Текст
                    аnе<санаъР
noчena
nErЬP
nанааок

TPOH3UC IOPHU
POCIUOnPUEIYIHUUU
au 1еХН\ИJ


Инж. Александър м. По чепа инж. Петър В. Панасюк TPQH3UCТOPHU POCIUOnPUEMHUUU съкратен превод от руски: преводач инж. Та­ мара Ив. Стоядннова; допъ:пвпе:rна част за бълrарсюпе транзистор­ !Ш раднопрнемници: автор ннж. Ангел Н. Борисов ИЗДАТЕЛСТВО Техника СОФИ Я 1976 Предоставил: Костадин Димитров, Сканиране: Петко Петков, Бургас, обработка: 29 април 2009 година, КNЗ4РС LZ2WSG
Транзисторни радиоприемници
удк 621.396.62 ТРАНЗИСТОРНИТЕ РАЗПРОСТРАНЕНИ. РАДИОПРИЕМНИНИ ТЕ СА УДОБНИ, СА ШИРОКО СИГУРНИ, ДЪЛГО­ ТРАЙНИ. АКО ПРИЕМНИКЪТ СЕ ПОВРЕЛИ. В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ НЕ Е НАЛОЖИТЕЛНО ТОЙ ДА СЕ ОТНАСЯ НА ПОПРАВКА -- ПОВРЕДАТА МОЖЕ ДА СЕ ОТСТРАНИ И В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ. АВТОРИТЕ НА ТАЗИ КНИГА СА ДАЧАТА ДА ПОМОГНАТ НА СИ ПОСТАВИЛИ ЗА_ РАДИОЛЮF>ИТЕЛИТЕ- ПРИ­ ТЕЖАТЕЛИ НА ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНици;САМИ ДА ОТКРИЯТ ПОВРЕДАТА, ДА УСТАНОВЯТ ПРИЧИНАТА И И ДА ИЗВЪРШАТ НЕОF>ХОДИМИЯ РЕМОНГ. ПРИЗНАЦИТЕ И ПРИЧИНИТЕ НА ПОВРЕДИТЕ СА ОБОБ­ ЩЕНИ В ТАБЛИЦИ, КОЕТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЛЕСНО ИЗПОЛЗУВАНЕ НА НЕОБХОДИМИГЕ КНИГАТА Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ТАТЕЛИ -- ПРИТЕЖАТЕЛИ НА ЗА ПО­ СПРАВКИ. ШИРОК ТРАНЗИСТОРНИ КРЪГ ЧИ­ РАДИО­ ПРИЕМНИЦИ, РАЛ:ИОЛЮF>ИТЕЛИ И ДР. ПЪРВАТА ЧАСТ НА КНИГАТА И ПРi!llОЖЕНИЕ 1 СА НАПИСАНИ ОТ А. ПОЧЕ11А И П. ПАНАСЮК И СА ПРЕВЕДЕ­ НИ НА БЪЛГАРСКИ ОТ ИНЖ. Т АМАРА СТОЯДИНОВА. ВТО­ РАТА ЧАСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ 11 СА НАПИСАНИ АНГЕЛ БОРИСОВ. А. ПОЧЕПА, А. ПAllACIOK ТРАIJ:ШСТОРНЫЕ РАДИОПРИЕМНИЮI (издание второе Издателытво 621.3 - стереuт11пное) .МА}!К" Одеса - J971 ОТ ИНЖ.
Първа част 1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ И ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ЗАХРАНВАНЕ 1.1. ПРЕдНАЗНАЧЕНИЕ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ Радиоприемникът е един от елементите на радиоприемно­ то устройство, което се състои от приемна антена, емник и възпроизвеждащо устройство (фиг. изпълняват следните функции: 1.1). приемната антена вълни и я превръща „улавя" в радиоприемникът енергията на електромагнитните енергия отделя радиопри­ Тези елементи на токове сигналите с на висока една честота; предавателна станция ' от всички приети сигнали и ги преобразува и усилва до ниво, необходимо за нормална работа на възпроизвежда­ щото устройство; Приемна антена Радио­ приемник Фиг , 1.1 , Възпроизбеж8ащо цстра· cmбl1 Баокова схема иа рздиопри­ емно устройство възпроизвеждащото устройство (те.1ефонните слушалки или високоговорителят) преобразува получената от радиоприемника е:rектрическа енергия в звукова. Всяко радиоприемно устройство, предназначе но за приема­ не на програмата на радиопредавателните станции, трябва: 1) да реагира на измененията на електромагнитното със­ тояние на заобикалящото го пространство; 2) да от деля сигна.1а на желания радиопредавател от всички останали сигнали 11 смущения, индуктирани в при е мната антена; -5
З) да отделя от високочестотния модулиран сигнал на ра­ диопредавателя нискочестотния модулиращ 4) сигнал; да усилва нискочестотния сигнал до определената мощ­ ност, необходима за нормалната работа на възпроизвеждащото устройство; 5) да възпроизвежда говора и музиката, предавани от радио­ разпръсквателните станции с минимални изкривявания. Първата от изброените задачи изпълнява приемната антена, втората торът, петата пренастройваните трептящи кръгове, третата - четвъртата -усилвателните - стъпала на - детек­ приемника, а целият приемник и високоговорителят (или слушалките). 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТРАНЗИСТОР­ НИТЕ ПРИЕМНИЦИ Транзисторен приемник се нарича радиоприемник, в функциите усилване и преобразуване на приетите който сигнали се изпълняват от полупроводникови прибори (германиеви и силици­ еви диоди и транзистори). (Терминът „ транзистор" произлиза от комбинацията между началото 11 края на две английски думи: transfer, което означава пренасям, и resistor- съпроти­ вление.) Транзисторните приемници се к.1асифицират, както и лам­ повите, т. е. разпределят се на групи по редица отличителни признаци. В зависимост от теглото и размерите и от приспособеност­ та им за пренасяне те се делят на преносими и стационарни. Според размерите приемниците биват : с нормални габарити, малогабаритни и миниатюрни. Според особеностите на схемите приемниците се делят на суперхетеродинни, регенеративни, суперрегенеративни,линейни и приемници с рефлексни усилващи стъпала. Според обхвата на приеманите вълни транзисторните при­ емници биват: дълговълнови, средновълнови, късовълнови, дълго- и средновълнови, средно - и късовълнови, с всички вълнови обхвати и ултракъсовълнови. Според вида на модулацията на приеманите сигнали тран­ зисторните приемници се делят на приемници за АМ, АМ-ЧМ и АМ-ФМ сигнали. · 1.3. ОСНОВНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПРИЕМНИЦИТЕ Качеството иа транзисторния приемник неговите електрически и акустически 6 се определя от показатели· и от показа-
телите, отразяsащи техническите и експлоатационните свойства на приемника, надеждността му, дълготрайността му, естети­ ческите му достойнства. Основните качествени показатели ствителност, избирателност, качество възпроизвеждането, външен на обхват на приемника на са приеманите икономичност, : чув­ честоти, надеждност, вид. Чувствителност на приемника е способността му да реагира .на слабите сигнали, приети от антената. Чувствителността сигнала на се оценява с входа на приемника, при това минимално което на изхода ниво на му се по­ .11учава определената за дадения приемник мощност. Колкото по-нисно е това ниво, т. е. колкото по-малко напрежение трябва да се подаде на входа на приемника, за да се Jiолучи на из­ хода му зададената мощност, толкова по-висока е чувствите.шост­ та на приемника. Напрежението, което се подава на входа на възпроизвежда­ щото устройство, зависи от коефициентите на усилванет8 на стъпалата на приемника. Затова при увеличаване броя на тран­ зисторите в схемата чувствителността на приемника обикновено се увеличава. Трябва обаче да се има пред вид, че висока реална 'Чувствителност може да се постигне само при условие, че се снижи нивото на собствените шумове на приемника. Ако на входа. на приемника работи "шумящ" транзистор ил11 усилва­ телните не стъпала може ните да се пропускат осъществи твърде широка честотна лента, то задоволително приемане на отдалече­ радиостанции. Приемникът с в11сока чувствителност се цени повече, защо­ то има по-голямо усилване и поради това осигурява приемане на по-голям брой радиостанцни. Чувствителността на съвременните транзисторни приемници варира в границите 15+300 !J.V (от входа за външната антена) и 0,7 ...;-2,0 mV/m с вградена феритна антена. Избирателност на приемника е способността му да отделя от многото различни по честота сигнали в антената тези от тях, на които са настроени трептящите кръгове. Избирателност­ та се определя по потискането на сигналите, по честота с 10 kHz отличаващи се от честотата, на която е настроен прне~нн­ кът. Избирателността може да се прецени рактеристика на приемника. Колкото по резонансната ха­ по-стръмна е тази крива, толкова по-слабо се чуват съседните смущаващи станции вателно 11 с:1сдо­ толкова по-висока е избирателността по "съседен канал•. За оценяване на качествата на линейния приемник доста­ тъчен е показателят, характеризиращ способността на 11р11емн11ка да потиска сигнатпе на смущаващите станц11и. За този показа­ тел - При нзбирателност по съседен канал - суперхетеродинно пр11емане ставаше дума по-горе. има смущс1111я не само от 7
съседните станции, но и от предавателите, работещи на си­ метрична или огледална честота (фиг. 1.2), затова способността на суперхетеродинния приемник да потиска сигналите на смущава­ щите станции се характеризира с два показателя : избирател­ ност по съседния канал и избирателност по огледалния канал. ОглеВално смущение fм /" ::естота на Честота хеmеродина. _; "'\ ·/ Честота на приемана- на смущЬltt­ та станция щ_ата .ста.нцив Фнг. Разположение 1.2. щение спрямо сигнала на на ог.1едалното приеманзта сму­ станция Колкото по-голяма избирателност има приемникът, толкова по-добър е той, защото смущенията в него от станциите, близки по честота на приеманата, са по-малко. За приемници 1 клас избирателността по съседния канал не трябва да бъде по-малка средни вълни, а за преносим11 лко от 16 dB. О\ 46 dB в обхвата на дълги и IV клас - н~ по-ма­ приемницп Представа за степента на потискане далния капал дават следните цифрн: за на сигнала приемници по огле­ 1 клас из­ бирателността по огледалния канал трябва да бъде не по­ малка от 46 dB 1 на дълги вълни, 26 dB на средни, 14 dB на късн и 22 dB на УКВ; за преносимите приемници IV клас избира­ телността по огледалния канал на дълги и средни вълни трябва да бъде не по-малка от 15 dB~. Качеството на възпроизвеждането се ността на приемника да създава на определя от способ­ изхода нискочестотно на- 1 dВ-съкратено означение на децибел. Такова название има логаритмич­ ната единица за усилване или затихване на мощността, напрежението, тока и други величини. Затихването (или усилването) на напрежението и.111 тока в децибели се определя по формулите И2 /., ku =20 lg и и k; ~20 lg т·· 1 където И1 11 11 са напрежението и токът 1 на входа на дадено устройство, а Иа и 12 напрежението и токът на изхода на същото устройство. 11 Избирателностите 46 и 16 dB съответствуват из подтискане на огле­ далните смущения 8 200 и 6,3 пъп1.
прежение и ток, близки по форма на модулиращите с11г11а.111 на приеманата станция. Качеството на възпроизвеждане е то.1кова по-високо, колкото по- малки са изкривяванията в пр11емн11ка 11 колкото по-точно е настроен той на честотата на станцията. Икономичността на работа на приемника се опреде.1я 1н загубите на електрическа енергия за никът е толкова по-икономичен, захранването колкото е му. Прием­ по-ниско напреже­ нието на изправителя или батерията му и ко.11кото е по-:-.1а.1ък консумираният от него ток. Мощността, консумирана от при­ емници с батерийно захранване, не превишава 0,3 W за прием­ ници IV клас и 0,5 W эа приемници 11 11 Ш клас. Надеждност е свойството на параметри изделието да запазва своите в зададени граници и в зададени условия тация. Надеждността на приемника зависи главно на експ„10а­ от това, как е конструиран и изпълнен той, а също и от това, как се из­ ползува и как се предпазва от неблагоприятно въздействува­ щите му фактори (тръскане и удари, повишена температура, прах и т. н.). Приемникът е толкова по-надежден, колкото по­ малко детайли има, колкото по-високо е кото по-леки са избраните режими за и колкото по-висока е културата на качеството им, ко.1- работа на радиочастите производство на завода­ производител. Последен показател, характеризиращ качеството на прием­ ника, е в.ъншният му вид. Бъдещият притежател на транзис­ торния приемник обръща внимание на формата му, на качест­ вото на декоративните вате не и само поради защото това, материали съчетанията вид на цвето­ радва окото, но че конструктивно-естст11ческитс качества на прн­ емницитс обикновено отразяват 1.4. 11 на прекрасният външен БЛОКОВИ тяхното техническо ниво. СХЕМИ НА ПРИЕМНИЦИТЕ Блокова схема на радиоприемника или на друго рад1юе.1ек­ тронно (или електронно) устройство се нарича схемата, поясня­ маща в общи линии (с помощта на условни обозначен11я) със­ тава му и връзката между от делните му части (блокове). /).1ок това е обединение на от делни елемент11 на - . устройств,но, изпълняващи една или няколко функции. На фиг. 1.3 е изобразена блокова схема 11а .111нее11 11р11емник; От нея се вижда, че той се състпи от входно устрой­ ство, високочестотно усилвателно стъпало, детrктор, 1111скочrс­ тотен усилвател и високоговорите„1 (или с.1уша.1ю1). Тез11 r.1с­ менти изпълняват следните функции: 1) входното устройство, съдържащо ед11н 11.111 няко.1ко трептящи кръга, настроени на честотата на прнеманата ста11ц11я, от деля напрежението на желания сигнал от вс11чю1 с11гна.1и, 9
индуктирани в приемната антена, и отслабва сигналите на дру­ гите смущаващи 2) станции; високочестотният усилвател също отделя полезните сиг­ нали и същевременно ги усилва до мална работа на детектора; 3) детекторът преобразува модулирано напрежение на (звуково) напрежениt, т. е. от модулирания ниво, необходимо за нор­ високочестотното полезния отделя сигнал в амплитудно нискочестотно модулиращото напрежение сигнал; 4) нискочестотният усилвател усилва напрежението и мощ­ ността на нискочестотния сигнал до ниво, необходимо за ра­ ботата на възпроизвеждащото устройство без изкривявания. Линейните приемници са по-прости от суперхетеродинните за изработване, настройка и ремонт, но имат съществен недо­ статък - малка избирателност и лоша форма на резонанс­ ната характеристика. По тази причина, а също п поради труд­ ностите при създаването на линеен приемник с телност и устойчивост при работа емници за радиоразпръскване Блокова схема са висока чувстви­ почти всички фабрични при­ суперхетеродинни. на суперхетеродинен приемник е показана на фиг. 1.4. При сравняване на схемите от фигурите 1.3 и 1.4 се вижда, че суперхетеродинният приемник wма два нови блока : входно в. ч. устР!Jй­ стбо Детектор стъпало Фиг. 1.3. Блокова Входно устройстбо схема на линеен М.-1. усил5<.1.mсл Н.ч. усилбател приемник 1дет:к~р 1 1 -: В.ч. стъпало Фиг. 10 1.4. Преооразуба тел Н.ч. усилбател Б.1окова схе~1а на суперхетеродинен щшемник
11 честотен преобразувш ~.1 назначението на междинночестотен усилвател. Пред­ честотния преобразувател е да преобразува високочестотното модулирано напрежение на приеманата станция във в11сокочестотно напрежение с друга (междинна) честота без никаква промяна на модулиращия сигнал. Предназначението - на втория блок полученото - с да усилва междишючестотно напре­ междинночестотния усилвател след преобразуването женпе. Честотният преобразувател се състои от генератор (хете­ родин) с малка мощност, който генерира в определен обхват напрежение със стабилна честота 11 необходима ампшпу да, 11 от смесител, на който се подава и напрежението напрежението от хетероднна на приемания сигнал. Междинночестотннят усилвател е резонансен или високочестотен усилвател. Той трябва да ост1гурява усилване и затова се В заключение състои ще от две-три отбележим, че ус11лвате.1ю1 .1ентов го.1ямо стъпала. фабричните приемници „Маяк-1" „Микро", „Микрон" 11 „Эра-2М" са л11нейн11 прием­ ници, а всички останали настолни малогабаритни и миниатюрни приемници, а също и рад11ограмофон1пс (вж. приложението) са суперхетеродинни. 1.5. ОСОБЕНОСТИ НА СХЕМИТЕ НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ Е.11ектронн11тс .1амш1 11 полупроводннконите пр11бор11 съще­ ствено се отличават по своето устройство и протичащите в тях процеси, но зисторните все1<и принцппите приемници от тях е на са конструюшята на ламповите н тран­ еднакви: съставен от ред стъпала, осъществяващ11 в определена последователност отделяне, преобразуване 11 усил­ ване на сигналите; източниците на сигнали се включват към електроди на усилвателните елементи, а товарите управляващите - към управ­ ляваните;1 за прехвърляне на сигналите от едно стъпало към друго се използуват едни и същи елементи и схеми на свързване. Но това тъждественост сходство на на принципите блоковите и съвсем принЦиПните не означава схеми на прием­ ниците. 1 Управляващи е.1ектроди в лампите и транзисторите съответно са управляващата решетка и базата (в схемата с ОЕ), а управлявани - анодът 11 колекторът. 11
Схемите на транзисторните и ламповите приемници се раз­ личават една от друга поради характерните свойства на полу­ проводниковите За триоди. транзисторните приемници различията се . състоят: (фиг. 2.17); (фиг. 2.19); в частичното включване на трептящите кръгове в неутрализация на вътрешната обратна връзка в начина на от деля не и усилване осъществява от различни на полезните сигналfi, което се стъпала; във вънеждане на термостабилизиращи елементи в схемата на приемника (фиг. и в други 2.52); изменения. Тези различия и предизвикващите по-подробно н следващия раздел. 1.6. ги причини са описани ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ Транзисторните приемници консумират малка мощност. Това позволява захранването им да се осъществява от най-различни по устройство и мощност източници на електрическа енергия. Може да се използува даже и разликата на потенциалите в почвата. На практика стационарните транзисторни приемници се за­ хранват от електрическата мреЖа с напрежение 220 V, от аку­ мулатори, галванични елементи и термоелектрически генерато­ ри, а джо0ните и миниатюрните приемници - от галванични елементи, акумулатори, а понякога от „слънчеви" батерии и от такива необичайни източници като генераторtt за джобни фенерчета, електродинамични микрофони, ел:ектр.:>мi:1гнитш1 по­ лета на мощни ме_стни радиостанции В неелектрифицираните райони от алкални и киселинни и др. приемниците акумулатори, се галванични захранват елементи термоелектрически генератори. При избора на типа латора, който често служи не само за захранване ника, но и за други цели, може да се използува на на и акуму­ прием­ приложената сравнителна таблица (табл. 1.1 ). Източниците за захранване на транзисторните приемници трябва да отговарят на определени изисквания. Най-важните от тях са: достатъчна прежението, малко мощност вътрешно и капацитет, постоянство съпротивление, на на­ продължителност на работа и съхранение, проста експлоатация, минимален само­ разряд, широк интервал ранване размери на и преносимнте на работните приемници температури, освен всичко а за зах­ това малки тег:ю. От източниците; задоволяващи изискванията по мощност и напрежение, за предпочитане са 12 тези, които имат по-голям <а -
Таблица 1.1 Предимства и недостатъци на киселинните и алкалните акумулатори 'J ю1uн..: Качества 11:.t аку„улзтuр11тс Предимства 1. Допускат кратковремен­ но нку'1у.1зтор11 а..1ка .11111 \ к.~се.1и нни Допускат разреждане до раз­ j 1. лични rтойносп1 на по-големи разрядни ните 2. акумулатори Напрежението в проце­ са 11:1 разреждане ниж:ша 3. само с в акумулатори по дълготрайност Не 4. са капризни към качест­ сравнение с новозареден вото на водата акумулатор използува чиста питейна вода) Имат (75%) по-висок к.п.д. в сран11ение с Допускат частичен ~може да се 5. Не са чувствителни към лре­ зарежданr,, Превъзхождат 6. а.1калните 4. Обслужването им с 1ю-11росто Превъзхождат кнсединните 2. 3. се по­ 15010 напреме­ нието то~.;ове, отколкото алкал­ ре­ монт киселин~t;_„ акумулатори по количеството (25)ватчасове на 1 kg от акуму­ 1U+20 при латора (вместо киселинните акумулатори) 7. Издържат продължително съх­ 8. Имат по-малко тегло ранение в незаредено състоя1111е ница 9. на еди­ капацитет Превъзхождат акумулаrори киселинните по механична якост 10. Недостатъци 1. Допускат разреждане само до напрежение r 1,8 на един елемент По-сложни са за под­ V 2. държане от 3. Имат алкалните по-малка трайност при сравнение 4. с работа в алкалните За приготвяне на тролита им е ма елек­ необходи­ дестилирана чиста 5. дълго­ дъждовна Не допускат или · вода По-малко към късите са чувствителни съединения 1. Допускат кратковременно по­ малки токове на разреждане, отколкото киселинните 2. В процеса на разреждане на­ прежението се понижава с 33 010 в сравнение с новозаре­ ден акумулатор 3. Имат по-нисък ЮIД (4.1%) в сравнение с киселинните аку­ мулатори 4. Не подлежат на ремонт презареж­ дане 6. Отстъпват на алкалните акумулатори по количе­ ството ватчасове на 1kg от акумулатора и по тег­ ло 7. lla едииица капацитет При дълго съхранение в разредено се разрушават състояние 8. Отстъпват на алкалните по механична 9. якост Оказват вредно въздеl!­ стние на апаратурата ------'--------....!...:.:...:!..!:..;;..:..:._ _.__ _ _ _ _ --- - - - - - - - - 13
пацитет, по-голяма продЪJiжителност на работа и съхранение. по-широк температурен интервал на работа, по-малко вътрешно съпротивление, по-малки размери и тегло. Основни източници за захранване торни приемници са: херметичните на преносимите транзис­ никел-кадмиеви акумулатори в батерии тип Д-0,06, Д-0,1, Д-0,2, 2Д-О,1, 7Д-О,1, въз­ душно-цинковите батерии с алкален електролит тип „Крона ЕЦм. мангана-цинковите елементи тип 1,6-ФМЦ-у-3,2 ( „Сатурнм ). елементите 316 и батериите тип 3,7-ФМЦ-0,5 (старо наимено­ вание КБС-Л-0,5). Освен посочените източници преносимите транзисторни приемници се захранват и от живачно-цинкови и медно-магнезиеви елементи. В таблиците на някои 1.2+ 1.8 типове са дадени основните херметични никел-кадмиеви вачно-111нп<:оsи и мангана-цинкови елементи и , „омери и характеристики акумулатори, батерии, жи­ техните тегло. УКАЗАНИЯ ПО ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ХЕРМЕТИЧНИТЕ КАДМИЕВО-НИКЕЛОВИ АКУМУЛАТОРИ Херметичните кадмиево-никелови акумулатори 11 батерии постъпват за продажба~ разредени и затова преди употреба трябва да се заредят (фиг.~1.5а и таол. 1.2) при температура на въздуха, не по-ниска от+ 18°С и не по-висока от +35°С. Акумулаторите и батериите не трябва да се зареждат повече от допустимото, затова херметичен акумулатор, работил по­ малко от нормалното време за разреждане, пълно Д226б (д 7Ж) ) :22009.fk L..1---1 + тФиг. прост а) 1.5. схема за на наlt­ зареж­ дане на акумулаторни батерии; 6) схема за свързване на акумулатор с рия 7Д-:J,1 следната 14 12-волтов аr;умула;орнз за зарежда11е нето, за да се рушаване някога и на на заряден зарежда­ избегне издуване, на­ херметичността, а на бате­ пu· мрежа, на фиг. 1.5а, но и постоянно не­ допуска нормалния взривяване трическата т- изправител на се на времетраенето на може да се зарежда -1 + : 7Д-О,1 : ;2 v и подлага Не на не 7 Д-0,1 само от елек­ както е показано от източници напрежение, по­ акумулатора. Акумулаторната батерия О) _сЬ-~ -1 + превишаване ток се зареждане. например на от автомобилен акумулатор с напреже­ ние 12 V. Схемата на включване на батерията 7Д-О,1 към акумула­ тора е показана на фиг. 1.56. Рези­ сторът със съпротивление 330 Q служи за намаляване на тока до 15 mA R в началото на зареждането и за
Таблица Основни характеристики на някои 1.2 типове херметични дискови, цилин­ дрични и правоъгълни никел-кадмиеви акумулатори ------ -------------· ---··----- -----· Характеристики Д-0,06 : Д-0,1 Нормален ток на зареж­ дане, mA Продълw 11телност на норма,1но зареждане, {час) 6 h 'Д-0,2 1 . 1' (НК-О,2:ЦНК-'J,45 l10+12! 20 ! 20 45 85 150 15 15 20 15 15 15 15 6 12 20 20 4i 85 200 Номинален ток на раз­ реждане. mA Ilродължителносr на 10 10 10 ; 10 10 +5+ +5+ +5+ +5+ +5+ ++35 ++35'++35 ++40 ++45 разрежд.~не, h (час) Интервал на работните 0 -rемператури, С Остатъчен капацитет -след 30 денонощия на 1 1'еrло, 0,042 0,07 0.14 j 0,32 0,14 \ 15.7 20 27 . 14 6,2+ 6,6+ 9,7+: +6,6. +6.9: +10.3 24,5 1 mm дължина, 7,5 10 1 +5+: ++40 1 .саморазреждане, Ah Размери ширина (.1.иаметър), 'Височина, l(llK-U,85 к н1·-1,s mm mm 1 - 1 -- 3,42 1 6,56 g 1 ! - 1.05 14 :14+15 41 69+71 3.)+ -7-35,5 92+98 50 : 15,5 1 14 0,60 1 1 15 23 ' Забедежки: 1. Цифрите и буквите в наиме11ованията на никел-кадмиевит акумулатори и батерии означават : а) първите цифри броя на носледова­ телно свързаните акумулатори ; б) буквите след първите цифри: Д - - дискон, U - цИJJиндричен, КН - кадмиево-никелов, НК - никел-кадмиев. Г - херме­ тич н; в) цифрит след буквите - номиналния капацитет в а\шерчаrове (AhJ. 2. Акумулаторът отдава номинален капацитет 11р11 нормале11 ток 11а раз­ реждан ч положителни температури. При т мпература -·. 10'1С акумулаторът отдава приблизително половината от номинал11ия капацитет. 3. Номиналното напрежени на всеки от поrочешпе в табл. 1.:2 хер~rе­ тични акумулатори е 1,2.5 V, а крайното напреже11ие -- 1,0 V. 4. Отрицателният линдричнит - по.1юс в дисковите акуму.1:нори е капачката. а в ци­ корпусът. 5. Гаранц11онният срок на съхранение е 1:2 м сеца. Фактическият срок на съхран ние на някои образци акумулатори 11адв11шана гара11ц11онн11и срок няколко пъти. 6. Гаранционният срок на работа е 100 1щкъ.1а зареждане -- разр~ждане за акумулатори тип Д-U.06 11 Д-0,2 11 5U 1шкъ.ы за оста11~.ште акуму.1атор11. 11осочени и таблицата. Срокът :Ja работа 11а ци.11111;~рич1111те акумулатори е 100+300 цикъла. Фактическияr срок на работа на 11орма.1110 да достигне 500 ц11къ.1а. ксп,1оатираннте .дискови акуму.1атор11 мож 1.5
ограничаване на напрежението върху батерията в края на 7Д-0,1 до 9V зареждането. Трябва да се внимава херметичната батерия да не се раз­ режда до напрежение, тъй като при отдаване рията се по-малко на от един пълния волт разряден на акумулатор, капацитет бате­ поврежда. Максимално акумулатор при допустимият нормална ток на температура разреждане на е токът, на половината от номиналния капацитет, т. е. дисков числено 80 mA равен за акуму­ латорите тип Д-0,06, 50 mA за акумулаторите Д-0,1 и 100 mA за акумулаторите Д-0,2. Но при такъв ускорен разряд акуму­ латорите отдават само 0,6+0,9 от своя номинален капацитет. В студено време (при температури О+-15°С) дисковите аку­ мулатори отдават още налния по-малко енергия от номи­ -- 0,4+0,6 капацитет. Акумулаторната с ток, по-малък от батерия 7Д-0,1 трябва да се разрежда 1О mA. Най-ниската работна температура на дисковите тори е - 20°С. С увеличаване на броя на циклите капацитетът на акумулаторите намалява. В заводските технически условия се акумула­ зареждане-разреждане допуска съответствие намаляването на със ка­ пацитета на акумулатора с 20 0;0 след изтичане на по:ювината от срока на работа. Херметичните никел-кадмиев11 акумулатори се съхраняват в разредено състояние в сух11 проветрявани помещения с темпе­ + 10+ + 35„С. ратура При свързване на акумулаторите тип Д-0,06 в батерия те трябва да се подбират по капацитет и крайно напрежение. Ако не се спазва това изискване, то при разреждането на батерията акумулаторите ще се разредят до различни крайни напрежения и при следващото количество зареждане няко11 от тях ще получат издишно енергия. Т а б Размери и тегло на някои херметични никел-кадмиеви батерии llUHK-0,45 12UHK-0,85 16 23+24 27 18 27,5 33 46 61,4+62,2 22.5 75 24 99 15 1 i 87 56 71 и ц а 1.3 акумулаторnн дължина 7Д-О,1 2Д-О,2 3КНГЦ-О,2 5ЦНК-О,2 ,, 1 Тегло, 60 29 50 117 350 730 i:
Т а б .1 11 ц а 1.4 Данни за живачно-цинковите елементи от серия „копче" Съпротнвленне Тип на елемента на веригата за разреждане на PU53 РЦ55 РЦ63 РЦ65 PU73 РЦ75 РЦ83 РЦ85 еле~ента 120 120 60 60 4U 40 25 25 Забедежки 1 Продължителност на работа (час) . 1--o-c---j+2o + 8 15 12 lS 12 15 12 15 1 1 . 1 Продължител­ Но\t11на.11ен при температура +Бо·с ност капацитет Ah ' 0,25 0,5 0,5 1,0 1,0 1,5 1,5 2,5 24 50 27 53 32 55 35 55 на съхра­ нен11с (~ес.) 12 30 18 18 17 30 18 30 : Е. д. н. на живачно-цинковия елемент е равно на 1,36 V. Началното напрежение на елемента тип .копче· при температура 200С е 1,25 V, а крайното напрежение при температури 200 -:- 500 и ООС. съответно е 1,0 и U.9 V. 3. Живачно-цинковите елементи се зап3зв:п добре при съхранение. Про­ дължителността на съхранение на повечето типове елементи е 18 и повече месеци. Елем нтите трябва да се съхраняват при температури не по-високи 1. 2. + от ЗООС и в .помещения с умерена + в,1ажност. 4. При ниски температури (по-ниски от ООС) живачно-цинковите елеменпr работят незадоволително. Т а б ,1 и ц а 1.S. Максимални размери и тегло на живачно-цинковите еле\lенти Максимални ТНп на ..,е- Серия мента диаметър, mm 1 височина. 1 PЦll РЦ13 РЦ15 РЦ31 РЦ32 РЦ53 РЦ55 РЦ57 РЦ59 РЦ63 РЦ65 РЦ73 РЦ75 ... . . . ... 1\IИНИIТЮрна тип .копче• UllJIИндрична тип .копче• 2 Транзисторни раднопрне~н1щи 1 4,7 б б:3 11,5 11,0 15,6 15,б 16,0 16,0 21,О 21,0 25,5 25,5 1 1 mm тегло, g 1 5,0 3,5 6,0 3,6 3,5 6,3 12,5 17,U 50,О 7,4 13,0 8,4 13,5 1 0,5 0.45 0,8.5 1,3 1,3 4,6 9,5 15,0 44,0 10,5 18,1 17,2 27,0 17
Продължение на табл. тип PU8:l .копче• ·--- - - - с дпоен студоустойчива тип .копче• 85х студоустойчива PU 93 цилиндрична Забележки 1. 30,0 28,2 30,1 30,1 9.4 9.4 30,1 30,1 31,U 14.О 45,О 14,0 60,0 39,5 17,0 с двоен корнус PU ----- ---1 корнуr PU 83х Pll 84 1.5 : Всички посочени u rаб1шцJт.1 е.1е\1 1п11, с юключ~ние на студоустой­ чивите, са пр дназначени за работа в температурен интервал ОО+500С. 2. Елементит от студоусто!lчивзта серия са предназначени за работа в температурен ннт рва.1 -- 30 :- +5овС. Таблица ·Основни характеристики на \\Но\шнален mA мангаио-цинковите елементи ток 1 Срок на с ъх-1 ранение, Тип на еле- Капацитет, на разреж.о;аие, мента , Ah MU--lк МU-2к МU-3к МU-4к - - - - - --- - месеци 15 15 15 15 2.2 2.2 0.1 0.3 0.4 0.9 10.О 10.О Раз\tери, тип „копче" mm д11аметър внсоч11иа 15,6 6,6 4.-4 21.О 25.5 30.1 1.6 1 Тегло, g -4, 1 8.2 8.4 1-4.5 9.4 21.5 - ------ - - Забележка. Напрежението на ма11гано-цинко11ите елементи тип .копче• е равно на 1.5V. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ Елементите 316 и 373 се използуват за .дица транзисторни приемници. менти с електрохимична Те са сухи 316 и 373 захранване на ре­ цилиндрични системu цинк-манганов еле­ двуокис. В табл. 1.7 са посочени основните им електрически данни .(при температура +20"С+ +25°С и при режим на разреждане с прекъсвания), а също така размерите и теглото им. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БАТЕРИИТЕ ТИП ФМЦ Мангана-цинковите батерии тип 3,7-ФМU-О,5 и 4,1-ФМЦ-0,7 (стари наименования КБС-Л-0,5 и КБС-Х-0,7) са съставени от три последователно свързанu елемента чашко­ ~иден тип. Основните им електрически характеристикм, размери и тегла са посочени в табл. l8 1.8.
Таб,~ица Осчовн11 ХJрзктернстик11 316 313 1.52 0,9 300 1,55 0.85 5 130 9 13,5 + 14,5 49,0+50,5 20 18 32 + 34 58 + 61.5 115 V Начално напрежение. Напрежение н края на разреждането, V Съпротивление на външната верига, !2 Продължителност на работа на ново израб<, •ен елемент не по-малко от, h Гаранuионен срок на съхранение.мес Диаметър, mm mm Височина, Тегло не повече от. g 1.7 _ ! __ _ _ _ _ _ _ _ _ · - - „т а б лица 1 нп Осиовн11 - характернст11ю1 - - - -- 4,1 - ФМН -0,7 --- -- - - - -V 3.7 2.0 4.1 2.0 10.О 10,0 6 0,5 0.27 63 22 съхранение , мес Начален капацитет. Ah Капацитет в края на срока на съхранение, Дължина, на батери•т• 3,7-ФМЦ-0,5 Начално напрежение на батерията , V Напрежение в края на разрежд1нето, Съпротивление на външната верига, !2 Гаранцио~rен срок на 1.8 Ah mm Широчина, mп. Височина, mm Тегло, g 67 160 8 0.7 63 22 67 160 КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БАТЕРИИТЕ ТИП "КРОНА" Батерw·~е тип „Крона ВЦ" намират широко приложение. Те са въздушно-цинкови батерии с алкален мектролит. Напрежението на батерията е 9 V, съпротивлението на външната верига - размерите: 16 Х 26 Х 49 mm, теглото - 40 g. При норм&11ва експлоатация батерията може да работи 60 часа. Баrернята „Крона ВЦ" се запазва добре при съхранение капацитетат И след половин година почти не намалява, след 9 900 Q, месеца той е 0,8, а след 12 месеца - 0,5 от началния капа­ цитет. ВЪТРЕШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА ТОКОИЗТОЧНИКА Всеки галваничен елемент и акумулатор оказва определено съпротивление на протичащия ток, наречено вътрешно съпро- 1~
тивление -толкова на токоизточника. (Ru) по-голямо, колкото Вътрешното по-голямо е е. цията (поляризация се нарича изменението електродите на постоянен ток на токоизточника на н. на поляриза­ на потенциалите на резултат на протичането на през него) и колкото по-малка е проволимостта електролита, nията в съпротивление е д. електродите и другите елементи от конструк­ токоизточника. Не е изгодно да се захранва транзисторен приемник от елементи или батерии с голямо вътрешно съпротивление по три причини. Първо, това изключва възможността за пълното използуване на енергията на източника. Второ, има голяма за­ ннсимост -една между страна, напрежението и големината на и капацитета тока на Трето, могат да възникнат изкривявания на усилвателните стъпала на вид, източника, от самовъзбуждане поради връзката трябва от друга. да се има им пред че: вътрешното 1) или или приемника чрез общия източник за захранване. При избора на токоизточника на разреждане, акумулатора -степен на съпротивление зависи разреденост; от на неговата колкото галваничния конструкция, по-големи са елемент размери размерите на и то­ коизточника и колкото по-малко е разреден той, толкова по­ :малко е и вътрешното му съпротивление (R11 ) ; на практика е установено, че към края на разреждането R11 на елемента и батерията се увеличава 3 + 4 пъти ; за да се добие представа за големината на R11 • може да се посочат следните цифри : при честота 20Hz вътрешното съпротивление на батерия „Крона ВЦ" е равно на 12 Q, на батерия КБС-Х-0,7 - 17,5 Q и на никел­ кадмиев акумулатор КН-1О-0,025 Q; 2) вътрешните съпротивления на галваничните елементи и батериите са много по-големи от вътрешните съпротивления на .акумулаторите 3) при вътрешните по-големи от еднакъв капацnтет; съпротивления вътрешните на галепште съпротивления елементи на чашковидните са еле­ -менти; 4) вътрешните съпротивления .зависят от честотата, затова ги на елементите смятат за и реактивни батериите елементи на схемата; за най-ниските честоти ПЪJIНото вътрешно съпротив­ ление е най-голямо. Има няколко метода за измерване на вътрешното съпро­ rивление на химическите токоизточници. Най-прост е методът, основан rока на изменението през на напрежението при увеличаване на токоизточника. Измерването се провежда по следния начин : реализира се схемата, показана на фиг. 1.6, където с R11 е означено вът„еш­ ното съnротивление на токоизточника, а с R - нормалното за този токоизточник товарно съпротивление (таблиц~• 1.2, 1.4, 1.6,
1. 7 и 1.8) и се записва първото показание на волтметъра ( U 1) След това се въвежда в схемата (чрез ключа В) товарно съ­ прот1ш.1е11ие R 11 се записва второто показание на nолтметъра (И2 ). Търсеното съпротивление се изчислява по формулата R„ = ( ~: -1) R. Фиr. -' -·- 1.6. Схема за измерване на вътрешно съпротив­ ление на химически токоизточник ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА изfОЩЕНИТЕ МАНГАНОЦИНКОВИ ЕЛЕМЕНТИ И БАТЕРИИ Теорията и опитът показват, че елементи, които не са под­ .лаганн на дълбоко разреждане (до напрежение, по-малко от 0,7 V) и на въздействието на повишена бъдат ван многократно техният регенерирани, т. е. температура, могат да да бъде възстановя­ капацитет. Възстановяването се осъществява по-добре не с постоянен, .а с асим~тричен променлив ток с честота 50Hz, показан на 4Jиг. 1.7. По-долу е описан начинът на възстановяване на изтощени, а също така и на неупотребявани елементи и батерии. Реализира се схемата на еднополупериоден изправител (фиr. 1.8), зарежда се елементът (батерията) до напрежение 2 п V, където п е броят на последователно свързаните галва11ични елементи. Като вентил се използува германиев или сили- i. Импулси на зареждане Д226S / Фиr. 1.7. Асиметричен променлив честота 50Hz ток с Фю·. 1.8. Схема на сднопо.1упери­ оден изправител за зареждане на rа­ лваничнн батерии и елементи 21
циев сплавен диод тип Д7А+Д7Ж, Д226Б+Д226Д или подобен. Зареждането продължава не по-малко от 16 друг минути„ като елементът или батерията получават капацитет, равен при­ близително на 1,2 от капацитета, изразходван от източника по време на последното разреждане. След това зареденият еле­ мент или батерия трябва да се изключи от изправителя и в продължение на няколко часа да се държи в ненатоварено със­ тояние, след което този източник за захранване може да бъде включен към приемник или друго устройство. Схема на друг изправител за зареждане на батерия „Крона" 3,7-ФМЦ-О,5 и на други източници за захранване с напрежение 4,5 и 9 V е дадена на фиг. 1.9. Кондензаторите С 1 и С2 (книжни тип КБ, КБГ-М или метало-книжни, тип МБМ„ МБГU, МБГО) трябва да издържат напрежение 250+400 V. Диодите Д1 и Д1 са тип Д7Ж. Номиналните капацитети и ра­ ботните напрежения на кондензаторите С3 и С4 съответно са 20+40 MF и 20 V. С1 0,2 Сг 0,25 Фиr. 1.9. Д2 Схема на изправител за зареждане на „Кроиа•, .З.7ФМЦ-0.5• 11 други батерии с напрежение 4.5 и 9 V При използуване на тези изправители трябва да се има пред вид, да че включването става им към мрежата само след свързването на и изключването регенерируемата им може батерия към гнездата "+" и "-". Ако не се спази това изискване, може да се повредят (да се пробият) кондензаторите С3 и С 4• За да се удължи срокът на работа, батерията трябва да се зарежда не след пълно часа работа с нея. 22 „Крона" разреждане, а след 3+.S
ФИЗИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ В ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ 2.1. ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ТРАНЗИСТОРА За да се разбере принципът на работа на усилвателите, генераторите и другите устройства с полупроводникови прибори, е необходима правилна представа за механизма на работа на 1ранз11стора. Предполагаме, че устройството на плоскостния по­ .лупров\1дников триод е известно на читателя r ледаме някои физически процеси, които -гора, работещ като усилвателен елемент. и затова протичат в ще раз­ транзис­ На фиг. 2.1 са изобразени условно плоско~тен PNP тран­ зистор 11 два източника за захранване БЕ и Бе. Първият е включен в права посока и затова намалява напрегнатостта Нвr: на електрическото поле в емитерния преход, а вторият е свързан в обратна посока и с това увеличава напрегнатостта Нвс на полето в колекторния преход. Емитеf!ен преход Колекторен npexriJ 1 Емитер 1: - - г.;~ 1 1 1 1 - - - 1 ... Н,. 13 Колектор 1 1 1 1 ·®::-; - - - - - -э-;--+• 1 е' 2 ' --~ ~ -- ~ , -1 -; - 1 База 1 ' 1 1 01d\ ,Ejl~ .-- ..., / •@0• L. - 1 I \ - - /- J ' \ ~- --~\ 1 1 011 \ \ ' FV ' 11 1 : 1 ' 1 1 1 -е _ ,. i 1 --е---:--13 1 1 „ ""','\ ,' ,' 17 1s: : - - -1-,--е:::-- \ \„-т ·,- ",ё@--i--1: 1 1 Фиr. 2.1. пЭ.., • , t f ~- 11J , 20 н„ ~ 21 --е 1 , Структура на плоскостен транзистор и процеси. протичащи в него Поради високата концентрация на дупки~ в емнтера и на­ маляването на силата на полето, задържащо преминаването ;J,у11кат J е свободно място в кристалн:~та решетка коятu се образу11.1 при ю.111зане на един от им на полупро11ояника, валентните е.1ектрони от своята 2.з
в базата, част от дупките преодоляват потенциалната бариераlt и преминават в средната част на кристала, т. е. в базата. Кол­ кото по-високо (но в определени граници) е напрежението на източника за захранване Бе, толкова по-силно намалява напрег­ натостта Нве на вътрешното поле на емитерния преход 11 сле­ дователно толкова зата. повече дупки Едновременно с преминават ог дупките, но в обратна базата в емитера, преминават емитера в ба­ посока, т. е. от електроните. Тези два тока про­ тичат в една и съща посока, тъй като потокът на електроните. насочени срещу потока на дупките, не го отслабва, а го усилва. Да предположим, че в базата са въведени (или ннжекти­ рани) четири дупки 1, 2, 3, 4. Съвсем очевидно . е, че с преми­ наването им в базата положителният заряд на емитера нама­ лява с четири единици, а положителият заряд на базата се уве­ личава със същата ве.1ичина. В резултат на тези променн се нарушава електрическият неутралитет на полупроводника. Между емитера и извода му, а също така и между базата и извода И веднага възникват електрически полета, които прехвърлят е.1ек­ троните 5, б, 7, 8 от емитера във външната верига и изтеглят от нея в базата електроните 9, 10, 11, 12. И така инжектира нето на четирите дупки в базата преднз­ виква насочено преместване на четири заряда, т. е. е.1ектр11- чески ток в затворена верига емитер -- база - източник за зах­ ранване Бе. Този тоI<; означен на фиг. 2.1 с fe, се нарича емитерен ток.:~ Изтеглените в базата електрони 9,.10, 11, 12 се стремят да се преместят по-близо до инжектираните дупкн 1, 2, 3, 4. Поради това в обема на базата се образуват двойки от носи­ тели на противоположни заряди. Тяхната симална до емитерния преход и концентрация е мак­ минимална д.о колект·орния 11 затова образувалите се днойки дупка-електрон се преместват към колектора. В процеса на това дифузионно 4 движение някои двойки рекомбинират, т. с. изчезват (например дупка трон 10). 2 11 елек­ орбита (иапрю1ер 11орад11 топлинно въздействие). Дупката може да се раз­ г,1ежда J(:ITO заредена частица със заряд, равен по стойност и обратен 110 знак на заряда на електрона . lloд въздействието на електрическото по.1е дуп­ ките се преместват 110 подобие 11а свободните електрони , но в посока, проти­ воположна на посоката на частица 2 с положителен движението на електроните, тъй като дупката е заряд . Потенциална бариера на електронно-дупчест преход се нарича раз.111- ката на потенциалите в Р- 11 N- части на полупроводника. 3 Еиитерен ток в РNР-транзистор се образува не само в резу.пат на насочено преместване на дупки от емитера. в базата, но и в резултат на пре­ местването на електроните от базата в емитера. Но тази втора съставяща на емитерния ток е малка, тъй като ко1щентрацията на примеси в базата е мно­ гократно по-малка 4 вещеСТВ.JТО . 24 от концентрацията на примесите в емитера . Дифузия се нарича с;~мо11ронзволно изравняване на ко•щс · 1 трац11ята на
Преместването на двойките в базата не означава възник­ ване на ток между емитера и колектора, тъй като сумарният заряд на двойката дупка-електрон е равен на нула. Да предположим, че към колекторния преход са се добли­ ж11л11 три двойки на носители на заряди: дупките (13, 14, 15) 11 електроните (16, 17, 18). Електрическото поле в колекторния преход, създадено от източника за захранване Бе, въвлича дуп­ ките в колектора 16, 17, 18. с ·се трн и пречи на преминаването При това положителният единици, увеличава. а положителният Между базата и на електроните заряд на базата намалява заряд на колектора нейния извод, между колектора и неговия извод се образуват полета, сн.ште на които прехвърлят електроните а съответно също така електрически от 16, 17, 18 базата вън външната верига и изтеглят от нея електроните 19., в колектора. И така инжектирането на четирите дупки от емитера н ба­ 20, 21 зата предизвиква насочено преместване на три (т. е. по-малко ко­ .личество) заряда във веригата база--колектор-източник за зах­ ранване Бе. Този ток, означен на фиг. 2.1 с !е, се нарича ко­ .лекторсн ток. В извода на базата той е насочен срещу тока lr:. Едновремено с преминаване на „емитерните" дупки (тези дупки, J<Оито са се намирали отначало в емитера, а след това -са бнлн инжектирани в базата) от базата в колектора в същата посока прем1:1нават и собствените „базови" дупки, а в обратна посока ·- на"-бързите електрони от колектора. Затова се смята, че токът f e има две съставящи: управляван ток lcp образуван от потока на „емитерните" дупки от базата в колектора, и не­ управляван ток le 0 , образуван от потока на „собствените" дупки на базата в колектора и от потока на „собствените" електрони на колектора в базата. От казаното могат да се направят с:1едните изводи: 1. Причината за появяване на ток във веригите на еми · тера, базата и колектора е напрежението, приложено между емитера в базата и между базата и колектора на транзистора. 2. Емитерният ток на РNР-транзистор има две съставящи: управляващ ток f Ey (фиг. 2.2), образуван от потока на дупките от емитера в базата, и неуправляващ ток f Ену, образуван от потока на електроните от базата в емитера. Ако означим отношението IEy с у, то за управляващия ток може да се напише формулата IEy=y /Е' * Отношението IEy: IF се нарича ефективност на е~п·тера. 25
а за - неуправляващия Токът f Ену не влияе на колекторния ток, а само натоварва източника за захранване във веригата емитер-база, затова е же­ лателно този ток да бъде по-малък. Това се постига чрез уве­ личаване на ефективността на емитера при производството на транзистора. Токът f Ey е много по-голям от тока тика се смята, че 1Е ~ 1Еу. f Ену, затова на прак­ 3. По време на движението на дупките в материала на базата ток във външните вериги на транзистора не протича. Той се появява само в момента на преминаването на дупките през единия 4. Ако торният а ток или през двата отношението* може управ.'lяемият да се електронно-дупчести lc-lco представи колекторен ток - сх 0 , се означи с IE като като прехода. то колек- сума произведение Неуправляемият колекторен ток f co, наричан още топлинен или температурен, зав11си слабо от напрежението на захран­ ващия токоизточник Бе влияе си.~но шаf)ането И. от Токът вреден, понеже ради което 5. 1Е - се (затова се нарича неуправ.~яем), но се температурата, f co нагрява стремят не като се увеличава рязко с извършва допълнително да ro полезна работа. колекторния пови­ Той е преход, за­ намалят. През извода на базата протича ток, равен !с. Ако в обема на базата на транзистора на разликата не съществу­ ваше рекомбинация, колекторният ток щеше да е равен на еми­ терния и ннмаше да има базов ток. Транзисторът е толкова · по-добър, колкото по-малка е раз­ ликата * между колекторния и ток, т. е. колкото по- Това отно1nение се нарича коеф1щ11еит на усилване на транзистора П() постоянен ток в схема с обща баз:t. 26 емитерния
малък е базовият ток. Оттук следва, че базовият ток е своеоб­ разен показател за несъвършенството на транзистора 11 не може да се смята за управляващ фактор. Фнr. 11 2.2. Съставящи на ем11тсрн11R, колекторн11R баЗОВl\R ТОК Е в IEJ ШJ с + [Е] ИUЗ)( и.с. IE. --r 5: t 1 : i:_ Фнr. 2.3. ~·словно 11зобразRване на токо­ вете в Фиr. 2.4. За разRснRване на физи­ ческата същност транзистора на усилването В заключение трябва да се отбележи, че въпреки че ток в базата между емитерния и колекторния преход не протича, за да се опрости обяснението на физическите процеси може да се допусне, че постоянният емитерен ток се разделя в базата на два тока: относително голям колекторен ток !с (фиг. 2.3) и по-малък базов ток lв. Физическата природа на усилването на сигналите с по­ мощта на транзистор се обяснява по следния начин. При въвеждане на източника на усилваните сигнали във веригата емитер-база (фиг. 2.4) и на товара, например резистора във веригата на колектора, потокът на дупките, въвеждани от емитера в базата и следователно количеството на дупките Rc в колекторния преход се променя. Ако поляр11тетът на сигнала 27
е, както на фиг. намалява и захранване Бе количеството намалява, 2.4, то съпротивлението на колекторния преход. по-голямата част от на дупките, следователно напреженнето Re. пада на товара на източника за При промяна на поляритета проникващи в съпротивлението колекторния му се преход~ увеличава и на­ прежението от нзточни:<а Бе се преразпределя така, че по­ голямата му част пада върху транзистора. По този начин върху товара се образува напрежение, променящо се в такт с изменението на напрежението във веригата емитер-база. То Re представлява усиленото изходящо голямо е напрежението на чителни промените на толкова по-голямо е напреженИе. източника Бе съпротивлението изходящото Колкото 1ю­ и колкото са по-зна­ на колекторния преход~ напреженпе. 2.2. ПРИЕМНИ АНТЕНИ И ВХОДНО УСТРОЙСТВО За антени в транзисторните приемници се из11олзуват еди нични проводници с дължина няколко метра, метални прътове рамки и вградени в приемника феритни антени. Последните два типа антени са магнитни, т. е. антенни устройства, реагиращи на магнитната съставяща на електромагнитното Феритните антени отстъпват на тени по количеството енергия, мощ от радиовълните. Но ност, имат щения и по-малка затова фигурата се която са на широко феритна вижда, че се получава външни ан­ с тяхна компактни, с добра чувствителност намират Устройството От те поле. обикновените към по­ насоче­ промишле1ште сму­ приложение. антена антената е показано на фнг. се състои 2.5. от фернтна пръчка с кръгло и.111 правоъгълно 1 Сечение и надянати на нея бобини. Бобините се навнват на тела, които могат да се преместват по дължината на пръчката в процеса на настройка на прием­ ника при изработването му. Обикновено бобнннте за дълговълнов11я 11 средновълновия обхват се разделят на две равни части и всяка половинка се навива върху отделно тяло. Свързващата бобина (фиг. 2.5) се навива навивка до навивка върху тя.10, което се слага приб.111зително в средата на пръчката, или се навива върху тялото на една от двете половиню1 на бобината за дълговышовня обхват. 1 За приемане на къси, средни стандартни феритнн ядра IOOHH, 11 дълги въ.11111 се изпо.1зуват съотвеп1<> 600НН и 400НН, IOOOHH и бООНН. За къси вълни се използуват феритн с по-малка 11ом1111а.111а магнитна проницаемост µ, защото нъв ферпти с голяма 11 (ферит1111 нръчки IOOOHH 11 бООНН) при ув личаванr на честотата загубите cr увеличават колкото във феритите с по-малка µ (фернтно ядро IOOHH). 28 по-бързо, от­
Половинките на антенните бобини за средновълновия об­ хват се навиват едиослойно с редова намотка (навивка до на­ вивка) или с намотка с принудителна стъпка, а бобината за. дълrовъ.1новия обхват се навива накуп. Fiобините на трептящия. кръг се разполагат краищата на на разстояние, не по-малко от 5 тт от· пръчката. феритна. пръчка / Тпла ~ ~ Полобинки от бойината. на. трептящия кръ-г. Фиr. 2.5. Устройство на най-проста феритна антена Телата на бобините от средно- и дълrовълновите обхвати: се изработват от ивици тънък пресшпан и.'lи хартия с дължина. 190 +230 mm н ширина 15+20 mm, а телата на бобините от късовъ.111ов11я обхват - от полистиро.1 или фторопласт-4. Залепването на тялото и навиването на бобините се из­ вършва върху феритната пръчка. Преди залепването на тялото· върху пръчката се навива навивка до навивка бял конец № 40, за да се осигури свободно преместване на тялото с намотката по дължината на пръчката. С1ед изработването на антенната. бобина конецът се махд и между тялото на бобината и пръч­ ката остава необходимата междина. Антенната бобина, а също така краищата на пръчката не· трябва да се разполагат близо до стоманени детай:ш, например· до високоговорителя, блока на променливите кондензатори, ка­ пачките на потенциометрите 11 други, за да се избегне рязкото (няколко пъти) намаляване на качествения фактор на бобината~ Бобините, които не работят, се дават накъсо, тъй като те също намаляват качествения фактор на другите (работещите) бобини. Антенната бобина заедно с променливия кондензатор обра­ зува входния трептящ кръг (фиг. 2.6), настроен на приеманата. станция. Поради използуване фактор на бобината на феритната пръчка съществено нараства става достатъчно голяма, което позволява в и качественият· избирателността някон случаи при-· емникът да се направи без високочестотно усилвателно стъпало ..
Процесът нитното поле на във преобразуване на енергията на електромаг­ високочестотна електрическа енергия с по­ мощта на феритна антена се състои в концентрацията на маг- 11итните силови линии във феритната пръчка и в индуктирането на е. д. н. в антенната бобина. Колкото повече Фиr. 2.6. магнитни линии Схеми на наА-прости входни трш­ тящи кръгове на приемника nресичат бобината (а това зависи от магнитната проницаемост на пръчката и от ориентацията И в пространството), толкова по-голямо е нарастването на магнитните линии за определен интервал от време и с.11едователно, толкова по-голямо (в съот­ ветствие със закона за електромагнитната индукция) (е. д. н. се индуктира в бобината 1 • Повечето средни на вълни, радиопредавателни които електрическото са поле станции работят на дълги и поляризирани са насочени вертикално, вертикално, т. е. линиите а линиите на магнитното поле - хоризонтално. По тази причина максимално -е. д. н. в бобината се получава при хоризонтално разположение на феритната пръчка и при насоченост на оста И към при­ еманата радиостанция. Ако е нежелателно да има насочена антена, употребява се антена с Г -образно феритно ядро, което представлява система от две феритни пръчки внимателно шлифовани и залепени под .прав ъгъл (с лепило Бф-2). Това ядро се разполага по дължи­ ната на образуващите прав ъгъл стени на кутията на при­ -емника. Антенната бобина може да бъде разположена равномерно ·по цялата дължина на Г-о"iразното ядро или да бъде нзрабо­ -гена от две половинки, всяка от които да се настройва със 1 За отстраняване на в.1иянието на е.1ектрическата съставяща на пол то върху бобината феритната антена често се екранира. т. е. поставя се в ме­ (:ИНrова или алуминиева тръбичка с тънки стени, разрязана по дължина така, це да не представлява навивка, дадена накъсо . .зо
собствен кондензатор. В последния случай 11 на двете пръчкИ! се навиват свързващи бобини и малка допълнителна бобина, с помощта на която се изменя диаграмата на насочеността на антената така, че формата И да наподобява окръжност. Ефективността на всяка антена, в това число и на ферит­ ната, се антената, оценява към чрез отношението напрегнатостта на на е. д. н., магнитното индуктирано поле в в.· мястото на приемането. Колкото по-голяма е действуващата височина на антената, толкова е по-добре, защото приемното устройство· може да приеме повече отдалечени станции. Действуващата височина на обикновена външна антена за­ виси от геометричните И размери и от разпределението на тока в нея, а действуващата височина на феритната антена, както- следва от формулата hад = 2 7t S/еф W, се определя от площта на напречното сечение на феритната· пръчка (S), ефективната проницаемост на пръчката (1.1.еФ), or дължината на приеманата вълна (Л) и от броя на навивките на. антенната бобина (w). При S= 176,7 mm 2, as~ 1.1.еФ=65 Ое , w=BO навивки и Л=320 ш действуващата височина на феритната антена е само 0,018 m~ което е много по-малко от действуващата височина на прътова антена и на антена от единичен вертикален проводник. При необходимост действуващата височина на антената, а следователно и обсега на приемането, може да се увеличи зна­ чително, ако се свържат последователно (фиг. 2.7 а) или пара- а) О') ---~ ---~Фиг. ле.'lно (фиг. 2.7. Пос.1едовне.шо (а) и nаралелно ване на антенни бобини (6) свърз­ 2.7 б), две или Т{>И обикновени феоитни антени. З<t получаване на максимално е. д. н. от двойна или тройна антена е необходимо правили~ (как.то е показано на фиг. 2.7 а и б) да се свържат антенните бобини помежду си и пръчките да се- *В система CGSM. 31
закрепят паралелно на него.1ямо разстояние. Двойната антена, показана на фиг. 2.8, има не само по-голяма (приблизително 1,4 пъти) действуваща височина, но по-голяма 11 (в сравнение с ~днопръчкова антена) избирателност. Съществуват и други способи за ващата височина нето на ядро увеличение с на на фернтните променливо диаметъра 11 увеличаване на действу­ антени сечение ; или дъ ,1жината например употребява­ с немагнитен на ядрото и процеп, други. При работа с феритните пръчки те трябва да се опазват от механични, топлинни и магнитни въздействия, тъй като прн падане и ударн ядрата често се чупят, а под въздействието на повишена температура (по-висока от l lO"C) и силни постоянни магнип1 загубват своите цсшш маг11итод11е:1ектрични свойства. При необходимост ядро за антена може да се направи от непотребни (повредени) фернтни пръчки 1 • За целта те трябва да • • 1 ••• 1 1 се начупят на парчета сместта се изсипва ферит и масата се Фиr. 2.8. Схема на двойна феритна антена напълва в плътно със сместта се съда Счупени с стрият един-два подгрявана феритни слоя пръчки БФ-2, К-88 или с епоксидна чиста със с стрития във метална се пригот­ необходимата Накрая поставя като се втвърди добре лепилото, хартията увива се предварително дължина и диаметър. някаква се да се разбърква. С тази маса вена тръбичка от хартия та и на прах. СJ1ед това малко количество си­ ликатно лепило се загрява и след приба­ вяне на две-три щипки боракс се разбърк­ ва хубаво получената смес. След това тръбичката фурна кутия маха и и или след пръчка­ хартия. могат да се залепят с лепило смола. Преди залепването парче­ тата на пръчката трябва да се почистят грижливо от замър­ сяване и мазнини, а след това да се подсушат. На залепваните повърхнини се нанася (намазва) тънък слой лепило и ·шава при стайна температура. пило, подсушава се малко 11 се изсу­ ~края се нанася повторно ле­ частите се залепват, след което ·пръчката се държи при температура 40-:- 70°С в продължение на 30 -7- 40 часа. В първия раздел вече беше споменато, че между антената и първото стъпало на високочестотния усилвател (или преобра­ .зовател) се включва високочестотно входно устройство. Пред­ назначението 1 устройство е да отдели приемания Така изработеното ядро. разбира се. ще отстъпва по своите свойства ·на ядрата, .менно. на входното изработени по промишлен начин. 110 може да се използува вре­
сигнал от всички -би сигнал11те -ство се на състо11 сигнали, индуктира11и другите пречещи от един или в антената, станшш. няко.1ко 11 да отс.~а­ Входното устроii- резuнансни кръга н е.1е- менти за връзка между тях и антената. Освен 11з611рателн11 свойства входното устройство трябва да притежава 11 други качества, напр. да пропуска зададена честотна лента, да се спряга добре с кръга на високочестопшя уснлвате.1 11.111 хете­ родина, да намалява разстройката, която антената причинява на входния трептящ кръг, и да има относ11те.шо постоянен кое­ фициент на предаване по пелия обхват на приеманите честош. В поnечет.о транзисторни приемници вход11ите устройства с а изпълнени като еднокръгови трептящи системн. Тех~ите схеми с външни и феритни антени са показани на фнг. :2.9 11 2 .1 О. От фигурите се вижда, че връзката на трептящия кръг с външната антена може да бъде непосредствена (ф11г. 2.9а), 1 OjI 01 ~ Ф11r. 2.9. капацитивна (фиг. Схеми на входни устроlkтв:~ с външн:~ 2.96) и индуктивна (фнг. :2.9в и г), а връзката на трептящия кръг с товара ( фи г. - капацитивна, 2.9г) и автотрансформаторна Предаването антена на сигналите (фиг. трансформаторна :2.9в). от антената към 1Пало на. приемника се осъществява 110 следния начин (фнг. 2.11). първото стъ- през входното устройство При пресичане на антената с елек­ 'Тромагнитни вълни по бобината La протича високочестотен ток, който създава променливо магнитно поле. Изменящият се маг1штен поток пресича бобината Lк и в нея в съответствие със закона за електромагнитната индукция се индуктира промен­ .ливо е. д. н. Тъй като бобината Lк е свързана с кондезатора С, s затворената верига Lк С се образува високочестотен ток iк . Като протича в навивките на бобината между точките А и В, vокът iк създава падение на напрежението в тях. Това напре­ жение е изходящо напрежение на разгледаното входно устроil­ ~тво. Амплитудата на тока в кръга и с.1едовате.11ю падението а Транзнсторнн рад11оnр11е\1ННIЩ 33
на напрежението върху участъка АВ достигат максимални с той­ ности, ако честотата на приеманата станция съвпада със собст­ вената честота на трептящия кръг. Избирателните свойства на входното устройство са изразени толкова по-добре, колкот<> Ф11r. 2.10. Схеми н::~ входни устройства с вътрешна феритна ан11ешu Фиr. 2.11. Схема на вход­ но устройство и nро11есите в него по-го,1я:-.1 качествен фактор има кръгът. Бобина та Lк не се свъ~ зва 11з1щ,10 между базата 11 емнтера на транзнстора (базата е свързана не с точката Б, а с точката А), за да се избегне шун­ тиращотп влияние зистора върху тор на на малкото кръга, което на качествения ВИСОКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ В1южочестот11ото уси.1ващо чение съпротивление тран­ фак­ пос.1едн11я. 2.3 ните входно силно намалява с помощта трептения, на телност това 11 усилвателно на стъпало полупроводников подавани на входа му. стъпало е повишаването е трнод устройство~ високочестот­ Основното на предназна­ реалната на избирателността на приемника по нал. Освен това високочестотното (ВЧУ) чувстви­ огледалния ка­ стъпало е предназначено за оrслабване на взаимното влияние между кръговете на хетеро­ дина 11 входното устройство, за създаване на по-благоприятнп услов11я ката 34 за работа на на хетерод11на с преобразувателя и за намаляване антената. връз­
ВЧУ се изпъJшяват по или общ ко.1ектор. схеми с общ емитер, обща Първите схеми имат голям база коефициент на усилване по мощност при най-малко ниво на собствени шумове. втор11те са по-устойчиви при работа, третите имат високо входно съпротивление. Към ВЧУ ните от тях се предявяват определени изисквания. Най-важ­ са: възможно най-голямо усилване на сигналите в зададената честотна .1ента без забележими изкривявания; осигуряване на зададената избирателност по or ледалния кана.11; висока стабилност на работа; м11ю1ма.1но ниво на собствените шумове; проста изработка, настройка и експлоатация. Има два вида ВЧУ: апериодични (фиг. 2.12) и резонансни (ф11г. :2.13 ). Аперноднчннте не се настройват и усилват сигналите в широка честотна лента. Резонансните се настройват в грани­ ците на зададен подобхват или на фиксирана честота и усил­ ват (по-ефикасно от аперподнчните) сигналите в тясна честотна лента. В .1ампов11те радиоприемници тели се 11зпо.1Зуват рядко. мират в по-шнрзко апериодичните В транзисторните приложение не само във в. ч. усилва­ приемници те на­ в. ч. стъпала, но и междннночестотните усилватели. От схемата на фиг. усилвате.1 съдържа се вижда, 2.12 резистор R'J R1, че апериодичният в. '1· високочестотен транзистор. товарен резистор и източник за захранване. У си,1ваното на­ прежеш1е и;с се подава между базата 11 емитера, а усиленото и;~ се вз11ма между колектора и емитера. Апер11од11чният усилвател работи по следния начин. Постоян­ ният ток, хранване - протичащ във веригата емнтер база - - плюс резистор на R1 източника минус - за за­ на -uCq ._.. R2 Изхо8 Изхаа -тВход J. Фиr. Uyc ..i. и." !IC .L 2.12. Принциnна схема на аnе­ риодич~и внсокочестотен из- усилвател Фиr. 2.13. Най-nроста схема на резонансен високочестотен вател с усил­ транзистор 35
точника за захранване, създана стоянно падение на на емитерния напрежението с преход малко положителен по­ поляритет, .обърнат към емитера 1• Благодарение на това преднапрежение в се базата 11Jество непрекъснато При подаване на стъпалото се въвежда някакво постоянно кол11- дупки. променя и на високочестотно количеството на напрежение дупките, съпротивлението на да се променя спрямо средната си на въвеждани колекторния преход стойност (вж. входа в базата, започва 2.1). Напре­ жението Исо на източника за захранване се разделя между ре­ зистора R2 и транзистора. При изменение на количеството на дупките в базата, а следователно и в колекторния преход, напрежението Исо непрекъснато се преразпределя :-1ежду рез11- R'J. стора И и транзистора. така създава между променливо както и входното колектора и емитера напрежение, изменящо на се транзистора по напрежение. Напрежението се същия закон, на изхода е по­ голямо от входното напрежение 1О-:--30 пъти. Недостатъкът на усилвателя, направен по схемата от ф11г. 2.12, се състои в непостоянството на коефициента на усилване (фиг. 2.14). Намаляването му пр11 увеличаването на честотата на сигнала се обяснява с честотните свойства на транзистора и с шунтирането на товарния резистор R2 от входното съпро­ тивление на характер и смесителя. намалява Това при съпротивление увеличаване на има капацитивен честотата, затова кое­ фициентът на усилване за по-високите честоти от под()бхвата е по-малък, отколкото за по-ниските. Колкото по-голямо е съпро­ тивлението на резистора R2 , то.'!кова по-силно намалява коефи­ циентът на усилване на стъпалото при увеличаване на честотата. По тази причина къси вълни, 100-:--2200 в усилвателите, съпоотнвлението на разчетени и за приемане на резистооа се намалява до (при приемане на дълги и средни вълнн се препо­ R ръчва съпротивление 2 = 2;2 + 2,7kQ). За повдигане на честотната характеристика на апериод11ч­ ния в.ч. усилвател в областта на най-високите честоти се включва коригиращият високочестотен дросел Lк последователно с рези­ стора 2 (фиг. 2.15). Дроселът се навива с редова намотка с проводник ПЭВ 0,15-:--0,18 върху високоомен рез11стор тип ВС или млт. R В резонансните усилватели като товар се използуват ре­ зонансни системи. У силва тел, съдържащ в колекторната си ве­ рига един трептящ кръг, по-сложна трептяща повече свързани 1 се нарича резонансен, система помежду (например а усилвател с верига от си трептящи кръгове) - два с или лентов. В Такъв начин за установяване режима на работа на транзистора се на - рича преднаnрежение от фиксирания базов ток.
зависимост от начина на включване на кръга резонансните в.ч. усилватели се делят на усилватели с непосредствено (фиг.2.lба), трансформаторно (фиг. 2.166), автотрансформаторно (фиг. 2.lбв) и двойно автотрансформаторно (фиг. 2.lбг) включване на кръга. Резонансният в.ч. усилвател работи по следния начин. По веригата (фнг. 2.17) минус на източника за захранване -- .-------о к - реИс„ Изхо8 Jl>o 1 Фиг. аа 2.14. Ззвнсимост на коефициента усиr.ване на уси.1вагел аnериодичння от в. ч. Фиr. в.ч. честотата 2.15. Схема на аnериодичен уси.1вател с коригираща ин­ дуктивност Изход Изхо8 Вкод 1 Фиг. 2.16. Схеми на резонансни в.ч. усилватели с неnосредствено (а), транс­ (6). автотрансформаторно (в) и двойно автотрансформаторно (г). форматорно включване на кръга 37.
R база на транзистора Т 1 емитер на транзистора 1 корпус плюс на източника за захранване протича по­ зистор Т1 - стоянен ток, който създава постоянно падение на напрежението между емитера и базата на транзистора Т 10 необходимо за на­ чалната инжекция на дупките в базата. От момента на пода­ ването на входа на схемата на напрежението Ивх с висока че­ стота количеството на дупките, въвеждани в базата, а следо­ вателно и вяща плюс колекторният ток на пулсиращия на източника зистора Т 1 - се променят. Постоянната колекторен ток за захранване - / со - корпус колектор на транзистора Т 1 - емитер бобина нус на източника за захранване. Променливата 111ротича съста­ протнча по веригата на L'J - на кръга. ми­ съставяща по същата верига и допълнително през бобината кондензаторите (С 1, С 2 ) тран­ Токовете Icm L1 и fc 0 11 Icm, проти­ 2.18, създават върху чайки през кръга, показан отделно на фиг. него падение на напрежението. Съпротивлението на кръга за постоянната съставяща / со е много малко, затова и постоянно­ то падение на напрежението върху кръга е съвсем малко. Па­ дението на ставяща Icm• вишава напрежението, предизвикано от при настроен в резонанс кръг десетки пъти амплитудата на проментшата съ­ С 1, С2 , пре­ L2 , L 1, входното напрежение. Това е така, защото резонансното съпротивление на кръга мно­ rократно превишава съпротивлението на бобината ния L2 за постоян­ ток. Напрежението с висока честота, което се образува върху 1<ръга (между точките А и В), се дели между бобината L 1 и I<<>ндензаторите С 1 и С 2 • Напрежението върху кондензатора С 2 е изходящо (усилено) напрежение. Както се вижда от фиг. 2.18, то се подава на базата на транзистора Т2 непосредствено, а към емитера през кондензатора С 3 с относително голям капацитет. Частичното включване на кръга в колекторната верига на транзистора Т 1 чрез свързване на колектора към частичното включване на кръга във входната точката А и верига на транзи­ стора Т2 с помощта на кондензаторите С 1 и С 2 осигуряват съ­ гласуване между стъпалата, което е необходимо за увелича­ ване на коефициента на усилване и за получаване на зададе­ ната лента на пропускане и избирателност. Особеността на резонансните транзисторни уси.шатели се състои в тяхната неустойчивост и склонност към самовъзбуж­ дане. Това свойство на транзисторните в.ч. усилвате.ш се обяс­ нява с факта, че за разлика от усилвателя с пентод в тран­ зисторния усилвател изходната верша въздействува на входната през колекторните капацитет по-силно и проводимост. За отстраняване или отслабване на тази 11еже.11ателна въ­ трешна обратна връзка в транзисторните резонансни и лентови JСILIВатели с фиксирана настройка се прави неутрализация или
корекция на вътрешната обратна връзка с помощта на външни 11еутрализиращи за целия или обхват коригиращи се използуват вериги, а във транзистори 111роводимост или се употребяват каскодн11 с в.ч. уси.'!~атели малка ооратна схеми. Схема на в.ч. стъпало с неутрализация с показана 11а фнг. 2.19. На тази схема C1L е трептящият кръг; CN RN е.1ементите на веригата на външната обратна връзка; С вс G вс колек- Фиr. 2.17. Схе~1а на резонан с ен проц е сите, в. ч. протичащи в ус11.1вате ,1 и него ИзхоВ • 1 А Вхоа l ОФиг. 2.18. Трептящ кръг на в. ч. усилвател. схемата IJa който зана на фиr. е пока­ Фиг. 2.19. Схема на в. ч. стъпало с мостова неутрализация 2.17 CsR -торните капацитет и проводимост; елементит~ на раз„ 2 ~вързващия филтър. На фиг. 2.20 е показана схема, спомагаща за разбиране 'На принципа на неутрализацията. От схемата се вижда, че ча­ -стите ЛВ и ВД на кръговата бобина, колекторните капацитет Свс и прюв0д11мост Gвс, а също кондензаторът CN и резисто- 39
рът RN образуват мост. В единия му диагонал (между точките д и А) действува изходящото напрежение, а IЗ другия (между емитера 11 базата) входящото. Както е известно от електротех­ l/l{ката, ако мостовата cxe:1ia е балансирана, входната верига не получава енергия от изходната. Следователно в разглежданата схема пра равни про11зведения на съпрот11в.1ешшта на· рамена'Еа„ База. 1 Емитер Фнr. Схема. поясняваща 2.20. пр111щ1шз на неутрализации разположени на кръст, вътрешната .'!Изира. на За вход1111я цнят(!, в съжаление ток тази от пълното колекторното схема се напрежение, осъществява 2.4. Хен·родннът обратна връзка се неутра­ отстраняване на зависимостта само за т. е. неутрализа­ една честота. ХЕТЕРОДИНИ е генератор на високочестотни трептения с малка мощност, който се използува в суперхетеродинния емник (обикновено тата ми, (фиг. (.фиг. ]а на преобразуване приеманите понижаване) сигнали. Транзисторните хетеродини се построяват по същите схе­ кактп и ламповите, т. е. по схемите с трансформаторна 2.2la), аIЗтотрансформаторна (фиг. 2.216) и капацитивна 2.21 в) обратна връзка. Транзисторите обикновено се вк.1юч­ ват по схеми с общ емитер 11 обща база. Първата възможност да се получи голямо усилване по рата има по-малки изменения на входното 11 тивление при захранването. 40 при­ на често­ изменение на температурата схема дава мощност, а вто­ изходното съпро­ и напрежението на
За по.1учаване на устойчнва генерация в зададен честоте~r обхват в хетерол.11н11тt: се употребяват транзистори с висока гранична честота, например германиев11 дифузионни триоди П401, П422, П4~:3, rт:309А+ГТ309Е и др. Най-важн11те нзнсквшшя към хетеродините са: 1) ге11ер11ране на трептения с минимално количество на хар­ моничю1 честоти; ~) Фиг. 2.21 . 2) ното ние Схе:.111 на хетерод~11111 с трансформаторна (а) , автотра11сформатор11а (б) и ка11ац11пш1ш (в) обратна връзка постоянство напрежение на във амплитудата възможно и честотата по-широк на измене­ температурата 3) независимост ил~1 слабо изразена зависимост на генери­ раната мощност от напрежение ; на 11 захранuащото на генерира­ интерва.1 честотата. Получаването на незатихващи трептения може да се раз­ бере по-лесно, ако се разгледа предварително процесът на раз­ реждане на кондензатора през бобината. Както е известно, подаването на някакво количество енер­ гия в затворен трептения в кръг него, доuежда ако се до възникване спазват между параметрите на кръга. Честотата зависи от количеството определя .само на бобината, степен от на неговите енергията, параметри, съпротивление електрически т. на съотношения на тезн трептения не въведена е. от от капацитета на кондензатора от активното на определени в кръга, и се 11ндукт11вностт~ и в много малка кръга. Трептящото разреждане на кондензатора е процес на пре­ образуване на електростатичната енергия на заредения кон­ дензатор където С е Uc - капацитетът на кондензатора, напрежението на кондензатора в енергия на магнитното поле на бобината 41
Lf2 WL- --- 2' L 1<ъдето е инду1<т11вността на бобината, тонът n бобината, и обратно. Ано в трептящия 1<ръг нямаше акт11вно съпр\1пшление и енергията не се излъчваше n пространството, това преобра­ зуване щеше да става бrз загуби на енергия 11 с.1едователно възнинналите веднъж трептения биха продължаnа.11и безнрайно 1- дълго време. Но в тивно действителност съпротивление и трическа енергия нръговете в1111ап1 имат ак­ затова първоначаююто постепенно се преобразуnа ко.11ичество елек­ n топлинна енер­ гия. Тъ~ като с всеки период количеството на е11ерг11я в кръга намалява, то съгласно гореспоменатите формулн непрекъснато намаляват амплитудите на напрежението и тока. И така треп­ n тенията поглъщане - в единичен кръг на са затнхващи първоначалното поради ко.шчество непрекъснатото енергня, въведена кръга. От гореизложеното следва, че има два пъти за 110.1учаване на незатихващи да се трептения: отстранят непрrкъснато - всеки през да причините се за въвежда затнхnане n кръга в на трептенията, продъ.1жен11е на период такова количество енергия, каквото се е изгубило предишния п~риод. Първото не може да се осъществи практ11ческ11, тъй като в самия кръг 11 в обкръжаващото го пространство в1111аг11 има загуба на енергия. Остава само вторият начин, който се състои в пернодично допълване на енергията в кръга. За тази цел е необходимо автоматически и в определени моменти от времето да се сnързва кръгът да се изключва генератори се с изпълнява от важна задача ,в транз111.:торните полупроводниковия тр1юд. Думите „да се включва" и „да се изключва" не трябва да разбирзт буквално. Транзисторът, включен n~кледователно кръга, гато (в се към източника за захранване, а след това от него. Тази свързва последния сънротнвлснието на към източника за полупроводниковия захранване, ко­ триод намалява PNP транзистори това става при подаване на отрицателно напрежение на базата) и изключва кръга от захранване, когато потенциалът на базата става положителен и следователно съ­ пропшлrнието на транзистора става голямо. Така транзисторът рrгулира подаването на енергия от из­ точника за захранванr към кръга. Процесът на самовъзбуждане на транзисторния генератор може да се представи по следния начин. При включване на из­ точника за захранване между клемата - Исо и корпуса, с 1<ойто се съединява положителният полюс на батерията (фиг. 2.21а), 42
кондензаторът С на кръга LC се зарежда през транзистора 1 до напрежение Ист, като получава при това от източника за захранване енергията си~т Wc=-2- · Тъй започва като да към се кондензатора разрежда през е свързана нея и бобината напрежението той L, върху нег() се изменя според кривата Ис. показана на фиг. 2.:22а. Намаля­ ването на напрежението върху кондензатора в продължение на интервала от време О 7 Т/4 означава, че енергията от кон­ дензатора преминава в енергия на магнитното поле на бобината. През време 07 Т/4 се губи малко от енергията 11 затова може да лоле на 'кондензатора равна на се смята, че сумата 11 първоначалното на от енергията магнитното количество на електрическото поле енергия, на т. бобината е е. Тъй като дясната чзст на това равенство е постоянна .личина, то от нег9 следва, че: ве­ от момента О до момента Т/4 токът iL през бобината L се увеличава със скорост, съответ­ ствуваща на скоростта на намаляване на напрежен11ет~) Ис върху кондензатора. Изменението на този ток във времето е пока­ зано на фиг. 2.226 кривата iL. Този рязряден ток протича през кръговата бобина и съз­ дава изменящо се магнитно поле, което индуктира в бобината за обратна връзка L00 е. д. н„ показано на фиг. 2.:2:2в кри­ вата UЕв· Както е известно, индуктираното е. д. н. е пропор­ ционално на взаимната индуктивност М н на скоростта на изме­ нението на тока, затова напрежението llEв може да се предста­ = - ви с израза: еов М Х (скоростта на 11зменен11е на тока i1. ). Отту1< (а също и от фиг. 2.226) се вижда, че llEв достига :максимум в момента О, тока на разреждане е 1<огато скоростта максимална, и на е равно нарастването на ну.•~а в на момента Т/ 4, когато скоростта на изменение на тока iL е равна на нула. От фиг. 2.2 la се вижда, че бобината за обратна връзка е свързана между базата и емитера на транзистора. С.1едователно изменението на е. д. н. еов в бобината Lов трябва да предиз­ виква изменение на коле1<торния ток. Ако се предположи, че 1 Веригата за зареждаие се състои плюс на източника за захранване, от следните елемеитн корпус. емитер-колектор на на схемата : траюистора. кондензатор С, минус на източника за захраиване. 43
схемата че генерира нискочестотни колекторният ток базата вата и емитера хармонична ток изостава и затова се смята, може честоти пър­ от напрежението да бъде представен­ z). Променливата съставяща на колек- е показана отделно на фиг. ic може да с напрежението между (в действителност при високи на колекторния между емнтера и базата) като кривата i~ (фиг. 2.22 торния ток трептения, съвпада по фаза 2.22d. При протичане на тока през трептящия кръг променливата съставяща ic на колекторння ток създава върху кръга nромен­ л11во паден11е на тока ic. Кривата вата раз:шка напрежението Ик Ик , което е показана на между ic тока и съвпада по фаза с фиг. 22.2е. Това, че фазо­ напрежението Ик е равна на нула се обяснява с факта, че при ниски честоти схемата, по­ казана на фиг. 22. la, генерира трептения, честотата на които е равна на собствената честота на кръга (при високи честоти поради от изоставане напрежението тенията, генерирани собствената вк„1ючен ната е на в първата от честота трептящия на колекторната честота е хармонична на колекторния между емитера и базата честотата чисто хетеродин, кръга). Затова верига активно на не съвпада паралелният транзистора, ток на треп­ кръг за със LC„ генерира­ съпротивление. Като се знае как се 11зменя напрежението върху кръга, не трудно да се установи законът за изменението на тока i~. (Ъздаден в кръговата бобина от променливото напрежение llк • Ако се предположи (както 11 по-рано), че активното съпротивление на бобината е равно на нула и като се знае, че токът във ве­ ригата, с 90°, съдържаща индуктивност, изостава кривата на тока i~ трябва да се от напрежението представи в този вид. както е показано на фиг. 2:22ж и съответно на нея кривата на е. д. н. е 00 , индуктирано от тока ir в бобината за обратна. връзка - както кривата е 00 на фиг. 2.22з. Както се вижда при сравняване на кривите на тока ir , създаден в бобината L в резултат на разреждане на кондензатора, и на тока i~· създа­ даден в същата бобина от колекторния тик, и двата тока съв­ падат по фаза; следователно транзисторът и източникът за за­ хранване поддържат трептенията, възникнали в кръга. Така протича процесът на самовъзбуждане в интервала от време О Т/4. По-нататъшното развитие на процеса е пока­ зано на фиг. 2.22 и 2.23. На последната фигура условно са показани измененията напрежението на променливите в интервалите съставящи Т/ 4 + Т/ 2 , Т/ 2 7 3/ 4 Т и на тока и 3 / 4 Т + Т. За =;i, означение на нарастващия ток се използува символът а за означаване на намаляващия ток символът -i. Увеличава­ щите се и намаляващите се напрежения рите съответно със знаците От тезн фигури 44 Uf са показани на фигу­ и И!. се вижда, че транзисторът действително
изпълнява ролята на комутнращ е.ТJемент. При зареждане на 11<ондензатора С (фиг. 2.23в) на базата се подава нарастващо <Jтрицателно напрежение, следоватС>.шо съпротивле1шето на тран­ зистора намалява и той „включва" кръга към източ1111ка за за­ .хранване. При разреждане на кондензатора (фиг. 2.2Эа) отри­ цателното напрежение на базата нама.'!ява, съпротив.1ението на nолупровод11иковия чава и .,,изключва" '(!'Орният увели- се вижда, че колек­ 2.23 ток не пречи на преминава­ на положите.'!НIПе заряди от ед­ ната към се транзисторът кръга. От фиг. нето триод следователно пластина другата. на мите не е показан временно ване на кондензатора На нито една случай увеличаване токовете .личаването на ic на и.1И ic и iL . в С от схе­ едно­ нама,1я При една уве­ посока (фиг. 2.23а) iL, насочен срещу него, намалява. При изменение на посока­ та на колекторния ток се изменя 11 ..посоката на тока в бобината. Затова при увеличаване на тока ic в обра­ тна посока (фиг. 2.2Зв) токът iL, про­ тичащ срещу него, намалява. От фиг. 2.23 следва също така, че при работа на генератора промен­ .11ивите напрежения на базата 11 ко­ .лектора се отличават по фаза със 180°. От фиг. 2.23а следва, че едно­ временно с нарастването на по.1ожи­ 'Телното напрежение на базата се уве­ личава отрицателното напрежение колектора (напрежението тора, по-точно на напрежението на колек­ между колектора и емитера),llкол=-Исо+llк (фиг. 2.21а). На фиг. 2.236 е пока­ .зано Фиг. 2.22. женията гите 11 на намаляването на положителното Кр11в11 нз токовете нанрс­ във вер1~­ тр:шзнсторния хе- теро;щн о) и, t ОФиг. 2.23. Опростени схеми иа транзисторен хетеро..1ии и иэме1!ения на на­ преженията и токовете във веригите ~1у 4.5
напрежение на базата, но в същото време то на Uк намалява поради намаляване­ отрицателното напрежение па I<олектора. накрая през пнтервала 3 /4 Т + Т, когато отрицателното И напреже­ ние на базата се увеличава (фиг. 2.23в), на колектора (поради нарастването на Ик в обратна посока) намалява отрицателното напрежение, т. е. като че ли нараства положителното. От горепзложеното може да се направи извод, сторният генератор е в същност усилвател на че транзи­ собствените си трептения. Поради ус11лване на напрежението, подадено между базата 11 емптера, в кръга възникват незатихващи трептения. стаб11т111 пи честота само тогава, когато се спазва условието за баланс на фазите 11 ба.1а11с за амплитудите. Това означава. че трептеннята, предизв11кани от напрежението ИЕв между еми­ тера 11 базата, трябва след целия цикъл на преобразуване, по­ казан на фнг. 2.22, да създадат между базата и емитера на­ прежею1еТl) uЕЯ• което не се отличава от първоначадното UEEr нито по фаза, нито по амплитуда. При правилно свързва•1е на краищата на бобината за обратна връзка условието за баланс на фаз11те вннаги се спазва. На практика обикновено не се ми­ сли, как да се включи бобината за обратна връзка, тъй като прн отсъствие на генера1tия поради неправилно свързване на бобината по-просто е да се разменят нейните изводи, отколкото да се ·опреде,111 по посоката индуктирано нея. в на навивките полярността на е. д. н .• Второто условие се 11зпышява при доs:татъчно големи кое­ ф1щиенш на усилване 11 обратна връзка. Способността на транзисторната схема да генерира се опре­ деля по характера между r.1ектродитс тивление, вк.1ючено ложно по знак на на реактивните съпротивления, включени на транзистора. Ако реактивното съпро­ между колектора и базата, е противопо­ реакт11вното съпротивление, включено другите две Двойки е„1ектроди, т. е. между между колектора и еми­ тера 11 ~.1ежду базата 11 емитrра, то при достатъчно голем1r коеф111шенп1 на усилване 11 обратна връзка схемата ще гене­ рира. Ако това услош1е не се спазва, схемата няма да се въз­ буди. Елемент11те на схемата от фиг. 2.21а, които не биха спо­ менатн пр11 оп11сан11ето на процеса на самовъзбуждане, изпъл­ няват с.1сдн1пс фушщ1111: 1) рез11стор11те R1 11 R2 образуват делител на напрежение,. в резу.пат на което върху резистора R, се създава постоянн°' напрежение, необход11мо за началната инжекция на дупките в. базата; 2) кондензаторът Ср шунтиращ резнстораR 1 , нама.r1ява съ­ противлеш1ето за променливия ток между точките А и В и по този нач11н 46 позво.нша по-голяма част от напрежението на бо-
бината за обратна тера на връзка да кондензаторът 3) промен.швата на схемите колекторния разг.1едаюпе основни за захранване ток. на транзисторните сложнн от по1<азан11те на фнг. вен базата и ем11- С2 отвежда от източника съставяща На практика се подаде между ; транзистора хетероди11и са по­ тъй като те съдържат ос­ 2.21, елементи и редица допълнителни - кондензатt1ри за спрягане, донастройващн и блокиращи конден­ затори, рез11стор11, осигуряващи устойчивостта на работа на с:Хемата, комутиращи устройства и др. Накрая трябва да се кажат няколко думи за стабилност­ та на честотата на хетеродина. Честотата на трептенията, генерирани от транзисторния хе­ терод1111, не е ностоянна поради нестабилността на параметрите на трептящш1 кръг 11 на полупроводниковия триод. Най-голямо влияние върху те:111 параметри оказват такива дестабилизиращн фактори, като хранващите измененшпа на околната тбшература и на за­ напрежения. На стабилността на честотата се обръща голямо внимание, защото за промяната реднна силата на честотата не желателни на зву1<а, а в на нвления, някои хетеродш1а като случаи и Наii-прости и достъпни мерки става изкрш:шване, изчезване на причина намаляване звука. за намаляване на нестабил­ ността на хетеродина са: правилният избор на режима на тран­ зистора, стаб11л11зшtията на захранващите напрежения, употре­ бата на качествени ционален монтаж материали на схемата, за детайлите свързването отрицате.1е11 температурен коефициент тора за настройка капацитета на на кръга кръга, при което изменение на кръговете, ра­ на кондензатор с паралелно на конденза­ компесира на промяната околната на' температура,. правиюшят избор на дълбочината на обратната връзка и на. коефициента на включване на кръга в колекторната верига. 2.5. ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА Преобразувателят честотен модулиран сигнал междинна с на хетероднна върху ченото напрежение. 1 в рад11оприемната и изменя честотата сигнал, като го честота чрез ЧЕСТОТА на приемания високо­ преобразува в модулиран наслагване приемания сигнал на напрежението и детектиране Този процес намира широко измервателната на полу­ приложение техника. 1 Пр11 нас.~агване на две синусоидални 11а11реже1111я с разт1ч1111 честоти амплитудата на резулта1'пното нанрежение не11рекъс11ато се нроменн, тъй като в някои моменти от време и двете напрежения съвп;щат 110 фаза, а в други, обратно, се нампрат в противофаза. Яв.1ението 11а пер11од11чно усилване и от­ слабване на резу.пантното нанреженпе се нарича биеш'. И така нреобразу­ ваието на честотата е 11ро11ес на uбразуRане и дстектпраис па биенето. 4Т
Необходим елемент на вся1<0 устройство, преобразуващо 'Честота, е нелинейното съпротивленне, т. е. съпрот11влс1111ето, ко­ ·~то не се подчинява на закона на Ом. В тра11зисторн11те прс­ ~бразуватели на mодниковнят честотата такова съпротив.1ение е по.1 упро­ триод. Напрежение на пдие­ ма.нuя сигнал ( н . п.с) с ис t .-----...в-о+ .------'---..&--. u---~ А _____ Ч.о о----.. Хетеро8ин Фнг. 2.24. Опрпстсна схема 11а тр:шзнстQрен пре0Gр:J.зу­ ш11 с.1 на честот:J.т:J. Схемата, конто дава п:Jща nр~дстава за у.:троikтвото на G1реобразувателя на честотата (ПЧ), е показана на ф11г. 2.:24. От схемата се вижда, че ос1ювшпс слемс11п1 на· ПЧ са: 1) източник на помощ11н трсптешш, който представлява маломощен тра11з11сторе11 ге11ератор (хетеродш1); 2) транзистор, 11зпъ.111яващ функнията 11а смес1пс .1 на тре11- тен11ята; 3) трептящ кръг CL, служещ като товар; 4) източник за захранване на колекторната верша. Схемата на преобразувателя от ф11г. 2.24 е опростена схема .·на прсобразувател с отделен хетеродин. Предимствата на такъв ·преобразувател са проста 11астро\1ка 11 възможност з:~ избор на •най-подходящ режим на работа за вссю1 транзистор. Преобра­ .аувателите смалки с отделни изкривявания -еококачествените 11 хетероди1111 затова приемшщи се и работят нзползуват n стабн.1110, предшшо прнсмшщите с внасят във ви­ късовълнов11 ·обхвати. Освен този тип преобразувате.1 в практиката се изп•JЛзува .и самооснилиращи смесители. В тези устройства r с.:~.1ш транзн­ ·стор изпълнява две функции: генерира трептенията 11 гн смесва •С приеманите сигна.ш. В тези преобразувате.111 шшм.' на нели- нейните изкривявания е по-голямо, а стабилността на работата •е по-ниска, отколкото в преобра зувател1пс с отде.1сн хетеро­ _дин. Затова самоосщ1л11ращитс смесители се нзnолзуват в евти­ шите преносими -48 приемшщн.
От фиг. 2.24 се вижда, че източникът на сигнала и хете­ родинът са включени последователно във веригата база-емитер на транзистора. С корпуса се свързват или точката А (фиг. 2.25а), или точката В (фиг. 2.256). В първия случай напрежението на приемания сигнал (н. п. с.) се подава на базата (спрямо кор­ пуса), а напрежението на хетеродина на емитера. Във вто­ рия случай, т. е. при свързването на точката В с корпуса, и двете напрежения се подават на базата. Схемата от фиг. 2.25а намира по-широко приложение, тъй като тя е по-стабилна и веригите на хетеродина 11 на приемания сигнал си влияят по­ малко. Най-важните изисквания към преобразувателите на често­ та са: устойчивост на работа, достатъчно голям коефициент на уси.1ване 1 , добра избирателност, ниско ниво на шумове, малки изкривявания, малка консумация от източника за захран­ ване. В преобразувател11тс пала, се изподзуват на честотата, високочестотни както транзистори и във в. ч. стъ­ с гранична че­ стота, по-голяма от най-високата честота на приеманите сигнали. В преобразувателите на фабричните прнемflици се използуват германиеви дифузионни транзистори типове П 401 + П 403; П 411 А; П422; П423; ГТ309Г и др. Принципна схема на транзисторен преобразувател на че­ стота с отделен хетеродин е показана на фиг. 2.26. Елементите в тази схема имат следното предназначение : Вход 1 Фиг. 2.25. Варианти на схемите за свързване хетеродИна с 1 2.26. Схема . на транзисторен преобразу­ вател на честотата с от делен хетеродин корпуса Коефициент на усилване <1тношението на на преобразувателя напрежението с междиНната напрежението с висока • Фиг. на честота на Транз•сторнн р1АнопрнемннЦ11 входа на честотата се нарича честота на неговия изход към му. 49
кондензаторът С 1 е разделителен пропуска приеманите смгнали към базата на транзистора и не пропуска постоянния ток да премине зистора R» от минуса на източника за към източника на сигналите захранване през ре­ ; R резисторите 1 и R2 са елементи на делителя на напреже­ нието, с помощта на който се подава необходимото предна­ прежение на базата на транзистора 1 ; транзисторът Т е смесител на трептенията; резисторът R3 стабилизира режима на работа на транзи­ стора; кондензаторът С2 намалява падението на напрежението на сигнала и на хетеродина върху резистора R3 (шунтира рези­ стора R3 по висока честота); Тр е високочестотен трансформатор, с помощта на К()Йто напре/!{ението на хетеродина се подава във веригата база-еми­ тер на транзистора Т; кондензаторът С 3 и бобината L 1 образуват трептящ кръг. настроен на междинната честота, равна на разликата fx -/с. където fx е честотата на хетеродина, а /с е честотата на сигнала. L» е вторичната намотка на трансформатора, от която се взима напрежението с междинната честота. За по-лесно разбиране на същността на преобразуването на честотата трябва да се разгледа фиг. 2.27, на ~оято е по­ казана зависимостта на колекторния ток ic ·на транзистора Т (фиг. 2.26) от напрежението между емитера и базата. Както се вижда от фигурата, стръмността S на кривата ABCDM, харак- теризираща се с отношенията ВЕ: АЕ, СР: ВР, DO: СО ,..... . непрекъснато нараства. Следователно зависимостта на S от на­ прежението UЕв ще има вида, показан на фиг. 2.28 (кривата: ONP). Ако под тази фигура се помести графиката на зависи­ мостта на напрежението на хетеродина Ux от времето, става ясно, че кривата напрежението ABCDM колекторния представи хетеродина този начин изменя влияе стръмността на преобразуването на честотата по следния сега може да начин. Изменението на напрежението между базата спрямо първоначалната стойност ИвЕо. както се фиг. 2.28, ристиката на на нарастването на ток. Процесът се на и по и емитера вижда от предизвиква изменение на стръмността на характе­ на транзистора с честотата на хетеродина. При по­ ложителен полупериод на напрежението на хетеродина (напри­ мер в момента t 1 ) стръмността на характеристиката се увели­ чава до S max , а при отрицателен полупериод (например в мо­ мента t 2) намалява до Sm1n. Изменението на стръмността 1 50 може да Преднапрежеиието се подава от резистора R 1. се представи въа
s ct) Рг--1 1 1 - 1-1- I1 1 : $m1n 1 mак .__.....::::....~~~~~-'_J"-~~.1....--;~ о о-------'--- t, t 2 ----Б) t Фиг. ток 2.27. Зависимост на от напрежеwието колекторния между Фиг. базата и а) зависимост на OABCDM емитера (фиг. АУ базата и 2.28 стръмността 2.27) емитера ; на кр11в ата от напрежението ме•­ б) крива на напрежени. ето между базата и емитра, времето с честота изменящо се въа на хстеродина ,, 1 о 0 -------------~ UIJE t Фиг. а) колебание 2.29 на ИАеализираната характеристи•· а на транзистора с честотата на хетеро„11н1 б) напрежение на сигнала ; •) •-иение на ко.11екторни11 ток по.11 въз.11еАств11ето на напреженията на хетеро.11ииа и на СИГl!ала 51
вид на колебания на идеализираната характеристика на тран­ зистора около правата ОА (фиг. 2.29а). Ако се предположи, че тези колебания се извършват така, както е показано със стрелки на фиг. 2.29а, то първият импулс на колекторния ток трябва да се изобрази по-голям, тъй като в началния момент има две при­ чини за нарастването стръмността на на колекторния характеристиката и ток: нарастването подаването на на положител- 1юто напрежение на сигнала на емитера (спрямо базата). Минималната стойност, която достига колекторния ток в момента t'j> се обяснява с намаляването на стръмността на ха­ рактеристиката и с подаването на отрицателното напрежение на сигнала на емитера. Тъй като честотите на хетеродина и на сигнала са различни, по-нататък се увеличава фазовата им раз­ лика. Това довежда до намаляване на максималните стойности на колекторния ток и до увеличаване на минималните стойно­ сти. По-нататък след определен момент, обратно, амплитудата на колебанията на колекторния ток с честотата на сигнала се увеличава. прежение В моментите, и напрежението когато фазите на сигнала, и базата, съвпадат, колекторният на хетеродинното на­ подадени между емитера ток достига най-годямата си стойност. И така при едновременно изменение на стръмността на .характеристиката с честотата на хе те родина х и на· напреже­ нието между емитера и базата с честотата на сигнала /с фор­ мата на кривата на колекторния ток се различава от формата на кривата f на напрежението на сигнала. От фиг. 2.29 се вижда, че колекторният ток съдържа съ­ ставящата i смч (показана с пунктирана линия), която се изменя с честота /х -/с, по-ниска от честотата на сигнала. Съставящата на колекторния тящия кръг, настроен жение, превишаващо ток i с„ч създава върху треп- на честотата /х -/с, променливо напре­ десетки пъти напрежението на сигнала на входа на преобразувателя. Изходящото напрежение, а следова­ телно и коефициентът на усилване на преобразувателя, е тол­ кова по-голямо, щата i с колкото по-голяма мч на колекторния ток и е амплитудата ко.жото на по-го.1ям е съставя­ качестве- ният фактор на трептящия кръг. Схемата на самоосцилиращ преобразувател е показана на фиг. 2.30. Тук един и същ транзистор изпълнява функциите на хетеродин и смесител. Входният сигнал се взима от бобината L 9 на входното устройство, а напрежението на хетеродина от частта АВ на бобината L4. на хетеродинния кръг. И двете напрежения са приложени между базата и емитера на транзи­ стора. Хетеродинът е изпълнен по 52 схема с индуктивна връзка.
Бобината L3 е бобина за обратна връзка. За отделяне на междинната честота в колекторната верига е включен кръгът Cis L 6 , настроен на резонансната честота /х -/с• и г Со - с, Фиr. Схема на саuоосцилиращ преобразувате.~ 2.30. R Резисторът 1 11ързващия филтър. и кондензаторът С3 са елементи на раз- Предназначението на кондензатора С2 е да пропуска висо­ кочестотните сигнали от бобината L2 към базата и емитера и да не пропуска мотката L 2, стоянен ток R3 постоянния ток от защото съпротивлението токоизточника на тази намотка е много по-малко от съпротивлението и при протичане на постоянния ток през напрежение между точки Б и К би би.10 през за на­ по­ на резистора нея постоянното значително по-малко от необходимото (зададено от резисторите R2 и R3). Резисторът R4. е токостабилизиращ елемент (вж. раздел 2. 10) и едновременно източник на част от преднапрежснието. Кондензаторът с, не пропуска постоянния ток през дол­ ната (на схемата) част на бобината L, и в същото време свърз­ l'Jа точка11а А на хетеродинния кръг с емитера на транзистора по отношение 2.6. на високата честота. МЕЖДИННОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ Транзисторният междинночестотен усилвател (съкратено МЧУ) е усилвател с 1+4 стъпала и е предназначен за усил­ ване на напрежение с междинна честота и за отделяне на с11г- 11алите на приеманата радиостанция от всички сигнали, постъп­ •ащи на входа му. 53
МЧУ има първостепенно значение за осигуряване на зада­ дените усилване и избирателност R приемн11ка. Основните изиск­ вания към на междинночестотните детектора усилване 2) 3) ус11лвате.111 са: неизкривено и достатъчно голямо за нормалната работа 1) на сигна.'lите; осигуряване на зададената нзбирате.'lност ; устойчивост при работа 11 нечувств1пелност ненията на температурата и захранващите 4) минимално ниво на шум; 5) да бъде прост за изпълнение 11 настройка. Има два начина за осъществяване към изме- напрежения; 11 на усилването селек­ цията (избирането) на полезните сигналн: използуване на МЧУ, в който усилващите елементи и избирателните вер11г11 са раз­ пределени по всички стъпала (фиг. 2.Зlа) и използуване на МЧУ, в ~ойто избирателните вериги 1 са съсредоточени в пър­ вото стъпа.110 (ф11г. 2.316), а усилватеюпе в останалите стъ­ пала. Фабричните транзисторни приемницн се изработват по втората схема. Причините за това са с.1едшпс. Първо, в тран­ зисторните МЧУ има вътрешна обратна връзка, понижаваща устойчивостта на работата на усилвателя. В раздел 2.3 бе от­ белязано, че вътрешната обратна връзка може да бъде отстра­ нена с помощта на неутрализираща верига. Но поради отkло­ нения в параметрите изменения на на транзисторите, температурата и а също така захранващите и поради нанрежения за всеки отделен транзистор трябва да се подбират индивидуално конденЗtlтори при и резистори повишаване на и нагласена температурата щото напрежение може пак да и веднъж такава нонижаван~ на се окаже неустойчива. съществен недостатък, особено при масово схема, захранва­ Това е производство на nриемници. Второ, вото в МЧУ, стъпалu ветствуващо на усилва не сигналите само на направен по напрежение на сигнала смущаващите схемата с на на фиг. 2.31а, пър­ междинна приеманата станции. В честота, станция, резултат на съот­ но и това често пъти възннкват смущения от кръстосана модулация, които пречат на приемането на избраната радиостанция. В усилвателя, направен по втората схема, сигналите на смущаващите станции се потискат от ФСС и нивото на смущението от кръстосаната модулащш 11и шумове, стана което Филтърът или няколко по-ниско не пречи от ннвото на на обикновените топл~111- приемането. със съсредоточена селекция е система свързани кръга, самостоятелен възел. На фиг. конструктивно 2.32 от два 2 изпълнени като е показан най-прост двукръ- 1 Така нареченият филтър със съсредоточена селекция (съкратено ФСС). 2 ФСС с два кръга се среща много рядко. Кръговете във ФСС трябва да бъдат най-малко три.
rов ФСС. При повишени изисквания към приемника за нзбира­ телност 110 съседен канал се увеличава количеството на кръ­ rовете във филтъра. Такъв филтър се нэnолзува като тооар на r------------------, Пърбо стъпа~о ' !:icut.бaнe и селенция Пос11е8но стъпало - - -r - - -~ ~ \ \ orri\ 1 пр;;о;;зуб;т;л; на 1 и селекция От пр~-~б!!_а!._у~а~е~ ~~ - ч_:с~о~~'!1:1:. / 1 1 1 - - - мЧУ- - честотата. • !:fсил13ане и селекция-!----- !:lсилВане \ ' Се;1е~щиR 1 - - - i<Ъ/.аетекmора. мч _L у ___l<!:_м.., После8на + 8етектора. _:: ___+а----1.----1 Усил13атеt. r:--1 стъпала 1 Усил6ане 1 1 1 1 ~-------------------~ Фиr. 2.31. Варианш на схеми на МЧУ Фиг. 2.32. Принципна схема иа двукръrов ФСС преобразувателя. При използуването на ФСС в приемника усил­ вателят на междинната честота се състои от 2 + 3 апериодични или широколентови резонансни стъпала, описани в раздел 2.3, а понякога от едните и другите. Конструкциите и проектира­ нето на ФСС са дадени по-подробно в статиите на А. Тамман .Фильтры сосредоточенной селекции" и на В. Иванов "ФСС .для любительских транзисторных приемников", публикувани в списание "Радио" № 6, 1965 г.• стр 22+24, № 7, 1965 г., стр. 20,21 (прОJJ.Ължението) и № 7, 1968. г., стр. 57 и 58. 55
2.7. ДЕТЕКТОРИ С ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРИ Амплитудно детектиране се нарича процесът на преобразу­ ване на високочестотните амплитудно модулирани напрежения в нискочестотни напрежения, честотата и формата на които съответствуват на честотата и формата на модулиращите сиг­ нали. Детектирането е необходи­ мо, защото модулираните сигна­ f-; tia в ли .t_~.___~ изведени l14x Вха8 не съдържат вискочестотни (звукови) съставящи и затова те не могат да бъдат възпро­ от високоговорите.'IЯ иди сдушалките. Фиг. 2.33. Най-проста схема на детекторно Стъпалото радиоприемника, в което на става преобразуването на амплитудно стъпало модулираните жение щи а) се сигнали и токове, на в модулиращите нарича сигнали. амплитуден детектор. За всяка схема на туден напре­ съответствува­ ампли­ детектор е принципно обходим нелинеен не~ елемент, т. е. електрически прибор, чиято водт­ амперна 1 1 т ----i характеристика е не.ш­ нейна. \ \ Най-проста \ текторно схема стъпало на де­ е показана на фиг. 2.ЭЗ, където llвx раното е амплитуднп напрежение на моду.11и­ входа на стъпалото; В вентил 1 ; - Rтивление Фиr. 2.34. Криви на изменението на напрежението на входа (а) и на из­ хода (б) на детектора Като вентили в ролята резистор 4,7 + 15kQ, на със съпро­ изпълняващ товар; С --- кондензатор с капаци­ 1000+ 10 000 pF, шунтиращ тет резистора транзисторните R. приемници се използуват rерманиеви диоди, тип ДIА, ДIВ, ДIГ, Д2Б, Д2В, Д2Е, Д9Б, Д9В и други, а също така транзистори (например типове П401 +П403) с гранични честоти, не по-малки от 4,65 MHz. В 1 56 Вентилът е е,1ектрически прибор с еднопосо•1на проводимост.
първия случай детекторът се нарича диоден, а във втория - транзисторен. Във фабричните приемници се правят диодни де-· - текторн, а в любителските Диодният детектор ване на положителна диодни и транзисторни. работи по следния полувълна на начин. амплитудно При пода­ модулирано напрежение Uвх на входа на схемата от фиг. 2.33 от момента О (фиг. 2.34а) до момента t 1 през диода В протича токът iд и кондензаторът С се зарежда, както е показано на фиг. 2.33.. От момента гато ното стане t1 входното напрежение започва да намалява и ко­ равно нула и токът iд да на напрежение напрежението между анода третата прежението и на на кондензатора, резултант­ катода на диода е равно на престава да протича. Кондензаторът не може се разреди през диода рата, и и четвъртата анода на затова разрядният четвъртини диода е от му ток периода, отрицателно, през вто­ докато протича на­ през. R резистора и напрежението llc на кондензатора намалява (частта ДМ на кривата от фиг. 2.346). Тъй като съпротивлението на резизтора е относително голямо и времето на разреждане е малко, то напрежението llc не намалява до нула и от начало­ то на втория период (момента t2 -фиг. 2.34а) пак нараства по синусоидалния закон. Ако следващата максимална стойност на R входното раства и напрежение надвишава напрежението И така нал llвx (фиг. се изменя на при детектиране 2.35) предишната, на на­ на амплитудно модулирания сиг­ напрежението съответно то съответно кондензатора. на изхода изменението на на стъпалото Uизх. амплитудата на вход- ,' ', _--- --..--;,~---lинхт ...... Фиr. на 2.35. -~----- Криви на изменение на напрежението входа и на изхода на детектора за един период на модулиращото напрежение :sт
·ното напрежение, щня сигнал, представен т. е. по закона на изменението с обвиващата крива сигнал. Колкото па-голям е капацитетът на на модулира­ на модулирания кондензатара, тол­ кова по-малки са пулсациите на напрежението llиэх· Но оттук не следва, че трябва да се увеличава капацнтетът С, тъй като това би предизвикало на модулиращия намаляване на изходящото сигнал и би увеличило напрежение нивото на изкривява­ нията. Пулсиращото напрежение Uиэх , показано на фиг. 2.35, може да бъде представено като сума от три съставящи; полезна по­ -стоянна съставяща регулиращо U0 напрежение (фиг. в 2.Зба), която се използува системата за автоматично иа усилването и в устройството за индикация на като регулиране настройката, Фиr. 2.36. Съставящи на изходящото напрежение: 1юстоя11на (а), нроменлива нискочестотна (б). промен­ лива с междинна честота (в) Фиr. 2.37. Практическа схема на диоден .м:етектор полезна променлива ниско честотна съставяща инч ( фиг. 2.Збб), която представлява модулиращият сигнал, и неизползуваема про­ менлива съставяща с висока или с межд.r~wна честота (фиг. 2.36в) 51
и нейните хармонични. Постоянната съставяща и променливата високочестотна съставяща се филтрират с кондензатора С~ на R1 С1 филтъра 11 с филтъра -честотна съставяща Uн·• (фиг. се 2. 37), а променливата ниско­ подава на входа на нискочестотния усилвател. Основните изисквания, предявявани към детектора, се със­ тоят в топа, той да има възможно по-голям коефициент на предаване и по-голямо входно съпротивление и да внася мини­ :малн11 честотни и нелинейни изкривявания. 1 Коефициентът на предаване по напрежение е отношението _ К~ "" - И11зх т и~.-, т- ' където U„ 3 , т е амплитудата на изходящото нискочестотно напре­ жение (фиг. 2.366); И.х' т ;~мплитудата на обвиващата на входящото модули­ рано напрежение (фиг. 2.35). Входното съпротивление на детектор;~ е отношението на ампл11ту дата входа му, ток внсока с на към високочестотното амплитудата на напрежен11с, подавано първата хармонична на на входния честота. Входното съпротивление на диодния детектор зависи от -съпротнвлението на товара, което се избира в границите 5+39 kQ, <>Т обратното съпротинление на диода, от амплитудата на входния сигнал и от околната температура. Входното съпротив­ Jiение на диодю1я детектор е толкона по-голямо, колкото по­ голямо е съпротивлението на товара, колкото по-малък е об­ -ратният ток на диqда и колкото по-ниска е температурата. По­ ради сравнително малкото входно съпротивление на детектора -rрептящият кръг, който го захранва, силно се шунтира и качест­ веният му фактор става по-малък. За намаляване на влиянието на детекторното стъпало -rорът се свързва ните не върху към параметрите на кръга детек­ цялата бобина, а към част от ней­ навивки. Коефициентът на предаване по напрежение на диодните .детектори е много по-малък от единица (Кпн=О,01+0,10) и за­ виси от нивото на входния товара. За увеличаване на сигнал Кпн в и от съпротивлението любителските употребяват или детектори с удвояване на на приемници се напрежението, или транзисторни схеми на детектиране. 9 1 Трябва да се има пред вид, че при правилно 11риемник детекторът внася обикновено най-rол~ми -с другите проектиран и настро н изкривявания в сравнение стъпала. 2 Пр димството на транзисторните схеми иа д тектиране е относително r-олемият коефициент на предаване по напреже11ие, надвишаващ Кпн на обик11овените диодпи детектори десетки и стотици пъти. 5~
Принципна нието е схема показана на детектор на фиг. с удвояване на напреже­ 2.38. Схемата работи по следния начин. При показания на фигурата поляритет на източника на сиг­ нали диодът Д2 е запушен, а диодът Д 1 - отпушен. При това кондензаторът С 1 се зарежда почти до амплитудната стойност на напрежението на източника на сигнали. След половин период поляритетът на напрежението на входа на детектора става об- а) U8xm _r, и 8хт О} U6xm д2 t! + с, д, + С1 + Udxm С2 R д2 я. д, ... с~ + Фиr. 2.38. l lр11нц11пна схема на диоден детектор с удвояване на напрежението ратен. Тогава диодът Д 1 се запушва, а диодът Д2 се отпушва Максималното напрежение, приложено на диода Д2 , е сумата от амплитудната стойност на напрежението на източника на сигнала и напрежението на кондензатора С 1 и затова конден­ заторът С9 се зарежда почти до удвоената стойност на И., т· Следовате.'!НО напрежението на изхода на детектора и коефи­ циентът на предаване на напрежението се удвояват. Диодите Д 1 и Д~ могат да бъдат германиеви диоди тип Д9Б+Д9К. Капацитетът на кондензаторите и съпротивлението на резистора се избират в границите С 1 =2700-;-.100 000 pF, С~=6200+7500 pF и R=5,6+12 kQ. Може да се направи детектор, в който едновременно с де­ тектирането да се осъществява и автоматично усилването па сигналите. Схемата на такъв чава от схемите па обикновените в нея е въведен с товарния регулиране детектор на се отли­ диодни детектори с това, че полупроводников диод, свързан последователно резистор, и нискочестотното напрежение се взима не от резистора, както обикновено, а от диода. Тъй като при нараст.ване на изправения ток диференциалното съпротивление на диода намалява, а нискочестотното при намаляване напрежение, което се на постоянно по амплитуда. Изкривяванията, при този тока взима се от увеличава, диода, е които се то почти получават начин на детектиране, се компенсират в нискочестотния усилвател. При неправилен избор или при повреда даже елементите на схемата на детектора процесът на на един от детектиране става неефективен и се получават изкривявапип. Основната при- 60
чина за появяването на честотните изкривявания 1 е увеличава­ нето на капацитета на кондензатора С (фиг. 2;33), а на нели­ нейните изкривявания 1 - натоварване на претоварването или детектора, увеличаването недостатъчното на капацитета на кон­ R. дензатора С, намаляването на съпротивлението на резистора зависимостта п.111ту дата на на за товара честотния на входното съпротивление входното напрежение постоянната на детектора от ам­ 11 различното съпротивление 11 промен.111вата съставяща на ниско­ сигнал. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТРАНЗИСТОРНИТЕ 2.8. НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ Подобно на транзисторният тока нли друrн усилватели ннскочестотен мощността в на усилвател товара, като е.1ектрическ11 усилва сигнади напрежението, управлява мощността на местния източник на електрическа енергия (батерии от галва­ нични елементи или акумулатори). Елементът, регулиращ пода­ ването на енергия от местния токоизточ1шк към товара, е по­ лупроводниковият триод. Основните елемснтн на схемата на транзисторния усилвател са транзисторът Т (фиг. 2.39), то­ варът R 11 местният източник на енергия Б. Управляващата мощност се подава между базата и емитера на транзистора и се използува ника за за регулиране захранване към на подаването на енергия от източ­ товара. Големината на моментната мощност, която се подава на товара, зависи от редица фактори и в това число от големината и знака на напрежението между базата и емитера на триода. Отрицателният потенциал на базата спрямо емитера 2 увели­ чава колекторния ток, а следователно и моментната мощност, която се отделя в товара. При положително напрежение на ба­ зата количеството на дупки, инжектирани в базата (вж. раздел 2.1), и намалява. По този начин колекторният ток, а следователно мощността в товара намаляват. Транзисторните нискочестотни усилватели се класифицират по няколко признака. Според приложението им те се делят на усилватели чението им на - свързването напрежение, ток и мощност; на предусилватели и крайни на стъпалата им - на според предназна­ усилватели усилватели ; според с капацитивна, с трансформаторна и с непосредствена връзка. Както и всяко друго електрическо устройство, транзистор­ ният нискочестотен усилвател се характеризира с 1 За честотните и нелин йните изкривявания вж. раздел PNP транзистор. редица пока- 2.8. :1 При използуване на 61
затели. Най-важните от тях са: коефициентът на усилване, вход­ ното и изходното съпротивление, тоти, степента на нелинейните и вото на собствените шумове. Коефициент на усилване обхватът на усилваните чес­ честотните изкривявания, ни­ по напрежение се нарича отно­ шението _ К Uизхm Uвxm ' V - където И„з~ т и Ивх т (фиг. 2.40) са съответно амплитудите на напрежението на изхода и на входа на усилвателя. r Нэхаа R б lfco + Фиг. 2.40. Напрежения и токове на входа Фиr. 2.39. Най-проста схема на транзисторен НЧУ От този напрежение израз е и изхода на усилвателя следва, числото, че коефициентът показващо колко изхода на усилвателя е по-голямо (или нието на пъти на усилване по напрежението по-малко) от на напреже­ входа. Коефициентът на усилване по мощност е отношението К __ р - където Риэх е мощността !:изх Рвх ' на полезния сигнал в товара на уси.'1- вателя; Рвх - мощността на полезн11я сигнал на входа на усид­ вателя. От този израз следва, мощност също товара на входа на е число, усилвателя е че коефициентът показващо по-голяма колко от на пъти мощността усилване по мощността на сигнала в на усилвателя. Входно и изходно съпротивление на усилвателя се наричат отношенията R, _ Uвх т вх- /вх т D И ~изх= Uизхт · - - 1 изх т 62 · ,
показващи входните на какво съпротивление сигнали изходни и какво е представлява съпротивлението уси.шателят му за: като 11зточн11к сигнали. Входните съпротивления на тра11зистор1111те усилнателн са малки (няколко десетки, стотици или хиляди ома). Изключение правят емитерните повторители 1 с високо входно сънротивленне~ Изходните съпротивления на повечето усилвате.111 са по-големи от входните стотици и хиляди пъти (вж. табл. 2.1 ). Таблица ---------· 2.1 - - - - - - ·- - - СтоИ:ностн на величините и схе\tата Параметри 1 Коефициент не по по десетки, на усилва­ на усилва­ - десетки, няколко по-малък де- хи- няколко няколко сто- или хи- няколко десетки, сто- няколко десетки. де- няколко десетки. сетки ИдИ сетки де- на няколко ' хиляди Под обхват на усилваните лента, в границите CTUТIЩll ХИ-- ляди няколко 1 шща от дНДИ Изходно съпротивле­ ние, Q по-малък от еди- ' ТИЦИ НЯКОдКО тици с общ кодектор единица няколко съпротивле­ сто- тицн и хилядн лядн мощност Входмо ние, Q сто тици и хиляди сет ки ток Коефициент не по на усилва­ напрежение Коефициент не -~~щ е\\И~~·-tа -6-~з_•_ [ която ТИЦll сто- хиляди честоти се няколко илн десетки, СТОТИЦll разбира честот11ата коефициентът на честот11ите из­ кривявания3 не надвишава 1,41. В процеса на работа всеки усилвател внася изкривявания„ които се проявяват като несъответствие между формата на. кривата на изходящото напрежение и формата на кривата на напрежението на входа на усилвателя. При усиJ1ване на напрежение със звукови честоти има трИI вида изкривявания : честотни, нелинейни и фазови. Честотните изкривявания, които са резултат на различн0о 1 Емит рен повторител се нарича усилвателното стъпало, в което тран­ зисторът е включен по схема с общ колектор. 2 Коефициент иа честотни изкривявания (за честотата F) се нарича. отношението м -_Кср J( където Кср и К са тоти и за ч стотата 1ю фициентите иа F. • усилване съответно за средните чес-·
усилване на напреженията зависимостта на с различни честоти, са следствие на съпротивлението на някои елементи на схе­ мата (например на кондензаторите) от честотата. От фиг. и 2.41 мерното усилване се вижда до какво 2.42 на напреженията с довежда неравно­ различни са съставни на някой с.'Южен сигнал. На фиг. които са показани криви съответно с честота f (фиг. 2.4la), 2/ 2.416) и 4/ (фиг. 2.41в) и амплитуди lm, 0,5 !,,. и 0,5 !,,. три триъгълни (фиг. честоти, 2.41 С)~ 1~ О :-S: mt I 10 -- i2f ·О)р-- 0- 1. Ж- ~t o,Sim ""(/ i4f в;µs--±~O,Slм 0 ~~t'7 э Фиг. 2.41 .а,6,в-триъrълни криви с раздич.н11 - t $ 6 Фис. г )о. честотв; резултаитиа крива а.б,в - *' 2.42 неравномерно усилени три-ьгьлtш криви ; z -резултаитиа крива Триъгълната форма на кривите е избрана за по-лесно построя­ ване на резултантната крива, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, показана на фиг. 2.41 г. На съседната фигура са показани същите триъгълни криви, но усилени неравномерно - първата и третата са отслабени, а втората е усилена два пъти. Както се вижда от фиг. 2.42, су­ мата на тези криви (кривата 1', 2', 3', 4', 5') по форма същест­ вено се различава от първоначалната резултантна крива 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 (фиг. 2.4 lг). Нелинейните изкривявания се 6-4 характеризират с това, че в
изходящото напрежение се появяват съставящи са отсъствували във входящото с честоти, които напрежение. Причината за появяването на този вид изкривявания е не­ линейността на входната характеристика на транзистора. От фиг. 2.43 може да се види как се появяват нелиней­ ните изкривявания поради крнволинейността на характеристи­ ката на транзистора. На фигурата долу от:1яво е показана кри­ вата на напрежението между базата 11 емитера (тр11ъгълната крива), а отдясно ток. Послед1111ят се напрежението, кривата отлпчава подавано на на изменението на колекторния много по форма от кривата на транзистора, поради нелинейната зависимост на колекторния ток от напрежението между базата и емитера. Нивото на нелинейните изкривявания се повишава при уве­ .личаването на амплитудата на напрежението, подавано на зистора. Известна представа за степента на нелинейните вявания дава амплитудната представлява зависимостта характеристика на изходящото на усилвателя, напрежение тран­ изкри­ която от вхо­ дящото. Амплитудната характеристика е показана на фиг. 2.44. При входящо напрежение U 1 амплитудната характеристика става криволинейна, което показва, че нелинейните изкривявания се увеличават. о ~-'---'---~ о ..-~~......-~-'-4- t Фиг. 2.43. поради Образуване на нелннеЯни изкривявания криволинеЯността на характеристиките на транзистора 8 Фиг. 2.44. Амплитудна харак­ теристика на усилвателя Трана~n;торu рциоприемиицм 65
Фазовите изкривявания не се възприемат от човешкото ухо. За намаляването на честотните и нелинейните изкривявания в нискочестотните усилватели се въвежда отрицателна обратна връзка, обхващаща едно-две стъпала или даже цял усилвател. Транзисторите в нискочестотните усилватели се включват по схеми с общ емнтер (ОЕ), с обща база (ОБ) и с общ ко­ лектор (ОК) - фиг. 2.45 1• Фиr. а - 2.45. Три начина за вк,1ючване на транзистора: включване с ОБ ; 6- вк,1ючване с ОЕ ; в - вк,1ючвзне с ОК Параметрите на транзисторните нискочестотни стъпала, на правени по тези схеми, са дадени в табл. 2.1. Поради големия коефициент на усилв<Jне по мощност и по­ доброто съотношение между изходното и входното съпротив­ ление на стъпалото (от гледна точка на съгласуването) най­ широко приложение намира схемата с ОЕ. При включване на транзистора по схемите с ОБ и с ОК полярността на изходящите сигнали съвпада с полярността на входящите, а при включването в схема с ОЕ тя е обратна. В зависимост от това, през каква част от периода на сиг­ нала протича колекторният ток, се различават три работни ре­ жима на транзистора : режим А, режим В и режим АВ. Ре­ жимът А е такъв режим на работа, при който постоянните на­ прежения на колектора и на входния електрод на транзистора, а също и амплитудата на промен.1ивото напрежение между ба­ зата и емитера са избрани така, че колекторният ток протича през целия период ( Т) на усилвания сигнал (фиг. 2.46). Режимът В е такъв режим на работа, при който предна­ прежението на базата или въобще не се подава, или е съвсем малко и затова при липса на променливо напрежение на базата (по-точно между базата и емитера) колекторният ток е много малък, а при подаване на променливо напрежение той протича приблизително през половината от периода (Т/2) на сигнала (фиг. 2.47). Режимът АВ заема средно подожение между първите два режима. 1 66 На фиг. 2.45 с И. С. е означен източникът на сигналите, с Rт -товарът·
Както -се вижда от фиг. 2.46, и 2,47 режимът на работа на транзистора се определя от преднапрежението Ип , което се подава на входния електрод на транзистора (при зададени стой­ ности на напрежението на колектора и на променливото на­ прежение на базата). Предимствата 11 недостатъците на режимите А и В са да­ дени в табл. 2.2. Таблица Режи" --------------Своnства 2.2 - - - -·· - -- -·- на рсн~:имнте 11з рабuтз пред11мства Режн:11 А 1. недостаrьц11 Ма.1ки не.1инейни изкрн­ 1. Голя~~ ток на покой 2. (фиr . 2. 46) Необходимост от източнищr вява1111я 2. Може да се използува в и еднотактни тни Режим В 1. двутак­ за схеми Не значителен Може да се източнищ1 за не с малък с по-голям капацитет ток на покой (/~) (фиг. 2. 47) 2. захранване (!n)t 1. По-голямо ниво на нелиней­ 2. Не може да се използува в еднотактни схеми на НЧУ ни изкривявания използуват захранва­ капацитет Текът на покой е nсстоянсн ток , който протича във веригата (в този случай в копек1'орната верига), ~;огато няма сигнал. Токът на покой с~ опре­ деля от ординатата на точката на покой (работната точка), която е точката на пресичане на динамичната постояннотокова права със статичната из:ll'Одна характеристика на транзистора при зададено напрежение на базата . а) о) t t Фиr. 2.46. Режим А на работа иа тран- Фиr. 2.47. зистора: С/ - .1111неар11зираиа динамична характеристиаа 11а транзкстора ; 6 крива на напрежението 11~:1<ду Е и В ; в - крива на кОJ1ектор11И• ток Режим В на работа на транзистора а - на : .11ииеариз11рана динамична транзистора меQу Е и ; В; в характеристнха (j - крива на напрежението крива на колекторния ток - 67
2.9. НИСКОЧЕСТОТНИ ПРЕДУСИЛВАТЕЛНИ СТЪПАЛА Нискочестотнитс предусилвателни стъпала усилват напре­ жението и мощността на сигналите до ниво, необходимо эа действието на крайното н. ч. стъпало на приемника. Предусил­ вателите на повечето фабрични транзисторни приемници съдър­ жат едно-две стъпала, като работят в режим А. Във фабрич­ ните приемници с високи качества 11 в любите.1ските конструкции количествот_о на стъпалата може да достигне седем. Пред­ усилвателят съдържа толкова повече стъпала, колкото по-високи са по·голяма е изис!<ванията изходната към качеството на звучене мощност на и колкото приемника. Най-широко приложение в транзисторните н. ч. усилватели са получили стъпалата с капацитивна (фиг. 2.48а), трансфе>рм:а­ торна (фиr. 2.486) и непосредствена връзка. Свойствата на тези усилвателни стъпала са дадени в табл. 2.3. В първите стъпала на н.ч. усилватели се използуват капа­ цитивната и непосредствената ла трансформаторната. връзка, а в драйверните стъпа­ В предусилвателните стъпала транзисторите обикновено се включват по максимално схема с общ усилване по емитер, тъй като това осигурява мощност. В предусилвателите винаги се използува отрицателна обрат­ на връзка за намаляване на нелинейните и честотните изкр11в11вания, снижаване нивото на шумовете и за намаляването на влиянието на дестабилизиращи фактори 1 върху коефициента на усилване, намаляване съпротивления на на изходните и увеличаване на вхо)f.ните стъпалата. Една от практическите схеми на стъпало с капацитивна връзка е показана на фиг. 2.48а. Стъпалото съдържа PNP тран­ зистор Т1 , кондензаторите С 1 и С2 за връзка между стъпалата, делителите на напрежението R1• R2 и 5, 6 , с помощта на които се получават фиксирани преднапрежения за транзистори­ R R те, резистора R,, R3, който е товар в колектора на Т 1 , резистора който стабилизира режима на работата на трзнзистора Т 1 (по-подробно за температурната стабилизация вж. раздел 2.10) и кондензатора С3 , който шунтира резистора R1 по променливо напрежение. Входящият сигнал (който трябва да бъде усилен) се по­ дава прРз кондензаторите С1 и С3 между 1 базата и ем:итера на Към дестабилизиращите фэ.ктори спадат измененията на температурэ.та , влажността, напрежението на източника за захранване, стареенето на елемен­ тите на схемата (кондензаторите, резисторите, полупроводниковите диоди и триодите), сменянето на транзисторите.
транзистора Т1 , а изходящото напрежение (усилено от стъпа­ лото) се взима между точките А и В и се подава между ба­ зата и емитера на транзистора Т2 • Стъпалото работи по след­ ния начин. От емитера в базата се ин­ жектират дупки под въздейст· вието на напреженията, образу­ вали се върху R2 , R4 и ния сигнал llвx· Този на вход­ поток на 11осители на положителни заряди (емитерен ток), който пулсира с честотата на порционален напрежение спгнала, на е про­ резултантното между емитера и базата. Тъй като концентрация­ та на дупките, въведени в база­ та, е максимална преход, посока те до емитерния се преместват към колекторния по преход и извода на базата , като обра­ 1 зуват пулсиращи базов ток. Тазн част ток, която преход, колекторен на достша се ческото поле на емитерния в колектора на електрн­ прехода н прошчането през резистора С'l>здава върху - ко.1екторния въвлича под въздействието 11 J ____., LJV_ него при Rз пулсиращо напрежение. Като се има сумата 1;1а резистора във R3 всички равна на точника за пред вид, напреженията и транзистора моменти от напрежението захранване, че върху Т1 време е на то из­ може 1 В действителност ток в мате­ риала иа базата между емитерния и ко­ лекторния преход ва може да се не протича, но то­ допусне за опростяване на обяснението на процеса иа усилване на сиrнглите (Е:щ. раздел ~.1) 69
2.3 Таблица Наи„енование иа i уснлнателното стъ- 1 пало Свойства --------~--~ Стъпало с ка­ пацитивна ------------ лреднмства връ­ зка недостатъци 1. Проста схема 2. 3. 4. 5. Висока надеждност Малки размери и тегло Относително ниска цена Няма взаимна зависи­ мост 1. между 1. еднотипни изхода при свързване Увеличават стъпала се 11 цената, те1·.10то на усилRателя 2. стъпала форма торна с на размерите режимите на работа на съседните Стъпало с транс­ Лошо съгласуване на вхо­ да УвелнчаRат се изкривява- нията 3. връзка Малко се снижава надеждността 1. Възможност за съгласуване точно на изхо­ да на стъпалото с вхо­ да на следващото стъ­ пало Стъпало с не­ 2. посредствена 1. Ниска 2. билност В уси.1вате.1я не може да Голямо усилване на сиг­ се налите три връзка Проста схема Висока надеждност Малки размери и тегло Относително ниска цена 1. 2. 3. 4. използуват и промяна на напрежението съставяща на това С.южна нзстроl!ка 4. Взаимна зависимост на ре­ жю1ите на работа на съсе­ дните между напрежение от 3. стънала върху Rз предиз­ емитера и колектора на транзистора Т1 спрямо някаква средна стойност. вата повече ста­ стъпа.1а да се смята, че пулсациите на напрежението викват теУiнературна се де.ш от Променли­ кондензатора С2 , резисторите R0 , R6 и входното съпротивление на транзисто­ ра Т2 на две части. Тази част на напрежението, която пада върху входното съпротивление на транзистора Т2 , т. е. между точките А и В, с изходящо напрежение, увеличено в сравнение с входящото десетки Коефициентът зависи от на товара и параметрите R3• стотици на усилване на пътн. на с1 ъпа.1ото транзистора Коефициентът на и от усилване на по напрежение съпротивлението стъпалото е тол­ кова по-голям, колкото са по-големи коефициентът на усилване на транзистора R3 и w:олкото е по-малко стора при късо На фиг. по променлив съединение 2.49 ток и съпротивлението входното на съпротивление изхода на на товара транзи­ му. е показана още една схема на ш~скочестотен предусилвател, която се различава от гореописаната схема по начина на подаване на сигналите (с помощта на трансформато­ ри) и с прилагането на отрицателна обратна връзка. От фигурата се вижда, че в стъпалото се използува полу- 70
проводников триод със структура PNP. Емитерът на транзи­ <:тора се свързва през намотката Н2 на трансформатора Тр'2 и резистора към плюса на източника за захранване, а колек­ торът -- прс-з намотката Н1 на трансформатора към минуса. Преднапреженнето е разликата между създадените от постоян­ trите токове / и /Е напрежения върху резисторите R4 , R5 и R6 • Съпротивленията на резисторите се избират така, че напре­ женията UR, и UR„ обърнати с плюса към емитера, да бъдат по-големи с няколко десети от волта от напрежението и~ обър­ R., .. нато с минуса към емитера. Поради това постоянното резул­ тантно напрежение във веригата база емитер понижава по­ тенциалната бариера на емитерния преход и осигурява с това иача.1ната""ннжекция на дупките от емитера в базата. Пр11 подаване на сигнал на входа на стъпалото (на пър- Тр1 JI - [Е л - l I я, Фиг. 2.49. l R5 cf I + Rб t.lИсо t [Е С"ема на ннскочестотен предусилвател с телна обратна връзка Фиг. 2.50. Делител на напрежението ИЕс, отрица­
вичната намотка на мотка се индуктира риоди се сумира трансформатора Тр.) във променливо с ток се в в едни други се полупе­ изважда емитерният ток, а следователно и изменят Променливата съставяща на вторичната на­ н., което преднапрежението, а от него. В резултат на това колекторният е. д. около средните колекторния ток си стойности. индуктира в на­ мотките Н3 и Н2 променливите е. д. н. е 8 и е 2 • Първото се по­ стъпало, а второто се използува за намаля­ ване на изкривяванията. Напрежението от намотката Н2 се по­ дава във веригата база емитер в противофаза с усилвания сигнал. Това напрежение се увеличава с увеличението на често• тата и затова, като се има пред вид същността на нелинейните изкривявания (вж. раздел 2.8) може да се смята, че тази схема е по-добра от другите (без отрицателна обратна връзка) по отношение на степента на нелинейните изкривявания. Резисторът 6 и кондензаторът С3 изпълняват в разглеж­ даната схема същите функции, както и резисторът 4 и кон­ дензаторът С 3 в предишната схема (фиг. 2.48). С помощта на дава на крайното R R кондензатора С2 и резисторите R2, R3 се проме11я тембърът на звука. Ако превключватедят се намира в положение 1 - 2, кон­ дензаторът С2 шунтира намотката Н1 на изходящия трансфор· матор и нивото на най-високите звукови честоти на изхода на усилвателя се намалява. В положение 1-5 намотката Н1 не се шунтиrа По.1оже­ нията 1 - 3 и 1 -4 са междинни по отношение на степента на шунтирането на намотката. Една от особеностите на транзисторните н. ч. усилватели е тази, че за разделителните кондензатори ( С1 и С 8 на ф11г. 2.48а) се използуват нисковолтови електролитни кондензатори. Те се употребяват поради малкото входно съпротивление на транзис­ торното стъпало. Да разгледаме по-подробно този въпрос. По-горе се спомена, че напрежението ИЕв, (фиг. се подава на входа на следващото точките А и В на схемата. стъпало, Частта на се 2.50), взима коет<> между схемата между точките А В и кондензатора С2 образува делител на изходящото на· прежение ИсЕ, на предишното стъпало. Входното съпротив­ ление на следващото стъпало (Rвх) е относително малко и сле­ дователно е малко и съпротивлението между точките А и В. За да се увеличи напрежението ИЕв,, трябва да се намали съ­ противлението на кондензатора С2 • Това може да се постигне с увеличаване на капацитета на кондензатора С 2 до 5+20 µ.F. Колкото по-голям е капацитетът на разделит,елния кондензатор~ толкова по-малка част от напрежението ИЕс, се губи върху него и лото за 72 следователно средните и толкова ниските по-голямо честоти. усилване има стъпа­
Трябва да се има пред вид, че е.1ектр;)липште конденза­ тори трябва да бъдат висококачестве1ш, с малка утечка за по­ стоянния ток, за да не се изменя режимът на работа на тран­ зисторите, което рязко намалява ефективността и качеството на работа на стъпа.1ото. 2.10. ТЕМПЕРАТУРНА СТАБИЛИЗАЦИЯ НА УСИЛВАТЕЛИТЕ Една от относнте.1110 вателно особеностите голямата на полупроводниковите зависимост на колекторния триоди е ток, а с.1едо­ 11 на параметрите на транзистора от температурата на околната среда. При понпшаване на температурата с 11°С неуправ.7Jяемият колекторен ток f co се увеличава приблизително два пъти. В ре­ зултат на торния лява 1 ова ток и нарастват падението постоянното постоянната на съставяща напрежението напрежение между емитера менят се параметр1пс на транзистора, нанс на стъпалото и другите върху и на товара, колек­ нама­ колектора, коефициентът на из­ усил­ параметри. Всичко това довежда до нестабилна работа на уси.1вателя и влошава неговите пока­ затели. За нама.1яване в.111яние на на нзме11сн11ето температурните променн на се коле1порния прилагат ток под различни ме­ тоди за стаб11.шза1тя на ко.1екторн11я ток и компенсация на изменеш1сто на по.11ожен11ето на работната точка. Най-широко приложенне намира методът на стабил11зация на колекторння ток посредством обратна връ:ша 110 постоянен ток. Същността на този метод се пояснява от схемата на фиг. 2.48а. Както се вижда от схемата, преднапрежсннето, което предизвиква начал­ ната инжекция на дупки от емитера в базата, е сумата от на­ преженията върху резисторите Едното от тях дей­ 2 и R ствува като преднапрежение в R,. права посока, а другото - в обратна, Съпротивленията на резисторите се избират така, че на­ прежението върху резистора R2 да бъде по-голямо от напре­ жението върху резистора При това условие резултантното напрежение (т. е. преднапрежението) е обърнато с плюса към емитера, потенциалната бариера на емитерния преход намалява и дупките се въвеждат от емитера в базата. При повишаването на температурата на околната среда се R,. увеличава постоянната съставяща на колекторния ток. Отсъст­ вието на резистора R, би предизвикало нежелателни промени в режима на работа и параметрите на транзистора. При нали­ чието на резистора в емитерната верига увеличаването на R, колекторния ток предизвиква увеличаване на напрежението 73
R,. "Върху В резултат на това напрежението между емитсра и ·базата, а следователно и емитерният ток 11а:v1а.1яват н коле1<Тор­ ният ток достига предишната си стойност. При понижаване на температурата се наблюдават обратни явленuя зистора : колекторният R4 ток намалява, става по-малко, постоянната съставяща На фиг. 2„51 на напрежението преднапреженисто се върху ре­ увеличана и ко.1екторния ток нараства. е показана по-ефикасна схема на смнтерна ·стабилизация на режима. Незначителното увеличаване на емитсрния ток на транзис­ тора Т 1 предизвиква повишаване на напрежението върху резис­ тора NPN R1 • Това напрежение е обърнато с плюс към базата на транзистора Т2 , в резултат на което емитерният ток на транзистора Т2 и напрежението върху резистора R2, през който той протича, се увеличават. Сумарното напрежение между точ­ ките А и В, обърнато с минуса към базата на транзистора Т 1 , ·се увеличава и емитерният ток на транзистора Т1 намалява, ·т. е. възвръща първоначалната си стойност. При намаляване на емитерния ток на транзистора Т 1 про­ цесът протича другояче: напрежението върху резистора R1 и ·емитераният ток на транзистора Т2 намаляват, напрежението върху резистора R2, обърнато с минуса към базата на тран­ .зистора Т1 , става пп-малко и емитерният ток на транзистора Т1 се увеличава. Влиянието на температурата върху режима на работа и параметрите на транзистора може да бъде отстранено и с по­ мощта на нелинейни елементи, например при използуване на rполупроводников диод или термистор. 1 Една от схемите на температурна компенсация с помощта на термистор е показана на фиг. 2.52. Постоянството на положе­ нието на работната точка тук се поддържа чрез изменение на пред­ напрежението на базата. При повишаване на температурата, когато колекторният ток се увеличава, съпротивлението на термистора Rт намалява. Последният е свързан паралелно с резистора R2, който е част от делителя на напрежението, съставен от резис­ торите R1 и R2• Съпротивлението между точките А и В става по-малко и следователно напрежението между тези точки, т. е. преднапрежението на базата на транзистора, намалява. В резу.1тат на това емитерният ток, а следователно и колекториият ток стават по-малки. При понижаване на температурата процесът протича в об­ ратна посока. 1 Термисторът е полупроводников резистор, чието съпротивление не се увеличава при повишаване на температурата, както това става .проводници, а обратно, значително намалява. 74 при пов ч то
о+ т т... t1 Вход JE ~ + R, Фш· .! ..) 1. Схема за емнтерна ста­ бн.шзаuпя на режима на работа на Фиr. 2.52. принципа транзистора на Схема, поясняваща температурна ком­ пенсация с помощта на термистор 2.11. КРАЙНИ СТЪПАЛА НА НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ Крайното стъпало на н. ч. ус11лнател е трансформаторно или бсзтрансформатор110 стънало, предназначено за усилване на мощ­ ността на сигнали със звукови честоти до величина, необходима за нормална работа на високоговорителя ил11 с.т~ушалюпе. По­ ради тона, ч~ крайното стъпало на н. ч. усилвател консумира от 11зточ11ика за това стъпало част от се захранване подава динамичната по-голяма голям част сигнал, от енергията използуващ характеристика, основните и на значителна 11з11скнания към крайното стъпало са: усилване на сигналите пр11 зададено ниво на изкривявания 11 минимална консумация. Крайните еднотактни и двутактни н. ч. стъпала работят в режимите А, В 11 АВ. Крайните стъпала се правят по едно­ тактна (фиг. 2.53а) 11 двутактна (фиг. 2.536) схема. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци. Еднотактната схема, ра­ ботеща само в режим А, внася минимални изкривявания, но консумира максимално количество енергия. Двутактната схема, работеща в режим В, обратно, внася по-големи нелинейни из­ кривявания, но консумира по-малко енергия. Транзисторите в крайните стъпала се включват предимно по схеми с общ емитер и обща база. Първата дава възможност да се получи голямо усилване по мощност при относително големи нелинейни из­ кривявания, а втората, обратно, отстъпва на ване, но внася по-малки първата по усил­ изкривявания. Фабричните транзисторни приемници най-често се правят с двутактни крайнп стъпала, работещи в режим АВ с транзис­ тори, включе1111 по схема с общ емитер. 75
От фиг. 2.536 се вижда, че в двутактна схема се изпол­ зуват два транзистора, включени така, че на базите им се по­ дават променливи напрежения, равни по амплитуда и с фазова разлика 180°. Особеност на двутактната схема е нейната си­ метрия спрямо линията, съставена от проводниците 1-2, 3-4, 4-5 и б-7. Симетрията при уси.т~ване на нискочестотни сиг­ нали се постига чрез подбиране на еднакви транзистори и при равенство на броя на навивките в намотките на трансформато- . .. (ю1 = ю1 рите и ю .= 1 ю "). 1 а) r \~ Фиг. 2.53. Еднотактна (а) и двутактна (б) схема па крайнСJ стъпа,10 н. усилвате.1 Предимствата на двутактната схема се проявяват напълно само при добро симетриране .. Контролът за симетрия на схемата се състои в проверка, далп правилно са изведещ1 средните точки на намотките на трансформаторите и в измерване на колектор-' ните токове на транзисторите прн няколко различни преднапре­ жения. Ако не могат да се подберат еднакви транзистори, схе­ мата се симетрира чрез изменение на преднапреже1111ето на ба­ зата па един от транзисторите. За тази цел на входа на усил­ вателя се подава не много голямо напрежение с честота 50 Hz и на изхода нична му се (/= 100 Hz), на един от измерва 11а11режението на втората хармо­ кат.о се променя преднапрежението на базата транзисто,рите (11ри постоянно nреднапрежение на базата на другия). Колкото по-малко е напрежението с честота 100 Hz, толкова по-добре е симетрирана схемата. Двутактната схема в Синусоидалното подава на режим В работи входа на схемата, 11ндуктира вторичната намотка на трансформатора и~ (фиг. 2.546, лика по следния начин. напрежение Uax (фиг. 2.536 и 2.54а), което се 2.54в), равни по и в двете половинки Тр 1 на напреженията и~ и амплитуда и с фазова раз­ 180°. На базата на транзисторите няма преднапрежение и между емитерите и базите се подават напреженията UЕв, и UЕв„ които се променят, както напреженията и: и и:·. Колекторните токове 16
и ic, на всеки от транзисторите съвпадат по фаза с напре­ женията на базите и затова се изменят, както е показано на фиг. 2.54г и 2.54д. Оттук се вижда, че импулсите на колектор­ ните токове са разместени помежду си на 180°. При протичане ic, през двете половини ( Тр2) форматор на първичната колекторните маrнитопровод магнитен поток, във вторичната намотка на намотка на изходния транс­ токове създават в стоманения който се променя и индуктира трансформатора електродвижещо напрежение. И така на при подаване на променливо напрежение на входа стъпалото променя с на изхода честотата Възможността на за му се появява входния напрежение, което се сигнал. използуване на режим В в двутактна U4x а)о~~ы Ьо ~"о t и' и t 1 б)~ 1 2, Е87 1 1 о 1 1 1 f j 1 1 1 1 F-------31~ э К7; и" и Z' EBz 1 1 ·~ 1 о б) 1 1 1 •....---......., ~ v 1 1 1 1 ""' ~~~ 1 : /\: t 1 1 1 1.......---....., ./ <.tJ !> c.ut [cµrp, : ь~-11r~ d) Фш-. i 1 f ft : 1 1 1 1 I Cr:pz 1 l -~ 1 1 1 ---1 2.54. Криви на напреженията и ' Icn 1 1I 1 wt 1 1 токовете в дву­ такrната схема 77
схема е пояснена графически на фиг. показани преходните динамични На тази 2.55. характеристики на фигура са транзпсто­ рите, които са разположени малко необичайно. На фиг. 2.536 транзисторът Т2 е обърнат спрямо транзистора Т 1 • Поради това преходната динамична характеристика на долния тран­ зистор, изобразен на фнг. 2.55а, е също обърната. От фигурата се вижда, че на базите на транзисторите няма нреднапрежение. Променливите напрежения, които се взимат от половинките на вторичната намотка на входния трансформатор, са показани на фиг. 2.556 като триъгълна крива. Положителните стой11осп1 на това напрежение увеличават колекторния ток на транзистора Т1 и намаляват колекторния ток на транзистора Т2 • Отрицател­ ните стойности на входното напрежение, обратно, намаляват колектор1111я ток на първия транзистор и унеличават колек­ торния ток на втория. Тъй като работните точки се намират в долния край на характеристиките, колекторният ток на всеки от транзисторите протича в продължение приблизително на един полупериод (фиг. 2.55в). С други думи, транзисторите ра­ ботят, като се редуват: в продължение на един полупериод O+t1 работи първият транзистор, а вторият е запушен (токът с~ практически не протича); в продължение на втория полу- t Фиr, 2.55. Динамични характеристики на транзисторите и криви на изменени­ ето 78 на колекторннте им токове
t1 -7-t2 период работи вторият транзистор, а първият е запушен (токът ic, е равен на неуправляемия колекторен ток). В едно­ тактната схема такона изкривяване на формата на колекторния ток с недопустшю. В двутактната схема и двата тока протичат през половин11тс на първичната форматор 11 създават индукт11ра малко изходящия транс­ напрежение. където е показана кривата на тока iнз, кон­ JT ИЗТОЧНИI(а за захранване, И ОТ фиг. следва : ток честотата с на входното 2..54е, От фиг. 1 на нън вторичната намотка е. д. н„ отличаващо се съвсем от кривата сумира!! намотка магнитен поток в магнитопровода, който през източника за на вода на изходния захранване w; сигнала не магнитният трансформатор не 2.536 И 2.54z, д· протича поток съдържа променлив в магнитопро­ постоянна със­ тавнща. Тези изводи се отнасят за ндеално реалните схеми почти винаги има еднаквост на транзисторите. Но ните схеми имат знач11телн11 симетрирана малка 11 асиметрия схема. В· поради не­ без пълна симетрия двутак-· предимства в сравнение с едно­ тактните. Така в еднотактната схема промен.швата съставяща на ко­ лекторния ток с основна честота (честотата на сигнала) про­ тича през източника за захранване (илп през бло1с1;))зъч:1ия кондензатор). В двутактната схема през източника за захран­ ване протичат една срещу друга две почти равни променливи съставящи с основната честота, които взаимно се отслабват. Това има голямо практическо значение, защото почти напълно изключва възможността за самовъзбуждане на усилвателя през общия източник за захранване. Предимството на двутактната схема, даже несиметрнрана напълно, е това, че в магнитопровода на изходния трансфпр­ иатор има съвсем малък постоянен магнитен поток. В изходния трансформатор в еднотактна схема постоянното подмагнитване е голямо и дователно съществува съществува опасност от магнитно насищане вероятност за появяване и сле­ на нелинейни изкривявания. Поради това, че постоянното ходните трансформатори в малко имат сечение по-малки на стоманения тегло 11 Намаляването на матор в еднотактната подмагнитване е двутактната малко, из-· схема се правят с по­ магнитопровод и следователно размери. магнитопровода схема води до на изходния появяване на трансфор­ големи не­ линейни изкривявания и е недопустимо. Качеството на работа на двутакгно крайно стъпало се· определя от положението на работната точка 1 • Ако работната 1 Работна точка е точката на характеристиката на транзистора, която· определя постояннотоковия режим на транзистора. 79
точка изменя рата на захранване стиката, своето околната и се се положение среда или премества по.1учават на поради промяна напрежението надолу изкривявания към началото на сигнала; нето И в другата посока крайното стъпало мира повече на на температу­ източника за на характери­ при започва премества­ да консу­ енергия. Има няколко спuсо(а :~а стабилизиране положението на работната точка. Единият от тях е пт..:азан на фиг. 2.56. В общия проводпик на веригнте ешпср - база на тран­ .зисторите Т2 и Т3 на двутактното стъпало е включен допъл­ ните.1ен транзистор Т1 • При понижаване на температурата и на­ маляване на напрежението Ис. на източника за захранване ·токът на покой на транзисторите Т2 и Т 3 намалява и работ­ ната точка се премества по характеристиката надолу. За да се ·възстанони положението И, трябва да се увеличи преднапреже­ нието. В схемата на фиг. 2.56 това става автоматично, защото при понижаване на температурата намалява токът на покой на ·транзистора Т1 и следователно намалява напрежението върху R ·товарния му резистор 1, а напрежението колектора на транзистора Т 1 се увеличава. между емитера и Повишаването на температурата и замяната на разредения ~източник за захранване с нов довежда (в обикновената схема) до Фиг. 2.56.Схема на крайно стъпало с допълни­ телни е.1ементи за стабилизация на по.10жението на работната точка :увеличаване на тока на покой, т. е. към преместване на работ­ ната точка по хар;жтеристиката нагоре. В схемата от фиг. 2.56 не става така, тъй като с увеличаване на транзисторите Т2 и Т3 нараства и токът на тока на покой на покой на транзис­ тора Т1 • Това предизвиква увеличаване на напрежението върху резистора R1 11 понижаване на напрежението между емитера и колектора на термокомпенсиращия транзистор Т1 • Крайните стъпала на н. ч. усилватели в повечето транзис- 80
торни приемници форматор. точно се правят по двутактна схема с изходен транс­ Те имат съгласуване съпротивление на ток във веригата такива на предимства съпротивлението крайното на стъпало, товара и като на възможност товара с отсъствие на някои други за изходното постоянен положителни ка­ чества. Но двутактните схеми с изходен трансформатор имат и недостатъци, като по-големи тегло, габарити и цена, 110-го.1яма степен на нелинейни и честотни изкривявания и др., затова в някои фабрични и в повечето любителски приемници се правят 11. ч. усилватели с безтрансформаторни крайни стъпала. Една от схемите на безтрансформаторно крайно стъпало е показана на фиг. 2.57. Усилвате.1ят има входен трансформатор, делител на шр1режен11ето (R1 -:-R.1) два еднакви транзис­ PNP тора, товар (високоговорител В) и 11зточ1шк за захранване, със­ тавен от две еднакви га.1ванични или акумулаторни батерии 5 1 и 52 (или от една батерия с извод от средната точка). Постоянният ток, който протича от положителния полюс на батерията 5 2 през резисторите R1 , 4 , R3, 2 към отрица­ телния полюс на батерията 5 1, създава върху резисторите R1 и 2 напрежения, обърнати с плюса към емитерите и с минуса към базата на транзисторите. Тези малки преднапрежения на­ маляват нелинейните изкривявания, пт:вяващи се при усилва­ нето на слабите сигнали. Стъпалото работи по следния начин. При подаване на сиг­ нала на входа във вторичните намотки на трансформатора се индуктират равни по големина променливи е. д· н. В тези мо­ менти, когато на базата на транзистора Т 1 се подава положи­ телно напрежение, спрямо емитера, напрежението на базата на транзистора Т2 е отрицателно и обратно. В резултат на това R R R тези транзистори се запушват и се отпушват последователно след друг. В продължение на едни един полупериоди, например не­ четните, токът i 1 протича през високоговорителя по веригата : плюс на батерията 5 2, шаси, емитер-колектор на транзистора Т2 , високо­ говорител, .минус на батерията 5 2• През четните полупериоди веригата на тока е: плюс на батерията Б 1, високоговорител, емитер-колектор на транзистора Т1 , минус на батерията Б 1 . И така в продължение на целия период на сигнала през високоговорителя протича променлив ток (i 1 и l-a) така, както би протичал той при свързването на високоговорителя непосред­ ствено към източника на променливо е. д. н. Трябва бележи, че импулсите на токовете i1 и последователно в противоположни един след друг i2 да се от­ протичат през товара посоки и затова при еднакви триоди и батерии през бобината на високо­ говорителя не протича постоянен ток. На фиг. 2.58 е показан вариант на схемата от фиг. 2.57, който се от личава с това, че е без извод от средната точка на батерията, но капацитет. съдържа електролитен кондензатор С1 с голям о6 Траиаистории раАиоприемн11ци 81
Интересна е безтрансформаторната схема на крайното стъ­ пало от фиг. 2.59. зистори, които В нея се използуват са еднакви по комплементарни тран­ параметри и характеристики, но са различни по структура (в горното рамо е включен PNP тран­ зистор Т1 , а в долното - NPN транзистор Т2). Ако на входа на стъпалото се подава напрежение, обърнато с плюс към ба­ зите и с минус към емитерите, през високоговорителя протича l 2, който преминава по веригата : плюс на батерията Б20 токът +t Фиr. 2.57.Схема на безтрансформаторно крайно стъпало точка с извод на източника от средната за захранване Фиr. 258~ Схема на безтра:1сфор маторно крайно стъп~г,~ без извод от средната точка на изтrчника захранване -зvо-~~--~~- r. с, Вход +ЗV Фиг. 2.59. маторно Схема на безтрансфор­ крайно стъпало с плементарни транзисторп 82 ком­ Фиr. 2.60. маторен Схема на усилвател безтрансфп:-­ с 35-:-40 mW мощ~:JСТ за
колектор-емитер на транзистора Т2 , високоговорител, минус на батерия Б 2• След обръщането на полярността на входното напрежение, т. е. при подаване на отрицателен потенциал потенциала на емитерите, токът i1 протича на базите снрямо през високоговори­ теля в обратна посока (от плюса на батерията Б 1 през високо­ говорителя и транзистора И така Т 1 към отрицателния по.7!юс). стъпа.11ото работи като мостта от входен трансформатор В стъпалото от фиг. 2.59 могат двутактно или без необходи­ фазоинверсно да стъпало~. се използунат транзис­ торите МП13 (PNP) и МП9А МП14 (PNP) и МП10 МП 15 (PNP) и МПl 1 На фиг. 2.60 (NPN), (NPN), (NPN) е показана още една схема п други на двойки. безтрансфор­ каторен уси.1вате.1 с мощност 40 mW. Драйверното му стъ11ало е направено с транзистор Т 1 , а крайното - с Т2' Особе­ ното в схемата е това, че се използуват два сфазирани 2 високо­ говорителя. За преднапрежения се използуват постоянното напрежение на високоговорителя 8 2 и напрежението между колектора и емитера на транзистора Т1 • У си.1вателят има отрицателна об­ ратна връзка (резистора R3 и кондензатора С2), която подоб­ рява неговата честотна характеристика. 2.12.' ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ От вснчю1 съществуващп преобразуватели на ката енергия в звукова най-съвършените по електричес­ отношение на ка­ чеството на възпроизвеждане са електродинамичните мембранни високоговорители. От фпг. 2.61, където е показано устройството на този тип високоговорител, се вижда, че той съдържа маг­ нитна система шаси (Ш). (М), мембрана (Д) със звукова В преносимите транзисторни приемници бобина (Б) и се нзпо.1зуват ма­ логабаритни високоговорители, които се различават по кон­ струкцията на магнитната система (във форма на чаша или скоба) 11 по типа на магнита. Високоговорителите с пръстено- 1 Фазоин~:ерсRото стъпало е лампов или транзисторен едностъпален усилвател, на изхода на който се получават две напрежения, равни по ампли­ туда и противопо.10жни по фаза. 2 Фазировката се прави, като се обръщат изводите на звуковата бобина на един от високоrоворителите. 83
образни оксидно-бар11еви магнити тип МБА 1 имат значителн(} паразитно разсейващо поле и по таз11 причина в п 11емника се монтират по-далеко от фер11тните а11тс1111, за да не нама.1яват чувствителността на приемника. Ако разстоянието между анте­ ната и магнитната система е по-малко от 40 mm, поставят се екрани от стомана или пермалой с дсбс,шна 0,.5-;-- 1,0 mm. Мембраната е нагъната, за да се получи добро преобразу­ ване на енергията в по-широк обхват на звуковите честоти. Електродинамичният високоговорител преобразува електри­ ческата енергия в звукова по следния начин. Звуковата бобина се свързва към вторичната намотка на работещия изходен трансформатор (Тр) на приемника (фиr. По навивките на бобината протича ток i 2.62). със звукова честота. През едн11 полуперподи (например нечет­ ните) той тече (фиг. 2.63а) по посоката на д движсн11ето на часовнпковата стрел­ ка (гледано от страната на мембраната), а през другите полупсриоди (чстшпе) в обратна посока (фиг. 2.636). Звуковата бобина се намира в ма­ гнитното поле, образувано от силен по­ стоянен магнит, и на всяка навивка на бо­ бината действува е.1ектромагнитна сила ~)~~3l ~~~~ У. ...... В F ---~ Фиг. 2.61. --- . .. Конструкция на динамичен високого­ F~ ворн тел F ~~ -------i -----..-1~ г1;F ___ 3_J ---~ Фпг. Фш-. 2.62. зване иа изходен трансфор­ матор 1 0,25 84 и 0,5 се ГД-11, отнасят 0,5 11осокп на вектора ствуващи високоговорител Към тях ГД-2, 2.63. wa магнит­ ната индукция В, на тока в звуковата бо­ бина и на електромагнитннт сили F, дей- Схема на свър­ ГД-12, е.1ектродинамичните 1 ГД-11, 1 върху бобината впсокоговорителн ГД-12 и други. тип
Р= Bli, къ.~.ето В е индукцията в l t- процепа на магнитната систе:-.1а; елементът от дължината на навивката; токът в звуковата бобина. Тази сила е насочена, както с показано правилото на лявата ръка). През следващия полупериод, на фиг. 2.63а (според когато посоката на тока в бобината се измени, е.1ектромагнптните сили преместват бобината а обратната посока (фиг. 2.636). И така звуковата бобина 11 залепената за нея ~1ем6рана извършват пълно трептение в продължение на един период на променливия ток. Оттук следва, че подвижната систе:-.1а на ви­ сокоговорителя трепти с честота, равна звуковата бобина. Колкото магнитната индующя в по- големи процепа, на са толкова честотата на тока в токът в бобината и по-големи са силите, .~.ействуващи върху подвижната система на високоговорителя, и толкова повече звукова енергия излъчва мембраната в околното пространство. Електродинамичните високоговорители се характеризират с ре)l.ица показатели. Най-важните от тях са: номиналната мощ­ ност, честотната лента (обхватът на възпроизвежданите честоти), неравномерността на честотната характеристика, коефициентът на нелинейните (амплитудните) изкривявания, импедансът за честота 1000 Hz и средното звуково налягане. Високоговорителят е толкова по-добър, колкото по-малки са нелинейните изкривявания, нарастващи с увеличаване на ам­ плитудата на тотната почти подвижната лента, в границите система, на и която колкото е по-широка звуковото налягане чес­ остава постоянно. Повечето малогабаритни електродинамични високоговори­ тели възпроизвеждат лошо най-ниските звукови честоти. Това се обяснява с малките размери на мембраната и твърдото й окачване. Няко1• радиолюбители понижават резонансната честота на подвижната система на високоговорителя, за да получат по­ добро възпроизвеждане на най-ниските честоти. Това може да се постигне чрез замяна на нагънатата част на мембраната с пръстен от тънка еластична кожа. Този въпрос е разгледан по­ по)l.робно в статията на В. Носов „Повышение качества зву­ чания переносных списание „Радио•, радиоприемников", No 4, 1968 г., стр. която е публикувана в 30. Електродинамичните високоговорители тип 4ГД-4РРЗ, 2ГД- 35, lГД-4, ОSГД-11 са най-качествени. 85
АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ НА УСИЛВАНЕТО 2.13. Напрежението на сигнала на входа на приемника не е по­ стоянно, а се изменя в определени граници. Причините за изме­ нение на нивото на входното напрежение ложение на феритната антена, фадингът менението на нивото на входния са различното разпо­ на късите вълни, сигнал при сменяването из­ wa антената или при настройката на друга станция. Задачата на системата за автоматично регулиране на усил­ ването е да поддържа постоянно ниво на напрежението на изхода на приемника (а следователно и постоянството на си­ лата на звука) при изменение на нивото на напрежението във входното устройство. Системата за АРУ изпълнява тази функция автоматично чрез изменение на коефициента на усилване на междинночестотния усилвател и високочестотното стъпало. Принципът на действие на с помощта на фиг. висимости на 2.64. системата за АРУ се обяснява На фиг. 2.64а са представени две за­ напрежението на изхода на приемника от напре­ жението на входа му. Правата ОА е с по-голям ъгъл на на­ клон спрямо хоризонталната ос. Тя съответствува на по-голям коефициент на усилване, а правата OD - на по-малък. На фиг. 2.646 е показано изменението на напрежението на входа на приемника. Това напрежение е представено във ви)I. на импулси с правоъгълна форма, за да се опрости построя­ ването на графиката. .и иэх а) 2) ------ - д) t Фиг. 2.64. Чертеж за пояснение на принципа на де:tствие на автоматичното регулиране 86 иа уси.~ването
11 От фиг. 2.64а на усилване OD, Rата на б се вижда, че пр11 постоянен коефициент 11риемн11ка, съответствуващ например на пра­ изменението на амплитудата на входното напрежение от Ит' до u; 1 предизвиква изменение на амплитудата на 11зход- 1юто напрежение (фнг. ако с едновременно 2.64в) в границите изменението на от ВС до АС. Но амплитудата на напреже­ нието на входа се пзменя по съответен начпн коефициентът на ус11.шане на приемника, то амп.штудата на изходното напре- жение остава постоянна. Това може да се види от фиг. 2.64г. Има няколко спскоба за регулиране на коеф1щиента на ус11.шане на транз11сторння изме11ен11с -- трашистора на м. ч. усилвател: постояннотокош1я режим на работа измененне 11а обратната връзка по променлив ток; - регу.1иране измененне на на връзката товарното между стъпалата; съпротивление на м.ч. стъпало с помощта на полунроводниковия диод, върху който се преднапрежението на на ; при 11зменение 11а н11вото на с11гнала изменя на входа приемника. Най-често се регу.111ра усилването, като се изменя режимът на работа на транзнстора по постоянен ток шш обратната връзка по променлнв ток. На фиг. 2.6.5 е показана схема на АРУ, която работи по следния начин. При нормален сигнал постоянното напрежение върху кон­ дензатора С 3 , който шунтира товарното съпрот11вление на де- ВI3 R, 7; + :Е с, Фиr. тектора горна R5, има някаква пластина на 5 Схема на ЛРУ определена стойност. кондезатора С 3 , резистор R3, По веригата резистор R1 , шаси, до.1На п.1астина на кондензатора С 3 тече постоянният ток 11, който е показан на фиг. 2.6.5 със стрелката 11• Освен този постоя11ен ток през резистора обратна посока (този R1 тече постоянният ток 11 . в ток тече от плюса на източника за за 87
хранване през резистора R1, резистора R2, резистора R, към минуса на източника). И така през резистора R1, включеJ-1 между базата и емитера на транзистора усилвател, тече токът в първото стъпало на м.ч. / 2 - /1 и върху резистора R1 или, което кондензатора С1 се образува постоянно е все същото, върху (регулиращо) напрежение, което е необходимо за началната ин­ жекция на носителите на заряди от емитера в базата. Ако ни­ вото на сигнала на входа на приемника се увеличава, то по­ стоянното напрежение върху кондензатора С3 , а следователно и токът / 1 се увеличават. В резултат на това разликата на то­ ковете / 9 - / 1 и напрежението върху резистора R1 намаляват и емитерният ток, а следователно 11 коефициентът на уси.1ване­ то на регулируемото стъпало на м. ч. усилвател става по-малък. При понижаване на ннвото на сигнала на входа на прием­ ника в схемата протичат следните процеси : напрежението върху кондензатора С 3 и токът / 1 намаляват, разликата на токовете / 9- /1 и напрежението върху резистора R1 се увелнчават 11 в резул­ тат на въвеждането на повече дупкн в базата се увеличава усп 1 ането на стъпалото. R, Предназначението на резисторите R3, и кондензаторите С1 и С9 е следното. Резисторът Rз и кондензаторът С 1 намаляват пулсациите на напрежението върху кондензатора С3 и с това изключват възможността за появяването на изкривявания в резултат на въздействието на напрежението със звукова честота върху м. ч. усилвател. R, Кондензаторът С2 и резисторът са елеменш на раз­ вързващия филтър, който предпазва от образуване на паразитни връзки между стъпалата чрез общия източник за захранване. Регулирането едновременното на усилването изменение на може режима да се осъществи и с на транзистора и шун­ тирането на товара с по.1упроводниковия диод. Като пример за такова комбинирано въздействие върху усилвателното стъ­ пало може да служи регулирането по схемата от фиг. 2.66. Управляващото напрежение, което се взима от изхода на детектора на АРУ (диода Д2 ), се подава на диода Д1 , включен във веригата между базата и емитера на транзистора Т11 и из­ меня режима на работа на транзисторите Т1 и Т2 • Освен това диодът Д 1 е включен последователно с кондензатара С2 и ре­ зистора 2 и шунтира товарното съпротивление на второто стъпало (резистора По този начин диодът Д1 въздей­ 1). R R ствува допълнително върху коефициента на усилване на стъ­ палото. Ефективността на регулиране на усилването в тази схема се ограничава от отрицателната обратна връзка, която се обра­ зува от свързването на колектора на транзистора Т1 с емитера на транзистора Т1 (чрез кондензаторите С 1, С1 и резистора 88 R.,J,
Недостатък на разгледаните схеми е намаляването на усил­ ването на м. ч. стъпа.10 прн приемане не само на с11.11111те, но­ и на слабите с11гнал11, което намалява чувствнте.шостта на при­ емника. Този недостатък с отстранен в системата за АРУ със за­ къснение. От фиг. '2.67 се вижда, че при приемане на слаби спrналrr системата за АРУ със закъснение не работи 11 пр11е!'v!н11кът 11:-.1а мак-------.....----о Фнг. 2.66. - Исо Схема на регулиране усилването чрез изменение жи~1з на работа на шунтиране на на ре­ транзистора и на товара „„„.„ U.'• 1 UЗJt 1 1 1 о r иJх llвx Фиг. 2.67. Амплитудна характеристи­ ка на приемник С"ЬС система за АРУ със закъснение СD18ЛНО усилване (коефициентът на усилване е Kmax = ии~х :UB~ Or момента, в който напрежението на входа на приемника превиши и;._, се включва системата эа АРУ и коефициентът на усилване 89
ша приемника намалява ;:нивото на входния толкова повече, колкото по-високо е сигнал. При напрежение на входа uв·~ усилване :r I Фиг. на : и~~· ffiамалява ДО Km1n = ии~х l коефициентът 2.68. Схема на АРУсъс закъснение 1f /<. 1 Фиг. 2.69 Волт11мперна характерпсшка на полу­ проводников дио11. Една от схемите на АРУ фиг. със закъснение е показана на 2.68. За да се изясни процесът на регулиране на коефи­ циента на усилването по тази се разгледа въпросът за схема, е необходимо съпротивлението на първо да полупроводни­ ковия диод за постоянен ток. На фиг. 2.69 е Rоказана волтамперната характеристика на диода. От нея се вижда, че диодът има различно съпротив­ пение за постоянен ток. При право напрежение И~Р' което съот-
OD от хоризонталната ос, ветствуnа на частта полупроводниковия диод за постоянен , Rд = ток съпротнвле1111ето на е OD AD' при напрежение И,','Р съпротивлението на днода намалява до „ Rд OF = в1:• .а при напрежение и:,·~ има още по-:vtалка стойност: „. __ Q~ Rд -- ек· От горното следпа : 1) съпрот11в.Тiен11ето на полу11ронодн11ко1шя янен ток в права посока зав11с11 от го.т1см1шата д1юд за посто­ на пр11ложеното напрежение; 2) 1<ова колкото е по-стръмна характеристиката по-малко с неговото на д11ода, тол- съпропшленне. Като се има това пред в1щ, може да се обясни работата ·на схемата от фиг. 2.б8 по следнпя нач1111. Постоянното напрежение от кондешатора С3 се дели на -три част11, пропорщюналнн на съпропш.Тiеннята на диода Rд и ·На резистор11тс Rз 11 1 • Прп 1111ско ннво на с11г11ала измене­ нията на постоянното напрежение върху кондензатора С 3 (дИсз), R предпзвпкани от измененията на 11апрежен11ето приемника, не променят 11ракт11ческ11 ·зата 11 емитера на на напрежението входа на между ба­ транзистора от първото стъпа.Тiо на м.ч. усил­ !Вател, тъй като нарастването на това напрежение (дИеб) е много 'По-малко от дИсз) Пр11близитешю тu е равно на дUЕв= l "Ис, + Rд + R3' Ri :където отношението Rд + Rs е ~ много по-голямо При повишаване на нивото на сигнала от единица. на входа на прием­ ~Ника нарастването на напрежението върху кондензатора С 1 (д Uc.) се увеличава, а съпротивлението на диода Rд намалява. В резултат на тези изменения нарастването на постоянното на­ прежение между базата и емитера, което слабо запушва тран­ зистора Т 1 , се увеличава, и то толкова повече, колкото по­ високо е нивото на сигнала. И така в тази схема не се изменя коефицие1път на усил­ ване на м. ч. усилвател при ниско ниво на сигнала, а при високо 91
ниво на входният сигнал намалява. Колкото - по-голям е сиг­ налът на входа на приемника, толкова повече намалява коефи­ циентът на усилване. 2. 14. ИНДИКАТОРИ ЗА ТОЧНА НАСТРОЙКА НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ Едно от условията за добро, естествено звучене на радио­ приемника е точната настройка на неговите кръгове на често­ тата на приеманата станция. В широколентовите приемници като индикатор за настройка ·служи високоговорителят или слушал­ ките, които издават толкова по-силен звук, колкото по-точно е настроен приемникът на радиостанцията. В суперхетеродин­ ните приемници с голяма избирателност и система за АРУ ин­ дикацията е по-сложна. Настройката по максималната сила на звука е затруднена поради това, че увеличаването нето, предизвикано от по-точна настройка приемника, се компенсира от действието на на усилва­ на кръговете на регулиращото на­ прежение (вж. раздел 2.13). По тази причина в радиоприемни­ ците от висок клас и в преносимите приемници от 1 п 11 клас се въвеждат индикатори за точна настройка. Най-прост индикатор за настройка с микроамперметърът за µ.А, който се включва в постояннотоковата верига на детектора (фиг. 2.70). При точна настройка на кръговете на 100+200 приемника на приеманата което се подава на станция детектора и се увеличава следователно напрежението, се увеличава постоянната съставяща на изправения ток. Оттук следва, че за настройката може да се съди по максималното показание на микроамперметъра. Но този индикатор не може да се използува в приемниците с изходна мощност, по-голяма от 250 mW, тъй като акустич­ ната връзка между високоговорителя микроамперметъра може усилвател на приемника да и подвижната система предизвика възбуждане при по-голямо звуково Напрежение на АРУ Фиг. 2.70. Схема на най-простия индикатор за настройка на налягане. на н. ч.
Ако няма микроамперметър с необходимите размери и чув­ <:тnителност, като индикатор за настройка може да се изпол­ зува милиамперметър за 1 mA. Той се включва обикновено във веригата на емитера (фиг. 2.716) или колектора (фиг. 2.71а) на транзистора от м. ч. стъпало, което е обхванато от системата за АРУ. В момента на точна настройка показанията на мили­ .амперметъра са минимални, тъй като при разстройка на прием­ ника няма напрежение на АРУ и колекторният (или емитсрният) ток на транзистора Т е максимален ; при точна настройка на Напрежение на AP!J [ [ Фиr. 2.71. Схема на включване на милиамперметър като индикатор за на_ стро!lка Фиr. 2.72. Схема на индикатор скална за настройка със крушка приемника сигналът се увеличава, напрежението на АРУ се по­ вишава и колекторният (или емитерният) ток намалява. Недостатък на индикаторите, включени в колекторната или 93
емитсрната верига на транзистора, е невъзможността за изпол­ зуването им прv. приемане на силни сигнали. В този случай напре­ жението на АРУ, което е обърнато с плюса към базата на транзистора Т, става толкова голямо, че може да запуши тран­ зистора, т. е. да намали колекторния (или емитерния) ток прак­ тически до нула и с това да изключи възможността деляне на момента на точна настройка Като индикатор за настройка на емник може да се по за опре­ минимума на транзисторния тока. радиопри­ използува и миниатюрна нисковолтова скална ламrшчка. Тя се включва към едностъпалния постояннотоков усил­ вател, работи ефикасно и заедно с усилвателя заема малко място. Както се в11жJ1.а от фиг. зана с изходното Т3 • зистора жението изменя в с стъпало Нейното междинна м. ч. усилвател, схема честота от в ностояюю напрежение, нивото детекторната на сигнала схема е на Колкото по-точно толкова е тран­ е настроен по-голямо свързан приемникът напрежението с което се· изхода постоянния ток, направен с транзистор Т4 • цията, е свър­ направено с предназначение е да преобразува напре­ зависимост усилвател. Към детекторната 2.72, на на м. ч. усилвател на на радиостан­ междинна честота върху бобината L 2 и следователно толкова по-голямо е напре­ жението, до което се зарежда кондензаторът С1 . Напрежението Ис, е във веригата емнтер-база на транзистора Т4 • То е обър­ нато с плюса към емитера и затова нарастването на Ис, прп намаляване на разстройката на приемника води до увеличаване на колекторния ток на транзистора Т4 • Този ток тече по вери­ : гата плюс на източника транзистора Т4 , за миниатюрна захранване, емитер-колектор скална лампичка на Л, ключ, шаси, „минус" на приемника, минус на източника за захранване. Жичката на лампичката се нагрява толкова по-силно, код­ кото по-голямо е нивото на сигнала на изхода на м. ч. усил­ вател. Лампичката и транзисторът Т4 се подбират така, че при точна настройка на приемника на приеманата станция лампичката да свети между слабо, яркостта за на да бъде светене на остра кривата на зависимостта лампичката и ъгъла на завър­ тане на копчето за настройка. 94
111. ЕКСПЛОАТАЦИЯ, НЕИЗПРАВНОСТИ И РЕМОНТ НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ 3. 1. ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕНОСИМИТЕ И СТАЦИОНАРНИТЕ ТРАНЗИСТОРНИ ПРИЕМНИЦИ Изучаване на статистическите данни показва, че значително• количество (приблизително 200;0) от намиращите се в експлоа­ тация транз11сторн11 прпеУ~ници се повреждат в резултат на не­ гrавилното използуване. Особено често по тази причина се по-· вреждат преносимите приемници, защото се намират в по-не-· благоприятни (в сравнение със стационарните) условия на. експлоатация (тръскане, удари, по-широк температурен интервал,. •••)Вишена влажност и др.). Изискванията за безупречна работа на стационарния прием-· ник не са много : апаратът трябва да се установи в което и ~1 е удобно място в стаята, на изправителя да се подаде нор!'1.1но захранващо напрежение или да се включи към прием-· 1ш:<J батерия с номинално напрежение, да се използува фабри-· чен предпазител, наминал, вление, при изключи ради съответствуващ внимателно от да се приближаване мрежата и да на указания манипулира на буря се заземи с в инструкцията елементите приемникът антената за трябва управ­ да се· му. Експлоатацията на преносимия приемник е по-сложна по­ въздействието на око.шата среда и ударните натоварва-· ния. От външното влияние на средата преди всичко трябва да се отбележи действието на топлината и студа. Стационарният приемник работи при сравнително постоянна температура. Преносимият приемник, който се изнася през зимата от топло помещение навън нли обратно, когато след продължи­ телно пребиваване на открито се внася в добре затоплена стая~ е подложен на значително топлиш:.:> въздействие. Под въздействието на ниските те:vшератури някои материали стават крехки и могат да се напукат. Пластмасите добре издържат ниските температури, но рязко намалява здрав11ната им при удар. Студът влияе неблаго-· приятно и на източниците за захранване. Действието на топлината е свързано с увеличаване на раз­ мерите и деформацията на редица детайли. Между разнород­ ните материали се образуват малки пукнатини и канали, в ко- 95
ито прониква влага и прах, и частично се нарушава хермети­ зацията на детайлите. С.1едващият фактор, с който трябва да се съобразяваме при експлоатацията на Водните намиращи пари, преносимите поглъщат от материалите, 11ли на гове, да да увеличи намали на някои металите и Влагата, поглъщана же рязко пр11смниц11, е влагата. постоянно в атмосферата, се от което се влошават се ускорява протичането например, корозия се от свойствата им нежелателни стареене на проц~си, материалите. някои изолационни материали, мо­ загубите на изолационното енергия в трептящите кръ­ съпротивление и да понижи пробивните напрежения. До неприятни последствия довежда и проникването на вода (особено морска) вътре в приемника 1 • приемника, като предизвиква лите му, на първо място на променливите изводите на приемника е на повече от детай­ изводите на бобините, пластините - кондензатори, печатните трансформаторите. много Водата може да повреди окисляване В платки, тези случаи корпусите и поправката на сложна. При ползване на приемника на открито трябва да се има 11ред вид действието на праха. Той относително леко прониква в приемника и покривайки радиочастите и печатните платки, .може да намали изолационното съпротивлен11е на материалите -и да ускори износването на триещите се повърхности. Пясъ­ кът и прахът, проникнали в приемника, въздействуват небла­ гоприятно почти на всички детайли и вериги, но особено силно .на вълновия превключвател и въздушния кондензатор. Ремонтът на тези радиочасти е свързан с голями трудности и отнема .много време. Особено неблагоприятно влияе на апаратурата пра­ _хът в местностите (например крайморските райони), където .въздухът съдържа частици сол, добре поглъщащи влагата. Топлинните въздействия и въздействието на влагата, пя­ съка и праха сами по себе си рядко предизвикват поврежда­ нето на приемника, на детайлите, но те ускоряват износването влошават механическите 11 ства на материалите, влияят неблагоприятно полупроводниковите прибори. В резултат на снижава надеждността на и стареенето електрическите свой­ на работата на всичко това се приемника. Въз основа на гореизложеното и опита на експлоатация <на апаратурата може да се формулират най-важните правила 1 При nроникване на вода в приемника е необходимо детайлите му да -се промият внимателно със спирт и да се подсушат. Но даже и след такава .процедура не винаr11 се удава приемникът да се "lъзстанови. 96
за 110.1зуване в на преноснмите апаратът повечето мята да случаи се транзисторн11 предпазва падането предизвиква тежки на приемници от тръскане приемника повреди на и на : удари, защото пода апарата; или на приемникът зе­ да се държи в калъф, който частично предпазва апарата от удари от 11 прах; - към жение, и приемника по-го:1ямо да се от следи своевременното на П•)Вредената n.т1атка и му открито се в включва да повреди да през може се захранване с напре­ инструкцията; подl\1енянс; да батерия сериозно не за състоянието му приемникът на да указаното да на източника се помни, че попадне както от електролитът върху нея, така предпазва за захранване студ и печатната радиочастите; при изнасянето зимата; апаратът трябва да се предпазва и от дъжд, сняг, мъгла, пясък и прах ; приемникът време на си.шо не слънце трябва да се оставя продължително ; - апарат'Ьт не трябва да се поставя близо до източници на топлина (даже под силна настолна лампа), за да се избегне прегряването и деформирането на пластмасовите му детайли; трябва - осъществява да се чрез помни, завъртане че включването на копчето на на приемника се потенциометъра по посока на часовниковата стрелка; това трябва да става без усилия, за да се избегне поврежданета на потенциометъра или ключа за захранване ; ако на копчето няма цветна маркировка, показваща положението на 1<люча, тя трябва да се нанесе с бон, която по цвят рязко да се отличава от копчето на потен­ циометъра; - при поставянето на приемника в защитния му калъф (напр. с.1ед подмяната на източника за захранване) да се вни­ мава калъфът да не допира копчето на потенциометъра, тъй като това може да доведе до неволно включване на захран­ ването; - копчето на потенциометъра не трябва да необходимост; - се върти без внимателно да се използува скалният механизъм, който предава със съответно забавяне движението от копчето за на­ стройка към ротора на променливия кондензатор; ако стрел­ ката е в едно от крайните положения, въртенето на копчето за настройка не трябва да продължава в същата посока, за­ щото по този начин към някои детайли на скалния механизъм се прилагат допълнителни 'усилия, достатъчни да ги повредят; могат да излязат от строя ролките, осите им, фрикционните и други детайли, изработването на които е свързано с големи трудности даже в условията на радиоремонтна база; 7 при използуване Транзисторни р1днопрнемннцн на вълновия превключвател трябва да 97
-се обръща внимание на неговия кое положение крайните се намира; положения, ако указател, т. е. да се следи в превключвателят въртенето на копчето е в едно е възможно от само в обратна посока 1 ; - копчето на вълновия превключвател не трябва да има луфт, защото при наличие на такъв превключвателят може се повреди, като в някои случаи крайното положение включвателя може да бъде прието за междинно: - за да се намали вероятността приемникът да да на пре· престане да работи поради окисляването на повърхностите на херметич­ ните дискови акумулатори, от които е съставена батерията. трябва внимателно да се почистят капачките и корпусите им със ситна шкурка, да се полират с полирпаста, да се обез­ маслят с бензин или ацетон нък слой вазелин; - за да се увеличи и след това да срокът за захранване, е необходимо завършване слушаното - на внимателно да на се покрият с тъ­ използуване приемникът на източника да се изключи след предаване; се използува телескопичната антена; да се има пред вид, че разгъването и събирането И трябва да се извършва вкарване не с рязко на всяко движение, коляно; ако а с внимателно телескопичната изтегляне антена е и повре­ дена така, че се състои от несвързани една с друга тръбички. не се на клещи; препоръчва съединяването - при условия се ползуването на да се изключва включва на неговото чен високоговорител, широка честотна рактеристика; значителна лони това степен преносимите място и не само повишава описани - да в инструкциите за при :)трого включване тип по-мощен силата качеството на на се външни спазват външни да или друг с честотна на звука, ха­ но в възпроизвеждането; антени и правилата използуването на и електродинами­ 4ГД-4, 4ГД-7 увеличава в домашни на звукови за ко­ включване. приемниците; източници за захранване да се спазва поляритетът; да се има пред вид, че при по­ грешно чаи се приемниците друг с помощта приемника относително равномерна при присъединяване към приемници високоговорите.'Iят на например лента им чрез защипване включване на захранването приемникът поврежда, при това ремонтирането му е в повечето слу­ затруднено по­ ради необходимостта от подмяна на много от детайлите (напр. транзистори, електролитни кондензатори) и ремонта на печат­ ните платки; - приемникът трябва да се предпазва от повреда при за­ хранването 1 му от външния Трябва да се има токоизточник, като към един от пред вид, че конструкциите на барабанни те пре- 81U1Ю'1Ватепи допускат въртене 1" в двете посоки.
съединителните проводници на шнура за захранване (rюследо­ вателно с източника) се монтира изправителен диод Д7 Д, Д7Е, Д7Ж или Д226Б, анодът на който трябва да бъде обърнат към положителния полюс на изправителя, а катодът-към буксата "плюс" на приемника; притежателят на приемника монтира -- апарата, ако няма да н~ се увеличава без тъй като това не само не трябва да отваря и ре­ съответните знания и нав1щ11; необходимост силата на звука. намалява качеството на звучене, но и повишава нивото на битовия шум, травмиращ нервната система на човека и предизвикащ у него умора и отслабване на па­ метта и вниманието. Накрая на трябва да входните ванета на вериги на преносимите потискането по се кажат няколко приемника от радиоапарати огледалния думи силен в за защитата сигнал, домашни за захран­ условия 11 за канал. Радноrrр11емн11кът, работещ близо до радиопредаватед, мо­ же да бъде повреден от силния сигнал, затова в тези случаи, когато е разстоянието няколкостопш от метра, приемника между до антената антената и на входа предавате.1я на приемника е необходимо да се вгради спсrщално защитно устройство. Принципната схема на един от възможните варианти на такова устройство е показана на фиг. 3.1. Както се вижда от схемата, сигналът от антената се по­ дава на входа на приемника през полупроводниковите диоди С4,hЪМ 1прие:нина. R.r,. Ч:::::::J.o"t-C::J.-o • и Фиr. 3.1. Принципна схема на устройство за та Д1 ,Д8 и Д2 ,Д4 • на приемника от Но съпротиВJiенията защи­ силен снrна л на веригите С 1 Д 1 Д 3 С4 и С1 Д.Д4 С4 не са еднакви за сигнали с различни нива: за слабите сигнали те са малки, а за силните доста го.1еми. Това се обяснява по следния начин : при приемане на силния сигнал с положителна полярн()СТ по веригата С 1 Д2 R2 С 3 про- 99
тнча токът i 1, който зарежда кондензатора С3 така, че напре­ жението, образувало се върху него, запушва днода Д~, а 11р11 сигна.11 с отрицателна полярност по веригата С2 R 1 д 1 С 1 про­ тича токът i 2 , който зарежда кондензатора С2 така, че напре­ жението върху неп запушва диода Д3 • Затова съпротивлението между точките А 11 В е малко за <'Игналнтс с нормално ниво и голямо за сигнаюпе ниво. Колкото но-голямо е нивото на сигналите, rолямо с повишено толкоuа е по­ съпротивлението. В домашни условия е неикономично транзисторните 11р11е~1- R Сз Фиr. 3.2. Схема на токоизправител за захранване на зисторен приемник в домашни тран­ ус.ювия ници да се захранват от батср:ш, затова повечето раднолюбителн използуват батерннте за захранва­ не на приемннцнте разходки, а в по време на домашни условия ги захранват от мрежата. Изправнте­ лите за 3, 4, 5 11 9V се изработват по различни схеми. l Ia ф11г. 3.2 е с, показана мостова схема, която да­ ва изправено нанреженне 9,5V прн ток в товара 80mA, ако се 1в­ ползува понижаващ трансформа­ тор (220 : 8,5 ). Номиналните Фиr. рига, 3.3. Схема на входна ве- потискаща оrледз.1110 ка11ащпети на кондензаторите С 1 и С2 са О, 1 µ F, работното им напрежение - 400V. Диодите Д 1 7Д~ са тнп Д7Е. Съ­ противлението на резистора R е 15 Q. Номиналните капацитети на кондензаторите Сз 11 С 4 са 500 µ F, напрежението - 20 V. смущение Ако на приемането на станщште пречи ог.1еда.11шит кана.1, това смущение лесно се отстранява, ако се преработи входната верига по схемата на фиг. 3.3 и се настроят кръговете L 1C 1C 2 и L2CAC 3 на честотите на приеманите сигна.тш, а кръгът L3C 4 С2С5 на честотата на огледалното смущение. По 100 тозн начнн
върху бобината L 3 се получават две напрежения с огледална честота. Едното е от настройката на кръга L 3 C4 C2C5 , а дру­ гото се индуктира от бобината L 2• Ако второто напрежение е равно по амплитуда на първото и е противоположно по фаза, резултантното база напрежение с огледалната 3.2. във веригата ВИДОВЕ ПОВРЕДИ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТЯХ Колкото и да е I<ачествено изработен време той се поврежда частично или чески, честота емитер на транзистора Т е нула. - електрически Причините топлинни 11 за повреди на приемникът, с.1ед напълно поради :меха1ш­ натоварвания. транзисторните приемн11ц11 са различни. Едни апарат11 се повреждат поради стареенето на матери­ аюпе и износването на детайлите, друг11- при транспортиране 11 поради неспазване на технологията на производството, трети -· в резултат на неправилна експлоатацин (виж. раздел 3.1). Повечето от повредите на приемниците са свързани със· закономерни или случайни откази на съставните им е.1емснти (кондензатори, ключове, бобини, трансформатори, транз11стори). Не са редки случаите обаче, когато транзисторните 11р11е'1ници престават да работят или работят лошо и по друг11 при­ чини, например изтощаване фекти при монтажа на източниците и сглобяването за захранване, де­ (лоши контакти, къс11 съ­ на приемника много неблаго­ единения и прекъсвания на веригите). На състоянието и работата приятно се отразяват вибрационните и ударните превишаването на допустимите напрежения на натоварвания, електрод11те на транзисторите и на мощностите на разсейване на експлоатацията в условията на повишена колектор11те, влажност, пр~грява­ нето на приемника. Така повишаването на температурата в ку­ тията му, на почти приемника винаги и сътресението, довеждат възникващо при падгшето до изменения във въздушните меж­ дини и капацитивните връзки, разхлабване на закрепването на детайлите, прекъсване на веригите, къси съединения, пукнатини, деформации на отделни елементи на конструкцията и друп1 повредй. Типични повреди на радиочастите и веригите на приемника са: пробивите на кондензаторите; намаляването на капацитета им (вътрешни прекъсвания в кондензаторите); появяването на утечка; скъсването на веригите на делните жила 1 ТРрминът, означава .сноп", и цендрат• на литцендрата 1 , .литцендрат• .draht• - кръговите бобини и на от­ прекъсването на произлиза от немските тел, проводник. може да се преведе като По такъв думи изводите на .lltze•, начин думата коет() •.1ит­ .сноп от тънки проводници•· 101
; резисторите къ1:ите съединения между навивките и прекъс­ ванията на намотките на нискочестотните трансформатори; на­ маляването на коефициента на усилване на транзисторите бивите на електроннодупчестите вите прибори; отсъствието преходи на ; про­ полупроводнико­ ипи ненадеждността на контактите в комутиращите устройства (ключове, превключватели, куплун­ ги); прекъ1:ването във веригите на захранването, изходящия транс­ форматор, високоговорителя и други повреди. Почти всички изброени повреди не могат да бъдат открити при външен оглед. За успешното им откриване е необходимо да се използува измерителна апаратура и преди всичко универ­ салните измерителни уреди тип ТТ-1, ТТ-2, ТТ-3, Ц435, ТЛ-4 др. 11 ПРИЗНАЦИ ЗА НОРМАЛНАТА РАБОТА 3.3. И ЗА ПОВРЕДИТЕ НА ПРИЕМНИЦИТЕ Най-обикновен начш1 за проверката на 11 музика на всички че­ стотни обхвати на приемника. Приемникът се смята за редо­ вен, ако е с нормална за този вид приемни:< сила на звука, без постоянно свистене, пръщене, значителни собствени шумове и други смущения. Приемникът е повреден илн се нуждае от настройка, ако при захранването му от редовен токоизточник приемника няма е и разпространен прослушването приемане или на последното говор се съпровожда със смущения от вътрешен произход, звукът е изкривен или слаб, отдалече­ ните предаватели се приемат слабо или изобщо не се приемат. Информацията за състоянието на приемника, която може да се получи тъчна. При диоапарата с с помощта само на високоговорителя, е недоста­ необходимост от по-пълна характеристика на ра­ той се подлага на преглед и допълнителен контрол помощта на измерителни уреди. При външен оглед се проверяват кутията, монтажът, състо~ янието на елементите на схемата и тяхното закрепване, нието на детайлите на механизмите за надеждността скалата и на свързването движе­ настройка и комутация, на захранването, осветлението на др. Допълнителният контрол се състои от измерванията на то­ ковете, напреженията сторите и изолациите, приемника и други и 110-рядко от на проверката съпротивленията на на рези­ чувствителността на изпитвания. При измерванията на резисторите, бобините и кондензато­ рите се отпоява един от техните изводи от платката, тъй като повечето от скоомни входни тези елементи и изходни са шунтирани от съпротивлен11я относително на Захранването на приемника трябва да бъде изключено. 102 ни­ транзисторите.
От измерваните електрически параметри интерес представ­ .ляват консумацията на приемника без сигнал, консумацията при номинална изходяща мощност 'Транзисторите, il<онтролните а при някои и напрежения приемници - на електродите на напрежението между точки. Резултатите от допълнителния контрол се смятат за з а­ д о в о л и т е л н и, ако стойностите на всички величини съот­ ветствуват на номиналните. Но ако дори и една от величините е извън допустимите търси даже граници, причината за и в тези случаи, когато това отклонение се приемникът работи нор­ :мално. 3.4. РАБОТА С ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРИ И МАЛОГАБАРИТНИ ДЕТАЙЛИ Надеждността на транзисторната телно по-голяма от надеждността с електронни ·лампи. Но радиоапаратура е значи­ на аналогичните устройства това предимство на ПОJ1упроводнико­ вите прибори се осъществява само при строго спазване на пра­ вилата за работа с транзистори и диоди. Какво трябва да се знае, за да бъде минимален броят на nовредите поради пробиви или влошаване на параметрите на !Полупроводниковите прибори ? Отговорът на този въпрос не е 'Труден, рите и ако се диодите околната среда има пред зависи и в вид, че основни електрическите Най-важните правила надеждността линии от на транзисто­ температурата на натоварвания. за експлоатацията на полупроводни- 11<овите прибори и за работата с тях при ремонта и настрой­ ната на радиоапаратурата може да бъдат формулирани по след­ ния начин: - не трябва да се употребяват източници за захранване, мапреженията на които надвишават номиналните стойности на :напрежението - за даден тип приемник; не трябва да се превишават пределно допустимите стой­ ности на токовете, напреженията !На транзисторите, - посочени транзисторите и в и мощностите на разсейване справочниците; диодите да се сменят само при изклю­ ~ено захр~нване на приемника; - когато се налага запояване на детайли или проводници към изводите на цокъла, транзисторът трябва да се изважда от него; - когато изводите на транзисторите и диодите се запоя­ шт направо към други елементи на схемата, тези спойки трябва да се извършват на разстояние, не по-малко от 10 mm от кор­ пус11те на полупроводниковите прибори; да се използува лесно­ топим припон (t стопкваке ~1so°C) и поялник с мощност, не 103
по-голяма от ничава 40 W, времето на с тясн~ човка, запояването и по възможност да да се извода на полупроводниковия прибор, като вод с меден пинцет или плоски на - генератори транзисторите и други от се държи този из­ клещи; не трябва да се източници се огра­ отвежда топлината подават сигнали от на променливо напрежение, ам­ плитудата на които превишава допустимите за транзистора на­ прежения; източниците на - свързват променливо напрежение трябва с транзисторите през кондензатори, защото при да се непо­ средственото включване на генератора между базата и емитера на транзистора може рязко да се промени режимът на работа на последния да се използуват които ди по постоянен ток; при проверка на полупроводниковите прибори не трябва - създават прекалено - при такива във големи омметри веригите за проверката и тях токове на други измерителни ; режимите на полупроводниковите прибори не трябва да се допускат случайни банан-щекерите на волтметъра) на изводите проводниците, намиращи се уреди. на изпитваните транзистори и дио­ под напрежение съединения (през. на транзистgра с ; транзисторът не трябва да се оставя да работи с пре­ късната верига на базата даже за кратко време; - трябва да се има пред вид, че надеждността на полу­ проводниковите прибори се повишава десетки пъти, ако работ­ - ното им напрежение е ност на 0,7 70,8 от пределно допустимата стой­ напрежението. При ремонта и настройката на транзисторните приемници се работи не само с полупроводникови прибори, но и с раз­ лични малогабаритни детайли (бобини за трептящи кръгове, про­ менливи кондензатори, донастройващи кондензатори, резистори, превключватели и др.). По време на ремонта на приемника се налага някои от тях да бъдат извадени, ремонтирани и изпит­ вани. Малогабаритните детайли се различават от обикновените радиочасти за общо предназначение не само по размери, но и. по недостатъчно високата механична якост, износоустойчивост и топлоустойчивост. Поради тези причини с малогабаритните детайли трябва да се работи много внимателно. Особено гриж­ ливо трябва да се отнасяме към изделията от синтетични ма­ териали (от пластмаси, лакове, фолии и др.), които са израбо­ тени на полимерна основа. Детайлите от тези материали лесн() с.е повреждат не само под действието на удари и леки меха­ ниt~ески натоварвания, но и от горещия поялник, от капка раз­ топен калай и от редица херметизиращи, лепящи и обезмасля­ ващи вещества. Проверката на малогабаритните резистори и бобини се
прави по обикновен начин с помощта на омметър. Електролит­ ните кондензатори се изпитват с помощта на нисковолтовк устройства, защото някои типове електролитни кондензатори са разчетени за ниски работни напрежения и могат да бъдат про­ бити при изпитвания с обикновени уреди. НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ 3.5. НА ПРИЧИНИТЕ НА ПОВРЕДИТЕ Процесът на поправката на приемника делен на два етапа: откриването на нето И. Първият етап е по-сложен като в повечето случаи възстанови дефектирал е и изисква по-просто елемент, може да бъде раз­ повредата да се отколкото и отстранява­ много труд, тъй замени да се или да се открие той между десетките други детайли. За да бъде търсенето на повредите успешно, трябва да се­ знаят физическите процеси в приемника, за да може да се опре­ делят най-вероятните повреди, да се спазва определена после­ дователност на проверките, да се отделят най-важните факти и правилно да се преценяват резултатите от наблюденията и изпитванията. Съществуват на няколко начина за откриване на причините· повредите: 1) 2) външен оглед; сравняване на режимите повредения на рабата на редовния и на приемник; 3) стесняване на областта на търсенето на повредата чре~ изпитване на отделни блокове и стъпала на приемника и из­ ключването 4) към им от по-нататъшното разглеждане; проследяване на сигнала от едно стъпало на приемника друго; 5) проверка на и характеристиките 6) отделните на вериги, приемника елементите на схемата. ; замяна на детайлите, които подозираме, че са неизправни_ Опитните майстори и радиолюбители нямат предпочитание­ към някой чина от посочените в зависимост от начини, а съчетават два-три на­ повредата. По-долу са посочени причините на най-често срещаните повреди и С>риентировъчната последователност на действията при търсенето на неизправния елемент. А. От висо1еоговорите.л11 не се чува нищо~ даже и шу.к Тази повреда най-често е предизвикана JIOШ контакт във веригата пало на на н.ч. веригата високоговорителя усилвател. от прекъсване или на захранването, от или прекъсване във. от повреда в изходното стъ­
Примерна nоСJJедователност на .цействията на повред.ата при търсенето : проверка ва эuравваието; изпитване д&llИ не е прек'ЬСН8Т8 веригата на високоговори­ теля и проверка на крайното СТ'ЬП&/10 на НЧУ; измерване на консумацията на приемника от източника за sахранuне 1• Ако консумацията превишава 80+ 130mA, най-вероятно е повредата да е в крайното стъпало на НЧУ или е пробит един от електро.nитните кондензатори (шунтиращият захранването 2 м:н кондензаторът от най-близкия към батерията развързващ филтър). При проверката на крайното стъпало на НЧУ най-на­ пред се проверяват транзисторите, входният и изходният транс­ форматор, кондензаторите тим ЭМ и.11и К-50-6 на филтъра на захранването и на развързващия филтър. Б. От висо1еоговорите.ля се 11ува сu.мо шум Възмо'*ните причини за тази повреда са много, затова е це.11Рсъобразно да се използува методът на стесняване на об­ ластта на търсенето чрез изпитване на отделните блокове или методът на проследяване на сигнала. От обсега на търсенето може да се изключи смята за изправен нискочестотнwят поради наличието усилвател, на слаб т. е. да се шум от високо­ говорителя. За да се докаже, че НЧУ е изправен, на входа му се подава сигнал 10720mV от тонгенератора или от саморъчно направен транзисторен мултивибратор. Високоговорителят трябва да възпроизведе звук. Ако интензивността и качеството на звука са нормални, НЧУ се смята за изправен и се преминава към проверката на детектора и МЧУ. За да се провери МЧУ, с отвертка се докосват ·базите на неговите транзистори 3• М.ч. стъпало е изправно, ако от висо­ коговорителя се чува базата пукане. Ако в момента с отвертка пукане няма, на докосване до стъпалото, изградено с този транзистор, е повредено. При докосване до базата на транзистора на крайното стъ­ пало на м.ч. усилвател се проверява не само това стъпало, но и детекторът, а също така и регулаторът на силата на Ако в резултат на преминава 1 тази проверка се към проверката звука. повредата не бъде открита, на хетеродина. Ако този важен За измерване на консумацията милиамперметърът се включва между положителния полюс на батерията и проводника, подаващ .плюс•-а на при­ емника. 2 Този кондензатор намалява съпротивлението за променливия ток меж­ Ау изводите на батерията и по този начин nатtта на приемника през захранването. отстранява връзката между стъ­ 3 Отвертката трябва да се държи не за дръжката, а за металната И част.
възел на приемника работи нормално, от високоговорителя се чува характерен шум. Допълнителен признак за изправността на хетеродина е реакцията на приемника при включване на вън­ шна антена (или къс проводник) към базата на транзистора на <месителя. Ако тогава при завъртането на копчето за настройка на приемника -със Накрая с се свистене, чуват смята се, сигнали че се проверяват в.ч. усилватели преди на предаватели, хетеродинът входните това се е вериги, проверява съпроводени изправен. а в приемниците изправността на в.ч. усилвател. В някои които са приемници, изградени с например ножови "Селга", вълнови "Сокол", „Гауя", превключватели, е не­ .обходимо най-напред да се провери правилността на сглобката ·на превключателите. Ако подвижните ножови контакти са сг ло­ -бенп върху планката не по заводската схема, то може да няма приемане. Трябва да се има пред вид, че при отваряне на приемни­ ците "Селга", "Сокол", "Гауя• контактите на вълновия пре­ включвател често изпадат. За правилното сглобяване на пре­ включвателя трябва да се използува схемата, дадена в описа­ itшето на приемника. В. Говор&т и музиката се в&зпроизвеждат слабо Причини за този дефект могат да бъдат повредите на оелементите на схемата, намаляващи коефициента на усилване на някое от стъпалата на приемника. Затова и тук е целесъобразно да се използува методът на стесняване обсега на търсенето ·или методът на Най-напред яане и н.ч. проследяването трябва ако той не е да се на сигналите. провери изтощен, да източникът за захран­ се провери изправността на усилвател. Причините за намаляването на коефициента на усилване на н.ч. усилвател могат да бъдат следните: 1) 2) неправилно поставяне на транзисторите в цоклите; 3) намащшане ниско качество на транзисторите (намаляване на коефи­ циента на усилване) ; тори или на капацитета прекъсване на техните на електролитните конденза­ вериги. Ако НЧУ е изправен и има достатъчен коефициент на :усилване, се преминава към проверката на МЧУ. Влошаването на чувствителността на МЧУ -следните 1) причини прекъсване може да бъде предизвикано от : на една или няколко жички на извода на бобината на трептящия кръг; 2) 3) разместване на феритните чашки на чашковидното ядро; нарушаване на съединението между настройващата чашка 107
и подвижното мества при При ядро, в завъртане резултат на тези дефекти на което ядрJТо не се пре­ чашката. може лесно да се провери качеството на кръга, като се върти ядрото. Ако преместването му пред­ извиква остра настройка или разстройка на кръга, което лесно може да се установи по рязкото увеличаване или намаляване на нивото на сигнала на изхода на НЧУ, то този кръг е изправен. Трябва да се има пред вид, че и в МЧУ намаляването на капацитета на електролитните на развързващите вериги кондензатори филтри, а също предизвикват рязко и кондензаторите и прекъсванията в техюпе влошаване на чувствителността на приемника. След проверката тяхната 11 на МЧУ се nрсверяват входните вериги. комутация. При търсенето на причината за влошаване на чувств11те.1ността на приемника трябва да се знае, че тя зависи не сам1) от изправността на елементите и веригите, но и от точността на настройката .на кръговете на МЧУ, входните вериги 11 хете­ родина. Ако се установи, че причината за влошаването на чувстви­ телността е разстройката вършва според на кръговете, то указанията на настройката се из­ завода-произэ :щител, посочени в описанието на приемника. Ако такива препоръки няма, настрой­ ката на кръговете трябва да се извърши според указанията. дадени в раздел 3.7. Г. Звун&т се в&зпроизвежда с големи изкривявания Този дефект обикновено е свързан с повр~дитс в крайното стъпало на НЧУ или във високоговорителя. Търсенето на по­ вредата започва с изследване на високоговорителя, след коет.:> се преминава към проверката на НЧУ. Причините за повредата могат да бъдат следните: 1) 2) транзисторът е поставен неправилно в цокъла; в цокъла няма контакт; 3) намотката е 4) 5) на драйверния прекъсната или изходния трансформат JP ; бобината на високоговорителя се трие; веригата на обратната връзка в НЧУ е прекъсната. Следователно трябва да се провери ходът на звуковата бобина в магнитния процеп, да се провери дали транзисторите са поставени правилно и надеждни ли са контактите в цоклите, да се установи дали намотките на трансформаторите не са пре­ къснати, да се провери веригата на обратната връзка. Ако няма надежден контакт в цокъла на транзистора, изводите му трябва „ да се почистят добре, да се отрежат до необходи~ата дължина JJ.a се огънат във вид на синусоида с 'rе.lllО бmm и .амплитуда• около 0,5mm. „дължина• приблизи­
Д. Приемането се съпровожда с пукане, гъргорене, свистене или бучене Причината за пукането може да бъде повреден транзистор, .лош контакт (напр. във вълновия превключвател) или лоша спой­ 'Ка. Най-добрите· начичи за търсенето на тази повреда са мето­ днте .') 11 6, т. е. проверката на отделните вериги, елементите на схемата подозират, и че стъпалата, са замяната Предположението, че 1шят превключвател, него по време на вява шш се RЪ.1Н1)в11ят на радиочастите, които се неизправни. "че източник на пукането" може да се потвърди чрез работа на приемника. Ако засилва, е очевидно, че е вълно- докосване до пукането се поя­ източник на пукането е превключвател. Гъргоренето най-често възниква в резултат на увеличаване на вътрешното съпротивление на източника за- закранване, ста­ реене на кондензаторите във филтрите на захранването и в раз­ nъrзващнте вериги, повреди във високоговорителя 11 лаби.'IНО мuнтнраните по корпуса детайли. Затqва причините за гърго­ ренеТl) се търсят с помощта на метода за проверка на отдел­ ннте детайли (високоговорителя, източника за захранване и кон­ дензаторите) и метода на външен оглед на детайлите по кор­ пуса. Свистенето, възникващо при настройката на приемника на ю~ято 11 да е радиостанция, обикновено е признак за лоша на­ стройка на МЧУ, филтъра-запушалка за междинната честота и входното устройство. Понякога свистенето се предизвиква от неправплния избор на капацитетите на неутрализиращите кон­ дензатори в стъпалата на М ЧУ или от прекалено големия кое­ ф11ц11ент на усилване на МЧУ 1 В този случай МЧУ се възбуж­ да 11 приемникът работп с непрекъснато свистене. За отстра­ няаане на свистенето понякога се налага подбиране на капаци­ тета на кондензатора във веригата на връзката ння кръг с емитера на на хетероДин­ транзистора. С.1едователно при свистене повредата обикновено се търси в МЧУ, в преобразувателя и във входното устройство. При приемането на късовълнови радиостанции възпроиз­ веждането на музика и говор често се съпровожда от бучене. Прпчпната за това блока на явление променливите е несъвършената кондензатори или конструкция лошото на му закреп­ ване. Това може да се докаже с прост опит. Ако при докос­ ване с ръка до корпуса на променливите кондензатори бучеНа~а.~яването на коефициента на усилване на МЧУ може да бъде по­ като ir схемата се монтират транзистори с малък коефициент на усилване, чрез промяна на режимите на работа н11 триодите или чрез шун­ 1 стнrнато. тиране на трептящите кръгове с резистори. 109
нето изчезне, то причината за струкция на корпуса или кондензаторите шасито на това бучене е или лошото приемника. им неудачната кон­ закрепване към Блокът на кондензаторите трябва да се закрепва към шасито с помощта на амортисьор~r и да има еластична връзка със можност за връзка такава е скалния предвидена механизъм в (ако въз­ конструкцията на блока). В приемниците "Спидола• и "ВЭФ-12" може да бъде пред­ извикан микрофонен ефект 1 от недостатъчно здраво закрепване на радиочастите (кондензаторите) в барабанния превключвател на вълновите обхвати и на контактния гребен. В приемника "Спидола• има още едно явление калено увеличаване на силата на звука при пре­ - приемането на станци­ ите от дълrовълновия обхват се съпровожда с бучене и пу­ кане. При намаляване на силата на звука бученето и пукането изчезват. Този дефект е предизвикан от късо съединение между навивките на звуковата бобина и магнитната система на висо­ коговорителя. Това се проверява лесно с омметър. Последният се включва уреда се към изводите отклонява на на високоговорителя някакъв ъгъл в и стрелката зависимост от на съпро­ тивлението на звуковата бобина. Ако при натискането на мем­ браната показанията на уреда се изменят със скок, звуковата бобина се съединява с магнитната система. При тази проверка често пъти не е необходимо да се отпояват изводите на висо­ коговорителя и да се използува омметър. При появяването на бучене и нукане е достатъчно да се натисне мембраната с пръст и да се чуе предаването. Ако въз­ буждането и пукането изчезнат и възпр::тзвеждането на звука стане нормално, то причината звуковата бобина. Този тира или да 3.6. се за тази повр~да високоговорител трябва е триенето да на се ремон­ смени. РЕД НА РАЗГЛОБЯВАНЕ И СГЛОБЯВАНЕ НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ За оглеждане на монтажа, проверяване на режимите на работа на транзисторите и за провеждане на изпитванията е необходимо да има достъп до двете страни на печатната платка. За тази цел е необходимо приемникът да се разглоби частично. Редът на разглобяването на най-разпространените транзисторни приемници е изложен накратко 1 Микрофонен тронната лампа ефект се по-долу. нарича изменението при въздействието на анодния ток на на механическите трептения елек­ върху нея. Подобно явление има и в транзисторните приемници, но се предизвиква не от вибрациите на електродите на транзисторите, а от вибрациите на други детайли, например пластините на променливите кондензатори.
Разглобяване на приемнина „Альпинист • Отвиват 1. кутията на се двата винта и се маха предната стена нсь приемника. Отпоява се проводникът от буксата за външната антена_ 2) 3. Отвиват се петте винта и се изважда платката на прн-­ емника. При поставянето на платката обратно в приемника може да. повреди стрелката, затова сглобяване го трябва да се из­ се вършва внимателно. Разглобяване на приемнина "ВЭФ-12" Отвиват 1. стена и Отвиват 2. копчета с леко 4. сито, се за се винта, касетката стопорните се капачето натискане с които на е закрепена захранване винтове и се и се задната: свалят. свалят всичките на върха антената се на вкарва телескопичната антена, в приемника. Отвиват се четирите винта (трите са в ъглите на ша­ а четвъртият в касетата на захранването). Винтовете изваждат с пинцет. Шасито се повдига така, че разположената 5. хранваща след петте на управление. Сваля 3. и се капачката част което да се шасито намира се по-високо от лявата отдясно за­ му половина,_ изважда. 6. Отвиват се трите винта, с които е закрепена печатната; платка и последната се обръща на 90° към външната страна .. Разглобяване на приемнина „Меридиан" 1. Отвиват се стопорните винтове и се махат копчетата за· настройка и за регулиране на силата и тембъра на звука. 2. Приемникът надолу, изваждат се поставя се капачето върху на маса с лицевата страна· захранващата част и двете· батерии заедно с контактната плочка. 3. Отвиват се четирите винта, закрепващи капака, и се маха' последният. 4. ващата Отвиват се двата винта и се маха капакът на захран-­ част. 5. Отпояват се двата извода от вълновия превключвател,. водещи към буксата на външната и телескопичната антена. 6. Отвиват се винтът и стойката, закрепващи конзолката. на телескопичната антена. Конзолката с телескопичната антена се тегли нагоре и след отвиване на винта, зсlкрепващ антената, последната се из­ 7. важда 8. шасито от приемника. Отвиват с се трите елементите стойки и ·двата винта и се изважда:. върху него. l ll~
Разглобяване на приемника „Рига-102" 1. Отвиват се двата п.1.юмбирани винта М4 на задната стена 'На радиограмофона. 2. Разединяват се: антената, УКВ, високоговорителят и гра­ мофонът. 3. Отвиват се трите винта МЗ на дъното на кутията на приемника, закрепващи долната декоративна профилна лайстна. Последната покрива долната част на скалата на приемника. Отвиват 4. дъното 5. на две четирите винта М4, закрепващи шасито в Шасито се изважда от кутията напред и се махат стра­ ничните с се кутията. пластмасови плоски накладки, които са надянати на скалата пружини. 6. За получаване на достъп към печатната платка КСДВ-М4 е необходимо да се махнат: а) фалшпанелата на вълновия превключвател (двата вин­ та М4); б) всички командни копчета; в) скалата на приемника (към шасито е закрепена с два винта М4); г) скалният отражател (двата винта М4). 7. За получаване н~ достъп към печатната платка на НЧУ е необходимо да се отвИе един винт М4 (между радиаторите на транзисторите П213Б) и да се извади платката от контакт­ ното гнездо. При връщането на платката на НЧУ обратно трябва да се обърне внимание на правилното поставяне на изолиращите под­ ложки късо под винта М4, съединение тъй като между този радиаторите винт на може да направи транзисторите сито на приемника. Това може да повреди в някои случаи и захранващия б.'Iок. не само и ша­ НЧУ, но Разглобяване на приемника „Рига-103" 1. Отвиват се винтовете на задната стена на приемника, закрепващи шасито към кутията. Шасито се изтегля внимателно от кутията. 2. Отвиват се буксите и задната стена се отделя от шасито. Разглобяване на приемника "Селга" 1. Маха се задният капак на приемника, като се отвива аакрепващият го винт. 2. Отпоява се изводът на кондензатора от буксата за външ­ вта антена.
Отвиват се двата винта, закрепващ11 печатната п.1атка. Отвива се стойката - винт, закрепващ печатната п.1ат1<а и ·служещ като гайка за закрепването на задния капак на при­ 3. 4. емника. 5. Изважда се печатната платка. 1. Отваря се капакът на захранващата част Разглобяване на прие.мника „Сигнал" се 11зваждат 11 батериите. 2. Отвиват се вннтовrте, закрепващи капака към кутията, и на 11р11емн11ка се· маха капакът. Э. Печатната платка при необходимост се 11зважда от ку­ тията. За тази цел отвореният приемник се слага с .111ILевата страна надолу, приповдига се капакът и със се отвива буксата за слушалката. 4. Отвиват се двата винта и стойката, ната платка към специална отвертка закр~пващи печат­ кутията. 5. Платката се изважда внимате:1но. 1. 2. Отвиват се два винта и се маха задният капак. Разглобяване на приемника „Сокол" Отпоява се кондензаторът от буксата за външната ан­ тена. 3. пуса 4. на Отвиват се двата винта, закрепващи на платката към кор­ приемника. Печатната платка се изважда от жлебовете на корпуса приемника. Разглобяване на приемника „Соната" 1. 2. ват Сваля се копчето на тонрегулатора. Сваля се капакът двата 3. 4. 5. отвие 6. 7. винта, с които на захранващата част, е стопорният винт. Изважда се плочката с буксите. Изважда я към се платката, като се отвият петте винта, за­ кутията. Разглобяване на приемника „Спидола" Отвиват се двата винта и се маха задната стена. Сваля се калпачето н антената 8 се отви- Изваждат се батериите. Отвиват се два винта и се сваля капакът на приемника. Сваля се копчето на вълновия превключвател, като се крепващи 1. 2. като закрепен. се на върха на телескопичната антена вкарва в приемника. Транзнсторнl' рад11оприемющн 113
3. Винтът, закрепващ копчето на вълновия превключвател, се отвива един-два оборота и копчето се сваля. 4. Отпоява се проводникът от буксата за външната антена и от екраниращото фолио. Отвиват се четирите винта (в ъглите на шасито), закреп­ 5. ващи шасито 6. 7. на приемника към кутията. Шасито се изважда. Отвиват се двата винта, с които се закрепва печатната платка. ПОВРЕДИ В ТРАНЗИСТОРНИТЕ ПРИЕМНИЦИ 3.7. И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ В този раздел ·са дадени таблици за характерните повреди на някои фабрични приемници, методите за проверка и настрой­ ка на техните блокове, режимите на работа на транзисторите и основн11тс данни за навивките на бобините. Всяка таблица се състои във от три колонки. В първата (отляво) втората възможните ~ са дадени им признаците причини и в на повредите. третата - препо­ ръки за провеждането на най-елементарни измервания и изпит­ вания, ната имащи за цел да се установи и да се отстрани причи­ на повредата. 1. ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „АЛЬПИНИСТ" Принципната схема на приемника е показана на фиг. Най-честите причини за повредите на апарата са : пробивите на С15 , С 17 +С 21 , С23 , кондензаторите С29+Сз1 11 Сзз-7-СзtJ; нама:1яването на капацитета или прекъсването 3.4. C2;,+C2 i• на външ­ ната верига на кондензаторите CIG• С2Ф С21!• c3l• C3j; лошите спойки на кондензаторите с„, Са, CR, с.,. С~о· С21• С:ш; късите съединения на С4 (КПЕ) 11 С 11 ; изводите на кондензаторите С2 , С3 • прекъсването на кръговите бобини L 1 , L2 , LR и др.; прекъсванията във фолийната картина на печатната платка; отсъствието ключа за на захранване за батериите контакт 11 в във вълновия контактните рите и диода Д 1 ; нама.1яването на рите ПП2 11 ППЗ ; коефициента съединение между мотка на трансформатора топровода. 114 в в отделението ; пробивите на електронно-дупчестите късото превключвател, пружини преходи в транзисто­ на усилване първичната Тр 1 или между и на транзисто­ вторичната на­ намотките и магни­
NЗ ...1.. Lf 1-г---· ! С19 ll-- -1 ni.iJ c ,;J, 1 : 3:'':;rl ~.?Q ~гв ' свl ~„~„ ~ ..[ ~1'' •::s~,f m : ;нС2? ~2 -~~-~с~- ~' IY \'_"J,mT..1. i iI 1 . ~А'~гт-;о,Wв' ~~L; , 2к ,· / r ~ Cf2 г--11 R / ?f 11 ~ : 0 .,f,' г-JN Ct5 - - 1 l?I L ' 5 д 31 1№21 C31I 1, :r '" '"' '' R2f IC.32 /Uб С33 1 1 8 R22 ') 1 _J 1 - .------------+-----------------' (35 1 1 1 1 1 1 1 1 1 ) ' ./ Ql Фиr. З.4. Прющ1шна схе111а пре11осимия приемщ1к .А11ьпинцст•
Приемникът се захранва от две батерии тип КБС-Л-0,5, свързани последователно с общо напрежение 8,8-т9,ОV. Токът на покой е 7-тбmА. Консумираният ток при номина.111а мощност (150mW) е не повече от 40 mA. Преди започването на ремонта трябва да се провер11 из­ точникът за захранване. Ако напрежението на батерията в на­ тQварено състояние образно да се странят не е по-малко от тогава 8,8 V, огледат печатната платка, монтажът забелязаните къси съединения е целесъ­ и да се в 11звод1пе от­ на радио­ частите. След това трябва да се измерят постоянните напрежения на електродите на транзисторнте 1 11 да се сравнят измерените стойности със стойностите, посочени в таб.1. 3.1. Прн сравня­ в~нето на резултатите от измерванията с дадените в таблицата трябва да се има пред вид, че те могат да се различават по­ между си с 10-т 15О/0 • Тез11 отклонения не са признак на неизправност, тъй като постоянните напрежения на електроди­ ± те на на резисторите ± полупроводниковите тирани в и от триоди топлинните зависят токове на от съпротивленията транзисторите, мон­ приемника. Та б л 11 ц а Постоянни напрежения на електродите на транзисторите в 3.1 приемник „Альпинист" Тра„зистори Еле ктродк на тра нзнстора ПП\ ПП2 ШIЗ ' Емитер База Колектор 0,4 0,6 7.5 1.4 0,9 1, 1 7,5 7.8 1.6 ПП5 ПП4 Нап_J('Ження нз IШб 0.1 0.15 3-:-4,8 1 ПП7 V ('.1ектро.:1.11те, 1.8 о о 2.0 7+8,6 0.15 8.8 0,15 8,8 1 Ако при проверката на 110.тrупроводникошпе тр11од11 се уста­ нови, че е необходимо да се сменят едни 11л11 два от тях, то транзисторите трябва да се избират с коефициент В, 11 да се имат пред вид следните препоръки: 1) топлинните колектор ни токове на транзисторите да бъ­ 4 р. А; 2) транзисторите за крайното стъпа.10 трябва да 11мат при­ дат не по-големи от близително еднакви коефициенти на усилване на изхода на приемника сигнал 1 0,98 V 11 да осигуряват със с11нусо11да.1на форма При измерването на постоянните напрежения на е.1ектродите волтме­ търът се включва между електрода и „плюсовия· проводник на приемника.
лри подаване на синусоидално напрежение 1OOmV с честота 1000 Hz на базата на траИЕJистора ПП5 (през кондензатор 5 µ. F). Ако режимите на работа на транзисторите отговарят на Таблица Повреди във веригите на захранването н високоговорителя на ник „Альпинист" 3.2 прием­ --------Прнзна ·:1 на повре­ Възможни прнчинн Начини за на ~~ите 1. От високогово­ 1. Веригата рителя не се чува хранване е t1ШJ10 ната (даже шу~) и 2. на В ключа отстраняване Веригата се проверява с омметър за за­ няма прием­ контакт Изводите на ключа се дават накъсо с пннцет. Ако се появи шум във високоговорителя. трябва да се поправи З. Звуковата бобина на високоговорителя е и прекъс­ хранване на ника за­ проверка повредите прекъс!!Э.Та ключът за захранване Съпротивлението на бобината иа високоговорителя се измерва с омметър. Ако високоговорителят е електродинамичен О.5-ГД-12. на то свързаните тип съпротивлението паралелно звукова бобина и вторична намо1"ка на трансформатора трябва да бъде в границите О.6·:-0,552. Ако виtо­ коговорителят е тип 0.5-Г Д-10. съпротивлението е 0,52+ 0,48S!. Допълнителен признак за изправ­ ността на бобината е пукането. което теля се омметъра 4. Между ните контакт­ пружнни в от­ делението рии няма за бате­ връзка чува във високоговори­ в момента на свързването на към него Пружините се разтягат. Измерва се напрежението затора С 37. върху което е конден­ равно на напрежението на източника за за­ хранване при включване на при­ емника 5. те Между батерии­ КБС-Л 0,5 ня­ ма контакт Измерва се напрежението на из­ точника за захранване. Ако по­ казанието на волтметъра е нула, се осигурява контакт между 61- териите нормите, но въпреки това няма приемане на радиостанци~ трябва да се открие в кое стъпало на приемника е повредата.. За целта с отвертка или друг метален предмет се докосва ба- 117
ИНИ-11 Приемник г- ] -L--------1 ЗГ-10 i---.-r--.--------~ НЧ У МВА-2М Фиr. А4-М2 3.5. Схема на включване на измерителни уреди при нроверка на НЧУ на приемника Фнr. 3.6. Схема на включване на измери­ плни уреди прн настроllка на МЧУ на приемника 30-7 МВЛ-2М Рамка-· Генератор РаВио­ Г4-1А приемник Фиr. 3.7. Схема на включване на измерителни уреди при настроllка на високочестотния тракт на пр•tем­ ника, при измерване на чувствителността и прн проверка на избирате.1ността на приемника
зата на всеки транзистор. Ако проверяваното стъпало е из­ правно, от високоговорителя се чува пукане. Ако повредата не бъде открита н по този метод, трябва да се провери всяко стънало със съответната измерителна апаратура, като провер­ ката започне от крайното стъпало. Схеми за включване на измерите.1ю1 уреди към прие:\1ника при проверката на НЧУ и М ЧУ, а също така и на це.шя при­ емник са показани на фиr. 3.5, 3.6 и 3.7. За нзмерването на изхода може да се вк.1ючва не само .лампов волтметър, но и уредите ТТ-3, Т Л-4 или някой друг подобен, с по:\1ощта на който може да се измери променливо напрежение до един волт. 6 Т а .1 и u 3.3 а Повреди в нисночестотния усилвател на приемника „Альпинист" Пр11знац11 на по- Нъз,~ожш1 пр11ч11ни 1 Начшш за проверка 11 нред1пе отстраняване на повредите 3 ' 1. 1Iриемникът 1 не работи. от iВНСОКОГОВОр11те­ .ля не се ~ Напрежешrята на електродите на тран­ зисторите ПГ14 н П!J5 се из~1ерват 11 Транзисторът Ш14 И.1И П115 е пробит се сравняват със стойностите, посочени 3.1 в таб.1, чува даже собстве11ият шум 2. Между вичната пър­ С намотка омметър връзка се между проверява да.ш първичната има намотка на на трансформа­ тора Тр 1 11 маг­ трансформатора и магнитоп ровода. Ако няма омметър. измерват се напре­ късо съединение 11П5. Ако и трите напрежения са рав­ ни нула, нитопровода има женията на на е.1ектродите на транзистора сменя се или се пренавива трансформаторът Тр 1 • З.. Между вичната ричната и пър­ вто- намотка на трансформа­ тора Тр 1 има къ­ со съединение 1Jриемн икът се . изключван се нз~1ерва съ­ противлението между на~ютките. Ако то е малко. се сменя или се пренавпва транс­ Тр 1 . форматорът се Ако няма ника, 11 н:шреженията на ко.1ектор11те транзисторите П115. ППб токът е 3507450 mA. на колекторите Ис Ис омметър. измерва токът. консумиран от прие~1- П116 ~Ис ПП7 и 1JГ17. а напреженията 1.0 7 1.5 V 11 ПП5 =2 7 3 V. то може да = се смята. че ш1а късо съединение ду намотките на меж­ трансформатора. Допълн11те,1ен признак за нение между намотките е гряване на на Ако корпусите на късо съеди­ силното на­ транзистори­ те ППб и ПП7. 119
П род ъ .1 жени е на та б л. 3.3 2 4. П~Jобнт з Приемникът се включва и е електролитният кондензатор С26 ИЛИJ..НИЖНИЯТ С25 ' напрежението се върху един от измерва конденза­ тор11те. Ако кондензаторът С26 (или С25 ) не е пробит. то напрежението вър:ху него е 7,8-:- 8,0 V. Ако един от кон­ дензаторите е върху него пробит, е равно на напрежението нула. При пробив на кондензатора се уве­ личава консумацията на приемника до 40-7-50 mA. 2. Пр11емн11кът работн, но гово­ 11 рът се ~1узиката 1. Кондензато­ рът Сз.~ или С311 е пробит въ1проювеж­ пробит. дат слабо 11 с го­ .1еми Измерва се консумацията на прием ни­ ка. Ако токът е увеличен до 300 -7-400 mA. то кондензаторът Сзr, илн С36 е 0.5 -:- 1,0 Ако 11 яма амперметър (за 01ущения проверява се напрежението върху дензаторнте с на един от волтметър. А) - кон При пробив кондензаторите волтметъ­ рът показва напрежение, близко до ну­ лата. Ако кондензаторите Сз:; 11 С36 са редовнн, напрежението върху тях е 8.6-=- 8,8V. Кондензато­ рът С31 е пробит 2. Измерва се консумацията на ннка и напрежението на прием колектора - на транзистора ПП5. При пробив на кондензатора С31 токът е 15-:- 17mA, а напрежението на ко­ лектора - 5 -7- 5,5V. Напрежение върху пробития конден­ затор няма, а върху редовния е 1,8 -7- 2,0V рът бит Кондензато­ С23 е про­ Измерва кондензатора се напрежението С23 (ПМ-1-510). върху Ако той е пробит, напрежението върху не­ го е 2.8 -7- 3,IV. Признак за пробив на кондензатора С23 е и намаляването иа напрежениетона колек­ тора на транзистора ПП4 до 3. Приемникът ва слабо (пора- работи, но се чу- 1. Кондензато­ чувствителност- та на приемника) а напрежението на нопектора на т ран­ бит С25 е пра­ Измерва се напрежението върху кон - дензатора С25 • Ако той е редовен, волт­ мет'ltрът ще покаже 2,5-:- 3,0 V. Ако кондензаторът е пробит, консумацията на приемника нараства до 20 -7- 25 mA. ди намаляване на рът 0,3 -:- О, 5V зистора ПП4 и на базата тора ПП5 е 3,2-:- 3,S.V 120 на тр111 зис­
rr род ъ .1 ж е 11 11 с 11 а 1 а б л. 3. 3 3 Кондензато­ С3 з е про­ 2. рът бит Измерва се напреже1111ето върху кон­ дензатора С33 . редовен и регулаторът звука поставен е Ако на кондензаторът на силата минималната е: 11.1. сила. волтметърът ще покаже 0,15 -7- 0,20V. Ако кондензаторът С33 е пробит, нап­ режението върху 3. Капацитетът на кондензатора Проверява се качеството но прекъсване на един те ' от на изводи- споl!ките ва 1 друг редовен щин кондензатор със съ­ канацитет , конденза- тора) и.~и гата на на изводите на кондензатора С31 • Па­ ралелно на кондензатора Сг 4 се нключ­ С31 е намалял (т.е. има вътреш- ' него е равно на нула.- вери­ 11а този кон­ дензатор е пре­ късната (напри­ мер при спойка вода) 4. нен НЧУ е към лоша на из­ скло­ 1. Капацитетът Проверява се качеството само­ на кондензатора на изводите на този кондензатор. Вклю­ чва се паралелно на кондензатора С26 възбуждане е C2s намалял и.111 веригата този тор на конденза­ е прекъсна­ друг редовен капацитет нето на кондензатор (10 µF} Ако кондензатора боти устойчиво, та на споl!ките­ със след същия• включва­ усилвателят ра-· кондензаторът С26 се· подменя 2. Капацитетът на кондензатора С25 ; е на~1алял ва друг щия капацитет. Ако след включването­ 3. Звукът има тембър споnките· верига на този е прекъсната 5. на на изводите на кондензатора С!!\. Па­ ра.1елно на кондензатора Сзr, се включ­ или външната кондензатор „металически" Проверява се качеството Батерията е редовен кондензатор със съ­ на кондензатора уси.1вателят работи ус­ тоnчиво, кондензаторът С25 се подменя Изыерва се напрежението на та 1. Изводите на кондензатора С35 (или С36) са запо­ Изводите на кондензаторите се ват в батерия­ разредена натоварено състояние эало11- с поялник ени лошо 2. Регулаторът на силата на зву­ Поправя се регулаторът на сRлата иа. звука ка (резисторът R..) е повреден 12)
Таблица Повреди в междииночестотния 1Iр11з11ац11 на вовре- 1 НLЗ\fожни пр11чн1ш усилвател на 3. 4 приемника "Альпинист" fl,IЧlllШ З.t 11ронерка 11 UTCTpJHЯHЗ'te НЗ ПСRре,.:щте ДllTC 1. Приемникът ~не работи 2 3 1. Кондензатп­ рът С;ю (11.ш С31 ) е пробит Измерnат се съ11роп1в.1ен11ита нз конден­ заторите, без те да се опюяват. Ако ко11дензаторът е пробит. омметърът показва Диодът пробит Д е 2. нула Опюява се еднн от изво.1ите на диода 11 се свързва така, волтметърът да бъде на катода мереното по тозн 11роти8.1енне lOOk!.!, 3. Вторичната намотка на м.ч. на на диода. Ако из­ начнн обратно съ- диода ката (изnодите прекъсната ление е е iJ. С29 е нро­ бит от 2, 3), без да се отпояват няколко нрекъсната, килоома, тъй като Опюява се един от дензатора С29 и се съпротив­ то намотката съпротивле­ ток трябва да пзводиrе пзмерва на кон­ съ11ротив­ .1ен11сто му Б. Част от ш пи­ вките ката по-малко Ако измереното нието И за постоянен бъде 2,372,50 Конденза rо­ е Измерва се съ11рот118.lен11ето на намот­ изводите рът диода на уреда диодът се под~1еня трансформатор е 4. към че положителният по.1юс на L>j намот­ е дадена Измсрnа се съпрот11влен11еrо на намот­ ката. Ако омметърът показва 0,971,0!.!, то намотката е редовна накъсо 6. Кондензаторът Омметърът се свързва С1;• С20 И'111 С~1 към е нробит всеки Ако уредът показва пр11б.111з11телно еднн ом, то кондензаторът е редовен. Ако шмереното ден1аторът 1 7. Конденза·1 о­ рът С~; е 11р0Gит 1 1 1 1 Кондеюато­ ръ т С 1 ~ е пробит 8. 1 '2. 1 Приемникът! работи. но чув­ ствителността му\ i22 1. на Няма контакт мястото на споl!ката на един последователно кондензатор. съпротивленне се е нула, кон­ заменя Измерва се напрежението на базата 11а транзистора ПП3. Ако то е нула, кон­ дензаторът е пробит Измерва се напрежението на колектора на транзистора ПП2. Ако то е нула, кондензаторът е пробит !lаралелно на всеки от кондензаторите (11оследовател110 след включва друг един редовен друг) кондензатор се с
П р о д ъ л ж е н 11 е н а т а б л 11 ц а 2 __1_ ·-1 е ОТ' nо-ниска ном1111а.111ата 3.4 от нзводите на кондензатора С17 , С20• С21 или С29 1 nриблиз11те.1но Лоша на сnойка кондензатора С~м Прнемннкът 1. работи. но nрие,\lането се съnро-, вож;~а от съскане: 1 капацитет. Ако увеличи, занояват се заменя Проверява се качеството на сnоi!кзта на изводите на кон.1ензатора С29 • кзто се включва към него редовен конден­ затор с каnацитет, равен nрнб.111зите.1но на .З. се се добре 11звод11те на nроверявашш Ю)Н­ дензатор. Ако това не noмori!e, ко~цен­ заторът 2. същня чувствите.1ността Изводите на 0,047 µF Отстранява се късото съ~динение на кондензатора С19 са дадени иа­ късо изводит 2. Кондензаторът С19 е пробит Измерва се съиротив.1ен11ето на кон­ дензатора С19 , без да се отnояват из1ю­ д11те му. Ако кондензаторът е редсвем, омметърът показва 2!1, ако е нробит­ нула 1 Прнемникът[ 4. :има ниска ради :на на Коефициентът усилване на транзистора П112 и.1и ПП3 е малък no- ств11те.11юст 1• на чув­ нама,1яване коефпцнента уси .1ване женията на зистори се таблица 3.1, електродите раз.111чават на тезн от измерв:н се тр:ш­ дадените в същют1ш.1е­ 7 • Rн. 17 • нията на резистори~ е Ri;. R R R 1 ~. Rн1· Поставят се транзистори (П112 на 1 МЧУ Проверява се режимът на работа нз тран.з11стор11те 1I!l::! 11 1IПЗ. Ако наnре­ 1 и ППЗJ с nреrюръчзнн коефициенти на уси.1ва11е 2. Cnollкaтa на Проверява се качеството на изводите на кон­ като се вк.1ючва дензатора С8 е друг .1оша 3. Късо съедине­ ние дите м1жду изво­ на конден­ затора С2 и.ш Сз редовен към ко11.1е11з.нор с 11риб.шзите.1но U,U·H Проверява се с късо съединение кондензатора С2 :ir· омметър между 11.111 спойката, 1юндензатора c>j каnац11тет дали ня~1а пласп111нте на С3 Таблица 3.5 .Повреди в хетеродина и входното устройство на приемника „Альпинист" I!р11знац11 на 11u- 1 Възможни пр11чшш вред11 н~ч11н11 за проверка 11 отстрзняване на повреднте ,__ _ 1. 1Jриемникът 1. не работи хетеродина средн11 на въ.ши Бобината средшr на за въ.шн е Бобината L3 се проверява с омметър. Съпропrв.1ението й трябва• да бъ.lе 2,8...;...3,3!1, а съпропш.1ението на бобн- 123
П р о д ъ л ж е н и е н а т а б л. 3.5 2 3 ната за връзка (нзnодите прекъсната 2, 3) - 0,85+ 70.9 о 2. Късо нение съеди­ между проводнипите. които образуват .пластини• Проверява се с омметър късо съединение между да.1И няма .пластините• на кондензатора С11 на донастроl!ващия кондензатор тип .мустак• С11 Във вълновия 3. превключвате.1 няма 4. контакт новия Фолиото, свър­ зващо хетеро­ динния кръг Проверява се надеждността на контакта между точките 8, .'(; 5,6 ; 2,3 на въл­ с вълновия пре- включвател, е превключвател (вж. фиг. 3.10). Проверява се връзката на бобината Ls с точките 9 и б на вълновия превключ· вател прекъснато 5. Изводът на кондензатора С1 & е прекъснат (въ· трешно) Паралелно на конд нзатора С16 се включ· ва редовен кондензатор равен приблизително на след това приемникът с капацитет, 0,033 µF. започн Ако да ра· боти в СВ обхват, се запояват добре изводите на кондензатора С16 или по· следният 6. Между 1ините п.1ас- на про­ Завърта се копчето за се говорителя. Ако при затор на ротора нма късо ции, някои положения на променливия периодически се появява кондензатор пръщ не и сигналите на приеманите стан· то има пластините 1 настроl!ка, като слуша възпроизвеждането от високо­ изчезват късо на съединение променливия между конден· за тор 1 1 Приемникът· ие работи в ДВ обхват сменя менливияконден­ съединение 2. се В 1. кръга хетеродина ДВ има на за късо съединение Изм рва се съпротивлението на боби· ната L 4 , 1юето трябва да бъде 9-;-110. Ако омметърът показва по-малко С'Ь· противлеиие, трябва да се провери дали има късо съ динение между на· вивките иа бобината. Съпротивлени то иа бобината за връзка (изводите /,3) трябва да бъде О,9-;-1,0 g, 2. Късо съедине­ ние между про­ водниците, които Проверява се с омметър дали има К'ЬСО съединение между .пластините• на кои· дензатора С1,
Продъ,1жен11е на табл. 2 --,----- образуват стините• 3. 5 ,1 .пла­ на до­ настройващия кондензатор тип 3. Са .мустак• Във вълновия превключвател няма контакт Вълновият превк.1ючвате,1 се прег.1ежда внимателно, като се обръща особено внимание на качеството на контактите между точките 8, 7; S, .J; 2, 1 (фиг. 3.4) 4. С омметър се проверява надеждността ващо хетеродин­ на връзката между бобината L 1 и точ­ ките 7 и 4 на вълновия превключвател Прекъсване на фолиото, свърз­ ния кръг с за ДВ вълновия пре­ включвател Веригата на кондензатора С1 & 5. е прекъсната Пара.1елно на кnндензатора С 11 ; се включ­ ва друг тет редовен око.10 кондензатор :i 1-·. 0,033 приемникът заночнс обхват. 11звод11те се запояват се Между 6. стиюпе пла­ на менливия да ка1ыц11- това работи в }(В 11л11 кондензаторът заменя Копчето за настройка се върти. като се про­ слуша кон­ говорителя. Ако прн някои възпроизвеждането дензатор има къ­ на ротора со се появява съединение с след кондензатора С 111 на добре Ако на 11роменл11в11я пръщене 11 от внсоко­ по.юження кондензатор нзчезват сигна­ лите на някои станц1111 в Л:В обхuат. то променл1ш11ят кондензатор трябва да се ноправи 11л11 илн да се замени с друг редовен ;з. Входното ус-, 1. -тройство за СВ прекъсната Бобината L1 е Измерва се съпротивлението на антен­ Изводите на кондензатора с6 Между обш:Та точка на резисторите R1, -обхват не се нас-:троllва 2. са запоени лошо ната бобина за СВ да бъде 1.4-:-I .5 !.!. R2 (L 1). което и .п.1юсов11я" прозо;щнк на ника се включва капацитет трябва пр11е~1- редовен кондензатор с 750 pl-". Ако с.1сд това вход1ю­ то устройство се настройва на СВ, за­ поява се кондензаторът С,; добре нлн се заменя. 11олож11те,1ен 3. Лош във контакт вълновия превк,1ючвател 4. Късо съедине­ ние между водници, про­ които ако запояването не дава резу.пат Преr.1ежда се качеството на контак­ тите между точките ll. 12 на вълновия превк.1ючвате.1 (фиг. 3.~Г Проверява се с омметър има ли късо съединение между .11.1асп111ите• на кон" дензатора С2 12.5
П р одъ л ж е н н е образуват • т а бл . 3 .5 з 2 т11ните н а • п.1ас­ на дона­ стройващи_я кон­ дензатор С2 тнп .~1устак• Входното ус­ тройство за ДВ обхват не се на­ 4. Бобината 1. L'i. е Измерва се съпротивлението на антен­ ната бобина за ДВ (L 2 ). Съпротивле­ нието на редовната бобина трябва да бъде 12+13~ прекъсната стройва :2. Лоша спойка Между точката /О на нз изводите на в1<.1ючвател кондензатора С;, приемника затор с вълновия пре­ и .плюсовия• проводник на се включва капацитет редовен конден­ 1000 pF. Ако след това входното устройство се настройва 11а дълги вълни, се запояват добре из­ водите на кондензатора С:, иш1 той се заменя Отсъстнува 3. KOHTal\T новия Проверява се качеството на контактите между точките 10, // (фнг. 3.4) на l!ъ.1- ВЪВ ВЪЛ· 11рев~.1юч­ новия 11ревключвате.1 вател -!. Проверява се с ощ1етър Късо съедине­ ние между съединение между про­ да.1и има късо .п.1астините• на кон­ дензатора Сз водниците, конто образуват .11.1ас­ тнt111те • на дона­ стройващня кон­ дензатор С3 тип .~1устак• Та б л 11 ц а 3.б Данни за намотките и електрическите параметри на бобините и транс. форматорите на радиоприемника „Альпинист" На11'1:е11овзнс на Uобшш- Оз 11ачс- 1 -;е 11 означение i мата на С"<е- и11с на Тнn nронодш~к 11звuд11- ! Т< 1 1 !Количество BltBKllTC Съ11ро тин.lе~ на на- Индуктнв„ ] ине HOC'i, µН 1 ~~~~~-~~~~~~- 2 Антена CP(l. • ДВ 1) 3 3н, 4к~ЭШО lOX0.071 93 240 150 (/.„) lн, 2кПЭJШЮ-О.12 Х етеродиннн СВ (L;) 2,3 ПЭВ-2- .06 : 2,4 ПЭЛШО-0.1 1 ХетеродинниДВ (L 4) 1,3 1,4 ,IIЭB-2-5X0.06 !ПЭЛШО-0,1 4 1 1 400 3500 152 (извод от 6-та навивка) 339 12 (извод от 5-та 6 5 1 1- l 12:g 4.0 0.8 10 навивка) 1.26 1 850 10,() 0.8
П р о д ъ л ж е н и е 11 а . 3.6· та бл ___________/_2____з_ _--,_ _ _4_____s_--,-_б Кръгона бобина ФСС-1 ( L.-J (L1;) Кръгова бобшrа 60 78 1.2 1.2 ПЭВ-2-5ХО.061 60 78 1.2 ФСС-3 (L 7 ) 3.4 ПЭВ-2-5ХО.06 78 1.2 Кръгова бобнна 1,4 ППВ-2-5ХО.06 ПЭВ-2-0.1 78 1,2 2.5 1 на на i ПЭВ-2-5Х0.061 3.4 Кръгова бnбшr:~ ФСС-2 1 на 1 н:~ м. ч. yc11.шaтt?.1(L~.L~) 2,3 J Съгласуващ транс- Hl, К1 форматnр (Тр 1 ) 1 HII, 1 КII Изходен трансфор- КI. HI матор (Тр~) Hll. Кll (извод от 50-та навивка) 60 60 75 ПЭВ-2-0,1 2200 ПЭВ-2-0.1 ПЭВ-2-0. 12 2Х260 2Х405 ПЭВ-2-0.38 (извод от 1 90-та нав.) 4,8Н 180,О· 225µН 40.О 680. 40,0 100 2.3. 0.6 Проверка на нискочестотния усилвател на приемник „Альпинист" Към 11зхода на НЧУ се включват измерителни уреди, както е nоказано на фнг. 3..5 1<л11рфакторметър (измерител на не­ линейните 11зкр11вявания ИНИ-10, ИНИ-11, ИНИ-12 или друг), електронен осцшюскоп (ЭО- 7 или друг nодобен) и лампов волт­ метър (А4-М~). На колектора на транзистора ПП.5 се 1юдава напрежение 1,3-;..2,О V с честота lOOOHz (напрежението от тон­ генератора се nодава през кондеюатор с капа~щтет 5 µ. F). Ако крайното стъnа.10 на НЧУ работ11 нормално, изходното напре­ жение, т. е. наnрежението върху звуковата бобина на високо­ говорителя, има синусоидална форма и е 0,98 V, което съот­ ветствува на номинална изходна мощчост 150 mW. С.1ед това се nодава напрежение с честота 1000 Hz на ба­ зата на транзистора ПП.5 и се регулира напрежението от тон­ генератора така. че да се получи на изхода на усилвателя на­ прежение 0,98 V. Ако ~входното стъnало е редовно, сигналът на базата на транзистора ПП5 трябва да бъде 150+ 140 mV. Ако е нужно да се nодаде по-голямо напр~жение на ба­ зата на транзистора ПП.5, за да се nолучи номинална мощност на изхода на НЧУ (150 mW), то транзисторът ПП5 трябва да се замен11 с друг с по-голям коефициент на уси,1ване. Най-накрая напрежението от тонгенератора се подава меж­ R R ду общата точка на резисторите 21 , 22 и „плюсовия" про­ водник на nриемника, като р2гулаторът на си.1ата на звука (ре­ зисторът R·:Jд) се довен, зистора nоставя на максимална то за получаване на изходно R22 сила. Ако НЧУ е ре­ напрежение 0,98 V трябва да се подаде проме11л11во напрежение на ре­ 10 mV. 127
Провереният и настроеният НЧУ на приемника "Альпинист" 1Iрябва да отговаря на следните изисквания 1) чувствителност (при напреженне на изхода 0,98 V) 2) 3) възпроизвеждана честотна ле:пта : не повече от - 10 коефициент на нелинейните 70/о изкривявания 4) 5) шV 2.50 + 7000 Hz не П1)вече от ток на покой да няма стъпалс•.)бразнн изкривявання 1 • 8 mA Настройка на МЧУ на приемника "Альпиниrт" Настройката на МЧУ на пр11емн11ка се нзвършва с це.71 да се получат зададените коефшщент на усилване 11 11зб11рате.111ост и да се оснгури стаби,1на раб:па на ус11лвате.1я. Настройката се извършва по следния начнн. Към пр11емн11ка се включват ур:>днте По схема от ф11г. 3.6. Вълновият пр~включвател на прнсмi-шка се постави о 110.1оже­ ние "СВ", регу.1аторът на си.1ата на макс11мум. Пр11ем1111кът <:е настройва на най-дългата вълна от СВ обхват, т. е. ротор­ ните п„1аст111ш на променливня кондешатор влизат шця.10 между статорвите. От с11гналгенератора Г4-1А (11рез кондензат1>р с ка11ацитет се подава моду,шран сигнал l + 2mV с честота 465kHz (с дълбоч1111а на модулацията 30О/ 0 ) на uазата 2 на транзнстора (),05 µ. F) 1IП3. Кръгът стройва по напреженнето С:!~ 1 се на­ макснмума на L,,,, на изхода на приемника. След Тl)Ва се про4иr. 3.8. Изкривявания т1111 .стъпа.10" нсряна чувств11те„1ността на настроеното м.ч. стъпа.10. За целта се намалява напрежението на базата на транзнстора пп:~ до 0,5-;-О,6 mV. Ако показанието на волтметъра на изхода на приемника е равно или с повече от 180 mV, се пр~~шнана към _настройката на първото стъпало на м.ч. уснлвате.1. Ако нзход­ ното напрежение е по-малко от 180 mV, се сменя транзнсторът ПП3 с друг с по-голям коефициент на усилване 11 се наг.7!асява режимът на работа на транзистора. За настройката на първото стъпало на М ЧУ се подава <игнал от сигналгенератора на базата на транзнстора ПП2. Кръговете 1 се настройват, Стъпалообразните за появяването на тези като се изменя изкривявания изкривявания са показани 11ндукт11вността на фнг. З . R. Прпчината е нелинеllността 11а вхС1,:~ната характе­ ристика на транзистора. 1 По-точно на приемника. 128 между базата на тр:шзпстора ППЗ 11 ,n.1юсов11я• проводник
на бобините L 6, L 6, L7, до постигането на максимума на изход­ ното напрежение. СлtЩ това се донастройва кръгът Ls. С191 уточнява се настройката на кръговете L 6, С 17 , L& С20 и L„ С11 • Ако е необходимо, се заменя транзисторът ПП2 с друг с по­ голям коефициент на усИ.11ване. МЧУ е настроен, ако на изхо,1.а на приемника се п~лучава напрежение 180 mV при напрежение на модулирания снrнu на базата на транзистора ПП2 50 ILV. Настройката на МЧУ е една от най-отговорните операции при настройката на поправения приемник. При невнимателно из­ пълнена работа приемникът има не само малка чувствителност, но и МЧУ може да ее възбуди. Настройка на високочестотната част на приемника "Альпинист" Целта на тази операция е да се осигури такова изменение на настройката родина, дина, да че на кръговете честотата на на входното напрежението, устройство и хете­ осцилирано от хетеро­ превишава резонансната честота на кръговете на вход­ ното устройство с 465kHz (междинната честота) при всяко по­ ложение на ротора на променливия кондензатор С4 - 1 • Такова <:ъгласуванс се постига чрез подбиране на капацитетите на спря­ гащите кондензатори, намиращи се в кръга на хетеродина. За спрягането на настройките са нужни сиrналrенератор и стан­ дартна излъчваща рамкова антена. Последната представлява рамка от меден проводник или медна тръба с диа:v~етър Рамката е с размери 380Х380 mm. 4,5+ Smm. Най-напред се проверява дали хетеродинът генерира в за­ дадените честотни обхвати и дали осигурява необходимото на­ прежение. Тази проверка се извършва на средни и дълги въ.~ни, .«ато се измерва напрежението върху резистора RR· (Напреже­ нието се измерва с МВЛ-3 или с друг подобен уред.) Хетеро­ динът работи нормално, ако измерваното напрежение е независимо от положението на ротора на 80 + 130mV променливия конден­ затор. Честотаrа на хетеродина за средновълновия обхват се на­ гласява по следния начин. Приемникът се установява на раз­ <:тояние един метър 1 от рамката така, че оста на феритната ан­ тена на приемника да е перпендикулярна на плоскостта на рам­ ката и да я пресн'ча в центъра. След това се свързва рамката със -сиrналгенератора чрез кабел и безиnдукционен резистор със <:ъпроТНВ11ение 80Q. Към из.хода на приемника се в1U1ючва лам­ повият волтметър. 1 По.а: разстояние между приемника и рамката се разбира разстоянието межJtу средата на феритната пръчка на антената на приемника и центъра на рамката. ~ Траизис;ории ра411оnрие111иици 129
Капацитет'Ьт на променливия кондензатор на приемника се увеличава до максималната стойност и на рамковата антена се подава сигнал дулацията 10 + 15 mV с честота 510 kHz и дълбочина на мо­ 3()0/0 • След ната бобина за СВ това се завърта (L 8), ядрото на хетеродин­ докато не се установи максимално на­ прежение на изхода на приемника. Антенната бобина за СВ (L 1) се премества по дължината на феритната пръчка, за да се по­ лучи още по-голямо С това ката напрежение на завършва честота от СВ настройката обхват. За изхода настройката на честота от същия обхват се намалява ливия кондензатор до минимум на приемника. на хетеродина и от на най-нис­ най-високата капацитетът на промен­ сигналгенератора се по­ дава сигнал с честота 1650 kHz на рамковата антена. Отмотават се 1-;- 2 навив~и от намотката, която образува "пластината" на донастройващия кондензатор С 11 тип „мустак", като се следяr показанията на волтметъра на изхода на приемника. Ако на­ прежението на изхода се увеличава, отмотават се още навивки. Ако непрежението намалява, намотават 1 се навивките на конден­ затора С 11 до получаването на максlfмалното напрежение на изхода на приемника. При намотаването и отмотаването не се отрязва излишният проводник. След уточняване на количеството на навивките на кондезатора С 11 се отмотават или се намота­ ват навивките на кондензатора С2 • Тази операция се повтаря няколко пъти до получаването на точно спрягане на настрой­ ките на кръговете в средновълновия обхват. След това се за­ крепва бобината L 1 на феритната пръчка с церезии, а излиш­ ните проводници на кондензаторите С 9 и С 11 се отрязват. Настройката на хетеродина в дълговълновия обхват се про­ вежда аналогично, но сигналгенераторът се настройва на че­ стотите 145 и 425 kHz и се променят индуктивностите на бо­ бините L2, L 4 и капацитетите на кондензаторите С 3 и С14 • Ако не може да се постигне добро спрягане на настрой­ ките, измерват се капацитетите на кондензаторите C.J, С 10 11 С 12 • Измерване на чувствителността на приемника „Альпинист• За измерване на на разстояние един чувствителността приемникът се поставн метър от стандартната рамкова антена та­ ка, че оста на феритната му антена да бъде перпендикулярна на плоскостта на рамката и да я пресича в центъра. Уредите се включват по схемата от фиг. 3.7. След това се установява носещата честота на сигналгенератора 510 kHz и се модулира с напрежение с честота 400 Hz и дълбочина на модулация 300/0 • Приемникът се настройва на модулирания сигнал на генератора.
Регулаторът на силата на звука се поставя на максима.ша след което така, че се . на ,изхода напрежението на приемника кочестотния се сигttал и установява регулаторът в да и с а1'енюатора на положение, изхода на приемника показва цията на изхода се повтаря цията от няколко нивото нивото С.'Iсд на получи на 18 си.1ата при на на сила~ генератора напрежение пъти, звука на пр11- волтметърът на шV. Отново се включва модула­ сигнал1·енсратора докато шумовете не на което жението на ~зхода на приемника да стане се на След тази операция се изключва модулацията на висо­ 180 mV. емника изменя с.1ед се нагласява 180 mV. изключване 11а11ре­ Операцията на се установи десет пъпr 1юка3а1111ето на г лавння моду.1а­ по-ниско сигщ1.1а. това напрежс1шето се умножава на спгналгенератора по 11оказанието де.1ите.1 на де1<ад­ ния де.1ител. Това произведение е чувствителността на пр1ше­ ника, изразена в µ. V /ш (микроволт на метър). Чувствителността на приемника "А.1ьпинист" се Н3Мерва за честоти .510, 1000, 16.50 kHz (за СВ обхват) 11 145, 250 и 4:2.5 kHz (за ДВ обхват). Чувствитс.шостта на правилно настроен11я приемник "АJ1ь­ пннист" трябва да бъде не но-лоша от 1,5 шV/ш за СВ обхват и не е по-лоша от 1,.5 шV/ m 3а ДВ обхват. Механ.ичеош. повреди в прие..мн.ика Освен 1ювред11те, посочен11 в таб.1ици 3.2-;-3.5, КО\Пt> са пр еднзвикан11 от пзмененията на електрическите свойства на радиочастите 11 възлите на приемника "Альпинист", ~юже да възникнат повреди, предизвикани от детайлите, нзпъ.'lняващи механическн функции. Такива повреди са: 1) заяждане на скалната стрелка; 2) триене на управляващите копчета в кутията на 11ри­ емника; 3) звънтене на кутията. За отстраняването на първата повреда се запилва стред­ ката на мястото на огъЩtнето И и се отрязват острите краища на кутията, които пречат на свободното преместване на стрел­ ката. Преди отстраняването на втората повреда се преглежда да.ли правилно е поставена печатната платка в кутията на при­ емника. Ако разположението И е правилно, копчетата върху осите се слагат без наклон спрямо тях. В редки случаи се раз­ wириват отворите на кутията на приемника с помощта на кръг­ ла пила. Звънтенето ~е премахва чрез внимателно залепване на час­ тите на кутията с дихлоретан. При работа с този разтвор11тс.rr трябва да се има пред вид, че той е отровен и лесно се въ.1;wrаменява. 131
Преносим радиоприемнак .ВЭФ-12• Преносимият радиоприемник „ВЭФ-12" е разработен на ба­ зата на възлите на произвеждания преди това приемник .ВЭФ­ Спндола" и затова повре.11.и~ на отделните възли 1 , коm-о се (:рещат в приемниците „СпН.11.ола", „ВЭФ-Спидола" и .ВЭФ­ Спидма-10", се повтарят и в радиоприемника „ВЭФ-12". Прин­ ципната схема на приемника е показана на фиг. 3.9. Тя се от­ .11нчава от схемата на пре.11.иwиите варианти са използувани по-качествени (П423) на мястото на П41 tП15); - .11иране - с това, транзистори че в нея пш приложена е по-ефикасна система за автоматично регуна усилването; има в.ч. стъпало и някои други допълните.~rни елементи. Най-честите повреди на приемника „ВЭФ-12" са следните - отсъствие на хранване, в цоклите високоговорител" ; рата : П422 контакт : във веригата на източника за за- на транзисторите 11 в куплунга „Външен - прекъсване на проводници, например свързаните с пе­ 8, 9 и 10 на печатната платка; - прекъсване във веригата на резистора R39 ; - къси съединения между детайлите, например между кондензаторите С.13 и Си; между С70 и екрана на бобините резистора R28 ; L39 и резистора L„0 ; R,6' пробиви на кондензаторите сб2' сб(• cliG• С66> С67 , С68, С7 ~, С7 ,, С76 , С71 , С80 , С81 , С83 , СВG; - - прекъсвания във веригите кондензатора между кондензатора С70 и на Cli8, Сво, с61• кондензаторите С 60 , С61 , С67 , С73 , С74 , С76 , С78 , С7 н, С83 , С8 _. или намаляване на капаци­ тетите им; - намаляване на коефициента на усилване на транзисто­ рите Т, Tli, Т6 ; - разстройка на кръговете на ФСС, МЧУ и на последо­ вателния резонансен кръг L 80 , С,!,. Съгласно общите лесъобразно ремонтът правила за търсене на повредите е це­ на приемника „ВЭФ-12" да се започва от проверката на източника и отстраняването на за захранване, огледа на монтажа евентуалните къси съединения между ра­ дночастите. При външния оглед особено да се внимава да ня­ ма: 1) къси съединения на транзисторите с високоговорителя и с гребена на вълновия превключвател; между крайните транзистори; 3) 2) късо съединение късо съединение между конден­ затора тип К50 и гребена на вълновия превключвател. Напрежението на източника за захранване при нормален 1 Това са повредите в барабана на въnновия превключвател, в детаАnите на барабана. в телескопичната антена и в б,10ка на променливите кондензатори·
4/~:~5 ;~1 ltO• . ,, l!,1 3 ,. ,~ (f --ot С~? 0,0{ 1~- - - AI •* - l<онденааторц 11~рамичн11 # - //HIJЖHU *- АВ смо8вн11 щ св (;..:> w фнг. 3.У. Пr1111111ш11~ СХ('~1а на 11р('11ос11м11я 11р11ем1111к „ВЭФ-1 ~„
товар трябва да бъде 8,8+9,0V, токът на покой на приемни­ ;ка - 10+ 13mA, токът, консумиран от източника за захранване 11р11 номинална изходна мощност (150 Ако при външния оглед 35-;-50 mA. mW) - и измерването на напрежението на източника за захранване и консумирания ток не някаква повреда или отклонение от се открие нормата, се преминава към проверката на режимите на работата на транзисторите. Напре­ женията на електродите на транзисторите Т2 , Т9 , Т6 -+- Т 10 се измерват 1 спрямо „плюсовия" проводник (обща „земя"), а на­ преженията на електродите на транзисторите Т1 и Т4 - спрямо колектора на транзистора Т2 или перата /, б на печатната платка, които са "земя" на хетеродина. Нормалните стойности на постоянните напреженнн на електродите на. транзисторите ·са дадени в табл. 3.7. По-пълна информации за състоянието на приемника може .да измерването даде сравняването преженията и на резултатите съпротивленията между от отде.1Ните точки на на на­ схе­ мата със стойностите, 1юсочени в картата на напреженията и съпротивленията (фиг. .З.10). Ако измерените напрежения на електродите на транзисторите съвпадат с посочените в табли- \~ ~ )Земя"11а xemepoilvнa +J-J:9V г. /f Ф•r. З.10. Карта иа напреженията и съпротивленията на приемник .ВЭФ-12• 1 И&аJерването на постоянните напрежения тр•бва да се иsв'Ьршва прн '1„съствке на с11rнал с волтметър 10 k g 134 /V. с вътрешно съпротивлеи11е. ие по-маво от
цата, се преминава към проверката на отделните стъпала на приемника, като се започва от крайното стъпало. Понякога това се осъществява по най-прост начин - чрез докосване с ръка (с отвертка или пинцет) до базите на транзисторите. Ако стъ­ палото работи, то в момента на докосването до базата на три­ .ода от високоговорителя Постоянни напрежения на се чува пукане. електродите на Таблица 3.7 11 приемник транзисторите nВЭФ-12" Уиовно на Напрежение (V) между .плюсовия• -------- - - - - означение транзнсторз -·-- О.13+0.003 9 +о.3 8.65-=F0.4 1.75+:0.15 5.0 +1.0 1.0 ±0.7 2.3 +о.з 1.45:+0.25 5,3 f0.6 2,6 t0,25 1.75±0.15 0.35+0.05 1.45-=F0.25 1.85±0.2 0.75+0.1 0.55-=t°0.05 3.35+0.15 0,65±0.05 о.35 +о.05 3.2 +0.2 0.4 ±0.05 захранване и • прие\!ника ко~1ектора ---------- - 0,015+0.005 1.56 ±0.15 0.2 +О.05 1.2 ±0.15 1,65 ±0.2 0,55 +0.1 Повреди във веригите на прово,о;ннк на базата ем11тсра ТабJ1ица 3.~ високоrоворитещ1 на приемни­ ка нВЭФ-12" - - - - -· Признащr Ньнtuжни причини 11,1 повредите 1luчини Ja 1 1. Приемникът работи, от в не се чува .в;аже шy!ll. Приемникът не сумира ток кон­ 3 контзкт захранващата Изводите на елементите се 11очист1•ат. Проверяват се контактните пружина част (между гал­ високоговорите­ ля Няма отстра11я~•не ча поврелите 2 1. tte 11 проиерка ваничните · менти ду и.1н еле­ меж­ батерията и пружината) 2. Веригата захранване за е Измерва се ване. А,ю наnрежени то преК'Ьсната гата 3. В ключа захранване приемника захранване между бук­ ключа за захранване. Ако е е нула, вери­ преК'Ьсната С пинцет с провод­ дават е на няма Пре~rьсват е.дни от за за контакт 4. напрежението сите за вклю'IВане на външното захран­ накъсо изводите на във високо­ говорителя се по11вя ключът или с изпол3ува втората двоя­ ка контакти С owenp с шум, поправя се проверяват прово,1щ1!>­ ците и споilките им с перата ниците, ~рава­ щи източника аа зu.ранваие с пе­ рата 8в9 на печатната плато 135
П ро дъ п ж е и и е н а 1. В за външния високоговорите­ сокоговорител рителя ля няма повредата се чува даже шум, З .& С пинцет се дават накъсо контактните пера на куплунга. Ако във високоrово­ куп.1унга Приемникът не работи, от не . 3 2 2. та б л ви­ контакт се появи шум, се отстранява в куплунга но токът на покоя е нормален (10 -:- 13 mA) 2. Веригата на Проводникът, запоен към 10-то перо та верява с високоговорителя се про­ омметър на печатна­ платка, е пре­ къснат 3. Звуковата бо­ бина на високо- говорителя е 1 прекъсната 3. Приемникът работи, но пра­ 1 1. Лош между контакт rалваннч- щи при леко по- . ните елементи иа чукване по ку- 1 захранването тията Измерва се съпротивлението на звуко­ вата бобина при нрекъснз.ти контакти в куплунга • Телефон• (съпротив.1е1111ето на редовната бобина е 72) Контактните пружини. , отделението и се за намиращи се в захранване, се зачистват разтягат еле~ентите му или при тръскан Та б .1 и ц а Повреди в НЧУ на приемника - З .9' „ ВЭФ-12" - - - - --- - - - Признаци на 11uврсд1л•· Начннн 3:1 проверка н отстраняване Н;.1 llt K)<'J.J.11 Г~ Въз\tоiю111 11рнч11~111 3 1. !lриемникът не работи. То­ кът на консу­ ма11ията голям от 2. е по­ 1. t:лектро.1 ит­ за захранване, С81 е пробит и се 300 mA Приемникът не работи Изважда се батерията ният кондензатор 1. Електро.1Ит­ ният кондензатор С80 е пробит измерва от отделението приемникът се съпротив.1е1111ето вк.1ючва между буксите за вк.1ючван на външното за­ хранване. Ако то е нула, кондензато­ рът С81 и батерията се сменят Измерва с измерване се включва за токът на тока на консумаШ1н. За милиамперметърът към контактите захранване и ключът се на ключа поставн в положение .изключено". Ако токът се е увеличил до 70+80 mA, кондензаторът С88 се сменя
n род ъ д ж е н и е Късо съед11не- 11ие между де 11затора катода кон­ С;з и на кон­ дензатора З. т аб ,1 . З.9· 3 2 2. на С; 4 Електро.111т­ ният ко11дензатор С;- 6 е проби~ Измераа се постоянното напрежение на базата на транзистора Т8 . Ако то е 1V, има връзка между кондензаторите и С;- 4 Измерват се напреженията C;s на ко.1ек­ тРра и базата на транзистора TR. Ако първото е 11амалено до З,5V, а второто е уве.~ичено до 2,2 V, кондензаторът С76 е щюбит. Ако няма в0.1тметър, из­ мерва се токът на покоя. на кондензатора с76 При тоя пробив нараства до 45 mA Късо 4. съеди­ нение между ре­ зистора R46 и ек­ рана на бобините 1-'J!I и Lю 5. ;\1еж11у 1но­ рич11атJ н 11ичната Нd:.ю111:и на 11ър- драЯ11ерння трансформатор (Тр 1 ) има късо съединение З. Приемникът работи с изкри­ нпят вявания тор Ск, е пробит Електро.шт­ 1. конденза­ Електролит­ 2. ният конденза­ тор С;- 7 е пробит З. В цокъла транзистора или · Т 10 на Т9 няма Из\lерва се напрежението на базата на тра11зистора Т8 • Ако то е повишено до 5,4 V. между резистора R 46 н екрана има късо съединение Из\lерват се напреж нията на базите на транзисторите Т9 и Тнr При късо съединение между намотките напреже­ нията на базите се повишават до 1,2+ 1,4 V. Токът на консумацията на при­ емника се увеличава до 290+300 mA Из:11ерва се напрежението върху кон­ де11затора С85 • Ако напрежението 0,7 V. кондензаторът е редовен е Измерва се напрежението върху кон­ дензатора С77 , което трябва да бъде 1,5 V. Ако напреже нието е нула, кон­ дензаторът С77 се сменя Почистват се изводите на транзисто­ рите Т!! и Т 1 о контакт Транзисторът Т8 е слож н в 4. Транзисторът Т8 се обръща на 1800 в цокъла цокъла неправнл­ ио 4. Пркемиикът 11Ма понижена "f8Сtвнтелност 1. Т7 Транзисrорът е сложен в цокъла иепра­ Разменят се местата на емитера и ко­ лектора, като се обръща транзисторът Т1 внлно 137
Продължение З. Капацитетът на кондензатора е та е 9 Признак за пробива на този конденза­ тор е я увеличаването на коя до или З. Изм рват се напреженията на базата и колектора на транзистора Т8 • Ако пър­ вото повишено до 5,5 V. а втqрото е понижено до 6,8 V, кондензаторът С74 е пробит Ел ктрО.11иr- 1 ни•т конденза­ тор С7 , е пробит С74 табл. 3 2 2. на Паралелно включва намалял веригата на кондензатора друг кондензатор с р давен капацитет чувствителността прекъсна­ тока на по­ С74 се 65 mA електролитеп 20 µF. на приемника с Ако уве­ личава, кондензаторът С7 ! се сменя на този кондензатор Измерват се постоянните 11апрежения на електродите иа транзистора Т7 • Ако Резисторът ' 4. Rз 2 е прекъснат т значително ченит се различават в табл. 3.7, от резисторът посо­ R"32 се сменя Паралелно на С76 с 1\апаuнтетът 5. на електролитния кондензатор С 76 е е намалял или ' включва друг ре­ довен електролит и кондензатор 20 µf. Ако чувствителността се повиши. кон­ дензаторът С76 с . заменя прекъсната ве­ ригата на този кондензатор Коефициентът 6. на усилване транзистора е Т7 намалял 7. на на Коефициентът усилване на транзистора Т11 е Измерва се коефициентът на усИJ1ване на транзистора Т7 • Ако то!! е по-маRЪК от необходимия (вж. стр. 290 н 291), се поставя друг транзистор Измерва се ко фициентът на усилване на транзистора Т8 • Ако то!! по-малък от необходимия (вж. стр. 290 и 291), намалял се Приемникът работи, но се възбужда при 1. Веригата на кондензатора С 78 Проверяват се в риrата и качеството на сnоАките на кондензатора С,.. Ако е прекъсната 1L1И няма положителен увеличаване е торът се сменя :>. на <Ялата на звука намалял капа­ цитетът ка този поставя друг транзисто~ резултат, конденза­ кондензатор 2.. Варигата на ко11денэатора С 78 е прекъсната илн Както а предишния сл~ но по от­ ноwенне на конден3атора С., 11
1: J с: 1.-:и е ние на таб11. З _I____ капапитетът му е 3 2 1 намалял -6. Приемникът работи, но има .по-голяма чувст11ителност 1. Изводите Намаляване на капацитета на появат кондензатора С77 конд на кондензатора наново. Ако изаторът се С77 се за­ това не по:.~оrнс, заменя н ле­ .ко се възбужда 2. R42 Резисторът е прекъснат Приемникът работи, но при 1. Р rулаторът .завъртане звука 7. на регулатора .снла на на на в силата е на , Измерва се съпротивлението 1 тора Регулаторът на се на резис­ R42 силата се почиства и смазва нередо­ н звука .се чува пращене 2. Електролит­ ният кондензатор С72 е пробит или се е увеличил неговият ток на Измерва се напрежени то върху кон­ дензатора С72 • Напрежението върху ре­ довния конд нзатор е 0.15+0,20 V. Ако кондензаторът е пробит. напреж ниет() е нула утечка Таблица Повреди в межд11нночесто тиня усилвател и детектора мника „ВЭФ-12" Правиаци на поарците В'ьsможяи nричив11 1. ПриекнИК'Ьт работи 1. на радиоприе­ На'111ни эа проверка и отстраняване llJ повредите 2 • 3.10 3 м жду кон­ дензатора С7о и Кондензаторът ~ се отда.1ечава от екрана екрана на боби­ ните L!/18 и L№ има nco с:-.еди­ нение 2. Между дензатора резистора кон­ ~ и Радно11асткте се раздалечават ·R. 139
П род ъ --- - -- --- ---,----- - - - - ., жени е на та б n. З. 1() - - - - - - --- - - - 2 има късо съеди· не ние ... 3. к со съеди­ ние на бобината L00 (наll-често до Измерва се с-..противлени то на бобината СъПJIОтивлеиието на редОВttа бо­ L 39• 42 бина отвора в 11дрото) 4. Кондензаторът ct!R е пробит Отпоява се един от дензатора С118 и се nението 5. В един от кръ­ говете L,,,, Lir;. CG.". Са. Изключвз се рите Т4 • uокnите пnастините му захранването , Т5 и Т6 се на кон­ съпротив­ транз11сто­ изваждат от и се измерват съпротивnенията на бобините. Съпротименията на ре­ довните бобини са съответно 2,5, 2.5. 1,8, 1,0 и 1,0 2 Lru. Cr,9. Lзз. Сь; . L32, Cr<„ 1-st. Crxi между изводите измерва И!.!а късо съед1шение 6. Кондензато­ рът Сы е пробит 7. Електроnит­ ният кондензатор С 80 е пробит 8. Кондензато­ рът С61 е пробит Измерва се напрежението на ко.1ектора на транзистора Т!. Ако то е иама.1ено до 2 V (нормалното е 6,5 V). конден затор... т С:,а пробит Измерва се напреж нието Измерва се напрежението върху кон­ дензатора С61 • Постоянното напрежение върху редовния кондензатор е l ,7-:- l,8V 9. Кондензато­ рът С00 е пробит Проверява се режимът на работа на транзистора Т6 • Ако то!! значитетю се отnичава от нормалния (вж. таб.1 . 3.7). кондензаторът С116 се заменя JO. Кондензато­ рът С~2 е пробит Измерва се напрежението на коn ктора 1J. Кондензато­ рът Сб;- е пробит на транзистора Т2 • Ако то е около кондензаторът С52 се заменя 6,2 V, Проверява се режимът на работа на транзистора Т6. Ако постояннит на­ пр жениq на тора nектродите значитеnно сочените в табn. с~ се зам ня J2. Кондензато­ рът С89 е пробит . 40 върху кон­ дензатора С60 • Постоянното напрежение върху редовния кондензатор е 1,7 + J,8V се на транзис­ отличават от по­ 3.7. кондензаторът Проверява с режи1111. r на работа на транзистора Т5 • Ако коидеизаторът е проб11т. пое 1оя1111111 е 11а11р же1111я 11а
Продължен не на таб.1. ---- - 3 2 ---- ------- ---електродит телно се на тозн от стойности, дадени в табл. Приемникът работи, но има 1. Капацитетът на кондензатора намалена чувст­ Ci;; е намален 2. вителност Пара.1е.1110 на кондензатора С83 се вк.1юч­ ва друг редовен кондензатор със същия капацитет. Ако чувствителността се по­ виши, кондензаторът С83 се заменя Коефициентът усилване Т1 • Т5 или Т6 на Има късо съе­ от между кръговете ФСС на 1. се на от ния към като на поставят триоди с кое­ фициенти на усилване, посочени на стр. Настройват се кръговете L:'l9· С!\В; L.i•· с6:\ ; 1-~;. с63 ; /.31. С;? ; Lм. С57 ; L'J'l• С5;; l.з1. С:;.~ навивките на бо­ бината на един склонност се сменят след друг. ФСС и кръго­ вете на М ЧУ са 5. има нм Т5 и Т 6 се 290 динение емникът последоватетю един намален разстроени При­ Т1 • Траюнсторите местата е 4. свистене. Паралелно на кондензатора Ci;; се включ­ ва друт редовен кондензатор 0,05 µF (тип МБМ). Ако чувствителността се повиши, кондензаторът С67 се заменя Капацнтетъ т транзисторите съпровожда А кондензатора на Работата 3.7 на 3. приемника значи­ номиналните 2. С!jЗ е намален З. ---- - - - транзистор отличават 3. 10 или на МЧУ Капацитетът електролит­ кондензатор См е намалял 291. 11 Ядрото на всяка от бобините, посочени в т. 4. се завърта това води до вото на сигнала ника, то на рязко на Ако 360°+720°. намаляване на изхода прием­ проверяваната на бобина ни­ е ре­ довна. Ако настройката на кръга не е остра, бобината е повредена Паралелно включва 50-6 на друг кондензатора редовен с капацитет ~ч~ се кондензатор К Ако 500 riF ( 15 V). свистенето престане и приемникът за­ почне да работи устойчиво, с запояват добре изводите на кондензатора С81 , самовъзбуждаие но ако това не помогне, този конден­ затор се заменя 2. Междиниоче­ стотният усилва­ тел е МЧУ се иастроllва според посочените по-долу указания разстроен 3. Кръгьт L 00 с48 е разстроен Кръrът 4о. С!е се настройва тота 465 kHz (вж. стр. 176) на чес­ 4. Кондензаторът С70 е повреден Кондензаторът с друг 5. Веригата иа тип KT-la Паралелно С70 се с капацитет на заменя 3300 pF конд нзатора С60 се 141
Продължение на табл. 3.1() 2 3 кондензатора С80 е преК'ЬСната или включва друг редовен електролитен кон­ дензатор 20 µF капацитетът му е иамаляп Веригата 6. на кондензатора С81 е прекъсната или капацитеn.т е Парапепно включва иа кондензатора друг капацитет редовен С61 се­ кондензатор ~ 0,033 µF му намалял Веригата на кондензатора С82 7. е прекъсната или капацитетът му Паралелно на кондензатора С82 се вкп<очва друг редовен кондензатор­ със същия капацитет е намалял 8. Екранит кръговете 4. Работата приемника 01 качеството на екраните на Кондензато­ рът С56 е пробит Един от изводите на Кондензато­ рът С08 е пробит Един от изводите се на споАките­ бобините Lзв. Lзя. L40 , 1-~·· L96 отпоява и се конд нзатора проверява с C0i;. омметъР' дали няма късо съединение между плас­ тините 2. извеждат програ­ от Проверява с МЧУ не са запо­ ени добре поня­ кога се възпро­ мите на 1. се съпровожда свистене; на на две радиостанции ед-,' новременно се отпоява дали няма и се на кондензатора С58проверява с омметъР' късо съединение между ша­ стнните 3. Приемникът има влошена из­ биратешюст Намира се причината за влошената из­ бнрателност на приемника, като най­ напред се проверява МЧУ 1 Предварителна проверка на нискочестотния усилвател на радиоприемник „ВЭФ-12" Не е трудно да се прецени дали тите на НЧУ е изправен. С пръс­ едната ръка се свързват 12-то перо на печатната платка (с него е свързан горният по схемата извод на резистора R30 ) и колектора на транзистора Т9 (този електрод се намира на печатната платка отляво на кръглия технологичен отвор). Ако след образуването на такава връзка между изхода и входа на­ стъпва самовъзбуждане на НЧУ, може да се смята, че той е редовен. Ако докосването до посочените точки не предизвиква са­ мовъзбуждане на усилвателя, се преминава към по-внимателна проверка на стъпалото на НЧУ. Преди 142 проверката и поправ
ката на НЧУ се проверяват годността на източника за захран­ ване 11 качеството на контактите в нок.111те на транзисторите Проверка на НЧУ на приемника „ВЭФ-12" Между перата 8 и 10 на печатната платка, т. е. към изво­ дите на вторичната намотка на входния трансформатор, се включват волтметър и осцилоскоп (фиг. 3.5), а между букснте или „3" "5" и "2" на контактите за включване на магнито­ фон - тонгенератор, например Г3-2 (3Г-10) или друг подобен. Установява се честотата на генератора на 1000 Hz и се увели­ чава напрежението на изхода му, докато жение на изхода на приемника достигне ствува на мощност 1.50 mW в бобината ефективното 11а11ре­ (това съответ­ 1, 1 V на високоговорителя). Ако на екрана на осцилоскопа се вижда неизкравена сннусоида (без "стъпало") и напрежението на изхода на тон генератора е под 0,2 V, то НЧУ работи нормално. Ако има изкривявания или е необходимо 110-го.1ямо напрежение на входа на приемника за получаване на номннална изходна мощност, се настройва НЧУ. Увеличаването на коефициента нето на качеството на на усилване възпроизвеждане се и подобрява­ постига чрез зами­ ната на транзисторите Т 7 и Т8 с полупроводникови триодн с по-голям коефициент на усилване 11 чрез подб11ранетn на съпро­ тивленията на резисторите 37 , R4,3 11 41 • R R Проверка на детеюпора на радиоприе.миик „ВЭФ-12" За проверката на детектора се извършва с.1ед11ото : Между перото 8 на печатната r1.1атка 11 ·точката на свърз­ ване на диода Д2 с резистора R47 11рез кондензатор 0,03+0,О.5 µ.F се включва високоомннят изход на сигналгенератор; към изхода на пр11е111н11ка се вк.1ючва осцилоскоп 11 nолт­ метър; регулаторът на си:~ата на ставя на звука (резисторът R30 ) се по­ максимаюю ус11лване. От сигналгенератора се подала 11апрежен11е с честота 465 kHz и честота на моду.шращия снгна.'1 1000 Hz. Дъ.'Iбочината на модуЛацията е 30 0;0 • Наблюдава се екранът на осцилоскопа и се контролира качеството на звука. Детекторът 11 НЧУ са ре­ довни, ако при напрежение на изхода на приемника 1, 1 V на екрана се вижда неизкривена синусонда 11 висоr<оговорителят възпроизвежда модулиращня сигна.1 (1000 Hz) без 11зкривяван11н Настройка на МЧУ на радиоприс.1снш< „ВЭФ-12" От правилната и точна настройка на М ЧУ зав11с11 чуuстви­ телността и избирателността на nриемннка 1 , затова тази опе- ~r~тава дума за избирателността 110 съсед11ин к:шз.1. 143
-рация трябва • бъде подготвена н изпълнена много внима­ телно. За настройката (ГС- IД, ГСС-6А на МЧУ н са необходими сигналгенератор др.), J1аvпов измерителен уред, включен като волтметър или Последните два уреда се ВКJIЮЧВЗТ към на висок-оговорите.11я (фиг. атенюаторът му НJIИ 3.6), универсален волтметър, и осцилоскоп. а звуковата бобина сигналгенераторът, стъпалният му делител на 1ю-точно напрежението (нискоомният изход) се включва през кондензатор 0,05 µ.F към входа на МЧУ ми последователно към базите на транзисто­ рите Т8t Т5 и Tr 1 Настройката на МЧУ се извършва по сле.а:ния начин. Вълновият превключвател на приемника се поставя в по­ ложение "СВ", а скалната стрелка - в крайно дясно поло­ жение (така капацитетът на променливия кондензатор е макси­ :мален). След това се дава накъсо бобината L 30 и се подава на базата на транзистора Т6 напрежение с честота 465 kHz, мо­ дулирано със синусоидално напрежение с честота 1000 Hz и дЪJiбочина на модулацията 30 о;0 • Напрежението на изхода на сиrналгенератора се нагласява на 800 j.LV. Ядрата на бобините L 37 и L 38 се изваждат и се върти ядрото на бобината L39 в двете посоки, докато на из­ хода на приемника се установи напрежение приблизително След тази предварителна настройка на крайното стъ­ пало на МЧУ изходът на сигналгенератора се свързва с базата на транзистора Т 5 , намалява се изходното напрежение на гене­ ратора до 20 µ. V и се настройва кръгът L37 С65 , а след това и кръгът L36 С63 на междинната честота (465 kHz). За индикатор на настройката служи волтметърът на изхода на приемника. Включването на сигналгенератора към входовете на второ­ fJ,7 V. ·то и първото стъпало на МЧУ разстройва малко трептящите кръгове на усилвателя и затова след настройка на двукръговия .лентов филтър L36 С63, L 37 С65 се донастройва кръгът L 39 С68 • Този процес на настройка на кръговете на първото и вто­ ·рото стъпало се прави няколко пъти. Много важен етап при настройката на приемника с 1:а­ -стройката на ФСС. Тя се извършва чрез последователно завър­ ·тане на ядрата на бобините L 8,, L 83 , L 39 и L 31 до максималните показания на волтметъра, включен на изхода на приемника. На­ прежението от сигналгенератора (около 6 µ.V) се подава между -базата на транзистора Т4 и първото (или шестото) перо на пе­ ·чатната платка, която е При подаване на „земя" на хетеродина. модулирано напрежение на транзистора т, лентата на пропускане трябва да ·тясна от 1 базата на бъде не по­ 6,7 kHz. По-точно между базите на транзисторите и .плюсовня" проводник на uриемннка (8-ото перо на печатната платка).
След завършването на настройката на междинночестотния уси.шател се премахва късото съединение последователният кръг L 30 на бобината L 30 и С49 се настройва на междинната чес­ тота. Тази настройка се прави по следния начин: от сигналгенераторг на базата на транзистора Т 3 се подава модулирано напрежение 2„5 µ. V с честота 46.5 kHz и се завърта L 30, докато волтметърът на изхода на при­ ядрото на бобината емника покаже минимум. Ако при настройката на приемника се забележи, че МЧУ е нестабилен (може да се самовъзбуди), се изменя съпротивле­ нието на резистора R2 2t което шунтира кръга тивлението на R22 може да бъде намалено до L 36 С63 • Съпро­ 1,.5 kQ. Т а бл н ца Точки на спрягането на 3. 11 настройките на кръговете на радиоприемник „~ЭФ-12" Обхвати 1 Чсстот11 в начаnото н в 1 Еnе\lент11 11а наст(>ui\•ата на обхвата - - - - - - - - · - - - - - - _. _____ l ___края Донас троllващите ядра на бобините 25m 31 „ 41" 49" 52+75" св ll,6MHz 12,0" 9,4" 9.9" 7.0„ 7,4" 5.9" 6.3" 4,1 „ 5.6„ 560 kHz L 16' L1;• l.1.l-2 1. 1~· L н1 !. з • L i L ~>0· L ~ 1 L 5 • L6 L -.з· L 2з L1, Lв L 21.L з.; L9,L10 L 26• L 27• L 13• L 12 Донастроllващите кондензатори 1500„ Cz4,C 1i; Донастроllващите ядра на бобините ДВ 160„ L'lВ>L 19,Lu-L11> Донас троllващите кондензатори 390 „ За6•мж'"' Настройката В'ЬВ всяка точка на обхвата се провежда няколко пъти до получаването на те~ната настройка. 10 Тр&118•стории рциоприемяици 145
Таблица 3.12 Данни за бобините на радиоприемника „ВЭФ-12" Овначе1tве по схемата L1 La La L, L.,, La L1 La ч L10 L11 L12 L1з Lн, L15 L1s L11 LIJ:J L19 4о L11 La Las Lu. z.., L., la7 4в L,s L!IO Lsi La .L. Lrн. Ltl6 Lsa lrrr' LS8 L,s L.D J Тип в Брой на АИаметър на Индуктив­ ност µН навивките ПроВОJIИИКа пэлшо ...' .. .. . ПЭВ-1 пэшо 0.о7Х ПЭЛШОО,18 0,12 ПЭВ-1 ПЭЛШОО,18 ... ... .. .. 1 16, извод от 10-та 3 22, извод от 12-та 3 25, извод от 17-та 3 35, ИЗВОД ОТ 21-а 2 31, извод от 21-а 4 30 13+ 13+ 13+ 14 5 37-1..37 +37 +37 +38 9 3 12, извод от 3-та 3 15, 1·з:юд от 5-та 3 20, извод от 4-та 3 27, извод от 4-та 4 25, извод от 4-та 10 0,18 0.18 0,18 0,18 0.1 0.18 0,1 0.18 0.1 0,18 0,12 10 0,18 0,18 0.18 0,18 0,18 0,1 0,18 0,1 0,18 0,1 ПЭЛШОО,18 ПЭВ-1 О,06Х4 ПЭЛШОО,18 О,04Х4 ПЭВ-1 О,06Х4 О,06Х7 1 2,7 4,7 7,0 10,6 9,25 250 300(} 1,7 2, ! 4,6 7,0 6,8 24Х4, извод от 15-та 120 15 50Х4. извод ОТ 30-та .... 170 70, извод 70 70 75 4 104 104 10 104 104 О.06Х7 О,06Х7 О,06Х5 ПЭЛШОО.1 ПЭВ-1 О.06Х5 . ПЭЛШОО,1 0,1 ПЭВ-1 ПЭЛШОО,1 от 450 118 118 118 l lR 60,5 1 270 270 260 260 Проверка на хетеродина, смесителя и стабилизатора на радиоприемник „ВЭФ-12• Схемите на хетеродина, преобразувателя входното устройство на приемника „ чават от схемите на същите на честотата и „ВЭФ-12" малко се възли на предишния разли­ вариант на
приемника. Затова повредите 11 методите на търсенето 11~1 н приемника "ВЭФ-12" са ана.'Югични с тези в приемниците шп "Спидола". Проверката на високочестотната част на приемника трябва да започне с измерване на постоянните напрежения на е.1ек­ тро;:щте на транзнстора Т2 , който стабилизира режимите на ра­ бота на няколко .други транзистора. Ако измерените напре­ ження се отличават от номина.7lните (табл. 3.7), то реж1шът на работа на транзистора се нагласява чрез подбиране на съпро­ пшлението на резистора 11• За да се проверят диодът Д1 , кондензаторът С46 11 резис­ торите R 11 , R14 , R24 , R 10 , трябва да се измерят напреженията на катода и анода на диода Д 1 , след като транзисторът Т 2 е R изваден от цокъла. а втората - 3,2 V, са Ако 1,3 V, първата от измерваните величини е то изброените елементи на схе:\tата редовни. Настройка на хетеродина и входното устройство на радиоприедНllJ< „ВЭФ-12" За настройката на приемника в дълговълновия и средно­ въ.1новия обхват се включва сигналгснератор (Г4-1А, ГСС-6) към стандартна рамкова антена (фиг. 3.7). За настройката на кръговете от късовъ.1новия обхват екранираният кабел на гене­ ратора се свързва къ:-.1 антенните букси "КВ". Скалната стре.'Iка се поставя срещу точките на спрягането 1 на всеки от обхва­ тите: в дясната част на скалата - на най-ниската честота на спрягането, а в лявата част на най-високата. Първо се настройват кръговете на хетеродина, а след то­ ва на входното устройство. Роторните пластини на променливия кондензатор се по­ ставят преди настройката на максимален капацитет, а скалната стрелка - на крайната точка на скалата за ДВ. При настрой­ ката трябва да се помни, че честотата на огледалния· ка.tiал '~ по-висока се различава 930 kHz, бена от честотата на сигнала и от нея с т. е. с удвоената стойност на междинната честота. Огледалната честота в КВ. обхвати трябва да бъде отсла­ 4 пъти, в СВ обхват - 20 пъти, а в ДВ обхват - 100 пъти. При проверката на чувствителността на приемника в сред­ но- и дългов'ЬЛновите обхвати (когато се приема с външна ан­ тена) снmалгенераторът се включва към приемника през стан­ дартна еквивалентна антещ1. Напрежението, което трябва да се подаде на 1 ..,.. от входа на приемника, Точката иа спрягането е за да се получи напрежение отбелязана на скалата пиния, ограничена с две чертички. на приемника като 147
0,7 V върху звуковата бобина чувствителността Процесът на високоговорителя, определя на приемника. на настройката на кръговете на приемник 1~1J· Фиr. 3.11. Схема 1 1 1 1 на запояване на изводите на бобините на феритната антена в радиоприемник .ВЭФ-12" „ВЭФ-12" е аналогичен на процеса вете на приемник на настройката на кръго­ „Спидола". Ремонт на механизма за настройка (с1'алното устроr1ство) на радиоприемник .ВЭФ-12" В приемника „ВЭФ-12" често се поврежда механизмът за настройката. Най-честите причини са счупването на шасито в местата на закрепването на осите на зъбците на преводното колело. За ролките и изяждане на отстраняването на първата повреда трябва да се демонтират скалата на приемника и кор­ дата. Осите на ролките се поставят обратно на местата им, след като и оста, и шасито се намазват лоретан. Всички отчупени части на предварително с дих­ шасито трябва да се на­ мажат с дихлоретан и да се залепят на съответствуващото им място. Ако парченца от пластмасов<:>то шаси са загубени, трябва да се използува лепило, направено от същия вид пластмаса и дихлоретан. В някои случаи за стягане при залепване на отчу­ пената част може да се използуват скоби за стягане. Закрепването на оста на крайната лява (гледано откъм 148
страната на скалата) ролка е невъзможно, ако отчупените пааст масови част11 на шасито са изгубени. В този случай трябва да се изработи нова ос на ролката, която да бъде по-дълга 11 да 11ма резба М4. Новата ос се поставя в отвора и се закрепва от другата страна с гайка. При сглобяването на механизма за на­ стройка е необхnднмо да се намаже оста и допиращата до нея част на шасито с дихлоретан. Механизмът трябва да се сг.1обява само с.1ед пълното изсъхване на лепилото 11 да се регу.'Шра така, че ус11л11ята върху осите на ролките да бъдат мин11ма.'lни, но да тане осигуряват .'lеко на рrнора на движение променливия на скалната стрелка 11 завър­ кондензатор. За отстраняването на втората повреда е необходимt) пре­ водното колело на механизма да се махне от оста (предвари­ телно се разг.1обява механизмът за настройка) и добре да се обезмас.111 назъбената повърхнина. Остатъците от зъбите да се намажат с д11хлоретан, а след това върху счупените зъби да се нанесе дебел слой депило, направено от същата пластмаса и дихлоретан. След изсъхване на лепилото профилът на зъбите се оформя с пила. ~.ПРЕНОСИМ ПРИЕМНИК „МЕРИДИАН" Този пр11емн11к има по-сложна схема и трябва да се знаят неговите особености, за да може да се ремонтира и да се на­ стройва качествено. О б щ 11 сведе н 11 я. Приемникът "Меридиан" е направен по суперхетеродинна схема с 10 транзистора. Той има входно устройство, в. ч. усилвател, преобразувател на честотата, м. ч. усилвател, система за АРУ, детектор, н. ч. предусилвател, краен двутактен усилвател и транзисторен стабилизатор на напреже­ нието за захранване на транзисторите ППl, ПП2 и ППЗ. За филтър със съсредоточена селекция в приемника се използува пие~оелектрическият филтър тип ПФIП-2. Системата за АРУ работи ефективно, като напрежението върху звуковата бобина на високоговорителя се изменя не по­ вече от бdВ при изменение на напрежението на входа на при­ емника с 40dВ. В късовынQtJия обхват приемникът работи не само с те.1е­ скопична, но 11 с магнитна антена. Основните електроакустически и други параметри на пр11 емника са .аа.цени в приложение 1. Вх-одно устройство. Входните обхва111 са съставени от бобината L9 1 и 1 кръгове на ДВ 11 СВ Означенията на епементнте са зан\lствувани кондензаторите С6 , от принципната схема, r1;ипагана към всеки приемник, произведен през втората половина на 1969 r. о а.щата схема, препечатана на фиr. 3.1:.!, се дава описание на всички no- llP JUI в приемника. 149
.= ,,. ~ i; :r:: 1''1 <:t :r: „"" . ~ "' :r:: :с 2 (.J :s: "" с 1~1~· ш :!i!i \P,,i', 1J1 :1 •;\ 1, „ 2 (.J >< u "'t::r: 9:>:: :с "" ~ ~ м 1, ..; :; .а- ;· 150 " :с :с
С!!, С 11;з (за ДВ обхват), бобината L 6 и кондензаторите С5 , С 8 С 15 а (за СВ обхват). Кондензаторите Cis и С6 са и раздетпелни: те не про­ пускат постоянния ток R4 ~, резистора R5, по резистора веригата: R1, м11нус бобината на вътювия превключвател, долната (по L(, 9 V, µезистора контакт11те схемата) 12-12 част на бо­ б11ната L 9 (или L 6 при положение „СВ" на вълновия превключ­ вате.1), колектор-емитера на транзистора ПП~s, резистора R18, плюс 9 V. Ако постоянният ток би протичал по тази верига, напрежението върху резистора R2' което е преднапрежение на базата на трансистора ПП1 , щеше да бъде много малко. При 110.1ожение „СВ" на вълновия превключвател конден­ заторът Сб изпълнява още една функция: шунтира бобината Lri на дъ.1говълновия обхват и с това изключва възможността за появяване на резонанс за страничните честоти. Последователният кръг L 1 С 3 служи за отслабване на па­ разитните сигнали с честота 465 kHz. Бобините L 2a и L 26 , раз­ положени върху феритната пръчка, се свързват така, че да се сумират е. д. н. с честота 465 kHz, които се нндуктират в тях. За тази цел при еднаква посока на нав11вките краят на боби­ ната L 2a трябва да бъде свързан с началото на бобината L 96 • Входното устройство за късовълновия обхват се състои от 6обините L 3 , Lr,, L6 и кондензаторите С~, С 11 , С 12 , С 13 , С 1 па· При работа в подобхвата Ю във входното устройство се включва бобината L 3 ; в подобхватите KII 11 КШ към нея по­ следователно се включват бобините L 5 11 L 6 • Комутацнята на тези кръгови бобини и кондензатори осигурява работа на при­ емника в три разлети подобхвата: 24,8 + 26,6 т (Ю); 30,6 + 31,6 т (КП); 41,2+42,8 т (К Ш) и в един полуразлят 47,6+7.5,9m (К IV). В късовълновите подобхвати вход1111те трептящн кръгове <:а свързdни индуктивно с в. ч. ус1ивате.1 (с по:v~ощта на боби­ ната L 4). В СВ и ДВ обхвати приеманите с11гнали се подават от долните (по схемата) части на бобнните Lg и L'.J през бобината L( на входа на в. ч. усилвател. Кондензаторът С 14 е разделителен. Той не пропуска стоянния ток по веригата: минус 9 V, резисторите Rн, R4, бобината L4 , контактите 10-10 (Bla-Blб) но­ R1, на вълновия прев- 1<лючвател, емитера на транзистора ПП 1 • Входното устройство на четвъртия късовълнов подобхват се състои от бобината L 7 и кондензаторите С2 , С(, С7 , С 10 +С 14 , С 1 1>а· Хе те род и н. Хетеродинът (с транзистор ПП3 ) е направен по схема с обща база и автотрансформаторна (индуктивна триточкова схема). Резисторите пяват влиянието на транзистора върху кръга обратна връзка R14 на 11 R1;, нама­ хетеродина. Със същата цел е направ,ено непълно включване на кръга в колекторната верига. 151
Кондензаторът С16 намалява фазовата разлика между еми­ терния и колекториия ток. Кондензаторите тера на транзистора Cio и С11 са елементи за връзка на еми­ llll8 с .хетеродинните кръгове. Cas. С.., С„ С81 и С166 осигуряват необ­ Кондензаторите ходимото припокриване на -rетирите късовълнови подобхвата. За да се увеличи припокриването за третия късовълнов подобхват, кондензаторът С411 се свързва паралелно на конден­ затора Си. В подобхватите К 1и С 89 е свързан кръгът CЗ\lt К 11 LJ/li' последователно с кондензатора чието съпротивление за често­ тите от тези подобхвати има капацитивен характер и затова коефициентът на припокриване намалява. В. 11. усилват е л и сме с и тел. Едностъпалният в. ч. усил­ вател (с транзистор ГJГ11 ) е апериодичен с корекция за високите честоти. Коефициентът на усилване на този усилвател е при­ близително три пъти. Високочестотният сигнал, който се взима от товара (дро­ села и резистора 3), се подава на базата на транзистора llll2 (входа на смесителя). Напрежението на хетеродина, което се взима от вторич­ ната намотка на високочестотния трансформатор 1 , създава ток във веригата: горния (по схемата) извод на вторичната намотка на в. ч. трансформатор, контактите 6-6 (В 1 и B11r), конденза­ R R тора С111 , резистора паралелно кондензатори 7, свързаните с.4 и с41• долния извод на вторичната намотка на в. ч. транс­ форматор. Върху резистора 7 се създава напрежение с честота­ R та на хетеродина, което се подава Товар на смесителя е кръгът на междинната честота (465 kHz). на L16, смесителя. С18 , който се настройва Нискоомният вход на пиезоелектрическия филтър (ПЭ) се съгласува с кръга L 16, С28 с помощта на междинночестотния трансформатор L 16, L 17• Коефициентът на усилване на смесителя 11 е от порядъка 10+20. М. ч. усилват е л. Той има две стъпала (с транзистори llll4 и ПП.7). Това е резонаtкен усилвател с еднокръгови лентови фил­ т.рн С44, L18 и С112 , L20 в колекторните вериги. Лентата на про­ иускане qpes и коефициентът на ~силването на МЧУ се нагласяват подбиране на резистора R26 • Л~втата на пропускане ва МЧУ е 15+ЗOkHz. За отстраняване на параsитната връзка между м. ч. стъпала 1 П'ьрвична намотка на този трансформатор е бобината L 1o на хетеро­ ..,... llpV-, а в другите под~и - бобините L11+L1s· 1 ()яредеJПrне'rо на термина .коефиuиент на .~цеио иа стр. 57. усилване на смеснтепя• е
чрез захранването бобината L19 е свързана непосредствено (ак°' не се взима пред вид кондензаторът С, 9 *) ~1ежду базата 11 емитера на транзистора ПП7 • Тази особеност на междустъпал­ ната връзка трябва да се има пред вид при включване на из­ мервателна апаратура към второто м. ч. стъпало. Коефициентът на усилване на МЧУ е приблизително 350. Де т е к тор. Диодният детектор е направен с полупро­ водников диод Д3 тип Д9К. На диода се подава положително преднапрежение за стабилзиране на работата на детектора и за повишаване на качествените му показатели. През диода тече ток 15 + 20 µ.А. Товар на детектора е резисторът R'Jз• Конден­ заторите С57 , С66 и резисторът 40 са елементи на филтъра. С и сте ма за АРУ. В приемника „Меридиан" е използу­ R вана системата за автоматично регулиране на усилването със закъснение (задържане), при която не се намалява чувствите.1ността на приемника при слаби сигнали (стр. 98). Принципът на действие на системата се основава на изме­ нението на степента на шунтирането на кръга L 16, С28 с полу­ проводниковия диод D 1, като се изменя динамичното съпро­ тивление на ** нз диода в зависимост от нивото на сигнала на входа приемника. Системата работи по следния начин. Ако няма сигнал на входовете на смесителя и на първото стъпало на МЧУ, постоянните токове на транзисторите ПП'J и ПП4 създават върху резисторите Rв и =1,1-;..1,7 V и l;Rt'J =3,8-;..4,0 V. R'J2 напрежения иR. = v Напрежението иR. - иR„=-1,8-;..-2,5 е обърнато с минус към анода на диода Д1 и ток през диода не тече, ди­ намичното му съпр1.>rивление е голямо и веригата, съставена от от диода Д1 и кондензаторите С48, С55 и С119' не шунтира кръга Cts, L1в· Ако има сигнал на входа на приемника, върху конденза­ тора С66 се образува управляващото напрежение на АРУ. Както се вижда от фиг. 3.12, то се подава с плюс на базата на PNP транзистора ПП4• Колекторният ток и следователно падението ни напрежението върху резистора Rw и напрежението uR.-UR.,, намаляват. При увеличаване на управляващото напрежение на АР'У напрежението ИR.-ИR.,. си изменя знака. На диода Д1 се подава напрежението в права посока, токът през него нараства * зително Cъпpo1'RllJlellfll!тo на този кондензатор за честота 10 465 kHz е прибли­ Q. • Дивамнчно C'ЬllpOТllВlleюre на омупроводниковия диод се нарича от­ вошениею нв уве.1ичението на напрежението върху диода към увеличение на тока през него. Динамичното съпротивление на полупроводниковия диод е 0.026 прllбпиэителво r11. - 1-, т. е. обратно пропорционално на постоянния ток / през диода. 153
l! ;·. "'Ъrът Lн; С28 се шу.~тира толкова повече, колкото по-голя~~ ~ :юстоянният I r·то на ток през диода, т.е. колкото по-високо е ни­ сигнала на входа на приемника. Системата за АРУ трябва да започва да работи при номи­ на:ша чувствителност на приемника. в зак.,1 ючение трябва да се кажат Ряко.1ко думи за пред­ .назначението на резистора' R(1· R/l + С28 С55 СЧ6 L . -.....--t~t-----1~~1-1 IcmъnaAo на МЧ!/ Стабилизатоµ Фиr. 3.13. Схема, п )ЯСН~ваща работата на rнстемзта за АРУ на радиоприемник .Меридиан· При постепенно разрежда11е на захранващнге батер;ш напре­ жението пърху резистора R22 намалява, а напрежението върху резистора 6 е практически постоянно (поради наличието на R стаби.1изагора). В резултат на нееднаквото изменение на нанре­ женията UR, и UR... при снижаване на захранващото напрежение напржението върху диода Д 1 , което е задържащо напрежение, .намалява, когато няма сигнал. За да се изключи това нежела­ те:1но яа:1ение, в схемата на приемника е въведен резисторът R9 • Той създава верига за протичане на постоянния стор R'J, резистор През резистора ток / 02 през резистора R6 • Тоз11 ток зависи от напрежението иа източ­ ника за захранване Ико· Той тече по веригата: плюс 9V, резн­ не на напрежението R, - R61 резистор R43, минус 9 \Т. R6 тече ток, който намалява при пош1жаuа­ на източника за захранване 11 разликата на R,..,, напрежението И И т. е. задържащот1J напрежение се и:::­ меня в зависимост от степента на разр~ждане на батерията по­ :малко, от1олкото в с.1учая без р~з11стора .R.,,.
Т а б л и ц а 03 1 JЧ~· 1 Hlfre 11 6o6:i- lt HJ на\tерз 1 J1'c ra вз F.puii из нэвавките „1ге 3.13 !марка и .11каметър на rт"ORt"lд·•·rк1. мrn J зхзз 5+з 6 2 2 3,5 13 65+5 243+4 3-5 5-2 2-1 1-4 3,5 12,25 3,5 2-1 1-4 4,5 7,25 14,5 4-1 1-2 22,5 7,25 4,5 1,25 1-i 2-4 4--S 5-1 1-! 2--4 ~ 340 4600 0,23 80 8 4,5 1,5 160 '12 ПЭВ-2 0,23 ПЭВ-2 0,23 3,3 между 5-4 ПЭВ-2 0,23 2-З 5-4 7 ,6 между изводите 5-4 ЛЭВ-2 250 между 0.1 Изводите 1-5 ПЭВ-2 0,1 750 между изводите 1-5 7,5 2,5 50 50 изводите 15.8 между изводите 1 ' 1-2 между изводите 2,3 5,25 3-5 5-1 1,17 2,8 8,65 5-4 .З,5 5-2 2-5 ПЭВ-2 2,33 5,25 9 3-5 5-2 2-1 1-4 5-3 .1.„,17 2,5 3,5 240 ПЭВ-2 О,06Х5 ПЭЛ-0,15 ПЭВ-2 0,51 пэло 0,15 ПЭВ-2 0,51 ПЭВ-2 О,.'51 ПЭВ-2 0,51 пэло 0,15 пэло 0,15 лэшо 5хо.оо 240 между изводите 1-3 155
П род ъ JJ ж е н и е н а т а б л. 3 2 Lи.ig tю.21 4-5 10 ТlЭВ-2 0.1 1-2 2-3 4'-5 50 50 ПЭВ-2 0,1 3. 13 4 1 240 между изводите 1-3 10 1 1 1 1-2 2-3 4-5 дР1 1 50 50 1 50 ПЭВ-2 i/до.....навивка ,.... ш""""I върху .резистора :о.5 ш~ ПЭВ-2 0.1 ·240 между к..воднте 1-3 0,1 МЛТ • 1 Н и с коч е с т от е н у с и л ват е л. Нискочестотният усил­ вател е тристъпален, обхванат от обратна връзка. Напрежението на обратната връзка, което се взима от ре­ зистора R31 , зависи от честотата. То е най-голямо за най-висо­ ките звукови честоти и е най-малко за най-ниските. Обратната връзка намалява коефициента на нелинейните ИЗЩ)ИВЯвания, увеличава стабилността на работа на НЧУ и пре­ махва влиянието на разликата в параметрите на транзисторите върху качество на работа на усилвателя. Прич.ини за повредите на приемник .Меридиан• Търсенето на причините за повредите на приемника се за­ почва с проверка на източника за захранване, надеждността на контактите (най-напред във веригата на високоговорителя и за­ хранването) и с оглед на радиочастите. Напрежението на захранването в натоварено състояние трябва да бъде 8,7 +9,2 V. Контактите в контактната плоча на захранване то и в буксата Телефон" (слушалка) се проверяват „ чрез оглед и измерване на преходните съпротивлени5t с омметър Т.е 'l{рябва да бъдат сигурни. При огледа на радиочастите и монтажа се проверява дали няма къси съединения между частите, които изолирани помежду си, дали няма трябва да бъдат механически увреждания по тях. След това се проверяват връзките между радиочастите съг _ ласно принципната схема. При това се обръща внимание на ка _ чеството на спойките и на състоянието на фолийната картина иа печатната платка, особено на микропукнатините и окисле­ нието по 156 нея.
Т а 6 л 11 ц а ·номинални стоАности на напрежението в контролните точк11 на 3.14 радио­ приемник "Мерн.1.11аи'6 Озн~чен11е нз -чк:~ нJ 1·pa113„cropa. Еле"ент на сх.&v.ата илм елек:роя и~ h':Orttpo ,1м.:1ra тu-­ мuн1аж- се kъ.11ето иsмсрu 11апреже~11ето 3/а 33а 1.5 n.75 електро.11пн1111т кондензатор С51 емитерът на транзнстора ПП1 ./01 107а напрежение v cx.e\ta МJ 1 а Ноs.шна~1но, о електролитни~п кондензатор С,,;, на фи.пъра 8, 1 на захранването //ба 129а /б8а 198а ко.пекrорl>т на източникът 6,0 транзистора ПП, 9,0 sахранване 0,5 резисторът R7 колекторът на транзистора ПП; ре1нсторът R16 20Sa 2J/a 1 за 4,0 0,45 2,0 кондензаторът с,~ С чис.10то 11роводннк иа „40" е означена точка, която свързана с „плюсовня" приемника. Ако при огледа не бъ.!{ат открити някакви повреди или нару­ шення, се преминава в контролните „плюсов11ям към точки1, измерване на постоянните напрежения по-точно проводник на 111ежду приемника конrро.1ните точки и11и 11 между контролните точки 168а, 205а и 2lla и колектора на транзистора ПП;„ <:вързан с точка 198а. Ако напреженията в точките 168а, 198а, 205а и 21 /а се разл11чават от номиналните, дадени в табл. трудно е да 3.14, <:е установи причината за повредата във високочестотната част на приемника, тъй като високочестотният усилвател, хетеродинът и смесителят се захранват от общ стабилизатор (фиг. 3.14) и изменението на напрежението в една точки предизвиква изменение на от посочените напрежението в контролни останалите. За да се опрости търсенето на повреденото стъпало, добре -е да се изnо.113ува методът на ВЧУ, хетеродина и смесителя с последователно резистори заместване противление. Еквивалентното съпротивление на ВЧУ е .хетероАина - 3,9W и на смесителя - 8,2 kQ.1 Ако при ~меств~нето на един от 1 на с еквивалентно съ­ посочените 8,2k'1, на високоче- Контролните тo'llOI а покаэан11 с де6е11н черни точки на монтажцата схема, която се дава в прможенне К"ЫJ всеки приемник. Напреженията в кон­ тро.nните точки са аа.11е1111 на 1'16п . монтажната и приицкпната схема, а също и 8 3.14. 1 Еквивалентното съпротИВ11енке на всички блокове, свързани пapa­ llNllO, е 2kii!. 157
стотн11 блокове с еквива.'lентното му съпротив.'lение се възста­ новят номиналните напрежения в контролните точки Jб8а, 198а„ 205а и 21 la, то заместеният блок е нередовен. При сменяването на полупроводникови прибори към някои от тях Така се предявяват определени допъ:шителни изисквания_ препоръчва се диодът Д1 да се заменя с германиев диод тип Д9К, чийто обратен ток не трябва да надвишава 4р.А пplr напрежение 2;3 V, което е задържащото напрежение на АРУ- -BV ВЧУ См~сител ПП5 Фиr. 3.14. Схема, поясняваща връзката по постоянен ток между ВЧ~'. хетероди11а н смесителя през общите стаби­ лизатор и 11зточн11к за захранване Транзисторите ПП!, и ПП10 трябва да имат изходна про­ водимост h 22 = 1,О+1,5 p.S при коефициент на усилване В= 30+.50, h 112 = 0,5 ...;- 1,0 p.S при В= 50 + 100 и ~ = 0,.5 p.S при В - 100 + 180Най-честнте причини за повреди на приемника „Меридиан"" са следните : прекъсвания захранването и и лоши контакти високогuворителя например във веригите на ; пробиви на кондензаторите С 16 , С 17 , С:ш С27 , С34, С 85 , С,,, С50, Сб,+Соо; пробиви в транзисторите ПП4 , ПП61 ПП7, ПП8, ПП9 , ПП10 ; С41• С4б• С„6, С,7, C4g, R прекъсвания във веригите на резисторите 17, и кондензаторите С27 , С2!1 , С 46 , С61 , С 6 ,, С;;а• С67 ; къси съединения между радиочастите, R27, R28 , R34 например между резистора Rзо и кондензатора С50 , между първичната и вторич­ ната намотка на трансфор:-.tатора Тр 2 , между изводите на транс­ форматора Тр 1 и др.; къси съединещ1я между навивките в трансформаторите Тр 1 и Тр1 ; къси съединения на изводите С1а. С18, С111о CllO, С2з• С25; прекъсване на фолиото на 158 на кондензаторите С 11 , С 12 , печатната платка и др.
Проверка на НЧУ на прие.~rюш "Меридиан" За да се прецени дали работи I-IЧY, с отвертка се д•'!'lljЮ изводът на мента докосването от високоговорителя се чуnа пукане, уснл­ на вателят с базата на редовен. За транзистора ППr; или пп~. Ако в :\Ю­ получаване на по-:1ълна представа за НЧУ с необходнмо да се направят редица 11змерван11я : да се опреде.1и коефициентът на усилването за една ()Т ср~дните звукови честоти, коефициентът на не:шнейните 11зкр1шявания, неравномерността на усилването, пропусканата честотна .1ента. Източннкът на сигналите (тонгенераторът) 11 11з:v~ерва rе.1ните уреди се включват по схемата от фиг. 3.5. НЧУ се пзп11тва по следния начин. Регулаторите на с11.1ата 11 тембъра на звука се завъртат до края по посока на часов­ никовата стрелка. Тонгенераторът се включва между горн!!я (по схемата) извод на резистора R2 ~ и "плюсовия" проводник· на приемника. От тонrенератора се подава напрежение 2.5 mV с честота Напрежението на изхода на приемника трябва да бъде не по-малко от 1V. Не трябва да има изкривявания от т11п „стъпало", които се появяват при захранващо напрежение .),бV. Ако "стъпа.1ото" се появява при по-високо захранващо напре­ жение, напр11меr 6,5V, се подбира друго съпротивление на ре­ IOOOHz. зистора R39 , така че да изчезне "стъпалото", но токът на покой да не бъде повече от lOmA. Пр11 максимална мощност на изхо­ да (без двустранно ограничаване па синусоидалното усилвано· напрежение, ф11г. 3.15) изходното напрежение трябва да бъде не· по-малко от 1,4.SV, а консумацията на ток не lf()Bcчc ()Т 87m А. Фиг. 3.15.Форма на напрежението на изхода двустранно на приемника при ограничаване на си- нусоидалния сигнал Ако тези изисквания не се изпълняват и хода на приемника е ограничен, сигна.1ът на из-­ трябва да се сменят транзис­ -торнте ПП9 и ПП10• Ако пък изходящото напрежение е нор-- 159
Т а б л и ц а 3. 15 Повреди във веригите на захранването и високоговорителя на приемника „Меридиан" 1 Признаuн на повре­ В'Ь3\tОЖНи Начнчи за проверка причини 1. Прнемник'ЬТ не работи. от ви­ -сокоговорителя отстран•ааме на u поврците .11ите 1. Няма контакт Измерва в захранващата ната се напрежението на контакт­ плочка Батериите тип КБС-Л-0.5 част : се свързват не се чува даже по следнии начин шум чка се включват първо извоАИТе от ложителните след това към контактната пло­ полюси се на вкарват на по­ батериите, а мястото им нз- 1юлите от отрицате.1ните полюси 2. Няма контакт в нитовете касетата на на за­ хранване 3. В ключа С пинцет се на ключа за Ако шум. Веригата на захранване - съпротивле­ кон так тиа пру­ контакт­ пружина за няма щюверява жина. Нитът се запоява към на контакт 4. се иието на прехода ннт натз захранване приемника С омметър във дават накъсо изводите захранване високоговорите..1я ключът се се появи поправя Веригата се проверява с о~rмеrър е прекъсната 5. Няма контакт в куплунга • Те­ лефон"( слушалка) J{онтактните пружини да~~т накъсо с на кушунга се пинцет Ако във внсокоrовор ители звук или шум, се контактните появи пружини трябва да се регулират 6. Веригата на високаговорите ля - Веригата на високоговорнте.1я се про­ верява с омметър е прекъсната 7. Звуковата бо­ бина на високо­ Бобината се проверяnа с омметър Ако бобината не е прекъсната, говорителя включването с прекъсната на омметъра високоговорителя се към при нея от чува пукане Т а б л и ц а 3.16 Повреди в НЧУ на приемник „Меридиан" Призиаu11 на n<>вpe-i днте [ Rъз\fожнн пр11чин11 Начини за проверка 11 uтстраняваие иа повредите ,, 1. Приемникът не работи. От високоrоворнте- 160 j / 1. Електро.1Ит­ ннят тор конденза­ C;;i е пробит Измерва се напрежението 1ролннте точки Ако то е 40 нула. между кон- н З/а. кондензаторът С51 е
16 П род ъ л жени е на та б ,1. З. 3 2 ля не пробит. (Напрежението върху редовния кондензатор е 1,5-:-1.SV) се чува даже шум Ел ктролит­ 2. ннят конденза­ тор С50 е пробит Измерва се напрежението между кон­ тролн11те точки 40 и Зlа. Ако то се е увеличило до 5-:-бV (нормалната стой­ ност е l,5V), то кондензаторът CYJ е пробит З. Електролит­ ният конде11за­ Измерва се напrеженнето между кон­ тро.щите точкн 40 11 107а . Ако то е С00 е пробит ну.1а. кондеюатоrът с,,, е пробит Кпгато кондензаторът С:,; е пробит, то­ кът на 1юкой се уnелнчава до 75...;..SOmA 4. Изм рва се шшреж ннето между кон­ тролните точки 40, Зlа и 40, 107а. Ако Между вторич­ ната ната и първич­ намотка на трансформатора Тр 1 има късо съединенне тези на напрежения l,l...;..l,5V единение са равни между намотките форматора Тр 1 IJpи тази съответно и З ..'>-:-4.SV, пма късо съ­ повреда токът на на транс­ покС1й се уве.111чава 11r11блнзнтелно до 250 п1А. Iln тази причина пр11е\/11Икът трябва да се вк.1ючва само .1.1 11rеме, необходимо .ia нзмеrването ко1пrолннте се повредят да не на напрежението 10 IКИ 40 11 107а, ~ежду З<I R~q 11 rе.шстпr1пе се изтощи източ11икът :ta не R 4:1 11 за захран- 11а11етn Транзисторът ПП,,. е 11роб11т 5. Измерва се наr1rежен11ето тrо.111ите точки 40, 107а 11 първото от тях е 7V. между кон­ Зlа . Акп 40, а второто 5-;..бV, то тра1ШIСТОf1ЪТ е пробит . Допъл111пелн111п пrизнаr< за 11роб1ш на транзистора ПIТ;,, е уве.1нчаването на тока на покой до 50...;..бОmА Тра11з11сторът ПП6 е пробнт 6. Измерва се папрсжени то между кон­ тролннте точки 40, 107а н 40. Зlа. Ако нървото от тях е 8.2V, 11торото - ну­ ла, а токът на покой транзисторът е пrобнт 7. Резисторът R'.!1 е прекъснат е 8...;..7mд, 10 Измерва се напр жението м жду кон­ тролните точки 40 н 31 а. Ако напреже­ нието е 5-;..бV, резисторът R27 е пре­ къснат 8. пър­ Омметърът се 11ключва вичната Между 11 вто­ ната ричната наwотка 11 Тр1иансторни ра~11оnр11е„н1щ11 и вторичната форwатора Тр2 • между първич­ намотка на транс­ Ако стрелката на уре- 161
Продължение на табл. 3.16 3 на трансформа­ тора Тр2 има късо съединение да се отклонява ща, има до края и н се връ­ късо съединение между намот­ ките При тази повреда токът увеличава до стоllиости, зи, които на покой се близки до те­ се получават при късо съе­ динение на източника за захранване Транзисто­ рът ПП9 или ПП 10 е пробит 9. Измерват се напреженията на колекто­ рите на транзисторите ПП9 и ПП1 о. Ако тези напрежения са различни, :1 транзисторите се греят, трнодит ва да се на 2. Приемникът 1. Между работи, но прие­ дите на мането ната е с кривявания, кът е слаб из­ зву­ изво­ вторич­ намотка на измерят с уред за тряб­ измерване транзистори Изводите на намотката с ог.1еждат _ Ако е необходимо, трябва да се разда­ лечат и да се намажат с лепи.10 трансформатора Тр1 има късо съединение 2. Кондензаторът С58 е пробит или има утечка Измерва се токът на покой на прием­ ника и се преценява (с ръка) темпера­ турата на транзистора ПП9 • Ако тран­ зисторът Кондензато­ рът С~ 9 е пробит и.ш има утечка токът на (llmA). кондензаторът С58 трябва да се н по-голям от покой е пъти отпои З. се грее н няко,1ко да се провери номиналния дали има утечка Измерва се токът на покой на прием­ ника се грее и проверява дали транзисторът ПП10 • не се Ако транзи­ сторът се грее и токът на покой е ня­ колко пъти по-голям кондензаторът и 4. Резисторът Rз1 е прекъснат да Cj9 се нровери от номина.шня, трябва да се отпои дали има утечка Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и 31 а. Ако това на­ прежение е увеличено до 576V, ре­ R34 зисторът се измери трябва да се отпои 11 да съпротивлението му В трасформа­ тора Тр1 има Отпоява се един от изводите на пър­ вичната намотка на трансформатора Тр 1 късо съединение и два между навивките се 5. извода измерва ките. на вторичната съпротивлението на~ютка на и намот­ Ако съпротивленията се от лича­ ват значително от тивления ( 125 Q номиналните съпро­ за съпротивлението на първичната намотка и 2Х 50 Q за съпро- 162
11 11 11 род ъ .1 ж с 11 е . 3 . 16 а та б л з тнв.1 нието на вторичната трансформаторът или се Тр 1 * намотка), се пренавива сменя 6. В тра11сфор­ мзтора Тр~ има Опюяват се два извода намотка на късо съединение измерва съпротивлението между ~ютка. Ако то е по-малко от нроверява съед1111е1111с 11ав11вк11 ~1ежду 3. Прнемннкъ т 1. работи , но звукът е.1ектрu.111тн11я е слаб кондензаюр е Изводът на нма късо С:. 1 Проверява се 2..\\ежду рези­ стора R'?IJ 11 кор­ на­ 16 О, се далн се увел11чавз с11.1з та дензатора с:.! Парале.1110 на кондензатора щия н се тазн навивкнте ва дру1· редовен C:,t на . кон- се вк,1юч­ кондензатор със съ­ капзщпет Рез11сторът Rzю се отмества от корпуса на ко11дензаторз на конден­ затора има далн Тр2 на на звука при леко разк.~ащане прекъснат пуса на 11ърв11ч11ата трансформатора ~ с,~, късо съед11- не1111е 3. Кондсюато­ рът С60 е 11р()б11т Вер11гата 11:1 кондензатора С:, 1 4. е и.111 на нрекъсната се проверява с 0~1- Пара.1с.1но на резнстора ва тет друг редовен Rw К()ндензатор се вк.1юч­ с капаuи­ 30 µ F капа1Штетъ т този затор 5. Кондснззт()рът С00 ~1етър с конден­ 11ама.1с11 Веригата 11:1 електролнпшя кондензатор е C:,t прекъснат:~ ;\\ежду ко11тро.1н11те точкн .1pyr капаuнтет 30 µ вк.1ючва редов н 40 11 31 а се кондензатор с Г". !Iроверява се вер11гз­ та на ко11де11заторз С;, или капаuитетъ т на този затор е конден­ нама.1ен • Преди да се пренавива трансформаторът, целесъобразно е да се нроверяват намотките му-да~и има „ Трябва да късо съединение между навивките. се има пред вид, че корпусите на кондензаторите тип К-50-6 ОJеСТо пъти са съединени с изводите на кондензаторите. 163
-- . 1=6. Продължение на табл. З.16 3 2 Качеството на транзистора ПП6 се или е ПП8 Транзисторът се заменя с друг редовен полупроводников триод тип МП40 или МП41 влоши.10 (влошили са параметрите) се Измерва се напрежението на източника 7. Източникът за захранване е 4. При завърта­ нето на тора за регула­ за захранване в натоварено състояние разреден Кондензато­ 1. рът CJ; е пробит Кондензаторът С47 се проверива с ом­ метър силата на звука ва шумолене се чу­ Регулаторът 2. за силата на зву­ ка е Проверява СЕ' регvлаторът за силата на звука повреден Таблица Повреди в междиииочестотнии усилвател и детектора на З.17 приемник „Меридиан" Признаци на повредите Въз"!ожни Начини за проверка и отстраняване nр11ч11кн на ----------,,------------· 2 !. Приемннкът не работи Кондензато­ 1. Измерва 3 се напрежението върху кон­ G;-,7 • Ако върху един рът С511 нлн с„, дензаторите Си и е пробит от ко11.11.ензаторите ш.прежението е нула (вместо пробит Кондензато­ рът С;, 3 е пробит 2. З. рът 0,l-:-0,2V), Измерва тро.111ите с този кондензатор е напрежението точки 40 и llбa. между кон­ Ако то е 11у.1а, кондензаторът е пробит Кондензато­ C1n 4. ният е пробит Електролнт­ конденза­ тор Сз;, е пробит 164 повредите ---·- Измерва се напреженнето между кон­ тролните точкн 40 и llбa. Ако то се е увелнчило до 777,5V, кондензаторът е пробит Измерва тролните се напреженнето точки 40 и 33а. между кон­ Ако то е около нула, кондензаторът е пробит. Напрежението върху редовния конден­ затор C:s; зависн от точността на на-
Продължение на таб.1. 3 2 строllката на приемника те Резнсторъ т 5. прекъснат R17 Измерва Резисторът 40 R 17 на и се измерва съпротив­ този р зистор Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и 1 lба. Ако то се отличава значително от стоllност (бV), 11 кът е слаб измерва се отпоява съпротивлението му Измерва се напрежението между кон­ тро.шнте точки 40 и 33а. Ако то н е 0,75V, транзисторът е пробит 8. Измерва се напрежението между кои­ тро.11111те точки 40 и llбa. Ако тран­ зисторът е редовен, напрежението е 6V Транзисторът ПП7 е пробит Приемникът работи, но зву­ се номиналната си резисторът Транзисторът ПП4 е пробит 7. 2. между кон­ и 33а. Ако то не е се отnоява един от 11зводнте на .1ението е прекъснат в rраниuн- се напрежението тро.111ите точки резистора R21< 11 0,670.4V 0,75V, 6. 3.17 1. К онде юа то­ рът с~,; е пробит Из~1ерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то не 0,75V, се отпоящ~ един от 11зво;щте на кондензатора nа 2. е СО Бобнната дадена HЛll 1юнден­ заторът пробит З. С44 Бобината е дадена со или е / ~~ 1 накъ­ конден­ заторът пробит 4. Има в /. 1n накъ- С52 и пос.1едннят за АРУ ката. Ако то е нула (вместо 3 0). то бо­ бината е дадена накъсо 11.111 конденза­ торът С 14 е пробит Същото, 110 по отношение L~ 0 и кондензатор С52 Измерва СъпротНВJJе­ тора RZ'Ь е брано на бобина се постоянното резис­ под­ напрежешr~ върху диода Д 1 • То трябва да бъде око­ ло 2,4V, ако МЧУ и системата за АРУ ен иието на проверя­ Из\lерва се съrrротивлеи11ето на бо611иата 1-tR· бе1 тя да се отпоява от 11.1ат­ са редовни и приемникът 5. се омметър е повреда системата с на не е настро­ радиостанuия Резисторът R'lf> се подбира препоръките, дадени на стр. съгласно 214 и прав1111- но 165
Продължение МЧУ е 7. Между контролните точки З<~а и Коидензато­ С45 е пре­ къснат 3.17 МЧУ се настройва (процесът на стройката е описан н3 стр. 213) раз­ строен ръ т табл. 3 2 6. на или включва друг капацитет по­ редовен на­ 40 кондензатор се с 0,033 µ F вреден 8. Пиезое,1ектри­ ческият ПЭ Проверява се реакцията на ПЭ на уда­ филтър не ри, като се удря леко по филтъра с гумен чук. Ако при трва се изменя си­ рзботи лата 11а звука, филтър'ът се сменя нормално Кондензато 9. - Измерва се рът Сi;. е проби т лз, 3. Приемането на радиостанции се съпровожда от свистене Веригата 1. на 40 кондензаторът между кон­ н ЗЗа. Ако то се ва кондензатор тет е прекъсната друг редовен кондензатор с капаци­ 50 µ F Веригата на кондензатора С;х; Проверява е лелно 2. се качеството на спойките на изводите на кондензатора С56 • Пара­ прекъснзта на редовен кондензатора кондензатор се със включва друг същия цитет Верига1а н;1 кондензаторз С;,; 3. е Веригата на кондензатора с„, е ' Същото, 110 за кондензатора Сы прекъснатз 4. Същоrо, llO ЗJ кондеНldТОра с~ прекъснзтз Веригата 5. нз Същnто, но за кондензатора С~ кон;~ензаторз с:!\1 t' прекъснзтз 6. Верига ra нз кондензатора С-.; е Същото, 110 з;~ кт1.:1.еюатора С~ 7 11рекъrнзта 7. Ним.1 кон r .~кт Екраните се запояват добре IJ МЯСТОТО H;J ЗЗ­ ПОЯВаю: Т() на екранз нз 60611ната Е 16 • /. 1s 11.111 f't(J 8. .\\ЧУ е стро('н 166 ра~­ ну­ сменя Пара.~елно на кондензаrора С36 се включ­ еле1пролнтння C11r напрежението тролните точки МЧУ се настр()йва капа­
Та б л и ц а nовреди във Признаци на повредите 3. 18 високочестотния усилвател, хетеродииа и смесители на радиоприемник "Меридиан" Въз\fожнн причини Начини за проверка н отстраняване на повредите 3 1. н Приемникът работи Кондензато­ 1. рът См. C.'fl С41 е пробит или Кондензато­ рът С21 е пробит 2. Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и 198а. Ако то се е увеличило до 5,5+6,0V, едни от посо­ чените кондензатори е пробит Измерва се тролните напрежението между кон­ точки 40, Ако първото е около 198а и 4,5V 40, 205а. (вместо а второто -- 0,1 V (вместо кондензаторът е пробит 4,0V), 0,45V), то Кондензато­ Измерват се напреженията между кон. рът С16 е пробит тролните точки 40, 2Jla и 40, 198а­ Ако първото е нула (вместо 2V), а вто­ рото - 4,5+4.2V (вместо 4,0V), кон­ дензаторът е пробит 4. Кондензато- рът С1 ; е пробит Измерват се напреженията между кон­ тролните точки 40, 2Ila и 40, 168а. Ако всяко от тях е око.ю 1V, конден­ 3. заторът е пробит 5. /\ онде нза то- рът С~ 7 е пробит Измерват се напреженията между кон­ тро.1ните точки 40, 198а; 40, 2Ila и 40, 1б8а. Ако кондензаторът е пробит, напреженията са равни 5,0+5,IV; l,5-:-1,6V Ед1111 от ре­ зисторите R 1, R 2• 6. R!, е Rв. Rн. прекъснат R12 съответно на 11 нула Проверяват се кондензаторите С16 , С17 , С2 1 • С27 , С3.1, С!'П, С,11 • а след това се из­ мерват съпротивленията на резисторите или си е изменил съ­ противлението 7. Транзисторът ПП1 , ПП8 или ППs е нередовен 8. ФО11111ннте проводНIDUI цеитрuНD м.л отвор ДО кр .... Транзисторите се измерват с помощта на уред за измерване на транзистори Фолийната картина се оглежда внима­ телно и проводниците се проверяват с О11Меn.р на матката са пр - К'ЬСНаТИ 9. Фолнавият проводник, С31ЪDЗ• Проводникът се проверява с 01о1~1етър 167
П род ъ л жени е на та б л. 3.1 8 2 ващ 3 кръговите бобини на родина, хете­ е пре­ къснат 2. Приемникът не работи в к~ пОАОбхватн. Ре­ жимите на ра­ бота на транзи­ сторите ПП1. ПП2 и ППs по постоянен т ек са нормал­ ни Веригите 1. на кондензаторите С12 , С13 , Сзв. Cu• С39 , С42 дени или им изводите и се им из­ накъсо е L4 прекъсната или раздалечават кондензаторите са да­ Бобината 2. на спойките на са пре­ къснати водите Проверява се качеството е Проверява се бобината L„ и връзките н с другите елементи на схемата свързана неправилно към вълновия пре­ включвател З. Веригата 11а кондензатора Сзо е прекъсната или има късо съединение ме­ Веригата се проверява с омметър. Мон­ тажът се оглежда внимате.1но жду кондензато­ ра и намиращи­ те се до него ра­ диочасти 4. L-;, Бобините Lз. и L6 тират Проверява се комутацията на бобините се кому­ неправил­ но 3. Приемникът не работи в СВ и ДВ обхвати 1. Кондензато­ рът Сз 1 е нередо­ Проверява се кондензаторът С31 и свърз­ ването му с въ..1новия превключвател вен или е свързан неправилно вълновия към пре­ включвател 2. и Бобините L9 са L8 прекъс­ нати или са свър­ зани към неправилно вълновия превключвате.1 168 Проверяват се бобините и свързването им с вълновия превключвател
Л род ъ л ж е и и е и а та б л -- ·- -2--г-Бобините 3. 3 .IS 3 Същото, но за бобините L 14 и L15 L 14 и L 1 ~ са нередов­ ни или са свър­ зани неправи.1но към вълновия превключвател Изводите 4. на Изводите се раздалечават кондензатори С1 9 или с2() са да­ дени •· Лриемвнкът накъсо Изводите 1. на Изводите се раздалечават кондензатора С23, С18 или С~ са не работи в под­ обхват КIV дадени накъсо Бобината 2. свързана вилно новия L; е непра­ към Проверява се свързването на бобината L; с вълновия превключвате..1 въл ­ превключ­ вате ,~ 5. Приемникът периодично 1 не работи в дин от обхватите ; при 1. във Контактите вълновия Сва.1я се задният капак . Контактите на вълновия превк,1ючвател се измиват със спирт (спирт се слага с капкомер). Тряб­ превключватед са ва да ненадеждни се има пред вид, че в някои от приемниците се използуват неразглобя­ повторно завър­ еми тане на превключ- превключватели ва тела приемане- то се възоб но- вява мално, а консумацията е по-голяма (над 87m А), трябва да се подберат други транзистори на мястото на ПП9 11 ПП10 с по­ малка изходна проводимост трансформатор (Тр»)· (k 112 ) или да се смени изходният­ Крайните честоти на честотната лента на ниво бdВ са : F„ = 50+ 100 Hz; Fr 0:::8000+ 12 000 Hz. Сря3ване на честотата от 4000Hz трябва да бъде не по-малко 8d8. При напрежение на изхода 1V коефициентът на нелнней­ ~ 11Экривявания за честотите 400, 1000 и 2000Hz ~ съответно не повече от 3,5, 2,5 и 2 Ofo. трябва да 16~
Настройка на МЧУ на приемник "Меридиан" М ЧУ на приемника трябва да се настройва, когато печат­ ната платка с намиращите се по нея елементи за настройка е в корпуса на приемника и е нормално разположена спрямо сокоговорителя. В противен случай МЧУ, извадена от след корпуса сглобяване високоговорителя L 16• на на платка, ще приемника, подмагнитва добре се окаже защото ви­ настроен при съвсем разстроен магнитният поток от ядрата на бобините L 20 , L18 и Този поток е друг, ако платката се намира извън корпуса приемника. Ако по някаква причина се налага настройката на МЧУ да бъде направена при извадена платка, въвежда еквивалентна магнитна в централния И отвор се система. Процесът на настройката не е сложен и се състои в след­ ното. Уредите се включват по схемата от фиг. на силата на звука се установява в Регулаторът 3.6. положение, съответству­ ващо на максималното усилване на НЧУ. На изхода на сиг­ налгенератора се установява сигнал с честота 465 kHz, моду­ лиран с нискочестотно напрежение 1000 Hz и дълбочина на мо­ цулацията 30 0;0 . Този сигнал се подава между базата и е~ш­ тера 1 на тра11зистора ПП 1 • Настройват се последователно тре11тящите кръгове L 20 , С52 ; L18 , С44 и L 16 , С28 , I<ато чрез регула­ тора на нивото на сигнала от сигналгенератора се поддържа напрежение на изхода на приемника 1V. Колкото 110-точно се настроят кръговете на междинно­ честотния усилвател на честотата 465 kHz, то.1кона по-малко напрежение е необходимо да се подава на входа на усилва­ теля, за да се получи на изхода на приемника напрежение lV. Затова нивото на модулираното напрежение от сигналгенера­ тора се намалява при уточняване на настройката на МЧУ. МЧУ е добре настроен, ако чувствителността 2 му, която зависи и 1н съпротив.пеннето на резистора R25 , с 1+3µ, V. Съпротивлението на резистора R25 трябва да бъде в границите 62+ 180 Q. Чувствителността на междинночестотните стъпала от ба­ зите на транзисторите ПП~ и ПП4 е посочена на принципната -схема ( фиг. 3.12). В.•tестване на честотите на хетеродина в гран1щите на обхватите За изпълнение на тази операция от sисокочестотната матка <:е отпоява проводникът, който свързва базата на 1 Изводът .земн· на с11rнадгенератора се свързва с емитера знстора ПП1 • 2 Има се пред вид и коефициентът на усилване на ВЧУ. по транзистора иа траи­
ЛП1 с бобината L 4 , и се включва към него сигналгенератор 1 през разделителен кондензатор с капацитет 0,033 +0,05µF. Кондензаторите С 18 , С 19 и CllO (ако те са изпълнени кон­ структивно като донастройващи кондензатори) се установяват на среден капацитет. Процесът на вместването -състои в на честотите на хетеродина се следното. На входа на ВЧУ от сигналгенератора се подават внсоко­ -с~естотни сигнали с определени честоти 2 , модулирани с напре­ жение с честота 1000 Hz (дълбочината на модулацията е 30%). Изменят се индуктивностите на бобините на хетеродинните кръгове (при максимален капацитет на променливия конден­ затор) и капацитетите на донастройващите кондензатори (при минимален капацитет на променливия кондензатор) с цел да се получи на изхода на приемника максимално напрежение на сигнала. При завъртане на ротора на донастройващия кондензатор на хетеродинния кръг (при минимален I<апацитет на промен­ .ливия кондензатор) се изменя малко настройката на хетеро­ динния кръг за долната гранична честота (при максимален ка­ пацитет на променливия кондензатор). Поради това кръгът се донастройва повторно. За целта променливият кондензатор пак <:е установява на максимален капацитет, <:е подава долна гранична честота на 11 <Н снгналгенератора се донастройват боб111111н· хетеродина. Това пък предизвиква разстройка на кръга за Г<)рната гра­ нична честота на обхвата, затова променлшшят кондензатор с1..· установява пак на минимален капацитет, увелнчана се на сигналгенератора, за да съответствува на горната честотата гра1111ч11а честота на обхвата, и кръгът се донастройва с кондензатор. Този процес се повтаря до точното вместване на чсстотНТl' на хетеродииа. Вместването на честотите се извършва еднакво за BCllЧJ(i! <>бхвати. Разликата е само в това, че при преминаване от ед1111 <>бхват към друг кръговете се настройват чрез завъртане на ядрата на други бобини и роторите (подвижните п.1аст11нн) на други донастройващи кондензатори. В ПQСледните модели на приемниците "Меридиан" на мяl·­ тюто на АОВастройващите кондензатори са монтирани конден­ затори с постоянен капацитет. Всички операции по вместване на честотите на хетеродшrа са описани в табл. 1 Изводът Uta печатна 1 3.19. .земя• на сиrналrен ратора платка. с свързва със „земя" на :11:1.1- Сигналът от rенератор1 не трябва да надвишава 5 µV. 171
Т абп и ца Операции за вместване на честотите на „Меридиан" Капацитет Честота на сиrна- на промен.11нвия кон- Обхват .11а от сиrнurенератора хетеродина на 3. 1~ приемник Какво трябва да се завърти за по.11у11аване на максима.11ио приемника напрежение на изхода на. дензатор ДВ ДВ Макс. Мин. св св Макс. Мин. 196 ± lkHz 425 ± 2 „ Ядрото на бобината Подвижната пластина ра на Cto Ядрото на бобината Подвижната пластина на 515 ± 2 " 1640 ± 5 " КIV КIV Макс. Мин. 3,9 ± 0,02MHz 6,45 ± 0,02" кш кп К1 Мак с. Макс. Макс. 6,95 ± 0,02" 9,4 ± 0,02" 11,6 ± 0,02 " L15 кондензато- L1, кондензато- ра С1 9 Ядрото на бобината L13 Подвижната пластина на кондензато- ра C1s Ядрото на бобината Ядрото на бобината Ядрото на бобината L12 L 11 L10 Спрягане на нacтpoйl(Uff'le на входните и хетеро­ динните l(ръгове в приемни!( .Меридиан" За спрягане на настройките на кръговете трябва да се раз­ полага със сигналгенератор, стандартна ливолтметър за променлив ток (фиг. С помощта на антена се създава рамкова антена и ми­ 3.7). сигналгенератора и стандартната електромагнитно поле, съставящите рамкова на което. се променят с определени честоти. Приемникът се настройва на тези честоти с Помощта на променливия кондензатор. Дона­ стройката на приемника се извършва чрез преместване на бо­ бината на входния кръг по дължината на феритната пръчка а чрез изменяне на капацитета на донастройващия кондензатор. Точността на настройката на входния кръг се преценява по реакцията на миливолтметъра при доближаване на индика­ торната пръчка 1 до кръговата бобина. Доближаването на „фе­ ритния" край на пръчката увеличава магнитния поток, който пронизва бобината и индуктивността на входния кръг се уве­ Jiичава, а честотата на настройката се понижава. Доближава­ нето на „медния" край на пръчката намалява магнитния и индуктивността на бобината и затова се ка настройката на кръга. 1 поток повишава честотата Индикаторната пръчка е дървена или пластмасова пръчка със закре­ пени на краищата й парченце ферит от едната страна и дадена накъсо на­ вивка от меден проводник с диаметър 1.271.5 mm от другата страна. Краят на пръчката с парченцето фернт се нарича .феритен•, а другият - .меден". 172
Като се използува тази зависимост на собствената честота 11а входния кръг от свойствата на доближаваните до нея де­ -гайли, лесно може да се установи дали честотата на Ако доближаването на пръчка кръгът е настроен на сигналгенератора. предизвиква „медuия" увеличаване приемника, очевидно е, че край на индикаторната на напрежението индуктивността голяма от необходимата и трябва да на на изхода на бобината е по­ се намали. Ако пък на­ прежението на изхода на приемника се увеличава при доближа­ ване на „феритния" край до входния кръг, то на бобината е недостатъчна и изложеното следва, <:троен на че честотата трябва да кръгът на може да се сигналгенератора индуктивността бъде увеличена. От смята при за точно еднакво на­ намаля­ ване на напрежението на изхода иа приемника при доближаване до входния кръг първо на "феритния", а после и на "медния" край на пръчката. Спрягането на настройките се прави в две точки от всеки обхват, които съответствуват на честотите 160 и 390 kHz (ДВ), и 1500 kHz (СВ), 4,1 н 6,1 MHz (К IV). Междинните точки, които съответствуват на средните честоти 250 kHz (ДВ), 1000 500 kHz (СВ) и 5,3 MHz (К IV) се използуват за контролиране на правилния избор на спрягащите елементи. Ако при проверка на спрягането в средната точка се окаже, че входният кръг е разстроен и чувствителността на приемника е малка, се променя капацитетът на спрягащия кондензатор. За да се разбере какъв трябва да бъде капацитетът-по-голям или по-малък от избраната стойност, пак се използува индикатор­ ната пръчка. Ако доближаването на "феритния" И край пре­ дизвиква повишаване очевидно е, че честотата на трябва да се на наnр~жението собствената честота сигналгенератора увеличи. Ако и на изхода на на приемника, кръга е по-висока от капацитетът повишаване на кондензатора на изходното напре­ жение се постига чрез доближаване на „медния" край на пръч­ ката към бобината, това означава, че собствената честота на кръга е по-ниска от честотата на сигналгенератора и капаци­ тетът на кондензатрра трябва да се намали. В случай на смяна на кондензатора за спрягане трябва да <:е повтори нето на вместването на честотите на хетеродина и спряга­ настройките. По-долу са дадени препоръки, които настройката на приемника „Меридиан". се отнасят само за Кон,Аензаторите С11, С8 и С9 се поставят в средно поло­ жение. От сигналгенератора се подава сигнал, модулиран с напре­ жение с честота 1000 Hz (при дълбочина на модулацията 30 Ofo). Напрежението на сигнала трябва да има такава големина, че на изхода на приемника да се получи напрежение 0,175 V. Това 173
3 . 2() Таблица Операции по спрягането на настройките на входните и хетеродинни­ те кръгове на приемник „Меридиан" ------- 1 Обхват Честота на скrн1.11а от П риsкаци зз ззвър­ Операции по спраrането скrна.11rе- шваке на операцията 1. нератора ДВ Премстване на бобината ~ по 160 kHz дължи­ ната на феритната пръчка Сигналът се е на­ малил до мини­ мум ДВ 390 • Завъртане на подвижната кондензатора С9 ДВ 250 • Добл11жаване на ДВ 465 „ до края на пластина на инднкаторната пръчка фернтната Същото Вж стр. пръчка (челно) Предварите.ша настройка на приемник а на честота 408kHz 11 пос,1едващо за· въртане на ядрото на бобината L 1 172+ 173-. Напрежен иет() на изхода на при­ емника се е нама­ лило до минимум- св Преместване на 500 „ бобината L8 ната на феритната пръчка по дължи­ Сиrна.1ът на сиr­ иалrенератора е намали.1 до се мн­ нимум св св IOV 11500 „ на подвижната пластина на кондензатора См Същото Доб.1ижаване на инднкаторната пръчка до края на феритната пръчка /челно/ Вж . стр.172·:-173 Преместване на бобината L; по дължината на фернтната пръчка Сигналът от сиг­ i Завъртане 1000 „ 4,lMHz ' налrенратора се намалил до ми­ нимум IOV 6,1.°"Hz Завъртане на подвижната п.1аст11на IOV 5.3 „ Доближаване на инднкаторната пръчка до края на фернтната пръчка (челно) Вж.стр.172+173 Преместване на бобината Сиrналъ т от сиr­ ю 11,8 „ на Същото кондензатора С2 L3 по дължи­ ната на фернтната пръчка налrенератора се е намалил до ми­ нимум IOI 9.6 •• Преместване на бобината L& по дължи­ Същото по дължи­ Същото ната на феритната пръчка IOll 7,2 „ Преместване на бобината ната на феритната пръчка 174 L6
отговаря на мощност 5 mW на изхода на приемника. nос.1едователността на операциите по спрягане на настрой-­ ките е дадена н табл. 3.20. Както при настройката на М ЧУ ir вместването на честотите на хетеродина, нето кръговете се донастройват ната чувстните.шост до така получаване и при спряга­ на максимал­ на приемника. След настройката бобините на входните кръгове (L 3, L5 ,. L6 , L7 , L8 и Lr,) се фиксират върху феритната пръчка с церезин .. 4. РАДИОГРАМОФОН „РИГА-102" .Риrа-102" е монофоничен 1 радиограмофон 1 клас. Той· се състои от транзисторен радиоприемиик, блок с грамофон и акустична система. Радиограмофонът е предназначен за : а) приемане на програмата на радиоразпръсквателните станции с амплитудна модулация (АМ) в обхватите на дълги,. средни и къси вълни и с честотна модулация (ЧМ) в обхвата на ултракъси вълни ( 4, 11 - 4,.56 m) ; б) просвирване на обикновени и дъшосвирещи п.1очи. Радиограмофонът се захранва от мрежата с напрежение- 127/220 v. Грамофонът е оформен в отделен б.10к със самостоятелно· захранване. Той има три скорости (33 1/2, 4.5 11 78 oб/min) и устройство за полуавтоматично и автоматично изключване. Приемникът на радиограмофона "Рига-102" е изработен от унифицирани възли (УКВ, КСДВ-МЧ и НЧУ), от които е изра­ ботен и преносимият транзисторен приемиик .Рига-103" Г клас. Разликата помежду им е в конструкцията на шасито и във взаимното разположение на някои от детайлите. Освен това радиограмофонът има външна звукова ко.тюна. Разликата в принципните 11м схеми е 11езначите.1на: - радиограмофонът .Рига-102" има стабилизирано захран-­ ване, откъдето се получава напрежение за възлите КСДВ-МЧ и НЧУ, включително 11 за крайното и драйверното стъпало на НЧУ, за да се повиши нзходната :-.ющност на ус11лвате.1я до- 1,5 W 2 ; - приемникът на радиограмофона нма стрелков нндикатор­ за настройкаs; - изменени са капацитетите на кондензаторите от вход- 1 Монофонична система за предаване н приемане на говор, музика илИ' друга звукова информация е системата, която съдържа ещ~н микрофон, пре-­ давател, приемник и високоговорител. 2 Във връзка с това в НЧУ са променени съпротивленията на резис­ торите, които осигуряват зададените режими на работа на транзисторите. 3 Принципът на деllствие на такъв индикатор е описан в § 2.14.
ното устройство на късовълновите хранване на транзисторите на МЧУ. обхвати и схемата на за­ Основните технически данни на радиограмофона са дадени в приложението. В радиограмофона се използуват същите блокове, както и в приемника „Рига-103", а търсенето и отстраняваието на по­ вредите в блоковете му КСДВ-МЧ и НЧУ са описани на стр· 198+209. Но в монофоничните радиограмофони „Рига"-102" се срещат 1) и други повреди периодично като: прекъсване на веригите поради лоши кон­ такти в контактния съединител, с помощта на НЧУ се свързва с б.1ока КСДВ-МЧ ; 2) липса на контактуване в контактния на който платката съединител поради изкривяване на платката при монтирането И в приемника; 3) късо тора Т8 или Първата по платката нител е съединение между винта на радиатора на транзис­ Т9 и шасито поради изкривяването на платката. от тези повреди се открива чрез леко почукване на НЧУ. Ако контактуването в контактния съеди­ лошо, контактите се почистват и се регулират. Втората и третата повреда се отстраняват чрез правилно поставяне на платката на НЧУ. Това се прави по следния начин. Долната подложка се слага в каналите на двата радиатора без изкривяване. След това платката се вкарва в контактния съединител, слага r.e горната подложка и платката се закрепва с винт М4. Търсенето на повредата в радиограмофоните започва с огледа на възлите, детайлите и монтажа. След това апаратът се вкточва в мрежата за съвсем малко време. Ако изгори пред­ пазителят (което свидетелствува за повреда в захранването), се проверяват кондензаторите от изглаждащия филтър и изпра­ вителните диоди (табл. 3.21). Ако предпазителят не изгори, се започва търсенето на повредения блок. Най-напред се уста­ новява дали грамофонната плоча може да се просвирfl нор­ мално, а след това се проверява дали прiiемникът работи поне в един от обхватите. Разглобяване на грамофона на радиограмофон "Рига - 102" За да се осигури достъп до детайлите и възлите на гра­ мофона, трябва да се отвият 5 винта от дъното на радиогра­ мофона. За да се свали платката, трябва да се отвият още цва винта с накатена глава. Механизмът за автоматичното из­ ключване става лесно достъпен след свалянето на алуминиевия екран, закрепен с две щипки. Дискът се сваля по следния начин: радиограмофонът се изключва от мрежата, копчето „Пуск" се премества по посока на стрелката и дискът се пов­ дига вертикално нагоре. Шасито на грамофона трябва свободно да 176
П род ъ л жени е на та б л. 2 ля не 3. 16 3 пробит. (Напрежението върху редовния кондензатор е 1,5+ l .8V) се чува даже шум Ел ктро.1нт- 2. 11ият конденза­ тор с'50 е пробит Е.1ектролит­ 3. ният к онденза­ С:;;-, е пробит 4. Между вторич­ ната ната и първич­ намотка на трансформатора Тр 1 има късо съединение Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и 3/а. Ако то се е увеличило до 5-7-бV (нормалната стоll­ ност е 1,5V), то кондензаторът Cw е пробит Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и /Ola. Ако то е нула, кондензаторът с„., е пробит Когато кондензаторът С;,5 е пробит, то­ кът на 11oкoll се уве,1ичава до 75-7-SOmA Изм р11а се 11а11рсж 1111ето между кон­ тро,1ните точки 40, 3/а н 40, /Ola. Ако тези на напреження l,171,5V ед11ш•1111е са равни съответно и З.574.5V, H'da късо съ­ между на~ют1<нтс на транс­ фор~1атора Гр, ! lрн та.111 11n11реда токъ r на покой се уве.111чава 11р116.11н11тс.11ю до 2.)0 mA. !lo тази 11рич1111а 11р11е\1ннкы трябва да се включва само :i.1 време, необходимо за юмерването на 11а11реже11ието между контролните ·!о 11\И 40 11 107а, за да не се повредят рез11с1ор11rс Rз 9 и Rt~ и да не се изтощи ютuчникът за захран· вансто 5. Транзисторът ПП8 е пробит И.1~1срва се на11рс;к ш1сто тро.шнтс точки ./О, 107а ~1сжду кон­ 11 40, Зlа. Ако първото от тях с 7V, а второто 5-7-бV, то тра11.1исторът е пробит. Допълнител1шят нрнзнак за 11робив на транзистора П 11~ е увеличаването на тока на покой до 50-7-бОmА Транзисторът пп„ е пробит 6. Измерва се напрежени то тролните точки 40, /Ola и между кон­ 31а. Ако 40, първото от тях е 8,2V, второто ну­ ла, а токът на покоll е 877mA, то транзисторът е пробит 7. Резисторът R-д е прекъснат Измерва се напр жението м жду кон­ тролните точки 40 и 3/а. Ако напреже­ нието е 5+6V, резисторът R 27 е пре­ къснат 8. Между пър­ вичната и ричната намотка 11 ТР&-орни рад11оприе„н1щн вто­ Омметърът се включва ната и вторичната форматора Тр2 • между първич­ намотка на транс­ Ако стрелката на уре- 161
Продъ.1жение на табл. 3.16 3 на трансформа­ тора има TJJt късо съединение да се ща, откдонява до края При тази зи, конто динение рът ПП10 Транзисто­ ПП9 или е пробит се връ­ ките повреда токът увеличава до стоllностн, 9. и н има късо съединение между намот­ на покоll се близки до те­ се получават при късо съе­ на източника за захранване Измерват се напреженията на колекто­ рите на транзисторите ПП9 и ПП10 • Ако тези напрежения са различни, а транзисторите се греят. трноднт тряб­ ва да се измерят с уред за измерване на транзистори 2. Приемникът работи, но прие­ мането е с кривявания, кът е слаб из­ зву­ 1. Между дите на ната изво­ вторич­ намотка на Изводите на намотката с оглеждат. Ако е необходимо, трябва да се разда­ лечат и да се намажат с лепило трансформатора Тр 1 има късо съединение 2. Кондензаторът Cr,s е пробит или има утечка Измерва се токът на покоll на прием­ ника и се преценява (с ръка) темпера­ турата на транзистора ПП9 • Ако тран­ зисторът Кондензато­ рът С~ 9 е пробит 11лн има утечка токът на (IlmA), кондензаторът С58 трябва да се и по-голям от покоll е пъти отпои 3. се грее и няколко да се провери номиналния дадн има утечка Измерва се токът на покоll на прием­ ника се грее и проверява дали транзисторът ПП10 • не се Ако транзи­ сторът се грее н токът на покоll е ня­ колко пъти по-голям кондензаторът С:,9 н да 4. Резисторът Rз 1 е прекъснат се Измерва провери от номннадния, трябва да се отпои дали има утечка се напрежението между кон­ тролните точки 40 и 3/а. Ако това на­ прежение е увеличено до 5+6V, ре­ зисторът R 34 трябва да се отпои и да се измери съпротивлението му В трасформа­ тора 7'р 1 има Отпоява се един от изводите на пър­ вичната намотка на трансформатора Тр 1 късо съединение и два между навивките се 5. извода на вторичната измерва съпротивлението ките. намотка на Ако съпротивленията се ват значително от тивления (125 i;;i и намот­ отлича­ номиналните съпро­ за съпротивлението на първичната намотка и 2Х 50 i;;J за съпро- 162
11 род ъ л ж е н 11 .1 . е н а та б З . 16 3 тив,1 нието на вторичната трансформаторът и.ш 6. н тr~нсфор­ ~1атора се Отпояват се два извода Тр 2 има късо съединение 11.1мсрва сънротивлението между ~ютка. Ако Изводът 1. 11а кондсщатор с на (:\1 то е 110-ма.11ю има от късо се 11 тазн на­ се 16 Q, съед1111е1111е навивките звука да.ш се увею~чава с11.1ата при леко Ilapa.1e.1110 ва друг щия :2. .\1ежду реш­ с rора R 30 11 кор- разклащане 11а кон­ на кондензатора С04 се вк.1юч­ редовен Решсторът на кондеюатор със съ­ кап:щнтет се от:11ества от корпуса R:;o кондензатора ва конден­ затора има дали Тр 2 на дензатора Сл 11рекъс11ат 11уса трансфор:11атора Ilpoвepsшa се с,1сктро,шт1111я пренавива ва 11ърв11ч11ата на н;шивки ва~ютка), се намотка между 3. Ilриемвикът * С"1еня проверява работи, но звукът: е с.1аб Тр 1 С:•• ' късо със.111- 11ен11е Кондс11Jато­ рът С60 с пробнт 3. Веригата 4. Кондеюиторът llapa.1e,1110 на кондензап•rа С;, 1 е на този е тет друг се вк,1юч­ с ка11аш1- конден­ .\\ежду ко11тро.1ннте точки 11а включва кондензатор Си капаuнтст е та на R30 ковдеюатор 30 11 1' е,1ектролит1111я прекъсната или 11а резистора ре.:10ве11 нама.1е11 Веригата 5. се проверява с 0~1- ка11з1111тетъ т затор * Преди ва прекъсната 11.111 Ci;n ~1етър l!a друг редов 30 µ f, н 40 11 Зiа се кондензатор с Проверява се верига­ 1\011:\еllЗЗТОра С~. каиацитетът този конден­ затор е нама.1ен ' да се пренавива трансформаторът. це.1есъобразно е да се проверяват намотките ~rу-даш • Трябва да често пъти има късо съединение между навивките. се има пред вид, че корпусите на кондензаторите тип К-50-6 са съединени с изво..tите на кондензаторите. 163
П р о д ъ л ж е н не на та б л 3 2 6. Транзисторът се заменя с друг редовен полупроводников триод тип МП40 или Качеството на транзистора ПП6 се или е . 3 .1 6 ПП:1 J\\1141 влоши.10 (влошили са параметрите) се Измерва се напрежението на източника 7. Източникът за захранване е 4. При завърта­ нето на тора за регула­ за ззхранване в натоварено състояние разреден 1. Кондензато­ рът С1 ; е пробит Конденззторът С1 ; се проверява с ом­ метър силата на звука ва шумо.~ене се чу­ 2. Регулаторът ка е cr Проверяв.1 за си.1ата на зву­ регv.1аторът за сн.1ата на звука повреден Таблиuа Повреди в междинночестотния усилвател и детектора на 3.17 приемник нМерндиан" Признаци на поврците 1. Приемникът не работи Въз'Vlшкнн n;>11чн1111 !1ач11н11 зз проверка и отстранаване 2 3 1. Кондензато­ рът С56 и-111 С;;; е пробит дензаторите С:;а н С;;;. Ако върху един на Изм~рва повредите се напрежението върху кон­ от кондензаторите напрежението е нула (вместо пробит 0,1 :-U.2V). Из~1ерва 2. Кондензато­ рът С;, 3 е пробит тролните с този кондензатор е напрежението точки между кон­ 40 и //ба. Ако то е 11у.1а, кондензаторът е пробит 3. Кондензато­ рът С1 ~ е пробит 4. ният тор Е.1ектро.1ит­ конденза­ Cs;; е пробит ' Измерва се напрежението между кон­ тро.~ните то•1ки 40 и //ба. Ако то се е увеличи.10 до 777.5V, кондензаторът с пробит Измерва се напрежението между кон­ тро.~ните точки 40 н ЗЗа. Ако то е около ну.1а, кондензаторът е пробит. Напрежението върху редовния конден­ затор Сз:, зависи от точността на на- \64
.1 жени П р о .:t ъ е на та б .1. 3 .17 з 2 стройката на приемника 11 n 1 · ра111щ11- те 0.6-:-0.4V Резисторът прекъснат 5. R1i Измерва се напрежението тро.шнте точки 0,75V, ~1ежду кон­ 40 и ЗЗа. Ако то не с се отпоява един от 11.1вод11те на резистора R17 и се измерва съпрот11в­ .1ението на този р знстор Резисторът 6. R'iJJ с прекъснат Измерва се напрежението тро.1ннте точки 40 отличава значително от стойност (бV), 11 Транзисторът пп~ е проб11т Измерва 8. Транзисторът ПП7 е пробит Из:11ерва се 1. Кондензато­ Из~1ерва се рът C4i 7. Приемникът работи, но зву­ 2. се измерва к„т е слаб е пробит со Бобината дадена или L 1i; накъ - конден ­ эаторъ т с.. е пробит 3. Бобината Lю е А1•еи1 со 1UН конден­ эаторъ т пробит 4. в накъ­ Има С51 за АР~ се напрежението напрежението е между ко11- напрежението между кон­ с и последният се проверя­ ощ1етър Измерва се съпротивлението на боби­ ната L 18 , без тя да се отпоява от плат­ ката. Ако то е нула (вместо З Q), то бо­ бината е дадена накъсо или конденза­ торът С4 , е пробит Същото, но по отношение L~ 0 и кондензатор С52 на бобина Измерва се постоянното напрежение върху диода Д 1 • То трябва да бъде око­ ло 2.4V. ако МЧУ и сис1емата за АРУ СъпроtИВJtе­ иието иа тора между кон­ тро.1ннте точки 40 и ЗЗа. Ако то не 0,75V. се отпоява един от нзводнте на ен брано отпоява тро.1ннте точки 40 и 1 lба. Ако тран­ зисторът е редовен, напрежението е бV са редовни и приемникът 5. се е повреда системата резисторът тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то и 0,75V, транзисторът е пробит ва е Ако то се 11омн11а.111ата с11 съ11ротнвленнето ыу ~.:ондензатора 2. ~1сжду кон­ 11 116а. Ra резис­ е nо•­ на не е настро­ радиостанция Резисторът Rz се подбира препоръките, дадени на стр. съrдасно 214 и правил­ но 165
Продължение на табл. 3.17 -------------3 2 МЧУ е 6. МЧУ се настройва (процесът на стройката е описан на стр. 213) раз­ строен 7. рът Кондензато­ С4 ~ е пре­ къснат или Между контролните точки ЗSа 11 включва •руг капацитет по­ редовен на­ 40 се кондеюатор с 0,033 µ F вреден 8. Пиезоелектрн­ ческият ПЭ не Проверява се реакцията на ПЭ на у да­ филтър ри, радиостанции се съпровожда от свистене леко по филтъра с нормално Кондензато­ рът С 1 :; е пробит Измерва се напрежението между кон­ тролните точки 40 и ЗЗа. Ако то ну­ .1а, на удря гумен чук. Ако при това се изменя си­ лата на звука, фИ11търът се сменя 9. :З. Приемането като се работи Веригата 1. на 1Jаралелно електролитния ва кондензатор тет с!\!' е прекъсната кондензаторът друг кондензатор с капаци­ 50 µ F i 1Jроверява е лелно прекъсната сменя на кондензатора Сзr, се включ­ редовен Веригата на кондензатора С:, 6 2. се се к:~чеспюто на спойките на изводите на кондензатора С56 • Пара­ на кондензатора редовен кондензатор се със включва друг същия цитет Веригата на кондензатора С1,7 3. е Веригата на кондензатора Си; Веригата на кондензатора С2 н Веригата на кондензатора С..:; 110 за кондензатора С'6 Съшото, но за кондензатора С!!! Съшото, но за кондензатора С27 прекъсната Няма ко11такт 7. н Същото, прекъсната 6. е за кондензатора С~7 прекъснат:~ 5. е 110 прекъсната 4. е Същото, мястото на появането Екраните се запояват .11ооре за­ на екрана на боби­ ната L16 , /. 18 н.1н lю 8. МЧУ е строен 1ii раз­ МЧУ се 11астр0Ава капа­
Таблица Повреди вън Признаци HJ nовредите З. 18 високочестотния усилвател, хетеродина и смесителя на радиоприемник „Меридиан" ВЪЗ\ЮiЫlll Начини rтрнч11нн за проверка и отсУрзнявзне на 11овред111с -------- ------з 2 1. 11 Приемникът работи ----·- ---------·---- 1. Кондензато­ рът Сз.~. С37 и.1и С4 1 е пробит Измерва Кондензато­ рът С~ 1 е пробит Измерва се 2. се напрежението ме.кду кон­ тролните то•1ки 40 и 198а. Ако то се е увеличило до 5,5-;-6,0V, един от 11осо­ чените кондензатори е пробит напрежението между кон­ тролните точки 40, 198а и 40, 205а. Ако първото е около 4,5V (вместо 4.0V). а второто O,lV (вместо 0.45V). то кондензаторът е пробит З. К ондензато­ рът С 1 1; е пробит Измерват се напреженията между кон. тролннте точки 40, 21 Ja и 40, 198а­ Ако първото е нула (вместо 2V). а вто­ рото - - 4,5-;-4.2V (вместо 4,0V), кон­ дензаторът е пробит 4. ръ1 КондензатоС17 е пробит Измерват се напреженията между кон­ тролните точки 40, 2lla и 40, 168а. Ако всяко от тях е око.ю 1V, конден­ заторът е пробит 5. Кондензато- рът С~ 7 е 11робнт Измерват се напреженията между кон­ тролните точки 40, 198а; 40, 2lia и 40, 168а. Ако кондензаторът е пробит, напреженията са равни 5,0-;-5, l V ; 1,5 + l ,6V Един uт ре­ зисторите R 1• R2• 6. R4. R6, Rн. R12 е 11рекъсиат съответно на и нула 1Iроверяват С21. С2;. се кондензаторите С16 , С17 , Cs.i.. С37, с, 1 , а след това се из­ мерват съпротивленията на резисторите или си е изменил съ­ противлението Транзисторът ПП1 , ПП2 или ПП8 е нередовен Транзисторите се измерват с помощта ФолиАиите ФолИl!ната картина се оглежда внима­ 7. 8. проводници до централния кръ­ гьл отвор платката на уред за измерване телно и проводниците на транзистори се провериват с омметър на са пр • късна ти 9. Фолиllният проводник, свърз· Проводникът се проверява с о.,,ме1 ър 167
Продъ л ж е и и е и а табл ващ . 3.1 8 кръrовите бобllнк на рояина, хете­ е nре­ nснат 2. Приемнюrьт на кон.11.енза торите С11 • Cu. С13, С~. С39. Ct2 са пре­ жlDIJIТe на ра­ бота на транаи­ сторите ПЛ1. ПП1 и ППs no Веригите 1. не работи в КВ noAOбnaТll. Pe- к"Ьснати водите дени nQC'IOllкeи тек са норм1л­ и се раздалечават им из­ накъсо е Lt прекъсната или кондензаторите изводите са да­ Бобината 2. н11 или им Проверява се качеството на спойките на е Проверява се бобината L.i.. и връзките И с другите елементи на схемата свързана неправилно към вълновия пре­ включвател Веригата 3. на конАензатора С30 е прекъсната или има късо съединение ме­ Веригата се проверява с омметър. 1\1011тажът се оглежда-внимателно жду кондензато­ ра и намиращи­ те се до него ра· диочасти 4. L5 Бобините Lз. и L 6 се кому­ тират Проверява се комутацията на бобините неправил­ но Приемникът не работи в СВ и ДВ обхвати 3. 1 i 1. Кондензато­ рът Сз 1 е нередо­ Проверява се кондензаторът С31 и свърз­ ването му с в·мновия превключвате.1 вен или е свързан неправилно вълновия към пре­ включва тел 2. и Бобините L9 са L8 прекъс­ нати или са свър­ зани КЪМ неправилно ВЪЛНОВИЯ превключвател 18 Проверяват се бобините и свързването им с вълновия превключвател
П род ъ ,1 ж е 11 11 е и Gобините Lн З .18; Същото, но за бобнните Lн и L 1:, са нередов­ L 15 ни ,1 · 3 2 З. н а та б н.ш са свър­ зани неправилно към вълновия 11ренк.1ючвате.1 И.1водите на кондензатори С 1 э и.111 С20 са да­ 4. дснн ~. Приемникъ r не работн R под­ обхват КIV 1. Изводите се разда.1ечават Н:IКЪСО ИJводите на Изводите се разда.1ечават кондензатора с~~· С1н н.~и C:!i са дадени 2. накъсо Бобината свързана ви.11ю ноВfIН L7 е непра­ към Проверява се свързването на бобината~ L7 с вълновия nревключвате,1 въ.1- 11ревк.1юч­ в;пс.1 5. Приемникът пе риоднчно не работи в дни от обхватите ; при повторно завър­ тане на превключ­ 1. във Контактите вълновия превк.1ючвате.1 'lca ненадеждни " Сва.1н се заднинт капак. вълновия Контактите на превключвател се измиват със­ спирт (спирт се слага с капкомер). Тряб­ ва да се има пред в11д, че в някои от приемниците се изпо.1зуват неразглобя­ еми превк.1ючвате.1и вателя приемане­ то се възобно­ вява мално, а консумацията е по-голяма (над 87m А), трябва да се подберат други транзистори на мястото на ПП9 и ПП10 с по­ малка изходна проводимост (k~ 2 ) или да се смени изходният­ трансформатор (Тр 2 ). Крайните честоти на честотната лента на ниво 6dB са: F,., = 50+ 100 Hz; Fr =8000+ 12 000 Hz. Срязване на честотата от 4000Hz трябва да бъде не по-малко 8dB. При напрежение на изхода 1V коефициентът на нелиней­ ните изкривявания за честотите 400, 1000 и 2000Hz трябва да бъде съответно не повече от 3,5, 2,5 и 2 0;0 • 169
Настройка на МЧУ на приемник "Меридиан" МЧУ на приемника трябва да се настройва, когато печат­ •лата платка с намиращите се по нея ~ корпуса на приемника и е елементи за настройка е нормално разположена ·сокоговорителя. В противен случай МЧУ, .извадена -<:лед от корпуса сглобяване rвисокоговорителя L 16• на на платка, ще приемника, подмагнитва се добре окаже защото спрямо ви­ настроен при съвсем разстроен магнитният поток от ядрата на бобините Lw, L 18 и Този поток е друг, ако платката се намира извън корпуса приемника. Ако по някаква причина се налага настройката на М ЧУ да бъде направена при извадена платка, 1Въвежда еквивалентна магнитна в централния И отвор се система. Процесът на настройката не е сложен и се състои в след­ +юто. Уредите се включват по схемата от фиг. 3.6. Регулаторът на силата на звука се установява ващо на максималното усилване налгенератора се установява в на положение, НЧУ. На сигнал с честота съответству­ изхода на сиг­ 465 kHz, моду­ лиран с нискочестотно напрежение 1000 Hz и дълбочина на мо­ дулацията 30 0;0 • Този сигнал се подава между базата и еми­ тера 1 на транзистора ПП 1 • Настройват се последовате.1но треп­ тящите 1<ръгове L20, С52 ; L 18 , Сн. и L 16 , С28 , като чрез регула­ тора на нивото на сигнала от сигналгенератора се поддържа напрежение на изхода на приемника 1V. Колкото по-точно се настроят кръговете на междинно­ честотния усилвател на честотата 465 kHz, толкова по-малко напрежение е необходимо да се подава на входа на усилва­ теля, за да се получи на изхода на приемника напрежение 1V. Затова нивото на модулираното напрежение от сигналгенера­ тора се намалява при уточняване на настройката на МЧУ. МЧУ ~ добре настроен, ако чувствителността 2 му, която зависи и от .съпротивлението на резистора R25 , е 1+3µ,V. Съпротивлението на резистора 25 трябва да бъде в границите 62+ 180 Q. Чувствителността на междинночестотните стъпала от ба­ зите на транзисторите ПП, 11 ППl е посочена на принципната -схема ( фиг. 3.12). R В.иестване на честотите на хетеродина в границите на обхватите За изпълнение на тази операция от високочестотната платка <:е отпоява проводникът, който свързва базата на транзистора 1 Изводът .земя• на снrнаженераrора се свързва с емитера зистоr ПП1 • Има се пред вид и коефициентът на усилване на ВЧУ. на тра11-
ЛП1 с бобината Ll, и се включва към него сигна.~генератор 1 през разделителен кондензатор с капацитет 0,03370,05µF. Кондензаторите С 18 , С 19 и С90 (ако те са <:труктивно като донастройващи кондензатори) на среден капацитет. Процесът на вместването <:ъстои в изпълнени кuн­ се установяват на честотите на хетеродина се следното. На входа 11а ВЧУ от сигналгенератора се подават високо­ честотни сигнали с определени честоти 2 , модулирани с напре­ жение с честота 1000 Hz (ды1бочината на модулацията е 30%). Изменят се индуктивностите на бобинИ1е на хетеродинните кръгове (при максимален капацитет на променливия конден­ затор) 11 капацитетите на донастройващите кондензаторн (при минимален капацитет на променливия. кондензатор) с цел да се получи на изхода на приемника максимално напреженне на 01гнала. При завъртане на ротора на донастройващия кондензатор на хетеродинния кръг (при минимален капацитет на промен­ .ливия кондензатор) се изменя малко настройката на хетеро­ динния кръг за долната гранична честота (при максимален ка­ пацитет на променливия кондензатор). Поради това кръгът се донастройна повторно. За целта променливият кондензатор пак се установява на максимален капацитет, от снгналгенератора се подава долна гранпчна честота и се донастройnат боб111111тl' на хетеродина. Това пък предизвиква разстройка на кръг<.~ за горната гра­ ·нична честота на обхвата, затова промен.швият кондензатор L'l' установява на пак на минимален капацитет, увеличава се сигналгенератора, за да съответствува на горната честотата гранична честота на обхвата, 11 кръгът се донастройва с кондензатор. Този процес се повтаря до точното в:'v!естнане на честоппе 11а хетеродина. Вместването на честотите се извършва еднакво Ja всичю 1 обхвати. Разликата е само в това, че при преминаване от един обхват към друг кръговете се настройват чрез завъртане на ядрата на други бобини и роторите (подвижните пласт11н11) на други донастройващи кондензатори. В последните модели на приемниците "Меридиан" на мяс­ тото на донастройващите кондензатори са затори с постоянен монтирани конден­ капацитет. Всички операции по вместване на честотите на хетеродина са описани в табл. 1 Изводът uтa печатна 2 3.19. .земя• на сиrналrен ратора с свързва със „земя" на \f:t.i- платка. Сигналът от rевератора не трябва да надвишава 5 µV. 171
Та б л У. ц а Операции за вместване на честотите на „Мерияиаи" Капацитет Честота на сиrна­ иа промеи- Обхват ла от сиrна.11rеие­ .11ивиа кон- ратора хетеродина на 3. 1~ приемник. Какво трабва да се завърти за полу'lаване на максимално напрежение на изхода на приемника деиsатор ДВ дв Макс. Мин. св св Мак с. Мин. юv IOV кш Kll К1 196 425 ± lkHz ±2 " 515 ± 2 1640± 5 Ядрото на бобината Подеижната пластина на ра С20 Ядрото иа бобината „ „ Подвижната Макс. Мин. 3,9 ± 0.o2MHz 6.45 ± 0,02 „ Макс. Макс. Мак с. 6,95 ± 0,02 „ 9,4 ± О,о2 „ 11,6 ± 0,02 „ п.1астина на L1& конденэато- La коиденэато- ра С19 Ядрото на бобината Ilодвижната пластина ра на L1s кондеиэато- C1s Ядрото на бобината Ядрото на бобината Ядрото на бобината L12 L11 L10 Спрягане на настройките на входните и хетеро­ динните кръгове в приемник „Меридиан" За спрягане на настройките на кръговете трябва да се раз­ полага със сигналгенератор, стандартна ливолтметър за променлив ток (фиг. С помощта на антена се създава рамкова антена и ми­ 3.7). сигналгенератора и стандартната електромагнитно поле, съставящите рамкова на което се променят с определени честоти. Приемникът се настройва на тези честоти с помощта на променливия кондензатор. Дона­ стройката на приемника се извършва чрез преместване на бо­ бината на входния кръг по дължината на феритната пръчка а чрез изменяне на капацитета на донастройващия кондензатор. Точността на настройката на входния кръг се преценява по реакцията на миливолтметъра при доближаване на индика­ торната пръчка 1 до кръговата бобина. Доближаването на "фе­ ритния" край на пръчката увеличава пронизва бобината и индуктивността магнитния поток, който на входния кръг се уве­ личава, а честотата на настройката се понижава. Доближава­ нето на "медния" край на пръчката намалява магнитния поток и индуктивността на бобината и затова се повишава честотата на настройката на кръга. 1 Индикаториата пръчка е дървена или пластмасова пръчка със закре­ пени иа краИЩата И парченце ферит от едната страна и дадена накъсо на­ вивка от меден проводник с диаметър 1.271.5 mm от другата страна. Краят на пръчката с парченцето ферит се нарича .феритен•, а другият .меден".
Като се използува тази зависимост на собствената честота на входния кръг от свойствата на доближаваните до нея де­ -гайли, лесно може да се установи дали честотата на Ако доб.111жаването на пръчка кръгът е настроен на сигналгенератора. предизвиква "медния" уве.1ичаване край на индикаторната на напрежението на изхода на приемника, очевидно е, че индуктивността на бобината е по­ го.1яма от необходимата и трябва да се намали. Ако пък на­ лрежението на изхода на приемника се уве.1ичава при доближа­ ване на "феритния" край до входния кръг, то индуктивността на бобината е недостатъчна 11 трябва да бъде увеличена. От изложеното с.1едва, <.:троен на че честотата кръгът на може да се сигналгенератора смята прн за точно еднакво на­ нама.1я­ ване на напрежението на изхода на приемника при доближаване до входния кръг първо на "феритния", а пос.1е 11 на "медния" край на пръчката. Спрягането на настройките се прави n две точки от всеки <>бхват, които съответствуват на честотите 160 11 :190 kHz (ДВ), 500 и 1.500 kHz (СВ), 4,1 11 6,1 MHz (К IV). Междинните точки, които съответствуват на средните честот11 ~50 kHz (ДВ), 1000 kHz (СВ) и 5,З MHz (К IV) се използунат за контролиране на правилния избор на спрнгащите е.1ементи. Ако при проверка на спрягането в средната точка се окаже, че входният кръг е разстроен 11 чувствителността на 11р;Jе~ш11ка е малка, се променя капацитетът на спрягащия кондензатор. За да се разбере какъв трябва да бъде капацитетът- по-го.1нм или по-малък от избраната стойност, пак се изпо.1зуна и11дикатор­ ната пръчка. Ако доближаването на "фер1пния" И край пре­ дизвиква повишаване <>чевидно е, че честотата на на напр~жението собствената честота снгналгенератора на изхода на 11а прие:~.~ника, кръга с 110-висока от 11 капа1щтетът на кондензатора трябва да се увеличи. Ако повишаване на изходното 11апре­ жение се постига чрез доб.1ижаване на "медния" край на пръч­ ката към бобината, това означава, че собствената честота на кръга е по-ниска от честотата на сиг11а.1гснератора и капан11- тетът на кондензатора трябва да се намали. В случай на смяна на кондензатора за спрягане трябва да се повтори нето на вместването на честотите на хетеродина По-долу са дадени препоръки, които настройката на приемника "Меридиан". Кондензаторите жение. и спряга­ настройките. се отнасят само за С2, С8 и С9 се поставят в средно по.10- От сигналгенератора се подава сигнал, модулиран с напре­ жение с честота 1000 Hz (при дълбочина на модулацията ЗОо/0 ). Напрежението на сигнала трябва да има такава на изхода на приемника да с~ по.11учи напрежение големина, че 0,175 V. Това 173
3.2() Таблица Операции по сnрягаието на иастроАките на входните и хетеродинни­ те кръгове на Честота иа снrнuа от Обхват приемник „МериАиан" ~~~~--~~~~--~~-~ I П ри3иацн за завър­ Операции по сnрАrането свrнurе­ шване на операцнкта нератора 1 дв 160 kHz 1 Премстваие на бобината по дЪllЖИ· Lg ната на феритната пръчка 1 Сигналът се е намалил до мини- мум дв 390 • Завъртане иа подвижната кондензатора С9 дв 250 • Доб.шжаване на дв 465 „ Предоарнтелна настро!\ка на прием1111к а на честота 408kHz и пос.1едващо за въртане на ядрото на бобината 1 до края на пластина иа индикаторната пръчка феритната Същото Вжстр.172+17З: пръчка (челно) L Напрежен нето иа изхода иа при­ емнина се е нама­ лило до минимум св 500 „ Преместване на L8 бобината ната на феритната пръчка по дЪllЖИ· Сигналът на сиг­ иалгенератора е иамали.1 до с~ ~111- ннмум св 11500 „ Завъртане на подвиж11ата пластина на кондензатора С8 св 1000 „ Доб.1ижаване на инднкаторната пръчка до края на феритната пръчка /челно/ Вж. стр.172+ Преместване на бобината Сигналът от сиг­ IOV 4,1.МНz L7 по дължи­ ната на феритната пръчка Същото 173 налrенратора се намалил до ми­ нимум К/V 6,1.МНz Завъртане на подвижната пластина кондензатора С2 на Същото КIV 5,3 „ Доб,шжаване на инд11каторната пръчна до края на фернтната пръч:<а (челно) Вж. стр. Преместване на бобината Сигналът от сиг­ Ю 11,8 „ L3 по дължи­ ната на феритната пръчн а 172+ 173 иалrенератора се е намалил до ми­ нимум KII 9.6 „ Преместване иа бобината по дължи­ Същото Преместване на бобината L6 по дължи­ Същото L:, ната иа феритната пръчка КШ 7,2 „ ната иа феритната пръчка 174
отговаря на мощност 5 mW на изхода на приемника. Последователността на операциите по спрягане на настрой­ ките е дадена в табл. 3.20. Както при настройката на М ЧУ w вместването на честотите на хетеродина, нето кръговете се донастройват ната чувствителност така и получаване no при спряга­ на ма~<симал­ на приемника. След настройката бобините на входните кръгове (L 3, L 5 ,.. L 6 , L 1, L 8 и L 9) се фиксират nърху феритната пръчка с церезин_ 4. "Рига-102" РАДИОГРАМОФОН „РИГА-102" е мовофоничен 1 радиограмофон 1 клас. Той­ се състои от транзисторен радиоприемник, блок с грамофон и . акустична система. Радиограмофонът е предназначен за: а) приемане на програмата на радиоразпръсквателните­ станции с амплитудна модулация (АМ) в обхватите на дълги,.. средни и къси вълни и с честотна модулация (ЧМ) в обхвата на ултракъси вълни ( 4, 11 - 4,56 m); б) просвирване на обикновени и дългосвирещи плочи. Радиограмофонът се захранва от мрежата с напрежение- 127/220 v. Грамофонът е оформен в отде.1е11 захранване. Той има три скорости блок със (33 1/2, 4.5 самостоятелно­ 11 78 oб /min) и устройство за полуавтоматично и автоматично изк.1ючване. Приемникът на радиограмофона „Рнга-102" с изработен от унифицирани възли (УКВ, КСДВ-МЧ и НЧУ), от които е изра­ ботен и преносимият транзисторен клас. Разликата помежду им е в приемник конструкцията "Рига-103" на 1 шасито и ВЪ8 взаимното разположение на някои от детайлите. Освен това радиограмофонът има външна звукова ко.11она. Разликата в принципните им схеми с незначителна: - радцограмофонът "Рнга-102" има стабилизирано захран­ ване, откъдето се по.1учава напрежение за възлите КСДВ-М Ч и НЧУ, включително 11 за крайното и дра~ё:верното стъпало на НЧУ, за да се 1,.5 W'il; повиши изходната мощност на усилвателя до· - приемникът на радиограмофона има стре:1ков индикатор• за настроАкав; - изменени са капацитетите на кондензаторите от вход- 1 Монофоничиа система за предаване и приемане на говор, музика ИЛИ' друга звукова информация е системата, която съдържа един микрофон , пре­ давател, 2 приемник и високоговорител . Във връзка с това в НЧУ са променени съпротивленията на резис­ торите, които осигуряват зададените режими на работа на транзисторите. а Принципът на деАствие на такъв индикатор е описан в § 2.14. 175
·1юто устройство на късовълновите ..хранваие на транзисторите на МЧУ. обхвати и схемата на за­ Основните технически данни на радиограмофона са дадени в приложението. В редноrрамофона се използуват същите блокове, както и Б приемника .Рига-103", а търсенето и отстраняването на по- 11редите в блоковете му КСДВ-МЧ и НЧУ са описани на стр· 198+209. Но в монофоничните радиограмофони "Рига" -102" се ·~рещат и други повреди като : 1) периодично прекъсване на веригите поради лоши кон­ -такти в контактния съединител, с помощта на който платката на НЧУ се свързва с блока КСДВ-МЧ; 2) липса на контактуване вконтактния съединител поради 'Изкривяване на платката при монтирането И в приемника; 3) късо -тора Т8 или Първата по платката "НИТел е съединение между винта на радиатора на транзис­ Т9 и шасито поради изкривяването на платката. от тези повреди се открива чрез леко почукване на НЧУ. Ако контактуването в контактния съеди­ лошо, контактите се почистват и се регулират. Втората и третата повреда се отстраняват чрез правилно поставяне на платката на НЧУ. Това се прави по следния начин. Долната подложка се -<:лага в каналите на двата радиатора без изкривяване . След това пла'rката се вкарва в контактния съединител, слага re горната подложка и платката се закрепва с винт М4. Търсенето на повредата в радиограмофоните започва с -огледа на възлите, детайлите и монтажа. След това апаратът <е включва в мрежата за съвсем малко време. Ако изгори пред­ пазителят (което свидетелствува за повреда в захранването), се проверяват кондензаторите от изглаждащия филтър и изпра· вителните диоди (табл. 3.21). Ако предпазителят не изгори, се :започва търсенето на повредения блок. Най-напред се уста­ новява дали грамофонната плоча може да се просвирii нор­ ~ално, а след това се проверява да ,1и пр;tемникът работи поне в един от обхватите. Разглобяване на грамофона на радиограмофон "Puza - 102" За да се осигури достъп до детайлите и възлите на гра­ -мофона, трябва да се отвият 5 винта от дъното на радиогра­ '1rfофона. За да се свади платката, трябва .два винта с накатена глава . да се отвият още Механизмът за автоматичното из­ IСJJЮчване става лесно достъпен след свалянето на алуминиевия ~кран, начин: закрепен с две радиограмофонът щипки. се Дискът изключва се от .Пуск• се премества по посока на стрелката сваля по следния мрежата, 11 копчето дискът се пов- Jr.нrа вертикално нагоре. Шасито на грамофона трябва свободно да 176
Т а л и ц е 6 3.21 Повреди в захранващия блок на радиограмофон „Рига-102" Признаuи нз RЪЭ\fОЖШI повредите Нзч11н11 за 11роверка на 11р11ч11н11 lf отстраняване повредите ·-- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 3 - - - - - - - ----- 1. Изгаря пред­ пазите.1я 1. Кондензато­ рът С 1 • Сз. С2 , С1 на зах­ 11.111 ранващня Кондензаторите се проверяват с омме­ тър б.1ок пробнr ' Диодът Д1 л~ на зах­ ранващия блок пробнт :2. Отпоява се един от изводите на 11.111 и диодът се проверява с омметър 3. Отпояват се проводниците от изводите Част от навив­ кит на 9 мрежо­ вия трансформатор Тр са дадени ; // и на ва в мрежата . може навивките 2. Стаби.1изато­ 1 вторичните намотки на трансформатора и приемникът се включ­ изгори, накъсо диода да Ако се предпазителят смята, са даде1111 че част от накъсо iJЪТ не осигуря­ ито се захранват Отпояват се проводниците от изводи 3, и .') на контактния съединител на ва необходимо­ от стабилизатора, захранващия блок 11 се измерва напре­ са жението на изводите. то за напрежение приемника 1. Веригите, ко­ дздени на­ 4. напрежения късо н~пе на Ако измерените съответствуват на посоче­ схемата, то повредата е в прие­ мник:~ 3. е Приемникът редовен, но 1. Електрот1т­ ният конденза­ стаб11.1изаторъ т тор не ранващия е пробит осигурява нео6ходнмо на­ С,, на зах­ Измерза се напрежението върху конде1:­ затора. 22V, Ако то е много по-малко от кондензаторът се сменя блок прежение за бло- кове КСДВМЧ п НЧУ 2. Опорният ди­ од Д3 е нередо­ вен 3. В рнгата на р зистора R1 или R 2 на захранва­ Проверява се диодът. Ако той фектен, се заменя с друг от е де­ същия тип (Д816А) Проверяват се резисторите качеството на спойките им R1 и R2 и щия блок е пре­ късната 4 _ Няма напре­ :11<енне 6,8V на од Д! на захран­ захранващия ващия пробит 4-та ламела на блок, но напрежение има 22V на 3-та ламела 1. 2. Опорният ди­ Проверява се диодът блок Резисторът R5 Резисторът се проверява с омметър изгорял 12 Транансторик радио11р11е\lк1щи 177
П р одъл же и и е 2 5. Няма напре­ ж ние иа 5-та ламела, но има 1. н а т а б л. 3.21 3 Измерва се напрежението върху кон­ дензатора. Ако той е редовен, иапре­ Коидеизато­ рът с6 е пробит жеиието върху него е - нула 9,2V, ако е про­ бит напрежение 22V на 3-та лам ла 2. Вериrата резистора Веригата се проверява с омметър на Rз е прекъсната Забележка При отсраи11ването на повреди в захранващия блок трябва да се има пред вИд, че късите съединения са опасни за този възел. В повечето с.1учаи късите съединения на изводите на б.юка довеждат до изгарянето на тран­ зистора Т тип П216Б. се поклаща върху пружини, за да се премахне бръмченето при просвирването на плочи. Ако шасито или някои от лостовете му се допират до кутията на грамофона, амортизацията се на­ рушава и се появява звук с нисък тон (бръмчене). Регулирането на амортизацията на грамофона се прави чрез правилно rюставяне на амортизационните пружини. Автоматично изключване на грамофона (автоматичен стоп) Автоматичен стоп се нарича устройството, което спира движещите се механизми в определен момент. В грамофоните автоматичният автоматично стоп служи изключване на за полуавтоматично движението а) на включване и диска. о) /i Фрикционно колело -- -- Втулка. Ос на дбигателя Фиr. 3.16. Правилно (а) и неправилно (б) положение на фрикционното колело спрямо втулката 178
Има 11яко.1ко внда автоматични стопове. По-долу се оп11сва една от най-разпространените конструкции. На ф11г. 3.17 1 автоматич1111я са показани следните основни детайли на стоп: Към грамофон11аmа _ - - доза. ,,, - - - - _ ' ... ... ... / 2 // r;:;i>---- ' '' '' \ \ :!J::;;. ::::.:-_- :- - 5 / ,,.· 1 --- , --:::.Г-7 - 8 о \ li ' '' -- -- -- --- . . . п-;с-ане Фиг. З.17. Механизъм на грам офона без диск в начално положение (поглед от­ долу) пружиниращ щифт 1, който се намира в диска (фиг. 3.19); заострен лост 2 на с.1едящата система, намиращ се под 1) 2) диска; 3) и предаващ :юст служи 3, който се допира до лоста 2 под диска за: а) предаване на двнженне от заостреният лост при за­ действуване на автоматичния стоп; б) освобождаване на основния лост 4 на автоматичния стоп; в) връщане на заострения лост в начално положение след задействуване на автоматичния стоп; 4) основен лост 4, който включва електродвигателя, гра­ мофонната доза, а също така повдига и сваля микролифта; 5) фрикционен лост 5, който се закрепва на оста на ра­ мото на грамофонната доза и предава движението от рамото към заострения лост 2; 1 Поглед отгор ФНr. 3.18. на детаl!,ште иа механизма на грамофона е показан на 179
пусков лост б, койrо осигурява 6) а) задвижване на лоста б; : б) притегляне на фрикционното колело към диска и към втулката на двигателя ; в) пр~местване на основния лост; 7) лосr за включване и из~11ювз.:-1~ нз. автоматиqния стоп; този лост фиксира фрикционния лост. ----- ....... _ , ,, ,.. / '' ' , 1 '' ' а е 2 '' \ ~ \, l ----- 1 ~ 3 ', \ 1 \ ' \ ~'·<: Ф иг. 3.18. _ 1 ,, ------- Механизъм на грамофона без диск в начално по.1ожение (поглед отгоре): 41 - лост; 1 - пластмасов стъпален повдигач ; z - фрнкционограничител на лоста 2; е - регулиращ вннт за спускане ж - винт, регулираш положението на рамо;·о на гра(а чрез това и на игJ1ата) спр11"0 rра"офонната п.tоча по вертика,а втулка (ос) на двигател11; 6 покрито ·с гума ; д - 110 колело, • повдигане - на фрикционното колело; мофонната доза .Диск / Пружиниращ щифт Фнг. 180 3.19. Диск на грамофона
Т а Повреди в грамсфона Призна1111 на Ви\1ожни пuвреднте причини Предпазителят Гра~тфонът J. не се ([!М-0,15) на бло­ 2. е 3.22 Начини за нровеrка 11 отстраняване на 11овредпте 3 1. ка л н и а на радиограмофона „Рига-102" 2 вк.1ючва 6 Проверява се предпаз11те.1ят изгорял Шнурът за за­ хранване е Проверяват се шнурът 11 шепсе.1ът nре­ къr11ат и.1и е по­ вреден щепселът 3. Контактът в С ши.10 огъват въ трсшните такти на на отвора, в ко!lто те се намират намотките на на се 11 ревключвателя превключвате.1я към кон­ uентъра захранващия трансформатор Тр 1 е .юш 4. К.1ючът за за­ хранване В3 е Намотката на трансформатора Тр 1 е прекъсната 5. Дискът върти, тичният работи, но ма се автома­ 1. Грамофонната доза е повредена стоп ня­ звук 2. Контактните пластинки:иа гра­ мофонната не като се има единяват повреден 2. Проверява се ключът пред вид, за захранване. че в иего се съ­ срешуnоложните контакти Проверяват се намотката и не!lнитР u>води 1-4 Изважда се дозата, както е описано в пнструкuията, и се доближава пръст до проводниuнте в рамото на грамофонна­ та доза. Ако грамофонът е редовен, от високоговорителя се чува брум Изважда се дъното и се осигурява на­ дежден контакт доза контактуват добре с тези на рамото 3. то Шнурът, кой­ свързва Проверява се шнурът гра­ мофона с прием­ ника е прек-ьснат 4. на При пускане грамофона Сваля се декоративният екран, прове­ рява се качеството на закрепването на контактната гру­ контактната група и се регулират кон­ па на дозата тактите се изключва не 181
П р о д ъ л ж е и ие н а т а б .~. 3.22 3 2 Повреди в двигателя на грамофона на .Рнга-102" 1. При включва- В контактната 1. Проверява се дали котвата се завърта на дискът не се ване на двигате- с ръка. С помощта на някакъв немета­ леи предмет се осигурява добър кон­ върти ля такт в не на грамофо- група за няма включконтакт рява 2. Веригата на коитактиата Грамофонът се пусковия конден­ опнт затор С 1 Ако веригата е пре­ късната група дали двиrа'Fелят роторът късната, и включва да иа се се прове­ се включва и се зав1tрти прави с коидеизатора роторът може да се ръка. е пре­ върти и в едната, и в другата посока. Проверя­ ват се резисторът 3. Пусковата на­ мотка на теля е R1 и кондензаторът С1 Проверява се намотката двига­ прекъс­ ната 4. Работната на­ мотка на теля е Проверява се тази намотl(а двига­ прекъс­ ната 5. Роторът е за­ клинен в лаге­ рите Прави се опит роторът да се завърти с ръка. Ако това не може да се напра­ ви, двигателят се разглобява, лагерите се почистват и се смазват, а роторът се центрира 2. Дискът се 1. Втулката на Грамофонът се изключва и като се за­ върти неравно­ двигателя се пре­ държа роторът мерно и върта. опит да се завърти втулката с помощта малка (звукът с по­ на двигателя, на отвертка. Ако тя се скорост плава) ва да се завърта, тряб­ извади и върху повърхността на втулката, да се прави която се допира до се нанесе нитроцелулозен лак оста и въ­ зелът да се сглоби отново 2. Оста га те.~я върта на дви­ се в пре­ ротора Роторът се задържа с ръка и се прави опит оста да се завърти или да се nз­ мести по дължина. Ако е възможно да се направи ди оста станови това, нрави накатка залепва наприм р да се изва­ от ротора, трябва да се въз­ сцеплението. За тази uел се към на част ротора с от оста и тя се нитроцелулозен лак З. Поради пов­ 1. реда в предава­ двигателя, телния механи­ и зъм се получа­ колело ва .виещ• звук смазка 182 В .~агерите на диска фрикционното няма Всички дуктора триещи се повърхнини се смазват с •1ашинно на ре­ масло
П род ъ .1 жени е 2 между оста на двигате.1я и дис­ ка през фрик­ ционното е колело Местата на допиране на фрикционното колело с диска и втулката на двигателя се обезмасляват. С винтовата пружина се регулира силата на притискане на колелото ненадеждно При 3. на пускане грамофсна сппращият не на лост освобождава напълно венеца оста на диска Спиращият лост се регулира така, че при изключване на грамофона и при натискане се на пусковия върти леко с лост Неправилно са дискът да ръка Местата на допиране на венеца и спи­ ращия лост лесно се откриват мощта на боя, нанесена 4. 3.22 та б л. 3 Зацепването 2. на с по­ на венеца Фрикционното колело се нагласява пра­ ориентнрани вилно, като едни спрямо друг винт~. Проверява се фрикционното електродвигателя коле,ю по вертикала. Лостовете се изкривяват 11 втул­ ката~ много 5. Втулката на е внимателно станови колело се използува регулирашият съосността дали втулката на сложена така, на правилно че да се въз­ фрикционното и електродвигателя Коле,1ото с сменя фрикционното колело се е из­ носила 4. Дискът се 1. Роторът 'Върти с по-мал­ двигателя J<а честота (ско­ повреден рост), ,кът но не на с~1еня се роторът на електродвигателя е зву­ • вие· ; понякога двига­ телят ие потег­ ля .5. веднага Скоростта 1. В зъбната (честотата) на давка въртене се ключвателя ие на скоростнте превключва пре­ прев­ на (че­ Осъществява се зацепването на зъбите на предавката ната if и се осигурява надежд­ работа, като се отстранява вер­ тпка.шото разместване стотите) на вър­ тене няма зацеп­ ване •6. Копчето на превключвателя 11а скоростите {честотите) въртене на отива 1. Лостът, към който е закрепе­ но копчето Лостът зонтална трябва да се нагласи в хори­ плоскост на превключвателя, е изкривен .до края на про­ ,резите, но не t1ревключва 183
П род ъ л ж е н и е 7. При просвир­ 1. ра плоча, диаметърът която лям търа се копчето на на скоростите е по-го­ от диаме­ (честотите) диска, въртене на 6 .1. 3.2Z Лостът на превключвателя на скорос­ тите (честотите) на въртене трябва да се нагласи във вертикална плоскост (да се спусне по-надолу) Плочата допи­ превключвателя на та 3 2 ване на н а на получава виещ звук 1 В резултат на това : а) фрикционното ко.1с.10 допира вту.1ката не в центъра на всяко стъпа.10 на втулката, а на друго място; б) няма съоrност между фрикционното ко.1е.10 и оста на мотора. 2 Регулираш се нарича винтът, които допира стъпа.1ния пластмасов повдигач. Т а 6 л и ца 3.23 Основни повреди в автоматичния стоп на грамофона Признац11 на Въз"1ожни повредите Начини за причини проверка 2 1. Автоматич­ 1. ният стоп не се .~адеЯствува се отстраняване на 3 Изпаднал огънал се и повредите е е. IЦифтът се поправя 11.1и се смеия с нов и.ш е счупил пру­ жпнирашият шифт на диска Заостреният 2. лост е Оста на лоста се почиства и се смазва. Проверява се дали .1остът се върти свободно около оста си зак.1инен на оста Пружината на фрикциона се натяга та­ ка, че лостът 5 и заостреният лост 2 3. 1lружината на фрикциона се е освободила, вследствие на което се е нару1 придвижват взаимно ност и без със сигур­ големи усилия шило зацепване­ то на лоста оста на 184 да се ' ' на 5 с рамото дозата 4. Основният .1ост 4 е зак.ш­ Регу.1ира се по.южението на лоста във иен във водачите върхнини водачите и се смазват триещите се по­
П р о д ъ .1 ж е н и е н а т а б .1. З.23- --------- - - - - -2- - - - - - - - - - - - -3 - - - - - - - 2. Автоматич­ 1. Пружината на ният стоп се за­ фрикционното действува заце11ване ди пре­ пг лата да стиrне края тегната е Регулира се фрикционното зацепване· на­ силно на запис а 2. Просвирва се плоча, на З. Автоматич­ която не се намира в центъ­ ра на • пръсте­ на • на за писа 1. Ограничите­ ният стоп се за­ лят на началното действува 1юдожение ди пре­ рамото дозата да с.1ожи фрИК!IИОllНИЯ се лост с Огра11ичите.1ят се подгъва към най­ б.шзкитс амортизационни пружини на на върху Плочата се сменя отворът огънат не11рави.11101 п.10чата 2. лост Заостреният 2 е дефор­ Отстранява се дефор~1ацията Пружината на фрикциоиа на лоста• миран 4. Рамото зата на до­ прескача от една бразда на друга (пре­ дишната) Фрнкционът 1. не се отслабв. осигурява от­ хвърлянето лоста 5 на поради голямото натяга· не на пружината 5. Иглите зата не на до­ винаги 1. Лостът на ми­ кролифта не се допират до пло­ спуска до зададе­ чата ната дъ.1бочина Лостът на ми­ кролпфта заяжда в отвора , в кой­ 2. ---- то се -~- - Мадко се отвива регулиращият Отстранява се заяждането на ,1оста движи -- винт,. който се намира в лоста на микролифта, -----'------------- ----- Ограничите.1ят е заварен към шасито на грамофона. Микролифтът, който е свързан с автоматичния стоп, оси­ гурява плавно спускане на рамото на грамофонната доза върху плочата~ 11 повдигането му след просвирването на плочата. 1 Плавното спускане иа рамото осигурява запазването на плочата и иа относително скъпата и трудната за поправка грамофонна доза. 185
Принципът ,се основава на на действието увеличаването на описания на ъгловата автоматичен стоп скорост на рамото на грамофонната доза след просвирването на плочата и преми­ наването на иглата от последния канал ната бразда на плочата Грамофонните рите на спиралите на записа във плочи се отличават на вътреш­ ( фиг. 3.20). последния канал помежду на записа си по разме­ и на вътреш­ ната бразда. Затова е необходима механична следяща система, която да задействува автоматичния стоп в продължение при­ близително на един оборот на плочата след преминаването на иглата във вътрешната бразда и това да стане независимо от размера на плочата. При просвирването на миниатюрни пдочи началните канали се намират на малко разстояние от центъра на диска и сле­ цящата система не позволява да се просвири целият запис. По гази причина копчето "Автостоп" се установява в положението „Выкл" при просвирването на такива плочи. Начално положение на автоматичния стоп и на грамофона е състоянието мира на системата, върху опората, а когато копчето рамото „Пуск" на в - дозата се на­ началното поло­ жение. При правилно регулирани лостове на автоматичния стоп системата работи по следния начин. При завъртането на копчето „Пуск" по посоката на стрел­ мата пусковият лост (фиг. 3.17): а) отпуска лост б; б) допира фрикционното колело до диска и втулката на двигателя ; в) включва двигателя; г) премахва късото съединение .на дозата; д) освобождава заострения .1ост 2 с помощта на пре­ ходния лост 3 1 ; е) установява всички изброени по-горе достов~ в ново (пусково) положение; ж) поставя рамото на дозата върху плочата. Свалянето на рамото на дозата от опората и поставянето ·на иглата върху плочата премества фрикционния лост 5, като го подготвя за острения 707 75 лост предаване 2. на движението Когато рамото от рамото се доближава на към за­ разстояние тт до центъра, фрикционният лост премества заострения .лост с помощта на своя скосен край на лоста 2 щифт, в резултат на което острият се доближава до пружиниращия щифт 1 на диска (фиг. 3.21). След първото .лостът рамото 1 186 и следващите допирания до тези детайли се отмества назад. Неговото преп.1ъзване по оста на на дозата става с помощта на фрикционния лост 5. 2 При това лостът 2 трябва да остане в нача.1но по.10жсние.
Докато ъгловата скорост на преместването на рамото е малка, е и.ж.1ючено зацепване между заострения лост и пружинира­ щня щифт на диска. Но при излизане на иглата от последната бразда на запнса и преминаването И във вътрешната бразда на п.1очата рамото на дозата започва бързо да се премества .към пентъра на диска. Това предизвиква по-бързо придвижва­ не на заострения лост в същата посока. Пружиниращият щифт на диска се зацепва с лоста 2 (фиг. 3.21) и го завърта на до­ пълннтелен ъгъл. В резултат на това се завърта и преходният лост 3. Той освобождава другите лостове, които се преместват в началното положение. Едновременно с това двигателят се изк.1ючва, дозата днга над се дава накъсо и рамото иа дозата се пов­ плочата. Фнr. Щифт 3.20. Грамофонна плоча Лост~ , _~ Траектория дбиженuето tlf. lli Jоружинира~я r.ц,ифm Фиr. а) Положение на лоста 3.21 2 11 пруж11ю1ращ·ы щ11фт пр11 движение н• рамото на "Эата в края на "11ръс1еНJ" н..1. зап 1са (със стр~.1к1 е пuказэ.на П;)tоката на движ~нк~то на ста 2; б) положени~ нз лост~ 2 и П)уж·1нарзщ'fil 1Ф1:Рт П.JИ дв:iЖ!НН~ нз. p'l\IOTO н:~ до _ ло­ д'>З11·1 110 сnирцната бразда (знвзщ1•1ото 11 П?'м•ствз'iето на лостз 2 с по\lощrа на 11ружичирЗ'~t я 1 щ11фт вuдн .1.0 задеЙСТRЗНето нз ЗВТОV18ТИЧИИЯ СТОП) 187
5. ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „РИГА-103" ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРИЕМНИКА Радиоприемникът „Рига-103" 1 клас, е разработен в ради -;за­ вода „А. С. Попов". Приемникът се състои от унифицирани б.1окове, от кuнто е изработен и монофоничният радиограмофон „Рига-102". За­ това основните му технически данни (с изключение на нuУ111налната изходна мощност, долната граница на възпроизвеж.:.~д­ пите звукови честоти и някои други параметри) са еднакв11 с тези на радиограмофона „Рига-102". (У2), Приемникът се състои от четири блока: УКВ стабилизатор (У3) и НЧУ (У 4). (Yl), КСДВ-:ViЧ Блокът УКВ е с два транзистора: Т1 тип ГТ313Б 11 Т..!. тип ГТ313А, включени по схема с обща база. Първият тр11од. усилва сигналите, приети от УКВ антена, а вторнят ги пре­ преобразува по честота. Входният широко:rентов кръг L2 , С 1 , С2 , настроен на сред­ ната честота от УКВ обхват, е свързан с антената (симетрнч­ ния дипол) индуктивно. (Данните за бобините на радиоприем­ ника са посочени в табл. 3.33.) Върху кръга L3, С 7 , който се­ настройва на честотата ядрото на бобината дулиран L3, па приемания сигна:r се получава усилен с помощта на УКВ честотно-~10- сигнал. Диодът Д 1 тип Д20 е ограничител, който предпазва УКВ блок от претоварване и от изместване на честотата при прие­ мане на силни сигнали. Преобразувателят на честотата е самоосцилиращ смеснте.'l (транзисторът Т2 от УКВ блок едновременно генерира пом•)Щ­ ните трептения и ги смесва с приеманите сигнали). Обратната връзка в хетеродина е капацитивна, настройката се извършва чрез изместване на ядрото на бобината L 4 , което е свързано механически с ядрото на бобината L 3• Преобразу­ ването на хармонична честотата на се осъществява с помощта на втората хетеродина. За да бъде настройката на приемника на честотата на прн­ емания сигнал постоянна, паралелно на хетеродинния кръг е включен варикап Д2 тип Д901Б. Управляващото напрежение за. Д2 , което променя неговия капацитет, а следователно и че.::то­ та на хетеродина„ с~ подава ет детектора на ЧМ сигнали. Вторият, пай-големият блок на приемника е блокът КСДВ­ МЧ. Той съдържа печатна платка, променлив кондензатор, кла­ вишен механизъм, вълнов превключвател и феритна антена. Надеждната работа на блока КСДВ-МЧ до голяма степен зависи от разположението на механизъм. 188 печатната платка и клавишн1151
На средни и дълги вълни входното устройство на прием­ ника се състои от двукръгови лентови филтри с индуктивна връзка между тях и индуктивно-капацитивната връзка с ан­ тената. Входното състои от устройство единични в обхватите КВ-1, кръгове, индуктивно КВ-2 и КВ-3 се свързани с антената. Пра приемането на дълги и средни вълни с феритна антена се изключват входните кръгове, свързани с външната антена, и се вк.1ючват кръговете на феритната антена. Транзисторът Т1 от блока КСДВ-МЧ, включен по схема с ОЕ, е усилвателният елемент на първото стъпало на МЧУ за ЧМ сигнали и на ВЧУ за АМ сигнали. При включване на прнемника на средни и дълги вълни това стъпало работи като аn~риодичен усилвател, а при превключване на КВ-1, КВ-2 и КВ-3 обхвати, т. е. при приемане на къси вълни като резонансен усi!.'Iнател. С транзистора Т2 , второто стъпало включен по схема с ОЕ, е на М ЧУ за ЧМ сигнали и направено смесителя за АМ снгнали. Транзист-орите Т 3 и Т4 са усилвателни елементи на тре­ тото и четвъртото стъпало на М ЧУ за ЧМ сигнали и на пър­ вото и второто стъпало на МЧУ за АМ сигнали. Във всички стъпала на М ЧУ се използуват двукръгови лентови филтри с индуктивна връзка. Лентата чрез на изменение пропускане на връзката на М ЧУ между за АМ се изменя рязко кръговете на междинно­ честотните трансформатори Тр 2 и Тр 4 • Отделният хетеродин с автотрансформатор:1а връзка е реа­ лнзнран с транзистор Т,;. включен по схема с ОБ. Детекторът на честотно модулираните сигналtt е израбо­ теn: с диодите Д3 и Д4 тип Д2Е по схема на симетричен дро­ бен детектор, а детекторът на амплитудно модулираните сиг­ - на.'111 с диода Д5 от същия тип. Системата за АРУ е разделена за ЧМ и АМ сигнали. Осъ­ ществена е с диодите Д 1 и Д 2 тип Д104А. Поради действието на АРУ сигналът на изхода се изменя с 4-:--5dB при измене­ ние на входния сигнал с Блокът на НЧУ 40dB. е монтиран на отделна печатна платка. Той се състои от предусилвателни стъпала, драйверно стъпало с последователна двутактна торно схема и крайно безтрансформа­ стъпало. Петте последни стъпала на НЧУ са обхванати от отрица­ телна обратна връзка. Блокът на стабилизатора осигурява стабилизирано напре­ жение 6,8 V за нискочестотните предусилвателни стъпала и ня­ ко11 стъпала от JI}пе на другите блокове, а също напрежението, от които се и захранва делите­ взимат преднапреженията 189
Т1 7 Т6 за транзисторите от блока КСДВ-МЧ, за транзистора Т~ от УКВ блока и за други транзистори. Някои забележки по експлоатацията и разглобяването на приемник "Рига-103" При работата с приемника 11 разглобяването му освен об­ щите правила, изложени в разделите 3.1 и 3.6, трябва да се спазва следното: 1) преди поставяне на новия източник за захранване е не­ "+" обходимо да се провери дали знаците и " - " съответст­ вуват на действите.1Jната полярност на елементите на батерията; 2) контейнерът с батериите трябва да се поставя внима­ телно, без усилие; да се помни, че ако контейнерът се постав1r накриво, в приемниците от първия модел може междинночестотният трансформатор; 3) приемникът трябва да се изважда телно, сила защото на се да се скъсат от веригите се повред1L кутията на внима­ регулатора на ; за да не се повреди крайното стъпало на НЧУ, трябва 4) да звука :vioжe да предпазват високоговорител от и късо за съединение контактите за външен слушалки; 5) при включването на външно захранване (особено на акумулатор) трябва да се внимава положителният електрод на източника да бъде свързан с „плюсовия" извод на приемника. а отрицателният Търсене на - с „минусовия" причините за повредите в приемник „Рига-103" Последователността на работа ния елемент повредата в на схемата или при търсенето на повреде· веригата зависи от характера За да се облекчи търсенето на повредата, на фиг. последователността на с индекси от 1 до вите „РП" с индекси от 13 е 1 до означена препоръката, 10 - - да се определи на приемника,, като сигнала от измервате.111ия ната иа търсенето; Р~ методът е а с бук­ резултатът от проверката. не11зпраЕно10 стъпа,10 се използува 3.22 търсенето. С буквата Разшифроване на сънr:ащенията от фиг. Р1 на приемника. дадена схема на „Р" извод. 3.22 във високочестотната част за проверка на 11реми11аване10 на сигна,1генератор и,1и методът за стесняване на зо­ да се провери НЧУ, например с докосване .:ю из­ вод 2 на печатната п.~атка ; Р3 да се нровери hЧУ детайлно, като се за­ почне от високоговорите.1я; Р4 да се огледа внимателно блокът ~·кв, да - се провери фолиото на п чатната п,1атка, качеството на спойките, надежд­ ността на контактите, да се измерят постояннит напрежения на електродите­ на транзисторите; Р5 да се огледа внимателно стъпалото, да се провер1t моотажьт, качеството на спойките и контактите в цоклите на транзисторите. 190
да се из:иерят постоянните напрежения иа електродите на транзисторите; Р6 - да се опредет1 коА б.10к (УКВ или КСДВ-МЧ) н работи; Р, · - да се включи. външна антена npea кондензатор с капацитет 8200pF70.012µF към базата на транзистора Т4 ?Т б.1ока КСДВ-МЧ, а след това и към базите на транзисто­ рите Т3 • Т2 11 7 1 от същия б.10к и да се опреде.1и да.1и се чув1 ШУ'd н пръ­ щене от високоговорителя ; Рм - да се проверят високоговорителите, вери- Оснобни състоян11 на приемника -------- --Приемникът работи лошо В приемника не работят оm8елни блокобе или ycmpoйcmfю. --.., При~мник11тr нР palinmr; Фиг. 3.22. Схема на търсенето на повреда в приемник .Рига-103• rите им и надеждността на контакта в куn.1унга • телефон• (слушалки); Р9 - · да се пров рят веригите на захранването н контактите в куплунга Ш, за: външно захранване; Р10 - да се измери токът /, консумиран от приемника;. Р11 да се измери на11режението на източника за захранване при натовар­ ване; Р12 да се 11роверн кондензаторът С5; Р15 - да се смени батерията; РП1 - НЧУ rаботи нормално; РП2 - - НЧУ работи лошо; РПs - ие работю блок УКВ; РП4 · - не работи блок КСДВ-МЧ; РПr; - не работи едно от стъпалата на б.10ка; РП6 ·· - токът на консумацията е нормален; РП7 на­ прежението на източника за захранване е нормално; РП8 токът на кон­ сумацията на 11риемника е по-малък от номиналния ; РП9 токът на консу­ мацията на приемника е много по-голям от иомииа.1ния; РП 10 иапреже-­ нието на източника за захранване е понижено. 19t
Търсене на повредено стъпало в блока на НЧУ на приемнщс „ Рига-103 • Преди -проверява започване източникът на .търсенето на за захранване и повредите веригите в НЧУ се на захранване при изключен приемник. След това се включва милиамперметър -с обхват ·Се 200 -7- 250 проверява дали в общата mA токът на верига консумацията за захранването и на приемника е но­ минален (или близък до номиналния). Измерват се напреже­ нията на колекторите на транзисторите Т8 и Tr. на крайното ·стъпало. При всички измервания на напрежения "плюсовата" букса на волтметъра се свързва с шасито на приемника, а "минусовата" с тази точка от схемата, чийто потенциал спрямо шаси трябва да се определи. При измерване на напреженията на колекторите на тран­ :зисторите Т8 и Т9 "отрицателната" букса на волтметъра може .да се свърже не само с колекторите, но 11 с изводите 14 и 13 на печатната платка 1 на НЧУ, което е по-удобно. Освен спомена­ ·тите изводи, на нискочестотната платка има още 15 извода, които -служат за свързване на нискочестотния блок с високоговори­ ·телите, резисторите 1, кондензаторите С 4 , С 6 и другите ·блокове на приемника. Напрежението на колекторите на крайните транзистори н НЧУ се измерва с цел да се провери дали транзисторите Т8 и Т9 делят напрежението на източника за захранване (Ииэ) на две равни части (Икr8 и Икr 9 ). Ако напреженията на колекто­ рите на тези транз11сторt1 не са еднакви, например Икrs О,5Ииэ• R-;,+R < а Икr9>0,5Ии 3 , се взимат мерки за изравняването на тези н:апре­ жения : Икrs = Ик•9 = О,5Ииэ· Това се прави, за да се предпазят транзисторите Т8 и T<J от пробиви. Причина за неравенството на напреженията на ко­ лекторите може да бъде стъпала на НЧУ. повреда в едно от двете предишни Ако напреженията Иктs и Икт 9 се различават, трябва да се провери дали транзисторите дали са надеждни са контактите поставени правилно на изводите им, дали в цоклите, няма къси съединения в монтажа и не са ли прекъснати веригите на край­ ното и драйверното стъпало. Може да се прецени дали НЧУ работи, като се докосне с ръка извод 2 на печатната платка. Ако това се съпровожда с пукане и появяване на фон, който се забелязва особено при преместване до приемника на включен в мрежата поялник, нощна лампа, генератор на сигнали или други уреди, то ното и драйверното стъпала, а също и 1 част от край­ предусилвател- Броенето на изводите на печатната платка се започва от скалата на :приемника от страната на пътеките (вж. схематичното изобразяване на плат­ ката на НЧУ на принципната схема, прилоЖ на към всеки приемник). 192
Т а бл и и а 3.24 Повреди във веригите на захранването, ВJtсокоговирителите и скалните крушки на приемн11к Признаци 11а 1\1 э:1южнн nоврсднтс нРиrа-103" Начини 11ричинн за проверка и отстра11яваие иа повред11т~ 3 1. От високого­ ворители не се Батерията 1. е се Измерва се напрежението на пружини­ рашите пера в контактите (Ш4) за външ­ изтощи.1а чува ниll!.О, дз.же но захра~tване при изключен и включен собстнен приемник. Ако измереното напрежение на 111р1 е 1ю-малко от лриемннкз. ята се Между еле­ ~1~нтите на бате­ Изважда рията нието :2. 11ямз. кон­ за 11 V (при товар). батери­ сменя се контеАнерът захранване uърху с източника и се изм рва напреже­ всеки елемент такт Нима контакт 3. между еднн от IЮ.IЮСИТ~ на П.1:1стините на контеАнера се почистват от замърсяване и окиси ба­ т~рията и тактната nластн­ кон­ на на кr11пеАнсrз. Няма контакт 1. в клеми llЪllШHO re за .1Jхра11- 11ане (Ш4) 5. се напрежението ване. Ако то е на uилин­ за външно захран­ контактът е ll712V, добър Веригата нз. за­ хранване Измерва дричн11те контакти е нrс­ Проверява с се веригата на захранване омметър r;ъсната li. В ключа за за- хранване нима Контактите под клавиша ват .Вкл· • се да­ накъсо с пинцет контакт 2. От 1111сокого­ ворителя чува 11ият не се ссбствешум на \. [j Няма контакт куп.1унга • Те­ Перата на куплунга се дават накъсо· с пинцет .1ефо11 • (с:1ушал­ ка) приемника. Скалните круш­ ки светят 2. Из11аднал1 винтовата с Сънюто пру­ жина от куплун­ га • Телефон• 13 Тр•Н811сТории рад11011р11с:111111ц11 193
П ро д ъ л ж е н и е т а б .1. 3.24 3 2 3. н а Веригата на Веригата се проверява с омметър високоговорите­ ля 4. е прекъсната Звуковата бо­ бина на един от високоговорите­ ли 1. е прекъсната Има късо съе­ Измерва се съпротивлениеrо на звуко­ вата бобина. Съпротивл~нието 11а две последователно свър1ани изправни бо­ бини трябва да бъде б ~ Отстраннва се късото съедин ние. !lpir Приемникът работи, но зву­ кът е слаб и динение горните (по схе­ емника, се уве.1ичава до О,б-;-0,7 А, за­ изкривен мата) товз 3. между пера на контактите ШS и Ш4 и шасито Приемникът работи нормал­ 4. 1. Една от круш­ ките е тази понреда токът, консумиран от при­ се препоръчвз включва само страняването за на приемникът късо време да 11ри се от­ повредата Проверяват се крушките изгоряла но, но скалните крушки не све­ тят 2. Веригата крушките е на пре­ Веригата се за захранване 11роверява с на крушките ом~1етър късната 3. К.~ючът за включване крушките на е по­ Контактите ва вреден на к.1юча се дават накъс() с пинпет. При необходимост от ремо11т, за да се получи достъп до к.1юча, тряб­ да се сва.1ят всичкн копчета за на­ стройка, да се отвият гайките под коп­ чето на р~гу.1атора на силата и копчето за настройка и на звука да се махне скалата ните стъпала може да се смятат за редовни. След това тонрегулаторите се поставят на шир:жа лента на пропускане н с ръка се докосва изводът 12 на печатната платка, т. е. базата на транзистора Т 3 през кондензатора С 14 с капацитет 10µ.F. Ако се появи фон, то дясната (по схемата) част на усилвателя също може да се смята за редовна. Ако няма фон, трябва да се докосне базата на транзистора Т 4• По този начин може относително .1есно 11 бързо да се определи повреденото стъпало на НЧУ. По-детайлна на блока Р описана на стр. 198-;-201 l!Н проверка
Подготивтт за регулиран.е и настройка на приемник .Рига-JОЗ• Преди регу.щрането и настройката на блоковете на прием­ ника е необходимо да се направи следното: 1) да се 11змер11 напрежението на източника за захранване в натоварено състояние; то трябва да бъде 11+12 V; 2) да се свържат с помощта на проводник буксите за ан­ тената, земята 11 УКВ антена; 3) да се натисне к.1ав11шът „СВ"; 4) дите да се измерят напреженията между на всеки от нията, дадени на транзисторите принципната и да се шасито и електро­ сравнят с схема на приемника*; напреже­ особено вни:v~ание трябва да се обърне на напреженията на колекто­ рите на транзисторите Т: 1 11 Тя, по-точно на съотношенията по­ между им (дали напрежението на колектора на транзистора Т9 е равно на rюл()в11ната от напрежението на колектора на Т8 **). В някои приемници шаситата на високоговорителите се свързват с екрана на страничната стена на кутията. Често пъти това свързване премахва възбуждането на ВЧУ, особено в дъл­ говълновия обхват. След изпълнението на 11зброените операции се извършва проверката и настройката на НЧУ. Проверка и настройка на НЧУ на прие.1сн.ик „Рига-JОЗ• За проверката 11 настройката на нискочестотния усилвател са необходими тонгенератор (ГЗ-2, ЗГ-10 или друг подобен), лампов миливодтметър (МВЛ-2М), измерител на нелинейните изкривявания (ИНИ-10, ИНИ-11, ИНИ-12 или друг), електронен осцилоскоп (ЭО-7 или друг подобен) и лампов волтметър (А4-2М) или комбиниран измерителен уред с вътрешно съпротивление (при измерване на променливо напрежение) от порядъка 20k О /V. Тези уреди се включват към входа и изхода на НЧУ, т. е. към куплунга за грамофона и външния високоговорител така, както е показано на фиг. 3.5. Регулаторът на силата на звука се установява на максимална сила, а тонрегулаторите (нри измер­ ване на чувствителността) - на широка лента. Клавишът „Пр" (грамофон) трябва да бъде натиснат. Усилвателят се смята за редовен, ако на изхода на прием­ ника се получава неизкривено по форма (синусоидално) напре- • Измерените напрежения (освен напреженията на електродите на край­ ните ~анзистори) могат да се различават от посочените на схемата с± 150;0• Това е много важно за осигуряването на нормална работа на крайното СТ'ЫUО на поием н ика. 195
/KмtfJUш - i Метq;мн1 осноба. на. ~„- /"' •ма.бuща ~~~ LJт~---- Плъзгач (профил) -1- ·--По86u1Кtн 1 1 нонrпакm- ка~:;sка nру!Киl'а Gc1;05a не. - \,..,. _.......__ на1<п·ан тнато s(r:-pJucmбo --...... НепоВ6uжен "л~з2с:чи с нонmант nQ!:fбuжнu нонтс:нти Фнr. 3.23. Клавишен 11реnк.1ючватс.1 на обхватите при натиснат клавиш f Фиr. 3.24. Зависимост на у11равляващото напрежение от междинната честота
женне 2V прн подаване на входа на усилвателя на напрежение 200 mV с честота 1000 Hz, а чувствителностите, измсоенн от ба­ зите на транзисторите Т 1 -7- Т9 , са: Ti ... не Т2 •.. " Тя ..• " Т4 ••• " т„ ... TG, Тв Т<:1 по-лоша от 18,0 " " 4,5 " " 34,0 " " 27,0 " " 2,7 " " 2,5 " " 0,3 " " " " ·„ " " •.• " .•• " Т7 2,бmV " " " Ако чувствителността на НЧУ е по-лоша от 200 mV, трябва да се измен11 съпротивлен11ето на резистора 32 , който pery.111pa дълбочината на отрицателната обратна връзка. Нивото на нел11нейните изкривявания се определя с по­ мощта на измерител на нелинейните изкривявания (клирфактор­ метър) или чреэ наблюдение на кривата на екрана на осцилос­ коп. Синусоидата на екрана трябва да има правилна форма при напрежение на изхода, не по-малко от 2,8V (пр11 широка лента на пропускане на усилвателя). Трябва да се има пред вид, че нивото на нелинейните изкривявания зависи много от режима на работа на крайните транзистори, който се опреде.1я R от резистора R2з· Ефективността на регулирането на тембъра се проверява по следния начин. На вход „Грамофон • се подава напрежение с честота 1000 Hz и такава големина, при която напрежението на изхода е 1 V. Тонрегулаторът. се установява в по.1оже11ие „Подъем НЧ" (повдигнати нис:ки честоти) и се записва показа­ нието на волтметъра на изхода на приемника - И~- След това копчето на тонрегулатора се завърта в обратна посока докрая, честотата на входния сигна.1 се намалява на 100 Hz 11 се за­ писва второто показание на волтметъра - U 2 • Ако U 1 =2V, а И2 =-= 0,4 V, тонрегулаторът при ниски звукови честоти работи нормално. По същия ките звукови стота дигане начин се проверява тонрегулаторът честоти, като на 10 kHz. Реrулурането на високите се подава при висо­ сигнал с че­ се смята за нормално, ако при пов­ звукови честоти на приемника се увеличава до лява до 0,28 V. Нивото на фона на силата на звука входа 1,6 V, напрежението а при срязване на 11зхода - нама­ на и.:~хода на НЧУ (когато регулаторът е в положение на максимално усилване) трябва да бъде не повече от 6 mV. 197
Т а б л Повреди в трите Признаrщ на последни 81:.3\t.ОЖИИ повредите стъпала на НЧУ на Начини за приЧ~IИИ приемник проверка та на транзис­ торите се 1. посочения и ()1 страняван(' на 3 Няма контакт Измерват се постоянните нзпр жения на r,„7T7 . в.цокъла на тран­ електродите зистора Т5 или Т6 Ако те се отличават знз•11пс.1но ог на­ Т8 и Т9 от личава 3.25 повр~днте 2 1. Приемникът не работи. Ре­ жимът на рабо­ ц а 11 „Рига-103" преженията. посочени ва да се осигурят от в цоклите на като принципната на транзисrор11т.:: те се на в схемата. тряб­ н:щс;.~.;дн11 транзистори зачистят и се контакти Т5 rc огънат 11 Г 1 ;. изводи­ иv схема Съпротивле­ 2. нието на ре.щ­ стора R~з е ста­ нало по-ма.1ко поради премест­ ването на г:1ча му Из~1ерыа се н:шрежснпето 11а ко.1ектора на тра11з11стор;~ Тн. Ако то t' l ,3V (вмес 1 о fi,U\'), съпропш.1ен11ето на ре­ зистора R~~ е стана.10 1ю-~1а.жоI 11.1ъз­ В.1ЯВО (по схемата) 3. Т6 Транзисторът е нробит Измерва се ш11р~же1111ето на ко.1ектора на транзистора Т!•· Ако то се е на~1а­ т1ло до 1\'. транзисторът Ti; трябва да се провери с уре.1 за 11З\1ерване на транзистори 2. Силата на звука е станала по-малка. Режи­ мът на раб<>Та на транзистори­ те Т8 и Т!, се е променил · 1 4. Транзнс:rорът Т 1 е 11роб11т Тран1исторът Т 1 1. Кондензато­ рът С17 е 11роб11т Из-.rерва се напрежението върху кон­ дензатора С1 ;. Ако то11 е 11роб1п, на­ j за шмерване се проверява с уред транз11стор11 прежението нърху него е ну.~а. Напре­ жението е около вид. че ! на върху редовния кондензатор ..\.5\Т (трябва да с и-.rа пред пр11 про611n на кондензатора С17 се на~~а.1яв:1 напрежснпето лектора на трзюистора Т~ до токът на покой се уве.1ичава на ко­ 1.5 \'. а до 22-;... 25mA) 2. Транзнrторъ т Т; е 11роб1н Из\lервзт ;+;е1111ето се токы на покой пз ко.1сктора на 11 нзпре­ трз11з11стора Т.,. Ако токъ r е \1ного го.1я\1 (до 1.1 А). а· нанрежението е 11а~1а.1е110 до 0.5 \Т. то rраюисторъ r Т7 с проG1п~ Приемникът работи, 110 по­ 3. стоянните на­ прежения на 19i 1. Кондеюато­ рът с:!() е 11роб11т И.1мерва се напрежен11ето върху кон­ деюатора c~'U· Ако ТО е нула (вместо GV). кондешаторы с пробит. Трябва да се 1шз пред вид, че 11р11 пробив на
П род ъ л ж е н и е Т8 11 Тн се отлн­ до до 'Чават от посоче­ на цинната 4V, а 0,7 А токът на покой се увелнчавз прин­ схема Кондензато­ рът С1 я е пробит Измерва се 2. 4. 3.25 кондензатора С20 напрежението нз К()­ лектора на транзистора Тн се нама.1ява на транзисторите 'НИТе т а б л. .1 2 електродите н а Звукът се 1. възпроизвеж.1а R~ 7 с ит-1 гъргорене дензатора. върху той е редовен, кон­ напре­ жението е 0,6V. При пробив на кон­ дензатора Сн, напрежението на ко.1ек­ тора на транзистора Т1 , се нама.1ява до 4V Термисторът е напрежението Ако Измерва се напрежението на ко.1ектора повреден на транзистора Т!•· прекъснат Ако то е пониже­ но, се отпоява един от изводите на тер­ ~шстора и последният се проверява с омметър. Термнсторът трябва да се за­ меня 'Повреди 11 НЧУ, конто 1. От високого­ ворителя чува не нищо, се да­ же собственият шу~1 на 1. не с еднотипен предизвикват промени в режимите транзисторите Т5 -:,-Т\, Вернгзта на работ.1 на Проверява се веригата на регулатора на регу.1атора на си­ .1ата на .1вукз е прекъсната прием- 11ика Кондензаторът С1 е пробнт 2. 3. Кондензато­ ! Из\1ерва се напрежението върху кон­ дензатора. Ако то е около 4,SV. кондензаторът Измерва редовен се напрежението кон­ бъде 0,8V дензатора, ко то 4. .\\ежду извода 12 на печатната Отстранява се късото съединение п.1атка пма 11 трябва да върху рът с6 е пробит шасит() късо rъед11- нен11е 2. Силата на звука е намалена 1. 1\онде1пато­ рът С, е 11рооит ::!. Веригата на конденз; тора С1 ;. С, 5 11л11 С1 н е пре­ късната ,1оша или спойка ювод1пе Из,1ерва се напрежението върху кон­ дензатора С,, което трябва да бъд 3.2V Паралелнu :~атори къ~r всеки поотделно се от тезн К()Нден­ нк.1ючва довен кондезатор с капацитет друг ре­ SU µ l' има на му 199
I1р о д ъ .1 ж е н и е 3. Между извода 7 или II на пе­ шаси т а б .1. 3.25 3 2 чатна та на Отстраннва се късото съединение платка и има късо съединение 1. 3. Звукът е слаб и с Транзисторът Т2 или изкривява­ Веригата 2. резистора на R5 е прекъсната Веригата на кондензатора С2 о 3. е 4. в цокъ1а паднал от цокъ.1а ния към прекъсната 1. Веригата на кондензатора С4 НЧУ е скло­ нен Транзисторът се поставя Т; е из­ само­ възбуждане е прекъсната 2. В мястото закрепване Измерва се напрежението на колектора на транзистора Т2 • Ако то е около l,2V. веригата на резистора Rr, прекъсната !!аралелно на кондензатора С~ 0 се включ­ ва тет друг редовен 1lарале.1но ва тет кондензатор с капаци­ 500 µ F друг на кондензатора С4 се вк,1юч­ редовен кондензатор с капаци­ 30µ1: на Трябва да се затегнат двата винта, кои­ на то. закрепват н.ч. платка къ~1 шасито платката към ша­ сито има лош контакт 5. Един от тон­ Веригата ·на 1. регулаторите не тонрегулатора работи прекъсната Потенциоме­ 2. търът на тонре­ гулатора е в~ригата се проверява с 0~1метър е нере­ С помощта на на пинцет средният извод нотенциометъра се дава накъсо пър­ во с единия от кра!lни1 е изводи, а след това и с другия. Ако това предизвиква довен рязко юменение на тембъра, ваният 6. При завърта­ нето 1. на регула­ тора иа В има регу.1атора лош контакт потенuиометър е проверя­ нередовен Регу.1аторът на с11.1ата на звука се ре­ монтира или се сменя с друг силата на звука се чува пращене 7. Приемането е 1. изкривено система и се съпровожда от на един от високоговори­ пращене теJ1ите не ' 200 Подвижната е цен- трирана добре Проверява се високоговорителят
П род ъ л ж е 11 и с Силата звука се проме­ 1. Между изво­ д1пе 9, б и.1И ня 10 рязко на прн на 3.25- Отстранява се късото съединение печатната завъртането на п.1а тка п ш:Jtит о копчетата на има тонрегулатори­ т а б .i. 3 2 8. н а късо съеди­ нение те 1 Ако не може .:ta се установи нормален режим на рзбота на краАните транзистори чрез изменени~ на съпротивлението на резистора R 21. трябва да се измерят коефициентите на усилване и неуправляемите колекторни токове на транзисторите Т4 -7-Т; и да се поставят на мястото на транзисторите Т6 7 Т8 полупроводникови триоди с разлика между параметрите им. не по-голяма от 5%. » При пробив на този транзистор се нагрява резисторът R00 • Т а б л и ц а 3.26· Повреди в МЧУ на радиоприемник „Риrа-103" Приэнацн на nачнни эа Вероятн11 ирич1нш проверка 1. не Приемникът работи, ио и отстранаване на повре.11ите повре.11нте 1. Няма контакт Изважда се контактната пластинка, кон­ в превключвате­ тактите с почистват и се регулират .1я, коАто се на­ нискочестот­ ният сигнал от мира rрамофона се ша .Звукосн11ма- възпроизвежда под клави­ те,1ь • (грамофон) 2. Няма контакт в цокъла на един от транзистори­ 1 Изводите се на зачистват транзисторите и се тактите в цоклите огъват така, да бъдат Т1 -7-Т~ че кон­ надежднк те в6.юка КСДВ­ МЧ Едпн от тран­ зисторите на б.10- 3. ка КСДВ-МЧ изпадна.1 от е цо­ Изводите на транзистора се огъват, да влизат по-плътно в цокъла, за след което транзисторът се поставя на плат­ ката къла 4. Проводникът, свързващ плат­ ката на блока КСДВ-МЧ с платката на НЧУ, е Металната част на отвертката се допи ра до Ако диода дь на блока проводникът не момента на докосването рителя се чува е КСДВ-МЧ. прекъснат, в от високогово­ пукане прекъснат 201
П р о д ъ .1 ж е н 5. Тялото е н а т а б л. 3.26 3 2 от 11 на един междинноче­ стотните транс­ форматори (ТР2 -';-Тр1;) е повре­ дено (напр. 11ри I!роверяват се режшште на работа на транзисторите Т2 • Т;1 11 Т4 • Повре.:rеният м.ч. трансформатор се отпоява от п.1ат­ ката, тялото становяват му се за.1епва намотките l lоправею1ят и н се въз­ изводите му. фи.пър се настройва поставяне на частта за захран­ ване в приемни­ ка) 6. Режимът работа от на на един транзистори­ те на МЧУ се е променил! 7. Един от тран­ зисторите на М ЧУ е повреден Проверяват жими При натиска­ на клавиш (лен­ няма прие­ 1. Веригата на бобината за връз­ • Полоса • ка rа) форматор ТРз или Тр~ е прекъсната мане във всички с ре­ на транзисторите т~. Проверяват се режимите на работа на транзисторите Т~. Т3 и Т4 . Ако режи­ мът за не постояннотоковите Тз. Ti на тозн 2. се на работа един от тях транзистор измерване на се се е променил. проверяв.1 с то уред транзистори Проверяват се бобините за връзка в Тр 3 и Тр;, (/.t) м. ч. транс­ 1)(\хвати за АМ 2. Няма контакт в превключвате­ -~я под Превключвателят се поправя клавиша .Полоса" :З. Чувствител- !fЮСТТа емника на при- е в.10- 1. М ЧУ е раз- строен 111ена От сигналгенератора на входа на МЧУ се подава модулиран сигнал 15-7-40 µ V с честота 465 kHz. Ядрата на бобишпе на усилвателя се завъртат и в двете посоки по малко. Ако това предизвиква увеличаване на напрежението да на приемника, то 2. Веригата на кондензатора С17 или С~:1 е пре­ llара,1елно това и на на изхо­ МЧУ е разстроен на резистора R~-;,. а с.1ед резистора Rз:. се включва друг редовен кондензатор с капацитет късната 0,047 µ F 3. В една от бо­ бините на м. ч. трансформатор От сигналгенератора на входа на МЧУ се 11одава модулиран сигнал 15-7-40 µ V с честота 465 kHz. Ядрото на бобината има късо на съеди- м.ч. трансфор\lатор се завърта и в
П р одъ л ж е н и е 2 нение н а т а б л. 3.26 3 между на­ вивките двете посоки. Ако напрежението на из­ хода от на премника навивките на не се изменя, бобината са част дадени накъсо. Бобината се оглежда внимател­ но, защото често единение 4. f!a Приемането ции се 11ожда стене съпроот - сви­ са'dо­ възбуждане 1 Веригата късо съ­ на Между шасито и точката на свързване кондензатор С22 на резисторите RfllJ и Rзз се включва друг редовен кондензатор (5 µ F) 1. електролитния радиостан­ пъти става между изводите на бобината е прекъсната или капацитетът е му намаля,1 Веригата 2. на Между шасито и точката на свързване Cat на резисторите R29 и Rм се включва друг редовен кондензатор (5 µ F) електролитния кондензатор е прекъсната или капацитетът е му намалял Веригата 3. на кондензатор от блока на стабили­ затора Между стора електролитния шасито от включва и емитера блока друг на на транзи­ стабилизатора редовен се кондензатор (200 µ F) е прекъс­ ната llJIИ капаци­ тетът му е на­ маt1ял Екраните на ч. трансфор­ 4. м. матори ни са запое­ ЛОШО t<ЪМ Лошо запоеният екран се открива, като всички екрани на се св1орзват шасито на по ред м.ч. трансформатори дин след друг към приемника шасито :>. Приемникът работи, но п1ш Веригата на «ОНдензатора C-r., -точна настройка е 1. 11рекъсната Проверяват се фолийните проВQдници, които свързват кондензатора с2:. с дру­ ги елементи на платката .на станция зну­ -кът се 11звежда възпрос гър­ .-орене 2. Диодът д2 е запоен неправи.q­ но (обратно) Проверява се свързването на диода д2 и веригите на системата за АРУ 203
fI р о д ъ л ж е н и е н а та б л . 3.26 3 3 Повреди, поради конто няма приемане в един или няколко обхвата при редовни Платката 1. 1. Приемииnт не работи в едни от обхватите кръгове кръговете за с на приемника Платката се поставя пран11.1но то­ зи обхват не кон­ тактува добре в контактното устройство В контактния гребен за обхва­ 2. та няма добър Платката с кръговете на неработещиw об':хват се изважда и се поставя на мястото на платка за какъвто и да е­ др.уг обхват . Ако с л ед това има прие­ мане в този обхват, to повредзта е в контактното ,устройство на неработе­ щня обхват Ремонтът на контактното устройство• контакт се състои 1) ~зтегляне във : на задържащата п.~аика, кQRто има прорези за ножовете на плат­ ката с кръговет е , и на двата подвижни пл;ьзгача с пружннни контакти (фиг . 3.23). 2) , регу-~иране на подвнжнит пружинюr контакти, намиращи се в двата под­ ви.жни плъзгача2 3. При поставяне Платката с кръговете се на платката на един от обхвати­ контактното те се поставя на мястото И ножът не е устройство изкривеният нож, сле.R изважда от· 11 се 11зправя което п.1атката. влязъл в прореза на задържащата планка , 4. При катискане като причината за повредата е­ удъ.1жаването рушава от дват а подвиж­ с 0,5-;...l ,Omm (в мястото на закрепва­ нето на клавиша за съответния обхват към металната . основа). то за въ:trтано- ни плъзгача и не­ вяване подвижните кон­ необходимо тът . Тъй на к.Ла~iиш се на­ контак­ между такти един таЛната на на е.11иn от наруше· ния да основа се щъзгачите контакт огъне на клавиша е ме- в необхо­ днмата посока . Трябва· да се огъне та­ зИ половина на основата, която осигу­ р~ва придвижването на коригирвания: плъзгач. Ако един от подвижните плъз­ гачи трябва да се намали и.1и удължи с повеЧе от lmm, nлъзrачът (той е ка­ нронов) се нагрява и • горещо състоя­ ние се свива или се · разтяга в мястото. на запепване к.141виша с мета;jната основа на
П р од ъ л ж е н и е 2. Приемникът не работи в един 11,111 ННКО.1КО об­ 1. п.~атката на блока КСДВ-МЧ ката е хват поставена 11е- с кръговете разполо­ 11равилно спрямо жени един С клавишното уст­ един ройство, в резу л­ друг т а б л. 3.26 Натиска се клавишът, изважда се плат­ хвата, до на и се сваля върха на за да към се на неработещия об­ задържащата отвертка друг види се планка. притискат подвижните плъзгачи, разположението на под­ тат на което пру­ вижните жинните контак~ Платката на блока КСДВ-МЧ се 11оста­ вяз така, че коитактуваието в прев­ ключвателя да бъда надеждно. В много ти не се няват съеди­ с непод­ вижните контак- на платката н блока КСДВ­ случаи на и неподвижните това платката се постига при чрез контакти. извиване поставянето МЧ 3. Един 01 КВ обхв:~п1 не р:~­ боти; 11ре~1ес r- ването ката 1. Бобината Li е 11рекъснат<1 се бобината и надеждността иа свързв:~нето на И с другите елементи платката на n:1:~т­ с кръгове­ 2. Между радио­ те за неработе­ щия обхват на частите друго място във те за КВ обхват вълновия има 11рев­ ключвате.1 дава Проверява не резу.п:~т ката на Късото съеднненне се отстравява плат­ на кръгове­ късо съеди­ нение Спойките 3. са не11адеждни Проверява се качеството на спойките и фолийните проl!одниuи иа платката на кръговете на обхвата 4. Приемникът не работи в СВ обхват ннто с фер11тна, нито с въ.11шна антена : 11латкат<1 кръговете дава Част от навив­ L0 или на хе­ L6 теродинния кръг за СВ е дадена накъсо преместването на 1. ките на бобината с не резу.п:~т 2. сменя Между радно­ частите ката за на Монтажът се оглежда внимателно плат­ с кръговете този нма Измерва се съпротивлението на боби­ ните /_::, 11 L 6 и получените данни се сравняват с посочените в табл. 3.33. Ако из~1ере1юто съпротивление е много по-малко от номиналното, бобината се късо обхват съеди­ нение 3. Фолпйнитс Проверяват с проводнини са 11рекъснат11 или !!Ма ЛОШИ СIIОЙКИ 5. 1. Приемникът не работи в ДВ обхват (при 11р11- ките на бобината емаие с теродинния кръг ферит­ Част от навив­ L~. 11л11 на и външна ан­ за ДВ тена) накъсо L6 е на хе­ те ; измерва з11сторите се спойките и проводници­ съпротивлението R2 (2,4k '1) и на р - Rs (47 '1) Измерва се съпротивление10 на боби­ ните L 5 и L 6 и по.~учените данни се сравняват с посочените в таблица 3.33 дадена 205
П род ъ л ж е ни е Между рад110- частите ката за на та б л. 3.26 з 2 - - - - - - - - - - - - - -·-2. и а Проверява се монтажът на платката плат­ с кръговете този обхват има късо съеди­ нение 3. Проверяват се спойките Фо.шйните проводниuи са прекъснат11 11л11 те ; из\lерва шсторите R~ (3k Q) и И\tа ЛОШll СllОЙКИ 6. Приемникът 1. Бобината не работи в СВ ф~р1п11ата или ДВ на при с обхват е на и проводниuн­ се съпротивлението на R3 ре­ (100 Q) Бобината се проверява с 0:11метър анте­ прекъсната приемането феритиа ан­ тена не работи в СВ 1. Част от навив­ ките на бобината или ДВ L1 7. Приемникът обхват при използуване иа въшпна ан­ или L~ 11а об­ хвата накъсо гата тена е ните и се съпротивлението получените данни с номинатште от таб.1. иа боби­ се сравняват 3.33 дадена 11.111 на тези Измерва вери­ една от бобини е прекъсната 2. Няма в превключвате­ .1я под контакт Превключвателят се поправя к.1авиша •.\\А. 8. Чувствите.1- ността в един от обхватите за 1. Кръговете този на обхват Кръговете трябва да се настроят са разстроени АМ е влошена 2. Част от навив­ ките на бобината или /, 1 и.ш ДВ , L 1, L 2• L 3 на СВ обхват е Измерват се съпротивленията нит и се сравняват с данните иа боби­ в табл. 3.33 дадена накъсо 9. Чувствите.1- ността на при- емннка в КВ обхват е влошена 1. Основата С омметър се проверява да.111 основата на от антена е съедине- прнемника на накъсо с сито - на телескопичната ника на ша­ 11рие~1- антената е изолирана шасито иа
r1р. о д ъ л ж е н н е н а т а б л. 3.2& 3 2. r lроводникът. Антената се до11ира с ръка. Ако в мо­ свързващ теле­ мента ско11ичната ;ште- мания 11а с кът печатната на локоснан сигна.1 11е тп се с11.1ата 11з\1е11я, 11а нрне­ провод11и-· е 11рекъс11ат 11.1aтlfa, е 11рекъс­ н;~т -------------------------1 Из\fененнето н:~ режи\fз 11а работа ю траюисторз 'l!nжe д:~ бъде пред­ извикано от прекъсване на бобината на един от м.ч. трансформатори, пробив. на кондензатора С 11 • С11 , С1 :;. С 17 , повреждане С20 • С21 или С:!,;• н·а елин от резисторите в делителя на напрежението в базовата вep11rJ, от прекъсване нз фолнйния проводник. от лоша споl!ка и др. под. 2 Пру;~<иншпе контакти трябва да се донират до неподвижните ca'\lo при натискане на клавиша за дадения вълнов обхват. з За юместнане на 11.1атката ЕИнта, разпu.южени до м.ч. е необходимо да се отвият два (и.ш три). кръгове. Т а б л и Повреди в хетеродина Признаци на повредите ВЪЭ:'J!ОЖНН на приемник „Рига-103" Начини за проверка и отстраняване на nрнчинн нов редите 3 2 1. Приемникът ие работи 1. u а 3.27 Няма контакт в uокъ.~а на тран­ Трябва такт в да с осигури надежден кон­ uокъла зистора Т 5 2. Кондензаторът 1 с2Н е пробит Проверява се режимът на работа н~ транзистора Т5 . Ако той се отличава значително от се един отпоява дензатора то 3. Кондензаторъ1 С34 е проби г Веригата на кондензатора Сз 1 на 11 посочения се от на схемата, 11зводите на кон­ измерв:~ сънротив.1ение„ последния Изм рва се ден.1аrора. на11режението върху кон­ Ако кондензаторът вен, то е около е редо­ 5,2V 4. Към е нрекъсната или има лоша спойка свързан кондензаторът С34 , се включва друг редовен кондензатор (0,047 µ. F). Ако приемникът започне да работи, се­ на търси изводите му точките на схемата, мястото странява 5. Кондензаторът cl!l или с28 е про­ бит на към които е­ прекъсване и се от­ повр~ата Измерва се напрежението върху кон­ дензатора С17 • Ако то е около 0,2V (вместо 5,8-;..6,0V), то конд нзаторъ т С27 или е пробит Cts 207
П р о дъ .1 ж с н не на т а б л. 3.27 -------------------------------~ -3 2 Приемникът работи, 1ю не на всички ()бхвати за АМ Транзисторът дефектирал 1. 2. Т5 е Траюнсторът нзмерва11е на се проверява с уред за тран :щсторн Т а б ли u а 3.28 Повrедн в блок УКВ на приемник „Рнга-103" Признани ha новреднте 1 В'lЗ\1сжни r ричи11и IJ.!.':11··ш за проверка 11 отстраняване на вuнреднiс - - - - --- - - -- - -- --- - - - - - ~------------- 1. Прне\!никът ' 1. Транзисторът Транзисторът се поставя в цокъла , като не работн т~ е нз11аднал от преди uокъла таrп и.1И Шl\!а кон гакт в uuкъ:1а на този това с ~1сжду перата на осигурява над жден кон­ извод1п на транзистора и цокъ.1а транзи­ стор 2. Няма контакт в превключвате­ ля 1юд Осигурнва се надежден контакт к.1авиш .УКВ· 3. 4 Между 11звод:.~ 11а блок УКВ 11 Изво;ште на б.1ока се отда ,1ечават от шаснrо 11 се про11срява проводннкът 4-- 6 шасито н\!а късо съединение 11.ш проводникът 4 -б, койт() свързна извод 4 на бло­ ка ~' КВ и llЗЕОД (j на QЛ()КЗ ксдв. . М 1 1 е прекъснат Гlрскъс11ата е ед11а от боб11шпе 4. на м . ч. кръг Бобината се проверяна с ощrстър н;~ тракта за ![ .\\. на11римср бо61111а 1. 1• '-~ и.111 1.:1 на т р:шсфо1н1а тора Тр1 '2. Приемникът -работи. но зну1К-.т е с.1аб 1. 1'1 Тра11з11сторът е изпадна.1 uт цокъ .1а Тра11зисторът се поставя цокъла, ка­ контакт между 11зодпте и къ,1а 208 n то се ос11гурява добър на т ра юнстора нерата в uо­
П род ъ л ж е и и е Един от кръ­ говете на МЧУ за ЧМ или от блока УКВ е раз­ т а б .1. 3.28 з 2 2. на Кръгът се настройва строен 3. Ядрото на кръ­ га на ВЧУ от блс­ ка УКВ е повре­ Отваря се блок УКВ и с сменя ядрото дено 3. Автоматична­ та донастройка на честотата (АДЧ) не рабо­ 1. Ня:.~а контакт във вълновия превк.1ючвател Осигурява се надежден контакт между точките 3 и 5 (вж. принципната схема) на контактната група, която се намира под клавиш .УКВ АП", когато този кла­ ти ви111 Веригата на АДЧ е прекъс­ 2. ната е натиснат Прием11икът се свързва към сигнал ге­ нератора за УКВ обхват. Между шаси и контакт 5 за превключвателя, който се намира под клавиш .АПЧ УКВ", се включва волтметър с вътрешно съпро­ тивление, не по-мълко от 20k g /V. След това приемникът се настройва на една от честотите иа генератора ( 4, 11 +4.56m), без да се натиска клавишът .АПЧ УКВ•. Завърта се копчето за настройка на приемник а и точката точна на в двете посоки настройка спрямо и се на­ блюдават наказанията на волт:.~етъра. Ако напрежението се променя така, както е показано на фиг. 3.:24, се пра­ ви проверка по т. 3. Ако напр жението ие се променя, се проверяват стите и веригите на детектора Диодът Д 2 на блока УКВ е не­ 3. Диодът с радиоча­ за ЧМ сменя редо~w.и 4. При завърта­ 1. Няма зацепва­ нето на копчето не между колела­ аа та настройка бпокът УКВ ие на Осигурява се зацепването чрез премест­ ване на блока скалния механизъм се преиастроl!ва Няма зацепва­ Сваля се капакът на блок УКВ. завър­ не между ядрото та се копч то за настройка и се следи иа за преместването на ядрата иа бобини­ 2. хетеродинния кръг и водещото пластмасово зъб­ но колело 14 т~ Jll•иопрнемници те. Ако те не се зацепват с оста на УКВ блок, се регулира зацепването в зъбната предавка 209
Т а б .1 и ц а Повреди в клавишния механизъм и в приемник механизма за 3.29 настройка на. "Риrа-103" - - - - - - - - - - - ·- - - - - - - - - - - Признани н а Възможнн nовред1пе llачннr1 эа проверка и прнчнни з 2 Едни от кла­ 1. вишите делил ната Клавишът се залепва с .zщх,10ретан, ле­ пило .Кити фикс• или БФ-2 се е от­ от метал­ основа Клавишът за 1.Лружината под обхва ­ Да се смени клавиша лекчи тите не изскача слабнала 2. 01 странАване t1a 11овред11те един от е от­ пружината или да се об­ дпижението в11ша във на основата н:~ к.1а­ водачите напълно при на­ тискане виша 2. на кла­ за друг Създава триене обхват се Да се постави между клавиша и допира до скалата така, к.1авиш11 че д:~ не re ска­ лата 3. Един или ня­ колко ие клавиша изскачат при натискане другите на 1. Задържащата (фиксаториата) Да се огледа 11.1анката . Тя трябпз да бъде равна 110 uялзта дъ.~ жнна 11 р:~бот­ планка ната иа вишния зъм не клаnи­ ши дава кла­ част да не е износена it механи­ освобож­ съответния клавиш 4. Не винаги се 1. Не е регу.ш• фиксират клави­ рана шите за дnойно 11ружина1 а натискане фиксатора силата Да се регулира гане на или пружината чрез натя­ отпускане на (.АПЧ-УКВ" • •мл·. „мn·. • Пол оса". "!3к.1 ") 'i :2. I I .1астмасовият фиксатор 1 1 е Да се сменп фиксаторът из­ носен Повреди в механизма за настройка 1. При въртене­ 1. настройката скалната стрел­ променливия кон­ ка дензатор на за копчето се движи. но приемникът Роторът на променливия кондензатор и Няма зацепва­ не на зъбните ко­ лела п блок:~ на то 1 скалната стрелка се поставят в е~иоот крайните положения ват се 3-те оста то не на на на ска.1ата, винта М4 голямата нормално ролка отви­ и се премества до по.1учаване­ 'lацепваие се преиастройва 2. Винтът. крепващ на за­ бараба­ на механизма за настройка към оста, 210 е развит Ска.1иата стрелка дясно положение, денз атор - се поставя а в крайно проме11л11вият кон­ 11 а максимален канаuнтет, след което се затяга винтът на барабана
11 П род ъ л жени е 3 2 2. При въртене на Променливият в едно за ханиз!l!а настройка ска.1- стройка 11ата са11а . се копчето 1. КордаТЗНЗ.-ме­ стрелка не за е на­ скъ­ сменя от а та б .1. 3.29 ------- кондензатор крайните -- се поставя положения и се кордата движи и пр11- е~1никъ т не се пренастройва Пружините на 2. ~1еханиз~tа Трябва да се за да се натегнат пружините и.111 скъси кордата 11астройка са от­ с.1абна.111 Ро.1Ката на ме­ 3. хан11з~1а за стройка е Да се смени ролката на­ счу­ пена 3. 1!ри на 11ърте11е копчето зз 1. Кордата е ста­ на.~з :.1ъхеста настроnк:~ ска.1- резу.пат ната ти стре.1ка се пре~1естна, но само от в ска.1ата част ; прие~r­ не ; Да се смени кордата или да се придви­ жи в вивка и не пре- къ~r цен- ннкът се 11рена­ търа на в;~лъбна­ стройва тнната на че да придвижване се намота­ се получи достъп до а след това с бързо на загрят поялник по дъ.,­ жнната it да се премахне (да се разто­ пи) !\!ЪХЪТ ва навивка до на­ 11.1ъзва така, мъх~стата И част, на това 1 оста. (Това довежда до застъпване на 110- с.1едващ11те на­ тшки нз кордата върху ните не на и 11редиш­ ,10 спира­ ~1ехан11з~1а :1а 11астройка) 4. не При поставя­ 11а кордата 1. !\ордата не се 11реп.1ъзва във тя веднага пада в,1.1ъбнат11ната на от оста оста за на­ Jta се свали кордата и да се полира вдлъбнатината на оста стройката Настройка на тракта за АМ. Настройка на МЧУ Тук се дава кратко описание на настройката, което се от­ нася само за МЧУ на приемника „Рига-103". Измервателните уреди се включват към приемника по схе­ мата от фиг. 3.6. ~ високоговорител. външния Като изходни клеми се Клавишите използува куп.~у11гът „МА" и „МП" не трsrбва да бъдат натиснати, тонрегулаторите се поставят на 111'О1а лента (срязване на високите и ниските звукови честоти), 211
регулаторът на силата на звука - на максимално усилване. Клавишът „ШП" (широка лента на пропускане) не е натиснат и лентата на пропускане на МЧУ е тясна. От сигналгенера­ тора (Г4-1А) се подава такова напрежение, че напрежението на изхода на прием:шка да бъде 0,66V, което съответствува на номиналната изходна мощност. МЧУ се настройва по следния начин. Клавишът „СВ" се натиска и скалната стрелка се поставя на „520 kHz" (577 m). На базата на транзистора Т4 през кон­ дензатор с капацитет 0,0111 F се подава модулирано напрежение с честота 465 kHz при дълбочина на модулацнята 30 0;0 1 11 междинночестотното стъпало се настройва, като се завъртат яд­ рата на бобините L 1 и L 2 на трансформатора Тр 1 • Стъпалото е настроено, ако за получаването на напреженне 0,66V на изхода на приемника на базата на транзистора Т4 се подава моду­ лиран сигнал, не по-голям от 100011V. След това напрежението от сигналrенератора се подава на базата на транзистора Т 3 и стъпалото се настройва чрез за­ въртане на ядрата на бобините L 1 и L3 на трансформатора Tpi,· Чувствителността, измерена от базата на транзнстора Т 3 пра тясна лента на пропускане трябва да бъде не по-лоша от 7511V, а при широка лента - не по-лоша от 150 11V. Накрая изходът на сигналгенератора се включва към база­ та на транзистора Т2 и стъпалото се настройва с помощта на ядрата на бобините L 1 и L 3 на трансформатора Тр 3 • Чувствителността на МЧУ, измерена от базата на тран­ зистора Т2 , трябва да бъде не по-лоша от 15 11V пр;:~ тясна Jiента и 30 11V при широка лента. Настройка на високочестотната част на приемник „Риzа-103" Процесът на настройката на хетероднна н входното устрой­ ство на приемника се състои в подаване на сиrналн с опрrде­ лени честоти от сигналrенератора (вж. таб.'!. 3.30) и в изменение на индуктивността на бобините и капацитетите на конденза­ торите на приемника за получаване на зададена чувствителност или максимално напрежение на изхода на прн~:>~шнка. телните уреди се включват по схемата от фиг. 1.7. Измери­ Последователността и съдържанието на операциите по на­ стройка на приемника са дадени в табл. 3.30. 1 Напрежението се взима от атенюатора или напрежение иа 212 сиrналrеиератора. or стъпалния делител на
Т а б Hacтpoil-1 ван блок илн възел 1 1 Пла1к1, KOllTO Честота Об- 1 хват 1 на на сиr- са 1 на.1гене- х стеро- 1 ДВ ДВ св св КВ3 кв3 1 I кв21 КВ2 KBI KBI в ход но у строй- 1 ДВ ство св КВ3 квз КВ2 КВ2 KBl Филтър КВI дв Еле\lент11 монти- за на- рани еле- Це~1 flJ оr~ерацнята строi!ка настроi!ка 1 П2 П2 П1 П1 П5 160 kHz 400 560 1500 4,0 .\1Нz 5,7 5,7 7,3 „ 9.6 " 12,0 160 kHz .. . .. 1 ДВ св 400 560 ns L5, L6 С; L0 , L6 Lз. 1 П4 П4 1 Lз. 113 1 i Lз. 1 1 Lз. 1 1 П3 П2 .. 1500 4,0 ,\1Hz 5,7 5,7 7,3 1 9,6 12,0 465 kHz .. .. . Li Се Lt Се } } Получаване иа максимално иап- режение изхо- да иа приемника L4 Lв L4 Lz 1 Lз. Li С2. Сз L1. Lз С1. С6 ! С1 , Се П3 П3 Фl L1. L2 L1. L2 С1. С6 Получаване на ми- L1 нимално кане ние на напреже- иа изхода на приемника, иастро- ч естотата 465 kHz Феритна иа Се Li. ! 114 l С1. С5 П2 П1 П4 L1. С5 з а потис- 8И теиаl 3.30 ментите за ратора i д ин л и ц а еи св св ДВ дв 560 kH 1500 160 400 .. . - - честота при симе- 410kHz, 1 тр,ична характерис- 1 1 Бобииата МА на СВ обхват 1 - на 1 Lз Св Бобината МА наДВ обхват l тика Пмучu."' "' по-лоша от 250 чувствителност.и~ µV/m } Получав:~ие иа Li Cis чувствителиост,ие по-лоша от 400 µV/m нението на тази операция трябва Аа се натисне клавиш ът „МА" il сиrиалгеиераторDт к-ьм стаИJ1артна рэм!<ова антена. 213
Настройка на тракта за ЧМ на приемник ,,Рига-103" Процесът на настройка на тракта за ЧМ, който е анало­ гичен на гореописания процес на настройка на тракта за АМ, е даден в табл. 3.31 и 3.32. Първата съдържа препоръки за настройка на МЧУ, а втората - препоръки за настройка на хетеродина и входното устройство при настройка на приемника на честота 70 MHz. При настройката трябва да се натисне к.1ав11шът „УКВ". Т а б л и ц а 3.31 Настройка на МЧУ (платка КСДВ-МЧ) - на сиrнз.л· rенератора 1: 6,8 МНzз към се която включва : сиrналrене1 6,8 MHzl Точка на схема1а, Чес·1·ота раторът · \ 1 Елемент на настрой· 1 ката 1 Цел н::~ 011ерацш1та Базата на Бобината L1 на траисфортранэисматора Тр 6 тора т!з Същата Да се подучи чувствителност от база­ та на траизнстора Т 1 50 mV при прежение 0,6 V на кондензатора (измерено с .1ампон во.пметър) на­ С3 ~ Бобината Lз Да се намали до иу.1а постоянното на­ иа тра нсфор- прежение матора Тр 6 свързване на между шасито и точката да се доведе чувствителността от зата на транзистора Т4 до 50 mV Резисторът Да се намали ние върху Rн променливото надвишава ба­ напреже­ кондензатора С3 ; до мум, който да ие т. е. на резисторите R5з и Rы и 4 да се подтисне амплитудната мини­ mV, моду­ лация 6,8 MHz Същата Да се провери Копчето за настройка на ната сигналгене- ЧМ в границите ратора1 да се ду шасито провери и резисторите ±200 mV 6,8 MHz1 6,8 MHzl 6,8 MHzl траизис- тора Т1 и L2 нз Т р 1 на за и напрежението меж­ точката и на R:, 1 свързване се иа изменя с чувствителност от база­ та на транзистора Т3 1 детектора 6,8 MHz ± 150 kHz дали R:,3 Да се подучи Базата на Бобини те L1 и /. 2 на Тр 1 транзистора Т3 Базата на Бе>5ин ите L1 и /. 2 н а Тр 2 траизистора Т2 Базата на Бобините L1 линейността на честот­ характеристика 7 mV Да се по.1учи чувствителност та на транзистора Т2 0,8 mV от база­ Да се получи чувствителност та на транзистора Т1 100 µ. V от база­ Немодулиран сигна.1. 1 Сигналгенераторът се включва през кондензатор с капацитет 0,01 µ. F. 3 Сигналът е амплитудно модулиран (дълбочината иа модулацията е 30•/о) 1 ' Честотата на генератора се изменя с ± 150 kHz. 214
Т а б л и ц а 3.32 НастроАка на блока за УКВ Честота на си rиал ... 1 i Точка на схемата, 1 към коато се включва rенер а тора Елемент на ~.8MHz 1 70,0MHz 1 Емитерът иа Бобините и Ls транзисто­ ра Т2 L1 на УКВ блок операцията Напрежеии то върху кон­ дензатора С39 да достигне О,бV Напрежението върху кон­ дензатора С39 да достигне 0,бV и да се постигне L6 Бобината Куплунгът на входа Цел на на­ строi!ката сиrиалrенераторът чувствителност 70,0MHz Бобините Lз и иа устройство и L2 така, че в.ч. стъпало чувствителността на приемника да по-лоша от 5µ V 70MHz± ±50KHz 1 при м­ ника 30+50 µ V Да се настроят входното Резисторът Да се Rи провери бъде не дали при подаване на модулиран сиг­ нал иа входа на УКВ блок напрежението върху кои­ деизатора С35 не надвиша­ ва 8mV 1 Вж. стр. 214. 6. ПРЕНОСИМ РАДИОПРИЕМНИК „СЕЛГА" „Селга" е малогабаритен суперхетеродинен радиоприемник клас, съдържа седем транзистора и един полупроводиков диод. Принципната схема на приемника е дадена на фиг. 3.25, а основните параметри - в приложение 1. Н~й-честите причини за повреди на приемника „Селга" са следните: - лоши контакти (например в ключа и контактния съеди­ нител за захранване, в цоклите на транзисторите); IV - повреди на кондензаторите С12 +С1 ь С16, С18 , С111 +С23 , С26• Сз1• Сзз• Сз4; - къси заторите - и съединения екраните между радиочастите и между конден- на кръговете; прекъсвания на веригите и бобините; повреди във високоговорителя. Качеството на работа всеки друг транзисторен на приемника приемник, зависи „Селга", много както и на от парамет­ рите на използуваните транзистори. За нормална работа на при­ е11НИКа се препоръчва на мястото на транзисторите ПП1 , ПП2 • ЛЛа да се слагат полупроводникови триоди тип П401 с кое­ ~нт на усилване съответно 215
Т а б л и u а 3.33 данни за бобините на радиоприемник „Рига-103" 1 Озна- 1 Наименование на блока Тип че ние н 'мер схематаi иа бобината 2 1 Антенна бобина 3 11 на раз-! ядротоl вч 1 2,86; 1=8 13 Еднослойна, стъпк 1 ф 2mm L2 Бобина на входния кръг намотката 5 4 1 L1 Тип на Също Бобина на колекторния Lз кръг иа ВЧУ трансформатор на Месингово L4 Бобина на хетеродина Първична намотка на м.ч. Блок УКВ lOOHH L:, смеси­ Също Също ф 2,86; l=14 теля Вторична намотка на м.ч. трансформатор на смеси­ Също Също теля Бобина за КСДВ-МЧ Дросел Блок КСДВ-МЧ Блок КСДВ-МЧ връзка Също с блок Др Антенна бобина за СВ L1 } Бобина на първия кръг за СВ Бобина на втория кръг за СВ входен L2 входен i:} Бобина на хетеродинния[ кръг за СВ ! Аитеина бобина за ДВ Бобина на входния кръг за ДВ Бобина на 2-рия входен кръг за ДВ Бобини на хетеродинния кръг на ДВ Бобина на за КВ-1 входния кръг Бобина иа колекторния кръг за КВ-1 и ВЧУ Бобина;. на хетеродинния кръг за КВ-1 600НН ф Еднослойна Секционирана 2,86 i 1=14 Също 1 • L5 } l 600HH ф 2,86 ±~} i1=14 Секuионираш1 Също L2 Lз} L4 Ls} L6 L1 600НН 1· ф 2,86 1=12 lOOHH Еднослойиа ф2,86 L2 1 1=12 lOOHH Също Еднослойиа ф2.86 1=12 Бобина иа входния кръг ~а КВ-2 Бобина иа колекторния 1 кръг за КВ-2 ВЧУ Бобини иа хетеродинния кръг за КВ-2 1 216 : Еднослой на
·- -- - - -- - - ·- i Бро1l на ----- ------ --1- Марка 11 .11наиетър на проводника, mm навнвк11те µ ----- 1 б -----4,25 1 3,75 Честота на Кач<ст- Н тор ~~ ~ ~ u 7 1 8 ПЭВ-1 --0,31 0,13 меден калайдисан 0,09 ~ ~„---; - :.: "';! ct· тнвност, настроАкатаlвеи фак·16 ~ ~ Ин.11ук - 9 70MHz 10 = 11 100 0,8 7, извод от 2,75 и 4,25 нав. 7 200 27 ПЭВ-1-0,12 30 8,5 6,3MHz 100 9,7 6,8MHz 100 lOOOkHz 100 5,25 ПЭЛ-0.1 ПЭВ-1-0.09 900 5 Х ПЭВ-1-О, 06 5 Х ПЭВ-1-О,06 223 204 ПЭВ-1-0,09 SХПЭВ-1-0,06 0,5 106 ПЭЛО-0,18 ПЭВ-1-0,09 3050 50±5 240+2'!0 46+46+46 40+40+40+12, извод от 112-та навивка 7 24+24-r-24+24 извод от 5-а и 24-а нав . 2 450+450+450 252+252 ll7 +ll7 +117 + ll7, извод от 428-а нав„ 40+40+40+40. ОТ 6-а (О') и 40-а 13 5ХПЭВ-1:_0,06 извод (/)") 2 ПЭЛО-0,1 ПЭЛО-0,38 извод от 11-а иав . 300kHz 80 13200 2580 3,4 282 1,75 извод от 3-а нав. 13, извод от 13-а 11ав. 1 20, извод от 16-а ;нав. 1 ПЭЛО-0,18 ИЗВОА от 15-а 11ав. 1 ПЭЛ-0,12 2,2': 100· 22 3,8. lOOOkHz IOMHz 110 90 1.9 ПЭЛО-0,38 ПЭЛ-0.12 21 , извод от 3-а нав. fO. 3 2.8. 25. 90 1 ·15, . 100 -1 . навивка 14, . lOOOkHz 32" . 1,45 4,2 7MHz 80 4,4 3,7 90 217.
П род ъ л ж е н и е -- -- - -- - - - - 3 2 Б.юк КСДВ­ Бобина на входния кръг за КВ-3 Бобина на ко.1екторния кръг за КВ-3 ВЧУ _\\Ч Бобини на хетеродинния кръг за КВ-3 Бобина на фи,пъра Ф 1 (МЧ) н а т а 6 л. 3.33 s 4 Еднос.юl!на ~оонн '6 2,86 '=12 i 1 Секuионирана 600НН 95 2,86 l=14 Първична намотка на Тр 1 Вторична намотка Бобина за връзка L1 на Тр 1 на Тр 1 i~} lOOHH ф 2.86 l= 14 ЕднослоАна, стъпка 0,2 mm ~[:iична намотка на Тр2 \ Вторична намотка на Тр 2 Бобина за връзка на Тр 2 с Трз Първична f намотка на Тр Допълнителна вторична намотка на Тр3 Секuнонирана 31 1 - Вторична намотка иа Трз' Бобина за с Т3 връзка на Тр, 1 Първична намотка иа Тр! Еднослоllна, стъпка 0,2 mm Вторична намотка на Тр4 Бобина за връзка на Тр 4 с т, L2 } Еднослойна, стъпк~ Ls 0,2 mm Секционирана Първична намотка на Тр5 Допълнителна вторична намотка на Тр5 Вторична намотка иа Тр 5 Бобина за връзка иа Тр~ с т. Първична намотка на Тр 6 i Допълните,111а намотка наl Трв Вторична намотка ! иа Трвl Първична намотка на Тр 7 , lOOHH 95 2,86 l=14 . Еднослоllна Секuионирана 600НН ф 2.86 l=14 и f,'59-12; l=8 Вторична Феритиа антена 218 намотка на Тр7 ДВ ~ииа на ФА 1 СВ бобина на Ф А М700НМ -- -2-С-10Х200 Еднослоilна Също
П р о д ъ л ж е 11 и е на та б .1. 6 - '26, 26. извод от 22-а нав. извод от 6-а нав. :25, извод от 19-а нав. 1 ИЗВОД ОТ 16-а нав. 8 ПЭЛО-0,18 ПЭЛО-0,18 6,2 6,2 . 4,9 ПЭЛ-0.12 .85+85+85 25, 7 - --·------ 3. 3 3 - - - --- · - - - - - - ' 9 5MHz 5l\1Hz !О 11 80 85 80 3ХПЭВ-1-О,Об 980 465kHz 140 9,0 ПЭВ-1-0,12 7,8 6,8MHz 95 0,93 7.8 6,8MHz 95 0,93 210 бOOkHz 150 4,55 240 600kHz 150 4,5 7,8 6,8MHz 95 0,93 ПЭВ-1-0.12 7.8 6,8MHz 95 0,93 5ХПЭВ-1-О,06 210 бOOkHz 150 4.55 25 2 25, извод от 16-а иав. 25 2 22+10+22, извод от 83-а 5ХПЭВ-1-О,06 ПЭВ-1-0,12 5ХПЭВ-1-О,06 ПЭВ-1-0,12 11ав. 2 27+70+27 4 25, извод ОТ 10-а И 16-а навивки 25 2 '22+70+22 извод от 83-а 11ав. 2 ПЭВ-1-0,12 4 SХПЭВ-1-0,06 ПЭВ-1-0,12 240 18 ПЭЛШО-0.15 ПЭВ-1-0.12 10 б.8МНz -6+ 6+ 7 (бифилярно) 20 + 60 + 20, ИЗВОД ОТ 48-. ПЭЛШО-0,15 sхnэв-1~.ов 12 160 бООkНz 27+70+27 .34, извод от 25-а 118В. и 80-а нав. "27 + 70 +27, извод от 84-а 4,5 . 240 118В. 130±2 ГIЭВ-1-0.12 1950 "45±Jl JБШО-IОХО.07 230 100 1.05 70 ' 0,85 155 4.2 150 4.35 300kНz 170 7 1000 • 170 1,2 219
8 1 =24+66, 8 2 =66+199 и 8 3 =35+199. Ако коефициентът на усилване на транзистора ПП1 е по­ малък от препоръчания, например 24 + 29, за да се осигури чувствителност на приемника от базата на ПП1 4+8µV за транзисторите ПП2 и ПП3 трябва да се използуват триоди с коефициенти на усилване' 82+ 199. · Ако коефициентът на усилване на транзистора ПП 1 е голям, може· да се използуват триоди ПП2 и ПП3 с по-малки коефи­ цнею:и на усилване. Вместо транзисторите ПП4 , ПП5 , ПП6 и ПП7 се препо­ ръчва да се използуват полупроводников11 триоди тип П41 (П 15) с коефициенти на усилване съответно: 84=44+ 76; 85=29+49; 86•1=25+ 142. Препоръчва се транзисторите с посочените коефициенти на усилване да се използуват в съответните стъпала и радиоприемници 111 и IV клас. За осигуряване на по-стабилна .всичките му транзистори се работа предявяват на на другите приемника към определени изисквания по 01ношение на неуправляемия колекторен ток f ко· Препоръчва се fко на транзисторите ПП1 , ПП2 н ПП3 да не надвишава З µА Неуправляемите колекторни токове ~а крайните транзис­ тори могат да бъдат 5+8 µ А, но те трябва да са еднакви 1 • Голямо значение има правилният подбор на транзистора за първото стъпало на н.ч. усилвател (например с fко=О,5+1µ А и 8 = 55 + 76). Ако се използува триод с по-голям f ко, може да се измени режимът на работа на транзистора ПП5 , което ще предизвика нежелателни изменения на режимите на работа на транзисторите пп6 и пп,. Може да се провера дали транзисторите са редов'Ни и да.ш няма съществени отклонения в режимите им на работа, като се измерва токът в общата верига на захр~нване на приемника. който се увеличава при поставянето на транзисторите един след друг в цоклите им (започва се от ПП 1 ). Ако токът се увели­ чава според табл. 3.34, може да се смята, че транзисторите и режимите им са нормални. Проверка н.а НЧУ н.а приемн.ик „Селzа" Опростена проверка на долу не се дават препоръки за само да се прецени