. писател 149
Прокопий, освободен роб 74
Прокопия, виз. императрица, съпруга на Михаил I
165
Прскъл, елински философ 150
ирония 125, 144
проноит, длъжност 43, 80, 146
просо 266
просопография 7
протевон (управител) 179
Протимия, освободена робиня 75
протоасекрет, длъжност 83, срв. секретики
лротовестиарий (протсвестиарх), титла и длъжност 73,
76, 148, 191, 241
Протоген, сердикийски епископ 109
протопроедър-етпарх, титла 119
протосеваст, титла 241, срв. севаст
протосинкел, почетна титла 24, 30
лротоспатарий, почетна титла 20, 25, 26, 30, 37
протостратор 243
Прусиан (Пресиап), бълг. княз, магистър 189
лсалтири 73
Психронпигалин, проастий 124
псомозимия 88, 90, 134
Пумду, епискепсис 126
пурпур 74
Луца (Поджа), гр. 206
пчеларство 88
Първослав, срб. велик жупан 248
пътища 91, 116, 188
Равнианус, проастий 130
Радавунт, с. 130
Радовиш (Радовисд), гр. 90, 91, 92
Радоливо, с. в Драмско 67, 68, 72
Разметаница, местност 185
разница на имоти 72
разузпаване, военно 12, 13, 260
Рама 258, вж. съгцо Хърватия
Раса (Расон), гр. 105, 108, 213, 229, вж. Нови Пазар
Рациария, гр. 31
Рашка, р. 213
Редесто (Родосто), гр., дн. Текирдаг 124, 203
реквизиции 247, 26'2
ректор 1.5
Рендина, с. в Лагадинско 141
рента, феодална 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48,
49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62,
63, 64, 65, 66, 67
рибници, вж. ловища, рибни
риболов 49, 129, 266
ризйипи 15, 74, 271
Рим, гр. 31. 109, 214
Риндак, р. 232
ритор 8, 263
Рич, с. в Струмишко 89, срв. Рулина
Роберт Гискар, нормански херцог 24, 203, 204, 206
роби 6, 8, 67, 69, 71, 74, 7.5, 77, 78, 95, 96, 97, 98,
99, 100, 101, 198, 204, 260, 261, вж. също освобо-
депци
Рожср (Роджер) Ш, сицилиански крал 103, 108, 214,
225
Родопи, планина 137
Родосто, гр., дн. Текирдаг 124, 203, 206, вж. Редесто
Родостенско (Текирдагско) 104, 124, 206
Роман, бълг. цар 178, 179, 180, 185, 188, вж. Гаврил
Радомир
Роман I Лакапин, виз. император 109
Роман Ш Аргир, виз. император 34, 35, 46, 72, 148,
190, 191, 201
Роман IV Диоген, виз. император 30, 114, 201, 206
Роман, зевгарат 89
Роман Лакапин, виз. император 36, 175, 176, 177,
178, 179
Роман Рендина, лично име 144
Романия, обл. 13, 53
романати 72, вж. монети, златви
ромеи 56, 110, 123, вж. също авзони
Рулина, местно име 89, срв. с. Рич
Руселий, вж. Урсел дьо Байол
руси, нар. 7, 180, 181, 182, 185, срв. тавроскити
Ру сноп, гр. (дн. с. Рускьой в Текирдагско) 102, 104,
106
Русия, Кисвска 179
Руско от с. Контарат 92
Сава, монах-наставник 73, 76
Сава, монах 67, вж. Симватий Бакуриапи
Сава (Саос), р. 31, 115, 212, 230, 237, 238, 239, 256
260
Сагудаус, тържище 130
саксонци, германско пл. 261
Салаврия 81, вж. гр. Силиврия
Салакуз, зависим селянин 74
Салона, гр. 34, 259
Самия, р. 129
Самуил, бълг. вар 7, 8, II, 14, 23, 91, НО, 113, 118,
147, 148, 179, 185, 186, 187, 188, 189, 192
сандъчета 74
Саракина, с. в Галиполско 104, 106, вж. гр. Серги (Сер-
геца)
Сасарипа, гр. 109, вж, Охрид
сбруя (амуниция) 6, 69, 73
Св. Богородица Евергетис, мая. 121, вж. Евергетидски
маш
Св. Богородица Евктерия, ман. 78
Св. Богородица, ман. в Дебърско 110
Св. Богородица Космосотира, ман. 128, 129, 130 131
132, 133, 134, 135
Св. Богородица Милостива (Елеуса), ман. 78, 79, 80,
81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88. 89, 90, 91, 92, 93, 94
Св. Богородица Петрициотиса 123, вж. Банковски ман.
Св. Варвара, местно име 43
Св. Галактерия, проастий 126
Св. Гликерия, о-в 149
Св. гора, вж. Атон
Св. София, охридскацърква ПО
Показалец — Index nomirmm et return
285
Св. София, царигр. църква 64, 123
Св. Атанасий, вж. Великата лавра, ман.
Св. Василий, ез. 145
Св. Василий, проастий 125
Св. Георги, ман. в планината Папикий 43
Св. Георги Милу, проастий 125
Св. Георги (Горни и Долни), скитове 43
Св. Димитър, проастий 125
Св. Илия, скит 43
Св. Йоан Халкевс, имение 126
Св. Мина Каравида, ман. 78
Св. Мокий, ман. ПО
Св. Никола, скит. 43
Св. Никола, ман. край Прилонкион 59
Св. Никола, мац. на виглата Кувуклисина 78
Св. Николай, проастий 130
Св. Пантелеймон Мъдри Лупадиот, ман. 78
Св. Тарасий, ман. 199
Св. Теодор, проастий 124
Св. Теодосий, светогор. ман. 141
Светослав, киевски княз 179, 180, 181, 182, 183, 184,
185
свещници 47, 62, 72
Свидас, лексикон 149
свине 69, 75, 266; свинари 152; диви 242
Свищов, гр. 226, срв. Демничик
севаст, титла 39, 40, 41, 82, 111, 126
Севастия, гр. 149
севастократор, титла 47, 241
севастоипертэт, военна длъжност 229
севастофор, почетна титла 30
седла 73
секироносци, ими. охрана 117, 210
секретики, длъжност 84, срв. протоасекрет
Селасфор, гр. 108, вж. Охрид
селджукски турци, вж. турни
селскостопанско производство 8, 43, 44
Селте, печенежки вожд 200
Селфидже, вж. Серфидже
селяни, категории 79, вж. елевтери, парици, роби
Семалто, сел. 45, срв. Завалта
Семени, р. 105
сенатори 203
Сенахерим, персийски владетел 36
Сервия (дн. Серфидже, Селфидже), креп. 17, 27, 28,
29, 105, 107, 187
Серги (Сергеца), гр,, дн. с. Саракина (Галиполско) 104,
106
Сергий Бакуриани, магистър 67, 69, 71, 73, 76
Сергий, царигр. патр. 190
Сердика, гр. 31, 107, 109, 120, 186, 201, 216, 247, 264,
вж. София
Серес, вж. Сяр
Сермон, бълг. войвода 7
Серсемкале, креп, в Ихтиманско 19
Серфидже (Селфидже), кр. 105, 107, 187, вж. Сервия
Сеченица, местно име 231, срв. Ситница
Сибарис, гръцка колония 268
Сигедон, вж. Сингидунум (Белград)
Сивера, местно име 171, срв. вр. Демиркапу
Сикея, проастий 129
Сиконий, с. 64
Силиврия, гр. 81, 104, 106, 151, 161, 259
Силистра (Доросторум, Доростол, Дристра), гр. 104,
106, 109, 173, 182, 183
Симватий Бакуриани, куропалат 5, 6, 67, 68, 69, 70,
71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78
Симеон I Велики, бълг. цар 19, 20, 172, 173, 174, 175,
176, 177, 178
Симеон, монах 73
Симеон Рулиниот, зевгарат 89
Синадин, лично име 125, 126
Синали, проастий 130
Сингидунум (Сигедон), гр. 108, вж. Белград
синкел, вист духовен служител 177
синклит 37
Сир, син на Марица от с. Контарат 91, 93
Сиракуза, гр. 150
сирене 49, 266
Сирия 53, 112, 206
сироииталища 143
Сирмий, Сирмнон (Сирмиум), гр. 108, 115, 152, 190,
250, вж. Срем (Сремска Митровица)
Сит, лично име 124
Ситница, р. 231, срв. Сеченица
Сицилия, о-в 36, 37, 103, 108, 116, 137, 191, 214, 225,
228
скарамангий, вид дреха 62
скити, виз. наемници 221; = печенеги 114, П7, 210,
227; = българи 119, 150, 193; = кумани 226; =
руси 181
Склавиния 208 ; вж. България
Скопие, гр. 89, 91, 92, 104, 107, 115, 120, 188, вж.
Скупи
скопни, вж. евнуси
Скупи, гр. 104, вж. Скопие
Скутари, квартал на Цариград 199, вж. Хризопол
скъпоценпости 67, вж. също камъни, одежди, утвари
Слави, проастий 125
Славопол (Кодониане), проастий 126
Славопол, син на Теодорица, лично име 126
Славот, лично име 146
Славота, Кармалак, въстанически предводител от 1066 г.
29
славяни (българи) По, 116, 150, 151, 152
Сланица, дн. с. в Албания 105
Сланица, гр., дн. Енидже Вардар 102, 105, 108, срв.
Пела
Смили местно име 244
смокини 265
смола 19
Смоленска тема 64
Смоленске 42, 43, 64
Солима, арабски военачалник 158
Солима, освободен роб 74
солнини 125
соловари 125
Солун (Тесалоника), гр. 8, 14, 17, 65, 95, 101, 102,
104, 105, 106, 109, 120, 126, 142, 143, 156, 159, 176,
207, 216, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270,
271 ; тема 144
Солунско 44
Сота 228, вж. Лазар
София, Сердика (Триадица), гр. 8, 19, 31, 105, 107, 109,
120, 186, 187, 199, 201, 216, 228, 247, 248, 249, 254,
255, 260, 261, 263, 264, 265, 266, 267, 268
София, виз. императрица, съпруга па Христофор 176
Сочаница, р. 229, срв. Сеченица, Ситница
Софу с, с. 130
Спарта, обл. 142
Спасма, местно име 64
спатарий (меченосец), длъжност 35, 36, 37, 158, срв.
протоспатарий
спатарокандидат, дворцова титла 37
Сперхей, р. 147, 187, вж. Аламана
сребро 163
сребърни монети 8; полилеи 47 ; утвари 61, 72
Средец 264, вж. София
Срем (дн. Сремска Митровица), гр. 105, 108, 124, 152,
190, 250, 251, 252, 255, 256, 257, 258, 259, 260, вж.
Сирмиум
Ставракий, виз. император 163
286
Показалец — Index nominum et rerum
Ставракнй, митнически началник 172
стамини 73, вж. също монети
стан, вж. лагер
Стара Загора, гр. 161, 210, 240, вж. Берое, Иринопол
Стара планина 118, 208, 210, 272, вж. Хемус
стае, имот 83
статуи, медни 151
Стенимахос (Станимака), дн. гр. Асеновград 43, 58, 59,
65
Стефан, аколут 224, 22о
Стефан Кондостефан, доместик па зап. войски 186
Стефан Ш, мадж. крал 252
Стефан IV, мадж. крал 211, 245, 248, 249, 250, 251,
252, 253, 257, 258, 261
Стефан Мосхос, императорски писар 85
Стефан Сернот, зевгарат 89
Стефан 11, царигр. патриарх 177
Стефаниана, войводство 44
Стилиан Зауна, патриций 172
Стипий, гр. 120, вж. Щип
Страбон, елински географ 137
стража, крепостна 17
стражвици 141
Странджа планина 171
гтранновриемнипп 45, 58, 59. 117, 124. 143
стратегия 5, И 12, 186, срв. тактика
стратези 12, 17, 20, 35, 127, 192
стратилат, военна длъжност 180
етратиоти 7, 125, 130, 133, 114, 115, 210, 237
Струма (Стримон), р. 7, 102, 120, 123, 140, 141, 142,
143. 144, 231, 260; тема 144
Струмица, гр. 6, 69, 78, 79, 80, 81, 105, 107, 120, срв.
Тивериопол
Струмица, р. 91
Струмица, тема 81,84, 86
Струмишко 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86. 37. 88,
89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98
Студийски мац. 62
егыглени съдове 62
Судага, с., пеут. 67, 73, 74, срв. с. Сякавче
схойний, марка 91, 92, 93
съгледвачи 12, 13, 231, 260, срв. военно разузпаване,
хусари
съдилища 9, 52, 53, 72, 96, 98
съдии 22, 78, 131
съдове, скъпоценни, 6, 8, 47
съкровищници 45, 131, 162, 257
сърби 8, 32, 82, 86, 124, 127, 202, 212, 213, 214, 228,
229, 230, 231, 232, 233, 234, 235,236, 242, вж. също
трибали, хървати
Сърбия 102, 247, 248, 262, 263
състезания, конни 170, 242
Сякавче (дн, Ливадохори), с. в Нигритско 68, срв. Су-
дага
Сяр (Серес), гр. 45, 67, 68, 102, 104, 106, 185
Сярско 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78,
89, 107
Тавлас, светогор. ман. 141
тавроскити 181, 255, 258, вж. руси
Тавроскития 227, 252
тавуларий, длъжност 78
тагми, войскови единици 164
Таис, обл. 63
Тайгет, планина 147
таксиарх (хилядник), виз. войскови чин 17, 18
тактика, военна 5; българска 11
талант, мярка за тежест 197
Тапап, освободенец 74
Тара, р. 231
Тарасий, царигр, патриарх 199
Тасипиаг, гр. 109, вж. Канина
татари, нар. 127
Татуш, печенежки вожд 202
Таумаста, освободена робиня 75
тафта (плат) 72
Тахино, ез. 59
тегоби 6, 83, 88, срв. повинности
Телериг, бълг. хан 160, 161
Телец, бълг. хан 159
теми, воепно-адыинистративни единици 64, 84, 119,
167, 193
Темпон, .местно име 212
Тенихорм, планина 227
Теодор Ватаци, виз. военачалник 237
Теодор, епископ на Севаствя 149
'Ге о дор Йоанокампит, зависим селянин 74
Теодор, игумен 73, 74
Теодор Куфара, зет на княз Борис 1 171
Теодор Николина от с, Лясковица 93
Теодор Продром, виз. поет 8, 128, 136, 137, 138, 139
Теодор Скривон Петаст, въстаничсски предводител от
1066 г. 29
Теодор Стилист, началник на мастилницата 85
Теодор Студит, богослов 62, 165
Теодор Стратилат 184
Теодора, виз. императрица, cunpyia на Йоал Ппмиехий
181
Теодора, виз. императрица, майка па Михаил III 170
Теодора, виз. императрица, ci.npyia на Роман Лакании
1 76
Теодора, виз, императрица, съпруги на Юснншан П
156, 157
Теодорина, лично име 126
Геодоропол, гр. 184, вж. Преслав
Теодосий I Велики, низ. император 151
Теодосий J! Адрамигец, виз. император 164, 165
Теодосий, монах 73
Теодосиупол, гр. (дн. НрзеруМ 45, 63, 6-1, 193
Теодул, бълг. охридски архиепископ Ни
Теодул, солунски архиепископ 9.5, 98
Теодула, монахиня 75
Тестим Лукпт, лично име 144
Теофан, виз. писател 149
Теофанус, имение 123
Теофил, виз. император 169, 172
Теофилакт, бълг. охридски архиепископ ПО, 137
Теофилакт, цасигр. патриарх 177
Тервел, бълг. хан 156, 157
Терма Лутра (Лъджакьой), с. във Ферснско 104, 106
Тесания, обл. 5, 16, 17, 24, 25, 147, 187
Тесалоникз, вж. Солун
тетарти, златни монети 76
техника, военна 18, вж. също машннн
Тиберий Ш Апсимар. виз. император 156, 157
Тиберий II, виз. император 152
Тиберий, син на Юстиниан II 157
Тива Беотийска, гр. 225
Тивериопол, гр. 107, 109, срв. Струмица
Тимотей, игумен на Евергетидския ман. 121, 122
тииици манастирски 5, 6, 7, 9, 36, 37, 38, 39, 40, 41,
42, 43, 44, 40, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 53,
56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63. 64, 65, 66, 88, 121,
122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132,
133, 134, 135
Тирах, печенежки вожд 197, 198, 199
Тиса, р. 173
Тихомир, бълг. въстанически вожд 192
Titop, планина 189
Тобия, бен Елизер, еврейски книжовник 110
Тодор, брат на Никулина Делфина 25
Показалец — Index nomi num et reruni
287
Тома, лично име 69
Тома, монах 73
Тома Славянина 166, 167, 168, 169, 170
топарх, длъжност 16, 34
Топлица, р. 91, 291
Тополница (вер. дн. с. Тополово, Асеновградско) 43
топонимия 6, 9, 39, 79, 121, 140
Торникий, проастий 124
траки, нар. 150, 151, 152
Тракия, обл. 6, 114, 150, 153, 158, 162, 164, 165, 166,
167, 174, 177, 179, 180, 187, 198, 199, 202, 204, 205,
206, 247, 262 = Македония 6, 7, 114, 124, 170, 199,
202, 210, вж. България
Трансмариска, креп. 226, вж. Тутракан
Траян, Марк Улпий, рим. император 31
Траянопол (Траянупол), гр. (дн. с. Терма Лутра) 104,
106, 130, 131, 135
Траянови врата, проход 186
Триадица, гр. 19, 105, 107, 186, 264, вж. София
трибали 127, вж. сърби
триери 116, 168, 222, 226, вж. също кораби
Трикала, гр. 25
Тримваки, с. 125
Триполис, гр. в Иконийския султанат 110
Трифилий, с. 129
Траян, четвърти син на цар Иван Владислав 118
тръби, бойни 271
Туган, освободенеп 74
туники 73
турки, нар. 179, 180, вж. маджари
турци 106, 107, 112, вж, тюрки
турци, селджукски, нар. 112, 124, 199, 200, 211, 212,
221, 228, 229, 242, 247, 262, вж. също перси
Тутракан, гр. 226, срв. Демничик
тъмници 132, 161, 173
търговски обмен 8, 9, 51, 129,172, 184, 217, 266, вж.
също панаири, тържища
тържища (пазарища) 125, 128, 130, вж. също панаири
тюрки, нар. 106, 107, вж. вардариоти
угри 173, 179, 199, вж. маджари
узи, нар. 7, 8, 149, 200, 201
украшения 6
Умбертопул, норман, виз. военачалник 205
Унгария 208
унгарци, вж. маджари
унгри 208, вж. маджари
Урселий (Урсел дьо Байол), нормански вожд 115, 203
Урош I Млади, сръб. вел. жупан 228, 236
утвари, църковни 6, 61
училища 32
факли 19
Фарсала, гр. 27
Фере (Фереджик), гр. 104, 106, 130, вж. също Вирос
Ференско 104, 106
Филип, охридски бълг. патриарх 109
Филипк, гр. 104, 106
Филипопол, вж. гр. Пловдив
Филомилий (Филомилион), гр. 166, 224, вж. Акшехир
Филопатион, предградие на Цариград 119, 219, 224
Филотей, светогорски ман, 140
Фисон, р. 208
Флор Василакий, лично име 117
флот, арабски 158, 176; българо-славянски 150; виз.
155, 157, 182, 225, 226; нормански 225
Фока, виз. император 154
Фокади, виз. велможи 118
фолис, дребна монета 51
франки, нар. 24, 35, вж. лормани
французи 215, 216, 224, 225, вж. франки
Фригия, обл. 166, 268
Фридрих I Барбароса, германски император 217, 242,
247, 261
фураж 15, 16, 22, 157, 230, 232, 262
Хавса, гр. 104, 106, вж, Никея
хаган, аварски вожд 152
Хазария 156, 157
хализийци (кализи) 232, вж. юдаизъм
Халкедон, азиатска част на Цариград 12)
Халкидически, п-в 140
хамбари 145
Хапетикий, с. 64
Хараджа, освободен роб 74
Харалд Хардрад, норвежки крал 5, 36, 37
Харалагюне, с. в Одринско 104, 106, вж. Гарела
харити, мит. същества 137
хартофилакс, църк. длъжност 64, 110, 146
хартуларий, висш финансов сановник 216, 245
Хасан, лично име 73
Хаскьой, с. в Цариградско 220
Хастури Валма, лично име 74
Хатисион, с. 130
Хаху, ман. 64
Хезихий, лексикограф 149
Хелеспонт, проливи 216, вж. Дарданели
Хелиодър, античен поет 136
Хемимонт, тема 109
Хемус 118, 208, вж. Стара планина
Хенрих Лъв, саксонски дук 261
Хераклея (дн. Ерегли), гр. 104, 106, 165, 170, вж. Ирак-
лия
Хераклея Мизийска, гр. 107, вж. Битоля (Пелагония)
Херодот, елински историк и географ 137
Херсон, гр. в Кримския п-в 156, 179
Херсонес, гр., неут. 104, 106
Херсонски (Галиполски) п-в 104, 118
Хиподрум, цариградски 205
Хировакхи, креп. 201, 219
Хиросфакт, проастий 130
хляб 268, 269, 270; бълг. 266, 267
Хойрей, сподвижник на Тома Славянина 170
Хортай (вер. Хортач), планина 126
Хортокопион, местно име 123
хоругви 62
Хр?м, креп. 212, 213, 254, вж. Нова пдланка
храни 6, 22, 23, 57, 58, 67, 72, 75, 130, 198
Хризопол, гр., дн. част от Цариград (Скутари) 199
хризотриклиний, дворцова зала 36
Хрисоверг, виз. фамилия 89
хрисовули 6, 35, 41, 42, 44, 46, 52, 53, 54, 63, 64, 80,
81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 119, 120, 129
Христина, освободена робиня, монахиня 75
Христоиол, гр. 126, вж. Кавала
Христофор, виз. император 176, 177, 178
Хромиотиса, мам. 141
Хубави дъбове, местно име 185
Худин, зет на Тадиони, лично име 146
хуни 208, 212, вж. маджари (унгри)
хусари, съгледвачи 13, 14, 18
Хусдери, с. 130
хървати, нар. 115, 116, 177, 190, 202
Цариград 7, 29, 31, 34, 64, 65, 66, 98, 100, 101, 102,
104, 110, 115, 116, 117, 118, 119, 121, 127, 132, 136,
150, 153, 156, 157, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168,
172, 173, 174, 175, 176, 177, 184, 186, 189, 192, 193,
195, 202, 204, 206, 207, 209, 211, 215, 218, 219, 221,
222, 224, 225, 230, 236, 240, 242, 246, 247, 250, 259,
261
‘288
Показалец — Index nomimim et rerum
царски знаци 185, срв. одежди, царски
Цистерна, проастий 125
Цурмери, обл. 63
Цурулон, гр. 153, вж. Чорлу
Чалъкавашки проход 171
Чампи, проастий 130
Чаушово, с. в Асеновградско 42, вж. Добростан
Чаталджа, гр. 201, 219
чаши 49, 61, 62
Чая, р. 43
челник, бълг. звание 16, 17
Чепеларска река 41
Червен, с. в Асеновградско 63
Черковичане, с. 126
Черна (Мелас), р. 219, вж, Карасу
Черник, с. 130
Чернахово, р. 143, 144
Черни, син на Йоан, лично име 146
Черни Дрин, р. 229
Черно море 151
Чернота, лично име 146
Чернякове, с. в Драмско 143
черпаци 72
Черню Добромик от с. Контарат 90, 93
Черньо, зет на Михаил Малетсин, зевгарат 89, 94
Чеси, поток 92
чехи, нар. 255
Чехова, с. 130
Чичи, местно име 130, 135
Чорлу, гр. 153
Чувак, епискепсис 125
чумни епидемии 158, 201
Шар планина 229
шатри 14, 15
Широка лъка, с. в Смолянско 42
Шкодра, гр. 102
шлемове 127, 180, 235
Щип (Стипий, Стипион), гр. 120
Щипско 90, 91, 92, 93, 94
щитове 127, 239, 271
юдаизъм 232, срв. евреи, кализи
юзди 73, вж. също сбруя
юници 73, 74
Юстин I, виз. император 102; 107, 151, 152
Юстиниан I, виз. император 208
Юстиниан II Ринотмет, виз. император 155, 156, 157, 158
Юстиниана Прима (Първа) 107, 108
ябълки 265, 268
Яврово, с. в Асеновградско 42, вж. Аврово
Ягупасан, тур. емир 228
Ялук, епискепсис 126
Ямбол, гр. 15
ямурлуци 264
Янис Аин, бълг. охридски архиепископ ПО
Яново, село, изчезнало 42
СЪКРАЩЕНИЯ -ABBREVIATIONS
СПИСАНИЯ И ПОРЕДИЦИ
БИБ = Българска историческа библиотека
БмПр Беломорски преглед
БС = Български старини
БСМ = Йорд. Иванов, Български старини из Македония
БДИ = Вестник древней истории
ВИ = Вопросы истории
ВВр = Византийский временник
BHHHJ = Византиски извори за историку народа Jyro-
слави)е
ВИСб = Военно-исторически сборник
Веб Византийский сборник
ГИБИ ~ Гръцки извори за българската история (Fon-
tes graeci historiae Bulgaricae)
ГлСАН — Гласник Српске академике наука — Београд
ГНМ = Годишник на Народния музей в София
ГПлНБМ = Годишник на Нлродната библиотека и му-
зей в Пловдив
ГСУбф ~ Годишник па Софийския университет „Св.
Климент Охридски*, Богословски факултет
ГСУифф = Годишник па Софийския университет „Св,
Климент Охридски", Историко-филологически фа-
култет
ГСУфиф — Годишник на Софийския университет „Кли-
мент Охридски", Философско-исторически факултет
ГСУфмф — Годишник на Софийския университет „Св.
Климент Охридски", Физико-математически факултет
ЖМНПр - -- Журнал Министерства народного просвя-
шепия
ЗбИЕКСН = Зборник за историку, език и юьижевност
српског парода
ЗбРСАН = Зборник радова Српске академике наука —
Београд
ЗРАО = Записки Русского Археологического Обще-
ства — Санктпетерсбург
ЗКО — Записки Классического Отдела Русского Архео-
логического Общества — Санктпетерсбург
НАД — Известия на Археологического дружество
София
ПАИ Известия на Археологический институт при
БАН (след XV том)
ИБАИ = Известия на Българския археологически ин-
ститут (до XV том)
ИБГД ~ Известия па Българското географско друже-
ство в София
ИБИД = Известия на Българското историческо дру-
жество в София
ИБИкД = Известия на Българското икономическо дру-
жество в София
ИВАД = Известия на Варненского археологическо дру-
жество
ИЕИМ = Известия на Етнографския институт с музей
при БАН
ИзОРЯСлИмпДкНаук = Известия Отделения русского
языка и словесности Императорской Академии Наук —
Санктпетерсбург
ИИБЕ = Известия на Института за български език
при БАН
ИИБИ = Известия на Института за българска история
при БАН (до том 8)
ИИБЛ = Известия на Института за българска литера-
тура при БАН
ИИГА = Известия на Института за градоустройство и
архитектура при БАН
ИИД = Известия на Исторического дружество в София
ИИИ = Известия на Института за история при БАН
(от том 8)
ИНЕМ = Известия на Народния етнографски музей в
София
ИРАИК = Известия Русского Археологического Инсти-
тута в Константинополе
ИСИффСУ = Известия на семинарите при Историко-
филологическия факултет на Софийския университет
„Св. Климент Охридски4
ИПр = Исторически преглед
КСИСАНСССР “ Краткие сообщения Института сла-
вяноведения Академии наук СССР
ЛИБИ — Латински извори за българската история (Fon-
tes latini historiae Bulgaricae)
МПр Македонски преглед
НВр = Ново време
ПСп = Периодичсско списание на Българското кни-
жовно дружество в Средец
РПр = Разкопки и проучвания
СбБАН = Сборник на Българската академия на науките
СбНУНК = Сборник за пародии умотвореиия, наука и
книжнина
СпБАН = Списание на Българската академия на науките
СпЮД = Списание на Юридического дружество в София
УчЗапИСАНСССР — Ученые записки Института славя-
новедения Академии наук СССР
УчЗапВЛГПИ = Ученые записки Великолукского госу-
дарственного педагогического института
УчПр = Училищен преглед
ЧИОИДРМУ = Чтения в Императорском Обществе
истории и древностей российских при Московском
университете
AHR = American Historical Rewiew
АЕМО — Archaologisch-epigraphische Mitteihmgen ans
Osterreich-Ungarn
Arch. f. 51. Ph. r- Archiv fiir slavische Philologie
AOASH -- Acta Orientalia Academiae Scientiaruni Hun-
gary cae
BA Byzantinisches Archiv
37 Гръцки извори за българската история, т. VII
290
Сокращения — Abbreviationes
ВВ = ByzBulg, = Byzantinobulgarica
ByzGSchr = Byzantinische Geschichtschreiber
BCH — BulCH — Bulletin de correspondance hellenique
BNgJb = Byzantiniscli-neugriechische Jahrbticher
BS1 = Byzantinoslavica
BulClScrnpAcRBelg = Bulletin de la Classe des Let-
tres et des Sciences morales et politiques de ГДса-
d£mie Royale de Belgique
BulSHAR = Bulletin de la Section liistorique de 1'Aca-
ddmie Roumaine
Byz Byzantion
ByzBulg = Bizantiuobulgarica
BZ — Byzantinische Zeitsclirift
DOP = Dumbarton Oaks Papers
EB = Etudes Byzantines
GBL = K. Krumbacher, Geschichte der Byzantinischen
Litteratur
H — Hellenica
KCsA = Koron Csoma-Archiv — Budapest
LB = Linguistique balkanique
MA = Neues Archiv
PGr — J. P. Migne, Patrologia Graeca
PL = J. P. Migne, Patrologia Latina
PhW = Philologische Wochensclrrift
PWRE— Panlys ReaLEncyclopiidie der classischen Al-
tertumswissenschaft. Neue Bearbeitung von G. Wis-
sowa, W. Kroll, K. Mittelhaus, K. Zeigler
RA =- Revue archeologique
REB = Revue des etudes byzantines
REG = Revue des etudes grecques
RES = Revue des etudes slaves
RH Revue liistorique
SA =~ Slavia Antiqua
SBAW = Sitzungsberichte der Bayerische Akademie der
Wissenschaften, Philosoph-historische Abteilung
StudByz — Studi Bizantin i e neoellenici
ZOrtsn - Zeitsclirift fur Ortsnamenforschung
ZSPh = Zeitsclirift ffir slavische Philologie
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА — INDEX LIBRORUM ADHIBITORUM
Ангелов Д., По въпроса за стопанския облик на българските земи през XI—XIV в.,
ИПр, VII (1951), кн. 4—5
Ангелов Д., Принос към поземлените отношения във Византия през XIII в,, ГСУфиф,
кн. II (История) (1952)
Ангелов Д., Робството в средновековна България, ИПр, II (1946), кн. 2
Ангелов Д., Аграрните отношения в Северна и Средна Македония през XIV в., Со-
фия, 1958
Ангелов Д., История на Византия, т. I (1959), II (1963) и III (1967)
Ангелов Д., Богомилството в България, София, 1962
Андреев М., Д. Ангелов, История на българската държава и право, София, 1959
Андреев М., Ватопедската грамота и българското феодално право, София, 1965
Б а л а с ч е в Г., Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската
епархия през първите години на тяхното завладяване от турците, СбНУК, XVIII (1906)
Баласчев Г., Българите през последните десетилетия на X в., I, София, 1929
Безобразов П., Патмоская писцовая книга, ВВр, VII (1900)
Бешевлиев В., Надписите около Мадарския конник, сб. Мадарски конник. Проучва-
ния върху надписите и релефа, София, 1956
Бешевлиев В., К вопросу о награде, полученой Тервелом от Юстиниана II в 705 г., ВВр,
XVI (1959)
Браунинг Р., Рабство в Византийской империи (600 — 1200 гг.), ВВр, XIV (1958)
Васильевский В. Г., Рецензия Ф. Успенского Образование второго болгарского цар-
ства, Одесса, 1879, ЖМНПр, т. 204 (1879)
Васильевский В. Б., Советы и рассказы византийского боярина XI века, СПб, 1881
[отделен отпечатък от ЖМНПр., т. CCXV, CCXVIj
Васильевский В. Г., Из истории Византии в XII веке. Союз двух империй, Труды,
т. IV, Москва, 19.30
Визан тиски из в ори за историку народа йугослави)е, I—II, Београд,
1955- 1959
Гильфердинг А., История сербов и болгар, Сочинения, т. I, Москва, 1868
Г оря нов Б. Т., Византийское крестьянство при Палеологах, ВВр, III (1950)
Горянов Б. Т., Поздневизантийский иммунитет, ВВр, XI (1956)
Г ош ев Ив., Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир, ГСУбф,
VIII (1930—1931)
Гош ев Ив., Правилата на Студийския манастир, ГСУбф, XVII (1940)
Грацианский Н., Деятельность Константина и Мефодия в Великоморавском княже-
стве, ВИ, 1945, кн. 1
Грот К. Я., История Угрии и славянства в XII веке, Варшава, 1889
Гръцки извори за българската история (Fontes graeci hlstorlae Bulgarlcae),
I—VI, София, 1954—1958- -1961 —1962—1964—1965
Дмитриевский А., Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках
православного Востока, т. I. Тктъа, ч. I, Киев, 1895
Дмитриевский А., Труды Киевской Духовной академии, 1895, авг., 1896, дек.
Дринов М. С., Нов паметник за българската история, ПСп, I (1882) (Съчинения, I,
София, 1909)
Дуйчев Ив., Нови житийни данни за похода на Никифор I през 811 г., СпБАН, LIV
(1936)
292
Използувана литература — Index Ubrorum adhibitornm
ДуйчевИв., Из старата българска книжнина, I—II, София, 1943—1944
Дуйчев Ив., Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI (1949)
Дуйчев Ив., Няколко бележки към Кекавмен, ЗбРСАН, LIX, Византолошки институт,
кн. 5 (1958)
Дуйчев Ив., Последният защитник наСрем в 1018 г., ИИИ, 8 (1960)
Дуйчев Ив., Славянски местни и лични имена във византийските описни книги, ИИБЕ,
VIII (1962)
Златарски В. Н., Де се намирал гр. Девол, ИБИД, V (1922)
Златарски В. Н., Големината на българския хляб, ЙНЕМ, I, 1—2 (1922)
Златарски В. Н., Устройство Болгарии и положение болгарского народа в первом
время после покорения их Василием II Болгаробойцею, Seminarium Kondakovianum,
IV (1931)
Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, I, 1—2; II,
София, 1918-1934
Иванов Йорд., Епархиите на Охридската архиепископия, СпБАН, I (1911)
Иванов Йорд., Беласицката битка, 29 юли 1014 г., ИБИД, III (1911)
Иванов Йорд., Аксиос—-Велика— Вардар, МПр, I (1924), кн. 3
Иванов Йорд., Български старини из Македония, София, 1931
Иванов Йорд., Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир, ИАД, 11(1912)
Иванов Йорд., Средновековна София, Юбилейна книга на град София, София, 1928
Ире чек К. И., История болгар, Одесса, 1878
Иречек К. Й., Княжество България, II. Пътувания из България, Пловдив, 1898
Зиречек К., Исторща срба, I, Београд, 1911
Иречек К., История на българите. Поправки и добавки от самия автор, под редак-
цията на Стоян Аргиров, София, 1939
История на България, т. I, второ издание на БАН, София, 1961
История Югославии, т. I, Москва, 1963
Иширков Ан., Областното име Загория или Загора в миналото и сега, ИНЕМ, V (1925)
Каждая А. П., Византийское сельское поселение, ВВр, II (1949)
Каждан А. И., Аграрные отношения в Византии в XIII—XIV вв., Москва, 1952
Каж дан А. П., К вопросу о начала второй болгаро-византийской войны при Симеоне,
Славянский архив, I, Москва, 1959
Каждан А. П., Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960
Каждан А. П., Деревня и город Византии IX—X вв., Москва, 1960
Каждан А. П., Экскуссия и экскуссаты, Византийские очерки, Москва, 1961
Каждан А. П., Г. Г. Л и т а в р и н, По поводу книги П. Лемерля о „Советах и разска-
зах Кекавмена", ВВр, XX (1961)
Каждан А. П., Еще раз о Киннаме и Никите Хониате, BS1, XXIV, 1 (1963)
Каждан А. П., ВИ, 1964, № 3
Каждан А. П., Григорий Антиох, Жизнь и творчество одного чиновника, ВВр, XXVI
(1965)
КарышковскиЙ П. О., О хронологии русско-византийской войны при Святославе,
ВВр, V (1952)
К а царов Г. Ил., Тракийските беси, ИБИД, VI (1929)
Ко ле даров П. Ст., Народностният състав на Драмско до средата на XIX в., ИИИ,
10 (1962)
Коледаров П. Ст., Към въпроса за развитието на селищната мрежа в средищната и
източната част на Балканский полуостров, ИИИ, 18 (1967)
Кулаковский Ю., История Византии, I—III, Киев, 1912—1915
Кънчов В., Македония. Етнография и статистика, София, 1900
Лавров П., Югославянская переделка Зонары, ВВр, IV (1897)
Лазарев В. И., Живопис XI—XII века в Македонии, XIIе Congres international des etu-
des byzantines, Rapports, V, Beograde, 1962
Ласкарис M., Ватопедската грамота на Иван Асен II, Български старини, кн, XI,
София, 1930
Даскин Г., Георгий Кодин о древностях Константинопля, Киев, 1905
Използувана литература — Index librorum adhibitorum
293
Левченко M. В.: BBp, VII (1913)
Левченко М. В., Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва, 1956
Липовский А., Из истории греко-болгарской борьбы в X—XI веках, ЖМНПр, т. 278
(1891)
Липшиц Е. Э., Очерки истории византийского общества и культуры (VIII — первая по-
ловина IX вв.), Москва—Ленинград, 1961
Литаврин Г. Г., Налоговая политика Византии в Болгарии 1018 — 1085гг., ВВр,Х (1956)
Литаврин Г. Г., Крестьянство Западной и Юго-Западной Болгарии в XI—XII вв.,
УчЗанИСАНСССР, XIV (1956)
Литаврин Г. Г., Восстание болгар и влахов в Фессалии в 1066 г., BBp, XI (1956)
Литаврин Г. Г., Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, 1960
Литаврин Г. Г., Был ли Кекавмен, автор Стратегикона, феодалом?, сб. Византийские
очерки, Москва, 1961
Л и ш е в Стр., Към въпроса за неуспеха на въстанието в Македония през 1072 г., ИПр,
XII (1956), кн. 1
Л и шев Стр., За стоковото производство във феодална България, София, 1957
Лиш ев Стр., Третият кръстоносен поход и българите, ИИБИ, 7 (1957)
Лишен Стр., За проникването и ролята на парите във феодална България, София, 1958
Милев Ал., Житието на Климент Охридски, превод на ..., София, 1955
Миле тич Л., По въпроса за произхода на името Охрид, МПр, II (1926), кн. 2
Милчев Ат., Ранносредновековни български накити и кръстове енколпиони в Северо-
западна България, Археология, V (1963), кн. 3
Митрополит Симеон Варненски — Писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ
Български, СбБАН, XXVII.15, Клон историко-филологичен и философско-обществен
(1931)
Миятев Кр., Манастирът „Св. Богородица Петричка" при Бачково, БИБ, кн. I (1942)
Мутафчиев П., Войнишки земи и войници във Византия през ХШ—XIV в., СпБАН,
27 (1923)
Мутафчиев П., Сереем кале и Мория, ИИД, VII—VIII (1928)
Мутафчиев П., Русско-болгарские отношения при Святославе, Seminarian! Kondako-
vianum, IV (1931)
Мутафчиев П., Маджарските и българо-византийските отношения през третата че-
твърт на X в., ГСУифф, XXXI, 8 (1935)
Мутафчиев П., История на българския народ, I —II, София, 1943—1944
Нед ков Б., България и съседните й земи през XII в. според „Географията“ на Идриси,
София, 1960
Осипова К. А., Система класм в Византии в X—XI вв., сб. Византийские очерки, Москва, 1961
Острогорски Г., Пронина, Прилог исторщи феудализма у Византии и (ужнославян-
ским земльяма, Посебна издания Византолошког институт САН, Београд, 1951
Острогорски Г., Историка Византще, Београд, 1959
Острогорски Г., Византийские писцовые книги, BS1, IX, 2 (1948)
Острогорский Г., К истории иммунитета в Византии, ВВр, ХШ (1958)
Острогорски Г., Радоливо, ЗбРСАН, VII (1961)
ПападимитриуС. Д., Феодор Продром, Историко-литературное исследование, Одесса,
1905
Петров П., Въстанието на Ивайло (1277—1280), ГСУфиф 49,1 (1955)
Петров П., О титулах „севаст“ и „протосеваст“ в средновековном болгарском госу-
дарстве, BBp, XVI (1959)
Петров Г1., Образуване и укрепване на западната българска държава, ч. 1, ГСУфиф,
LIII, 2 (1959)
Потапов П. О., Судьба хроники Зонары в славяно-русской литературе, ИзОРЯСлИмп
АкНаук, XXII, 2 (1918)
Примов Б., Българи, гърци и латинци в Пловдив през 1204 —1205 г., ИБИД, XXIII—
XXIV (1948)
Примов Б., Богомилският дуализъм, Произход, същност и обществено-политическо
значение, ИИИ, 8 (I960)
294
Използувана литература — Index librorum adhibitonim
P a j к о в и h M., О порекло Томе, воИе устанка 821 —823, ЗбРСАН, XXXVI, Византолошки
институт, 2 (1953)
Романски Ст., Имената на някои македонски градове, Охрид, МПр, V (1929), кн. 3
Сакъзов Ив,, Едва новела на Алексия Комнин за роби-българи, Сб. в чест на В. Н.
Златарски, София, 1925
Селищ ев М., Славянское население в Албании, София, 1931
Скабаланович И., Византийское государство и церковь в XI в., СПб, 1884
Сне тар о в Ив., История на Охрид ската архиепископия, I, София, 1924
Снегаров Ив., Град Охрид. Исторически очерк, МПр, IV (1928), кн. 1—2 — 3
Со лов] ев А., В. Мошин, Грчке пове.ъе српских владара. ЗбИЕКСрИ, III, 7 (1936)
Срезков ий П., Стане и односи српских архонти а нр]ема Угрщи и пр]ема Византи]'и
у половини XII века, ГлСАН, LIV (1883)
Сюзюмов 1VI. Я.: ВВр, V (1952)
Сюзюмов М. Я,. Внутренняя политика Андроника Комнина и разгром пригородов Кон-
стантинопля в 1187 году, ВВр, XII (1957)
Сюзюмов М. Я., Византийская книга Эпарха, ^Москва, 1962
Тивчев П.. Към въпроса за селското население във Византия през XII в., ГСУфиф, ГШ,
2 (1959)
Тивчев П., Нарастването на едрото земевладение във Византия през XII в,, ИИИ, 9 (1960)
Тивчев II., За войнишкото население във Византия през XII в,, Изследвания в чест на
М. С. Дринов, София, 1960
Тивчев П., За класовата борба във византийского село през XII в.,ИПр., XII (1961), кн. 1
Тивчев П., За участието на българи във византийската войска през периода на визан-
тийского иго (1018— 1185), ИПр, XIX (1963), кн. 1
Трайчев Г., Манастирите в Македония, София, 1933
Тъпкова-Заимова В.', Съобщения за харистикии в нагните земи, ИИБИ, 5 (1954)
Успенский К. 11, Экскуссия-иммх нитет в Византийской империи. ВВр, XXIII (1923)
Успенский Ф. И., Образование Второго болгарского царства, Одесса, 1879
Успенский Ф. И., Следы писцовых книг в Византии, ЖМНПр, т. 225(1883), 231 (1884),
240 (1885)
Успенский Ф. И.. Акт отвода земли монастырю Еогородицы Милостивой, ИРАИК, I
(1896)
Успенский Ф. И., Константинопольский Серальский кодекс - Восьмокнижия, ИРАИК.
XII (1907)
Успенский Ф. И,, История Византийской империи, т. Ш, ^Москва, 1948
Фрейденберг М. М., Экскуссия в Византии XI—ХП вв,, УчЗапВЛГПИ, III (1958)
Фрейденберг М. М., Труд Йоанна Киннама как исторический источник, ВВр,XVI(1959)
Фрейденберг М. М., Монастырская вотчина в Византии XI—XII вв., УчЗапВЛГПИ. IV.
2 (1959)
Цанкова-Петкова Г., За похода на Василий II срешу крепостта Мория, ИИБИ
3—4 (1953)
Цанкова-Петкова Г., Югозападните български земи през XI в. според „Стратеги-
конът“ на Кекавмен, ИИБИ, 6 (1956)
Цанкова-Петкова Г., Българо-византийските отношения при управление™ на Тер-
вел и Кормесий, Изследвания в чест на гМ. С. Дринов, София, 1 960
Цанкова-Петкова Г., Феодалното земевладение в южните и югозападните българ-
ски земи под византийско владичество, ИИИ, 8 (1960)
Цанкова-Петкова Г., О территории болгарского госудапства в VII—IX вв,, ВВр,
XVII (I960)
Цанкова-Петкова Г., Феодальная рента в болгарских землях под византийским
владичеством, ВВр, XIX (1961)
Цанкова-Петкова Г., Социальный состав населения болгарских земель в период
византийского господства, ВВр, XXIII (1963)
Цанкова-Петкова Г., За аграрните отношения в средновековна България през
XI—ХШ в,, София, 1964
Цанкова-Петкова Г., П. Тивчев, Нови данни за историята на Софийската об-
лает през последните десетилетия на византийского владичество, ИИИ, 14 —15 (1964)
Използуэана литература — Index librorum adhibitorum 295
Цанкова-Петкова Г., Петър Делян през погледа на неговите съвременници, ИПр,
XXII (1966), кн. 4
Шанидзе А. А., Страница из историята на грузино-българските културни взаимоотно-
шения, ИПр, XIV (1958), кн. 4
Якове н ко П. Я., К истории иммунитета в Византии, Юрьев, 1908
A mantos К., В’ хыооудшра.,OQaxixd, 10 (1938)
Bachmann М., F г. Dolger — Die Rede des /лЯуад tiQovyyaQiog Gregorios Antiochos auf
den Sebastokrator Konstantinos Angelos, BZ 40 (1940)
Bdnescu N., Changements politiques dans les Balkans apres la conquete de I’Empire Bul-
gare de Samuel, BulSHAR, X (1923)
BanescuN., A propos de Kekaumenos, Byz, 13 (1938)
Beck H. G., Vademecum des byzantinischen Aristokraten, Das sogenantite Strategicon des
Kekaumenos, Ubersetz, eingeleitet und erklart, ByzGSchr, V (1956)
Bees N. A., Eig tov fitov V.ul тюВхыау Nixwvog rov ЛЕтагоыте, BB, 20 (1913)
Bees N. A., Eig w rvmxdv E&iyoQi'ov /TaxovQidrou лодд tr/v лар’ avrov xno&Etoav tuov^v rfjg lle-
тдст^оыыоацд, BBp, 20 (1913)
Bees N. A., At emdoopEi tojv BovlydQwv ъло tov r£aQov Svueiov xal та oyerixd oyoBa rov
’Age&a KaioaagBag, 'EXfayvixd, I (1928)
Bib icon H., Recherches sur les douans a Byzance, Paris, 1963
Brehier L., Les institutions de I’Empire byzantin, Paris, 1949
Browning R., Unpublished correspondence between Michael Italicus, archbishop of Phi-
lippopolis, and Theodor Prodromes, ByzBulg. I (1962)
Browning R., The Patriarchal School at Constantinople in the Twelfth Century, Bvz,
ХХХШ (1963)
В uckler G., Autorship of the Strategicon of Cecaumenos, BZ, XXXVI (1936)
Bury J. B., The Imperial Administrative Svstem, London, 1911
Canko va-Petkova G.: BS1, XXIV, 1 (1963)
Cankova-Petkova G., La survivance du nom des Besses au Moyen Age, LB,VI(1963)
Carlsson Ci., Ideologic et ceremonial dans l’epistolographie byzantine, Uppsala, 1959
Chaiandon F., Essai sur le regne d’Alexis Comnene, Paris, 1900
Chaiandon F., Jean II Comnene (1118 —1143) et Manuel II Comnene (1143—1180), Paris,
1912
Cumont F., L’uniforme de la cavalerie orientate et le costume byzantin, Byz., II (1925)
Darrouzes J., Notice sur Gregoire Antiochos (1160 a 1196), REB, XX (1962)
Darrouzes J., Deux lettres de Gregoire Antiochos ecrites en Bulgarie vers 1173, BS1,
XXIII, 1 (1962), XXIV, 2 (1963)
Detschew D., Vardarios, ZOrtsn., VIII (1932)
Det schew D., Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957
Diculescu C., Die Gepiden, Leipzig, 1922
Dolger Fr., Beitrage zur Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltung besonders des
10. und 11. Jahrhunderts, BA, Heft 9 (1927)
Dolger Fr., Das d.sQix6v, BZ, XXX (1930)
Dolger Fr., Die Chronologie des grossen Feldzuges des Kaisers Johannes Tzimiskes ge-
gen die Russen, BZ, XXXII (1932)
Dolger Fr., Aus den Schatzkammern des Heiligen Berges, Munchen, 1948
Dolger Fr., Ein Beitrag zur Byzantinischen Lexicographic, Bayerische Akademie der Wis-
senschaften, phil.-Hist. Klasse, 1959, 9
Du Cange, Familiae Augustae Byzantinae, I (1680)
Dujcev Iv., Le temoignage du Pseudo-Cesare sur les slaves, SA, IV (1953)
Dujcev Iv.: BZ, LIV (1961)
Emmanuel I. S., Histoire des Israelites de Salonique, Paris, 1935
Florov A., Les noms des monnais dans le typicon de Pantocrator, BSI, X, 1 (1949)
296 Използувана литература — Index librorum adhibitorum
Gedeon M., ’ Ежк^шаоихг) ’Ahydria, 1898
Gelzer H., Ungedruckte und wenigbekannte Bistiimverzeichnisse der orientalischen Kirche,
BZ, I (1892)
Gelzer H., Der Patriarchal von Achrida, Abh. der philologisch-historischen Cl. KOniglisches
Sacbsisches Gesellschaft der Wissenschaften, Bd. XX, Leipzig, 1902
Gregoire H., Origine et etymologie de la Hanse, BulCIScmpAcRBelg, 5е s. XL, 1 — 3
(1954)
Gydni M., L’oeuvre de Kekaumenos, source de l’histoire roumaine, Revue d’histoire com-
pare, III (1945)
Hadjinicо 1aou-Mar ava A., Recherches sur la vie des esclaves dans le Monde By-
zantin, Athenes, 1950
Historia naroda Jugoslav ije, 1, Zagreb, 1953
Janin R„ Constantinople byzantine, Paris, 1950
Janin R., La gdographie ecclesiastique de FEmpire byzantin, Paris, 1953
Jirecek K., Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpdsse, Prag,
1877
Jirecek K., Das christlische Element in der topographischen Nomenklatur der Balkanlan-
der, BBWA, Bd CXXXVl, Wien, 1887
Jorg a N., Medaillons d’histoire Htteraire byzantine, Zonaras, Byz„ II (1925)
Kauchtschischvili S., Typicon Gregorii Pacuriani, edidit..., Georgica, t. V, Thb ilisiis, 1963
Kiriakldes Sp., H nQcfrt/j jiiyetu Baodaoicoifov TavQxoyv vtio tov OenoaZovi-
&EOAoyta, XXIII (1952)
Kondakov N. P., Les costumes orientaux й la cour de Byzance, Byz., I (1925)
Krumbacher K., Geschichte der byzantin ischen Literatur, II Aufl., Mhnchen, 1897
Lampsides О., ’22 %QovoyQa<pta tov ФелЯсш irj$ ‘’Етто^д tov SoivaQa, A then, 1951
Lampousiades G., Atiq&q-Kequiev, &Qqxtxa, II (1922)
Laurent V.: Echo d’Orient, 33 (1934)
Laurent V., L’oeuvre geographique du moine sicilien Nil Doxopatros, EO, XXXVI (1937)
Laurent V., 'О BaobaQiaiimv TovQy.ojv. Perses, Tures asiatiques on Tures hongrois?
Сборник в памет на професор Петър Ников ( = ИБИД, XVII—XVIII), София, 1940
Laurent V., line metropole serbe ephemere, Byz., XXXI (1961)
Leib B., Nicephore Ill Botaniates (1078—1081) et Marie d’Alanie, Actes du VIе congres
des etudes byzantines, 1 (1950)
Lemerle P,, Prolegomenes a une edition critique et commentee des „Conseils et Recits
de Kekaumenos*, Bruxelles, 1956
Lemerle P., Recherches sur le regime agraire a Byzance: la terre militaire a 1’epoque des
Comnenes, Cahier de Civilisation medievale, University de Poitiers, II annee, №3, 1959
Leroi-Molinghen A., Trois mots slaves dans les lettres de Theophylacte de Bulgarie,
Annuaire de I’lnstitut de Philologie et d’histoire orientate et slave, Bruxelles, VI (1938)
Me in eke A., Zu griechischen Schriftstellern, Hermes, 3 (1893)
Mikl о sic M., Lexicon paleoslovenico-graeco-latinum, Vindobonae, 1866
Miller K-, Itineraria Romana, Stutgart, 1916 &
Moravcsik Gu., Byzantinoturcica, I2. Die byzantinischen Quellen der Geschichte der
TiirkvOlker, 2 Aufl., Berlin, 1958
Niderle L., Slovanske Starositnosti, I, Praha, 1906
Nunzio U., Alcune pagine di storia Bulgara secondo me note del traduttore slavo di Con-
stantino Manasse. Bessarione, Ser. II, anno VI, vol. I (1901), Il (1902), III (1902)
Obolenski D., The Bogomils. A Study in Balkan Neomanichaeism, Cambridge, 1948
Ostrogorsky G., Pour 1’histoire de la feodalite byzantine, Bruxelles, 1954
Ostrogorsky G., Quelques problemes d’histoire de la paysannairie byzantine, Bruxelles, 1956
Part hey G., Hieroclis Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuum, Berolini, 1866
Petit L., Le monastere de Notre Dame de Pitie en Macedoine, ИРАИК, VI (1900), вып. 1
Petit L., Typikon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petritzos (Backovo) en
Bulgarie, ed. ..., Приложение № 1 към BBp, XI (1904)
Petit L., Typikon du monastere de la Kosmosotira pres d’Aenos (1152), ИРАИК, XIII (1908)
Prokid D., Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skylitzes, Munchen, 1906
Rouillard G., L’epibole au temps d’Alexis Comnene, Byz., X (1935)
Използувана литература — Index librorum adhibitorum 297
Rouillard G., P. Collomp, Actes de Lavra, Paris, 1937
Seger J., Byzantinische Historiker des Zehnten and Elften Jahrhimderts, 1. Nikephoros
Munchen, 1888
Snegarov Iv,, Les sources sur la vie ef Factivite de Clement d’Ochrida, ByzBulg., I (1962)
Stein E., Spatbyzantinische Verfassungs- und Wirtschaftsgeschichte, Hannover, 1952
S'voronos N. G., Recherches sur le cadastre byzantin, Bui CH, LXXXIII, 1959 — I
Tarchnisvili M., Les recentes decouverts epigraphiques et litteraires en Georgie, Museon,
LIII (1950)
Tarchnisvili M., Typicon Gregorii Pacuriani, Corpus Scriptorum Christianorum orienta-
lium (143—144), Louvain, 1954
Tivcev P., Sur les cites byzantines aux XIе—XIIе siecles, ByzBulg., I (1962)
Tivcev P., Le regne de I’empereur de Byzance Andronic Pr Coinnene, BS1, XXIII, 1 (1962)
Tivcev P., G. Cancova-Petkova, Au sujet des relations feodales dans les ter-
ritoires bulgares sous la domination byzantine ByzBulg., II (1966)
Tomaschek V., Zur Kunde der Hamus Halbinsel, I, Wien, 1882
Valdenberg V., Nikoulitza et les historiens byzantins contemporains, Byz., Ill (1926)
Vasmer AL, Die Slawen in Griechenland, Berlin, 1941
Vryonis S. Junior, The Will of a Provincial Magnat Eusthatios Voilas, DOP, XI (1957)
Wartenberg G., Leo Diakonos und die Chronisten, BZ, VI (1897)
Weingart M., Byzantiske Kroniky v literature cercovnoslovanske, Bratislava, 1922
Wirth P.: BZ, LVI (1963)
Wirth P., Untersuchungen zur Byzantinischen Rhetorik des XII. Jahrhunderts, Munchen, 1960
Xanalatos D., Beitrage zur Wirtschafts- und Sozialgeschichte Makedoniens, Munchen, 1937
Zakythinos A., llsol vrfc dtoixrpiKijs (hatQeoe&s er tco Bv^avuvco xQaret, z Еяех^оЕ, 70'(1948)
Zepos 1. et P., Jus graeco-romanum, ed.I, Athenis, 1931
Ziliacus N., Untersuchung zu den abstrakten Anredeformen und Hoflichkeitstiteln in
Griechen, Helsingfors, 1919
38 Гръцки извори за българската история, т, VI1
СЪДЪРЖАНИЕ — HOC VOLUMINE CONTINENTUR
Увод от Г. Цанкова-Петкова и П, Тивчев........................................ 5
Praefatio
I. Кекавмен — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова.................... 11
Cecaumeni Strategicon
II. Типик на Григорий Бакуриани — увод от Г. Цанкова-Петкова, превод от Г. Цан-
кова-Петкова, П. Тивчев и В. Тъпкова-Заимова, коментар от П. Тивчев,
Г. Цанкова-Петкова и В. Тъпкова-Заимова......................................... 39
Bacuriani Typicon
III. Завещания на Симватий и Кали Бакуриани — увод, превод и коментар от Г. Цан-
кова-Петкова .................................................................... 67
Symbatii Kalisque Testamenta
IV. Документи на манастира „Богородица Милостива" — увод, превод и коментар от
П. Тивчев........................................................................ 79
Acta monasterii Eleusae
V. Новела на Алексий I Комнин — увод, превод и коментар от П. Тивчев .... 95
Novella Alexii Comneni
VI. Епархийски списъцп от средата на XI до средата на XII в. — увод, превод и
коментар от В. Тъпкова-Заимова.................................................. 102
Notitiae episcopatuum XI—XII saec.
VII. Никифор Вриений - увод, превод и коментар от Л. Йончев ......... 112
Nicephori Bryenii Historia
VIII. Типици на Евергетидския манастир и на манастирите „Пантократор" и „Архангел
Михаил" — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев 12]
Typica monasterii Evergetidis, Paniocratoris et Archangel! Michaelis
IX. Типик на манастира „Богородица Космосотира" -- увод, превод и коментар от
П. Тивчев....................................................................... 128
Typicon monasterii Kosmosotirae
X. Теодор Продром - - увод, превод и коментар от Г. Батаклиев................. 136
Epistola Prodromi archiepiscopo Philippopolis Italico
XI. Документи от лаврата „Св. Атанасий" — увод, превод и коментар от В. Тъп-
кова-Заимова ................................................................... 140
Acta Lavrae
XII. Житие на Никон Метаноите — увод, превод и коментар от Л. Йончев .... 147
Niconis vita
ХШ. Йоан Зонара — 1. Хроника - увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова
и П. Тивчев; 2. Речник — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 149
loannis Zonarae epitomae historiarum; Lexicon
XIV. Йоан Кинам — увод и превод от Стр. Лишев и Г. Батаклиев, коментар от П. Тив-
чев, Г. Цанкова-Петкова и Г. Батаклиев........................................... 209
loannis Cinnami Historia
XV. Григорий Антиох — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев 263
Gregorii Antiochi opuscula
Показалец — П. Коледаров.....................................................273
Index nominum et rerum
Съкращения — П. Коледаров................................................... 289
Abbreviationes
Използувана литература--- И. Коледаров...................................... 29]
Index librorum adhibitorum