Мадара. Книга II. Разкопки и проучвания

Теги: археология книга ii

Год: 1936

Похожие

Разкопки и проучвания I. Предисторически и старовековен отдел

Разкопки и проучвания. Книга XXVII. Материали за археологията на Средна Струма

Разкопки и проучвания. Книга 34. Улпия Ескус.Римски, късноримски и ранновизантийски град. Том 2.

Разкопки и проучвания. Книга XXXI. Ранна Тракия: формиране па тракийската култура - края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр

Текст

ИЗДАНИЯ НН ННРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
№ 33
EZ
МЛДЯРЯ

РМЗКОПКИ И ПРОУЧВМНИЯ
КНИГА и
MRDRRR
FOUILLES ЕТ RECHERCHES ARCHEOLOGIQCIES
ТОМЕ II
Editions du musEe national bulgare № зз
СОФИЯ
ДЪРЖЯВНЯ ПЕЧЯТНИЦП
1936
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Предговоръ отъ Рафаилъ Поповъ . . . .... ]
В. Миковъ, Стари могилни гробове при Калугерица и Кюлевча 3
Д. Дечевъ, Тухли съ латински печати отъ Мадара . . 11
Д. Дечевъ, Яитични надписи . ........ 21
Н. Рашеиовъ, Пещь за глинени изделия въ Мадара . 25
Р. Поповъ. Материал и отъ разкопкитЪ презъ 1934/35 ........................... 31
Г. Фехеръ, Разкопки въ м^стностьта Кирика надъ с. Калугерица . .... 105
Н. Мавродин овъ, Прабъпгарската художествена индустрия 153
TABLE DES MRTIERES
Pages
Hvant-propos par Raphael Popov . ..... 1
V. Mikov, Tombes dans les tumuli pres de Kalougheritza et Kulevtcha . 3
D. Detchev, Brlques estampillees de Madara . ........ . . Ц
D. Detchev, Inscriptions antiques . . .... ... 21
A. RachGnov, Le four a potene de Madara . ... . 25
R. Popov, Matdnaux provenant des foullles de Madara. Campagnes de 1934 et 1935 . . 31
G. Fehfer, Fouilles dans la locality Kirika pr£s de Kalough6ritza ... . 105
N. MavrodinoVo L’industne d’art des Protobulgares ........................... 153
ПРЕДГОВОРЪ
ОТЪ РНФНИЛЪ поповъ
Вториять томъ на сборникъ Мадара не можа на време да се даде подъ
печать, понеже за известно време бЪше преустановено печатането на музейнит'Ь
издания безппатно въ Държавната печатница, а предвидениятъ въ бюджета
кредитъ за печать далече не е достатъченъ за такова едно издание.
Обаче, благодарение на г-на Министра на Народното просвещение, който
направи съответенъ докпадъ въ Министерский съветъ, лоследниятъ, съ поств-
новление VII, взето въ заседанието му на 23 юлий 1935 г., разреши ll-ять томъ
на сборника Мадара да бжде напечатанъ безплатно.
Този томъ ще съдържа материалн, конто по една или друга причини не
можаха да бждатъ обнародвани въ първня томъ. Ще се помЪстятъ сжщо
ония материали, конто разкопкитк въ Мадара презъ 1934 и 1935 год. дадоха.
Презъ 1935 год., освенъ въ Мадара, Народииятъ музей предприе разкопки и
въ м^стностьта „Кирика , с.-и. отъ Мадара, не далечъ, отъ с. Калугерица,
дето бидоха открити останки отъ българско ареме, конто ще бждатъ помЪ-
стени сжщо въ този томъ.
И сега, както и въ I томъ, ще б/к дать дадени само материали, като се
избЪгватъ какаито и да било обобщения. Такива ще се наложатъ сами по
себе си, следъ като проучванията около Мадара напълно се завършатъ, тол-
козъ повече, че това селище стой въ известна връзка съ Плиска и Преславъ,
дето проучванията предстоять да бждатъ продължени следващитЪ години.
РазкопкитЬ и сондажитЪ въ Мадара дадоха не само материали отъ
българско време, но и такива отъ предисторическо и рано-историческо време,
та даже и отъ епохата на турското владичество. Този фактъ, естествено, трЪбва
да се обясни съ обстоятелството, че Мадара, съ своята изобилна вода, пещера
и величави скали, въ разни епохи е привличала вниманието на човЪка.
За насъ, обаче, отъ особен© значение сж ония останки, конто иматъ
български произходъ. Така, разкопкигЬ презъ 1935 год., между другото, дадоха
доста материалъ отъ прабългарската керамика, която до сега изобщо б^ше
много малко позната. Въ описанието на материалитЪ нЪма да се спазва
хроноложки редъ. На ония паметници, конто не могатъ точно да се датуватъ,
ще имъ се даде само описание, а ония, за конто има сигурни данни за
датуване, ще се посочатъ паралелигЬ или указанията за гЬхната датировка.
Презъ 1935 г. се правиха сондажи и разкопки на нЪколко мЪста въ Мадара.
Макаръ разкопкитЬ да траяха сравнително кжсо време, тъй като трудовацитЬ
бЪха заети главно.при „Кирика”, добитигЬ резултатн показватъ, че въ Мадара
има да се работи още и трЪбва да се очакватъ ценни резултати, конто
преди всичко ще хвърлятъ светлина върху българската материална култура,
която изобщо е малко позната.
Мадара II.
1
СТАРИ МОГИЛНИ ГРОБОВЕ ПРИ КАЛУГЕРИЦА
И КЮЛЕВЧА
ОТЪ ВАСИЛЪ МИКОВЪ
Презъ 1926 год., както е известно, въ ед на надгробна могила до с. Ендже
(Шуменска околия), бЪха нам-Ерени две каменни баби, конто бЪха смЪтнати
като старобългарскн надгробии паметници.1) По този поводъ презъ 1929 год.
бЪха разкопани, както могилата, въ която 6txa Открити каменнит-fe баби, така
и нЪкои други отъ съседнигЕ могили. При т^зи разкопки, наместо очаква-
нитЪ старобългарскн гробове, сж били нам^Ерени нЪколко гроба съ боядисани
съ червена боя скелети и едно погребение безъ боядисанъ скепетъ, при конто
сж били открити една златна диадема, бронзова юзда, бронзови върхове за
стрели и др.* 2) При боядисанитЕ скелети, конто сж били открити на различии
дълбочини въ могилитЕ, не сж били нам^Ерени никакаи пред мети, възъ основа
на конто биха могли да се датиратъ т"Ези гробове, но отъ предметитЪ, нам"Е-
рени при небоядисания скелетъ, конто е отъ по-късна епоха, се вижда, че
първитЪ скелети сж по-стари отъ V в. пр. Хр.
Презъ 1933 год,, 6txa разкопани могилитЕ, разположени почти на най-
високата часть на възвишението, северно отъ Мадара. Въ гЕзи могили, едни
отъ конто сж били използувани и къмъ VIII—IX. в. сл. Хр., се откриха по
нЕколко гроба съ боядисани съ червена боя скелети, погребани въ свито
положение и ориентирани въ различии посоки.3) Само при три отъ множеството
скелети се намЕриха нЕколко предмета, възъ основа на конто мжчно могатЪ
да се датиратъ и тЕзи могили,4)
Миналата 1934 год. бЕха разкопани и малкитЕ групи могили, около Калу-
герица и Кюлевча, въ конто сжщо така се откриха подобии скелети и нЕколко
дребни предмети.
Приблизително къмъ коя епоха бихме могли да отнесемъ всички тЕзи
могили и откритлтЕ въ тЕхъ скелети и предмети, ще се опитаме да опредЕлимъ
следъ като се запознаемъ и съ материалитЕ отъ последнитЕ разкопки.
На 4 клм. с.-и. отъ Калугерица (Ново-пазарска околия), върху низкото
възвишение, наречено „Калугерската мера*, въ лЕво отъ шосето Шуменъ —
Каспичанъ се намиратъ 8 малки могилки. И тЕ, както и могилкитЕ около
Мадара, сж насипани върху най-високата часть на възвишението и сж наредени
въ единъ редъ отъ западъ къмъ изгокъ, на разстояние отъ 60—200 метра
’) Г. Фехеръ, Мадарскиягь конникъ. Погребални обичаи на прабългаритЬ. Изв.
на Етн. музей VI, стр. 81.
*) Р. Поповъ, МогилнитЕ гробове при Ендже, ИАИ VI, 1930—31, обр. 89 и сл.
3) В. Миковъ, Последим модолни находки. Сб. Мадара 1, 1934, стр. 429 и сл.
4) Пакъ тамъ, стр. 437.
1*
4
една отъ друга, съ изключение на една, която се на мира около 200 метра,
северно отъ предпоследната могила. МогнлитЪ сж насипани изключително отъ
пръсть, взета изъ близката околность и иматъ височина отъ 0.40 м. до 2.50 м.,
при диаметъръ на основатв отъ 16 до 30 метра.
Отъ всичкитЪ 8 могили, само една не 6Ъ разкопана, защото, тя е била
разрушенв преди не много години при военни учения.
Могила I. Най-източната могила, която се намира непосредствен© до
нивитЪ, има височина 1.10 м., при диаметъръ 22 м. На различии мЪста изъ
могилата се откриха, разбъркани изъ пръстьта, човЪшки кости, което по-
казва, че гя е била разкопавана по-рано.
Могила II. Разкопавана при во-
енни учения.
Могила 111 (обр. 1). Вис. 1.50 м.,
при диаметъръ 24 м. На различии мЪста
изъ могилата се откриха 4 гроба.
Гробъ 1. На дълбочина 0.60 м.
отъ повръхностьта на могилата и на
4 м. ю.-з. отъ центъра, се откри скелетъ,
поставенъ въ свито положение, легналъ
на дЪсно и ориентиранъ на с.-и. (гла-
вата) и ю.-з. (краката). Краката му сж
слабо свити, дЪсната му ржка е между
колЪнетЪ, а лЪвата е слабо свита и
поставена отстрани. Скелетътъ е на
възрастенъ индивидъ отъ мжжхи полъ,
конто е ималъ височина 1.78 м.
Гробъ 2. На 3 метра северно
отъ горния скелетъ и почти на сжщата
дълбочина се откри втори скелетъ, сж-
разр^зъ на могила III.
що така поставенъ въ свито положение,
легналъ над-Ьсно и ориентиранъ отъ з.
(главата) къмъ и. (краката). Краката
му сж силно свити, а ржцетЪ сж поставени отстрани и на долу. Главата на
този скелетъ е боядисана съ червена боя.
Гробъ 3. Наравне съ околния теренъ и почти подъ първия скелетъ
се откри скелетъ, поставенъ въ право положение и легналъ по-гърба си.
Той е ориентиранъ отъ с.-з. (главата) къмъ ю.-и. (краката) и съ ржце поставени,
ус передне на тЪлото. Скелетътъ е на възрастенъ индивидъ отъ женски полъ
вис. 1.60 м.
Гробъ 4. На северъ отъ сегашния центъръ на могилата се откри,
изкопанъ въ здрввата пръсть, единъ правожгъленъ гробъ, съ дължина 1.90 м.,
шир. 1.10 м., и дълбочина 0.60 м. Основата на гроба Стига до жълтата пръсть
подъ чернозема. Въ срЪдата на този гробъ се откри скелетъ въ свито поло-
жение, легналъ надЪсно и ориентиранъ отъ и. (главата) къмъ з. (краката).
Краката му сж доста свитн, а ржцет'Ь сж поставени подъ главата. Горната
часть на скелета е боядисана съ червена боя- На гърдитЪ се откри една
малка сребърна хал кичка. Скелетътъ е на младъ индивидъ отъ женски полъ.
5
на ковчегъ. Преди да бжде издигиата
надлъжни греди, което се вижда отъ
гробъ се е намиралъ въ центъра на
три, единъ върху други, реда камъни.
или да
О
Обр. 2. — d. Сребърна
халкичка оть могила HI;
а, Ь, с глинени сждове
отъ могила V.
По стенитЪ, както и въ основата на гроба се откриха остатъци отъ
дървета, а това показва, че преди да бжде поставено тЪлотО, гробътъ е
билъ обграденъ съ дървета, подобно
могилата, гробътъ е билъ покритъ съ
многого остатъци около изкопа. Този
единъ камененъ кржгъ, направенъ отъ
КамънитЪ на най-долния редъ сж широки до 0.70 м., на втория редъ до
0.60 м-, а на най-горния до — 0.50 м. Така образуваниятъ кржгъ отъ камъни
има височина до 0.60 м., при диаметъръ 11 метра. Кржгове
сж намЪрени и въ други могили, но rb сж служили
какъвто е случая въ много гробове отъ V—IV в.
пр. Хр.,1) или да крепятъ пръстьта, какъвто е слу-
чая съ много отъ голЪмитЪ могили отъ сжщото
време — V—IV в. пр. Хр.2)
Малката сребърна халкичка (обр. 2 d), чието
предназначение не е ясно, има диаметъръ 1.2 см.
Тя отчасти само наподобява сребърнитЪ халкички
отъ могила I отъ Мадара.3)
Могила IV е висока около 0.80 м., при диа-
метъръ на основата 23 м. Въ тази могила се от-
криха два гроба.
Гробъ 1. На 4 метра с-3, отъ центъра на
могилата и на дълбочина 0.40 м. се откри скелетъ
въ свито положение, легналъ надоено и ориентиранъ
отъ югъ (главата) къмъ северъ (краката). Краката
сж слабо свити, а ржцетЪ поставени отстрани на
гЬлото. Скелетътъ е на младъ индивидъ.
Гробъ 2. Наравно съ околния теренъ и на
два метра южно отъ горния скелетъ се откри втори
скелетъ въ свито положение, легналъ надоено и
ориентирвнъ отъ с.-и. (главвта) къмъ ю-з. (краката).
Краката му сж свити, а ржцет-fe поставени отстрани.
Скелетътъ е на доста старъ индивидъ.
Могила V (обр. 3). Най-гол'Ьмата отъ всичкитЪ
полъ е могила 5. Тя има височина 2.50 м., при
разкопаваието на тази могила се откриха 8 погребения — два глинени ежда
съ горЪли човТшки кости и 6 скелета.
Гробъ 1. На дълбочина 0.20 м. отъ повръхностъта и на 8 метра из-
точно отъ центъра на могилата, се откри единъ глиненъ еждъ, въ дъното на
който имаше горЪли човТшки кости.
Глинениятъ еждъ (обр. 2а), високъ 19.5 см., при диаметъръ на основата
15 см., а на устата 26.5 см., е работенъ на ржка. Той има форма на пресЬченъ
конусъ, обърнатъ съ основата нагоре и е снабденъ съ четири, две срещу две
пжпки, поставени подъ устата. Има червеникавъ цвТтъ.
въ могили у насъ
ограничатъ гроба,
могили на този некро-
диаметъръ 30 м. При
*) Р. Поповъ, Некрополъть при Байлоао ИДИ I, 1921—22, стр. 74.
3) Малъ-тепе при Мезекъ, Рошава Драгана при Елхово (Ст.-Загорско), долменнигЬ могили
при Ор’Ьхово, Ения (Свиленградско)^и др.
3) В. Миковъ, Последки могилки находки, стр. 431.
б
Обр. 3- — Планъ и вертикаленъ
разрЪзъ на могила V.
Гробъ 2. На дълбочина 0.40 м., и почти въ центъра на могилата се
откри скелетъ въ свито положение, легналъ надЪсно и ориентиранъ отъ с.-и.
(главата) къмъ ю.-з. (краката). Краката сж свити така силно, че петигЬ до-
пиратъ до тазнит-fc кости. РжцегЬ сж поставени отъ двет-fe страни на трупа.
Около главата, както и ржцетЬ има много червена боя. Скелетътъ е на инди-
видъ отъ женски полъ, надъ 40 годишна възрасть, конто е ималъ височина
около 1.67 м.
Гробъ 3. На 2 метра, северно отъ горния гробъ и на дълбочина 0.60 м.,
се откри скелетъ, сжщо така въ свито положение, на конто главата и части
отъ гърдитЬ липсваха (части отъ ткхъ се намЪриха изъ пръстьта). Скелетътъ,
легналъ надоено и ориентиранъ отъ
и. къмъ з., съ доста свити крака, и
ржце поставени настрани. Горната
часть на тЪлото е боядисана съ чер-
вена боя.
Г р о б ъ 4. На 5 метра източно
отъ центр а л ния гробъ и на дълбочина
0.80 м. се откри едно квадратно гробче,
направено отъ четири квадратни плочи,
широко 0.80 м., дълго 0.90 м. и вис.
0.45 м. Въ гробчето се намЪри голЪмъ
глиненъ еждъ, въ дъното на конто
имаше горЪли чов'Ьшки кости.
Глинениятъ еждъ (обр. 2 b) има
форма на пресЪченъ конусъ, обърнатъ
съ основата нагоре, е вис. 24.5 см.,
при диаметъръ на дъното 20 см., а на
устата 32 см. Сждътъ е работенъ на
ржка, има равно дъно и е снабденъ
съ четири, две срещу две, езичести
дръжки. Има червеникавъ цвЪтъ.
Гробъ 5. Четири метра южно
отъ централния гробъ и на сжщата
дълбочина се откри скелетъ на дете
въ свито положение, легнало на лЪво
и съ глава на западъ, Краката сж силно свити, а ржцетЪ поставени иастрани.
Около главата имаше доста червена боя.
Гробъ б. Западно на 2 метра отъ горното гробче и на 0.90 м. дъл-
бочина се намЪри втори скелетъ на 5—6 годишно дете, погребано въ свито
положение. То е легнало налево, съ главата на западъ и ржце поставени
подъ главата. До главата, конто бТ поставена въ легнало положение, имаше
една малка глинена еждинка.
Глинената еждинка (обр. 2 с), вис. 7 см., при диаметъръ на устата 10 см.
има сжщата форма, както и горнитЪ два ежда. Тя е работена на ржка и
има тъмно-червенъ цвЪтъ.
Гробъ 7. Южно отъ централния гробъ на 2 метра и на дълбочина 1.10 м.
се намЪри скелетъ въ свито положение, легнвлъ налево и съ глава на западъ
Краката сж саити така, че дЪсното колено е издадено нагоре, а ржцетЪ сж
7
предъ предната часть иа корема. До главата имаше червена боя. Скелетътъ
е на възрастенъ мжжъ.
Гробъ 8. На 3 м. ю.-з. отъ центъра се откри изкопанъ въ здравата
почва единъ гробъ въ почти елипсовидиа форма, съ дължина 1.50 м., шир. 0.85 м.
и дълбочина 0.70 и. Основата и на този гробъ, както при могила III, Стига
до жълтеникавата пръсть подъ чернозема. Въ срЪдата на гроба имаше единъ
скелетъ, въ свито положение, легналъ по гърба си и съ глава на с.-з. Краката
му сж слабо свити, а ржцетЪ поставени настрани. Къмъ дЪсното рамо се
намЪри повече червена боя, отколкото къмъ лЪвото. Скелетътъ е на възрастенъ
индивидъ. Подъ скелета върху основата на гроба, както и около изкопа,
личеха останки отъ дървета. и този
гробъ, както гроба при могила III,
преди да бжде поста вено тЪло-
то, е билъ обграденъ съ дървета.
Следъ погребението гробътъ е билъ
покритъ съ единъ редъ напрЪчни
и единъ редъ надлъжни греди, върху
конто преди да бжде насипана моги-
лата сж били натрупани камъни.
Могила VI, вис. 0.40 м„ при
диаметъръ на основата 20 метра.
Къмъ центъра на могилата се от"
криха разчупени чоаЪшки кости.
Могила VII, вис. 0.60 м.,
при диаметъръ около 20 метра-
Въ тази могила се откриха 3 гроба.
Гробъ 1. Западне отъ цен-
търа, на 5 метра и на дълбочина
0.30 м., обградено съ камънн, се
откри едно гробче съ детски ске-
летъ въ свито положение, легналъ
на лЪво и съ глава на западъ.
Гробъ 2. На 2 метра се-
верно отъ центъра, почти на сж-
щата дълбочина се намЪри скелетъ
въ свито положение, легналъ на-л'Ьво,
аъ посока з. (глааата) и. (краката).
Обр. 4. — Планъ и разрЪзъ на могилата
при Малкия Иримъ.
Гробъ 3. На четири метра ю.-и. отъ центъра, се намЪри другъ скелетъ
легналъ по гърба си, конто е билъ поставенъ съ глава на западъ. Д"Ьсната
му ржка е постввена надолу, а л*Ьвата върху корема. Въ северната половина
на могилата, на нЪколко мЪста се намЪриха разхвърлени зжби отъ конь.
Могила VIII, вис. 0.50 м„ при диаметъръ 22 метра, се намира северно
отъ цЪлата редица могили. Къмъ центъра на тази могила се изровиха разчу-
пени единични човЪшки кости.
На височината западно отъ Кюлевча, при завоя на ж.-п. линия, се вижда
една могила висока около 2.50 м., при диаметъръ на основата 20 м., която
е била разкопавана по-рано.
8
На 4 клм. западно отъ Кюлевча, на височината въ мЪстностьта ГолЪмия
и Малкия Иримъ се виждатъ, наредени на разстояние около 250 м. една отъ
друга, три неголЪми могили. Отъ тритЪ могили се разкопа само тая, разпо-
ложена до Малкия Иримъ. Тя има височина 3.50 м., при диаметъръ 28 м. Въ
нея се откриха 5 гроба. Обр. 4.
Гробъ 1. На дълбочина 0.70 м, отъ поаръхностьта и на 3 метра източно
отъ центъра, се откри скелетъ на дете въ свито положение, легнало на дЪсно
и съ глава на северъ. Краката сж силно свити, дЪсната ржка е поставена
подъ главата, а л’Ьаата е надолу. Главата и горната часть на тЪлото сж
боядисани съ червена боя.
Гробъ 2. На дълбочина 1 м. и на 2 м. западно отъ горния гробъ, се
откри скелетъ на възрастенъ индивидъ, погребанъ въ свито положение, лег-
налъ по гърба си и съ глава на ю.-з. Главата е еп face, а ржцетЪ сж поста-
вени надолу. ДЪсниятъ кракъ е свитъ подъ правъ жгълъ, а лЪвиятъ е свитъ така
че колЪното е нагоре. ПетитЬ и нв двата крака сж събрани една до друга.
Около главата имаше слаби следи отъ червена боя, но въ замЪна на това,
краката му бЪха силно боядисани.
Гробъ 3. На 8 м. ю.-з. отъ центъра и на дълбочина 2.50 метра се откри,
изкопано въ земята, елипсовидно гробче, съ дължина 1.10 метра, при ширина
0-80 м. и дълбочина 0.80 м. Въ гробчето се откри скелетъ на дете въ свито
положение, легнало на дЪсно и съ глава на с.-и. РжцетЬ сж поставени предъ
главата, а краката сж слабо саити. Както главата, така и горната часть на
тЪлото сж боядисани съ червена боя. Скелетътъ е на дете къмъ 6—7 годишна
възрасть- Гробчето бЪ обградено съ кржгъ отъ единъ редъ камъни съ
диаметъръ 3 метра.
Гробъ 4. На около 10 метра източно отъ центъра и на 2.50 м. подъ
повръхностьта, наравне съ околния теренъ, се откри скелетъ на възрастенъ
индивидъ въ свито положение, легналъ на дЪсно и съ глава на югъ. ДЪсната
ржка е протегната напредъ и стига до колЪнетЪ; а лЪвата е надолу и малко
свита въ лакъта. Краката му сж доста свити. Върху този скелетъ е билъ
натрупанъ единъ гол’Ьмъ купъ камъни, който е ималъ форма на кубъ при
основа 2,50 метра и височина 1.30 м. Отъ натиска на камънигЕ, коститЪ на
скелета сж съвършено смазани.
Гробъ 5. На 2 метра ю.-з. отъ центъра и на дълбочина 3.30 м. — наравне
съ околния теренъ — се откри, изкопанъ въ земята, правожгъленъ гробъ съ
дълж. 1.95 м. шир. 1.30 метра и дълбочина 1.10 м. Въ гроба имаше скелетъ на
възрастенъ индивидъ въ свито положение, легналъ на лЪво и съ глава на
изтокъ. РжцетЪ сж поставени отстрани, а краката сж свити подъ правъ жгълъ.
Главата е боядисана съ червена боя по-добре, отколкото долнитЪ части на
гЬлото. ТЪлото е и мала височина около 1.80 м. И този гробъ, преди да бжде
поставено тЪлото, извжтре е билъ обграденъ съ дървета, а преди на си пв а не
на могилата, е билъ покритъ съ надлъжни греди, квкто централнитЪ Гробове
при могили III и V отъ некропола при Калугерица. НадлъжнигЬ дървета сж
има ли обла форма, съ дебел ина отъ 12—20 см. при дължииа до 3 метра.
Положението на могилитЪ, начинътъ на погребението на мъртвигЬ, както
и находкитЪ отъ могилитЪ при Калугерица и Кюлевча по нищо не се разли-
чаватъ отъ тия при Мадара и Ендже. Както на едното, така и на другото
мЪсто, могилитЪ, преди всичко, сж насипани по най-високитЪ части на низкитЬ
9
възвишения и сж разположени на различии разстояния една отъ друга. И въ
еднит-t и въ другигЬ могили сж открити по нЪколко погребения — едно
централно, което се намира повечето къмъ центъра на могилата, и наравне
съ околния теренъ или изкопанъ въ здравата почва гробъ и, нЪколко аторо-
степенни — разположени на различии м-Ьста въ могилния насипъ. УмрЪлигЬ
сж били погребвани въ свито положение и въ повечето случаи, гклата имъ
сж били боядисвани съ червена боя. Отъ множеството разкрити гробове,
само при нЪкои — при Мадара Калугерицв — се намЪриха нЪколко незначителни
предмета. Отъ тази прилика, която виждаме между могилитЪ отъ Калугерица
и Кюлевча и тЬзи отъ Ендже и Мадара е ясно, че всички тия могили сж
съвременни и следователи©. тЪ сж издигани отъ единъ народъ. Но поради
оскжднит-fa предмети, намЪрени въ гробовегЬ отъ тия могили, трудно би могло
да се определи не само времето на тЪхното насипване, но и мжчно би могло
да се отгатне, кой е народътъ, който е оставилъ тия паметници.
Р. Поповъ, като разглежда хокернитЪ гробове съ боядисани скелети
отъ Ендже, казва: „хокернигЕ гробове мжчно биха могли да се датиратъ, тъй
като при гЬхъ нЪма никакви предмети”.1) ХокеритЪ отъ Мадара, възъ основа
на нам-ЬренигЬ нЪколко бе дни предмета, азъ датирахъ приблизително къмъ
VIII—VII в. пр. Хр.* 2) Сега при откриване на една сребърна халкичка и единъ
глиненъ еждъ въ могилкигЬ до Калугерица, не се допринвея почти нищо,
защото и двата предмета не сж така характерни, че да може възъ основа
на гЬхъ да се определи по-точно поне времето, когато сж били издигани
тЪзи паметници.
Зв да бжде отчасти поне определено по-сигурно времето, когато сж били
насипвани тЪзи могили и като допълнение на изквзаното по-рвно мнение, че
хокернигЬ гробове съ боядисани скелети сж отъ къмъ VIII—VII в. пр. Хр., ще
трЪбва да видимъ къмъ кое време, изобщо, сж отнасяни тЪзи гробове, въ
другитЪ страии. Могили, въ конто умрЪлитЪ сж били погребвани въ свито
положение и боядисани съ червена боя, сж известии отъ Ромъния, Полша и
Южна Русия отъ р. Днепъръ до Кавказъ. 3) И въ тия страни, този типъ могили
иматъ височина отъ 1—2 метра и сж насипани по високит-fc части на низки
възвишения.4) Въ тЪхъ сж открити по нЪколко погребения, отъ които едно
е централно. И тукъ централниятъ гробъ, въ повечето случаи, е изкопанъ въ
здравата земя и понЪкога покритъ съ дървени греди.5)
ГробовегЬ съ боядисанигЕ скелети, както въ Южна Русия, така и въ Полша
и Ромъиия сж много бедни отъ къмъ находки. По-богати сж гробоветЪ въ
цеитралната область — по долното течение на р. Донъ и Днепъръ, и много
бедни тЪзи къмъ Ромъния и Полша.6) ПредметигЬ нам-Ьрени въ гробовегЬ отъ
цеитралната область сж гвърде разнообразии — каменни брадаи, кременни
ножове, глинени еждове, медни, бронзови и желЪзни оржжия, сребърни нвкити
й пр.. Всички тЬзи предмети показватъ, че надгробнигЬ могили съ боядисани
О Р. Поповъ, МогилнитЬ гробове при Ендже, стр. 109.
*) В. Миковъ, Последим могилни находки, стр. 437.
s) G. Chi Ide, The dawn of European civilisation, стр. 138.
4) M. Ebert, Siidrussland tm flltertum, стр. 46.
s) П. т. стр. 54.
6) G. C h i I d e, стр. 139; C. Schuchhart und B. Trager, flilsgrabung zweier Tumuli
bei Constantsa въ РгйЬ. Zt, X, стр. 150.
10
скелети сж били насипвани презъ единъ много продължителенъ периодъ, като
се почне отъ края на новокаменната и свърши съ началото на жел'Ьзната
епоха,1) НаходкигЬ,отъ могилигЬ на по-далечнит-fe облвсти сж по-еднообразни —
само глинени сждове и сребърни накити, конто могатъ да се отнесатъ
къмъ еднв сравнително много по-късна епоха, епоха коятО може да се свърже
съ постепенного разселввне на северъ, западъ и юго-западъ на този скитни-
чески и пастирски народъ, който е погребввлъ своитЪ мъртви въ свито поло-
жение и е боядисвалъ тклата имъ съ червена боя. Н този народъ не ще да
е другъ, освенъ кимерийцитЬ, конто, притиснати отъ скитнгЬ, къмъ VIII—VII в.
пр. Хр. сж се заселили и по нашнтЬ м'кста. ГлиненигЬ сждове, нам-Ьрени въ
нашигЬ могили съ боядисани скелети, съвършенно се различаватъ отъ сждо-
вет-fa на богатата съ най-разнообразни сждове квменно-медна епоха, rfe по нищо
не си схождатъ и съ сждоветЬ на бронзовата епоха. ТЪзи сждове, по-скоро
се доближвввтъ до сждоветЪ, каквито се срЪщатъ въ селищата на VIII—VI пр.
Хр. Сребърнит-fe украси сж правени отъ нечисто сребро, отъ каквото изобщо
сж били правени всички сребърни предмети отъ преди VI в. пр. Хр.
По-нататашнитЬ проучвания и разкопки на други могили съ скелети боя-
дисани съ червена боя, ще опред'Ьлятъ по точно времето, презъ което този
скитнически народъ е населявалъ земигЬ въ сегашна северо-източна България.
’) G. С h J1 d е, стр 139.
ТУХЛИ СЪ ЛАТИНСКИ ПЕЧАТИ ОТЪ МАДАРА
ОТЪ ДИМИТЪРЪ ДЕЧЕВЪ
1. Три тухли (отъ гЬхъ две напълно запазени) съ негативенъ вдлъбнатъ
печать Marcia (обр. 5 и б), нам"Ьрени въ постройкит'Ь и водопроводитЬ на
гол"Ьмата тераса подъ конника, широки 0.31 м., дълги сжщо толкова,
дебел и 0.04 м. Цв-ктъ — жълтеникавъ. Букви — 0.03 м. високи. Размори
на четвъртитата рамка на печата — 0.11X0.04 м. Сжщия печать ни поднасятъ
три тухли отъ Плиска и една отъ
Наджаклаюкъ (вж. Шкорпилъ, Иза'Ьспя
Русскаго врхеолог. института въ Кон-
стантино пол"fe, т. X, 1905, стр. 263 и 239,
табл. LII, 20 -23, LXVII С, 8).
Обр. 5.
Marcia означава тукъ нмето на притежателката на тухларницата
(срв. номинативнит-fe форм и отъ имената на притежателигЬ на тухларници
Doles и Dionisis по-долу подъ № № 9 и 10) или предсгавя съкращение
на прилвгателното Marcia па, при което се допълня по смисълъ figlina
(срв. ex figlinis Mercia = ex figlinis Marcianis у Dr ess el, CILXV,
№ № 303, 306 в, 312 и др.). Това прилагателно може да бжде произведено
не само отъ женското име Marcia, а сащо и отъ мжжкото Marcius. И тъй
като притежатель на тухларницата, чиито тухли носятъ печата Marcia, може
да се см-Ьта и н-Ькой-си Marcius.
Заслужава да се отбележи, че съкратената форма Маг. на името Marcia,
resp. Marciana се съдържа и Въ двуредния вдлъбнатъ негативенъ печать
Л u g g. Маг. съ букви 0.025 м. високи и размори на рамката 0.10X0.06 м.,
който ни поднасятъ две жълтоглинести фрагментирани тухли (дебели 0.06 м.).
Отъ тЪхъ единиятъ фрагментъ е нам-Ьренъ въ развалинитЬ на римского
укрепление при с. Коаачовецъ (вж. Шкорпилъ, ц. м., стр. 472), а другиятъ
(обр. 7 и 8) се съхранява въ Шуменския музей, безъ да се знае, отъ де
произлиза, Прибавкатц fiugg. = ex praedis duorurn flugustorum иди
12
ex praedis Augusti et Augustae (вж. DгesseI, CILXV, стр. 204) показвв,
че създадената отъ Marcia, resp. Marcius тухларница e минала по-сетне
въ владение на двама императори или на единъ императоръ и неговата
съпруга, чиито имена, обаче, не мо-
Обр. 7.
Обр. 8.
случаи вж. Marquardt, Das Privatleben der Romer, 1886, 8. 665—666). Въ вскки
случай едва ли е допустимо предположението, че тукъ разглежданигк тухли,
които нав'крно принадлежать на П. или Ш. в-ккъ сл. Хр., стоять въ н-ккаква
връзка съ Marcia Otacilia Severa (за нея вж. Stein, R.-E. XIV,
Sp. 1607—1608, № 127), станала Augusta, следъ като мжжъ й lulius Philippus
въ 244 г. сл. Хр. се възкачилъ на императорския престолъ.
2. Петь тухли (отъ ткхъ само една не е запазена изц’кло) съ негативенъ
вдлъбнатъ печать Annia (обр. 9 и 10), нам'крени въ постройкитк и водопро-
водитЪ на гол'Ьмата тераса подъ конника, внсоки 0.30 м., дълги сжщо толкова,
дебел и 0.04 м. Цв'ктъ —
Обр. 9.
Обр. 10.
0.115X0.05 м. Сжщия печать съдържатъ единадесеть тухли оть Плиска и
две отъ римското укрепление при с. Ковачовецъ (вж. Шкорпилъ, ц. м.,
стр. 264 и 472, табл. LII, 67—71). Освенъ товв и въ Шуменския музей има
три такива тухли (отъ^/гкхъ3 ьсамо едната изц’кло запазена) съ неизвестно
M-кетон вхождение.
Annia може тукъ да се изтълкува подобно на Marcia или като женско
име, или квто съкращение на прилагателното A n n i а п а (подразбира се при
него сжществителноте f i g i i n а). Последнего може да се произведе и отъ
женското име Annia, а сжщо и отъ съответното нему мжжко име А n п i u s.
И тъй като притежатель на тухларницата, чиито тухли носятъ печата Annia,
13
може да се счита или н-ккоя-си flnnla, или нЪкой-си Mnnius. Нека отбележа,
чс сестрата на императоръ М. Мврелий Mania Cornificia Faustina, омжжена
къмъ 137 г. сл. Христа за Clmidius Quadratus (вж. von Rohden, R.-E. I,
Sp. 231, № 109), e притежавала тухларници въ своигк имения. Обаче, въ
дошлит-fe до насъ тухли тя се назовава съ двойного име Mnnia Faustina
(вж. Dressel ц. м.» № № 731 и 732), та едвв ли печатътъ М n п i а, конто
вероятно принадлежи на II. или III. вЪкъ сл. Хр., има н-кщо общо съ нея,
3. Седемь тухли (отъ т-кхъ само една почти изц-кло запазена) съ вдлъб-
нвтъ негативенъ печать Михаи (обр. 11 и 12), нам-крени въ базиликата и не-
поср-кдствената й околность, високи 0.30—0.32 м., дълги сжщо толкова, дебели
0.05 м. Цв-ктъ — жълтени-
кавъ. Два вида печать:
единиятъ съ букви 0.03 м.
високи и рамка 0.12 Х0.06 м.,
другиятъ съ букви 0.025 м.
високи и рвмка 0,115 X
0.05 м.
Обр. 11.
Обр. 12.
Шкорпилъ, ц. м., стр- 263 и 472, табл,
за две тухли отъ Плиска съ сжщия изц-кло
LIi 33, конто ни дава сведения
запазенъ печать (Михап) и за
сжщо толкова тухли отъ римската крепость при с. Ковачовецъ съ сжщия
отчасти запазенъ печать ((М и х] а и и (М и] х а п), предполага Съ пълно право, че
въ него се крие съкращението на личного име Миха поп, коего се ср-кща
въ ClL Hi №4855. Некв добавя, че Михап може да представя и ськращение
нв личного име Muxanius (вж. Mpollinaris Sidonius, Epist. I 7, 6 и VII 17,4).
Обр. 13.
4. Фрагментъ отъ тухла съ адлъбнатъ двуреденъ
негативенъ печать М] u g g [М] и х. (обр. 13 и 14), намЪ-
ренъ въ дворнигк Стени на базиликата, дебелъ 0.05 м.
Цв-ктъ — тъмножългь. Букви — 0.02—0.025 м. високи.
Разм-кри на четвъртитата рамка
на печата — 0.105 X 0.06 м.
Попълването на печата
длъжа нв десетгк нам-крени въ
Плиска тухли, чийто печать Шкор-
пилъ, ц. м., стр. 262, табл. LH,
57—60, е склоненъ да изтълкува
като съкрвщение на израза М и-
g(ustorum) aux(ilia). Обаче
Обр. 14.
тукъ Мих. е равнозначно на
14
току-що разгледаното Н uхап. Очевидно добавката fl u g g (= ex praedis
duorum flugustorum или ex praedis flugusti et Augusta e) ce
e наложила, когато създадената отъ fluxanon или flux anius тухларница,
чиито тухли сж носкли първоначално печвта
А и х а п., е била миналв вече въ ржцетЬ на
Обр. 15.
Обр. 16.
императоръ, и неговата съпруга, чиито именв оставатъ за насъ неизвестни.
Въ всЪки случай тия тухли принадлежать на II. или Hi. вгккъ сл. Хр.
5. Две тухли (отъ ткхъ едната запазена изц-Ьло) съ негативенъ вдлъбнатъ
печать Praeii (обр. 15 и 16), намЪрени въ постройките на гол"Ьмата тераса
подъ конника, високи 0.30 м., широки сжщо толковв, дебели 0.05 м. ЦвЪтъ —
червеникавъ. Букви — 0.03 м. високи. Разм-кри на четвъртитата рамка на печата —
0.13X0.05 м. Сжщиятъ печать стой и върху единъ тухленъ фрагментъ съ не-
известно местонахождение, съхраияванъ сега въ Шуменския музей.
Шкорпилъ, ц. м., стр. 263 и 472, табл. Lil, 37—39, който ни дава сведе-
ния за петь тухли отъ Плиска и една отъ римската крепость при С. Ковачо-
вецъ съ сжщия печвтъ, е склоненъ да го изтълкува като Pr(aetore) A el (io).
Въ сжщность Р г а е I i застжпва съкращението (е х) р г (а е d i s) А е i i, както
може да се заключи отъ тухленитк печати у Dress el, ц. м., № 734: ех рг.
L. Ael. Caes. Com. f., № 735: ex pr. L. Aeli Aug. Pli f., Ns 774: ex pr.
Обр. 17.
do m. n n. A u g g. и др., дето очевидно р г.
представя съкращение на praedis. И тьй
тухларницата, чиито тухли сж носкли печата
Praeii, се е намирала въ имението на
некой си А е i i u s, дето вероятно сж се
намирали и канабитк на XI. Клавдиевъ
легионъ, както може да се заключи отъ
назввнието имъ А е I i а е (за тия канаби
вж. Filow, Die Legionen der Provinz Moesia

Обр. 18.
15
стр. 65, бел. 4 и Ritterling, R.-E- Xll, Sp. 1608, 28—29). По начъртани^ на
буквитЪ (особено на буквата L) тукъ разглежданите тухли принадлежать на
П. и ill. вЪкъ сл. Хр.
6. Тухла съ изпжкналъ негативенъ печать О f f t г i [п] (обр. 17), намерена
въ постройкитк на голЪмата тераса подъ конника, висока 0.28 м., широка
сжщо толкова, дебела 0.05 м. Цв'ктъ — червеникавъ. Разм-кри на четвъртитата
рамка на печата — 0.15X0.035 м. Сжщиятъ печать, ако и силно изтърканъ,
личи и върху една тухла оть неизвестно местонахождение, сега съхранявана
въ Шуменския музей.
Шкорпилъ, конто е обнародвалъ въ цит. кн., стр. 263, табл. Lil 35—36 н
LIil 3, 3 тъй сжщо две тухли отъ Плиска съ тукъ разглеждания печать, е
склоненъ да го изтълкува като off(cina) Т(0b(er i а п в). Обаче следъ Т не
стой В, a R, както ни показва естампажътъ на печата (обр. 18). При гова
долнигк части на буквата Н личатъ ясно следъ RL Очевидно печатътъ гласи
off (l с in a) Т г i п (i а), а не off(icina) T(i) b (е г i а п а). Поради думата offi-
cina, която Отъ Диоклециана насамъ се явява квто постоянна замЪстница на
думата figlina (вж. Dressel, ц. м., стр. 4), ние смело можемъ да отнесемъ
тия тухли къмъ [V. векъ сл. Хр. Къмъ това време ни насочва и начъртанието
на буквите на печата.
7. Тухленъ фрагментъ съ позитивенъ изпжкналъ печвтъ Tjrinia (обр. 19
и 20),. намеренъ въ постройките на терасата подъ конника, дебелъ 0.075 м..
Обр. 19.
Цветъ — ясно-червенъ. Височина на
буквите — 0.017 м., а на рамката на
печата — 0.025 м. Попълването нв
букватв Т въ Т]г1 п 1 а длъжа на току-
що рвзгледания печать Off(lclna)
Trin(ia). Въ Плиска е билъ наме-
ренъ сжщо единъ тухленъ фрагментъ
съ тоя печать, който Шкорпилъ, ц. м.,
стр. 263, табл. L11, 48 е разчелъ като
[X?]i п i а, понеже отъ буквата R тамъ
личи само долната й лева наклонена
чърта, която погрешно е била смет-
ната за остатъкъ отъ X.
WNiA
Обр. 20.
Дали Предъ прилагателното Tjrinia е стояла некаква дума (напр.
figlina или of ficin а), не може да се установи. Обаче не подлежи на
съмнение, че негативниять изпжкналъ печать Off(icina) Trin(ia) и позитив-
ниятъ изпжкналъ печать Tjrinia принадлежать на една и сжща тухларска
работилница (срв. позитивння и негативния печать отъ една и схща тухлар-
ница у Dressel, ц. м., № № 1635, 1637, 1570 а, Ь, 1235, 1236 и др.). Далн
16
прилагателното Trinia е Произведено отъ лично или отъ мЪстно име, не може
да се определи. Въ вскки случай то ни напомня лат. tri n us въ смисълъ на
нашето „троенъ** (срв. тухления печать of ficin a gem el la „двойна рабо-
тилница“ у Dressel, ц. м., № 1606 и 1607) и италийското р-кчно наименование
Trinius (вж. Besnier, Lexique de geographie ancienne, стр. 783). По начърта-
нието на буквитЪ печвтътъ принадлежи на Ш. в-ккъ сл. Хр.
8. Фрагмента
отъ петь тухли съ
негативенъ вдлъб-
натъ печать SflRM
(обр. 21 и 22), на-
м-крени въ построй-
кигк на гол-кмата
тераса подъ конника.
Букви — 0.035 м. ви-
соки. Разм-кри на че-
твъртитата рамка нв
печата —0.12 X 0.06 м.
Цв-ктъ — жълтени-
кавъ. ТухлитЬ сж
били високи 0.315гм.,
широки сжщо тол-
кова и дебели 0.05 м.
Споредъ Шкорпилъ,
ц. м., стр. 263, табл.
LII, 24—32, десеть тухли съ сжщия печать
сж били нам-крени въ Плиска и една въ
Насърли до Шуменъ. Може би последната е
тъждествена съ тая, която сега се съхранявв
въ Шуменския музей (тя е 0.30 м. висока,
сжщо толкова широка и 0.04 м. дебела).
Фрагмеитъ отъ такава тухла (дебела 0.045 м.)
съ неизвестно местонахождение се намира
и въ Преславския музей. Освенъ това Ka-
li пка, Hntike Denkm. Ns 452 ни дава още
една тухла съ тоя печать отъ с. Ковачовецъ.
Въ печата SHRM Шкорпилъ, ц. м., стр. 263, съзира съкращението на
едно отъ личнитк имена Sarmatio (CIL ill 1986 а), Sarmanna (CIL ill 5972)
или Sarmentius (CIL III 8710, 14333 и др.) или на едно отъ дветЪ м-Ьстни
имена Sarmates, castellum IHyrici, Itin. Hot. (у Procop. De aedif. IV 4, p. 122,
33, ed. Haury) или Sappaihnv, кастелъ въ Хемимонта (Proc, de aedif. IV 11., p. 147,
13, ed. Haury). Kaiinka, ц. м., обаче e склоненъ да схване Sarm. като съкра-
щение на Sarmizegetusae, градъ въ Двкия. По начъртание на буквитк
печатътъ принадлежи на III. или IV. в-ккъ сл. Хр.
9. Десеть тухли (отъ ткхъ само една изц-кло запазена) съ позитивенъ
вдлъбнатъ печать D u I е s (обр. 23), нам-кренн въ пом-кщенията на год-кмата
тераса подъ конника (вж. Велковъ, Мадара I, стр. 123), високи 0.33 м., широки
сжщо толкова и дебели 0.04 м. Два вида печать: единиятъ съ букви високи
17
'035—0.04 м. и рамка 0.12X0.05 м. (обр. 24), другиятъ съ букви високи
1.02—0.003 м. рамка 0.13X0.04 м. (обр. 25). Цв-ктъ жълточервеникавъ.
Тухли съ сжщия надпись сж нам-крени двадесеть и една въ Плиска, една
въ Наджаклаюкъ, една въ Хърсово и една въ Насърли (вж. Шкорпилъ, ц. м.,
стр. 263—264, 329, табл. LII 61—66, LXVII с, 6). Освенъ това въ ПреславскИя
чузей има еднв такава тухла отъ могилата при с. Войвода (широка 0.32 м.,
ёисока сжщо толкова и дебела 0.05 м.) и въ Шуменския музей четири
"одобни тухли съ неизвестно м'Ьстонахождение.
Обр. 23.
Обр. 24,
Обр. 25.
Шкорпилъ, ц. м., стр. 264, забелязва въ връзка съ тукъ разглеждания
печать, че личното име Du les се ср-кща често въ надписи отъ древна Тракия
(вж. наведената отъ него литература зв това име, къмъ която тр-кбва да се
прибави и Lambertz, Glotta VI 1915 г., стр. 7—12) и че името Дуло като
дово се споменя и въ Именника на българскигк князе. Безъ съмнение тукъ
?• JI е s означавв тракиеца —• притежатель на тухларска работилница отъ
мската императорска епоха (ло-точно отъ II. или Ш. в-ккъ сл. Хр.), който нЪма
що общо съ прабългарския родъ Дуло.
10. Три тухли (отъ тЬхъ само една изц-кло запазена) съ позитивенъ
длъбнатъ печать Dionisis (обр. 26), намЪрени въ гол-кмата тераса подъ
ника, високи 0.325 м., широки сжщо толкова и дебели 0.04 м. Букви —
- -соки 0.02—0.025 м. РазмЪри на четвъртита рамка на печата — 0.12X0.03 м.
алъпътъ на печата, който е билъ дървенъ (вж. Dressel, ц. м., стр. 3), е
- 'лъ доста повреденъ, поради което буквата О тукъ се явява отл^кво неза-
ржглена, а буквата I между N и S не личи нн най-малко. При това не е
Мадара Д1.
2
16
ясно предаденъ и началниягь слогь (Di) на печата (обр. 27). За обратно
написанитЪ Г) и S вж. Cagnat, Cours d’epigr. latine 1914, стр. 19 и 22.
Сжщия печать, но съв-
семъ четлнвъ ни поднасятъ еди-
надесеть тухли, нам"Ьрени въ
Плиска (вж. Шкорпилъ, ц, м.,
стр. 263, табл. LII, 51—56) и
шесть други тухли (отъ ткхъ
само две напълно запазени)
съ неизвестно местонахожде-
ние, съхранявани сега въ Шу-
менския музей. Ние цаваме
тукъ добре запазения печатъ
на една отъ тия тухлн (обр. 28).
Печатътъ ни поднася лич-
ного име на притежателя на
една тухларска работилница
отъ IV. или V, в-Ькъ сл. Хр.
D i о n i s i s (по-сетнешна форма
на класическото Dionysius,
Дьоуботос; за синкопата на глас-
ната и вж. Leumann — Hoff-
mann, Latein. Gramm., стр. 94).
Обр. 26,
Обр 27.
Обр. 29.
Обр. 30.
19
И. Фрагменти оть три тухли съ изпжкналъ позитивенъ печать LEG XI CPF =
l(e gio) XI C(l a u d i a) p(l a) f(i d e I i s) (обр. 29), нам-крени въ римската постройка
на терасата, издигаща се непосркдствено до селото Мадара откъмъ изтокъ
(вж. Велковъ, Мадара I, стр. 144, който говори въ случая за четири тухли),
дебели 0.03, 0.035 и 0.08 м. Отъ тритЪ фрагмента само единъ ни поднася
цклия печать (обр. 30). Букви — 0.02 м. високи. Размори на четирижгълната
рамка на печата — 0.11X0.035 м. Цв-ктъ — тъмночервенъ.
Заслужава да се от-
бележи, че всички досега
нам-крени въ П лиска и
други мкста на северо-
източна България, а сж-
що и въ Ромъния тухли
на XI. Клавдиевъ легионъ
предавать Claudia съ
буквитЪ CL (вж. Шкор-
пилъ, ц. м., стр. 261,
445—446, табл. LII, 8 а),
докато въ тукъ разгле-
жданитк тухли се явява
на ткхно мксто само бук-
вата С (за предаването
на Claudia съ CL и С
вж. Ritterling, R.-E. XII,
Sp. 1692, бел.).
Обр. 32.
За времето, къмъ което принадлежать тия тухли, говори доста ясно
обстоятелството^ че XI. Клавдиевъ легионъ е билъ на гарнизонъ въ Durostorum
(Moesia inferior) отъ началото на II. вккъ чакъ до края на античностьта (вж.
Filow, Die Legionen der Provinz Moesia, стр. 96 и сл.; Ritterling, ц. м., Sp. 1690).
12. Тухла съ изпжкналъ позитивенъ печать LEG XII CL. F. TRfiM. = l(egio
Xi Cl(eudia) f(elix) или f(idelis) Tram(ariscae), въ сркдата силно изтърканъ
(обр. 31 и 32), намкрена около извора при пещерата, дето се е намирало
светилището на нимфитк (вж. Велковъ, Мадара 1, стр. 85), висока 0.265 м.,
широка 0.385 м., дебела 0.06 м. Букви — високи 0.028 м. Размкри на четвърти-
тата рамка на печата — 0.25 X 0.035 м. Буквитк Н и М въ Tram, сж лигирани.
Тухли съ тоя сжщи печать сж намкрени и въ Пл иска и въ други мкста на
североизточна България (вж. Шкорпилъ, ц. м., стр. 261, 445, 447, 448, 450,
520; Kalinka, Hnt. Denkm. № 458; CIL III 12526). Наличностьта на тоя печать
2*
20
се обяснява съ факта, че едно отделение отъ XI. Клавдиевъ легионъ е било
изпратено презъ IV вЪкъ сл. Хр. отъ Durostorum въ Tramarisca, дн. Тутраканъ
(вж. Ritterling, ц. м., Sp. 1700, 57 и сл-). Като се вземе предъ видъ, че по-
четного прозвище, което е било дадено на XI Клавдиевъ легионъ, е гласило
pi a fi delis (вж. Ritterling, ц. м., Sp. 1691, 46 и сл.), може да се приеме съ
известна сигурность, че печатъгь Leg. XI CL. F. Tram, e означавалъ не
толкова Legio XI Claudia felix Tramariscae, както e разчетенъ въ
CIL Ill 12526 и у Kalinka, ц. м., № 458, колкото Legio XI Claudia fidelis
Tramarisca e. Обаче разчитането на тоя печатъ въ смисълъ на I е g i о п i s
XI Claudiae figlinae Tramariscae, което ни дава, напр.» Ritterling, ц. м.
бр. 1700, 64—65, е напълно изключено, понеже въ многобройнит-fe тухлени
надписи, конто ни поднася Dressel, ц. м., № 11 и сл., родителниятъ падежъ
отъ личното име на притежателя на тухларницата или прилагателното, което
зам-Ьства тоя падежъ, никога не стой предъ думата figlina „тухларница , а
винаги следъ нея.
ннтични нндписи
ОТЪ ДИМИТЪРЪ ДЕЧЕВЪ
1. Фрагментъ отъ варовникоаа плоча (обр. 33), високъ 0.09 м., широкъ 0.12 м.,
дебелъ сжщо толкова; намЕренъ въ коритото на Мадарската рЪка наблизу
до извора й. Върху огладената му страна
стоять буквитЪ VR-M (високи 0.05 м). =
]Jl]ur(eIius) .Щах/mus) или Mucianus) или
друго нЬкое име, което е започввло съ М.
Подъ R личи горната хоризонтална чърта
отъ буква, която не може да се разгадае.
2. Отломъкъ отъ срЪдната часть на
варовниковъ жертвеникъ (обр. 34), високъ
0.31 м., шнрокъ 0.15 м., дебелъ 0.19 м.;
намЪренъ въ коритото на Мадарската рЪка
наблизу до извора й. Отъ надписа се е
Обр. 33. — Фрагментъ отъ надпись
върху Варенникова плеча.
залазила само горната му лЪва страна:
I(oui) (Optimo) (M(aximo)]
et SMN
et G(enio) SR
PRHES
5 POLL1
1NTE
INTER
SEV
БуквитЪ сж високи 0.025 м. Въ 3., 6. и 7. редъ сж
лигирани Е и Т, resp. Т и Е. Следъ I(oui) въ 1. редъ
стой бръшляновъ листъ, какъвто е стоялъ и следъ
(Optimo). Изчуканата буква следъ INTE въ 6 редъ
е била С, или G, или О, както показва извивката й.
Жертвеникътъ е билъ посветенъ на три боже-
ства, както може да се заключи отъ et въ 2. и
3. редъ. Отъ гЬхъ първото е било безъ съмнение
luppiter Optimus Maximus (р. 1). За второто боже-
ство могатъ да се правятъ само несигурни догадки.
Съ SMN (р. 2) започватъ впрочемъ божескитЪ имена
Sancitas (вж. Link, R.-E. 1 Н, Sp. 2247) и bancus
(вж. сжщия, ц. м., Sp. 2252). Третото божество е било
тъй наречениятъ Genius (вж. Otto, R.-E. VII, Sp. 1,155
Обр. 34. — Фрагментъ отъ
варовниковъ жертвеникъ.
22
и сл.), чието име се предава въ надписитЪ понЪкогв и само съ начадната му
буква G (срв. CIL 111 № 10,996", № 11,111 и др.). Л гьй като това божество
винаги се съчетава съ известно мЪсто, понятие или лице (cpu. Servius Georg.
1 302: genium dicebant antiqui naturalem deum uniuscumque loci vel rei vel
hominis), то не e изключена възможностьта, че SR (p. 3) представя първия
слогь отъ античного име на Мадара.
PRHES въ 4. редъ застжпва навЪрно praeses provmciae — титла, присжща
на прокураторскигк управници на провинциитЪ отъ нвчалото на III вЪкъ сл. Хр.
(вж. Hirschfeld, Die kaiserlichen Verwaltungsbeamten, 1905, стр. 385—386) или
личното име Praesens (аж. Rohden und Dessau, Prosopogr. imp. Rom. Il, стр. 93).
POLLI въ 5. редъ e тъждествено съ личното име Pollius, resp. Polius
или Pollio, resp. Polio (срв. CIL 111 № № 1,792, 5319, 11487, 14409, 10502
и др.). SEV въ 8. редъ ни поднася началото на известного римско име
Severus или Severianus.
3. Повторного преглеждане на об-
народвания въ сборникъ „Мадара 1,
стр. 164—165, подъ № 2 надписъ, отъ
конто тукъ давамъ една нова фотоснимка
(обр. 35), ме застави да се откажа отъ
даденото тамъ четене и да го замЪня
съ следното:
Nymp[b]is [Jlugustis]
Tib(erius) l(audius) Di били De) ...
cen[furio leg(ionis)]
I Hal. ...
И тъй надписътъ, чийто букви сж
високи 0.05 м., е съдържалъ навЪрно само
посвещение на нимфитЪ. Впрочемъ чете-
нето, което тукъ давамъ, съвпада почти съ
това на г. Ив. Велковъ въ сборникъ „ Ма-
дара “ I, стр. 85.
4. Отъ надписа, публикуванъ въ Сбор-
никъ „Мадара “ I, стр. 165, подъ № 3, под-
насямъ тукъ една фотоснимка (обр. Зб),
Ползувамъ се отъ случая да замЪня даде-
ното тамъ разчитане на надписа съ след-
ното, което можахъ да установи напосле-
ъдкъ съ доста гол’Ьма вероятность:
el М(arcus) [d]ur(elius) . . .
Caes(aris) lib(ertus) El .
eor(um)' Meno[pbili leg. cons.J .
5 lib(erfus), Prod)us.........
Обр. 35. — Блокъ отъ П'Ьсъчникъ
съ посвещение на нимфитЬ.
Обр. 36. — Блокъ оть (тЬ-
съчникъ съ надписъ.
23
Въ 1. редъ се долавятъ следи отъ букви, конто не могатъ да се разгадаятъ.
Въ 3. редъ EI може да се чете и като et.
Крайно фрагментираното състояние на надписа не ни позволява да уста-
новимъ съ сигурность общий му смисълъ. Но все пакъ, съ огледъ къмъ
м-Ьстонахождението му, той ни поднася вероятно посвещение на нЪкое божество
отъ страна на освобождении на нЪкой римски императоръ (р. 3.) и на
blenophilus ley. cons. (р. 4. и 5.).
ПЕЩЬ ЗЛ ГЛИНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ВЪ МЛДЛРЛ
ОТЪ НЛЕКСННЦЪРЪ РНШЕНОВЪ
При разкопкигЬ, направени въ Мадарв презъ 1932 г., се откри една
пещь зв глинени издЪлия. Намира се на склона, недалечъ и въ дТсно отъ
пжтя Мадара — Калугерица.
Пещьта е много добре запазена въ долната си часть. Построена е по
следния начинъ. Издълбана е яма въ правожгълна форма съ размЪри при-
близително 4.10 м. дължина, 3.45 м. ширина и 2.30 м. дълбочина и е обгра-
дена наоколо съ непечени
тухли (кирпичи), като мЪс-
тото между тЬхъ и земята
е запълнено съ трамбова-
на глина. КирпичитЬ сж
съ размЪръ 15/25/8 см.
(не всички сж еднакви) и
сж направени отъ глина
примЪсена съ слама. Съ
прим-Ьсъ на слама е и гли-
ната между кирпичитЬ и
земята. По такъвъ начинъ
се оформятъ стенитЬ на
пещьта, между който
вжтрешностьта получава
размЪри: дължи! ia въ края
3.10 м., въ срЪдата 3.20 м.,
шнрочина 2-35 м. въ пред-
ната си часть и 2.50 м. въ
задната. Значи пещьта въ
Обр. 37. — Хоризонталень рвзрЪзъ презъ огнището.
планъ има малко трапе-
цевидна форма, на която заднвта (по-дългата) страна е малко издута.
Хоризонтално пещьта е разделена на две части. Долната часть е огнището
и е изградена отъ 5 реда сводове, поставени успоредно на лицето на пещьта
и перпендикулярно на дължината й. Тия редове сводове сж на разстояние
25—28 см. единъ отъ другъ и всЪки се състои отъ 2 свода 70 см. широки
и 80 см. високи. Изградени сж отъ тухли 27/27/4—5 см. на глиненъ разтворъ, .—
градежътъ е доста неправиленъ, като при срЪщането на 2 свода сж употрЪбявани
парчета камъни и тухли. Тия засводявания, както и кирпичената облицовка,
сж били измазани съ глинена мазилка 2—3 см. дебела, която въ повечето
части е изпадала и само нЪкжде показва следитЪ си. Върху засводяввнията
е поставенъ пластъ, дебелъ 4—6 см., който е образувалъ пода на горната
26
часть на пещьта, Този подъ е про-
бить съ дупки около 6 СМ. ШИ"
роки, презъ конто е минавала го-
рещината отъ огнището. Въ гор-
ната часть на пещьта сж били
нареждани глиненитЬ изделия за
изпичане. Тукъ СтенитЪ сж облицо-
вани съ кирпичи и измазани съ
глинена мазилка, и, сжщо както
въ долната часть на пещьта, между
кирпичитЪ и земята е запълнено
съ трамбована глина. СтенитЪ отъ
горната часть на пещьта сж за-
пазени на височина 125 см. Въ
горния си край сж малко наведени
0 5V Юил
Обр. 38. — Напр^ченъ вертикаленъ разр’кзъ.
навжтре, отъ което може да се предположи, че надъ тЬхъ е следвалъ сводъ.
Мадарската пещь много прилича на познатитЪ римски пещи. Тя е доста
добре запазена и липсващитЪ й части можемъ съ голЪма сигурность
да възстановимъ по срввнение съ римскигЬ. Отъ типа е на вдълбанигЬ въ
земята и можемъ да допустнемъ, че надъ земята е била още около 70 см.,
като тая часть е била засводена, споредъ обичая за вдълбнатигЬ въ земята
пещи и споредъ както показватъ закривенит’Ь въ горнит-fc сн части стени.
Противъ предположението за засводяване може да говори само обстоятел-
ството, че почти всички познати до сега пещи, конто сж били засводени, нматъ
кржгълъ планъ и, по думитЪ на Витрувий, приличатъ на жумпа,1) когато пъкъ
намЪренигЬ пещи съ правожгълно огнище сж били обикновено незасводени, но
затова пъкъ сж били въ цЪлата си горна часть открити. Правожгълниятъ планъ
не може да бжде, обаче, доказателство за липса на сводъ. Тоя планъ е пред-
почетенъ тукъ за улеснение на засводяването, тъй като то се е правило отъ
натрупване на глина върху дървена подложка (кофражъ), а, естествено, много
по-лесно н удобно е можело това да стане върху правожгъленъ планъ
отколкото върху кржгълъ. Примитивниятъ строежъ на огнището показва, че е
имвло нужда да се търси и
Обстоятелстаото, че
пещьта е била вдълбана
въ земята и че е била от-
горе засводена говори, че
тя не е служила за изпи-
чане на тухли и керамиди,
а за по-тънки и деликатни
глинени произведения. Тия
произведения сж се наре-
ждали внимателно едно нвдъ
друго, като сж образували
междини за минаване на
нагорещенитЪ газове. Вдъл-
баването на пещьта въ
предпочита наи-лесния начинъ на засводяване.
Обр. 39. — Надлъженъ вертикаленъ разр'Ьзъ-
т) Durm, Die Baukunst der Romer, стр. 191, обр. 199.
27
земята е било необходимо за да може, следъ загасяне на огъня и затуляне на
огнището и на дупката надъ свода, която служела за комииъ, да стане по-бавно
охлаждаването на пещьта и на глнненигЬ издЪлия въ нея и съ това да се
предотврати напукването имъ.х) Това предпазио средство не е било необхо-
димо прн пещит'Ь за тухли и керамиди, затова въ тЬхъ само огнището е било
вдълбано въ земята, а подътъ на пещьта е билъ наравне съ терена и, следъ
нареждането тухлитЪ или керамидит’Ь така, че да позволяватъ горенето въ
огнището, rb се измазвали отвънъ съ дебелъ слой глина, като въ горната
часть се оставяли дупки, служещи като комини.* 2)
При мадарската пещь липсва каналътъ, който се намира обикновено при
римскит’Ь пещи, въ който се е наклаждалъ огъньтъ и който е билъ най-малко
1 м. дълъгъ, за да може при горене пламъкътъ да не достига до пода, на
който сж наредени предме-
титЬ за изпичане, а подътъ
да бжде равномерно загр"Ь-
ванъ само отъ разгореще-
нитЬ газове. Въ Мадара
огъньтъ е билъ наклажданъ
непосредствен© подъ пода
на пещьта, което предполагв
не съвсемъ правилно изпи-
чанена длинен игЬматернали.
Печенето въ мадар-
ската пещь е ставало съ
дърва по сжщия начинъ
както въ познатитЪ стари
римски пещи, Следъ като
е била нззидана пещьта по
описания по-горе начинъ,
наклаждали сж огънь, от-
начало по-слабъ, после по-
енленъ за изпичане и втвър-
дяване иа употрЪбената
Обр. 40. — Хоризонталень разрЪзъ презъ горната
часть на пешьта.
при строежа глина. За-
едно съ това, по всЪка вероятность, е изгарялъ и дървеииятъ кофражъ,
направенъ за иззиждане на свода. Следъ изпичането и втвърдяването на
глинения строителенъ материалъ, почвали сж самата работа — изпичане на
глинени изделия, конто се нареждали презъ отаора, оставенъ въ предната
часть на пещьта.3) Тоя отворъ следъ напълване на пещьта се е зазиждалъ като
се е оставяло едно малко отверстие за наблюдаване изпичането, което
отверстие е можело вииаги лесно да се отвори и затвори съ парче глина.
Следъ изпичането загасявали сж огъня, запушвали сж отвора иа огнището и
3) F. Fremersdorf. Romische Bild la треп, Bonn und Leipzig, 1922 стр. 23.
2) H. My I i us, ROmische Funde in Bonn, Denkmaipfiege und Heimatschutzt, 1926
fO—12. стр. 185.
3) Въ Гърция тия отвори били оставяни отстрани. Perrot et Chipiez, Histoire de Part
IX 1911- Сжщото виждаме и при рисунки на коринтски глинени плочки.
23
тоя на горната часть на пещьта (комина) и сж дочаквали бавното и равно-
мерно изстиване на изпеченитЪ изделия.1)
При сравнение съ старитЬ пещи би трЪбвало да се очаква около мадар-
ската пещь да се намори водопроводъ за довеждане нуждната при работеие
вода, кариера за глина и пЪсъкъ, м'Ьсто, дето се е складирвала глината
и се е оставила да презимува за добиване на по-добра пластичность, и най-
после може да е имало и обичайния трапъ, въ конто сж се изхвърляли
произведенията, добили дефекти при изпичането.
Обр. 41. — Изгледъ на пещьта въ Мадара.
По всичко изглежда, че тая пещь е отъ времето на първото българско
царство, когато сж строени и по-гол’Ьмата часть отъ открититЪ останки отъ
сградн. Че тя е била използувана за работа по това време ни показватъ
намЪренигЬ при нея части отъ сждове, по конто се вижда изписанъ хри-
стиянски кръстъ, каквито сждове намираме често между керамиката отъ първото
царство.2) fl че е строена презъ българско време се вижда отъ строителния
материялъ — тухлитЪ иматъ размЪръ и качество на тия, съ конто сж строени
голема часть отъ мадарскитк зидове.
х) Въ Мадара не сж намЪрени следи отъ Wolbtopfen, конто другаде сж се ynoipt-
бявали да задьржатъ топлнната и да спомогнать за бавно и равномерно изстиване на пещьта,
-) Сборникъ Мадара U, стр. 57. обр. 82 Н.
29
Жители отъ с. Мадара казватъ, че подобна пещь е имало и по-долу
гь нея, въ лозята. Подобна римска пещь е намерена напоследъкъ близу при
Гигенъ. Римска пещь за глинени лампички е намЪрилъ В. Дтанасовъ въ
1928 г. при с. Гърци, м-Ьстностьта Кипичево, Видинско. И тя съ по-голЪмата си
часть е била сжщо въ земята, и мала е четвъртитъ планъ, само че въ жглитЬ
малко закржгленъ, и е била отгоре засводена, — доказателство, че и мадар-
ската пещь, въпр'Ьки четвъртития й планъ, може да е била засводена.

МАТЕР И АЛИ ОТЪ РАЗКОПКИТЕ. ПРЕЗЪ 1934/35 г.
ОТЪ РЯФНИЛЪ поповъ
НамЪренитЪ предмета, по естество на материала и предназначение, пред-
ставятъ твърде голЪмо разнообразие. На разни мЪсга попаднаха предмета,
едни отъ конто очевидно сж били за домашна употрЪба, други сж служили
за украса, трети сж части отъ облЪкло, четвърти принадлежать къмъ конски
_»бр. 43. — А пещерата. Б каптажитЬ. В конника. Г некропольть въ двора на църквата.
нЕсто на разкопкитЬ презъ 1935. Е иЬсто на зиданъ гробъ, Ж крепостьта. 3 прабългарски
асеинъ. ОзначенитЬ съ +4-4- м-Ьста сж сондажн и водопроводни изкопи презъ 1935 год.
аряжения, пета сж орждия за обработване на почвата, шести сж служили
а въоржжение и т. н. Край това нам-Ьриха се кръстове, свързани съ погре-
талния култъ, гробове, останки отъ храна и пр. Този разнообразенъ материалъ,
.а по-гол%ма прегледность при описанието, ще го групирамъ главно споредъ
’стеството на материала и ще се придържамъ въ спедния редъ: предмета отъ
лина, отъ металъ, отъ кость, отъ черупки и зжби, гробове, надгробии кръ-
ттсве, фигури и надписи върху строителния материалъ и останки отъ животни.
32
Всичкиятъ събранъ материалъ не ноже да бжде датуванъ, поради това,
че нЪкои отъ предметит-fe сж единични находки, безъ характерни признаци за
датуване, други сж открити въ насини, отъ по-рано много пжти разкопавани,
при каквито случаи никаква стратиграфия не ноже да се установи, трети сж
намЪреня въ насипи, напластени отъ поройни води и пр. Само една часть
отъ материала се подава на датиране и на съответното мЪсто се спирамъ
върху епохата, къмъ която нЪкои отъ находкитЪ се отнасятъ.
Ще се въздържамъ отъ подробности въ описанията, като главно давамъ
разм^рнтЪ и нЪкои особености на отд’Ьлнит’Ь предмети, нЪщо, което при
бждещи аналогични находки или такива датувани отъ други находи ща ще
улесни разработването на този суровъ материалъ.
I. Предмети отъ глина
Н. Керамика отъ римско време
а) С ж д о в е
При сондажи и разкопки, както и при изкопитЬ, конто се правиха
презъ 1935 год. въ връзка съ водоснабдяването, се откри керамика, която съ
сигурность може да се датува като късно-римска. Такива сж сждоветЬ, конто
по-долу описвамъ подъ № № 1—б.
Обр. 44. — Профили на глинени сждове.
1. Обр. 44 Н. Глинена паничка съ слабо профилуванъ ржбъ около устата
съ дебел ина 1 см. Отвънъ боядисана съ червена боя. Височина 9.5 см., диа-
метъръ на устата 15.5 см., диаметъръ на дъното 6.5 см. Последното е слабо
конкавно, СтенитЬ безъ орнаменти. Отъ изкопа за водопровода.
2. Обр. 44 Б. Глинена сждинка, снабдена съ две дръжки. Горната й поло-
вина боядисана съ червена боя и украсена съ вдлъбани линии, разположени
пересто върху ось, която ограничава горната цилиндрична и долната полу-
сферична часть. Височина 7 см., диаметъръ на устата 8.3 см., диаметъръ на
дъното 4.8 см. Последното слабо конкавно. Отъ изкопа за водопровода.
3. Обр. 44 В. Глинена паничка, боядисана съ сива боя. Дъното равно.
Височина 5 см., диаметъръ на устата 9 см., диаметъръ на дъното 3.5 см.
Безъ орнаменти.
33
4. Обр. 44 Г. Малка глинена вазичка. Дъното строшено. Въ това състоя-
ние има височина 11 см., диаметъръ на устата 4.6 см., най-голЪмъ диаметъръ
7 см. Отъ изкопа за водопровода.
5. Обр. 45 В. Гпиненъ еждъ въ форма на четиристенна призма, високъ
18.5 см., цвЬтъ червенъ. Дъното плоско четвъртито съ диаметри 8X8 см.
Уста тЬсна (3.5 см.) съ широкъ околоустенъ профилуванъ кржгъ (диам. 4 см.).
Снабденъ съ проста дръжка, широка 3 см., върху лицето украсена съ надлъжни
ребра. Намерена въ единъ изкопъ въ с. Мадара.
Обр. 45. — Глинени еждове.
6. Обр. 45 Б. Глинена каничка съ черъ цвЪтъ, добить отъ опожаряване.
Височина 8 см., диаметъръ на устата 9.2 см., диаметъръ въ срЪдата 9 см.
Дъно плоско съ диам. 5 см. Дръжка джговидна съ ширина 2.7 см.
Намерена заедно съ лампичкигЬ, дадени отъ обр. 45, при разкопкитЪ въ
пещерата върху пода на една страда, дето се откри сжщо единъ dolium.
б) Лампички
РазкопкитЬ въ пещерата, направени въ южната й часть, разкриха сухи
зидове отъ късна римска постройка и такива отъ по-сетнешно време. Подъ
петигЬ на последнитЪ зидове се яви пластъ съ следи отъ пожаръ. Въ този
пластъ се откриха лампички, конто описвамъ подолу. ТЬ представятъ три типа:
1. Къмъ първия типъ се отнасятъ лампичкигЬ, дадени на обр. 46 R и Б.
ТЬ сж най-обикновената форма лампи, намЬрени на много мЬста въ района
на разкопкитЬ. Иматъ продълговата крушовидна форма съ плоски или джго-
Мадара П.
3
34
видни дръжки съ тЪсснъ отворъ на резервоара, а по-широкъ такъвъ за фитила
върху противоположна нв дръжката край.
По-особени сж следнит-fe два типа:
2. Къмъ втория типъ принадлежи лампичката, дадена на обр. 46 В, която
е само отчасти запазена. Има кржгла форма съ диаметъръ 9.7 см., височина 1.5 см.
Резервоарътъ е откритъ, и за да не се разлива маслото, ржбътъ му е силно
профилуванъ навжтре. Въ срЪдата на резервоара е моделирана конусообразна
тржбичка, отворена отъ долу и отъ горе, вероятно за да може лампичката
да се закрепи върху неподвижно стълбче.
Обр. 46. — Глинени лампички.
3. Къмъ третия типъ се отнасятъ лампичкигЬ, дадени на обр. 47 К, Б, В.
Направени отъ сферично резервоарче, закрепено въ долния си край въ чашка
посрЪдствомъ конусовидно стълбче. Чаш ката, снабдена отъ долу съ крвче,
широко профилувано (диам. 5 см.), за по-гол'Ьма устойчивость на лампичката.
Резервоарчето отгоре снабдено съ кржгълъ отворъ (диам. 2 см.), и другъ та-
къвъ отъ стрвна съ квадратна форма (1.5 X 1.5 см.), а сжщо и две малки
странични дупчици.
Дръжката, широка 1.7 см., се крепи върху резервоарчето и ржба на
чашката. Дължина на лампичката 10 см., ширина 9.5 см. ДаденитЪ размер и сж
на по-добре запазената лампичка (Б).
Сжщиятъ образъ В представя резервоарче отъ трета лампичка.
35
Обр. 47. — Глинени лампички.
Б. Керамика отъ българско време
а) Тухли
Въ насипа на новооткритигЬ постройки въ пунктъ Д се нам-Ьриха срав-
нително малко тухли и то всички фрагментирани. По форма представятъ два
вида: правожгълни и квадратни, нЬкои отъ тЬхъ съ праволинейни и криво-
линейни украси. На обр. 48 В е дадена една отъ правожгълнигЬ тухли.
Разм-Ьри: дължина 29.5 см., ширина 15.5 см., дебелнна 4 см., жълтъ цв-Ьтъ.
Между събранигЬ фрагменти 12 иматъ червенъ, 4 — жълтъ цвЪтъ. Дебелината
на червенитЬ тухли варира отъ 2—6.7 см., а тази на жъптнгЬ 4—6.5 см.
Най-гол-Ьмата тухла съ червенъ цвЬтъ, запазена цЬла, има дължина 34 см.,
а дебелнна 6.7. см. Върху нея е олепенъ хоросанъ, разм-Ьсенъ съ строшени
червени тухли. Хоросанъ бЪлъ или червенъ личи и по други тухли, нЬщо,
което показва, че тТ сж били по-раио зазидани другаде, а по-късно използу-
вани въ новъ градежъ.
3*
36
Върху три фрагмента отъ тухли нма знаци (обр. 49) съ следнигЬ размори.
1. Фрагментъ 13X13.3 см., дебелина 4 см., височина на знака 5.4 см.,
2 „ 10 X б „ 3 „ „ „ „ 3 ,,
3. „ 14 X 9 „ „ 3.2 ,, „ „ „ П-3 .
Тия знакове показватъ, че часть отъ тухлитЪ иматъ прабългарски произходъ.
Обр. 48. — Тухли съ у краем.
Обр. 49. — Знакове върху тухли.
б) Керамиди
Въ насипа около новоотритигЬ
строшени, нЪкои отчасти запазени
зидове (пунктъ Д) се намори мае а отъ
керамиди, който по фор ми и размори
представятъ четири типа.
I т и пъ
Къмъ първия типъ отнасямъ керамидитЬ съ голтЬма дълбочина. Тайава
една ни представя обр. 50. К. Тя има дължина 54 см., ширина при широкия
край 16.7 см., ширина при тЬсния 10.8 см., дебелина върху гърба 2.8 см.,
37
въ ржбовегЬ 1.7 см. Дълбочина
при тЪсния край 5.6 см. Оть
този типъ се ср^щатъ срав-
нително по-малко керамиди.
Отношението на шири-
ната къмъ височината при
тъсния край ще бжде — 1.J,
а разликата въ тия размори:
10.8—8.5 = 2.3 см., съ други
думи ширината е само съ
2.3 см. по-гол'Ьма отъ висо-
чината.
По-долу въ табл. 1 да-
вамъ сжщата разлика на
други две фрагментирани ке-
ра мн ди отъ този типъ, за да
може да се направи срав-
нение съ следващия типъ.
МЪркитЬ въ см.
Обр. 50. — Керамиди А I типъ. Б и В II типъ.
Таблица I
Керамиди 1 типъ
I л Граници иа
вариациитЪ
1 Ширина при тЬсния край ...... 10.8 13.3 10.8—13.3
2 Височина на сжщото мЪсто . . . 8.5 10.1 8.5—10.1
3 Разлика - . ... . . 2.3 3.2 2.3— 3.2
4 Дебелииа на керамидата при тЪсиия край 2.2 2.4 2.2- 2.4
II типъ
Къмъ втория типъ отнасямъ керамидигЬ съ по-малка дълбочина (обр. 50
Б и В). Разм-ЬригЬ на краищата давамъ въ таблица II и 111.
Таблица II
РазмЬри въ тЪсння край
1 11 Hi
IV V VI VII
VIII IX X
X! Граници на
варнациитЪ
1 Ширина • .
2 Височина
3 Разлика ..............
4 Дебелииа на керамидата
14.0 116.2 117.0
6.5 6.2 6.0
7.5 110.0 11.0
2.71 3.2 3.2
15.5’ 17.0
6.8 6.0
8.7111.0
2.3! 3.2 |
13.5 17.5
8.0 6.8
5.5 10.7
2.0 | 2.8 !
13-8 15.0 13.0
7.0 6.4 6.8
6.8 8.6 6.2
2.3 2.4 2.3
11.0 13.0—17.5
6.0 6.0— 8 0
5.0 5.0-11,0
2.41 2.0— 3.2
38
Обр. 51. — Знакове върху керамидн типъ II.
39
Таблица III
РаэмЪри въ широкий край 1 1 II III IV V VI Граници на вариациитЬ
1 Ширина 15.7 17.0 20.0 17.3 19.0 17.4 15.7—20.0
2 Височина 6.7 8.0 9.0 10.0 8.8 8.0 6,7—10.0
3 Разлика . • 9.0 9.0 11.0 73 11.2 9.4 7.3—11.2
-4 Дебелнна на керамидата 2.2 23 2.8 2.2 2.4 2.7 2.2— 2.8
Ако сравнимъ таблица I съ таб-
лица II и 111, ще видимъ, че двата
типа въ размЪрит-Ь иматъ значителна
разлика. Разликата между ширината и
височината при тЬсния край на типъ I
варира отъ 2.3 см. до 3.2 см., на II типъ
отъ 5 см. до 11 см.
Върху гърбовет-fe на керамидигЬ
отъ II типъ има знаци (обр. 50 В, и
обр. 51), конто доказватъ прабългар-
ския имъ произходъ.
Въ следната таблица (IV) ще дамъ
размЪритЬ на нЪколко цЪли керамиди
отъ този типъ, за да може да се види
въ какво съотношение стой дължината
къмъ ширината въ двата края.
Обр. 52. — Разрази на керамиди
1 (л) и втора (Б и В) типъ.
Таблица IV
№ РаэмЪри на керамицитЬ отъ 11 типъ I ш IV v Граници на вариацинШ
1 Дължина на керамидата . 55.5 47.5 56.0 56.0 51.5 47.5—56.0
2 Ширина при широкня край 17.4 17.0 18.0 20.0 17.0—20.0
3 Ширина при тЬсния край — 17.5 13.5 12.0 17.0 12.0—17.5
4 Дебелина . • . . . . . 20 2.0 2.0 3.5 30 2.0— 3.5
5 Отношение на дължината къмъ ширината
въ широкий край • - 3.2 — 3.3 3.1 2.6 2.6— 3.3
6 Отношение на дължината къмъ ширината
въ Шеи ня край .......... — 2.7 4.2 4.7 3.3 2.7— 4.7
40
Въ кржгли цифри това съотношение ще бжде:
Дължината на керамидигЬ е около 3 пжти по-гол'Ьма отъ ширината на
предния край и около 3—5 пжти по-гол^ма отъ ширината на тЪсния край.
ЗнаковегЬ, който се ср*Ьщатъ върху гърба на тия керемиди, сж дадени
на обр. 50 В и обр. 51 (1—11).
ТЪ иматъ следнитЪ размЪри въ см.
Обр. 51. В керамида 56X18.0X12.0X3.5 височина на знака 15.0.
Обр. 52 1 фрагментъ: 12 X 10.5 СМ., дебелина 2.6 СМ., височина на знака —
2 13.0X10 л ,, 2.3 л п л л 5.0
3 „ 17.0X12.0 л 2.7 Л Л 4.3
4 29.0X19.3 л 3.0 » ,) л л 5.0
5 „ 14.0 X 8.3 л п 2.8 л п л л 5.3
6 „ 27.0X12.4 л 2.5 п л 5.6
7 „ 22.0X17.7 п п 2.8 Л л Л 12.4
8 „ 18.0 X 10.5 п » 22 Л л л 6.0
9 15.5X15.0 п 3.0 » л Л —
10 . 15.0X10.5 2.8 л —
11 „ 12.0X11.5 п 2.0 л п » » 3.7
Обр. 53. — Украси върху
гърба на керамиди II типъ.
Обр. 54. — Фрагментъ
отъ керамида II типъ.
Следователно височината на знаковегЬ варира
отъ 3.7 см.—15 см. На обр. 52 давамъ профилитЪ
на керамидитЪ отъ I и II типъ.
НЪкои отъ керамидит'Ь отъ този типъ иматъ
върху гърба си украси. Най-характерна украса има
керамидата обр. 53 В. При широкия край строшена.
Обр. 55. — Керамиди III типъ.
41
Върху срЪдата на гърба на керамидата е вдълбана права бразда, отъ страна
на която пересто сж разположени продълговати ямички, насочени съ върховетЬ
си къмъ т’Ьсния край.
Отъ лДво и отъ д’Ьсно вървятъ зигзагни бразди съ сжщо такива ямички
къмъ външната страна. Дължината на керамидата въ това състояние мЪри
43.0 см., дебелнна при тЪсния край 2.5 см.
Като вариация отъ 11 типъ могатъ да се см’Ьтатъ два фрагмента отъ
плитки керамиди (обр. 54), конто върху цЬлото протяжение на гърба иматъ
широка 3 см. заоблена изпъкналость.
Обр. 56. — Керамида III типъ съ знакове.
Ill типъ. Къмъ този типъ отнасямъ гол'Ьмит’Ь слабо джговидпо привити
керамиди (обр. 55 А и Б).
Отъ тЬхъ се намЪри само една цДла съ разм’Ьри 61.5X38.5 и дебелииа
2.5 см. ОстаналигЬ сж фрагментнрани.
Такъвъ единъ фрагментъ давамъ на обр. 46 Б съ ширина на керамидата
33 см., дължина на фрагмента 36 см., дебелииа 2—3 см.
По отношение на размЪритЪ керамидигЬ отъ този типъ вариратъ доста,
Въ таблица V ще дамъ размЪри въ см. на нЪколко по-добре запазени
фрагмента.
Таблица V
№ РазмЪри на керамидитЪ отъ III типъ 1 1 “ III IV V Граници на вариациитЪ
1 Ширина на керамидата . . 36.0 37.0 33.5 38.0 34.5 335-38.0
2 Дебелнна на керамидата 3.0 3.0 3.4 3.3 3.0 3.0— 3.4
42
Отъ даденитЬ размори се вижда, че ширината при 111 типъ варира
отъ 33.5 — 38.0 см., а дебелината — отъ 3.0 — 3.4 см.
Н-Ькои отъ керамидигЬ сж съ знакове, което иЗдава гЬхния прабъл-
г а реки произходъ.
Обр. 57. — Знакове върху керамиди типъ 111.
Най-интересната между т'Ьхъ е керамидата, запазена на половина, която
давамъ на обр. 56. Тя има ширина 40 см., дължина на фрагмента 37 см.,
дебелина 4 см.
Обр. 58. — Фрагментъ
отъ керамида IV типъ
съ знакъ.
Обр. 59. — Профили отъ
керамиди IV типъ.
43
Върху гърба нв керамидата има три различии знака, чието общо разпо-
ложение виждаме въ долния редъ на сжщата фигура.
Върху долната страна керамидата е украсена съ грубъ орнаментъ.
На обр. 57 давамъ знаковет-fe, конто се намиратъ върху нЪколко фрагмента
Отъ сжщия типъ.
РазмЪрнтЬ на фрагментнгЬ и на знаковетЬ сж следнигЬ:
1 фрагменты 11 см. X 9.5 см., дебел. Z5 см., височ. на знака 8 см.
2 » 23 Х13 3 .. .. 7.6 см. и 4.5 см.
3 П 20 XII „ » 3 „ » » ~ 6.5 см.,
4 22 Х20 » и 2 и * 13 ..
5 п 33 Х36 „ » 2.3 „ » 6
6 18.5 п X 17 ,, ,, 2.5 п п „ » 9
7 » 18.5 Х12.5 ,, W 2.7 » в 9.5
8 18 п Х14 » и 2.8 „ м 4.5
Знаковет-fe 1, 3, 5, и 8 сж върху гърба на керамидата, а останалитЬ
върху долНОТО лице.
IV типъ. Къмъ този типъ принадлежать керамидитЬ съ слабо привить
гърбъ или почти равни, съ профилувани на долу краища. Отъ тЬхъ Ц'Ьли не
се нам-Ьриха. Върху гърба на единъ отъ фрагментит-fe има грубо издълбанъ
знакъ (обр. 58). Разм-Ьри на фрагмента: 23X25 см., дебелина 2.7 см. На обр. 59
давамъ три разр-Ьза отъ краищата на керамиди отъ този типъ. ТЬхната дебе-
лина варира отъ 2 — 2.6 см.
в) С ж д о в е
I. Сждове съ врЪзани орнаменти
Въ най-гол-Ьмо изобилие се нам-fepnxa фрагменти и отчасти ц-Ьли запазени
сждове, чийто стени сж украсени съ орнаменти, вр-Ьзани съ остъръ предметъ.
Обр. 60. — Глинени сждове.
44
Обр. 61- — Вр-Ьзани орнамеити.
По отношение на формата си rfe представить два типа. Къмъ първия типъ
отнасямъ сждоветЪ, конто иматъ форма на кана съ широка уста и сж снабдени
съ дръжки (обр. 60 А). Последната съ единия край се крепи при ржба на
устата, а съ другия — при най-издутата
часть на сжда. СтенитЬ сравнително
твики. Дъно равно. Каната, която давамъ
на обр. 60, има височина 16.7 см.,
диаметъръ на устата 12.2 см., диаметъръ
въ срЪдата 7.5 см., тоя на дъното
8.5 см. Този типъ кани винаги сж укра-
сени съ вр’Ьзани успоредни кржгове,
конто об разувать два околовръстни пояси,
единиятъ при ржба на устата, другиятъ
около шийката. Фрагменти отъ подобии
кани се нам-Ьриха въ пещерата, както при
сондажитЪ, предприети на разни м^ста.
45
Съ по-разнообразни орнаменти сж украсени стенигЬ на сждоветЪ отъ
втория типъ, който представя гърнета съ широка уста, безъ дръжка, равно
пъно (обр. 60 Б). Даденото на този образъ гърне има следнигЬ разм-Ьри:
височина 18.5 см., диаметъръ на устата 12 см„ диаметъръ въ срЪдата 16 см.,
диаметъръ на дъното 10 см.
ОрнаментигЬ, конто представятъ доста голимо разнообразие (обр. 61),
винаги красятъ само горната половина на сжда, като почватъ отъ шийката
и стигатъ подъ издутата часть.
Що се отнася до стила на вр’ЬзанитЪ орнаменти, биха могли да се от-
бележатъ сл-ЬднигЬ по-главни вариации:
1. Успоредни околовръстни бразди комбинирани съ наклонени такива,
затварящи остъръ жгъпъ съ първигЬ (обр. 62), безъ да се пресичатъ еднитЪ
съ другит'Ь.
2. Успоредни околовръстни бразди, прес-Ьчени подъ остъръ или тжпъ
жгълъ съ напр-Ьчни бразди (обр. 63).
Обр. 63. — Вр^зани орнаменти.
3. Околовръстни вълнообразни бразди, комбинирани съ околовръстни бразди
пресЬчени отъ напр-Ьчни наклонени такива (обр. 64 М).
4. Вълнообразни около-
връстни бразди, комбинирани
съ такнва, прекарани въ разни
посоки (обр, 64 Б).
5. Лента отъ вр'Ьзани
бразди, образуващи меандъръ
(обр. 64 В).
б. Праволинейни бразди,
комбинирани така, че Да обра-
зуватъ зигзагни ленти (обр. 65).
7. Околовръстни ленти
отъ прости или двойни по-широки вълнообразни бразди» комбинирани съ ленти
отъ нЪколко близко вр-Ьзани една до друга тЪсни бразди (обр. 66).
8. Ленти отъ вълнообразни бразди, конто по разни начини се пресичатъ
или преплитатъ по между си (обр. 67).
. 9. Широки околовръстни кржгове, комбинирани съ вълнообразни около-
връстни бразди и пересто разположени врЪзани линии, образуващи вЪнецъ
подъ устата на сжда (обр. 68).
Освенъ споменатит-fe орнаменти, ср-Ьщатъ се и други, конто могатъ да се
разгледатъ като комбинации отъ първит-fe.
46
Всички тня многобройни фрагменти и отчасти запазени сждове се намЪ-
рнха при разкопаване на новооткритигЬ помещения аъ пунктъ Д. Обстоятел-
ството, че на това м-fecro не се нам-Ьриха следи отъ по-стара керамика, нито
такава съ многоцветии орнаменти, е отъ голимо значение за датирането.
Обр. 66. — ВрЪзани орнаменти.
Преди всичко тр'Ьбва да се приеме, че всички фрагменти произхождатъ
отъ едновременнв керамика, за което говорить не само орнаментитЬ, но и
еднаквата техника.
После, отъ голимо значение сж следнигЬ два факта: 1) тази керамика
дохожда въ пластъ, въ който сж открити тухли и керамика съ прабългарски
знакове. 2) върХу два фрагменти отъ този типъ сждове сж пазени сжщо
такива знакове (сравни обр. 80 Б и 81 В).
Всичко това иде да покаже, че керамиката съ врЪзанитЪ орнаменти,
която накратко разгледахме, има прабългарски произходъ.
Обр. 67. — ВрЪзани орнаменти.
Обр. 68. — Вр-Ьзани орнаменти.
II ЕдноцвЪтни сждове
Като особена керамика, малко позната до сега въ Мадара, тр-Ьбва да
се иЗтъкне едноцв'Ьтната керамика. Отъ по-paншнитЬ разкопки притежа-
вахме отд-Ьлни фрагменти отъ стени и дъна, обаче т± не даваха нЪщо
сигурно относно формата на сждовет-fe. Нам-ЬренитЬ въ разкопкигЬ презъ 1935 г.
по-ц’Ьлостно запазени сждове уясняватъ поне отчасти формитЬ, въ който дохожда
едноцвЪтната керамика.
47
Обр. 69. — Профили на едноцв’Ьтната керамика.
Обр. 69К и табл. I представя часть
отъ дълбока паничка, снабдена отъ долу
Съ висок о кухо краче. Устата й, чийто
ржбъ е профилуванъ навънъ, има диа-
метъръ около 20 см. Височина, м-Ьрена
отъ основата на крачето до рткба на
устата, 11 см.» Височина на крачето
3.5 см., а диаметърътъ му достига 9.2 см.
Както отвънъ, така и отвтктре стенитЬ
на сжда стк боядисани съ маслинено
зелена боя. Дебелина на стенитЬ 0.6 см.
(при изпъкналата часть) — 12. см. (при
дъното). Дебелина на крачето 1 см.
Обр. 69 Б и табл. 11. Часть отъ дъл-
бока паничка, на която крачето лнпсва.
Диаметъръ на устата 18.5 см., Височина
(безъ крачето) 8 см., диаметъръ на
дъното 11.5 см., дебелина на стенит-fe
0.8 см. Отвънъ и отвжтре сждътъ е боя-
дисанъ сжщо съ маслинено-зелена боя.
Обр. 69 В и табл. 11 Б. Фраг-
ментъ (11 X 10 см.) отъ подобна паничка
съ следи отъ крачето съ значителенъ
профилъ при основата. Дебелина на сте-
Обр. 70. — Пжпчесть орнаменть.
48
ните на сжда 1.7 см. Както горнитЪ два сжда и този отвънъ и отвжтре е
боядисанъ съ маслинено зелена боя.
Обр. 69Г и табл. 111. Малко гърненце, високо 13.5 см., диаметъръ на устата
9 см., диаметъръ въ срЪдата 10.6 см., диаметъръ на дъното 5,3 см, Послед-
ното е равно. Дебелииа на стените 0.5 см. Сждътъ отвънъ е боядисанъ съ
маслинено-зелена боя, а отвжтре — само шийката. ОтдЪлни дъна отъ по-
добии гърненца сж наМ'Ърени и на други места въ Мадара. Всички едноцвЪтни
сждове сж работени отъ бЪла глина.
ОписанигЬ монохромии сждове, както и множество дребни фрагменти отъ
такива, се намЪриха въ единъ и сжщъ слой, съвмЪстно съ керамиката съ врезани
орнаменти въ новооткритите помещения въ пупктъ Д, което показва, че еднигЬ
и другите сж отъ едно и сжщо време. За гЬхното датуване отъ значение сж
тухлигЬ и керамидитЬ съ прабългарскн знакове, намЪрени въ сжщия слой.
Следователно едната и другата керамика не могатъ да бждатъ ло-късни отъ
IX в., а заедно ,съ това се установява, че ако не всички, то поне часть отъ
новоразкритите въ пунктъ Д постройки,, както и тия, конто въ бждаще ще се
разкриятъ, иматъ прабългарски произходъ.
Къмъ едноцв'Ьтната керамика ще требва да отнесемъ фрагмента съ ма-
слинено-зелеиъ цветъ, украсени съ пжпчестъ орнаментъ, който предимно се
ср-Ьща върху дръжкигЬ на сждовете, а по-малко върху стените. НЪколко такива
фрагмента сж дадени на обр. 68.
Обр. 70 А и обр. б иа табл. IV. Представя чучуръ отъ глиненъ сждъ,
украсенъ съ пжпчестъ орнаментъ. РазмЪри: дължина на чучура, мерена отъ
основата на по-кжсата страна, 9.5 см., диаметъръ при отвора 1.9 см., диаме-
търъ при основата 4 см.
Обр. 70 Б, В и Г представятъ дръжки отъ глинени сждове, украсени съ
единъ (Б), два (Г) и три (В) реда пжпчици, разположени почти на еднакво
разстояние.
Размер и на дръжкигк:
Б: ширина 2 см., дебелина 1 см.
В: „ 3.3 „ „ 1.2
Г: „ 2.6 „ „ 1.4 „
На едноцвЪтната керамика принадлежи сжщо витата дръжка, двдена на
табл. IV, Л., боядисана само върху гърба съ маслинено-зелена боя.
III. Сждове съ многоцветна украса
Както миналитЪ години, така и последимте, въ Мадара се откриха мно-
жество фрагментирани останки отъ глинени сждове, чиито стени сж украсени
съ цветни орнаменти. Последните въ технично отношение представятъ два
типа: 1) орнаменти, конто първоначално сж дълбани въ стените на сждовете,
преди да бждатъ изпечени, и следъ това боядисани съ кафява боя, много редко —
съ зелена. 2) орнаменти» конто сж рисувани направо върху стените на сждо-
вевете съ четка, безъ да бждатъ предварително контурите врезани. До като
първиятъ типъ орнаменти представятъ ясно очертанн праволииейни или криво-
линейни геометрични фигури, растителни или животински мотиви, вториятъ
49
типъ орнаменти въ повечето случаи представить петна или провлечени съвсемъ
производно ленти; въ рЪдки случаи майсторътъ се е мжчилъ да се приближи
до определена форма.
Въ повечето намЪрени до сега фрагменти отъ сждове се срЪщатъ едно-
мремснно вдълбанитЪ и рисуванитЪ съ четка орнаменти най-често върху жълтъ
фонъ. Вь цв'Ьтната керамике отъ Мадара по-голЪмъ интересъ представя пър-
виятъ типъ орнаменти, конто могатъ да се разгледатъ въ нЪколко групи.
Обр. 71. — Рисувани орнаменти.
а) Растителни мотиви
Обр. 71 R. Фрагментъ (2.8 X 4.5 см.) отъ стенитЪ на еждъ. Дебелина 0.8 см.
Орнаментирана е отъ вжтрешната страна на ежда. Върху фрагмента е отчасти
запазена петурката на листъ съ переста нерватура. КонтуригЬ и нервигЬ на листа
сж вдълбани и боядисани въ шоколадовъ цв’Ьтъ върху лимонено-жълтъ фонъ.
Обр. 71 Б. Фрагментъ (4.5X5 см.) отъ стенигк на пвничка. Дебе-
лнна 1 см. Орнаментътъ, вЪрху вжтрешната страна На ежда, представя часть
отъ петурката на листъ съ мрежеста нерватура, боядисана въ шоколадовъ
цв^тъ върху лимонено-жълтъ фонъ.
3. Къмъ растителнигЬ мотиви може да се причисли и орнаментътъ върху
фрагмента (7.8 X 5.5 см.) отъ къмъ устата на плитка паничка, представенъ на обр.70.
Орнаментътъ, да день въ тъмно-зеленъ цвЪтъ върху смарагдово-зеленъ фонъ,
вероятно представя растителни антени и островърхн листа, взети отъ расти-
телна розетка.
Обр. 73. — Профили на дъна на рисуваната керамика.
Мндара И
4
50
б) Животине ни мотиви
Такъвъ се намЪри само единъ. Върху дъното на вжтрешната страна на
плитка паничка (размЪри: 14X7 см.) е представенъ образътъ на свиня въ
движение (табл. VI Н). РазрЪрътъ на дъното, снабдено съ кжео краче съ
диаметъръ 9.5 см., а дебелина на дъното 1 см„ е даденъ на обр. 73 Л.
в) Луспести мотиви
Обр. 74 Н и табл. V Н. Фрагментъ (12X8 см.) отъ къмъ устата на
плитка паничка отвжтре украсена съ редове отъ полуовали, наподобяващи
луспитЬ на риба, боядисани кафяво върху лимонено-жълтъ фонъ, тукъ-таме
обагренъ съ тъмно-зелени и ръждиви неправилни петна. Дебелинв на стенигЬ
1 см- Сжщит’Ь мотиви се ср-Ьщатъ и върху каната, дадена на обр. 79 и табл. X.
г) Сърповидни мотиви
Обр. 74 Б и табл. V Г. Фрагментъ (12X6 см.) отъ къмъ устата на
плитка паничка. Подъ ржба на вжтрешната страна следва околовръетенъ
поясь отъ двойни сърповидни джги, между конто следватъ напр"Ьчни снопчета отъ
по четири прави линии, конто, както и сърповиднитЪ джги, сж боядисани
съ кафява боя, върху лимонено-жълтъ фонъ, на мкста обагренъ съ тъмно-
зелени и кафяви петна.
51
Обр- 75. — ЦвЪтни орнаменти съ спирални мотиви.
д) Ромбовидни мотиви
Върху вжтрешната повръхность на плиткитЪ глинени сждове често се
срЪщатъ вдлъбани успоредни линии въ две посоки, който се пресичатъ така,
че образуватъ ромбовндни четирижгълници съ по една точка въ ср’Ьдата.
Два такива фрагмента давамъ на обр. 74 В и Г. При първия отъ тЬхъ
(б), (сжщиятъ на табл. VIII Б), съ размЪри 8 X 7.5 см., ромбоветЪ се образу-
ватъ отъ тънки линии съ кафява боя върху лимонёно-жълтъ фонъ. Вториятъ
фрагментъ (г), (размЪри: 6X6 см.) е украсенъ съ подобии ромбове, само че
образуваии отъ по-дебели кафяви линии. Ромбовидни украси има така сжщо
и върху дъното, дадено на табл. VII Б,
52
е) Спирални м о т и в и
Въ орнамента на голема часть отъ намЬренитЬ фрагменти спиралата е
застжпена въ разни комбинации съ другитЬ декоративни елементи.
На обр. 75 сж дадени нЬколко фрагмента съ разнообразии спирали,
комбинирани съ концентрични кржгове, снопчета отъ прави линии, включени
въ полета отъ прости или двойни трапецовидни или трижгълни контури.
Всички тия орнаменти сж плитко вдълбани и боядисани съ кафявв боя върху
фонъ отъ жълта и зелена боя.
ДаденитЬ фрагменти на обр. 75 иматъ следнитЬ размЬри:
А. Фрагментъ (7.5 X 4.5 см.) отъ стенитЬ на плитка паничка. Дебелииа
на стенитЬ 1 см. Сжщиятъ фрагментъ е даденъ на табл. V Б,
Б. Фрагментъ (б X 4 см.) отъ стенитЬ на плитка паничка съ дебелииа 1 см.
В. Фрагментъ (5X3 см.) отъ стенитЬ на паничка съ дебелииа 1 см. Сж-
щиятъ на табл. VI Г.
Г. Фрагментъ (5 X 3.3 см.) отъ стенитЬ на паничка съ дебелииа 0.8 см.
Д. Фрагментъ (8.4 X 5.5 см.) отъ къмъ дъното на плитка паничка. Дебе-
лина на СтенигЬ 1 см. Сжщиятъ фрагментъ на табл. VI В.
Е. Фрагментъ (8.5X7 см.) отъ стенигЬ на плитка паничка съ дебелииа 1 см.
Ж. Фрагментъ (8X5.5 см.) отъ стенитЬ нв плитка паничка съ дебелииа 1 см.
3. Фрагментъ (4X2.3 см.) отъ стенитЬ на паничка. Дебелииа 0.8 см.
Сжщиятъ на табл. VIII Г.
И. Спирала отъ орнамента върху вжтрешното лице на глинената паничка.
Сжщиятъ мотивъ представенъ на обр. 78.
К. Фрагментъ (10.3 X 5.7см.) отъ стенитЬ на плитка паничка. Дебелииа 0.8 см.
ж) Концентрични к р ж г о в е
Въ повечето сждове съ полихромии орнаменти се срЬщатъ вдълбани и боя-
дисани съ кафява боя концентрични кржгове, въ рЬдки случаи при ржба на
устата, по-често въ дъното на сжда* На обр. 76 сж дадени три дъна отъ
подобии сждове, конто отделу завършватъ съ низки кухи крачста. ТЬхнитЬ
размЬри ще дамъ, разглеждайки формата на сждоветЬ съ рисувани орнаменти,
Обр. 7б. — ЦвЬтна украса върху дъна, гледани отъ вжтре.
53
Орнаменти рисувани съ четка
Много рЪдко се срЪщатъ фрагмента отъ сждове съ орнамента, рисувани
направо сь четка, безъ да бждать предварително вдлъбани. Такива орна-
менти срЪщаме върху едииъ чучуръ отъ глинена стомна и нЪколко дръжки
(обр. 77 А, Б и В).
Обр. 77 Pi. Чучуръ отъ глинена стомна, отъ дветЪ страни украсенъ съ
рисуванъ перестъ орнаментъ. Последниятъ има шоколадовъ цвЪтъ и ясно се
очертава върху фонъ,
представящъ естестве-
ния цвЪтъ на глина та
следъ изпичането й.
Дьлжина на чучура
6 см., диаметъръ на
отвора 2 см.
Обр. 77 Б. Дръжка
отъ глинено гърне, ви-
сокв 6.3 см. НапрЪч-
ното сЪчение представя
кржгъ съ диаметъръ
1.5 см. Външното лице
на дръжката е укра-
сено съ редина след-
ващи една следъ друга
джговидии лентички съ
шоколадовъ цвЪтъ вър-
ху естествеиия фонъ
на глината.
Обр. 77 В. Часть
отъ дръжка на глинеиъ
сждъ, отвънъ украсена
Обр. 78. — Рисуванъ орнаменгъ (Срв. табл. IX Н).
54
съ змиеобразна лента съ ясно жълта боя върху кестенявъ фонъ. Дължииа на
фрагмента 6.7 см. Диаметри на напрЪчното сЪчение: 1.9 см. (ширина) X Ы см-
(дебелина).
Рисувани съ четка върху жълта основа сж сжщо ръждивитЪ съ разлЪни
контури петна върху дъното на малка паничка, дадена на таб. VII В и Г.
Форм и на сждоветЪ съ рисувани орнаменти
Между многото кжсове отъ цвЪтна керамика се намЪриха и такива, конто
могатъ да дадатъ идея за формата на самитЪ сждове. Повечето отъ тЪхъ
представятъ плитки панички, бояди-
сани главно върху вжтрешната
страна, много рЪдко и върху вън-
шната. На табл. VII, обр. В и Г,
е дадено дъното на паничка, укра-
сена отъ вжтре и отъ вънъ съ
кафяви петна върху ясножълтъ
фонъ. На табл. IX Н е дадена въ
разрЪзъ възста новена една отъ тЪзи
панички, чиито орнаментъ, развить
въ плоскость, виждаме на обр. 76.
Тя е направена отъ една слабона-
клонена на вънъ цилиндрична яка,
висока около 3 см., следъ което сте-
нитЪ приематъ конусовидна форма
къмъ кухото краче. Височина на
ежда 8.5 см., диаметъръ, мЪренъ
при ржба на крачето, 8 см. Отъ
вжтре стенитЪ на паницата сж укра-
сенн съ вдълбанъ и боядисанъ съ
кафява боя орнаментъ върху лимо-
нено-жълтъ фонъ, прошаренъ съ
неправилни зелени и охрено-жълти
петна.
Сжщо отъ такава форма е
фрагментътъ, даденъ на табл. IX. Отъ
вжтре украсенъ съ врЪзанъ и боя-
дисанъ съ кафява боя орнаментъ,
представя щъ околовръетни кржгове
върху яката и косо наклонен и р-Ьзки.
ВрЪзаниятъ орнаментъ изпъква
Обр. 79. — Глинена кана съ рисувани
орнаменти.
върху лимонено-жълтъ фоиъ, прошаренъ
съ неправилно зелени и охрено-жълти петна.
МногобройнитЪ фрагменти отъ тоя типъ керамика произхождатъ главно
отъ такива паници* чиято форма е задържана и до днесъ.
Дъната, както и стенитЪ на рисуваната керамика сж изобщо много по-
грижливо изработени, отколкото тия съ врЪзани орнаменти. Дъната сж пра-
вилно кржгли и въ поаечето случаи отвжтре украсени съ боядисани съ
кафява боя врЪзани концентрични кржгове (обр. 76).
55
ТкхнитЬ размори и профили доста вариратъ, както това можемъ да ви- димъ на обр, 73. Иматъ следнитЪ размЪри:
Първото дъно (н) има диам. 9.5 см. деб. ВЪ ср^дата 1 см. Сжщото табл. VI Н.
Второто „ (Б) п >. 7.3 „ и •> 1.3 „ » , VII ft.
Tpeioro „ (В) » П 8 „ И п 1 > „ VII Б.
Четвъртото „ (Г) » „ 5.7 „ » п 1.5 п „ VII В и Г.
Петото ,, (Д) и и 9 „ „ и 1 „ п „ VI Б.
Шестото „ (Е) 1» „ 6-3 „ ,, 0.6 . я обр. 61 Б.
Седмото „ (Ж) W 4.7 „ 1:5 » 61 ft.
Осмото „ (3) 4.9 „ 0.7 „ » 61 В.
Като особеиа форма между мадарската многоцветна керамика заслужава
да се изтъкне каната на обр. 79 и табл. X. Има следнитЪ размЪри: височина
20.5 см., широка въ издутата часть 13 см., диаметъръ на дъното 8.5 см. По-
следното е плоско. Каната е била снабдена съ дръжка, която се е крепЪла
Обр. 80 — Фрагменти отъ глицен и сждове съ знакове.
съ ед и ния край около ржба на устата, а съ другия върху изпъкналата часть
на сжда. Като се изключи единъ поясь надъ дъното, стенигЬ на каната отъ вънъ
Сж украсени съ два вида орнаменти: рисувани съ четка и такива врЪзани въ
стенитЪ на сада. Рисуваниятъ орнаментъ представя неправилни кафяви отвесни
ленти и кржгли петна, правени сжщо съ кафява боя. Вр^заниятъ орнаментъ
представя следнитЪ мотиви: отъ дветЪ страни на гънката, предназначена за
изливане на течностьта, както и подъ гънката, сж врЪзани фигури, съставени
отъ неправилни полукржгове, конто се разполагатъ така, че наподобяватъ
нЪкакъвъ цвЪтъ. Около шийката на каната сж врЪзани два близки единъ до
другъ околовръстни кржгове и трети по-долу отъ т’Ьхъ. Поясътъ, затворенъ отъ
тия кржгове, е изпълненъ съ допиращи се една до друга неправилни полуелипси.
Около издутата часть на сжда сж врЪзани други два околовръстни кржгове,
между конто има редица отъ допиращи се една до друга полуелипси. Въ
полето между тия два пояса отъ кржгове и полуелипси сж врЪзани, на еднакво
разстояние, три трижгълника съ двойни странични контури, изпълнени вжтре съ
полуелипси. Единиятъ отъ тия трижгълници стой подъ гънката. На устата тоя
56
рисуванъ и врЪзанъ орнаментъ иЗпъква върху тревисто-зеленъ фонъ, боя, съ
която е боядисана ц-Ьлата капа съ иЗключеиие на единъ поясъ надъ дъното.
На обр. 79 върху каната е представенъ само вдълбаниятъ орнаментъ
Знакове върху сждове
НЪколко фрагмента отъ стенигЬ, дънатя н дръжкитЪ на глиненигЬ сждове
носмтъ знакове, върху които се спирамъ по-долу.
1. Обр. 80 А. Фрагментъ (6.5 X 11 см.) отъ стенигЬ на глиненъ сждъ укра-
сенъ съ успоредни, плитко вдълбани, концентрични широки кржгове. Дебе-
лина 0.8 см. Косо на крж-
говегЬ е вр-Ьзанъ знакъ въ
форма на буквата В, чиито
доленъ край липсва. Въ
това състояние знакътъ им а
височина 2.8 см. Нам-Ьренъ
при сондажа около коиника.
2. Обр. 80 Б. Фраг-
ментъ (5.7 X 7.6 см.) отъ
шийката на глинено гърне,
украсена съ врЬзана зиг-
загна околовръстна лента.
Между нея и ржба на устата
сж вр-Ьзани даа знака, еди-
ниятъ въ форма на латин-
ската буква D, а другня
на У съ чертичка въ горния
край на по-дългата линия,
обърната на дЪсно косо.
Височина на първия знакъ
0.8 см., на втория 1.1 см.
3. Обр. 81 А. Дъно
отъ сждъ съ низко краче.
Горното лице на дъното съ
остатъкъ отъ боя. Диаме-
търъ на крачето 7.6 см.
Върху долното лице на по-
следното има вр-Ьзанъ знакъ въ форма на буква П. Подобии знакове се
откриха върху керамидигЬ при разкопкигЬ въ с. Калугерица презъ 1935 год.
4. Обр. 81 Б. Дъно отъ сждъ съ рисувани орнаменти и низко краче.
Върху ржба на последнето сж издълбани три успоредни браздички.
5. Обр. 81 В. Фрагментъ (11.5X5.5 см.) отъ устата на глинено гърне съ
вълнообразенъ вр-Ьзанъ орнаментъ. Въ полете между ржба на устата и орна-
мента е врЪзанъ знвкъ въ форма на буквата У съ по една линия отъ лЬво и
д-Ьсно. Подобии знакове сж познати върху тухлигЬ, керамидигЬ, сждовегЬ, ка-
мънигЬ и пещеригЬ въ Мадара и Плиска.1)
Обр. 81. — Фрагменти отъ глиненн сждове съ знакове.
*) Фехеръ I., Мадара I, стр. 393, 396, 397, обр. 264, 398, обр. 265, 414, обр. 72.
51
Я Б В Г
Обр- 82. — Дръжки отъ глинени сждове
съ кръстообразни знакове.
разкопкитЪ въ пунктъ Д. Факть, конто нсза
6. Върху четири дръжки отъ глинени сждове сж направени кръстообразни
знакове, дадени на обр. 82. Отъ тЪхъ А съ овално напрЪчно сЬчение
(2.3X3 см.), се намЪри между разтрошенитЪ тухли, печени въ новооткрн-
тата пещь въ района на разкопкитЪ (сравни статията на арх. А. Рашеновъ).
Върху гърба на дръжката е издълбанъ съ широки линии кръстъ, подъ раме-
ната иа конто съ по-тънки линии сж издълбани други два малки кръста.
На сжщия образъ Б, В и Г сж представени три други дръжки отъ гли-
нени каиички, какввто е таЗи, дадена на обр. 80 А.
Първата отъ гЬхъ (Б)
има височина 8.5 см., съ елип-
совидно напрЪчно сучение (1 X
2.4 см.). Височина на кръста
2.5 см. Дръжка В има сжщото
сЪчение (1X3 см.). Височина
на кръста 3 см. Дръжка Г има
сжщо елипсовидно напрЪчно
сЪчение( 12X2.3 см.). Намерена
при сондажа около конника.
РазгледанигЬ знакове и-
матъ значение за датуването
на откритата керамика. Преди
всичко знаковетЪ, дадени на
обр. 80 Б и обр. 81 В, се срЪ-
щатъ върху керамика съ вр'Ь-
зани орнаменти, каквато ке-
рамика, макаръ фрагменти-
рана, се откри въ изобилие при
висимо отъ това, че въ този пунктъ се откриха многобройни Знакове върху
тухли и керамиди, ясно говори, че керамиката съ вр-ЬзанитЪ орнаменти има
прабългарски произходъ.
КаничкигЬ отъ типа, даденъ на обр. 79 А, снабдени съ дръжки, въ нЬкои
случаи последнитЪ съ кръстообразни знакове, сжщо трЪбва да се отнесатъ
къмъ прабългарската керамика.
И най после знаковегк върху дъната А и Б на обр. 81 показватъ, че или
върху по-късната отъ IX в. керамика, съ цвЪтни орнаменти, могатъ да се срЪ-
щатъ тия знакове, или че началото на тази керамика трЪбва да се постави
около IX в. БждещитЪ разкопки въ нови пунктове, трЪбва да се надЪваме, ще
разрешатъ този въпросъ.
Релиефни фигури върху дъна
НЪкои дъна, изкопани въ пунктъ Д, главно на сждове съ Вр-Ьзани орна-
менти, иматъ върху равного си долно лице релиефни фигури, който представятъ
кржгове съ радиално разположени лжчи отъ вънъ, или такива въ полето на
кржга, или фигури въ форма иа розетка, включена въ кржга, или просто само
кржгове.
Такива дъна давамъ на обр. 83, съ следното кратко описание.
А. Равно дъно (диам. 6.5 см.), отъ еждъ, чиито стени сж боядисани съ
маслинено-зелена боя (монохромна керамика). Отъ долу цЪлото поле на дъното
58
е заето съ релиефна фигура, която представя неправиленъ кржгъ, отъ който
излнзатъ радиално разположени релиефни лжчи.
Б. Фрагменти отъ равно дъно (б.5 X 9.5 см.). Въ ср-Ьдата релиефна ро-
зета, разположена въ кржгъ съ диаметъръ 5.3 см.
В. Фрагментъ отъ равно дъно отъ долу съ два релиефни концентрични
кржга, отъ центъра на конто излизатъ радиално разположени лжчи.
Г. Равно дъно въ ср^дата съ релиефенъ кржгъ (диам. 5.3 см.).
И четиритЪ дъ-
на къмъ срЪдата сж
слабо конкавни. Фи-
гуритЪ, конто веро-
ятно представятъ
грънчарски марки,
сж слабо релиефни.
Дъната Б В и Г сж
на сждове отъ гру-
пата сждове съ врЪ-
зани орнаменти.
Аналогичны фи-
гури върху дъната
на неколко глинени
сжда сж познати и
отъ разкопаната
презъ 1934 година
могила прн Плиска,1)
фактъ, който явно
показва, че имаме
работа Съ едновре Обр. 83. — Дъна отъ глинени сждове съ релиефни фигур и.
менна керамика. По-
добна фигура, вър-
ху дъното на малъкъ сждъ, се намЪри презъ 1935 г., и въ разкопкитЪ
при „Кирика (с. Калугерица) дето се откриха изобилии български останки,
конто датуватъ еднакво съ мадарскигЬ.
И тукъ има единъ фактъ, който не е отъ малко Значение, а имено: между
дъната на сждове, конто произхождатъ отъ сждове съ врЪзани орнаменти
(Б, В и Г), има и такива отъ монохромната керамика, конто носятъ анало-
гични фигури (А), нЪщо, което, независимо отъ другитЪ съображения, показва
още веднажъ, че монохромната керамика и тази съ врЪзанитЪ орнаменти е
отъ едно и сжщо време.
Надписи върху глинени сждове
На керамика отъ по-късна епоха принадлежать три фрагмента съ останки
отъ надписи съ славянски букви, дадени на обр. 84.
1. Първиятъ фрагментъ (А) е отъ къмъ ржба на плитка паничка, боя-
дисана съ зелена боя. Подъ в’Ьнецъ отъ наклонено врЪзани успоредни линии,
*) Материалътъ още не обнародванъ.
59
затворени между два кржга, следва остатъкъ отъ буква, следъ която ясно се
разлнчаватъ буквигЬ: € К и й, съ дълга титла върху тЬхъ. Височина на
буквитЪ 1.5 см. РазмЪри на фрагмента: 6.7 X 7 см.
2, Вториятъ фрагментъ (Б) е отъ стенитЪ на сждъ съ бледо-жълтъ цв’Ьтъ
отъ вънъ и огь ажтре. РазмЪри: 6.4X7 см.
Обр. 84, — Фрагменты отъ глмнени сждове съ остатъци отъ надписи.
Върху горния край на фрагмента личи една чертичка, вЪроятно остатъкъ
отъ буква. По-долу следва редъ отъ букви. Въ началото неясна буква, която
може да бжде Н, съединена съ друга предходна буква или буквата |Л. По-
нататъкъ дохожда малко продъпговато изжулено поле, надъ което, както и надъ
следващата буква || е изрезана буквата Л ОстаналигЬ букви П1СДА сж ясно
очертани. Следъ думата П1СШ1, вероятно последна отъ надписа, следва една
монограма; Височина на букаитЪ 0.7 см. Тр-Ьбва да се забележи при това, че
надписътъ е изрЪзанъ следъ боядисването на сжда, гъй като буквит-fe иматъ
тонъ, какъвто е тона на глината, а не на боята.
3. Третиятъ фрагментъ е отъ къмъ устата на сждъ съ жълтеникавъ
цвЬтъ. Подъ профилувания ржбъ виждаме остатъкъ отъ буква, следъ конто
следватъ буквит-fe 0 и С, Височина на буквитЬ 0.7 см. РазмЪри на фрагмента:
3.8 X 3.8 см. Като давамъ този материалъ, оставамъ на специалиститЬ палео-
графски да разрешать, къмъ кое време тр-Ьбва да се отнесатъ тия кера-
мични кжсове.
В. Прешлени отъ глина
Такива се намЪриха четири типа.
Къмъ първия типъ се отнасятъ прешленитЬ въ форма на два еднакви
пресЪчени конуса, съедииени съ основитЪ си (обр. 85 Н, Б). При общата основа
тЪ сж поаече или по-малко заоблени. При вертикаленъ разрЪзъ, горната и долната
части сж симетрични. Първиятъ отъ тЬхъ (ft) има височина 2.5 см., диаметъръ
въ ср-Ьдата 3,5 см. СжщитЬ размЪри на втория: 2.4 X 3.4 см.
Къмъ втория типъ се отнасятъ прешленитЬ съ значително по-малки раэ-
мЪри и по-грижливо моделирани. Характерного за тЪхъ е това, че и тЪ
иматъ форма на два пресЬчени конуса, обаче единиятъ конусъ е повече
отсЪченъ отъ другия, така че при вертикаленъ разрЪзъ горната и долната
60
части не сж симетрични (обр. 85 В, Г, Д). Отъ даденитЪ три прешлена отъ този
типъ първиятъ (В) има височина 1.6 см., най-голЪмъ напрЪченъ диаметъръ 2.6 см.
СжщитЬ размЪри на останалитЬ два сж : Г — 1.6 X 2.5 см.; Д — 1.6 х 2.4 см. Въ
областьта на общата основа съ околовръстенъ остъръ ржбъ.
Къмъ третия типъ се отнасятъ прешленит-fe съ цилиндрнчна форма, слабо
издути въ срЪдата (обр. 85 Е). РазмЪри: височина 2 см., диам. въ срЪдата 3.1 см.
Обр. 85. — Прешлени отъ глина.
Къмъ четвъртия типъ се отнасятъ последнитЪ два прешлена, дадени на
сжщия образъ (Ж, 3). ТЪ сж плоски и сж приготвени отъ фрагментирани дъна
и Стени на глинени сждове чрезъ околовръстно изтъркване на фрагментитЪ.
Първиятъ отъ даденигЬ прешлени (Ж) е направенъ отъ дъното на римски
сждъ. Има размЪри: височина 1.3 см., диаметъръ 3.5 см. Вториятъ прешленъ (3),
съ размори 0.8 X 3 см_, е направенъ отъ боядисанъ сждъ. Очевидно всички
тия прешлени не принадлежатъ на една и Сжща епоха, обаче за тЪхното датуване
нЪма необходима t указания, тьй като тЬ сж единични и случайни находки.
П. Предмети отъ металъ
Олово
Обр. 86 А. Плоско
словно кръстче. Горниятъ
му край, както и краи-
щата на страничнитЪ ра-
мена сж конкавно изрЪ-
зани. Дължина 4.9 см.
Намерено въ пещерата.
Обр. 86 Б. Две олов-
ни дръжки съ размЪри
4X9 см. НамЪрени въ
пещерата.
л
Обр. 86. — Предмети отъ олово.
61
Обр. 86 В. Сплесната куха оловна топка съ дупка. Диаметри 3.3 X 5.3 см
Диаметъръ на дупката 2 см. Топката едва ли е служила за боздуганъ, защото
въ такъвъ случай нЪмаше да бжде куха.
Бронзъ
а) Пафти
1. Обр. 87. Малка бропзова пафта съ грубо грави-
ранъ орнаментъ и две кржгли дупки. Дъяжина, заедно съ
куката, 3.2 См„ Ширина 1.8 См. Намерена въ пещерата.
Обр. 88. Бронзова Пафта, отчасти строшена въ
задния край. Отъ предъ снабдена съ издатъкъ съ кржгла
Обр. 88. — Бронзова пафта.
Обр. 87. — Бронзова пафтичка.
дупка за окачване на куката. Лицето украсено съ релиефни орнаменти, между
конто най-ясно се очертава трилистна па л метка при основата на издатъка. Размори:
10.5X6.5 см. Намерена въ землището на Мадара извънъ района на разкопкитЪ.
б) Токи и части отъ колани
1. Обр. 89 А. Бронзова тока, направеиа отъ двойна пластинка за по-здраво
свързване съ каиша. Презъ гънката, образувана отъ тия две пластинки, минава
Овална бронзова халка, върху която се крепи привито еЗиче (Б).
Обр. 89. — Я—Д бронзови токи. Е бронзово езиче отъ коланъ. Г бронзова тока отъ Nagy-Osz.
62
Разм-Ьри: Дължина на токата (халката заедно съ пластинката) 5.4 см.,
диаметъръ на халката 2.7 X 2 См.» намЪрена въ изкопа за водопроводннтЪ
1ржби.
2. Обр. 89 В. Бронзова тока. Езичето, направено отъ желЪзо, е обърнато
назадъ и силно оксидирано до превръщане въ охрена маса. Токата е напра-
вена отъ овална халка, къмъ която Здраво е прикрепена втора, четириткгълна
такава съ за облени рогове. Дължина 3.8 см. НамЪреНа въ сондажа при бивака
на трудовацитЬ.
Съвсемъ аналогична тока е намерена въ гробоветЬ при Nagy-Osz, Банатъ
(обр. г),1) която Хампелъ датува къмъ IX—X в. сл. Хр.l 2 3)
При банатската тока липсва езикътъ, при мадарската е запазенъ, само че
обърнатъ назадъ и силно оксидиранъ, понеже е отъ желЪзо.
3. Обр. 89 Д. Бронзова тока, намЪрена до прабългарската постройка,
открнта при по-раншнит’Ь разкопки. Дължина 5.3 см. Езичето на токата липсва,
4. Обр. 89 Е. Бронзоаа трижгълна пластинка, слабо конкавна съ стра-
нични привити ржбове. Била е прикрепена въ края на каиша на коланъ съ
помощьта на малко бронзово гвоздейче. Дължина 2.9 см., ширина 2.1 см.
Намерена въ пещерата.
в) Разни предмети отъ бронзъ
1. Обр. 90. Бронзоаъ предметъ съ спирални иЗр%зи. РазмЪри 5.2 X 4.3 см.
Билъ е прикованъ къмъ другъ предметъ съ помощьта на две бронзови
гвоздей чета.
Обр. 90. — Предметъ
отъ бронзъ.
R Б
Обр- 91. — Бронзови обици.
Л отъ Мадара. Б отъ Keszthely.
2. Обр. 91 А. Бронзова обица. Лицето украсено съ три слабо релиефни
пжпки и множество малки топчета, наредени дугообразно въ горната половина,
а въ долната образуватъ петолжчеста розетка. Дължина 2.8 см., широка 2.7 см.
Намерена въ пещерата.
По. стилъ тази обица би могла да се сравни съ подобна такава, намерена
въ некропола при Keszthely,2) която давамъ на сущня образъ (Б). Различаватъ
се само въ нЪкои подробности. Така напр. въ унгарския екземпляръ липсва
l) Hampel, J-, Hltertiimer des fruhen Mittelalters in Gngarn, I, стр. 305, обр. 767; ll,
стр. 849.
2) Hampel, цит. съч. I, стр. 849.
3) Hampel, И l, табл. 165, обр. 15.
63
розетката. въ типологично отношение би могла да се приближи и до обицитЪ
отъ Токай,1) конто се разлнчаватъ отъ наш ат а само въ украситЬ. Наргпе! ги
поставя къмъ X в.l 2)
ЖелЪзо
а) Върхове за стрели
На разни м^ста въ землището на Мадара при правенитЪ по-рано раз-
копки и сондажи, както и презъ 1935 г., се намЪриха множество желЪзни
върхове за стрели, конто могатъ да се сведатъ къмъ следнитЪ по-важни типоае;
I типъ. Върхове, чийто листъ има ромбовидна форма съ профилувана
основа и шипъ за втикване въ дървената дръжка.
Обр. 92. — ЖелЪзни върхове за стрели.
Обр. 93. — Жел-Ьзни върхове за стрели
ДаденитЪ на обр. 92 отъ Н—Д върхове отъ този типъ иматъ следнитЪ
размЪри въ сантиметри;
Дължина на листа заедно съ шипа
Най-гол’Ьма ширина на листа.................
7.5* 7.5 7.0 12.3 9.5*
1.8 2.2 1.4 2.8 2.1
II типъ. Върхове въ форма на лавровъ листъ, сжщо профилувани при
основата на шипа (обр. 93 Л —Г).
Размори: Л Б В Г
Дължина на листа заедно съ шипа • - - 8.2 9 — 11.5
Най-голЪма ширина на листа ...... 2.0 Z3 2.5 2.5
III тип ъ. Върхове, чийто листъ въ пред на та си половина е разширенъ, въ
задната конкавно вр-Ьзанъ и при основата профилуванъ. (Обр. 94 А— В).
l) Hampel, цит. съч. II, стр. 492, обр. 1 и 2.
2) Hampel, цит. съч. I, стр. 372,
* = приблизителио.
64
Размори:
Дължина на листа заедно съ шипа
Най-гол-Ьма ширина на листа -
Н Б В
8.3 6.8 5.4
1.7 1.8 1.1
Обр. 94. — ЖелЪзни
върхове за стрели
Обр. 95. — ЖелЪзни
Обр. 96. — Жел’Ьзни върхове
за стрели.
върхове за стрели.
IV типъ. Върхове съ дебели листове и съ ромбовидно напрЪчно сЬчение
въ предния край, а кржгло при основата (обр. 95 М—В).
РазмЪри; В Б В
Дължина на листа заедно съ шипа - ... 7.2 9.4 10.7
Ширина на листа ... 0.9 0.9 0.7
Дебелнна на листа - 0.7 0.7 0.7
V типъ. Върхове съ цевь за втикване дървената дръжка. Листъ плосъкъ
съ трижгълна или ромбовидна форма съ равни или издути странични ржбове
(обр. 96 М—В).
Обр. 97. — ЖелЪзни върхове за стрели.
65
Размори: Я Б В
Дължина на листа Заедно съ цевьта • 10.2 7.6 5.2
Ширина на листа................... 2.4 1.9 1.6
Дебелнна на лис1а................ - • 0.3 0.3 0.2
Диаметъръ на отвора на цевьта 1.1 1-0 1.1
Като вариация отъ този типъ трЪбва да отбележнмъ върха В, който
върху страничнитЪ ржбове има урЪзи.
Обр. 98. — Жел’Ьзни ножове*
VI. типъ. На обр. 96 Г е да день единствениятъ намЪренъ връхъ съ стра-
нични крила, обърнатъ въ противоположна на острието страна. Снабденъ съ
кухина за натъкване нв дръжкнта. Дължина 9.7 см. Сондажа подъ конника.
Нв обр. 97 сж дадени върхове, конто представятъ вариации отъ разгле-
данитЪ по-горе типове.
РазмЪри: НБВГДЕЖЗ
Дължина на листа заедно съ шипа 9.1 9.5 11.2 7.4 — — 10.3 8.0
Ширина на листа .... 2.3 1.3 2.4 1.5 1.4 1.4 2.2 1.7
Това разнообразие отъ върхове показва, че тЪ трЪбва да се отнесатъ
къмъ разни епохи, обаче за тЪхното класиране по време нЬцаме достатъчни даннн.
Мадара II.
5
66
б) Ножове
дръжката. ножовет^ представить два главки
отнасятъ ножоветЪ, чиято дръжка е била
й на ножа е билъ изкованъ въ форма
99).
Споредъ устрой ст вето на
типа. Къмъ първия такъвъ се
натъквяня. За тази цель задниять кра
на плосъкъ ржбатъ шипъ (Обр. 98 и
НожоветЬ отъ този
тнпъ, по отношение пре-
хода на листа къмъ шипа,
могатъ да се разгледатъ
като два подтипа: 1) но-
жове, чийто гръбъ на
листа косо или отвесно
е отсЪченъ на долу (обр.
96). 2) н ножове, чийто
гръбъ на листа посте-
пенно преминава къмъ
гърба на шипа (обр. 99).
Къмъ втория типъ
трЪбва да причислимъ
нОЖОветЪ, чиято дръжка
е била прикована съ два
или повече гвоздей (обр.
98). Такива ножове. съ за-
пазени дръжки отъ кость,
ни представя обр. 101.
Първиятъ отъ т'Ьхъ
(F\) има дължина 18 см.,
вториятъ (Б) — 22.5 см.,
третиятъ (в) — 17 см.
Що се отнася до фор-
мата на върховет'Ь, листа-
та на ножовет’Ь предста-
аятъ две разновидности.
При едни ножове, гър-
бътъ отъ основата на
Обр. 99. — ЖелЬзни ножове.
дмиимми) я
Обр. 101. — ЖелЪзни ножове съ костени дръжки
67
на дръжката до върха върви право, така че върхътъ се получава само
отъ джговидно извитиятъ къмъ гърба остъръ ржбъ. При Други ножове краятъ
на гърба и този на острия ржбъ извивать единъ срещу другъ, за да образу-
ватъ върха на ножа.
в) Сърпове
На обр. 102 сж дадени два сърпа,
конто се различаватъ по устройство
на задния край. При първия сърпъ (Н)
задниятъ край завършва съ остъръ
шипъ за да може да бжде натъкнатъ
върху дървената дръжка. Дължина на
сърпа 31 см., дължина на острата часть
23 см., дължина на шипа 8 см., най-
голЪма ширина 4 см.
Вториятъ сърпъ (в) въ задния край
завършва съ цевь, въ която е влизала
дървената дръжка. Дължина на сърпа
35 см., тази на цевьта 10 см., най-
голЪма ширина 5 см., диаметъръ на
цевьта, мЪренъ въ края, 2.5 см.
Обр. 102. — Жел'Ьзни сърпове
(R и В) и брадва (Б).
г) Брадви
На обр. 102 Б е дадена желЪзна
брадва. която по отношение на формата
си, е напълно аналогична на употр^бява-
нитЪ днесъ брадви. Има дължина 22 см.,
ширина при острието 8.5 см., диаметъръ
на дупката 4.5 см., дебелина при челото 5 см., а ширината на сжщото мЪсто 2.8 см.
Обр. 103, — ЖелЬзни мотики.
5*
68
д) М о т и к и
Обр. 103 представя две отъ намЪренит-fe мотики, по форма еднакви. Разли-
чавагь се само по отношение на разм'ЬритЬ. Въ горния край завършватъ съ
пирамидално острие, а плоската часть има трапецевидна форма.
Дължина на първата котика (Н) 24 см., дължина на плоската часть 11 см.,
а нан-голЪма ширина 14.5 см. Дължина на пирамидалното острие 13 см.,
диаметърь на дупката 3.5 см. Дължина на втората мотика (Б) 28 см„ дължина
на плоската часть 16 см„ най-голЪмата й ширина 18 СМ„ дължина на пира-
мидалното острие 12 см., диаметъръ на дупката 3.5 см.
е) Л е м е ж и
Такива два сж дадени нв обр. 104. Първиятъ отъ гЬхъ (Н) има дължина
24 см., дължнна на жлеба 11 см., а на острието 13 см., дълбочина на жлеба
3 см.. Вториятъ (Б) има следнитЪ размЪри: дължина 29 См., дължина на жлеба
12 см., дължина на острието 17 см., ширина на жлеба 12 см., дълбочина на
сжщия 4 см.
Обр, 104. — ЖелЪзни лемежи.
Сърповегк, брадвата, мотикитЪ и лемежитЪ сж намЪрени въ пода на една
постройка въ пещерата съ керамика отъ римско време, което показва, че
тия желЪзни предмети ще трЪбва да отнесемъ къмъ сжщата епоха.
ж) Подкови за о б у щ а
Такива се намЪриха два типа.
Обр. 105 представя първия типъ. Отличава се по това, че отзадъ подко-
вата е тжпо заострена. ПреднигЬ краища сж извити на вжтре и завършватъ
69
съ по единъ шипъ завить
назадъ. Този шипъ, както
и три други — два страиични
и единъ въ срЪдата на
задния край — сж служили за
закрепване на подковвта вър-
ху токоветЪ на обувка та. Раз-
мЪри: дължина на подковата
9см., най-голЪма ширина 9см.
Обр. 106 представя вто-
рия типъ. Той се отличава
отъ първия по това, че от-
задъ подковата е правилно
джговидно извита и съ раз-
мЪри значително по-малки.
Закрепването на подковата
върху токоветЪ е ставало
съ помощьта на шипове,
напълно идентични на тия
при първия типъ. РазмЪри:
дължина на подковигЬ 5.4—
6 см., ширина 6—6.6 см.
Обр. 105. — ЖелЪзни поднови за обуща [ типъ.
з) Конски подкови
Такива сж нам’Ьрени три типа.
Първиятъ типъ (обр, 107 R и Б) има почти яйцевидна контура на външния
ржбъ съ слабо заосгрени за дни краища. ИзрЪзътъ на първата отъ даденнтЬ
на образа подкови (Н) е повече правожгъленъ, отколкото оваленъ, съ дълбо-
чина 6.2 см. Ширина на подковата 10.8 см., дължина 12.0 см. ИзрЪзътъ на
втората подкова (Б) е полуоваленъ, съ дълбочина 7.0 см. Ширина на подковата
мЪри 11.0 см., дължина — 11.0 см.
Вториятъ типъ (обр. 107 В) има почти яйцевидна форма, сь затворенъ
почти кржгьлъ (3.3X3.8 см.) изрЪзъ, Задниятъ край извнтъ нагоре. Ширина
на подковата 10.5 см., дължина 120 см.
Третиятъ типъ (обр. 107 Г) има петожгълна форма съ Заострени и наде-
белени задни краища. ИзрЪзътъ полуелнпсовиденъ съ дълбочина 8.0 см.
Ширине на подковата 11.8 см., дължина 12.0 см.
НамЪренитЪ гвоздей за подковаване иматъ една и сжща форма и размЪри.
ГлавичкитЪ иматъ конусовидна форма, а острията сж тънки и заоблени.
Дължината имъ е сродно 4.0 см.
Въ Дбоба е нам'Ьренъ фрагментъ отъ подкова,’) която значително се
различава Отъ мадарскитЪ. Предниятъ й край е повече Заостренъ отколкото
закржгленъ, а изрЪзътъ широкъ, почти въ форма на полукржгъ. Ширината й
достига 15 см., а дълбочина на иЗрЪза — 5.4 см. Подковата, която за сравнение
е дадена на сжщата табл, въ албума Мбоба—Плиска, обр. 26, произходяща
*) Нбоба—Пляска. Нлбумъ, табл. LIX, обр. 25.
70
отъ Мадара, е напълно аналогична на първия типъ, който давамъ тукъ.
К, Шкорпилъ изказва мнение, че съ абобската подкова е билъ подкованъ конь
отъ дребнгиа раса Equus caballus minor),1)
и) Ш п о р и
Такива се намЪриха нЪколко и то отчасти запазени. Могатъ да се раз-
ГфедЪлятъ на два типа. Шпори съ бодъ (шпорнъ) н такива съ бодлива розетка.
Отъ първия типъ Се намЪри само една (обр. 108 А). Дължина по права линия
(джгата заедно съ шипа) 14.7 см. Дължина само на джгата 13.3 см. Дължина на
шипа 4.4 см. Отворъ на джгата, м’Ьренъ отъ вънъ, 9.4 см. Едного рамо на
джгата е снабдено съ кржгла дупкв, прЪкарана напрЪчно на надпъжната ось,
а другото — съ правожгълна дупка, прекарана отгоре надолу. Външната страна
на джгата е излъкнала, вжтрешната равна.
Изв. Русск- арх. инет., т. X, сгр. 312.
71
Къмъ втория типъ принадлежать ОСтаналигЬ шпори.
Първата отъ този типъ (обр. 108 Б) има дължина на джгата 10.3 см.
Роэетката е прикрепена въ края на джговидно привить издатькъ съ помощьта
на жел^зна ось. ЛЪвиятъ край на джгата, както при първата. така и при оСта-
налитЬ шпори, е снабдена съ непрочна на надлъжната ось кржгла дупка, а
д'Ьсниятъ край — съ правожгълна отвесна дупка.
Обр. 108. — ЖелЬзни шпори.
ДругитЬ две шпори (В и Г) сж Само отчасти запазеии и по устройство
сж напълио аналогични на шпората Б.
Обр. 108 Д представя заденъ край отъ шпора, която се отличава отъ
другитЪ по това, че джгата е широка съ слабо надебеляване въ горния ржбъ.
Розетката е била прикрепена върху правь издатъкъ.
72
Най-добре е запазена последната шпора,
дадена на обр. 109. Тя допълва въ известии
подробности устройством на другит'Ь шпори.
По отношение направата на джгата и издатъка
има пълна идентичность. НЪщо, което липсва
аъ другит'Ь шпори, това е една продълговата
и широка 1.7 см. желЪзна пластинка, съ стра-
нични куки, прикачени къмъ краищата на дж-
гата съ помощьта на други две куки. по една
за всЪка страна. Очевидно е, че тази пластинка
е служила да крепи шпората върху обувката.
РазмЪри: Дължина на шпората отъ края
на издатъка до края на джгата 13.3 см. Дъл-
жина на издатъка 5 см. Отворъ на джгата,
мЪренъ отъ вжтре, 6.9 см. Дължина на пла-
стинката, мерена заедно съ страничнитЪ й куки,
10.6 см. Дължина на кукитЪ за прикрепяне
пластинката върху краищата на джгата 2.5—
2.8 см. Диаметъръ на розетката 2.8 см.
Обр. 109. — ЖелЪзна шпора.
к) Ф и б у л и
Обр. 110 Д. Лжкъ отъ джговидна шарнирана желЪзна фибула дълга 6.4 см.
Иглодържательтъ разширенъ и отпредъ завършва съ издатъкъ.
Обр. 110 Б. Лжкъ отъ джговидна желЪзна фибула съ двустранна спирала.
Дължина 5.6 см. ИглодърЖательтъ разширенъ и отпредъ завършва съ
обълъ издатъкъ.
Обр. 110. — Лжкове отъ желЬзни фибули.
Обр. 110 В. Лжкъ отъ жел’Ьзна фибула. Предниятъ край привива подъ
лжка следъ това извива подъ правъ жгълъ къмъ лжка и се закрепя въ него.
Трит-fe фибули могатъ да се датиратъ къмъ П—Ш в. сл. Хр.
л) Стъргалки (огрибки)
Въ пещерата се нам'Ьриха две стъргалки, конто по форма сж напълно
аналогични на стъргалкитЪ, конто и днесь се употр’Ьбяватъ за остъргване
напластеното по коритата (нощвитЪ) гЬсто при мЪсене на хлЪбъ.
73
R Б
Обр- 111. — ЖелЪзни стьргалки.
Направени сж отъ трижгълна плоска
часть и дръжка обла или увита, снабдена
въ края съ пръстенъ, презъ който е пре-
карана халка съ завити навънъ краища.
Първатв стъргалка (обр. Ill Я)
има дължина 16.5 см. ширина 7.5 см.
Втората стъргалка (Б) има дължина
31 см., ширина около 9.5 см.
Обр- 112- — Жел'Ьзни клещи
Обр. ИЗ. — ЖелЪзни клещн.
74
м) Клещи
Въ изкопа за водопроводнитЬ тржби, на северъ отъ разкрититЪ по-рано
постройки, презь 1935 год. се изкопаха желЪзни клещи съ плоски шипки и
ржбатн дръжки (обр. 112). Дължина 26 см.
Въ пещерата се намЪри другъ типъ клещи (обр. 113), обложени съ
дебелъ пластъ лимонить, по форма аналогични на клещигЬ, съ каквито нашитЬ
стари бръснари си служеха за вадене на зжби. Дължина 15.5 см.
Обр. 114. — ЖелЪзни бръсиачи.
н) Бръсначи
На обр. 114 R и Б сж дадени два бръсиача, представящи два различии
типа. Първиятъ отъ тЬхъ (А) има изпъкналъ гръбъ и кжса обла дръжка.
Дължина 10.7 см., диаметъръ на дръжката 1 см., ширина 2.4 см.
Вториятъ (Б) има равенъ гръбъ и завита обла дръжка. Дължина 9.7 см.,
ширина 1.5 см.
о) Гвоздей
При сондажа близо до каптажит'Ь,
дето има разкрити останки отъ по-
стройки, се намЪриха множество же-
лЬзПи гвоздей, всички четириржбести
(обр. 115). По отношение на главич-
китЬ, представить четири типа. Къмъ
първия типъ принадлежать гвоздеитЪ
съ продълговати правожгълни гла-
вички (А и Б). Най-гол'Ьмиятъ отъ
гЪхъ има дължина 18 см. Къмъ вто-
рия типъ принадлежи гвоздеятъ В,
чиято главичка се образува отъ спи-
рали© завиване на противоположния
на острието край. Такъвъ гвоздей,
дълъгъ 16.5 см., се намЪри само единъ,
което показва, че този типъ гвоздей
сж нЪмали широка практическа упО-
трЪба. Къмъ третия типъ (Г) се отна-
сятъ кжси плоски гвоздей съ квадратна
главичка, които очевидно сж били
употрЪбявани за подковаване на коне.
Такива се намЪриха въ голимо количе-
ство въ всички сондажи и разкопки.
Обр. 115. — ЖеяЬзни гвоздей.
75
Къмъ четвъртня типъ отнасямъ четириржбигЬ гвоздей съ широка кржгпа
главичка (Д и Е).
п) Токи
Голыми токи.
Нам-ЬренигЬ желЪзни голыми токи могатъ да се разпредкпятъ на три
типа. Къмъ първия типъ принадлежать токигЬ съ правож| ълна форма
(обр. 116 /А и Б). Разм-Ьри на Н: дължина 4.7 см., ширина 3.2 см. Разм-Ьри
на Б: 4X3.6 см.
лев гд
Обр. 116. — ЖелЪзни токи
Вториятъ типъ иматъ форма полуовална
или полуелипсна съ една права страна, върху
която се крепи езика (обр. 116 В и Г). Разм’Ьри
на В: 5.4X5.4 см. Размори на Г: 4.3X5.2 см.
Третиятъ типъ иматъ пълна елипсовидна
форма (обр. 116 Д). Такава се нам’Ьри само
една, съ разм’Ьри 4.4Х2.3 см.
Малки токи.
П Б
Обр- 117. — ЖекЬзни токи-
Такива се нам-fe-
риха две (обр. 117).
Първата отъ тЬхъ (А)
нма овална форма съ
разм’Ьри : 2 X 2.5 см.
Втората (Б) има кржгла
форма съ диам. 2 см.
р) Разни жел-Ьзни
предмети
Обр. 118 /А. Же-
лЪзенъ предметъ, на-
правенъ отъ привита
въ форма на кука часть,
която въ края се раз-
двоява на две извити
на вънъ крила. Надъ
последнитЬ куката се
разширява въ видъ на
конкавенъ кржгъ. Дъл-
жина 16.5 см.
Обр- 118- — ЖелЪзни предке™.
76
Обр- 118 Б. Продълговатъ желЪзенъ предметъ, съставенъ отъ обла часть
и четириржбесто разширение. Дължина 12 см. Диаметъръ на разширението
1.5 см. НаптЬренъ въ сондажа при каптажитЪ.
Обр. 118 В. Жел'Ьзна ножица, дълга 14.5 см. Намерена въ пещерата.
Обр. 119. — ЖелЪзни предмети.
Обр. 119, 1. Обълъ желЪзенъ предметъ въ форма на буквата S Дължина 3.5 см.
Обр. 119, 2. ЖелЪзенъ предметъ въ форма на кубъ съ отсЪчени рогове,
презъ ср-Ьдата съ дупка. Диаметъръ 3 см. Нам'Ьренъ при сондажа около
каптажитЪ.
Обр. 119, 3. Жел-Ьзна топка съ дупка презъ срЪдата. Диаметъръ 3 см.
Обр. 119, 4. Плоска желЪзна овална халка. Диаметри 5.5 X 4.5 см.
Обр. 119, 5. ЖелЪзенъ предметъ въ форма на кука, снабденъ съ кжса
цевь, за да може да се закрепи вероятно върху дървена дръжка. Диаметъръ
на цевьта 2 см.
п
обр. 120. — ЖелЪзни части огь конски снаряжения.
78
6.5 см., Диаметъръ въ края на
Обр 121. — R жел-Ьзна кука
отъ кантаръ. Б свределъ.
Обр. 119, 6. Жел’Ьзенъ предметъ въ форма на щипци, чийто две рамки
сж свързани съ желЪзна ось, обвита съ оловиа подвижна цевь. Дължина 8.3 см.
Обр. 119. 7. ЖелЪзенъ предметъ въ форма на ключъ. Дължина 5.8 см.,
ширина 4 см.
Обр, 119, 8. Отворена плоска желЪзна халка съ завити на вънъ краища.
Диаметъръ 3.5 см. Тя напълно отговаря на халкитЪ, поставени въ края на
дръжкит’Ь на стъргалкитЪ (сравни обр. 111 Б). Сондажа подъ конника.
Обр. 119, 9. ЖелЪзенъ ключе, дълъкъ
дръжката 2 см. Сондажа при каптажигЬ,
Обр. 119, 10. ЖелЪзна увита кука.
Дължина б см. Такива се намЪрнха
две. Много наподобяватъ кукитЪ, упо-
трЪбявани отъ нашитЪ абаджии, ко-
гато шиятъ за опъване на плата.
Обр. 119, 11. ЖелЪзна обла халка,
прекарана презъ гънката на прегънато
и иЗтънено въ краищата желЪзно острие,
което е било забито въ дърво. Диаме-
търъ на халката 3 см.
Обр. 119, 12. Два желЪзни предмета
въ форма на четиристенни пирамидн, g
високи 4.5 см. Едната отъ тЪхъ има «
основа 2.5X2.9см., другата — 1.9X2.8см.
намЪрени въ пещерата.
Обр. 119, 13. ЖелЪзно копче съ
елипсовидно чело, дълго 2.4 см.. При
каптажитЪ.
Обр. 119, 14. Крайна часть отъ желЪзна ножница. Диаметъръ при широкия
край 4 см., дължина 8 см. Пещерата.
Обр. 120. Дадени сж нЪколко желЪзни халки, куки, части отъ синджири
и пр., конто вероятно представятъ части оть поводитЬ на конски юзди или
други конски снаряжения.
Обр. 122. — Жел-Ьзенъ триоиъ.
Обр. 121 R. ЖелЪзна кука отъ кантаръ. Въ горния край завършв j съ
правожгълна отворена рамка съ пробити рамена, за да може да се закрепи
върху лоста на кантара. Дължина отъ долния край на куката до края на
рамката 13.5 см.
79
Обр. 121 Б. Жел'Ьзенъ свределъ. Дължина 11.5 см.
Обр. 122, Сърповиденъ жел-Ьзенъ трионъ. Краятъ къмъ дръжката строшенъ.
Дължина въ това състояние 25 см., най-гол^ма ширина 1.8 см., дебелииа,
мерена върху гърба, 0.2 см. Остриятъ ржбъ е ситно назжбенъ. НамЪренъ
въ пещерата.
а въ противоположния съ
Обр. 123 А. ЖепЪзенъ предметъ, разширенъ и остъръ въ единия край,
Обр. 123. — Жел'Ьзни предмети.
кухина, която показва, че той е билъ снабденъ съ
дървена дръжка. Ако последната е била
прикривена, трЪбва да се приеме, че
имаме работа съ бойна брадва. Раз-
мЪри: дължина 25 см., диаметъръ на
кухината 4 см., ширина при острия
край 7 см. НамЪренъ при каптажигЬ.
Обр. 123 Б. Връхъ за копие съ
кухина. Дължина 14.8 см. Листътъ, безъ
ср-Ьденъ ржбъ, постепенно преминава
въ дръжка. Нам’Ьренъ въ пещерата.
Обр. 124- — ЖелЪзенъ трнножникъ.
Обр. 124. Жел’Ьзенъ три нож ни къ съ остъръ шипъ отгоре, върху който
вероятно се е крепила друга часть. Височина отъ основата на краката до
върха на шипа 21 см. Около срЪдата краката украсени съ четирержбати
надебелявания, а долу завършватъ съ стилизирани лъвски глави. Нам’Ьренъ
при каптажит-fe и сигурно тр-Ьбва да се отнесе къмъ римско време.
80
III. Предмети отъ кость (обр. 125)
На разни м-Ьста въ района на разкопкнтЪ сж намЪрени предмети отъ кость
и рогъ, конто сж имели най-разнообразно предназначение и произхождвтъ отъ
разни епохи. Понеже почти всичкитЪ сж единични, случайни и фрагментнрани
15
Обр. 125. — Предмети отъ кость.
81
находки, мячно може да се установи епохата, на която принадлежать, както
и ткхното предназначение. Ще се огранича да дамъ само размЪригЬ имъ.
№ 1. Половина отъ пробита цилиндрична кость съ напрЪчни околовръстни
нарЪзи. Дължина 10 см.
№ 2. Гребень, дьльгь 10.8 см., широкъ 4.5 см.
№ 3. Костень предметъ съ сьрповидна форма съ дупка, въ ср^дата и
такива въ двата края. Като апликация върху жел-Ьзна основа съ сжщата
форма, би можалъ да бжде поставенъ въ края на дръжката на мечъ. Дължина,
мЪрена по права линия, 8 см.
№ 4. Пробита цилиндрична кость съ гравиранъ орнаментъ. Дължина 6 см.
№ 5. Часть вероятно отъ тоалетна костена игла. Дължина 5.5 см. Плоско
разширената главичка има дупка.
№ 6. Цилиндриченъ костенъ предметъ, издутъ въ срЪдата и съ продъл-
говата дупка въ срЪдата. Дължина 7 см.
№ 7. Костена пржчица, дълга 6 см. съ околовръстни изрЪзи. Намерена
въ пластъ съ прабългарска керамика.
№ 8. Цилиндрична куха кость съ врЪзани орнаменти (околовръстни нарЪзи,
кржгчета и трижгълници). Дължина 3.5 см.
№ 9. Пръстеновидна кость. Височина 1.5 см.
№ 10. Костена пластинка, украсена съ врЪзани орнаменти. Дължина 9.5 см.
№ 11. Пробита цилиндрична кость, дълга 4.5 см.
№ 12. Часть отъ костена пластинка съ овални дупки и концентрични
нарЪзи. Дължина 6.5 см.
№ 13. Часть отъ костена пластинка съ врЪзани орнаменти. Дължина 6.5 см.
№ 14. Часть отъ костена пластинка съ две дупки въ единия край,
вероятно такава е имало и въ противоположния. Лицето украсено съ кржгчета
и точка въ ср^дата имъ. Ширина 3 см., дължина 5.5 см.
№ 15. Заръ отъ кость. Дебелина 1.2 см. НамЪренъ въ изкопа за водопровода.
IV. Предмети отъ черупки и зжби
Дълбоко въ изкопа за водопровода се намЪриха:
1. 126 А. Гривна, изрезана отъ че-
рупката вероятно на Spondylus. ГолЪ-
миятъ й диаметъръ мЪри 10 см., мал-
киятъ 8.8 см. Аналогични гривни у насъ
сж намЪрени аъ селищнитЪ могили,
поради което съ сигурность може да се
приеме и тази за предисторическа.
2. Обр. 126 Б. Полиранъ продълго-
ватъ предметъ, направенъ отъкучешкит^
зжби на дива свиня. Върху по-широкия
край съ дупка за окачване. Служилъ
е като съставна часть на накитъ или
като амулетъ. Вероятно отъ предисто-
рическо време. Дължина 7.6 см.
Обр. 126. — гривна изрезана отъ черупка.
Б на ките нъ предметъ отъ свннскн зжбъ.
Мадара И.
б
82
V. Гробове
Обр. 127. — Обици отъ бронзъ.
Обр. 128- — 1. гробъ отъ ограничим плочн и тухли. 2. останки отъ каналъ,
изграденъ съ тухли 3. тротоаръ покритъ съ пл очи. 4. останки
отъ прабългарска постройка.
83
скелетъ на малко дете- Никакви
гробове, огра-
Обр. 129- — Плаиъ на
дени съ каменни плочи И тухлн.
Сондажътъ. направенъ между конника и църквата, разкрита при подно-
жието на скалата (гл. плана В. Г) разкри нЪколко гроба, въ близко съседство
съ църквата. Гробове, градени съ камъни тукъ не се откриха. Около скелетитЬ
не се намЪриха никакви предмети, освенъ нЪколко обици отъ бронзъ (обр. 127),
каквито при по-раншнит’Ь разкопки се нам-Ьриха въ голЪмо количество. (Сравни
Мадара кн. 1). Изкопътъ за водопровода около малката църква (въ пунктъ И),
както и изкопътъ около новопостроения музей, разкрнха сжщо множество гро-
бове и нито единъ зиданъ съ камъни. Отъ тукъ се вижда, че некрополътъ
при Мадара отъ късно християнско време е заемалъ голЪмо пространство,
толкозъ повече като се има предвидъ, че по-рано гробове се разкриха и около
постройкит’Ь въ пунктъ Е, а особено на югъ отъ кулата.
Гробъ, зиданъ отъ изправени камъни и тухли, презъ 1935 година се
разкри близо до северната стена на прабълг
Въ гроба (обр. 128 и 129 Л) се намори
предмети въ гроба не се указаха.
Освенъ страничнигЬ каменни плочи,
въ източния и западния кран на гроба
сж използувани тухли, едната квадратна
съ размори: 32X32X1 см., другата е
тЪсна тухла съ размЪри .* 30 X 17 X 4 см.
Отъ горе гробътъ е покритъ съ тухли,
едната съ размЪри: 33X33X5 см., вто-
рата е отъ гЬснигЬ тухли (35 X 17X4 см.),
съ косо вдълбана линия при единия рогъ,
а третата тухла е Уг отъ квадратнигЬ съ
дължина 33 см., дебелина 41/? см. Четвър-
тата тухла, съ която гробътъ е билъ на-
пълно покритъ, е извадена по-рано. Дъл-
жина на гроба 109 см.
Втори зиданъ детски гробъ (обр. 129 Б)
се разкри презъ 1934 г. на изтокъ отъ
прабългарската блокова постройка. Той
е направенъ отъ две странични каменни
плочи и две тЪсни тухли, изправени надлъжъ въ двата края на гроба.
Дължина на гроба 62 см., размЪри на тухлитЬ 36X17X4 см. Ориенти-
рането на тия два гроба (И.—3.), както и положението на скелетитЬ отговарятъ
на погребение отъ християнско време, но дали сж едновременни съ гробоветЪ
отъ XIII—X1V в. или сж по-раншни, за това нЪмаме никакви указания, тъй като
и въ двата гроба не се намЪриха никакви предмети.
Интересно е, че първиятъ гробъ (сравни обр. 128) стой на разстояние
32 см. отъ единъ каналъ (2), вероятно водопроводенъ, направенъ отъ
странични тухли, забити на разстояние 25 см. една отъ друга. Този каналъ,
сега отчасти запазенъ тукъ-таме, върви по цЪлото протежение на тротоара
отъ плочи (3), конто заематъ пространството отъ 2 м. между канала и север-
ната страна на прабългарската постройка (4). ПокривнитЪ тухли на гроба
стоятъ съ 5 см. по-низко отъ тротоарнитЬ плочи.
Естествено е, че въ такъвъ случай гробътъ, тъй плитко откритъ, не
може да бжде едновремененъ съ тротоара и граничещия съ него каналъ, а
б*
84
трЪбва да се допусти е, че е отъ по-късно време. На това мЪсто по-pa но
имаше насипъ, дебелъ повече отъ метъръ, конто въ време на разкопкит'Ь презъ
1926—28 год. бЪше премахнатъ. Тия два гроба не могатъ да се приематъ
едновременни съ базиликата, открита въ срЪдата на прабългарската постройка и
която датува преди IX в., защото върху зида отъ абсидата е откритъ гробъ,
ограденъ съ камъни, конто гробъ съ по лежите лность може да се приеме, че
е едновремененъ съ no-горе описанигЬ гробове.
VI. Надгробии кръетове
На северъ отъ конника въ некрополе около църквата се намЪриха четири
надгробии кръетове (обр. 130), заровени въ земята.
По направа и форма существе но се разлнчаватъ единъ отъ другъ.
Първиятъ отъ тЪхъ (Н), съ разширени рамена и вдълбанъ въ четвъртита
плоча отъ мадарски пЪсъчникъ, се характеризира съ това, че въ края на всЬко
памо има по единъ издатъкъ. РазмЪри на кръета: височина 41 см., ширина 38.5 см.
б в
Обр. 130. — Каменнн надгробии кръетове-
Вториятъ кръетъ (Б), сжщо съ разширени рамена, стой въ плитко издъл-
бано кржгло поле. Самиятъ кръеуъ е релиефенъ. Краищата на рамената съ
клиновидни изрЪзи. Изработенъ отъ мадарски пЪсъчникъ. РазмЪри: височина
32 см., ширина 29 см.
Третиятъ кръетъ (В), сжщо отъ мадарски п-Ьсъчникъ, но грубо направенъ,
има височина 90 см., ширина 75 см.
Четвъртиятъ кръетъ (Г), издълбанъ върху шуменски варовникъ, е съ силно
разширени рамеиа. РазмЪри: височина 30 см., ширина 32 см.
VII. Фигури и надписи върху камъкъ
Както въ Пл иска, така и въ Мадара върху строителния камененъ мате-
риалъ се срЪщатъ гравирани съ остъръ предметъ човЪшки и животински
фигури, конто вероятно нЪматъ особен© значение, освенъ като забавна ра-
бота на майстори каменари или други лица.
85
1. Обр. 131. Върху гладката страна на единъ мергеленъ камъкъ, съ
размЪри 34X20X11 см., се забелязватъ драски, нЪкои отъ тЪхъ почти
залнченн. По-ясно личн обраЗътъ на конь. Върху главата му сж изобразени
едното ухо, устата и една малка линийка извънъ устата вероятно представя
езика на коня. ПреднитЪ крана сж представени съ две прави линии, конто
се разиждатъ отъ трупа, като съ това художникътъ е искалъ вероятно да
представи коня въ движение. Една зигзагна линия върху трупа показва осед-
ланъ конь. Въ заднята часть на тЪлото личи само опашката. ЗаднитЪ крака
или не сж били представени или сж заличени отъ ерозията.
НепосрЪдно при главата на коня е издълбанъ кръстъ съ разширени
краища. Около кръста съкращенията IC X . . . К . Отъ д-Ьсно на кръста
ясно се чете съ по-дребни букви името нванъ, а отъ л'Ьво — съ по-едри букви
нклнъ отъ. Въ атория редъ доста ясно личатъ буквитЪ Y ц «4—. Предъ
тЪхъ се виждатъ две отвесни линии, конто могатъ да бждатъ остатъкъ отъ бук-
вата Н. Въ такъвъ случай надписътъ би гласялъ: НВАИЪ ОТЪ (Т)НтЛ. На дЪсно
Отъ основата на кръста личатъ нЪколко
може да се обясни. Височина на кръста
Дължина на конската фигура 8 см. Между
образа на коня и кръста съ надписа
очевидно нЪма никаква връза, ииаче н-fe-
маше защо коньтъ да стой съ гърба на
долу. ТрЪбва да се приеме, че тукъ сж
работили две ржце въ различии времена.
драскотини, чието значение трудно
б см., височина на буквитЪ 0.5—1 см-
Обр. 131. — Фнгурн н надпнсъ врЪзани
върху камъкъ.
Обр. 132. — Фнгурн врЪзани
върху камъкъ.
2. Обр. 132. Върху една отъ странигЬ на другъ варовитъ камъкъ е пред-
ставенъ обраЗътъ на мжжъ. ЛЪвата му ржка е слабо опъната на страна съ
разперени пръсти. ДЪсната, съ издигнатъ лакътъ нагоре, завършва при осно-
вата на кръстъ, който има сжщия характеръ както и кръста при първата
гравюра. Върху главата никакви подробности. ЗаДъ мжжката фигура е пред-
ставена жена, съ дЪсната ржка опъната на страна. Отъ лЪвата ржка едва
личатъ следи. Главата заличена отъ ерозията. Надъ женската фигура е пред-
ставенъ конь съ ездачъ, много отъ подробностигЬ заличени. Височина на
мжжката фигура 17 см., на женската, безъ главата, 15.5 см.
86
3. Обр. 133. Върху гЬсното лице (30 X 25 см.) на блокъ сж издъл-
бани аъ л'Ьво два кръета, долниятъ съ кржгли кранща. Височина 2 см. Подъ
рамената на горния кръетъ сж запазени съкращенията 1111 КЛ. Подъ долния
кръетъ личатъ следи отъ букви, доста ерозирани и не двватъ нинакво съдър-
жание. На дЪсно отъ тия кръетове е издълбанъ дълбоко другъ кръетъ съ
разширени краища и поставенъ въ полето на изр-Ьзанъ неправиленъ ква-
дратъ. Височина на кръета 6 см.
Обр. 134. — Кръетове вдълбани
върху камъкъ.
Обр. 133. — Кръетове и остатъци
отъ надписъ върху камъкъ.
4. Обр. 134. Върху блокъ отъ варовикъ сж издълбани три кръета на раз-
личии височини. Първиятъ отъ т’Ьхъ, високъ 5 см., завършва долу съ триж-
гълно разширение, а горниятъ край, както и краищата на рамената, сж равно
отсЬчени. Вториятъ кръетъ, съ отсЪчени краища, има височина 8 см. Тре-
тиятъ кръетъ, съ три странични рамена, има височина 6 см.
Обр. 135. — Следи отъ надпись
върху камъкъ.
Обр. 136. — Надписъ
върху какъкъ.
5. Върху дветЪ страни на кжеъ отъ блокъ сж издълбани два надписа
(обр. 135 и обр. 136), конто иматъ съвършено различно начертание на буквитЪ.
Следоаателно не сж правени отъ една и сжща ржка. Първиятъ надписъ (обр. 135)
почва съ буквата Л, следъ това следва ТОДРЬ ДРЛГО . . Въ долния редъ
буквитЪ сж откжелечно запазени, а отъ третия редъ е останала само буквата Л.
Едни отъ буквитЪ завършватъ съ отсЪчени краища. другитЪ съ топчести.
Височина на буквитЪ 1.6 — 5 см. На втория нвдписъ (обр. 136) височината на
буквигЬ варира отъ 1.7 — 4 см. Върху палеографския характеръ на бук-
вигЬ въ надписит-b оставамъ да се произнесатъ специалистит’Ь. Нзъ се огра-
ничавамъ да дамъ тукъ само суровия материалъ.
87
VIII. Останки отъ животни
При разкопкитЬ презъ 1935 год., правени на западъ отъ откритигЬ по-
рано основи на постройки, се намЪриха многобройни кости отъ животни. По-
следнигЬ се срЪщатъ въ насипа, който изпълва пространством между петитЪ
на зидовегЬ, следователно коститЬ сж отъ по-раншна епоха.
На вс^ки случай тЪ не могатъ да произхождатъ по-късно отъ 14 вЪкъ
по следнитЪ отображения:
1. ЗидоветЪ, открити презъ 1935 год.» по материалъ и строежъ сж еднакви
съ къснит’Ь зидове (третия строежъ), открити прежнигЬ години.
2. Отъ друга страна еднитЪ и другитЪ сж архитектурно свързани, което
говори за тЪхната одновременность.
3. КъснигЬ зидове (третия строежъ) азъ поставямъ преди 14 в., понеже
въ 1927 год., когато се откриха, на н-Ьколко мЪста попаднахме на гробове,
конто се врЪзваха напрЪчно въ петигЬ на зидоветЬ имащи посока С.—Ю. Следо-
вателно трЪбва да се приеме, че гЬзи зидове сж отъ по-стари постройки,
отдавна напустнати, разрушени и заринати съ пръсть.
4. Понеже накититЪ отъ гробоветЪ, както и намЪренигЬ въ тЪхъ мо-
нети, показватъ, че некрополътъ при мадарскигЬ разкопки ще трЪбва да
се датува къмъ 14 в., следва да се приеме, че зидовегЬ отъ третия строежъ
сж преди 14 в.
Нзъ допущамъ, че събраниятъ костенъ материалъ като останки отъ хрвна,
е отъ около IX в.
ИзкопанигЬ кости принадлежатъ на следнитЪ животни: говедо (Bos taurus),
овца (Ovis aries), домашна свиня (Sus scropha domestica), дива свиня (Sus
scropha ferus), конь (Equus caballus), риба (Pisces) и миди (Bivalvia).
По-долу ще се спра само на известна часть отъ костения материалъ,
който има значение при опредЪляне на видоветЪ, като дамъ по-важнитЪ
размЪри, данни, конто ще послужатъ на специалиста, когато си постави
за задача да установи произхода на нашия домашенъ добитъкъ.
Bos taurus. Волъ
Донни челюсти
1. ДЪсна челюсть съ строшенъ заденъ край. Отъ кжтницитЬ липсва само
предния Р.
2. ДЪсна челюсть съ строшенъ заденъ край. Запазени всички Р и М.
3. ЛЪва долна челюсть. Предниятъ и Задниятъ краища строшени. Отъ
зжбитЪ липсватъ само предниятъ Р.
4. Предна половина отъ дЪсна челюсть. Възрастенъ екземпляръ. Отъ
зжбитЬ запазени тригЬ Р.
5. Предна половина отъ л^ва челюсть, строщена при анвеолата на Ms.
Отъ зжбитЬ запазени р4> Mi и Мг.
б. Фрагментъ отъ дЪсна челюсть съ Рз, Р4 и Mi.
7. ДЪсна челюсть съ строшенъ преденъ и заденъ край. Отъ зжбитЪ запа-
зени само: Р4, Mi и М2 и алвеолитЪ на останалитЪ кжтници.
I
I
88
8. Предна часть отъ дЪсна челюсть. Отъ зжбитЪ запазени само пред-
нитЪ два Р.
9. Фрагментъ отъ дЪсна челюсть. Отъ ЗжбитЪ запазени само Mi, Мг и
алвеолата на Мз.
10. Фрагментъ отъ лЪва часть безъ зжби. Дължина на алвеолитЪ на
тритЪ Р 48.0 mm.
РазмЪригЬ на челюстигЬ и зжбитЬ давамъ въ табл. I.*)
Таблица I
с1® Долни части — Bos taurus I 11 III IV V VI VII VIII VIII IX X
1 Дължина на алвеолитЬ Р+М 140.0 138.0 138.0 — 128-0 -
2 Дължина Р+М, м+рена подъ дъвчащата площь . . • — 129.0 — .— — —
3 Дължина на Р+М, гтЬренъ при В'ЪнцитЬ ..... 135.0
4 Дължина на М1+М2+МЗ, ме- рена на сжщото м+сто . 82.0 81.0 92.0 — — 84.0а 89-0 —
5 Дължина на тритЬ р . . . .— 49.0 — 45.0 — —- 45-0 — — — 48.0
6 Дължина на алвеолитЪ на трнтЬ Р 51.0 51.0 45.0 49-0 51.0 53.0 47.0 —
7 Дължина на Мз (надлъженъ диаметъръ) 37.5 370 41.0
8 Най-гол'Ьма ширина (на npt- ченъ днам.) иа Мз . . . 14.0 17.0 17.0 — — — — — —
9 Височина на челюстьта между Mi и М2 . . . . 57.5 58.0 50.0 — — 50-0 58.5 — — 48-0 —
10 Височина на челюстьта задъ Мз 72.5 74.0 — — — 69.0 — — — —
11 Най-малка височина на че- люстьта задъсинфнзата . 30.0 32.0 — 37.5 27.0 33.5 34.0 29’0 — 25.0 24.0
12 Дебелииа на сжщата между симфнзата н Р2 . . . . 17.0 15.0 — 19.0 15.0 19.0 17.0 13.5 12.5 15-0
13 Дебелииа на челюстьта подъ М2 31.0 29.0 27.0 — 28-0 29-0 26.5 — 31.0 - —
8 м^ркитЬ взетн върху алвеолигЬ.
Единични Мз отъ долни челюсти
Такива се намЪриха петь, чиито размЪри давамъ въ табл. [I
Таблица II
О |0 с <и Мз отъ долни челюсти ’ 1 1 II III IV V Граници на вариациитЬ Сродно
1 Дължнна (надлъженъ диам.) на ко- ронката, м+рена при основата . 33-5 36.0 35.0 33.5 34.0 33.5—36.0 34.4
2 Най-голЪма дебелнна (напр+ченъ диам.) на коронката, м-Ьренъ на сткщото м+сто 15.0 15-0 16.0 14.0 16-0 14-0—16.0 15.2
3 Разлика ... 18.5 21.0 19.0 19-5 18.0 18.0—21.0 19.2
*) М-ЬриитЬ въ mm
89
Рогови нзрастъци
Нам-крени четири, отъ конто тритЪ съ строшени върхове.
РазмЪритЪ давамъ въ таблица III.
Таблица Ш
№ Рогови изра стъци II III Граници на ]вариациитЪ
1 ГолЪмъ диаметъръ при основата на нзрастъка (Н) . 65.0 63.0 52.0 51.0 | 51-0-65.0
2 Малъкъ диаметъръ на сжшото мЪсто (Б) . . . 50.0 50.0 43.0 39.0 39.0—50.0
3 БХ100 Индексъ: —п~ . - 76.9 79.2 82.7 76.5 | 76.5—82.7
4 Дължина на роговия израстъкъ, мЪренъ по външ- ната крива . . .... - .... 218.0 - - “
Стжпални кости
Петь стжпални кости отъ предни крака (metacarpus) и осень такива отъ
заднитЪ (metatarsus).
Р азм Ър и:
Таблица IV
№ Metacarpus отъ Bos taurus — ,— — ш IV V Граници на вариациигЬ
I 11
1 Дължнна на костьта 230.0 179.0 196.0 240.0 220.0 179.0—240.0
2 Напр^ченъ диаметъръ (ширина) въ горн, край 55.0 57.0 52.0 62.0 64.0 —
3 Надпъженъ диам. (дебелина) на сжщото мЪсто . 33.0 36.5 30.5 39.0 38.0 30.5— 39.0
4 Напр’Ьченъ днам. въ срЪдата на костьта . . 31.0 32 0 28.0 33-0 39.0 28.0— 39.0
5 Надпъженъ диаметъръ на сжщото мЪсто . . 23.0 22.0 22 0 27.0 25.0 22.0— 27.0
6 НапрЪченъ диаметъръ въ долния край, wfc-
реиъ върху скрипеца ....... 585 62.0 53.0 68.0 69 0 53.0— 69.0
7 Надпъженъ диам.» мЪренъ на сжщото мЪсто . 31.0 31.0 30.0 33.5 34.0 30.0— 34.0
Таблица V
№ ’ Metatarsus отъ Bos taurus .1 II III | IV ' V VI VII VIII Граници на вариациитЪ
1 Дължина на костьта ...... 251.0,246.0.241 0 250.0 217.0205.0 211.5 - 205.0—251 0
2 Ширина (напр-Ьченъ диаметъръ) въ горния ставенъ край 56.0 1 500, 50.0| 42.0 46Л 41.0 49.0 56.0 41.0— 56 0
3 Дебелина (надлъженъ диаметъръ) на сжщото мЪсто 54.0 50.0 46.0| 40.01 — 40.0 46.0 54.0 40.0— 54.0
4 НапрЪченъ диаметъръ въ срЪдата на костьта 33.0 29.0| 30.0| 24.0' 26.0 23.0 30.0 35.0 23.0— 35.0
5 Надлъженъ диам. на сжщото мЪсто . 32.5 30.5( 3a0| 24.51 26.0 24.0 29.0 36.6 24.0— 36.5
6 НапрЪчеиъ диаметъръ въ долния ставенъ край ....... . 65.0 63.5 56.о| 50.о{ 51.0 46.0 58.0 46.0— 65.0
7 Надлъженъ диам. на сжщото мЪсто . 34.0 33.51 31.01 27.51 30.0 27.0 29.0 27.0- 34.0
90
Calcaneus
Най-гол'Ьма дължина на костьта • •
Най-гол+*ма ширина при ставния край
152.0
63.0
л
149.0
55.0
Ovis aries. Овца
Роговъ израстъкъ
Дължина, мЪрена по външната крива •
185.0
Дължина по права линия • • ......... - 165.0
ГолЪмъ диаметъръ при осноаата на израстъка (Л) • • - 49.0
Малъкъ „ „ „ » и (В) • 35.0
Върху останалия костенъ материалъ отъ овца, макаръ и многоброенъ,
не се спирамъ, защото не се нам-fepnxa здрави и характерни кости. Повечето
отъ челюстигЬ и дългитЪ кости сж натрошени.
Sus scropha domestica. Домашна свиня
Долни челюсти
1. Д’Ьсна долна получелюсть отъ възрастенъ екземпляръ. Отъ зжбитЪ
запазена часть отъ Мз, цЪлитЪ Мг, Mi, Рз и С.
2. ДЪсна долна получелюсть отъ възрастенъ екземпляръ. Предниятъ и
заднигЬ краища строшени. Отъ зжбит'Ь запазени: тригЬ М и корена на С.
3. ЛЪва долна получелюсть на възрастенъ екземпляръ. Предниятъ и
Задниятъ краища строшени. Отъ зжбит-fe запазени: тригЬ М и последнитЪ два Р.
4. ЛЪва долна получелюсть съ строшенъ заденъ край. Отъ зжбитЪ
запазени всички М и Р съ изключение на Pi. Отчасти е запазенъ и С.
5. Фрагментъ отъ долна челюсть строшена до алвеолитЪ на Mi. Върху дЬсната
полоаина отъ зжбитЪ сж запазени С, Мг и Мз, а върху лЪвата — С, Pi Рг, Рз и Р*.
Дължина на четирит'к Р - • • 50.5
Дължина „ Рг + Рз + Р4 - - • . 34.0
Напр'Ьченъ диаметъръ на челюстьта, мЪренъ между • • - Pi и Рг 45.0
ГолЪмъ диаметъръ на С> мЪренъ при основата .... 19.0 18.5 18.5
11.0
РазмЪритЪ на останалигЬ челюсти давамъ въ таблица VI.
91
Таблица VI
№ Sus scropha domestics. Долни челюсти I 11 111 IV
1 — — — 96.5
2 Дължина на тритЪ М ..... 66.5 64.0 57.0 62.0
3 Дължина на Мз . . 34.0 30.0 27.0 26 0
4 15.0 16.0 14.0 16.0
5 ГолЪмъ диаметъръ на С, мЪренъ при корена . 21.0 25.0 — 23.0
6 Малъкъ диаметъръ на С, мДренъ на сжщото мЪсто - ... 10-0 12.0 — 6.0
7 Височина на челюстьта подъ Мз ... 45.0 46.0 54.0 44.0
8 Дебелнна на сжщото мЪсто • 25.0 32.0 29.5 26.0
Една особеность представя третата челюсть по отношение размЪритЪ си.
Въ таблица VII давамъ разликата между общата дължина на тритЪ М и висо-
чииата на челюстьта подъ Мз. До като тази разлика при 1, II и IV челюсти
варира отъ 18—21.5 мм., сжщата разлика при III челюсть е едва 3 мм.
Таблица VII
№ Sus scropha domestics 1 ш IV
1 Обща дължина на тритЪ М . . . . - . 66.5 64.0 57.0 62.0
2 Височина иа челюстьта подъ МЗ ... 45 46 54 44.0
Разлика . . 21.5 180 3.0 18.0
Сжщата разлика на други трн челюсти Отъ по-раншнитЬ разкопки въ
Мадара1) давамъ на таблица VIII.
Таблица VIII
№ Sus scropha domestica 1 2 3
1 Обща дължина на тритЪ М . 72.0 64.0 65.0
2 Височина на челюстьта подъ МЗ . . . .... 42.0 44.0 43.0
Разлика . . 30.0 20.0 22.0
Виждаме, че и при тия челюсти разликата вврира отъ 20—30 мм.
Тазн особеность едва ли може да се отдаде на разлика въ пола, а
дължи се вероятно на разлика въ расата.
*) Поповъ Р., Мадара, I, стр. 230.
92
Уединени М3 отъ долни челюсти
1 Н
Дължина (надлъженъ диаметъръ) на коронката • 31.5 32.5
Ширина (напр^чень диаметъръ) па коронката - • 16.0 19.0
Череп ъ. Cranium
Фрагментъ отъ черепъ на възрастенъ екземпляръ. Върху тЪсната полу-
челюстъ запазени: Mi, М2 и Мз, а аърху д-Ьвата — М2 и Мз.
Д Л
1. Дължина на М1 + М2+М3 • • ♦ 64.0 —
2. Дължина на Мз - - • 30.0 30.0
3. НапрЪченъ диаметъръ на сжщия........................19.0 19.0
4. Напр'Ьченъ диаметъръ на челюстьта м-Ьренъ отъ вънъ презъ М2 — 72.0
Sus scropha ferus. Дива свиня
ЛЪва горна получелюсть. Отъ зжбитЬ запазени: Рз, Рл, Mi, М2 и Нз.
Дължина на nerrb зжба............................ • 107.0
Дължина на М1+М2 + М3........... ... . . 80.5
Дължина на Мз ... . . 41.0
Ширина на Мз • • ... ... 22.0
Equus caballus. Конь
Две ц-Ьли етжпалии кости отъ предни крака, една tibia съ строшенъ доленъ
край, единъ патуронъ и единна копитна кость. РазмЪригЬ имъ давамъ по-долу.
Таблица IX
п
Equus caballus. Metacarpus
1 Дължина на костьта 210-0 229.0
2 Ширина (напр-Ьченъ диаметъръ) въ горння ставенъ край 48.5 54.0
3 Дебелина (надлъженъ диаметъръ) на сжщото м-Ьсто . . . . . — 37.0
4 Ширина въ ср-Ьдата на костьта • ... . - .34.0 36.0
5 Дебелина иа сжщото мЪсто 24.5 27.0
6 Напр-бченъ диаметъръ въ долния край, мерена върху скрипеца .... 46.0 5Z3
7 Надлъженъ диаметъръ, мЪреиъ на сткщото мЪсто 35.3 37.0
8 Отношение на дължината на костьта къмъ иапрЪчиия диаметъръ въ
срЪдата - - - 6.1 6.4
Tibia
1. Най-гопЪмъ напрЪченъ диаметъръ на костьта, мЪренъ въ Прокси-
ма лния край........................................... - 98.0
2. Най-гол-Ьмъ надлъженъ диаметъръ на сткщото мЪсто • 87.0
3. Най-голЪмъ напрЪченъ диаметъръ въ дисталния край • 77.0
4. Най-гол"Ьмъ надлъженъ диаметъръ на сжщо то мЪсто............52.0
93
Патуронъ (Phalanx I)
Дължина на костьта, мЪрена отъ страна ... 91.5
» » и И въ ср"Ьдвта отъ задъ • 83.5
НапрЪченъ диаметъръ въ горния край • 59.0
Надлъженъ на сжщото мЪсто • 40.0
НапрЪченъ tj въ срЪдата на костьта 37.0
Надлъженъ на сжщото мТсто . 29.0
НапрЪченъ въ долния край • - 45.0
Надлъженъ на сжщото мЪсто • 27.0
Отношение между дължината на костьта и напрЪчния диаметъръ въ
ср^дата ........ 2.47
Phalanx Ш
Най-гол'Ьма ширина на костьта, м-Ьрена отъ задъ......79.0
Разстояние отъ най-издадената точка на предния доленъ ржбъ до
proc, coronarius....... ... - 49.0
ГолЪмъ диаметъръ (напрЪченъ) на артикуларното лице • • 50.0
Малъкъ диаметъръ (аертикалеиъ) на артикуларното лице -V1 22.0
Риба и миди (Pisces et Bivalvia)
СъвмЪстно съ коститЪ отъ гореизброенитЬ животни, намЪриха се преш-
лени отъ риба и черупки отъ Metilus, като останки отъ храна.
IX. Материалъ извънъ района на разкопкитЪ
Презъ 1933 год. трудоваци трЪбваше да иасипятъ пръсть върху платното на
новостроящата се тара на северъ отъ селото. Тукъ се откри културенъ пластъ,
въ който се намЪриха следнигЬ материали:
и Б
Обр. 137. — Глинени сждове.
94
Обр. 138. — Предмети отъ броизъ (1—7, 9—14) и желЬзо (8 и 15).
Предмети отъ глииа
1. Обр. 137 А. Глинена стомничка съ една дръжка. РазмЪри: височина 14 см.,
най-голЪмъ напрЪченъ диаметъръ 12.5 см., диаметъръ на дъиото 5.3 см. Около
устата профилуванъ кржгъ съ диаметъръ 4 см.
2. Обр. 137 Б. Глинена стомничка сжщо съ една дръжка. РазмЪри: висо-
чина 15.4 см., най-гол-Ьмъ напр-Ьченъ диаметъръ 15.2 см., диаметъръ на дъното
6.2 см. Устата въ противоположность на първата сждинка, е широка, съ
диаметъръ 6 см.
95
Предмети отъ желЪзо
3. Обр. 138, 8. Връхъ за стрела, дълъгъ 11.4 см., а дължината на листа
6.7 см. Листъть, въ форма на лавровъ листъ, има най-голЪма ширина 1.8 см.
Дръжката, въ форма на шипъ, граничи съ листа посрЪдстаомъ профилуванъ кржгъ.
4. Обр. 138, 15. Жел'Ьзенъ ножъ съ едно острие. Часть отъ дръжката
строшена. Въ това състояние дължината на ножа достига 16.2 см. Най-голЪмата
ширина на листа, мЪрена при основата на дръжката, не надминава 2.3 см.
Предмети отъ бронзъ
Въ сжщия пластъ, заедно съ глиненитЪ сждове, се намЪриха иЪколко
бронзови предмети (обр. 138), произходящи отъ украси на коланъ и др.
Безъ да влизамъ подробно аъ описание на тия предмети, повечето фраг-
ментирани, ще се огранича да дамъ само размЪритЬ имъ.
№ 1, дължина 4 см. № 2, дължина 2 см. № 3 и 4 ажурни пластинки съ
дължина 7 см., ширина 2 см. № 5. /Ажурна пластинка дълга 5.2 см., широка 2 см.
№ 6. Фрагментъ отъ украса съ дължина 4.6 см. № 7. Фрагмёнтъ отъ украса,
дължина 7 см. № 9 и И. Езиче отъ коланъ, прикрепено върху привита
пластинка въ края свързана съ бронзово гвоздейче (№ 11). Дължина на ези-
чето 4.4 см., дължина на пластинката 3.5 см. № 10. Нжуренъ плосъкъ бронзовъ
предметъ въ форма иа трапецъ, съ размЪри7Х7 см.
№ 12. Бронзоаа овална халка отъ коланъ съ диаметри 1.4 X 3 см.
№ 13. Езиче отъ коланъ съ дължина 1.9 см. № 14. Фрагментъ отъ украса.
Дължина 3.4 см.
Въ сжщия културенъ пластъ се откриха три бронзови монети, дветЬ съ
образа на Фаустина Млада, жена на Маркъ /Аврелий (161—180 г.) сЬчени въ
Филипополъ, едно сигурно указание, че културниятъ пластъ и нам’Ьренит’Ь въ
него старини трЪбва да се Отнесатъ къмъ римско време. Третата монета е
тъй много оксидирана, че не може да се установи императорътъ, обаче и тя
е отъ къмъ II в. сл. Христа.
Trouvailles des fouilles de Madara — campagnes de 1934 et de 1935
Par Raphael Popov
Table des gravures
Fig. 43. Plan general des fouilles.
Fig. 44. Vases en argile d’epoque romaine.
Fig. 45.
Fig. 46. Lampes en argile d’epoque romaine.
Fig. 47. „ пни
Fig. 48. Fragments de briques.
Fig. 49. Fragments de briques avec des signes protobulgares.
Fig. 50. Tuiles.
Fig. 51. Marques sur des tuiles.
96
Fig. 52. Coupes des tuiles.
Fig. 53. Tuiles a decor.
Fig1 54. Fragment de tuile avcc bande en relief.
Fig. 55. Fragments de tuiles.
Fig. 56. Fragment de tuile portant un dessin et briques protobulgares.
Fig. 57. Signes protobuigares sur des tuiles.
Fig. 58. Fragment de tuile avec un signe.
Fig. 59. Coupes de tuiles.
Fig. 60. Vases d’argile a decor incise.
Fig. 61. Fragments de poterie a decor incise.
Fig. 62. n » n n
Fig. 63. n » » n
Fig. 64. „ „ „ „
Fig. 65. „ я
Fig. 66. „ „ n •>
Fig. 67. M » n n
Fig. 68. „ „ „ ,,
Fig. 69. Poterie a vernis unicolore.
Fig. 70. Poterie a protuberances.
Fig. 71. Fragments de poterie a decor peint.
Fig. 72. if и », »>
Fig. 73. Coupes des fonds de la poterie a decor peint.
Fig. 74. Fragments de poterie a decor peint.
Fig. 75. Decor colorie a spiraies.
Fig. 76. Fonds ornes (interieur).
Fig. 77. Decor peint au pinceau.
Fig. 78. Decor peint (cf. pi. iX A).
Fig. 79. Cruche a decor peint.
Fig. 80. Fragments de poterie portant des signes.
Fig. 81. » „ » »>
Fig. 82. Anses portant des signes cruciformes.
Fig. 83. Fonds de vases d’argile a figures en relief.
Fig. 84. Fragmentt de poterie a inscriptions.
Fig. 85. Fus aides et poids pour filets.
Fig. 86. Objets en plomb.
Fig. 87. Crochet d’agrafe en bronze pour ceinturon.
Fig. 88. n » я „ »
Fig. 89. ft, B, D - Boucles de ceinturon. E — Pendant de ceinturon.
В — 1’ardillon de la boucle A.
Fig. 90. Applique en bronze.
Fig. 91. A. Boucle d’oreilles en bronze.
Fig. 92. Pointes de fleche en fer.
Fig. 93. „ „ „
Fig. 94. „ „ »
Eig. 95. „ „ »
Fig. 96. „ „ »
Fig. 97. „ „ „
Fig. 98. Lames de couteaux en fer.
97
Fig. 99. Lames de couteaux en fer.
Fig. 100. „ и i*
Fig. 101. Couteaux a manche en os.
Fig. 102. R et В — Faucilles en fer. 6 — Hache.
Fig. 103. Houes en fer.
Fig. 104. Socs de charrue en fer.
Fig. 105. Fers pour talons de chaussure.
Fig. 106. „ „ ,<
Fig. 107. Fers a cheval.
Fig. 108. Eperons en fer.
Fig. 109. Eperon en fer.
Fig. 110. Arcs de fibules.
Fig. 111. Racloirs en fer.
Fig* 112. Pinces en fer.
Fig. 113.
Fig. 114. Rasoirs.
Fig. 115. Clous.
Fig 116. Boucles de ceinture en fer.
Fig. 117. „ „ »
Fig. 118. Objets en fer.
Fig. 119. Objets en fer.
Fig. 120. Pieces de harnachement en fer.
Fig. 121 R. Crochet de balance en fer. В — Vrille.
Fig. 122. Scie en fer.
Fig. 123. Objets en fer.
Fig. 124. Trepied en fer.
Fig. 125. Objets en os.
Fig. 126. R — bracelet en coquillage. B-dent de pore ayant servl de parure.
Fig. 127. Boucles d’oreilles en bronze.
Fig. 128. 1. tombe й dalles verticales. 2. canal ccnstruit en briques. 3. trottolr
4. restes de construction protobulgare.
Fig. 129. Tombes a dalles et briques verticales.
Fig. 130. Pierres funeraires.
Fig. 131. Inscription et gravures sur pierre.
Fig. 132. Gravures sur pierre.
Fig. 133. Croix et restes d’Inscriptions sur pierre.
Eig. 134. Croix gravees.
Fig. 135. Fragments d’inscription sur pierre.
Fig. 136. „ » » »
Мадара II-
7

ИЗСЛЕДВЯНИЯ ВЪРХУ КУЧЕШКЯТЯ РЯСЯ отъ
МОГИЛЯ № II ПРИ МЯДЯРЯ
ОТЪ РЯФЯИЛЪ поповъ
Върху Мадарското плоско възвишение се намиратъ две могили: една по-
мадка, № I, и втората по-голЪма, № II. Могила № I биде разкопана презъ
1932 год. Добитиятъ резултатъ е обнародванъ въ сборникъ Мадара I.
Презъ 1933 год. се започна разкопаването и иа втората могила подъ
ржководството на уредника В. Миковъ. Въ насипа на тази могила се Откри
куче, коетО, по отношение на размЪригЬ си, значително се различава отъ
сегашнитЬ раси у насъ, поради което представя научеиъ интересъ. Въ тази
статия ще дамъ нЪкои остеоложки и одонтографски данни, като суровъ ма-
териалъ за бждащи проучвания върху произхода на нашето домашне куче.
КостигЬ на кучето сж изврънредно крЪхки и ситно начупени. По-добре
запазени сж дветЬ долни челюсти, отчасти горната челюсть и д-Ьвиятъ femur.
Върху дЪсната полоаина на горната челюсть сж запазени: Mi, Р4, Рз, Рг, С и
тритЬ I. М2 не е развить.
Върху л-Ьвата половина сж запазени сжщитЪ зжби плюсъ Мг.
ГлечовигЬ конуси на кжтницигЬ, както и върховет^ на С и I не сж из-
трити, което показав, че кучето е сравнително отъ млада възрасть.
Предниятъ край на дЪсната долна челюсть е строшенъ. Отъ зжбитЪ сж
запазени всички М и Р, както и С.
Предниятъ край на д-Ьвата долна челюсть е сжщо строшенъ. Строшенъ
е и върхътъ на processus coronoideus. Отъ зжбитЬ сж запазени всичкитЪ М и Р,
както и С.
По-дол у дааамъ размЪритЪ на челюститЪ, на зжбигЬ и на бед ренат а кость
Таблица Taf. 1
Йзм'Ьрвания върху зжбигЪ отъ горната челюсть.
№ по редъ Горна челюсть — Oberkiefer ДЪсна D Д-Ьва L
1 Дължина иа всички Р и М — Lange der Backenzahnreihe (Р + М) . . -1) 70.0
2 „ „ предкжтницитЪ (Р1 —Р4)—Lange der Liickenzahnreihe(Pi bis Р4) 50.0 53.0
3 „ „ сжщинскигЬ кжтници (Mi+М2) — Lange der Moiaren (Ml +M2) — 21.0
4 „ „ P2 — Lange von P2 11.5 12.0
5 „ „ Рз — „ „ P3 . . . . 12.5 12.0
6 „ P4 — „ P4 . 20.0 20.0
7 Ширина на P4. — Breite von P4 . 11.0 11.5
8 Дължина на Mi — Lange von Mi . . 14.0 14.0
9 Ширина на Ml — Breite von Mi . . 17.0 16-5
10 Дължина на М2 — Lange von М2 . ...... ... — 8-0
И Ширина на М2 — Breite von М2 . ... . . - — 11.0
12 Дължина иа С — Lange von C 43.0 43.0
13 Ширина иа C — Breite von C 12.0 12.0
’) М2 иеразвитъ.
7*
100
Таблица Taf. 2
ИзмЪрвания върху долнитЬ челюсти
№ по I редъ! Дължини — Lange Д fee на D ЛЬва L
1 Дължииа на челюстьта отъ жгъла до предиия ржбъ на С — Lange des horizontalen Hstes vom Winkel bls zum Vorderrande des C. . 156.0 155.0
2 Дължина на челюстьта отъ жгъла до предния ржбъ на Р1 — Lange des horizontalen Hstes vom Winkel bis zum Vorderrande des Pl - 136.0 133.0
3 Дължина на челюстьта отъ жгъла до предния ржбъ на Ml — Lange des horizontalen Hstes vom Winkel bis zum Vorderrande des Ml - 94.5 93.5
4 Дължииа отъ предиия ржбъ на С до задния ржбъ на condylus — Lange vom Vorderrande des C bls zum Hiuterrande des Condylus 155.5 154.0*
5 Дължииа отъ предния зжбъ на Pl до задиия ржбъ на condylus — Lange vom Vorderrande des Pl bis zum Hinterrande des Condylus 136.5 133.5*
6 Дължииа отъ предиия ржбъ на Mi до задния ржбъ на condylus — Lange vom Vorderrande des Ml bis zum Hinterrande des Condylus 95.5 93.0*
7 Дължина на condylus — Lange des Condylus - - • 30.0 —
Таблица Taf. 3
о ДЬсна Д-Ьва
s. S. Ви сочини — Hohe D L
1 Височииа на челюстьта огъ жгъла до иай-високата точка иа pro-
cessus cnronoldeus — Hohe des Horlsontalen Hstes vom Winkel
bis zum hfichslen PunCte des Coronoidvorsatzes 690 —
2 Височииа иа челюстьта предъ Pl — H6he des horizontalen Hstes
vor Pl 21 0 20.0
3 Височииа иа челюстьта между Р2 и Рз — Hfthe des horizontalen
Hstes zwischen P2 u. Рз 22.0 21.3
4 Височина иа челюстьта между Рз и Р4 — Hfthc des horizontalen
Hstes zwischen Рз und P4 . . 24.0 24.0
5 Внсочииа на челюстыа между Р4 и Ml •— Hfihe des horizontalen
Hstes zwischen P4 und Ml 26.0 26.0
6 Височина на челюстьта подъ Mi — Hohe des horizontalen Hstes
unter Mi 29 0 28 5
7 Височина на челюстьта задъ М2 — Hohe des horizontalen Hstes
h inter М2 . ..... 33.0 330
Таблица Taf. 4
№ по I редъ | Дебел ини — Dicke ДЬсиа D Л'Ьва L
1 Дебелииа на челюстьта между Р2 и Hstes zwischen Р2 und Рз . . . РЗ — Dicke des horizontalen 12.0 12.0
2 Дебелиив на челюстьта между Рз и Hstes zwiscken РЗ und Р4 . . . P4 — Dicke des horizontalen 12.5 12.5
3 Дебелина на челюстьта подъ Ml — unter Mi Dicke des horizontalen Hstes 14.0 14.0
*) Приблизително.
101
Таблица Taf. 5
ИзмЪрвания върху зжбитЪ отъ долнитЪ челюсти
№ по I
редъ
Долни челюсти — (Jnterkiefer
ДЬсна Л-ква
D L
1 Дължина на всички кжтници. — Lange der Backenzahnreihe . . 80.0 80.0
2 „ отъ Р1доР<— Lange von Pi bis P4 . 42.5 43.0
3 „ „ Mi до Мз— „ „ Mi „ Мз ... 39.0 38.0
4 „ на Pi — „ Pi . . . . . ... 4.0 5.0 (ал в.)
5 „ „ Pz — „ „ Pz .... 10.0 10.0
6 „ „ Ps — „ „ P-3 11.0 12.0
7 „ p< - p« 12.5 12.5
8 „ „Mi — „ „Ml 24 0 24,0
9 Ширина на Mi — Breite von Mi .... ... 9.5 9.5
10 Дължина на M? — Lange von М2 - .. .. 11.0 11.0
11 » „ М2 — „ „ Мз 6.0 5.5
12 „ „ C — „ „ C 42.0 42.0
13 Най-гоггЬма дебелнна на С — Groster Durchmesser des Eckzahnes (C) . 12.0 12.0
Дължина на коронкнтЬ P4+M1+M2 — Lange von P4—М2 ..... 39.0 38.0
Размори на бедрената кость — Femur
1. Дължина на костьта до главичката — Lange des Oberschenkels bis
zum Caput • .......... ............... 228.5
2. Дължина до голЪмия трохантеръ — Lange bis zum Trochanter major - 226.0
3. ГолЪмъ напрЪченъ диаметъръ въ проксималния край — Grosste Breite
oben................................................................ 42.0
102
4. ГолЪмъ диаметъръ на главичката (caput femuris) — Grosste Durchmes-
ser des Caput femuris • • - ........... ... .... 23.0
5. Надлъженъ диаметъръ въ дисталния край — Grosste Dicke des dista-
len Endes........................................................42.0
б. Напркченъ диаметъръ на сжщото м^сто — Grosste Breite daselbst • 38.0
РазмЪритЪ на челюстит-fc и зжбит-fc на кучето отъ могила № 11 при
Мадара отговарятъ на размкрит-к на кучето, открито въ дветк могили при
Мумджиларъ1) както това ще видимъ въ следнитЪ сравнителни таблици:
Таблица Taf. 6
РазмЪри на зжбитЪ отъ горни челюсти
| № по редъ 11 Canis familiaris Го рн и челюсти Oberkiefer Мадара Madara Мумджиларъ M u m d j 11 a г
Могила № 11 Tumulus №11 Могила № 1 Tumulus № 1 Могила № 11 Tumulus№ll
До ль Д D Л L ДО | Л L
1 Дължина на всички Р и М. — Lange der Backen- !
zahnreihe (P + M) —. 70.0 72.0 72.0 72.0 72.0
2 Дължина на всичкн Р. — Liickenzahnrelhe (Pi lis Pi) 50.0 53.0 55.5 — 55.0 56.0
3 „ „ Mi 4- М2 — Lange der Molaren . . . — 21.0 19.5 21.0 22.0
4 „ „ P2. — Lange von P2 . . 11.5 12.0 9.0 9.5 —. —
5 „ и Рз — „ „ Рз 12.5 12.0 — 12.0 1Z0 12.0
6 „ Pl — „ Pl 20.0 20.0 18.5 — 19.0 19.8
7 Ширина „ Pi — Breite „ Pi .... . 11.0 11.5 10.0 — 10.0 10.5
8 Дължина „ Mi — Lange „ Pi 14.0 14.0 13.0 13.0 14.0 —
9 Ширина „Mi — „ „ Mt . 17.0 16.5 14.0 15.0 16.5 —
10 Дължина „ C. — „ „ C- 43.0 43.0 — 42.0 —- 44.0
11 Ширина „ C — „ „ C. 12.0 12.0 11.5 11.5 11.0 12.0
Таблица Taf. 7
РазмЪри на долнит-fe челюсти
Дьлжини — Lange
Canis f amiliaris
Г орни челюсти
(J nterki ef er
Дължина отъ лгъла до предния ржбъ на Pi —
Lange des horizontalen Hstes vom Winkel bls
zum Vorderrande des Pi...............................
Дължина отъ жгъла до предния ржбъ на Mi —
Lange des horizontalen Hstes vom Winkel bis
zum Vorderrande des Mi . .
3 Дължина на condylus — Lange des Condylus
Мадара Madara Мумджиларъ M u m d j i 1 a r
Могила № 11 Tumulus № 11 Могила Ns 1 Могила № 11 Tumulus№ 1 Tumulus№ll
ДО Л L Д D л L , Д O ль
136.0 133.0 131.0 1 129.0 II — -
94.0 93.5 87.0 II 86.5 || - —
30.0 — 27.5 26.8| 24.5 28.8
103
Таблица Taf. 8
Височини — Hohe
2
3
4
Са n is f a mi li arts Долни челюсти (J n terki ef er Мадара Madara Могила № 11 Tumulus Neil Мум д ж и л a p ь M u m d j i 1 a r
Могнла № 1 Tumulus №1 Могила № 11 Tumulus № 11
Д D | Л L Д о Л L Д Г> Л L
Височина на челюстьта отъ ткгъла до най-високата
точка на processus coronoideus — Hohe des
horizontalen Rstes vom Wlnkel bis zum hochsten
Puncte des Coronoidvorsatzes 60.0 68.0* 62.0 64.0 — —
Височина на челюстьта между Рз и Ра — Hohe
des horizontalen Rstes zwischen Рз und Pi • 24.0 24.0 23.6 24.0 23.0 23.0
Височина на челюстьта подъ Mi — Hohe des ho-
rizontalen Hsfes unter Mi 29.0 285 27-3 27.8 28.5 28.0
Височина на челюстьта задъ М2 — Ho hen des ho-
rizontalen Hstes hinter М2 • • - 330 33.0 29.3 29.0 31.5 31.0
Таблица Taf. 9
Дебелини — Dicke
№ по редъ || Can is f amilia ris Долни челюсти Unterkiefer Мадара Madara Мум д ж и л а р ъ Mu m d j i 1 a r
Могила № 11 Tumulus №11 Могила № 1 Tumulus №1 Могила № II Tumulus № II
Д 0 Л L D Д Л L D Д Л L
1 Дебелина на челюстьта между Рз и Pi — Dicke des horizontalen Rstes zwischen Рз und P< . 12.5 12.5 12.0 12.0 11.6 12.0
2 Дебелина на челюстьта подъ Mi — Dicke des hori- zontalen Hstes unter Mi • . . - 14.0 140 13.3 13.5 13.0 13.0
Една раса отъ историческитк Пластове въ Мадара по размкри на че-
люстигк и зя^битк се приближавв до расата отъ Мумджиларъ и тази отъ
могила № II при Мадара, до като дребната раса отъ историческигк Пластове
при Мадара существен о се различава.
Това ще видимъ въ следнитк сравнителни таблици.
>) Поповъ Р., Една кучешка раса (Canls famlllarls) отъ V в, пр. Хр. Трудове на
Българското Природоизйитателно дружество, кн. 15—16, 1932, стр. 269.
104
Таблица Taf. 10
Разлика между внсочината на челюстьта подъ Mi н дължината на Mi
№ по редъ|| Долна челюсть — CJnterkiefer Мумджиларъ Mumdjilar M а д a ? a — Madara
Едра paca Grdssere Rasse des Hundes Дребна paca — Kleine Rasse des Hundes
Могила № [ Tumulus №1 Могила 11 TumulusNa 11 Tumulus№ll
Д Л Д Л Д Л 1 2 3 4 1 , 2 3 4 , 5 6 7 3
1 Височина на челюстьта подъ Mi horizontal Rstes unter Mi . . . — H6he des 27.3 27.8 28.5 28.0 29.0 1 28.51 27.0 25.0 25.0 24.0 21.5 22.0 20.0 18.0' 21.0 21.0 21.5 22.0
2 Дължнна на Mi — Lange von Mi 22.0 21.51 22.5 22.5 24.0 24.0 22.5 22.5 22.5 22.0 23.0 22.0 21.0 18.5. 22.5 22.5 23.0 22.0
3 Разлика — Differenz + 5.3 + 6.3 + 6,0+ 5.5 1 + 5.0 + 4.5 + 4.5 + 2.5 + 2.5 + 2.0 - 1.5 0 -1.0 -0.5 — 1.5 -1.5 -IS 0
Таблица Taf. И
Разлика между дължината на челюстьта отъ жгъла до предния ржбъ на Pi и височината отъ
жгъла до най-високата точка иа processus coronoideus
№ по редъ || Долна челюсть — Gnterkiefer Мумджиларъ Mumdjilar Мадара — Madara Исторический Пластове Historische Zeit
Могила № 1 Tumulus № I Могила № 11 Tumulus № Il Едра paca Grossere Rasse Дребна paca —Kleine Rasse
до Л L ОД HL 1 2 3 4 1 5 6 1
1 Дължина отъ жгъла до предния ржбъ на Pi — Lange vom Winkel bis Vorderrande des Pi 131.0 129,0 136.0 133.0 127.0 117.0 1170 110.0 106.0 110.5 117.0 117.0
2 Височина отъ жгъла до най-високата точка на processus coronoideus H6he vom Winkel bis zum hochsten Puncte des Koronoidvorsatzes . . 62.0 64.0 69.0 58.0 54.5 55.0 52.0 50.5 56,0 54.5 55.0
3 Разлика — Differenz 69.0 650 67.0 — 69.0 62.5 62.0 58.0 55.5 54.5 1 62.5 62.0
105
Таблица Taf. 12
Разлика между дължината на Mi 4- Мг отъ горната челюсть и
дължината на Рй.
>0 Мумджиларъ М а д ара — Madar а
ф Горна челюсть Oberkiefer Mumdjilar Могила № II Tumulus № II Едрв раса дребна раса Grossere Rasse Kleine Rasse
о с Могила № i Tumulus № I Могила № П TumulusNs (1
% ДО Л1 До ль До, ль 1 1 2 [ 1 , 2 3
1 2 3 Дължина на Mi + М2 — Lange von М1 + М2 Дължина иа₽4 — Lange von Р4 Разлика — Differenz . . Index: Mi + М2 : 100 = P4 : X 19.5 18.5 -г1Л 94.9 - 21.0 19.0 +2.0 90.5 22.0 19.8 + 2.2 90.0 1 - 21.0 20.01 200 — 95.2 20-3 20.5 19 0 19.0 + 2.7 1+ 2.5 0 0 88.31 89.1 100 100 19.0 19.0 0 000
Отъ табл. 10 се вижда, че разликата между височината на челюстьта,
мЪрена подъ Mi, и надлъжния диаметъръ на коронката на Mi при
мумджиларското куче отъ двегЬ могили се колебае отъ 4- 5.3 до + 6.3 мм.
мадарското куче отъ могила № 11 » „ „ 4- 4.5 „ 4- 5.0 „
едрата раса отъ историческитЪ Пластове при Мадара „ 4- 4.5 „ 4- 2.0 „
дребната „ „ ,, » » » » 4- 0.0 „ — 1.5 „
Това ще каже, че височината на гЬлото на долната челюсть по отношение
дължината на коронката на Mi е по-гол’Ьма при кучето отъ могилитЬ и ед-
рата раса отъ Мадвра, а при дребната раса дължината на Mi е почти тол-
кова, колкото е височината на челюстьта подъ него.
Отъ табл. II се вижда, че дължината на челюстьта по отношение на
височината въ ставния край е много по-гол-Ьма при едрата историческа раса
отъ Мадара и расата отъ Мумджиларъ и тази отъ могила № II при Мадара,
а по-малка е при дребната раса.
Отъ табл. 12 се вижда, че при могилнигЬ кучета и едрата историческа
раса общата дължина на двата молара отъ горнитЪ челюсти е малко по-
голЪма отъ надлежния диаметъръ на Р4, когато при дребната раса тия раз-
мори сж еднакви.
Възъ основа на направенигЬ измЪрвания, ще тркбва да дойдемъ до след-
ното заключение;
1. Расата отъ Мумджиларъ и тази отъ могила № II при Мадара сж на-
пълно идентични. Тази раса е живала у насъ около V в. пр. Хр.
2. Едрата раса отъ исторический Пластове при Мадара, по всЪка веро-
ятность, произхожда отъ расата, открита въ могилата и въ такъвъ случай съ
право бихме могле да я см^таме като прадЪдъ на съвременното едро овчар-
ско куче.

РЛЗКОПКИ ВЪ МЬСТНОСТЬТЛ КИРИКЛ
НЛДЪ с. КЛЛУГЕРИЦЛ
ОТЪ ГЕЗН ФЕХЕРЪ
1
СкалитЪ надъ с. Мадара, близу до най-севернитЪ разкопки, завивать на
северо-изтокъ, продължаватъ надъ горичката и после надъ с. Калугерица. За
краткость, отъ завоя до тамъ, дето ска лата образува носъ, вече близо до
с. Каспичанъ, ще я наричаме по-нататъкъ „Калугерска канара .
И тази скала, както и мадарската, е залазила следи отъ човЪшка ржка.
Отъ описанието на заслужилия старь археологи г. К. Шкорпилъ, е известно,
че тукъ се намиратъ изкуствени пещери, а сжщо така, че върху скалата им а
единъ славянски надпись. Но тЪзи паметници бЪха само описани, тЪхното
изследване, опредЪлянето на гЬхния произходъ се почна едва въ 1924 год. въ
връзка съ мадарскитЪ изучвания.
Редъ години ходихъ тамъ да открия нови следи върху скалата. Тога-
вашниятъ учитель въ с. Калугерица г. Мильо Илиевъ, гол^мъ привърженикъ
на предприетата въ Мадара работа, като знаеше, че разучвамъ прабългарски
знаци, ми съобщи, че подобии знаци се намиратъ на разни мЪста и по калу-
герската канара. По-късно съ помощьта на сегашния кметски намЪстникъ
г. Върбанъ Мариновъ Драгиевъ, сполучихъ да намЪря и други знаци. Досега,
прочие, намЪрихъ знаци на следнигЬ мЪста: /
Не далечъ отъ източния край на калугерската канара, южно—юго-източно
отъ селото, м-Ьстностьта се казва Кечи Йолу — кози пжть. Тукъ има хубавъ
коларски пжть, конто извежда на платото. При този пжть, близо вече до
платото, се намира — както е известно — единъ старославянски надпись.
За пръвъ пжть го издаде — безъ да отбелязаа мЪстото, дето се намира
и безъ четене — К. Шкорпилъ въ албума Дбоба-Плиска, табл. XCV1I,3.
Презъ 1926 год. ходихме на мЪстото съ г. г. Г. Кацаровъ и Кр. Миятевъ.
Тогава г. Миятевъ направи копие и издаде надписа така, че съдържанието
му е съвсемъ сигурно. Той установи, че надписътъ е отъ XII—XIII в. и въ
него четемъ, че развалениятъ пжть билъ поправенъ. Възъ основа на това
Миятевъ установи съ положителность, че тукъ единъ старъ пжть е билъ по-
правенъ презъ XII—XIII в.2)
О КалугерекитЬ знаци издадохъ въ Мадара кн. I. София. 1934, 395—396. Спедъ като
презъ това лЪто гн разглеждахъ всЪкн день, сега мота да ги дамъ тукъ нарисувани въ
мащабъ.
2) Срв. Миятевъ Кр., СтаробъЛгарски надпись при с. Калугерица. Сборникъ Борись
Дяковичъ. София, 1927, 319—324.
108
Миятевото четене е съвсемъ сигурно, само началото на първия както и
на втория редъ, дето се чете името, не е Зв is но, — у Миятевъ азъ (звЪ)но
и + звЪно, а както чете ВЪра Иванова, Ъно — (азъ) Ъно и азъ Ъно,
т. е. обикновсното (и сега въ тази местность) име 'Ъно. Както отбелязва
Иванова, въстаробългарския правописъ Т е обичайно вмЪсто я, т. е. името е Яно1).
НаппиСЪТЪ по Миятевото четене, съ поправката на В. Иванова, гласи така ;
(азъ) Ъно златарь
аЗъ Ъно ковачъ писахъ. . априлЪ
заваленъбЪ патоСъ нж желЪзни клин
желЪзнд длъбнА разб1хъ2)
Тукъ трЪбва да забележа само това, че кръстътъ, който Миятевъ туря на
края на надписа, го нЪма на скалата и че буквитЪ отъ предпоследната дума
на втория редъ не могатъ вече да се провЪрятъ добре, понеже единъ „изсле-
двачъ“ намЪрилъ за добре съ гвоздей да надраска буквитЪ на надписа така,
както той искалъ да ги прочете.
На дЪсно се намиратъ следи отъ единъ малъкъ надпись, който Иванова
чете така:
аз (?) Др аги на з(ь)лат(а)ръ
Ъновъ синъ
За жалость, сжщата ржка, която е развалила другия надписъ, е надра-
скала и този и не може вече да се провЪри. Следъ Д е надраскано К11 N Н.
Много мжчно е четенето и заради това, че между 4- (= а) и 3 се намира
мЪсто за една буква.
Но освенъ двата славянски надписа, въ конто четемъ, че Ъно „златоковачъ“
попрввилъ пжтя (и после н Ъновиятъ синъ си е написалъ името), има тукъ и
прабългарски знаци, Срещу надписа има една малка скала, въ чиято
задна часть се намиратъ два знака. Възъ основа на тЪзи знаци, Миятевъ съ
право приема, че пжтъть, който, както показва славянскиятъ надписъ, е билъ
поправянъ презъ ХИ—XIII в., билъ правенъ още отъ прабългаритЪ. Значи пра-
българскитЪ строители на пжтя сж оставили белегъ за своего
дЪло въ знацитЪ, както тЪхниятъ потомъкъ съ славянско писмо. д/ J
Тукъ нЪмаме работа съ нЪкакви неизвестни отъ другаде |
белези,* каквито сж даденитЪ отъ Миятевъ, а и двата знака J,
иматъ паралели. ЗнацитЪ сж отъ прабългарско време. ТЪ сж:
Първия знакъ намЪрнхъ и при една пещера на Калугерската канара — при
другия пжть, който води сжщо на платото. Вторнятъ, сжщо не добре нари-
суванъ отъ Миятевъ, е много известенъ знакъ. НамЪрихъ го и при тази
годишнигЬ разкопки въ Калугерица върху керамида но има го и въ Плиска
като камененъ знакъ табл. XLIX 123 111. 30, 33 и върху тухла, табл. L1, е
сжщо и въ Мадара, срв. Мадара кн. 1, 409 № 49, 49а3) Фактътъ, че той е
^Иванова В-fepa, СледитЪ отъ глаголица въ източна България, Byzantinoslavlca,
IV (1932), 230—233.
2) На западъ отъ селото една отъ могилитЬ се казва Ъ н й о ве ц ъ, или ~Бносъ тепеси.
3) Фехеръ Г., ПисменитЬ паметиици иа прабългаритЪ въ Мадара. Мадара кн. I, 409.
109
издълбанъ на скалата, ни даде възможность да определимъ съ сигурность,
кое е правилното положение на този знакъ: линията на кръста, конто свършва
вь малка хоризонтална линийка пада долу. И така е ясно, че всички примЪри
въ Албума Абоба-Плиска сж дадени обърнати наопъки.
Друга трупа знаци се намиратъ върху скалата при пжтя, за конто Миятевъ
пише (п. т. стр. 319), че „върви право на югъ отъ селото презъ мЪсгностьта
Узунъ елеме," а после (стр. 323) „южно отъ с. Калугерица презъ м"Ьст-
ностьта Узунъ елеме." Тази бележка съдържа редъ грЪшки. Първо: самиятъ
този пжть има определено име. Българигк дори и турцит-fe го назовааатъ
„Проходъ," име, отговарящо на м%стностьта, тъй като тукъ действително ска-
лата се цЪпи въ дълъгъ проходъ, конто отива чакъ до платото. Близо,
на западъ отъ него, има още единъ пжть за пешеходци, конто се казва
„Малкия проходъ," или „Кючюкъ проходъ.' Второ: мЪстностьта „Узунъ елеме,"
за която говори Миятевъ, се на мира на съвсемъ противоположната страна
подъ Калугерската канара, именно до „Кечи-йолу . Миятевъ е възприелъ тЪзи
грешки отъ картата на К. Шкорпилъ, Албумъ Абоба-Плиска, табл. LXXVI, 2,
дето „Узунъ елеме" е отбелязано западне отъ Кирика. (Сжщо въ Byzan-
tinoslavica IV (1932) 102, Шкорпилъ погр^шно пише, че Кирика се намира „на
източния край на скалната стена Узунъ елеме ). Но сжщо и името Узунъ елеме
е погрЪшно взето отъ Шкорпилъ (срв. п. т. табл. LXXV1, 2 I, сжщо и въ
Byzantinoslavica IV (1932) 102: „скалната стена Узунъ елеме"). М-Ьстностьта се
казва не „Узунъ елеме", а „Узунъ келеме". МЪстностьта на западъ отъ
Кечи-йолу подъ горичкзта, чакъ до м^Ьстностьта „Кирика се казва „Узунъ
аланъ," т. е. дълга поляна, или „Узунъ келеме" — съ подобно значение.1)
Следователно, този пжть, конто южно—юго-западно отъ селото води къмъ
платото, не се намира въ м^стностьта Узунъ келеме, а тъкмо на противопо-
ложната страна и се назовава „Проходъ . Близо до началото на Прохода, на
л-Ьвата страна на канарата, чакъ долу се намиратъ знаци. Вм’Ьсто даденигЬ у
Миятевъ знаци въ сжщность има;
^0
Първиятъ знакъ смЪта Миятевъ за три знака, обаче той е единъ: именно сжщия
знакъ познаваме отъ голЪмата пещера въ Мадара, срв. Мадара кн. I, 395 и 405,
керамида № 23. Вториятъ знакъ се намира и въ Плиска табл. XLIX, 15 (обърнатъ).
Третиятъ знакъ нам’Ьрихъ и въ пещерата надъ конника, срв. Мадара 1, 394.
Но освенъ тия знаци нам-Ьрихъ тукъ и други. Още н-Ьколко крачки по-
надолу, близо до самия входъ на Прохода, пакъ отъ л^Ьво, се намира една
пещера, въ входа на която на дЪсната страна личатъ следнитЬ знаци :
’) Аланъ означава поляна, а келеме — мЬсто нЪкога разработено, а сега изо-
ставено, напуснато.
110
Всички сж известии прабългарски знаци.
Миятеаъ смЪта, че двата пжтя сж свързвали Плиска съ мадарското плато.
Тази идея се породи отъ факта, че за прабългарски центрове бЪха смЪтани
Плиска и мадарската крепость на платото, еаентуално и старинитЪ при
с. Могила. Обаче по-късно установихме, че, между тЪзи пунктове, и самата
Калугерица е била много важенъ центъръ. И така пжтищата се намиратъ
между Калугерица и платото, като служатъ повече да свържатъ тЪзи две мЪста.
Сега въ тази канара има повече пжтицца. Най-източниятъ пжть (като
не говоримъ за т. и. „Чифутъ баджа, който вече пада къмъ Каспичанъ) е
Кечи-йолу. По Шкорпилъ името на този пжть е „КечиЧолъ" или „Козя понтека".
Отъ този преводъ се вижда, че Шкорпилъ е мислилъ, че това име има нЪ-
какво символично значение: пжтека, която е трудна, като че ли само кози
могатъ да минатъ по него. Миятевъ иска и да обясни това: „този пжть
е по-стръменъ, по-мжчно проходимъ и за това, може би, носи името Кьочи-
йолъ (козя пжтека). Въ сжщностъ обаче, този пжть никакъ не е стръменъ,
не е никакъ козя пжтека, а много удобенъ пжть. Спокойно минаватъ коли
тукъ и така подобно сравнение не е възможно. И действително кечи-йолу не
значи стръмна пжтека, дето само кози могатъ да минатъ, а има съвсемъ друго
Значение. Отъ жителигЬ на с. Калугерица можахме да разберемъ съ сигурность,
че това име се дава на една местность, презъ която върви пжтеката. ВсЬко
село въ околностьта има м-Ьстность съ подобно име при онази часть на ка-
нарата, дето п а с а т ь козитЬ, т. е. Кечи-йолу е местность, дето ежедневно
ходятъ козитЪ да пасатъ. Действително и една чвсть на мадарската скала
сжщо се нарича кечи-йолу — и селянитЪ знаятъ, че тамъ сж пасли козитЪ.
Значи калугерскиятъ пжть се нарича Кечи-йолу, не защото е „козя -стръмна
пжтека, а понеже минавалъ презъ пасбището на козитЪ.
На западъ отъ Кечи-йолу се на мира тЪснв пжтека за пешеходци „Рахни-
йолу,“ по която селянинътъ Рахни отивалъ на платото на нивитЪ си. Още по-
на западъ се намиратъ Проходътъ и Малкиятъ лроходъ.
Отъ гЬзи пжтища два сж зв пешеходци, по тЬхъ селянитЪ сж ходили
на нивитЪ си на платото. Въпросъ е, дали пжтятъ покрай който се на мира над-
писътъ и двата знака, е часть отъ пжть, който е свързвалъ Плиска съ платото,
както приема Миятевъ. Както казахъ, като установихме, че и Калугерица е
билъ центъръ въ прабългарското време, можемъ да предположимъ, че този
пжть е служилъ просто да свърже Калугерица съ платото. И действително и
мЪстоположението му изключва да е служилъ за връзка между Плиска и
платото. ПрабългаригЬ, ако биха искали да свържатъ съ пжть столицата
Плиска съ Могила, т. е. тогааашния центъръ при сегашното село Могила,
Ill
не биха правили такъвъ пжть. ТЬ сж могли да направятъ по-прЪкъ пжть много
по-право и презъ равно мЪсто. Сжщо не е могълъ този пжть да свързва
Плиска съ мадарската крепость — защото въ такъвъ случай би обикалялъ
много. Освенъ това за тази цель има другъ пжть. И така явно е, че този
иж1ь е свързвалъ Калугерица Съ платото.
Другиятъ пжтъ, който минава презъ Прохода, показва, както видЬхме,
следи отъ прабългарска ржка: две групи знаци. Този пжть и отъ самата
природа се очертава като главенъ пжть между Плиска и мадарската крепость.
Той е дълбоко иЗсЪченъ аъ канарата, а подъ скалата се продължава въ дъл-
боко дере и аоди направо къмъ Плнска.
Освенъ двата стари пжтя въ Калугерската канара се намиратъ още и
други паметннци. Така като почнемъ отъ изтокъ къмъ юго-западъ — на западъ
отъ Кечи-йолу надъ Узунъ-келеме, при подножието на скалата, се намира единъ
жертвеникъ описанъ и нарисуванъ добре у Шкорпила: корито (1.72 X 1.2 м.)
отпредъ съ една стена 0.58 м. висока и 0.35 м. дебела, отвънъ равна и 1.25 м.
надъ земята съ саободенъ достъпь на жреца. (Byzantinosiavica IV (1932) 95.)
Има единъ подобенъ жертвеникъ и на юго-западния край на Узунъ-келеме близо
до нашитЪ разкопки (обр. 140) (половината отъ коритото му е вече разрушена).’)
На юго-западния край на Узунъ-келеме се намира хубаво изработена скална
гробница — Кирика, за която ще гоаоримъ по-обстойно по-надолу.
На Западъ отъ Кирика въ гората се намира единъ огроменъ камъкъ,
горната часть на който е вече съвсемъ разрушена. МЪстнитЪ турски жители
го наричали „Гяуръ .таши," понеже на Гергьовъ-день КалугерскитЪ българи
идвали до този камъкъ, правили курбанъ и играли хоро около него. Този
обичай, разпраая народътъ, е билъ изоставенъ, защото когато веднажъ около
камъка играли хоро, едно детенце паднало отъ аърха на камъка и умрЪло.
Отъ това се вижда колко дълго живЪла въ народа почитьта къмъ камънитЪ, —
обичай, за конто говорихъ въ връзка съ една мадарска постройка, която
тъкмо възъ основа на това смЪтамъ за прабългарско светилище.
По на юго-западъ иде мЪстностьта, която се казва „гольмия Ирекъ ,
а следъ това малкия Ирекъ. „Ирекъ" означава мЪсто, аъ което лежи
добитъкъ.
fi Следъ това иде вече Проходътъ (обр. 141) и после Малкиятъ
проходъ. Между тЪхъ, по-близо до Малкия проходъ подъ скалата намираме
скала изработенв за чешма. Това м-fecTO се казва „Чаталъ чешма. ‘
До скоро имаше близу вода.
На западъ отъ Малкия проходъ чакъ до мадарската скала се простира
гористата местность наричана Бабонов ъ. Надъ източния й край — много близо
до Малкия проходъ пакъ може да стигнемъ нв платото — но пжть тукъ
нЪмало. Въ този „боазъ и на дветЪ му страни има на скалата по една пе-
щера. Шкорпилъ е сбъркалъ дветЪ пещери, когато пише „неправилна есте-
ствена пещера Пенча пещера, която служи за излазъ къмъ изкуствени недо-
стжпни пещери въ скалнитЪ стени на западъ отъ боазчето, наречени „Манастиръ.
Въ естествената пещера личи изкуствена обработка на стенитЪ и се намиратъ
’) Шкорпилъ споменува и по на западъ жертвеникъ „въ вндъ на корито (2.15 м.)
съ кржгла вдълбнатина (Дбоба-Плиска стр. 400, табл. LXXXI ф. 10). Въ тия мЪста е имало
още други 6 жертвеника повечето разрушени или унищожени. Byzantinosiavica, п. т. 95.
112
два гроба. Гробъ (1) се стЬснява къмъ краката (1.7 м. дължина, до 0.42 м.
ширина и 0.35 м. дълбочина), съ особена закруглена издълбнатина за главата.
Гробъ (11) (2.4 м. дълъгъ, до 0-6 м. широкъ и 0.8 м. дълбокъ), отгоре пераазъ
за влагане покривна плоча и подъ него скчени улуци за напрЪчни подпорни
греди." Byzantinoslavica IV (1932) 102—103. Отъ описанието е ясно, че Шкорпилъ
я См’Ьсва съ другв пещера. Пенча пещера, която аъ сжщность е „Тенчу
пещера*1 — ново име, което значи, че козарътъ Тенчу (нЪкой си Стоянъ)
ходилъ тамъ редовно съ козитй си, — се намира въ източната страна на боаза,
огромна естествена пещера. Л описаната отъ Шкорпилъ пещера се казва
Саръ-деликъ, и се намира много по на долу и на западната страна на
боаза. Шкорпилъ е взелъ името на пещерата за име на боазчето и пише
„надъ входа на кжсо боазче Саръ деликъ. — Сар тк-де л и к ъ озна-
чава „жълта дупка**, т. е. името на пещерята. *
Предъ входа на пещерата, на лЪво се намира знакътъ: / \
Този знакъ е известенъ като прабългарски знакъ. Така въ z
Мадара, върху камъка № 4, върху водопроводенъ кюнецъ № 31,
върху керамида № 34, въ Плиска върху камъкъ, табл. XL1X, 49,
53-а; въ калугерскитЪ разкопки намЪрихъ този знакъ въ особено
голЪмо количество.
(Този знакъ намЪрихъ и публикувахъ, преди 5 години въ „Мадара** кн. I
Стр. 396 въ горната форма. Сега вече овчаритЬ сж го развалили като прибавили хо-
ризонтвлна линия: —|— На дЬсно предъ входа на пещерата се намира знакъ,
кантаръ, който е отъ по-ново време, и показва, че народътъ е искалъ да по-
диграе иманяритЪ, като е поставилъ търсения отъ тЪхъ знакъ, кантаръ.
Сжщо и въ Прохода, срещу пещерата има знвкъ, въ форма (0 отъ ноао време).
За произхода на скалнигЬ гробове въ Сару-деликъ говори кръстътъ,
който намЪрихъ надъ гробъ 11.
Отъ факта, че тукъ се намира знакъ и кръстъ надъ гроба, трЪбва да
предполагаме, че тЪзи гробове произхождатъ отъ такова време, когато бъл-
гаритЬ били вече покръстени, а прабългарската култура е била още силна т. е.
въ края на IX и началото на X. в. Като знаемъ, както доказаахъ на друго
мЪсто Мадара I, 396, че прабългаритЪ почитали пещеритЪ, трЪбва да предпо-
лагаме, че първитЪ български християни тъкмо въ почитанитЬ пещери сж
погребвали знатнитЪ си хора.
И така по Калугерската канара има следи отъ човЪшка ржка, повечето
отъ който сж отъ прабългарско време (знацитЬ при пжтя при Кечи-йолу и
тЬзи въ Проходе).
Но и селскигЬ ниви по-долу съдържатъ прабългарски материал и. Именно
желЪзопжтниятъ работникъ и калугерски селянинъ Енчо Рачевъ отъ редъ
години аадЪше отъ нивата си близо до източния край на селото голЪми
квменни блокове. Презъ 1930 год. г. Иванъ Молловъ ми съобщи въ Шуменъ,
че е научилъ, че въ Калугерица въ двора на единъ селянинъ се намиратъ
квадри отъ стара постройка между тЪхъ и камъни съ букви. Като отидохъ
съ Димитъръ Вичевъ, шуменски учитель, — тази година назначенъ за пазитель
на старинитЬ въ Мадара, Плиска и Преслааъ, — въ Калугерица, намЪрихъ
из
много камъни съ знаци, Между гЬхъ и една колона Съ надпись, подобенъ на
надписитЬ на Омуртага, напрааени въ паметь на велможитЪ му. За този над-
пись и за съдържанието му съобщихъ въ книгата си за паметницит"Ь на пра-
българската култура.1) Но колоната стоя въ сжщия дворъ още 3 години, до-
кати презъ лЪтото на 1933 год., като работихъ въ Мадара, я пренесохъ въ
музея въ Мадара. Въ 1933 год. Берндъ ф. Нриимъ даде преписъ и допълване
иа този надпись.7) Преписътъ му е погрЪшенъ, сжщо и четенето му, както това
забелязва Бешевлиеаъ, конто обаче сжщо е направилъ грЪшки, поради това,
че той е писалъ критиката си безъ да е виждалъ надписа.3) Въ 1934 год.
издадохъ този надпись като дадохъ фотография, естампажъ и четене въ I томъ
на книгата Мадара 1, стр. 388—392.
[КАМАСТВТГЮМИРТАГ]
[.......... ТАР]
KANOC [HPEIITOCAJNePO
ri[bjc\i»[lTONK AHEJHAN Ё
NICTIN. . .
[xavaj и]3сус ’О|юиртау].
[......................................тар-1
xdEvo? (frpETTcb? ajvftpo-
fJlQU pcov X(e) ^7t£]8'aVE-
V TlV . , . .
Тукъ може да се предлага за допълване паралелната съ сам фраза fa Ttv [auAcv.
Тъй като имената и титлитЪ липсватъ, този надпись не е много цененъ
като гръцки надпись, но е единъ отъ най-важнитЪ паметници, поради знацигЬ,
които сж запазени предъ гръцкитЪ букви. (Срв. Мадара книга 1 стр. 392:
4 знака, известии и отъ другаде като прабългарски знаци поставени предъ
единъ гръцки надпись, издЪланъ по заповЪдь на ханъ Омуртагъ, сигурно
давать нЪкакво прабългарско име.)
Следи отъ прабългарски постройки се намиратъ и другаде по нивитЪ: по
пжтя между с. Калугерица и Шуменъ — Каспичанското шосе.
Сжщо и самото гробище ясно показва, че Калугерица е била старо-
българско село. Въ гробището, което е било до неотдавна още въ употрЪба,
се нвмиратъ стари надгробии камъни, между тЬхъ камъни съ човЪшки образъ
и огромни кръстове. Шкорпилъ осаенъ тЪхъ споменуаа сжщо» че тамъ се
намиратъ развалини на малка църква, византийски капители4) и пр,, но отъ
тЪхъ не можахъ да намЪра никаква следа, нито пъкъ хората знаятъ за тЪхъ.
Въ книгата си за прабългарскитЪ паметници, следъ като обяснихъ, че както
]) Feher G6za, А bolgAr-t6r6k muveltseg emtekei. Les monuments de la culture proto-
bulgare, Budapest, 1931, Arch. Hung. VI1, 147.
2) Hr ni m v- Bernd, Vorbericht uber eine StudJenreise durch Bulgarien. Rnzelger Hkad.
Wien Phil-hist-, Ci. 1932 Hr. IX, 3.
3)Бешевлиевъ В.. ИБАИ VII (1932—33), 399—400. Така Арнимъ пише x.avog,
който cmLts за име. R Бешевлиевъ предполага възъ основа на Арнимовата рисунка, че
каменод-Ьлецътъ издълбалъ N мал ко no-далечъ отъ буквата А, или тукъ има — xavo; съ
двойни V. Както казахме въ Мадара I 391, нищо подобно нЪма на камъка, тамъ стой
просто KANOC.
4) Абоба-Плиска 151 и 402, Табл. LXXXII, 3—4.
Мадара I] .
8
114
Обр. 140. — Планъ на разкопанитЬ постройки.
Fig. 140. — Plan des fouilies apres la campagne de 1935.
въобще тюркскитЪ народи, и прабългаритЬ сж имали обичай да поставить
като надгробии паметиици статуитЪ на своитЬ умрЪли и че този обичай е
запазенъ и до сега не само у потомцитЬ на волжскитЬ българи — чувашитЬ,
но и у онЪзи на дунавскитЬ българи, писахъ: „НадгробнигЬ паметници, който
се намиратъ при Русенски Ломъ и огромнитЪ надгробии камъни въ Калуге-
рица, давать хубаво саидетелстао за това. Особен© калугерскитЬ паметници
115
сж много интсреенн, като паметници на едно иаследено, но опростено
вторично изкуство Л)
Времето на тЪзи статуи ще се опитаме да опредЪлимъ чрезъ разкопки.
* * *
Но зв всЪки случай най-важниятъ паметникъ е аъ Калугерица, т, н. Кирикъ
(обр. 142); издълбвна въ скалата стая съ две гробни корита. Кирика се намирв
надъ югозападния край на Узуиъ-келеме. Описанието му имаме отъ Шкорпилъ,
още не е правенъ опитъ да се определи произхода му, и да се свърже съ
други съвремени паметници.
Както го описва К. Шкорпилъ, входъть е 1 м. широкъ, 1.65 м. високъ
отвънъ съ проста, отвжтре съ двойна рамка. Стзята има правожгълна форма.
Ширината й е 2.8 м., дължината — 3.4 м., а височината 2.2 м. Горе въ
входа отъ дветЪ страни има по една кржгла вдлъбнатина Съ диаметъръ 8 см.
и съ дълбочина 7 см. ТЪ Сж служили за опора на дървената врата. Н долу
на странитЬ на входа има по една четирижгълна вдлъбнатина (8—8 см.) съ
улей. Н между дветЪ вдлъбнатини на 42 см.
отъ южната отъ тЬхъ се вижда и трета
вдлъбнатина (8X6 см.). (Обр. 143).
Отъ двегЬ страни аъ скалната стая се
намира по единъ аркосолъ за гробъ. Юж-
Обр. 141 — Проходъть.
Fig. 141. — Defile „Prokhod".
Обр. 142. — Кирика.
Fig. 142. — La grotte „Kirika".
ниятъ гробъ (обр. 144) е 1.82 см. дълъгъ, 80 см. широкъ и 34 см. дълбокъ.
Стената на гроба е 15 см. дебела. Северниятъ гробъ (обр. 145) е дълъгъ
1.83 м., широкъ — 0.55 м. и дълбокъ 50 см. Нишата му е 0.85 м. дълбока.
Отъ вънъ, при горнитЪ жгли на входа, се намира по единъ кръстъ (обр. 146)
съ диаметъръ 39 см. Сжщо и вжтре на стената надъ южния гробъ, на
източната Страна на нишата, се намира кръстъ (0.36 X 0.32) и предъ северния
гробъ прость кръстъ съ размЪри 0.110X0.10 м.
О Feher, п. т. 89.
8*
116
До тази гробница въ скалата (обр. 147) се намира четирижгълиа изкуствена
дупка съ ширина 2.2 м., височина 0.60 м. и дълбочина 1 м. Въ СрЪдата е
изучено плоско гробно легло — горниятъ източенъ край е съ диаметъръ
0.36 м„ а западниятъ — 0.3 м. Дължината е 155 см. Отвънъ има рамка за
плоча, а на срЪдата горе се вижда плоска четвъртита вдлъбнатина (50 X 44).
За Кирика имаме до сега само една бележка отъ Шкорпилъ, споредъ
която кръстътъ сви-
детелствува.че Кири-
кътъ била или отъ
самого начало вече
християнска гробни-
ца, или по-късно пре-
върната на такава.1)
За да опред'Ь-
лимъ произхода на
Кирика, трЪбваше
да проучимъ кръсто-
ветЪ и освенъ това
да сравнимъ тази
старина съ други па-
метници отъ окол-
ностьта.За това пъкъ
грЪбваше да пред-
приемемъ разкопки.
II.
Обстоятелстаото,
че иЪкои паметници
отъ Калугерица трЪ-
бва да припишемъ
съ сигурность на пра-
българската епоха,
ни карате да раз-
ширимъ мадарскитЪ
Си изучвания като
изследваме и близ-
ката Калугерица. Ма-
Обр. 143. — Входътъ на Кирика гледанъ отъ вжтре.
Fig. 143. — Entree de la ,,Kirika“ vue de 1’interieur.
дара, съ построения напоследъкъ музей, лека-полека тр-Ьбва да Стане центъръ
за проучване паметницитЪ на близката околность, на първо м^сто с. С. Калуге-
рица, Каспичанъ и Могила. Ржководительтъ на разкопкитЪ въ Мадара, дирек-
торътъ на Народния музей, Рафаилъ Поповъ, съзнавайки голЪмата важность
на тЪзи изучвания, реши презъ тоаа лЪто да се звнимаемъ съ тази задача,
Затова разпред-Ьлихме работата така, че азъ работихъ при Кирика предъ
обЪдъ, а Р. Попоаъ следъ обЪдъ въ Мадара правЪше ценни допълнителни
разкопки. МатериалитЪ, конто бЪха открити, бЪха нарисуаани веднага отчасти Отъ
Р. Поповъ, а въ по-гол-Ьмата си часть отъ пазителя на СтаринитЪ Димитъръ Вичевъ.
*) Дбоба-Плиска 397—398,
117
Преди де почна сената работа еще веднъжъ изследвахъ скалигЬ, особено
около Кирика. Въ мЪстото дето правихъ разкопки има освенъ самия Кирикъ и
други следи: На 100 м. ююзападно отъ Кирика, въ гората се намиратъ следи
отъ керамиди, камъни и хоросанъ. Това е възлюбеното мЪсто на нашитЪ съпер-
ници. иманяритЪ, конто често пжти чоплятъ тукъ, търсейки богатства, какаито
естестаено не могатъ да намЪрятъ, а пъкъ рушатъ най-ценного богатство —
скжпитЪ следи отъ старата култура на българския народъ. Най-голЪма пакость
е направилъ тукъ единъ учитель, конто като научилъ, че при Кирика се намиратъ
Обр. 144. — Северниятъ гробъ.
Fig, 145. — Tombe dans la partie septentrionale
de la grotte.
Обр. 145. — Южниять гробъ.
Fig. 144. — Tombe dans la partie meridionele
de la grotte Kirika
парчета тухли и хоросань, изяизалъ съ ученицит-fa си, копалъ и не нам'Ьрилъ
„нищо" освенъ мраморни плочи, камъни, керамиди, парчета отъ сждове, които
е разпилялъ така, че не можахъ да намЬря нито следа отъ тЪхъ. Следъ тази
„разкопка" селянитЪ задигнали почти асички изаадени камъни. Възъ основа
на насипа отъ рововетЪ направени отъ ученицигЬ и на изваденитЪ камъни
Шкорпилъ пише напоследъкъ, че скалната гробница се нарича Кирикъ или
Кирика „споредъ монастира, развалинитЪ на конто се намиратъ подъ гроб-
ницата", *) и „подъ скалната гробница Кирикъ, се намиратъ развалини на
х) Шкорпилъ, К., Byzantinoslavica, IV, (1932), 102-
118
монастиръ, съ остатъци на църква до 20 м.
дълга и 15 м. широка, построена отъ пло-
ски квадри (0.7 X 0.5.) и тухли. Споредъ пре-
данието е билъ монастиръ Св. Кирикъ"1)
Обр. 147. — Гробното легло.
Fig. 147. — Tombe tailiee dans ie roc.
Обр, 146. — Кръстъ при жгъла на входа.
Fig. 146. — Croix scuiptee a i’angle
superieur de i’entree de ia grotte.
Обр. — 148. РазкопкитЪ гледани отъ платото.
Fig. 148. — Les fouiiles vues du plateau.
Обр. 149. — Подъть на гол-Ьмата зала.
Fig. 149, — Pavement de la grande salle.
Естествено разхвърленитЪ остатъци не могатъ да бждатъ основа за приемливо
предположение нито за размЪра, нито,за предназначението на зданието, нито
’) П. т. 113
119
дори, както ще видимъ, за самия строителенъ материалъ. ВмЪсто отъ пред-
положения и маше нужда отъ разкопки.
РазкОпкитЪ (Обр. 148), конто траяха отъ началото на м. юли до края на м. ок-
томврий — започнахъ нв 100 м. юго-западно отъ Кирикв. Само следъ като почистихме
насипа останалъ отъ иманярскигЬ разкопки, почнахме да работимъ въ самия
старъ насипъ. Тукъ
около 60 см. подъ
върха на насипа на-
мЪрихме голЪми ка-
менни плочи, който
сж служили като
подъ на една зала.
(Обр.149). РазмЪрътъ
на плочитЪ е раз-
личена единиятъ
редъ плочи е 124 см.
широк ь — плочитЪ
сж 124X100, 124 X
108, 124 X 80, другъ
редъ е 84 см. ши-
рокъ съ плочи 84 X
98, 84 X 57, см., тре-
ти редъ е 90 см- ши-
рокъ съ плочи 90 X
72, 90 X 85 и пр. Де-
белината на плочигЬ
е 12— 15 см. На за-
падъ е запазенъ по-
дътъ на вестибюле,
тукъ плочитЪ сж
54 X 92, 54 X 60;
37 X 56, 37 X 59,
37 X 50 и пр.
Но като копах-
ме по-долу, намЪрих-
ме, че зданието, въ
което стаитЪ с ж били
Обр. 150. — Тротоарътъ.
Fig. 150. — Trottoir autour de la constuction.
постлани съ помена-
титЪ голыми плочи, е
било построено вър-
xy развалинитЪ на едно по-старо здание, отъ което нам’Ьрихме толкова следи,
че може да се определи планътъ му.
Ю ж ен ъ зидъ
50 см. по-дълбоко отъ нивото на поменатигЬ голЪми плочи намЪ-
рихме най-долния редъ камъни отъ основитЬ на старото здание. На сжщото
ниво сж и остатъцитЪ отъ подовитЬ плочи на това здание и тротоарътъ вънъ
отъ зида, постланъ съ плочи. Значи зданието тукъ се почва съ тротоаръ,
който има рамка съ вертикално поставени каменни плочи. ТЪзи бордюрни
плочи сж 22X60 см. (и по-малки) съ 10 — 13 см. дебелина. (Обр. 150). ПлочитЪ,
120
съ конто е постланъ тротоарътъ сж, 123X113, 63 X 92, 65 X 44, 35 X 75 см. т. е.,
различии по дължина и широчина и не сж слагани по еднакво широки редове.
Дебелината имъ е 17—11 см.
Следъ този 2’10 м. широкъ тротоаръ идва зидътъ, отъ който най-
долниятъ редъ е запазенъ. (Обр. 151). КамънитЪ сж 48 X 83, 90 X 64, 60 X 86,
73X40, 54X90 и пр.
По дължина идватъ
камънитЪ съ раз-
м’Ьръ: 48, 90, 60, 73,
54, 83,60, 144, 44, 60,
40 и пр., дебелииагв
имъ е 20,22,25,29 см.
Т. е., камънитЪ сж
съ разни дължина и
ширина. Обикновено
следъ по-широкъ ка-
мъкъ има по-тЪсенъ,
сжщо и задъ по-ши-
рокитЪ външни ка-
мъни идватъ по-
тЪсни вжтрешни.
Този най-до-
ленъ редъ е запа-
зенъ по цЪлото си
протежение до на-
прЪчния зидъ, т. е.
до края на една го-
л’Ьма зала. Но на
западъ по продъл-
жението на зида се
намира единъ ка-
мъкъ, подъ който
има друга каменна
плоча. Това значи,
че въ втората, за-
падна стая е имало
още единъ по-дъл-
бокъ редъ камъни.
Това се обяснява съ
факта, че теренътъ
Обр. 151- — Южниятъ зидъ.
Fig. 151- — Le mur meridional de la grande salie.
тукъ e наклоненъ
надолу къмъ дерето. Въ тази часть сж запазени н-Ькои отъ най-долнитЪ плочи,
ио и много плочи отъ тротоара.
(И така: тротоарътъ и най-долниятъ камененъ редъ отъ зидв сж на
едно ниво, а no-долу въ първата стая има още по-дълбоко единъ редъ отъ зида).
Отъ втория редъ сж запазени само два камъка: единъ отъ пъраитЪ
камъни на източната стая, 103X75 см. съ 30 см. дебелнна, (задъ него има следи
отъ по-гЬсенъ камъкъ) и крайниятъ камъкъ въ северо-източния жгълъ, който
е 107X44 см. и 40 см. дебелъ.
121
Широчината на тоя зидъ ноже да се определи, именно; 1) запазениятъ
пръвъ камъкъ въ юго-източния жгълъ е 107 см. широкъ (а другиятъ камъкъ
е 75 см. широкъ, но задъ него има още остатъци отъ по-гЬсенъ камъкъ).
Освенъ това въ юго-западння жгълъ на тая стая последниятъ камъкъ отъ дол-
ния редъ е 106 см. широкъ (надъ него два камъка зведно сж сжщо толкова
широки), а отъ остатъцит-fe отъ пода първиятъ камъкъ се почва съ н’Ьколко
само см. отъ д^сната линия на тЬзи камъни. Така широчината на зида
е 110 см.
Обр. 152. — Източенъ зидъ. — Fig. 152. — Le mur oriental de la grande saile.
Източенъ зидъ
На изтокъ (обр. 152) следъ крайния камъкъ на южния зидъ, следъ 26 см.
праздно м-fccTo, идва единъ огроменъ камъкъ съ 210 см. дължина и 82 см.
широчина, после другъ съ 50 см. дължина и 87 см. широчина, после единъ
съ 95 см. дължина и 57 см. широчина, следъ това другъ съ 42 см. дъл-
жина и 90 см. широчина, после единъ съ 135 см. дължина и 56 см. широчина,
следъ тоаа 50 см. дълъгъ фрагментъ. Всички тия камъни сж 40 см. дебели.
Отъ това е ясно, че въ втория редъ камънит'Ь отъ източния зидъ
сж поставени така, че следъ камъкъ поставенъ на широ-
чина следва камъкъ на дължина (210, 50, 95, 42. 135, 50).
Широчината на зида тукъ по най-широкигЬ камъни е 90 см. Обаче виж-
даме, че подъ гЬзи камъни, каменниятъ редъ се издава по-на широко.
122
Обр. 153). Долниятъ редъ е запазенъ по цЪлото протежение на зида — 8.5 м.
вжтрешно. Дол нит t камъни сж 50 X 82, 100 X 76, 67 X 89 и пр. и 30 см. дебел и,
и както казахме тЪ се продължаватъ и по-навжтре отъ линията на горнигЬ
камънн: така подъ огромния камъкъ нв 35 см. широчина, сжщата линия е
запазена до края въ този редъ. Това значи, че зидътъ и тукъ е билъ 110 см.
широкъ, и вжтрешнит'Ь камъни отъ горния зидъ вече липсвагь. Близу до
зида се намира линията на единъ четирижгълникъ, една висока подставка за
пода на по-ноаа постройка, вероятно подъ за плочигЬ: ломени камъни въ
Обр. 153. — Юженъ зндъ.
Fig. 153. — Le mur meridional de la grande salle.
дебелъ пластъ, а отгоре малки непрааилни плочи, вероятно събирани отъ
неправилни подови плочи на разрушеното старо здание. Но на северо-западната
полоаина камънит-Ь на старого здание отиватъ мал ко и подъ четирижгълника,
т. е. аънъ отъ линията на източния зидъ. Това значн, че тукъ има малъкъ остатъкъ
отъ пода, и така подътъ и тукъ е на нивото на долиитЪ камъни. Сжщо и задъ
огромния камъкъ сж запазени н-Ьколко плочи, пакъ на сжщото ниво. (Об. 154).
Северенъ зидъ
Тукъ много малко е останало отъ зида, но пакъ имаме данни, отъ конто
може да се определи зида. Именно: 1. Линията на последната плоча отъ
долния редъ на източния зидъ; 2. Заднвта линия на останалигЬ камънн отъ
зида (камънитЬ сж 15 см. дебел и); 3. Линията на запазенигЬ тротоарни плочи.
123
Тротоарнитк плочи тукъ сж 56 X 68, 54 X 75, 42 X 67, 113 X 75, 75 X 66 и пр.,
т. е. и тукъ както и на югъ иматъ различна дължина и ширина. Дебелината имъ
е около 15 см. Широчината на запазения тротоаръ е 170 см. (Вместо трото-
арнитЬ плочи на югозападння жгълъ канарата е бнла издълбана въ 120 см. ши-
рочина, отъ конто на края 28 см. като бордЮръ). Ако предположимъ, че тро-
тоарътъ е билъ такъвъ, както на югъ, има 10 см. за бордюръ, 170 см. запв-
зена широчина, и още 30 см. за липсващи камъни. Тогааа остава отъ тукъ
до задната часть на запазенигк камъни 100 см.
И така ние тр’Ьбва да вземемъ зида и тукъ ПО см.
Останалигк камъни отъ зида, както и тротоарнигк камъни тукъ се падатъ
на 85 см. подъ нивото на пода отъ голыми плочи.
Западенъ зидъ
На западъ, северниятъ и южниятъ зидове сж прекжснати при 14-тия м. съ
напр-кченъ зидъ. Отъ него най-долнигк камъни на основата сж запазени до
половината (източна) на зида. Първиятъ камъкъ е краятъ на южния зидъ.
Следъ това идаа единъ камъкъ съ ПО см. дължнна и 66 см. широчина,
а после единъ съ 40 см. дължина и 100 см. широчина, а после другъ —
съ 84 см. дължина н 42 см. широчина, следъ това единъ съ 35 см. дъл-
жина и 80 см. широчина, после другъ съ 95 см. дължина и 46 см. ши-
рочина, следъ това единъ съ 20 см. дължина и 80 см. широчина. Камънит'Ь
сж срЪдно 30—40 см. дебел и.
Отъ това е ясно, че камънит'Ь и тукъ сж слагани съ известна прааилность:
следъ камъкъ поставенъ на широчина, идва камъкъ поставенъ на дължина.
Задъ поставенитЬ на дължина камъни навжтре има по-тксни камъни.
Така задъ камъкътъ, конто е широкъ 56 см. има два други, единиятъ е
30 см., а другиятъ — 40 см. широкъ.
Отъ това се вижда, че широчината на Зида е била и тукъ ПО см- Именно
западната линия на останалигк плочи отъ пода почватъ само на 15 см.
далечъ отъ края на втория камъкъ на западния зидъ, а той е 100 см. ши-
рокъ. (ЗапазенигЬ въ юго-западния жгълъ 6 камъни на пода отъ гол км а та зала
сж 40 X 27/25 см.)
124
На вънщната — западната —
страна на този напрЪченъ зидъ
се намиратъ — на сжщото
ниво, както долниятъ редъ отъ
зида, и плочитЪ отъ пода на
старото здание — редъ плочи,
който иматъ различии размЪри
(37 X 30 и пр. съ 10 см. дебе-
лина), подобии на плочигЬ на
гол'Ьмата зала. ТЬхъ тр^бва
да вземемъ за подови плочи
(обр. 155) на западнатастая. Задъ
първитЬ плочи отъ пода, на 55 см.
подови плочи.
pavement.
Обр. 155, — Остатъкъ отъ
Fig. 155. — Restes de
задъ зида се издига насипъ 60 см.
високъ, надъ който се вижда
камененъ редъ отъ малки д'Ьлани
камъни, а надъ него редове плочи (обр. 156). Тази часть е на сжщото ниво,
на което сж горнитЪ подови плочи на новото здание въ голЪмата зала» Но
плочитЬ се намиратъ само въ гЬсно пространство и то около ср^дата.
Че старото здание тукъ се е продьлжавало, се аижда не само отъ запа-
зеннгЬ на много м^ста плочи на пода на сжщото ниво, ио и отъ това, че
остатъци отъ зида се виждатъ и на триг-fe страни. На северъ има само даа
камъка отъ зида- ЗапазенигЬ на югъ два камъка отъ зида ясно показаатъ, че
зидътъ и тукъ е
е останала ц^ла
зенитЪ плочи се
билъ сжщо така
билъ толкоаа дебелъ, както и при голЪмата зала. На западъ
северната половина отъ зида. На югъ и северъ, отъ запа-
вижда, че и тукъ е имало тротоаръ. На югъ тротоарътъ е
широкъ, както при гол'Ьмата зала. Така е било и на северъ.
Тукъ» обаче, тротоарътъ свършва
построено зданието.
— антре е била 7
кол кото гол’Ьмата
била постлана съ подъ отъ
и само по ср’Ьдата между
при гольмия
Тази стая
га н широка
8.5-8.75. Тя е
малки камъни
камькъ, при който е било
м. ДЪЛ"
зала —
Обр. 156. — Насипъ съ двата пласта.
Fig. 156. — Couche double de dficombres.
Обр. 157. — Подставка за колона.
Fig- 157. — Base de colonne.
125
Обр. 158. — Две стаи постлани съ плочи. — Fig. 158. — Pifeces payees de dalles.
Обр. 159. — Стаичка съ водопроводна тржба. — Fig. 159. — Pifece avec conduite d’eau.
126
дветЪ й врати е имало пжтека отъ голыми плочи. Тя е била оградена съ
дебелъ зидъ, — 110 см. широкъ 1 м. На изтокъ отъ запазената часть на
западния зидъ има една подставка за дървена или желЪзна колона. (Обр. 157).
Като продължихме
жгълъ, дето липсватъ
разкопкитЬ при източния зидъ, до северо-западния
основа за подпорна
колона — желЪзна,
или дървена — за
врата: 35 X 35 см.
горе 20 X 20 см., а
до нея едннъ зидъ
за порта. Следъ това
две стаи, чийто ж-
гълъ пада до северо-
западния жгълъ на
гол’Ьмото здание, са-
мо на 7 см. разсто-
яние отъ него, т. е.
тЬзи стаи сж били
пристроени. Първата
стая е 4.10 X 4 м.,
а атората 4 X 4 м.
Широчината на зида
е 80—70 см. И дветЬ
стаи сж постлани съ
каменни плочи, кон-
то сж 5—7 см. де-
бели, съ различна
гол’Ьмина (74 X 70,
80 X 50, 55 X 50 см.
и пр. (обр. 158). Зи-
доветЪ сж отъ малки
д-Ьлани камъни съ
различна гол'Ьмина,
45 X 25 и пр. Въ
северния зидъ на
стая № 2 най-долу
има единъ редъ ту-
камъни отъ втория редъ, намЪрихме една малка
Обр. 160. — МонастирскитЬ стан.
Fig. 160. — Restes du monastfere.
хли — фрагменти
отъ известнигЬ отъ
гол’Ьмата зала гухли
33 X 33 см. Между
даегЬ стаи има 0.95 м. широка врата. Но отаънъ н-Ьма никжде мЪсто за
влизане въ гЬзи стаи. Освенъ това подътъ на стаигЬ пада низко не само
въ сравнение съ гол’Ьмит'Ь подови плочи на новото здание, но и съ пода
на ст ара та постройка.
127
На югъ отъ тЪзи две стаи има праздно мЪсто. Тукъ и първоначално не
е имело нищо. Тукъ е билъ входътъ, както показватъ следигЬ отъ вратата.
Но задъ запазенитЬ камъни отъ втория редъ на източния зидъ отъ голЪмата
зала намираме строежъ. Както видЪхме, най-долниятъ редъ не се свършва тамъ
дето е зидътъ, а се продължава на изтокъ въ единъ четирижгълникъ съ 80 см.
дължина и на 170 см. широчина. Тукъ се намира една малка стаичка по-
строена отъ едри камъни. Задъ тази стаичка само на 20 см. разстояние
нам’Ьрихме единъ зидъ отъ малки дЪлани .камъни, подкрепени съ парчета
керамиди. Този зидъ принадлежи сигурно къмъ по-ново време. Той е задна
Обр. 161. — Кухнята
съ пещьта. — Fig. 161. — La cuisine avec le four. „
часть на една стаичка, 3 м. широка, 1.40 м. дълга, една огромна водопро-
водна тржба — съ дупка на срЪдата — минава презъ зида до пода. На
западния жгълъ има врата 0.90 м. широка. (Обр. 159).
На нзточната страна зидътъ продължава покрай други стаи на 25 м. дъл-
жина (обр. 160). Тукъ има още три стаи. Западниятъ зидъ на гЬзи стаи, пъкъ
е 70 см. широкъ и съ 20 см. широкъ цокълъ. Този зидъ е пристроенъ до
северо-източния жгълъ на зида на старого здание. Отъ края на втората стая
отива на изтокъ единъ зидъ, при който намЪрихъ две стаи, а сжщо и една
стаичка на югъ отъ последната стая.
Първата стая до стария Зидъ е 5X4 м. Северниятъ й зидъ е запазенъ
на 130 см. височина, източниятъ й зидъ е 80 см., а западниятъ 70 см. широкъ.
Съ сигурность може да се определи предназначението на тази стая. Долепена
128
до северния й зидъ се намира една кржгла пещь. (Обр. 161). Най-долу се намира
варь, надъ това тухли, после изгорена глина, а надъ тоаа пакъ тухли. Пещьта
е построена отъ малки камъни. Въ нея намЪрихме парчета отъ разчупенъ
сждъ. Въ тази стая — кухня води 1.40 м. широка врата, и водопроводни
кера миди. (Обр. 162).
Следващата стая е 10.20 м. дълга и 4 м. широка. Въ началото, долепена
до северния зидъ, има малка апсида. Отъ източния й зидъ сж запазени само
външнигЬ камъни, но н’Ькжде и навжтре има долу по единъ камъкъ. Запад-
ната й стена е разрезана отъ две арати, но може би е имало и трета врата
въ една разрушена часть на зида.
Тази дълга стая тукъ не
може да бжде друго, освенъ,
трапеза р ия на монастиръ.
Въ монастиритЪ всЬкжде се на-
мира до кухнята дълга стая съ
апсида и повече врати — тра-
пеза рия. Тази стая е била по-
стлана съ тухли, както се вижда
отъ една остана ла часть. Ни-
вото пада по-високо отколкото
това на старото здание, т. е.
принадлежи на новата епоха,
въ която надъ разрушеното
старо здание било построено
ново, постлано съ голыми ка-
Обр. 162. — Стая съ водопроводна тржба и кухнята.
Fig. 162, — La cuisine et ia piece avec conduite d’eau.
менни плочи. Прилепени до края на тази стая има още 4 стаи. На изтокъ
две дълги, 9.80 X 4 и 7X4 м., а на югъ две малки по 4X4 м.
За да опред’Ьлимъ времето на разкопанигЬ постройки, трЪбва да проу-
чимъ гробовегЬ, конто открихме на разнн м^Ьста.
Гробове
Презъ време на разкопкитЪ открихме осаенъ единични гробове, — конто се
нам'Ьриха плитко до трапезарията, два детски скелета, и единъ разрушенъ
гробъ на възрастно лице, — на три мюзета и групи гробове.
1-а трупа: При южния зидъ се откриха 10 гроба. М-Ьстоположението имъ
показва ясно (обр. 163), че rb произхождатъ отъ по-късно време, отъ епохата,
когато първата постройка е била вече разрушена и тротоарътъ е билъ покритъ
съ високъ насипъ. Именно: едни сж турнати на м’Ьстото на извадени плочи
отъ тротоара, т. е., въ сравнение съ нивото на тротоара, съвсемъ плитко. Дори
на едно м^сто, за гробове IV и V (гробоае броени отъ горе на долу), бордю-
рътъ на тротоара е билъ просто разрушенъ, за да се поставятъ мъртвигЬ, т. е.
като сж копали отгоре естествено не сж знаели какво има долу. Още по-
интересенъ е гробъ № VII: скелетътъ лежи просто надъ една плоча отъ тро-
тоара. Като сж копали отгоре и намЪрили н-Ькаква прачка, не искали да ра-
ботятъ по-нататъкъ.
129
Мкстоиоложението на гробоветЪ ни учи следното:
1. Старого здание съ тротоара е било вече отдавна разрушено, когато
сж правени гробоветЬ. Копано е въ насипа върху тротоара н като е стигнато
до плочигЬ, т-fe били извадени, освенъ на едно мЪсто, дето мъртвецътъ лежи
надъ плочата.
2. Обаче въ едно отношение има правилность, северниятъ край на тро-
тоара, — линията на стария зидъ — е граница на гробоветЪ.
Отъ това следва, че гробоветЪ сж били поставени когато стврата постройка
е била вече разрушена, но южниятъ зидъ е стоялъ, значи и мало е ново зда-
ние съ зидъ върху основит’Ь на старого.
3. Отъ гробъ № X ясно се вижда и друго. Той е поставенъ точно до
зида на кухнята, цокловия зидъ, т. е. гробоветЪ били правени, когато стаигЬ до
цокловия зидъ сж били вече построени.
Обр. 163. — ГробоветЬ при южния зидъ.
Fig. 163. — Tombes le long du mur sud.
Отъ факта, че за граница на гробоаегЬ служи зидътъ на гол’Ьмото здание
и цокловиятъ зидъ, явствувв, че стаигЬ принадлежатъ на нова епоха, защото
здвнието съ тротоара не е сжществувало вече. Това показва сжщо, че когато
сж построени тЬзн стаи, новиятъ зидъ е билъ изграденъ върху основигЬ на
стария. И така планътъ на новото здание може лесно да се определи.
За всичко това говори и фактътъ, че гробоветЬ тр'Ьбва да сж прина-
длежали къмъ такава епоха, когато тротоарнигЬ плочи, т. е. дъното на нзкопа
за гробовет’Ь е паднало най-малко толкова низко, колкото е разликата между
пода на новото здание и тротоарнигЬ плочи, значи около 70 см. Сжщата
разлика има между нивото на пода на стаигЬ — запазенъ на едно мТсто
въ трапезарията — и тротоарнит’Ь плочи, както и на пода на старого здание,
ft пъкъ плочигЬ на пода отъ новото здание и тухлениятъ подъ на трвпезарията
се падатъ на едно ниво.
11. Нам’Ьрихъ четири скелета до Юго-западния жгълъ на голЪмата зала.
ГробоветЬ лежатъ на 1 м. западно отъ този жгълъ, но точно до останалигЬ
два камъка на северния зидъ. Така че rfe падатъ въ северо-западния жгълъ
на първата стая на голЪмото здание, на м'Ьстото на изваденит’Ь тукъ подови
плочи, иа еднакво ниво съ южнит’Ь гробове. Това показва, че новото здание тукъ
не се е продължавало, тъй като наверно гробоветЬ сж биди вънъ отъ зданието.
Мадара II.
9
130
Естествен©, може да се предполага, че т^зи четири. лица сж били погре-
бами вь притвора, както гова е обичайно въ монастирскигЬ църкаи.
Ако прнемемъ това, можемъ да кажемъ и друго: точно тамъ. дето запад-
ниятъ зидъ се приаършва, на м-Ьстото на изчезналит'Ь вече камъни, се нами-
ратъ два скелета. Това ни учи: 1) че зидътъ когато е построено новото здание
е билъ вече разрушенъ както и сега и 2) че зидътъ, на новото здание, на
западъ не е построенъ върху стария зидъ, а по на изтокъ, т. е. гол'Ьмата
зала на новото здание е била по-кжса. Отъ м-Ьстото на четиригЬ гроба пъкъ
тр-Ьбва да предположимъ, че зидътъ на антрето се почва л ъ по на изтокъ,
отколкото стария северенъ зидъ, или съвсемъ липсвалъ и е имало само входъ.
Обаче, може да се предположи отъ гробоветЪ и това, че 4-rb гроба, а сжщо
и двата, сж били въ предверието на новото здание.
111. Точно до северния зидъ на старото здание върху тротоарнит’Ь плочн лежатъ
два скелета (близо до юго-западния жгълъ на зида на гол'Ьмата зала въ старото
здание), поставени аърху камъни. ТЪ показватъ, че зидътъ на новото здание
тукъ е билъ построенъ върху стария зидъ и че напр-Ьчниятъ зидъ на новото
Здание е почвалъ по-наизтокъ отъ двата гроба (вероятно точно до тЪхъ).
IV. До източния зидъ нам-Ьрихъ 5 скелета въ Гробове правени отъ пад-
нали отъ старото здание камъни и керамиди. ВсичкигЬ гЬзи скелетн бЪха
заровени до зида и на югъ отъ стаигЬ постлани съ плочи. Отъ това е ясно, че
т-fa сж заравяни по времето, когато монастирскигЬ стаи сж били вече построени.
Така навсЪкжде до зида на тази гол'Ьма зала, обитателигЬ сж погреб-
вали въ по-ново ареме умрЪлитЪ си. Значи въ една епоха, когато сж били вече
построени монастирскнгЬ стаи и надъ основигЬ на гол'Ьмата зала е била
издигната нова постройка, около тази зала сж били прилепени до зида й гробове.
Отъ това трЪбвв да заключимъ, че тази зала е служила въ новата епоха за
монастирека църква, защото обичаятъ е да се копаятъ гробове до зида на
монастирска църква. ВЪрно е, че не открихме апсида, обаче ние на изтокъ
имаме сега само два реда камъни отъ основата на старото здание, а нищо
не е останало тукъ отъ новото, което е било построено надъ останалит-fe до
наше време части. Въ полза на заключенного ни, че тукъ е имало апсида,
т. е. че гол'ЬмитЪ горни плочи сж били подъ на църква, говори и обстоятел-
ството, че всичкигЬ мраморни парчета отъ плочи се откриха тъкмо отъ горния
пласть до срЪдата на източния зидъ.
ПредметитЪ за украшение намЪрени въ гробоветЪ ще ни позволять да
опредЪлимъ аремето когато е построенъ тоя монастиръ. СкелетитЪ сж тургани
на асЬкжде между камъни и тухли, произходящи отъ старото здание. За
ковчези гоаорятъ намЪренитЪ навсЬкжде въ гробовегЬ гвоздей, а въ скелети
трупа II, сжщо и жел'Ьзни панти-
Въ южната трупа, въ гробъ, № V нам-Ьрихме сребъренъ пръетенъ; въ
гробоветЪ № VI, VII и X по една обеца. Въ трупа № II отъ единъ гробъ намЪ-
рихме обеци, въ трупа IV, въ единъ гробъ обеца; въ другъ — напръетникъ,
амулетъ и едннъ предметъ за украшение.
ПеттЪ обеци и пръетенътъ произхождатъ отъ XII—XIII в. ТЬ сж отъ
аремето, къмъ което принадлежи и Мадарската гробница. Че селището е
било презъ XII—Х1Н в. въ цв'Ьтущо положение, показва ста росла вянскиягь над-
пись. И така трЪбва да предположимъ, че монастирътъ е отъ сжщата епоха.
131
Действително знаемъ, че презъ времето на Иванъ Нсена сж направени
много монастыри. Така можем ь да смЪтаме и Калу»ерския монастиръ като
граденъ въ това време.
Тр^бва да забележимъ още, че за построяването на монастира не сж
били използувани едри, в, по-обичая на времето, малки дЪлани камъни, конто
сж добити отъ близката скала. КамънигЬ сж слепванн съ каль. Тухли въ
строежа не сж употрЪбявани, освенъ на две м*Ьста — парчета керамиди въ
западния зидъ на банята и парчета тухли въ западния зидъ на стая № 2.
Освенъ това, тухли се намиратъ въ пещьта и като подъ на трапезарията. За
покриване на монастира сж послужили нам'ЬренитЪ въ старото здание го-
лыми плоски керамиди и обли керамиди. Едри камъни има само като остатъци
отъ първоначалния строежъ (старото здание), а другаде строежътъ е отъ по-
малки д-клани камъни.
Остава да установимъ произхода и предназначението на старото здание.
Основата на постройката е отъ едри камъни, положени така, че следъ
камъни, поставени на широчина, идватъ такива, сложени на дължина. И така,
пор ади строежа й, постройката трЪбва да отнесемъ къмъ пра-
българскитЪ здания въ Плиска, Мадара и Преславъ. За сжщото
говори и фактътъ, че се нвм’Ьриха безбройни керамиди съ знаци, подобии на
конто сж известии отъ прабългарскитЪ здания. ТЬзи керамиди сж били изпол-
зувани по-късно и за покриване иа новата постройка.
Още по-важно е, че въ долния пластъ — въ оствнкитЬ отъ старото здание
— нам-Ьрихме доказателства, който ни даватъ възможность да определимъ,
отъ едиа стрвна, предназначението на зданието, а отъ друга — да
установимъ, отъ кое време произхожда гробницата Кирика.
Именно, между мраморнитЪ кжсове отъ стврия пластъ изл^Ьзоха два
такива съ листови орнаменти (обр. 164). Сжщиятъ орнаментъ се намира въ
кръста надъ лЪвия гробъ въ Кирика. Дори едното парче е часть отъ сжщо
такъвъ кръстъ, какъвто имаме въ Кирика (обр. 165). И не само орнаментит^ сж
съвършенно еднакви, но въ фрагмента се вижда и остатъкъ отъ точно такъвъ
кръстъ (обр. 1бб), дори въ гол’Ьмината на листата има пълнв еднаквость. Това
показва, че кръстътъ въ Кирика и по рвзмЪръ е такъвъ, какъвто е билъ
гоя на мраморната плоча. Това напълно се уствновява отъ намерения мра-
моренъ фрагмеитъ (обр. 167).
Отъ всичко това можемъ да установимъ по единъ положителенъ начинъ»
че Кирика и старото здание произхождатъ отъ една и сжща епоха. Това ще ни
послужи сжщевременно и да установимъ точно времето на здвнието. Въ строежа
Открихме прабългарската традиция и прабългарския строителенъ мвтериалъ. Но
зданието вече служи за християнскн цели и има връзка съ една християнска
гробница. Товв значи, че постройката за която е речь, произхожда отъ
времето на пъраото българско християнство или съ други думи, тя е отъ
края на IX или иачалото на X в. Мко сравнимъ този орнаментъ съ намЪ-
ренитЬ орнаменти въ Преслввъ, ще откриемъ значителна разлика: листата
въ Калугерица не сж геометризирани и говорятъ за антични образци. Но
9*
132
Обр. 164. — Мраморенъ кмсъ.
Fig. 164. — Fragment de marbre sculp 16.
Обр. 166 — Часть отъ мраморенъ кръстъ.
Fig. 166. — Fragment de croix sculptee
Обр. 167. — Часть отъ кръстъ
надъ гроба. — Fig. 167. —
Detail de ia croix sculptee
dans le r.
Обр. 165. — КръСтъ надъ южния гробъ.
Fig. 165. — Croix sculptee au-dessus de
la tombe meridionals.
O6p. 168. — Часть отъ мраморенъ кръстъ.
Fig. 168. — Fragment de croix sculptee-
133
това свободно третирвие на листата, както ми обърна внимание г. Н. Мавро-
диновъ, не е присжщо само на античната епоха, то се срЪща’дори до края
на IX в., напр. въ Скрипу (873/874 г.). Прочие имаме паралели отъ края на
IX вЪкъ.
Възъ основа нв гореказаното можемъ да твърдимъ, че гробницата Кирика,
е отъ края на IX в. или началото на X в. Скални гробници има на
но нашата гробнице е много по-
много мЪста на Балканский полуостровъ,1)
изкустно изработена (обр. 169) отъ другитЪ. Ки-
рика е действително великолепна, съ голЪмъ
трудъ изработена гробница, направеиа есте-
ствено за много високопоставени лица, по
всЬка вЪроятность служила за гробница на
н-Ькои отъ членовегЬ на царското семейство.
Така тр’Ьбва да приемемъ, че Кирика
е християнска гробница отъ края на IX в.
или началото на X вЪкъ, на българското
царско семейство. Можемъ да мислимъ за
Борисовото или Симеоновото време. Послед-
ното, обаче, спокойно можемъ да изключимъ,
тъй като Симеонъ е направилъ Преславъ
църковенъ и политически центъръ и естествен©
всичката му грижа ще била съср-Ьдоточена въ
Преславъ и така и гробницата на царското
семейство отъ това време следва да се търси
тамъ. Остава да мислимъ само, че построй-
ката е отъ Борисово време.
Следъ това тр-Ьбва да сн зададемъ
въпроса, за какво е могло да служи построе-
ното на н-Ьколко метра отъ гробницата зда-
ние, като забележимъ пакъ, че и по време
не можемъ да го отдЪлимъ отъ Кирика.
06р. 169. - Входътъ на Кирика.
Fig. 169. — L’entree de la grotte Kirika.
Кирика не e друго освенъ костница-гробница и естествено тамъ Сж
служили свещенгши; както вижпаме тя е имала двонна врата — пазили
сж я. Тя е била отворена само при богослужение. И така, сигурно е,
че въ връзка съ Кирика е имало постройка, дето сж живали монаси, конто
сж пазили и обслужвали гробницата.
Следъ като се установи така, че старата постройка има връзка съ гробницата,
явява се въпросътъ, какво е предназначението на гол^мата парадна зала, постро-
ена почти съ масщабъ на плисковскигЬ, преславскигЬ и мадарскигЬ зали. То е
обяснимо само, ако допустнемъ, че тукъ е жив-Ьло н^кое много високопоставено
лице, при което сж идвали гол^мци на съвещание. И тика тр’Ьбва да се
предполага, че тази постройка не далечъ отъ Плиска е била построена първона-
чално като монастиръ на царското семейство, въ койтО е имало една
голЪма зала, дето се приемали идващит-fa по държавни работи посетители.
*) Шкорпилъ К., Археологически бележки отъ Странджа-плаиина. ИБАД III
(1913) 253—56; СбНУ VII, 61—65; Vill. 27—31; Изв. РНИ К/fa X, гл. XV111.
134
Следъ асичко това. вЪрвамъ. нЬма да бжде преСилено, ако задамъ въпроса!
не можемъ ли свърза гЬзи постройки съ това, което знаемъ за князъ Борисе,
именно, че той иъ СтаритЪ сн години предалъ трона си, на най-гол'Ьмия си
синъ Владимиръ, подстригвлъ се монахъ и се прибралъ въ монастиръ?
Тр^бва да предположимъ, че князъ Борись при скалитЪ близу до столи-
цата си, близо и до стария култовъ центъръ Мадара — надъ Калугерица — постро-
илъ за себе си монастиръ, за да се оттегли тукъ до края на живота си, въ
скалата пъкъ направилъ гробницата си. Тоя монастиръ е останалъ по-късно
за пазителит’Ь, служителигЬ при гроба на светеца.
Обр. 170. — ГолЪмата зала. Fig. 170. — La grande salle.
Съвсемъ отговаря на това предположение не само изработката и времето
на гробницата, но и разкопаната подъ нея постройка. Именно тукъ намЪрихме
една парадна зала. А ние знаемъ, че князъ Борись, макаръ че се е отстра-
нилъ въ монастиръ, продължавалъ да упражнява влияние върху държавнитЪ
работи. Така когато видЪлъ, че християнството се намира въ опасность, из-
лТзълъ отъ монастира, свалилъ сина си Владимира, съ мечъ унищожилъ неприя-
телит’Ь на младото българско християнство, провъзгласилъ за князъ другия си
синъ — Симеонъ и пакъ се върналъ въ монастира. Сигурно е, че той и по-късно
чакъ до смъртьта си — 907 — постоянно ималъ влияние въ управлението; въ
тежки моменти идвали при него въ монастира, да се съветвать съ мждрия
князъ-монахъ. Имаме напр. сведения, че въ време на маджарското нашествие
135
се обърнали къмъ него. Така като намиране въ Калугерица една голема
парадна зала, (обр. 170), трЪбва да приемемъ, че тя е служила за държавни
съвещания.
Скална гробница се намира и аъ г. н. Саръ-деликъ. Въ опнсанието на
Шкорпила липсватъ най-важнигЬ данни: предъ входа има прабългарски
знакъ и надъ единия гробъ се вижда кръстъ, Л тоя кръстъ на четиритЪ си
края се свършва сжщо така въ трапецъ, както и повечето преславски
кръстове. И така и тукъ нам-Ьрихме паметникъ приблизително отъ сжщото
време, както Кирика и старото здание подъ него.
Старото здание по планъ трЪбва да сравнимъ съ Мадарското здание —
палата, срв. още и плановегЬ и а византийскит’Ь дворци: палатъ съ притворъ
и приемка зала. СтаигЬ за жив’Ьене сж били по-малки и по-леко строени.
Ето защо естествено е, че н^ма следа вече отъ гЬхъ, докато отъ здравата
постройка е останало малко н’Ьщо.
СТРОИТЕЛЕНЪ МНТЕРИАЛЪ
1. Каменни квадри и каменни плочи
Основит'Ь на старото здание сж построени отъ грубо
изработени каменни
квадри, споеии съ каль. Въ най-долния редъ камънигЬ иматъ дължина отъ
110 до 73 см., а широчина отъ 85 до 40 см. и височина 30—40 см. Вториятъ
редъ е отъ квадри 107 до 87 см. дължина, 75 до 42 см. широчина и около
40 см. дебелина. Тукъ има въ източния зидъ два по-едри камъкв: съ 210 и
135 см. дължина, а въ южния съ 144 см. дължина.
И така камънигЬ сж no-малки отъ онЪзи въ
тронната палата въ Плиска, а по едри отъ ка-
мънигЬ на малкия двореиъ и на крепостьта. Въ
Мадара камънит’Ь на палатата сж 100 X 50 см., а
на светилището по-малки 65 X 30 см., 70X 20, 50 X 25.
Тротоарннтъ плочи сж 123—65 дъпги, ИЗ—44
широки и 17—*11 см. високи. БордюрнитЬ плочи
сж 60—35 X 22 см. и 13—10 см. дебели. Сжщо и
въ Плиска имаше настилка около тронния палатъ
която пакъ имаше бордюръ отъ вертикално
стоящи плочи (Нбоба—Плиска 83 стр.)
Обр. 172, — Камъкъ съ рисунка.
Fig. 172. — Pierre grav6e.
Обр. 171. — /Архитектурни фрагменты.
Fig. 171. — Fragments d’architecture.
20 пл1ти намалено.
136
КамънитЪ на пода отъ старото здание сж малин: 40—30 см. дълги,
27—22 см. широки и 10 см. дебели.
Pi монастирското здание е построено отъ малки камъни съ 47—30 см.
дължина и 25—20 см. широчина, дебелината имъ е 20—7 см.
КаменигЬ плочи на пода сж 124—84 X 108—57 см. и 12—15 см. дебели,
въ входа 92—50 X 54—37 см., а плочитЪ на дветЪ малки стаи сж
80—50 X 70—50 см. и 5—7 см. дебели.
Камънит’Ь произхождатъ отъ мЪстната скала. Въ монастира намЪрихме
единъ камъкъ съ знакъ и единъ съ рисунка (обр. 172). Освенъ двегк бази,
намЪрихме единъ камъкъ съ профнлъ и нЪколко архитектурни фрагменти
(обр. 171).
Тухли
Отъ старото здание сж останали камъни отъ основитЬ на най-долния
редъ, а н’Ькжде и отъ втория редъ. По-високи зидове сж нам'Ьрени
отъ новото здание, на мЪста съ доста голЪма височина (1 м. и 30 см.), но
Обр. 174- — Тухла.
Fig. 174. — Brique remployee.
Обр. 173. — Тухла..
Fig. 173 — Brique гетр1оуёе.
тухла н-Ьма никжде въ строежа. In situ намЪрихме само: 1. Въ зида на стаята
№ 2 въ северната страна долу единъ редъ тухли, конто обаче сж само фраг-
менти произхождащи отъ другаде. 2. Въ западния зидъ на стаичката надъ източния
зндъ отъ гол’Ьмата зала се намиратъ кжсове отъ плоски керамиди — пакъ взети
отъ no-старо здание. 3. Подътъ на трапеза рията е билъ пост л а нъ съ ква-
дрвтнн тухли, отъ конто н'Ьколко сж запазени: rfe сж Отъ жълта пръсть
45 X 45 см. и 5 см. дебели — н’Ьматъ никакви белези. 4. Въ пещьта се
намЪриха различии видове тухли напр. 30 X 30 см. отъ 3.5 до 4.5 см. дебе-
лина. — ГЬзи тухли сж отъ по-старо здание.
Въ насипа намЪрихме разни видове тухли. Квадратни силно изпечени
чераени тухли:
5
2
1
1
кжса
кжсъ
33 X 33 см.
34 X 34 „
33 X 33 „
33 X 33 „
съ 6 см. дебелина (обр. 173)
4.5 см.
съ 4
(обр. 174)

Естествено има и много фрагменти отъ този видъ тухлн.
137
На едната страна на тЪзи тухли има остатъкъ отъ хоросанъ. На другата
страна пъкъ се намиратъ белези направени съ пръстъ или остъръ инструментъ.
Отъ факта, че гЬзи тухли см едиакви съ късно-римскитЪ и византийскигЬ, може
Обр. 177. — Тухла.
Fig. 177. — Fragments de briques.
(4 пяти намал.)
да се смЪта, че rfe сж взети отъ стари по-
стройки. Обаче забележително е, че единъ
фрагментъ отъ сжщия видъ тухла (б см.
дебелъ съ дължнна 22 см. и шнрочина 16 см.)
(обр. 175) има отгоре белези направени съ
пръстъ, а на страна прабългарски знакъ.
Това значи, че прабългаритЪ сж правили
тухли по византийски образецъ.
Вториятъ видъ тухли сж по-тънки, съ
различна дебелина и съ прави бразди, съ
рамки съ вр-Ьзани 2, 4 или 6 линии и съ
6 или 8 диагонални линии и пр. (обр. 176—177).
Отъ гЬзи тухли ние имаме само фрагменти.
T-fc сж отъ жълта пръсть. Дебелината имъ
е 2.6 4, 4.5 см.
Обр. 176. — Тухли.
Fig. 176. — Fragments de briques.
(6 пяти намал.)
Обр- 178. Тухли.
Fig. 178. — Fragments de briques.
(6 пжтн намал.)
Имаме подобии тухли и съ 2, 4, 6 вълнообразни линии, единъ фраг-
ментъ 2 см., другъ е 2.5 см., а трети 3.5 см. дебелъ. (обр. 178). За тухлигк
срв. Кбоба—Плиска табл. XL1 и LI.
13й
Керамиди
Фрагменти отъ голЪми плоски керамиди1) нам^рихме навсЬкжде въ насипа.
Много отъ парчетата иматъ знаци. Въ най-гол'Ьмо количество изл^зоха такива отъ
пещьта и отъ дветЬ Стаи постлани съ плочи, дето се намЪриха и ц"Ьли керамиди.
1, ТЬзи издало запазени ек-
земпляри, нам"Ьрени въ поме-
натитЬ стаи, сж 52 см. дълги
и 34 см. широки — гтЬрени
отвънъ. Н отвжтре мерено
50 см. дълги и 31 см. широки
съ 2—2.5 см. дебелина — отъ
бЪло'ЖЪлтеникава пръсть. ТЪ
сж съвсемъ малко изкривени,
амплитудата имъ е вжтрешно
4 см. На вжтрешната имъ
страна, горе въ дЪсния жгълъ
Обр. 179. — Керамида-
Fig. 179— Tuile.
Обр. 180. — Керамида.
Fig. 180. —Fragment
de tuila.
*) Въ описанието ми на знацитЪ отъ Мадара взехъ за керамиди само полукржглитЪ,
а гол'Ьмит’Ъ плоски керамиди вземахъ за тухли, понеже сж били употрЪбявани не само за
покриване-на зданието. НЪкои парчета сж употрЪбени за попълване на фугитЪ, дори и
вь зидове»Ь- Така и тукъ, на едно мЪсто въ зида, намЪрихме фрагмента отъ плоски кера-
мнди. Есгесшеио тЪхъ ние трЪбва да ги вземемъ за керамиди.
139
се намира знакъ въ видъ на Н направенъ съ пръсть. (обр. 179). Сж щиятъ видъ
знакъ съ сжщата отдалеченость отъ дЪсния горек ь жгълъ се намира и върху
mhoi о фрвгменти. 2» Сжщиятъ видъ керамида съ сжщитЬ размЪри (запазени
само фрагменти) се намиратъ и съ знакъ направенъ съ пръсть — много
фрагменти. 3. Сжщиятъ видъ керамида съ сжщитЬ размори (запазени само
фрагменти) се намиратъ съ знакъ Т, който стой горе по ср^дата.
НамЪриха Се безбройни фрагменти отъ такива керамиди и съ много други
знаци — особен© често се вижда знакътъ /\.
Всички гЬзи фрагменти, както показватъ запазенигЬ въ цЪла широчина
керамиди сж били сжщо 34 см. широки. Само една керамида съ единъ огроменъ
знакъ е по-широка: вжтрешно 35,
външно 37 см. (дължината фрагмен.
— 33 см.) (обр. 180).
Както ще видимъ на друго
м-Ьсто, знацитЪ ясно показватъ, че
тЬзи керамиди произхождатъ отъ
старо здание и така, щомъ като
ги намираме навсЪкжде въ насипа,
тр"Ьбва да предположимъ, че гЬзи
покривни керамиди сж били взети
отъ развалинит"Ь на Старото зда-
Обр. 182. — Керамида. Обр. 183. — Керамида.
Fig. 182. — Fragment de tuile. Fig. 183. — Fragment de tuije,
(7 пмти ианалепи)
дие за покриване на новото.
Въ Плиска се намиратъ сжшиятъ вндъ керамиди съ 51 см, дължина.
Вжтрешната имъ максимална ширина е 3.4 см., вдлъбнатина 2.8 см. Н^кон
отъ тЪхъ сжщо иматъ знаци.
Въ Мадара се намЪри фрагментъ отъ подобна керамида съ сжщата ши-
рочина. Срв. статията на Р. Попова въ сжщия томъ стр. 41.
2. Другата трупа керамиди сж полукржговидни и по гол'Ьмина можемъ да
да ги раздЪлимъ въ два вида, обаче ширрчината и дължината имъ е различна.
ЕднигЬ сж по-дълги и по широки. Единъ запазенъ екземпляръ е 54 см.
дълъгъ, широкиятъ му край е 18 см., гЬсниятъ 14 см., а дебелината е 1.5 см.
На 3 см. отъ гЬсния му край се намира дупка съ 1.8 см. радиусъ. Сжщо
такъвъ е и единъ фрагментъ. Запазената му дължина е 44 см., широчината му
въ горния край (външна) е 16 см. (вжтрешно 14 см.) — дебелината 2.2 см.
сжщо съ дупка при долния край. Дьлб. му при тЪсния край 4 см. вжтрешно.
Вториятъ видъ намираме въ единъ запазенъ екземпляръ съ следнит-fa раз-
м’Ьрн: 45 см. дълъгъ — въ широкия си край 16 см. външно: въ гЬсния — 11 см.,
вънкашно дебелината му е 2 см.; дълбочината на широкия му край е 8 см.,
а на тления почти 4 см. Срв. още два фрагмента (горната часть запазена)
съ знака Н (направенъ съ клечка). T-fc сж широки въ запазеиия си широкъ
край — вънкашно — 16 см. Дебелината имь е 5V2 см. (обр. 181).
И така тукъ нам-Ьрихме полукржгли керамиди сжщо такива, както
въ Мадара, съ тая само разлика, че до гЬсния край на по-гол’ЬмигЬ има
кржгла дупка.
Върху много кжеове отъ подобии керамиди се намЪриха знаци.
Тукъ тр15бва да спомена и за една водопроводна тржба. ЦЪлата окол-
ноегь е безводна. Само на западъ отъ разкопкитЪ има вода. Въ старо време
и подъ Прохода е и мало вода. Въ всЬки случай разкопаннтЪ отъ насъ здания
140
сж били построени близо до водата. Кирнка сжщо се пада близо до нея. Съ
други думи, постройката е поставена тукъ порадн блнзостьта
нв во д а т в.
Водопроводь до сега не се откри. Само на една стиичка до кухнята
има една голема водопроводна тржба, въ ср^дата съ дупка съ диаме-
търъ 2 см.
Както видЪхме на много керамиди има такива дупки (обр. 182), както и
на единъ 5 см. дебелъ камъкъ, сжщо съ дупка и пр.
Мраморъ
Въ източната часть, близо до зида
на старата постройка, излЪзоха парчета
Отъ мраморни плочн съ дебелина 2, 3, 4,
5 и 5.2 см. Изкопахме и една цЪла плоча
30 X 28 см., гладка Отъ горната страна.
Пакъ на изтокъ, вече близо до сеаеро-
западната врата, се намори единъ кжсъ
бЪлъ мраморъ съ 11 см. дължина, 10 см.
широчина съ часть отъ кръсть отъ дветЬ
страни (обр. 184). Въ дебелината парчето
е счупено. Пакъ тукъ намЪрихме часть
отъ фризъ съ палметовъ орнаментъ 10 X
7 см. Въ дебелина и той е счупенъ (обр. 185).
ИманяригЬ сж разбъркали тукъ горнитЪ
Пластове и така не може да се определи
вече дали rfe не сж попаднали отъ долния
пласъ горе.
Обр. 184. — Фрагментъ отъ мраморъ.
Fig. 184. — Fragment de marbre.
Обр. 185. — Фрагментъ
отъ мраморъ.
Fig. 185. — Fragment de marbre.
(5 им и намалеиъ)
Обр. 186. — Фрагментъ
отъ мраморъ.
Fig. 186- — Fragment de marbre.
(Намал. на половина)
Обр. 187.—Фрагментъ
отъ мраморъ.
Fig. 187. •— Fragment
de marbre.
1 Намал. на
Но въ самия северо-западенъ жгълъ, отъ долния пластъ до западния зидъ, изл'Ь-
зоха два кжса съ листоаи орнаменти. Първиятъ кжсъ е часть отъ плоча. Той има
15 см. дължина, 14 см. шнрочнна и 4.5 см. дебелина (обр. 1бб). Вториятъ кжсъ
141
Обр. 188. — Фрагментъ отъ тракнйски
конникъ. — Fig. 188. — Fragment de
plaque avec cavalier thrace.
малки (o6d. 186 и 187). Но тоЪбва
е часть отъ корнизъ. Дължината му е 17 см. при широчина 13 и дебелина
16 см. (обр. 164). ТЬзи два кжса сж извънредно важни, понеже, както споменахме
по-горе, орнамснтътъ имъ е еднакъвъ съ този на кръста отъ Кирнка надъ д'Ьсния
гробъ. Дори първнятъ фрагментъ не е друго, освенъ часть отъ подобенъ кръстъ.
Това е фактъ, който има решающе значение за датировката на Кирика. Това
означава, че Кирика произхожда отъ сжщата епоха, отъ която е и старото зда-
ние. Този кръстъ може да се сравни Съ открититЪ въ Хисарската базилика
кръстове отъ V в. Обаче кръстъ съ подобии полукржгове, каквито сж тритЪ
кръста нам'Ьрени при Кирика, има и въ Плиска въ дворцовата църква.
Орнаментътъ иа единия кръстъ, както и
на двата мраморни фрагмента е много
старъ, но въ Скрипу отъ 873/74 год. сжщо
се намиратъ подобии орнаменти.1)
да забележимъ още, че К.
Шкорпилъ рисува въ кръста при вратата
другъ кръсть съ тройни полукржгове на
края. Тоя вторъ кръстъ би могъпъ да
бжде сравненъ съ кръстовегЬ на сждове
№ 9 и 10 отъ „Я типового съкровище**,
сжщо и съ н'Ькои кръстове отъ Преславъ
и отъ Скрипу, но азъ не можахъ да забе-
лежа този орнаментъ. Самиятъ Шкорпилъ
казва, че той въ 1887 г. виждалъ цЪлия този
вжтрешенъ кръстъ, но 10 години по-късно
само на едно мЪсто нам'Ьрилъ следа отъ
него. 2) Въ всЬки случай, сега следъ като нЪ-
колко месеца ежедневно наблюдавахъ, не
можахъ да открия никаква следа отъ него.
ДругитЪ мрамории парчета сж съвсемъ
да споменемъ изл’Ьзлиятъ отъ долния пластъ разноцвЪтенъ фрагмеитъ, понеже
той е отъ материалъ, който е употр-Ьбенъ въ Преславъ за колона.
На края ще споменемъ за единъ кжсъ отъ плоча, часть отъ тракийски
конникъ (обр. 188).
Откриха се въ гол'Ьмъ брой и стъклепи кжсове съ зеленъ цв'Ьтъ, плоски,
т. е., употрЪбени за прозорци съ различна дебелина — отъ 1.5 до 5 мм.
НЪкои парче га оть едната си страна сж покрити съ б^ла материя.
Дребни предмети
ДребнитЪ находки сж много оскждни. Причината за това е фактътъ, че
старото здание е било разсипано и е стояло открито дълго време. Сжщото
е станало и съ иовото здание. И старото здание е дотолкова разрушено, че
половината и отъ най-долнит'Ь камъни на основата липсватъ. Че тЪзи камъни
липсватъ не само поради това, че сж били използувани за иовата постройка,
а въ по-гол'Ьмата си часть сж били разпил'Ьни отъ по-рано, показва фактътъ,
3 За кръстътъ обр. 165 срв. още Нбоба-Плиска, стр. 102 рис 11. и Millingen v. Л-,
Byzantine churches in Constantinople, London, 1917, 204.
2) Вбоба-Плиска 398 и табл- LXXX.
142
че въ западния зидъ на гол'Ьмата зала, до камъка, дето вече зидътъ пре-
кжсва, има два гроба, конто сж направени презъ времето на новата постройка.
Прочее, старото здание е било разрушено и е стояло дълго време
открито, докато върху него сж построили ново. Така се и обяснява липсата
на материяли. Сжщо така и новото здание е стояло цЪли столетия като от-
крита руина. И до най-ново време отъ тамъ сж вадени камъни.
МЕТМЛЪ
1. Сребъренъ пръс-
генъ, 2.1 см. украсеиъ съ
елипсовидно стъкло. На-
м'Ьренъ въ женски гробъ.
(гробъ Ns V) (обр. 189).
2 и 3. Два еднакви
екземпляра, иам'ёрени
при ушит'Ь на скелета
въ II трупа. Тази сре-
бърна обеца е украсена
съ топче, съставено отъ
Сребро:
Обр. 189. — Сребъренъ пръстенъ.
Fig. 189- — Bague еп argent.
две полусферични части.
Топчето е орнзментирано съ филигранни
концентрнчни кржгове, освенъ това и на
дветЪ страии съ по единъ прешленъ. Нв
страиата срещу отвора между топчето и
прешлена е осукана тъика сребърна жица.
2.3 см. срв. Мадара стр. 150, обр. 135 w, х.
4. Сребърна обеца въ форма на отво-
рена халка, направеиа отъ две тънки осу-
кани жици, вис. 2.3 см. Срв. Мвдара 149,
обр. 134 F.
5. Подобна на горната обеца, само че
съвсемъ запазена и така затворена (такава
е била и № 2, но се е строшила) — 2 см.
6. Сжщо такава, но на половина счу-
пена, 1.8 см.
7. Сребърна обеца, ЗХ 1.6 см. (обр. 190).
Бронзъ (Обр. 191)
8. Фрагментъ отъ 4.6 см. дълъгъ и
4 см. широкъ бронзовъ лредметъ дебели-
ната му е 1 см.
9. Фрагментъ отъ напръстникъ съ 2.6 см.
дължина и 2.2 см. широчина съ 12 реда
дупчици нам'Ьреиъ въ мжжки гробъ IV трупа.
Инструм. на абаджия.
Обр. 190. — Сребърни обеци.
Fig. 190-— Boucles d’oreilles en argent-
143
10. Тънка бронзова пакта на сандъкъ, или вратичка, съ 10 см. дължина
и 3.3 см. широчнна, орнаментиранъ на краищата съ редъ окржжности съ обо-
значени съ точки центрове.
11. Фрагментъ отъ орнамеитирана броизова пластинка, 5 см. широка,
2.6 см. дълга.
Обр. 191. Бронзовн предмети. — Fig. 191. — Objets en bronze-
12. Фрагментъ отъ бронзова фибула 1 см. широкъ 2.6 см. дълъгъ. Джго-
виденъ съ 3 дълбани линии.
13. Фрагментъ отъ бронзова пластинка съ 2 дупки 2X2 см.
14. Фрагментъ отъ тъиъкъ бронзовъ предметъ съ пжпки. Дължииа 5 см.,
най-гол'Ьма широчина 1,8 см.
15. Фрагментъ отъ бронзовъ предметъ
16— 17. Бронзови гвоздей. Единиятъ 2.3 дълъгъ, другиятъ 1.6 см., нам'Ьреии
въ гроба № 7.
144
18. Бронзова кука съ дължина 2.8 см.
19. Бронзова халка’ 1.7 X 1.3 см.
20. Броизова обеца направена отъ обълъ телъ, който се свършва спирално
завито за закопчааане. Вис. 2.2 см.
21. Бронзовъ фрагментъ отъ украшение съ 2.4 см. ширина и съ 1,5 дължина.
22. Бронзова халка съ 1.6 см. дължина и 1 см. ширина.
23. Фрагментъ отъ тънъкъ бронзовъ предметъ съ 4.5 см. дължина, най-го-
лЪмата му ширина е 1.5 см. (Обр. 191).
Олово
Освенъ два дебели кжса олово,
24. Халка отъ олово, 2 см. широка. Още два
подобии кжса.
25. Амулетъ отъ олово намЪренъ въ гробъ
трупа IV 1.3 см. широкъ и толкова дълъгъ, въ
по-тЪсната часть дупка. (Обр. 192.)
Обр. 192. — Лмулеть отъ олово.
Fig. 192. — Hmulette en plomb.
Кость
Обр. 193. — Предмети отъ кость. Fig. 193. — Objets en os.
26. Предметъ съ 2.3 см. дължина и 0.8 см. дебелнна.
27. Парчета отъ тъики щанги съ рткбове.
28. Часть отъ спирала. (Обр. 193).
Железо
29. Гвоздей се откриха въ много голЬмо количество отъ разни м^ста въ
насипа и въ гробовет'Ь. Типъ | съ глава крткгла съ 2.5 см. диаметъръ, дъл-
жината му е 12 см. Типъ II, главата му е 2 см. широка, четвъртита, дължината
му е 6 см. Типъ III. четвъртита глава 1.7 см. широка, дължина 6.5 см. Типъ IV
горе съ затворена кука, дължииа 5 см. Типъ V за подкова иа коне съ глава
1.5 см. широка дължииа 3.5 см.
30. Фрагментъ отъ жел’Ьзенъ иожъ съ 7 см. дължина, най-голЪмата му
ширина е 2.5 см.
31« 9 см. дълго железно прытче.
32. Игла за коса. Главичката й е смарагдово-синьо стъкло, желЪзнвта й
игла е 7 см. дълга.
33. Едно рамо на кръстъ дълго 5.8 см., въ гориия край 3.8 см„ а въ
долния 2 см. широка жел^зиа пластинка.
34. Предметъ отъ две полукржгчета въ форма иа буква з съ 4 см.
широчина. Може би горна часть отъ ключъ.
145
Обр. 194. — Предмети отъ желЪзо. — Fig. 194. — Objets en fer.
35. ЖелЪзна халка 1.6 см.
36. Четвъртита желЪзиа халка
2.2 X 1.5 см.
37. Фрагментъ отъ жел'Ьзна спи-
ралка 1.4 см. широка. (Обр. 194).
38. 4 аърха на стрели, (съ дъл-
жииа 6, 7, 7 (фрагм.), 6 см.). Единиятъ
съ две ранена, каквитосж много обик-
иовени въ Унгария въ XI—XIII в.
39. ЖелЕзио ножче съ халчица
13.3 см. дълго, иай-голЪмата му шир.
е 2.1 см.
40. ЖелЪзно копие. Дълго 18 см.
Най-голЪмата му ширина е 3 см.
(Обр. 195).
41. ЖелЪзеиъ предметъ за затва-
ряне на врата, или за друга употрЪба-
Дължината му е 5.6 см., най-голЕмата
му ширина е 3.6 см.
42. Гвоздеи съ кржгла дупка от-
горе. Дължината имъ е 7.3 см., най-гол-Ьмата ширина 2.8 см.
43. ЖелЪзна халка съ 4. см. широчина и 2,8 см. дължина.
44. ЖелЪзеиъ предметъ въ форма на латинско С съ 4.7 см. дължииа.
45. Фибула, горн а та ширина 4.2 см., дължина 5.4 см. (Обр. 196).
46. Фрагмента отъ желЪзни панти отъ гробоветЪ, за ковчези съ 16.5,
9.8 и 12.8 см. дължина. (Обр. 196).
Монети
Монета иам'Ьрихме всичко 4, попадиали тукъ случайно — rb сж отъ
IV в. сл Хр. както ги определи г. Т. Герасимовъ.
Обр. 195. — Предмети отъ железо.
Fig- 195- — Objets еп fer.
Мадара II.
10
146
Обр. 197. — Глиненъ сждъ
(намаленъ 4 пжти).
Fig. 197. — Vase d’argile.
Обр. 196. — Предмети отъ железо.
Fig, 196. — Ob jets en fer.
Обр. 198.— Глиненъ сждъ
(намаленъ 4 пжти).
Fig. 198. — Vase d’argile.
Глина
Ц'Ьли сждове никжде не излкзоха, а само много малки фрагменти. Само
формата на два сжда може да се реставрира отъ запазенигЬ части. И двата
сж нам-Ьрени въ руинигЬ на новото здание. (Обр. 137 и 138).
Останалит'Ь многобройни кжсове сж отъ керамика съ разни ориамеити
познати отъ разкопкигЬ въ Плиска и Мадара. За жалость, отъ АбобскигЬ
разкопки е публикуванъ незначителенъ материалъ, а така сжщо и отъ мадар-
скигк Р. Попоаъ сега публикува и керамиката, намерена въ Мадара. Презъ
миналото n't то разкопавахъ въ Плиска една могила, отъ която добихъ безброй
сждове, — цЪли и фрагменти — материалъ, конто дав а сигурна основа за
опредЪлянето формата и украсата въ българското керамичио изкуство. Абоб-
скиятъ материалъ показва ясно, кои видове сждове трЪбва да вземемъ за
прабългарски. И тъй като и въ Мадара има сжщата керамика, тр'Ьбва тази
керамика да вземемъ за прабългарска-1)
’) Особен© важно е и това, че новиятъ материалъ отъ Дбоба има фрагменти
отъ сждъ съ знаци важни за знакового писмо отъ Нтиловото съкровище. Сега отъ Мадара до-
147
Обр. 199. — Фрагменти отъ глинени сждове. — Fig. 199 — Fragments je
Но ние иам’Ьрихме и въ Калугерица сжщия материалъ въ руинитЪ на
новата постройка. Това е твърде сткществено. То показва, че това керамично
изкуство продължава иЪколко столетия. Но то показва и това, че монастирътъ
не е отъ много ново време. Така керамиката говори за близки до IX в.
столетия (обр. 199—200). НамЪрихме и дребии глинени фрагменти (обр. 201)
едиа дръжка отъ амфора, за която даваме бележката иа проф. Д. Дечевъ.
бихме други единъ фрагментъ съ знаци сжщо много важни. Освенъ тЬхъ отъ Нбоба публику-
вахъ два сжда съ знаци 1Y1. Л този знакъ е много разпространенъ. Намираме го въ голЪмъ брой
въ Нбоба, Мадара и Преславъ върху камъни и керамиди.
10*
148
Обр. 200. — Фрагменти отъ глинени стлдове.
Fig. 200. — Fragments de poterie.
Дръжка отъ родоска амфора (обр. 202), дълга 0.06 м., широка 0.04 м.,
дебела 0,017 м., съ двуреденъ надписъ |’Ел2] ’AvSpfovjeCxov отъ II—I вЪкъ лреди
Хр. (срв. Nilson, Timbres amphoriques de Lindos 1909, стр. 369 u. Kirchner,
R—E. I Sp. 2162, № 5).
149
Ц в Ъ т н а керамика
ЦвЪтната керамика (вж. табл, на края)
не може да раздЪлимъ отъ мадарския
материалъ, който е публикуаанъ въ
статията иа г. Р. Поповъ.
Обр. 202. — Дръжка отъ амфора.
Fig. 202. — Hr sc d’amphore,
Обр. 201. — Глинени фрагменти.
Fig. 201. — Fragments de poterie.
ЗНАЦИ
Върху керамидигЬ се намиратъ зиаци (табл. I—IV) въ твърде гол'Ьмо коли-
чество. Тукъ ги даваме, като отбелязваме, че тЬ сж известии отъ строител-
нит-fe материали на Плиска, Мадара и Преславъ. Но тука има и две нови
особености.
Тукъ се намиратъ и нови знаци. Така Н ие е известно въ Плиска като
прабългарски знакъ. Въ Мадара се намира само върху два камъка, по-малки
отъ камънитЪ и а прабългарския дворецъ. Едиииятъ се иам’Ьри между разхвър-
ленигЬ камъни около двореца, а другия въ жилищиитЬ помещения северно
отъ двореца. Срв. Мадара, знацитЪ № 8 и 15. Фактътъ, че въ Калугерица
тоя зиакъ се иамира въ твърде гол'Ьмъ брой — дори на известии керамиди
той е поставенъ все на едиакво м'Ьсто — показва, че той е употр'Ьбеиъ и въ
по-късни отъ прабългарскит'Ь постройки. Това показва сжщо, че въ начвлото на
християиското време, сж се поддържали традициигЬ на прабългаритЪ, но сж
се писали вече и нови зиаци. За това ясно говорить и двата мадарски камъка
съ подобии знаци. И rfe сж писани на камъии, вероятно вече отъ по-късна
християнска постройка, Сжщо и тг е новъ зиакъ, който ие се срЪща другаде.
Третиятъ новъ, и то твърде употр’Ьбяванъ зиакъ е Е).
ТЬзи три знака показватъ, че въ началиата християнска епоха, заедно съ
прабългарскитЪ знаци сж били писаии и нови и то букви. Съ други думи,
буквитЬ въ това време играятъ по-голЪма роля отколкото въ миналото. Така
и глаголическата буква «Я» се среща вече и като печать.
Въ особено гол'Ьмо количество се намЪри и знакътъ който не ср'Ьщахме
до сега въ Мадара. Срв. Плиска. Табл. XLIX 38, 38 а.
Новъ е и огромниятъ знакъ |__|, а така сжщо и (Знакъ № 42 е върху
джното и а единъ сждъ).
Както въ Мадара и тукъ се намиратъ керамиди и съ точки и линийки,
(Табл. V).
150
ГолЪмото значение иа Кирика и на близкитЪ развалини ни каратъ ла
продължимъ работата си тамъ идущата година. При все че досегашиит-fe раз-
копки представятъ едио цЪло, тр'Ьбва да се работи още по-иататъкъ и да се
очанватъ иаблизу пакъ остатъци отъ здание, сжщо и предъ самия Кирикъ. ТрЪбва
да копаемъ и въ старото гробище и при ииаата на Енчо Рачевъ, дето сж нам'Ь-
реии остатъци отъ прабългарско време. Сжщо да разкопаемъ и иЬкои могили.
Отъ факта, че въ християиската вече постройка намираме сжщия иачииъ
иа строежъ и сжщия строителеиъ материалъ (керамиди съ знаци и др., дори
и подобенъ плаиъ, нЪща тъй добре познати отъ прабългарскигЬ постройки
на езическата епоха) ние извличаме поуката, че прабългарската кул-
тура жив'Ье и действува като сила, която влияе и следъ
покръстването на българит'Ь. Това зиачи, че когато говоримъ за кул-
турата иа прабългаритЬ, не бива да спираме до ср^дата на IX в. Прабългар-
ската култура е аъ сила и по-късно. И тя не е мода на една ограничена
епоха, а истински културенъ квасъ. Този именно квасъ е ферментътъ
и създательтъ на българската култура. Както политически държа-
вата на прабългаригЬ е българска държава, така и въ културио отношение
прабългаригЬ сж дали специална форма на тоя иародъ като културенъ
колективъ. Нко и да сж приели нови културни елементи, българитЪ се б"Ьха
значително обособили културио, ето защо дадоха и н'Ьщо специфично българско.
Гол’Ьмата култура на прабългарит'Ь доказва най-много тъкмо това, че T'fe б'кха
способни да възприематъ и пресъздадатъ новитЬ културни елементи, конто
имъ се наложиха ведно съ приемането на християнсгвото.
151
Таблица I
6. — 14 X14
6а. - 16X23
152
Таблица II
7 б. — 15X20
7 а. — 15X10
7 и. — 12-5X11
11. — 12X9 12. — 13X10
14. — 9X8
13.- 23-5X16-5
15. - 18X17
16. — 18X22
17. — 15X12
18. - 16X14
153
Таблица HI
19 - 23X13
19 а. - 25X16
20. 12X9 21. — 18-5X13-5 21 а. — 29X30
24 14 X 9
26. — 15-5X10 26 а. 10-5X9-5
27. — 31X29
28. — 9X9-5
29. - 11X5
30. — 10X14
154
Таблица IV
31. 11 X18 32.- 24X12’5
3$. - 23X25
38. - 15’5X12
39. — 15X18
37. 11X10
40. 5X4
42. 4X4
43. — 15X19
44. _ 14X9
45. — 8X15
46. — 8X17
47. - 10X15
ПРЯБЪЛГЯРСКЯТЯ ХУДОЖЕСТВЕНЯ
ИНДУСТРИЯ
(съ огледъ на златнитЪ маларски накити)
ОТЪ НИКОЛЯ МНВРОДИНОВЪ
Презъ месецъ августъ 1926 год. при разчистването на пръстьта до западния
зидъ на голЪмата постройка въ Мадара, сж били открити нЪколко прости
погребения, между конто на дълбочина 20—30 см., билъ и единъ прогнилъ Скелетъ,
съ посока изтокъ—западъ. Въ пръстьта около тоя скелетъ сж открити
12 златни предмета, пръснати около коремната область. Тоя накитъ (обр. 255)
бЪше публикуванъ и проученъ отъ Кр. Миятевъ.1) Ние ще изложимъ на-
кратко заключенията на неговата статия. Накитътъ е безспорно единъ варварски
накитъ, който намира аналогиигЬ си само въ публикуванигЬ отъ Hampel2)
варварски паметници отъ тъй наречения „кестелийски кржгъ". Въ тоя накитъ
намираме едновременно и византийски и варварски елементн. Той е творба
на художествената индустрия на прабългаритЪ и може да се датува VIH-IXb-
Презъ 1934 год., на северъ отъ Мадара, върху низкото възвишение, което
се намира отъ дветЪ страни на шосето Шуменъ—Каспичанъ, В. Миковъ
разкопа шесть могилки. Въ означената отъ него могила 11 се откри гробъ на
конникъ съ конь (гробъ № 5). Въ коремната область на скелета сж били
наредени осемнадесеть златни предмета отъ накитъ и до тЬхъ кремъкъ съ
огниво и ножъ. Нам’Ьрвгчътъ и тия, конто бЪха видЪли следъ това находката,
смЪтаха накитв за скитски. Ние, обаче, успЪхме да удостовЪримъ, че това е
едннъ прабългарски накитъ. По нашитЬ указания В. Миковъ го публикува,3)
квто го свърза съ варварскитЪ находки отъ Унгария и го датува отъ
VI11-1X вТкъ (обр. 254).
РазкопкитЪ въ Мадара ни дадоха, значи, два прабългарски златни накита.
Дали тия два накита сж единственитЪ открити до сега остатъци отъ худо-
жествената индустрия на прабългарит-fe? Не сж ли открити въ другит-fc поселища
на нашитк прадЬди други паметници отъ тая индустрия ? Де точно бихме
очаквали да откриемъ тия паметници? Язнятската прародина на българит-fc се
е намирала, споредъ последнитЪ изследвания на унгарския ученъ Гюла Неметъ,4)
въ областьта на рЪката Иртишъ, притокъ на р. Оба, западне отъ Нлтай, т. е.
между Влтай и Уралъ. Това заключение на Неметъ се схожда и съ старо-
тюркската легенда, която поставя първоначалното жив'Ьлище на тюркитЪ въ
’) ИЯИ IV, 1926-27, стр. 14 сл.
2) Biterthumer des fruhen Mittelalters m Clngarn, 3 тома. Braunschweig, 1905-
3) Сборникъ „Мадара. Разкопки и проучвания**. Книга 1., София, 1934, стр. 432 сл.
4) Nemeth Gyula, Я honfoglalo magyarsag kialakulasa, Budapest, 1930, стр. 111.
156
самия /Алтай, а по-късното надъ Каспийске море.1) Въ областьта на р. Иртишъ,
дето се намиратъ градоветк Томскъ и Тоболскъ, сж открити извънредно
много бронзови предмети и изображения, и между ткхъ нккои, конто могатъ
да се датуватъ отъ IV в. сл. Хр. и могатъ да се отнесатъ къмъ изкуството
на прабългаритк. Тк, обаче, не сж още систематизувани и проучени. Нккои
отъ ткхъ ще бждатъ предметъ на едно проучване на Нандоръ Фетихъ, което
ще се сложи наскоро подъ печатъ въ ;/Archaeologia Hungarica.“ Въ съседство
съ тая область, която ни дава много случайни находки, се намира, северно
отъ /Алтай, областьта на р. Мннусинксъ, която е проучена системно и чрезъ
разкопки. Многобройнитк находки отъ тая область биха могли да ни дадатъ
по-добра представа за художествен а та индустрия на прабългаритк въ праро-
дината имъ. Ние обаче ще оставимъ настрана и тоя въпросъ. Въ началото
на V в., увлечени отъ хунското нашествие, прабългарскитк племена се пре-
селватъ между Каспийске и Черно море, северно отъ Кавказъ и покрай самия
северенъ бркгъ на Черно море.2) Находкитк отъ тая область, придобити слу-
чайно или чрезъ разкопки, изобилствуватъ. Тукъ сж оставили следи отъ своята
материална култура множество народи и ние тркбва, чрезъ сравнения съ други
познати прабългарски паметници, да опредклимъ и посочимъ, кои находки
принадлежать именно на художествената индустрия на прабългаритк. Нашата
задача се улеснява отъ единъ фактъ. Въ 565 год. аваритк, конто още въ
558 год. сж преминали отъ /Азия по северния бркгъ на Черно море, се пре-
селватъ въ областьта между Дунава и Карпатнтк. Съ ткхъ сж дошли голкма
трупа кутригури-българи, конто сж останали тукъ въ компактни маси до
626 год., когато, скарани съ аваритк, сж били принудени да напуснатъ
областьта. Може би само часть отъ ткхъ сж напуснали предклитк на аварската
държава. Презъ 660—675 год. тукъ, по известията на византийскитк хронисти,
е им ало и други българи. Известно е, че въ Унгария и въ Банатъ сж открити
най-много паметници отъ времето на преселението на народитк. Намкренитк
до 1904 год. паметници отъ тая епоха сж публикувани всички въ книгата на
Хампелъ /Alterthiimer des frijhen Mitteialters in Gngarn (Braunschweig, 1905).
дето той ги e раздклилъ на четири групи. Първата трупа, споредъ Хампелъ,
принадлежи нв германското племе гепиди, втората е „сарматска," третата
„аварска и четвъртата „унгарска." Изследванията на /А. /Алфьолди, обаче,
показаха ясно, че втората трупа тркбва да се отдаде на аваритк, а третата
на живущитк съ ткхъ български племена.3) Това отнасяне на третата Хампелова
група къмъ художествен а та индустрия на прабългаритк тркбва да се приеме
съ пълна сигурность, тъй като въ предметитк на тая група се забелязва силно
’) Cahun L_, Introduction a I’histoire de l’Hsie, Tures et Mongols, Paris, 1896, стр. 86-87.
5 За преселенията на прабългаритк въ Европа вж. F е h ё г G-, Bulgarisch-ungarische
Beziehungen, Budapest, 1921, стр. 24 сл.; Feher G., Les monuments protobulgares et leurs
relations hongroises, Archaeologia Hungarica, VI). Budapest, 1931, стр 163: Златарски В..
История I стр. 84 сл. Заключенията на Фехеръ и гия на Златарски не се схождатъ въ много
точки. Така Златарски мисли, че прабългаритЬ, дошли въ Източна България начело съ
Аспаруха, сж били у ногу н дури, а Фехеръ — че сж били кутригури-
-4) AlfCldi А-, Archaologische Spuren der Hunnen, въ cn. Germania, Jahrg. 16, Heft 2,
April, 1932, стр. 135; A If о Id 1 A., Funde aus der Hunnenzelt und ihre ethnische Sonderung,
Budapest, 1932, стр. 14.
157
византийско влияние, а отъ всички народи, конто сж живали въ унгарскигЬ
земи, единствени прабългарит-fc сж били изложени дълго време на византийско
влияние. Tt сж жив-Ьли въ северния Кавказъ и покрай северния брЪгъ на Черно
море още отъ първата половина на V в. и връзкитЪ имъ съ Византия сж изтъквани
не еднажъ отъ византийскигЬ писатели. Това мнение на Ялфьолди, което ние,
следъ обстойната проверка на всички доводи за и противъ, възприемаме, биде
възприето и отъ Н. Фетихъ,1) а сжщо и отъ Чалани.* 2) Така ние имаме
ц-Ьла трупа паметници, които принадлежать на прабългарската художествена
индустрия. Тр-Ьбва, обаче, да звбележимъ едно н-Ьщо. Тия паметници ще ни
дадатъ представа само за състоянието на тая индустрия въ втората половина
на VI в^къ, тъй като придружаващигЬ аваритЪ българи сж напуснали черно-
морското си живалище, както посочихме, въ 565 год. Не трЪбвв да си пред-
ставяме, че изкуството на прабългаритЬ е неизменно едно и сжщо отъ V-я
до X вЪкъ. Като всЪко изкуство — то се е развивало въ течение на тия
петь в-Ька, търп'Ьло е различии влияния и при нови условия е създавало
нови форми или е изменяло старитЪ. Така третата Хампелова трупа ще
ни даде представа само за единъ периодъ на прабългарската художествена
индустрия и само за тая на едно отъ дветЪ голыми прабългарски племена —
за кутригурската. Тя заедно съ мадарскит-fe накити, ще ни послужи за опора
при опред'Ьлянето на характернит'Ь особености общо на прабългарската худо*
жествена индустрия. Четвъртото мЪсто, въ което ще търсимъ паметници на
тая* индустрия, е областьта на Волжска България. Въ ср-Ьдата на VII в. една
часть отъ Кубратовит-fe българи се е преселила по горното течение на р. Волга
въ областьта, която се намира непоср'Ьдно до притокътъ й Кама. Въ тая
область, както и по на северъ въ областьта на старата Пермска държава сж
открити извънредно много бронзови ажурни плочки съ най-разнообразни изо-
бражения. Тая индустрия е известна подъ названието „пермска. Въ нея, обаче,
има сигурно много прабългарски елементи. Ние нЪма да се занимаваме сега
съ нея. Ще вземемъ предъ вндъ само тия находки, които намиратъ паралели
изъ другит!в области, въ които сж живали българи.
*
ПаметницигЬ, които ще разгледаме, сж главно златнн н бронзови коланни
украси, а сжщо и бронзови кальпи за коланни украс-i. За носенето на колани
отъ прабългарит-fe и за значението имъ въ прабългарското облекло ние имаме
писмени сведения.3) Ибнъ Якубъ разказва, че българскмгЬ пратеници въ двора
на Отона 1 сж носили „дълги колани, украсени съ сребьрни и златнн коп-
чета . Отъ писмата на папа Николай 1 до Бориса узнаваме, че последниятъ е
питалъ дали забраната, която гръцкото духовенство е наложило на българигЬ
да приематъ светото причастие безъ колани, е правил на. Въ единъ визан-
тийски папирусъ, произходящъ отъ Египетъ, и коментиранъ напоследъкъ отъ
Fettjch ГТ, Eurasia Seprentrionalis Rntiqua, IX, Minns Volume, стр. 319.
2) Csallany D-, Goldschmiedegrab aus der Rvarenzeil von KunszenLmarton (Ungarn),
Sgentes, 1833, стр. 52.
s) Ivanov J., Le costume des anciens Buigares, въ L’arL Byzanlrn cliez les Slaves. Les
Balkans. Recueil CJspenskij, I, crp. 332.
158
Г. Моравчикъ,1) ние намираме следнит-fc редове2) „отъ .... бъгарски ко-
лани .... написа се презъ месецъ Фармути (= приблизително Нприлъ).
Кирилъ съ божия помощь пълководецъ получихъ и предадохъ лично . . .“
Отъ съдържанието на тоя откжсъ се вижда, че той представя разписка за
получаването на известно количество „български колани" отъ византийский
пълководецъ Кирилъ. Моравчикъ изтъква факта, че въ началото на VII в. въ
византийската аойска въ Египетъ сж били употр-Ьбявани „български колани".
Потвърждение за това той намира въ така наречената тактика на Псевдо-
Маврикия (край на Vi или началото на VII в.), дето въ главата „какви дрехи
трЪбва да носятъ пехотннцигЬ", се казва между друг ото: „прости колани, не
български, и нам’Ьтки . За тълкуването на израза „български колани" Морав-
чикъ изтъква две възможности. Първата е, че въ случая може да се касае
за колани изработени отъ български кожи, понеже е известно отъ други извори,
че у българит-fe кожарството е било силно развито. Втората възможность е, че съ
„български колани ‘ се означава особенъ видъ колани употрЪбявани отъ
българигЬ.
Както ще видимъ отъ нашето изследване, ни една отъ дветЪ възмож-
ности не е напълно в'Ьрна. Безсъмнено българскит'Ь колани сж били отъ „осо-
бенъ видъ . Главного нмъ отличие отъ коланигЬ на другиrb народи е стояло,
обаче, въ украсата имъ — въ златнитЬ и сребърни коланни краища и апли-
кации. Тъкмо тая скжпоценна украса е привличала византийцит-fe. Тя е давала
и „особенна видъ на прабългарскитЬ колани.
Една миниатюра отъ Менология на Василий 11, публикувана отъ Иор.
Ивановъ,3) ни позволява да си представимъ какъвъ е билъ видътъ на тия
колани. ЗлатнитЪ апликацин по тЪхъ се виждатъ ясно. Малки ремъци, на
който сж окачени различии необходими за единъ воинъ предмети като ножъ
и торбичка (въ която е имало навЪрно огниво и кремъкъ) висятъ на колана.
Друга миниатюра ни представя сжщо българи съ богато украсени колани.4)
*
Ние започнахме тая работа съ единственото желание да запознаемъ
нашата публика, съ неподозираното досега богатство на прабългарската худо-
жествена индустрия н особено съ напълно неизвестнит'Ь у насъ прабългарски
коланни украси и да накараме да обръща внимание на тЬхъ, а сжщо и
да гн събира, Искахме отначало само да дадемъ материала, като чистъ ма-
териалъ, тъй като мисл’Ьхме, че е още рано да се правятъ заключения върху
него. Когато, обаче, следъ две годи ш ни търсения изъ книги тЪ, а сжщо и изъ
музеитЬ въ Будапеща и Виена, събрахме часть отъ тоя материалъ, останахме
изненадани не само отъ неговото богатство, но н отъ стиловото и техническо
’) Moravcik G., Der Name der Bulgaren In einem Griechischen Papyrus, Kfirosi Csoma-
Rrchivum, I. Erganzungsband, 2 Heft, 1935; Бешевлиевъ В., cn. Просвета, год. 1, кн 4,
стр. 489 и Gossens R-, Byzantion X, 2, стр. 754.
2) Преводъть е на Бешевлиевъ- Ние прегледахме цитирвната по-горе статия благода-
рение на любезностьта на г- проф. В. Бешевлиевъ.
э) Ivanov J., цит. сьч., обр. 251.
*) П. т., цит съч., табл. XLVI1.
159
единство, което той представя. Всички находки, за които говоримъ въ това
наше изследване сж свързани помежду си съ много прнлики отъ най-различно
естество. Ние останахме очудени, наприм-Ьръ, отъ това, че известии ремъчни
краища отъ Баксанъ и Чегемъ (обр. 242) отговарятъ не само по техника и
форма, а и по размЪри (и то до милиметъръ) на ремъчни краища отъ втората
мадарска находка (обр. 254). Подобии изненадващн аналогии читвтельтъ ще
срещне по-нататъкъ почти на всЬка страница. Така характерътъ на нашата
работа се наложи отъ само себе си. При асе това ние се колебахме още да
й дадемъ вида, които тя има и ако направихме това и й дадохме тоя вндъ,
направихме го съ убеждението, че следъ бл'Ьскавит'Ь проучвания на г. Геза Фехеръ
върху различнитЪ отрасли на прабългарската култура, е време да се сложи
солидна основа и на проучванията върху художествената индустрия на праб-ъл-
гаритЪ. Така ние решихме не само да съберемъ материала, а и да го про-
учимъ. Въ това проучване ние се помжчихме да докажемъ хипотезата на Нлфьолди
за прабългарския характеръ на третата хампелова трупа, като свързахме публику-
ванитЪ въ нея находки съ находки отъ другит^Ь живЪлища на прабългарит1Б.
Мислимъ, че доказахме и прабългарския характеръ на двата златни мадарски
накита, както и на Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. ОстаналитЬ резултати
на нашего изследване читательтъ може да види въ самата работа.
1. ХУДОЖЕСТВЕНЕН ИНДУСТРИЯ НН ПРНБЪЛГНРИТЪ ВЪ НВНРСКНТН
ДЪРЖНВН
Като оставимъ настрана находкит-fe отъ Иртишката область, съ които
сега н-Ьма да се занимаваме, най-стариятъ етапъ въ развитието на прабъл-
гарската художествена индустрия е представенъ съ паметницитЪ на прабълга
ригЬ въ аварската държвва. Tt ни показватъ, както отбелязахме, състоянието
на тая индустрия до 565 год., т. е. въ Vi вЬкъ. Не всички находки отъ тре-
тата Хампелова трупа могатъ да се припишатъ на прабългарит-fe, които сж
живали въ аварската държава. Съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ, наход-
китЪ отъ Престовацъ и Блатница принадлежать, както ще видимъ, на дунав-
СкитЪ прабългари. ТЬ датуватъ отъ IX вЪкъ — време въ което аварската
държава не сжществува вече. Гол'Ьмо число каменни паметници — капители,
плочи и пр. — които Хампелъ е поставилъ въ тая трупа, не ни интересуватъ.
Ние ще вземемъ сега само тия находки, конто могатъ да се отнесатъ именно
къмъ художествената индустрия на жив’Ьлит’Ь заедно съ аварит-fe прабългари.
Къмъ тЪхъ ще прибавимъ и по-нови находки публикувани отъ Н. Фетихъ.
Така ние ще се занимаемъ съ следнитТ. находки:
Гробна находкв отъ Кунагота (Чанадска ок.)
Гробни находки отъ Пуста-Тоти (фехерска ок.)
Гробна находка отъ Нагь-Манйокъ (Толненска ок.)
Находка отъ Мадарашъ (Пещенска ок.)
Гробна находка отъ Дртандъ (Бихарска ок.)
Гробна находка отъ Тиса*Есларъ (Саболчка ок.)
Гробна находка отъ Рекашъ (Пещенска ок.)
Находка отъ Ндони (Фехерска ок.)
Находка отъ Фьонлакъ (Темешка ок.)
160
Гробна находив отъ Тьорьокъ-Каница (Торонталска ок.)
Гробна находка отъ Фенекъ (Темешка ок.)
Находка отъ гробъ 11 въ Гатеръ (Пещенска ок.)
Находка отъ гробъ 212 въ Гатеръ (Пещенска ок.)
Трета гробна находка отъ Игаръ (Фехерска ок.)
Находка отъ Бачфекетехеги.
Находка отъ Гьоръ.
Обр. 203. — Находка оть Ку нагота.
Fig. 203. — Trouvaille de Kunagota.
Къмъ тая група ние ще прибавимъ и изкопаната въ 1928 въ Кунсент-
мартонъ находка отъ бронзови калъпи за златни издЪлия, публику ван а отъ
Дезьо Чалани ’) и отнесена отъ самия авторъ къмъ третета Хампелова
’) С s а 11 а п у D., Goldschmiedegrab aus der Hvarenzeit, табл. 1 сл.
161
Обр. 204. — Находка отъ Ку нагота.
Fig. 204. — Trouvaille de Kunagota.
трупа, която той смЪта, като възприема мнението на Нлфьолди, за прабъл-
гарска. Тукъ може да се отнесе и златниятъ накитъ откритъ при с. Нкаланъ
до Чаталджа и публикуванъ за пръвъ пжть отъ Б. Филовъ.1) Ние ще при-
бавимъ и два бронзови калъпа, открити напоследъкъ въ Видинско, и конто
ние публикуваме за пръвъ пжть, както и находката отъ Одовецъ (Пл^венско).
Гробна находка отъ Кунагота (Чана дека ок.). (Hampel, 111, табл. 260,
261, 262). Гробната находка отъ Кунагота брои тридесеть и единъ предметъ,
«И ИНД Ill, 1913—11, стр. 324.
Мадара II. П
162
обяснимъ сега, когато виждаме
Обр. 205. — Грнвна отъ Сентъ-Ендре.
Fig. 205. — Bracelet de Szent-Endre.
На обр. 203 ние виждаме една часть отъ нея. ВсичкитЪ десеть предмета
на тоя образъ сж златни. Пластинкит'Ь 1 и 2 сж части отъ кржгла златна
пластиика. Едно посвещение на Диониса върху пластинката ни показва, че
сюжетътъ е античенъ. Работата, обаче, е късна. Изобразяването на антични
божества въ византийского златарство продължава до VII в. включително, а ко
не и по-късно.1) Посвещението на Диониса, обаче, показва, че работата не е
византийска. Ние имаме тукъ едно копие на антична творба. Тоя фактъ самъ
по себе си е извънредно важенъ. Въ IX вЪкъ ние виждаме изобразеиа, върху
кани № 2 и № 7 на прабългарското съкровище отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ,
легендата на Ганимеда. Ние можемъ да си
въ една прабългарска находка, която се да-
тува отъ VII в.,2) като тая въ Кунагота, изо-
бразени чисто антични сцени, какъ е попад-
нало въ IX в. изображението на Ганимеда
по канитЬ на Нагь-сентъ-миклошкото съкро-
вище. ЗлатнитЪ пластинки 3, 4 и 5, съ рж-
бове, оградени съ продълговати пунктири,
представятъ ловни сцени — борба съ лъвъ.
ловидба на риба. СюжетитЬ на тия пластинки
сж заети навЪрно отъ подобии сасанидски
изображения. Знаменателенъ е фактътъ, че
прабългарскиятъ златарь е повторилъ, само
въ запазенитЪ части, борбата съ лъвъ деветь
пжти. Това показва, че тя е била любимъ
сюжетъ на прабългаригЬ. Както знаемъ,
борба съ лъвъ е и сюжетътъ на Мадарския
конникъ. ЗлатнитЪ пластинки 9 и 10, укра-
сени съ гранати, сж пакъ съ антични сю-
жети. Извънредно интересна е пластинката 7,
тъй като тя е отъ край нв коланъ — т. е.
по форма и предназначение е варварска.
На самия си край, тя е украсена съ чети-
рилистно цвЪтче, между листата на което сж
поставени други трилистни цвЪтчета. Точно
съставени гфъстеновиднитЪ фризи на кани
миклошкото съкровище. До тоя четирилистникъ се виждатъ, откжснати» две
човЪшки глави, обърнати една срещу друга. Тукъ наверно сж били представени
две цЪли фигури. Ширината на пластинката е 2 см. Ние имаме отъ Видинско
единъ калъпъ точно за такава пластинка (обр. 235) и по него виждаме пакъ
две фигури обърнати една срещу друга. Тоя калъпъ ни показва ясно, че пла-
стинката е мЪстно прабългарско изделие. Висулката 8, изпълнена съ пла-
нински криста л ъ и заобиколена отъ малъкъ редъ перли е извънредно характерна
за прабългарскитЪ украси. Ние ще видимъ по-нататъкъ и други подобии висулки.
На образъ 204 се вижда друга часть отъ сжщата находка. Една монета
отъ Юстиниана (9) ни дава само единъ terminus post quern за датата на
г) Matzulewltsch L., Byzantinische Rntike, Berlin und Leipzig, 1929, табл. 1. 2, 3. 5,
6, 7 и пр. и пр.
2) R I f о I d i, Gntergang, II, стр. 14.
отъ такива четирилистници сж
№ 1. 2. 5 и 6 отъ Нагь-сентъ-
163
находката. Всички предмети, които виждаме на тоя образъ, сж златни. Особено
внимание трЪбва да отдЪлимъ за златнигЬ коланни украси 2, 4, 5. 6, 7 и 8.
Ремъчниятъ край 2 е дълъгъ 7.5 см. и широкъ 3 см. Съставенъ е отъ две
златни пластинки, съединени съ напр’Ьчни стени, горната отъ които е украсена
съ различии растителни орнаменти, чрезъ изчукване. Въ срЪдата виждаме
двойната асирийска палмета, силно стилизувана. Тя е оградена съ силно сти-
лизувани листа, съставени отъ трижгълниче и точка. Палата вжтрешна часть
е огрвдена отъ низъ изчукани перли. За насъ сж особено интересни стили-
зуванитЪ листа, съставени отъ трижгълниче и точка. Тоя мотивъ е чисто
византийски. Преминалъ е отъ византийского въ прабългарското златарство и
е станалъ характеренъ за последнего. Ние ще го
видимъ и по останалитЪ коланни украси въ наход-
ката отъ Кунагота, както н въ другитЬ прабългарски
находки. Особено внимание трЪбва да отдЪлимъ
на златната украса б, която е съетавена отъ две
части. Съставени отъ две части апликации ще ви-
димъ единствен© въ прабългарската художествена
индустрия. Характерни за нея сж и малкитЪ ремъчни
краища 4 и 5, които сж стояли навЪрно на висящи
отъ колана ремъчни
части. Първата е дълга
3 см., втората 3.3 см.
Интересна е и украсата
7 въ форма на полуме-
сецъ, съ прищъпнатъ
въ срЪдата външенъ
край. ОстаналитЬ пред-
мети отъ находката —
сждове, гривни и брон-
зови части отъ конско
Обр. 206. — Две апликации
отъ П уста-Тоти.
Fig. 206. — Deux appliques
de Puszta-TotL
Обр- 207. — Ремъченъ край и кржгла апликации
отъ Пуста-Тоти.
Fig. 207. — Pendant de ceinluron et applique ronde
de Puszta-TotL

снаряжение, които сж
репродуцнрани на табл. 262 отъ Хампель, ние не ще разглеждаме сега.
Гробна находка отъ Сентъ-Ендре (Пещенска ок.) (Hampel III, табл. 263,
264, 265)- Въ тая находка се намира монета отъ фока (602—610 г. сл. Хр.), която
ни дава пакъ, ако не датата, то поне единъ terminus post quem за датата
на находката. Ние нЪма да я описваме подробно. Интересни сж тукъ тритЬ
сребърни гривни отъ келтски типъ, една отъ които репродунираме на обр. 205.
ТЪ сж кухи и украсени съ изчукани орнаменти — ромбчета, зигъ-зази и перли. Въ
тая находка има и обеци, пръетени, а сжщо и железно копие и желЪзни стре-
мена, отъ типа на стремената, открити отъ Фехеръ въ Мадара и Преславъ.1)
Гробни находки отъ Пуста-Тоти (фехерска ок.) (Hampel, Ш, табл. 266,
267, 268). Една византийска монета отъ 669—670 год. (Константинъ IV Погонатъ)
дава приблизителната дата на тия гробни находки. Между тЪхъ се намира
едно златно кръетче съ чисто византийска форма. То е съвършенно еднакво
съ това отъ египетского византийско съкровище.2) Ние обръщаме внимание
*) Feher G-, Les monuments de la culture protobulgare, 37 и 38.
2) Dennison W., Pi gold treasure of the late roman period from Egypt, въ Studies In
east Christian and roman art, Hew York, 1918, табл. XLlil.
11*
164
на двет-fe златни апликации репродуцирани на обр. 206. Едната има сжщата
форма — полумесецъ съ прищъпната навжтре външна страна — като тая отъ
Обр. 208. — Часть отъ находката отъ Пуста-Тоти.
Fig. 208. — One partie de la trouvaille de Puszta-Totr-
находхата въ Кунагота (обр. 204?). Другата има
византийска форма. Подобна форма се срЪща
пакъ въ египетского съкровище.1) На обр. 207
ние даваме единъ коланенъ край, подобенъ по
направа и орнаментъна тоя отъ Кунагота (обр.204 2).
Двойната пвлмета тукъ е третирана по-другояче и
е по-малко стилизувана, но първоначалниятъ й
видъ е вече загубенъ. Той е дълъгъ б см. и
широкъ 2.4 см. Кржглата апликация е им ала въ
срЪдата клетъченъ емаилъ. Запазени сж само
клеткитЪ. По края тя е била украсена съ почти
кржгли изчукани перли, раздЬлени съ низове отъ
малки перли. Тия перли, но отлЪни отдЪлно и
заварени, ще видимъ и по дръжкитЬ на кани
№ 3, № 5, № б и № 7 отъ Нагь-сентъ-миклош-
кото съкровище. На обр. 208 ние даваме четири
други предмета отъ сжщата находка. Ремъчниятъ
край 1 е еднакъвъ по голЪмина съ единъ отъ
тия отъ Кунагота (обр. 204 4), а ремъчниятъ край
3 съ другия малъкъ отъ Кунагота (обр. 204 5).
Съвършенно еднаква по голЪмина съ подобната
отъ Кунагота (обр. 204 б) е и двойната апликация 2.
ТЪ иматъ и почти еднаква украса. Пряжката 4 е
1) П- т-, цит- съч., табл. XL111 и XL1V.
Обр. 209. — Находка
отъ Нагь-Манйокъ.
Fig. 209. — Trouvaille
de Hagy-Manyok.
165
'S-
Обр, 210. — Находка отъ Мадарашъ.
Fig. 210. — Trouvaille de Madaras.
166
особено интересна. Тя напомня пряжката на сждъ № 20 отъ Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище.
Гробна находка отъ Песеръ Ндачъ (Пещенска ок.) (Hampel, 111. табл. 269).
Върху тая находка ние нЪма да се с пираме. Една конусовидна обеца съ
увисналъ надолу връхъ, подобна на обецигЬ, конто сжщо не разглеждахме,
отъ Сентъ-Ендре, е един-
ствения интересенъ за
насъ предметъ въ наход-
ката. Тя е или чисто ви-
зантийско издЪлие или
прабългарска имитация
на такова.
Гробна находка отъ
Нагь-Манйокъ (Толнен-
ска ок.) (Hampel 11, стр.360
сл.; 111, табл. 270, 271). На
обр. 209 ние даваме три
сребърни апликации съ
изчукани силно стилизу-
вани орнаменти, въ видъ
на преплитащи се ивици.
Стилизувани сж животин-
ски глааи и тЬла. Въ гор-
нигЬ части на аплика-
циитЪ ние виждаме две
животински глави една
срещу друга. Това е най-
ясно на апликацнята 3.
Тия орнаменти въ видъ
на преплетени ивици обра-
зуватъ особена трупа въ
орнаментиката на пра-
българитЪ въ аварската
държава. Ние ще се
спремъ на тЬхъ по-късно.
Находка отъ Мада-
рашъ (Пещенска ок.)
(Hampel, II, стр. 362; 111,
Обр. 211. — Находка отъ Нртандъ.
Fig. 211. — Trouvaille d’Rrtand.
табл. 272). На обр. 210 ние даваме часть отъ находката отъМадарашъ. ПластинкитЪ
съ изчуканъ орнаментъ 1, 8, 9 и 10 сж били навЪрно апликирани по дръжката
на мечъ или по калъфъ за стрели. Ние виждаме пакъ, познатия ни отъ Нагь-
Манйокъ, орнаментъ отъ преплетени ивици, който стилизува животно. Тукъ,
обаче, стилизацията е извънредно напреднала и животнитЪ сж вече напълно
геометризувани. ТЪ сж неузнаваеми. Ремъчниятъ край б е особено интересенъ'.
Той е дълъгъ 6.5 см., а най-широката му часть е 2 см. Украсенъ е само съ
вдлъбнати и изпъкнали линии. Елиптичниятъ гранатъ 4, изпълненъ съ стъклена
паста, ще видимъ и въ други прабългарски находки. ПерлитЬ, съ конто той е
украсенъ, сж изчукани. Изчукани сж и перлигЬ на петостранния гранатъ 5.
Предметътъ 3, който е украса на ремъкъ, е отъ конско снаряжение.
167
Гробна находка отъ Нртандъ (Бихарска околия (Hampel, II, стр. 363;
III, табл. 274). Въ гробната находка отъ Артандъ, която даваме на обр. 211, сж
интересни преди всичко ремъчнитЪ апликации 17, 18 и 19. ТЪ сж украсени съ
перли. Направени сж отъ бронзъ и сж обвити съ златна пластинка, по която
именно е изчуканъ орнамента. ТритЪ ремъчни края сж дълги приблизително
3 см. — т. е. толкова, колкого сж дълги малкитЪ ремъчни краища въ находкитЬ
отъ Кунагота и Пуста-Тоти. Тр'Ьбва да се спремъ и на копчетата 20 до 31.
ТЪ сж полусферични. Направенн сж отъ бронзъ и сж позлатени. Украсени
сж съ изчукани многолистни цв'Ьтчета. Tfe сж предходници на сегашнигЬ
войнишки копчета.
Гробни находки отъ Феиекъ (ок. Зала) (Hampel, II, стр. 225 сл.;
III, табл. 180). Къмъ художествената индустрия на прабългаригЬ въ аварската
държава ние ще отнесемъ и часть отъ гробнитЪ находки отъ Фенекъ, която
Хампелъ поста вя въ
втората, т. е. аварската
трупа, която, обаче,
споредъ Нлфьолди,1)
тр^бва да се отнесе по-
скоро къмъ третата. По
характеръ и форми тая
часть отъ находката дей-
ствително се отличава
отъ всичкн познати на-
ходки отъ втората тру-
па, и стой най-близо до
третата. Като вземемъ
предъ видъ, че колан-
нитЪ краища въ тая
находка сж сребърни,
Обр. 212. — Находка отъ Фенекъ.
Fig. 212. — Trouvaille de Fenek.
можемъ лесно да раз-
беремъ, защо Хампелъ не я е поставилъ въ третата си трупа. Решающе значение за
него е ималъ материалътъ, отъ който сж правени предметитК Въ третата трупа
той е поставилъ изключнтелно находки, въ които коланнигЬ краища сж златни.
Съвършено естествено е, обаче, че прабългаритЪ освенъ златни, сж им ал и
и сребърни коланни украси. Ние ще се спремъ на коланнитЪ украси (обр. 212),
ГолЪмиятъ ръмъченъ край 8 е особено интересенъ. Той е дълъгъ 6.4 см. Въ
срЪдата му аиждаме кржгъ, украсенъ съ цвЪтче и четири вилички, които на-
верно сж стилизувани Цветове. Тоя коланенъ край по разпред’Ьлението на
украсата си (разположена около единъ кржгъ въ срЪдата) се отнася значи
къмъ голЪмит’Ь ремъчни краища отъ Кунагота (обр. 204), Пуста-Тоти (обр. 207)
и Фьонлакъ (обр. 220). Тия кржгчета сж характерни единствено за третата
Хампелова трупа. Отъ дветЬ страни, симетрично поставени, се виждатъ две
еднакви човЪшки лица, съ мустаци, брада и съ голЪми животински уши. Съ
тоя страненъ образъ ще се занимав г. Н. Фетихъ въ книгата, за която говорихме.
Малкиятъ коланенъ край 7 е гладъкъ. Той е украсенъ съ свободно разположени
откжснати листа. Той е дълъгъ 2.9 см. — има голЪмината на обикновеннтЪ
*) R 1 f б I d 1, (Jntergang der ROmerherrschaft, II, стр. 3S сл.
168
малки коланни крайща. Въ находката се намиратъ седемь, подобии на иего,
коланни крайща — съвършенно еднакви. Нпликацията 5 е отъ познатит1о ни
вече двойни апликации. Тя е украсена сь кржгчета и съ две симетрично раз-
положени групи отъ по четири трижгълничета. ДвойнитЪ апликации сж сжщо
характерни за третата Хампелова група. Въ находката отъ Фенекъ има четири
съвършено еднакви подобии екземпляра. Интересни сж и малкитЬ ремъчни
крайща 4 и 6. Ремъчниять край 4 има особена форма. Ние виждаме пакъ
откжснати листа, завити спирално по него. Нпликацията 9 е съ закачалка
на единия си край. Подобии апликации съ закачалки виждаме и въ Нкаланъ
(обр. 231), Ндони (обр. 220) и въ областьта на Кубанска България (обр. 243 и 241).
Общо взето находката има, както казва и Нлфьолди, „византийски* характеръ.
Като я отнасяме къмъ кутригурскигЬ находки, ние мислимъ, че е възможно да
е и дунавско-българска.
Гробна находка отъ Тиса-
Есларъ, (Саболчка ок.) (Hampel, II,
стр. 380; III, табл. 278). Освенъ да-
денитЪ на обр. 213 предмети, тая
находка съдържа и единъ желЪзенъ
мечъ. Ремъчниятъ край 1, напра-
венъ отъ сребърна пластинка съ
изчукани орнаменти е особено ин-
тересенъ. Въ ср-Ьдата той е укра-
сенъ съ вълнообразни линии, всЪка
отъ който има по две вълни. Тая
сродна часть е заобиколена отъ
листа на силно геометризувана и
вече изменена лесбийска кима. Сж-
Обр. 213. — Находка отъ Тиса Есларъ.
Fig. 213. — Trouvaille de Tisza Eslar.
въ Мадара шъ (обр. 210 б). Той е брон-
щото устройство има и по-голt-
миятъ ремъченъ край 5. Той е
билъ дълъгъ приблизително 5.5 см.
— т. е. ималъ е дължината на
голЪмия ремъченъ край отъ находката
зоаъ, но е позлатенъ. Съ изменена вече лесбнйска кима е украсена и рам-
ката 6 на другъ липсващъ ремъченъ край. Такава кима има и малкиять
бронзовъ калъпъ отъ Видинско (обр. 235). Пряжката 8 е съвършено еднаква
съ тая отъ Пуста-Тоти (обр. 207), но е по-малка — дълга е само 3 см. Ези-
чето й липсва. Въ вжтрешната й часть сж пробити две дупки за прикреп-
ване къмъ ремъка. Кржглата златна пластинка 9 е украсена съ изчукана розета,
покрай която върви редъ перли, сжщо изчуканъ.
Гробна находка отъ Рекашъ. (Пещенска ок.), (Hampel, 11, стр. 381; III,
табл. 278). Находката отъ Рекашъ (обр. 214) се състои отъ деветь златни пла-
стинки съ изчукани орнаменти. РемъчнитЪ краиша 1, 4, 6 и 8 сж дълги отъ
3 до 3.6 см., следователно тЪ иматъ гол-кмината иа малкитЪ ремъчни крайща
отъ находкитЪ отъ Кунагота (обр. 203 4 и s), Пуста-тоти (обр. 207 1 и г) и Нртандъ
(обр. 211). Tfe иматъ и сжщата форма. Украсени сж по краищата съ редъ отъ
изчукани продълговати перли, прекжснатъ на петь мЪста отъ по-голЪми кржгли
перли. Въ полето има силно стилизуванъ орнаментъ, навЪрно нЪкакво животно,
но геометризувано до неузнаваемость. Сжщия орнаментъ виждаме и по оста-
169
налитЪ златни апликацни 2, 3, 5, 7 и 9. Така по орнаментиката си тия апли-
кации трЪбва да се отнесатъ къмъ групата на апликациитЪ съ преплетени
орнаменти, въ която сложихме до сега ремъчнитЬ храища отъ Нагь-Манйокъ
(обр. 209) и пластинкитЪ отъ Мадарашъ (обр. 210). Подобии орнаменти, еднакви
съ тия отъ Рекашъ и върху еднаквн по форма ремъчни краища, се намиратъ
и въ находката отъ гробъ 212 отъ Гатеръ (Пещенска ок.). (Fettich FL,
Das Kunstgewerbe der Avarenzeit in Ungarn, Archaeologia Hungarica, I, Budapest,
1926, стр. 45 сл.,
обр. 11 на стр. 13).
Въ тая кутригурска
находка, (обр. 224),
върху която иЪма да
се спираме, има и
единъ счупенъ го-
л'Ьмъ ремъченъ край
съ кржгче въ cp"fe-
дата, около което сж
разположени въ пре-
градим, като по ка-
лъпа отъ Панчова
(обр. 228), който ще
разгледаме по-ната-
тъкъ, орнаменти про-
Обр. 214. — Находка отъ Рекашъ.
Fig. 214. — Trouvaille de Rekas.
O6d. 215. — Накодка отъ Гьоръ-
Fig. 215. — Trouvaille de Gyor.
изходящи отъ раз-
ложенъ животински
мотивъ. Подобии на
ремъчнигЬ краища
отъ Рекашъ виждаме
и въ находката отъ
Г ь о р ъ (Hampel, HI,
табл. 476), която да-
ваме на обр. 215.
Бронзова укра-
са съ неизвестно
м -Ьстонахождение.
(Hampel, 11, стр. 383;
111, табл. 280,1). Една
бронзова плочка съ
щитовидна форма
(обр. 216) има осо-
бено интересна украса. Въ дЪсния й край, съ който се е закачвала, се
намиратъ две силно стилизувани животински глави — мотивъ познатъ
отъ множество аварски пряжки и който е азиятски. Но ние виждаме и една
гжска (?), която е извънредно интересна. На шията й е закачена лента, чиито два
края се разаЪватъ задъ нея. Тая лента е премного известна отъ множество саса-
нидски изображения. Всички сасанидски царе я иматъ по шапката си. Тя стой
на всички животни, конто сж притежание на царя — коне, орли, гжски и пр.
Подобенъ на нашата гжска орелъ виждаме въ VI в'Ькъ на единъ рисуванъ
170
сасанидски платъ отъ гол'Ьмата пещера на Мингъ-о до Кизилъ1) въ Туркестанъ
(обр. 217). Последниятъ държи въ устата си една огърлица съ три перли въ
срЪдата. Тая огърлица е сжщо царска. Виждаме я по шията въ изображе-
нията на сасандскитЪ царе Сапоръ 11,2) и Бахрамъ V.3) Така орелътъ отъ пеще-
рата въ Мингъ-о носи две царски емблеми. Ние виждаме
и тритЬ перли на царската огърлица по нашата гжска.
ТЪ сж поставени, обаче, на главата й. Така, заедно съ
чисто азиятскит'Ь две животински глави, тая бронзова
украса носи и едно сасанидско изображение.
Сребърна ивица отъ неизвестно находище. (Ham-
pel, II, стр. 384; 111, табл. 280). Две отъ полетата на
тая ивица сж запълнени съ гравиранъ орнаментъ
отъ преплетени ивици, които стилизуаатъ, както вече
знаемъ, животински форми. Това е четвъртата по редъ
находка, въ която виждаме тоя орнаментъ. ОстаналигЬ
три полета сж имели три кржгли граната, запълнени съ
стъклено тЬсто. Краищата сж украсени съ разд'Ьлени
отъ напрЪчни поясчета яйце в ид ни перли, ка квито аидЪхме
по бордюра на апликацията 1 отъ Пуста-Тоти (обр. 206)
Обр. 216. — Бронзова
украса съ неизвестно
местонахождение.
Fig. 216. - Applique
en bronze de prove-
nance inconnue.
и каквито ще видимъ и по дръжкитЪ на
кани № 3, № 5, № б и № 7 отъ Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище.
Гробъ И отъ Гатеръ. (Пещенска ок.)
(Fettich ГТ, Das Kunstgewerne der Hvarenzeit
in Clngarn, Archaeologia Hungarica, 1, Buda-
pest, 1926, стр. 63, табл. VI, 14—24).4) Гро-
бътъ 11 отъ Гатеръ е билъ гробъ на златарь.
Часть отъ предметитЪ, които даваме на
обр. 218, а именно предметигЬ 1—7 сж калъпи
за златни и сребърни апликации и ремъчни
краища. ГолЪмиятъ ремъченъ край видЬхме и
въ Мадарашъ. Интересенъ е ремъчниятъ край
съ медалиона въ срДцата. По Фетихъ тия ре-
мъчни краища съ кржгчета аъ ср’Ьдата (подобии
вече видЪхме въ Кунагота, Фенекъ и Пуста-
Тоти) сж отъ „византийски стиль". Интере-
Обр. 217. — Изображение на орелъ
отъ Кизилъ (Туркестанъ).
Fig. 217. — Figure d'aigie de Qyzil
(Turkestan).
сенъ e калъпаза двойни апликации 7. Той отго-
варя на двойнигЬ апликации 6 отъ Кунагота
(обр. 204) и 2 отъ Пуста-Тоти (обр. 207), но не е съставенъ отъ два ремъчни
края. Единиятъ отъ ремъчнитЪ краища (по-гол'Ьмиятъ) въ Кунагота и Пуста-
Тоти е измЪнилъ формата си въ Гатеръ. Подобно н^що се е случило и съ
тия отъ Фенекъ. Завършекътъ му има сърцеаиденъ контуръ, странитЪ му сж
*) Изображенного вземаме отъ книгата на Herzfeld Er-, Am Тог von Asien, Berlin,
1920, табл. LX1II.
2) S а г r e F., Die Kunst des alten Persien, Berlin, 1905, табл. 108.
s) T.f табл. 106.
4) ЦЪлата находка отъ Гатеръ e публикувана въ Arch. Ertesitfi 1905, което не ни бЪше
достжпно.
171
вдълбани на три мЪста. ДвойнитЪ апликации отъ Гатеръ започватъ да иматъ
вече своя форма. МалкитЬ ремъчни крайща 4 и 5 сж украсени съ познатия
ни отъ Рекашъ (а сжщо и отъ Бачфекетехеги и Ядони, вж. понататъкъ) орна-
ментъ отъ преплетени ивици. По-малкиятъ е дълъгъ 2.2 см., по-голЪмиятъ 3.3 см.
ГолЪмиятъ ремъченъ край 9 е дълъгъ 7 см., ремъчниятъ край 10 има дъл-
жина 5.8 см. Недовършената сребърна апликация 8 е изчукана отъ калъпа 7.
Трета гробна находка отъ Игаръ (Rhe G. und Fettich N., Jutas und
Oskij, Prague, 1931, стр. 72 сл., табл. XIX). Ние не знаемъ голЪмината на
ремъчиигЬ крайща и апликациитЪ, конто се иамиратъ въ златната находка
Обр. 218. — Находка отъ гробъ 11 въ Гвтеръ.
Fig. 218. — Trouvaille de la tombe 11 de Cater.
отъ Игаръ. Нека забележимъ, че въ нея виждаме една двойня апликация
(обр. 219 ?), съставена отъ два ремъчии края. Знаемъ вече, че тия двойни
апликации сж характерни единствен© за прабългарскитЪ ремъчни украси.
Виждаме сжщо и една апликация (22), която е имала напречна закачалка.
Ето защо ние отнасяме третата находка отъ Игаръ къмъ кутригурската худо-
жестаена индустрия. Върху формитЪ на останалитЬ предмети нЪма да се спи-
раме. Най-интересното въ тая находка е орнаментиката на предметигЬ 1, 3,
7, 8, 9, 10 и 12. Орнаментътъ тукъ се състои отъ синджири, който се залааятъ
за кржгчета. Синджирътъ е образуаанъ отъ гЬсни ивици, конто обикалятъ
всички кржгчета. Въ срЪдата на коланния край 1 обаче имаме кржгчета,
около конто ивицигЬ не обикалятъ така, както би трЪбВало, за да образу-
ватъ брънки на синджиръ. ТЪ се преплитатъ въ ткхъ, отиватъ отъ обратиата
имъ страна. Фетихъ мисли, че тоя орнаментъ е по пронзходъ германски н че
172
стилизува пакъ нЪкакво животно. Споредъ него стилизацията тукъ е толкоаа
напреднала, че животното е неузнаваемо. Съ подобна украса е единъ ремъченъ
край огъ Кестели.1) Въ ср*Ьдата му сжщо виждаме кржгче, около което иви-
цитЬ се сплитатъ и не образуватъ брънки на синджиръ. Между останалитЪ
брънки ние виждаме кржгообразни пжпчици. Тия пжпчици именно и кржговетЪ,
около конто ивицигЬ не образуватъ брънки на синджиръ, ще ни помогнатъ да
откриемъ произходв на орнамента. Нека разгледаме внимателно ре продуди ра и итЬ
’) Alfoldi, (Jntergang der Romerherrschaft, II, стр- 52, табл. XI.
173
на обр. 253 (вж. по-горе) обеци отъ Шереметъ. По тЪхъ съ халщадската тех-
ника на изчуканитЬ
„фалшива спирала .
Ние ще обяснимъ
по-нататъкъ, когато
стане дума за Ше-
реметското съкрови-
ще, какъ е дошелъ
тоя орнаментъ въ
единъ накитъ отъ
края на VII или отъ
VIII вЪкъ. Фалши-
вата спирала се срЪ-
ща и по рано-гер-
мански предмети.1)
пжпки е изчуканъ единъ орнаментъ, известенъ съ името
Ние мислимъ, че син-
джиритЬ по кутри-
гурскитЪ украси сж
една трансформация
на „фалшивата Спи-
рала \ която е била
много разпростраие-
на въ ср^Ьднов-Ько-
вието. Тия синджири
се ср^щатъ еднакво
по кутригурскитЪ и
аварскитЪ накити,2)
ио сж се образували
много по-рано, за-
щото ги виждаме
още въ хунскигЬ
златни пластинки.3)
Но ние ги виждаме
и по единъ бронзовъ
арабски лъвъ отъ
X вЪкъ4) — фактъ,
който показва, че
сж се оформили въ
тоя си видъ навЪрио
въ Византия или Пер-
сия. Ннаходка отъ
Обр. 220. — Находка на бронзови калъпи отъ йдони.
Fig. 220. — Trouvaille de modules en bronze d’ftdoni.
Игаръ e извънредно
важна за насътъй като синджиритЪ виждаме и по кани № 3 и № 4 на Нагь-сентъ-
*) Essenwein D., Kulturhistorischer Bilderatlas, II, MIttelalter, Leipzig, 1883, табл. 1, 15*
2) Вж. Rhe und Fettleh, Jutas und Oskij, табл. VII, XIII.
3) ft If 61 di, Funde aus der Hunnenzeit und ihre ethnische Sonderung, ftrchaeologia Gnga-
nca, Budapest, 1932, табл. Ill, обр. 10.
4) Kiihnel Er., Maurlsche Kunst, Berlin, 1924, табл- 121.
174
миклошкото съкровище (обр. 238) и 239). Друга важна особеиость на игарския
накитъ е това, че по ремъчнигЬ краища 1, 3, 7, 8, 9 и 10 е имало клетки,
вь които сж били полагани гранати. Тая особеность срЬщаме въ Кунагота,
по готскитЪ и най-вече по хунскитЬ накити. Фетихъ1) мисли, че тя се дължи
на една хунска традиция у прабългаригЬ. Тая традиция иие ще откриемъ по
нататькъ по дунавско-българскигЬ накити. Надебеляването на долнитЬ краища
е характерно за аварскит-fe украси и ще го вземемъ за аварско влияние.
Находка отъ Адони (фехерска ок.) (Hampel, И, стр. 391; 111, табл. 284).
Находката отъ Адони се състои отъ тринадесеть калъпа за изчукване на
златни и сребърни пластинки (обр. 220). ТЬ сж били много употр-Ьбявани и
затова не сж запазени добре. Всички сж отъ бронзъ. По долната часть иа
предмета 1 виждаме три кржга съ точки въ ср-Ьдата — орнаментъ, конто
познаваме отъ множество византийски предмети отъ слоиова кость и пр.
Фактътъ, че се намира върху едииъ варварски калъпъ, ни показва за лишенъ
пжть, че не всички предмети, които иматъ византийски орнаменти, сж отъ
византийски произходъ. ПрабългаритЬ сж употрЪбявали въ своята художествена
индустрия и византийски орнаменти. Двата почти квадратни калъпа 2 и 3 иматъ
форма й орнаментъ, конто се срЪщатъ въ множество апликации отъ втората
Хампелова трупа, т. е, отъ аварската. Ние трЪбва неизбежно да предполо-
жимъ известно взаимно прони кване и а мотиви и форм и между художествен итЬ
индустрии на аваригЬ и жив-ЬлитЬ съ гЬхъ прабългари. Ние не можемъ, обаче,
да решимъ отъ сега, кои отъ мотивитЪ и формигЬ, конто се срЪщатъ» и въ
дветтЬ групи сж аварски и кои прабългарски. Това опред-Ьлеиие може да стане
само следъ като откриемъ прабългарски некрополи въ Източна България.
Моделътъ за ремъченъ край 4 има украса отъ клонки съ косо поставени
стилизувани листа, които образуватъ начупени линии. Интересенъ е калъпътъ 5.
По него виждаме гравирани точки и полумесеци. Ремъчниятъ край 6 има
въ ср-Ьдата преплетеии ивици, които видЪхме и по една отъсребъриигЬ пластинки,
както и по четири ремъчни края отъ Мадарашъ (обр. 210). По краищата
върви ивииа отъ зигъ-зази, които образуватъ трижгълничета. Точно съ такива
преплетеии ивицн, но съ бордюри отъ зжбци, имаме три ремъчни края отъ
Бачфекетехеги (Fettich, Das Kunstgewerbe der Avarenzeit, стр. 61, обр. 21
на стр. 30). Находката отъ Бачфекетехеги (обр. 221) е сжщо една кутригурска
находка, съ която, обаче, нЬма да се заиимаваме. Ремъчниятъ край 7 отъ Адони
е особеио иитересенъ. Ние виждаме по него три сърдцевидни орнамента, напра-
вени отъ двойни линии. Отъ двоек страни на всЪки орнаментъ слизатънадолу криви
линийки. Ние не се съмняваме, че това е една геометризуванв до неузна-
ваемость стилизация на халдейското дърво на живота, въ което, както знаемъ
се редуватъ клонки съ свити навжтре краища съ клонкн, чиито краища сж
извити навънъ и надолу. Че това дърво на живота е било известно добре на
прабългаритЬ ни показватъ голЪмиятъ калъпъ отъ Видинския музей (обр. 233) и
ремъчнигЬ краища отъ Тьорьокъ Каница (обр. 234). Интересно е тукъ, че
листата, които отиватъ навжтре, сж стилизувани като сърдца. Съ сърдцевидни
орнаменти е украсенъ и единъ иовооткритъ ремъчеиъ край отъ Абоба. Той
ще бжде публикуванъ отъ г. Кр. Миятевъ. Сърдцевидни орнаменти има и другъ
отъ Кубанска България (обр. 243). Калъпътъ 8 има по краищата си голЪми
’) Fettich Н., Eur. Sept- fint-, Minns Volume, стр. 321.
175
Обр. 221. — Находка отъ Бачфетехеги.
Fig. 221- — Trouvaille de Bacsfeketehegi.
перли, каквито иматъ византийскигЬ златарски издЪлия по това време. Въ
калъпа 9 виждаме, разположени симетрично, листата, конто видЪхме по златнигЪ
ремъчни краища отъ Кунагота (обр. 204) и Пуста-Тоти (обр. 206). Тукъ, обаче,
тЬ сж по-гол’Ьми. Интересеиъ е и калъпътъ 10. Той е гладъкъ. По него
има единъ трижгълникъ и две джгички, до конто сж посгавени две точки.
Малкиятъ ремъченъ край 11, КОЙТО е дълъгъ З.б См. (има дължина на малКитЬ
ремъчни краища отъ другигЬ находки), е украсенъ съ две птици, сложени една
176
Обр. 222 — Находка отъ бронзови калъпи отъ Фьонлакъ.
Fig. 222. — Trouvaille de modules en bronze de Fonlak
тп
Обр. 223. — Находка на бронзови калъпи отъ Фьонлакъ.
Fig. 223. — Trouvaille de modules en bronze de Fonlak.
Мадара II.
12
178
срещу друга — мотивъ, който виждаме по византийски обеци докато ремъчниятъ
край 13 е ималъ украса отъ преплетенн иаици, конто стилизуватъ животно.
Тая находка е извънредно важна, тъй като ни дава много нови форми и
орнаменти. Особено внимание, по формата си, заслужаватъ тритЪ тЬсни ре-
мъчни крайща 4, б и 7. Първиятъ и вториятъ сж дълги 4 см., третиять 4.5 см.
ТЬ сж широки приблизително 1.5 см. ГолЪмигЬ ремъчни крайща 8 и 9 иматъ
респективно 6.5 см. и 6 см. дължина.
Находка отъ Фьонлакъ (Темешка ок.) (Hampel, 11, стр. 392 сл., 747 сл.; 111, табл.
446; Fettich FL, Das Kunstgewerbe der Avarenzeit in CIngarn, Archaeologia Hungarica
1, Budapest, 1926, табл. IV и V). ЦЪлата находка отъ Фьонлакъ се състон отъ
бронзови калъпи за изчукване на сребърни и златни пластинки. На обр. 222
ние даваме часть отъ находката. Ремъчниятъ край 3 е дълъгъ 6.5 см. Въ
срЬдата си, той има медалйонъ, както голЬмитЪ ремъчни крайща отъ Кунагота,
Пуста-Тоти и Гатеръ. Отъ дветЬ страни на тоя медалйонъ е разположена
украса отъ кринове. Тоя растителенъ мотивъ тукъ не е съвършено свободно
развитъ. ДветЪ странични листа сж прибрани много нагоре и подъ ткхъ фонътъ
образува две фигури, приличии на миди. Кринътъ ще видимъ и въ Акаланъ
(обр. 231). Той е по-свободно разположенъ въ двойиата апликация 4, съставена
отъ два ремъчни края съ различии гол^миии, дето и най-много прилича на
аКаланскитЬ. Тя е дълга 4.3 см. Виждаме нашия мотивъ и по малкитЬ
ремъчни крайща 1 и 2 (дълги 2.4 и 2.9 см.), както и по апликацията 6, която
по формата си ни напомни подобнигЬ апликации отъ Рекашъ (обр. 214).
РемъчиитЬ крайща и апликации отъ 8 до 14 сж особено интересии. ТЪ сж
гладки. Орнаментътъ е вдълбанъ. Ние мислимъ, че отъ тия калъпи сж изчуквани
ремъчни крайща и апликации съ ажурни орнаменти, като тия отъ Садовецъ
(обр. 236), ГолЪмиятъ ремъченъ край 8 е дълъгъ 8 см. Той има въ срЪдата
си медалйонъ, като ремъчния край 3. Украсата на всичкнтЪ (отъ 8 до 14 вкл.)
се състои отъ трижгълно разположени групп отъ по три кржгчета и листа съ
точки, каквито вече видЪхме по много ремъчни крайща и апликации. По тжпитЪ
страни на краищата 8, 11 и 12 има кжсн иадлъжни черти. Апликацията
20 е отъ германски типъ (вж. Fettich цит. съч., стр. 49). Нейниятъ орнаментъ
стилизува животно. Такъвъ е орнаментътъ и на ремъчния край 15, както и на
апликацията 17. Имаме значи три нови предмета отъ групата Нагь-Маньокъ
(обр. 209), Мадарашъ (обр. 210), Рекашъ (обр. 214) и пр. — групата съ орнамен-
тиката отъ преплетенн ивици, конто стилизуватъ животно. Ремъчниятъ край 16
е съвършено еднакъвъ съ тия отъ Бачфекетехеги (обр. 221). Тия преплетенн
ивици сж византийски. Интересна е фибулата 21. Тя е една късна и вече
изродена преживЪлица на готскитЬ фибули. На обр. 222 даваме друга чвсть
отъ сжщата находка. Тукъ трЪбва да се спремъ, преди всичко, на двата лъва
15 и 16. Ако не бЪхме ги открили въ единъ късенъ прабългарски гробъ,
щ'Ьхме да помислимъ, че сж скитски. Подобенъ лъвъ е откритъ и въ гроби-
щето Камунта (Кубанската область),1) което датува сжщо отъ времето на
преселението на народитЬ и въ което сж открити множество прабългарски
гробове. Двата лъва сж силно стилизувани, тЬ сж изрЪзани на сектори. Инте-
ресно е и кучето 17, което е по-заоблено. но е отъ сжщия животински стилъ.
Отъ останалитЬ предмети — копчета, апликации за конски снаряжения и пр.
ние ще отбележимъ апликацията 13, която е украсена съ ромбчета.
Ч Толстой И. и Кондаковъ Н., Руск!я Древности, III, Спб-, 1890, обр. 137
179
Находка отъ Кунсентмартонъ (Czallany D., Goldschmiedegrab a us der
Avarenzeit von Kunszentmarton (Ungarn), Szentes, 1933, стр. 49 сл., табл. 1).
Ние н-Ьма да разгле-
ждаме цЪлата находка
отъ Кунсентмартонъ.
Освенъ калъпитЪ за
изчукване на златни
или сребърни аплика-
ции или ремъчни кра-
ища, тя съдържа пред-
мети отъ конско сна-
ряжение, огледала, дре-
бни бронзови части,
броня, копня, и пр.
ЦЪлата находка брои
130 предмета и се да-
тува отъ първата поло*
вина на VII в. Насъ ни
интересуватъ именно
калъпитЪ (обр. 225 и
226). Ние вече знаемъ,
че въ всички находки
съ ремъчни части се
намира единъ голЪмъ
ремъченъ край. Въ
Кунсентмартонъ, както
въ Кунагота и Фьон-
лакъ, той е дълъгъ
7.5 см. Украсенъ е съ
двойни преплетени тън-
ки линии, конто ви-
дЬхме и въ Фьонлакъ,
и конто образуватъ
ромбчета. Ясно е вече,
че тия ромбчета сж
единъ отъ типичнит^
орнаменти иа прабъл-
гаригЬ въ аварската
държава. По краищата
си той има у краса отъ
перли, конто сж били,
както и останалото,
Обр- 224. — Находка отъ гробъ 212 въ Гатеръ.
Fig. 224. — Trouvaille de la tom be 212 a Cater.
изчуквани. Нека отбе-
лежимъ и двойнитЪ
апликации. Тукъимаме
една голЪма, дълга
4.5 см. кол айна апликация (4), съвършено сходна
съ подобната й отъ Кунагота (обр. 204 б). Имаме
по голЪмина и форма
и три по-малки двойни
12*
180
апликации 8, 10 и 13. ДветЪ сж дълги по 3.3 см., третата 3.7 см. ТЬ иматъ
дължинатй значи иа малкитЬ коланни краища, които познаваме отъ другитЪ
находки. Такива малки коланни краища тукъ имаме два (3 и 5), но имаме, като
Обр. 225. — Находка на бронзови калъпи отъ Кунсентмартонъ.
Fig. 225. — Trouvaille de modules en bronze de Kunszentmarton.
въ Фьонлакъ, и още по-малки (7. 12 и б), чиято дължина е отъ 2 см. до
2.3 см. Освенъ гол’Ьмиятъ коланенъ край 14, имаме още единъ гол'Ьмъ, но
по-кжсъ и по-широкъ, коланенъ край (1), съ дължина 6.5 см. Зиачи гол’Ьмит-Ь
и малкитЪ колаини краища се явяватъ въ по две голЪмини — голЪмит-fe съ
181
7.5 и 6.5 дължина, малкитЪ съ 3 (т. е. 3 до 3.7 см.) и 2 (т, е. 2 до 2.3 см.)
дължина. ДвойнитЪ апликации иматъ сжщо нЪколко голЪмини, между които
има Само една, която е неизменна за всички находки — 4.5 см. дължина
(4.5 до 5 см.) като въ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьоилакъ и Кунсентмартонъ.
Нека обърнемъ осо-
бено внимание на ап-
ликацията 2, едната
отъ страиитЪ на която
е вдлъбната. Подобии
апликации аид'Ьхме въ
находката отъ Рекашъ
(обр. 214). Особено
интересенъ е и ремъч-
ния край 21. Той е
гладъкъ и е украсенъ
единствено съ двой-
ни листа разположени
около точка. На обр-225
той не се вижда добре.
Ние даваме на обр. 227
рисунка иа тоя ре-
мъченъ край. На гор-
ната му страна има
две рЪзки, отъ които
излизатъ къмъ края
малки рЪзчици. Ние
можемъ по форма да
го поставимъ аъ една
трупа съ тЪсиитЪ ре-
мъчни крайща отъ
Адони 4, б и 7, (обр. 220),
а по характеръ иа ор-
намента, съ гладкитЪ
ремъчни краища 10
отъ Адони (обр. 220)
и 16—21 отъ Фьои-
лакъ. Той се отличава
отъ тЪхъ само по на-
дебеляването на дол-
ния си закржглеиъкрай
Обр. 226. — Находка на бронзови калъпи отъ Кунсентмартонъ.
Fig. 226. — Trouvaille de modfeles en bronze de Kunszentmarton.
— надебеляваие, което e характерно за чисто аварскитЪ ремъчни краища
отъ 11-рата Хампелова трупа и което тукъ можемъ да вземемъ за аварско
влияние. Подобно надебеляваие иматъ и ремъчнигЬ краища отъ Игаръ
(обр. 219). Тия калъпи за гладки ремъчнн краища сл особено интересни.
ТЪ сж характерни за прабългарската художествена индустрия. По-нвтатъкъ
иие ще видимъ и истински ремъчни краища изчукани отъ подобии калъпи.
Подобенъ иа калъпа 21 е и калъпътъ 20, но иеговата укрвса е друга. Върху
укасата иа ремъчнигЬ краища 1, 2, 3, 4 и 5 ние нЪма да се спиарме. Въ нея
182
се проникватъ единъ животински германски мотиаъ съ крина, който видкхме въ
Фьонлакъ, Кунагота, и който ще видимъ и въ Нкаланъ. Тия ремъчни краища
иматъ бордюри отъ продълговати перли — еднакви съ бордюритЪ на ремъч-
нигЬ краища отъ Пуста-Тоти (обр. 207 и 208) и Рекашъ (обр. 214). Орнамента иа
голЪмия ремъченъ край 14 позиаааме отъ Фьонлакъ (обр. 223 is). Въ орнамента
на калъпа 18 виждаме познатата ни вече украса отъ преплетени ивици, конто
стилизуватъ животно. РемъчнитЪ краища 10, 11 и 12 иматъ украса отъ различно
комбииираии дълги извити листа и листа съ точки, който видЪхме и въ ре-
мъчния край 21. Интересна е и украсата на калъпитЪ б, 7, 8, 9 — тукъ бор-
дюритЪ отъ перли не вървятъ по самия
Обр. 228. — Брон-
зовъ калъпъ отъ
Панчова.
Fig. 228. — Modfcle
en bronze de Pan-
tchova.
Обр. 227. -
Рисунка на
калъпа 21
отъ
Кунсентмар-
тонъ.
Fig. 227. -
Pendant de
ceinturon 21
de Kunszent-
marton.
край иа калъпитЪ, а малко по-навяггре,
като въ ремъчиигЬ краища отъ Кунагота
(обр. 204). Находката отъ Кунсентмартонъ
е извънредно важна, тъй като тя ни дава
голЪмъ изборъ отъ калъпи за златни из-
делия — имаме почти отъ всичкитЪ по-
знати до сега намъ видове.
Бронзовъ калъпъ отъ Панчова
(Czallany D., Goldschmiedegrab aus der
Hvarenzeit von Kunszentmarton, Szentes,
1933, стр. 53, табл. Vll). Броизовнятъ ка-
лъпъ отъ Панчова (обр. 228), въ Банатъ
срещу БЪлградъ, има позната вече
намъ форма и голЪмина. Той е дълъгъ
6.5 см. и се отнася къмъ втората трупа
иа г'олЬмитЪ ремъчни краища. Бордюрътъ
му е укрвсенъ съ познатитЬ ни продълго-
вати перли, чийто редъ е прекжснатъ въ
жглитЪ и по дългитЪ страии отъ по-
голЪми почти полусферични перли. По-
добно прекжсваие видЪхме и по бордю-
ритЬ иа коланнитЪ краища отъ Рекашъ
(обр. 214) и пр. Орнаментътъ е разположенъ около едно кр^гче, като въ голЪмитЪ
ремъчни краища отъ Кунагота (обр. 204), Пуста-тоти (обр. 206) и Фьонлакъ
(обр. 222), въ което е поставена розета. Той е раздЪленъ отъ рамки, по който върви
в?кже, иа шесть отделения, четири отъ конто иматъ украса отъ извити двойни
ивици, а въ дветЬ има неправилни трижгълиичета сжщо отъ двойни ивици. По-
добно разпред-Ьляне на украсата е ималъ и единъ доста повреденъ сега край
отъ гробъ 212 въ Гатеръ (обр. 224).
Два ремъчни златни края отъ Kaiser Friedrich Museum въ Берлинъ (Wulff.,
Hltchrlstliche und Mittelalterliche byzantinische und italienische Bildwerke, I,
Berlin, 1909, стр. 230, табл. LV, обр. 1124 и 1125). Два златни ремъчни
края, конто се намиратъ въ Kaiser Friedrich Museum въ Берлинъ и иматъ
една н сжща форма отнасяме къмъ художестве на та индустрия иа прабъл-
гаритЪ въ аварската държава. Златната пластинка (обр. 229) е само часть отъ
ремъченъ край. Тя е дълга 5 см,, широка е 2.1 см. Египетскиятъ й произходъ
(означенъ въ каталога) ие говори нищо противъ отнасянето й къмъ художе-
ствената индустрия на прабългаритЪ, тъй като, както аидЪхме (стр. 152 ) за
183
визаитийската войска въ Египетъ, въ к рвя иа VI или началото на VII в., сж
били доставяни „български колани". Нейната украса е всецЪло изчукаиа. Тя
е обградена отъ редъ малки перли. На заобления край виждаме въ полукругла
рамка орнаментъ приличенъ на полурозета или силно стилизувана мида. Оста-
налата украса се съсгои отъ четири круга съ животински изображения. Въ
единия е поста вена птица съ разперени крила и съ глава къмъ дЪсно, вто-
риятъ съдържа изображение иа бикъ(?), третиятъ — лъвъ, а четвъртиятъ — коза.
Тия завързани кржгове идатъ отъ елинистическия Изтокъ. ТЪ се разпростра-
няватъ въ Персия, Централна Азия, Византия
и околнитЪ й страни (България, Далмация, Гър-
ция, Италия и пр.). ТЪхнитЪ аварски паралели
ни дава Т. Хорватъ.1) Tfe су дошли въ изку-
ството на аваритЪ и кутригуритЪ навЪрно отъ
сасанидска Персия. Другиятъ ремъченъ край
(обр. 230) е дълъгъ 5.2 см., широкъ е 2.2 см.
Произходътъ му е неизвестенъ. Той се състои
отъ две споени златни пластинки. Краищата
на горната сж извити и образуватъ странични
стеии. Украсата, която се намира именно на
гориата пластинка, е цЪлата изчукана. Въ четири
Обр. 229. — Ремъченъ край отъ
Kaiser Friedrich Museum въ Бер-
линъ.
Fig. 229. — Pendant de ceinturon
du Kaiser Friedrich Museum
й Berlin.
вдълбнати отделения су поставени преплетенн
двойни ивици. Въ срЪдата надлъжно виждаме
низъ отъ полумесечета, а напрЪчно су поста-
вени четири стилизувани извити листчета, гру-
пирани две по две около точки. Последната
украса виждаме и до извития, както и до
тупия край на ремъчния кран.
Находки отъ Нкаланъ (Филовъ Б., ИНД,
III, 1912-13, стр. 324, обр. 255; Zeiss Н., For-
schungen und Fortschritte, 11. Jahrgang, № 2,
10 Januar 1935). Презь 1913 год. на Чатал-
джанската позиция при с. Нкаланъ е било
открито съкровище отъ около 420 златни
византийски монети и петь златни ремъчни
Обр. 230. — Ремъченъ край
отъ Kaiser Friedrich Mu-
seum въ Берлинъ.
Fig. 230. — Pendant de cein-
turon du Kaiser Friedrich
Museum й Beriln.
крайща, който ние отнасяме къмъ художестве на та индустрия иа прабъл-
гаригЬ въ аварската държавв. ТЪ су попаднали тамъ сигурно презъ
нЪкой отъ многобройнитЪ аварски набЪзи къмъ Цариградъ. МонетитЪ
датуватъ находката отъ времето на византийския императоръ Херакли (613—
641 г.). Цайсъ предполага, че тя е била заровена презъ 626 год., когато
аваритЪ стигнали до вратитЪ иа Цариградъ. Находката се намира въ Нврод-
ния музей въ София. Ние се спираме повече на нея тъй като тя е една отъ
най-интереснит'Ь находки отъ ц-Ьлата група. ПеттЪ предмета описваме тукъ долу.
1. Двойна апликация (обр. 231 и 232) иаправена цЪлата отъ единъ златенъ
листъ. Краищата й су поцгънати навутре и образуватъ почти перпендикулярни
стеии, съ ширина 0.5 см. Ние наблЪгаме на това, че дветЪ й части су правени отъ
г) Horvath Т-, Die avarischen Graberfeider von Olio und Kiskdros, Rrchaeologia Hun-
garica, XiX, Budapest, 1935, стр. 107.
184
мм. Палметата въ малкото отделение е трилистна и съ
Обр. 231. — Находка отъ Дкаланъ.
Fig. 231- — Trouvaille d’Rkalan.
едиа цЪла пластинка, а не сж завареии, както би могло да се предположи отъ
фотографията. Въ двата края на вжтрешната й часть сж заварени две гвоздейчета
съ дупка, съставени отъ гЬсни златни прегънатн на две ивици (обр. 232).
Дьлжината на цЪлата апликация е 4.2 см., ширината й, тамъ дето се допиратъ
двет'Ь части, е 2.2 см. Формата й ии е вече много добре известна отъ тая
на двойнитЪ апликации, които видЪхме въ другитЪ находки. Тя е, както и
останалитЪ, които вече разгледвхме, съставена отъ две части, всЬка отъ които
има видъ иа малъкъ ремъченъ край, но едната отъ които е аинаги по-малка
отъ другата. Въ две рамки обградени отъ низъ продълговати перли, сж поста-
вени две пал мети. РамкитЪ и орнаментътъ изпъкватъ силно на фона. ТЪхниятъ
релиефъ достига до 2
заоблени листа, които
сж дадеии само съ
контуритЪ си. Тя из-
лиза отъ къмъ заобле-
ния връхъ иа щитовид-
ната рамка. Малко
предъ началото и а ли-
стата има кржгче. По-
лето, въ което е по-
ста веиа палметата, не
е гладко. Въ празднитЪ
мЪста се издигатъ долу
трижгълни, завити горе,
полукржгли листовид-
ни възвишения. Ли-
стата иа голЪмата пал-
мета сж заострени.
Тя прилича на кринъ.
Въ срЪдата на срЪд-
ния листъ е поста вен а
точка; отъ дветЪ страни иа тая точка две трижгълни праздннни. Тукъ имаме познатия
ни орнвментъ отъ два листа симетрично сложеии около точка. ДругитЪ два листа
иматъ сжщо по две листовидии вдълбнатини. Въ началото на листата, отъ дветЪ
страни на стъблото, има по едно кржгче съ точка аъ срЪдата. И тукъ полето
не е гладко. На празднитЪ мЪста, долу, има два полумесеца, а горе две три-
жгълии извити листовидни издадини. Тия подробности сж много важни. ТЪ ни
даватъ особеиоститЬ на техниката и на орнаменталната композиция. Подобии
кринове видЪхме въ Фьоилакъ (обр. 222). Съвършено еднакви съ акаланскитЪ
сж тия на двойиата апликация 1 отъ Фьоилакъ. Въ голЪмия ремъчеиъ край
10 и апликацията 6 страничнитЬ листа на крииа сж уголЪмени. ТЪ образуватъ
заедно съ рамката голЪми мидообразни праздиини. Тукъ rfe сж по-стилизувани.
Орнаментътъ се геометризува и се отдалечава отъ първоначалната си форма.
СжщитЪ кринове въ апликациитЪ и коланиитЪ краища отъ Кунагота (обр. 204)
сж вече иеузиаваеми. Tfe загубватъ съвършено формата си и отд-ЬлнитЪ имъ
части се явяватъ въ съвършенно другъ видъ. Фактътъ, че въ художествената
индустрия иа прабългаригЬ вь аварската държава презъ едно и сжщо време,
виждаме иЪколко по-вече или по-малко иапреднали стилизации иа единъ и
185
сжщи орнаментъ показва, че въ това време тя се е намирала тъкмо въ
периодъ» въ който е стилизувала и геометризувала орнаменгитЪ си. Нека да
забележимъ иакрая, че нашитЬ крииове сж за епохата единъ чисто визан-
тийски мотивъ. Фактътъ, че намираме въ Фьонлакъ калъпи (защото, както
казахме цЪлата находка отъ Фьонлакъ се състои отъ калъпи за -изчукване)
съ тоя мотивъ ии говори ясно» че коланнитЪ краища отъ Вкаланъ, намЪрени
близу до византийската столица, ие сж правени въ византийскигЬ златарски
ателиета, както погрЪшно бихме могли да предположимъ.
2. Отъ подобна двойна апликация е навЪрно и единъ откжсъ, който
виждаме на обр. 232. Той е съвършеио еднакъвъ съ по-голЪмата часть на
двойната апликация. СрЪзанъ е до самата рамка на палметата.
3. Коланна украса
съ иапрЪчна закачална.
Дължината иа тая ап-
ликация съ закачалката
е 38 см.» ширината й
2.2 см- Щитовидната й
часть е съвършено ед-
наква по форма, орна-
ментъ и голЪмина съ
голЪмата щитоаидна
часть иа двойнвта ап-
ликация и на откжса,
за който току що го-
ворихме. На малката
тжпа страна на тая
апликация обаче е
прибавена тримгълиа
часть, украсена въ срЪ-
дата съ листъ и отъ
Обр. 232. — Опако на находката отъ Нкаланъ.
Fig. 232. — Le revers de la trouvaille d’Rkaian.
дветЪ страни съ по два
трижгълни листа, чийто върхове сж навънъ сложени симетрично около две четвър-
тити точки. На върха на тая трижгълна часть, отвжтре е заварено гвоздейче,
чиято главичка, съ ухо, се вижда и отъ лицевата часть на апликвцията.
Това гвоздейче е направено отъ превита иа две, заоблена отъ едиата си
страна златна ивица. Въ ухото е пъхната иапр'Ьчната закачалка, чиито две
крайни части образуватъ удължени шестостениици. Въ тригЬ жгла на вжтрешната
часть на щита.сж поставени (обр. 232) три, подобии иа горного, гвоздейчета съ уши
на главичкитЪ. ЦЪлата украса, а сжщо и напрЪчната закачалка, сж изчукани.
Орнаментътъ, обаче, и рамкитЪ на украсата сж били изгладени съ пила. Съ
коланнигЬ украси, конто иматъ напрЪчни закачалки, се е занимавалъ Мацуле-
вичъ.1) Той проследява тЪхното разпространение въ областьта иа Нлтай,
Кавказъ, Унгария и ги намира въ известного Перешчепинско съкровище. Ние
видЪхме апликации съ напрЪчни закачалки въ Фенекъ (обр. 212), Игаръ
(обр. 219) и въ едииъ калъпъ отъ Вдони (обр. 220).
4. Щитовидна апликация. Дълж. 2.5 см., шир. 2.25 см. Тая апликация е
съвършеио еднаква по форма, орнаментъ и голЪмина съ голЪмата часть на
Мацулевич Л.» Seminarium Kondakovianum, 1» 1927, стр. 127.
186
двойната апликация и пр. Въ долиата й заострена
часть вжтре личи остатъкъ отъ едно гвоздейче.
5. Ремъченъ край. Дължина 3 см., шир. 2.3 см.
Тоя ремъченъ край има голЪмината на познатитЪ
ни вече малки ремъчни крайща отъ Кунагота,
Пуста-Тоти, Вртандъ, Рекашъ, Вдони и Фьон-
лакъ. Той се състои отъ две пластинки. Краи-
щата на горната сж подвиги и образуватъ стра-
нични стенн съ 0.5 см. дебелнна. Тия странични
стени сж заварени за долната пластинка. Тжпата
страна иа щита нЪма странична стена. Тя е
открита и презъ нея е билъ пъханъ ремъка.
Едно златно гвоздейче, което още стой, е при-
крепило тоя ремъкъ. Освенъ това страиитЪ на
горната пластинка сж малко извити навжтре. ТТ
сж се впивали въ него и сж го задържали.
Украсата е познатата ни вече украса отъ три-
листиа палмета, прилична на кринъ съ заострени
листа. Въ празднитЪ мЪста на фона долу виждаме
два полумесеца, а горе два зжба съ ржбове
навънъ. Долната пластинка има грубо изчукана
украсв (обр. 231). Въ срЪдата виждаме единъ
голЪмъ листъ, чиято дръжка долу се разширява
въ две кржгчета. Тоя листъ е заобиколенъ съ
рамка отъ малки листа, наредени симетрично
около точки — мотивъ, който вече много добре
познаваме.
Ние наричахме до сега растителната украса
на петтЪ коланни апликации отъ Нквланъ — три-
листни палмети. Всжщиость имаме тукъ цвЪтъ
иа лилия (крииъ), който се е получилъ отъ атро-
фирането иа долиитЪ два листа на петолистиа
палмета. Тия два атрофираии листа се виждатъ
отъ дветЪ страни на дръжката. Тк сж завити въ
две малки кржгчета, който иматъ точки въ срЪ-
дата си. Такива лилиеви цвЪтове сж и палметитЪ
отъ Фьонлакъ (обр. 222). Въ съкровището отъ
Нагь-Сентъ-Миклошъ (сждове 13 и 14) иие виждаме
криновия цвЪтъ съ заоблеии листа, но той не
носи вече Спомеиа иа петолистната палмета.
Два калъпа отъ Видинския музей. На
обр- 233 и 235 даваме двойно увеличени два
Обр. 233. — Бронзовъ калъпъ
отъ Видинския музей
(увеличенъ 2 пжти).
Fig. 233. — Modfeie en bronze
du Musee de Vidine
(agrandi 2 fois).
калъпа за изчукване отъ Видииско. Tk се иамиратъ
въ Видинския музей. Ние ги публикуваме съ разрешението на уредника на
музея В. Нтанасовъ. Единиятъ е отчупенъ. Той е ималъ, обаче, формата и
голЪмината на ц'Ьлия.
1. Бронзовъ калъпъ за изчукване. Ц’Ьлиятъ калъпъ е дълъгъ 8.4 см.,
широкъ е 2.5 см., попето за
изчукване е дълго 7.6 см. и широко 2.3 см.
187
Явно е, че имаме тукъ калъпъ за гол'Ьмъ ремъченъ край. Украсата му е
особено интересна. Тя се състои отъ познатитъ ни вече ивици, които стили-
зуватъ животно. Стилизацията тукъ, обаче, е силно напреднала. Животного е
разложено на отдЪлнитЪ си части и всЬка отъ тия части е стилизувана
отдЪлно. Стилизацията
живота. Имаме значи
взаимно проникване на
два мотива. Това хал-
дейско дърво, но доста
разложено по визан-
тийски маниеръ, ние
виждаме по четиритЬ
ремъчни краища на
кутригурската наход-
ка отъ Тьорьокъ
Каница, която даваме
на обр. 234 (Hampel,
е направена по схемата
цит. съч. II, стр. 357,
обр. иа стр. 359). Тукъ
то е самостойно. Гер-
Обр. 234. — Находка отъ Тьорьокъ Каница.
Fig. 234. — Trouvaille de Torok Kanitza.
манскиятъ животински
мотивъ не се вмъква въ него. Ние иЪма
да разглеждаме подробно находката отъ
Тьорьокъ Каница, тъй квто дървото на
живота е единствениятъ орнаментъ, който
ии интересува въ тая находка.
2. Часть отъ калъпъ за изчукване.
Дължина 2.8 см., широчина 2.5 см. Отъ
тоя калъпъ с» били изчуквани ремъчни
краища подобии на ремъчния край 7 отъ
Кунагота (обр. 203) и на златнигЬ пла-
стинки съ изобрвжения на борба съ лъвъ
(обр. 203 з, 4 и s) отъ сжщата находка. Рам-
ката се състои отъ изродена вече лесбий-
ска кима, като тая отъ Тиса-Есларъ (обр. 213).
Вжтре въ нея ние виждаме две човЪшки
фигури, една срещу друга, съ ржце, които
се издавать предъ гърдитЪ. Въ ремъчния
край 7 отъ Кунагота ние видЪхме две
гл а ви обърнати една срещу друга. Подобно
Обр. 235. — Откжсъ отъ бронзовъ
калъпъ отъ Видинския музей.
Fig. 235. — Fragment de modfele
en bronze du Musde de Vidine (2/i).
иа иашето изображение виждаме и въ хазарската находка отъ Редикоръ. ’)
Тия два човЪшки образа, объриати единъ срещу други, идатъ огъ сасанид-
ското изкуство.
Находка отъ Садовецъ. (Velkov L, Elne Gotenfestung bei Sadowetz (Hord-
bulgarien), Germania, Jahrg. 19, Heft 2, /April, 1935, стр. 149 сл., табл. 19, 2).
Презъ зимата на 1934 год. подъ ржководството на Народния музей, бЪше
*) Fettich N., Bronzeguss und Nomadenkunst, Prague, 1929, стр. 75, табл. XV, 1—7.
188
Обр. 236. — Находка отъ Садовецъ. — Fig. 236. — Trouvaille de Sadovetz.
разкопана крепостьта „Садовско 7кале“, до с. Садовецъ — 40|клм. на югъ отъ
ПлЪвенъ, на лЪвия брЪгъ на р. Витъ. Между миогото находки, часть отъ
конто сж готски, се откри и единъ пъленъ колаиенъ накитъ, който ние при-
писваме на художествената индустрия на прабългаритЪ. По монетитЪ, конто
се откриха заедно съ находкитЪ, се вижда, че крепостьта е била обита вана
отъ началото на VI в. до края на VII. Ние можемъ да датуваме нашия кола-
неиъ накитъ отъ времето на Тиберия Маврикий (582—602), отъ когото сж
189
най’къснитЪ намЪрени въ крепосгьта монети и можемъ да прецположимъ
че готскигк накити сж по-стври по време отъ прабългарския. Но монетитЪ
не сж винаги отъ решаващо значение за датата на находкитЪ. Тк ни давать
по-скоро единъ terminus post quern. Ето защо накита може да бжде н
по-късенъ.
1. Въ находката намираме единъ голЪмъ ремъчеиъ край (обр. 236 is),
малко отчупенъ, съ дължина 7.4 см. и широчина 1.7 см. Той има значи
обикновената дължина на най-голЪмитЪ отъ нашигЪ находки, ремъчии
краища — тия отъ Кунагота, Фьонлакъ, Кунсентмартонъ и Видинъ. Едната
му кжса страна е заоблена. Въ горната му часть е забито гвоздейче. Напра-
венъ е отъ две сребърни пластинки. Краищата на горната сж подвиги и
образуватъ иапрЪчни стени. Долната е изкуствено заварена за тия краища.
Той е гладъкъ. Долната му страна нЪма никаква украса. Украсата на горната
страна се състои отъ гравирани рЪзки и изрЪзани ажурнн орнаменти.
На тжпия отчупенъ край е имало една напрЪчиа рЪзка, отъ която къмъ
самия край сж отивали надлъжни рЪзки. Все къмъ тжпия край се намиратъ
изр’Ьзаии кржгче и трижгъленъ листъ — орнаменти, конто познаваме вече
отъ находкитЪ отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Ндони, Фьонлакъ и Вкалаиъ. Долу
виждаме една сърдцевидиа изрЪзка. Отъ листа, презъ сърдцевидната изрЪзка
до срКдата на заобления край върви гравирана черта. Отъ дветЪ й страни,
иа самия заобленъ край, има две, разположени като лжчи малки черти.
СтраничнигЬ му стеии сж 0.3 см.
2- Другъ голЪмъ сребъреиъ ремъченъ край (обр- 236 го) има 6.5 см. дъл-
жина и 1.5 см. ширина. Той има значи дължината на ремъчнитЬ краища отъ
Мадарашъ, Фенекъ, Ндони и Панчова. По напрааа и орнаментъ е съвършеио
сходенъ съ предидущия. Страничнитк му стени сж 0 3 см.
3— 8. Шесть малки сребърни ремъчни края, отъ конто напълно запазени
сж само два (обр. 236 21 и 23), еднакви по направа и украса, дълги по 4.3 см.,
и широки по 1.1 см. ТЕ иматъ изрЕзанигЕ листъ и кржгче, но имъ липсва
сърдцевидната изрЪзка иа голЪмитЪ краища. Всичко останало — форма, украса,
напрааа — е еднакво съ това на голЪмитК
9. Двойната сребъриа апликация (обр. 236 s) се различава по форма отъ
досега разгледвнитЪ двойни апликации. По-гол’Ьмата й часть има видъ на
издължеиъ трапецъ. Тя е извънредно голЪма въ сравнение съ малката. Па-
лата апликация е дълга 3.4 см., най-широката й часть е 1.4 см. Украсата й
се състои пакъ отъ изрЪзани ажурнн орнаменти и гравирани черти. Въ мал-
ката й часть има две изрЕзани кржгчета и две малки рЪзки, по голЪмата —
четири кржгчета, а въ срЪдата дълга изрЕзка съ извити навжтре тЕсни
краища. Тжпиятъ край на апликацията е поржбенъ съ две извити линии,
си^етричио разположени около едно вдлъбваие. Тя е направена отъ една
ед^нствеиа сребърна пластинка съ подвиги краища. Въ двата края на вж-
трешната й часть сж заварени две гаоздейчета съ уши, направени, както
всички гвоздейчета, конто видЕхме до сега, отъ тЕсии, прегънати на две, ивици.
10. Особено интересна тукъ е малката сребърна апликация съ напрЕчна
закачалка (обр. 236 з). Ние видЕхме вече подобии апликации въ иаходкитЕ
отъ Фенекъ, Игаръ, Вкаланъ и Ндони. Тя е дълга 2.7 см., широка е въ издутата си
часть 1.4 см. Щитовидната й часть е украсена съ две изрЕзани ажурни
кржгчета и съ изрЕзанъ полумесецъ съ подвита навжтре срЕдна часть. За-
190
качалката е неподвижна. Въ края си има две топчета, а до гЬхъ дае при-
щъпвания, въ конто е лежалъ шнурътъ или ремъкътъ, който се е окачвалъ.
Тя е направена отъ едиа едииствеиа сребърна пластинка. Закачалката и ший-
ката й сж масивни. Изглежда, че тЪ сж изливани, докато щитовидиата часть
(излЪна сжщо пьрвоначално) е била изчукана съ единъ само калъпъ. Една
рЪзка иа горната й часть, при шийката, показва, че майсторътъ е употрЪбилъ
сжщо и техииката на гравиране. Той сн е служилъ сжщо и съ пила, за да
поправи, полученитЪ при изливането, неравности иа закачалката. Отъ опаката
страна на щитовидиата часть има две широки гвоздейчета съ уши. ТЪ сж
заварени.
11. Сребърната ажурна апликация (обр, 236 2), направена отъ една дебела
сребърна пластинка, е излЪна отъ единъ само калъпъ. Тя стилизува две
животински гЬла. Въ горната й часть виждаме две силно геометризувани,
една срещу друга, глави; на долу вървятъ, въ видъ иа кжси ивици, труповетЪ,
конто се завършватъ съ силно извити на страни опашки. Линията, която
раздЬля двата трупа, е гравираиа. Въ вжтрешната страна на апликацията има
две заварени гвоздейчета съ уши, направени отъ сребъреиъ, подвить на две,
телъ. Апликацията е дълга 2.4 см. и широка 1.4 см. Ц'Ьла серия отъ подобии
апликации, но повече стилизувани, се откри напоследъкъ въ гробъ № 9 въ
Кишкьорьошъ (У иг ария).J) Хорватъ, който издаде находката, мисли, че
дветЪ животни сж морски чудовища и дава паралелитЪ имъ, като проследяаа
различнитЪ етапи на стилизацията. Th сж заети отъ византийската орнамен-
тика, споредъ Hberg. 2) Споредъ Хорватъ апликациитЬ отъ Кишкьорьошъ не
сж правени въ Уигария.
12. Откжсътъ отъ коланна апликация 13 (обр. 236 1з) има дължина 2 см.
и ширина 1.4 см. Той е изчуканъ отъ една сребърна пластинка съ единъ
само калъпъ. Украсата му отъ изрЪзани ажурии орнаменти е еднаква съ тая
на апликацията съ напрЪчна закачалка — кржгчета и прищъпнатъ полумесецъ —
ио тя се повтаря два пжти. РЪзката въ гориата й часть е гравирана. Особено
интересенъ е профилътъ на тжпия й край. Въ ср^Ьдата, отъ дветЪ страни на
едно прищъпване, вървятъ криви линии, отначало издути, следъ това вглжбени
и къмъ краищата извити. Tfe образуватъ рогчета на тия крайща. Подобенъ
профилъ има, както видЪхме, и двойната апликация 8. Отъ де иде той,
обаче, виждаме отъ апликацията, която току що разгледахме, и която стили-
зува животииски тЪла. Точно сжщия профилъ има и тая апликация на
тжпия си край. Отъ тукъ е явно, че той е горниятъ профилъ на двегЬ,
поставени една срещу друга, глави. Рогчетата иа краищата сж ушитЪ, изду-
тинитЪ на гориигЬ части сж муцунитЪ, а прищъпването — мЪстото, на което
се срЪщатъ тия муцуни. Така двата, чисто геометрични профила на аплика-
циигЬ 8 и 13 повтарятъ горния коитуръ на дветЪ животински глави.
13. Откжсътъ отъ коланна апликация, който даваме и на обр. 237 е дълъгъ
2.8 см. и широкъ 2 см. Две гвоздейчета стоятъ до тжпия му край. Между
главичкитЪ имъ и апликацията сж поставени халчици. Той е сребъренъ, но по
украсата му личатъ следи отъ позлата. Билъ е излЪнъ. ОриамеититЪ по него
сж гравираии съ длето. Tfe сж извънредно интересни. Надлъжъ, отъ дветЪ
') Horvath Т, Die Rvarischen Graberfelder, табл. XXlV, 6—13: стр. 38 сл.
2) П. т. стр. 101.
191
страни, вървятъ два реда трижгълничета. Подобии трижгълничета виждаме по
ремъчнигЬ краища отъ Тьорьокъ-Квница и по единъ Отъ тия на гробъ 212
Отъ Гатеръ (обр. 224). Въ срЪдата два реда точки опредЬлятъ едно надлъжно
поле, въ което см поставени коси линии отъ точки, които образуватъ ромбове.
За насъ е особено важно обстоятелството, че цЪлата украса е гравирана.
Обратната страна на апликацията е съвършенно гладка. Пластинкатв, отъ
кОято е направена, е сравнително дебела (1.5 мм.).
13. Сребърната пряжка 4 (обр. 23б), е съставена отъ плоска отъ външнатв
си страна халка, изчукана отъ сребъренъ листь само 01ъ единъ калъпъ.
MtcTOTO, на което пада върхътъ на езичето, е изр-ЬзанО. Телътъ, на който сж
закачени езичето и дветЬ части, които сж закрепвали пряжката за колана, е
заваренъ за халката отвжтре. Езичето е извито като човка. То има и издатъкъ
нагоре. РазрЬзътъ му е трижгъленъ. Две
косо поставени изпъкнали рЬзки отъ всЬка
страна на горния ржбъ, го красятъ. Съ
р-Ьзки, но гравирани, сж украсени халката,
както и дветЬ части, за които говорихме.
Тая пряжка се отличава отъ пряжкитЬ
отъ Пуста-Тоти и Тиса-Есларъ по това,
че й липсва щитовидната часть за закреп-
ване. Тя се схожда, обаче, напълно съ
една пряжка отъ Чердинъ — Пермска
губерния въ Русия (обр. 24б).
14. Една Друга по-малка пряжкв (обр.
236 s) има съвършено проста форма. Тя е
съставена отъ проста изчукана тЪсна халка
и малко езиче. Широка е, въ най-широ-
ката си часть 2 см., а въ най-тЬсната 1.5 см.
Обр. 237. — Откжсъ отъ ремъченъ
край отъ Садовецъ.
Fig. 237. — Fragment de pendant de
ceinturon de Sadovetz (2/i).
Тя e бронзова, но по халката се виждвтъ ясно следи отъ позлата. Тя нЬма
никакви части за закрепване и езичето й стой много халтаво. Това показва,
че тя е била закр-Ьпена по начинъ, по конто се закрепватъ сега много
пряжки — т. е. ремъкътъ, на които е била направена дупка за езичето, е
билъ пъхнатъ въ халката, краятъ му е билъ подгънатъ и зашитъ за самия ремъкъ.
14 и 15. Две четвъртити сребърни апликации (обр. 2361 и 7) иматъ форма,
която не сме срЬщали до сега. ТЪ сж дълги по 2.9 см. и широки по 1.6 см.
НавЬрно сж били изчукани. Въ срЬдата си тЬ иматъ четвъртита дупка. Чети-
ритЬ изпъкнали рамки на тая дупка сж украсени съ гравиранъ орнаментъ
приличенъ на буква X съ подвити краища. На двата си края иматъ по четири
дупчици за гвоздейче. Едно отъ гвоздейчетата още седи.
16—20. Четири апликации отъ сребро иматъ сжщо форма, коятО не
срЬщаме въ другитЬ находки. (Обр. 236 5, б, 9 и ю). ТЬ се състоятъ отъ по два
силно стилизувани растителни листа, съединени съ гърбоветЬ си. ИзрЬзани сж
всЪка по отдЬлно отъ една сребърна пластинка, укрвсени сж съ по четири
кржгчета въ срЬдата и съ гравирани рЬзки по краищата. Една рЬзка раздЬля
двата листа. На обратната страна сж заварени две гвоздейчета, направени квто
всички подобии гвоздейчета, които видЬхме до сега. Нека забележимъ, че тия
широки месести листа съ нарЬзи по края се не срЬщатъ въ византийската
орнаментика. ТЪ сж чисто сасанидски мотивъ.
192
21. Къмъ находката принадлежи и едно кржгло копче (обр. 236 14) съ
гвоздейче на обратната страна.
Находката отъ Садовецъ ни двва една серия отъ т-Ьсни ремъчни краища,
чийто главенъ отличителенъ белегъ е ажурния орнаментъ. ТЪ сж гладки.
Орнаментътъ не е изчуканъ, а изрЪзанъ и гравиранъ. Самит-fe апликации сж
излЪни отъ единъ само калъпъ. НЪкои отъ тЪхъ сж изрЪзани. Ние не видЪхме
до сега подобии ко-
ланни украси. Въ
находката отъ Адо-
нч, обаче, (обр. 220)
имаше два калъпа
(7 и 10) за гладки
ремъчни краища.
Шесть калъпа за
такива краища ви-
д-Ьхме и въ наход-
ката отъ Фьонлакъ
(обр. 222). Ако срав-
нимъ последнигЬ съ
коланнит-fe украси
отъ Садовецъ, ще
забележимъ, че тЪ
иматъ много общи
белези. По тжпия
крвй на калъпа 18
отъ Фьонлакъ ви-
ждаме гравиранитЪ
рЪзки, конто иматъ
всички садовски ре-
мъчни крвища. По
калъпитЬ 11, 12, 13
и 14 отъ Фьонлакъ
се намиратъ и ли-
стата н точкит-fe, ко-
нто видЪхме въ Са-
довецъ. Ние мис-
лимъ че калъпитЪ Обр. 238- — Кана №3оть Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Fig. 238. — Riguifere Кз 3 du tresor de Hagy-Szent-Miklos.
отъ Фьонлакъ сж
калъпн имено за
гладки ремъчни краища съ ажуренъ орнаментъ. Такъвъ е навЪрно и калъпътъ
10 отъ Адони. За ажуренъ орнаментъ е билъ и единъ калъпъ отъ Кунсент-
мартонъ. Така все пакъ находката намира па рал ел и въ художествен ата индустрия
на прабългаритЪ въ аварската държава. Но тя има и известии отличителни
белези, конто не се срЪщатъ до сега въ тая индустрия. Преди всичко ремъчнитЪ
краища сж извънредно тЪсни. НЪкои отъ апликациитЪ сж изливани. ФормитЪ
на голема часть отъ гЬхъ, не сж характерни за прабългаритЪ въ аварската
държввв. Ние мислимъ, че е възможно тая находка да бжде отнесена къмъ
изкуството на дунавскитЪ българи, но по липса на каквито и да било дока-
звтелства въ полза на твя догадка, ние я оставихме при панонската трупа.
193
Обр. 239. — Кана № 4 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Fig. 239. — Riguiere № 4 du trdsor de Nagy-Szent-Miklos.
Кани № 3 и № 4 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. (Hampel, II,
стр. 408 сл.; III, табл. 295 и 29б). Ние отнасяме къмъ художествената индустрия
на панонскит-fe българи и кани № 3 и № 4 отъ Нагь-сентъ-миклошкото
съкровище (обр. 238 и 239). НЪма да се занимаваме подробно съ тЬхъ
тъй като това съкровище ще бжде предметъ на едно отдЬлно наше изследване.
СинджиригЬ, които вървятъ въ криви линии по търбусит-fe имъ, видЬхме въ
находката отъИгаръ
(обр. 219), както и
въ аварскигЬ на-
ходки отъ Юташъ и
Иоскю. Ние обяс-
нихме тЪхния про-
изходъ отъ фалши-
вата спирала. Въ
тоя си видъ rfe се
срЪщатъ само въ
аварскит’Ь и панон-
ско-българскит-fe на-
кити. По медвлйо-
нитЪ, между извив-
китЪ на синджирит-fe,
виждаме гравирани
кръстове съ триж-
гълни точки около
тЪхъ. Подобенъ ор-
наментъ, но не отъ
кръстове, а отъ косо
поставени една надъ
друга линийки, ви-
ждаме по две брон-
зови позлатеии плоч-
ки отъ Юльо. 2) Тия
равнораменни кръ-
стове съ надебелени
краища и съ по
четири трижгълни
точки между раме-
ната сж отъ визвн-
тийски произходъ.
Tfe се срЪщатъ по много коптски и византийски предмети,2) чиито дати не
могатъ точно да се опред'Ьлятъ. ТЪ се явяватъ, обаче, въ края на VIII в. по
каролиигскиТ’Ь монети отъ времето на Карла Велики и по-късно по такива отъ
Пипинъ I и Пипинъ II (817—852 г.), Карлъ Плешиви (868—877) и пр. СрЪщатъ
се въ фреискитЪ, нЪмскигЬ, италианскитЪ (Венеция) монети презъ цЪлия
*) Horvath, цит. съч.» табл- XVii, обр. 25 и 26.
2) Wulf О., Rltchristliche und Mittelalterllche Bildwerke, 1, Berlin, 1909, табл. XX, обр. 441;
табл. VII. обр. 318: табл. LXX, обр. 1436: Schneider R. М.. Rtheniche Mltteilungeo, LIV,
1929, стр. 132, обр 27.
Мадара II.
13
194
IX вЪкъ.1) Въ нЪкои монети точки-rfe сж кржгли, а въ други, като нашигЬ,
трижгълни. Така тоя мотивъ се явява въ края на VIII в. — време, което ние
ще вземемъ, като единъ terminus post quern за датата нв двата сжда.
ДветЬ кани № 3 и № 4 се отличаватъ отъ останалит-fe сждове на съкро-
вището и по сравнително грубата си и неумела неправа.
Ние отнасяме тия две кани къмъ панонско-българската, а не къмъ
аварската, художествена индустрия, защото мотивътъ отъ точка и черта, който
се повтаря по перлигЬ на дръжката на кана № 4, е характеренъ единствено
за панонско-българскигЬ накити и не се срЪща по аварскигЬ.
Общи бележки върху художествената индустрия иа прабългаритк
въ аварската държава. СъбранигЬ тукъ находки не сж всички известии
до сега находки, конто могатъ да се отнесатъ къмъ художествената индустрия
на прабългарит-fe въ аварската държава. Ние нЪма да говоримъ за раз-
пространението на тая индустрия въ Южна Германия, ни за находкигЬ отъ
Castel Trosimo и Nocera Umbra въ приадриатическа Италия, конто прина-
длежатъ на сжщия кржгъ и конто сж археологически свидетелства за пресе-
лението на часть отъ прабългарит-fe въ Италия. Нека отбележимъ, че
прабългаритк сж били по-културни отъ аваригЬ, съ конто сж живЪели. Tfe
сж стояли около 150 год. до северния бр-Ьгъ на Черно море и Сж имели
усилени търговски и политически връзки съ сасанидска Персия и Византия.
Tfe сж сигурно влияели върху аварит-fe въ културно отношение. Така ние
бихме очаквали да видимъ много прабългарски форми и мотиви въ аварската
художествена индустрия и сигурно тия форми и мотиви сжществуватъ. Ние
не сме обаче въ състояние сега да отличимъ съ сигурность българскит-fe вли-
яния въ тая индустрия. Прабългарит-fe сж били носители на византийского
влияние въ нея. Въ много отъ аварскигЬ некрополи сж открити наверно и
български гробове, като въ тия отъ Кестели, Чико, Заводъ и др. Ние обаче
ще оставимъ и тоя въпросъ на страна, тъй като за бронзовата индустрия на
прабългаритк имаме до сега много малко данни.
Нека не забравяме, че прабългарит-fe сж били златари. ТЪхнигЬ първо-
начални живЪлища, както вече казахме, сж се намирали въ Алтай (Алтънъ-
тагъ — Златна планина), планина, въ която златото е въ изобилие. Аварит-fe
сж обработвали главно бронза. Въ всички прабългарски находки, конто изброихме,
предметит-fe сж или златни (рЪдко сребърни) или сж бронзови калъпи за
изчукване на златни изд-Ьлия. Единственит-fe аварски златни коланни украси
се намиратъ въ албанското съкровище.* 2) Така единъ отъ главнит-fe характерни
белези на прабългарската художествена индустрия, е голЪмата употрЪба на
златото. Въ това отношение тя се доближава до готската и хунската худо-
жествени индустрии. Въ друго отношение, обаче, тя стой по-близо до авар-
ската. Главната украса на прабългарина и аварина се е намирала по кола-
нит-fe имъ. Ние знаемъ, че гърцит-fe, римлянит-fe и аизантийцит-fe не сж имали
коланни украси. Какъ се е зародила коланната украса въ варварскигЬ народи
въ централна Азия, е трудно да се каже. Сьср-fe доточи ли вниманието си върху
украсата на колана, прабългарит-fe сж направили всичко възможно за да й
дадатъ по-елегантни и по-сгодни за предназначението й форми и интересенъ
J) Engel R. et Serrure R., Traitd de numismatique du Moyen Rge, I, обр. 395, 396 и пр.
2)Strzygowski J., RltaY-iran und Vdlkerwanderung, Leipzig, 1917, табл. V.
195
и привличащъ вниманието орнаментъ. Ние ще разгледаме тЪхната художествена
индустрия отъ н-Ьколко гледни точки:
1. Техника. Особено важно е обстоятелството, че почти всички предмети,
конто разгледахме, сж правени съ техниката на натисквне (treiben) върху при-
готвени отъ по-pa но бронзови калъпи. Златнит-fe пластинки сж били изрЪз-
вани и полагани върху калъпа, дето съ единъ негативенъ калъпъ сж били
натискани или изчуквани. Дали всички златни апликации сж били правени
съ два калъпа (позитивенъ и негативенъ), е трудно да се каже. СребърнитЪ
коланни украси, обаче, отъ Садовецъ сж били изчуквани отъ единъ калъпъ.
Орнаментътъ по тЬхъ е билъ изр-Ьзванъ или гравиранъ и не е имало нужда
отъ втори квлъпъ, който да го фиксира. Калъпътъ е давалъ самъ формата
на апликацията или на коланния край.
Така техниката на изчукването е извънредно характерна за панонскитЪ
българи. Изчуканиятъ орнаментъ е билъ поправянъ отгоре съ пила и,
нав-Ьрно, и съ длето. Нищо не е било прибавяно отгоре. Следи отъ емаилъ
по тия изчукани работи нЪмаме. НЪмаме и прибавени отпосле низове отъ
малки перли — така характерни за византийската художествена индустрия —
и, както ще видимъ после, за тая на кубанскитЪ и дунавскитЪ прабългари.
ЗаетитЪ отъ византийското златарство мотиви сж били сжщо изчуквани, ако
и оригиналигЬ имъ да сж прввени съ други техники. БронзовитЪ калъпи сж
били изливани. Изливани сж били и нЪкои отъ сребърнит-fe апликации
отъ Садовецъ. Калъпътъ № 5 отъ /Адони (обр. 220) е билъ гравиранъ.
Гравирана е била и сребърната ивица съ неизвестно мЪстонаходище.
Почти всички коланни краища отъ Садовецъ иматъ и гравирана украса отъ
р-Ьзки, точки и трижгълничета. ПрабългаритЪ въ аварската държава сж
познавали значи и техниката на гравиране — фактъ извънредно важенъ,
тъй като тая техника не се ср-Ьща въ художественитЪ индустрии на всички
варварски народи. Тя се появява въ късно-римско време. Особено важенъ
е фактътъ, че въ украситЪ отъ Садовецъ виждаме изр’Ьзани орна-
менти. Тая техника на орнамента, която се срЪща въ гръцкитЪ и римскигЬ
металии украси и иде въ изкуството нв прабългарит-fe тъкмо отъ античната
художествена индустрия, е извънредно характерна за прабългаритЪ въ авар-
ската държава. Нека забележимъ, че въ тая техника самиятъ орнаментъ
е изрЪзанъ, докато въ ажурнитЪ аварски коланни апликации изрЪзани сж
полетата около орнамента — самиятъ орнаментъ си седи. Така тя е съвър-
шенно различна отъ аварската, която е типична азиятска техника. Фактътъ,
че въ Фьонлакъ Ндони и Кунсентмвртонъ намираме калъпи за гладки ре-
мъчни краища съ изр-Ьзани орнаменти показва, че тая техника е била доста
разпространена въ художествената индустрия на прабългаритЬ.
Ние тр"Ьбва да отбележимъ и употрЪбата на гранатитЪ (подъ тая дума
разбираме всички видове камъни отъ непрозраченъ кварцъ или стъклена
имитация на такива). ОтдЪлни, монтирани гранати видЪхме въ Мадарашъ,
Кунагота и сребърната пластинка съ неизвестно мЪстонаходише. Почти
всички ремъчни краища отъ Игаръ (обр. 219) иматъ въ срЪдата си гранвти.
ГранатитЬ сж били поставяни въ гнезда отъ тънки напр-Ьчни златни листчета.
Фетихъ смЪта тия гранвти, като наследство отъ хунската художествена
индустрия. ТЪ говорятъ за сжществуването на една хунска традиция
13*
196
въ художествената индустрия на прабългаритЬ — традиция, която ще откриемъ
и въ други прабългарски накити.
2. Форми. ФормитЬ на прабългарскитЬ коланни апликации се отли-
чаватъ отъ аварскитЬ преди всичко по голЬмината си. ГолЬмитЬ аварски
ремъчни краища достигать до дължина 14 см., докато нашитЬ не надминаватъ
7.5—8 см. дължина. Тия аварски ремъчни краища, които сж дълги къмъ 7.5 см.»
сж обикновено по-тЬсни отъ нашитЬ.
Ние имаме два вида голЬми апликации. Тия отъ Кунагота, Фьонлакъ,
Кунсентмартонъ, Видинъ и Садовецъ сж дълги 7.5 см. Ширината имъ
е обикновено отъ 2.2 до 3 см , но коланниятъ край отъ Садовецъ е широкъ
само 1.7 см. ГолЬмитЬ ремъчни краища отъ Мадарашъ, Фенекъ, Адони, Панчова
сж дълги 6.5 см. Съ тая голЬмина имаме ремъчни краища и отъ Кунсентмар-
тонъ, Садовецъ и Фьонлакъ. Ширината имъ е отъ 2.4 до 3 см., но тоя отъ
Садовецъ е широкъ само 1.5 см. РемъчнигЬ краища отъ Тиса-Есларъ, Тьорьокъ-Ка-
ница и Берлинъ сж отъ срЬдна голЬмина — тЬ сж дълги около 5 см. МалкитЬ
ремъчни краища се явяватъ съ нЬколко голЬмини. Най-често се срЬщатъ
тия съ дължина около 3 см. Такива имаме отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Артандъ,
Фенекъ, Рекашъ, фьонлакъ, Кунсентмартонъ, Акаланъ и Садовецъ. Но имаме
и по-малки. Особена форма и гол-Ьмина иматъ тЬснитЬ ремъчни краища
отъ фьонлакъ, Садовецъ и Кунсентмартонъ. ТЬ сж дълги къмъ 4.5 см. Отъ
тоя прегледъ виждаме, че дължината на ремъчнигЬ краища е по-постоянна
отъ ширината имъ, а това показва, че ширината на коланитЬ е била различна.
По голЬмитЬ ремъчни краища можемъ да заключимъ, че е имало колани
отъ четири различии ширини — 3 см.» 2.4 см., 2 см. и 1.7 см. — Най-разпростра-
нени сж били коланитЬ съ ширина 2.4 см. — тая ширина може да се вземе
зв нормали а.
Характерни единствено за художествената индустрия на прабългаритЬ
сж двойнитЬ коланни апликации. ТЬ се срЬщатъ почти въ всички
голЬми находки — въ Кунагота, Пуста-Тоти, Фенекъ, Игаръ, Фьонлакъ, Кунсент-
мартонъ, Акалвнъ и Садовецъ. ТЬ сж съставени, по форма, отъ двв малки
коланни края съ различии голЬмини. Въ фенекъ и Игаръ по-голЬмиятъ
ремъченъ край има вече своя форма. Ние не ги виждаме въ никоя чисто
аварска находка. ГолЬмината имъ е различна — обикновено тЬ сж дълги
около 5 см. (Кунагота, Пуста-Тоти, Игаръ, Фьонлакъ, Фенекъ, Кунсентмартонъ).
Имаме, обаче, и по-голЬми, както и по-малки екземпляри — единъ отъ Фенекъ
е дълъгъ 5.7 см., два отъ Кунсентмартонъ и единъ отъ Садовецъ — 3.4 см,,
а други отъ Кунсентмартонъ и Игаръ, — 3.8 см.
Характерна единствено за прабългарскитЬ украси форма иматъ и малкитЬ
апликации, приличии на полумесецъ съ прищъпнатъ външенъ край. ВидЬхме
такива въ находкитЬ отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Гьоръ, Гатеръ И и Игаръ.
КоланнитЬ краища сж заоблени или заострени на единия си край. Зао-
стренитЬ форми преобладаватъ. Въ находкитЬ отъ Нагь-Маньокъ, Артандъ,
Тиса Есларъ, Акаланъ и Фенекъ всички коланни краища сж заострени. Въ
Садовецъ всички сж заоблени. Въ останалитЬ находки имаме и дветЬ форми.
Въ Фьонлакъ по-голЬмата часть отъ ремъчнитЬ крайща сж заострени. НЬкжде
краятъ е заостренъ, а рамката на украсата — заоблена. Не всички заоблени
и заострени ремъчни украси сж коланни краища, нЬкои сж прости апликации.
197
Любима форма за малкит-fe коланни крайща и за двойнит-fe апликации е
щитовидиата. Обикновено краятъ е мелко надебеленъ отъ дветЪ си страни.
Страничнит-fe линии правятъ въ такъвъ случай елегантна двойне извивка.
Щитовидни см и вжтрешнит-fe части на пряжкит-fe отъ Пуста-Тоти н Тиса
Есларъ.
Въ находкигЬ отъ Рекашъ, Фьонлакъ и Кунсентмартонъ ние вид'Ьхме
особени по форма апликации. Tfe сж почти квадратни, но едната имъ страна
е извита навжтре.
Халката на пряжкит-fe е продълговата. MfecTOTO, на което пада езичето,
което е обикновено извито, е надебелено и образува улейче, въ което стой
самото езиче.
Особено интересни сж апликациигЬ съ напр'Ьчни закачалки отъ Акаланъ,
Фенекъ, Игаръ, Адони и Садовецъ. ЗаквчалкигЬ сж висЬли наверно надолу, като
щитовиднит-fe части на апликациит-fe сж били закрЪпвани за колана. Въ чисто
аварскигЬ находки на тия наши апликации съ закачалки отговарятъ особени
бронзови правожгълни ажурни апликации съ изображения на грифони1) или
съ растителни орнаменти.2) Tfe иматъ закачена подвижно висулка, която отго-
варя на нашит-fe закачалки и която изпълнява навЪрно сжщо ролята на зака-
чалка. ТЬхната форма, обаче, е съвършено различна отъ нашата. Така апли-
кациит-fe съ неподвижни, закрепени безъ шарниръ, напр-Ьчни закачалки сж
характерни единствено за художествената индустрия на прабългарит-fe. Tfe иматъ
всички щитовидна форма, докато тая на аварскигЬ е правожгълна.
Ние се cnpfexMe само на характернигЬ форми. За тия, конто се cpfeiuarb
no-pfeflKO, тукъ н-Ьма да говоримъ, но ще ги имаме предъ видъ въ по-натвтъш-
ната си работа.
3. Украса и орнаментъ. За pasnpeflfeneHHeTO на орнамента въ колан-
нит-fe украси, конто разгледахме, би могло да се пище много. Ние н-Ьма да
се впущаме въ подробности. Това разпред-Ьление зависи отъ формата на апли-
кациит-fe. Характерно единствено за художествената индустрия на прабългарит-fe
е поставянето на орнаменте отъ flBerfe страни на едно кржгче както въ ronfe-
мит-fe ремъчни крайща отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Фенекъ, Панчова,
Игаръ, Гатеръ и Кунсентмартонъ. Това кржгче се не cpfeina въ чисто
аварската група. То образува центъра и улеснява поставянето на украсата,
като нарушава едновременно и монотонностьта й. Така тя стой симетрично
около него. Фетихъ отбелязва, че то се дължи на византийско влияние.3)
ГладкитЬ ремъчни крайща отъ Адо ни, Фенекъ, Фьонлакъ, Кунсентмартонъ
и Садовецъ, въ конто орнаментътъ е разположенъ свободно и разкжсано въ
едно праздно поле, ни показватъ, че прабългарит-fe сж били чужди на тоя
сграхъ отъ праздното пространство, който аварскигЬ майстори сж имели. Tfe
свидетелствуватъ и за единъ рЪдъкъ артистиченъ вкусъ, който съ много малко
елементи може да постигне удивителни резултати.
Нека дв видимъ какъвъ е билъ орнамента. Въ по-гол-Ьмата часть отъ апли-
кациит-fe, той е ограденъ съ рамка отъ перли или зжбци. Тия перли сж или малки
и кржгли, или четвъртити. Издълженит-fe редове отъ зжбци, сж прекжсвани
’) Hampel, цит. съч., Ill, т. 80 и пр- и лр.
2) П. т., табл. 70s, табл. 71 s, io и пр. и пр.
s) Fettich М., Dbs Kunstgewerbe der Rvarenzelt, стр. 60-
198
често по жглитЕ или по страничнитЪ страни отъ две или три голыми перли. Въ
нЪкои апликации отъ Кунсентмартонъ, Гатеръ 212 и Садовецъ вид'Ехме низове отъ
трижгълничета, въ единъ ремъченъ край отъ Адони (5) — отъ малки полумесеци.
Съ редове точици сж правени бордюри (въ Адони и Садовецъ) и геометрични ри-
сунки (Садовецъ, Фенекъ и пр.). Сърдцевидни орнаменти видЕхме въ Садовецъ.
Зигъ-зази ср^щнахме въ Адони (6 и 4). НЪкои отъ калъпитЕ отъ фьонлакъ бЪха
украсени въ ср’Едата съ три трижгълно разположени кржгчета, конто наверно
сж били изрЪзвани въ изкалъпенитЬ ремъчни краища. Като бордюръ, въ н-Екои
ремъчни краища отъ Тиса Есларъ и Видинъ служи редъ отъ изродена вече
лесбийска кима. Въ Тиса-Есларъ вид'Ехме и двойни вълнообразни линии.
Розети украсяватъ главно копчетата. Двойна византийска плетка съ заоблени
линии иматъ нЕкои апликации отъ Фьонлакъ, Бачфекетехеги, Адони и почти
всички апликации съ ивици, конто стилизуватъ животни. Жгловати плетки,
конто образуватъ ромбчета, вид'Ехме въ Кунсентмартонъ и Фьонлакъ.
Въпросътъ за фалшивата спирала разгледахме, когато стана дума за
третата находка отъ Игаръ (обр. 219). Ще отбележимъ само, че синджиритЕ
виждаме за пръвъ пжть по хунски златни пластинки. По арабский лъвъ ние
ги видЕхме почти въ формата, която иматъ въ панонскитЕ паметници. ТЕ сж
навЪрно създадени въ тоя си видъ въ Византия или Персия, но иматъ фор-
мата, която срЕщнахме въ Игаръ, само по аварскитЕ и панонско-български
накити. Фактътъ, че ги виждаме еднакво въ аварскитЕ и панонско-български
накити показва, че съ времето, е стенало едно взаимно проникване на известии
орнаментални мотиви между дветЕ художествени индустрии — фактъ, за който
трЕбва винаги да държимъ смЕтка, когато опредЕляме кои мотиви сж аварски
и кои панонско-български. Освенъ това известии чужди мотиви сж проникнали
едновременно въ дветЕ художествени индустрии.
Особено характеренъ за художествената индустрия на прабългаритЕ е
малкиятъ орнаментъ отъ кржгче или точка и трижгълно листче или черта.
Той се срЕща въ украситЕ отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Адони, Фьонлакъ, Ака-
ланъ и Садовецъ. ВидЕхме го и по дръжката на квна № 4 отъ Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище. Ние казахме вече, че той е византийски. УпотрЕбяванъ
е, обаче, отъ прабългаритЕ извънредно много повече отколкото отъ византий-
скитЕ златари и е употрЕбяванъ при това безъ връзкв съ останадитЕ орна-
менти. Въ нашитЕ коланни украси тия листчета стоятъ откжснати, докато въ
византийскитЕ примири, който имаме, тЕ сж наредени около едно клонче.!)
Така тукъ е станало едно варваризиране на мотива. Тъкмо това варваризи-
ране, обаче, ни дава възможность да различимъ мотива въ прабългарската му
и въ византийската му форм и.
ТрЕбва да се спремъ върху преплетенитЕ ивици, който стилизуватъ животно.
Въ тЕхъ имаме взаимно-проникване на два мотива — една двойна византий-
ска плетеница, като тая отъ Фьонладъ (обр. 222 1б) и Адони (обр. 220 б) и единъ
животински мотивъ стилизуванъ по извивкитЕ на плетеницата. Често плетени-
цата е жгловата като въ Мадарашъ и Адони (13). Въ голЕмиятъ ремъченъ
край отъ Видинско (обр. 233) видЕхме взаимно проникване на животинския
мотивъ съ халдейското дърво на живота. По коланнитЕ краища отъ Кунсент-
*) Dennison W„ Н gold Treasiir of the late Roman period from Egypte, University of
Michigan Studies, Humanistic Series, vol. XII, Studies in East Christian and roman art., табл. XUll.
199
мартонъ (обр. 225) видЪхме взаимно проникаане на крина отъ фьонлакъ и живо-
тинския мотивъ. Съ тоя геометризуванъ животински стилъ сж се .занимавали
Ллфьолди и Фетихъ.1) Той не се е развилъ самостойно въ аварската и пра-
българската художествени индустрии, а се дължи на едно германско влияние,
споредъ Влфьолди и Фетихъ. Това е известниятъ германски П-ри стилъ. Германското
влияние се дължи на връзкит-fe, установени и отъ писменитЪ източници, между
аварската държава и германскигЬ народи. Презъ времето, отъ което датуватъ
нвшигЬ находки, тоя германски животински стилъ се е развивалъ. Ние видЬхме
нЪколко фази отъ това развитие. Първата, въ която животинскитЪ глави още
личатъ, ни дава находката отъ Нагь-Маньокъ (обр. 209). Последната виждаме
въ тая отъ Мадарашъ (обр. 210). Въ нея животинскитЪ образи сж така геоме-
тризувани, че не се вече различаватъ. За насъ сжществуването на това гер-
манско влияние е извънредно важно. Явно е, че подъ това влияние е била
само художествената индустрия на панонскит-fe българи и че то не е сжще-
ствувало въ тия на волжскигЬ, кубанскитЬ и дунавскит-fe прабългари. Така ние
ще диримъ „прабългарски" елементи не въ находкит-fe, въ които то личи, а
въ тия, въ които то липсва.
Най-характерниятъ растителенъ орнаментъ на прабългарит-fe въ аварската
държава е кринътъ. ВидЪхме го въ Нкаланъ, Фьонлвкъ и Куиагота. Отбелязахме,
че той произлиза отъ петолистна палмета, чиито два долни листа сж атрофи-
рани и че той е дошелъ тукъ отъ византийского изкуство. Най-чистата и
естествена форма на крина виждаме въ Лкаланъ (обр. 231). Тукъ листата сж
свободно разположени. Въ апликациитЪ и коланнит-fe краища отъ Фьонлакъ,
обаче, (обр. 222) става една промена на мотиаа. Двата странични листа на
крина се сливатъ съ рамката и образуватъ съ нея полукржгъ. ТЬ сж поста-
вени, освенъ това, по-високо, а срЪдниятъ пистъ е намаленъ. Така отъ тия
два странични листа, отъ рамката и отъ основата на крина се образуватъ
фигури приличии на миди или на бобени зърна. Тия фигури заематъ по-гол’Ь-
мата часть отъ мЪстото, на което се развива крина. Tfe изтласкватъ листата
му нагоре. Той не ё вече свободно разположенъ въ рамката. Въ Кунагота
(обр. 204) ние можемъ трудно да познаемъ иашия кринъ. Две точици въ срЬ-
датв ни напомнятъ атрофиранитЪ му листа. СрЪдниятъ му листъ е иЗмЬнилъ
съвършено формата си — станалъ е широкъ, горе полукржгълъ, страничнигЬ
листа сж замЬнени съ полупалмети, които излизатъ отъ рамката. Мотивъть е
вече престаналъ да бжде такъвъ, какъвто си е, отд-ЬлнитЬ му части сж измЪ-
нени до неузнаваемость или сж замЬнени съ други растителни мотиви. Въ
широкиятъ ремъченъ край 1 отъ Кунсентмартонъ (обр. 224) ние можемъ, по
двегЬ точици, които се повтарятъ отъ дветЪ страни на срЬдното кржгче, да
подозираме, че тукъ е станало взаимно проникване на два мотива, единиятъ отъ
които може да е билъ иашиятъ кринъ. Другиятъ мотивъ, обвче, е стилизувано
до неузнаваемость животно, което тукъ ще иде отъ германския П-ри стилъ.
Така ние виждаме, че орнаментиката на прабългаритЪ въ аварската
държава е изживявала единъ процесъ на стилизуване и геометризуване. НЪма
съмнение, че и тоя процесъ е подъ германско влияние. Явно е, че германскиятъ
*) В I f б 1 d i, Gntergang der Romerherrschaft, II, стр. 36 сл.; Fettich Н, Zum Problem
des Ungariandischen Styls II, Eurasia Septentrionalis antiqua, IX, Minns Volume, стр. 303 сл.
Върху тоя въпросъ вж. сжщо Fettich Н., Das Kunstgewerbe der Rvarenzeit in (Jngarn; Fettich
ГЧ., Beitrage zum Entstehungsproblem des altgermanischen II Stiles, Rrch. Ertesito, 1929, стр. 68 сл.
200
Н-ри стилъ е повлиялъ не само, като е вмъкналъ свои мотиви, а и като е
геометризувалъ, разложилъ и стилизувалъ чисто прабългарски мотиви. Това
явление значи е локално. То се отнася само до прабългарската художествена
индустрия въ аварската държава. То е характерно за тая индустрия именно, а не
за ония на волжскит-fe, кубанскит-fe и дунавскитЪ прабългари. Ние можемъ да
вземемъ само крина по ремъчнит-fe крайща и апликации отъ Аквланъ за обща
прабългарска форма или по-право — ние можемъ да сждимъ за орнаментиката
на прабългарит-fe изобщо, само по начина, по който е направенъ тоя крииъ.
Въ подобенъ процесъ на разлагане на орнамента се намира и украсата
на апликациитЪ и ремъчнит-fe крайща отъ Пуста-Тоти (обр. 207 и 208). ГолЪмиятъ
ремъченъ край е украсенъ съ две клончета съ листа. Въ двойната апликация,
обаче, и въ малкит-fe ремъчни крайща листата сж вече малобройни и откжснати
отъ клонката. Въ по-малката часть на двойната апликация клонката е безъ
листа. Два листа стоятъ съвършено откжснати отстрани.
Ние говорихме вече за златнит-fe пластинки отъ Кунагота (обр. 203) и по-
сочихме значението, което иматъ античнит-fe изображения по тЬхъ. Изтъкнахме,
че освенъ чрезъ византийското златарство, тия антични изображения сж могли
да проникнатъ въ художествената индустрия на прабългарит-fe направо отъ
запазенит-fe мЪстни антични паметници въ крайчерноморската область на Южна
Руси я, която, като доста отстранена отъ християнсткит-fe центров е, е сигурно
пазила по-дълго време старит-fe си традиции. Ние нЪмв да се спираме повторно
на човЪшкия обрвзъ въ прабългарскит-fe паметници. Ще отбележимъ само, че
той влиза и въ украсата на ремъчнит-fe крайща. ВидЪхме два пжти мотива
на двата, поставени единъ срещу други, човЪшки образа (аъ Кунагота и
Видинско) и изтъкнахме неговия персийски произходъ. Единъ ремъченъ край
отъ Фенекъ повтаря лице на мжжъ съ брада, мустаци и животински уши.
По пластинкнгЬ отъ Кунагота е изобразена многократно борба съ лъвъ.
Ловецътъ тукъ стой съ копие въ ржка. Ние заключихме, че тоя мотивъ е
билъ особенно обичанъ отъ прабългарит-fe и напомнихме за Мадарския конникъ.
Така нЪкои отъ паметницит-fe на панонскит-fe прабългари обясняватъ тия на
дуиавскитЪ прабългари.
Ние трЪбва да отбележимъ единъ особенъ фактъ. Тия човЪшки образи
сж предадени реалистично. Като оставимъ настрана повлиянит-fe отъ германския
П-ри стилъ творби ще видимъ, че мотивит-fe и формит-fe на прабългарската
художествена индустрия сж предавани изобщо съ единъ реализъмъ, който
нЪма да срещнемъ въ аварската орнаментика, а още по-малко въ германската.
Остава ни да посочимъ византийскит-fe влияния. Tfe сж явни. Медалйонит-fe
въ срЪдата на ronfeMnrfe ремъчни крайща отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ,
Фенекъ, Гатеръ И, Гатеръ 212, Кунсентмартонъ сж, както ни казва Фетихъ,
отъ „византийски стилъ. Византийски сж и двойнит-fe плетки по ремъчнит-fe
крайща отъ Бачфекетехеги, Адони и Фьонлакъ. Византийски сж и криновет-fe,
конто вид-Ьхме въ гол-Ьмъ брой находки. Разкжсанит-fe листа по малкит-fe
ремъчни крайща отъ Фенекъ (обр. 212) виждаме по византийскит-fe емайли. Визан-
тийско е и „дървото на живота“ по калъпа 7 отъ Адони и по ремъчнитЬ
крайща отъ Тьорьокъ Каница. Влиянието на византийското изкуство тукъ,
обаче, се изчерпва съ тия орнаментални мотиви. То не е засегнало техниката
и формит-fe.
201
4. МЕстонаходи ща и датировка. На картата, която даваме на обр. 240
не сж означени точнитЕ мЕста на находищата. Трижгълннчетата, който показватъ
последнитЕ, сж сложени предимно въ центъра на околиитЕ. Ние можемъ да
хвърлимъ сега единъ погпедъ върху тая карта. Четири отъ находищата се
намиратъ на западния брЕгъ на Дунава подъ Будапеща. Четнри други между
Дунава и Тиса сжщо непосрЕдно подъ Будапеща. На сжщата линия, по на
Обр. 240. — Карта на панонско-българскитЕ находки.
Fig. 240. — Carte des trouvailles appartenant aux Bulgares de Pannonie.
изтокъ, се намиратъ по притока на Тиса, p. Шебешъ Кьорьошь, Кунсент-
мартонъ и Нртандъ (ок. Бихаръ). Остана л итЕ находи ща се намиратъ сжщо на
изтокъ отъ р. Тиса. Най-северното е Тиса-Есларъ, най-южното — Панчова. По
течението на р. Марошъ сж Кунагота и Фьонлакъ. Отъ тия находища ние
можемъ да заключимъ, че прабългаритЕ сж живЕли южно отъ Будапеща на
една линия, която отива отъ дЕсния брЕгъ на Дунава до лЕвия брЕгъ на Тнса
и чиито най-южни точки (Толна) се намиратъ на около 120 клм, южно отъ
Будапеща. На изтокъ отъ Тиса, обаче, тЕ сж живЕли на по-голЕмо протежение —
разстоянието отъ Тиса-Есларъ до Панчова е приблизително около 400 клм.
ТЕхнитЕ главни живЕлища сж се намирали значи отъ къмъ лЕвия брЕгъ
на Тиса.
202
Ако направнмъ прегледъ на чисто аварскитЪ находища, ще вндимъ, че
прабългаригЬ сж живЪли см^Ьсено съ аваритЪ само въ околиитЬ Пеща, Фехеръ
и Толна, т. е. на дЬсния бр’Ьгъ на Дунава и аъ областьта между Дунава и
Тиса. Ние изтъкнахме, че въ чисто аварскигЬ неходки се намиратъ и пра-
български гробове. Така трЪбва да приемемъ, че е имало и прабългари западно
отъ Будвпеща въ околнитЬ Зала и Гьорь, а сжщо и въ Бараня (южно отъ
Толна). ЖивЪлищата на аваритЪ сж били между Тиса и Дунава, по дЪсния
брЪгъ на Дунава до р. Драва, западно отъ Дунава и отъ Будапеща и северно
и северо-западно отъ Будапеща. Областьта която се намира източно отъ Тиса
(по течението на притоцитЪ Марошъ и Шебешъ-Кьорьошъ и около тЪхъ и
Дунава) е била, доколкото можемъ да сждимъ отъ досегашнитЪ находки, насе-
ляв ана почти изключително отъ прабългари. Забележителенъ е и фактътъ, че
прабългарскитЪ жнв'Ьлища сж се намиралн почти изключително покрай р-ЬкитЬ.
Какъ да обяснимъ обаче находкитЪ отъ Видинъ и.Садовецъ? Ние знаемъ,
че въ края на VI и аъ началого на VII в., авари и славяни нападать нЪколко
пжти европейска Византия, като достигать до Солунъ н Цариградъ. РЬхнитЬ
орди опустошаватъ аъ течение на нЪколко десятки години (отъ края на VI в.
до 626 г.) византийскитЬ провинции. Находката отъ Садовецъ може да се
датува, както казахме, отъ времето на Тиберия Мвврикий (582—602) — послед-
ниятъ византийски императоръ, отъ когото сж нам’Ьрени монети въ рвзруше-
ната крепость. Това време отговаря точно на аварскитЪ нашествия. Твърде
е възможно Садовецката крепость да е била разрушена именно отъ пра-
българитЪ. Отъ времето на тия нашествия ще датуаа навЪрно и Видин-
ската находка.
Има още единъ въпросъ. Находката отъ Пуста-Тоти се датува по една
монета на Константинъ IV Погонвтъ отъ времето между 669—670 г. Отнесената
отъ Чала ни общо къмъ първата половина на VII в. находка отъ Кунсентмар-
тонъ се датува отъ Фетихъ отъ срЪдата на VII вЪкъ. Ние обяснихме, че въ
626 год., следъ гол’Ьмия аварски походъ къмъ Цариградъ, прабългаритЪ се
скарватъ съ аваритЪ, по избора на новъ ханъ на държавата и, споредъ
писменигЬ източници, 9,000 души прабългари напущатъ аварската и отиватъ
въ франкската държава. ’) НаходкитЬ отъ Пуста-Тоти и Кунсентмартонъ ни
казватъ, че не всички кутригурн сж напуснали жив'Ьлищатв си н не всички
сж отишли при франкския краль. Часть отъ гЬхъ, сж нав’Ьрно оствнали и сж
продължаввли дв живЪятъ подъ аварска власть. Но ние знаемъ, че между
660 и 675 г. въ Пвнония сж дошли и други българи.2) Твърде е възможно
часть отъ прабългаритЪ, конто сж жив’Ьли източно отъ р. Тиса, да сж оста-
нали и много по-късно и да сж дочакали владичеството на Крума въ тая
область. За това ни говорятъ канитЪ № 3 и № 4 отъ Нагь-сентъ-миклошкото
съкровище, конто могатъ да се датуватъ, както видЪхме, най-рано отъ края
на VIII вЪкъ.
J) Златарски Р., История на българската държава, 1, 1. стр. 117.
2) П. т-, цит. съч., стр.
203
II. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИНДУСТРИЯ НА КУБАНСКИТЪ ПРАБЪЛГАРИ
Ние нЪмаме възможность да съберемъ всички прабългарски находки отъ
Кубанска България, защото н-Ьмаме тукъ подъ ржка всички съчинения, въ
които rfe сж публикуввни. Липсва ни кннгата на грвфиня Уварова — „Памят-
ники Кавказа", списанието „Кавказъ", и много други съчинения, конто пре-
глеждахме въ Будапеща и Виена. Ще се занимаемъ само съ н’Ьколко находки.
Къмъ художествената индустрия на прабългаритЬ по северния брЪгъ на
Черно-море се отнася и прочутото съкровище отъ Малая Перешчепина, което
за сега ще оставимъ сжщо на страна. Натъкваме се и на една голЪма мжч-
нотия — трудно е да датуваме точно находкитЬ. ПрабългаритЬ сж се пре-
сел или тукъ въ първата половина на V вЪкъ. Въ 565 г. племето на кутригу-
ритЬ (или часть отъ него) 1) се преселва заедно съ аваригЬ въ Паноння. Въ
ср Ьдат а на VII в-Ькъ една часть прабългари се отдЪля подъ водителствотО на
Испериха и се заселва въ Бесарабия, а друга се отправя на северъ и обра-
зува Волжска България. Въ кубанската область, обаче, остава единъ отъ Кубра-
товигЬ синове — Батбаянъ или Баянъ — съ ордата си. ) Прабългари сж
жив’Ьли значи въ тая область много вЪкове следъ V в.
ТрЪбва да обърнемъ внимание на следното: прабългаригЬ въ аввр-
ската държава и кубанскит-fe прабългари сж имали една и сжща художе-
ствена индустрия или по-право сходни художествени индустрии. Не трЪбаа да
изпущаме предъ видъ обаче, че е възможно да сжществуватъ различия между
тЪхъ. КутригуритЪ въ авврската държава сж напуснали севернит^ брЪгове на
Черно-море въ втората половина на VI вЪкъ и следователно въ това време
сж престанали да търпятъ влиянията и дв се развивать при условията, при
които сж се развиаали останалитЪ следъ тЬхъ аъ Южна Русия прабългари,
които сж имали непосрЪденъ досегъ съ тамошнигЬ византийски градове, съ
конто, както и изобщо съ Византия, сж били въ мирни н приятелски културни
и търговски отношения. При това не трЪбва да забравяме, че останалигЬ въ
Южна Русия прабългари сж живЪли по на изтокъ отъ напусналитЪ страната
кутрнгури и че може би (вж. стр. 252), сж имали известии племенни различия
съ тЬхъ. Отъ друга страна, кубанскитЪ българи не сж търпЪли влиянието
на германския П-ри стилъ, на което, както видЪхме, сж били подложени тия
въ Панония и северния Бвнатъ. Ето защо, като търсимъ приликитЬ между
кубанскитЬ находки и панонскит-fe, тр-Ьбва да очакввме и известии различия
между т-Ьхъ.
Находка отъ гробището Чми (Северенъ Кавказъ) (Мацулеанчъ Л. А.,
Seminarium Kondakovianum, I, 1927, стр. 136, табл. IX). БронзовигЬ коланни
апликации отъ Чми, конто даааме на обр. 241, и които ние отнасяме къмъ
художествената индустрия на кубанскит-fe прабългври, се нвмиратъ аъ Дър-
жавниятъ исторически музей въ Москва. Коланниятъ край 1 е съвършено
еднакъвъ по форма и ronfeMHHa (дълъгъ 3.7 См., широкъ 2.5 см.) съ калъпа
10 отъ Адони (обр. 220). Tfe сж еднакво звострени на края, еднакво иматъ
два шиповидни израсгъка отъ страни. Украсата имъ е сходна. Ние посочихме,
че калъпътъ отъ Адони (както и часть отъ тия отъ Фьонлакъ) е калъпъ за
*) F е h ё г G., Buigarisch-ungarische Beziehungen in den V—IX Jahrh., стр. 33.
2) П т., цит. съч., стр. 45.
204
ажурни апликации. Тукъ виждаме единъ сърдцевиденъ орнаментъ, който ни
наломня сърдцевиднитЕ изрЕзки отъ садовецкитЕ коланни краища. Две кржг-
чета стоятъ отъ даетЕ му стран и, а крж г чет ат а сл ни сжщо познати отъ
Фьонлакъ, Садовецъ и Адони. Подобии на тоя коланенъ край сж коланнитЕ
краища 2 и 3. ТЕ сж сжщо ажурни. Иматъ и двата сърдцевидни изрЕзки и
кржгчета, но сж по-малки и no-тЕсни. Вториятъ отъ тЕхъ е дълъгъ 3.3 см.—
има значи обикновената дължина на малкитЕ коланни краища. ТритЕ апли-
кации 4, 5 н б сж съ напрЕчни закачалки, Ние видЕхме подобии апликации въ
Акаланъ, Фенекъ, Игаръ, Адони и Садовецъ и обяснихме, че тЕ сж характерни
единствено за художествената индустрия на прабългаритЕ. Съвършеио сходна
по форма съ апликацията 5 отъ Чми е тая отъ Садовецъ. Интересна е апли-
кацията 4. Нейната звкачалкв прилича на уши на ножици. ТритЕ иматъ
изрЕзани орнаменти — кржгчета, сърдце и пр. ДветЕ двойни апликации 7 и в
сж особено интересни по формитЕ си. Запазена е часть отъ колана, на който
е била апликирана украсата 7. Виждаме, че тя е поставена надлъжно. Съ-
стааена е отъ две щитовидни части съединени съ кржгче аъ срЕдата. Щи-
товиднитЕ части тукъ сж еднакви, а не като въ двойнитЕ апликации, конто
разгледахме до сега. Кржгчето ни спомня за кржгчетата, като виждаме въ
срЕдата на голЕмитЕ апликации отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Фенекъ,
Панчова и Кунсентмартонъ. Въ тЕхъ, както и тукъ, тя е поставена за да
изтъкне симетрията на разположения отъ даетЕ й страни орнаментъ. Не
по-малко интересна е двойната апликация 8. По-широката й часть има сърд-
цевидна форма, като по-широката часть на двойната апликация отъ Фенекъ
(обр. 212) и тия отъ Гатеръ (обр. 218). Тя имв и рогчета отъ дветЕ страни на
срЕдната си часть. Украсена е само съ кржгчета. Важна е и апликацията 9,
която ни на помня чисто азиатски изображения на птици и прототипитЕ за
формата на която трЕбва да се търсятъ въ скитското изкустао.
205
НЕма нужда да казваме, че деветтЕ апликации отъ Чми, като тия отъ
Садовецъ, сж изчуквани само съ по единъ калъпъ. НавЕрно, като садовец-
китЕ, часть отъ тЕхъ сж били излЕни. Че тЕ принадлежатъ на художе-
ствената индустрия на прабългаритЕ е, подъ свЕтлинвта на посоченитЕ ана-
логии, безсъмнено. Ние можемъ да ги датуваме, като се основаваме именно
на приликитЕ имъ съ унгарскитЕ находки отъ втората половина на VI вЕкъ.
Находки отъ долинитЕ на р. Баксанъ и Чегемъ (Северенъ Кавказъ).
(lanko 1. et Posta В„ La description des collections въ de Zichy Eug., Voyages
au Caucase et en Asie Centrale, La Migration de la race hongroise, II, стр. 478 сл.,
табл. XXVII). РЕкитЕ Баксанъ н Чегемъ сж притоци на р. Терекъ, която се
вл ива въ Каспийске море. ТЕ се намиратъ близо до изворитЕ на р. Кубанъ,
точно въ срЕдата на Сеаерния Кавказъ, дето, по писменитЕ източници, е жи-
вЕло прабългарското племе уногундури. Отъ многобройнитЕ находки, който
графъ Еагени Зичи е купилъ отъ различии лица и конто произхождатъ отъ
тия долини, ние отнасяме къмъ художествената индустрия на прабългаритЕ
само находкитЕ, конто виждаме на обр. 242. ТЕ сж всички златни. ТЕхнОто
точно мЕстонаходище е неизвестно. Неизвестно е сжщо дали всички сж от-
крити въ единъ гробъ или въ различии гробове. Ако разгледаме, обаче, вни-
мателно предметнтЕ ще дойдемъ до заключение, че по-голЕмата часть отъ
тЕхъ принадлежатъ на една и сжща находка. Отъ друга, но съвременна,
находка е навЕрно само обецата 14. Тукъ ние имаме единъ почти пъленъ
коланенъ накитъ и различии коп чета, който сж принадлежали къмъ укра-
сата на облЕклото на единъ евмо човЕкъ.
За насъ е интересна преди всичко двойната апликация 4. Знаемъ вече,
че двойнитЕ апликации сж характерни само за прабългарската художествена
индустрия. Нашата двойна апликация е образувана по форма отъ даа малкн
ремъчни края, като по-голЕмата часть отъ двойнитЕ апликации, който раз-
гледахме до сега — тия отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Акаланъ и
Кунсентмартонъ. Нейната основа се състои отъ елиптична бронзова пластинка,
на задната страна на която сж зааарени три гвоздейчета, н горнитЕ две отъ който
сж съединени съ тънка ивица. Тия гвоздейчета н ивипата сж закрепвали аплика-
циятв за колана. Лицевата часть нма бордюръ отъ малки перли. Низъ отъ перли
върви и между дветЕ части на апликацията. Ние познаваме тоя мотивъ Отъ
Кунагота и пр. Въ художестаената индустрия на кутригуритЕ въ аварската
държава, обаче, тия перли сж изчукани Заедно съ цЕлата пластинкв. Тукъ
тЕ сж отлЕти отдЕлно и заварени за осноаата. Малкото щитоаидно отдЕление
е заградено Съ плоска тънка рамка. Извити прегради образуватъ фигури —
два широки полукржгли листа при основата, между тЕхъ нагоре другъ по-
малъкъ яйцевиденъ листъ. Тоя яйцевиденъ листъ е билъ запълненъ съ зе-
лень емайлъ, който е падналъ. ОстаналитЕ обградени отъ преграднтЕ клетки
сж запълнени съ гранати, единъ отъ конто сжщо липсва. Отъ основата на
по-голЕмата щитовидна часть на апликацията излиза широка основа на листъ,
който саършва до извитата часть. Отъ дветЕ страни на дръжката му сж
постааени други два листа, приличии на Зжби, тЕ сж запълнени съ зелень
емайлъ. Въ останалитЕ клетки има гранати. Апликацията е дълга 4.4 см. и
широка 2.3 см., тя е значи малко по-малка отъ голЕмитЕ двойни апликации
отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Фенекъ, Кунсентмартонъ, конто сж дълги
около 5 см.
206
Обр. 242. — Находки отъ долинитЬ на р. Баксанъ и Чегемъ.
Fig. 242. — Trouvailles des valines de Baksan et Tchegem.
207
Бронзовата пластинка, конто е служила за основа на коланния край 2,
липсва. Тон коланенъ край е дълъкъ 3.9 см. и широкъ 1.9 см. Той има сжщо
бордюръ отъ малки перли и рамка. Презъ срЪдата е раздЬленъ Съ права
преграда на две еднакви половини. Една вълнообразна линия, въ всЕка отъ
гия половини, определи дванадесеть клегки, запълнени съ гранати. Интересно е
тукъ, че орнаментътъ е образуванъ не отъ клеткитЪ, а отъ вълнобразната линия,
конто е сравнително широка. Тоя коланенъ край се различава отъ златнитЬ
коланни краища на другитЪ находки по това, че е билъ аплнкиранъ. Краятъ
на ремъка не е влизалъ аъ него, тъй като той не образува кутнйка, а се
състои само отъ една пластинка, украсена отгоре съ перли, прегради и гра-
нати. Въ това отношение той прилича на бронзовит’Ь коланни кранща отъ
Садовецъ и Чми, които сж правени сжщо отъ една пластинкв, и конто сж били
апликирани на края на ремъка.
Подобна направа има и малкиятъ ремъченъ край 3. Той е дьлъкъ 2.8 см.
и широкъ 2 см. Има значи обикновената дължина на малкитЪ коланни краища.
Той сжщо нЬма кутийка и е билъ апликиранъ на ремъка. Отзадъ сж зава-
рени четнри гвоздейчета. Виждаме пакъ бордюра отъ перли. Попето заградено
съ рамка е разделено съ кръсть на четири отделения, въ които сж поставени
гранатовн плочки. СрЪдата на кръста се разтваря и образува пета клетка
изпълнена съ емайлъ.
Формата на ремъчния край 5 е особена. Той е по-широкъ, откол кото
дълъгъ. Съ тая форма имаме две апликации отъ Фенекъ (обр. 212 4 и е). По
украса той е еднакъвъ съ малкото отделение на двойната апликация. Приспо-
собленията му за закачване сж сжщо еднакви съ нейнитЪ — три гвоздейчета
и тънка бронзова ивица. Емайлътъ на листовидната клетка е зеленъ. Остана-
литЪ клетки иматъ гранатови плочки. Дълъгъ е 2.2 см., широкъ 2.4 см. Имаме
два еднакви екземпляра съ сжщата форма.
Една апликация въ форма на полумесецъ (8) ни напомня подобнитЪ златни
апликации отъ Кунагота (обр- 204 7) и Пуста-Тоти (обр. 208), въпрЪки, че тя не е
прищъпната въ срЪдата. Една крива линия раздЪля полете на три клетки,
запълнени съ гранатови плочки. Дълга е 2.5 см., широка 1.3 см. Имаме три
еднакви екземпляра отъ тая апликация. Точно такааа апликация срЬщаме въ
единъ открнтъ въ Унгария хунски накнтъ. *)
Малкнятъ ремъченъ край 9 е дълъкъ 2.4 см. и широкъ 1.4 см. Имаме
три еднакви екземпляра отъ него. Той е раздЪленъ съ преграда на две си-
метрични еднакви части. Въ срЬдата две почти полукржгли клетки сж запълнени
съ зеленъ емайлъ, а четиритЬ останали иматъ гранатоаи плочки, които липсватъ
въ единия екземпляръ. Тон има на задната си страна две гвоздейчета.
Шестостранната фибула б (диам. 2.3 см.) има въ срЪдата си лещовиденъ
гранатъ, а въ шестгЬ си клетки — гранатови плочки. Кръстовидната апликация 7
е оградена не отъ перли, а съ вжже (днам. 2.3 см.). СрЬдната й часть има
ограда отъ продълговати перли, които се различаватъ отъ тия на останалитъ
коланни украси. Подобна ограда има и апликацията 10 (диам. 2.1 см.). Външ-
ната часть нв тая апликация е позлатена. СсдемтЬ клетки иматъ гранатови
плочки. Ние н-Ьма да се спираме подробно на останалигЬ предмети отъ на-
ходката. Ще отбележимъ само, че гранатъ, като граната 11 видЬхме въ на-
*) Л 1 f б 1 d i, Funde aus der Hunnenzeit, табл. XV, 63.
208
ходката отъ Мадарашъ (обр. 210). Особенъ интересъ представятъ за насъ,
както ще видимъ по-нататъкъ, копчетата 23 и 27.
Ние отбелязахме приликигЬ между находката отъ Баксанъ и Чегемъ и
панонско-българскатахудожестаена индустрия.Тукъ имаме една двойна апликация,
съставена, като панонско-българскитЪ, отъ даа коланни края. Една друга въ
форма на полумесецъ се срЪща сжщо аъ панонско-българскитЬ находки. Нко
сравнимъ нашата находка съ тия отъ чисто аварската група, ще откриемъ,
че тя се доближава, по всички свои особености, поаече до панонско-бъпгарската,
отколкото до аварската художествена индустрия. КоланнигЬ крайща сж малки
и щитовидни.
Има, обаче, и отлики, конто сж извънредно аажни за насъ. ПанонскитЪ
златни апликации сж всички изчукани отъ една пластинка. Орнаментътъ е
изключително изчуканъ. Изчукани сж и перлитЪ по бордюритЕ имъ. Тукъ, обаче,
перлитЪ сж отлиаани отдЪлно и заварени. Преградит^ на клеткитЪ сж пра-
вени отъ отд’Ьлни пластинки аъ форма на буква П и сж сжщо заварени за
основата. Прибавени сж емайлъ и гранатоаи пл очки. Ние не видЪхме никжде
по никаква кутригурска апликация емайлъ, въпрЪки, че нЪкон аварски апли-
кации отъ римски типъ иматъ емайлъ. Емайлътъ е билъ рЪдко употрЪбяванъ
отъ кутригуригЬ. Гранати видЪхме въ находката отъ Кунагота, Мадарашъ и
Игаръ, но иэрЪзани гранатови плочки не срещнахме.
Особено важна е направата на аплнкациигЬ отъ нашата находка. Нко
наречемъ проста или едноставна направата на аваро-българскигЬ ремъчни
крайща, апликациитЪ отъ Баксанъ и Чегемъ ще означимъ като композитни
или многоставнн. ВсЬка отъ тЪхъ се състои отъ множество отдЕлни части,
изрЪзани, изл’Ьни или изчукани по отдЪлно и после заварени или закрепени
за една основа, която тукъ е бронзова.
Друга особенность на нашата находка е начинътъ, по който сж закре-
пени емайлътъ и гранатовигЬ плочки. Нека забележимъ, че тоя начннъ е
почти неизвестенъ вь историята на златарството. Ние познаваме два главни
вида емайлъ. Единиятъ видъ носи името клетъченъ (email cloisonne). Тънки
вертикални прегради отъ златни ивици опредЪлятъ клетки съ различии форми,
въ конто се слага емайла. Въ вториятъ видъ фона, който е вннаги отъ бронзъ,
се издълбава и аъ него се поставя емайла (email champlevd). Тоя втори видъ
е билъ познатъ отъ римлянитЪ, докато клетъчниятъ емайлъ се смЪта за пер-
сийско изобретение.’) Той е билъ употрЪбяванъ най-вече отъ византийцитЪ.
Въ клетъчния емайлъ фигуритЬ на украсата сж образуаани отъ самия емайлъ.
Преградит^ очертаватъ само контуритЪ имъ, докато въ вториятъ видъ rfe
могатъ да бждатъ образувани отъ останалитЪ на повърхностьта части отъ фона,
т. е. отъ преградит^ между емайла.
Въ апликациит’Ь отъ Баксанъ и Чегемъ имаме прегради, който образу-
ватъ клетки. ТЕ не сж, обаче, тънкигЬ вертикали© сложени прегради на визан-
тийски я клетъченъ емайлъ. ТЪ сж широки. Орнаментътъ не е образуванъ отъ
емайла или отъ гранатнитЪ плочки, а отъ самитЪ прегради. Емайлътъ и гра-
натнитЬ плочки образуватъ фона върху който се развива орнамента или запъл-
ватъ празднитЪ мЪста. Самиятъ орнаментъ е образуванъ отъ преградит-b. Явно
’) Diehl Ch., Manuel d’art byzantin, 1, Pans, 1925, стр. 307.
209
е, че нашнятъ видъ емайлъ е различенъ и отъ двата главки вида, за конто
говорихме. Той прилича на клетъчния емайлъ по това, че е поставепъ въ
клетки, а на втория видъ — по това, че орнаментътъ му е образуванъ не отъ
самия емайлъ, а отъ преградить. За насъ е ясно, че техниката на апликациитЬ
отъ Баксанъ и Чегемъ, имитира ГётаП champleve, който обикновено е правенъ
на медиа или бронзова плоча. Есгествено е, че да се направи аърху златна
пластинка истински email champleve трЬбва тая пластинка да е много дебела,
за да може да се изрЬже фона, аъ който ще се постави емайла. При нашитЬ
апликации имаме единъ еатинъ начинъ за направа отъ злато на email cham-
pleve. Ние ще наречемъ тоя начинъ кубански емайлъ. Розенбергъ, въ
една малка статия,1) ни дава и други примЬри съ тоя начинъ. Той ни посочва
две емайлоаи плочки отъ Кубанската область, въ конто преградить, сжщо въ
буква П, сж изчукани отъ фона. Така сж правени и преградить на емайлира-
нитЬ сждове отъ Нагь-сентъ миклошкото съкровище. Тукъ тЬ сж изчукани, а не
отдЬлно прибавени. Но подобии, прибавени отпосле прегради, иматъ и множество
емайлирани хунски златни украси.2) ТЬ имитиратъ сжщо, като нашитЬ, email cham-
pleve. Въ тЬхъ сжщо орнаментътъ е образуванъ отъ преградить, а емайлътъ и гра-
натовитЬ плочки (защото имвтъ и гранатови плочки!) образуватъ фона. Ние не
срЬщнахме кавказки я емайлъ по аварскитЬ и панонско-български украси. Тоя фактъ
ни показва именно, че Нагь-сентъ-миклошкото съкровище е дунааско-българско,
а не аварско или панонско-българско. Значението на находката отъ Баксанъ
и Чегемъ е, споредъ насъ въ това, че тя е най-добрия паралелъ на кавказкия
емайлъ, въ това съкровище и че ни показва отъ кой народъ, освенъ отъ хун-
ския, е билъ употрЬбяаанъ кавказкия емайлъ. Тя не може да бжде хунска,
тъй като хунитЬ не сж имали коланни украси, като тия, конто видЬхме въ
нея. Паралели на формитЬ, конто ни дава тя, се намиратъ между панонско-
българскитЬ украси. Най-цобриятъ й паралелъ, обаче, е втората мадарска
находка (обр. 254). Нейното значение стой и въ това, че ни показва, колко
силна е била хунската традиция въ прабългарската художествена индустрия.
Различии кавказки находки (Posta В., Archaeologische Studlen auf
russischen Boden, Budapest, 1905, стр. 312 сл. обр. 194). На обр. 243 сж дадени
различии находки отъ областьта на северния Кавказъ, конто се намиратъ аъ
сбирката на покойния графъ Евгени Зичи. ТЬ сж бронзови издЬлия, купуванн
сжщо на разнн мЬста изъ Кавказъ.
Ще обърнемъ внимание преди всичко на апликацията 9, която нма напрЬчна
закачалка. Тя е съвършеио еднаква съ подобнитЬ й апликации отъ Садовецъ
и Чми и влиза въ групата на апликациитЬ съ напрЬчни закачалки отъ Акаланъ,
Фенекъ, Адони, Игаръ, Садовецъ и Чми. ДветЬ сърдцевидни апликации 12 и 14
иматъ формата на сърдцевиднигЬ изрЬзани орнаменти по ремъчнитЬ краища отъ
Чми. Висулката 10 е сходна по форма съ апликациитЬ въ видъ на полумесецъ
огь Кунагота, Пуста-Тоти и Баксанъ.1) Тя има и прищъпването на първитЬ
две. Украсена е съ гравирани точици. Важни за насъ сж предметитЬ 1, 2, 3 и 16.
По издатъцитЬ си тЬ приличатъ на ааарскитЬ апликации, но тия издатъци
*) Monatshefte fur Kunstwissenschaft, IX, 1916, стр. 101—102-
2) Rlfoldi, Funde aus der Hunnenzeit, табл. XV, обр. 61, 62, 63, 71, 72; табл. XX
Други примири, часть отъ конто сж наверно хунски, а часть прабългарски, има у К о и д а-
ковъ и Толстой, Русскгя древности, 111, обр. 149, 176, 167, 170, 172, 173.
*) Подобна висулка има и въ Кестели — Hampei, III, табл. 165 обр. 7.
Мадара II.
14
210
н^мать форма на животински глави. Твърде е възможно апликациитЪ 1, 3 и 16
да сж били вжтрешнн части на пряжки и да сж служили за закрепването
имъ върху колана. Стилътъ на тЬхната украса се коренно различава оТъ
аварския. Тая рвзлика е установена по едннъ блЪстящъ начинъ отъ покойния
Бела Поща. Въ апликацията 1 нне виждаме една антична палмета съ завити
навжтре странични листа. Въ античнит’Ь фризове подобна палмета се редува
Обр. 243. — Различии кавказки находки.
Fig. 243. — Diverses trouvailies du Caucase.
съ палмета съ извити навънъ странични листа. Нека отбележимъ, че яйце-
виднитЬ листа на палметата сж дадени само съ контуритЪ си и отвжтре
сж издълбани. Тоя фактъ ни пока за а ясно, че rb сж съвършено различии отъ
авврскигЬ, конто сж вин аги, плътни и широки. Мотивътъ е даденъ съвършено
свободно, както е даденъ и кринътъ по акаланскигЬ ремъчни краища. Палметата
не е стилизувана повече отколкото е въ античнитЪ паметници. Тя е развита,
обаче, съ огледъ на рамката, въ която е поставена. Така е развита и подобната
палмета въ апликацията 2. Тая апликация е почти кржгла. На едната си страна,
обаче, тя има права бронзова часть, конто малко изм'Ьня формата на кржга.
Особено интересна е апликацията 16. Въ основата си тя има единъ особенъ
растителенъ мотивъ. Два листа излизатъ заедно отъ едно мЪсто и се завивать,
навънъ. Горе тЪ сж съединени съ едно полукржгло вЪнче отъ листа. Тоя мотиаъ
ще видимъ и по нЬкои находки отъ Кестели,1) а сжщо и въ съкровището отъ
*) Натре), цит- сьч., табл. 151.
211
Нагь-Сентъ-Миклошъ. Нека се спремъ на апликацията 3. Ние виждаме по
нея единъ грифонъ, съвършено различенъ отъ аварскигЬ грифони, Рисунката
не е много ясна. Изглежда, че грифонътъ е нападналъ нЬкакво животно, но
ние не можемъ да опред’Ьлимъ, какво именно. На едното си крило той има
кржгълъ медалйонъ. Не е клекналъ, като аварскнгЬ, а е правъ. ПреднитЬ
му крака сж мал ко издадени напредъ, заднитЬ сж дръпнвти назадъ. Той е,
въ положение на хвърчащъ галопъ, при все че краката му опиратъ на земята.
Отъ лЬво се вижда задното крило издадено напредъ. Опашката му е раздвоена.
Това изображение е ценно, преди всичко, съ реализма си. То стой съвършено
отделено отъ аварскигЬ стилизувани и геометризувани грифони. Интересно е,
че тоя грифонъ има медалйонъ (кржгълъ) при основата на крилото си, като
грифонит’Ь отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище и показва по тая си особе-
ность персийския си или византийски произходъ, докато аварскигЬ грифони
нЬматъ медалиони и съ това показватъ, че идатъ отъ Централна Азия. Ние
нЬма да говоримъ за пряжката 17, която намира паралели въ н-Ькои унгарски
находки, а най-вече въ тая отъ Каса (Hampel, 111, табл. 27б), която Хампелъ
поставя аъ третата си трупа и която ние изпуснахме да разгледаме, поради
това. че тя може много трудно да се определи. Ние ще датуваме всички
разгледани до сега предмети въ нашата находка огь VII в-Ькъ.
АпликациигЬ 4, 5, 6 и 7 сж много по-късни отъ разгледанигЬ до сега. ТЬ
могатъ да бждатъ датувани отъ IX вЬкъ. Т’Ьхниятъ стилъ, споредъ насъ, е ха-
зарски. Тоя стилъ се нарича отъ унгарскитЬ археолози „първи унгарски ;
безпорно това наименование може да се запази за находкит-fe отъ този стилъ,
открити въ Унгария.
Апликациит’Ь 4, 5, б и 7 принадлежать може би, на хазарската худо-
жествена индустрия, но възможно е сжщо и да сж прабългарски. Възможно
е, както това се е случило съ унгарцитЬ, прабългаритЬ въ Кубань, които въ
IX В’Ькъ сж стояли вече близо двеста години подъ хазарско владичество, да
сж претърп-Ьли силно хазарско влияние въ художествената си индустрия. На
тая мисъль ни навеждатъ сърдцевиднитЬ орнаменти на апликацията 7. Вид’Ьхме
че, сърдцевиднитЪ форми сж били особено обичани отъ прабългарит’Ь.
Бе лежки върху художествената индустрия на прабългаритЬ въ
Кубанската область. Дае отъ тритЬ находки, които разгледахме сж брон-
зови. Това обстоятелство е особено щастливо за насъ, тъй като ние не
вид-Ьхме, освенъ накита отъ Фенекъ, ни единъ бронзовъ коланенъ накитъ въ
кутригурскитЬ находки, които разгледахме. Хампелъ е сложилъ всички бронзови
накити въ втората си, т. е. въ аварската трупа. Тая трупа съдържа сигурно и
всички кутригурски бронзови накити. За насъ сега е трудно и рисковало да
ги отд"Ьляме отъ чисто аварскигЬ. Това ще може да бжде направено само
следъ като разкопкитЬ въ Плиска откриятъ прабългарски гробища, т. е. когато
тЬ ни дадатъ безспорни прабългарски бронзови накити.
Находката отъ Чми намира лесно аналогии между прабългарскитЬ
находки. Тя стой най-близо до садовецкия коланенъ накитъ. Ние открихме и
прилики между нея и други прабългарски находки. Тая отъ долинитЬ на
Р’Ькит’Ь Баксанъ и Чегемъ е сжщо свързана съ панонско-българскигЬ находки.
Ние внждаме въ нея една двойна апликация, друга — въ форма на полумесецъ,
ремъчнигЬ краища сж малки, вид-Ьхме и единъ елипсовиденъ гранатъ, като тоя
отъ Мвдарашъ. Особенъ интересъ представятъ за насъ бронзовит-fe находки отъ
14*
212
колекцията Зичи. Въ тЪхъ видЬхме една апликация съ за качалка, подобна на
тия отъ Чми и Садовецъ и друга въ форма на полумесецъ. Интересуватъ ни.
обаче, апликациитЪ 1 и 2. Tfe приличатъ на аварскигк апликации, но палметата
по ткхъ е свободно разположена, докато въ последнитк всички растителни
мотиви сж стилизувани и геометризувани често до неузнаваемость. Че и тия
апликации сж прабългарски ще ни докаже една находка отъ гр. Болгаръ —
столицата на волжко-камскитк българи — която ще разгледаме въ следната
глаза (обр. 244).
1. Техника. Въ двет-fe бронзови находки, конто описахме, заслужаватъ да
се отбележатъ следнитк технически похвати:
Апликациитк и коланнитк крайща отъ Чми сж изчукани отъ единъ само
калъпъ или сж излкни. Орнаментътъ е изркзанъ. Часть отъ апликациитк
отъ другата находка сж ажурни. Въ ткхъ, обаче, като въ нккои апликации и
коланни крайща отъ втората, т. е. аварската Хампелова група, е изркзанъ
фонътъ. Това е една особена техника на орнамента, която не срещнахме до
сега. Г равирани ркзки и черти има въ апликациитк и на дветк находки.
Гравирани кржгчета видкхме въ полумесеца на втората находка.
Особено интересна за насъ е техниката на златния накитъ отъ Баксанъ
и Чегемъ. Тя се съвсемъ различава отъ панонско-българската. Ние вече раз-
гледахме тоя въпросъ. Тя е многоставна или композитна въ сравнение
съ пвнонско-българската, която ние нарекохме едноставна. Върху една
основа сж заварени бюрдюръ отъ перли, прегради и е поставенъ емайлъ или
гранатови плочки. А видкхме, че лицевитк части на панонско-българскитк
апликации и коланни крайща се състоятъ само отъ една пластинка, чиято
украса е всецкло изчукана. Тая украса има сжщо бордюръ отъ перли, но той
е изчуканъ, а не отлкнъ отдклно и заваренъ като въ находката отъ Баксанъ
и Чегемъ.
Друга особеность на нашата находка е емайловата й техника. Ние я
нарккохме „кавказки емайлъ и посочихме, че тя е една разновидность отъ
техниката на email champleve — това е email champleve полученъ по евтинъ
начинъ. Тая техника се сркща по два, описани отъ Розенбергъ, златни пред-
мети открити въ Северния Кавказъ, по нкколко хунски златни пластинки и по
нЬкои сждове на съкроаището отъ Нагь~Сентъ-Миклошъ. Така — тя е изклю-
чително характерна за хунскитк и прабългарскитк находки. Употркбата на
емайла свръзва тая наша находка съ готскитЬ и хунскитк находки, въ конто,
обаче, коланни крайща и апликации се не сркщатъ- Връзката между хунската
художествена индустрия и тая на панонскитк българи е установена отъ
Фетихъ.1) Ние сжщо открихме нккои хунски елементи въ нея. Устаио-
вихме въ едно наше изследване върху шереметското съкровище* 2) и известна
връзка между хунската и дунавско-българската художествена индустрия. Изтък-
нахме, че хунитк и прабългаритк сж напуснали жилищата си въ сркдиа
Азия въ петия вккъ и че сж донесли заедно въ Европа азиятского изкуство
отъ това ареме. Така могатъ да се обяснятъ еднаквитк елементи въ ткхнитк
художествени индустрии. Готитк сж предпочитали други емайлови техники —
клетъчната и ажурната. ТЬ сж употркбявали, обаче, извънредно много гранати.
’) Minns volume, стр. 321.
2) Мавродиновъ Н., ИДИ VIII, стр. 259—260,
213
Гранати и гранатови плочки сж употрЬбявали и хунитЬ. Така готитЬ, хунитЬ
и прабългаритЬ сж донесли заедно емайловитЬ техники и гранатитЬ, конто
сж били разпространени въ първата половина на първото хилядолЬтие въ
Централна Дзия. Въ готскитЬ украси. обаче, се не срЬща „кавказкиятъ емайлъ .
Въ тЬхъ, както и въ хунскитЬ, не се срЬщатъ и ремъчнитЬ краища и апликации,
конто видЬхме по прабългарскитЬ паметници- Така ние можемъ, по тия
признаци, да отличаваме тЬхнитЬ художествени индустрии.
2. Ф о р м и. Говорихме вече за формитЬ на дветЬ бронзови находки,
конто разгледахме. Особено важенъ е фактътъ, че много отъ тия форми се
схождатъ съ панонско-българскитЬ. Въ втората находка вид'Ьхме, обаче, и
форми, който се схождатъ съ аварскитЬ. Такава е формата на кржглата
апликация. Тоя фактъ нЬма защо да ни безпокои. Ние отбелязахме вече
многократно, че въ чисто аварската трупа на Хампелъ се намиратъ наверно
и много чисто прабългарски находки, конто не могатъ да бждатъ за сега
отдЬлени отъ чисто аварскитЬ по простата причина, че нЬмаме още доста-
тъчно сравнителни материали. Отъ друга страна не ще е никакъ чудно ако се
установятъ известии общи за аваритЬ и прабългаритЬ форми. Самиятъ фактъ, че
аваритЬ и прабългарит-fe сж украсявали еднакво съ ремъчни краища и апликации
коланитЬ си, говори вече за една близость между тЬхнитЬ художествени инду-
стрии. Ние забелязахме, обаче, че орнаментътъ на нашитЬ апликации е различенъ
по стилъ отъ аварскитЬ орнаменти и за това ще говоримъ по-долу.
ФормитЬ на златния накитъ отъ Баксанъ и Чегемъ сж особено интересни
за насъ. АпликациитЬ и коланнитЬ краища отъ тая находка сж по-малки отъ
панонско-българскитЬ. Имаме и малки и тЬсни ремъчни краища (обр. 242 s),
каквито сжщо не вид-Ьхме въ панонско-българскитЬ украси. Двойната апликация
е съставена пакъ отъ два ремъчни края, отъ който единиятъ е по-малъкъ, но
тия два края сж еднакво широки. Слепени — тЬ образуватъ една единствена
форма въ видъ на елипса. Това показва усилие да се опрЬдЬли една само-
стойна форма за тия двойни апликации. Ние н-Ьма да изреждаме всички отдЬлни
форми въ находката отъ Баксанъ и Чегемъ, тъй като вече говорихме за тЬхъ.
3. Орнаментъ. Любимиятъ орнаментъ въ апликациитЬ отъ Чми сж изрЬ-
занитЬ кржгчета. ТЬ сж поставени по две симетрично и самостойно илн пъкъ
сж съчетани съ други орнаменти. СърдцевиднитЬ изрЬзани фигури сж сжщо
много характерни за тия украси. Особено важни сж палметитЬ отъ втората
бронзова находка- ТЬ сж единъ чисто античенъ мотивъ, който, обаче, е билъ
много употрЬбяванъ въ аизантийската орнаментика и е дошелъ въ прабъл-
гарскитЬ находки може би отъ Византия. Отбелязахме, че стилътъ на тия
палмети се схожда съ стила на акаланскитЬ кринове — тЬ сж разположени
свободно, не сж стилизувани повече отколкото сж въ античното и въ визан-
тийското изкуство. Тъкмо тоя имъ „реализъмъ** ги отдЬля отъ аварската орна-
ментика. Тия палмети сж предадени л и не ар но, т. е. съ линии и художникътъ
е държалъ на чистотата и кръшностьта на тия линии. Той е държалъ и на
самия мотивъ и затова го е предалъ въ ясни и чисти форми.
Чистота, яснота и линеарность на формитЬ характеризуватъ и орнамента
на находката отъ Баксанъ и Чегемъ. Тукъ той е по-схематизуванъ, но не е
усложненъ, нито е начупеиъ или разложенъ, като въ аварскитЬ коланни краища.
Особено интересни сж трилистницитЬ. Тоя орнаментъ — наследство отъ
хунскитЬ украси, ни говори за сжществуването на хунска традиция въ изкуството
на кубанскитЬ българи.
214
По единъ коланенъ край отъ втората бронзой а кавказка находка видЪхме
грифонъ съ медалйонъ при началото на крилото, което се вижда, Наверно
той е нападналъ животно, което, обаче, не е ясно. Тоя грифонъ се различава
съвършено отъ аварскигЬ грифони. Той е по-реал истиченъ, по-свободно тре-
тиранъ отъ тЬхъ. Фактътъ, че има медалйонъ, ни показва, че първообразътъ
му се намира направо въ Сасанидска Персия или въ Византия.
Заключение. ВръзкигЬ, които установихме между тия три находки и
панонско-българскитЬ, показватъ ясно, че тЬ сж сжщо прабългарски, т. е. че
принадлежатъ на сжщата трупа находки. Отличията, обаче, и особено тия
между накита отъ Баксанъ и Чегемъ и златнигЬ кутригурски накити показватъ,
че художествената индустрия на по източнитЬ прабългари е носила повече стари
традиции. Освенъ това тия накити сж многоставни — т. е. правени сж
съ една по-културна, отъ панонско-българската, златарска техника. Тоя последенъ
фактъ ни кара да мислимъ, че находката отъ Баксанъ и Чегемъ е по-късна
отъ 565 год. — т. е. отъ времето, въ което часть отъ кутригуритЪ сж се
преселили въ Панония и северенъ Банатъ. Ние ще я датуваме отъ VII в-Ькъ.
Виждаме, значи,- че следъ напущането на известна часть кутригури, прабъл-
гарската художествена индустрия въ южна Русия е продължила да се развива.
Многоставностьта на нейнит^Ь златни украси се дължи сигурно на засиленото
въ края на VI в. и първата половина на VII в. (по-точно първата третина на
тоя вЪкъ) византийско влияние.
Втората бронзова находка е сжщо извънредно важна. Тя ни показва какъ
прабългарит’Ь сж третирали растителнитЪ мотиви въ художествената си индустрия. III.
III. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИНДУСТРИЯ НА ВОЛЖКО-КАМСКИТЪ ПРАБЪЛГАРИ
Споредъ писменитЬ източници1) вториятъ синъ на Кубрата — Котрагъ
преминалъ р. Донъ и се преселилъ съ ордата си между долнигЬ течения
на Донъ и Днестъръ въ ср’Ьдата на VII в.. Малко по-късно тая орда е отишла
на северъ и се е поселила въ областьта, която се намира около р. Волга и
Кама. ДвегЬ находки, които описваме тукъ сж отъ развалинигЬ на града Болгаръ,
който въ X вЪкъ е станалъ столица на волжско-камското царство на прабъл-
гарит’Ь, наричани отъ рускигЬ л’Ьтописи «сребърни българи и известии, освенъ
като добри търговци, и като златари.
Първа находка отъ Болгаръ (Posta В.,
Archaeologische Studien auf russischen Boden,
Budapest, 1905, стр. 309 сл., обр. 193). ТритЬ
бронзоаи коланни апликации, които даваме на
обр. 244, сж открити въ развалинит’Ь на града
Болгаръ и се намиратъ въ двата Казански
музея (тоя на Археол. историч. и етногр. дру-
жество и Градския музей). Особено интересна
за насъ е ажурната апликация «. Ние виждаме
по нея една петолистна палмета, чиито стра-
нични листа сж тънки и завити навънъ. СрЬд-
ниятъ листъ има извънредно хубава заострена
0 Златарски, История, J, стр. 115.
Обр. 244. — Първа находка
отъ Болгаръ.
Fig. 244. — Premiere trouvaille
de Bolgar.
215
форма. Той не е ажуренъ. Вжтрешностьта му, обаче, е изрЪзана гладко.
Всички листа сж дадени съ кръшни и хубави линии и не е трудно да откри-
емъ, че нашата палмета има стила на палметигЬ на втората бронзова
кааказка находка (обр. 243), т. е. че трит-b палмети сж продукти на худо-
жествената индустрия на единъ и сжщи народъ. Болгарската находка ни
казва ясно, че тоя народъ е народа на прабългаритЬ. Ние трЪбва да обър-
немъ особено внимание на това, че и тригЬ палмети сж привързани и че
подъ връзкитЪ излизатъ отделу къмъ дветЪ страни други листа. Както виж-
даме, и тукъ античниятъ мотивъ е запазенъ съ чистота и яснота, конто
заслужаватъ очудване. Има ли нужда да казваме, че болгарската палмета се
съвършеио отличава по стилъ отъ всички растителни мотиви въ аварската
Хампелова трупа. Тоя въпросъ е вече разглежданъ отъ Поща. „Тоя екземпляръ,
казва Поща, показва античната палмета така чисто, както тя никога не се
явява въ нашитЬ находки." Той обяснява съ примири, че мотивътъ въ тия находки
е толкова пов'Ьхналъ и така изм-Ьненъ, че не може да бжде познатъ. Обяснява
разликата съ това, че въ Русия античното влияние е било по-силно и по-дъл-
готрайно отколкото въ Панония. За насъ е ясно, обаче, че тия палмети тукъ
не сж. дошли отъ античното, а отъ византийского изкуство, което както казахме
запазва късно античната палмета.1) Тия наши палмети сж единственитЪ точни
паралели на палметитЪ по бордюра на сждоветЬ № 13 и 14 отъ Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище (обр. 262) и, както ще видимъ, тЪ иматъ извънредно
важно значение за окончателното уясняване на аъпроса за произхода на това
съкровище.
Апликацията b ни напомня по форма прищъпнатитЪ апликации отъ Рекашъ
(обр. 214) и Кунсентмартонъ (обр. 226). Прищъпването й тукъ е само въ срЪд-
ната часть на една отъ стенигЬ. При гова — п роти во положи ата часть е малко
жгловато издута. Интересна е палметата по нея. Тя е една петолистна пал-
мета съ заоблени листа, каквито вид’Ьхме по двойната апликация отъ Акаланъ
(обр. 231) и пр.. Тя е сжщо така дадена съвършеио ясно. Листата сж изпразд-
нени ажтре.
Третата апликация е ажурна. Тя стилизува две птичи глави.
Втора находка отъ Болгаръ (Posta В., Archaeologische Studien auf Rus-
sischen Boden, Budapest, 1905, стр. 313 сл., обр. 195). ПредметитЬ, конто
даваме на обр. 245, не произхождатъ отъ едио и сжщо мЪсто. Явно е сжщо,
че rfe не сж отъ едно и сжщо време. АпликациитЬ 5 и б сж особено инте-
ресни. ТЬ иматъ бордюри отъ перли и напомнятъ, съ тая си особеность, панон-
ско-българскитЬ находки. Коланиятъ край 5 е по-широкъ отколкото дълъгъ, като
нЬкои отъ коланнитЬ краища отъ Баксанъ и Чегемъ. Той е наверно най-ста-
риятъ предметъ отъ находката. Тукъ изобилствуватъ сърдцевидиигЬ форми
(1, 2, 3, 6, 7, 9), както и въ втората бронзова кавказка находка. Отбелязахме,
че тия форми сж характерни за художестаената индустрия на прабългаритЬ.
ТЬ употрЬбяватъ не само апликации, но и орнаменти съ тая форма, като въ
Чми. ГолЬмитЬ частина двойнитЬ апликации, като тия отъ Фьонлакъ, Чми, Гатеръ,
завършватъ сжщо сърдцевидно. Но сърцевиднитЬ форми се срЬщатъ извъи-
редно често и по хазарскитЬ, както и по маджарскитЬ ремъчни украси. Ние
*) Peirce Н. et Tyler R., L’art byzantin, I, Paris 1932, табл. 71 (диптнхъ на СимахитЪ),
цабл- 82 (диптнхъ на Фробеииусъ).
216
мислимъ (вж. накрая „Заключителни бележки"), че тЬ се дължатъ на сасанидскО
влияние върху тритЬ варварски художествени индустрии. По-голЬмата часть отъ
сърцевиднитЬ апликации отъ втората болгарска находка, сж късни. Така апли-
кациитЬ 1 и 2 могатъ да се поставятъ въ IX вЬкъ, а 6 и 7 въ X вЬкъ. Висул-
китЬ 10, 11, и 12 сж отъ „хазарски* стилъ. ТЬ сж навЬрно отъ втората поло-
вина на IX вЬкъ. ТЬ ни посочватъ още веднажъ, че „хазарскиятъ* стилъ е билъ
разпространенъ по това време въ цЬла Русия. Отъ X вЬкъ сж навЬрно апли-
кациитЬ 17, 15 и 16. Трудно е да се датуватъ висулкитЬ 13 и 14. Произхо-
дътъ на висулкитЬ изобщо не е варварски, а е византийски. Едиата висулка
(13) ни представя конникъ съ конь, другата — нЬкаква птица.
Обр. 245. — Втора находка отъ Болгаръ. — Fig. 245. — Seconde trouvaille de Bolgar
Така — отъ тая находка, повечето отъ предметитЬ на която сж късни, ние
ще запомнимъ следното; 1. — изобилието на сърдцевидни апликации, 2. —
ремъчни крайща по-широки отколкото дълги, който ни напомнятъ ремъчнитЬ
крайща отъ Баксанъ и Чегемъ. Тая късна находка запазва значи нЬкои стари
традиции.
Находка отъ Чердинъ (Fettich Н., Bronzeguss und Nomadenkunst, Prague,
1929, стр. 75, обр. 8). Чердинъ е най-северниятъ пункъ на Пермската область,
която се простира северно отъ Кама. ВолжскитЬ българи не сж владЬли тая
область. НЬкои руски учени, обаче, предполагать, че едно отъ тритЬ прабъл-
гарски племена отъ „волжкитЬ* българи е живЬло аъ областьта на Вятка,
която се намира западно отъ Пермската область, непосрЬдно до нея, и северно и
северозападно отъ Кама.1) Чердинъ е много блнзу до Вятка. Освенъ това ние
знаемъ, че волжкитЬ българи сж били въ постоянни търговски сношения съ
севернитЬ си съседи. ТЬ сж купували отъ тЬхъ главно кожи. Така — не е
чудно, че въ Чердинъ е Откритъ единъ прабългарски коланенъ накитъ. Ние
отнасяме именно къмъ художествената индустрия на волжскитЬ прабългари,
^Любомировъ П„ Торговые связи древней Руси съ Востокомъ въ VIII—IX в.,
Ученые записки Саратовского Университета, т. I, вып. 3., 1923, стр. 27.
217
половина на
Открития въ Чердинъ накитъ, който даваме на обр. 246. Интересенъ е предн
всичко голЪмиятъ коланенъ край съ извивкит-fe на тжпата си страна. Подо
бенъ профилъ имаха двойната апликация и единъ откжсъ отъ коланенъ край
Отъ Садовецъ (обр. 23б). Ние обяснихме, че тоя профилъ повтаря горния про-
филъ на мотива съ двет-fe животински глави. Украсата на тоя коланенъ край
се състои отъ редове отъ по три зжбци — орнаментъ, който ще срещнемъ
и по аварскитЪ коланни крайща, но и по една прабългарска находка отъ
Книнъ (Югославия), съ която (обр. 257) ще се занимаемъ по-късно. Малкит-fe коланни
крайща, сж седемь. На обр. 246 ние виждаме само единъ отъ гЬхъ. Tt сж
по-широки отколкото дълги — иматъ значи форма, която вече познаваме отъ
кавказкигЬ и болгарскитЬ находки. Пряжката е особено интересна, тъй като
по на права тя е еднаква съ пряжката отъ Садовецъ. Вълнообразниятъ про-
филъ на тжпата стена на малкит-fe коланни крайща говори вече за по-късна
дата. Ние ще датуваме тая находка Отъ първата
Заключение. ПървигЬ две находки, конто
разгледахме, сж важни порвди това, че сж
открити въ едно чисто прабългарско селище,
отдалечено отъ пжтя между /Азия и Европа.
Въ областьта на Кама сж живЪли преди пра-
българит-fe нЪкои фински племена, който, обаче,
като сждимъ отъ пермскит-fe находки, не сж
имали коланни украси. Въ втората половина
на IX вЪкъ съседи на волжко-камскит-fe прабъл-
гари сж били, за известно време, маджарит-fe.
ТЪхната художествена индустрия, обаче, е много
добре позната. АваритЬ, чиято индустрия позна-
ваме отъ втората Хампелова група, не сж
ходили по тия м-fecra. Така ние можемъ да
кажемъ съ положителность, че нашит-fe на-
ходки сж прабългарски. Значението на тоя
фактъ се състои въ това, че по аналогия ние
апликациит-fe съ пал мети отъ втората бронзова
сж прабългарски. Ние почти доказахме това, като сравнихме нашит-fe пал мети
съ криновет-fe отъ Акаланъ, „АварскитЪ“ елементи въ тия апликации съ пал-
мети, обаче, ни поставяха въ известна несигурность, при все, че стилътъ
имъ е, както е показалъ още на времето Бела Поща, съвършено различенъ
отъ аварския.
Така ние можемъ да кажемъ съ положителность, че ажурнит-fe апли-
кации, въ конто фонътъ е изр-Ьзанъ, могатъ да бждатъ не само аварски, а и
прабългарски. Това заключение е особено важно за бждещит-fe изследвания
специално върху бронзовит-fe кутригурски накити, който сж сложени отъ Хам,-
пелъ въ втората му, т. е. въ аварската група, и който сега е трудно да
бждатъ отдЪлени отъ чисто аварскитЪ.
Не по-малко интересна е и третата находка — тая отъ Чердинъ. Тя ни
даде единъ новъ украсителенъ мотивъ и н-Ьколко нови точки за сравнение
съ останалит-fe прабългарски паметници и по тоя начинъ разшири нашия
кржгъ отъ познания.
Обр. 246. — Находка отъ Чердинъ.
Fig. 246. — Trouvaille de Tcherdin.
можемъ да твърдимъ, че и
кавказка находка (обо. 243)
218
IV. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИНДУСТРИЯ НА ДУНАВСКИТЪ ПРАБЪЛГАРИ
ВЪ КРАЯ НА VII И ВЪ VIII ВЪКЪ
ДунавскитЬ прабългари, водени отъ Испериха, напуснали кавказката
си родина въ ср’Ьдата на VII в'Ькъ, а се настанили въ сеаероизточна
България въ 679 год. Тъй като аъ тая область не е откритъ ни единъ
прабългарски некрополь, ние почти не познаваме тЪхиата художествена
индустрия. Едно съкровище отъ Шереметъ и дветЬ гробни находки отъ
Мадара ще ни дадатъ известна представа за нея.
Нашата цель е именно да поставимъ дветЬ ма-
дарски находки въ единъ низъ отъ прабългарски
паметници и да уяснимъ мЬстото имъ и значе-
нието, които тЬ имать за прабългарската худо-
жествена индустрия. Ние вземаме въ тая глава
тия три находки, тъй като тЪ сж най-старит-Ь.
При гЬхъ ще прибавимъ нЪкои дребни находки
и едиа друга златна находка, която е отъ стила
на панонско-бъпгарскитЬ, но въ която влиянието
на дунавско-българСкитЬ накити е извънредно
силно, Художествената индустрия на дунавскигЬ
прабългари презъ IX вЪкъ е въпросъ, съ конто ще
се занимаемъ въ отд'Ьлна глава, тъй като на
това време принадлежи златното съкровище отъ
Нагь-Сентъ-Миклошъ.
Ще обърнемъ внимание на следното: наход-
ката отъ Баксанъ и Чегемъ (обр. 242), която ние
смЬтаме за типична кубанско-българска находка
отъ VII в-Ькъ, ни показа явно нЬкои хунски еле-
менти. Тъй като дунавскигЬ прабългари излизать
тъкмо отъ тия кубански българи, ние тр-Ьбва да
очакваме въ тЬхнит’Ь паметници сжщо хунски
елементи. Ние ще очакваме, обаче, и едно визан-
гийско влияние, по-силно, отколкото това, което
сж иЗпитали панонскит-b българи.
Гравирана кость отъ Печъ (Баранийска ок.)
(Rhe G., und Fettich Н., lutas und Osku. Prague,
1931, стр. 65, обр. 26). Бараний ската околия се на-
мира въ трижгълника между Дунава и Драва,
кость, която даваме въ обр. 247, къмъ аварскигЬ
Обр. 247. — Гравирана кость,
отъ Печъ.
Fig. 247. — Os grav6 de Petch.
Фетихъ отнася гравираната
находки, въ които намира и
аналогии. Въ долната часть на тая кость, обаче, ние виждаме известния
прабългарски знакъ въ видъ на два трижгълника, които се допиратъ съ вър-
хоаетЬ си, и конто срЬщаме извънредно често въ Плиска,1) Преславъ2) и
Мадара.3) ПрабългарскигЬ знаци се не срЬщатъ по аварскигЬ и панонско-
*) Дбоба-Плиска. Япьбомъ къ X тому Изв. Дрх. И-та въ Ki, Bfena, 1905, табл. XLIX,
123 и табл. L, 60, 82, 64, 65, 66,
2) Шкорпилъ К., Паметници отъ столица Преславъ, Сборникъ „България 1000 год/,
София, 1930. табл. XLVIII, сбр. 2.
3) Фехеръ Г., Писмени паметници на прабългаригЬ въ Мадара, Сборникъ „Мадара
Разкопки и проуч вания, София, 1934, обр. 266, 271, 273, 278.
219
български паметници. Освенъ това ние виждаме по тая кость гравирано изо-
бражение на куче въ хвърчащъ галопъ съвършеио еднакво по очертания съ
кучето на Мадарския конникъ. ГравиранигЬ ивици пъкъ намиратъ аналогии
въ съкровището отъ Шереметъ, съ което ще се занимаемъ следъ малко.
Така ние см’Ьтаме, че тая гравирана кость е теорба на дунавскигЬ прабъл-
гари и че тя е отишла на западъ по търговски пжты Ние ще обърнемъ вни-
мание именно на гравиранит-fa ивици. ТЪ образуватъ преди всичко бордюритЬ
на костьта. Заграждали сж и една дупка въ срЪдата й. Има ги и въ
вжтрешното поле на костьта. Tfe-ce състоятъ отъ паралелни линии, съединени
съ безбройно число напрЪчни чертици. Ние посочихме, че панонскит’Ь българи
сж познавали и сж употрЪбявали често техниката на гравирането. ВидЪхме
гравирани апликации въ находкитЪ отъ Фенекъ, Идони и Садовецъ. Грави-
рани апликации има и въ кубанскигЬ находки, като напр. въ втората
бронзова кавказка находка. Че прабългаригЬ сж гравирали и кость ни по-
казватъ много костни гра-
вирани фрагменти отъ
Преславъ, конто могатъ
да се датуватъ отъ VIII—
X в’Ькъ.2) ТЪ сж грави-
рали и камъкъ, обаче,
многобройни рисунки на
конници, животни, расти-
телни мотиви и пр. се
намиратъ по камънит"Ь въ
Плиска.2) Откжсътъ отъ
Печъ е важенъ съ своитЬ
гравирани ивици и съ
Обр. 248. — Медиа пластинка отъ Плиска-.
Fig. 248. — Applique de cuivre trouv6e й Pllska.
кучето, което виждаме
на него.
Медиа пластинка
отъ Плиска. (Пйналовъ
Д. В., Изв"Ьст1я Русск. Врх. Инет, въ К-полЪ, X, 1905, стр. 289. табл. LVI1, 7; Мавроди-
новъ Н., ИНИ, VIII, 1934, стр. 259). Въ тая редица отъ паметници ние поставяме и
една открита въ Плиска медиа пластинка, която бЪхме датували отъ IX вЪкъ.
Ние я прехвърляме тукъ тъй като тя ще ни уясни техниката на обецитЪ отъ
шереметското съкровище, съ което ще се занимаемъ следъ малко. Даваме я
на обр. 248. Тя е дълга 8.4 см.» широка е 4.6 см. Служила е за облицовка
на нЪкакъвъ предметъ. По нея сж издраскани кръстове и букви, конто не се
четатъ. Тя е украсена съ геометрически фигури отъ изчукани пжпки. По
дветЬ й надлъжни страни има по два реда пжпки. Двойни полукржгове,
конто даватъ очертанията на една обикновена кима, се долепятъ до надлъж-
нит-fa редове пжпки. На обратната страна виждаме трижгълници, образувани
отъ зигзаговидна линия, която върви между редове пжпки. Ние открихме на-
шата кима отъ изчукани пжпки и по вжтрешния бордюръ на еждъ № 20 отъ Нагь-
сентъ-миклошкото съкровище (обр. 265). Посочихме значи, че тая техника е била
Миятевъ Кр., Крткглата църква въ Преславъ, обр. 281.
2) Абоба-Плиска. Альбомъ, твбл. L1V и LV.
220
позната въ прабългарскитЪ паметници. Тя е характерна за халщатската
епоха. Виждаме я, обаче, по хунскигЬ златни пластинки. *) Като знаемъ, че въ
Централна Лзия халщата започва едва въ втората половина на първото хи-
лядол-Ьтие преди Христа2) и че дори въ това време, а дори и по-късно,
тамъ се обработва главно бронза и медьта, ние можемъ да си обяснимъ
появата на тая предисторическа техника въ хунската и въ прабългарската
художествени индустрии. Нека отбележимъ, че трижгълницитЪ, образувани отъ
зигзаговидната линия, сж характеренъ за хунскигЬ украси орнаментъ.3) Така
нашата медиа пластинка ни показва още веднажъ връзката между прабългар-
ската и хунската художествени индустрии.
Обр. 249. — Злати а торква отъ Шеремет'
Fig. 249. — Torques en or de Ch^remfete.
Обр. 250. — Две сребърни торкви отъ Шереметъ.
Fig. 250. — Deux torques en argent de Ch6r6mfete.
Съкровище отъ Шереметъ (Провадийско) (Миятевъ Кр., Новооткрито
старобългарско съкровище, ИЛИ, V111, 1934, стр. 230 сл., обр. 151—155; Ма-
вродиновъ Н., Върху шереметското съкровище, ИЛИ, V111, 1934, стр. 254 сл.).
’) Alfol di R., Funde aus der Hunnenzeit und ihre ethnische Sonderung, Budapest.
1932, табл. Ill, IV, VIII, X, XIV н пр.
2) Теплоуховъ С., Опыт класификации древних металических культур Минусинскаго
края, въ Материалы по етнографии, томъ IV, выпуск 2, стр. 46 сл.
s) Rif 61 di, цит. съч., табл. XIV, VIII.
221
Ние се занимахме, въ едно по-раншно наше изследване, съ шереметското
съкровище, което се намира въ Народния музей. Тукъ ще се опитаме да го
свържемъ съ останалитЬ прабългарски паметници. То се състои отъ единъ
чифтъ обеци, една златна и четири сребърни торкви. Описанието на находката
се намира въ цитираната по-горе статия на г. Кр. Миятева. На обр. 249 ние
даваме златиата торква. Двата й разширени края сж украсени съ гравирани
Обр. 251. — Сребърна Торква отъ Шереметъ.
Fig. 251. — Torques en argent de СЬёгётЙе.
Обр. 252.
Fig. 252.
— Сребърна торква отъ Шереметъ.
— Torques ей argent de Cheremfete.
начупеии линии, конто ни напомнятъ вълнообразнигЬ линии по ремъчнигЬ
краища отъ Тиса-Есларъ (обр. 213) и Чердинъ (обр. 24б). По-гол-Ьмата сребърна
торква отъ обр. 250 е украсена съ редове отъ гравирани точки — орнаментъ,
конто сжщо добре познаваме по единъ ремъченъ край отъ Ндони (обр. 220 s),
по откжса отъ ремъченъ край отъ Садовецъ (обр. 237), а сжщо и отъ ви-
сулхата въ видъ на полумесецъ, която вид-Ьхме въ втората кавказка броизова
находка (обр. 243). Тия редове отъ гравирани точки сж значи харак-
терни за художествената индустрия еднакво на панонскигЬ и дунавскигЬ бъд-
222
гари. Особеиъ интересъ представятъ за насъ д&етк сребърни торкви, който
виждаме на обр. 251 и 252. Украсата на разширенигЬ имъ части се състои
отъ гравирани ленти, въ вжтрешиостьта на конто сж поставени напр’Ьчии
рЪзки, зигзаговидни линии, който образуватъ трижгълничета или косо по-
ставени рЪзки. Тия ивици съ напр'Ьчни, перпендикулярии или косо поставени
р^зки, ние вече видЪхме по гравираната кость отъ Печъ (обр. 247). Въ срЪ-
дата на тая кость има и долепени една до друга, три ивици съ напрЪчни
р^Ьзки. Въ двегЬ торкви, за конто говоримъ, виждаме сжщо така долепени
едиа до друга ивици. Въ тая кость виждаме и поставени едиа надъ друга счу-
пени линии, каквито има и въ двегЬ торкви. СчупеиитЬ линии, конто образуватъ
трижгъг.ници виц-Ьхме и въ медиата пластинка отъ Плиска (обр. 248). Началото
Q6p. 253. — Златни обеци отъ Шереметъ.
Fig. 253. — Boucles d’oreilles en or de Cheremfete.
на украсата на първата отъ тия две сребърни торкви (обр. 251) — тамъ дето е
върхътъ на разширения край, т. е. дето тоя край изтънява и се обръща въ телъ —
е украсено съ долепени една до друга кжси ивици, по конто има косо поставени
рЪзки. Въ първата отъ ивицитЪ рЪзкитЬ слизатъ отъ дЪсно къмъ лЪво, въ вто-
рата отъ лЪво къмъ дТсно и т. н. Така р-Ьзкит’Ь, ако ги проследимъ въ всички
ивици, образуватъ зигъ-зази. Тоя орнаментъ, образуванъ по сжщия начинъ,
видЪхме вече въ единъ коланенъ край Отъ Ядони (обр. 220 4). По дветЪ тия
сребърни торкви се повтаря два пжти единъ образъ на птица, която г. Миятевъ
смЪта за орелъ. Въ по-раншното наше изследваие ние забелязахме, че един-
ствеииятъ и най-точния паралелъ на тоя образъ е единъ знакъ по дъното иа
кана № 2 отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ. Известно число знакове съ ромбоидна
форма и кукички, произлизащи отъ Плиска и Мадара, могатъ да бждатъ взети
за схематизации на тоя знакъ. Така и птицата по дветЬ шереметски торкви
намира аналогии единствено въ прабългарскигЬ паметници. За формата на
223
двет-fc обеци, който даваме на обр. 253, ние посочихме три обеци отъ Карошъ
(Уигария) — който принадлежатъ на старомаджарската художествена индустрия.
Медиата пластинка отъ Плиска (обр. 248), съ която току що се занимахме,
както и вжтрешния бордюръ на сждъ № 20 отъ Нагь-сеитъ-миклошкото
съкровище (обр. 265), показватъ ясно, че техниката на иЗчуканитЬ пжпки, съ
конто сж украсени двегЬ обеци, е била позната на прабългаригк Тая тех-
ника, както вече забелязахме, сближвва още едииъ пжть прабългарската
съ хунската художествени индустрии. При това въ и'Ькои хунски паметници
ние виждаме и фалшивата спирала, която украсява шереметскитЬ обеци.1)
Така украсата на торквит’Ь и обецитЪ отъ шереметското съкровище отнася
последиото къмъ художествената индустрия иа дунавскитЪ прабългари. Тя ни
показа, че тЪ сж познавали техниката на гравиране и халшатската техника
на изчуканигЬ пжпки. За насъ е явно, че тия две техники, а особено втората,
тЬ сж донесли съ себе си отъ областьта на Иртишъ, която, както обяснихме
по поводъ иа медната пластинка отъ Плиска, закъснява въ своето културно
развитие. Тоя фактъ именно обяснява предисторическия видъ на шереметското
съкровище.
Втори златенъ накитъ отъ Мадара. (Миковъ В., Последни могилии
находки, въ „Мадара. Разкопки и проучвания“, т. 1, стр. 432, обр. 291 и 292).
Изкопаниятъ презъ 1934 год. златенъ накитъ отъ Мадвра, който ние даваме
на обр. 254, се състои отъ единъ гол"Ьмъ ремъченъ край, четири малки ремъчни
края, три моитирани граната, деветь копчета съ гранати и едииъ откжсъ отъ
ремъченъ край.
ГолЪмиятъ ремъченъ край а се състои, като ремъчнитЪ краища отъ
Баксанъ и Чегемъ (обр. 242), само отъ една пластинка, на чиято лицева часть
сж заварени различии орнаменти. Той отговаря иапълно по форма на гольмия
ремъченъ край 2 отъ Баксанъ и Чегемъ, който бЪше дълъгъ 3.9 см. и
широкъ 1.9 см.. Мадарскиятъ ремъченъ край е дълъгъ 3.8 см. и широкъ 1.9 см.
Така дввта ремъчни края сж еднакви и по голЪмина. Th и двата не образуватъ
кутийка За закрепваие на ремъка и сж били навЪрно апликирани на него.
ПриликигЬ между т-Ьхъ не се спиратъ тукъ. И дввта иматъ бордюръ отъ отдЪлно
излЪнъ и после заваренъ върху основатв низъ отъ перли. И въ двата орна-
меитътъ е раздЪленъ отъ една перпендикулярна ось на две симетричии части.
До бордюра отъ перли и въ двата ремъчни края има втори тънъкъ бордюръ
отъ напрЪчно поставена златна ивица. Орнаментътъ вжтре, обаче, е различенъ.
Въ мадарския ремъченъ край има трети бордюръ отъ двойна „плетеница". Тая
плетеиица е иаправена Отъ четири тела, завити два по два въ две вжжета,
конто сж заварени за основата едно до друго, така че правятъ Заедно впе-
чатление на двойка плетеница. T-fe сж обградени отвжтре отъ още единъ тънъкъ
бордюръ. Вжтрешностьта е украсеиа отъ дветЕ страни съ трижгълиици отъ
зрънца. Въ срЪдата върви перпеидикуляренъ низъ ромбчета отъ зрънца, отъ
страничиитЪ върхове иа конто, като цвЪтчета, излнзатъ ромбчета отъ по четири
зръица. Зрънцата сж излТни отдЪлно и заварени за основата.
Четирит’Ь малки златни ремъчии краища b иматъ подобна направа. ТЪ
сж имали обаче и страиични стени, а сжщо иматъ и сребърни гвоздейчета,
т) Rlfoldi, Funde aus der Hunnenzeit, табл. Ill, 10; фалшива спирала виждаме и по други
късни варварски украси — Hampel, 111, табл. 9, обр. 3.
224
които слч ги прикрепвали къмъ колана. Лицевата имъ часть има сжщо бордюръ
отъ перловъ низъ. Вжтре виждаме пакъ трижгълничетата отъ гранул и, ромб-
чета и страничнигЬ цв'Ьтчета. Тия ремъчни краищв сж дълги 2.7 см.» и широки
1.3 см. По форма и по голЪмина rfe отговарятъ на малкигЬ ремъчни краища 9
Обр. 254. ~ Вторм златенъ накитъ отъ Мадара.
Fig. 254- — Seconde trouvaille en or de Madara
отъ Баксанъ и Чегемъ. Ние обръщаме внимание имеино иа тЬхиитЬ форма
и гол-Ьмина. Такива малки и гЬсни ремъчни краища н-Ьма между панонско-
българскитЪ коланни украси. Явно е, че тукъ имаме една форма характерна
за дунавско-българскитЬ накити.
ТритЬ монтирани елипсовидни граната с сж особеио интересни. Ние
видЪхме подобии гранати въ находкитЬ отъ Мадарашъ (обр. 210) и Баксанъ и
225
Чегемъ (обр. 242). ГранатигЬ отъ Мадарашъ б-fexa заобиколени съ низъ отъ перли,
но тия перли бЪха изчукани. ПерлигЬ на граиатигЬ отъ Баксанъ и Чегемъ сж
излЪни отдЪлно и завареин. ИзлЪни отдЪлно и заварени сж и перлитЬ по
тритЪ мадарски граната. Освенъ тоя бордюръ, обаче, тЬ иматъ и втори вжтре
шенъ бордюръ отъ двойив плетеница, която е направена точно като двойната
плетеница на гол’Ьмия ремъченъ край. Следъ иея има два низа отъ съвсемъ
малки перли и тънка полегато поставена преграда, която обхваща граната.
Деветт’Ь златни копчета, е, които иматъ кржгли граиати, сж заобиколени
сжщо отъ перловъ низъ, които е отлЪнъ отД’Ьлно и заваренъ за основа та.
Точно такива копчета видЪхме и въ Баксанъ и Чегемъ.
МЪстонаходището на втория мадарски златенъ накитъ не остава никакво
съмнение върху неговия прабългарски произходъ. Фактътъ, че той намира
своитЪ иай-точии паралели въ находката отъ Баксанъ и Чегемъ, открита въ
една местность, въ която споредъ изречнитЪ писмени сведения сж жив'Ьли
прабългари, потвърждава още ведиажъ това заключение. За насъ тия две
находки сж типичии прабългарски находки.
Ние отбелязахме, це находката отъ Баксанъ и Чегемъ носи стари хун-
ски традиции. Тия традиции ние ще откриемъ и въ втората мадарска накодка.
Трижгълиицит'Ь и ромбоветЪ сж типична украса на хунскитЪ златни пластинки.1)
УкраситЪ отъ втория мадарски накитъ сж многоставни, като тия на
иакита отъ Баксанъ и Чегемъ. Т-Ьхниятъ орнаментъ не е изчуканъ като орна-
мента на паноиско-българскитЪ накити. Той се състои отъ много отд'Ьлии части,
излЪни или изрЪзани по отдЪлно и после заварени. По него виждаме, че
дунавскитЪ българи сж познавали и гранулационната техника. Въ хунскигЬ
златни украси обикновено орнаментътъ е изчуканъ. Между панонско-българскигЬ
находки имаме доста предмети, по които виждаме низове или фигури отъ
зрънна.2) Tfe се намиратъ, обаче, по обеци отъ чисто византийски типъ, които сж
наверно правени въ Византия3) и попаднали въ Панония по търговски пжть.
По една находка отъ Папкези (Веспремск. околия) въ Унгария4) виждаме три-
жгълиици отъ зрънца. Тая находка, обаче, не е определена етнически. Ние
мислимъ, че дунавскигЬ българи сж заели гранулационната техника отъ Ви-
зантия, дето тя е била извънредно разпространеиа. Между художественигЬ
индустрии на варварскитЪ народи тя се ср’Ьща само въ тая на готигЬ или въ
тия на иЪкои германски племена.5)
Забележнтеленъ въ втория мадарски накитъ е и фактътъ, че малкигЬ ре-
мъчни краища иматъ странични стени. ТЪ не сж били оформени въ кутийки,
т. е. н^матъ вжтрешна пластинка, която да затваря тия стени, но rfe сж били
не само апликирани на лицевата часть на ремъка, а сж ограждвли края му
и отъ страни.
Ние отбелязвхме, че находката отъ Баксанъ и Чегемъ има много общи
белези съ панонско-българскигЬ находки. Вториятъ мадарски накитъ има по-
ма лко общи белези съ тЪхъ. Тукъ липсва преди всичко двойната апликация,
*) R I f о 1 d i, Funde aus der Hunnenzeit, табл. IV, V, X1V и пр.
2) Hampel, Ill, табл. 263, 269, 286 и пр.
3) Rosenberg M., Geschichte der Goldschmledekunst, Rbteilung Granulation, Frankfurt
a> M., 1918, стр. 126-
*) Rifoldi, цит. съч., обр. 16 и стр. 60.
5) R.o S e6n b е г g, цит. съч., стр. 91.
Мадара И.
15
226
която се ср*Ьща въ всички панонско-български находки. Фактътъ, обаче, че
ние я видЪхме и аъ Баксанъ и Чегемъ показва, че тя е била характерна
общо за прабългарската художествена индустрия. Вториятъ мадарски накитъ
не е пъленъ. Фрагментътъ отъ ремъченъ край показва, че е имало и други
предмети, конто сж били разнесени, както това обикновено се случва, отъ
разни полски животни, конто правятъ дупкитЬ си въ могилитЬ. Накитътъ
може да се датува отъ срЪдата на VIII вЪкъ.
Първа златна мадарска находка. (Миятевъ Кр., Старобългарски зла-
тенъ накитъ отъ Мадара, ИМИ, т. IV, 1926—27, стр. 14 сл.; Feher G.,
Les monuments de la culture protobulgare et leurs relations hongroises, Budapest,
1931, стр. 131 —132). Ние поставяме веднага следъ втората мадарска находка,
накитътъ публикуванъ отъ г. Миятева. Той е датуванъ отъ него отъ VIII—
IX вЪкъ и ние бихме решили трудно дали е отъ края на VIII или началото на
IX в’Ькъ, но находката отъ Престовацъ (вж, стр. 238 сл.), която е иай-близкиятъ му
паралелъ и която е датувана възъ основа иа сигурни даини отъ това време, ни
казва, че той не е по-старъ отъ края на VIll-я вЪкъ. Ние мислимъ, че той може да се
постави въ края иа VIII в-Ькъ. Ние н'Ьма да го описваме подробно, тъй като описа-
нието му е вече дадено отъ г. Миятева. Той се състои отъ една пряжка, единъ
ремъченъ край, две кржгли апликации, една гайка и седемь кржгли висулки.
Даваме го на обр. 255.
Ремъчниятъ край има щитовидна форма. До тжпата му страна сж зава-
рени две, поставени една срещу друга, изр'Ьзани въ форма на лесбийска кима,
и изчукани, златни пластинки. Щитовидиата часть е дълга 2.8 см. и е ши-
рока 2.1 см. Тя има значи обикновената дължина на малкигЬ ремъчни крайща
(конто сж дълги около 3 см.) отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Яртандъ, Фенекъ,
Рекашъ, Фьонлакъ, Кунсентмартонъ, Якаланъ и Садовецъ. Подобенъ коланенъ
край видЪхме и въ находката отъ Баксанъ и Чегемъ. Така малки коланни
крайща съ тая форма и дължина сж характерни еднакво за панонско-бъл-
гарската и дунавско-българската художествени индустрии. Нашиятъ коланенъ
край, обаче, е многоставенъ (композитенъ) и съ тоаа се отличава отъ
панонско-българскигЬ коланни крайща и се сближава съ тия отъ Баксанъ и
Чегемъ и отъ втората мадарска находка. ЦЪлата щитовидна часть има за
основа една сравиително дебела златна пластинка, отъ двегЬ страни на която
е поста вена еднаква украса отъ клетъченъ емайлъ. Тая украса има отъ три
страни бордюръ, съвършено еднакъвъ съ вжтрешния бордюръ на голЪмия
ремъченъ край отъ втората мадарска находка. Тукъ виждаме познатата ни
имитация на двойна „плетеница , съставена отъ четири тела, навити два по два
въ две вжжега. Тая «плетеница” е обградена отъ дветЬ страни съ низове отъ
съвършено малки перли. НизоветЪ отъ перли и плетеницата сж правени отдЪлно
и сж заварени за основата. Въ клеткитЬ образувани отъ съвършено тънки
прегради е поставенъ червенъ емайлъ и зелени граиатови плочки. Ние виждаме
значи и тукъ една особеность, която бЪше характерна за накита отъ Баксанъ
и Чегемъ. Това редуване на емайлъ съ кварцови плочки е, както виждаме,
характерно за прабългарскигЬ накити. Мотивътъ, образуванъ отъ клеткигЬ,
както ни казаа г. Миятевъ, се ср-Ьща и въ други варварски накити. Споредъ
насъ той е византийски. Това четиристранно разпредЪляне на орнамента е
характерно за византийската златарска орнаментика,1) при все че иде отъ Персия.
’) Вж. Коидаковъ Н., Русале клады, Соб., 1896, табл. I, 11, Ц|, VI, X.
227
Въпросътъ за произхода на клетъчния емайлъ е доста сложенъ. Миятевъ
мисли, че тукъ той се дължи на византийско влияние. Ние смЪтаме, че тая
идея е вЪрна. Лесбийската кима поставена отъ дветЪ страни на тжпата часть
е прикрепвала ремъка. Въ срЪдата на листата сж поставеии гвоздейчета.
Обр. 255. — Първи златенъ накитъ отъ Мадара.
Fig. 255. — Premifere trouvaille еп or de Madara.
Иитересенъ e самиятъ мотивъ. Той е съвършеио свободно третиранъ и стой
близко до античнитЬ си прототипове. Въ долнигЬ му части, обаче, отъ двегЬ
страни на всЪки листъ е поста вено по едно малко продълговвто листенце,
което се долепва до дръжката иа кимата и върви по очертанията на тая
15*
228
дръжка. Така сж поставени страничнитЬ листа въ единъ растителенъ мотивъ
около долната часть на кана № 1 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Ние можемъ да сближимъ нашата кима съ палметитЬ отъ втората кавказка
и първата болгарска находка. И тукъ, както и въ тия две находки, мотивътъ
е третиранъ свободно и стой близко до античнитЬ си прототипове.
Ние нЬма да описваме подробно пряжката. Тя има сжщия клетъченъ емайлъ
и гранатови плочки съ сжщия растителенъ мотивъ, като тия на ремъчния край.
Тя има и сжщия бордюръ отъ двойна „плетеница . Нейниятъ шарниръ, обаче, е
извънредно интересеиъ, тъй като, както ни казва Миятевъ, той се схож да напълно
съ шарниритЬ на сждове № № 9, 10, 21 и 22 отъ Нагь-сеитъ-миклошкото съкро-
вище. Тоя фактъ ни показва, че шарниритЬ съ подобна форма сж харак-
терни, не само за аварската, а и за прабългарската художествена индустрия.
Нейната халка, обаче, е направена отъ дебелъ телъ и съ товв се отли-
чава отъ аварскитЬ и се приближава до хунскитЬ, чийто телъ, обаче, е още
по-дебелъ.
Особено важни за насъ сж дветЬ кржгли апликации. ТЬ сж украсени съ расти-
телния мотивъ, който видЬхме и по ремъчния край и пряжката и иматъ бор-
дюръ отъ перловъ низъ и две вжжета направени отъ по два златии тела.
ПосрЬдствомъ шарниръ за тЬхъ е окачена по една халчица. Подобна кржгла
апликация ние видЬхме въ втората кавказка находка (обр. 243 2) и въ наход-
ката отъ Тиса Есларъ (обр. 213).
СедемтЬ кухи висулкн сж сжщо многоставни. ТЬ иматъ бордюри отъ по
три перлови низове, конто сж завареии по ржбоветЬ имъ. Тукъ тЬ отговарятъ
иа копчетата, конто видЬхме въ находката Отъ Баксанъ и Чегемъ и въ втория
мадарски накитъ. Панонско-българскитЬ накити нЬматъ копчета или висулки.
Ние можемъ да заключимъ, че копчетата и малкитЬ кржгли висулки сж
характерии единствеио за дунавско-българскитЬ накити.
Така — първата мвдарска златна находка образува едиа трупа заедно
съ втората и съ тая отъ Баксанъ и Чегемъ. Въ нея забелязваме, обаче,
много повече византийски елементи, отколкото въ предишнитЬ две находки.
Преди всичко ние виждаме въ нея византийския клетъченъ емайлъ. Виждаме
и едииъ византийски растителенъ мотивъ. Можемъ да сближимъ нейната
емайлова техника съ хунската само съ факта, че въ нея, заедно съ емайла
сж употрЬбени и кварцови плочки — особеность, която не се срЬща въ чисто
византийския клетъченъ емайлъ. Така, все пакъ, тя пази още хунската традиция.
Направата на шарнира на пряжката, която е еднаква съ тия иа много аварски
пряжки,1) ни показва отъ друга страна, че художествената индустрия на
прабългаритЬ е имала много общи белези съ тази на аваритЬ. Ние отбе-
лязахме вече нЬколко пжти, че въ втората хампелова трупа има навЬрно много
чисто прабългарски предмети. Сега можемъ да кажемъ, че въ тая трупа има
и много аварски предмети, конто сж имали форма, направа и предназначение,
еднакви съ тия на нЬкои прабългарски украси. Къмъ тия общи форми ние
можемъ да отнесемъ и формата на кржглитЬ апликации. Кржгли апликации
се срЬщатъ извънредно често въ втората Хампелова трупа. ТЬ сж два вида.
ЕдиитЬ сж украсени съ розети изпълнени съ клетъченъ емайлъ,* 2) а другитЬ
*) Миятевъ, цит. съч., стр. 18. ТЬ сж отъ къснорински тмпъ.
2) Hempel, 111, табл 65, 66, 72, 73, 85, 103, 109.
229
ста масивни. ’) Интересно е, че клетъчниятъ емайлъ се срЬща въ втората
Хампелова трупа единствено въ тия кржгли апликации. Това ни кара да
мислимъ, че последнитЬ не сж аварски, а сж или панонско-български или
византийски. Ние мислимъ, че тЬ по-скоро сж творби на бронзовата визан-
тийска художествена индустрия. Фактътъ, че нашитЬ две кржгли апликации
иматъ халки, съедииени съ шарнири, ни насочва къмъ друга трупа аварски
украси. Преди да разгледаме тоя въпросъ, обаче, ще припомнимъ, че въ
находката отъ Куиагота (обр. 204 з) вид-Ьхме една правожгълна апликация
съ кржгпа халка. Хампелъ мисли, че тя е била апликирана върху иожница.* 2)
Ние, обаче, не сме сигурни въ това. Фактътъ, че между панонско-българскигЬ
апликации намираме и такива съ халки показва, че тоя видъ предмети е
сжществувалъ еднакво въ панонско-българската и дунавско-българската худо-
жествени индустрии.
Тия апликации съ халки, обаче, се ср-Ьщатъ р-Ьдко между панонско-бъл-
гарскигЬ находки.
Между украситЬ на втората Хампелова трупа ние виждаме нЬколко вида
апликации, къмъ които съ шарниръ сж прибавени различии видове халки,
различно украсени. Чистата кржгла или продълговата халка, такава каквато
се ср-Ьща въ първата мадарска находка или въ тая отъ Кунагота, нЬма да
видимъ между тЬхъ. Часть отъ правожгълнигЬ, чисто аварски, апликации, които
иосятъ изображение на клекналъ грифонъ иматъ добавка, съединена съ
шарниръ, въ ср’Ьдата на която, между растителнитЪ мотиви, се образува
халка.3) Две подобии апликации отъ Чуни иматъ ромбовидни халки.4) Съ
правожгълии халки сж снабдени нЬкои удължени, приличии на ремъчни краища,
апликации,5) а сжщо и нЬкои въ форма иа широкъ розовъ листь.6) Между
последния видъ апликации имаме такива, въ конто халката се образува отъ
растителни мотиви.7) Тия приличии на розовъ листъ апликации напомнятъ, по
форма, кржглата апликация отъ втората бронзова кавказка находка и се до-
ближаватъ, пакъ по форма, до. кржглитЬ апликации отъ първата мадарска
златна находка.
Така — апликациитЬ съ халки сж характерни еднакво за аварскигЬ и
дунавСко-българскитЬ накити. Въ вторигЬ, обаче, халкитЬ сж кржгли или малко
сплескани. ТЬ сж правени отъ дебелъ телъ, докато въ аварскигЬ накити тЬ
иматъ правожгълна, ромбовидна или образувана отъ растителни мотиви форма.
Тоя фактъ ни показва ясно, че дветЬ художествени индустрии сж имали
апликации съ еднакво предназначение и еднаква направа, близки по форми,
но все пакъ различаващи се както по форми, така и по стилъ.
До сжщото заключение ще ни доведатъ и нЬкои особености на ремъчния
край отъ първия мадарски златенъ накитъ. Ние видЬхме, че за щитовидната
*) П. т, табл. 108, 121, 130, 140, 142, 164, 198, 214, 247. 256.
2) Hampel, 11, стр. 341.
*) Hampel, Hl, табл- 105 7, в, 9 (Немесвьолги), табл. 126 ?, s (Чуни), табл. 131 в (Чуни),
табл. 134s, л (Чуни), табл. 161 з (Кестели); Rhe G. und Fettich М., iutas und Oskii,
Pragge, табл. 1 и КН.
4) Hampel, 111, табл. 128 7 и в.
s) П. т., табл. 122 11, 18 (Чуни), табл. 155 в (Кестели).
б) П. т_, табл- 139 «, табл. 164 i, табл. 75 з; Rhe und Fettich, цит. съч.» табл. IX.
’) П. т., табл, 105 ?, в и в.
230
часть сж заварени, отъ дветЪ страни, тънки пластинки съ по три листа отъ
лесбийска кима. ТЪ сж служили за закрепването на ремъка, който се е
пъхалъ между тЪхъ. По т'Ьхъ сж запазени още две отъ тритЪ гвоздейчета,
конто сж пробивали ремъка. Подобии прибавки къмъ ремъчнигЬ крайща има
и въ много находки отъ втората Хампелова група. T-fe иматъ различии форми,
но всички сж служили за закрепване иа ремъка и по всички се виждатъ
дупкитЪ, въ конто сж стояли гвоздейчетата. Въ н-Ькои ремъчни крайща тЬ сж
стояли отъ двет’Ь страни, като въ нашия ремъченъ край, така че ремъкътъ е
влизалъ между тЪхъ.1) Въ по-голЪмата часть отъ т-Ьхъ, обаче, прибавката стой
само отъ едната страна. Тя е била само апликирана на ремъка. Такива при-
бавки имаме два вида. Къмъ нЪкои ремъчии крайща сж сложеин само два
издатъка, образувани често отъ растителии мотиви или отъ перли,2) а още
по-често отъ две животински глави, поставени едиа срЪщу друга.3) Въ други,
къмъ тжпата страна иа ремъчния край е прибавена чравожгълна часть, често
праздна, но често са моего йно орнаментираиа съ растите л ни мотиви или съ
грифони.4) Тия прибавки образуватъ нераздЪлна часть отъ ремъчнит’Ь крайща.
Така виждаме още единъ общъ елементъ въ аварскитЪ и дунавско-българскит-fc
накити. ФормитЪ, обаче, сж различии. Прибавката къмъ ремъчния край отъ
Мадара се състои отъ свободно съставени листа, конто иматъ свои очертания,
докато аварскитЪ прибавки се състоятъ или отъ два издатъка или отъ пра-
вожгълни части.
Златенъ накитъ отъ Мерсина (до развал инигЬ на гр. Тарсъ —
Киликия — Мала Язия) (Коидаковъ Н., PyccKie клады, Спб., 1896, стр. 187 сл.,
табл. XV111 и XIX). Коидаковъ см’Ьта откриятъ при Мерсина златенъ накитъ
за „варварски" и обясиява намирането му въ това отдалечено мЪсто, съ
факта, че областьта на града Тарсъ и самиятъ градъ сж били важенъ стра-
тегически пуиктъ въ византийската империя, въ който сж били пращани
варварски войници и вождове. Ние нЪма да се занимаваме съ въпроса, какъ
е попадналъ тамъ тоя накитъ, часть отъ който даваме на обр. 256. Знаемъ,
че прабългари сж били преселвани въ Мала Язия, а сжщо и че сж
воювали тамъ като съюзници на византийския императоръ. За насъ, по
ремъчнитЬ крайща, конто виждаме въ него, той е типиченъ паионско-
български накитъ, който, обаче, е претърпЪлъ влиянието на дунавско-българ-
ската художествена индустрия. Така той отбелязва прехода между даетЪ
индустрии. Коидаковъ го датува несигурио отъ VII в. Къмъ него освенъ пред-
метигЬ, конто виждаме на обр. 256 принадлежать и четири гривни направени
отъ тржби, който се разширяватъ накрая, два пръстена и две огърлици съ
кръстове. Едиииятъ отъ кръстоветЪ е почти сходеиъ съ кръста, за който гово-
рихме, отъ Пуста-Тоти5) и съ тоя отъ откритото въ Египетъ византийско съкро-
вище.6) Къмъ находката принадлежать и две обеци въ форма на полумесеци
’) Hampel, 111, табл. 93 12,16 (Сегединъ), табл. 142а (Кестели), табл. 142 s (Кестели),
табл. 155 1 (Кестели).
2) П. т., табл. 65, 70, 74, 75, 76, 90, 93, 112, 122, 129. 232, 233, 234, 257.
’) П. т-, табл. 76. 82, 81, 95, 111, 114, 119. 120, 125, 137, 138, 139, 237, 239, 254, 257;
Rhe und Fettich, цнт съч.» табл. 1.
«) П. т., табл. 67, 70, 75. 80, 85, 91, 98, 99, 104, 111, 112, 114, 134, 135, 140, 151, 156, 186,
199, 258; Rhe und Fettich, цит. съч., табл. IX, XII, XV.
3) Hampel, Hi, табл- 266 а.
®) D е n n Г s s о п, цит. мЪсто.
Обр. 256. — Находка отъ Мерсина. — Fig. 256. — Trouvaille de Mersina.
232
и съ ажурни изображения на две поставени една срещу друга птици. Точно
такива обеци срЪщнахме и въ Унгария. По мнението на Кондакова, а сжщо
и по това на специалиста нумизматъ X. Гиль, всички предмети отъ находката
сж варварско издЪлие. Кондаковъ не ни дава подробно описание на всички
предмети. Нпликацията 17 (вж. обр. 25б) е особено интересна. Явно е, че се
намираме тукъ предъ една двойна апликация, която, обаче, не е съставена отъ
два ремъчни края, а има своя форма. Въ долната Си страна тя се извива
като горната часть на сърдце. Така извитн бЪха двойнитЪ апликации отъ Фенекъ
(обр. 212), Гатеръ (обр. 218) и Чми (Обр. 241). Важно за насъ е» че тая
двойна апликация е многоставна (композитна), като дунавско-българскитЪ
апликации и ремъчни краища. ПерлитЬ, който образуватъ нейния бордюръ, сж
заварени, а не сж изчукани като перлитЪ по панонСко-българскитЪ ремъчни
краища. Следъ тия перли иде втори бордюръ перли. Следъ него познатото
ни вече отъ мадарскитЪ находки вжже. Така внждаме нЪколко поставени
единъ въ други бордюра, точно като въ мадарскитЬ накити. Тия особености
на двойната апликация показватъ ясно дунавско-българското влияние. Това
влияние се вижда и въ голЪмината на ремъчнитЪ краища, както и въ факта,
че между тЪхъ Се срЪщатъ и такива (като 4—10), който Сж по-широки, отколкото
дълги. ТЪ сж общо взето по-малки отъ обикновенитЪ панонско-български
ремъчни краища. ГолЪмиятъ ремъченъ край 16 е дълъгъ едва 4.5 см/ Той,
както и всички останали, обаче, е едноСтавенъ. ЦЪлата украса на тоя
ремъченъ край и на останалитЬ е изчукана нли изрЪзана. Изчукани сж и
перлитЪ, конто образуватъ бордюритЪ имъ. Тоя фактъ указва на по-стария
имъ произходъ. Нека отбележимъ, че правожгълната апликация 15 се схожда
по форма съ правожгълната апликация 3 отъ находката въ Кунагота (обр. 204).
Кржгътъ съ монограмъ въ ср'Ьдата на голЪмия ремъченъ край ни е познатъ
отъ голЪмитЬ ремъчни краища отъ Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Фенекъ,
Панчова и Кунсентмартонъ. Главниятъ орнаментъ на ремъчнитЪ краища сж
ажурнигЬ двулистници, който образуватъ втори бордюръ следъ тоя съ изчука-
нитЬ перли. ТГ сж наредени така, че листата имъ образуватъ полукржгове.
Интересенъ е фактътъ, че тукъ намираме ажурната техника приложена върху
златни украси. Интересенъ е и самиятъ орнаментъ.
Общи бележки за художествената индустрия на ДунавскитЪ пра-
българи, въ края на VII и VIII вЪкъ. Малкото находки, конто разгледахме,
ни давать възможностъ да Си съставимъ, ако и повърхностно, понятие за
художествената индустрия на дунавскитЬ прабългари въ края на VII и презъ
VIII в’Ькъ. Ние разгледахме двата мадарСки златни накита въ връзка съ оста-
налитЪ проучени отъ насъ првбългарСки паметници и установихме приликитЪ
имъ съ тЬхъ. Така, ние ги поставихме въ една редица отъ паметници и уста-
новихме, че тЪ не сж самотни.
1. Форми. Ние нЪма да говоримъ за формитЬ на торквитЪ отъ Шере-
метското съкровище, тъй като това е единъ отдЪленъ въпросъ. Изследвахме
до сега само форми на апликации и ремъчни краища. Първиятъ фактъ,
върху който трЪбва да се спремъ, е тЬхната голЪмина. Щитовидната часть
на ремъчния край отъ първата мадарска находка има обикновената голЪмина
на малкитЬ ремъчни краища отъ панонско-българската трупа. ГолЪмиятъ
ремъченъ край отъ втория мадарски златенъ накитъ е, както изтъкнахме,
съвършеио еднакъвъ съ голЪмия ремъченъ край отъ Бвксанъ и Чегемъ. Двата,
233
обаче, сж по-малки отъ голЬмитЬ и СрЬднитЬ панонско-български ремъчни
краища. Ние можемъ да заключимъ отъ сега, че дунавско-българСкитЬ ремъчни
краища сж по-малки отъ панонско-българскитЬ. Въ втория мадарски накитъ
и въ находката отъ Баксанъ и Чегемъ имаме и особена форма малки и
тЬсни ремъчни краища, която не видЬхме между панонско-българскитЬ находки.
Ремъчни краища съ подобна форма намираме въ аварската трупа. Въ худо-
жествената индустрия на българитЬ тЬ сж значи характерни единствено за
дунавскигЬ българи. Една особена форма, характерна сжщо за дунавско-бъл-
гарскитЬ паметници, иматъ ремъчнитЬ краища, които сж по-широки откол-
кото дълги. Изтъкнахме, че и кржглитЬ апликвции съ халки отъ първата
мадарска находка сж сходни съ подобнитЬ апликации отъ аварската групв, но
не се срЬщатъ въ панонско-българската. ТЬ сж значи сжщо характерни за
дунавскигЬ българи. Въ дунавско-българскитЬ находки, освенъ това, се срЬщатъ
и кржгли копчета съ гранати, каквито не видЬхме аъ панонскитЬ. Копчетата
отъ първата мадарска находка, които иматъ халки сжщо се не срЬщатъ
между панонско-българскитЬ накити.
2. Техника. Гравираната кость отъ Печъ и шереметскитЬ торкви ни пока-
заха ясно, че дунавскигЬ българи сж познавали добре и сж си служили съ
техниката на гравиране. ТЬ сж гравирали еднакво кость, злато и сребро.
Отъ втората кавказка бронзова находка видЬхме, че тЬ сж гравирали и бронзъ.
Много камъни отъ Плиска иматъ, както вече отбелязахме, гравирани рисунки
нц конници, елени, волове и пр. Ние бихме могли да кажемъ, че тия рисунки
по камънитЬ отъ Плиска сж случайни, прааени отъ неуки овчари и пр. Фактътъ,
обаче, че тЬ не се срЬщатъ по развалинитЬ на римскитЬ градове, ни показва
ясно, че нищо въ историята на изкуството не е случайно. ДунавскигЬ българи сж
гравирали камънигЬ въ Плиска, защото техннката на гравиране е била особено
разпространена у тЬхъ презъ епохата, въ която Плиска е била гЬхнв столица.
Медната пластинка отъ Плиска, шереметскигЬ обеци и сжда № 20 отъ
Нагь-сентъ-миклошкото (обр. 265) съкровище ни показватъ, че тЬ сж позна-
вали и халщатската техника на изчуканнтЬ пжпки. Тоя фактъ ние
вече обяснихме съ това, че културнитЬ епохи въ областьта на Алтай закъсня-
ватъ съ повече отъ петь вЬка и въ първата половина на първото хилядо-
лЬтие сл. Хр. въ тая область се срЬщатъ много отъ особеноститЬ дори на
бронзовата епоха.
Двата мадарски накита сж многоставни (композитни). Ние сме сигурни,
че дунавскигЬ българи сж познавали техниката на изтискване нли изчукване,
тъй като лесбийската кима по ремъчния край отъ първата мадарска находка
е именно изчукана. ТЬ не сж изчуквали обаче изцЬло ремъчнигЬ си апли-
кации и коланни краища, както това сж прввили панонскигЬ българи. ВсЬки
ремъченъ край се е състоялъ отъ множество отдЬлни части, заварени върху
една основа. ВидЬхме, че така сж направени и ремъчнигЬ краища и впли-
кации отъ Баксанъ и Чегемъ. Тукъ стой главната разлика между панонскигЬ
и дунавско-българскигЬ ремъчни украси. ГолЬма часть отъ тия заварени части
се състои отъ завити въ вжже телове н въ изливани низове отъ перли
и зрънца. Ние видЬхме, че панонскитЬ българи сж изливали бронзовитЬ си
калъпи. ТЬ сж изливали и нЬкои бронзови апликации. Въ тЬхнитЬ златни
накити, обаче, нищо не е изливано. ТЬ сж изрЬзвани и изчуквани. Така тукъ
хващаме още една разлика между дветЬ прабългарски художествени индустрии.
234
Ние обясняваме тия от лики хронологично, т. е. ние мнслимъ. че художсствсната
индустрия на панонскигЬ българи е първиятъ етапъ въ развитието изобщо на
художествената индустрия на прабългаритЪ и че тая на дунавскитЪ българи
въ края на VII и презъ VIII в. е единъ втори етапъ, който се дължи на едно
прогресивно техническо развитие, тръгнало имено отъ първия етапъ. Тая наша
мисъль се потвърждава отъ Мерсинския накитъ, който съдържа едновременно
елементи отъ двата етапа на развитието.
Гранулационната техника е била сжщо малко известна на панон-
скигЬ българи. Ние я виждаме у тЪхъ по предмети отъ чисто византийски про-
изходъ. Докато дунавскитЪ българи сж я познавали добре и сж я употрЪбя-
вали по ремъчнигЬ си украси. НизоветЪ отъ перли по бюрдюритЪ на двата
мадарски накита и на тоя отъ Баксанъ и Чегемъ, сжщо принадлежатъ на тая
техника. ТЪ, както и трижгълницитЪ и ромбчетата отъ зрънца сж били изли-
вани отдЪлно и после заварявани за основата. Ние мислимъ, че дунавскитЪ
българи сж заели тая техника отъ Византия.
Византийски е, както ни казва н г. Миятевъ, клетъчниятъ емайлъ по пред-
метитЪ отъ първата мадарска находка. Едновременната употр^ба, обаче, на
емайлъ и кварцови плочки, свързва тоя накитъ съ находката отъ Баксанъ и
Чегемъ и съ хунската художествена индустрия.
3. Орнаментъ. Гравираната кость отъ Печъ и шереметскитЪ гривни ни
показватъ, какъвъ може да бжде орнамента прн техниката на гравиране. Той
може да се състои само отъ точици, като по златната торква отъ Шереметъ,
може да е отъ ивици, въ конто сж поставени напрЪчии чертици или счупени
линии, конто образуватъ трижгълници. Но той може да е и зооморфенъ. По
костьта отъ Печъ видЪхме изображение на куче въ летящъ галопъ, а по две
отъ сребърнитЪ шереметски торкви — изображение на птица съ разперени криле.
Особенъ интересъ представя за насъ фалшивата спирала по обецитЪ отъ
Шереметъ. Тя се срЪща по старо-германски1) и хунски2) предмети. ВидЪхме я,
доста изменена, по апликациитЪ и ремъчнигЬ крайща отъ третата Игарска на-
ходка (обр. 219), както и по множество аварски ремъчни крайща и апликации.3)
Тя се обръща въ гЬхъ както и по кани № 3 и № 4 отъ Нагь-сентъ-миклош-
кото съкровище въ верига. Отъ де иде това нейно видоизменение ни казва
арабскиятъ бронзовъ лъвъ, за който говорихме по-горе. Но веригата не се срЪща
единствено по панонско-българскитЪ и по аварскитЪ накити. Ние я виждаме
и по хунски предмети,4) много по-рано отколкото въ аварскитЪ и панонско-
българскитЪ накити, но въ по-близъкъ до оригиналния, видъ. Така ние
можемъ да кажемъ, че фалшивата спирала е характерна за всички варварски
художествени индустрии. Тя е направена обаче съ халщатската техника на
изчуканитЪ пжпки само въ хунскнтЪ и дунавско-българскигЬ накити, а взима
видъ на верига въ аварскитЪ и панонско български накити, навЪрно подъ
византийско влияние.
Украсата на ремъчнитЪ крайща и апликации въ дветЪ мадарски златни
находки звслужвва особено внимание. ТЪ сж заобиколенн съ нЪколко тънки
2) Essenwein fl-, Kulturhistorischer Bilderatlas, it, Mittelalter, Leipzig, 1883, табл. I, обр. 15.
2) fl if 6 id i, Funde aus der Hunnenzeit. табл, lil, обр. 10.
s) Rh6 und Fettich, Jutas un Osku, табл. Vli и XIII
4) fl 1 f & 1 d i цит. мЪсто.
235
бордюра и това изобилие на бордюри е тЪхна характерна черта. Обикновенит'Ь
орнаменти на бордюритЪ сж следнитЪ — низове отъ перли, вжже отъ два
златни тела, фалшива плетеница, съставена отъ по две вжжета, всЬко отъ
конто е отъ два златни тела.
Въ орнамента образуванъ отъ трижгълничетата и ромбчетата, а особено въ
последнитЪ, отъ втората мадарска находка, ние можемъ да видимъ единъ
геометризуванъ растителенъ орнаментъ. На тая мисъль ни навеждатъ малкитЪ
ромбчета отъ по четири зрънца, конто като цвЪтчета се издаватъ отъ дветЪ
страни на нареденигЬ едно надъ друго по-голЪми ромбчета. Тоя редъ на по-
гол’ЬмигЬ ромбчета ни напомня известии орнаменти по ремъчни краища отъ
областьта на Нлтай, но ние нЪма да се спи раме на тоя въпросъ. Той ще
бжде, заедно съ всички азиятски паралели на прабългарската художествена
индустрия, предметъ на друго наше изследване. Отбелязахме, че трижгълни-
цитЬ сж характерни за хунскигЬ украси и искахме да откриемъ въ тЪхъ
хунската традиция, която видЪхме и въ накита отъ Баксанъ и Чегемъ. Нека
не забравяме, обаче, че трижгълничетата отъ зрънца сж единъ отъ обикно-
венитЪ орнаменти, конто се правятъ съ гранулационната техника навсЬкжде,
дето тая техника е била употрЪбявана.
Растителниятъ орнаментъ по украситЪ отъ първия мадарски накитъ е за
насъ византийски.
Заключение. ЯвнитЪ прилики между мадарскигЬ накити и находката
отъ Баксанъ и Чегемъ ни дадоха възможность да говоримъ по-опредЪлено за
художествената индустрия на прабългаригЬ въ VII и VIII в. Тия три находки, заедно
съ Шереметското Съкровище, ни показаха множество характерни черти на тая
индустрия и опредКпиха нейнитЪ типични особености. Тя обрвзува едно само-
стойно цЪло. Тя има много общи черти съ панонско-българската и аварската
художествени индустрии, но е повлияй а силно и отъ византийското изкуСтво.
Много отъ нейнитЪ особености показватъ, че въ нЪкои отношения тя стой
близу еднакво до аварската и до,панонско-българската художествени индустрии.
Тя е, обаче, много по-културна отъ тЬхъ — носи много и разнообразии сложни
техники и мотиви. И това е съвършеио естествено. ДунавскигЬ българи сж
останали въ кавказката область цЪль вЪкъ следъ заминаването на кутригуритЪ
за Панония и сж продължили да търпятъ силнитЪ културни влияния, конто
сж достигали до тая область, а най-вече византийското влияние, което въ
Панония е било много по-слабо. ТЪ се настаняватъ въ VII вЪкъ въ самитЪ
византийски провинции — въ северо-източна България — една извънредно
културна область, която е пазила още художествени традиции отъ античната
епоха и въ която тЪ сж заварили оформени, още отъ това време, културни
центрове.
236
V. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИНДУСТРИЯ НА ДУНАВСКИТТ» ПРАБЪЛГАРИ ВЪ
КРАЯ НА VIII И ВЪ IX ВЪКЪ
Ние поставяме въ отдЪлна глава художествената индустрия на дунавскитЪ
прабългари въ края на VIII и въ IX вЪкъ, защото отъ това време следва да се
датува съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ — най-голЪмата варварска
находка, която е достигнала до насъ. Ние нЪма да се занимаваме подробно
съ това съкровище, тъй като то изисква едно специално изследване. Ще
го поставимъ, обаче, въ реда на прабългарскитЪ паметници и ще посочимъ
значението, което двата мадарски на кита, а сжщо и тоя отъ Баксанъ и
Чегемъ, иматъ за изучването му. Три находки, който могатъ да се датуватъ
отъ сжщото време образуватъ „кржга на Нагь-сентъ-миклошкото съкровище .
Тия находки ние отнасяме къмъ художествената индустрия на дунавскитЬ
прабългари.
Находка отъ калъпи открита въ Книнъ (Югославия). (Karaman L„ Iz
kolijevke hrvatske proslosti, Zagreb, 1930, стр. 136-137, обр. 147; Czallany D.,
Goldschmiedegrab aus der Avarenzelt von Kunsentmarton, Scentes, 1933, стр. 53,
табл. VIII). Находката отъ бронзови калъпи за изчукване на златни украси,
открита въ Книнъ (Далмация), е призната еднакво отъ хърватскитЪ и унгарски
учени за находка, която принадлежи на нЪкой „коненъ нома деки народъ
живЪлъ презъ времето на аварското владичество въ Панония. Тя не може, обаче,
да се отнесе къмъ аварската или панонско-българСката художествени индустрии,
прради много свои особености. Тя образува, споредъ Чалани, „една самостойна
група". Поради извънредно многото общи елементи, конто тая находка има
съ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище, ние я датуваме отъ края на VIII вЪкъ
или началото на IX в. и я отнасяме къмъ художествената индустрия на дунав-
скнтЪ прабългари. Тя е попаднала въ Хърватско навЪрно презъ времето на
прабългарскигЬ нашествия презъ 827—829 год. въ тия области.1) (вж. по-на-
татъкъ за находката отъ Престовацъ). Ние откриваме въ нея (обр. 257) и
много мЪстни елементи, който се дължатъ на германско влияние. МЪстни
сж, преди всичко, кржглитЪ калъпи 17, 18 и 23, който иматъ стари антични
форми. Отъ мЪстенъ произходъ е, навЪрно, апликациятв 20, която сжщо
има антична форма. Като мЪстнн или германски форми ние ще вземемъ
и калъпитЪ 8, 19 и 25 при все, че дветЪ птичи глави видЪхме въ първата
болгарска находка (обр. 244) и, че, споредъ Золтанъ Такачъ,2) тоя мотивъ е
азиятски. Ние бихме могли да евържемъ съ азиятски паметници отъ мину-
синский кржгъ и клекналото конче. ИвицитЪ, конто иматъ напрЪчни рЪзки,
видЪхме по гравираната кость отъ Печъ и по шереметскитЪ обеци, Квадрат-
нитЪ калъпи 5, 6, 15 и 16 иматъ чисто внзантийска форма. Ние ще се
занимаемъ именно съ калъпит-fe, конто показватъ ясно прабългарския си
произходъ. Нека забележимъ, че калъпитЪ 1, 2, 3, 4 и 6 иматъ двойни
бордюри. Освенъ това, около тия бордюри, калъпитЪ 1, 2, 3 и 4 иматъ, по-
низки отъ бордюритЪ, тънки ивици. Ако си представимъ мислено изчуканитЪ
отъ тия калъпи златни ремъчни крайща, ще видимъ, че освенъ двойнитЪ си
бордюри тЪ сж нмали по краищата си праздна ивица, по-низка отъ бордюритЪ.
х) Златарски, История, I, стр. 315—318.
2) Takacs Z., Francis Hopp Memorial Exhibition, 1933, The Art of Greater Asia’
Budapest, 1933, стр. 19, обр. на стр. 70
237
Обр. 257. — Находка на бронзови калъпи отъ Киинъ.
Fig. 257. — Trouvaille de modules en bronze de Knin.
На тая праздна ивица e твърде възможно да е билъ заваряванъ низъ отъ
перли. Естествено, това предположение не е сигурно, но като имаме предъ видъ
1) че панонско-българскигЬ калъпи (фьонлакъ, Адони, Кунсентмартонъ, Видинъ)
иматъ само по единъ бордюръ или въобще н’Ьматъ бордюри и 2) че двойни
или тройни бордюри, най-външниятъ отъ които се състои отъ перловъ низъ.
238
иматъ дунавско-българскитЬ ремъчни украси и 3) че панонско-българскитЬ калъпи
нЬматъ тая праздна ивица по краищата си, то става много възможно. Самиятъ
фактъ, че калъпитЬ отъ Книпъ иматъ двойни (а съ външната праздна ивица —
тройни) бордюри, показва връзката на Книнската находка съ накититЬ отъ
Мадара и Баксанъ и Чегемъ и прави почти сигурно предположението, че тЬ
сж били калъпи за многоставни апликации и ремъчни краища. Нека забе-
лежимъ, че между двата бордюра на тия ремъчни краища и апликации е
могло сжщо да се завари низъ отъ перли или вжже отъ два златни тела.
ВълнообразнитЬ, втикнати една въ друга, линии на калъпа 1 видЬхме по
ремъчнитЬ краища отъ Чердинъ (обр. 246). ТЬ се срЬщатъ и по чисто аварски
ремъчни краища.1) Имаме значи още единъ мотивъ общъ за аварскитЬ и
прабългарскитЬ украси. Точно тоя мотивъ ние виждаме по кржговетЬ, конто
обрамчватъ четиритЬ сцени по кана № 2 на съкровището отъ Нагь-Сентъ-
Миклошъ. Тамъ, както и въ Книнъ, тЬ сж двойни. КалъпитЬ за ремъчни
краища 2, 3, 4 и квадратниятъ калъпъ 5 иматъ сжщия мотивъ, но отдЬлнитЬ
„вълни' тукъ сж раздЬлени съ зрънчести ивици. Особено интересенъ е ква-
дратниятъ калъпъ 6. Той е украсеиъ съ ивици отъ начупени линии, конто обра-
зуватъ трижгълничета. Тоя мотивъ ние видЬхме по дветЬ сребърни шереметски
торкви (обр. 251 и 252). ВидЬхме го и по медната пластинка отъ Плиска
(обр. 248). Особено внимание трЬбва да отдЬлимъ на осмолистната розета 9 и
на шестолистната 10. Отъ подобии осмолистни розети е направенъ фризъ
около шийката на кана № 7 на Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. Четири-
лисгницитЬ по апликациитЬ 14 и 16 се срЬщатъ сжщо по това съкровище —
отъ тЬхъ сж направени фризи по шийкитЬ на кани № 1, 2, 5 и 6. Виждаме,
че гая находка принадлежи наистина къмъ кржга на съкровището отъ Нагь-
Сентъ-Миклошъ.
Находка отъ Блатница (Турочка околия — Чехословашко) (Hampel, II,
стр. 426 сл., III, табл. 321—322). Блатница се намира на около 150 клм. по
права линия северно отъ Будапеща въ Словакия. Де е била открита наход-
ката, известна подъ това име, не се знае. Тя е стояла дълги години въ
оржжейнвта зала на единъ замъкъ и въ 1880 год. е била подарена на унгар-
ския Народенъ музей въ Будапеща. Дали произхожда отъ околноститЬ на
Блатница или е била донесена тамъ отъ другаде, е сжщо неизвестно. Хам-
пелъ (I, стр. 658) я свързва съ съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ и я
датува, като него отъ VIII в. (П. т., стр. 849). Алфьолди я отнася къмъ изку-
ството на дунавскитЬ прабългари.* 2) Райнеке3) казва за нея следното: „ . . . тя
е свидетелство за зависимостьта на Словашко отъ кестелийския кржгъ, но въ
тая не съвсемъ опредЬлена находка има предмети, конто издаватъ силенъ
досегъ съ северъ и западъ*. Той смЬта, че тя е отъ каролингско време
(752—987). Тя би трЬбвало да се датува, споредъ насъ, отъ първата половина
на IX вЬкъ. Ние даваме находката на обр. 258 по неиздадената още фото-
графия, съ която г. Нандоръ Фетихъ има любезностьта да ни услужи. На тая
снимка липсва само единъ мечъ, отъ чисто германски типъ, съ който нЬма
*) R he und F е 11 i с h, цит. съч., табл. 1, обр. 1.
2) flifiJidi, Untergang der Rfimerherrschaft in Pannonien, ii, стр. 28.
*) Reinecke P., Die HrchSoiogische Hinteriassenheit der Hvaren, въ Germania, Xii, 1928,
Heft 3, стр. 87 сл.
239
Обр. 258. — Находка отъ Блатннца. — Fig. 258. — Trouvaille de Blatnica.
да се занимаваме. ПредметитЬ 5, 7, 18 и 17 издавать сткщо връзки Съ гер-
манската художествена индустрия, ио силно стилизуваниятъ сюжетъ, конто се
повтаря нЪколко пжти и конто представя ездачъ върху животно, е може би
заетъ отъ художествената съкровищница на прабългаригЬ. Приличната на
хуния трткбичка 2 е навЪрно откжсъ отъ гривна, отъ типа на гривнигЬ отъ
240
Мерсина1) — които сж навЪрно отъ чисто прабъпгврски типъ. Растителниятъ
орнаментъ по апликацията 1 се срЪща и по предметитЬ на съкровището отъ
Малая-Перешчепина, съ което ние
отдЪлно изследване. Виждаме
тоя мотнвъ и по три златни апли-
кации въ прабългарската на-
ходка отъ Вьорьошмартъ
(Hampel, III, табл. 498), която
сжщо оставихме настрана, но
която даваме на обр. 125. Нпли-
кацията 3 въ видъ нв шесто-
листна розета видЪхме въ ка-
лъпитЪ отъ Книнъ. Виждаме та-
кива розети и въ Вьорьошмартъ.
Особено интересни за насъ сж ре-
мъчнигЬ краища 8—14 отъ Блат-
ница. ТЬ сж бронзови. Всички сж
еднакви по форма. Еднакъвъ е и
прибавениятъ къмъ щиговиднитЬ
имъ части орнаментъ. Щитовид-
нитЪ части на 8, 9, 11 и 12 сж ор-
наментирани съ единъ и сжщъ
растителенъ мотивъ, докато тия
на 10, 13 и 14 иматъ другъ ра-
стителенъ мотивъ. Формата на
тия щитовидни части се добли-
жава до тая на розовъ листъ.
Тая форма е характерна за единъ
особенъ видъ аварски апликации,
съ шарниръ, на конто е окачена
по-малка висулка съ ажуренъ
растителенъ мотивъ.2) СрЪщаме,
обаче, и подобии апликации безъ
висулки и безъ шарниръ.3) Най-
добъръ паралелъ на тия наши
коланни краища е единъ кола-
ненъ край отъ Кестели,4) по
които е гравиранъ, подобенъ на
нашитЬ, палметенъ мотивъ и по
фона на конто виждаме сжщитЬ
гравирани кржгчета. Въ гробната
не се занимахме, тъй като то изисква едно
Обр. 259. — Находка отъ Вьорьошмартъ.
Fig. 259. — Trouvaine de V6r6smart.
находка, къмъ която принадлежи
тоя коланенъ край има единъ чисто аварски коланенъ край съ двулистни, надебе-
лени пал мети. ОстаналитЪ предмети сж доста различии по стилъ отъ чисто авар-
х) Кондаковъ, Руссшя клады, табл. XViii; Подобна гривна вж. Hampei, il, стр. 445.
Hampei, цит. съч, iii, табл. 70, 71, 80, 106, 114, 118, 126, 156, 186, 131, 237, 254.
3) П. т., цнт. съч., табл, 71, 106, 114.
4) П. т., цит. съч., табл. 151, обр. 10.
241
ската художествена индустрия. По свободата, съ която сж третирани нЪкои
мотиви по ткхъ, ние можемъ съ известна вероятность, да отнесемъ нвходката
къмъ панонско-българскитЪ находки. Че тая форма на ремъченъ край е била
познатв и отъ панонскигЬ българи ни показва калъпътъ 13 отъ Вдоии (обр. 220).
Той е приличенъ сжщо на розовъ листъ. /А че тая форма не е била неизвестна и на
дуиавскит-fe българи ни показватъ малкитЪ ремъчни крайща отъ Феиекъ (обр. 212)
и ремъчниятъ край 5 отъ втората болгарска находка (обр. 245). Въ последнигЬ
примЪри, обаче, тжпата страна на ремъчния край е малко разширеиа. Нека
отбележимъ, че това разширение виждаме и въ ремъчнитЪ крайща отъ Блат-
ница — то се образува отъ прибавката съ растителния орнаментъ. Така фор-
мата на ремъчнитЪ крайща въ видъ на розовъ листъ е характерна одновременно
зв аварската, панонско-българскатв и дунавско-българската художествени инду-
стрии. То се срЪща, обаче, игй-често въ аварската. Най-точнигЬ паралели на
щитовидиата часть на нашитЪ ремъчни крайща намираме между аварскигЬ и
паиоиско-българскигЬ коланни украси, Прибавката, обаче, ще ни насочи къмъ
първия мадарски златенъ накитъ (обр. 255) и по-точно къмъ ремъчния край, който
се намира въ тоя накитъ. Ние видЪхме по него една прибавка отъ три, изрк-
зани и свободно разположени, листа на лесбийска кима и като потърсихме
паралелигЬ на тая прибввка между аварскигЬ и панонско-български украси,
открихме, че тя има въ мадарския ремъченъ край особеиа форма, която се не
срЪща между аварскитЪ и панонско-български ремъчни крайща. Това, което я
отдЪля отъ ткхъ е именно фактътъ, че растителния мотивъ, отъ който се състои,
е разположенъ свободно и изрЪзанъ по контуригЬ на самигЬ листа. Тъкмо
тая особеность ние виждаме въ Блатница. Че броизовитЪ ремъчнн крайща отъ
тая находка стоятъ близу еднакво до дунавско-българската и до аварската
или панонско-българскатв художествени индустрии, ни става ясно и отъ при-
бавката, която има ремъчниятъ край 15. Тя се състои отъ три растителни
мотива, точно като прибавката нв мадарския ремъченъ край. Въ срЪдата на
всЪки отъ тия три растителни мотива, въ форма иа палмета, прилична нв
лира, сж сложени три гвоздейчета, точно като по лесбийската кима иа тоя
ремъченъ край. Такв — не само формата на прибавката тукъ е еднаква съ
мадарската, но и предназначеиието й е сжщото.
Нека се повърнемъ на ремъчиитЪ крайща 8—14 и да разгледаме вни-
мателно техниката иа орнамента имъ и самия орнаментъ. Палметитк и
полупалметитЪ по щитовиднитЪ имъ части се откриватъ на единъ фонъ
осЪянъ съ кржгчета. Те, както и самит’Ь кржгчета, сж гравирани. Тая техника
на фона се срЪща и по глинени сждове. Грънчвритк сж я заели, обаче,
навЪрно отъ зпатаритК Въ керамиката тя се явява като имитация иа зла-
тврски изделия. Ние мислимъ, че по произходъ тя е сасанидска. Фонътъ е
пунктиранъ често и аъ гръцки и др. златарски изделия, но не и съ кржгчета.
Кржгчетата виждаме най-рано въ ранно сасанидската ваза № 109 у Смирновъ, ’)
СрЪщаме я по-късио въ друга сасанидска ваза отъ V—VI в., която се намира
въ музея Чарторизки въ Прага.2) Многобройни сждове открити въ Пермската
*) Смирновъ, Восточное серебро, Спб., 1910, табл- LXIX.
2) Same F. und Martin F. R., Die Ausstellung von Meisterwerke Muhamedanischer Kunst
in Munchen, 1910, b. II, Miinchen, 1912, табл. 124, 2-
Мадара [I.
16
242
и Вятската губернии въ Русия иматъ тая техника на фона.1) За жалость ние
не можемъ да ги датуваме точно, а и не познаваме сигурно и произхода имъ.
Часть отъ тЬхъ сж, обаче, нввЪрно мЪстно производство. ,Че волжко-камскитЬ
българи сж познавали тая техника иа фона ии показватъ н^колко откжса
отъ керамика, конто сж се намирали въ сбиркатв на Лихачевъ въ Казань2)
и конто очевидно имитиратъ златарски изделия. Следъ VI вЪкъ тя е била
извънредно разпространена, защото я виждаме чакъ аъ Китай, презъ епохата
на династията Тангъ (618—906 г.), по бронзови позлатени изделия,3) дето
сигурно е отишла отъ Персия. Въ вторатв Хампелова трупа — аварската —
ние срЪщаме доста ремъчни краиша, конто я иматъ. Его я въ апликации отъ
тритЬ гроба отъ Чорна (Сопронийска околия),4) Чуни (Мозонска ок.),5) (Кестели),6)
Мартели (Чонградска ок.).7) Така тая техника въ епохата, която ни интересува,
е всеобще разпространёна.
По бордюритЬ на седемгЬ ремъчни краища виждаме низове отъ счупени
линии въ видъ на върхове на стрели. Ние мислимъ, че тия иизове сж една
имитация на двойнитЪ плетеници отъ злвтни телове, конто видЪхме по дввта
мадарски накита. Нека отбележимъ, че тоя бордюръ се не срЪща въ ни
единъ отъ посоченитЪ аварски паралели на нашигЬ ремъчни краища. Инте-
ресни сж палметнитЪ мотиви по краищата 8, 9, 11 и 12. Тоя на ремъчния
крвй 8 нЪма срЪденъ листъ, но въ долната му часть излизатъ отъ дветЬ
страни два листа. Не е трудно да разберемъ, че сме предъ една модифика-
ция на па л метитЬ отъ първата болгарска (обр. 244) и втората бронзова кав-
казки (обр. 243) находки. СтраничнитЪ имъ листа сж се видоизменили въ полу-
палмети. Ние виждаме сжщия мотивъ и по една обеца, която се намира въ
сбирката на Лихачева въ Казань8) и отъ тукъ разбираме, че той е и прабъл-
гарски. На подобно разложение на палметенъ мотивъ се дължи и гравираната
украса на ремъчнитЪ краища 10, 13 и 14, ио тукъ полупалметитЪ, конто се
намиратъ отъ дветЪ страни на срЪдния листъ, сж откженати отъ две съседии
палмети. Ние трЪбва да си представимъ композициятв отъ дветЬ полупалмети,
като откжеъ отъ една фриза отъ палмети, откжеъ конто заема страничнитЪ
листа иа две съседни палмети.
Особено важенъ за насъ е мотивътъ по придатъцит-fe. Той е еднакъвъ и за
седемтЪ ремъчии краища. Въ срЪдата виждаме една трилистна палмета, срЪд-
ниятъ листъ на която въ ремъчнигЬ краища 8, 13 и 14 има гравирани нар-Ьзи,
в страничнитЪ листа (въ всичкитЪ ремъчни краища) сж двудЪлни — т!> взи-
мать видъ на полупалмети. Надъ страничнитЬ листа, къмъ аърха на срЪдиия
Смирнов ъ, цит. съч., табл. L. Сждъ 84 отъ Пермска губерния; табл. LXV, еждове
110—113 отъ Вятска губерния: табл. LVI1, еждъ 114 отъ Пермска губерния; табл. LXVII, еждъ
116 отъ Вятка: табл. LXXV. еждъ 134 отъ Пермска губерния.
2) Рисунки къ трудамъ втораго археол. Съезда. Выпускъ первый, Спб., 1876, табл. IX,
17, 18, 19 и 33-
а) Jetts Р„ The George Eumorfopoulos collection, vol. 11, London, 1926, табл. LX,
обр. 258, 259.
4) Hampel, III, табл. 137 и 138.
s) П. T., табл. 122.
б) П. T., табл. 151.
*) П. т., табл. 90 и пр.
8) Рисунки къ трудамъ И арх. съезда, 1, табл. V, обр. 6,
243
листъ, се качватъ нвгоре, отъ дветЬ страни, по единъ тридЬленъ листъ, конто
прави впечатление на три отделяй малки набъбнали листа. Произходътъ иа
цЬлия мотивъ трЬбва да търсимъ въ елинистическия Изтокъ. Ние виждаме
прототипа му по фризата, която върви по фронтона на юпитеровия храмъ въ
Дамаскъ.1) Въ тая фриза се редуватъ палмети съ единъ папратовидеиъ мотивъ,
чиито листа сж многодЬлни. Ние трЬбва да си представимъ иашия мотивъ
пакъ като откжсъ отъ подобна фриза, откжсъ конто за ем а едиа палмета,
заедно съ страиичнитЬ листа на два папрата, които сж стояли отъ дветЬ
страни на палметата. Тоя мотивъ виждаме и по единъ пръстенъ подъ тър-
буха иа кана № 6 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище, дето той върви
именно въ фриза. Ние можемъ да кажемъ съ пълна сигурность, че той не е
донесенъ отъ Азия и че прабългаритЬ сж го заели отъ елинистическата тра-
диция по брЬговетЬ на Черно море. Влнянието на сирийскня стилъ върху
орнаментиката на Нагь-сентъ-миклошкото съкроаище е отбелязано още отъ
Кондакова.2)
Ние нЬма да обясняааме мотива по ремъчния край 15. Той иамира своитЬ
пълни па радели по сходнитЬ мотиви на сждоветЬ 13, 14, 15, 16, и 19 на Нагь-
сентъ-миклошкото съкровище. Той е отъ сжщия стилъ. НеговитЬ клонки и листв
сж приличии нв пржчки. Листата сж завити накрая, виждаме и листа съ точка и
трижгълниче и пр. На сжщия стилъ принадлежи и конусовидната брънка 6.
Двата издатъка на ремъчния край 16 видЬхме по множество аварски ремъчни
краища. Растителния мотивъ се срЬща сжщо по пряжки и апликации отъ
втората Хампелова трупа.3)
Така въ находката отъ Блатница има множество мЬстнн — германски,
аварски и паноиско-български елементи. Въ нея виждаме ясно, обаче, и дунавско-
българското влияние, което се проявява главно въ* придатъцитЬ иа ремъч-
нигЬ краища, въ шестолистната розета, въ свободата, съ която сж разполо-
жеии растителнитЬ мотиви по ремъчиитЬ краища, въ палметиия мотивъ по
краищата 8, 9, 11 и 12, конто видЬхме и въ Волжко-Камска България, по
бордюритЬ и пр. Явно е, че находката отъ Блатница е или дунавско-
българска находка, която, обаче, ие е била донесена отъ Дунавска България,
а е мЬстно производство, или е късно аварска находка, която е излита ла
влнянието на дунавско-българската художествена индустрия. Въ 805 българ-
скиятъ ханъ Крумъ съвършено унищожилъ аваритЬ и присъедииилъ къмъ
владеиията си цЬлото източно Маджарско, заедно съ Седмиградско.4) ВръзкитЬ
на българската държава съ германскитЬ крале, многобройнитЬ делегации, които
сж били размЬняни между дветЬ държави, сж много добре известии, за да
става нужда да се спираме на тЬхъ. Находката отъ Блатница може да се
датува отъ това време — началото отъ IX в. Тя е принадлежала иа нЬкои
отъ пограничнитЬ български войиици или вождове и тъкмо затова иамираме
въ иея германски и аварски елементи. ПриликитЬ, които изтъкнахме между
растителнитЬ мотиви по ремъчнитЬ краища и тия отъ Нагь-сентъ-миклошкото
съкровище показаатъ ясно, че тя принадлежи „къмъ кржга на това съкровище *.
') Вж. Syria, III, 1922, табл. LI.
2) Kondakov N., Byzantinische Zellen Emails, Samlung A. W. Swenigorodskoi, Fr. a M_,
1892, стр. 38.
2) Hampel, цит. съч., табл. 160, обр. 9; табл. 154, обр. 6.
4) Златарскн, История, I, I, стр. 248.
16*
244
Обр. 260. — Находка отъ Престовацъ. — Fig. 260. — Trouvaille de Prestovatz.
Находка отъ Престовацъ (Югославия) (Hampel, I, стр. 657 сл.; II,
стр. 423—26; III, табл. 320; Riegl-Zimmerman, Die Spatromische Kunstindustrie,
II, Wien, 1923, стр. 101 обр. 95—96). Престовацъ се намира въ Славония,
область, която граничи съ областьта СрЪмъ и която се намира между рЪкитЪ
Сава и Драва. Презъ 827 г. български войски сж опустошавали тия области. ’)
Омуртагъ изгонилъ м-ЬстнигЬ князе и назначилъ български управители, конто
’) Златарски, История, 1, 1, стр. 315—316-
245
следната година е тр-Ьбвало да се оттеглятъ подъ напора на войскитЬ на
младия франкски кралъ Людвигь Баварски* Отъ 828 г., обаче, областьта Ср'Ьмъ
е влЪзла въ българската държава. Презъ 829 г. български войски наново
опустошавали франкскитЪ владения по горното течение на р. Драва. Гака ние
можемъ лесно да си обяснимъ откриваието на прабългарски накитъ въ
Престовацъ. Ние можемъ, пЬ тия исторически сведения, да го датуваме отъ
827—829 год. — дата, която подхожда не само на стила му, а и, както бЪше
любезенъ да ии обясни г. Нандоръ Фетихъ, която отговаря на германската
апликация 4 (вж. обр. 260). Ние даваме находката по фотографията, която
направи за насъ Художествено-историчния музей въ Виена. Възползуваме се
отъ случая да благодаримъ на директора иа античния отдЪлъ на тоя музей
г. Фрицъ Нйхлеръ, както и иа асистента му г. Нолъ, за дето презъ л’Ьтото
на 1934 год. при нашия престой въ Виена, ни да доха възможность да проучимъ
находката подробно.
Обр. 261. — Опако на часть отъ находката отъ Престовецъ.
Fig. 261- — Revers d’une partie de la trouvaille de Prestovatz.
Нейниятъ прабългарски произходъ e съвършено явенъ. Тя е отнесена
къмъ художествената индустрия на прабългаритЪ отъ Млфьолди.1) Произходътъ й,
оба^е, може да се установи и по знака, който се намира на пръстена 2.
Тоя знакъ се състои отъ една виличка, отъ двете страии на която сж поставени
две черти. Той е единъ отъ известиитЪ прабългарски зиакове, конто намираме
аъ голЪмо изобилие по керамиди, тухли и камъни отъ Плиска,2) Мадара3) и
Преславъ.4) Но и по останалигЬ предмети ние можемъ да я отнесемъ къмъ
дунавско-българскит-fe находки.
’) Alfoldl, Untergang, II, стр- 28.
2) Альбомъ къ X тому И. Р. А. И. К-лЪ, табл. XLIX, обр. 74,119; табл. LI, обр. 60.
3) Фехеръ, Сб. Мадара 1, обр. на стр. 393, 396, обр. 264, 265, 272, 281.
4) Миятевъ, Кржглата църква, обр. 178 и 269.
246
Златната пряжка 5 им а щитовидна часть, която е дълга 2.4 см. и шир.
2.4 см. Нейната украса е изчукана, но известии подробности — листа и пр. иматъ
пунктировка, която е гравирана. Тя е съставена отъ една златна пластинка,
чиито краища сж подвити и образуватъ сгранични стени. По двата ржба на
тия странични стени вървятъ низоае отъ малки перли. ТТ сж правени отд"Ьлно
и заварени върху ржбоаетЪ. Не е вЪрно твърдението иа Хампелъ (П, стр. 423),
че украсата на страничнигЬ стени се състои само отъ перли. Между двата
низа перли по ржбовегЬ сж поставени три реда вжжета, направени отъ по два
златни тела. Взети отд-Ьлно две по две, тия три вжжета образуватъ две двойни фал-
шиви плетеиици, като ср-Ьдното вжже участвува и въ дветТ. Ние познаваме вече
достатъчно тоя мотивъ отъ мадарскигЬ находки. Лицевата страна на тая щитовидна
часть има широкъ бордюръ, който върви около единъ вжтрешенъ медалйонъ, зао-
бнколенъ съ другъ низъ отъ перли, направенъ отдКпно и заваренъ. Явно е
прочие, че се намираме предъ една многоставна (композитна) украса,
като тия отъ Баксанъ и Чегемъ и отъ Мадара. Не е в-Ьрно твърдението на
Хампелъ, че фонътъ е пунктиранъ. Пунктирани сж само н-Ькои листа, раз-
хвърляни между растителнит’Ь мотиви. Такиаа пунктирани листа иие ср-Ьшаме
и въ орнаментиката на Нагь-сентъ-миклошкото съкровище (еждъ № 20 и пр.).
Особено интересенъ е растителниятъ мотивъ, който се повтаря нЪколко пжти
по бордюра на лицевата часть. Той се състои отъ аързани съ пръстенче два
листа, приличии на пржчки и завити иа края. Той се срЪща извънредно често
въ орнаментиката на поменатото съкровище (сждове 15, 16, 19 и 21). Направата
на самата пряжка е особена. Халката не е изчукана, а се състои отъ единъ
дебелъ елипсовиденъ телъ, точно като халката на първия мадарски накитъ.
На тая халка сж поставени пръстенчета отъ двойни редове перли — знвчи
и самата халка е многоставна.
Забележителенъ е предметътъ 1. Хампелъ (II, стр. 425) ни казва, че той
е обеца и че въ аисулката му е билъ положенъ камъкъ. Гол-Ьмата халка,
която сега е малко сплескана, е била съвсемъ кржгла. Вжтрешната й
часть е съвършеио гладка, докато отаънъ халката е издута. Тя е напълно
затворена и ние можемъ да се чудимъ, колкото си искаме, какъ е била за-
качвана тая обеца за ухото. При това на малко сплесканата висулка, съединена
чрезъ шарниръ съ халката и направена отъ обълъ телъ не може да се
постави камъкъ. Необяснимо е сжщо защо е билъ поставенъ и шариирътъ. Яко
сравиимъ, обаче, тоя предметъ съ двЪтЬ кржгли апликации отъ първата
мадарска находка (обр. 255), ще ни стане ясно, че халката му е била външна
рамка на една кржгла апликация съ аисулка, като мадарскигЬ. Кржглата
вжтрешна часть иа апликацията е изпаднала. Подобно нТлцо се е случило и
съ пряжката отъ първия мадарски накитъ — вжтрешната часть, която се състои
отъ златна пластинка съ клетъченъ емайлъ е изпаднала отъ рамката си. Тоя
фактъ ни показва, че и вжтрешната часть на престовашката кржгла апликация
е имала клетъченъ емайлъ, тъй като ако б"Ьше другояче, не би имало нужда
отъ специалиа рамка. Височината на малко сплесканата рамка е 2.2 см,,
ширината й — 2 см., тя е широка напрТко 3 мм. Златната пластинка 14 е
наверно служила за основа на клетъчния емайлъ на тая апликация. Височината
на висулката заедно съ шарнира е 1.3 см. Шариирътъ е заваренъ за тънка
щитовидна пластинка, която пъкъ е заварена за вжтрешната страна на рамката,
тамъ дето двата й края се допиратъ. Така тая пластинка служи не само да
съединява шарнира съ рамката, а и да съединява двата края на самата рамка.
247
За рамка на подобна апликация е служилъ и предметътъ 3, Тая апликация
е имала навЬрно сжщо клетъченъ емайлъ, но е била безъ висулки и безъ
шарниръ. Едио трижгълниче отъ зрънца, заварено за Златна пластинка, която
отъ своя страна е заварена за рамката, я е украсявало отъ едната страна,
Ние видЬхме тия трижгълничета отъ зрънца въ втория мадарски иакитъ.
Рамката е широка 1.95 см., дълга е 2.3 см. и сега е смачкана отстрани.
Особено внимание заслужава ремъчния край 9. Споредъ Хампелъ, той е
щитовидна часть на пряжка отъ вида на пряжката 5. Той има, обаче, две лицеви
страни — фактъ които показва, че е именно ремъченъ край, а не апликация.
Обърнатата му страна е била сжщо орнаментирана (обр. 261) — запазени сж
части отъ нея. Той е доста повреденъ. Къмъ него трЬбва да отнесемъ
и дветЬ пластинки 8 и 10. ТЬ сж отъ горната му тжпа часть. Ни една отъ
тЬхъ, обаче, не се схожда напълно съ очертанията иа тая горна часть, тъй
като отъ нея сж наизпадали, както и отъ пряжката 5, нЬкои мЬста. ТЬ сж
широки по 2.6 см. — точно толкова, колкото е широкъ и той. Ние можемъ
да си представимъ сега цЬлия ремъченъ край. По дветЬ си лицеви страни
той е приличалъ единствено на ремъчния край отъ първата мадарска находка,
който е сжщо съ две лицеви страни. Точно като него той е ималъ и придатъкъ
отъ всЬка страна на тжпия си край отъ три растителни мотива, свободно
разположени и отрЬзаии по очертанията си. Явно е, че тоя престовашки
ремъченъ край образува една трупа съ мадарския и съ ремъчнигЬ краища
отъ Блатница. Ние -изтъкнахме вече, че подобенъ видъ придатъци (вж. втора
мадарска находка и Блатница) не се срЬшатъ въ аварската и панонско-
българската художествени индустрии, а сж характерни единствено за дунавско-
българскитЬ украси. СтраничнитЬ стени на тоя ремъченъ край иматъ пакъ
три вжжета отъ по два златни тела, приготвени отдЬлно и заварени за осно-
вата. По ржбоветЬ виждаме иизоветЬ отъ перли, сжщо отдЬлно приготвени
и заварени. ОрнаментитЬ сж еднакви съ тия на щитовидната часть на пряж-
ката 5, но се повтарятъ повече пжти, тъй като тоя ремъченъ край е по-
голЬмъ отъ нея.
Интересни сж и двата малки ремъчни крвя, 6 и 7. (Hampel — II, 424;
III табл. 320 — отбелязва погрЬшно три малки ремъчни края. Той се е водилъ
по рисунката и е взелъ обрагната страна на единия за отдЬленъ ремъченъ
край). ТЬ и двата сж многоставни. РедоветЬ перли по ржбоветЬ имъ и по
вжтрешната имъ рамка сж отдЬлно правени и заварени. Между тия два реда
има четвъртити точки, изчукани отгоре съ четвъртито острие. Не е вЬрно
твърдението на Хампелъ, че страничнитЬ имъ стени сж гладки. ТЬ иматъ
ржбове и, въ ремъчния край 6, отъ едната страна на ржба, сж гравирани
групи отъ пара л ел ни една на друга рЬзки, а въ ремъчиия край 7 отъ дветЬ
страни на ржба сж рвзположени като рибя кость гравирани полегати черти,
които се срЬщатъ на ржба. ОбратнитЬ страни на тия два ремъчни края
иматъ единъ и сжщъ орнаментъ въ форма на буква S, на двата края на
която сж поставени сърдцевидни (бръшлянови) листа, съ по две точки и две
трижгълничета.
Ние нЬма да се спираме на обецата И ни на дветЬ копчета 12 и 13.
Тия три предмета иматъ чисто византийски форми. ЖелЬзниятъ ремъченъ край
6 е, както казахме, германско произведение, което е дошло тукъ по търговски
пжть. Че въ IX вЬкъ германската индустрия изпраща по нашитЬ земи своитЬ
24&
произведения показватъ два, иамЪреии — едииия въ Мадара, а другия въ
Пловдивъ, германски края на ножници-1) Паулсенъ мисли, че тЪ сж работени
въ източна Прусйя.
Находката отъ Престовацъ, чиито най-добри па радели, както видкхме, се
намиратъ въ първата мадарска находка, принадлежи на „кржга на Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище . Тоя фактъ е отбелязанъ още у Хампелъ-* 2) На него
наблЪга особено настоятелно Цимерманъ-3) Дори най-малката подробность отъ
орнаментиката на престовашкия накитъ намира паралели въ тая на съкро-
вището. Накитътъ отъ Престовацъ е най-важниятъ паралелъ за това съкровище.
Но той е и най-важниятъ паралелъ за първия мадарски накитъ.
Съкровище отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ. Ние нЪма да се занима-
ваме подробно съ съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ. То ще бжде
предметъ на едно отдЪлно наше изследване. Пълната библиография върху
него до 1925 год. даде Филовъ.4) Най-важиигЬ изследвания следъ гая година
сж тия на Филовъ5) и Стриговски.6) Филовъ свързва съкровището съ старо-
българската скул п тур а отъ IX в-Ькъ — съ Мадарския конникъ, иово-загорския
капитель и преграднигЬ старо-загорски ппочи. Той намира, че животинскиятъ
стилъ на последнигЬ е еднакъаъ съ тоя на съкровището. Стриговски мисли,
че то е било иаправено отъ бЪлитЪ хуни (ефталитигЬ) въ Бактрия (область,
която граничи съ северо-западна Индия) въ V и VI в-Ькъ, и че то е донесено
отъ тЪхъ въ Европа. Това мнение иа Стриговски не почива на едно подробно
изследване на съкровището. Той, обаче, е забелязалъ, че последнего има
връзки съ хунската художествена индустрия. Фактътъ, че поставя неговия
произходъ въ Бактрия показва, че е възприелъ старото, съвършено погр'Ьшно
мнение, споредъ което въ орнаментиката иа съкровището има индийски
влияния. Ние тр’Ьбва да забележимъ, че не е известеиъ до сега ии едииъ
точенъ индийски паралелъ иа иито единъ растителеиъ или животински мотивъ
отъ орнаментиката на това съкровище.
Съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ е дунавско-прабългарско. То стой
въ редицата паметници, конто описахме и проучихме до сега. Нагь-Сентъ
Миклошъ се намира до л'Ьвия бр-Ьгъ на р. Марошъ, източно отъ р. Тиса.
ЦЪлата область източно отъ р. Тиса е влЪзла въ 805 год. въ предЪлит-fe на
българската държава и е стояла въ тия предЪли до края на IX в-Ькъ, когато
аъ 896 г. бива завзета отъ маджаригЬ. Въ тоя периодъ отъ време се датува
и съкровището. Нека припомнимъ известии заключения иа Хампелъ по отно-
шение иа това съкровище.7) Два десеть и тритЪ сжда, отъ конто то се състои,
принадлежатъ на художествената индустрия на единъ и сжщъ народъ — тех-
нически и стилово rfc сж отъ едиа група. Забелязваме известна разлика между
F е h ё г G-, Les monuments de la culture protobuigare, обр. 33 и 36; Paulsen P.
Wikingerfunde aus Ungarn, Budapest, 1833, стр. 40—42.
2) Hampel, цит. съч., 1, стр. 657.
3) Zimmermann E. H_, Kunstgewerbe des Fruhen Mittelalters въ RiegI R., Die
Spatromische Kunstindustrie, II, Wien, 1923, стр. 101 сл.
4) Филовъ Б., Библиография по археологнята на България, Годишникъ на Народния
музей, 1922—1925, стр. 639 сл.
*) F i 1 о v В., Geschichte der altbulgarlschen Kunst, Berlin und Leipzig, 1932, стр. 17 сл.
6)Strzygowski I., Hsiens bildende Kunst, Rugsburg, 1930,
7) Hampel, цит. съч., т. I, стр- 647 сл.
249
първитЬ седемь сжда и останалитЪ, но стилътъ на последнитЪ се дължи иа
едно развитие отъ стила на първитЪ. Нека забележимъ следъ тия заключения
иа Хампелъ, че седемгЬ кани принадлежатъ иа художествената индустрия на
единъ нехристиански народъ. Изображенията на Ганимеда, чийто митъ е билъ
преследванъ отъ християнството, ни показватъ ясно това. Въ втората трупа
обаче, ние имаме явно християнски сждове съ кръстове — това сж сждовет-fe
Обр. 262. — Сждъ № 13 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровише.
Fig- 262. — Vase Ns 13 du tresor de Nagy-Szent-Miklos,
9, 10 и 21. Съкровището принадлежи значи на единъ народъ, който въ IX в.
се е покръстилъ. Н то е намерено въ предЪлигЬ на прабългарската държава,
която отъ 864 г. става вече християнска. Тия съвпадения не могатъ да бждатъ
случайни.
ВръзкитЪ между неговата орнаментика и тая на прабългарскитЪ находки,
конто проучихме въ това наше изследване, обаче, окончателно доказватъ
факта, че неговия произходъ е прабългарски. То принадлежи иа художестве-
ната индустрия на дуиавскитЬ прабългари. Нека направимъ едииъ прегледъ
на н’Ькои отъ техническитЪ му особености.
ПалметнигЬ фризи по външнитЪ бордюри на животинскигЬ сждове № 13
и 14 (обр. 262) сж били емайлирани. Ще прибавимъ, че емайлътъ, остатъци
250
отъ конто се виждатъ и сега,1) не е образува лъ никакви фигури. Палме-
титЬ сж образувани отъ рамкитЬ, въ които е билъ заключенъ тоя емайлъ.
Емайлътъ е служилъ за фоиъ на палметитЪ. Тая особеность видЬхме по
ремъчнигЬ краища и апликациитЬ отъ Баксанъ и Чегемъ. Емайлътъ е билъ
тукъ отъ вида, конто нарекохме „кавказки емайлъ" (вж. по-горе за наход-
ката отъ Баксаиъ и Чегемъ), и които произхожда отъ email champleve, т. е.
които е единъ евтинъ начинъ за получаване на ефекти еднакви съ тия, които
дава I’email champleve. Тоя видъ емайлъ видЬхме сжщо въ Баксанъ и Чегемъ.
Обр. 263. — Сждъ № i9 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Fig. 263. — Vase № 19 du tnSsor de Nagy-Szent-Miklos.
Сждътъ № 19 (обр. 263) e ималъ сжщо емайлъ, отъ сжщия видъ, но той е
ималъ и гранати, за които сж иаправени специалии кржгли гнЬзда. Това
редуване на емайлъ съ гранати вид-Ьхме еднакво въ накита отъ Баксанъ и
Чегемъ и въ първия мадарски иакитъ. Тоя фактъ е особено ааженъ, тъй като
кавказкиятъ емайлъ, който произхожда отъ хунския email champleve, не се
срЬща аъ художествената индустрия на аваритЬ, ни въ тоя на панонскитЬ
българи. които сж живЬли въ тЬхната държава. Той сочи на известна връзка
между художествената индустрия на дунавскитЬ прабългари съ хунитЬ, връзка,
която не можемъ да устаиовимъ между аваритЬ и хунитЬ. Тоя „кавказки
емайлъ отдалечава съкровището отъ аварскигЬ и панонско-българскитЬ худо-
жествени индустрии и го сближава съ тая на таорцитЬ на накита отъ Бак-
*) Презъ л’Ътото на 1934 год. имахме възможность да проучимъ подробно съкровн-
щето въ Виенския художествен© историченъ музей-
251
санъ и Чегемъ (и следователно Съ тия на втория мадарски накитъ) и до
тия иа първия мадарски накитъ, т. е. до дунавско-българската художествена
индустрия.
Една вторв особеность ще ни покаже сжщото нЪщо. СждоветЬ на съкро-
вището отъ Нагь-Сенть-Миклошъ сж многоставни (композитни) отъ техни-
ческа гледна точка. Естествено е, че една златна кана не може да бжде
едноставна. Тя има дръжка, която трЬбва да бжде направена отдЪлно и
после да бжде заварена. Нко сравнимъ, обаче, сждоветЪ на това съкровище
Обр. 264. — Сждъ № 8 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Fig. 264. — Vase № 8 du tresor de Nagy-Szent-Miklos,
съ подобнит’Е сасанидски сждове ще видимъ, че разграничението, което напра-
вихме, отъ техническа гледна точка, между едноставнигЬ панонско-български и
многоставнитЪ дунавско-български коланни златни украси, може да бжде про-
ведено и между сасанидскигЬ сждове и тия отъ Нагь-сентъ-мнклошкото съкро-
вище. СасанидскитЬ кани и бутилки1) нЪматъ никакви прибавки, освенъ дръж-
китЬ на канит'Ь. Th сж направени отъ единъ илн нЪколко златни изчукани
или гравирани (или изчукани и гравирани едиоаременно) листове. По устата
на канигЬ № 1, 2, 5 и 6 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище ние виждаме,
обаче. низа отъ перли, който видЬхме по тритЬ златни дунавско-български
находки. ПерлигЬ тукъ сж изработени отдЪлно и заварени следъ това, точно
като въ тия дунавско-български находки. ПерсийскигЬ тасове сж въ истинската
х) Sarre F„ Die Kunst des Hlten Persien, Berlin, 1925, табл. 120 (врабска), табл. 126
127, 128, 129, 132, 133, 134, 135.
252
смисъль на думата едноставни.1) ТЬхната орнаментика е изцЬло изчукана. По
тасоветЬ и подобнитЪ Сждове отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище, обаче,
ние виждаме най-разнообразни прибавки. Особено важенъ за насъ е сждътъ
№ 8. По горната часть на външния бордюръ на тоя сждъ (обр. 264) ви-
ждаме познатата ни отъ двата мадарски накита фалшива плетеница, която се
състон и тукъ отъ четири, засукани два по два, въ две вжжета, тела и зава-
рени следъ това за бордюра. Че вжжетО е било единъ отъ любимитЬ орна-
менти на майсторитЬ на съкровището се вижда и отъ това, че тЬ сж го нми-
тнрали съ пила по много бордюри, като напр. тия аъ сждове № 1, 5, 6, 8 и 20.
ПерлитЬ по сждчетата № 11 и 12 сж сжщо отдЬлно правени и после заваряванн.
Така сждоветЬ на съкровището не само сж многоставни, като дунавско-
българскитЬ накити, а и орнаментитЬ, които ги правятъ многоставни („ плетеница
ннзове Отъ перли) сж еднакви съ тия на дунавско-българскитЬ накити.
Мко разгледаме добре орнаментиката на Нагь-сентъ-миклошкото съкро-
вище, ще видимъ, че: 1) въ нея липсватъ характернитЬ аварски грнфони и
кржгообразнитЬ двулистни дебели аварски полупалмети, по които ние въобще
разлнчаваме аварскигЬ накити и 2) че въ нея липсватъ каквнто и да било
германски влияния, които сж характерни за художествената индустрия на пра-
българитЪ въ аварската държава. Близу до панонско-българската художествена
индустрия стоятъ само канитЬ № 3 и № 4 — ние ще намЬримъ паралели
на всичкитЬ мотиви отъ орнаментиката имъ въ панонско-българскитЬ накити.
Твърде възможно е тия две кани да сж панонско_български, т. е. да сж мЬстни.
ТЬхната изработкв е изобщо по-груба отъ тая на останалитЬ. При това — rfe
сж едноставни — т. е. нЬматъ прибавки отъ перли, вжжета и пр. ОбщитЬ
мотиви, които можемъ да намЬримъ между орнаментиката на останалитЬ
сждове отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище и тая на аварскигЬ и панонско-
български накити се дължатъ или на еднакво, идеще Отвънъ византийско влия-
ние и въ тоя случай rfe не могатъ да послужатъ за опредЬляне на произхода
му, или на факта, че сж еднакво донесени отъ /Азия и то въ близки по време
епохи. Фактътъ, че тъкмо типичнитЬ за аварската и панонско-българската худо-
жествени. индустрии мотиви не се срЬщатъ въ останалитЬ (вънъ отъ № 3 и
№ 4) сждове иа съкровището е за насъ най-значителния фактъ, конто може
да установимъ отъ най-обикновения прегледъ на неговата орнаментика. И тоя
фактъ потвърждава още веднъжъ, че той е творба на дунавскитЬ прабългари.
Ние видЬхме халщатската техника на изчуканитЬ пжпки, съ които е правена
кимэта по вжтрешния бордюръ на сждъ № 20 отъ съкровището (обр. 265), по
една медиа пластинка отъ Плиска и по шереметскитЬ обеци2) (обр. 253). Сам ат а кима
(правена съ сжщата техника) стой и на медната пластинка отъ Плиска (обр. 248).
Палметата, която се повтаря по околовръстния фризъ на живОтинскитЬ сждове
№ 13 и 14 отъ съкровището (обр. 262), видЬхме въ първата болгарска находка
(обр. 244). Сжщата палмета, но съ събрани навжтре странични листа, видЬхме
по втората бронзова кавказка неходка (обр. 243). По животинскитЬ кани, както
и въ тия български находки, тя е свободно разположена и е залазила античния
си характеръ. Тая особеность е сжщо много важна. Орнаментътъ по сждоветЬ
на съкровището е изобщо свободно разположенъ и пази до голЬма степень
античния си или византийски или персийски характеръ. Докато тоя въ авар-
’) П. т., цит. съч., табл. 104, 105, 106, 107, 108 и пр.
?) Мавродиновъ, ИНИ, VII, стр. 257 сл.
253
скитЬ украси e повечето пжти неузнаваемъ, а въ панонско-българскитЪ, както
видЪхме, подъ германско влияние, тон се разлада и разчленява. При все това,
ние познаваме н-Ькои аварски или панонско-български украси съ свободно разпо-
ложень и пазещъ характера си орнаментъ, но аъ тия случаи той е дошелъ
наскоро отъ византийската орнаментика и аваригЬ не сж още усп'Ьли да му
дадатъ характера на своя варварски стилъ. Приликата на такива орнаменти
съ тия отъ съкровището, е безъ значение, тъй като тТ не сж типнчни, не с,ж
дори и хврактерни за аварската или панонско-българската художествени инду-
стрии. Tt идатъ отъ Византия и, както сж могли да отидатъ въ Панония, сж
могли да дойдвтъ и въ Дунавска България. H-feruo повече — тЬ сж могли по-
скоро да дойдатъ въ Дунавска България, която е граничила направо съ Ви-
зантия и е била въ постоянни връзки съ нея.
Обр. 265- — Сждъ № 20 отъ Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Fig. 265. — Сойре № 20 du tresor de Nagy-Szent-Miklos-
ТритЪ находки, конто сж отъ „кржга на Нагь-сентъ-миклошкото съкро-
вище , а имено книнската, блатнишката и престовашката и който ние разгле-
дахме подробно, показватъ явно, на кой народъ принадлежи съкровището.
Въ тЪхъ ние открихме множество белези, конто ги отличаватъ отъ аварскитЬ и
панонско-български накити. Най-близо до аварскигЬ накити стой блатнишката,
но и въ нея има елементи, който сж характерии за мадарскитЪ накити и конто
не се срЪщатъ въ аварскигЬ и панонско-българскигЬ. Особено близу до мз-
да рскитЬ накити, а най-вече до първия мадарски накитъ, стой престовашката
находка, въ която нЬма никакви аварски или панонско-български елементи.
Тая находка стой най-близу и до Нагь-сентъ-миклошкото съкровище.
Общи бе лежки за художествената индустрия на дунавскитЬ бъл-
гари въ края на V111 и презъ IX вЪкъ. За да имаме пълна представа за
художествената индустрия на дунавскитЬ бългври въ края на VIII и въ
IX вЬкъ, ние би трЪбвало да се спремъ преди всичко на Нагь-сентъ-ми-
клошкото съкровище. То е най-крупната творба въ серията отъ творби,
254
която ни интересува. Въ него се съдържа и историята на художествената
индустрия на дунавскитЬ българи. То носи много азиятски елементи, говори
за връзкитЬ между хунитЪ и дунавскигЬ българи, показва ни явно сасанидскигЬ
влияния, на конто прабългаритЬ сж били изложени въ III—VI в., а сжщо и
преобладава щето въ него византийско влияние, подъ което т’Ь сж жив’Ьли отъ
VI до края на IX вЬкъ. Да разгледаме въпросигЬ, свързани съ това съкровище,
обаче, е работа, която изисква едно отдЪлно изледване, което не бихме могли
да направимъ тукъ. Така, като не забравяме Нагь-сентъ-миклошкото съкро-
вище, ние ще изложимъ това, което оствналитЬ находки ни назвать.
1. Форми. Отбелязахме, че ремъчнитЪ краища въ дунввско-българ-
скитЬ находки сж по-мвлки отъ тия въ аварскитЬ и панонско-българскитЬ.
Въ книнската, блатнишката и престовашката находки ие виждаме ремъчии
краища по-дълги отъ 5 см. Некв си спомнимъ, че въ всЬка панонско-
българска находка ние имахме по единъ гол-Ьмъ ремъченъ край, който бЪше
дълъгъ 7.5 или 6.5 см. Тия голЪми ремъчни краища не се срЬщатъ въ ни едиа
дунавско-българска находкв. Дунавско-българскитЬ ремъчни краища сж малки.
Такива тЬ бЬха въ находкитЬ отъ Баксвнъ и Чегемъ, и въ тия отъ Ма-
дара. Такива сж и въ тритЬ накита, конто току що разгледахме-. Ши-
рината имъ е различна. Най-голЬмиятъ предметъ въ тия три находки е
апликацията 24 отъ Книнъ. Тя е дълга 7 см. Тя, обаче, не е ремъченъ
край. Ние мислимъ. че тя е еднв двойна апликация, която, обаче, има вече
своя форма. Развитието на двойнитЬ апликации, който сж характерни, както
вече изтькнахме, единствено за прабългарскитЬ коланни украси и еднакво за
панонско-българскитЬ и дунавско-българскигЬ, може лесио да се проследи.
Въ гол’Ьмо число находки — Кунагота, Пуста-Тоти, Фьонлакъ, Кунсентмартонъ
и Акаланъ — тЬ сж съставени отъ два ремъчни края, единиятъ отъ конто е
по-малъкъ отъ другия. ТЬ нЬматъ значи самостойна форма. Находката отъ
гробъ 11 въ Гвтеръ и тая отъ Фенекъ, обаче, ни даватъ другъ видъ двойни апли-
кации. По-голЬмиятъ коланенъ край на тия двойни апликации има самостойна
форма. Заострената му страна става сърдцевидна. ДвойнигЬ апликации отъ
Баксанъ и Чегемъ и Мерсина имвтъ вече напълно самостойни форми, при
все че е ясно, че тия форми произлизатъ отъ формитЬ на двата долепени
единъ до другъ ремъчни края. Подобно нЪщо се е случило и въ двойната
апликация отъ Киинъ. Въ дунавско-българскитЬ накити, обаче, тая двойна
апликация е Най-гол’Ьмиятъ предметъ. Тя добива особено значение. Така е въ
находкит-fe отъ Баксанъ и Чегемъ, отъ Мерсина и отъ Книнъ. РемъчнитЬ краища
сж по-малки отъ нея. Въ Книнъ както казахме, тя е дълга 7 см. — т. е. до-
бива голЬмина, каквато не е имала въ ни единъ панонско-български накитъ.
Въ тритЬ разгледани находки — Книнъ, Блатница и Престовацъ — виждаме
много предмети съ германски форми. Германската художествена индустрия
изпраща, по търговски пжть, своигЬ произведения на Балканв. Влияние отъ гер-
манский орнаменталеиъ стилъ въ дунавско-българскитЬ накити, обаче, не забеля-
захме. Тия предмети иматъ германски форми, защото сж германски, а не защото
германската художествена индустрия (по-точно казано — източно-пруската) влияе
върху дунавско-българската. КржглигЬ калъпи отъ Книнъ, обаче, ни казватъ, че
въ края на IX в. дунавскитЬ прабългари сж заели, може би, твя форма отъ
германцитЬ (не сж ли заели rfe тая форма на антична брошка по-скоро, отъ
византийцит-Ь е въпросъ, който не ни е възможно сега да разрешимъ).
255
Въ находката отъ Книнъ вид-Ьхме много предмети съ кввдратни форми и
обяснихме, че тия форми сж византийски. Орнаментиката имъ е чисто визан-
тийска. Фактътъ, че тия предмети сж калъпи ни показва, че дунавскитЬ пра-
българи сж вмъкнали въ обд-Ьклото си и византийски украси. НЬщо повече —
тЬ сж Започнали да произвеждатъ тия украси сами.
ТритЪ находки сж открити по границигЬ нв българската държава въ
IX в-Ькъ и то покрай тия граници, конто сж близу до германски земи или близу
до земи, въ конто се простира германского влияние. Твърде е възможно тъкмо
това обстоятелство да е причина за наличностьта на германски предмети въ rfax-ь.
Така по тЪхъ ние не можемъ да заключаваме за проникването на герман-
ската художествена индустрия въ вжтрешностьта на Дунавска България. Двата
бронзови края на ножници Отъ Мадара и Пловдивъ, за конто вече говорихме,
ни показватъ, обаче, ясно, че тя е изпращала своитЬ произведения у насъ.
Каква е била силата на търговскигЬ връзкн между Изгочна Прусия и България
въ IX в. ще има, обаче, тепърва да се опредЬля.
2. Техника. Ние отбелязахме, че книнскитЬ калъпи сж били калъпи за
многоставни златни украси. Многоставни сж и ЗлатнигЬ коланни крайща и
апликации отъ Престовацъ. Тая многоставность на ЗлатнигЬ дунавско-българ-
ски украси е тЪхна характерна черта, която ги отдЪля отъ панонско-българ-
скигЬ и ги прави лесно различим и отъ после днит-fa. ДунавскигЬ българи сж
познавали и употр-Ьбявали често, като панонскигЬ, техниката на изчукване.
ТЬ сж прибавяли, обаче, къмъ изчуканит-fe орнаменти на коланнигЬ си крайща
и апликации и, отд’Ьлно правени, излЪни (перлит-fa) или механически изра-
ботени (вжжетата и плетеницит’Ь) орнаменти. ТЬ сж познавали и техниката на
гравирането, а специално и гравьорската техника на пунктирвнитЬ фонове
(Блатница, Нагь-Сентъ-Миклошъ).
3. Орнаментъ. Обяснявахме вече на нЪколко пжти, че дунавско-
българската орнаментика се отличава отъ тая на аваригЬ по това, че е заета
отъ антични или византийски образци и главно, че пази античния си харак-
тера Тя се отличава отъ панонско-българската орнаментика по това, че въ
нея не забелязваме никакво влияние на германския втори орнаменталенъ стилъ.
Дунавско-българскитЬ орнаменти сж разположени свободно.
ТритЪ накита, конто разгледахме въ тая глава на нашего изследване, ни
показватъ, че въ IX вЪкъ става една промена въ дунавско-българската орна-
ментика. Такава пром-Ьна ние ще забележимъ и въ арабската и визаитийската
орнаментики по това време. Въ IX в-Ькъ въ Самара —• една отъ арабскигЬ
столици — се създава арабеската. Въ VIII и IX в-Ькъ се отбелязва въ Визан-
тия единъ невижданъ цо тогвва възходъ на орнамента. Той се дължи на за-
браната на иконигЬ. РастителнитЪ орнаменти по престовашкия накитъ, както
и тия по сждоветЪ № № 13, 14, 15, 16, 19, 20, 21 и 22 на Нагь-сентъ-миклош-
кото съкровище имвтъ вече особенъ характеръ. Клончетата и листата по т’Ьхъ
иматъ видъ на пржчки, завити накрая. Ние можемъ ца разпознаемъ много
лесно тЪхния античенъ характеръ, но не можемъ да не забележимъ и пром-fe-
ната. Ние ще обяснимъ тоя новъ стилъ въ орнаментиката на дунавскигЬ бъл-
гари въ изследването си върху Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. Сега ще се
задоволнмъ само да го констатираме. Между растителиигЬ орнаменти се вмък-
ватъ отдели и листа, пунктирани съ множество точки или само съ точка и черта.
Въ орнаментиката на престовашкия накитъ ние чувствуваме единъ страхъ отъ
256
праздного пространство, едно претрупване на мотивитЬ, което се вижда и по
поменатитЬ сждове на съкровището. ОрнаментитЬ ставатъ по-малки, но тЬ сж
на гжсто сложени единъ до другъ, празднитЬ мЬста отъ фона сж запълнени
съ отдЬлни листа, стоящи самостойно или привързани къмъ главния мотивъ.
Такъвъ страхъ отъ праздного пространство забелязваме и въ арабеската. Пра-
българскиятъ орнаменталенъ стилъ въ IX вЬкъ е блнзъкъ имено до арабе-
ската, при все че се е раЗвилъ самостойно отъ нея и безъ нейно влияние.
Ние нЬма да се с пи раме отдЬлно на всички мотивн въ тритЬ накита. Ще
отбележимъ само, че вълнообразнитЬ линии по дългата апликация и колан-
нитЬ краища въ Книнъ (обр. 257), конто виждаме и по каната № 2 на съкро-
вището, видЬхме вече въ Чердинъ (обр. 24б). Явно е, че това е единъ старъ
мотивъ, характеренъ изобщо за прабългарската художествена индустрия.
Заключение. ТритЬ накита — отъ Книнъ, Блатница и Престовацъ —
сж най-близкитЬ паралели на Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. Ние цити-
рахме мнението на Чалани, споредъ което калъпитЬ отъ Книнъ се различаватъ
отъ открититЬ въ Унгария паметници отъ времето нв преселението на народитЬ
и образуватъ едиа отдЬлна трупа. Самиятъ фактъ, че единъ отъ най-добритЬ
паралели на съкровището, какъвто е книнската находка, се отличава отъ
аварскитЬ и панонско-български накити, ни показва ясно, че то не е аварско
или панонско-българско. Повече прилики съ аварската и панонско-българската
художествена индустрии има блатнишкиятъ накитъ. Но отликитЬ му отъ тЬхъ
показватъ ясно, че той трЬбва да се свърже съ мадарскитЬ находки. Най-
близкиять паралелъ на престовашкия накитъ е първия мадарски. Отбелязахме,
че само канитЬ № 3 и № 4 отъ съкровището могатъ да бждатъ панонско-
български. Но въ това предположение нЬма нищо чудно. Съкровището, както
е явно отъ самитЬ сждове, е било съкровище на нЬкоя църква. СждоветЬ сж
били подарявани отъ различии лица въ продължение може би на цЬлъ вЬкъ.
ТритЬ находки показватъ, че то е работено тукъ, а не е пренесено отъ
другаде (Бактрия и пр,).
VI. ЗНКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Отъ нашего изследване е ясно, че двата златни мадарски накита иматъ
решаваще значение за опредЬлянето и проучването на прабългарската худо-
жествена индустрия. ТЬ сж открити въ единъ прабългарски центъръ, който
отстой на 9 клм. отъ столицата на прабългврскитЬ ханове — Плиска. Тоя
фактъ, както и проучванията, които направихме, ни показватъ ясно, че тЬ сж
правени отъ дунавскигЬ българи. ТЬ характеризуватъ нмено дунавско-българ-
сквта художествена индустрия и ни позволяватъ да отнесемъ къмъ нея всички
останали неопредЬлени находки, които иматъ тЬхния характеръ и особености.
ТЬ иматъ по тоя начинъ и решаваще значение за опредЬлянето на Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище. Въ течение на нашитЬ анализи ние направихме отъ
тЬхъ всички изводи, които въобще могатъ да се направятъ, при наличностьта
на материала, съ който разполагахме.
Ние тръгнахме най-напредъ отъ панонско-българската художествена инду-
стрия и опредЬлихме нейния характеръ и особеноститЬ й. Направихме следъ
това една екскурзия изъ кубанскитЬ и волжко-камски области и събрахме отъ
тамъ материали, които иматъ подобенъ характеръ и особености. Натъкнахме
257
се на известии раз лики, конто, обаче, бЬха обяснени отъ последващия материалъ
и главно отъ дветЬ мадарски находки. Прабългарската художествена индустрия
образува единъ точно опредЬленъ кржгъ, съ опредЬлени и постоянни белези.
Въ тоя кржгъ ние различаваме две главки групи паметници — панонско-
българскв и дунавско-българска.
Оставихме настрана находкнтЬ отъ областьта на р. Иртишъ — праро-
дината на прабългаритЬ. Безъ да имаме тия находки предъ видъ, обаче,
ние можемъ да кажемъ, какво нашитЪ прадеди сж донесли съ себе си отъ
Азия. ТЬ сж донесли преди всичко обичьта си къмъ коланнитЬ украси и
формитЬ на тия коланни украси. Какъ се е зародило въ Азия това тЬхно
предпочитание именно къмъ коланнитЬ украси е трудно да се каже. ТЬ сж
жив’Ьли въ една область, въ която дивечътъ е въ изобилие. Били сж ловци.
Имали сж значи и кожи въ изобилие. Но тЬ сж добивали кожитЬ си не само
отъ дивечъ. ТЬ сж били и скотовъдци. Изобилието на кожи обяснява присжт-
ствието на много ремъци въ облЬклото имъ. Тоя фактъ обяснява и развитието
на ремъчнитЬ украси. Дали тЬхната поява въ облЬклото на прабългаритЬ е
самостойна или се дължи на нЬкакво чуждо влияние е трудно да се каже.
Извънредно много ремъци и ремъчни украси по облЬклото си сж имали пер-
ситЬ въ сасанидската епоха.1) Ние отбелязахме предпочитанието на прабълга-
ритЬ къмъ сърдцевиднитЬ форми. Въ втората болгарска находка, както и въ
втората бронзова кавказка, видЬхме сърдцевидни апликвции. Такива апликации
по ремъцигЬ си сж имали и сасанидитЬ.2) Така ние можемъ да кажемъ, че
поне часть отъ прабълга рскитЬ ремъчни апликации сж се зародили подъ
сасанидско влияние. Отъ Азия прабългаритЬ сж донесли и халщатската тех-
ника на изчуканитЬ пжпки. Отъ тамъ тЬ носятъ познанията си по емайлова
техника и употрЬбата нв гранати и гранатни плочки въ нея. Тамъ сж изучили
и гравьорската техника, която упочрЬбяватъ така настойчиво и съ такова умение.
Отъ тамъ навЬрно сж донесли и много орнаменти — тия, конто изпълняватъ
съ гравиране или съ „кавказкия емайлъ**, ио сжщо навЬрно и други, конто
сега не сме въ състояние да опредЬлимъ.
Въ областьта на р. Иртишъ най-старитЬ художествени влияния сж били
скитското и персийското. Влиянието на скитското изкуство въ Азия е отбеля-
зано вече еднакво отъ Ростовцевъ, Боровка, Твлгренъ, Алфьолди и Фетихъ.
То е безсъмнено. Ахеменидското влияние е сжщо отбелязано. Въ III вЬкъ сл.
Хр. сасанидската художествена индустрия разпространява свонтЬ произведения,
по търговски пжть, въ Азия, Южна и СрЬдна Русия. Тия области презъ цЬлия
III вЬкъ, както и презъ IV и V в. търпятъ непрекжснато сасанидско влияние.
На това влияние сж били изложени прабългаритЬ въ III и IV в. въ областьта
на р. Иртишъ и въ V в. въ Южна Русия.3)
Тукъ, при Кавказъ и по брЬга на Черно-море, тЬ сж влЬзли въ непо-
срЬденъ досегъ съ античното изкуство. Доказателство на тоя фактъ сж златнитЬ
пластинки отъ Кунагота, а сжщо и животинскитЬ образи и нЬкои сцени по
т) Sarre, цит. съч., табл. 104, 106, 107, 108 и пр.
2) П. г., цит. съч., табл., 108, Hlffildi, Funde aus der Hunnenzeit, обр. 3.
s) За сасанидскитЪ влияния въ изкуството на прабългаритЬ вж. F i I о v В., Der Gr-
sprung der altbulgarischen Kunst, Byz. Zeitschr., XXX, 1929/30, 523 sg.; FIlov B„ Geschichte der
altbulgarischen Kunst, Berlin und Leipzig, стр. 5 сл. и библиография на стр. 16; Mlatev Кг.,
Der grosse Palast In Pliska, ИНИ„ X, 1936, 136. сл.
Мадара 11.
17
258
Нагь-сентъ-миклошкото съкровище. ТЬ сж заварили тамъ и отчасти разрушили
градове, конто сж живЬеяи още съ античната култура. ТЬ сж срЬщали на
всЬка крачка паметници на тая култура.
Въ VI вЬкъ сасанидската държава е въ упадъкъ. Въ 635 год. тя е превзета
отъ арабигЬ. Още отъ времето на Юстиниана византийската художествена
индустрия започва да изпраща произведенията си въ Южна Русия. Презъ
цЬлата първа половина на VII вЬкъ византийското влияние е преобладаващо
въ тая область.1) ПанонскитЬ българи сж търпЬли малко време това влияние
тъй като въ 565 год. ги намираме аече въ Панония и Банатъ, дето то е
било по-слабо. ДунавскигЬ българи сж били въ постоянни приятелски връзки
съ Византия презъ цЬлия VII вЬкъ. Въ 679 год. начело съ Аспаруха тЬ при-
стигатъ въ Северо-западна България и влизатъ въ Още по-непосрЬденъ досегъ
съ византийцитЬ. Така тЬ сж търпЬли византийското влияние отъ началото
на VI вЬкъ и презъ VII, VIII и IX вЬкъ.
Ние видЬхме по прабългарскитЬ украси различии антични мотиви — кринове,
палмети и пр. Часть отъ тия мотиви наверно сж достигнали у прабългаритЬ
чрезъ византийската художествена индустрия. На византийското влияние ние
от даваме и „многоставносгьта (композитносгъта) на дунавско-българскитЬ
златии украси, гранулационната техника и техниката на клетъчния емайлъ.
Византийското влияние личи и по орнаменталнитЬ мотиви на Нагь-сентъ-
миклошкото съкровище.
Ние сме наклонни да обяснимъ разликата между панонско-българската и
дунавско-българската художествени индустрии съ следнитЬ причини’ 1) дунавскигЬ
българи сж били носители на повече стари хунски традиции отъ панонскитЬ
българи. 2) дунавскигЬ българи сж търпЬли по-дълго време византийското
влияние и сж научили много византийски техники и похвати, докато панонскитЬ
българи сж били по-малко време подъ това влияние Така ние мислимъ, че
панонско-българската художествена индустрия представя единъ по-раншенъ
Стадий на прабългарската художествена индустрия — стадий, въ който саса-
нидскнтЬ влияния сж все още силни, а византийскитЬ, при все че сжществуватъ
вече, не сж взели връхъ надъ първитЬ. 3) панонскитЬ българи сж търпЬли
силно германско влияние въ орнаментиката си, влияние на което дунавскигЬ
българи не сж бнли иЗложени.
Но нека не забравяме, че дунавскигЬ българи сж живЬли въ Южна
Русия по на изтокъ отъ панонскитЬ. Ако мнението на Златарски, че тЬ сж
били уногундури, е вЬрно, ние ще заключимъ, че между тЬхъ и панонскитЬ
е сжществувало и племенно различие, тъй като последнитЬ сж били кутригури.
Тогава ние ще отдадемъ часть отъ отликитЬ между тЬхнитЬ художествени
индустрии тъкмо на това племенно различие и ще раздЬлимъ прабългарската
художествена индустрия на две голыми групп — кутригурска и уногундурска.
Археологическо доказателство за това мнение на Златарски би била еднаквостьтв
на накита отъ Баксанъ и Чегемъ съ втория мадарски накитъ, тъй като доли-
нитЬ на Баксанъ и Чегемъ се намиратъ точно въ областьта, въ която, споредъ
пи сменить ИЗточници, сж живЬли уиогундуритЬ. Ако възприемемъ обаче мне-
нието на Фехеръ, споредъ което и еднитЬ и другитЬ сж били кутригури, ние
ще трЬбва да обърнемъ внимание тъкмо на това, че дунавскигЬ българи сж
Вж. Matzulewltsch, Byzantinische Hntlke, стр. 121 сл.
259
живЬли въ Южна Русия пб на изтокъ отъ панонскитЬ, т. е. въ съседство съ
уногундуритЬ. Може би това съседство се е отразило на тЬхната художе-
ствена индустрия.
Остава ни още единъ въпросъ. Какви слч разликитЬ между прабългарската
художествена индустрия и тая на останалигБ варварски народи. ПрабългаритЬ
сж били златари, както готитЬ и хунитЬ, и съ това сж се отличавали
отъ аваритЬ, хазаритЬ и маджаритЬ, които сж обработвали главно медьта.
Ние отбелязахме вече достатъчно хунскитЬ традиции въ художествената
индустрия, за да става нужда да разглеждаме наново тоя въпросъ. ГотитЬ
и хунитЬ обаче не сж имали златни ремъчни краища и апликации, подобии
на прабългарскитЬ. Ремъчни краища тЬ изобщо не сж имали. Ремъчни краища
сж имали прабългаритЬ, аваритЬ, хазаригЬ и маджаригЬ. Аварската худо-
жествена индустрия се отличава отъ прабългарската по следнитЬ особености:
1) тя има голЬми (до 14 см.) ремъчни краища, докато прабългарскитЬ достигать
най-миого до 7.5—8 см. дължина; 2) характернитЬ аварски орнаменти — дву-
листна кржгообразна дебела полупалмета и клекналъ грифонъ — се не
срЬщатъ въ прабългарскитЬ украси. ДветЬ индустрии иматъ много общи
елементи, които се дължатъ на различии причини — 1) или на общность,
установена още въ Азия; 2) или на еднакви (византийски) чужди влияния,
3) или на влияния отъ прабългарската въ аварската художествена индустрия.
Нека забележимъ, че не само панонскитЬ българи сж могли да влияятъ
културно и художествено на аваритЬ. НавЬрно не по-малко силни сж били
влиянията, които аваритЬ сж търпЬли Отъ страна на дунавскигЬ българи, които
сж били псгкултурни отъ панонскитЬ и навЬрно сж били посрЬдници въ
културно и художествено отношение между Византия и аварската държава въ
края на VII и презъ VIII вЬкъ. Въпросътъ за по-точното опредЬляне на тия
връзки и влияния ще може да бжде разрешенъ само следъ като разкопкитЬ
въ Плиска ни дадатъ повече прабългарски паметници, по които да можемъ да
установимъ всичкитЬ характерни особености, всички орнаментални мотиви и
технически похвати на дунавскитЬ бългври.
За отликитЬ между хазарската, маджарската и прабългарската художе-
ствени индустрии ние нЬма да говоримъ тукъ. Тоя въпросъ не засЬга сега
нашето изследване. Достатъчно е да сравнимъ материалитЬ, които дадохме въ
това наше изследване съ тия, които Хампелъ е поставилъ въ своята четвърта
трупа, за да разберемъ още на пръвъ погледъ, че тия отлики сжществуватъ.
Влнянието на хвзарската индустрия върху тая на кубанскитЬ и волжко-
камскитЬ българи презъ IX и X вЬкъ Отбелязахме, като разглеждахме втората
болгарска и втората бронзова кавказка находки. До IX вЬкъ хазарската худо-
жествена индустрия надали е влияла върху прабългарската. Ние можемъ да
очакваме по-скоро обратного, т. е. едно влияние отъ страна на по-културнитЬ,
влЬзли въ по-близъкъ досегъ съ Персия и Византия още отъ началото на V в.л
прабългари върху хазаритЬ. МаджаритЬ сж живЬли извЬстно време до пра-
бългвритЬ въ Русия и тамъ навЬрно сж търпЬли, освенъ езикови, и худо-
жествени влияния отъ страна на волжко-камскитЬ българи.
17*
260
L’industrie d’art des Protobulgares
R6sum6
Les fouilles archeologiques a Madara (arrond. de Choumen), pres de Pliska,
nous ont fait connaltre deux garnitures de ceinturons en or (fig. 254 et 255) —
produits de I’orfevrerie protobulgare. Le but de cette etude est d’indiquer la place
de ces deux trouvailles dans une serie de trouvailles analogues et de retracer le
tableau qu’offrait l’industrie d’art des Protobulgares. Nous chercherons les
produits de cette Industrie dans les regions habitees jadis par les Protobulgares:
1) dans la region du Caucase septentrional, 2) dans la region de la grande
riviere Kama pres de son embouchure dans la Volga, 3) en Pannonie et dans le
Banat, 4) dans la Bulgarie actuelle du Nord-Est. Des fouilles systematiques et fruc-
tueuses out ete effectuees en Hongrie dans la region meme ou une partie
de la tribu des Bulgares Koutrigours est arrivee en 565, lorsqu’elle accompagnait
les Avares. D’apres les recents travaux de M. A. Alfoldi on doit attribuer a ces
Koutrigours les trouvailles publiees par J. Hampel (Alterthumer des friihen Mlt-
telalters in Ungarn, III, Braunschweig, 1905) et comprises dans son troisieme
groupe (pl. 260 sq.) de produits des arts mineurs des peuples „barbares" de
I’epoque des invasions. Ceci nous servira de point de repere pour notre travail
ulterieur.
I. L’INDUSTRIE D’ART DES PROTOBULGARES DANS L’EMPIRE DES AVARES
Dans ce chapitre nous etudions dans le detail les trouvailles reunies par
Hampel dans son troisieme groupe, ainsl que quelques trouvailles plus recentes
(publiees par M. N. Fettich ou inedltes) se rapportant au meme groupe.
Trouvaille de Kunagota (fig. 203 et 204). Les pieces les plus remar-
quables de cette trouvaille en or sent les feuilles d’or 1 et 2 (fig. 203) qui ont
fait partie d’un meme objet et sur lesquelles sont representees au repousse des
divinites grecques. Nous voyons done que la tradition de Part antique continue a
exister dans Part des Protobulgares au VIP s. Cheque trouvaille des Bulgares de
Pannonie contient un grand pendant de ceinturon (fig. 240, 2) et une applique
composee de deux petits pendants de ceinturon (fig. 204, 6). Cette double
applique se voit uniquement dans les garnitures de ceinturons protobulgares.
Trouvaille de Sze nt-End re (fig. 205). Or. Bracelet de type celtique.
Trouvaille de Puszta-Toti (fig. 206, 207 et 208) Un grand pendant de
ceinturon, une applique double, etc. L’agrafe ronde (fig. 207) doit etre de prove-
nance byzantine. Or.
Trouvaille de Nagy-Manyok (fig. 209). Les ornements des appliques
trahissent, d’apres Alfoldi et Fettich, Pinfluence du style ornemental II germanique. Or.
Trouvaille de Madaras (fig. 210). Influence du style II germanique. Or.
Trouvaille d’Artand (fig. 211).
Trouvaille de Fenek (fig. 213). Cette trouvaille en argent, placee par
Hampel dans son П erne groupe (le groupe avare), doit etre rattachee, d’apres
Alfoldi, au troisieme. II est meme possible qu’elle appartienne a l’industrie d’art
des Bulgares du Danube.
261
Trouvaille de Tisza-Eszlar (fig. 213). Or.
Trouvaille de Rekas (fig. 214). Influence du style 11 germanlque. Or.
Applique en bronze de provenance inconnue (fig. 216). Image
empruntee a 1’ornementation sassanide (fig. 217) et portant les signes royaux
sassanides — collier a trois perles et deux bandes royales.
Applique en argent de provenance inconnue. (Hampel, op. с.»
Ill, pl. 280). Influence du style II germanique dans I’ornementation (d’apres Fet-
tich), qui est gravee. Les cabochons attestent, d’apres Fettich, qu’une tradition
hunnique existait dans 1’art protobulgare.
Trouvaille 11 de Gater (fig. 218). Une partie des objets qui ont ete
trouves dans le tombeau № 11 a Gater sont des modeies en bronze pour des
appliques et des pendants de ceinturon en or travailles au repousse.
Troisieme trouvailie d’lgar (fig. 219). La presence de la double ap-
plique 7 dans cette trouvaille nous indique qu’elle doit etre rattachee a Part des
Bulgares de Pannonie. L’ornement en forme de chaine provient, d’apres nous, de
la „fausse spirals* que nous voyons sur les boucies d’oreille de Cheremete
(fig. 253), dessinee par une technique haistattienne — des protuberances travailiees au
repousse. Toutefois cet ornement a pris en Panonnie la forme d’une chaine. On
voit cette chaine egaiement sur des objets d’art avares. Les cabochons contenant
de la pate de verre attestent, d’apres Fettich, (nous avons deja vu de pareilles
a Kunagota (fig. 203) et sur 1’applique en argent de provenance inconnue) les
liens qui aient les arts mineurs protobuigares a 1’industrie d’art pius ancienne
des Huns. En or.
Trouvaille d’Adoni (fig. 220). Les objets de cette trouvailie (bronze)
sont des modeies pour pieces en or travaillees au repousse.
Trouvaille de Bacsfeketehegy (fig. 221).
Trouvaille de Fonlak (fig. 222 et 223). Les objets de cette trouvailie
sont des modeies en bronze pour des parures en or travaillees au repousse. Les
modeies 8—14 (fig. 222) sont particulierement interessants. Ils servaient a la fabri-
cation des pendants de ceinturons a decor ajoure.
Trouvailie 212 de Gater (fig. 224).
Trouvaille de Kunszentmarton (fig. 225, 226, 227). Les objets repro-
duits a la fig. 225 sont des modeies pour des parures en or travaiilees au
repousse. Les appliques et ies pendants de ceinturon 1, 2, 3, 4 et 5 ont une
ornementation influencee par le style II germanique. Cette trouvaille offre une
grande varlete de formes que nous etudions dans le detail.
Modele en bronze de Pancova (fig. 228). Le petit medailion au mi-
lieu du modele vient, d’apres Fettich, de i’orfevrerie byzantine. Hous avons vu
de pareilles a Kunagota (fig. 204), Puszta-Toti (fig. 206), Fonlak (fig. 222), Kuns-
zentmarton (fig. 225) etc.
Deux bouts de ceinturon en or se trouvant au Kaiser Friedrich Mu-
seum a Berlin (fig. 229 et 230). Les cercies relies que nous voyons sur le premier
sont un motif d’origine hellenistique qui s’est repandu en Perse et en Asie
centrale, mals qui est courant surtout dans 1’art byzantin.
Trouvaille d’Akalan (fig. 231—232)— au Musee National de Sofia. Hous
publions de nouveau cette trouvailie d’une maniere detainee. Particuiierement
interessante est 1’applique qui a une barre transversale fix6e a la partie obtuse.
Les appliques ayant cette forme se retrouvent uniquement dans les parures
262
protobulgares. La fleur de lys qui decore les pendants de ceinturons et les
appliques de cette trouvaille se retrouve aussl a Kunagota (fig. 204), Fonlak
(fig. 222) et Kunszentmarton (fig. 225), mals dans ces dernieres trouvailles sa
forme et plus ou moins alteree.
Deux mode les en bronze du Musee de Vidin — Bulgarie du
Nord-Ouest— (fig. 233 et 235). L’ornementation du grand pendant de ceinturon nous
offre 1’exemple, frequent dans 1’industrie d’art des Bulgares de Pannonie, d'une
compenetration de deux motifs decoratifs — un arbre de vie haldeen et un
motif animal venant du style 11 germanique. Les deux personnages se faisant face
de 1’autre bout de ceinturon se voient egalement dans un pendant de ceinturon
de Kunagota (fig. 203) et dans les appliques khazares de Redicor. Ils viennent de
i’art sassanide.
Trouvaille de Sadovetz (fig. 236 et 237) — Bulgarie du Nord, au
Musee National de Sofia. Nous pubiions cette trouvaille d’une fa^on detaillee.
Les analogies les plus exactes des pieces se trouvent dans la trouvaille de
Tchmi (fig- 241) et celle du tombeau № 9 de Kiskoros. La plupart des bouts
de ceinturons et des appliques sont coules. La decoration ajouree est particu-
lierement interessante. 11 est possible que cette trouvaille appartienne a 1’industrie
d’art des Bulgares du Danube.
Les vases № 3 et № 4 du tresor de N a gy-Sze nt-M i к 1 о s. Nous
attribuons a I’orfevrerie des Protobuigares de Pannonie les deux vases № 3 et
№ 4 du tresor de Nagy-Szent-Miklos (fig. 238 et 239). Nous avons vu I’ornement
en forme de chaine sur les appliques avares et pannono-bulgares (igar) et avons ex-
plique que cet ornement, dQ a une alteration de la fausse spirals, s’est constitue
en Pannonie. Les medaiilons qui se trouvent dans les champs entre les courbes
de la chaine, sont remplis de petites croix a branches egales, accostees chacune
de quatre petits triangles. Ces croix, d’origine byzantine, apparaissent sur les
monnaies carolingiennes a la fin du VIIIе s. et nous fournissent la date appro-
ximative des deux vases (ou plutot un terminus post quern pour cette date).
Nous voyons sur deux appliques en bronze dore de CJllo une alteration de cet
ornement (car ces croix deviennent un ornement dans les medaiilons des
vases de N.-S.-Miklos). Nous rattachons les deux vases a 1’industrie d’art des Bul-
gares de Pannonie et non pas a celle des Rvares, a cause de I’ornement qui
se trouve sur les perles de 1’anse du vase № 4 et qui est un des ornements
famlliers (et caracteristiques) de I’art des Bulgares de Pannonie, mais qu’on ne
voit pas sur les objets d’art avares.
Observations generales sur 1’industrie d’art des Protobul-
gares en Pannonie.
1. Technique. Nons attachons une extreme importance au fait que les
pendants de ceinturon et les appliques en or des Protobulgares de Pannonie
sont travaiiles uniquement au repousse. Nous nommons cette technique simple.
Les grenats sur les appliques de Kunagota (fig. 203), de Madaras (fig. 210), d’lgar
(fig. 219) et sur i’applique en argent de provenance inconnue, temoignent, d’apres
Fettich, de 1'existense d’une tradition hunnique dans I’art protobulgare. — 2. For-
mes. Nous nous arretons d’abord aux dimensions des pendants de ceinturon.
Dans chaque garniture se trouve un grand pendant qui mesure 7 cm 5 (rare-
ment 8 cm) de longueur. Nous avons deux varietes de grands pendants de
ceinturons — 1) ceux qui ont 7 cm 5 de longueur, 2) ceux qui ont 6 cm 5.
263
Nous avons de moyens et de petits pendants- La longueur la plus commune
des petits pendants est de 3 cm. La largeur normale des pendants en general
est de 2 cm 4.
La forme caracterlstique pour les appliques protobulgar’s est celle des
doubles appliques composees de deux petits pendants. Cette forme ne se
voit pas dans les garnitures de ceinturon des autres peoples barbares et est
un indice certain de la provenance protobulgare de la garniture. Nous soutenons
la meme chose pour les appliques avec la barre transversale- — 3. Deco-
ration et ornement. Nous enumerons tous les motifs dpcoratifs et tous
les ornements des garnitures de ceinturon et des objets d’art que nous avons
etudies. Nous nous arretons plus longuement sur l’influence du style orne-
mental 11 germanique et sur le motif animal germanique qui vient se
greffer sur les motifs protobulgares. L’influence germanique est sensible non
seulement dans 1’introduction de ce motif, mais aussi dans la tendance des
Bulgares de Pannonie a alterer, styliser et deformer les motifs vegetaux qui leur
appartenaient ou qu’ils ont re^us de 1’art antique ou dfe i’art byzantin. Nous donnons
comme exemple la fleur de lys d'Akalan (fig. 231), qui s’altere a Fonlak (fig. 222),
se defigure a Kunagota (fig. 204) et devient meconnaissable a Kunszentmarton
(fig. 225). 11 va sans dire que cette tendance, due a l’influence germanique, carac-
terise uniquement I’art des Bulgares de Pannonie et qu’elle n’a pas existe dans I’art
des Bulgares de Volga-Kama, de ceux du Caucase ou du Bas Danube. —
4. Emplacement et date des trouvailles. Sur la carte (fig. 240) nous
avons indique i’emplacement des trouvailles en les pla^ant au centre des arrondis-
sements. Les Protobulgares vivaient meies aux Avares a 1’Ouest du Danube et
entre ie Danube et la Tisza. A I’Est de la Tisza les trouvailles avares sont
rares et nous sommes enclins a croire que dans cette region les Protobulgares
vivaient isoles. La plupart des trouvailles datent du milieu ou de la seconde
moitie du VIIе s. Les deux vases № 3 et № 4 du tresor de N.-S.-Miklos
doivent etre dates de la fin du VIIIе s. ou du debut du IXе. Le groupe des
Protobulgares vivant a I’Est de la Tisza dut rester sur place apres le VIIе s. et
a do faire partie de 1’Etat Bulgare, dont les frontieres au debut du IXе s.
(805) atteignent la Tisza.
11. L’INDUSTRIE D’ART DES PROTOBULGARES DANS LA REGION DU KOUBAN
(CAUCASE SEPTENTRIONAL)
Nous ne nous occuperons que de quelques-unes des trouvailles qui peuvent
etre rattachees a l’industrie d’art des Protobulgares. Des tribus protobulgares
occupaient cette region du debut du Ves. jusqu’au Xes. et meme apres le Xes.
Trouvaille de la necropole a Tchmi (fig. 241). Les objets de
cette trouvaille trouvent leurs analogies parmi ceux des trouvailles d’Adoni, de
Fonlak et surtout du Sadovetz. Ils sont pour la plupart coules. Nous les faisons
provenir de la fin du VIе s. ou du debut du VIIе s. Bronze.
Trouvaille des vallees de Baksan et Tchegem (fig. 242). Tous
ies objets de cette trouvaille sont en or. Nous indiquons d’abord les analogies
parmi les trouvailles de Pannonie et puis nous cherchons les differences. La
presence de la double applique nous indique clairement 1’origine protobulgare de
la trouvaille. Les pendants de ceinturon et les appliques de cette trouvaille en or ne
264
sont plus simples, au point de vue technique. Leurs ornements sont coules on de-
coupes separement et sont soudes sur un fond forme d’une plaque en bronze. Hous
nommons cette technique composite du point de vue du travail. Hon moins
interessante est la technique de I’emaii dont les clolsons ne sont pas
formees de minces lamelies ou de fils d’or, mais sont plus epalsses et ont, en
coupe, la forme de la lettre grecque П. De plus ce sont les cloisons memes qui
forment 1’ornement. L’email joue le role de fond ou remplit les figures formees
par les cloisons. Hous appelons cette sorte d’email „email caucasien * et nous
trouvons qu’il presente une variete de I’emaii champleve, formee sous 1’influence
de 1’email cloisonne byzantin. On a voulu faire de I’emaii champleve sur un
fond en or, mais comme I’emaii champleve exlge une plaque en or assez epaisse
et par la de prix eleve, on a essaye de 1’executer meilleur marche. L’exemple
de I’emaii cloisonne etait la pour resoudre la difficulte. Hous voyons „I’emaii
caucasien“ dans certaines appliques en or appartenant a 1’industrie d’art des
Huns et trouvant ensuite d’autres analogies entre cette derniere Industrie et
la trouvaille des vallees de Baksan et Tchegem (1’emploi de plaques de grenats
etc.), nous croyons voir representee dans ces dernieres la tradition hunnique dans
I'art des Protobulgares. Hous avons deja note cette tradition dans les trouvailles
de Pannonie. Hous remarquons que I’emaii qu’on trouve sur les vases № 13, 14
et 19 du tresor de H.-S.-Mikios appartient a la meme variete. Ses cloisons, en
forme de lettre grecque П en coupe, sont faites neanmolns au repousse et ne
sont pas appliquees sur le fond. L’importance de notre trouvaille consiste dans le
fait qu’elle nous montre dans quel groupe de monuments nous devons chercher
les analogies pour „I’emaii caucasien* du tresor de H.-S,-Miklos. Hous reparlerons
de la trouvaille des vallees de Baksan et Tchegem lorsqu’il sera question de la
seconde trouvaille de Madara (fig. 254).
Diverses trouvailles du Caucase (fig. 243). Hous nous occupons
des appliques 1, 2, 3, 9, 10 et 16. Les appliques 4, 5, 6 et 7 sont du style
„khazare . Les palmettes sur les appliques 1 et 2 laissent voir clairement leur
origins antique. Elies sont traitees librement et se distinguent completement des
palmettes qu’on voit sur les appliques avares. Le griffon sur 1’applique 3 est
tout a fait different des griffons avares. L’applique 9 qui a une barre transversale
est caracteristique de 1’industrie d’art protobulgare.
Observations generales sur 1’lndustrie d’art des Protobulgares
dans la region du Kouban. Hous examinons la technique, les formes et
1’ornementation de ces trouvailles.
111. L’lHDUSTRlE D’ART DES PROTOBULGARES DAHS LA R^GIOH VOLGA-KAMA
Un groupe de Protobulgares arriverent dans cette region vers le milieu du
VIIе s. et fonderent la un etat qui subsista jusqu’au XIVе siecle.
Premiere trouvaille de Bolgar (fig. 244). La ville de Bolgar devint
au Xе s. la capitale des Protobulgares de la region Volga-Kama. Elie etait
done avant ce siecle un centre important de leur vie politique et economique.
La palmette que nous voyons sur Г applique a est pareille, par son style et
ses particularites, aux palmetes que nous avons vues dans ies trouvailles cauca-
siennes precedemment etudiees. C’est une palmette antique que nous voyons
aussi sur les rebords exterieurs des vases № 13 et № 14 (fig. 262) du tresor
de H.-S.-Miklos.
265
Seconde trouvaille de Bolgar (fig. 245). La plupart des objets de
cette trouvaille sont d’epoque tardive (IXе—Xе s.) et ne nous interessent pas. Ils
attestent qu’au IXе s. le style „khazare a fortement influence i’industrie d’art
des Protobulgares dans la region Volga-Kama.
Trouvaille de Tcherdin (fig. 246).
Conclusion.
IV. L’INDCJSTRIE D’ART DES BULGARES DU DANUBE A LA FIN DU VIIе ET
PENDANT LE VIIIе SIECLE
Les Protobulgares fonderent leur etat dans la Bulgarie du Nord-Est en 679.
Os grave decouvert a Petch (fig. 247). Cet os grave porte un
signe protobulgare tres frequent sur les pierres de construction, les tulles et les
briques qu’on trouve a Pliska, Madara et Preslav. Son importance reside dans
le fait que les motifs decoratlfs sont executes au trait.
Applique de cuivre decouverte a Pliska (fig. 248), Nous voyons
sur cette feuille de cuivre des ornements executes avec la technique halstattienne
des protuberances faites au repousse. Elie nous montre que cette technique, qui
s’est perpetuee dans les objets en or des Huns, etait employee aussi par les
Protobulgares.
Tresor de Ch erem et e (fig. 249—253). Voir Bull. Inst. Arch. Bulgare, t. Vlll.
Nous nous arretons ici a la decoration gravee des torques en la comparant a
celle de 1’os grave de Petch. Nous croyons que la „fausse spirale** des boucles
d’oreilles, faite de protuberances travaillees au repousse, atteste 1’existence d’une
tradition hunnique dans Part des Protobulgares.
Seconde trouvaille en or de Madara (fig. 254). Tous les objets
de cette trouvaille ont des analogies (pour la forme et la technique) dans ceux
de la trouvailie des vallees de Baksan et de Tchegem (fig. 242). Ils sont, du
point de vue technique, composites, c’est-a-dire qu’il sont faits de plusieurs par-
ties travaillees separement et soudees sur une feuille d’or. Une rangee de petites
perles forme la bordure exterieure des pieces comme a Baksan et Tchegem. Une
seconde bordure formee d’une fausse tresse, composee eile-meme de deux torsades
faites chacune de deux fils d’or enroules, encadre une composition geometrique de
triangles et de losanges granules. Les Protobulgares ont appris, croyons-nous, la
technique de la granulation chez les Byzantlns. La monture des grenats n’est
pas simple, comme celle des grenats de Madaras en Hongrie. Elie est
aussi composite. La rangee de perles qui les entoure est faite separement et
est soudee a la base. C’est dans ces particularltes techniques que reside, d’apres
nous, la difference la plus marquante entre les appliques et les pendants de
ceinturons en or des Bulgares de Pannonie et ceux du Bas Danube. Les orne-
ments des appliques et des pendants de ceinturons en or des Bulgares de Pannonie
sont faits unlquement au repousse. C’est la technique simple. Tandls que ceux
des Bulgares du Danube, (comme ceux des Bulgares du Caucase a partir du Vll e s.)
sont composites. Ils sont decoupes ou coules separement et sont soudes sur
le fond qui consiste en une feuille de cuivre ou d’or. Nous datons cette
trouvaille de la premiere moitie ou du milieu du Vlll e s.
Premiere trouvaille en or de Madara (fig. 255). Nous datons cette
trouvaille de la fin du Vlll e s. Le pendant de ceinturon est compose d’une plaque
266
en or sur les deux faces de laquelle sont ajoutes des ornements tout a fait
semblables les uns aux autres. Nous voyons encore une fois les deux bordures
de ia seconde trouvaille de Madara — la rangee de perles et la fausse tresse,
qui enserrent un motif decoratif compose de quatre fleurons disposes en croix
et execute en email cloisonne. Mais parmi les cellules remplies d'email rouge
nous voyons des cellules contenant des plaques de quartz vert et en ceci nous croyons
voir encore une fols la tradition hunnique dans I’art des Protobulgares. Ces
plaques de quartz relient ia premiere trouvaille en or de Madara a la trouvaille
de Baksan et Tchegem. Ce pendant de ceinturon est prolonge sur son bord droit
par deux rang^es de feuilles placees I'une en face de 1’autre, ayant chacune
trois feuilles de kymation lesbique travaillees au repousse. C’est dans cette „bor-
dure" que se trouvaient les clous qui rivaient la piece au culr du ceinturon. Cer-
tains pendants de ceinturons avares possedent aussi des „bordures" qui ont la
meme destination. Mais ces „bordures" se composent ou de deux appendices ou
d’un petit rectangle decore a I’interieur. Les „bordures" de caractere vegetal,
librement disposees et decoupees suivant les contours de I’ornement ne se voient
pas dans les pieces de ceinturons avares.
Non moins interessante est la boucle du ceinturon. Son anneau est fait
d’un gros fil d’or — particularite qui ne se voit pas sur les boudes de
ceinturons avares ou pannono-bulgares. La charnifcre est pourtant commune aux
trois industries d’art — a celles des Avares, des Bulgares de Pannonie et des
Bulgares du Danube. Les deux appliques rondes trouvent des analogies parmi
les trouvailles avares, mais elles se distinguent d’elles par beaucoup de traits
et surtout par la forme des petits anneaux qui sont ajoutes au moyen de
charnieres. Cette trouvaille nous permet de preciser certains traits communs aux
industries d’art des Avares et des Bulgares du Danube, mais c’est elle aussi qui
nous permet d’en fixer les differences. Toutes les pieces sont, du point de vue
technique, composees et par ceci la trouvaille se rattache au groupe des
trouvailles de Baksan et Tchegem et de la seconde trouvaille de Madara. Cette
particularite la distingue des trouvailles des Bulgares de Pannonie. Les Protobul-
gares du Danube ont appris, croyons-nous, la technique de I’email cloisonne chez
les Byzantins. Cette trouvaille, qui trouve ses meilleurs analogies dans la trou-
vaille datee de Prestovatz, ne pourrait etre placee plus tot que la fin du Vlllc s.
Trouvaille en or de Mersina (Asie Mineure) (fig. 256). Cette trouvaille
qui pourrait, d’apres Kondakov, dater du VIIе s. (nous la datons de la fin du VIIе s.)
marque la transition entre les appliques simples et les appliques composees
et prouve que l’industrie d’art des Bulgares de Pannonie marque la premiere
etape dans 1’evolution de l’industrie d’art des Protobulgares en general, dont la
seconde etape est marquee par les trouvailles du Caucase septentrional et de la
Bulgarie danubienne et provenant du VIIе s. et des siecles suivants. Nous croyons
que les Protobulgares ont emprunte la technique composite, au VIP s., aux Byzantins.
Observations generales sur l’industrie d’art des Bulgares
du Danube a la fin du VIIе s. et pendant le VIIIе s. — Formes.
Les appliques et les pendants de ceinturons des Bulgares du Danube sont en
general plus petits que ceux des Bulgares de Pannonie. Les pendants de ceinturon
qui ont 2 cm 7 de longeur et 1 cm 3 largeur se voient dans les garnitures
avares, mais dans l’industrie d’art des Protobulgares en general Ils caracterisent
uniquement les garnitures des Bulgares du Caucase et du Bas Danube. Les
267
pendants de ceinturon qui sont plus larges que longs caracterisent uniquement
les garnitures des Bulgares du Caucase et du Bas Danube, comme les appliques
de forme ronde a anneaux relies par des charnieres. — Technique. Hous
soulignons i’importance qu’a pour nous 1’emploi de la gravure sur metal, sur
os ou sur pierre dans I’industrie d’art des Protobulgares. Nous nous arretons
encore une fols a la technique des protuberances faites au repousse et
nous insistons beaucoup sur le fait que les appliques et les pendants de ceinturon
ches les Bulgares du Danube sont „composes" au point de vue technique.
Nous nous arretons sur la technique de la granulation et sur celle de 1’email
cloisonne — L’ornement. — Nous passons en revue touts les motifs decora-
tifs que les Protobulgares danubiens gravaient sur ieurs objets d’art. Ensuite nous
cherchons i’origine et suivons revolution de la „fausse spirale" que nous avons
vue sur les bolides d’oreiiles de Cheremete. Les ornements geometrises, executes
au granule sur les pendants de ceinturon de la seconde trouvaille de Madara,
doivent etre, d’apres nous, un motif vegetal stylise.
Conclusion. L’industrie d’art des Bulgares du Danube est plus fortement
penetree par I’infiuence byzantine que ceile des Bulgares de Pannonie.
V. L’INDUSTRIE D’ART DES BULGARES DU DANUBE A LA FIN DU Vill e ET
PENDANT LE IXе S1ECLE
Du IXе s. date, d’apres nous, le tresor du Nagy-Szent-Miklos. Trois trouvailles,
qui peuvent etre datees de ce siecie, appartiennent „au style du tresor de N.-S.-Mikios *.
Trouvaille de Knin (Yougosiavie) (fig. 257). Nous datons cette trouvaille
de la fin du Vllle s. ou du debut du iXe. Elie doit provenir des Protobulgares
qui envahirent cette region en 827 et la garderent pendant deux ans, jusqu’en 829.
Les gouverneurs furent nommes par le khan Omourtag. Les objets de cette
trouvaille sont des modeles en bronze pour des appliques et des pendants de
ceinturon en or. L’influence germanique est visible dans queiques- unes des appliques.
Les appliques carrees temoignent d’une forte influence byzantine. Nous trouvons
des analogies pour les formes et les ornements de cette trouvaiile dans ies trouvailles
de Tcherdin, de Jutas et surtout dans les ornements du tresor de N.-S.-Miklos —
les rosettes, les quatre-feuilies, les lignes ondulees.
Trouvaille de Blatnica (fig. 258). En i’annee 805 la frontiere de la
Bulgarie danubienne longe la rive gauche de la Tisza. Le Banat et la Transylvanie
font partie de I’Etat Bulgare. C’est de cette epoque (debut du IXe s.) que doit
provenir la trouvaile de Blatnica qui a beaucoup de traits germaniques, avares et
pannono-bulgares, mais dans laqueile nous voyons une forte influence de l’industrie
d’art des Bulgares du Danube, sensible surtout dans la forme des „bordures des
pendants de ceinturons, qui sont composees de motifs vegetaux librement disposes,
comme dans la premiere trouvaille en or de Madara, et surtout dans le fait qui
ie bord exterieur de ces „bordures" suit les contours des motifs vegetaux. Nous
avons vu la rosette dans la trouvaille de Knin. Nous nous arretons plus longuement
sur le fond des ornements qu’on voit dans les pendants de ceinturon 8-14 et
qui est convert de petits cercles graves. Nous croyons que cette technique vient
de la Perse sassanide. Le motif vegetal qu’on voit sur le pendant de ceinturon
15 appartient au style du tresor de Nagy-Szent-Miklos. Beaucoup d’autres traits
rattachent la trouvaiile de Blatnica a ce tresor.
268
Trouvaille de Prestovatz (fig. 260 et 261). Nous publlons de nouveau
et d’une maniere detaille cette trouvaille. (Nous devons remercier M. F. Eichler —
directeur du Musee des Beaux Arts de Vienne — de i’amabilite avec laquelle II
nous a permis d’etudier cette trouvaille dans le Musee meme pendant notre
sejour a Vienne en 1934. Nous lui devons aussi les deux belles photographies,
qu’il a fait faire pour nous). Les invasions bulgares en Slavonic pendant les
annees 827—829 nous permettent de dater la trouvaille d’une fa^on exacte. Le
signe que nous trouvons sur la bague est un des signes protobulgares les plus
repandus. Nous le trouvons sur un grand nombre de pierres de construction, de
briques et de tuiles a Pliska, Madara et a Presiav. L’origine protobulgare de la
trouvailie est done indlscutable. Nous devons rappeler d’abord que les appliques
et les pendants de ceinturon sont „composes" du point de vue technique. Nous
у trouvons les rangees de petites perles et la fausse tresse composee de quatre
fils d’or, que nous avons vues dans les trouvailles de Madara. L’anneau de la
boucle de ceinturon 5 est fait comme celle de Madara (fig. 255) d’un gros fil
d’or. L’objet 1 est le cadre d’une applique ronde comme ceux de la premiere
trouvaille de Madara. L’email qui se trouvait a I’interieur s’est detache et perdu.
Le pendant de ceinturon 9 avail deux „bordures" a sa partie droite (8 et 10)
(qui se sont maiheureusement detachees) qui etaient composees chacune, comme
celles des trouvailles de Madara, de trois motifs vegetaux, librement disposes et
decoupes suivant leurs contours. Le pendant de ceinturon 6, qui est en fer, est
d’origine germanique. Toutes les particularites de la decoration des pieces trouvent
leurs analogies parmi celles du tresor de N.-S.-Mlklos. Au point de vue technique
cette trouvaille se rattache au groupe des trouvailles composites — e’est-a-dire a
1’industrie d’art des Bulgares du Danube.
Tresor de N agy-Szent-Miklos. Nous ne nous occupons qu’en passant
du tresor de N.-S.-Miklos qui fera l’objet d’une autre etude. Ce tresor doit etre
range dans la serie des trouvailles que nous avons examinees dans cette etude.
Les deux vases № 3 et Ne 4, comme nous 1’avons vu, dolvent etre attribues a
1’industrie d’art des Buigares de Pannonie, tandis que le reste appartient a ceiie
des Bulgares du Danube. La region dans iaquelle a ete trouve le tresor a fait
partie de 1’Etat Bulgare de 805 a 896, quand elle fut occupee par les Hongrois.
Une partie des objets de ce tresor ont un caractere chretien manifeste, tandis
que d’autres sont faits par des pai'ens; ies compositions sur les vases № 2 et
№ 7 qui representent le mythe de Ganymede — un mythe obscene honni par
les Peres de I’eglise — montrent assez bien ce caractere paTen. Pourtant ce
tresor entier etait fait par les orfevres de la meme nation — son style est
identique tant au point de vue de i’ornement qu’au point de vue de la
technique. Or en 864 les Protobulgares se convertirent au christianisme. Ainsi
les faits historiques s’accordent pour faire attribuer ce tresor aux Bulgares du
Danube.
Si nous nous platens au point de vue de i’histoire de 1’art, nous arriverons
a la meme conclusion. Le tresor ne pourrait etre avare en aucune fa^on: pas
une de ses pieces ne porte les ornements caracteristiques de i’industrie d’art
des Avares, les griffons accroupis et surtout les demi-palmettes a deux feuilles
grasses et circulaires, sans lesquelles nous ne pouvons nous figurer aucune
trouvaille avare authentique. 11 ne pourrait non plus etre attribue aux Pro-
tobulgares qui vivaient en Pannonie (exception falte pour les vases № 3 et № 4)
269
parce que nous ne trouvons pas dans sa decoration le moindre ornement qui
denotat une Influence du style 11 germanique — influence qui, comme nous
1'avons vu, a non seulement introduit des motifs decoratifs germaniques dans
leur industrie d’art, mais a altere les motifs decoratifs qu’ils apportaient de
la Russie du Sud. En general le style des ornements du tresor de N.-S.-Mikios
est tout a fait different du style avare et pannono-buigare. Les motifs sont disposes
librement, ils iaissent voir leur origine antique. Tandis que ceux des garnitures
avares sont en general schematises, stylises et meconnaissables.
Nous avons vu „I’email caucasien* qui decorait ies vases № 13, 14 et 19
(fig. 263) dans la trouvaille de Baksan et Tchegem, ou il venait de ia tradition
hunnique dans i’art des Protobulgares. Or nous ne rencontrons pas cette techni-
que de {’email dans aucune trouvaille appartenant aux /Avares ou aux Bulgares
de Pannonie. La trouvaille de Baksan et Tchegem est bien bulgare. Les pieces
qu’eile renferme trouvent leurs analogies ies plus proches dans la seconde trouvaille
de Madara. Nous avons vu les paimettes qui d^corent les rebords des vases
№ 13 et № 14 (fig. 262) dans ies appliques protobulgares de Bolgar et du Cau-
case. La rangee de petites perles qui est coulee separement et ajoutee sur ies
bonds des appliques et des pendants de ceinturons de Baksan et Tchegem, des
deux trouvailles de Madara et de celles de Prestovatz, se voit sur les bords
des vases № 1, 2, 5, 6, 11 et 12 du tresor. La fausse tresse, composee de quatre
fils en or, tordus deux a deux, que nous avons vue sur les bords des appiiques
et des pendants de ceinturon de Madara et de Prestovatz, se voit sur le rebord
exterieur du vase № 8 du tresor (fig. 264). Ainsi, comme i’etaient ies garnitures
de ceinturons des Bulgares du Danube, de meme ies vases du tresor (exception
faite pour les № № 3 et 4) sont composees, c’est-a-dire une partie de leurs
ornements sont rapportes et ces ornements sont les memes que ceux des garni-
tures. Les protuberances travaiilees au repousse, que nous avons remarquees sur
les boucles d’oreiile de Cheremete et sur i’applique en cuivre de Pliska se voient
sur le rebord interieur du vase № 20 du tresor (fig. 265). Elies forment ici les
contours d’un kymatlon ordinaire, ainsi que sur cette applique de cuivre.
Mais nous trouvons les melileures analogies de ia decoration du tresor dans
les trois trouvailles de Knin, de Blatnica et surtout dans celle de Prestovatz, qui
toutes Ies trois nous indiquent clairement i’origine du tresor.
Les ornements du tresor sont librement disposes et portent tous la marque
de ieur origine antique ou perse ou enfin byzantine. Nous voyons certains motifs
decoratifs dans I’art avare, mais ces motifs lui sont etrangers — ils viennent de
Byzance. /Ainsi une enumeration de ces motifs est sans importance pour la ques-
tion de son origine. Ces motifs ne caracterisent pas I’art des /Avares et ne
peuvent en aucune fa§on servir de preuve a des hypotheses ayant pour but de
demontrer son origine avare.
OBSERVATIONS GENERALES SUR L’INDUSTRIE D’ART DES PROTOBULGARES
DU DHNUBE A Lfl FIN DU VIIIе ET PENDRNT LE IXе SIECLE
Formes. La plus grande des pieces dans les garnitures des Bulgares du
Danube n’est plus le grand pendant de ceinturon. Les pendants de ceinturon
deviennem petits C’est I’applique double — I’applique composee de deux petits
270
pendants de ceinturon qui acquiert une importance demesuree. Elie est ia plus
grande piece des garnitures (voir Baksan et Tchegem, Mersina, Knin). Nous sui-
vons revolution de la forme de cette applique- Nous nous arretons sur les
objets de provenance allemande et nous constatons qu’il ne peut etre ques-
tion d’une influence germanique sur l’industrie d’art des Bulgares du Bas
Danube. Ces objets sont venus dans nos trouvailles par voie de commerce. Cepen-
dant ies appliques carrees que nous avons vues dans la trouvaille de Knin denotent
une influence byzantine, qui va grandissant avec le temps. L’influence byzantine
dans l’industrie d’art des Bulgares de Pannonie s’etait bornee a introduire dans
leur repertoire ornemental des motifs decoratifs byzantins. Mais dans I’art des
Bulgares du Danube se trouvent aussi des formes byzantines. Technique. Nous
insistons toujours sur le fait que les pieces en or de ia trouvailie de Prestovatz
sont composees et indiquons encore une fois la difference, du point de vue de
la technique, entre les objet simples et les objets composes. Ornements. Nous
trouvons que ia decoration des Protobulgares au IXе s. est proche de i’arabesque.
Nous constatons une surcharge de I’ornement, un souci de ne pas iaisser le
moindre espace libre, mais nous laissons de cote (’explication de ce fait qui nous
occupera plus tard dans notre travail sur le tresor de N.-S.-Miklos.
CONCLUSION
II est evident que les deux garnitures de ceinturon en or de Madara sont
d’une importance decisive pour 1’etude des produits des arts mineurs ches les
Protobulgares. Ces objets ont ete trouves dans un centre protobulgare qui est
lui-meme eloigne de 3 klm seulement de Pliska — la capitale des premiers
khans bulgares. Ce fait et ies recherches que nous venons de faire indiquent
clairement leur origine protobulgare. Elies nous font connaitre les traits carac-
teristiques des arts mineurs ches les Protobulgares du Danube et par la nous per-
mettent de rapporter a ces derniers toutes les trouvailles dont I’attribution ethni-
que n’avait pas ete fixee et qui offrent le meme caractere et les memes par-
ticularites. De cette fa^on elles nous serviront aussi a determiner a quel peuple
appartenait le tresor de Nagy-Szent-Miklos, Hu cours de nos analyses nous avons
fait toutes les conclusions qu’il etait possible de faire en se basant sur les materiaux
dons nous disposions. Commen^ant par 1’etude des produits des arts mineurs des
Bulgares de Pannonie, nous avons pu determiner leurs caracteres particuliers. Nous
avons examine ensuite les trouvailles faites dans les regions du Kouban, de Kama
et de Volga et nous у avons recueilli des materiaux qui, par leur forme et leurs
traits particuliers, se rattachent au groupe protobulgare. Nous avons rencontre
aussi des differences qui sont cependant expliquees par les trouvailles de la
Bulgarie danubienne et en premier lieu par les garnitures de Madara. L’industrie
d’art protobulgare forme un domaine nettement delimite avec des traits particuliers
et constants. Nous distinguons dans ce domaine deux groupes principaux de mo-
numents — le groupe des Bulgares de Pannonie et celui des Bulgares du Danube.
Nous avons laisse de cote les trouvailles provenant de la patrie primitive
des Protobulgares — la region de ia grande riviere Irtich en Hsie Centrale. Mais
meme sans prendre en consideration ces trouvailles, nous savons ce que nos
ancetres ont apporte de 1’Hsie. Ils ont apporte en premier lieu ieur pre-
dilection pour les garnitures de ceinturons et aussi les formes de ces pieces.
II est difficile d’expliquer cette predilection, lis etalent chasseurs et vivaient dans
une region ou le gibier abondalt, Ils avaient beaucoup de peaux d’animaux.
Mais Ils etaient aussi eleveurs de betail et I’abondance de peaux explique la
presence de nombreuses courroies dans leur habillement. On ne peut dire d’un
fa^on certalne si 1’apparition de ces garnitures dans le costume des Protobulgares
est spontanee ou est due a une influence etrangere. Le costume perse a I’epoque
sassanlde comportait beaucoup de courroies.1) Nous avons note la preference des
Protobulgares pour les motifs cordiformes. Dans la seconde trouvaille en bronze
du Caucase nous voyons des appliques cordiformes. De semblables appliques de
ceinturons sont connues chez les Perses sassanides.2) Nous pouvons dire done
qu’une partie au moins des appliques protobulgares denotent une influence sassa-
nide. D’Asle les Protobulgares ont apporte aussi la technique hallstattienne des
protuberances faltes au repousse et avec elie aussi le motif de la fausse spirale.
C’est toujours d’Asie qu’ils ont apporte aussi la technique de l’email et 1’emploi
de grenats et de plaques de grenats dans cette technique, C’est la qu’ils ont
appris ia gravure sur metaux qu’ils emploient d’une fagon si suivie et avec tant
d’habilete. Ils ont du apporter aussi et plus d’un motif de decoration, en premier
lieu ceux qu’iis executent en gravure ou avec l’email „caucasien et aussi d’autres.
qu’actuellement nous ne sommes pas en etat d’indiquer.
Dans la region de 1’lrtich, les plus anciennes sont l’influence scythe et [’influence
perse. L’influence exercee par [’art scythe est indiscutable. Elie a ete suffisam-
ment indiquee par Rostovtzeff, Borovka, Tallgren, Alfoldi et Fettich. L’influence de
i’art achemenide a ete notee de тёте. Ли IIIе siecle ap. J.-Chr. 1’industrie 1’art
sassanide repand ses produits, en suivant les voies commerciales, en Asie, dans
la Russie centrale et meridionale. Ces regions subissent une influence sassanlde
qui continue pendant tout le IIIе siecle comme aux IVе et Vе siecles. Les Proto-
bulgares I’ont aussi subie au IIIе — IVе ss., tant qu’ils vivaient dans le bassin de
I’lrtlch, et au Vе—VIе s., dans la Russie meridionale. lei, au Caucase et sur le littoral
de la Mer Noire, ils se trouverent en contact immediat avec 1’art antique, comme
le temoignent les plaques d’or de Kunagota, ainsi que les figures d’animaux
et quelques autres scenes des vases du tresor de Nagy-Szent-Miklos. Les Proto-
bulgares trouvferent la, et detruisirent en partle, des villes dans lesquelles se
perpetuait encore la civilisation antique; ils rencontraient a chaque pas les monu-
ments de cette civilisation.
Au VIе s. [’empire sassanlde est en decadence. En 635, il est conquis par
les Arabes. D£s I’epoque de Justinien les produits des arts mineurs byzantins
arrivent en Russie meridionale. Dans toute la premiere moitie du VIIе s. 1’influ-
ence byzantine predomine dans cette region. La branche des Protobulgares que
nous trouvons installee en 565 en Pannonie et dans le Banat, et que nous
nommons provisoirement Buigares de Pannonie, a ete soumise moins longtemps
a cette influence byzantine. Les Protobulgares du Danube etaient tout le Vlle
siecle durant en relations amicales ininterrompues avec les Byzantins. En 679, con-
duits par le khan Asparoukh, ils arrivent dans la Bulgarie actuelle du Nord-Est
et leur contact avec les Byzantins n’en devient que pius etrolt. Ainsi ils ont ete sou-
mis a l’influence byzantine des le debut du VI e s. et durant les Vli e, Vlll e et [Xе s.
’) Sarre F., Die Kunst des Rlten Persien. Berlin, 1923, pl. 104, 106, 107» 108 sq.
2) lb., op. c., pl. 108; RI f о 1 d i, Funde aus der Hunnenzeit, fig- 3.
272
Nous avons vu dans i’ornementatlon protobuigare pius d’un motif emprunte
a I’art antique — fleur de lys, palmette, etc. Une partie de ces motifs doivent
avoir penetre dans i’art protobulgare par I'intermedJaire des produits de l’industrie
d’art byzantins. A l’influence byzantlne sont dus, croyons nous, le caractfere
composite, du point de vue technique, des garnitures de ceinturons en or chez
les Bulgares du Caucase et ceux du Danube, la technique de la granulation et ia
technique de 1’email cloisonne. L’influence byzantlne est sensible aussi dans les
motifs decoratifs du tresor de Nagy-Szent-Miklos.
Nous sommes enciins a expiiquer la difference que nous avons remarqu6e
entre les produits des arts appliques des Protobulgares de Pannonie et ceux du
Bas Danube par les causes suivantes:
Les Bulgares du Danube gardaient le mieux la tradition de fancier! art
des Huns; Ils ont subi plus longtemps l’influence des Byzantins, auxquels Ils
ont emprunte pius d’une technique, tandis que les Bulgares de Pannonie ont
ete soumis moins longtemps a l’influence directe byzantine. Nous croyons done que
les produits des arts mineurs des Protobulgares de Pannonie repr^sentent une des
phases anterieures dans revolution de I’art protobuigare en general. A cette phase,
l’influence sassanide est predominante et l’influence byzantine, quoique deja sen-
sible, se borne seulement a introduire quelques-uns de ses motifs decoratifs.
D’autre part, l’industrie d’art des Bulgares de Pannonie a ete, dans le domalne de
fornement, fortement influencee par le style ornementai II germanique, tandis que
cette influence n’est pas attestee ches Ies Bulgares du Danube.
Rappelons que les Bulgares du Danube, deja en Russie merldionale, vivaient
a I’Est des Bulgares qui s’installerent pius tard en Pannonie. Si les premiers
etaient des Ounogoundours, comme le croit Zlatarskl, ces deux groupes de
Bulgares appartenaient a deux tribus differentes, puisque ies Bulgares de Pannonie
etaient des Koutrigours. Cette difference de trlbu expllquerait aussi une partie
des differences qui separent leurs industries d’art respectives et nous permettrait
de faire dans l’industrie d’art protobulgare deux grandes divisions — i’art des
Ounogoundours et i’art des Koutrigours. Une preuve d’ordre archeologique en
faveur de 1’opinion de Zlatarski serait I’analogie entre les garnitures de Baksan
et Tchegem et ia seconde trouvaille en or de Madara, puisque les vallees de
Baksan et de Tchegem se trouvent exactement dans ia region ou vivaient, selon
les sources ecrites, les Ounogoundours. Si, au contraire, nous acceptons comme
vraisemblable 1’opinion de G. Feher, d’apres laquelle tous les deux groupes
appartenaient a la tribu des Koutrigours, nous ne devons pas oublier que Ies
Buigares du Danube occupaient en Russie meridionale la region situee a i’Est
de celle des Bulgares de Pannonie et que par consequent ils etaient voisins des
Ounogoundours. Ce voisinage expliquerait certains des caracteres particuliers dans
l’industrie d’art des Bulgares du Danube.
li nous reste a examiner les differences entre les produits protobulgares et
les produits des arts mineurs des autres peoples „barbares*. Les Protobuigares
etaient orfevres, comme les Goths et Ies Huns, et par ceci se dlstinguaient des
Avares, des Khazares et des Hongrois qui travaiilaient surtout le bronze. Nous
avons deja indique la tradition hunnique dans l’industrie d’art des Protobulgares
et nous ne reviendrons plus sur ce point. Cependant Goths et Huns n’avaient
pas des pendants et des appliques de ceinturons comme ceux des Proto-
bulgares. Ils n’avaient meme pas du tout de mordants (des bouts de ceinturon)
273
a leurs ceinturons, qui sont attestes seulement ches les Protobulgares, les Avares,
les Khazares et les Hongrois. L’industrie d’art des Avares se distingue de celle
des Protobulgares par les traits suivants: ies pendant terminaux chez les Avares,
sont grands — arrivent jusqu’a 14 cm de longueur, tandis que ceux des Proto-
bulqares ont 7.5—8 cm au plus. 2) les motifs ornementaux caracterlstiques de
I’art avare — la demi-palmette circulaire a iobes charnus et le griffon accroupi —
ne se voient pas sur les pieces de ceinturon protobulgares. La presence dans
les deux industries d’art, protobulgare et avare, de quantite d’elements commons
s’explique 1) soit par des influences byzantines qui leur sont communes, 3) soit
par Taction ехегсёе par 1’industrie d’art des Protobulgares sur celle des Avares.
Notons qu’il n’y a pas que les Bulgares de Pannonie qui aient pu exercer leur
influence sur les Avares. tant au point de vue de la civilisation en general qu’
au point de vue artistique. L’influence de la part des Bulgares du Danube n’a
pu etre moins forte, pui que ces derniers se trouvaient a un degre de civilisation
plus avance et ont du servir d’inter media ires entre Byzance et I’etat des Avares,
pour les arts comme pour le reste, vers la fin du VIIе siecie et pendant le VIIIе s.
Ces relations et ces influences reciproques ne pourront etre etudiees qu’apres
que les fouilles de Pliska nous auront iivre des monuments protobulgares en
assez grand nombre pour pouvoir etablir tous les traits caracteristiques, fixer
tous les motifs de la decoration et toutes les particularites techniques de 1’in-
dustrie d’art des Bulgares du Danube.
Nous ne toucherons pas a la question des differences entre les industries
d’art des Khazares. celle des Hongrois et celle des Protobulgares, cette question
ne s’etant pas presentee au cour de notre etude. 11 suffitde comparer les materiaux
que nous avons rassembles dans cette etude a ceux que Hampel a compris dans
son IV groupe, pour nous rendre compte de 1’existence de ces differences. Nous
avons indique l’influence qu’a exerce au IX e et au Xе s. l’industrie khazare sur
celle des Bulgares du Caucase septentrional et ceux de la region Volga—Kama,
lorsque nous avons examine la seconde trouvaille de Bolgar et la seconde
trouvaille en bronze du Caucase. II est peu admissible que l’industrie des Khazares
ait ехегсё une action quelconque sur celle des Bulgares avant le IXе s. Nous
nous attendrions plutot au contraire. Les Hongrois s’etablirent au IXе s., dans le
volsinage des Bulgares en Russie et la ils ont probablement subi l’influence des
Bulgares non seulement dans le domaine de la langue, mais aussi dans celui
des arts.
Nicolas Mavrodinov
18
Мадара II.
349—1936
< • • »>*-♦
Httiili-Mii
♦ H< •»»><»♦
HioHil «*'
1 ♦ •» i ii »!«*♦
♦ ♦iHiUi4t*
4ййн *44 if
♦ < i M1 it IM
10’ ♦ ♦»«♦♦-*
4<44iT i !»• < , .t44t H v»• <«>
44«»t * tri'(.Hit» lit »♦ .!>♦»
4t».♦ iiHiJlfMH» hi»444
H*<*

4
t*

rHvwVrv-'
нш«и< ’ '<♦»$♦ •;»
' >» »__*> »>

> t j • у ..♦ *•> j ^4’41
Н +4*Шн4 м4 V ft

ИЖ*
HI

Ш
4Й4^“

^ннн+<м0*^к
Ж№ЖШ

♦ it - ir?<X-4<
ч
ЦЕНА 300 ЛЕВА
издания НН ННРОДНИЯ нрхеологически музей
№ 33
МДДЯРЯ
РАЗКОПКИ И ПРОУЧВАНИЯ
КНИГА П
MADARA
FOUILLES ET RECHERCHES HRCHEOLOGIQUES
ТОМЕ II
Editions du musEe nhtionhl bulghre № 33
СОФИЯ
ДЪРЖЯВНЯ ПЕЧЯТНИЦП
1936