БЪЛГАРСКИ РАДИО-ПРИЕМНИЦИ
Проф. к.т.н. СПИРО ПЕЦУЛЕВ
Инж. БАНЬО ПЕТКОВ
Инж. ИВАН ИВАНОВ
Инж. ХРИСТО ГАЦОВ
ПОД ОБЩАТА РЕДАКЦИЯ
на Проф. к.т.н. инж. СПИРО ПЕЦУЛЕВ
ТЕХНИКА, СОФИЯ, 1974
ПРЕДГОВОР
Нашата радиопромишленост е произвела До-сета значителен брой различии модели лампови и транзисторни радиоприемники. За много от тях са публикувани в българската радиотехнически литература технически данни и прин-ципни схеми, конто са недостатъчни за пълно-ценната работа на радиолюбителите и специа-чистите по ремонта на радиоприемники. За остана лите български радиоприемники не са публикувани никакви данни,
С настоящий справочник е направен опит да се съберат, обработят и поднесат на радиолюбителите и специалистите в подходящ вид срав-нително по-пълни технически данни и описания наламповите итранзисторните радиоприемники, конто нашата радиопромишленост е произвела до края на 1972 г.Не са описаны ра-диоприемниците, произведена от работилници или от малки фабрики'предимно преди 1944 г., гъй като почти всички тези радиоприемники са взлезли от употреба.
В първа глава на справочника са описани начинит на действие и по-характерните схеми на отделяй стъпала, намерили приложение в бъл-гарските лампови и транзисторни радиоприемники.
Във втора и трета глава са описани ламповите и транзисторните радиоприемники, произведены от нашата радиопромишленост до края на 1972 г. Освен основните технически данни, пркнкипните схеми и кратките описания на отделяйте стъпала в тези главы са дадени още и данни за отделяйте бобини и трансформаторы, използувани в различните български радиоприемники. За основните качествени показатели на радиоприемниците (чувствнтелност, избирателност и Др.) в справочника са дадени средните стойкости, характер ни за моделите на серийпото производство. Останалите параметры съответствуват на нормите на техническите условия на заводите-производители. Описа-нията на отделяйте радиоприемники са напра-вени почти в същата последователност, в как-вато са произведены самите радиоприемники от нашата радиопромишленост.
При серийного производство в схемата и конструккията на радиоприемниците се внасят известии подобрения. Затова принципните схе
ми на никои модели радиоприемники може да се различават малко от схемите, дадени в справочника.Тези разлики обаче са незначителни и нямат принкипен характер.
В четвърта глава е описана методиката на настройка на ламповите и транзисторните радиоприемники. Посочени са и основните методи на измерване на технике по-важни параметры с помощта на контролно-измервателни уреди.
В зависимост от условията на експлоатакия к продължителността на използувапето в радиоприемника, както и във всяко Друго радиотех-ническо устройство, се появяват специфични неизправности. Откриваието на неизправно-стите в радиоприемниците е трудна задача. Затова в пета глава на справочника са разгле-дани по-характерните неизправности, конто се появяват в ламповите итранзисторните радиоприемники при тяхната експлоатакия. Посочени са накратко и методи за откриване и от-страняване на тези неизправности. Авторите смятат, че по-обширното третиране на въпроса откосно откриваието и отстраняването на неиз-правностите в радиоприемниците би представ-лявало отклонение от основного предназначение на справочника.
По своя характер справочникът представлява същевременно и пособие, по което може да се проследи хронологичната последователност в развитието на нашата промишленост в областта на радиоприемниците до края на 1972 г. Със същата цел в справочника са дадени описанията на ламповите батерийни радиоприемники „Пионер Б“ и „Турист", конто в епохата на транзистор а са излезли от употреби.
За улеснекие на читателите е даден азбучен указател на радиоприемниците, описани в справочника. В приложение са посочени цокли-те на лампите и транзисторите, употребени в българските радиоприемники.
Авторите изказват благодарност на рекен-зента н. с. инж. Петко Тонев и инж. Максим Илиев за внимателното преглеждане на ръко-писа и за иаправеиите ценни забележки ипреко-ръки.
Ще бъдат приети с благодарност всякакви критични забележки, имащи за кел подобря-ването на справочника.
Авторите
ПЪРВА ГЛАВА
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЛАМПОВИТЕ И ТРАНЗИСТОРНИТЕ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
1.1.	Блокова схема на суперхетеродинния радиоприемник за амплитудно модулирани сигналя
Съвременните приемници за радиоразпръск-ване се изработват изключително по руперхете-родинната схема, Блоковата схема на суперхетеродинния радиоприемник за амплитудно модулирани сигнали е показана на фиг.^1.1.^От нея се вижда, че в най-общия случай суперхе-теродинният радиоприемник се състои от приемка антена,входно устройство (ВУ), високоче-стотен (резонанвен) усилвател (ВЧУ), често-тен преобразувател (ЧП), междинночестотен
- W -МЧУ
Фиг. 1,1. Блокова схема на суперхетеродинен радиоприемник за амплитудно модулирани сигнали
(лентов) усилвател (МЧУ), детектор (Д), нис-кочестотен усилвател (НЧУ) и възпроизвеж* дащо устройство (високоговорител).
Предназначението на приемната антена е да „улавя“ енергията на електромагнитните въл-пи и да я превръща в електрическа. Посредством антената електромагнитните вълни биват
на изхода на честотния преобразувател, и оси-гурява иабирателност по съседен канал. Предназначение™ на детектора е да преобразува модулираното междинночестотно напрежение в звуково напрежение, което по форма и честота съвпада с модулиращото напрежение на полез-ния сигнал. Нискочестотният усилвател уве-личава мощността на нискочестотния сигнал, получен от детектора, за да може високогово-рителят да произведе необходимата звукова мощност. Обикновено нискочестотният усилвател представлява усилвател на напрежение и усилвател на мощност, Предназначението на високоговорител я е да преобразува получените от радиоприемника яискочестотни електрически трептения в звукови трептения.
1.2.	Блокова схема на комбиниран радиоприемник
С комбинирания радиоприемник може да се приемат както амплитудно модулирани, така и честотно модулирани сигнали. На фиг, 1.2 е показана блоковата схема на комбиниран радиоприемник, по конто са съставени български-те лампови и транзисторни комбинирани радиоприемники. От схемата се вижда, че междинно-честотният усилвател, нискочестотният усилвател и високоговорителите са общи устрой-
Фиг. 1 2. Блокова схема на
комбиниран радиоприемник
нревръщани във високочестотни токове. Входного устройство свързва входа на радиоприемника с входа на първото стъпало и осигурява избирателност по огледален и по междинночестотен канал. Резоиансният усилвател усилва напрежението на приемания сигнал, получено от входного устройство. Той осигурява също избирателност по огледален и по междинночестотен канал. Предназначението на честотния преобразувател е да измени носещата честота на приеманите сигналн в друга честота, наречена междинна. Той осигурява също известно усилване на сигнала и избирателност по съседен канал. Междинночестотният усилвател усилва междинночестотното напрежение, получено
ства,конто се изполвуват както в канала за амплитудно модулирани сигнали, така и в канала за честотно модулирани сигнали. Ос-вен това честотният преобразувател на канала за амплитудно модулирани сигнали се изпо-лзува и като междинночестотен усилвател на канала за честотно модулирани сигнали, като за целта се изключва негората хетеродинна част. Преминаването от приемане на амплитудно модулирани сигнали към приемане на честотно модулирани сигнали и обратно се извършва чрез превключвателни устройства, с помощта на конто общите елементи на радиоприемника се превключват от единия в другая канал.
6
1.3.	Високочестотен канал на ламповия суперхетеродинен радиоприемник за ам-плитудно модулирани сигнали
1.3,1.	Приемка антена
Приемните антенн биват електрически и Магнитки. Първите реагират на електрическата съставка на електромагнитното поле на при-еманата радиостанция, а вторите — на маг-нитната съставка. Действието на двата вида антенн почива на принципа на електрическата и магнитната индукция.
В най-простия случай електрическата антена (с популярного название „външна антена") представлява вертикален проводник. В този случай тя има ненасочено действие, понеже с нея могат да се присмат сигнали от всичкипо-соки. Ефективността (респ.1 ефективната висо-чина) на тази антена е толкова ло-голяма, кол-кото капацитетът на горния край на антената спрямо земя е по-голям. За увеличаването на този капацитет понякога на горния край на антената се присъединяват един или няколко хорнзонтални или наклояени проводники. По такъв начин се пЪлучават различии конструкции на електрически антенн: Т-образна, Г-об-разна, звездовидиа, метловидна и др. Външ-ната антена се използува за приемане на сигнали от дълговълновия, средновълновия и късо-вълновия обхват.
Широко приложение в ламповите радиопрнем-ници от по-висок клас намира и магнитната (феритяата) антена. В най-простия случай тя представлява бобина, намотана върху феритна пръчка с дължина 10 —22 ст и диаметър 5—10mm (антенната бобина представлява същевременно и бобина на трептящия кръг на входного устройств о). В пръчката се концентрира силно магнитната съставка на полето на приеманата станция и това допринася за увеличавапе на ефективността на антената. Обикновено за феритна антена се използува пръчка с кръгло сечение и магнитна проницаемост от 1000 до 400 гс/оерст. Феритната антена има насочено действие (пространствена избирателност), тъй като с нея се приемат сигнали само в дадено направление, което е перпендикулярно на оста на феритната пръчка. За да се използува про-странствената избирателност на феритната антена на ламповите радиоприемници, пръчката на антената се прави подвижна, като се върти около вертикална ос с помощта па специален механизъМ. Изводите на антенната бобина се правят с гъвкав проводник, конто допуска за-въртането на феритната пръчка и намотаните върху нея бобини почти на 360°.
В съвременните лампови радиоприемници външната и феритната антена се включват към отделни входни устройства. При работа на радиоприемника с външна антена бобнните на феритната антена се изключват, като към въиш-ната антена се включват бобнните на обикно-вените входни устройства.
Феритната антена е ио-малко ефективна, от-колкото електрическата антена. От друга страна тя има по-малки размери, проявява пространствена избирателност и не реагира на промиш-лените смущения, понеже в нея се индуктира електродвижещо напрежение само от магнит-пата съставка на електромагнитното поле. Феритната антена намира приложение в радио-приемниците за средни и дълги вълни, а напоследок и в радиоприемпиците за къси вълни.
В автомобилните радиоприемници намира приложение телескопичната антена. Тя е съе-тавена от кухи метални тръбнчки, вкарващи се едва в друга. Нейната ефективност е по-мал-ка от ефективността на външната антена поряди по-малката й геометр ична (ефективна) височина.
1.3.2.	Входни устройства
Входного устройство свързва входа па радиоприемника (клемитс „антена" и „земя") с входа па първото стъпало. То осигурява избира-телността по междинночестотен и по огледален канал на радиоприемника. В повечето случаи входного устройство се състои от трептящ кръг и елемент, конто свързва трептящия кръг с антената. Трептящият кръг на входного устройство се настройва в резонанс с честотата на приеманата радиостанция с помощта на промедлив кондензатор (капацитивпа настройка), а в автомобилните радиоприемници — с помощта на променлива нндуктивност (индуктивна настройка). В зависимост от вида на връзката между трептящия кръг и^ацтената входните устройства биват няколко^вида.
Фиг. 1.3. Входно устройство с трансформаторна^връз-ка на антената с кръга: а) принципа схема; б) изменение на резонансния коефициент на предаване по обхвата при приемане с удължена антена
На фиг. 1.3а е показана схемата на входно устройство с трансформаторна връзка на антената с входиия кръг. Тук функциятэ на свърз-ващ елемент изпълнява бобината Дев, която е евързана индуктивно с кръговата бобина L. Сыцествено предимство на тазн схема е, че при нея може лесно да се подбере най-подхо-дяща сила на връзката между антената и вход-ния кръг чрез изменяне на разстоянието между бобините Ди Дсв. Др у го важно предимство на схемата е,че нейният коефициент на предаване се измени сравнително малко по обхвата. Това се постига чрез подходящ подбор на ин-дуктивността на евързващата бобина Дсв . За целта е необходимо собствената честота на
7
а нте и ват а верига, състояща се от самата антена и свързващата бобина ТСЕ,да бъде по-ниска от мипималната честота на приемания обхват (приемане с удължена аптека). Честотата на антенната верига се определи от индуктивност-та на свързващата бобина, от собствения ка-пацитет на същата бобина и от капацитета на антената.За да бъде честотата на антенпата верига по-писка от минималната честота на приемания обхват, необходимо е ипдуктивността на свързващата бобина £св да бъде по-Голяма от ипдуктивността на кръговата бобина L. На фиг. 1.36 е показано измснението на резонанс-ния коефициент на предавапе Ко по обхвата на входното устройство с трансформаторна връзка прн приемане с удължена антена. По-ради посочените предимства входното устройство с трансформаторна връзка намнра голямо приложение в приемницитс за^ радиоразпръск-ване.
Обикновено трептящият кръг на входните устройства се състои от кръговата бобина L, настройващия кондензатор Сн и донастройва-щия кондензатор Сдон (фиг. 1. За). Конденза-торът Сдон е полупроменлив. Чрез цагласяване на неговия капацитет на необходимата стой-ност входното устройство се настройва на мак-сималнята честота на приема ни я обхват
Фиг, 1 4. Входно устройство с вьншникапацитивна връзка между антената и кръга. а) принципиа схема; 6) изменение на резонансния коефициент на предала не по обхвата
Понякога последователно с антената се включ-ва допълпителен кондензатор с капацитет от 500 до 1000 pF (кондензаторът С на фиг. 1.3а) Той е разделителен кондензатор. Предназна-чението му е да предпазва входното устройство от изгаряне при случайно попадане на високо напрежение (напр. при случайно допиране на антената до проводник от осветителната мрежа).
На фиг. 1.4» е показана схемата на входно устройство с външнокапацитивна връзка между антената и входния кръг. Тук функцията на свързващ елемент между антената и кръга из-пълнява кондензаторът Ссв. Необходимата сила на връзката между антената н кръга може да се получи чрез подбор на капацитета на свърз-ващия кондензатор (Си = 5—30pF). Недостаток на тази схема е, че при капацитивна настройка коефициептът на предавапе Ко се измени твърде много по обхвата (фиг. 1.46).
На фиг 1.5 е показана схемата на входно
устройство с вътрешнокапацитивна връзка между антената и входния кръг. Тя се нарича так^ понеже свързващият кондензатор С.~Е е включав последователно във входния кръг. Тук капа-цитетът на свързващия кондензатор се избирв голям (Ссв~2000—5000 pF), за да се избегЕй рззстройката на входния кръг. Обикновенс
Фиг. 1.8 Принципна схема на входив устройство с кътрешнокапацитивна връяка между антената и кръгв свързващият кондензатор се шуптира с резне-1 тор (₽=--5—50 к й) илидросел с цел да се на мал и съпротивлението па входното устройство за променливияток с индустрнална честота (50 Hz)* конто може да се индуктира в антената, ако тй е близо до мрежови проводпици. С това се избяг-ва неприятният фон с честота 50 Hz, който би се появил на изхода на радиоприемника, ако във входного устройство пропикпе ток с инду-стриална честота. Входното устройство с вът-решнокаиацитивиа връзка се използува преднм-но за дългн и средни вълни (радиоприемпицн „Пионер„Хр. Ботев“ и „Концертино").
На фиг. 1.6 е показана схемата на входно устройство на лампов радиоприемник с феригщ антена. Тук първото стъпало на радиоприем ника е включено непосредствено (чзцяло) кък кръга на входното устройство, тъй като пего-вото входно съпротивление с голямо и практически не оказва шунтиращо действие върху кръгз.
Фнг 1,6. Принцапнн схема на входно устройство hi лампой радиоприемник с фервтна антена
Обикновено входното устройство не може да осигури необходимата избирателност пс междинночестотен канал. В такъв случай в антенната верига се включва спиращ филтьр. Той представляеа резонансен кръг, настроег на междинпата честота. На фиг 1.7 са показан и схемите и начините на включване на два от най-често използуваните спиращи филтри в ламповите суперхетеродинни радиоприемници.
8
Спиращият филтър на фиг. 1.7а представляв» последователен трептящ кръг, включен пара-лелно на входа на радиоприемника. Иеговою резонансно съпротивление за междинната честота е много малко. Благодарение на това сму-щаващите сигнали с честота, равна на междинната, се пропускал от антената към земя, без
/каващ (фиг. 1.8). Първият се включва после-дователно, а вторият — паралелно на променливия кондензатор. С помощта на скъсяващия кондепзатор Сск се намалява максималният капацитет на променливия кондензатор, а с помощта на удължаващия кондензатор Суд се у величава минималпият капацитет Необхо
Фй1 1.7. Спиращи междинпочестотии филтри в л амиезите суперхетеродипии радиоприемники; а) последователен спаращ филтър; о) паралелен спиращ филТър да имат възможиост да проиикват във входния кръг. Обикновено Сф =50—100 pF.
Спиращият филтър на фиг. 1.76 представля-ва паралелен трептящ кръг, включен в антсн-ната верига послсдователно ла свързващия кондензатор Ссв Резонансного съпротивление на кръга за междинната честота е голямо. При включване на филтъра в антенната верига се получава делител на напрежение от голямото резонансно съпротивление па филтъра и входного съпротивление на радиоприемника. Ин-дуктираното в антената електроднижещо напрежение от смущаващия сигнал с междинна честота се разпределя така, че по-голямата част от него пада върху кръга и една много малка част — върху входа на радиоприемника (свърз-ващия кондепзатор ССЕ). Ето защо това елект-родвижещо напрежение почти не прониква във входного устройство на радиоприемника. Тук обикновено Сф = 500 pF.
За ио-лесна и удобна настройка в късовъл-новия обхват на радиоприемнициге от по-висок клас се използуват така наречепите разлети и полуразлети нсдсбхвати (радиоприемники „Родина®, „Балкап“и др.). Те представляват отделяй участъци от късовълновия обхват, конто са разлети (разтеглени) върху цялата скала на радиоприемника. Коефициептът на покритие на тези подобхвати е много малък. Такъв малък ко-ефициент на покритие може да се постигне, ако в кръга на входного устройство (и хетеродина) се включи настройващ (променлив) кондензатор с малка разлика между неговия максимален и минимален капацитет. Това обаче е неудобно за радионриемниците, конто имат още и дълго-вълнов и средновълнов обхват, тъй като за тези обхвати е необходим променлив кондензатор с голямо покритие по капацитет. Това противоречие се разрешава компромисио — изпол-зува се кондензатор, подходящ за дълги и средни вълни, като същевремепно се намалява не-говото покритие по капацитет посредством два добавБЧЙй к-ондензатора — скъсяващ и удъл-
Фвг. 1.8. Трептящ кръг със скъсяващ и удължаващ добавъчен кондепзатор
димото покритие по капацитет на променливия кондензатор се постига чрез подходящ подбор на капацитетите на скъсяващия и удължаващия кондензатор.
1.3.3.	Високочестотен усилвател
Високочсстотният усилвател намира прило жение предимно в нървокласните радиоприем-ници. Досега в България такива радиоприемники не са произвежданн. В зависимост от товара на усилвателната лампа високочестот-ните усилватели биват два вида — апериодич-ни и резонансни. Апериодичните усилватели имат за товар резистор и служат само за уне-личаване на реалната чувствителност на радиоприемника. Резона нс ните усилватели имат за товар трептящ кръг, който се настройва на че-стогата па приеманите сигнали. Тези усилватели увеличават не само реалната чувствител-ност на радиоприемника, но и негогата избира-гелност по междинночестотен и по огледален капал. Трептящият кръг па резонансчкте усилватели може да бъде включен в анодната верига на усилнателната лампа по три начина —
Фиг. 1.9, Принципа» схема на резонансен улошатеа с траясформаторво включване на кръга в агодпата верига на лампата
непосредствено, трансформатор но и автотрансформатор но. На фиг. 1.9 е показа на принцип-ната схема на резонансен усилвател с трансфор-маторно включване на кръга в анодната ве
Вългарсдо ради и прием лице
9
рига на лампата. Тази схема намира най-голямо приложение в първоклзените лампови радиоприемници. За резонансен усилвател се изпол-зуват обикновено високочестотни пентоди с удължена анодно-решетъчна характеристика, благодарение на конто резонансният усилвател може да бъде включен в системата за автоматично регулиране па усилването.
1.3.4.	Честотен преобразувател
В българските мрежови лампови радиоприемници честотните преобразуватели са реализи-рани с хептод (6А7, 6ВЕ6, 6SA7 или 6А8) или
трябва да имат нулев променливотоков потенциал по отношение на катода Преднапреже-иието на първата (хетеродинната) решетка се получава с помощта на групатаСигнал-ното напрежение се подава на трстата решетка на хептода.При тази схема регулиратцото напрежение от системата на АРУ се подава на сигнал-ната решетка с помощта па резистора/?' и кон-дензатора С', след като се филтрира от групата Кондензаторът С' е блокиращ, С него се предотвратява заземяването на третата (сиг-налната) решетка на лампата през кръговата бобина L ио отношение на постоянного регули-ращо напрежение от системата на АРУ. Обик-
Фиг. 1.10. Принципна схема на честотен преобразувател, реализиран с хептодната лампа 6А7
с триод-хептод (ЕСН4, ЕСН21, UCH2I, ЕСН81 или UCH81). В батерийните радиоприемници е използувана лампата DK96.
На фиг. 1.10 е показана схемата на честотен преобразувател, реализиран с хептодиата лампа 6А7 (респ. 6ВЕ6 или 6SA7). За пълнота на схемата е начертано също и входного устройство. Тук катодът, първата, втората и четвър-тата решетка на лампата образуват триод, конто се използува за хетеродин. Втората и четвъртата решетка изпълняват функцията на анод на триода. При този честотен преобразувател хетеродинът е реализиран по триточкова автотрапсформаторна схема с високочестотно заземсн анод. Тук схемата със заземен анод е наложителна, защото евързаните заедно втора и четвърта решетка са екранни и като такива
новено С' = 100 pF. Резисторът R' предотвратява заземяването па сигналната решетка на лампата през кондензатора СФ1 по отношение на сиг-налното напрежение. Неговото съпротивление е 1 MQ.
На фиг. 1.11 е показана схемата на честотен преобразувател, реализиран с хептодиата лампа 6А8. Тук катодът, първата и втората решетка на лампата образуват триод, който се използува за хетеродин. Втората решетка изпълнява функцията на анод на триода. Преднапреже-нието на първата (хетеродинната) решетка се получава посредством групата RgCs. Хетеродинът е реализиран по схемата с трансформаторна обратна връзка. На четвъртата решетка се подава напрежението на присмания сигнал. Ней-ното начално преднапрежение се получава
10
посредством групата faCx, включена в катодната верига. Съединсните трета и пета решетка са ек-ранни. Те екранират сигналната решетка от хетеродинната част и от анода па лампата. На сигналната решетка се подава още и постоянно напрежение от АРУ по опция начин, както при описаната по-горс схема. В разглежданата схема на честотен преобразувател с лампа 6А8 трептящият кръг на хетеродина е включен в управляващата решетка на триодната (хетеро-динпата) част на лампата, а бобината за обратна връзка — в анода (втората решетка) на сыцата част на лампата. В някои българскн радиоприемници е използувана схема на че-
паразитни трептящи кръгове и обратни връз-ки. Съществуването на тези високочестотни трептения е нежелателно, понеже при взаимЬ-действието им с хетеродинното напрежение или с нсговите хармонични се получават неприятии свистове. Съпротивлението на резистора ₽ се избира експериментално между 50 и 200 Q. Схемата на честотен преобразувател с триод-хептодна лампа намира най-голямо приложение в ламповите радиоприемници за дълги, средни и къси вълни.
Настройването на радиоприемниците на различии честоти от обхвата се извършва с едно копче.^При настройката с едко копче в кръго-
Фиг. 1.12 Принципна схема на честотен преобразувател, реализиран с комбинирана лампа триод-хептод
стотен преобразувател с лампа 6А8, при конто хетеродинният кръг е включен във втората решетка, а бобината за обратна връзка — в първата решетка на лампата.
На фиг. 1.12 е показана принципната схема на честотен преобразувател, реализиран с комбинирана лампа триод-хептоД. В тази схема триодната част на лампата се използува за хетеродин, а хептодната—за смесител. Първата решетка на хептода служи като сигнална, а третата — като хетеродинна. В зависимост от използуваната лампа връзката между третата решетка на хептода и решетката на триода може да бъде външна или вътрешна. В случая хетеродинът е С Трансфор Матор на обратна връз-ка, като трептящият кръг е включен в решетъч-ната верига, а бобината за обратна връзка — в анодната верига на триода. Възможно е, раз-бира се, хетеродинният кръг да бъде включен в анодната верига, а бобината за обратна връзка — в решетъчната верига на триода. В българ-ските радиоприемници се използуват и честотни преобразуватели с триод-хептод, при конто хетеродинът е реализиран по схема с капацитив-на обратна връзка. Резисторът 7?, включен във веригата на хетеродинната решетка, е антипа-разитея. Той служи за потискане на паразит-ните трептения с много висока честота, конто понякоги възникват вследствие на получените
вете на входного устройство и хетеродина се включват променливи кондензатори (с едпакъв или различен максимален капацитет), чиито ротори са закрепени на едка ос. Характерно за суперхетеродинния радиоприемник е, че кръгът на входного устройство и хетеродинният кръг покриват различии обхвати и при настройването на дадена станция те се настройват на различии честоти (обикновено хетеродинната честота е по-висока от резонансната честота на входного устройство). Затова при настройката с едно копче в суперхетеродинните радиоприемници е необходимо така нареченото спрягане. Хетеродинният кръг е спрегнат на кръга на входного устройство, когато при настройването на дадена станция кръгът на входного устройство се настройва на честотата на приемания сигнал, а хетеродинният кръг — на честота, която е пс-висока от честотата на приемания сигнал с междинната честота.
Спрягането в суперхетеродинните радиоприемници се постига с помощта на добавъчни кондензатори— тример Ст и падинг Сп. Те се включват в кръга с по-малък коефициент на обхвата, т. е. в хетеродинПия кръг (фиг. 1.10— 1.12), Тримерът се включва паралелно на про-менливия кондензатор или на хетеродинната бобина, а падингът — последователно на про-менливия кондензатор или на паралелно вклю-
11
цените променлив кондензатор и тример. С включването на тримера се увеличава минямал-ният капацитет на променливия кондензатор, реет на кръга. С включването па падинга се намалява максималният капацитет па кръга По този начин се постига нсобходимият по-малък коефициент на обхвата на хетеродинния кръг. При употребата на тримср и падинг точно спрягане се постига само за три често-ти от обхвата (спрягапе в три точки). За остана лите честоти от обхвата не се постига точно спрягане, защото кръгът на входного устройст-зо се оказва до известна стелен разстроен спря-мо честотата на приемания сигнал. Спрягането в три точки се прилага в дълговълновия и сред-новълновия обхват Обикновено за тример се използува иолупроменлив кондензатор, а за падинг — кондензатор с постоянен капацитет Затова средвата честота от трите честоти на точно спрягане се оказва фиксирана. В късо-йълновия сбхва'1 се прилага спрягапе в две точ-
Фяг. 1.13. Хетеродинен трептящ, кръг с допълкителна Йобяяка, изпълняв£гца функцията па електрическа лупа
ки. То се постига с помощта само на един доба-въчен кондензатор—тример.
В хетеродинния кръг на късовълновия обхват на никои български радиоприемники („Мелодия 10“, „Симфония 10“ и др.) е включена допълнителна бобинка L с изменяема индуктивност (електрическа лупа), с помощта на която отделяй участъци от обхвата може да се разлива? върху скалата (фиг. 1.13). При изменение на нейната индуктивност се създава възмож-ност за плавно избиране на станции от дэден сектор на късовьлновия обхват.Тая бобинка е навита върху тялото на кръговата бобина на резонансния усилвател на канала за честотно модулирани сигнали. Нейната индуктивност се изменя с помощта на копчето за настройка на УКВ обхвата.
1.3.5.	Междинночестотен (лентов) усилвател
Междинночестотният усилвател в ламповите радиоприемники е обикновено едностъпален и в по-редки случаи (радиоприемник „Симфония 10“) — двустъпален. Той се състои от високо-честотен пентод или хептод и двукръгов лентов филтър (фиг. 1.14). Всекикръг на филтъра се настройва на междинната честота с помощта на феритно ядро (индуктивна настройка). Капаци-
тетът на кръговите кондензатори не трябва да бъде по-малък от 150 pF с цел евентуална смяна на лампата да не предизвика значителна раз-стройка на междиппочестотпите кръгове. Обик-новеио междинночестотният усилвател се включ-ва в систсмата за автоматично регулиране на усилването. Затона е необходимо лампата на междинночестотния усилвател да има удълже-на аиодно-рещетъчиа характеристика. В меж-
Фиг. 1.14 Принципна схема па междинночестотен усилвател с двукръгов лентов филтър
динночестотните усилватели на българскита ра-диоприемници са използувани високочестот-ните пентод и € КЗ, 6К7, 688, 6ВА6, EF9, EF22, EF89 и пентодната част на двойните диоди-пен-тоди EBF89 и UBF89. В някои радиоприем-ници за междинночестотен усилвател е изпол-зувана хептодната част на комбинираните три-од-хептодпи ламин ЕСН4, ЕСН21 и UCH21. Междицночестотният усилвател допринася най-много за чувствителността на радиоприемника и за неговата избирателност по съседен капал.
В някои радиоприемници о г по висок клас се регулира ръчпо ширината на пропускана-та лента на междинночестотния усилвател. По този начин се регулира избирателността по съседен канал на радиоприемника. При силен полезен сигнал (получен от мошна или близка радиостанция) пропускацата лента на междипиочестотпия усилвател (респ. на радиоприемника)' се разширява умишлено с цел да се получи по-висококачествено възпро-извеждане, а при слаб полезен сигнал (получен от маломощна или далечпа радиостанция) про-пусканата лепта се стеснява, за да се предотврати смущаващото действие на съседните по честота по-силни сигнали. Пропускацата лента на радиоприемника се измени обикновено чрез изменяне на силата на връзката между двата кръга на междинночестотния усилвател или на честотния преобразувател, или одновременно на междинночестотния усилвател и на честотния преобразувател. Това изменяне на силата на връзката може да се извърши стъпално или плавно.
На фиг. 1.15 е показана схемата на двукръгов лентов филтър на честотен преобразувател, чия-то пропускана лента се измени стъпално с помощта на допълнителната бобина L№. Тя е включена f послсдователно на бобината на втория кръг, а е навита върху бобината L3 на
12
шьрвия кръг на филтъра. При положение 1 на превключвателя П допълнителната бобина LCB е заключена, силата на връзката между двата кръга е критична, резонансната характеристика на чесготния преобразувател е едновърха.а пропусканата лента — тясна. При положение 2 на превключвателя във вторня кръг се включен бобината Lca, благодарение на което силата на връзката между двата кръга се увеличава и
Фиг, 1.15. Схема на дпукръгов лептов филтър на чесго-теи преобразувател със стъпално изменяема пропуска на лента. Резонансните характеристики на стъпалото при тясна и широка пропускана лента имат различен коефициент на правоъгълност
става надкритична, резонансната характеристика на честотния преобразувател става двувър-ха, а пропусканата лента се разширява. Допълнителната бобина Дсв има само няколко навивки с цел да нс причипява значителна разстройка па вторня кръг. В радиоприемника„Симфония 10" този начин на регулиране ца пропусканата лента е приложен както във филтъра на честотния преобразувател, така и във филтъра на междинночестотния усилвател.
При този начин на регулиране на пропусканата лента резонансните характеристики на стъпалото при тясна и широка пропускана лента имат различен коефициент на правоъгълност, Еднаквост на коефициента на правоъгълност на двете резонансни характеристики може да се получи, ако при положение 2 на превключвателя одновременно с включването на
Фиг. 1,16. Схема на двукръгов лентов фнлтър на че-стотен преобразувател със стъпално изменяема пропускала лента. Резонансните характеристики ва стъ-палото при тясна и широка пропускана лента имат ед. накъв коефнциент на правоъгълност
бобината £св във втория кръг се включи и до-пълнителен резистор г със съпротивление около 20 Q (фиг. 1.16). Този начин на регулиране на пропусканата лента е приложен в радиоприем-ниците „Родина" и „Балкан11,
На фиг. 1.17. е показана схемата на двукръ-гов лентов филтър на честотен преобразувател, чиято пропускана лента се изменя плавно с помощта на допълнителната бобина Дв. Тя е включена последователно па бобината L.2 на втория кръг и със специален механизъм бива приблнжавана или отдалечавана от бобината
на първия кръг на филтъра. При крайно от-далечено положение на бобината LCB от бобината силата на връзката между двата кръга е най-слаба, а пропусканата лента най-тяс-на. При най-малко разстояние между бобините Гсв и се получава обратного. В радиоприемниците „Концерт*', „Симфония 2“ и „Хармония РШМ-601* този начин на регулиране на пропусканата лента е приложен едновременно въе филтрите на честотния преобразувател и на междинночестотния усилвател. Освен това ре-гулаторът на ширината на пропусканата лента на междинночестотния канал е свъраан механично с тонрегулатора за високите звуковк честоти (регулирането на честотната характеристика на нискочестотния усилвател откъм
Фиг. 1.17. Схема на двукръгов лепгов филтър на честотен преобразувател с плавно изменяема пропускана лента
високите честоти и регулирането на пропусканата лента на междинночестотния канал се из-вършват с едно копче едновременно и еднопо-сочно).
1.3.6.	Амплитуден детектор
За амплитуден детектор в ламповите радио-цриемници се използува изключително диоден детектор. Той се включва към втория кръг на последняя междинночестотен усилвател и се реализира по схемата на последователен диоден детектор.
На фиг. 1.18 е показана иай-простата схема на последователен диоден детектор, използу-вана в радиоприемника „Пионер". 'Говарът на детектора се състои от резистора R (конто ббик-новено представлява потенциометър със съпротивление 0,5 Мй и служи същевременно като регулатор на гръмкостга) и кондеизатора С, чий-то капацитет е от порядъка на 100 pF. Същест-еен недостатък на този детектор е, че той не осигурява достатъчна филтрация на междинно-честотното напрежение.
На фиг. 1.19 е показана широко използу-ваната схема на диоден детектор с подобрена
13
филтрация на междинночестотното напрежение. Тук допълнителният филтър R$C$, включен между кондензатора С и потен циометъра Л?, осигурява допълнителна филтрация. Съпротивлението на филтровия резистор А*ф е от поря-
товара на детектора и входа на следващия ние-кочестотен усилвател. Двата филтрови еле-мента имат същите стойкости» както при схемата на фиг, 1.19.
Обикновено за диоден детектор се използува
Фиг. 1.20. Вариант на последователен диоден детектор с подобрена филтрация на междиниочестотнсто напрежение
Фиг. 1.18. Лриаципна схема на последователен диоден детектор
дъка на 50—100 kQ, а капацитетътна филтровия кондензатор Сф — 100 pF.
На фиг. 1.20 е показан вариант на диоден детектор с подобрена филтрация на междин-ночестотното напрежение. При тази схема допълнителният филтър ^фСф е включен между
една от диодиите системи на комбинираните лампи троен диод-нискочестотеп триод (ЕАВС80), двоен диод-иискочестотен триод (ЕВСЗ, 6Г2, 6Г7С и др.), двоен диод-високочестотеп пентод (EBF2, EBF80, EBF89 и др.) или двоен диод-краен пентод (EBL1, EBL21 и UBL21).

Фиг. 1.19. Принципа схема на последователен диоден детектор с подобрена филтрация на междинночестот-ното напрежение
1-3.7, Автоматично регулиране на усююане-то (АРУ)
Предназначението на автоматичния регула-тор па усилването е да измени усилването на високочестотните стъпала .на радиоприемника така, че изходното напрежение на радиоприемника да остава почти постоянно (отговарящо на нормално приемане) при изменение на силата на входните сигнали в широки граннци. Авто-матичният регулятор на усилването се състои от детектор (наречен детектор на А РУ) и филтрова трупа /?ФСФ. Тя филтрира промен-лнвите съставки на детектираното напрежение, за да се получи на изхода на регулятора само постоянно отрицателно напрежение Й/Р {регули-ращо напрежение или напрежение на АРУ),

Фиг I 21 Принципна схема на просто АРУ (а) и характеристики на АРУ на суперхетеродинен радиоприемник (б)
14
което e пропорционално на силата на приема-ните сигнали. Регул иращото напрежение се лодава на управляващата' решетка на регули-руемите лампи с цел да се измени тяхното пред-напрежение, респ. стръмносттй на тяхната волт-амперна характеристика, а оттам и усилването на стъпалата, в конто са включена регулируемое лампи
В бълг ар ските лампови радиоприемници автоматичного регулиране на усилването е реализи-
тудыия детектор. Едновременното включване на амплитудния детектор и на детектора на АРУ към втория междинночестотен кръг пред-извиква голяма несиметрия на резонансната характеристика на поеледния междинночестотен усилвател поради нееднаквите активин загуби на двата междинночестотни кръга (вто-рият кръг е значително по-натоварен от пър-вия).
Схемата на АРУ със задържане е характерна
а;	5)
Фиг. 1.22. Варианти на проею АРУ
рано по две схеми—просто АРУ и АРУ със задържане.
На фиг. 1.21а е показана принципната схема на просто АРУ, конто иамира приложение в повечето български лампови радиоприемници („Пионер", „Турист", „Комсомолец", „Концерт", „Симфония", „Хармония", „Чайка", „Маестро", „Концертино", „РМС-10" и др.). Тя е характерна с това, че един диод изпълнява едновременно функциите на амплитуден детектор и на детектор на АРУ.
На фиг. 1.22 са показа ни два варианта на просто АРУ. Първият от тих (фиг. 1.22а) е приложен в радиоприемника „Орфей", а вторият (фиг. 1.226)—в радиоприемника „Мелодия".
Съществен^ недостатък на простого АРУ е, че при него се получава намаляване на коефи-циента на усилване на регулируемите стъпала не само при силните, но и прн слабите сигнали. Това се вижда ясно от фиг. 1,216, на конто с крнвата 1 е изобразена реалната амплитудна характеристика (характеристика на АРУ) на радиоприемник с просто АРУ, а с кривата 2 — идеалната амплитудна характеристика на радиоприемник с АРУ,
Този недостатък на простоте АРУ е избяг-нат при схемата на АРУ със задържане. Тази схема се реализира с отделен диод на АРУ по схемата на паралелен диоден детектор. За детектор на АРУ се използува една от диодните си-стеми на комбиннраните лампи, съдържащи двоен или троеи диод. Обикновено детекторът на АРУ бива включван към първия и в редки случаи — към втория трептящ кръг на поеледния междинночестотен усилвател заедяо с ампли-
с това, че във веригата на детектора се включва допълпително постоянно отрицателно напрежение Езад (задържащо напрежение). Благодарение на него диодът на АРУ е запушен при приемапето на слаби сигнали. Диодът се от-пушва и автоматнчният регулатор на усилването се задействува при сигнали, за конто входното напрежение на детектора на АРУ преви-
Фиг. 1.23. Принципна схема на АРУ със задържане, при конто за задържащо напрежение се използува преднапрежението на лампата на НЧУ на напрежение
шава по стойност задържащото напрежение Езад-
Задържащото напрежение на АРУ се реализира по няколко начина. На фиг. 1.23 е показана принципна схема на АРУ със задържане, при конто за задържащо напрежение се използува постоянният пад на напрежение върху катодния резистор на нискочестотния усилвател на напрежение, т. е. преднапрежението Eet) на
15
усилвателната лампа (радиоприемници „Ро-дина“, „Балкан" и др.).
На фиг. 1.24 е показана принципиата схема на АРУ със задържане,при конто за задържа-щото напрежение се използува постоянният над
приемна антена, е равна на ноловината от сред-ната дължина на вълната от приемания обхват.
При приемане на сигнал» от мощни или близки радиопредавателни станции се използува предимно вградена антена. Тя се изработва от

I
I
I
Към упраВл peat. наНЧ.В на MGiHHacrf.
J
—CS—1*^- —11
Къя у правд	।
рещ на НУ!/	-J*
на напрехрние 4.
Фаг. 1.24. Принципна схема на АРУ с вс задържане, при която задържашото напрежение се получава с помощта :на резисторен делител на напрежение, включен в минуса иа токоизточиика
на напрежение върху резистора на делителя на напрежение R^R^, включен в минуса на токоизточиика. Тук постоянният ток 10, създа-ващ £зад, представлява сума от постоянните токове на всички лампи на радиоприемника без токоизиравителната. Обикновено резисторният делител R^R^ се шунтира с един кондензатор (<4^0,14-50 p.F) с цел да се филтрират промен-ливнте съставки на общия ток.
В някои случаи резисторният делител R]Ri се използува едновременно и за получаване на преднапрежение на лампите на нискочестот-ння усилвател на напрежение и на иискочестот-ния усилвател на мощност. В първия случай преднапрежението се отнема от точка а, а във втория случай — от точка б на резиеторния делител (фиг. 1.24),
Показаната на фиг. 1.24 принципна схема на АРУ със задържане намира приложение в ра-диоприемниците „504“, 506“, „516“, „524“, „Република", „Марек“, „Дружба", „Мир“, „Сеп-тември", „Родина" и пр.
Амплитудната характеристика на радиоприемник с АРУ със задържане е изобразена с кри-вата 3 на фиг. 1.21.
1.4.	Високочестотен канал за честотно модулирани сигнали на комбинирания лампов радиоприемник
1.4.1.	Приемка антена
Най-често използуваната антена за прие-мане на честотно модулирани сигнали е полу-вълновият вибратор. Той има насечено действие. Не^свото вълново съпротивление е 240 или 300 Й. При ултракъсовълновия обхват антената се настройва на средната честота от обхвата. Обиата дължина на дипола, използуван за
симетричен кабел с полиетиленоза изолация или от алуминиево фолио и се прикрепва към вът-решната страна на горната и страничните стони на кутията на радиоприемника (фиг. 1.25). В повечето случаи размерите на кутията не позво-ляват в нея да се вгради симетричен кабел или фолиева приемна антена с необходимата дъл-жнпа. Затова в такъв случай към недостатъчно дългата антена (в точките а и б на фиг. 1.25)
се включва специалиа „удължаваща" бобина (радиоприемници „Концерт", „Мелодия", „Мелодия 2", „Орфей"— II вариант). Чрез подходящ подбор на индуктивността на тази бобина приемната антена се настройва из средната честота от приемания обхват.
При приемане на сигнали от маломощни или значително отдалечени предавателни радиостанции, а също така при неблагоприятно разполо-жение и ориентиране на радиоприемника спрямо радиопредавателя (когато приемането с вгра-
16
дения дипол е лошо) се палата използуването па стайна или външна антена. Най-често стайиата аптека се изработва от симетричен кабел с по-лиетиленова изоляция. На фиг. 1.26 са показана конструкцията и размерите на стайна УКВ
буксата за антената за приемане на AM сигнали (виж бобинката на фиг. 1.28 и 1.29). Иэ-пол-зуването на бобинката със среден извод е наложится но, за да не се наруши симетрията на фидера.
Фиг, 1.26 Стайна УКВ антена
аптена, която е подходяща за използуване при българските радиоприемники.
Външната УКВ антена се изработва от алу-миниева или медиа тръба с диаметър 15—30 mm и се закрепва на дървена мачта над покрива. На фиг. 1.27 са показано конструкцията и размерите на външна УКВ антена, конто е подходяща за използуване при българските радио приемпици.
1.4.2.	Входно устройство и резонансен усилвател
Входного устройство и резонансният усилвател на канала залЧМ сигнали на българските ком-бинирани радиопрмемници са реализирани по двете схеми, показали на фиг. 1.28 и 1.29 (за пълнота на схемите са начертани също фидерът и приемната антена). На фиг. 1.28 резонансният усилвател е реализиран по схема със заземена
Приемната антена се свързва с входа на радиоприемника посредством фидер. Фидерът пред-ставлява симетричен кабел с полиетиленова изоляция (от който се изработва и самата вгра-дена или стайна антена) или коаксиален кабел. За да има съгласуване между антената и фидера, е необходимо вълновото съпротивление на фидера да е равно на вълновото съпротивление па антената.
В българските комбинирани радиоприсмнн-цн е предвидена възможпост външната УКВ антена да се използува и за приемане на сигнали от дълговълиовия, средновълповия и късовълновия обхват (това е целссъобразно, когато по-строяването на външната УКВ антена е нало-жително). За целта на края на фидера (между буксите на входа на УКВ капала) се включва бобинка със среден извод, който се съедипява с
междинна точка на входния кръг. Тук кръгът LC на входного устройство е включен трансфор-маторно към фидера с помощта на евързващата бобина La и директно във входната верига на резонансния усилвател. При тази схема начертания? с пупктирана линия кръгов капацитет С представлява сума от монтажниц капацитет, входния капацитет на резонансния усилвател и собствения капацитет на кръговата бо-бинаК.
На фиг. 1.29 резонансният усилвател е реализиран по схема със заземена решетка. Тук начертания? с пупктирана линия кръгов капацитет С представлява сума от същите капаци-тети, както капацитетът С на фиг. 1.28.
Обикновено кръгът на входного устройство на канала за ЧМ сигналя е с фиксирана настройка. Той се настройва на средната честота на об
3 Ьългярски радиоприемници
17
хвата чрез измен я не на индуктивността на кръ-говата бобина L.
Освен за осигуряване на необходимата изби-рателност по огледален и по междинночестотен канал и за получаване на необходимата реал на
теродина на канала за ЧМ сигнали на българ-ските комбинирани радиоприемници е индуктивна. Обикновено за резонансен усилвател се използува една от с ист смите на двойпия високо-чсстотен триод ЕСС85. Втората система на съ-
Фиг. 1.28. Входно устройство и резонансен’усилвател, реализираи по схема със заземена нежданна точка на входния кръг

чувствител ноет резонансният усилвател на канала за ЧМ сигнали спомага и за намаляване на обратното излъчв ане на хетеродинното напрежение (в суперхетеродинните радиоприемници без резонансен усилвател хетеродинното напре-
щата лампа се използува за честотен преобразувател (генериращ смесит ел). Комбинацията от резона нения усилвател и генериращия смесител се монтира в една екранирана кутия и се нарича УКВ блок.
Фиг. I 29. Входно устройства и резонансен усилвател, реал из ир ан по схема със заземена решетка
жение прониква лесно във входното устройство и оттам през антената се излъчва и смущава съ-седните радиоприемници).
По своите свойства показаният на фиг. 1.28 резонансен усилвател със заземена междиниа точка на входния кръг клони към резонапсния усилвател със заземен катод. Затова се палата неутрализация на вредното действие на про-ходния капацитет между решетката и катода на лампата. Неутрализацията се постига, като между анода и катода на лампата се включи неутрализиращ кондензатор Сн с подходяще избран капацитет.
При радиоприемниците „Мелодия 10", „Акорд" „Симфония 10", „Хармония 10 стерео" и др. резонансният усилвател е реализираи по схема със заземена решетка. Слабата връзка между изхода и входа на тази схема (дължаща се на малкия капацитет между анода и катода на лампата) осигурява стабилно усилване и намалява обратного излъчване на хетеродинно напрежение.
Иастройката на резонансния усилваел и хе-
1.4.3.	Честотен преобразувател
Честотиият преобразувател в канала за ЧМ сигнали па всички български лампови комбинирани радиоприемници е реализираи по схемата на генериращ смесител с капацитивеп делител в решетъчната верига (фиг. 1.30а), която е подходяща при индуктивната настройка на кръго-вете. При тази схема една лампа (високочесто-тен триод) изпълпява едновременно функциите генериране и смесЕане. Тук хетеродинът е с индуктивна обратна връзка (бобината за обратна връзка е LC1}). Захранваието му епаралелно. То налага включвапсто на блокиращияконден-затор Се. Функциями на разделителен дросел, конто не позволява хетеродинното напрежение да прониква във веригата на захранваието, из-пълнява бобината L на първия междинночесто-тси кръг. Общият капацитет на първия междинночестотен кръг представлява су мата от капа-цитетитс С5, Се, капацитета анод-катод Сак на лампата и собствения капацитет па бобината L
18
(бобината LCB и кондензаторът С4 представляв ат практически късо съединение за междинночестотния ток).
Входпата верига на генериращия смесител е включена частично към анодния кръг на резо
на връзка по междиипа честота, която неутра-лизира създаваната от Cag отрицателна обратна връзка. Мостовата схема е показана на фиг. 1 .ЗОе (гук хетсродинпият кръг е пренебрегнат, тъй като съпротивлепието му за междинната често-
Фиг. i 30 Генериращ смесител с капацитивен делител в решетъчната верига й) принциппа схема, б) мостова схема за намаляваие на силата наврьзката между входния и хетеродинния кръг, в) мостова схема за неутрализиране на създаваната от проходим капацитет отрицателна обратна връзка по ъеждинна честота
наисния усилвател посредством капацитивпня делител СгС3, за да се получи съгласуване. От друга страна, кондензаторът С\ заедно с резистора £?о служи за получавапе на необходимого преднапрежение на лампата.
Кондензаторът С3 се включва с цел да се об-разува мостова схема за намаляване на силата на връзката между входния (I) и хетеродинния (II) кръг (намалява се обратного излъчване на хетеродинното напрежение). Мостовата схема с показана на фиг. 1.305 (тук кондензаторът С4 е пренебрегла?, тъй като за сигнал ните и хете-родинните честоти съпротивлението му е много малко). При равновесие на моста (постигнато чрез подходящ подбор на капацитета С3 се от-страцява влиянието между входния и хеторо-динния кръг, намиращп се в двата диагопала на моста.
Кондензаторът С4 се включва с цел да се об-разува втора мостова схема за неттрализиране на създаваната от нроходпия капацитет Cag от-рицателна обратна връзка по междинпа честота, която намалява коефициента на хсилване на генериращия смесител. В действ ител ноет чрез кондензатора С4 се създава положителна обрат-
га е много малко) При равновесие на моста (иостигнато чрез подходящ подбор на капа цитата на кондензатора С4) се отстранява влиянието между пзхода и входа на стъпалото, иамиращи се в двата диагопала на моста.
В някои български радиоприемиици („Мелодия 3“, „Мелодия 1D11, „Акорд11, „Симфония 10“, „Хармония 10 стерео" и др.) е използувап вариант на гепсриращ смесител, при който утечният резистор е включен между точката 2 и шаси вместо между точкатэ р и шаси.
В друг вариант па генериращия смесител (в радиоприемниците „Мелодия 10“, „Акорд11, „Симфония 10“, „Хармония 10 стерео11 и др.) кондензаторът Cs не се включва, като за сметка на това канацитетът на кондензатора Сееувеличен приб-лизително с толкова, колкого е канацитетът на кондензатора С5.
1.4.4.	Междинночестотен усилвател
Междинночестотният усилвател на канала за ЧМ сигнали на българските лампови комбини-рани радиоприемници е обикновено двустъпа-лен, а в някои случаи (при радиоприемниците
19
„Симфония 10“ и „Симфония 10 стерео11) —три-стъпален. Той се състои от високочестотен пентод или хептод и двукръгов лентов филтър.
За първото стъпало на междинночестотния усилвател за ЧМ сигнали се използува хептод-
В катодната верига на лампата ЕСН81 на някои радиоприемници („Орфей", „Концерт11, Мелодия 2“ и др.) е включен трептящ кръг (филтър), настроен на ниската междинна честота (на фиг. 1.31 той е начертан с пунктирапй
Фиг. 1 31 Пранципна схема на първото стъпало на МЧУ за ЧМ сигнали в комбиниран радиоприемник
ната част на комбипираната лампа ЕСН81 (при приемане на ЧМ сигнали триодната част на лампата се изключва). Принципната схема на това стъпало е показана на фиг 1.31. В анодната верига на лампата са включени два междинночестотни филтъра. Филтърът Фх с резонансна честота 10,7 MHz е широколептов и служи като товар на лампата при приемане па ЧМ сигнали, а филтърът Ф2 с резонансна често-
линия). Този филтър създава отрицателпа обратна връзка и намалява усилването на честот-ния преобразувател засигналите с ниска междинна честота, проникнали по паразитии ка-нали във входа на честотния преобразувател. С това се избягва възможността от самовъзбуж-дане на радиоприемника по ниска междинна честота. Въпросната отрицателна обратна връзка се прави слаба, за да не се получи, от друга
Фиг. 1 32 Принципна схема на МЧУ за ДМ и ЧМ сигнали в комбиниран радиоприемник
та 468 kHz е тяснолентов и служи като товар на лампата при приемане на ДМ сигнали. Двата филтъра не си влияят помежду си, тъй като от-носителната разстройка на техните кръгове е твърде голяма (при приемане на AiM сигнали филтърът Ф± представлява почти късо съеди-нение за анодния ток с ниска междинна честота, а при приемане на ЧМ сигнала филтърът Фа представлява почти късо съединенис за анодния ток с внеока междинна честота). ВъпрекИ това при приемане на AM сигнали първияткръг па филтъра Фх се дава накъсо с цел да се избягнат смущеиията от паразитни сигнали, чиято честота с близка до 10,7 мгхц.
страна, голямо нападение на усилването на честотния преобразувател за полезните сигнали. Това се постига, като филтровият кондензатор се избере с голям капацитет (5nF).
Включването на описания филтър в катод-пата верига па лампата ECH8I създава трудности за получаването на необходимого пред-напрежение на управляващата решетка чрез катодеп резистор, когато лампата се използува като първи МЧУ в канала за Ч1М сигнали. За-това в този случай иреднапрежението на управляващата решетка се получава, като в нейната верига се включи Т^С-група с подходящи стойкости (на фиг. 1.31 тази трупа е начертание
20
пунктирана линия).Включването,на тази трупа създава условия за решстъчно дстектиранс. Благодарение на последнего върху резистора А се получава отрицателно напрежение, което служи като предпапрежение на управляващата решетка на лампата.
В комбинираните радиоприемници второго стъпало на междинночестотния усилвател на канала за Ч1М сигнали е същевременно п междин-ночестотен усилвател на канала за AM сигнали.
Фиг 1 33 Принципна схема на МЧУ за ЧМ сигнали с неутрализация на проходния капацитет на лампата То се реализира предимно с високочестотния пентод EF89. Нсговата принципна схема е показана на фиг. 1.32. Това стъпало е включено в системата на АРУ. Тук постоянного регулиращо напрежение се подава на третата решетка на лампата.
В някои български радиоприемници вторият междинночестотен усилвател за ЧМ сигнали се поставя в режим на решетъчно детектираие, за да работи то същевременно и като амплиту-деп ограничител. За целта във веригата па управляващата решетка па лампата се включва АС трупа с подходящи стойности. В такъв случай при приемане на ЧМ сигнали веригата на АРУ за AM сигнали се изключва с помощта па превключвателя А (на фиг. 1.32 тези два елемен-та и превключвателят А са начертани с пункти-рана линия).
В радиоприемниците „Концерт11, „Мелодия 1011, „Симфония 2“ и др, е използуван показаният иа фиг. 1.33 вариант на втори междинночестотен усилвател за ЧМ сигнали, при конто е извър-шена неутрализация на проходния капацитет СЯЁ на лампата. Характерного за схемата е, че единият край на филтровия кондензатор Сф е евързан с екранната решетка на лампата, а не с шаси. В този случай межДинночестотният ток протича през кондензаторите Сф и и създава пад на напрежение върху кондензаюра Cga. Това напрежение се разпределя върху делителя на напрежение, състоящ се от капацитета Ceig3 и входния кръг.Така част от изходното напрежение бива вьрнато на входа па стъпалото. Нап-режението, върнато на входа чрез тази изкуст-вена обратна връзка, е противоположно по фаза на напрежението, което се връща на входа на усилвателя вследствие на обратната връзка, дължаща се на Сай.
1.4.5.	Честотен детектор
Честотният детектор в българските лампови радиоприемници ее осъществява по схемата на несиметричен дробен детектор. На фиг. 1.34 е показана принциппата схема на несиметричния дробен детектор, конто се използува в радио-приемниците „Орфей11, „Концерт11, „Мелодия 2“ и др. Дробният детектор спада към групата на честотно-фазовите детектори, при конто честот-ната модулация на приеманите сигнали се превръща първо във фазова и след това чрез фазово детектиране се получава звуково напре-жепие. Тук честотните изменения на приемания сигнал (преобразуван в междинночестотно напрежение) се превръщат в изменение на фа-зата между две напрежения. Едното от тях представлява половината от напрежението върху втория междинночестотен кръг на лелтовия усилвател, а второго (наречено опорно напрежение) — напрежението, което се индуктира от първия междинночестотен кръг на усилвателя в спомагателната бобинка Асв (бобинката съдържа няколко навивки и е навита върху бобината Lr на първия трептящ кръг на меж-дишгочестотния усилвател), В дробиия детектор функцията па фазов детектор изпълняват два амплитудни диодни детектора, чиито дио-
Фиг. 1 34 Принципна схема на несимегричен дробен детектор
21
ди Д± и Д% са включепи постояннотоково после-дователно, Техният общ постояннотоков товар е резисторът R. Кондензаторите и Се служат за затваряне на променливотоковата верига на двата фазови детектора. От своя страна кондензаторът Сй служи и като товар на дроб-ния детектор, от конто се отнема изходпото нискочестотно напрежение. На изхода на детектора е включена филтровата трупа 7?фСф, конто служи за филтриране на междипночестотното
(„Мелодия 10“, „Акорд“ и др.) отсъствието на екраниращото действие на металното таен на-лага високочестотно заземяване на средния край на втория междинночестотен кръг.Това се постига с помощта на коидензатора С", конто е начертан на фиг. 1.35 с пунктирана линия. По този начин се намалява излъчването на междинио-честотпо напрежение от втория трептящ кръг и се отслабва паразитната връзка чрез вграде-ната в радиоприемника диполна антена.
Фиг. 1.35 Вариант на несимётричен дробен детектор
напрежение и за отслабване на напреженията с висока звукова честота, конто в радиопредава-теля се усилват допълнително (предварителен корекция) с цел да се намали дсйствието на сму-щенията. Електролитният кондензатор С се включва, за да се направи дробният детектор нечувствителен към бързите амплитудни изменения на приеманитс сигнали. Благодарение па големия му капацитет (С-~4~ 5 pF) дробният детектор отстранява амилитудните изменения на присманите сигнали и действува като амплитуден ограничите.’!. Начертаният с пунктирана линия допълпителен кондензатор Сг (чиито капацитет е от порядька на 1,5 до 5 nF) се включва понякога, за да евързва накъсо електролит-*ния кондензатор С по отношение па високите честоти, тъй като за тях С представлява известно индуктивно съпротивлепие. Резисторът г служи за изглаждане на импулсите на детекти-рания ток, конто се появяват при действието нз импулени смущения. Неговото съпротивление е от порядъка на 50 до 200 Й.
Постоянного напрежение върху товарния резистор R се използува като регулиращо напре-жепие на АРУ и за задействувапе па електрон-нолъчевия индикатор (фиг. 1.34).
За дробен детектор се използуват обикновено двата високочестотни диода на комбинирапата лампа ЕАВС80.
В дробния детектор на пякои български радиоприемници („Мелодия 3,“ „Симфония 2“, „Хармония РШМ-60“ и др ) нс се включва коп-дензаторът Сх. Схемата на този вариант на дробен детектор е показана ца фиг 1.35. Тук кондензаторът Ст служи като товар, от конто се взема изходното нискочестотно напрежение.
При радиоприемниците с печатан монтаж
1.4.6.	Автоматично регулиране на усилването
Необходимостта от АРУ в канала за ЧМ сиг нагш па комбинираните радиоприемници не е голяма, тъй като дробният детектор има огра-ничителни свойства, Освеп това много чссто последнего стъпало на междинночестотния усил-вател се поставя в режим на амплитуден ограничится. Затова в системата ца АРУ се включва само лампата на поеледния междинночестотен усилвател. Постоянного регулиращо напрежение се взема от общия постояннотоков товар на дробпия детектор (резистора 7?) и се подана на третата решетка на лампата на поеледния меж-динночестотсн усилвател (фиг 1.34 и 1 35). Потенциалът на третата решетка на лампата влияе върху токоразпределението между анода и екрапната решетка. Така напр. при увелича-ване па амилитудата на приемания сигнал се увелнчава и отрицателното напрежение на третата решетка, вследствие на което анодният ток намалява, екранният ток нараства, а напреже-нието па скранната решетка се цонижава. Това води до намаляване на стръмността на лампата и на коефициента на усилване на регулируемого стъпало, респ. до по-ефикасно отстранявапе на паразитната амплитудна модуляция.
1.5.	Нискочестотен канал на ламповия суперхетеродинен радиоприемник
1.5.1.	Нискочестотен усилвател на напрежение
Нискочестотпият усилвател на напрежение в ламповите радиоприемници се осъществява по класическата схема на усилвател със съпро-
22
тивително-каиацитивна връзка. На фиг. 1.36 и 1.37 са показали две принципци схеми на такъв усилвател, реализиран с триодна и пентодна лампа. Понякога в анодната верига па ниско-честотния усилвател на напрежение се включва кондензаторът Са с капацитет от порядъка на 200 до 500 pF. Той служи за допълнително фиитриране на междинночестотното напрежение, проникнало във входа на нискочестотния усилвател.
Фиг. 1.36. Принципна схема на нискочестотен усилвател на напрежение, реализпрак с триодна лампа
жение, при който преднйпрежението на лампата се получава с помощта на резисторен делител, включен в минуса на тоиоизправителя (фиг. 1.38 и 1.24). Тук филтровата трупа 7?ф1Сф1 служи да филтрира променливите съставки на напре-жението £So върху резистора което се изпол-зува като преднапрежение на усилвателната лампа.
В българските лампови радиоприемници се използува и друг вариант на нискочестотен усилвател, при който преднапрежението на лампата се получава с помощта на утечен резистор с много голямо съпротивление (i?g=3-i-10 МЙ). Схемата на такъв нискочестотен усилвател е показана на фиг. 1.39. Тук протичащите през утечния резистор Т?Е, макар и малки нонни решетъчни токове, създават върху него пад на напрежение, което е приблизителпо равно на необходимого преднапрежение на лампата. Към този начин на получаване на преднапрежение се прибягва обикновено в случайте, когато за нискочестотен усилвател на напрежение се из-ползува триодната система на комбинирана
Фиг 1.37. Принципна схема на нискочестотен усилвател на напрежение, реализиран с пентодна лампа
В схемите на фиг. 1.36 и 1.37 предпапрежс-нието на усилвателната лампа се получава с помощта на катодния резистор ₽к. В българските лампови радиоприемници се използува и вариант на нискочестотен усилвател на напре-
лампа (напр. ЕАВС80), па която катодът трябва да бъде заземен.
На фиг. 1.39 са показани също вход „Грамо-фон“ и вход „Магнетофон*1 на комбиниран лампой радиоприемник.
Фиг. 1 38, НЧУ на напрежение, при който нредчапрежепието на лампата се получава с помощта на резисторен делител, включен в минуса на токоизправителя
23
Фиг. 1 39. НЧУ на напрежение, при конто преднапрежението па лампата се получава с помощта на утечен резистор с много голямо съпротивление
1.5.2.	Фазсинверсен усилвател
За възбуждане на двутактния усилвател на мощност са необходими две ранни по амплитуда и противоположпи по фаза входни напреже-ния. Такива напрежения се получават с помощта на фазоинверсни усилватели. В българските лампови радиоприемници фазоипверсният усилвател е осыцествен по схемата па усилвател със съпротивително-капацитивна връзка и разделен товар. На фиг. 1.40 е показана иринципната
обходимо е утечиите резистор и 7?S1 и да имат еднакво съпротивление, а прехвърлящите кондензатори СЙ1 и Cg2 — еднакъв капацитет.
1.5.3.	Нискочестотен усилвател на мощност
Предназначепието на усилвателя на мощност е да увелнчи мощността на нискочестотния сигнал, за да може високоговорителят да произ-веде необходимата звукова мощност. При из-ходна мощност, по-малка от 4 W, усилвателят
Фиг 1.40. Фазоинверсен усилвател със сытротивително-капацитивна връзка и разделен товар
схема на фазоннверсния усилвател, използу-ван в радиоприемника „Симфония 2“. При тази схема товарът е разделен на два резистора
с еднакви съпротивления. Единият от тях е включен в анодната, а другият — в ка-тодната верига на лампата. Върху тях се получават еднакви по амплитуда изходни напре-жения (понеже и през двата резистора протича еДИП И СЪЩ TOK) С ПрОТИВОНОЛОЖНИ фаЗИ («иах1 = = — «изхг)- На фиг. 1.40 е показан поляритетът както на входного, така и па двего изходни пап-режения. За да бъде схемата симетрична, не-
се реализира по еднотактна схема, а при изход-на мощност, по-голяма от 4 W — по двутактна схема. Обикновено еднотактният усилвател на мощпост работи в режим клас А, а двутактният усилвател — в режим клас АВ.
На фиг, 1.41 е показана принципната схема на еднотактен усилвател на мощност, конто намира приложение в българските лампови радиоприемници с по-малка изходна мощност. Тук резисторите R* и R" се включват понякога във веригата на управляващата, респ. на екран-ната решетка с цел да ее отстрани самовъзбуж-дансто па усилвателя, на паразитни честоти.
24
Съпротивлението на резистора А!' е от поря-дъка на 1 до 20 k Q, а на резистора 7?" — около 100 Q. Понякога паралелно на първичната на-мотка на изходния трансформатор се включва кондензаторът С с дел да се коригира честот-ната характеристика на усилвателя от страна на високите звукови честоти. Той предотвратява също евентуално самовъзбуждане на усилвате-
взето от първия и от втория плюс на токоизправителя.
На фиг. 1.43 е показана класическата схема на двутактен усилвател па мощност, която на-мира приложение в българските радиоприемници с по-Голяма изходна мощност. При тази схема груцата RC, включена паралелно на първичната намотка на изходния трансформатор,
Фиг. 1.41. Принципна схема на едиотакген усилвател на мощи о ст
ля на честоти извън работния обхват. Капа-цитетът на този кондензатор е от порядъка на 1,5 до 5 nF.
В схемата на фиг. 1.41 преднапрежението на усилвателната лампа се получава с помощта на катодния резистор А?к. В българските радиоприемници се използува и вариант на нискочестотен усилвател на мощност, при който преднапрежението на лампата се получава с помощта на резисторен делител, включен в минуса на токоизправителя (фиг. 1.42 и 1.24). На схемата на фиг. 1.42 е показана и възможността за захранване на анода и екрапната решетка на усилвателната лампа с постоянно напрежение,
Фиг, 1 4Й. Лрипципиа схема ла НЧУ на мощдост, яри който преднапрежението на лампата се получава с помощта на резисторен делител, включен в минуса на токоизправителя
Фиг. 1.43 Принципна схема на двутактен усилвател на мощное г
изпълнява същата функция, каквато изпълня-ва кондензаторът С в схемата на фиг. 1.41.
На фиг. 1.44 е показана припципната схема на ултралинесп двутактен усилвател на мощ-яост, която намира приложение в по-модерните български лампови радиоприемници с голяма изходна мощност („Концерт11, „Симфония 2“, „Хармония РШМ-60“ и др.). Тук екрацнитс решетки на двете лампи са включеии към изводи от изходния трансформатор (получава се обратна връзка по екранна решетка). В този слу-
Фиг. 1 44 Принципна схема на ултралинсен двутактен усилвател на мощност
4 Б-блгарски-радиоприамннци
25
чай лентодитс имат свойствата на нова лампа, чиито параметри заемат мсждинпо положение, между параметрите на пентод и триод (в частния случай, когато точките 2 се пренесат в точките 3, лампите биха действували като триоди, а ногате точките 2 се пренесат в точка 7, лампите биха действували като пентоди). Чрез подходящ подбор на изводите на трансформатора, към конто се включват екранните решетки, лампите могат да получат параметрите на пентода (голяма чувствителност, голяма изходна мощност и икопомичност в захранваието) и параметрите на триода (малин нелинейни изкривявания и малко вътрешно сопротивление).
В по-старите български радиоприемници за пискочестотния усилвател на мощност се изпол-зуват лампите EL3, ЕВЫ, EBL21, UBL21, 6V6, 6ПЗ, 6П6, 6AQ6, DL96, ECL82 и UCL82, а в no-новите радиоприемници — лампата EL84.
1.5.4.	Регулатори на силата на звука
С помощта на регулятора на силата на звука се регулира ръчно силата на приемането при озвучаването на различно големи и различно шумни помещения, а също така и при ириема-нето на различии по сила сигнали. Силата на
за AM сигнали за регулатор на силата на звука се използува товарният резистор 7? на детектора (фиг. 1.18 и 1.19), а при комбииираните радиоприемници — отделен потенциометър (фиг. 1.39).
Регулаторът на силата на звука се включва пред първото стъпало на нискочестотния усилвател на напрежение (при включването на регулятора на силата на звука след това стъпало се появяват нелинейни изкривявания вследствие на претоварването на сыцото стъпало при приемане на мощни или местни радиостанции).
Характерно за човешкото ухо е, че при сла-би сигнали то възприема по-слабо писките и ви-соките тонове. Този недостатък на човешкото ухо може да се компенсира чрез така наречения компенсирап регулатор на силата на звука. Той представлява потенциометър с извод между средата и единия му край. Между извода и този край на потенциометъра се включва допълпи-телна 7?С-група с подходящо избрани стойцости. На фиг. 1.45а е показана схемата на такъв ком-пенсиран регулатор на силата на звука, конто се използува в радиоприемниците „Мелодия 10“, „Хармония РШМ-60“ и др. На фиг. 1.456 е показана честотната характеристика на същия регулатор. От последната се вижда, че описа-
Фиг. 1 45. Компенсиран регулатор на силата на звука: а) принципна схема ; б) честотна характеристика на регулатора
а)
Фиг. 1.46. Вариант на подобрей компенсиран регулатор на силата на звука: а) принципна схема; б) честотна характеристика на регулатора
приемането се регулира, като се измени голе-мината на входното напрежение на нискочестотния усилвател на напрежение. Това сс постига с помощта па потенциометъра (регулатора на силата на звука), чието съпротивленне е 0,5 или 1 MQ. Обикновено при радиоприемниците
ният регулатор компенсира недостатъка на човешкото ухо само за ниските звукови честоти, тъй като неговата честотна характеристика има подем само за тези честоти.
На фиг. 1.145а е показан вариант на подобрей компенсиран регулатор на силата на звука,
26
който намира приложение в радиоприемника „Симфония 10“. Към този регулятор е включен допълнителният кондензатор С3, благодарение на който честотната характеристика на регула-тора получава подем и за високите звукови честота (фиг. 1.466). Следователно с тозн регула-тор се компенсира недостатькът на човешкото ухо както за ниските, така и за високите тонове.
1.5.5.	Тонрегулатори
С помощта на тонрегулаторите се регулира (измени) ширината на честотната характеристика на радиоприемника Регулиранего може да се извършва стъпалио или плавно.
Фиг. 1 47» Вьзможности за включване на плавен висо-
кочестотен тонрегулатор
Тонрегулаторите биват два вида — ниско-честотнн и високочестотни. Посредством първите се регулира честотната характеристика на радиоприемника от страна па ниските звукови честоти, а посредством вторите — от страна на високите звукови честоти. Употребяваните в радиоприемниците тонрегулатори представля-ват обикновено AJC-филтри.
В българските лампови радиоприемници за AM сигнали е използуван предимно плавен ви-сокочестотен тонрегулатор. В повечето случаи той представлява съчетание от последователю съединени кондензатор и потенциометър. Високочестотни ят тонрегулатор се включва обик-
Е!АВ)С80
Фиг. 1.48. Принципна схема па НЧУ на напрежение с плавен нискочестотен и високочестотен тонрегулатор
новено паралелно на първичната намотка на изходния трансформатор (фиг. 1.47) или паралелно на товарная резистор на нискочестотння усилвател па напрежение (на фиг. 1.47 тази възможност на включване на тонрегулатора е показана с пунктирана линия).
В по-висококачествените български комбини-рани радиоприемници („Мелодия 10“, „Симфония 10“, „Хармония РШМ-60" и др.) са използу-вани плавни тонрегулатори за ниски и високи честоти. Обикновено те се включват паралелно на товарния резистор на първия нискочестотен усилвател на напрежение. На фиг. 1.48 филтърът 7?a7?3C3 представлява нискочестотният тонрегулатор, а филтърът — високоче-стотният тонрегулатор. Означените на фигурата стойкости на филтровите слементи са използу-вани в радиоприемника „Мелодия 10“. Тук чрез изменение на положението на плъзгача на потенциомстрите А г и R.<> може да се стесни или разшири честотната характеристика на радиоприемника от страна на високите и ниските звукови честоти. Така например при гор но положение на плъзгача на честотната характеристика се стеснява от страна на високитезвукови честоти (кривата а на фиг. 1.49), тъй като товарът 7?я на нискочестотння усилвател на напрежение се оказва шунтиран само от кон-дензатора Ct на високочестотпия тонрегулатор и коефициентът на усилване на усилвателя за високите звукови честоти намалява. При дол-но положение иа плъзгача на същия потенцио-мстър честотната характеристика на радиоприемника се разширява от страна на високите звукови честоти (кривата б на фиг. 1.49), тъй като при този случай одновременного шунти-ращо действие иа кондензатора Сх и потенцио-метъра Rl върху товара RA на нискочестотния усилвател е много по-слабо и коефициентът на
К
’’'Vv th	а\ \
F
Фиг 1 49 Честотни характеристики на радиоприемник с плавен нискочестотен и високочестотен тонрегулатор
усилване на усилвателя за високите звукови честоти нараства. При междинно положение йа плъзгача на потенциометъра R1 се получават честотни характеристики, чието положение е междинно между кривите а и б на фиг. 1.49. Аналогично е действието па нискочестотния тонрегулатор R%R3C%. При горно положение на плъзгача на потенциометъра Ra се получава кривата в на фиг. 1.49, а при долно положение па плъзгача на същия потенциометър — кривата г на фиг. 1.49. При междинно положение на плъзгача на потенциометъра R% се получават честотни характеристики, чието положение е междинно между кривите в и г на фиг. 1.49.
В по-висококачествените български комби-ннрани радиоприемници („Симфония 2“, „Симфония 10“ и др.) са изиолзувапи не само плавни тонрегулатори, но итопрегистри(клангрегистри). При последите чрез натнсканс на даден клавиш
27
се включват известен брой елементи (резис-тори и кондензатори), с помощта на конто се постига определена форма на честотиата характеристика, подходяща за слушано наир, на говор, джаз, оркестър и др.
1.5.6.	Отрицателна обратна връйка в ламповите нискочестотни усилватели
В приемниците за радиоразпръскване се из-ползува широко отрицателната обратна връзка. Тя се прилага предимно в ниекочестотния усилвател и представлява връщане на част от изходното напрежение на усилвателя на него-
др.) е приложена паралелна отрицателна обратна връзка по напрежение с помощта на резистор с голямо съпротивление (7? =2—3MQ), включен между анодите на лампите на ниекочестотния усилвател на мощност и ниекочестотния усилвател на напрежение (фиг. 1.51). Тук изходното напрежение на ниекочестотния усилвател на мощност (напрежението върху първичната намотка на изходния трансформатор) се раз-пределя върху делителя на напрежение, състоящ се от резистора 7? и паралелно включените ре-зистори 7?а и 7?g.i Онази част от изходното пап-режение, която се оказва върху паралелно включените резистори 7?а и 7?g, представлява напре-
Фиг. 1.50. Реализиране па отрицателна обратна връзка чрез премахване на катодпия кондензатор: а) при НЧУ на напрежение; б) при НЧУ на мощност

вия вход в противофаза с входного напрежение. Отрицателната обратна връзка позволява да се подобрят качествените показатели па радиоприемника — постига се памаляване на нели-нейните изкривявания и увеличаване на ста-билпостта на усилването. За сметка на това обаче коефициентът на усилванс намалява.
Отрицателната обратна връзка се получава по най-прост и евтин начин,като се отстрани ка-
Фнг. 1 51. Реализиране’на паралелна ООВ по напре-жепие чрез включване на резистор между анодите па лампите па НЧУ на мощност и НЧУ на напрежение
тодният кондензатор Ск на ниекочестотния усилвател на напрежение (фиг. 150й — радиоприемник,, Симфония 10“) или на ниекочестотния усилвател на мощност (фиг. 1506 — радиоприемник „Пионер М456“).
В по-старите български лампови радиоприемници („504“, „Дружба", „Мир“, „Септември" и
жението на обратната връзка. То е противофаз-но па входного напрежение на ниекочестотния усилвател на мощност.
Отрицателната обратна връзка, реализирана чрез резистора 7? в схемата на фиг. 1.51, е честотно независима. Затова тя с еднакво дъл-бока за всички звукови честоти и не изменя формата на честотната характеристика на усилвателя.
В някои радиоприемници отрицателната обратна връзка се прави честотно зависима с цел да се коригира честотната характеристика на радиоприемника от страна па високите или нис-ките звукови честоти. Честотно зависима отрицателна обратна връзка се получава, аковъвве-ригата на обратната връзка се включат по подходящ начин реактивни елементи (най-често кондензатори), респ. ДС-филтри. Така наир, кондензаторът С, включен във веригата на обратната връзка в схемата на фиг. 152й (радиоприемници „Марек" и „Родна песен"), предиз-виква подем на честотната характеристика на усилвателя от страна на ниските звукови честоти, защото този кондензатор намалява дъл-бочината на отрицателната обратна връзка (т. е. големината на напрежението, върнато от изхода към входа)за ниските звукови честоти. За сыците честоти коефициентът на усилване на усилвателя намалява по-малко, отколкото за другите звукови честоти. От друга страна, филтърът Т?2С, включен във веригата на обратната връзка в схемата на фиг. 152б(радиопри-емник „506"), предизвиква подем на честотиата
28
характеристика на усилвателя от страна на ви» соките звукови честоти, защото този филтър намалява дълбочината на отрицателната обратна връзка за сыщите честоти.
На фиг 153й е показана друга схема на нискочестотен усилвател с честотно независима отри-цателна обратна връзка, реализирана посредством делителя на напрежение Тя е из-ползувана в радиоприемниците „Хр. Ботев'4,
връзка става честотно зависима, а честотната характеристика па усилват'ля получава по-дем от страна на пискпте звукови честоти, ако във веригата на обратната връзка се включи допълиително кондензаторът Сх (фиг. 1.536 — радиоприемник „Мелодия41). Подем на честотната характеристика на усилвателя от страна на високите звукови честоти се получава, като във веригата на отрицателната обратна връзка
Фиг 1 52. НЧУ с честотно зависима отрицатели обрати и връзки
Фиг. 1 53. Нискочестотен усилвател с отрицателиа обратна връзка: а) с честотно независима ООВ; б) с честотно зависима ООВ
Фиг. 1 54. Принципна схема на НЧУ с двойка честотно независима ООВ
„Орфей", „Концертино", „РМС-1014 и др. Тази отрицателиа обратна връзка обхваща както нискочестотния усилвател на мощност, така и нискочестотння усилвател на напрежение. Тук напрежението на обратната връзка се явява върху резистора Отрицателната обратна
се включи кондензаторът С3 по начина, показан па фиг. 1536 с пунктирана линия (радиоприемниците „Родина", „Мелодия 10“, „Симфония 10“ и др.).
На фиг. 1.54 е показана друга схема на нискочестотен усилвател с честотно независима отрицателиа обратна връзка, приложена в радиоприемниците „Концерт", „Симфония 2“,„Чайка", „Маестро41, „Хармония РШМ-6041 и др. Тук отрицателната обратна връзка е двойна. Ёд-ната е реализирана чрез отстрапяване на ка-тодния кондензатор от нискочестотния усилвател на напрежение, а другата — с помощта на делителя на напрежение 7?х7?к.
1.6.	Индикатори на настройката в ламповите радиоприемници
Индикаторът на настройката се използува в по-висококачествените радиоприемници. Него-вото предназначение е да показва точната на
29
стройка на радиоприемника на приеманата радиостанция. За индикатор на настройката в българските радиоприемници е нзползуван електропнолъчев индикатор от типа ЕМ4, ЕМ80 или ЕМ84. Той представлява комбинация от триод и електропнолъчева тръба. На решетката на триодната част се подана постоянно отрицатели© напрежение. То се взема от амплитудния детектор (при приемане на AM сигнали) или от дробния детектор (при приемане па ЧМ сигналя). В редица случаи (като наир, при радио-приемницитс „506“ и ,,Република“) то се взема от детектора на АРУ. Това постоянно отрица-телно напрежение е про порциона л но на силата
превключвателят П (двата филтрови резистора и /?ф2 са включени едновременно към фидт-ровия кондензатор Сф).
1.7.	Захранване на ламповите радиоприем; ници
Сноред вида на захранващия токоизточник българските лампови радиоприемници биват батерийнн („Пионер Б“ и „Трио"), мрежови и комбинираии („Турист"). При батерийнитс ра-диоприемници се използуватдва вида сухи бате-рпч — една аноднас високо напрежение (9OV) за
Фиг. 1,55. Схема на яключване на елсктроянолъчевяя индикатор в комбиниран радиоприемник
на нриемания сигнал. То е максимално, когаго радиоприемникът е настроен точно на приема-ния сигнал, а минимално — при ненастроен радиоприемник. Подананото на решетката постоянно отрицатели© напрежение измени режима на работа на триодната част, респ. траек-торията на движение!© на елсктроните в елек-троннолъчевата тръба, чиито управляващ елек-трод е свързансанода на триода. Благодарение на това се измени големината на тъмния, респ. на светлия сектор върху екрана на електрон-нолъчевата тръба.
На фиг. 1.55 е показана схема на включване на електроннолъчевия индикатор в комбиниран лампов радиоприемник. Тук с помощта на превключвателя П електроннолъчевият индикатор се превключва към товарния резистор на амплитудния детектор (при приемане на AM сигнали) или към товарния резистор на дробния детектор (при приемане на ЧМ сигналы). Филтровата трупа /?ф1Сф (респ. ЯфгСф) служи да отфилтрира напреженнята със звукова и междинна честота, съществуващн върху товар-ния резистор на детектора. Филтровият кондензатор Сф е общ и за двата филтъра. Съпротивле-нието на филтровите резистори Дф1 и Т?ф2 е от порядъка на 1 до 3 Мй, а капацитетът на филт-ровия кондензатор Сф — от 0,05 до 0,1 pF. В п я кои български комбинирзни радиоприемници („Мелодия 10“, „Симфония 2“, „Симфония 10“, „Хармония РШМ-60“ и др.) не се употробява
захранване на анодите и екраините решетки на лампите и две батерии с ниско напрежение (1,5 V) за отопление на лампите. При комбини-раните радиоприемници захранваието е бате-рийно при туристически условия и мрежово — при стациоиарни условия. При мрежовите радиоприемници се използува токоизправителна трупа, предназначението на която е да превърне нроменливото мрежово напрежение в постоянно пулсиращо напрежение, което след това се изглажда посредством LC- или 7?С-филтър. Като изправителен елемеит се използува обикновено кенотрон, селепови стълбове или полупроводников Диод (радиоприемник „РМС-10" и др.). Мрежовият токоизправител се реализира главно по две схеми — еднополупериоДен и двчполупериоден Първата се използува при цо-нискокачествените радиоприемници, а втората — при по-висококачествените радиоприемници .
Еднополупсриодният токоизправител се включва към мрежата обикновено автотранс-форматорно илиДиректно (безтрансформаторно) На фиг 1.56 е показана принципната схема на едпополупериоден токоизправител с автотрансформатор, използувана в българските радиоприемници „Хр. Ботев", „504“, „524“, „Дружба", „Мир“, „Септември", „Пионер М456“ и др. По-вечето от българските лампови радиоприемники са пригодепи да се захранват от мрежа с променливо напрежение 220, 150, 127 и 1I0V.
30
Промяната на напрежението се изнършва чрез голтажния разпределител А Обикновено в минуса на токоизправителя се включва резистор-ният делител на напрежение за получа-ване на задържащо напрежение £зад за детектора на АРУ и на преднапрежение £,п на ниско-Честотпия усилвател на напрежение (виж и фиг. 1.24 и 1.38). Кондензаторът C$ служи да отфилтрова променливите съставки на тока, който протича през резисторния делител Понякога в анодната верига на изправителната лампа се включва жичният резистор К с цел да се предпази изправителната лампа от токов удар, когато радиоприемникът се включва при
под високо напрежение (напрежението на мрс-жата). Затова допираното до шасито при включен 'радиоприемник (наир, при ремонт) е опас-ноДОт тази гледна точка се препоръчва преди снемането на канака на радиоприемника непременно да се извади щепсслът на радиоприемника от контакта на мрежта. Поради обстоя-телството, че шасито е под напрежение в някои български радиоприемници с такъв вид токо-изправител не е предвидено заземяване. В други обаче е предвидено заземяване. При пос-ледлите буксата „земя11 е изолирана галванично от шасито и евързана с него променливотоково посредством кондензатор с капацитет 5 или
Фиг 1 56. Принципна схема на е дно по.чу пер ио цен то ко из правите л с авто трансформатор
запрети лампи. Сопротивлением на резистора R е от порядъка на 100 S3. В някои радиоприем-ници единият от мрежовите проводници се заземява посредством кондензатора С1Г чийто капацитет е от порядъка на 5—10 nF. Предназначението на този кондензатор еда предотвратя-ва пронпкването на високочестотни смущения от мрежата в радиоприемника през токоизпра-вителната трупа. Съществен недостатък на ед-
10 nF. При еднополуиериодния токоизправитсл с автотрансформатор се изиолзува обикновено двуаноден кенотрон (AZ1, 6X4, 5Ц4С, 6Ц5 или 6Ц5С), а в някои случаи и едноаноден такъв (UY1).
На фиг. 1.57 е показана принциппата схема на еднопомупериоден токоизправител без мре-жов трансформатор Тя се използува в по-ниско-качествените радиоприемници („Хр. Ботев'1,
Фиг. 1.57. Принципна схема на едиополупериоден токоизправител без мрежов трансформатор
нополупериодния изправител с големият кос-фнциент па пулсации на изправеното напрежение върху товарния кондензатор Сг. Честота-та на пулсациите е равна на честотата на мре-жовото напрежение — 50 Hz. Друг недостатък на еднополупериодиия изправител с автотрансформатор е, че шасито на радиоприемника е
„Пионер11, „Комсомолец11, „Чайка11, „Масстро’1, „РМС-1011 и др.), в конто са употребени лампи от (7-серия Последимте са приспособени за последователе отопление, тъй като имат ед-накъв отоплителен ток, но различии, сравни-телно високи отоплителни напрежеяия. Тук включеният в анодната верига на лампата жи-
31
чей резистор R със съпротивление около 100 £> има същото предназначение, както в схемата на фиг. 1.56.
В отоплителната верига на токопзнравителя са включени отоплителните жички на ламните, скалната крушка (чийто ток е равен на отопли-телпия ток на употребените лампи) и допъл-нителпият жичеи резистор Съпротивлс-ннсто на този резистор е начислено така, че падът на напрежение върху него плюс сумата от отоплителните напрежения на ламните и падът на напрежение върху скалната крушка да са равни на мрежовото напрежение.
Отоплителните жички па лампите се вклгоч-
ските радиоприемници тя е реализирапа Двуаноден кенотрон от типа 5Ц4С, AZ1, EZ EZ81 или EZ84. При този токоязправите/ необходим мрежов трансформатор с извод 1 средата на вторичната намотка. Тук коефиций тьт на пулсациите на изправеното напрежеш върху товарния кондензатор Ст е по-малц-Честотата на пулсациите е равна на удвоена: честота па мрежовото напрежение — 100 Hz.-Кондензвторите С: и С2, включени между дватР мрежов и проводника и заземени в общия си край, изпълняват функцията на прост филтър, който предотвратява проникването па високо-честотии смущения от мрежата в радиоприем-
Фиг. 1 58. Принцишта схема на двуполупериоден токоизправител, реализиран с двуаноден кенотрон
ват в такава послсдователгюст, че най-близки до точката на заземяване (шаси) Да са отоплителните жички на ламните на най-чувствител-ните стъпала. Най-Ч} вствителеп по отношение на влнянието на външни смущения е входът на нискочестотния усилвател на напрежение. Обикновено в безтрансформаторния едпополу-периоден токоизправител се използува Г?С-филтрова трупа и едноаноден кенотрон от типа UY1 и UY85.
пика врез токоизправителната трупа. Капаци-тетът на тези кондензатори е от порядъка на 5—10 nF. В никои български радиоприемници („Хр. Ботев“, „506“, „Марек“ и др.) с използу-ван само един такъв филтров кондензатор.
На фиг. 1.59 е показан вариант на двуполу-перноден токоизправител, осъществен по мосто-ва схема Грец. При него се използуват предимно стълбове от селенови клетки (М250С120 и М250С80). Предимство на тази схема е, че при
220V
Фиг. 1.59 Принципна схема на двуполупериоден токоизправител, реа-лизираи по мостова схема Грец със стълбове от селенови клетки
Безтрансформаторният еднонолупериоден токоизправител има същите недостатъци, както еднополупсриодният токоизправител с автотрансформатор (голям коефициент на пулсациите на изправеното напрежение върху товарния кондензатор Сг и шаси под напрежение).
На фиг. 1.58 е показана прпнципната схема на двуполупериоден токоизправител. В българ-
нея мрежовият трансформатор има по-проста конструкция — тук отпада одна от вторичните намотки, която одужи за отопление на кенотрона. Освен това високонапрежителнааа вторична намотка е без извод в средата и с по-малко навивки. Тук честотата на пулсациите е 100 Hz.
Филтровият дроерл Тф в токоизправителя на мрежовите радиоприемници е доста скъи и
32
обемист елемент. Затова съществува стремеж той да бъде отстранен. При заместването му обаче с обикновсп резистор филтриращото действие на филтъра с недостатъчпо Това осо-бено важи за едпополупериодпия токоизправител, при който коефициентът на пулсациите па изправеното напрежение Uo върху товарпия кондензатор Ст е голям. Ето защо при никои български радиоприемници („Марек1*, „Дружба11, „Мир“, „Септември", „Хр. Ботсв“, „Орфей11, „Мелодия 10“, „РМС-10** и др.) се използува част от първичната намотка на изходния трансформатор като доиълнителен филтров дросел в токоизправителя с /?С-филтър (бездроселио за-
Фиг. 1 60 Бездроселио захранване — използуване на част от първичната намотка на изходния трансформатор като филтров дросел в токоизправителя
хранване— фиг. 1.60). Освен гюдобряваж на филтрацията на изправеното напрежение Ua използуването на част от първичната намотка на изходния трансформатор допринася и за из-бягваието на мрежовия брум във вторичната намотка на изходния трансформатор при еднотакт-ните усилватели на мощност.
През първичната намотка на изходния трансформатор на обикновените еднотактни усилва-тели на мощност протича и променлив ток с честота 50 или 100 Hz вследствие на пулсациите на изправеното напрежение IJC (този ток е по-голям, когато токоизправителят е едпополу-периодеп и когато анодът на лампата на едно-тактния усилвател сс захранва от първня плюс на токоизправителя). При този случай във вторичната намотка на изходния трансформатор сс индуктира променливо напрежение, което се чува чрез високоговорителя като брум (мрежов брум). Това явление се избягва прибездро-селното захранване, показано на фиг. 1.60. Тук пулсиращият ток от токоизправителя се раздели на две съетавки. Първата съставка (ZJ протича през едната част на първичната намотка на изходния трансформатор и през вътреш-ното съпротивление У, на усилвателната лам-
па, а втората съставка (/«) — през другата част на първичната намотка на трансформатора (която се изиолзува като допълнителен дросел), през филтровия резистор Дф и филтровия (кондензатор C,f]. Двата тока протичат в противоположи! посоки. Затова при подходящ подбор на навив ките	и п2 на двсте части на първичната
намотка на изходния трансформатор токовете и /3 създават равни и противоположим елек-тромагнитни потони,конто се унищожават. То-гава във вторичната намотка на изходния трансформатор не ще се индуктира брумово напрежение. В действ ителиост при бездроселното за-хранване се осъществява мостовата схема, показана на фиг. 1 60 При равновесие на моста (постиглато чрез подходящ подбор па навив ките пг и па) промепливата съставка на изправе-ното напрежение U(l (явяваща се в единая Диагонал на моста) не се прехвърля във вторичната намотка па изходния трансформатор (включена трансферматорно в другия диагопал на моста), л г	«> ^ф
Условието за равновесие па моста е •
1.8.	Високочестотен канал на транзистор-ния суперхетеродинен радиоприемник за амплитудно модулирани сигнали
1.8.1.	Приемна антена
В транзисторните суперхетеродинни радиоприемници за амплитудно модулирани сигнали иамират приложение електричсската, ферит-пата и телескопичната антена. Устройство™ на тези антенн е описано в § 1.3.1. Електрическата антена се използува предимно в стационарните дълговълновия, срсдновълновия и късовълно-вия обхват. Феритната антена намира приложение в преносимите и стационарните радиоприемници за приемане на сигнали от дълговълновия, средновълновия и по-рядко от късо-вълновия обхват. Телескопичната антена се използува в автомобилните радиоприемници за всички обхвати и в преносимите радиоприемници За късовълиовия и ултракъсовълновия обхват.
1.8.2.	Входни устройства
Входното устройство евързва приемната антена с входа на първото стъпало на радиоприемника. В зависимост от вида на използуваната приемна антена входното устройство на тран-знсторнитс радиоприемници за амплитудно модулирани сигнали се реализира по различии схеми. Характерна особеност на всички схемие, че кръгът на входното устройство е евързан слабо с входа на първото стъпало. Благодарение на слабата връзка се избягва силното влияние на малкото входно съпротивление и на големия входен капацитет на първото стъпало върху трептящия кръг па входното устройство. Обикновено връзката между кръга на входното устройство и входа на първото стъпало е транс-форматорна, автотрансформаторна или вътреш-нокапацитивна.
5 Вългарск и рдддолр нем ни н и
33
На фиг. 1.61—’—1.63 са показаны входии устройства на транзисторни радиоприемници с феритпа антена. При схемите на фиг. 1.61а (радиоприемник „Прогрести 1.616 (радиоприемник „РМС 10 Т“) кръгът на входното устройство е свързан трансферматорно с входа на първото ступало посредством евърэващата бобина Дв. Предназначението па кондензатора Св на фиг. 1.61а е да шунтира резистора с цел да не се полечи върху поеледния излишен над на напрежение от полозния високочестотен сигнал.
При схемата на фиг. 1.616 е предвидена възможност и за приемане с външна антена. Пос-
служи да предотвратява постояниотоковото за-земяване на базата на транзистора на първото стъпало. При радиоприемника „Перла1* е предвидена възможност и за приемане с външна антена, която е евързана с кръга на входното устройство външнокапацитивпо посредством евързващия кондензатор Ссв. Нафиг 1.62а тази възможност е показана с пунктирана линия При радиоприемниците „Албена11 и „Вега11 е предвидена възможност и за приемане с външна антена, която е евързана трансформаторно с кръга на входното устройство посредством евърэващата бобина LCB (фиг. 1.626).
При схемата па фиг. 1.63 (радиоприемници

<4	5)
Фиг. 1.61. Припдипни схеми на входпи устройства с трансформаторна връзка между кръга ивхода ва първото стъпало
a;	б)
Фиг. 1.62/ Припципни схеми на'входпи устройства с автотрансформаторна връзка между кръга и входа на първото стъпало
ледната е включена вътрешнокагтацитивно към кръга па входното устройство посредством евързващия кондензатор Ссв. Предназначението на разделителния кондензатор С и на резистора 7? с обяснено в § 1.3.2. (фиг. 1.3а и 1.5).
При схемите на фиг. 1.62а (радиоприемници „Ехо“, „Тенор11, „Мелодия 15 Т“, „Универсал11, „Рила11, „Мелодия 20“, „Мелодия 20 стерео11 и др.) и 1 626 (радиоприемници „Албена11 и „Вега11) кръгът на входното устройство е свързан автотрансформаторно с входа на първото стъпало Тук разделителният кондензатор Сб
„Албена11, Вега11, „Универсал11, „Перла11 и др.) кръгът на входното устройство на дълговълно-вия обхват е свързан вътрешнокапацитивно с входа на първото стъпало посредством евързващия кондензатор CCBi При радиоприемника „Перла11 е предвидена възможност и за приемане с външна антена, която е евързана външно-капацитивно с кръга на входното устройство посредством евързващия кондензатор С^-
Филтърът ТфСф на фиг. 1.62 и 1.63 служи за увеличаване на избирателността по междинночестотен канал на радиоприемника. Действието
34
на този филтър о описано в § 1,3.2 (фиг. 1.7а).
На фиг. 1.64 и 1.65 са показани схсми на входни устройства на транзисторни радиоприемници с външна антена. По схемата на фиг. 1.64а с резлизирапо входного устройство на българските радиоприемници „Албена", „Вега „Мелодия 15 Т‘, „Рила", „Мелодия 20 стерео" и др. за късовълновин обхват. Тук антената и първото стъпало са включени трансформатор но към кръга па входного устройство по-
Фиг 1.63. Принципна схема на входно устройство с вътрецшокапацитивпа връзка_^мсжду кръга и входа на първото стъпало
средством евързващите бобини LCBi и Lcb2 .Схемата на входного устройство, показана на фиг. 1.646, е използувана за дългобълновия и сред-новълновия обхват на радиоприемниците „Мелодия 15 Т“, „Рила", „Мелодия 20“, „Мелодия 20 стерео" и др. Тя се отлкчава от схемата на фиг. 1.64а само по това, че първото стъпало е включено автотрансформатор но към кръга на входного устройство.
По схемата, показана на фиг. 1.65, е реализи-рано входного устройство за късовълновия обхват на радиоприемника „Тенор". При нея връзката между антената и кръга е външнокапаци-
Фиг. 1.65. Принципна схема на входно устройство на транзисторен радиоприемник с външна антена
а)	б)
Фиг. 1 64. Принципна схема на входни устройства на транзисторни радиоприемници с Гвъншиа антена: а) с трансформаторна връзка между кръга и входа на първото стъпало; б) _с автотрансформаторна връзка между кръга и входа па първото стъпало
Фиг. 1.66, Принципна ехеми на входно устройство на транзисторна радиоприемеици с телескоп ичн а антена
35
тивна, а връзката между кръга и входа на първото стъпало — трансформаторна.
На фит. 1.66 са показани две схеми на входно устройство на радиоприемници с телескопич-на антена. По схемата на фиг. 1.66« е роали-зирано входното устройство за късовълновия обхват на радиоприемника „Ехо 2“. При него телескопичпата антена е включена директно, а първото стъпало — автотрансформаторно към кръга па входното устройство. Във входния кръг е включен допълнително скъсяващият кондензатор СсК, чието предназначение е обяснено в § 1.3.2.
По схемата на фиг. 1.666 е реализирано входното устройство за късовълновия обхват на радиоприемника „Тенор11. При него връзката между антената и кръга е външпокапацитивна, а връзката между първото стъпало и кръга — трансформаторна. При този обхват се използува и феритна антена. При едновременното използуванс на телескопичната и феритната антена се получава по-голяма равномерност на косфициента на предаване по обхвата.
1.8.3.	Честотен преобразувател
Честотният преобразувател в транзисторните радиоприемници за AM сигнали се осъществя-ва по следнито две схеми:
а)	Честотен преобразувате'л с отделен хетт родин. Състои се от две стъпала — смесител и хстеродип. За всяко стъпало со използува отделен транзистор.
б)	Генериращ смесител. Той представлява едно стъпало, конто изпълнява едновременно две функции — генериране и смссване. Реализира се с един транзистор. Качествените показатели на генернращия смесител са по-ниски
Фиг 1.67. Принципна схема на транзисторен смесител
от тези на честотния преобразувател с отделен хетеродин, защото не е възможно транзисторът на генериращия смесител да се постави одновременно в оптимален режим на работа както за генериране, така и за смесване. Генериращият смесител не бива да се включва в системата на автоматичного регулиране на усилването, за-щото при изменяй на режима на работа па транзистора се изменя честотата и амплитудата на геперираното напрежение (при намаляване на колекторния ток е възможно прекратяване на генерирането).
За честотни преобразуватели се използува? високочсстотни дрейфови транзистора с малък коефициент на шума Обикновено при честот=
ните преобразуватели за AM сигнали транзисторът се включва по схема с общ емитер.
На фиг. 1.67 с показана принципната схема на смесителя, използувана в радиоприемника „W" нор11. Обикновено при транзисторните смесители сигналното и хетеродинното напрежение ct подават във веригите на два отделпи електродг на транзистора (сигналното напрежение в ба-зисната верига, а хетеродинното напрежение т— в емитерната верига) с цел да се получи по
Фиг 1,68. Принципна схема на транзисторен смесител иа канала за AM сигнали,използуван и като първо стъпало на МЧУ на канала за ЧМ сигнали
слаба връзка (респ по-слабо взаимно влияние) между входното устройство и хетеродина,
В българските комбинирани радиоприемници „Мелодия 15 Т“, „Рила“, „Мелодия 20“, „Мелодия 20 стерео11 и др. смесителят на канала за AM сигнали сс използува същеврсмснно и като първо стъпало на междинночестотния усилвател'ай канала за ЧМ сигнали (фиг. 1.68). Затова в този случай в колекторната верига на това стъпало се включва силе и лентов филтър, настроен на междинната лестота 10,7 MHz. При приемане на ААГсигнали този филтър се дава накъсо с помощта на превключвателя /7,. Неутрализиращата -верига, сЪстояща се от не-
Фиг. 1.69. Принципна схема на транзисторен хетеродин, реализираи по схема с обща база и с трансформаторна обратна връзка (кръгът е включен автотрансфоратор-но в емитерната верига)
утрализиращия кондензатор Сн и спомагател-ната бобинка LCB.„, влиза в действие при работа на стъпалото като междинночестотен усилвател на канала за ЧМ сигнали.
В колекторната верига на смесителите, показани на фиг. 1.67 и 1.68, е включен резисто-рът R, чието съпротивление е от порядъка на няколкостотин ома. Предназначението на този
36
резистор е Да увеличи устойчивостта на рабо-тата па смесителя.
В българските транзисторни радиоприемници хетеродините са реализирани по схема с обща база и с трансформаторна обратна връзка (фиг. 1.69 и 1.70). Трептящият кръг е включен автотрансформатор но в емитерната (фиг, 1.69) или колекторпатаверига (фиг. 170).
Показаните па фиг. 1.69 и 1.70 схеми на тран-
Фиг. 1,70 Принципна схема па транзисторен хетеро-дни, реализиран по схема с обща база и с трансформаторна обратна връзка (кръгът е включен автотрансфор маторно в колекторпата верига)
зисТорен хетеродин са за дълги и средни вълнй' При късовълиовия обхват емитерният кондеи" затор Сс е с по-малък капацитет, а в хетсродин-ния кръг вместо падинг към настройващия кондензатор се включва удължаващ или скъсяващ кондензатор (радиоприемници „Мелодия 15 Т“, „Рила“, „Мелодия 20", „Мелодия 20 стерео" и ДР-)-
Понякога паралелно ла хетеродинния кръг се включва резисторът Д?ш със съпротивление от порядъка на няколко десетки килоома с цел да се памали нерав номер ността на ампли-тудата на хетеродинпото напрежение (респ, не-равномерността па чувствителността на радиоприемника) по обхвата. На фиг, 1.70шунтира-щият резистор /?В1 е начертан с пунктирана линия.
На фиг. 1.71а е показана схемата на генериращ смесител, използувана в радиоприемника „Ехо“, Аналогична е и схемата на генериращия смесител на радиоприемника „Прогрес", йри който захранващият токоизточник е със заземен плюс. На фиг. 1,716 е дадена еквивалентната
Фиг, 1 71 Генериращ смесител: а) принципна схема; б) еквивалептна схема на генериращия смесител, рабо-тещ като генератор; в)еквивалентна схема на генерира-щия смесител, работещ като смесител
Фиг. 1.72. Вариант на генериращ смесител: я) принципна схема; б) еквивалентна схема па стъпалото, ра-ботещо като генератор, в) еквивалентна схема на стъпалото, работещо като смесител
37
схема на генериращия смесител, работещ като генератор. В нея са пренебрегнати мсждинно-честотният кръг в колекторпата верига и дол-ната част на бобината L на входния кръг, понеже те лредставляват почти косо соединение за хетеродинната честота. От фиг. 1.716 се вижда, че стъпалото работи като генератор със заземена база и с трептящ кръг, включен транс-форматорно в колекторната верига посредством свързващата бобина LCB. На фиг. 1.71в е
#)
Фиг. 1. 73. Вариант на генериращ смесител: а) принцип-на схема; б) еквивалептна схема на стъпалото, работещо като генератор; в) еквивалентна схема на стъпалото, работещо като смесител
дадена еквивалентната схема на стъпалото, работещо като смесител. Тук е пренебрегнато съпротивлението на свързващата бобина LCB за междинната честота.
Показаната на фиг. 1.72а принципна схема на генериращия смесител за средновълновия обхват на радиоприемника „Ехо 2“ се различава от гореописаната схема само по това, че хете-родинното напрежение което се подава в емитерната верига на стъпалото, се получава автотрансформаторно от самия хетеродинен кръг, а не от свързващата бобина LCH. На фиг. 1.726 и 1.72в е показана еквивалентната схема на стъпалото, работещо като генератор, респ. като смесител.
На фиг. 1.73а е показана принципната схема
на генериращия смесител за средновълновйй обхват на радиоприемника „РМС 10 Т“. Тя е характерна с това, че хетеродинпият кръг е включен трансформаторно както в колекторната, така и в емитерната верига посредстве^ свързващите бобини LCBi и Ьсъ%. На фиг. 1 735 и 1.73в е показана еквивалентната схема на стъ-палото, работещо като генератор, респ. като смесител.
I В българските радиоприемници „Албена”, , Перла”, „Универсал” и др. генериращият смесител на канала за AM сигнали се използува същевремепно и като първо стъпало на междинночестотния усилвател на канала за ЧМ сигнали (фиг. 1.74а и 1.746). Затова при приемане на ЧМ сигнали стъпалото сс прсвръща в междинночестотен усилвател с помощта на пре-включвателите Пх и 773. За целта се изключва хетеродинпата част на стъпалото, като в колекторната му верига се включва лентов филтър, настроен на междинната честота 10,7 MHz. Същевремепно се задействува и неутрализира-щата верига CHLtBH.
Важен проблем при гепериращите смесители е значителната взаимна връзка между хетеродинния и входния кръг, дължаща се на големия капацитет Сгк между базата и емитера па транзистора. Тази връзка е най-силпа при късовъл-новия обхват, при който относителната взаимна разстройка между хетеродинния и входния кръг е най-малка. Взаимната връзка между двата кръга причинява обратно излъчване (хе-теродинното'напрежение прониква през Сбе във входния кръг и оттам се излъчва през антената) и повличане на хетеродинния кръг при силпи входни сигнали (сигналното напрежение прониква проз Сйе в хетеродинния кръг и измени резонансната му честота).
На фиг. 1.75а е показана принципната схема на генериращия смесител за късовълновия обхват на радиоприемника „РМС 10 Т“. При нея хетеродинният кръг е включен автотрансформаторно в колекторната верига и трансформаторно — във веригата на емитера. Тук вредного действие на капацитета Сбе се компенсира с помощта на допълнителната комненсираща верига LKCKRK. Посредством тази верига сс съз-дава мостовата схема, показана на фиг. 1.756. Тук Сбе и Л)бе представляват входният капацитет и входното съпротивление на транзистора, преизчислени от паралелно в последова-телно евързване. При балансиране на мостовата схема взаимного влияние между хетеродинния и входния кръг практически изчезва, тъй като двата кръга се оказват включени в двата Диагонала на моста. Мостът се балансира за най-ви~ соката честота от обхвата, понеже при нея взаимного влияние между хетеродинния и входния кръг е най-силно. Условието за балапси-ране на мостовата схема е Лк = Лсв2> иСк^Сёе- Бобигште Lit и Z.CEs са навити бифи-лярно върху хетеродинната бобина
На фиг. 1.76а е показана принципната схема на генериращия смесител за късовълновия об-
38
Фиг 1 74. Прнпципни схеми на генериращ смесител на канала за AM сигнали, използуван и като първо стъ-пало на МЧУ на канала за ЧМ сигнали
хват на известен брой от радиоприемн идите „Ехо 2“, произведен!! в самото начало. Тук ком-пенсиращата в рига LKCKRK е включена по друг начин. Получената мостова схема е показана на фиг. 1.766. Условного за балансиране на мостовата схема с LK—Lt, 7?к=/?беи Ck = CBi;.
1.8.4.	Междинночестотен усилвател
Междинночестотният усилвател в транзистор-ните радиоприемници за AM сигнали съдържа пай-малко две стъпала. Всяко стъпало се със-тои от високочестотен транзистор, включен по схема с общ емитер, и двукръгов или едиокръгов лентов филтър. Кап а цитетът на кръговите кон-дензатори се избира голям — от порядъка на 1000—1500 pF с цел да се памали вредного влияние на транзисторите върху кръговете (при по-голям кръгов капацитет се получава по-малко резонансно съпротивление на кръговете, което бива шунтирано по-слабо от сравнително мал-
Фиг 1.75. Генериращ смесител за КВ обхвата иа радис приемника „РМС 10 Т". а) принципна схема; б) мостов схема за намаляваис на взаимного влияние межд хетеродинния и входная кръг
Фиг. 1.76 Генериращ смесител за КВ обхвата па няко от радионриемнините „Ехо 2“: а) принципна схем; б) мостова схема за намалявапе на взаимного влиянг между хетеродинния и входпия кръг
ките изходно и входно съпротивление па траг зистора).
На фиг. 1.77 с показана принципната схем на двустъпален междинночестотен усилвател която е използувана в радиоприемниците „Те нор“ и „Вега“. Тук товарът на първото стъпал е двукръгов лентов филтър, вторият кръг в
3
конто е включен частично към входа па второго стъпало (автотрансформаторно при радиоприемника „Тенор“ и с капацитивен делится при радиоприемника ,,Вега“). Посредством частичного включване се избягва силното влияние на мал-кото входно съпротивление и голсмия входен капацитет на второго стъпало върху втория кръг на лентовия филтър. Обикновено последното стъпало на междинночестотния усилвател съ-
свързани помсжду си външнокапацитивно посредством свързващитс копдензатори Ciui и ССВ2 (фиг. 1.78). При радиоприемника „РМС 10 Т“ броят на кръговете на ФСС с четири. Първото стъпало па този усилвател е апериодично (с резисторен товар), а второго — широко-лентово. Затова тези две стъпала осигуряват само необходимого усилвапе, по по и избира-телност по съседен канал, Предимството на този
Фиг
на двустъпален междинночестотен усилвател
1 77. Принципна схема
държа един трептящ кръг. Пай-често връзката между този кръг и амплитудная детектор се прави трансформаторна, за да се получи съгла-суване между твърде малкото входно Съпротивление па амплитудпия детектор и изходпото съпротивление на усилвателя. Съпротивлението на резистора Я,включен в колекторната верига
вид усилватели се състои в това, че силпите сму-щаващи сигнали па съседните по честота радиостанции се спират прёдварително от ФСС и не проникват в междинночестотния усилвател. По този начин се намаляват изкривяванията вследствие на кръстосаната модуляция в меж-динпочестотния усилвател.
Фиг. 1. 78. Принципна схема па междинночестотен усилвател със съсредоточсна избирателност
на усилвателя,ге от порядъка на пяколкостотин ома. То служи да увеличи устойчивости на режима на работа на усилвателя.
В иякои транзисторни радиоприемници („Ехо“ „Ехо 2“, „Прогрес“, „РМС 10 Т“ и др.) е изпол-зувана принцилната схема на така наречения междинночестотен усилвател със съсредоточе-на избирателност. При този усилвател необходимата избирателност по съседен канал се осигурява от филтър със съередоточена избирателност (ФСС), включен между изхода на честотния преобразувател и входа на първото стъпало на междинночестотния усилвател. При радиоприемниците „Ехо“, „Ехо 2“ и „Прогрсс" този филтър съдържа 3 междинночестотни кръга,
40
1.8.5.	Амплитуден детектор
Амплитудният детектор в транзисторните су-перхетсродинни радиоприемници е диоден. Той се реализира изключителпо по последовател-ната схема поради това, че тя има по-голямо входно съпротивление, отколкото паралелната схема. За нелинеен елемент се използува висо-кочестотсц германцев точков диод (SFD106, SFD112 и др.).
На фиг. 1.79а е показана припципната схема на амплитудная детектор, използувана в радио-приемницитс „Р1МС 10 Т“ и „Прогрес“ (за пъл-пота на схемата е показано също и първото стъпало па междинночестотния усилвател, вклю-
чеио в системата на АРУ). Товарът на детектора се състои от резистора R (който представлява потенциометър и служи сыцевременио като регулятор на силата на звука) и кондензатора С, чийто капацитет е от порядъка на няколко нанофарада. Филтърът РфСф, включен между кондензатора С и потенциомстъра А, осигурява допълнителна филтрация на междинночестот-ното напрежение. Съпротивлението па филтро-
резистор на диодния детектор да се избира с малко съпротивление — от порядъка на 10 kQ.
Поради малкото товарно съпротивление входното съпротивление на полупроводниковия дио-ден детектор е малко (от порядъка на няколко килоома). Това налага диодпият детектор да бъде включван частично (най-често трансформат орно) към междинночестотния кръг на лен-товия усилвател, за да се намали влиянието на
ГТ+^
/? HP //w +т(~)
Фиг. 1. 79 Амплитуден диоден детектор с положително преднапрежение: а) принципна схема, 6) делител за получаване на положнтелното преднапрежение па диода
вия резистор е от порядъка на няколко килоома, а капацитетът ла филтровия кондензатор— няколко нанофарада.
При транзисторнцте радиоприемници товар-яият резистор 7? на диодния детектор е шунти-ран силно от малкото входно съпротивление на включения след детектора нискочестотен усилвател на напрежение. Това налага товарният
детектора върху параметрите на усилвателя.
Поради малкото товарно съпротивление по-лупроводниковият диоден детектор осигурява твърде малък коефициеит на предаване. Този коефициент може да бъде увеличен, като па диода се приложи положително преднапрежение Ео от порядъка на 80—100 mV. Благодарение на това преднапрежение се намаляват
Фиг. 1 80. Амплитуден диоден детектор с положително преднапрежение, използувап в радиоприемниците „Ехо" и „Ехо 2“. а) принципна схема; б) делител за получаване на положителното преднапрежение на диода
6 Български радиоприемници
41
нелинейните изкривявания при детектирапето на слаби сигнали. Положитслното преднапре-жение Ео се получава с помощта на делител на напрежение, включен паралелно на захрап-ващия токоизточник. В описаната по-горе схема на диоден детектор делителях за волучаване па положитслното предпапрежение Ео се състои от резистор ите /?б» R^i, и R и диода Д (фиг 1.795).
На фиг. 1.80а е показана принципната схема на дисдеп детектор с положително предпапрс-жение, използувана в радиоприемниките „Ехо“ и „Ехо 2“. Тук положитслното преднапрежсние се получава с помощта на делителя на папре-
жение, съставен от резисторите R, R$, Rlt,i и Ra и диода Д (фиг, 1.806).
На фиг. 181а е показана принципната схема па диоден детектор с положително преднапре-жение, използувана в радиоприемниците „Рила11, „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20, „Мелодия 20 стерео11 и др. Тук положителното преднапре-жение Ев се получава с помощта на двоен делител на напрежение.Единият се състои от резисторите R' и Rlt а другаяг — от резисторите R и R2 и диода Д. Получаването на положителното преднапрежепие £0 е показано нагледно на фиг. 1.816. При този детектор филтровата трупа £фСф е включена между товара па де
6)
Фиг. 181 Амплитудой диоден детекторе положително предпапрежение, използуван в радиоприемниците„Рила*, „Мелодия 15 Т“ и др.: а) принципна схема; б) делител за получаване на положителното предпапрежение на диода
Фиг. 1.82. Амплитуден диоден детектор с положително предпапрежение, използуван в радиоприемниците „Тенор" „Албена“ и др.: а) принципна схема, б) делител за получаване на положителното предпапрежение на диода,
42
тектора й СлеДващий нискочестотен усйлватёл, а за регулатор на силата на звука се използува отделен потенциометър.
Напрежението върху резистора определи същевременно и началпото преднапрежение (преднапрежението при отсъствие на сигнал) на базата на транзистора на първия междинпо-честотсн усилвател, включен в системата на АРУ (точната стойност на преднапрежението се нагласява посредством полупроменливия резистор 7?]). За да не се изменя режимът на работа на сыция транзистор (особепо при батерийно захранване), е желателпо преднапрежението на базата на транзистора (респ. напрежението върху резистора 7?1) да бъде стабилизирано. В схемата на диедния детектор, показана на фиг. 1.82« (ргдиоприемници „Тенор11, „Албена11, „Вега“, „Перла11, „Универсал идр.), въп-росното напрежение е стабилизирано с помощта на селе нова клетка от типа 1,457 1 или Е25С5. Със стабилизирането на това напрежение се стабилизират до известна степен и параметрите на диедния детектор. На фиг. 1.826 е показано нагледно получаването на положителното преднапрежение Ео па детекторная диод Д.
1.8.6.	Автоматично регулиране на усилването
Предназначението и устройство™ па автома-тичния регулатор на'усилването е обяснено в § 1.3.7. Един от най-разпространените начини на регулиране на усилването на високочестот-ните стъпала в транзисторните радиоприемници с изменение™ на емитерний ток на транзистора на регулируемите стъпала. Регулира-щото напрежение от детектора на АРУ може да се псдава както на базата, така и на еми-тера на транзистора на регулируемого стъпало. Първйят начин на подаванс на регулиращото напрежение намира по-широко приложение, понеже изисква по-малка мощност от детектора на АРУ, отколкото вторият начин.
Тъй като емитерният ток зависи нелинейно (експонснциално) от напрежението база-еми-тер, то при изменение™ па това напрежение се появяват нелинейни изкривявания иа обвива-щата крива на амплитудно модулираното напрежение. Тези изкривявания са толкова по-малки,колкого амплитудата на входното напрежение на регулируемого стъпало е по-малка. Затова е целесъобразно да се регулира усилването само на онези високочестотни стъпала, конто са по-близо до входа на радиоприемника. Не бива обаче генериращият смесител д а се включва в системата на АРУ, защото изменение™ на базисного напрежение на нсговия транзистор предизвиква изменение на честотата на хетеродинното напрежение.
В радиоприемниците с по-ниски качествени показатели (каквито са джобните радиоприемници) в системата па АРУ се включва само ед-но от високочестотните стъпала (най-често пър-вият междинночестотен усилвател). При рэдио-приемниците с по-високи качествени показатели в системата на АРУ се включват най-малко
Две от високочестотните стъпала — смесителят и първйят междинночестотен усилвател (ко-гато честотният преобразувател е с отделен хе-теродин) или първйят и вторият междинночестотен усилвател (когато честотният преобразувател е генериращ смесител). Затова при този случай сфикасността на АРУ е по-голяма.
Обикновено в транзисторните радиоприемници един и същ детектор се използува както за звуков детектор, така и за детектор на АРУ.
На фиг. 1.79 е показан припципът на автоматичного регулиране на усилването на едно стъпало. Тук регулируемого стъпало е първйят междинночестотен усилвател на радиоприемника. Елементите и СФ1 представляват фил-тровата трупа на АРУ При отсъствие на входсн сигнал напрежението на базата на регулируемая транзистор спрямо земя Е6 се определи от падо-вете на постоянно напрежение върху резисто-рите 7?ф1, 7?ф и R На фигурата поляритетът на тези напрежения е означен със съответните знаци. При наличност на входен сигнал като резултат от детсктирането върху резисторите 7?Ф и 7? се получава допълнителен пад на постоянно напрежение (регулиращо напрежение или напрежение на АРУ), чиито поляритет е означен на фигурата със зпаци, обградени със скоби. Това регулиращо напрежение изменя напрежението Ес на базата спрямо земя, рес-пективно напрежението база-емитер на регули-руемия транзистор,като приближава потенциала на базата до потенциала на емитера. Благодарение на това емитерният ток на регулируе-мия транзистор намалява. Това причинява на-маляването на стръмността на транзистора и на усилването на регулируемого стъпало. Нама-ляването на усилването е толкова по-голямо, колкото приеманият сигнал е по-силен.
Описаният начин па автоматично регулиране на усилването с приложен в радиоприемника „Прогрес11. Аналогичен е начипът на автоматично регулиране на усилването на междинночестотния усилвател във всички останали български транзисторни радиоприемници независимо от това, дали захраНващият източник есъс заземен плюс или със заземен минус (фиг.1.'80— 1.82).
На фиг. 1.83 е показан припципът на автоматичного регулиране на усилването на две стъпала — в случая на смесителя и на първия междинночестотен усилвател. Тук автоматичното регулиране на усилването на първия междинночестотен усилвател се извършва по начина, който бе описан no-горе (регулиращото напрежение се взема вепосредствено от детектора на АРУ). Автоматичного регулиране на усилването па смесителя се извършва, като на базата на не-говия транзистор се подава регулиращо напрежение, косто се получава върху емитерния резистор 7?е3 на първия междинночестотен усилвател. При отсъствие на входен сигнал напрежението на базата на смесителния транзистор спрямо земя се определи от падовете на постоянно напрежение върху резисторите 7?6i, Уф2 и Т?е2. На фигурата поляритетът на тези напре-
43
жениЯ ё йзйачеи със съоТвеТнизиаци.При палич-пост на бходсн сигнал емитерният ток на транзистора на първия МЧУ намалява. Това е равносилие на поява на допълнително постоянно напрежение върху емитерпия резистор (рсгулиращо напрежение), чийто поляритет е означен на фигурата със знаци, обградени със скоби, Това регулиращо напрежение измени напрежението на базата на смесителния тран-
1.0. Високочестотен канал за честотно модулирани сигнали на транзисторния комбиниран радиоприемник
1.9.1.	Приемка антена
За УКВ антена на транзистор ните радиоприемници се използува полувълнов вибратор (§ 1.4.1) или телескопична антена. По-
Фиг 1.83 Автоматично регулиране па усилването на смесителя я на първия междинночестотен усилвател
зистор спрямо земя, като приближава потенциала на базата до потенциала на емитера. Като резултат от това се получава намаляване на смитерния ток (респ. на стръмността) на транзистора и на усилването на смесителпото стъпало. Филтровата трупа R^C^ имасъщото предназначение, гпчпята Р^См.
лувълновият вибратор намира приложение при стационарните радиоприемници, а телсскопич-пата антена — при преносимите.
1.9.2.	Входно устройство и резонансен усилвател
Входното устройство за УКВ обхвата на тоанзисторните радиоприемници може да бъде
Фиг. 1 84. Входно устройство н резонансен усилвател за УКВ обхвата на транзисторен радиоприемник с телескопична антена (а) и на транзисторен радиоприемник с външна УКВ антена (б)
44
еднокръгово (фиг. 1.84а) и двукръгово (фиг. 1.846). Първата схема намира приложение при преносимите радиоприемници „Перла", „Универсал11 и др., а втората — при стационар-ните радиоприемници „Албеца", „Рида", „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20“, „Мелодия 20 стерео11 и др. Обикновено кръгът (кръговете) на входного устройство е настроен на средната частота от обхвата. На схемата на фиг. 1.846 е показана сыцо възможността за използуване на външна УКВ антена за приемане на сигнали от дълговълновия, средновълновия и късовълно-вия обхват (за новече подробности виж § 1.4.1 и фиг. 1.28 и 1.29).
На фиг. 1.84 резонансният усилвател е реализиран по схема с обща база. Включения? в колекторната му верига трептящ кръг се на-стройва на различимте честоти от обхвата чрез изменяло на индуктивное!та на кръговата бобина LK. Транзисторът на резонансния усилвател е включен частично към кръга иа входного устройство посредством капацитивпия делител CrC2i за да се получи съгласуване.
1.9.3.	Честотен преобразувател
В българските транзисторни радиоприемници за честотен преобразувател на канала за ЧМ сигнали е използуван генериращ смесител (фиг. 1.85а). Той е реализиран по схема с обща база както по отношение на смесителната част, така и по отношение на хетеродинната част.
На фиг. 1.856 е показана хетеродинната част на генериращия смесител. Тук постояннотоко-вото захранване на колекторната верига е на-ралелно. В променливотоковата колекторна верига е включен автотрансформаторно хете-родипният кръг, а в постояннотоковата колекторна верига — бобината	кбято е съставна
част на изходния междинночестотен кръг. Бобината L2 е настройваща. Установяваието на граничните честоти на хетеродинния обхват се извършва посредством бобината L3 и полу-променливия кондензатор С3 (фиг. 1.85а). Кон-дензаторът С3 е разделителен. При тази схема на хетеродина положителпата обратна връзка между изхода и входа се осъществява благода-
Фиг. 1.85. Транзисторен генериращ, смесител' а) принципна схема; б) хетеродинна част на генериращия смесител; в) смесителна част на генериращия смесител
45
репие на капацитета СеК между емитера и кодек-тора на транзистора. Той обаче е недостаТъчен. Затова между хетеродинния кръг в 1колектор-пата верига и емитера на транзистора се включва допълнителният кондензатор С2, който уве-личава силата на положителната обратна връзка. Сумата от капацитетите С2-уСек и входното съпротивление образу ват за изходното напрежение делител па напрежение, който има капацитивен характер. Благодарение на това обстоятелство върнатото напрежение от изхода към входа (напрежението на обратната връзка t/0B) се оказва дсфазирано спрямо входното на-прежепие и фазовото условие за гснериранесе нарушава (необходимо е да се припомни, че при схемата с обща база изходното и входното напрежение са синфазни). За компенсирапе на това дефазиране се включва високочестотният дросел
На фиг. 1.85s е показана смесителната част на генериращия смесител. При нея сигналното и хетеродинното напрежение се подавят паралелно в емитерната верига.Тук хетеродинният кръг и кондензаторът С^прсдсчавляват късо съедине-ние за междинната чесгота. Затова капацитетът С на междинночестотния кръг представлява сума от капацитета на разделителния кондензатор Cs и капацитета Скц между колектора и базата на транзистора (С=С3-ьСкд).
Високочестотният диод Д (SFD106 или ОА90) изпълнява* функцията на амплитуден ограничится (амплитудного ограничаване е необходимо, за да сс предпази междинночестотният усилвател от прстоварване при силни входни сигнали). Ограничителният диод е включен променливотоково паралелно на изходния трептящ кръг L4C (долната част на бобината представлява почти късо съединение за междинната честота). Резисторът 7?а служи да създаде отри-цателно (задържащо) преднапрежение около 200 mV на ограничителния диод, благодарение на което диодът е запушен при слаби и умерени сигнали (поляритетът на това преднапрежение е означен върху резистора R2 и д ода Д със съответнитс знаци). Диодът се отпушва и започва да ограничава при силни входни сигнали едва след като амплитудата на междинно-честотното напрежение върху кръга LtC пре-виши задържащото напрежение. Кондензато
рът Са шу нтира променливотоково резистора Да с цел последният да не влоши качестгения фактор на междинночестотния кръг.
Включепият в колекторната верига резистор Rj (фиг. 1.85й) служи да намали влиянисто па изменението на изходния капацитет на транзистора върху хетеродинния кръг, респ, върху честотата на хетеродинното напрежение (изменение на изходния капацитет на транзистора се получава при силни входни сигнали и при изменение на захранващото напрежение на транзистора). Кондензаторът С, шунтира резистора /?-l, за да не се получи върху последняя излишен пад на полезно мсждинпочестотно напрежение.
1.9.4.	Междинночестотен усилвател
Междинночестотният усилвател на канала за ЧМ сигнали на българските комбипирани тран-зисторни радиоприемници е тристъпален. За първото стъпало на МЧУ се използува смесите-лят (фиг. 1.68) или генериращият смесител (фиг. 1.74) на канала за AM сигнали. Затова в колекторната верига на транзистора на тези стъпала се включват два междинночестотни филтъра Единият (настроен на междинната честота 10,7 MHz) служи като товар на стъпалото при приемането на ЧМ сигнали, а другият (настроен на междинната честота 468 kHz) — като товар при приемането па AM сигнали. Действието и взаимодействието на тези два филтъра се описани в § 1 4.4. При работа на стъпалото като междинночестотен усилвател емитерният кондензатор Сс се заземява посредством превключвателя П2, а междинночестотният филтър-с резонансна честота 10,7 MHz се включва в действие посредством превключвателя Лг.
В комбинираните радиоприемници второго стъпало на междинночестотния усилвател на канала за ЧМ сигнали е същевременно и междинночестотен усилвател на канала за ДМ сигнали. В българските радиоприемници то се реализира с високочестотния германцев транзистор SFT 316. Принципната схема на усилвателя е показана на фиг. 1.86. Двата междинночестотни филтъра, включени в колекторната верига, не си влияят помежду си, защото отно-
о+Е
Фиг, 1.86 Принципна схема на междинночестотен уейлвате.т на комбиниран радиоприемник
46
сителната разстройка на техните кръгове е твърде голяма. Веригата Сн£Св,н служи за неут-рализация на вътрешната обратна връзка на транзистора и повишава устойчивостта на работала на усилвателя Резисторът 7? намалява влиянието па измспението па изходния капацитет СЕе на транзистора върху резонансната честота на междинночестотния филтър (изменение на изходния капацитет се получава при силпи вхсдни сигнали и при изменение на захранва-щото напрежение на транзистора). Резисторът 7? повишава също устойчивостта на работала на усилвалеля.
резисторите rL и г2. Симетрирането се постига чрез регулиране на резистора г2. При напълно симетрична схема се получава симетрична че-стотпа характеристика на детектора и значи-телно подтискане на паразитната амплитудна модуляция на приеманите сигнали.
На фиг. 1.88 е показана принципната схема на несиметричен дробен детектор, която се използува в радиоприемниците „Рила“, „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20“, „Мелодия 20 стерео11 и др. Тази схема се различава от описаната в § 1.4.5 принципна схема на несиметричен дробен детектор (фиг. 1.35) само по резисторите /у и
Фиг. 1 87 Принципна схема на симетричен доробен детектор
1.9.5.	Честотен детектор
В'българските транзисторни радиоприемници честотният детектор се осъществява по схемата на симетричен и несиметричен дробен детектор. На фиг. 1.87 е показана принципната схема на симетричен дробен детектор, която се използува в радиоприемниците „Албена11, „Перла11, „Универсал11, „Автомобилей11 и др. Тук елементите R^C,. и R^C3 представляват товарните групи на двата амплитудни детектора, от конто се състои дробният детектор. Принципы на дейст-
Фиг. 1.88. Принципна схема на несиметричен дробен детектор
вне на дробния детектор и предназначеиието на елементите ЬСЕ, г, С, R,p и Сф са обяснеии в § 1.4.5.
На практика симетрията на схемата на дробния детектор се нарушава от паразитната връзка между бобините LCB и L3, от нееднаквостта на двете половини на бобината и от производ-ствения толеранс на съпротивленията на резисторите и 7?, и на параметрите на диодите и Д5. За симетриране на схемата се включват
г2, конто се включват за симетриране на честот-ната характеристика.
1.10. Нискочестотен канал на транзистор-ния суперхетеродинен радиоприемник
В зависимост от класа на радиоприемника нискочестотният усилвател на българските транзисторни радиоприемници съдържа две до че-тири стъпала. В джсбните радиоприемници „Ехо11 и „Ехо 2“ той е двустъпалец (усилвател на иапрежение и усилвател на мощност), а в радиоприемниците „Рила11, „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20“ — четиристъпален (двустъпален усилвател на напрежение, фазоипверсен усилвател и усилвател на мощност).
1.10.1.	Нискочестотен усилвател на напрежение
В обикновените транзисторни радиоприемници нискочестотвият усилвател па напреже-иие бива едностъпален, а в по-висококачестве-иите радиоприемници — двустъпален. В българските радиоприемници той се реализира с нискочестотния транзистор SFT353 по схема с общ емитер, която дава най-голямо усилване по напрежение. За товар в колекторната верига се включва резистор(резисторен усилвател).
На фиг. 1.89 е показана едпа от най-разпрост-ранените принципни схеми на нискочестотен усилвател на напрежение. Тук резистор-ният делител иа напрежение 7?gi 7?бз служи за получаваце на необходимого преднапрежение на базата и з’а темлературиа стабилизация на режима на работа на транзистора. Емитерните
47
резистора 7?е и 7?е се включват също за температурка стабилизация иа режима иа работа на транзистора. С помощта на емитерния кондензатор Се се избягва променлиготоковата отри-цателна обратна връзка, конто се създава от резистора 7?е. За товар на усилвателя служи включсният в колекторната верига резистор 7?к. Разделителният кондензатор Св отдели постоян-нотоковата колекторна верига на усилвателя от
Фиг. 1 89 Принципна схема па нискочестотен усилва-тсл па напрежение
постояннотоковата базисна верига на следва-щото стъпало. Кондензаторът Сб и входного съпротивление на следващото стъпало (фиг. 1 89) образуват делится за изходното напрежение на усилвателя. За да нс се получи излишен над на полезно напрежение върху кон-дензатора С^. е необходимо капацитетът на този кондензатор да бъде голям. Затова за разделителен кондензатор се използува електролитен кондензатор с капацитет от 2 до 10 (aF. Освен за температурна стабилизация включеният в емитерната верига резистор 7?г служи и за създава не па отрицателна обратна връзка, която увеличава входного съпротивление на усилвателя, намалява нелинейните изкривявания и стабилизира параметрите на стъпалото. Съп-ротивлението на този резистор е от порядъка на няколко десетки ома.Ёлементите А’фСф представ-ляват филтрова трупа, с помощта на конто се намалява положителната обратна връзка вследствие на вътрешното съпротивление на захран-ващия токоизточник.
1.10.2.	Фазоинверсен усилвател
Прсдназпачението на фазоинверсния усилвател е обяснспо в § 1.5.2. На фиг. 1.90 е показала една от пай-разпрострапснпте прин-
ципни схеми на транзисторен фазоинверсен усилвател. Тя се отличава от принципната схема на резисторния усилвател на напрежение (фиг. 1.89) по това, че в колекторната верига е включен като товар нискочестотен трансформатор, на който вторичната намотка има средеп извод. На изхода на фазоинверсния усилвател се получават две равни по амплитуда и противопо-ложни по фаза напрежения (m,[3Xj и цизх2), конто се предават на входа на двутактния усилвател на мощност. Понякога паралелно на пър-вичната намотка на трансформатора се включва кондензаторът С (радиоприемници „Прогрес“, „РИС ЮТ'идр.). Нсговото предназначение е същото, както на кондепзатора С при ламповите усилватели (фиг 1.41). Тук капацитетът па този кондензатор е от порядъка на 5—50 nF.
1.10.3.	Нискочестотен усилвател на мощност
Транзисторният нискочестотен усилвател па мощност се осъществява с изходен или безиз-ходен трансформатор (трансформаторна и без-трансформаторна схема).
Както ламповият, така и транзисторният трансформаторен усилвател па мощност се реа-лизира по еднотактна и двугактна схема. Едно-тактният усилвател работи в режим клас А, а двутактният — в режим клас АВ. Поради нсикономичността на режима клас А едпотакт-ният усилвател на мощност намира приложение в никои среднокачествепи мрежови радиоприемници, при конто стойпостта на електрическата енергия не е от значение.
Фиг 1 91 Принципна схема на еднотактсв усилвател па мощност
На фиг. 1.91 е показана принципната схема на еднотактен усилвател на мощпост, която е използувана в българските мрежови радио-
Фиг. 1.90 Припцшпи схема на фазбиншгрсен усилвател с трансформатор
48
присмницч „Рила11, „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20“ и др. В случая драйверното стъпало представлява емитерен повторите.! и напрежението върху смитерния му резистор служи като ба-зисно преднапрежение на транзистора на усилвателя на мощност. При тази схема групата 7?С, включена паралелно на първичната намотка на изходния трансформатор, изпълнява същата функция, както при ламповите усилватели (фиг. 1.43).
Фиг. 1.92. Принципна схема на двутактен трансформатор ей усилвател на модност
На фиг. 1.92 е показана класическата схема на двутактен трансформаторен усилвател на мощност,която е използувана в радиоприемника „Прогрес11. Тук преднапрежеписто на базите на двата транзистора се получава с помощта на общия делител RmRs^- Общ за двата транзистора'е и емитерният резистор Re. Последният се избира с малко съпротивление (от порядъка па няколко ома), за да не се получи върху него го-
Фиг. 1 93. Прииципни схеми на двутакши усилватели на мощност, при конто темпер ату рвата стабилизация на режима на работа на транзисторите се постига с помощта на термисюр-
лям пад на постоянно напрежение от протича щия през него значителен общ постоянен ток на двата транзистора.
При тази схема общият емитерен резистор Rs не се. шунтира с кондензатор, защото проти -чащите през резистора Rs токове на двата транзистора са сднопосочци и биха зареждали кон-депзатора с напрежение, което ще измени режима на работа на транзисторите.
За да имат еднакъв режим на работа, двата транзистора трябва да бъдат подбрани с еднакви параметри. В противен случай усилвателят на мощност ще причипява нелинейни изкривява-пия на приемапия сигнал. Предназначението на кондензатора С е същото, както при трансфор-маторпия усилвател на напрежение (фиг. 1.90).
В някои радиоприемници темнературната стабилизация на режима на работа на транзисторите се увеличава с помощта на термистора Ат, включен паралелно на Рб2 (фиг. 1.93с — радиоприемници „Ехо“, „Ехо 2“, „Автомобилей11 и др.) или на 7?б1 (фиг. 1.936 — радиоприемник „РМС 10 Т“). Тук посредством кондепзаторите С' (фиг. 1.93с) се създава честотно зависима отрицателна обратна връзка за корекция на честотната характеристика па усилвателя (§1.10.6)
Фиг 1.94. Двутактен усилвател на мощност, при който базисного предлапрежение на транзисторите се получава с помощта на емитериия резистор на фазоииверс-ното стъпал о
Елементите R и С, включени паралелно па първичната намотка на изходния трансформатор (фиг. 1.936), имат същото предназначение, как-то при ламповите усилватели на мощност (§ 1.5.3. фиг 1.43).
В някои двутактли усилватели па мощност базисною преднапрежение на транзисторите се получава, като се използува емитерният резистор на драйверното (фазоинверсното) стъпало. Този начин на получаване на базиспо преднапрежение е приложен в схемата на усил-ватсля па мощност, показана на фиг. 1.94 (радиоприемници „Перла11, „Универсал11, „Тенор11 и др.). Тук за увеличаваце на темнературната стабилизация с използуван термисторът Ri, включен паралелно на смитерния резистор R на фазоинверсния усилвател.-
На^фиг. 1.95 с показана принципната схема на двутактен безтрансформатцрсн усилвател,ца
49
7. Бъ/парски радиопрцечници
мощност. Тя е характерна с това, че по отношение на постоянпия ток двете рамспа (респ. двата транзистора) са свързани послсдователко (всеки транзистор използува половипата от напрежението па захранващия токоизточник), а по отношение на промепливия ток — паралел-но. Благодарение на този начин на евързване оптималното съпротивление за променливия ток rk_k между двата колектора (вътреишото или
Фиг 1.95 Принципна схема на двутактен безграпсфор-маторен усилвател на мощност
изходното съпротивление на уейлвателя)става 4 пъти по-малко от същото съпротивление на клаенческата двутактна трансформаторна схема. Ето защо тук е възможно включването на товара (високоговорител със сравнитслпо по-голямо съпротивление на бобината), без да се използува съгласуващелемент •— изходен трансформатор. С това се избягват изкривяванията,
конто би внесъл изходпият трансформатор. За да не сс появят обаче доггьлпителни изкривява-пия, е необходимо двата транзистора да бъдат подбрани с едпакви параметр и. Раздслител-пият кондензатор С трябва да има голям капа-цитсг (от порядъка на 500—1000 pF), за да не се получи върху него излишен пад на полезно нискочестотно напрежение.
При безтрансформаторната схема на двутактен усилвател па мощност драйверният трансформатор има 3 намотки. Двете му вторичны намотки трябва да бъдат напълно еднакви и включени така, че да се получи необходимият поляритет на напреженията върху тях (фиг. 1.95).
1.10.4.	Регулатори на силата на звука
Предназначението и начинът на действие на регулатора на силата на звука са обяснени в § 1.5.4. При транзисторните радиоприемници регулаторът на силата па звука представлява потенциометър, чисто съпротивление е от порядъка на 10—50 к£2. В повечето радиоприемници за AM сигпали за регулятор на силата на звука се използува Товарният резистор R на детектора (фиг. 1.79 и 1.80), а при комбинира-ните радиоприемници — отделен потенциометър
В транзисторните радиоприемници с по-ви-соки качествени показатели се използуват и компенсираии регулатори на силата на звука (за устройството и начина на действие на ком-пснсирания регулатор на силата на звука виж § 1.5.4). Нафиг 1.96 е показана принципната схема на двойно компенсиран регулатор на силата на звука, конто се използува в радио-нриемниците „Мелодия 15 Т“ и „Рила“. Тук еле-ментите 7?3Са и /?4С3 са компеисиращи групп за ниските звукови честоти, а елементите R^C^— компенсираща трупа за високите звукови честоти.
На фиг. 1.96 са показапи също вход „Грамо-фоп“ и вход „Магпетофон“ па транзисторен ком-биниран радиоприемник.
Фиг. 1.96. Принципна схема на двойно компенсиран регулатор на силата на звука
50
1*10.5- Тонрегулатори
Предназначенисто и устройство™ на топре-гулаторпте са обяснени в § 1.5.5. В българските транзисторни радиоприемници за AM сигнали не са употребепи тонрегулатори.
В комбинирания радиоприемник „Автомобилей" е използуван най-простпят стъпален ви-сокочестотен тонрегулатор. Той се състои само от един кондензатор, който е включен паралелно на регулятора на силата на звука (фиг. 1.97сг). При включен кондензатор С± чсстотпата характеристика на радиоприемника се стеспява от страна на високите звукови честоти (кривата а
па фиг. 1.97а), тъй като регуляторы на силата па звука 7? се оказва шунтиран от кондензато-ра C-i и нсговият коефициент на предаване намалява за високите звукови честоти. При из-ключен кондензатор CL честотната характеристика на радиоприемника се разширява (крива б на фиг. 1.97г).
В радиоприемниците „Албена", „Вега" и др. е използуван двуелементен стъпален високо-честотен тонрегулатор, който е включен паралелно на регулятора на гръмкостта 7? (еле-ментите на фиг. 1.976). При включването и изключването на този тонрегулатор се получават сыцитс по форма честотни характеристи
Фиг. 1 97. Тонрегулатори* а) 'стъпален високочестотен ментен стъпален високочестотен /тонрегулатор; в) плавен на радиоприемник с високочестотеп тонрегулатор
тонрегулатор, състоящ се от един кондензатор;-^) ^двуелс-високочестотен тонрегулатор, г) честогна характеристика
Фиг. 1.98 Нискочестотен усилвател на напрежение с плавен нискочестотен и плавен високочестотен тонрегулатор: а) принципна схема; б) еквивалептна схема за обясненис на действието на нискочестотния тонрегулатор; в) честотни характеристики па радиоприемник с нискочестотен и високочестотен тонрегулатор
51
ки, каквито се получават при едпоелементния тонрегулатор (кривите а и б на фиг. 1.97г).
На фиг. 1.97s е показан плавен високочесто-icn тонрегулатор, който со състои от нослсдова-телно съсдпнени кондензатор и потенциометър. Иеговою действие е обяснепо в §1.5 5. При транзистор ните радиоприемници той се включва паралелно па регулятора на гръмкостта (елементите R1C1 на фиг. 1.97s — радиоприсм-пици „Перла“ и „Универсал “) или паралелно на товарния резистор па усилвателя на папреже-ние (елементите на фиг. 1,98а — радиоприемници „Мелодия 15 Т“, „Рила“и др.). При регулирането на потенциометъра /\х се постигат честотни характеристики на радиоприемника, конто са заключени между кривите а и б па фиг. 1.97г и фиг. 1 98s
В радиоприемниците „Мелодия 15 Т“, „Рила“ и др. е използуван и плавен нискочестотен топ-регулатор, състоящ се от паралелно евързани кондензатор и потенциометър (елементите Д3С3 на фиг. 1.98g). Нсгобото действие може да се обясни с помощта на фиг.1.98б.От нея се вижда, че тонрегулаторът и входният импеданс ZEX на нискочестотния усилвател па напрежение образуват делител за нискочестотното напрежение 7Д, получено от детектора. При крайно ляво положение на плъзгача на потенциометъра /?а върху тонрегулатори се получава пякакъв над на звуково напрежение с ниска честота (773<Z71) и честотната характеристика на радиоприемника приема формата на кривата г, показана па фиг. 1.98s. При крайне дясно положение ца плъзгача па потенциометъра Да топ-регулаторът бива даден накъсо п цялото изходно напрежение на детектора С7± се оказва приложено върху ZEI, т. е. па входа на нискочестотния усилвател	В този случай честотната
характеристика на радиоприемника приема формата на кривата в, показана па фиг. 1.98е.
1,10.6. .Отрицателна обратна връзка в тран-зисторните нискочестотни усилватели
Същпостта и предназначението на отрицател-ната обратна връзка в радиоприемниците са обяснени в § 1.5.6. В транзисторните радио
приемници отри цателната обратна връзка се получава по най-прост и евтин начин, като се отстрани емитерният кондензатор Се на нискочестотния усилвател на напрежение (фиг. 1.99g). Дълбочината на тази отрицателна обратна връзка се определи от съпротивлението на емитерния резистор 7?е, което се изчислява от други съоб-ражспия. По-слаба отрицателна обратна връзка (но с желана дълбочина) се получава, като на мястото на емитерния резистор Re се поставят два резистора (₽е и Де) и само единият от тях се пгунтира с емнтерен кондензатор (фиг. 1.996 и 1.99 а).
Отрицателпата обратна връзка е по-ефи-касна, когато обхваща повече стъпала. В този случай отрицателната обратна връзка се реали-зира, като част от изходното напрежение на радиоприемника (т. е. част от напрежението върху вторичната намотка на изходния транс-

Фиг. I 100. Отрицателна обратна връзка в радиоприем-пици, при коню захранващият токоизточник с със за-земен плюс
Фиг. 1.99 Отрицателна обратна връзца, рсализирана с помощта на еиитерен резистор
52
форматор) сё врЪЩа К’ьм Драивернйй усилвател или усилвателя на напрежение
На фиг. 1.100а показано осъщсствйването па отрицателната обратна връзка в радиоприемника „Прогрес11. Тук отрицателната обратна връзка е двойна. Едната е реализирана чрез отстрапяване на емитериия кондензатор Се от драйверная усилвател, а другата — с помощта на делителя на напрежение При втората
Фиг. 1 101 Огрипатслна обратна връзка в радиоприем-ници, при конто закрапващият токоизточник е със заземен минус
отрицателна обратна връзка напрежението върху вторичната намотка па изходния трансформатор се разпределя върху резисторите 7?, и 7?с. Онази част от изходното напрежение, която се оказва върху емитериия резистор 7?с, представлява напрежението па отрицателната обратна връзка. То е противофазпо на входното напрежение па драйверпия усилвател.
Аналогична е и отрицателната обратна връзка, приложена в радиоприемника „РМС 10 Т“ (фиг. 1.1006). Тя е също двойна. Едната отрицатели обратна връзка се реализира посредством нешунтирания емитерен резистор 7?ё, а другата — с помощта на резисторния делител RtRe.
Описаният начин на реализиране на отрицателна обратна връзка се прилага в радиоприем-пиците, при конто захранващият токоизточник е със заземеп плюс. По аналогичен начин се рсализира^'отрицателната обратна връзка и в радиоприемниците, при конто захранващият
токоизточник е със заземсн минус (фиг. 1.101 а— радиоприемник „Тенор11 и фиг. 1.1016 — радиоприемници „Мелодия 15 Т‘, „Мелодия 20“, „Рила" и др.).
Разгледаните по-горе отрицателни обратен връзки са честотно пезавиемми. Те са еднакво дълбоки за всички звукови честоти и нс изменят честотната характеристика на усилвателя. В някои транзисторпи радиоприемници отрицателната обратна връзка се прави честотно зависима с цел да се коригира честотната характеристика на радиоприемника от страна на ви-соките или ниските звукови честоти. Честотно зависима отрицателна обратна връзка се получава по най-прост и евтия начин, като между базата и колектора на транзисторите на усилва-тсля па мощност се включи кондензатор с капацитет от порядъка на 2—10 nF (коидензаторите С на фиг. 1.93а, 1.94 и 1.95)
На фиг. 1.102д е показано осъществяването на паралелна честотно зависима отрицателна обратна връзка посредством филтъра 7?1С\ (радиоприемник „Перла"). Тази отрицателна обратна връзка предизвиква подем па честотната характеристика на ниекочестотния усилвател от страна па ниските звукови честоти, защото кондензаторът С) намалява дълбочината па отрицателната обратна връзка (т. е. големи-ната па напрежението, върцато от изхода на радиоприемника към входа на драйвериия усилвател) за ниските звукови честоти.
Паралелната честотно зависима отрицателна обратна връзка, реализирана посредством па-ралелио евързавите елементи Т?2 и С, (фиг. 1.1026 — радиоприемници „Автомобилей11,„Универсал11 и др.),предизвиква спадане на честотната характеристика на усилвателя от страна на високите звукови честоти, защото кондензаторът CL увеличава дълбочината на отрицателната обратна връзка за същите честоти.
Фиг. 1.102 Нискочестотен усилвател с парилен а честотно зависима отрицателна обратна връзка
53
1.11. Индикатори на настройката в транзисторните радиоприемници
Транзисторните радиоприемници с ниски качествени показатели се пастройват на желаната станция без индикатор — само по максимума на звученето на високоговорителя. При висо-кокачествсните транзисторни радиоприемници за индикатор на настройката се използуват стрелкови или електроннолъчеви индикатори.
Електроннолъчсвият индикатор намира приложение изключително във висококачеетвените мрежови транзисторни радиоприемници. Него-вото устройство и действисто му са описани в § 1.6. От българските мрежови транзисторни радиоприемници с елсктронполъчсв индикатор са снабдеии само радиоприемниците „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20“, и „Рила". Той е от типа ЕМ84 или ЕМ87.
1.12. Захранване на транзисторните радиоприемници
Според вида на захранващия токоизточник българските транзисторни радиоприемници биват батерийни („Прогрес , „Ехо“, „Ехо 2“, „Тенор", „Перла", „Автомобилей" и др.), мрежови („Вега", „Мелодия 15 Т“, „Мелодия 20", „Мелодия 20 стерео", „Рила" и др.) и комбини-рани („РМС 10 Т“, „Албена" и др.).
В зависимост от класа преносимите транзисторни радиоприемници се захранват с напрежение 4,5— 7,5 V. След известна у потреба вът-решното съпротивление па батерйите се увеличена, а клемното напрежение се понижава. Уве-личението на вътрешното съпротивление на батериите може да прсдизвика положителна обратна връзка и самовъзбуждане на радиоприемника.За да се избегне вредного влияние на вътрешното съпротивление па батерията, пара-лелно на послсдната се включва обикновено електролитеп кондензатор с капацитет 100— 2000 pF. Осени това за развързване на отделните стъпала (обикновено на усилвателя на мощност и драйверното стъпало от останалите стъпала) в захранващата верига се включват 7?С-фнлтри.
На фиг. 1.103 е показана захранващата трупа на батерийпия радиоприемник „Перла". Тук филтърът с включен в отрицателната верига на захранваието поради галваничпата връзка между усилвателя на мощпост и драйвер ното стъпало. ,
Понижаването на клемното напрежение па захранващите батерии изменя работпата точка (т. е. постояннотоковия режим па работа) на транзисторитс. Особено чувствително се огра-зява върху постояннотоковия режим на работа на транзисторите понижаването па тяхното ба-зиепо напрежение. То предизвиква намаляване па колекторния ток, намаляване на коефи-
L*- .Нолент. вериаа на драйвера и крайне -№ атъпало
Фиг. 1.103. Принципна схема па захранваща га трупа на батсрийния радиоприемник „Перла"
6jW; 0.3А
Фиг. 1.1Q4 Принципна схема на токоизправителя на радиоприемника „Мелодия 15 Т
54
Цйента на усилване на стъпалата и увсличавайё на пелипейните изкривявания. При хетсроди-па (рссп. при генериращия смесител) измопе-нието иа работната точка на транзистора довеж-да до изменение на хетеродинната честота, а впоследствие и до окончателното прекъсване на генерирансто. Общо взето, понижаването на напрежението на батеринте влошава качестве-ните показатели на радиоприемника — цолу-
селснови диоди l,4stl или 2,Istl (фиг- 1.103 и 1.74).
В автомобилните радиоприемници батсрий-иото напрежение се стабилйзирз посредством ценерови диоди (радиоприемник „Автомобилей").
Стационарнитс транзисторни радиоприемници са изключителпо мрежови. На фиг. 1.104 с показана принципната схема на токоизправителя па радиоприемника „Мелодия 15 Т*. Тя се състои
Фиг 1 105 Принципна схема на токозахранващата трупа на комбипирапия радиоприемник „Албена"
чава се разстройка, цамаляваце па чувстви-телността, уволичаване на нелинейните изкри-вявания и др.
За да се избягнат нежелателпите последний от понижаването на напрежението на захранващи-тс балерин, в радиоприемниците с по-високи качсствени показатели се прибягва до стабили-зиране на работната точка (респ. на базисного напрежение) на траизисторите на генериращия смесител и па междинночестотния усилвател, а попякога и на нискочестотния усилвател на напрежение. В българските радиоприемници това стабилизирапс се осъщесгвява посредством
от 2 изправителя. Едииият едвуполупериоден и реализиран по мостова схема Грец със селепови клетки М25С1000.Той захранва транзисторпите стънала на радиоприемника.Вторияттокоизправител е еднополупериоден и захранва елсктрон-полъчевия индикатор ЕМ84. 1Чрежовият трансформатор има трета вторична намотка, която се използува за скалните лампички и за отопление на електроннолъчевия индикатор.
На фиг. 1.105 е показана принципната схема па токозахранващата трупа на комбинирапия радиоприемник „Албепа“. При този радиоприемник захранването е както- мрежово, така и бате-рийно.