БУКВЕНИ
И ГРАФИЧНИ
ОЗНАЧЕНИЯ
В РАДИО-
ЕЛЕКГРОНИКАТА
1
ТЕХНИКА
БУКВЕНИ
И ГРАФИЧНИ
ОЗНАЧЕНИЯ
В РАД ИО-
ЕЛЕКТРОНИКАТА
Съставител проф. к. т. н. инж.
СПИРО К. ПЕЦУЛЕВ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА*
СОФИЯ, 1988
УДК 6213(075.8)
Сгтравочникът се състои от три части. Първата част съдържа ос-
новните физични величины, конто се използуват в радиоелектроника-
та, както и техните буквени означения и измервателни единицы съг-
ласно Международната система СИ.
Във втората част са дадени условните буквени означения на еле-
ментите в електрическите схеми и иа електрическите параметри на
полупроводниковите елементи, а в третата част — графичните означе-
ния на елементите в радиоелектрониката съгласно българските дър-
жавни стандарта.
Справочникът е предназначен за преподаватели, студенти, конст-
рукторы, инженери, техници, ученици, радиолюбители и др.
СО Спиро Константинов Псцуяев, 1988
Съставител
с/о Jusautor, Sofia
621.3
ПРЕДГОВОР
Унифициране и единство в буквените означения на различните фи-
зични величини и на електрическите параметры на полупроводникови*
те елементи, а така също в буквено-цифровите и графичните означе*
ния на елементите в радиоелектронните схеми се постига благодаре-
ние на българските държавни стандарты. Те съответствуват на стан-
дартите на СИВ. При съставянето на последните са взети под внима-
ние препоръките на Международната електротехническа комисия
(МЕК).
Българските стандарты са много на брой и се отпечатает в твърде
ограничен тираж. Затова много от преподавателите и авторите на
книги по радиоелектроника не са в състояние да ги намерят и изполэу-
ват.
Този справочник има за цел да запознае всички, конто се эанима-
ват с литература по радиоелектроника, с българските държавни стан-
дарты относно буквените означения на физичните величини и на елект-
рическите параметри на полупроводниковите елементи, а също така
буквено-цифровите и графичните означения на елементите, конто се
изполэуват най-често в радиоелектрониката.
Сьставителят
з
ПЪРВА ЧАСТ
ФИЗИЧНИ ВЕЛИЧИНИ
Глава първа
ИЗМЕРВАТЕЛНИ ЕДИНИЦИ НА ФИЗИЧНИТЕ ВЕЛИЧИНИ
1.1. ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ
№	Физични величина		Измсрватслна единица	
	наименование	означение	наименование	означение
1	Дължина	/. (£)	метър	ГП
2	Широчина	h	метър	m
3	Височина	h	метър	m
4	Дебелина	5, d	метър	m
5	Радиус	г. (р, R)	метър	m
6 7	Диаметър Дължина на дъга и	d(D)	метър	m
	път (разстояние)	я	метър	m
8	Дължина на вълна	X	метър	m
9	Лице на повърхнина	A, S, (Г)	квадратен метър	m2
10	Обем (вместимост)	V. (i)	кубичен метър	m3
II	Равнинен ъгъл	а, 0, у, 0, <р, у и др	радиан	rad
12 13	Пространствен ъгъл Време, интервал от вре-	Q, о и др.	стерадиан	sr
	ме, продължителност	/	секунда	s
14	Скорост (линейна)	с. и, И-, С, CQ	метър в секунда	m/s
15	Ускорение (линейно)	а	метър в секунда на квадрат	m/s2
16	Земно ускорение	X	метър в секунда на квадрат	m/s2
17	Ъглова скорост	(0	радиан в секунда	rad/s
18	Ъглово ускорение	а. (е)	радиан в секунда на квадрат	rad/s2
4
1.2. ПЕРИОДИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
№	Фызична величина		Измервателш единица	
	наименован»	означение	• наименован»	означен»
1	Период	т	секунда	S
2	Честота на периодичен процес	f, V	херц	Hz
3	Чеотота на въртсне	п	секунда на минус	s“*
4	Кръгова честота	00	първа стелен секунда на минус	
5	Амплитуда	А, (в)	първа степей метър	m
6	Начална фаза	а	радиан	rad
7	Фаза	аи+а	радиан радиан	rad
8	Фазова разлита	Ф		rad
9	Дължина иа вълната	X	метър	m
10 11	Вълново число (линей- но) (о-1/Х) Вълново число (кръго-	о	метър на минус първа степей метър на минус	m"1 m"1
12	too) (Аг«2яов2я/Х) Времеконстанта	к т, (Т)	първа Степей секунда	s
13	Разлита на ниво на амп- литуда	Lf	децибел	dB
14	Разлита на ниво на пдде (силово)	^Е	децибел	dB
15	Р4злижа на ниво на мощност	Lp	децибел	dB
16	Коефициент на затихва- не	а	секунда на минус първа степей	s"1
17	Време в декремент (инк- ремент)	У	секунда на минус първа степей	s-1
18	Логаритмичен декре- мент (Х«67)	X	непер в секунда	Np/s
19 20	Коефициент на отслаб- ваДе (пространствен декремент на вълната) Ф'азов коефициент (Р»ш/с-2хв-2п/Х)	а 3	метър на минус първа степей метър на минус първа степей	m-1 m”1
21	Коефициент на раз- пространение (комплек- сея) (у-а +>0)	У	метър на минус първа степей	m-1
5
1.3. МЕХАНИКА
№	Физичка величина		Измсрвателна единица	
	наименование	означение	наименование	означение
1	Маса	Ш	килограм	kg
2	Плътност	Р	килограм на кубичен метър	kg/m3
3	Относителна плътност	d		
4	Специфичен обем	V	кубичен мет>р на ки- лограм	m3/kg
5	Сила	F. (Р. N)	нютон	N
6	Тегло (сила на тежестта) (G-mg)	G, (Л ИО	нютон	N
7	Налягане	Р< (?)	ласкал	Pa
8	Повърхностно на пре же- нив		нютон на метър	N/m
		в. Y £. (ИО		
9	Енергия		джаул	J
10	Потенциална енергия (£/,-жяЛ)			J
			джаул	
II	Кинетична енергия			W.h
	(Ef0,5mv2)	Ek	ватчас	
12	Работа (H'-F/)	И', (A, L)	джаул	J
13	Мощност	P.W	ват	W
1.4. ТОПЛИНА
№	ФИЗИЧКИ ВС.1ИЧИНИ		Измервателни единица	
	нвименоввние	означение	наименование	означение
1	Температура по Келвин	г	келвин	К
2	Температура по Целэий	h о	градус Целзий Келвин	•с
3	Температурен интервал,			к
4	гем пора турни рнэлика Температурен коефи- ниент	АТ. А/. (0) а	градус Целэий	•с
1.5. ЕЛЕКТРИЧЕСТВО И МАГНЕТИЗЪМ
№• 1	Физичка величина	Измсрвателна единица наименование	означение	наименование	означение Големина на слектричс-
->	ски гок	/	ампер	А Плъгност на елек гриме-	ампер на квадратен	2 ски ток	Л (5)	метър	А/т
3	Количество електри-
6
(продължение)
№	Физична величина		ИзЫервателна единица	
	наименование	означение	наименование	означение
	чество (електрически за- ряд)	Q	кулон	С
4	Обемна плътност на		кулон на кубичен	
	електричество (на елект- рически заряд)	р. (п)	метър	С/т3
5	Повърхнинна плътност		кулон на квадратен	
	на електричество (на електрически заряд)	О	метър	С/т2
6	Електрически потенциал	Г, ф	волт	V
7	Електрическо напреже-			
	ние	U. (К)	волт	V
8	Електродвижещо напре- жение (е. д. н.)	Е	волт	V
9	Интензитет на елекТри-			
	ческо поле	ЕЛЪ	волт на метър	V/m
10	Електрически диполен момент	Р, (Ре)	кулон-метър	С.т
11	Електрически капацитет	С	фарад	F
12	(Ди)електрична прони-			
	цаемост	£	фарад на метър	F/m
13	(Ди)електрична прони-			
	цаемост на вакуума (електрическа констан- та)	£о	фарад на метър	F/m
14	Относителна (ди)елек- трична проницаемост	Sr		
				
15	Електрическа възприем-			
	чивост	X» Хе		
16	Електрическа индукция		кулон на квадратен	
	(електрическо отмества- не)	D	метър	С/т2
17	Електрическа поляриза-		кулон на квадратен	
	ция	Р	метър	С/т2
18	Електрически поток	У	кулон '	С
19	Електрическо съпротив- ление (при постоянен ток)	R	ом	Q
20	Специфично електриче- ско съпротивление	Р	ом-метър	Q.m
21	Електрическа проводи-			
	мост	G. (g)	сименс	S
22	Специфична електриче-			
	ска проводимост	У, <У, (X)	сименс на метър	S/m
23	Магнитодвижещо нап-			
	режение (магнитовъзбу- дителен ток)	F, Fn,	ампер	А
24	Магнитно напрежение	vm	ампер	А
25	Интензитет на магнитно			
	поле	Н	ампер на метър	А/т
26	Магнитна проницае-			
	мост	И	хенри на метър	Н/т
27	Магнитна проницае-			
7
(продължение)
Физичка величина
N? __________________________________________________
наименование	означение
Измерен । слна единица
наименование
означение
мост на вакуума (маг-
	нитна константа)	Но	хенри на метър	Н/т
28	Относителна магнитна проницаемост	Hr		
29	Магнитна възприемчи	X» (Xm)		
	вост			
30	Магнитен момент (ам- перов)	m, (Л/)	ампер-квадратен ме- тър	А/т 2
31	Намагнитеност	М. Hj. (J)	ампер на метър	А/т
32	Магнитна индукция			
	(плътност на магнитния поток)	В	тесла	Т
33	Магнитна поляризация	Bh J	тесла	Т
34	Магнитен поток	Ф	вебер	Wb
35	Пълен магнитен поток	т	максуел	Мх
36	Магнитен векторен по- тенциал	А	тесла-метър	Т.т
37	Индуктивност	L	хенри	Н
38	Взаимна индуктивност	М	хенри	Н
39	Магнитно сопротивле-			
	ние	R. Rm	ампер на вебер	A/Wb
40	Магнитна проводимост	A, (G^Gm)	вебер на ампер, хен- ри	Wb/A, Н
41	Фазова разлика	Ф	радиан	rad
42	Електрическо съпротив- ление при променлив			
	ток: а. активно	R	ом	Я
	б. реактивно	X	ом	Я
	в индуктивно	XL	ом	Я
	г. капацитивно	Хс	ом	Я
	д. пълно (импеданс)	Z	ом	Я
43	Електрическа проводи- мост при променлив			
	ток: а. активна	G	сименс	S
	б. реактивна	В	сименс	S
	в. индуктивна	Bi	сименс	S
	г. капацитивна	Вс	сименс	S
	д. пълна	У	сименс	s
44	Мощност при постоянен електрически ток	Р	ват	w
45	Мощност при промен- лив електрически ток:			
	а. активна	Р	ват	w
	б. реактивна	Q. (Ра)	ват	w
	в. пълна (привидна)	S. (Ps)	ват	w
46	Плътност на енергията на електромагнитно по-			
	ле	И-	джаул на кубичен мс-	J/m'
тър
8
(продолжение)
.V’	Физична величина	Измервателна единица
наименование	означение	наименование	означение
47	Плътност на поток
	електромагнитно лъче- ние (вектор на Пойн- тинг)	S’	ват на квадратен ме- W/m2
48	тър Скорост на разпростра- нение на електромагнит- но лъчение във вакуум с	метър в секунда	m/s
1.6. ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЛЪЧЕНИЯ (ОПТИЧНИ ЛЪЧЕНИЯ И СВЕТЛИНА)
№	Физична величина		Измервателна единица	
	наименование	означение	наименование	означение
1	Честота	Л V	ХерЦ	Hz
2	Кръгова честота	со	радиан в секунда	rad/s
3	Дължина на вълната	X	метър	m
4	Вълново число	о, к	метър на минус първа	m-1
5	Скорост на разпростра- нение на електромагнит- ното лъчение (скорост на светлината)	с	степей метър в секунда	m/s
6	Скорост на електромаг- нитното лъчение (на светлината) във вакуум		метър в секунда	m/s
7	Лъчист поток (поток лъ- чение)	Р. ф, (Фе)	ват	W
8	Лъчиста енергия (енер- гия на електромагнитно лъчение)	Q, w, (Qet U)	джаул	J
9	Повърхнинна плътност на лъчист поток	Ф, V	ват на квадратен	W/m2
10	Интензитет на лъчение	Л (4)	метър ват на стерадиан	W/sr
11	Лъчиста яркост (лъчис- ТОСТ)'	Л (Le)	ват на стерадиан-квад- ратен метър	W/(sr.m2)
12	Излъчвателна способ- ност (излъчваемост)	М, (Ме)	ват на квадратен метър	W/m2
13	Облъченост	Е. (Ее)	ват на квадратен ме-	W/m2
14	Количество облъченост (доза облъченост)	н, (/4)	тър джаул на квадратен метър	J/m2
15	Константа на Стефан— Болцман	о	ват на квадратен ме- тър-келвин на чет-	W/(m2.K4)
16	Първа радиационна константа	а	върта стелен ват-квадратен метър	W.m2
17	Втора радиационна константа		метър-келвин	m.K
9
(продолжение)
№	Физична величина		Измсрва ic.iiia	единица
	наименование	означение	наименование	означение
18	Светлинен поток	Ф, (Ф<)	лумен	1m
19	Интензитет на светлина	Д (4)	кандела	cd
20	Светлинна енергия	е. (в„)	лумен-секунда	Im.s
21	Яркост	L, (L„)	кандела на квадра-	
			тен метър	cd/m2
22	Светлинна способност	м, (М,) Е, (Е,)	лумен на квадратен метър	lm/m2
23	Освет(л)еност		луке	lx
24	Количество освет(л)е- ност (светлинна доза)	н, (Н9)	лукс-секунда	lx.s
25	Светлинна ефективност	к	лумен на ват	Im/W
26	Спектрална светлинна ефективност		лумен на ват	Im/W
27	Максимална спектрална светлинна ефективност	к„,	лумен на ват	Im/W
28	Относителна светлинна ефективност	и		
29	Относителна спектрал- на светлинна ефектив-			
	ност	И(Х)		
30	Светлинен добив (свет* лоотдаване)	Ч. 4t>	лумен на ват	Im/W
31	Спектрален коефициент			
	на поглъщане	“ (X)		
32	Спектрален коефициент на отражение	Р (X)		
33	Спектрален коефициент на пропускане	т(Х)		
34	Спектрален коефициент на яркост	₽(Х)		
35	Показател (коефициент) на пречупване	п, п (X)		
36	Коефициент на полезно действие (на източник на лъчение)	П, Л?		
1.7. АКУСТИКА
№	Физична величина	Измервателна единица наименование	означение	наименование	означение
1 2	Период на звуково треп- тене	Т	секунда	s Честота на звуково трептене	/ v	херц	Hz
10
(продължение)
	Фиэична величина		Измервателна единица	
	наименование	означение	наименование	означение
3	Честотен интервал меж- ду две честоти	А	октава	
4	Кръгова честота на зву-		секунда на минус	
	ково трептене	СО	първа степей	8“‘
5	Дължина на вълната на звуково трептене	X	метър	m
6	Вълново число, кръгово	к	метър на минус	
			първа стелен	m 1
7	Звуково налягане (мо- ментно)	А (Ра)	паскал	Ра
8	Елонгация на частици (моментна)	U)	метър	m
9	Скорост на звуково			
	трептене на частици (моментна)	И, V	метър в секунда	m/s
10	Звуково ускорение на		метър в секунда	m/s2
	частици (моментно)	а	на квадрат	
11	Обемна звукова скорост (моментна), (поток на звукова скорост)	я. и	кубичен метър в секунда	m3/s
12	Скорост на звука (фазо- ва скорост)	с. (<«)	метър в секунда	m/s
13	Обемна плътност на		джаул на	
	звукова енергия	(Е)	кубичен метър	J/m3
14	Поток звукова енергия, звукова мощност	A (А)	ват	W
15	Интензитет на звука	I, J	ват на квадратен метър	W/m2
16	Акустично съпротивле-		паскал-секунда на куби-	
	ние (акустичен импе- данс)	Za	чен метър	Pa.s/m3
17	Специфично акустично съпротивление (специ- фичен акустичен импе- данс)	z5	паскал-секунда на метър	Pa.s/m
18	Механично съпротивле- ние (механичен импе- данс)	Zm	нютон-секунда на метър	N s/m
19	Ниво на звуково наляга-			
	не	Lp		
20	Ниво на звукова мощ-			
	ност	Lp, Lw		
21	Коефициент на затихва-		секунда на минус първа	
	не	8	степей	s’ 1
22	Константа на дремето	т	секунда	s
23	Логаритмичен декре-			
	мент	Л	непер	Np
24	Коефициент на отслаб-		метър на минус първа	
	ване	а	степей	m’ 1
25	Фазов коефициент	0	децибел на метър	dBzm
26	Коефициент на раз- пространение	Y	непер на метър	Np/m
27	Коефициент на разсей-			
	ване	5 (V)		
II
(продолжение)
Физична величина	Измервателна единица
JW наименование	означение	наименование	означение
28	Коефициент на отраже- ние 29	Коефициент на пропус- кане 30	Коефициент на звуково поглъщане 31	Показател на отслабва- не на звука	Г (р) т аг (ал) R	децибел	dB
32 Време на реверберация	Т	секунда	8
33 Ниво на гръмкост на звука	Ln	фон	phon
34 Слухово усещане на си- лата на звука	N	сон	•on
1.8. МНОЖИТЕЛИ И ПРЕДСТАВКИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДЕСЕТИЧНИ
КРАТКИ ЕДИНИЦИ
Множится	Йрмижка		
	имс	03МЧМЯС	
		мадяиродао	фмпирво
10'«	екса	В	В
ю15	пета	Р	П
1012	тера	т	т
10’	гига	G	г
106	мега	М	м
103	кило	к	к
102	хекто	h	X
10	дека	da	да
10"'	деци	d	д
10~2	санти	с	С
10‘3	мили	m	м
10"6	микро	Р	мк
10“’	нано	n	н
кг'2	ПИКО	р	п
10-15	фемто	f	ф
10"18	ато	а	а
1.9. МЕСТО ИЗПОЛЗУВАНИ КОНСГАНТИ
В ЕЛЕКТРОНИКАТА |1|
1. Скорост на разпространение на електромагнитните вълни във ва-
куум
с0=(2,99792458± 0,000ООО012)х Ю* m/s
12
2	Стандартно ускорение при свободно падане
£ = 9,806 65 m/s2
3	Елементарен заряд
€> = (1,602 189 2 ± 0,000 004 6) х Ю’19 С
4	Константа на Планк
й = (6,626 176± 0,000.036) х Ю'34 J.s
5	Рационализирана константа на Планк
й = й/2л = (1,054 588 7±0,000 005 7) х 10"54 J.s
6	Константа на Болцман
й = (1,380 662 ± 0,000 044) х Ю-23 J/K
7.	Електрическа константа
е0=(8,854 187 818±О,ООО 000 071) х Ю’12 F/m
8.	Магнитна константа
Ио=4лхЮ-7 Н/т =12,5663706144х Ю’7 Н/т
9.	Число на Авогадро
У, = (6,022 045 ± 0,000 031) х Ю23 то!-1
10.	Константа на Фарадей
Г= (9,648 456 ± 0,000 027) х Ю4 C/mol
11.	Маса на електрона в покой
/и,=(0,910 953 4± 0,000 004 7) х Ю"30 kg
12.	Константа на Бор
рв =(9,274 078 ± 0,000 036) х Ю"24 А.т2 (или J/T)
1.J0. ИНДЕКСИ ПРИ БУКВЕНИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ
НА ФИЗИЧНИТЕ ВЕЛИЧИНИ |3|
Характер на индекса
Означение на индекса
съкратена форма
развита форма
Вад на стойността на велнчнннте
Ефективна стойност на периодичната ве-
личина Амплитудна	eff т	
Максимална	т	max
Средна (средноаритметична) Медиана Минималка Моментна	ar,av, тоу med min i	mst
Местна	I	loc
Абсолютна	а	abs
Относителна	г	rel
Справочка Грешка	ref е	er
Отклонение	d	dev
Поправка	с	cor
Изменящи се	Форма на вълинте, сьставки V	var
Пулсираща	Р	pul
13
(продължение)
Характер на индекса
Означение на индекса
съкратена форма
развита форма
Синусоидална		sin	
Устойчива, постоянна Преходна Променлива Постоянен 1-ва хармонична (основна) 2-ра хармонична n-та хармонична Съставка с нулева последователност Права съставка Обратна съставка Резонанс Сигнал Изкривяване Модулация Демодуляция		Я t о —, 0 1 2 п 0 1 2 г S d mod dem	trt alt (0) (/) (2) W rsn sig dist
Отношение между величнните			
Допълнителен Остатъчен Резултатен Общ Сума, сбор Разлика Диференциален Еквивалентен Синхронен, синхронизиращ Асинхронен Едновременен Последователен Долей, нискостоящ Горен, вишестоящ Собствен Взаимен Въведен (индуциращ) Прав, директен Косвен, индиректен		а г г t Е Д, d d е S ах sim sue b, i h, s P m i d ind	ad rsd rsl tot sum dif syn asyn inf sup prop mut ind, indu dir indir
	Геометрични условия		
Аксиален Радиален Тангенциален Надлъжен Надлъжен (за осите в теорията на елек- трическите машини) Напречен Квадратура (за фази) Напречен (за осите в теорията на електри- ческите машини) Успореден Перпендикулярен, нормален Сферичен Полусферичен		a r t / d t Я Я Ih P 1, n s h	ax rad tan long trv qua qua par perp sph hsph
14
(продължение)
Означение на индекса
Характер на индекса	------------------------------------------
съкратена форма	развита форма
Околей, окръжаващ	а	amb
Външен	е	ext
Местен, локален	1	loc
Вътрешен	i	int
Статор	S	str
Ротор	г	rot
Въздушна (или друга) междинна в маг-
нитната верига
Положешмто, за което се отивагг стойноствте
Идеален	/	id
Номинален	N	nom
Нормален (в смисъл „използвана стой- ност“ или „стандартна стойност“)	п	norm
Теоретичен	th	theor
Действителен, истински	г	re
Измерен	т	mes
Опитен	ехр	
Разчетен, изчислен	с	calc
Характеристичен	0, с	oh, char
Начален	0, i	ini
Краен	/	fin
Време	t	
Безкраен	00	
Постоянен режим, устойчиво състояние	s, st	stat
Първоначален	or	
Критичен	c, cr	crit
Действителен	i	intr
Вакуум (пустота)	O, v	vac
Редовен, правилен	r	reg
Дифузен	d	dfu
Полезен	и	ut
Загуба	d	diss
Ефективен (не в смисъл на ефективна стой ноет)	e	ef
Статичен	s, st	stat
Динамичен	d	dyn
Верши
Вход	7. in. i	
Изход	2, ex, О	
Първичен	7, Р	prim
Вторичен	2, s	sec
Третичен	3	ter
Късо съединена верига	к	сс, sc
Отворена верига	О	ос
Последователен	S	ser
Пара лелен	Р	par
Полупроводшисови елементв р електроннн лампм
Анод
База	?
15
(продължение)
	Означение на индекса Характер на индекса						 съкратсна форма	развита форма
Колектор Емитер Отопление, Решетка Вход Катод	С е загряване	f X	gr f	gri к
По-важны правила за записване на индексные
I.	Индексите се разполагат по-ниско от буквеното означение на
величината от дясната му страна.
2.	Индексът 0 (нула) се използува не само като число, но също и
за означаване на основно, начално или условно състояние.
3.	Римските цифри в качество на индекси се допуска да се използу-
ват само в изключителни случаи.
4.	По възможност да се избягва използуването на индекси, конто
са съставени от много части — сложни индекси. Когато се използуват
сложни индекси, техните части се разполагат на едно и също ниво
(линия).
5.	Индекси, представляващи буква с индекс, могат да се записват
по следните два начина:
а)	алп,
б)	а^.
6.	Различните части на един сложен индекс могат да се разделят
с малък интервал. За разделяне не се препоръчва използуването на
запетаи.
Пример. Яттах.
7.	Част от индекса може да се постави в скоба.
Пример. U{BR)cbo-
8.	Целесъобразно е частта от индекса, която показва вида на вели-
чината, да се поставя в началото, а частта, която определя специални
условия — в края.
Пример. Rm max, ic т.
9.	Ако е невъзможно в определен случай да се намерят латински,
гръцки и други международни думи, от конто може да се получи
приемлив индекс, препоръчва се да се приемат производно подбрани
букви и цифри. Ако такъв набор е несполучлив, най-добре е да се
подберат индекси, конто се получават от думи, общи за няколко ези-
ка.
16
1.11. ОЗНАЧАВАНЕ НА КОМПЛЕКСНИ ВЕЛИЧИНИ, ИЗМЕНЯ1ЦИ
СЕ ПО СИНУСОИДЕН ЗАКОН |3|
Наименование на величините	Означение основно	резервно
Реална част	Y	ReY
Имагинерна част	Xм	Im*
Комплексна величина	X~X+jX”	х= ReX+flmX T=Xe*=Xexpjq> x=\x№
Спрегната комплексна ве- личина	X=X-jX"	X=ReX-jlmX
1.12. ГРЪЦКА АЗБУКА
A a	алфа	N v	ни
BP	бета	2$	кси
г у	гама	О о	омикрон
A 5	делта	П п	пи
Ее	епсилон	Рр	ро
z?	дзета	£ о	сигма
Hn	era	Т т	тау
0 0(1	тета	Y и	ипсилон
I i '	йота	Ф q>	фи
К X	капа	Хх	хи
A X	ламбда	Т V	пси
M ц	ми	О (0	омега
2 Бук вен и и |рафични означения
17
ВТОРА ЧАСТ
ОЗНАЧЕНИЯ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СХЕМИ
Глава втора
УСЛОВИИ БУКВЕНО-ЦИФРОВИ ОЗНАЧЕНИЯ
В ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СХЕМИ
Условните буквено-цифрови означения според БДС 2.737—82 са
предназначени:
—	за записване в съкратена форма на елементи, устройства и
функционални групп в електрически схеми;
—	за цитиране на съответните елементи, устройства и функцио-
нални групи в конструкторски текстови документи;
—	за нанасяне непосредствено на елемента или устройство™ (ако
това е предвидено в неговата конструкция) и на печатни платки.
Според БДС 2.737—82 в най-общия случай условното буквено-
цифрово означение на елементите в електрическите схеми се състои
от три части, конто показват съответно вида на елемента, неговия
номер в електрическата схема и функцията, която той изпълнява.
В първата част на означението се записват една или две главки
латински букви (буквен код). Първата буква е зад ьлж и тел на част от
буквения код. С нея се посочва групата елементи, към която спада
означаваният елемент (напр. трупа полупроводникови елементи, тру-
па интегрални схеми, трупа измервателни уреди и т. н.). Втората буква
не е задължителна. Тя се препоръчва в случайте, когато конструкто-
рът желае да уточни вида на означавания елемент от дадена трупа
(напр., че полупроводниковият елемент е транзистор или диод, че ин-
тегралната схема е аналогова или цифрова, че измервателният уред е
амперметър или волтметър и т. н ).
В табл. 2.1 [4] са посочени еднобуквени кодове на най-разпростра-
нените групи елементи. В третата колона на таблицата са дадени при-
мери за най-често употребяваните видове елементи, спадащи към от-
делив трупа.
18
Таблица 2 I
Еднобуквени кодове на най-разпространените видове елементи
първа	। рупа на видовете	примери за видове елементи
буква от	елементи
кода
!	2	3
А	устройства
В	преобразуватели на неелектрически
величини в електрически (освен гене-
ратори и източници на захранване)
или обратно;
аналогови или многоразредни преоб-
разуватели или указващи и измерващи
датчици
С	конденэатори
D	схеми интегрални
Е	елементи разни
F	разрядници, предпазители, устройства
защитни
G	генератори, източници на захранване,
кварцови осцилатори
Н	устройства индикаторни и сигналки
К	релета, кон iax гори, пускатели
L	бобини, дросели
М	двигатели
Р	уреди, измервателни съоръжения
Q	изключватели и прекъсвачи в силови
вериги
R	резистори
.V	устройства комутационни във вериги
за управление, вериги за сигнализация
и измервателни вериги
Т	трансформатори, автотрансформато-
ри
U	преобразуватели на електрически ве-
личини в електрически, устройства за
връзка
V елементи електровакуумни, полупро-
водникови
W	линии и елементи за свръхвисоки чес-
тоти, ангени
X	съединения контактни
Y	устройства механични с електрома!-
нитно задвижване
усилватели, уреди за телеуправление,
лазери, мазери
високоговорители, микрофони, тер-
моелектрически чувствителни елемен-
ти, детектори на йонизиращи излъчва-
ния, звукоотнематели, селсини
схеми интегрални аналогови и цифро-
ви, логически елементи, запомнящи
устройства, закъснителни устройства
осветителни устройства, нагревателни
елементи
дискретни елементи за защита по ток
и напрежение, стопяеми предпазители.
разрядници
батерии, акумулатори, електрохимич-
ни и електротермични източници
уреди за звукова и светлинна сигнали-
зация, индикатори
релета токови й за напрежение, реле-
та електротоплинни, реле i а за време,
контактори, ма1нитни пускатели
дросели за луминесцентно осветление
двигатели за постоянен и променлив
ток
показващи, регистриращи и измерва-
телни уреди, броячи, часовници
прекъсвачи, късосъединители, авгома-
тични изключватели (силови)
регулируеми резистори, потенциомет-
ри, шунтове, варистори, термистори
изключватели, превключва1ели, из-
ключватели, задействуващи се от раз-
личии въздействия
трансформатори за ток и напрежение,
стабилизатори
модулатори, демодулатори, дискри-
минатора инвертори, честотни преоб-
разуватели
електронни лампи, диоди, транзисто-
ри, тцристори, стабилитрони
вълноводи, диполи, антенн
щифтове, фасунги, разглобяеми, съе-
динения, токоприемники
електромагнитни съединители, спи-
рачки, па1рони
19
Продължение на табл. 2.1
1	2	3
Z устройства крайни, филтри, ограничи- линии за модулиране, кварцови филт-
тели	ри
В табл.2.2 [4] са посочени двубуквените кодове, конто БДС
2.737—82 препоръчва за означаване на най-разпространените видове
елементи, спадащи към различии групи.
Таблица 2.2			
Примери за препоръчваните двубуквени кодове			
първа	трупа на видовсте елементи буква о। кода (эадължителна)		примеры на видовете елементи	двубук- вен код
1	' 2	3	4
А В	устройство (общо означение) преобразуватели на неелектри- чески величини в електрически (освен генератори и източници на захранване) или обратно; аналогови или многоразредни преобразуватели; указващи и измерващи датчици	високоговорител магнитострикцяонен елемент детектор на йонизиращи излъчвания селсин-приемник телефон (капсула) селсин-датчик термодвойка, топлинен датчик фотоелемент микрофон датчик на налягане пиезоелемент датчик на честота на въртене (тахо- генератор) звукозаписващо устройство датчик на скоростта	ВЛ вв BD BE BF ВС ВК BL ВМ ВР BQ BR BS BV
С D Е F G Н	кондензатори схеми интегрални елементи разни разрядници, предпазители, уст- ройства защитни генерал ори, из » щи за зах- ранване устройства инд - юрни и сиг- налки	схема интегрална аналогова схема интегрална цифрова, логиче- ски елемент интегрални запомнящи устройства устройство закъснително нагревателен елемент лампа осветителна пиропатрон дискретен елемент за защита от ток с мигновено действие дискретен елемент за защита от ток с инерционно действие предпазител стопяем дискретен елемент за защита от на- прежение, разрядник батерия уред за звукова сигнализация 'индикатор символен и с течни крис-	DA DD DS DT ЕК EL ЕТ FA FP FU FV GB НА
20
Продължение на табл. 2.2
I	2
		тали	HG
		уред за светлинна сигнализация	HL
К	релета, контактори, пускатели	реле токово	КА
		реле иидикаторно	КН
		реле електротоплинно	КК
		контактор, магнитен пускател	КМ
		реле за време	кт
	бобини, дросели	реле за напрежение	КУ
L		дросел за луминесцентно осветление	LL
М	двигатели		
Р	уреди, измервателни съоръже-	амперметър	РА
	ния	брояч на импулси	PC
		честотомер	PF
	не се допуска използуването на съчетание РЕ	електромер за активна енергия	PI
		електромер за реактивна енергия	РК
		омметър	PR
		записващ уред часовник, измервател на времето на	PS
		действие	PT
		волтметър	PV
		ватметър	PW
Q	изключватели и прегьсвачи в	изключвател автоматичен	QF
	сидови вериги (енергоснабдява-	прекъсвач	QS
	не, захранване на съоръжения и т.н.)		
я	резистори	термистор	RK
		потенцнометър	RP
		шунт измервателен	RS
		варистор	RU
S	устройства комутационни във	изключвател или превключвател	SA
	вериги за управление и сигна-	изключвател бутонен	SB
	лизация и в измервателни вери- ги рзначението SF се използува за	изключвател автоматичен изключватели, задействуващи се от различии въздействия:	SF
	трети, която нямат контакти	от ниво	SL
	на силови вериги	от налягане	SP
		от положение (пътен)	
		от ъглова скорост	Sr
		от температура	sk
т	трансформатори, авто-	трансформатор токов	TA
	трйнсформатори	електромагнитен стабилизатор	TS
		трансформатор на напрежение	TV
и	устройства за връзка; преобра-	модулатор	UB
	зуватели на електрически вели-	демодулатор	UR
	чини в електрически	дискриминатор	UI
		преобразувател честотен, инвертор	UZ
V	елементи електровакуумни и	диод, стабилитрон	VD
	полупроводникови	елемент електровакуумен	VL
		транзистор	VT
	СВЧ-линии и елементи;	тиристор	VS
W		антена	WA
	антенн		
X	съединения контактни	токоприемник, контакт плъзгащ щифт	XP
		гнездо (фасунга)	XS
Продължение на табл. 2.2
12	3	4
съединение разглобяемо	XT
съединител високочестотен	XW
Y устройства механични с елект-	електромагнит	YA
ромагнитно задвижване спирачка с електромагнитно задвиж-
ване	YB
съединител с електромагнитно зад-
вижване	YC
електромагнитен патрон или плоча YH
Z устройства крайни, филтри; ог-
раничители
Както се изтькна по-горе, втората буква от буквения код не е за-
дължителна особено за случайте, когато видът на елемента от дадена
трупа може да се узнае от неговото графично означение в електриче-
ската схема. Като пример могат да се посочат полупроводниковите
елементи транзистор, диод и тиристор. Те имат различии графични
означения. Благодарение на това в много случаи отпада необходи-
мостта от втората буква в буквения код, която да дава информация
за вида на тези полупроводникови елементи.
Във втората част на буквено-цифровите означения на елементите
се записват една или няколко арабски цифри, с конто се посочва номе-
рът на елемента от даден вид в електрическата схема.
Пример
Rl, R2, R3, ... — резистор № 1, 2, 3 ...
Cl, С2, СЗ, ... — кондензатор № 1, 2, 3, ...
KI, К2, КЗ, ... — реле № 1, 2, 3, ...
Втората (цифровата) част на буквено-цифровите означения на еле-
ментите е задължителна.
Забележка: При условните буквено-цифрови означения на контак-
тите на релетата (контакторите) се допускат две цифрови части, отде-
лени с двуеточие. Първата цифрова част посочва номера на релето в
електрическата схема, а втората — номера на контакта на същото
реле.
Пример
К1:2 — втори контакт на реле К1
К2:3 — трети контакт на реле К2
В третата част на буквено-цифровите означения на елементите се
записва една главна латинска буква. С нея се посочва функцията, коя-
то изпълнява означеният елемент.
В табл. 2.3 [4] са посочени буквените кодове на функциите, конто
изпълняват различните видове елементи.
22
Таблица 2.3
Буквени кодове за посочване на функционалното
предназначение на елементите
буквен код	функционално предназначение
j	-	_
А спомагателен
В посока на движение (напред, назад, нагоре, надолу, по часовниковата
стрелка, обратно на часовниковата стрелка)
С	броящ
D	диференциращ
F	защитен
G	изпитателен
Н	сигнален
/	интегриращ
К	преместващ
М	главен
W	измервателен
Р	пропорционален
Q	сьстояние (старт,	стоп, ограничение)
R	връщане, нулиране
5	запомняне, запис
Т	синхронизация, закъснение
V	скорост (ускорение,	спиране)
W	събиране
X	умножение
Y	аналогов
Z	цифров
Пример.
C2I — кондензатор № 2, използуван като интегриращ.
Третата част на буквено-цифровите означения на елементите не е
задължителна, защото в много случаи информация за функцията на
даден елемент може да се получи от първите две части на неговото
буквено-цифрово означение, от неговото условно графично означение,
от мястото на включването му в електрическата схема и т. н.
Трите части на условните буквено-цифрови означения на елементи-
те се записват в един ред без интервали между тях.
Пример
VI, V2, V3, ...	— полупроводников елемент № 1, 2, 3, ...
VT1, VT2, VT3, ... — транзистор № 1, 2, 3, ...
VD1, VD2, VD3, ...— диод № 1, 2, 3, ...
DI, D2, D3, ...	— интегрална схема № 1, 2, 3, ...
DAI, DA2, DA3, ...— аналогова интегрална схема № 1, 2, 3, ...
DD1, DD2, DD3, ...— цифрова интегрална схема № 1, 2, 3, ...
RP1, RP2, RP3, ... — потенциометър № 1, 2, 3, ...
Р — измервателен уред
РА — амперметър, PV — волтметър, PR — омметър, PW — ват-
метър
GB — електрическа батерия
23
Забележки
1. БДС 2.737—82 се отнася само за условните буквено-цифрови
означения на елементите в електрическите схеми и в конструкторската
текстова документация, но не и за означенията на техните параметри
в математическите формули. Това важи особено за параметрите съп-
ротивление, капацитет и индуктивност съответно на елементите резис-
тор, кондензатор и бобина (дросел). При математическите формули
се налага цифровата част на условните означения на тези параметри
да се пише като индекс, а не в един ред с буквения код. В противен
случай при писането и четенето на формули ще се получават недоразу-
мения и даже грешки.
Пример
1 1
/о =---7= — правилно; fQ=--------;	— неправилно
2 л yjL2C2	2л L2C2
t = R2C3 — правилно; x = R2C3 — неправилно
2. БДС 2.737—82 не се отнася за схеми за железопътна сигнализа-
ция, централизация и блокировка.
Глава трета
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ПОЛУПРОВОДНИКОВИ
ЕЛЕМЕНТИ И ЙНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
3.1. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ТОКОВЕ, НАПРЕЖЕНИЯ И МОЩНОСТИ &6J
I, i — за ток
U, и(
у > — за напрежение
Р, р — за мощност.
Забележка. К и и се препоръчват само като резервни означения за
напрежение.
3.1.1. Основни букви
Използуване на главни букви. С главки основни букви се означават:
а) максималните (върховите) стойкости,
б) средните стойкости,
в) постоянните стойкости,
г) ефективните стойности.
24
Използуване на малки буквы. С малки основни букви се означават
моментните стоимости на величини, изменящи се във времето.
3.1.2. Индексни букви
М, т MAX, max MIN, min AV, av F.f R. r О, о S, s (BR) (OV)	— за максимална (върхова) стойност — за допустима максимална стойност — за минимална стойност — за средна стойност — в права посока — в обратна посока — при отворена верига —	при късо съединение —	при пробив —	при претоварване
tot	— пълен, сумарен
Използуване на главны букви. Главки индексни букви се използуват:
а) за постоянни величини (без сигнал)
Пример. 1В;
б) за максималната (върховата), средната и моментната стойност
на сигнал, представляващ сума от постоянна и променлива съставка
(фиг. 1)
Пример. IBM, IBAV, iB.
Използуване на малки букви. Малки индексни букви се използуват
за максималната (върховата), средната, ефективната и моментната
стойност само на променливи величини (несъдържащи постоянна със-
тавка!).
Пример. Ibm, Ibav, Ib, ib.
Индексни букви за токове. С първата индексна буква се означава
електродът, през който протича токът.
Пример. IB, iB, ib, Ib.
Индексни букви за напрежения. Когато е необходимо да се посочаг
електродите на полупроводниковия елемент, между конто се измерва
напрежението, тогава се използуват две индексни букви. Първата по-
казва електрода, чието напрежение се измерва, а втората — електро-
да, спрямо който се измерва напрежението. Когато това не е необхо-
димо, втората индексна буква се изпуска.
Пример. UBE, UBE, Ube, Ubg.
Индексы за захранващи напрежения и токове. Използуват се две
главки букви, като първата означава захранвания електрод на полу-
проводниковия елемент, а втората — нейно повторение.
25
Пример. Ucc, lee, Uее, 1ее> Udd> Idd-
Когато е необходимо да се посочи електродът, спрямо който се
измерва захранващото напрежение, тогава се използва трета индексна
буква.
Пример. Ucce-
Индекси за напрежения и токове на полупроводникови елементи,
които имат повече от един еднакви електроди. В този случай индексът
се образува от присвоената буква за електрода и число, означаващо
поредния номер на електрода. За избягване на недоразумения при по-
сложни индекси се използува съединителна чертичка.
Пример
1в2	— постоянен ток, протичащ през втората база;
Ub2-e — постоянно напрежение между втората база и емитера.
Индекси за напрежения и токове на сложни елементи, състоящи
се от няколко полупроводникови елемента. В този случай индексът сё
3.1.3. Таблица на буквените означения за токове,
напрежения и мощности
Основно буквено означение
малки букви
Моментна стойност
2 на променливата
м съставка
ю
главки букви
Индекс(и)
Без специален знак или индекс:
— ефективна стойност на променлива-
та съставка
Със специален знак или индекс:
— максимална (върхова) стойност на
променливата съставка
— средна стойност на променливата
съставка
Без специален знак или индекс:
— постоянна величина без сигнал
я Моментна стойност х на величина, съ- държаща постоянна £ и променлива със- ® тавка 5	Със специален сигнал или индекс: — максимална (върхова) стойност на величина, съдържаща постоянна и променлива съставка — средна стойност на величина, съдър- жаща постоянна и променлива със- тавка
26
образува от число, предшествуващо буквения индекс. За избягване на
недоразумения при по-сложни индекси се използува съединителна чер-
тичка.
Пример
1зс — постоянен ток, протичащ през колектора на
втория елемент на сложния полупроводников
елемент;
U/с--2с — постоянно напрежение между колектора на
първия елемент и колектора на втория еле-
мент.
Обобщение
Малки букви се изполэуват:
—	за основного означение на моментните с гой ности на променли-
ва съставка и на сложна величина (съдържаща постоянна и променли-
ва съставка);
—	за всички индекси на променливата съставка.
Големи букви се използуват във всички останали случаи.
ЭЛ.4. Пример за приложение на правилата за основни
и индексни означения (фиг. ЭЛ) |26|
1с	— постоянна съставка
it	— моментна стойност на променливата съставка
27
lial	— средна стойност на променливата съставка
/(	— ефективна стойност на променливата съставка
11т	— максимална стойност на променливата съставка
ic	— моментна стойност на общия колекторен ток
lCAV	— средна стойност на общия колекторен ток
1СМ	— максимална стойност на общия колекторен ток
3.2. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ |26|
В случая терминът „електрически параметър" се отнася до матрич-
ните параметри на четириполюсници, елементите на електрическите
еквивалентни схеми, електрическите импеданси и проводимости, ин-
дуктивностите и капацитетите.
3.2.1. Най-важни буквени означения
в, ь	— реактивна проводимост; имагинерна част на пълната (комплексната) електрическа проводимост (у) на че-
с G. g	тириполюсник — капацитет — активна проводимост; реална част на пълната (ком- плексната) електрическа проводимост (у) на четири- полюсник
Н, h L R, г	— хибриден параметър на четириполюсник — индуктивност — активно сопротивление; реална част на пълното (комплексного) сопротивление (z) на четириполюс- ник
X, х	— реактивно съпротивление; имагинерна част на пъл- ното (комплексного) съпротивление (z) на четирипо- люсник
Y.y	— пълна (комплексна) електрическа проводимост; пъл- на (комплексна) електрическа проводимост на чети- риполюсник
Z, z	— пълно (комплексно) съпротивление на четириполюс- ник
3.2.2. Основни букви
Използуване на ёлавни букви. С главки основни букви се ознаЧават:
а) електрическите параметри на външни вериги и на вериги, в кои-
28
то полупроводниковият елемент съставлява само една част;
б) всички индуктивности и капацитети.
Използуване на малки букви. С малки основни букви се означават
собствените параметри на полупроводниковия елемент (с изключение
на индуктивностите и капацитетите му).
3.2.3. Индексни букви
— в права посока; предаване в права посока
— входен
— изходен
—	обратен; предаване в обратна посока
—	обеднен слой
О, о
R, г
входен
изходен
предаване в обратна посока
предаване в права посока
1
2
11 —
22 —
12 —
21 —
—	входен 1 Използуват се за всички електрически параметри с
—	изходен Г изключение на матричните параметри на четирипо-
' люсници
Използуване на главни букви. С главки индексни букви се означават
статичните (постояннотоковите) стойкости.
Използуват се само за мат-
рични параметри на четири-
полюсници
Примери
h2lE или hFE — статична стойност на коефициента h при пре-
даване в права посока и схема с общ емитер;
Re	— съпротивлението за постоянния ток на външ-
ния емитерен резистор.
Използуване на малки букви. С малки индексни букви се означават
стойностите на параметрите при слаби сигнали.
Примери
h2]e или hfg
Ze = Re + jXe
—	стойност при слаби сигнали на коефициента h при
предаване в права посока и схема с общ емитер;
—	стойност при слаби сигнали на външно комплексно
съпротивление.
3.2.4. Индексни означения за матричнн параметри на четириполюсници
За първи индекс се използува една буква или едно двуцифрено чис-
ло (виж по-горе), означаващи входен, изходен и предаване в права или
обратна посока.
Примери. hn или ht; h22 или h0;
h2l или hf; hi2 или hr.
29
Вгори индекс се използува за означаване вида на схемата на
включване (схема с обща база, схема с общ емигер, схема с общ ко-
лектор).
Примеры. h2le или hfe; h2iE или hFE.
Когато не е възможно объркване, вторияг индекс може да се изпус-
не.
Примеры
Ако е написано само hf, то видът на схемата на включване трябва
да се подразбира.
Ако е написано само h2h то трябва да се подразбират както ви^ът
на схемата на включване, така и видът на параметъра (малосигнален
или статичен).
3.2.5. Различаване на реалната от имагинерната част
на комплексни електрически параметри
За различаване на реалната от имагинерната част на комплексни
електрически параметри не са необходими допълнителни индексни оз-
начения.
Ако съществуват основни буквени означения за реалната и имаги-
нерната част, комплексният параметър може да се изрази чрез тях.
Примеры. Z,-R<+JX<; Yf-Gfv+JBfv.
Ако такива буквени означения не съществуват или те са неудобии,
югава за реалната и имагинерната част се използуват следните озна-
чения:
Re(hnb), Re (у/Д ... за реалната част;
1т(А/м), Im ... за имагинерната част.
3.3. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ДРУГИ ПАРАМЕТРИ |26|
Време. Основного буквено означение за време е буквата г.
Пример. tr— време на нарастване.
Температура. Основного буквено означение за температура е бук-
ва га t. Когато съществува вероятност за объркване с буквеното озна-
чение t за време, препоръчва се използуването на буквеното означение
v или 0. Ако последното не е удобно и ако не съществува вероятност
за объркване, може да се използува буквата Т (с която обикновено се
означава температурата, измерена в градуси Келвин).
Примеры. tomb> Vhmb> ТщпЬ 25 С.
Индексни означения за температура
amb, а	— на околната среда
case, с	— на корпуса
30
stg	—	на съхраняване
J, j	—	на прехода
ЫО	—	действителна; вътрешна еквивалентна
Честота. Основного буквено	означение	за	честота е буквата /.
Пример. /тах — максимална честота на генериране
Топлинно съпротивление: Rlh
Преходно пълно топлинно съпротивление: Z(/A),
Пълно топлинно съпротивление при импулсен режим: Z(/A)p
Забележка. Когато съществува вероятност за погрешно тълкуване
при комбинации на други индекси с индекса th, последният трябва да
се постави в скоби.
Пример. Z{th)p.
Глава четвърта
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ДИОДИ
4.1. МАЛОМОЩНИ СИГНАЛНИ ДИОДИ |5, 26|
Основни и индексни буквени означения за токове, напрежения и
мощности — както в т. 3.1.1 и 3.1.2.
Допълнителни индексни означения:
А, а	— анод(ен)
К, к _	— катод(ен)
О	— среден изправен
Основни и индексни буквени означения за електричните парамет-
ри — както в т. 3.2.
Допълнителни индексни означения:
S, d	— затихване
г	— изправяне, детектиране; в качеството на втори ин^
деке — възстановяване, възстановен
S, s	— натрупване, натрупан, последователно евързване на
елементите в еквивалентна схема; в качеството на
втори индекс — неповтарящ се импулс
Напрежения
U,	— (постоянно) напрежение в права посока
и/.	— моментна стойност на общото напрежение в права
посока
31
Ufi\AV) Ur Ur U RM U rsm	— средна стойност на напрежението в права посока — (постоянно) обратно напрежение — моментна стойност на общото обратно напрежение — върхово обратно напрежение — неповтарящо се импулсно (върхово) обратно напре- жение
Токове If Ij\AV) If Ifm Ifsm Zo Ir Ir Irm	—	(постоянен) ток в права посока —	средна стойност на тока в права посока —	моментна стойност на тока в права посока —	върхов ток в права посока — неповтарящ се импулсен (върхов) ток в права посока —	среден изправен изходен ток —	(постоянен) обратен ток —	моментна стойност на обратния ток —	върхов обратен ток
Мощности
PSM	— върхова мощност при неповтарящи се импулси
Параметри на превключване
tfr	— време на установяване на напрежението в права по-
сока (фиг. 4.2)
trr	— време на възстановяване на обратного съпротивле-
ние (фиг. 4.2)
irr	— време на възстановяване на обратния ток
Qs	— заряд на възстановяване
Фиг. 4.1. Волт-амперна характеристика на полупроводников диод
Фиг. 4.2. Крива на тока и напрежението при обратно и право възстановяване на диода
Други параметри
г 8, d П Пг с. с»	— диференциално съпротивление — коефициент на затихване — коефициент на полезно действие — коефициент на полезно действие на изправителя — бариерен капацитет — дифузен капацитет — ефективно време на живот на неосновните токоноси- тели
4.2. ИЗПРАВИТЕЛНИ ДИОДИ |5, 26|
Основни и индексни буквени означения за токове, напрежения и
мощности — както в т. 3.1.1 и 3.1.2.
Допълнителни индексни означения:
А, а	—	анод(ен)
К, к	—	катод(ен)
О	—	среден изправен
(ТО)	—	прагова стойност
Основни и индексни'буквени означения за електричните парамет-
ри — както в т. 3.2.
Допълнително индексно означение:
Т	— динамично
Напрежения (фиг. 4.3)
U>	— (постоянно) напрежение в права посока
UrM	— върхово напрежение в права посока
4/ялп	— средна стойност на напрежението в права посока
Ur	— (постоянно) обратно напрежение
Фи!. 4.3. Напрежейие на изправителния диод
3 Буквени и графични означения
33
Ifsm
Фиг. 4.4. Крива на тока на диода

URn v	— върхово работно обратно напрежение
Urhu	— повтарящо се импулсно (върхово) обратно напреже-
ние (максимално повтарящо се обратно напрежение)
URs\r	— неповтарящо се (моментно) върхово обратно напре-
жение
—	пробивно напрежение
—	динамично съпротивление (фиг. 4.1)
U(/(h	— прагово напрежение (фиг. 4.1)
Токове (фиг. 4.4)
/л	— (постоянен) ток в права посока
IlR4	— повтарящ се върхов ток в права посока
/(Ш)	— ток на претоварване в права посока
//su	— неповтарящ се импулсен (върхов) ток в права посока
/0	— среден изправен изходен ток
IR	— (постоянен) обратен ток
/Л(Н)	— средна стойност на обратния ток (при зададен /0)
4.3.	ТУНЕЛНИ ДИОДИ |5, 26|
Основни и индексни буквени означения за токове, напрежения и
мощности — както в т. 3.1.1 и 3.2.2.
Допълнителни индексни означения:
Р	— във върховата точка (на волт-амперната характерис-
тик4)
34
Фиг. 4.6. Еквивалентна схема на полупроводников
диод
Фиг. 4.5. Волт-амперна характеристика на тунелен
диод
РР	— в точка от възходящия клон на волт-амперната ха-
рактеристика, в която токът е равен на този във вър-
ховата точка (фиг. 4.5)
V	— във впадината на волт-амперната характеристика
Основни и индексни буквени означения за електрическите пара-
метри — както в т. 3.2.
Допълнителни индексни означения:
s	— последователно свързване на елементите в еквива-
лентна схема
р	— паразитен; паралелно свързване на елементите в ек-
вивалентна схема
г	— резистивен
Напрежения и токове (фиг. 4.5)
1Р	— ток във върховата точка
1у	— ток във впадината
1Р/1У	— отношение на токовете (във върховата точка и във
впадината)
IR	—	(постоянен) обратен ток
Up	—	напрежение във върха
Uy	—	напрежение във впадината
иРР	—	напрежение на разтвора
UR	—	(постоянно) обратно напрежение
Параметри на еквивалентната схема (фиг. 4.6)
Ls	—	последователна индуктивност
г,	—	съпротивление на активните загуби
Cj	—	капацитет на прехода
g,	—	собствена проводимост
Ср	—	паралелен (паразитен) капацитет
35
Други малосигнални параметри
f.	—	гранична резистивна честота
Ctot	—	общ капацитет на диода
W	—	енергия на импулса
Nn	—	коефициент на шума
М = 20 lg(/r/g,),
където /, е токът в работната точка.
4.4.	ВАРИКАПИ |5, 27]
Основните и индексните буквени означения за токове, напрежения,
мощности и за електрическите параметри са посочени в т. 3.1.1, 3.1.2
и 3.2.
Еквивалентната схема на варикапа е показана на фиг. 4.6. Нейните
параметри съвпадат с тези на еквивалентната схема на тунелния диод.
Други параметри
См	—	общ капацитет
Q	—	качествен фактор
f()	—	гранична честота
fT	—	честота на предаване
Qs	—	заряд на възстановяване
т|	—	коефициент на полезно действие
а.с„„	— температурен коефициент на капацитета
ае	— температурен коефициент на качествения фактор
4.5.	СТАБИЛИЗАТОРЫ И ДИОДИ |5, 27|
Основни и индексни буквени означения за токове, напрежения и
мощности — както в т. 3.1.1 и 3.1.2.
Допълнително индексно означение:
Z, z	— стабилизация (работно)
Основни и индексни буквени означения за електрическите пара-
метри — както в т. 3.2.
Допълнително индексно означение:
Z, z	— стабилизация (работно)
Напрежения
U7	— номинално напрежение на стабилизация
UR	(постоянно) обратно напрежение (по-ниско от номи-
налното напрежение на стабилизация)
U. U_-	— шумово напрежение в областта на номиналното нап-
режение на стабилизация
Токове
//	— номинален ток на стабилизация в областта на номи- налното напрежение на стабилизация
Л	— (постоянен) обратен ток при напрежение, по-ниско от номиналното напрежение на стабилизация
Други параметри
г.	— диференциално съпротивление в областта на номи- налното Напрежение на стабилизация
а их	— температурен коефициент на номиналното напреже- ние на стабилизация
Гг См	— нестабилност на напрежението на стабилизация — време за влизане на стабилитрона в режим — време за включване 4.6. СМЕСИТЕЛНИ ДИОДИ |27|
Основните и индексните буквени означения за юковете, напреже-
нията, мощностите и електрическите параметри са показани в т. 3.1.1,
3.1.2 и 3.2.
Електрически мощности
Pew Е м Е HFAV Е Rh'P	— мощност на хетеродинния сигнал — мощност на радиочестотния сигнал — средна мощност на радиочестотния сигнал — мощност на импулсен радиочестотен сигнал
м» ™ М> &HFM>
WhFm	— изразходвана енергия
Други параметри
Clot yf zu Ц Sy Lt	— общ капацитет на диода — проводимост на диода — импеданс между междинночестотните клеми — последователна индуктивност (фиг. 4.6) — коефициент на стояща вълна по напрежение — загуби на преобразуването 4.7. ТИРИСТОРИ |26, 6|
Основни	и индексни буквени означения за токове, напрежения и
мощности — както в т. 3.1.1 и 3.1.2.
Допълнителни индексни означения:
А, а	— анод(ен)
37
Фиг. 4.7. Крива на напрежението на тиристор
Itsm
I(ov)
JTRM
О
Фиг. 4.8. Крива на тока на тиристор
К, к	— катод(ен)
G, g	— управляващ електрод
D, d	— запушено (изключено) състояние; в качеството на
втори индекс — неотпушващ
Т, t	— отпушено (включено) състояние; в качеството на
втори индекс — отпушващ (включващ)
Я, h	—	задържане
(ВО)	—	превключване
Q, q	—	запушване, изключване
(ТО)	—	прагова стойност
38
Основни и индексни буквени означения за електрическите пара-
метри — както в т. 3.2.
Допълнителни индексни означения:
t Q Т	— включване — изключване — динамично
Напрежения (фиг. 4.7)
uD Udm	— (постоянно) напрежение в запушено състояние — импулсно (върхово) напрежение в запушено състоя- ние
UdWM иDRM	— импулсно работно напрежение в запушено състояние — повтарящо се импулсно (върхово) напрежение в за-
UDSM	пушено състояние — неповтарящо се импулсно (върхово) напрежение в запушено състояние
U(BO) Ur Пт MIN Ut\to) UR URWM П RRM	—	(постоянно) напрежение на превключване —	(постоянно) напрежение в оглушено състояние —	минимално напрежение в отпущено състояние —	прагово напрежение в отпущено състояние —	(постоянно) обратно напрежение —	импулсно (върхово) работно обратно напрежение —	повтарящо се импулсно (върхово) обратно напреже- МИР
U RS M	HrlV — неповтарящо се импулсно (върхово) обратно напре- жение
U(BR)	— пробивно обратно напрежение
Токове (фиг. 4.8)
Id 1(ВО) 1н 1т 11\ОУ) Itrm	—	(постоянен) ток в запушено състояние —	(постоянен) ток на превключване —	(постоянен) ток на задържане —	(постоянен) ток в отпущено състояние —	ток на претоварване в отпущено състояние —	повтарящ се импулсен (върхов) ток в отпущено със- тояние
Itsm	— неповтарящ се импулсен (върхов) ток в отпущено състояние
Ir Irrm	— (постоянен) обратен блокиращ ток — повтарящ се импулсен (върхов) обратен ток
Напрежения на управляващия електрод
UFG	— (постоянно) напрежение на управляващия електрод в права посока
39
U К, W	— импулсно (върхово) напрежение на управляващия електрод в права посока
Urg	— (постоянно) обратно напрежение на управляващия електрод
U RGM	— импулсно (върхово) обратно напрежение на управля- ващия електрод
UGT Ugt min uGn Ugq	— отпушващо напрежение — минимално отпушващо напрежение — неотпушващо напрежение — (постоянно) напрежение на управляващия електрод на запушване
Токове на управляващия електрод
Ifg	— (постоянен) ток на управляващия електрод в права посока
Ifgm	— импулсен (върхов) ток на управляващия електрод в права посока
Irg I GT Igd Igq	— (постоянен) обратен ток на управляващия електрод — отпушващ ток — неотпушващ ток — запушващ ток
Времена и други параметри
hr hf h Гт	—	време на задържане —	време на нарастване —	време на включване (tgt= tgd+ tgr) —	време на изключване — динамично съпротивление (диференциално съпро- тивление) в отпушено състояние
	Глава пета
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ
5.1. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ТОКОВЕ, НАПРЕЖЕНИЯ И МОЩНОСТИ |26]
Основни и индексни буквени означения — както в т. 3.1.1 и 3.1.2.
Допълнителни индексни означения:
в, h С. с Е, е	— базов извод — колекторен извод — емитерен извод
40
ft	— плаващ
R sat X	— определено съпротивление (не като първи индекс!) — насищане — определена верига
5.2. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ |26|
Основни и индексни буквени означения — както в т. 3.2.
Допълнителни индексни означения
В, b С, с Е, е L sat S, 5 Т	— база; схема с обща база — колектор; схема с общ колектор — емитер; схема с общ емитер — силен сигнал — насищане — запомняне, съхраняване — предаване 5.3. СПИСЪК НА БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ |7, 26| 5.3.1. Напрежения
Uсв UCE Ueb Ube Ucbo	— (постоянно) напрежение между колектора и базата — (постоянно) напрежение между колектора и емитера — (постоянно) напрежение между емитера и базата — (постоянно) напрежение между базата и емитера — (постоянно) напрежение между колектора и базата при 4=0 и определен 1с
VЕВО	— (постоянно) напрежение между емитера и базата при 4=0 и определен 1Е
UCEO	— (постоянно) напрежение между колектора и емитера при 4=0 и определен 1с
и С ER	— (постоянно) напрежение между колектора и емитера при Rbe~ В и определен 1с
UcES	— (постоянно) напрежение между колектора и емитера при Ube=® и определен /с
иСЕХ	— (постоянно) напрежение между колектора и емитера при определени обратно напрежение емитер—база (Ube=X) и 1с
U(BR)CBO	— пробивно напрежение между колектора и базата при 4=0 и определен обратен 4
U(BR)EBO	— пробивно напрежение между емитера и базата при 4=0 и определен обратен 4
41
U(BR)C LO	— пробивно напрежение между колектора и емитера при /д=0 и определен 1с
U(BR)CER	— пробивно напрежение между колектора и емитера при RBE=R и определен 1с
U(BR)CEX	— пробивно напрежение между колектора и емитера при. определени UBE=X и 1с
U(BR)C ES	— пробивно напрежение между колектора и емитера при UBh = 0 и определен 1с
UbBfi	— плаващо напрежение между емитера и базата при определено обратно UCb и 1е=0
UcEsat	— напрежение на насищане между колектора и емитера при определени 1в и 1с
U В Esat	— напрежение на насищане между базата и емитера при определени 1в и 1с
^ЕВпил	— максимално допустимо напрежение между емитера и базата
UcBmAX	— максимално допустимо напрежение между колекто- ра и базата
^C£max	— максимално допустимо напрежение между колекто-
UcEMmA*	ра и емитера — максимално допустимо импулсно напрежение между
UcBMnvax	колектора и емитера — максимално допустимо импулсно напрежение между колектора и базата 5.3.2. Токове
Ib Ic Ie Icbo	— (постоянен) базов ток —	(постоянен) колекторен ток —	(постоянен) емитерен ток —	обратен колекторен ток при /А = 0 и определено об- ратно UCb
h'LO Ilbo Iqer	— обратен колекторен ток при 1в~0 и определено UCE — обратен емитерен ток при /г = 0 и определено UEB — обратен колекторен ток при RBE=R и определено г
Kes Цех	V СЕ — обратен колекторен ток при иВЕ = Ъ и определено UCe —» обратен колекторен ток при UBE=X и определено тт..
Ibex ^Cmax Аллах ^Bmax Ц'Мтах А.Л/max BEX	У С Е — обратен базов ток при определени UBE=X и UCE —	максимално допустим колекторен тОк —	максимално допустим емитерен гок —	максимално допустим базов ток —	максимално допустим импулсен колекторен ток —	максимално допустим импулсен емитерен ток —	обратен базов ток при определени UBL = X и UCe
42
5.3.3.	Мощности
Рс	— разсейвана мощност от колектора при определени
Рс н п	— средна разсейвана мощност от колектора
РЮ1	— пьлна разсейвана постоянна мощност от транзисто-
ра при определени tamh и tiase
PAV	— средна разсейвана мощност от транзистора
Рм	— импулсна мощност, разсейвана от транзистора
P(iUt	— изходна мощност, която отдава транзисторът при
определена честота
^стах	— максимално допустима постоянна мощност на ко-
лектора
^л/тах	— максимално допустима импулсна мощност
5.3.4.	Електрически параметри
Статични електрически параметри
h2!E> кцЕ; У21Е> 1*21 Ewt>'
h2iEi	— при силен сигнал
Малосигнални електрически параметри
hih hue s Re(AZZt,)+yIni(Az/J; \hHe\; \hn\ (фиг. 5.1);
hnb^ + ylm (hHb)\ \hUb\;
hi2e\ h/2b; |AZ2|; \ht2e\\ \hl2b\\
thb h2ie\ h2/b, |A?/I; \h2le\\ l/i2/bl;
^22» h22e» h22b; \h22\9 l^22eli l^22/>l>
yzz; jZZe = Re(yZZf)+yIm(yZZe); |jzz|; |jzzJ;
У/м = Re(yZM) +jlm(yzzz>); \упь);
У/2» У12е'> У12Ь» Ij/?!; lj/2el> 1^/2/>1 (фиГ. 5.2);
Фиг. 5.1. Реална и имагинерна съставка
на Лце
Фиг. 5.2. Реална и имагинерна съставка
на _у|2.
43
Фиг. 5.3. Реална и имагинерна съставка
на у21е
Фиг. 5.4. Параметри на П-образната
еквивалентна схема на биполярния
транзистор
У:ь Упь! 1Ы: Ь’.’м1 (фиг. 5.3);
У22: У22<; У22ь;	l/’-vl; Lf-vaI-
5.3.5.	Параметри на П-обраэната еквивалентна
схема на биполярния транзистор (фиг. 5.4)
ГнЬ •	gnt’ Chi
5.3.6. Капацитети
Сц; Сце: СцЬ:
С12; С/2е:
С22; С22е: С22ь>
Cv	— капацитет на емитерния преход
Ci	— капацитет на колекторния преход
5.3.7. Честоти
fh2!	— гранична честота на коефициента на предаване по ток
fh2le fh2lb fh2k // fr Утах	— при схема с общ емитер — при схема с обща база — при схема с общ колектор — честота, при която \h2k\ = 1 — честота на предаване (fT=J\h2ie\) — максимална честота на генериране (при която Gp = 1)
44
5.3.8.	S-параметрм
S/i
Sl2
S21
S22
—	коефициент на отражение на входната верига
—	коефициент на обратно предаване по напрежение
—	коефициент на право предаване по напрежение
—	коефициент на отражение на изходната верига
5.3.9.	Параметри на превключване
— време на задържане (време на закъснение на нараст
ването) (фиг. 5.5)
tr	— време на нарастване (фиг. 5.5)
tp	— време на импулса (фиг. 5.6)
45
100
90
I или и
iwhav	— средно време на импулса (фиг. 5.6^
D, 8	— коефициент на запълване на импулса (D = t!T)
^off)	—	време	на	закъснение на спадането (фиг.	5.5)
tf	—	време	на	спадане (фиг. 5.5)
ton	—	време	на	включване [ron = t^on) + /,] (фиг. 5.5)
tofj	—	време	на	изключване [z^=	4- rj (фиг.	5.5)
тс	—	времеконстанта	на	обратната връзка
тл	—	времеконстанта	на	нарастване
V	—	времеконстанта	на	спадане
rte	—	съпротивлението между колектора и емитера при на
сищане и малки сигнали
rCEsat	— статично съпротивление между колектора и емитера
при насищане
5.3.10.	Други параметри
N, п	—	шум(ов)
F	—	коефициент	на шума
Fmin	—	минимален	коефициент	на шума
1п	—	шумов ток
Un	—	шумово напрежение
Рп	—	мощност на шума
В	—	ефективна шумова лента
А	—	усилване (коефициент	на усилване)
Ah Ai	—	коефициент	на усилване	по ток
А и, Аи	—	коефициент	на усилване	по напрежение
GP, Gp	—	коефициент	на усилване	по мощност
Gh Gt — внесено усилване по мощност
GT, Gt — отношение на мощността, отдавана на товар в ак-
46
	тивна верига, към номиналната мощност на генера- тора, включен на входа на тази верига
GA, Ga	— коефициент на усилване по мощност при съгласуване на входа и изхода
Gp opt n Пс Rthjc	— оптимален коефициент на усилване по мощност — коефициент на полезно действие — коефициент на полезно действие на колектора — вътрешно топлинно съпротивление (между прехода
Rthja	и корпуса) — общо топлинно съпротивление (между прехода и околната среда)»
to (?сале) (jamb) htg	— температура на прехода — температура на корпуса — температура на околната среда — температура на съхраняване 5.3.11. Параметри на външни вериги
Gee Ubb Ucc Re Rb Rc	— емитерно захранващо напрежение — базово захранващо напрежение — колекторно захранващо напрежение — емитерен резистор (резистор в емитерната верига) — базов резистор (резистор в базовата верига) — колекторен резистор (резистор в колекторната вери- га)
Rbe Rg Rl cL	— резистор, свързващ базовия и емитерния извод — съпротивление на генератор — товарен резистор — товарен кондензатор Глава шеста
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ПОЛЕВИ ТРАНЗИСТОРИ
6.1.	БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ТОКОВЕ, НАПРЕЖЕНИЯ И МОЩНОСТИ |26]
Основни и индексни буквени означения — както в т. 3.1.1 и 6.1.2.
Допълнителни индексни означения:
в. b; и , и D, d	— подложка — дрейн или С, с — колектор
47
G, g	— гейт
S, s	— copc или E, e — емитер
T; th; (TO) — прагов
6.2.	БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ |26]
Основни и индексни буквени означения — както в т. 3.2.
6.3.	СПИСЪК НА БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ [26)
6.3.1.	Напрежения
UDS	— (постоянно) напрежение между дрейна и сорса
UGS	— (постоянно) напрежение между гейта и сорса
Vastorf Ucsoff— напрежение на запушване между гейта и сорса (на
полеви транзистор с PN преход и на полеви транзис-
тор с изолиран гейт и обеднен слой)
Ugst: UGS(th)> — прагово напрежение между гейта и сорса (на полеви
Ugs(to)	транзистор с изолиран гейт и индуциран канал)
UGsf	— (постоянно) напрежение в права посока между гейта
и сорса
Ugsr	— (постоянно) обратно напрежение между гейта и сор-
са
UGD	—	(постоянно)	напрежение	между гейта	и дрейна
USB; Usu	—	(постоянно)	напрежение	между сорса	и подложката
UDB; Udc	—	(постоянно)	напрежение	между дрейна	и подложката
UGB; UGb	—	(постоянно)	напрежение	между гейта	и подложката
UGI G2 — напрежение между първия и втория гейт на двугей-
тов полеви транзистор
U(br)gss — пробивно напрежение между гейта и сорса при късо
съединение между дрейна и сорса
6.3.2.	Токове
Id	— (постоянен) дрейнов ток
Idsx	— дрейнов ток при определено напрежение между гейта
и сорса
48
Ids в	— дрейнов ток при определено съпротивление на външ-
Idss Is IsDX	ния резистор, включен между гейта и сорса — дрейнов ток при 1/с$=0 — (постоянен) сорсов ток — сорсов ток при определено напрежение между гейта
Is D S Ig I GF ?GDO	и дрейна — сорсов ток при C/CD = 0 — (постоянен) гейтов ток — гейтов ток в права посока — гейтов ток на отсечка (на полеви транзистор с PN
Igso	преход) при отворена верига на сорса — гейтов ток на отсечка (на полеви транзистор с PN
Igss	преход) при отворена верига на дрейна — гейтов ток на отсечка (на полеви транзистор с PN
Igss	преход) при късо съединение между дрейна и сорса — гейтов ток на утечка (на транзистор с изолиран гейт)
Igsx	при късо съединение между дрейна и сорса — гейтов ток на отсечка (на полеви транзистор с PN преход) при определено напрежение между дрейна и
Ib> hi	сорса — ток на подложката
6.3.3.	Електрическа мощност
PDS	— (постоянна) мощност, разсеяна между дрейна и сор-
са
6.3.4.	Сопротивления (проводимости) и капацитети
rDS; г<ь	—	съпротивление	между дрейна и сорса
rGS;	—	съпротивление	между гейта и сорса
rCZ); rg<i	—	съпротивление	между гейта и дрейна
rGSS; rgss	—	съпротивление	на гейта (при UDS=0 или	iu=0)
rDS«w' г^(оп); —	съпротивление	между дрейна и сорса при	отпущено
rDS(,n_	°П> състояние
^ds(off)> гthio/fy— съпротивление между дрейна и сорса при запушено
r DSojf	състояние
Cg5O	— капацитет между гейта и сорса при отворени про-
менливотокови вериги гейт—соре и гейт—дрейн
Cgdo	— капацитет между гейта и дрейна при отворени про-
менливотокови вериги дрейн—соре и гейт—соре
Cjso	— капацитет между дрейна и сорса при отворени про-
менливотокови вериги гейт—дрейн и гейт—соре
4 Буквени и графични означения
49
Cuss'.Cv* — входен капацитет — капацитет между гейта и сорса
при схема с общ соре и късо съединение за промен-
ливия ток на веригата дрейн—соре
С2л,; G« изходен капацитет — капацитет между дрейна и сор-
са при схема с общ соре и късо съединение за про-
менливия ток на веригата гейт—соре
С/Ал.; Crss — капацитет между гейта и дрейна при схема с общ
соре и късо съединение за променливия ток на входа
C22a: Cods — изходен капацитет при схема с общ дрейн и късо съе-
50
динение за променливия ток между гейта и дрейна
giss	— входна проводимост при схема с общ соре и късо
съединение на изхода
goss	— изходна проводимост при схема с общ соре и късо
съединение на входа
6.3.5.	Малосигнални ^-параметри за схема
с общ соре (фиг. 6.1)
Пл = Ке(у/л)+УюС//5
№5=Re(y/25)+;coC|2s
y2h = Re(y2/i) +>Im(j>2/J)
y22s = Re(y22j) +;coC22j
фр/2лг» Ф,у2/$
6.3.6.	Параметри на П-образната еквивалентна схема
на полевия транзистор (фиг. 6.2)
6.3.7.	Параметри на превключване
Параметрите на превключване на полевия транзистор съвпадат с
тези на биполярния транзистор — вж. т. 5.3.9 и фиг. 5.6 и 5.7.
6.3.8.	Други параметри
GP; Gf - коефициент на усилване по мощност
fv2ts	—	гранична честота по стръмност
U„	—	шумово напрежение
F	—	коефициент на шума
а/л	—	температурен коефициент	на	дрейновия ток
аГ(А	— температурен коефициент на съпротивлението rds
51
Глава седма
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА АНАЛОГОВИ И ЦИФРОВИ
ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
7.1. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ТОКОВЕ И НАПРЕЖЕНИЯ [27]
Основни букви
U, V — за напрежение;
/	— за ток.
Индексни букви
Първата индексна буква означава извода, на който е измерена
електрическата величина.
Видът на извода се означава с една от следните букви:
I	— за входен извод;
О или Q — за изходен извод.
Забележка, За изводите, на конто се прилага захранващото напре-
жение, се използуват двойни индексни букви.
Втората индексна буква означава областта на нивата, в която се
намира напрежението (токът) на извода (фиг. 7.1):
Н	— по-положителна облает на нивата;
L	— по-малко положителна облает на нивата.
Третата индексна буква (когато е необходима) означава определе-
на стойност на електрическата величина, означена с основната буква:
Фиг. 7.1. Пример, илюстриращ използуването на индексите А и В
52
А	— за по-положителна (по-малко отрицателна) стойност в областта (фиг. 7.1);
В	— за по-малко положителна (по-отрицателна) стойност в областта (фиг. 7.1).
При означаване на токове допълнителна информация може да се
даде за електрическите условия, при конто токът е измерен.
Пример. liLA при U0Lb и определена стойност на захранващото нап-
режение.
7.2. БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ ЗА ВРЕМЕНА (НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ) (27|
Основна буква за време: t
За да се различават отделяйте времена на превключване, се препо-
ръчват следните букви като първи индекс:
р D Т	— за разпространение (на сигнала) — за задържане, закьснение — за преход
За втори индекс се използуват следните две букви за означаване
изменението на състоянието:
HL	— означава, че времето е измерено в спадащия край на
LH	импулса; — означава, че времето е измерено в нарастващия край на импулса. 7.3. ОБЩИ ПОНЯТИЯ |8|
X X лпот Y лтах Y л min ах	— параметьр на интегрална схема — номинална стойност на параметьр — максимална стойност на параметьр — минимална стойност на параметьр — температурен коефициент на параметьр
Забе лежка. За получаване на буквените означения на параметрите
е необходимо вместо X да се постави буквеното означение на конкрет-
ния параметьр.
7.4. ОБЩИ ПАРАМЕТРИ ЗА АНАЛОГОВИ И ЦИФРОВИ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
|8|
Ucc и, и0 I, Io Ice los	— захранващо напрежение — входно напрежение — изходно напрежение — входен ток — изходен ток — консумиран ток — ток на късо съединение
53
Р СС Рtot Rb (Z/)	— консумирана мощност — разсейвана мощност — пълно входно сопротивление (входно съпротивле- ние)
Ro. (Zo)	— пълно изходно сопротивление (изходно сопротивле- ние)
c. Co Rid, Zid	— входен капацитет — изходен капацитет — пълно входно диференциално сопротивление (вход- но диференциално съпротивление)
Z/se, (Rise)	— пълно едновходово съпротивление (едновходово съпротивление)
Zqd. (Rod)	— пълно диференциално изходно съпротивление (дифе- ренциално изходно съпротивление)
7.5. ПАРАМЕТРИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА АНАЛОГОВИТЕ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ |8|
UlQ Uio 4 (7/с Uoq hu P<> tr h BW fit fL Auc	—	входно напрежение в покой —	остатьчно входно напрежение —	приведено към входа шумово напрежение —	синфазни входни напрежения —	изходно напрежение в покой —	разлика между входните токове —	изходна мощност —	време на нарастване (фиг. 7.2) —	време на спадане —	пропускана лента —	горна гранична честота на пропускана лента —	долна гранична честота на пропускана лента —	коефициент на усилване по напрежение —	коефициент на усилване на синфазни входни напре- жения
Ap CMR	— коефициент на усилване по мощност — коефициент на потискане на синфазни входни напре- жения
AGC SVR	— (обхват на) автоматично регулиране на усилването — коефициент на потискане на влиянието на захранва- щите напрежения
uID I IB ho Aud Uopp max (7O reg SP	—	коефициент на хармониците —	диференциално входно напрежение —	поляризиращ входен ток —	остатъчен входен ток —	коефициент на усилване на диференциални сигнали —	максимален размах на изходното напрежение —	обхват на изходните напрежения (за регулатор) —	скорост на нарастване на изходния сигнал
54
Входно напрежение
О
Фиг. 7.2. Входно (единична функция) и изходно напрежение на аналогова интегрална
схема
Uon	— изходно шумово напрежение (за регулатор)
4>min	— минимален товарен ток (за регулатор)
aOL	— коефициент на стабилизация (за регулатор)
doc	— изменение на изходното напрежение при изменение
на захранващото напрежение
d0/	— изменение на изходното напрежение при изменение
на товарния ток
Фм	—	фазов запас
F	—	коефициент на шума
tj	—	време на закъснение (фиг.	7.2)
trip	—	време за установяване	(фиг.	7.2)
55
hot Uо rip Ь Ui/o 1цо du	— време на успокояване (rtof=^+/r+^) (фиг. 7.2) — отскок (фиг. 7.2) — време на отговор (за компаратор) — разлика в напреженията вход—изход (за регулатор) — разлика в токовете вход—изход (за регулатор) — коефициент на стабилизация на напрежението (за ре- гулатор)
dF U!С UПтах	— коефициент на филтрация — напрежение на входна защита — максимално междувходово напрежение
7.6. ПАРАМЕТРИ, ХАРАКТЕРНЫ ЗА ЦИФРОВИТЕ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМЩ8]
ulL UiH UoL Uон IlL Ьн ^ОЬ 1он IcCL	—	входно напрежение на ниско ниво —	входно напрежение на високо ниво —	изходно напрежение на ниско ниво —	изходно напрежение на високо ниво —	входен ток на ниско ниво —	входен ток на високо ниво —	изходен ток на ниско ниво —	изходен ток на високо ниво —	консумиран ток при ниско ниво на изходното напре- жение
Icch	— консумиран ток при високо ниво на изходното нап-
P CCav tpHL	режение — средна консумирана мощност — време на задържане на разпространението на сигна- ла при включване
tpLH	— време на задържане на разпространението на сигна- ла при изключване
Idhl Idlh Ithl Itlh N J OR Pc het up hold ftp min ftp max Nl	—	време на задържане при включване —	време на задържане при изключване —	време на преход при включване —	време на преход при изключване —	товароспособност —	ток на утечка —	консумирана мощност от токовия вход —	време на установяване —	време на задържане —	минималка тактова честота —	максимална тактова честота —	шумоустойчивост
56
ТРЕТА ЧАСТ
ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ
Глава осма
УСЛОВИИ ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
В РАДИОЕЛЕКТРОНИКАТА
8.1. РЕЗИСТОРИ |9)
Наименование
Означение
1. Резистор с постоянно съпротивление (общо означение)	—|	|—
2. Резистор с променливо съпротивление (общо означение)
3.	Резистор донастройващ
4.	Резистор с подвижен контакт (общо означение)
5.	Резистор нелинеен (общо означение)
6.	Варистор
7.	Термистор с пряко подгряване с положителен температу-
рен коефициент
57
(продължение)
Означение
Наименование
8.	Термистор с пряко подгряване с отрицателен температурен
коефициент
9.	Потенциометър (общо означение)
10.	Потенциометър с допълнителни отклонения
11.	Сдвоен потенциометър
Размера на условижте графнчнн означенна
Наименование
1. Резистор с постоянно съпротивление
2. Резистор с променливо съпротивление
Означение
За
8.2. КОНДЕНЗАТОРИ (10|
Наименование	Означение
1. Кондензатор с постоянен капацитет (общо означение)	"г
2. Кондензатор многосекционен (Например двусекционен)	_L JL  . - _
58
(продължение)
Наименование	Означение
3. Кондензатор полярен	и. т
4. Кондензатор електролитен полярен	Т “ли т
5. Кондензатор електролитен неполяпен
6. Кондензатор проходен (общо означение)	Гу3—		—у~ 
7. Кондензатор противосмутителен	
8. Кондензатор с променлив капацитет (общо означение)	*
9. Кондензатор с променлив капацитет многосекционен (нап-
ример трисекционен)	
10. Кондензатор диференциален	_L^_L
11. Кондензатор донастройващ	И
12. Вариконд	и
59
Наименование
Означение
Размера на условните графични означения
1. Конденсатор с постоянен капацитет
2. Конденсатор проходен
8.3. БОБИНИ, ДРОСЕЛИ, ТРАНСФОРМАТОРИ |11|
Наименование
1.	Намотка (броят на полуокръжностите не се определя)
2.	Намотка, началото на която е означено с точка
3.	Намотка с отклонения

4.	Намотка с плъзгащи се контакти
5.	Бобина (дросел) с феромагнитен магнитопровод
6.	Бобина с феромагнитен магнитопровод с плавно ре*
гулиране на индуктивността
Означение
или.
7.	Бобина с магнитодиелектричен магнитопровод
60
(продължение)
Наименование
Означение
8.	Бобина донастройваша с магнитодиелектричен маг-
нитопровод
9.	Бобина с немагнитно ядро (например мед)
10.	Вариометър
И. Гониометър
12.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен (общо
означение)
13.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен с феро-
магнитен магнитопровод
14.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен с магнитоди-
електричен магнитопровод
15.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен с про-
менлива магнитна връзка (общо означение)
61
(продължение)
Означение
Наименование
16.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен, на който всяка
едНа от намотките се донастройва с магнитодиелектричен
магнитопровод
17.	Трансформатор еднофазен двунамотъчен, на който всяка
една от намотките се донастройва с немагнитно ядро
18.	Трансформатор еднофазен тринамотъчен с феромагнитен
магнитопровод с отклонение от средната точка на една от
намотките
19.	Автотрансформатор еднофазен (общо означение)
Размера на условнате графичяа озааченая
Наименование
Означение
1. Намотка
#2...4
62
Означение
8.4. ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ЕЛЕМЕНТИ |12|
Наименование
1.	Диод. Общо означение
2.	Диод с температурен ефект

3.	Варикап
4.	Двоен варикап
5.	Тунелен диод
6.	Лавинен изправителен диод с едностранен ефект на лавин-
ния пробив (ценеров диод, стабилитрон)
7.	Лавинен изправителен диод с двустранен ефект на лавин-
ния пробив
8.	Обърнат диод
9.	Двупосочен диод
—Й1—
—-л-
10.	Тиристор диоден, запушващ в обратна посока
11.	Тиристор диоден, пропускал! в обратна посока
12.	Тиристор диоден симетричен
13.	Тиристор триоден. Общо означение
63
(продължение)
Наименование
Опычснж
14.	Тиристор триоден, запушващ в обратна посока с управле-
ние в катода
15.	Тиристор триоден, запушващ в обратна посока с изключ-
ване и управление в катода (GTO)
16.	Тиристор триоден симетричен (двупосочен)
17.	Транзистор тип PNP
18.	Транзистор тип NPN
19.	Изводи на транзистор
20.	Двоен транзистор
21.	Транзистор тип NPN; колекторът е съединен с корпуса
22.	Транзистор тип PNP с извод от вътрешния екран
23.	Транзистор лавинен тип NPN
О
64
(продължение)
Наименование
Означение
24.	Транзистор еднопроходен с P-база (двубазов диод)
25.	Транзистор полеви с канал N-тип (буквите не са съставка
част от означенного)
26,	Транзистор полем с канал Р-тип
27.	Транзистор полеви с изолиран гейт
а.	Без Извод от подложката с индуциран Р-канал
$
б.	Без извод от подложката с индуциран N-канал
в.	С извод от подложката с индуциран Р-канал

г.	С вътрешно съединение между сорса и подложката
д.	С вградся N-каиал
е.	С игрален Р-канал
28.	Транзистор полеви обеднен тип с два изолирани гейта с
N-канал
6 Буквени и графични озиачснив
65
(продължение)
Наименование
Означение
29.	Фоторезистор
30.	Фотодиод
31.	Фототиристор
32.	Фотоелемент (слънчев фотоелемент)
33.	Фотобатерия (л слънчеви фотоелемента)
34.	Фототранзистор тип PNP
35.	Фототранзистор тип NPN; базата не е изведена
36.	Диод луминесцентен (светодиод)
37.	Оптрон диоден

38.	Оптрон тиристорен
39.	Оптрон резисторен
66
(продължение)
РАЭМЕРИ НА УСЛОВНИТЕ ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ
Няимсйомни»
1. Диод
О1йЛ«ии«
Ммври? mm
2. Тиристор диоден
Ь4 3
с 5 б
d 1.3 2
Л 3 б
3. Тиристор триоден

67
(продължение)
Наименование
Означение
Размери. mm
4.	Светодиод
5.	Тунелен диод
6.	Светлинен поток
7.	Биполярен транзистор
В окръжност с диаметър D се вписва мис-
лено равностранен триъгълник. Колекто-
рът и емитерът се чертаят по рамената на
триъгълника. Изводите на трите електро-
да започват от върховете на равностран-
ния триъгълник
D 12 14
А* 9 11
b 3 4
Л* = (3/4)0
8.	Многоемитерен транзистор
9. Полеви транзистор с канал N-тип
D	10	12	14
а	5	6	7
6	7	8	9
с	4	5
68
(продължение)
Наименование
Означение
10. Полеви транзистор с изолиран гейт и
вътрешно съединение между сорса и
подложката
11. Полеви транзистор с вграден N-канал
с два изолирани гейта и с извод от
подложката
8.5.	ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ |<3]
8.5.1.	Общи положения
Условното графично означение на двоичен логически елемент (или
съкратено логически елемент) има формата на правоъгълник. Той мо-
же да съдържа три полета: рсновно и две допълнителни. На фиг. 8.1 .а,
б, в и г са показани съответно основно поле, основно поле с ляво
допълнително поле, основно поле с дясно допълнително поле и основ-
но поле с ляво и дясно допълнително поле. Допълнителните полета
могат да бъдат разделени на зони (фиг. 8.16).
В основного поле се помества информация за функцията, изпълня-
вана от логическия елемент — символ на функцията. В допълнителни-
те полета се поместват условии означения на входове и изходи, наре-
чени етикети.
а б д	г	д
Фиг. 8.2	а	б
69
a	5	б
Фиг. 8.3
Входовете и изходите на логических елемент се изобразяват с ли-
нии (входни и изходни линии). Входните линии се поставят от лявата
страна (фиг. 8.2а), а изходните линии — от дясната страна на правоъ-
гълникА (фиг. 8.26). Входните и изходните линии и линиите на основ-
ного и допълнителните полета се чертаят с еднаква дебелина.
Широчината на условного графично означение на логический еле-
(иент се определи от наличните допълнителни полета, от необходимо-
го количество знаци, поместени в един ред, и от размерите на шрифта.
Височината на условного графично означение на логических еле-
мент трябва да бъде кратна на величината С.
Минималното разстояние между хоризонталната страна на пра-
воъгълника и най-близката входна (изходна) линия, а така също меж-
ду съседни входни (изходни) линии трябва да е равно на величината
С.
При разделени с интервал групи входни (изходни) линии неговата
широчина трябва да е по-малка от 2С.
При ръчно изпълнение на схемите величината С трябва да бъде не
по«малка от 5 mm, а при изпълнение по автоматичен начин — не по-
малка от 4 mm.
Условните графични означения на трупа от няколко логически еле-
Мента могат да се изобразят в една колонка по следните три начина:
а)	поотделно (фиг. 8.3а),
б)	обединено в една колонка с плътна разделителна черта — кога-
то елементите не са свързани функционално (фиг. 8.36),
в)	рбединено в една колонка с прекъсната разделителна черта —
когато елементите са свързани функционално (фиг. 8.Зе).
8.5.2.	Означения на функции
Функция или система от функции, изпълнявана от логически еле-
менти, се означава със символ на функция. Символът на функцията
70
w
И/
A A123
B±5
CC673
a
# Фиг. 8.4
трябва да отразява основного функционално предназначение (функ-
ция) на логическия елемент. Той трябва да се състои от един знак
(буква, цифра или специален знак) или няколко знака, записани без
интервали. Количеството знаци в символа на функцията не се ограни-
чава.
Символът на функцията се помества в горната част на основното
поле (фиг. 8.4а).
В основното поле могат да се записват и допълнителни данни. Те
се поместват под символа на функцията (фиг. 8.46).
Ако в основното поле не се записват допълнителни данни, допуска
се:
а)	поместване на символа на функцията в центъра на основното
поле (фиг. 8.4в),
б)	увеличаване размерите на знака на символа на функцията
(фиг. 8.4г).
Символите на функции за означаване на основни логически опера-
ции (функции) са дадени в табл. 8.1.
Таблица 8.1
Наименование на основните логически операции	Означение
1.	ИЛИ 2.	И 3.	Сумиране по модул 2 4.	Равнозначност 5.	Изключващо ИЛИ („1 и само Г‘) 6.	„л и само п“ Забележка. п — иатурално число, по-голямо от единица, например 2 7.	Праг логически Забележки: 1.	п — иатурално число, по-голямо от единица, например 2 2.	Допуска се използуването на знак 8.	Мажоритарност Забележка. Допуска се използуването на знак 9.	Дешифратор 10.	Шифратор 11.	Сравняване 12.	Полусуматор 13.	Суматор 14.	Монтажно И 15	Монтажио ИЛИ	1 & М2 = 1 = п = 2 ^л £2 DC CD HS SM & л V 1 л V
71
Продължение на табл. 8.1
Наименование на основните логически операции	Означение
16. Преобразувател кодов Забележка. Допуска се знаците X и У да се заменят с производим знаци и (или) с техни съчетания 17. Тригер 18. Тригер двустъпален 19. Регистьр 20. Изместващ регистьр надясно 21. Изместващ регистьр наляво 22. Реверсивен регистьр 23. Брояч Забележка. Допуска се при необходимост след означение- то СТ да се даде осиовата на бройната система, например: а) двоичен брояч б) дссетичен брояч 24.	Закъедение 25.	Генератор 26.	Моновибратор 27.	Прагов елемент (тригер на Шмит) 28.	Усилвател 29.	Усилвател с повишено натоварване (усилвател на мощ- ност) 30.	Формировател	X/Y Т тт RG RG-> ^RG RG*--> СТ СТ2 спи G ЕГ О >£> F
8.5.3.	Означения на входове н находи
Входовете и изходите на логических елемент в зависимост от със-
тоянието на сигнала, при което елементьт възприема или изработва
определено значение на двоичната променлива, се подразделят на ди-
ректни и инверсии.
На директен вход (изход) двоичната променлива има значение 1,
когато сигналът на този вход (изход) се намира в „единично” състоя-
ние.
На инверсен вход (изход) двоичната променлива има значение 1,
когато сигналът на този вход (изход) се намира в „нулево” състояние.
В зависимост от начина на обработка на двоичните сигналя входо-
вете (изходите) на логическим елемент се подразделят на статични и
динамичнн.
Значението на двоичната променлива на статичен вход (изход) се
възприема (изработва) за време, през което сигналът на този вход
(изход) се намира в едно определено състояние.
Значението на двоичната променлива на динамичен вход (изход)
се възприема (изработва) само в тези промеждутъци от време, когато
състоянието на сигнала на този вход (изход) се изменя по определен
начин.
72
a
Фиг. 8.5
a
Фиг. 8.6
Фиг. 8.7
Фиг. 8.8
Свойствата на входовете и изходите на логически елемент се озна-
чават с помощта на логически индикатори в съответствие с
фиг. 8.5-г 8.8.
На фиг. 8.5а е изобразен директен статичен вход, а на фиг. 8.56 —
инверсен статичен вход на логически елемент.
На фиг. 8.6а е показан директен ста^НЧен из^од, й На фиг. 8:66 —
инверсен статичен изход на логически елемент.
На фиг. 8.7а е изобразен директен динамичен вход, а на
фиг. 8.76 — инверсен .динамичен вход на логически елемент.
На фиг. 8.8а е показан директен динамичен изход, а на
фиг. 8.86 — инверсен динамичен изход на логически елемент.
Изводите на логически елемент, неносещи логическа информация,
се изрбразяват на лявата '(фиг. 8.9а) или на дясната страна (фиг. 8.96)
на условного графично означение на логическия елемент.
Условните графични означения на логически елементи се изпълня-
ват без ляво и. (или) дясно допълнително поле, когато:
а.	Всички входове (изходи) са логически равностойни, т. е. взаимо-
заменяеми без изменение на функцията на елемента; при това разстоя-
нйята между съседни линии на входове (изходи) трябва да бъдат ед-
накви (фиг. 8.10).
73
Фиг 8 9
ЗходоЗе
Фиг. 8 10
ЗходоЗе
ИзхоЗи
74
Фиг. 8.15
б.	Има две групи входове (изходи) — трупа равностойни директни
и трупа равностойни инверсии входове (изходи); при това се допуска
иэобраэяване на групите във всякакъв ред и разделянето им с интерва-
ли (фиг. 8.11).
в.	Всички входни променливи са логически равностойни, но На
всяка променлива съответствуват два входа (наречени парафазии вхо-
дове), един от конто приема променливата в директно значение, а
другият — същата променлива в противоположно (инверсно) значе-
ние; при това двойката входове за всяка променлива трябва да бъде
разделена с интервал (фиг. 8.12а).
Ако освен равностойни входове (изходи) има извод, неносещ логи-
чески информация, последният трябва да бъде отделен с интервал от
входните (фиг. 8.126), респ. от изходните линии (фиг. 8.12е).
Условного графично означение на логически елемент се изпълнява
с ляво и (или) дясно допълнително поле във всички случаи, xorato
споменатите по-горе три условия не се изпълняват.
Ако всички входове (изходи) са логически неравностойни, в допъл-
нителното поле срещу линията на всеки вход (изход) трябва да е по-
местен етикет (фиг. 8.13).
Етикетът трябва условно да означава функционалното свойство
или предназначението на съответния вход (изход). Той може да се
състои от един или няколко знака — букви, цифри или специални зна-
ци, например А, А2, РК, 12, & и т. н.
Неравностойните входове (изходи) трябва да се означават с раз-
личии етикети. Като етикети на изводи се допуска употребата на сим-
воли на функции, посочени в табл. 8.1.
При изобразяване на сложни елементи, когато с помощта на ети-
кет е трудно да се покаже функционалното предназначение на всеки
вход (изход), допуска се означаване на входовете (изходите) с последо-
вателю! числа или букви в азбучен ред.
Ако входните (изходните) променливи са представени парафазно,
етикетът на всяка двойка се поставя към директния вход (изход) или
се повтаря два пъти (фиг. 8.14).
Ако елементьт има няколко групи равностойни входове, етикети се
дават на групите (групови етикети). Груповите етикети се разполагат
срещу линията на първия вход във всяка трупа; графично групите
75
трябва да бъдат разделени с интервали (фиг. 8.15а) или зони
(фиг. 8.156). Допуска се грудите да не се разделят графично
(фиг. 8.15в).
8.5.4.	Комбинационна логически елементи
За комбинационни елементи, построени на основа на логическите
операции И, ИЛИ, НЕ, се допуска използуването на две форми на
условните графични означения (логически равнозначни форми). За по-
лучаване на логически равнозначни форми е необходимо изходните
условии графични означения да се преобразуват по следния начин:
а) всички директни входове и изходи да се заменят с инверсии;
б) всички инверсии входове и изходи да се заменят с директни;
в) символы на функцията & да се замени с 1 (или 1 да се замени
с &);
г) входните етикети & да се заменят с 1 (или 1 да се заменят с &).
Примери
Фиг. 8.16а — логически елемент генератор на „единици**;
фиг. 8.166 — логически елемент генератор на „нули";
фиг. 8.17а — повторится;
фиг. 8.176 — логически равнозначна форма на повторится;
фиг. 8.18а — логически елемент НЕ;
фиг. 8.18.6 — логически равнозначна форма на елемента НЕ;
а	&	а	<5
Фиг. 8.17

а

Фиг. 8.20
76
фиг. 8.19а — логически елемент ИЛИ;
фиг. 8.196 — логически равнозначна форма на елемента ИЛИ;
фиг. 8.20а — логически елемент ИЛИ—НЕ;
фиг. 8.206 — логически равнозначна форма на елемента ИЛИ—
НЕ.
8.6.	АКУСТИЧНИ УСТРОЙСТВА
Наименование
1.	Слушалка (общо означение)
2.	Микрофон (общо означение)
3.	Микрофон симетричен
4.	Микротелефон
Означение
5.	Ларингофон (общо означение)
6.	Високоговорител
7.	Високоговорител — микрофон
8.	Глава акустиЧна (общо означение)
9.	Глава записваща монофонична
77
Продължение на табл. 8.6
Наименование	Означение
10. Глава въэпроизвеждаща монофонична	|—
И. Глава иэтриваща	<Х	|—
12. Глава записваща, въэпроизвеждаща и иэтриваща монофо* нична	
13. Глава записваща, въэпроизвеждаща и иэтриваща стерео- фонична	
14. Глава механична
15. Глава механична въэпроизвеждаща отереофонична	Н
16. Глава магнитна	
17. Глава магнитна записваща, въэпроизвеждаща и иэтриваща стереофонична	
18. Глава оптична въэпроизвеждаща монофонична	
19. Глава оцтична записваща отереофонична	
20, Звънец електрически (общо означение)	ft
21. Звъйец електрически за постоянен ток
22. Звънец електрически за променлив ток	
78
Наименование
Означение
23.	Звънец електрически за един удар (гонг)
24.	Зумер
п
25.	Сирена електрическа
А
Размера на условиите графмчш означения
Наименование
1. Високоговорител
Означение
2. Звънец електрически

8.7. КОМУТАЦИОННИ УСТРОЙСТВА И КОНТАКТНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Наименование
Означение
1. Контакт на комутационно устройство. Общо означение
а. включващ
б. изключващ
в. превключваш
79
Продължение на табл. 8.7
Означение
Наименование
г. превключващ без прекъсване на веригата
д.	превключващ със средно положение
е.	с двойно включване
ж.	с двойно изключване
2.	Комутационно устройство триполюсно
а. с три включващи контакта
б.	с три изключващи контакта
в.	с включващ, изключващ и превключващ контакт
3.	Прекъсвач бутонен с натискане
а. с включващ контакт
б.	с изключващ контакт
в.	с изключващ и включващ контакт
4.	Прекъсвач бутонен с въртящ се ключ
а. с включващ контакт
б.	с изключващ контакт
1+ИН^
80
Продължение на табл. 8.7
Навмемование
Означение
5.	Превключвател еднополюсен многопозиционен, например
шестпозиционен. Общо означение
6.	Контакт на щепселно съединение
а. щепсел
б. гнездо
7.	Контакт на разглобяемо съединение
8.	Контакт на неразглобяемо съединение
9.	Контакт, 11лъзгащ по линейна токопроводяща повърхност
10.	Съединение контактно щепселно
11.	Щепсел На трипроводно контактно щепселно съединение
12.	Гнездо на трипроводно контактно щепселно съединение
13.	Съединение контактно щепселно трипроводно
14.	Съединение със защитен контакт
15.	Съединение контактно щепселно коаксиално (високочес-

тотно)
6 Ьукьсни и <рафични означения .
81
Наименование
Означение
Размера на условните графиням означенна
1. Включващ контакт на комутационно устройство
2. Превключващ контакт на комутационно устройство
3. Контакт на щепселно съединение
а. щепсел
б. гнездо
4.	Съединение контактно щепселно
5.	Контакт на разглобяемо съединение
6.	Прекъсвач триполюсен
7. Превключвател еднополюсен четирипозиционен
8.8. ЕЛЕКТРОИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ
Таблица 8.2
Наименование
Означение
1.	Датчик за измерване на неелектрическа величина
82
Продължение на табл. 8.2
Наименование
Означение
2.	Електроизмервателен уред показващ
3.	Електроизмервателен уред регистриращ
4.	Електроизмервателен уред интегриращ (например едектро-
мер)
5.	Електроизмервателен уред хомбиниран (например показ-
ващ и регистриращ)
6.	Гадванометър
7.	Синхроскоп
8.	Осцилоскоп
9.	Осцилрграф
N
10.	Брояч на импулси
11.	Електрически часовник вторичен
12.	Електрически часовник първичен
□ ее®
Освен чрез условии графични означения предназначението на
електроизмервателните уреди се дава и чрез буквени означения на еди-
ницата на измерването или на измерваната величина, конто се поста-
вят вътре в графичното поле съгласно табл. 8.3.
83
Таблица 8.3
Наименование	Означение
1.	Амперметър 2.	Волтметър 3.	Двоен волтметър 4.	Волтамперметър 5.	Диференциален волтметър 6.	Ватметър 7.	Сумиращ ватметър 8.	Варметър 9.	Микроамперметър 10.	Миливолтметър 11.	Милиамперметър 12.	Омметър 13.	Мегаомметър 14.	Честотомер 15.	Вълномер 16.	Фазомер, измерващ разлика във (разите 17.	Фазомер, измерващ коефициента на мощността 18.	Електромер 19.	Електромер за активна енергия 20.	Електромер за реактивна енергия 21.	Тахомер 22.	Индикатор на полярността 23.	Измервател на налягане 24.	Измервател на нивото на течност	А V Y VA AV W £W var цА mV mA Я м’я Hz X Ф СОЗф Ah Wh varh n ± Pa или P
25. Измервател на нивото на сигнал 26. Термометър, пирометър	dB
Квалвфициращи символа, показващи характервствката на
отчггащото устройство на електронзмервателпгге уредн
Таблица 8.4
Наименование	Означение
1.	Уред, чиято подвижна част може да се отклонява в двете посоки спрямо нулевого деление 2.	Уред, чиято подвижна част може да се отклонява надясно от нулевого деление 3.	Уред, чиято подвижна част може да се отклонява наляво от нулевого деление	/ \
4. Уред от вибрационна система	
5. Уред с цифрова индикация	
6. Уред печатащ с цифрова регистрация
7. Уред с регистрация чрез перфориране
84
Таблица 8.S
Наименование
Означение
Примери за съставяне на графични означения
на електроизмервателни уреди
1.	Волтметър с цифрово отчитане
2.	Волтметър с непрекъсната регистрация
3.	Амперметър, чиято подвижна част може да се отклонява в
двете посоки спрямо нулевого деление
4. Датчик за температура
UAU
5.	Датчик за налягане
Ра — или
б.	Датчик, превръщащ калягането в електрически ток
7.	Датчик, превръщащ налягането в електрическо напрежение
Размера на графичпгге означения
Таблица 8.6
Наименование
Означение
1.	Електроизмервателен уред — показващ
2.	Електроизмервателен уред — регистриращ
3.	Електроизмервателен уред — интегриращ
4.	Електроизмервателен уред — комбиниран (показващ и ре-
гистриращ)
85
Наименование
Означение
8.9. ПРЕДАВАЩА, ПРИЕМАЩА И ТРАНСЛАЦИОННА АПАРАТУРА (17)
1.	Блок, устройство (общо означение)
2.	Устройство — предаващо
3.	Устройство — приемащо
4.	Устройство приемно-предавателно с неодновременно прие-
мане и предаване
5.	Устройство прйемно-предавателно с одновременно прие-
мане и предаване
б.	Генератор (електронен). Общо означение
7.	Генератор на синусоидни трептения с честота например
250 Hz
8.	Генератор на синусоидни трептения с регулируема честота
9.	Генератор на трионообразни трептения
10.	Генератор на хармонични трептения
86
Наименование
Означение
II.	Генератор на правоъгълни импулси
12.	Генератор на псевдослучайни импулси
13.	Генератор на шум (к — константа на Болцман; Т— абсо-
лютна температура)
G
14.	Генератор с кварцова стабилизация
15.	Преобразувател (общо означение)
16.	Преобразувател на постоянен ток
17.	Изправител
18.	Инвертор
19.	Изправител-инвертор
20.	Преобразувател на честота f\ в честота /2- Честотите f\ и
fl могат да се заменят със сьответните нм стойкости
21.	Умножител на честота. Честотата f и коефициентът на ум-
ножение л могат да се заменят със сьответните им стойнос-
ти
87
Наименование
Означение
22.	Делител на честота. Честотата f и коефициентът на делене
п могат да се заменят със съответните им стойкости
23.	Преобразувател (инвертор) на импулси
24.	Преобразувател на код, например на петзначен бинарен
код в осмозначен бинарен код
25.	Преобразувател на променлив ток в бинарен код
26.	Телеграфен модулатор
27.	Преобразувател на еднополярен в двуполярен ток
28.	Преобразувател фазов
29.	Устройство за формнране на импулси
30.	Усилвател (общо означение)
31.	Усилвател многостъпален, например петстъпален
32.	Усилвател двутактов
88
Наименование
Означение
33. Усилвател двупосочен двупроводен	м	—
34. Усилвател двупосочен четирипроводен	_	ЕЗ	—
		
35. Усилвател с регулиране на усилването	—	>	—
36. Атенюатор с постоянно затихване			d&	
		
37. Атенюатор с регулируемо затихване	—	db	—
38. Атенюатор несиметричен тип Т	—	Т	—
39. Атенюатор симетричен тип Н	н	—
40. Атенюатор симетричен тип X	_	X	
41. Атенюатор несиметричен тип я	_	П	
42. Атенюатор симетричен тип О		
—	п	
43. Изравнител (коректор) на изкривявания (общо означение)	—	
		
89
Наименование
Означение
44.	Изравнител на затихване

45.	Изравнител на фаза
46.	Изравнител на време на закъснение
47.	Изравнител честотен
48.	Компресор
49.	Експандер
50.	Ограничител на амплитудата на максимални стойности
51.	Ограничител на амплитудата на минимални стойности
ж
52.	Ограничител на амплитудата на максимални и минимални
стойности
53.	Ограничител на амплитудата на положителни максимални
стойности
54.	Ограничител на амплитудата на отрицателни минимални
стойности
90
Наименование
Означение
55.	Ограничится на амплитудата без изкривяване
56.	Иэхуствена линия
57.	Модулятор, демодулятор, дискриминатор (общо означе-
ние)
58.	Модулятор с две странички честотни ленти на изхода
59.	Модулятор импулсно-кодов с осемэначен бинарен код
60.	Демодулятор на сигнал с една страничка честотна лента
61.	Дискриминатор
Размера на условните графични означения
Наименование
Означение
1. Блокове, устройства
2. Усилватели
91
8.10. РАДИОСТАНЦИИ (181
Наименование
Означение
1.	Радиостанция (общо означение)
2.	Станция радиорелейна пасивна
3.	Радиостанция — космическа
4.	Радиостанция наземна с космическо предназначение
5.	Радиостанция портативна
6.	Радиостанция за плавателни обекти
Y
7.	Радиостанция за летателни обекти
8.	Радиостанция предавателна
92
Наименование
Означение
9.	Радиостанция приемаща
10.	Радиостанция приемно-предавателна с одновременно прие-
мане и предаване с една и съща антена
X
11.	Радиостанция приемно-предавателна с едновременно прие-
мане и предаване с две антенн
Y Y
А v
12.	Радиостанция приемно-предавателна с редуване на прие-
мането и предаването с една и съща антена
13.	Радиостанция пеленгу ваша (засичаща)
14.	Радиофар (общо означение)
15.	Радиостанция космическа активна
1
16.	Радиостанция космическа пасивна
93
8.11. АНТЕНН |191
Наименование
Означение
1.	Антена (общо означение)
2.	Предавателиа антена с вертикална линейна поляризация
3.	Приемка антена с хориэонтална линейна поляризация
4.	Антена с кръгова поляризация
5.	Въртяща се антена, например в една посока
6.	Антена с въртене в хориэонталната плоскост (например с
честота на въртене 4 •“') и люлеене във вертикалната рав-
нина (например на ъгъл от 0 до 57е за секунда)
7.	Противовес
8.	Антена с феромагнитно ядро
9.	Рамкова антена
10.	Рамкова балансна антена
SJ/v /г' о* я* о*
4 об/min
94
Наименование
Означение
11.	Рамкова кръстосана антена
12.	Ромбична антена, например с резистор
13.	Симетричен вибратор
ТТ
4. Сгънат вибратор
15.	Рефлектор, директор пръчковиден или плосък
16.	Сгънат вибратор с три директора и един рефлектор
17.	Рефлектор криволинеен
18.	Рефлектор ъглов
19.	Рефлектор плоскопараболичен
20.	Рупорна антена
21.	Процепна антена с надлъжни процепи, захранвана от еди-
нив край с коаксиална линия
22.	Процепна антена с напречни процепи, захранвана в центъ-	t н Ш
ра от правоъгълен вълновод	Х
95
Означение
Наименование
23.	Биконична антена, захранвана от коаксиал на линия
24.	Дискова конична антена, захранвана от коаксиална линия
25.	Диелектрична антена, например конусна
26.	Спирална антена с екран
27.	Спирално-рупорна антена, захранвана от коаксиална ли-
ния
28.	Синфазна антена от симетричнн вибратори
29.	Синфазна антена с догаритмичца периодична структура
30.	Антена с бягаща вълна

31.	Леща двойноизпъкнала от метални пластины
32.	Леща двойноизпъкнала диелектрична
33.	Линия с повърхностна вълна
96
Наименование
34.	Поглъшащо покритие
35.	Антена с криволинеен рефлектор и рупорен облъчвател
36.	Антена с криволинеен рефлектор и симетричен вибратор
37.	Антена с ъглов рефлектор и симетричен вибратор
38.	Рупорно-лещова антена (например с леща от метални
пластики), захранвана от правоъгълен вълновод
39.	Антена с плоскопараболичен рефлектор и рупорен облъч-
вател, захранвана от правоъгълен вълновод
40.	Симетриращо устройство
41.	Сгънат вибратор със симетриращо устройство и захранва-
не чрез коаксиална линия
42.	Параболична антена, захранвана от правоъгълен вълновод
43.	Пасивна антена за радиорелейна станция
44.	Цилиндрична антена
7 Буквени и графични означения
Наименование
Означение
45. Линия с повърхностна вълна с възбуждащ рупор
Размера на графачнате означеаая
Наименование
Означение
1. Антена (общо означение)
60
8.12. СВРЪХВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛИНИИ И ЕЛЕМЕНТИТЕ ИМ |20)
Наименование
Означение
1.	Вълновод (общо означение)
2.	Вълновод правоъгълен
3.	Вълновод квадратен
4	Вълновод кръгъл
5.	Вълновод елипсовиден
6.	Вълновод коаксиален
или
7. Вълновод П-образен
98
Наименование
8., Вълновод Н-образен
9.	Вълновод лентов симетричен
10.	Вълновод лентов несиметричен
11.	Лента на Губо (еднопроводна линия в твърд диелектрик)
12.	Екранирана двупроводна линия
13.	Вълновод газонапълнен правоъгьлен
14.	Вълновод газонапълнен коаксиален
15.	Вълновод правоъгьлен, запълнен с диелектрик
16.	Вълновод коаксиален, запълнен с диелектрик
17.	Вълновод лентов (симетричен), запълнен с диелектрик
18.	Вълновод диелектричен кръгъл
19.	Вълновод гъвкав
Наименование	Означение
20. Вълновод спирален	
21. Отрязък от вълновод с характерни свойства (общо означе-
ние)
22. Отрязък от вълновод с дължина Х/4 (четвъртвълнова сек- ция)	
23. Вълновод усукан
24. Забавяща структура прекъсната	ТП 11111
25. Забавяща структура затворена	
26. Ъглово огьване на вълновод (например правоъгълен) при конструирането. Посочват се ъгълът и равнината на огьва- нето	
27. Радиално огьване на вълновод (например правоъгълен) при конструирането. Посочват се ъгълът и равнината на огьването	
28.	Късосъединител
29.	Късосъединител плъзгащ се подвижен
30.	Поглъщащ краен товар
100
Наименование
Означение
31.	Постоянна нееднородност (общо означение)
32.	Поглъщащ атенюатор постоянен
33.	Поглъщащ атенюатор променлив
34.	Преход от един тип вълновод към друг тип (общо означе-
ние)
35.	Преход от кръгъл към правоъгълен вълновод
36.	Вълноводно-коаксиален преход
37.	Преход от един тип вълновод към друг тип с плавно изме-
нение на сечението на определен участък
38.	Фазорегулатор (общо означение)
39.	Фазорегулатор с фазово преместване 30е
30°
40.	Фазорегулатор регулируем
41.	Жиратор
42.	Филтьр честотен (общо означение)
101
Означение
Наименование
43.	Филтьр високочестотен
44.	Филтьр нискочестотен
45.	Филтьр честотен лентов
46.	Филтьр честотен режекторен
47.	Поляризатор (общо означение)
48.	Вентил. Непресечената стрелка сочи правата посока (посо-
ката на най-малкото затихване)
49.	Т-образно свързване на вълноводи (общо означение)
50.	Делител на мощност (цифрите означават съотношението
на делителите на мощност)
0.6
0,А
51.	Насочен отклонител. Горната цифра означава преходното	\/20d8
затихване, а долната — насочеността	/\42U8
или
	2003
	Дим
52.	Хибриден пръстен
Л/4 AM
ЗАМ
или

102
Означение
Наименование
53.	Процепен мост
54.	Циркулатор трираменен
55.	Циркулатор четирираменен
56.	Вълноводен превключвател на две положения (стъпка 90°)
57.	Отвор за връзка
58.	Последователно (И)-паралелна (У) връзка на два вълно-
вода
59.	Елемент за връзка с вълновод (общо означение)
60.	Бримка, свързана с вълновод
61.	Сонда, свързана с вълновод
62.	Подвижна сонда, свързана с вълновод
63.	Ненастройващ се резонатор
103
Означение
Наименование
64.	Настройващ се резонатор
65.	Резонатор, свързан с правоъгълен вълновод
66.	Включване на измервателен уред към вълновод (напри-
мер измервател на мощност)
67.	Непосредствено включване на полупроводников диод към
вълновод
Размера на графичните означения
Наименование
1.	Вълновод правоъгълен
2.	Вълновод кръгъл
3.	Нееднородност
4.	Резонатор
5.	СВЧ-устройство
Означение
104
8.13. ИЗТОЧНИЦИ ЕЛЕКТРОХИМИЧЕСКИ И ЕЛЕКТРОТЕРМИЧНИ [21]
	Наименование	Означение
1	. Елемент галваничен (първичен или вторичен). Допуска се		|Г
	знакът за полярност да не се поставя.	
2.	Батерия, състояща се от галванични елементи. Допуска се	-н|	1|-
	и означението в т. 1, но над него се поставя стойността на	или
	напрежението на батерията (например 48 V)	40 V 	||	
3.	Батерия, състояща се от галванични елементи, с превключ-	г~ 1	1 1
	ващи се изводи	н|	1|||-
4.	Термоелемент (термодвойка)	1 ж 1	1
		V- V
5.	Батерия от термоелементи (например с номинално напре-	
	жение 80 V)	м
		
6.	Електротермичен преобразувател с пряко нагряване	
		
7.	Електротермичен преобразувател с косвено нагряване	
		V
		п
	8.14. РАЗРЯДНИЦИ И ПРЕДПАЗИТЕЛИ [22]	
	Наименование	Означение
1.	Разрядник (общо означение)
105
Означение
Наименование
2.	Разрядник тръбен
3.	Разрядник кълбовиден
д
9
4.	Разрядник вакуумен (общо означение)
5.	Разрядник двуелектроден, напълнен с газ
6.	Разрядник йонен
7.	Предпазител сгоняем (общо означение)
8.15. ЕЛЕМЕНТИ ПИЕЗОЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТОСТРИКЦИОННИ |23|
Наименование
1.	Елемент пиезоелектрически (с два електрода)
1
□
Т
2.	Елемент пиезоелектрически с три електрода
3.	Елемент пиезоелектрически с много електрода
4.	Елемент магнитострикционен (с една намотка)
Означение
5.	Елемент магнитострикционен с много намотки (например
пет)
106
8.16. ЗАКЬСНИТЕЛНИ ЛИНИИ |23|
Означение
Наименование
Форма I
Форма II
1. Линия закъснителна (общо означение)
2. Линия закъснителна пиезоелектриче- ска	—‘О’-	-	—«О’— или
	1	
	о	
	т	т
3. Линия закъснителна пиезоелектриче- 1	—1
ска с регулиране на закъснението —•О*—	—«О»—
4. Линия закъснителна пиезоелектриче-
ска с твърда среда
5. Линия закъснителна магнитострик-
ционна
6. Линия закъснителна електрома! нитна		
с разпределени параметри (коаксиал- на). Общо означение	-е-	-е-
7. Линия закъснителна коаксиална с ре-
гулиране на закъснението
8. Линия закъснителна електромагнитна
със съсред оточен и параметри (изкуст-
вена) Общо означение
Забележка. Препоръчва се форма I да се използува в принципни схеми, а форма
II — в структурни и функционални схеми.
107
Наименование
Означение
8.17. ПИЕЗОЕЛЕКТРИЧЕСКИ И МАГНИТОСТРИКЦИОННИ УСТРОЙСТВА |23)
1.	Пиезозвукоотнемател
2.	Генератор на сигнали, стабилизиран с пиезоелектрически
резонатор
G
о
3.	Филтьр пиезоелектрически лентов
4.	Резонатор пиезоелектрически вакуумен с два пиезоелектри-
чески елемента
Размери на графичните означения
Наименование
1.	Елемент галваничен
2.	Термоелемент (термодвойка)
3.	Нагревател за електротермичен преобразувател
4.	Междина искрова
5.	Предпазител стопяем
Означение
108
8.18. ВИД НА ТОКА И НАПРЕЖЕНИЕТО |24]
Наименование	Означение
1. Ток (напрежение) постоянен. Общо означение 2. Ток (напрежение) постоянен:	—
а. с положителна полярност; б. с отрицателна полярност	+
3. Ток (напрежение) променлив. Общо означение 4. Промишлени честоти	
5. Звукови честоти
6. Ултразвукови честоти и радиочестоти
7. Свръхвисок. честоти	
8. Ток (напрежение) постоянен и променлив (за устройства, пригодени за работа при постоянен и променлив ток)	
9. Ток (напрежение) пулсиращ	
8.19. ФОРМИ НА ИМПУЛСИ (24)
Наименование	Означение
1.	Импулс правоъгълен
2.	Импулс остроъгьлен
3.	Импулс остроъгьлен с експоненциален пад (тил)
4.	Импулс пилообразен с линейно нарастване
5.	Импулс пилообразен с линеен заден фронт
6.	Импулс трапецевиден
109
Наименование
Означение
Импулс със стръмен заден фронт
Импулс със стръмен преден фронт
Импулс двуполярен
10. Импулс променливотоков
8.20. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ, ПРОВОДНИЦИ И КАБЕЛИ (24]
Наименование
Означение
1.	Линия за електрическа връзка, проводник, кабел, шина
2.	Графично пресичане на линии (проводници, кабели, шини)
с електрическа връзка
3.	Графично пресичане на линии (проводници, кабели, шини)
без електрическа връзка
4.	Линия за електрическа връзка с едно разклонение	—г— или
5.	Линия за електрическа връзка с две разклонения
6.	Линия за електрическа връзка (проводник, кабел), екрани-
рана по цялата дължина
7.	Линия за електрическа връзка (проводник, кабел), екрани-
рана частично
8.	Линия за електрическа връзка с разклонение, екранирана
ПО
Наименование	Означение
9. Линия за електрическа връзка, екранирана с разклонение от екрана	П или ( )
10. Свързване на екрана на линия (проводник, кабел) с корпуса	
11. Свързване на екрана на линия (проводник, кабел) със земя- та	X
12. Проводник (кабел), екраниран с извод от края на екрана към земя	х
13. Проводник (кабел), екраниран с извод от междинна точка на екрана към земя	
14.	Кабел коаксиален, свързан с корпуса
15.	Кабел коаксиален, заземен
16.	Кабел коаксиален екраниран
17.	Кабел с коаксиална структура отляво надясно
18.	Кабел с коаксиална структура отдясно наляво
8.21. ДРУГИ ОЗНАЧЕНИЯ [24]
Наименование
Означение
1.	Екраниране (общо означение)
2.	Екраниране електростатично
111
Наименование
3.	Екраниране електромагнитно
4.	Екран, обхващащ група елементи
5.	Екраниране на група линии за електрическа връзка
6.	Линия разделяща (за графично разделяне на части от схе-
мата)
7.	Линия за отделяне върху схемата на група елементи, обра-
зуващи устройство или функционална група
8.	Заземяване
9.	Заземяване безшумно (чисто)
10.	Заземяване защитно
11.	Електрическо свързване с корпуса
12.	Магнит постоянен
13.	Магнит постоянен с означение на северния полюс
14.	Съпротивление (за еквивалентни схеми):
а) активно
б)	реактивно
в)	пълно
112
Наименование
Означение
г) индуктивно
д) капацитивно
15.	Лампа с нажежаема жичка (осветителна и сигнална). Общо
означение
16.	Намотка на реле, контактор и магнитен пускател
17.	Реле електрическо с включващ, изключващ и превключващ

контакт
Размера на графичшгге означенна
Наименование
1.	Заземяване
2.	Електрическо свързване с корпуса
3.	Лампа с нажежаема жичка (осветителна и сигнална)
Означение
4.	Намотка на реле, контактор и магнитен пускател
5. Магнит постоянен
8. Буквени и графични означения
113
ЛИТЕРАТУРА
1.	Миндова, Н. Физични величини и измерителни единици. С., Техника, 1985.
2.	БДС 3952—79. ДСИ. Единици за физични величини.
3.	БДС Електротехника. Означения буквени на основните величини.
4.	БДС 2.737—82. Единна система за конструкторска документация (ЕСКД). Означе-
ния буквено-цифрови в електрическите схеми.
5	БДС 6430—82. Елементи полупроводникови. Диоди. Термини, определения и букве-
ни означения на параметрите.
6.	Чебовский, О. Г., Л. Г. Моисеев, Р. П. Недошивин. Силовые полупроводниковые
приборы (справочник). М., Энергоатомиздат, 1985.
7.	БДС 6427—82. Елементи полупроводникови. Транзистори биполярни. Термини,
определения и буквени означения на параметрите.
8.	БДС 12911—80. Схеми интегрални. Термини, определения и буквени означения на
електрическите параметри.
9.	БДС 2.721—80. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Резис-
тори.
10.	БДС 2.724—80. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Кон-
дензатори.
11.	БДС 2.727—81. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Боби-
ни индукционни, дросели, трансформатори, трансдуктори и Магнитки усилватели.
12.	БДС 2.711—79. ЕСКД. Означения условии графични-в електрическите схеми. Уреди
полупроводникови.
13.	БДС 8212—74. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Двоич-
ни логически елементи.
14.	БДС 8210—70. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Уреди
акустични.
15.	БДС 2.755—78. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Уст-
ройства комутационни и контактни съединения.
16.	БДС 2.738—82. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Уре-
ди електроизмервателни.
17.	БДС 2.742—82. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Апа-
ратура предаваща, приемаща и транслационна.
18.	БДС 2.702—78. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Ра-
диостанции.
19.	БДС 2.703—79. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Анте-
нн.
20.	БДС 2.719—80. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Линии
свръхвисокочестотни и елементите им.
21.	БДС 2.705—79. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Из-
точници електрохимически и електротермични.
22.	БДС 2.725—80. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Раз-
рядници и предпазители.
114
23.	БДС 8504—75. ЕСКД. Означения условии графични в електрическите схеми. Еле-
менти пиезоелектрически и магнитострикционни. Линии закъснителни.
24.	БДС 2.734—82. ЕСКД. Означения графични в електрическите схеми. Означения с
общо предназначение.
25.	Сапаров, В. Е., Н. А. Максимов. Системы стандартов в электросвязи и радиоэлек-
тронике. М., Радио и связь, 1985.
26.	Letter symbols for semiconductor devices and integrated microcircuits. International
electrotechnical commission. Publicatic;, 148. Geneve, 1969.
27.	Letter symbols for semiconductor devices and integrated microcircuits. First supplement
to Publication 148 (1969). Publication 148A. Geneve, 1974.
115
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ................................................................  3
ПЪРВА ЧАСТ. Физични величини
Глава първа. Измервателни единицн на физичните величини
1.1.	Пространство и време ..................................................4
1.2.	Периодични явления ....................................................5
1.3.	Механика ..............................................................6
1.4.	Топлина ...............................................................6
1.5.	Електричество и магнетизъм ............................................6
1.6.	Електромагнитни лъчения, оптични лъчения и светлина ...................9
1.7.	Акустика .............................................................10
1.8.	Множители и представки за образуване на десетични	кратни единици ..12
1.9.	Често използувани константи в електрониката ..........................12
1.10.	Индекси при буквените означения на физичните величини ...............13
1.11.	Означаване на комплексни величини, изменящи се по	синусоидален закон .17
1.12.	Гръцка азбука .......................................................17
ВТОРА ЧАСТ Означения в електрическите схеми
Глава втора. Условии буквено-цифрови означения в електрическите схеми
Глава трета. Буквени означения за полупроводникови елементи и
ннтегралнн схеми
3.1.	Буквени означения за токове, напрежения и мощности ...................24
3.1.1.	Основни букви ......................................................24
3.1.2.	Индексни букви .....................................................25
3.1.3.	Таблица на буквените означения за токове, напрежения и мощности ....26
3.1.4.	Пример за приложение на правилата за основни и индексни означения ..26
3.2.	Буквени означения за електрически параметри ..........................28
3.2.1.	Най-важни буквени означения ........................................28
3.2.2.	Основни букви ......................................................28
3.2.3.	Индексни букви .....................................................29
3.2.4.	Индексни означения за матрични параметри на четириполюсници ........29
3.2.5.	Различаване на реалната от имагинерната част на комплексни електрически
параметри................................................................30
3.3.	Буквени означения за други параметри .................................30
Глава четвърта. Буквени означения за полупроводникови диоди
4.1. Маломощни сигнални	диоди ..........................................31
4.2.	Изправителни диоди ................................................33
4.3.	Тунелни диоди .....................................................34
4.4.	Варикапи ..........................................................36
4.5.	Стабилизаторни диоди ..............................................36
4.6.	Смесителни диоди ..................................................37
4.7.	Тиристори .........................................................37
117
Глава пета. Буквени означения за биполярна транзнстори
5.1 Буквени означения за токове, напрежения и мощности ....................40
5.2 Буквени означения за електрически параметри .,.........................41
5 3. Списък на буквени означения .........................................41
5.3.1.	Напрежения ........................................................41
5	3.2. Токове .........................................................42
5.3.3.	Мощности ..........................................................43
5.3.4.	Електрически параметри ............................................43
5.3.5.	Параметри на	П-образната	еквивалентна схема на биполярния транзистор ..44
5.3.6.	Капацитети.........................................................44
5.3.7.	Честоти............................................................44
5.3.8.	S-параметри........................................................45
5.3.9.	Параметри на	превключване ......................................45
5.3.10.	Други параметри ..................................................46
5.3.11.	Параметри на външни вериги .......................................47
Глава шеста. Буквени означения за полеви транзнстори
6.1. Буквени означения за токове, напрежения и мощности ...................47
6.2.	Буквени означения за електрически параметри ..........................48
6.3.	Списък на буквени означения .........................................48
6.3.1.	Напрежения ........................................................48
6.3.2.	Токове ............................................................48
6.3.3.	Електрическа мощност ..............................................49
6.3.4.	Съпротивления (проводимости) и капацитети .........................49
6.3.5.	Малосигнални .у-параметри за схема с общ соре......................51
6.3.6.	Параметри на П-образната еквивалентна схема	на полевия транзистор .51
6.3.7.	Параметри на превключване .........................................51
6.3	8.	Други параметри .................................................51
Глава седма. Буквени означения за аналогови и цифровн
интегрални схеми
7.1.	Буквени означения за токове и напрежения .............................52
7	2. Буквени означения за времена (на превключване) ....................53
7.3.	Общи понятия ........................................................53
7.4.	Общи параметри за аналогови и цифрови интегрални схеми ..............53
7.5.	Параметри, характерни за аналоговите интегрални схеми ................54
7.6.	Параметри, характерни за цифровите интегрални схеми ..................56
ТРЕТА ЧАСТ. Графични означения
Глава осма. Условии графични означения на елементите
в радиоелектрониката
8.1.	Резистори ...........................................................57
8.2.	Кондензатори	...................................................58
8.3.	Бобини, дросели,	трансформатори .....................................60
8.4.	Полупроводникови елементи ...........................................63
8.5.	Логически елементи ..................................................69
8	5.1 Общи положения ..................................................69
8.5.	2. Означения на функции .............................................70
8	5.3. Означения на входове и изходи ..................................72
8.5.	4. Комбинационни логически елементи ...............................  76
8.6.	А^устични устройства ................................................76
8.7.	Комутационни	устройства	и	контактни съединения .....................79
8	8. Електроизмервателни уреди ........................................82
8	9. Предаваща, приемаща и транслационна апаратура ....................86
8	10. Радиостанции ................................................... 92
8.11.	Антенн .............................................................94
8	12. Свръхвисокочестотни линии и елементите им .......................98
118
8.13.	Източници електрохимически и електротермични ..................... 105
8.14.	Разрядници и предпазители ........................................ 105
8.15.	Елементи пиезоелектрическй и магнитострикционни .................. 106
8.16.	Закъснителни линии .............................................   107
8.17t	Пиезоелектрически и магнитострикционни устройства .................108
8.18.	Вид на тока и напрежението.........................................109
8.19.	Форми на импулси ................................................. 109
8.20.	Електрически връзки, проводници и кабели ........................   ПО
8.21.	Други означения .................................................  111
Литература ............................................................. 114
119
БУКВЕНИ И ГРАФИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ В РАДИОЕЛЕКТРОНИКАТА
Съставител проф к. т. н. инж Смро Константинов Пецулев
Рецензента: доц к т н инж Алексаидър Стефанов Атавасов
доц к т н инж Росяна Йорданова Дойчнвова
Националност българска
Първо издаже
Изд. № 15812
Научен редактор инж Емалня Христова
Художник Иван Давкой
Художествен редактор Вихра Сто—
Технически редактор Лили Ввлриер
Коректор Ли—а Кокл—.
Дадена за набор на 5- 7,111.1988 г.
Подписана за лечат м -1Мгомжри11988 г
Излязла от лечат м ноември 1988 г.
Формат 60 x 90/16
Печ коли 7 50
Изд коли 7.50
УИК 9.70
Тираж 20 000 + 88
Цена 0,58 лв
Държавно издателство „Техижа**, бул „Руски“ 6 София
Държавна печатница „Г. Димитров** София
0,58 лв.