Сои^к
ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс.
11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои.
Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§.
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев.
+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(-
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ
а[ |111111р://Ьоокз.доод1е.сош/|

.4.' ' I . ■ .
"'"■'/' . 1."
;■• 1
*1 .*' ;
}
Ч-
■ "**'■- ''\
».
\^ ■ 'А
л
> ■
',-.:ДД
•«
л
^' .
.' * "■ • '■ .
»
*.
*.'
*
;с ■
"■*"•'"
'^ '■•' -
;)?'..'
',!»
'.. " ^
^г. ,'
■ ": . -
1* '
■^
и
- ■: -!.'- ■
■■ .' % ''■'
Ч
■■\ ■■ :Ь, ..'
• V
,>■ *" .
:; . « ^
■ ?
'•. _' » ■
'<■'".;.
■у
•5 -■
■ ;■••-
:'г- -,.
■' >
',^'
■>и:--
!<^-
л
а.
4
I
»
А
Л
4
л
V : !
(:
ттт

(1 -(^^;Щт(!;Я«!'!«(*>!^>1'''>!<' * -X ■!<■•!> .«!-4- '-^ *№Ж
I

, 1
/

^

I
'; изъ
БЪЛГАРСКО
I ^ .
отъ
■ БРЛТИЯ ШКОРПгЛОБЯ.
I „ПоаваЙ себе си''.
I-
', Д*ЛЪ I.
5 ЧАИЬ I. ТРАИЯ.
1
Г Съ една таблица, 10 Фигури ■ една картмчка въ такстътъ.
Придворва Печатница иа Б. ПроШекй;
■^
Е^

3^^к.^^^^^(^
^V
изъ
БЪЛГАРСКО
отъ
2РЛ7ИЯ ШКОРЯЯЛОВН.
„Познай себе си''.
ЧАСТЬ I. ТРАКИЯ.
Съ една таблица, 10 Фигури ■ една картичка въ твкстътъ.
г
\
С0 4>115г.
I Придворна Печатница на Б. ЩоШена^а
1888.
I

зи^-гЬ»^^
'к
(,«БТНй^^^
изъ
БЪЛГАРСКО
4
I
I
4
отъ
2РЛТЯЯ ШКОРЯИДОВИ.
ЧАГТЬ I Т?АК1!Я.
Съ една табмм* ^ ♦■гуР" • в4>а жжщтлтл гь 1ттъть.
Тгж:згу1Ь 1еч^п^т. ев Б. Гу.ав^ть.
/;//
4

к
I
«
1. НЪкои бЪлЪжки вьрху АрхеодогическитЪ и историческите изследва-
ния въ Тракия. Отъ Вл. и Кар. Шкорпилъ. Пловдивъ 1885 въ гол. 8" стр. 103.
Съдържание: I. Окопъ (еркесия) — П. Пограниченъ окопъ на Българското
царство (отъ \'Ш-й до Х-й в^къ). Стари плтища въ Тракия, особенно римскнт^ —
Ш. Римский ПАть отъ Пловдивъ до Одринъ — 1У. Водопроводи, подземни дупки,
балкански порти. Сондисъ. — V. Римската колония Дебеатъ — М. Македонската
колония Кабиле и византийский градъ Диосполисъ — УП. Ерънската область и г.
Кърпи — УШ. Развалини на ср-йднев-Ьковна Ряховипа — IX. Развалини на стари
градища въ Южна България (на брой 122} — X. Берегавский проходъ — XI.
И&тьтъ отъ Одринъ за Шумбнъ — XII. Най старото название па г. Пловдивъ —
ХШ. Кратъкъ исторический очеркъ на г. Сдивенъ — Х1У. Ср'1Ьднев^^ковни мъна-
стири въ Сливенската гора — Х\*. Надписи открити въ Тракия — ХУ1. Стра-
жари на проходит*]^.
Притурки. I. М-Ьстностьта на сражението на Кр}Т1а съ Никифора въ 811 г.
II. Новит-Ь изследвания за старобългарский окопъ III. За единъ римский плть въ Исто-
чна Тракия — 1У. Аполлония — У. Новит* изсл-Ьдования въ развалините на
римската колония Дебелтъ — М. Откритието на г. Бессапара и римский пать отъ
станцията Лиссе до Паремболе — УП. Римский пать Пловдивъ— Ескусъ—Нове —
УШ. Станция Ранилумъ — IX. Римский п^&ть Ранилумъ — Диоклецианополъ
(Хиссарскит* бани).
2. Природни богатства въ целокупна България отъ X. В. Шкорпилъ
дМствителенъ членъ на природоиспитателното общество при имлераторский универ-
ситетъ въ С. Петерсбургъ. Второ издание. Пловдивъ 1884. Съ една геологи-
ческа картичка на целокупна България. Стр. 206. 8". Съдържание: Преди-
словие. I. Землетресения. II. 1'орещи л-Ьчителни води. III. Ископаеми богат-
ства. 1Л\ Земледелие. б. Промишленость и търговия.
3. Сломенъ на Сливенъ и мънасгиритЪ му. Исторически бележки отъ
Шкорпилъ. Сливенъ 1886 стр, 46.
4. Геологическа карта на Южна България (1 : 420.000) отъ X. В. Шкор-
пилъ 1882. (Саг1е 5ео1о§^^ие (1е 1а КоитеИе Опеп1;а1е).
5. Ископаеми Богатства изнамерени до сега въ целокупна България.
Шкорпилъ. Сливенъ 1882.

Почваме издав^нието на нашитЪ по-нататъшни из-
следвания, като имаме единственното желание, щото
паметницитгь изг Българско да подЪйствуватъ :
1). За пробужданието на почитание къмъ роднитЬ
старини, които гл^ непоср-Ьдственни свидЪтели на на-
родната история и народното с-,ьш;ествувание.
2). За пробужданието на народното чувство, —
тази животворна сила на народното съществувание.
■
Паметнигщ изь Българско ще излиззтъ на части въ
неопредЬленни срокове и ще обематъ- изцЬло нЬщо
около 50 — 60 печатни коли.
РЬшаваме се на такова предприятие съ надЪжда,
че нашитЬ трудове ще бл,дътъ посрещнати съ ободри-
телно съчувствие отъ Българските книголюбци.
На Св. Кириллъ и Методий 1888 г.
Сливенъ София.
АВТОРИТЬ.
!♦

ОЗНЛ11 с:езб СЖ)

ПАМЕТНИЦИ ИЗЪ БЪЛГАРСКО.
САКАРЪ ПЛАНИНА И ОКОЛНОСТЬТА И.
Географичеокий прфгледъ.
Неточната часть на стара Трйкия, на югъ 01-ъ
алканътъ, между: Черно море, Мряморно море, дол-
зто течение на рЪкя Марица и притокътъ й Сазлия,
" испълнена съ възвишения, които р^ка Тунджа съ
Ьверогожното си течение отъ градъ Ямболъ до Одринъ
анд^Ьля на дв% самостоятелни части : западната отъ
оито е по-малка, а источвата по голяма.
Първата е гграничена на истокъ отъ Тунджа, на
апядъ отъ Сазлия, а на югозааадъ е отделена съ Л1а-
ица отъ отлозитЬ на Родопските планини. Споредъ
ай-високата си часть тя може да се нарече Сакарско
^авишение.
Неточната часть се простира съ главното си било
'тъ Бургашекий заливъ къмъ визацтиЙекий (трпкйй(;киЙ')
голуостровъ, като се снишаиа въ северната си часть по-
;тьпенпо къмъ аапядъ чакъ д»} Тундгкя. Об1ч,ото и на-
шание е Страндяса Планина.
Саьсаргкото възвишение искуствевао се отдЪдп на
Аверъ отъ средногорските предплаиини оть желъзии-
цята Нова Загора — Ямболъ и естественно мрЪ^-п- "^ля-
гиетата страна, която се простира на юп. отъ ^кел-в-
зницата нри южнигЬ поли на еедемь-т^Ьхъ уединени вь|^
хоце, наречени Баруци.

5 Йаметници ивъ Българско,
Ц-Ьлото пространство, което завзема възвишението
е 55 квадратни геограФически мили и принадлежи въ
политическо отношение на двЬ държави : югоисточ-
ний клтъ на Одринский вилаетъ въ Турция съ градъ
МустаФа Паша и 31 села, а останалата члсть на три
български окрлзи: Старо-Загорский (западната часть),
Хасковекий (югозападната) и Сливенский (неточната
часть съ околийский градецъ Каваклий и 111 села).
Числото на народонаселението се въскачва до около
70:000 жители, следователно гл.стотата на населението
възлиза приблизително на 1270 души на една квадратна
миля. Възвишението се прЪсича въ разни направления
отъ многобройни рЬки и рЪчиця, които особенно въ
сЬверната часть сл^ блатисти и въ вр-Ьме на пролЪт-
нит-Ь дъждове правятъ почти невъзМожао прЪминува-
нието отъ едно м-Ьсто на друго. Този характер ъ се
заключава въ названието „аЗхмакъ" (т. е. блато), както
се нарича по голЬмата часгь отъ т-Ьхъ. Тия рЬчици
л-Ьт-Ь почти съвсЬмъ изсъхватъ ; само чрЬзъ искуственни
бентове може да се задьржа въ тЬхъ малко вода. Въ
сЪвернит-Ь блатисти страни водата тече отъ едната страна
къмъ Сазлия, а отъ другата къмъ Тунджа. На западъ
водитЪ се събиратъ къмъ Нова-Загора отъ рЪка Азмадсъ,
която се извива къмъ югъ и се съединява до с. Радне
Махала съ рЪка Суютлийка, която минава прЪзъ пло-
дородното Старозагорско поле. Огъ съединението на
тия дв-Ь рЪки се образува собственно Сазлия. На
истокъ водитЪ се прибиратъ отъ Чобабъ Азмакъ или
Бояджийска рЪка, която тече къмъ югоистокъ и се съ-
единява прЪдъ самото си устие, до с. Шдхли, съ туя-
дженский притокъ Явуздере.
Въ тая сЬверна часть на Сакарското възвишение
се издига на югъ отъ Нова-Загора пьрвата планинска
група — Свето-Пллгшски — Тьке-Баири, Т^ се прости-
ратъ на истокъ надължина 15 километра съ най-гол-Ьма
височина 417 метра надморската повърхность; къмъ
тЬхъ трЬбва да се причислятъ като югоисточни отлози
отъ самитЪ тЬхъ Гюбелски — врьхове (344 м.) и Чом-
лекьопски (336 м.), които се простиратъ на слчщата

щ ,• • - »
дължина съ най-источний си врьгь Теке^ на югъ отъ с.
Чомлекьой. Този врьхъ е украсенъ съ една горичка
иарЪчена „желто момиче" (турски сарл;-клсъ): горичката
се е съхранила посредъ околната безгориста страна^,
благодарение на едно прЪдание, споредъ което всЪкий?
който би се осмЪлилъ да отсЪче дьрво отъ нея умиралъ.
При южнитЬ поли на Овето-Иллийски врьхове се
простиратъ дилувиални наноси, като продължение на
подобни тЪмъ въ слсЬдното Старо- Загорско поле, съ
срЪдна височина 150 м. ; тукъ се събиратъ водитЪ на
Пазарджийский Азмакъ, който се влива до с. Алакларъ
въ Са злия.
По на югъ се издига втората група: Мътшстирсть
връхове^ разделена съ едно скално сЪдло на два дЪла :
западний по-високий (598 м.) и источний по-низкий
(448 м.). Т-Ь се снишаватъ на югъ къмъ рЪка
Явуздере. Отъ Мънастирски врьхове се отклоняватъ
къмъ западъ едни низки възвишения, които достигатъ
до Ппзарджииекий Азмакъ, като се отд-Ьлватъ на югъ
чрЬзъ рЬка Дуандере отъ слЪдующата по-южна група.
Отъ тия възвишения се издига личенъ врьхъ Аа-Баирь
(420 м.), на югозападъ отъ с. Маца.
На югъ отъ Мънастирски врьхове се издига третя
една група, която се отличава отъ прЪдишнитЪ по
това, че захваща най-гол-Ьмо пространство и има най-
голЬма височина. Тя се простира на югъ отъ р. Дуан-
дере и Явуздере чакъ до Марица. Главната и масса
съставлява Сакарь Планина, която се издига на растоя-
ние 38 км. на сЬверъ отъ Одринъ и се простира отъ
гЬсната скалиста долина на Тунджа на западъ, на дъл-
жина 35 км. и ширина до 15 км., като се свьршва съ
врьхъ Градигце на югъ отъ с. Главанъ. Най гол-Ьмата си
надморска височина (823 м.) групата достига почти по ср-Ь-
дата на дължинита си, на самата турско-българска гра-
ница, която се простира по най-високото й било. На
югъ отъ това най-високо м-Ьсто се издига уединенъ
врьхъ Дереигаъ-Тепе (686 м.\ а на югозападъ отъ Гла-
ванската околность врьхъ 7еке (424 м.), между с. Теке
н Бунаклн. На с%веръ отъ пограничното било на Са-
^'>Ч^
*.
•*Ь|
/

3 Памешпц! И9Ъ В'ЬДгарс»о.
каръ Планина се спуща единъ гг лЬмъ рлтъ до р. Ка-
ваклий. Многобройни рЬкички, които събиратъ водит^
си по южниаЪ склонове на Сакаръ Планина, течатъ
на Ю1'ъ като самостоятелни притоци на Марица.
Ср-Ьгцу Сакаръ Планина на истокъ отъ Тунджа ее
издига много по-низко планинско било съ ср^^дна висо-
чина 430 м., като отлозъ на главното било на Стран-
джа планина. По вьрховет-Ь на това низко било минава
границата между бившата Источна Румелия и Турция.
По-личнитЬ върхове на билото са : 1) Великъ-Баба (498
м.), на сЬверъ отъ с. Хамзабегли. 2) Скрипка (580 м.),
на югъ отъ с. ГолЪмъ Дервентъ. 3) Св. Илия (594 м.).
на югоистокъ отъ Скрипка. 4) Чалъ Баба (506 м.)
на сЬверозападъ отъ с. ГолЪмъ Боялъкъ и 5) скалнит-Ь
кл^жели и стЪни до с. Демиркьой, на югозападъ отъ
Скрипка.
Отлозътъ достига най-голЪма височина въ погра-
ничните стръмни врьхове до с. Алмали — Каракушь
Баиръ и Мечка (530 м), а на югъ отъ т-Ьхъ въ Тур-
ция най-високий врьхъ е Демирь Капия (ЖелЪзна врата,
746 м.), на сЪверъ отъ с. Тастепе. Отъ тука на ис-
токъ отлозътъ се свързва съ главното гористо било на
Странджа Планина.
Къмъ Страндженский отлозъ отъ кл^дЬ сЬверната
страна се присъединява една хълместа страна, която на
западъ се ограничава отъ Тунджа, а на сЬверъ се от-
деля отъ Балканътъ чрЪзъ блатистата страна на рЬка
Азмакъ, отъ г. Карнабатъ чакъ до устието й въ Тун-
джа до г. Ямболъ. Въ тази хълместа стр»на се изди-
гатъ тукъ там'Ь уединени врьхове, отъ които най-лич-
нитЪ сл^ тъй нар-Ьчени Бакадоюики^ които въ видъ на
една длга, на сЬвероистокъ испъкнала, се протакатъ
къмъ сЬверозападъ и се свьршватъ съ Киркларъ-Баиръ
(230 м.) до г. Ямболъ.
Бакадженската група се състои отъ четири части,
а именно : 1). Войпигаский Бакадо1€икъ (488 м), на
югоистокъ отъ с. Войниково. 2). Малииа Б. (396 м.)
3). Арнаутский Б. (477 м.) и 4). Голилиа или Чара-
ганский Б. (499 м.); пьрвий отъ тЬхъ е уедиценъ, и

Географический Преглед*, 9
послЬдяитЬ три сл, съединени по между си. Между
Войнишскяй и Арнаут(^.кий Бакаджикъ се издигатъ низки
врьхове Мал^-Тепе. Бакадженската група е като ост-
рови въ низката околна страна; т^хний правиленъ
кл^жъленъ видъ, както и геологический имъ съставъ
свидЪтелствуватъ за вулканическото имъ происхождение.
Най-добъръ прЪгледъ на гореописаната страна може
да се направи^ ако се въскачимъ на нЪкой отъ вьрхо-
вет-Ь на Оливенский Балканъ. На югъ, задъ най-исто-
чяий край на срЬдногорскитЬ възвишения — Таушанп
1епе — гледаме да се издигатъ планйнскитЬ групи
на Сакарското възвишение, амФитеатрално една слЪдъ
друга, така п;ото най-южната Сакаръ Планина затваря
южний хоризонтъ. Къмъ Сякаръ Планина отъ десната
страна се присъединяватъ РодопскитЪ Планини, като
синкавъ силуетъ на югозападний хоризонтъ. Отъ лЪвата
страна на Сакаръ Планина хоризонтътъ се свършва съ
западнитЪ отлози на Странджа Планина съ нейнитЪ
лични върхове Великъ-Баба и Скрипка, както и съ отсамъ
лЪжащвй Чалъ Баба ; а на югоистокъ — съ Алмалий-
ската група — върхове, затулена до нЪйдЪ отъ Бака-
джики, които се издигатъ отсамъ нея.
Сакаръ Планина при уединостьта си, почти въ сре-
дата на стара Тракия, притЪжава много сгодно гео-
граФическо положение. Като стоимъ на единъ отъ вьр-
ховетЪ на тази планина на сЬверъ гледаме да се из-
дига, като една стръмна стЬна Балканътъ, който отъ
най-источната си часть отъ Черно море чакъ до Чалъ-
кавский проходъ, остава затуленъ отъ Войнишкий Ба-
каджикъ. На западъ отъ проходътъ се издига най на-
прЬдъ Гребенщь Балканъ и послЪ личенъ врьхъ Ката-
гово^ който се отд-Ьля чрЬзъ Сотирский проходъ отъ
злбчестата порФиренна група „ Синитгь камъни^ до г.
Сливенъ; послЪднята достига 1181 м. надморската
височина на върхътъ Българка. По-нататъкъ на западъ
се издигатъ едно сл^Ьдъ друго величественнитЪ Бал-
кани : Сливенский; 1вьрдишкиа съ личний врьхъ Чу-
мерна и Япинский; т-Ь слг; затулени отдолу съ Оргь"
,рся Гора^ която закрива съвсЬмъ Шапченский проходъ.

10 Панетющи 1гзъ Бадгарско.
Отъ дЪвата страна на проходътъ се подаватъ най-ви-
сокитЪ балкански врьхов'^ Юмрукчалг (2370 м.) и др.
По-нататъшната часть на Балканътъ е съвсЬмъ затулена
отъ ОрЬдня Гора.
Като гледаме пакъ отъ Сакаръ Планина от-
самъ Сливенский балкянъ се падатъ М^настирстт връ-
хове и на лЪво отъ тЪхъ Свето-ИллийстШу които
закрнватъ низката най-источна часть на СрЪдня Гора.
Гребенътъ на тази планина стои като прилЪаенъ
отъ лЬво на Свето-Иллийски врьхове и се простира
на западъ, на успорЪдъ съ Балканътъ, чакъ до Ста*
ро-Загорский проходъ, отъ гдЪто на западъ, отсамъ
високий срЬднегорский гребенъ, се гледатъ Чирпан-
стштиь отлози. Тия отлози се ограничаватъ на запад-
ната си страна отъ Старо- Загорското поле и достигатъ
до самата долина на Марица, като се свьршватъ на
сЬверъ до околийский градъ Чирпанъ съ два крлгли
врьхове. На югъ отъ Чирпанскит-Ь врьхове е долината
на Марица, прЪзъ която се види отъ Сакаръ Планина
по течението на Марица чакъ до Пловдивското поле^
гдЪто се съгледватъ уединенитЪ врьхове Хиссаръ-Ею-
сюлерстш и Пловдивски; задъ тЪхъ въ ясно врЪмв,
слЪдъ издигани ето на омарата, можемъ да съзремъ из-
ворната страна на р. Марица съ планинский снЪжаий
вл^зелъ Рила^ който се пада въ сьрдпето на балканский
полуостровъ. Отсамъ Рила се простира Родопската Пла-
нина^ която се снишава амФитеатрално постьпенно къмъ
истокъ, така ш,ото въ ;?;гълътъ, гдЪто се съединяватъ
Марица съ Арда прЬминлва въ Одринското поле, което
се распростира на югъ и на югоистокъ отъ Сакаръ Пла-
нина. Най сЪтнЪ на истокъ се простира сравнително
низката Страпдоюа Планина съ главното си било и за-
паднитЪ си отлози.
Пространството, което прЪгледахме отъ вьрховегЬ
на Сакаръ Планина, достига на дължина до 300 км., а
ширина до 150 км.
При толкова сгодно геограФическо положение Са-
каръ Планина има и друго още по-важно прЪимущв-
ртво. Както ще имаме случай дг| докажемъ въ настоя-

Географический пр-Ьпгедъ. Ц
щата си статия, покрай тази планина еж мин;$1вали най-
важяит^ п-^^тищя на неточната половина на балканский
полуостровъ. Отъ това обстоятелство може да се за-
ключи, че безъ завладяванието на Сакаръ Планина, тия
плтища изгубвзтъ стратегичното си значение!.
Околностьта на Сакаръ Планина е била зритель
на много военни походи, отъ врЪмето на Александра
Македонский до народопрЬселението и послЬ отъ вой-
нитЬ между Византийгхит-Ь и БългаритЬ чакъ до Рус-
скитЪ операции на наший вЪкъ.
По южнитЪ поли на Сакаръ Пнинина е минжвал';ь
и най-важний пл^ть на балканский полуотровъ от>
Цариградъ до Белградъ; отъ тоя плть сл1 се откло-
нявали плтища за бЬломорскитЪ и черноморскитЬ при-
станища, послЬ за балканскитЬ проходи и пр^зъ г. Бес-
сапара и РодопскитЬ Планини за Македония.
Завладяванието на прЪдм-Ьтний пл,ть е усигорявало
отъ стратегична и търговска точка зрЬние, властьта
на по голЬмата часть на балканский полуостровъ.
НЪма съмнение, че ГалатитЪ (КелтитЪ) въ 1П-ий
вЬкъ пр-Ьди Рожд. Хр., само съ държанието на този
плть, сл^ могли да си осигурятъ за 66 години, властьта
надъ неточната половина на балканский полуостровъ.
РимлянитЬ, сл-Ьдъ като завоевали тия страни, —
въ 29 г. прЬди Р. Хр. и въ 46 г. слЪдъ Р. X. — пър-
вата имъ грижа е била да си осигурятъ влад-Ьнието
надъ тия страни чрЪзъ построението на ^^воепний
пжть^' (у1а ппИ^апз) отъ Цариградъ за Белградъ, съ
горЪпоменатит-Ь отклонения.
Въ по-насЬтнешнитЬ вр'Ьмена сл минл^вали по този
пл^ть разбойнически чети отъ Хуни и Авари, по него
сл. се прЪселявали ГотигЬ и СлавянетЪ. Този пать
е билъ зритель на миролюбиви и военни прЬдаиятия
на БизантийцитЪ и на КрьетоносцитЪ.
По направлението на този пать ТурцигЬ сл поч-
^) Н*кой бЬд-Ьжки върху археологически!* и исторически изсдФдвг^-
ция въ Тракия. Огъ Шкорпилъ, стр. 96.

1 2 Паметниця изъ Бадгарсцо,
нали да распростиратъ владЪнията си въ Европа ^а на-
опаки по противоположаата му ПV)сока еж били прину-
ждавани да се отказватъ постьпеано отъ европейскитЪ
си владЪния.
СлЪдъ като се запознахме еъ геограФический прЬ-
гледъ на Слкаръ Плшялл и окольюегьта т!, съ обозна-
чение на стратегичното й значение, пристъпваме къмъ
описанието на паметнипит'Ь й.
Мегалитичеоки паметници.
МегалитатЪ сль любопитни паметници отъ една неиз-
вЬстна цивилизация. Распространени сл отъ брЬго-
ветЪ на Атлантический Океанъ до УралскитЬ планини,
отъ прЬдЬлитЬ на Руссия до Тихий Океанъ, отъ сте-
пит-Ь на Сибиръ до полетата на Хиндостанъ; на вся-
клчдЪ тукъ тия паметници ни се пр-Ьдставляватъ съ са-
щйй отличйтеленъ видъ и съ слг^щий пачянъ на направа.
Отъ кои врЬмена- происхождатъ хМегалититЬ ? Да-
ли СА били въздигнати отъ единъ и с;?;,щий народъ?
Т^хни храмове ли са били тЪ или гробници на тЬхни
прадеди ? Вьрху тия въпроси науката нЪма още на-
пълно удовлетворително рЪшение.
11одъ название мегалиги подразбираме могилитЬ,
долменит-Ь, менхиритЪ и кромлечитЬ,
Огъ тия па])1етници, могилит-Ь са най распростра-
нени изъ Българско; освЪнъ тЬхъ намиратъ се още
долмени и кромлечи, които открихме прьиъ пать въ
България въ Сакаръ планина и околностьта й.
ДолменитЪ въобще бивдтъ продълговати четверо-
Агълници отъ грубо изд-Ьллпи К1мьии, които СА побиги
въ земята и са покриги огъ горЬ съ единъ голЪмъ
плосъкъ камькъ.
Кромлечи гЪ *^) СА крАгове огъ побити камьни.
Но западни гЪ погранични отлози па Странджа пла-
^) Отъ келтийскитЬ думи: (1аи1 = масса и таеп = камькъ.
2) Огъ келтийскитЬ дужн : сгощш = к^з.т^глестъ и ЬсНМг = иосветена ка-
дьнда длоча.

кийа долменитЬ се намирятъ до [с. ГолЬмъ 'Дервентъ
(Лалково). Тука издирихме петь долмени; единъ до
самото село, др^ги два по сЬвернитЬ склонове на
пограничвий врьхъ Скрипка, на югъ отъ солото, близу
до плтьтъ който минд^ва отъ Одринъ за Шуменъ ,^ а
останалятЬ два — отвъдъ границата по южнитЬ склонове
на пограничний врьхъ ПТакиръ-Баба^ въ вгЬстностьта,
нарЪчена ^синя чешма".
Отъ тия долмени сл. се зппазили най-добрЬ ония
на югъ отъ селото ; всЪкий отъ тЪхъ е съграденъ отъ
осьмь камьнни плочи, петь отъ които съставляватъ
една камара, а три — единъ покритъ коридоръ, на
южната страна на камарата. Въ коридорътъ се влима сво-
бодно отъ клъдЪ южната му страна, и отъ него въ камарата
прЬзъ една дупка, издълбана въ плочата, що е прЬпрЪчен^!
между коридорътъ и камарата. Дупката въ плочата е
толкова тЪсна, щото челов'Ькъ само л'Ьжишкомъ може
да се промъкне прЪзъ нея. ПлочитЬ отъ които е съ-
граденъ долменътъ СА, отъ много гол^мъ размЪръ и за
о^двание е, какь една отъ т-Ьхъ, на дължина 3 м..
ширина 1*5 м. и дебелина 0*3 м, е била издигната врьзъ
долменътъ. Около дупката на препречената плоча, из-
вънъ отъ къмъ коридорътъ, се намира едно украшение,
което се състои отъ четири вдълбнати рЪзки, успорЪ-
дни съ краищата на дупката и съединени все по двЪ
по-между себе си съ напречни рЪзчици. Отвънъ дол-
менигЬ се намиратъ натрупани дребни камьни; тЬ, се
види, да сл^ остатокъ отъ могилний насипъ, що е по-
кривалъ пьрвобитно долменътъ,
ОстаналитЬ три долмена С/^ разрлтени. Отъ долме-
нътъ, който е до селото, сл се запазили само нЬколко
побити плочи; отъ плочитЬ на камарата му сл остали
четиритЬ отъ странитЬ безъ горнята. а отъ плочитЬ на
коридорътъ е оста ла само една. Ний предполагахме,
че горнята плоча на камарата, споредъ големината си,
веможе да бл;де пренесена на дплечь; и действително
вие намерихме таквавъ плоча посредъ селото въ една
съборена кула, която € била съградейа, споредъ пре-

^^4 ПаметнициЗизъ^БългарСЕО.
дание,[въ^КАрджалийскитЪ врЬмена отъ нЬкой си Да-
адеверенъ. ПлочитЬ, които заграждатъ долменътъ иматъ
дължина до 3 м., височина 1 м. и дебелина 0*4 м.
Камарата завзема едно пространство отъ 21 м. дъл-
жина, 1'6 м. ширина съ 15 м. височина; въ нея се е
влизало отъ коридорътъ прЬзъ дупка, издълбана въ
пр-Ьпр-Ьчений камькъ. М-Ьстата, гд-Ьто се допиратъ пло-
читЬ сл% внимателно испълнени съ малки хсамьни ; ^ова
обстоятелство показва, че долменътъ е билъ покр1Й:ъ
първобитно съ могиленъ насипъ и запушванието съ
камъчета е пазило, види се, да не пада на вя^тр'Ь прь-
стьта отъ насипътъ.
Раскопаванието, което прЪдариехме на дъното на
долменътъ, имаше малъкъ резултатъ. На дълбочина
4 м. стигнахме до естественната скалиста земя; на
о^верозападний кл|.тъ се показа червена пръстъ съ ос-
татки на въгленъ, а на отср^щний кл.тъ се намЬри
едно малко пръстено гърценце отъ много първобитна
направа, съ една дръжка^ отъ проста тухлена прьсть
безъ гледжа. Осв^нъ туй, намЬрихме пречупени кости
и единъ продупченъ стълкенъ маргаритъ, на гол-Ьмина
около едно грахово зърно, покритъ съ дебелъ пластъ
отъ оловенъ карбонатъ, който се е образувалъ чрЬзъ
окислението на стъклото отъ дългото му лежание въ
земята. Като ископахме всичката земя, заб-Ьл-Ьжихме, че
плочит-Ь на долменътъ стоятъ направо връзъ скалистата
земя, подарЬни още съ камъчета. Н-Ьма съмнЬние, че
въ единъ к^к^тъ на долменътъ е имало огнище, както
се види отъ червената испечена пръстъ и въгленътъ»
Огнището, види се, да е остало отъ по новит-Ь врЪмена,
отъ хора, които с;& употр-Ьбявали долменит^ за скривали
ща, както днесь правятъ овчаритЬ, Отъ намЬренит-й кости
испроводихме една запазена челюстъ на изв'Ьстний чех-
сквй остеологъ Волдрихъ, който ни съобщи за нея
сл-Ьдньото : „испроводената челюстъ е твърди любопитна;
тя принадлежи на едно младо, нъ вече израствало (раз^
вито) животно, види се, че на степна лесица^ ако сл^-
щата се е въдила въ Тракия въ историческит]^ времена.
Мисля обачв) че то може да б;&де и Саша ГашШапа т^

Долменй. ^^§
е. едно малко куче, на което прЬдшественикътъ Сашв
Ьегсушсив V., живЪялъ въ Чехия въ прЬдпотопцитЬ
(дилувиалнитЪ) вр-Ьмена".
Материалътъ, отъ който се състоятъ долмененитЬ
плочи е м-Ьстенъ гранитенъ-гнейсъ.
ГолЬмо-ДервентскитЬ долмени са почти единствен-
нитЪ мегялитически паметници, които сполучихме да от-
криемъ по западнитЬ отлози на Странджа планина.
За заб'Ьл'Ьзвание е& камьнигЬ струпани на личний
врьхъ Чалъ-Баба и на единъ врьхъ нар-Ьченъ Тастепе^
в'Ьщо около 20 минути плть на югозападъ отъ с. Че-
талово; на това посл'Ьдно мЪсто личи една камьнна
крлглеста ограда (кромлечъ), нар'Ьчена „Инджови ка-
мъни**. Тъкмо на югъ отъ тука се пада пограничний
врьхъ, нарЬченъ Мигрена могила.
ГолЬмо распространение иматъ мегалитическитЬ па-
метници въ Оакаръ планина и то именно по сЬвернитЪ
й поли. Изучванието на сакарскит'^ паметници почнахме
отъ Тунджа, до пс граничното ( ело Татаркьой, което се
намира на пл^тьтъ отъ г. Одривъ за Ямболъ. На ис-
токъ отъ това село, въ м-Ьстностьта, нарЪчена Айва-
лакъ, се намира единъ „капаклл ташъ'*.(т. е. покритъ
камькъ), както тукашното население нарича долменит'Ь.
Изсл'Ьдванивто на тия паметЕКици по-нататъкъ на
югъ, отвъдъ границата, въ Турция, не ни бЬше възмо-
жно поради опасното п;&тувание по тия страни. Задо-
волихме се съ съобщението на единъ горский пазачъ,
споредъ когото долмени се намиратъ уединено между
с. ЛеФка и Мусаратли, посл'^ до мЪрит^ на селата Ле-
Фка и Дервишка могила и най-с'Ьтн'Ь между посл'1^дньото
село и Михилци.
На сЬверозападъ отъ Татаркьой чакъ до Каваклвй-
ский р^тъ, мещду с. Соуджакъ, Ваковъ и Ново село
долменитЪ СА повече распространени. По голямата
часть отъ тЪхъ се намира по личнитЪ възвишения, както
имахме случай да «видимъ до пд^тьтъ отъ с. Соуджакъ
за Ваковъ, д'Ьто сл^ пов^^чето разрЛ|.тени. Научихие се
че въ Ново-се леката мЪра имало седьмь долмени и то
въ слЪднигЬ местности: Дюнлюкъ, Баичовецъ, СрЪд«

^]^ Паметници взъ Българско.
нята" р^тлина, до Дервишкий п;&ть и Клракашъ. Йо-
сл-Ьднята мЬстность се намирл вече на Каваклийский
р;8;тъ; тукъ се намиратъ споредъ расказътъ на селе-
нитЬ,1^ сл-Ьди отъ едно старо заселище съ остатки оть
една черквица.
МегалитическитЬ паметници сл^ съсредоточени най-
много на западъ отъ каваклийский рлтъ. Ср-Ьдоточието
имъ е единъ рлтъ, който се спуща на сЪверъ отъ сакар-
ското било, и образува водораздЪлътъ на р-Ьчици Дуан-
дере и Явуздере така, щото отъ притоцит-Ь на тия рЬ-
чици той се раздЬля на много рлтлинки. Между него
Каваклийский рд^тъ се намира долината на Явуздере.
На него е расположено българското село Гердеме съ
около 230 к^щя.
Въ тия страни наброихме 75 долмони, отъ които
30 се падатъ на западъ, а 45 на истокъ отъ в^^дораз-
д^АЪтъ. Отъ тия долмени источнитЬ повечето сл, безъ
могиленъ насипъ, а западните съ такъвъ насипъ.
Отъ долменитЬ, които са се намирали въ селото
и които естественно най-напр-Ьдъ сл били разрАтени,
се е запазилъ найдобр-Ь единъ въ долната махала до
черковището Св. Георги (виждь таблицата); отъ него
СА остали само нЬкои отъ исправенитЬ камьни. Осно-
вата на камарата представлява почти съвьршенъ ква-
дратъ съ страна около два метра. Дупката издълбана
на напрЬчний камькъ има височина 0*77 м. въ видъ на
едно полуокрАжно прозорче.
ГердемскитЬ долмени можатъ да се причислятъ
къмъ този редъ паметници, които се простиратъ на югъ
отъ селото по едно подкововидно възвишение. Съ
пьрвата си половина това възвишение обикаля изворитЪ
на Селската рЪка, прЬзъ мЪстностьта нар-Ьчена Стойова
круша^ д-Ьто минАва Одринский пать, а съ втората си —
се извъртя на с^веръ между Селската рЬка и Вонещий
кладенецъ д-Ьто извира рЬчица Курбандере, по рАТЛин-
ката, наречена Идоюика, По тия м-Ьста* се гледлтъ много
съмнителни могилни насипи, които, види се, да криятъ
мегалитически паметници. За напрЪдъ тука осгава още
гол^мъ материалъ за археологически изсл^дования.

Доджешп 11^
Отъ открититЬ долмени, които сл пЪвечето раз-
рл^тени, с;& се запазили камьннитЬ отстрани ; като осо-
бенна забЪл'Ьжителность на тия долмени^ сл^ камьннит^
огради, които обикалятъ долменитЬ на растояние около
два метра, науспоредъ съ стЬнигЬ му. Камьнит^ на
оградата ол^ прости и малки ; прЬдъ коридоръат> на дол-
менътъ н-Ьма камъни така, щото може свободно да се
влиза вл^тр^ въ него. Н^ма съмнение, че оградата е
служила за подкр'Ьпление на могилний насипъ, който е
покривалъ, види се, първобитно всички долмени. Отъ
многобройнитЬ примЪри на долмени съ ограда привож*
даме единъ долменъ между селата Крушево и Гердеме.
6ъ долмененигЬ плочи отъ странитЬ се намиратъ
особенни знакове, за които ще споменемъ по-долу.
Особенно внимание заслужва ^скалний долм&т'^^ на
западний склонъ на възвишението Ивдоктка, Той е из-
дълбанъ въ единъ скаленъ балванъ, който се състои отъ
чернослюднестъ и грубозьрнестъ гранитъ, и има дъл-
бочина до 2 м., при вл&тр'Ьшна ширина 18 м. и висо-
чина 1'4 м. ; той е билъ дълбанъ съ н^Ькакво тл&по
орудие, както показватъ многобройни и плитки вдълбна-
тини (най-голЪми съ диаметръ 5 м.) по вл^тр^Ьшната
ст^^на на долменътъ. Входната му дупка е малко по
тЬсна (1-5 м) съ четверолгъленъ видъ и съ неправилно
крлг^глести горни клтове. Отпр-Ьдъ долменътъ е билъ
затуленъ съ една продупчена шюча, прЬзъ която могло
да се влиза на вл^тр^. Пр'Ьчупени класове отъ тази
плоча намЪрихме пр^дъ входътъ. Види се, че пр^дъ
скална^га дупка, що отговаря на долменената камара,
е имало коридоръ, който е билъ покритъ съ могиленъ
насипъ. Този скалний долменъ, на който входътъ е
обърнатъ на югъ, както е у всичкитЬ сакарски долмени,
е едчнственъ по своитъ видъ по тия страни. Отъ този
долменъ, по близу до селото се заб'ЬлЪзватъ на единъ
подобенъ скаленъ балванъ дв'Ь издълбнатини, до 0*1)
м. дълбокИ) които, види се, *да С/& недод'Ьлани скални
долмени.
На западъ отъ скалний долменъ, сл'Ьдователно на
югозападъ отъ селото^ се намира по склонътъ на
Пмсетшщв нзъ Българско. 2

]^§ ПаметнШщ изъ ]бъл1«ре1ео.
възвишението единъ голгьмъ долмепъ*^ ще имаме слу-
чай да видимъ, че всички такива гол-Ьми паметници
не се намиратъ на лично мЪсто, нъ по склонътъ.
ПрЪдмЪтний долменъ се състои отъ двЪ камари и
коридоръ, въ който се влиза свободно отъ южната
страна. Отъ коридорътъ се влиза нр-Ьзъ продупчена
пр-ЬпрЪчена плоча въ първата камара, която захваща
едно пространство, дълго около 1 м., съ по една плоча
отъ странитЬ. Отъ тука се влиза прЪзъ друга проду-
пчена плоча въ втората (сЪверна) камара ; посл-Ьднята ка-
мара е по-голЪма и по-висока съ 03 м. отъ първата, като
има дължина до 2 м. и ширина до 1'5 м. ; отъ стра-
нитЬ й се намиратъ по дв-Ь, една връзъ друга лЬжащв
плочи, отъ които горнитЪ сл; малко Н'Ьщо наведени
къмъ долнитЬ както се види въ ФигуритЬ на другитЪ
големи долмени. Камъкътъ, който затваря втората ка-
мара отъ сЬверната страна, е до 2 м. високъ и 1*3 м.
широкъ; до него се допира единъ високъ, тЪсенъ ка-
мъкъ, та го загражда добрЬ. Долменътъ е билъ загра-
денъ съ камънна ограда, въ видъ на квадратъ, на успо-
редъ съ стЬнитЬ му, така щото прЬдъ коридорътъ ос-
тава свободно мЪсто за влизание. Едната страна на огра-
дата е дчлга около 6 м.; ограднитЪ камъни иматъ раз-
лична голЪмина, като достигатъ най-гол'ЬмитЪ отъ тЬхъ
дължина 2*5 м., дебелина 0'35 м. и се подаватъ надъ
земята 085 м. Че този долменъ е билъ първобитно по-
критъ съ могиленъ насипъ доказватъ слЬдитЬ отъ на-
сипана земя, която достига до 1 м. височина при въ-
ншнит'Ь плочи ; н'Ьма никакво съмн'Ьние, че насипътъ се
е крЪпилъ отъ оградата.
Отъ тука на истокъ долменитЪ се распростиратъ
распръснато до изворигЬ на р-Ька Курбандере (до Во-
нещий кладенецъ) — и отъ изворитЬ на Димовецъ-дере
и Крушовската рЪка (Армутли-дере) чакъ до околностъта
на с. Крушево надъ изворитЬ на главната рЪка Явузъ-
дере. Распростиратъ се и по рЛ|.тлинкит'Ь между ткл
р'Ьчици, както до ^^лозениата^' рл^тлиЕКка и на Караджовъ
рлтъ, дЬто долменитЬ се замЬстятъ съ камънни кръ-
гли огради (кромлечи).

Долмени. 19
На Шжний край на Караджовъ р;&тъ се присъ-
■ '- еДиняватъ къмъ кромлечитЬ едни ^етвеространни огради
^^съ разр^тени долмени по срЪдата имъ. ИзцЪло на-
'^^' броихме 9 такива огради и то на югъ отъ пд^тьтъ
ф^ Гердеме-Кавак.1и.
ш:
е:.. ДрУ^и долмени, на брои 6, съ доста запазени огради,
... се намиратъ до самитЬ сЪверни поли на сакарското било
^. въ околностьта на с. Крушево. Всички тия паметници
. се намиратъ на лични мЪста; най-источний отъ тЬхъ
; ; се различава отъ другитЬ долмени по туй, че входътъ
.' не сочи на право къмъ югъ нъ — къмъ югозападъ.
Отъ него на западъ се намира вторий, който се пада
• на югоистокъ отъ селото, на растояние У а часъ; тъкмо
^ покрай него минл^ва пл^тьть по сакарското било отъ с.
I ' Крушево за с. Дервишката могила. Камарата на този
долменъ има 2 м. ширина и 2*3 м. дължина и коридо*
, рътъ й се свързва съ оградата. Остатоци отъ моги-
ленъ насипъ личатъ още много добрЪ. За забЪлЪзвание
е, че плочигЬ на камарата ел^ издълбани по краищата,
' за да кр-Ьпятъ по-добрЬ . плочигЬ. Дупката, издъл-
бана на пр-Ьпр-Ьчената плоча на долменътъ, е четверо-
странна, съ 05 м. височина, 0*47 ширина и ОЗ м. де-
белина. Третий долменъ се намира на западъ отъ вто-
рий, на растояние десеть минути на югъ отъ селото.
Камарата му състои отъ 7 плочи; около нея се нами-
ра оградата. Малко нЪщо по-назападъ се намира чет-
вьртий долменъ, който е още почти съвс^мъ закритъ отъ
могилний насипъ; гледатъ се само горнитЬ краища на
дв'Ь успор-Ьдни плочи, съ дължина 2*7 м. и по напра-
влението на които, отъ сЪверъ- къмъ югъ, се види, че
т^ принадл'Ьжатъ на долменената камара или на коридо-
рътъ. Останалит'Ь два долмена се намиратъ на юго-
западъ отъ селото; на единъ отъ т^хъ камарата се съ*
стои отъ по дв^», една връзъ друга лежащи плочи,
отъ които горннтЬ с^ малко н-Ьщо наведени къмъ дол-
ните. Остатокътъ отъ т}>хний могиленъ насипъ личи
още много добрЬ.
На югозападъ отъ селото се намира една могилка^
2»

2'0 ПажетнидЕ взъ Българско.
ПО краищата на която се подаватъ маикитъ камьни н
оградата ; нЪма никакво съмнЪние. че подъ насипътъ е
крие долменъ.
За заб^л^звание е единъ долменъ между села
Крушево и Гердеме; камарата на тоя долменъ се о
стоя отъ 1 1 плочи, които заграждатъ отъ страни
едно пространство, на дължина 2 5 м. и на ширина 2 .1
На много м-Ьста се заб'Ьл'Ьзватъ послЪднигЬ остатоц!
Ьа разрльтени долмени, като по една плоча или по дв
успоредни плочи или най сетн^ дв-Ь плочи полоясен
една къмъ друга подъ правъ агълъ.
До сега поменатитЬ паметници принадлЪжатъ в
поречието на р. Явуздере и на самий й водораздЪл
съ р. Дуандере.
Остава да заобиколимъ още западнитЪ страни, които
принадл-Ьжатъ на поречието на р. Дуандере. Тази р'Ька
извира отъ с^верний склонъ на сакарското било, тече
почти на сЬверъ и е заобиколена отъ десната страна
съ единъ рлтъ, който се отклонява отъ билото до
Мандра Баиръ (на югъ отъ Стоиовата круша) ; отъ ла-
вата страна р'Ьката е заобиколена съ единъ отлозъ на сл^-
щото било до Кале Баиръ. Отъ десний рлтъ тя при-
бира една малка р-Ьчица, а до устието т! въ Дуандере
се намира една мЬстность, наречена С^ьрливи води, Тукъ
е извирала по едно пр'Ьдание, б:Ьл^зникава, с^рлива
вода, която е била много лековита; по запов^^дь на
единъ турский началникъ изворътъ е билъ ужь запушенъ
съ вълна и отъ тогава водата почти съвсЬмъ се изгубила.
По-надолу отъ това м-Ьсто, въ агълътъ на гла-
вната р-Ька и гор-йпоменатий притокъ, се подава изъ
могилний насипъ горнята часть на единъ гол'Ьмъ дол-
менъ нар-Ьченъ ^^пещера до Сгьрливата вода^^ (виясдь
приключената таблица;. Този паметникъ прилича на-
пълно на гор-Ьописаний гол-Ьмъ долменъ; за неговото
разяснение ще послужи приключений планъ (фиг. 1),
Въ долменътъ неможе да се вл'Ьзе пр'Ьзъ коридорътъ
поради насипътъ ; влизанието нав;5^тр'Ь требва да става
чр'1Ьзъ една дупка въ единъ рогъ на сЬверната камара.
Тази дупка, е бил 4, види се, пробита отъ хора, които сл
I
I

Долкеш.
21
1Н
ш
1
02
искали насилственно да влЪзатъ въ долменътъ да тьр^
сятъ имание. Отъ крридорътъ се е запазилъ само
единъ камькъ, който ся&щеврЪиенно загражда до нейд'Ь
първата камара.
Малко н'Ьщо по-надолу отъ това м-Ьсто, на
бр-Ьгъ на рЪката, се намиратъ слЪди отъ едно
заселище, нарЬчено Герена; още по-надолу се
въ р'Ьката, отъ лЪвата страна, единъ притокъ, който
се състои отъ двЬ части, неточната отъ които извира
въ Сакаръ планина и се нарича Ргьчица^ а западната на*
рЪчена Каураланска, събира водигЬ си изъ околностьта
на близското село Каураланъ, отъ което взело и името
л-Ьвий
старо
втича
Фиг. 1. — Долкенътъ до С^р^швата вода (хоризоита.1евъ
разр-^яъ, лр'к<1еиъ разр-Ьзъ спорсдъ аЪ и
яадлъженъ раар^ъ сдоредъ сс1
. „Каура ланска". Въ лгълътъ образуванъ отъ главната
. р^ка и РЬчицата се простира единъ рл^тъ, нарЪченъ
[ Дрипча; по него се забЬлЬзватъ долменени остатки и
могилки, както подобнитЬ на т^хъ се намиратъ и по
склоновет-Ь на най близскитЪ р;&тове.
По л-Ьвии брЬгъ на главната рЪка и на Кауралан-
ската се простира чак*ь до заобиколката на главната
рЪка — ^ ^^Голгьмъ ржтъ''^^ на склонътъ на който до ^гъ-
лътъ на сливанието на поменатитЬ рЬки ;се намира
единъ голЬмъ долменъ парЬченъ ^^пещера на Гол1ьмиа
р^тъ'^. Той има слщитЪ отличителни бЬлЬзи на дру-
гигЬ гол'Ьми долмени въ Сакаръ планина т, е. той се
намира на таквозъ мЪсто, отдЪто н-Ьма изгледъ на окол-

23
Пахешощ нвъ Бъзгарсво.
1<1М' I
ната страна. Направата на този долменъ представлява
при1елюченнй планъ (фиг. 2). Той се състои само оть
една камара и е наоколо засипанъ съ могиленъ насипъ
Съ врЪме той е билъ раскопаванъ за влизание наая&тр^
Камарата му има почти квадратна основа (2*05 м. дълга
и 1*9 м. широка). Както у долменътъ до СЪрливата
вода така и тукъ е отчупенъ единъ рогъ на горнян
камькъ на покривътъ; този камькъ има дължина 3*15
м., ширина 2 м. и дебелина 0*2 м. При основата еаисогил-
ний насипъ се забЪлЪзватъ добрЪ камъни отъ оградата
Близу до долменътъ на Го
лЪмий рл;тъ се е намЪрила пр^Ъди
нЪколко години една гробница отъ
плочи и въ нея няколко златни
пари, които споредъ описанието
на наший проводникъ — единъ
старъ горский стражаръ — тр-Ьбва
да сл били отъ врЬмето на Филипъ
Македонский.
На пл;,тьтъ отъ с. Гердеме за
Главанъ се отдЬля отъ голЪмъ
рл^гь, чрЬзъ тъй нарЬчений „Бу-
товодолъ" една малка рл^тлинка,
която се пада на западъ отъ него. Тука се намира
една група отъ около 12 могили, нарЪчени „Дядо
Янкови могили" ; тЬ иматъ свръзка съ прЪдишнит4
паметници. Още по на западъ отъ този р^тъ се про
стира другъ единъ, който е отдЬленъ отъ пьрвий съ
една долинка; на него тъй с;?;ш,о се простиратъ
подобни могилки; къмъ западъ долмененитЬ могили
се вижда да изчезватъ. Распръснато се намиратъ тия
паметници още и по-на югъ, при полит-Ь и склоноветЬ
на пограничното сакарско било. Като западна граница
на тЬхъ, види се, да е пограничний врьхъ Махя-Тепе,
отъ който слиза въ българската страна една рЪчица на
слщото название ; на този врьхъ се намиратъ още два
разрл^тени долмени.
Материалътъ на сакарските долмени е мЬстенъ чер-
нослюднесть гранитъ.
Фиг. 2. — Долменътъ на
Гол^миЙ ржгь (горизонха-
ленъ разр'Ьаъ и прЪченъ
разр^зъ споредъ. а,Ъ,
|дц.
-

Долмени, 23
У всичкитЪ сакарс1еи долмени съ двЬ исключения,
входътъ за вли^ание въ коридорътъ, е обьрнатъ къмъ '
югъ. ДупкитЪ за влизание въ камарата, с^ искуственно
издълбани и иматъ четвеространенъ лли полуокрл^женъ
видъ съ ширина 0*5 — 06 м.
Сакарското нас(Е$ление ги нарича пещери или ски-
тийници. Въ с. ГолЬмъ Дервентъ, вЬрватъ, че въ тЬхъ
едно врЪме сл^ живЪли исполински хора ^еллени^ Въ
гръцкото село Козлуджа вЪрватъ, долменитЬ сл; били
жилища на пустиншпки скитници. Въ с. Гердеме имъ
приписватъ нЪкакво си тайнственно значение като не
даватъ да се раскопаватъ ; само скришно нощно врЪме
сл5^ сполучвали „малджии" (хора, които тьрсятъ има-
ние) да разрлтятъ нЪкои отъ тЬхъ. Наший провод-
никъ ни расказваше, че прЬзъ 1885 г., въ врЬмето на
Пловдивский прЪвратъ, когато селенитЬ еж вардили
границата, стражаритЬ почн;51ли да раскопаватъ една
могилка до Стоиовата круша и намЬрили въ нея една
гол-Ьма желЪвна пръчка (!); нъ като се бояли отпослЬ
отъ „таинственяитЬ сили", заровили я пакъ въ могил-
ката. безъ да раскопаватъ по-навлтрЬ.
Много любопитни сл особеннитЬ знакове, които се
н:)миратъ по стЪнитЬ на сакарскитЪ долмени и по окол-
нитЬ скални балвани. По-нагорЪ имахме единъ случай
да покажемъ на единъ видъ украшение около дупката
на прЪпрЪчений камъкъ, въ долменътъ на с. ГолЪмъ
Дервентъ. Други два знакове се намиратъ въ долме-
нътъ до Стоиовата круша; единъ отъ тЬхъ е четверо-
етранна вдълбнатина, 0*7 м. дълга, 0-52 м. висока и до
014 м. дълбока. Види се, че това е недодЪлана вхо-
дна дупка. Вторий знакъ е много по-любопитенъ ; той
се намира въ другъ единъ долменъ, въ с;?;.щата мЪ-
стностъ. Знакътъ е крАГЛо, вдлъбнато украшение съ
диаметръ 0'39 м. Кря;.гътъ е раздЬленъ на четири ча-
сти съ единъ вертикаленъ и горизонталенъ диаметръ;
к;11Д'Ь крайтъ на всЪки радиусъ пзлизатъ дв-Ь симетри-
чни рЪзки. Споредъ проводникътъ ни, този знакъ пред-
ставлявалъ крьстъ съ расдслонени рамена. Къмъ тия зна-
кове причисляваме неразяснителний надписъ^ който е бцдъ

24
ИажетЕящ тъ Ъиггарсхо.
нам^Ьревъ на единъ простъ гранитенъ камькъ въ „Ктр-
чанската куряя" (гора), на югъ отъ с. . Главанъ. Над-
пиеътъ е вдълбанъ въ видъ на р%зке (фиг. 3). Откри-
тието ва този кямькъ. е станало случайно, благодаре-
ние на малджии-А. Помежду тЬхъ се е говорило, че
въ поменл;.тята кория е закопано голЪио иманве; единъ
отъ малджвит% сполугалъ да на-м4ри въ корията нп
единъ камькъ една издълбана рЪзка и като се надЪвялъ,
че тя показва направлението на закопаното имавие,
копалъ на около и ари това намЪрилъ горЪпомевлтиЙ
камькъ съ таинственни знакове.
Въ каньннтЪ ва околностьта на скалний долиенъ
се намиратъ крл;глести вдълбнатини съ дияиетръ 032
м. — 04 м.. а други въ видъ на человЪческа стлпка
(съ дължина 09 м.); осв%нъ това забйл^Ьзватъ се осо-
бевви издълбнативи, като че пря-вени за с^данве и др.
Значението на тин вдълбнатини е съмнително; по веЪка
вЬроятность, като имаме пр4дъ видъ подобни на т^хъ
вдлъбнатини въ граиитътъ изобщо, тЬ ако не съве^мъ
то поне отъ части сл. произлезли отъ постьпенното
разрушввание на камькътъ.
ОсвЪнъ долменигЬ въ Сакаръ Планина нами-
ратъ се и друга мегалйтически паметници — кромлечи; тЪ
не се срЪщатъ уединено, нъ събрани въ групи. Бдвата
група се пг^да на истокъ отъ с. Гердеме, на Еараджовъ

Кронлечн и жертвенвя кавьня. 25
рмтт^, който се простира отъ югь къмъ сЬверъ, отъ де*
сната страна на Димовецдере. (Виждь прилкюченатя
таблица). КлдЪ г1>верний край на рлтътъ, дЬто той
захваща постьпенно да се снишава до сливанието на
Димовецдере съ Явуздеуе, се простиратъ, по самий врьхъ,
крл^глести камьнни огради — кромлечи; тЬ се падатъ
въ една линия, до единъ километръ дълга чакъ на югъ
отъ п;^тьть, който минлва прЪзъ Караджовъ рл;ть отъ
с. Гердеме за Кявакли. На югъ отъ този ижтъ кром-
лечитЬ се замЬстятъ съ четвеространни долменени
огради. ВсичкитЬ кромлечи ел^ на брой 50; тЬ сл.
почти всички на сл;.щата голЬмина съ диаметръ отъ
около 6 м. и с>ж съградени отъ обикновенни камъни,
отъ които нЬкои достигатъ височина до 72 — ^и м.
НЪкои отъ камьнитЬ стоятъ единъ до другъ, на раз-
далечъ до единъ метръ. По срЬдата на една ч^сть отъ
кромлечитЬ се намиратъ натрупани камъни, като че сл
остатки отъ разр^&.тени долмени, КромлечитЪ на Ка-
раджовъ рлтъ пропадатъ отъ денъ на денъ по причина
че тия мЬста се разработватъ постьпенно на ниви.
Втората малка група отъ кромлечитЬ, на брой,
около 12, съ много по малъкъ диаметръ (2 74) м. се
пада на плтьтъ отъ с. Гердеме за Главанъ, на краийтъ
на едно възвишение, което се намира на десний брЬгъ
на рЪка Чимирли.
Въ Сакаръ Планина се намиратъ и другъ видъ ме-
галитически паметници : — ^оюертвенни камьни^^, които ма-
стното население нарича понички, По-нагорЬ спомена-
хме че, между Вонещий кладенецъ, дЬто е изворътъ
на рЬка Курбандере (жертвена рЪка) и Димовецдере,
се простира една нияка рл5ктлинка съ лозята на с. Гер-
деме. На южний край на тия лозя се намира една суха
долчинка, която принадлежи на порЬчието на р. Димо-
вецдере; тукъ тамЪ изъ тая долчина се издигатъ уеди-
нено и на групи скални балвани отъ чернослюднестъ
гранитъ. Въ едната отъ тия групи, която се пада на
еамий край на лозята, се намира единъ жертвенъ ка-
мькъ. Балванътъ, въ който е издълбанъ, има видъ на
полуяйце, исправено съ връхътъ на горЬ ; той е хори'

\ 26 Паметници ивъ Бъдгарсво,
?
1
I
I
^ донтално прЪсеченъ и кря&говидно издълбанъ въ видъ
на една голЪма поничка съ диаметръ 1-35 м., дълбо-
р чина 015 — 0*2 м. и съ стЬнитЬ до 0*2 м. дебели. До
; ^ стЪнитЪ на поничката има отъ кл^дЪ югозападната страна
издълбана издатка, до 01 2 м. дълга, която има нску-
ственно устие (съ дължина 0.38 м). НЪма никакво
съмнение, че тя е служила за истичание на н'Ькакви
жидкости отъ поничката. Балванътъ въ който е из*
дълбанъ жертвений камькъ има най- малка височина 0*82
м. (до издатката), а най-голЪма до 1*3 м. отъ срещната
страна (виждь приключената таблица).
НЪщо около 25 раскрача отъ първата поничка, се
намира въ самитЪ лозя другъ одинъ жертвенъ ка-
мь^, който е издълбанъ въ единъ отд^енъ бал-
ванъ. Той е по-малъкъ и не е тъй правилно работенъ
както горний. Издлъбнатината има видъ на една пони-
чка съ диаметръ до 1*2 м., дълбочина 0*2 м. съ дебе-
лина настЪнитЪ 0*3 м. Тя има видъ неправилно кр^&-
глестъ, до нейдЬ четвеространенъ ; устието й не е тъй
правено както у първата поничка; а просто чрЬзъ про-
бивание на стЬната. Устието сочи къмъ югоистокъ.
Любопитно е, че камъкътъ подъ устието е до нЪйд-Ь
издълбанъ; това показва, че подъ устието се е подла-
га лъ ссл^дъ за събирание на исгекающата течность. У
първата поничка това е замЪстено съ издатката.
Явно е, че тия понички еж, жертвени и че при-
надлЪжатъ на сле^щий народъ, чиито сл^ и другитЪ ме-
гвлитически паметници въ Оакаръ Планина. Надъ тия
понички сл; били клани жертви и кръвъта имъ е била
събирана въ особени сл^дове.
Любопитно е и това, че близката рЪка нося на-
звание „жъртвена рЪка^^ (Курбанъ дере).
Особенно внимание заслужватъ сакарските к.1а-
денчета, които по направата си до нЪйдЪ ни напомню-
ватъ планътъ на долменктЬ. Тия кладенчета се ерЬ-
п^атъ най-много въ околностьта на с. Гердеме и Кру-
шево; тЬ сл; заградени отъ три плоски камъни и сл;
покрити съ единъ четвъртий.
Като заключение къмъ описанието на мегалитиче-

Мегазгатически паметшпщ. 27
скит^ панетници въ Сакаръ Планина^ вие ще дадемъ
отгаворъ на тия два въпроса : 1) за какво тЬ сл слу-
жили и 2) на кой няродъ принадлЬжатъ ?
Поничкит'Ь сл^ били жертвени камъни.
ДолменитНЬ, споредъ както може да се заключи отъ
изслЪдванието имъ по другитЬ страни, сл били гробни
паметници. Има причини да се вЪрва, че долменитЬ пър-
вобитно сл били безъ насипъ и че отпослЬ кога наро-
дътъ, що ги е правилъ е билъ принуденъ да напустне
тия страни, тЬ с^ били засипани, за да се запазятъ
отъ неприятелско осквернение: Въобще всякога и на
всяклЕ^дЪ се показва една и сл;ща мисълъ ; че гробоветЬ
сл*. турени подъ защита на всЪкакво осквернение.
За какво е служила искуственната дупка въ дол-
менитЬ? Да-ли за възрбновление на храната, която
доста често се туря на гробоветЬ, или пакъ, споредъ на-
роднитЪ вярвания, за да се даде възможностъ на душата
на покойний да напустне свойтъ земенъ затворъ и да
побърза въ щастливитЬ небесни сФери?
Подобни долмени съ дупки се намиратъ въ Индия,
КавказскитЬ планини, Скандинавия, Франция, Англия и
Алжиръ ; това показва, че у съградителитЬ е имало една
обща мисълъ. Въ Кавказкит'Ь планини долменитЪ сл.
распространени по бассейнътъ на р. Кубанъ и по брЬ-
говетЪ на Черно море, дЪто живЪятъ Черкези. Дуп-
квтЬ на кавказкитЬ долмени иматъ диаметръ 0*15 м;
а сакарскитЬ много по-голЬмъ, така щото прЬзъ тЬхъ
человЪкъ може лЪжишкомъ да се промъкне. Това об-
стоятелство, че у нЬкой долмени дупкитЬ сд; много
малки, показва, че тЬ въобще, не сл служили за по-
лагание на нови мъртвеци, в^^^трЪ въ камарата.
За кромлечитЪ, както посочихме още по-напрЬдъ,
не се намиратъ уединено, нъ на групи и то на близу
около жертвенитЬ камъни. Споредъ това може да се
заключи, че кромлечитЪ сл;, служили като мЬста за
събрания. КромлечитЪ сл; въобще паметници, които
принадлЪжатъ на всички врЪмена и се намиратъ у вси-
чки народи и служатъ и днесъ като гробни огради и др.
Въ н^кои мЬста изъ България както напр. въ Со-

2§ Пакахвнци лзъ Бъ1гарс9о,
^Фийско^ ее вамиратъ четверострянни огради, нарЪчени
отъ мЪстното население „столове" ; пЬхъ ги има по
тякива мЬста, гдЬто става съборъ. Въ деньтъ на съ-
борътъ, селенигЬ донасятъ ^курбанъ (животно за жьр-
ТВ»), тургатъ го по срЬдата на оградата; попътъ го
благославя и поръсва и подиръ това селенитЬ сядатъ
врьзъ ограднитЬ камъни, та ядатъ отъ него. До исто-
чний край на оградитЪ е поставенъ камьнненъ кръстъ,
Плтешественникъ Каницъ е видЪлъ въ Видинско до с.
Кладрубъ едно мЬсто, което е било заградено съ груби
камъни за сЪдание, въ видъ на крлгъ. Това м^сто
споредъ думитЬ на ел^щий, е било опрЬдЬлено за чер-
ковни събрания.
Любопитенъ ще бл^де отговорътъ на въпросътъ,
на кой народъ принадлЪжатъ сакарскитЪ мегаляти. Ние
ще даденъ своето разрешение на въпросътъ, слЬдъ
като опишемъ и други сакарски паметници, които иматъ
до нейдЬ свръзка съ пр-ЬдмЬтний въпросъ.
Въобще, като се има прЬдъ видъ положенито на
Сакаръ Планина, може да се каже, че народътъ, на
който принадлЪжатъ мегалититЪ е билъ силенъ и могу-
шественъ, като е владЪялъ надъ околнитЪ страни.
Като размишляваме върху значението на мегали-
титЬ изобщо, прЪдставлява се въ умътъ ни, една кар-
тина на отдавна минали врЪмена. Намираме се на по-
гребалното и свещено м-Ьсто на единъ отдавнашенъ на-
родъ, който е извършвалъ въ сакарскитЬ дл^брави
своитЪ религиозни и народни събрания, като е прина-
сялъ жертва на своитЬ богове.
Стари п;к.тища, заселища и градища.
I.
Въ околностьта на Сакаръ Планина най-сгодно по-
ложение притЪжава градъ Одринъ; той е расположенъ
при сливанието на тритЪ най голЪми тракийски р^ки:
Марица, Тунджа и Арда, които съ порЬчието си за-
хващатъ по«|тц ц-Ьлата страна между Странджа Планина,

Одрин^. ^9
СрЬдний и Йсточиий Балканъ, Рила и сЬверната и нето-
чната часть на РодопигЬ. Това положение на Одрин*ъ
му дава голЪмо значение въ стратегично отношение и
въ търговско. Въ него се събирагъ пл5|,тища отъ три
морета: Егейеко, Мряморно и Черно; той се пада на
западоисточната лииия Цариградъ — Пловдивъ и на
югосЬверната Еносъ — Бургасъ.
Въ мЪстностьта на Одринъ, на л^вий бр-Ьгъ на
Тунджа, още въ отдавнашни врЪмена е билъ осиованъ
о гь тракийското племе Одризи, градъ Ускудамл. Одри-
зкий князь Тересъ сполучилъ да съедини тракийекитЬ
илемена въ една голЪмл държава, която въ вр-Ьмето
на синъ му Ситалкъ въ 430 г* прЪди Р. X. се е про-
стирала на сЬверъ чакъ до Дунавътъ, а на западъ до
р. Места. Подиръ смьртьта на Ситалка държавата се
распаднала на три части, които отъ 340 г. сл; били при-
нудени да припознаятъ македонското владичество; отъ
280 г. слг^щитЬ с;?^ били подчинени за 66 години на Га-
латитЬ (Келтит-Ь), които упражнявали надъ тЪхъ вла-
дичеството си отъ столицата си Тилисъ. А послЬ еж.
били за всякога подчинени отъ РимлянитЬ.
Ускудама по новий й възобновителъ римский яяг-
ператоръ Адриянъ. е била нарЬчена Адрианополъ. При
разделението на Тракия той е станалъ главенъ градъ
на провинцията Хемимонтъ.
Въ срЬднитЪ вЬкове Адрианополъ, който се спо-
менува често у Византийците подъ название Орестиасъ.
е билъ подиръ Цариградъ и Солунъ, най-голЪмъ градъ
на византийската империя.
Въ Х1У вЪкъ навл-Ьзли въ Европа ТурцигЬ,
които отъ день на денъ все повече и повече заплашвали
осиаблгната византийска държава. Адрианополъ немо-
Жй ъ дълго вр^ме да противостои на напорътъ на за-
воевателитЬ и е билъ взетъ отъ султанъ Мурадъ I въ
1360 г. ; той е билъ столица на турскитЬ султани отъ
тогава чдкъ до 1453 г., когато е падналъ Цариградъ и
султанитЬ се установили оконч}\телно по брЪговет-Ь на
Босфорътъ.

^0 Паметници изъ Българско.
Въ настоящий вЪьеъ, въ 1829 г., Одринъ е билъ
прЪвзиманъ отъ русската войска дЪто билъ сключенъ
мирътъ.
Осв-Ьнъ укрепената линия отъ заливътъ Кючукъ-
Чекмедже до Теркосъ, Одринъ остава отъ к^дЪ су-
шата, единственна важна подпорка на Цариградъ.
ПрЬдверие на Одринъ отъ кл^дЬ сЬверн<»та му
страна е Сакаръ Планина. ТурцитЪ, като знаятъ стра-
тегичното значение на тази планина, при опред'Ьлява-
нието на границата между Турция и Источна Румелия,
настоявали да се присъедини къмъ Турция най-страте-
гичний врьхъ Дервишъ-Тепе, както е и станало. Тур-
цитЬ знаяли добр-Ь каква стратегична важность иматъ
й плтищата, които излизатъ отъ Одринъ по Тунджа къмъ
Балканътъ. Т-Ь сл. имали намЬрение да построятъ една
желЪзница покрай Тунджа за Ямболъ и по-нататъкъ
къмъ Бургасъ. По този начинъ т^ би могли лесно
да пр-Ькарватъ войска отъ Одринъ за проходитЪ на Ие-
точний Балканъ и за Черно море.
Най-важний пл^ть, който минава прЪзъ Одринъ е
плтьтъ отъ Цариградъ за БЬлградъ ; той е играялъ
голЪма роль още отъ памтив-Ька. ОлЬдъ римското за-
воевание на тази страна пьрвата грижа на РимлянитЪ
е била да построятъ пл.тища ; на пьрво мЬсто е билъ
воениий пжть (у1а тШ^апв) отъ Цариградъ прЬз1^ Одринъ
за БЪлградъ, съ отклоненията къмъ балканскитЬ про*
ходи и Дунавътъ. .^^, ^
За безопасностьта на римскитЪ плетища и за уле*
снение на правителственнитЪ пл^тници и чиновници по-
край плтьтъ се намирали много постройки. На единъ
день растояние сл се намирали конацитЬ (тапвю), оби-
кновенно близу до нЪкое по-голЪмо заселип^е ; въ тЬхъ
е имало особенно помЬщение (ргае1;опа) за прЬнощува-
нието на римскит^ чиновници. Конье или кола сл; се
11рЪпр'Ьгали деня въ нЪколко станции (ти1;а1;ю11ез). За
пазението на плтьтъ сл служили многобройни четверо-
странни укрЬпления, снабдени съ кули (са81:е11а, ргаезМха).
Ще се отправимъ сеГа по римский пл^ть отъ Одринъ

Ълстак п^к^ отъ Одрй№ь за Шовдкб^. ^]^
за Пловдивъ, за да изследваме и да опрЪд^лимъ место-
положението ва станциите и конаците, вьрху които до
сега е имало разни мнения.
Че този пл&ть е минл^валъ по левий брегъ на Ма-
рица чакъ до г. Пловдивъ, дето е преминл^валъ самата
река, верваме, че достатъчно е било доказано въ спи-
санието ни: „Некой бележки вьрху археологическите
и историческите изследвания въ Тракия^.
Като се отправимъ на западъ отъ г. Одринъ, пре-
минлБ^ваме най-напредъ по единъ мость на 1унджа въ
одринската Кумъ-махала; старите основи на този мость
види се, да с^ правени още въ времето на римский
императоръ Адрианъ. По нататъкъ минл^ваме покрай
полите на едни низски възвишения, които ограничаватъ
отъ къмъ северъ долината на Марица. Задъ^ АхаркьоЙ-
ската река, види се, да се е отделвалъ единъ клонъ
къмъ северозападъ за едно средневековно заселище до
с. ЛеФка. Като минемъ ВеранъТеке, дето се намира
само една разрл^тена джамия, една стражарница и кръч-
марница, ще доидемъ по сл^щото направление до ре*
чицата Чеягене-дереси и по-нататъкъ до ЛвФка-дереси.
Между тия две рекички се намира, на самий пл^ть,
единъ пречупенъ стълбъ съ елиптиченъ разрезъ и съ
старогрьцкий надписъ ^).
Стълбътъ е деланъ отъ варовикъ; има дължина
1'45 м. съ диаметръ 0*60 и 0*55 м. съ височина на бу-
квите 0065 м. Този стълбъ е билъ милияренъ. Рим-
ляните въобще сль измервали пътищата, и на растоя-
ние на едЕ[а римска миля, (тШе развиит = 1,482 м.)
сль побивали по единъ милияренъ стълбъ.
Отъ надписътъ се вижда, че стълбътъ е билъ въз-
дигнатъ отъ у^пай-ясний градь Адрианопом^ въ честь
на римский ившераторъ М. А. С. Александръ и майка
му Юлия Маммая (майка на таборътъ) въ времето ко-
гато е билъ въ Тракия царский наместникъ (1е^а1;и9
Ап^вй рго ргаеюге) Рутилъ Криспинъ (ЕиШшв Сга-
*). Тозн вадтасъ, както и другигЬ, които откриме въ околностьта на рим-
ский п&ть отъ Одринъ за Пловдивъ, ще бдд;&тъ обнародвани въ год^ний сборника
ва Монхсена въ Бердивъ (Согрня 1П81риопат;.

32 Паметници 'нзъ Българско.
ртив). Икето : Александра и Ма^ишя е истрито ; и^
съмнение, че това истривание е станало подиръ у От
нвето на двамата. Пр^ЬдмЪтний надписъ произлиза о»
дователно отъ вр-Ьмето между 222 — 235 г. подиръ Р. X ,
Сл^дъ като минемъ ЛвФка дереси подиръ ме1*1
влизаме въ г. МустаФа Паша. Списателъ Иречекъ пр 1
полага, че римский пл^ть тука е прЪмин;&.валъ. Мариц^^
десний 11 бр-Ьгъ ^). Това предположение, споредъ наши
изсл^дования е съвсЪмъ погрешно. Римский п.<^т1^
влизалъ чакъ въ самий градъ МустаФа Паша и въ 17.1
вната улица на тоя- градъ се е отбивалъ отъ сегаш««
п^к^ть на сЬверозааадъ къмъ Хиссаръ, който се пада 1
с^верозападний край на градътъ, на десний бр'Ьгъ I
Аладаатската р^ка. Хиссарътъ се въздига 130 м. ь
соко надъ Марица (181 м надъ морето). — Тук1
КАТО заключаваме споредъ растоянията, които с^ заб:1
л'Ьжени въ старигЬ паметници, се е намирала станциятг^
Бурдипта.
Споредъ итинерарии на Антония Аугуста, станция т
е била отдалечена отъ Одринъ 24 римски мили (33 км.^
което растояние почти напълно съответствува съ онов
отъ посл^дний градъ до МустаФа Паша. Малко н^щ
на сЬ^еръ минлва турско-българската граница. Стан
цията Бурдипта като че е съвсЬмъ пропаднала; въ м1]
стностьта й се намиратъ нивя, по които се забЪл-Ь
жватъ парчета тухли и др. Подъ възвишението, врьзт
което е расположенъ Хиссарътъ, е бкло заселище. При
казва се за никаква си подземна дупка, прЪзъ която С(
6 влизало ужь въ една подземна черква. Тука еж, на
мЪрили ужь разни склпоцЬнни н^ща, между другото I
единъ левъ, който се съхранява лъ отъ нЪкой си Стан че
въ София. Входътъ на дупката се е намиралъ близс
до чешмата, при полит'к на Хисс^рското възвишение
Дупката се нарича „Коджа карабунаръ** ; пр-Ьзъ нея про
тича водата, отъ това се види, че е билъ водопроводъ.
Отъ подземната черква ужь би 1Ъ изваденъ единъ над-
*) Разяснението на надписътъ направи Д-ръ Домашевски, профессоръ на Хей-
дедбургский университетъ.
2) Б1е Неег81;га88е уоп Ве1§га(1 пасЬ Соп81ап1шорс1. Рга§. 1877. р. 47.

Рихский п&ть огь Одринъ за Пловдквъ. 53
писанъ камькъ, който се тьркалялъ дълго врЪме до
Хиссарътъ и билъ отаослЪ прЪнесенъ въ пограничното
село Бунарчево, 18 км. на с^веръ отъ М. Паша. Спо-
редъ както се научихме камькътъ билъ туренъ въ сел-
ската черква за прЪсто лъ. Въ с. Аладаа, което се пада
на сЬверъ отъ М. Паша, по едноимената нему рЪка,
казватъ, че има единъ побитъ кав1ькъ (декилиташъ) съ
надоисъ; въ околиостьта на туй село имало още оста-
тки отъ единъ старъ калдарамъ. Тия остатки, види се, да
принадлЪжатъ на пд^тьтъ, който се е отбивалъ отъ глав-
ний ПАТъ прЪзъ развалините до с. ЛеФка за стащията
Кастра зубрси
Развалините до с. ЛеФка, казватъ, че произлизатъ
отъ единъ голЪмъ градъ; на много мЪста тумтЬла зе-
мята, като че отдолу има праздни мЪста. ПосрЪдъ
развалините се издига едно възвишение, съ остатки отъ
едно градище. Сяоредъ казванието на ТурцитЬ въ М.
Паша, развалинитЪ до с. ЛеФка принадлЪжатъ на старий
градъ Искидеръ. НЪна съмнение, че у Турците подъ
туй название е запазенъ собственно споменъ на близ-
ското село Искидеръ, което е било още въ времето на
султанъ Махмудъ II., средоточие на една околия. Види
се, обаче^ че въ названието Искидеръ се крие името
на средневековний градъ Скутарионъ, който се е на-
миралъ по тия страни. * Нема съмнение, че развали-
ните до с. ЛеФка сл^ развалини отъ този средневековний
градъ, дето е била епархия, подчинена на пловдивската
митрополия.
Градъ МустаФа Паша е билъ основанъ подиръ съ-
гражданието на мостътъ презъ Марица отъ МустаФа
Паша. Отъ двете страни на този мостъ, презъ който
штлл%в2^ пллътъ отъ Одринъ за Пловдивъ, се е пость-
пенно заселвалъ сегашний градъ. Въ старите турски
паметници това место се споменува само подъ название
„Джисръ МустаФа (МустаФовъ мостъ).
Въ средните векове въ близката околность се е
намиралъ градъ Чрноменс^ сега село Черменъ.
Друго забележително место въ околиостьта, е билъ
средневековний градъ Неут^зиконд до с^ Мезекъ ; отъ
ПажетвжцЕ жвъ Българско* ^

^^ Паметници изъ Българей.
него с;& се съхранили развадинигЬ на едно ягко гра-
дшце, както ще имаме случай да кажемъ на друго мЪсто.
Отъ станци^а Вурдшгга до границата на провин-
цията Хемимонтъ и Тракия оставатъ още 11 римски
мили. Пя&тьтъ вьрви все но лЪвий брЪгъ на Марица,
миня^ва прЪзъ турско-българската граница, прЪсича рЪ-
ката, която се образува отъ сливанието на Бунаклийската
рЪчица и Охланлийската тъкмо тамъ дЪто става слива-
нието и се въскачва по възвишението, което се издига
по десний брЪгъ на Бунаклийската рЪчица. Въ нача-
лото на това възвишение, нарЬчено Чамбурунъ, се на-
миратъ двЪ искуственни могилки подъ които се е ра-
спростирала пограничната станция : Вамисъ (Шхяттв) .
ОстаткитЪ отъ нея еж ничтожни и види се, че освЪнъ
дЪто е била погранична станция на двЪтЪ провинции
на сл^щата държава друго значение не е имала. Из-
гледътъ отъ това мЬсто е доста малъкъ; отъ кл^дЪ
истокъ се гледа по до сега миш&тий пл^ть къмъ Одринъ,
а на югъ се подава отъ родопскит-Ь отлози врьхъ
Буртъ Кале (702 м.).
Отъ Одринъ чакъ до тука неличатъ почти никакви
слЪди отъ римский пл^ть; при всичко това обаче окол-
ното население добрЪ познава направлението на този
пл&ть. Въ 1553 г. пл&тешественикъ Дорншвамъ е ви-
дЪлъ още слЪди отъ него (калдарамъ). Причината по
която е изчезналъ този старъ пле^ть, можемъ лесно да
си разяснимъ; като е мднлг^валъ по склонътъ и покрай
политЪ на възвишенията, той е могълъ лесно да се раз-
руши или да се покрие съ земя отъ д'Ьйствието на во-
дата. Осв'Ьнъ това, околното население, по н^мание
камъни другадЪ, е вадило отъ него за постройка на
кл&щя. Самъ-тамъ до самий пл^тъ се заб'ЬлЪз.ватъ ис-
куственни могилки^ които се распростиратъ по възви-
шенията, следователно на сЪверъ отъ плтьтъ; отъ
тЪхъ най-забЪлЪжителни с^& ония, които въ групи отъ
3 и повече се простиратъ тамъ, дЬто се е отклонявалъ
отъ главний пл&тъ единъ клонъ за ЛбФка.
Съ малката станция Ранисъ напущаме Хемимонтъ
й вст;!^пваме въ провинцията Тракия; с^^^щеврЪменно
ч

Ржжсю^ п&ть ОП Одринъ ва {ковдпгь. 35
напущаме Марица, като се въскачваме по Чамбурунъ,
на западъ оть с. Бунакли и на югозападъ отъ с. Са-
ранли. Пд^тьтъ си и8М'Ьнява сЬверното направление въ
северозападно чакъ къмъ Крива рЪка, която като при-
токъ на р. Махядере. извира малко нЪщо на сЪверъ
отъ горнитЪ мЪста. По лЪвий брЪгъ на тази рЪка се
намиратъ остатки отъ старата станция; това мЪсто се
нарича „сара ханъ" (желтъ ханъ), отъ което е и про-
излязло названието на селото. ОстаткитЯ отъ станцията
едвамъ се познаватъ въ видъ на расхвьрлени камъни и
късчета тухли и керемиди. Споредъ казванието на се-
ленитЪ тука е^^^ били ископавани стари основи, работени
съ хоросанъ. Споредъ растоянията, показани въ ста*
ритЪ паметници, въ тия страни се е намирала стан-
цията Еастозобра (Шп. Шег.) или както се е наричала
другояче Субаупара (Шп. Ап*. Аи^.) или Кастрисъ Ру-
брисъ (ТаЪ. Рей*.).
Споредъ ,,ТаЪи1а Реийп^епапа" тя е била на раз-
далечъ отъ слЪдующата станция Арзусъ^ която откри*
хме до р. Сазлия 0? 19 римски мили (53 км.), а отъ
Одринъ 36 мили (53 км.); тия растояния напълно от-
говарятъ на тия отъ р. Сазлия до Сахаранъ.
Отсамъ Сараханъ римский пл&ть прЪсича единъ не*
работенъ, нъ старъ турский плть, нарЬченъ „Сара-йолъ"
(желтъ пл&ть), който е мин^валъ к;&дЪ Стара Загора и
споредъ който собственно, види се, да е добило с. Са-
ранли своето название.
НЪщо около два километра на далечъ, по рЪката,
слЪдъ като минемъ покрай единъ кладенецъ съ млЪчна
лЪковита вода, надъ изворитЪ на рЪчицитЬ, които се
втичатъ въ околностьта на Сараханъ, се намиратъ раз-
валини отъ единъ голЪмъ градъ, извЪстенъ у околното
население подъ название у^Еючюкб Стамбулз^ (Малкий
Цариградъ). На едно голямо пространство, на югъ
отъ вьрховетЪ Мандра Баиръ и Бушкайларъ, съ който
се свършва изгледътъ къмъ сЪверъ, сл^ распрьснати
грамади камъни отъ развалений градъ. Бъ мЪстностьта
- - - •"
^) Штл бШЬвви върху археологическите и историческшНЬ йсл^двания &ъ
Тракия, Шкорпийъ, с*р. 17—19,
3*

3^ Памеганци изъ Българско.
нарЪчена Джиурли, има едно кладенче съ бистра вода,
а до него развалини отъ една малка черквица, която,
като заключаваме по планътъ на основитЪ й, е бнла
съградена въ простъ византийский стилъ; на сЪвероис-
токъ отъ тука се намиратъ няколко камьнни могилки и
на около отдавнашни гробища. НЪма съмнЪние, че този
градъ е билъ съграденъ слЪдъ пропаданието на рим
ската Субзупара, сл'Ьдователно въ срЪднитЪ вЪкове.
Биди се, че той е съсипанъ слЪдъ завоеванието на тия
страни отъ ТурцитЬ. У околното население, има съ-
хранени нЪкои прЪдания, споредъ които одринскитЪ
султани сл, дохождали въ този градъ, д'Ьто имало го-
леми султански ахари и др. Тия пр'Ьдания показ-
ватъ, че градътъ е сл^ществувалъ още въ началото на
турското завоевание, когато Одринъ е билъ столица на
турскитЪ султани (отъ 1360 до 1453 г.).
Споредъ мнението ни, развалинитЪ на Кючюкъ
Стамбулъ съотвЪтствуватъ на срЪдневЪковний градъ
Агатопике. При походътъ на византийский императоръ
Алексий въ тия страни, се споменува, че войската при-
стигнала отъ Одринъ най-напр'Ьдъ въ грлдъ Скутарионъ
(развалинитЪ до с. ЛсФка), а отъ тука на вторий день
въ Агатонике, дЪто е имало, както въ Скутарионъ,
владика, подчиненъ на Пловдивската митрополия 0-
Задъ врьхътъ Купшайларъ, на сЬвероистокъ се на-
мира едно малко селце Хаджикьой; споредъ едно пре-
дание тука е станало никога голЪмо сражение ; въ това
сражение селенитЪ издали единъ отъ главнокомандую-
щитЪ, който по тоя начинъ билъ поб-Ьденъ и погиналъ.
Като умиралъ, той проклЬлъ селото да не стане ни-
кога по-гол'Ьмо отколкото е било тогава.
До друго бизско село Хаджикьой, което не е с;ьщо
съ горното, се втича Крива рЪка въ Махядере, а тая
пакъ въ Марица, наср'Ьщу с. Хебибчево. Въ л&гълътъ,
дЪто Махядере се влива въ Марица, на лЪвий бр^гь
на двЪтЪ тия рЪки, се издига стръмно единъ врьхъ, съ
развалини отъ Хаджикьойский !^ссаръ. Споредъ едно
*) Лгебвк, АгсЬаою^всЬе Рга^ей^в аиб Вт115апе114 АгсЬао1о§18с11-ер1§гаййо11е
ШИЪейипеьп» Шей, X, р. 145.

Ш'
Рщгский п&ть отъ Одринъ за Пловдивъ. 37
свЪдЪние, тукъ се намиратъ ранвалини отъ една етара
черква и окопи. Отдал ечъ се бЪлЪе на врьхътъ му
една малка черквица. Биди се, че Хиссарътъ, заедно
съ градището, което се е намирало на отсрещната страна
на Марица, между селата Каратепе и БЪлнца (Срдкьой)^
е едужилъ за пазение отъ наст;&пвание на западъ по
долината на Марица.
Отъ Субзупара пл^^тътъ е мин^валъ къмъ сЬверо-
истокъ прЪзъ една малко любопитна страна съ остатки
отъ едноврЪмешни стари гори; тази страна е разрита
отъ многобройни рЪчици. Минлсваме пр'Ьзъ Махядере
и на югозападъ отъ с. Салахларъ, а на сЪверозападъ
отъ с. Теке, се отправяме къмъ еЪверний склонъ на
Бьрхътъ, нарЬченъ Теке, дЪто пл.тьтъ между Одринъ
и Пловдивъ достига най-голЪмата си височина 320 м.
надъ морската повьрхность. Тука почева да се отваря
изгледътъ къмъ западъ. Бьрхътъ Теке е билъ споредъ
изгледътъ отъ него къмъ западъ и къмъ Одринъ, ли-
ченъ страженъ пунктъ и види се, като че тука е била
основана стражна позиция още отъ памтивЪка, както
д'Ьйствително показватъ оснрвит^ на старитЪ здания,
които ель били тука ископав ^ни. Бъ срЬднитЪ векове е
било основано нЪкакво си укр-Ьпление, а въ турскитЬ врЪ-
мена тука е билъ погребенъ н'Ькакъвъ турски светецъ.
До гробътъ на тоя светецъ сл нахвърлени камъни въ
видъ на доста високи могилки. Бърхътъ и селото еж,
добили названието си отъ този гробъ, който се е на-
миралъ въ една кя^щичка, която, види се, да е била
мънастирско турско здание — Теке. Други такива по-
добни остатки се намиратъ въ с. Теке.
ПяЕ^тьтъ е минл^валъ на сЪверъ, като е прЪмин^^валъ
Селската Коюнлийска р-Ька и се е простиралъ при малка
источна извивка, на сЪверъ отъ с. Бунакли прЪзъ Са-
ларский топракъ, на югъ до с. Садкъой. Бъ околно-
стъта на Саларский топракъ трЪбва да търсимъ стан-
цията Пале (Ра1ае), макаръ че несполучихме да откриемъ
почти никакви слЬди отъ нея.
Между селата Садъкли, Коюнли и Сейменъ се на-
мира едно укрЪпление, нарЬчено Девебарганъ. По ста-

33 Памехшщи ивъ Бъдгарсво,
ритЪ гробища на сЪверъ отъ е. Садкьой се намиратъ
антични камъни, които неможихме да изелЪдваме отъ
к^дЪ с^ били донесени. НЪма съмнение, че тЬ с&
остатъци отъ станцията Паде. На югозападъ отъ с.
Коюнли селенитЬ копаятъ камъни отъ стари зидове, а
на западъ отъ селото, дЪто се сливатъ ГолЪма н Малка
Селска рЪка, се откртатъ основи отъ едно черковище
и слЪди отъ едно старо заселище.
Искуственни могили се срЪщатъ савгь тамъ и то
особенно по тия мЪста, дЪто п^тътъ се въскачва пона
високо лично мЪсто; това обстоятелство показва, че тк
сль били като стражни мЪста.
П^тътъ слиза по-нататъкъ къмъ Др1»новската рЪка,
която дохожда отъ ГлаванскитЪ връхове, дЪто извира
подъ название Олуклийско дере, прЪминл^ва въ с. Смавли,
въскачва се на десний брЪгъ на реката до могилата, на-
р'Ьчена ГолЬма чука и пр'Ьсича плтътъ, който почна да
се построява въ турско врЪме отъ желЪзничната стан-
ция Карабунаръ, на югоистокъ къмъ Коюнли.
Римский пя^тъ мин;&ва на западъ, като слиза до р.
Сазлия, пр'Ьзъ която отива по единъ мостъ^ до едва
мЬстностъ, нар-Ьчена Дерменъ Ходжа. Тука се забЪ-
лЪзватъ още остатки отъ стнрий мостъ. Близу до
него се е влизало въ сЪвероисточний рогъ на станцията
Арзусъ ; за нея нЪма да говоримъ тука, като считаме за
достаточни нашитЪ прЪдишни сведения 0- Околното на-
селение приказва, че тука е слк^ществувалъ н'Ькога градъ
Босна; въ това название, види се, да се е спазилъ спо-
мвнъ за срЪдневЪковний градецъ Блисносъ (ВЦвпоз,
В1181то8, ВКвте), който се е намиралъ по тия страни.
Пл^ть1Ъ отъ Арзусъ за Пловдивъ описахме дру-
гадЪ ; нъ за по-точното допълнение на сведенията
дадени тамъ е нужно да обиколимъ още ведня^жь
станциитЬ му.
На югъ отъ Арзусъ, на десний брЬгъ на Марица,
срЬщу устието на Сазлия, се намира едно градища,
което, види се да е било или възобновено или основано
въ врЪмето на византийский императоръ Юстинианъ;
^} Арх. изсл^двашш въ Тракия, схр. 17—19.

ь Одриет ва ПжоВдивт..
39
ще ииаие още случяИ да се повьрнемъ къмъ описанието
на това градище. Ср^щу това градище, на л^ввй бр^гъ
на Марица, въ агълътъ й съ Саздия. се намиратъ тъй
слщо развалини отъ едно старо градище '').
Патьтъ отъ Арзусъ иа западъ се въскачва по едно
възвишение, наречено Тюлбе Баири, което се сняшава
на сЬверъ до Шириетската рЬка. По тия възвише-
ния, малко вЪщо на сЪверъ отъ пж.тьтъ се намира единъ
гробъ на н^кой си турски светвцъ. До гробътъ се на-
ииратъ остатки отъ нЬкаква си малка сграда, която,
види се, да е била теке на „Алия" отъ което е произ-
лязло названието Илия. както околното население на-
рича това теке. Отъ това теке близското село Теке-
Мусачево пъкъ е добило названието си,
Старий пАть се прЬсича отъ окрл^жний плть Стара-
Загора — Сейменъ, близу до селото Аладагъ (на сЬверъ),
посл^ минл.ва по-нататъкъ между селата Баба-махалеси
и Шнрменъ, като прЬсича рЪчица Кайнарджа ; отъ тамъ
по самий сЯверенъ край нл с. Курбетли мину&ва прЪзъ
самото село Чикидаръ до Делибенлерска рЪка, на дес-
ниЙ бр^Ьгь на която е била расположена римската стан-
ция /Й(.^7/С5. Още на иж,тьтъ намерихме многобройни дя-
лани камьни, които, види се, да сл били разнесени отъ
блвзекит^! станции. Едни отъ тЬхъ като нанр. мря-
морни архитрави и пр. се намиратъ въ с. Акбунаръ но
чешмитЬ; въ една кл^ща въ сл.щото село намерихме
камьвненъ етълбъ съ старогрьцкий вадписъ; той е до-
ста разваленъ и буквитЬ му по средата са повечето
иетрити. Въ надписътъ се споменува за рнмский им-
раторъ .1/. ВКпш Фимтп Лрапъ (244 — 249 нодиръ
Р. Хр.) и за градъ Транпополись. Отъ надписътъ може
да се .заключи, че околностьта на с. Акбунаръ (т. е,
станцията Пизусъ) се е падала нъ областьта на г. Трая-
иополъ, вьрху положението на който неможе още да
се каже нищо положително.
Въ турскитЯ гробища до с. Курбетли, споредъ както
казватъ, е имало много дялани камьни, които отпослЯ
') Арх. насл^дов!
ь Т1««
, отр. 19-21.

^0 Паметници изъ Българско,
сл били разнесени и употрЪбени за съграждание на
околни черкви, мостове, чешми и др. До една чешма въ
селото се намира единъ писанъ камькъ. Такива камъни
е& се съхранили най-много въ старитЬ гробища, въ
мЪстностьта на старий Пизусъ,
По голямата часть на тази станция е била распо-
ложена. въ к&тътъ на едно възвишение, което се из-
дига тамъ, дЪто единъ потокъ, идущий отъ с. Чата-
люгъ се влива съ Делибенлерската рЪчица, на десний
брЪгъ на двЪтЬ. Тази мЪстность се нарича у^юртища^
(т. е. запусгЬло заселище); на едно широко простран-
ство тука се искоЪаватъ основитЪ на стари сгради. За
забЪлЪзвание е една могилка, нар'Ьчена Хатчииръ. На
лЪвий брЪгъ на потокътъ, на възвишението, нарЪчено
Геренъ, се намиратъ стари гробища и слЪди отъ н^Ь-
какви сгради.
Станцията Пизусъ не е била следователно укре-
пена; по-надолу ще имаме случай да видимъ, че тя не
е била военна, нъ търговска станция.
Въ помен;&тите гробища е билъ намЪренъ единъ мно-
го забЪлЪжителенъ старогрьцкий надписъ, нъ за жа-
лость прЪчупенъ, така щото се е съхранила само една
часть отъ надписътъ. Съ юзи надписъ се доказва да-
лечь отъ всЪко съмнение: 1) че тамъ се е намирала
станция (тап81о) Пизусъ, вьрху която Иречекъ не е
можалъ да каже още нищо положително 2) че тя е
била заправена въ 202 г. и отъ кого 3) че правител-
ственното наименувание на това мЪсто било Пизусъ
(грйцки Пизосъ), а не Опизусъ. 4) съ това откритие се
потвьрдява мнението ни, исказано въ нашето списание ^,
че римский пл^ть е минл^валъ съвсЪмъ не прЪзъ ония
мЪста, дЬто е прЬдполагалъ Иречекъ, ^) Мовшсенъ въ У-й
дЪлъ на своята римска история и др. ' Споредъ разяс-
нението на Вл. Шкорпилъ, пр'Ьподаватель въ Керчъ,
надписътъ се чете така : „ Въ вртьмето на тюбгьдата и
вгьчиото траяние на вгьлитштгь и бооюествеппитгь импера-
тори Л. Септимий Северъ Пертинаксъ^ М. Аврелий Ай-
^) Нее1*8*га88е р. 46.
^ Археологически изсд-Ьдования въ Тракия, стр. 16 — 22.

РиасквЗ пхп отъ, Одрнвъ ш Шовднвъ, 41
тоничл. Август, на императора Л. Септимий Гета па
Юлия Домна, майка иа таборътъ, на всичкий имп домл,
ла сеетий сенати, рилский народа и светата войска е било
основано по милостъ на владптелитп — тързкиул^ Пизусв,
тсогато сд били консули могжщественитп императори Л.
Септимий Северъ Пертинаксв и М. Аврелий Антонииъ,
Август, и еж се прпселили тука подданиици и коло-
исти
СдЪдватъ нвогобройни ииена на лица отъ тракий-
ско происхожденив като Мутракадеосъ в др. Това име
се ср^ща и въ другитф надписи ^. Осв^нъ това спо-
ненуватъ се двЪ тракийски села. Отъ другата страна
на вадаисътъ сл; заб^^^жени римски, грьцки а еиЪсеви
икева^ като Архелаусъ, Антониусъ, Валевсъ и др.
Л. Септимий С^веръ Пертинакеъ Августъ е ста-
налъ римсквЙ амператоръ въ 193 г. подиръ Р. X. Не-
говата втора съпруга е била Юлия Домна, която е била
родомъ отъ Емеса въ Сирия. Императорътъ Септимий
Севрръ е виалъ двама синове: М. Аврелвй Автонинъ
я подиръ туй Гета. По стариЙ е билъ наричанъ
на подсмнвъ Каракалла, защото е носилъ постоянно
никаква си „бярбарска" дрЪха. Спиеатель Дио Кассий
постоянно го нарича Антовиносъ. Дио е живЪялъ нЪщо
около 155 — 230 г. и е билъ следователно съврЬмеа-
никь ва Каракалла. ПрЪкорътъ Каракалла (Ою Сава.
78, 4, 3) се срЪща у старитЪ описатели толкова по-
малко колкото тЪ стоятъ по-близу до врЬмето на този
прочутъ императоръ. Септимий Северъ е наричалъ
сина си — Августъ още въ врЬмето на животътъ си
въ 198 г. Септимий е умрЬлъ въ 211 г.
Следователно прЪдмЪтвий надписъ и споредъ това
и Пизусъ е билъ освовавъ въ 202 г. подиръ Р. X.
Това е явно отъ думи-Л на надписътъ: „ва вргьмето, ко-
гато с& били консули Сеп. Сее. Пертинакеъ и М. Авр.
■^Апт<тинъ"- . Макаръ че въ Рвмъ е бала монархия, въ
за лице (рго 1огта) се е съхранилъ обичайтъ да се из-
баратъ всЪка годана двама ковсули, както е ставало
') Сравни; АгсЬ. ер!ртайс1|е М^икеИоп^еи. ^^ге^;ек. X. р. 96.
'*) ХоапрИоов е( шоцащеп^в %аг^ 4е Ь ТЬгасе раг Л. Оошоп!. р., Н-ц 9 к 11

^2 Паметници нзъ Българско.
това въ времето на републиката. Двамата тия импера-
тори с^ били консули въ 202 г. (виждь: Аг^теп1;а
Ьеопс1аУ11 въ липиското издание на Вхо Са881а (ТеиЪпег),
уо1. р. ХЬУ). Подиръ емьртьта на баща си въ 211 г.
на римский престо лъ е сЪдналъ Каракалла, който след-
ната година е убилъ братъ си Гета (въ 212 г.). Въ
прЬдмЬтний надписъ сл истрити, въ третий редъ ду-
митЪ: у^и П, Септимий Гета Еайсаръ^^ ; това го разясня-
вамъ така: у Дио Кассия намЬрихъ това мЬсто (77, 12.
5) : у^и когато игькой паписаль или само изртькъль името Гета^
па часьтъ погипвалъ. Зарадъ това поети не сл, употр-Ь-
бявали това име нито въ комедии. Иманието на вси-
чки ония, въ посл-Ьдното завещание на които се е спо-
менувало за името Гета, е било конФисцирано въ полза
на правителството**. Не е слЪдователно за очудвание,
че въ Пизусъ, като се бояли отъ гн'Ьвътъ на Кара-
калла, с^ истрили името, което могло да доведе на им-
ператорътъ на память най-гнусното му дЬло. Една го-
дина слЬдъ убиванието на братъ си императорътъ се е
отправилъ въ источнитЪ провинции и е минл^валъ, ви-
де се, по римский пл^ть прЬзъ Тракия. Въ нЪкои над-
писи името на Гета не е истрито *). Любопитенъ над-
писъ, на който името на Гета е било пакъ истрито, е
билъ намЪренъ въ с. Никюнъ (до В. Търново), дЬто
има развалини отъ римский градъ Никополъ (ас! 18*гит) ^).
Надписътъ е билъ поставенъ отъ ^пай-светий сепатъ
и благородний народъ^ въ 203 г. подиръ Р. X., въ честь
на Юлия Домна и синъ и Гета. Името Гета е истрито.
Названието на Юлия Домна ^^майка па таборьтъ^^
се разяснява така: въ врЪмето на императоритЬ се по-
явилъ обичай за да се дава на императриците название :
„та1;ег са81;гогит". Най-напрЬдъ е била нарЬчена тъй
Фаустина по младата, съпругата на М. Аврелий Анто-
нинъ, зарадъ това, че тя е придружавала мъжътъ си,
когато той воювалъ противъ КвадитЬ. (М. Авр. Ан-
тонинъ трЪбва да се распознава отъ Каракалла ; пьрвий
се нарича още философъ и е жив^ялъ пр'Ьди Коммода
*) Витоп! Ко. 110, е* р. 55.
2) КашЦ Вопаи — ВцЦеапеп, П Айй, 1882. р. 187—188. I Вй.

Рикский пдть огь Одрявъ 8а Пловдив^. ^0
И Оец. Оевера). Това название обикновенно ел», давали
на такива императрици, които сл. насьрд^хавали м^с^жетЪ
си къмъ геройски дЪла или сл& ги испровождали на
война. Юлид Домна е участвувала въ походътъ на
м^&жьтъ ой противъ ПартитЪ въ 199 г. Бъ честь на
тази императрица с^ били сЪчени нари, отъ които сл;
намиранц тукъ-тамЪ сега изъ България.
Думата ^емпорио71ъ"' въ надписътъ Пизусъ има зна-
чение търоюище. Доста заселища еж се наричали емпо-
рионъ. Такива подобни тържища отъ ново врЪме еж
се уредили въ блвзкостьта на Пизусъ, до желязната
станция Карабуцаръ, Радне махала и др ; прЪзъ тЪхъ се
изнася жито щ други произведения отъ плодородното
Старо-Загорско цол^.
Пизусъ е бц^о, види се, едно смЪсено заселище,
нЪщо м'Ьжду една колония и тракийско заселище.
ЖителитЪ на Пизусъ еж биЛи, види се, Тракийци и
римски колонисти — Римляне.
Исказваме още едно мв%ние. Римляните еж за-
правяли колониитЪ си често вьрху развалинитЪ на бивши
градове, така напр. Цезяръ е основалъ Коринтъ (Сопп-
Лив) на мЬстото на отарий Коринтъ, а Августъ —
Патраса^ сле^що вьрху развалинитЪ на единъ градъ.
При такива случаи старото название е било цъ-
обще съхранено. И тука следователно може да се
предположи, че Пизусъ е билъ основанъ на това мЪ-
сто, дЪто по-напрЬдъ е слществувалъ градъ, село или
въобще тракийско мЪсто съ с;&щето название. Пизусъ
не е нито грьцко нито латинско название ^^
Че Пизусъ се е намиралъ тамъ дЪто еж сега раз-
валините до с. Чакърларъ се доказва още отъ растоя-
нията, показани въ старитЪ паметници. Пизусъ е билъ
отдалечеЕГЬ споредъ у^Шпегагтш Атйопгпг Аидивй^ отъ
Арзусъ 18 римски мили (26*5 км.), което напълно съ-
ответствува на растоянието отъ с. Чакърларъ до Теке-
Мусачево,
Бъ околностьта нл Пизусъ, както ще споменемъ
на друго В1есто, се намиратъ многобройни стари заселища.
Отъ Пизусъ римский пжтъ е минл^валъ по тече-

44 Пахетнндн вгь Българско.
нието на едянъ^ потокъ д по лЪвцй му брЪгъ се е въ-
скачвалъ>по едно възш^шение до събореното село Ча-
талъ^югъ. На това възвишение, на югъ. огъ илтътъ,
се издигатъ големи могнлц, съ височина 222 м. надъ
морската аовьрхность ; отъ тЪх'ь се гледа^ на западъ и
истокъ, яо направлението на п^тьтъ, както д къмъ
РодопитЪ. Н^ма съмн'Ьние, че тия могили сл& били
стражни мЬста на Пизусъ, отъ които станцията се е
нуждаяла, понеже е била расположена на едно почти
съвсЬмъ затулено м^то безъ. всЪкакъвъ изгледъ на
около. РимскитЪ станции сл имали въобще затулено
М'Ьстоположенйе и зарадъ тора е имал > нужда отъ стра-
жни мЪста по околнитЪ лични върхове. Ще имаме въ-
зможность да покажемъ и на други подобни случаи.
ЕГлтьтъ мин^&ва по-нататъкъ между селото Кара-
Терзилери и съборейото село. Масапли; въ черквата на
първото се съхранява единъ староврЪмский надписъ,
а близо до второто се намиратъ турски гробища съ
Д'Ьлани мряморня камъни, най-забЪлЪжителенъ отъ които
е една часть отъ единъ огроменъ стълбъ съ елипти-
ченъ разр-Ьзъ (диаметри 0*89 м. и 1-15 м.). По-ната-
тъкъ пльтт^ть мин;&ва покрай ^^тритгь могили'^ по скло-
нътъ на възвишението ^Кайракъ'^^ съ могили на сЬверо-
западъ отъ с. Али^Паша, подиръ това прЪсича окрл;-
жний ПАТь Чирпанъ — Стара Загора, к^^то влиза въ
римската станция Еарасура. Тя е била расположена
по сЬвернитЪ поли на върхътъ, нар^ченъ у^тнастиръ
Се. Илия^^ който се издига на десний брЬгъ на Иши-
вренската рЪка, въ кл?^тътъ образуванъ отъ реката и
пле^тътъ Чирпанъ — Стара Загора ; отъ, лЪвата страна
къмъ прЪдмЪтний врьхъ, който се издига на височина
292 м. надъ морето, се присъединява по-нататъкъ на
югъ, на равно съ плстътъ — врьхъ Гьозеиъ (313 м.),
най-ближний до Марица отъ всички средногорски от-
лози, на югъ отъ линията Стара Загора — Абрашларе.
Станцията е била силно укрЪпена и е била разд'Ьлена
отъ Ишивренската рЬка на двЪ неравни части. По-го-
лЪмата частъ отъ тЬхъ е била расположена на лЪвий
брЬгъ; тамъ на най- високото мЬсто, въ сЬвероисточний

Рикскии п&ть отъ Одривъ за Пловдивъ.
45
рогъ се е издигало главното здание (ргае1:ог1а), д4то
подъ него на югоистокъ на едно о1гкрито мЪсто са се
събирали три плтя отъ три разни посоки. Отъ кл^дЪ
западъ по тия плетища сл^ дохождали пл».тници отъ г.
Филипополъ и отъ сЬверозападъ — отъ г. Диоклециа-
нополъ (Хиссарскит-Ь бани), а отъ кл^д^ истокъ и отъ
кл^дЬ сЪвероистокъ сл; дохождали плктници, които сл,
минл^вали отъ г. Вереа (Стара Загора) и отъ Одринъ
за Пловдивъ. Всички пл^тници, види се, че сл^ вли-
зали въ станцията прЪзъ една и сл^ща порта.
По-малката частъ на станцията е била расположена
на десний бр'Ьгъ на рЪката и е била по-слабо укре-
пена ; види се, че тя е била опр'ЬдЪлена за занатчии и
за болници. Отъ Карасура сл^ се съхранили само осно-
витЪ съ видъ на еданъ продълговатъ четверол^гълникъ ;
отъ тЬхъ главното здание и единъ зидъ на сЪвероис-
токъ до портата слс се подавали до нейдЪ изъ неточ-
ната страна на укреплението.
Малко нЬщо на истокъ отъ рЪчицата, на едно п6-
низко мЪсто, се намира една гол'Ьма плоска могила, а
на сЪвероистокъ, дЪто пл^тьтъ се е расклонявалъ вило-
образно, се намиратъ слЬди отъ стари сгради. Това
обстоятелство показва, че станцията не се е състояла
само отъ правителственни здания за чиновници и вой-
ска, нъ че съдържала и други.
Въ околностьта на Карасура се намиратъ много-
бройни д^ани и писани .камъни, които безъ всЪко съ-
мнение, сл^ били съ врЪме разн.есени отъ разрл^тената
станция Тъй напр. въ близкото село Али-Паша се на-
мира една стълбена подпорка съ надписъ (въ дворътъ
на черквата Св. Илия), едно стълбче съ истритъ н$1Д-
писъ до воденицата на с. БрЬстене, близо до иллУгъ
за Чирпанъ ; освЪнъ това намиратъ се нЪколко подобни
камьни въ Чирпанъ и два съ надписъ въ с. Трикмеш^^й.
Растоянието отъ Карасура до Пловдивъ, споредъ
1йп. Ндег., е 39 римски мили (около 68 км.), което по-
чти напълно съответствува на дължината на римсвШЙ
пл^ть отъ Пловдивъ до местото нарЬчено Хиссаръ, д'Ьто
е била станцията Карасура*

43 Пакетншщ взъ Бъзгарсхо.
На близский врьхъ Се. Илия се намиратъ сл^ди
отъ никаква си сграда, която е била, види се, у^теке па
Алия^^ исхфивено отъ посл'Ь на Св. Илия.
По нататъшните станции къмъ Пловдивъ опреде-
лихме и описахме въ списанието: Нтькои бгьлтьоюки върх^/
археологичвскатгь и историческипь изсл1ьдвания въ Траки н.
Тия станции сл&: 1) Ранилумъ (или СШае), на р^-
чиц{^та Анадере, меяцу селата Кара-Орманъ и Челтик-
джи. Ш&тьтъ отъ Карасура къмъ тази станция се въ-
скачва най-напрЪдъ по второто лично възвишсЕше (ви-
сочина 246 м.) на пл^тьтъ отъ Одринъ за Пловдивъ, на
югъ отъ с. Трикмешли, и слЪдъ като прЪмине средно -
горский отлозъ, той се преваля въ Чирпанските лозя
и оттука въ Пловдивското поле въ Ранилувгь. Отъ тази
станция е излиза лъ единъ п^ть отъ Береа, а другия
къмъ Диоклецианополъ.
2) Парамволе, на югоистокъ и югъ отъ с. Геренъ.
3) Сирнота на л^вий брЬгъ на р. Отр-Ьма. Плтьтъ
оттука е отивалъ за Пловдивъ, като е прЪмин^&валъ до
самий градъ рЪка Марица и е влизалъ пр%зъ северозапад-
ната порта въ укрЪпений градъ Пловдивъ. ПрЪзъ
слццата порта сл!^ влизали и пЛ|.тници, които сл& дохо^
ждали въ Пловдивъ отъ Дунавътъ пр'Ьзъ Троянски ||
проходъ и Диоклецианополъ (ХиссарскигЬ бани).
ПрЪди да свьршимъ описанието на римский пл^ть
отъ Одринъ до Пловдивъ нека обяснимъ, че въ сл;-
щность ние си противорЪчимъ, като утвърждаваме, че
пл&тьтъ за Вереа . се е отклонявалъ, както ртъ Кара
сура тъй и отъ Ранилумъ. Споредъ ТаЬи1а Реийп^е^
папа пл^тьтъ се е отбива лъ за Береа отъ Ранилумъ,
както Д'Ьйствително показватъ сл-ЬдитЪ му близу до с.
Кара-Орманъ, дЪто се е отклонявалъ; послЬ ел-Ьдит^
му личдтъ до с. Мурсалково и по южнитЪ поли на вьр
хътъ, що се издига на югъ отъ е. КуртъБунаръ. Отъ
тука п^СкТЬТъ се е извивалъ къмъ сЬвероистокъ на право
за Стара Загора (Вереа). Този пллъ^ на дължина околс
18 км., се е простиралъ на у споредъ съ главний пл^тв
и далечь отъ него около 4 километра; сл^Ъдователно
оная часть на п<;&тьтъ, която се простира чакъ до извив

Рихсхий пАть отъ Одрйнъ за Шовдяв^.
49
с;
г-
ката (завойтъ) къмъ с^вероистокъ е била собственно
излишна. Тази излишность е била отстранена въ по-
насЬтнЪшнитЬ врЪмена, види се кл^дЪ 111-й вЪкъ, кога
с^ били заправени нови станции. Тогава, види се, да
е била заправена станцията Карасура, отдЪто с;^. се от-
бивали по-направо къмъ Вереа. По този начинъ 18
км. дълъгъ плб^ть е билъ зам'Ьстенъ съ нецЪли 4 км.
ОлЪди отъ този по^правъ пл^ть личатъ още доста
добрЪ по мЪстата^ които с^ покрити съ храсталаци^
Цмсетцк ягш Вфлгярвжн ^

56 Йежешпщ изъ &ългкрс<сЬ.
остатки отъ едноврЪмешнитЪ сЬнчести гори. ирЪдмЪ-^
тний п;&ть има широчина 9 м. и, както главний, е из-
дигнатъ VI м. надъ околний теренъ. Плтътъ се е от-
клонявалъ до самата станция Карасура въ сЪвероисто-
чно направление (подъ 55^ ) и е билъ по римский на*
чинъ, постланъ съ камъни съ прЬкопи (хендеци) отъ
двЪтЪ му страни.
{{"Ькои изследователи, като на пр. Иречекъ въ
своето съчинение за ^^военний п&ть отъ Цариградъ за
Белград^"' (Прага 1877), са полагали римский пл^тъ
отъ Одринъ за Пловдивъ на десний брЬгъ на Марица,
макаръ че най-старий паметникъ ^^ТаШа Реийпдеггапа^
го заб'ЬлЪжва на лЪвий брЪгъ. Тия изсл'Ьдователи сл^
забравили обаче, една отъ найважнитЪ стратегични
причини, които СА накарали РимлянитЬ да построятъ
пАтьтъ на лЬвий брЬгъ. Този ш&ть е билъ воененъ
и е служилъ най-много зарадъ туй, да се прЬкарватъ
по него часъ по-скоро войска къмъ балканскитЬ про-
ходи — и по-нататъкъ къмъ Дунавътъ. Като потвър-
ждение на това служАтъ многобройнитЬ отклонения
отъ главний ПАТЬ къмъ Балканътъ, каквито са: 1)
отклоненията отъ Одринъ и близската станция Осту-
дизосъ (до Хавса) за проходитЬ на источний Балканъ
и за пристанища на Черно море 2) отъ станцията Ра-
нилумъ къмъ двата най-важни проходи на СрЪдний Бал-
канъ: пр'Ьзъ Диоклецианополъ за Троянский проходъ
и прЬзъ Вереа за Шипченский проходъ (по-насЬтнЬ
САП^ото отлонение е излизало отъ Карасура) и 3) кло-
нътъ отъ Пловдивъ направо къмъ Троянский проходъ.
Щ'Ьло да бАде следователно съвсЬмъ нестратегично да
пр^Ьчи Марица на тия движения на римската войска.
Въ по-насетн'кп1НигЬ вр'Ьмена патьтъ по лЪвий брЪгъ
на Марица, види се, да е билъ съвсЬмъ напустнатъ,
защото Византийцит-Ь са прЬдпочели стратегично по-
сигурний пАть на десний бр'Ьгъ на Марица. По този
начинъ ПАТЬТЪ отъ КАдЬ сЬверъ е билъ естественно
пазенъ чр'Ьзъ Марица противъ нападения. Че въ Х1П й
вЪкъ ПАТЬТЪ, е минАвалъ вече по десний бр'Ьгъ, може

!Г...
1^скЕЙ пжть сугъ Одрсшъ ва Пловдивъ. 51
да се заключи отъ сражението на царь ИоанъАеень II
съ Византийците до с. Клокотниаа (сега с. Семизче).
Римский пл^ть отъ Одринъ за Пловдивъ е съхра-
ненъ само по неработенигЬ мЬста (цЪлини) и въ прЬ*
данието на населението минува подъ названието Троя^
новъ пл^ть или Япа-йолъ (правенъ пл!;,ть). Въ дървото
название се е спазилъ споменъ за славний римский им^
ператоръ. Въ днешнит^ времена мин/х;ватъ по него
само пастири съ своитЬ стада отъ зимнит'Ь си свърта-
лища около Цариградъ къмъ Балканътъ.
Като считаме за излишно да опровергаваме още
ведая^жъ ^ мнЪнията и доводигЬ на Иречекъ ^) за м'Ь-
стоположението на станциитЬ, прилагаме тукъ само една
сравнителна таблица като заключение на изслЪдованията
ни за този ШЕлъ.
п.
ОсвЬнъ военний пл^тъ отъ Одринъ сл. йзлиЗалй
още други ш&тшца, които сл^ служили като прави съ^
общителни линии съ балканскитЪ проходи ; при това слк
поддържали съобщението между Одринъ и сакарскитЬ
укрепления, които сл пазили градътъ й подсакарскитЬ
страни отъ неприятелскигЬ нападения отъ кад-Ь сЬверъ
Пръвъ такъвъ плть, който е отговарялъ на двЬтЬ
тия значения, е излизалъ както вече споменахме по
магорЪ, отъ Одринъ и се е простиралъ по главний
пл^тъ чакъ до Ахаркъойската р-Ька, отдето се е отло^
нявалъ къмъ градъ Скутарионъ (с. ЛеФка) ; оттука па1^ъ
до-нататъкъ малко н-Ьщо на истокъ отъ г. Агатонике
(до с. Саранли) е минлвалъ на сЬверъ близу до с^
Ени-Яя пр-Ьзъ с. Дрипчаво (Демрала), д-Ьто се е нами*
ралъ, споредъ едно предание „Делегфз хатт^ (ЖелЬзенъ
ханъ). Оттука плтътъ е минл^валъ въ околно стъта на
Гюдюлери, посл^ е пр4мин-Дквалъ низскитЬ погранични
възвишения на западната половина на собственната Са^
^) Шкорпидъ, изсл^дования въ Тракия стр. 16 — 17.
^) Лгесек, 1)1е Неегв^гаазе уоп Ве1^ас1 пасЬ Соп8^ап1^пор61.
1*

^^ НажетвицЕ иаъ Йълга^м^.
каръ Планина, близу до саний й западенъ край до
Глааанското градигце, М^тоположението на това гра-
дище непринадлежи къмъ ония, които въ срЪднитЪ
вЪкове сл; били избирани заради недостл^пностьта
имъ; то е въ сравнение еъ тЬхъ доста пристл!^пно.
Най-стръмно сравнително се спуща вьрхътъ, връзъ който
е расположено градището, на сЪверозападъ, при над-
морска височина 537 м. По склоноветЪ на вьрхътъ^
които сл^ покрити съ рЪдки храсталаци три рЪки съ-
биратъ изворнитЪ си води. Отъ сЪверний склонъ на
сл^щий врьхъ иде Страпча рЪчица, която тече послЪ
на сЪверозападъ къмъ с. Карапилитъ, та се влива въ
Дуандере. Втората рЪка, Олуклийска, събира водитЪ
си по западний склонъ, тече на западъ къмъ с. Смавли,
дЪто сме я прЪминл^вали по главний п;&ть отъ Одринъ
за Пловдивъ. Най-сЬтнЪ третята рЪка, Гюрдукъ-дере,
извира на югоисточний склонъ.
Градището е съградено само отъ картенъ камькъ
и хоросанъ; то принадлЪжи както показватъ съхране-
ните му основи къмъ най-якитЪ укрепления, съ които
се срещнахме по тия страни. Основата му е почти
правиленъ петол^гълникъ, който захваща едно простран-
ство съ ширина 50 раскрача и дължина 160. Укре-
пителните му зидове сл^ двойни, по начинътъ, който е
билъ употребяванъ още въ римските времена и съ
който се срещаме доста често въ средните векове. В&тре-
шний зидъ е малко нещо по-слабъ отъ външний, който
достига дебелина до 2*2 м. Двата зидове сл^ свързани,
въ определени растояния, съ напречни зидове, така
щото връзъ двата тия зидове се е образувало едно пш-
роко пространство (до 8 м. пгарина), връзъ което об-
садени'^ СА стояли и сл^ се пазили отъ неприятелските
нападания. Само отъ къмъ югозападната страна нема
двоенъ зидъ ; въ замена на него се намиралъ тука единъ
другъ зидъ, който е отдал еченъ отъ в^трешний непц)
около 28 раскрача, въ видъ на една дл^га съ средата
си близо до югоисточний зидъ. За този дл^говидеЕгь
зидъ неможе да се произнесемъ точно да-ли е билъ
простъ или двоенъ, защото отгоре е засипанъ съ съ-
' -а

Ствфнй и
ъ оть Ожрннъ «а Балканътъ.
53
борени камьнй. Кънъ сЪвероисточната страна ш къмъ
источниЙ край на югоисточната страна на градището
се присъедваява г^пдградие, което е заобнкодено съ
зидове, почти успоредна съ ограднитгк; съ югоисточ-
ний си рогъ, то се допира до единъ скаленъ балванъ.
Въ градището е ииало кули, отъ които остатЕси се аа-
б^хкввать само на юяеиий рогъ и други почти по срЪ-
дата на югоисточний зидъ; кулитЪ сЛк били кр.&глестн
и СА стърчали отъ влтрЪшний зидъ на двойната укрЪ-
пвтеляа ограда (фиг. 4).
Ия.тьгъ за главанското укрепление минл;ва отъ
•0,«т,
///
^
й
в^
Фж
^
(вил-ътъ и ОСИ
оши* му).
югоистокъ, отъ д1>то и сега още иин>&ватъ плетища
прЬзъ пограничното било отъ с. Главанъ за с. Гюдю-
лери и Дрипчаво. НаЙ-напрЪдъ се е влизало въ пред-
градието, прЬзъ една порта, която се забелязва малко
нищо на западъ отъ источний рогъ на пр%дградителний
зидъ и оттука пр^зъ една втора порта, която е , _била
отстранена 25 раскрача на далечъ отъ средната кула,
се е влизало на истокъ въ еобственното градище. За
вАТрепхнитЬ сгради на градището неможемъ да се про-
изнесеиъ, защото сл, засипани съвсЬиъ; точенъ планъ
ще нояее да се снеие аодиръ раскопававвето и разчн-

54 Паметници И8Ъ Българско^
стванието на основит^. На сЪверозападний склонъ на
вьрхътъ, дЪто е градвщето, се намира едно кладенче,
което е било разчистено пр-Ьди малко врЪме; за него
се е приказвало, че било затулено съ жел'Ьзна врата,
отъ което произлиза названието му Демиръ Бунаръ
(жел-Ьзно кладенче). Н4ма съмнЪние, че то е снабдя-
вало съ вода обсадената войска въ градището.
Пр-Ьзъ единъ долъ, въ който се спуща сЪвероза-
падний склонъ на вьрхътъ, дЪто е градището, се пада
единъ сакарский отлозъ, по склонътъ на който се на-
мира Курчанската кория, дЬто е билъ намЪренъ гор-Ь-
помен;?;.тий надпи съ (стр. 24).
Отъ намЬренитЪ старовремски пари въ градишето,
вид'Ьхме само една м-Ьдна пара на Византийский импе-
раторъ Юстинианъ.
Главанското градище, споредъ сгодното си место-
положение, трЬбва да се счита като едио отъ най-ва-
жнитЪ укрЬпления на Сакаръ Планина. По происхо-
ждението си, то види се, да принадлЬжи къмъ едно
отъ най-старитЪ по тия страни, както показва неговото
положение и широкий изгледъ отъ него. Ако не прЪзъ
самото градище, то поне близу до него, е мин^валъ
горЬпоменлтий пл!;,ть къмъ Балканътъ. Съ това гра-
дище е могла лесно да пострада или да спечели си-
гурностьта на близкий военний плть.
За забЪлЪзвание е, че по вьрхътъ на сакарското
било отъ кЛьА^^ главанската околность е мин^валъ другъ
плть чакъ къмъ другий край на Сакаръ Планина, до с,
Дервишка-могила. Изгледътъ отъ градището е сл!;,щий
както отъ най-високото сакарско било съ разлика, че
на погледътъ къмъ истокъ прЬчи високото било. ПрЪзъ
низскитЪ отлози на. сЬверний склонъ на Сакаръ Пла-
нина се подаватъ изотзадъ Палеокастренский врьхъ (до
Каваклий) и Бойнишский Бакаджикъ ; отъ южний склонъ
пакъ прЪзъ Гюрдукъ-дере се гледа врьхъ Пазарюгъ съ
двЪ искуственни могили на вьрхътъ си. Задъ този
врьхъ остава затулена по-голЬмата часть на Махя-Тепе,
дЬто се намиратъ двата най-западни долмени,
Въ околностьта на с. Главанъ, което е располо-

Старий хг&ть ОП' Одринъ ва Балканътъ. 55
жено при политЪ на сЪверозападний сакарскнй отлозъ,
се намиратъ остатки отъ едно отдавнашно заселище,
което се пада на плтьтъ къмъ с. Оадкьой (Симеоново) ;
спор1вдъ едно съобщение тука ископаватъ тухли и др.
Види се, че тия остатки принадлЬжатъ на римската
станция Пале (Ра18в), за която по-нагорЬ споменахме,
че се е намирала въ околностьта на с. Садкьой.
Село Главанъ, види се, да е доста старо, както по-
казватъ околнитЬ голЪми гробища съ развалинитЪ на
една малка черква На плтьтъ отъ Главанъ за с. Ми-
нечево се намира едно старо заселище, нарЪчено Куза
(Куза-Аланъ), отъ което са се схъранили само стари
гробища нарЬчени ^касапстш гробища^.
Изъ околностьта на с. Главанъ прЬдмЬтний плть
отъ Одринъ за Балканътъ е пр-Ь ;1ин^8^ва лъ едно низко
възвишение, като е слизалъ въ долинката на познатата
ни Дуандере, задъ която той се е въскачвалъ връзъ
отлозитЬ на МънастирскитЬ врьхове къмъ с, Минечево.
Въ околностьта на това село се е намирало едно друго
градище, което споредъ едно съобщение се намира около
30 минути далечь отъ селото, на сЬверозападъ, на едно
доста високо 1зъзвишение. Споредъ друго едно съоб-
щение въ близкото село СоФуларе, между рЬкитЪ
Чиликли-дере и Пундукли-дере (Пундусъ дере), се намира
една мЬстность, наречена „черковище" (клисиликъ),
д-Ьто ископаватъ гол'Ьми тухли, д-Ьтински гривни и др.
Минечевското градище, въ което сл, били намирани
византийски корубести златни пари, както заключаваме по
положението му, е принадл-Ьжало на външната укрЪпителна
линия на Сакаръ Планина; прЪдмЪтний п^ть следова-
телно се е малко извивалъ тука отъ с. Главанъ къмъ
истокъ къмъ слудующето Дилдоюилерско Градище и е
прЪминл^валъ вьрхътъ Парпударъ, като е оставялъ на
западъ възвишението Махмуджикъ, а на истокъ вьрхътъ
Ярена (Ярана). Въ околностьта на с. СоФуларе въ до-
лината на Дуандере, е станало нЪкога голЬмо сраже-
ние; това заключаваме отъ една голЬма ^^плоска могила''^
(Яса-Тепе), въ която се ископавали голЬми човЬшки
кости, врьзъ които ел^ били заб-ЬлЪзвани засЪчени мЬ-

46
Шнетшщ! в»ь Сългарсш).
М
I
чюю «ж)До1ййщ
впи!
(тПШЖ
2 -1П.У «я^оь■фвскра^
'ноквя чм. чяхй1.
-яотц ио динмшга ^
<о
ю
00
СО
СО
04
09
СО
о
09
09
Ю
СО
е
Ю
09
е
СО
е
Ю
е
СО
о
ю
ю
09
о
СО
СО
о
ю
Р|54
т

ц


14
9>
^
Рц
«&вд«1С ^вя шфйр 9н>Ф' «Н
О
О 00
о
я & о
I*
2 Н
•0
@
еб
М Р«
1"
св .
.!С5
•^
I
|23
«Ьид«Н 9Н ифйд ^риноеV «н
о
«сидкогия ч<д
ШШЖ 1С19ЯИ(1 ч<д
О
«ск1я
ев
00
9
СО
СО
04
9
1{
СО ^ 'Ф
3
I
СО
с»
3
I-
г^
00
09 СО СО
СО
©а
•0
о

ь Одривъ за Пловдв№>,
ет ^ (о ш о «
й 12 I й :: 3 ^
I 'I 1 I I I I
I I I I 5 § ^ I
? ; 9 [^е ,9999
<о ' фЕЕ''» » -^ г-
ь_
!
|ОШ(1<1К
«I
ьцйО вие»» «Н
11
4
1
1
а!
|1
1
1!
1
1
1
1^
1?
1
1
1 "
й,*-
а.? -
е
1"
е
1
и
1
1ЙШ1
«и *я гцйд |ошоеи ин
г?-:;
§
д е
^
1
||^
1
^^
:|1=:
1
1
1
1р
^I
|е«
1
;.«
1
1
II
||
!
!■
^ю"
« щ-
со^ЕГ
8 Е
ЖЗ 1
1
8 8
8
38!!
аз
8 8
I
ЗЕ§ 1
18
а?8
33
Й
„
&
,1
^
1
1?.
^_
1Е =
я "
III
1||
1
||1
2м
ш
да
ш
«
«
-1
»
2
~
й
II
'й
1
т

43 Паметници изъ Българско.
На близский врьхъ Се. Илия се намиратъ сл^ди
отъ нЪка1№а си сграда, която е била, види се, у^теке па
Алия^^ искривено отъ посл*!^ на Св. Илия.
По нататъшните станции къмъ Пловдивъ опрЪд'Ь-
лихме и описахме въ списанието : Нтькои бтьлгьо/ски върху
археологичвскипъ и историческапь иаслпдвапия вз Тракия,
Тия станции сл: 1) Рапилумъ (или СШае), на р-Ь-
чиц^^та Анадере, между селата Кара-Орманъ и Челтик-
джй. Пл^тьтъ отъ Карасура къмъ тази станция се въ-
скачва най-напрЪдъ по второто лично възвишение (ви-
сочина 246 м.) на пл^тьтъ отъ Одринъ за Пловдивъ, на
югъ отъ с. Трикмешли, и слЪдъ като прЬмине срЬдно-
горский отлозъ, той се прЪваля въ Чирпанските лозя
и оттука въ Пловдивското поле въ Ранилумъ. Отъ тази
станция е излизалъ единъ пл^ть отъ Вереа, а другий
къмъ Диоклецианополъ.
2) Парамволе, на югоистокъ и югъ отъ с. Геренъ.
3) Сирнота на лЪвий брЪгъ на р. СтрЪма. Пл^^тьтъ
оттука е отивалъ за Пловдивъ, като е преминл^валъ до
самий градъ рЪка Марица и е влизалъ пр^зъ северозапад-
ната порта въ укрепений градъ Пловдивъ . ПрЪзъ
ся&щата порта сл& влизали и пл^тници, които о,& дохо-
ждали въ Пловдивъ отъ Дунавътъ прЪзъ Троянский
проходъ и Диоклецианополъ (Хиссарските бани).
ПрЪди да свьршимъ описанието на римский пл%ть
отъ Одринъ до Пловдивъ нека обяснимъ, че въ сл%-
щность ние си противоречимъ, като утвърждаваме^ че
п;&тьтъ за Вереа . се е отклонявалъ, както ртъ Кара-
сура тъй и отъ Ранилумъ. Споредъ ТаЪи1а Реийп^е-
папа плтьтъ се е отбивалъ за Береа отъ Ранилумъ,
както действително показватъ следите му близу до с.
Кара-Орманъ, дето се е отклонявалъ; после следитЬ
му личать до с. Мурсалково и по южните поли на вьр-
хътъ, що се издига на югъ отъ с. Куртъ-Бунаръ. Отъ
тука п^&тьтъ се е извивалъ къмъ североистокъ на право
за Стара Загора (Вереа). Този п;^ть, на дължина около
18 км., се е простиралъ на успоредъ съ главний пл^ть
и далечь отъ него около 4 километра; следователно
оная часть на пл^тьтъ, която се простира чакъ до извив-

^С1Ш!^ Я^» ОГЬ бдрШГЬ за ЙД01Щ1Ш1.
49
ката (завойтъ) къмъ сЪвероистокъ е била собственно
излишна. Тази излишность е била отстранена въ по-
насЪтнЪшнитЪ врЪмена, види се кл^дЬ 111-й в'Ькъ, кога
с;& били заправени нови станции. Тогава, види се, да
е била заправена станцията Карасура, отдето с;& се от-
бивали по*-направо къмъ Вереа. По този начинъ 18
км. дъл1^гъ пльть в билъ замЪстснъ съ нецЪли 4 км.
Ол'Ьди отъ този по*правъ шкть личатъ още доста
добрЪ по местата, които оль покрити съ храсталаци^
Шкешцк то Бхм;гарако« ^

50 11ажетййцц изъ Бъд1йрс1:о.
остатки отъ едновр-ЬмешнитЬ сЬнчести гори. ПрЬдмъ-
тний п^ть има широчина 9 м. и, както главний, е из-
дигнатъ VI м. надъ околний терекъ. Патьтъ се е от-
клонявалъ до самата станция Карасура въ сЪвероисто-
чно направление (подъ 55^ ) и е билъ по римский на-
чинъ, постланъ съ камъни съ прЬкопи (хендеци) отъ
дв4т4 му страни.
НЪкои изсл'Ьдователи , като на пр. Иречекъ въ
своето съчинение за ^^воеппий пл^ть отъ Цариградъ за
Белградъ'^ (Прага 1877), сл полагали римский илг^ть
отъ Одринъ за Пловдивъ на десний брЪгъ на Марица^
макаръ че най-старий паметникъ ^ТаЪи1а Реийпдеггапи^
го заб'ЬлЪжва на л'Ьвий брЪгъ. Тия изследователи сл%
забравили обаче, една отъ найважнитЪ стратегични
причини, които с^ накарали РимлянитЬ да построятъ
п^^тьтъ на лЪвий брЪгъ. Този ш&.ть е билъ воененъ
и е служилъ най-много зарадъ туй, да се прЪкарватъ
по него часъ по-скоро войска къмъ балканскитЪ про
ходи — и по-нататъкъ къмъ Дунавътъ. Като потвър-
ждение на това служл!;*тъ многобройнитЬ отклонения
отъ главний пл^тъ къмъ Балканътъ, каквито сл%: 1)
отклоненията отъ Одринъ и близската станция Осту-
дизосъ (до Хавса) за проходитЪ на источний Балканъ
и за пристанища на Черно море 2) отъ станцията Ра-
нилумъ къмъ двата най-важни проходи на СрЪдний Бал-
канъ: пр'Ьзъ Диоклецианополъ за Троянский проходъ
и прЬзъ Вереа за Шипченский проходъ (по-насЬтнЬ
сл^щото отлонение е излизало отъ Карасура) и 3) кло-
нътъ отъ Пловдивъ направо къмъ Троянский проходъ.
Щ-Ьло да блг^де сл-Ьдователно съвсЬмъ нестратегично да
пр'Ьчи Марица на тия движения на римската войска.
Бъ по-насетн^шнит^ времена п;&тътъ по л^вий брЪгъ
на Марица, види се, да е билъ съвсЪмъ напустнатъ,
защото Византийците сл, прЪдпочели стратегично по-
сигурний п;&тъ на десний бр^гъ на Марица. По този
начинъ пл^тьтъ отъ к^&д^ сЬверъ е билъ естественно
пазенъ чрЪзъ Марица противъ нападения. Че въ Х1П й
в'Ькъ п;&тътъ, е мин^валъ вече по десний брЪгъ, може
1.'

^икскиВ пхть огь Одрвт ва Пловдиаъ. ^ |
да се за1слю<ш отъ сражението на царь ИоанъАсень II
съ ВизаитиЙцитЬ до е. Клокотниаа (сега с. Семизче).
Римский пАть отъ Одринъ за Пловдивъ е съхра-
ненъ само по неработенитЬ и%ста (ц'Ьливн) и въ пре-
данието на населенвето минува подъ названието Троя-
новъ одть илн Япа-йолъ (оравенъ п^ть). Въ оьрвото
название се е спазидъ саоменъ за славний рнмский ви-
ператоръ. Въ днешнигк врЪиена минл,ватъ по него
само пастири съ своит^ стада отъ зимнитЬ си свърта-
лища около Цариградъ къиъ Балканътъ.
Като считане за излишно да опровергаваме още
ведн^«.ясь ^) мненията и доводнгЬ на Иречекъ ^) за ме-
стоположението на станциите, прилагаме тукъ само една
сравнителна таблица като заЕслючение на изследованията
нн за този пл.ть.
II.
Освевъ военввЙ ал;ть отъ Одринъ са излизали
още дрз^и п.&тшца, които с^ь служили като прави съ-
общителни линии съ балканските проходи ; при това 1.м^
поддържали съобщението между Одринъ и сакарските
укреоления, които сл пазили градътъ и подсакарските
страни отъ неприятелските нападения отъ к^ь,де северъ
Пръвъ такъвъ пать, който е отговарялъ нл двете
тия значения, е излизалъ както вече споиенихме по
нагоре, отъ Одринъ и се е проетиралъ по главний
пл^ть чакъ до Ахаркьойската река, отдето се е отло-
вявалъ къмъ градъ Окутарионъ (е. ЛеФка) ; оттука пакъ
по-нататъкъ малко нещо на истокъ отъ г. Лсатинике
(до с. Саранли) е минл^валъ на северъ блццу до с.
Еви-Яя презъ с. Дрипчаво (Демрала), дето ее е нами*
ралъ, епоредъ едно предание „Делирп жакг" (уКелезенъ
ханъ). Оттука патьтъ е минлвядъ въ околиос-1Ьта на
Рюдюлери, после е преиинл^валъ низскит^ пшрапични
възвишения на западната половина на собстиеената Са* |
') ]11[Еорш1лъ, идсл^^11,оваЕиа въ Травип стр. 1(1 — 17.

5^^ Паметници йзъ &ьлга{)с1Ю.
каръ Планина^ близу до саний й западеяъ край до
Главанското градаще. Местоположението на това гра-
дище непринадлежи къмъ ония, които въ срЪднит^
вЪкове ел; били избирани заради недостл^пностьта
имъ; то е въ сравнение еъ тЬхъ доста пристл!^пно.
Най-стръмно сравнително се спуща вьрхътъ, връзъ който
е расположено градището, на сЪверозападъ, при над-
морска височина 537 м. По склоноветЪ на вьрхътъ,
които ся; покрити съ рЪдки храсталаци три рЪки съ-
биратъ изворнитЬ си води. Отъ сЪверний склонъ на
сл^щий врьхъ иде Страпча рЪчица, която тече послЪ
на сЪверозападъ къмъ с. Карапилитъ, та се влива въ
Дуандере. Втората рЪка, Олуклийска, събира водитЪ
си по западний склонъ, тече на западъ къмъ с. Смавли,
дЪто сме я прЪминл^вали по главний п;&ть отъ Одринъ
за Пловдивъ. Най-сЬтнЬ третята рЪка, Гюрдукъ-дере,
извира на югоисточний склонъ.
Градището е съградено само отъ картенъ камькъ
и хоросанъ; то принадлежи както показватъ съхране-
ните му основи къмъ най-якитЪ укрепления, съ конто
се срещнахме по тия страни. Основата му е почти
правиленъ петол^гълникъ, който захваща едно простран-
ство съ ширина 50 раскрача и дължина 160. Укре-
пителните му зидове с^ двойни, по начинътъ, който е
билъ употребяванъ още въ римски1е времена и съ
който се срещаме доста често въ средните векове. В&тре*
шний зидъ е малко нещо по-слабъ отъ външний, който
достига дебелина до 2*2 м. Двата зидове с^& свързани,
въ определени растояния, съ напречни зидове, така
щото врьзъ двата тия зидове се е образувало едно ши-
роко пространство (до 8 м. ширина), врьзъ което об-
садените ся; стояли и ся; се пазили отъ неприятелските
нападания. Само отъ къмъ югозападната страна нема
двоенъ зидъ ; въ замена на него се намиралъ тука единъ
другъ зидъ, който е отдалеченъ отъ в;&трешний нещо
около 28 раскрача, въ видъ на една длга съ средата
си близо до югоисточний зидъ. За този дя;говиденъ
зидъ неможе да се произнесемъ точно да-ли е билъ
простъ или двоенЪ) защото отгоре е засипанъ съ съ-

Старий п&ть огь Одринъ ва Бвлвааъть.
53
борени камъни. Къмъ сЪвероисточната страна и 1еъиъ
источнвЙ край на югоисточната страна ва градището
се орисьедеаява прп^градгсе, което е заобиколено съ
зидове, почти успоредни съ ограднитЪ; съ югоисточ-
ний си рогь, то се допира до единъ екалевъ балваиъ.
Бъ градището е имало кули, отъ които остатки се за-
^^'Ьзватъ само на южний рогъ и други почти по сре-
дата на югоисточний зидъ ; кулитЬ са били крлглести
и СА стърчали отъ вАтрЬшний зидъ на двойната укре-
пителна ограда (фиг. 4).
Патьтъ за главанското укрепление миня»ва отъ
югоистокъ, отъ д^то и сега още мив.ьватъ пътища
пр^въ пограничното било отъ с. Главанъ за с. Гюдю-
лери и Дриачаво, НаЙ-напр^дъ се е влизало въ
градието, прЪзъ едва порта, която се заб'^л'Ьзва иал]
^що ва зааадъ отъ источевй рогъ на п|)'Ьдград11Т(
зидъ и оттука прЪзъ една втора порта, която е
отстранена 25 раскрача на далечъ отъ ср^Ьдната ■■
се е влизало на истокъ въ собственното градищв,
вльтрЪшвитЬ сгради на градището неможемъ да се
взнеоеиъ, защото са. засипани съвсЪмъ ; точенъ
ще може да се снеме подиръ раскопавацието и

54 Паметавци И8Ъ Българско^
стванието на основит^. На сЪверозападний склонъ на
вьрхътъ, д-Ьто е градвщето, се нашгра' едно кладенче,
което е било разчистено пр-Ьди малко врЪме; за него
се е приказвало, че било затулено съ жел-Ьзна врата,
отъ което произлиза названието му Демиръ Бунаръ
(жел-Ьзно кладенче). Н4ма съмнЪние, че то е снабдя-
вало съ вода обсадената войска въ градището.
ПрЬзъ единъ долъ, въ който се спуща сЬвероза-
падний склонъ на вьрхътъ, дЬто е градището, се ]п[ада
единъ сакарский отлозъ, по склонътъ на който се на-
мира Курчанската кория, дЬто е билъ намЬренъ гор-Ь-
помен;?;.тий надпи съ (стр. 24).
Отъ намЪренитЪ старовремски пари въ градището,
вид-Ьхме само една мЪдна пара на Внзантийский импе-
раторъ Юстинианъ.
Главанското градище, споредъ сгодното си место-
положение, трЪбва да се счита като едно отъ най-ва-
жнитЪ укрЬпления на Сакаръ Планина. По происхо-
ждението си, то види се, да принадлЬжи къмъ едно
отъ най-старитЬ по тия страни, както показва неговото
положение и широкий изгледъ отъ него. Ако не прЬзъ
самото градище, то поне близу до него, е минл&валъ
горЬпоменлтий пл^ть къмъ Балканътъ. Съ това гра-
дище е могла лесно да пострада или да спечели си-
гурностьта на близкий военний плть.
За забЪлЪзвание е, че по вьрхътъ на сакарското
било отъ кЛьА^^ главанската околность е мин^валъ друтъ
плть чакъ къмъ другий край на Сакаръ Планина, до с.
Дервишка-могила. Изгледътъ отъ градището е сащий
както отъ най-високото сакарско било съ разлика, че
на погледътъ къмъ истокъ прЪчи високото било. ПрЬзъ
низскит-Ь отлози на. сЬверний склонъ на Сакаръ Пла-
нина се подаватъ изотзадъ Палеокастренский врьхъ (до
Каваклий) и Бойнишский Бакаджикъ ; отъ южний склонъ
пакъ прЬзъ Гюрдукъ-дере се гледа врьхъ Пазарюгъ съ
дв-Ь искуственни могили на вьрхътъ си. Задъ този
врьхъ остава затулена по-голЬмата часть на Махя-Тепе,
дЬто се намиратъ двата най-западни долмени.
Въ околностьта на с. Главанъ, което е располо-

С^арий хг&ть отъ^ Одринъ ва Балканътъ. 55
жено при политЪ на сЪверозападний сакарский отлозъ,
се намиратъ остатки отъ едно отдавнашно заселище,
което се пада на патьтъ къмъ с. Садкьой (Симеоново) ;
спор1вдъ едно съобщение тука ископаватъ тухли и др.
Види се, че тия остатки принадлЬжатъ на римската
станция Пале (Ра18в), за която по-нагорЬ споменахме,
че се е намирала въ околностьта на с. Садкьой.
Село Главанъ, види се, да е доста старо, както по-
казватъ околнитЬ голЪми гробища съ развалинитЪ на
една малка черква На пя;тьтъ отъ Главанъ за с. Ми-
нечево се намира едно старо заселище, нарЬчено Куза
(Куза-Аланъ), отъ което са се схъранили само стари
гробища нарЬчени у^касапски гробища^.
Изъ околностьта на с. Главанъ прЬдмЬтний пать
отъ Одринъ за Балканътъ е прЪяинАвалъ едно низко
възвишение, като е слизалъ въ долинката на познатата
ни Дуандере, задъ която той се е въскачвалъ връзъ
отлозитЬ на МънастирскитЬ врьхове къмъ с. Минечево.
Въ околностьта на това село се е намирало едно друго
градище, което споредъ едно съобщение се намира около
30 минути далечь отъ селото, на сЬверозападъ, на едно
доста високо 1зъзвишение. Споредъ друго едно съоб-
щение въ близкото село СоФуларе, между р-ЬкитЪ
Чиликли-дере и Пундукли-дере (Пундусъ дере), се намира
едва м-Ьстность, нарЪчена „черковище" (клисиликъ),
дЪто ископаватъ голЪми тухли, д-Ьтински гривни и др.
Минечевекото градище, въ което са били намирани
византийски корубести златни пари, както заключаваме по
положението му, е принадлежало на външната укрЪпителна
линия на Сакаръ Планина; прЬдмЬтний пать следова-
телно се е малко извивалъ тука отъ с. Главанъ къмъ
истокъ къмъ слудующето Дилдоюилерско Градище и е
прЬминАвалъ вьрхътъ Парпударъ, като е оставялъ на
западъ възвишението Махмуджикъ, а на истокъ вьрхътъ
Ярена (Ярана). Въ околностьта на с. СоФуларе въ до-
лината на Дуандере, е станало нЪкога голЬмо сраже-
ние; това заключаваме отъ една голЬма ^^плоска могила''^
(Яса-Тепе), въ която се ископавали голЬми човЬшки
кости, врьзъ които СА били заб-ЬлЪзвани засЬчени мЬ-

56 Пахехввцн гаь Бьдгарем.
ста, като че отъ наранявание съ остро орудне. Тази мо-
гила се напира на десний брЪгъ на рЪката ; освЪнъ нея
по околнитЪ склонове се навгаратъ распръснато друга
могилки, отъ които най- лична е Голтьма могила на сЪ-
веръ отъ с. ОоФуларе.
Дилджилерското градище се пада на възвишението,
на югъ отъ с. Дилджилери, на лЪвий брЪгъ на Яруш-
ката рЪка, така щото възвишението затваря отъ югъ
дол инката, дЪто е расположено селото. Тука се съ-
единява Ярушката рЪка съ Старата ГолЪма рЪка, като
образува сл^щевр^менно Чекендере, което е притокъ
на Пазарджийский Азмакъ. Градището е ограничено
на западъ съ единъ долъ, нарЪченъ ^долъ при уболат-
ската чешма '^^ който на югъ се врЪзва въ възвише-
нието.
Градището ще бл^де въ непродължително врЪме
съвсЪмъ разтурено, защото селенитЪ постоянно вадятъ
отъ основитЪ му камъни за градение к&щя. Споредъ
както заключаваме отъ запазенитЪ още до нейдЪ основи,
градището се е състояло отъ двЬ части, които види се,
да сл, били съединени чрЪзъ единъ двоенъ зидъ, на
дължина около 300 раскрача. Този зидъ е минл!;валъ
по крайтъ на възвишението, и е служилъ за защита
главно отъ кл^1^ северозападната страна. Западната
крайна часть е имала видъ на единъ тл!;пъ клинъ съ
врьхъ с^що от;!^пенъ, който со^шлъ на сЪверозападъ ;
дължината въ това направление достига 115 раскрача,
а най-голЪмата ширина е 40 раскрача, при дебелина на
зидоветЪ около 1*4 м. Неточната крайна часть на гра-
дището, е била споредъ както заключаваме отъ едно
съобщение, по-малка, види се, че е била само крл^гле-
ста кула. Направата на основитЪ е била сл^ща както
у Главанското градище и споредъ това се види, че
двЪтЪ тия градища с^ останали отъ едно и сл^що врЪме.
Дилджилерското градище е лесно пристл^пно отъ югъ.
Старовремски пари, които сл^ били намерени тука, сль
исключително отъ римско врЪме ; ще споменемъ само за
една отъ тЪхъ. ПрЪдмЪтната пара е мЪдна; отъ едната
й страна е изобразенъ окриленъ ангелъ, държащъ ко-

Старк! пжть огь Одржвъ за Балхаиъп.
57
пие; отъ дрзггата страна на парата е изобразена гдава
съ името на римский имаераторъ Аврелий.
Въ околностьта на градището, а именно прЪзъ единъ
долъ, нарЪченъ Дренето, който се простира на западъ,
се намиратъ распръснато могилки, както и по възвише-
нията на сЪверъ отъ селото.
Не далечь отъ последното градище се намира, по-
цаташенъ укрЪпителенъ пунктъ на пр^дмЪтний п^ть:
Аа''Баирб'Ш1лесси (фиг. 5). Той е расположенъ на най-висо-
кото мЬсто на вьрхътъ между с. Дилджилери и Маца, на
височина около 320 м. Този вьрхъ се снишава пость-
Фвг. 5. — Ла-Бапръ Калесся (ввдъть да
осмиват^ хт).
пенно къмъ всичкитЬ страни; на него се намиратъ на
западъ отъ градището двЪ могилки и няколко други
подобни на тЪхъ по околнитЬ възвишения. Самий врьхъ
е оголенъ и послЪднитЬ остатки отъ гора се разрабо-
тватъ на ниви. Градището се пада на едно лично мЪ-
сто съ хубавъ изгледъ къмъ сЬверъ и сЪвероистокъ^
както и назадъ къмъ цЪлата Сакаръ Планина; на из-
гледътъ къмъ истокъ прЬчатъ Мънастиреки врьхове,
У Дилджилерското градище изгледътъ е почти еъвс^^мъ
затуленъ. Градището на Аа-Ваиръ е огь римско про-
исхождение, както и прЪдишнитЪ. Планътъ му пока«
зва, че то е имало видъ на единъ неправнленъ четве-
рол^г^&лникъ ; най-дългата страна е неточната ^04 рао-

53 Пакетнвци ивъ Бъ1гарс|бО,
крача), послЪ двЪтЪ сЪверни страни, които подъ тл^пъ
лчгълъ сочатъ направо къмъ сЬверъ (по 62 раскрача),
а останалите страни СЛ|. по около 50 раскрача. Пръд-
нята главна страна на градището е била обърната на-
право къмъ сЪверъ ; отъ тази страна, близу до сЪвер-
ний рогъ, се е намирала на в^^^трЪ една висока кула,
която, види се, да е била рлбеста съ диаметръ по-го-
лЪмъ отъ 15 м. Градището е било градено по начи-
нътъ на прЪдишнитЪ съ оградни зидове до 2*5 м. де-
бели ; види се, че то е било нЪкога обиколено съ единъ
плитъкъ прЬкопъ (хендекъ). Че действително имаме
тука основата на римский кастелъ (градшце) показва
видътъ на други римски укрепления, както напр. рим-
ский кастелъ Штейнбергъ До г. Шпиръ (8реуег), съ
който нашето градище е почти напълно сходно.
Отъ многобройните тухлени остатки, които се на-
миратъ около градището въ направлението къмъ с. Маца
се види, че до този важенъ кастелъ е съществувало
некога заселище.
Отъ това градище предметний плть е отивалъ по-
нататъкъ къмъ северъ и е слизалъ по една малка ре*
чица, която извира до с. Маца въ долината на бла-
тливата река Пазарджийский Азмакъ, задъ която стиг-
ваме до пограничний старобългарски окопъ 0, който по-
лагаме като северна граница на местата, за които спо-
менуваме въ настояпщте ни изследвания.
За този пд;ть се споменува у Анна Комнена, въ
времето на единъ походъ въ тия страни на византий-
ский императоръ Алексий I Комаеносъ (1081 — 1118).
Отъ Одринъ на пьрвий день императорътъ е стигяалъ
съ войската си въ г. Скутарионъ (до с. ЛеФка). На
вторий день е пристигналъ въ г. Агатонике (до с. Саранли)
и после е минллъ презъ некоя си местность, наречена
Аврилева, Тази местность, види се, да е сл,щата съ
Авролева, за която се споменува още въ 796 г., при
случай на една война между Българите и Византийците,
като се казва, че на гористата страна на Авролева е
билъ расположенъ българский князь Кардамъ, а на го-
\ Археологическит-Ь изследвания въ Тракия, ст. 1 — 10,

Старий п&ть отъ Одрянъ за Балканътъ. 59
.1ата страна византийский императоръ Константипд УТ-й 0-
Н-Ьма съмнЪние, че гориста Авролева отговаря на неточ-
ното високо било на Сакаръ Планина, а гола Авро-
лева — на западната т! по-низка часть ; за границата на
двЪтЪ тия части може да се приеме приблизително ли^
нията Дрипчаво — Гердеме.
га.
Отъ горЬпоменАтитЪ плтища отъ Одринъ е изли-
залъ единъ ил^тъ, ня право къмъ сЪверъ, по десний
брЬгъ на Тунджа. Пьрвата му станция е билъ срЪд-
невЪковний кастелъ Викеляонб^ развалинитЪ на който
се наниратъ нЪщо около У? км. на сЪверъ отъ е. Фи-
келъ (Факла) на едно доста пристлишо мЪсто, на де-
сний брЪгъ на тундженский притокъ Татаркьой-дере.
Въ скалнитЪ стръмни стЪни на тундженский брЪгъ, въ
околностьта на с. Фикелъ и близското село Татаркьой,
се намиратъ искуствеии издълбпатини въ видъ на пе-
щери. На десний брЬгъ на Тунджа се гледатъ, въ ви-
сочина около 40 — 50 м. недостл^пни четвеространни
дупки^ а на лЪвий брЪгъ пакъ се намира една дост;)^-
пна пеплера 12 до 15 м. високо надъ рЪката ^. Подобни
«скуственеи дупки се срЪщатъ въ околностьта на Ца-
риградъ до Яримъ Бургасъ, до Инджесъ (на еЪверъ
отъ Чаталджа) и въ Источна България.
На сЬверъ отъ Фикелъ плг^тьтъ прЪмин&ва по ис-
точний низъкъ склонъ на Сакаръ Планина, като отива
по склоноветЬ на вьрхътъ Вейтепе (353 м.) и Еокош-
нгща^ послЬ по лЪвий брЪгъ на Фурна-дере и по ната-
тъкъ въ долината на Здравчуската рЪка (Здравяшница)
на старото Ваковско заселигце (виждь въ картичката
Со1. йе Уакоу). Това заселище е било расположено
при. сЪвернитЪ поли на едни низки възвищения, между
с. Ваково и близката Тунджа. Въ една мЪстность, го-
лЪма около три уврата, днесь се раскопаватъ основитЬ
*). АгсЬаео1о51сЬ-ер1^айс11е Гга^теп1е ^(Уаеп. р. 145, IX.
';. ХаЬгЪисЬ й. ^ео^, ОезеисЬаЛ, Шеп 1870 р. 201, 546,

^() ПакетвицЕ явъ Българско.
на една голЪма сграда, дюшемето на която е било по-
крито съ голЬми четвъртити тухли. Тука са били на-
мерени голЪми пръстени ссл^дове (кюпове) и едно водно
съхранилище, направено съ зидове. Отъ намЪренитЪ
пари СЛ& забЪлЪжителни ония, които с& отъ римский
императоръ Гордианъ и няколко отъ автономните пари
на г. Адрианополъ, отъ врЪмето на сл^щий императоръ.
Отъ Ваковското заселище пл^^тътъ е излизалъ на
право къмъ сЬверъ, като е минл^валъ покрай Стргьм-
спото градигце^ което се намира между пл^тътъ и близ-
ката Тунджа, на едно доста лично и м^ьчно дост;Д^пно
мЬсто ; цланътъ на това градище неможе точно да се
изучи споредъ камънитЬ, които сл съборени и отгор^
нахвърлени. Градището е служило за пазение на пл-
тьтъ. То е много стратегичний пунктъ, което се до-
казва и отъ това обстоятелство, че въ 1885 г., въ вре-
мето на пловдивский прЪвратъ до самото градище е
билъ расположенъ лагерътъ на българската войска,
която бЬ турена да пази срЬщу настл^пванието на тур-
ската войска отъ къмъ Ямболъ.
По-нататъкъ пл^тътъ отивалъ покрай десний брЬгъ
на Тунджа до с. Хасанбегли; между това село и око-
лпйский градецъ Казълъ-Агачъ личатъ прЬзъ двЬтЬ ра-
мена на Тунджа развалини отъ единъ старъ камънненъ
мостъ 0. ПрЪдмЬтний п;&тъ е достигвалъ до с. Пан-
дакли до пограничний старобългарский окопъ, който
подъ название ^^гщрстлй окопъ^ се распознава отъ сел-
ский ^султапский опопъ^ направенъ въ кяг^рджалийскитЬ
врЬмена, около селото, за защита на околното населе-
ние отъ жестокитЪ нападания на К^рджалийцитЪ.
Сгодний теренъ, прЬзъ който миа^ва тоя лл^ть
отъ Одринъ, както и римскитЪ остатки до с. Ваковъ^
показватъ, че прЬдм-Ьтний п;5г;гь е билъ римский и е
съединявалъ г. Адрианополъ съ г. Кабиле, а въ по-на-
сЪтнЬшнит-Ь вр-Ьмеаа съ г. Диосполисъ *). Бъ 378 г.
ГотитЬ, слЬдъ като минали пр-Ьзъ Кабиле, еж се уплк-
тили по този плчть за Одринъ. Като заключаваме отъ
^) Археол. изстЬдвания въ Тракия стр. 60—61.
^) я я я я п 33—36.

'-^^ *•»*.
в& Ашпвнъ, ГотжтЬ ел^ се срЪщнали съ
гга войснж 11 ржм;^БЖ хадш (1в'3 км.) на еЪверъ
Одрвнъ. елЬдовагелно въ околностъта на с. Фн-
Тужа е проязлЪзла страшна бнтва: 60,000 Рнх-
. • заедно съ ннаераторъть сн останали мъртви на
6о1№:еюто поле.
За зваченнето на този шьть. огъ Одрннъ 1еъ1гь
^а-да»Банътъ, въ ттрсгаггЬ врЪмена, имахме слтчай да по-
х^о^орше въ една особенна статия въ едно отъ еоиса-
'^х^иззг^^а ни )т
Отъ този Ш1^тъ се е минддцио по низкит^ ис-
то^ЧЕ^ш откАонения на Сакаръ П.1анина къмъ върхътъ
Дврвншъ-Тепе, които е отд^енъ отъ високото сакарско
бсьжо съ едно низко скално сЪд^ю. връзъ което е рас-
1кол.ожено селото Дервишка могила. Тоя връхъ достига
вхгеочина 686 м. надъ морето и съ уединеното си по-
лоявсение владЬе надъ Туцдженската долина; отъ него
изхмедътъ обхваща цЪлата страна отъ Одринъ ча1еъ
блязу до Ямболъ. За гол-Ьмата стратегична важность на
този врьхъ споменахме вече на друго мЪсто. У околното
население с& се съхранили разни прЪдания за кървави
сраясения на този врьхъ: това е накарало населението
да вЪрва!, че тьмночервенитЬ гранатни кристали, зарас-
нали въ гнеисенъ камькъ, отъ който се състои вьрхътъ, сл^
окаменели капки кръвъ. Въ предишнигЬ времена Дер-
випгь-Тепе е било пазено съ едно граднще, отъ което
< остатки личатъ на най-високото му мЪсто.
^ Огь политЪ на този врьхъ отъ с. Дервишка мо-
гила мин^&ва единъ коларски пл^ть, който се въскачва
на най-високото сакарско било и се простира по него
чакь до другий му край^ все по самата турско-българска
граница. Като вървимъ по тоя пл^ть най-напрЪдъ минл^-
ваме покрай у^Яничарска могьига^^ която е искуственно
направена и е служила, види се, като стражна позиция.
Стражата не нея, види се, да е имала съобщение —
деня съ димъ, нощя съ огънъ — съ нскуственната мо-
гала Дервишъ-Тепе или Дедева могила, издигната на
^) Археоаг. мзсж^двааия въ Т}1ак1ш стр. 86.
&«
4':

62 I [Пажетнидй йзъ^ Вългарскб.
единъ отъ Лй1НитЬ върхове — Дедевица — въ Ч^араган-
ский Бакаджикъ. Тази могила раскопавахме прЪвъ 1887
год. и се уверихме, че не е била гробна нъ страмсна.
По-нататъкъ минахме покрай най-високото мЪсто на би-
лото (822 м. надъ морето), дЬто се намиратъ — орани
ниви на близкото Ново-село и развалини отъ едно гра-
дище, известно у околното население подъ чудноватото
име Римб'Папа или Папаримско кале. Това название е
било нарочно распространено отъ поповетЬ на католи-
ческий мънастиръ въ с. Соуджакъ съ цЬль, да се аги-
тира въ полза на католическата пропаганда между окол-
ното население отъ источно в^роисповЬдание. Тия по-
пове приказватъ, че градището е свид^тель на нЬкогашни
папаримски владения по тия страни.
Отъ градището плтьтъ е минлвалъ никога по би-
лото чакъ на югоистокъ отъ с. Гердеме, д^Ьто се на-
мира кале^ до изворит^ на Дуандере, до познатата ни
м'Ьстность СЪрливигЬ води. Това кале се пада на висо-
кото сакарско било и е било съградено отъ прости
камъни безъ хоросанъ. Оттука по водоразд-Ьлътъ на
Дуандере и Явуздере слизаме въ страната на мегалити-
ческит*^ паметници. По тия мЪста, ср'Ьщаме самъ тамъ
остатки отъ тухли, които показватъ, че тамъ е имало
никога заселени м'Ьста. Една м^стностъ въ направлението
къмъ с. Крушево, носи название Тухлово, види се, спо-
редъ многото тухли, които се намиратъ въоколностътаму.
Сегашний п^?;ть по сакарското било съединява Дер-
вишка могила съ с. Крушево . На п^?;тьтъ отъ последното
село за Каваклии оставатъ отъ лавата страна, на с^ве-
розападъ, развалините на Палео-Ластро ^ както ги нарича
околното гръцко население. Тия развалини се намиратъ
на западъ отъ Каваклии, нЪщо около 3 км. далечъ,
посрЬдъ върховет-Ь, що се простиратъ отъ долината на
Явуздере къмъ високото сакарско било. Палео-Кастро
е било съградено, наспоредъ теренътъ отъ картеяи
камъни, съединени съ хоросанъ. Основата му е продъл-
говата и прилича на едно копие, на което острий върхъ
е обърнатъ на югоистокъ. Отъ сЬвероисточната страна,
д-Ьто върхътъ е доста стръменъ (подъ 45'*) къмъ кава-

Гродмце 11аз«^Кас1|чп
(III
клийскитЬ лозя, Падео-Кастро, е било укр^поно оь ндииь
ягкъ зидъ, въ видъ на една Д|Кга, на дължими !2()1) |им<
крача. Къмъ този зидъ, видя се, да се е 11ри<^ь(»диии
валъ отъ северната страна другъ зидъ на прЬдгрйДИмпг
Отъ югозападната страна на Палео-Кастро, на Д'1#Л'/#<инл
слщо около 200 раскрача, вьрхътъ се саущи (Ч\и*шир
въ ВИДЪ на една скална стЪна въ коритото ил Имуяд*<р'?
СлЬди отъ зидоветЬ се намиратъ само по тин м^Ь^'^*?
д^то естественната скала не е много стрьмна. \'\9нли
щето е бяло най-лесно достлано на с^ниринта си ^чути
на дължина само 30 раскрача. Огъ тази страи^^, иъ\$%'ШЪ;
аазгаж гъ да^ жгвг ^г^^■^^ гс**. х^-.^г^ *^;,<сл^^4^ '<>^ 1: жх/ж
рала до
а вторж ^___ г "
г:« л»ггг'г:^^г^г ;^'га А1^ ^х>оуу€Аг'4^
^^Уг ,/'*^ *'

^4 Панешнцк наъ Въ1ПфС190.
е въ стари врЪмена едно заселище, както показватъ
нЪкои остатки отъ стари сгради, годЪвш тухли и ста-
ровремски пари. Тука е билъ намЪренъ „тракийский
конникъ^ (сЪбтаНег <1е ТЬгасе), изобразенъ на една малка
мряморна плочка, съ квадратенъ видъ; страна дълга
0'15 м. Конншсьтъ държи въ дЪсната си р;&ка едно
копне. Отъ намиранитЬ тукъ пари видЪхме бронзени
отъ Александра Ш-й и сребърни на г. Месемврия.
Почти на истокъ отъ Каваклийското заселище, на
растояние 7 км., се е намирало Дугановското заселище
(Со1. <1е Вои^^апоуо, виждь картичката) въ гръцкото
село Дуганово. Познатото ни Ваковско заселище е от-
далечено отъ него само 5 км. на югоистокъ. Полоясе-
нието на село Дуганово е твърдЪ живописно; то се
намира въ една котловина при сЪвернитЪ поли на Са-
каръ Планина съ богати извори, които образуватъ на-
чалото отъ Дугановската р'Ьчица; тая последната се
влива въ Тунджа до с. П1ахли. ПосрЪдъ селото Дуга-
ново се намиратъ градини съ зеленчукъ, при разработ-
ванието на които се показватъ многобройни основи на
стари сгради, голЪми тухли, старовремски пари и други
паметници, като делани и писани камъни. Отъ тука е билъ
пренесенъ въ близский мънастиръ св. Троица, единъ
мряморенъ камъкъ, връзъ който е изобразенъ богъ
Юпитеръ и богиня Гера съ старогръцкий надписъ ^).
Въ селската черква се съхраняватъ три малки старини :
1) Една мряморна статуйка, 0*34 м. висока, която пред-
ставлява единъ мл^жъ; до мл1лсътъ стои едно дЬте съ
покривка на главата. На долната частъ на статуйката
се намира единъ кратъкъ надписъ ^). 2) Една мряморна
статуйка, 0*37 м. висока; тя прЪдетавлява нЪкакъвъ си
богъ, който требва да се е почиталъ за лечителенъ
богъ, както се показва отъ това, че той се опира съ
десната си рл&ка о единъ бастун ъ, на около който'
е увита една змия. Съ левий си кракъ той се опира о
единъ топчестъ предметъ. 3) Една квадратна плочка,
съ страна 0*14 м. дълга, на която е изДеланъ исп^з^к-
*) Арх«ч)ЛогическигЬ изсд-Ьдвания въ Тракия стр. 81—82. ,
'^ Агс11аео1о^18с11-вр%га118оЬв М11111. X. р. 144.

■у > ^.шг^-! т 1{г..У.Г ^ ^:_Ц:'П * ^ Г ^.'з- ^;*Г'Г ^ ^ .* . ^-1 '^^С ^
Гета Сае-ог м .* г^ =7-:н.хн2ггь Игган-. Г1\х.1ъ Лг-ч-?^^т>
и византжйсан стъ г з.'з^ 11> ."%?ггетгь к;а. „;^ г .
до аЪн_::.-ч ъть ^з Г. :2гл ое нлх71г>а ^Н:
Б^^^ътъ н; г .:я Ел: :Баг2 :к^-1~а сгъна Х;::*;:'*
Вдравчовеката р^:-:.! съ Н:з -:гл:г:л7Л. 1Тга гл:.ч:,:л<о*
нието яа товд г^:!^:^:!;-? ег1лнагь е.?* н:.\^;\хли г*.м^- ,
прьетени САДОве :-:?■:: з-* съ и:^гннл> г.::сл г <лл:п-
кортбестн парн на в;'. . :117*:н:кигь йхз^:а7:-73
Трегьото Зйселгшг, ьъ и- ;ьчаг-г,^ на *;<»-г-:е V;
е напирало до югоя^ 7.:»чяа7Ъ с?ла на 1\ л^ч ^Мь':-л-
стирскн върхове, дъг»» ттй сащо се а-чч: лт> С7гл<
нашни оегатки. кагл т'.хли, п^рн п л:^ и <:Л:*л лач;\л
могила. По тия м^та е бплъ еач%р,:нъ елинъ уг.-чо
МОреВЪ СТЪЛбъ съ ВаДТИчГЪ, КоНГО ^е СЬ\^\г:гЧг^1 -^ь
черквицата на с. ГолЪмъ Мънлстпръ. 1>ь н.-л:^н-Ь7Ь чч
споменуватъ траквиски именл и едно мбо7\^ .^ :
което, като заключаваме по окончаенего \ ' ..:л;л,
тр^ва да е било тракийско мЪсто *•. 1Чт» нлх?; чь^и* г-
пари видЪхие автономни на г. Анхпалъ н др.
жп, Българско. Л

^^ ПаиетнЕцк шь Българско.
На най-високото мЬсто на ГолЬмо-Мънастирски
врьхове се намиратъ голЪми развалини на едно гра-
дище. Развалините сль почти съвсЬмъ зараснали съ хра-
сталаци така, щото опрЬдЪлението на видътъ имъ е
доста затруднено. Градището е по-ново отколкото ста-
рото заселище до селото; споредъ намиранит^ въ него
византийски пари, види се, да принадлЪж» на срЪднит^
вЪкове. Върхътъ, връзъ който е расположено гради-
щето, носи просто название у^Кале-баиръ^ ; той е про-
дълговатъ и стърчи най-високо отъ групата на Мъна-
стирски върхове (598-5 м.). На сЪверъ и истокъ се
спуща стрьмно ; на западъ се допира до единъ по-низъкъ
врьхъ, нарЪченъ „ Чивуди^^ а на югъ се съединява
чрЬзъ едно сЪдло съ Сргьдиий Баиръ на Мънастирската
група, къмъ който се присъединява на югъ по-високий
врьхъ на групата — Голтьмъ камьт (Транипетръ). За
градището е водилъ единъ коларски пл^^ть, по сЪдлото
между ГолЪмъ камъкъ и Чивуди и е влизалъ прЪзъ
една порта въ северозападната часть на градището.
Тази порта се е намирала на западната часть на юго-
западний зидъ и е била ужъ до прЪди малко врЪме за*
пазена. Отъ сЪверозападната часть на градището, която
е била раздЪлена съ единъ напрЪченъ зидъ на двЪ
почти неравни части, се е влизало, види се, въ пред-
градието, което е дълго около 300 раскрача. Въ юго-
источний зидъ се е намирала една малка порта за пЪ-
шаци. Дебелината на ограднитЬ зидове е до 2 м. а на
напречните до 12 — 1*5 м. Зидовете сл, били градени
съ картенъ камъкъ, слепенъ съ хоросанъ; тухли се
срещатъ наредко. Връзъ седлото между Кале Баиръ и
Средний Баиръ, се намиратъ развалини отъ една малка
черквица св. Атанасъ. До нея се гледатъ два антични
камьни, които, види се, да о,ж донесени отъ старото
заселище до селото. Единъ отъ тия камьни е стълбена
подпорка, а другий е часть отъ Фризъ, украсенъ съ
исплъкнали волски глави, 0,45 м. отдалечени отъ себе
си и съединявани съ венци (на дебелина 0*25 м.). До
тази черквица е имало некога калугерски стаи; на за«
падъ се намира единъ дълбокъ кладенецъ, нарЪченъ

Старини йъ ою»лшм*ть^ па Мьнисти^к-китЬ врь\ов«ч (57
•Атанасовъ" ; съ водата му се снабдявали, може би,
обсадените въ близкото градище.
Въ околностьта на с. Гол^мъ Мънастиръ е слще-
етвувало едно мънастирско заселище, отъ което сл се
вапазили основитЪ на малки черквици, като: 1) черко-
вището Св. ХристоФоръ на зааадъ отъ селото, 2) Си.
Саасъ на сЬверъ, 3) Св. Георги на сЪвероистош» и
б.шзу до него 4) Св. Илия. ВлтрЪ въ селото черко-
вището Св. Богородица съ стари основи. Изъ Мъна-
етирсш върхове се намиратъ слЬди отъ скитничегки
;килшца. НЪма съмнение, че градищото е служило
главно за защита на калугерското население.
На плтьтъ отъ с. Г. Мънастиръ до с. Гуемли се
уин;^ва прЪзъ сЪдлото между Голямо и Малко- Мъна-
стирски върхове. При сЪвернитЬ поли на прЪдм-Ьтното
Лд^о, нарЪчено у^Мая-Боазь^ се забЪл-Ьзватъ остатки
огь едно турско теке ; по прЪдание тука се е гьби[)ал7>
всЬка година въ турско врЪме „дс/7я ип.^пр?,^. Ш^м л сь-
мнЪние, че този пазаръ е билъ съхраненъ отъ ср1>д
нитЬ вЪкове, споредъ близскитЬ мънастири. Подоб^^нь
С1учай на съхранението на мънастирскигЬ па;$ари, йд-
бк^Ъасихме за Слнвенъ 0.
Малко- Мънастиреки врьхове но^-ятъ на вьрхътъ ^ги
едно град1ще, което види се. да е служило гл г*ии41'%
на рударското население, що е ^)л'Ц)^6'г1н^^%о ьпмгх »
железни руди ') по сЬвернитЬ с1с-1оН',и*; нл тии н-^^лчи^'.
По еЬвернятЬ поля на Гол1но М ьна -'гл\^к^ 1:-;'
юве, на югъ отъ с Ка.1Фзкьсй. е сагп^^гг.^;?'.^^^ *-.:./
старо заселище. Споредъ к^ъвай;!^:^'^ ил "мл>ум:Х': :<^
се намиратъ годЪмя тVxля• ъж2.}Ъ=^^. 1кл."лу%. гуг/ '.^^^^л
сс^^ове и др. Близу до тсь^ жг*-^-. ^«^ г^Ал/л ^:.г^
плоска могила м до' н^ еля.» x^x^?',л^>^. -<% у// ^^-'-^
врЪмева тука е слтествувал ^ ^^л'> \'^^л>. ^;у^1 :^ ^':^
наръ**, което е било рхз:'7Тг^:* 2Гл, зса:,^>с*-/х/г '^^ *-
врЪмена. Въ с. Клл^лхь.И > ^г^л -.:<^^ -.</<*
една куда за пазеяие гггь %л^г1:*<^*^лк''<х''Х х^,-^'.-^-^^
Въ околностьта ееа 1Сз.га*г':г;".^-« л^-..,- ''>^ ''^ ^*

^§ Панетшщи изъ българско.
спрьснати многобройви могили, отъ които най-заб'ЬлЪ-
жителни сл^ тия до с. Талашманли и с. Гръцко Акъ-
Буяаръ.
За мин/клото на Мънастирски върхове имахме вече
случай да споменемъ ^). 1>лизу до сЬвернитЪ поли
на тия върхове минл^ва старобългарсквй пограниченъ
окопъ. Въ Х1У-Й вЪкъ, види се, да е била тука на то-
гавашната граница между Българи и Византийци — пу-
стиня Парория или Мезомилионъ. Тия мЪста сл безъ
съмнение сл^щи съ Мелеонъ^ за който се споменува въ
врЬмето на българский князъ Крумъ, когато той поие-
калъ възобновление на пограничнитЬ договори, напра-
вени отъ прЪдшественникътъ му Кормесий съ импера-
торъ Теодосий III въ 716 г.
IV.
Остава още да прегледаме плетищата и старитЪ за-
селища на истокъ отъ Тунджа. ПрЪзъ тия страни мя-
нл^ватъ всички плетища, които съединяватъ Цариградъ
и Одринъ съ проходитЬ на Источний Балканъ.
Бдинъ отъ найстаритЪ п^ктища е билъ римский
плтъ, който е съединявалъ градъ Дебелтъ^) съ рим-
ската станция Остудизосъ (до ХаФса); той е мин^валъ
прЪзъ с. Факия^),послЪ по сЬвернитЪ и западнитЬ поли
на погранйчний връхъ Кервансарай къмъ с. Кайбиларе
(74 ч. на истокъ). Отъ тука той е минл^^валъ на югъ
по водораздЪлътъ на Текенската и Хасанската рЪка,
близу до с. Малкояово (на истокъ) и послЪ на западъ
отъ с. Девлетъ-Агачъ, нЪщо около ^1^ часъ е, пр4сичалъ
Текенската р'Ька. По-нататъкъ пл^тътъ е минл^валъ по-
край с. Карамза и по течението на Ассъръ-дере като е
слизалъ, въ посока почти на югъ, въ Остудизосъ. Раз-
валините на тази станция се намиратъ близу до с. ХаФса,-
първото село на патьтъ отъ Одринъ за Цариградъ.
^) Археологическите изсл^доваиия на Тракия, стр 11.
^) Арх. ивсл-Ьдования стр. 26—28.
•} я « п 12,

.:а Егшплшаг^ ь.лн-з^ у^^гт 1г-г"=: л.-^
^г^ — тмц^" ; -г^-и^-^- Ш''^
^Ь '^'Ч ТЯ" ^ 5"ЗИ: е»Г Гл 1Т1'НЗЗ Т^аЛ; — г ГГ"--.
/

70 Паметници изъ Българско.
пенъ лагеръ въ видъ на полуокрАя^внъ окопъ. Ма-
стното население нарича този окопъ „цигаиский окоти^^).^
Това обстоятелство, че окопътъ е обърнатъ къмъ юж-
ната страна, показва, че е служилъ на БългаритЬ за
защита противъ нападение отъ страна на ВизантийцитЬ.
Отъ с. Иени-Махала патьтъ е минлвалъ между Вой-
нишкий и ]\Галкий Арнаутский Бакаджикъ, на Ю1^ къмъ
с. Дерекьой и по-нататъкъ пр-Ьзъ с. Девлетъ-Агачъ по-
край с. Ескиполосъ, за Кърклиси и Цариградъ. За за-
щита на този и/ить сл служили многобройни градища
каквито има на Войнишский Бакаджикъ!), въ околностьта
на с. Дерекьой, Ескиполосъ и др.
Въ околностьта на с. Дерекьой се намиратъ ста-
рини отъ различни врЬмена На югозападъ отъ селото
се заб^Ъзватъ слЪди отъ едно старо заселище, дЪто
се намиратъ пари отъ императора Антонина, Юс-
тиниана и др. Отъ тия мЬста е билъ прЬнесенъ единъ
камькъ въ близкото село ГолЬмъ Боялъкъ; той е една
мряморна главица отъ йонический стълбъ съ изящна ра-
бота. Дължината на горната му квадратна стЬна е 03 м.
Отъ срЪднитЬ вЪкове сл останали въ околностьта на
с. Дерекьой двЬ градища: Гол7ьмо и Малко. Пьрвото
се намира между с. Дерекьой и пограничното селце
Ходжакьой, а второто на югоистокъ отъ селото. По-
край ГолЬмото градище се минлва за с. Вайсалъ и по-
нататъкъ за Одринъ ; а покрай Малкото — прЬзъ с-
Девлетъ-Агачъ и Кърклиси за Цариградъ. Малкото гра.
дище е расположено на единъ врьхъ, който е дост,**^-
пенъ отъ южната страна. То се е състояло отъ соб-
ственното градище и прЬдградие; пьрвото има видъ на
единъ квадрать (съ страна 32 раскрача), а къмъ сЪве-
роисточната му страна се присъединява прЬдградието,
което лежи малко н-Ьщо по низко отъ собственното гра-
дище. При политЬ на вьрховетЬ, врьзъ които сл^ рас-
положени градищата, се намиратъ богс1ти извори, а при
сЪвернитЬ поли на вьрхътъ на Малкото градище се на-
миратъ слЪди отъ горЬпомен;?ъТото заселище. На ис-
^) Арх. изсл-Ьдования стр. 5,

Скцви п овлтхтиа га с, ДеремвЯ. 71
токъ опъ Малкото ^)ад■ще, прЪзъ еднвъ долъ, се на-
ииратъ на една поляна остаткв на еданъ укр^аевъ иъ-
ваетжръ. Оградната му ст^на вха вадъ на едовъ че-
тверол^гълннкъ , съ страна около 50 раскрача дъ-иа.
Изъ с%верна1а и западната страна на оградата сл^ се
подавали на вънъ дв% четвьртитн кули, които, вида се,
да слк пазили портитЬ. Първата кула е отдалечена 15
раскрача отъ сЪверозападний рогь, а втората — 16
раскрача отъ югозападни^ рогъ на оградата. КулитЬ
с& имали дължина около 10 раскрача, а ширина око-
ло 5. Въ в&тр^швото пространство се заб^1Ъзватъ
основи оть една черква съ 15 раскрача широчива и
20 дължива. За заб^Ъзвавие е, едва малка сграда,
която се е ванврала уединено, вънъ отъ оградата. Тази
сграда се панира ва растояние около 22 раскрача огъ
западната кула, проср^на надлъжъ отъ ястокъ къ)!Ъ
западъ. Дължината и е 16 разкрача и ширината 5. съ
слЪди отъ едва малка постройка до югоисточний ц рогъ.
Пр^ди в^колко години селянитЪ са раскопавалн чер-
квата и сл; вам^рилв едва гробница съ двЪ човешки
главя,
Въ близкв!^ погранични м^ста, на встокъ отъ с.
Ходасакьой и на югъ и на югоистокъ отъ с. Дерекьоц.
се ваниратъ сл%дн отъ едно старо заселище „Нчъ-к.^шг'^
(Три черкви) съ развалини отъ три черкви, а на истокъ
сл* развалинитЬ ва с. Ириклвя.
До е. Ескнполосъ се вамиратъ на единъ остъръ и
личевъ врьхъ, развалиаит^ ва византийското градтце
Скопелосв.
Огъ Одринъ е излизалъ още единъ пать на сЪверъ
по лЪвиЙ брЪгъ на Тунджа. По този п^кть се въскач
нане по рЪка Правадишница къмъ развалините ва ср^'.д-
невЪковното градвще Проватонъ , което е отдалечено
отъ Одринъ 19 км. То е расположено на лЬвий брЬгъ
на рЪката,срЪщу село Праводия, на едно равно мЪ^то,
н^Ъщо около 40 м. високо надъ рЬката. Отъ тука пи-
нататъкъ къмъ сЪверъ прЪмиВАваме пограничничЬ и| м.
хове помежду дв-Ь големи укрепления до е. Дермондер»-
в ГолЪиъ Боялъкъ; тия укрепления се вамиратъ иъ
;

72 Паметници изъ Бъл|^рско.
една западоиеточна линия, на разда^ечъ 19 км. Пър-
вото отъ тЪхъ е Дермендерско — и второто Боялаш-
скО'2радтце ; близу до последното, до с. Турфали, се на-
мира едно любопитно градип^е, което види се, да е слу-
жило за защита н?> рударското население. Въ окол-
ностьта на туй село сл се разработвали нЪкога жел'Ьзни
и мЪдни руди.
Дермендерското градище се намира между с. С])Ъмъ
и Дермендере, на лЪвий брЪгъ на Дермендерската р-Ька,
на единъ високъ врьхъ. Този врьхъ е отдалеченъ нЪщо
около 20 минути пд;ть на западъ отъ послЪдното село
и се спуща стрьмно особенно къмъ истокъ и сЬверъ.
Градището захваща едно голЪмо пространство и е било
съградено по византийский начинъ съ единъ пиргъ (кула)
на срЬдата. Ограднит-Ь стЪни на градището иматъ видъ
на единъ четверол;гълникъ ; споредъ съборенитЪ камьии
до роговетЬ, се види, че е имало четири кули въ огра-
дата. На най-високото мЬсто на в^трЬшното простран-
ство се е намиралъ единъ четвеространенъ пиргъ (кула),
съ 6 раскрача дължина и 10 широчина. Дължината на
една оградна стЬна достига до 140 раскрача. Ст^нитЪ
сл били съградени отъ картенъ камькъ и хоросанъ еъ
тьнки пластове тухли помежду. ТухлиттЬ с^ четвъртити,
до 0*3 м. дълги и 0"3 дебели. Любопитно е, че срЪщу
градището. на сЬверозаппдъ, въ долината на Дермендер-
ската рЬка, се ископаватъ човЪшки скелети, стр-Ьли, но-
жове и др. Н-Ьма съмнЪние, че тип намирания свид-Ь-
телствуватъ за нЪкогашно сражение по тия мЪста. На
югъ отъ градището, на далечъ '/2 ч., се намира едпа
мЪстность, нар-Ьчена ^^царевъ конакь^''
Бонльшското градище се намира на сЬверъ отъ с.
ГолЬмъ Боялъкъ, на растояние нЪщо около 20 минути
П/5^ть. Вьрхътъ, връзъ койго е расположено градището,
е уединенъ и чрЪзъ едно сЬдло е отдЪленъ отъ по ви-
сокий врьхъ Чалъ-Ваба^ койго се пада на западъ охъ
него. Градището е било съградено на едно голЪмо
пространство и е било М/^чно достъпно отъ всичкитЪ
страни. Ограднит-Ь ст-Ьни на градището представлявали
единъ многолчгълникъ, отъ външнитЬ рогове на който

Рузняяд до с, Ттрфахи. ^5
с& ее подавали многобройни халки кули: тЬ ел имали
чядъ на единъ четверо^гълникъ^ като сл^ били 4 рал-
^*рачн дълги и 4 широки. На най-високото м%сто ва вж-
трЪшното пространство, къмъ сЪверний край^ ое е ис-
дигала една четвеространна кула (съ 6 раскрача дъл-
жина и 11 пгарина). Около градището личатъ сл^и
отъ окопи. Отъ кулата има хубавъ изгледъ на около;
огь югоистокъ се подава острий врьхъ до с Еекипо-
досъ, а на зяпядъ се гледятъ Мънастирски врьхове.
Т^/рфситйското }рпдуще се намира на единъ низъкъ
врьхъ, н^що около 15 минути да,1ечъ на югозападъ отъ
1*. Турфали. Градището е имало видъ на единъ четве-
ро;^гълникъ. съ дължина около 80 раскрача и ширина
около 75. Входътъ къмъ градището е билъ отъ не-
точната, най-низка страна. Изгледътъ отъ него не е
никакъвъ. Любопитно е, че на западъ отъ градището^
въ долината на една* рЪяица, която се влива въ Мал-
ко-Дервентскптд р^^кя, ср нямирятъ сл*Ьди отъ едно старо
заселище съ малка черквица. По тия страни открихме
слЬди отъ едноврЪмешното разработвание на руди и
аЪма слЬдователно съмнЪние, че заселището е било ру-
дарско и градището е служило за негова защита, Руд*
ний теренъ се простира на западъ отъ рЪчицата. Най-
напрЪдъ се срЪщаме съ сгурия, която образува на л4-
вий брЪгъ на рЬчицата, доста дебели пластове. Сгу-
рията е желЬзна, като съдьржа и слЪди отъ мЬдь; това
се познава по зеленитЪ петна (малахитъ). Рудний те-
ренъ се простира отъ тука на западъ и се състои отъ
два рудни пунктове. На първий — по-близкий, се на-
миратъ дълбоки трапища . а на около тЬхъ наеипана
земя, въ видъ на голЪми грамади. Камькътъ на ска^^ата
е сивъ, кристалическйй варовикъ. На югозападъ отъ
този пунктъ се издига едно низко гористо възви-
шение, иарЬчено ^ЛелешкиГс габракъ,^ дЬто пъкъ се
намиратъ многобройни трапища и купищ*^. Тука спо-
иучихме да намЪриме единъ незасипаний входъ къмъ
иодне^уни дупки. Това ся; тъй нарЬченитЪ ^уТвлешки
гТ,1)г1ки^^ ^ които се прЪдставляватъ като нЪкакъвъ подземенъ
лабиринтъ. ДупкитЪ с;?; искуствено издълбани въ сивъ

74 паметници изъ Българско.
варовитъ камькъ. ПрЪзъ едно малко отверстие въ единъ
дълбокь трапъ, влизаме въ самата дупка; тя е най-на-
прЪдъ тЪсна и само съ наведена глава можемъ да ми-
немъ прЪзъ нея. Влизаме сЪтнЪ въ една по-пространна
дупка, въ която тукъ тамЬ можемъ да вьрвивгь испра-
вено. СлЪди отъ искуственното издълбаванне едвамъ
се вече забЪлЪзватъ по причина, че варовитий камькъ
е изгубилъ отъ дълговременното прЪсмуквание на во-
дата пьрвобитний видъ на дълбаната повьрхность. На
растояние около 10 раскрача отъ тази дупка се намира
една третя дупка; прЪзъ едно малко отверстие слизаме
наклонено на долу, най-напрЪдъ исправени, послЪ лЪ-
жишкомъ и найсЪтЪ съ наведена глава. На крайтъ
на тази дупка, отъ лЪвата страна, се намира едно тЪсно
крлглесто отверстие, задъ което се гледа друга една
дупка. Отверстието е толкова малко, щото не е въз-
можно да се промъкнемъ прЪзъ него. НЪма съмнение,
че тука се захваща друга една дупка, която е пристА-
пна отъ другадЬ. НашитЪ проводници ни расказвахл^,
че прЪди нЪколко години двЪ момчета се промъкнали
прЪзъ отверстието и минали прЪзъ една тЪсна дупка
чакъ до една дълбока вода, задъ която се гледало про-
дължението на дупката. Въ стЬнитЬ на дупкигЬ се
забЪлЪзва варовикъ, който по нЪкои мЪста съдържа
слида ; въобще долнитЬ пластове се състоятъ отъ чистъ
варовикъ, а горнитЬ сл отъ разм'Ьсенъ варовикъ. Като
се връщахме отъ крлглото отверстие, ударихме отъ
дЪсно на една тЬсна дупка, прЪзъ която се промъкна-
хме лЪжишкомъ и влЬзохме въ едно продълговато про-
странство. Тука се забЪлЬзватъ явни слЬди отъ едно-
врЪмешно искуственно дълбание на камъкътъ. Отъ това
пространство скокнахме въ еднл по-низка дупка и по-
елЪ вървЪхме наклонено чакъ къмъ крайтъ й. Рудни
жили ненамЪрихме, нъ намерихме слЪди отъ различни
рудни минерали. НЪма съмнЪние, следователно, че тия
дупки елч. били дълба ни да се търси руда.
Близу до входното мЪсто на ЛелешкитЪ дупки се
намира друга една дупка, която се спуща като кляде-
нецъ на долу. ПрЬди нЬколко години се спущчли хора ;

Геологцчесвий състав*. у 5
пъ нея, като нахвърлили влтрЪ дървета. Види се, че зе-
мята подъ Лелешкий гарбакъ е издълбана въ разни по-
соки. Не далечь отъ ЛелешкитЪ дупки се намира тъ
други. Въ единъ трааъ се намира пакъ единъ входъ
до 4 раскрача широкъ, прЬзъ който влЪзохме гърби-
шкомъ на вАтрЬ. Минахме прЬзъ една доста широка
дунка, нЪщо около 20 раскрача и дойдохе до крайтъ х!.
По стЬнитЬ на тая дупка се гледатъ слЪди отъ иску-
ственно дълба ние съ тл^по орудие. Рудни жили въ тия
дупки несполучихме да намЪримъ. Въ теренътъ, дЪто
се намиратъ слЪди отъ едноврЪмешеи рудници, откри-
хме червена желЪзна руда (хематитъ), черна желЪзна
руда (магнетитъ) и слЪди отъ мЪдни руди (малахитъ и
азуритъ). Опоредъ това се види, че тука нЪкога сл,
разработвали оюелгьзо и мгьдь,
Въ геологический съставъ на Сакаръ Планина и окол-
ностъта и, влизатъ камъни отъ стари образувания, като
гранитъ, гвейсъ, грянигенъ-гнейсъ и кристалический ва-
ровикъ (сивъ и бЬлъ мряморъ). Къмъ тия образува-
ния се присъединяватъ третични варовики по южнитЬ
и сЬвернитЬ склонове на пограничнитЪ врьхове, като
напр. до с. Дуганово, сЬтнЪ до с. Фикла, дЪто въ
варовикъть сл дълбани дупкитЬ, и др. Распростра-
нени с;& и камъни отъ едноврЬмешно лавопроисхо-
ждение (андезитъ и др.) ; отъ т-Ьхъ се състоятъ
Мънастирски връхове и Бакаджики. Любопитно е на-
мирание на хлоритенъ аспидъ въ околностъта на с.
Г. Дервентъ, на пограничний врьхъ Яйла-Байръ; този
асаидъ се лесно работи. Една отъ плочитЬ на дервент-
скитЬ долмели (на югъ отъ селото) е направена отъ
хлоритенъ аспидъ. Подобенъ аспидъ се намира въ окол-
ностъта на Карлово *). Въ кристалическитЪ варовики
ее намиратъ многобройни пещери, отъ които най-любо-
питни сл^ тия въ видъ на пропасти, както до с. Дер-
мендере, Дерекьой и др. Въ варовитий теренъ на .тия
страни, изобилствува изворна вода, клкто до с. Дуга-
ново, Дермендере и Дерекъой (Малкий и ГолЪмий из-
воръ). Варовикътъ се намира по нЪкои мЪста въ видъ
^). Природни Богатства, П издание, стр. 102.

7() Паметници ивъ Бъзгарсво.
I
И между с. Драмали и с. Кизилджиклисе. Въ тия страни
язобилствуватъ руди ; оевЪнъ ТурФалийскитЬ руди се
намиратъ — до с. Дерекьой, между с. Пашакьой и Му-
раданли, до с. СрЪмъ, с. Баковъ, Мънастирски врьхове ')
и Бакаджвкъ ^. Дерекьойската и Ваковеката руда сл.
манганени; тк сл; с<«^щитЪ руди, както тия които се
намиратъ въ околностьта на г. Сливенъ (въ СинитЪ ка-
мъни) и на плтьтъ отъ г. Ямболъ за Сливенъ. На
югоистокъ отъ с. Ваковъ, нЪщо около 72 ^- раетояние
се намира Мадемъ-дере (рудна рЪка), дЪто открихме ко-
пани плитки мЪста съ парчета кремькъ и манганена руда.
А на югозападъ отъ с. Ваковъ по Сухата рЪка, задъ
лозята, намЬрихме грамади желЪзна сгурия, въ която се
намиратъ още парчета нерастопена черна желЪзна руда.
СлЬди отъ жел'Ьзна сгурия открихме и въ близкото
Ново-село; обаче тази сгурия, се види, да е останала
отъ цигански желЪзари. До с. СрЬмъ намЪрихме пар-
чета черна желЪзна руда, която е зараствала въ варо-
викътъ; на югоистокъ отъ сащото село намерихме
даже едно парче чиста руда, която е нЪколко дециме-
тра дълго и У 2 ДЦм. дебело. До сЪвернитЬ поли на
Кервансарай се намиратъ плитки трапища направени
отъ н-Ькогашното търсение руда по тия мЪста.
Пл?^тьтъ отъ Одринъ прЬзъ Праводия, послЬ между
Боялашското и Дермендерск то градище, достигаше по-
нататъкъ, къмъ сЬверозападъ въ старото заселише до
с. Хамбарли. Заселището е било расположено на истокъ
до селото, дЪто се намира еднл лична висока могила.
При разработванието на нивит'Ь се намиратъ основи
отъ стари сгради и римски пари. НамЪрени ел%, мря-
морни стълбове (съ диаметръ 0*3 м.) и една четверо-
странна подпорка отъ единъ стълбъ съ старогрьцкий
надписъ, въ които се споменува за градъ Девелкопъ.
Н-Ьма съмнЬние, че този градъ е слщий съ градъ Де-
белтъ (Веикпв, Веикиш, ВхЬаНит, Веуекой), на който
*). Природни Богатства. Шкорпилъ стр. 64.

Старо заселище до с. ^Самбарлй. 77
развалинитЪ открихме до с. Яйказди ^), въ околностьта
на г. Бургасъ. ВлтрЪ въ селото Хамбарли е била на-
мерена прЪди нЪколко години една тухлена гробница
въ видъ на фурна еъ двЪ човЪшки глави. На югъ отъ
Хаибарли въ с. Четалово е билъ намЪренъ единъ лю-
бопитенъ релиеФЪ, който представлява ^^тракьсйспий кон-
питса^. Той е изобразенъ на една мряморна плоча, ви-
сока 0*45 м., дълга 0*4 м. и дебела 006 м. Конникътъ
е облеченъ съ една к;&са дрЪха и дьржи едно копие;
коньтъ — жребецъ стои скочишкомъ съ прЪднитЪ крака
и е украсенъ на главата съ една качулка. До коньтъ
се гледа едно куче, което напада една свиня. ПрЪдъ
коньтъ се намира нЪщо като една подпора (олтаръ ?),
изъ която се подига дьрво. Задъ коньтъ се забЪлЪзва
едно облЪчено лице. На долната часть на плочата,
подъ релиеФътъ, се намира четверореденъ старогрьцкий
надписъ, койго се почева съ думи: ^^Аполлопи^ (т. е.
на бога Аполлона).
По нататъкъ къмъ сЪверъ прЪдметний пл^ть отъ
Одринъ прЪзъ Хамбарли, минл^ва въ старитЪ заселника
въ околностьта на с. Бейкьой и с. Инджиели ^) и по
нататъкъ до близкий старобългарский окопъ.
Любопитни старини изъ тия страни, на истокъ отъ
Тунджа сл^ още : 1) подземний водопроводъ, извЪстенъ
у населението като ^^подземна Яна ртьпа'^ ') и отдавна-
шни старини до с. Коджабукъ ^).
Въ тия страни се намиратъ освЪнъ горЪописанит^
градища и други. На югъ отъ границата се намира
по едно градище на СаманлъкъБайръ до с. Вайсалъ и
до с. Хаджиларе (7а часъ на сЬверъ отъ селото). До
границата пакъ се намиратъ сл-ЬдующитЬ : 1) на Ханла^
Баиръ до с. Хамзабегли 2) между Отр-Ьмъ и с. Ур)'М-
беглн, на лЪвий брЪгъ на Тунджа 3) на вьрхътъ Ша^
киръБаба и Бегълъ до е. Г. Дервентъ и 4) на вьр*
хътъ Кервансарай. Между границата и пограничниЙ
^). Археол. и8сл1;дования стр. 26—28.
^). Археол.' изсл-Ьдования стр. 29, 80.
)• я ЯН 22.
)• я я » "•

^§ Паметници изъ българско.
на бЪлъ зьрнестъ мряиоръ, какго въ Кавакли, с. Ср'Ьмъ
М. Дервентъ, 3) въ околностьта на с. Корбунаръ на
Хиссарлъкъ-Байръ, 4) до с. Кизилджиклисе „Казашко
кале^, 5) между с. Пашакьой и Ичме, на лЪвий бр1^гъ
на Поповската рЪка 6) до с. Мишели на Чаушъ-Бу-
наръ, 7) между с. Таштепе и Дюкменъ на Чангарли-
Баиръ, 8) между е, Таштепе и Ишикли, 9) на югоза-
падъ отъ с. Бейкьой, на едно низко възвишение на са-
мий лЪвий брЪгъ на Тунджа.
Пашакьойского градище се намира нЬщо около '/2
ч. далечь, на сЬвероистокъ отъ е. Пашакьой, на единъ
отъ скалиститЪ брЬгове на Поповската рЪка. Гради-
щето е илало видъ на единъ четверолгълникъ^ 50 ра-
скрача широкъ и 80 — дълъгъ. ОграднитЬ му стЬни
с/Ек били снабдени съ а ри кули, а вл^т^Ь въ гра-
дището, близу до неточната стЪна, се е изгигала на
най-високото мЪсто една четвеространна кула (пиргъ).
Най-лесно пристл^пна страна на това градище е южната ;
въ нея е имало порта, която е била пазене съ една
кула. За заб'ЬлЪзвание е, че на югоистокъ отъ гра ди-
щето, на растояние 10 раскрача, се заб-Ьл-Ьзватъ сл-Ьди
отъ една малка сграда. На югъ отъ градището се на-
миратъ слЬди отъ едно старо заселище. По тия мЪстасе на-
миратъ пари отъ императорите : Юстинианъ, Василий и др.
Огь други стари заселища, сл'Ьди отъ които се на
миратъ въ страната, на истокъ отъ Тунджа, е за за
бЪлЪзвание едно заселище на югозападъ до с. Йени-
Махале, близу до старобългарский окопъ. На това мЪ-
сто на едно пространство отъ 4 уврата голЪмина, се
ископаватъ тухли, керемиди, голЪми кюпове и римски
пари. Отъ тамъ слш донесени големи работени камьни^
които се намиратъ въ селото (на чешмата и въ черквата).
У.
ГорЬописанигЪ страни на истокъ отъ Тунджа не
сл изгубили важносгьта си, нито въ по-сетнЪшаитй вр-Ь-
мена. Като доказателство на туй сл многобройнит^Ь
турски паметницИ) а именно плетища. ПрЪзъ тия страни

ТурскиМ пяЛь оФъ Одринъ за Шужешь. ^^
с;&. мянливали плетища, които сл. съединявали Цариградъ
н Одринъ съ Дунавътъ. Отъ Одринъ е излизадъ единъ
пльть на сЪвероистокь и е прЪмиш&валъ пограничнигЬ
врьхове до с. Г. Дервентъ; по-нататъ1еъ е отивалъ
прЪзъ с. М. Дервентъ, с. Попово и Бакаджи1съ въ Ча-
лъкъвсквй (Ришский) проходъ за гр. Шуменъ. Г. Дер-
вбЕтгъ е било стражареко (дербенджийско) село и бъл-
гарското му население е било снабдено съ различни
правдиви и свобода. Турското правителство не му зи-
нало данъкъ; само селото е било задлъжено да дава
всЪкА година 50 кола дьрва и кюв1юръ на една джамия
въ Одринъ. СтражаритЪ излизали на плг^тьтъ, особенно
когато е минавала поща и биели отъ врЪме на врЪме
на едно т^&панче. Тъй сл^що и въ околностьта на с.
Ваковъ (на югъ) има единъ врьхъ на пл^тьтъ, дЪто ва-
ковскитЪ стражари*) ел^ биели на т^&панъ. Този врьхъ
още до днесь се нарича Даулд-Баиръ (Тл^паненъ врьхъ).
Въ к&рджалийскитЪ времена въ с. Г. Дервентъ е била
съградена една кула отъ нЪкой си Даадеверенъ отъ
Одринъ. Кулата е била влг^трЪ снабдена съ мазгали,
а на около е била заградена въ видъ на едно градище
съ високи стЪни (до 3 човЪшки боя). В^трЪ се е при-
бирало населението, когато сяе^ нападнали Кл!^рджалии т^.
За Даадеверенъ приказватъ, че е билъ пъленъ госпо-
даръ на селото; той самъ е о&дилъ и др. ВиновнитЪ
аяь били обесвани на колове, които с^& стърчали на
около селото. Споредъ едно суевЪрие , онзи , който е
билъ невинно обЪсванъ^ гор'Ьло цощЪ кандило надъ ко-
лътъ му.
Пр^ъ с. Г. Дервентъ се е минлгъвало отъ Цариградъ,
направо за В. Тьрново. Въ. с. Дервентъ намЪрихме
единъ грьцкий надписъ който показва, че прЪзъ това
село действително се е мин;&вало отъ Цариградъ за кя&дЪ
Тьрново, още въ прЪдишнитЪ врЪмена. ПрЪдмЪтний
камькъ е мряморенъ ; въ надписътъ му се споменува за
негово Блаженство Оаулъ, отъ епархия В. Тьрновска,
родомъ отъ Р^ховица, като идЬлъ отъ Цариградъ се
е поминалътука въ 1712 г.
1) Арх. изсл^дованна стр. 86.

§0 Паметници изъ Българско.
старобългарский окопъ се намирать градища: 1) на <
верний край на Чалъ-Баба, 2) между с. Четалово и
Въ е. Попово се намиратъ развалини отъ еди
градецъ, който спор-Ьдъ едно пр:Ьдание се нарича. ..
У^Буют или Ески, Пазарб,^ Той е билъ ужь развале!
въ кл!;рджалийскит:Ь времена. На истокъ отъ с. П Г
пово, на д'Ьсний брЪгъ на Поповската рЪка се 1 ~
мира полузасипана турска баня и основит^ на една дясам] '
(14 раскрача дълга и 10 широка), а влтрЬ въ село- /
развалини отъ единъ мостъ, нар^ченъ у,Хадоюиевдмостъ ^
На югоистокъ отъ с. Попово се пада с. Паш "
кьой, гд'Ьто се намиратъ развалини отъ една баня. 6
това село е жив'Ьалъ, по прЬдание, единъ паша, на и1 -
Суле&манъ. За него приказватъ че въ една сръбска во]
на, слЪдъ като се е завьрналъ въ селото, е довелъ 1
сръбски пленици съ б^Ьли др:]^хи и ги е заселилъ въ I .
Пашакъой.
Други турски ^паметници по тия страни се намн
ратъ въ Къзълагачъ *) и до с. Б^гйкъой (една съборен
джамия и баня).
Огъ другитЬ турски плг^тища, е забЬлЬжителеш
везиренъ патъ „везиръ-йолъ„ и ^^пощенский п&ть^ (мен
зилъ-йолъ). Първий е излизалъ отъ Одрвнъ пр:]^зъ с .
Г. Дервентъ и оттамъ е минл^алъ направо къмъ Чалъ
кавский проходъ, между с. Ичме и с. Бюдузлери, д-Ьтс
се намиратъ развалините на визиревь мостъ (везиръ кепри),
и по-нататъкъ между Малкий и Арна^-тский Бакаджикъ.
Отъ двЪгЬ страни на вези^>евб }гжть сль се намирали ме-
жду опрЪд'Ьлени растояния, по дв'Ь малки могилки. По-
н^енский пл;тъ е излизалъ отъ Цариградъ и е мин^валъ
пр'Ьзъ г. Кръклиси, с. Кайбиларъ, Кизилджиклисе. е.
Бей-махала, с. Руссокастро, г. Айтосъ и по-натат-ькъ
нр^^ъ Правадмя е стигалъ до г. Силистра на Дунавътъ.
Огъ този п^тъ сее отклонява лъ другъ единъ отъ е.
Кайбиларе пр^ъ е. Факия и с. Карабунаръ за Бургасъ.

Укр^шпелви лившг. §^[
VI
РимскитЪ влад-Ьция на бадканский подуостровъ сль,
•^ли годЪвю значение, откогато императоръ Констан-
лъ Бедикий е прЬнесълъ столицата на ри мек ♦та импе-
.: изъ Римъ въ Цариградъ.
Стотина години слЪдъ Константина откъм ь Дуна-
::ъ захванали да нападатъ на тЪзи страни хишии на-
X които повече отъ 100 години постоянно нападали
държавата. Цариградското правителство се погри-
<гло да запази държавата си отъ тия нападения като
троило и възобновило многобройни укрепления, гла-
2) въ три линии:
1) Д9/н(1вската линия. Тя се почева съ искуствен-
^2гЬ <^Т)рояпови всит^^ които излизатъ отъ брЬговетЪ
^^д Черно море до г. Кюстендже, поедЬ минл^ватъ прЪзъ
Меджидие и се свьршватъ до с. Кокерлени на еамии
>Ьгъ на Дунавътъ. Троянови вали сл^ по дълги отъ
' кил. и затварятъ отъ южната страна по-голЬмата
^аеть на сегап1на влашка Добруджа, между Дунавътъ
^ Черно море. По нататъшното продължение на та-
-2 диния е Дунавътъ, по дЬсний бр^гъ на които е ми-
'-ллалъ важенъ рвмский пл^ть съ многобройни укрЪ-
'№ станции.
2) Балканската линия. Тя минл^ва по главното бал-
^йско било отъ Еминский носъ при Черно море по-
зататъкъ къмъ западъ. Проходите прЪзъ Валканътъ,
^^(•обенно тия на неточната му най- низка часть, са били
«ззени съ укрепления и напречни зидове. Това сл^ про-
"утитЬ ^Балкански порти'^.^ за които ще говоримъ на
-ртго м4сто. За стратегичното значение на проходитЪ
^^ Источний Балканъ още въ турско врЬме свид'Ьтел-
Ч^ватъ напримЪръ ШуменскитЪ укрепления до сЬвер-
2^^ край на Чалъкавский проходъ. Тия укрЪпления
^^жатъ да се нарЪчатъ у^ключз къмъ Цариградъ,''^
3) СакарО'Стран/(0юенската линия се представлява
^то послЬднята укрепителна линия, съ която требвало
Д^ се запази Цариградъ отъ нападението на северните не*
приятели. Тази линия е имала още въ средаите ве- \
Пакетнищ! жп Българско. в
.1

32 11ахетнид;и ить ^ългарс^вО.
•
кове^голЪмо значение; тя е била собственно з^крЪпен.
граница ^м'Ьжду българската и византийската импер ~
защото пограничний окопъ (еркесия), по-на сЪверъ,
положението си не е можилъ да пр^чи на нападенш ^
на »БългаритЪ врьзъ византийската държава. Тази лие "
се намира на границата между Южна България и Турц* """
Сакаръ Планина е била запазена съ двойна сис^"
ма на укрепления. Къмъ външната принадлежатъ : Д! ' '
тЬ калета на Мънастирски върхове, Аа-баиръ-калес«
Дилджилерското градище и Минечевското, Главанско':
кале и Текебаирското (Хаджикъойский Хиссаръ). Къ: I
тия се присъединяватъ укр'Ьпленията на отср:]^щната стр I
на на Марица : Каратепенското градище, Куртъ-Ка,^: -
градището до устието на Сазлия въ Марица и ягкс
укр'Ьпление Неутзиконъ. В^тр^пшата система е била ь
значена главно да пази населението отъ подсакарски':
заселища въ случай на голяма опастностъ. Къмъ п
укрепления принадлежатъ още: Калето надъ Серлива^:
вода, Папаримското кале, Дервиштепенското градища
Новоселското и ОрЪмското.
Странджа Планина е била пазена главно съ укр*!
пленията: Факийското градище, Дерекъойското, Гол'}
мо-Боялъшското, Дермендерското и др.
Когато тази линия не е могла да противоустои в
нападенията отъкл^дЪ с'Ьверъ,то византийский импер^
торъ Анастасиосъ I Дикоросъ (491 — 518) е провел,
една ягка сгЬна, наричана ^^Лжгстасова стгьпа,^ Тя 01
стои отъ Цариградъ 55 км. ; стЪната излиза отъ Черн^
море отъ с. Караджакьой почти на югъ (10о Ю 3)
посл^ се простира прЪзъ долината на р. Серенджи-дер(
и по западний склонъ на Кушкая-Тепеси. По -нататък!
тя минл^ва все пр^зъ една гориста страна на запада
отъ с. Тюркьой и на юго-западъ отъ това село пр-Ь
сича Цариградско-Одринската железница, като мннл^{.
отчасти по нея, а отчасти науспорЬдъ съ нея тамъ.
д^то железницата се извива на югъ къмъ с. КурФали
между станциитЬ Сенекли и Кабачкъой. Най-сЬтвЪ тя
достига до Мряморно море. Атанасовата стЪна при
военното искуство на новий вЪкъ е изгубила значенне-

2 X
'^1 г»^. '
Л11Ш« ^ 1 1|»^^Г ЖТ
.и г:-!^
. л
Ш Г.Ш^-
^~=-Ь ГТЬ-^А.
». л-
-^:5_ ♦ПГ"
,Ц»^.->-^
& .«^
"Г=а. ж
.1
"1 .-
ж А.' ".л •:-= " • .-* &' ^
"^ 3 г-^ •<-
■Х1Лл
г •
9 *•- -^
•-<
<*-
31-
>-,- - ^.
• 1 1'
_!«• Г
'. # ^
--"^ Г>'
ТГ.Т!^
'-^^ г
1^ ^. ^ у
— ;г7Г- т --

3^ Пахетвщщ 1Г8'ь Българско.
СИЛНОТО тракийско племе Одризитгь^ които сл заседя г-'
вали центрътъ на Тракия, въ околностьтя тгд Одрин^. .
ТЬхний князь Тересъ е оъединилъ всички тракийскзл:
племена въ едва дьржава, която синъ му Оиталкъ околс • :
430 г. разширилъ на сЪверъ къмъ Дунавътъ а на запад! \
къмъ р. Места (съ исключение на свободнитЬ племена в1
РодопитЬ). Обаче, подиръ смьртьта му въ 424 г държа :
вата се распаднала на три части, които отъ 340 г .
сл5^ били подчинени отъ ГалатитЬ. Още въ врЪмето на г
Александръ Македонский, въ началото на III й вЪкъ/
ГалатитЪ почнали да наближаватъ къмъ сЬвернив
брЬгъ на Адриатическото море. ОтредитЬ имъ крьс- -.
тосвали цЪлий полуостровъ ; едни , подъ началството -
яа Камбаула и Кератрия, победоносно прохождатъ тра- -
кийската страна, а други подъ прЪдводителството на
Болгия, нападлтъ на ИллиритЬ. Бренъ Акихорий, като
разбилъ ПеонитЬ, навлЬзълъ въ Македония и поразилъ
македонската войска въ едно сражение, въ което и са-
мий кралъ Птоломей Керавнъ е останалъ мьртавъ на
бойното поле (въ 279 г.). СлЬдъ ограбванието на Ма-
кедония, Акихорий нахлува въ Гърция съ цЬль да раз-
граби съкровищата, които се съхранявали въ делФий-
ский ораклъ ; нъ той е билъ принуденъ да отстл^пи.
Въ сАщата година (279) единъ другъ галатский отредъ,
състоящъ отъ 20,000 души, подъ пр-Ьдводителството на
Лонория и Лутария, безпрЬпятственно е прохождалъ
всичкий балканский полуостровъ, за да прЬмине въ Мала
Азия. Въ 278 г. К. Комонтриосъ, наслЬдникъ на Аки-
хория, събралъ ГалатитЬ, които с;?;, били принудени да
напуснатъ Гърция и се отправилъ съ тЬхъ за Тракия,
дЪто подчинилъ тракийските племена и основалъ една
голЪма държава, която се е простирала отъ БЬло море
къмъ Дунавътъ и отъ Черно море къмъ Сърбия. Кра-
левско седалище на тая държава е билъ 7и.тсд; отъ
тука 66 години наредъ ГалатитЪ обезпокоявали тър-
говскитЪ гръцки републики по брЪговетЪ на Черно
море и Мряморно.
Отъ галатскитЬ нападания най-много е търпЪлъ цвЬ-
тущиц градъ Византионь, при самата порта до Черно

1
Газатсвото седалище Твлиеъ. §5
юре. Още прЪвъ врЪието на пьрвий гадатский крадъ
К<>з1онторий, Византийците испращади на ГадатитЬ го-
леми парияни подароци, по нЪкога 3000, ао на еЬтнЪ
500О и често даже 10000 златни статерн. Тия пода-
роца по'аосл'Ь сл; биди замЪстеш^ еъ постоянно годи-
шно плащание 80 таленти.
За галатската дьржава н за кралевското й еЬда*
ляще Тилисъ сдг^ се съхранили твьрдЪ непълни сведе-
ния. СтеФзнъ Вйзантийскйй, списатель въ УЬй вЪкъ
лодиръ Р. Хр.. пише въ свой геограФический сло-
варъ: ^Тгллисъ градъ въ Тракия, б.тзу до Хемб (Б(Ш\г
тнь), Отъ това свЪдение могло би да се заключи, че
Ти.1исъ трЪбва да се тьрся при южнитЬ поля на Бал*
канътъ, както правятъ нЪкои изследователи. Тука обаче
не требва да се забрави, че подобни опрЪд%ления са
общи и споредъ тЪхъ една м^кетноеть на едно значи-
телно раетояние отъ Балканътъ може да се разбере че
е ^блиау до Бсигканътг^. Ь1ато очевидно доказаимство
на нашето мн%ние е римский градъ *Х1соро11« а<1 1>>1гиш*^
т, е. Никополъ до Пстъръ (Д>'навътъ)- [улниалиннтк на
който се наниратъ до е. Никюпъ Цо И, Търново). 50
км. далечъ отъ Дувавътъ-
Въ списанието на Прокопий Це^ар^^йски ее елит^-
нува — между тракийс-кит^Ь ущАнл^иин. ш)т<) нн^^ян-
тийский императоръ Юетинианх (527 — 500^ йаио|И>далъ
да се построятъ — и аа каетедъ^ъ Тул^у^-г,, Лодробио
опрЪд^ение на положе-нието му. осИ^нъ им<!Г'го яа про-
винцията, СтеФанъ Ва^нитикскик не дал^а. Бли^^у до
Тулеусъ се споменува каеаелъ /ха/^а/:'гора. //ин^^о^г^^ Ар-
зонъ и Ко/стра 8аОра, отъ ко<^^о може да <^е закию*^и,
че въ блязкоетьта имъ се е намиралъ и Тул^у<п^. За
тия каетели дока.!^ахме при олисанлкггго на ьоеииий ид^'^ъ
отъ Одривъ за Пловдивъ. че Карасг1ира се е намирала
между с. Трикмешли и АдмЛаша. 11ин:^^о<гь до е. Ч^-
кърларе, Арзовъ на р- Саалии и Кастра За<;ра до с, (/а-
ранли. Отъ тона и>^ди::{а на ;5кг^. че '1Ч'л<:*уе'ь <>е е «.а-
мяралъ близу до тия мазета: ка')'о ^г^^ем^-мъ лр4^д'ь ьидъ
с»тратегичяото поло'ж.^ни^ на Сакарь-Ллаимиа. а мменио
най-важното йукр^алеаи^ — Глаьаиско, ]ир1дцола;^ал1<:;, че

90 Пахбтбицц В9Ъ Бъдгар<$ко,
при това укрЪаденне е билъ Тулеусъ. Щна съмоЬние,
че Тулеусъ е слъщий еъ галатокото в'Ьдалище Тидисъ,
което трЪбва да се тьрси на слщото мгксто.
Тялясъ требва да се е наниралъ въ центрътъ на
галатската държава. При това трЪбва да се е намиралъ
на крьстоп^&тьтъ на най-важнитЬ алг^тища, които с&
водили къвгь най-силнит% тракийски племена, като цъжь
ОдризитЬ, ГетитЬ (между Балканътъ и Дунавътъ) и др.,
и къмъ грьцкитЪ крайморски колонии. На таквозъ цо-
ложение напълно отговаря Сакаръ-Планина, която лЪ-
жи почти по ср-Ьдата на Тракия. Съ завладяванието на
тази планина е билъ завладяванъ и най-важний п;&ть на
балканский полуостровъ отъ Б^Ьлградъ за Цариградъсь
отклоненията му къмъ балканските проходи и к-ьмъ бр'Ь-
говетЪ на Черно море и Б-Ьло. Сакаръ-Планина се на-
мира, както вече казахме по-горЪ, на послЪднята есте-
ственно укрепена линия — Страндженско Сакарската
— отъ дЪто е било свободно да се правятъ нападения
чакъ до Цариградъ. Като най-я^но потвърждение на
мнението ни, за положението на Тилисъ въ Сакаръ-Пла-
нина, свидЪтелствуватъ мегалитияескитЪ паметници за
които не остава никакво съмнЪние, че с^ галаташ. Рас-
пространението на мегалитически паметмици по странд-
женскитЪ отлози, свидЬтелствуиа, че ГалатитЬ сле; има-
ли обсадена цЪлата Страндженско-Оакарска линия. Сре-
доточието на тЪхното владЪние се е намирало въ Са-
каръ Планина.
Като се опираме на гореказаното, отговаряме на
горЪ положенитЪ въпроси така:
1^ Мегалитическитгь паметници вб Сакаръ Планина
еж гала/гски.
2) Ералевското сгьдалгще па Галатитть — Тились — се
е намирало по сгьверппй склонъ на сжщата планина^ въ окол-
постьтапа с. Гердеме.
За положението на Тилисъ е имало до сега съв-
сЪмъ различни мнЪния. Списателъ Маннертъ предпо-
лага, че галатското седалище се е намирало близу до
Византионъ (Цариградъ), Рейхертъ — че е било н'Ькд^дЪ
до Килия, следователно до най-северното устие на едно

::«|
отъ д7яавс1еитЪ гърла, Форбигеръ, -^на ЧерноморскитЪ
брЪгове, Томашевеъ — че се е намирало подъ Странджа
Планина въ околностьта на г. Виза и Зекели — между
Айт.^съ и Карнабатъ, следователно близу до най-ваяб-
ний проходъ на Источний Бал1еанъ. Н'Ькои отъ тия спи •
сатели изрично заб^лЪжватъ, че за подробното оирть-
дгьление ма мгьстополоо/сението на Тилисб, немог&ть да ка-
оюатв пито най-малко. Само Иречекъ доста на подроб-
но се занимава съ въпросътъ вьрху положението на
Тилясъ. ^) Той вЪрва. да е сполучилъ да открие кра-
левското галатско сЪдалище въ названието Туловоко
поле^ както се наричала Казанлъшската долина. До колко-
то нв е извЪстно названието ^Тулоеско поле^ е съв-
сЪмъ непознато на населението на Казанлъшската доли
на. Слществува само едно селце .Тулево (Тулово), на
истокъ отъ г. Казанлъкъ. За названието 2уловско поле
се споменува въ българский царственикъ, написанъ въ
1762 г. отъ Пайсия Самоковский, послЪ въ пл^тешест-
вието на Григоровичь въ 1848 г. и въ австрийската
карта на балканский полуостровъ (отъ 1879 г.). Възра-
жаваме на Иречекъ, че Казанлъшската долина има стра-
тегично положение за да отговори на галатското се-
далище. Неможемъ да повЪрваме, че войнственний га-
латский народъ би се затворилъ въ Казанлъшската до-
лина, та отъ тамъ да владЪе надъ тракийскитЬ племена
като ОдризитЪ, ГетитЪ и др. и да заплашва г. Ви-
зантнонъ.
Въ околностьта на с. Гердеме, се е намирало ре-
лигиозното и политическо средоточие на ГалатитЬ.
седалището имъ Тилисъ, види се. че не е било загра^
дено как го други градове, нъ е било распрьснато въ
видъ на заселища надъ изворите на Явуздере и Дуан-
дере. Споредъ сведенията на старий списатель.
Стрвбо, галатските (келтийските) кл^щя, сл% имали
крлКкГлестъ видъ и с;|; били направени отъ дъски я
плбтъ; стрехите имъ с^ били врьхлести. Въ времето
на крайна опастность ГалатитЬ сл^ се скривали въ у-
- ■■■■■» ■ »
^) ба8ор18 безк^Ьо Мазеа 1876. — ЗИгпп^ЪепсЬ^е ^ег Едш^1 .ЪдЬш. СгевеИ"
8сЬа?Ь а. ^188вп8с11аЛеп Рга§ 1876., р. 280—283. и д^)*

68
Пакетнтци изъ Българско.
крЬплевия. Таково укрепление, види се да е било ка-
лето надъ СЪрливата вода; то е направено въ видъна
една голЪма ограда отъ натрупани камъни.
Въ евещенитЬ тукашни д;&брави ГалатитЬ с;ь из-
вършвали религиознитЬ си обряди на най-васокий имъ
богъ Лугъ. Нито едно религиозно тържество на Гала-
тятЬ не се е извършвало другадЪ освЪнъ подъ синка-
та на свещений дл^бъ. Имелътъ, който расте по
дльбътъ, се е считалъ за небесенъ даръ и е служилъ
като лЪкъ и срЪдство за расплодявание. За галатски-
тЬ свещеници — нар^Ьчени друиди — има стари предания,
спорЬдъ които тЬ, украсени съ дл^бови листя по гла-
>?
,1»*^Г:%— *»^ .-=^'"7^
1-1
?
Фиг. 7. — Долиенътъ ме*
ж^у с. Крушево и Гердеке
(горизонталенъ раар^аъ.
Стр. 20).
-л^
1^^ I
т I • ? ^ Г
Фиг, 8. — Единъ долмеиъ съ о-
града яаъ околностьта на с. Кру-
шево (горизонталенъ разр-Ьзъ;
Стр. 19).
вата, кога изгрЬе луната, с^?; отивали тържественно въ
евещевштЬ дл^брави, — наричани дринайметонъ — за да
събиратъ имелътъ, който сд% отрЪзвали съ златни нояс-
ници, искривени въ видъ на мЪсецъ. За вЪренъ про-
водникъ на Луга (Смеръ), като прЬдставителъ на раз-
съмнуванието се е считалъ пЬтелътъ; той е билъ сл.ще*
врЪменно народенъ симболъ на Галатит^. Отатуйкн на
пЬтелъ сл били намЬрени въ околностьта на Сакаръ-
Планина. Така въ с. Г. Мънастиръ е била нам'Ьрена
една бронзена статуйка, която представлява единъ сЪ-
дящъ пЪтелъ, 9 см. дълъгъ и в;&трЪ кухъ и се рас

КралевсЕото (гЬдалище Тидвсъ.
89
тваря на длъжъ. *) ОсвЪнъ Луга ГалатятЪ &я. ииялв и
другн богове, отъ които на пьрво И'Ьото се наивра богъ
Хесеъ (Невпз, Евив); той -отговаря на богъ Марсъ и
Таравъ (Тагап1в, Тагашлспив). Богътъ Лугъ отговаря
съ аваченвето св на грьцквй Хериесъ в рвмский Мер-
курий. На тия богове Галатит^ сл, првнясяли и че-
ловЪчески жертви, за конто сл>. били употрЪблявани или
плЪници влв осл^дени. Вс%кв иажь прЪдназначенъ за
жертва, е бвлъ ударянъ отзадъ съ иечь, подвръ което
се е наблюдавало съ внимание — паданието му, трепте-
нието на членове-Л и течението на кръвьта. НЪма съ-
ин^нве, че подобни жертви сл^ бвлв взвьршвани в въ
сакарскитЪ д^кбрави и види се. че жертвевиитЪ камьви
до с. Гердеме, като заключаваме отъ голЬмината имъ,
СА билв прЪдназначенв за аия жертви. Подиръ това
жертввтЪ СА били тържественно изгаряни на едни о-
собенв поляни посрЪдъ ДАбравит%.
Въ политическо отношевие, Ралатитй са били ари-
стократический народъ. КральетЪ и водвтелит^ имъ са.
бвли взбвранв свободно, въ ненаслЪдствевно. При важ-
ни въпроси РалатитЪ са се стичали на събрания и по
болшинство СА решавали различни въпроси. За таквозъ
събирателно мЪето считаме да са били камьннят^ крл-
гове ва Караджовъ рА,тъ. Тука са. се събирали Га-
лятвтЬ в СА се съветвали съ кральтъ си вьрху разни
>) АгсЬ. ер1ег. М|Ш1. р. 142.

^0 Паметници юъ Българско.
полити*1ески въпроси. НЪма съмнЪние, че тука сл^ се
извършвали и народнитЪ праздници, важнитЪ тържест-
ва, изборитЪ на крадьетЪ имъ и др.
За свещеностьта и важностьта на тия ВЕЪста сви-
дЪтелстува и това обстоятелство, че на около жертвени-
тЬ камъни и кро1м:лечитЪ се намиратъ погребални жк-
<5та (дол мени).
ГалатитЪ, види се, да са построили Н'Ьколко стр|^к-
ни могили съ цЪлъ да улеснятъ съобщението отъ се-
далището къмъ разнитЬ краища на голЪмата си дъряса-
ва, въ случай на възбунтувание на нЪкое тракийско
племе. Отъ тия могили — по началото на първата опти-
ческа телеграФия — сл^ се съобщавали деня съ димъ,
нощя съ огънъ. Къмъ тия стражни могили причисля-
ваме именно: Яничарската могила на висото сакарско
^ило (на сЪверъ отъ Дервишъ-Тепе), послЪ могилкитЬ
на пограничнитЪ върхове на истокъ отъ Главанското
кале, отъ които има свободенъ 'изгледъ къмъ три стра-
ни. Тия могилки, види се, да сл; имали съобщение сь
Л!к10гилката на Чараганский Бакаджикъ. Къмъ тия, ви-
ди се, да е принадлежала стражната позиция на вър-
хътъ Панагюрската Братя, отъ дЪто се гледатъ София,
върховетЪ на Влашка Планина, Руенъ до г. Трънъ и
други върхове до сръбско-българската граница. По то-
5и начинъ ГалатитЬ въ Тилисъ могли въ най-късо врЬ-
ме да получаватъ св'Ьдения отъ най-далечнитЪ крайп](а
на държавата.
За галатската държава въ Тракия, не сле^ се съ-
хранили почти никакви исторически данни. Знае се са-
ло, че тя, подиръ 66 годишно сл!^ществувание е про-
паднала тъй както е възникнала, безъ да се запомнили
даже имената на други кралъе^ освЪнъ името на пос-
лЪдний, Каваросъ, съ когото се свършва този много
късъ, нъ и много заб'Ьл'Ьжителенъ периодъ на балкан-
ския полуостровъ.

ИИПЯДЯ Я9Ъ 1ЪДГД^$%1к
лвзт пз зшк^гашт! ГЕ:г?ша.

1Г^
1^.

ПРИГОТВЕНИ 0& ПОДЪ ПЕЧАТЪ:
:1Ь 11ЬЯГЛ^@
Д^дъ II Чаоть 1.
Съ една таблица, 8 фвгури и 1 К1фт1П№1 въ текстът^
УШШГЬ по ОТЕ<Ш;ТВШАТА ТЕОШФЖ
отъ
ШКОРПИЛЪ и ВЕЛКОВЪ.
I.
">^ .11^»*»% -»