/
Текст
аnе<санаъР
noчena
nErЬP
nанааок
TPOH3UC IOPHU
POCIUOnPUEIYIHUUU
au 1еХН\ИJ
Инж.
Александър
м.
По чепа
инж.
Петър
В.
Панасюк
TPQH3UCТOPHU
POCIUOnPUEMHUUU
съкратен превод от руски: преводач инж. Та
мара Ив. Стоядннова;
допъ:пвпе:rна част за бълrарсюпе транзистор
!Ш раднопрнемници: автор ннж.
Ангел
Н.
Борисов
ИЗДАТЕЛСТВО
Техника
СОФИ Я
1976
Предоставил: Костадин Димитров,
Сканиране: Петко Петков, Бургас, обработка:
29
април
2009
година, КNЗ4РС
LZ2WSG
Транзисторни радиоприемници
удк
621.396.62
ТРАНЗИСТОРНИТЕ
РАЗПРОСТРАНЕНИ.
РАДИОПРИЕМНИНИ
ТЕ
СА
УДОБНИ,
СА
ШИРОКО
СИГУРНИ,
ДЪЛГО
ТРАЙНИ. АКО ПРИЕМНИКЪТ СЕ ПОВРЕЛИ. В ПОВЕЧЕТО
СЛУЧАИ НЕ Е НАЛОЖИТЕЛНО ТОЙ ДА СЕ ОТНАСЯ НА
ПОПРАВКА
--
ПОВРЕДАТА МОЖЕ ДА СЕ
ОТСТРАНИ
И
В
ДОМАШНИ УСЛОВИЯ.
АВТОРИТЕ НА ТАЗИ КНИГА СА
ДАЧАТА ДА ПОМОГНАТ
НА
СИ
ПОСТАВИЛИ
ЗА_
РАДИОЛЮF>ИТЕЛИТЕ- ПРИ
ТЕЖАТЕЛИ НА ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНици;САМИ
ДА ОТКРИЯТ ПОВРЕДАТА, ДА УСТАНОВЯТ ПРИЧИНАТА И
И ДА ИЗВЪРШАТ НЕОF>ХОДИМИЯ РЕМОНГ.
ПРИЗНАЦИТЕ И ПРИЧИНИТЕ НА ПОВРЕДИТЕ СА ОБОБ
ЩЕНИ
В
ТАБЛИЦИ, КОЕТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
ЛЕСНО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА НЕОБХОДИМИГЕ
КНИГАТА Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА
ТАТЕЛИ
-- ПРИТЕЖАТЕЛИ
НА
ЗА ПО
СПРАВКИ.
ШИРОК
ТРАНЗИСТОРНИ
КРЪГ
ЧИ
РАДИО
ПРИЕМНИЦИ, РАЛ:ИОЛЮF>ИТЕЛИ И ДР.
ПЪРВАТА ЧАСТ НА КНИГАТА И
ПРi!llОЖЕНИЕ
1
СА
НАПИСАНИ ОТ А. ПОЧЕ11А И П. ПАНАСЮК И СА ПРЕВЕДЕ
НИ НА БЪЛГАРСКИ ОТ ИНЖ. Т АМАРА СТОЯДИНОВА. ВТО
РАТА ЧАСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ
11
СА
НАПИСАНИ
АНГЕЛ БОРИСОВ.
А. ПОЧЕПА, А. ПAllACIOK
ТРАIJ:ШСТОРНЫЕ РАДИОПРИЕМНИЮI
(издание второе
Издателытво
621.3
-
стереuт11пное)
.МА}!К" Одеса
-
J971
ОТ
ИНЖ.
Първа
част
1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТРАНЗИСТОРНИТЕ
ПРИЕМНИЦИ И ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ЗАХРАНВАНЕ
1.1.
ПРЕдНАЗНАЧЕНИЕ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ
Радиоприемникът е един от елементите на
радиоприемно
то устройство, което се състои от приемна
антена,
емник и възпроизвеждащо устройство (фиг.
изпълняват следните функции:
1.1).
приемната антена
вълни
и
я
превръща
„улавя"
в
радиоприемникът
енергията на електромагнитните
енергия
отделя
радиопри
Тези елементи
на
токове
сигналите
с
на
висока
една
честота;
предавателна
станция ' от всички приети сигнали и ги преобразува и усилва
до ниво, необходимо за нормална работа
на възпроизвежда
щото устройство;
Приемна
антена
Радио
приемник
Фиг ,
1.1 ,
Възпроизбеж8ащо цстра·
cmбl1
Баокова схема иа рздиопри
емно устройство
възпроизвеждащото устройство (те.1ефонните слушалки или
високоговорителят) преобразува получената от радиоприемника
е:rектрическа
енергия
в
звукова.
Всяко радиоприемно устройство, предназначе но за приема
не на програмата на радиопредавателните станции, трябва:
1) да реагира на измененията на електромагнитното със
тояние на заобикалящото го пространство;
2) да от деля сигна.1а на желания радиопредавател от всички
останали сигнали 11 смущения, индуктирани в при е мната антена;
-5
З) да отделя от високочестотния модулиран сигнал на ра
диопредавателя нискочестотния модулиращ
4)
сигнал;
да усилва нискочестотния сигнал до определената мощ
ност, необходима за нормалната работа на възпроизвеждащото
устройство;
5) да възпроизвежда говора и музиката, предавани от радио
разпръсквателните
станции с
минимални
изкривявания.
Първата от изброените задачи изпълнява приемната антена,
втората
торът,
петата
пренастройваните трептящи кръгове, третата
-
четвъртата -усилвателните
-
стъпала
на
-
детек
приемника,
а
целият приемник и високоговорителят (или слушалките).
1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРАНЗИСТОР
НИТЕ ПРИЕМНИЦИ
Транзисторен приемник се нарича радиоприемник, в
функциите усилване и преобразуване на
приетите
който
сигнали
се
изпълняват от полупроводникови прибори (германиеви и силици
еви диоди и транзистори). (Терминът „ транзистор" произлиза
от комбинацията между началото 11 края на две английски
думи: transfer, което означава пренасям, и resistor- съпроти
вление.)
Транзисторните приемници се к.1асифицират, както и лам
повите, т. е.
разпределят
се
на
групи
по
редица
отличителни
признаци.
В зависимост от теглото и размерите и от приспособеност
та
им
за
пренасяне
те
се
делят
на
преносими
и
стационарни.
Според размерите приемниците биват : с нормални габарити,
малогабаритни и миниатюрни.
Според особеностите на схемите приемниците се делят на
суперхетеродинни, регенеративни, суперрегенеративни,линейни
и приемници с рефлексни усилващи стъпала.
Според обхвата на приеманите вълни транзисторните при
емници биват:
дълговълнови, средновълнови,
късовълнови,
дълго-
и средновълнови,
средно
-
и
късовълнови,
с
всички
вълнови обхвати и ултракъсовълнови.
Според вида на модулацията на приеманите сигнали тран
зисторните приемници се делят на приемници за АМ, АМ-ЧМ
и АМ-ФМ сигнали.
·
1.3. ОСНОВНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ
НА ПРИЕМНИЦИТЕ
Качеството
иа
транзисторния приемник
неговите електрически и акустически
6
се
определя от
показатели· и
от
показа-
телите, отразяsащи техническите и експлоатационните свойства
на приемника, надеждността му, дълготрайността му, естети
ческите му достойнства.
Основните
качествени
показатели
ствителност,
избирателност,
качество
възпроизвеждането,
външен
на
обхват
на
приемника
на
са
приеманите
икономичност,
:
чув
честоти,
надеждност,
вид.
Чувствителност на приемника е способността му да реагира
.на слабите сигнали, приети от антената.
Чувствителността
сигнала на
се оценява
с
входа на приемника, при
това
минимално
което на изхода
ниво
на
му се по
.11учава определената за дадения приемник мощност. Колкото
по-нисно е това ниво, т. е. колкото по-малко напрежение трябва
да
се
подаде
на
входа на приемника, за да
се Jiолучи
на
из
хода му зададената мощност, толкова по-висока е чувствите.шост
та
на
приемника.
Напрежението, което се подава на входа на възпроизвежда
щото устройство, зависи от коефициентите на усилванет8 на
стъпалата на приемника. Затова при увеличаване броя на тран
зисторите в схемата чувствителността на приемника обикновено
се увеличава. Трябва обаче да се има пред вид, че висока
реална 'Чувствителност
може
да
се
постигне
само
при
условие,
че се снижи нивото на собствените шумове на приемника. Ако
на входа. на приемника работи "шумящ" транзистор ил11 усилва
телните
не
стъпала
може
ните
да
се
пропускат
осъществи
твърде
широка
честотна
лента,
то
задоволително приемане на отдалече
радиостанции.
Приемникът с в11сока чувствителност се цени повече, защо
то
има
по-голямо
усилване
и
поради
това
осигурява
приемане
на по-голям брой радиостанцни.
Чувствителността на съвременните транзисторни приемници
варира в границите 15+300 !J.V (от входа за външната антена)
и 0,7 ...;-2,0 mV/m с вградена феритна антена.
Избирателност на приемника е способността му да отделя
от
многото
различни
по честота
сигнали в антената
тези
от
тях, на които са настроени трептящите кръгове. Избирателност
та
се
определя по потискането на сигналите,
по честота с
10 kHz
отличаващи се
от честотата, на която е настроен прне~нн
кът. Избирателността може да се прецени
рактеристика на приемника.
Колкото
по резонансната ха
по-стръмна е тази крива,
толкова по-слабо се чуват съседните смущаващи станции
вателно
11
с:1сдо
толкова по-висока е избирателността по "съседен канал•.
За оценяване на качествата на линейния
приемник доста
тъчен е показателят, характеризиращ способността на 11р11емн11ка
да потиска сигнатпе на смущаващите станц11и. За този показа
тел
-
При
нзбирателност по съседен канал -
суперхетеродинно
пр11емане
ставаше дума по-горе.
има смущс1111я не само от
7
съседните станции, но и от предавателите, работещи на си
метрична или огледална честота (фиг. 1.2), затова способността
на суперхетеродинния приемник да потиска сигналите на смущава
щите станции се характеризира с
два
показателя
:
избирател
ност по съседния канал и избирателност по огледалния канал.
ОглеВално
смущение
fм
/"
::естота на
Честота
хеmеродина.
_;
"'\
·/
Честота
на приемана-
на смущЬltt
та станция
щ_ата .ста.нцив
Фнг.
Разположение
1.2.
щение
спрямо сигнала
на
на
ог.1едалното
приеманзта
сму
станция
Колкото по-голяма избирателност има приемникът, толкова
по-добър е той, защото смущенията в него от станциите,
близки по честота на приеманата, са по-малко.
За приемници 1 клас избирателността по съседния канал
не трябва да бъде
по-малка
средни вълни, а за преносим11
лко от 16 dB.
О\
46 dB в обхвата на дълги и
IV клас - н~ по-ма
приемницп
Представа за степента на потискане
далния капал дават следните
цифрн: за
на
сигнала
приемници
по огле
1
клас из
бирателността по огледалния канал трябва да бъде не по
малка от 46 dB 1 на дълги вълни, 26 dB на средни, 14 dB на късн
и 22 dB на УКВ; за преносимите приемници IV клас избира
телността по огледалния канал на дълги и средни вълни трябва
да бъде не по-малка от 15 dB~.
Качеството на възпроизвеждането се
ността
на
приемника
да
създава
на
определя от способ
изхода
нискочестотно
на-
1 dВ-съкратено означение на децибел. Такова название има логаритмич
ната единица за
усилване
или затихване на
мощността,
напрежението,
тока
и
други величини.
Затихването (или усилването) на напрежението
и.111
тока в децибели се
определя по формулите
И2
/.,
ku =20 lg и и k; ~20 lg т··
1
където И1 11
11
са
напрежението
и токът
1
на входа на дадено устройство, а
Иа и 12 напрежението и токът на изхода на същото устройство.
11 Избирателностите 46 и 16 dB съответствуват из подтискане на огле
далните смущения
8
200
и
6,3
пъп1.
прежение и ток, близки по форма на модулиращите с11г11а.111 на
приеманата станция. Качеството на възпроизвеждане е то.1кова
по-високо, колкото по- малки са изкривяванията в
пр11емн11ка 11
колкото по-точно е настроен той на честотата на станцията.
Икономичността на работа на приемника се опреде.1я 1н
загубите на електрическа енергия за
никът е
толкова
по-икономичен,
захранването
колкото е
му. Прием
по-ниско
напреже
нието на изправителя или батерията му и ко.11кото е по-:-.1а.1ък
консумираният от него ток. Мощността, консумирана от при
емници с батерийно захранване, не превишава 0,3 W за прием
ници IV клас и 0,5 W эа приемници 11 11 Ш клас.
Надеждност е свойството на
параметри
изделието да запазва своите
в зададени граници и в зададени условия
тация. Надеждността на приемника зависи главно
на
експ„10а
от това, как
е конструиран и изпълнен той, а също и от това, как се из
ползува и как се предпазва от неблагоприятно въздействува
щите му фактори (тръскане и удари, повишена температура,
прах и т. н.). Приемникът е толкова по-надежден, колкото по
малко детайли има,
колкото
по-високо е
кото по-леки са избраните режими за
и
колкото
по-висока
е
културата
на
качеството им, ко.1-
работа на
радиочастите
производство
на
завода
производител.
Последен показател, характеризиращ качеството на прием
ника, е в.ъншният му вид. Бъдещият притежател на транзис
торния приемник обръща внимание на формата му, на качест
вото
на декоративните
вате
не
и
само
поради
защото
това,
материали
съчетанията
вид
на
цвето
радва окото,
но
че конструктивно-естст11ческитс качества на прн
емницитс обикновено отразяват
1.4.
11 на
прекрасният външен
БЛОКОВИ
тяхното техническо ниво.
СХЕМИ
НА ПРИЕМНИЦИТЕ
Блокова схема на радиоприемника или на друго рад1юе.1ек
тронно (или електронно) устройство се нарича схемата, поясня
маща в общи линии (с помощта на условни обозначен11я) със
тава му и връзката между от делните му части (блокове). /).1ок
това
е
обединение
на
от делни
елемент11
на
- .
устройств,но,
изпълняващи една или няколко функции.
На фиг. 1.3 е изобразена блокова схема 11а .111нее11 11р11емник; От нея се вижда, че той се състпи от входно устрой
ство, високочестотно
усилвателно
стъпало, детrктор, 1111скочrс
тотен усилвател и високоговорите„1 (или с.1уша.1ю1). Тез11 r.1с
менти изпълняват следните функции:
1) входното устройство, съдържащо ед11н 11.111 няко.1ко
трептящи кръга, настроени на честотата на прнеманата ста11ц11я,
от деля напрежението
на
желания
сигнал
от
вс11чю1 с11гна.1и,
9
индуктирани в приемната антена, и отслабва сигналите на дру
гите
смущаващи
2)
станции;
високочестотният усилвател също отделя полезните сиг
нали и същевременно ги усилва до
мална работа на детектора;
3) детекторът преобразува
модулирано
напрежение
на
(звуково) напрежениt, т. е.
от
модулирания
ниво,
необходимо за нор
високочестотното
полезния
отделя
сигнал
в
амплитудно
нискочестотно
модулиращото
напрежение
сигнал;
4) нискочестотният усилвател усилва напрежението и мощ
ността на нискочестотния сигнал до ниво, необходимо за ра
ботата на възпроизвеждащото устройство без изкривявания.
Линейните приемници са по-прости от суперхетеродинните
за изработване, настройка и ремонт, но имат съществен недо
статък - малка избирателност и
лоша форма на резонанс
ната характеристика. По тази причина, а също п поради труд
ностите
при
създаването
на
линеен приемник с
телност и устойчивост при работа
емници
за
радиоразпръскване
Блокова схема
са
висока
чувстви
почти всички фабрични при
суперхетеродинни.
на суперхетеродинен
приемник
е показана
на фиг. 1.4. При сравняване на схемите от фигурите 1.3 и 1.4
се вижда, че суперхетеродинният приемник wма два нови блока :
входно
в. ч.
устР!Jй
стбо
Детектор
стъпало
Фиг.
1.3.
Блокова
Входно
устройстбо
схема на линеен
М.-1.
усил5<.1.mсл
Н.ч.
усилбател
приемник
1дет:к~р 1
1
-:
В.ч.
стъпало
Фиг.
10
1.4.
Преооразуба тел
Н.ч.
усилбател
Б.1окова схе~1а на суперхетеродинен щшемник
11
честотен преобразувш ~.1
назначението на
междинночестотен усилвател. Пред
честотния
преобразувател
е да
преобразува
високочестотното модулирано напрежение на приеманата станция
във в11сокочестотно
напрежение
с
друга
(междинна) честота
без никаква промяна на модулиращия сигнал. Предназначението
-
на втория блок
полученото
- с да усилва
междишючестотно напре
междинночестотния усилвател
след
преобразуването
женпе.
Честотният преобразувател се състои от генератор (хете
родин) с малка мощност, който генерира в определен обхват
напрежение със стабилна честота 11 необходима ампшпу да, 11
от смесител, на който се подава
и
напрежението
напрежението от
хетероднна
на приемания сигнал.
Междинночестотннят усилвател е резонансен или
високочестотен усилвател. Той трябва да
ост1гурява
усилване
и
затова
се
В заключение
състои
ще
от
две-три
отбележим,
че
ус11лвате.1ю1
.1ентов
го.1ямо
стъпала.
фабричните приемници
„Маяк-1" „Микро", „Микрон" 11 „Эра-2М" са л11нейн11 прием
ници, а всички останали настолни малогабаритни и миниатюрни
приемници, а също и рад11ограмофон1пс (вж. приложението) са
суперхетеродинни.
1.5.
ОСОБЕНОСТИ
НА
СХЕМИТЕ
НА
ТРАНЗИСТОРНИТЕ
ПРИЕМНИЦИ
Е.11ектронн11тс .1амш1 11 полупроводннконите пр11бор11 съще
ствено се отличават по своето устройство и протичащите в тях
процеси,
но
зисторните
все1<и
принцппите
приемници
от
тях
е
на
са
конструюшята на ламповите
н
тран
еднакви:
съставен
от
ред
стъпала,
осъществяващ11
в определена последователност отделяне, преобразуване 11 усил
ване
на
сигналите;
източниците
на
сигнали
се
включват
към
електроди на усилвателните елементи, а товарите
управляващите
-
към управ
ляваните;1
за
прехвърляне
на сигналите
от
едно
стъпало към друго
се използуват едни и същи елементи и схеми на свързване.
Но
това
тъждественост
сходство
на
на принципите
блоковите и
съвсем
принЦиПните
не
означава
схеми на прием
ниците.
1 Управляващи е.1ектроди в лампите и транзисторите съответно са
управляващата решетка и базата (в схемата с ОЕ), а управлявани - анодът 11
колекторът.
11
Схемите на транзисторните и ламповите приемници се раз
личават една от друга поради характерните свойства на полу
проводниковите
За
триоди.
транзисторните
приемници
различията
се
. състоят:
(фиг. 2.17);
(фиг. 2.19);
в частичното включване на трептящите кръгове
в неутрализация на вътрешната обратна връзка
в начина на от деля не и усилване
осъществява
от
различни
на
полезните
сигналfi,
което
се
стъпала;
във вънеждане на термостабилизиращи елементи в схемата
на приемника (фиг.
и
в
други
2.52);
изменения.
Тези различия и предизвикващите
по-подробно н следващия раздел.
1.6.
ги
причини са описани
ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ
НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
Транзисторните приемници консумират малка мощност. Това
позволява захранването им да се осъществява от най-различни
по устройство и мощност източници на електрическа енергия.
Може да се използува даже и разликата на потенциалите в
почвата.
На практика стационарните транзисторни приемници се за
хранват от електрическата мреЖа с напрежение 220 V, от аку
мулатори,
галванични
елементи и
термоелектрически
генерато
ри, а джо0ните и миниатюрните приемници - от галванични
елементи, акумулатори, а понякога от „слънчеви"
батерии и
от такива необичайни източници като генераторtt за джобни
фенерчета, електродинамични микрофони, ел:ектр.:>мi:1гнитш1 по
лета
на
мощни
ме_стни
радиостанции
В неелектрифицираните райони
от
алкални
и
киселинни
и
др.
приемниците
акумулатори,
се
галванични
захранват
елементи
термоелектрически генератори. При избора на типа
латора, който често служи не само за захранване
ника, но
и
за други
цели,
може
да
се
използува
на
на
и
акуму
прием
приложената
сравнителна таблица (табл. 1.1 ).
Източниците за захранване на транзисторните приемници
трябва да отговарят на определени изисквания. Най-важните от
тях
са: достатъчна
прежението,
малко
мощност
вътрешно
и
капацитет,
постоянство
съпротивление,
на
на
продължителност
на работа и съхранение, проста експлоатация, минимален само
разряд, широк интервал
ранване
размери
на
и
преносимнте
на
работните
приемници
температури,
освен
всичко
а за зах
това
малки
тег:ю.
От източниците; задоволяващи изискванията по мощност и
напрежение, за предпочитане са
12
тези,
които
имат
по-голям
<а
-
Таблица
1.1
Предимства и недостатъци на киселинните и алкалните акумулатори
'J ю1uн..:
Качества 11:.t
аку„улзтuр11тс
Предимства
1.
Допускат кратковремен
но
нку'1у.1зтор11
а..1ка .11111
\
к.~се.1и нни
Допускат разреждане до раз
j 1.
лични rтойносп1 на
по-големи разрядни
ните
2.
акумулатори
Напрежението в проце
са
11:1
разреждане
ниж:ша
3.
само
с
в
акумулатори по дълготрайност
Не
4.
са
капризни
към качест
сравнение с новозареден
вото на водата
акумулатор
използува чиста питейна вода)
Имат
(75%)
по-висок
к.п.д.
в сран11ение
с
Допускат
частичен
~може
да
се
5. Не са чувствителни към лре
зарежданr,,
Превъзхождат
6.
а.1калните
4.
Обслужването им с 1ю-11росто
Превъзхождат
кнсединните
2.
3.
се по
15010
напреме
нието
то~.;ове, отколкото алкал
ре
монт
киселин~t;_„
акумулатори по
количеството
(25)ватчасове на
1 kg от акуму
1U+20 при
латора
(вместо
киселинните акумулатори)
7.
Издържат продължително съх
8.
Имат по-малко тегло
ранение в незаредено състоя1111е
ница
9.
на
еди
капацитет
Превъзхождат
акумулаrори
киселинните
по
механична
якост
10.
Недостатъци
1.
Допускат
разреждане
само до напрежение
r
1,8
на един елемент
По-сложни са за под
V
2.
държане от
3.
Имат
алкалните
по-малка
трайност при
сравнение
4.
с
работа в
алкалните
За приготвяне на
тролита им е
ма
елек
необходи
дестилирана
чиста
5.
дълго
дъждовна
Не допускат
или
· вода
По-малко
към
късите
са
чувствителни
съединения
1. Допускат кратковременно по
малки токове на
разреждане,
отколкото киселинните
2. В процеса на разреждане на
прежението се понижава с 33
010 в сравнение
с
новозаре
ден акумулатор
3. Имат
по-нисък
ЮIД
(4.1%)
в сравнение с киселинните аку
мулатори
4. Не подлежат на ремонт
презареж
дане
6.
Отстъпват на алкалните
акумулатори по
количе
ството ватчасове на
1kg
от акумулатора и по тег
ло
7.
lla едииица
капацитет
При дълго съхранение
в
разредено
се
разрушават
състояние
8. Отстъпват на алкалните
по механична
9.
якост
Оказват вредно въздеl!
стние
на апаратурата
------'--------....!...:.:...:!..!:..;;..:..:._ _.__ _ _ _ _ --- - - - - - - - -
13
пацитет, по-голяма продЪJiжителност на
работа и
съхранение.
по-широк температурен интервал на работа, по-малко вътрешно
съпротивление,
по-малки
размери
и
тегло.
Основни източници за захранване
торни
приемници
са: херметичните
на преносимите транзис
никел-кадмиеви акумулатори
в батерии тип Д-0,06, Д-0,1, Д-0,2, 2Д-О,1, 7Д-О,1, въз
душно-цинковите батерии с алкален електролит тип „Крона ЕЦм.
мангана-цинковите
елементи тип
1,6-ФМЦ-у-3,2
( „Сатурнм ).
елементите 316 и батериите тип 3,7-ФМЦ-0,5 (старо наимено
вание КБС-Л-0,5). Освен
посочените източници преносимите
транзисторни
приемници
се
захранват
и
от
живачно-цинкови
и
медно-магнезиеви елементи.
В таблиците
на
някои
1.2+ 1.8
типове
са дадени основните
херметични
никел-кадмиеви
вачно-111нп<:оsи и мангана-цинкови елементи и
,
„омери
и
характеристики
акумулатори,
батерии,
жи
техните
тегло.
УКАЗАНИЯ
ПО ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ХЕРМЕТИЧНИТЕ
КАДМИЕВО-НИКЕЛОВИ АКУМУЛАТОРИ
Херметичните кадмиево-никелови акумулатори 11 батерии
постъпват за продажба~ разредени и затова преди употреба
трябва да се заредят (фиг.~1.5а и таол. 1.2) при температура
на въздуха, не по-ниска от+ 18°С и не по-висока от +35°С.
Акумулаторите и батериите не трябва да се зареждат повече
от допустимото, затова херметичен акумулатор, работил по
малко
от
нормалното
време
за
разреждане,
пълно
Д226б (д 7Ж)
)
:22009.fk
L..1---1 +
тФиг.
прост
а)
1.5.
схема
за
на наlt
зареж
дане на акумулаторни батерии;
6)
схема за свързване на
акумулатор с
рия 7Д-:J,1
следната
14
12-волтов
аr;умула;орнз
за зарежда11е
нето, за да се
рушаване
някога
и
на
на
заряден
зарежда
избегне издуване, на
херметичността, а
на
бате
пu·
мрежа,
на фиг. 1.5а, но и
постоянно
не
допуска
нормалния
взривяване
трическата
т-
изправител
на
се
на времетраенето на
може да се зарежда
-1 +
: 7Д-О,1
: ;2 v
и
подлага
Не
на
не
7 Д-0,1
само от елек
както
е
показано
от източници
напрежение,
по
акумулатора.
Акумулаторната батерия
О) _сЬ-~
-1 +
превишаване
ток
се
зареждане.
например
на
от
автомобилен акумулатор с напреже
ние 12 V.
Схемата на включване
на батерията 7Д-О,1 към акумула
тора е показана на фиг. 1.56. Рези
сторът
със съпротивление 330 Q
служи за намаляване на тока до 15 mA
R
в
началото
на
зареждането
и
за
Таблица
Основни характеристики на някои
1.2
типове херметични дискови, цилин
дрични и правоъгълни никел-кадмиеви акумулатори
------ -------------·
---··----- -----·
Характеристики
Д-0,06 : Д-0,1
Нормален ток на зареж
дане, mA
Продълw 11телност
на
норма,1но зареждане,
{час)
6
h
'Д-0,2
1
.
1' (НК-О,2:ЦНК-'J,45
l10+12! 20
!
20
45
85
150
15
15
20
15
15
15
15
6
12
20
20
4i
85
200
Номинален ток на раз
реждане.
mA
Ilродължителносr
на
10
10
10 ; 10
10
+5+ +5+ +5+ +5+ +5+
++35 ++35'++35 ++40 ++45
разрежд.~не, h (час)
Интервал на работните
0
-rемператури,
С
Остатъчен
капацитет
-след 30 денонощия на
1
1'еrло,
0,042
0,07
0.14 j 0,32
0,14
\ 15.7
20
27 . 14
6,2+ 6,6+ 9,7+:
+6,6. +6.9: +10.3 24,5
1
mm
дължина,
7,5
10
1
+5+:
++40
1
.саморазреждане, Ah
Размери
ширина (.1.иаметър),
'Височина,
l(llK-U,85 к н1·-1,s
mm
mm
1
-
1
--
3,42 1 6,56
g
1
! -
1.05
14
:14+15
41
69+71
3.)+
-7-35,5
92+98
50
:
15,5
1
14
0,60
1
1
15
23
'
Забедежки:
1. Цифрите и буквите
в
наиме11ованията
на
никел-кадмиевит
акумулатори и батерии означават : а) първите цифри броя на носледова
телно свързаните акумулатори ; б) буквите след първите цифри: Д - - дискон,
U - цИJJиндричен, КН - кадмиево-никелов, НК - никел-кадмиев. Г - херме
тич н; в) цифрит след буквите - номиналния капацитет в а\шерчаrове (AhJ.
2. Акумулаторът отдава номинален капацитет 11р11 нормале11 ток 11а раз
реждан
ч положителни температури. При т мпература -·. 10'1С акумулаторът
отдава приблизително половината от номинал11ия капацитет.
3. Номиналното напрежени на всеки от поrочешпе в табл. 1.:2 хер~rе
тични акумулатори е 1,2.5 V, а крайното напреже11ие -- 1,0 V.
4.
Отрицателният
линдричнит
-
по.1юс в дисковите
акуму.1:нори е
капачката. а в ци
корпусът.
5. Гаранц11онният срок на съхранение е 1:2 м сеца. Фактическият срок
на съхран ние на някои образци акумулатори
11адв11шана
гара11ц11онн11и срок
няколко пъти.
6.
Гаранционният срок на работа е
100
1щкъ.1а зареждане
--
разр~ждане
за акумулатори тип Д-U.06 11 Д-0,2 11 5U 1шкъ.ы за оста11~.ште акуму.1атор11.
11осочени и таблицата. Срокът :Ja работа 11а ци.11111;~рич1111те акумулатори е
100+300 цикъла. Фактическияr срок на работа на 11орма.1110
да достигне 500 ц11къ.1а.
ксп,1оатираннте
.дискови акуму.1атор11 мож
1.5
ограничаване на напрежението върху батерията
в
края
на
7Д-0,1
до
9V
зареждането.
Трябва да се внимава херметичната батерия да не се раз
режда до
напрежение,
тъй като при отдаване
рията
се
по-малко
на
от един
пълния
волт
разряден
на
акумулатор,
капацитет
бате
поврежда.
Максимално
акумулатор
при
допустимият
нормална
ток
на
температура
разреждане на
е
токът,
на половината от номиналния капацитет, т. е.
дисков
числено
80 mA
равен
за акуму
латорите тип Д-0,06, 50 mA за акумулаторите Д-0,1 и 100 mA
за акумулаторите Д-0,2. Но при такъв ускорен разряд акуму
латорите отдават само 0,6+0,9 от своя номинален капацитет.
В студено време (при температури О+-15°С) дисковите аку
мулатори отдават още
налния
по-малко
енергия
от номи
-- 0,4+0,6
капацитет.
Акумулаторната
с ток, по-малък от
батерия
7Д-0,1
трябва да
се
разрежда
1О mA.
Най-ниската работна
температура
на
дисковите
тори е - 20°С.
С увеличаване на броя на
циклите
капацитетът на акумулаторите
намалява. В
заводските технически условия
се
акумула
зареждане-разреждане
допуска
съответствие
намаляването
на
със
ка
пацитета на акумулатора с 20 0;0 след изтичане на по:ювината
от срока на работа.
Херметичните никел-кадмиев11 акумулатори се съхраняват
в
разредено
състояние в сух11 проветрявани помещения с темпе
+ 10+ + 35„С.
ратура
При свързване на акумулаторите тип Д-0,06 в батерия те
трябва да се подбират по капацитет и крайно напрежение. Ако
не се спазва това изискване, то при разреждането на батерията
акумулаторите ще се разредят до различни крайни напрежения
и
при
следващото
количество
зареждане няко11
от тях
ще получат издишно
енергия.
Т а б
Размери
и тегло на някои херметични никел-кадмиеви
батерии
llUHK-0,45
12UHK-0,85
16
23+24
27
18
27,5
33
46
61,4+62,2
22.5
75
24
99
15
1
i
87
56
71
и ц а
1.3
акумулаторnн
дължина
7Д-О,1
2Д-О,2
3КНГЦ-О,2
5ЦНК-О,2
,,
1
Тегло,
60
29
50
117
350
730
i:
Т а б .1 11 ц а
1.4
Данни за живачно-цинковите елементи от серия „копче"
Съпротнвленне
Тип на
елемента
на веригата за
разреждане на
PU53
РЦ55
РЦ63
РЦ65
PU73
РЦ75
РЦ83
РЦ85
еле~ента
120
120
60
60
4U
40
25
25
Забедежки
1
Продължителност на работа
(час)
.
1--o-c---j+2o +
8
15
12
lS
12
15
12
15
1
1
.
1
Продължител
Но\t11на.11ен
при температура
+Бо·с
ност
капацитет
Ah
'
0,25
0,5
0,5
1,0
1,0
1,5
1,5
2,5
24
50
27
53
32
55
35
55
на
съхра
нен11с (~ес.)
12
30
18
18
17
30
18
30
:
Е. д. н. на живачно-цинковия елемент е равно на 1,36 V.
Началното напрежение на елемента тип .копче· при температура
200С е 1,25 V, а крайното напрежение при температури
200 -:- 500 и ООС.
съответно е 1,0 и U.9 V.
3. Живачно-цинковите елементи се зап3зв:п добре при съхранение. Про
дължителността на съхранение на повечето типове елементи е 18 и повече
месеци. Елем нтите трябва да се съхраняват при температури
не по-високи
1.
2.
+
от ЗООС и в .помещения с умерена
+
в,1ажност.
4.
При ниски температури (по-ниски от ООС) живачно-цинковите елеменпr
работят незадоволително.
Т а б ,1 и ц а
1.S.
Максимални размери и тегло на живачно-цинковите еле\lенти
Максимални
ТНп на ..,е-
Серия
мента
диаметър,
mm
1
височина.
1
PЦll
РЦ13
РЦ15
РЦ31
РЦ32
РЦ53
РЦ55
РЦ57
РЦ59
РЦ63
РЦ65
РЦ73
РЦ75
...
.
.
.
...
1\IИНИIТЮрна
тип
.копче•
UllJIИндрична
тип
.копче•
2 Транзисторни раднопрне~н1щи
1
4,7
б
б:3
11,5
11,0
15,6
15,б
16,0
16,0
21,О
21,0
25,5
25,5
1
1
mm
тегло,
g
1
5,0
3,5
6,0
3,6
3,5
6,3
12,5
17,U
50,О
7,4
13,0
8,4
13,5
1
0,5
0.45
0,8.5
1,3
1,3
4,6
9,5
15,0
44,0
10,5
18,1
17,2
27,0
17
Продължение на табл.
тип
PU8:l
.копче•
·--- - - -
с дпоен
студоустойчива
тип
.копче•
85х
студоустойчива
PU 93
цилиндрична
Забележки
1.
30,0
28,2
30,1
30,1
9.4
9.4
30,1
30,1
31,U
14.О
45,О
14,0
60,0
39,5
17,0
с двоен
корнус
PU
----- ---1
корнуr
PU 83х
Pll 84
1.5
:
Всички посочени
u
rаб1шцJт.1 е.1е\1 1п11, с юключ~ние на студоустой
чивите, са пр дназначени за работа в температурен интервал ОО+500С.
2. Елементит от студоусто!lчивзта серия са предназначени за работа в
температурен ннт рва.1 -- 30 :- +5овС.
Таблица
·Основни характеристики на
\\Но\шнален
mA
мангаио-цинковите елементи
ток 1 Срок
на с ъх-1
ранение,
Тип на еле- Капацитет, на разреж.о;аие,
мента
,
Ah
MU--lк
МU-2к
МU-3к
МU-4к
- - - - - --- -
месеци
15
15
15
15
2.2
2.2
0.1
0.3
0.4
0.9
10.О
10.О
Раз\tери,
тип „копче"
mm
д11аметър
внсоч11иа
15,6
6,6
4.-4
21.О
25.5
30.1
1.6
1
Тегло,
g
-4, 1
8.2
8.4
1-4.5
9.4
21.5
- ------ - -
Забележка. Напрежението на ма11гано-цинко11ите елементи тип .копче•
е равно на 1.5V.
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Елементите
316
и
373
се използуват за
.дица транзисторни приемници.
менти
с
електрохимична
Те
са
сухи
316
и
373
захранване на ре
цилиндрични
системu цинк-манганов
еле
двуокис.
В табл. 1.7 са посочени основните им електрически данни
.(при температура +20"С+ +25°С и при режим на разреждане
с прекъсвания), а също така размерите и теглото им.
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БАТЕРИИТЕ ТИП ФМЦ
Мангана-цинковите батерии тип 3,7-ФМU-О,5 и 4,1-ФМЦ-0,7 (стари наименования КБС-Л-0,5 и КБС-Х-0,7)
са съставени от три
последователно свързанu елемента
чашко
~иден тип. Основните им електрически характеристикм, размери
и тегла са посочени в табл.
l8
1.8.
Таб,~ица
Осчовн11
ХJрзктернстик11
316
313
1.52
0,9
300
1,55
0.85
5
130
9
13,5 + 14,5
49,0+50,5
20
18
32 + 34
58 + 61.5
115
V
Начално напрежение.
Напрежение н края на разреждането, V
Съпротивление на външната верига, !2
Продължителност на работа на ново израб<, •ен
елемент не по-малко от,
h
Гаранuионен срок на съхранение.мес
Диаметър,
mm
mm
Височина,
Тегло не повече от.
g
1.7
_ ! __ _ _ _ _ _ _ _ _ · - -
„т а б лица
1 нп
Осиовн11
-
характернст11ю1
- - - --
4,1 - ФМН
-0,7
--- -- - - - -V
3.7
2.0
4.1
2.0
10.О
10,0
6
0,5
0.27
63
22
съхранение , мес
Начален
капацитет. Ah
Капацитет в края на срока на съхранение,
Дължина,
на батери•т•
3,7-ФМЦ-0,5
Начално напрежение на батерията , V
Напрежение в края на разрежд1нето,
Съпротивление на външната верига, !2
Гаранцио~rен срок на
1.8
Ah
mm
Широчина, mп.
Височина, mm
Тегло, g
67
160
8
0.7
63
22
67
160
КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БАТЕРИИТЕ ТИП "КРОНА"
Батерw·~е тип „Крона ВЦ" намират широко приложение. Те са
въздушно-цинкови батерии с алкален мектролит. Напрежението
на батерията е 9 V, съпротивлението на външната верига -
размерите:
16 Х 26 Х 49 mm, теглото - 40 g. При
норм&11ва експлоатация батерията може да работи 60 часа.
Баrернята „Крона ВЦ" се запазва добре при съхранение капацитетат И след половин година почти не намалява, след 9
900 Q,
месеца той е
0,8,
а
след
12
месеца
- 0,5
от началния капа
цитет.
ВЪТРЕШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА ТОКОИЗТОЧНИКА
Всеки галваничен елемент и акумулатор оказва определено
съпротивление
на
протичащия
ток,
наречено
вътрешно
съпро-
1~
тивление
-толкова
на токоизточника.
(Ru)
по-голямо,
колкото
Вътрешното
по-голямо
е
е.
цията (поляризация се нарича изменението
електродите
на
постоянен ток
на
токоизточника
на
н. на
поляриза
на потенциалите на
резултат
на
протичането
на
през него) и колкото по-малка е проволимостта
електролита,
nията
в
съпротивление е
д.
електродите
и другите
елементи
от
конструк
токоизточника.
Не е изгодно
да се
захранва
транзисторен
приемник
от
елементи или батерии с голямо вътрешно съпротивление по
три причини. Първо, това изключва възможността за пълното
използуване на енергията на източника. Второ, има голяма за
ннсимост
-една
между
страна,
напрежението
и големината
на
и
капацитета
тока
на
Трето, могат да възникнат изкривявания
на
усилвателните
стъпала
на
вид,
източника,
от
самовъзбуждане
поради връзката
трябва
от
друга.
да
се
има
им
пред
че:
вътрешното
1)
или
или
приемника
чрез общия източник за захранване.
При
избора на
токоизточника
на
разреждане,
акумулатора
-степен
на
съпротивление
зависи
разреденост;
от
на
неговата
колкото
галваничния
конструкция,
по-големи
са
елемент
размери
размерите
на
и
то
коизточника и колкото по-малко е разреден той, толкова по
:малко е и вътрешното му съпротивление (R11 ) ; на практика е
установено, че към края на разреждането R11 на елемента и
батерията се увеличава 3 + 4 пъти ; за да се добие представа
за големината на R11 • може да се посочат следните цифри : при
честота 20Hz вътрешното съпротивление на батерия „Крона ВЦ"
е равно на 12 Q, на батерия КБС-Х-0,7 - 17,5 Q и на никел
кадмиев акумулатор КН-1О-0,025 Q;
2) вътрешните съпротивления на галваничните елементи и
батериите са много по-големи от вътрешните съпротивления на
.акумулаторите
3)
при
вътрешните
по-големи
от
еднакъв
капацnтет;
съпротивления
вътрешните
на
галепште
съпротивления
елементи
на чашковидните
са
еле
-менти;
4)
вътрешните съпротивления
.зависят
от
честотата,
затова
ги
на елементите
смятат
за
и
реактивни
батериите
елементи
на схемата; за най-ниските честоти ПЪJIНото вътрешно съпротив
ление е най-голямо.
Има няколко метода за измерване на вътрешното съпро
rивление на химическите токоизточници. Най-прост е методът,
основан
rока
на изменението
през
на
напрежението
при
увеличаване
на
токоизточника.
Измерването се провежда по следния начин : реализира се
схемата, показана на фиг. 1.6, където с R11 е означено вът„еш
ното съnротивление на токоизточника, а с R - нормалното за
този токоизточник товарно съпротивление (таблиц~• 1.2, 1.4, 1.6,
1. 7 и 1.8) и се записва първото показание на волтметъра ( U 1)
След това се въвежда в схемата (чрез ключа В) товарно съ
прот1ш.1е11ие R 11 се записва второто показание на nолтметъра
(И2 ). Търсеното съпротивление се изчислява
по формулата
R„ = ( ~: -1) R.
Фиr.
-'
-·-
1.6. Схема за измерване на вътрешно съпротив
ление на химически токоизточник
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА изfОЩЕНИТЕ
МАНГАНОЦИНКОВИ ЕЛЕМЕНТИ И БАТЕРИИ
Теорията и опитът показват, че елементи, които не са под
.лаганн на дълбоко разреждане (до напрежение, по-малко от
0,7 V)
и на въздействието на повишена
бъдат
ван
многократно
техният
регенерирани, т.
е.
температура, могат да
да
бъде
възстановя
капацитет.
Възстановяването се осъществява по-добре не с постоянен,
.а с асим~тричен променлив ток с честота 50Hz, показан на
4Jиг.
1.7.
По-долу е описан начинът на възстановяване на изтощени,
а също така и на неупотребявани елементи и батерии.
Реализира
се
схемата
на
еднополупериоден
изправител
(фиr. 1.8), зарежда се елементът (батерията) до напрежение
2 п V, където п е броят на последователно свързаните галва11ични елементи. Като вентил се използува германиев или сили-
i.
Импулси на
зареждане
Д226S
/
Фиr. 1.7. Асиметричен променлив
честота
50Hz
ток с
Фю·. 1.8.
Схема на
сднопо.1упери
оден изправител за зареждане на rа
лваничнн батерии и елементи
21
циев сплавен диод тип Д7А+Д7Ж,
Д226Б+Д226Д или
подобен. Зареждането продължава не
по-малко от
16
друг
минути„
като елементът или батерията получават капацитет, равен при
близително на 1,2 от капацитета, изразходван от източника по
време на последното разреждане. След това зареденият еле
мент или батерия трябва да се изключи от изправителя и в
продължение
на
няколко
часа
да се държи в ненатоварено
със
тояние, след което този източник за захранване може да бъде
включен към приемник или друго устройство.
Схема
на
друг
изправител
за
зареждане
на
батерия
„Крона" 3,7-ФМЦ-О,5 и на други източници за захранване с
напрежение 4,5 и 9 V е дадена на фиг. 1.9. Кондензаторите С 1
и С2 (книжни тип КБ, КБГ-М или метало-книжни, тип МБМ„
МБГU, МБГО) трябва да издържат напрежение 250+400 V.
Диодите Д1 и Д1 са тип Д7Ж. Номиналните капацитети и ра
ботните напрежения на кондензаторите С3 и С4 съответно са
20+40 MF и 20 V.
С1 0,2 Сг 0,25
Фиr.
1.9.
Д2
Схема на
изправител за зареждане на
„Кроиа•, .З.7ФМЦ-0.5• 11 други батерии с напрежение 4.5 и 9 V
При използуване на тези изправители трябва да се има пред
вид,
да
че
включването
става
им
към
мрежата
само след свързването на
и изключването
регенерируемата
им
може
батерия
към гнездата "+" и "-". Ако не се спази това изискване, може
да се повредят (да се пробият) кондензаторите С3 и С 4•
За да се
удължи
срокът
на
работа, батерията
трябва да се зарежда не след пълно
часа работа с нея.
22
„Крона"
разреждане, а след
3+.S
ФИЗИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ В ТРАНЗИСТОРНИТЕ
ПРИЕМНИЦИ
2.1.
ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ТРАНЗИСТОРА
За да се разбере принципът на работа на усилвателите,
генераторите и другите устройства с полупроводникови прибори,
е необходима правилна представа за механизма на работа на
1ранз11стора. Предполагаме, че устройството на плоскостния по
.лупров\1дников
триод
е
известно
на
читателя
r ледаме
някои физически процеси, които
-гора, работещ като усилвателен елемент.
и
затова
протичат в
ще
раз
транзис
На фиг. 2.1 са изобразени условно плоско~тен PNP тран
зистор 11 два източника за захранване
БЕ и Бе. Първият е
включен
в
права
посока
и
затова
намалява
напрегнатостта
Нвr: на електрическото поле в емитерния преход, а вторият е
свързан в обратна посока и с това увеличава напрегнатостта
Нвс на полето в колекторния преход.
Емитеf!ен
преход
Колекторен
npexriJ
1
Емитер
1:
-
-
г.;~
1 1
1
1
- - - 1 ...
Н,.
13
Колектор
1
1
1
1
·®::-; - - - - - -э-;--+•
1
е'
2 '
--~
~
--
~
,
-1 -; -
1
База
1 '
1 1
01d\
,Ejl~
.-- ...,
/
•@0•
L. - 1 I
\ - - /-
J '
\
~- --~\
1 1
011 \ \
'
FV
'
11
1
:
1
'
1
1
1
-е
_
,. i
1
--е---:--13
1
1
„ ""','\ ,' ,' 17 1s: :
- - -1-,--е:::-- \ \„-т ·,- ",ё@--i--1:
1 1
Фиr.
2.1.
пЭ.., • ,
t f ~- 11J
,
20
н„
~
21
--е
1
,
Структура на плоскостен транзистор и процеси. протичащи в
него
Поради високата концентрация на дупки~ в емнтера и на
маляването
на
силата
на
полето, задържащо преминаването
;J,у11кат J е свободно място в кристалн:~та решетка
коятu се образу11.1 при ю.111зане на един от
им
на полупро11ояника,
валентните е.1ектрони от своята
2.з
в базата, част от дупките преодоляват потенциалната бариераlt
и преминават в средната част на
кристала, т. е. в базата. Кол
кото по-високо (но в определени граници)
е
напрежението на
източника за захранване Бе, толкова по-силно намалява напрег
натостта Нве на вътрешното поле на емитерния преход 11 сле
дователно толкова
зата.
повече дупки
Едновременно
с
преминават
ог
дупките, но в обратна
базата в емитера, преминават
емитера
в ба
посока, т. е. от
електроните. Тези два тока про
тичат в една и съща посока, тъй като потокът на електроните.
насочени срещу потока на дупките, не го отслабва,
а го усилва.
Да предположим, че в базата са въведени (или ннжекти
рани) четири дупки 1, 2, 3, 4. Съвсем очевидно . е, че с преми
наването им в базата положителният
заряд на
емитера нама
лява с четири единици, а положителият заряд на базата се уве
личава със същата ве.1ичина. В резултат на тези променн се
нарушава електрическият неутралитет на полупроводника. Между
емитера и извода му, а също така и между базата и извода И
веднага възникват електрически полета, които прехвърлят е.1ек
троните 5, б, 7, 8 от емитера във външната верига и изтеглят
от нея в базата електроните 9, 10, 11, 12.
И така инжектира нето на четирите дупки в базата преднз
виква насочено
преместване
на
четири
заряда, т. е. е.1ектр11-
чески ток в затворена верига емитер -- база
-
източник за зах
ранване Бе. Този тоI<; означен на фиг. 2.1 с fe, се нарича
емитерен ток.:~
Изтеглените в базата електрони 9,.10, 11, 12 се стремят
да се преместят по-близо до инжектираните дупкн 1, 2, 3, 4.
Поради това в обема на базата се образуват двойки от носи
тели на противоположни заряди. Тяхната
симална до емитерния преход и
концентрация е мак
минимална
д.о
колект·орния 11
затова образувалите се днойки дупка-електрон се преместват
към колектора. В процеса на това дифузионно 4 движение някои
двойки рекомбинират, т. с. изчезват (например дупка
трон 10).
2
11 елек
орбита (иапрю1ер 11орад11 топлинно въздействие). Дупката може да се раз
г,1ежда J(:ITO заредена частица със заряд, равен по стойност и обратен 110
знак на заряда на електрона . lloд въздействието на електрическото по.1е дуп
ките се преместват 110 подобие 11а свободните електрони , но в посока, проти
воположна на посоката на
частица
2
с
положителен
движението
на
електроните, тъй
като дупката е
заряд .
Потенциална бариера на
електронно-дупчест преход се нарича раз.111-
ката на потенциалите в Р- 11 N- части на полупроводника.
3 Еиитерен ток в РNР-транзистор се образува не само в резу.пат на
насочено преместване на дупки от емитера. в базата, но и в резултат на пре
местването на електроните от базата в емитера. Но тази втора съставяща на
емитерния ток е малка, тъй като ко1щентрацията на примеси в базата е мно
гократно по-малка
4
вещеСТВ.JТО .
24
от
концентрацията
на
примесите
в
емитера .
Дифузия се нарича с;~мо11ронзволно изравняване на ко•щс · 1 трац11ята
на
Преместването на двойките в базата не означава възник
ване на ток между емитера и колектора, тъй като сумарният
заряд на двойката дупка-електрон е равен на нула.
Да предположим, че към колекторния преход са се добли
ж11л11 три двойки на носители на заряди: дупките (13, 14, 15)
11 електроните (16, 17, 18). Електрическото поле в колекторния
преход, създадено от източника за захранване Бе, въвлича дуп
ките
в
колектора
16, 17, 18.
с
·се
трн
и
пречи
на
преминаването
При това положителният
единици,
увеличава.
а
положителният
Между
базата и
на
електроните
заряд на базата намалява
заряд
на колектора
нейния
извод,
между колектора и неговия извод се образуват
полета, сн.ште на които прехвърлят електроните
а
съответно
също така
електрически
от
16, 17, 18
базата вън външната верига и изтеглят от нея електроните 19.,
в колектора.
И така инжектирането на четирите дупки от емитера н ба
20, 21
зата предизвиква насочено преместване на три (т. е. по-малко ко
.личество) заряда във веригата база--колектор-източник за зах
ранване
Бе. Този ток, означен на фиг. 2.1 с !е, се нарича ко
.лекторсн ток. В извода на базата той е насочен срещу тока lr:.
Едновремено с преминаване на „емитерните" дупки (тези
дупки, J<Оито
са
се
намирали
отначало
в
емитера,
а
след
това
-са бнлн инжектирани в базата) от базата в колектора в същата
посока прем1:1нават и собствените „базови" дупки, а в обратна
посока ·- на"-бързите електрони от колектора. Затова се смята,
че токът f e има две съставящи: управляван ток lcp образуван
от потока на „емитерните" дупки от базата в колектора, и не
управляван ток le 0 , образуван от потока на „собствените" дупки
на базата в колектора и от потока на „собствените" електрони
на колектора в базата.
От казаното могат да се направят с:1едните изводи:
1. Причината за появяване на ток във веригите на еми ·
тера, базата и колектора е напрежението, приложено между
емитера в базата и между базата и колектора на транзистора.
2. Емитерният ток на РNР-транзистор има две съставящи:
управляващ ток f Ey (фиг. 2.2), образуван от потока на дупките
от емитера в базата, и неуправляващ ток f Ену, образуван от
потока на електроните от базата в емитера.
Ако означим отношението
IEy
с у, то за управляващия ток може
да се
напише
формулата
IEy=y /Е'
*
Отношението IEy: IF
се нарича ефективност на е~п·тера.
25
а
за
-
неуправляващия
Токът f Ену не влияе на колекторния ток, а само натоварва
източника за захранване във веригата емитер-база, затова е же
лателно този ток да бъде по-малък. Това се постига чрез уве
личаване на ефективността на емитера при производството на
транзистора.
Токът f Ey е много по-голям от тока
тика се смята, че 1Е ~ 1Еу.
f Ену,
затова на прак
3. По време на движението на дупките в материала на
базата ток във външните вериги на транзистора не протича.
Той се появява само в момента на преминаването на дупките
през
единия
4.
Ако
торният
а
ток
или
през
двата
отношението*
може
управ.'lяемият
да
се
електронно-дупчести
lc-lco
представи
колекторен
ток
-
сх 0 ,
се означи с
IE
като
като
прехода.
то
колек-
сума
произведение
Неуправляемият колекторен ток f co, наричан още топлинен
или температурен, зав11си слабо от напрежението на захран
ващия токоизточник Бе
влияе
си.~но
шаf)ането И.
от
Токът
вреден, понеже
ради
което
5.
1Е -
се
(затова се нарича неуправ.~яем), но се
температурата,
f co
нагрява
стремят
не
като
се увеличава рязко с
извършва
допълнително
да
ro
полезна
работа.
колекторния
пови
Той е
преход,
за
намалят.
През извода на базата протича ток, равен
!с. Ако в обема на базата на
транзистора
на разликата
не
съществу
ваше рекомбинация, колекторният ток щеше да е равен на еми
терния и ннмаше да има базов ток.
Транзисторът е толкова · по-добър, колкото по-малка е раз
ликата
*
между колекторния
и
ток,
т. е.
колкото
по-
Това отно1nение се нарича коеф1щ11еит на усилване на транзистора П()
постоянен ток в схема с обща баз:t.
26
емитерния
малък е базовият ток. Оттук следва, че базовият ток е своеоб
разен показател за несъвършенството на транзистора 11 не може
да се смята за управляващ фактор.
Фнr.
11
2.2.
Съставящи на
ем11тсрн11R,
колекторн11R
баЗОВl\R ТОК
Е
в
IEJ
ШJ
с
+
[Е]
ИUЗ)(
и.с.
IE.
--r
5: t
1
: i:_
Фнr.
2.3.
~·словно 11зобразRване на токо
вете
в
Фиr.
2.4.
За разRснRване на физи
ческата същност
транзистора
на
усилването
В заключение трябва да се отбележи, че въпреки че ток в
базата между емитерния и
колекторния преход не протича, за
да се опрости обяснението на физическите процеси може да се
допусне, че постоянният емитерен ток се разделя в базата на
два тока: относително голям колекторен ток !с (фиг. 2.3) и
по-малък базов ток lв.
Физическата
природа
на
усилването
на
сигналите
с по
мощта на транзистор се обяснява по следния начин.
При въвеждане на източника на усилваните сигнали във
веригата емитер-база (фиг. 2.4) и на товара, например резистора
във веригата на колектора, потокът на дупките, въвеждани
от емитера в базата и следователно количеството на дупките
Rc
в колекторния преход се променя. Ако поляр11тетът на сигнала
27
е, както на фиг.
намалява
и
захранване Бе
количеството
намалява,
2.4,
то съпротивлението на колекторния преход.
по-голямата част
от
на
дупките,
следователно
напреженнето
Re.
пада на товара
на
източника
за
При промяна на поляритета
проникващи
в
съпротивлението
колекторния
му
се
преход~
увеличава
и на
прежението от нзточни:<а Бе се преразпределя така, че по
голямата му част пада върху транзистора. По този начин върху
товара
се образува напрежение, променящо се в такт с
изменението на напрежението във веригата емитер-база. То
Re
представлява
усиленото
изходящо
голямо е напрежението на
чителни
промените
на
толкова
по-голямо
е
напреженИе.
източника Бе
съпротивлението
изходящото
Колкото 1ю
и колкото са по-зна
на колекторния
преход~
напреженпе.
2.2. ПРИЕМНИ АНТЕНИ И ВХОДНО УСТРОЙСТВО
За антени в транзисторните приемници се из11олзуват еди
нични
проводници
с
дължина
няколко
метра,
метални
прътове
рамки и вградени в приемника феритни антени. Последните два
типа антени са магнитни, т. е. антенни устройства, реагиращи
на магнитната
съставяща
на
електромагнитното
Феритните антени отстъпват на
тени
по
количеството
енергия,
мощ от радиовълните. Но
ност,
имат
щения
и
по-малка
затова
фигурата
се
която
са
на
широко
феритна
вижда,
че
се
получава
външни ан
с тяхна
компактни, с добра
чувствителност
намират
Устройството
От
те
поле.
обикновените
към
по
насоче
промишле1ште
сму
приложение.
антена
антената
е показано на фнг.
се
състои
2.5.
от фернтна
пръчка с кръгло и.111 правоъгълно 1 Сечение и надянати на нея
бобини.
Бобините се навнват на тела, които могат да се преместват
по дължината на пръчката в процеса на настройка на прием
ника при изработването му.
Обикновено бобнннте за дълговълнов11я 11 средновълновия
обхват се разделят на две равни части и всяка половинка се
навива върху отделно тяло. Свързващата бобина (фиг. 2.5) се
навива навивка до навивка върху тя.10, което се слага приб.111зително
в
средата
на
пръчката,
или
се
навива
върху
тялото на
една от двете половиню1 на бобината за дълговышовня обхват.
1
За приемане на къси, средни
стандартни феритнн ядра
IOOHH,
11
дълги въ.11111 се изпо.1зуват съотвеп1<>
600НН и 400НН,
IOOOHH
и бООНН.
За къси вълни се използуват феритн с по-малка 11ом1111а.111а магнитна
проницаемост µ, защото нъв ферпти с голяма 11 (ферит1111 нръчки IOOOHH 11
бООНН) при ув личаванr на честотата загубите cr увеличават
колкото във феритите с по-малка µ (фернтно ядро IOOHH).
28
по-бързо, от
Половинките на антенните бобини за средновълновия об
хват се навиват едиослойно с редова намотка (навивка до на
вивка) или с намотка с принудителна стъпка, а бобината за.
дълrовъ.1новия обхват се навива накуп. Fiобините на трептящия.
кръг се разполагат
краищата
на
на
разстояние, не
по-малко
от
5
тт
от·
пръчката.
феритна. пръчка
/
Тпла
~
~
Полобинки от бойината.
на. трептящия кръ-г.
Фиr.
2.5.
Устройство на най-проста феритна антена
Телата на бобините от средно- и дълrовълновите обхвати:
се изработват от ивици тънък пресшпан и.'lи хартия с дължина.
190 +230 mm н ширина 15+20 mm, а телата на бобините от
късовъ.111ов11я обхват - от полистиро.1 или фторопласт-4.
Залепването на тялото и навиването на бобините се из
вършва върху феритната пръчка. Преди залепването на тялото·
върху пръчката се навива навивка до навивка бял конец № 40,
за да се осигури свободно преместване на тялото с намотката
по дължината на пръчката. С1ед изработването на антенната.
бобина конецът се махд и между тялото на бобината и пръч
ката остава необходимата междина.
Антенната бобина, а също така краищата на пръчката не·
трябва да се разполагат близо до стоманени детай:ш, например·
до високоговорителя, блока на променливите кондензатори, ка
пачките на потенциометрите 11 други, за да се избегне рязкото
(няколко пъти) намаляване на качествения фактор на бобината~
Бобините, които не работят, се дават накъсо, тъй като те
също намаляват качествения фактор на другите (работещите)
бобини.
Антенната бобина заедно с променливия кондензатор обра
зува
входния
трептящ кръг (фиг.
2.6),
настроен на приеманата.
станция.
Поради
използуване
фактор на бобината
на
феритната
пръчка
съществено нараства
става достатъчно голяма, което
позволява в
и
качественият·
избирателността
някон
случаи при-·
емникът да се направи без високочестотно усилвателно стъпало ..
Процесът
нитното
поле
на
във
преобразуване
на енергията на електромаг
високочестотна
електрическа
енергия
с
по
мощта на феритна антена се състои в концентрацията на маг-
11итните силови линии във феритната пръчка и в индуктирането
на е. д. н. в антенната бобина. Колкото повече
Фиr.
2.6.
магнитни линии
Схеми на наА-прости входни трш
тящи
кръгове
на
приемника
nресичат бобината (а това зависи от магнитната проницаемост
на пръчката и от ориентацията И в пространството), толкова
по-голямо
е
нарастването
на
магнитните
линии
за
определен
интервал от време и с.11едователно, толкова по-голямо (в съот
ветствие със закона за електромагнитната индукция) (е. д. н. се
индуктира в бобината 1 •
Повечето
средни
на
вълни,
радиопредавателни
които
електрическото
са
поле
станции работят на дълги и
поляризирани
са насочени
вертикално,
вертикално,
т. е. линиите
а линиите
на
магнитното поле - хоризонтално. По тази причина максимално
-е. д. н. в бобината се получава при хоризонтално разположение
на феритната пръчка и при насоченост на оста И към при
еманата
радиостанция.
Ако е нежелателно да има насочена антена, употребява се
антена с Г -образно феритно ядро, което представлява система
от две феритни пръчки внимателно шлифовани и залепени под
.прав ъгъл (с лепило Бф-2). Това ядро се разполага по дължи
ната на образуващите прав ъгъл стени на кутията на при
-емника.
Антенната бобина може да бъде разположена равномерно
·по цялата дължина на Г-о"iразното ядро или да бъде нзрабо
-гена от две половинки,
всяка от
които
да
се
настройва със
1 За отстраняване на в.1иянието на е.1ектрическата съставяща на пол то
върху бобината феритната антена често се екранира. т. е. поставя се в ме
(:ИНrова или алуминиева тръбичка с тънки стени, разрязана по дължина така,
це да не представлява навивка, дадена накъсо .
.зо
собствен кондензатор. В последния случай 11 на двете пръчкИ!
се навиват свързващи бобини и малка допълнителна бобина, с
помощта
на
която
се
изменя
диаграмата
на
насочеността
на
антената така, че формата И да наподобява окръжност.
Ефективността на всяка антена, в това число и на ферит
ната,
се
антената,
оценява
към
чрез
отношението
напрегнатостта
на
на
е. д. н.,
магнитното
индуктирано
поле
в
в.·
мястото на
приемането. Колкото по-голяма е действуващата височина на
антената, толкова е по-добре, защото приемното устройство·
може
да приеме
повече
отдалечени
станции.
Действуващата височина на обикновена външна антена за
виси от геометричните И размери и от разпределението на тока
в нея, а действуващата височина
на
феритната
антена,
както-
следва от формулата
hад = 2 7t S/еф W,
се определя от площта
на
напречното сечение
на
феритната·
пръчка (S), ефективната проницаемост на пръчката (1.1.еФ), or
дължината на приеманата вълна (Л) и от броя на навивките на.
антенната бобина (w).
При
S= 176,7 mm 2,
as~
1.1.еФ=65 Ое ,
w=BO
навивки и Л=320 ш
действуващата височина на феритната антена е само 0,018 m~
което е много по-малко от действуващата височина на прътова
антена
и
на
антена
от
единичен
вертикален
проводник.
При необходимост действуващата височина на антената, а
следователно и обсега на приемането, може да се увеличи зна
чително, ако се свържат последователно (фиг. 2.7 а) или пара-
а)
О')
---~ ---~Фиг.
ле.'lно (фиг.
2.7.
Пос.1едовне.шо (а) и nаралелно
ване на антенни бобини
(6)
свърз
2.7 б), две или Т{>И обикновени феоитни антени. З<t
получаване на максимално е. д. н. от двойна или тройна антена
е необходимо правили~ (как.то е показано на фиг.
2.7 а и б)
да се свържат антенните бобини помежду си и пръчките да се-
*В
система
CGSM.
31
закрепят паралелно на него.1ямо разстояние. Двойната антена,
показана на фиг. 2.8, има не само по-голяма (приблизително 1,4
пъти) действуваща
височина,
но
по-голяма
11
(в
сравнение с
~днопръчкова антена) избирателност.
Съществуват и други способи за
ващата височина
нето
на
ядро
увеличение
с
на
на
фернтните
променливо
диаметъра
11
увеличаване на действу
антени
сечение
;
или
дъ ,1жината
например употребява
с
немагнитен
на
ядрото
и
процеп,
други.
При работа с феритните пръчки те трябва да се опазват
от механични, топлинни и магнитни въздействия, тъй като прн
падане и ударн ядрата често се чупят, а под въздействието на
повишена температура (по-висока от l lO"C) и силни постоянни
магнип1 загубват своите цсшш маг11итод11е:1ектрични свойства.
При необходимост ядро за антена може да се направи от
непотребни (повредени) фернтни пръчки 1 • За целта те трябва
да
•
•
1
•••
1
1
се
начупят
на
парчета
сместта
се
изсипва
ферит и масата
се
Фиr. 2.8. Схема на
двойна феритна антена
напълва
в
плътно
със
сместта
се
съда
Счупени
с
стрият
един-два
подгрявана
феритни
слоя
пръчки
БФ-2, К-88 или с епоксидна
чиста
със
с
стрития
във
метална
се
пригот
необходимата
Накрая
поставя
като се втвърди добре лепилото, хартията
увива
се
предварително
дължина и диаметър.
някаква
се
да
се разбърква. С тази маса
вена тръбичка от хартия
та
и
на прах. СJ1ед това малко количество си
ликатно лепило се загрява и след приба
вяне на две-три щипки боракс се разбърк
ва хубаво получената смес. След това
тръбичката
фурна
кутия
маха
и
и
или
след
пръчка
хартия.
могат
да
се
залепят
с лепило
смола. Преди залепването
парче
тата на пръчката трябва да се почистят грижливо от замър
сяване и мазнини, а след това да се подсушат. На залепваните
повърхнини се нанася (намазва) тънък слой лепило и
·шава при стайна температура.
пило,
подсушава
се
малко
11
се изсу
~края се нанася повторно ле
частите
се
залепват,
след
което
·пръчката се държи при температура 40-:- 70°С в продължение
на 30 -7- 40 часа.
В първия раздел вече беше споменато, че между антената
и първото стъпало на високочестотния усилвател (или преобра
.зовател) се включва високочестотно входно устройство. Пред
назначението
1
устройство е да отдели
приемания
Така изработеното ядро. разбира се. ще отстъпва по своите свойства
·на ядрата,
.менно.
на входното
изработени
по промишлен начин.
110 може да се използува
вре
сигнал
от
всички
-би сигнал11те
-ство
се
на
състо11
сигнали,
индуктира11и
другите пречещи
от
един
или
в
антената,
станшш.
няко.1ко
11 да отс.~а
Входното устроii-
резuнансни
кръга
н
е.1е-
менти за връзка между тях и антената. Освен 11з611рателн11
свойства входното устройство трябва да притежава 11 други
качества,
напр.
да
пропуска
зададена
честотна
лента,
да
се
спряга добре с кръга на високочестопшя уснлвате.1 11.111 хете
родина, да намалява разстройката, която антената причинява
на
входния
трептящ кръг, и да
има относ11те.шо постоянен кое
фициент на предаване по пелия обхват на приеманите честош.
В поnечет.о транзисторни приемници вход11ите устройства
с а изпълнени като еднокръгови трептящи системн. Тех~ите
схеми с външни и феритни антени са показани на фнг. :2.9 11
2 .1 О. От фигурите се вижда, че връзката на трептящия кръг
с външната антена може да бъде непосредствена (ф11г. 2.9а),
1 OjI
01
~
Ф11r.
2.9.
капацитивна (фиг.
Схеми на входни устроlkтв:~ с външн:~
2.96)
и индуктивна (фнг. :2.9в и г), а връзката
на трептящия кръг с товара
( фи г.
-
капацитивна,
2.9г) и автотрансформаторна
Предаването
антена
на сигналите
(фиг.
трансформаторна
:2.9в).
от антената към
1Пало на. приемника се
осъществява
110 следния начин (фнг.
2.11).
първото стъ-
през входното
устройство
При пресичане на антената с елек
'Тромагнитни вълни по бобината La протича високочестотен ток,
който създава променливо магнитно поле. Изменящият се маг1штен поток пресича бобината Lк и в нея в съответствие със
закона за електромагнитната
индукция
се
индуктира
промен
.ливо е. д. н. Тъй като бобината Lк е свързана с кондезатора С,
s затворената верига Lк С се образува високочестотен ток iк .
Като протича в навивките на бобината между точките А и В,
vокът iк
създава падение на напрежението в тях. Това напре
жение е изходящо напрежение на разгледаното входно устроil
~тво.
Амплитудата на тока в кръга и с.1едовате.11ю падението
а Транзнсторнн рад11оnр11е\1ННIЩ
33
на напрежението върху участъка АВ достигат максимални с той
ности, ако честотата на приеманата станция съвпада със собст
вената честота на трептящия кръг. Избирателните свойства на
входното устройство са изразени толкова по-добре, колкот<>
Ф11r.
2.10. Схеми н::~ входни устройства с вътрешна феритна ан11ешu
Фиr.
2.11.
Схема на вход
но устройство и nро11есите
в
него
по-го,1я:-.1 качествен фактор има кръгът. Бобина та Lк не се свъ~
зва 11з1щ,10 между базата 11 емнтера на транзнстора (базата е
свързана не с точката Б, а с точката А), за да се избегне шун
тиращотп
влияние
зистора върху
тор
на
на
малкото
кръга, което
на
качествения
ВИСОКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
В1южочестот11ото
уси.1ващо
чение
съпротивление
тран
фак
пос.1едн11я.
2.3
ните
входно
силно намалява
с
помощта
трептения,
на
телност
това
11
усилвателно
на
стъпало
полупроводников
подавани на входа му.
стъпало
е
повишаването
е
трнод
устройство~
високочестот
Основното
на
предназна
реалната
на избирателността на приемника по
нал. Освен това високочестотното
(ВЧУ)
чувстви
огледалния ка
стъпало е предназначено за
оrслабване на взаимното влияние между кръговете на хетеро
дина 11 входното устройство, за създаване на по-благоприятнп
услов11я
ката
34
за работа на
на хетерод11на
с
преобразувателя и за намаляване
антената.
връз
ВЧУ се
изпъJшяват по
или общ ко.1ектор.
схеми
с общ
емитер, обща
Първите схеми имат голям
база
коефициент на
усилване по мощност при най-малко ниво на собствени шумове.
втор11те са по-устойчиви
при
работа, третите имат високо
входно
съпротивление.
Към ВЧУ
ните
от
тях
се предявяват
определени изисквания. Най-важ
са:
възможно най-голямо
усилване на сигналите в зададената
честотна .1ента без забележими изкривявания;
осигуряване
на
зададената
избирателност
по
or ледалния
кана.11;
висока стабилност на работа;
м11ю1ма.1но ниво на собствените шумове;
проста изработка, настройка и експлоатация.
Има два вида ВЧУ: апериодични (фиг. 2.12) и резонансни
(ф11г. :2.13 ).
Аперноднчннте не се настройват и усилват сигналите в
широка честотна лента. Резонансните се настройват в грани
ците на зададен подобхват или на фиксирана честота и усил
ват (по-ефикасно от аперподнчните) сигналите в тясна честотна
лента.
В .1ампов11те
радиоприемници
тели се 11зпо.1Зуват рядко.
мират
в
по-шнрзко
апериодичните
В транзисторните
приложение
не
само
във
в. ч. усилва
приемници те на
в.
ч.
стъпала,
но
и
междннночестотните усилватели.
От схемата на фиг.
усилвате.1
съдържа
се вижда,
2.12
резистор
R'J
R1,
че апериодичният в. '1·
високочестотен
транзистор.
товарен резистор
и източник за захранване. У си,1ваното на
прежеш1е и;с се подава между базата 11 емитера, а усиленото
и;~ се вз11ма между колектора и емитера.
Апер11од11чният усилвател работи по следния начин. Постоян
ният
ток,
хранване
-
протичащ
във веригата
емнтер
база
-
-
плюс
резистор
на
R1
източника
минус
-
за за
на
-uCq
._..
R2
Изхо8
Изхаа
-тВход
J.
Фиr.
Uyc
..i.
и."
!IC
.L
2.12. Принциnна схема на аnе
риодич~и
внсокочестотен
из-
усилвател
Фиr.
2.13. Най-nроста схема на
резонансен високочестотен
вател
с
усил
транзистор
35
точника за захранване, създана
стоянно
падение
на
на
емитерния
напрежението
с
преход
малко
положителен
по
поляритет,
.обърнат към емитера 1•
Благодарение на това преднапрежение
в
се
базата
11Jество
непрекъснато
При
подаване
на стъпалото
се
въвежда
някакво
постоянно
кол11-
дупки.
променя
и
на
високочестотно
количеството
на
напрежение
дупките,
съпротивлението
на
да се променя спрямо средната си
на
въвеждани
колекторния
преход
стойност (вж.
входа
в базата,
започва
2.1).
Напре
жението Исо на източника за захранване се разделя между ре
зистора R2 и транзистора. При изменение на количеството на
дупките в базата,
а следователно и в колекторния преход,
напрежението Исо непрекъснато се преразпределя :-1ежду рез11-
R'J.
стора
И
и транзистора.
така
създава
между
променливо
както и входното
колектора
и
емитера
напрежение, изменящо
на
се
транзистора
по
напрежение. Напрежението
се
същия закон,
на изхода
е по
голямо от входното напрежение 1О-:--30 пъти.
Недостатъкът на усилвателя, направен по схемата от ф11г.
2.12, се състои в непостоянството на коефициента на усилване
(фиг. 2.14). Намаляването му пр11 увеличаването на честотата
на сигнала се обяснява с честотните свойства на транзистора
и с шунтирането на товарния резистор R2 от входното съпро
тивление на
характер
и
смесителя.
намалява
Това
при
съпротивление
увеличаване на
има
капацитивен
честотата,
затова кое
фициентът на усилване за по-високите честоти от под()бхвата е
по-малък, отколкото за по-ниските. Колкото по-голямо е съпро
тивлението на резистора
R2 ,
то.'!кова по-силно намалява коефи
циентът на усилване на стъпалото при увеличаване на честотата.
По тази причина
къси
вълни,
100-:--2200
в
усилвателите,
съпоотнвлението
на
разчетени и за приемане на
резистооа
се
намалява
до
(при приемане на дълги и средни вълнн се препо
R
ръчва съпротивление
2 = 2;2 + 2,7kQ).
За повдигане на честотната характеристика на апериод11ч
ния в.ч. усилвател в областта на най-високите честоти се включва
коригиращият високочестотен дросел Lк последователно с рези
стора
2 (фиг. 2.15). Дроселът се навива с редова намотка с
проводник ПЭВ 0,15-:--0,18 върху високоомен рез11стор тип ВС
или млт.
R
В резонансните
усилватели
като
товар се
използуват ре
зонансни системи. У силва тел, съдържащ в колекторната си ве
рига
един трептящ кръг,
по-сложна
трептяща
повече свързани
1
се нарича резонансен,
система
помежду
(например
а усилвател
с верига от
си трептящи кръгове)
-
два
с
или
лентов. В
Такъв начин за установяване режима на работа на транзистора се на -
рича преднаnрежение от фиксирания базов ток.
зависимост
от
начина
на
включване
на
кръга
резонансните
в.ч.
усилватели се делят на усилватели с непосредствено (фиг.2.lба),
трансформаторно (фиг. 2.166), автотрансформаторно (фиг. 2.lбв)
и двойно автотрансформаторно (фиг. 2.lбг) включване на кръга.
Резонансният в.ч. усилвател работи по следния начин. По
веригата
(фнг. 2.17)
минус
на източника
за
захранване
--
.-------о
к
-
реИс„
Изхо8
Jl>o
1
Фиг.
аа
2.14.
Ззвнсимост на коефициента
усиr.ване
на
уси.1вагел
аnериодичння
от
в.
ч.
Фиr.
в.ч.
честотата
2.15.
Схема на аnериодичен
уси.1вател с
коригираща
ин
дуктивност
Изход
Изхо8
Вкод
1
Фиг.
2.16. Схеми на резонансни в.ч. усилватели с неnосредствено (а), транс
(6). автотрансформаторно (в) и двойно автотрансформаторно (г).
форматорно
включване на
кръга
37.
R
база на транзистора Т 1 емитер на транзистора
1 корпус плюс на източника за захранване протича по
зистор
Т1 -
стоянен ток, който създава постоянно падение на напрежението
между емитера и базата на транзистора Т 10 необходимо за на
чалната инжекция на дупките в базата. От момента на пода
ването на входа на схемата на напрежението Ивх с висока че
стота количеството на дупките, въвеждани в базата, а следо
вателно и
вяща
плюс
колекторният ток
на пулсиращия
на
източника
зистора Т 1 -
се променят. Постоянната
колекторен ток
за
захранване
-
/ со
-
корпус
колектор на транзистора Т 1 -
емитер
бобина
нус на източника за захранване. Променливата
111ротича
съста
протнча по веригата
на
L'J -
на кръга.
ми
съставяща
по същата верига и допълнително през бобината
кондензаторите (С 1, С 2 )
тран
Токовете
Icm
L1
и
fc 0 11 Icm, проти
2.18, създават върху
чайки през кръга, показан отделно на фиг.
него падение на напрежението. Съпротивлението на кръга за
постоянната съставяща / со е много малко, затова и постоянно
то падение на напрежението върху кръга е съвсем малко. Па
дението
на
ставяща
Icm•
вишава
напрежението,
предизвикано
от
при настроен в резонанс кръг
десетки
пъти
амплитудата
на
проментшата
съ
С 1, С2 , пре
L2 , L 1,
входното
напрежение.
Това е така, защото резонансното съпротивление на кръга мно
rократно превишава съпротивлението на бобината
ния
L2
за постоян
ток.
Напрежението с висока честота, което се образува върху
1<ръга (между точките А и В), се дели между бобината L 1 и
I<<>ндензаторите С 1 и С 2 • Напрежението върху кондензатора С 2
е изходящо (усилено) напрежение. Както се вижда от фиг. 2.18,
то се подава на базата на транзистора Т2 непосредствено, а
към емитера през кондензатора С 3 с относително голям
капацитет.
Частичното включване на кръга
в колекторната верига на
транзистора Т 1 чрез свързване на колектора към
частичното включване
на
кръга
във входната
точката А и
верига на
транзи
стора Т2 с помощта на кондензаторите С 1 и С 2 осигуряват съ
гласуване между стъпалата, което е необходимо за увелича
ване на коефициента на усилване и за получаване на зададе
ната лента на пропускане и избирателност.
Особеността на резонансните транзисторни уси.шатели се
състои в тяхната неустойчивост и склонност към самовъзбуж
дане. Това свойство на транзисторните в.ч. усилвате.ш се обяс
нява с факта, че за разлика от усилвателя с пентод в тран
зисторния
усилвател
изходната
верша въздействува
на входната през колекторните капацитет
по-силно
и проводимост.
За отстраняване или отслабване на тази 11еже.11ателна въ
трешна обратна връзка в транзисторните резонансни и лентови
JСILIВатели с фиксирана настройка се прави неутрализация или
корекция на вътрешната обратна връзка с помощта на външни
11еутрализиращи
за
целия
или
обхват
коригиращи
се използуват
вериги, а
във
транзистори
111роводимост или се употребяват каскодн11
с
в.ч. уси.'!~атели
малка
ооратна
схеми.
Схема на в.ч. стъпало с неутрализация с показана 11а фнг.
2.19.
На тази схема C1L е трептящият кръг; CN RN е.1ементите
на веригата на външната обратна връзка; С вс G вс колек-
Фиr.
2.17.
Схе~1а на резонан с ен
проц е сите,
в. ч.
протичащи
в
ус11.1вате ,1 и
него
ИзхоВ
•
1
А
Вхоа
l
ОФиг.
2.18.
Трептящ кръг на в. ч.
усилвател. схемата
IJa който
зана на фиr.
е пока
Фиг.
2.19.
Схема на в. ч. стъпало с
мостова
неутрализация
2.17
CsR
-торните капацитет и проводимост;
елементит~ на раз„
2 ~вързващия филтър.
На фиг. 2.20 е показана схема, спомагаща за разбиране
'На принципа на неутрализацията. От схемата се вижда, че ча
-стите ЛВ и ВД на кръговата бобина, колекторните капацитет
Свс и прюв0д11мост Gвс, а също кондензаторът CN и резисто-
39
рът RN образуват мост. В единия му диагонал (между точките
д и А) действува изходящото напрежение, а IЗ другия (между
емитера 11 базата) входящото. Както е известно от електротех
l/l{ката, ако мостовата cxe:1ia е балансирана, входната верига не
получава енергия от изходната. Следователно в разглежданата
схема пра равни про11зведения
на
съпрот11в.1ешшта
на· рамена'Еа„
База.
1
Емитер
Фнr.
Схема. поясняваща
2.20.
пр111щ1шз на
неутрализации
разположени на кръст, вътрешната
.'!Изира.
на
За
вход1111я
цнят(!,
в
съжаление
ток
тази
от
пълното
колекторното
схема
се
напрежение,
осъществява
2.4.
Хен·родннът
обратна връзка
се неутра
отстраняване на зависимостта
само
за
т.
е.
неутрализа
една честота.
ХЕТЕРОДИНИ
е генератор
на
високочестотни
трептения с
малка мощност, който се
използува в суперхетеродинния
емник
(обикновено
тата
ми,
(фиг.
(.фиг.
]а
на
преобразуване
приеманите
понижаване)
сигнали.
Транзисторните хетеродини се построяват по същите схе
кактп и ламповите, т. е. по схемите с трансформаторна
2.2la), аIЗтотрансформаторна (фиг. 2.216) и капацитивна
2.21 в) обратна връзка. Транзисторите обикновено се вк.1юч
ват по схеми с общ емитер 11 обща база. Първата
възможност да
се
получи голямо усилване
по
рата има по-малки изменения на входното 11
тивление при
захранването.
40
при
на често
изменение
на температурата
схема дава
мощност, а вто
изходното съпро
и напрежението
на
За по.1учаване на устойчнва генерация в зададен честоте~r
обхват в хетерол.11н11тt: се употребяват транзистори с висока
гранична честота, например германиев11 дифузионни триоди
П401, П422, П4~:3, rт:309А+ГТ309Е и др.
Най-важн11те нзнсквшшя към хетеродините са:
1)
ге11ер11ране на трептения с минимално количество на хар
моничю1
честоти;
~)
Фиг.
2.21 .
2)
ното
ние
Схе:.111 на хетерод~11111 с трансформаторна (а) , автотра11сформатор11а
(б) и ка11ац11пш1ш (в) обратна връзка
постоянство
напрежение
на
във
амплитудата
възможно
и честотата
по-широк
на
измене
температурата
3)
независимост ил~1 слабо изразена зависимост на генери
раната
мощност
от
напрежение
;
на
11
захранuащото
на генерира
интерва.1
честотата.
Получаването на незатихващи
трептения може
да се раз
бере по-лесно, ако се разгледа предварително процесът на раз
реждане на кондензатора през бобината.
Както е известно, подаването на някакво количество енер
гия
в
затворен
трептения
в
кръг
него,
доuежда
ако
се
до
възникване
спазват
между параметрите на кръга. Честотата
зависи
от
количеството
определя .само
на бобината,
степен
от
на
неговите
енергията,
параметри,
съпротивление
електрически
т.
на
съотношения
на тезн трептения не
въведена
е.
от
от капацитета на кондензатора
от активното
на
определени
в
кръга,
и
се
11ндукт11вностт~
и в много малка
кръга.
Трептящото разреждане на кондензатора е процес на пре
образуване
на
електростатичната
енергия
на
заредения кон
дензатор
където С е
Uc -
капацитетът на кондензатора,
напрежението на кондензатора
в енергия на магнитното поле на бобината
41
Lf2
WL- ---
2'
L
1<ъдето
е инду1<т11вността на бобината,
тонът n бобината,
и обратно. Ано в трептящия 1<ръг нямаше акт11вно съпр\1пшление
и енергията не се излъчваше n пространството, това преобра
зуване щеше да става бrз загуби на енергия 11 с.1едователно
възнинналите веднъж трептения биха продължаnа.11и безнрайно
1-
дълго време. Но в
тивно
действителност
съпротивление и
трическа енергия
нръговете в1111ап1 имат ак
затова първоначаююто
постепенно се
преобразуnа
ко.11ичество елек
n
топлинна енер
гия. Тъ~ като с всеки период количеството на е11ерг11я в кръга
намалява, то съгласно гореспоменатите формулн непрекъснато
намаляват амплитудите на напрежението и тока. И така треп
n
тенията
поглъщане
- в
единичен кръг
на
са
затнхващи
първоначалното
поради
ко.шчество
непрекъснатото
енергня,
въведена
кръга.
От гореизложеното следва, че има два пъти за 110.1учаване
на
незатихващи
да
се
трептения:
отстранят
непрrкъснато
- всеки
през
да
причините
се
за
въвежда
затнхnане
n
кръга
в
на
трептенията,
продъ.1жен11е
на
период такова количество енергия, каквото се е изгубило
предишния
п~риод.
Първото не може да се осъществи практ11ческ11, тъй като
в самия кръг
11
в обкръжаващото го пространство в1111аг11 има
загуба на енергия. Остава само вторият начин, който се състои
в пернодично
допълване на енергията в кръга.
За тази цел е
необходимо автоматически и в определени моменти от времето
да се сnързва кръгът
да се изключва
генератори
се
с
изпълнява
от
важна задача
,в
транз111.:торните
полупроводниковия
тр1юд.
Думите „да се включва" и „да се изключва" не трябва да
разбирзт буквално. Транзисторът, включен n~кледователно
кръга,
гато
(в
се
към източника за захранване, а след това
от него. Тази
свързва
последния
сънротнвлснието
на
към
източника
за
полупроводниковия
захранване, ко
триод
намалява
PNP транзистори това става при подаване на отрицателно
напрежение на базата) и изключва кръга от захранване, когато
потенциалът на базата става положителен и следователно съ
пропшлrнието на транзистора
става голямо.
Така транзисторът рrгулира
подаването
на енергия
от из
точника за захранванr към кръга.
Процесът на самовъзбуждане на транзисторния
генератор
може да се представи по следния начин. При включване на из
точника за захранване между клемата - Исо и корпуса, с 1<ойто
се съединява положителният полюс на батерията (фиг. 2.21а),
42
кондензаторът С на кръга LC се зарежда през транзистора 1
до напрежение Ист, като получава при това от източника за
захранване
енергията
си~т
Wc=-2- ·
Тъй
започва
като
да
към
се
кондензатора
разрежда
през
е свързана
нея
и
бобината
напрежението
той
L,
върху
нег()
се изменя според кривата Ис. показана на фиг. 2.:22а. Намаля
ването
на
напрежението
върху
кондензатора
в
продължение
на интервала от време О 7 Т/4 означава, че енергията от кон
дензатора преминава в енергия на магнитното поле на бобината.
През време 07 Т/4 се губи малко от енергията 11 затова
може
да
лоле
на 'кондензатора
равна
на
се
смята,
че
сумата
11
първоначалното
на
от
енергията
магнитното
количество
на
електрическото
поле
енергия,
на
т.
бобината е
е.
Тъй като дясната чзст на това равенство е постоянна
.личина, то
от нег9
следва, че:
ве
от момента О до момента Т/4
токът iL през бобината L се увеличава със скорост, съответ
ствуваща на скоростта на намаляване на напрежен11ет~) Ис върху
кондензатора.
Изменението
на
този ток във
времето е пока
зано на фиг. 2.226 кривата iL.
Този рязряден ток протича през кръговата бобина и съз
дава изменящо се магнитно поле, което индуктира в бобината
за обратна връзка L00 е. д. н„ показано на фиг. 2.:2:2в кри
вата
UЕв· Както е известно, индуктираното е. д. н. е пропор
ционално на взаимната индуктивност М н на скоростта на изме
нението
на тока,
затова напрежението
llEв може да
се
предста
= -
ви с израза: еов
М Х (скоростта на 11зменен11е на тока i1. ).
Отту1< (а също и от фиг. 2.226) се вижда, че llEв достига
:максимум в момента О,
тока на разреждане
е
1<огато скоростта
максимална, и
на
е равно
нарастването
на ну.•~а
в
на
момента
Т/ 4, когато скоростта на изменение на тока iL е равна на нула.
От фиг. 2.2 la се вижда, че бобината за обратна връзка е
свързана между базата и емитера на транзистора. С.1едователно
изменението на е. д. н. еов в бобината Lов трябва да предиз
виква изменение на коле1<торния ток. Ако се предположи, че
1 Веригата за зареждаие се състои
плюс на
източника
за захранване,
от следните елемеитн
корпус.
емитер-колектор
на
на схемата
:
траюистора.
кондензатор С, минус на източника за захраиване.
43
схемата
че
генерира
нискочестотни
колекторният ток
базата
вата
и
емитера
хармонична
ток изостава
и затова
се
смята,
може
честоти пър
от
напрежението
да бъде представен
z). Променливата съставяща на колек-
е показана отделно на фиг.
ic
може да
с напрежението между
(в действителност при високи
на колекторния
между емнтера и базата)
като кривата i~ (фиг. 2.22
торния ток
трептения,
съвпада по фаза
2.22d.
При протичане на тока през трептящия кръг променливата
съставяща
ic
на колекторння ток създава върху кръга nромен
л11во паден11е
на
тока
ic.
Кривата
вата
раз:шка
напрежението
Ик
Ик , което
е показана на
между
ic
тока
и
съвпада
по фаза с
фиг. 22.2е. Това, че фазо
напрежението
Ик
е
равна
на
нула се обяснява с факта, че при ниски честоти схемата, по
казана на фиг. 22. la, генерира трептения, честотата на които е
равна на собствената честота на кръга (при високи честоти
поради
от
изоставане
напрежението
тенията,
генерирани
собствената
вк„1ючен
ната
е
на
в
първата
от
честота
трептящия
на
колекторната
честота
е
хармонична
на
колекторния
между емитера и базата честотата
чисто
хетеродин,
кръга). Затова
верига
активно
на
не
съвпада
паралелният
транзистора,
ток
на треп
кръг
за
със
LC„
генерира
съпротивление.
Като се знае как се 11зменя напрежението върху кръга, не
трудно да се установи законът за изменението на тока i~.
(Ъздаден в кръговата бобина от променливото напрежение llк •
Ако се предположи (както 11 по-рано), че активното съпротивление
на бобината е равно на нула и като се знае, че токът във ве
ригата,
с
90°,
съдържаща
индуктивност,
изостава
кривата на тока i~ трябва да се
от
напрежението
представи в
този
вид.
както е показано на фиг. 2:22ж и съответно на нея кривата на
е.
д. н. е 00 , индуктирано
от
тока
ir
в
бобината
за
обратна.
връзка - както кривата е 00 на фиг. 2.22з. Както се вижда при
сравняване на кривите на тока ir , създаден в бобината L в
резултат на разреждане на кондензатора, и на тока i~· създа
даден в същата бобина от колекторния тик, и двата тока съв
падат по фаза; следователно транзисторът и източникът за за
хранване
поддържат
трептенията,
възникнали
в
кръга.
Така протича процесът на самовъзбуждане в интервала от
време О Т/4. По-нататъшното развитие на процеса е пока
зано на фиг. 2.22 и 2.23. На последната фигура условно са
показани
измененията
напрежението
на
променливите
в интервалите
съставящи
Т/ 4 + Т/ 2 , Т/ 2 7 3/ 4 Т и
на тока и
3
/ 4 Т + Т. За
=;i,
означение на нарастващия ток се използува символът
а за
означаване на намаляващия ток символът -i. Увеличава
щите се и намаляващите се напрежения
рите съответно със знаците
От тезн фигури
44
Uf
са показани на фигу
и И!.
се вижда, че транзисторът действително
изпълнява ролята на комутнращ е.ТJемент. При зареждане на
11<ондензатора С (фиг. 2.23в) на базата се подава нарастващо
<Jтрицателно напрежение,
следоватС>.шо съпротивле1шето на тран
зистора намалява и той „включва" кръга към източ1111ка за за
.хранване. При разреждане на кондензатора (фиг. 2.2Эа) отри
цателното напрежение на базата нама.'!ява, съпротив.1ението на
nолупровод11иковия
чава
и
.,,изключва"
'(!'Орният
увели-
се вижда, че колек
2.23
ток
не
пречи
на преминава
на положите.'!НIПе заряди от ед
ната
към
се
транзисторът
кръга.
От фиг.
нето
триод
следователно
пластина
другата.
на
мите не е показан
временно
ване на
кондензатора
На нито една
случай
увеличаване
токовете
.личаването
на
ic
на
и.1И
ic и iL .
в
С
от схе
едно
нама,1я
При
една
уве
посока
(фиг. 2.23а) iL, насочен срещу него,
намалява. При изменение на посока
та
на
колекторния
ток
се
изменя
11
..посоката на тока в бобината. Затова
при увеличаване на тока ic в обра
тна посока (фиг. 2.2Зв) токът iL, про
тичащ
срещу
него,
намалява.
От фиг. 2.23 следва също така,
че при работа на генератора промен
.11ивите напрежения на базата 11 ко
.лектора се отличават по фаза със
180°. От фиг. 2.23а следва, че едно
временно
с
нарастването
на по.1ожи
'Телното напрежение на базата се уве
личава
отрицателното
напрежение
колектора (напрежението
тора,
по-точно
на
напрежението
на
колек
между
колектора и емитера),llкол=-Исо+llк
(фиг. 2.21а). На фиг. 2.236 е пока
.зано
Фиг.
2.22.
женията
гите
11
на
намаляването на положителното
Кр11в11 нз
токовете
нанрс
във вер1~
тр:шзнсторния
хе-
теро;щн
о)
и, t
ОФиг. 2.23. Опростени схеми иа транзисторен хетеро..1ии и иэме1!ения на на
преженията и токовете във веригите ~1у
4.5
напрежение на базата, но в същото време
то
на
Uк
намалява
поради
намаляване
отрицателното напрежение па I<олектора.
накрая през пнтервала 3 /4 Т + Т, когато
отрицателното
И
напреже
ние на базата се увеличава (фиг. 2.23в), на колектора (поради
нарастването на Ик в обратна посока) намалява отрицателното
напрежение,
т.
е.
като
че
ли
нараства
положителното.
От горепзложеното може да се направи извод,
сторният
генератор е в същност усилвател на
че транзи
собствените си
трептения. Поради ус11лване на напрежението, подадено между
базата 11 емптера, в кръга възникват незатихващи трептения.
стаб11т111 пи честота само тогава, когато се спазва условието
за баланс на фазите 11 ба.1а11с за амплитудите. Това означава.
че
трептеннята,
предизв11кани
от напрежението
ИЕв
между еми
тера 11 базата, трябва след целия цикъл на преобразуване, по
казан на фнг. 2.22, да създадат между базата и емитера на
прежею1еТl)
uЕЯ•
което
не
се
отличава
от
първоначадното
UEEr
нито по фаза, нито по амплитуда. При правилно свързва•1е на
краищата на бобината за обратна връзка условието за баланс
на фаз11те вннаги се спазва. На практика обикновено не се ми
сли, как да се включи бобината за обратна връзка, тъй като
прн
отсъствие
на
генера1tия
поради
неправилно
свързване
на
бобината по-просто е да се разменят нейните изводи, отколкото
да се ·опреде,111
по посоката
индуктирано
нея.
в
на
навивките полярността
на е. д. н
.•
Второто условие се 11зпышява при доs:татъчно големи кое
ф1щиенш на усилване 11 обратна връзка.
Способността на транзисторната схема да генерира се опре
деля
по
характера
между r.1ектродитс
тивление, вк.1ючено
ложно
по
знак
на
на
реактивните
съпротивления,
включени
на транзистора. Ако реактивното съпро
между колектора и базата, е противопо
реакт11вното съпротивление, включено
другите две Двойки е„1ектроди, т. е.
между
между колектора и еми
тера 11 ~.1ежду базата 11 емитrра, то при достатъчно голем1r
коеф111шенп1 на усилване 11 обратна връзка схемата ще гене
рира. Ако това услош1е не се спазва, схемата няма да се въз
буди.
Елемент11те на схемата от фиг. 2.21а, които не биха спо
менатн пр11 оп11сан11ето на процеса на самовъзбуждане, изпъл
няват с.1сдн1пс фушщ1111:
1) рез11стор11те R1 11 R2 образуват делител на напрежение,.
в резу.пат на което върху резистора R, се създава постоянн°'
напрежение,
необход11мо
за началната инжекция
на дупките в.
базата;
2) кондензаторът Ср шунтиращ резнстораR 1 , нама.r1ява съ
противлеш1ето за променливия ток между точките А и В и по
този нач11н
46
позво.нша
по-голяма част
от напрежението на бо-
бината за обратна
тера
на
връзка да
кондензаторът
3)
промен.швата
на
схемите
колекторния
разг.1едаюпе
основни
за захранване
ток.
на транзисторните
сложнн от по1<азан11те на фнг.
вен
базата и ем11-
С2 отвежда от източника
съставяща
На практика
се подаде между
;
транзистора
хетероди11и са по
тъй като те съдържат ос
2.21,
елементи
и
редица
допълнителни
-
кондензатt1ри за спрягане, донастройващн и блокиращи конден
затори, рез11стор11, осигуряващи устойчивостта на работа на
с:Хемата, комутиращи устройства и др.
Накрая
трябва да се кажат няколко думи за стабилност
та
на
честотата
на
хетеродина.
Честотата на трептенията, генерирани от транзисторния хе
терод1111, не е ностоянна поради нестабилността на параметрите
на трептящш1 кръг 11 на полупроводниковия триод. Най-голямо
влияние върху те:111 параметри оказват такива дестабилизиращн
фактори,
като
хранващите
измененшпа на околната
тбшература
и на за
напрежения.
На стабилността на честотата се обръща голямо внимание,
защото
за
промяната
реднна
силата
на
честотата
не желателни
на
зву1<а,
а
в
на
нвления,
някои
хетеродш1а
като
случаи
и
Наii-прости и достъпни мерки
става
изкрш:шване,
изчезване
на
причина
намаляване
звука.
за намаляване на нестабил
ността на хетеродина са: правилният избор на режима на тран
зистора, стаб11л11зшtията на захранващите напрежения, употре
бата на качествени
ционален
монтаж
материали
на
схемата,
за детайлите
свързването
отрицате.1е11 температурен коефициент
тора
за настройка
капацитета
на
на
кръга
кръга,
при
което
изменение
на кръговете, ра
на
кондензатор
с
паралелно на конденза
компесира
на
промяната
околната
на'
температура,.
правиюшят избор на дълбочината на обратната връзка и на.
коефициента на включване на кръга в колекторната верига.
2.5.
ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА
Преобразувателят
честотен
модулиран
сигнал
междинна
с
на хетероднна
върху
ченото напрежение. 1
в
рад11оприемната
и
изменя честотата
сигнал, като го
честота
чрез
ЧЕСТОТА
на приемания високо
преобразува в модулиран
наслагване
приемания сигнал
на
напрежението
и детектиране
Този процес намира широко
измервателната
на
полу
приложение
техника.
1 Пр11 нас.~агване на две синусоидални 11а11реже1111я с разт1ч1111 честоти
амплитудата на резулта1'пното нанрежение не11рекъс11ато се нроменн, тъй като
в някои моменти от време и двете напрежения съвп;щат
110
фаза, а в други,
обратно, се нампрат в противофаза. Яв.1ението 11а пер11од11чно усилване и от
слабване на резу.пантното нанреженпе се нарича биеш'. И така нреобразу
ваието на честотата е 11ро11ес на uбразуRане и дстектпраис па
биенето.
4Т
Необходим
елемент
на вся1<0
устройство,
преобразуващо
'Честота, е нелинейното съпротивленне, т. е. съпрот11влс1111ето, ко
·~то не се подчинява на закона на Ом. В тра11зисторн11те прс
~бразуватели
на
mодниковнят
честотата
такова
съпротив.1ение
е
по.1 упро
триод.
Напрежение на пдие
ма.нuя сигнал
( н . п.с)
с
ис
t
.-----...в-о+
.------'---..&--.
u---~
А
_____
Ч.о о----..
Хетеро8ин
Фнг.
2.24.
Опрпстсна схема 11а тр:шзнстQрен пре0Gр:J.зу
ш11 с.1
на
честот:J.т:J.
Схемата, конто дава п:Jща nр~дстава за у.:троikтвото на
G1реобразувателя на честотата (ПЧ), е показана на ф11г. 2.:24.
От схемата се вижда, че ос1ювшпс слемс11п1 на· ПЧ са:
1) източник на помощ11н трсптешш, който представлява
маломощен тра11з11сторе11 ге11ератор (хетеродш1);
2)
транзистор, 11зпъ.111яващ функнията 11а смес1пс .1 на тре11-
тен11ята;
3) трептящ кръг CL, служещ като товар;
4) източник за захранване на колекторната верша.
Схемата на преобразувателя от ф11г. 2.24 е опростена схема
.·на прсобразувател с отделен хетеродин. Предимствата на такъв
·преобразувател са проста 11астро\1ка 11 възможност з:~ избор на
•най-подходящ режим на работа за вссю1 транзистор. Преобра
.аувателите
смалки
с
отделни
изкривявания
-еококачествените
11
хетероди1111
затова
приемшщи
се
и
работят
нзползуват
n
стабн.1110,
предшшо
прнсмшщите
с
внасят
във
ви
късовълнов11
·обхвати.
Освен този тип преобразувате.1 в практиката се изп•JЛзува
.и самооснилиращи
смесители. В тези устройства
r
с.:~.1ш транзн
·стор изпълнява две функции: генерира трептенията 11 гн смесва
•С приеманите сигна.ш. В тези преобразувате.111 шшм.' на нели-
нейните изкривявания е по-голямо, а стабилността на работата
•е по-ниска,
отколкото в
преобра зувател1пс
с отде.1сн хетеро
_дин. Затова самоосщ1л11ращитс смесители се нзnолзуват в евти
шите преносими
-48
приемшщн.
От фиг. 2.24 се вижда, че източникът на сигнала и хете
родинът са включени последователно във веригата база-емитер
на транзистора. С корпуса се свързват или точката А (фиг. 2.25а),
или точката В (фиг. 2.256). В първия случай напрежението на
приемания сигнал (н. п. с.) се подава на базата (спрямо кор
пуса), а напрежението на хетеродина на емитера. Във вто
рия случай, т. е. при свързването на точката В с корпуса, и
двете напрежения се подават на базата. Схемата от фиг. 2.25а
намира по-широко приложение, тъй като тя е по-стабилна и
веригите
на
хетеродина
11 на приемания
сигнал
си
влияят
по
малко.
Най-важните изисквания към преобразувателите на често
та са: устойчивост на работа, достатъчно голям коефициент
на уси.1ване 1 , добра избирателност, ниско ниво на шумове,
малки
изкривявания,
малка консумация
от източника за
захран
ване.
В преобразувател11тс
пала, се
изподзуват
на
честотата,
високочестотни
както
транзистори
и във в. ч. стъ
с
гранична
че
стота, по-голяма от най-високата честота на приеманите сигнали.
В преобразувателите на фабричните прнемflици се използуват
германиеви дифузионни транзистори типове П 401 + П 403; П 411 А;
П422; П423; ГТ309Г и др.
Принципна схема на транзисторен преобразувател на че
стота с отделен хетеродин е показана на фиг. 2.26. Елементите
в
тази
схема
имат
следното
предназначение
:
Вход
1
Фиг.
2.25.
Варианти на
схемите за свързване
хетеродИна с
1
2.26. Схема . на транзисторен преобразу
вател
на
честотата с от делен хетеродин
корпуса
Коефициент на усилване
<1тношението на
на преобразувателя
напрежението с междиНната
напрежението с висока
•
Фиг.
на
честота на
Транз•сторнн р1АнопрнемннЦ11
входа
на честотата се нарича
честота на неговия
изход към
му.
49
кондензаторът С 1 е разделителен пропуска приеманите
смгнали към базата на транзистора и не пропуска постоянния
ток да
премине
зистора
R»
от
минуса
на
източника за
към източника на сигналите
захранване
през ре
;
R
резисторите
1 и R2 са елементи на делителя на напреже
нието, с помощта на който се подава необходимото предна
прежение на базата на транзистора 1 ;
транзисторът Т е смесител на трептенията;
резисторът
R3
стабилизира
режима
на
работа на
транзи
стора;
кондензаторът С2 намалява падението на напрежението на
сигнала и на хетеродина върху резистора R3 (шунтира рези
стора R3 по висока честота);
Тр е високочестотен трансформатор, с помощта на К()Йто
напре/!{ението на хетеродина се подава във веригата база-еми
тер на транзистора Т;
кондензаторът С 3 и бобината L 1 образуват трептящ кръг.
настроен на междинната честота, равна на разликата fx -/с.
където fx е честотата на хетеродина, а /с е честотата на сигнала.
L» е вторичната намотка на трансформатора, от която се
взима
напрежението
с
междинната
честота.
За по-лесно разбиране на същността на преобразуването
на честотата трябва да се разгледа фиг. 2.27, на ~оято е по
казана зависимостта на колекторния ток ic ·на транзистора Т
(фиг. 2.26) от напрежението между емитера и базата. Както се
вижда от фигурата, стръмността S на кривата ABCDM, харак-
теризираща се с отношенията ВЕ: АЕ, СР: ВР,
DO: СО ,..... .
непрекъснато нараства. Следователно зависимостта на S от на
прежението UЕв ще има вида, показан на фиг. 2.28 (кривата:
ONP). Ако под тази фигура се помести графиката на зависи
мостта
на
напрежението
на
хетеродина Ux от времето,
става
ясно,
че
кривата
напрежението
ABCDM
колекторния
представи
хетеродина
този
начин
изменя
влияе
стръмността
на преобразуването на честотата
по
следния
сега може да
начин.
Изменението на напрежението между базата
спрямо първоначалната стойност ИвЕо. както се
фиг. 2.28,
ристиката
на
на нарастването на
ток.
Процесът
се
на
и по
и емитера
вижда от
предизвиква изменение на стръмността на характе
на транзистора с честотата на хетеродина. При по
ложителен полупериод на напрежението
на хетеродина (напри
мер в момента t 1 ) стръмността на характеристиката се увели
чава до S max , а при отрицателен полупериод (например в мо
мента t 2) намалява до Sm1n.
Изменението на стръмността
1
50
може да
Преднапрежеиието се подава от резистора
R 1.
се
представи въа
s
ct)
Рг--1
1
1
- 1-1- I1
1 : $m1n
1
mак
.__.....::::....~~~~~-'_J"-~~.1....--;~
о
о-------'---
t,
t 2 ----Б)
t
Фиг.
ток
2.27.
Зависимост на
от напрежеwието
колекторния
между
Фиг.
базата и
а) зависимост на
OABCDM
емитера
(фиг.
АУ базата и
2.28
стръмността
2.27)
емитера ;
на кр11в ата
от напрежението ме•
б) крива на напрежени.
ето между базата и емитра,
времето с честота
изменящо се
въа
на хстеродина
,,
1
о
0
-------------~
UIJE
t
Фиг.
а) колебание
2.29
на ИАеализираната характеристи•· а на
транзистора с честотата на хетеро„11н1
б) напрежение на сигнала
;
•) •-иение на ко.11екторни11 ток по.11 въз.11еАств11ето на напреженията на хетеро.11ииа и на
СИГl!ала
51
вид на колебания на идеализираната характеристика на тран
зистора около правата ОА (фиг. 2.29а). Ако се предположи, че
тези колебания се извършват така, както е показано със стрелки
на фиг. 2.29а, то първият импулс на колекторния ток трябва да
се изобрази по-голям, тъй като в началния момент има две при
чини
за
нарастването
стръмността
на
на
колекторния
характеристиката
и
ток:
нарастването
подаването
на
на
положител-
1юто напрежение на сигнала на емитера (спрямо базата).
Минималната стойност, която достига колекторния ток в
момента t'j> се обяснява с намаляването на стръмността на ха
рактеристиката
и
с
подаването
на
отрицателното
напрежение
на сигнала на емитера. Тъй като честотите на хетеродина и на
сигнала са различни, по-нататък се увеличава фазовата им раз
лика. Това довежда до намаляване на максималните стойности
на колекторния ток и до увеличаване на минималните стойно
сти. По-нататък след определен момент, обратно, амплитудата
на колебанията на колекторния ток с честотата на сигнала се
увеличава.
прежение
В моментите,
и
напрежението
когато фазите
на сигнала,
и базата, съвпадат, колекторният
на
хетеродинното на
подадени между
емитера
ток достига най-годямата си
стойност.
И така
при едновременно изменение на стръмността на
.характеристиката с честотата на хе те родина х и на· напреже
нието между емитера и базата с честотата на сигнала /с фор
мата на кривата на колекторния ток се различава от формата
на кривата
f
на
напрежението
на
сигнала.
От фиг. 2.29 се вижда, че колекторният ток съдържа съ
ставящата i смч (показана с пунктирана линия), която се изменя
с честота /х -/с, по-ниска от честотата на сигнала.
Съставящата на колекторния
тящия кръг, настроен
жение,
превишаващо
ток i с„ч създава върху треп-
на честотата /х -/с, променливо напре
десетки
пъти
напрежението на сигнала на
входа на преобразувателя. Изходящото напрежение, а следова
телно и коефициентът на усилване на преобразувателя, е тол
кова
по-голямо,
щата
i
с
колкото
по-голяма
мч на колекторния
ток и
е
амплитудата
ко.жото
на
по-го.1ям е
съставя
качестве-
ният фактор на трептящия кръг.
Схемата на самоосцилиращ преобразувател е показана на
фиг. 2.30. Тук един и същ транзистор изпълнява функциите на
хетеродин и смесител. Входният сигнал се взима от бобината
L 9 на входното устройство, а напрежението на хетеродина от частта АВ на
бобината
L4.
на хетеродинния
кръг. И двете
напрежения са приложени между базата и емитера
на транзи
стора.
Хетеродинът е изпълнен по
52
схема с индуктивна
връзка.
Бобината L3 е бобина за обратна връзка.
За отделяне на междинната честота в колекторната верига
е включен кръгът Cis L 6 , настроен на резонансната честота
/х -/с•
и
г
Со -
с,
Фиr.
Схема на саuоосцилиращ преобразувате.~
2.30.
R
Резисторът
1
11ързващия филтър.
и кондензаторът
С3
са
елементи
на раз-
Предназначението на кондензатора С2 е да пропуска висо
кочестотните
сигнали
от бобината L2 към базата и емитера
и
да
не
пропуска
мотката
L 2,
стоянен
ток
R3
постоянния
ток
от
защото съпротивлението
токоизточника
на тази
намотка
е много по-малко от съпротивлението
и при протичане
на постоянния
ток през
напрежение между точки Б и К би би.10
през
за
на
по
на резистора
нея постоянното
значително по-малко
от необходимото (зададено от резисторите R2 и R3).
Резисторът R4. е токостабилизиращ елемент (вж. раздел
2. 10) и едновременно източник на част от преднапрежснието.
Кондензаторът с, не пропуска постоянния ток през дол
ната (на схемата) част на бобината L, и в същото време свърз
l'Jа точка11а А на хетеродинния кръг с емитера на транзистора
по
отношение
2.6.
на високата
честота.
МЕЖДИННОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Транзисторният междинночестотен усилвател (съкратено
МЧУ) е усилвател с 1+4 стъпала и е предназначен за усил
ване
на
напрежение
с междинна честота и за отделяне на с11г-
11алите на приеманата радиостанция от всички сигнали, постъп
•ащи на
входа
му.
53
МЧУ има първостепенно значение за осигуряване на зада
дените усилване и избирателност R приемн11ка. Основните изиск
вания
към
на
междинночестотните
детектора усилване
2)
3)
ус11лвате.111
са:
неизкривено и достатъчно голямо за нормалната работа
1)
на
сигна.'lите;
осигуряване на зададената нзбирате.'lност ;
устойчивост при работа 11 нечувств1пелност
ненията
на
температурата и
захранващите
4)
минимално ниво на шум;
5)
да бъде прост за изпълнение 11 настройка.
Има два начина за осъществяване
към изме-
напрежения;
11
на усилването
селек
цията (избирането) на полезните сигналн: използуване на МЧУ,
в който усилващите елементи и избирателните вер11г11 са раз
пределени по всички стъпала (фиг. 2.Зlа) и използуване на
МЧУ, в ~ойто избирателните вериги 1 са съсредоточени в пър
вото стъпа.110 (ф11г. 2.316), а усилватеюпе в останалите стъ
пала. Фабричните транзисторни приемницн се изработват по
втората схема. Причините за това са с.1едшпс. Първо, в тран
зисторните МЧУ има вътрешна обратна връзка, понижаваща
устойчивостта на работата на усилвателя. В раздел 2.3 бе от
белязано, че вътрешната обратна връзка може да бъде отстра
нена с помощта на неутрализираща верига. Но поради отkло
нения
в
параметрите
изменения
на
на транзисторите,
температурата
и
а
също
така
захранващите
и
поради
нанрежения
за
всеки отделен транзистор трябва да се подбират индивидуално
конденЗtlтори
при
и
резистори
повишаване
на
и
нагласена
температурата
щото напрежение може пак да
и
веднъж
такава
нонижаван~
на
се окаже неустойчива.
съществен недостатък, особено
при
масово
схема,
захранва
Това е
производство
на
nриемници.
Второ,
вото
в МЧУ,
стъпалu
ветствуващо
на
усилва
не
сигналите
само
на
направен
по
напрежение
на
сигнала
смущаващите
схемата
с
на
на
фиг. 2.31а, пър
междинна
приеманата
станции.
В
честота,
станция,
резултат
на
съот
но
и
това
често пъти възннкват смущения от кръстосана модулация, които
пречат на приемането на избраната радиостанция. В усилвателя,
направен
по
втората
схема, сигналите
на
смущаващите
станции
се потискат от ФСС и нивото на смущението от кръстосаната
модулащш
11и
шумове,
стана
което
Филтърът
или
няколко
по-ниско
не
пречи
от ннвото
на
на обикновените топл~111-
приемането.
със съсредоточена селекция е система
свързани
кръга,
самостоятелен възел. На фиг.
конструктивно
2.32
от два 2
изпълнени
като
е показан най-прост двукръ-
1 Така нареченият филтър със съсредоточена селекция (съкратено ФСС).
2 ФСС с два кръга се среща много рядко. Кръговете във ФСС трябва
да бъдат най-малко три.
rов ФСС. При повишени изисквания към приемника за нзбира
телност 110 съседен
канал се
увеличава количеството на
кръ
rовете във филтъра. Такъв филтър се нэnолзува като тооар на
r------------------,
Пърбо стъпа~о
'
!:icut.бaнe
и селенция
Пос11е8но
стъпало
- - -r - - -~
~
\
\
orri\
1
пр;;о;;зуб;т;л; на
1
и селекция
От пр~-~б!!_а!._у~а~е~ ~~ - ч_:с~о~~'!1:1:.
/
1
1
1
- - - мЧУ- -
честотата.
•
!:fсил13ане
и селекция-!-----
!:lсилВане
\
'
Се;1е~щиR
1
- - - i<Ъ/.аетекmора.
мч
_L
у
___l<!:_м..,
После8на
+
8етектора.
_:: ___+а----1.----1 Усил13атеt. r:--1
стъпала
1
Усил6ане
1
1
1
1
~-------------------~
Фиr. 2.31. Варианш на схеми на МЧУ
Фиг.
2.32.
Принципна
схема иа двукръrов ФСС
преобразувателя. При използуването на ФСС в приемника усил
вателят на междинната честота се състои от 2 + 3 апериодични
или широколентови резонансни стъпала, описани в раздел 2.3,
а понякога от едните и другите. Конструкциите и проектира
нето на ФСС са дадени по-подробно в статиите на А. Тамман
.Фильтры сосредоточенной селекции" и на В. Иванов "ФСС
.для любительских транзисторных приемников", публикувани в
списание "Радио" № 6, 1965 г.• стр 22+24, № 7, 1965 г., стр.
20,21 (прОJJ.Ължението) и № 7, 1968. г., стр. 57 и 58.
55
2.7. ДЕТЕКТОРИ С ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРИ
Амплитудно детектиране се нарича процесът на преобразу
ване
на високочестотните
амплитудно
модулирани
напрежения
в нискочестотни напрежения, честотата и формата на които
съответствуват на честотата и формата на модулиращите сиг
нали.
Детектирането е необходи
мо, защото модулираните сигна
f-; tia в
ли
.t_~.___~
изведени
l14x Вха8
не
съдържат
вискочестотни
(звукови) съставящи и затова
те не могат да бъдат възпро
от
високоговорите.'IЯ
иди сдушалките.
Фиг.
2.33.
Най-проста схема на
детекторно
Стъпалото
радиоприемника,
в
което
на
става
преобразуването на амплитудно
стъпало
модулираните
жение
щи
а)
се
сигнали
и токове,
на
в
модулиращите
нарича
сигнали.
амплитуден детектор.
За всяка схема на
туден
напре
съответствува
ампли
детектор е принципно
обходим
нелинеен
не~
елемент, т. е.
електрически прибор, чиято водт
амперна
1
1
т ----i
характеристика
е
не.ш
нейна.
\
\
Най-проста
\
текторно
схема
стъпало
на
де
е показана на
фиг. 2.ЭЗ, където
llвx
раното
е
амплитуднп
напрежение на
моду.11и
входа
на
стъпалото;
В
вентил 1 ;
-
Rтивление
Фиr. 2.34. Криви на изменението на
напрежението на входа (а) и на из
хода (б) на детектора
Като вентили в
ролята
резистор
4,7 + 15kQ,
на
със съпро
изпълняващ
товар;
С
--- кондензатор с капаци
1000+ 10 000 pF, шунтиращ
тет
резистора
транзисторните
R.
приемници
се
използуват
rерманиеви диоди, тип ДIА, ДIВ, ДIГ, Д2Б, Д2В, Д2Е, Д9Б,
Д9В и други, а също така транзистори (например типове
П401 +П403) с гранични честоти, не по-малки от 4,65 MHz. В
1
56
Вентилът е е,1ектрически прибор с еднопосо•1на проводимост.
първия случай детекторът
се нарича диоден,
а във втория
-
транзисторен. Във фабричните приемници се правят диодни де-·
-
текторн, а в любителските
Диодният детектор
ване
на
положителна
диодни и транзисторни.
работи
по следния
полувълна
на
начин.
амплитудно
При
пода
модулирано
напрежение Uвх на входа на схемата от фиг. 2.33 от момента
О (фиг. 2.34а) до момента t 1 през диода В протича токът iд и
кондензаторът С се зарежда, както е показано на фиг. 2.33..
От момента
гато
ното
стане
t1
входното напрежение започва да намалява и ко
равно
нула и токът iд
да
на
напрежение
напрежението
между
анода
третата
прежението
и
на
на кондензатора, резултант
катода
на
диода
е
равно
на
престава да протича. Кондензаторът не може
се разреди през диода
рата,
и
и
четвъртата
анода
на
затова разрядният
четвъртини
диода
е
от
му ток
периода,
отрицателно,
през вто
докато
протича
на
през.
R
резистора
и напрежението llc на кондензатора намалява (частта
ДМ на кривата от фиг. 2.346). Тъй като съпротивлението на
резизтора
е относително голямо и времето на разреждане е
малко, то напрежението llc не
намалява до нула и от начало
то на втория период (момента t2 -фиг. 2.34а) пак нараства по
синусоидалния закон. Ако следващата максимална стойност на
R
входното
раства и
напрежение надвишава
напрежението
И така
нал llвx (фиг.
се
изменя
на
при детектиране
2.35)
предишната,
на
на
на амплитудно модулирания сиг
напрежението
съответно
то съответно
кондензатора.
на изхода
изменението
на
на стъпалото Uизх.
амплитудата
на
вход-
,'
', _--- --..--;,~---lинхт
......
Фиr.
на
2.35.
-~-----
Криви на
изменение
на
напрежението
входа и на изхода на детектора за един период
на модулиращото
напрежение
:sт
·ното
напрежение,
щня
сигнал, представен
т.
е.
по
закона
на
изменението
с обвиващата
крива
сигнал. Колкото па-голям е капацитетът на
на
модулира
на модулирания
кондензатара, тол
кова по-малки са пулсациите на напрежението llиэх· Но оттук
не следва, че трябва да се увеличава капацнтетът С, тъй като
това
би предизвикало
на модулиращия
намаляване
на изходящото
сигнал и би увеличило
напрежение
нивото на изкривява
нията.
Пулсиращото напрежение Uиэх , показано на фиг.
2.35,
може
да бъде представено като сума от три съставящи; полезна по
-стоянна съставяща
регулиращо
U0
напрежение
(фиг.
в
2.Зба),
която се
използува
системата за автоматично
иа усилването и в устройството за
индикация на
като
регулиране
настройката,
Фиr. 2.36. Съставящи на изходящото напрежение:
1юстоя11на (а), нроменлива нискочестотна (б). промен
лива с междинна честота (в)
Фиr.
2.37. Практическа схема на диоден .м:етектор
полезна променлива ниско честотна съставяща инч ( фиг. 2.Збб),
която представлява модулиращият сигнал, и неизползуваема про
менлива съставяща с висока или с межд.r~wна честота (фиг. 2.36в)
51
и нейните хармонични. Постоянната съставяща и променливата
високочестотна съставяща се филтрират с кондензатора С~ на
R1 С1
филтъра 11 с филтъра
-честотна
съставяща
Uн·•
(фиг.
се
2. 37), а променливата ниско
подава
на
входа
на
нискочестотния
усилвател.
Основните изисквания, предявявани към детектора, се със
тоят в топа, той да има възможно по-голям коефициент на
предаване
и
по-голямо
входно
съпротивление
и
да внася
мини
:малн11 честотни и нелинейни изкривявания. 1
Коефициентът на предаване по напрежение е отношението
_
К~
"" -
И11зх т
и~.-, т- '
където
U„ 3 ,
т е амплитудата на изходящото
нискочестотно напре
жение (фиг. 2.366);
И.х' т ;~мплитудата на обвиващата на входящото модули
рано напрежение (фиг. 2.35).
Входното съпротивление на детектор;~ е отношението на
ампл11ту дата
входа
му,
ток
внсока
с
на
към
високочестотното
амплитудата на
напрежен11с,
подавано
първата хармонична на
на
входния
честота.
Входното съпротивление на диодния детектор зависи от
-съпротнвлението на товара, което се избира в границите 5+39 kQ,
<>Т обратното съпротинление на диода, от амплитудата на
входния сигнал и от околната температура. Входното съпротив
Jiение
на
диодю1я
детектор
е
толкона
по-голямо,
колкото
по
голямо е съпротивлението на товара, колкото по-малък е об
-ратният ток на диqда и колкото по-ниска е температурата. По
ради сравнително
малкото
входно съпротивление на
детектора
-rрептящият кръг, който го захранва, силно се шунтира и качест
веният му фактор става по-малък. За намаляване на влиянието
на
детекторното
стъпало
-rорът се свързва
ните
не
върху
към
параметрите
на
кръга
детек
цялата бобина, а към част от ней
навивки.
Коефициентът на
предаване
по
напрежение
на
диодните
.детектори е много по-малък от единица (Кпн=О,01+0,10) и за
виси от
нивото
на
входния
товара. За увеличаване на
сигнал
Кпн
в
и
от
съпротивлението
любителските
употребяват или детектори с удвояване на
на
приемници се
напрежението, или
транзисторни схеми на детектиране. 9
1 Трябва да се има пред вид, че при
правилно
11риемник детекторът внася обикновено най-rол~ми
-с
другите
проектиран и
настро н
изкривявания в сравнение
стъпала.
2 Пр димството на транзисторните схеми иа
д тектиране е относително
r-олемият коефициент на предаване по напреже11ие, надвишаващ Кпн на обик11овените диодпи детектори десетки и стотици пъти.
5~
Принципна
нието
е
схема
показана
на
детектор
на фиг.
с
удвояване
на напреже
2.38. Схемата работи по следния
начин.
При показания на фигурата поляритет на източника на сиг
нали диодът Д2 е запушен, а диодът Д 1 - отпушен. При това
кондензаторът С 1 се зарежда почти до амплитудната стойност
на напрежението на източника на сигнали. След половин период
поляритетът на напрежението на входа на детектора става об-
а) U8xm
_r,
и
8хт
О} U6xm
д2
t!
+
с,
д,
+
С1
+
Udxm
С2
R
д2
я.
д,
...
с~
+
Фиr.
2.38. l lр11нц11пна
схема на диоден детектор с удвояване
на
напрежението
ратен. Тогава диодът Д 1 се запушва, а диодът Д2 се отпушва
Максималното напрежение, приложено на диода Д2 , е сумата
от амплитудната стойност на напрежението на източника на
сигнала и напрежението на кондензатора С 1 и затова конден
заторът С9 се зарежда почти до удвоената стойност на И., т·
Следовате.'!НО напрежението на изхода на детектора и коефи
циентът на
предаване
на
напрежението
се
удвояват.
Диодите Д 1 и Д~ могат да бъдат германиеви диоди тип
Д9Б+Д9К. Капацитетът на кондензаторите и съпротивлението
на резистора се избират в границите С 1 =2700-;-.100 000 pF,
С~=6200+7500
pF и R=5,6+12 kQ.
Може да се направи детектор, в който едновременно с де
тектирането
да
се
осъществява
и
автоматично
усилването па сигналите. Схемата на такъв
чава от схемите па обикновените
в
нея
е
въведен
с
товарния
регулиране
детектор
на
се отли
диодни детектори с това, че
полупроводников диод, свързан последователно
резистор,
и
нискочестотното
напрежение
се
взима
не от резистора, както обикновено, а от диода. Тъй като при
нараст.ване на изправения ток диференциалното съпротивление
на диода
намалява, а
нискочестотното
при
намаляване
напрежение,
което
се
на
постоянно по амплитуда. Изкривяванията,
при
този
тока
взима
се
от
увеличава,
диода, е
които
се
то
почти
получават
начин на детектиране, се компенсират в нискочестотния
усилвател.
При неправилен избор или при повреда даже
елементите
на схемата
на детектора процесът
на
на
един от
детектиране
става неефективен и се получават изкривявапип. Основната при-
60
чина за появяването на честотните изкривявания 1 е увеличава
нето на капацитета на кондензатора С (фиг. 2;33), а на нели
нейните
изкривявания 1 -
натоварване
на
претоварването
или
детектора, увеличаването
недостатъчното
на капацитета на
кон
R.
дензатора С, намаляването на съпротивлението на резистора
зависимостта
п.111ту дата
на
на
за
товара
честотния
на входното съпротивление
входното
напрежение
постоянната
на
детектора
от ам
11 различното съпротивление
11 промен.111вата съставяща на ниско
сигнал.
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТРАНЗИСТОРНИТЕ
2.8.
НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Подобно
на
транзисторният
тока
нли
друrн
усилватели
ннскочестотен
мощността
в
на
усилвател
товара,
като
е.1ектрическ11
усилва
сигнади
напрежението,
управлява
мощността
на
местния източник на електрическа енергия (батерии от галва
нични елементи или акумулатори). Елементът, регулиращ пода
ването
на
енергия
от
местния
токоизточ1шк
към
товара,
е
по
лупроводниковият триод. Основните елемснтн на схемата на
транзисторния усилвател са транзисторът Т (фиг. 2.39), то
варът R 11 местният източник на енергия Б. Управляващата
мощност се подава между базата и емитера на транзистора и
се
използува
ника
за
за
регулиране
захранване
към
на
подаването
на енергия
от
източ
товара.
Големината на моментната мощност, която се подава на
товара, зависи от редица фактори и в това число от големината
и знака на напрежението между базата и емитера на триода.
Отрицателният потенциал на базата спрямо емитера 2 увели
чава
колекторния ток,
а
следователно
и
моментната
мощност,
която се отделя в товара. При положително напрежение на ба
зата количеството на дупки, инжектирани в базата (вж. раздел
2.1),
и
намалява. По този начин колекторният ток, а следователно
мощността
в товара
намаляват.
Транзисторните нискочестотни усилватели се класифицират
по няколко признака. Според приложението им те се делят на
усилватели
чението им
на
-
свързването
напрежение,
ток
и
мощност;
на предусилватели и крайни
на
стъпалата
им
-
на
според
предназна
усилватели
усилватели
;
според
с капацитивна,
с
трансформаторна и с непосредствена връзка.
Както и всяко друго електрическо устройство, транзистор
ният нискочестотен
усилвател
се
характеризира
с
1 За честотните и нелин йните изкривявания вж. раздел
PNP транзистор.
редица пока-
2.8.
:1 При използуване на
61
затели. Най-важните от тях са: коефициентът на усилване, вход
ното и изходното съпротивление,
тоти, степента на нелинейните и
вото на собствените шумове.
Коефициент
на усилване
обхватът на усилваните чес
честотните
изкривявания, ни
по напрежение се нарича отно
шението
_
К
Uизхm
Uвxm '
V -
където И„з~ т и Ивх т (фиг. 2.40) са съответно амплитудите на
напрежението на изхода и на входа на усилвателя.
r
Нэхаа
R
б
lfco
+
Фиг. 2.40. Напрежения и токове на входа
Фиr. 2.39. Най-проста схема
на транзисторен НЧУ
От този
напрежение
израз
е
и изхода на усилвателя
следва,
числото,
че
коефициентът
показващо
колко
изхода на усилвателя е по-голямо (или
нието
на
пъти
на усилване по
напрежението
по-малко) от
на
напреже
входа.
Коефициентът на усилване по мощност е отношението
К
__
р -
където Риэх е мощността
!:изх
Рвх
'
на полезния сигнал в товара на уси.'1-
вателя;
Рвх -
мощността на полезн11я сигнал на входа
на
усид
вателя.
От този
израз следва,
мощност също
товара на
входа
на
е
число,
усилвателя
е
че
коефициентът
показващо
по-голяма
колко
от
на
пъти
мощността
усилване по
мощността
на
сигнала
в
на
усилвателя.
Входно и изходно съпротивление на усилвателя се наричат
отношенията
R, _
Uвх т
вх-
/вх т
D
И ~изх=
Uизхт
· - -
1
изх т
62
· ,
показващи
входните
на
какво
съпротивление
сигнали
изходни
и какво
е
представлява
съпротивлението
уси.шателят
му
за:
като 11зточн11к
сигнали.
Входните съпротивления на
тра11зистор1111те усилнателн са
малки (няколко десетки, стотици или хиляди ома). Изключение
правят емитерните повторители 1 с високо входно сънротивленне~
Изходните съпротивления на повечето усилвате.111 са по-големи
от входните стотици и хиляди пъти (вж. табл.
2.1 ).
Таблица
---------·
2.1
- - - - - - ·- - - СтоИ:ностн на величините и схе\tата
Параметри
1
Коефициент
не
по
по
десетки,
на усилва
на
усилва
-
десетки,
няколко
по-малък
де-
хи-
няколко
няколко
сто-
или хи-
няколко
десетки,
сто-
няколко
десетки.
де-
няколко
десетки.
сетки
ИдИ
сетки
де-
на
няколко
'
хиляди
Под обхват на усилваните
лента, в границите
CTUТIЩll
ХИ--
ляди
няколко
1
шща
от
дНДИ
Изходно съпротивле
ние, Q
по-малък от еди-
'
ТИЦИ
НЯКОдКО
тици
с общ кодектор
единица
няколко
съпротивле
сто-
тицн и хилядн
лядн
мощност
Входмо
ние, Q
сто
тици и хиляди
сет ки
ток
Коефициент
не по
на усилва
напрежение
Коефициент
не
-~~щ е\\И~~·-tа -6-~з_•_ [
която
ТИЦll
сто-
хиляди
честоти се
няколко
илн
десетки,
СТОТИЦll
разбира честот11ата
коефициентът на
честот11ите из
кривявания3 не надвишава 1,41.
В процеса на работа всеки усилвател внася
изкривявания„
които се проявяват като несъответствие между формата на.
кривата на изходящото напрежение и формата на кривата на
напрежението на входа на усилвателя.
При усиJ1ване на напрежение със звукови честоти има трИI
вида изкривявания : честотни, нелинейни и фазови.
Честотните изкривявания, които са резултат на различн0о
1 Емит рен повторител се нарича усилвателното стъпало, в което тран
зисторът е включен по схема с общ колектор.
2 Коефициент иа честотни изкривявания (за честотата F) се нарича.
отношението
м -_Кср
J(
където Кср и К са
тоти и за ч стотата
1ю фициентите иа
F.
•
усилване съответно за средните чес-·
усилване на
напреженията
зависимостта
на
с различни честоти, са следствие на
съпротивлението
на
някои
елементи на
схе
мата (например на кондензаторите) от честотата.
От фиг.
и
2.41
мерното усилване
се вижда до какво
2.42
на напреженията с
довежда неравно
различни
са съставни на някой с.'Южен сигнал. На фиг.
които
са показани
криви съответно с честота f (фиг. 2.4la), 2/
2.416) и 4/ (фиг. 2.41в) и амплитуди lm, 0,5 !,,. и 0,5 !,,.
три триъгълни
(фиг.
честоти,
2.41
С)~
1~
О
:-S: mt
I
10
--
i2f
·О)р--
0-
1.
Ж-
~t
o,Sim
""(/
i4f
в;µs--±~O,Slм
0
~~t'7
э
Фиг.
2.41
.а,6,в-триъrълни криви с раздич.н11
-
t
$ 6
Фис.
г
)о.
честотв;
резултаитиа крива
а.б,в
-
*'
2.42
неравномерно усилени три-ьгьлtш
криви
; z -резултаитиа
крива
Триъгълната форма на кривите е избрана за по-лесно построя
ване на резултантната крива, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, показана
на фиг.
2.41 г.
На съседната фигура са показани същите триъгълни криви,
но усилени неравномерно - първата и третата са отслабени, а
втората е усилена два пъти. Както се вижда от фиг. 2.42, су
мата на тези криви (кривата 1', 2', 3', 4', 5') по форма същест
вено се различава от първоначалната резултантна крива 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8, 9 (фиг. 2.4 lг).
Нелинейните изкривявания се
6-4
характеризират с това, че в
изходящото напрежение се появяват съставящи
са отсъствували
във входящото
с честоти,
които
напрежение.
Причината за появяването на този вид
изкривявания е не
линейността на входната характеристика на транзистора.
От фиг. 2.43 може да се види как се появяват нелиней
ните изкривявания поради крнволинейността на характеристи
ката на транзистора. На фигурата долу от:1яво е показана кри
вата на напрежението между базата 11 емитера (тр11ъгълната
крива), а отдясно ток. Послед1111ят се
напрежението,
кривата
отлпчава
подавано
на
на
изменението на колекторния
много по форма от кривата на
транзистора,
поради
нелинейната
зависимост на колекторния ток от напрежението между базата
и
емитера.
Нивото на нелинейните изкривявания се повишава при уве
.личаването
на
амплитудата на
напрежението, подавано на
зистора. Известна представа за степента на нелинейните
вявания дава амплитудната
представлява
зависимостта
характеристика
на
изходящото
на усилвателя,
напрежение
тран
изкри
която
от
вхо
дящото. Амплитудната характеристика е показана на фиг. 2.44.
При входящо напрежение U 1
амплитудната характеристика
става криволинейна, което показва, че нелинейните изкривявания
се увеличават.
о ~-'---'---~
о ..-~~......-~-'-4-
t
Фиг.
2.43.
поради
Образуване на нелннеЯни изкривявания
криволинеЯността на характеристиките на
транзистора
8
Фиг.
2.44.
Амплитудна харак
теристика на
усилвателя
Трана~n;торu рциоприемиицм
65
Фазовите изкривявания не се възприемат от човешкото ухо.
За намаляването на честотните и нелинейните изкривявания
в нискочестотните усилватели се въвежда отрицателна обратна
връзка, обхващаща едно-две стъпала или даже цял усилвател.
Транзисторите в нискочестотните усилватели се включват
по схеми с общ емнтер (ОЕ), с обща база (ОБ) и с общ ко
лектор (ОК) - фиг. 2.45 1•
Фиr.
а
-
2.45.
Три начина за вк,1ючване на транзистора:
включване с ОБ
; 6-
вк,1ючване с ОЕ
;
в
-
вк,1ючвзне
с ОК
Параметрите на транзисторните нискочестотни стъпала, на
правени по тези схеми, са дадени в табл.
2.1.
Поради големия коефициент на усилв<Jне по мощност и по
доброто съотношение между изходното и входното съпротив
ление на стъпалото (от гледна точка на съгласуването) най
широко приложение намира схемата с ОЕ.
При включване на транзистора по схемите с ОБ и с ОК
полярността
на
изходящите
сигнали
съвпада
с
полярността
на
входящите, а при включването в схема с ОЕ тя е обратна.
В зависимост от това, през каква част от периода на сиг
нала протича колекторният ток, се различават три работни ре
жима на транзистора : режим А, режим В и режим АВ. Ре
жимът А е такъв режим на работа, при който постоянните на
прежения
на
колектора
и
на входния
електрод
на
транзистора,
а също и амплитудата на промен.1ивото напрежение между ба
зата и емитера са избрани така, че колекторният ток протича
през целия период ( Т) на усилвания сигнал (фиг. 2.46).
Режимът В е такъв режим на работа, при който предна
прежението на базата или въобще не се подава, или е съвсем
малко и затова при липса на променливо напрежение на базата
(по-точно между базата и емитера) колекторният ток е много
малък, а при подаване на променливо напрежение той протича
приблизително през половината от периода (Т/2) на сигнала
(фиг. 2.47).
Режимът АВ заема средно подожение между първите два
режима.
1
66
На фиг. 2.45 с И. С. е означен източникът на сигналите, с Rт -товарът·
Както -се вижда от фиг. 2.46, и 2,47 режимът на работа на
транзистора се определя от преднапрежението Ип , което се
подава на входния електрод на транзистора (при зададени стой
ности
на
напрежението
на
колектора
и
на
променливото
на
прежение на базата).
Предимствата 11 недостатъците на режимите А и В са да
дени в табл. 2.2.
Таблица
Режи"
--------------Своnства
2.2
- - - -·· - -- -·-
на рсн~:имнте
11з рабuтз
пред11мства
Режн:11 А
1.
недостаrьц11
Ма.1ки не.1инейни изкрн
1.
Голя~~ ток на покой
2.
(фиr . 2. 46)
Необходимост от източнищr
вява1111я
2.
Може да се
използува
в
и
еднотактни
тни
Режим В
1.
двутак
за
схеми
Не значителен
Може да се
източнищ1 за
не
с
малък
с
по-голям
капацитет
ток
на
покой (/~) (фиг. 2. 47)
2.
захранване
(!n)t
1.
По-голямо ниво на нелиней
2.
Не може да се използува
в еднотактни схеми на НЧУ
ни изкривявания
използуват
захранва
капацитет
Текът на покой е nсстоянсн ток , който протича във веригата (в този
случай в копек1'орната верига), ~;огато няма сигнал. Токът на покой с~ опре
деля от ординатата на точката на покой (работната точка), която е точката
на
пресичане
на динамичната
постояннотокова права
със
статичната
из:ll'Одна
характеристика на транзистора при зададено напрежение на базата .
а)
о)
t
t
Фиr.
2.46. Режим
А на работа иа тран-
Фиr.
2.47.
зистора:
С/
- .1111неар11зираиа динамична характеристиаа
11а транзкстора ; 6 крива на напрежението
11~:1<ду Е и В ; в - крива на кОJ1ектор11И• ток
Режим В
на работа на
транзистора
а
-
на
:
.11ииеариз11рана динамична
транзистора
меQу Е и
;
В; в
характеристнха
(j - крива на напрежението
крива на колекторния ток
-
67
2.9. НИСКОЧЕСТОТНИ ПРЕДУСИЛВАТЕЛНИ
СТЪПАЛА
Нискочестотнитс предусилвателни
стъпала
усилват напре
жението и мощността на сигналите до ниво, необходимо эа
действието на крайното н. ч. стъпало на приемника. Предусил
вателите на повечето фабрични транзисторни приемници съдър
жат едно-две стъпала, като работят в режим А. Във фабрич
ните приемници с високи качества 11 в любите.1ските конструкции
количествот_о на стъпалата може да достигне седем.
Пред
усилвателят съдържа толкова повече стъпала, колкото
по-високи
са
по·голяма
е
изис!<ванията
изходната
към качеството на звучене
мощност
на
и колкото
приемника.
Най-широко приложение в транзисторните н. ч. усилватели
са получили стъпалата с капацитивна (фиг. 2.48а), трансфе>рм:а
торна (фиr. 2.486) и непосредствена връзка.
Свойствата на тези
усилвателни стъпала са дадени в
табл. 2.3.
В първите стъпала на н.ч. усилватели се използуват капа
цитивната и непосредствената
ла трансформаторната.
връзка, а в драйверните стъпа
В предусилвателните стъпала транзисторите обикновено се
включват по
максимално
схема с общ
усилване
по
емитер,
тъй
като
това
осигурява
мощност.
В предусилвателите винаги се използува отрицателна обрат
на връзка за намаляване на нелинейните и честотните изкр11в11вания,
снижаване
нивото
на
шумовете и
за
намаляването на
влиянието на дестабилизиращи фактори 1 върху коефициента на
усилване,
намаляване
съпротивления
на
на
изходните
и
увеличаване
на
вхо)f.ните
стъпалата.
Една от практическите
схеми
на стъпало
с
капацитивна
връзка е показана на фиг. 2.48а. Стъпалото съдържа PNP тран
зистор Т1 , кондензаторите С 1 и С2 за връзка между стъпалата,
делителите на напрежението R1• R2 и
5,
6 , с помощта на
които се получават фиксирани преднапрежения за транзистори
R R
те, резистора
R,,
R3,
който е
товар в
колектора на Т 1 ,
резистора
който стабилизира режима на работата на трзнзистора Т 1
(по-подробно за температурната стабилизация вж. раздел 2.10)
и кондензатора С3 , който шунтира резистора
R1 по
променливо
напрежение.
Входящият
сигнал (който
трябва да бъде усилен) се по
дава прРз кондензаторите С1 и С3 между
1
базата и ем:итера на
Към дестабилизиращите фэ.ктори спадат измененията на температурэ.та ,
влажността, напрежението на източника за захранване, стареенето на елемен
тите на схемата (кондензаторите, резисторите, полупроводниковите диоди и
триодите), сменянето на транзисторите.
транзистора Т1 , а изходящото
напрежение (усилено от стъпа
лото) се взима между точките
А и В и се подава между ба
зата и емитера на транзистора Т2 •
Стъпалото работи по след
ния
начин.
От емитера в базата се ин
жектират дупки под въздейст·
вието на напреженията, образу
вали се върху
R2 , R4 и
ния сигнал llвx· Този
на вход
поток
на
11осители на положителни заряди
(емитерен ток), който пулсира с
честотата
на
порционален
напрежение
спгнала,
на
е
про
резултантното
между
емитера
и
базата. Тъй като концентрация
та на дупките, въведени в база
та,
е
максимална
преход,
посока
те
до емитерния
се
преместват
към колекторния
по
преход
и извода на базата , като обра
1
зуват
пулсиращи
базов ток.
Тазн
част
ток,
която
преход,
колекторен
на
достша
се
ческото
поле
на
емитерния
в колектора
на
електрн
прехода
н
прошчането през резистора
С'l>здава
върху
-
ко.1екторния
въвлича
под въздействието
11
J ____.,
LJV_
него
при
Rз
пулсиращо
напрежение.
Като се има
сумата
1;1а
резистора
във
R3
всички
равна
на
точника за
пред
вид,
напреженията
и транзистора
моменти от
напрежението
захранване,
че
върху
Т1
време е
на
то
из
може
1 В действителност ток в мате
риала иа базата между емитерния и ко
лекторния преход
ва може да се
не
протича,
но то
допусне за опростяване
на обяснението на процеса иа усилване
на сиrнглите (Е:щ. раздел ~.1)
69
2.3
Таблица
Наи„енование иа
i
уснлнателното стъ-
1
пало
Свойства
--------~--~
Стъпало с ка
пацитивна
------------
лреднмства
връ
зка
недостатъци
1.
Проста схема
2.
3.
4.
5.
Висока надеждност
Малки размери и тегло
Относително ниска цена
Няма взаимна зависи
мост
1.
между
1.
еднотипни
изхода
при свързване
Увеличават
стъпала
се
11
цената,
те1·.10то
на
усилRателя
2.
стъпала
форма торна
с
на
размерите
режимите
на работа на съседните
Стъпало с транс
Лошо съгласуване на вхо
да
УвелнчаRат
се
изкривява-
нията
3.
връзка
Малко се снижава надеждността
1.
Възможност
за
съгласуване
точно
на
изхо
да
на
стъпалото с
вхо
да
на
следващото
стъ
пало
Стъпало с не
2.
посредствена
1.
Ниска
2.
билност
В уси.1вате.1я не може да
Голямо усилване на сиг
се
налите
три
връзка
Проста схема
Висока надеждност
Малки размери и тегло
Относително ниска цена
1.
2.
3.
4.
използуват
и
промяна
на
напрежението
съставяща
на
това
С.южна нзстроl!ка
4.
Взаимна зависимост на ре
жю1ите на работа на съсе
дните
между
напрежение
от
3.
стънала
върху Rз предиз
емитера и колектора
на транзистора Т1 спрямо някаква средна стойност.
вата
повече
ста
стъпа.1а
да се смята, че пулсациите на напрежението
викват
теУiнературна
се
де.ш
от
Променли
кондензатора
С2 , резисторите R0 , R6 и входното съпротивление на транзисто
ра Т2 на две части. Тази част на напрежението, която пада
върху входното съпротивление на транзистора Т2 , т. е. между
точките А и В, с изходящо напрежение, увеличено в сравнение
с
входящото
десетки
Коефициентът
зависи
от
на товара
и
параметрите
R3•
стотици
на усилване
на
пътн.
на
с1 ъпа.1ото
транзистора
Коефициентът
на
и
от
усилване на
по
напрежение
съпротивлението
стъпалото е тол
кова по-голям, колкото са по-големи коефициентът на усилване
на
транзистора
R3
и w:олкото е по-малко
стора
при
късо
На фиг.
по
променлив
съединение
2.49
ток
и съпротивлението
входното
на
съпротивление
изхода
на
на
товара
транзи
му.
е показана още една схема на ш~скочестотен
предусилвател, която се
различава
от
гореописаната
схема
по
начина на подаване на сигналите (с помощта на трансформато
ри) и с прилагането на отрицателна обратна връзка.
От фигурата се вижда, че в стъпалото се използува полу-
70
проводников триод със структура PNP. Емитерът на транзи
<:тора се свързва през намотката Н2 на трансформатора Тр'2 и
резистора
към плюса на източника за захранване, а колек
торът -- прс-з намотката Н1 на трансформатора към минуса.
Преднапреженнето е разликата между създадените от постоян
trите токове / и /Е напрежения върху резисторите R4 , R5 и R6 •
Съпротивленията на резисторите се избират така, че напре
женията UR, и UR„ обърнати с плюса към емитера, да бъдат
по-големи с няколко десети от волта от напрежението и~ обър
R.,
..
нато с минуса към емитера. Поради това постоянното резул
тантно напрежение във веригата база емитер понижава по
тенциалната бариера на емитерния преход и осигурява с това
иача.1ната""ннжекция на дупките от емитера в базата.
Пр11 подаване на сигнал на входа на стъпалото (на пър-
Тр1
JI
-
[Е
л
- l
I
я,
Фиг.
2.49.
l
R5
cf I
+
Rб
t.lИсо t [Е
С"ема на ннскочестотен предусилвател с
телна обратна връзка
Фиг.
2.50.
Делител на напрежението ИЕс,
отрица
вичната намотка
на
мотка
се индуктира
риоди
се
сумира
трансформатора Тр.) във
променливо
с
ток се
в
в
едни
други
се
полупе
изважда
емитерният ток, а следователно и
изменят
Променливата съставяща на
вторичната на
н., което
преднапрежението, а
от него. В резултат на това
колекторният
е. д.
около
средните
колекторния ток
си
стойности.
индуктира в на
мотките Н3 и Н2 променливите е. д. н. е 8 и е 2 • Първото се по
стъпало, а второто се използува за намаля
ване на изкривяванията. Напрежението от намотката Н2 се по
дава във веригата база емитер в противофаза с усилвания
сигнал. Това напрежение се увеличава с увеличението на често•
тата и затова, като се има пред вид същността на нелинейните
изкривявания (вж. раздел 2.8) може да се смята, че тази схема
е по-добра от другите (без отрицателна обратна връзка) по
отношение на степента на нелинейните изкривявания.
Резисторът
6 и кондензаторът С3 изпълняват в разглеж
даната схема същите функции, както и резисторът
4 и кон
дензаторът С 3 в предишната схема (фиг. 2.48). С помощта на
дава на крайното
R
R
кондензатора С2 и резисторите
R2, R3
се проме11я тембърът на
звука.
Ако превключватедят се намира в положение 1 - 2, кон
дензаторът С2 шунтира намотката Н1 на изходящия трансфор·
матор и нивото на най-високите звукови честоти на изхода на
усилвателя
се
намалява.
В положение 1-5 намотката Н1 не се шунтиrа По.1оже
нията 1 - 3 и 1 -4 са междинни по отношение на степента
на
шунтирането
на
намотката.
Една от особеностите на транзисторните н. ч. усилватели е
тази, че за разделителните кондензатори ( С1 и С 8 на ф11г. 2.48а)
се използуват нисковолтови електролитни кондензатори. Те се
употребяват поради малкото входно съпротивление на транзис
торното
стъпало.
Да разгледаме по-подробно този въпрос.
По-горе се спомена, че напрежението ИЕв, (фиг.
се
подава
на
входа
на
следващото
точките А и В на схемата.
стъпало,
Частта на
се
2.50),
взима
коет<>
между
схемата между точките
А В и кондензатора С2 образува делител на изходящото на·
прежение ИсЕ, на предишното стъпало. Входното съпротив
ление на следващото стъпало (Rвх) е относително малко и сле
дователно е малко и съпротивлението между точките А и В.
За да се увеличи напрежението ИЕв,, трябва да се намали съ
противлението на кондензатора С2 • Това може да се постигне
с увеличаване на капацитета на кондензатора С 2 до 5+20 µ.F.
Колкото по-голям е капацитетът на разделит,елния кондензатор~
толкова по-малка част от напрежението ИЕс, се губи върху
него и
лото за
72
следователно
средните
и
толкова
ниските
по-голямо
честоти.
усилване
има
стъпа
Трябва да се има пред вид, че е.1ектр;)липште конденза
тори трябва да бъдат висококачестве1ш, с малка утечка за по
стоянния ток, за да не се изменя режимът на работа на тран
зисторите, което рязко
намалява
ефективността
и
качеството
на работа на стъпа.1ото.
2.10. ТЕМПЕРАТУРНА СТАБИЛИЗАЦИЯ
НА УСИЛВАТЕЛИТЕ
Една
от
относнте.1110
вателно
особеностите
голямата
на
полупроводниковите
зависимост
на колекторния
триоди е
ток, а
с.1едо
11 на параметрите на транзистора от температурата на
околната
среда.
При понпшаване на температурата с 11°С неуправ.7Jяемият
колекторен ток f co се увеличава приблизително два пъти. В ре
зултат
на
торния
лява
1 ова
ток
и
нарастват
падението
постоянното
постоянната
на
съставяща
напрежението
напрежение
между
емитера
менят се параметр1пс на транзистора,
нанс на стъпалото и другите
върху
и
на
товара,
колек
нама
колектора,
коефициентът
на
из
усил
параметри. Всичко това довежда
до нестабилна работа на уси.1вателя и влошава неговите пока
затели.
За нама.1яване
в.111яние
на
на
нзме11сн11ето
температурните
променн
на
се
коле1порния
прилагат
ток
под
различни
ме
тоди за стаб11.шза1тя на ко.1екторн11я ток и компенсация на
изменеш1сто на по.11ожен11ето на работната точка. Най-широко
приложенне намира методът на стабил11зация на колекторння
ток посредством обратна връ:ша 110 постоянен ток. Същността
на този метод се пояснява от схемата на фиг. 2.48а. Както се
вижда
от
схемата,
преднапрежсннето,
което предизвиква
начал
ната инжекция на дупки от емитера в базата, е сумата от на
преженията върху резисторите
Едното от тях дей
2 и
R
ствува
като
преднапрежение
в
R,.
права
посока,
а другото
-
в
обратна,
Съпротивленията на резисторите се избират така, че на
прежението върху резистора R2 да бъде по-голямо от напре
жението върху резистора
При това условие резултантното
напрежение (т. е. преднапрежението) е обърнато с плюса към
емитера, потенциалната бариера на емитерния преход намалява
и дупките се въвеждат от емитера в базата.
При повишаването на температурата на околната среда се
R,.
увеличава постоянната съставяща на колекторния ток. Отсъст
вието на резистора
R,
би предизвикало
нежелателни промени
в режима на работа и параметрите на транзистора. При нали
чието на резистора
в емитерната верига увеличаването на
R,
колекторния
ток
предизвиква
увеличаване
на
напрежението
73
R,.
"Върху
В резултат на това напрежението между емитсра и
·базата, а следователно и емитерният ток 11а:v1а.1яват н коле1<Тор
ният ток достига предишната си стойност.
При понижаване на температурата се наблюдават обратни
явленuя
зистора
:
колекторният
R4
ток
намалява,
става по-малко,
постоянната
съставяща
На фиг.
2„51
на
напрежението
преднапреженисто
се
върху
ре
увеличана и
ко.1екторния ток нараства.
е показана
по-ефикасна
схема
на смнтерна
·стабилизация на режима.
Незначителното увеличаване на емитсрния ток на транзис
тора Т 1 предизвиква повишаване на напрежението върху резис
тора
NPN
R1 •
Това напрежение е обърнато
с плюс към базата на
транзистора Т2 , в резултат на което емитерният ток на
транзистора Т2 и напрежението върху резистора R2, през който
той протича, се увеличават. Сумарното напрежение между точ
ките А и В, обърнато с минуса към базата на транзистора Т 1 ,
·се увеличава и емитерният ток на транзистора Т1 намалява,
·т. е. възвръща първоначалната си стойност.
При намаляване на емитерния ток на транзистора Т 1 про
цесът протича другояче:
напрежението
върху
резистора
R1
и
·емитераният ток на транзистора
Т2 намаляват, напрежението
върху резистора R2, обърнато с минуса към базата на тран
.зистора Т1 , става пп-малко и емитерният ток на транзистора
Т1 се увеличава.
Влиянието на температурата върху режима на работа и
параметрите на транзистора може да бъде отстранено и с по
мощта на нелинейни елементи, например при използуване на
rполупроводников диод или термистор. 1
Една от схемите на температурна компенсация с помощта
на термистор е показана на фиг. 2.52. Постоянството на положе
нието на работната точка тук се поддържа чрез изменение на пред
напрежението на базата. При повишаване на температурата, когато
колекторният ток се
увеличава, съпротивлението
на
термистора
Rт намалява. Последният е свързан паралелно с резистора R2,
който е част от делителя на напрежението, съставен от резис
торите R1 и R2• Съпротивлението между точките А и В става
по-малко
и
следователно
напрежението
между
тези
точки,
т. е.
преднапрежението на базата на транзистора, намалява. В резу.1тат
на
това
емитерният
ток,
а следователно и колекториият ток
стават по-малки.
При понижаване на температурата процесът протича в об
ратна посока.
1 Термисторът е полупроводников резистор, чието
съпротивление не се
увеличава при повишаване на температурата, както това става
.проводници, а обратно, значително намалява.
74
при
пов ч то
о+
т
т... t1
Вход
JE ~
+
R,
Фш· .! ..) 1. Схема за емнтерна ста
бн.шзаuпя на режима на работа
на
Фиr.
2.52.
принципа
транзистора
на
Схема,
поясняваща
температурна
ком
пенсация с помощта на термистор
2.11. КРАЙНИ СТЪПАЛА НА НИСКОЧЕСТОТНИ
УСИЛВАТЕЛИ
Крайното стъпало на н. ч. ус11лнател е трансформаторно или
бсзтрансформатор110 стънало, предназначено за усилване на мощ
ността на сигнали със звукови честоти до величина, необходима
за нормална работа на високоговорителя ил11 с.т~ушалюпе. По
ради тона, ч~ крайното стъпало на н. ч. усилвател консумира
от
11зточ11ика за
това
стъпало
част
от
се
захранване
подава
динамичната
по-голяма
голям
част
сигнал,
от
енергията
използуващ
характеристика, основните
и
на
значителна
11з11скнания
към
крайното стъпало са: усилване на сигналите пр11 зададено ниво
на изкривявания 11 минимална консумация.
Крайните еднотактни и двутактни н. ч. стъпала работят в
режимите А, В 11 АВ. Крайните стъпала се правят по едно
тактна (фиг. 2.53а) 11 двутактна (фиг. 2.536) схема. Всяка от тях
има своите предимства и недостатъци. Еднотактната схема, ра
ботеща само в режим А, внася минимални изкривявания, но
консумира максимално количество енергия. Двутактната схема,
работеща в режим В, обратно, внася по-големи нелинейни из
кривявания, но консумира по-малко енергия. Транзисторите в
крайните стъпала се включват предимно по схеми с общ емитер
и обща база. Първата дава възможност да се получи голямо
усилване по
мощност
при
относително
големи нелинейни из
кривявания, а втората, обратно, отстъпва на
ване,
но
внася
по-малки
първата
по усил
изкривявания.
Фабричните транзисторни приемници най-често се правят с
двутактни крайнп стъпала, работещи в режим АВ с транзис
тори, включе1111 по схема с общ емитер.
75
От фиг. 2.536 се вижда, че в двутактна схема
се изпол
зуват два транзистора, включени така, че на базите им се по
дават променливи напрежения, равни по амплитуда и с фазова
разлика 180°. Особеност на двутактната схема е нейната си
метрия спрямо линията, съставена от проводниците 1-2, 3-4,
4-5 и б-7. Симетрията при уси.т~ване на нискочестотни сиг
нали се постига чрез подбиране на еднакви
транзистори и при
равенство на броя на навивките в намотките на трансформато-
. ..
(ю1 = ю1
рите
и ю
.=
1
ю
").
1
а)
r
\~
Фиг.
2.53.
Еднотактна (а) и
двутактна (б) схема па крайнСJ стъпа,10
н.
усилвате.1
Предимствата на двутактната схема се проявяват напълно
само при добро симетриране .. Контролът за симетрия на схемата
се
състои в проверка,
далп
правилно са изведещ1 средните точки
на намотките на трансформаторите и в измерване на колектор-'
ните
токове
на
транзисторите
прн
няколко различни
преднапре
жения. Ако не могат да се подберат еднакви транзистори, схе
мата се симетрира чрез изменение на преднапреже1111ето на ба
зата па един от транзисторите. За тази цел на входа на усил
вателя се подава не много голямо напрежение с честота 50 Hz
и
на
изхода
нична
му
се
(/= 100 Hz),
на един от
измерва
11а11режението
на
втората
хармо
кат.о се променя преднапрежението на базата
транзисто,рите
(11ри
постоянно nреднапрежение на
базата на другия). Колкото по-малко е напрежението с честота
100 Hz, толкова по-добре е симетрирана схемата.
Двутактната схема в
Синусоидалното
подава
на
режим В
работи
входа на
схемата, 11ндуктира
вторичната намотка на трансформатора
и~ (фиг. 2.546,
лика
по
следния начин.
напрежение Uax (фиг. 2.536 и 2.54а), което се
2.54в),
равни
по
и в двете половинки
Тр 1
на
напреженията и~ и
амплитуда и с
фазова
раз
180°.
На базата на транзисторите няма преднапрежение и между
емитерите и базите се подават напреженията UЕв, и UЕв„ които
се променят, както напреженията и: и и:·. Колекторните токове
16
и ic, на всеки от транзисторите съвпадат по фаза с напре
женията на базите и затова се изменят, както е показано на
фиг. 2.54г и 2.54д. Оттук се вижда, че импулсите на колектор
ните токове са разместени помежду си на 180°. При протичане
ic,
през двете
половини
( Тр2)
форматор
на
първичната
колекторните
маrнитопровод магнитен поток,
във вторичната
намотка
на
намотка на изходния транс
токове
създават в стоманения
който се променя и индуктира
трансформатора
електродвижещо
напрежение.
И така
на
при подаване на променливо напрежение на входа
стъпалото
променя
с
на
изхода
честотата
Възможността
на
за
му
се
появява
входния
напрежение,
което
се
сигнал.
използуване
на
режим
В в двутактна
U4x
а)о~~ы
Ьо ~"о
t
и'
и
t
1
б)~
1
2,
Е87
1
1
о
1
1
1
f
j
1
1
1
1
F-------31~ э
К7;
и" и
Z'
EBz
1
1
·~
1
о
б)
1
1
1
•....---.......,
~
v
1
1
1
1
""'
~~~
1
: /\:
t
1
1
1
1.......---.....,
./
<.tJ
!>
c.ut
[cµrp,
:
ь~-11r~
d)
Фш-.
i
1
f ft
:
1
1
1
1
I
Cr:pz
1
l
-~
1
1
1
---1
2.54. Криви на напреженията и
'
Icn 1 1I
1
wt
1
1
токовете
в дву
такrната схема
77
схема е пояснена графически на фиг.
показани
преходните
динамични
На тази
2.55.
характеристики
на
фигура са
транзпсто
рите, които са разположени малко необичайно. На фиг. 2.536
транзисторът Т2 е обърнат спрямо транзистора Т 1 • Поради
това
преходната
динамична
характеристика
на
долния
тран
зистор, изобразен на фнг. 2.55а, е също обърната. От фигурата
се вижда, че на базите на транзисторите няма нреднапрежение.
Променливите напрежения, които се взимат от половинките
на
вторичната намотка на входния трансформатор, са показани на
фиг. 2.556 като триъгълна крива. Положителните стой11осп1 на
това напрежение увеличават колекторния ток на транзистора Т1
и намаляват колекторния ток на транзистора Т2 • Отрицател
ните стойности на входното напрежение, обратно, намаляват
колектор1111я
ток
на
първия
транзистор
и
унеличават
колек
торния ток на втория. Тъй като работните точки се намират в
долния край на характеристиките, колекторният ток на всеки
от транзисторите протича в продължение приблизително на
един полупериод (фиг. 2.55в). С други думи, транзисторите ра
ботят, като се редуват: в продължение на един полупериод
O+t1 работи първият транзистор, а вторият е запушен (токът
с~ практически не протича); в продължение на втория полу-
t
Фиr,
2.55.
Динамични характеристики на транзисторите и криви на изменени
ето
78
на колекторннте им токове
t1 -7-t2
период
работи вторият транзистор, а първият е запушен
(токът ic, е равен на неуправляемия колекторен ток). В едно
тактната схема такона изкривяване на формата на колекторния
ток с недопустшю. В двутактната схема и двата тока протичат
през
половин11тс
на
първичната
форматор 11 създават
индукт11ра
малко
изходящия
транс
напрежение.
където е показана кривата на тока iнз, кон
JT ИЗТОЧНИI(а за захранване, И ОТ фиг.
следва
:
ток
честотата
с
на входното
2..54е,
От фиг.
1
на
нън вторичната намотка е. д. н„ отличаващо се съвсем
от кривата
сумира!!
намотка
магнитен поток в магнитопровода, който
през
източника за
на
вода на изходния
захранване
w;
сигнала
не
магнитният
трансформатор не
2.536 И 2.54z, д·
протича
поток
съдържа
променлив
в магнитопро
постоянна със
тавнща.
Тези изводи се отнасят за ндеално
реалните
схеми
почти
винаги
има
еднаквост на транзисторите. Но
ните
схеми
имат
знач11телн11
симетрирана
малка
11
асиметрия
схема. В·
поради
не
без пълна симетрия двутак-·
предимства
в
сравнение
с едно
тактните.
Така в еднотактната схема промен.швата съставяща на ко
лекторния ток с основна честота (честотата на сигнала) про
тича през източника за захранване (илп през бло1с1;))зъч:1ия
кондензатор). В двутактната схема през източника за захран
ване
протичат
една
срещу
друга
две
почти
равни
променливи
съставящи с основната честота, които взаимно се отслабват.
Това има голямо практическо значение, защото почти напълно
изключва възможността за самовъзбуждане на усилвателя през
общия източник за захранване.
Предимството на двутактната схема, даже несиметрнрана
напълно, е това, че в магнитопровода
на изходния трансфпр
иатор има съвсем малък постоянен магнитен поток. В изходния
трансформатор в еднотактна схема постоянното подмагнитване
е голямо
и
дователно
съществува
съществува
опасност
от
магнитно
насищане
вероятност за появяване
и
сле
на нелинейни
изкривявания.
Поради това, че
постоянното
ходните трансформатори в
малко
имат
сечение
по-малки
на
стоманения
тегло
11
Намаляването на
матор
в
еднотактната
подмагнитване е
двутактната
малко, из-·
схема се правят с по
магнитопровод
и
следователно
размери.
магнитопровода
схема
води
до
на
изходния
появяване
на
трансфор
големи
не
линейни изкривявания и е недопустимо.
Качеството на работа на двутакгно крайно стъпало се·
определя от положението на работната точка 1 • Ако работната
1 Работна точка е точката
на
характеристиката
на транзистора, която·
определя постояннотоковия режим на транзистора.
79
точка изменя
рата
на
захранване
стиката,
своето
околната
и
се
се
положение
среда
или
премества
по.1учават
на
поради
промяна
напрежението
надолу
изкривявания
към
началото
на сигнала;
нето И в другата посока крайното стъпало
мира
повече
на
на
температу
източника
за
на характери
при
започва
премества
да консу
енергия.
Има няколко
спuсо(а
:~а
стабилизиране
положението
на
работната точка. Единият от тях е пт..:азан на фиг. 2.56.
В общия проводпик на веригнте ешпср - база на
тран
.зисторите Т2 и Т3 на двутактното стъпало е включен допъл
ните.1ен транзистор Т1 • При понижаване на температурата и на
маляване на напрежението Ис. на източника за захранване
·токът на покой на транзисторите Т2 и Т 3 намалява и работ
ната точка се премества по характеристиката надолу. За да се
·възстанони положението И, трябва да се
увеличи преднапреже
нието. В схемата на фиг. 2.56 това става автоматично, защото
при понижаване на температурата намалява токът на покой на
·транзистора Т1 и следователно намалява напрежението върху
R
·товарния му резистор
1, а напрежението
колектора на транзистора Т 1 се увеличава.
между
емитера и
Повишаването на температурата и замяната на разредения
~източник за захранване с нов довежда (в обикновената схема) до
Фиг. 2.56.Схема на крайно стъпало с допълни
телни е.1ементи за стабилизация на по.10жението
на работната точка
:увеличаване на тока на покой, т. е. към преместване на работ
ната точка по хар;жтеристиката нагоре. В схемата от фиг. 2.56
не става така, тъй като с увеличаване на
транзисторите Т2 и Т3 нараства и токът на
тока на покой на
покой на транзис
тора Т1 • Това предизвиква увеличаване на напрежението върху
резистора
R1
11 понижаване на напрежението между емитера и
колектора на термокомпенсиращия
транзистор Т1 •
Крайните стъпала на н. ч. усилватели в повечето транзис-
80
торни приемници
форматор.
точно
се правят по двутактна схема с изходен транс
Те имат
съгласуване
съпротивление на
ток
във
веригата
такива
на
предимства
съпротивлението
крайното
на
стъпало,
товара
и
като
на
възможност
товара
с
отсъствие на
някои други
за
изходното
постоянен
положителни
ка
чества. Но двутактните схеми с изходен трансформатор имат и
недостатъци, като по-големи тегло, габарити и цена, 110-го.1яма
степен на нелинейни и честотни изкривявания
и
др.,
затова в
някои фабрични и в повечето любителски приемници се правят
11. ч. усилватели с безтрансформаторни крайни стъпала.
Една от схемите на безтрансформаторно крайно стъпало е
показана на фиг.
2.57.
Усилвате.1ят има входен трансформатор,
делител на шр1режен11ето
(R1 -:-R.1)
два
еднакви
транзис
PNP
тора, товар (високоговорител В) и 11зточ1шк за захранване, със
тавен от две еднакви га.1ванични или акумулаторни батерии 5 1
и
52
(или от една батерия с извод от средната точка).
Постоянният ток, който протича от положителния полюс
на батерията 5 2 през резисторите R1 ,
4 , R3,
2 към отрица
телния полюс на батерията 5 1, създава върху резисторите R1 и
2 напрежения, обърнати с плюса към емитерите и с минуса
към базата на транзисторите. Тези малки преднапрежения на
маляват нелинейните изкривявания, пт:вяващи се при усилва
нето на слабите сигнали.
Стъпалото работи по следния начин. При подаване на сиг
нала на входа във вторичните намотки на трансформатора се
индуктират равни по големина променливи е. д· н. В тези мо
менти, когато на базата на транзистора Т 1 се подава положи
телно напрежение, спрямо емитера, напрежението на базата на
транзистора Т2 е отрицателно и обратно. В резултат на това
R
R
R
тези транзистори се запушват и
се отпушват последователно
след друг. В продължение на едни
един
полупериоди, например не
четните, токът i 1 протича през високоговорителя по веригата : плюс
на батерията 5 2, шаси, емитер-колектор на транзистора Т2 , високо
говорител, .минус на батерията 5 2• През четните полупериоди
веригата на тока е: плюс на батерията Б 1, високоговорител,
емитер-колектор на транзистора Т1 , минус на батерията Б 1 .
И така в продължение на целия период на сигнала през
високоговорителя протича променлив ток (i 1 и l-a) така, както
би протичал той при свързването на високоговорителя непосред
ствено към източника на
променливо е. д. н. Трябва
бележи, че импулсите на токовете
i1
и
последователно
в
противоположни
един
след
друг
i2
да се от
протичат през товара
посоки
и
затова при еднакви триоди и батерии през бобината на високо
говорителя
не
протича
постоянен
ток.
На фиг. 2.58 е показан вариант на схемата от фиг. 2.57,
който се от личава с това, че е без извод от средната точка на
батерията, но
капацитет.
съдържа електролитен кондензатор С1 с голям
о6 Траиаистории раАиоприемн11ци
81
Интересна е безтрансформаторната схема на крайното стъ
пало от фиг.
2.59.
зистори, които
В
нея се
използуват
са еднакви по
комплементарни тран
параметри и
характеристики, но
са различни по структура (в горното рамо е включен PNP тран
зистор Т1 , а в долното - NPN транзистор Т2). Ако на входа
на стъпалото се подава напрежение, обърнато с плюс към ба
зите и
с
минус към емитерите, през високоговорителя
протича
l 2, който преминава по веригата : плюс на батерията Б20
токът
+t
Фиr. 2.57.Схема на безтрансформаторно
крайно стъпало
точка
с
извод
на източника
от
средната
за захранване
Фиr. 258~ Схема на безтра:1сфор
маторно крайно стъп~г,~ без извод
от средната
точка
на
изтrчника
захранване
-зvо-~~--~~-
r.
с,
Вход
+ЗV
Фиг.
2.59.
маторно
Схема на безтрансфор
крайно
стъпало
с
плементарни транзисторп
82
ком
Фиr.
2.60.
маторен
Схема на
усилвател
безтрансфп:-
с
35-:-40 mW
мощ~:JСТ
за
колектор-емитер на транзистора Т2 , високоговорител, минус на
батерия Б 2•
След обръщането на полярността на входното напрежение,
т. е. при подаване на отрицателен потенциал
потенциала на емитерите, токът
i1
протича
на базите снрямо
през високоговори
теля в обратна посока (от плюса на батерията Б 1 през високо
говорителя и транзистора
И така
Т 1 към отрицателния по.7!юс).
стъпа.11ото работи като
мостта от входен трансформатор
В стъпалото
от
фиг.
2.59
могат
двутактно
или
без
необходи
фазоинверсно
да
стъпало~.
се използунат транзис
торите
МП13 (PNP) и МП9А
МП14 (PNP) и МП10
МП 15 (PNP) и МПl 1
На фиг.
2.60
(NPN),
(NPN),
(NPN)
е показана още една схема
п други
на
двойки.
безтрансфор
каторен уси.1вате.1 с мощност 40 mW. Драйверното му стъ11ало е направено с транзистор Т 1 , а крайното - с Т2' Особе
ното в схемата е това, че се използуват два сфазирани 2 високо
говорителя.
За преднапрежения се използуват постоянното напрежение
на високоговорителя 8 2 и напрежението между колектора и
емитера на транзистора Т1 • У си.1вателят има отрицателна об
ратна връзка (резистора R3 и кондензатора С2), която подоб
рява
неговата
честотна
характеристика.
2.12.' ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
От вснчю1 съществуващп преобразуватели на
ката енергия в звукова най-съвършените по
електричес
отношение на ка
чеството на възпроизвеждане са електродинамичните мембранни
високоговорители. От фпг. 2.61, където е показано устройството
на този тип високоговорител, се вижда, че той съдържа маг
нитна система
шаси (Ш).
(М), мембрана
(Д) със
звукова
В преносимите транзисторни приемници
бобина
(Б)
и
се нзпо.1зуват ма
логабаритни високоговорители, които се различават по кон
струкцията на магнитната система (във форма на чаша или
скоба) 11 по типа на магнита. Високоговорителите с пръстено-
1 Фазоин~:ерсRото стъпало е лампов или транзисторен едностъпален
усилвател, на изхода на който се получават две напрежения, равни по ампли
туда и противопо.10жни по фаза.
2
Фазировката се прави, като се обръщат изводите на звуковата бобина
на един от високоrоворителите.
83
образни оксидно-бар11еви магнити
тип МБА 1
имат значителн(}
паразитно разсейващо поле и по таз11 причина в п 11емника се
монтират по-далеко от фер11тните а11тс1111, за да не нама.1яват
чувствителността на приемника. Ако разстоянието между анте
ната и магнитната система е по-малко от 40 mm, поставят се
екрани от стомана или пермалой с дсбс,шна 0,.5-;-- 1,0 mm.
Мембраната е нагъната, за да се получи добро преобразу
ване на енергията в по-широк обхват на звуковите честоти.
Електродинамичният високоговорител преобразува електри
ческата
енергия
в звукова
по
следния
начин.
Звуковата бобина се свързва към
вторичната
намотка на
работещия изходен трансформатор (Тр) на приемника (фиr.
По навивките на бобината
протича
ток
i
2.62).
със звукова честота.
През едн11 полуперподи (например нечет
ните) той тече (фиг. 2.63а) по посоката
на
д
движсн11ето
на часовнпковата стрел
ка (гледано от страната на мембраната),
а през другите полупсриоди (чстшпе) в обратна посока (фиг. 2.636).
Звуковата бобина се намира в ма
гнитното поле, образувано от силен по
стоянен магнит, и на всяка навивка на бо
бината действува е.1ектромагнитна сила
~)~~3l ~~~~
У.
......
В
F
---~
Фиг.
2.61.
--- . ..
Конструкция
на динамичен
високого
F~
ворн тел
F
~~
-------i
-----..-1~
г1;F
___ 3_J ---~
Фпг.
Фш-.
2.62.
зване иа изходен трансфор
матор
1
0,25
84
и
0,5
се
ГД-11,
отнасят
0,5
11осокп на вектора
ствуващи
високоговорител
Към тях
ГД-2,
2.63.
wa
магнит
ната индукция В, на тока в звуковата бо
бина и на електромагнитннт сили F, дей-
Схема на свър
ГД-12,
е.1ектродинамичните
1
ГД-11,
1
върху
бобината
впсокоговорителн
ГД-12 и други.
тип
Р=
Bli,
къ.~.ето
В е индукцията в
l t-
процепа на магнитната систе:-.1а;
елементът от дължината на навивката;
токът в звуковата бобина.
Тази сила е насочена, както с показано
правилото на лявата ръка).
През следващия
полупериод,
на фиг. 2.63а (според
когато
посоката
на тока в
бобината се измени, е.1ектромагнптните сили преместват бобината
а обратната посока (фиг. 2.636).
И така звуковата бобина 11 залепената за нея ~1ем6рана
извършват
пълно
трептение
в
продължение
на един
период
на
променливия ток. Оттук следва, че подвижната систе:-.1а на ви
сокоговорителя
трепти
с
честота, равна
звуковата бобина. Колкото
магнитната
индующя
в
по- големи
процепа,
на
са
толкова
честотата
на
тока в
токът в бобината и
по-големи
са
силите,
.~.ействуващи върху подвижната система на високоговорителя, и
толкова повече звукова енергия излъчва мембраната в околното
пространство.
Електродинамичните високоговорители се характеризират с
ре)l.ица показатели. Най-важните от тях са: номиналната мощ
ност, честотната лента (обхватът на възпроизвежданите честоти),
неравномерността на честотната характеристика, коефициентът
на
нелинейните (амплитудните)
изкривявания,
импедансът
за
честота 1000 Hz и средното звуково налягане.
Високоговорителят е толкова по-добър, колкото по-малки
са нелинейните изкривявания, нарастващи с увеличаване на ам
плитудата на
тотната
почти
подвижната
лента,
в границите
система,
на
и
която
колкото
е по-широка
звуковото налягане
чес
остава
постоянно.
Повечето малогабаритни електродинамични високоговори
тели възпроизвеждат лошо най-ниските звукови честоти. Това
се обяснява с малките размери на мембраната и твърдото й
окачване.
Няко1• радиолюбители понижават резонансната честота на
подвижната
система
на
високоговорителя,
за да
получат по
добро възпроизвеждане на най-ниските честоти. Това може да
се постигне чрез замяна на нагънатата
част
на
мембраната с
пръстен от тънка еластична кожа. Този въпрос е разгледан по
по)l.робно в статията на В. Носов „Повышение качества зву
чания
переносных
списание „Радио•,
радиоприемников",
No 4, 1968
г., стр.
която
е публикувана в
30.
Електродинамичните високоговорители тип 4ГД-4РРЗ, 2ГД-
35, lГД-4, ОSГД-11 са най-качествени.
85
АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ НА УСИЛВАНЕТО
2.13.
Напрежението на сигнала на входа на
приемника не е по
стоянно, а се изменя в определени граници. Причините за изме
нение
на
нивото
на
входното
напрежение
ложение на феритната антена, фадингът
менението
на
нивото
на
входния
са
различното разпо
на късите вълни,
сигнал
при
сменяването
из
wa
антената или при настройката на друга станция.
Задачата на системата за автоматично регулиране на усил
ването
е
да
поддържа
постоянно
ниво
на
напрежението
на
изхода на приемника (а следователно и постоянството на си
лата на звука) при изменение на нивото на напрежението във
входното устройство. Системата за АРУ изпълнява тази функция
автоматично чрез изменение на коефициента на усилване на
междинночестотния усилвател
и
високочестотното стъпало.
Принципът на действие на
с помощта на фиг.
висимости
на
2.64.
системата за АРУ се обяснява
На фиг. 2.64а са представени две за
напрежението
на
изхода
на
приемника
от
напре
жението на входа му. Правата ОА е с по-голям ъгъл на на
клон спрямо хоризонталната ос. Тя съответствува на по-голям
коефициент на усилване, а правата OD - на по-малък.
На фиг. 2.646 е показано изменението на напрежението на
входа на приемника. Това напрежение е представено във ви)I.
на импулси с правоъгълна форма, за да се опрости построя
ването на графиката.
.и
иэх
а)
2)
------
-
д)
t
Фиг.
2.64.
Чертеж за пояснение на принципа на де:tствие на автоматичното
регулиране
86
иа
уси.~ването
11
От фиг. 2.64а
на
усилване
OD,
Rата
на
б се вижда, че пр11 постоянен коефициент
11риемн11ка,
съответствуващ
например
на
пра
изменението на амплитудата на входното напрежение
от Ит' до
u;
1
предизвиква изменение на амплитудата на 11зход-
1юто напрежение
(фнг.
ако
с
едновременно
2.64в) в
границите
изменението
на
от ВС до АС. Но
амплитудата
на
напреже
нието на входа се пзменя по съответен начпн коефициентът на
ус11.шане
на
приемника,
то
амп.штудата
на
изходното
напре-
жение остава постоянна. Това може да се види от фиг. 2.64г.
Има няколко спскоба за регулиране на коеф1щиента на
ус11.шане
на
транз11сторння
изме11ен11с
--
трашистора
на
м. ч.
усилвател:
постояннотокош1я
режим на
работа
измененне 11а обратната връзка по променлив ток;
-
регу.1иране
измененне
на
на
връзката
товарното
между
стъпалата;
съпротивление
на
м.ч.
стъпало
с помощта на полунроводниковия диод, върху който се
преднапрежението
на
на
;
при
11зменение 11а н11вото на с11гнала
изменя
на
входа
приемника.
Най-често се регу.111ра усилването, като се изменя режимът
на работа на транзнстора по постоянен ток шш обратната
връзка по променлнв ток. На фиг. 2.6.5 е показана схема на
АРУ, която работи по следния начин.
При нормален сигнал постоянното напрежение върху кон
дензатора С 3 , който шунтира товарното съпрот11вление на де-
ВI3
R,
7;
+
:Е с,
Фиr.
тектора
горна
R5,
има някаква
пластина
на
5
Схема на ЛРУ
определена стойност.
кондезатора С 3 , резистор
R3,
По
веригата
резистор
R1 ,
шаси, до.1На п.1астина на кондензатора С 3 тече постоянният ток
11, който е показан на фиг. 2.6.5 със стрелката 11• Освен този
постоя11ен ток
през
резистора
обратна посока (този
R1
тече
постоянният
ток
11 .
в
ток тече от плюса на източника за за
87
хранване през резистора R1, резистора R2, резистора R, към
минуса на източника). И така през резистора R1, включеJ-1 между
базата и емитера на
транзистора
усилвател, тече токът
в
първото
стъпало
на м.ч.
/ 2 - /1 и върху резистора R1 или, което
кондензатора С1 се образува постоянно
е все същото, върху
(регулиращо) напрежение, което е необходимо за началната ин
жекция на носителите на заряди от емитера в базата. Ако ни
вото
на сигнала на
входа
на
приемника се увеличава, то
по
стоянното напрежение върху кондензатора С3 , а следователно
и токът / 1 се увеличават. В резултат на това разликата на то
ковете / 9 - / 1 и напрежението върху резистора R1 намаляват
и емитерният ток, а следователно 11 коефициентът на уси.1ване
то
на регулируемото
стъпало
на
м. ч. усилвател става
по-малък.
При понижаване на ннвото на сигнала на входа на прием
ника
в
схемата
протичат следните процеси
: напрежението
върху
кондензатора С 3 и токът / 1 намаляват, разликата на токовете
/ 9- /1 и напрежението върху резистора R1 се увелнчават 11 в резул
тат на въвеждането на повече дупкн в базата се увеличава
усп
1 ането на стъпалото.
R,
Предназначението на резисторите R3,
и кондензаторите
С1 и С9 е следното.
Резисторът Rз и кондензаторът С 1 намаляват пулсациите
на напрежението върху кондензатора С3 и с това изключват
възможността
за
появяването
на
изкривявания
в
резултат
на
въздействието на напрежението със звукова честота върху м. ч.
усилвател.
R,
Кондензаторът С2 и резисторът
са елеменш на раз
вързващия филтър, който предпазва от образуване на паразитни
връзки между стъпалата чрез общия източник за захранване.
Регулирането
едновременното
на
усилването
изменение
на
може
режима
да се осъществи и с
на
транзистора
и
шун
тирането на товара с по.1упроводниковия диод. Като пример
за такова комбинирано въздействие върху усилвателното стъ
пало може да служи регулирането по схемата от фиг. 2.66.
Управляващото напрежение, което се взима от изхода на
детектора на АРУ (диода Д2 ), се подава на диода Д1 , включен
във веригата между базата и емитера на транзистора Т11 и из
меня режима на работа на транзисторите Т1 и Т2 • Освен това
диодът Д 1 е включен последователно с кондензатара С2 и ре
зистора
2 и шунтира товарното съпротивление на второто
стъпало (резистора
По този начин диодът Д1 въздей
1).
R
R
ствува допълнително върху коефициента
на усилване
на стъ
палото.
Ефективността на
регулиране на усилването в тази схема
се ограничава от отрицателната обратна връзка, която се обра
зува от свързването на колектора на транзистора Т1 с емитера
на транзистора Т1 (чрез кондензаторите С 1, С1 и резистора
88
R.,J,
Недостатък на разгледаните схеми е намаляването на усил
ването
на
м. ч.
стъпа.10
прн
приемане
не
само
на
с11.11111те,
но
и на слабите с11гнал11, което намалява чувствнте.шостта на при
емника.
Този недостатък с
отстранен в системата за АРУ със за
къснение. От фиг. '2.67 се вижда, че при приемане на слаби спrналrr
системата за АРУ със закъснение не работи 11 пр11е!'v!н11кът 11:-.1а мак-------.....----о
Фнг.
2.66.
-
Исо
Схема на регулиране
усилването чрез изменение
жи~1з на работа на
шунтиране
на
на
ре
транзистора
и
на товара
„„„.„
U.'•
1
UЗJt
1
1
1
о
r
иJх
llвx
Фиг. 2.67. Амплитудна характеристи
ка на приемник С"ЬС система за АРУ
със закъснение
СD18ЛНО усилване (коефициентът на усилване е Kmax = ии~х :UB~
Or момента, в който напрежението на входа на
приемника превиши
и;._, се включва системата эа АРУ и коефициентът на усилване
89
ша приемника намалява
;:нивото
на
входния
толкова
повече,
колкото
по-високо е
сигнал.
При напрежение на входа uв·~
усилване
:r
I
Фиг.
на
: и~~·
ffiамалява ДО Km1n = ии~х
l
коефициентът
2.68.
Схема на АРУсъс закъснение
1f
/<.
1
Фиг.
2.69
Волт11мперна характерпсшка на
полу
проводников дио11.
Една от схемите на АРУ
фиг.
със закъснение
е показана на
2.68. За да се изясни процесът на регулиране на коефи
циента на усилването по тази
се разгледа
въпросът
за
схема, е
необходимо
съпротивлението
на
първо да
полупроводни
ковия диод за постоянен ток.
На фиг. 2.69 е Rоказана волтамперната характеристика на
диода. От нея се вижда, че диодът има различно съпротив
пение за постоянен ток. При право напрежение И~Р' което съот-
OD от хоризонталната ос,
ветствуnа на частта
полупроводниковия
диод
за
постоянен
,
Rд =
ток
съпротнвле1111ето на
е
OD
AD'
при напрежение И,','Р съпротивлението на днода намалява до
„
Rд
OF
= в1:•
.а при напрежение и:,·~ има още по-:vtалка стойност:
„. __ Q~
Rд
--
ек·
От горното следпа :
1) съпрот11в.Тiен11ето на полу11ронодн11ко1шя
янен
ток
в
права
посока зав11с11
от
го.т1см1шата
д1юд за посто
на пр11ложеното
напрежение;
2)
1<ова
колкото е по-стръмна характеристиката
по-малко
с
неговото
на
д11ода, тол-
съпропшленне.
Като се има това пред в1щ, може да се обясни работата
·на схемата от фиг. 2.б8 по следнпя нач1111.
Постоянното напрежение от кондешатора С3 се дели на
-три част11, пропорщюналнн на съпропш.Тiеннята на диода Rд и
·На резистор11тс Rз 11
1 • Прп 1111ско ннво на с11г11ала измене
нията на постоянното напрежение върху кондензатора С 3 (дИсз),
R
предпзвпкани
от
измененията
на
11апрежен11ето
приемника, не променят 11ракт11ческ11
·зата
11
емитера
на
на
напрежението
входа
на
между ба
транзистора от първото стъпа.Тiо на м.ч.
усил
!Вател, тъй като нарастването на това напрежение (дИеб) е много
'По-малко от дИсз) Пр11близитешю тu е равно на
дUЕв=
l
"Ис,
+ Rд + R3'
Ri
:където
отношението
Rд
+ Rs е
~
много
по-голямо
При повишаване на нивото на сигнала
от
единица.
на входа на прием
~Ника нарастването на напрежението върху кондензатора С 1
(д Uc.) се увеличава, а съпротивлението на диода Rд намалява.
В резултат на тези изменения нарастването на постоянното на
прежение между базата и емитера, което слабо запушва тран
зистора Т 1 , се увеличава, и то толкова повече, колкото по
високо
е
нивото
на
сигнала.
И така в тази схема не се изменя коефицие1път на усил
ване на м. ч. усилвател при ниско ниво на сигнала, а при високо
91
ниво на входният сигнал
намалява. Колкото
-
по-голям е сиг
налът на входа на приемника, толкова повече намалява коефи
циентът
на
усилване.
2. 14. ИНДИКАТОРИ ЗА ТОЧНА НАСТРОЙКА
НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
Едно от условията за добро, естествено звучене на радио
приемника е точната настройка на неговите кръгове на често
тата на приеманата станция. В широколентовите приемници като
индикатор за настройка ·служи високоговорителят или слушал
ките, които
издават
толкова
по-силен
звук,
колкото по-точно е
настроен приемникът на радиостанцията. В суперхетеродин
ните приемници с голяма избирателност и система за АРУ ин
дикацията е по-сложна. Настройката по максималната сила на
звука
е
затруднена
поради
това,
че
увеличаването
нето, предизвикано от по-точна настройка
приемника, се компенсира от действието на
на
усилва
на кръговете на
регулиращото на
прежение (вж. раздел 2.13). По тази причина в радиоприемни
ците от висок клас и в преносимите приемници от 1 п 11 клас
се въвеждат индикатори за точна настройка.
Най-прост индикатор за настройка с микроамперметърът за
µ.А, който се включва в постояннотоковата верига на
детектора (фиг. 2.70). При точна настройка на кръговете на
100+200
приемника на приеманата
което
се
подава
на
станция
детектора
и
се увеличава
следователно
напрежението,
се
увеличава
постоянната съставяща на изправения ток. Оттук следва, че за
настройката може да се съди по максималното показание на
микроамперметъра.
Но този индикатор не може да се използува в приемниците
с изходна мощност, по-голяма от 250 mW, тъй като акустич
ната връзка между
високоговорителя
микроамперметъра може
усилвател
на приемника
да
и подвижната система
предизвика
възбуждане
при по-голямо звуково
Напрежение на
АРУ
Фиг.
2.70.
Схема на най-простия индикатор
за настройка
на
налягане.
на
н. ч.
Ако няма микроамперметър с необходимите размери и чув
<:тnителност, като индикатор
за
настройка
може да се изпол
зува милиамперметър за 1 mA. Той се включва обикновено във
веригата на емитера (фиг. 2.716) или колектора (фиг. 2.71а) на
транзистора от м. ч. стъпало, което е обхванато от системата
за АРУ. В момента на точна настройка показанията на мили
.амперметъра са минимални, тъй като при разстройка на прием
ника няма напрежение на АРУ и колекторният (или емитсрният)
ток на транзистора Т е максимален ; при точна настройка на
Напрежение
на
AP!J
[
[
Фиr.
2.71.
Схема
на включване
на
милиамперметър
като
индикатор
за на_
стро!lка
Фиr.
2.72.
Схема
на
индикатор
скална
за
настройка със
крушка
приемника сигналът се увеличава, напрежението на АРУ се по
вишава и колекторният (или емитерният) ток намалява.
Недостатък на индикаторите, включени в колекторната или
93
емитсрната
верига
на
транзистора, е
невъзможността
за
изпол
зуването им прv. приемане на силни сигнали. В този случай напре
жението на АРУ, което е обърнато с плюса към базата на
транзистора
Т, става толкова голямо, че може да запуши тран
зистора, т. е. да намали колекторния (или емитерния) ток прак
тически
до
нула
и
с
това
да
изключи
възможността
деляне на момента на точна настройка
Като индикатор за настройка на
емник
може
да
се
по
за
опре
минимума на
транзисторния
тока.
радиопри
използува и миниатюрна нисковолтова скална
ламrшчка.
Тя се включва към едностъпалния постояннотоков усил
вател, работи ефикасно и заедно с усилвателя заема малко
място.
Както се в11жJ1.а от фиг.
зана
с
изходното
Т3 •
зистора
жението
изменя
в
с
стъпало
Нейното
междинна
м. ч.
усилвател,
схема
честота
от
в
ностояюю напрежение,
нивото
детекторната
на
сигнала
схема
е
на
Колкото по-точно
толкова
е
тран
е
настроен
по-голямо
свързан
приемникът
напрежението
с
което се·
изхода
постоянния ток, направен с транзистор Т4 •
цията,
е свър
направено с
предназначение е да преобразува напре
зависимост
усилвател. Към
детекторната
2.72,
на
на м. ч.
усилвател
на
на
радиостан
междинна
честота
върху бобината L 2 и следователно толкова по-голямо е напре
жението, до което се зарежда кондензаторът С1 . Напрежението
Ис, е във веригата емнтер-база на транзистора Т4 • То е обър
нато с плюса към емитера и затова нарастването на Ис, прп
намаляване на разстройката на приемника води до увеличаване
на колекторния ток на транзистора Т4 • Този ток тече по вери
:
гата
плюс
на
източника
транзистора Т4 ,
за
миниатюрна
захранване, емитер-колектор
скална
лампичка
на
Л, ключ, шаси,
„минус"
на приемника, минус на източника за захранване.
Жичката на лампичката се нагрява толкова по-силно, код
кото
по-голямо
е
нивото
на
сигнала
на
изхода
на
м. ч.
усил
вател.
Лампичката и
транзисторът
Т4 се
подбират
така, че при
точна настройка на приемника на приеманата станция лампичката
да
свети
между
слабо,
яркостта
за
на
да
бъде
светене
на
остра кривата на зависимостта
лампичката
и
ъгъла
на
завър
тане на копчето за настройка.
94
111. ЕКСПЛОАТАЦИЯ, НЕИЗПРАВНОСТИ И РЕМОНТ
НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
3. 1.
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕНОСИМИТЕ
И СТАЦИОНАРНИТЕ ТРАНЗИСТОРНИ ПРИЕМНИЦИ
Изучаване на статистическите данни показва, че значително•
количество (приблизително 200;0) от намиращите се в експлоа
тация
транз11сторн11
прпеУ~ници
се
повреждат
в
резултат
на
не
гrавилното използуване. Особено често по тази причина се по-·
вреждат
преносимите
приемници,
защото
се
намират
в
по-не-·
благоприятни (в сравнение със стационарните) условия на.
експлоатация (тръскане, удари, по-широк температурен интервал,.
•••)Вишена влажност и др.).
Изискванията за безупречна работа на стационарния прием-·
ник не са много : апаратът трябва да се установи в което и
~1 е удобно място в стаята, на изправителя да се подаде нор!'1.1но
захранващо
напрежение
или
да
се
включи
към
прием-·
1ш:<J батерия с номинално напрежение, да се използува фабри-·
чен
предпазител,
наминал,
вление,
при
изключи
ради
съответствуващ
внимателно
от
да
се
приближаване
мрежата
и
да
на
указания
манипулира
на буря
се
заземи
с
в
инструкцията
елементите
приемникът
антената
за
трябва
управ
да се·
му.
Експлоатацията на преносимия приемник е по-сложна по
въздействието на око.шата среда и ударните натоварва-·
ния.
От външното влияние на средата преди всичко трябва да
се отбележи действието на топлината и студа.
Стационарният приемник работи при сравнително постоянна
температура.
Преносимият приемник,
който
се
изнася през
зимата
от
топло помещение навън нли обратно, когато след продължи
телно пребиваване на открито се внася в добре затоплена стая~
е подложен на значително топлиш:.:> въздействие.
Под въздействието на ниските те:vшератури някои материали
стават
крехки
и
могат
да
се
напукат.
Пластмасите
добре издържат ниските температури,
но
рязко намалява здрав11ната им при удар. Студът влияе неблаго-·
приятно
и
на
източниците за
захранване.
Действието на топлината е свързано с увеличаване на раз
мерите и деформацията на редица детайли. Между разнород
ните материали се образуват малки пукнатини
и канали, в ко-
95
ито
прониква
влага
и
прах, и
частично
се
нарушава
хермети
зацията на детайлите.
С.1едващият фактор, с който трябва да се съобразяваме
при
експлоатацията
на
Водните
намиращи
пари,
преносимите
поглъщат от материалите,
11ли
на
гове,
да
да
увеличи
намали
на
някои
металите и
Влагата, поглъщана
же рязко
пр11смниц11, е
влагата.
постоянно в атмосферата, се
от което се влошават
се ускорява протичането
например, корозия
се
от
свойствата им
нежелателни
стареене
на
проц~си,
материалите.
някои изолационни материали, мо
загубите
на
изолационното
енергия в трептящите кръ
съпротивление
и
да
понижи
пробивните напрежения.
До неприятни последствия довежда и проникването на вода
(особено морска) вътре в приемника 1 •
приемника,
като предизвиква
лите му, на първо място
на
променливите
изводите
на
приемника
е
на повече
от детай
изводите на бобините, пластините
-
кондензатори,
печатните
трансформаторите.
много
Водата може да повреди
окисляване
В
платки,
тези случаи
корпусите
и
поправката на
сложна.
При ползване на
приемника
на открито трябва да се има
11ред вид действието на праха. Той относително леко прониква
в приемника и
покривайки радиочастите и печатните платки,
.може
да
намали
изолационното
съпротивлен11е
на
материалите
-и да ускори износването на триещите се повърхности. Пясъ
кът и прахът, проникнали в приемника, въздействуват небла
гоприятно почти на всички детайли и вериги, но особено силно
.на вълновия превключвател и въздушния кондензатор. Ремонтът
на тези
радиочасти
е
свързан
с
голями
трудности
и
отнема
.много време. Особено неблагоприятно влияе на апаратурата пра
_хът в местностите (например крайморските райони), където
.въздухът съдържа частици сол, добре поглъщащи влагата.
Топлинните въздействия и въздействието на влагата, пя
съка и праха сами по себе си рядко предизвикват поврежда
нето
на приемника,
на детайлите,
но
те
ускоряват износването
влошават механическите 11
ства на материалите, влияят неблагоприятно
полупроводниковите прибори. В резултат на
снижава
надеждността
на
и
стареенето
електрическите свой
на работата на
всичко това се
приемника.
Въз основа на гореизложеното и опита на експлоатация
<на апаратурата може да се формулират най-важните правила
1 При nроникване на вода в приемника е необходимо детайлите му да
-се промият внимателно със спирт и да се подсушат. Но даже и след такава
.процедура не винаr11 се удава приемникът да се "lъзстанови.
96
за
110.1зуване
в
на
преноснмите
апаратът
повечето
мята
да
случаи
се
транзисторн11
предпазва
падането
предизвиква
тежки
на
приемници
от тръскане
приемника
повреди
на
и
на
:
удари, защото
пода
апарата;
или
на
приемникът
зе
да
се държи в калъф, който частично предпазва апарата от удари
от
11
прах;
-
към
жение,
и
приемника
по-го:1ямо
да
се
от
следи
своевременното
на
П•)Вредената
n.т1атка
и
му
открито
се
в
включва
да
повреди
да
през
може
се
захранване
с
напре
инструкцията;
подl\1енянс; да
батерия
сериозно
не
за състоянието
му
приемникът
на
да
указаното
да
на източника
се
помни, че
попадне
както
от
електролитът
върху
нея, така
предпазва
за захранване
студ
и
печатната
радиочастите;
при
изнасянето
зимата;
апаратът трябва да се предпазва и от дъжд, сняг, мъгла,
пясък
и
прах
;
приемникът
време
на
си.шо
не
слънце
трябва да
се
оставя
продължително
;
- апарат'Ьт не трябва да се поставя близо до източници
на топлина (даже под силна настолна лампа), за да се избегне
прегряването и деформирането на пластмасовите му детайли;
трябва
-
осъществява
да се
чрез
помни,
завъртане
че включването
на
копчето
на
на приемника се
потенциометъра
по
посока на часовниковата стрелка; това трябва да става без
усилия, за да се избегне поврежданета на потенциометъра или
ключа
за
захранване
;
ако
на
копчето
няма
цветна
маркировка,
показваща положението на 1<люча, тя трябва да се нанесе с
бон, която по цвят рязко да се отличава от копчето на потен
циометъра;
- при поставянето на приемника в защитния му калъф
(напр. с.1ед подмяната на източника за захранване) да се вни
мава калъфът да не допира копчето на потенциометъра, тъй
като
това
може
да
доведе
до
неволно
включване
на
захран
ването;
- копчето на потенциометъра не трябва да
необходимост;
-
се върти без
внимателно да се използува скалният механизъм, който
предава със съответно забавяне движението от копчето за на
стройка към ротора на променливия кондензатор; ако стрел
ката е в едно от крайните положения, въртенето на копчето
за настройка не трябва да продължава
в същата посока, за
щото по този начин към някои детайли на скалния механизъм
се прилагат допълнителни 'усилия, достатъчни да ги повредят;
могат да излязат от строя ролките, осите
им, фрикционните и
други детайли, изработването на които е свързано
с големи
трудности даже в условията на радиоремонтна база;
7
при използуване
Транзисторни р1днопрнемннцн
на вълновия превключвател трябва да
97
-се обръща
внимание на неговия
кое положение
крайните
се намира;
положения,
ако
указател, т. е. да се следи в
превключвателят
въртенето
на копчето
е в
едно
е възможно
от
само
в обратна посока 1 ;
- копчето на вълновия превключвател не трябва да има
луфт, защото при наличие на такъв превключвателят може
се повреди, като в някои случаи крайното положение
включвателя може да бъде прието за междинно:
-
за да
се
намали
вероятността
приемникът
да
да
на пре·
престане
да работи поради окисляването на повърхностите на херметич
ните дискови акумулатори, от които е съставена батерията.
трябва внимателно да се почистят капачките и корпусите им
със ситна шкурка, да се полират с
полирпаста, да се обез
маслят с бензин или ацетон
нък слой вазелин;
-
за
да
се
увеличи
и след това да
срокът
за захранване,
е необходимо
завършване
слушаното
-
на
внимателно
да
на
се покрият с тъ
използуване
приемникът
на
източника
да се изключи след
предаване;
се
използува
телескопичната
антена;
да
се има пред вид, че разгъването и събирането И трябва да се
извършва
вкарване
не
с
рязко
на всяко
движение,
коляно;
ако
а
с
внимателно
телескопичната
изтегляне
антена
е
и
повре
дена така, че се състои от несвързани една с друга тръбички.
не
се
на
клещи;
препоръчва съединяването
-
при
условия
се
ползуването
на
да
се
изключва
включва
на
неговото
чен
високоговорител,
широка
честотна
рактеристика;
значителна
лони
това
степен
преносимите
място
и
не
само
повишава
описани
-
да
в инструкциите за
при
:)трого
включване
тип
по-мощен
силата
качеството на
на
се
външни
спазват
външни
да
или друг с
честотна
на
звука,
ха
но
в
възпроизвеждането;
антени
и
правилата
използуването
на
и
електродинами
4ГД-4, 4ГД-7
увеличава
в домашни
на
звукови
за
ко
включване.
приемниците;
източници
за
захранване
да се спазва поляритетът; да се има пред вид, че при по
грешно
чаи се
приемниците
друг
с помощта
приемника
относително равномерна
при присъединяване
към
приемници
високоговорите.'Iят на
например
лента
им чрез защипване
включване
на захранването приемникът
поврежда, при това ремонтирането
му е
в повечето слу
затруднено по
ради необходимостта от подмяна на много от детайлите (напр.
транзистори,
електролитни
кондензатори) и
ремонта на печат
ните платки;
-
приемникът трябва да се предпазва от повреда при за
хранването
1
му
от
външния
Трябва да се има
токоизточник,
като
към един от
пред вид, че конструкциите на барабанни те пре-
81U1Ю'1Ватепи допускат въртене
1"
в двете посоки.
съединителните
проводници
на
шнура за захранване
(rюследо
вателно с източника) се монтира изправителен диод Д7 Д, Д7Е,
Д7Ж или Д226Б, анодът на който трябва да бъде обърнат към
положителния полюс на изправителя, а катодът-към буксата
"плюс"
на приемника;
притежателят на приемника
монтира
--
апарата,
ако
няма
да н~ се увеличава без
тъй като това
не само
не трябва да отваря и ре
съответните
знания
и
нав1щ11;
необходимост силата на звука.
намалява
качеството
на звучене, но и
повишава нивото на битовия шум, травмиращ нервната система
на човека и предизвикащ у него умора и отслабване на па
метта
и
вниманието.
Накрая
на
трябва да
входните
ванета
на
вериги
на
преносимите
потискането
по
се кажат
няколко
приемника
от
радиоапарати
огледалния
думи
силен
в
за защитата
сигнал,
домашни
за
захран
условия
11 за
канал.
Радноrrр11емн11кът, работещ близо до радиопредаватед, мо
же да бъде повреден от силния сигнал, затова в тези случаи,
когато
е
разстоянието
няколкостопш
от
метра,
приемника
между
до
антената
антената
и
на
входа
предавате.1я
на
приемника
е необходимо да се вгради спсrщално защитно устройство.
Принципната схема на един от възможните варианти на такова
устройство е показана на фиг. 3.1.
Както се вижда от схемата, сигналът от антената се по
дава
на
входа
на
приемника
през
полупроводниковите
диоди
С4,hЪМ
1прие:нина.
R.r,.
Ч:::::::J.o"t-C::J.-o • и
Фиr.
3.1.
Принципна схема на устройство за
та
Д1 ,Д8 и Д2 ,Д4 •
на
приемника
от
Но съпротиВJiенията
защи
силен снrна л
на
веригите
С 1 Д 1 Д 3 С4 и
С1 Д.Д4 С4 не са еднакви за сигнали с различни нива: за
слабите сигнали те са малки, а за силните доста го.1еми.
Това се обяснява по следния начин : при приемане на силния
сигнал с положителна полярн()СТ по веригата С 1 Д2
R2
С 3 про-
99
тнча токът i 1, който зарежда кондензатора С3 така, че напре
жението, образувало се върху него, запушва днода Д~, а 11р11
сигна.11 с отрицателна полярност по веригата С2 R 1 д 1 С 1 про
тича токът i 2 , който зарежда кондензатора С2 така, че напре
жението върху неп запушва диода Д3 •
Затова съпротивлението между точките А 11 В е малко за
<'Игналнтс
с
нормално
ниво
и
голямо за
сигнаюпе
ниво. Колкото но-голямо е нивото на сигналите,
rолямо
с
повишено
толкоuа е по
съпротивлението.
В домашни условия е неикономично транзисторните 11р11е~1-
R
Сз
Фиr.
3.2.
Схема на токоизправител за захранване на
зисторен
приемник в домашни
тран
ус.ювия
ници да се захранват от батср:ш,
затова
повечето
раднолюбителн
използуват батерннте за захранва
не
на
приемннцнте
разходки,
а
в
по
време
на
домашни условия ги
захранват от мрежата. Изправнте
лите за 3, 4, 5 11 9V се изработват
по различни схеми. l Ia ф11г. 3.2 е
с,
показана
мостова
схема,
която да
ва изправено нанреженне 9,5V прн
ток в товара 80mA, ако се 1в
ползува понижаващ трансформа
тор (220 : 8,5 ).
Номиналните
Фиr.
рига,
3.3.
Схема на входна ве-
потискаща
оrледз.1110
ка11ащпети
на
кондензаторите С 1 и С2 са О, 1 µ F,
работното им напрежение - 400V.
Диодите Д 1 7Д~ са тнп Д7Е. Съ
противлението на резистора R е
15 Q. Номиналните капацитети на кондензаторите Сз 11 С 4 са
500 µ F, напрежението - 20 V.
смущение
Ако на приемането на станщште пречи ог.1еда.11шит кана.1,
това смущение лесно се отстранява, ако се преработи входната
верига по схемата на фиг. 3.3 и се настроят кръговете L 1C 1C 2
и L2CAC 3 на честотите на приеманите сигна.тш, а кръгът L3C 4
С2С5 на честотата на огледалното смущение. По
100
тозн
начнн
върху бобината L 3 се получават две напрежения с огледална
честота. Едното е от настройката на кръга L 3 C4 C2C5 , а дру
гото се индуктира от бобината L 2• Ако второто напрежение е
равно по амплитуда на първото и е противоположно по фаза,
резултантното
база
напрежение
с
огледалната
3.2.
във
веригата
ВИДОВЕ ПОВРЕДИ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТЯХ
Колкото
и
да
е
I<ачествено
изработен
време той се поврежда частично или
чески,
честота
емитер на транзистора Т е нула.
-
електрически
Причините
топлинни
11
за
повреди
на
приемникът, с.1ед
напълно
поради :меха1ш
натоварвания.
транзисторните
приемн11ц11
са
различни.
Едни апарат11 се повреждат поради стареенето на матери
аюпе и износването на детайлите, друг11- при транспортиране
11
поради неспазване на технологията на производството, трети
-·
в резултат на неправилна експлоатацин (виж. раздел 3.1).
Повечето от повредите на приемниците са свързани със·
закономерни
или случайни откази
на
съставните им е.1емснти
(кондензатори, ключове, бобини, трансформатори, транз11стори).
Не са редки случаите обаче, когато транзисторните 11р11е'1ници престават да работят или работят лошо и по друг11 при
чини,
например
изтощаване
фекти при монтажа
на
източниците
и сглобяването
за
захранване,
де
(лоши контакти,
къс11 съ
на приемника много
неблаго
единения и прекъсвания на веригите).
На състоянието
и работата
приятно се отразяват вибрационните и ударните
превишаването
на
допустимите
напрежения
на
натоварвания,
електрод11те на
транзисторите и на мощностите на разсейване на
експлоатацията
в
условията
на
повишена
колектор11те,
влажност,
пр~грява
нето на приемника. Така повишаването на температурата в ку
тията
му,
на
почти
приемника
винаги
и
сътресението,
довеждат
възникващо
при
падгшето
до изменения във въздушните меж
дини и капацитивните връзки, разхлабване
на закрепването на
детайлите, прекъсване на веригите, къси съединения, пукнатини,
деформации
на
отделни
елементи
на
конструкцията
и друп1
повредй.
Типични повреди на радиочастите и веригите на приемника
са: пробивите на кондензаторите; намаляването на капацитета
им (вътрешни прекъсвания в кондензаторите); появяването на
утечка; скъсването на веригите на
делните жила
1 ТРрминът,
означава .сноп", и
цендрат•
на литцендрата 1 ,
.литцендрат•
.draht• -
кръговите бобини и на от
прекъсването на
произлиза
от немските
тел, проводник.
може да се преведе като
По такъв
думи
изводите на
.lltze•,
начин думата
коет()
•.1ит
.сноп от тънки проводници•·
101
;
резисторите
къ1:ите
съединения
между
навивките
и
прекъс
ванията на намотките на нискочестотните трансформатори; на
маляването на коефициента на усилване на транзисторите
бивите
на електроннодупчестите
вите прибори; отсъствието
преходи
на
;
про
полупроводнико
ипи ненадеждността на контактите
в комутиращите устройства (ключове, превключватели, куплун
ги); прекъ1:ването във веригите на захранването, изходящия транс
форматор, високоговорителя и други повреди.
Почти всички изброени повреди не могат да бъдат открити
при външен оглед. За успешното им откриване е необходимо
да се
използува
измерителна апаратура и преди всичко
универ
салните измерителни уреди тип ТТ-1, ТТ-2, ТТ-3, Ц435, ТЛ-4
др.
11
ПРИЗНАЦИ ЗА НОРМАЛНАТА РАБОТА
3.3.
И ЗА ПОВРЕДИТЕ НА ПРИЕМНИЦИТЕ
Най-обикновен
начш1 за проверката на
11 музика на всички че
стотни обхвати на приемника. Приемникът се смята за редо
вен, ако е с нормална за този вид приемни:< сила на звука, без
постоянно свистене, пръщене, значителни собствени шумове и
други смущения. Приемникът е повреден илн се нуждае от
настройка, ако при захранването му от редовен токоизточник
приемника
няма
е
и
разпространен
прослушването
приемане
или
на
последното
говор
се
съпровожда
със
смущения
от вътрешен произход, звукът е изкривен или слаб, отдалече
ните предаватели се приемат слабо или изобщо не се приемат.
Информацията за състоянието на приемника, която може
да
се получи
тъчна. При
диоапарата
с
с
помощта
само
на
високоговорителя,
е
недоста
необходимост от по-пълна характеристика на ра
той се подлага на преглед и допълнителен контрол
помощта
на
измерителни
уреди.
При външен оглед се проверяват кутията, монтажът, състо~
янието
на
елементите
на
схемата
и
тяхното закрепване,
нието на детайлите на механизмите за
надеждността
скалата
и
на
свързването
движе
настройка и комутация,
на захранването,
осветлението на
др.
Допълнителният контрол се състои от измерванията на то
ковете,
напреженията
сторите
и
изолациите,
приемника
и други
и
110-рядко
от
на
проверката
съпротивленията
на
на
рези
чувствителността
на
изпитвания.
При измерванията на резисторите, бобините и кондензато
рите се отпоява един от техните изводи от платката, тъй като
повечето
от
скоомни
входни
тези
елементи
и
изходни
са шунтирани
от
съпротивлен11я
относително
на
Захранването на приемника трябва да бъде изключено.
102
ни
транзисторите.
От измерваните електрически параметри интерес представ
.ляват консумацията на приемника без сигнал, консумацията при
номинална
изходяща мощност
'Транзисторите,
il<онтролните
а
при
някои
и напрежения
приемници
-
на
електродите на
напрежението
между
точки.
Резултатите от допълнителния контрол се смятат за з а
д о в о л и т е л н и, ако стойностите на всички величини съот
ветствуват на номиналните. Но ако дори и една от величините
е
извън допустимите
търси
даже
граници,
причината за
и в тези случаи,
когато
това
отклонение се
приемникът работи нор
:мално.
3.4.
РАБОТА С ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРИ
И МАЛОГАБАРИТНИ ДЕТАЙЛИ
Надеждността на транзисторната
телно по-голяма
от надеждността
с електронни ·лампи. Но
радиоапаратура
е значи
на аналогичните устройства
това предимство
на ПОJ1упроводнико
вите прибори се осъществява само при строго спазване на пра
вилата за работа с транзистори и диоди.
Какво трябва да се знае, за да бъде минимален броят на
nовредите поради пробиви или влошаване на параметрите на
!Полупроводниковите прибори ? Отговорът на този въпрос не е
'Труден,
рите
и
ако
се
диодите
околната
среда
има
пред
зависи
и
в
вид,
че
основни
електрическите
Най-важните правила
надеждността
линии
от
на
транзисто
температурата
на
натоварвания.
за експлоатацията на
полупроводни-
11<овите прибори и за работата с тях при ремонта и настрой
ната на радиоапаратурата може да бъдат формулирани по след
ния
начин:
- не трябва да се употребяват източници за захранване,
мапреженията на които надвишават номиналните стойности на
:напрежението
-
за даден
тип
приемник;
не трябва да се превишават пределно допустимите стой
ности на токовете, напреженията
!На
транзисторите,
-
посочени
транзисторите и
в
и мощностите
на разсейване
справочниците;
диодите да се
сменят
само при
изклю
~ено захр~нване на приемника;
- когато се налага запояване на детайли или проводници
към изводите на цокъла, транзисторът трябва да се изважда
от
него;
-
когато
изводите
на транзисторите
и диодите
се запоя
шт направо към други елементи на схемата, тези спойки трябва
да се извършват на разстояние, не по-малко от
10 mm
от кор
пус11те на полупроводниковите прибори; да се използува лесно
топим припон (t стопкваке
~1so°C) и поялник с мощност,
не
103
по-голяма от
ничава
40 W,
времето
на
с тясн~ човка,
запояването и
по възможност да
да се
извода на полупроводниковия прибор, като
вод с
меден пинцет или плоски
на
-
генератори
транзисторите
и други
от
се държи този из
клещи;
не трябва да се
източници
се огра
отвежда топлината
подават сигнали от
на променливо
напрежение,
ам
плитудата на които превишава допустимите за транзистора
на
прежения;
източниците на
-
свързват
променливо напрежение трябва
с транзисторите
през кондензатори, защото
при
да се
непо
средственото включване на генератора между базата и емитера
на транзистора може рязко да се промени режимът на работа
на
последния
да
се
използуват
които
ди
по
постоянен
ток;
при проверка на полупроводниковите прибори не трябва
-
създават
прекалено
-
при
такива
във
големи
омметри
веригите
за
проверката
и
тях токове
на
други
измерителни
;
режимите
на
полупроводниковите
прибори не трябва да се допускат случайни
банан-щекерите на волтметъра) на изводите
проводниците,
намиращи
се
уреди.
на изпитваните транзистори и дио
под
напрежение
съединения (през.
на транзистgра с
;
транзисторът не трябва да се оставя да работи с пре
късната верига на базата даже за кратко време;
- трябва да се има пред вид, че надеждността на полу
проводниковите прибори се повишава десетки пъти, ако работ
-
ното им напрежение е
ност
на
0,7 70,8
от пределно допустимата стой
напрежението.
При ремонта и настройката на транзисторните приемници
се работи не само с полупроводникови прибори, но и с раз
лични малогабаритни детайли (бобини за трептящи кръгове, про
менливи кондензатори, донастройващи кондензатори, резистори,
превключватели и др.). По време на ремонта на приемника се
налага някои от тях да бъдат извадени, ремонтирани и изпит
вани.
Малогабаритните детайли се различават от обикновените
радиочасти за общо предназначение не само по размери, но и.
по недостатъчно високата механична якост, износоустойчивост
и топлоустойчивост. Поради тези причини с малогабаритните
детайли трябва да се работи много внимателно. Особено гриж
ливо трябва да се отнасяме към изделията от синтетични ма
териали (от пластмаси, лакове, фолии и др.), които са израбо
тени на полимерна основа. Детайлите от тези материали лесн()
с.е повреждат не
само под действието
на удари
и леки меха
ниt~ески натоварвания, но и от горещия поялник, от капка раз
топен калай и от редица херметизиращи, лепящи и обезмасля
ващи вещества.
Проверката на малогабаритните
резистори
и
бобини се
прави по обикновен начин с помощта на омметър. Електролит
ните
кондензатори
се
изпитват
с
помощта
на
нисковолтовк
устройства, защото някои типове електролитни кондензатори са
разчетени за ниски работни напрежения и могат да бъдат про
бити при изпитвания с обикновени уреди.
НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ
3.5.
НА ПРИЧИНИТЕ
НА ПОВРЕДИТЕ
Процесът на поправката на приемника
делен
на
два
етапа:
откриването
на
нето И. Първият етап е по-сложен
като
в
повечето
случаи
възстанови дефектирал
е
и изисква
по-просто
елемент,
може да бъде раз
повредата
да
се
отколкото
и
отстранява
много труд, тъй
замени
да се
или
да
се
открие той
между десетките други детайли.
За да бъде търсенето на повредите успешно, трябва да се
знаят физическите процеси в приемника, за да може да се опре
делят най-вероятните повреди, да се спазва определена после
дователност на проверките, да се отделят най-важните факти
и правилно да се преценяват резултатите от наблюденията и
изпитванията.
Съществуват
на
няколко начина
за откриване на
причините·
повредите:
1)
2)
външен оглед;
сравняване на режимите
повредения
на
рабата
на
редовния и на
приемник;
3) стесняване на областта на търсенето на повредата чре~
изпитване на отделни блокове и стъпала на приемника и из
ключването
4)
към
им
от
по-нататъшното
разглеждане;
проследяване на сигнала от едно стъпало на приемника
друго;
5)
проверка
на
и характеристиките
6)
отделните
на
вериги,
приемника
елементите
на схемата.
;
замяна на детайлите, които подозираме, че са неизправни_
Опитните майстори и радиолюбители нямат предпочитание
към някой
чина
от
посочените
в зависимост
от
начини,
а
съчетават
два-три
на
повредата.
По-долу са посочени причините на най-често срещаните
повреди и С>риентировъчната последователност на действията
при
търсенето
на
неизправния
елемент.
А. От висо1еоговорите.л11 не се чува нищо~ даже и шу.к
Тази повреда най-често е предизвикана
JIOШ
контакт във
веригата
пало
на
на
н.ч.
веригата
високоговорителя
усилвател.
от прекъсване или
на захранването, от
или
прекъсване
във.
от повреда в изходното стъ
Примерна nоСJJедователност на .цействията
на повред.ата
при търсенето
:
проверка ва эuравваието;
изпитване д&llИ не е прек'ЬСН8Т8 веригата на високоговори
теля и проверка на крайното СТ'ЬП&/10 на НЧУ;
измерване на консумацията
на приемника от източника
за
sахранuне 1•
Ако консумацията превишава 80+ 130mA, най-вероятно е
повредата да е в крайното стъпало на НЧУ или е пробит един
от електро.nитните кондензатори (шунтиращият захранването 2
м:н кондензаторът от най-близкия към батерията развързващ
филтър). При проверката на крайното стъпало на НЧУ най-на
пред се проверяват транзисторите, входният и изходният транс
форматор, кондензаторите тим ЭМ и.11и К-50-6 на филтъра на
захранването и на развързващия филтър.
Б. От висо1еоговорите.ля се 11ува сu.мо шум
Възмо'*ните причини за тази повреда са много, затова е
це.11Рсъобразно да се използува методът на стесняване на об
ластта на търсенето чрез изпитване на отделните блокове или
методът на проследяване на сигнала. От обсега на търсенето
може
да
се
изключи
смята за изправен
нискочестотнwят
поради наличието
усилвател,
на слаб
т.
е.
да
се
шум от високо
говорителя. За да се докаже, че НЧУ е изправен, на входа му
се подава сигнал 10720mV от тонгенератора или от саморъчно
направен транзисторен мултивибратор. Високоговорителят трябва
да възпроизведе звук. Ако интензивността и качеството на звука
са нормални,
НЧУ се смята
за изправен
и се преминава
към
проверката на детектора и МЧУ.
За да се провери МЧУ, с отвертка се докосват ·базите на
неговите транзистори 3• М.ч. стъпало е изправно, ако от висо
коговорителя се чува
базата
пукане. Ако в момента
с отвертка пукане няма,
на докосване до
стъпалото, изградено с този
транзистор, е повредено.
При докосване до базата на транзистора на крайното стъ
пало на
м.ч. усилвател
се
проверява
не
само това стъпало, но
и детекторът, а също така и регулаторът на силата на
Ако в резултат на
преминава
1
тази проверка
се към проверката
звука.
повредата не бъде открита,
на хетеродина. Ако
този важен
За измерване на консумацията милиамперметърът се включва между
положителния
полюс на батерията
и проводника,
подаващ
.плюс•-а на при
емника.
2
Този кондензатор намалява съпротивлението за променливия ток меж
Ау изводите на батерията и по този начин
nатtта на приемника през захранването.
отстранява връзката между стъ
3 Отвертката трябва да се държи не за дръжката, а за металната И част.
възел на приемника работи нормално, от високоговорителя се
чува характерен шум. Допълнителен признак за изправността
на хетеродина е реакцията на приемника при включване на вън
шна антена (или къс проводник) към базата на транзистора на
<месителя. Ако тогава при завъртането на копчето за настройка
на
приемника
-със
Накрая
с
се
свистене,
чуват
смята
се,
сигнали
че
се проверяват
в.ч. усилватели
преди
на
предаватели,
хетеродинът
входните
това
се
е
вериги,
проверява
съпроводени
изправен.
а в
приемниците
изправността
на
в.ч.
усилвател.
В някои
които
са
приемници,
изградени
с
например
ножови
"Селга",
вълнови
"Сокол",
„Гауя",
превключватели,
е
не
.обходимо най-напред да се провери правилността на сглобката
·на превключателите. Ако подвижните ножови контакти са сг ло
-бенп върху планката не по заводската схема, то може да няма
приемане.
Трябва да се има пред вид, че при отваряне на приемни
ците "Селга", "Сокол", "Гауя• контактите на вълновия пре
включвател често изпадат. За правилното сглобяване на пре
включвателя трябва да се използува схемата, дадена в описа
itшето
на
приемника.
В. Говор&т и музиката се в&зпроизвеждат слабо
Причини за този дефект могат да бъдат повредите на
оелементите на схемата, намаляващи коефициента на усилване на
някое от стъпалата на приемника. Затова и тук е целесъобразно
да се използува методът на стесняване обсега на търсенето
·или
методът
на
Най-напред
яане и
н.ч.
проследяването
трябва
ако той не е
да се
на
сигналите.
провери
изтощен, да
източникът
за захран
се провери изправността на
усилвател.
Причините за намаляването на коефициента на усилване на
н.ч. усилвател могат да бъдат следните:
1)
2)
неправилно поставяне на транзисторите в цоклите;
3)
намащшане
ниско качество на транзисторите (намаляване на коефи
циента на усилване) ;
тори
или
на капацитета
прекъсване
на техните
на електролитните конденза
вериги.
Ако НЧУ е изправен и има достатъчен коефициент на
:усилване, се преминава към проверката на МЧУ. Влошаването
на чувствителността на МЧУ
-следните
1)
причини
прекъсване
може да бъде
предизвикано от
:
на една
или
няколко
жички
на
извода на
бобината на трептящия кръг;
2)
3)
разместване на феритните чашки на чашковидното ядро;
нарушаване на съединението между настройващата чашка
107
и
подвижното
мества при
При
ядро,
в
завъртане
резултат
на
тези дефекти
на
което
ядрJТо
не
се
пре
чашката.
може лесно да
се
провери
качеството
на кръга, като се върти ядрото. Ако преместването му пред
извиква остра настройка или разстройка на кръга, което лесно
може да
се установи по рязкото увеличаване или намаляване на
нивото на сигнала на изхода на НЧУ, то този кръг е изправен.
Трябва да се има пред вид, че и в МЧУ намаляването на
капацитета
на електролитните
на развързващите
вериги
кондензатори
филтри, а също
предизвикват рязко
и
кондензаторите
и прекъсванията в техюпе
влошаване
на
чувствителността на
приемника.
След проверката
тяхната
11
на МЧУ се
nрсверяват
входните вериги.
комутация.
При търсенето на причината за влошаване на чувств11те.1ността на приемника трябва да се знае, че тя зависи не сам1)
от
изправността
на
елементите
и
веригите,
но
и
от
точността
на настройката .на кръговете на МЧУ, входните вериги 11 хете
родина.
Ако се установи, че причината за влошаването на чувстви
телността е разстройката
вършва
според
на кръговете, то
указанията
на
настройката се из
завода-произэ :щител,
посочени
в
описанието на приемника. Ако такива препоръки няма, настрой
ката на кръговете трябва да се извърши според указанията.
дадени в раздел 3.7.
Г. Звун&т се
в&зпроизвежда
с
големи
изкривявания
Този дефект обикновено е свързан с повр~дитс в крайното
стъпало на НЧУ или във високоговорителя. Търсенето на по
вредата
започва
с
изследване
на
високоговорителя,
след
коет.:>
се преминава към проверката на НЧУ.
Причините за повредата могат да бъдат следните:
1)
2)
транзисторът е поставен неправилно в цокъла;
в цокъла няма контакт;
3)
намотката
е
4)
5)
на драйверния
прекъсната
или изходния
трансформат JP
;
бобината на високоговорителя се трие;
веригата на обратната връзка в НЧУ е прекъсната.
Следователно трябва да се провери ходът на звуковата
бобина в магнитния процеп, да се провери дали транзисторите
са поставени правилно и надеждни ли са контактите в цоклите,
да се установи дали намотките на трансформаторите не са пре
къснати, да се провери веригата на обратната връзка. Ако няма
надежден контакт в цокъла на транзистора, изводите му трябва
„
да се почистят добре, да се отрежат до необходи~ата дължина
JJ.a
се огънат във вид
на синусоида
с
'rе.lllО бmm и .амплитуда• около 0,5mm.
„дължина•
приблизи
Д. Приемането се съпровожда
с пукане, гъргорене,
свистене или бучене
Причината за пукането може да бъде повреден транзистор,
.лош контакт (напр. във вълновия превключвател) или лоша спой
'Ка. Най-добрите· начичи за търсенето на тази повреда са мето
днте .') 11 6, т. е. проверката на отделните вериги, елементите
на
схемата
подозират,
и
че
стъпалата,
са
замяната
Предположението, че
1шят
превключвател,
него по време на
вява
шш
се
RЪ.1Н1)в11ят
на
радиочастите,
които
се
неизправни.
"че източник на пукането"
може да
се
потвърди
чрез
работа на приемника. Ако
засилва,
е
очевидно,
че
е вълно-
докосване
до
пукането се поя
източник
на
пукането
е
превключвател.
Гъргоренето най-често възниква в резултат на увеличаване
на
вътрешното
съпротивление
на
източника
за- закранване,
ста
реене на кондензаторите във филтрите на захранването и в раз
nъrзващнте вериги, повреди във високоговорителя 11 лаби.'IНО
мuнтнраните по корпуса детайли. Затqва причините за гърго
ренеТl)
се
търсят
с
помощта
на
метода
за
проверка
на
отдел
ннте детайли (високоговорителя, източника за захранване и кон
дензаторите) и метода на външен оглед на детайлите по кор
пуса.
Свистенето, възникващо при настройката на приемника на
ю~ято 11 да е радиостанция, обикновено е признак за лоша на
стройка на МЧУ, филтъра-запушалка за междинната честота и
входното устройство. Понякога свистенето се предизвиква от
неправплния избор на капацитетите на неутрализиращите кон
дензатори в стъпалата на М ЧУ или от прекалено големия кое
ф11ц11ент на усилване на МЧУ 1 В този случай МЧУ се възбуж
да 11 приемникът работп с непрекъснато свистене. За отстра
няаане на свистенето понякога се налага подбиране на капаци
тета на кондензатора във веригата на връзката
ння
кръг с
емитера
на
на хетероДин
транзистора.
С.1едователно при свистене повредата обикновено се търси
в МЧУ, в преобразувателя и във входното устройство.
При приемането
на
късовълнови
радиостанции
възпроиз
веждането на музика и говор често се съпровожда от бучене.
Прпчпната за това
блока на
явление
променливите
е
несъвършената
кондензатори
или
конструкция
лошото
на
му закреп
ване. Това може да се докаже с прост опит. Ако при докос
ване с ръка до корпуса на променливите кондензатори бучеНа~а.~яването на коефициента на усилване на МЧУ може да бъде по
като ir схемата се монтират транзистори с малък коефициент на
усилване, чрез промяна на режимите на работа н11 триодите или чрез шун
1
стнrнато.
тиране
на
трептящите
кръгове с
резистори.
109
нето изчезне, то причината за
струкция
на
корпуса или
кондензаторите
шасито на
това бучене е
или
лошото
приемника.
им
неудачната кон
закрепване
към
Блокът на кондензаторите
трябва да се закрепва към шасито с помощта на амортисьор~r
и да има еластична
връзка със
можност за
връзка
такава
е
скалния
предвидена
механизъм
в
(ако въз
конструкцията
на
блока).
В приемниците "Спидола• и "ВЭФ-12" може да бъде пред
извикан микрофонен ефект 1 от недостатъчно здраво закрепване
на радиочастите (кондензаторите) в барабанния превключвател
на вълновите обхвати и на контактния гребен.
В приемника "Спидола• има още едно явление
калено
увеличаване
на
силата
на
звука
при пре
-
приемането
на
станци
ите от дълrовълновия обхват се съпровожда с бучене и пу
кане. При намаляване на силата на звука бученето и пукането
изчезват. Този дефект е предизвикан от късо съединение между
навивките на звуковата бобина и магнитната система на висо
коговорителя. Това се проверява лесно с омметър. Последният
се
включва
уреда
се
към
изводите
отклонява
на
на
високоговорителя
някакъв
ъгъл
в
и
стрелката
зависимост
от
на
съпро
тивлението на звуковата бобина. Ако при натискането на мем
браната показанията на уреда се изменят със скок, звуковата
бобина се съединява с магнитната система. При тази проверка
често пъти не е необходимо да се отпояват изводите на висо
коговорителя
и
да
се използува
омметър.
При появяването на бучене и нукане е достатъчно да се
натисне мембраната с пръст и да се чуе предаването. Ако въз
буждането и пукането изчезнат и възпр::тзвеждането на звука
стане
нормално,
то
причината
звуковата бобина. Този
тира
или
да
3.6.
се
за
тази
повр~да
високоговорител
трябва
е
триенето
да
на
се ремон
смени.
РЕД НА РАЗГЛОБЯВАНЕ И СГЛОБЯВАНЕ
НА
ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
За оглеждане на монтажа, проверяване на режимите на
работа на транзисторите и за провеждане на изпитванията е
необходимо да има достъп до двете страни на печатната платка.
За тази цел е необходимо приемникът да се разглоби частично.
Редът на разглобяването на най-разпространените транзисторни
приемници е изложен накратко
1 Микрофонен
тронната
лампа
ефект се
по-долу.
нарича изменението
при въздействието
на анодния
ток на
на механическите трептения
елек
върху нея.
Подобно явление има и в транзисторните приемници, но се предизвиква не
от вибрациите на електродите на транзисторите, а от вибрациите на други
детайли, например пластините на променливите кондензатори.
Разглобяване на приемнина „Альпинист •
Отвиват
1.
кутията
на
се двата
винта
и се маха
предната
стена
нсь
приемника.
Отпоява се проводникът от буксата за външната антена_
2)
3.
Отвиват се петте
винта и се изважда
платката на прн-
емника.
При поставянето на платката обратно в приемника може да.
повреди стрелката, затова сглобяване го трябва да се из
се
вършва
внимателно.
Разглобяване на приемнина "ВЭФ-12"
Отвиват
1.
стена
и
Отвиват
2.
копчета
с
леко
4.
сито,
се
за
се
винта,
касетката
стопорните
се капачето
натискане
с които
на
е закрепена
захранване
винтове
и
се
и
се
задната:
свалят.
свалят
всичките
на върха
антената
се
на
вкарва
телескопичната антена,
в
приемника.
Отвиват се четирите винта (трите са в ъглите на ша
а четвъртият в касетата на захранването). Винтовете
изваждат
с
пинцет.
Шасито се повдига така, че разположената
5.
хранваща
след
петте
на
управление.
Сваля
3.
и
се
капачката
част
което
да
се
шасито
намира
се
по-високо
от
лявата
отдясно за
му
половина,_
изважда.
6. Отвиват се трите винта, с които е закрепена печатната;
платка и последната се обръща на 90° към външната страна ..
Разглобяване на приемнина
„Меридиан"
1. Отвиват се стопорните винтове и се махат копчетата за·
настройка и за регулиране на силата и тембъра на звука.
2.
Приемникът
надолу,
изваждат
се поставя
се
капачето
върху
на
маса с
лицевата страна·
захранващата
част
и
двете·
батерии заедно с контактната плочка.
3. Отвиват се четирите винта, закрепващи капака, и се маха'
последният.
4.
ващата
Отвиват се двата
винта и
се маха
капакът
на захран-
част.
5. Отпояват се двата извода от вълновия превключвател,.
водещи към буксата на външната и телескопичната антена.
6. Отвиват се винтът и стойката, закрепващи конзолката.
на телескопичната
антена.
Конзолката с телескопичната антена се тегли нагоре и
след отвиване на винта, зсlкрепващ антената, последната се из
7.
важда
8.
шасито
от
приемника.
Отвиват
с
се трите
елементите
стойки и ·двата
винта
и се изважда:.
върху него.
l
ll~
Разглобяване на приемника „Рига-102"
1. Отвиват се двата п.1.юмбирани винта М4 на задната стена
'На радиограмофона.
2. Разединяват се: антената, УКВ, високоговорителят и гра
мофонът.
3. Отвиват се трите винта МЗ на дъното на кутията на
приемника, закрепващи долната декоративна профилна лайстна.
Последната покрива долната част на скалата на приемника.
Отвиват
4.
дъното
5.
на
две
четирите
винта
М4,
закрепващи
шасито в
Шасито се изважда от кутията напред и се махат стра
ничните
с
се
кутията.
пластмасови
плоски
накладки,
които
са
надянати
на
скалата
пружини.
6. За получаване на достъп към печатната платка КСДВ-М4
е необходимо да се махнат:
а) фалшпанелата на вълновия превключвател (двата вин
та М4);
б) всички командни копчета;
в) скалата на приемника (към шасито е закрепена с два
винта М4);
г) скалният отражател (двата винта М4).
7. За получаване н~ достъп към печатната платка на НЧУ
е необходимо да се отвИе един винт М4
(между радиаторите
на транзисторите П213Б) и да се извади платката от контакт
ното
гнездо.
При връщането на платката на НЧУ обратно трябва да се
обърне внимание на правилното поставяне на изолиращите под
ложки
късо
под
винта М4,
съединение
тъй като
между
този
радиаторите
винт
на
може
да направи
транзисторите
сито на приемника. Това може да повреди
в някои случаи и захранващия б.'Iок.
не
само
и
ша
НЧУ, но
Разглобяване на приемника „Рига-103"
1. Отвиват се винтовете на задната стена на приемника,
закрепващи шасито към кутията. Шасито се изтегля внимателно
от кутията.
2.
Отвиват се буксите и задната стена се отделя от шасито.
Разглобяване на приемника "Селга"
1.
Маха се задният
капак
на приемника,
като
се отвива
аакрепващият го винт.
2. Отпоява се изводът на кондензатора от буксата за външ
вта антена.
Отвиват се двата винта, закрепващ11 печатната п.1атка.
Отвива се стойката - винт, закрепващ печатната п.1ат1<а
и ·служещ като гайка за закрепването на задния капак на при
3.
4.
емника.
5.
Изважда се печатната платка.
1.
Отваря се капакът на захранващата част
Разглобяване на прие.мника „Сигнал"
се 11зваждат
11
батериите.
2.
Отвиват се вннтовrте, закрепващи капака
към кутията, и
на 11р11емн11ка
се· маха капакът.
Э. Печатната платка при необходимост се 11зважда от ку
тията. За тази цел отвореният приемник се слага с .111ILевата
страна
надолу,
приповдига се капакът и
със
се отвива буксата за слушалката.
4. Отвиват се двата винта и стойката,
ната
платка
към
специална
отвертка
закр~пващи печат
кутията.
5.
Платката се изважда внимате:1но.
1.
2.
Отвиват се два винта и се маха задният капак.
Разглобяване на приемника „Сокол"
Отпоява се кондензаторът от
буксата за външната ан
тена.
3.
пуса
4.
на
Отвиват се двата винта, закрепващи
на
платката към кор
приемника.
Печатната платка се изважда
от жлебовете на корпуса
приемника.
Разглобяване на приемника „Соната"
1.
2.
ват
Сваля се копчето на тонрегулатора.
Сваля се капакът
двата
3.
4.
5.
отвие
6.
7.
винта, с
които
на захранващата част,
е
стопорният
винт.
Изважда се плочката с буксите.
Изважда
я
към
се платката,
като
се отвият
петте
винта, за
кутията.
Разглобяване на приемника
„Спидола"
Отвиват се двата винта и се маха задната стена.
Сваля се калпачето
н антената
8
се отви-
Изваждат се батериите.
Отвиват се два винта и се сваля капакът на приемника.
Сваля се копчето на вълновия превключвател, като се
крепващи
1.
2.
като
закрепен.
се
на върха на телескопичната антена
вкарва в приемника.
Транзнсторнl' рад11оприемющн
113
3. Винтът, закрепващ копчето на вълновия превключвател,
се отвива един-два оборота и копчето се сваля.
4. Отпоява се проводникът от буксата за външната антена
и от екраниращото фолио.
Отвиват се четирите винта (в ъглите на шасито), закреп
5.
ващи
шасито
6.
7.
на
приемника
към
кутията.
Шасито се изважда.
Отвиват се двата винта, с които се закрепва
печатната
платка.
ПОВРЕДИ В ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
3.7.
И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ
В този раздел ·са дадени таблици за характерните повреди
на някои фабрични приемници, методите за проверка и настрой
ка на техните блокове, режимите на работа на транзисторите
и основн11тс данни за навивките на бобините. Всяка таблица
се
състои
във
от
три колонки.
В първата
(отляво)
втората
възможните
~
са
дадени
им
признаците
причини
и
в
на повредите.
третата
-
препо
ръки за провеждането на най-елементарни измервания и изпит
вания,
ната
имащи
за
цел
да
се
установи
и
да
се
отстрани
причи
на повредата.
1.
ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „АЛЬПИНИСТ"
Принципната схема на приемника е показана на фиг.
Най-честите причини за повредите на апарата са :
пробивите
на
С15 , С 17 +С 21 , С23 ,
кондензаторите
С29+Сз1 11 Сзз-7-СзtJ;
нама:1яването
на
капацитета
или
прекъсването
3.4.
C2;,+C2 i•
на
външ
ната верига на кондензаторите CIG• С2Ф С21!• c3l• C3j;
лошите спойки на кондензаторите с„, Са, CR, с.,. С~о· С21• С:ш;
късите съединения на
С4 (КПЕ) 11 С 11 ;
изводите на кондензаторите С2 , С3 •
прекъсването на кръговите бобини L 1 , L2 , LR и др.;
прекъсванията във фолийната картина на печатната платка;
отсъствието
ключа
за
на
захранване
за батериите
контакт
11 в
във
вълновия
контактните
рите и диода Д 1 ;
нама.1яването на
рите ПП2 11 ППЗ ;
коефициента
съединение
между
мотка на трансформатора
топровода.
114
в
в
отделението
;
пробивите на електронно-дупчестите
късото
превключвател,
пружини
преходи в транзисто
на усилване
първичната
Тр 1 или между
и
на транзисто
вторичната
на
намотките и магни
NЗ
...1..
Lf
1-г---·
!
С19
ll--
-1 ni.iJ
c ,;J,
1 : 3:'':;rl
~.?Q ~гв
' свl ~„~„ ~ ..[ ~1'' •::s~,f m : ;нС2?
~2 -~~-~с~- ~'
IY \'_"J,mT..1. i iI
1
.
~А'~гт-;о,Wв'
~~L;
,
2к ,·
/
r
~
Cf2
г--11
R
/
?f
11
~
:
0
.,f,' г-JN
Ct5
-
-
1
l?I
L '
5
д
31
1№21 C31I
1,
:r '" '"'
''
R2f
IC.32
/Uб
С33
1
1
8
R22
')
1
_J
1
-
.------------+-----------------'
(35
1
1
1
1
1
1
1
1
1
)
'
./
Ql
Фиr. З.4. Прющ1шна схе111а пре11осимия приемщ1к .А11ьпинцст•
Приемникът се захранва от две батерии тип КБС-Л-0,5,
свързани последователно с общо напрежение 8,8-т9,ОV.
Токът на покой е 7-тбmА.
Консумираният ток при номина.111а мощност (150mW) е не
повече от 40 mA.
Преди започването на ремонта трябва да се провер11 из
точникът за захранване. Ако напрежението на батерията в на
тQварено
състояние
образно да се
странят
не е по-малко от
тогава
8,8 V,
огледат печатната платка, монтажът
забелязаните
къси
съединения
е целесъ
и да се
в 11звод1пе
от
на радио
частите.
След това трябва да се измерят
постоянните напрежения
на електродите на транзисторнте 1 11 да се сравнят измерените
стойности със стойностите, посочени в таб.1. 3.1. Прн сравня
в~нето на резултатите от измерванията с дадените в таблицата
трябва да се има пред вид, че те могат да се различават по
между си с
10-т
15О/0 • Тез11 отклонения не са признак на
неизправност, тъй като постоянните напрежения на електроди
±
те
на
на
резисторите
±
полупроводниковите
тирани
в
и
от
триоди
топлинните
зависят
токове
на
от
съпротивленията
транзисторите,
мон
приемника.
Та б л 11 ц а
Постоянни
напрежения на
електродите на
транзисторите
в
3.1
приемник
„Альпинист"
Тра„зистори
Еле ктродк на
тра нзнстора
ПП\
ПП2
ШIЗ
'
Емитер
База
Колектор
0,4
0,6
7.5
1.4
0,9
1, 1
7,5
7.8
1.6
ПП5
ПП4
Нап_J('Ження
нз
IШб
0.1
0.15
3-:-4,8
1
ПП7
V
('.1ектро.:1.11те,
1.8
о
о
2.0
7+8,6
0.15
8.8
0,15
8,8
1
Ако при проверката на 110.тrупроводникошпе тр11од11 се уста
нови, че е необходимо да се сменят едни 11л11 два от тях, то
транзисторите трябва да се избират с коефициент В, 11 да се
имат пред вид следните препоръки:
1)
топлинните колектор ни токове на транзисторите да бъ
4 р. А;
2) транзисторите за крайното стъпа.10 трябва да 11мат при
дат не по-големи от
близително еднакви коефициенти на усилване
на изхода на приемника сигнал
1
0,98 V
11
да осигуряват
със с11нусо11да.1на форма
При измерването на постоянните напрежения на е.1ектродите волтме
търът се включва
между електрода
и „плюсовия·
проводник на
приемника.
лри подаване на синусоидално напрежение 1OOmV с честота
1000 Hz на базата на траИЕJистора ПП5 (през кондензатор 5 µ. F).
Ако режимите на работа на транзисторите отговарят на
Таблица
Повреди във веригите на захранването н високоговорителя на
ник „Альпинист"
3.2
прием
--------Прнзна ·:1
на
повре
Възможни
прнчинн
Начини
за
на
~~ите
1.
От високогово
1.
Веригата
рителя не се чува
хранване е
t1ШJ10
ната
(даже
шу~)
и
2.
на
В ключа
отстраняване
Веригата се проверява с омметър
за за
няма
прием
контакт
Изводите на ключа се дават накъсо
с пннцет. Ако се появи шум във
високоговорителя. трябва да се
поправи
З. Звуковата бобина
на високоговорителя
е
и
прекъс
хранване на
ника
за
проверка
повредите
прекъс!!Э.Та
ключът
за
захранване
Съпротивлението на бобината иа
високоговорителя
се
измерва
с
омметър. Ако високоговорителят
е
електродинамичен
О.5-ГД-12.
на
то
свързаните
тип
съпротивлението
паралелно звукова
бобина и вторична намо1"ка на
трансформатора трябва да бъде
в границите О.6·:-0,552. Ако виtо
коговорителят е тип 0.5-Г Д-10.
съпротивлението е 0,52+ 0,48S!.
Допълнителен признак за изправ
ността на бобината е пукането.
което
теля
се
омметъра
4.
Между
ните
контакт
пружнни в от
делението
рии
няма
за
бате
връзка
чува
във
високоговори
в момента на свързването на
към
него
Пружините се разтягат. Измерва
се напрежението
затора С 37.
върху
което
е
конден
равно
на
напрежението на източника за за
хранване при включване на
при
емника
5.
те
Между батерии
КБС-Л 0,5 ня
ма контакт
Измерва се напрежението на из
точника за захранване. Ако по
казанието
на волтметъра е
нула,
се осигурява контакт между
61-
териите
нормите,
но
въпреки
това
няма
приемане
на
радиостанци~
трябва да се открие в кое стъпало на приемника е повредата..
За целта с отвертка или друг метален предмет се докосва ба-
117
ИНИ-11
Приемник
г-
]
-L--------1
ЗГ-10 i---.-r--.--------~ НЧ У
МВА-2М
Фиr.
А4-М2
3.5. Схема
на включване на измерителни уреди при
нроверка на НЧУ на приемника
Фнr. 3.6. Схема на включване на измери
плни уреди прн настроllка на МЧУ на
приемника
30-7
МВЛ-2М
Рамка-·
Генератор
РаВио
Г4-1А
приемник
Фиr. 3.7. Схема на включване на измерителни уреди
при настроllка на високочестотния тракт на пр•tем
ника, при измерване на чувствителността и прн
проверка на избирате.1ността на приемника
зата
на
всеки
транзистор.
Ако
проверяваното
стъпало е
из
правно, от високоговорителя се чува пукане. Ако повредата не
бъде открита н по този метод, трябва да се провери всяко
стънало
със
съответната
измерителна
апаратура,
като
провер
ката започне от крайното стъпало.
Схеми за включване на измерите.1ю1 уреди към прие:\1ника
при проверката на НЧУ и М ЧУ, а също така и на це.шя при
емник са показани на фиr.
3.5, 3.6
и
3.7.
За нзмерването на изхода може да се вк.1ючва не само
.лампов волтметър, но и уредите ТТ-3, Т Л-4 или някой друг
подобен, с по:\1ощта на който може да се измери променливо
напрежение
до
един
волт.
6
Т а
.1 и
u
3.3
а
Повреди в нисночестотния усилвател на приемника „Альпинист"
Пр11знац11 на по-
Нъз,~ожш1 пр11ч11ни 1
Начшш за проверка 11
нред1пе
отстраняване на
повредите
3
'
1. 1Iриемникът 1
не работи.
от
iВНСОКОГОВОр11те
.ля
не
се
~
Напрежешrята на електродите на тран
зисторите ПГ14 н П!J5
се из~1ерват 11
Транзисторът
Ш14 И.1И П115
е пробит
се сравняват със стойностите, посочени
3.1
в таб.1,
чува
даже собстве11ият
шум
2.
Между
вичната
пър
С
намотка
омметър
връзка
се
между
проверява
да.ш
първичната
има
намотка
на
на
трансформа
тора Тр 1 11 маг
трансформатора и магнитоп ровода.
Ако няма омметър. измерват се напре
късо съединение
11П5.
Ако и трите напрежения са рав
ни
нула,
нитопровода
има
женията
на
на е.1ектродите на транзистора
сменя
се
или
се
пренавива
трансформаторът Тр 1 •
З.. Между
вичната
ричната
и
пър
вто-
намотка
на
трансформа
тора Тр 1 има къ
со
съединение
1Jриемн икът се
.
изключван се нз~1ерва съ
противлението между на~ютките. Ако то
е малко. се сменя или се пренавпва транс
Тр 1 .
форматорът
се
Ако няма
ника,
11
н:шреженията на ко.1ектор11те
транзисторите П115. ППб
токът е
3507450 mA.
на колекторите Ис
Ис
омметър.
измерва токът. консумиран от прие~1-
П116
~Ис
ПП7
и
1JГ17.
а напреженията
1.0 7 1.5 V 11
ПП5
=2 7 3 V. то може да
=
се смята. че ш1а късо съединение
ду намотките
на
меж
трансформатора.
Допълн11те,1ен признак за
нение между намотките е
гряване на
на
Ако
корпусите на
късо
съеди
силното на
транзистори
те ППб и ПП7.
119
П род ъ
.1
жени е
на
та б л.
3.3
2
4.
П~Jобнт
з
Приемникът се включва и
е
електролитният
кондензатор С26
ИЛИJ..НИЖНИЯТ С25
'
напрежението
се
върху един от
измерва
конденза
тор11те. Ако кондензаторът С26 (или С25 )
не е пробит. то напрежението вър:ху
него е 7,8-:- 8,0 V. Ако един от кон
дензаторите е
върху него
пробит,
е равно
на
напрежението
нула.
При пробив на кондензатора се уве
личава
консумацията
на
приемника
до
40-7-50 mA.
2. Пр11емн11кът
работн, но гово
11
рът
се
~1узиката
1.
Кондензато
рът Сз.~ или С311
е пробит
въ1проювеж
пробит.
дат слабо 11 с го
.1еми
Измерва се консумацията на прием ни
ка. Ако токът е увеличен до 300 -7-400
mA. то кондензаторът Сзr, илн С36 е
0.5 -:- 1,0
Ако 11 яма амперметър (за
01ущения
проверява се
напрежението върху
дензаторнте с
на един
от
волтметър.
А)
-
кон
При пробив
кондензаторите
волтметъ
рът показва напрежение, близко до ну
лата. Ако кондензаторите Сз:; 11 С36 са
редовнн,
напрежението
върху
тях е
8.6-=- 8,8V.
Кондензато
рът С31 е пробит
2.
Измерва се консумацията на
ннка и
напрежението
на
прием
колектора
-
на
транзистора ПП5.
При пробив на кондензатора С31 токът
е 15-:- 17mA, а напрежението на ко
лектора - 5 -7- 5,5V.
Напрежение върху пробития конден
затор няма, а върху редовния е
1,8 -7-
2,0V
рът
бит
Кондензато
С23 е про
Измерва
кондензатора
се
напрежението
С23
(ПМ-1-510).
върху
Ако
той е пробит, напрежението върху не
го е 2.8 -7- 3,IV.
Признак за пробив на кондензатора С23 е
и намаляването иа напрежениетона колек
тора на транзистора ПП4 до
3.
Приемникът
ва
слабо (пора-
работи, но се чу-
1.
Кондензато
чувствителност-
та на приемника)
а напрежението на нопектора на т ран
бит
С25 е пра
Измерва се напрежението върху кон -
дензатора С25 • Ако той е редовен, волт
мет'ltрът ще покаже 2,5-:- 3,0 V. Ако
кондензаторът е пробит, консумацията
на приемника нараства до 20 -7- 25 mA.
ди намаляване на
рът
0,3 -:- О, 5V
зистора ПП4 и на базата
тора ПП5 е 3,2-:- 3,S.V
120
на тр111 зис
rr род ъ .1 ж е 11 11 с
11 а
1 а б л.
3. 3
3
Кондензато
С3 з е про
2.
рът
бит
Измерва се напреже1111ето върху кон
дензатора
С33 .
редовен
и
регулаторът
звука
поставен
е
Ако
на
кондензаторът
на
силата
минималната
е:
11.1.
сила.
волтметърът ще покаже 0,15 -7- 0,20V.
Ако кондензаторът С33 е пробит, нап
режението върху
3.
Капацитетът
на
кондензатора
Проверява се качеството
но прекъсване на
един
те
'
от
на
изводи-
споl!ките
ва
1
друг редовен
щин
кондензатор
със
съ
канацитет
,
конденза-
тора) и.~и
гата
на
на изводите на кондензатора С31 • Па
ралелно на кондензатора Сг 4 се нключ
С31
е намалял
(т.е. има вътреш-
'
него е равно на нула.-
вери
11а този кон
дензатор
е
пре
късната (напри
мер
при
спойка
вода)
4.
нен
НЧУ е
към
лоша
на
из
скло
1.
Капацитетът
Проверява се качеството
само
на
кондензатора
на изводите на този кондензатор. Вклю
чва се паралелно на кондензатора С26
възбуждане
е
C2s
намалял
и.111 веригата
този
тор
на
конденза
е
прекъсна
друг
редовен
капацитет
нето
на
кондензатор
(10 µF}
Ако
кондензатора
боти устойчиво,
та
на
споl!ките
със
след
същия•
включва
усилвателят
ра-·
кондензаторът С26 се·
подменя
2.
Капацитетът
на
кондензатора
С25
;
е
на~1алял
ва друг
щия капацитет. Ако след включването
3.
Звукът
има
тембър
споnките·
верига
на
този
е
прекъсната
5.
на
на изводите на кондензатора С!!\. Па
ра.1елно на кондензатора Сзr, се включ
или външната
кондензатор
„металически"
Проверява се качеството
Батерията е
редовен
кондензатор
със
съ
на кондензатора уси.1вателят работи ус
тоnчиво, кондензаторът С25 се подменя
Изыерва се напрежението на
та
1. Изводите на
кондензатора С35
(или С36) са запо
Изводите на кондензаторите се
ват
в
батерия
разредена
натоварено състояние
эало11-
с поялник
ени лошо
2.
Регулаторът
на силата на зву
Поправя се регулаторът на сRлата иа.
звука
ка
(резисторът
R..) е повреден
12)
Таблица
Повреди в
междииночестотния
1Iр11з11ац11 на вовре-
1
НLЗ\fожни
пр11чн1ш
усилвател
на
3. 4
приемника "Альпинист"
fl,IЧlllШ З.t 11ронерка 11 UTCTpJHЯHЗ'te НЗ ПСRре,.:щте
ДllTC
1. Приемникът
~не работи
2
3
1. Кондензатп
рът С;ю (11.ш С31 )
е пробит
Измерnат се съ11роп1в.1ен11ита нз конден
заторите, без те да се опюяват. Ако
ко11дензаторът е пробит.
омметърът
показва
Диодът
пробит
Д е
2.
нула
Опюява се еднн от изво.1ите на диода
11
се
свързва
така,
волтметърът
да бъде на катода
мереното по тозн
11роти8.1енне
lOOk!.!,
3.
Вторичната
намотка
на
м.ч.
на
на диода.
Ако из
начнн обратно съ-
диода
ката (изnодите
прекъсната
ление
е
е
iJ.
С29 е нро
бит
от
2, 3),
без да се отпояват
няколко
нрекъсната,
килоома,
тъй
като
Опюява се един от
дензатора С29 и се
съпротив
то намотката
съпротивле
ток
трябва да
пзводиrе
пзмерва
на кон
съ11ротив
.1ен11сто му
Б. Част от ш пи
вките
ката
по-малко
Ако измереното
нието И за постоянен
бъде 2,372,50
Конденза rо
е
Измерва се съ11рот118.lен11ето на намот
изводите
рът
диода
на уреда
диодът се под~1еня
трансформатор е
4.
към
че положителният по.1юс
на
L>j
намот
е дадена
Измсрnа се съпрот11влен11еrо на намот
ката. Ако омметърът показва 0,971,0!.!,
то
намотката
е
редовна
накъсо
6. Кондензаторът
Омметърът се свързва
С1;• С20 И'111 С~1
към
е нробит
всеки
Ако уредът показва пр11б.111з11телно еднн
ом, то кондензаторът е редовен. Ако
шмереното
ден1аторът
1
7.
Конденза·1 о
рът С~; е 11р0Gит
1
1
1
1
Кондеюато
ръ т С 1 ~ е пробит
8.
1
'2.
1
Приемникът!
работи. но
чув
ствителността му\
i22
1.
на
Няма контакт
мястото
на
споl!ката на един
последователно
кондензатор.
съпротивленне
се
е нула, кон
заменя
Измерва се напрежението на базата 11а
транзистора ПП3. Ако то е нула, кон
дензаторът е пробит
Измерва се напрежението на колектора
на транзистора ПП2.
Ако то е нула, кондензаторът е пробит
!lаралелно на всеки от
кондензаторите
(11оследовател110
след
включва
друг
един
редовен
друг)
кондензатор
се
с
П р о д ъ л ж е н 11 е н а т а б л 11 ц а
2
__1_ ·-1
е
ОТ'
nо-ниска
ном1111а.111ата
3.4
от
нзводите
на
кондензатора С17 ,
С20• С21 или С29
1
nриблиз11те.1но
Лоша
на
сnойка
кондензатора
С~м
Прнемннкът
1.
работи. но nрие,\lането се съnро-,
вож;~а от съскане:
1
капацитет. Ако
увеличи,
занояват
се заменя
Проверява се качеството
на
сnоi!кзта
на изводите на кон.1ензатора С29 • кзто
се
включва
към
него
редовен
конден
затор с каnацитет, равен nрнб.111зите.1но
на
.З.
се
се добре 11звод11те на nроверявашш Ю)Н
дензатор. Ако това не noмori!e, ко~цен
заторът
2.
същня
чувствите.1ността
Изводите
на
0,047 µF
Отстранява
се
късото
съ~динение на
кондензатора
С19 са дадени иа
късо
изводит
2. Кондензаторът
С19 е пробит
Измерва се съиротив.1ен11ето на кон
дензатора С19 , без да се отnояват из1ю
д11те му. Ако кондензаторът е редсвем,
омметърът показва 2!1, ако е нробит
нула
1
Прнемникът[
4.
:има
ниска
ради
:на
на
Коефициентът
усилване
на
транзистора П112
и.1и ПП3 е малък
no-
ств11те.11юст
1•
на
чув
нама,1яване
коефпцнента
уси .1ване
женията
на
зистори
се
таблица
3.1,
електродите
раз.111чават
на
тезн
от
измерв:н
се
тр:ш
дадените
в
същют1ш.1е
7 • Rн.
17 •
нията на резистори~ е Ri;. R
R
R 1 ~. Rн1· Поставят се транзистори (П112
на 1
МЧУ
Проверява се режимът на работа нз
тран.з11стор11те 1I!l::! 11 1IПЗ. Ако наnре
1
и ППЗJ с nреrюръчзнн коефициенти на
уси.1ва11е
2.
Cnollкaтa на
Проверява се
качеството на
изводите на кон
като се вк.1ючва
дензатора С8 е
друг
.1оша
3.
Късо съедине
ние
дите
м1жду изво
на
конден
затора С2 и.ш Сз
редовен
към
ко11.1е11з.нор с
11риб.шзите.1но
U,U·H
Проверява се
с
късо
съединение
кондензатора С2
:ir·
омметър
между
11.111
спойката,
1юндензатора
c>j
каnац11тет
дали
ня~1а
пласп111нте
на
С3
Таблица
3.5
.Повреди в хетеродина и входното устройство на приемника „Альпинист"
I!р11знац11 на 11u-
1
Възможни
пр11чшш
вред11
н~ч11н11 за проверка
11
отстрзняване на
повреднте
,__ _
1. 1Jриемникът
1.
не работи
хетеродина
средн11
на
въ.ши
Бобината
средшr
на
за
въ.шн
е
Бобината L3 се проверява с омметър.
Съпропrв.1ението й трябва• да бъ.lе
2,8...;...3,3!1, а съпропш.1ението на бобн-
123
П р о д ъ л ж е н и е н а т а б л. 3.5
2
3
ната за връзка (нзnодите
прекъсната
2, 3) - 0,85+
70.9 о
2.
Късо
нение
съеди
между
проводнипите.
които образуват
.пластини•
Проверява
се с
омметър
късо съединение
между
да.1И
няма
.пластините•
на кондензатора С11
на
донастроl!ващия
кондензатор
тип
.мустак•
С11
Във вълновия
3.
превключвате.1
няма
4.
контакт
новия
Фолиото, свър
зващо
хетеро
динния
кръг
Проверява се надеждността на контакта
между точките 8, .'(; 5,6 ; 2,3 на въл
с
вълновия
пре-
включвател,
е
превключвател (вж. фиг.
3.10).
Проверява се връзката на бобината Ls
с точките 9 и б на вълновия превключ·
вател
прекъснато
5.
Изводът
на
кондензатора С1 &
е прекъснат (въ·
трешно)
Паралелно на конд нзатора С16 се включ·
ва
редовен
кондензатор
равен приблизително на
след
това
приемникът
с
капацитет,
0,033 µF.
започн
Ако
да
ра·
боти в СВ обхват, се запояват добре
изводите на кондензатора С16 или по·
следният
6.
Между
1ините
п.1ас-
на
про
Завърта се копчето за
се
говорителя. Ако при
затор
на ротора
нма
късо
ции,
някои положения
на променливия
периодически
се
появява
кондензатор
пръщ не
и
сигналите на приеманите стан·
то има
пластините
1
настроl!ка, като
слуша възпроизвеждането от високо
изчезват
късо
на
съединение
променливия
между
конден·
за тор
1
1
Приемникът·
ие работи в ДВ
обхват
сменя
менливияконден
съединение
2.
се
В
1.
кръга
хетеродина
ДВ
има
на
за
късо
съединение
Изм рва се съпротивлението на боби·
ната L 4 , 1юето трябва да бъде 9-;-110.
Ако омметърът показва
по-малко С'Ь·
противлеиие, трябва да се
провери
дали има
късо
съ динение
между на·
вивките иа бобината.
Съпротивлени то иа бобината за връзка
(изводите /,3) трябва да бъде О,9-;-1,0 g,
2.
Късо съедине
ние между
про
водниците, които
Проверява се с омметър дали има К'ЬСО
съединение между .пластините• на кои·
дензатора С1,
Продъ,1жен11е на табл.
2
--,-----
образуват
стините•
3. 5
,1
.пла
на
до
настройващия
кондензатор
тип
3.
Са
.мустак•
Във вълновия
превключвател
няма
контакт
Вълновият превк.1ючвате,1 се прег.1ежда
внимателно, като се обръща особено
внимание
на
качеството
на
контактите
между точките
8, 7; S, .J; 2, 1 (фиг. 3.4)
4.
С омметър се
проверява надеждността
ващо хетеродин
на връзката между бобината L 1 и точ
ките 7 и 4 на вълновия превключвател
Прекъсване на
фолиото, свърз
ния кръг
с
за ДВ
вълновия
пре
включвател
Веригата на
кондензатора С1 &
5.
е
прекъсната
Пара.1елно на кnндензатора С 11 ; се включ
ва друг
тет
редовен
око.10
кондензатор
:i 1-·.
0,033
приемникът
заночнс
обхват. 11звод11те
се запояват
се
Между
6.
стиюпе
пла
на
менливия
да
ка1ыц11-
това
работи в }(В
11л11
кондензаторът
заменя
Копчето за настройка се върти. като се
про
слуша
кон
говорителя. Ако прн някои
възпроизвеждането
дензатор има къ
на
ротора
со
се
появява
съединение
с
след
кондензатора С 111
на
добре
Ако
на
11роменл11в11я
пръщене
11
от
внсоко
по.юження
кондензатор
нзчезват
сигна
лите на някои станц1111 в Л:В обхuат. то
променл1ш11ят кондензатор трябва да се
ноправи
11л11
илн
да
се
замени
с
друг
редовен
;з. Входното
ус-,
1.
-тройство за
СВ
прекъсната
Бобината
L1 е
Измерва се съпротивлението на антен
Изводите
на
кондензатора с6
Между обш:Та точка на резисторите R1,
-обхват не се нас-:троllва
2.
са запоени
лошо
ната бобина за СВ
да бъде 1.4-:-I .5 !.!.
R2
(L 1).
което
и .п.1юсов11я" прозо;щнк на
ника се
включва
капацитет
трябва
пр11е~1-
редовен кондензатор с
750 pl-".
Ако с.1сд това вход1ю
то устройство се настройва на СВ, за
поява се кондензаторът С,; добре нлн
се
заменя.
11олож11те,1ен
3.
Лош
във
контакт
вълновия
превк,1ючвател
4.
Късо съедине
ние между
водници,
про
които
ако
запояването
не
дава
резу.пат
Преr.1ежда се качеството на контак
тите между точките ll. 12 на вълновия
превк.1ючвате.1 (фиг. 3.~Г
Проверява се с
омметър
има ли късо
съединение между .11.1асп111ите• на кон"
дензатора С2
12.5
П р одъ л ж е н н е
образуват
•
т а бл
. 3 .5
з
2
т11ните
н а
• п.1ас
на дона
стройващи_я кон
дензатор С2 тнп
.~1устак•
Входното ус
тройство за ДВ
обхват не се на
4.
Бобината
1.
L'i. е
Измерва се
съпротивлението на антен
ната бобина за ДВ (L 2 ). Съпротивле
нието на редовната бобина трябва да
бъде 12+13~
прекъсната
стройва
:2.
Лоша спойка
Между точката /О на
нз
изводите
на
в1<.1ючвател
кондензатора
С;,
приемника
затор
с
вълновия
пре
и .плюсовия• проводник на
се
включва
капацитет
редовен конден
1000 pF.
Ако
след
това входното устройство се настройва
11а дълги вълни, се
запояват добре из
водите на кондензатора
С:,
иш1 той се
заменя
Отсъстнува
3.
KOHTal\T
новия
Проверява се качеството на контактите
между точките 10, // (фнг. 3.4) на l!ъ.1-
ВЪВ ВЪЛ·
11рев~.1юч
новия
11ревключвате.1
вател
-!.
Проверява се с ощ1етър
Късо съедине
ние
между
съединение между
про
да.1и има късо
.п.1астините•
на кон
дензатора Сз
водниците, конто
образуват .11.1ас
тнt111те
•
на дона
стройващня кон
дензатор
С3 тип
.~1устак•
Та б л 11 ц а 3.б
Данни за намотките и електрическите параметри на бобините и транс.
форматорите на радиоприемника „Альпинист"
На11'1:е11овзнс на Uобшш- Оз 11ачс-
1
-;е 11 означение
i
мата
на
С"<е-
и11с
на
Тнn nронодш~к
11звuд11-
!
Т<
1
1
!Количество
BltBKllTC
Съ11ро
тин.lе~
на на- Индуктнв„
]
ине
HOC'i,
µН
1
~~~~~-~~~~~~-
2
Антена
CP(l.
•
ДВ
1)
3
3н, 4к~ЭШО
lOX0.071
93
240
150
(/.„) lн, 2кПЭJШЮ-О.12
Х етеродиннн СВ (L;) 2,3 ПЭВ-2- .06
: 2,4
ПЭЛШО-0.1
1
ХетеродинниДВ (L 4)
1,3
1,4
,IIЭB-2-5X0.06
!ПЭЛШО-0,1
4
1
1
400
3500
152
(извод от 6-та
навивка)
339
12
(извод от 5-та
6
5
1
1-
l 12:g
4.0
0.8
10
навивка)
1.26
1
850
10,()
0.8
П р о д ъ л ж е н и е 11 а
. 3.6·
та бл
___________/_2____з_ _--,_ _ _4_____s_--,-_б
Кръгона бобина
ФСС-1
( L.-J
(L1;)
Кръгова бобшrа
60
78
1.2
1.2
ПЭВ-2-5ХО.061
60
78
1.2
ФСС-3 (L 7 )
3.4
ПЭВ-2-5ХО.06
78
1.2
Кръгова бобнна
1,4
ППВ-2-5ХО.06
ПЭВ-2-0.1
78
1,2
2.5
1
на
на
i
ПЭВ-2-5Х0.061
3.4
Кръгова бnбшr:~
ФСС-2
1
на
1
н:~
м. ч. yc11.шaтt?.1(L~.L~) 2,3
J
Съгласуващ транс- Hl, К1
форматnр (Тр 1 )
1 HII,
1 КII
Изходен трансфор- КI. HI
матор (Тр~)
Hll.
Кll
(извод от
50-та навивка)
60
60
75
ПЭВ-2-0,1
2200
ПЭВ-2-0.1
ПЭВ-2-0. 12
2Х260
2Х405
ПЭВ-2-0.38
(извод от
1 90-та нав.)
4,8Н
180,О·
225µН
40.О
680.
40,0
100
2.3.
0.6
Проверка на нискочестотния усилвател
на приемник „Альпинист"
Към 11зхода на НЧУ се включват измерителни уреди, както
е nоказано на фнг. 3..5 1<л11рфакторметър (измерител на не
линейните 11зкр11вявания ИНИ-10, ИНИ-11, ИНИ-12 или друг),
електронен осцшюскоп (ЭО- 7 или друг nодобен) и лампов волт
метър (А4-М~). На колектора на транзистора ПП.5 се 1юдава
напрежение 1,3-;..2,О V с честота lOOOHz (напрежението от тон
генератора се nодава през кондеюатор с капа~щтет 5 µ. F). Ако
крайното стъnа.10 на НЧУ работ11
нормално, изходното напре
жение, т. е. наnрежението върху звуковата бобина на високо
говорителя, има синусоидална форма и е 0,98 V, което съот
ветствува на номинална изходна мощчост 150 mW.
С.1ед това се nодава напрежение с честота 1000 Hz на ба
зата на транзистора ПП.5 и се регулира напрежението от тон
генератора
така.
че
да
се
получи
на
изхода
на
усилвателя
на
прежение 0,98 V.
Ако ~входното стъnало е редовно, сигналът на базата на
транзистора ПП5 трябва да бъде 150+ 140 mV.
Ако е нужно да се nодаде по-голямо напр~жение на ба
зата на транзистора ПП.5, за да се nолучи номинална мощност
на изхода на НЧУ (150 mW), то транзисторът ПП5 трябва да
се замен11 с друг с по-голям коефициент на уси,1ване.
Най-накрая напрежението от тонгенератора се подава меж
R R
ду общата
точка на резисторите
21 ,
22 и „плюсовия" про
водник на nриемника, като р2гулаторът на си.1ата на звука (ре
зисторът R·:Jд) се
довен,
зистора
nоставя
на максимална
то за получаване на изходно
R22
сила. Ако НЧУ е ре
напрежение
0,98 V
трябва да се подаде проме11л11во напрежение
на ре
10 mV.
127
Провереният и настроеният НЧУ на приемника "Альпинист"
1Iрябва да отговаря на следните
изисквания
1)
чувствителност (при напреженне
на изхода 0,98 V)
2)
3)
възпроизвеждана честотна ле:пта
:
не повече от
-
10
коефициент на нелинейните
70/о
изкривявания
4)
5)
шV
2.50 + 7000 Hz
не П1)вече от
ток на покой
да няма стъпалс•.)бразнн изкривявання 1 •
8 mA
Настройка на МЧУ на приемника "Альпиниrт"
Настройката на МЧУ на пр11емн11ка се нзвършва с це.71 да
се получат зададените коефшщент на усилване 11 11зб11рате.111ост и да се оснгури стаби,1на раб:па на ус11лвате.1я.
Настройката се извършва по следния начнн.
Към пр11емн11ка се включват ур:>днте По схема от ф11г. 3.6.
Вълновият пр~включвател на прнсмi-шка се постави о 110.1оже
ние "СВ", регу.1аторът на си.1ата на макс11мум. Пр11ем1111кът
<:е настройва на най-дългата вълна от СВ обхват, т. е. ротор
ните п„1аст111ш на променливня кондешатор влизат шця.10 между
статорвите.
От с11гналгенератора Г4-1А (11рез кондензат1>р с ка11ацитет
се подава моду,шран сигнал l + 2mV с честота 465kHz
(с дълбоч1111а на модулацията 30О/ 0 ) на uазата 2 на транзнстора
(),05 µ. F)
1IП3.
Кръгът
стройва
по
напреженнето
С:!~ 1
се
на
макснмума
на
L,,,,
на
изхода
на
приемника. След Тl)Ва се про4иr.
3.8.
Изкривявания т1111 .стъпа.10"
нсряна
чувств11те„1ността
на
настроеното м.ч. стъпа.10. За
целта се намалява напрежението на базата на транзнстора пп:~
до 0,5-;-О,6 mV. Ако показанието на волтметъра на изхода на
приемника е равно или с повече от 180 mV, се пр~~шнана към
_настройката на първото стъпало на м.ч. уснлвате.1. Ако нзход
ното напрежение е по-малко от 180 mV, се сменя транзнсторът
ПП3 с друг с по-голям коефициент на усилване 11 се наг.7!асява
режимът на работа на транзистора.
За настройката
на
първото
стъпало
на
М ЧУ
се
подава
<игнал от сигналгенератора на базата на транзнстора ПП2.
Кръговете
1
се настройват,
Стъпалообразните
за появяването на
тези
като се изменя
изкривявания
изкривявания
са показани
11ндукт11вността
на фнг. З . R. Прпчината
е нелинеllността 11а вхС1,:~ната
характе
ристика на транзистора.
1 По-точно
на
приемника.
128
между базата на тр:шзпстора ППЗ 11 ,n.1юсов11я• проводник
на бобините L 6, L 6, L7, до постигането на максимума на изход
ното напрежение. СлtЩ това се донастройва кръгът Ls. С191
уточнява се настройката на кръговете L 6, С 17 , L& С20 и L„ С11 •
Ако е необходимо, се заменя транзисторът ПП2 с друг с по
голям коефициент на усИ.11ване. МЧУ е настроен, ако на изхо,1.а
на приемника се п~лучава напрежение 180 mV при напрежение
на модулирания снrнu на базата на транзистора ПП2
50 ILV.
Настройката на МЧУ е една от най-отговорните операции
при настройката на поправения приемник. При невнимателно из
пълнена работа приемникът има не само малка чувствителност,
но и МЧУ може да ее възбуди.
Настройка на високочестотната част
на приемника "Альпинист"
Целта на тази операция е да се осигури такова изменение
на настройката
родина,
дина,
да
че
на кръговете
честотата
на
на входното
напрежението,
устройство и хете
осцилирано
от
хетеро
превишава резонансната честота на кръговете на вход
ното устройство с
465kHz
(междинната честота) при всяко по
ложение на ротора на променливия кондензатор С4 - 1 • Такова
<:ъгласуванс се постига чрез подбиране на капацитетите на спря
гащите кондензатори, намиращи се в кръга на хетеродина. За
спрягането на настройките са нужни сиrналrенератор и стан
дартна излъчваща рамкова антена. Последната представлява
рамка от меден проводник или медна тръба с диа:v~етър
Рамката е с размери 380Х380 mm.
4,5+
Smm.
Най-напред се проверява дали хетеродинът генерира в за
дадените честотни обхвати и дали осигурява необходимото на
прежение. Тази проверка се извършва на средни и дълги въ.~ни,
.«ато се измерва напрежението
върху резистора
RR·
(Напреже
нието се измерва с МВЛ-3 или с друг подобен уред.) Хетеро
динът работи нормално, ако измерваното напрежение е
независимо
от
положението
на
ротора
на
80 + 130mV
променливия
конден
затор.
Честотаrа на хетеродина за средновълновия обхват се на
гласява по следния начин. Приемникът се установява на раз
<:тояние един метър 1 от рамката така, че оста на феритната ан
тена
на
приемника
да е перпендикулярна на плоскостта на рам
ката и да я пресн'ча в центъра. След това се свързва рамката със
-сиrналгенератора чрез кабел и безиnдукционен резистор със
<:ъпроТНВ11ение 80Q. Към из.хода на приемника се в1U1ючва лам
повият волтметър.
1 По.а: разстояние между приемника и рамката се разбира разстоянието
межJtу средата на феритната пръчка на антената на приемника и центъра на
рамката.
~ Траизис;ории ра411оnрие111иици
129
Капацитет'Ьт на променливия кондензатор на приемника се
увеличава до максималната стойност и на рамковата антена се
подава сигнал
дулацията
10 + 15 mV с честота 510 kHz и дълбочина на мо
3()0/0 •
След
ната бобина за СВ
това се завърта
(L 8),
ядрото
на
хетеродин
докато не се установи максимално на
прежение на изхода на приемника. Антенната бобина за СВ
(L 1)
се премества по дължината на феритната пръчка, за да се по
лучи още по-голямо
С това
ката
напрежение на
завършва
честота
от СВ
настройката
обхват. За
изхода
настройката на
честота от същия обхват се намалява
ливия
кондензатор
до
минимум
на приемника.
на хетеродина
и
от
на най-нис
най-високата
капацитетът на промен
сигналгенератора
се
по
дава сигнал с честота 1650 kHz на рамковата антена. Отмотават
се 1-;- 2 навив~и от намотката, която образува "пластината" на
донастройващия кондензатор С 11 тип „мустак", като се следяr
показанията на волтметъра на изхода на приемника. Ако на
прежението
на
изхода
се
увеличава, отмотават
се още навивки.
Ако непрежението намалява, намотават 1 се навивките на конден
затора С 11 до получаването на максlfмалното напрежение на
изхода на приемника. При намотаването и отмотаването не се
отрязва излишният проводник. След уточняване на количеството
на навивките на кондезатора С 11 се отмотават или се намота
ват навивките на кондензатора С2 • Тази операция се повтаря
няколко пъти до получаването на точно спрягане на настрой
ките на кръговете в средновълновия обхват. След това се за
крепва бобината L 1 на феритната пръчка с церезии, а излиш
ните проводници на кондензаторите С 9 и С 11 се отрязват.
Настройката на хетеродина в дълговълновия обхват се про
вежда аналогично, но сигналгенераторът се настройва на че
стотите 145 и 425 kHz и се променят индуктивностите на бо
бините L2, L 4 и капацитетите на кондензаторите С 3 и С14 •
Ако не може да се постигне добро спрягане на настрой
ките, измерват се капацитетите на кондензаторите C.J, С 10 11 С 12 •
Измерване на чувствителността
на приемника „Альпинист•
За измерване
на
на
разстояние един
чувствителността приемникът се поставн
метър от
стандартната рамкова
антена
та
ка, че оста на феритната му антена да бъде перпендикулярна
на плоскостта на рамката и да я пресича в центъра. Уредите
се включват по схемата от фиг. 3.7. След това се установява
носещата честота на сигналгенератора 510 kHz и се модулира
с напрежение с честота 400 Hz и дълбочина на модулация 300/0 •
Приемникът се настройва на модулирания сигнал на генератора.
Регулаторът на силата на звука се поставя на максима.ша
след
което
така,
че
се
. на
,изхода
напрежението
на
приемника
кочестотния
се
сигttал
и
установява
регулаторът
в
да
и
с а1'енюатора
на
положение,
изхода на приемника показва
цията
на
изхода
се
повтаря
цията
от
няколко
нивото
нивото
С.'Iсд
на
получи
на
18
си.1ата
при
на
на
сила~
генератора
напрежение
пъти,
звука
на
пр11-
волтметърът
на
шV. Отново се включва модула
сигнал1·енсратора
докато
шумовете не
на
което
жението на ~зхода на приемника да стане
се
на
След тази операция се изключва модулацията на висо
180 mV.
емника
изменя
с.1ед
се
нагласява
180 mV.
изключване
11а11ре
Операцията
на
се установи
десет пъпr
1юка3а1111ето
на г лавння
моду.1а
по-ниско
сигщ1.1а.
това
напрежс1шето
се умножава
на спгналгенератора
по 11оказанието
де.1ите.1
на де1<ад
ния де.1ител. Това произведение е чувствителността на пр1ше
ника, изразена в µ. V /ш (микроволт на метър).
Чувствителността на приемника "А.1ьпинист" се Н3Мерва за
честоти .510, 1000, 16.50 kHz (за СВ обхват) 11 145, 250 и 4:2.5 kHz
(за ДВ обхват).
Чувствитс.шостта на правилно настроен11я приемник "АJ1ь
пннист" трябва да бъде не но-лоша от 1,5 шV/ш за СВ обхват
и не е по-лоша от 1,.5 шV/ m 3а ДВ обхват.
Механ.ичеош. повреди в прие..мн.ика
Освен 1ювред11те, посочен11 в таб.1ици 3.2-;-3.5, КО\Пt> са
пр еднзвикан11 от пзмененията на електрическите свойства на
радиочастите 11 възлите на приемника "Альпинист", ~юже да
възникнат повреди, предизвикани от детайлите, нзпъ.'lняващи
механическн функции. Такива повреди са:
1) заяждане на скалната стрелка;
2) триене на управляващите копчета в кутията на 11ри
емника;
3) звънтене на кутията.
За отстраняването на първата
повреда
се запилва
стред
ката на мястото на огъЩtнето И и се отрязват острите краища
на кутията, които пречат на свободното преместване на стрел
ката. Преди отстраняването на втората повреда се преглежда
да.ли правилно е
поставена печатната платка в
кутията
на
при
емника. Ако разположението И е правилно, копчетата върху
осите се слагат без наклон спрямо тях. В редки случаи се раз
wириват отворите на кутията на приемника с помощта на кръг
ла
пила.
Звънтенето ~е премахва чрез внимателно залепване на час
тите на кутията с дихлоретан. При работа с този
разтвор11тс.rr
трябва да се има пред вид, че той е отровен и лесно се въ.1;wrаменява.
131
Преносим радиоприемнак
.ВЭФ-12•
Преносимият радиоприемник „ВЭФ-12" е разработен на ба
зата на възлите на произвеждания преди това приемник .ВЭФ
Спндола"
и затова повре.11.и~ на отделните възли 1 , коm-о се
(:рещат в приемниците „СпН.11.ола",
„ВЭФ-Спидола"
и .ВЭФ
Спидма-10", се повтарят и в радиоприемника „ВЭФ-12". Прин
ципната схема на приемника е показана на фиг. 3.9. Тя се от
.11нчава от схемата
на пре.11.иwиите
варианти
са използувани по-качествени
(П423) на мястото на П41 tП15);
-
.11иране
-
с това,
транзистори
че в нея
пш
приложена е по-ефикасна система за автоматично регуна усилването;
има в.ч.
стъпало и някои
други
допълните.~rни елементи.
Най-честите повреди на приемника „ВЭФ-12" са следните
-
отсъствие
на
хранване, в цоклите
високоговорител" ;
рата
:
П422
контакт
:
във веригата на източника за за-
на транзисторите
11 в куплунга
„Външен
- прекъсване на проводници, например свързаните с пе
8, 9 и 10 на печатната платка;
- прекъсване във веригата на резистора R39 ;
- къси съединения между детайлите, например между
кондензаторите С.13 и Си; между
С70 и екрана на бобините
резистора
R28 ;
L39
и
резистора
L„0 ;
R,6'
пробиви на кондензаторите сб2' сб(• cliG•
С66> С67 , С68, С7 ~, С7 ,, С76 , С71 , С80 , С81 , С83 , СВG;
-
-
прекъсвания във
веригите
кондензатора
между кондензатора С70 и
на
Cli8,
Сво, с61•
кондензаторите С 60 , С61 ,
С67 , С73 , С74 , С76 , С78 , С7 н, С83 , С8 _. или намаляване на капаци
тетите
им;
-
намаляване на коефициента на усилване на транзисто
рите Т, Tli, Т6 ;
- разстройка на кръговете на ФСС, МЧУ и на последо
вателния резонансен кръг L 80 , С,!,.
Съгласно общите
лесъобразно ремонтът
правила за търсене на повредите е це
на приемника „ВЭФ-12" да се започва
от проверката на източника
и отстраняването на
за захранване, огледа на монтажа
евентуалните къси
съединения между ра
дночастите. При външния оглед особено да се внимава да ня
ма: 1) къси съединения на транзисторите с високоговорителя
и с гребена на вълновия
превключвател;
между крайните транзистори;
3)
2)
късо
съединение
късо съединение между конден
затора тип К50 и гребена на вълновия превключвател.
Напрежението на източника за захранване при нормален
1
Това са повредите в барабана на въnновия превключвател, в детаАnите
на барабана. в телескопичната антена и в б,10ка на променливите кондензатори·
4/~:~5
;~1
ltO• . ,,
l!,1
3
,.
,~
(f
--ot
С~?
0,0{
1~- - -
AI
•* -
l<онденааторц
11~рамичн11
# - //HIJЖHU
*-
АВ
смо8вн11
щ
св
(;..:>
w
фнг. 3.У.
Пr1111111ш11~ СХ('~1а на 11р('11ос11м11я 11р11ем1111к „ВЭФ-1 ~„
товар трябва да бъде 8,8+9,0V, токът на покой на приемни
;ка - 10+ 13mA, токът, консумиран от източника за захранване
11р11 номинална изходна мощност (150
Ако при
външния
оглед
35-;-50 mA.
mW) -
и измерването
на
напрежението
на източника за
захранване и консумирания ток не
някаква повреда
или
отклонение от
се
открие
нормата, се преминава
към
проверката на режимите на работата на транзисторите. Напре
женията на електродите на транзисторите Т2 , Т9 , Т6 -+- Т 10 се
измерват 1 спрямо „плюсовия" проводник (обща „земя"), а на
преженията на електродите на транзисторите Т1 и Т4 - спрямо
колектора на транзистора Т2 или перата /, б на печатната
платка, които са "земя" на хетеродина. Нормалните стойности
на
постоянните
напреженнн
на
електродите
на. транзисторите
·са дадени в табл. 3.7.
По-пълна информации за състоянието
на приемника може
.да
измерването
даде
сравняването
преженията
и
на
резултатите
съпротивленията
между
от
отде.1Ните
точки
на
на
на
схе
мата със стойностите, 1юсочени в картата на напреженията и
съпротивленията (фиг. .З.10). Ако измерените напрежения на
електродите на транзисторите съвпадат с посочените в табли-
\~
~
)Земя"11а xemepoilvнa
+J-J:9V
г.
/f
Ф•r. З.10. Карта иа напреженията и съпротивленията на приемник .ВЭФ-12•
1
И&аJерването на постоянните напрежения тр•бва да се иsв'Ьршва прн
'1„съствке на с11rнал с волтметър
10 k g
134
/V.
с вътрешно съпротивлеи11е. ие по-маво от
цата,
се
преминава
към
проверката
на
отделните
стъпала
на
приемника, като се започва от крайното стъпало. Понякога това
се
осъществява по най-прост начин
-
чрез
докосване с ръка
(с отвертка или пинцет) до базите на транзисторите. Ако стъ
палото работи, то в момента на докосването до базата на три
.ода от
високоговорителя
Постоянни напрежения
на
се
чува пукане.
електродите на
Таблица 3.7
11 приемник
транзисторите
nВЭФ-12"
Уиовно
на
Напрежение
(V) между .плюсовия•
-------- - - - -
означение
транзнсторз
-·--
О.13+0.003
9 +о.3
8.65-=F0.4
1.75+:0.15
5.0 +1.0
1.0 ±0.7
2.3 +о.з
1.45:+0.25
5,3 f0.6
2,6 t0,25
1.75±0.15
0.35+0.05
1.45-=F0.25
1.85±0.2
0.75+0.1
0.55-=t°0.05
3.35+0.15
0,65±0.05
о.35 +о.05
3.2 +0.2
0.4 ±0.05
захранване и
•
прие\!ника
ко~1ектора
---------- -
0,015+0.005
1.56 ±0.15
0.2 +О.05
1.2 ±0.15
1,65 ±0.2
0,55 +0.1
Повреди във веригите на
прово,о;ннк на
базата
ем11тсра
ТабJ1ица 3.~
високоrоворитещ1 на приемни
ка нВЭФ-12"
- - - - -·
Признащr
Ньнtuжни причини
11,1
повредите
1luчини Ja
1
1.
Приемникът
работи, от
в
не
се
чува
.в;аже шy!ll. Приемникът
не
сумира
ток
кон
3
контзкт
захранващата
Изводите на елементите се 11очист1•ат.
Проверяват се контактните пружина
част (между гал
високоговорите
ля
Няма
отстра11я~•не ча
поврелите
2
1.
tte
11
проиерка
ваничните
·
менти
ду
и.1н
еле
меж
батерията и
пружината)
2.
Веригата
захранване
за
е
Измерва се
ване. А,ю наnрежени то
преК'Ьсната
гата
3.
В
ключа
захранване
приемника
захранване
между бук
ключа за захранване. Ако
е
е нула, вери
преК'Ьсната
С пинцет с
провод
дават
е
на
няма
Пре~rьсват
е.дни от
за
за
контакт
4.
напрежението
сите за вклю'IВане на външното захран
накъсо изводите на
във високо
говорителя се
по11вя
ключът или с
изпол3ува втората двоя
ка
контакти
С
owenp
с
шум, поправя се
проверяват
прово,1щ1!>
ците и споilките им с перата
ниците, ~рава
щи източника аа
зu.ранваие с пе
рата
8в9
на
печатната плато
135
П ро дъ п ж е и и е н а
1.
В
за външния
високоговорите
сокоговорител
рителя
ля
няма
повредата
се чува
даже шум,
З .&
С пинцет се дават накъсо контактните
пера на куплунга. Ако във високоrово
куп.1унга
Приемникът
не работи, от
не
.
3
2
2.
та б л
ви
контакт
се
появи
шум,
се
отстранява
в куплунга
но
токът на покоя
е
нормален
(10 -:- 13 mA)
2.
Веригата на
Проводникът,
запоен към 10-то
перо
та
верява
с
високоговорителя
се про
омметър
на печатна
платка, е пре
къснат
3.
Звуковата бо
бина на
високо-
говорителя
е
1
прекъсната
3. Приемникът
работи, но пра
1
1.
Лош
между
контакт
rалваннч-
щи при леко по-
.
ните елементи иа
чукване по ку-
1
захранването
тията
Измерва се съпротивлението на звуко
вата бобина при нрекъснз.ти контакти
в куплунга • Телефон• (съпротив.1е1111ето
на редовната бобина е 72)
Контактните пружини.
,
отделението
и се
за
намиращи се в
захранване, се
зачистват
разтягат
еле~ентите
му или
при тръскан
Та б .1 и ц а
Повреди в НЧУ на приемника
-
З
.9'
„ ВЭФ-12"
- - - - --- - - - Признаци на
11uврсд1л•·
Начннн 3:1 проверка н отстраняване
Н;.1 llt K)<'J.J.11 Г~
Въз\tоiю111 11рнч11~111
3
1. !lриемникът
не работи. То
кът
на
консу
ма11ията
голям от
2.
е
по
1.
t:лектро.1 ит
за захранване,
С81 е пробит
и се
300 mA
Приемникът
не работи
Изважда се батерията
ният кондензатор
1.
Електро.1Ит
ният кондензатор
С80 е пробит
измерва
от
отделението
приемникът
се
съпротив.1е1111ето
вк.1ючва
между
буксите за вк.1ючван на външното за
хранване. Ако то е нула, кондензато
рът С81 и батерията се сменят
Измерва с
измерване
се включва
за
токът
на
тока
на
консумаШ1н. За
милиамперметърът
към
контактите
захранване и
ключът се
на
ключа
поставн в
положение .изключено". Ако токът се е
увеличил до 70+80 mA, кондензаторът
С88 се сменя
n род ъ д ж е н и е
Късо съед11не-
11ие
между
де 11затора
катода
кон
С;з и
на
кон
дензатора
З.
т аб
,1 .
З.9·
3
2
2.
на
С; 4
Електро.111т
ният ко11дензатор
С;- 6 е проби~
Измераа се постоянното напрежение на
базата на транзистора Т8 . Ако то е 1V,
има връзка между
кондензаторите
и С;- 4
Измерват
се
напреженията
C;s
на ко.1ек
тРра и базата на транзистора TR. Ако
първото е 11амалено до З,5V, а второто
е уве.~ичено
до
2,2 V,
кондензаторът
С76 е щюбит. Ако няма в0.1тметър, из
мерва се токът на покоя.
на кондензатора
с76
При
тоя
пробив
нараства до
45 mA
Късо
4.
съеди
нение между ре
зистора R46 и ек
рана на бобините
1-'J!I и Lю
5.
;\1еж11у
1но
рич11атJ
н
11ичната
Нd:.ю111:и
на
11ър-
драЯ11ерння
трансформатор
(Тр 1 )
има
късо
съединение
З. Приемникът
работи с изкри
нпят
вявания
тор Ск, е пробит
Електро.шт
1.
конденза
Електролит
2.
ният
конденза
тор С;- 7 е пробит
З. В цокъла
транзистора
или
·
Т 10
на
Т9
няма
Из\lерва се напрежението на базата на
тра11зистора Т8 • Ако то е повишено до
5,4 V. между резистора R 46 н екрана
има късо съединение
Из\lерват се напреж нията на базите
на транзисторите Т9 и Тнr При късо
съединение
между
намотките
напреже
нията на базите се повишават до 1,2+
1,4 V. Токът на консумацията на при
емника се увеличава до 290+300 mA
Из:11ерва се напрежението
върху
кон
де11затора С85 • Ако напрежението
0,7 V. кондензаторът е редовен
е
Измерва се напрежението върху кон
дензатора С77 , което трябва да бъде
1,5 V. Ако напреже нието е нула, кон
дензаторът С77 се сменя
Почистват
се изводите
на
транзисто
рите Т!! и Т 1 о
контакт
Транзисторът
Т8 е слож н в
4.
Транзисторът Т8 се обръща
на 1800
в
цокъла
цокъла неправнл
ио
4.
Пркемиикът
11Ма
понижена
"f8Сtвнтелност
1.
Т7
Транзисrорът
е сложен в
цокъла
иепра
Разменят се местата
на емитера и ко
лектора, като се обръща
транзисторът
Т1
внлно
137
Продължение
З.
Капацитетът
на
кондензатора
е
та
е
9
Признак за пробива на
този конденза
тор е я увеличаването
на
коя до
или
З.
Изм рват се напреженията на базата и
колектора на транзистора Т8 • Ако пър
вото
повишено до 5,5 V. а втqрото е
понижено до 6,8 V, кондензаторът С74
е пробит
Ел ктрО.11иr-
1 ни•т
конденза
тор С7 , е пробит
С74
табл.
3
2
2.
на
Паралелно
включва
намалял
веригата
на
кондензатора
друг
кондензатор
с
р давен
капацитет
чувствителността
прекъсна
тока
на
по
С74
се
65 mA
електролитеп
20 µF.
на приемника
с
Ако
уве
личава, кондензаторът С7 ! се сменя
на
този кондензатор
Измерват се постоянните 11апрежения
на електродите иа транзистора Т7 • Ако
Резисторът
' 4.
Rз 2 е
прекъснат
т
значително
ченит
се различават
в табл.
3.7,
от
резисторът
посо
R"32
се
сменя
Паралелно на С76 с
1\апаuнтетът
5.
на електролитния
кондензатор С 76
е
е
намалял
или
'
включва друг ре
довен електролит и кондензатор 20 µf.
Ако чувствителността се повиши. кон
дензаторът С76 с . заменя
прекъсната ве
ригата
на
този
кондензатор
Коефициентът
6.
на
усилване
транзистора
е
Т7
намалял
7.
на
на
Коефициентът
усилване
на
транзистора Т11 е
Измерва се коефициентът на усИJ1ване
на транзистора Т7 • Ако то!! е по-маRЪК
от необходимия (вж. стр. 290 н 291), се
поставя друг
транзистор
Измерва се ко фициентът на усилване
на транзистора Т8 • Ако то!!
по-малък
от необходимия (вж. стр. 290 и 291),
намалял
се
Приемникът
работи, но се
възбужда
при
1. Веригата на
кондензатора С 78
Проверяват се в риrата и качеството
на сnоАките на кондензатора С,.. Ако
е прекъсната 1L1И
няма положителен
увеличаване
е
торът се сменя
:>.
на
<Ялата на звука
намалял
капа
цитетът ка
този
поставя друг
транзисто~
резултат, конденза
кондензатор
2..
Варигата
на
ко11денэатора С 78
е прекъсната илн
Както а предишния сл~ но по от
ноwенне на конден3атора С., 11
1: J
с: 1.-:и е ние на таб11. З
_I____
капапитетът му е
3
2
1
намалял
-6.
Приемникът
работи, но има
.по-голяма чувст11ителност
1.
Изводите
Намаляване
на капацитета на
появат
кондензатора С77
конд
на
кондензатора
наново. Ако
изаторът
се
С77 се за
това не по:.~оrнс,
заменя
н ле
.ко се възбужда
2.
R42
Резисторът
е прекъснат
Приемникът
работи, но при
1.
Р rулаторът
.завъртане
звука
7.
на
регулатора
.снла
на
на
на
в
силата
е
на
,
Измерва се съпротивлението
1
тора
Регулаторът на
се
на резис
R42
силата
се
почиства и
смазва
нередо
н
звука
.се чува пращене
2.
Електролит
ният кондензатор
С72 е пробит или
се
е
увеличил
неговият
ток
на
Измерва се
напрежени то
върху
кон
дензатора С72 • Напрежението върху ре
довния конд нзатор е 0.15+0,20 V. Ако
кондензаторът е пробит. напреж ниет()
е
нула
утечка
Таблица
Повреди в межд11нночесто тиня усилвател и детектора
мника „ВЭФ-12"
Правиаци на
поарците
В'ьsможяи
nричив11
1.
ПриекнИК'Ьт
работи
1.
на радиоприе
На'111ни эа проверка и отстраняване
llJ
повредите
2
•
3.10
3
м жду
кон
дензатора С7о
и
Кондензаторът
~ се
отда.1ечава
от
екрана
екрана на боби
ните L!/18
и L№
има
nco
с:-.еди
нение
2.
Между
дензатора
резистора
кон
~ и
Радно11асткте се раздалечават
·R.
139
П род ъ
--- - -- --- ---,----- - - - -
.,
жени е на та б
n.
З.
1()
- - - - - - --- - - -
2
има
късо
съеди·
не ние
...
3.
к со съеди
ние на бобината
L00 (наll-често до
Измерва се с-..противлени то на бобината
СъПJIОтивлеиието на редОВttа бо
L 39•
42
бина
отвора в 11дрото)
4.
Кондензаторът
ct!R
е
пробит
Отпоява се един от
дензатора С118 и се
nението
5. В
един от кръ
говете
L,,,,
Lir;. CG.".
Са.
Изключвз се
рите
Т4 •
uокnите
пnастините
му
захранването ,
Т5
и
Т6
се
на кон
съпротив
транз11сто
изваждат
от
и се измерват съпротивnенията
на бобините. Съпротименията на ре
довните бобини са съответно 2,5, 2.5.
1,8, 1,0 и 1,0 2
Lru. Cr,9.
Lзз. Сь; .
L32, Cr<„
1-st. Crxi
между
изводите
измерва
И!.!а
късо съед1шение
6.
Кондензато
рът Сы е пробит
7.
Електроnит
ният кондензатор
С 80 е пробит
8.
Кондензато
рът С61 е пробит
Измерва се напрежението на ко.1ектора
на транзистора Т!. Ако то е иама.1ено
до 2 V (нормалното е 6,5 V). конден затор... т С:,а
пробит
Измерва
се
напреж нието
Измерва се
напрежението
върху
кон
дензатора С61 • Постоянното напрежение
върху редовния кондензатор е l ,7-:- l,8V
9. Кондензато
рът С00 е пробит
Проверява се режимът на
работа на
транзистора Т6 • Ако то!! значитетю се
отnичава от нормалния (вж. таб.1 . 3.7).
кондензаторът С116 се заменя
JO. Кондензато
рът С~2 е пробит
Измерва се напрежението на коn ктора
1J. Кондензато
рът Сб;- е пробит
на
транзистора Т2 • Ако то е около
кондензаторът С52 се заменя
6,2 V,
Проверява се режимът на работа на
транзистора Т6. Ако постояннит
на
пр жениq на
тора
nектродите
значитеnно
сочените в табn.
с~ се зам ня
J2. Кондензато
рът С89 е пробит
. 40
върху кон
дензатора С60 • Постоянното напрежение
върху редовния кондензатор е 1,7 + J,8V
се
на
транзис
отличават от по
3.7.
кондензаторът
Проверява с
режи1111. r на работа на
транзистора Т5 • Ако коидеизаторът е
проб11т.
пое 1оя1111111 е 11а11р же1111я 11а
Продължен не на таб.1.
----
-
3
2
----
-------
---електродит
телно
се
на
тозн
от
стойности, дадени в табл.
Приемникът
работи, но има
1.
Капацитетът
на
кондензатора
намалена чувст
Ci;;
е намален
2.
вителност
Пара.1е.1110 на кондензатора С83 се вк.1юч
ва друг редовен кондензатор със същия
капацитет. Ако чувствителността се по
виши, кондензаторът С83 се заменя
Коефициентът
усилване
Т1 • Т5 или Т6
на
Има късо съе
от
между
кръговете
ФСС
на
1.
се
на
от
ния
към
като на
поставят
триоди
с
кое
фициенти на усилване, посочени на стр.
Настройват се кръговете L:'l9· С!\В; L.i•·
с6:\ ; 1-~;. с63 ; /.31. С;? ; Lм. С57 ; L'J'l•
С5;; l.з1. С:;.~
навивките на бо
бината на един
склонност
се
сменят
след друг.
ФСС и кръго
вете на М ЧУ са
5.
има
нм
Т5 и Т 6 се
290
динение
емникът
последоватетю един
намален
разстроени
При
Т1 •
Траюнсторите
местата
е
4.
свистене.
Паралелно на кондензатора Ci;; се включ
ва друт редовен кондензатор 0,05 µF
(тип МБМ). Ако чувствителността се
повиши, кондензаторът С67 се заменя
Капацнтетъ т
транзисторите
съпровожда
А
кондензатора
на
Работата
3.7
на
3.
приемника
значи
номиналните
2.
С!jЗ е намален
З.
---- - - -
транзистор
отличават
3. 10
или
на
МЧУ
Капацитетът
електролит
кондензатор
См е намалял
291.
11
Ядрото на всяка от бобините, посочени
в т.
4.
се завърта
това
води до
вото
на
сигнала
ника, то
на
рязко
на
Ако
360°+720°.
намаляване
на
изхода
прием
проверяваната
на
бобина
ни
е ре
довна. Ако настройката на кръга не е
остра, бобината е повредена
Паралелно
включва
50-6
на
друг
кондензатора
редовен
с капацитет
~ч~
се
кондензатор К
Ако
500 riF ( 15 V).
свистенето престане
и
приемникът
за
почне да работи устойчиво, с запояват
добре изводите на кондензатора С81 ,
самовъзбуждаие
но ако това
не помогне,
този
конден
затор се заменя
2.
Междиниоче
стотният усилва
тел е
МЧУ се иастроllва според посочените
по-долу указания
разстроен
3.
Кръгьт
L 00
с48 е разстроен
Кръrът 4о. С!е се настройва
тота 465 kHz (вж. стр. 176)
на чес
4. Кондензаторът
С70 е повреден
Кондензаторът
с друг
5.
Веригата
иа
тип
KT-la
Паралелно
С70 се
с капацитет
на
заменя
3300 pF
конд нзатора
С60
се
141
Продължение на табл. 3.1()
2
3
кондензатора С80
е преК'ЬСната или
включва друг редовен електролитен кон
дензатор
20 µF
капацитетът му е
иамаляп
Веригата
6.
на
кондензатора С81
е прекъсната или
капацитеn.т
е
Парапепно
включва
иа
кондензатора
друг
капацитет
редовен
С61
се
кондензатор ~
0,033 µF
му
намалял
Веригата на
кондензатора С82
7.
е прекъсната или
капацитетът
му
Паралелно
на
кондензатора С82
се вкп<очва друг
редовен
кондензатор
със същия капацитет
е намалял
8.
Екранит
кръговете
4.
Работата
приемника
01
качеството
на екраните на
Кондензато
рът С56 е пробит
Един от изводите на
Кондензато
рът С08 е пробит
Един от изводите
се
на споАките
бобините
Lзв.
Lзя.
L40 ,
1-~··
L96
отпоява
и
се
конд нзатора
проверява
с
C0i;.
омметъР'
дали няма късо съединение между плас
тините
2.
извеждат програ
от
Проверява с
МЧУ не са запо
ени добре
поня
кога се възпро
мите
на
1.
се
съпровожда
свистене;
на
на
две
радиостанции ед-,'
новременно
се
отпоява
дали
няма
и се
на кондензатора С58проверява
с
омметъР'
късо съединение между ша
стнните
3.
Приемникът
има
влошена из
биратешюст
Намира се причината за влошената из
бнрателност на приемника, като най
напред се проверява МЧУ
1
Предварителна проверка на нискочестотния
усилвател на радиоприемник „ВЭФ-12"
Не е трудно да се прецени дали
тите на
НЧУ е изправен. С пръс
едната ръка се свързват 12-то перо на печатната платка
(с него е свързан горният по схемата извод на резистора
R30 )
и колектора на транзистора Т9 (този електрод се намира на
печатната платка отляво на кръглия технологичен отвор). Ако
след образуването на такава връзка между изхода и входа на
стъпва
самовъзбуждане
на НЧУ, може да се смята, че той е
редовен.
Ако докосването до посочените точки не предизвиква са
мовъзбуждане на усилвателя, се преминава към по-внимателна
проверка на стъпалото на НЧУ. Преди
142
проверката
и
поправ
ката на НЧУ се проверяват годността на източника за захран
ване
11 качеството на контактите в
нок.111те
на
транзисторите
Проверка на НЧУ на приемника „ВЭФ-12"
Между перата
8 и 10 на печатната платка, т. е. към изво
дите на вторичната намотка на входния трансформатор, се
включват волтметър и осцилоскоп (фиг. 3.5), а между букснте
или
„3"
"5"
и
"2"
на контактите за
включване
на магнито
фон - тонгенератор, например Г3-2 (3Г-10) или друг подобен.
Установява се честотата на генератора на 1000 Hz и се увели
чава напрежението на изхода му, докато
жение на изхода на приемника достигне
ствува на мощност 1.50 mW в бобината
ефективното 11а11ре
(това съответ
1, 1 V
на високоговорителя).
Ако на екрана на осцилоскопа се вижда неизкравена сннусоида
(без "стъпало") и напрежението на изхода на тон генератора е
под 0,2 V, то НЧУ работи нормално. Ако има изкривявания или
е необходимо 110-го.1ямо напрежение на входа на приемника за
получаване на номннална изходна мощност, се настройва НЧУ.
Увеличаването на коефициента
нето
на
качеството
на
на усилване
възпроизвеждане
се
и
подобрява
постига
чрез
зами
ната на транзисторите Т 7 и Т8 с полупроводникови триодн с
по-голям коефициент на усилване 11 чрез подб11ранетn на съпро
тивленията на резисторите
37 , R4,3 11
41 •
R
R
Проверка на детеюпора на радиоприе.миик „ВЭФ-12"
За проверката на детектора се извършва с.1ед11ото :
Между перото 8 на печатната r1.1атка 11 ·точката на свърз
ване на диода Д2 с резистора R47 11рез кондензатор 0,03+0,О.5
µ.F
се включва високоомннят изход на сигналгенератор;
към
изхода
на
пр11е111н11ка
се
вк.1ючва осцилоскоп 11
nолт
метър;
регулаторът на си:~ата на
ставя на
звука
(резисторът
R30 )
се
по
максимаюю ус11лване.
От сигналгенератора се подала 11апрежен11е с
честота 465
kHz и честота на моду.шращия снгна.'1 1000 Hz. Дъ.'Iбочината
на модуЛацията е 30 0;0 • Наблюдава се екранът на осцилоскопа и
се контролира качеството на звука. Детекторът 11 НЧУ са ре
довни, ако при напрежение на изхода на приемника 1, 1 V на
екрана се вижда неизкривена синусонда 11 висоr<оговорителят
възпроизвежда модулиращня сигна.1 (1000 Hz) без 11зкривяван11н
Настройка на МЧУ на радиоприс.1снш< „ВЭФ-12"
От правилната и точна настройка на М ЧУ зав11с11 чуuстви
телността и избирателността на nриемннка 1 , затова
тази
опе-
~r~тава дума за избирателността 110 съсед11ин к:шз.1.
143
-рация трябва
•
бъде подготвена
н
изпълнена много
внима
телно.
За настройката
(ГС- IД, ГСС-6А
на МЧУ
н
са
необходими сигналгенератор
др.), J1аvпов
измерителен уред, включен
като
волтметър или
Последните два уреда се ВКJIЮЧВЗТ към
на висок-оговорите.11я (фиг.
атенюаторът
му
НJIИ
3.6),
универсален
волтметър, и осцилоскоп.
а
звуковата бобина
сигналгенераторът,
стъпалният му делител
на
1ю-точно
напрежението
(нискоомният изход) се включва през кондензатор 0,05 µ.F към
входа на МЧУ ми последователно към базите на транзисто
рите Т8t Т5 и Tr 1
Настройката на МЧУ се извършва по сле.а:ния начин.
Вълновият превключвател на приемника се поставя в по
ложение "СВ", а скалната стрелка - в крайно дясно поло
жение (така капацитетът на променливия кондензатор е макси
:мален). След това се дава накъсо бобината L 30 и се подава
на базата на транзистора Т6 напрежение с честота 465 kHz, мо
дулирано със синусоидално напрежение с честота 1000 Hz и
дЪJiбочина на модулацията 30 о;0 •
Напрежението на изхода на сиrналгенератора се нагласява
на 800 j.LV. Ядрата на бобините L 37 и L 38 се изваждат и се
върти ядрото на бобината L39 в двете посоки, докато на из
хода
на
приемника
се
установи
напрежение
приблизително
След тази предварителна настройка на крайното стъ
пало на МЧУ изходът на сигналгенератора се свързва с базата
на транзистора Т 5 , намалява се изходното напрежение на гене
ратора до 20 µ. V и се настройва кръгът L37 С65 , а след това и
кръгът L36 С63 на междинната честота (465 kHz). За индикатор
на настройката служи волтметърът на изхода на приемника.
Включването на сигналгенератора към входовете на второ
fJ,7 V.
·то и първото стъпало на МЧУ разстройва малко трептящите
кръгове на усилвателя и затова след настройка на двукръговия
.лентов филтър L36 С63, L 37 С65 се донастройва кръгът L 39 С68 •
Този процес на настройка на кръговете на първото и вто
·рото
стъпало
се
прави
няколко
пъти.
Много важен етап при настройката на приемника с 1:а
-стройката на ФСС. Тя се извършва чрез последователно завър
·тане на ядрата на бобините L 8,, L 83 , L 39 и L 31 до максималните
показания на волтметъра, включен на изхода на приемника. На
прежението от сигналгенератора (около
6 µ.V)
се подава между
-базата на транзистора Т4 и първото (или шестото) перо на пе
·чатната платка, която е
При
подаване
на
„земя"
на хетеродина.
модулирано напрежение
на
транзистора т, лентата на пропускане трябва да
·тясна от
1
базата
на
бъде не по
6,7 kHz.
По-точно между базите на транзисторите и .плюсовня" проводник на
uриемннка (8-ото перо на печатната платка).
След завършването на настройката на междинночестотния
уси.шател се
премахва късото съединение
последователният кръг
L 30
на
бобината
L 30
и
С49 се настройва на междинната чес
тота. Тази настройка се прави по следния начин:
от сигналгенераторг на базата на транзистора Т 3 се подава
модулирано напрежение
2„5 µ. V с честота 46.5 kHz и се завърта
L 30,
докато волтметърът на изхода на при
ядрото на бобината
емника
покаже
минимум.
Ако при настройката на приемника се забележи, че МЧУ
е нестабилен (може да се самовъзбуди), се изменя съпротивле
нието на резистора R2 2t което шунтира кръга
тивлението на R22 може да бъде намалено до
L 36 С63 • Съпро
1,.5 kQ.
Т а бл н ца
Точки на
спрягането
на
3. 11
настройките на кръговете
на радиоприемник „~ЭФ-12"
Обхвати
1
Чсстот11 в начаnото н в 1
Еnе\lент11 11а наст(>ui\•ата
на обхвата - - - - - - - - · - - - - - - _.
_____ l ___края
Донас троllващите ядра на бобините
25m
31
„
41"
49"
52+75"
св
ll,6MHz
12,0"
9,4"
9.9"
7.0„
7,4"
5.9"
6.3"
4,1
„
5.6„
560 kHz
L 16'
L1;•
l.1.l-2
1. 1~· L н1
!. з • L i
L ~>0· L ~ 1
L 5 • L6
L -.з· L 2з
L1, Lв
L 21.L з.;
L9,L10
L 26• L 27• L 13• L 12
Донастроllващите кондензатори
1500„
Cz4,C 1i;
Донастроllващите ядра на бобините
ДВ
160„
L'lВ>L 19,Lu-L11>
Донас троllващите кондензатори
390 „
За6•мж'"'
Настройката В'ЬВ всяка точка на обхвата се провежда няколко пъти до
получаването на те~ната настройка.
10 Тр&118•стории рциоприемяици
145
Таблица
3.12
Данни за бобините на радиоприемника „ВЭФ-12"
Овначе1tве
по
схемата
L1
La
La
L,
L.,,
La
L1
La
ч
L10
L11
L12
L1з
Lн,
L15
L1s
L11
LIJ:J
L19
4о
L11
La
Las
Lu.
z..,
L.,
la7
4в
L,s
L!IO
Lsi
La
.L.
Lrн.
Ltl6
Lsa
lrrr'
LS8
L,s
L.D
J
Тип в
Брой на
АИаметър на
Индуктив
ност µН
навивките
ПроВОJIИИКа
пэлшо
...'
..
..
.
ПЭВ-1
пэшо 0.о7Х
ПЭЛШОО,18
0,12
ПЭВ-1
ПЭЛШОО,18
...
...
..
..
1
16, извод от 10-та
3
22, извод от 12-та
3
25, извод от 17-та
3
35, ИЗВОД ОТ 21-а
2
31, извод от 21-а
4
30
13+ 13+ 13+ 14
5
37-1..37 +37 +37 +38
9
3
12, извод от 3-та
3
15, 1·з:юд от 5-та
3
20, извод от 4-та
3
27, извод от 4-та
4
25, извод от 4-та
10
0,18
0.18
0,18
0,18
0.1
0.18
0,1
0.18
0.1
0,18
0,12
10
0,18
0,18
0.18
0,18
0,18
0,1
0,18
0,1
0,18
0,1
ПЭЛШОО,18
ПЭВ-1
О,06Х4
ПЭЛШОО,18
О,04Х4
ПЭВ-1
О,06Х4
О,06Х7
1
2,7
4,7
7,0
10,6
9,25
250
300(}
1,7
2, !
4,6
7,0
6,8
24Х4, извод от 15-та
120
15
50Х4. извод ОТ 30-та
....
170
70, извод
70
70
75
4
104
104
10
104
104
О.06Х7
О,06Х7
О,06Х5
ПЭЛШОО.1
ПЭВ-1
О.06Х5
.
ПЭЛШОО,1
0,1
ПЭВ-1
ПЭЛШОО,1
от
450
118
118
118
l lR
60,5
1
270
270
260
260
Проверка на хетеродина, смесителя и стабилизатора
на радиоприемник „ВЭФ-12•
Схемите на хетеродина, преобразувателя
входното устройство на приемника
„
чават от схемите на същите
на честотата и
„ВЭФ-12" малко се
възли на
предишния
разли
вариант на
приемника. Затова повредите 11 методите на търсенето 11~1 н
приемника "ВЭФ-12" са ана.'Югични с тези в приемниците шп
"Спидола".
Проверката на високочестотната част на приемника трябва
да
започне
с
измерване
на
постоянните
напрежения
на
е.1ек
тро;:щте на транзнстора Т2 , който стабилизира режимите на ра
бота на няколко .други транзистора. Ако измерените напре
ження се отличават от номина.7lните (табл. 3.7), то реж1шът на
работа на транзистора се нагласява чрез подбиране на съпро
пшлението на резистора
11•
За да се проверят диодът Д1 , кондензаторът С46 11 резис
торите R 11 , R14 , R24 , R 10 , трябва да се измерят напреженията
на катода и анода на диода Д 1 , след като транзисторът Т 2 е
R
изваден от цокъла.
а втората -
3,2 V,
са
Ако
1,3 V,
първата от измерваните величини е
то изброените елементи на схе:\tата
редовни.
Настройка на хетеродина и входното устройство
на радиоприедНllJ< „ВЭФ-12"
За настройката на приемника в дълговълновия и средно
въ.1новия обхват се включва сигналгснератор (Г4-1А, ГСС-6)
към стандартна рамкова антена (фиг. 3.7). За настройката на
кръговете от късовъ.1новия обхват екранираният кабел на гене
ратора се свързва къ:-.1 антенните букси "КВ". Скалната стре.'Iка
се поставя срещу точките на спрягането 1
на всеки от обхва
тите: в дясната част на скалата - на най-ниската честота на
спрягането, а в лявата част на най-високата.
Първо се настройват кръговете на хетеродина, а след
то
ва на входното устройство.
Роторните пластини на променливия кондензатор се по
ставят преди настройката на максимален капацитет, а скалната
стрелка - на крайната точка на скалата за ДВ. При настрой
ката трябва да се помни, че честотата
на
огледалния· ка.tiал '~
по-висока
се
различава
930 kHz,
бена
от
честотата
на
сигнала
и
от
нея
с
т. е. с удвоената стойност на междинната честота.
Огледалната честота в КВ. обхвати трябва да бъде отсла
4 пъти, в СВ обхват - 20 пъти, а в ДВ обхват - 100
пъти.
При проверката на чувствителността на приемника в сред
но- и дългов'ЬЛновите обхвати (когато се приема с външна ан
тена) снmалгенераторът се включва към приемника през стан
дартна еквивалентна антещ1. Напрежението, което трябва да се
подаде на
1
..,.. от
входа
на
приемника,
Точката иа спрягането е
за да се получи напрежение
отбелязана на скалата
пиния, ограничена с две чертички.
на приемника като
147
0,7 V
върху звуковата бобина
чувствителността
Процесът
на
високоговорителя,
определя
на приемника.
на
настройката
на
кръговете
на
приемник
1~1J·
Фиr.
3.11. Схема
1
1
1
1
на запояване на изводите на бобините на феритната
антена в радиоприемник .ВЭФ-12"
„ВЭФ-12" е аналогичен на процеса
вете на приемник
на настройката
на кръго
„Спидола".
Ремонт на механизма за настройка (с1'алното устроr1ство)
на радиоприемник .ВЭФ-12"
В приемника „ВЭФ-12" често се поврежда механизмът за
настройката. Най-честите причини са счупването на шасито в
местата
на закрепването
на
осите
на
зъбците на преводното колело. За
ролките
и
изяждане
на
отстраняването на първата
повреда трябва да се демонтират скалата на приемника и кор
дата. Осите на ролките се поставят обратно на местата им,
след като и
оста, и шасито се намазват
лоретан. Всички отчупени части
на
предварително с дих
шасито
трябва
да се на
мажат с дихлоретан и да се залепят на съответствуващото им
място. Ако парченца от пластмасов<:>то шаси са загубени, трябва
да се използува лепило, направено
от
същия вид пластмаса и
дихлоретан. В някои случаи за стягане при залепване на отчу
пената част може да се използуват скоби за стягане.
Закрепването на оста на крайната лява (гледано откъм
148
страната на скалата) ролка е невъзможно, ако отчупените пааст
масови част11 на шасито са изгубени. В този случай трябва да
се изработи нова ос на ролката, която да бъде по-дълга 11 да
11ма резба М4. Новата ос се поставя в отвора и се закрепва от
другата страна с гайка. При сглобяването на механизма за на
стройка е необхnднмо да се намаже оста и допиращата до нея
част на шасито с дихлоретан. Механизмът трябва да се сг.1обява
само с.1ед
пълното
изсъхване
на
лепилото 11 да се регу.'Шра
така, че ус11л11ята върху осите на ролките да бъдат мин11ма.'lни,
но
да
тане
осигуряват .'lеко
на
рrнора
на
движение
променливия
на
скалната
стрелка
11
завър
кондензатор.
За отстраняването на втората повреда е необходимt) пре
водното колело на механизма да се махне от оста (предвари
телно се разг.1обява механизмът за настройка) и добре да се
обезмас.111 назъбената повърхнина. Остатъците от зъбите да се
намажат с д11хлоретан, а след това върху счупените зъби да се
нанесе дебел слой депило, направено от същата пластмаса и
дихлоретан. След изсъхване на лепилото профилът на зъбите
се оформя с пила.
~.ПРЕНОСИМ ПРИЕМНИК „МЕРИДИАН"
Този пр11емн11к има по-сложна схема и трябва да се знаят
неговите особености, за да може да се ремонтира и да се на
стройва качествено.
О б щ 11 сведе н 11 я. Приемникът "Меридиан" е направен
по суперхетеродинна схема с 10 транзистора. Той има входно
устройство, в. ч. усилвател, преобразувател на честотата, м. ч.
усилвател, система за АРУ, детектор, н. ч. предусилвател, краен
двутактен усилвател и транзисторен стабилизатор на напреже
нието за захранване на транзисторите ППl,
ПП2 и ППЗ.
За филтър със съсредоточена селекция в приемника се
използува пие~оелектрическият филтър тип ПФIП-2.
Системата за АРУ работи
ефективно, като
напрежението
върху звуковата бобина на високоговорителя се изменя не по
вече от бdВ при изменение на напрежението на входа на при
емника с 40dВ.
В късовынQtJия обхват приемникът работи не само с те.1е
скопична, но
11
с магнитна антена.
Основните електроакустически и други параметри на пр11 емника са .аа.цени в приложение
1.
Вх-одно устройство. Входните
обхва111 са съставени от бобината L9 1 и
1
кръгове на ДВ 11 СВ
Означенията на епементнте са зан\lствувани
кондензаторите С6 ,
от
принципната схема,
r1;ипагана към всеки приемник, произведен през втората половина на 1969 r.
о а.щата схема, препечатана на фиr. 3.1:.!, се дава описание на всички no-
llP JUI
в приемника.
149
.=
,,.
~
i;
:r::
1''1
<:t
:r:
„""
.
~
"'
:r::
:с
2
(.J
:s:
""
с
1~1~· ш
:!i!i
\P,,i',
1J1 :1
•;\
1,
„
2
(.J
><
u
"'t::r:
9:>::
:с
""
~
~
м
1,
..;
:;
.а-
;·
150
"
:с
:с
С!!, С 11;з (за ДВ обхват), бобината L 6 и кондензаторите С5 , С 8
С 15 а (за СВ обхват).
Кондензаторите Cis и С6 са и раздетпелни: те не про
пускат
постоянния ток
R4 ~, резистора
R5,
по
резистора
веригата:
R1,
м11нус
бобината
на вътювия превключвател, долната (по
L(,
9 V,
µезистора
контакт11те
схемата)
12-12
част на бо
б11ната L 9 (или L 6 при положение „СВ" на вълновия превключ
вате.1), колектор-емитера на транзистора ПП~s, резистора R18,
плюс 9 V. Ако постоянният ток би протичал по тази верига,
напрежението върху резистора R2' което е преднапрежение на
базата на трансистора ПП1 , щеше да бъде много малко.
При 110.1ожение „СВ" на вълновия превключвател конден
заторът Сб изпълнява още една функция: шунтира бобината Lri
на дъ.1говълновия обхват и с това изключва възможността за
появяване
на
резонанс
за
страничните
честоти.
Последователният кръг L 1 С 3 служи за отслабване на па
разитните сигнали с честота 465 kHz. Бобините L 2a и L 26 , раз
положени върху феритната пръчка, се свързват така, че да се
сумират е. д. н. с честота 465 kHz, които се нндуктират в тях.
За тази цел при еднаква посока на нав11вките краят на боби
ната L 2a трябва да бъде свързан с началото на бобината L 96 •
Входното устройство за късовълновия обхват се състои от
6обините L 3 , Lr,, L6 и кондензаторите С~, С 11 , С 12 , С 13 , С 1 па·
При работа в подобхвата Ю във входното устройство се
включва бобината L 3 ; в подобхватите KII 11 КШ към нея по
следователно се включват бобините L 5 11 L 6 • Комутацнята на
тези кръгови бобини и кондензатори осигурява работа на при
емника в три разлети подобхвата: 24,8 + 26,6 т (Ю); 30,6 + 31,6
т (КП); 41,2+42,8 т (К Ш) и в един полуразлят 47,6+7.5,9m
(К IV).
В късовълновите подобхвати вход1111те трептящн кръгове
<:а свързdни индуктивно с в. ч. ус1ивате.1 (с
по:v~ощта на боби
ната L 4). В СВ и ДВ обхвати приеманите с11гнали се подават от
долните (по схемата) части на бобнните Lg и L'.J през бобината
L( на входа на в. ч. усилвател.
Кондензаторът С 14 е разделителен. Той не пропуска
стоянния
ток по веригата: минус 9 V, резисторите Rн, R4,
бобината
L4 ,
контактите
10-10 (Bla-Blб)
но
R1,
на вълновия прев-
1<лючвател, емитера на транзистора ПП 1 • Входното устройство
на четвъртия късовълнов подобхват се състои от бобината L 7
и кондензаторите С2 , С(, С7 , С 10 +С 14 , С 1 1>а·
Хе те род и н. Хетеродинът (с транзистор ПП3 ) е направен
по схема с обща база и автотрансформаторна
(индуктивна триточкова схема). Резисторите
пяват влиянието на транзистора
върху
кръга
обратна връзка
R14
на
11
R1;,
нама
хетеродина.
Със същата цел е направ,ено непълно включване на кръга в
колекторната верига.
151
Кондензаторът С16 намалява фазовата разлика между еми
терния и
колекториия ток.
Кондензаторите
тера на транзистора
Cio и С11 са елементи за връзка на еми
llll8 с .хетеродинните кръгове.
Cas. С.., С„ С81 и С166 осигуряват необ
Кондензаторите
ходимото припокриване на -rетирите късовълнови подобхвата.
За да се
увеличи
припокриването
за
третия късовълнов
подобхват, кондензаторът С411 се свързва паралелно на конден
затора Си.
В подобхватите К
1и
С 89 е свързан кръгът CЗ\lt
К
11
LJ/li'
последователно
с кондензатора
чието съпротивление
за често
тите от тези подобхвати има капацитивен характер и затова
коефициентът на припокриване намалява.
В. 11. усилват е л и сме с и тел. Едностъпалният в. ч. усил
вател (с транзистор ГJГ11 ) е апериодичен с корекция за високите
честоти. Коефициентът на усилване на този усилвател е при
близително три пъти.
Високочестотният сигнал, който се взима от товара (дро
села и резистора
3), се подава на базата на транзистора llll2
(входа на смесителя).
Напрежението на хетеродина, което се взима от вторич
ната намотка на високочестотния трансформатор 1 , създава ток във
веригата: горния (по схемата) извод на вторичната намотка
на в. ч. трансформатор, контактите 6-6 (В 1 и B11r), конденза
R
R
тора С111 , резистора
паралелно кондензатори
7, свързаните
с.4 и с41• долния извод на вторичната намотка на в. ч. транс
форматор. Върху резистора
7 се създава напрежение с честота
R
та
на хетеродина,
което
се подава
Товар на смесителя е кръгът
на междинната честота (465 kHz).
на
L16,
смесителя.
С18 , който се настройва
Нискоомният вход на пиезоелектрическия филтър (ПЭ) се
съгласува с кръга L 16, С28 с помощта на междинночестотния
трансформатор L 16, L 17•
Коефициентът на усилване на смесителя 11 е от порядъка
10+20.
М. ч. усилват е л. Той има две стъпала (с транзистори llll4 и
ПП.7). Това е резонаtкен усилвател с еднокръгови лентови фил
т.рн С44, L18 и С112 , L20 в колекторните вериги. Лентата на про
иускане
qpes
и коефициентът на ~силването на МЧУ се нагласяват
подбиране на резистора R26 •
Л~втата на пропускане ва МЧУ е 15+ЗOkHz.
За отстраняване на параsитната връзка между м. ч. стъпала
1
П'ьрвична намотка на този трансформатор е бобината L 1o на хетеро
..,... llpV-, а в другите под~и - бобините L11+L1s·
1
()яредеJПrне'rо на термина .коефиuиент на
.~цеио иа стр.
57.
усилване на
смеснтепя• е
чрез захранването бобината L19 е свързана непосредствено (ак°'
не се взима пред вид кондензаторът С, 9 *)
~1ежду базата 11
емитера на транзистора ПП7 • Тази особеност на междустъпал
ната връзка трябва да се има пред вид при включване на из
мервателна
апаратура
към второто
м. ч. стъпало.
Коефициентът на усилване на МЧУ е приблизително 350.
Де т е к тор. Диодният детектор е направен с полупро
водников диод Д3 тип Д9К. На диода се подава положително
преднапрежение за стабилзиране на работата на детектора и
за повишаване на качествените му показатели. През диода тече
ток 15 + 20 µ.А. Товар на детектора е резисторът R'Jз• Конден
заторите С57 , С66 и резисторът
40 са елементи на филтъра.
С и сте ма за АРУ. В приемника „Меридиан" е използу
R
вана
системата
за
автоматично
регулиране
на
усилването
със
закъснение (задържане), при която не се намалява чувствите.1ността на приемника при слаби сигнали (стр. 98).
Принципът на действие на системата се основава на изме
нението на степента на шунтирането на кръга L 16, С28 с полу
проводниковия диод D 1, като се изменя динамичното съпро
тивление
на
**
нз диода в зависимост от нивото на сигнала на
входа
приемника.
Системата работи по следния начин.
Ако няма сигнал на входовете на смесителя и на първото
стъпало на МЧУ, постоянните токове на транзисторите ПП'J и
ПП4 създават върху резисторите Rв и
=1,1-;..1,7 V и l;Rt'J =3,8-;..4,0 V.
R'J2
напрежения иR.
=
v
Напрежението иR. - иR„=-1,8-;..-2,5
е обърнато с
минус към анода на диода Д1 и ток през диода не тече, ди
намичното
му
съпр1.>rивление
е
голямо
и веригата, съставена от
от диода Д1 и кондензаторите С48, С55 и С119' не шунтира кръга
Cts, L1в·
Ако има сигнал на входа на приемника, върху конденза
тора С66 се образува управляващото напрежение на АРУ. Както
се вижда от фиг. 3.12, то се подава с плюс на базата на PNP
транзистора ПП4• Колекторният ток и следователно падението
ни напрежението върху резистора Rw и напрежението uR.-UR.,,
намаляват. При увеличаване на управляващото напрежение на
АР'У напрежението ИR.-ИR.,. си изменя знака. На диода Д1 се
подава напрежението в права посока, токът през него нараства
*
зително
Cъпpo1'RllJlellfll!тo на този кондензатор за честота
10
465 kHz е прибли
Q.
• Дивамнчно C'ЬllpOТllВlleюre на омупроводниковия диод се нарича от
вошениею нв уве.1ичението на напрежението върху диода
към
увеличение
на тока през него. Динамичното съпротивление на полупроводниковия диод е
0.026
прllбпиэителво r11. - 1-, т. е. обратно пропорционално на постоянния ток
/
през диода.
153
l! ;·. "'Ъrът Lн; С28 се шу.~тира толкова повече, колкото по-голя~~
~
:юстоянният
I r·то
на
ток
през диода, т.е. колкото
по-високо
е
ни
сигнала на входа на приемника.
Системата за АРУ трябва да започва да работи при номи
на:ша чувствителност на приемника.
в зак.,1 ючение трябва да се кажат
Ряко.1ко
думи за пред
.назначението на резистора' R(1·
R/l
+
С28
С55
СЧ6
L . -.....--t~t-----1~~1-1
IcmъnaAo
на МЧ!/
Стабилизатоµ
Фиr.
3.13.
Схема, п )ЯСН~ваща работата на rнстемзта за АРУ на радиоприемник
.Меридиан·
При постепенно разрежда11е на захранващнге батер;ш напре
жението пърху резистора R22 намалява, а напрежението върху
резистора
6 е практически постоянно (поради наличието на
R
стаби.1изагора). В резултат на нееднаквото изменение на нанре
женията UR, и UR... при снижаване на захранващото напрежение
напржението върху диода Д 1 , което е задържащо напрежение,
.намалява, когато няма сигнал. За да се изключи това нежела
те:1но
яа:1ение,
в
схемата
на
приемника
е
въведен
резисторът
R9 •
Той създава верига за протичане на постоянния
стор
R'J, резистор
През резистора
ток / 02
през резистора R6 • Тоз11 ток зависи от напрежението иа източ
ника за захранване Ико· Той тече по веригата: плюс 9V, резн
не на напрежението
R, -
R61 резистор R43, минус 9 \Т.
R6 тече ток, който намалява при
пош1жаuа
на източника за захранване 11 разликата на
R,..,,
напрежението И
И
т. е. задържащот1J напрежение се и:::
меня в зависимост от степента на разр~ждане на батерията по
:малко, от1олкото в с.1учая без р~з11стора .R.,,.
Т а б л и ц а
03
1 JЧ~· 1
Hlfre 11
6o6:i-
lt HJ
на\tерз
1 J1'c
ra
вз
F.puii из нэвавките
„1ге
3.13
!марка и .11каметър на
rт"ORt"lд·•·rк1.
мrn
J
зхзз
5+з
6
2
2
3,5
13
65+5
243+4
3-5
5-2
2-1
1-4
3,5
12,25
3,5
2-1
1-4
4,5
7,25
14,5
4-1
1-2
22,5
7,25
4,5
1,25
1-i
2-4
4--S
5-1
1-!
2--4
~
340
4600
0,23
80
8
4,5
1,5
160
'12
ПЭВ-2
0,23
ПЭВ-2
0,23
3,3 между
5-4
ПЭВ-2
0,23
2-З
5-4
7 ,6 между
изводите
5-4
ЛЭВ-2
250 между
0.1
Изводите
1-5
ПЭВ-2
0,1
750
между изводите
1-5
7,5
2,5
50
50
изводите
15.8 между изводите
1
'
1-2
между изводите
2,3
5,25
3-5
5-1
1,17
2,8
8,65
5-4
.З,5
5-2
2-5
ПЭВ-2
2,33
5,25
9
3-5
5-2
2-1
1-4
5-3
.1.„,17
2,5
3,5
240
ПЭВ-2 О,06Х5
ПЭЛ-0,15
ПЭВ-2 0,51
пэло 0,15
ПЭВ-2 0,51
ПЭВ-2 О,.'51
ПЭВ-2 0,51
пэло 0,15
пэло 0,15
лэшо 5хо.оо
240
между изводите
1-3
155
П род ъ JJ ж е н и е н а т а б л.
3
2
Lи.ig
tю.21
4-5
10
ТlЭВ-2
0.1
1-2
2-3
4'-5
50
50
ПЭВ-2
0,1
3. 13
4
1
240
между изводите
1-3
10
1
1
1
1-2
2-3
4-5
дР1
1
50
50
1
50
ПЭВ-2
i/до.....навивка
,.... ш""""I
върху
.резистора
:о.5 ш~
ПЭВ-2
0.1
·240
между к..воднте
1-3
0,1
МЛТ • 1
Н и с коч е с т от е н у с и л ват е л. Нискочестотният усил
вател е тристъпален, обхванат от обратна връзка.
Напрежението на обратната връзка, което се взима от ре
зистора
R31 , зависи
от честотата. То е най-голямо
за
най-висо
ките звукови честоти и е най-малко за най-ниските.
Обратната връзка намалява коефициента на нелинейните
ИЗЩ)ИВЯвания, увеличава стабилността на работа на НЧУ и пре
махва
влиянието
на
разликата
в
параметрите
на
транзисторите
върху качество на работа на усилвателя.
Прич.ини за повредите на приемник .Меридиан•
Търсенето на причините за повредите на приемника се за
почва с
проверка
на
източника за
захранване, надеждността
на
контактите (най-напред във веригата на високоговорителя и за
хранването) и с оглед на радиочастите.
Напрежението на захранването в натоварено състояние
трябва да бъде 8,7 +9,2 V. Контактите в контактната плоча на
захранване то и в буксата Телефон" (слушалка) се проверяват
„
чрез
оглед и измерване на преходните съпротивлени5t с омметър
Т.е 'l{рябва да бъдат сигурни.
При огледа на радиочастите и монтажа се проверява дали
няма къси съединения между частите, които
изолирани помежду си, дали няма
трябва да бъдат
механически увреждания по
тях. След това се проверяват връзките между радиочастите съг _
ласно принципната схема. При това се обръща внимание на ка _
чеството на спойките и на състоянието на фолийната картина
иа печатната платка, особено на микропукнатините и окисле
нието по
156
нея.
Т а
6 л
11 ц а
·номинални стоАности на напрежението в контролните точк11 на
3.14
радио
приемник "Мерн.1.11аи'6
Озн~чен11е
нз
-чк:~
нJ
1·pa113„cropa.
Еле"ент на сх.&v.ата илм елек:роя и~
h':Orttpo ,1м.:1ra тu-
мuн1аж-
се
kъ.11ето
иsмсрu 11апреже~11ето
3/а
33а
1.5
n.75
електро.11пн1111т кондензатор С51
емитерът на транзнстора ПП1
./01
107а
напрежение
v
cx.e\ta
МJ 1 а
Ноs.шна~1но,
о
електролитни~п кондензатор С,,;, на фи.пъра
8, 1
на
захранването
//ба
129а
/б8а
198а
ко.пекrорl>т на
източникът
6,0
транзистора ПП,
9,0
sахранване
0,5
резисторът R7
колекторът на транзистора ПП;
ре1нсторът R16
20Sa
2J/a
1
за
4,0
0,45
2,0
кондензаторът с,~
С чис.10то
11роводннк
иа
„40"
е означена
точка, която
свързана с
„плюсовня"
приемника.
Ако при огледа не бъ.!{ат открити някакви повреди или нару
шення,
се
преминава
в контролните
„плюсов11ям
към
точки1,
измерване на постоянните напрежения
по-точно
проводник на
111ежду
приемника
конrро.1ните точки
и11и
11
между контролните
точки 168а, 205а и 2lla и колектора на транзистора ПП;„
<:вързан с точка 198а.
Ако напреженията в точките 168а, 198а, 205а и 21 /а се
разл11чават от номиналните, дадени в
табл.
трудно е да
3.14,
<:е установи причината за повредата във високочестотната част на
приемника, тъй като високочестотният усилвател, хетеродинът
и смесителят се захранват от общ стабилизатор (фиг. 3.14) и
изменението
на
напрежението в една
точки предизвиква
изменение
на
от
посочените
напрежението в
контролни
останалите.
За да се опрости търсенето на повреденото стъпало, добре
-е да се изnо.113ува
методът
на
ВЧУ, хетеродина и смесителя с
последователно
резистори
заместване
противление. Еквивалентното съпротивление на ВЧУ е
.хетероАина - 3,9W и на смесителя - 8,2 kQ.1
Ако при ~меств~нето на един от
1
на
с еквивалентно съ
посочените
8,2k'1,
на
високоче-
Контролните тo'llOI а покаэан11 с де6е11н черни точки на монтажцата
схема, която се дава в прможенне К"ЫJ всеки приемник. Напреженията в кон
тро.nните точки са аа.11е1111 на
1'16п .
монтажната и приицкпната схема, а също и 8
3.14.
1 Еквивалентното съпротИВ11енке на всички блокове, свързани пapa
llNllO,
е
2kii!.
157
стотн11 блокове с еквива.'lентното му съпротив.'lение се възста
новят номиналните напрежения в контролните точки Jб8а, 198а„
205а и 21 la, то заместеният блок е нередовен.
При сменяването на полупроводникови прибори към някои
от тях
Така
се
предявяват
определени
допъ:шителни
изисквания_
препоръчва се диодът Д1 да се заменя с германиев диод
тип Д9К, чийто обратен ток не трябва да надвишава 4р.А пplr
напрежение 2;3 V, което е задържащото напрежение на АРУ-
-BV
ВЧУ
См~сител
ПП5
Фиr. 3.14. Схема, поясняваща връзката по постоянен ток
между ВЧ~'. хетероди11а н смесителя през общите стаби
лизатор
и
11зточн11к
за захранване
Транзисторите ПП!, и ПП10 трябва да имат изходна про
водимост h 22 = 1,О+1,5 p.S при коефициент на усилване В= 30+.50,
h 112 = 0,5 ...;- 1,0 p.S при В= 50 + 100 и ~ = 0,.5 p.S при В - 100 + 180Най-честнте причини за повреди на приемника „Меридиан""
са
следните
:
прекъсвания
захранването
и
и
лоши
контакти
високогuворителя
например
във
веригите
на
;
пробиви на кондензаторите
С 16 , С 17 , С:ш С27 , С34, С 85 , С,,,
С50, Сб,+Соо;
пробиви в транзисторите ПП4 , ПП61 ПП7, ПП8, ПП9 , ПП10 ;
С41• С4б• С„6, С,7,
C4g,
R
прекъсвания във веригите на резисторите
17,
и кондензаторите С27 , С2!1 , С 46 , С61 , С 6 ,, С;;а• С67 ;
къси
съединения
между
радиочастите,
R27, R28 , R34
например
между
резистора Rзо и кондензатора С50 , между първичната и вторич
ната намотка на трансфор:-.tатора Тр 2 , между изводите на транс
форматора Тр 1 и др.;
къси съединещ1я между навивките в трансформаторите Тр 1
и Тр1 ;
къси съединения на изводите
С1а. С18, С111о CllO, С2з• С25;
прекъсване на фолиото на
158
на
кондензаторите С 11 , С 12 ,
печатната платка и др.
Проверка на НЧУ на прие.~rюш "Меридиан"
За да се прецени дали работи I-IЧY, с отвертка се д•'!'lljЮ
изводът
на
мента
докосването от високоговорителя се чуnа пукане, уснл
на
вателят с
базата на
редовен.
За
транзистора
ППr; или пп~. Ако в :\Ю
получаване на
по-:1ълна
представа
за
НЧУ с необходнмо да се направят редица 11змерван11я : да се
опреде.1и коефициентът на усилването за една ()Т ср~дните
звукови честоти, коефициентът на не:шнейните 11зкр1шявания,
неравномерността
на
усилването,
пропусканата
честотна
.1ента.
Източннкът на сигналите (тонгенераторът) 11 11з:v~ерва rе.1ните уреди се включват по схемата от фиг. 3.5.
НЧУ се пзп11тва по следния начин. Регулаторите на с11.1ата
11 тембъра на звука се завъртат до края по посока на часов
никовата стрелка. Тонгенераторът се включва между горн!!я
(по схемата) извод на резистора R2 ~ и "плюсовия" проводник·
на
приемника.
От тонrенератора се подава напрежение 2.5 mV с честота
Напрежението на изхода на приемника трябва да бъде
не по-малко от 1V.
Не трябва да има изкривявания от т11п
„стъпало", които се появяват при захранващо напрежение .),бV.
Ако "стъпа.1ото" се появява при по-високо захранващо напре
жение, напр11меr 6,5V, се подбира друго съпротивление на ре
IOOOHz.
зистора
R39 ,
така че да изчезне "стъпалото", но токът на покой
да не бъде повече от lOmA. Пр11 максимална мощност на изхо
да (без двустранно ограничаване па синусоидалното усилвано·
напрежение, ф11г. 3.15) изходното напрежение трябва да бъде не·
по-малко от 1,4.SV, а консумацията на ток не lf()Bcчc ()Т 87m А.
Фиг. 3.15.Форма на напрежението
на
изхода
двустранно
на
приемника
при
ограничаване на си-
нусоидалния сигнал
Ако тези изисквания не се изпълняват и
хода на приемника е ограничен,
сигна.1ът на из-
трябва да се сменят транзис
-торнте ПП9 и ПП10• Ако пък изходящото
напрежение е нор--
159
Т а б л и ц а
3. 15
Повреди във веригите на захранването и високоговорителя на
приемника „Меридиан"
1
Признаuн на повре
В'Ь3\tОЖНи
Начнчи за проверка
причини
1.
Прнемник'ЬТ
не работи. от ви
-сокоговорителя
отстран•ааме на
u
поврците
.11ите
1.
Няма контакт
Измерва
в
захранващата
ната
се
напрежението на контакт
плочка
Батериите тип КБС-Л-0.5
част
:
се
свързват
не се чува даже
по следнии начин
шум
чка се включват първо извоАИТе от
ложителните
след
това
към контактната пло
полюси
се
на
вкарват
на
по
батериите, а
мястото им нз-
1юлите от отрицате.1ните полюси
2.
Няма контакт
в
нитовете
касетата
на
на
за
хранване
3.
В
ключа
С пинцет се
на
ключа за
Ако
шум.
Веригата
на
захранване
-
съпротивле
кон так тиа пру
контакт
пружина
за
няма
щюверява
жина. Нитът се запоява към
на
контакт
4.
се
иието на прехода ннт
натз
захранване
приемника
С омметър
във
дават
накъсо
изводите
захранване
високоговорите..1я
ключът
се
се
появи
поправя
Веригата се проверява с о~rмеrър
е
прекъсната
5.
Няма контакт
в куплунга • Те
лефон"( слушалка)
J{онтактните пружини
да~~т
накъсо
с
на кушунга се
пинцет
Ако
във
внсокоrовор ители
звук
или
шум,
се
контактните
появи
пружини
трябва да се регулират
6.
Веригата
на
високаговорите
ля
-
Веригата на високоговорнте.1я
се
про
верява с омметър
е прекъсната
7. Звуковата бо
бина на високо
Бобината се проверяnа с омметър
Ако бобината
не е прекъсната,
говорителя
включването
с
прекъсната
на
омметъра
високоговорителя се
към
при
нея
от
чува пукане
Т а б л и ц а
3.16
Повреди в НЧУ на приемник „Меридиан"
Призиаu11 на n<>вpe-i
днте
[
Rъз\fожнн пр11чин11
Начини за проверка 11 uтстраняваие иа
повредите
,,
1. Приемникът
не работи.
От
високоrоворнте-
160
j
/
1.
Електро.1Ит
ннят
тор
конденза
C;;i
е пробит
Измерва се напрежението
1ролннте точки
Ако то
е
40
нула.
между кон-
н З/а.
кондензаторът
С51 е
16
П род ъ л жени е на та б ,1. З.
3
2
ля
не
пробит. (Напрежението върху редовния
кондензатор е 1,5-:-1.SV)
се чува
даже шум
Ел ктролит
2.
ннят
конденза
тор С50 е пробит
Измерва се
напрежението
между кон
тролн11те точки 40 и Зlа. Ако то се е
увеличило до 5-:-бV (нормалната стой
ност е l,5V), то кондензаторът CYJ е
пробит
З.
Електролит
ният
конде11за
Измерва се напrеженнето между кон
тро.щите точкн 40 11 107а . Ако то е
С00 е пробит
ну.1а. кондеюатоrът с,,, е пробит
Кпгато кондензаторът С:,; е пробит, то
кът на 1юкой се уnелнчава до 75...;..SOmA
4.
Изм рва се шшреж ннето между кон
тролните точки 40, Зlа и 40, 107а. Ако
Между вторич
ната
ната
и
първич
намотка на
трансформатора
Тр 1 има
късо
съединенне
тези
на
напрежения
l,l...;..l,5V
единение
са
равни
между
намотките
форматора Тр 1
IJpи
тази
съответно
и З ..'>-:-4.SV, пма късо съ
повреда токът
на
на
транс
покС1й се
уве.111чава 11r11блнзнтелно до 250 п1А. Iln
тази причина пр11е\/11Икът трябва да се
вк.1ючва само .1.1 11rеме, необходимо .ia
нзмеrването
ко1пrолннте
се повредят
да
не
на
напрежението
10 IКИ 40
11
107а,
~ежду
З<I
R~q 11
rе.шстпr1пе
се изтощи източ11икът
:ta не
R 4:1 11
за захран-
11а11етn
Транзисторът
ПП,,. е 11роб11т
5.
Измерва се наr1rежен11ето
тrо.111ите точки 40, 107а 11
първото
от
тях
е
7V.
между кон
Зlа . Акп
40,
а
второто
5-;..бV, то тра1ШIСТОf1ЪТ е пробит .
Допъл111пелн111п пrизнаr< за 11роб1ш на
транзистора ПIТ;,, е уве.1нчаването на
тока на покой до 50...;..бОmА
Тра11з11сторът
ПП6 е пробнт
6.
Измерва се папрсжени то между кон
тролннте точки 40, 107а н 40. Зlа. Ако
нървото от тях е 8.2V, 11торото - ну
ла, а токът на покой
транзисторът е пrобнт
7.
Резисторът
R'.!1
е прекъснат
е
8...;..7mд,
10
Измерва се напр жението м жду кон
тролните точки 40 н 31 а. Ако напреже
нието е 5-;..бV, резисторът R27 е пре
къснат
8.
пър
Омметърът се 11ключва
вичната
Между
11
вто
ната
ричната
наwотка
11 Тр1иансторни ра~11оnр11е„н1щ11
и вторичната
форwатора Тр2 •
между първич
намотка
на
транс
Ако стрелката на уре-
161
Продължение на табл.
3.16
3
на
трансформа
тора
Тр2
има
късо съединение
да
се отклонява
ща,
има
до
края
и н
се
връ
късо съединение между намот
ките
При тази
повреда
токът
увеличава до стоllиости,
зи,
които
на покой се
близки до те
се получават при
късо съе
динение на източника за захранване
Транзисто
рът
ПП9
или
ПП 10 е пробит
9.
Измерват се напреженията на колекто
рите на транзисторите ПП9 и ПП1 о.
Ако тези напрежения са различни, :1
транзисторите се греят, трнодит
ва да се
на
2.
Приемникът
1.
Между
работи, но прие
дите на
мането
ната
е
с
кривявания,
кът е слаб
из
зву
изво
вторич
намотка
на
измерят с
уред за
тряб
измерване
транзистори
Изводите
на
намотката
с
ог.1еждат _
Ако е необходимо, трябва да се разда
лечат
и да
се
намажат с
лепи.10
трансформатора
Тр1
има
късо
съединение
2. Кондензаторът
С58 е пробит или
има
утечка
Измерва се токът на покой на прием
ника и се преценява (с ръка) темпера
турата на транзистора ПП9 • Ако тран
зисторът
Кондензато
рът С~ 9 е пробит
и.ш
има
утечка
токът на
(llmA).
кондензаторът С58 трябва да се
н
по-голям
от
покой е
пъти
отпои
З.
се грее н
няко,1ко
да се провери
номиналния
дали има утечка
Измерва
се токът на покой на прием
ника
се
грее
и
проверява
дали
транзисторът ПП10 •
не
се
Ако транзи
сторът се грее и токът на покой е ня
колко
пъти
по-голям
кондензаторът
и
4.
Резисторът
Rз1 е прекъснат
да
Cj9
се нровери
от
номина.шня,
трябва да се отпои
дали
има
утечка
Измерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и 31 а. Ако това на
прежение е увеличено до 576V, ре
R34
зисторът
се
измери
трябва да
се отпои 11 да
съпротивлението му
В трасформа
тора Тр1
има
Отпоява се един от изводите на пър
вичната намотка на трансформатора Тр 1
късо съединение
и два
между навивките
се
5.
извода
измерва
ките.
на
вторичната
съпротивлението
на~ютка
на
и
намот
Ако съпротивленията се от лича
ват значително от
тивления
( 125 Q
номиналните съпро
за съпротивлението на
първичната намотка и 2Х 50 Q за съпро-
162
11
11 11
род ъ .1 ж с
11
е
. 3 . 16
а та б л
з
тнв.1 нието
на
вторичната
трансформаторът
или
се
Тр 1
*
намотка),
се
пренавива
сменя
6.
В
тра11сфор
мзтора Тр~ има
Опюяват се два извода
намотка
на
късо съединение
измерва
съпротивлението
между
~ютка. Ако то е по-малко
от
нроверява
съед1111е1111с
11ав11вк11
~1ежду
3. Прнемннкъ т
1.
работи , но звукът
е.1ектрu.111тн11я
е слаб
кондензаюр
е
Изводът
на
нма
късо
С:. 1
Проверява се
2..\\ежду рези
стора R'?IJ 11 кор
на
16 О,
се
далн се увел11чавз с11.1з та
дензатора с:.!
Парале.1110 на кондензатора
щия
н се
тазн
навивкнте
ва дру1·
редовен
C:,t
на
.
кон-
се вк,1юч
кондензатор
със
съ
капзщпет
Рез11сторът Rzю се отмества от корпуса
на
ко11дензаторз
на конден
затора
има
далн
Тр2
на
на звука при леко разк.~ащане
прекъснат
пуса
на 11ърв11ч11ата
трансформатора
~
с,~,
късо съед11-
не1111е
3.
Кондсюато
рът С60 е 11р()б11т
Вер11гата 11:1
кондензатора С:, 1
4.
е
и.111
на
нрекъсната
се проверява с 0~1-
Пара.1с.1но на резнстора
ва
тет
друг редовен
Rw
К()ндензатор
се
вк.1юч
с
капаuи
30 µ F
капа1Штетъ т
този
затор
5.
Кондснззт()рът С00
~1етър
с
конден
11ама.1с11
Веригата
11:1
електролнпшя
кондензатор
е
C:,t
прекъснат:~
;\\ежду ко11тро.1н11те точкн
.1pyr
капаuнтет 30 µ
вк.1ючва
редов
н
40 11 31 а се
кондензатор
с
Г". !Iроверява се вер11гз
та на ко11де11заторз С;,
или капаuитетъ т
на
този
затор
е
конден
нама.1ен
• Преди да се пренавива трансформаторът, целесъобразно е да се нроверяват
намотките му-да~и има
„
Трябва да
късо съединение между
навивките.
се има пред вид, че корпусите на кондензаторите тип К-50-6
ОJеСТо пъти са съединени с изводите на кондензаторите.
163
-- . 1=6.
Продължение на табл. З.16
3
2
Качеството на
транзистора
ПП6
се
или
е
ПП8
Транзисторът се заменя с друг редовен
полупроводников триод тип МП40 или
МП41
влоши.10
(влошили са
параметрите)
се
Измерва се напрежението на източника
7.
Източникът
за
захранване
е
4.
При
завърта
нето на
тора
за
регула
за
захранване
в
натоварено
състояние
разреден
Кондензато
1.
рът CJ; е пробит
Кондензаторът С47
се проверива с ом
метър
силата
на
звука
ва
шумолене
се
чу
Регулаторът
2.
за силата на зву
ка
е
Проверява СЕ' регvлаторът за силата на
звука
повреден
Таблица
Повреди в междиииочестотнии усилвател
и
детектора
на
З.17
приемник
„Меридиан"
Признаци на
повредите
Въз"!ожни
Начини за проверка и отстраняване
nр11ч11кн
на
----------,,------------·
2
!.
Приемннкът
не работи
Кондензато
1.
Измерва
3
се напрежението върху кон
G;-,7 • Ако върху един
рът С511 нлн с„,
дензаторите Си и
е пробит
от ко11.11.ензаторите ш.прежението е нула
(вместо
пробит
Кондензато
рът С;, 3 е пробит
2.
З.
рът
0,l-:-0,2V),
Измерва
тро.111ите
с
този кондензатор е
напрежението
точки
40
и llбa.
между кон
Ако
то е
11у.1а, кондензаторът е пробит
Кондензато
C1n
4.
ният
е пробит
Електролнт
конденза
тор Сз;, е пробит
164
повредите
---·-
Измерва се напреженнето между кон
тролните точкн 40 и llбa. Ако то се
е увелнчило до 777,5V, кондензаторът
е пробит
Измерва
тролните
се напреженнето
точки
40
и 33а.
между кон
Ако
то
е
около нула, кондензаторът е пробит.
Напрежението върху редовния конден
затор C:s; зависн от точността на на-
Продължение на таб.1.
3
2
строllката на приемника
те
Резнсторъ т
5.
прекъснат
R17
Измерва
Резисторът
40
R 17
на
и се измерва съпротив
този р зистор
Измерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и 1 lба. Ако то се
отличава значително от
стоllност (бV),
11
кът е слаб
измерва
се
отпоява
съпротивлението
му
Измерва се напрежението между кон
тро.шнте точки 40 и 33а. Ако то н е
0,75V, транзисторът е пробит
8.
Измерва се напрежението между кои
тро.11111те точки 40 и llбa. Ако тран
зисторът е редовен, напрежението е 6V
Транзисторът
ПП7 е пробит
Приемникът
работи, но зву
се
номиналната си
резисторът
Транзисторът
ПП4 е пробит
7.
2.
между кон
и 33а. Ако то не е
се отnоява един от 11зводнте на
.1ението
е прекъснат
в rраниuн-
се напрежението
тро.111ите точки
резистора
R21<
11
0,670.4V
0,75V,
6.
3.17
1.
К онде юа то
рът с~,; е пробит
Из~1ерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то не
0,75V, се отпоящ~ един от 11зво;щте на
кондензатора
nа
2.
е
СО
Бобнната
дадена
HЛll
1юнден
заторът
пробит
З.
С44
Бобината
е дадена
со или
е
/ ~~ 1
накъ
конден
заторът
пробит
4. Има
в
/. 1n
накъ-
С52
и
пос.1едннят
за
АРУ
ката. Ако то е нула (вместо 3 0). то бо
бината е дадена накъсо 11.111 конденза
торът С 14 е пробит
Същото, 110 по отношение
L~ 0 и кондензатор С52
Измерва
СъпротНВJJе
тора RZ'Ь е
брано
на
бобина
се
постоянното
резис
под
напрежешr~
върху диода Д 1 • То трябва да бъде око
ло 2,4V, ако МЧУ и системата за АРУ
ен
иието на
проверя
Из\lерва се съrrротивлеи11ето на бо611иата 1-tR· бе1 тя да се отпоява от 11.1ат
са редовни и приемникът
5.
се
омметър
е
повреда
системата
с
на
не е настро
радиостанuия
Резисторът
R'lf>
се
подбира
препоръките, дадени на стр.
съгласно
214
и прав1111-
но
165
Продължение
МЧУ е
7.
Между контролните точки З<~а и
Коидензато
С45 е пре
къснат
3.17
МЧУ се настройва (процесът на
стройката е описан н3 стр. 213)
раз
строен
ръ т
табл.
3
2
6.
на
или
включва
друг
капацитет
по
редовен
на
40
кондензатор
се
с
0,033 µ F
вреден
8.
Пиезое,1ектри
ческият
ПЭ
Проверява се реакцията на ПЭ на уда
филтър
не
ри, като се удря леко по филтъра с
гумен чук. Ако при трва се изменя си
рзботи
лата 11а звука, филтър'ът се сменя
нормално
Кондензато
9.
-
Измерва се
рът Сi;. е проби т
лз,
3.
Приемането
на
радиостанции
се
съпровожда
от
свистене
Веригата
1.
на
40
кондензаторът
между кон
н ЗЗа. Ако то
се
ва
кондензатор
тет
е прекъсната
друг
редовен
кондензатор
с
капаци
50 µ F
Веригата на
кондензатора С;х;
Проверява
е
лелно
2.
се
качеството
на спойките
на изводите на кондензатора С56 • Пара
прекъснзта
на
редовен
кондензатора
кондензатор
се
със
включва друг
същия
цитет
Верига1а н;1
кондензаторз С;,;
3.
е
Веригата на
кондензатора с„,
е
'
Същото, 110 за
кондензатора Сы
прекъснатз
4.
Същоrо, llO ЗJ кондеНldТОра с~
прекъснзтз
Веригата
5.
нз
Същnто, но за кондензатора С~
кон;~ензаторз с:!\1
t'
прекъснзтз
6.
Верига ra
нз
кондензатора С-.;
е
Същото, 110 з;~
кт1.:1.еюатора С~ 7
11рекъrнзта
7.
Ним.1 кон r .~кт
Екраните се запояват добре
IJ МЯСТОТО H;J ЗЗ
ПОЯВаю: Т()
на
екранз нз 60611ната Е 16 • /. 1s 11.111
f't(J
8.
.\\ЧУ е
стро('н
166
ра~
ну
сменя
Пара.~елно на кондензаrора С36 се включ
еле1пролнтння
C11r
напрежението
тролните точки
МЧУ се настр()йва
капа
Та б л и ц а
nовреди
във
Признаци на
повредите
3. 18
високочестотния усилвател, хетеродииа и смесители на
радиоприемник "Меридиан"
Въз\fожнн
причини
Начини за проверка н отстраняване
на
повредите
3
1.
н
Приемникът
работи
Кондензато
1.
рът См.
C.'fl
С41 е пробит
или
Кондензато
рът С21 е пробит
2.
Измерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и 198а. Ако то се е
увеличило до 5,5+6,0V, едни от посо
чените кондензатори е пробит
Измерва се
тролните
напрежението между кон
точки
40,
Ако първото е около
198а и
4,5V
40,
205а.
(вместо
а второто -- 0,1 V (вместо
кондензаторът е пробит
4,0V),
0,45V), то
Кондензато
Измерват се напреженията между кон.
рът С16 е пробит
тролните точки 40, 2Jla и 40, 198а
Ако първото е нула (вместо 2V), а вто
рото - 4,5+4.2V (вместо 4,0V), кон
дензаторът е пробит
4.
Кондензато-
рът
С1 ; е пробит
Измерват се напреженията между кон
тролните точки 40, 2Ila и 40, 168а.
Ако всяко от тях е око.ю 1V, конден
3.
заторът е пробит
5.
/\ онде нза то-
рът
С~ 7 е пробит
Измерват се напреженията между кон
тро.1ните точки 40, 198а; 40, 2Ila и
40, 1б8а. Ако кондензаторът е пробит,
напреженията
са
равни
5,0+5,IV; l,5-:-1,6V
Ед1111 от ре
зисторите R 1, R 2•
6.
R!,
е
Rв. Rн.
прекъснат
R12
съответно
на
11 нула
Проверяват се кондензаторите С16 , С17 ,
С2 1 • С27 , С3.1, С!'П, С,11 • а след това се из
мерват съпротивленията
на резисторите
или
си е изменил
съ
противлението
7.
Транзисторът
ПП1 , ПП8 или
ППs е нередовен
8.
ФО11111ннте
проводНIDUI
цеитрuНD
м.л
отвор
ДО
кр
....
Транзисторите се измерват с помощта
на уред
за измерване
на
транзистори
Фолийната картина се оглежда внима
телно и проводниците се проверяват с
О11Меn.р
на
матката са пр
-
К'ЬСНаТИ
9.
Фолнавият
проводник, С31ЪDЗ•
Проводникът
се проверява
с 01о1~1етър
167
П род ъ
л жени е на та б л. 3.1 8
2
ващ
3
кръговите
бобини на
родина,
хете
е
пре
къснат
2.
Приемникът
не работи в к~
пОАОбхватн. Ре
жимите на ра
бота на транзи
сторите ПП1.
ПП2 и ППs
по постоянен
т ек са нормал
ни
Веригите
1.
на
кондензаторите
С12 , С13 , Сзв.
Cu•
С39 , С42
дени
или
им
изводите
и
се
им
из
накъсо
е
L4
прекъсната
или
раздалечават
кондензаторите
са да
Бобината
2.
на спойките
на
са пре
къснати
водите
Проверява се качеството
е
Проверява се бобината
L„
и
връзките
н с другите елементи на схемата
свързана
неправилно
към
вълновия
пре
включвател
З.
Веригата
11а
кондензатора
Сзо е прекъсната
или
има
късо
съединение
ме
Веригата се проверява с омметър. Мон
тажът се оглежда
внимате.1но
жду кондензато
ра
и
намиращи
те се до него ра
диочасти
4.
L-;,
Бобините Lз.
и
L6
тират
Проверява се комутацията на бобините
се кому
неправил
но
3.
Приемникът
не работи в СВ
и ДВ обхвати
1.
Кондензато
рът Сз 1 е нередо
Проверява се кондензаторът С31 и свърз
ването
му
с
въ..1новия
превключвател
вен или е свързан
неправилно
вълновия
към
пре
включвател
2.
и
Бобините
L9
са
L8
прекъс
нати или са свър
зани
към
неправилно
вълновия
превключвате.1
168
Проверяват се бобините и свързването
им
с вълновия
превключвател
Л род ъ л ж е и и е и а та б л
-- ·- -2--г-Бобините
3.
3 .IS
3
Същото, но за бобините L 14 и L15
L 14
и L 1 ~ са нередов
ни
или
са
свър
зани
неправи.1но
към
вълновия
превключвател
Изводите
4.
на
Изводите се раздалечават
кондензатори С1 9
или с2()
са да
дени
•·
Лриемвнкът
накъсо
Изводите
1.
на
Изводите се раздалечават
кондензатора С23,
С18 или С~ са
не работи в под
обхват КIV
дадени
накъсо
Бобината
2.
свързана
вилно
новия
L;
е
непра
към
Проверява се свързването на бобината
L;
с вълновия превключвате..1
въл
превключ
вате ,~
5.
Приемникът
периодично
1
не
работи в дин от
обхватите ; при
1.
във
Контактите
вълновия
Сва.1я се задният капак . Контактите на
вълновия превк,1ючвател се измиват със
спирт (спирт се слага с капкомер). Тряб
превключватед
са
ва да
ненадеждни
се има пред вид,
че в
някои от
приемниците се използуват неразглобя
повторно завър
еми
тане на превключ-
превключватели
ва тела приемане-
то се
възоб но-
вява
мално, а консумацията е по-голяма (над 87m А), трябва да се
подберат други транзистори на мястото на ПП9 11 ПП10 с по
малка изходна
проводимост
трансформатор (Тр»)·
(k 112 )
или
да се смени изходният
Крайните честоти на честотната лента на ниво бdВ са
:
F„ =
50+ 100 Hz;
Fr 0:::8000+ 12 000 Hz.
Сря3ване на честотата
от
4000Hz
трябва да бъде не по-малко
8d8.
При напрежение на изхода
1V
коефициентът на нелнней
~ 11Экривявания за честотите 400, 1000 и 2000Hz
~ съответно не повече от 3,5, 2,5 и 2 Ofo.
трябва да
16~
Настройка на МЧУ на приемник "Меридиан"
М ЧУ на приемника трябва да се настройва, когато печат
ната платка с намиращите се по нея елементи за настройка е
в корпуса
на приемника и е
нормално разположена спрямо
сокоговорителя. В противен случай МЧУ,
извадена от
след
корпуса
сглобяване
високоговорителя
L 16•
на
на
платка,
ще
приемника,
подмагнитва
добре
се окаже
защото
ви
настроен при
съвсем
разстроен
магнитният поток от
ядрата на бобините
L 20 , L18
и
Този поток е друг, ако платката се намира извън корпуса
приемника.
Ако по някаква причина се налага настройката на МЧУ да
бъде направена при извадена платка,
въвежда еквивалентна
магнитна
в централния И отвор се
система.
Процесът на настройката не е сложен и се състои в след
ното. Уредите се включват по схемата от фиг.
на
силата
на
звука
се
установява
в
Регулаторът
3.6.
положение,
съответству
ващо на максималното усилване на НЧУ. На изхода на сиг
налгенератора се установява сигнал с честота 465 kHz, моду
лиран с нискочестотно напрежение 1000 Hz и дълбочина на мо
цулацията 30 0;0 . Този сигнал се подава между базата и е~ш
тера 1 на тра11зистора ПП 1 • Настройват се последователно тре11тящите кръгове L 20 , С52 ; L18 , С44 и L 16 , С28 , I<ато чрез регула
тора
на
нивото
на
сигнала
от
сигналгенератора
се
поддържа
напрежение на изхода на приемника 1V.
Колкото 110-точно се настроят кръговете на междинно
честотния усилвател на честотата 465 kHz, то.1кона по-малко
напрежение е необходимо да се подава на входа на усилва
теля, за да се получи на изхода на приемника напрежение lV.
Затова нивото на модулираното напрежение от сигналгенера
тора се намалява при уточняване на настройката на МЧУ. МЧУ
е добре настроен, ако чувствителността 2 му, която зависи и 1н
съпротив.пеннето на резистора R25 , с 1+3µ, V. Съпротивлението
на резистора R25 трябва да бъде в границите 62+ 180 Q.
Чувствителността на междинночестотните стъпала от ба
зите на транзисторите ПП~ и ПП4 е посочена на принципната
-схема
( фиг. 3.12).
В.•tестване на честотите на хетеродина в гран1щите
на обхватите
За изпълнение на тази операция от sисокочестотната матка
<:е отпоява проводникът, който свързва базата на
1
Изводът .земн· на с11rнадгенератора се свързва с емитера
знстора ПП1 •
2 Има се пред вид и коефициентът на усилване на ВЧУ.
по
транзистора
иа
траи
ЛП1 с бобината L 4 , и се включва към него сигналгенератор 1
през разделителен кондензатор с капацитет 0,033 +0,05µF.
Кондензаторите С 18 , С 19 и CllO (ако те са изпълнени кон
структивно като донастройващи кондензатори) се установяват
на
среден
капацитет.
Процесът на вместването
-състои
в
на
честотите
на хетеродина се
следното.
На входа на ВЧУ от сигналгенератора се
подават внсоко
-с~естотни сигнали с определени честоти 2 ,
модулирани с напре
жение с честота 1000 Hz (дълбочината на модулацията е 30%).
Изменят се индуктивностите на бобините на хетеродинните
кръгове (при максимален капацитет на променливия конден
затор) и капацитетите на донастройващите кондензатори (при
минимален капацитет на променливия кондензатор) с цел да се
получи
на
изхода
на
приемника
максимално
напрежение
на
сигнала.
При завъртане на ротора на донастройващия
кондензатор
на хетеродинния кръг (при минимален I<апацитет на промен
.ливия кондензатор) се изменя малко настройката на хетеро
динния кръг за долната гранична честота (при максимален ка
пацитет на променливия кондензатор). Поради това кръгът се
донастройва повторно. За целта променливият кондензатор пак
<:е
установява
на
максимален
капацитет,
<:е подава долна гранична честота
на
11
<Н
снгналгенератора
се донастройват боб111111н·
хетеродина.
Това пък предизвиква разстройка на кръга за Г<)рната гра
нична честота на обхвата, затова променлшшят кондензатор с1..·
установява пак
на
минимален капацитет, увелнчана се
на сигналгенератора, за да
съответствува
на
горната
честотата
гра1111ч11а
честота на обхвата, и кръгът се донастройва с кондензатор.
Този процес се повтаря до точното вместване на чсстотНТl'
на
хетеродииа.
Вместването на честотите се извършва еднакво за BCllЧJ(i!
<>бхвати. Разликата е само в това, че при преминаване от ед1111
<>бхват към друг кръговете се настройват чрез завъртане на
ядрата на други бобини и роторите
(подвижните п.1аст11нн) на
други донастройващи кондензатори.
В ПQСледните модели на приемниците "Меридиан" на мяl·
тюто на АОВастройващите кондензатори са
монтирани
конден
затори с постоянен капацитет.
Всички операции по вместване на честотите на хетеродшrа
са описани в табл.
1 Изводът
Uta
печатна
1
3.19.
.земя• на сиrналrен ратора
платка.
с
свързва със „земя" на :11:1.1-
Сигналът от rенератор1 не трябва да надвишава 5 µV.
171
Т абп и ца
Операции за вместване на честотите на
„Меридиан"
Капацитет
Честота на сиrна-
на промен.11нвия кон-
Обхват
.11а от сиrнurенератора
хетеродина
на
3.
1~
приемник
Какво трябва да се завърти за по.11у11аване
на максима.11ио
приемника
напрежение на
изхода
на.
дензатор
ДВ
ДВ
Макс.
Мин.
св
св
Макс.
Мин.
196 ± lkHz
425 ± 2 „
Ядрото на бобината
Подвижната
пластина
ра
на
Cto
Ядрото на бобината
Подвижната пластина
на
515 ± 2 "
1640 ± 5
"
КIV
КIV
Макс.
Мин.
3,9 ± 0,02MHz
6,45 ± 0,02"
кш
кп
К1
Мак с.
Макс.
Макс.
6,95 ± 0,02"
9,4 ± 0,02"
11,6 ± 0,02 "
L15
кондензато-
L1,
кондензато-
ра С1 9
Ядрото на бобината L13
Подвижната пластина
на
кондензато-
ра C1s
Ядрото на бобината
Ядрото на бобината
Ядрото на бобината
L12
L 11
L10
Спрягане на нacтpoйl(Uff'le на входните и хетеро
динните l(ръгове в приемни!( .Меридиан"
За спрягане на настройките на кръговете трябва да се раз
полага
със
сигналгенератор,
стандартна
ливолтметър за променлив ток (фиг.
С помощта на
антена се
създава
рамкова
антена
и ми
3.7).
сигналгенератора
и
стандартната
електромагнитно поле, съставящите
рамкова
на което.
се променят с определени честоти. Приемникът се настройва на
тези честоти с Помощта на променливия кондензатор. Дона
стройката на приемника се извършва чрез преместване на бо
бината на входния кръг по дължината на феритната
пръчка а
чрез изменяне на капацитета на донастройващия кондензатор.
Точността на настройката на входния кръг се преценява
по реакцията на миливолтметъра при доближаване на индика
торната пръчка 1
до кръговата бобина. Доближаването на „фе
ритния" край на пръчката увеличава магнитния поток, който
пронизва бобината и индуктивността на входния кръг се уве
Jiичава, а честотата на настройката се понижава. Доближава
нето на
„медния"
край на пръчката намалява магнитния
и индуктивността на бобината и затова се
ка настройката на кръга.
1
поток
повишава честотата
Индикаторната пръчка е дървена или пластмасова пръчка със закре
пени на краищата й парченце ферит от едната
страна
и
дадена накъсо на
вивка от меден проводник с диаметър 1.271.5 mm от другата страна. Краят
на пръчката с парченцето фернт се нарича .феритен•, а другият - .меден".
172
Като се използува тази зависимост на собствената честота
11а входния кръг от свойствата на доближаваните до нея де
-гайли, лесно може да се установи дали
честотата
на
Ако доближаването на
пръчка
кръгът е настроен на
сигналгенератора.
предизвиква
„медuия"
увеличаване
приемника, очевидно
е, че
край
на
индикаторната
на напрежението
индуктивността
голяма от необходимата и трябва да
на
на
изхода
на
бобината е по
се намали.
Ако
пък на
прежението на изхода на приемника се увеличава при доближа
ване на
„феритния" край до входния кръг, то
на бобината е недостатъчна и
изложеното следва,
<:троен
на
че
честотата
трябва да
кръгът
на
може да
се
сигналгенератора
индуктивността
бъде
увеличена. От
смята
при
за
точно
еднакво
на
намаля
ване на напрежението на изхода иа приемника при доближаване
до входния кръг първо на "феритния", а после и на "медния"
край на пръчката.
Спрягането на настройките се прави в две точки от всеки
обхват, които съответствуват на честотите
160
и
390 kHz
(ДВ),
и 1500 kHz (СВ), 4,1 н 6,1 MHz (К IV). Междинните точки,
които съответствуват на средните честоти 250 kHz (ДВ), 1000
500
kHz (СВ) и 5,3 MHz (К IV) се използуват за контролиране на
правилния избор на спрягащите елементи.
Ако при проверка на спрягането в средната точка се окаже,
че входният
кръг
е
разстроен
и чувствителността на
приемника
е малка, се променя капацитетът на спрягащия кондензатор. За
да се разбере какъв трябва да бъде капацитетът-по-голям или
по-малък от избраната стойност, пак се използува индикатор
ната пръчка. Ако доближаването на "феритния" И край пре
дизвиква
повишаване
очевидно е, че
честотата
на
трябва да
се
на
наnр~жението
собствената
честота
сигналгенератора
увеличи.
Ако
и
на изхода на
на
приемника,
кръга е по-висока от
капацитетът
повишаване
на
кондензатора
на изходното напре
жение се постига чрез доближаване на „медния" край на пръч
ката към бобината, това означава, че собствената честота на
кръга е
по-ниска
от
честотата
на
сигналгенератора
и
капаци
тетът на кондензатрра трябва да се намали.
В случай на смяна на кондензатора за спрягане трябва да
<:е
повтори
нето на
вместването
на
честотите
на
хетеродина
и
спряга
настройките.
По-долу са дадени препоръки, които
настройката на приемника „Меридиан".
се отнасят само за
Кон,Аензаторите С11, С8 и С9 се поставят в средно поло
жение.
От сигналгенератора се подава сигнал, модулиран с напре
жение с честота 1000 Hz (при дълбочина на модулацията 30 Ofo).
Напрежението на сигнала трябва да има
такава големина, че
на изхода на приемника да се получи напрежение
0,175 V.
Това
173
3 . 2()
Таблица
Операции по спрягането на настройките на входните и хетеродинни
те кръгове на приемник „Меридиан"
-------
1
Обхват
Честота на
скrн1.11а от
П риsкаци зз ззвър
Операции по спраrането
скrна.11rе-
шваке на операцията
1. нератора
ДВ
Премстване на бобината ~ по
160 kHz
дължи
ната на феритната пръчка
Сигналът се е на
малил
до
мини
мум
ДВ
390 •
Завъртане на подвижната
кондензатора С9
ДВ
250 •
Добл11жаване на
ДВ
465 „
до края
на
пластина
на
инднкаторната пръчка
фернтната
Същото
Вж стр.
пръчка (челно)
Предварите.ша настройка на приемник а
на честота 408kHz 11 пос,1едващо за·
въртане на ядрото на бобината L 1
172+ 173-.
Напрежен иет()
на изхода на при
емника се е нама
лило до минимум-
св
Преместване на
500 „
бобината
L8
ната на феритната пръчка
по дължи
Сиrна.1ът на сиr
иалrенератора
е намали.1
до
се
мн
нимум
св
св
IOV
11500 „
на подвижната пластина на
кондензатора См
Същото
Доб.1ижаване на инднкаторната пръчка
до края на феритната пръчка /челно/
Вж . стр.172·:-173
Преместване на бобината L; по дължината на фернтната пръчка
Сигналът от сиг
i Завъртане
1000 „
4,lMHz
'
налrенратора се
намалил
до
ми
нимум
IOV
6,1.°"Hz
Завъртане на подвижната п.1аст11на
IOV
5.3 „
Доближаване на инднкаторната пръчка
до края на фернтната пръчка (челно)
Вж.стр.172+173
Преместване на бобината
Сиrналъ т от сиr
ю
11,8 „
на
Същото
кондензатора С2
L3
по дължи
ната на фернтната пръчка
налrенератора се
е намалил до ми
нимум
IOI
9.6 ••
Преместване на бобината
L&
по дължи
Същото
по дължи
Същото
ната на феритната пръчка
IOll
7,2 „
Преместване на бобината
ната на феритната пръчка
174
L6
отговаря на мощност 5 mW на изхода на приемника.
nос.1едователността на операциите по спрягане на настрой-
ките е дадена н табл. 3.20. Както при настройката на М ЧУ ir
вместването
на
честотите
на
хетеродина,
нето кръговете се донастройват
ната
чувстните.шост
до
така
получаване
и
при
спряга
на максимал
на приемника.
След настройката бобините на входните кръгове (L 3, L5 ,.
L6 , L7 , L8 и Lr,) се фиксират върху феритната пръчка с церезин ..
4.
РАДИОГРАМОФОН „РИГА-102"
.Риrа-102"
е монофоничен 1
радиограмофон 1 клас. Той·
се състои от транзисторен радиоприемиик, блок с грамофон и
акустична
система.
Радиограмофонът е предназначен за :
а) приемане на програмата на радиоразпръсквателните
станции с амплитудна модулация (АМ) в обхватите на дълги,.
средни и къси вълни и с честотна модулация (ЧМ) в обхвата
на ултракъси вълни ( 4, 11 - 4,.56 m) ;
б) просвирване на обикновени и дъшосвирещи п.1очи.
Радиограмофонът се захранва от мрежата с напрежение-
127/220
v.
Грамофонът е оформен в отделен б.10к със самостоятелно·
захранване. Той има три скорости (33 1/2, 4.5 11 78 oб/min) и
устройство за полуавтоматично и автоматично изключване.
Приемникът на радиограмофона "Рига-102" е изработен от
унифицирани възли (УКВ, КСДВ-МЧ и НЧУ), от които е изра
ботен
и
преносимият
транзисторен
приемиик
.Рига-103"
Г
клас. Разликата помежду им е в конструкцията на шасито и
във взаимното разположение на някои от детайлите. Освен това
радиограмофонът има външна звукова ко.тюна.
Разликата в принципните 11м схеми е 11езначите.1на:
- радиограмофонът .Рига-102" има стабилизирано захран-
ване, откъдето се получава напрежение за възлите КСДВ-МЧ
и НЧУ, включително 11 за крайното и драйверното стъпало на
НЧУ, за да се повиши нзходната :-.ющност на ус11лвате.1я до-
1,5 W 2 ;
- приемникът
на радиограмофона нма стрелков нндикатор
за настройкаs;
-
изменени
са
капацитетите
на
кондензаторите
от
вход-
1 Монофонична система за предаване н приемане на говор, музика илИ'
друга звукова информация е системата, която съдържа ещ~н микрофон, пре-
давател,
приемник и високоговорител.
2 Във връзка с това в НЧУ са променени съпротивленията на резис
торите, които осигуряват зададените режими на работа на транзисторите.
3
Принципът на деllствие на такъв индикатор е описан в
§ 2.14.
ното устройство на късовълновите
хранване на транзисторите на МЧУ.
обхвати
и схемата на за
Основните технически данни на радиограмофона са дадени
в
приложението.
В радиограмофона се използуват същите блокове, както и
в приемника „Рига-103", а търсенето и отстраняваието на по
вредите в блоковете му КСДВ-МЧ и НЧУ са описани на стр·
198+209. Но в монофоничните радиограмофони „Рига"-102" се
срещат
1)
и други
повреди
периодично
като:
прекъсване
на
веригите поради лоши кон
такти в контактния съединител, с помощта
на НЧУ се свързва с б.1ока КСДВ-МЧ ;
2)
липса на контактуване в контактния
на който платката
съединител поради
изкривяване на платката при монтирането И в приемника;
3) късо
тора Т8 или
Първата
по платката
нител
е
съединение между винта на радиатора на транзис
Т9 и шасито поради изкривяването на платката.
от тези повреди се открива чрез леко
почукване
на НЧУ. Ако контактуването в контактния съеди
лошо,
контактите
се почистват
и
се
регулират.
Втората и третата повреда се отстраняват чрез правилно
поставяне на платката на НЧУ.
Това се прави по следния начин. Долната подложка се
слага в каналите на двата радиатора без изкривяване. След това
платката
се
вкарва
в
контактния
съединител, слага
r.e
горната
подложка и платката се закрепва с винт М4.
Търсенето на повредата в радиограмофоните започва с
огледа на възлите, детайлите и монтажа. След това апаратът
се вкточва в мрежата за съвсем малко време. Ако изгори пред
пазителят (което свидетелствува за повреда в захранването), се
проверяват кондензаторите от изглаждащия филтър и изпра
вителните диоди (табл. 3.21). Ако предпазителят не изгори, се
започва търсенето на повредения блок. Най-напред се уста
новява дали грамофонната плоча може да се просвирfl нор
мално, а след това се проверява дали прiiемникът работи поне
в един от обхватите.
Разглобяване на грамофона на радиограмофон
"Рига - 102"
За да се осигури достъп до детайлите и възлите на гра
мофона, трябва да се отвият 5 винта от дъното на радиогра
мофона. За да се свали платката, трябва да се отвият още
цва винта с накатена глава.
Механизмът за автоматичното из
ключване става лесно достъпен след свалянето на алуминиевия
екран, закрепен с две щипки. Дискът се сваля по следния
начин: радиограмофонът се изключва от
мрежата, копчето
„Пуск" се премества по посока на стрелката и дискът се пов
дига вертикално нагоре. Шасито на грамофона трябва свободно да
176
П род ъ л жени е на та б л.
2
ля
не
3. 16
3
пробит. (Напрежението върху редовния
кондензатор е 1,5+ l .8V)
се чува
даже шум
Ел ктро.1нт-
2.
11ият
конденза
тор с'50 е пробит
Е.1ектролит
3.
ният
к онденза
С:;;-, е пробит
4.
Между вторич
ната
ната
и
първич
намотка на
трансформатора
Тр 1
има
късо
съединение
Измерва се
напрежението
между кон
тролните точки 40 и 3/а. Ако то се е
увеличило до 5-7-бV (нормалната стоll
ност е 1,5V), то кондензаторът Cw е
пробит
Измерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и /Ola. Ако то е
нула, кондензаторът с„., е пробит
Когато кондензаторът С;,5 е пробит, то
кът на 11oкoll се уве,1ичава до 75-7-SOmA
Изм р11а се 11а11рсж 1111ето между кон
тро,1ните точки 40, 3/а н 40, /Ola. Ако
тези
на
напреження
l,171,5V
ед11ш•1111е
са
равни
съответно
и З.574.5V, H'da късо съ
между
на~ют1<нтс
на
транс
фор~1атора Гр,
! lрн та.111 11n11реда токъ r на покой се
уве.111чава 11р116.11н11тс.11ю до 2.)0 mA. !lo
тази 11рич1111а 11р11е\1ннкы трябва да се
включва само :i.1 време, необходимо за
юмерването
на
11а11реже11ието
между
контролните ·!о 11\И 40 11 107а, за да не
се повредят рез11с1ор11rс Rз 9 и Rt~ и
да
не
се изтощи
ютuчникът
за захран·
вансто
5.
Транзисторът
ПП8 е
пробит
И.1~1срва
се на11рс;к ш1сто
тро.шнтс точки ./О, 107а
~1сжду кон
11 40,
Зlа. Ако
първото от тях с 7V, а второто
5-7-бV, то тра11.1исторът е пробит.
Допълнител1шят нрнзнак за 11робив на
транзистора П 11~ е увеличаването на
тока на покой до 50-7-бОmА
Транзисторът
пп„ е пробит
6.
Измерва се напрежени то
тролните точки 40, /Ola и
между кон
31а. Ако
40,
първото от тях е 8,2V, второто ну
ла, а токът на покоll е 877mA, то
транзисторът е пробит
7.
Резисторът
R-д е прекъснат
Измерва се напр жението м жду кон
тролните точки 40 и 3/а. Ако напреже
нието е 5+6V, резисторът R 27 е пре
къснат
8.
Между
пър
вичната
и
ричната
намотка
11 ТР&-орни рад11оприе„н1щн
вто
Омметърът се включва
ната
и
вторичната
форматора Тр2 •
между първич
намотка
на
транс
Ако стрелката на уре-
161
Продъ.1жение на табл.
3.16
3
на
трансформа
тора
има
TJJt
късо
съединение
да се
ща,
откдонява
до
края
При тази
зи, конто
динение
рът
ПП10
Транзисто
ПП9
или
е
пробит
се
връ
ките
повреда
токът
увеличава до стоllностн,
9.
и н
има късо съединение между намот
на покоll се
близки до те
се получават при
късо съе
на източника за захранване
Измерват се напреженията на колекто
рите на транзисторите ПП9 и ПП10 •
Ако тези напрежения са различни, а
транзисторите се греят. трноднт тряб
ва
да се
измерят с уред
за
измерване
на транзистори
2.
Приемникът
работи, но прие
мането е
с
кривявания,
кът е слаб
из
зву
1.
Между
дите на
ната
изво
вторич
намотка
на
Изводите на намотката с
оглеждат.
Ако е необходимо, трябва да се разда
лечат и да се
намажат с лепило
трансформатора
Тр 1
има
късо
съединение
2. Кондензаторът
Cr,s е пробит или
има
утечка
Измерва се токът на покоll на прием
ника и се преценява (с ръка) темпера
турата на транзистора ПП9 • Ако тран
зисторът
Кондензато
рът С~ 9 е пробит
11лн
има
утечка
токът на
(IlmA),
кондензаторът С58 трябва да се
и
по-голям
от
покоll е
пъти
отпои
3.
се грее и
няколко
да се провери
номиналния
дадн има утечка
Измерва
се токът на покоll на прием
ника
се
грее
и
проверява
дали
транзисторът ПП10 •
не
се
Ако транзи
сторът се грее н токът на покоll е ня
колко
пъти
по-голям
кондензаторът С:,9
н да
4.
Резисторът
Rз 1 е прекъснат
се
Измерва
провери
от
номннадния,
трябва да се отпои
дали
има
утечка
се напрежението
между кон
тролните точки 40 и 3/а. Ако това на
прежение е увеличено до 5+6V, ре
зисторът R 34 трябва да се отпои и да
се измери съпротивлението
му
В трасформа
тора 7'р 1
има
Отпоява се един от изводите на пър
вичната намотка на трансформатора Тр 1
късо съединение
и два
между навивките
се
5.
извода
на вторичната
измерва съпротивлението
ките.
намотка
на
Ако съпротивленията се
ват значително от
тивления
(125 i;;i
и
намот
отлича
номиналните съпро
за съпротивлението на
първичната намотка и 2Х 50 i;;J за съпро-
162
11
род ъ л ж е н
11
.1 .
е н а та б
З
. 16
3
тив,1 нието
на
вторичната
трансформаторът
и.ш
6.
н
тr~нсфор
~1атора
се
Отпояват се два извода
Тр 2 има
късо съединение
11.1мсрва
сънротивлението
между
~ютка. Ако
Изводът
1.
11а
кондсщатор
с
на
(:\1
то е 110-ма.11ю
има
от
късо
се
11
тазн
на
се
16 Q,
съед1111е1111е
навивките
звука
да.ш се увею~чава с11.1ата
при леко
Ilapa.1e.1110
ва
друг
щия
:2. .\1ежду реш
с rора R 30 11 кор-
разклащане
11а
кон
на кондензатора С04 се вк.1юч
редовен
Решсторът
на
кондеюатор
със
съ
кап:щнтет
се от:11ества от корпуса
R:;o
кондензатора
ва конден
затора
има
дали
Тр 2
на
дензатора Сл
11рекъс11ат
11уса
трансфор:11атора
Ilpoвepsшa се
с,1сктро,шт1111я
пренавива
ва 11ърв11ч11ата
на
н;шивки
ва~ютка),
се
намотка
между
3. Ilриемвикът
*
С"1еня
проверява
работи, но звукът:
е с.1аб
Тр 1
С:••
'
късо със.111-
11ен11е
Кондс11Jато
рът С60 с пробнт
3.
Веригата
4.
Кондеюиторът
llapa.1e,1110
на
кондензап•rа С;, 1
е
на
този
е
тет
друг
се
вк,1юч
с
ка11аш1-
конден
.\\ежду ко11тро.1ннте точки
11а
включва
кондензатор Си
капаuнтст
е
та
на
R30
ковдеюатор
30 11 1'
е,1ектролит1111я
прекъсната
или
11а резистора
ре.:10ве11
нама.1е11
Веригата
5.
се проверява с 0~1-
ка11з1111тетъ т
затор
* Преди
ва
прекъсната
11.111
Ci;n
~1етър
l!a
друг
редов
30 µ f,
н
40 11
Зiа се
кондензатор
с
Проверява се верига
1\011:\еllЗЗТОра С~.
каиацитетът
този
конден
затор е
нама.1ен
'
да се пренавива трансформаторът. це.1есъобразно е да се проверяват
намотките
~rу-даш
• Трябва да
често пъти
има
късо съединение
между
навивките.
се има пред вид, че корпусите на кондензаторите тип К-50-6
са съединени с изво..tите на кондензаторите.
163
П р о д ъ л ж е н не на та б л
3
2
6.
Транзисторът се заменя с друг редовен
полупроводников триод тип МП40 или
Качеството на
транзистора
ПП6
се
или
е
. 3 .1 6
ПП:1
J\\1141
влоши.10
(влошили са
параметрите)
се
Измерва се напрежението на източника
7.
Източникът
за
захранване
е
4.
При
завърта
нето на
тора за
регула
за
ззхранване
в
натоварено
състояние
разреден
1. Кондензато
рът С1 ; е пробит
Конденззторът С1 ;
се проверява с ом
метър
силата
на
звука
ва
шумо.~ене
се
чу
2.
Регулаторът
ка
е
cr
Проверяв.1
за си.1ата на зву
регv.1аторът за сн.1ата на
звука
повреден
Таблиuа
Повреди в междинночестотния усилвател
и
детектора
на
3.17
приемник
нМерндиан"
Признаци на
поврците
1.
Приемникът
не работи
Въз'Vlшкнн n;>11чн1111
!1ач11н11 зз проверка и отстранаване
2
3
1. Кондензато
рът С56 и-111 С;;;
е пробит
дензаторите С:;а н С;;;. Ако върху един
на
Изм~рва
повредите
се напрежението
върху кон
от кондензаторите напрежението е нула
(вместо
пробит
0,1 :-U.2V).
Из~1ерва
2.
Кондензато
рът С;, 3 е пробит
тролните
с
този кондензатор е
напрежението
точки
между кон
40 и //ба. Ако то е
11у.1а, кондензаторът е пробит
3.
Кондензато
рът С1 ~ е пробит
4.
ният
тор
Е.1ектро.1ит
конденза
Cs;;
е пробит
'
Измерва се напрежението между кон
тро.~ните то•1ки 40 и //ба. Ако то се
е увеличи.10 до 777.5V, кондензаторът
с пробит
Измерва
се напрежението
между кон
тро.~ните точки 40 н ЗЗа. Ако то е
около ну.1а, кондензаторът е пробит.
Напрежението върху редовния конден
затор Сз:, зависи от точността на на-
\64
.1 жени
П р о .:t ъ
е на та б
.1. 3 .17
з
2
стройката на приемника
11
n
1 · ра111щ11-
те 0.6-:-0.4V
Резисторът
прекъснат
5.
R1i
Измерва
се напрежението
тро.шнте точки
0,75V,
~1ежду кон
40 и ЗЗа. Ако то не с
се отпоява един от 11.1вод11те на
резистора
R17
и
се измерва
съпрот11в
.1ението на този р знстор
Резисторът
6.
R'iJJ
с прекъснат
Измерва
се напрежението
тро.1ннте точки
40
отличава значително от
стойност (бV),
11
Транзисторът
пп~ е проб11т
Измерва
8.
Транзисторът
ПП7 е пробит
Из:11ерва се
1.
Кондензато
Из~1ерва се
рът
C4i
7.
Приемникът
работи, но зву
2.
се измерва
к„т е слаб
е пробит
со
Бобината
дадена
или
L 1i;
накъ
-
конден
эаторъ т
с..
е
пробит
3.
Бобината Lю
е А1•еи1
со 1UН
конден
эаторъ т
пробит
4.
в
накъ
Има
С51
за
АР~
се напрежението
напрежението
е
между ко11-
напрежението
между кон
с
и
последният
се
проверя
ощ1етър
Измерва се съпротивлението на боби
ната L 18 , без тя да се отпоява от плат
ката. Ако то е нула (вместо З Q), то бо
бината е дадена накъсо или конденза
торът С4 , е пробит
Същото, но по отношение
L~ 0 и кондензатор С52
на бобина
Измерва се постоянното напрежение
върху диода Д 1 • То трябва да бъде око
ло 2.4V. ако МЧУ и сис1емата за АРУ
СъпроtИВJtе
иието иа
тора
между кон
тро.1ннте точки 40 и ЗЗа. Ако то не
0,75V. се отпоява един от нзводнте на
ен
брано
отпоява
тро.1ннте точки 40 и 1 lба. Ако тран
зисторът е редовен, напрежението е бV
са редовни и приемникът
5.
се
е
повреда
системата
резисторът
тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то и
0,75V, транзисторът е пробит
ва
е
Ако то се
11омн11а.111ата с11
съ11ротнвленнето ыу
~.:ондензатора
2.
~1сжду кон
11 116а.
Ra
резис
е nо•
на
не е настро
радиостанция
Резисторът
Rz
се
подбира
препоръките, дадени на стр.
съrдасно
214
и правил
но
165
Продължение
на
табл.
3.17
-------------3
2
МЧУ е
6.
МЧУ се настройва (процесът на
стройката е описан на стр. 213)
раз
строен
7.
рът
Кондензато
С4 ~ е пре
къснат
или
Между контролните точки ЗSа 11
включва
•руг
капацитет
по
редовен
на
40
се
кондеюатор
с
0,033 µ F
вреден
8.
Пиезоелектрн
ческият
ПЭ
не
Проверява се реакцията на ПЭ на у да
филтър
ри,
радиостанции
се
съпровожда
от
свистене
леко
по филтъра с
нормално
Кондензато
рът С 1 :; е пробит
Измерва се напрежението между кон
тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то
ну
.1а,
на
удря
гумен чук. Ако при това се изменя си
лата на звука, фИ11търът се сменя
9.
:З. Приемането
като се
работи
Веригата
1.
на
1Jаралелно
електролитния
ва
кондензатор
тет
с!\!' е прекъсната
кондензаторът
друг
кондензатор
с
капаци
50 µ F
i
1Jроверява
е
лелно
прекъсната
сменя
на кондензатора Сзr, се включ
редовен
Веригата на
кондензатора С:, 6
2.
се
се к:~чеспюто на спойките
на изводите на кондензатора С56 • Пара
на кондензатора
редовен
кондензатор
се
със
включва друг
същия
цитет
Веригата на
кондензатора С1,7
3.
е
Веригата на
кондензатора Си;
Веригата на
кондензатора С2 н
Веригата на
кондензатора С..:;
110
за кондензатора С'6
Съшото, но за кондензатора С!!!
Съшото, но за
кондензатора С27
прекъсната
Няма ко11такт
7.
н
Същото,
прекъсната
6.
е
за кондензатора С~7
прекъснат:~
5.
е
110
прекъсната
4.
е
Същото,
мястото на
появането
Екраните се запояват .11ооре
за
на
екрана на боби
ната L16 , /. 18 н.1н
lю
8.
МЧУ е
строен
1ii
раз
МЧУ се 11астр0Ава
капа
Таблица
Повреди
вън
Признаци HJ
nовредите
З.
18
високочестотния усилвател, хетеродина и смесителя на
радиоприемник „Меридиан"
ВЪЗ\ЮiЫlll
Начини
rтрнч11нн
за проверка и отсУрзнявзне
на
11овред111с
-------- ------з
2
1.
11
Приемникът
работи
----·- ---------·----
1. Кондензато
рът Сз.~. С37 и.1и
С4 1 е пробит
Измерва
Кондензато
рът С~ 1 е пробит
Измерва се
2.
се напрежението
ме.кду кон
тролните то•1ки 40 и 198а. Ако то се е
увеличило до 5,5-;-6,0V, един от 11осо
чените кондензатори е пробит
напрежението
между кон
тролните точки 40, 198а и 40, 205а.
Ако първото е около 4,5V (вместо 4.0V).
а второто O,lV (вместо 0.45V). то
кондензаторът е пробит
З.
К ондензато
рът С 1 1; е пробит
Измерват се напреженията между кон.
тролннте точки 40, 21 Ja и 40, 198а
Ако първото е нула (вместо 2V). а вто
рото - - 4,5-;-4.2V (вместо 4,0V), кон
дензаторът е пробит
4.
ръ1
КондензатоС17 е пробит
Измерват се напреженията между кон
тролните точки 40, 2lla и 40, 168а.
Ако всяко от тях е око.ю 1V, конден
заторът е пробит
5.
Кондензато-
рът
С~ 7 е 11робнт
Измерват се напреженията между кон
тролните точки 40, 198а; 40, 2lia и
40,
168а. Ако кондензаторът е пробит,
напреженията
са
равни
5,0-;-5, l V ; 1,5 + l ,6V
Един uт ре
зисторите R 1• R2•
6.
R4. R6, Rн. R12
е
11рекъсиат
съответно
на
и нула
1Iроверяват
С21. С2;.
се кондензаторите С16 , С17 ,
Cs.i.. С37, с, 1 , а след това се из
мерват съпротивленията на резисторите
или
си е изменил съ
противлението
Транзисторът
ПП1 , ПП2 или
ПП8 е нередовен
Транзисторите се измерват с помощта
ФолиАиите
ФолИl!ната картина се оглежда внима
7.
8.
проводници
до
централния
кръ
гьл
отвор
платката
на уред
за измерване
телно и проводниците
на
транзистори
се провериват с
омметър
на
са пр
•
късна ти
9.
Фолиllният
проводник, свърз·
Проводникът се проверява с о.,,ме1 ър
167
Продъ л ж е и и е и а табл
ващ
. 3.1 8
кръrовите
бобllнк на
рояина,
хете
е
nре
nснат
2.
Приемнюrьт
на
кон.11.енза торите
С11 • Cu. С13, С~.
С39. Ct2 са пре
жlDIJIТe на ра
бота на транаи
сторите ПЛ1.
ПП1 и ППs
no
Веригите
1.
не работи в КВ
noAOбnaТll. Pe-
к"Ьснати
водите
дени
nQC'IOllкeи
тек са норм1л
и
се
раздалечават
им
из
накъсо
е
Lt
прекъсната
или
кондензаторите
изводите
са да
Бобината
2.
н11
или
им
Проверява се качеството на спойките
на
е
Проверява се бобината
L.i..
и връзките
И с другите елементи на схемата
свързана
неправилно
към
вълновия
пре
включвател
Веригата
3.
на
конАензатора
С30 е прекъсната
или
има
късо
съединение
ме
Веригата се проверява с омметър. 1\1011тажът се оглежда-внимателно
жду кондензато
ра
и
намиращи
те се до него ра·
диочасти
4.
L5
Бобините Lз.
и L 6 се кому
тират
Проверява се комутацията на бобините
неправил
но
Приемникът
не работи в СВ
и ДВ обхвати
3.
1
i 1.
Кондензато
рът Сз 1 е нередо
Проверява се кондензаторът С31 и свърз
ването
му
с
в·мновия
превключвате.1
вен или е свързан
неправилно
вълновия
към
пре
включва тел
2.
и
Бобините
L9
са
L8
прекъс
нати или са свър
зани
КЪМ
неправилно
ВЪЛНОВИЯ
превключвател
18
Проверяват се бобините и свързването
им
с вълновия
превключвател
П род ъ
,1
ж е
11 11 е
и
Gобините Lн
З
.18;
Същото, но за бобнните Lн и
L 1:,
са нередов
L 15
ни
,1 ·
3
2
З.
н а та б
н.ш
са
свър
зани
неправилно
към
вълновия
11ренк.1ючвате.1
И.1водите на
кондензатори С 1 э
и.111 С20
са да
4.
дснн
~. Приемникъ r
не работн R под
обхват КIV
1.
Изводите се разда.1ечават
Н:IКЪСО
ИJводите
на
Изводите се разда.1ечават
кондензатора с~~·
С1н н.~и C:!i са
дадени
2.
накъсо
Бобината
свързана
ви.11ю
ноВfIН
L7
е
непра
към
Проверява се свързването на бобината~
L7
с вълновия nревключвате,1
въ.1-
11ревк.1юч
в;пс.1
5.
Приемникът
пе риоднчно
не
работи в дни от
обхватите ; при
повторно завър
тане на превключ
1.
във
Контактите
вълновия
превк.1ючвате.1
'lca
ненадеждни
"
Сва.1н се заднинт капак.
вълновия
Контактите на
превключвател се измиват със
спирт (спирт се слага с капкомер). Тряб
ва да
се има пред
в11д,
че
в
някои от
приемниците се изпо.1зуват неразглобя
еми
превк.1ючвате.1и
вателя приемане
то се
възобно
вява
мално, а консумацията е по-голяма (над 87m А), трябва да се
подберат други транзистори на мястото на ПП9 и ПП10 с по
малка изходна проводимост (k~ 2 ) или да се смени изходният
трансформатор (Тр 2 ).
Крайните честоти на честотната лента на ниво 6dB са:
F,., = 50+ 100 Hz;
Fr =8000+ 12 000 Hz.
Срязване на честотата
от
4000Hz трябва да бъде не по-малко
8dB.
При напрежение на изхода 1V коефициентът на нелиней
ните изкривявания за честотите 400, 1000 и 2000Hz трябва да
бъде съответно не повече от 3,5, 2,5 и 2 0;0 •
169
Настройка на МЧУ на приемник "Меридиан"
МЧУ на приемника трябва да се настройва, когато печат
•лата платка с намиращите се по нея
~
корпуса на приемника
и е
елементи за настройка е
нормално
разположена
·сокоговорителя. В противен случай МЧУ,
.извадена
-<:лед
от
корпуса
сглобяване
rвисокоговорителя
L 16•
на
на
платка,
ще
приемника,
подмагнитва
се
добре
окаже
защото
спрямо
ви
настроен при
съвсем
разстроен
магнитният поток от
ядрата на бобините
Lw, L 18
и
Този поток е друг, ако платката се намира извън корпуса
приемника.
Ако по някаква причина се налага настройката на М ЧУ да
бъде направена при извадена платка,
1Въвежда еквивалентна
магнитна
в централния И отвор се
система.
Процесът на настройката не е сложен и се състои в след
+юто. Уредите се включват по схемата от фиг. 3.6. Регулаторът
на
силата
на
звука
се
установява
ващо на максималното усилване
налгенератора се
установява
в
на
положение,
НЧУ.
На
сигнал с честота
съответству
изхода
на сиг
465 kHz, моду
лиран с нискочестотно напрежение 1000 Hz и дълбочина на мо
дулацията 30 0;0 • Този сигнал се подава между базата и еми
тера 1 на транзистора ПП 1 • Настройват се последовате.1но треп
тящите 1<ръгове L20, С52 ; L 18 , Сн. и L 16 , С28 , като чрез регула
тора
на
нивото
на
сигнала
от
сигналгенератора
се
поддържа
напрежение на изхода на приемника 1V.
Колкото по-точно се настроят кръговете на междинно
честотния усилвател на честотата 465 kHz, толкова по-малко
напрежение е необходимо да се подава на входа на усилва
теля, за да се получи на изхода на приемника напрежение 1V.
Затова нивото на модулираното
напрежение
от
сигналгенера
тора се намалява при уточняване на настройката на МЧУ. МЧУ
~ добре настроен, ако чувствителността 2 му, която зависи и от
.съпротивлението на резистора R25 , е 1+3µ,V. Съпротивлението
на резистора
25 трябва да бъде в границите 62+ 180 Q.
Чувствителността на междинночестотните стъпала от ба
зите на транзисторите ПП, 11 ППl е посочена на принципната
-схема ( фиг. 3.12).
R
В.иестване на честотите на хетеродина в границите
на обхватите
За изпълнение на тази операция от високочестотната платка
<:е отпоява проводникът, който свързва базата на
транзистора
1 Изводът .земя• на снrнаженераrора се свързва с емитера
зистоr ПП1 •
Има се пред вид и коефициентът на усилване на ВЧУ.
на
тра11-
ЛП1 с бобината Ll, и се включва към него
сигна.~генератор 1
през разделителен кондензатор с капацитет 0,03370,05µF.
Кондензаторите С 18 , С 19 и С90 (ако те са
<:труктивно като донастройващи кондензатори)
на
среден
капацитет.
Процесът на вместването
<:ъстои
в
изпълнени кuн
се установяват
на
честотите
на хетеродина се
следното.
На входа 11а ВЧУ от сигналгенератора се подават високо
честотни сигнали с определени честоти 2 ,
модулирани с напре
жение с честота 1000 Hz (ды1бочината на модулацията е 30%).
Изменят се индуктивностите на бобинИ1е на хетеродинните
кръгове (при максимален капацитет на променливия конден
затор) 11 капацитетите на донастройващите кондензаторн (при
минимален капацитет на променливия. кондензатор) с цел да се
получи
на
изхода
на
приемника
максимално
напреженне
на
01гнала.
При завъртане на ротора на донастройващия кондензатор
на хетеродинния кръг (при минимален капацитет на промен
.ливия кондензатор) се изменя малко настройката на хетеро
динния кръг за долната гранична честота (при максимален ка
пацитет на променливия кондензатор). Поради това кръгът се
донастройна повторно. За целта променливият кондензатор пак
се
установява
на
максимален
капацитет,
от
снгналгенератора
се подава долна гранпчна честота и се донастройnат боб111111тl'
на
хетеродина.
Това пък предизвиква разстройка на кръг<.~ за горната гра
·нична честота на обхвата, затова промен.швият кондензатор L'l'
установява
на
пак
на
минимален капацитет, увеличава се
сигналгенератора,
за
да
съответствува
на
горната
честотата
гранична
честота на обхвата, 11 кръгът се донастройва с кондензатор.
Този процес се повтаря до точното в:'v!естнане на честоппе
11а
хетеродина.
Вместването на честотите се извършва еднакво Ja всичю 1
обхвати. Разликата е само в това, че при преминаване от един
обхват към друг кръговете се настройват чрез завъртане на
ядрата на други бобини и роторите (подвижните пласт11н11) на
други донастройващи кондензатори.
В последните модели на приемниците "Меридиан" на мяс
тото на донастройващите кондензатори са
затори
с
постоянен
монтирани
конден
капацитет.
Всички операции по вместване на честотите на хетеродина
са описани в табл.
1 Изводът
uтa печатна
2
3.19.
.земя• на сиrналrен ратора
с
свързва със
„земя"
на \f:t.i-
платка.
Сигналът от rевератора не трябва да надвишава 5 µV.
171
Та б л У. ц а
Операции за вместване на честотите на
„Мерияиаи"
Капацитет
Честота на сиrна
иа промеи-
Обхват
ла от сиrна.11rеие
.11ивиа кон-
ратора
хетеродина
на
3.
1~
приемник.
Какво трабва да се завърти за полу'lаване
на
максимално
напрежение
на
изхода
на
приемника
деиsатор
ДВ
дв
Макс.
Мин.
св
св
Мак с.
Мин.
юv
IOV
кш
Kll
К1
196
425
± lkHz
±2 "
515 ± 2
1640± 5
Ядрото на бобината
Подеижната
пластина
на
ра С20
Ядрото иа бобината
„
„
Подвижната
Макс.
Мин.
3,9 ± 0.o2MHz
6.45 ± 0,02 „
Макс.
Макс.
Мак с.
6,95 ± 0,02 „
9,4 ± О,о2 „
11,6 ± 0,02 „
п.1астина
на
L1&
конденэато-
La
коиденэато-
ра С19
Ядрото на бобината
Ilодвижната
пластина
ра
на
L1s
кондеиэато-
C1s
Ядрото на бобината
Ядрото на бобината
Ядрото на бобината
L12
L11
L10
Спрягане на настройките на входните и хетеро
динните кръгове в приемник „Меридиан"
За спрягане на настройките на кръговете трябва да се раз
полага
със
сигналгенератор,
стандартна
ливолтметър за променлив ток (фиг.
С помощта на
антена
се
създава
рамкова
антена
и
ми
3.7).
сигналгенератора
и
стандартната
електромагнитно поле, съставящите
рамкова
на
което
се променят с определени честоти. Приемникът се настройва на
тези честоти с помощта на променливия кондензатор. Дона
стройката на приемника се извършва чрез преместване на бо
бината на входния кръг по дължината на феритната пръчка а
чрез изменяне на капацитета на донастройващия кондензатор.
Точността на настройката на входния кръг се преценява
по реакцията на миливолтметъра при доближаване на индика
торната пръчка 1 до кръговата бобина. Доближаването на "фе
ритния" край на пръчката увеличава
пронизва бобината и индуктивността
магнитния поток, който
на входния кръг се уве
личава, а честотата на настройката се понижава. Доближава
нето на "медния" край на пръчката намалява магнитния поток
и индуктивността на бобината и затова се повишава честотата
на настройката на кръга.
1
Индикаториата пръчка е дървена или пластмасова пръчка със закре
пени иа краИЩата И парченце ферит от едната
страна
и
дадена накъсо на
вивка от меден проводник с диаметър 1.271.5 mm от другата страна. Краят
на пръчката с парченцето ферит се нарича .феритен•, а другият .меден".
Като се използува тази зависимост на собствената честота
на входния кръг от свойствата на доближаваните до нея де
-гайли, лесно може да се установи дали
честотата
на
Ако доб.111жаването на
пръчка
кръгът
е настроен на
сигналгенератора.
предизвиква
"медния"
уве.1ичаване
край
на
индикаторната
на напрежението
на
изхода
на
приемника, очевидно е, че индуктивността на бобината е по
го.1яма от необходимата и трябва да се намали. Ако пък на
лрежението на изхода на приемника се уве.1ичава при доближа
ване на "феритния" край до входния кръг, то индуктивността
на бобината е недостатъчна 11 трябва да бъде увеличена. От
изложеното с.1едва,
<.:троен
на
че
честотата
кръгът
на
може
да
се
сигналгенератора
смята
прн
за
точно
еднакво
на
нама.1я
ване на напрежението на изхода на приемника при доближаване
до входния кръг първо на "феритния", а пос.1е 11 на "медния"
край на пръчката.
Спрягането на настройките се прави n две точки от всеки
<>бхват, които съответствуват на честотите 160 11 :190 kHz (ДВ),
500 и 1.500 kHz (СВ), 4,1 11 6,1 MHz (К IV). Междинните точки,
които съответствуват на средните честот11 ~50 kHz (ДВ), 1000
kHz (СВ) и 5,З MHz (К IV) се използунат за контролиране на
правилния избор на спрнгащите е.1ементи.
Ако при проверка на спрягането в средната точка се окаже,
че
входният
кръг
е
разстроен
11
чувствителността на
11р;Jе~ш11ка
е малка, се променя капацитетът на спрягащия кондензатор. За
да се разбере какъв трябва да бъде капацитетът- по-го.1нм или
по-малък от избраната стойност, пак се изпо.1зуна и11дикатор
ната пръчка. Ако доближаването на "фер1пния" И край пре
дизвиква
повишаване
<>чевидно е, че
честотата
на
на
напр~жението
собствената
честота
снгналгенератора
на изхода на
11а
прие:~.~ника,
кръга с 110-висока от
11 капа1щтетът
на
кондензатора
трябва да се увеличи. Ако повишаване на изходното 11апре
жение се постига чрез доб.1ижаване на "медния" край на пръч
ката към бобината, това означава, че собствената честота на
кръга
е
по-ниска
от
честотата
на
сиг11а.1гснератора
и
капан11-
тетът на кондензатора трябва да се намали.
В случай на смяна на кондензатора за спрягане трябва да
се
повтори
нето на
вместването
на
честотите
на
хетеродина
По-долу са дадени препоръки, които
настройката на приемника "Меридиан".
Кондензаторите
жение.
и
спряга
настройките.
се отнасят само за
С2, С8 и С9 се поставят в средно по.10-
От сигналгенератора се подава сигнал, модулиран с напре
жение с честота 1000 Hz (при дълбочина на модулацията ЗОо/0 ).
Напрежението на сигнала
трябва да има
такава
на изхода на приемника да с~ по.11учи напрежение
големина, че
0,175 V.
Това
173
3.2()
Таблица
Операции по сnрягаието на иастроАките на входните и хетеродинни
те кръгове на
Честота иа
снrнuа от
Обхват
приемник „МериАиан"
~~~~--~~~~--~~-~
I
П ри3иацн за завър
Операции по сnрАrането
свrнurе
шване на операцнкта
нератора
1
дв
160 kHz
1
Премстваие на бобината
по дЪllЖИ·
Lg
ната на феритната пръчка
1
Сигналът се е намалил
до
мини-
мум
дв
390 •
Завъртане иа подвижната
кондензатора С9
дв
250 •
Доб.шжаване на
дв
465 „
Предоарнтелна настро!\ка на прием1111к а
на честота 408kHz и пос.1едващо за въртане на ядрото на бобината
1
до края
на
пластина
иа
индикаторната пръчка
феритната
Същото
Вжстр.172+17З:
пръчка (челно)
L
Напрежен нето
иа изхода иа при
емнина се е нама
лило до минимум
св
500 „
Преместване на
L8
бобината
ната на феритната пръчка
по дЪllЖИ·
Сигналът на сиг
иалгенератора
е иамали.1 до
с~
~111-
ннмум
св
11500 „
Завъртане на подвиж11ата пластина на
кондензатора С8
св
1000 „
Доб.1ижаване на инднкаторната пръчка
до края на феритната пръчка /челно/
Вж. стр.172+
Преместване на бобината
Сигналът от сиг
IOV
4,1.МНz
L7
по дължи
ната на феритната пръчка
Същото
173
налrенратора се
намалил
до
ми
нимум
К/V
6,1.МНz
Завъртане на подвижната пластина
кондензатора С2
на
Същото
КIV
5,3 „
Доб,шжаване на инд11каторната пръчна
до края на фернтната пръч:<а (челно)
Вж. стр.
Преместване на бобината
Сигналът от сиг
Ю
11,8 „
L3
по дължи
ната на феритната пръчн а
172+ 173
иалrенератора се
е намалил до ми
нимум
KII
9.6
„
Преместване иа бобината
по дължи
Същото
Преместване на бобината L6 по дължи
Същото
L:,
ната иа феритната пръчка
КШ
7,2 „
ната иа феритната пръчка
174
отговаря на мощност 5 mW на изхода на приемника.
Последователността на операциите по спрягане на настрой
ките е дадена в табл. 3.20. Както при настройката на М ЧУ w
вместването
на
честотите
на
хетеродина,
нето кръговете се донастройват
ната
чувствителност
така
и
получаване
no
при
спряга
на ма~<симал
на приемника.
След настройката бобините на входните кръгове (L 3, L 5 ,..
L 6 , L 1, L 8 и L 9) се фиксират nърху феритната пръчка с церезин_
4.
"Рига-102"
РАДИОГРАМОФОН „РИГА-102"
е
мовофоничен 1
радиограмофон
1 клас.
Той
се състои от транзисторен радиоприемник, блок с грамофон и .
акустична
система.
Радиограмофонът е предназначен за:
а) приемане на
програмата на
радиоразпръсквателните
станции с амплитудна модулация (АМ) в обхватите на дълги,..
средни и къси вълни и с честотна модулация (ЧМ) в обхвата
на ултракъси вълни ( 4, 11 - 4,56 m);
б) просвирване на обикновени и дългосвирещи плочи.
Радиограмофонът се захранва от мрежата с напрежение-
127/220
v.
Грамофонът е оформен в отде.1е11
захранване. Той има три скорости
блок
със
(33 1/2, 4.5
самостоятелно
11
78
oб /min) и
устройство за полуавтоматично и автоматично изк.1ючване.
Приемникът на радиограмофона „Рнга-102" с изработен от
унифицирани възли (УКВ, КСДВ-МЧ и НЧУ), от които е изра
ботен
и
преносимият транзисторен
клас. Разликата помежду им е в
приемник
конструкцията
"Рига-103"
на
1
шасито и
ВЪ8 взаимното разположение на някои от детайлите. Освен това
радиограмофонът има външна звукова ко.11она.
Разликата в принципните им схеми с незначителна:
- радцограмофонът "Рнга-102" има стабилизирано захран
ване, откъдето се по.1учава напрежение за възлите КСДВ-М Ч
и НЧУ, включително 11 за крайното и дра~ё:верното стъпало на
НЧУ, за да се
1,.5 W'il;
повиши
изходната
мощност на усилвателя до·
- приемникът на радиограмофона има стре:1ков индикатор•
за настроАкав;
-
изменени са
капацитетите на
кондензаторите
от вход-
1 Монофоничиа система за предаване и приемане на говор, музика ИЛИ'
друга звукова информация е системата, която съдържа един микрофон , пре
давател,
2
приемник и високоговорител .
Във връзка с това в НЧУ са
променени
съпротивленията на
резис
торите, които осигуряват зададените режими на работа на транзисторите.
а Принципът на деАствие на такъв индикатор е описан в
§ 2.14.
175
·1юто устройство на късовълновите
..хранваие на транзисторите на МЧУ.
обхвати
и схемата на за
Основните технически данни на радиограмофона са дадени
в
приложението.
В редноrрамофона се използуват същите блокове, както и
Б приемника .Рига-103", а търсенето и отстраняването на по-
11редите в блоковете му КСДВ-МЧ и НЧУ са описани на стр·
198+209. Но в монофоничните радиограмофони "Рига" -102" се
·~рещат и други
повреди
като :
1)
периодично прекъсване на веригите поради лоши кон
-такти в контактния съединител, с помощта на който платката
на НЧУ се свързва с блока КСДВ-МЧ;
2) липса на контактуване вконтактния
съединител поради
'Изкривяване на платката при монтирането И в приемника;
3) късо
-тора Т8 или
Първата
по платката
"НИТел
е
съединение между винта на радиатора на транзис
Т9 и шасито поради изкривяването на платката.
от тези повреди се открива чрез леко
почукване
на НЧУ. Ако контактуването в контактния съеди
лошо,
контактите
се почистват
и
се
регулират.
Втората и третата повреда се отстраняват чрез правилно
поставяне на платката на НЧУ.
Това се прави по следния начин. Долната подложка се
-<:лага в каналите на двата радиатора без изкривяване . След това
пла'rката се вкарва
в контактния
съединител, слага
re
горната
подложка и платката се закрепва с винт М4.
Търсенето на повредата в радиограмофоните започва с
-огледа на възлите, детайлите и монтажа. След това апаратът
<е включва в мрежата за съвсем малко време. Ако изгори пред
пазителят (което свидетелствува за повреда в захранването), се
проверяват кондензаторите от изглаждащия филтър и изпра·
вителните диоди (табл. 3.21). Ако предпазителят не изгори, се
:започва търсенето на повредения блок. Най-напред се уста
новява дали грамофонната плоча може да се просвирii нор
~ално, а след това се проверява да ,1и пр;tемникът работи поне
в един от обхватите.
Разглобяване на грамофона на радиограмофон
"Puza - 102"
За да се осигури достъп до детайлите и възлите на гра
-мофона, трябва да се отвият 5 винта от дъното на радиогра
'1rfофона. За да се свади платката, трябва
.два винта с накатена глава .
да
се
отвият
още
Механизмът за автоматичното из
IСJJЮчване става лесно достъпен след свалянето на алуминиевия
~кран,
начин:
закрепен
с
две
радиограмофонът
щипки.
се
Дискът
изключва
се
от
.Пуск• се премества по посока на стрелката
сваля по следния
мрежата,
11
копчето
дискът се пов-
Jr.нrа вертикално нагоре. Шасито на грамофона трябва свободно да
176
Т а
л и ц е
6
3.21
Повреди в захранващия блок на радиограмофон „Рига-102"
Признаuи нз
RЪЭ\fОЖШI
повредите
Нзч11н11 за 11роверка
на
11р11ч11н11
lf
отстраняване
повредите
·-- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 3
- - - - - - - -----
1.
Изгаря пред
пазите.1я
1.
Кондензато
рът
С 1 • Сз. С2 ,
С1 на зах
11.111
ранващня
Кондензаторите се проверяват с омме
тър
б.1ок
пробнr
'
Диодът
Д1
л~ на зах
ранващия
блок
пробнт
:2.
Отпоява се един от изводите на
11.111
и диодът се проверява с омметър
3.
Отпояват се проводниците от изводите
Част от навив
кит
на
9
мрежо
вия трансформатор Тр са дадени
;
//
и
на
ва
в
мрежата .
може
навивките
2.
Стаби.1изато 1
вторичните
намотки на
трансформатора и приемникът се включ
изгори,
накъсо
диода
да
Ако
се
предпазителят
смята,
са даде1111
че
част
от
накъсо
iJЪТ не осигуря
ито
се захранват
Отпояват се проводниците от изводи
3,
и .') на контактния съединител на
ва необходимо
от стабилизатора,
захранващия блок 11 се измерва напре
са
жението на изводите.
то
за
напрежение
приемника
1.
Веригите,
ко
дздени
на
4.
напрежения
късо
н~пе на
Ако измерените
съответствуват на посоче
схемата,
то
повредата е в прие
мник:~
3.
е
Приемникът
редовен,
но
1.
Електрот1т
ният
конденза
стаб11.1изаторъ т
тор
не
ранващия
е пробит
осигурява
нео6ходнмо на
С,,
на
зах
Измерза се напрежението върху конде1:
затора.
22V,
Ако
то е много по-малко от
кондензаторът се сменя
блок
прежение за бло-
кове
КСДВМЧ п НЧУ
2.
Опорният ди
од Д3 е нередо
вен
3.
В рнгата
на
р зистора R1 или
R 2 на захранва
Проверява се диодът. Ако той
фектен, се заменя с друг
от
е де
същия
тип (Д816А)
Проверяват се резисторите
качеството на спойките им
R1
и
R2 и
щия блок е пре
късната
4 _ Няма напре
:11<енне 6,8V на
од Д! на захран
захранващия
ващия
пробит
4-та ламела на
блок,
но
напрежение
има
22V
на 3-та ламела
1.
2.
Опорният ди
Проверява се диодът
блок
Резисторът
R5
Резисторът се проверява с омметър
изгорял
12 Транансторик радио11р11е\lк1щи
177
П р одъл же и и е
2
5.
Няма напре
ж ние иа
5-та
ламела, но
има
1.
н а
т а б л.
3.21
3
Измерва се напрежението върху
кон
дензатора. Ако той е редовен, иапре
Коидеизато
рът с6 е пробит
жеиието върху него е
- нула
9,2V,
ако е про
бит
напрежение 22V
на 3-та лам ла
2.
Вериrата
резистора
Веригата се проверява с омметър
на
Rз е
прекъсната
Забележка
При отсраи11ването на повреди в захранващия блок трябва
да
се
има
пред вИд, че късите съединения са опасни за този възел. В повечето с.1учаи
късите съединения на изводите на б.юка довеждат до изгарянето на тран
зистора Т тип П216Б.
се поклаща върху пружини, за да се премахне бръмченето при
просвирването на плочи. Ако шасито или
някои
от
лостовете
му се допират до кутията на грамофона, амортизацията се на
рушава и се появява звук с нисък тон (бръмчене).
Регулирането на амортизацията на грамофона се прави
чрез
правилно
rюставяне
на
амортизационните
пружини.
Автоматично изключване на грамофона
(автоматичен стоп)
Автоматичен стоп се нарича устройството, което спира
движещите се механизми в определен момент. В грамофоните
автоматичният
автоматично
стоп
служи
изключване
на
за
полуавтоматично
движението
а)
на
включване
и
диска.
о)
/i
Фрикционно
колело
--
--
Втулка.
Ос на
дбигателя
Фиr. 3.16. Правилно (а) и неправилно (б) положение на фрикционното колело
спрямо втулката
178
Има 11яко.1ко внда автоматични стопове. По-долу се оп11сва
една от най-разпространените конструкции.
На ф11г. 3.17 1
автоматич1111я
са показани
следните основни детайли на
стоп:
Към грамофон11аmа _ - -
доза.
,,, -
- - - _
' ...
... ...
/
2 //
r;:;i>----
'
''
''
\
\
:!J::;;. ::::.:-_- :- -
5
/
,,.·
1
---
,
--:::.Г-7
-
8
о
\
li
'
''
-- -- -- ---
. . . п-;с-ане
Фиг. З.17. Механизъм на грам офона без диск в начално положение (поглед от
долу)
пружиниращ щифт 1, който се намира в диска (фиг. 3.19);
заострен лост 2 на с.1едящата система, намиращ се под
1)
2)
диска;
3)
и
предаващ :юст
служи
3,
който се допира до лоста
2
под диска
за:
а) предаване на двнженне от заостреният лост при за
действуване на автоматичния стоп;
б) освобождаване на основния лост
4
на автоматичния
стоп;
в) връщане
на заострения
лост
в начално
положение
след задействуване на автоматичния стоп;
4) основен лост 4, който включва електродвигателя, гра
мофонната доза, а също така повдига и сваля микролифта;
5) фрикционен лост 5, който се закрепва на оста на ра
мото на грамофонната доза и предава движението от рамото
към заострения лост 2;
1
Поглед отгор
ФНr. 3.18.
на детаl!,ште иа механизма на грамофона е показан на
179
пусков лост б, койrо осигурява
6)
а) задвижване на лоста б;
:
б) притегляне на фрикционното колело към диска и към
втулката на двигателя
;
в) пр~местване на основния лост;
7)
лосr за включване
и из~11ювз.:-1~ нз.
автоматиqния стоп;
този лост фиксира фрикционния лост.
----- ....... _
,
,,
,..
/
''
'
,
1
''
'
а
е
2
''
\
~ \,
l
-----
1
~
3
',
\
1
\
'
\
~'·<:
Ф иг.
3.18.
_
1
,,
-------
Механизъм на грамофона без диск в
начално
по.1ожение
(поглед
отгоре):
41 -
лост; 1 - пластмасов стъпален повдигач ; z - фрнкционограничител на лоста 2; е - регулиращ вннт за спускане
ж - винт, регулираш положението на рамо;·о на гра(а чрез това и на игJ1ата) спр11"0 rра"офонната п.tоча по вертика,а
втулка (ос) на двигател11; 6
покрито ·с гума ; д -
110 колело,
• повдигане
-
на фрикционното колело;
мофонната доза
.Диск
/
Пружиниращ
щифт
Фнг.
180
3.19.
Диск на грамофона
Т а
Повреди в грамсфона
Призна1111
на
Ви\1ожни
пuвреднте
причини
Предпазителят
Гра~тфонът
J.
не
се
([!М-0,15) на бло
2.
е
3.22
Начини
за
нровеrка
11 отстраняване
на
11овредпте
3
1.
ка
л н и а
на радиограмофона „Рига-102"
2
вк.1ючва
6
Проверява се предпаз11те.1ят
изгорял
Шнурът за за
хранване
е
Проверяват се шнурът
11 шепсе.1ът
nре
къr11ат и.1и е по
вреден щепселът
3.
Контактът
в
С
ши.10
огъват въ трсшните
такти
на
на отвора, в ко!lто те се намират
намотките
на
на
се
11 ревключвателя
превключвате.1я
към
кон
uентъра
захранващия
трансформатор
Тр 1 е .юш
4.
К.1ючът за за
хранване
В3
е
Намотката на
трансформатора
Тр 1 е прекъсната
5.
Дискът
върти,
тичният
работи, но
ма
се
автома
1.
Грамофонната
доза е повредена
стоп
ня
звук
2.
Контактните
пластинки:иа гра
мофонната
не
като
се
има
единяват
повреден
2.
Проверява
се
ключът
пред вид,
за
захранване.
че в иего се съ
срешуnоложните
контакти
Проверяват се намотката и не!lнитР u>води 1-4
Изважда се дозата, както е описано в
пнструкuията, и се доближава пръст до
проводниuнте в рамото на грамофонна
та доза. Ако грамофонът е редовен, от
високоговорителя се чува брум
Изважда се дъното и се осигурява на
дежден
контакт
доза
контактуват
добре с
тези на
рамото
3.
то
Шнурът, кой
свързва
Проверява се шнурът
гра
мофона с прием
ника е прек-ьснат
4.
на
При
пускане
грамофона
Сваля
се декоративният екран, прове
рява се качеството на закрепването
на
контактната гру
контактната група и се регулират кон
па
на дозата
тактите
се
изключва
не
181
П р о д ъ л ж е и ие
н а
т а б .~.
3.22
3
2
Повреди в двигателя на грамофона на .Рнга-102"
1.
При включва-
В контактната
1.
Проверява
се дали котвата
се завърта
на дискът не се
ване на двигате-
с ръка. С помощта на някакъв немета
леи предмет се осигурява добър кон
върти
ля
такт в
не на грамофо-
група за
няма
включконтакт
рява
2.
Веригата
на
коитактиата
Грамофонът
се
пусковия конден
опнт
затор С 1
Ако веригата
е пре
късната
група
дали двиrа'Fелят
роторът
късната,
и
включва
да
иа
се
се
прове
се включва
и
се
зав1tрти
прави
с
коидеизатора
роторът може
да
се
ръка.
е
пре
върти и
в едната, и в другата посока. Проверя
ват се резисторът
3.
Пусковата на
мотка
на
теля
е
R1 и кондензаторът С1
Проверява се намотката
двига
прекъс
ната
4.
Работната на
мотка
на
теля
е
Проверява се тази намотl(а
двига
прекъс
ната
5.
Роторът е за
клинен
в
лаге
рите
Прави се опит роторът да се завърти
с ръка. Ако това не може да се напра
ви, двигателят се разглобява, лагерите
се почистват
и се смазват,
а
роторът
се центрира
2.
Дискът
се
1.
Втулката
на
Грамофонът се изключва и като се за
върти
неравно
двигателя се пре
държа роторът
мерно
и
върта.
опит да се завърти втулката с помощта
малка
(звукът
с
по
на двигателя,
на отвертка. Ако тя се
скорост
плава)
ва да
се
завърта, тряб
извади и върху повърхността
на втулката,
да
се прави
която се допира
до
се нанесе нитроцелулозен лак
оста
и въ
зелът да се сглоби отново
2.
Оста
га те.~я
върта
на дви
се
в
пре
ротора
Роторът се задържа с ръка и се прави
опит
оста
да
се завърти или да
се nз
мести по дължина. Ако е възможно да
се направи
ди оста
станови
това,
нрави накатка
залепва
наприм р
да
се
изва
от ротора, трябва да се въз
сцеплението. За тази uел се
към
на
част
ротора
с
от
оста
и
тя
се
нитроцелулозен
лак
З. Поради пов
1.
реда в предава
двигателя,
телния механи
и
зъм се
получа
колело
ва .виещ• звук
смазка
182
В .~агерите на
диска
фрикционното
няма
Всички
дуктора
триещи се повърхнини
се
смазват
с •1ашинно
на ре
масло
П род ъ .1 жени е
2
между
оста
на
двигате.1я и дис
ка
през
фрик
ционното
е
колело
Местата на допиране на фрикционното
колело с диска
и втулката на двигателя
се обезмасляват. С винтовата пружина
се
регулира
силата
на
притискане
на
колелото
ненадеждно
При
3.
на
пускане
грамофсна
сппращият
не
на
лост
освобождава
напълно
венеца
оста
на диска
Спиращият лост се регулира така, че
при изключване на грамофона и при
натискане
се
на
пусковия
върти леко
с
лост
Неправилно са
дискът
да
ръка
Местата на допиране на венеца и спи
ращия
лост
лесно
се
откриват
мощта на боя, нанесена
4.
3.22
та б л.
3
Зацепването
2.
на
с
по
на венеца
Фрикционното колело се нагласява пра
ориентнрани
вилно,
като
едни спрямо друг
винт~.
Проверява се
фрикционното
електродвигателя
коле,ю
по вертикала. Лостовете се изкривяват
11
втул
ката~
много
5.
Втулката
на
е
внимателно
станови
колело
се използува регулирашият
съосността
дали втулката на
сложена
така,
на
правилно
че да
се въз
фрикционното
и електродвигателя
Коле,1ото с
сменя
фрикционното
колело
се
е
из
носила
4.
Дискът
се
1.
Роторът
'Върти с по-мал
двигателя
J<а честота (ско
повреден
рост),
,кът
но
не
на
с~1еня се роторът на електродвигателя
е
зву
• вие· ;
понякога двига
телят ие потег
ля
.5.
веднага
Скоростта
1. В зъбната
(честотата)
на
давка
въртене
се
ключвателя
ие
на
скоростнте
превключва
пре
прев
на
(че
Осъществява се зацепването на зъбите
на
предавката
ната
if
и се
осигурява
надежд
работа, като се отстранява вер
тпка.шото
разместване
стотите) на вър
тене няма зацеп
ване
•6.
Копчето на
превключвателя
11а
скоростите
{честотите)
въртене
на
отива
1. Лостът, към
който е закрепе
но
копчето
Лостът
зонтална
трябва
да се нагласи
в хори
плоскост
на
превключвателя,
е
изкривен
.до края на про
,резите,
но
не
t1ревключва
183
П род ъ л ж е н и е
7. При просвир
1.
ра
плоча,
диаметърът
която
лям
търа
се
копчето
на
на
скоростите
е
по-го
от
диаме
(честотите)
диска,
въртене
на
6 .1. 3.2Z
Лостът на превключвателя на скорос
тите (честотите) на въртене трябва да
се нагласи във вертикална плоскост (да
се спусне по-надолу)
Плочата допи
превключвателя
на
та
3
2
ване на
н а
на
получава
виещ звук
1 В резултат на това
:
а) фрикционното ко.1с.10 допира вту.1ката не в центъра на всяко стъпа.10
на
втулката,
а
на
друго
място;
б) няма съоrност между фрикционното ко.1е.10 и оста на мотора.
2 Регулираш се
нарича
винтът,
които
допира
стъпа.1ния
пластмасов
повдигач.
Т а
6
л и ца
3.23
Основни повреди в автоматичния стоп на грамофона
Признац11 на
Въз"1ожни
повредите
Начини за
причини
проверка
2
1.
Автоматич
1.
ният стоп не се
.~адеЯствува
се
отстраняване
на
3
Изпаднал
огънал се
и
повредите
е
е.
IЦифтът се поправя 11.1и се смеия с нов
и.ш
е счупил пру
жпнирашият
шифт на диска
Заостреният
2.
лост
е
Оста на лоста се почиства и се смазва.
Проверява се дали .1остът се върти
свободно около оста си
зак.1инен
на оста
Пружината на фрикциона се натяга та
ка, че лостът 5 и заостреният лост 2
3. 1lружината на
фрикциона се е
освободила,
вследствие
на
което се е нару1
придвижват взаимно
ност и без
със
сигур
големи усилия
шило зацепване
то на лоста
оста
на
184
да се
'
'
на
5
с
рамото
дозата
4. Основният
.1ост 4 е зак.ш
Регу.1ира се по.южението на лоста във
иен във водачите
върхнини
водачите
и
се
смазват
триещите
се по
П р о д ъ .1 ж е н и е
н а
т а б .1. З.23-
--------- - - - - -2- - - - - - - - - - - - -3 - - - - - - - 2.
Автоматич
1.
Пружината на
ният стоп се за
фрикционното
действува
заце11ване
ди
пре
пг лата
да
стиrне края
тегната
е
Регулира
се
фрикционното
зацепване·
на
силно
на
запис а
2.
Просвирва се
плоча,
на
З.
Автоматич
която
не
се
намира
в
центъ
ра
на
• пръсте
на •
на за писа
1.
Ограничите
ният стоп се за
лят на началното
действува
1юдожение
ди
пре
рамото
дозата
да
с.1ожи
фрИК!IИОllНИЯ
се
лост
с
Огра11ичите.1ят се подгъва към най
б.шзкитс амортизационни пружини
на
на
върху
Плочата се сменя
отворът
огънат
не11рави.11101
п.10чата
2.
лост
Заостреният
2 е дефор
Отстранява
се дефор~1ацията
Пружината
на фрикциоиа
на лоста•
миран
4. Рамото
зата
на до
прескача
от една бразда
на друга (пре
дишната)
Фрнкционът
1.
не
се отслабв.
осигурява от
хвърлянето
лоста
5
на
поради
голямото натяга·
не на пружината
5. Иглите
зата
не
на до
винаги
1.
Лостът на ми
кролифта
не
се
допират до пло
спуска до зададе
чата
ната дъ.1бочина
Лостът на ми
кролпфта заяжда
в отвора , в кой
2.
----
то се
-~-
-
Мадко
се отвива
регулиращият
Отстранява се заяждането на ,1оста
движи
--
винт,.
който се намира в лоста на микролифта,
-----'-------------
-----
Ограничите.1ят е заварен към шасито на грамофона.
Микролифтът, който
е свързан
с автоматичния стоп, оси
гурява плавно спускане на рамото на грамофонната доза върху
плочата~
11 повдигането му след просвирването на плочата.
1 Плавното спускане иа рамото осигурява запазването на плочата и иа
относително скъпата и трудната за поправка грамофонна доза.
185
Принципът
,се
основава
на
на
действието
увеличаването
на описания
на
ъгловата
автоматичен стоп
скорост
на
рамото
на грамофонната доза след просвирването на плочата и преми
наването
на иглата
от
последния канал
ната бразда на плочата
Грамофонните
рите
на
спиралите
на записа във
плочи се отличават
на
вътреш
( фиг. 3.20).
последния канал
помежду
на
записа
си по разме
и
на
вътреш
ната бразда. Затова е необходима механична следяща система,
която
да
задействува автоматичния стоп
в продължение при
близително на един оборот на плочата след преминаването на
иглата във вътрешната бразда и това да стане независимо от
размера
на
плочата.
При просвирването на миниатюрни пдочи началните канали
се
намират
на
малко
разстояние
от
центъра
на
диска
и
сле
цящата система не позволява да се просвири целият запис. По
гази причина копчето "Автостоп" се установява в положението
„Выкл" при просвирването на такива плочи.
Начално положение на автоматичния стоп и на грамофона
е
състоянието
мира
на
системата,
върху опората,
а
когато
копчето
рамото
„Пуск"
на
в
-
дозата
се
на
началното поло
жение. При правилно регулирани лостове на автоматичния стоп
системата работи по следния начин.
При завъртането на копчето „Пуск" по посоката на стрел
мата пусковият лост (фиг. 3.17):
а) отпуска лост б;
б) допира фрикционното колело до диска и втулката
на
двигателя
;
в) включва двигателя;
г) премахва късото съединение .на дозата;
д) освобождава заострения .1ост 2 с помощта на пре
ходния лост 3 1 ;
е) установява всички изброени по-горе достов~ в ново
(пусково) положение;
ж) поставя рамото на дозата върху плочата.
Свалянето на рамото на дозата от опората и поставянето
·на иглата върху плочата премества фрикционния лост 5, като
го
подготвя за
острения
707 75
лост
предаване
2.
на движението
Когато рамото
от
рамото
се доближава
на
към
за
разстояние
тт до центъра, фрикционният лост премества заострения
.лост с помощта
на своя
скосен край на лоста
2
щифт,
в резултат
на което
острият
се доближава до пружиниращия щифт
1 на диска (фиг. 3.21).
След първото
.лостът
рамото
1
186
и следващите допирания до тези
детайли
се отмества назад. Неговото преп.1ъзване по оста на
на дозата става с помощта на фрикционния лост 5.
2
При това лостът 2 трябва да остане в нача.1но по.10жсние.
Докато ъгловата скорост на преместването на рамото е малка,
е
и.ж.1ючено
зацепване
между
заострения
лост
и
пружинира
щня щифт на диска. Но при излизане на иглата от последната
бразда на запнса и преминаването И във вътрешната бразда
на п.1очата рамото на дозата започва бързо да се премества
.към пентъра на диска. Това предизвиква по-бързо придвижва
не на заострения лост в същата посока. Пружиниращият щифт
на диска се зацепва с лоста
2
(фиг.
3.21)
и го завърта на до
пълннтелен ъгъл. В резултат на това се завърта и преходният
лост 3. Той освобождава другите лостове, които се преместват
в началното положение. Едновременно с това двигателят се
изк.1ючва, дозата
днга
над
се
дава
накъсо
и рамото
иа дозата
се
пов
плочата.
Фнr.
Щифт
3.20.
Грамофонна плоча
Лост~
, _~
Траектория
дбиженuето
tlf.
lli
Jоружинира~я
r.ц,ифm
Фиr.
а)
Положение
на
лоста
3.21
2 11 пруж11ю1ращ·ы щ11фт
пр11
движение
н•
рамото
на
"Эата в края на "11ръс1еНJ" н..1. зап 1са (със стр~.1к1 е пuказэ.на П;)tоката на движ~нк~то на
ста 2; б) положени~ нз лост~ 2 и П)уж·1нарзщ'fil 1Ф1:Рт П.JИ дв:iЖ!НН~ нз. p'l\IOTO н:~
до
_
ло
д'>З11·1
110 сnирцната бразда (знвзщ1•1ото 11 П?'м•ствз'iето на лостз 2 с по\lощrа на 11ружичирЗ'~t я
1
щ11фт вuдн .1.0 задеЙСТRЗНето нз ЗВТОV18ТИЧИИЯ СТОП)
187
5.
ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „РИГА-103"
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРИЕМНИКА
Радиоприемникът „Рига-103" 1 клас, е разработен в ради -;за
вода „А. С. Попов".
Приемникът се състои от унифицирани б.1окове, от кuнто
е изработен и монофоничният радиограмофон „Рига-102". За
това основните му технически данни (с изключение на нuУ111налната
изходна
мощност, долната
граница
на
възпроизвеж.:.~д
пите звукови честоти и някои други параметри)
са еднакв11 с
тези на радиограмофона „Рига-102".
(У2),
Приемникът се състои от четири блока: УКВ
стабилизатор (У3) и НЧУ (У 4).
(Yl),
КСДВ-:ViЧ
Блокът УКВ е с два транзистора: Т1 тип ГТ313Б 11 Т..!.
тип ГТ313А, включени по схема с обща база. Първият тр11од.
усилва сигналите, приети от УКВ антена, а вторнят ги пре
преобразува по честота.
Входният широко:rентов кръг L2 , С 1 , С2 , настроен на сред
ната честота от УКВ обхват, е свързан с антената (симетрнч
ния дипол) индуктивно. (Данните за бобините на радиоприем
ника са посочени в табл. 3.33.) Върху кръга L3, С 7 , който се
настройва
на
честотата
ядрото на бобината
дулиран
L3,
па
приемания
сигна:r
се получава усилен
с
помощта
на
УКВ честотно-~10-
сигнал.
Диодът Д 1 тип
Д20 е ограничител, който предпазва УКВ
блок от претоварване и от изместване на честотата при прие
мане
на
силни
сигнали.
Преобразувателят на честотата е самоосцилиращ смеснте.'l
(транзисторът Т2 от УКВ блок едновременно генерира пом•)Щ
ните трептения и ги смесва с приеманите сигнали).
Обратната връзка в хетеродина е капацитивна, настройката
се извършва чрез изместване на ядрото на бобината L 4 , което
е свързано механически с ядрото на бобината L 3• Преобразу
ването
на
хармонична
честотата
на
се
осъществява
с
помощта
на
втората
хетеродина.
За да бъде настройката на приемника на честотата на прн
емания
сигнал
постоянна,
паралелно
на
хетеродинния
кръг
е
включен варикап Д2 тип Д901Б. Управляващото напрежение за.
Д2 , което променя неговия капацитет, а следователно и че.::то
та на хетеродина„ с~ подава ет детектора на ЧМ сигнали.
Вторият, пай-големият блок на приемника е блокът КСДВ
МЧ. Той съдържа печатна платка, променлив кондензатор, кла
вишен механизъм, вълнов превключвател и феритна антена.
Надеждната работа на блока КСДВ-МЧ до голяма степен
зависи
от разположението на
механизъм.
188
печатната
платка
и
клавишн1151
На средни и дълги вълни входното устройство на прием
ника се състои от двукръгови лентови филтри с индуктивна
връзка
между
тях
и
индуктивно-капацитивната
връзка
с
ан
тената.
Входното
състои
от
устройство
единични
в
обхватите
КВ-1,
кръгове, индуктивно
КВ-2 и КВ-3 се
свързани
с
антената.
Пра приемането на дълги и средни вълни с феритна антена се
изключват
входните кръгове, свързани с външната
антена, и се
вк.1ючват кръговете на феритната антена.
Транзисторът Т1 от блока КСДВ-МЧ, включен по схема
с ОЕ, е усилвателният елемент на първото стъпало на МЧУ
за ЧМ сигнали и на ВЧУ за АМ сигнали. При включване на
прнемника на средни и дълги вълни това стъпало работи като
аn~риодичен усилвател, а при превключване на КВ-1, КВ-2 и КВ-3
обхвати, т. е. при приемане на къси вълни като резонансен
усi!.'Iнател.
С транзистора Т2 ,
второто стъпало
включен по схема с ОЕ, е
на М ЧУ за
ЧМ сигнали и
направено
смесителя за АМ
снгнали.
Транзист-орите
Т 3 и Т4
са усилвателни елементи
на
тре
тото и четвъртото стъпало на М ЧУ за ЧМ сигнали и на пър
вото и второто стъпало на МЧУ за АМ сигнали. Във всички
стъпала на М ЧУ се използуват двукръгови лентови филтри с
индуктивна
връзка.
Лентата
чрез
на
изменение
пропускане
на
връзката
на М ЧУ
между
за АМ се изменя рязко
кръговете
на
междинно
честотните трансформатори Тр 2 и Тр 4 •
Отделният хетеродин с автотрансформатор:1а връзка е реа
лнзнран с транзистор Т,;. включен по схема с ОБ.
Детекторът на честотно модулираните сигналtt е израбо
теn: с диодите Д3 и Д4 тип Д2Е по схема на симетричен дро
бен детектор, а детекторът на амплитудно модулираните сиг
-
на.'111
с диода Д5 от същия тип.
Системата за АРУ е разделена за ЧМ и АМ сигнали. Осъ
ществена е с диодите Д 1 и Д 2 тип Д104А. Поради действието
на АРУ сигналът на изхода се изменя с 4-:--5dB при измене
ние на входния сигнал с
Блокът
на НЧУ
40dB.
е монтиран
на отделна
печатна
платка.
Той се състои от предусилвателни стъпала, драйверно стъпало
с последователна двутактна
торно
схема
и крайно безтрансформа
стъпало.
Петте последни стъпала на НЧУ са обхванати от отрица
телна обратна връзка.
Блокът на стабилизатора осигурява стабилизирано напре
жение
6,8 V
за нискочестотните предусилвателни стъпала и ня
ко11 стъпала от
JI}пе
на
другите
блокове, а също
напрежението, от
които се
и захранва делите
взимат
преднапреженията
189
Т1 7 Т6
за транзисторите
от блока
КСДВ-МЧ,
за транзистора
Т~ от УКВ блока и за други транзистори.
Някои забележки
по експлоатацията и разглобяването
на приемник "Рига-103"
При работата с приемника 11 разглобяването му освен об
щите правила, изложени в разделите 3.1 и 3.6, трябва да се
спазва
следното:
1)
преди поставяне на новия източник за захранване е не
"+"
обходимо да се провери дали знаците
и " - " съответст
вуват на действите.1Jната полярност на елементите на батерията;
2) контейнерът с батериите трябва да се поставя внима
телно, без усилие; да се помни, че ако контейнерът се постав1r
накриво,
в
приемниците
от
първия
модел
може
междинночестотният трансформатор;
3) приемникът трябва да се изважда
телно,
сила
защото
на
се
да
се
скъсат
от
веригите
се
повред1L
кутията
на
внима
регулатора
на
;
за да не се повреди крайното стъпало на НЧУ, трябва
4)
да
звука
:vioжe
да
предпазват
високоговорител
от
и
късо
за
съединение
контактите
за
външен
слушалки;
5) при включването на външно захранване (особено на
акумулатор) трябва да се внимава положителният електрод на
източника да бъде свързан с „плюсовия" извод на приемника.
а отрицателният
Търсене на
-
с
„минусовия"
причините за повредите в приемник „Рига-103"
Последователността на работа
ния
елемент
повредата
в
на
схемата
или
при търсенето на повреде·
веригата зависи
от характера
За да се
облекчи търсенето
на повредата, на фиг.
последователността на
с индекси от
1
до
вите „РП" с индекси от
13
е
1
до
означена препоръката,
10 -
-
да се определи
на приемника,, като
сигнала от измервате.111ия
ната иа търсенето; Р~
методът
е
а с
бук
резултатът от проверката.
не11зпраЕно10 стъпа,10
се използува
3.22
търсенето. С буквата
Разшифроване на сънr:ащенията от фиг.
Р1
на
приемника.
дадена схема на
„Р"
извод.
3.22
във високочестотната част
за проверка
на 11реми11аване10 на
сигна,1генератор и,1и методът
за стесняване на зо
да се провери НЧУ, например с докосване .:ю из
вод 2 на печатната п.~атка ; Р3 да се нровери hЧУ детайлно, като се за
почне от високоговорите.1я; Р4 да се огледа внимателно блокът ~·кв, да
-
се провери фолиото на п чатната п,1атка, качеството на спойките, надежд
ността на контактите, да се измерят постояннит
напрежения на електродите
на транзисторите; Р5 да се огледа внимателно стъпалото, да се провер1t
моотажьт, качеството на спойките и контактите в цоклите на транзисторите.
190
да се из:иерят постоянните напрежения иа електродите на транзисторите; Р6 -
да се опредет1 коА б.10к (УКВ или КСДВ-МЧ) н работи; Р, · - да се включи.
външна антена npea кондензатор с капацитет 8200pF70.012µF към базата на
транзистора Т4 ?Т б.1ока КСДВ-МЧ, а след това и към базите на транзисто
рите Т3 • Т2 11 7 1 от същия б.10к и да се опреде.1и да.1и се чув1 ШУ'd н пръ
щене
от високоговорителя
;
Рм
-
да се проверят високоговорителите,
вери-
Оснобни състоян11
на
приемника
-------- --Приемникът
работи лошо
В
приемника
не
работят оm8елни
блокобе или ycmpoйcmfю.
--..,
При~мник11тr
нР palinmr;
Фиг. 3.22. Схема на търсенето на повреда в приемник .Рига-103•
rите им и надеждността на контакта в куn.1унга • телефон• (слушалки); Р9 - ·
да се пров рят веригите на захранването н контактите в куплунга Ш, за:
външно захранване; Р10 - да се измери токът /, консумиран от приемника;.
Р11 да се измери на11режението на източника за захранване при натовар
ване; Р12 да се 11роверн кондензаторът С5; Р15 - да се смени батерията;
РП1 - НЧУ rаботи нормално; РП2 - - НЧУ работи лошо; РПs - ие работю
блок УКВ; РП4 · - не работи блок КСДВ-МЧ; РПr; - не работи едно от
стъпалата на б.10ка; РП6 ·· - токът на консумацията е нормален; РП7 на
прежението на източника за захранване е нормално; РП8 токът на кон
сумацията на 11риемника е по-малък от номиналния ; РП9 токът на консу
мацията на приемника е много по-голям от иомииа.1ния; РП 10 иапреже-
нието на източника за захранване е понижено.
19t
Търсене на повредено стъпало в блока на НЧУ
на приемнщс „ Рига-103 •
Преди
-проверява
започване
източникът
на .търсенето на
за
захранване
и
повредите
веригите
в
НЧУ
се
на захранване
при изключен приемник. След това се включва милиамперметър
-с обхват
·Се
200 -7- 250
проверява дали
в общата
mA
токът
на
верига
консумацията
за захранването и
на
приемника
е
но
минален (или близък до номиналния). Измерват се напреже
нията на колекторите на транзисторите Т8 и Tr. на крайното
·стъпало. При всички измервания на напрежения "плюсовата"
букса на волтметъра се свързва с шасито на приемника, а
"минусовата" с тази точка от схемата, чийто потенциал спрямо
шаси трябва да се определи.
При измерване на напреженията на колекторите на тран
:зисторите Т8 и Т9 "отрицателната" букса на волтметъра може
.да се свърже не само с колекторите, но 11 с изводите 14 и 13
на печатната платка 1 на НЧУ, което е по-удобно. Освен спомена
·тите изводи, на нискочестотната платка има още
15
извода, които
-служат за свързване на нискочестотния блок с високоговори
·телите, резисторите
1, кондензаторите С 4 , С 6 и другите
·блокове на приемника.
Напрежението на колекторите на крайните транзистори н
НЧУ се измерва с цел да се провери дали транзисторите Т8
и Т9 делят напрежението на източника за захранване (Ииэ) на
две равни части (Икr8 и Икr 9 ). Ако напреженията на колекто
рите на тези транз11сторt1 не са еднакви, например Икrs
О,5Ииэ•
R-;,+R
<
а Икr9>0,5Ии 3 , се взимат мерки за изравняването на тези н:апре
жения : Икrs = Ик•9 = О,5Ииэ·
Това се прави, за да се предпазят транзисторите Т8 и T<J
от пробиви. Причина за неравенството на напреженията на ко
лекторите може да бъде
стъпала на НЧУ.
повреда
в едно
от двете предишни
Ако напреженията Иктs и Икт 9 се различават, трябва да се
провери
дали
транзисторите
дали са надеждни
са
контактите
поставени
правилно
на изводите
им, дали
в
цоклите,
няма къси
съединения в монтажа и не са ли прекъснати веригите на край
ното и драйверното стъпало.
Може да се прецени дали НЧУ работи, като се докосне
с ръка извод 2 на печатната платка. Ако това се съпровожда
с пукане и появяване на фон, който се забелязва особено при
преместване
до
приемника
на
включен
в
мрежата
поялник,
нощна лампа, генератор на сигнали или други уреди, то
ното и драйверното стъпала, а също и
1
част от
край
предусилвател-
Броенето на изводите на печатната платка се започва от скалата на
:приемника от страната на пътеките (вж. схематичното изобразяване
на плат
ката на НЧУ на принципната схема, прилоЖ на към всеки приемник).
192
Т а бл и и а
3.24
Повреди във веригите на захранването, ВJtсокоговирителите и скалните
крушки на приемн11к
Признаци
11а
1\1 э:1южнн
nоврсднтс
нРиrа-103"
Начини
11ричинн
за
проверка
и
отстра11яваие
иа
повред11т~
3
1.
От високого
ворители
не
се
Батерията
1.
е
се
Измерва се напрежението на пружини
рашите пера в контактите (Ш4) за външ
изтощи.1а
чува ниll!.О, дз.же
но захра~tване при изключен и включен
собстнен
приемник. Ако измереното напрежение
на
111р1
е 1ю-малко от
лриемннкз.
ята
се
Между еле
~1~нтите на бате
Изважда
рията
нието
:2.
11ямз.
кон
за
11 V
(при товар). батери
сменя
се
контеАнерът
захранване
uърху
с
източника
и се изм рва
напреже
всеки елемент
такт
Нима контакт
3.
между
еднн
от
IЮ.IЮСИТ~ на
П.1:1стините на контеАнера се почистват
от
замърсяване
и
окиси
ба
т~рията
и
тактната
nластн
кон
на на кr11пеАнсrз.
Няма контакт
1.
в
клеми
llЪllШHO
re
за
.1Jхра11-
11ане (Ш4)
5.
се
напрежението
ване.
Ако то е
на
uилин
за външно
захран
контактът е
ll712V,
добър
Веригата нз. за
хранване
Измерва
дричн11те контакти
е нrс
Проверява
с
се веригата
на
захранване
омметър
r;ъсната
li.
В ключа за за-
хранване
нима
Контактите под клавиша
ват
.Вкл· • се да
накъсо с пинцет
контакт
2.
От 1111сокого
ворителя
чува
11ият
не
се
ссбствешум
на
\.
[j
Няма контакт
куп.1унга • Те
Перата на куплунга
се дават накъсо· с
пинцет
.1ефо11 • (с:1ушал
ка)
приемника.
Скалните круш
ки
светят
2.
Из11аднал1
винтовата
с
Сънюто
пру
жина от куплун
га
• Телефон•
13 Тр•Н811сТории рад11011р11с:111111ц11
193
П ро д ъ л ж е н и е
т а б .1.
3.24
3
2
3.
н а
Веригата
на
Веригата се проверява с омметър
високоговорите
ля
4.
е
прекъсната
Звуковата бо
бина на един от
високоговорите
ли
1.
е
прекъсната
Има късо съе
Измерва
се съпротивлениеrо на звуко
вата бобина. Съпротивл~нието 11а две
последователно свър1ани изправни бо
бини трябва да бъде б ~
Отстраннва се късото съедин ние.
!lpir
Приемникът
работи, но зву
кът е слаб и
динение
горните (по схе
емника, се уве.1ичава до О,б-;-0,7 А, за
изкривен
мата)
товз
3.
между
пера
на
контактите ШS и
Ш4 и шасито
Приемникът
работи нормал
4.
1.
Една от круш
ките
е
тази понреда токът, консумиран от при
се
препоръчвз
включва
само
страняването
за
на
приемникът
късо
време
да
11ри
се
от
повредата
Проверяват се крушките
изгоряла
но, но скалните
крушки
не све
тят
2.
Веригата
крушките е
на
пре
Веригата
се
за
захранване
11роверява
с
на
крушките
ом~1етър
късната
3.
К.~ючът
за
включване
крушките
на
е
по
Контактите
ва
вреден
на к.1юча
се дават
накъс()
с пинпет. При необходимост от ремо11т,
за да се получи достъп до к.1юча, тряб
да
се
сва.1ят
всичкн
копчета
за
на
стройка, да се отвият гайките под коп
чето
на
р~гу.1атора
на
силата
и копчето за настройка и
на
звука
да се махне
скалата
ните
стъпала
може
да
се
смятат
за
редовни.
След това тонрегулаторите се поставят на шир:жа лента
на пропускане н с ръка се докосва изводът 12 на печатната
платка, т. е.
базата
на транзистора
Т 3 през кондензатора С 14
с капацитет 10µ.F. Ако се появи фон, то дясната (по схемата)
част на усилвателя също може да се смята за редовна. Ако
няма фон, трябва да се докосне базата на транзистора Т 4•
По този начин може относително .1есно 11 бързо да се
определи повреденото стъпало на НЧУ. По-детайлна
на блока Р описана на стр. 198-;-201
l!Н
проверка
Подготивтт за регулиран.е и настройка
на приемник .Рига-JОЗ•
Преди регу.щрането и настройката на блоковете на прием
ника е необходимо да се направи следното:
1) да се 11змер11 напрежението на източника за захранване
в натоварено състояние; то трябва да бъде 11+12 V;
2)
да се свържат с помощта на проводник буксите за ан
тената, земята 11 УКВ антена;
3) да се натисне к.1ав11шът „СВ";
4)
дите
да се измерят напреженията между
на
всеки
от
нията, дадени на
транзисторите
принципната
и
да
се
шасито и електро
сравнят
с
схема на приемника*;
напреже
особено
вни:v~ание трябва да се обърне на напреженията на колекто
рите на транзисторите Т: 1 11 Тя, по-точно на съотношенията по
между им (дали напрежението на колектора на транзистора Т9
е равно на rюл()в11ната от напрежението на колектора на Т8 **).
В някои
приемници
шаситата
на
високоговорителите
се
свързват с екрана на страничната стена на кутията. Често пъти
това свързване премахва възбуждането на ВЧУ, особено в дъл
говълновия обхват.
След изпълнението
на 11зброените
операции
се извършва
проверката и настройката на НЧУ.
Проверка и настройка на НЧУ
на прие.1сн.ик „Рига-JОЗ•
За проверката
11
настройката на нискочестотния усилвател
са необходими тонгенератор (ГЗ-2, ЗГ-10 или друг подобен),
лампов миливодтметър (МВЛ-2М), измерител на нелинейните
изкривявания (ИНИ-10, ИНИ-11, ИНИ-12 или друг), електронен
осцилоскоп (ЭО-7 или друг подобен) и лампов волтметър (А4-2М)
или комбиниран измерителен уред с вътрешно съпротивление
(при измерване на променливо напрежение) от порядъка 20k О /V.
Тези уреди се включват към входа и изхода на НЧУ, т. е. към
куплунга за грамофона и външния високоговорител така, както
е показано на фиг. 3.5. Регулаторът
на силата на звука се
установява на максимална сила, а тонрегулаторите (нри измер
ване на чувствителността) - на широка лента. Клавишът „Пр"
(грамофон) трябва да бъде натиснат.
Усилвателят се смята за редовен, ако на изхода на прием
ника се получава неизкривено по форма (синусоидално) напре-
•
Измерените напрежения (освен напреженията на електродите на край
ните ~анзистори) могат да се различават от
посочените на схемата с±
150;0•
Това е много важно за осигуряването на нормална работа на крайното
СТ'ЫUО на поием н ика.
195
/KмtfJUш
-
i
Метq;мн1
осноба. на.
~„-
/"' •ма.бuща
~~~ LJт~---- Плъзгач
(профил)
-1- ·--По86u1Кtн
1
1
нонrпакm-
ка~:;sка
nру!Киl'а
Gc1;05a не.
- \,..,. _.......__
на1<п·ан тнато
s(r:-pJucmбo
--...... НепоВ6uжен
"л~з2с:чи с
нонmант
nQ!:fбuжнu
нонтс:нти
Фнr.
3.23.
Клавишен 11реnк.1ючватс.1 на обхватите
при
натиснат
клавиш
f
Фиr.
3.24.
Зависимост на у11равляващото
напрежение
от
междинната
честота
женне
2V прн подаване на входа на усилвателя на напрежение
200 mV с честота 1000 Hz, а чувствителностите, измсоенн от ба
зите на транзисторите Т 1 -7- Т9 , са:
Ti ... не
Т2 •..
"
Тя ..•
"
Т4 •••
"
т„ ...
TG,
Тв
Т<:1
по-лоша
от
18,0
"
"
4,5
"
"
34,0
"
"
27,0
"
"
2,7
"
"
2,5
"
"
0,3
"
"
"
"
·„
"
"
•.•
"
.••
"
Т7
2,бmV
"
"
"
Ако чувствителността на НЧУ е по-лоша от 200 mV, трябва
да се измен11 съпротивлен11ето на резистора
32 , който pery.111pa дълбочината на отрицателната обратна връзка.
Нивото на нел11нейните изкривявания се определя с по
мощта на измерител на нелинейните изкривявания (клирфактор
метър) или чреэ наблюдение на кривата на екрана на осцилос
коп. Синусоидата на екрана трябва да има правилна форма
при напрежение на изхода, не по-малко от 2,8V (пр11 широка
лента на пропускане на усилвателя). Трябва да се има пред
вид, че нивото на нелинейните изкривявания зависи много от
режима на работа на крайните транзистори, който се опреде.1я
R
от резистора R2з·
Ефективността на регулирането на тембъра се проверява
по следния начин. На вход „Грамофон • се подава напрежение
с честота 1000 Hz и такава големина, при която напрежението
на изхода е 1 V. Тонрегулаторът. се установява в по.1оже11ие
„Подъем НЧ" (повдигнати нис:ки честоти) и се записва показа
нието на волтметъра на изхода на приемника - И~- След това
копчето на тонрегулатора се завърта в обратна посока докрая,
честотата на входния сигна.1 се намалява на 100 Hz 11 се за
писва второто показание на волтметъра - U 2 • Ако U 1 =2V, а
И2 =-= 0,4
V, тонрегулаторът при ниски звукови честоти работи
нормално.
По същия
ките звукови
стота
дигане
начин
се проверява тонрегулаторът
честоти,
като на
10 kHz. Реrулурането
на
високите
се подава
при висо
сигнал
с че
се смята за нормално, ако при пов
звукови
честоти
на приемника се увеличава до
лява до 0,28 V.
Нивото на фона
на силата на звука
входа
1,6 V,
напрежението
а при
срязване
на 11зхода
-
нама
на и.:~хода на НЧУ (когато регулаторът
е в положение на максимално усилване)
трябва да бъде не повече от 6 mV.
197
Т а б л
Повреди в трите
Признаrщ на
последни
81:.3\t.ОЖИИ
повредите
стъпала
на НЧУ
на
Начини за
приЧ~IИИ
приемник
проверка
та
на транзис
торите
се
1.
посочения
и ()1 страняван('
на
3
Няма контакт
Измерват се постоянните нзпр жения на
r,„7T7 .
в.цокъла на тран
електродите
зистора Т5 или Т6
Ако те се отличават знз•11пс.1но ог на
Т8 и Т9
от личава
3.25
повр~днте
2
1. Приемникът
не работи. Ре
жимът на рабо
ц а
11
„Рига-103"
преженията. посочени
ва
да
се
осигурят
от
в цоклите
на
като
принципната
на транзисrор11т.::
те
се
на
в схемата. тряб
н:щс;.~.;дн11
транзистори
зачистят
и
се
контакти
Т5
rc
огънат
11
Г 1 ;.
изводи
иv
схема
Съпротивле
2.
нието
на
ре.щ
стора R~з е ста
нало
по-ма.1ко
поради
премест
ването
на
г:1ча
му
Из~1ерыа се н:шрежснпето 11а ко.1ектора
на тра11з11стор;~ Тн. Ако то t'
l ,3V
(вмес 1 о fi,U\'), съпропш.1ен11ето на ре
зистора R~~ е стана.10 1ю-~1а.жоI
11.1ъз
В.1ЯВО
(по схемата)
3.
Т6
Транзисторът
е нробит
Измерва се ш11р~же1111ето на ко.1ектора
на транзистора Т!•· Ако то се е на~1а
т1ло до 1\'. транзисторът Ti; трябва да
се
провери
с
уре.1
за
11З\1ерване
на
транзистори
2.
Силата
на
звука е станала
по-малка. Режи
мът на раб<>Та
на транзистори
те Т8 и Т!, се е
променил
·
1
4. Транзнс:rорът
Т 1 е 11роб11т
Тран1исторът Т 1
1. Кондензато
рът С17 е 11роб11т
Из-.rерва се напрежението върху кон
дензатора С1 ;. Ако то11 е 11роб1п, на
j
за
шмерване
се проверява
с уред
транз11стор11
прежението нърху него е ну.~а. Напре
жението
е около
вид. че
!
на
върху
редовния
кондензатор
..\.5\Т (трябва да с
и-.rа пред
пр11 про611n на кондензатора
С17 се на~~а.1яв:1 напрежснпето
лектора на трзюистора Т~ до
токът
на покой
се
уве.1ичава
на ко
1.5 \'. а
до 22-;...
25mA)
2.
Транзнrторъ т
Т; е 11роб1н
Из\lервзт
;+;е1111ето
се токы на покой
пз
ко.1сктора
на
11
нзпре
трз11з11стора
Т.,. Ако токъ r е \1ного го.1я\1 (до
1.1
А).
а· нанрежението е 11а~1а.1е110 до 0.5 \Т.
то rраюисторъ r Т7 с проG1п~
Приемникът
работи, 110 по
3.
стоянните
на
прежения
на
19i
1.
Кондеюато
рът с:!() е 11роб11т
И.1мерва се напрежен11ето върху кон
деюатора c~'U· Ако ТО е нула (вместо
GV). кондешаторы с пробит. Трябва
да се 1шз пред вид, че 11р11
пробив на
П род ъ л ж е н и е
Т8 11 Тн се отлн
до
до
'Чават от посоче
на
цинната
4V, а
0,7 А
токът на покой се
увелнчавз
прин
схема
Кондензато
рът С1 я е пробит
Измерва се
2.
4.
3.25
кондензатора С20 напрежението нз К()
лектора на транзистора Тн се нама.1ява
на
транзисторите
'НИТе
т а б л.
.1
2
електродите
н а
Звукът
се
1.
възпроизвеж.1а
R~ 7
с
ит-1
гъргорене
дензатора.
върху
той е редовен,
кон
напре
жението е 0,6V. При пробив на кон
дензатора Сн, напрежението на ко.1ек
тора на транзистора Т1 , се нама.1ява
до 4V
Термисторът
е
напрежението
Ако
Измерва се напрежението на ко.1ектора
повреден
на транзистора Т!•·
прекъснат
Ако
то е пониже
но, се отпоява един от изводите на тер
~шстора
и
последният
се
проверява
с
омметър. Термнсторът трябва да се за
меня
'Повреди 11 НЧУ, конто
1.
От високого
ворителя
чува
не
нищо,
се
да
же собственият
шу~1
на
1.
не
с
еднотипен
предизвикват промени в режимите
транзисторите Т5 -:,-Т\,
Вернгзта
на
работ.1 на
Проверява се веригата на регулатора
на
регу.1атора на си
.1ата
на
.1вукз
е
прекъсната
прием-
11ика
Кондензаторът С1 е пробнт
2.
3.
Кондензато
!
Из\1ерва се напрежението върху кон
дензатора. Ако то е около 4,SV. кондензаторът
Измерва
редовен
се напрежението
кон
бъде
0,8V
дензатора, ко то
4. .\\ежду извода
12 на печатната
Отстранява се късото съединение
п.1атка
пма
11
трябва да
върху
рът с6 е пробит
шасит()
късо
rъед11-
нен11е
2.
Силата
на
звука е намалена
1.
1\онде1пато
рът С, е 11рооит
::!.
Веригата
на
конденз; тора С1 ;.
С, 5 11л11 С1 н е пре
късната
,1оша
или
спойка
ювод1пе
Из,1ерва се напрежението върху кон
дензатора С,, което трябва да бъд 3.2V
Паралелнu
:~атори
къ~r всеки
поотделно
се
от тезн К()Нден
нк.1ючва
довен кондезатор с капацитет
друг
ре
SU µ l'
има
на
му
199
I1р
о д ъ .1 ж е н и е
3. Между извода
7 или II на пе
шаси
т а б .1.
3.25
3
2
чатна та
на
Отстраннва се късото съединение
платка и
има
късо
съединение
1.
3. Звукът е слаб
и
с
Транзисторът
Т2 или
изкривява
Веригата
2.
резистора
на
R5
е
прекъсната
Веригата на
кондензатора С2 о
3.
е
4.
в цокъ1а
паднал от цокъ.1а
ния
към
прекъсната
1. Веригата на
кондензатора С4
НЧУ е скло
нен
Транзисторът се поставя
Т; е из
само
възбуждане
е
прекъсната
2.
В мястото
закрепване
Измерва се напрежението на колектора
на транзистора Т2 • Ако то е около l,2V.
веригата на резистора Rr,
прекъсната
!!аралелно на кондензатора С~ 0 се включ
ва
тет
друг редовен
1lарале.1но
ва
тет
кондензатор с капаци
500 µ F
друг
на кондензатора С4 се вк,1юч
редовен
кондензатор с капаци
30µ1:
на
Трябва да се затегнат двата винта, кои
на
то. закрепват
н.ч.
платка
къ~1
шасито
платката към ша
сито
има
лош
контакт
5.
Един от тон
Веригата ·на
1.
регулаторите не
тонрегулатора
работи
прекъсната
Потенциоме
2.
търът
на
тонре
гулатора е
в~ригата се проверява с 0~1метър
е
нере
С помощта
на
на пинцет
средният извод
нотенциометъра се дава накъсо пър
во с единия от кра!lни1 е изводи, а след
това и с другия. Ако това предизвиква
довен
рязко юменение на тембъра,
ваният
6.
При завърта
нето
1.
на регула
тора иа
В
има
регу.1атора
лош контакт
потенuиометър
е
проверя
нередовен
Регу.1аторът на с11.1ата на звука се ре
монтира
или
се сменя
с друг
силата
на звука се чува
пращене
7. Приемането е
1.
изкривено
система
и се
съпровожда
от
на
един
от високоговори
пращене
теJ1ите не
'
200
Подвижната
е
цен-
трирана добре
Проверява се
високоговорителят
П род ъ л ж е 11 и с
Силата
звука се проме
1. Между изво
д1пе
9, б и.1И
ня
10
рязко
на
прн
на
3.25-
Отстранява се късото
съединение
печатната
завъртането
на
п.1а тка п ш:Jtит о
копчетата
на
има
тонрегулатори
т а б .i.
3
2
8.
н а
късо
съеди
нение
те
1 Ако не може .:ta се установи нормален режим на рзбота на краАните
транзистори чрез изменени~ на съпротивлението на резистора R 21. трябва да
се измерят коефициентите на усилване
и
неуправляемите колекторни токове
на транзисторите Т4 -7-Т; и да се поставят на мястото на транзисторите Т6 7
Т8 полупроводникови триоди с разлика между параметрите им. не по-голяма от
5%.
»
При пробив на този транзистор се нагрява резисторът
R00 •
Т а б л и ц а
3.26·
Повреди в МЧУ на радиоприемник „Риrа-103"
Приэнацн на
nачнни эа
Вероятн11 ирич1нш
проверка
1.
не
Приемникът
работи,
ио
и
отстранаване
на
повре.11ите
повре.11нте
1.
Няма контакт
Изважда се контактната пластинка, кон
в
превключвате
тактите
с
почистват и се регулират
.1я, коАто се на
нискочестот
ният сигнал
от
мира
rрамофона
се
ша .Звукосн11ма-
възпроизвежда
под
клави
те,1ь • (грамофон)
2.
Няма контакт
в
цокъла на един
от
транзистори
1
Изводите
се
на
зачистват
транзисторите
и се
тактите в цоклите
огъват така,
да бъдат
Т1 -7-Т~
че кон
надежднк
те в6.юка КСДВ
МЧ
Едпн от тран
зисторите на б.10-
3.
ка
КСДВ-МЧ
изпадна.1
от
е
цо
Изводите на транзистора се огъват,
да
влизат
по-плътно
в
цокъла,
за
след
което транзисторът се поставя на плат
ката
къла
4.
Проводникът,
свързващ
плат
ката на
блока
КСДВ-МЧ
с
платката на НЧУ,
е
Металната част на отвертката се допи
ра до
Ако
диода
дь на блока
проводникът
не
момента на докосването
рителя
се чува
е
КСДВ-МЧ.
прекъснат, в
от
високогово
пукане
прекъснат
201
П р о д ъ .1 ж е н
5. Тялото
е
н а
т а б л.
3.26
3
2
от
11
на един
междинноче
стотните
транс
форматори
(ТР2
-';-Тр1;) е повре
дено (напр. 11ри
I!роверяват се
режшште
на работа на
транзисторите Т2 • Т;1 11 Т4 • Повре.:rеният
м.ч. трансформатор се отпоява от п.1ат
ката,
тялото
становяват
му
се
за.1епва
намотките
l lоправею1ят
и
н
се
въз
изводите
му.
фи.пър се настройва
поставяне на
частта за захран
ване
в
приемни
ка)
6.
Режимът
работа
от
на
на
един
транзистори
те на МЧУ се е
променил!
7.
Един от тран
зисторите
на
М ЧУ е повреден
Проверяват
жими
При натиска
на
клавиш
(лен
няма прие
1. Веригата на
бобината за връз
• Полоса •
ка
rа)
форматор ТРз или
Тр~ е прекъсната
мане във всички
с
ре
на транзисторите
т~.
Проверяват се режимите на работа на
транзисторите Т~. Т3 и Т4 . Ако режи
мът
за
не
постояннотоковите
Тз. Ti
на
тозн
2.
се
на работа
един
от
тях
транзистор
измерване
на
се
се
е
променил.
проверяв.1
с
то
уред
транзистори
Проверяват се бобините за връзка
в Тр 3 и Тр;,
(/.t)
м. ч. транс
1)(\хвати за АМ
2.
Няма контакт
в
превключвате
-~я
под
Превключвателят се поправя
клавиша
.Полоса"
:З.
Чувствител-
!fЮСТТа
емника
на
при-
е
в.10-
1.
М ЧУ
е
раз-
строен
111ена
От сигналгенератора на входа на МЧУ
се подава модулиран сигнал 15-7-40 µ V
с честота 465 kHz. Ядрата на бобишпе
на
усилвателя
се завъртат
и в
двете
посоки по малко. Ако това предизвиква
увеличаване
на
напрежението
да на приемника, то
2. Веригата на
кондензатора С17
или С~:1 е пре
llара,1елно
това и на
на
изхо
МЧУ е разстроен
на резистора R~-;,. а с.1ед
резистора Rз:. се включва
друг редовен
кондензатор
с
капацитет
късната
0,047 µ F
3. В една от бо
бините на м. ч.
трансформатор
От сигналгенератора на входа на МЧУ
се 11одава модулиран сигнал 15-7-40 µ V
с честота 465 kHz. Ядрото на бобината
има късо
на
съеди-
м.ч.
трансфор\lатор
се завърта и
в
П р одъ л ж е н и е
2
нение
н а
т а б л.
3.26
3
между на
вивките
двете посоки. Ако напрежението на из
хода
от
на
премника
навивките
на
не
се
изменя,
бобината
са
част
дадени
накъсо. Бобината се оглежда внимател
но,
защото често
единение
4.
f!a
Приемането
ции
се
11ожда
стене
съпроот
-
сви
са'dо
възбуждане
1
Веригата
късо
съ
на
Между шасито и точката на свързване
кондензатор С22
на резисторите RfllJ и Rзз се включва
друг редовен кондензатор (5 µ F)
1.
електролитния
радиостан
пъти става
между изводите на бобината
е прекъсната или
капацитетът
е
му
намаля,1
Веригата
2.
на
Между шасито и точката на свързване
Cat
на резисторите R29 и Rм се включва
друг редовен кондензатор (5 µ F)
електролитния
кондензатор
е прекъсната или
капацитетът
е
му
намалял
Веригата
3.
на
кондензатор
от
блока на стабили
затора
Между
стора
електролитния
шасито
от
включва
и емитера
блока
друг
на
на транзи
стабилизатора
редовен
се
кондензатор
(200 µ F)
е прекъс
ната llJIИ капаци
тетът
му
е
на
маt1ял
Екраните на
ч. трансфор
4.
м.
матори
ни
са запое
ЛОШО
t<ЪМ
Лошо запоеният екран се открива, като
всички екрани на
се
св1орзват
шасито на
по ред
м.ч. трансформатори
дин след друг към
приемника
шасито
:>.
Приемникът
работи, но п1ш
Веригата
на
«ОНдензатора
C-r.,
-точна настройка
е
1.
11рекъсната
Проверяват се фолийните проВQдници,
които свързват кондензатора с2:. с дру
ги елементи
на
платката
.на станция зну
-кът се
11звежда
възпрос гър
.-орене
2.
Диодът
д2 е
запоен неправи.q
но (обратно)
Проверява се свързването на диода д2
и веригите на системата за АРУ
203
fI р о д ъ л ж е н и е н а та б л . 3.26
3
3
Повреди, поради конто няма приемане в един или няколко обхвата при
редовни
Платката
1.
1. Приемииnт
не работи в едни
от обхватите
кръгове
кръговете за
с
на
приемника
Платката се поставя пран11.1но
то
зи обхват не кон
тактува
добре
в
контактното
устройство
В контактния
гребен за обхва
2.
та
няма
добър
Платката
с кръговете на неработещиw
об':хват се изважда и се поставя на
мястото
на
платка
за
какъвто
и
да
е
др.уг обхват . Ако с л ед това има прие
мане в този обхват, to повредзта е в
контактното ,устройство на неработе
щня обхват
Ремонтът на контактното устройство•
контакт
се
състои
1)
~зтегляне
във
:
на
задържащата
п.~аика,
кQRто има прорези за ножовете на плат
ката
с
кръговет е , и
на двата
подвижни
пл;ьзгача с пружннни контакти (фиг .
3.23).
2) , регу-~иране на подвнжнит пружинюr
контакти, намиращи се в двата под
ви.жни плъзгача2
3.
При поставяне
Платката
с
кръговете
се
на платката на
един от обхвати
контактното
те
се поставя на мястото И
ножът
не
е
устройство
изкривеният
нож,
сле.R
изважда от·
11 се
11зправя
което
п.1атката.
влязъл в прореза
на
задържащата
планка
, 4.
При катискане
като
причината
за
повредата
е
удъ.1жаването
рушава
от дват а подвиж
с 0,5-;...l ,Omm (в мястото на закрепва
нето на клавиша за съответния обхват
към металната . основа). то за въ:trтано-
ни плъзгача и не
вяване
подвижните кон
необходимо
тът
.
Тъй
на к.Ла~iиш се на
контак
между
такти
един
таЛната
на
на
е.11иn
от
наруше· ния
да
основа
се
щъзгачите
контакт
огъне
на клавиша
е
ме-
в необхо
днмата посока . Трябва· да се огъне та
зИ половина на основата, която осигу
р~ва придвижването на коригирвания:
плъзгач. Ако един от подвижните плъз
гачи трябва
да се намали и.1и удължи
с повеЧе от
lmm,
nлъзrачът (той е ка
нронов) се нагрява и
•
горещо състоя
ние се свива или се · разтяга в мястото.
на
запепване
к.141виша
с
мета;jната
основа
на
П р од ъ л ж е н и е
2.
Приемникът
не работи в един
11,111 ННКО.1КО об
1. п.~атката на
блока КСДВ-МЧ
ката
е
хват
поставена
11е-
с кръговете
разполо
11равилно спрямо
жени
един
С
клавишното уст
един
ройство, в резу л
друг
т а б л.
3.26
Натиска се клавишът, изважда се плат
хвата,
до
на
и
се
сваля
върха на
за да
към
се
на
неработещия об
задържащата
отвертка
друг
види
се
планка.
притискат
подвижните
плъзгачи,
разположението
на
под
тат на което пру
вижните
жинните контак~
Платката на блока КСДВ-МЧ се 11оста
вяз
така, че коитактуваието в прев
ключвателя да бъда надеждно. В много
ти не се
няват
съеди
с
непод
вижните
контак-
на
платката
н блока КСДВ
случаи
на
и
неподвижните
това
платката
се
постига
при
чрез
контакти.
извиване
поставянето
МЧ
3.
Един 01 КВ
обхв:~п1 не р:~
боти; 11ре~1ес r-
ването
ката
1.
Бобината
Li
е
11рекъснат<1
се бобината и надеждността
иа свързв:~нето
на
И с
другите
елементи
платката
на n:1:~т
с кръгове
2.
Между радио
те за неработе
щия обхват на
частите
друго място във
те за КВ обхват
вълновия
има
11рев
ключвате.1
дава
Проверява
не
резу.п:~т
ката
на
Късото съеднненне се отстравява
плат
на кръгове
късо
съеди
нение
Спойките
3.
са
не11адеждни
Проверява се качеството на спойките и
фолийните проl!одниuи иа платката на
кръговете на обхвата
4.
Приемникът
не работи в СВ
обхват ннто с
фер11тна, нито с
въ.11шна антена
:
11латкат<1
кръговете
дава
Част от навив
L0
или
на хе
L6
теродинния кръг
за СВ
е
дадена
накъсо
преместването
на
1.
ките на бобината
с
не
резу.п:~т
2.
сменя
Между радно
частите
ката
за
на
Монтажът се оглежда внимателно
плат
с кръговете
този
нма
Измерва се съпротивлението на боби
ните /_::, 11 L 6 и получените данни се
сравняват с посочените в табл. 3.33.
Ако из~1ере1юто съпротивление е много
по-малко от номиналното, бобината се
късо
обхват
съеди
нение
3.
Фолпйнитс
Проверяват с
проводнини
са
11рекъснат11
или
!!Ма ЛОШИ СIIОЙКИ
5.
1.
Приемникът
не работи в ДВ
обхват (при 11р11-
ките на бобината
емаие с
теродинния кръг
ферит
Част от навив
L~. 11л11
на и външна ан
за ДВ
тена)
накъсо
L6
е
на хе
те
;
измерва
з11сторите
се
спойките и проводници
съпротивлението
R2 (2,4k '1)
и
на р
-
Rs (47 '1)
Измерва се съпротивление10 на боби
ните L 5 и L 6 и по.~учените данни се
сравняват с посочените в таблица 3.33
дадена
205
П род ъ л ж е ни е
Между рад110-
частите
ката
за
на
та б л.
3.26
з
2
- - - - - - - - - - - - - -·-2.
и а
Проверява се монтажът на платката
плат
с кръговете
този
обхват
има късо
съеди
нение
3.
Проверяват се спойките
Фо.шйните
проводниuи
са
прекъснат11
11л11
те
;
из\lерва
шсторите R~ (3k Q) и
И\tа ЛОШll СllОЙКИ
6.
Приемникът
1.
Бобината
не работи в СВ
ф~р1п11ата
или ДВ
на
при
с
обхват
е
на
и проводниuн
се съпротивлението на
R3
ре
(100 Q)
Бобината се проверява с 0:11метър
анте
прекъсната
приемането
феритиа
ан
тена
не работи в СВ
1. Част от навив
ките на бобината
или ДВ
L1
7.
Приемникът
обхват
при използуване
иа
въшпна
ан
или L~ 11а об
хвата
накъсо
гата
тена
е
ните
и
се съпротивлението
получените данни
с номинатште от таб.1.
иа боби
се
сравняват
3.33
дадена
11.111
на
тези
Измерва
вери
една
от
бобини
е
прекъсната
2.
Няма
в
превключвате
.1я
под
контакт
Превключвателят се поправя
к.1авиша
•.\\А.
8.
Чувствите.1-
ността
в
един
от обхватите за
1.
Кръговете
този
на
обхват
Кръговете трябва да се настроят
са
разстроени
АМ е влошена
2.
Част от навив
ките на бобината
или /, 1
и.ш ДВ
, L 1, L 2• L 3
на
СВ
обхват е
Измерват се съпротивленията
нит
и се сравняват с данните
иа боби
в табл.
3.33
дадена
накъсо
9.
Чувствите.1-
ността на
при-
емннка в КВ обхват е влошена
1.
Основата
С омметър се проверява
да.111 основата
на
от
антена е съедине-
прнемника
на накъсо с
сито
-
на
телескопичната
ника
на
ша
11рие~1-
антената
е
изолирана
шасито иа
r1р. о д ъ л
ж е н н е
н а
т а б л.
3.2&
3
2. r lроводникът.
Антената се до11ира с ръка. Ако в мо
свързващ
теле
мента
ско11ичната
;ште-
мания
11а
с
кът
печатната
на
локоснан
сигна.1
11е
тп
се
с11.1ата
11з\1е11я,
11а
нрне
провод11и-·
е 11рекъс11ат
11.1aтlfa, е 11рекъс
н;~т
-------------------------1 Из\fененнето н:~ режи\fз 11а работа ю траюисторз 'l!nжe д:~ бъде пред
извикано от прекъсване на бобината на един от м.ч.
трансформатори, пробив.
на кондензатора С 11 • С11 , С1 :;. С 17 ,
повреждане
С20 • С21
или С:!,;•
н·а елин от
резисторите в делителя на напрежението в базовата вep11rJ, от прекъсване нз
фолнйния проводник. от лоша споl!ка и др. под.
2 Пру;~<иншпе контакти трябва да се донират до неподвижните
ca'\lo при
натискане на клавиша за дадения вълнов обхват.
з За юместнане на 11.1атката
ЕИнта,
разпu.южени до
м.ч.
е
необходимо
да се отвият
два (и.ш три).
кръгове.
Т а б л и
Повреди в хетеродина
Признаци на
повредите
ВЪЭ:'J!ОЖНН
на приемник
„Рига-103"
Начини за проверка и отстраняване на
nрнчинн
нов редите
3
2
1. Приемникът
ие работи
1.
u а 3.27
Няма контакт
в uокъ.~а на тран
Трябва
такт
в
да с
осигури
надежден
кон
uокъла
зистора Т 5
2.
Кондензаторът
1 с2Н е пробит
Проверява се режимът на работа н~
транзистора Т5 . Ако той се отличава
значително
от
се
един
отпоява
дензатора
то
3. Кондензаторъ1
С34 е проби г
Веригата на
кондензатора Сз 1
на
11
посочения
се
от
на
схемата,
11зводите
на
кон
измерв:~ сънротив.1ение„
последния
Изм рва
се
ден.1аrора.
на11режението върху кон
Ако кондензаторът
вен, то е около
е редо
5,2V
4.
Към
е нрекъсната или
има лоша спойка
свързан кондензаторът С34 , се включва
друг редовен кондензатор (0,047 µ. F).
Ако приемникът започне да работи, се
на
търси
изводите
му
точките на схемата,
мястото
странява
5. Кондензаторът
cl!l или с28 е про
бит
на
към които е
прекъсване
и
се
от
повр~ата
Измерва се напрежението върху кон
дензатора С17 • Ако то е около 0,2V
(вместо 5,8-;..6,0V), то конд нзаторъ т
С27 или
е пробит
Cts
207
П р о дъ
.1
ж с н не
на
т а б л.
3.27
-------------------------------~
-3
2
Приемникът
работи, 1ю не на
всички ()бхвати
за АМ
Транзисторът
дефектирал
1.
2.
Т5 е
Траюнсторът
нзмерва11е
на
се проверява
с уред за
тран :щсторн
Т а б ли
u а 3.28
Повrедн в блок УКВ на приемник „Рнга-103"
Признани ha
новреднте
1
В'lЗ\1сжни r ричи11и
IJ.!.':11··ш за проверка 11 отстраняване
на
вuнреднiс
- - - - --- - - -- - -- --- - - - - -
~-------------
1. Прне\!никът ' 1. Транзисторът
Транзисторът се поставя в цокъла , като
не работн
т~ е нз11аднал от
преди
uокъла
таrп
и.1И Шl\!а
кон гакт в uuкъ:1а
на
този
това с
~1сжду
перата
на
осигурява над жден кон
извод1п
на транзистора
и
цокъ.1а
транзи
стор
2.
Няма контакт
в
превключвате
ля
1юд
Осигурнва се надежден контакт
к.1авиш
.УКВ·
3.
4
Между 11звод:.~
11а блок УКВ 11
Изво;ште на б.1ока се отда ,1ечават от
шаснrо 11 се про11срява проводннкът 4-- 6
шасито н\!а късо
съединение
11.ш
проводникът 4 -б, койт() свързна
извод 4 на бло
ка ~' КВ и llЗЕОД
(j на QЛ()КЗ ксдв. .
М 1 1 е прекъснат
Гlрскъс11ата е
ед11а от боб11шпе
4.
на
м . ч.
кръг
Бобината се проверяна с ощrстър
н;~
тракта
за
![ .\\.
на11римср бо61111а
1. 1• '-~ и.111 1.:1 на
т р:шсфо1н1а тора
Тр1
'2.
Приемникът
-работи. но зну1К-.т е с.1аб
1.
1'1
Тра11з11сторът
е изпадна.1 uт
цокъ .1а
Тра11зисторът се поставя
цокъла, ка
контакт между
11зодпте
и
къ,1а
208
n
то се ос11гурява добър
на
т ра юнстора
нерата
в
uо
П род ъ л ж е и и е
Един от кръ
говете на МЧУ
за ЧМ или от
блока УКВ е раз
т а б .1.
3.28
з
2
2.
на
Кръгът се настройва
строен
3. Ядрото
на кръ
га на ВЧУ от блс
ка УКВ е повре
Отваря се блок УКВ и с
сменя ядрото
дено
3. Автоматична
та
донастройка
на
честотата
(АДЧ) не рабо
1.
Ня:.~а контакт
във
вълновия
превк.1ючвател
Осигурява се надежден контакт между
точките 3 и 5 (вж. принципната схема)
на
контактната
група,
която се
намира
под клавиш .УКВ АП", когато този кла
ти
ви111
Веригата на
АДЧ е прекъс
2.
ната
е
натиснат
Прием11икът се свързва към сигнал ге
нератора за УКВ обхват. Между шаси
и контакт 5 за превключвателя, който
се намира под клавиш .АПЧ УКВ", се
включва
волтметър
с вътрешно съпро
тивление, не по-мълко от
20k g /V.
След
това приемникът се настройва на
една
от честотите иа генератора ( 4, 11 +4.56m),
без да се натиска клавишът .АПЧ УКВ•.
Завърта се копчето за настройка на
приемник а
и
точката
точна
на
в
двете
посоки
настройка
спрямо
и
се на
блюдават наказанията на волт:.~етъра.
Ако напрежението се променя така,
както е показано на фиг. 3.:24, се пра
ви проверка по т. 3. Ако напр жението
ие
се
променя,
се
проверяват
стите и веригите на детектора
Диодът Д 2 на
блока УКВ е не
3.
Диодът с
радиоча
за ЧМ
сменя
редо~w.и
4.
При завърта
1.
Няма зацепва
нето на копчето
не между колела
аа
та
настройка
бпокът УКВ ие
на
Осигурява се зацепването чрез премест
ване на блока
скалния
механизъм
се преиастроl!ва
Няма зацепва
Сваля се капакът на блок УКВ. завър
не между ядрото
та се копч то за настройка и се следи
иа
за преместването на ядрата иа бобини
2.
хетеродинния
кръг
и водещото
пластмасово зъб
но
колело
14 т~ Jll•иопрнемници
те. Ако те не се зацепват с оста на
УКВ блок, се регулира зацепването в
зъбната предавка
209
Т а б .1 и ц а
Повреди
в
клавишния
механизъм и в
приемник
механизма
за
3.29
настройка на.
"Риrа-103"
- - - - - - - - - - - ·- - - - - - - - - - - Признани н а
Възможнн
nовред1пе
llачннr1 эа проверка и
прнчнни
з
2
Едни от кла
1.
вишите
делил
ната
Клавишът се залепва с .zщх,10ретан, ле
пило .Кити фикс• или БФ-2
се е от
от метал
основа
Клавишът за
1.Лружината под
обхва
Да се смени
клавиша
лекчи
тите не изскача
слабнала
2.
01 странАване t1a
11овред11те
един от
е
от
пружината или да се об
дпижението
в11ша
във
на
основата
н:~
к.1а
водачите
напълно при на
тискане
виша
2.
на кла
за
друг
Създава
триене
обхват
се
Да се постави
между
клавиша
и
допира
до
скалата така,
к.1авиш11
че
д:~ не
re
ска
лата
3.
Един или ня
колко
ие
клавиша
изскачат при
натискане
другите
на
1. Задържащата
(фиксаториата)
Да се огледа 11.1анката . Тя трябпз да
бъде равна 110 uялзта дъ.~ жнна 11 р:~бот
планка
ната
иа
вишния
зъм не
клаnи
ши
дава
кла
част да не е износена
it
механи
освобож
съответния
клавиш
4.
Не винаги се
1.
Не е
регу.ш•
фиксират клави
рана
шите за дnойно
11ружина1 а
натискане
фиксатора
силата
Да се регулира
гане
на
или
пружината чрез
натя
отпускане
на
(.АПЧ-УКВ" •
•мл·.
„мn·.
• Пол оса". "!3к.1 ")
'i
:2. I I .1астмасовият
фиксатор
1
1
е
Да се
сменп фиксаторът
из
носен
Повреди в механизма за настройка
1.
При въртене
1.
настройката
скалната стрел
променливия кон
ка
дензатор
на
за
копчето
се движи. но
приемникът
Роторът на променливия кондензатор и
Няма зацепва
не на зъбните ко
лела п блок:~ на
то
1
скалната стрелка се поставят в е~иоот
крайните положения
ват се 3-те
оста
то
не
на
на
на ска.1ата,
винта М4
голямата
нормално
ролка
отви
и се премества
до по.1учаване
'lацепваие
се преиастройва
2.
Винтът.
крепващ
на
за
бараба
на механизма
за настройка към
оста,
210
е
развит
Ска.1иата стрелка
дясно
положение,
денз атор
-
се поставя
а
в крайно
проме11л11вият
кон
11 а максимален канаuнтет,
след което се затяга винтът на барабана
11
П род ъ л жени е
3
2
2.
При въртене
на
Променливият
в едно
за
ханиз!l!а
настройка ска.1-
стройка
11ата
са11а
. се
копчето
1. КордаТЗНЗ.-ме
стрелка не
за
е
на
скъ
сменя
от
а
та б
.1. 3.29
-------
кондензатор
крайните
--
се поставя
положения
и
се
кордата
движи и пр11-
е~1никъ т
не
се
пренастройва
Пружините на
2.
~1еханиз~tа
Трябва
да се
за
да се
натегнат
пружините и.111
скъси кордата
11астройка са от
с.1абна.111
Ро.1Ката на ме
3.
хан11з~1а
за
стройка
е
Да се смени ролката
на
счу
пена
3. 1!ри
на
11ърте11е
копчето
зз
1.
Кордата е ста
на.~з
:.1ъхеста
настроnк:~ ска.1-
резу.пат
ната
ти
стре.1ка се
пре~1естна,
но
само
от
в
ска.1ата
част
; прие~r
не
;
Да се смени кордата или да се придви
жи
в
вивка
и
не
пре-
къ~r
цен-
ннкът се 11рена
търа на в;~лъбна
стройва
тнната
на
че да
придвижване
се намота
се
получи
достъп до
а след това с бързо
на загрят поялник по дъ.,
жнната it да се премахне (да се разто
пи) !\!ЪХЪТ
ва навивка до на
11.1ъзва
така,
мъх~стата И част,
на това
1
оста.
(Това довежда до
застъпване на
110-
с.1едващ11те
на
тшки
нз кордата
върху
ните
не
на
и
11редиш
,10 спира
~1ехан11з~1а
:1а 11астройка)
4.
не
При поставя
11а
кордата
1.
!\ордата не се
11реп.1ъзва
във
тя
веднага пада
в,1.1ъбнат11ната на
от
оста
оста
за
на
Jta
се
свали
кордата
и да
се
полира
вдлъбнатината на оста
стройката
Настройка на тракта за АМ.
Настройка на МЧУ
Тук се дава кратко описание на настройката, което се от
нася само за МЧУ на приемника „Рига-103".
Измервателните уреди се включват към приемника по схе
мата от фиг.
3.6.
~
високоговорител.
външния
Като изходни клеми се
Клавишите
използува куп.~у11гът
„МА"
и
„МП" не
трsrбва да бъдат натиснати, тонрегулаторите се поставят на
111'О1а лента (срязване на високите и ниските звукови честоти),
211
регулаторът
на
силата
на
звука
-
на
максимално
усилване.
Клавишът „ШП" (широка лента на пропускане) не е натиснат
и лентата на пропускане на МЧУ е тясна. От сигналгенера
тора (Г4-1А) се подава такова напрежение, че напрежението
на изхода на прием:шка да бъде 0,66V, което съответствува
на
номиналната
изходна
мощност.
МЧУ се настройва по следния начин.
Клавишът „СВ" се натиска и скалната стрелка се поставя
на „520 kHz" (577 m). На базата на транзистора Т4 през кон
дензатор с капацитет 0,0111 F се подава модулирано напрежение
с честота 465 kHz при дълбочина на модулацнята 30 0;0 1 11
междинночестотното стъпало се настройва, като се завъртат яд
рата на бобините L 1 и L 2 на трансформатора Тр 1 • Стъпалото е
настроено, ако за получаването на напреженне 0,66V на изхода
на приемника на базата на транзистора Т4 се подава моду
лиран сигнал, не по-голям от 100011V.
След това напрежението от сигналrенератора се подава на
базата на транзистора Т 3 и стъпалото се настройва чрез за
въртане на ядрата на бобините L 1 и L3 на трансформатора Tpi,·
Чувствителността, измерена от базата на транзнстора Т 3 пра
тясна лента на пропускане трябва да бъде не по-лоша от
7511V, а при широка лента - не по-лоша от 150 11V.
Накрая изходът на сигналгенератора се включва към база
та на транзистора Т2 и стъпалото се настройва с помощта на
ядрата на бобините L 1 и L 3 на трансформатора Тр 3 •
Чувствителността на МЧУ, измерена от базата на тран
зистора Т2 , трябва да бъде не по-лоша от 15 11V пр;:~ тясна
Jiента и 30 11V при широка лента.
Настройка на високочестотната част
на приемник „Риzа-103"
Процесът на настройката на хетероднна н входното устрой
ство
на
приемника
се
състои
в
подаване
на
сиrналн
с
опрrде
лени честоти от сигналrенератора (вж. таб.'!. 3.30) и в изменение
на индуктивността на бобините и капацитетите на конденза
торите
на
приемника
за
получаване на зададена
чувствителност
или максимално напрежение на изхода на прн~:>~шнка.
телните уреди се включват по схемата от фиг. 1.7.
Измери
Последователността и съдържанието на операциите по на
стройка на приемника са дадени в табл. 3.30.
1
Напрежението се взима от атенюатора или
напрежение иа
212
сиrналrеиератора.
or
стъпалния
делител на
Т а б
Hacтpoil-1
ван
блок илн
възел
1
1
Пла1к1,
KOllTO
Честота
Об-
1
хват
1
на
на
сиr-
са
1
на.1гене-
х стеро-
1
ДВ
ДВ
св
св
КВ3
кв3
1
I
кв21
КВ2
KBI
KBI
в ход но
у строй-
1
ДВ
ство
св
КВ3
квз
КВ2
КВ2
KBl
Филтър
КВI
дв
Еле\lент11
монти-
за на-
рани еле-
Це~1 flJ оr~ерацнята
строi!ка
настроi!ка
1
П2
П2
П1
П1
П5
160 kHz
400
560
1500
4,0 .\1Нz
5,7
5,7
7,3
„
9.6
"
12,0
160 kHz
..
.
..
1
ДВ
св
400
560
ns
L5, L6
С;
L0 , L6
Lз.
1
П4
П4
1
Lз.
113
1
i
Lз.
1
1
Lз.
1
1
П3
П2
..
1500
4,0 ,\1Hz
5,7
5,7
7,3
1
9,6
12,0
465 kHz
..
..
.
Li
Се
Lt
Се
}
}
Получаване иа
максимално
иап-
режение
изхо-
да
иа
приемника
L4
Lв
L4
Lz
1
Lз. Li
С2. Сз
L1. Lз
С1. С6
!
С1 , Се
П3
П3
Фl
L1. L2
L1. L2
С1. С6
Получаване на ми-
L1
нимално
кане
ние
на
напреже-
иа изхода
на
приемника, иастро-
ч естотата
465 kHz
Феритна
иа
Се
Li.
!
114
l
С1. С5
П2
П1
П4
L1.
С5
з а потис-
8И теиаl
3.30
ментите за
ратора
i
д ин
л и ц а
еи
св
св
ДВ
дв
560 kH
1500
160
400
..
.
-
-
честота
при
симе-
410kHz,
1
тр,ична характерис-
1
1 Бобииата МА
на СВ обхват
1
-
на
1
Lз
Св
Бобината МА
наДВ обхват
l
тика
Пмучu."'
"'
по-лоша от
250
чувствителност.и~
µV/m
} Получав:~ие иа
Li
Cis
чувствителиост,ие
по-лоша от
400
µV/m
нението на тази операция трябва Аа се натисне клавиш ът „МА"
il
сиrиалгеиераторDт
к-ьм стаИJ1артна рэм!<ова
антена.
213
Настройка на тракта за ЧМ на приемник
,,Рига-103"
Процесът на настройка на тракта за ЧМ, който е анало
гичен на гореописания процес на настройка на тракта за АМ,
е даден в табл. 3.31 и 3.32. Първата съдържа препоръки за
настройка на МЧУ, а втората - препоръки за настройка на
хетеродина и входното устройство при настройка на приемника
на честота
70 MHz.
При настройката трябва да се
натисне
к.1ав11шът
„УКВ".
Т а б л и ц а
3.31
Настройка на МЧУ (платка КСДВ-МЧ)
-
на сиrнз.л·
rенератора
1:
6,8
МНzз
към
се
която
включва
: сиrналrене1
6,8 MHzl
Точка на
схема1а,
Чес·1·ота
раторът
·
\
1
Елемент
на настрой·
1
ката
1
Цел н::~ 011ерацш1та
Базата на Бобината L1
на траисфортранэисматора Тр 6
тора т!з
Същата
Да се подучи
чувствителност
от база
та на траизнстора Т 1 50 mV при
прежение 0,6 V на кондензатора
(измерено с .1ампон во.пметър)
на
С3 ~
Бобината Lз
Да се намали до иу.1а постоянното на
иа тра нсфор-
прежение
матора Тр 6
свързване на
между
шасито
и
точката
да се доведе чувствителността от
зата на транзистора Т4 до 50 mV
Резисторът
Да се
намали
ние върху
Rн
променливото
надвишава
ба
напреже
кондензатора С3 ; до
мум, който да ие
т. е.
на
резисторите R5з и Rы и
4
да се подтисне амплитудната
мини
mV,
моду
лация
6,8 MHz
Същата
Да се провери
Копчето за
настройка на
ната
сигналгене-
ЧМ в
границите
ратора1
да
се
ду
шасито
провери
и
резисторите
±200 mV
6,8 MHz1
6,8 MHzl
6,8 MHzl
траизис-
тора Т1
и
L2
нз Т р 1
на
за
и
напрежението меж
точката
и
на
R:, 1
свързване
се
иа
изменя с
чувствителност от база
та на транзистора Т3
1
детектора
6,8 MHz ± 150 kHz
дали
R:,3
Да се подучи
Базата на Бобини те L1
и /. 2 на Тр 1
транзистора Т3
Базата на Бе>5ин ите L1
и /. 2 н а Тр 2
траизистора Т2
Базата на Бобините L1
линейността на честот
характеристика
7 mV
Да се по.1учи чувствителност
та на транзистора Т2 0,8 mV
от база
Да се получи чувствителност
та на транзистора Т1 100 µ. V
от база
Немодулиран сигна.1.
1 Сигналгенераторът се включва през кондензатор с капацитет 0,01 µ. F.
3 Сигналът е амплитудно модулиран (дълбочината
иа модулацията е 30•/о)
1
' Честотата на генератора се изменя с ± 150 kHz.
214
Т а б л и ц а
3.32
НастроАка на блока за УКВ
Честота
на си rиал ...
1
i
Точка на схемата,
1 към коато се включва
rенер а тора
Елемент
на
~.8MHz
1
70,0MHz
1
Емитерът иа
Бобините
и
Ls
транзисто
ра Т2
L1
на
УКВ блок
операцията
Напрежеии то върху кон
дензатора С39 да достигне
О,бV
Напрежението върху кон
дензатора С39 да достигне
0,бV
и да се постигне
L6
Бобината
Куплунгът на
входа
Цел на
на
строi!ката
сиrиалrенераторът
чувствителност
70,0MHz
Бобините
Lз и
иа
устройство и
L2
така,
че
в.ч. стъпало
чувствителността
на приемника да
по-лоша от 5µ V
70MHz±
±50KHz 1
при м
ника 30+50 µ V
Да се настроят входното
Резисторът
Да се
Rи
провери
бъде не
дали
при
подаване на модулиран сиг
нал
иа входа на УКВ блок
напрежението върху
кои
деизатора С35 не надвиша
ва 8mV
1 Вж. стр.
214.
6.
ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „СЕЛГА"
„Селга" е малогабаритен суперхетеродинен радиоприемник
клас, съдържа седем транзистора и един полупроводиков
диод. Принципната схема на приемника е дадена на фиг. 3.25,
а основните параметри - в приложение 1. Н~й-честите причини
за повреди на приемника „Селга" са следните:
- лоши контакти (например в ключа и контактния съеди
нител за захранване, в цоклите на транзисторите);
IV
-
повреди на кондензаторите С12 +С1 ь С16, С18 , С111 +С23 ,
С26• Сз1• Сзз• Сз4;
-
къси
заторите
-
и
съединения
екраните
между радиочастите
и между
конден-
на кръговете;
прекъсвания на веригите и бобините;
повреди
във
високоговорителя.
Качеството на работа
всеки друг
транзисторен
на
приемника
приемник, зависи
„Селга",
много
както и на
от
парамет
рите на използуваните транзистори. За нормална работа на при
е11НИКа се препоръчва на мястото на
транзисторите ПП1 , ПП2
• ЛЛа да се слагат полупроводникови триоди тип П401 с кое
~нт на усилване съответно
215
Т а б л и
u а 3.33
данни за бобините на радиоприемник „Рига-103"
1 Озна- 1
Наименование
на блока
Тип
че ние н 'мер
схематаi
иа бобината
2
1
Антенна бобина
3
11
на
раз-!
ядротоl
вч 1
2,86;
1=8
13
Еднослойна, стъпк 1
ф
2mm
L2
Бобина на входния кръг
намотката
5
4
1
L1
Тип на
Също
Бобина на колекторния
Lз
кръг иа ВЧУ
трансформатор
на
Месингово
L4
Бобина на хетеродина
Първична намотка на м.ч.
Блок УКВ
lOOHH
L:,
смеси
Също
Също
ф 2,86;
l=14
теля
Вторична намотка на м.ч.
трансформатор на смеси
Също
Също
теля
Бобина за
КСДВ-МЧ
Дросел
Блок
КСДВ-МЧ
Блок
КСДВ-МЧ
връзка
Също
с блок
Др
Антенна бобина за СВ
L1 }
Бобина на първия
кръг за СВ
Бобина на втория
кръг за СВ
входен
L2
входен
i:}
Бобина на хетеродинния[
кръг за СВ
!
Аитеина бобина за ДВ
Бобина на входния кръг
за ДВ
Бобина на 2-рия входен
кръг за ДВ
Бобини на хетеродинния
кръг на ДВ
Бобина на
за КВ-1
входния
кръг
Бобина иа колекторния
кръг за КВ-1 и ВЧУ
Бобина;. на хетеродинния
кръг за КВ-1
600НН
ф
Еднослойна
Секционирана
2,86
i 1=14
Също
1
•
L5 } l 600HH
ф 2,86
±~} i1=14
Секuионираш1
Също
L2
Lз}
L4
Ls}
L6
L1
600НН
1·
ф 2,86
1=12
lOOHH
Еднослойиа
ф2,86
L2
1 1=12
lOOHH
Също
Еднослойиа
ф2.86
1=12
Бобина иа входния кръг
~а КВ-2
Бобина иа колекторния
1 кръг за КВ-2 ВЧУ
Бобини иа хетеродинния
кръг за КВ-2
1
216
: Еднослой на
·-
--
-
-
-- - -
·-
i
Бро1l на
----- ------ --1- Марка 11 .11наиетър на
проводника, mm
навнвк11те
µ
----- 1
б
-----4,25
1
3,75
Честота на Кач<ст-
Н
тор
~~ ~ ~
u
7
1
8
ПЭВ-1 --0,31
0,13
меден калайдисан
0,09
~
~„---; -
:.: "';! ct·
тнвност, настроАкатаlвеи фак·16 ~ ~
Ин.11ук -
9
70MHz
10
=
11
100
0,8
7, извод от 2,75 и 4,25 нав.
7
200
27
ПЭВ-1-0,12
30
8,5 6,3MHz
100
9,7
6,8MHz
100
lOOOkHz
100
5,25
ПЭЛ-0.1
ПЭВ-1-0.09
900
5 Х ПЭВ-1-О, 06
5 Х ПЭВ-1-О,06
223
204
ПЭВ-1-0,09
SХПЭВ-1-0,06
0,5
106
ПЭЛО-0,18
ПЭВ-1-0,09
3050
50±5
240+2'!0
46+46+46
40+40+40+12,
извод от 112-та навивка
7
24+24-r-24+24
извод от 5-а и 24-а нав .
2
450+450+450
252+252
ll7 +ll7 +117 + ll7,
извод от 428-а нав„
40+40+40+40.
ОТ 6-а (О') и 40-а
13
5ХПЭВ-1:_0,06
извод
(/)")
2
ПЭЛО-0,1
ПЭЛО-0,38
извод от 11-а иав .
300kHz
80
13200
2580
3,4
282
1,75
извод от 3-а нав.
13,
извод от 13-а 11ав.
1
20, извод от 16-а ;нав.
1
ПЭЛО-0,18
ИЗВОА от 15-а 11ав.
1
ПЭЛ-0,12
2,2':
100·
22
3,8.
lOOOkHz
IOMHz
110
90
1.9
ПЭЛО-0,38
ПЭЛ-0.12
21 , извод от 3-а нав.
fO.
3
2.8.
25.
90
1
·15,
.
100
-1 .
навивка
14,
.
lOOOkHz
32"
.
1,45
4,2 7MHz
80
4,4
3,7
90
217.
П род ъ л ж е н и е
-- -- - -- - - - - 3
2
Б.юк
КСДВ
Бобина на входния кръг
за КВ-3
Бобина на ко.1екторния
кръг за КВ-3 ВЧУ
_\\Ч
Бобини на хетеродинния
кръг за КВ-3
Бобина на фи,пъра Ф 1
(МЧ)
н а
т а
6 л. 3.33
s
4
Еднос.юl!на
~оонн
'6 2,86
'=12
i
1
Секuионирана
600НН
95 2,86
l=14
Първична
намотка на Тр 1
Вторична намотка
Бобина за връзка
L1
на Тр 1
на Тр 1
i~}
lOOHH
ф 2.86
l= 14
ЕднослоАна, стъпка
0,2 mm
~[:iична намотка на Тр2 \
Вторична намотка на Тр 2
Бобина за връзка на Тр 2
с Трз
Първична
f
намотка на Тр
Допълнителна вторична
намотка на Тр3
Секuнонирана
31
1
-
Вторична намотка иа Трз'
Бобина за
с Т3
връзка
на Тр,
1
Първична намотка иа Тр!
Еднослоllна, стъпка
0,2 mm
Вторична намотка на Тр4
Бобина за връзка на Тр 4
с т,
L2
}
Еднослойна, стъпк~
Ls
0,2 mm
Секционирана
Първична намотка на Тр5
Допълнителна вторична
намотка на Тр5
Вторична намотка иа Тр 5
Бобина за връзка иа Тр~
с т.
Първична намотка
на Тр 6
i
Допълните,111а намотка наl
Трв
Вторична намотка
!
иа Трвl
Първична намотка на
Тр 7 ,
lOOHH
95 2,86
l=14
.
Еднослоllна
Секuионирана
600НН
ф 2.86
l=14 и
f,'59-12; l=8
Вторична
Феритиа
антена
218
намотка на Тр7
ДВ ~ииа на ФА
1 СВ бобина на Ф А
М700НМ --
-2-С-10Х200
Еднослоilна
Също
П р о д ъ л ж е 11 и е на та б .1.
6
-
'26,
26.
извод от 22-а нав.
извод от 6-а нав.
:25,
извод от 19-а нав.
1
ИЗВОД ОТ
16-а нав.
8
ПЭЛО-0,18
ПЭЛО-0,18
6,2
6,2
.
4,9
ПЭЛ-0.12
.85+85+85
25,
7
- --·------
3. 3 3
- - - --- · - - - - - - '
9
5MHz
5l\1Hz
!О
11
80
85
80
3ХПЭВ-1-О,Об
980
465kHz
140
9,0
ПЭВ-1-0,12
7,8
6,8MHz
95
0,93
7.8
6,8MHz
95
0,93
210
бOOkHz
150
4,55
240
600kHz
150
4,5
7,8
6,8MHz
95
0,93
ПЭВ-1-0.12
7.8
6,8MHz
95
0,93
5ХПЭВ-1-О,06
210
бOOkHz
150
4.55
25
2
25,
извод от 16-а иав.
25
2
22+10+22,
извод от 83-а
5ХПЭВ-1-О,06
ПЭВ-1-0,12
5ХПЭВ-1-О,06
ПЭВ-1-0,12
11ав.
2
27+70+27
4
25,
извод
ОТ 10-а И
16-а
навивки
25
2
'22+70+22
извод от 83-а
11ав.
2
ПЭВ-1-0,12
4
SХПЭВ-1-0,06
ПЭВ-1-0,12
240
18
ПЭЛШО-0.15
ПЭВ-1-0.12
10
б.8МНz
-6+ 6+ 7 (бифилярно)
20 + 60 + 20, ИЗВОД ОТ 48-.
ПЭЛШО-0,15
sхnэв-1~.ов
12
160
бООkНz
27+70+27
.34,
извод от 25-а 118В.
и 80-а нав.
"27 + 70 +27, извод от 84-а
4,5
.
240
118В.
130±2
ГIЭВ-1-0.12
1950
"45±Jl
JБШО-IОХО.07
230
100
1.05
70 ' 0,85
155
4.2
150
4.35
300kНz
170
7
1000 •
170
1,2
219
8 1 =24+66, 8 2 =66+199
и
8 3 =35+199.
Ако коефициентът на усилване на транзистора ПП1 е по
малък от препоръчания, например 24 + 29, за да се осигури
чувствителност на приемника от базата на ПП1 4+8µV за
транзисторите ПП2 и ПП3 трябва да се използуват триоди с
коефициенти на усилване' 82+ 199.
·
Ако коефициентът на усилване на транзистора ПП 1 е голям,
може· да се използуват триоди ПП2 и ПП3 с по-малки коефи
цнею:и
на
усилване.
Вместо транзисторите ПП4 , ПП5 , ПП6 и ПП7 се препо
ръчва да се използуват полупроводников11 триоди тип П41 (П 15)
с коефициенти на усилване съответно:
84=44+ 76; 85=29+49; 86•1=25+ 142.
Препоръчва се транзисторите с посочените коефициенти на
усилване
да
се
използуват
в
съответните стъпала и
радиоприемници 111 и IV клас.
За осигуряване на по-стабилна
.всичките
му
транзистори
се
работа
предявяват
на
на
другите
приемника към
определени
изисквания
по 01ношение на неуправляемия колекторен ток f ко· Препоръчва
се fко на транзисторите ПП1 , ПП2 н ПП3 да не надвишава З µА
Неуправляемите колекторни
токове
~а
крайните
транзис
тори могат да бъдат 5+8 µ А, но те трябва да са еднакви 1 •
Голямо значение има правилният подбор на транзистора за
първото стъпало на н.ч. усилвател (например с fко=О,5+1µ А
и 8 = 55 + 76). Ако се използува триод с по-голям f ко, може да
се измени режимът на работа на транзистора ПП5 , което ще
предизвика нежелателни изменения на режимите на работа на
транзисторите пп6 и пп,.
Може да се провера дали транзисторите са редов'Ни и да.ш
няма съществени отклонения в режимите им на работа, като се
измерва токът в общата верига на захр~нване на приемника.
който се увеличава при поставянето на транзисторите един след
друг в цоклите им (започва се от ПП 1 ). Ако токът се увели
чава според табл. 3.34, може да се смята, че транзисторите и
режимите
им
са
нормални.
Проверка н.а НЧУ н.а приемн.ик „Селzа"
Опростена проверка на
долу
не
се дават препоръки за
само
да
се прецени
1
се
определи
качеството
описана
дали
на
проверка,
усилвателят
е
стр.
редовен,
По
193.
имаща
за
но
и
цел
да
му.
Прибпизителио трябва да бъдат равни и
на транзисторите ПП6 и ПП1 •
220
НЧУ е
по-основна
ко фициентите иа усилване
~IШ
l!Sк
,„
11,111
Cf6
20,О
ЛЛS ЛfS
R4 Зк
R/4
Iьg
8,2к
\
\
R15Т llf6T Rf?
5/к
1!Ок
82
itaT
РНI
\
\
\
\
\
\
(29 J. {2?J. t28 2QO.I. 20,О
З/lО
~
f'V
Фиr. 3.25. Прнциuна схема на рз.диоприемник .Се11га"
.I.
.I.
1122
120
~
\
\
\tr:
1 б
Т а б л и ц а
Гранзнсторн, които се поставят в
3.34
Ток, консумнран от nрнемннк,
цоклите
mA.
0,3
0,8
1,8
2,5
2,5
(Всички
4,6
5,2
5,6
Към входа 11 изхода на НЧУ се включват измервате.1н~1
уреди (фиг. 3..5). Напрежение от сигна.~генератора с честота
lOOOHz
се подава между положителната
затора С2 ;-, и
„плюсовияц
на
звука
силата
на
се
пластнна
на конден
проводннк на прнемннка. Регу.1аторъr
поставя
на
максимална
сила.
Пр11 увеличанане на входното напрежение от сигнаженера
тора до
кривата
15+20mV
на
на
изходното
екрана
на
напрежение
осцилоскопа
11
се
се
наб.1юдава
записват показанията на
во.пметъра и 11змерителя на нелинейните изкривявания.
Усилвателят е редовен, ако при
напрежение
на входа му
токът на ко:-~сумацията не надвишава
40mA, напреже
нието на изхода му l lнзх не е по-малко от 0,75V1, а крив;па
на изходното нанрежение има правилна синусоидална форма.
Изкривяване на формата на изходното напрежение, което на
стъпва прt1 повишаване на входното напрежение до 30 11 по
вече милнволта 11 се състои в двустранно
ограничаване на си
нусоидата, трябва да настъпва при U 113 ,, не по-малко от 1,4V.
15mV
Настройка на МЧУ на приемник „Селzа"
За тази настройка са необходими сигнашенератор, .1ампов
волтметър
ил11
универсален
измерителен
уред,
включен
като
волтметър, и осц11лоскоп. Изходът от атенюатора или стъпа.1ния
делител на напрежение на сигналrенератора (нискоомния 11зход)
се свързва през кондензатор с капацнтет
на транзистора ПП 1 •
Вълновият превключвател се поставя
0,05µF
към
базата
в 1юложе11ие „СВ".
-- на максимален капацитет, а регу
латорът на силата на звука - на макс11мална сила. От с11гна,1генератора на базата на транзнстора ПП 1 се подава напрежение
10+ 15 µV с честота 465kHz, модулирано със синудоидално
променливият кондензатор
1
222
Това напрежение съответствува на изходна ~ющност 50mW.
напрежение 1000 Hz при дълбочина на моду.1а1шята 30 0;0 . Едив·
след друг се настройват кръговете L 15 , С21 ; L 13, С111 ; L 11 , С 14 11
L 10, С13 , като. се це.1и получаването на максимално и неизкри
нено по форма напрежение на изхода на приемника. Настрой
ката се прави, докато напрежението на базата на транзистора
ПП1 , необходимо за
получаване
на
напрежение
хода на приемника, не се намали до
Проверка tl настройка на
0,75V
на из
4+8µV.
преобразователя
на
честотата·
на приемник „Селга"
Посаедната и най-отговорна операция по настройката на
приемника е проверката и настройката на преобразователя. От
начало се проверява дали преобразователят работи. За тази цел
приемникът се настройва на радиостанции в ДВ и' СВ обхвати
и.'lи се осъществява схемата от фиг. 3.7.
От сигналгенератора на рамковата антена се подава висо
кочестотно
напрежение,
модулирано
със синусоидален
сигнал с
честота lOOOHz при дълбочина на модулацията 30 0;0 11 при-
емникът се настройва на честотата на сигналгенератора. Ако
приемникът приема сигнала на генератора, се проверява ефек
тивността на работа
на
преобразователя за другите честоти
от СВ 11 ДВ обхвати. Ако сигналът от генератора не се приема,.
проверява се дали работи хетеродинът. Това може да се пра-
вери
или
с
помощта
на
друг
променливото напрежение
лампов
приемник, или
върху
резистора
чрез
Rз
измерване
на
с помощта на
миаиволтметър.
Кръговете на хетеродина и входното устройство се спрягат
така, както е описано за приемник "Альпинист". Скалната
стрелка
при
максимален
капацитет
на
променливия
конден
затор се поставя между цифрите "5" и "2" на скала за св.
обхват 1 •
Настройката на кръговете на приемника яСелга" в СВ об
хват
се
1)
прави
по
следния
осъществява се
начин:
схемата от
фиг.
стройка се завърта така, че скалната
3.7
до точката, съответствуваща на w.~стотата
ползуване
на
скалата
ветствуваща на
от
втория
и
копчето за на-
стрелка да се
вариант
установи
560kHz (или при из
- до точката, съот-
540kHz);
2) включва се снrналrенераторът и се постига максимален
сигнал на НЗХQда на
приемника
чрез
завъртане
на ядрата на
бобините L6, L 8 и чрез преместване на бобината L 1 по -дължи
ната на феритната пръчка;
3) скалната стрелка се поставя срещу точката
я 1500kHz"
1 Ако се спрягат кръговете на приемника, комплектован със ска,1а от
втория вариант, ска.шата стрелка се поставя срещу чертичката, намираща се
вдясно от цифрата
.15".
223,
:и се изменят капацитетите на кондензаторите С6 и С3 така, че
напрежението
на изхода на приемника пак да стане максимално.
Този процес се повтаря няколко пъти,
на приемника се получи напрежение
докат~
прп
0,25V
на
изхода
интензивност
(напрегнатост) на полето O,бmV/m.
В правилно настроен приемник бобината L 1 на входния
кръг се намира на разстояние 15 + 25 mm от края на ферит
ната
пръчка.
След
L1
L 1,
настройката на кръговете
се закрепва
на
феритната
С3 и
L;,.
пръчка с церезнн
С, 1 бобината
и.т~и
някакво
лепило.
По същия начин се настройват кръговете на дълговълновия
обхват. Разликата е само в положенията на скалната стрелка и
в използуването на други кондензатори и бобини за настройка
на
кръговете.
Скалната стрелка се поставя първо срещу точката на ска
лата
"160kHz" и се постига максимално напрежение на изхода
чрез завъртане на ядрата на бобините L 1, L 8 и чрез преместване
на бобината L 3 по дължината на феритната пръчка 1• След това
стрелката се премества на точката "390kHz" и напрежението
на
изхода
на
приемника
се
увеличава
чрез
изменение
на
капа
цитетите на кондензаторите С 9 и С 4 • Настройката се прави до
получаване на напрежение 0,25V
на изхода на приемника при
интензивност (напрегнатост) на полето 1,0+ 1,2 mV/m.
Качеството на спрягането се проверява за СВ и ДВ в точ
ките, съответствуващи
на честотите 900 и 250kHz. Приз
накът за качеството на спрягане на настройките на
кръговете
на входното устройство и хетеродина
на
е
реакцията
прием
ника при доближаването на феритна или месингова пръчка до
неговата феритна антена. Ако доближаването на една от пръч
ките
предизвиква
намаляване
на
изходното напрежение
емника, се смята, че спрягането на
скалната стрелка не
настройките
излиза от границите
на
е
на
при
добро. Ако
допуските
за
на
строечните точки, които са отбелязани на скалата, се смята, че
за тези честоти спрягането е точно. Ако пък скалната стрелка
излиза
от
границите
на
допуските,
се
проверяват
кондензато
рите С0 и С 7 •
Понякога при нормална работа на МЧУ и другите блокове
приемникът не може да се настрои
ните
чрез преместване на боби
L 1 и L 3 и чувствителността му е малка. В този случай се
проверява качеството и правилността на спойките
на изводите
на бобините на феритната антена.
Преобразователят на честотата е добре настроен, ако чув
ствителността на приемника е не по-лоша от
1
В добре настроен
приемник бобината L 3 се
5+9 mm от края иа феритната пръчка.
224
0,6 mV/m
намнрr
за
С.В
на разстояние
Таблица
3. 35
Повреди в радиоприемник „СЕЛГ А"
--------------Призицп
на
1
Въз'1ожшr
Начини за
прнч11Rи
1.
не
Приемникът
раGотн ; от
1.
Батерията
не
повредите
с
Приемникът се вк.1ючва и се измерва
напрежението на батерията или напре
женпето върху кондензатора С29
Контактите на ключа се дават накъсо
с пинцет. Ако от високоговорителя се
изтощена
в11сокоговор11те
.1я
проверка 11 отстраняване
на
nоврез.1п~
се чува
нищо .!{аже соб
2.
Няма контакт
ствен
в
к.1ючз
шум
на
В
на
прне~шпка
приемника
появи
шум,
чнстват
3.
Контакппе в
контактния
динител
съе
за
хранване
от
Контактите
.1еко
с
контактите на
прах
се
помощта
11
ключа
почистват
на
са по
окис
и се свиват
п.10ски
к.1ещ11
за
са
се
ОКl!С.1И.1И
·1.
Един ОТ
во;хннцнте
хранване
про
Веригата с
проверява с омметър
зз за
е
пре
къснат
2.
НЧУI
не рз
1.
ня~1а контзкт
боти,
но всич
в
ките
постоян
слушалкатз
ни
в
куп.1унга
!\онтакппс нз куп.1унга
се
реrу.111рат
за
напрежения
усилвзте.1я са
2.
Верпrзта
на
Вернгата се проверява с омметър
високоговорнте
норма.11ш
ля е прекъсната
3.
Звуковата бо
бина на
внсоко
rоворителя
с
Измерва се съпротив.1с11исто на звуко
вата бобина. Ако тя е редовна, съпро
тнвленнето И е
10 Q
прекъсната
З. НЧУ ие ра
~оти ; постоян
вивките
нотоковите ре
лата
жими на
намотка
от
някои
транзисто
1.
Част
от
на
или
ця
първична
ходния
рите са се про
форматор
менили
дадена
2.
на
тори
Съпротивлението на редовната намотка
е 172
из
транс
Тр2 е
накъсо
Между изво
дите
Измерва се съпротивл -нието на пър
вичната
намотка иа трансформатора.
иа кондеи
Сзо и
има късо
Изводите на кондензаторите се разда
лечават
Cz
съеди
нение
3.
Резисторът
R~o е прекъснат
Сменя се резисторът
U Т'рааасторнк радиоприемиици
22.S
n р о д ъ .1 ж е н и е
н а
т а
6 .1. 3.35
3
2
---------,-------------,:-----------·-·
4.
НЧУ
боти
;
ие ра
1.
токът на
Няма контакт
в
консумацията
цокъла
на
Изводите на транзистора
и
се огъват
така,
че
се почистват
контактите
транзистора ПП4
къ.1а да бъдат надеждни
Транзисторът
ПП4 е повреден
Транзисторът се
в цо
на приемника се
е
уиеличил
2.
до
няколко десетки
милиампера2
Звукът
5.
се
1.
Един от тран
възпроизвежда
зисторите
на
с изкривявания
крайното
(гъргорене)
ло ие работи
стъпа
р ителят
е
не ре
на
проверява
с уред за
транзистори
От цокъла се изважда първо е;шннят, а
пос.1е другият транзистор.
се
се
Внсокогово
2.
измерване
открива
нередовният
llo
този начин
трио;~, койт()
сменя
В11сокого1юрнтс.1ят се с~rеня 11.ш се по
правя
д овен
Проверяuат се фо.111й111пе 11рово:~н11ци и
Веригата на
обратната връз
3.
ра;111uч.!с rите
(резисторът
;;он;н:11эа-
11
1ор1- т)
ка(резистор R~ 1 и
кондензатор Сзо)
с прекъснатаз
5.
При .1еко по-,
чукване по
емннка
чук
с
нри-
1
гумен~
звукът
се1
възпроизвежда
с
Е.1ектрол11т-
1.
11 ият
тор
е не ре
C2s
д овен
2.
Кuнтакт11 ге в
цок.ште
1
Лрп въвежда-1
1
куплунга за те-1
лефон (слушал
ка) се появява 1
честота
400 Hz
фон
с
200-:-
1
i
на
И.11ю;111те на транзнсrорпте
се по·шст
ват
тра11з11стор11тс са
нена:tеждни
7.
1. НЧУ
нето на ма.1ога-J бужда
силен
С\1е11я
1
изкривявания
баритната
слушалка ТМ-2,\1 в
re
Кс1ие11ззторът
конденза
се въз
с често
Проверяват се фо.111йн11те проводн1ши,
надеждността на спойк11 re 11 качествотQ
на радиочастите. Ако
веригата
та 200-:-400 Hz.
Причина
за то
ва може да бъде
ле.шо
например
ходния трансформатор
пре
късването на
ве
ригата за обратна
връзка R 21 , C&J
i
ратната
връзка
на
е
резистор
11
се
на об
прекъсната,
'lторичната
лро\lен.~ив
80-:- 120~~
не
намотка
пара
па
из
Тр 2 се вк.1ючва
със съпропш.1ение
установява
такова съ
противленп , лрп което фонът е ~шни
~1а.1е11. След това промен.швият рсЗ11с
тор се отпоява от
трансформатора, из
мерва се съпротив.1ението ~1у (Rш)
запоява
към
вторичюна
на~ютка
11
се
на
трансформатора Тр2 постоянен резистор
със съr1ротив.1е11ие, равно Rш
2.
са
В
приемника
11зпо.азуван11
транзистори
ППG
226
11
пп,
с
Транзисторите се заменят с други с пс
ма.1ък коефициент
на усилване
Продължен не на
2
таб.1.
3. 35
3
го.1ям
коефициент
на
ус11.1ване
НЧУ се въз
буж,:\:1 при по
Батерията
за
захранване е
из
ст:~вянето н:~ ре-1
тощена
8.
ry.1:iropa
лата на
n
среднз. н макс11-
в
натоварено състояние
2. Веригата на
кондензатора С29
е
прекъсната
Кондензаторът
или местата
дите
му
с
помощта
С11.1ата
9.
/
c11.ia
звука
Измерва се напрежението на батерията
на си
звука
по.1<1же1111ето за
ма,1на
1.
на
е на:.~а.1с
1.
Няма контакт
nъn
вер1н·ата
на
на
С29 се
заменя
свързването
пластините
на
плоски
се
с
друг
на
изво
притис!<'ат
с
клещи
Кондензаторите се сменят или с плоски
клещи се
притискат
изводите
нм
конденз:нора С2 ;
на
1rл11 С2 ~
2. Траюистори
тс ПП 1 и ПП.-,
са
сложени
нравилно
.ште
1.
Прн завър
на
тането на регу
ка
10.
латора
еманият
ту
сигна.1
пз•1езва,
ту
появява
транзисторите
са
не
в цок
Регулаторът
силата на зву
Регу.1аторът на сн.1ата на звука се сме
ни
и.111
се
поправя
повреден
2.
Е;~11н
ннци,
от
фо
прово;х
свързан
Проверяват се фолийните проводници.
Ако се открие прекъсването на един
от
тях,
проводникът
се
възстановява
регулатоара, е
прекъснт
11. Приемникът
не ;работи пора
•
дали
им
лий1111те
с
отново
ди
се
прави.1110
на сила
та на :!Бука при
се
Проверява
с.10жени
повреда
в
Един от м. ч.
трансформатори
1.
е
Проверяват се намоткит на м. ч. транс
форматори и
се измерват напреже
нията
повреден
на електродите на транзисторите
Г~П2 и ПП3. Ако не
МЧУ
цоже
да се от
крие повредената верига или радиочаст,
то може Аа се използува друг метод за
тьрсене иа повреда, например да се следи
п~ннаването на сигнала, коС!то се по
Л)"!ава от допирането на металната част
на отвертката до базите
рите ППз.
Приемникът
12.
не
работи
ради
по
повреда
1.
Диодът
даден
или едни
от
из
му
се
във 2-то стъпа
ло на МЧУ(сиг-
допира до
11ап от
на
база та
водите
Д1 е
накъсо
Оrл жда се
качеството
на транзисто
ПП8 и ПП1
платката
и се
проверява
на диода
екра
на кръга
на транзистора
ППа не преми-
227
П род ъ л ж е н не
та б .1.
3. 35
з
2
нава
на
към изхо
да на приемни
ка)
2.
Проверява се
Кондензато
рът С2 1 или С2 з
е
ко11дензатор111е са
повреден
Измерва се съпрот11в.1ението на намот
Една от намот
кит с (L 1;-,
п.ш
L 1 ~) на м.ч. транс
3.
1
;ха.1и
peдOllHll
форматор
ките!
е
прекъсната
1
1
13. Чувствитед-J' 1.
ността
на
при
емника е влоше
на
поради
П:~ра.~е.1но на кондензатор:~ С~ 2 се включ
на
ва
с~~ е прекъсната
10 000
ност ra
по-,
вреда във 2-то
стъпало
Веригата
кондензатора
14.
повреда
кондензатор
llроверява
в
6800+
чувств11те.1-
Пfl:i·
Ако
прие~шикът с ре
бъде не
по-.юша
Провсрнrз:~ се .~<1.ш ко11дс11заторът С1 ~ е
1\ондензато
1.
рът
се
HJ прием1111ка от базата на тран
довен, тя трябва да
ОТ 2 : ..J m\'
на
Приемникът
работи по
ради
редовен
р1°.
знстара
1
МЧУ
не
друг
е
по
проGнт
ОТ
11:\-
И1\1срва се съпрот11в.1е1111ето на намот
к~пе /. 1:1 11 /. 11 1 11.ш на базата на тран
.~истора 1111~ се по;хава моду.~ирщ сиг11а.1 uт снгна.~rенератора. Донастройва
се първото стъпало на .\1ЧУ. Ако сrъ
С1 ~
вре.1еН
1-то
стъпало
на МЧУ
2.
[;!,На
MOTKl!Te на м. '1.
1 рансформатор
от
нървато ст
1.-
па.10 н:~ ,\\ЧУ
е
15. llриемникът
не работи;
от
базата на тра н-
зистора
.
П П1 ·
сигналът
преминава
изхода
1
на
не
към
прн
па.101 u не се настройва,
1uрът с нередовен··
11рскъс11ата
Проверязат се кон;1енз:ппр1пс С1 3 11 С11
Конден з:по
1.
рът С 13 11л11 Са
е
повреден
1!ара.1е.1110
Веригата на
кон;1енз:пора С12
2.
е
трансфог~1а-
вк.1ючва
капацитет
нрекъсна та
на
друг
кондензатора
редовен
С12
кондензатnр
10+ 1:2 pF
емннка
3..\\ежду
.нпе
на
за1 ора
екрана
нзво-
конден-
С1 н
на
м.
11
ч.
трансформатор
11ма
късо
динение
228
съе-
'
Отстранява се късото с1.е;хи11ениг
се
с
п р о д:ъ л ж е н
11 е на та б Jl. 3. 35
2
Чувствите.1-
16.
1.
Прекъсната е
иостта
на при
веригата,
емника
от
вена от
ба
з
:
съста
конден
зистора ПП 1 е
затора С11 • кон
тактите 5 и 6
влошена
на вълновия пре
,зата
на
тран
Проверяват
С
16,
се
кондензаторите
надеждността
С11
и
на свързването им с
другите радиочасти, фолиllю1те провод
ници и вълновият превключвате.1 (дали
е сглобен прави.шо)
вк.1ючвател, дол
ната (по схемата)
част на бобината
L6 и конденза
тора С15
Чувствител
17.
ността на
емника
зата
при
от
на
ба
1.
рът
Кондензато
С16 е rю
вреден
тран
кът се
;
кондензаторът С1 с. на
с~
деждността на свързването му с другите
елементи на схемата и фолиllнатс про
водници
зистора ПП1 е
влошена
Проверява
зву
възпро
извежда с гоJ1е11И изкривявания
18.
При настрой
ването
на при
емника
на
ра
1.
Веригата
С17 е прекъсната
диост а~щ111па се
2.
появина
на~ютките
сш1сте·
не.
на
кондензатора
L 11
Из!!од11те
са
на
/. 13
Проверяват
се
веригата
и
конденза
торът
Кръгът
L 19, L14
Кръгът
L5 ,
накъсо
и
и
се
поправя
запоени
неправп.1но
В11сrжо11е·
19.
CTOПlllЯT
11:1.1
llL'
/laBa
llJ
ПГ/
СИГ-
1.
Хстеродинът
не рабо111
(URJ
!ipt'\1:1-
01
L7,
измерва
върху резистора
С8 , С9) се дава
напрежението
R3 .
Премахва се
късото съединение и пак се измерва на
1):13 1т,1
пр жението
rpэ111иrflm_;
1
С6 (или
се
менило,
•
U Ra·
Ако то ие се е про
хетеродни'Ът
не
работи. Ако
напрежението върху резистора R~ се е
намалило, то
хетеродш1ът
е
редовен.
За да се установи причината на повре
!!-'.
дата на хетеродина, т·
вери
дапи
не е
се про
преR'Ьснат конде11за
Т111)1tт С11 , фо.1Ийните проводници, зали
вitt'JОВИЯТ
превк.1ючвате,1 е сглобен
правилно, дапи не е прекъсната бобн
ната за връзка на входния кръг с пре
образова:rеля, качеството на
тора С10 и неговите спойки
20.
В!!С()!{О';:'
сrотн:на
на
'l~ст
11рнс\111Ш;.1
1.
Бобината
на
фернтната анте
на
конденза
Бобината се проверява с омметър
е прекъсната
не рJ'iотн
Изводите
Гсобнннте на
2·
на
фе-
Изводит
на бобините се запояват спо
ред принципната схема
(фиг.
3.25)
:.!.!9
Продължение
са
3.35
3
2
ритната
на табл.
антена
запоени
не
правилно
Кръгът L 9 ,
не се
на
21.
CJ
строllва на
стота
22.
че
160kHz
При
тането
Също
Също
завър
Между
1.
на коп
стините
пла
на про-
чето за настроll
менливия
кон-
ка се
дензатор
има
чува
пу
кане
Променливият кондензатор се проверя
ва с омметър.
Ако
ю1а
късо
съеди
нение между плзстиннте, кондензаторът
се
сменя
късо съединение
2.
На пластините
на
Кондензаторът се сменя
променливия
кондензатор
образува
чно
се
стати
електриче
ство
23.
Приемането
на
дълги вълни
се
съпровожда
от
силен
Увеличава се броят на наRивките
бобината за връзка (Н-1, К-1)
,
на
шум
Приемникът
се възбужда на
честота 390 kHz
24.
Изводите
1.
на
Изводите се презапояват
бобината за връз
ка
(Н-1,
на
1(4)
ВХОДНИR
кръг
с
преобразователя
са
запоени
не
прави.шо
25.
Прне:-.~никът
се
възбуж~..-r
ДВ 1ш1 СВ OU"'
хват
26. От
вр ме. на
време приемни
кът се възбуж
да
в ДВ об
хват~
1.
t
Бобината
на
Бобината с~ с~1е11я
хетеродинния
кръг за Д В об
хват (L;) или СВ
обхват (L:,) i е
прекъсната
1.
Кондензато
рът
C3L
е
Кондеюаторът се с\!еня
нере
довен
2.
Кондензато
рът с~" е нере
Кондензаторът се с~1еня. !]роводницнте
от
източника
за захранване
се
усукват
довен
3.
Чувствите.1-
ността
~30
на
при-
Намалява се
емника,
чувствите.1ността на при
като се
слагат
например
тран-
Продължение
на
таб.1.
З.35
l ________з __________ _
----------------.---------------~~---
__ _
2___
емника
но
е излиш
Капацитетът
4.
на
кондензатора
Соо
е
или
та
намалял
е
прекъсна
веригата
за
обратна връзка
27.
се
Пр11е~ш11кът
възбужда 11 ·
От време на
време
приемни-
на
кондензатора
Проверява
Cso
се веригата
и резистора
R21 •
на кондензатора
Ако кондензаторът
е прекъснат, с помощта на плоски кле
щи се притискат
изводите му къ~1 не
говите пластини
или кондензаторът се
сменя
Проверяват
се
веригата
и
конденза
торът
С2 з е прекъсната
в двата обхвата
28.
Веригата
1.
зисторн с по-малък коефициент на усил
ване
висока
1.
1
Съпротиюе
нието
кът се възбуж
н11ка
да
ване
Батерията се зарежда или се
сменя
на 11зточ
за
захран
се
е
уве
.1ичи.10
29.
се
Прнемникъ т
възбужда
Кондензато
1.
рът
С2 ~
и.ш (в
при приемането
прие~шици,
ИЗ СИЛНИ СllГН:l
работени
дини)
тори
са
Токът
30.
на
покоll на прием
ника
уве.ш
нз
през
следващите
ЛИ
Кондензаторът (или кондензаторите) се
сменят
го
конденза
Сзs
и Сз1
повредени
1. Транзисторът
ПП5 е
нередо
вен
Транзисторът
ПП5
се
заменя
с друг
полупроводников триод с по-гО11ям кое
фициент на уси,шане
чен
31.
се
Станциите
приемат
са
1. Блокът
на про-
Блокът се поправя или се сменя
11е1111нвия конден
мо В ПОJJОВИНа
затор
та. от обхвата;
ве11
е
нередо
lfflllla сnряга11е
и в JUlllТ8 о6nат а (11.11и са110 а един от
обхваfите)
1 Най-простият начии да се провери дали работи НЧУ се състои в до
косването с ме_талната част на отвертката до базата на транзистора ПП1 •
НЧУ работи, ако в момента на докосването от високоговорителя се чува пу18Не. Още по-снлио пукане се пО11учава при сьединяваие за кратко време на
корпусите на кондензаторите С80 и
а Токът на noкoll на редовния приемник при лнпСll ка сигнал и мини
ll&lиа сила на звука обикновено не надвишава 7 mA.
1 При прекъсването на тази верига звукът ПОдJ.Чава .мета.1ически•
Cz.
-.-u.
231
Пре.1:ължение
на
таб.1.
3.35
" Съпротив.1ението иа намотките L15 (и L1з) е 2±0. 1
Q.
5 в редовния приемник чувствителността от баззта на транзистора пп~
е не по-лоша от 30+60 µ.V (при напрежение на изхода на приемника 0,75 V).
о Освен това при подаването на сигнал с междинна честота на базата
на транзистора ППа и последваща разстроllка на сигна.1rснерэ.тора се по.1у
чзва възбуждане на МЧУ.
7 Бобините L6 и L; са окачени радночасти и затова техните относи
сително дълги изводи се nрекъсват лесно.
в Възбуждането се проявява като
силата на звука възбуждането спира.
и
lmV/m
рнзко
щракане.
за ДВ обхват и ако 11 в двата обхвата, а също така
при всяко положение на копчетата за
на
силата на звука
стене
от
При нама.1яване на
паразитната
генерация
Настройчикът обаче
и
трябва да
предизвикани
от
паразитната
предизвикани
от
външните
лампи,
не
се
чува
хармоничните на
отличава
генерация
шума и
от
шума
11
регулатора
шум
н сви
хетеродина.
свистеното,
свистенето,
смущения.
Си.'IНИ смущения на приемането
мннесцентни
настройка и
от високоговорителя
неонови
създават
рекламн,
те.1евизори, лу
рентгенови апаратн
и
др.
Чувствителността на приемника „Се:1га" се пр~верява за
честоште 560, 900 и 1.500 kHz (за СВ обхват) и 160, 2.50 и
390 kHz (за ДВ обхват).
ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „СОКОЛ"
7.
Ма.10габарипшят рад11011рием11ик
„Сокол" съдържа
седем
транзистора и един полупроuодников диод. Приемникът е пред
назначен
за
прнемане
на
програми
на
радиоразпръсквате.:~ннте
станции в средновълновите и дълговълновите обхват11. Прин
ципната схема на приемника е дадена на фиг. 3.26, а основ
н11ге
техн11ческ11
данни
-
в
приложението.
Причините за повреди на приемника най-често са следните
-
пробиви
на кондензаторите
С 16 ,
с!:",• С4,, Сио• С;:;ф С;;э1 CGO• CG8, С701 С12• Cf!;;
-
намаляване на капацитета
на
:
С2 п, С 26 • С 21 , С3 :;, Сз!J•
кондензат1)р;пе
С4,, С;;!1• Сво• Св4• Св8• С71• C7r,;
С 2 .;. С 40 ,
- повреди на някои от детайлите (реrу.'!атора на силата
на звука, вълновня превю1ючвател, транзистора 38, резистvрите);
- къси съединения между изводите на радиочастите 11 ша
сито (например на кондензаторите С 22 , С23 , С2 ,, кръга 24 11 др.);
-
лоши
11 в куплунга
-
контакти,
напрамер
във
вълновия
превключвател
77 ;
прекъсвания на фолиото на печатната платка, в намотките
на трансформаторите
76 и 65 и в кръговите бобшш.
Преди започване на ремонта трнбва да се пр)верн източ
никът за захранване. Напрежението му в натоварено състояние
трябва да бъде
232
не
по-ма.1ко от
7V. Це.1есъобразно е да се
и
.
-1
1
1
1
1
1
1
1
R49fОк1
1
1
1
J
1
1
1
„„
,.,„"""
'f.11<
,„"'
,--
,,, ... ,"'
,,.,-"'
~~
~~'--...,.,.,..к
--...,.,..„-."'12~
""
С.:>
~
rГтж-~
Фнr. 3.::?6. Принuилн,1 схема на rад1юлр11емн11к „Сокол•
-
1
1
„)
провери дали
няма късо
съединение
във
веригата
за
захран
ване. Това се проверява с омметър, който се включва към кон
+"
тактния съединител за захранване така, че контакт "
да бъде
свързан с отрицателния полюс на омметъра. Веригата за захран
ване
е
редовна, ако при
положение
на
ключа
„Вкл" съпротивлението между контактите
тактния съединител за захранване е
"+"
за
11
захранване
„-"
на кон
2+5 kQ.
Ако веригата за захранване е редовна и няма опасност за
ускорено разреждане на източника
за захранване
(поради по
вреда във веригата), регулаторът на силата на звука се поставя
на максимална сила 11 акумулаторът 7Д-01
или батерията
.Кронеt" с напрежение
9V се включва към контактния съедн
ните.1 за захранване. Ако приемникът не работи, се проверяват
постояннотоковите режими на работа на транзисторите. Полу
чените данни се сравняват със стойностите от табл. 3.36.
Т а б л и ц а
З.36
Постоянни напрежения на електрDдите на транзисторите
в приемник "Сокол"
-------··-Обозначеннс на схе\1ата и тип на транз11с1uра
Ел<кrрод11 на
-
'l'p8HЗllCTOp11тe
бQ
<!114)-1 ;о (ш4> -\61 iii1Б> \ -54(n1-5> -с 38{п422)/Зо(П4221 l iз (il.Щ
,-------
llапрежен11я на електрод1пе, V · · - - - - - -
Ем11тер
' . -о-1
j2.o;;·,; -- о--- -о.77~о:85 ~.6-~.7 0:7-;():g
База
0,10~0.16,0,l-::0.16:2.I ·:-2.4 0,10·:-0,16
о
_к_·о_л_ек_·т_ор_. 8.8.-9,0 8,8-.-9,~ 1~.5-~ 7.9 ~:~~-~~2
1,00+ 1.25 0.8 :-0.90,9+1,0
7,7
-:-8,З
4,5-:-4,8
З,9-:-4,5
Напреженията на електродите на транзистор:пе трябва да
се
измерват
с
помощта
на лампов волтметър или
с универсален
комбиниран уред с входно съпротивление, не
по-малко
20 kQ/V прн измерване на постоянните напрежения.
от
Забележки по ремонта на радиоприемник „Сокол"
Всяко техническо устройство е подложено на износване и
стареене. Грижливо направеният ремонт обикновено забавt1 тозн
процес, но ако поправката на апарата е извършена неквалиф11цирано и невнимателно, това може да доведе до- по-бързото му
износване и стареене. За да може с ремонта да се възстанови
това, което се е загубило в процеса на експлоатацията, трябва
да се знаят особеностите на приемника и да се спазват някои
правила
при ремонта.
За пр11ем1шка "Сокол" тези правила са с.11едните:
1) при смяна или проверка на транзисторите трябва нннаrи
да се
вземат
меркн
за отвеждане
на
топлината; да се
нзпо:r
зува 11оя.1Н11к с мощност 40W и припой ПОС-61 ;
2) да не се прегрява фолираният rетинакс при запояване на
радночастите, тъй като отлепването на фолиото може да пред11зв11ка
прекъсване
на вериrите
и други
повреди;
3) .да се има пред вид, че телата на кръrовите боб11н11 са
1
направенн от поаист11рол, който се отличава с това, че при тем
пература над 80°С в неrо започват еластични деформации, които
постепенно
се
превръщат
ремонта на бобините не
в
пластичност; по
тря<?ва да
тази
причина при
се преrряват
контакппе,
конто са закрепени към основата на тялото на бобината 1 ;
4) да не се преrрява корпусът на вълновия превключвател,
който лесно се тош1; да се внимава при запояване перцата да
не
се
разда.1ечават;
5) отпоя нането
11 замяната на регулатора lia силата на
звука да се нрави внимателно, за да не се отлепи фолиото от
rетинакса;
ядрата на бобините да се фиксират само с церезин;
да не се въртят без необходимост роторите на триме
рите, тъй като това води до по-бързото износване на под.'lож
6)
7)
ката от
8)
слюда
между
пластините;
при смяната на транзистори
в
смесителя да се поставя
триод П422 с минимално ниво на собствен шум.
Проверка на НЧУ на приемник
"Сокол"
Може ;rесно да се определи дали НЧУ работи чрез допи
ране с отвертка до базите на транзисторите 61 и 549 • Ако от
високоrоворителя се чува пукане (по-слабо при докосване до
базата на транзистора 61 и по-силно при докосване до базата
на транзистора 54), смята се, че НЧУ работи.
По-обстойна проверка на усилвателя се нрави по следния
начнн.' Осъществява се схемата от фиr. 3.5 и като се провери
високоrоворителЯт, се подава от сиrналrенератора на базите на
транзисторите 69 и 70 (през кондензатор с капацитет 5 JLF)
напрежение 50-7-100 mV с честота 1000 Hz. Ако крайното стъ
пало
на усилвателя
е
редовно,
от
високоrоворителя
с~
чува
добре сиrналът от rенератора.
След това сигналът от rенератора се подава на базата на
транзистора 61 (входа на драйверното стъпало). Ако на изхода
на НЧУ се по.1учи неизкривен сиrнал 0,71 V, при подаване на
1 Става дума за контактите или перата, които служат за запояване на
~е на бобините и за закрепване на телата на бобините към печатната
IUITD..
• Отвертката трябва да се държи за металната И част.
Т а б .1 11 ц а З.З
Повреди в ннскочестотния усилвател на приемник
1
113
1Jр11знщ11
11овред1пе
Въз\tожюr
i
пр11ч11н
11
Н а ч11н11
„Сокол"
за nрС1иср~а
1.яван ~
'
7
нз
11
истра-
nо в редJtте
- - - - --·-- - - - - - - 2
1. Прнемннкът не
работи,
от високо
rоворнтеля
не
шум
на
Няма контакт в куп
.1унrа
77
при
2.
Звуковата бобина 11а
е
прекъсната
се
контакта
вюкните
високого11оритедя
емника
Проверява
на
се
чуоа HllЩO, даже соб
ствен
1.
3
качеството
между
под
пера на куп .1унrа
Измерва се сы1роп1n.1е1ш
ето на бобината при з:пnо
рени
пера
на
штекерното
гнецо. Ако бобината е ре
ловна,
сы1ропш.1ен11ето е
1,5-:-2 S.!
З . Веригата на
11исоко
I3ер111·ата
rовор11теля
11рекъс-
О\lметър
е
Изк .1ючnа се 11зтu 1 11111кы за
захранване 11 се 11р о 11ерява
първичнJта намотка(съпро
е
се
щюосряоа с
11ата
2.
Веригата
на
сокоrовор11те:1я
1111е
110
звук
няма ; няма
н
напре
ження
кu .1скто
редовна,
на
1.
Прекъсната
вичната
пър-
намотка
трансформатора
на
Тр~
(мет.1у 1в11од11 3,4 11 4,5)
рнте на тр:tнз11стор11
69
н
70
:2.
Фо.шйният провод
ннк, свързващ извод 4
на трзнсформатора Тр~
с резистор 74. е нрекъс
тнв.1еш1ето
i1
днте
3 11 5
55 -:-6:2 !.!)
е в гра111щ11те
Проверява
се
между юоо
фо.1 111\ннит
11рово:rн111;
на т
З. Нящ
жимите
на
6/,
звук: ре
рабо1а
11:1
тrз11з11стор11те
б9 11
про11енн .111
70 c<t
1.
Първичната намотка
на трансформатора Тр 1
е
прекъсната
!lро11ерявз
се 11а\Н1тката.
с Ы l fJ()Тl!ВЛСНИето и тряG11J
да бьдс 300·:-330 Q
се
2.
Е.1 ин
от
фолнllшпе
пр о водющн в ко.1ектор11зта
вернга
на
/Jр ( 1веряuзт се
фо.111А111пе
11p 0 R O ДllllЦll
транз11-
сюра бl е прекъснат
3.
11.111
Ко11денза1 орът
СьQ е пробит
С:,.,
И3~1срва се 11а11режен11ето
върхуко11де11затор11те.(Тря
б11 а да се има 11ред щ1д, че
нри пробно на ед1111 от ко11де11заторите
миран
от
токът , консу
приемника,
уве.111 1 1ава ;ю
4. hОН;.\Сi!З:IТОрът
11.111 С; 3 е пр обнт
236
С;2
l l зк.1юч11а
се
45·:·50 niA)
с.:- 11зточ1111кът за
захранване
11
се проверяват
конд е н за торите
П р о д ъл ж е н
е
11
на та
6 л.
3. 37
3
5. Кондензаторът С.;5 е
Проверява се
пробнт
рът,
от
4.
Звукът е с.1зб, с
rър1·орене,
особено
1.
Веригата на конден
затора с61 е прекъсната
за наи-нпс1ште чес
като
се
изводите
Пара.1е.шо
ра
кондензато
отноява един
му
на кондензато
с61 се
включва друг
редовен кондензатор
(20µF)
"lоти
2. Кон.:~снзаторът С"° е
Измероа се
пробпт
върху кондензатора.
напрежението
реженнето върху
кондензатор е
3.
Кон .1снзаторът С::.; е
пробит
Нан
редовния
0.2V
Измерва се напрежението
върху кондензатора с56·
Напрежението върху ре
довния кондензатор е
4.
1\ондснз:~торът с&< е
11роuнт
Измерва се
на
на11режението
колектора
тора
61.
1,5V
на
Ако то
транзис
е
6,5V,
кондензаторът е пробит
5.
Пр11ем1шкът не
работп. Транзнсто
рите 69 11 70 се гре
1. ! !а.1ютh.ата
всрнпи
Тр 1
на
драll
тр:шсфор\1атор
(6.3)
Проверяват се кондензато
рите С73 и
C7s.
Отпояват се
изводите на базите на тран
зистор и те 69 и 70 и се из
е пробита
ят
мерва напрежението на вто
ричната намотка на транс
форматора Тр 1 • То тряб
ва да бъде не повече от
0,10-:-0,16V
6.
Приемането
всяка от
11:1
рад11остан
uиите се съпровожда
от свистене.
е
1.
Вернг:па на кон.:~сн
-~а тора Сн~
11 резистора
е 11рскъс11ата
R71
звукът
Проверява се резисторът
и качеството на спой
.R; 1
ките му. ,Паралелно на кон
дензатора СВI! се включва
друг
изкрнвен
редовен кондензатор
със същия капацитет
7.
При
-се
чува
пр11С\1а11ето
CIMHO свис
тене 11.ш бучене, ко
ето
се
ус11.1ва
111111
увел11чава11ето на сн
лата
на
звука
1.
Верн г ата на конден
заторите
С7 :„
С:,9
или
С6 п с пр е късната
2.
Аку\fу.1аторът
Паралелно на
кондензато
ра се включва друг
вен кондензатор
или
батершi ra се е изтощила
Измерва се
на
редо
(15µF)
напрежението
източника
за захР'нва
не в натоварено състояние
8.
Звукът
произвежда
rорене
система
Натиска се мембраната на
високоговорителя се
високоговорителя. Ако при
се
nы
1. 1lодвнжната
с
1·ър
на
трие
те\tа
о
маrннтната
сис
преместването
шумолене
триене
и
се
чува
пукане,
ш1а
на 1юдвижната
си
стема.
237
П р о д ъ .1 ж е н 11 е
н а
т а б .1 .
2
З.З
7
3
Uелесъобраэно е също та
ка
да
се
подаде
от
с1tг
на.1rе11ератора на базата на
транзистора 54с11rна.1 ЗmV.
Към изхода на приемника
се включва
осuи.1оскоп, на
екрана на който се наблю
дава
'
i
9.
Силата
не се
1.
на звук:~
регулира
Няма· звук; сиг
10.
налът
от
сиrналге
иератора
преминава
на
ка
прекъсната
1.
е
с11лата
на
звука е
а
на
в11сокоговорите,1я
с11.1ата
и
всрига1:~
му
С пннuет се
дават нзкъ
со rорнинт (по схеча-;а) 11
сн
повре
средният
ден
от базата на транзи
стора 54 към изхода
на приемника,
за гъргорене е 1ювре
на
на зву
Регулаторът на
.1ата
ната
дата
Проверяват се регу.1аторът
Веригата на реrу.1а
тора
кривата на изхо;щото
напрежение. Ако тя е прави.ша синусоида, то НЧУ
работи нормално 11 11рич11-
извод
на
реrу
.1атора. Ако с.1ед това зву
кът се появи, llpOMCH.lИl!IIЯT
резистор
от
горния (110 схемата)
'
нлн се
R~н
се
ПОiif)авя
заменя с друг
извод на регулатора
на
2.
силата не преыи
Кондензаторът С17 е
пробит
нава
напрежение
125 mV
на входа
верното и крайното стъпа:ю
Проверяв:~ се
ръ Т
на драйвера
кондеюато
С O~l\lfTЪ(1
се
смята, че драй
работят задово.штелно.
Накрая сигналът с напрежение ЗmV се подава на базата
на транзистора 54. Върху звуковата бобина на високоговори
теля трябва да се получи не11зкривено напрежение 0,71 V, което
отговаря на ном11на.11на мощност
50шW. В този случай НЧУ е
редовен.
При номина.1но напреже1ше
елементи на схемата 11 праш1л110
на
транзисторите
номиналната
на
изхода
на
(9V) щ1 захранване, редошш
подбра1111 реж11м11 на работа
ус11.1оате.1я
се
по.1учава
.1есно
мощ:юст.
Ограничаване на сннусондата на екрана на осци.1оск1та
трябва да започва само пр11 напрежение върху звукоuата бо
бина, равно или по-голямо от 0,96 V.
Проверка на
детектора на прие..~сюис
Най-прост начин за прооерка на детектора
до диода
238
43
„Сокол"
е докосването
с металната част на отоертка. Ако прн докосване
до
катода
илн
анода
пукане, детекторът
на
диода
може да
от
се
високоговорителя
се
чува
смята за редовен.
При по-задъ.1бочена проверка на входа на детектора се по
дава модулирано
напрежение
с
междинна честота
и се
контро
лнра формата на модулиращия сигнал на изхода на приемника.
Напрежение 10+50 mV с честота 465 kHz и дълбочина на мо
дулацията 30 0;0 се подава от сигнdлгенератора на извода 4 на
кr.ъга 42 през разделителен кондензатор с капацитет О, 1 p.F.
Аю) детекторът
чуsа
и
сранн11те.1но
НЧУ са редовни,
силен
от
високоговорителя се
сигнал.
Прове.рка и настройка на МЧУ
на приемник „ Сокол•
За нроверка на М ЧУ се докосват с металната част на от
в~ртка базите на транзисторите 38, 30 и 13. Ако в момента
на
докосuането
от
високоговорите.1н
се
чува
пукане
и
шум,
тоза свидетелствува за способността на отделните м.ч. стъпала
11 на це:шя МЧУ да усилват подава111пе на входа им сигнали.
Ако не се чува пукане, трябва да се огледа внимателно мон
тажната
схема,
да
се
проверят
11остоя1шотоковите
режими
на
работа на транзисторите от М ЧУ 11 да се открие повреденото
стъпа.10 на усилвателя, като се подаде на базите на транзис
торнте 38, 30 и 13 (пос.1едоuате.1но една след друга) модулн
ранотп
напрежение
с
междпнната
Процесът на настройката на
1)
честота.
МЧУ се
състои в следното:
приемникът се свързва с измерителни уреди така, както
~ показано на фиг. 3.6;
~) вълновият превключвате.11 се ноставя в положение "СВ",
промен.1ивнят
латорът
кондензатор
на сн.1ата
-
на зиука
на
-
максимален
на
капацитет, а
максимално
регу
усилване;
3) нзвпдът на с11гна.1Ге11ератора се включва между базата
на транзистора
13
(нрез разделителен кондензатор с капацитет
.З::ЮО
pF) 11 "пJiюсо1шя" проводник на приемника;
4) генераторът се настройва на честота 465 kHz (при дъл
бочина на моду.'!ацията 30 0;0 и честота на модулиращия сигнал
1000 Hz), напрежението на шхода на генератора се увеличава
до стойност, необходима за получаването на добро звучене от
високоговорнтеля с честотата на модулиращия сигнал;
5) чрез завъртането' на ядрата на кръговете 42, 28, 24
18
11
се постига максимално напрежение на изхода на приемника.
Настройката на МЧУ се прави, докато на
емника се получи
лиран снгнад 3+4
1
напрежение
µV на базата
изхода
на при
при подаване на моду
на транзистора 1 •
0,71 V
Предпо.1аrа се. че детекторът, НЧУ и МЧУ са редовни.
239
Спрягане на настройките на входните u хетеро
динните крыове на прие.иник „Сокол"
Тази операция в СВ обхват се извършва по с.1едния начин.
Към приемника се включват уреди по схемата от фиг. 3.7.
От сигналгенератора на рамката се подава напрежение с чес
тота 560 kHz, модулирано по амплитуда с честота 1000 Hz прн
дълбочина на модулацията 30 0;0 • Приемникът се настройва на
честота 560 kHz 11 чрез завъртане на ядрото на кръга 9 на
хетеродина и преместване на бобината на входния кръг 1 по
дължината на феритната пръчка се постига макс11мално напре
жение на изхода на приемника. В редовен приемник бобината
на входния кръг трябва да се на:vшра на разстояние от края,
равно на 1 / 3 от дъ.1жината на ферншата пръчка.
След това честотата на с11гна.1генератора се уве.шчава до
1500 kHz, приемникът се настройва на нея 11 се завъртат роТ•)
рите на кондензаторите 1 V 1 на хетероднна и 1 1 на вход1111я
кръг, докато
се
получи
масимаюю
напрежение
на
изхода
на
приемника.
Донастройването на кръговете на честотите
се
повтаря
прежение
няко.11<0
на
изхода
пъти,
на
докато
се
устанош1
.560
и
1.500 kHz
максима.1110
на
11риемника.
Процесът на спрягане на настройюпе в дъшовъююв11я •)б
хват е аналогичен на гореописания. Разликата е само в тона,
че от сигналгенератора се подава напрежение с честота 160 11
390 kHz и настройката на първата честота се изнършва с Пt)
мощта на бобините Кб на хетероднна
и К8 на
входното уст
ройство, а на втората честота - с помощта на кондензатора
1 IV на хетеродина и кондензатора 1 V на входния кръг.
Точността на спрягането на настройките в СВ и ДВ об
хвати се проверява съответно в точките „900 kHz" 11 „2.SO kHz".
В същите точки се измерва и чувствнтедността на
В СВ обхват тя трябва да бъде не по-лоша от
приемника 2 •
1 mV/m, а н.
ДВ обхват - 3 т V/m.
Ако при търсене на повреда в преобразувателя 11 първото
стъпало на МЧУ има подозрение за повреда във ФСС, то де
фектният кръг на филтъра се определя лесно чрез последова
телно подаване на АМ сигнал на горните (по схема) изводи на
кръговете 28, 24 н 18 на ФСС. Дефектният кръг обикновено
не се настройва.
За да се провери, че преобразувате.rrят 11 МЧУ са настрое
ни добре, на базата на транзистора 13 се подава сигнал с че
стота 465 kHz, модулиран с нискочестотното напрежение (1000 Hz)
1
За удобство при настройката бобпната
на
входш~я кръг е разделена
на две части.
2
Процесът на
измерване
приемник „Альпинист''.
240
на
чувствите.~ността е
описан подробно за
Табл и
Повреди в детектора
--
n а 3.3 8
на приемник "Сокол"
--
Пр11знац11 ,:--!-1
Начини за проверка и отстраняване
J Въз\lож.н_11_п_р_11_ч_и_ни_.!..-_ _ _ _ _ _ _н_а_п_о_вР_•_д_ит_е_ _ _ _ _ __
_ _ •:нредюс
1.
Няма звук
Вторичната
1.
намотка
на м.ч.
трансформатор
Проверява
се
вторичната
трансформатора.
намотка
Съпротивлението
редовната намотка е
на
на
5+6 Q
е прекъсната
42
е
11.111
дадена на
късо
Отпоява се
Диодът
2.
43 е
дин от изводите на дио.::tа
и се измерва съпротивлението му в пра
ва и обратна посока. Ако отношението
повреден
на измерените стойности е
вече, диодът е
1\011дензато
ръ 1· С4 ; п.111 Сы
3.
400
или по
редовен
Кондензаторите
се
проверяват
с
ом
метър
с пробпт
2.
!lриемникът
емането
се
съ-
провожда от сви
стене
и
Всрнг:на на
1.
работи, но при.1
кондензатор;~ С4 ;,
ши
1
С1 ;
е
пре
Паралелно на кондензатора се включва
друг редовен
съответно
кондензатор с
15 000
или
капацитет·
10 000 pF
късната
изкрн-'
вявания
Табли ца
Повреди в междииночестотиия
3.39'
усилвател и преобразовател на прием
ник „Сокол"
Прнзнаци на
l!ъз,южш 1
повредите
J_
Начини ва проверка и отстранкване
причини
на
повредите
3
_ 2_ _
Повреди във второто стъпало на МЧУl
1
1.
Приемникът
не работи
1.
Кръгът в ко
лекторната
рига
стора
дена
1
на
ве
транзи
38
Измерва се съпротивлението на боби
ната на кръга. Съпротивлението на ре
довната бобина е 7,8+8.О g
е да
накъсо
За проверка на второто стъпало на
МЧУ на
базата
на транзистор а
38 се подава напрежение 20 mV с честота 165 kHz. модулирано с нискочес
тотен сиrна.1 1000 Hz пр~ дълбочина на модулацията 30 %. Измерва се напре
жението на изхода
16
на нриемника.
Тра11знсторни раднопр11ем11111щ
241
П р о д ъ .1 ж е 11 и е н а
т аб л
. 3.3 9
2
2.
Кондеюато
Ко:це1паторът се проuсрява с омметър
рът Сз.~ е пробит
З.
Кондензато
Също
рът Сз;; е пробит
4. Транзисторът
38 е поuреден
2.
1.
Приемникът
но има
силен
i<ЪТ,
шум
;
Кондеюато
рът С11 11.111 С:н
1J&боти,
е пробит
то
консумиран
el
-ст приемника.
по-голям
Транзисторът се .1а,1е11я
Кон.1еша1 орнте се проuеряuат чрез из
мерване
на
напреженнята
дите на транзисторите
дензаторъ г С31 може да
чрез
ю~1ерпане
миналния с 3-:-5
електро
и 30. Кон
се пропери и
на тшрежението
него. Ако 1ш1реже1111ето
от но
на
38
върху
е око.10
ЗV,
кон,1енззторът е р~довен. Нанреженне
то върху 11робнт11я кондензатор е ну.и
-rnA
1
Повреди в първото стъпало на МЧУ и
1.·· Приемникът
.не работи
Кондеюато
С~,; е пробит
, 1.
· рът
в преобразователя на честотата
Измерва се съпрот1111.1rнисто на боби
ната 28. кuетп трябва да бъде 2.8 О.
Ако ощ1етъръ г пока111а нула, конден
заторът е щюбнт
2. ;\1еждУ
дензатора
1
кон
С1 ~
()тстраннн:~ се късо го съединение
и.111с~„11 шас1по
има
късо съе.111-
нение
3.
Бобината на
28 е ;1а
кръга
де11а
·2.
слаб
'
е : 1.
Звукът
говорителя
се
Нер11rаи
резнстора R~„
; от високо
"'Iува свистене
накъсо
1
I
на
е
11рекъсн:па
Измерпа се съпропш.1еннето на боб11ната. Съпротив.1е1шето на редовната бо
б11на е :2,R 2
И1мерват се 11апрс,ке111:нта на
.ште 1и тра1ш1стора
.шчават
от
.10.
номина.1111пе,
електро
Ако те се от
се
проuернва
ре.шстuрът R~:· 11 ка•1е~rпото
юпе
нз
споll
~1у
1
Г!ара.1е.1но
В ко11;1ею·110ра С~,; И\1:1 11ъ
вк.1ючпа
тре111но
СЪЩllН
2.
11рекъс
на
друг
кондеюатора
редовен
С~н
се
кондензатор
със
К:IПJ!ЩТет
п:ше
Кондею:~то
рът С~ 7 е 11po611r
3.
Измсрпа се напрежението върху кон
дензатора 11.111 на базата на траюисrора
30. Ако то е 11\·.1а. кондензаторът е
пробит
.а. Няма звук
1. Меж.1у
нзатора
242
конде
с~ 1 11.111
Из~1ерва с.::
съпроr1ш.1сш1ето
на бобн
ната на кръга. Ако то е 11у.1а. има късо
П р одъл ж е н ие на
3
2
бобината на кръ
га 24 и шасито
има
т а б д • 3.3~
късо
съединение. Съпротивлението на редов
ната бобина е
1.5
Q
съеди
нение
Ко1цензато
рът С20 е пробит
2.
Измерва
се
дензатора
зистора
напрежението
1ы11
13.
на
върху кон
ко,1ектора
Ако то е
нущ,
на тран
конденза
торът е пробит
3.
Кондензато
рът С1 ~ е пробит
или
изводите му
са дадени
Оглеждат се изводите на кондензатора
и се измерга
напрежението на
тора на транзистора
колек
13
накъ
со
при дълбочнна на моду.1ацията 30 0;0 • Ако на изхода на прием
ннка се получава напрежение 0,23V, то преобразователят и МЧУ
са настрое1111 добре.
Т а б .1 и ц а
Повреди във входното
устройство и хетеродина
3.4(}
на приемник „Сокол"
---------··
Признаци
на
Въз'1оАшн
повредите
1.
Приемникът
1
не работи
1. 1\ръrовз.тз. бо
бина на СВ об
хват и
за
Н.~чнн11 за проверкJ и отстраняване
врнчт:ш1
на
~ювреднте
Проверяват се бобините и запояването
на
изводите
пм
бобината
връз~-.::~
са
прскъснзтн
Контакп;ите
!
2.
Няма контакт
във
вълновия
верява
се
.1аме.ш се подгъват
да.щ
подвижната
превключвателя е сглобена
;
про
част
на
правил но
превключвател
3.
Хетерод~шът
не работи
Измерва се напрежението върху ре
зистора R15 (в редовния приемник то е
30+80 mV). Ако измереното напреже-
243-
П р о дъ л ж е н и е н а
т а бл
. 3.40
3
2
ние е по-ма.1ко от 30 mV, се проверя
ва режимът на работа на транзистора
оглежда се монтажът и
забе.1язват други
повреди,
транзисторът /3
13.
4.
Тримерът
Един от три
Приемникът
бавно эаuъртане на ротора на тримера
от в11сокоговорите.1я не трябва да се
телността
му
1.
Кръгът
8
е
11е1·овfпе
се от
рите е
даден на
от
като
поява
чува
_работи, но в ДВ
-<>бхват чувстви
проверява.
мер-кондензато
късо
'.2.
се
един
ако не се
се 01е11я
изводи. При
пукане
Кръгът се с~1еня
прекъснат
е
влошена
3.
Крайните
че
стоти на един от
.обхватите
не
съответствуват
на
1.
1\анацитетъ т
на
кондензатора
с,
или с~ се е
Кондеюаторът се с~1еш1
промеют
номиналните
стойности
4.
Крайните че-J
стоТI1 и на два-,
та
обхвата
не
1.
Променлив11ят
кондензатор
Промен.1шияr ко1цензз.тор се с~1еня
е
повреден
съответствуват
на
номина.1ните1
.СТОЙНОСТИ
-----------
Т а
Цветна маркировка на транзисторите
Група
1
2
3
4
5
6
244
Цветно uзна чснне
'
6
.1
11
ц а
3.-Н
П41(МП41) и П41А(МП41А)
К оеф11ц11ент на усилване а Изходна прово
1
дl!\ЮСТ ll.~, 11S
Жълта точка
Бя.1а
•
Червена •
Две бе.1и точки
Две жъ.пи •
Зелена точка
0.96R-:-0,972
0,973·:-0,97R
0,979 ·:-0,98-t
0.979-:-0,984
0,98-1-:-0,99
0,9fi8-:-0,99
<2,5
<2,5
<2,5
::;;;О,7
::;;;2,5
:$2,.5
Т а б л 11 ц а
3.42
Цветна маркировка на транзисторите П423
Вре"еконстанта на вер11гата з:·1
Цветно (JЗначенне
Груп а
-
обратна връзка г' С
б k
!Място на платката
-- 1
1
Зе.1ена точка
2
Бяла
Жълта
3
:;;200
201-:-299
300+500
245
Втора част
IV. БЪЛГАРСКИ ТРАНЗИСТОРНИ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
4. 1. РАДИОПРИЕМНИЦИ "ПРОГРЕС" И „В. ТЪРНОВО"
С rюртапшните радиоприемници "Прогрес" 11 "В. Търновu"
се само по външното оформление, нашата рад110-
1 )аз.111чанащ11
е.1ектрош1а
промишленост
постави
началото
на
едно
модерно и
11зк.1ючител110 перспектишю направление н битовата радиое.r~ек
троника
-
транзисторазнр:шето
на
радиоприемниците,
а
впо
следствие 11 на теле1ш:-шонните приемннци. Миниатюризацията
постави на изпитание както нашите най-добри конструктори,
така
и
редица
заводи,
тите. Всичко това
изпълнението
на
достанчици
намери
на
голяма
отражение в
електрическата
схема
-
част
от
елемен
„разнообразието" при
в
нея
се
срещат
съ
ветски, френски, италиански, чехословашки (пък и други) тран
зистори, кондензатори, диоди и т. 11.
Принципната схема на „Прогрес" е дадена на фнг. 4.1.
Входният кръг е осъществен с боби11ата L 1 , навита на ферит
ната пръчка, едната секция на промен.шния кондензатор Св 1 и
тримера Ст 1• Използувана е трансформаторна връзка на треп
тящия кръг със самоосцилиращия смесите:~ Т1 посредством
свързващата бобина
L?.-
Поради ниското входно съпротив.11ение
на транзистора Т 1 (няколко килоома) връзката е нзбрана слаба.
Качественият фактор е около 70, с което се удовлетворяват
противоречивите изискнания относно избирателността по меж
динна честота и по огледален кана.r~ и необходимата ширrша
1-1а пропусканата лента. За високочестотния с11гнал Т 1 е свързан
пu схема ОЕ. Резисторите
R1• R"l.
и·
стояннотоков режим, слабо зависим
Rz-2
от
определят стабилен по
параметрите
на тран
зистор&. Тъй като индуктивността на L2 е много ма.r~ка (10 на
шшки), осцилаторът работи по схема ОБ. Трептящият кръг се
образува от
L 3,
втората
секция
на
променливия
кондензатор
С 8 2 , С15 и тримера С т 2 • Индуктивната обратна връзка се осъ
ществява от навинките на L, и L 5 , а тяхното отношение опре
деля амплитудата на осцилаторното напрежение, ефективността
247
на смесване 11 равномерността на осцилацните по обхвата. Ос
цилаторното напрежение върху емитера трябна да бъде в гра
ниците 150+300 mV(n 4 =6, n5 =4 за съветски транзистор П401
и n4 =6, n6 = 10 за чехословашкия транзистор 156 NU 70) пр1r
качествен фактор на кръга около 60. По-го,1ям качествен фак
тор би дал и по-го.1ямо
осци.1аторно
напрежение и опаСНl)СТ от
самовъзбуждане, а по-малък - нестабилна работа при нa:'vla,1(·H•)
захранващо напрежение. Кондензаторът С 1 заземява високочес
тотно долния край на L 2 , а кондензаторът С2 отделя ем11тt'ра
от
високия
отрицателен
потенциал
постоянен ток. С3 и Rз образуват
на
колекторната
верига
1ю
развързващ филтър.
В резултат от смесването на входния
сигнал
и
генернrа
ннте трептения (приложени към прехода база-емитер) се полу
чава междинночестопшят снгнал с
f"
където
fc
е честотата на
/" = 470 kHz:
= /х -/с,
-
входния сигнал, а /х
честотата !-JЭ.
осцилатора (хетероднна).
За тонар на преобразувателното стъпало служи филтър
със съсредоточена селекция (ФСС), осигуряващ цялата селек
тивност на приемника по съседен канал. Трите му кръга са
реадизирани с бобините L 6 , L 7, L 8 и съответно кондензатор11те
С4 , С7 и С8 • Характеристичното съпротив.11ение на филтъра е
около 60 kQ. За съгласуване на ниското входно съпротив.1енне
на транзистора Т'2
той е включен частично към малка част от
нанивките на бобнната
L„„
ната междинна честотз е
Затихването на филтъра
6 dB
при
качествен
за
осноп
фактор на кръ
говете 150. Е.1ементrпе, които определят избнрателността (се
лективността), са кондензаторите С„, С 6 11 навивките, свързана
към базата на Т2 от последната кръгова бобина L 8 • Реа.шата
избирателност пр11 разстройка
10 kHz е около 28 dB при
лента на пропускане 6 kHz.
Междинночестотшшт усилвател (МЧУ) е двустъпа,1ен. Пър
вото стъпа.10 е изградено с транзистора Т2 • То представлява
±
обикновен RС-усилвател с товарен резистор
R5
със съпропш
ление 4,7 kQ. Тона стъпа.10 е удобно за масово производство,
тъй като позво.1rша избягването на трудно приложимата при
него неутра.шзаrщя на вътрешните обратни връзки в транзис
тора. По-ма,1кото ушлнане се компенсира чрез употреба на
транзистори с по-ш1сока гранична честота над 13 MHz. В това
стъпало
се
11звършва 11 антоматичното
регу.1иране
на
усилва
нето (АРУ). ПостояннотоковИят режим на транзистора се опре
деля от делителя
10• Когато се увеличи силата на де
4,
R Ru, R
тектирания сигна,1, неговата
R
постояннотокова съставяща, която
минава през резистора
9, води до намаляване на отрицателния
потенциал на базата на Т2 , а оттам до намаляване на уси.1ва
нето на цялото стъпало. Нискочестотната съставяща се фил·
248
SFT :IOi!
SFT308
SFT 3()8
SFT З53
SFDm
2XSFT 321
SFT 35З
С12
1
..i,
IH
1000
R20
150
Стl ФА
Cв,mi
1
1 . __
L..
~
:~fG:ГЬ1--;;: ~
L1/Lz
i:i::-ct
cu+~so.o
R1,
ф11г
·t.l. ! lр111щ1111н:1
cxe~ta
Rg
r·a
радипнрнсмник
.flpor·pcc-
д
Rв
+
База
Иgо
150-200 mV
1
·-· -· - .;
10+20 mV
Емитер
___._
tV
~
ф
фш · .
4.2.
t:квнвалснтва 11пстоя111ютокова схема
11:1
д1юд11ата верига
трнра посредством е.1ектролитння кондензатор Сн (50 µ.F).
Второто междинночестотно усилвателно стъпало е СЪЩ()
един RС-усилвател с товарен резистор L 7 (4,7 kQ), притъпяващ.
си.1но резонансната крива на трептящия кръг (L<:i, С 10 и С 11 ).
Той нма честотна лента око;ю 40 kHz. От колектора на тран
зистора
Т
3
до диода има повдигане на напрежението около два
пъти и постояннотоково заземяване на диода-детектор д~- Ав
томатичното преднапрежсние за
R,,.
средством резистора
тенциал
на
предното
транзистора Т?. се подава по
Кондензаторът
стъпало
и
отделя високия по
Cf,
пропуска
междинночестотния
сигнал към базата на Т3 • Кондензаторите С 12
за
високочестотните
съставящи
към
Характерно за амп„1итудните
детектори
радиоприемници е сравнително ниското
по постоянен ток (няко:1ко десетки
входно
съпротивление на
11 С13
създават път
земя.
в
транзисторните
товарно
съпротивление
юrлоомовс) поради
ниското
с.1едващото 11редусилвате.шо
стъпало.
С това се цели да се постигне по-малка разлика между посто
яннотоковия
и
променливото1швия
товар,
а
оттам
и
по-ма.1ки
нелинейни нзкринянания, предизвикани от диода. За същата цел
е поставен и резисторът R11 след разделителния електро.штен
кондензатор CJ1;· Загубата, която се получава в R11 , се компен
сира от увеличеното усилване на транзистора
Т 3 вследствие
повишеното
входно
съпротив.1ение
на
детектора.
Друга характерна особеност на ампл11ту дните детектори з
транзисторните прие:-.шици (за намаляване на нелинейните 11з
кривява11ия) е ма.1кото положите„шо нrеднапреженис на диода
при покой 11 слаби сигна.ш. Екв11ва.1с11тната постояннотокова
схема на диодната верига е дадена на фиг. 4.2.
Пърното предуси.шатеюю стъпало е юградено с транзи
стора Т4 , работещ, както 11 всички остана.'lи, по схема ОЕ. Ннс
кочестотният
снгнал
от
потенциометъра
за
регулиране
на
си
лата R10 през С 16 н R 11 постъпва 11а базата на Т4 • Товар на
стъпалото е резисторът R13 , от К()йто усиленият сигна.1 се пре
хвърля 11рез С.20 (също разделителе11) към базата на в тор.) ю
предусилватетю стъпало - транзистора Т5 • Резисторът R1 ос11rурява работата в режим клас А. Неговото съ11ротив.1ение се
подб11ра така, че коле1порният ток да бъде око.10 1 mA. За rи
добряване на честотвата характеристика е включен и конден
заторът С 18 •
Поради опасността от недопустимо затихване за ю1сю1те
„
честоти,
ниски,
понеже
входните
в транзнсторните
съпротивления
на
транзисторате
праемници се изпо.1зуват
електролитни прехвърлящи
кондензатор11.
са
11зключнте.1110
Тяхното
качествен(}
действие по отношение на постоя1111ия ток е от решаващо зна
чение за целия приемник. Ако то не е добро, се нарушава по
стояннотоковият режим на стъпалата,
които
разделят.
Рез11с
торът R 17 стабилизира температур1ю транзнстора Т5 , а неговият
250
постояннотоков режим за работа в режим клас А се осигурява
от резисторите R15 , R16 и R17•
Оновното предназначение на второто предусилвателно стъ
пало
е
да
усили
подадения
му
нискочестотен
сигнал
до
ниво,
достатъчно за нормална работа на транзисторите Т6 и Т7 • В
колекторната му верига е включен драйверният трансформатор
Тр1' съгласуващ в известна степен високоомния изход на пред
усн:rвателното
стъпало с нискоомния вход на крайното стъ
пало и
подаващ
сигнали,
равни
по
големина,
но
противопо
ложни по фаза към базата на Т6 и Т7 •
Крайното стъпало на приемника е изпълнено по класичес
ката противотактна схема с трансформаторен изход, работеща
в режим, близък до клас 8, изключително икономичен и от
решаващо значение за и без това ограничения живот на бате
ршпе. Необходимият режим се осигурява от резисторите
18 и
R
Ri'J• като е съобразен с възможността за срмшително по-малки
неюшейни изкривявания, характерни за клас В. Приетата схема
позво.1ява да се работи с транзистори с по-голяма разлика в
параметрите им, но в сравнение с безтрансформаторните крайни
стъпала
е
по-скъпа
за
изпълнение
и
внася по-големи честотни и
фазови изкривявания.
Последните две стъпала са обхванати от отрицате:ша об:
ратна връзка посредством резистора R20 , отразяваща се благо
приятно върху устойчивостта на усилвателя. Импедансът на из
ползувания високоговорител е 3 Q. В захрашзащата верига на
прнем1111ка е включен развързващият филтър R14 , С23 против
( · братна връзка между стъпалата през
токоизточника. Токоиз
т1 •чн11кът представлява две батер:ш по
4,5V,
свързани последо
ват е.1но.
Разгледаната принципна схема е
изпълнена с транзисторil
PNP. Отделни серии 'са изпълнени и с транзистори чехосло
вашко производство NPN - фиг. 4.3. Основната разлика между
дасте 11зпълнения е обърнатият поляритет на захранването
( ~мilнус" на маса), диода и електролитните кондензатори.
Заменяемостта на
транзисторите
rрес " е дадена в табл.
4.1,
ннето на е.~ементите
на фиг.
-
в
а печатната
радиоприемник
платка
с
„Пр~
разположе
4.4.
Таб.111ца
Заменяемост на транзисторите в радиоприемни"
Т1111 на
Трзнз11стuр
--
1ранэистора
4.1
„Прогрес"
Пронзвозстоо на
-----------
П401 ; П402; П403
SFТ319; SП320:
SПЗ!б
15б~U70
ОС170; ОС44
I СССР
J
Франция
-
CSF
1 Чехос.~овакия
, Valvo
251
П р о д ъ .1 ж е 11 11 е н а т а б л.
ОС614
ОС613
Telef11nken
П401 ; П402; П403
SFТ319 ; SFT315 ;
SFT317; SFТЗlб;
SFТ308
СССР
Франция
.
Чехос.ювакпя
156NU70
OCI70; ОС44 ;
ОС614; ОС613;
VaJyo
ОС45
ОС612
Telef1шken
ПIЗВ; ПIЗА; Пl4
SП353; SFТ351 ; SFТ352
SFТ32l ; SFТ322; SFТ323
СССР
106NU70; 101NU70; 103NU70
Франция CSF
Чехос.1оваюш
ОС70; ОС71
ОС602 ; ОС603
Val\'O
Telefunken
;
ОС604
СССР
ПIЗА; Пl4
SП353; SFТ351 ; SFТ352
sг·тз21 ; SFT323; SFТ322
Францпя -- CSI0
Чехос.10ваюш
1061\'L'70; 101:\U?O; lU3NL'70
ОС70; ОС71
ОС602; ОС603
;
j
Valvo
Telef11nken
1
СССР
ОС604
i
! Пl ЗА ~~
1
SП321 ; SП351 ;
! SFТ322; SFТ323
SП352
i 106NU70; 10INU70; 103::\L'70
'i
4.1
Фра11u11я
Чехос.10вак11я
ОС72; ОС74; ОС79
: Val\'O
OC602sPEZ; OC6()4sPEZ _ ___ · Telef11nkcп
4. 2.
РАДИОПРИЕМНИК „ЕХО"
"Ехо" е първият български фабриЧН\) прuнзвеждан джобен
радиопрнем1111к. Малките размери са пост11г11ат11 чрез значително
сбиване на отде.111ите елементи и нъз.ш, характериз11раща се
все още със CROllT(' nмa.'IKll размери". Пршщнпната му CXt::\Ia е
дадена на фиг. 4.10.
За разлика от вх()дното устройспю на „Прогрес" връзката
на входния кръг с транзистора е автотрансформаторна. Вхс1д
ният кръг се състоп от бобината L 1 , тримера С 2 11 едната
секция на променливия кондензатор с твърд д11е.~ектр11к С 1 • Тра!1зисторът Т 1 работи в режим на самоосщ1,111ращ смесите.1. В11сокочестотн11ят сигнал постыша на неговата база през разде
лителния кондензатор С 3 • Резисторите R]' R-J и Rз определят
постояннотоковия му стабилизиран режи:-.1. Оrцилаторният кръг
252
155NU70
155 NU 70
155 NU 70
106NU70
7NN41
2 X105NU'JO
150
~r
~9+
заа
Ф11г.
t-J
UI
у.)
·1.3. 1Iр1111ш111ш
схема 11а рад11011р11см1111к
„Ilpurpec"
с 11-р-11 транз11с·1 ор11
~
~
Фиr.
4.4.
Печатна платка rъс схематично
означение
на
разположението
„Прогрес"
на
елементите на
радиоприемник
Ф11r.
4 ..5.
Разnо.южение на изво;щте на входните
на рад11оприс~1ник
• Прогрес·•
бобшш
Тр1
:~,:Е~,.
vv3
1
~
Фиr.
на
5
Ф11г.
4.R.
Дра!lверен
Фнг. 4.9.
Изходен
трансформатор на ра
щюнриемник
.Про-
трансформатор на ра
.:шонриемник. Прогрес·
шводите на хетеродин
ната бобина
емника
,~.
'
Разпо.10жен11е
4.6.
п
~~
,~,
~
6
5
на рад иолрп-
W, W, \V, - - 18W'4f11/400
,,I1porprc •
навнкки,
nронодннк
грес"
ПЕ„'l,
нре'1е11но (611фи.1яр11u ).зз да
G1.дат
у
1 а~ 1
6т
sT
5
5
6
2
СI1\1етрнчнн
у
1
1
на11ъ.1но
3
3
3
7
о
5
Фиr.
4.7.
"
6
5
0,15 mm/ U,65
W 2 се навиват
1
9
IЗОТ
8
2
2
3
1
2
о
бj
и
)>-
3
ш ш" ш"
а) б
тт/
W1
едновременно (бифwдярно)-
~511000I1 ~·оо,~·
й01
0
2
0,15
шm
,}
1
:
~~·.~~~~~~р;.од~~.~~)~~.
o.u8 mm/ 1.Iu mm/tJ, НJ mm
Wr 11 W:t се навпва• едно·
о
6) 6
Разпо.10жение на изводите на МЧТ
5
на
'
m
о
о
ц 6
радиоприемника
5
"
.Прогрес•
"'
а>
$FТЗ19
SF'TЗ19
sпз1g
сл
1
1
1_ -
-
-
-- -- -
- -
R12
------- /
SFТ
С20
A~I
1
:ю.о
~л
1 (
353
Тр7
---.....
~·~1
((
;:iTp2
R17
~
560
R1в
.,
ri
'~""'1 ~1
_,.
SFT 323
15k
:;-;:.!..~
ctl 1
f;;;
UI~
"'
76
120
"'П'""'
~ ~ I
С22 9"
100,
г:;1
~у~
о
R20
150
Ф11r. 4.10.
Пршщ1ш11з схема на радиоприемник .Ехо•
srD 112
е изпълнен с бобината L~
и
кондензаторите С6 , тримера С7 и
втората секция на променливия кондензатор С6 •
Индуктивната
обратна връзка се създава от навивките на L2 , а положението
на извода към С4 и броят на навивките определят големината
на
осцилаторното
сигнал
към
напрежение,
емнтера на
жение се изменя от
подавано
смесителя
80mV
R3 с
рено върху резистора
до
Т1 •
150mV
за
смесване
с
входния
Осцилаторното напре
за
целия обхват, изме
помощта на високочестотен лампов
волтметър. Подобно на транзисторния радиоприемник „Прогрес"
( „Търново")
и тук в колекторната верига на смесителя е вклю
чен ФСС, образуван
La
от
трептящите
кръгове
L 4,
С12-
С8 ,
L6 ,
С 10 и
За получаване на по-висока стабилност на усилването при
по-голямо
усилване
на
отделните
стъпала
междинната
честота
е избрана 455 kHz. Трите капацитивно свързани междинiючес
тотни трансформатори осигуряват селективност по съседен
канал над 20dB. Кондензаторите С9 и С 11 спомагат за про
пускане на сравнително широка честотна лента. За съгласуване
на високото
изходно съпротивление на' последния трептящ кръг
и ниското входно съпротивление на транзистора Т2 кръгът е
включен частично към него. Необходимото усилване на меж
динночестотния сигнал се осъществява от транзисторите Т9 и
Т3 • Т2 е обхванат от веригата за АРУ посредством резистора
1g. Кондензаторът С 18 филтрира нискочестотната съставна на
детектирания сигнал. При слаб входен сигнал първото междин
ночестотно стъпало дава усилване 10-15 пъти. Второто меж
динночестотно стъпало използува за товар трептящия кръг L 7,
R
С17 с нисък качествен фактор
ниското
входно
коефициент
на
(кръгът се шунтира силно от
1
съпротивление
трансформация
на
-
детектора
2: 1).
поради
големия
В замяна на това
ста
билността е значително подобрена, което е необходимо, тъй
като липсва неутрализация на обратните връзки в транзисто
рите по същите съображения, както и в приемника „Прогрес".
Усилването на стъпалото (около 100 пъти) е достатъчно за по
лучаване на сравнително добра чувствителност.
Трите високочестотни транзистора са температур~о стаби
лизирани с активни резистори в
емитерните
им вериги
R9 •
R 3, R6 ,
Паралелно свързаните към R6 и R9 кондензатори Са и С16
премахват отрицателната обратна връзка (ООВ) по променлив
ток, нещо, което р принципната
схема
на
„Прогрес"
липсва.
Това се отразява благоприятно и при замяната на даден тран
зистор, тъй като знаqителните различия между коефициентите
на усилване
на
отделните
транзистори
ще
влияят
сравни1'елно
малко върху колекторния ток на стъпалото. Режимът на тран
зистора Т3 по постоянен ток се
Rв и
R9·
За да
17
с~
получи
Тр1нs11сторни радиоприе\\иищr
по-добър
определя
от
резисторите
R 7,
коефициент на предаване на
257
амплитудния детектор
вания, на диода
и намаляване
на
нелинейните изкривя
се подава малко положително
SFDl 12
пред
напрежение посредством резисторите R4 , R10 и R12• Товар на де
тектора е потенциометърът R11 • Чрез завъртане на неговия
плъзгач от положение минимум в „упор" захранването на при
емника
се
изключва
ване-изключване"
гулатор на силата
честотната
посредством
контактната
на приемника, намираща
R11 •
съставяща
Кондензаторът
на детектирания
система
се
С19
„включ
върху самия ре
филтрира високо
сигнал.
Нискочестотният сигнал от плъзгача на
R11
постъпва през
разделителния кондензатор С20 на базата на транзистора т,,, от
предусилвателя. Тъй като използуваните в „Ехо" транзистори
и SFT 323 имат по-висок коефициент на усилване от
и SFT 321, предусилвателят има само едно стъпало.
Драйверното и крайното стъпало са реализирани по класичес
SFT 353
SFT 351
ката
противотактна
Последните две
схема.
стъпала не са
обхванати
от обща ООВ.
ООВ има само последното стъпало посредством C~u и С25 • По
стояшютоковият р~жим на Т4 се определя от резисторите R13,
R1,
R
и
15• Кондензаторът С21 премахва ООВ по променлив ток.
Крайното стъпало е допълнително температурно стабилизирано
посредством термистора
тига с резисторите R 16,
R18,
R17 и
а необходимият режим се пос
Rнi· Против обратна връзка през
захранващия източник се използува развързващият филтър С23 ,
R90
и С92 • При този начин на стабилизация приемникът е спо
собен да работи в твърде широк температурен·обхват от -10°С
до +45°С, като долната граница се ограничаеа от електролит
ните кондензатори. Високоговорителят е миниатюрен (диаметър
65 mm) със съпротивление 6,7 О. Той има трансформаторна
връзка с крайното стъпало, работещо в режим, близък до
клас В.
Характерна особеност на електрическата
че „минусът" на батерията е заземен
схема е
и
това,
за разлика от по-универ
салното заземяване на „плюса" при употребата на транзистори
от типа PNP, с каквито е изграден и радиопр11емникът „Ехо".
Всички транзистоnи са свързани по схема ОЕ. За магнитопро
вода на драйверния
трансформатор е използуван пермалой тип
50Н с дебелина 0,2 mm, а на изходния трансформатор - си
лициева ламарина с дебелина 0,3 mm.
Забележка. Эа подобрявенето на параметрите на прием
ника
заводът-производител
анесе
впоследствие
следните
изме
нения:
1. Драйверен трансформатор (Тр1) - за ламелите е изпол
зуван пермалой с дебелина 0,5mm тип 50 Н.
2. Изходен трансформатор ( Тр2) - използувана е лама
с дебелина 0,2 mm тип Э44. Първичната намотка има
2 Х 190 навивки от проводник ПЕЛ О, 18 mm, а вторичната - 55
рина
258
...---~---------~
+l~~.-----r----t--__:_--------1--+.J
125
!'.;)
сл
с.о
Фиr.
4.11. Печатна платка със схематично означение на разположението на
елементите на радИопрнемннка „Ехо•
-----L7.
,Г,ГJ
т-
!----- -~- --- 100
Фиг. 4.12. Разположение на изводите на входната
бобина на радиоприемника .Ехо•
Тр2
у
"'J·E,
5
L3
,~,· Ео'
1
з
L1 :
А
~
5
Фиr.
ние
4.13.
на
Разположе
изводите
хетеродинната
на
бобина
радиоприемник
.Ехо•
на
Фиг.
4.15.
Драl!верен
w11w11w1 -
2soJ1100110J
навивки, проводник ПЕЛ,
0,07mm /0,07 mm/0,07 mm;
W1
11 W 1 Ct: навива'i' ед„
иовремеино ( бнфидярио)
Wз
5
~
~
'
трансформатор на ра
диоприемник „Ехо• :
w..
2
Фиr.
5
'
4.16.
Изходен
трансформатор на ра
диоприемник
• Ехо• :
w, 1w.1 w, - 240 /240/
112 навивки, прово.11иик
ПЕЛ, 0,15mm
/0,15mm/
0,35mm ; W1 и W 1 се на
виват
е,11;иовремеиио (бифнлярно)
навивки от ПЕЛ 0,44 mm.
3. L 8 (IV МЧФ) има 60 навивки от проводник ПЕЛ 0,1 mm
4. Високоговорителят е с импеданс 4 Q.
5. За получаване иа изходна мощност .50mW напрежението
върху товара трябва да бъде 0,44V.
6. Прехвърлящият кондензатор С3 е с утвърден капацитет
но в някои серии се среща и с друг капацитет.
Печатната платка на радиоприемника „Ехо" е дадена на
4700pF,
фиг.
260
4.11.
'j
:
'3
,~ L7
:
5
1 2
Фиr.
oJ s
"
1 2
з
8)
з
в (§)
о
о
о
s
4.14.
1 2
з
~" [§
о
а)
:~~J'E:
'
L6
Ls
у
У.
~
,(
5
г)
"
5
"
Разположение на изводите на МЧТ на радиоприемника .Ехо•
Фиr.
Кинем:~тнчна схема на скалното устроl!
ство на раАиоприемник .Ехо•н
4.17.
За захранване могат .11.а се използуват
и
следните
типове
батерии чуждестранно производство:
(ГДР),
(Полша),
(Чехословакия),
(Австрия),
(ГФР),
1) Belfa kat № 201
2) Centra - Rб; - S 14
3~ Вateria 150
4) Pertrix 251
5) Daimon 1298
а също и: много други със същите размери и напрежение
Мо-дификацни на стандартното
емници тип „Бъклица" и „Буренце",
ното Qфсрмление.
1,5V.
"Ехо" са сувенирните при
различаващи се
4.3. РАДИОПРИЕМНИК
„ЕХО
по външ
2"
Равработен е на базата на радиоприемника .Ехо" в НИП
КИРЕ-Ссфия, и се произвежда от „Завод за радиоприемници" Велико Търново. Джобният радиоприемник „Ехо 2" се разли-
261
чава от своя предшественик
главно по броя на вълновwте об
хвати -освен средните вълни са въведени и къси вълни. Тази
реконструкция
шния
вид,
е
като
довела
до
са запазени
незначителни
изменения
въа
в•н
старите размери.
Принципната схема на радиоприемник „Ехо 2" е дадена на
фиг. 4.18 при положение „СВ" (средни вълни) на превключl'lа
те.11я за обхватите. Наличието на два обхвата налага комутн
рането
на входните
и
осцилаторните вериги
гуряващи необходимата междинна честота
На средни вълни радиоприемникът
тена,
като
включването
съставен от
кондензатор
L1,
C.t,
приемането се
включена
С8 и С,.
към
на
на
приемника,
работи
транзистора
оси
455kHz.
към
с
феритна ан
трептящи11
кръг,
тримера С 1 11 едната половина на проиен,11ивия
е автотрансформаторно. На къси вълни (КВ)
осъществява
трептящия
с
телескопична
кръг,
съставен
антена,
от
L<J>
цялостно
тримера
C'Jt
Високочестотният сигнал постъпва на базата на самоосци
лиращия смесител Т 1 през разделителния кондензатор ·С5 • По
стояннотоковият режим се осигурява и температурно стабили
зира посредством резисторите
1,
2 и
3 • Осцилаторът работи
R R
R
по схема с обща база (съпротивлението на веригата С5 , L 1 за
осци„аторния сигнал е много малко), а смесителят - с общ
екитер. Кондензаторът С8 , тримерът С7 и втората половина на
променливия кондензатор С6 с бобините Lзп (първична) и L, об
разуват трептящият кръг на осцилатора на СВ. За КВ треп
тящият кръг включва следните елементи: Ci, С 7 , С8 , С 11 и бо
бината L;ю. Положителната обратна връзка се осъществява чрез
подаване на осцилаторните
зистора Т1
посредством
напрежения към
кондензаторите
емитера
на тран
С10 (за СВ) и С0 (за
КВ). Схемното решение осигурява необходимата стабкл:ност,
особено важна за къси вълни. Останалата част от приемника
почти не се различава в електрическо отношение от схема.та на
„Ехо" - някои от стойностите на елементите са променени с
огле.11. подобряване на общите параметри.
Меж.11.инночестотният усилвател се състои от ФСС, еспур
яващ необходимата избирателност (селективност) по съсе.11.ен
канал, и транзисторите Т2 н Т 3 • Той има
същата схема, какт~
прн .Ехо", и дава необходимото усилване на междннночестотния
сигнал. Кондензаторите С 17 , С 18 , С19 , С20 и C.i 4 са със вначи
телно накалени капацитети. Транзисторите Т 1 и Т2 са част•'lно
свързани към трептящите кръгове на ФСС, за да се постмrне
известно съгласуване между изходното съпротивлен11е на Т1
и значително по-малкото
входно
съпротивление
на
Т2 -с
характеристичното съпротивление на кръговете. Транз11сторът
Т2 е обхванат от веригата на АРУ посредством резистора Rr. и
филтровия кондензатор за нискочестотната съставна на .1:tтек
тирания сигнал С 17 • ООВ пv променлив
262
ток е
премахната по-
сред(твом
С 18 и С20 , а
кондензаторите
стояннотоковият режим на Т 3 се определя от
затерът С 19 е
Фиr.
разделителен.
4.19.
R6
резисторите
температурно стабилизират междинночестотния
Амплитудният
и
R10
усилвател. По
R8
R'J.
и
Конден
детектор е реали.
Печатна платка на радиоприемник
.Ехо
2"
Та б л н ца
Ред за настройка на радиоп!)иемник
- - - - - - · - - - --
„k::xo 2"
~
о.
g
~
°'""1 То"'' ::,:;:~""""
\
1
1
"'
Настройващи
1
Честота
еле:о.tенти
1
1
-------
Коитро.оиа чувст-
1
„
4. ..,
BllTCЛltOCT
i
В
T01iK3-
i та за 50 шWизходиа
мощност (0,44V)
1
База на Тз
База на Т„
1
2
3
-
4
5
6
св
Чрез
рамкова
7
-8
9
10
стандартна
кв
антена
1
пична антена през
кондензатор
пацитет
с ка-
-
------
~OkHz
1 OkHz
600kHz
1500kHz
--
На вход телеско-
МЧТ4
1
База на т;
--- --------
МЧТ4
;
455kHz
---
5,8MHz
6MHz
llMHz
МЧТ3 , МЧТ2 ,
МЧТ1
-------
1
1
1500µV
lOOµV
lOµV
L4
1500µV/m
С1
L4. L1
С7 • С1
Lз
lOOµV
L3. L2
С2
2pF
зиран с диода Д1
(SFD 112),
а
предусилвателят
--
с
транзис
тора Т4 , температурно стабилизиран с R15• Схемата на противо
тактНФ!Го крайно стъпало е запазена същата, като нелинейните
263
иэкривЮJания са намалени значително чрез приложената ООВ по
напрежение
посредством
турната стабилизация е
ната връзка
кондензаторите С88
извършена с
през захранващия източник
ством развързващия филтър С2 7 ,
R1 6
и
С'»
термистора
е
Темпера
„
R1
премахната
Обрат
посре.11:
и С9(,. Високоговорителят
.
С'1
~
.
щ
е в индуктивна връзка с крайното
стъпало и с
импед.анс
4 Q.
Заземен е също отрицателният полюс на токоизточника. Неза
сегнатите в това описание елементи имат същото пре.в;назиа
чение, както при радиоприемника „Ехо". Редът за на-стройка е
даден в табл.
4.2.
Скалният механизъм на „Ехо
на механизма на „Ехо".
2"
е аналС1rичен
1 1 ш1 1n 1 1 ~
1
1
.\
.
L---·r-·- - - = - ]
L - - · - +. - - · - - -
.
~
7'
R
с ~R13
Е: о~
0
~~
Rlfq
"\.
15
R1g R
R"
R20
R11
~С29
o-C::J..o
Со
Ео Во Т
Т6 во о
Е
о5
С
гW-Jrp,
L.p=qJ
1
-
R1
:
~
0
R2
Яз
t.
n
г·- 1 c~i +С3 !
- ~J
L2
tл.LJ
С1з+1ш1
''С ,:·~ ~ .J....i Г'1J8 1°•••
г~-------~
МТ~ ~•1
o--ft-o
J '\.
-
с 15 +~МТз
с,6
:
-----(]
О
R
R,
/
о о о о о о
,•
5
L.,~
'J
':""""fl-o
1
0
o------0J.c11
C1~.l
18
У o-f/..o
1е
С12
З
ic
.~l
1
о
е
fсз
о
:
• •
1
W'°
а""'С
10
L-.-----·
i
С:::!
С2з
1
1
\
o-fl-o
1
:Jl
ос~ r1
~';° ~12 Те~
с, f"'Q,;:::p~ {т, ::ГJfl[ ~ Jя„
C1e.l,
n Т2
1
n
Гя6~ j~~ Rю~
1
j?'
1
j /
j
L _ __ _, _ , _ _
1
„---·----·---·-·-·-·-·--1~~~·-==·::-__j
~
сл
Фиг . .J .21. Cxe~ta п1•1110 о тачс1111с
на
ра.111u.ю.1\сш1.;:·1u
11латкаrа на радиu11р11емник .Ехо
11а
2·
с.1.;:;.1;:11111те
1Jърху
~
_t_ i---........-Fii•IP':~7"'~,....l----1..,;....,;.!
~~
з~
6)
2
а)
Фиг.
4.22.
Разположение на нзводнте на входните бобини на ра
диоприемник
7 2
„Ехо
2"
з
(~~
lU)
а)
-4
Фнr.
з°W;83 Е/;
W1
~
266
Разположение на изводнте·иа
Фиr.
4.25.
Драйверен
раднопрнем
трансфор
матор на радиоприемник .Ехо 2":
W,/W1 /W, - 2500/70017iIO навив1<н, 11ра
водн111< ПЕЛ 0,07 mm /0,07 mm/0,07mn1 ;
W~ 11
W 1 се навиват едновременна
5
А
5
4.23.
( бнф11лярно)
w?·~
7~
/;
хетеродинните бобини на
ннк .Ехо 2•
Тр1
2~
5
'
Фнr. 4.26. Изходен трансформа- 8)>
тор на радиоприемник .Ехо 2" ,
w 11w,1W3 240/240/ 112 нав11вю1,
проводник
ПЕЛ,
0,15 mm /t),15 nim/
0,35 mm ; wt 11 w~ се нав11в.~т ед·
новр('1е1Iно
(611ф11лярно)
~
~
5
~
у
;jL, ~з
1
э
1 2
о
Фиr.
в
"
4.24. Разпо.10женне
4.4.
1 2
з
1 2
з
s
:з·~:
~jL,
о
бJ
IJ,,/
1
1
1 2
[§
а) 5
у
у
в
(§
о
о
-'
б)
гJ
1.
5
з
"
.' i
на изводите на МЧТ на радиоприемника .Ехо•
2
РАДИОПРИЕМНИК „УНИВЕРСАЛ"
Транзисторният радиоприемник „Уннверсал" тип РУ-0 е пред
назначен за работа в два режима: с батерии (като пор'Ративен)
и със захранване от автомобилен акумулатор 6 или 12V (като
автомобилен радиоприемник). При, домашни условия може да
бъде захранен и от мрежов токоизправител с необходимото
захранващо напрежение. За работа в автомобил приемникът е
снабден с автодържач, служещ за закрепване към арматурното
табло на колата,
мите
„входове"
а също
и
така 11 за осигуряване на необходи
„изходи"
-
захранване,
външна
антена
и
високоговорител. Трите гнезда се намират в дъното на кутията,
пригодени
за
свързване
към
съответните
външни
елементи.
Характерно за
електрическата
схема на
„Универсал"
(фиг. 4.27) е наличието на два нови вълнови обхвата ДВ и
УКВ, което дава възможност за сравнително качествено прие
мане по целия вълнов обхват.
В радиоприемника са вградени феритна и те.1ескопич11а
антена. Превключването от феритна към външна или автомо
билна антена става посредством натискане на бутона „Антена",
като
едновременно
на приемника: С1
с
това
L8 L9
се
превключват
С 11, С11
L18
С20 С21
и
-
входните
кръгове
за СВ, С1 С5 С 111
L 18 С26 С21 - за ДВ при външна антена и съответно С91 С29
С28 L15 - за СВ и С21 С29 С2 8 L15 L1 6 С52 С26 - за ДВ При
феритна
вътрешно
антена.
Връзката
капацитивна
с
транзизтора
при приемане
с
Т1
е
индуктивна и
външна антена
и
авто
трансформаторна и вътрешно капацитивна при приемане с вгра
дена антена. Към базата на самоосцилиращия смесител е вклю
чен постоянно филтърът за подтискане на междинната честота
267
L4. 1 С4.о· Напрежението от хетеродина се по.1.ава на емитера на
транзистора посредством С 61 • Трептящите кръгове на осцила
тора са L 63 С, 0 С78 за СВ и
L 613 С, 2 С, 3 С78 за ДВ.
Междинночестотният усилвател на приемника е двустъпален
и е реализиран с транзисторите Т4. и Т». Като товари на послед
ните служат двукръговите м. ч. ф11лтр11 Са 8 L 121 L 131 С 137 ,
Сш\ L12з свързани
тудно
L1з2 С1з!1 Сно и Сн;;; L16t -
последователно
модулирания
за
честотно
междинночестотен
L1&-:„ С1;,& L1&2 -
модулирания
сигна.1,
прн
или
Lнsв•
ампли
външио
ка
пацитивна връзка между тях (само за първите).
Товар на смесителя за АМ е филтърът С1ц L 8 tJ Ln4 С98
С 99 • Амплитудният детектор е реализиран с диода дн;<:1• полу
чаващ стабилизирано преднапрежение от диода д17 ~ за нама
ляване на нелинейните изкривявания. Голямата ефективност на
АРУ е осъществена чрез обхващане на двете междинночестотни
стъпала посредством
Детектирането
R1 313, С 11 „ и R1 13 ~. С~;;з• Rц-;·
на
честотно
модулиранн
сигна.ш
се
из
вършва от симетричния дробен детектор диодите. Д176 и
Д177 , изграден по класическата схема и осигуряващ добро по
тискане на АМ.
Приемането и преобразуването на УКВ снгна.тн1 се осъ
ществява от транзисторите Т2 резонансен усилвател, и Т3 самоосцилиращ смесител. Тези два транзистора работят по схема
с обща база за разлика от всички останали, работещи по схема
ОЕ. L 7 С6 и С10 образуват входния кръг, а L 32 11 С 33 - товар
ния. Входът е несиметричен с входно съпротивление 75 Q. При
работа на УКВ смесителят за амплитудно модулирани сигнали
(транзисторът Т 1 ) работи като МЧУ. Осцмлацните се преуста
новяват чрез „замасяване" посредством контактите „0" -5 И· б.
Същевременно се отпушва и IM ЧФ за ЧМ посредством ЩJе
късване на връзката „Н" -4 -5 и затваряие на „Н" -5 -6.
Ниско честотният усилвател на „У ннверса.тr" е тристъпален.
Първият предусилвател е реализиран с транзистора Т6 • Пара
лелно на неговия вход се намира тонрегулаторът
Регула
тор на силата е потенниометърът
101 , а товар на стъпалото резисторът
с транзи
102• Драйверното стъпало е изградено
стора Т,, като напрежението на базата е стабилизирано П!?
средством селеновия диод Д 128 , вследствие на което емнтеl'
R
ният
ток се
R..,„.
R
влияе
твърде
малко
от
захранващото
напрежение.
Емитерните резистори са два, като единият се използува за
получаване на стабилно преднапреженне за транзисторите от
крайното нротивотактно стъпало.
Крайното
стъпало
има
класическа
схема,
разгледана по
дробно в описанието на предишните транзисторни радиоприем
ници. И тук преднапрежението е температурно стабилизирано
R1r. 4• В останалите стъпала температурната ста
билизация се осъществява посредством емнтерннте резистори
с термистора
2Ы!
Rбs• R110• Rнв• R112• Rнs• R101 и
Нискочестотният
при собствено
Q,5W
автомобилен
режим
Ra•·
усилвател
осигурява
захранване (от
крайното и
изходна
батерии) иа
мощиост
приемника.
драйверното стъпало
13
получа
ват захранващо напрежение от акумулаторната батерия около
а останалите стъпала - BV, стабилизирано с ценеровия
диод Д1 фнг. 4.28. В този слу':'ай приемникът осигурява из
ходна мощност 2W. За да не проникват смущения от елек
1рическата мрежа на автомобила 'към радиопремника, послед
ният трябва да бъде включен от автодържача за захранване
на "Универсал" към автомобилния акумулатор с напрежение
6 или 12V и заземен „минус". Автодържачът (фиг. 4.28)се
включва към радиоприемника по следния начин. Първичната
намотка на допълнителния трансформатор се свързва пара
лелно на първнчната намотка на изходния трансформатор на
12V,
приемника,
ненеровият
диод
-
към
високочестотната
част
на
приемника, като същевременно се изключват собственият висо
коговорител 11 собственото захранване. Филтрите Др 1 С 3 и Др 9
С, отстраняват високочестотните и нискочестопште съставящи
на смущенията от автомобила, катt;~ пос.ледиият трябва да бъд
също старателно обезшумен.
Антена
Антена
Вь1-1ш1-10 захран8ане
Батерия
K~ywka
В.нwен Bi
1 4, 1 1~/0,fA 4' .l.l._
-· '4.., ·-·~~-·-·-·- '
А~~
~
эЦ' I2
3
1
risп
2
3
.
~----=,.___,
'
60
o.s w
Ct
2,2п
Фиг.
Принципна схема на автодържача
.Уннверсал• от акумулаторна батерия
4.28.
На фиг.
която
също
:ia захранване на радиоприемник
l ~ 2 V) със заземен минус
4.29 е дадена схема на електрическа прист.авка
може
{)Т акумулаторна
да
се използува
батерия със
за захранване
заземен
„минус"
на
приемника
и напрежение
12V. На изхода се получава стабилизирано напрежение 8V, оси
rуряващо изходна мощност, близка до тази в портативен ре
жим 0,5W.
2€>9
Характерни за схемата на „Уюшерсал" са също неутрали
~иращите вериги за ЧМ L 8 н С 4 ,, Lио С 108 ,
щият транзистор Т 1 о·
L 151
Сщ
и демпфа
27п
+Батерия
22
1) ~о---...--- •• v
1
Фнг.
4.29.
Електричrскз схе~1а на приставка за
.Ун11верс:1л• от
з
к
захранване на радиоприемник
акуму.1аторна батерия
1
1
1
ГJ
1
1
1
11
1
1
LJ
п
1 1
L_,
г-'
1
1
1
Фиг. 4.30. Печатна
платка на
рад11опр11емник
без
• масата·)
.Униnерсал• (активна част -
---
а)
Lв
1
2
АВ-ФА
СВ-ФА
(.У'<;'УУ) .
/г
L/6
f!L;l
12
з
2
Фиг.
4.31.
Раэпо11оженне на изводите
на
2
7
входните бобини
на
радиоприемник .Универса11•
Фиг,
4.32.
Разподожение
на
изводите на МЧФ на
D
_.Jлcri~F'DtJGt
1500
'Юk
L/66
1000
5
oJ
Фиr.
9
2
е
/.'
1
,}·
"'~'
3~1
g
Ll62
,
11)>
1
радиоприемник .Универса11•
з
~
7 б
s
4.33. Разпо11ожение на изводите на МЧТ на радиоприемник .Универса11•
а и
6 -·
за АМ
; s,
z
и д
-
за ЧМ
271
2
д~
~
~J
6
Фнr.
5
4.34.
4
6
Драйверен
трансформатор
на
ра
диоприемника .Универ-
w,1w,1w.
сал•:
-1200/500/500
вивки, проводн11к
на
ПЕЛ.
0,09 mm/0,12 mm/0,12 mm ;
W1 и W 3 се навиват едио-
5 4
Фиr. 4.35. Изходен транс
форматор на рад11оnр11е~1ннка .Универса.1• :
w,1w,1w, - 140/140160 навнв•ш, прово.цинк
IШЛ,
Фиr.
11
W1
4.36.
Дросе11 в ав
тодържача
на
радио
приемник .Универсал•:
W, - 2 )\) H3RllRKH, ПflOBOД
HllK ПЕ:I.
0,25 DIDl/0,25 DIDI/ 0,47 mm ;
W,
з
0,35
mш
се навиват G11ф11.1яр
но
вре\lенно (бнфилярно)
Фиr.
4.37.
wo1w.1w1
-
Изходен трансформатор в автодържача
диоприемник .Универсад• :
20Ji40/
14
навивки,
прово.аннк
ПEJI,
на
ра
0,38 mm/0,83mm/
0,83 mm
tтроменлиг
~онgенэаmор
Ос нacmpoUka
Фиr.
4. 38.
Кинематична схема на скалното устройство на радиоприемник
.Универсал·
272
4.5.
РАДИОПРИЕМНИК "ПЕРЛА"
Принципната схема на приемника ( фиг. 4.39) е твърде
близка до тази на "Универсал". Освен по външното оформле
ние
двата
начение.
радиоприемника
Портативкият
незначителни
изменения
се
различават
режим
в
на
схемата,
11 по
„Перла"
като
е
почти
своето
предназ
наложил
всички
някои
основни
възли и детайли са използувани от "Универсал". Употребената
в приемника УКВ приставка (ПУТ-01) е с несиметричен вход
и входно съпротивление 75 Q.
Кинематичната схема на скалното устройство е запазена
същата, както при „Универсал".
4.6.
РАДИОПРИЕМНИК „РМС 10-Т"
Разработен в НИПКИРЕ
-
София, „РМС 10-Т" е едии от
първите български транзисторни радиоприемници, които могат
да се захранват от мрежа и от батерии. Малкият настолен ра
диоприемник има красиво външно оформление и добри елек
трически
показатели.
Принципната схема на приемника (фиг. 4.40) има доста
общи неща със схемите на своите предшественици („Прогрес„
и особено "Ехо 2" ), но притежава и редица нови 11 оригинални
решения. Тя е изградена със 7, транзистора 11 3 диода (без за
хранващата група).
Високочестотният сигнал от антената се подава към вход
ните трептящи кръгове L 9 С3 С6 С 7 (за СВ) и L 10 С 2 С6 С6 С3
(за КВ) през кондензатора С111 паралелния трептящ кръг L12 с,
(настроен на междинната честота) и антенната бобина за къси
вълни L 8 • И<iползувана е вътрешнокапацитивна връзка между
антената и кръга за СВ и индуктивна връзка - за КВ. За по
добряване на чувствителността при по-ниските честоти от об
хвата резонансната честота на антенната верига е избрана око
ло 400kHz.
Връзката на трептящия кръг с транзистора Т 1 самоос
цилиращ смесител е индуктивна и се осъществява с боби
ните L 13 и La. Като осцилатор транзисторът работи по схема
ОБ, тъй като променливотоково се заземява през малкия брой
навивки на L 18 и La и кондензатора. С 17 • Граничната му че
стота (около 35MHz) гарантира добра работа на приемника в
късовълновия обхват. -Трептящият кръг на осцилатора за СВ
се образува от L27 С8 С29 С38 , а за КВ- от L 28 С 3 С107 С32 С38 •
Кондензаторът С 23 има голям капацитет и за работните често
ти може да се приеме като късо съединение. Обратната връзка
с емитера е осъществена посредством бобините L26 (за СВ) и
Lн (за КВ). За връзка с колекторната верига служат съответно
Lм и L 28• За да се неутрализира влиянието на съпротивление11 Тfuьсторвв рциоприеиници
273
и капацитета на прехода емитер-база, едната част на бо
бината L 26 се използува за анулиране па потенциала на базата
10
за напреженията
с
осцилаторната
честота
посредством
после
дователно свързаните С15 и R16• Подаваното осцилаторно на
прежение на базата на транзистора е с обратна фаза спрямо
преминалото през същия преход. По този начин връзката между
входния
и осцилаторния
кръг
е
намалена до
минимум.
Смесването на двата сигнала се осъществява в Т 1 , като
първият се подава на базата, а вторият (от осцилатора) на еми
тера - за СВ през С 21 , а за КВ през С:н и С22 • Освен с външна
антена радиоприемникът може да работи и с вградената фе
ритна антена, върху която са навити входните бобици, споме
нати
по-горе.
Непосредствено след смесителя е включен ФСС, под обе 11
на този при "Ехо 2", но с тази разлика, че е тризвенен, чети
рикръгов: С31 L33 , L'J6 С37 , С39 L41 , L42 С44 и кондензатора C 31J.
Връзките между l и П кръг и между 111 и IV кръг са индук
тивни, а в средата (между II и Ш кръг) връзката е капаци
тивна,
вследствие
на
което
е
получена
симетрична
резонансна
крива с много добри качествени показатели. За ниво на затих
ване ЗdВ пропусканата честотна лента е 5kHz. Трептящите
кръгове са с качествен фактор над 130. При разстройки
lOkHz
спрямо основната честота затихването, внесено от филтъра, е
до 40d8.
Междинночестотният усилвател на "РМС 10-Т" е двустъ
:пален, като граничната честота на транзисторите е около ЗОМНz.
Първото стъпадо работи с транзистора T'J като RС-усилвател
и е обхванато от системата на АРУ посредством R 106 и С 40 •
Второто м.ч. стъпало (с транзистора Т3 ) е натоварено с фил1ъра С58 LfIO. Отношението на навивките иа бобииата на кръга
:към навивките на бобината за връзка L61 е 2: 1. Значително
±
притъпената
резонансна
крива
позволява
да
се
пропуска
ши
рока честотна .Тiента - над 20kHz. Коефициентът на усилването
по напрежение на първото стъпало е около 15, а на второто
около
70.
За
подобряване на
характеристиката на АРУ и на
маляване на нелинейните изкривявания е включен демпфащият
.диод Д1 , чиято постояннотокова схема на захранване е дадеиа
на фиг. 4.41. При липса на сигнал UR1 =/k1 R 1 =0,6V, UR,= 1,8V
и 6И-=UR,-UR, се получава отрицателно диодът е запу
шен. Тъй като токът наТ2 -/k2 се изменя, настъпва момент,
хогато UR,= UR, и Д 1 се отпушва, като неговото динамично
-съпротивление се явява свързано паралелно на ФСС през кон
дензатора С„ 1 • Вс.Тiедствие на това товарното съпротивление на
-смесителя нама.Тiява, с което се намалява и усилването на стъ
палото. Схемата е така
разчетена,
че диодът се отпушва
-сигнали в антената с напрежение около
чително подобрява
274
5mV.
при
Всичко това зна
характеристиката на АРУ и уве.аичава гра-
пицата на
регулирането
на
нивото,
при
което
започват
нели
нейните изкривявания.
Нискочестотният усилвател е изграден с транзисторите Т,
(предусилвател), Т5 (драйверно стъпало) и Т6, Т7 (крайно про-
1.BV
R2
22k
Ф11г.
4.·11 . I l<к тояюютокова· схе~1а
хрз11вще
11:1 де\lnфащня - д~юд
11
s~or
@02
а)
Фиr.
о
о
5
"
4.42.
за за
4~,
ftJ
о з
Разпо,1оженне на изводите на входните бобинп на
.РМС 10-Т•
3~1
радиоприемник
тивотактно стъпало) с трансформаторен изход. Регулатор на
силата е потенциометърът
10-Т" е
67 • Характерно за· „РМС
R
използуването на крайни транзистори с по-голяма разсеяна мощ
ност (около
550mW),
позволяващи
да се получи и
по-голяма
изходяща мощност от целия усилвател. Температурната стаби
лизация
за отделните транзистори
резисторите
R„, R,„, R56, R741 R86
е
и
осъществена
R85
посредством
(последните д~ рези
стора са свързани последователно към емитера на Т5 , за да е
възможно включване на ООВ през
108), а за крайните тран
зистори - от термистора
91, чийто режим може да се регу
R
R
.пира с Rэ4. и
R101·
За по-голяма универсалност е предвидено
се захранва от батерии или от мрежа
приемникът да
220/150V - 50Hz.
275
Мостовият токоизправител (Д4 -;-Д7 ) осигурява на крайнот8
стъпало напрежение
15V,
при което 11зхадната мощност ~ окол()
бOOmW. При захранване от батерии (ключът К2 е s пележ~ни~
2) тази мощност намалява до ЗOOmW. Чувствителността на нис
U<очестотния усилвател
при изходна
б~о1
@02
о
о
5
4
а)
Фи1·.
4.43.
DtJ
а)
з о
510
Lзs
1
2
з
6
5
/,
ш
з
е
0т по-
о
2
6}
Разположение
на
изводите
на
бобини на ра.11.иоприемник
.РМС 10-Т ·
}
у}
'750
/,
50mW
·~'
оЗ
хетероАинните
/у
мащност
fj'bl51U' IJL:'
1
•
510
з
•
510
L1.1
L1,2
5
1
2
1
з
ш
о
6)
6
•
5
/,
L5o
L'1
1
2
6
5
з
ш
о
6)
/,
·Фш-. 4.44. РазполГJжение на нзво,щте на ;'\\ЧТ 11а ра.!{иопр11емш1к .РМС 10-Т•
276
з
рядъка на
lmV,
а честотната лента
от
-
100
до
7000Hz
(при
спадане около ЗdВ).
Поради променливата консумация (работа в режим клас В)
изправеното напрежение варира. За намаляване на вариациите
~ включен резисторът
R84 ,
ТрiТРюзl
6
п
консумиращ около SOmA, с което
~1
W1
•
..'
Wз
,~,
Б::
s
Фиr.
4.45.
Драйверен
трансформатор на
.ДИопрнемннк
10-Т- :
W 1 /WJW1
-
ра
.РМС
2100/500/.SОЭ
11•вивки, проводник
ПЕЛ,
IO,НI mф/0,10 mm/0,10 mm;
н
се НIВИВВТ tJJH()вpe\ltHHO (биф11лярно)
w. w.
Фнг. 4.4uJ1зходен транс
форматор на ран.нопри
еминка .РМС 10-Т• :
w,1w.1w. 81181.:Н,
4.48.
ПF-'1, О,21
mm '(),21 mm '0,44 mnt;
w,
и
w,
се 11as11sз1·
eJIHD·
вре\!енно (Gнф11.1ярно)
105
Фиr.
!10/2!0/76 на-
проводи 11к
Кинематична
----
схема
на
скатюто
радионриемниь: .РМС
Фш ·.
4.47.
форматор
Мрежов транс
на
радиопри
емника .РМС
w,:w 1w, -
10-Т• :
2200:sso:m
1
s11вю1, 11роводннк ПЕЛ.
11а
0,03
mn1'0,08 mm/0,29 n1m
устро!!ство
на
10-Т•
се намалява относителното изменение, на консумацията. Колек
торните вериги се
захранват с напрежение
напрежение е слабо стабилизирано,
8V.
Тъй като това
извършена е стабилизация
на общото захракващо напрежение на базите посредством ре
зистора Rflз и селеновия диод Д3 , осигуряващи стабилно на
прежение 1,ЗV. Последното от своя страна
1<олекторни токове на всички
определя стабилни
стъпала, независещи
от изправе
нето напрежение. При работа с батерии същата група осигу
рява стабилен режим на транзистор11те (усилването се запазна
277
почти постоянно) при значително
намаляване на захранващото
напрежение.
Тъй като
в радиоприемника
не е
предвидено
осветление
на скалата (от икономически съображения при работа с бате
рии), скалната стрелка е оцветена с рефлексни. бои за добра
видимост при минимална външна светлина. За преминаване на
приемника от един обхват на друг е предвидено клавишно пре
включване.
4.7.
РАДИОПРИЕМНИК
„ТЕНОР"
Портативният радиоприемник "Тенор" е предназначен за
приемане в обхвата на средните и късите вълни. Електричес
ката му схема (фиг. 4.49) е изградена с осем транзистора, един
диод и една селенова клетка. Приемането на СВ се осъщест
вява посредством вградената в приемника феритна антена. При
работа на КВ към нея се включва допълнително и телеско
пична антена, с което се постига добра равномерност на чув
ствителността по обхвата. За повишаване на силата на приема
нето на "слаби" станции телескопичната антена трябва да се
изтегли от приемника. \(огато напрегнатостта на електромаг
нитното
поле
е
достатъчно
висока,
приемането
може
да
се
осъществява и без изтегляне на телескопичната антена. За ра
бота в домашни условия е предвидена антенна букса, нами
раща се на задната стена на радиоприемника. На същата стена
се намират лостчето за превключване на обхватите и люкът за
батериите, чиято приентация е показана на дъното на .1еглото
в което се намират.
Характерно и ново в конструкцията на "Тенор" е инте
(+, -),
грирането
на
част от
пасивните RС-елементи
в отделни
бло
кове, изпълнени посредством тънкослойна техника. В прием
ника се използуват четири "тънкослойни интегрални схеми"
(ТИС) от два типа. Първият тип съдържа три резистора, опре
делящи постояннотоковия режим на транзисторите Т2 , Т3 и Т4 ,
а вторият обединява пасивните RС-елементи на детектора. Но
вото (в раавитието на българските портативни радиоприемници от
този клас) е и отделният осцилатор, изпълнен с транзистора Т316.
Входният трептящ кръг за СВ се състои
от бобината
L 2,
тримера С 6 и секцията от променливия кондензатор С 5 • Той е
свързан автотрансформаторно с транзистора Т2 • Кондензаторът
С 7 отделя постояннотоково базата на Т2 от „заземяване" през
L2• За КВ връзката на транзистора Т2 с входния кръг L 1a С4 •
тримера С3 и кондензатора С5 е трансформаторна и се осъ
ществява с бобината L 16 • Кондензаторът С 2 е предназначен за
приемане с
външна антена.
Високочестотният
на базата на смесителя
278
сигнал на приеманата станция
постъпва
Т2 през С,, а осцилаторното напреже-
ние
на емитсра
-
през
С8 •
кондензатора
Постояннотоковият
режим на стъпалото се определя от първата ТИС
-
Ос
0401.
ци.ТJатnJУhТ (тrан:-Jцстпр Т1 ) рабптц по схема с обща база. Отли
'Чава се
със стабилни 11 равномерни осцилации за двата об
хвата. Осцилаторното напрежение, подадено на емитера на сме
.сителя, не надвишава 200mV. Трептящият кръг на хетеродина
.се състои от бобината L4„, кондензатора C 1:J, тр:1мера С 15 и
втората секция на променливия кондензатор С 16 за обхват СВ
и от L 3., С 13 , С14 11 С 16 за обхват КВ. Необходимата положи
телна обратна връзка е осъществена посредством L4a (за КВ
посредством Lзб), а постояннотоковият режим - посредством ре
.зисторнте R4 , R5 и R6 • Кондензаторът C 1u зззе:'.1яна базата по
променлив
ток.
В междинночестотния
усилвател
на
"Тенор"
са използу
ва1111 транзистори SFT 319 (Т3 11 Т4 ). Първият и вторият меж
.дишючестотен трансформатор са еднакви и включват трептя
щите кръгове Lr, С 17 , L6 С 19 и L 7 С 2 '.1, L8 С2 .1. с външнокапаци
тивна връзка помежду им посредством кондензаторите С 18 и
·С23 • Техните капацитети са подбрани така, че връзката между
'Кръговете да бъде малко подкритична. За съгласуване на мал
кото входно съпротивление на транзисторите Т3 и Т4 с голя
мото
характеристично
съпротивление
на
кръговете
връзката
.между тях е частична. Постояннотоковият режим на стъпалата
iee определя от втората и третата ТИС-0401. Кондензаторите
С20 и С26 са разделителни, а С21 и C'J7 премахват ООВ по про
·менлив
ток.
Амплитудният
детектор работи
с диода Д 1
(SFD 106),
а
~малкото полож11телно преднапрежение (за намаляване на нели
нейните изкривявания)
вишаване
на
се
осигурява от
резистора
стабилността елементите на
R16•
детектора
За по
и третия
:м.ч. трансформатор са поставени в общ екран. Използуването
на отделен осцилатор позволява системата за АРУ да обхване
•Освен
междинночестотните
стъпала
и
смесителя,
с
което
се
·осигурява добро регулиране без изкривявания, когато напрег
.натостта на полето е по-голяма от 0,l5V/m и при дълбочина
на модулацията 60О/0 • Използуваното опорно напрежение върху
<:еленовата клетка Д'.1 (l,4St 1) и системата на АРУ стабили
зират
чувствителността
на приемника
при постепенното
изто
щаване на батериите. Нискочестотната съставна се филтрира
11осредством конп.ензаторите С2„ и Сз:,.
Нискочестотният усилвател на приемника е изграден с
1ранзисторите Tr., Та и Т7 , Т8 • Постояннотоковият режим на
предусилвателя се определя от резисторите
·С товар R'.lз• а па драйверното стъпало -
R26
R18, R19, R21
и
от резисторите
R22,
R'J.t.•
R
(регулиращ режима както на Т6, така и на Т7 и Т8 ),
26 и
Крайното противотактно стъпало работи в режим клас АВ,
~лизък до 8, аналогично както и при радиоприемниците "Ехо"
.R27•
279
Фиг.
4.50.
Печатна платка на раднопри
емннк .Тенор•
280
з
Фнr.
4.51.1 Разположение
~
на изводите на входните
• Тенор•
у
2~
3
'
з6
L
3
о
о
2
радиоприемник
у
2~
'
L
·~'
а}
бобини на
3
о
,~,
бJ
з
о
о
2
Фиr. 4.52. Разположение на изводите на хете
родинните бобини на радиоприемник • Тенор•
01.()2
г---------,
rб5k
110k 1
1
7
бJ
Фиr. 4.53. Разположение на изводите на МЧТ на радиоприемник • Тенор•
281
и "Прогрес". Температурната стабилизация е осъществена с
помощта на термистора R28 (TNKI 20 Q). На.111ч11ето на галва
нична връзка
между
крайното
П-образният филтър С37
R29
и драйверното
и С38 да
бъде
стъпало налага
включен към за
хранващия проводник, който има отрицателен потенциа.'1. Из
ползуваният високоговорител е с импеданс 4 Q и осигурява
честотна лента от 200Hz до 4kHz.
s
•
Wз
2
з
о
Фиr.
4.54.
<
'
Драllверен
транс-
Фиr.
4.55.
форматор
на радиоприемника • Тенор• :
матор
W1/W1 / Wa - 2700/620/820 навивки,
проводник ПЕЛ, 0,07 mm/0,11 mm/
W,/W,/W 3
W1
и
радиоприемника
.Тенор• :
-
220/220/90 иааиаки,
0,20 mm/0,20 mm/
0,41 mm;
проводник ПЕЛ,
0,11 mm:
W1
Изходен трансфор
на
се навиват ~J\Новре\lенно
( бифилирно)
W1
и
W1
се навиват едновременно
(бифилярно)
90
Фиг. 4.56. Кинематиqна схема на скалното устроl!ство на радиоприемник
.Тенор•
282
4.8.
РАДИОПРИЕНИК
„МЕЛОДИЯ
15
Т"
РАДИОГРАМОФОН "ЦАРЕВЕЦ"
Радиоприемникът се захранва само от мрежа за променливо
напрежение
220V /50Hz. За добро
приемане е необходима висока
външна антена и сигурно заземление. При .липса на такива за
доволително
приемане
може
да
се
осъществи
вградените в- приемника антени: феритна
-
и
посредством
за СВ и ДВ и УКВ
дипол за ЧМ.
Входното устройство на приемника е значително по-сложно
с характерните особености за този клас поради наличието на
четири
вълнови обхвата и с оглед да бъдат осигурени добри
технически показатели като: равномерност на коефициентите
на предаване по обхвата, висока избирателност и неизкривена
работа на смесителя при силни входни сигнали
зитно
и малко пара
излъчване.
Връзката на антенната верига с трептящия кръг е индук
тивна за трите обхвата от канала за АМ (фиг. 4.5 7). Антенната
верига
има
две
резонансни
честоти
-
първата
е
по-ниска
от
а втората по-висока от 350kHz, вследствие на което
коефициентът на предаване на входното устройство се пови
150 kHz,
шава
за високочестотния
край и
нараства огледалната
селек
„
тивност по целия обхват (за СВ L111 се заземява, а за ДВ L6 и
L1n се свързват последователно). Кръl'ът С 3 L 1 е включен при
всички обхвати и е настроен на междинната честота. Lsв С 12
С 18 С 13 и едната секция на променливия кондензатор С 19 обра
зуват трептящия кръг за КВ, свързан с транзистора Т4 посред
ством бобината L 5 c и разделителния кондензатор С 20 • Трептя
щите кръгове
за СВ и ДВ са съответно Lбв С 19 , тримера С 17
и L1a С 10 С 14 С 19 , като връзката им с транзистора Т 4 е авто
трансфор.,-аторна.
За получаване на по-добра ефективност и по-остро насо
чено действие феритната антена е със самостоятелни входни
кръгове. Тя може да се завърта на около 90°, което е напъл
но достатъчно за избягване минимума на всеки предавател.
Трептящият И кръг за СВ се състои от L 8 С16 и С 19 , а за ДВ
от ~ С11 С1а и С19' Връзката с Т4 е също автотрансформа
торна.
Използуването на отделен транз1tстор (Т3 ) като осцилатор
J
лозволява и смесителят (Т
да се въведе в системата на АРУ.
Осцилаторното напрежение се движи в границите
в зависимост от честотата. Трептящият кръг
lOO+ЗOOmV
за КВ се състои
-от елементите Lзв. С1., С46 С(В и втората секция на променли
вия кондензатор С69 , за СВ - от LЗ'Та С49 С1ба и С59 , а за ДВ
-от Lзsa С39 С60 С66 и Ciso· Връзката с емитерната верига е ин
дуктивна-чрез бобините L:.;n, LЗ'ln и Lзsn съответно за КВ, СВ и
ДВ, а с колекторната верига автотрансформаторна. При
283
определяне
на
степента
на
връзката
е
направен
компромис
между стабилност на осцилациите, равномерност по обхвата и
малко ниво на хармоничните. Осцилаторът, работещ по схе.ма
с ОБ, е
стабилизиран
по
отношение
на
температурата
и за
хранващото напрежение с резисторите R22 R23 и R29 •
Смесителят на "Мелодия 15 Т" работи с транзистора Т4
>
с висока гранична честота (/а
бОМНz (поради
наличието на обхват УКВ с междинна честота J0,7MHz. Нато
варен е с IМЧФ, състоящ се от трептящите кръгове Lззп С32 -
(SFT 316)
Lззв С40 (за УКВ) и Lз4п С31 и ДВ).
Lз4в Сн С42 (за АМ
-
КВ, СВ
Второто и третото междинночестотно стъпало работят с
транзисторите Т6 и Т6 • За товари им служат вторият и тре
тият МЧФ Ls1п С63 Ls1в С61 +L58п С64 -L58в С62 С63 и Lпrr
С72 Lпа +L1вп С 74 -L1вв (към вторичната страна на 111 МЧФ
са свързани съответните детектори за ЧМ и АМ). За повиша
ване на стабилността на канала за ЧМ е въведена неутрали
зация посредством Lн1 С26 , Lн2 С61 и С70 • Връзката на кръго
вете с базите на транзисторите на междинночестотния усилва
тел е индуктивна за УКВ и вътрешно капацитивна за АМ.
Поради използуваното по-просто схемно решение за инди
каторната лампа дробният детектор е асиметричен и работи с
.в.иодите Д84 и Д86 по стандартна схема. Диодът Д83 е пред
назначен за сигналите с амплитудна модулация (за КВ, СВ и
ДВ) и получава преднапреженне за намаляване на нелинейните
изкривявания около lOOmV.
Пряко регулируемият транзистор от схемата за АРУ ~ Т6
(посредством елементите
43). Неговото емнтерно на
96 С68 н
R
прежение
се
използува
за
R
регулиране
на
смесителния
транзи
стор. Използуваното схемно решение е с добра ефикасност и
сравнително малък клирфактор при силни входни сигнали. Със
същата цел е поставен и тримерпотенциометърът
пълнително
регулиране
на
статичния
режим
R90 -
за до
на стъпалата,
а от
там 11 на правилната работа на АРУ. Колекторните токове на
отде.1ните стъпала са в границите 1-;-1,БmА. Резонансното съ
противление
на
междинночестотннте
кръгове
позволява
да
се
получи устойчиво усилване, при което отпада необходимостта
от неутрализация за канала АМ. Температурната стабилизация
R
R
е извършена с емитерните резистори
163 и
66• 008 по про
менлив ток е премахната посредством кондензаторите С47 и С 67 •
В МЧУ е включена 11 единствената лампа в приемника ЕМ 84
като индикатор на настройката. Тя получава напрежение за
анодите lбOV и управляващо напрежение за решетката през
R75
ЧМ.
посредством С73 и Д80 R89, съответно за тракта за АМ и
Променливата съставна на последното се филтрира от
кондензатора с76'
УКВ приставката
284
на приемника е изградена с транзисто-
рите Т 1 (р~зонансен усилвател) и Т2 (самоосцилиращ смесител)•·
работ~щи по схема ОБ и притежаващи гранични честоти съ
/„
втв~тно
антенния
и
-1 IOMHz
е
ин.в.уктивна
ния .1.елител
Връзката на входния кръг с
85MHz.
и
Ci05 -C2<1 6•
съгласувана
посредством
В колекторната верига
ч~н кръгът с индуктивна
настройка
и
L211
капацитив
на Т1 е вклю
тримера
за дона-
стройка С21 2" Връзката със самоосцилиращия смесител е капа1~и
тивна С200 • Необходимата положителна обратна връзка е
постигната чрез подбор на С218 , С221 и бобината L 21 .,.. С по
мощта на L 226 11 тримера С 229 се осъществява спрягане на ос
цилаторния кръг в необходимия честотен обхват. Резисторът
232 създава първоначално запушващо напрежение и диодът ·
R
дm започва да ограничава, когато сигналът на колектора на
Т2 е по-голям от 200mV, с което се осигурява нормална ра
бота на осцилатора при големи входни сигнали. Известна че
стотна стабилизация при изменение на захранващото напреже
ние е осъществена с резистора R2 н1, който силно намалява влия
нието
на
изменението
на
изходния капацитет
върху
ния кръг. Полученият междинночестотен сигнал
осцилатор
постъпва към
базата на първия междинночестотен транзистор за ЧМ (Т4 ) за
по-нататъшно усилване през кондензаторите С233 и С20 •
НЧУ на приемника се състои от четири стъпала. След де
т~ктирането
нискочестотният
сигнал
преминава
през
сравни
телно сложна верига за тонова корекция и постъпва на базата
на първия предусилвател (транзистора Т7 ), а оттам през С 124
към базата на второто стъпало Т8 • Третото стъпало (еми
терен повторител) е изградено с транзистора Т9 в галванична
връзка с крайния усилвател на мощност Т 10 , работещ в режим
клас А. Тъй като Т 10 има разсейвана мощност около 8,5W,
охлаждане-rо е извършено с помощта на радиатор. Схемите на
отделните
стъпала
температурна
мистора
са доста
стабилизация
е
универсални,
като
реа.11изирана
допълнителна
с помощта на тер
R
142• НЧУ е с трансформаторен изход и дава изходяща
мощност около зw.
За захранване на радиоприемника от
служи
мрещовият
трансформатор
Тр 1
и
мрежа
двата
220V/50Hz
изправителя.
Първият е мостов (Д152 ) и осигурява изправено напрежение 15V,
което през делители
и филтърни групи
се подава към отдел
ните стъпала на приемника, а вторият (с три селенови елемен
та) захранва индикатора с напрежение
и
намотка
за
получаване на
отоплението на индикатора и за
Общата консумация
+ lбOV.
Предвидена е
променливо напрежение 6,ЗV
скалните
за
лампи.
на приемника е около бООmА. Пред
пазителят в първичната намотка на Тр 1 е за 0,125mA. В при
емника са предвидени и входове за грамофон и магнитофон.
По електрически и акустически показатели
наравно
с ламповите
показатели .1.ори ги
приемници
от
същия
„Мелодия
клас,
а
15 Т" е
по
някои
превъзхожда.
285·
1
о
о
о
о9
ОЮ
о
о
о
о
в
'Фиr.
о
о
6
4.58.
Разположение на изводите на МЧТ на радиоприемник
.Мелодия 15 Т•
у
у
"!·
1
L•I
J./()r/
tijl§Lн
J
Lp„
1
11
s
1
J
4~/
З~1
С}
СВ-ФА
(111
•
/(
Фиг. 4.59. Разпо.юж~н11е 11а юво:нпе 113
„\\е.~о;щн
286
н.юдюпе
1.5
Т·
б :>бинн
111
н
ра,111оприемник
Tp2fTP161J
Фиr.
~\Е
Фнг. 4.61. Мрежов тр.~нсфор
мз 1ор 11з ра.шюпр11ем1111к .;\\е-
Изходен трансфор
4.60.
матор
на
радиоприемник
.~1.елодия 15 Т" : . ·
w,1w.1w. -
лодни
Т·:
1740,' 150!}/ \4'1/61
11.ll:ШfШll llJH>BOДllllK ll~Л,
0,16 mm
!
115/100/115 нав11в•и,
11ровод11ик ПЕЛ, 0.10 mm/0,74 mm/
0,10 mm
W, 11 W 8 се нав11ват едновременно
15
\~·', / \Х".) W-", /W, -
J0,06,mшO,Hmm.'11,51 mш
( 611ф11,1яр110)
ni:O.~
~
(Е-
г----
2бQ
17„1).5
~-
n::o,s\-~f
, __ _, ""
""',,..,...~
l'V
08
--../
~
~
п
1~7.___ · -
-- -- -
~~=-- <
n=3r"~:
с~-
--=--<"
.~=-='~~\
с~--=
~
1
"\
.~ \
"'-л.·,-~
~,.,
·....__ ·__../ n=07.5
<!•111·. ·\. 6:2. l\н11с~1ат111111а схсм;~ 11а ска.11юто устроnс 1В() на рзд1ю11р11с~11111к
.~\C,lOi\I\Я Jf)
1-.
Модификация на "Мелодия 15Т" е малкият радиограмофон
"Царевец". С изключение на кутията, двата радиоприемника
имат
еднаква
принципна
схема
и
са
конструирани
с
едни
и
същи елементи. Допълнение на "Царевец" е вграденият грамофон,
а
това определя
и
по-голямата
4.9.
му
универсалност.
РАДИОПРИЕМНИК "ВЕГА"
Радиоприемникът "Вега" е настолен и се захранва от мре
жа за променливо напрежение 220V /50Hz.
Той има непо
движно закрепена феритна антена за работа на СВ и ДВ и букса
за
„външна антена"
от задната страна на кутията.
Принципната схема на приемника е дадена на фиг. 4.63.
Връзката на трептящите кръгове от входното устройство с
антената
е
индуктивна,
а
с
транзистора
-
индуктивна,
авто
трансформаторна и вътрешно капацитивна (съответно за КВ,
СВ и ДВ). L 5• С 10 , тримерът С 19 и първата секция от промен
ливия кондензатор С 11 образуват трептящия кръг за КВ, Lбв С7
и С11 за СВ, а Lв. С9 трамерът С4 и С 11 за ДВ.
Първият транзистор (Т 1 ) работи като самоосцилиращ сме
сител. Входнмят сигнал постъпва на базата му през С13 Са, а
осцилаторното напрежение-на емитера през С22 • Постоянното
ковият режим на Т1 е стабилизиран с диода Д 17 и резисторите
R15, R16
и
R2 i-
Връзката на осцилаторния
кръг
(L2s.
С30 С8 " и
втората секция от променливия кондензатор С37 за КВ, L2ба
·С31 С35 и С37 за СВ, L21. С32 С33 С36 С 37 за ДВ) с еми
терната и колекторната верига на Т 1 е индуктивна.
IМЧФ се състои от трептящите кръгове [40п С38 и Loa Сн
С42 , като оптималната връзка между тях е постигната с С39 •
Връзката с транзистора Т2 е вътрешно капацитивна - С,2 • То
вар на първия междинночестотен транзистор е филтърът в колек
торната му верига, образуван от трептящите кръгове Lмп СБО
и Ls4н См С56 • Кондензаторите С53 " С56 са със същото пред
назначение, както и в IМЧФ.
Вторият МЧУ работи с транзистора Т3 , чийто товар е кръ
гът Lб5п С63•
Към
вторичната
намотка на
.детектор на приемника
нейните
изкривявания
-
L 65
е
включен амплитудният
диодът Д66 • За намаляване на нели
на него
се
подава
малко положително
преднапрежение, стабилизирано с диода Д73 •
Пряко регулируем от системата на АРУ (R6 , С63 R6 ?) е вторият
междинночестотен транзистор (Т 3 ), чието емитерно на_прежение (по
средством 52 С48 ) управлява от своя страна първия междинночес
тотен транзистор Т2• Регулатор на силата е потенциометърът 16 •
R
НЧУ на приемника е тристъпален
пало (сТ5 ), драйверно стъпало (с Т6 )
R
-
предуснлвателно стъ
и крайно безтрансформа
торно стъпало (работещо с транзисторите
Т7 и Тв)· Първото
стъпало е обхванато от 008 посредством Rioз
288
C10-t·
Фнг .
О)
:l
'
Фнr.
1
4.65.
.J.fi.J.
/lечатна 11,1ari;J щ ."1ЧУ 11:1 рад11011риею1ик
.lkr:i·
бJ
J
Разпо.юженне на 11зпод1пе на входните
606111111
на
<~1
J~<
рад1ющ111ем1111к
.Вегз·
Ф11г . .J.fiб. Р~1во.1<>;~;е1111~ m нзводнгс на хетерu·
;11111111пе Gouн1111 на рад1ю11р11смн11к • Вегз • ·
19 Тра11з11сторн11 рад1юпр11е>tн1щ11
~89
Температурната стабилизация е осъщестяена с емитерннте
резистори R 21 ,
и
R102t R109
R46 , R69, R85
осигуряват
Фиг.
-
R 87 и R:ю· Резисторите R101•
работната
точка на
крайните
R1 OG
транзи с-
4.67. Разпо.10жсн11е на изводите на JИl!fl' на радип
приемник ,l:!era·
2 3
6
~иг.
4.68.
форматор на
w,1w.1w. -
5 "
Драl!верен транс
ра;що11р11емника
.Ber:i•:
12ы,5JJ,5 )J
проводник ПЕ;J,
извивки,
U,09 mmft),12
0,12 п1m
Фиr.
на
рад1 ю 11р11емн11ка.
.l:!era • :
mш/
W 1 и W8 се навиват ед11овре:ш.~нно
Мрежов трансфор
4.69.
матор
\!f" 1!W/W,
прuвод1111к
(бифндярно)
-
2R)
ЛF..1 ,
0,12
5ЗJ, 5
))
0,()9
111ш
HЗBllRKH•
J,12 111m/
ПIШ
тори по схема с паралетю включен товар, работещи в режим
клас В.
Приемникът се захранва
290
от мостов
11зправ11тел д:17 с из-
11
с:
.
;.
:::;
.
::с
~
::!;
"'
§.
§
ct
"'
о.
~
g
....
u
"'
о
с..
...u
~
' !!)!
~:
1
о
§
"'
~
u
g
"'
;,;
(\)
><
u
„
1
,_
1
1
1
"'
..."'=
...
"'
=
~
(lJ
::С
о
r.f
~
-е-
291
хо.м:но напрежение
трансформатор
lбV. Към
вторичната
Тр89 има отделна
лампи, а в първичната
-
страна
намотка
на
мрежовия
(12 V) за скалните
предпазител за 0,08А.
4.10. РАДИОПРИЕМНИК „РИЛА"
Принципната схема на приемника е дадена на фнг. 4.71.
Тя се различава твърде малко от електр;~ческата схема на ра
диоприемника „Мелодия 15 Т". При модификацията „Рила"
205
'
Фиr.
4.72.
900°
.i
185
1-
Кинематична схема на скалното устройство на радиоприемник
.Ри.1а·
липсва индикатор на настройка (ЕМ 84), както и при „Мело
дия 22", вс.1едствие на което и в захранващата група липсва
изправптелят за 160V.
Основната разлика между двата приемника е във външ
ното оформ.1ение в кутията.
Кинематичната схема на скалния механизъм на радиопри
емника „Рила" е дадена на фиг. 4.72.
4.11.
Освен
с
РАДИОПРИЕМНИК „АБ
малките
си
размери
71
Т"·
настолният радиопр11емник
„АБ 71 Т" се отличава и с една доста стегната в електрическо
отнfi!шение и изпълнение схема. Стремежът на конструкторите
е бил с минимален брой елементи да постигнат възможните
най-добри параметри за приемника от този клас.
Входното устройство на приемника (фиг. 4.73) се състои
1:>Т трептящите кръгове L3 С3 С5 С7 С8 - за КВ, и L5 С1. С6 С8 за СВ. То е в индуктивна връзка с антенния кръг (С 1 L'J и С 1 L 4 )
и в автотрансформаторна с транзистора-смесител Тi-
292
За нама.~яване на влиянието на входния сигнал върху oCIUf
латора той е изграден с отделен транзистор Т2 по схема с ОБ
Трептящият кръг за КВ се образува от елементите L7 С14 С18
С1 8 и
Cf!, а за СВ -
от
Lr1
С 15 С17 С19 и С!). Връзката с колек
торната верига е автотрансформаторна, а с смитерната ин
дуктивна (бобините L 6 и L 8 ).
Напрежението на осцилатора се подава за смесване към
ем11тера на Т1 през кондензатора С 20 , а входният сигнал през С 10 • Необходимият постояннотоков рсж11м на стъпалот0t
се осигурява от делителя R3 - R„.
МЧУ на приемника е твърде близък в електрическо отно
шение на междинночестотния усилвател в )lрогрес" и "Ехо".
Веднага след смесителя е включен ФСС, състоящ се от треп
тящите кръгове L 10 С21 , L 11 С2'2 и L 12 С23 във външнокапаци
тивна връзка помежду си посредством кондензаторите С25 и С26 •
Първият МЧУ работи с транзистора Т3 , а вторият с тран
зистора Т4 с товар в колекторната верига L 13 Сзэ.
Детекторът на приемника е изпълнен с диода Д 1 •
Системата на АРУ (R7 С 24 ) регулира пряко IМЧУ - тран
зистора Т3 наличието на отде.1е11 осцилатор позволява него
вото емитерно
напрежение
от
своя
страна
да управлява усилва
нето на смесителното стъпало Т 1 •
НЧУ на "АБ 71 Т" е тристъпален: Т5 -предусилвател, Т6 емитерен повторнтел и Т7 - крайно стъпало, работещо в режим
I<.'!ac А. Към регулатора на R16 е предвиден вход за грамофои
11 магнитофон. Постояннотоковият режим на крайното стъпало
се регулира от променливия резистор R24 • Цел·-~ят усилвател е
обхванат от ООВ по постоянен ток с резистора R25 , а допъл
нителна те:vшературна стабн.шзация е · осъществена с термис
тора
R26•
Т а б л и ц а 4.З.
Ред за настройка на радиоприемник „АБ
1
71
Т"
Към~е внл
приемичв:к а 1чина
~.:::бо~на , Вълио
!генератор, Радиоnри· Настроllва-1 Настроilва се по иа
обх а~ настроен емник, на- щи еле-..ен-,nрежението на изхода.
1 модула-
ю
1
АМ
Сиrнал
30%
rеиератор
с АМ
-
цията
8
1
на
1
СВ
1455 kHz
30%
1
1
kHz 520 kHz
КВ
1С
28
Макс. _ _ _
-,----1
6 MHz
6 MHz С ; С32 1
11,8 MHz 11,8 MHz С29 ; С35 1
1
___ м_и_и_._ __
1~-Г
1540 kHz 1540 kHz Соо; С21
--
Макс.
С:~; С~ 1
600 kHz 600 kHz
лм
1
на
С15; С1;; [
-
27 ; С21
----··
СВ
с АМ
1
·
i
п·нератор
ти
.
- - св [ 455
Сигнал-
строен на
Макс.
Макс.
293
•• ••• •• •
• • .•
~ • •
•• •• ••
• ••
Фиr.
Фиr.
294
4.75.
4.74.
'•
·=
-·
•
•· •
fW,.,• '
Печатна платка на ВЧУ на
н11к - .АБ 71 Т•
радиопр11ем
Печатна платка на МЧУ и НЧУ на радиоприемник .АБ
71
Т•
'j
3
2
L7
}
3
4
3
·~·
]~~,
,~,
3
о
о
2
бJ
G}
Фиr.
Разnодожение на изводите иа входните
бобини на радиоприемник .АБ 71 Т•
4.76.
3
а)
Фиr.
2
~
·~·
3~2
·~·
3~2
бJ
4.77.
Разположение на
изводите
на
теродинните бобини на радиоприемник .АБ
хе
71
Т•
295
у
у
1
(§
о
5
О)
Фиг.
]
БJ
Разположение
3
в'
извадите
1
~
бJ
на
.\.\ЧТ
5
на
l
3
в
о
о
5
на
5
]О-
о
"
4.78.
~~L11 1~~·
"JIL11
3
]
у
1
~j~ю
1
у
4
г)
pa.:t 1:J:~рне:1111ик
5
4
,А[)
71
т·
Тр,
:J/E
Фиг .
Изходен трансфор
4.79.
матор
на
радиоприемника
.АБ
71
Фиг.
296
-
4.81.
Кинематична схема на
Мрежов трансфор
4.80.
матор
на
Т":
240/90 нав11вк11, 11ровuд
ник· ПЕЛ, 0,44 mm/0,64 mm
W,/W8
Фиг.
радио11риемника
.АБ
w,1w,1w, проводник
71
Т·
1ав 11101н
:
нав11Rк~1,
1IEJI, O, IS mщ/J,57
0,69 mщ
скап „ют J устр о!tство на радиоприемник
.АБ 71 Т"
mщ/
Пvиемникът се захранва от
мрежа за променлив ток
220
Мрежовият трансформатор Тр2 има към първичната
си страна предпазител за 0,08 А, а към вторичната - мостов
изправител Д2 •
Редът на настройката на приемника „АБ 71 Т" е даден.
в табл. 4.3.
V/50 Hz.
4.12.
РАДИОПРИЕМНИЦИ „МЕЛОДИЯ
И „МЕЛОДИЯ
20"
22"
Входното устройство на радиоприемника „Мелодия 22" -е
почти същото, както на „Мелодия 15 Т". В схемата (фиг. 4.82)
се забелязват незначителни про№~нн главно в стойностите на
някои елементи. Осцилаторът е изпълнен с отделен транзистор
(Т3 ), а смесите.'lят - с Т41 почти без промени.
Необходимостта от 11олучаване на по-високи Q - фактори
е наложила бобините на МЧФ да бъдат поставени във феритни
чашки, вследствие на което, за да се получи необходимата оп
тимална нръзка, са включени допълнително кондензаторите С 66
11 Сщ,. Малки изменения е претърпял и Ш МЧФ, по-точно ве
ригата за неутрализация и индикация на настройката, а също
така 11 приставката за УКВ, изградена с транзисторите Т1 и Т9 •
Основното различие между
схемите на „Ме.1одия 15Т" и „Ме
лодия 22" (последната е продължен11е на авторските търсенm1
с оглед подобряване на техническите, акустическите и иконо
мическите 1юказатели на една утвърдена схема) е в НЧУ, в
който трансформаторните връзки са премахнати и той е зна
чително
модернизиран.
След регулатора на
нискочестотните
силата (потенц11ом.етъра
усилвателни
стъпала
жение с транзисторите Т7 , Т8 и Т9 -
R1r, 3 )
(усилватели
следват
на
напре
една класическа схема, в
която е въведена ООВ по 1юстою1е11 тuк посредством резисто
R
рите R155 ,
166 и R176 • Захранващпто на11реже1111е 8V за 11ървот\)
стъпало е стабилизирано с ценерошш диод Д~. Rъu нсрнгата
на базата на транзистора за второто стъпа.10 са вк.1ючен11 тон
коректорите за висока и за 1111ска честота - Сш) R 1131 11 С 16 ;}
R16З·
За намаляване на нелинейните изкривявания,
от взаимното влияние на базовите
вериги, н
предизвикани
колекторната ве
на Т9 е включен разделителният резистор R179•
Характерно за възбуждащото стъпало е използуването на
транзисторите Т10 , Т 11 с обратна проводимост по схемата с квази
допълнителна симетрия. Резисторите R178 и R179 осигуряват про
рига
тичането
на
постоянната
съставяща на колекторния ток на
пре
дусилвателното стъпало (Т9 ) с непосредствена връзка. За по
добряване на температурната стабилност входното съпротив
ление на мощните транзистори Т12 и Т 13 е шунтирано с резис-
297
Т а б л и ц а
Ред за настроiiка на радиоприемник „Мелодия
Към приемни
ка се включва
Вид и дъл-
1
бочина на Вълноа об- Генератор,
модулацмя„
хват
1 настроен
та
20"
Настроilващи се по наелементи
преженнето
емникt настроен 1-1а
1
------;-------;-------- - - - - - . -7---
Сиrналгенератор с
АМ
-
1_ -
_j____
- -
_кв__ l_ll.8M!fz :~·~~Hz_
еквива
СВ
лентна анте-
11а на антен-'
св
ния вход
600kHz
С68 ; ~~
--
и
АМ
стройка
600kHz
1540kHz
1
----'-- -
с рамкова
антена за
- - - -
св
30%
на
на
____ ,_
ЧМ
УКВ
ЧМ) на ан-1
тенния вход
-АМ--
чм
-
-- -
1
Макс . .
L 10
Макс.
1- - Мак с.
600kHz
1540kHz :
Мак с.
!_____ , ___ Мак с.
Макс.
160kHz
335kHz
---- ------ ----
10.7MHz
!
L102 ; /.101
1
L122; L65
--i-
УКВ
_ _R_1_36
10,7MHz
l -65M~z
1
С93 ; С31
\ 65MHz
69MHz
73MHz
л_м_~--У=К=В==-_6_9_~~ l 69МНz
R184, R183•
Мин.
_
Макс.
Макс.
L 11
Li7 ; L33
1
Макс.
R_1_з6 _м_-и_-~.-
1
_______
Макс.
' 1 - - - - 1 - - - -1_ _ _ _ _ _ ,
УКВ
. 69MHz
73MHz
торите
;
С76 ; С17
1
160kHz
335kHz
дв
Сигиалгене-1
- м~;с-.-
1
ФА
ратор (с АМ.
Макс.
il54okНz -il.54okн;--c1~L 62
Макс.
.
L 61 ; L 9
600kHz
- - - - -l60kH;-l 160kHz
ДВ
335kHz 335kHz
ратор с АМ
'
Макс.
1
~~~:-~1- :~~;_!~~ _6~~\~-- ' :;:::=
30%
ратор с АМ
Сигналrене
на
4
АМ
и с
на изхода
30%
_ _л_м
_ _ ,_ _ _ , _ _ _
Сиrналrене
468kHz
j'
4.4
22")
1 Настроitва
1
, Раднопрн-
на
(„Мелодия
___
_ _\
Стабилността на схемата е зна чнтелно подоб~
рена посредством веригата на обратна връзка по постоянен ток
R
чрез
последната може да се регулира. Допълнителна
176 температурна стабилизация е извършена с термистора
180 към
базите на Т10 и Т11 • Включването на товара
298
R
-
високоговорител
с инпеданс 4 Q - е паралелно през кондезатора със значителен
капацитет C1 RR· Използуваното схемно решение се отличава с
постигането на добра честотна характер:1ст11ка 11 малкн нели
нейни изкривявания.
Липсата на индикатора за настройка към Ш МЧФ, който
участвува в схемата на „Мелодия 15 Т" и изисква сравнително
високо
11з11равено
напрежение
за
анодите,
е
довела
до
значи
телно 011р•Jстяване както на мрежовия трансформатор Тр 1 , така
и на самия из11равител Д148 с изходно напрежение 22 V. Пред
пазителят в първичната намотка е за 0,125 А (стойност, която
трябва да се спазва!).
Настройката на радиоприемника се извършва съгласно табли
ца
Освен по оформлението на кутиите
4.4.
ника
част.
се
различават
„Мелодия
20"
и
към „Мелодия 15Т".
по
схемното решение
(фиr.
4.83)
двата
на
радиоприем
нискочестотната
е по-близко в това
отношение
·
299
~
SF'TЗ22
5Ft3~2
SFТЗ53
SF't 21j
~Q
А---,
Б--~~~~~~~~~~--'
~
-
'!!"'Т"'15
Пр
О,125 А
~·160У
-220V
__., 1!"'"15
2000,0
11
Е3
о
о
.,.
Фш-. 1.83. !lр1шц1шнJ. схе~щ на ш1скuчсс101на1а чао ш1 р:~;шо11р1н.:~ш!!I\ .;\\~.1U;шн :20·
~
Фвг .
4.84.
!!еч:пн а платка 11а ВЧУ на радиоприемник .Мелодия
22•
302
30~
Фиг.
4.87.
Печатна плаrка за УКВ
.Мелодия 22•
~~6
Ан](I
Кн
\н~Кк
Ак
Кк
1
на
Кк
1 Еuзб.
1
из6
Кн
~-~\G
o6k о8н
1
1
а/
радиоприемник
Кн
Кк
г}
Ак~Ан А]н l~Кн
-
ь
йзВ
1
Кн
1
1
I
Кк
oJ
Ак
Кк
изб
Кн
m~:G
uз6.
Кк
o6k обн
Кн Кк
g}
Ан Ак
Ан
] 1 Сьн
·~· 1 Скн
i
К
,c;t:'(
1',ч
о
ьн
~·j(
1
ьк
1
Кк
tJ
Фиг.
е}
4.88.
Разположение <11а изводите на
а) •:llOJIH& ДВ
входните и
радиоприемник .Мелодия 22":
; б) аsодна СВ ;
в) входна КВ
;
r) хетеродинна ДВ ;
е) хетеродинна КВ
304
хетеродинни бобини на
д) хетерОАИИН& СВ
;
,
"
,f'
1
5
220
9
9
,:J
1,Sn
220
:~4'
ззп
.1
J
f
C~ll'Il
пф
025 771 051
Фиг.
тмч-пr
тмч-л
ТМЧ-1
4.89.
Ю4110б
122/123
п.Ф. 025. 771.052
п. ф. 025. 771.053
Разположение на изводите на МЧТ на р;1диоприе~шик
.Мелодия 22•
205
_ _ _ _18Q__ ----1
Фиг.
4.90.
Кинаматична схема на скалното устройство
приемник
>.Е.
L12e
:;п•3 :
~'
.Мелодия
на радио
22•
~· :;:~§:
1
-{ '
':;J ·,•.,
L61n
li
1
3
J
о
о) &
Фмг.
20
s
4.92.
~
г;
5
~
Разположение на изводите на хетеродинните боби
ни на радиоприемник .Мелодия 20•
Транзисторни радиоприемници
305
~
- 1~
у
:.f'
1
J }
з
·~'
J~l
']~'
Lбб
-бп
1
8
о
-<> 5
1
·-у~~·
Ls&
з
''&'
• LSc
r
'l§J
6)
а)
у
о
о
5
'
о
з
2
·~
З ~~с ~
2
бJ
ДВ-ФА
СВ-Фд
r-:n
н
о
r.l
/(
~;~Лj ~
к
о
н
u~11111~1111m
1!
~1
/<.1
о
1
н
Фнг. -l.!.Jl. Ра знолuжение на изводите на вход1111rе бобини на раднuщшо11111к
.Мещаин
:20·
1
~\Е
За-----.
So
г=;==;-,
5
,-т--
' о-+-=:.:..+
1,5п
о9
~т-~
]
се
1;sп
ЗЗп
Фи
Р1
r. 4.94.
Изходен транс
форматор на
радиоприем
ник .Мелодия
20• :
W,/W,1W,= 110/100/110 навивки,
проводн11к ПЕЛ, 0,55 mm/'J,77
3
6)
О)
111111,10,55 111111
III
)'
?20V
2
о
о
'
3
9
в
о
о
о
2
7
о
о
5
51
1
6
.~8
220 9
о
6
о
1,Sn
Зо
-•.е.
... „ •
1
Фиг.
8J
4. 95.
форматор
ника
~
Фиr.
4.93. Разпо.1оже1111е на. изводите на М ЧТ
• Мелодия. 20•
на радиоприемник
Мрежов транс
на радиоприем-
.Мелодия
w,1w 21w1,w, -
20• :
111111s:JJ/85,61
ПЕЛ, О, 17
mlJl/0,06 rnm/0,47 mщ/Q,64 111111
навивки, 11роводнн1<
4.13. РАДИОКОМПЛЕКТ "МЕЛОДИЯ 20-СТЕРЕО"
Радиокомллектът „Мелодия 20-стсрео"
е първият
стерео
!Комп.1ект (ло н.ч.), произведен у нас. Предназначен е освен за
приемане на програмите от обхватите СВ, ДВ, КВ и УКВ, и за
възпроизвеждане на стереограмофонни плuчи и стереомагшпо
фонни записи. Има две звукови колони, като във всяка една
от
тях
е
мощност
могат
да
монтиран
4W
се
и
по
един
шнроколентов
импеданс
включват
обща мощност до
и
12W
4Q.
други
н
Към
високоговорители
с импеданс
нолони с импеданс, 110-голям от
4 Q,
rоляма
със
самостоятелен
универсалност
и
При
4Q.
с
куплунги
1ти
колони
ВI<.'lючване
с
на
се намалява звуковата мощ
ност на целия усилвател. Изло.'IЗуването
<>тделна кутия
високоговорите.;х
съответните
на
мрежов
стереограмофон в
шнур
придава
гъвкавост при експлоатацията
по
както на
-самия радиокомллект, така и в допълнителна комбинация с
'Магнитофон. Приемникът е снабден с два входа - за грамофон
и магнитофон - като чувствителността от вход „грамофон" за
изходяща мощност 4W е по-малка от 250mV.
Принципната схема на приемника е дадена на ф~1г. 4.96.
В сравнение с електрическата схема на „Мелодия 22" тя се
различава основно ло това, че в НЧУ са образуваш: два само
-стоятелни канала, вследствие на което и захранващият блок е
претърпял известни подобрения.
И тук, както и при всички настолни радиоприемници неза
висимо от това, далИ са лампови или транзисторни, добро прп
емане може да бъде осъществено с висока външна антена и
<:игурно заземление, включени към съответните букси на при
емника. Задоволително приемане може да се постигне и с вгра
дения в самия приемник УКВ дипол. Превключването от фе
ритна
на
външна
антена
става
чрез
повторно
натискане
и
ос
вобождаване на бутона ФА. При натискане на бутона, означен
<: „ГМ ", приемникът се използува като стереоусилвател, като
изравняването на каналите става с колчето за стереобаланс
R24r, (третото копче отляво надясно върху лицевата част на
радиоприемника). Силата на зву1<а и тона се регулират, както
при приемане (съответно
конче). Тези регулатори
RWJб 11 Rl78a-R17sб.
с
са
четвъртото 11
означени
R1в2з-R1s2б
с
първото
и
второто
на схемата като R~в1з
-
характерното сдвояване на
еднотипните лотенциометри в стереоусилватслите. Най-широ~
лента се пропуска от усилвателя при крайно лs~1ю 110.11ожение
на първото колче и крайно дясно положение на второто копче.
Приемникът се захранва от мостовия изправител д1 во• като
изходното му напрежение е стабилизирано с групата Т13, Т14 ,
Т16 и Д6 (една доста универсална и често срещаща се схема).
При изменение на напрежен11·ето върху делителя: Rt1 т-Rs1в с.е
мзменя базовият ток на Т16 ,
308
а оттам
н
неговият
JC.(t.teктopen
потенциал. В резултат се изменя базовият ток на Ти.• неrовwят
емитерен ток, а оттам и базовият ток на Т18 • Транзисторът
Т13 частично се запушва и отпушва съответно при увеличаване
и
намаляване
на
изходното
напрежение
върху
споменатия
де
лител.
Фиr.
4.97.
Печатна платка на НЧУ на радиоприемника .Мелодия
20
стерео•
Печатната платка на НЧУ на „Мелодия 20 стерео" е да
дена на фиr. 4.97, на стабилизатора на напрежение - на фиr. 4.98,
кинематичната схема
на
скалния
механизъм
-
на фиr.
4.99,
мрежовият трансформатор - на фJ'!r. 4.100.
Останалата част на приемника е както при „-мелодия
а
22".
Фиr
4 98
Печатна платка на стабилизатора към
захранващото
устройство
.Мелодия
на радиоприемник
20
стерео•
'/
Фиг
4.100. Мрежов
транс
форматор на радиоприем
ник .МелодИя 20 стерео•
w,rw.rw. -
""·
310
1600/100/50 нави110,18 mm/
mm(0,69 mm
про!'одник ПЕЛ,
!lб7
. . . - - - - - - - · _._lP§. ~--~~~~
·-------· ---·-
~r
-·--·--·--·-·----· ----
::
.
ff
1
-
i~
180
- ---- - - - - - · - - -
~
11
,
~(
& N'МN'IV'I' а
~
у
ilr
w
Фиr.
4.99.
Кинематична схема
на скалното устроllство на радиоприемник
• .Мелодия 20
стерео•
~
4.14. РАДИОПРИЕМНИК „АР 70"
Транзисторьият радиоприемник "АР 70" е предназначен за
вграждане в леките автомобили „Москвич 408" и "Булгаррено",
но механическата конструкция и външното оформление позво
ляват вграждането му във всички други коли и автобуси, имащи
акумулаторно захранване с напрежение 12V с минус на маса.
Принципната схемз на приемника е дадена на фиг. 4.101.
Входното устройство и преобразователят са с индуктивна на
стройка. Трептящите кръгове са образувани за СВ от [41п [4z
С40
L 44
С87 С86 Св-2 -С 32 L31 L 30 С22 Сю (двукръгово) и от С46 L45
С18 Сзз С22 С20 за ДВ. Приемането на УКВ и за обхватите
ДВ и СВ се осъществява без превключване на връзката с ан
тената благодарение на филтъра L0 С3 L 4• Връзката между
двата кръга (за СВ) е вътрешно капацитивна, а връзката с
транзистора Т4 - индуктивна (L41в)· Посредством С46 за обхват
ДВ се осъществява вътрешно капацитивна връзка със същия
·
транзистор.
Хетеродинът на приемника е изграден с транзистора Т 8 • За
СВ и ДВ
гането
на
променливата индуктивност
хетеродинния
кръг
с
L69
входните
е
обща, като спря
кръгове
се
осъщест
вява с тримериндуктивностите L 10 и L71 и падингите L 78 и L77 •
Връзката между смесителя и кръга на хетеродина е капаци
тивна. Приетото схемно решение е довело до значително нама
ляване на обема на агрегата за настройка, 110 притежава и не
достатъка,
че
се
увеличава
хетеродина за обхват
значително
ДВ. Това
води
кръговият капацитет
до
на
неудобство при на
стройката, породено от сравнително малкия капацитет на обик
новените тример-кондензатори, който е около 40pF.
Постояннотоковият режим на стъпалото (работещо по схема
ОБ) се осигурява от резисторите
64 п
65 • Базата е заземена
по. променлив ток посредством C;,<J·
Смесителят на „Ар 70" работи с транзистора Т4 по схема
ОЕ (както и всички останали стъпала, с изключение на тран
зиторите от УКВ-пrиставката п хетеродина). МЧУ, УКВ-при
R
R
ставката 11 НЧУ са заимствувани от „Мелодия 22", „Универсал"
н др. Поради конструктивното обединяване на механизма за
настройка на УКВ с този за обхватите на АМ са изменени ин
дуктивностите за настройка. Подробното описание на тези стъ
пала (които имат твърде ма.'IКИ и несъществени изменения) е
дадене
към
посочените
по-горе
Най-характерните особености
транзисторrш
за
ту дния детектор Д148 е подадено
тях
са
радиоприемници.
с.1ед11ите. На амплн
преднапрежение в права по
сока O'l порядъка на 80+ 100 mV (за намаляване на нелиней
ните изкривявания при слаби сигнали) посредством резисторите
Ri84•
312
R11sя и Rн2. с които може да се
извърши
необходимата
313
Фиг.
4.103.
Фиr.
Печатна платка на приставката за УКВ в
радиоприемника .АР 70"
4.104.
Еквивалентна антена за АМ
}'
1
'§
L'IO
1
3
,~,
3~1
.
{3)
6}
а)
Фиг.
,~,
4.105.
зОО1
3~2
е)
,~,
3~2
g}
Разположение на изводИте на входните бобини на радиопри
емник .АР
314
,~,
70•
у
1
;"
·rn·
з о
о
3~
~j
зj
Lзо
2
·~·
·~
2
з о
о
з о
2
у
у
:'·~1
'=Jf'
Ц1п
·ro·
о
о
о
2
з о
г)
Фиr.
4.106.
L,78
2
·~·
3
:;JI
1
Lз1=
.,
2
6)
бJ
а)
о
о
(§
2
о
е)
g)
Разпо.южение
на изводите на хетеродинните
приемник .АР 70•
s
'
бобини на радио
реrулировка. Драйверното н крайното стъпало нмат класическа
трансформаторна схема. Крайното стъщ1ло
зирано температурно 11
по
на НЧУ е стабили
напреженне, съответно с
термистора
R166
и селеновия диод Л 1 ,;~· така че уС11.1вате.11пт е пригоден да
работи при вариация на захранващото напрежение от 11 до
15V, а също и в коли без защита от пренапрежение. За ко
рекция на честотната характер11ст11ка
между
торната верига на крайннтс транзистори са
базата
включени
и колек
конден
заторите С173, С1 76• Със същото предназначение е и групата на
изхода С179, R1во· За предотвратяване на паразитните смущения
315
/У
1500
·~··
~
з
LВ1п „ юзп
'
2
81500
2
1
Lв1&=Lюз&
з
'
в
9
а)
бJ
в
9
у
3 ~Lн1=L.ч2
7~1
У.
nнlт8220
22ат ~
~1
sU ·
2
L86n=L102п L866=L1028
2
3
'
бJ
9
в
1
z}
2
з
'
~:~
9
6
7
G
~
Фиr4.107. ? а зполож~вие на из11одите hЗ. МЧТ •1а радиопрнсмннк
.АР 70·
316
Тр 1 (Tp 15 ,J
'j\~;
w,
~5
Wз
6
з
Тр2 (Тр,82)
з
Фиг.
о
о
о
~
4.108.
Дра!lверен
трансформатор
на радиоприемник .АР 70• :
W1 /W.,JW, -
1210/240/240
навивки,
проводник
ПЕЛ, 0,09 mm/0,19 mm/0,19 mm
W 3 и W 1 се навиват едновременно (биф11лярно)
Фиг.
4.109.
Изходен трансформатор на
радиоприемник .АР 70• :
w 11w,1w. -
ПЕЛ,
W1
и
W3
144/144/74 навивки, nрооодн11к
0,41 mm/0,41 mm/0,64 mnt
се навиват едновременно (биф11ляр110)
.--------1б0
1
l1
11
u
--..
с.з
Фиг.
4.110. Кинематична схе111а на скалното устро!lство н<1 радиоприемнп~ .Ар 70•
<>т автомобила във веригата на захранването е включен фил
търът L 18 , С 170 •
Механическата конструкция на приемника е в два вари
.анта според конструктивните особености на автомобилите, зэ.
които
е
пряко
предназначен.
При настройка
на
радиоприемника
и
измерване на пара
метрите му трябва да се използува еквивалентна
антена за АМ - фиг. 4.104.
(стандартна)
Таблица 4)
Към
се
приемника
включва
Вид
на мo_ll Вълнов
Генератор, , Рад11011р11· : 1Iастrойнзщ11
е.1е· сеНастро
iва
дулацнята
обхват настроен на е\1Нш<, нас·'
менти
no нап1
и дълбочи-
1
на
Сиrиалrеие
АМ
ратор с АМ
30%
троен
.
!
на
--
режен11ето
1на
1
1
изхода на
\ 468kHz :
1
Сиrиалrене
АМ
Мнп.
ратор с АМ
и еквивалент
на
антена
30%
1
на антенния
1
!ВХОД
\
\
св
600kHz
1540kHz
св
ДВ
вход
1
_1_
,
УКВ ,1~·7.\\Hz ' -
Ч,\1
1
УКВ , 6-! ..'>.\\Нz ~ 64 ..SMHz
73.Чliz
1
6~Л,\Нz
-
:
1
1
•
1
~ КВ
G9,\\Hz
-- --- _,_
R11Ci
_-_--_ _ _ _
_ __
Макс.
,\11111.
1
-1
Сн
' 17 .\\Hz
69,\'\Hz
Макс .
.\\акс·
L11
R1,: '-1·.: !.,
-1
69.\\Hz
Макс.
R~вч
!
-,\\1111.
1
1
4.15.
-
J_,.;lfl.,,,_, --
- !_ _ ' _____ _
д,v\
~ Макс.
Lно; L 10 ~; /. 10;-; L,~
-
_Mv\
,
С5,; С:в- - - - '-,'\\ак~
L;-i; L1:,
335kHz
10,7.\\Hz !-_ -
1
Макс.
160k~ -160k~
335kHz
1
антенния
Макс.
1
-Ч.\_1_1_у_ КВ
Сигиалrене
ратор (с АМ
----или с ЧМ)на
600kHz
1540kHz
РАДИОПРИЕМНИК „АР
12"
Автомобилният радиоприеыник „ АР 12" е предназначен .за
вграждане в :1екня авто:.10611.1 „Ж11гу.111". В арматурното табло
t1a колата отдясно на водача е оставена спецна"ша ниша. Към
приемника са предвидени вс11чю1 необходими принадлежности за
монтаж и
318
закрепване
както
на
самия
него,
така
11
на
високо-
говорителя (в два варианта:
кутия,
монтираща
чително
тяло
на
се
на
озвучително
кожуха
говорителна
за
тяло в
парното
дъска,
пластмасова
отопление,
монтираща се
и
озву
в нишата от
дясната страна на арматурното табло) и антената.
Освен в "Жиrули" радиоприемникът може да бъде вграждан
и
във
всички
други
превозни
средства, които
имат
акумулатоР'
за напрежение l 2V, свързан към шаси "минус", и дължина на
кабела към антената, не по-голяма от l 150mm. Заводът-про
изводител
дава
следното
упътване
за правилния монтаж
и
нор
малната работа на приемника.
Най-напред се изважда декоративното капаче на арматур
ното табло. След това се изваждат копчетата на приемника,_
развива
се
крепежната втулка на потенциометъра, демонтира се
скалата и се развива винтът па декоративната рамка. Поставя
се приспособлението за закрепване в прореза отдясно па ша-
сито на приемника, като пъпките на планката трябва да влязаг
в
отворите
на
шасито,
а
равната
част
от външната страна. Палецът б (фиг.
скъсената
си
част
4.111.
планката
да
остане
се ориентира със
нагоре.
1
Фиг.
на
4.111)
2
Радиоприемник .АР
э
12• -
конструктивно оформление:
/ -
копче
за включване, изключване и усилване ; 2, З - бутон за обХвата ДВ/СВ ; 4 - копче
за~
настройка ; - 5 - рамка ; 6 - палец ; 7,8- двупроводников кабел за свъраване на висо
коrоворнтелк; 9 - конзола ;
10 - извод за захранване от акумулатор (12 V); 11 -ан
тенен вход ; 12- гилза за предпазнтелк ; 13 - тример-кондензатор за настройка ; 14 преден капак ; 15 - винт ; 16 - отвори за винтове, прикрепващи към арматурното табло ;
17 - шнур sa високоrовори-.·елк
След това приемникът се
се
включват
захранването,
монтира в
нишата
(преди това
антената, високоговорителят и
се
на
.стройва входът на приемника), като при притягане на кре
пежния винт палецът се завърта на 90° и закрепва радиоаю
рата в нишата. При монтажа трябва да се съблюдава шш:1ката да съвпадне точно с гнездото на арматурното таб.rrо на
колата. Накрая се монтират декоратиuната рамка, скалата, вту.1ката
и
копчета~.;..
При демонтиране на приемника описаните операции се 11з
вършват в обратен ред. Крспежният винт се развива до П)!!·
тягане в ограничителната шайба, палецът се завърта наляво
на 90° и освобождаuа приемника.
За правилното функциониране на радиоприемника са не об
:ходими следните кабелни връзки :
-
връзка
на
радиоприемника
с високоговорителя
-
11з11ол
зува се кабел, единият край на който е запоен към високот
ворителя, а другият към двупроводниковата клема 7;
- връзка на радиоприемника с автомоби.1ната антена осъществява се чрез ку1ииране на куплунга, с който завършва
.антенния кабел с антенния вход
-
11:
връзка между радиоприемника и захранването на колата-
- кабелът, който излиза от задната страна на радиоприемника
м завършва с кабелно ухо, се прикрепва с помощта на винт 11
wайба към електрическата инсталация на колата с потенциал
12V; в средата на този кабел се намира гилзата 12, в която
.е
поставен
предпазителят.
Принципната схема на радиоприемника "АР12" е дадена
на фиr. 4.112. За СВ входът е с два трептящи кръга - С 1 С4
L 15 L16 С8 и С8 Cr, С 17 L9 L10 n , а за ДВ - с един - С 1 С 4 С8 С2
С 6 • Връзката с транзистора е индуктивна (за СВ) и вът
решно капацитивна (за ДВ). Електрическата схема е изградена
-<: отделен осцилатор (Т3) 11 ВЧУ (Т1 ). Смесителното стъпало на
приемника работи с транзистора Т2 • Високочестотният сигнал
.се подава на базата Т2 през С 31 , а напрежението от осцилато
ра -на емитера през кондензатора С40 •
МЧУ е изграден на базата на два 11иезокерамични фил
търа (468-8-14 и 468-А) и една интегрална схема (МАА 32.5).
Наличието на отделен осцилатор rюзво.1ява веригата на АРУ
.L 11 L 19
_да обхване и първия транзистор.
Амплитудният детектор на "АР 12• работи <.: диода Д1
Регулатор на силата е потенциометърът Rвз·
НЧУ е тристъпа.1ен: Т4 предусилвател, Т„ - възбуж
дащо стъпало и Т6 , Т7 - краен усилвател на мощност. Схе
мата е безтрансформаторна и значително опростена поради из
ползуването на два транзистора с различна проводимост. Тем
пературната стабилизация е извършена посредством термистора
Във веригата на захранването е включен дроселът L 9 , за
{SFD 106).
.R„„
~20
~
'•
-<.
~
Q..
:.:
:s:
=
....:s:
::Е
с.
с
о
=
<=t
~
.....
Q.
с.
~
=
~
~
:.:
:t
~
....
о;
с
~
....=
~
:r
....
t::
(':)
..;
..:
~
21
Транз11сторн11 рзд1ю11р11t\IН•Щ11
321
пре.1.11азване
на
приемника от паразитните смущения в електрu
ческата верига на колата. Захранващото напрежение за високо
честотната част е
стабилизирано
с
ценеровия диод д808 • Из
ползуван е високоговорител с импеданс
Фиr.
4 Q.
Всички наriрежения,
Разпо.10жен11е 11::1 е.1е~1енти
за настройка пр11 .АР 12•
4.114.
те
11
LJ
Фиrl
4.115.
дадени
Кинематична схема на ск~.шото устройство на радио11р11с~1н11к
.АР 12•
на
електрическата
схема
на
приемника,
са
измерени
спрямо маса с волтметър с вътрешно съпротивление 20000 Q/V.
Освен по описания начин въз:vюжно е радиоприемникът да
322
бъ.~.е Ш!l<J.пуван п в съчетан11е с други nисокогонорпте,1и
.анн:ни, !1<) те трнбnа да отгоnарят на с.1едните ус:rовия:
- u11спкuгонорите.1н r да 11:via номина.1ен импеданс 4Q ;
-
кшшцитетът
на
антената
заедно
с
този
на
11
антенния
1:эбе.1 да бъде в границите от .50 до 80pF.
Ако антената И!'.Iа 1ю-го.1ю1 канацитет, може да бъде 11з
::11.вувана, с.1ед като се 11ремах11е паралелнинт конден:~атор (С 4 )
на антенния тример ( С 1 ). ~'казани е за необходимостта от тазн
{•перащш е усилването на с11пш.1а при настройка една в край
Нl•То ляво 11оложение на тримера С 1 • Ако антената е с 110-
малък капацитет от 50pF, следва да се направи обратното да се прибави допълнителен кондензатор паралелно към ан1'енния тример. Указание за такава необходимост е усилването
на приемания сигнал пра настрайка едва
по.10жение на С 1 •
Редът за настройката на "АР
12"
към
крайното дясно
е дадена в табл.
4.6.
Т а б .1 и ц а
Ред за настройка на радиоприемник „АР
------
J<:ъ,1
- - -·Нид и дъ.r~прне:\НШКJ се бочнна
нз. Нъ.1нов ~Генератор.
в1\.Тючва
i
Pd.i\HO-
·
Td
А.\1
С11rна.1rенсратор с А.\\
1
468kHz
рноr с
АМ
д,\\ и
30%
екв1ша.1енr11а
(стан.1артна)
тен:~
НИ>1
на
1-св__
св
.
ан-
46SkHz ! 520kHz
-
600kHz
1540kHz
IIOOkHz
I 540kHz
дв
внето на нз·
на
L-·
,,
Макс.
L2j
Мин.
с1.- с;: с;;
Lн.
'-1~, L~
1
---
а11те1:-
ВХО,1
1
Lз1;
1
Снг налеt\>
Настронвае<
'110 напреже„
1хода
--1---1
30%
еле-.~енr
астроен нJ
1
1
12"
Настроl\ващ
моду.1ацю1·I обхват н.~стрuен на н~~рнс\1ннк,
4.6
С3 , Сэ;;
IбOkHz 1
L1s• L12
335kHz
----------
160kHz
335kHz
-
.\1акс.
Мак с.
Макс.
Мзкс.
4.16. РАДИОПРИЕМНИК „ЛОТОС"
Джобният рад11оприо1н11к "Лотuс" е предназначен за ра
диоnриемане в обхватите на сред1шн· 11 късите вълни чрез
вградените в приемника феритна и те.1еLкош1ч11а антена. Теае
скопичната антена се издърпва 11ри
зане
на
чупещото
коляно
изнън
приемане
кутинта
11
на КВ
след
тоuа
до И3.1И
се
пос
тавя във вертикално по.'!ожение (то е фиксирано).
Принципната схема на приемника с дадена на фиг. 4.116.
В приемника са употребени седем транзистора и един 1·ерма
ниев диод, като една част от елементите са обединени в общ
блок, изпълнен посредством тънкос,1ойна интегра:ша техника.
323
.
v
о
.....
о
:::;_
l
J
324
.
u
,_
о
о
::;
325
Новото в електрическата схема на „Лотос" е в'Ь9еждането
на пиезокерамични филтри (ПКФ) за джобните приемници, оси
гуряващи необходимата селективност.
Входният трептящ кръг за СВ се образува от L 3 С 7 и ед
ната секция на променливия кондензатор Сэ в автотрансфор
маторна връзка с транзистора Т 1 • За обхват КВ трептящият
кръг е изграден от елементите L 4 С 1 С2 и С9 , връзката. с :тран
зистора е индуктивна (Lu)· Кондензаторът С6 е разделиt;елен.
Първият транзистор работи като самоосцилиращ смесИтел.
Постояннотоковият му режим се осигурява от резисторите
8
R11 14 и 15 • С20 L26 С21 С24 С22 и L 27 образуват трептящия
кръг на осцилатора за СВ (в автотрансформаторна връзка с
колекторната верига), а С20 С22 и L26 - за КВ (в индуктивна
R
R
R
връзка с колекторната верига).
Първият ПКФ е включен непосредствено след смесителя, а
вторият
и
третият
-
съответно
в
емитерните
вериги
на
транзистора Т2 и Т3 на МЧУ. Амплитудният детектор
двата
работи
с германиевия диод Д1 по стандартна схема, като системата на
АРУ
(R60 С30 ) управлява усилването на първото междинночес
тотно
усилвателно
стъпало.
R
От регулатора на силата 6'A детектираният сиrна.1 постъпва
през С63 към базата на Т4 от НЧУ за но-нататъшно усилване
от транзисторите Т5 , Та и Т7 • Тези транзистори са в галванична
връзка, като температурната стабилизация е извършена с тер
мистора
51 • Uелият усилвател е обхванат от 008 по посто
янен ток посредством резистора
4n. Използуването на крайни
R
транзистори
R
с
различна
проводимост
значително
опростява
ця
лата схема. Трансформаторните връзки са избягнатн, а с това
11 характерните за тях честотни и фазовн изкривявания.
65
Фиг.
326
4.119.
Кинематична схема на ска.11юто устроllство на радиоприемник
.Лотос•
Настройката
абл.
на
радиопри емника
се
извършва
съг.1асио
4.7.
Т а
и ца
6 .1
-4. 7
Настройка на радиоприемника "Лотос"
•
в.„
JfU- Вълнов Генератор,
'°•нна на обхват
настроен
11цу.11аци-
на
ITB
!
1·
1
1
Рцно„рн-· НастроАващн
е\fннк, нас-'
менти
трое••
АМ
30%
св
СВ
бOOkHz
------ --
Lg
L10
бOOkHz
.
---Макс.
--1---Маис.
L8 L1
С11 с, ___ __
~~40kHz 1~40k~
КВ бМНz /' 6MHz
L6 L7 L8
_____ ·---~-- _11_м_н_z___1_1мн_z___ .. L~-=2
Мак с
__
4.17.
РАДИОПРИЕМНИЦИ „РИЛА
на
jн• НЗХОJ18 на
- - - - - '____ ___
L,_L_5_
__
по
!. преженке
на
468kHz
1
НастроЬа
се
1
i
Свrиавrене
раmр с АМ
1
еле-i
1"
И „РИЛА
1_
2"
Джобният радиоприемник „Рила" е един от най-малките
приемници, произвеждани от нашата радиопромишленост. Из
граден е с 5 транзистора, 3 диода и една интегрална схема.
Приемането се осъществява само на един обхват - СВ. Прин
цип11атg схема е дадена на фиг. 4.120.
Входният трептящ кръг се образува от бобината L н на
вита на феритната пръчка, и едната секция на променл11вия
кондензатор С1 • Връзката с транзистора Т 1 (самоосцилиращ
смесител) е индуктивна. L 4C6 и втората секция на промен
ливия кондензатор с„ образуват трептящия кръг на хетеродина
в автотрансформаторна връзка с колекторната верига. Високо
честотният сигнал постъпва на базата на Т 1 за смесване през
С1, а хетеродинното напрежение на емитера през С 7 •
МЧУ е твърде сходно с МЧУ на „Лотос". Използувани са
три ПКФ, два от които в емитерните вериги на първия и
втория транзистор (Т2 и Т3 ) на МЧУ, чиито постояннотокови
режими се опреде.1J:ят от резисторите, обединени в ТИС 0401
и 3НК09Д.
Амплитудният детектор работи с диода Д1 по класическа
схема с малко преднанрежение. Системата на АРУ обхваща
Авата транзистора на МЧУ посредством R6 С1 11> Регулатор на
CRJiaтa е променливият резистор R8 •
01' НЧУ в „явен вид" са само крайните транзистори с
раз.11нчна проводимост, работещи в режим клас В. В него в:нпат
327
две ТИС от вида ЗНК08Д и МАА
245.
Високоговорителят е с импеданс 50Q.
Захранването на приемника се осъществява от
напрежение 9V.
Фиr.
4.121.
Фиr.
батерия с
Кинематична схема на скалното устройство
на радиоприемник .Ри.1а l •
4.122.
Печатна п,1атка на джобния радио
приемник
• Ри.1а •
Този
радиоприемник се изработва в две модификации
„Рила 1" и "Рила 2", различаващи се по външен вид и по
скалния механизъм (фиг. 4.121). Настройката в "Рила 2" е пряка
(без корда).
328
4.18.
РАДИОПРИЕМНИК „РОМАНТИКА"
„Романтика" е сполучливо съчетание
с
транзисторен
радиоприемник
и
едно
ративно осветление на помещения за
мери
улесняват
манипу:Iацията
с
от
на осветително тяло
решенията
за
деко
отмора. Малките му раз
неrо.
Радиоприемникът има обхват СВ. Приемането на станциите
се извършва с помощта на вградената феритна антена. Пред
видена е възможност за независимо
действие
на приемника и
осв~тителното тяло, създаваща удобства за използуване при
дневна светлина. Светителното тяло се включва след натискане
на бутона 4, а при желание да се увеличи интензивността на
светене се натиска бутонът 5 (фиr. 4.123). Смяната на освети
телната лампа се извършва след сваляне на розетката 3 чре3
завъртането И наляво, след като щепселът е изваден от... кон
такта
Фвr.
на
мрежата.
4.123. Радиоприемник .Романтика•, комбиниран с осветително тя.10:
1.- •оп„ 18 11&11Очване и усН.11ване; 2-бутон за включване н изключване на мрежовото за•
~таа ; 4-бутон за включване на осветителната лампа ; 5 - бутон за пре•
-~ u антенаивносnа на светене ; 6 - копче за настройка ; 7 - мрежов шнур
..,._„;
329
Включването на радиоприемника и усилването на сигнала
се извършва с копчето /, а избирането на станцията - с коп
чето 6. Предвиден е и бутон за централно включване и из
ключване на мрежовото захранване - 2.
Принципната схема е дадена на фиг. 4.124. Входният треп
тящ кръг се образува от бобината L 4 (навита на феритната
пръ~ка), тримера С2 и секцията на променливия кондензатор С1 •
Връзката с транзистора Т1, който работи в режим на самоос
цилиращ смесител, е индуктивна и се осъществява чрез Ls.
Тримерът С6 , кондензаторът С8 , L 11 п и втората секция на про
ft{енливия кондензатор С3 образуват трептящия кръг на хете
родина, който е в
индуктивна
връзка с
колекторната
верига.
Хетеродинното напрежение се подава за смесване към емитера
на транзистора през кондензатора С 12 •
Фнг.
330
4.125.
Монтажна схема на рад1юприемник .Романтика•
У сн.1нането на междинно честотния сиг11а.1
от транзисторите Т2 и Т 3 по схема ОЕ.
се осъществява
Н:шо.вувана е транс
форматорна
връзка между отде.11ните стъна.~а, като първият,
вторият и третият междинночестотни фн.при се 1J6разуват съ.н
ветно от Cu; L11n, С02 L2sn и С 33 Lзsп·
Постояннотоковият режим на стъпа.1ата се осигурява съот
ветно от ревисторите R9 R1 R14 , R1rJ R'!n и от системата за АРУ R32 C11.t и ~ 7 R26 R29. С21 и С3 1 прег.~ахват t1братната връзка
по
променлив
ток.
Амплит~дният
детектор
работи
Регулирането на силата се
с
диода Д 1
(SFD 106).
осъществява с ключ-потенцио
метъра R42•
НЧУ ~ тристъпален: Т,J. - предусилвател, Тб - възбуж
дащо стъпа.10 и Т6, Т1 - крайни усилватели на мощност бе~
тра1;сформаторни връзки. Второто стъпало е обхванато от ООВ
чрез Rм сбG· Rs4 е термичният стабилизатор, характерен за
почти вс11чю1 транзисторни приемници. Включеният на изхода
висо~.:оговорител е с импеданс 8Q.
Захранващото напрежение на приемннка е бV, подавано от
мостовия 11зправите,71 Д2 -;-Д5
11
мрежоrшя
трансформатор Тр 3 ,.
Към пърннчната намотка на трансформатора ra свързани прев
ключвате.1ят С за 1111тенз11вността на сuетенето на лампата за
осветление Л 34 (2.5 W, 220V) 11 прекъсвачът В за включнане
и изключване на тази .'!ампа. Ilървнят предпазител Пр 30 е за
ток О,ЗА, а вторият - Прзоа за О,63А.
Монтажната схема на прием1111ка с
дадена ,на
фиг.
4.12.5
4.19.РАДV.ОПРИЕМНИК „ТЕНОР-711 1 '
Портативният рад11опр11емн11к
за
приемане
на
програмите на
„Тенор
711"
е пред1 1 азшчен
раднора:щръо„вате.11111
ста1щ1111,
работещи в обхватите га СВ 11 КВ. Uя.1ата му г11сокочестоша
част (до регулатора на с11.1ата Rr:,,) е зш1мствува11а от об11ю10вения Тенор".
В елекtрическат~ схема на приемника (фнг. 4.1 :!G) са упо
требени 10 1 транзистора, един герма1111ев диод (д~: ), една ,.L'.1t>
„
HOBS ''i<JieTKt. И четири ИНТеграЛНИ блока, ИЗIJЪIOieНII ПОСредП I.J<HI
тънкослойн техника от двата вида - 0401 11 0402, със същот•>
предназнач ние, както и при rадиоприrмника „Тенор". Оз1шче
+"
спр1::.1.1 „
с !J•\ 11метър с вътрешно съпропшлешrе 20000 Q 1 V.
Приемането се извършва чрез вградената в пр11сщ11н"1 ,рс
ните на cxe:i.iaтa напрежеш~я са 11зУерс1ш
ритна антена. За подобряване на nрие:11ането на c.1au11 ста;11t;ш
от обхвата КВ е необходимо изтеглянето на те.1ескош1чш I а
антена. За работа на същия обхват в домаш1111 условия е ЩJl'д
видена букса за включване на външна антена на задната страна
з.11
на кутията, където се намират превключвателят на обхватите и
батерийният люк. Поляритетът на батериите е показан на дъното
на леглото, в което се поставят. За улеснение, както и при: всички
други видове транзисторни приемници с повече от два галванични
елемента в един
ред, последен се
поставя
един от
средните еле
менти (контактните пружини в леглото се запазват от деформа
ции). Състоянието на контактните пружини трябва да се проверява
освен при всяка замяна на батериите и при евентуално пре
късване на възпроизвеждането.
Нискочестотният усилвател е четиристъпален. В сравнение със
схемата на "Тенор" в „Тенор 711" трансформаторните връзки са
премахнати, но в замяна на това броят на транзисторите е увеличен.
Предусилвателят е изграден с транзисторите Т5 и Т6 (по схема
ОЕ), а възбуждащото стъпа.110 работи с транзисторите Т 7 и TR
(с различна проводимост). Приетото схемно решение позволява
да се използуват за крайни усилватели на мощност транзистори
от един и същи вид и с една и съща проводимост (подобно
схемно решение е разгледано при българските приемници "Ме
лодия 20" и Мелодия 22" ). Вк.11юченият на изхода високогово
рител е с импеданс 8 О.
Освен схемно „Тенор 711" се различава от своя предшест
веник
11 с по-е,1еrантн11я си външен вид.
Печатната платка на приемника е дадена на фиг. 4.127, а
кинематичната схема на скалното устройство - на фиr. 4.128.
Транзисторите Т7 , Т8 и Т!), Т10 трябва да се подбират по
двойки.
По реда на означенията транзисторите трябва да притежават следните коефициенти на усилване по ток:
~= 80+ 120
~= 100+ 120
~= 60+ 80
~= 80+ 120
~= 80+ 120
~= 80+ 120
~= 80+ 100
~= 60+ 90
Т1
т.,
т;
Т4
Т5
т6
Т7,
TR
Tri, Т10
Контролните точки от схемата
потенциали (без сигнал на входа):
кт 1
кт 2
кт 3
кт 4
кт 5
кт б
кт 7
кт 8
332
6 v
3 v
5,15
v
v
v
v
v
v
1,39
1,1
0,9
0,7
1,5
трябва да
имат
следните
333
Нормалната чувствителност rю променлив сигнад за отдел
ните
стъпала
е
кт
следната:
J.50 µ v
2,2 µ V
45 µ V
900 µ V
3,8 т V
1
кт 2
кт 3
кт 4
КТ5
(3 +5 µV)
(60+80 µV)
(0,6+ 1 mV)
(3,5+4,.5 mV)
---~ббс___ ___,
Фиг.
ното
4.128.
Кинематична схе:11а на ска.1-
устройство на ра;шоприе~шик
• Тенор 711 •
4.20. РАДИОПРИЕМНИК „АЛБЕНА"
Принципната схема на прнемню<а ~(фиг. 4.129) е твърде
близка до схемите на „Мелодш: 15Т" и „Уииверсал". Като на
столен
радиоприемник може да
се
захранва
от
мрежа
или
от
батерия.
Х~рактерни за НЧУ са безтрансформаторният противотактен
усилвател на мощност и отрицателните обратни връзки, кори
гиращи честотната характеристика
изкривявания
и
намаляващи
Регулирането на тона се осъществява чрез
на резистор
нелинейните
в усилвателя.
и
кондензатор,
вк.'rючени
пара.1е.1ио
превключване
на
потенцио
метъра.
4.21.
РАДИОПРИЕМНИК „СОЛО"
Джобният радиоприемник „Со.10", чиято принципна схема
е дадена на фиг. 4.133, е предназначен за приемане на програмите
на радиоразпръсквателните станции, работещи в обхватите СВ
н ДВ посредством вградена ферит~а антена.
Входният трептящ кръг за СВ е образуван от L 8 , тримера
С1 и променливия кондензатор С1, а за обхват ДВ
334
-
от
L9 Cs
з
L1
'~
~ft~
Ls
1
f
кв
'j хч·
L,
JL6
J
12
2
1
О}
'
:EJGs
1
·
у
св
дв
L1
2
'~s
5
з
о
о
J
Lз
1
oJ
Фнг.
Разположение на изводите на входните бобини на радиоприемник
4.130.
.Албена•
Тр
Е
~w,~
Wэ
/
g
1
3
l
'
Фиг. 4.131.
Драllверен трансформатор
на
аднопрнеминк „Албt;на":
0,09
111111/О,12
„,„.:,.r_„,__r - ·
ПЕЛ,
mlll)0,12 mm,
1
к
\V8
навиват едноеремеmiо (бяф'llарно)
се
~
Фвr. м, .,. . 'Р•-"'Р ш 12О ~Wi r1~ w,:
4.132.
радиоприемник .Албена•
W 1/\VJfr18
-
~
:
.
28.})/2;}}/180 навивки, nроводчик
mm/iJ,27 mm/iJ,16 mm
ПЕЛ, О,<»
О
~
WЗ
С4 С9 и С 1 • Връзката с транзистора Т 1 се осъществява посред
ством L19 и L13• Преднапрежението на
рано с диода д1 9•
смесите.1я е стабилизи
Трептящият кръг на хетеродина се образува от L2)1" три
мера С17 , Са и променливия кондензатор С11, (за обхват СВ) и
от L2Jn С 17 С 14 С 15 С 10 С-; и тримера С5 (за обхват ДВ). Хете
родинното
напрежение
се
подава
за
смесване
през
конденза
mра С111·
МЧУ е двустъпален с трансформаторна връзкёi между стъ
палата. L28n С 23 образуват трептящия кръг на IМЧФ, L44n С 42 -
на ПМЧФ и L5Rп С04 -
на ШМЧФ.
Характерна за схемата е употребата на втори стабили
зиращ диод Д50 за преднапрежението на IIMЧY (транзистора
R
Та). IМЧУ е обхванат от веригата за Al;>Y
60 С29 •
Амплитудният детектор работи с диода SFD
Аатор на силата е
R63 -
106.
Регу
каюч-потенциометър.
335
5
НЧУ е тристъпален: предусилвател Т4 ,
възбуждащо
стъ
пало Т5 и краен усилвател на мощност Т6 - Т 7 , работещ в
режим клас В. Температурната стабилизация е осъществена по
средством термистора
51 • Последните две стъпала са обхва
R
нати от 008 посредством R52 С57 •
С изключение на Т7 , цялата схема на приемника е със си
лициеви транзистори. Тя включва
грална схема от вида ЗНКО8Д.
и
една
тънкослойна
инте
4.22. РАДИОМАГНИТОФОН „ОКТ АВА"
Произвеждан по италиански лиценз, радиомагнитофонът
„Октава" е предназначен за приемане на програмите на радио
разпръсквателните станции в обхвата на СВ и ДВ, а с помощта
на вградения касетен магнитофон може да се прослушват маг
нитофонни записи и
приемника или от
магнитофон.
Чрез включване
да се използува и в
да се правят записи директно от радио
външен източник - микрофон, грамофон,
на външна антена радиомагнитофонът може
автомобил.
Принципната схема на "Октава" (с данните за отделните
бобини) е дадена на фиг. 4.134.
Радиоприемникът е изграден с транзисторите Т8 само
осцилиращ смесител, Т9 - IМЧУ, Т, 0 IIMЧY, Т11 - нискочес
тотен предусилвател, Т12 възбуждащо стъпало и Т13 Ти краен усилвател на мощност г.о безтрансформаторна схема, ра
ботещ в режим клас В, изпълнен с транзистори с различна
проводимост. Транзисторите D0-0 са включени като диоди.
Входният трептящ кръг за СВ се образува от бобината
тримера С44 и едната секция на променливия кондензатор
Сп1, а за обхвата ДВ - от L 6 С.н, С23 Cnt· Връзката с транзис
L5 ,
тора Т8 е автотрансформаторна.
Трептящият кръг на осцилатора се състои от бобината L7,
тримера С 45 и втората секция на променливия кондензатор Cn2 за
СВ и от
на
L7
С,5
смесителя
е
Cn2
С26 за ДВ. Връзката с колекторната верига
индуктивна.
МЧУ е изграден по класическата схема с трансформаторни
връзки между стъпалата. Амплитудният детектор работи с диода
АА 119. Автоматичното регулиране
нява от веригата R31 С28 •
Специфичното за канала
на
на
усилването се
магнитофона
превключвател, с който може да се изменя
ратора за подмагнитване при запис.
взаимното
от
336
влияние,
вградения
а
оттам
и
радиоприемник.
е
изпъл
наличието на
честотата на гене
По този начин се избягва
неприятното
свистене
при
запис
Друга характерна особеност 1 на магнитофона
схема
за
автоматично
регулиране
е
избраната
на нивото на сигнала
при
запис и усилването на сигнала от транзисторите Т3 + Т6 •
..
Тз
о
п
Т1з
0
Tv.
Т12
о
Т11
о
0
Ts
тб
1..3
~L7Тв
о
00
*Аб
о
Lв [!] Т9
о
о
Lg
о
~L2
Т7
о
Lю[!]
[!]
Т10
о
онтажна схема на радиомаrнитофона .Октава•
Фиг.
фиг.
фиг.
22
4.136.
Кинематична схема на скалното
маrнитофона .Октава•
устройство
на
радио
Монтажната схема
на радиомагнитофона е дадена
4.135, а кинематичната схема на скалния механизъм -
на
на
4.136.
Транзнсторнн раднопрнемнн~щ
337
Настройката
ттаб.1. 4.8.
на
радиоприемника
се
извършва
съгласно
11
Та б
и ца
4.8
Ред за настроАка на ра.11.иомагнитофона „Октава"
мредп& Jснгнадът
се по-· наЧестота
,- HacтpollHitвo нала
на сиr· :преженнето
lнастроllва сенапо нзнадана
настроii- ващн еле- ,
tОбхаат
1
1
kHz
"ата,
мент11
2
1,
::..::,~:: :::-11--L~:
на Т9
нан~аз.;чта
3
През стандартна
рамкова а нт~на
46~-' - __ Lн
1
600
:хола на
1
---'------''-----~--
1 : :::: '
1
I_
~ 10:~ ~-
~1 т
-
--- _ - - - -
V/m
Макс.
(абсО11ютна
L;; L;,
Мщ.
чувствите.1-
ност)
1
'
1540
~
---
С1:.: Са
1
1
През стандартна
рамкова антена
160
1
1
1
1
1
L6
'
1 V/; (абсо11ютна чув-
___ ,__ i____ ii
ДВ
-
1 m
<
i
.
макс.
1
ствителност)
:$
2.5
Макс.
т
1 у /m (абсо-
1
1 лютна чуn- /
ствнтелност) 1
1
.За6ележ1'и:
1) Сиrналът се подава от генератор с А.\1, като дъ1бочината на
лацията е m=300/o.
2) Регуrаторът на силата се поставя в по.юженне „максимум•.
моду
V. НАСТРОЙКА, РЕГУЛИРАНЕ И PEMOHf
НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ РАДИОПРИЕМНИЦИ
5.1.
ОБЩИ
СВЕДЕНИЯ
Оптималните стойности на параметрите на приемника могат
.Да се получат само nри 1еачествена настройка и реrулировка на
целия приемно-усилвателен тракт. За да се постигнат най-добри
показатели за даден приемник, трябва да се съблюдават всички
параметри едновременно. Не трябва да €е стремим никога само
!КЪМ максимална чувствителност, избирателност или лента на
·пропускане, тъй като подобряването на един параметър става
:за сметка
338
на
влошаването
друг
параметър.
Под настройка и регулировка на дадено стъпало или при
емник се разбира процесът, при който се из:.'lенят стойностите·
на
определени
е.1ементи
от
електрическата
му
схема,
с
це.1 да
се получат 011т11мални параметри на приемника. Елементите за
настройка могат да бъдат сведени до три основни групи: ре
зистори, кондензатори и бобини.
Необходимите постояннотокови режими се постигат посред
ством подбор на резистори с определени съпротивления. Обик
новено тези резистори се отбелязват със звездичка в прннцип-
ната
схема
н
техните
съпротивления
могат да
се
различават
в
приемници от еднн и същи тип. Сравнително .по-удобно е из
ползуването на регулируеми резистори (тример-потенциометри),
като след регулировката
тяхното положение не трябва да се·
променя.
К'Ьм
ca,1tama
настройка се приспrьпва
само
тогава, ко
zато е установено, че мон.mа:JIС'От на елементите е изправен.„
постоян.нотот(овият режим на отделните стъпала е в до
пустимите zрающи и няма самовъзt5уждане /
Основни е.1ементи за настройка са
дензатори (тримерите) и
бобините
с
полупроменливите кон
феромагнитно
(феритно).
ядро.
Свързан паралелно към кондензатор с постоянен капацитет„
тример-кондензаторът позволява общият капацитет да се про
меня в необходимите за настройката граници, Керамичннте
тример-кондензатори са ttай-често изполэуваните„, Qьстоят се от
неподвижна керамична ПJiоча (статор) 1\ подвижен tеремнчен АНСК
(ротор), частично нокри1W със срtб'Ьрен слой, dбра3ув&щ пло-·
чнте на кондензатора. При въртене на ротора секторите се при-
покриват u раз:шчна степен и капацитетът се променя. Макси
мален капацитет се получава, когато посребрените сектори за
станат
един
срещу
друг.
Освен дисковите
керамични
приложение
тример-кондензатори,
намират
както
и
често
и тръбните
въздушните
тример
кондензатори.
За българсюпе
терни
УКВ)
транзисторни
тример-кондензатори
11
Б+
3.SpF
(за
с
радиопрпемющи
капацитет
4+ 12pF
СВ, ДВ н КВ). Освен
тях
са
(за
харак
обхват
може да се
срещнат 11 редица междинни капацитети: 1 +8pF, 3+20pF,
О+ЗОрF, .5+30pr', както и 10+36pF.
Настройката на трептящите кръгове се осъществява освен
чрез полуnроме11.швите кондензатори и посредством феритните
ядра на ш1сокочестот11ите бобини. Изменение (увеличение) на
индуктивността се постига чрез вмъкване (навиване) на ферит
ното ядро (посредством резба) в бобината. Намаление на ин
дуктивността може да се по.1уч11, като феритното ядро се из
мъква от боб11ната или като се замени с немагнитно ядр::> с
добра nровод1шост мед, месинг, алуминий и др.
Входните бобини, навити върху феритните пръчки на анте
ните, също
променят
индуктивността си, когато
по дължината на пръчката. Най-голяма
·чава, когато бобината е разположена в
се
преместват
индуктивност се полу
средата на феритната
пръчка.
Целта на настройката на трептящия кръг е да се постигне
·точно определена резонансна честота. Резонансната крива по
казва как се
изменя
импедансът
на
кръга в зависимост
от чес
тота - за единичния кръг тя е едновърха (фиг. 5.la) и нейната
форма зависи от качествения му фактор ( Q-фактора). Кривата
има по-остър
максимум
и лентата
на
пропускане
когато качественият фактор е по-голям.
телното
стъпало,
паралелният
тре11тящ
е
по-тясна,
Като товар на усилва
кръг
определя
резонан
·сните му свойства и за резонансната честота се получава макси
малното ус11лване. Следователно при настройката
на тези стъ
пала тряб1:1а да търсим максимума на изходното високочестотно,
.а
оттам
и
на
нискочестотното
напрежение.
Освен единичните паралелни кръгове
и свързаните (лентовите) кръгове. Ако
приложение намират
връзката между кръго
вете е слаба, резонансната крива на често
употребявания дву-
и
Итах
Маkсимално
1
OJ
си.л8ане
от маkсима.лното
а)
о '-------;-!--+..,..--------------'-'
f1
Фиr.
1.f
5.1.
f2
Аента на пропусkане
Резонансни
криви:
а) лента на пропускане
;
об) Ц11овърх1 резонансна кр11ва на двукръrов лентов фнлтl>р прн
гонете;
слаба врl>Зка
между
1<р1>
•) J1вув-.рх1 резонансна крнва на двукръrов филтър при снлна връзка между кръrовете ;
r) идеална крива
.340
кръгов лентов филтър е с един връх - фиг. 5.16, а при
татъчно силна връзка - с два върха (фиг. 5.lв).
дос
Настройката на филтри със силна връзка е сравнително
по-трудна (недостатък, 1<ойто принуждава производителите да я
избягват) и се извършва най-добре с помощта на вобелrене
ратор и осцилограф, на чийто екран се наблюдава изображе
нието на кривата. Настройката може да се извърши и със сиг
налгенератор, ако кръгът, който не се настройва, се шунтира
посредством резистор с подходящо съпротивление настройва
се
по
максимума
на
изходното
В приемниците
11опадат
напрежение.
често
сигнали, чието усилване е
нежелателно. За тяхното отстраняване се използуват т. нар.
„заграждащи" (режекторни) филтри. За такъв филтър може да
служи както паралелният трептящ кръг (свързан последова
телно на антенния вход и настроен на междинната честота),
-така и последователният трептящ кръг (свързан паралелно на
входа и настроен също на междинната
на заграждащите филтри се
казания
на
индикатора,
честота).
осъществява
включен
на
Настройката
по минималните по
изхода
за
резонансната
111естота.
Грубата настройка на приемника се осъществява посред
-ством превключвателя на вълните (обхватите) - бобините и
кондензаторите, за избрания обхват се включват към съответ
ните трептящи кръгове. Покриването на станциите от обхвата
се постига чрез „пла1:1ната настройка"
пu два нач11на: с про
менлив кондензатор (капац11тив11а настроНка) 11 с пром~н.'!нна 1111дуктивност (индуктивна настройка).
В настолните и портативните транзисторни 11риемниц11, про
изводство на радиозавода във Велико Търново, широко прило
жение е намерила капацитивната настройка (посредством кон
_дензатор
с
въздушен
диелектрик
и
диелектрик
от
пластмасово
фолио).
Индуктивната настройка е характерна за автомобилните
лриемници, където работните условия са по-благонриятни за
променлива индуктивност (вариометър).
С оглед на удобство и простота на
обслужването
н бъ.'1-
rарските транзисторни приемници (тя е характерна за нс11чю1
транзисторни
приемници)
се използува плавна настройка с
.едно копче.
Променливият кондензатор е с толкова отделни
·секции, монтирани на една ос, колкото е броят на едновременно
настройваните трептящи кръгове. Капацитетът на отдt'.rпште
секции
се
изравнява
чрез
промяна
на
въздушната
междина
на
крайните пластини, частично нарязани, като изравняването се
прави за 6+8 точки от пълното завъртане на оста (ротора).
Разликата между миним~лната и максималната стойност на кана
цитета определя обхвата, в който може да се настройва треп
-тящият кръг, а оттам и целият приемник. Отношението между
341
максималната и минималната честота определя „коефициента на.
обхвата".
Коефициентът на обхвата за различните въ.11111, опреде.1ени
за радиоразпръскването, е даден в табл. 5.1.
табли
u а 5.r
Честота
Обхват
Коефюшс11т 11а обхвата
от
ДО
--г
ДВ
150
520
5,8
64,5
св
кв
УКВ
kHz
kHz
350 kHz
1600 kHz
21.5 MHz
73 MHz
MHz
MHz
2,33
3,15
3,33
1,13
Блоковата схема и редът на настройката на суперхетеро
динен приемник са дадени на фиг. 5.2 6. Суперхетеродинният
принцип
изисква
кръговете
на
хетеродина
и
входа
да
се
на
стройват едновременно, така че разликата между техните резо
нансни
честоти
да
остава
една
и
съща,
равна
на
междинната
честота. Настройката u резонанс на входните кръгове и на кръ
говете на ВЧУ (ако има такъв) също трябва да съвпада. Из
равняването
вява
с
на
помощта
честотите
на
при
отворен кондензатор се
осъщест
тр11мери.
Обикновено честотата на хетеродина
се
избира
по-висока
• Peg на настройkа
18~
0
а}
7
Peg на настройkа
,f5
СФ
8
7
)')"
/,
jJ-
з
2
~~tВ=]~
О} ~
Фиг.
а) JJннеен
242
5.2.
11р11емни1<
01
Ред на настройка на :
; li) суnерхетерод11иен прие-.~ник.
()Т
честотата
завъртане
между
на сигнала. В такъв
на
ротора
резонансните
на
случай
променливия
честоти
на
хетеродина
трябва да бъде равна на междинната
следното условие е трудно изпълнимо
мен:rивите елементи. Точно спрягане
раз:шка, равна на междинната честота)
делени
вестна
точки
от
скалата,
като
за
и
на
разликата
входния
кр'ltг
честота. На практика по
и зависи от броя на про
(получаване на честотна
се постига само за опре
останалите
се
допуска
из
грешка.
Ако към хетеродинния
въчен
при всеки ъгъл на
кондензатор
кръг
кондензатор
(тример),
Честотите
на точната
точки".
подбор на индуктивността
се
ще
паралелно доба
получи
настройка
(за
Lx
включи
се
спрягане в „две
се установяват чрез
нискочестотния
край на об
хвата) и чрез подбор на капацитета Ст (за високочестотния
край на обхвата). Използува се при полуразлети КВ, където
·Коефициентът на обхвата е по-малък, а лентата на пропускане
на
входния
кръг
е
··
широка.
За обхват СВ, ДВ и пълен
оrането се
получава достатъчно
КВ-обfват
малка, ако
грешката
от
спря
се приложи <fiрягане
в "три точки", чрез включване на още един кондензатор Сп.
Честотите за точна настройка се- определят чрез подбор на
трите елемента Ст, Сп и Lx. Спрягането за нискочестотния край
на обхвата се осъществява с помощта на последователно. вклю
чения кондензатор Сп в средата·- чрез подбор на индуктив
ността на хетеродина Lx, а за високочестотния край на обхвата с помощта на паралелно включения кондензатор Ст - фиг. 5.3.
Обикновено точките на точното спрягане се избират с оглед
на минимална грешка в краищата и в средата на обхвата двете крайни точки се намират на определено разстояние от
краищата, а средната точка съвпада със средата на обхвата.
iези точки се означават върху скалата на приемника с три
·ъгълници (репери).
Честотите на точно спрягане за обхватите на раднораз
.пръскването при минимална грешка са дадени в табл. .5.2.
Та
1-
Обхаат
дв
св
кв
- - - ·
„
Честота,
kllz
-fв-,- f max--
fmin
fн
150
163
520
595
5800
6500
-- - · - ·---,----------
- · '
6 пица 5.2
250
1060
11900
- - - - - - -
--~3i
-
1
1528'
17300
i
-
--- -
·--
350
1600
18000
Грешката на спрягането няма да оказва влияние върху чув
<:твителността на
пр:-iемника,
стойност. При допустимата
ако не
грешка на
превишава
спрягане
допустимата
спектърът на
3!3
С.о)
••
AIJ
Сп
i,.Q_~~_tjc
и
1
Af
и
1
Допустuма
гpewka на
1
спряеането
о(
о'•
~
600 fc11 720°
'11
а}
1
1во·
5.3.
Cnekrrrьp нq
fж
fmin
Фиг.
'' ,,
f
6}
дf.
Сnрягане в три точки и оnределянЕ! на грешката
а) 1- точно с11рягане в краищата на обхвата,
2--
крива с минимална грешка на спрягане ;
входният кръг с разстроен спрямо приемания сигнал V/~ и го отслабва ;
р) 011ределяне на до11устнмата грешка, при която спектърът на приемания
сигнал не
6)
~а вън
uт
границите
н а лентата
на
пропускане
нэли•
npueмa#Ulf
CfRHQЛ
приемания сигнал
не
излиза
вън
от
границите
на лентата
на
пропускане. Допустимата грешка при спрягането за СВ и ДВ е
1+5 kHz, а за КВ- 10+20kHz.
За радиоприемници от по-висок клас, притежаващи настроен
ВЧУ (или входен лентов филтър преди смесителното стъпало),
оптималните честоти за точно спрягане са дадени на табл. 5.3.
Та
6
--~-
Честота, kНz
Обхват
дв
св
кв
5.3
л и ц а
---
------
fп1in
fн
fcp
fв
150
520
5800
161
560
6250
230
912
10100
325
1470
16600
fmax
350
1600
18000
Според БДС 1510-68 приемниците за радиоразпръскване
се делят освен на стационарни, преносими и автомобилни и
според качествените си показатели на четири класа. С най-ви
соки качества е приемникът от първи клас, а с
най-ниски
от
-
четвърти клас (табл._5.4). Обхватите на работа са същп стандар
тизирани.
т
- - - - - -Пр11е\\ющ11
--- --- -
(клас)
дВ
_1
Стационарни
СВ
ню
150
200
300
111
IV
50
100
150
250
Преносими
11зtiнр 17~.lH(JCT,
АМ
УКВ
---- ----50
5
100
150
200
10
15
35
30
26
300
dH
ЧМ
2fi
15
15
mV/m
r
0.7
1.0
1,5
11
111
Джобни
36
30
22
mV/m
1
11
---- -
KR
µV
--- -
1
ll
5.4
·---
Чувств11те.1ноrт
j_
::t б .1 11 11 ::t
-
3.5
2
5
3
---
---~-
Дълги вълни
Средни вълни
Къси вълни
Ултракъси вълни
__J__ (ДВ)
(СВ)
(КВ)
(УКВ)
18
12
-
150-:-;)50kHz
.520-;- 1600kHz
5,8 -;-21,.SMHz
64 -;- 7ЗМНz
345
Основни параметри на всеки приемник са чувствите.1111остта
(в
р.V, а за приемниците с
фернтна антена
в
избира
mV/m),
телността (в dB), честотната лента на пропускане на целия
приемник и лентата на . възпроизвежданите звукови честоти (в
ЛеQтата ,на възпроизвежданите звукови честоти на високо
~ачес.твените приемници за тракта АМ е от 50-60 Hz до
5000- 7000 Hz, а за тракта ЧМ - от 50- 60 Hz до 12 000 -
Hz).
По-обикновените приемници възпроизвеждат звукови
15 000 Hz.
честоти за
тракта
за тракта
ЧМ
-
АМ от
от
100-200 Hz до 3000-4000 Hz, а
100-200 Hz до 6000-7000 Hz. Изходя
щата. мощност при определено
вания (в
W, mW)
ниво на
нелинейните
изкривя
и не на последно място надежността и кра
сивото външно оформление, удобствата при манипулиране и
пре$~сяне (за портативните приемници) също определят качест
вата на приемника. Нормите за чувствителността се отнасят за
т. нар.
реална
чувствителност,
определяна пр11
ниво
на
сигна„1а,
превишаващо напрежени~то на шумовете 10 пъти за АМ и 20
пъти за ЧМ. Постигането на по-голяма реална чувствителност
от 10 р. V за АМ и lp. V за ЧМ е сравнително трудна задача и
оскъпява значително
5.2.
приемника.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ПОВРЕДИТЕ
В ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
За разлика от ламповите радиоприемници, които работят
при по-благоприятни стационарни условия, транзисторните при
емници са често изложени пряко на атмосферните влияния (на
слънце, дъжд, вятър, прах и т. н.). Твърде чести за тях са и
механическите деформации вследствие на удар, нагряв,ане 11.ш
неправилна
манипулация.
Всичко това се отразява неблагоприятно както на външния
вид, та.ка и на работата на апарата. Влошават се неговите е.1ек
трически
и
акустически
показате.11и.
От направените анализи на отказите в транзисторните при
емници
е
установено,
колкократно
ното
че
механическите
електрическите
или
пък
са
повреди повишават
първопричната
не
за тях
появяване.
Втората характерна особеност на транзисторните радио
приемници е специфичното за тях автономно захранване. По
ставянето на батериите трябва да става с повишено вниман11е
и да се съблюдава означеният поляритет. По възможност на
прежението на батериите се проверява преди поставяне, а в про
цеса на експлоатацията трябва периодически (поне един път в
седмицата) да се контролира състоянието им. При появата на
пър1ште тъмни петна или овлажнявания по корпуса батериите
ПОАJJежат на замяна. Употребата на стари, макар и неизпо.1зу
вани батерии трябва да се избягва, тъй като твърде бързо по
346
тях се ноявяват по-горните дефекти, напрежението им спада ·рязко
и при по-нптатъшна употреба електролитната им течност унищо
жавп капо металните нружини в
гнездата за
11 б.111зкостоюците елементи и възли.
Ето защо предварителният оглед на
трябва дп бъде
пронодннк се
извършен
открива
с
лесно,
батериите, така
отказалия
приемник
особено внимание. Откъснатият
ио за да
не
се
допусне
rpemкa
пр11 негоното запояване, наложително е проследяване на 'елек
трическата схема. Когато всичко е „на мястото си", а прием
Енкът не работи, трябва да се пристъпи към анализ на дефекта
с помощта на измерителен уред. По-долу са дадени най-Ч'ес:го
срещащите се и
„стандартни"
за
всички
видове транзисторни
радиоприемници повреди и методите за тяхното бързо локали
зиране
и
отстраняване.
Откриване на дефе1<.та чрез измерване на напрежеНllя
За разлика от ламповите радиоприемници, при из11r1ерванията
на
които
решно
може
да
се
съпротивление
използуват
1000 O/V,
измервателни
в
уред~
транзисторните
с еът
приемщщи
измерване с подобен уред може да доведе до значителни rрещки,
.а оттам 11 до фалшиви заключения.
Въпреки
юпе съпротивления на употребяваните
правим измерванията, напреженията са също
!НllЯТ
сравнително Jtис
резистори, върху кqкто
малки и
uклЮче
паралелно измервателен уред значително шунтира вериР&та.
Например, ако емитерният резистор е със съпротивление l, k Q,
а вътрешното съпротивление на уреда при напрежение· IV е
1000 О, резултантното съпротивление на веригата ще се окаже
500 О (грешка от порядъка на 50J/0 ). Ако вътрешното съпро
-тивление на уреда е дори 20 kQiV, нри напрежение
съпро
тив.1ението му ще бъде 60 k ~2 - стойност, която се среща
av
'Често при резисторите в транзистор:ште радиоприемници. И в
този случай измерването би било значитс.шо далеч от исти
ната. Ето защо електронният
волтметър със своето
вътрешно
най-подходящият
11ен
уред за
зисторните
високо
съпротивление
е
измерите-
анализ
на
приемници
тран
и
ве
риги.
Характерните
на
стойности
напреженията върху трите
~лектрода
на
транзистора
(същите ще бъдат взети за
основа при следващия анализ)
са дадени на фиг. 5.4. Раз
пиката
между
напреженията
на емитера и базата е в пове-
Фиr.
върху
Характерни
наnреження
електродите на
транзистора
5.4.
при захранване
от
прежение
изтоq1111к с
на-
9V
347
чето случаи от същия порядък О, l 2V - сравнително ниска
стойност, определяща работната точка на транзистора и нор
малната работа на цялото стъпало.
Откриване на дефекта чрез измерване на ток
Често в транзисторните радиоприемици се налага освен на
преженията да бъде
измерен
и протичащият във веригата
ток. Той може да бъде определен по два начина, даващи раз
лична
точност
:
а) Чрез пряко измерваие
да се
вземе
под
виимание
при този начин (фиг.
-
вътрешното
5.5)
съпротивление
трябва
на
из
мервателния уред. Неговото неподходящо включване към ниско
омиите
транзисторни
вериги
може
грешни дании от измерването.
да
Ако се
доведе
включи
до
твърде
по
индикаторът в
- -~
а)
Фиr.
5.5.
Измерване нз ток във веригите на транзистора:
а) неnрав11~1но
емитерната
верига,
;
б)
nравн.ано
съпротивлението
на
емитерния
резистор
ще
се събере с това на измервателния уред, вследствие на което
ще се измени и общият ток, протичащ през транзистора (вът
решното
съпротивление
на
милиамперметъра
може
да достигне
до 1/5 от стойността на съпротивлението на емитерния рези
стор, а в някои случаи да бъде и от неговия порядък). Ето
защо, когато се налага
в
по-високоомната
измерване
колекторна
на ток, то трябва да става
верига.
б) По косвен начин. Описаният по-горе начин нг. измерване
трябва да се избягва не само заради неточността, но и поради
необходимостта от прекъсване (разпояване) на измерваната ве
рига, което е особено неприятно при миниатюрните транзис
торни радиоприемници (моитажът е сбит, фолиото на платката
прегаря или пък
ялник).
елементарен
и
конът на Ом:
348
дава
Емитерният
„накъсо"
ток
може
сравнително
точен
при
евеитуална
намеса с по
да бъде определен по твърде
метод,
като
се
използува за
и
IE=-R
.
с
Ако на емитера е измерено напрежение от порядъка на 1V
и съпротивлението на емитерния резистор е 1 k Q, то съгласно
формулата ще получим
1
IE = 1000 =0,001А=1 m А.
По този начии измерването на ток се свежда до измерване·
на напрежение (фиг. 5.6) и отпада необходимостта от специален
милиамперметър.
Токът на крайните стъпала (фиr.
по
същия
начин,
като
включването
на
може да се определи
5.7)
волтметъра към средния:
извод на изходния трансформатор дава възможност да се
сравнят двата колекторни тока иа "двойката" крайни транзис
тори
и
да
се
направи
заключение
доколко
тези транзистори ра
ботят нормално. Ако при измерването се установи, че колектор
ният
ток
на
единия
транзистор
е значително
по-голям
от
тока
на другия (допуска се раз.11ика до ЗОО/0 в зависимост от класа
на приемника), транзисторите трябва да бъдат заменени с нова
"двойка".
т,
Rдr
Rд2
1°2
ИRд 1
lст,=-я-
д1
5.7.
Фиг.
Определяне на тока 1t.
крайното сrъпа.ю qрез и:1\1ер11а11е на.
напрежение
Фиr.
5.6.
Опреде.1яне на тока
не
на
qрез измерва
напрежение
349-
:5.3.
ОБЩИ И ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ В ТРАНЗИСТОРНИТЕ
СТЪПАЛА НА ВСИЧКИ ПРИЕМНИЦИ
1. ЗА ТРАНЗИСТОРНИ ПРИЕМНИЦИ С
„+"
НА МАСА
а. Поекъсване във веригата на емитера
При този дефект транзисторът не работи и приемникът не
rможе да възпроизвежда 1
:в-ъзможнитс причини са две: или
:зистора или извън него) е прекъснат,
зистор
(RE)
е излязъл от
:колекторното напрежеиие
строя
се
-
самият
или
фиг.
повишава
емитер (в
: тран
пък емитерният ре
И в двата случая
5.8.
вследствие
на
преуста
:новяването на колекторния ток през веригата на емитера. На11режението на базата също ще се повиши, тъй като паралелно
·на
R2
ще се прекъсне емитерният клон. Измерените напрежения
11а трите електрода при тази повреда ще бъдат следните:
Напреже11ия
Нормални
!Измерени при дефекта
Ис,V
U8
V
,
-6,8
. 1.22
-7,8
2,4
От таблицата се вижда, че емитерното и
-1,1
-2.45
базовото
напре
..жение са почти еднакви (за прекъсвания извън транзистора).
б. Прекосване във веригата на колектора
.Транзисторът не работи и пр11емникът не възпроизвежда 1
Също има две възможни причини : прекъсната е колектор
·ната верига (в самия транзистор или извън него) или пък ра
·ботната точка е изместена (транзисторът е запушеи)
- фиг. 5.9.
Колекторен ток не тече и при измерване на напреженията се
.получават следните приблизителни стойности:
---- ----·-·-·---------Напрежен11я
Нормални
Измерени при дефекта
Ис,
U8
V
,
V
-1,22
-0,15
-6,8
-0.05
-1,1
-0,05
Характерни за дефекта са изключите.11но ниските напрежения
.на
трите
електрода.
в. Късо съединение в емитерния кондензатор
Траизисторът работи с
произвежда по-слабо 1
350
изкривявания
и
приемникът
въз
В този случай
емитерното напрежение
е
О
V
(фиг.
5JO);
работната точка е изместена в посока на нелинейния участък
от работната характеристика, вследствие иа което колекторният·
ток се увеличава, а колекторното напрежение намалява. Изме
реннrе
напрежения
на
електродите
са
следните:
ис , v
Напреження
Нормални
lрмереии при дефекта
1- -
-6.8
-5,1
..
~в , v
-1.22
--0,13
-1.1
-О
~----·-------------
г. Прек'Осване във веригата на базата
При този дефект възможните причини са няколко:
1) Прекъсване на веригата иа базата (в транзистора или:.
извън него)- фиr. 5.11. Транзисторът не работи и приемникът-
не възпроизвежда 1
На базата няма да ю~а никакво преднапрежение. Работната..
точка ще се измести значително (възможно е протичането иа
слаб колекторен ток). Напрежението върху емитериия резисТО()'
-7.8V
-1,4V
Фиr.
5.8.
Прекъсване във вери
гата
на
Фнг.
емитера
5.9.
!Jр~"ъсване
гат;~
ш
във
нери
кп.1ектор.~
-5.tV
Фиr.
5.10.
Късо
емитерния
съединение
кондензатор
в
Фиг.
5.11.
Прекъсване на
rата К'ЬМ баэата
вери...
351
ще бъде значително по-ниско или
изобщо
ще липсва. Колек
-торното напрежение ще се повиши значително. Ако се измерят
напреженията, ще се
получат
следните
ИС
Напреженм
V
,
Нормапнн
-6,8
Измерени при дефекта
-8
резултати:
г ~В , ~ --i-~Е , V- -1.1
-0,08
-1.22
-0,08
R
2) Прекъсване на
фиг. 5.12,
1 или на неговата верига 'Транзисторът работи с изкривявания, а приемникът възпроиз
вежда слабо 1
В случая транзисторът ияма да има стабилно преднапре
.жение, поради което ще се получи ненормален работен режим
на цялото стъпало - усилването ще се намали. При измерване
на
напреженията
върху
електродите
на
транзистора
ще
се
получи:
- - - - - - - - - -------Ис, V
Напрежения
Нормални
Измерени при дефекта
-- 1.1
-0,01
-1.22
-0,06
-6.8
-7.2
Характерни за този дефект са изключително ниските напре
жения на базата и емитера.
3) Прекъсване на 2 или на неговата верига - фиг. 5.13.
1 ранзисторът работи нестабилно, приемникът възпроизвежда
по-слабо и с изкривявания 1
При измерване на напреженията ще се получат следните
•Стойности, близки до нормалните:
R
Напрежения
Ис,v
Нормални
Измерени при дефекта
-6,8
-6,7
Ив ,V
-1,22
-2.1
-1.1
-1.9
2. ЗА ТРАНЗИСТОРНИ ПРИЕМНИЦИ С"-" НА МАСА
Характерно за приемниците с
напрежението
на
колектора
"-" на маса (фиг. 5.14) е, че
спрямо
маса
въобще липсва. За нормална работа на
приетото номинално напрежение на
необходими
следните
захранващи
малко
захранващия
или
пък
(съгласно
източник) са
напрежения за трите
трода на транзистора (спрямо маса):
352
е
транзистора
елек
Uc, V
+6
+1
+5.8
Ако се измери напрежението между колектора и базата, ще
се получи
-
а между колектора и емитера
4,8V,
-
5V.
-6,7V
-7.2V
-7,2V
-0.06V
r1
-$~
Фиг
5.12. I Iрскъсване
неговата
на
R1
или в
Фиr.
Прекъсване на R~ или
5.13.
вер.11 а
в
не1·оват.1
верига
--,
+7V
1
u~
1 J---
.L.
'llнг.
5.14. Характерно свързване
транзистора с минус
на
Фнr.
5.15.
на маса
Прекъсване в ко.1екторна
та
а. Прекьсване в колекторната верига
верига
-
фи~.
5.15
Транзисторът не работ11 и приемникът не възпроизвежда 1
Характерни за този дефект са внсоюпе потенциали на
всички
електроди:
- - - - - · ---Наr1реже11ия
Нормални
Измерени при дефекта
.----- -- - - - - -- - - -
U
Ис,V
+1
+7
+fi
+7
+5.8
-t-7
Тракэкс.-rорнк радкоnркемннци
353
б. Късо съединение през
емитерния кондензатор-фиг.
5.16
Транзисторът не работи и приемникът не възпроизвежда~
Вс:1едствие на високия емитерен потенциал емитерният кон
дензатор е под високо работно напрежение и при евентуален
негов пробив се получава почти късо съединение по захраиване.
ограничено само от емитерния резистор RE, който се оказва
последователно свързан с СЕ. Напрежението на захранващия
източиик рязко
спада.
Дефектът е твърде специфичен н се среща сравнително
често в транзисторните радиоприемници с "_„ на маса. Пре
димството
на
това
захранв1не
е,
че
междинночестопште транс
форматора са с ннсък потенциал, което облекчава тяхната кон
струкция.
За 11збягване на неудобството от различните показання на
измерващ11я уред при измерване
"11люс"
и с
"минус" на маса, с конто трябва да се съобразяваме, на фиг.
5.17
е
показано
което
се
включване
получават
"преор11ент11ране"
на
уреда
ед1111
на
с
към захранващия
същи
11
приемници
резултати
и
източник, при
не
се
изисква
от едното включване към другото.
Разr.1едашпе прнмеrи са за транзистори от вида PNP. Ана
лоп1ч1111 резултати се нолучават и за транзистори от 1шда NPN
с
тат1
там
раз:шка,
11
че
110.1яритетът
напреженията
върху
на
захранващия източнш<,
електродите
на
а
транз11ст()ра
от
ще
бъдат с обратен знак!
3.
ХАРАКТЕРНИ ПОВРЕДИ В САМИЯ ТРАНЗИСТОР
а. Късо съедllнение между емитера и колектора
Транзасторът не работ11 н прлемникът не възпроизвежда,
а вк.1ючването на нова батерия води до нейното бързо нзто
щаваfiС
!
т.1311 дефект е особено характерен за крайните транзистори,
раб1нещ11 често в неблагоприятен топлинен режим. Открива се-
лесно
iI·) ненормалното нм загряване вследствие протнчанетu наJ
голям ток през тях. Оттам произтича и рязкото спадане на на
преженнето
на
захранващия
източник.
Прн междинночестотн11 11 високочестотни
транзистор:~ спа
данеr.1 на захранващото напрежение е по-малко (в
риги
са
включени
резнсторн
с
по-големи
ничаващ11 протt1чащ11я ток), но все пак
ране
още
пр11
б.
първнте
Yme'lh·a
техните ве
съпротив.1ения,
огра
достатъчно за орнентн
измервания.
.нежду емшпера и колектора
Транзисторът не работи и нриемникът не възпроизвежда 1
Ако
354
при
измерването на
напреженията
в.ърху
електродите
а транзистора се установи, че напрежението
tаи пък е
положително (фиr.
5.18)
на
базата е О
V
при изправна верига на ба
•1'8 (R1 , R,), то в транзистора е настъпило неnъ.шо "късu" съе
динение утечка.
в. Късо съединение в преходите
Транзисторът не работи и приемникът не възпр11юаежда !
Открива се най-лесно чрез измерване иа транзистор:~нте пре
ходи с
омметър (фиг.
Прн
5.19).
промяна
на
полярнтета
на
включването на измервателния уред към "съмнителния" преход
в едната посека съпротивлението
трябва да е малко, а в дру
сат&. - rоммо (съпротивленията трябва да отговарят нз ката
.ложн„те данни). Ако в двете посоки съпрот11в.1ението е едно 11
7'
7'
- +
- +
\
·4!.1~~
г-
-
Фнr.
5.16.
.Късо• в емнтерния
кондензатор
1
...
Фнг.
5.17. Вli.1к1•11ш1е на шчериrел11ия
уред
ЗJ
за1111я
11'1.1учJвJ11е
llpii
llJ
еднжттн
1юк.1-
Т[щ1·н1сrс1р11И Пр11е~Ш1!11И
.11.1кс·
11
с
.~тнус·
на
С
мJса
г-@-,
т
1
J
1
1
Rz
Фнr.
5.18.
Утечка между емитера
и
1<~лектора или прекъсване в преходите
Фиr.
5.19.
на
Проверка
на преходите
транзистора с оммеrър
355
също, преходът е нарушен и транзисторът трябва да се замени
с нов. I Iри това измерване не е необходимо дори разпойването
на транзистора, но е наложително да бъдат взети под внимание
стойностите
на
външните,
включени
паралелно
на
него еле
менти.
Описаният метод е удобен за ниско честотни транзистори.
При високочестотните трябва да се обрrьща внимание на напре
жението, което се прилага на прехода, тъй като
той
може да
бъде повреден в процеса на измерването, ако не бъдат взети
мерки за ограничаване на напрежението (обикновените омметри
използуват напреже1ше от порядъка на J,.5 V, а за унищожа
ване
на
прехода
прн
някон
видове
високочестотни
транзистори
е достатъчно и О,.5-;-0,75 V). Съпротивлението между емитера
и колектора трябва да бъде високо в двете посоки на 1п:-.1ер
ване
!
z.
Прекъсване в преходите
Тр;шзисторът не работи (н.ш нрекъсвэ) и прие~ннкът не
възпроизвежда (шш работи с нрекъсване) !
Този дефект се открива 1>свен чрез описаните из:-.~ерuания
(на11режС'111:ята на електродите се изменят), но и сравнително
бързо чрез „11роверка с омметър". Съпротивлението в двете по
сою1
е
-
го:т:-.ю
от
порядъка
на
десетк•r
килоома
до
няколко
мегао:11а.
Вътрешните прекъсвания
сравюпе.11ю по-рС'дки дефекти
ване
върху
тялото
на
в
11
транзисторите (фиг . .5.18) са
обикновено при леко почук
транзастора
се чува характерен
шум във
в11сокотвор11те.1я. Приемникът може 11 да заработи, но след.
малко спира 11 е необходныо ново почукване.
Естествено 11рекъснането мпже да бъде и извън транзис
тора
11 за да сн свестим излишното му сваляне, силата на удара
върху шасито (11 останалите елементи) и върху тялото на тран
зистора трябва да се намалява до момента, когато при удар
върху шасито (п.1атката) приемникът работи, а пр:1 удар със
същата сила (нлн по-малка) върху транзистора приемникът
спира. В този случай транзисторът е дефектен. Ако се получи
обратното, дефектът трябва да бъде търсен извън транзистор<:J
(студена спойка и:ш прекъсване о друг елемент от схемата).
5.4. НАСТРОЙКА НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
1.
ПРОВЕРКА И РЕГУЛИРАНЕ НА
НЧУ
Пр.>Верката започва от внсокоговор:1теля с омметър, за да
се установи, че бобннката му не е прекъсната и продъ.1жавD
с
измерване
и
регулиране
на
1юстояюютоковия
режим
на
от
делните стъпала. При транзисторни приемници, където с~ очаква
356
значително
тори,
се
различие
между
предвиждат
параметрите
на
отделните
тример-потенциометри,
с
които
транзис
се
нагла
сява токът на крайните или драйверните транзистори без сигнал.
Коефиц11ент11те на усилване по ток на транзисторите в двутакт
ните стъпа.1а не трябва да се различават с повече от 10 0;0•
Пронерката на НЧУ се нзuършва, като на входа на усил
вателя (вход „грамофон") се подава сигнал със звукова чес
тота от
с11гналгенератор.
Ако
приемникът
няма
,къв
вход,
снrналът се подава към базата на предусилвате;1н \ТО стъпало
през кондензатор с капацитет О, 1 µF, а връзката към детек
тора се прекъсва (най-удобно е да се отпои изво:~. ьт от плъз
гача на потенциометъра). На изхода паралелно на в11сокоrово
рите.1я трябва да бъде включен електронен волтметър (в лю
битс.~ски ус.10вия е достатъчен само един н. ч. во.пметър за
променm1Ео напрежение), осцн.'юскоп за визуално
както и измерител на нелинейните изкривявания -
наблюдение,
клирфактор
метър.
Чувстннтелността на НЧУ се онределя от нодаденото на
входа напрежение (измерено с е.1с1пронен м11ливu.тrмстър) с
честота 1000 Hz, при което уотвателят достига но:\шна.1ната
си мощност при допустимите изкривявания съобразн•) к.1аl'З на
приемника 11 указанията на завода-производитс.1. Чунстн11те.1ността на
транзисторните н. ч. уси.1вател11 е uбиюювено от .5
до 20 mV.
Честотната характеристика на усилвателя се онредсля също
от класа на приемиика и трябва да
бъде равномерна
в гранн
щпе на 1~ъзпроизвежданата честотна лента. Формата 1i ~11\ЖС да
се кор11п1ра посредством регулаторите H.:l тона. С.1сд гран11ч
н11те чес1оn1 честотната характеристика трябва да пада пpЪ:\lllL).
На веригата за ООВ също трябва да се отдели нсобходн
мон' вшшание
-
характер11сп1ка,
елементите И в.шяят силно
а
пра
неправи:ню
върху честотната
вк.1ючва11е ус11лнатс.1ят
да се са!\1•)възбуд11.
Кl1гато на входа на 1IЧУ .шпсва сигнал, на изхода
мерва на11режението на основния шум илн фона. Ако то
допустимите грающн, в усилвателя има самовъзбужданс,
трябва да бъде отстранено.
Прн регу.1ирането на НЧУ трябва да се извърши 11
ране
на
в11сокоговор11телите,
ако
в
приемника
нма
един. При паралелно включване
високоговорителите
няват
при последователно
с
едноименшпе
изводи,
а
може
се из
е н,• ~
коеТ•)
сфаз11-
повече
се
--
с
от
съеди
разно
именните.
2. НАСТРОЙКА НА ЛМПЛИТУДНИЯ И ЧЕСТОТНИЯ ДЕТЕКТОР
Към настройка и проверка на детекторните стъпа.1а се 11р11-
стъпва, след като НЧУ е .вкаран" в допустимите нормн. След
3.57
проверка
на
изправността
на елементите и превключващите
кон
такти (ако има такива) модую1раният сигнал с честота 1000 Hz
и дълбочина на модулацията 30 0;0 се подава през кондензатор
с капацитет 0,1 µF към вторичния кръг иа пос.1едн11я МЧФ за
АМ. Честотата на сигналгенератора трябва да съответствува на
честотата, на която е настроен кръгът (МЧ). Прн отворен регу
латор на силата на звука на изхода трябва да се получи сигна.'1
с напрежение от О, 1 V до 0,2 V.
Настройката на честотния детектор е з11ач11те.1но по-сложна
и се извършва най-добре визуално с помощта на вобелгене
ратор и осщ1лоскоп. И тук настройката засяга тясно последння
междиюючестотен
кръг. Ако преди настройката кръговете
L 1 С1
и
екрана
L2
на
С 2 са разстроени (фиг.
осцилоскопа
е
5.20), "S" -образната
несиметрична
и
пресича
крива на
хоризонтал
ната ос в точка, различна от /" (фиг. 5.'21 ).
Чрез настройката на L2CJ пресечната точка
върху /м = 10,7
ройка на кръга
MHz,
L1C1
а симетрирането
при възможната
се премества
се пост11га чрез наст
най-голяма амплитуда.
Приема се, че честотният детектор ще има малки нзкривявання,
когато линейният участък на
150 kHz.
характер:1стиката
е по-широк от
За стереоприемниците ширината е око.10
230 kHz.
Добра настройка може да се извърши и с помощта на в. ч.
генератор, притежаващ обхват 10,7 MHz, като за индикатор
служи
волтметър
тивление ~
за
постоянно
100 kQ - V 1
и
V2
напрежение
на фиг.
с
вътреШН\)
съпро
5.20.
3. НАСТРОЙКА НА МЧУ НА ТРАКТА ЗА АМ
Регулаторът на силата се 11оставя на максимум, а тонре
гулаторите - на широка н. ч. лента. Приемникът се включва на
обхват СВ и променливият кондензатор се отваря. Стрелката на
изходомера не трябва да се отhлоняэа от шумове нюr друга
Настройkа
Lt
{ v1 на мсkсимум)
Настройkа L2
на минимум)
{ V2
Фиr.
5..20.
Настройка на детектора за ЧМ с помощта на во.пметър
тоянно
ЭБ8
нзпрежение
за пос
сигна.'111, nред11
да
е
подаден в. ч. сигнал.
В
противен слvчай
входният кръг трябва да се отдели.
Настройката започва винаги с последния МЧФ и завършва
с
първия, като сигналът
с
честота, равна
Uuзx.
на междинната, моду-
V
/,
з
2
1
40
80
-JJ.f
+J.f, kHz
80
10,7 MHz
( fм )
-2
-3
-4
Ф11г.
5.21.
Честотна хзрактернстика нз детектор
за ЧМ
лиран с честuта
1000 Hz прн дълбочина на моду.'~ацията зоо/0 ,
се подава през кондензатuр с капацитет 0,1 µF последователно
към базата на всеки междинночестотен транзистор. Ако кръго
вете
не
са
напълно
разстроени,
този сигнал може
да
се
подаде
направо към базата на смесителя или на антенния вход на прием
ника, като спнращият м. ч. фи.'IТър се разстрои предварително
ядрото
се
изважда
навън.
Обикновено системата на АРУ се изк.'Iючва чрез прекъс
ване на регулиращото напрежение. Ако това прекъсване не се
извърш11, сигна.11ът от сигнашенератора трябва да се поддържа
на ниво, при което изходната мощност не
Междинночестотните
трансформатори
превишава 50 mW.
в транзисторните
приемнпцп могат да бъдат еднокръгов11 ф11лтри с трансформа
торна връзка към базата, двукръгови ле11тов11 ф11.пр11 11.'Ill мно
rокръгови фи.при (ФСС). Еднокръговите 11 двукръrов1пе се на
стройват по макснмума на изходното на11режен11е, като се въртят
органите за настройка
(тример-кондензаторите
бобините) пос.1едовате.1но на втория и
напрежението
на
сигналгенератора
хода се получ11 предписано ro
ворител със съпрот11в.1ение
се
намалява,
напрежение
5Q).
11т1
първия кръг.
(0,5 V
ядрата на
Прн това
докато
за
на
из
високого
Тъй като кръговете си влияят,
359
настройката трябва да се повтори няколко пъти в същата по
следователност до точното настройване в резонанс за междин
ната честота. Ако връзката между кръговете е по-силна or
критичната (за приемници от по-висок клас), резонансната крива
има два върха. Такъв филтър се
настройва
по
максимума на
изходиото напрежение, след като кръгът, който не се нас .·ройва,
се шунтира с RС-верига, за да
се
притъпи двувърхата рез·)
нансна крива в едновърха. Настройката на
М ЧУ се смята за
приключена, след като са обходени няколко пъти всички филтр:1
в
последователност
от
изхода
към
смесителя
и
повишаване
на
изходното напрежение не се забелязва.
Аналогично се настройват и ФСС, с изключение на случая,
когато се изисква "широко,1ентова" настройка и честотите на
отделните кръгове трябва да се знаят. Резонансната характе
ристика,
от
която
бирателността на
се
съди
за
приемника,
лентата
може
на
пропускане
да
се
снеме
и
за
11:1-
по следния
начин.
От сигналгенератора се надава напрежение към базата на
смесителя през кондензатор с капацитет 0,1 µF с честота за
максималнп показания
избира така, че
на
изходомера.
усилвателят да
не
се
честотата на генератора се
повишава,
показанията на волтметъра
трябва
честотата се намалява през
2 kHz,
Нивото
на
сигнала се
mW), 11
през всеки ~ kHz
претоварва (.'Ю
като
да се
записват.
С'Iед това
като се започне от същото
начало (първоначалното максимално показание на 11зходомера ).
Резултатпте от измерванет;, се нанасят върху милиметрова
хартия 11 отделните точки се съединяват. Ширината на харак
теристиката при ниво 0,7 от максималното определя ширината
на пропусканата дента. Опюшеннето на макспма.'!ното низ·)
към нивото при разстройка
10 kHz (за някои приемшщи за
водът определя разстройка ± 9 kHz) дава изб:1рзтел11остта на
приемника (фиг. 5.1 ).
Ядрата на междинночестотните филтрп трябва да бъдат
±
въртени
само
с
подход?щи
немагнитни
отвертки
и
след
като
бъдат внимателно разблокирани.
Спиращият антенен филтър се настройва последен, след
като сигналът от генератора се подаде към антенната букса 11
се
следи
за
получаването
на
минимални
показания
на
изхо
домера.
4. НАСТРОЙКА НА М4У НА ТРАКТА ЗА 4М
Настройката на междинночестотния усилвател на тракта за
ЧМ не се отличава по същество от току-що оппсаната на
стройка на МЧУ на тракта за АМ, когато се разполага с гене
ратор с честотна модулация. За правилната настройка се след11
но максимума на сигнала (напрежението) в изхода (в изходо
мера).
ЗбО
В любителски условия
същата
настройка
мпже
да бъде
проведена с в. ч. генератор (без модулация), като за индикатор
се използува уред за
постоянен ток с вътрешно
съпротивление
~ 100 kQ (фиг. 5.20 - V1) - показанията на V 1 ·1 ;мбв~ да бъдат
максимглни (около 0,2 V при съответно ниво на с.•1г11dла). При
настр:Jйка на кръга Lя Ся показанието на V2 трябва л.з клони
към нула. И тук цялата настройка трябва да се повтори ня
колко пъти. Ако лентата на прапуска:~е е по-тясна от 200 kHz
(при низо 0,5), тя може да се разшt1ра чрез шунтиране на един
или два кръга с резистор със съпротивление 10+25 kQ.
Ако при настройката на М ЧУ се установи, че той не е ус
тойчив или се самовъзбужда, пр 1чt1ната е обикновено в нару
шената нормална работа на неутрализиращите веригii (при из
менение
на
постояннотоковите режими, при замяна на транзистор
и др.) и трябва да бъде отстранена. Естествено причината мо
же да бъде и лошо замасяване на екраните на М ЧФ, обратна
връзка през захранването (проверяват се развързващите филтри),
доближени проводници и др. След настройката на МЧФ ядрата
на бобините трябва да се филтрират (с няколко капки парафин,
лак и др.).
5. НАСТРОЙКА НА ПРЕОБРАЗУВАТЕЛЯ (СМЕСИТЕЛЯ) ЗА АМ
При настройката на преобразувателното (смесителното) стъ
пало
се
използува
сигналгенератор с
амплитудна
модулация
(дълбочина 30 0;0, честота 1000 Hz) и контролен уред, вклют'н
на изхода. За да може да се съди за чувствнтелността !:а п;;п
емника, сигналът трябва да се под::~ва към антенния вход пре'з
стандартна изкуствена антена (фиг. 5.22). Нивото му трябва да
се
поддържа
такова,
че
на
изхода
мощността да
не
превишава
Както и при всички други настрайки, високочестотното
напрежение трябва да се подава посредством екраниран високо
честотеа кабел, свързан към уреда чрез коаксиален куплунг.
Ннскочсстотното напрежение от тонrенератора трябва също да
се подава с екраниран нискочестотен кабел за избягване на па
50 mW.
разитни
смущения.
Приемниците, притежаващи феритна антена, получават сиг
нала през стандартна измерзателна рамка (фиг. 5.23), която
може да бъде както кръгла, така и квадратна. За кръглата
трябва да бъде в сила равенството
Е_
-
!8,85 п 1 r 2
tf3
U
z.- '
където
n 1 = 1 навивка;
Z е импедансът
mm)
на изхода на сигналrенератора.
Рамената на квадратната рамка са стандартни (380 Х 380
- тя има също една навивка от меден проводник с дебе-
361
лина
стор
Последователно на навивката
със съпротивление 80 Q.
4-5 mm.
R
Ако се свърже изходът
съпротивление около
на
10-20 О
се вк.1ючgа рС'за
сигналгенератора
с вътрешно
към така конструираната р-амка.
г------т
-~~:>--~
1200
20µН
J
1
•
JPF
!._
~
±
t.0012 t.OOpFI
1
~ а;
"-)
1
L__ _ __J1 -Jт
1
~
~ ~т-- c:::J-1 ::>----~
l
(J
:
t.ООл.
200 pF
~
~
)
1
6) L
:
r
1
±:
1
_ _ _ _ _J
-:r-rl
Фиг. 5.22. Стандарна изкуствена антена за
nриемниu11 с АМ (честотен обхват 150 kHz-:-
7 30 MHz):
а)
нop\lllpaнa
;
б) у11отробява11а
в практиката
феритна
антена
Фиг.
5.23.
Стандартна рамкова антена
1 m по оста, перпендикулярна на п:юс~:•1стта на
ра:м:ката и минаваща през нейния център, ще се създаде 110.1е,
на разстояние
1111ИЯто интензивност (изразена в
ността
в
миливолти,
отчетена
mV /m)
от
ще бъде равна на СТ()Й
сигналг енерато ра
11
раз..'1,елена
на числото 10. Когато не се изисква отчитане на чуuств11те.1ността, настройката може да се извърши чрез "навивка накъсо"
362
от
11зходз
фиr.
ha
генератора
върху
самата
феритна
пръчка
-
5.:]4.
Не бива да се преминава към настройка, преди да се про
верят
постояннотоковите
режими
на
и
смесителя,
сВьрз8ащи на&~вkи
Базисна
SXt?!JHO
бо~ина
хетеродина
на8и~kа
от изолиран г1J6kaa
npo6ogнuk
ферипна антена
8.ч. Cl.RHQЛ•
генератор
Фиг.
5.24.
Настройка
fн
fmin
дв
чрез .навивка накъсо·
fmaк
f6
fcp
св
кв
ПоюЖение
на стрелkата
се из 1
TpsIOOO
go
мени по nocoka
L,
Чх
'\....НaltlйдSlfю е чо&
/
Фвr.
5.25.
~
Cr 8х
/
и
Спрягане на
хетеродНнните и
метода на
.двете
не
вх::щннте
Намаля6ане
кръгове
no
честоти•
при 11а.111чието на повече обхвати - и на nревКJIЮчващите кон
тактн. За транзисторните приемници е необходимо високочес
тотно хетеродинно напрежение от 0,05 V до 0,15 V, изм~рено
върху емитера
на
смесителния транзистор с високочестоте1;1 елек-
1роне11 волтметър. За устойчивата работа на смесителя трябва
да
се съблюдават
мерките,
посочени
за
междинно.чесrотния
363
а
усилвател.
Настройката
на
фабрачните
приемници
се
у.1еL11яв:~
от
факта, че честотите на точното спрягане са отбелязани със съ
ответен знак (репер) върху скалата. Прн спрягане в тр:1 т.>чю1
посредством
спрягаща
между честотите
на
кондензатор;~
точната
(фиг.
зазисю1остта
5.25)
настройка, капацитета на с11ряга
щите кондензатори и индуктнвността на
е строго опредедена. Този метод
на
хетеродинната бобина
спрягане е известен 1<ато
„метод на двете честоти". Настройката на хетеродина за висо
кочестотния край на обхвата (прt1 капацитивна 1-1астройка) се
извършва с тримера Стх. а за нискочестотния край - чрез пр:)
мяна на индуктивююстта Lx , като се спазват дадените посою1
на фиг.
5.25.
Когато капацитетът на
Cn не е променен, спряга
нето за средната честота /ср се получава автоматично от Cal\I')
себе си. Настройката на хетеродинния кръг трябва да се пов
тори
няколко
пъти.
Ако приемникът има ВЧУ, неговият кръг също трябuа да
се настрои. Сигналгенераторът се включва към входа на радио
приемника (посредством изкуствена антена), като чест1)тата l'IIY
трябва да бъде равна на честотата на точното спрягане за
нискочестотния край на обхвата - /н
Приемникът се настройва
.
посредством копчето за настройка на същата честота съгласно
показанията на скалата. Чрез въртене
на
ядрото на
бобината
от входния кръг (аналогично за кръговете от ВЧУ) кръгът се
настройва по максималните показания на изходомера. След това
сигнашенераторът и приемникът се настройват
на честотата
на точното спрягане за високочестотния к~ай, като входният
кръг се настройва чрез трамера отново на максимално пока
зание
на
изходомера.
Настройката се повтаря няколко пъти, докато положението
на настройващите елементи престане да се променя. 1lри ка11а
цитивна настройка винаги се завършза с тр:1мера.
Когато честотите на точ!1ата настройка не са отбелязан;~
върху скалата, но тяхната стойност е известна (фабр 1чю1 ра
диоприемници), настройката се извършва по следния начин.
На входа на приемника се подава сигнал с честота, равна
на минималната честота на обхвата mln· Променливият конден
f
затор се
затваря
напълно,
стрелката
на
скалата
се
установява
в .цолния край.
Хетеродинният кръг се настройва по максимално пока
аание на изходомера посредством ядрото на хетеродинната бо
б11На. Променливият кондензатор се отваря напълно и СТ()елката
се.премества на високочестотния край на скалата. След като чес
тота от сигналгенератора се установи на fmн за обхвата, чрез
В'Ьртене на трt1мера Стх се установява отново максимално на
прежение на изхода на
повтори няколко пъти.
364
прие~шика.
Настройката
трябва да се
След
кат<9
тримерът
бобина са добре
се променя
на
за
настройка
жение.
Стх
и
ядрото
на
хетеродинната
фиксирани, честотата на с1~rнмrенератора
Приемникът
се
настроива с копнето
/n .
дополучаване
Входният
на
максимално
кръг се настройва
<:редством ядрото
на
входната
на
бобина
изходно
същата
напре
честота
Lвх (също
по
на "макси
мум"). Честотата на сигналгенератора се променя на /в (често
тата на точното спрягане за в~сокочестотния край на обхвата)
и посредством копчето за настройка
приемникът се настройва
на максимаilно напрежение на изхода. На тази честота вход
ният кръг се настройва посредством входния тример Ствх· На
страйката се повтаря няколко пъти. Всичко казано за входните
кръгове важи и за настройката на кръговете от ВЧУ (разбира
се, ако радиоприемникът има такъв усилвател).
Начинът иа спрягане за две точки от обхвата, който се
прилага за полуразлети КВ, не се различава от спрягането по
метода
на двете
са означени
честоти
върху
и ако
скалата,
честотите
на точното
последователността
се
спрягане
запазва
съ
щата.
При разлети КВ се прилага спрягане в средата на обхвата
в една точка. Приемникът и генераторът се нагласяват на сред
ната честота на точната настройка. Хетеродинният кръг се на
стройва на максимално изходно напрежение чрез въртене на
црото на бобината или на тримера. След
това по
аналогичен
начин се настройвах и входните кръгове.
·... „ Друга особеност при настройката на КВ е необходимостта
o:r контролиране на основната честота. Ако приемникът се на
строи на огледалната (или на друга хармонична) честота, точно
спрягане няма да се получи и скалата няма да отговаря на действи
телното разположение на станциите. Контролирането се извършва,
1<ато
от
сигнал.генератора се
подава
на
входа
два пъти по-висока от междинната, без да
сигнал
се
с честота,
разстройва при~
емникът. Вследствие селективността на входните кръгове звукът
от високоговорителя трябва да бъде по-слаб.
6. HACTIJPЙKA НА ПРИСТАВКАТА ЗА УКВ
Трашшсторните пристзвки за УКВ в бъ.1гарск11т~ рад1ю
uр11емници са твърде подобни една на друга, а в рсднuа 11рi1емниuи са и напълно идентични. Приставката за ;)'КВ се състо11
от
рсзонансен
усилвател
и
самоосuнлиращ
смесите.'!
с
шrдук
тивна настройка. На изхода се получава напрежение с меж
динна честота 10,7 MHz, което се усилва от МЧУ на тракта
за ЧМ.
Настройката на х.етероднна (осцилатора) с най-у.l(обно да
се извърши с резонансен вълномер. Необходимата честота на
хетеродина
з.а дват.а
края
на
скалата
се
изчислява
като
сума
36.)
приеманата и междинната честота. Бобината на вълномера се
Jближзва до хетеродинната бобина на приставката, установява
-~ нал 1ч11е на осцилации и се следи за тяхната честота. Настрой
ката
на
хетеродина
се
осъществява
чрез
промяна
на
индуктив
ността 11 капацитета на кръга. За разлика от капацитивната на
стройка тук ролите на настройващите елементи са разменени.
С Lx се настройва на високочестотния край на обхвата, а с
Стх - на по-ниската честота.
След предварите.шата настройка на
хетеродина
димо настройване на IМЧФ от тракта на ЧМ на
целта
сигналът
с
междинната
честота
се
е необхо
10,7 MHz.
подава
през
За
конден
затор с капацитет 0,1 µF на входа на смесителното стъпа.10 11
се настройва на максимум с останалите М ЧФ от тракта за ЧМ.
Високочестотният кръг се настройва, като към входа на
дипоJ1ната антена се включи УКВ-сиrналгенератор. Изходът на
генератора трябва да бъде съr:1асуван с входа на приемника
посредством съгласуващо устройство (фиr. 5.26). Прн отчнтане
на чувl твнте:шостта трябва да се има пред вид, че това устрой
ство 11ама.1ява два пъти нивото на подадения
дикаторът за настройката е
включен
към
дензатор С 3 на дробния детектор (фиr.
сигнал не трябва да бъде модулиран.
сигнал.
Ако ин
електролитния кон
5.20),
високочестотният
9052
Си21-юлгене
ратор
60
.Q
несиметр.
Фнг.
5.26.
Към приемника
70Q.
2/,0.Q симетричн()
'--~-J~~-:+--{==:=J-~.C
Съг.1асуващо
устро!lство при настройка на симетр11чн:~
за УКВ с вход 240 О
приставка
Настройката на входните кръгове се осъществява на ука
заните точки за настройка - с Lвх за /в и с Ствх· за f,, . Кръгъг
на входа на УКВ се настройва на средната честота на обхвата
(69 MHz).
7. ПРИМЕРИ ЗА НАСТРОЙКА
а. Настройка на радиоприемник .Прогрес•
След проверка
стояннотоковите
на
режими
захранващото
се
установява
напрежение
(9 V)
изправността
на
и по
ниско
честотната част на приемника. Чувствителността
не трябва да
бъде по-.11оша от
при
366
1 mV
за транзистори
SFT 353
изходно
11а11режсн11с на шпулката на
130
високоговорате.1я
съответствува на изходна мощност
5
шV, което
шW. Проверката
се из
вършва, като се включат тонгенератор на входа (към п.тьзгача
на потенциометъра) и електронен волп1етър
лелно на високоговорителя).
1Iроверката на амплитудния
на
детектор
изхода
(пара
настройката
11
на
МЧФ започва с подаване на сигнал от сигна.1генератор с чсс1'ота, равна на междинната ( 4 70 kHz), към базата на транзис
торь. Ts през кондензатор с капацитет 0,1 µF. Регуааторът на
с11.1ата е
отворен
напъ.1но
и
нивото
на
сигна.'!а
е
такова,
че
да
се чува на изхода на приемника. След това се върти ядрото
на IV м. ч. трансформатор (L 9 ), като същевременно се намалява
1швото на сигнала. Чувствителността, отчетена от атенюатора
на сигналгенератора, не трябва да превишава 500 µ V при на
прежение 130 mV на изхода (за дрейфави
нична честота окоJ10
нична честота
30 MHz)
12 MHz.
и
1000 µV
транзистори с
гра
за транзистори с гра
Настройката на междинночестотния тракт продъ.1жава, като
се подава същият сигнал през кондензатора (0,1 µF) към базите
на Т2 и Т 1 и последователно се въртят ядрата на бобините L 9 ,
L 8 , Li, L 6 • Чувствителността от базата на Т2 не трябва да бъде
по-лоша от 40 µV за дрейфови и 70 µV за сплавно-днфузни
1'ранзистори. Настройката трябва да се повтори няко.шо пъти в
същия ред. Нивото на сигнала трябва да бъде такова, че да
не се товари усилвателят на изхода е необходимо поддър
жане на напрежение от порядъка на 100- 500 mV. Чувстви
телността от базата на Т 1 е от 1 до 3 µV за дрейфош1 и до
lO µV за с11лавно-дифузни транзистори.
Изправността на АРУ се проверява
чрез
измерване на па
дението на напрежението в колекторния резистор
лируемия
транзистор
при
различни
входнн
нива
на
R;-,
на регу
с11гна.1а.
Настройката на входния и осцилаторния кръг се извършва
със стандартна рамкова антена (фиг. 5.23). Въздушният конден
затор се затваря,
а от сигналгенератора
се
подава
напрежение
с честота 520 kHz и се върти ядрото на осцилаторната бобина
L4. до приемане на подадения сигнал. След това се подава сиг
нал с честота 1600 kHz, а въздушният кондензатор се отваря
нап'ЪЛно. Чрез въртене на тримера Ст 2 подаденият сигнал се
приема
отново
-
показанията
на
изходомера
са
максима.ши.
Аналоrична е настройката на входния кръг. От сигналгене
ратора се подава напрежение с честота 600 kHz и с:1ед вър
тене на въздушния кондензатор до приемане на сиг11а.1а (на
изхода отново се получава максимално напрежение) чрез внима
телно придвижване на L 1 върху феритната пръчка се търси
.11000 повишение на изходния сигнал. Тъй като сш.:темата на
1АРУ не е изключена, а нейното задействуване ще наруши пра
~ната настройка на приемника, постоянно трябва да се нама-
367
лява
входният
сигнал.
След тоаа се подава сигнал с честота
ният
кондензатор
се
отваря, докато
1600 kHz,
се получи
въздуш
максимално
при
емане и чрез въртене на тримера Ст1 на изхода отново се търси
максимално напрежение. Настройката на 600 и 1600 kHz трябва
да
се
повтори
Ако в
няколко
приемника
пъти
са
в
същата
употребени
последователност.
дрейфови
транзистори.
трябва да се получ,1 чувствителност, не по-лоша от
След настройката всички ядра и бобшш върху
800 µV/m.
фериrната
пръчка трябва да бъдат фиксирани.
б. Настройка на „Мелодия
20
стерео"
По ана:югнчен на разглеждания по-горе начю1 могат да
бъдат настройвани всички транзистор:ш приемници. Настройва
нето се об.;;екчаЕа значително от таблиците за настр:Jйка, които
дава заводът-производител. Обикновено в тях се посочват не
обходимите уреди, честот.пе, с конто работи, елементите за
настройка и послсдоватслността на тяхното въртене и на сиг
налоподаването. За изясняване на този въпрос по-долу ще бъде
разгледана табл. 4.4 за настройка на сравнително по-сложния
транзисторен радиоприемник „Мелодия 20 стерео".
След пърэоначалния оглед, проверката на захранването и на
постояннотоковите
режими
на
отделните
стъпала
като
първа
операция за настройка е предвидено включването на сигналгенера
тор с АМ при зоо;0 дълбочина на модулация през кондензатор с ка
пацитет 0,1 µF към базата на Т6 • Честотата е равЕа на междин
ната (468 kHz). Елементът, с който се извършва настрой1<ата,
е феритното ядро на бобината L 123 ( фиг. 4.96). По:<азанието на
изходомера (електронен во.пметър) трябва да бъде максимално.
Следващият елемент за настройка е L 106• Сигналгенераторът се
превключrа към базата на Т5 и се настройва на максимум. На
стройката на межд~нночестотния тракт (за АМ) завършва с еле
мента L67 , след като сигналът с междинна честота е подаден
на базата на Т4 •
/lри настройката на приемници от по-висок клас системата
на АРУ трябва да се изключва (прекъсва). За предпоч;пане е и
прекъсването па осцилациите на хетеродина (секци11те на не
говия променлив кондензатор се свързват накъсо). Регулаторът
на силата пра тази настройка е напълно отворен, а тонкоректо
рите са на широка лента. Последните забележки не се вписват
в таблиците за настройка, тъй каrо са в снла за всички при
емници.
Настройката на входните
сителя) се осъществява, след
кръгове и преобразувателя (сме
като
сигналът от
сиFналrенера.
тора (468 kHz) се подаде през стандартната антена (фиг. 5.22)
към антенния вход на радиоприемника. 4ре3 елемента L 2 треп-
368
тящият кръг
се настройва по минималното показание на-
C 1L2
11зходомера. Приемникът
трябва да е включен на СВ и нает-
роен на 520 kHz.
Приемникът се
дава сигнал с
превключва на КВ. От генератора ~е по
честота 6 MHz и приемникът се настронва на.
6 MHz. Елементите sa настройка са Lf/O и L 8 - на изхода трябва.
да се получи максимално напрежение. След това се подава
сигнал с честота
чето за настройка
11,8 MHz и приемникът се настройва с
на
11,8 MHz. Посредством въртене на
коп
три
мера С 88 и·· С 111 .'Се търси максимално напрежение на изхода.
(както и пр:i всички останали настройки, с изключение на на
стройката на приставката за УКВ при АМ).
По аналогичен начин се настройва приемникът на обхватп
СВ и ДВ на определените честоти за точно спрягане и с озна
чените
елементи.
Настройката при приемане с феритна антена се различава.
от гореописаната по еквивалентната рамкова антена (фиr . .5.23),
която трябва да се използува.
УКВ-настройката започва с МЧУ за ЧМ. От сигналгенера
тора с ЧМ се подава сигнал с честота, равна на междинната~
( 10,7 MHz), и посредством елементите La2, L 104 , L 65 , L 109 се на
стройва „на максимум". При следващия етап от настройката към
антенния вход се подава сигнал с честота 10,7 MHz и ампли
тудна модулация и се регулира чрез променливия резистор
136 .
в честотния детектор
„ на
R
минимум".
Останалите етапи на настройката са напълно аналогичнп на.
тези при АМ с тази разлика, че сигналгенераторът е с ЧМ и
работните честоти са други.
Накрая честотният детектор се регулира отново .на ми
нимум" с елемента
MHz),
R
186 за честота от средата на обхвата
като се подчва амплитудно модулиран сигнал.
5.5.
(69'
ТЕХНИКА НА ЗАПОЯВАНЕ И РЕМОНТ
НА ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ
Интензивното развитие на радиоелектрониката през послед
ните десетилетия, както и непрекъснатият стремеж изделията
се правят леки
и
малогабаритни
доведоха
до
да
отхвърляне на·
обемния монтаж и въвеждане на печатни схеми. С тях се оси
гуряr а по-голяма механическа стабил~:ост i;a монтажа и повто
ряемост на електрическите параметри. Това обстоятелство води
до опростяване на операциите за функционална проверка и на
стройка както на отделни възли, така и на апарата като цяло.
Технологията на печатния монтаж постави нови изискванип
при обслужването на транзисторните приемници. Необходимо е
повишено
24
внимание
за
Тр1нэисторни радиоприе>шицн
спазване
на
някои
основни
правила
при
36!)
работа с печатни платки. Най-характер:юто, което с 11 недостатък
на
печатните
схеми,
е
по-трудното проследяване
11а
веригите
и
връзките в схемата. Това се дължи на факта, че е.1ементнте се
намират
от
едната страна на печатната платка, а връзкнте между
-елементите от другата И страна. Ето защо по11равката на тран
зисторните
приемници
"Трическата
и
изисква
монтажната
схема
съвършено
11
логическо
познаване
на
е.1ек
мислене
за
огра
ничаване на повредата върху м11нима,1ен брай е.1ементи. Освен
.дефектни елементи (кондензатори, резистора и др.) тук се от
криват и някои специфични за печатния монтаж повреди. Така
например
при
по-дълга
експлоатация
на транзисторния прнемник
в резултат на деформациите на печатната платка възншшат неза
бележими прекъсвания на медното фолио, конто довеждат до
nрекъсване на електрическите вериги. За тяхното откраване е
необходимо внимателно проверяване на це.тюстта на фолиото с
()Мметър,
след
което
те
се
запояват.
При ремонт на приемници с печатан
монтаж не трибва да
-се забравя, че печатните платки са покр.пи с 11зо,1ац11t)нен лак.
Ето защо различни измервания могат да бъдат извършени само
<: остри накрайници на измеритет111я уред. С тяхна 11t1мощ се
пробива изолационното покритие и се осъществява 1-.:Lmтакт с
лечатния
проводник.
Основно правило, което трябва да се спа:ша пр;~ ремонт на
печатни схемн, е върху фолнраната платка да се правит 11,1 въз
можност по-мал1<0 с11ойю1. 1!ри мноrtжратно отпояване 11 запоя
ване
па
даден
елемент
от
платката
вследствие
11а мед~юто фолио в запояваното място то може
на
загрива нетt>
да се отлеш1
от гетинакса, а впоследствие и да се прекъсне. В такива случа11
повреденптп ф,1,1110 се замени с обикновен 11зою1ран монтажен
проводник с диа:v1етър 0,3 - 0,4 mш. Мястото, където той ще
бъде запоен, се зачиства от защитния изолационен лак.
У с11оредно с 11равил\1то за мшшмален брой на швършените
-спойю1, liеобходими за дадена ремонтна 011ерация, стон прав11..пото за до6ро качество на самнте спойки. Връзката между е,1е
ментите, осъщrствя3а11а чрез спойката, трябва да има м1шимално
актив110 съпротивление н необходимата механическа якост. Пра
вилно на11равената спойка 11ма гладка и блестяща повърхност,
-тя е 11.1ътна, 11r11ореста. Всичкн проводници в мястОТl) на спой
ката трибва да бъдат нанълно неподвижни. Ако тезн условни
не са спазени, спойката е студена.
Най-често студена спойка се нолучава, когато по време на
застиване
на
припоя
спояваните
елементи се раздвижват
или
1ю
цялата И позърхност не е получена необходимата температура.
Еднакво опасни са и т. нар. "прегрети" спойки, които се
получават при температура на върха на поялника над 450°С.
Тъй като под температура на запояване се разбщ>а темпе
ратурата на върха на поялника, формата и размерите на чов-
370
ката 1·!<азнат влш11111е върху
температурата
на
запояване. Ет0о
защо необх()димо условие за добра спойка е правилният избоJl'
на поя 1ю1к с добре
опредrля
в
почистена
зависимост от
вида
човка.
на
Фррмата
споянаните
на човката се
елементи
и
мяс
тото на щвършваннте спойки. Различни по форма човки на по
ялющ11
от
са 11оказан11 на фиг.
елсктро.11пна
Фнr.
5.27.
Обикновено те се
изработваг
мrд.
5. '27.
Различни формн на човки за пояш111к на
фирмата .Gran11s·
Всяк'1 дефектна спойка има влияние, подобно на вл11я:-шет0t
на повр~дена част. Мястото на такава спойка се открива срав
н11телно трудно. Върху качеството на оюйката оказват влияние и
съставъr на припоя, видът на флюса и др.
В nракп1ката намr~рат най-1·олямо праложение т. нар. меки
1·р:то:1 с основни съставни части ка.ый и о.:~ово. Температурата·
1;а топене на ка.тзя с 2:)2°С, а на о.товото :327°С. Изменението
на
съотношението
понижзване
на
между калая
тсмпср<нурата
и оловото предизвиква различно
на
топене
на
калаено-оловната
c11.1an.
Нт,:он :--1ею1 пр:шоа съдържат и примеса от кадмий, бисмут„
а~ксн ;1 други, които оказват влияние върху техните физически
,·iюiiстна ( габл. 5.6).
За r1rс110ръчване е при споява;1е на транзистори и диоди.
;i::i се l!:шолзуват припои с ниска температура на топене 1001 lO"C. Такъв е припоят със следния състав:
калай
1 тег.товна част
о.юво
iiнсмут
R
-
1
2
тегловна част
тегловни части
практиката се използуват много припоите, изтеглени във:
вид 1:а тънки тръби, запълнени с подходящ флюс. Предназна
чею1l 10 на флюса е да почисти металната повърхност от окиси
11 дру111 замърсявания, да я защити от действието на кис.~ю
рода ,1 да увеличи ливкостта на припоя. При спояване в радио
апара~·урите се използуват флю::ове, основната компонента на
конто в повечето с;тучаи е колофонът. Колофонът в твърдо
371
Таб.1ица
5.6
-------------- --- Основн11 компоненти
Матернзд, кшiто се с1юйиа с АЗдения 11ри110А
Температура
на разта11яне,"С
1
--~алаА -
18%___ 1.
277
Запойка на стомана, поц11111юванз. сто
340
Олово-82%
мана,
мед,
месинг,
о.1ово
- - - - - ----- i
1
КалаА-30%
Олово-70%
256
ЗапоЛка на стомана. мед, месинг, мед
320
ни проводници, деrаА.111 и други е.1е
менти прн 11редварите.1110 ка.1аАдисваие
Калай-40%
Олово -60%
За добра запойка на детай.111 от сто
235
290
мана, месинг.
пров1дн11ц11
Калай-SО%
Олово-50%
др.
За добра запоЛка 113 детайли от стомана,
218
250
месинг,
мuнтзжнн съед111штел1111 про
водници
КалаА
Олово
моптамш1 съедншпе.11111
11
- 61 °!о
-- 39%
11
др.
За ззпо'lка на детайли. конто не до
190
240
пускат
внс<жа
температура на нагрпна
не, тънки проводници. литцендрат,
по
сребрени детаЛлн от неорганичен ;ш
електрик. за хсрметизация
Kaлall
-- SOO/o
Олово
Кадмий
- -32%
--- 18%
Калай
Олово
Бисмут
33,4%
- 33,3%
- 33,3%
----.
11
др.
Мед. медни сплави, посребрена кера
мика
и
др,
145
--1--1
1
130
-
i
Също
--- - - - -
Калай - 12..'iO/o
Оло1ю --25%
Бисмут - 50%
Кадмий - 12,5%
Използува се там, к ьдето е
ма ниска
необходи
температура
60,5
Забележка
Вторите цнфри във втората графа
111ояван
се
отнасят за
температурата на за-
.
По съветския стандарт например
припоят
oбOPl!I олово при температура на топене 235°С.
ПОС-40
има
40%
хва работа е припоят ПОС-60 с температура на топене около 200°с.
З72
калай и
Най-подходящ за радиомонта
-състояние
'ТИТе на
не
оказва
спояваните
кородиращо
детайли,
действне върху повърхнос
има
високо е.1ектроюолацнонно
.съпротивление и не е хигроскопичен. Аналогично е действието
на колофона, разтворен в разтворител. След изнаряgане на раз
'Творителя колофонът преминава отново в т.зърдо състояние,
.запазвайки качествата си, които го правят най-пригоден за флюс.
Най-простият начин на приготвяне на колофонена каша е
.да се разтвори една част колофон с една до две част.1 спирт.
За да се ограничи изпарението на спирта, нео:5ходимо е пас
-тата да се държи в добре затворен съд.
При радиоремонтите често се налага да се спояват алуми
ниеви детайли. За тази цел може да се използува пр;шой, прi!
t"отвен по рецепта: калай - 75 0;0 , цинк - 2.5 0;0 • Най-напред се
<:топява
калаят,
а
след
това
в
него
се
пускат
малки
късчета
цинк. Предварително зачистената до метален блясък алумиева
повърхност се покрива с тънък слой нарафин и се калайдисва
със
силен
поялник.
Флюс за съпротивителен проводник нихром се нрi!готвя от
g вазелин, 7 g цинков хлорид на прах, 5 g г лицерлн и 100 g
100
10 0;0
ният
спиртен разтвор на меден двухлорид. Глицеринът, спирт
разтвор на
ставят
медния двухлорид
последователно
във
и
вазелина
цинковият
и сместа
хлприд
се
се
по
разбърква
добре. Преди запояването краят на проводника се зачиства ме
ханически
5.6.
и
със
спирт.
ПРОВЕРКА И ЗАМЯНА НА ЕЛЕМЕНТИ И ВЪЗЛИ
Нормалната работа на приемника зависи много от това, до
колко
точно
новопоставените
при
ремонта
елементи
съответ
ствуват на дадените в електрическите схеми стойности. Пра
вилен подбор иа заместващите детайли може да бъде извършен
само в случай, че добре са изяснени предназначението и ролята
на елементите от схемата. Отклонение от указаните стойностн
се допуска
нарушения
само
в
при
условие,
режима на
че
не
работа на
се
предизвикват
серноз1111
полупроводниковите е.1е
менти.
Сравнително лесно се подменят обикновените кондензатор~.~
и резистори. След загряване на единия изводен край елементът
се
издърпва с
помощта
на
пинцет
откъм
неопроводената
част
на платката до излизането на извода от отвора. По същия
начин се постъпва за демонтажа на другия изводен край.
Преди поставянето на новия елемент е необходимо да се
почистят отворите на платката от излишния припой чрез "от
немането" му с топъл поялник. Почистване на отвора може да
се извърши с помощта на дървено шило от кибритена клечка,
373
ноето се промушва в предварително загретi1я пр:шой на отвора.
Съществуват
всмукване
или
поялници,
които
освобождават отвора чрез
издухване на из;шшния припой. Такъв е поял
н11кът на фирмата Lбtring, показан на фигура 5.28. Човката
(дюзата) / се поднася в мястото на разпояване, като едновре
менно с това се натиска гуменият балон 2. След разтопяване
на припоя балонът се отпуска и от създадения вакуум, който
се пренася през тръбичката 3, се засмуква стопеният припой,
като се почиства по този начин отворът. Дюзата
дапа
от
стопения
припой
чрез
ба.10:1 2. Човката на поялника
рала, монтирана близо до нея
са
110-малко
само
се загрнвз с рс_отанова спи
Поял1·иц11 от тоз:1 вид у нас
(4).
разпространени.
Повредени резистор:1 и
не
1
1 се освобож
повто~1:0 сшш211е на гумения~
чрез
отпоязане
на
кондензатори М•Jгат да се заменяг
изводите,
но
и
чрез
отрязване
на~
изводните им краища непосредствено до тsиото. Стърчащите
нnд платката не повече от 5 шm изводи се използуват за за
появан~
11а
новите
редовни
елементи,
както
е
показано
на~
ф:~г. 5.29а.
Ако описаният по-горе нач:ш за замяна на детайли по една
илн
друга
110-малкн
причина
размери
не
е
могат
ното фо.ыо (фиг.
възможно
да
се
да
се
поставят
използува,
и
от
елементи с-
страната
на
мед
5.296).
llовр::-дите, настъпващи в електролитните кондензатори, се
ды:rжат г.1ав1ю на техните конструктивни особености и на ус
ловията, пр;~ които работят. Електролитните кондензатори могаr
да
се
поставят
сама
във
В€риги
за
постоянно
или
пулсиращО'
напрежен11е, и то в съответствие с означения поляритет. Ако се
поставят
във
вер:1га
с
променливо
нотокова верига, но с обратен
ре:iултат
на
получилата
се
напрежение
поляритет,
или
в
настъпва
постоя;J
пробив _в
деполяризация.
1}о-характерни
-
повреди за електролитните кондензаторi:! са:
загубване на капацитета като резултат от изсъхване на~
електролита
-
късо
или
прекъсване на
съединение
загряване,
изводните .краища;
между
подуване
на
електродите;
кондензатора.
Електролитните кондензатори, показали някои от изброе
н11те дефекти, не подлежат на ремонтиране и се заменят с нови~
Предварителното изпитване на електролитните конденза
тори е необходимо, защото в много
случаи то
предотвратява
заменянето на повредения кондензатор с кондензатор, който е
също дефектен. Ако от направения първоначално външен оглеД.
се установи наличие на механически увреждания (следи от из
тичане на електролитна течност, нараняване на корпуса и др.)„
кондензаторът не трябва да се употребява. Предварителнот()
изпробване включва електрически измервания, потвърждаващи
изправността на кондензатора по отношение
374
на стойността на
0<апацитета,
права
изолационното
съ11рот11влен11е
11
съ11рот11n.1е1111ето
в
посока.
Ако са стоя.1и на ск.1ад поuече от е:~.ш:-;щ~ ro;i11н11,
елек
·тро:штните кондензатори прсдн пост lвянето ю1 в работни ус
.ловия трябва да се треннрат с 11апрежеш1е, рзвно 11;1 поло!З11-
Фиг. 5.~8. Комбнниран поя.1ник на фпрмата ,Lotring•
мод
.Pico•
~~;;'
а)
Фиг.
БJ
5.29.
Монтаж па елементи без 11 с разпояване
.~ата от работното, което е почти винаr11 означено върху кор11уса. При замяна на електролитните кондензатори трябва да се
ое11азва
канацитетът
на
кондензатора
н
да
<ботното и пробивното напрежение.
С малки изключения отрицателният
flап1
на
металния
Сравните.1но
конто
са
свързани
корнус,
а
по-трудно
с
не
се
заменят
чрез
превишава
по.:~юс е
положите.шият
платката
се
е
(междинночестотни филтри, високочестотни
11зведен в11-
означен.
детайли
повече
ра
бобини,
въз.111,
11.111
изводни
краища
трансфор
матори и др). Изводните краища на някои от тях са разrюло
жени сравнително близо един до друr, 11 то върху тялu от 110.лис-тирол или друг подобен материал с ниска температура на
·топене. В такива случаи е необходимо да се комп.1ектова п11с
"1'0„1етш1ят поялник с подходяща човка (фиr. 5.30).
Още но-трудно е разпояването на ннтеrралните схеми, които
в
пос.1ед1ю
време
навлизат
широко
в
схемите
на
транзистор
ните приемници. За облекчаване на манипулациите по тяхното
запояване и разпояване са създадени специални разпоители (на~
крайници), които се монтират към подходящи поялници.
На фиr.
е показан разпоителят на фирмата Weller тип
състоящ се от накрайника /,изработен във форма,
съответствуваща на 11нтеrра.шата схема 2 и топлоелемента 3.
5.31
.DIL-16 WG,
375
Фпг.
5.30.
Раз.шчнп фор\Ш
11.1
трансфо рматорен
загряв1щата час 1 на
пояшшк
•
1
2
Фиг.
Фиr .
376
5.32.
5.31.
Разrюител на интегрални схеми
Разпоите.1 на шпегра.11111 с"еми иа фирмата
• Weller• тип .ЕР"
С помощта
4
тайката
m
разпоителят
се
свързва към поял
ника.
За бър:вФ и едновременно разпояване на с:~ойките към кра
четата
на
интегралните схем.1 са съединени и други конструкци11
(фиг. 5.32).
При лиwса на такива поял.шци и специални разпо::пели де
монтиранет0
на
по-сложни
по
отношение
иа
изводните
краища
детайлlf се извършва с успех чрез последователно отнемане на
припоя от всяка спойка с края на неголямо парче метална оп
,11етка от екраниран проводник, предварително напоен с колофон.
Спойката се загр~ва през поставения върху нея край и веднага
след
разтопяването
припоят
про:шква
в
оплетката
на
мястото
на разтопения колофон.
Обикновено като регулатор·~ на силата на звука и тона се
използуват композиционните потснциометр:--1, обединени с меха·
низъм
за
вклю111ване
и
изключване
на
захранването.
В повече от случаите потенциометрите се повреждат в ре
зултат
на
замърсяване
и
износване
на
тоководещия съпротиви
телен слой. При uъртене на потенциометър, който има нарушен
контакт между плъзгача и съпротивителния слой, във високо
говорителя на пр:1емника възниква особено "хъркане", стъпа.1110
усилване
или
прекъсване
на
тона.
„Хъркащият" потенциометър се разпознава бързо и много
'Често се посочва дори от клаента в сервизните бази. В такнна
случаи най-добре е да се замени дефектният 11отенциометър с
нов. Ако за някои по-особени или по-сложни потенциометр.1 не
аvюже да се намери заместител, се 11рабяrва до ремонт. Пред-1
всичко е необходимо потенциометърът да се разглоби и по
-чисти с бензин и.111 спирт, като се използува мека четчица. Ко
сато операцията 1ю разглобяване на капачката на
потеицио
метъра се затруднява (често тя е занитена), трябва да се пробие
mm)
малък отвор върху нея (с диаметър 1 +2
цовка да се шприцва бензин или спирт.
В някои
.случаи
еърху нова „писта"
се
от
препоръчва
и със сприн
юместнане
нз
п.1Ъэrача
съпротивителния с.10й.
Основна неизправност на пр~включвате.11пе на обхватнте е
лошият контакт между перата.
.се
пристъпва
веднага
към
При
такиuа с.1учан не бива да
демонтиране
11
за;,шна
на
превключ
вателя. Преди всичко е необходимо лошо контактуващите 11ер.1
,или целият превключвател да се поч:-1ст11 добре с бензин 11л11
.спирт в зависимост от
.малка
мека
четчица,
а
основата.
Достъпните
недостъпните
се
пера се мант с
шприцват
със
спр:~н
цова, като едновре;,1ен110 с това превключвателят се задействува
,многократно.
Практиката
t.fежду
перата
с
показва,
к.1ещ11
и
че
отстраняването
пинцети
води
до
на
.тюш кпнтакт
влошаване
редата, тъй ка'I'~ в последно време контактните
пера
на
нов
се юра-
377
сотват от матерна;;, в който с малко
вероятно да
се
да;зат яа.1сн11я на умора. Освен това в съвременните
;1рснключватели
достъпност
на
такава
намеса
е
почти
невъзможна
наблю-
клавишш~
поради
не
перата.
В щrого от 1юртативн11те транзисторни праемници корпусът
на превключвателя е направен от лесно топим материал. Такива>
нрt:включватсли трябва да се за~юнват и разпояват много вни1\IL тат:о
Поrrсшно е да се смята, че некачествено възпроизвеждане·
дефектирал високоговорител ..
и при повреди в други еле
ненормален режим на работа на
на звука се причння ва само от
Подобнн признани се забелязват
ыенти и
1:1ъзю1
напр11мср
-
прс дуснлва гс.1н 11 особено на крайшш усилватед на мощност.
Най-често срещана повреда на високоговорителите е „хър
к;:нt то", П\).1учено в резултат от траенето на трептящата бо
бнна (.ш11у.жа) в по.1юсн11те наставки на магннга. Механическите
у дар1,
ване
· в.1агата
на
11 топлината са главните причини за
разцентро
системата.
Ако вън въздушната междина попаднат железни стружки„
подучава L'e същото
в:~дени
с
остра
IIO.'!IOC1IИТl'
„хъркане". Стружките могат да бъдат из
иг.1а,
наставки
която
на
се
намагнитва
чрез
допиране
до
високоговорителя.
Когато въздушната междина
е силно замърсена, може дз
бъде почистена с пресен изо.1ирбанд, който се прокарва с тънка
клечка
110
1шлата
междина.
Честа пощх~да е прекъсването
но-рядка
--
на изводите на бобината, а
от.1снването на навивки. Прекъсванията на изводите
към бобината са об:~кноuено маскирани от изолационния лак
върху :\1е:~.1браната, 1юради което се налага използуването на
омметър. Запояването при те::~и прекъсвания или нри прекъсва
нията къ:11 „шаси" трябва да се прави бързо, за да не се отвърне
медта и С.1L'д време 11овредата да се повтори. Ето защо е необхо
димо да се работи с добре нагорещен поялник 11 предвари
телно да l'c подготвят запояваните краища. За да не предиз
в ша трептенето на мембраната ново
прекъсване в мястото на
спойката, последната се намазва с нитроцелулозен лак (аце
тонов .1ак, разр~л.ено ацето1юво лепило и др.).
Със същите средства се залепват и разлепени навивки на
трептящата бобина.
Високочестотшпс 11 междинночсстотните бобини са навити
върху тс.~а от различна материя. Изменението на индуктив
ността се осъществява чрез въртене на феритното ядро със
спе1щална отвертка. Много от механическите повреди, като счу
пени илн блокирани фrритни ядра на в. ч. и м. ч. бобини, се
предизвикват именно от работа с неподходящ инструмент.
С не.1 за предr1азва11е от саморазвиване слЕ'д извършване
на необходимата настройка заводът-производите.1 фиксира фе-
"'-!78
ритните ядра с восък, парафин и най-често с лак.
За да се развърти блокирано феритно H 'I!">O, е необходимо
ореди
всичко
да
се
постави капка подходящ разтворител
върху
него.
За голям брой от портативните транзисторни прнемници
високочестотните и междинночестотните бобини са навити върху
-тяло от полистирол. Употребата на терпентин като разтворитс.1
за такива бобини е недопустима, тъй като полистиролът ще се
разтвори.
При ядра, които са фиксирани с восък или парафнн, добър
резултат
се
получава, като
се използува тънка гореща
отверт((а.
Пукнатите ядра, при които топлината и разтворитеюпе не по
магат, трябва да се разчупват внимателно на малки част11: до
()Кончателното им изваждане, а в отделни с.1учаи може да се
упо
треби и бормашинка. При на.1Ичие на резервни бобини подобен
ремонт е нецелесъобразен.
Вследствие многократно огъване нлн неправилна работа с
поялник при бобини с тяло от лесно топим материал някои из
води се прекъсват. Ако краищата им са достатъчно дълги, те
могат
да
се
запоят
Калайдисването
главно
по
два
отново.
на
изводи
от
лнтцендрат
се
ювършва
начина:
1) Краят на литцендра1а се загрява до 11згарн11~ Еа 1:зо.ы.
ц11ята му във въrхз на пламъка от спиртна лампа, кнбр;;т JI.'Ill
запалка, след което зачервеното крайче се потапя бързо в
~Спирт или вода. Охладени 11 ночпстен11, жнчките се усукват леко
с пръсти и се спояват в канка разтопен 11рнпой. Най-добре е
да се използува за флюс колофон, разтворен в спнрт. Недо
статък
на
този
метод
е
намаляването
на
механическата
на медните жички след силното им загряване.
~
почти
2)
неприложим
за
запояt3ане
на
късн
Обикновено изолационният лак
водници
от
типа
литцендрат
се
на
разтваря,
якост
Освен това той
изводни
краища.
съвременните
макар н
про
трудно,
11
калайдисването се препоръчва да става направо. За целта л~п
цендратът се поставя в подходящ съд с разтопен колофон и
с
човката
на
нагорещения
поялник
многократно
проводника, без да се натиска, в посока
като
последният
се
върти
се
търка
по
към запоявания край,
до окончатедното разтваряне на изо
лационния лак. Жичките се калайдисват в голяма капка припой
с подобни движения на човката на поя,1ника.
Проверката на полупроводниковите прибори (транзистори и,
диоди) изисква по-специални уреди.
Диодите се проверяват чрез измерване на съпро111влението
в права 11 обратна посока. Ако пр:~ двете измервания диодът
има еднакво малко или еднакво голямо съпротивление, той е
неизправен. Съпротивлението в нрава посока за германиевите
точкови диоди с в границите 507150 Q, а за силициевите точ-
379
кови диоди - 150-;.-500 О. Съпротивлението в обратна посока
за германиевите точкови диоди е не повече от 100-;.- 200 kO, а
за
силициевите
точкови
диоди
то
е
толкова
голямо,
че
него
вото измерване с обикновен омметър е невъзможно.
Ана"1оп1чна
е
и
проверката
на
транзисторните
преходИ'
( фиг. 5.19).
[ Iри замяна
на полупроводникови прибори трябва да се
спазват мерките против прегряване. За отвеждане на топлината
се
из:~олзува
прнхнащанс
на
запоявания
електрод
в
мястото·
между спойката и корпуса на елемента с чисти пинцети или
плоски клещи. Ако разположението или дължината на запоя
вания
еле1прод
не
разрешават такова прихващане,
полупроводниковия прибор
се
охлажда
с
корпусът
памуче,
на.
натопено в.
спирт.
Употребата на малък и
слабо
загрят
поялник
удължава~
За 8.ч.част
За н.ч. част
16%
13%
12%
Механичесkи noBpegu
Елеkтричесkи no8pegu
Фиг.
5.33.
Процентно съотношение между nовреди.н· в
транзисторн11
З80
радиоnриемииuи
портатив11ите
времето, необходимо за извършване на спойката, и в запоява
ните елементи се отделя много повече топлина. Ето защо.
трябва да се работи с по-добре загрят поялник, а времето за
запояване 11 разпояване да бъде минимално (не повече от 2
до 4 s).
Всичко това на:1ага демонтирането на
полупроводниковите
прибори да се извършва само в случай на смяна или при нале
жаща
нужда
от
проверката
им.
В преноси:-.ште транзисторн11 11р:1емници се предизвикват из
ключително много неизправности от негодни захранващи ба
терии. Пр·1 замяна на изтощенн батерии, а тя се извършва, ко
гато напрежението при включен приемник е около 50 0;0 от
нормалната стойност, трябаа да се съблюдава означената по
лярност. При неспазване на това условие захранващите батерии
се
загряват,
преждевременно
се
разреждат
и
предизвикват
тежки увреждания на елементи от схемата. Преди всяка смяна.
на батериите е необходимо да се провери състоянието на кон
тактите и нружинките в гнездото на батерийния люк. Те трябва<
да бъдат сухи, чисти и неокислени.
При продължителна унотреба електролитът изтича от ба
терията. В такива случаи трябва да се почисти гне:щото с ра:1твор от дссти.шрана вода и оцет (в съотношение 10: 1), с:1ед:.
което
повторно
се
почиства
само
с дестилирана
вода
11 се нод
сушава.
Процентното съопюшение между
реди
в
портативните
транзисторни
различните
от централните сервизн11 бази с дадено на фиг.
5.7.
видuве пов
!lриемници по данни
на
една
5.33.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО
Качествен ремонт на транз1ктор1111 радиоприемници особено.
В· случаите,
когато
се
налага
смнна
на
елемент.1
или
възщ1,
е
почти невъзм()жно да се извърши без 11а.1ичието на добре об
заведено работно място. Удобно 1юдредената работна маса,
подходящите 11нструме11ти,
необходимите
наличието
схемн
на
тура,
както
много
не
е.1ектр;1чесю1
и
само
на
нужните
пр;1
отстраняването
и
измерителни
други
спомагателни
на
помощна
материали
твърде
с:южни
уреди,.
тпера
I!омагат
новреди,.
но са и 11еобход11мн условия за норма.1110 извършване на всеки
ремонт. Обърканите измерителни проводници, неподходящото
осветление, неудобният стол затрудняват работата, увеличават
вероятността за грешки, хабят ненужно нерви.
Всяко добре обзавrдено работно място включва:
1. Работна маса, на която се намират контакти за получа
ване
на
мрежово
напрежение
за
захранване
на
измерителните
уреди, електрнческия поя.rшик 11 др. На подходя:що място върху
масата трябва да са изведени
клеми,
захранвани от
стабили-
381
зиран
източник
съответните
за
от
напрежения
тях
се
1,.5,:З,4,.5,
включва
и
6, 9
1:.? V.
ремонтираният
Към
транз;!сторен
приемник в завие11мост от работното му напреженне.
2. Комплект измерителни 11р11бори, необход11м11 :ia ювърш
'В811е на различни
измервания:
.снrн8JП"еиератор
(тонгенератор),
Nилнамперметър, еле1<тронен
амперволтмстър,
ннскочес п>тен
сигналrенератор
волтметър,
с АМ
осщ1.•нккоп,
11
ЧМ,
11змсрюе.1
на нелинейни изкривявания, измерител на транз11стор11, омметър
от по-висок
клас
на
точ:юст.
По-горе са посочени 11еобход11м11те уредн за обзавеждане
на рад:юремовтни бази и други сер;шзни Jiаборатор,111, някои от
1<оито са недостъпни за
обикновения
любите.1.
Ето
защо по
простите измерите.ши уреди и 11риставки-им11татор11 всекн сръчен
техник би могъ.1 да изработи сам, у.1еснявайки по тозн нач11н
много бъдещата си работа.
3. Универсадни и спе1щални инструменти: електр11ческ11 по
ялник до 75 W, комплект отвертки, специални пластмасови от
вертки за въртене на фсритните ядра 11а в. ч. и м. ч. бобини,
плоски
.-олеми
к.т1ещи-сскачи,
метални
проводниците,
4.
плоски
пинцети,
ма.1ка
Спо'1агател1111
мека
11
клещи
клещи
чстчнна
с
дъ.11ги челюсти,
зачнствачки
11
за
малки
кранщата
и
на
др.
резерв1111 материали: пр11пой, ко.1офон, бен
зин, спирт, проводншщ с различни днаметри, изола1шонн11 шлаухн,
кутия с различни винтове, шайби, гайки, парче тънък стоманен
тел
за
11очистване
на
отвори,
екраниран
проводннк,
в•кък,
па
рафин, ацстонов лак, лепила и др.
Абсолютно са необходими набор резистори с разлнчна мощ
ност, набор кондензатори, резервни транзистори 11 диоди. Jlo
възможност трябва да се раЗПt)Лага и с другн резервни части
-
потенциометри,
променливи
кондензатори,
в. ч.
11
м. ч.
бо
бини и др.
Към работната маса трябва да нма настолна .ымпа с преш
леново
или друг
Доброто
уреди
изисква
вид
удължасащо
съхранение
те
да
се
се
и
подв11ж1ю
рамо.
на
инструментите и 11змер1пелните
подреждат 11 разполагат
в специалю1
шкафове, чекмеджета и преносими кутии.
Работното място трябва да се ориентира така, че шточ
никът на светлина да се намира от лявата страна на рабо
тещия техник.
Организацията и хигиената на работното място, тншнната,
в помещението и редът за движен11ето на апаратнте са фактори
решаващи
качеството
бази и лаборатор~и.
282
на
всеки
извършен
ремонт
в
сервнзннте
VI.
6. 1.
КРАТЪК СПРАВОЧНИК
СИСТЕМИ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ
НА ПОЛУПРОВОДНИКОВИТЕ ПРИБОРИ
В практнката се срещат 1юлу11ровод1111кови прибор~· произ
ведени ~н на~"1-различ11и страни и фирми и обозначени ПQ раз
личш1 снсте:.ш. Това обстонтс,кт1ю създава затруднения пр'D
разчитането на обuзначе1шята ш1. С пел да се внесе известна
яснота П1)-J.о.1у са разгледано
наli-ра:тространените системи за
обозначсш1е.
1.
СъРетска система
По.1ущюв11д11111~овите
пр:16ор11,
06оз:шчс1ш 111> д13е снстемн:
1!ронзведени
в
СССР,
са
а. Стара система
По нея са обозначени вснчюf полупроrюдннкови пр~:бо;т,,.
разработенн 11ред11 1964 r. Обuзначеннет() вк.1ючвя три и1еыснта :
Първнит с.1смент с буквата .1 !", с която се 1 з~гзява nо
нят11ет1) П1).1у11р11вод11икuв тр1юд (транзнстор).
Като втора елемент се 11з11олзува число, което изразява
поредния Н\\1\Н:'р на разработк;па на нрибо~:а и ня1<011 1~erouн 1.,;а
чсстnа. По-конкрет110 числата имат следното значение:
1 до 99 - rерманиев ш1скочестоте11 (до 5 MHz) l\Iaлol\Юll\ r11
(до О,:!:3 W) транзистор. Изк.1ючс11ие 11ранят трашнстор11те от
тнnа П4 11 П5, конто са мощ1111;
101 д11 199 - с11л~щ11ев ш~скочсстотен маломощен тган
знстор;
:IOI до :!99 - гсрман11еn ш~скоч~стотсн мощен трашастор.
(над O.~S W);
:ю1 до 399 сил~щ11ев ш1скоч~'стотен мощен транзистор;.
401 до 499 - rерманнев високочестотен ма:~омощен тран
з11стор 1на;1, ,) MHz);
501 :I.o 599 - снлнциев ш1сокочсстотен маломоще_н транзистор;
rерманисв n11сокочестотсн мощен транзистор;.
с11.11щ11е13 n11сокочестотен мощен транзистор.
Треп1ят с.1сме11т с 1mк буква, нзразяваща разновидността
на траш:1стора. Транзистор:~, ч1нпо обозначения се различават
601 ,J,o 699 ·· 701 .J.l1 799 -
само
по
трст11я
елемент,
са
им се rю.шча!Jат. Например
сходнн,
но
ннкон
обозначението
от
I 11 О
параметрите
означава
гер
ман11сн 111ккочсст< ~тен ма.10мощен транзистор. Транзисторите
П 1ОА н ПlОБ са сходн11 с 1110, 1ю транзисторът ПlОБ има
коефш111снт на ус11.ш;~11с 110 ток .5(), а за тра11зисторз. ПlО този
коеф1щ11снт е :ю.
В някои обозначения преди първия елемент (буквата .П" )о
383'
е поставена буквата „М", с която се означава, че транзисторът
е модернизиран. Модернизацията в повечето случаи засяга вън
шното оформление и промяната на някои параметри. Например
с обозначението. МПl 11 се означава
силициев нискочестотен
маломощен
модернизиран
транзистор.
б. Нова система
Обозначението пр;1 нея включва четир.1 елемента. Пърз•tят
елемент е буква или цифра. С него се обозначава матерлаJiът,
от който е направен транз.1сторът. Например цифра 1 или буква
„Г" означава, че транзисторът е германиев. Uифра 2 иJiи буква
.,,К" означава, че транзисторът е силициев. Uифра :3 или букна
„А" означава, че транзисторът е от галиев арсен.щ.
Вторият елемент е буква, с която се изразя ~а видът на
полупроводниковия елемент. В табл. 6.1 е показано значението
на буквите, 11зпоJiзувани като втор:-t елемент.
Третият елемент е число, изразяващо предназначението на
прибора и някои негови качества. Значеането на тези числа е
.дадено в табл. 6.2.
Четвъртият елемент е буква, която изразява разновидност
на даден тип полупроводников прибор. Когато полупроводни
жовият прибор няма разновидности, четвъртият елемент липсва.
Например обозначението ГТ403 изразява германиев средно
мощен нискочестотен транзистор. Негов вариант (разновидност)
е "транзисторът с обозначение ГТ403А.
Таблица
Условно
~· С.108ИО
Вид на прибира
-06озиачеи11е
6.1
Вид на 11р11борз
обuзначение
1
д
Изправителни
у
Управляеми м1юrосло1!1111 пре
включващи прибори
и
с
ц
Тунелни диоди
универсални
импулсни диоди
т
в
А
,
Транзистори
Варикзпи
Диоди за свръхвисоки
честоти (СВЧ)
ф
н
, Фотоприбори
1
1
Неуправляеми многослой-
11
Стабилитрони
Изправителни с1 ълбове
11.111
пакети
··1
ни превключващи прибори
1
---------- -------------
2.
АМЕРИКАНСКА СИСТЕМА
-- JEDEC
При нея полупроводниковите пр;1бор;1 се обозначават с тр11
елемента.
Първият елемент е цифра, изразяваща броя на РN-прехо
ците. Например с цифрата 1 се обозначава днод - един PN
384
Таблица
Условно 06инзчею1е
6.2
Предназначение на прибора
1
- - - - - · _ _ / _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _2_ _ _ __
Нискочестотии диоди:
101 --399
401-499
501-599
универсални
101-999
варикапи
изправители
импулсни
Свръхвисокочестотни диоди:
101-199
201-299
301-399
401-499
501-599
601-699
смесени
видеодетектори
модулаторни
параметричии
преключващи
умножителии
101-199
201-299
фотодиоди
101-199
201-299
301-399
с
Фототранзистори
Управляеми многослойни превключващи прибори:
малка мощност
със средна
с голяма
мощност
мощност
Тунелни диоди:
101-199
201--299
301--399
усилвателни
генераторни
превключващи
Стабилитрони с малка мощност:
напрежение на стабилизация
1.0-:-9,9 v
10 +99 v
100-:- 199 v
101--199
201-299
301 -399
преход. С цифрата 2 се обозначават два РN-прехода, т. е. тран
зистор. Цифрата 3 означава три РN-прехода - тетрод.
Вторият елемент е буква "N", която означава номер.
Поредният номер, с
който е регистриран
лупроводников прибор, се вписва като трети
съответният по
елемент
на
обо
значението.
От начина, по който се изгражда системата на обозна
чение, е ясно, че полупроводникови прибори, регистрирани с
два
съседни
номера,
може
да
се
различават
коренно
един
от
друг.
Обозначението
25
2N4 70
Транз11стори11 рад1~u11р11е\1111щ11
изразява
транзистор с
регистрацн-
385
П р о д ъ .1 ж е н и е
н а
т а б л.
6.2
2
Стабилитрони със средна мощност:
напрежение на стабилизацин
1.0+9,9 v
10+99V
100-:-199 v
101-499
501-599
601-699
Стабилитронн с rо,1я~1а мощност:
напрежение на стабилизация
701-799
801-899
900-999
1,0-:·9,9 v
10+99 v
lOO·i-199 V
201-299
301-399
401-499
501-599
Изправите.1НИ стълбове с ма,жа мощност
Изправителни пакети с малка мощност
Изправителни пакети със средна мощност
Изправителни пакети с rо.1нма М:)ЩНОС т
Маломощни транзистори:
101-199
201 -299
301-399
нискочестотни
средночестопш
високочестопш
'
401 -499
,'Юl ·· 599
601 -699
Транзистори със срсднз М')ЩНост:
нискочестотни
средночестотнп
високочестотни
Мощни транзистори:
701 -799
801-899
901-999
ннскочестотни
сред11очсстот1111
внсокочс.:топш
·-------онен номер 470, а обозначението 1NбЗ нзразяна днод с реги
страционен номер 63.
Ако след третия елемент нма буква, тя изразя за разно
видност
на
няколко
транз;~стора
с
ед'IН
н същ
регистрационен
номер. Например транзистор·пе :2Nб 1, 2Nб1 А, 2Nб 1В се раз
личават само по проб;~вното напрежение колектор-емитер пра
отворена база - съответно 2.5, 40 и .50 V.
При транзистор:.пе, из11олзуванн във воен•ште апаратур:1,
след обозначението се поставя и приставката JAN ию1 „J" за
миниатюрните елементи. Тя замества използуваните по-рано при
ставки
ръчка
UCA, USAE, USN,
се
произвежда
означаващи ведомството, по чиято по
съответната
апаратура.
3. ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА
а. Стара сиrте.мп
Старата система на обозначение е
386
П()добна
на
спстемата
аа обозначение на електронните лампи. Всички полупроводни
кови прибори, разработени до 1960 г., са обозначени по нея.
Обозначението се осъществява с три елемента.
Първият елемент е „О" (нула).
Това показва, че отопли
телното
напрежение
е
нула.
Вторият елемент е буква, с която се изразява видът на
полупроводниковия прибор. Буквите, използувани като вторн
елемент, имат
следното
значение.
А
АР
СР
- диод
- фотодиод
- фототранзистор
RP - фотоелемент
С транзистор
AZ - стабилитрон
Третият
елемент,
както
и
при
американската система, е
число, което показва регистрационния номер на прибора.
Например обозначението ОА81 изразява диод с регистра
ционен номер
81.
б. Система Рго
Electron
(нова система)
Системата Pro E/ektron, както и американската система
обозначава полупроводниковите прибори по реда на
разработката им, т. е. те получават съответен пореден регистра
ционен номер. Полупроводникови прибори, разработени впослед
JEDEC,
ствие, но с харахтерастики и параметри, подобни на вече реги
стриран:.-~ прибори, получават същото обозначение. В сравнение
с американската система Рго Electron дава повече сведения за
полупроводниковите прибори. Обозначението 110 системата Pro
Electron вк.1ючва трн елемента. По.1упроводниковите прибори,
преднаначенн за апаратур:1 за битови нужди (радиоприемници,
телевизори, магнитофони и др.), се обозначават по следния
начин:
първи елемент буква
втори елемент буква
трети елемент трицифрено число
Полупроводникови прибори, предназначени за апаратур:1 за
промишлени
и
специални
нужди,
се
означават
с:
първи елемент буква
втори елемент буква
трети елемент буква 11 двуцифрено чис:ю
Първият елемент от системата Рго Electron изразява мате
риала, от който
имат
следното
е
изработен
приборът.
Използуваните букви
значение:
А - прибора, изработени от германий с ширина на забра
нената зона от 0,6 до 1 е V;
В - прибор·~, изработени от силиций с ширина на забра-
387
нената зона от 1 до 1,3 eV;
С - прибори, изработени от
галиев
забранената зона над 1,3 eV;
D - прибори, изработени от
индиев антимонид
арсенид с ширина на
на забранената зона, по-малка от 0,6 eV;
Р прибори без изправително действие,
полупроводников
но
с ширина
използуващи
материал.
Вторият елемент е буква, която изразява предназначението
на прибора. Буквите, изподзувани като втори елемент, имат след
ното
значение:
А
В
С
D
Е
F
G
детекторен бързодействуващ смесите.1ен диод ;
диод с променлив капацитет (вариакап);
транзистор нискочестотен маломощен;
транзистор ннскочестотен мощен ;
тунелен диод;
транзистор високочестотен маломощен;
комбинирани прибори - в един корпус са поместени
-
няколко различни прибора;
Н
К
измерител на напрегнатостта на магнитно поле ;
генератор на Хол;
транзистор високочестотен мощен ;
модулатор и умножител на Хол;
свето чувствителни
прибор:~
(фото диод,
фототран-
L М Р -
зистор);
Q-
R-
S Т Х -
прибор, работещ в областта на електрическия пробив;
светещ (светлинен) прибор ;
превключващ маломощен транзистор (тиристор);
регулиращи 11 превключващи мощни прибори;
умножите.11ен диод;
изnравите„1е11 мощен диод;
Z - стабщштрони.
Третият елемент за полупроводникови прибора за битови
нужди е трицифрено число от 100 до 999. То отразява номера,
с който е регистриран приборът. За полупроводниковите при
бори, предназначени за специални нужди, третият елемент е
двуцифрено число от 1О до 99. Буквата, която е част от третия
елемент, може да бъде Z или следващата по низходящ ред на
азбуката: У, Х и т. н. Тя също е част от регистрационния номер.
Например обозначението АА 140 изразява германисв детек
торен или смесителен диод за битови нужди с регистрационен
номер 140. Обозначението AFY 34 означава rерманиев мало
У
мощен
-
високочестотен
транзистор
за
ални нужди с регистрационен номер У
промишлени
или
специ
34.
Ако след третия елемент има буква, тя изразява разновид
ност на дадения прибор по отношение на друг със същото
обозначение, но без буква или с друга буква. Например тран
зисторът AF 137Т е сходен с транзистора AF 137.
388
4.
Японската
ЯПОНСКА
система
дава
СИСТЕМА
сведения
относно
в;1да на при
бора, неговото предназначение 11 т11па на проводимостта му,
без да показва вида на матер:1ала, от който е направен. Тя
също
съдържа тр:1
елемента.
Първият е:1емент е число, показващо да.'IИ праборът е диод
или транзистор. Числото 1 означава дчод, а числото 2 - тран
зистор.
Вторият елемент е от две буквн, изразяващи вида (прово
димостта) на транзистора и да.1и той е нискочестотен или ви
сокочестотен. С буквата S се означава, че пр;1борът е полу
проводников. ьуквите, изпо.'Iзувани като втора съставка (след S)
на
втория
А
В
С
DF Н -
елемент, имат
следното
значение:
високочестотен транзистор;
нискочестотен транзистор;
високочестотен транзистор;
нискочестотен транзистор;
с11.'I111tиев изправител;
PNP
PNP
NPN
NPN
полупроводников тетрод.
Третият е.'Iемент е число, изразяващо регистрациошшя номер
на прибора.
Напр11мер обозначението 2 S А 3.50 изразява високочестотен
транзистор с PNP проводимост и регистрационен номер 350.
Обозначението 2S С 202 изразява транзистор високочестотен с
проводимост NPN 11· регистрационен номер 202.
5.
ФИРМЕНИ СИСТЕМИ
Съществуват и множество фирмени обозначения на полу
проводникови прибори. Например фtiрмата Mistral обозначава
своите е.1ементи с буквите SF. С помощта на трета буква се
означава видът на полупроводниковия прибор, а именно:
D -
R-
Т
-
диод маломощен
мощен изправителен диод
транзистор
След третата буква следва число, изразяващо регистраци
онния номер на прибора. Навример обозначението SFD 108 из
разява маломощен диод с регистрационен номер 108. Обозна
чението SFT означава траюистор; SFR 135 означава мощен из
правителен диод с регистрационен номер 135.
Доскоро всички полупроводникови прибори българско про
изводство се означаваха по тази система. Изключения правеха
някои прибори, при които фирменият 1ш1щиал SF не е отбе
лязан.
389
6.
ЦВЕТЕН КОД
При малогабаритните полупроводю1кови диоди шнрако се
използува цветен код. Най-много е разпространен американ
ският код. При него първият 11 вторият елемент от обозначе
нието (lN) се изпускат, а регистрационният номер и буквите се
означават с цветни пръстени. В табл. 6.:~ е пояснено· значението
на
използуваните
цветове.
Когато регистрационният номер е двуцифрено
вият
цветен
пръстен
е
черен,
а
с
останалите
два
число, пър
пръстена
се
означава съответното двуцифрено число (фиr. 6.1). Ако след ре
гистрационния номер следва буква, тя се означава с четвърти
цветен пръстен (фиг. 6.2).
Когато регистрационният номер е трицифрено число, то се
изразява с три цветни нръстена (фиг. 6.3). Ако след номера
има буква, тя се изразява с четвърти цветен пръстен (фиг. 6.4).
За разпознаване на изводите цветните нръстенн са пра
ближени към извода па катода. Ако пръстените са разполо
жени
симетрично
по
отношение
тенът до катода е направен
Uвепшят
код
на
на изводните
двойно
българските
краища,
по-широк
от
то
пръс
останалите.
високочестотни
диоди
е
следннят:
SFD 104 SFD 10.5
SFD
SFD
SFD
SFD
SFD
оранжев
нръстен
сив пръстен
бял и жълт
107
108
110
111 112 -
оранжев
оранжев
и
и
пръстен
жъ.п
син
пръстен
пръстен
бял 11 червен пръстен
11 оранжев пръстен
зелен
Т а б л 11 ц а
-----··-- Цвят
:'
:,,i
Ц11фра
Черен
Кафяв
Червен
о
Оранжев
Жълт
3
1
2
4
А
Цвят
1
6.3
--
Цнфра
Бу"вз
!i ---~~1-нен- т-~-
Е
··---~- _I: .. J_:_~·,_"°'1. !
н
!'
6.2. ЦВЕТНИ КОДОВЕ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ
НА РЕЗИСТОРИ
За маркиране на
И КОНДЕНЗАТОРИ
резисторн
и
кондензатори
няколко цветни кода. Най-разпространеннте
фиг. 6.5, фиг. 6.6 и фиг. 6.7.
390
са
съществува r
пояснена
на
-
Г '-;·;ен
Черен
О
/гCL•.'-f - 6
/ : г Ооан; .~е8- З
i. 1
А
Иo!mO--(I 1
) ноg
Кафяб
Цветен ко;~
за двуцнф
Фиr.
6.2.
Цветен
/-- ХаФя8 - 7
/ 1 Кафяд - 1
Ч!!рен
-
О
А1-10
r-w+r---..,.
1N 110
6.3.
код за дву
цифрено ЧIJСЛО и буквз
ре но чис.10
Фиr .
-А
iNбЗА
1N53
l'Dmog
~о
/ГСин
-6
/г0rюнЖе8-з
~--<
!
~
tf_
~~"~:
Кафя8 -А
)1-----
1N2ВБА
llветен нод за трн
цнфрено число
Фнr. 6.4. Uветен ,кnд за три
цифрено · чис.10 11 буква
-fПШЭВА
CAD.4
Фнr .
6.5. Примерно обозначение на резистор
391
Съпротивлението или капацитетът на
са кодирани с
цветни
пръстени,
като
на
отделните
всеки
цвят
елементи
отговаря
строго определено число.
Обикновено първите три пръстена
нието (капацитета), а четвъртият
-
определят
класа
съпротивле
на точност
50/о, 100/о, 200/о).
Фиr.
6.6.
Примерно обозначение на
(10;0, 20;0•
кондензатор
Чem8lJf]mu
прьстliн
!Jиr.
6.7.
Uветен код за обозначение
на
резисrори. който
има
н1!1-rо.1ям
разпространение
Както и прi! полупроводниковите прибори, съществуват и
тук различни фирмени отклонения от общоприетите норми. На
пример фирмата „PHILIPS" разделя цветния си код на три
големи групи: за резистори под 10 Q, за кондензатори под 10
pF и общо обозначение за резисторi! и кондензатори над по-
392
.сочените стонности. Смисълът на цветовете е ана:юrнчен на
означения на фиr. 6.7. За резисторите под 10 Q третнят пръстен
е златист, а за кондензаторите под 1О pF този 11ръстен е бя.11
(изключение правят конде11заторите с капацитет под 1 pf', пра
които третият пръстен е с11в).
6.3.
ДРУГИ ДАННИ
1. СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ
И ЧУЖДИ ПОЛ;','ПРОВОПНИКОВИ ПРИБ()РИ
SFT321
SFT322
SFT323
SFT35I
SFT352
SFT353
Т241
Т242
Т243
T321N
T322N
T323N
SFТI24
SFТ125
SFПЗО
SF1131
Т143
Т144
Т145
Т146
АС350
АС350Н
АСЗSОК
SFT212*
SFТ213*
SFТ124*
Т250
Т238*
Т239*
Т240*
ADЗOI
AD302
AD303
AD304
AD112
AD313
GC121A, П40А, 2N319, ОС72
GС121В, П41, 2N320, ОС308
GC121D, П41А, 2N321, ОС132
GCI 18А, GC515, ОСЗОЗ, ACI 15-IV
GCI 18Ь, GC516, СЗОб-I, АС! 15-IV
GC 11 Bd, GC5 l 8, ОСЗОб-3, АС 125
GC122, GC507, ОС307, АС122
МП25, GC122, 2SB89A, АС122/30
GCI33, GC509, ОС309, ОС77
МП37А, 104NU71, 2SD75A, АС141В-4
МП376, 140NU71, 2SD75B, АС141В
МП38А, I01NU71, 2SD75C, SFT373
GC30l~A, GC500, AC152-IV, 2SB200
GC301, GC501, АС171, АС184
GCЗOlA, GC500, AC152-lV, 2SB200
GCЗOI, GC501, ОС79, АС152
П25А, АС524, 2N524, 2SB370A
П25Б, АС526, АС124, АС152
АС555, АВ131/30, АС152
АС180, АС117, ОС30, GD20
АС180К
3NU73, VD436, ADI50, AD130, AD301**
4NU73, AD438, АС26, AD149, AD302**
5NU73, AD149, ADI31, AD303**
7NU73, AD436, AD150, ADIЗO
П4В, AD467, 2SB337, AD138, AD312**
П4В, ASZIOl 7, SFT239, ADI38/50, AD313**
П46, ASZ1018, SFT211, AD138/50, AD314**
3NU73, AD436, AD150, ADlЗO, SFT2124NU73, AD438, ОС26, AD149, SFT213
5NU73, AD149, AD131, SFT214
7NU73, AD439, SFT250, ADI32
П4В, AD467, 2SB337, AD138, Т238
П46, ASZIOl 7, SFT239, АD138/ЗО, Т239
393
AD314
АDЗ25
SFТЗОб
SFT307
SFT308
ASXll
ASXI2
ASX13
SFT317
SFT319
SFT320
Т316
Т354
Т357
Т358
SFD104
SFD106
SFD107
SFDI08,
SFDl 10
SFDl 11
SFDl 12
SFDI 15
Д114
Д106Z
Д108Z
ДllOZ
Д112Z
Д121
Д122
Д129
Д7А
Д7Б
Д7В
Д7Г
Д7Д
Д7Е
Д7Ж
SFR135
SFR136
SFR115
П4Б, ASZ1018, SFT21 l, AD138/50, Т240
AD138, SFT240, ASZI018, AD269, AD32.5
GCIOЗ, AF265, ACI60
П29, AF266, 2SA 12
ПЗО, GCI02, 2СА15
SFT229, ASY2, ASY37, GClOO
sr·т22в, ASY27, АSУ:З6, GSlOO
SГ'Т227, ASY26, ASY36, GSlOO
GF135, GF.516, 2SA350
AF137, GF126, 2SА35:З
AF136, GF517, 2SA352
GF130, GF515, AF127, SFT316
GF139, OCl 70, AF126, SFTЗ.54
GFI28, AF514, AF125, SFT357
GF131, OCl 70UKW, AF124, SFT358
GAlOO, AAl 160, AAl 16, ОА-7:З
GA106, 1NN41, AAl 16, ОА90
GA201, ОА1160, АА112, ОА90
GA104, ОА1150, АА117, ОА79
DOG56, GAlOl, AAllO, ОА-79
GA105, А202, АА112, ОА-70
GA202, 00653, AAlll, ОА-79
2DA 1172, 2GA206, АА 119,
GA203, GA102, АА134, 1N54A
АА210, АУ27, AAlO, ОА626
АА117, ОА85, ОА1150, GA104
АА119, ОА79, OG56, GAlOl
ААУ15, ААУ32, AAlO, 22
SFD121, 1Е73, ОА720
SFD122, 1588, ОА721, OAl 180
SFD129, IS82, 0А741, ОА1182
Д7 А, GYlOl, DZGl, АУ101 Т
Д7Б, GY102, DZG2, АУ102Т
Д7В, GY104, DZGЗ, АУ103Т
Д7Г, GY105, DZG4, АУ104Т
Д7Е, DZG5, А У105Т
Д7Е, АУ106Т
Д7Ж, DZG7, АУ107Т
33NP70, GY123, Д304, ДА31
GY121, 32NU70, ДЗО.5
31NP70, GY120
Забележка
Приборите, означени с
*.
са
стари типове, които
в проаз водството от приборите, означени с
394
**
по:.1.1ежн
на замяна
1.
Таблица за превръщане на
или
децибели в
отношение
между
токове
напрежения
---~
Отношение
нш1
\IСА<ду
и,111
ус11лване
5,0
11.О
0.56
0.53
0.50
0,47
0,44
0,42
0,39
0,37
0.35
0.33
0,31
0,23
12.О
3,98
0.25
13.О
4,47
0.22
6,0
6.5
7,0
7,5
8.0
8.5
9,0
9,5
10.О
3.
затихване
!_
dB
/1
1,78
l,R8
1.99
2,11
2,21
2.37
2.51
::!.G6
2.82
2,98
3,16
3.55
5.5
Отношение
напрежс-
токоие
dB
ние
усилване
1
14,0
15,0
16,0
1:
1,
'
!\
затихване
0.20
0,17·
0,15
0.14
0,12
0.11
0,10
0,05
0,03
0,01
0,01
5.62
6,31
7,08
7.94
8.91
10,0
17,7
31,6
17.О
1
токове
0,01
18,0
19,0
20,0
25,0
i\
между напрежеилrt:
30.О
35,0
40,0
100.О
50.О
316,0
60.О
1000
56.О
-----
Таблица за изходното напрежение при 50 m\V изходяща мощност
и различни изходни съпротивления на крайните стъпала
Изходно съ11ротив-\Изходно
ЛCllllC,
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
100
200
400
jj
напрежение,
1
Изходно
v
0.22
0.32
0,38
0.44
0,54
0,55
0.58
0,63
0.67
съ11ротив-
ление,
:
11
500
750
1000
1500
2000
fJ
1
Изходно напрежен11е,
5
6,1
7,1
8.6
10
11.2
12.3
13.2
14,2
15
15.8
16.6
2.2
3.2
2500
3000
3500
4000
4500
5000
5500
4.5
7000
18.7
8000
20
о.7
il
р
v
395
ПРИЛОЖЕНИЕI
Основни електрически характеристики,
ритни,
миниатюрни и
стационарни
габарити и тегло на малогаба
съветски
транзисторни
приемници
и радиограмофони
------------··---Типове рад11011р11е\lн1щн
11
-
-·
paд1torpa \1Офон11
Малоrабар11тн11
Основни хара1<тернст111ш
„А~1ы111н11ст"
„АЛ)-13.3"
- - - - - - - - - -1. Обхват на приемните
ВЪllНИ, m
-----------2. Брой на транзисто
722,9 ..;- 2000
187,5 ..;- 5 76,9
740,7 ..;- 2000
187,5 ..;- 571.4
7
рите
7
- - - - -------
3.
Чувствителност
(при
приемане с феритна анте
на),
4.
mV/m
Избирателност,
dB
2.5 (ДВ)l
не по-лоша от 1,5
По съседен канал
(СВ), 20 (ДВ):
не по-лоша от
Лента
на
6.
7.
и ДВ)
възпроиз
вежданите звукови често
Hz
ти,
канал
20 (СВ
(ДВ)
(СВ)
По съседен канал
не по-малко от 26
16
по огледален
5.
2,5
1,5
(СВ)
Изходна мсщност.
mW
Източник зз захранва
не
450
300 + 3500
3000
150
50
----две"батерии тип
Акумулатор 7Д-0,1
и.ш батерия .Крона•
КВС-Л-0,5, свъзани
последователно
----------8.
Ток в режим на мъл-
чание, mA
9. Ток при номинална
мощност на изхода, mA
1--------l
1
- - - - - - - - - - - - 1 - - - --
10.
Тип на
високоrово-
рителя
О, lГ Д-6
0.5Г Д-12 или
0,5ГД-10
--- -------11.
Тип на антената
12.
Габарити,
13.
Тегло,
396
g
mm
Вътрешна феритна и
прътова (телескопична)
134Х83Х34
380
Вътрешна феритна
221Х150Х62
--------1500
.
"„
=
„=
....
„ „„
Тнп ове на радноnр11емн1щн н радноrра'1офонн
с:о
•
Ма.1огабар11тнн
Q,
о
.. „
="
.Атмосфера.
О"'
.Банга•
• А тмосфера-2М •
722,9-:- 2000
187,5+576,9
722.9-:-2000
187,5 + 576,9
735+2000
187 +582,5 24.8+50
- - , ! - - - - - - - - - - ' ----- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
2
7
7
3
3,0
--
4
(ДВ),
2,5
(СВ)
10
---- ----- -
-
i
3,0
(дВ),
1
1.5
(СВ)
---
------·--
не по-малко от
16
(СВ); j По съседен канал не
110
оr,1едален канал
ЩВ) и 20 (СВ)
16
но- малко от
1
2,0
(дВ).
40 µV
(КВ)
-----·---------
-------
По съседен кана.1 20 (ДВ).1
---------
По съседен канал
26
26
;
1
--!---------- -
----------!---------300-:-4000
- - - - - - -- - -- - 200
-- ---- - - - - - - Шест елемента
Две
батерии
тип i Пне батери!I тип
КБС-Л-0.5, свързани по- '[ КБС-Л-0,5, свързани
7
следователно
тип
свързани по
следователно, батерия
.316•,
последователно
•
1
Крона•, или акумулатор 7 Д-0,1
- - -----------'
Не повече от 14
8
9
- - ----- ______ ,
0.5ГД-14
10
-------
О.5ГД-10
-1-
----
--Вътрешна феритна
Вътрешна феритна,
прътова и
-
---220Х160Х70
12
-13
-
1
1
външна
--·
217Х163Х73
1
1300
-----
О.25ГД-1 РРЗ
1
-
Вътрешна феритна
11
1
190Х110Х52
- - - ----1400
8001
1
397
~~1
Типове радиоnр11е"нrщ11 и рад11оrрамvфон11
=~1 - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - :с=
~~,
Малоrабарипш
:z: ...
ё -~
,---------- 1
.Bera•
1
1
.ВЭФ - С1111до.~а - 10•
---73.5,6+2000
-
722,9+2000
187,5+576,9
.НЭФ-
1
12•
186,9+577,4
25; 31 ; 41 ; 49;
51+75
735,5+2000
186,9-:-571,4
25. 31 . 41 .1 49.
' 52' :-75
'
10
10
--· -
·-
7
2
-·
2,5
1,5
3
i
----
(ЛВ)
(СВ)
--
-
--·
··-
1,5 (ДВ); 1 (СВ);
25-:-60 µV (КВ)
2
(дВ)
; 1 (СВ);
100 µV (KBJ
- - - - -- · - - - - - - - -
4
--- --
5
6
----
-
..
---· ----
--··-
200+4000
100+5000
250+3510
--··
По съседен канал
не nо-.юша от 34
По съседен канал
не nо-.10ша от 32
30 на честота 280 kHz;
26 на честота 1000 kHz
.
-
250
150
150
!
Батерия от шест
е.~емента .Сатурн•
или дf!е батерии
7
Батерия от шеп
елемента .Сатурн•
тиn КБС-Л-0,5
-------~
1
8
-
1
-
1
1
9
-
-
~1
(1,25ГД-1 РРЗ
IГД-1 ВЭФ
11
----Вътрешна феритна 11
nръчкова (телескоnична)
Вътрешна феритна,
nръчкова (телескоnична) и външна
-
12
13
398
IГД-4
203Х110 Х
750
52
------
1
Вътрешна феритна,
1
пръчко~а (телескоnична) и външна
1
----
-
275Х97Х90
299Х297Х105
22002
2700:!
"'
„t~
u
...
Типове на раднопрнемн11цн н раднограмофонн
- ------
а:
i ~
~"'
~
Малогабаритни
1-- -----
„Гауя"
„Г11а.11а"'
735 :-2000
187+577
735,3-:-2000
571.4-:-735.3
2
6
7
3
не по--лоша от 4 (ДВ)
н 110-лоша от 2.5 (СВ)
о
4
По
съседен
кана.1
110-малко от
16
не
.Кнев-7•
7
не по-.1оша от
1 (ДВ)
Не по-.юша от
~е по-лоша от 2 (СВ) :
1
По съседен кана.1 не
.
по-малко от 30 (ДВ).
не по-м:~лко от 35 (СВ)
110 оr,1едз,1е11 канал не
по-ма.1ко от 40 (ДВ)
и 30 (СВ)
1
11n
съседен к:ша.1
не по-ма.1Ко от
12
;,
'i
400-:-3000
5
3.5 (ДВ)
и 1:5 ~С.В~--
450-:-3tIOJ
- 1- - - - - - - · - - -
-
1.50
6
60
----··----
7
1
Акуму.1атор
тип 7Д-О,1
1
нли бперия
• Крона•
Две батерии тип
КВС-Л-0.5
Батерия „Крона• и.111
! батерия от акумула-
.
1
тори
7
Д-0.1
1
Не повече от
8
7
5-:-7
9 !
35-:-40
-----·---0,1
10
- - - - ----·-- - -
ГД-1
Въ'Fрешна
11
феритна
1 ГД-28
'
Вътрешна фернтна
и
----------,
12
·7
Не повече от
1
162Х98Х39
външна
0.1
. -·-
ГД-6
Вътр шна феритна
11 външна
- -·.
[
• 255Х 155Х67
125Х78Х36
--i·-- - ·--· --1---1
13
1
1
600
1
1500 1
3503
1
399
Т11пове на рад1юпрнемннцн и радио грамофони
Малогабаритни
-·
---~-----
••'1асточка-2„
.л1~точка•
--
·--
735+2000
187 +577
2
723+2000
187.5 :--576.9
49+-75; 25; 31; 41
735-:-2000
187-:-577
---
- -
-----
7
·-
-~----
7
г-
3
no
лоша от 4 (ДВ)
2,5 (СВ)
1
-- -
---- -
10
1
Не
Не по лоша от
1.2 (СВ)
3
(ДВ)
·--- ----
Не по лоша от l,5(ДВ)
0,8 (СВ); 0,4 (КВ)
-·-
·-- ----
По съседен
4
По съседен кана.~ ие
ма,1ко
от
110-лоша
По съседен
канал
lб(ДВ) и 12(КВ)
по-
12
лоша
от
не
46;
ПО
канал ие по
40 (ДВ) ; 30
12 (КВ)
-------
--
450-:-3000
5
-
канал
от
оrлrдален
(СВ)
------
--- -
-
„Мер11д11ан„
450+3000
200-:-4000
90
150
•Р---
90
б
---
--
-
Батерия .Крона• или ба-
7
те рия
ОТ
Батерия
батерия
акумулатори
акумулато-
ри 7Д-0.1
7Д.З.1
-Не повече от
8
1
О,IГД-3
I___ --
11
50
- -·-
---
·--
lГД-28
- -
-- -- - - - - -
----
-----
Вътрешна феритна
Вътрешна феритна
Вътрешна феритна
и
пръчкова
---
'
13 1
------
Не повече от
7
--
1
12
-·--
О,IГД-6
1
1
11
-
1
-
10
·--
Не повече от
8
1
9
Две
батерии
КБСЛ-0.5 llЛИ шест елемента .343"
.Крона" или
or
123 х 72 х 34
285
- - - ' - - - - - - - - - - -·
..
-
260Х155Х69
146Х88Х40
--
----1---
450
1
--
18003
„„
'"'
Тнлоnе нз р1.111ю11р11емн1щ11
мj!:
u
„„
=.,,
.
радиоrра"офони
Малоr1б1р11тн11
~~
::
11
-
о.,,
- - - -
2
.Нева-2•
723+2000
187,5+577
735-:-2000
187-:-571
735+2000
187+577
6
6
7
4.0 (ДВ)
3
- ----·- - - - -
-
.Нева•
.Мир•
6.О(ДВ)
2.5 (СВ)
2,5(СВ)
Не по-лошо от З.О(дВ)
и 1,2(СВ)
1
По съседен канал не по·
4
малко от
12
По съседен канал 14 ; \ По съседен канал
не
по огледа,1ен канал lб·по-малко от 20(ДВиСВ}
1
- - - - - - - ---
450-:-3000
5
-- - -б
---------
450+2000
---- -
70
-
450 · 1-ЗООО
.
- - - -- - - - - ·
·-
90
50
1
----· - ------- -- -- - -j- - - - - - - - 1
Батерия .Крона• или ба- Батерия
7
терия от акуму.~атори
7Д-0.1
.Крона"
8
.Крона• иди
1
__ I_ _ _ __
9
1
- - - --· - - --
10
Батерия
батерия от акУмула- ' батерия от акумулатор 7Д-О.1
I
тори 7Д-О.1
Не повече от
8
или
1
·- - ·- ·
О.25ГД-1
- -- - -----·- - - --------0,lГД-3
О. lГД-6
- - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 1- -- --- - - - - Вътрешна феритна
11
Вътрешна феритна
Вътрешна феритна
- - -- - - - - - - - - - - - -- ·----- - - - ! - - - - - - - - - 12
137Х80Х39
126Х77Х3б
150Х95Х35
13
400
350
450
26
Тр1нsисторни рц11оnрие"ннци
401
. "'
'""'
"~
Т11nове на раднонр11еv11щци и рвдиогра\fофони
"'u
:i:"
„
о~
"'"'„
ма„1оrабарнтнн
Q,
u
о
------„Океан"
Q,
,---:~;;:,~-
·--
------'-----------732+2000
187 +570
735.3+2000
186,9-:-571.4
41,1-:-50.4
30,7-:-31.6
215,1-:--25,6
4,11-:-4,56
2
7
3
0,6 (ДВ)
0,25 (СВ)
17
-1------! 0.5 (дВ) ; 0.25 (СВ) ;
:
0,15+0,25 (КВ)
:
0,025 tYKB)
1
По
4
""·""
nо-ма.1кn от
'
~"'"
"'
24 (ДВ)
и
1-------:--1
'
20 (KBJ; no оrледа:1с11
канал 35 (ДВ) и 30 (СВ) ;
По съседен кана.1
-------------
60
500
7
Батерия „Крона" и.1и
„Крона-lЛ"
ll Iecт е.1емента
Г:о съседен кана,1
no
Тllll
I
20 ;
огледален кана.1
nо-малко от
20
-1
!
- ·--
450-:-3000
100
Четири с.1емента
тиn „316"
„373'•
i
Не вовече от
~1----
-------
_r_д-_8
0.1
О.1ГД-6Т
__
Вътрешна феритна
външна
Вътрешна фсритна,
Вътрешна феритна
те.1сскоn11чн1t и
външна;
1
402
9
г
-
~1
~/
1О
(СВ)
1
lfc nовсчс от 7.2
11
(СВ и КВ)
не nо-малко от
не
'----------·--------~
1
'
_9_ 1
1.0
-~·--1 ____
6
-8
8
(КВ) и
200 :-4000 (АМ)
200-:-10000 tЧМ)
5
J
36
1
186, 9-:-.'i7 l,4
25·:-75
1
15охвох35
113х1ох33
300
3700
3402
Т11nове
на
рад11оnрне\lн11щ1
.планета•
.Риrз-НJ,J•
1
1
1
2
1
• Pиra-JOI А•
735,3 - :-2000--~1-------
1
736 +:<ОСО
187,5-:-577
и радногр1\lофон11
186,9+571,4
52,2 -:-76.; 40,56+ 53,3
24,79 -. 31 ,9 (AMJ
41,11+4,56 (ЧМ)
735+2000
187 + 571,2
7
7
!
- -·-1
0,3- : 07, (ДВ и
30 + 60 µV /m/
: Не nо-лоша от 3,0 (ДВ)
3
!
11
1,2 (СВ)
---'--------1
1
4
1
По съсед<'Н кана.1 не
малко от 20
-- -
~
1
1
450+3000
60
1
в
1
--- -
----- - - - - - - -
По съседен канал не
По съседен канал
(ДВ 11 СВ);' nо-малко от 25 (ДВ и
54 + 60%
no
1
?,О (ЛВ);
1,2 (СВ)
3+ 8µV /m/(YKB)
no-
1
СВ);
(КВ)
СВ); но огледален ка
нал не nо-малко от 26
ог.1едален кана.1
60 (ДВ); 36-:-46 (СВ)
40 + 50 (КВ);
26 i- 30 (УКВ)
1 -· -
---
I
100+ 7500
500
·- - - - - - - -
-
350+ 3500
1
„
,
--
-
-·150 - - -
Батерия .Крона• или ба- , Осем елемента тиn 1 .316",
-Ш-ес-т е:емента тиn
1
7
1
терня от акуму,1атор11
.Марс• или .Сатурн•
7Д-0,1
1
батерия .Кро-
на" нл11 батерия от
акумулатори 7Д-0,1
- - ' - -- ··- - - -- -
8
1
9
1
·-1--·-·
--!--··
10
'
-·-
Вътрешна феритна и
-
-
-
--------
Вътр~шнз фернтна, Вътрешна феритна и
1
външна
_:_:
О,25ГД-РР3
2 Х 1ГJ{-4
О,lГД-6
----
- - - · -- - - - -
nръчкова и външна
външна
~- 1_2'_::_:х"__ _ -~~-=~------·~~--'-j1~===-11_3_:_5•0_вх_47
- !i-.
403
•
=ё
"'"'
ID„
---- - - -
--
"' Q,
~i
.Рнrа·ЗО!Б•
-- - --„ Саtурн"
1
735+2000
187 +571,:2
--- - - -
--
--
Не по-лоша от 2,0 (ДВ)
Не nо-,1оша от 1 ,2(С В)
-
-
-
-
По съседен канал не
но-малко от 20 (ДВ) и
16 (СВ)
- ---
-
5.
батерия .Крона• или батерия от акумулатори 7Д-0.1
-
8
--
-
100
- - ·-
·--
Батерия „Крона " или
батерия от акумулатори 7Д-0,1
Батерия
„ Крона"
батерия от
или
акумулато-
ри 7Д-0.1
---
-
--
.
- -- --·
не
20
- · --
90
\две батерии КБС-Л-0,
кана.1
400 -~-4000
450-:-3000
150
-- - - - --
·-
По съседе н
по-малко о т
-----
350+3500
б
2.5 (ДВ)
1,2 (СВ)
3,0 (ДВ)
1.2 (СВ) ·
- -- - ----·
--
7
7
--
-
5
- ·
- -
·-
Не nо-лоша от
--
- -
-
Не по-лоша от
По съседен канал не no·
малко от 26; no огледален
канал не nо-малко от 20
4
--- ·
7
-- -
-
- - --
735-:- 2000
187 -:- 571
\
·-----
7
. се лrа:'
1
735,3+2000
187 -:-571,4
-
2
3
-- -
ма,1о rJ.бар11тн1t
-----
1
-
Типове на радиоnр11емннцн н рад11огрзмофонн
--
· - --
-
- - - - --- - - --
9
--
·--
-
·-
10
О,25Гд-РРЗ
О.IГД-6
О,15ГД-1
11
Вътрешна феритна
Вътрешна феритна и
Вътрешна феритна и
външна
12
203 х 110 х 52
~1
750
404
144
х
88
450
х
външна
42
170
х
99
480
х
42
Типове на рад11оnрнс\!ннц11
11
рад11огра\!Офон11
Малоrабар1пн11
.Сокол-4•
„Сигнал•
735+2000
187 -:-571
735,5+2000
187.4-:-577,4
735+2000
186+570; 25+75
7
7
8
2
----------
----
Не 1ю-.10ша от_ 1.5(ДВ)I Не по-лоша от 3,О(ДВ)
3
Не 1ю-.10ша
от
1.8(ДВ); О,8(СВ)
150µV (КВ)
3,0(CB)I Не по-лоша от 1,О(СВ)
-- ----------'---------
По съседен канал ие по-1 По съседен канал не
4
По съседен
по-малко
малко от 20(ДВ) и lб(СВ) по-малко от 20(дВJ и
5
450+3000
6
60
7
Багерня
-
1
j
___
Н_е_п_о__в_е_ч_е_о_т_5_ _
по
46 ;
малко от 26(ДВ и СВ)
и 12(КВ)
_____________ _____
,
___ !_ _ ~---\
! Батерия .Крона• и.~и
.Крона•
канал не
огледален канал не по
16(СВ)
1
от
батерия от акумулатори 7Д-О.l
1
_
100
Батерия от четири
елемента тип .316•
-- - - -
~-
-
- -
8
о_.1_rд_·_8___1~:- =;_гд--2~--
9
10
____
Вътрешна
11
феритна
Вътрешна
и
феритна и
външна
външна
Вътрешна
пръчкова и
феригиа.
външна
----------·---------12
113Х75Х31
152Х92Х39
215Х125Х47
370
350
950
1
13
1
..
- -
-
-
-
-·
---------'---------405
„
„„
'"'
„„
~·--------------
--11
Типове на рад11011р11емннц11
...
:i::s:
рздногра'1'офон11
Ма.1огабар11т1ш
:с а.
~~
... „
"'"'
о а.
___
1 _ _ _ _ - - - - --
735+2000
185+571,2
41+75
25+31
2
735-:-2000
186.9-:-577,4
51+75;
49; 41 ; 31 ; 25
10
10
3
1,() (ДВ) ;
50 µ V (КВ)
(СВ);
8
2,0 (ДВ); 1,5 (СВ); \ Не по-.юша от 1,6
не по-.юша от IUO
(Jl.B), 0,6 (СВ) и 0,3
Не по-лоша от
0,5
35-:-2000
186+570
25+31 (/);
41-:-75 (11)
11V (КВ)
~
(IШ)
!
По съседен канал
и (СВ)
; по
нал не
4
3-l (ДВ)
По съседен канал не
по-~1а,1ко от 32
огледален ка
по-малко
от
оr.1едален
6
20_0_-:-_4_00_0_-_-_·-_
1---
150
1
1
300 :-3500
---·-
150
Две
1
батерии тип
Л-0,5
lllecт
турн"
рии
-
l\ ьС
-------
---8
-
9
-
--
Батерия от четири
е.1еме11та „Са
1
или две бате
еламента
КБС-Л-0.5
- -
тин
i
.
:
„316"
i--10
'
1
25
О,5ГД-10
---------1_00
---10
1
1_ _
- - - - - - -7
не
I
(КШI)
---·----
1
1_ _ _
канал
• по-малко от 30 (ДВ),
1 32 (СВ), 16 (KBI). 20
1
1
5
По съседен канал не
по-малко от 60 ; по
'
32
(ДВ), 26 (СВ) н 12 (КВ)
----
-
·i---~.~;;_;-
lГДl ВЭФ
--·
Вътрешна феритнз,
11
лескопична
те-
и външна
Вътрешна
феритна,
телескопич на
и
въ11-
ш 11а
Вътрешна феритна и
външна
-
1- - · · - - -
13 1
406
275Xl 97Х90
252Х143Х68
12
--
1900
195Х110Х47
-
2200
910
„„
'-
Тнnове нз радиоприе\IНIЩ\1
„
""'
~~
„"'
о~
----
-
11
rздиогра\lофон11
--
- -
----
Ма •.огабаритн11
=="'
u"
oc:i.
„Сувенир"
.Старт-2•
735,5-:- 20СО
187,4 : 577,4
1
.Сюрприз•
735,3+2000
186,9 -:-571.4
46.1-:- 77
"24,8-:-44,1
186+570
10
6
_ __! ___ _
7
.2
1
-- -----1[[ о-.юша от 1,5 (ДВ) Не но-лоша от 2,0
1 (ДВ); Не по-лоша от
11 от 1 0 (СВ)
'
1,0 (СВ); 100 µ V (КВ)
Не
3
съседен
llo
4
-1-
канал
по-~1а.1ко от 20
16(СВ)
5
не
200 :-4000
-
-
Батерия .Крона·
100
Три акумулатора тип
Д-0,1
Две батерии
КБС-Л-0,5
--
-
Не повече от
-
--
-
-
--- -
------
-·
--
-
-
Вътрешна
феритна
и
външна
--··-
--
Не
повече
12
от
-
---
---- -
-
- -
- -
Вътрешна феритна и
О,ОSГД-1
- - - - - --
--
Вътрешна феритна
т-еле~копична
--
- - ----
142Х90Х35
12
6
lfД-28
11
--
-
О, lГД-8
10
--
46+50
-
не
20
------
--
--
-
от
500-:-3000
150
--
8
канал
--
--·
100
7
огледален
rю-малко
1
3
По съседен канал не
по-малко от 12,
по
По съседен кана.1 не
по-лоша от 40
(ДВ) н
--
6
Не по-лоша от
1
260Х160Х67
.
135Х88Х17
-----
430
13
1600
200
1
407
----------------
·=
!~
Т1шоае иа радио11рнемнищ1
„s:
рад11аrрамофон11
Малогабар11тн11
~~
5 ~ -------- - О !.
•Топаз-2•
1
11
1
- . ------ „Чайка-4
735,5+2000
187,4+577.4
735+2000
187 ·i-571
7
6
„Электрон„
1
6
Не по-лоша от 3.0
(ДВ) и 1,0 (СВ)
3
6.0
2,5
(ДВ),
(СВ)
Не по-лоша от 3,0
(ДВ) и 1,5 (СВ)
-1----- ----По съседен канал не
по-малко от 20 (ДВ)
и 16 (СВ)
4
--
5
По съседен канал
14; по огледален
канал 16
-
------
450-:-2000
-
·-. - ·
6
Батерия
90
.Крона
.
.
или
Батерия .Крона
или батерия от
акумулатори 7 Д-01
батерия от акумулато-
ри
Д-0,1
7
-
-
--·-· - - -
9
Батерия .Крона"
или батерия от
акуму,1атори 7 Д-0,1
---1
--· - - -
- .
8
450+3000
________
_
,
-----
-
100
7
По съседен канал
не по-:.~алко от 20
Не повече от
8
---
Не повече от
----
--
-
-
7
-
-10
ГД-8
0,1
-11
Вътрешна феритна
и
12
1
външна
1
1
-
0,1
ГД-3
---
Вътрешна феритна
Вътрешна феритна
115Х70Х30
121Х77Х35
1
~1
408
-
--300
1
ГД-6
0.1
-
350
.:. ~ 1
" t;
------
Типове на радиопрнемни11и
н радиограмофони
---· . - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
!~ \0 g_
------
„Этюдн
1
2
:
3
1
1
,
Малогабаритни
Стационарно-преносим
732-:-2000
187-:-570
735.3-:- 2000
7
8
7
Не по-лоша от
и
1.2
186,Р+571,4
---------
2.0
(СБ)
(ДВ)
0.6
0,25
(ДВ)
По съседен канал не по-
2,5
1.5
(СВ)
!________ 1'
,,Косvоиавт~•
„Юпитер"
5
100-:-8000
(СВ)
-- - - - - - - 1
По съседен канал не
11
малко от 16 (ДВ и СВ); l по-малко от 24 (ДВ).
по огледален канал не 120 (СВ); по огледален
по-малко от 26
канал 35 (ДВ) и 30 (СВ)
4
(ДВ)
1
1
Не 110-малко от
(ДВ и СВ)
20
1
! ------
i--3-00--:--3a--o-o- -
1
1
150
6
7
„Крона"
Батерия „Крона"
- - --- - -
----------
Батерня
-- -- -
--
- -
Не повече от
8
7,2
Три елемента ,,Са
турн" или „Марс"
Не повече от
14
95
О,lГД-8
О,lГД-9
------Вътрешна феритна и
външна
-
12
i
1
О,5ГД-12
-- - - - - - - - -
1
Вътрешна фсритна и
външна
Вътрешна феритна и
външна
- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - 136Х76Х24
113Х70ХЗ3
224Xl68X68
1
13
250
300
1700
409
~ :i:
Типове на раднопрнемннцн н рздногра"офон11
1·
------~--------
"'"
!~ 1
Миннатюрн11
~tl------------
0„I
.Аямаз-17•
.Кос„ос"
или 1
1
722.9+2000
187,5-:-576.9
-2,
.Орденок"
.Рубин•
- - - - - ----- - - 735-:-2000
735+2000
186,9-:-571.4
187+571.2
1
735-:-2000
188+576
1
7
и.111
7
7
7
----Не по-лоша от
10 (ДВ) и 8 (СВ)
3
Не по-лоша от
Максимална чуnс
8
твителност
1
лоша от
не
по
4
_ _ _ _ _ _ _ _ 1!
По съседен канал
1
не 110-ма.жо от
Не по-малко от
4
По съседен канал
14; : не но-малко от 16;
по огледален канал 1 по огледален ка
не по-малко от 20 ' нал не по-малко от
14
20
- - - - ----·- ---· - --5
700-:-3000
-----
6
15
ч етири
7
1
25
- i ----- - - -- ---- - - - - - - - ' Два аку~улатора Два аку~улатора
1
акуму-
латора тип
Д-0,06
8
40
-
н~ ~овече от 15
тип Д-0,1
-------
Батерия от аку
твп Д-0,1
мулатори с на
прежение
---------
-----------
1
Не повече от
7
Не повече от
2,5
-
10
_ _ I. _ _ _
9
10
11
1
1
0.о25ГД-2
Вътрешна фе-
--------O.IIЛ-3
'
0,25ГД-2
Вътрешна ферит-
Вътрешна фери-
! Вътрешна фе
1- 70;60~28 78:-'.52Х25 58Х48Х28
_,_
' "' -11·
ритна и външна
12
53Х45Х23
13
90
на
и
тна и външна
външна
-
150
\
410
О,23ГД-2
1
!_ - - - -- ----'ритна и външна
1
90 - - -
---------------------·------Типове на
рад11011рнс>1н1щн
11
рад11оrра\lофою1
Стационарни
.Аусма•
-·-
.Иво.1rз-66•
„Вос:ход'"
----------;------------~--------
722,9+2000
187,5+576,9
72~.9+2000
187,5+576,9
735,3-:-2000
186,9+571.4
24.8-:- 75,9
24,8+36,О
УКВ
36,0-:- 75,9
11
2
9
О , 2 - :- О,8(ДВ и СВ)
9
Не по-малко от
: Не по-лоша от 2,5 (ЛВ)
•
1.4(СВ)
• 200 µV (КВ/
150µV
- - - - - ----
''1
4
5
Не nо-ма.жо отЗО(ДВ).не Не nо-ма.жо от
.
1
nо-ма.1ко от 26 (СВ и УКВ)
26
~~~ -nо-малко-:-т-26- i
г 120~~ ~=-!-=-=---- --15~+35~0 --~
150-:-500
б
150
lllecт елемента тип „Са
турн", батерия „Пнонер"
7
или
Батерия
':!V
150
Ulecт елемента „Са
турн" или „Марс", че
нли про
менливотоковата мре
nроменливотокова
тири батерии КБС-J!-
жа
0,5
мрежа
1------- ~,
или nромен11ивотокова
Не повече от
- - - - -- -
--
ra
мрежа
12
- - - - -- - - - -
----
25+30
9
- ------------------
- - - - --- - - - ---
Г.П.-З
10
- -1 ~ътрешна феритна, вътре11 ~· шсн вибратор и външна ан-
О,5ГД-11
1
Вътрешна фери~1:-:-1 Вътрешна фернтна и
пръчкова
1
външна
тена
12
1
13
1
-
560'<2~5~-21~- -~82Х282Х257
в=;оо
12500
;4~~-1-90~ 1;0
4000
411
„
„„"
.
Типове
"„...
:s::s:
„
„„
„
.. „
="
---------
на радиопр11емн11ц1111 рад1югра.,.офон11
--
-- -
---
Ста1~нонарн11
Q,
о
.Минск•
ос:>.
.Мннск-62·
722,4-:-2000
187+577
722.9-:-2000
187,5-:-576.9
722,4-:-2000
187-:-577
УКВ
---;,----
11
_2_1. ____1 _ _ _ i ___1_
Не по-лоша от 2,5(ДВ)
1,2(СВ)
3
[не по-.юша
от 20.S(ДВ)[
•
1,2(СВ)
2,5(ДВ)
1.5(СВ)
(УКВ)
30,.i.V
i
_Н_е_п_о~м-а-лк_о_о_т_2_0_(Д_В_)_г:~:малко ~:20(С:)1 !;о съседен кана.~ не
1
------1-б(_С_В_>_[
4
ЩСВ)i по-ма.1ко С~) 26 (ДВ и
„
--,
5!
[_ _ _
6
I_
з(_ю_о_ _ _ _ _ _2_0_0-_:-_зооо
150-:-3500
2_00_-_,__
400
150
---i-
Шест елемента тип .Са- Шест
7
елемента
тип·\ Батерия 9V или нро
.Сатурн" и.~н вромен-
турн•
менливотnковата мре
ливотоковата мрежа
жа
- - - - - - - - - - - ---- --- · 1 - - - - -
Не повече
8
or 12
Не повече от
12
Не повече от
11
9
lГД-6
10
Вътрешна
11
lГД-6
фернтна
IГД-6
и Вътрешна феритна и Вътрешна феритна,
външна
8
ьншна
външна
и
вътрешен
вибратор
-------325Х240Х
12
170
325Х240Х170
52.'iX 230Х 220
1_ _ _ _ _ _ _ _ _ 1
1
-~_1 ___ -~~о
412
4500
8000
~"
Т1111ове на рад11опр11емн11ц11
1
:„ ~= 1-- -
:u
11
радноrра-~офонн
Стационарни
о с..
=
u „
~
с; 1
.Род1111а-бJ·
.Нарочь·
с..'
73272000
1877570
.Mpia•
72372000
187-7-577
24.8731.9
40757.7
55,6776
1
735.372000
186,97571.4
-Ю,6777
24,8731,6
__________ ,_____ - - - - - --1
2
9
8
1
---1-- - - - - -
-
1\о
1 Не
•
150 µVi!
0.571,0
1ю-,1оша от
съседен канал
250 µV
1!о съседен кана.1
не по-малко от 26
2,5 (ДВ)
1.5 (СВ)
•
1
29747, 110 огледален
канал 30 (ДВ) и 24 (СВ) !
4
9
1
------- - - - -
О.7 72.О (ДВ)
(СВ)
3
---- - -
(КВ)
По съседен кана.1
не 110-.1оша от
46
1
5
i
6
1
1_ _ _
-
-
30073.500
15073500
--
--
-
150
150
- - - - - ------· - - - - - - - - -
Батерия 9 V (.Сатурн•, ! Батерия 9 V или
KБC-JI-O. 5) или промен- i променлнвотоковата
1
7
.1ивотоковата мрежа
н_е~-П~О~ве_ч_-е~О~Т- -~-
8
\ ---
мрежа
1
1--2--
__
- - · - - - --
1·--1
Шест е.1емента тип
.Марс" или .Сатурн~
~-J Н~ПО""'
m !5
60770
-1
9
1
1п
250
·- __1_гд_-1_п__
i-
2х 1гд-lо-ил_и_
2 xo. 5 r~-io
,_________ _
_____ _ _ _0_.s_г_д_-2_0_ __
1
i
11
1
Вътрешна
феритна
Вътрешна фернтна
11 външна
Външна
33()Xl75Xl70
485Х280Х240
270Х165Х85
8000
3600
и
телескопична
1
~[
i----
13
1
451Ю
413
:„„,
•
1
~ ~ ~,
~ ~t;
----------
Типове на радиопрнемници и рад11оrрамофон11
---------- ---
Стацнонзр1ш
------~-------
0 н""
.Отдых•
.Эф11р•
2
по-лоша от
9
1
l:UO(J~~)IHe по-лоша от
1
4
---
735,7-:-2000
187 -:-577
40,5-:- 75,9
31; 25
10
9
Не
.Эфир - м•
735,7 +2000
187,5+577
24.8 :-31.9; 40-:-57.7
55.5-:- 75.9
722.4+2000
187 +577
41+75; 31; 25
3
-··
150 µV;He
I ]о съседен канал не
110-малко от 26
5
150+4000
100+4000
6
500
150
по-.1оша от
150 11Vd
По съседен канал не
по-малко от 34
100+4000
- - - - - - - - · - ---Батерия
7
9V
500
илн
про-: Батерня
9V
11.111
про
~1ен.швотоконата мрежа менлнвотоковата мрежа
---------Не повече от
10
15
10
2Х1ГД-10
Вътреш нз
11
фернтна
външна
и:
2Х
Външна
lrJ(-28
Външна
---------360Х320Х 170
12 1
13--,----78-00_ __
150
500Х330Х280
-- -----15000
500Х330Х280
----
15000
1 ДВ, СВ и КВ са съответно дълги. средни 11 къси въ.1н11.
2 Това е теглото без ю~очншш за захраооане.
3 Това е теглото без кутия и 11:ночници за захранване.
~ При напрежение иа източника за захранване 9V и изходна мощност
шW.
5 Приемникът .Океан• рабош съmо и в УКВ обхват (6.S.8-:-73,0 MHz,
6 Първата стойност отговаря на мошността прн захранване от батер1111,
втората
-
на мощността
прн захранване от мрежа.
При работа с външна антена.
R При при мане с външна антена.
9 С външна антена чувстн1пе.111оспа
'
or150µV.
414
вън
вс11чю1 обхвати е не по-.юша
ПРИЛОЖЕНИЕ
11
ОСНОВНИ ХАРАIПЕРИСТИКИ НА БЪЛГАРСНИТЕ РАДИОПРИЕМНИЦИ
--
----
----- ----
---~-
Радиоприемници
Ocн'JBHll техн11чссю1 даннн
1.
Честотни обхвати,
MHz
2.
Междинна честота АМ.
(ЧМ, MHz)
3.
Чувствителност
при
kHz
И~бираГеЛНОСТ ПО С hCCдell кана.1,
5.
Избнрателност по
нал, dB
6.
Изходна ~юш1юст 11р11 коефициент
на
нслинеi!ните
7.
w
Захранване,
8.
Раз~1ер11,
9.
Тегло,
V
mm
0,520-1,6
0,520-1,6
470
455
1 mV/m
dl3
10%.
.Ехо•
отношение
сигнал/шум 20 dB, µV (от ферит
на антена- ФА, mV/m)
4.
.Ilpuгpec·
огледален
ка
изкривявания
9
1,5 mV/m
20
20
20
20
0,150
0,1
(две батерии
TИIJ 3 R 12)
190Х 125Х55
4,5 (трн
рии тип
(без батериите)
R 6)
136Х86Х36
0,36
kg
бате
(без ба-
териите)
415
-•
Осноан11
Р1А11011рнемннцн
1
1::~~:~с~
( 1)
.РМС
1!1 Т•
0,520- 1,6
5,8- 12
1
0,520- 1,6
0.145 - 0.350
5.8 - -- ] 2.5
64,5 - 73,5
0.520- 1.6
5,8 - 12.5
---
----2
- ---4fi8
455
---
: 100
св
КВ:
„
--
38
--
-- --
1
'
св:
26
кв :
12
1
от мрежа
'
1
455
1
------ -
----
··-
30(0.5 mV/m)
40 (1 mV/m)
50 УКВ: 10
СВ: l,5mV/m
кв: 100
---· - --- ---- 30
: АМ : 36 ЧМ : 30 1
- -- - - - СВ:
30
КВ:
12 св : 30
КВ: 12
: 0.3
: 0.6
дв
: 55
УКВ:
26
1
20
св
: 20
кв
:8
-- - -· ·- -----·-----------
--------- -
от батерии
6
св
ДВ
КВ
CB:lmV/m
КВ: 70
150
0.520 -1.6
5,8 -12
468 (10,7)
- -·
3
5
.Цареве11•
-----
----- -
-
.Тенор;-- -- ----:-ме~~,,;;;ОА:;;;;н:;я-;1°S'i'Т:;;•------.-:Е-.х-о-2-.---,-------------------
1
0,25
0.1
3
- -j 9 (шест батерии тип
R 20)
мрежа: 1501220
7
8
.
- - 9- - : ·
326Х 126Х
2.6
·-
180
(чет11ри батер11и т11п R 14)
6
от
мрежа
: 220
7,5 (пет батерии
4,5 (три батерии
тип
R 6)
1 12
6
1
233Х124Х52
-------1-------'1
136Х86Х36
!
!~;,9 (без батерии):
-
, 0,38
-
тип Rl4)
(акумулатор)
1 7,5 (пет батерии
ти11
R 14)
(акумулатор)
261х Is0-; 66___
(без батериите>': ~9 (без б-а~~иите)
278Х 223Х76
2,2
---- - ·- - ----
(с бат;;;е)
„.._,
.,,-'!„
=
.
Осноа1111
':1~":а•нен~;
1---- .Бег-;;=--
1
-
--1-
!!!
.,,"'
„=
..,,
о
0.520-1,6
0,]50-0,350
5,8 - 12,5
!::„
1
1
Рцмоnрне11н11Цн
.Р11ла• -- -0,520-V 1,6
0,145-0,350
5,8-12.5
64,5--73,5 -
о
.АБ
:
71
-1
.мелодия
0,520-1,6
0,150-0,350
5,8-12,5
1
_ _64,5 7~-- -
(),520 1,6
5,8 12,.5
1
--------
.Мело„и• 20• и
.Мелодия 22•
Т-
.
;;
~
~
468
2
468 (10,7)
________ j ____ ___ _
!
;:
1
3
;
1
СВ: 100
150
-------- - - - - ----
4
1
- - -.
--
ДВ:
КВ:150
1
-1-
26
- .)
СВ:
от мрежа:
220
i __ _ - - - - -- -- -
8
1
520 Х226Х204
4,5
1
АМ:36
ЧМ : 30
1
,- - - -- - - -
-----1
468 (10,7)
-·
св
дв
У КВ
30
'
30
55
12
26
i
С8 : 30
кв : 12
1
от мрежа:
·---
764Х252Х250
11
от мрежа: 220 ·
---- - - 448Х1ЗО Х 156
- ·-
1
- -- от мрежа:
-220
- -
-
1
1
i
1
2Х4
3
1
св: 4()
Д8:40
У/<В: 26
--- · -- ·-
0,6
220
;12
:26
650Х216Х 190
8,5
- -
-
СВ:34
ДВ:35
кв: 12
~·кв: 26
Д8:35
5
АМ : 35
ЧМ: 30
----
·-
С8:34
кв
УКВ
-
- --
- ---~ -
50
70
---
АМ:3З
чм :30
АМ:33
чм :30
70•
0,520-1 ,6
0,150-0,350
65-- 73
i
1
--
-
0,520 - 1,6
0,150-0,350
5,8-12.5
64,5-73
.АР
,
1
3
7
-
.
150
l<B : 150
1
-
6
--9
30
40
10
50
стерео•
468 (10,7)
i
468 (10,7)
j
-------- -' СВ: 1001(1 mV /m) СВ: 100 (lmV /m)
ДВ: 100 (2 m\' 1n) ДВ: 100 (2rnV /m) .
1<8 : 150
КВ: 150
~·кв: 10
i УКВ: 10
--- --- -- - 1
---
-
~
св
ДВ
УКВ
кв
св
ДВ
КВ
УКВ
СВ:30
ДВ:40
кв : 12
5
-168
20
-
-·
от мрежа:
- ---- -
3
--
-
220
560Х 185 Х200
--- 15
12
(акумупатор)
- - --·---
----
200Х155Х60
- -
(с колоните)
-
.,.,.
.....
ос
Ос-ки
тexlfll'leCXll
„аинн
Радиопрfsемннци
1
1- --
- ----.АР
12"
.Лото~·
1
0,520- J,(i
5,8-12
1
- - - -1- ·
.Ри11а
1•
и 0 Рн11а
2•
1
.Романт11ка•
1
0,520-1,6
1
1
0,520-1.6
0.150-0,350
1
- - - - -- ---- -·· - --1
468
- - ..
- -- -- -·
--- !
1
2
;~
:
468
!
1'
'
1
СВ:
КВ:
-- - -·-
- 1
__ ,_
СВ : 50
дВ : 100
1
0.520-1,6
468
468
1 -- -
-----
1
l,2mV(m
200
З
mV/m
1
30
1
1,5 mV/m
1
1
1
4
:с
1
24
1
1
-
5
1
СВ : 40
дВ : 40
1
2
1
1
li
--
7
9
1
1
--
---- - - ----- -
1:: (акуму.1а торJ
] 4·1 ~< ч ,' 40
(„7
- -- -
СВ:30
КВ: 12
1
!
.
1
!-- ·
-
-0,1
-
--·
- - - ---
9
(батерии тип
--
0,2
от мрс.1<а:
6 F 22)
- --
220Х 175
106Х68ХЗО
158Х83 Х 38
···- - -
1
- - - -1
30
35
0,12
--------9 (батерии тип 6 F 22)
''
15
0,38
(без батерии)
1
0,17
(без батерии)
1
1,9
220
Основни
Рuиоnрнемннцн
1
7eJIHИ'l8C• ,' - - - - - - - - - - - - - - - - - , - - .Tr11op 711"
Юt ЦHHll 1
.А.11бена•
0,520-1.6
0,150-0,350
5.8-12,5
64,5-73
0,520-1,6
5,8-12.5
2
--
СВ:
КВ:
3
0,520-1,6
0,150-0,350
468 (10,7)
468
30
5
~:30
кв: 12
СВ
ДВ
кв
УКВ
чм
СВ:
ДВ:
:32
:30
св 30
У_к_в ~6 -
1
1
. - 7--, -;{;а;ерии -;ип
_ ___ _: _ _ _ ...
д.
,~
'
1
·~-1 4 четири б оя(~ .мреж-;;:·- 220 9 (~ест Gатерни
Р
тип_ R 20)
. _ _ ___ ___
1
_ __
..
_
20
22
30
30
0,15
1
1
6
(четири батсри11
тип R 6)
_в_i _____ 23~~~20Х54_ _ ___ I___ _ ___
---·
1
155Х90Х39
9
1 (без батер1111те)
!
__ - ~-------'--0,35 (~ ~атерии)
1
1,5 шV /тn
3 mV/m
·- - - '
1
0.25
СВ:
ДВ :
1.2 mv1m
3,5 mV •rn
1
лв ~
кв 12
____
1
1.6
0,275
468
468
100 (1 mV/rn)
100 (2 mV,'rn)
150
10
АМ
1
6
0,520
0,150
-- -
1,5 mV/m
150
4
.Октава•
.Соло•
9 (шест
1 _
батерю1
тип R~20)
1
290~1-85Х80
/
2.7
_
ЛИТЕРАТУРА
К&м
1.
СААФ,
1
част
Бази,, е в, А. Как прочитать схему транзисторноrо приемника М., ДО
1966.
2. Б о ж к О, и. м„ к. А. л о к ш и н. Транэисторные радиовещате.1ьные
приемники . .М„ .Энерrия•, 1966.
3. Б о р н о в о л о к о в.
.Знание•, 1968.
Э.
П.
Малогабаритние
радиоприемники.
М.,
4. В е н е в ц е в, М. К. Переделка ламповых приемников иа транзисторные.
М„ .Энерrия•, 1969.
5. Г е н д и н, Г. С. Советы по конструироваиию радиолюбительскоll аппа•
ратуры. м„ .Энергия•, 1967.
rия•,
1966.
7.
гия•,
Г ум е .1 я, Е. Б. Налаживание транэисторных приемников. М. .Энер
6.
Г умел я, Е. Б. Выбор схем
транэисторных приемников.
М.,
.Енер
1968.
8. 3
торах. М •
т о в, В. Е.
• Энергия•,
Радиолюбительские
карманные
9. К ок а че в. В.
.Эиерrия•. 1968.
П.
Простые
радиоприемники
10. Кол ь ц о в, Б. В„ П. Л. Мол о к а н о в.
приемников на траизисторах. М., .Энерrия•, !Wl.
11. Л а б у т и н, В.
.Энергия•, 1960.
12.
приемники на транзис
1964.
К. Простейшие
на
транэисторах. М„
Схемы,
конструкции
на
уэлы и детали
транзисторах. М„
Пет ров, Л. Транзисторные радиоприемники. Лениздат,
13. Румян цев,
1967.
М. Любительские карманные приемники. М., ДОСААФ,
1964.
14,
К.,
Т р о хи мен к о, Я. К. Радиоприемные устройства на
транэисторах
• Техника•, 1964.
15.
16.
Х о 111 и ч. В. И. Приемные ферритовые антенны. М„ .Энерrия•,
Як о в ле в. В. В. Любительские переносные
зисторах. М .•• Энерrия•, 1959.
К&м
1. Р а Ь s t,
Techпik, Berliп.
В.• Fehlersuche
11
iп
приемники
на
1960.
тран•
част
Traпzistor
empfilпderп.
VEB Verlag
2. L u m m е r, Н. .Zlsiovaпle а odstraiiovaпie poruch v translstorovych
prljimafoch, SVTL - Bratlslava.
3. Или е в, М. Радиопоправки. Техника. София, 1971.
4. п·е н че в, Н. Правилно ли е настроен радиоприемникът. Техника.
София,
5.
1972.
Сп .• Радио, телевизия, електроника•, София.
421
СЪДЪРЖАНИЕ
П&рва част
1.
Общи сведения за транзисторните приемници
и източниците
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5
1.6
за захранване
Предназначение на радиоприемниците
11
Опреде.1ение
5
. . . • .
класификац11я на транзисторните прием1111ц11
.
Основш1 качествени показатели на приемниците
6
6
9
Особености на схемите на транзисторнюе приемници
. • . . . . . · . . •
.
11
Източ1111ш1 за захранване на транзисторните приемници
12
Блокови схеми на
11.
2.1
2.2
приемниците
Физически процеси в транзисторните приемници
Приннип на работа на транз11стора
.
23
28
Пр11е~ши антени и входно устройство
2.3
2.4
В11сокочестотн11
34
Хетеродиви
усилвате.ш .
. • . . . . . . .
2.5 Преобразувате.111 11:1 чес гпта .
40
2.6
Меж.111mючестотни
47
усилва~ ел11
2. 7
Детектори с полупроводникови прибори
2.~
Общи сведения за транзисторните нискочестотни усилвате.111
.
53
56
61
68
2.9
Н11скочестотн11 предусилвателн11 стъпала
2.10
2.11
Температурна стабилизация на усилвателите
73
Kpail11и стъпала на ниск()честот11и
2.12
2.13
l::лектродинамични
Автпматично регулиране на уси.1ването
75
83
86
2.14
Индикатори за точна настройка на транзисторш1те пр11еш11•uи
92
111.
усилвате.111
високоговорители
Експлоатация,
• . .
.
. . . . .
. . .
неизправности и ремонт
на транзисторните приемници
3.1
Г:ксп.1оатац11я на преноспмите и стационарните транз11сторн11
. • • . • . • . . • . . . · . • . . . , . . .
3.2 Видове повреди и причините за тях • . . . . . . . . . , .
3.3 1lр11знаци за нормалната работа и за повредите на прие~шиците
3.4 Работа с полупроводникови прибори и малогабаритни детайли •
3.5 Начини за откриване на причините на повредите • .
3.6 Ред на разглобяване 11 сr,10бяване на транзисторнате приемници.
3.7 Повреди в транзисторните приемници и методи за
тяхното отстраняване . • . . •
прие~шици
95
101
102
103
105
110
114
423
1.
Преносим радиоприемник .Альпинист" •.
Проверка на нискочестотн11я усилвател на
приемиика .Альпинист•
114
. • • • . . • ••
127
128
Настройка на високочестотната част на приемника .Альпиннст•
129
Измерване на чувствителността на приемника .Альпинист· . . . .
130
Механически повреди в приемника .Альпинист·
131
2.Преносим радиоприемник .ВЭФ-12" . . . .
. •. 132
Настройка на МЧУ на приемника .Альпинист•
.
Предварителна проверка на нискочестотния
усилвател на радиоприемник .ВЭФ-12"
.•.
.
Проверка на НЧУ на приемник .ВЭФ-12•
Проверка на детектора на радиоприемник .ВЭФ-12•
Настройка на НЧУ на приемник
.
••••.
.ВЭФ-12•
142
143
143
143
Проверка на хетеродина, смесителя и стабилизатора
иа радиоприемник .ВЭФ-12"
. • . • • • • • .•
146
Настройка на хетеродина и входното устройство
на радиоприемник
.ВЭФ-12"
.
.
147
148
149
156
159
170
. . . . . . • . . • •
170
• • . • • . , . . . . . . . . . .
Ремонт на механизма за настройка на .ВЭФ-12•
3.
Преносим радиоприемник .Меридиан•
Причини за повредите на приемник
.••..
.Меридиан•
Проверка на НЧУ на приемник .Меридиан•
Настроика на МЧУ на приемник .Меридиан•
Вместване на честотите на хетеродина в
границите на обхваппе
Спрягане на настройките на входните и хетеро
...
. • • . . . . . . .
динните кръгове на приемник .Меридиан•
4. Радиограмоф::т
.Рига-102•
Разглобяване на грамоф:JНа на ра:щогра,о:р'Jн .Рнга-1()2•
Автоматично изк.1ю'!11ан~ на грамоф::та
.5. Преносим
радиоприемник
•
. . . . . . . .
• . . . · . . . . • . .
.Рига-103•
Общи сведения за приемника
i72
175
176
178
188
188
Някои забележки по експлоатацията на разг.юбяването
на приемник .Рига-103"
. . . • • . . • • . . . . • .
Търсене на причините за rювредата в приемник .Рига-103"
190
190
Търсене на повредено стъпало н б.юка на
НЧУ на приемник „Рига-103"
приемник .Рига-103"
192
..•.
Подготовка за регулиране и настройка
на
. . • • . • . . . • . . . • . .
Проверка и настройка на НЧУ на приемник .Риrа-103"
Настройка на тракта за АМ. Настройка на МЧУ
.•••
103"
Настройка на високочестоrната част на нрие\lника .Рига
Настройка на тракта за ЧМ на приемник
6.
„ Риrа-103"
.ce„ra" . . . .
Проверка на НЧУ на приемник .Селга" .
Настройка на МЧУ на прием1111к .Селга" .
Преносим радиоприемник
Проверка и настройка на преобра.1увате.1я
424
на
195
195
211
212
214
215
220
221
честотата на приемник .Селга•
. • . . . • • . •
• . . . . . . •
Забележки по ремонта на радиоприемник .Сокол• •
Проверка на НЧУ на приемник .Сокол• • • • • .
Проверка на детектора на приемник .Сокол" •••
1. Преносим
радиоприемник
223
232
234
235
238
239
.Соко.1•
Проверка и настройка на МЧУ на приемник .Соко,1·
Спрягане на настройките на входните 11 хетеродинните
кръгове на приемник .Сокол•
240
. • • . •
Втора част
JV.
4.1.
4.2.
4.3.
4.4.
4.5.
4.6.
4.7.
4.8.
4.9.
4.10.
4.11.
4.12.
4.13.
4.14.
4.15.
4.16.
4.17.
4.18,
4.19.
4.20.
4.21.
4.22.
V.
Радиоприемници .Прогрес• и .В. Търново•
Радиоприемник .Ехо•
Радиоприемник .Ехо
Радиоприемник .Перла"
Радиоприемник
.5.4.
• Тенор• . .
15
• Вега • . • .
Радиоприемник .Мелодия
Радиоприемник
Т". Радиограмофон .Царевец"
Радиоприемник .Рила•
Радиоприемник .АБ
71
Т•
Радиоприемници „Мелодия
.
20"
11
. . . . . . .
• . . . . . .
.Мелодия 22"
Радиокомплект .Мелодия 20-стерео•
Радиоприемник
„АР
70" .
12" . . . . . .
Радиоприемник .Лотос• .
Радиоприемшши .Рила 1" 11 Ри.1а 2"
Радиоприемник .АР
Радиоприемник .Романтика•
Радиоприемник
• Тенор-711"
Радиоприемник .Албена"
Радиоприемник
• Соло•
Радиомагнитофон .Октава"
регулиране
Общи сведения
Особености
.
.
при
За транзисторни
За транзисторни
247
252
261
267
273
273
278
• 283
'288
292
292
297
308
312
318
323
327
329
331
334
334
336
и ремонт на транзисторните приемници
• . . . . 338
отстраняването
на
повреднте
в
транзисторните
. . . • . . . . • . . . . . . .
Общи и характерни повреди в транзисторните
приемници
1.
2.
3.
. .
Радиоприемник .РМС 10-Т"
приемници
5.3.
. . . .
. . . . . . . . . • . . . . . . . .
2" . .
Радиоприемник .Универсал"
Настройка,
5.1.
5.2.
Български транзисторни радиоприемници
. . . . . . . . . . . . .
пfАiемници с • + • на маса
приемници с . - · на маса
. . . 346
стъпала
на всички
350
350
352
Характерни повреди в самия транзистор
354
Настройка на транзисторните радиоприемници
356
1.
Проверка 11 регулиране на НЧУ
356
425
2.
3.
4.
5.
6.
7.
Настройка на
Настроllка на
амплитудния и честотнвя детектор
МЧУ на тракта за А.М
Настроllка на М ЧУ на тракта за ЧМ
Настройка
.
. . . . . .
. . . . . .
на преобразувате.1я (смесителя) за АМ
Настройка на приставката за УКВ
Примери за настройка
. . . . . . . . . . . .
Техника на запояване 11 ремонт на печатни платки
5.5.
5.6.
5.7.
Проверка и замяна на е,1еме11ти и
въз.1и
.
Организация на работното място
VJ.
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Съветска
система
. . . . . .
-.IEDEC
Американска с11сте~1а
Европейска система
Японска система
.
Фирмени систе~111
Цветеи код
6.2. Цветни кодове за обозначаване на резистори 11 кондешатори .
6.3. Други да1ши .
. М.
При.1ожеиие
Приложение
Литература
426
358
360
361
365
366
369
373
381
Кратък справоч~шн
Систе~ш за обозначаване на по.1упровод1шкою1те прибор11
6.1.
357
383
383
384
386
389
389
390
39()
393
396
11 .
415421
ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНvtUИ
Националност
Първо издание
руска
Автори: инж. Александър М. Почепа инж. Петър В. Панасюк
инж. Ангел Ненков Борисов на българската част Рецензент на бълг. част
к. т. н. инж. Атанас Иванов Штиков Научен редактор инж. Искра Недел
'tева Художник Стефан Груев Художествен р~дакrор Вена Кант~рджиева
Технически редактор Е. Дюлгерова Коректор Цонка Ковачева
2904070210
- Издателски № 9460 Лиr. rp. Ш-2 Дадена за набор
_
3 75
28. VII. 1975 r. Подписана за печаr на 23.11. 1976 r. Излязла от печат през
март 1976 r. Фор~rат 60Х90/16 Печатни коли 28,75 Издателски коли 29,35
Тираж 17090 Цена 2,32 лв.
Темничен
на
м.
No
Държавно издаrелсrво
• Техника",
бул. Руски
6 -
Държавна печатница Тодор Димитров
София
SFТЗ19
SFT 319
SFD 112
(AF1241
(К1241
кв с=.=::сс=Jсв
до
В
о
С
о
е--&
J
2
з
~
D
tr""""7)
Е
w-r,
F
' s
6
г· · -·
............___,___.__-9---+---'lфf---"'1
С27 Г ЩО
Фнr.
4.18.
Принципна ае~1э ва рмиоnриеммк ,.Ехо
2"
J"1.5V ТfР 13
Hll Ц[l
В..НШен &,со,
kola~opumeл
к,
Фю·.
4.27.
Принципна cxe~ia на радиопрне:r.~иик „Универсал"
А1<mена
т 316
ТЗ1б
SFТЗ5З
sп 353
2.sп
""
@1!].тон
[М]@] ~~
5
'
7
· ···- - - - - -
-
-
-
-
-- -- -- -
-
-
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ .J
Фиr.
4.39.
АЬ!rдсж
Принщшна схем11 на радиоприе~нкк ,Перла"
'
9
121
SFD 110
г-
-
-----
L_ _ _ _
r
~
--
SПЗ19
1
1
--·
SFT 319
SFD 106
SFT 353
SFT 353
2 xSFT124
1
Rm
_...
1,70
16
1580--+--'
б.Вk
11.
С52
автд
R34
·с58 L
47000
5,бk
1
<'-е
r-...
~
ui ~
"
l.IJ)
20,0
+
ТСзв
Rзо
~
~
.L
Lt')
Lt)
(J
Q::
'-:"
j
Q)
~
~
~
'2"
L --
s10
-
-
Rб1. 1h
ll :
L51
1
1
1
~
с-...
2п
д2
D.65mAГ - - - 1
Сво
1
- J
1mA
С55
1
1000
1
R67i
1,7000
~
~
~
С5
~l~
§
~
-:с
С57
Тр'89
701<
1
сбЗ
5000
l5 тА
~
Rsg
22k
~
О::
iQ
с
'
~
l
Rвs
(..)
бВQ
~ ~
С"')
.:с
~
~
Rвs
~
~------~~~~~~~--1~-~~-~~А~з~~-вv
- - - - - - - - - - - - - - - - - -- -- _ __ _ _ _ _ _ _ _.;.,____________ .
свв +.
.L
100.0
1
ЗmА
Е25С5
18
1
~~_ц~t--tL-----~~-~-~--~-----~~---т------~--~-
R93
R99
----------..--...-г-~~--t--,
сп т 1,7(}()()
/
/ /
-iзv
1
/
~
-
---
-
--
-·-
- -· --
- ---
--
·- --
-
-.1
-
-
---- -r- -- i20v 1
г-
___/
1
„
10
9
-- -
5 1,
ei--oe--
o~
o~
0
Q...Q
13 12 11
8 7 6
з
2 1
220.:.150!50Hz
°'"
1
2,Sk
-15V
150V
f ~
•с~'---
-9V
-----+----
1
Фиr. 4.40. Принципна схема на радиопри~м1ик „P1\t\C 10-Т'
780
50,0
--
o~-l~c----+----
~о
С95
--~~-~
;
j
16 15 11.
-тр
15к
Свз
70000
•
Rвi.
+
300
ТЗ54
SПЗ19
SFT 319
l<B ~J:;:]св
т
316
Aoe-eo8""'1!1D
8
о
е-е о
Со 1""'е
!
'!1""!1 с
о1'""1JГ
1J11]
Pogwnpueuиr.ЖtJm е 8k<IO<Jll/./
на
Фнr.
4.49.
o&&lm
. св·
Принципна схе"'а на радиоnрн~миик "Тенору
1°'.!.:!'
·1_ ~2
Принципна о:е140 на рdд11опр„с•нш"
•'''&'IOAI'"
15 Т •
Тз
rз16
L
' _________ _
~'" GIO@EJ~; Проом"оk>т•Оk'ю~"
'
з
-------.!
,
•
неозначена мащнаст
6
са
'
Фнr.
4.63.
Принципна ~хема на ра.11Jtоприе1~1н11
'
,Bt"ra•
А61JГАf:Ж
но ООх&т св
ВСичkи резистори с
s
'
Q,12'5W
Фиr .
4.71.
Прищипна схеыа на раднолрне.\lннк .Рила·
1jsFT319
JдF/l/,/
дiSFDtl2
"5SFТЗ52
ст~цн~ ~
@] ~-; ~ t ~
cm~~I H
1]SFT316/AF121./
Фнг. 4.73. Принuилна схема нз р:uuюnрие~ншк .ЛБ
71
Т•
~ Т 316IAF121./
Тs ТЗ16/АF1241
7(; ТЗ1б IAF1241
д2.Аз SFD 111
Тю
С711
C907S
~ тзsз
Т7 T ЗOB ITX!ll
;
Т З2З
---- @)
С111
IOOk
"-.+=-;..+... . .--4>-(Z>-__...-+-___,
R~
tOllSV
_....___ :..-.м--~11---C:::J---t~ _ _ _
, ..., •....___
с100
R710 R1 i2 С1 11.
10.011sv
7,51< S,lk t.7n
so.o
С~
@
/ 1k
/
C1so
С11в
7.Sn
6,8п
rsv
_...„~!"11.
10175V~ С:~о
~-
С2з
~
10 k l#n
'70f. 220/t.
,.._ _._.____, 33
22n
R751
R11.s Rtu.
а.......о1.....-..,
-1ZV
-8 V
_5_1_„.
....
Д5 Д&?В
10k
t.
д4SFD106
М 20
CtrXXJ
Ct'lз
5'ЩО!25 V
5+J5
~
"::::/
6 5
_ ___,f А
Юп
L___
7j ТЗ581№124/
„ _ _ _ _ _ ~s_o_
12
L72
_J
С
ТЗ57/АF724/
D
EF
о -·-о о----LН
N
GН
IK
При~мниi'ьт ~ 8 kлюч~н на о6х8ат „J<B "
Фиr.
4.82.
Принципна схе~1а на радиопрwемник
111\'l ел одия
22 „
Т32З ТЗ2Э N
1193 NU ?ll
lS
R715
'70
Т11
21f6.3
v
О,ЗА
J4
ТЗ1б!АF121.1
75 T316/AF 1241
Т5
T316/AF121.I
д2 ,дз 2кSFO
111
г
3011
r7 $FT 353
r 107
';.
SFТ
353
r~
sFr 123
Rrю 1. 5 :.
о
~
R171
Тз Т 316
IAF121.I
L---
Т, Т 358/AF 1241
- ------- -- - -
-·
'1Т357 IA F12t.I
Д1SFO106
Фиr.
4.96.
Принципна схема на радиоприемника .Мелодия 2uстерео•
~
~
...о
Rm
{7k :
SFT 323
103NU71
ь
~
~
Гю.Т, 1
т,1 2кSFT
212
SFT 358
SFТ357
SFT 316
SFD 106
2х SFD
SFT 316
777
Lн2
г -- --- -
;=::зс~
1
1
32
1 L1
1
--~--
Rm
22k SFT 53
10k
SFD 706
2х
SFT 352
Rm 82k
3ЭОR1 sз
l3S
С95
10 R159
22п
lикв 1 г,::;;,~ 1тон 1
tO..J
'1t-t--t-i-rr++
;++
·1~ .~1· -f че~;:,о':,":,и~ е 6kлю.+~++. +Jt- тите,Стойностите
на елемен•-1Jt++
0Jначе11и с" се
,-i&- ++ ·*-+-+
пофират при настройkа
А++++++++
lf!{lffGH
Фиг.
4.lUI.
nржциrша схема на радмоприемник
.АР
10•
SFT 213
МПКФ
468-8-14
А
д1
SFD 106
Т1
KF 124
(KF525)
R1,
Rзо
100.о'rсва
вг
101 ~;
""""""k•m
/-/О о6х8ат . СВ "
е &11юче/-/
в
дв
Re4
2,2k
390 271<
5
:о: /1'в
KF525
R5'
KF 124
в
ЕОС
J<C 509
2,2k
Е-емитер
R,1
lk
с
Ro5
Rгб
0.7V
6.8k
,
IOk
Lss
Lsб
11V
КС509
Ф
4.112.
KCrhJ
Принципна схема
AD 161
AD 162
нз радиоприемник .АР
12•
«»
с
R89 1501<
Д808
В-ба3а C-koлekmop
Ай161
AD162
5-kopnyc
AF 124
!
С1
1
J
С2
Б 39
____
A~,......r
.....,.д
6
~o0-il;;;8- ~
З21J'21
ПриемUf.JФт е бkдючен
на
wx8am .св·
Фиr.
4.116.
Принципна схема на радиоприамник .Лотос•
KF525
KF525
KFS25
ЗНКО9Д
г-----------,,
1
Сз
5,SV
зl
1k
SFDI06
10ЗNU71
2к2Д5607
SFТ32
(2•КА~52)
г----J
Rз б.8k
Фиг.
4.120.
Пр11ншш1rа схема на ра.11юприем11ик .Р11.1а
1• и „Р11.1а 2•
l<F525
J<F525
Rл
5бk
КС 509
SFD106
КС 509
GC521K
GC 511К
с~, [
200.0
Е
С
~
вVs
KF525
R,
391<
tоп
10п
1k
Сз
i
Е@с
„:220 v
//
1 /
l/
GC521
GC511
'
'
з'"" --з
„+-~
,+-•,
t· ~3- -~-·-13
~ЗV/0,ЗА
„_"12 ___.._, • 2
С-
[;;] CiJi
А
в
с
Фнr.
4.124.
Е- емитеr~
В- 6аэа
Принципна схема на радиоприемник
.Романтика'
ko11ekmop
Си
J<F525
'J<F 525
KF525
R26
1--lt-~~~~~l~V~~-C::}-~-t-~~~~--.~~~~---..--.-~~~~...-~~~~~--.
47п
R10
L44
iЦ_9
SFD 106
5,бk
:J9k
г-+-о(...,.,с--t-,-е2
Е-емитер
в-база
C - kaлekmop
s - маса
Е/;-;;\С
вVs
KF 525
в
ЕОС
1
1
1100
1
J<C 509
Rз
SFT 323
--=+=--
!
1
L____/
~f!)c
'
703 NU71
\эпкпвtl
дв ~~~
1 2 J
-1 t- 3
св ~t~
-1 ... 6
о
&
кс
Приемниkьт е 6kлючен
на о/5х8ат.ДВ"
Фиr.
509
кс
509
SFtT
323
4.133. Принципна схема на радиоприемник .Соло•
SFТ 353
AF 275
дF
дF
275
271
SFT353 SFТ 323
SFD 106
ктз-_
Rво
2Х SFТ 125
( 2XSFT 1241
кт1
,
~'"1"-~~~-{::::J-~c--~"1"-~~---,~~-r---1~
1so
Rвs
100.И
-- --------
--,
10,0
С55 I100,0
27k
103NU 71
1 с
1
С11
апт
кв с::п:::J св
А -0- .г-~-о--о -о- О
8-о-~~-о-Е
3
AF 275
C-o-~~-<>-F
1 1 з 1 2 з
С35
Приемниkьт е 8kлючен
на обхбат „св
Фиr.
4 126.
•
Пр.шципна схема на радиопридмник
• Тенор 711 •
бдп
$FТЗ1$
SFT 315
--·-----------DA90
Ф11r.
4 1191 Пr111щ11n11а
-;-
схема
12
на
рац11опр11с,1н11к
„Л.1бс11а"
3
t :;
SFT315
SFT353
2xSFD 111
t
SFT352
1
2xSFT131
1W
15.О.
iilfillffilli~
А Б В Г Д Г: К 3 И К /\ l.f Н О П Р С Т 1:1 Ф
Фвг.
4. \ 2CJ 11.
Принципва сх~ма 11а раднопрнсмник „Ллбt•11а"
г---1
L ___ _J
Вkлюч8ане при
Куплунl раgио
постабяне 1ю
Nйlнетщюн·
kacemka
l!рйМОфОН
1' 1k
R21,i
5000
ri
IOV
С:1
о
С1в
С17 6,2п
ЮОп
R2з
2,2k
Антена
а8томо
бut1на
R!б
22k
АС187-01
6lX!.oictЗ
IOV
lз]
~j
R28
56k
Фиг.
4.1.34.
Принципна схема на
радиомаг нитофона .Октава"