/
Автор: Борисов В.Г.
Теги: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника
Год: 1975
Текст
В. Г. БОРИСОВ
МЛАД
РАДИОЛЮБИТЕЛ
БИБЛИОТЕКА .МЛАД РАДИОЕЛЕКТРОНИК“
ДИ „ТЕХНИКА
БИБЛИОТЕКА .МЛАД РАДИОЕЛЕКТРОНИК
ВИКТОР Г. БОРИСОВ
МЛАД
РАДИОЛЮБИТЕЛ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ:
инж. МАРГАРИТА ПЕТКОВА
инж. ДИМИТЪР РАЧЕВ
Сканиране: Петко Петков, обработка: LZ2WSG
4 Декември 2008 година, KN34PC
ДЪРЖАВНО ИЭДАТЕЛСТВО .ТЕХНИКА*
СОФИЯ, 1975
УДК 621.396 (023)
Във вид иа популярна беседи киигата запозиава читателите с историята
и развитието иа радиото, с елементарната електро- и радиотехника, със съ-
временното приложение на радиоелектроииката. Тя съдържа около 50 опи-
сания на различии по сложност конструкции иа приемници и нискочестотни
усилватели, радиовъзел, апаратура за радиоспорт, електромузикални ин-
струмента, автоматически действуващи електронни устройства, апаратура за
радиоуправление на модели, прости измервателни прибори и приспособления,
учебно-нагледни пособия по радиотехника. В края на книгата е даден спра-
вочен материал.
Книгата е предназначена за широк кръг начииаещи радиолюбители и
може да бъде използувана като практическо ръководство в училищните кръ-
жоци.
Държавио издателство «Техника» — София, изказва благодарност на
издателство «Энергия» — Москва, за предоставянето на оригиналння илю-
стративен материал.
Виктор Гаврилович Бернсов
ЮНЫЙ РАДИОЛЮБИТЕЛЬ
Издание пятое, переработанное и дополненное
Издательство «Энергия», Москва. 1972
(Массовая радиобиблиотека, выпуск 764)
621.396(023)
УВОД
Раднолюбителите са изключително предприемчиви хора. Те не се
задоволяват с постигнатото, винаги експерементират, търсят но-
вого. Те активно участвуват в радиофикацията на страната, внед-
ряват радиотехнически средства в различните отрасли на народ-
ного спопанство, създават нови оригинэлни конструкции на при-
емници и усилватели, телевизори и звукозаписващи апаратури,
автоматически устройства, измервателни прибори и много други,
внасят своя скромен принос в развитието на радиоелектрониката.
Най-многобройният отряд на това забележително движение
са младите радиолюбители. Радиолюбителството помага на тези,
конто седят сега зад ученическия чин, да затвърдят на практика
познанията, получени в клас, да се приобщит съм обществено-
полезния труд, да разширят общотехническия си кръгозор,
защото то е политехническо по своята сзщност.
Тази книга е предназначена за радиокръжоците в училищата
и в извънучилищните учреждения, за множеството деца, за конто
радиолюбителството е станало любимо занимание. В това издание
са прибавени нови беседи, конто ни запозпават с «Лова на лиси-
ци>, с електромузикалните инструменти. Освен това значително
са обновени описанията на радиолюбителските конструкции и уре-
ди, предложени за самостоятелна наработка. В практическата
си част, тази книга обобщава опита на училищните и извънучи-
лищните кръжоци.
Редакция „Масова радиобиблиотека"
МЛАДИ ПРИЯТЕЛЮ,
Тази книга е само буквар, който ще ти помогне Да направит пър-
вата си крачка в опознаването на голямата радиотехника. Но и
по този кратък път те очакват и трудностите, и радостите на побе-
дата.
Откачало ти ще изработиш най-простия приемник, за да се
запознаеш с азбучните истин» на радиотехниката. На този етап ти
ще се почувствуваш птрвокласннк, както тоза беше прели някол-
ко годный. След това ще започнеш да изучаваш и изработваш по-
сложни приемники и усилватели. А после. . . .
Но нека да не избързвам. Запомни едно: ако искашда станет
радиолюбител, натрупвай познания, опит, бъди упорит и настой-
чив в достигането на целта. Тогава към опознаването на радиотех-
никата ще се открие широк път, ще дойле увереността в силите ти,
а тя ще ти донесе радостта от. победата.
Пожелавам ти големи успехи по този път.
В. Борисов
ПЪРВА БЕСЕДА
ПРОИЗХОД НА РАДИОТО
В нашата първа беседа, млади приятелю, аз не възнамерявам да
те запознавам с историята на всички открития, изследвания и с
всички етапи на практическото използуване на електрическите и
магнитни природни явления, лежащи в основата на радиотех-
никата. Това би било твърде дълъг и даже скучен сега за теб раз-
каз. Аз ще ти разкажа за най-главното сноред мен оттази история,
за най-важните явления, без познаването на конто ти не может
да обясниш действитето даже на най-простия радиотехнически
уред.
Назад ьъв вековете
Легендата припнсва откриването на електрическите явления на
най-мъдрия от древногръцките мислнтели — Талес, живял преди
две хиляди години.
В околностите на древнсгръцкнят град Магнезий на брега на
морето хората намерили камъчета, конто привличали малките же-
лезни предмети. По името на този град малките камъчета нарек-
ли магнити (ето откъде произлиза нанменованието «магнит»!). Ка-
то събирал тези тайнствени камъчета,Талес намерил и други, не
по-малко интереснн, при това красней и леки камъчета. Те не при-
вличали железните предмета като магнитните. Затова пък прите-
жавали други твърде любопитнн свойства: ако се натрият с вълнен
парцал, към тях се полепват перушинки, малки парчеица от сухо
дърво или трева. Такива камъчета сега наричаме кехлибар. Древ-
ните гърци наричали кехтибара е л е к т р о н. Оттук се образу-
вала впоследствие думата електричество.
Това интересно природно явление, наричано наелектри-
з и р а н е на телата чрез триене, ти может да наблюдаваш сам,
без да отиваш на море, за да търсиш парченца от вкаменелата смо-
ла на изкопаемите растения — кехлибар. Натрий пластмассе гре-
5
бен с втлнен пърцал и го доближи до малки парченца от тънка
хартия (фиг. 1); те мигновенно подскачат и се прилепваг към на-
лектризирания гребен, а след известно време падат обратно на ма-
ната. А ако наелектризирания гребен приближиш до косата си?
Косата се привлича от гребе-
на, като понякога тоза явле-
ние се съпровожда от появя-
ване на искри — свръхми-
ниатюрни мълнии.
А ето още един опит.
Върху две сухи кибритени ку-
тийки постави добре изтрито
стъкло, а под него — сидите
парченца от тънка хартия.
Свий вълнения парцал като
тампон и натрий с него стък-
лото отгоре (фиг. 2). Ще ви-
Фиг. 1. Наелектризираният гребен при- Диш как ще заскачат и за-
влича перушинкн, косъмчета, парченца играят под стъклото парчен-
хаРтия цата хартия!
Нищозагадъчно няма тук;
гребенът и стъклото, конто натриваме с вълнен парцал, при-
добнват електрически заряд, поради което подобно на магнита
Фиг. 2. Под наелектрпзираното стъкло парченцата
хартия «танцуват»
те привличат леките парченца хартия или влакънца. Но нито
древните гърци, нито другите мислители и философи в продълже-
6
ние на много столетия не са могли да обяснят това свойство на
кехлнбара и стъклото.
В XVII в. немският учен Ото Герике създал електрическа ма-
шина, която иззличала от едно триещо се кълбо, излято от сяра,
Фиг. 3. Лайденска стъкленица Фиг. 4. Елемент на Болта
(кондензатор) за натрупване на
електричество
значителни искри. Силата на тези искри била такава, че въздей-
ствието им можело да се окаже болезнено. Но тайната на «електри-
ческата течвост», както тогава са наричали това електрическо
явление, все още не била открита.
В средата на XVIII в. в Холандия, в Лайденския универси-
тет, учените намерили начин за натрупване на електрически заря-
ди. Била създадена «лайденската стъкленица» (по наименованието
на университета)—стъклен съд, стените на който отвън и отвътре
са облепили с оповна фолия (фиг. 3). Подобии прибори наричаме
сега електрически кондензатор и (думата «кон-
дензатор» означава «сгьстител»), а двете ленти от фолия, конто не
са били свързани помежду си — п л о ч и или електроди
на кондензаторите.
Лайденската стъкленица, включена към елекрическата машина,
можела да натрупва и дълго време да задържа значително количест-
во електричество.Когато свьрзвали накъсо нейните плочи посред-
ством парче дебел проводник, в мястото на свързването прескача-
ла силна искра и натрупаният електрически заряд в Лайденска-
та стъкленица мигновено изчезвал. Ако свържели плочите на за-
7
редения кондензатор с тънък проводник, последният бързо се на-
грявал, зачервявал се и се разтапял, т. е. изгарял, както сега ние
често казваме. Изводът бил само един: по проводника тече елек-
трически ток, източник на който е електрически заредената лай-
денска стъкленица — кондензатор.
В края на XVIII в. италианският физик Атександър Волта
изобретал по-съвършен и най-вече непрекъснат източник на елек-
трически ток. Той поставил между неголеми кръгли пластини от
мед и цинк подложка от вълнен плат, напоена с киселинен раз-
твор (фиг. 4). Докато подложката е влажна, между пластините
и разтвора се извършва химическа реакция, която причинява про-
тичането на слаб електрически ток в проводника, свързващ двете
пластини. Големината на тока, получен по този начин,се увеличи-
ла значително, като се свързали двойки металнн пластини пара-
лелно — в батерия.
Такъв източник на ток се нарича галван ическ и ел е -
мент (по името на Луиджи Галвани, открил явлението ечектри-
чески ток), а свързанитепаралелно или последователноетементи—
батерии от галванически елементи. Тогава тези батерии нари-
чали на името на техния изобретател «волтовн стълбове». Те са
поставили началото на електротехниката.
По това време практиката убедила учените, че съществува два
«вида» електрнчество. Единият оттях, който съответствува на елек-
трическия заряд на медната пластина, те приели условно за поло-
жителен, а вторият, който съответствува на заряда на цинковата
пластина — за отрицателен. Съответно на това първата пластана—
полюс на източника на ток нарекли положителен и го озна-
чили със знак «+», а вторият полюс — отрицателен и го означи-
ли със знак «—». Аналогично на това те приели условно, че токът
тече от положителния към отрицателния полюс на елемента или
батерията.
Тук ние сме принудени да отидем малко напред, за да отгово-
рим на въпроса, който вероятно и ти си си поставил.
Какво представлява електрическият ток?
Науката казва, че електрнческнят ток е насочено дви-
жение на електрически заряди.
За да ни се изясни този въпрос, трябва мислено да проникнем
в микросвета на веществата.
8
Вещество или материя се нарича тоза, от коего са изгра-
дени всички съществуващи в природата предмета и тела: твърди,
течни и газообразни. Веществата се образуват от а т о м и . Ато-
мите са необикновено малки. За измерването им единицата за дъл-
жина милиметър се оказва съвсем неподходяща, тьй катое тьърде
Голяма. Неподходящ за такива измервания е и микронът — една
хилядна част отмилиметъра, а даже и милимикронът, който е 1 000
пъти по-малък от микрона. За измерването на атомите се изпол-
зува ангстрьо.м—една десета част от милимикрона. Диаметърът
на атомите на различните вещества е от порядъка на 1 до 4 анг-
стрьома. С други думи, върху разстояние от 1 ст свободно могаг
да се поместят от 25 до 100 милиона атоми.
Някога са предполггали, че атомът е най-малката неделима
частица на ьеществата. Думата атом означава «неделим». Но впо-
следствие учените открили, че атомът се състои от много по-малки
частици: в центъра на атома на всяко вещество се намира ядро»
размерите на което са примерно 100 хиляди пъти по-малки от раз-
мерите на целия атом. А след това се е оказало, че и ядрото се
състои от още по-малки частици, конто били наречени п р о т о н и
и неутрони.
Сега учените успешно разрушават или, както се казва, разпа-
дат ядрата на атомите и получават огромна, скрита в тях енер-
гия — атомна. В атомните електростанции тази енергия се пре-
връща в енергия на електрическия ток. С атомна енергия работят
няколко вида кораби, например ледоразбивачи и подводници.
Атома можем да си представим като свят от микроскопични
частици, конто са въртят около своята ос и една около друга. В.
центъра на този микросвят се намира плътно масивно ядро, око-
ло което се въртят многократно по-малките от ядрото частици—
електроните. Електроните образуват обвивката на Зтома.
Какви са размерите на електроните? Извънредно малки. Ако
главата на карфицата мислено увеличим до размера на нашата
планета Земя при това всеки атом на метала, от който е направе-
на карфицата ще, се увеличи до размера на кълбо с диаметър 1m.
И етб в центъра на този фантастично увеличен атом ще видим
неговото ядро — топчица с големината на печатарска точка, око-
ло която се движат едва забележимите прашинки — електроните
(фиг. 5).
Ако желает да знает размерите на електрона, раздели чис-
лото 3 на единица с 12 нули. Ще получит примерния диаметър
на електрона, изразен в часта, от милиметъра.
9
Ние нарекохме електрона «частица». Но това не означава, че
електронът представлява нещо като твърда бучица или топчица.
Сьвременните научни представи наподобяват електроните на об-
лачета, конто обкръжават атомното ядро и се въртят около него.
Фиг. 5. Така си представяме атома
Електронът е като че ли «разма-
зан» по обвивката на атома. Обаче
за нагледност при обяснението на
никои физически явления елек-
троните се изобразяват условно,
символично във вид на кръгчета,
въртящи се около атомното ядро
подобно на изкуствените спътни-
ци около Земята. Така ще изоб-
разяваме и ние електроните.
Броят на електроните в атома
на всеки химически елемент е
строго определен, ноне ееднакъв
за различните химически елемен-
ти. Най простого устройство има
гтомът на газа водород—неговгта обвивка съдържа само един ечек-
трон (фиг. 6).
Обвивката на атома па хетия (газ, с който напълват тръбите
за ci етещите с червена светлина рекламни надписи) има два елек-
трона.
Атомите на др^гите химически елементи съдържат по-голям
брой електрони при което техните електронни обвивки са мно-
слойни. Атомът на кислорода например има 8 електрона, разполо-
жени в два слоя: в първия — вътрешния, по-близък до ядрото
слой се движат 2 електрона, а във втория — външния — 6 елек-
трона. Всеки атом на желязото има по 26 електрона, а всеки атом
на медта — по 29 електрона. В атомите на желязото и медта елек-
тронните обвивки са четирислойни: в първия слой — 2 електро-
на, във втория и третия — по 8 електрона, а във външния, чет-
въртия слой — останалите.
Електроните, намиращи се във външния слой на обвивката
на атомите, се наричат Валентин. Запомни това наименование на
електроните, движещи се във външния слой на обвивката на ато-
мите: Валентин. Ние ще си спомним за валентните електрони,
когато говорим за полупроводниковите прибори.
Броят на електроните в атомите на различните вещества может
да научиш от таблицата на химическите елементи, съставена от
великия руски учен — Дмитрий Иванович Менделеев. Тази таб-
10
лица ще намерит в химический или физический кабинет всвоето
училище. Засега запомни: броят на протоните в ядрото на атома
винаги е равен на броя на електроните, намиращи се в електрон-
ната обвивка на атома за дадено вещество.
Фиг. 6. Схемно устройство на атомите в никои химически елементи
Всеки протон на атомното ядро носи положителен (+)
електрически заряд, а всеки електрон на атомната обвивка —
отрицателен (—) заряд, равен на заряда на протона. Неу-
троните, влизащи в състава на амтомното ядро, не са носители на
електрически заряд.
На теб сигурно ти се е случвало да се забавлягаш с магнити.
Как можеш да си обясниш явлението на привличаве на железни
предмети от магнитите? Нали единствено със съществуването на
невидимо магнитно поле, пронизващо пространството около по-
люсите на магнита. Това поле може да накара гзоздея да застане
перпендикулярно на масата, без да се допира до него магнит.
А ако се опитаме да съединнм дза магнита с едноименни полюси?
Те ще се отблъснат! А разноименните? Магнитите потюси ще се
привличат и прилепват един към друг.
По подобен начин се отнасят и електрическите заряди един към
друг: едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се при-
вличат.
Тъй като електроните имат заряд, противоположен по знак на
заряда на протоните, между тях в атома действуват непрекъснато
електрически сили, задържащи електроните около своето ядро.
«А защо електроните не падат върху ядрото?» — ще попиташ
ти. Защото те се въртят около ядрото с огромна скорост. Нали
Луната не пада върху Земята, макар че Земята привлича своя ве-
чен спътник ?
Тъй като сумарният отрицателен заряд на всички електрони
в атома е равен на сумарния положетелен заряд на всички прото-
11
ни, външно той не проявява никаквиелектрически свойства. Каз-
ват, че такъв атом е електрически неутрален. Това свойство может
да се сравни с такова явление: ако върху двете блюда на везните
поставим еднакъв брой монети, везните ще се уравновесят. Валент-
ните електрони намиращи се на най-голямо разстояние от ядрото,
се задържат по-слабо от ядрото, отколкото по-близко сгоящите
до него. При различии външни въздействия, например при нагря-
ване, триеде или под влияние на светлината, валентните електро-
ни на някои вещества могат да напуснат своите атоми и даже пре-
делите на телата, в конто те влизат. Такива електрони, конто са
напускали своите атоми, са наричат св об од н и .
А какво става с атома, загубил един или няколко електрона?
Неговото вътрешно електрическо равновесие се нарушава. В него
преобладава положителният заряд на ядрото и атомът като цяло
става положителен. Такъв атом наричат положителен й о н.
В този случай той, както и магнитът.се стреми да притегля към
себе си оказалите се наблизо свободни ел 'ктрони или да си «при-
свой» електрони от съседните атоми, за да възстанози загубата и
отново да стане електрически неутрален.
А ако в електронната обвивка на атома се появп излишен елек-
трон? Такъв атом ще прояви свойството на отрицателен заряд.
Това ще бъде вече отрицателен йон. При първата въз-
можност той ще изтласка нзлишния електрон извън своите пре-
дели, за да стане отново електрически неутрален.
Еднаквите атоми или атомите на различии химически елемен-
ти се свързват и образуват м о л е к у л и . Водородът например
обикновено се състои от молекули, във всяка от конто влизат по
два водородни атома. При това електронните обвивки на дзата ато-
ма се сливат (фиг. 7). В такава молекула двата електрона се дзижат
около две атомни ядра.Тук гече не може да се различи кой от елек-
троните на кой от двата атома принадлежи. Ако два водородни
атома се свържат с един атом
___________________ кислород, ще се получи молеку-
лата на водата. Всички тела
се състоят именно от молекули,
— а не от отделил атоми. Хартпя-
Фиг. 7. Прн свързване на два водо- та например, върху конто е
родни атома в молекула,техните елек- напечатана тази книга, е «из-
тронни обвивки се сливат лъкана» от молукулите на це-
лулозата, в конто влизат ато-
мите на еъг. ерода, кислорода и водорода.
Молекулата, както и атомът,е електрически неутрална, ако
12
юбщият брой електроните в нея е равен на общия брой на прогони-
те, намиращи се в нейните атомни ядра. Ако броят на електроните
в молекулата е по-малък от броя на протоните, тя ще носи п о-
ложителен заряд, а ако е по-голям от броя на прогоните —
тя ще има отрицателен заряд. Ако пренесем по някакъв
начин част от електроните от атомите или молекулите на едно тя-
ло в друго, около тези тела, както ив пространството между тях,
ще възникнат електрически сити, или, както казват, ще се създа-
деелектрическо поле.
Ето ти и разгадаването на «тайната» за иатритня със сукно или
коприна гребен. При триенето гребенът отдава на сукното част от
«лектрическите си заряди — наелектризирва се. Около
наелектризирания гребен възниква електрическо поле, вслед-
ствие на което той придобива способността да привлича леки пред-
мета.
Електрическото поле действува и между две части на едно и
също тяло, например в парче метал, ако в едната негова част има
язлишък от електрони, а в другата — недостиг. Възникват ус-
ловия за преместване на изтишните електрони в тази час г на тя-
лото, където те не достг.гат.
Зарядът на един електрон е нищожно малък. Но ако елсктро-
ните са много и ги заставим да се движат вътре в тялото в едиа по
сока, образувайки поток от отрицателни заряди, ще се получи то-
ва, което наричаме електрически ток.
Обаче не във всяко тяло има условия за преминаване на елек-
трически ток. Работата е в това, че атомите и молекулите на раз-
личните вещества притежават нееднакви свойства.
Така например валентните електрони свободно напускат об-
вивките на металните и безпорядъчно, хаотично се движат непре-
къснато между атом иго. В металите има много свободни електро-
ни. По същество металът се състои от положителни йони, разпо-
ложени в определен порядък, като пространството между тях е
запълнено със свободни електрони (фиг. 8). В метала е невъзмож-
но да се различи кой електрон към кой атом се отнася, тъй като
те се сливат в единен електронен «облак». Огромното количество
свободна електрони в металите създава в тях най-благоприятни
условия за електрически ток.
Необходимо е само да се превърне хаотичного движение на елек-
троните в насочено, т. е. те да бъдат принудени да се движат ка-
то «лавина» в една посока.
А в никои тела и вещества почти липсват свободни електрони,
тъй като те силно се задържат от ядрата. От молекулите
13
Всички тела и вещества,
Атома с выпрешни.
електронни обвивка
електрони
Фиг. 8. В метала пространст-
во™ между атомите е запъл-
нено със свободни електрони
и атомите на такива тела е трудно да се «отнемат» или «прилепят»-
излишни електроии. В такива тела не може да се съдаде електри-
чески ток.
в конто може да се създаде електри-
чески ток, се наричат проводи и-
ц и . Тези тела и вещества, в конто1
не може да се създаде ток, се нари-
чат изолатори или д иелек-
т р и ц и .
ОсЕен металите проводници са въ-
глищата, разтворите на солите, ки-
селините, основите, живите орга-
низми и много други тела и веще-
ства. Трябва обаче да се каже, че в
разтворите на солите електрически-
ят ток се създава не само от елек-
троните, но и от положителните йо-
ни. Не провеждат електрически ток
въздухът, стъклото, парафинът, слю-
дата, лаковете, порцеланът, гумата,
пластмасите, различните смоли, те-
чните масла, сухото дърво, сухата
тъкан, хартията и други вещества.
От г.орцелан например се изработват изолаторите за електро-
проЕодите, лаковете се използуват за покритие на проводниците,
за да ги изолират от другите предмети.
Има голяма трупа вещества, конто се наричат полупро-
вод н и ц и . Към полупроводнииите се отнасят например гер-
маният и силицият. По проводимост на тока те заемат средно мяс-
то между проводниците и диелектриците. Смятани някога за не-
нужна в практиката, сега те станаха основен материал за произ-
водств ото на всички съвременни полупроводникови прибори, на-
пример на транзисторите.
По какъв начин да накараме голямото количество свободни
електрони в проводника, да речем в отоплителната жичка на елек-
трическата лампичка да се движат насочено в една посока? За-
това е необходимо изкуствено да се създадат различии електри-
чески заряди в краищата на проводниците или, както се казва,
да се създаде разлика в потенциалите, като ги вклю-
чим например към полюсите на галванически елемент.
Галваническият элемент (фиг. 9) е най-простият химически
източник на ток. Той се състои от цинкова и медиа пластинки —
14
електроди, поставени в електролит — разтвор на
соли или киселина, например сярна. Както и в елемента на Волта,
в резултат на химическата реакция, която се извършва между
пластинките — електроди и електролита, върху цинковия елек-
Фиг. 9.' Устройство на най-прост галваничен еле-
мент н затворена електрическа верига. В кръгче е
показано условного означение на елемента в схе-
мите
Посока на
електроните
трод се образува излишък от електрони — отрицателен заряд,
а върху медния електрод възниква недостиг от електрони — по-
ложителен заряд. Казват, че между електроните на елемента дей-
ствува електродвижещо напрежение (съкратено е. д. н.),
йапрежение или разлика в потенциалите.
Термините «напрежение» и «разлика в потенциалите» обозначават
едно и също явление. Близкото до тях понятие «електродвижещо-
йапрежение» много широко се използува в техническата термино-
логия
За разликата между е. д. н. и напрежение подробно ще ти раз-
йажа в пета беседа.
Ти вече знаеш, че полюсите на елемента се обозначават със
зйаците плюс и минус. Тези знаци ти си виждал например върху
батерията за джобно електрическо фенерче. Впрочем тази бате-
рия се състои от галванически елементи, само че сухи. Там те са
трй.
15
Няколко елемента, свързани помежду си,наричаме б а т е р и я.
Щом като включим краищата на проводника към полюсите на
елемента или батерията, съставена от галванически елементи, се
получава затворена електрическа верига. По нея, както по мост,
електроните ще се движат натам, където те не достигат, т. е. —
от отрицателния полюс през проводника към положителния по-
люс на елемента. Това е то насоченото движение на свободните
електрони в проводника — електричсският ток. Той
тече през проводника, тъй като в цялата верига съществува елек-
тродвижеща сила, има "'лектрическо напрежение. Токът във ве-
рпгата ще тече дотогава, докато електрическата верига е затворе-
на и елементът е свързан. Ако се прекъсне веригата, токът в про-
водника ще спре.
Тази най-проста електрическа верига може да се раздели на
два основпи участъка: външеи и вътрешен. Ктм вън-
шния участък на веригата се отнася всичко, което се включва към
полюсите на източника на тока (на фиг. 9 — лампичката и съе-
динителпите ироводници), а към вътрешния участък —тази част
от веригата, която се затваря вътре в самия източник на тока.
Запомни; Затворената електрическа верига е задължително
условие за съществуване на ток в нея. В прекъсната верига ток не
тече. Може да с^ предадат разноименни заряди на две изолирани
дно от друго тела, например топчета, окачени на коприненн кон-
ци. Топчегата ще се привличат едно към друго, но ток между тях
няма да тече, тъй като те са разделени от изолатора въздух.
Макар електроните в проводника да се движат от отрицателния
полюс (където те са в излишък) към положителния където те са
в недостиг) исега.както в миналия век,е прието да се счита, че
токът тече от плюса към минуса, т. е. в посока, обратна на движе-
нието на електроните.
Ти може да попиташ: защо пък сега да не се узакони правилна-
та посока на тока? Работата е в това че такова изменение би нало-
жило преработката на всички уч^бници, на цялата техническа ли-
тература, имаща пряко или косвено отношение към електротех-
никата и радиотехниката. Освен това условната посока на тока
е приета от учените в основата на редица съществуващи правила,
свьрзани с определение™ на много електрически явления. В съ-
щото време такава условност не създава никакви неудобства, ако
твърдо се помни, че посоката на тока е противоположна на посо-
ката на движение на електроните.
Във външния участък на електрическата верига токът тече в
една и съща посока през цялото време, докато действува елемен-
16
тът. Такъв ток се нарича постоянен. Него можем да го изо
бразим графически, както е показано на фиг. 10. Точката на пре
сичане на осите е обозначена с нула (0) и е изходна за графичес
кото изображение на времето и големината на тока във веригата
За какво може да ни раз-
каже тази графика? Отнача-
ло (отсечката от времето Оа)
ток във веригата няма (токът
е равен на нула), тъй като
външният участък на верига-
та не е включен към източ-
ника на тока. Токътсе появя-
ва, когато веригата се затво- <^>иг- ГраФик на постоянния ток
ри (точка а). Той бързо на-
раства до някаква стойност (точка б) и не се изменя дотогава,
докато веригата остава затворена (точка в). Когато веригата се
прекъсне, токът бързо намалява и съвсем изчезва (точка г). Ако
затворим отново електрическата верига в нея пак ще се появи
ток. Така примерно изглежда графиката на тока, протичащ през
лампичката на джобното електрическо фенерче, когато го включ-
ваме за кратки интервали от време.
През съединителните прозодници и отоплителната жичка на
лампичката, показани на фиг. 9, електроните се дзижат отляво
надясно — от минуса към плюса. Но ако полюсите на елемента
си сменят местата, електроните във външния участък на веригата
ще потекат отдясно наляво, тъй като сега минусы ще се ока же
в десния участък на веригата, а плюеът — в лезия. Щэсе измен и
само посоката на движение на елэктрочиге, но токът и з този
случай ще бъде постоянен.
А ако полюсите на галзаническия елемэнг си сменят местата
много бързо и при тоза ритмично? В този случай електроните във
външния участък на веригата също ще изменят последозател но
цосоката на своего дзижение. Огначало те ще потекат в една по-
сока, след тоза, когато полюсите си сменят местата — в друга,
обратна на предидущата, после отнозо в първата, пак в обратната
и.т. н. Във външната верига ще тече вече не постоянен, а п р о -
менлив ток.
Ти вероятно знает, че в мрежиге на елекгрического олзег-
ление тече именно такъз ток — променлиз, а не постоянен, както
в електрическото джобно фенерче. Той се изработва от машини,
наречени генератори на променлив ток. Знаците на електрическите
заряди на полюсите на генератора нелрекъснаго се изменят, но
Млад Яадяэливмтел
17
Не скокообразно, както е в нашия пример, а плавно. Зарядът на
този полюс на генератора, който в някои моменти от времето е по-
ложителен, започва да намалява и след част от секундата става
отрицателен; отрицателният заряд отначало нараства, след това
започва да намалява, докато
отново стане положителен и т.н
н. Едновременно се измени зна-
кът на заряда и на другия по-
люс. При това напрежението и
големината на тока в електри-
ческата верига също периоди-
чески се изменят.
Графически променливият
ток се изобразява във вид на
вълновидна линия — сину-
соида, показана на фиг. 11.
Тук нагоре по вертикална-
Фиг. 11. График на променливия
тек
та ос е нанесена едната посока на тока, условно наречена от
нас «права», а надолу — другата посока на тока, обратна на
първата: «обратна».
За какво може да ни разкаже тази графика? Токът във вери-
гата се появява в момента от времето, обозначен с точката а. Той
плавно се увеличава и тече в една посока — «права», достигай-
ки най-голямата стойност (точка б), и също така плавно намалява
до нула (точка в). Изчезвайки за момент, токът отново се появя-
ва и плавно нараства, като тече във веригата в противоположна
посока — «обратна». След като достигне най-голямата стойност
(точка г) той отново намалява до нула (точка д). След това то-
кът, пак последователно нараствайки и намалявайки, тече в пър-
вата посока. После отново във втората, пак в първата и т. н., като
изменя през цялото време своята посока и големина.
При променливия ток електроните в проводника като че ли
трептят, движейки се ту в едната, ту в другата посока. Затова
променливият ток се нарича също електрически трепте-
ния. Движението на електроните отначало в една, а после в дру-
га страна се счита за едно трептение на тока, а вре-
мето, за което става едно пълно трептение — период. Поло-
вин трептение се нарича полупериод, а най-голямата стой-
ност на тока по време на всеки полупериод — амплитуда.
Променливият ток е по-полезен от постоянния поради това,
че той леснс се преобразува. Така например с помощта на специ-
ално устройство — трансформатор — може да се увеличи
18
напрежението на променливия ток или обратно, да се понижи.
Променливият ток освен това може да се и з п р а в и — да се
преобразува в постоянен ток. Всички тези свойства на променли-
вия ток широко се прилагат в електро- и радиотехниката.
Всичко, за което ти разказах в това не много дълго отстъпле-
ние, сега знае всеки ученик от по-горните класове. Ти се ползу-
ваш от благата на електричеството от деня на своето раждане,
понякога даже прекалено много, без да се замисляш върху това,
че учените всичко на всичко преди някакви си 100 години едва-
едва налучкаха пътя към практическото използуване на този ще-
дър дар на природата.
Електричество и магнетизъм.
Каква е връзката помежду им?
В 1819 г. датският професор по физика Ханс Оерщед открил
пряката връзка между електричеството и магнетизма. Провеж-
дайки опити, той открил, че всеки път, когато включвал тока,
магнитната стрелка, намираща се в близост на проводника, по
който тече ток, се стреми да се обърне перпендикулярно на про-
водника, а когато токът се изключи, магнитната стрелка се
връща в изходното си положение. Ученият направил извод: око-
ло проводника, по който тече ток, възниква магнитно поле, кое-
то въздействува на магнитната стрелка.
Ти можеш да се убедиш в това, ако сам проведет аналогичен
опит. Затова ще ти бъдат нужни четири предмета: батерийка и
лампичка за джобно електрическо фенерче, меден проводник с
Дебелина 0,2—0,3 mm с лакова, памучна или копринена изола-
Ция и компас.
Посредством парчета от проводници със зачистени от изола-
цията краища включи лампнчката към батерията. Лампичката
светва, защото се образува електрическа верига. Батерийката е
Захранващият източник на тази верига. Приближи единият от
съединителните проводници до компаса (фиг. 12) и ще видиш
Как неговата стрелка веднага ще застане напречно на проводника.
Тя ще покаже направлението на кръговите магнитни силови
линий, породени от тока. Най-силно магнитного поле на тока ще
ОъДе непосредствено около проводника. С отдалечаването от про-
водника магнитного поле се разсейва и ще отслабва.
А ако се измени посоката на тока в проводника, като се раз-
р$нят местата на полюсите на батерийката? Ще се измени и на-
ПрШёнието на магнитните силови линии — магнитната стрел-
19
ка ще се обърне на другата страна. Значи направлението на си-
ловите линии на магнитното поле, създадено от тока, зависи от
посоката на тока в проводника.
Каква е в тези опити ролята на лампичката? Тя служи кате
Фиг. 12. При измеияне посоката иа тока в проводника се
измени и посоката на силовите линии на магнитното поле
индикатор — прибор, свидетелствуващ за наличието на
ток във веригата. Тя освен това ограничава тока във веригата-
Ако към батерийката се евърже само проводник, магнитното по-
ле на тока ще ст дне по-силно, но батерийката бързо ще се раз-
реди.
Ако през проводника тече постоянен ток с неизменна стой-
ност, неговото магнитно поле също няма да се изменя. Но ако
токът се намали и неговото магнитно поле ще стане по-слабо.
Увеличава ли се токът — усилва се и неговото магнитно поле,
нзчезва ли токът — изчезва и неговото поле. С една дума, токът
и неговото магнитно поле са неразривно евързани и зависят един
от друг.
Магнитното поле на тока лесно се усилва, ако проводника,
по който протича токът, навием във вид на бобина. Силовите ли-
нии на магнитното поле на бобината могат да се сгъстят, ако вът-
ре в нея се постави гвоздей или железен болт. Такава бобина
със сърцевина става електромагнит, способен да при-
влича сравнително тежки железни предмета (фиг. 13). Това свой-
ство на тока се използува в много електрически уреди.
А ако компасът се доближи до проводник, по който протича
2t
продоенлив ток? Стрелката ще остане неподвижна, даже ако про-
водникът се навие в бобина. Означава ли това, че около провод-
ника, по който протича променлив ток, липсва магнитно поле?
Не, разбира се. Магнитно поле има, но то е също променливо.
Магнитната стрелка на компаса
няма да се отклонява само по-
ради своята «неповратливост», тя
няма да успява да следи бързите
изменения на магнитното поле.
Първиятелектромагнит, основ-
ните черти на който са се за-
лазили сега в много електрически
уреди, например в електро-
магнитните релета, в теле-
фонните уреди, еизобретал англий-
ският учен Стерджен, три годи-
ни след откритието на Оерщед.
А две десетилетия след това съ-
битие, в 1840 г., френският физик
Андре Ампер направил ново, из-
Фиг. 13. Проводник, по който
протича ток. навит във видиа^бо-
бина, става електромагиит
ключително важно за времето си
откритие. Той установил по опитен път, че два паралелно раз-
положени проводника, по конто тече ток, са способни даизвършат
механическа работа: ако тскът в двата проводника тече
в една посоха, те се привличат един към друг, а ако тече в
противоположни посоки — те се отблъскват един от друг.
Досещаш ли се защо става така? В първия случай, кога-
то посоката на тока в двата проводника е еднаква, техните Маг-
нитки полета, също имащи еднакви посоки, като че ли се събират
в едиино поле, увличайки след себе си проводниците. Във
втория случай магнитните полета около проводниците, имащи
сега противоположни посоки, се отблъскват едно от друго и по
този начин раздалечават проводниците.
В първата половина наминалото столетие най-ценен принос
на науката даде английският физик самоук Майкъл Фарадей.
Изучавайки връзката между електрическия ток и магнетизма,
твй вткрил явлението електро магнитна индук-
ция. Същността на това явление се заключава в следното. Ако
в бобина от изолиран проводник бързо се вкара магнит, стрелка-
та на уреда, свързан към краищата на бобината, за миг ще се
отклони от нулевого пок азание върху скалата на прибора
(фиг. 14), При такова бързо дв ижение на магнита вътре в бобина-
та, ни вече в обратна посо ка, стрелката на прибора също така
21
бързо ще се отклони в противоположна страна и ще се върне в
изходно положение.
Изводът може да бъде един: магнитното поле пресича провод-
ника и в ъ з б у ж д а (индуктира) в него енергия за
движение на свободните електрони — електрически ток.
Фиг. 14. Енергията на магнитното поле създава движение
на електроните — електрически ток
Можем да постъпим другояче: да преместваме не магнита, а
бобината по дължината на неподвижния магнит. Резултатът
ще бъде същият. Магнитътможе да се замени с бобина, по конто
протича ток. Магнитното поле на тази бобина при пресичане
навивките на втора бобина също ще индуктира в нея електри-
чески ток.
Това явление лежи в основата на действието на генератора
за променлив ток, представляващ бобина от проводник,
въртяща се между полюсите иа силен магнит или електромагнит
(нафиг. 15 бобината е показана във вид на една навивка от провод-
ник). Въртейки се, бобината пресича силовите линии на магнит-
ното поле и в нея се индуктира (произвежда) електрически ток.
А в 1837 г. руският академик Б. С. Якоби откри явление,
обратно по действие на предидущото. През бобината, поставена
в магнитното поле, ученият пропускал електрически ток и боби-
ната започнала да се върти. Това бил първият в света елек-
трически двигател.
Фарадей, който откри явлението електромагнитна индукция,
установил по опитен път още едно много важно явление — въз-
можността да се предава ток от бобина в бобина на разстояние
без каквато и да е пряка електрическа връзка между тях. Рабо-
тата е в това, че променливият или прекъсващ се ток, протичащ
през една от бобините, по един безспорен начин се преобразува
в променливо магнитно поле, което възбужда във втората бо-
бина е. д. н. На тази база е създаден забележителният прибор —
22
трансфор маторът, който играе много важна роля в
електротехниката и радиотехниката.
Електромагнитни вълни
Трудовете на фарадей и на неговия съотечественик и изследо-
вател Кларк Максвел довели учените до извода, че променливо-
то магнитно поле, възникнало от непрекъснато изменящия
Фиг. 15. Схема на най-прост гене-
ратор за променлив ток
Фиг. 16. Опитна постановка на X.
Херц за възбуждаиен индуциране на
електромагнитни вълни
се ток, създава в околното пространство електрическо поле, кое-
то от своя страна възбужда магнитно поле, магнитното поле —
електрическо и т. н. Взаимно евързаните, създаващи се едни
други магнитни и електрически полета образуват единно про-
менливо електромагнитно поле, което непрекъс-
нато като че ли се отдели и отдалечава от мястото на възниква-
нето си и се разпространява в цялото окръжаващо простран-
ство със скоростта на светлината, равна на 300 000 km/s.
Възбуждането на електромагнитните полета от променли-
вия ток се нарича сега излъчване на електромаг-
нитни трептения или електромагнитни
вълни. Срещайки на своя път проводници, електромагннтни-
23
Фиг. 17.| Грг<| I к на
затихваши ezeKTfo» аг-
Н1.ТИИ EWE11
те вълни индуктират в тях променлив ток, такъв, какъвто е въз-
буждащият ток, само че несравнено по-слаб.
СъЕпгдгнето скоростите на разпространение на електромаг-
нитните еълни, създадени от променливия ток и светлината, не
е случайно, защото светлинните лъчи, как-
то и топлинните, по СЕоето естество са също
електромегнитни трептения.
Мисълта за сходстеото между светлин-
ните и електрическите явления е изказал
руският учен Михаил Василевич Ломоносов
сше в средата на XVIII в. Теорията заелек-
тромггнитните вълни е създал Кларк Ма-
ксвел в първата Головина на миналото сто-
летие. Обаче едва в 1888 г. на немския
у1ен Хенргх Херц сееудалода докаже по
опитен пътсъществуването на електромагнит-
ните [ еълни и възмсжността те да Съдат откривани.
В опитната постановка на Херц (фиг. 16) като излъчвател на
електромггнитните еълни бил използуван вибратор — ме-
талнн пръчки с метални сфери на краищата, а като уловител на
електромЕГнитната енергия — резонатор, представляващ
отворена навивка от проводник също със сфери на краищата.
Половинките на вибратора се зареждали до такова напрежение
(разлика в зарядите), че между сферите през въздуха прескачала
електрическа искра — изкуствена мълния в миниатюр. Осъще-
ствявгл се ележтрическп разряд. В този момент,
продължаващ малки части от секундата, вибраторът излъчвал
къса серия от бързо изменящп сезатихващи (отслабва-
щи) електромггнитни вълни (фиг. 17). Пресичайки проводника
на резонатора, разположен в близост, електромагнитната енер-
гия Еъзбуждала в него електрически колебания, което се потвър-
ждавало от появата на много слаба искра между сферите на резо-
натора. Още един разряд — и нова поредица затихващи електро-
магнитни колебания възбуждала в резонатора слаб променлив
ток.
Така Хенрих Херц намерил начин за възбуждане на електро-
магнитни еълни и за улавянето им. Но той не си представил пътя
на практическото използуване на своето откритие.
24
Раждане на радиото
А. С. Попов
Първият човек, който оценил трудовете на Херц, бил преподава-
телят от минния офицерски клас в Кронщад Александър Сте-
панович Попов. Четейки лекции за електромагнитните явления,
конто демонстрирал чрез собственоръчно изработени прибори,
Попов изказал смелата мисъ/
за възможността да се използу
ват електромагнитните вълни
за предаване на сигнали ни
разстояние без проводници.
В I същото време руският
воененфлотсе е съоръжавал <
нова техника. За преодолява-
не на морските простори ни
обновения флот са били необ
ходими повече съвършени сред
ства за връзка. И рускня'
учен търсел нов вид връзка
необходима на флота.
След множество опити и ек
сперименти А. С. Попов кон
струирал принципно нов при
бор, който реагирал на електро
магнитните вълни на значител
но разстояние. Източник на
електромагнитните вълни бил
вибратор, какъвто се е изпол-
зувал и в опитната постановка
на Херц, но допълнен с парчета
лъчване. Приемането се осъществявало с помощта на парче
проводник, свързан с прибора, конструиран от Попов. Ведна-
га след като вибраторът започвал да излъчва електромаг-
иитна енергия, приемният прибор отговарял на това с трептене
на звънец. Този прибор А. С. Попов демонстрирал на 7 май 1895г.
на заседанието на физическото отделение на Руското физико-
химическо дружество. Това било първият в света ра-
диоприемник, а присъединеният към него проводник —
първата в света антена.
Продължавайки опитите, А. С. Попов открил, че на конст-
руирания от него прибор силно въздействуват атмосферните елек-
рически разряди — мълниите. Това довело учения до мисълта
от проводник за по*добро из-
25
да използува приемника за сигнализиране на приближаващи
бури, което било проверено в една от петербургските обсерва-
тории.
Идейният чертеж на този исторически приемник се вижда
Фиг .18. Идеей чертеж на приемника на А. С. Попов
на фиг. 18. Вгледай се в него внимателно, опитай се да се ориен-
тираш и да разбереш как действува.
Като не се брои батерията, приемникът съдържа три уреда:
кохерер, електрически звънец и електро-
магнитно реле — електромагнит, привличащ котва, ко-
гато през намотката му тече ток. Кохерерът представлява стък-
лена тръба с малки метални стърготини във вътрешността.
Посредством тънки метални ленти, той е окачен между опорите
1 и 2. Едната контактна пластина на кохерера е свързана през
намотката на релето с положителния, а другата — с отрица-
телния полюс на батерията. Това е първата електрическа ве-
рига на приемника. Ако котвата на релето прилепне към сърце-
вината, така че нейният край да допре до винта 3, образува се
втората верига — на електрическия звънец.
Кохерерът при различии условия има нееднаква проводи-
мост на тока. Намиращите се в него метални стърготини при обик-
яовеии условия оказват на тока голямо съпротивление, т. е.
лошо го пропускат. В същото време токът в първата верига, в
26
конто е включена намотката на релето, е толкова малък, че кот-
вата на релето не се притегля от сърцевината. Но когато върху
кохерера започнат да влияят електромагнитните вълни, под тях-
ното воздействие съпротивлението на слоя стърготини се намаля-
ва, а токът в цялата първа верига рязко нараства. В този момент
котвата на релето се притегля от сърцевината и допирайки се
до винта 3, затваря веригата на електрическия звънец. Котвата
на електромагнита на тази верига веднага се прилепва и чукче-
то удря чашката на звънеца. Но котвата на електромагнита
на звънеца се отдели от контактната пружина и разкъсва втора-
та верига. Сега чукчето на звънеца, отпуснато от електромагни-
та, удря по кохерера и стръсква стърготините, възстановявайки
голямото им съпротивление. Ако електромагнитните вълни про-
дължават да въздействуват на кохерера, чукчето удря ту по чаш-
ката на звънеца, ту по кохерера.
Когато А. С. Попов свързвал към кохерера антена, чувстви-
телността на приемника забележимо се повишавала. В този слу-
чай приемникът реагирал на разрядите на мълниите, ставащи
на разстояние до 30 km от него. Тъй като приемникът реагирал
не само на изкуствено създадени вълни, но и на тези, конто въз-
никват в атмосферата пред буря, А. С. Попов нарекъл своята
рожба «буревестник».
На 24 март 1896 г., по-малко от година след историческото
заседание на Руското физико-химическо дружество, станало ново
голимо събитие. В този ден изобретателят на радиото демонст-
рирал на учените предаване и приемане на радиосигнали със за-
писване на лента. При радиопредавателя се намирал най-близ-
кият помощник на Попов — П. Н. Рибкин. Радиоприемникът
бил поставен в аудиторията, където А. С. Попов изнасял докла-
да си Когато докладчикът замълчал, се чуло чукането на теле-
графния апарат, Соединен с приемника: Александър Степанович
приемал предаваната от П. Н. Рибкин радиограма. Това била
първата в света радиограма.
Като продължавал опитите и усъвършенствувал прибориге,
А. С. Попов постепенно увеличавал радиуса на действие на ра-
Диовръзката. През пролетта на 1897 г. било ост ществено преда-
ване на радиосигнали от кораб до брега на разстояние 640 ш.
А две години по-късно, в 1899 г., след откриване възможността
за приемане на радиосигнали посредством телефонии слушалки,
радиусът на действие на радиовръзката достигнал вече 35 km.
27
Иде я та се реализм ра в живота
Случаят помогна на А. С. Попов да докаже жизнената необхо
димост от новото средство за свръзка. През ноември 1899 г. бро"
неносецът «Генерал-адмирал Апраксин» по време на снежна бу"
ря се натъкнал на скали в пустинните брегове на остров Хох-
ланд във финския залив. От острова до най-близкия град на кон-
тинента Котки (Финляндия) са около 44 km. Спасителните рабо-
та се забавяли поряди трудността да се прокара проводникова
линия за свръзка между острова и континента. На помощ дошло
радиото. За обезпечаване на надеждна двустранна връзка А С.
Попов със своя помощник Рибкин поставили на острова и кон-
тинента приемо-предавателни радиостанции. Линията на радио-
връзката действувала от февруари до април 1900 г., докато се
извършвали спасителните работа. За това време са били преда-
дени и приети 440 радиограми. Една от тях е оказала неоценима
помощ на хората.
Това се случило на 6 февруари 1900 г. в 14 ч. и 15 мин. П. Н.
Рибкин, намиращ се на о-в Хохланд, приел от А. С. Попов крат-
ка радиограма от град Котки, конто гласила: «За командира на
«Ермак». Около Лавенсаари се е откъснал леден блок с рибари.
Помогнете». Ледоразбивачът «Ермак» незабавно излязъл да тпр-
28
си в морето и свалил от ледения блок 27 рибари. Хората били
спасени благодарение на радиото.
Така действувала първата в света радиосвързочна линия,
така радиото си завоювало правото на живот.
А. С. Попов направил още едно много важно откритие. През
лятото на 1897 г. по време на опитите за предаване на радио-
•сигнали от транспортния кораб «Европа» до крайцера «Африка»
било забелязано, че когато между тези кораби преминавал ни-
как! в друг кораб, чуваемостта на сигналите се намаливала или
даже съвсем изчезвала. Във връзка с това ученият изказал ми-
сълта за възможността да се открият посредством радиоприем-
ника кораби, намиращи се на пътя на радиовълните. По такъв
начин той е указал пътя към радиолокацията — съвременно
средство за откриване и определяне местоположението на пред-
метите върху земята, във водата, във въздуха и космоса.
Кратък бил животът на А. С. Попов, но неговият творчески
път бил голям. Той пръв правилно оценил огромното практичес-
ко значение на електромагнитните вълни и съумял дагипостави
в служба на човека. С това било поставено началото на нова епо-
ха в развитие™ на световната наука и техника — епохата на
радиотехниката и електрониката.
Но заслугите на великия руски учен са били истински оцене-
ни едва след Великата октомврийска социалистическа револю-
ция. С постановление на съветското правителство «За чествува-
не 50 години от дени на изобретяване на радиото от А. С. Попов»
от 1945 г. 7 май бе обявен за Ден на радиото. С това постановле-
ние са учредени златен медал на името на А. С. Попов, който се
присъжда на съветски и чуждестранни учени за забележителни
научни работи и изобретения в областта на радиото и нагръдна
значка «Почетен радист», с която се награждават лица, спосоЬ-
ствуващи със своя труд за развитието на радиотехниката, радио-
любителството, организацията на радиоразпръскването. В Ле-
нинград е създаден музей на А. С. Попов. Името А. С. Попов но-
сят Всесъюзното научно-техническо дружество по радиотехни-
ка и електросвръзка, Куйбишевската радиопредавателна стан-
ция, Научно-изследователският институт за радиоразпръск-
вателно приемане и акустика, редица предприятия на радиотех-
ническата промишленост. Провеждат се състезания за купи на
името на А. С. Попов.
Целият съветски народ свято почита паметта на руския учен
Александър Степанович Попов.
29
Вестник „без хартия и без разстояние**
В деня на победата на Октомврийската революция — 7 ноемв-
ри 1917 г., радиостанцията на крайцера «Аврора» предаде обръ-
щение «Към гражданите на Русия», написано от Владимир Илич
Ленин и адресирано до милионите трудещи Се. В историчес-
ките дни на великия Октомври радиостанциите на младата
страна на Съветите предаваха подписаните от вожда на
революцията радиограми «към всички, към всички, към всички!»,
в конто се даваха указания на местнитеоргани на властта, опро-
вергаваха се клеветите и лъжите на буржоазията за Съвет-
ската република. Радиограмите, приети от центъра на революция-
та—Петроград, се печатаха и широко разпространяваха в много
градове на страната.
Владимир Илич, който следеше внимателно развитието на
радиотехниката, видя в нея огромна организираща сила. На 29
юли 1918 г. от него беше подписан декрет на Съвета на народни-
те комисари за централизиране на раДиотехническите дейности
в страната. В същата година по указание на Ленин в Нижни Нов-
город (сега гр. Горки) беше създадена радиолаборатория. Това
по сыцество беше първият съветски радиотехнически универси-
тет, изиграл голяма роля в развитието на радиофикйцията и ра-
диоразпръскването в нашата страна. По-късно Нижегородска-
та радиолаборатория е била наименувана на името на В. И. Ленин
и два пъти е награждавана с ордена на Трудовото червено знаме.
Нижегородската радиолаборатория е ръководил големият
руски изобретател в областта на радиото, създателят на първи-
те мощни радиопредавателни станции Михаил Александрович
Бонч-Бруевич. Под негово ръководство тук било организира-
но производство на радиолампи, а есента на 1920 г. била завърше-
на постройката на радиотелефонната станция, предаваща по ра-
диото жива човешка реч на големи разстояния.
Когато Владимир Илич Ленин узнал за тези дейности, той
написал в топло дружеско писмо до професор М. А. Бонч-Бруе-
вич: «Вестннкът без хартия и без разстояние», който Вие създа-
вате, ще бъде велико дело».
През м. март 1920 г. с подписа на Ленин било прието поста-
новление на Съвета на труда и отбраната за построяване в Мо-
сква на Централна радиотелефонна станция с радиус на дейст-
вие 2000 версти. Малко по-късно В. И. Ленин в записка, адреси-
рана до Совнаркома, писал: «... Цяла Русия ще слуша вестник,
който се чете в Москва.»
30
На 21 август 1922 г. Москва започнала да работа най-мощна-
та в света по това време радиотелефонна радиостанция. А през
юни 1924 г. Съветът на народните комисари на Съюза на СССР
издал постановление, разрешаващо инсталирането на радиопри-
емници на всички граждаии и организации Започнало произ-
водство на радиоприемници, на литература по радиотехника,
на радиодетайли.
Така се зародило и започнало да се развива съветското радио-
разпръскване, а заедно с него — и радиолюбителството. Сега
радиоразпръскването е станало този митинг с милиониа ауди-
тория, за конто е мечтал великият Илич.
* * *
Сега съветската страна е гъсто покрита с мрежа радиораз-
пръсквателнн станции. Радиоприемникът или радиоточката са
станали предмети от първа необходимост за нашия бит. Радио-
то се явява незаменимо, а в редица случаи единствено средство
за връзка. С радиосвързочни средства са снабдени всички видо-
ве въздушни, морски и речни корабн, научни експедиции. През
деня и нощта в делници и празници, по всяко време се поддър-
жа радиовръзка между градовете на огромната съветска стра-
на. Хиляди радиостанции обезпечават оперативно ръководство
на полевите дейности в колхозите и совхозите.
Радиоразпръскването и връзките са големн, но не единстве-
ни области от съвременната радиотехника. Радиотехниката днес—
това е телевизията и радиолокацията, радионавигацията, радио-
астрономията и телемеханиката, звукозаписът и много Други
отрасли и раздели на науката и техниката.
Радиотехническите прибори се използуват за лечение на теж-
ки заболявания и за наблюдения на дейността на органите на
човека, за борба с вредните бактерии и стерилизация на храни-
телните продукта, за леене и обработка на висококачествени ви-
дове стомани, в машино-и уредостроенето, геологията и метео-
рол огията.
Радиотехниката и нейната спътница електротехниката дадоха
възможност да се автоматизират много производствени процеси,
да се управляват механизми на разстояния, да се извършват най-
точни измервания, да се проникне вътре в атома, да се извършват
иай-точни измервания, да се проникне вътре в атома, да се извър-
шват най-сложни математически изчисления с бързината на мисъл-
та.
31
Ти, млади приятелю, си съвременник на щурмуването на Кос-
моса. Радиотехническата и електронна апаратура, монтирана на из-
куствените спътници на земята, на автоматическите междупланет-
ни станции, на космическите кораби <ИЗТОК»,«ВЪЗХОД»,«ЛУНА»
<КОСМОС», «СЪЮЗ», позволи да се изучат горните слоеве на ат-
мосферата, космическите излъчвания, земният магнетизъм, да се
види невидимата от Земята страна на Луната, лунният пейзаж,
дасе управлява луноход,да се следи за състоянието на здравето на
смелите космонавти, да се иаблюдава ъяхната работа в космоса и
много други.
Такъв е далече непълният списък на примерите за приложение
на съвременната радиотехника, основоположник накоято е Алек-
сандър Степанович Попов. С някои от тях аз възнамерявам да
те запозная в следващите беседи.
Да започнем с най-широката облает на радиотехниката—радио-
разпръекването.
32
ВТОРА БЕСЕДА
ПЪРВО ЗАПОЗНАНСТВО С РАДИОПРГДАВАНЕТО
И РАДИОПРИЕМАНЕТО
Думата «радио» произлиза от латичската дума radiare — излъч-
вам, което означава изпускам лъчи. Тя има общ корен с латинска-
та дума radius — лъч.
Ако от една точка прекарэш разходящи се във всички страни
прави линии — лъчи, ще се получи рисунка наСлънцето, пример-
но в този вид, както обикновено го изобразяваг малчуганите. В
действителност то е и така: Слънцето изпуска във всички страни
лъчи — радиуси. Радиопредавателната станция подобно на Сльн-
цето излъчва във всички страни по радиусите радиовълни. Само
някои радиостанции със специално предназначение излъчват ра-
диовълни само в едно направление. Ако отидеш на територията на
радиопредавателната станция, преди всичко ще видиш вертикална
метална мачта или проводници, издигнати високо над земята. То-
ва е антената. Наред с нея — сградата, където се намира
предавателят на радиостанцията. Предавателят предста-
влява сложно устройство, което изпраща към антената елек-
трически трептения с висока честота.
Към предавателя от радиостудиото, което може да се намира
далече от предавателя, идва подземен кабел — добре изолирани
проводници в здрава обвивка. В студиото е монтиран микро фо-
н ъ т . Не само разговор и музика, но и шепот, шумове микрофо-
нът мигновено превръща в електрически трептения
с н и с к а честота, постъпващи по кабела в предавателя.
На колко много още преобразувания се подлага този променлив
ток, преди приемникът да го превърне отново в звукове!
За да си представит по-ясно как става радиопредаването и
радиоприемането, трябва преди всичко да се погозори за звука
и малко повече, отколкото в първата беседа за променлив ток.
3 Млад радиолюбител
33
За трептенията и за вълните
Около нас непрекъсиато се раждат и затихват трептеливи движе-
ния. Люлее се клончето, от което е литнала птицата. Люлеят се
маховиците на часовниците, люлките. От сътресеиията, предиз-
викани от неравностите на пътя, се клатят вагоните на влаковете,
Фиг. 19. При удар на камък вьрху повърхността на водата
по нея се образуват вълни
автомобилите, трамваите, тролейбусите. Под действието на вятъ-
ра се поклащат дърветата, жиците, окачени на стълбовете, въл-
нува се водата в езерата и моретата.
Как възникват вълните във водата? Ето, хвърляш камък вър-
ху гладката повърхност на езерото и около него се образуват въл-
ни (фиг. 19.). Какво става? Частиците на водата в мястото на уда-
ра на камъка потъват, като изтласкват нагоре съседните частици
— на повърхността на водата се образува пръстеновидна гърбица.
След това в мястото на падането на камъка частиците на водата
се повдигат обратно нагоре, но вече по-високо от предишното ни-
во — след първата гърбица се появява втора, а между тях — па-
дина. По-нататък частиците на водата продължават да се премест-
ват ту нагоре, ту надолу — трептят — увличайки след себе
си повече и повечесъседни частици на водата. Образуват се вълни,
отдалечаващи се от мястото на своето възникване във вид на кон-
центрични кръгове.
Забележи: частиците на водата само трептят около едно
средно положение, но не се движат заедно с вълните. В това не е
трудно да се убедиш, като хвърлиш върху разлюляната повърх-
ност на водата клечка. Ако няма вятър или течение на водата,
клечката само ще слиза и ще се повдига върху вълните, без да се
премества заедно с тях.
34
Вълните върху водата могат да бъдат големи (силни) или мал-
ки (слаби). Силни наричаме такива вълни, конто имат голям раз-
мах на трептенията или, както казват, големи амплитуди на
трептенията. Слабите вълни притежават малки гърбици — мал-
ки амплитуди. Колкото по-големи са амплитудите на възникнали-
те вълни, толкова по-голяма енергия носят те в себе си.
Енергията на вълните, възникнали от хвърления камък, е от-
носително малка, но все пак тя може да разлюлее камъша и тре-
вата, растящи в езерото. Но ние знаем какви големи разрушения
на брега могат да извършат морските вълни с големи амплитуди
и следователно с голяма енергия. Тези разрушения се извършват
именно от тази енергия, конто вълните непрекъснато отдават на
брега.
Бодните вълни могат да следват начесто или нарядко. Колко-
то по-малко е разстоянието между гребениге на бягащите вълни,
толкова п о - к ъ с а е всяка отделно взета вълна. Колкого по-
голямо е разстоянието между вълните, толкова по-дълга е всяка
вълна. Дължина на вълната наричаме разстоянието
между два съседни бягащи гребена или падини. В зависимост от
степента на отдалечаване на вълните от мястото на възникването
техните»амплитуди постепенно намаляват, затнхват, но дължината
на вълните остава неизменна.
А ако вълните се създадат не с камък, а с пръчка, която пота-
пяме във водата, и ритмично, в такт с трептенията на водата, ту
я спускаме, ту повдигаме? И в този случай вълните ще бъдат за-
тихващи. Но те ще съществуват дотогова, докато престанем да сму-
щаваме повърхността на водата.
А как възникват трептенията на маховика на старинните ча-
совници, на люлките? Ти добре знаеш: трябва само да ги побут-
неши, те ще започнат да се люлеят от една страна на друга. Кол-
кото по-силен е тласькът, толкова по-голяма е амплитудата на
трептенията. Такива трептения също ще бъдат затихващи, ако
не ги поддържаме с допълнителни тласъци. Тези и много други
механически трептения виждаме в обкръжаващия ни свят.
Невидимите трептения в природата са още повече. Много от
тях чуваме, възприемаме като звукове. Не винаги например може
да се забележат трептенията на струната на музикалния инстру-
мент, но ние чуваме как тя звучи. При силно духане на вятъра в
комина възниква звук. Той се създава от трептеливите движения
на въздуха в тръбата, конто не виждаме. Звучат камертонът, ча-
щата, лъжичката, чинията, ученического перо, листы хартия —
те също трептят.
35
Фиг. 20. Когато струната трепти,
във въздуха възникват звукови
вълни
Нне живеем в света на звуците, тъй като много от обкръжава-
щите ни тела, трептейки, звучат. Самите звуци — това е резултат
от разпространение във въздуха на трептеливите движения на час-
тиците му. Тях ние не виждаме. Това са звуковите вълни.
Как възникват звуковитевъл-
ни във въздуха?
Въздухът се състои от невиди-
ми за окото частици. При вятър
те могат да се пренесат на големи
разстояния. Но те могат и да треп»
тят. Например, ако във въздуха
направим рязко движение с пръч-
ка, ще почувствуваме лек полъх
на вятъра и едновременно ще чу-
ем слаб звук. Този звук е резул-
тат на трептенията на въздушни-
те частици, възбудени от трепте-
нията на пръчката.
Направи такъв опит. Дръпни
струна, например на китара, а
след това я отпусни. Струната ще
започне да трепти — да вибрира
около своего пьрвоначално поло-
жение на покой. Достатъчно
силните трептения на струиата са
забележими с око. Слабите треп-
тения на струната могат само «да се
почувствуват» като леко гъделичка-
не, ако се докоснем до нея с пръст.
Докато струната трепти, чува-
ме звук. Когато тя се успокой,
звукът затихва.
Виж фиг. 20. На нея са пока-
зани различии положения на зву-
чащата струна и са изобразени като точки обкръжаващите я час-
тици на въздуха. Докато не сме отпуснали струната (фиг. 20а),
частиците на въздуха са равномерно разпределени в пространст-
вото. Но ето струната е отпусната (фиг. 20<5). Премествайки
се вдясно, тя притиска, като че ли пресова пред себе си близоле-
жащите частици, като създава в известен обем на въздуха повище-
не налягане — сгъстяване на въздуха. При това зад струната
се образува облает на понижено налягане—разреждане на въздуха.
36
В следващия момент, когато струната се движи в обратна по-
сока (фиг. 20 в), областта на «сгъстяване» на въздушните частици се
образува отляво на нея, а областта на «разреждане» — отдясно.
Когато струната отново се премести надясно (фиг. 20г), тя създава
нови области на «сгъстяване» и «разреждане» на въздуха.
По такъв начин при трептенето на струната във въздуха възник-
ват отдалечаващп се от нея области на повишено и пониже-
но нал.'.гане. Това са звуковике вьлни.
Звуковите вълни, както и водните, се изобразяват условно с
вълнообразна линия — синусоида. Такава крива е показа-
на на нашите рисунки с пунктир. Нейните «гърбици» съответст-
вуват на областите на повишено налягане на въздуха, а «вдлъбна-
тините» — на области с понижено налягане на въздухй. Област-
та на повишено налягане и следващата след нея облает на пони-
жено налягане образуват звукова вълна.
Звуковите вълни се разпространяват във въздуха със скорост
около 340 ш в секунда и притежават известен запас енергия. В
този момент, когато до ухото достигне областта на повишено на-
лягане на звуковата вълна, тя натиска върху тъпанчето му, като
малко го огъва навътре. Когато до ухото достигне разредената
облает па звуковата вълна, тъпанчето на ухото се огъва малко на-
вън. Тъпанчето на ухото през цялото време трепти в такт с реду-
ващите се области на повишено и понижено налягане на възду-
ха. Тези трептения се предават по слуховня нерв в мозъка и ние
ги възприемаме като звук. Калкото по-голяма е амплитудата на
звуковите вълни, толкова по-голяма енергия притежават те, тол-
кова по-силен е звукът, който възприемаме.
Но ние освен това живеем в света на електромагнитните треп-
тения, излъчвани от всички проводници и електрически прибори,
през конто тече променлив ток, от огромен брой антенн на радио-
станциите, от електрически разряди от земните недра и безкрайния
космос. Само посредством уреди, създадени ог човека, те могат
да бъдат открити и определени.
Период и честота на трептенията
Една от най-важните характеристики на механическите, електри-
ческите, електромагнитните и всички други видове трептения е
периодът — времето, в течение на което се извършва ед но
пълно трептение. Ако например маховикът на старинните часов-
ници прави за една секунда две пълни трептения, периодът на
37
на часовника, звуча-
всяко трептене е равен на 0,5 s. Периодът на големите люлки
е около 2 s, а периоды но трептенията на струната може да
бъде от десети до десетхилядни части от секундата. Още един
пример. В нашите електроосветителни мрежи тече 50-периоден
променлив ток. Периоды на такъв ток е равен на1/50в, а полу-
периодът — на 1/100 s.
Друга величина, характеризираща трептенията, е често-
т а т а (от думата «често») — число, което показва колко пълни
трептения в секунда извършват махалото
щите тела, токът в проводника и т. н.
За оценка честотата на трептенията е приета единица, но-
сеща наименованието херц (съкратено се пише Hz); 1 Hz—
това е едно трептение в секунда. Ако например звучащата стру-
на извършва 440 пълни трептения в секунда (при това тя съз-
дава тон <ла» от третата октава), казват, че честотата на нейни-
те трептения е 440 Hz. Честотата на променливия ток на елек-
троосветителната мрежа е 50 Hz. При такъв ток електроните в
проводниците в течение на една секунда текат, сменяйки се 50
пъти в една посока и толкова пъти в обратна, т. е. извършват
за секунда 50 пълни трептения.
По-големи единици за честотата са килохрец (пише се
kHz), равен на 1000 Hz, и мегахерц (пише се MHz), равен
на 1000 kHz, или 1 000 000 Hz. Понякогасе използува още по-
голяма единица за честотата—гигахерц (пише се GHz, равенна
милиард херца, или 1000 MHz.
Честотата на трептенията на звучащото тяло определи то -
н а или височината на звука. Колкото по-голяма е тази честота,
толкова по-висок е тонът на звука и обратно, колкото по-малка
е честотата, толкова по-нисък е тонът на звука. Нашето ухо е спо-
собно да реагира на сравнително неголяма лента (участьк) от чес-
тоти на звукови колебания, примерно от 20Hz до 20 kHz. Впрочем
тази лента обхваща цялата обширна гама от звуци, саздавани от
гласа на човека и симфоничния оркестър: от много ниските тонове,
приличащи на звука на бръмченето на бръмбара, до едва улови-
мого високо писукане на комара.
По-бавните трептения (до 20Hz), наричани инфразвуко-
в и, и по-бързите (над 20 kHz), наричани ултразвукови,
ние не чуваме. Аю нашето ухо можеше да регтира на ултразву-
ковитетрептения, ниебихмемогли да чуваме трептенията на плод-
ниците на цветовете, на крилцата на пелерудите.
Не бъркай височината, т. е. тона на звука, с неговата сила.
Височината на звука зависи не от амплитудата, а от честотата на
трептенията. Дебелата и дълга струна например трепти по-бавно
38
и създава звук с по-нисък тон, отколкото тънката и къса струна,
създаваща звук с висок тон (фиг. 21).
В електротехниката и радиотехниката се използуват промен-
ливи токове с честота от няколко херца до десетки гигахерца. Ан-
Фиг. 21. Колкото е по-голяма честотата на трептенията, толкова са
по-къси звуковите вълни и е по-висок тонът на звука
тените на радиопредавателните станции например се захранват
•т токове с честота примерно от 150 kHz до 50—60 mHz. Именно
тези бързопроменливи токове са това средство, с помощта на което
се осъществява предаването на звуци на големи разстояния без
проводници.
Целият огромен обхват от променливи токове е прието да се
подраздели на няколко участъци — подобхвати. Токовете със
сравнително негол е'ми честоти в границите 20 Hz — 20 kHz се
наричат токове със з в у к о в а или ниска често-
т а , тъй като тесъответствуват на честотите на звуковите трепте-
ния, а променливите токове с честота 20 kHz и повече — т о к о
ве с улгразвукова честота. В същото време токо-
ве с честота от 100 kHz до 30 mHz е прието да се наричат токове
свисока честота, ас честота над 30 MHz — токове
със свръхвисока или ултрависока ч - с то т а .
Запомни добре границите и наименованията на тези обхвати
на променливите токове.
39
Радиовълни
Ти вдигаш слушалката на телефонния апарат, набираш или из-
викваш необходимая номер. Скоро чуваш гласа на приятеля, а
той — твоя.
Какви електрически явления стават по време на вашия теле-
фонен разговор? Звуковите трептения на въздуха, създадени от
теб, се преобразуват от микрофона в електрически трептения с
ниска (звукова) честота, конто се предават по проводниците до
апарата на твоя събеседник. Там на другия край на линията те
посредством слушалката се преобразуват в трептения на възду-
ха, възприемани от твоя приятел като звуци.
В радиопредаването, както и в телефонията, микрофонът и
слушалката (или високоговорителят) се явяват крайни звена на
веригата на радиопредаването и радиоприемането. Но като сред-
ство за свързването им служат не проводниците, а радиовълните,
«Сърцето»на предавателя на всяка радиостанция е в и со ко -
честотният генератор. Той изработва (генерира) ток
с висока, но строго постоянна за дадената радиостанция честота.
Този ток, усилен до необходимата мощност, постъпва в антената
и възбужда в обкръжаващото я пространство електромагнитни
трептения със същата честота.
Електромагнитните трептения, излъчвани от антената на радио-
станцията, се наричат сыцо така радиовълни.
Скоростта на отдалечаване на радиовълните от антената на
радиостанцията е равна на скоростта на светлината: 300 000 km/s.
Радиовълните се разпространяват в пространството почти милион
пъти по-бързо от звука във въздуха. Това означава, че ако се вклю-
чи предавателят на Московската радиопрадавателна станция в
определен момент от времето, нейните радиовълни за по-малко
от 1/se s ще достигнат до Владивосток, а звукът за това време ще
успее да се разпространи едва само на 10—11 гл.
Радиовълните се разпространяват не само във въздуха, но и
там, където го няма, например в космического пространство. С
това те коренно се отличават от звуковите вълни, за конто е съ-
вършено необходим въдухът или каквато и да е друга плътна сре-
да, например водата.
Обачеза радиовълните, както и за светлинните електромагиит-
ни вълни сыцествуват «прозрачни» тела, през конто те проннкват
съвършено свободно, и «непрозрачни», конто ги задържат. Много
«непрозрачни» за светлината тела безпрепятствено пропускат ра-
диовълиите. Например радиовълните преминават през дървените
40
и тухлеиите стени на домовете също така свободно, както светли-
ната през стьклото. Но горните слоеве на атмосферата, съвършено
прозрачни за светлината, могат да бъдат непреодолимо препят-
ствие за радиовълните.
Когато радиопредавателната станция започва предаването,
понякога дикторът съобщава, че дадената радиостанция работи
на вълнаседи каква си дължина. Вълната, бягаща по повърхност-
та на водата, ние виждаме и при известна ловкост можем да изме-
рим дължината й. Дължината на радиовълната може да се измери
само с помощта на специални уреди или да се изчисли математи-
чески, ако знаем честотата на тока, възбуждащ тези вълни.
Дължината на радиовълната — това е раз-
стоянието, на което се разпространява енергията на електромаг-
нитното поле за един период трептение на тока в антената на ра-
диостанцията.
Как да се разбира това? За времето на един период на тока в
пространството възниква една радиовълна. Колкото по-висока
е честотата на тока в антената, толкова повече са следващите една
след друга радиовълни, излъчвани от нея в течение на всяка се-
кунда Да доп уснем, че честотата на тока в антената на радиостан-
цията е 1 MHz. Тогава периодът на този ток и възбуденото от него
електромагнитно поле ще бъде равен на една милионна част от
секундата За 1 s радиовълната преминава разстояние 300 000
km или 300 000 000 т. Значи за една милионна част от секундата
тя ще премине разстояние милион пъти по-малко, т. е. 300 000000:
: 1 000 000. Следователно дължината на вълната на дадената ра-
диостанция е равна на 300 ш. И така дължината на вълната на
радиостанцията зависи от честотата на тока в нейната антена: кол-
кото по-голяма е честотата на тока, тол-
кова по-къса е вълната, и обратно, колкото по-
ма л к а е честотата на тока, толкова по-д ъ.л-
га е вълната. За да се намери дължината на вълната на
радиостанцията, трябва скоростта на распространение на радио-
вълната да се раздели на честотата на тока в нейната антена. А за
да се намери честотата на тока в антената на радиостанцията,
трябва скоростта на разпространение на радиовълната да се раз-
дели на дължината на вълната на радиостанцията.
За превръщане честотата на трептенията (магахерци) в дължи-
на на вълната (метри) и обратно е удобно да се ползуват форму-
лнте:
X(m)=300 / (MHz); f(MHz)=300/X(m),
41
където X—дължината на вълната, f—честота на трептенията,
300 — скорост на разпространение на радиовълната, изразена в
хиляди километри в секунда.
Не бъркай понятието за дължина на вълната, на която рабо-
ти радиостанцията, с далечината на нейното действие. Далечина-
та на действието на радиостанцията, разбира се, завися от дъл-
жината на вълната, но не се отъждествява с нея.
Така предаването на вълна с дължина няколко десетки метри мо-
же да бъде приемано на разстояние няколко хиляди километри,
но невинаги може да бъде приемано на по-близки разстояния. В
същото време предаването на радиостанция, работеща на вълна
с дължина стотици и хиляди метри, често не се приема на такива
големи разстояния, на конто се приемат предаванията на късо-
вълновите станции.
И тъй всяка радиопредавателна станция работи на строго по-
стоянна за нея честота. Затова и дължините на вълните на различ-
ните радиостанции не са еднакви, но са строго постоянна за вся-
ка от тях. Това именно дава възможност да се приема предаването
на всяка радиостанция поотделно, а не навсички едновременно.
Накратко за обхватите на радиовълни-
т е . Много широкият участък на радиовълните, определен за ра-
дио разпръсквателните станции, условно се подраздели на някол-
ко подобхвата: дълговълнов (съкратено ДВ), средно-
в ъ л н о в (СВ), късовълнов (КВ) у л т ра късовъ л-
н ов (УКВ). В Съветския съюз дълговълновият обхват обхваща
вълни с дължина от 735.3 до 2000 т, което съответствува на чес-
сготи 408 — 150 kHz; средновълновият — радиовълни с дължина
от 186,9 до 571,4 т, което съответствува на честоти 1605—525 kHz,
късовълновият — радиовълни с дължина от 24,8 до до 75,5 т,
което съответствува на честоти 12,1 — 3,95 MHz; ултракъсовълно-
вият — радиовълни с дължина от 4,11 до 4,56 т, което съответ-
ствува на честоти 73 — 65,8 MHz.
Радиовълните от УКВ обхвата се наричат също така метрови
вълни; въобще ултракъси вълни се наричат всички вълни, по-къ-
си от 10 m. В този обхват се провеждаттелевизионните предавания,
работят свързочните радиостанции, оборудвани на автомобилите
на пожарната охрана, на колите за медициною обслужване на-
селението по домовете и за безопасност на уличното движение.
Късовълновите радиолредавателни станции са неравномерно
разпределени по КВ обхвата: по-голямата част от тях работят на
вълни с дължина около 16, 19, 25, 31, 41 и 50 т. Съответно на това
42
късовълновият радиопредавателен обхват се подраздели на 16,-
19-, 25-, 31-, 41- и 50-метрови подобхвати.
Вълната с дължина 600 m е определена за предаване на сигна-
ли за бедствие от корабите в морето. На тази вълна работят всички
морски аварийни радиопредаватели, на тази вълна са настроени
приемн идите на всички спасителни станции и фарове.
Модула ция
Докато студийният микрофон не е включен, в антената на ра-
диопредавателната станция тече ток с постоянна честота и ампли-
туда (вж. левите части на графиките от фиг. 22). При това анте-
ната излъчва радиовълни с неизменна мощност. Но щом в студио-
то се включи микрофонът, хората, намиращи се на десетки, стоти-
ци и хиляди километри от радиостанцията, чуват познатия глас
на диктора.
Какво става по това време в предавателя? Токът със звуков а
честота, създаден от микрофона и усилен от студийния усилвател,
попада в едно от устройствата на предавателя, наречено модул а-
т о р и като че ли управлява тока с висока честота, изменяйки
Фиг. 22. При въздействие на звук върху микрофона
токът с висока честота в антената на предавателя
се изменя по амплитуда
амплитудата на неговите трептения. В зависимост от това се из-
меня и електром;гнитната енергия, излъчвана от антената на пре-
яявателя: колкото по-голяма е амплитудата на тока със звукова
43
честота, толкова в по-големи граници се измена амплитудата на
тока с висока честота и излъчваната от антената мощност на елек-
тромагнитните вълни (вж. десните части на графиките на фиг.22).
Колкото по-голяма е честотата на тока с ниска честота, постъп-
ващ от радиостудиото, толкова с по-голяма честота се изменят ам-
плитудите на тока в антената.
Процесът на изменение амплитудите на високочестотните
трептения под действие на тока със звукова честота се на-
рича амплитудна модулация. Изменящите се по ам-
плитуда токове с висока честота в антената и излъчваните от
нея радиовълни носят названието модулирани трепте-
ния.
Освен амплитудна модулация съществува още така нарече-
ната честотна модулация. При този вид модулация се изме-
ни честотата, а амплитудата на високочестотните трептения в ан-
тената на радиостанцията остава неизменна. Честотната модулация
се използува например за предаване на звуковия съпровод в те-
левизията, в радиопредаването на УКВ. В радиопредаването на
дълги, средни и къси вълни се използува само амплитудна моду-
лация.
Радиоприемане
Радиовълните не могат да бъдат усетени от нито един орган
на нашите възприятия, както могат да бъдат усетени електромаг-
нитните вълни на светлинното или топлинното излъчване. Но ако
на пътя си радиовълните срещнат проводник, те му отдават част
от своята енергия. На това явление се основава приемането на
радиопредаването. «Улавянето» на енергията на радиовълните се
осыцествява посредством приемна антена, която може
да бъде всеки проводник на електрическия ток, висящ над земя-
та. Задача на приемната антена е «да хване» от пространство™
възможно по-голяма част от тази енергия.
Отд^вайки на антената част от електромагнитната енергия,
радиовълните индуктират в нея слаб променлив ток с такава чес-
тота, каквато е честотата на тока, създаващ тези радиовълни. То-
зи ток има точно такова «звукоЕо изображение», каквото има то-
кът в радиолредавателната станция. Накратко казано, в антената
на радиоприемника се индуктират модулирани трептения с висо-
ка честота. Тези трептения постъпват от антената в радиоприем-
ника.
44
В приемника се извършват пронеси, обратни на тези, конто
стават в студиото и в предавателя на радиостанцията. Ако там
звукът последователно се преобразува отначало в електрически
трептения с ниска честота, а след това в модулирани трептения с
Фиг. 23. Схема на радиопредаван» и радиоприемане
висока честота, при радиоприемането се решава обратната зада-
ча: модулираните трептения, уловени от антената, приемникът
преобразува в електрически трептения с ниска честота, а след
това — в звук. В най-простия приемник модулираните трептения
с висока честота се преобразуват в трептения с ниска честота с
детектор,а нискочестотните трептения — в звук с р а д и о -
сл ушал к и.
Но нали антената на приемника се пронизва от радиовълните
на множество радиостанции, който възбуждат в нея модулирани
трептения с най-различни честоти. И аковсички тези радиосигнали
сепревърнат в звукове, ще чуем стотици гласове на хора, говорещи
45
на различии езици. Надали такова радиоприемане ще н и задо-
воли.
На нас ни е интересно, разбира се, да слушаме предаването на
различии станции, само че не всички одновременно, а вся^а по от
делно. А за това от трептенията на всички честоти, възбудени в
антената, трябва да се отделят трептенията с честотата само на
тази радиостанция, предаването на която желаем да слушаме. Та-
зи задача се изпълнява от така наречения трептящ кръг, който
се съдържа във всеки, даже най-прост радиоприемник.
Най-простият трептящ кръг се състои от б о б и н а и кон-
дензатор. Той представлява тази част на приемника, по-
средством която можем да се настройваме ту на една, ту на друга
радиостанция. Точно заради това трептящият кръг се явява за-
дължителен елемент на всеки радиоприемник.
По-подробно за трептящия кръг ще ти разкажа, след като ти
изпробваш действието му.
Възможността за приемане на едно или друго разстоя ние от
радиостанцията завися от мощността на излъчваните от нея радио-
вълни: колкото по-мощен е предавателят на станцията, толкова
на по-голямо разстояние от нея може да се приема предаването
й. Тук може да се направи аналогия със светлината: колкото по-
ярък, по-мощен е източникът на светлина, толкова на по-големи
разстояния той се вижда.
Далечинатанарадиоприеманетозависи същоот чувствител-
н о с т т а на самия приемник т. е. от неговата способност да реа-
гира на слабите електрически сигнали, уловени от антената. Колкото
приемникът е по-чувствителен към слабите сигнали, толкова «по-
дал екобоен е той.
Далечината на радиоприемането зависи още и от дължината
на вълната на радиостанцията, за което аз вече говорих в тази бе-
седа. Това се обяснява с някои особеностив разпространението
на радиовълните с различна дължина.
Раэпространение на радиовълните
Вълнитеотразличнитеобхвати притежават различии сво йства,
конто вл ияят върху далечината натяхното раэпространение. Въл-
ните с една дължина преодоляват големи разстояния, вълните с дру-
га дължина «се загубват» зад пределите на хоризонта. Поняко га ста-
ва така,, че радиосигналът превъзходно се чува някъде в ня каква
точка на Земята или в Космоса, но този сигнал е невъзможно да
бъде открит на няколко десетки километра от радиостанцията.
Ако настроим приемници на близко разположени една до дру-
га радиостанции, работещи в обхватите на ултракъсите, късите,
средните и дългите вълни, отдалечавайки се от станциите, ние бих-
ме могли да наблюдаваме такова явление: само след няколко де-
сетки километри ще се прекрати приемането от ултракъсовъл-
новата и късовълновата станция. След 800—1000 km ще престанем
да чуваме предаването на средновълновата станция, а след 1500—
2000 km — и предаването на дълговълновата станция. Но на по-
големо разстояние ние отново ще можем да чуем предаването на
късовълновата станция.
С какво да се обясни това явление? Кое влияе на «далекобой-
ността» на радиовълните с различна дължина? Земята и обвиваща-
та я атмосфера.
Земята, както вече знаеш, е проводник на тока, макар и не
толкова добър, колкото, да речей, медните проводници. Земната
атмосфера се състои от три слоя. Първият слой, горната граница
на който завършва на 10—12 km от повърхността на Земята, се
нарича тропосфера. Над него, до около 50 km от повърх-
ността на Земята е вторцят слой — стратосферата. А
по-нагоре, примерно до 4Q0 km над Земята, се простира третият
Фиг. 24. Пътят на радиовълните
слой — йоносферата (вж. фиг. 24). Именно йоносферата
играе решаваща роля в разпространението на радиовълните ,осо-
бено на късите.
Въздухът в йоносферата е силно разреден. Под действие на
слънчевите излъчвания там се отделят много свободни електро-
47
ни от атомите на газовете, в резултат на което се появяват положи-
телни йони. Извършва се, както се казва, ионизация на
горния слой на атмосферата. Йонизираният слой е способен да
поглъща радиовълните и да изкривява пътя им. През денонощието
в зависимост от интензивността на слънчевото излъчване количе-
ството на свободните електрони в йонизирания слой, неговата
дебелина и височина се изменят, а от това се изменят и неговите
електрически свойства.
Антените на радиостанциите излъчват радиовълни както около
земната повърхност, така и нагоре под различии ъгли към нея.
Вълните, движещи се по първия път, се наричат з е м н и или
повърхностни.апо втория път — пространстве -
н и . При приемане на сигналите на дълговълновите станции се
използува главно енергията на повърхностните вълни, тъй като-
дългите вълни добре следват кривината на земната повърхност.
Понеже Земята е проводник, тя поглъща енергията на радиовъл-
ните. Затова при отдалечаването от дълговълновата станция си-
лата на приемането постепенно се намалява и накрая приемането
съвсем изчезва.
Средните вълни за разлика от дългите по-слабо следват кри-
вината на Земята и по-силно се поглъщат от нея. С това се обя-
снява и по-малката «далекобойноет» на средновълновите радио-
предавателни станции в сравнение с дълговълновите. Така на-
пример сигналите на радиостанция, работеща на вълна с дължина
300—400 т, могат да бъдат приети на разстояние 2—3 пъти пс»
малко, отколкото сигналите на радиостанция със същата мощност,
но работеща на вълна с дължина 1500—2000 т. За да се увеличи
радиусът на действие на тези станции, се налага да се увеличи
тяхната мощност.
Но вечер и през нощта предаването на радиостанциите от дъл-
говъл нов ия и средновълновия обхвати може да се приеме на по-
големи разстояния, отколкото през деня. Това се обяснява с фак-
та, че излъчваната нагоре част от енергията на радиовълните на
тези станции през деня безеледно се загубва в атмосферата. След
залеза на слънцето обаче долният слой на йоносферата изкривява
пътя на радиовълните така, че те се връщат обратно към Земята
на такива разстояния, на конто приемането на тези станции по-
средством повърхностните вълни е невъзможно.
Радиовълните, излъчвани от станциите на КВ обхват, силно
се поглъщат от Земята и не могат да следват кривината на ней-
ната повърхност. Затова на разстояние само няколко десетки ки-
лометри от такива станции техните повърхностни вълни затихват.
48
Но затова пък пространствените им вълни могатда бъдат приети
от радиоприемниците на няколкохиляди километри от тях идаже-
в срещуположната точка на Земята.
Изкривяването пътя на пространствените къси вълни се осъ-
ществява в йоносферата. Влизайки в йоносферата, те могат да из-
минат в нея много дълъг път и да се върнат на Земята на много
голямо разстояние от радиостанцията. Темогатда извършват око-
лосветско «пътешествие» — можем да ги приемем даже в това мяс-
то, където е разположена предавателната станция. В това се крие
тайната на доброто раэпространение на късите вълни на големи
разстояния даже при малки мощности на предавателя.
Късите вълни обаче имат и недостатъци. Образуват се зони,
където късовълновите станции не се приемат. Те се наричат зо-
ни на мълчание (фиг. 24). Големината на зоните на мълчание,
зависи от дължината на вълната и състоянието на йоносферата,
което от своя страна зависи от интензивността на слънчевото из-
лъчване.
Ултракъсите вълни (УКВ) по своите свойства са най-близки
до светлинните лъчи. Те се разпространяват главно праволинейно
и силно се поглъщат от земята, от растителния свят, от различии
съоръжения и предмети. Затова сигурно приемане на сигналите
на УКВ станциите посредством повърхностната вълна е възможно
предимно тогава, когато между антените на предавателя и прием-
ника може мислено да се прекара права линия, която не среща
по цялата си дължина каквито и да е препятствия като планини,
възвишения и горн. Йоносферата за УКВ е подобна на стъкло-
то за светлината — «прозрачна» и УКВ почти безпрепятствено пре-
минават през нея. Затова именно УКВ се използуват за свръзка с
изкустЕ'ените спътници на Земята, с космическите кораби и за
свръзка между тях.
Но приземният радиус на действие даже на мошна УКВ
станция като правило превишава 100 —200 km. Само пътят на
най-дългите вълни от УКВ обхвата от порядъка 8—9 m малко
се изкрнвява от долния слой на йоносферата, който като че
ли огъва вълните надолу към земята. Благодарение на това
разстоянието, на което е възможно приемането на УКВ предавателя,
може да бъде голямо.
Понякога обаче предаванията на УКВ станциите се приемат
на разстояния стотици и хиляди километри от тях. Радиолюбите-
лите помагат на учените да разкрият тези «тайни» на ултракъсите
вълни, така както те на времето, са помогнали да се изучат свой-
ствата на късите вълни.
4 Млад радиолюбитсл
49
та, и от отвод — вертикален проводник, чийто край се включ-
ва в приемника.
Колкото е по-дълга хоризонталната част на антената и колко-
то по-високо над земята е повдигната, толкова радиоприемане-
то е по-добро.
Фпг. 27. Външна Г-образна антена и заземление
За антената е най-подходящо специалното антенно в ъ-
же — многожичен проводник, съставен от усукани медни жич-
ки. В краен случай може да се използува меден проводник с
диаметър 1,5 до 3 m или поцинкован стоманен тел със същия
диаметър. По-тънък проводник не е за препоръчване, защото
може да се скъса. Не се препоръчва използуването на алуми-
ниева тел, тъй като на аткрит въздух тя бързо става чуплива и
се къса.
Хоризонталната част и извода на антената изработй от едно
цяло парче проводник. Ако не се намери проводник с необходи-
мата дължина, местата насвързванетотрябва да бъдат зачистенм
до блясък, да се усучат здраво двата края и да се запоят.
При определянето на мястото за прокарване на хоризонтал-
ната част на антената използувай високите части на къщата или
други високи съоръжения около нея. Не е за препоръчване анте-
ната да се монтира близо до покрива или непосредствено на дър-
ветата. Ако недалеч от антената минават проводниците за осве-
тителната мрежа, хоризонталната й част трябва да се разпложи
по възможност 'перпендикулярно и по-далече от тях.
52
Абсолютно е забранено да се закрепва антената над провод-
ниците от осветителната, телефонната или телеграфната мрежа,
както и да се укрепват мачтите към сгьлбовете на тези мрежи.
Фиг. 28. Закрепване на антенна-
та мачта на покрива
За мачтите монтирани върху покривите на къщиге, са нуж-
ни прътове с дължина 3—4 m, диаметър в основата 8—10 ст
и на върха 4 — 5 ст. В селските местности за основа на мачта-
та може да се използува никое високо дърво (фиг. 27).
На 15—20 ст от върха на мачтата се прикрепват по три пар-
чета стоманена тел с дължина малко по-голяма от дължината на
мачтата — това ще бъдат обтяжките. На върха на една от мачти-
те се монтира макара и през нея се прокарва тънко метално въже
с тежест за опъване на хоризонталната част на антената. Жела-
телно и под мачтите да се подложат дървени опори—трупчета,
с гнезда за стъпване на мачтата (фиг. 28).
Най-удобно е мачтата да се монтира от двама души. Единият
ще държи мачтата във вертикално положение, адругият ще за-
крепва обтяжките с помощта на скоби или гвоздей, забити в пок-
рива. Ако покривът е железен, обтяжките могат да се укрепват
и в стабилни метални части.
Хоризонталната част на антената се свързва към мачтите с
помощта на антенни изолатори (фиг. 29 а) или малки порцела-
нови изолатори за открита инсталация (фиг. 29 б). На всеки кран
трябва да има не по-малко от два изолатора.
53
При разгъването на проводника трябва да се следи да не се
образуват възли по него. Онази част от проводника, която ще
служи за отвод на антената, трябва да се свърже временно със
заземлението, докато не се завърши изцяло монтажът. Ако се
Отвод
лнтенен
проводник
Фиг. 29. Антенни изолатори
наложи за отвод да се използува отделно парче проводник, мяс-
тото на свързването му с хоризонталната част трябва непременно
да се спои.
Не трябва силно да се опъва хоризонталният лъч на антена-
та, тън като по време на зимните студове неговата дължина зна-
чително се намалява и може да се скъса или да счупи мачтите.
За да не се люлее отводът на антената и да не се допира до
стените или други части от къщата, закрепи на края на покрива
летва с изолационна ролка и свържи към нея проводника на
отвода.
Ако едната мачта на антената е монтирана на дърво
(фиг. 27), свободният край на въжето трябва да се прокара през
макара и към него да се привърже някаква тежест, например
камък. Подбирайки тежината на този камък, лесно може да се
постигне необходимого опъване на хоризонталния лъч. Свооод-
ният край не трябва да се закрепва твърдо към стеблото,
тъй като по време иа вятър люлеещото се дърво може да скъса
антеиния проводник.
Ако по някакви причини не си в състояние да монтираш Г-
образна антена на две опори направи я във вид на наклонен лъч.
В такъв случай ще е необходима една опора с височина 10—15 гл.
Вторият край на проводника закрепи на изолатор, монтиран
над прозореца, през който антената ще бъде вкарана в стаята.
Ако къщата е висока, а ти живееш на първия или на втория
54
етаж, задоволителна външна антена ще бъде проводник, пре-
каран вертикално или наклонено към прозореца.
Може да се изработи също и едномачтова антена. Примерна
конструкция на такава антена е показана на фиг. 30. Върху кръс-
Фиг. 30. Райкова антеиа
товидна рамка от летви със сечение примерно 30 x 50 mm са за-
винтени порцеланови ролки, около конто е навит проводник с
дължина 20—40 т. Дължината на летвите е около I т. Ролките
са разположени на разстояние 20—30 mm една от друга. Рам-
ката е закована към мачта, конто се монтира на покрива.
Навиването на проводника около ролките започва от сре-
дата на рамката. Началото на проводника се фиксира на ролка-
та. След навиването на цялата спирала проводникът отново се
завързва на последната ролка. Оставащият свободен край н?
проводника служи за отвод.
Въвеждане на антената и заземлението. За окончателно
монтиране на външната антена е необходим още и антенен
превк л ючвател за заземление (фиг. 31). Една-
55
та половина на превключвателя е снабдена с назъбени пластин-
ки, образуващи искрова междина.
Проводниците на антеноотвода и на заземлението се вкарват
в стаята през отвори, пробити в стената или в рамката на прозо-
Фиг. 31. Антенен превключвател
От антената
землениет!) превключйател
Фиг. 32 Монтаж на ан-
тенния превключвател
реца. Отворите се пробиват с малък наклон към улицата, за да
не се стича по тях дъждовна вода в стаята. Антенният презключ-
вател се монтира колкото е възможно по-близо до тези изводи
(фиг. 32).
Проводникът, идващ от антената, се укрепва на изолатор и
се стяга с винта в горната клема на превключвателя. Заземител-
ният проводник се прокарва край стената, притиснат към нея
със скоби. Неговият край се стяга здраво с винта към средната
(ножова) част на превключвателя.
След това приготви две парчета изолиран проводник с така-
ва дължина, че да достигнат до работното ти място. Гъвкави про-
водници от мрежов шнур ще бъдат подходящи за тази цел. За-
чисти краищата на проводниците от изолацията им. Единият
от тях стегни с винта на долната свободна клема на антенния
превключвател, а другият — с винта на горната клема, където
е свързаиа и антената. Противоположните краища на проводни-
ците ще свързваш към съответните букси на приемника.
Защо е необходим антенният превключвател^ За да отведе
към земята електрическите заряди, появили се във външната
антена под влиянието на различии атмосферни явления. Когато
приемникът не се използува, антената трябва да бъде заземена—
ножовата вилка на ключа се поставя в горното положение, как-
56
то е показано на фиг. 32. Когато приемникът ще се използува„
вилката се премества в долно положение и заземлението се по-
дава към «земя» на приемника. След завършване на радиоприе-
мането вилката на антенния превключвател отново се прехвър-
ля нагоре.
Ако по време на радиоприемането в слушалките или високо-
говорителя се появи силно пръщене, това е признак за приближа-
ване на буря. В това време електрическите заряди от антената
отиват към земята през назъбената искрова междина на ключа.
Приемането веднага трябва да се спре и антената да се заземи.
Тогава създадените в антената заряди отиват направо към земя-
та, без да причиняват вреда нито на приемника, ннто на слуша-
теля.
Тези предпазни мерки са особено необходими за открити
селски местности и са достатъчни, за да не се получат неприят-
ности по време на буря.
Стайни антени. За прнемниците с по-висока чувствителност
от тази на детекторните, а понякога и за детекторните приемни-
ци, ако радиолредавателят е близо до мястото на приемането,
може да се използуват и стайни антени. Закрепването на стай-
ната антена може да стане към двата ъгъла на стаята чрез пор-
целанови изолатори. Антената може да се опъне и покрай две,
три или четири стени, при което дължината й се увеличава. Про-
водникът може да бъде гол или изолиран. Единият му край се
спуска надолу към приемника.
Такава антена ще бъде толкова по-добра, колкото е по-дълъг
проводникът и колкото по-високо се намира стаята.
Стайната антена може да бъде спирална (фиг. 33). Тя пред-
ставлява изолиран или гол проводник с дължина няколко де-
сетки метри, навит на спирала върху цилиндричен дорник. От-
водът към приемника може да бъде взет от който и да е край или
навивка на спнралата.
Антенен превключвател за стайната антена не е необходим.
Други видове антени. Радиовълните възбуждат ток с висока
честота не само в специално монтираните антени, но ш във всич-
ки други проводници — електрическата мрежа, водопроводни-
те тръби, металните кревати. Всички тези проводници могат да
бъдат използувани вместо антени. Разбира се, приемането с
такива заместители на антената ще бъде по-слабо, отколкото с
външна антена.
Като правило най-добро приемане се получава, когато антен-
ните проводници са разположени по-високо, на стълбове, в
57
открита, не планинска и не рорска местност. Добри резултати
се получават и при приемаце чрез металните части на покрива
или водосточните тръби, ако те не са свързани със земята.
Ако за антена се използуват проводниците на електрическа-
Фиг. 33. Спирална стайна антена
Фиг. 34. Използуване па
проводник от електриче-
ската мрежа вместо аитена
та мрежа, приемникът трябва да се свърже към тях чрез раз-
делителен кондензатор (фиг. 34). Той може да бъде
слюден или керамичен с капацитет 220 до 510 рр (пикофарадът
е единица за измерване на капацитет). Към единия извод на кон-
дензатора е запоен проводник с банан-щекер. Той трябва да бъде
включен към едно от гнездата на мрежовия контакт. Към другия
край на кондензатора е запоено парче изолиран проводник,
чийто свободен край се свързва към приемника вместо антена.
Всички оголени участъци около изводите на кондензатора и
местата на стойките трябва внимателно да се изолират с изола-
ционна лента.
Определи се в кое от гнездата на мрежовия контаяг трябва
да бъде включен кондензаторът опитно. Понякога оттова зависи
силата на приемането.
Защо е необходим разделителният кондензатор? Може би ще
;може да се мине и без него? Не! Без кондензатор не трябва да се
използува мрежата за антена! И ето защо. В мрежата тече ток
с честота 50Hz и сравнително високо напрежение. Това напре-
жение съществува както между двата проводника на мрежата,
така и между един от тях и земята. Ако приемникът се окаже
свързан към мрежата без този кондензатор, през него към земя-
та заедно с високочестотните трептения ще премине и токът от
мрежата. Приемникът може да дефектира, а слушателят — да
получи електрически удар. Кондензаторът оказва твърде голя-
58
мо съпротивление на тока с мрежовата честота 50 Hz, но добре
пропуска към приемника високочестотните трептения, индукти-
рани в проводниците намрежата. С това опасността е избягната.
Когато приемникът не се използува, разделителният конден-
затор трябва да се изключи от мрежовия контакт.
Твоят пръв радиоприемник
Често начинаещият радиолюбител започва своя пръв радиоприем-
ник по първото попаднало му описание, без добре да разбира как-
ео точно прави. В резултат на това може да се получат грешки и
приемникът няма да работи. «Трябва да се преработи» — реша-
ва конструкторът. Приемникът е преработен, но той отново мъл-
чи. Несполуката води до разочаровние, обезверяване в своите
сили. За да не се случи това и с теб, нека направим отначало
няколко опита.
Детекторният приемник може да се монтира в дървена ку-
тийка или на плочка. По-късно ти би могъл да си построит та-
къв приемник. Но сега ти препоръчвам да се заловит с монтажа
на детекторен приемник в разгънат вид. Използуваните части
са същите и приемникът ще работи по същия начин, само че час-
тите му ще бъдат разположени върху масата. Това някои наричат
«разпилян» монтаж. Главного му преимущество е в това, че при
него лесно може да се правят всякакви изменения и допълне-
ния, както и да се поправят грешките с просто прехвърляне на
проводниците.
Проведените опити ще ти помогнат да разбереш принципа на
работа на няколко варианта детекторни приемници и да придо-
биеш практически навици за конструиране.
За тези опити, а по-нататък и за другите приемници ще ти
бъдат необходими електромагнитни радиослушалки (фиг. 35 а);
детектор (фиг. 35 б), за какъвто може да се използува който и
да е точков «диод, напр. Д1,Д9 или SF.D 106—112-, кондензатор
с постоянен капацитет (фиг. 35 в), както и няколко букси или
клеми, щекери и някои други детайли.
Бобината може да си навиеш сам. За нея е необходим провод-
ник марка ПЕЛ (проводник с емайлова изолация лакоустой-
чив) с дебелина 0,2—0,3 mm. Проводниците от тази марка и де-
белината им (без изолацията) се означават така: ПЕЛ-0,2 или
ПЕЛ-0,3. Разбира се, и други видове проводници могат да свър-
шат същата работа — например ПЕЛКЕ (Проводник с емайло-
59
ва изоляция лакоустойчив с копринеца однослойна оплетка).
Важно е само изолацията да бъде здрава, за да не се получат
къси съединения между навивките.
За тяло на бобината ще използуваш дървена макара за кон-
Фиг. 35. Радиослушалки (а), точкой диод (о) и кондеиза-
тор (<?), необходима за опитните приемиици
ци. Навий накуп 400—500 навивки от препоръчани). проводник,
като правит изводи на всеки 75—80 навивки чрез усукване на
проводника, както е показано на фиг. 36. Да допуснем, че си
навил 450 навивки с изводи на всеки 75 навивки. Получила се
е многослойна бобина с пет извода. Участъците
между всеки два извода, както и между началото и извод 1 и
между извод 5 и края се наричат секции на бобината.
По време на навиването може да се случи проводникът да се
скъса или да не достигне за цялата бобина. В такъв случай краи-
щата на проводниците, конто трябва да се снадят, се зачистват
добре от изолацията и здраво се усукват (фиг. 37). Желателно е
местата на усукване да се запоят и задължително да се обвият в
изолационна лента или шлаух. Ако снаждането се случи около
извода, по-добре е да не се икономисват няколко навивки от про-
водника, а връзката да се направи във външната част на извода.
А сега, млади приятелю, зачисти от изолацията краищата на
изводите, само че виимателно, за да не скъсаш проводника, и
60
пристъпи към първия опит, Началото Н на бобината (фиг. 38)
свържи с един от изводите на детектора, а края Л на бобината —
с един от щекерите на радиослушалките. Останалите свободни
краища на детектора и слушалките съедини с парче проводник.
Извод 1
Извод 2
Извод 3
Изводи
Начало
Край
Ч/авилно
ч»пва>илна
Фиг. 37. Внажданнге краища на про-
водниците трябва да се зачистят от
изолацията и да се осучат
Фиг. 36. Саморъчно из-
работена бобина за пър-
вия приемник
Към проводника, идващ от началото на бобината към детектора,
здраво свържи извода на антената, като предварително зачистиш
края му от изолацията. Този проводник на приемника ще нари-
чаме антенен. Към проводника, свързващ края на бобината с
радиослушалките, завържи проводника от заземлението. Ще го
наричаме заземен проводник. По време на опитите ще се налага
той да бъде прехвърлян от един на друг извод на бобината (на
фиг. 38 тона е показано с пунктир), без да нарушаваме връзката
между заземлението и слушалките.
Нека да направим «разходка» по веригите на получения при-
емник. От началото Н на бобината по антенния проводник по-
падаме в детектора, а от него в слушалките. През слушалки-
те и заземения проводник, пременавайки всичките навивки на
бобината, се връщаме в отправната точка Н. Получи се затворе-
на електрическа верига, съставена от бобината, детектора и слу-
шалките. Тази верига се нарича детек торен кръг или
верига. Ако някъде в нея се получи прекъсване от лош контакт
между частите, например несигурна връзка при усукването,
веригата ще се окаже отворена и приемникът няма да работа.
Най-късият път от антената до земята минава през бобината.
По този път ще премине токът с висока честота, възбуден в анте-
ната от радиовълните. Този ток ще създаде в краищата на боби-
ната напрежение с висока честота, което ще предизвика ток със
същата честота и 'в детекторната верига.
61
Веригата, съставена от антената, бобината и заземлението,
наричат антенна верила или антенен кръг.
Обърни внимание на това, че бобината влиза както.и детекторна-
та, така и в антенната верига.
Фиг. 38. Свързване на детайлите за първня опит
След като вече си запознат с веригите на приемника, поста-
ви радиослушалките на главата си, притисни ги плътно към уши-
те и слушай. Възможно е изведнъж нищо де не се чуе, даже и
при добре монтирани антена и заземление и при предварително
проверена слушалки и детектор. Явно е тогава, че приемникът
ти не е настроен на близкая предавател, който се чува добре в
твоя район, или пък си попаднал в паузата между две предава-
ния. Настройката на такъв приемник се извършва чрез измене-
ние броя на навивките на бобината, включени в антенния кръг.
На фиг. 38 в антенния кръг са включени всичките 450 навив-
ки на бобината. Но ако заземеният проводник бъде откачен от
края на бобината и се свърже с нейния извод 5, в кръга ще бъ-
дат включени вече не 450, а 375 навивки. Ако пък този проводник
бъде превключен на извод 4, в кръга ще бъдат включени 300 на-
вивки. При превключването му към извод 3 в антенния кръг ще
имаме 225 навивки и т. н. При това по-долните секции оставят
изключени от кръга и не участвуват в работата на приемника.
По този начин чрез превключване на заземения проводник ти
62
ще может да включваш в кръга 75, 150 225 и т. н. до 450 навив-
ки през 75 навивки.
Запомни’, колкото е по-голяма дължината на вълната на прие-
маната станция, толкова по-голям брой навивки трябва да бъ-
Фиг. 39. Паралелно на радиослу-
шалките се свързва блокиращ кон'
дензатор
дат включени в антенния кръг.
Твоят приемник може да бъ-
де настроен на радиостанции от
средноьълновия и дълговълновия
обхват. Но, разбира се, не вся-
ка станция може да бъде чута.
Много отдалечените станции сде-
текторен приемник не могат да се
чуват.
А сега се залови с настройката
на приемника чрез превключваие
на заземения проводник отначало
към извод 5, докато стигнеш до
извод 1. Сыцевременно следи да-
ли не се е получило допиране
между никои от изводите и съе-
динителните проводници и дали
свързването е достатъчно здра-
во. В противен случай приемни-
кът няма да работи или в слуша-
лките ще се чува шум и пръще-
не, което ще смущава приемането. Електрическите контакти ще
бъдат по-сигурни, ако местата на свързването се запоят.
След като настроит приемника на станцията, запомни броя
на навивките, включени в кръга, при конто приемането е най-
силно. След това се опитай да «намерит» по същия начин и Дру-
га станция.
Надявам се, че си постигнал някакъв успех. Опитай сега да
подобриш работата на приемника. Без да изменят настройката,
свържи паралелно на слушалките кондензатор (фиг. 39), който
в дздения случай се нарича блокиращ. Капацитетът му
може да бъде в границите от 1000 до 3000 pF. Тогава силата на
възпроизвеждането от слушалките трябва малко да се увеличи.
Ако най-близката радиостанция се намира на повече от 150—
200 km от мястото на приемане, включи блокиращия конденза-
тор в самото начало на опита.
Настройката на приемника само чрез стъпално изменение на
индуктивността на бобината е много прост метод, но той не ви-
63
наги позволява да се получи точно съвпадение с честотата на
предавателя. Точна настройка може да се осъществи по някои
други способи, например с помощта на гвоздей . . . Нека опи-
таме!
Фиг. 40. Приемник с променлив кондензатор
Настрой приемника по познатия ти вече начин на вълната на
радиостанцията и вкарай в отвора на макарата дебел гвоздей
или болт. Кэкео се получи? Силата на приемането малко се уве-
личава или, обратно, се намалява. Извади гвоздея от макарата —
силата ще се възстанови, както в началото. А сега бавно вкарай
гвоздея в макарата и също така бавно го изваждай от нея —
силата на приемането също така слабо и плавно ще се измени.
Опитно може да се намери такова положение на металния пред-
мет в бобината, при което настройката ще Съде точна.
Този опит позволява да се направи изводът, че метален пред-
мет, поставен във вътрешността на бобината, влияе на настрой-
ката на кръга.
С подобен начин за настройка, само че при използуване на
по-добрата от гвоздея феромагнитна сърцевина,
ти ще се запознаеш още в тази беседа и често ще го използуваш
в бъдеще. А сега предлагай да вмъкнем в приемника кон-
дензатор с променлив капацитет ис него да
настройваме антенния кръг на честотата на радиостанцията.
64
За удобство при провеждане на този, а и на следващите
опити изработи си дървена плочка с размери примерно 25 x70 mm
(фиг. 40). На нея монтирай двойка букса, две клеми детектора и
блокиращия кондензатор, като ги свържеш, както е показано в
долната част на фигурата.
Двойната букса закрепи на плочката по следния начин: про-
бий в дървото два отвора с диаметър 6—8 mm, с разстояние
19 mm между центровете и вкарай в тях задните краища на бук-
сите. Плочката на двойната букса укрепи към дъската с винтче-
та за дърво или за метал.
Началото на бобината и антената свържи към едната клема,
а към втората, свързана със слушалките, подай края на бобина-
та и заземлението.
Ролята на променлив кондензатор ще играят две метални
пластинки с размери примерно 150x150 mm, като за тази цел
може да се използува ламарина от големи консервени кутии.
Към пластините свържи чрез спояване два проводника с дължина
250—300 mm. Чрез тези проводници едната пластина свържи с
антенната клема, а другата — със заземителната клема.
Постави пластините на масата една над друга, но така, че те
да не се допират, и настрой приемника на радиостанцията с пре-
включване към изводите на бобината. Сега придвижи заземена-
та пластина към пластината, свързана с антената. Ако силата
се увеличава, доближавай пластините, докато се допрат, като
предварително си поставил между тях лист тънка и суха хартия
(за да не се получи електрически контакт). Подбери такова вза-
имно разположение на пластините, при което ще се получи точ-
на настройка. Ако пък при доближаване на пластините силата
на приемането се намалява, превключи заземения проводник на
следващня по-близък до началото извод от бобината. Отново при-
ближавай пластините и търси максималната сила на възпроиз-
веждане.
В този опит грубата (стъпалната) настройка на приемника
става чрез изменение индуктивността на бобината при пре-
включване на секциите, а фината (плавната) настройка — чрез
изменение капацитета на кондензатора. *
Запомни’, индуктивността на бобината и капацитетът на
кондензатора при настройка на приемника са взаимно свърза-
ни. Една и съща радиостанция може да се чува добре при включ-
Ване в антенния кръг на по-голям брой навивки, т. е. при по-
голяма индуктивност на бобината, но при по-малък капацитет
5 Млад радиолюбител
65
на кондензатора или обратно — при по-малка индуктивност
на бобината, но по-голям капацитет на кондензатора.
Следващия опит — това е настройка на антенния кръг на
приемника с високочестотна сърцевина. За този опит освен де-
тектор, слушалки и кондензатори необходими са още: феритна
Фиг. 41. Детайли на следващия опит:
а — феригиа пръчка; б — бобина за дълговълновия
обхват: в — бобина за средиовълновия обхват
пръчка с диаметър 7—8 mm и държина 140—160 mm (такива пръч-
ки се използуват за феритните антенн на транзисторните прием-
ници) и две бобини — дълговълнова и средновълнова. Външ-
ният вид на феритната пръчка и конструкцията набобините са
показани на фиг. 41. Вътрешният диаметър на телата за бобини-
те трябва да бъде такъв, че феритната пръчка да влиза с триене
в тях. Дължината на тялото за дълговълновата бобина трябва
да бъде 100 до 110 mm, а за средновълновата бобина — 80 до 90 mm.
Телата слепи от 3—4 пласта канцеларска хартия, като изпол-
зуваш феритната пръчка вместо дорник. Това се извършва по
следния начин. Отначало обзий пръчката с един-два пласта тън-
ка хартия, за да не се допира до нея тялото. След това обвий на
един оборот хартиената лента, приготвена за тялото. Намажи
вътрешната част на останалата лента с тънък и равномерен слой
лепило, плътно увий с нея пръчката и без да изваждаш, добре я
изсуши. Когато тялото изсъхне, извади от него пръчката, махни
хартиената подложка и го доизсуши на топло място.
Готовите тела трябва да бъдат твърди. За залепването им е
най-подходящо лепилото БФ-2.
На тялото, определено за дълговълновата бобина, трябва да
се навият 300—320 навивки от проводник ПЕЛ-0,2 до 0,3, като
се нареждат плътно — навивка до навивка. Бобината за средно-
вълновия обхват трябва да съдържа 65—70 навивки от същия
66
проводник, но при разредено навиване (с малки разстояния
между съседните навивки) така, че общата дължина на намотка-
та да бъде 60—70 mm. Преди да започнеш навиването, поста-
ви пръчката в тялото. Не стягай силно проводника, иначе тяло-
то ще се смачка и мъчно ще
се извади пръчката. За да не
изпадат последните навивки,
укрепи ги с шайби, изряза-
ни от гумена или винилито-
ва тръбичка.
Бобините са готови. Свър-
жи средновълновата бобина
към изработена преди това
приставка, както е показа-
но на фиг. 42. Между кле-
мите на антената и заземле-
нието, т. е. паралелно на
бобината, включи слюден
или керамичен кондензатор
с капацитет 120—150 pF.
Притисни слушалките по-
плътно до ушите, съсредо-
то'чи се и бавно вкарвай
феритната пръчка в бобината.
Към антената
Фиг. 42. Приемник с настройка чрез
феритна пръчка
Постепенно ти трябва да чуеш
предаването на онези мощни средновълнови станции, конто могат
да се чуват на детекторен приемник във вашия район. Колкото е
по-дълга вълната на радиостанцията, толкова по-дълбоко тря-
бва да бъде вкарана пръчката в бобината.
Опитно намери такива положения на пръчката, при конто се
чуват сигналите на радиостанциите и направи отметки с молив.
Използувайки ги като деления на скала, ти ще можеш бързо де
настроит приемника на вълната на'всяка от тези станции.
Сега включи паралелно на бобината кондензатор с капацитет
390—470 pF и виж как това ще повлияе на приемника. Силата
на звука остава същата, но за да се докара настройката на същата
станция, трябва пръчката да се извади малко от бобината. След
това махни съвсем кондензатора, като остава включена само боби-
ната. Какво се получи? За да се настрои приемникът на същата
станция, пръчката трябва да се вкара почече в бобината.
Повтори всичките тези експерименти и с бобината за дълги
вълни. Резултатите запомняй, а още по-добре—записвай. Не е из-
ключено с тази бобина да се чуе най-дълговълновата станция от
67
Фиг. 43. Кондензаторът,
включен в антенната ве-
рига, подобрява избира-
телността на приемника
на приемника на
средновълновия обхват, когато пръчката е вкарана в началото на
бобината. Но да се получи точна настройка на тази станция е по-
трудно, отколкото с първата бобина.
С тези експерименти, конто няма да ти отнемат много време,
ти ще се запознаеш с още един вариант
на детекторния приемник — двуобхват-
ния приемник с настройка чрез фе-
ритна сърцевина и същевременно ще
узнаеш какви станции може да се при-
емат с него.
Какви изводи трябва да се напра-
вят след извършването на експеримен-
тите с този приемник? Основно два.
Първо, феритнатасърцевина значител-
но по-силно влияе върху настройката
на кръга, отколкото металния предмет.
Второ, с помощта на феритната сърцеви-
на може плавно и точно да се настрои
желаната радиостанция.
Защо препоръчахме навивките на средновълновата бобина да
се навиват разредено? Преди всичко, за да може колкото е възмож-
но по-точно да се настройва кръгът на приемника на честот^та
на предавателя. Тя може да се навие плътно — навивка до навив-
ка. Цялата намотка тогава би заела участък от тялото й с дължи-
на 15—20 mm. Но в такъв случай би било трудно да се настройва
приемникът, тъй като и най-малкото изместване на пръчката сил-
но би изменяло индуктивността на бобината. При разреденото на-
виване като че ли разтегляме вълновия обхват покриван от кръга
на приемника. Опитай да сближиш навивките ище се убедиш, че
настройката с такава бобина е по-сложна. При дълговълновата
бобина разреденото навиване не е необходимо, тъй като нейната
намотка и без това е достатъчно дълга.
Направи още няколко експеримента. Настрой приемника на
никоя станция и след това, без да изменят настройката, включи
между антената и антенната клема кондензатор с капацитет 47—
62 pF (фиг. 43). Силата на приемането малко намалява. Това ста-
ва, защото кондензаторът измени данните или, както се казва, п а -
раметрите на кръга. Донастрой кръга с феритната сърце-
вина, като я вкараш малко по-дълбоко в бобината. Ако до включ-
ването в кръга на допълнителния кондензатор заедно с приема-
нето на една радиостанция се е чувала и друга, близка по честота
станция, сега тя ще се чува по-слабо, а може и въобще да не се
68
чуе. Приемникът започва по-отчетливо да отдели сигналите на
станцията, на конто е настроен.
Опитай вместо постоянен кондензатор да включиш между ан-
тената и приемника кондензатор с променлив капацитет. С него
ти ще можеш не само да изменят избирателността, но и да на-
стройваш приемника на определена станция.
А сега направи следното: откачи от приемника антената и за-
землението и между тях включи само детектора, а паралелно на
детектора включи слушалките без блокиращ кондензатор. Ето
го и целнят приемник. Работи ли? Навярно работа, но тихо.
А може би едновременно се чуват две-три станции? Ясно, от такъв
приемник не трябва да се очаква кой знае какво.
Ти сигурно вече забеляза едно явление: когато доближиш ръ-
ката си до частите или съединителните проводница, силата на
приемането малко се изменя. Това се обяснява с разстройката на
антенния кръг от внесения в него електрически капацитет на
тялото ти.
Графично означаване на елементите
За да свържеш частите на приемника, тн използуваш рисунки.
В тях бобината, слушалките, детекторът и други части и връзки
бяха изобразени така, както те изглеждат в действителност. Това
е много удобно в началото, докато имаме работа със съвсем прос-
ти радиоконструкции, в конто влизат малко части. Но ако се опи-
таме да изобразим по този начин устройството на съвременния
приемник, ще се получи такава плетеница от проводници, в конто
трудно ще се оправиш.
За да се избегне това, всеки радиоапарат или електрически
уред се изобразява схематично, т. е. с помощта на опростен чер-
теж — схема.
Подобии методи за изобразяване се използуват не само в ра-
диотехниката и електрониката. Погледни географската карта.
Широката могъща красавица Волга с всичките й грандиозна съо-
ръжения е изобразена на картата като виеща се тънка линийка.
Такива големи градове като Москва и Ленинград са показани само
с кръгчета. Гори, равнини, планини, морета, канали — вснчко
е изразено на географската карта опростено, схематично.
Съществуват осиовно два вида схеми — принципни и
м онтажни.
69
На принципната схема са изобразени с условии знаци (симво-
ла) всички части на радиотехническото устройство и свързването
им. Като «четеш» принципната схема, както при географската кар-
та, лесно може да проследит веригите и да разберет работата на
радиотехническото устройство. Тя обаче недава представа за раз-
мерите и взаимното разположение на частите.
Монтажната схема за разлика от принципната показва как са
разположени в конструкцията всички части и съединителни про-
водници. При монтажа на приемника, усилвателя или всеки друг
радиотехнически прибор радиолюбителят разполага частите и
проводниците примерно така, както са показани на монтажната
схема. Но монтажтт и проверката за правилното изпълнение на
всички връзки се извършва по принципната схема.
Умението да се четат радиосхемите е задьлжително за всеки,
който иска да стане радиолюбител.
На фиг. 44 виждаш всички познати ти вече части и устройства,
както и никои други, с конто ще имаме работа по-нататък. А до
тях в кръгчета са дадени символичните им графични изображения
в принципната схема.
Условните означения в повечето случаи до известна степей от-
разяват конструкцията на тези части и устройства. Например
всяка бобина без сърцевина независимо от конструкцията и броя
на навивките се чертае на схемата във вид на вълнообразна линия.
Изводите от бобината се дават с чертички. Ако бобината има не-
подвижна феритна сърцевина, увеличаваща нейната индуктивност,
тази сърцевина се показва с плътна щрихована линия до бобината.
Ако пък с тази сърцевина се извършва настройка, както бете в опи-
тния приемник, условният знак есъщият, но пресечен със стрелка.
Кондензаторите с постоянен капацитет се чертаят като две къ-
си плътни, успоредни линии, символизиращи двете изолирани
една от друга плочи. Променливите кондензатори се изобразяват
по същия начин, но пресечени със стрелка, която симвоЛизира
промяната на капацитета.
Буксите за включване на слушалките или на други части сг
означават като вилка, а клемите — с кръгчета, пресечени с чер-
тичка.
Свързващите проводници винаги се чертаят с прави линии.
Ако линиите се пресичат и в мястото на пресичане има точка, зна-
чи проводниците са свързани електрически. Ако такава точка лип-
сва, електрическа връзка между тези проводници няма.
В принципните схеми наред със символичните знаци на частите
се поставят букви, характеризиращи тези части. Така кондензато-
70
Антена
Фиг. 44. Условии графични означения на радиочасти и устрой-
ства в принципната схема
рът се означава с буквата С, резисторите (по-рано ги наричахме
съпротивления) — с буквата /?, бобините — с L. Ако в схемата
има няколко кондензатора, бобини или резистори, те се номерират:
като индекс до буквата се поставя поредната цифра, например Clt
Ci, Li, Li,
Много често в схемите не се чертаят антената, заземлението,
слушалките и т. н., а се показват само местата на включването
нм. Тогава до съответните букси или клеми се поставят буквите
А, 3, Сл и т. н.
Нова за тебе част е превключвателят, показан на фиг. 44 и оз-
начен с буквата П. Превключвателят е елемент, с който се улесня-
ва управлението на радиотехнического устройство. Вместо да раз-
появаш и спояваш проводниците при настройката, както ти праве-
ше в досегашните опити, връзките могат да се превключват, като
изводите на бобината се свържат с метални контакта, разположе-
ни върху монтажната плоча. Превключването им става с просто
завъртане на плъзгача на превключвателя.
Знаейки условните означения на частите, вече ще можеш да
изобразит всички опитни приемници с техните принципни схеми,
конто ще използуваш за построяването и настройването им.
Схемата на твоя пръв приемник
Принципната схема,общият вид и монтажната схема на една от
възможните конструкции на твоя пръв опитен приемник са пока-
заны на фиг. 45. Нека напомня: по време на експериментите ти
настройваше приемника с прекачване на заземителния провод-
ник. Сега за тази цел е въведен превключвателят П.
Да си припомним нашата «разходка» по веригите на прием-
ника и да я извършим още един път, но вече по принципната схе-
ма. От началото на бобината Н ти попадаш в детектора и през него
— в слушалките. По-нататък през слушалките минаваш към зазе-
мения проводник, превключвателя П и през навивките на боби-
ната L — към изходната точка Н. Това е детекторната верига.
За токовете с висока честота пътят от антената към земята мйнава
през навивките на бобината и превключвателя П. Това е антенна-
та верига. Настройката на кръга на честотата на приеманата
станция става с превключвателя чрез стъпално изменяне на броя
на включените в кръга навивки.
Блокиращият кондензатор С, както се вижда от схемата, е
включен паралелно на слушалките.
72
Освен тези познати ти части на схемата е показан с щриховани
линии кондензаторът Са. Той не сыцествува като част на прием-
ника. Но този капацитет сыцествува — той е образуван между
антената и земята и заедно с тях се включва към приемника и вли-
за в трептящия кръг.
Фиг. 45. Детекторен приемник със секционирана бобина
ако решит да си направит такъв приемник, монтирай го на
дървена плочка с размери примерно 60 х 100 mm. От долната
страна по двата края закови две летвички с височина 10—15 mm,
конто ще служат за стойки. Отгоре върху плочката се монтират
бобината, превключвателят, буксите за слушалките, клемите за
антена и земя. Под плочката се поместват детекторът, блокира-
щият кондензатор и всички съединителни проводници.
Бобината залепй за плочата. Изводите, краят и началото про-
карай през отворите, а зачистените им краища свържи с контак-
тите на превключвателя и с антенната клема. Между таен клема
и букеата за слушалките включи детектора. С парче монтажей
проводник свържи заземителната клема и втората букса на радио-
слушалките. Към него запой проводник за плъзгача на превключ-
73
вателя. Паралелно на буксите за слушалките запой блокиращия
кондензатор С.
Приемникът е готов. Провери здравината на всички връзки и
тяхната правилност по принципната схема, включи слушалките,
свържи антената и заземлението и се залови с изпитанието на при-
емника.
Може да се случи така, че най-дълговълновата станция да се
чува слабо даже и тогава, когато в кръга са включени всичките
навивки на бобината. В такъв случай между клемите за антена
и земя трябва да се включи допълнителен кондензатор с постоя-
нен капгцитет. Капацитетът му можеда бъде в границите от 100
До 270 р F. Постави такъв кондензатор, при който добре ще се
чува и най-дълговълновата станция.
Ти можеш да въведеш и някои изменения в конструкцията на
приемника. Ако например искаш да го поставиш в кутия, бобина-
та закрепи в долната част откъм страна на монтажа. Тогава дър-
вената плочка може да послужи за капак на кутията.
При провеждането на вторил опит ти въведе в приемника кон-
дензатор с променлив капацитет. При това по-голямата част от
изводите на бобината се оказаха ненужни. Предимствата на такъв
приемник са, че осигурява плавна, по-точна и по-проста настрой-
ка на желаната радиостанция, отколкото в предишния приемник.
Принципнатасхема на такъв приемник се вижда нафиг. 46. По-
казана е и примерна монтажна схема, която може да използу-
ваш, ако решиш да построит такъв приемник.
Трептящият кръг на приемника е съставен от бобината L, има-
ща един извод, кондензатора с променлив капацитет С2 и антен-
ното устройство. Включването в кръга само на горната секция
от бобината съответствува на приемането на средновълновите ра-
диостанции. Когато се включат и двете секции, може да се прие-
мат радиостанциите от дълговълновия обхват. По такъв начин
в този приемник преминаването от един обхват на друг става с
превключвателя П, а плавната настройка във всеки обхват — с
променливия кондензатор С2.
В антенната верига може да се включи кондензаторът Ct с ка-
пацитет 62—100 pF. По подобен начин при експериментирането
ти включваше в тази верига първо постоянен кондензатор, а след
това — кондензатор с променлив капацитет. Защо е необходим
този кондензатор?
Казахме вече, че антенният проводник и заземлението образу-
ват кондензатор, чийто капацитет независимо от желанието ни
влиза в кръга на приемника и естествено влияе на настройката
74
му. Включвайки в антенната верига кондензатор със сравнител-
но малък капацитет, намаляваме влиянието на антенния капаци-
тет върху настройката на приемника. Наистина силата на прие-
мането малко се намалява, но затова пък избирателността се по-
фиг. 46. Детекторен премннк, настройван с променлив кондензатор
добрява — повишава се способността му да отделя съседните
по вълна радиостанции. Колкото е по-малък капацитетът на антен-
ния кондензатор, толкова е по-висока избирателността на при-
емника, толкова «по-остра» е настройката му.
За детектор, както и в опитните приемници, може да се изпол-
зува който и да е точков диод. Капацитетът на блокиращия кон-
дензатор С3 може да бъде в границите от 2200 до 6800 pF.
И за този приемник може да използуваш изработената от теб
бобина върху макара от конци. За средни вълни ще използу-
ваш първите две секции, считано от началото. Другите изводи ос-
тавит неизползувани. Най-големият капацитет на променливия
кондензатор С2 трябва да бъде примерно 500 pF. Подвижните му
пластинки се свързват със заземения проводник, а неподвижните
— с антенния проводник. Краят на оста му трябва да излезе на
лицевата плоча. Постави му копче със стрелка, а около стрел-
ката залепи на плочата хартиен полукръг с деления — това ще
бъде скалата за настройка.
Размерите на плочата, върху която ще монтираш приемника,
определи сам, като изхождаш от габаритите на наличните части.
Тази плоча ще служи същевременно и за капак на кутията за при-
емника.
Последните експерименти ти направи с приемник, настройван
с феритна пръчка. Той беше еднообхватен. За приемане на станции
от друг обхват ти тогава сменяше кръговата бобина. Принцип-
75
ната схема и примерната конструкция на такъв приемник са по*
Казани на фиг. 47. Забелязваш ли разликата? В опитния приемник
бобината беше поставена на масата и изводите й бяха включени
към антената и заземителната клема. Тук краищата на тялото
Фиг. 47. Приемник с настройка чрез феритна сърцевина
са залепени в специално направени отвори, а настройката се из-
вършва с феритната пръчка, върху която са нанесени маркиров-
ки за приеманите станции.
Когато при теб е възможно приемането само на една радиостан-
ция, например местната, можеда си построит по-прост детекторен
приемник с фиксирана настройка. Схемата му е показана на фиг.
48. Този приемник няма копчета за настройка. Неговият трептящ
кръг се настройва еднократно на честотата на местната радиостан-
ция и той винаги е готов за приемането й.
Трептящият кръг може да се настрои на дадената честота на
станцията по два начина — чрез настройваща сърцевина на боби-
ната или чрез подбор на подходящ капацитет на кондензатора.
Настройващата сърцевина се означава на схемите с две-три плът-
ни линийки, пресечени с наклонена чертичка. Ако капацитетът
на кръговия кондензатор трябва да се подбира, до буквенотц му
означение се поставя звездичка, както е показано на фиг. 48. Зна-
чи кръгът може да се настройва и по двата начина или само по
един от тях — който е по-удобен.
За този приемник може да използуваш същата бобина с ферит-
на сърцевина, която имаш от предишните опити. В дадения слу-
чай феритната пръчка ще се нарича настройваща сърцевина. Но,
76
разбира се, можеда сенавие и нова, по-къса бобина, а за сърцевина
да се използува малка феритна пръчка според дължината на тя-
лото. Сърцевината закрепи неподвижна на плочата, а настройката
на кръга ще правиш с преместване на бобината на сърцевината.
След като настроиш кръга на приемника,
фиксирай положението на бобината към сър-
цевината с капка лепило.
Но може да се постъпи и иначе: използу-
ва се бобина с изводи и чрез подбор на броя
навивки и капацитета на кондензатора се
настройва кръгът. Обаче приемникът с фик-
сирана настройка по първия вариант ще
работи по-добре от втория. Обяснението е,
че електрическите свойства на бобината с
феромагнитна сърцевина са по-високи от те-
зи на бобина без сърцевина. Що се касае до
конструкцията на приемника, този въпрос
трябва да си решиш сам. Използувайки такъв
Фиг. 48. Принципна
схема на детекторен
приемник с фиксира-
на настройка на една
радиостанция
приемник, помни, че в кръга му влизат капацитетът и индукти-
вността на антената. Затова при включване на дру”а антена кръ-
гът трябва малко да се донастрои.
Неизправности на детекторния приемник
Детекторният приемник е най-простото радиотехническо устрой-
ство. Обаче и в него, както и в сложния приемник, може да се
появят неизправности, конто трябва да умееш да откриваш и да
отстраняваш.
По принцип по-малко неизправности се случват в онзи прием-
ник, чиито детайли са закрепени здраво, монтажът е изпълнен
старателно и всички връзки са добре запоени.
Но ако все пак приемникът престане да работи или работи с
прекъсване, това значи, че някъде има нарушена връзка, несигу-
рен контакт, късо съединение. Трябва преди всичко да се поглед-
не няма ли външни повреди по бобината, добре ли са свързани
антената и земята, в ред ли е превключвателят. Ако не бъдат за-
белязани външни повреди, провери изправността на антената
и заземлението и техните изводи, виж дали антенниятпроводник
не се допира до някакви предмети, през конто е възможно да се
получи утечен ток от антената към земята.
77
Ако не забележиш външни дефекта в приемника, антената и
заземлението, значи някъде в самия приемник има нарушен
контакт. Най-често лоши контакта се появяват в превключвате-
лите поради отвиване на гайките и винтовете по време на настрой-
ката и лошо зачистен монтажей проводник в местата на свър-
зване. Тогава приемникът въобще престава да работи или при-
емането е съпроводено със значително пръщене. Провери всички
тези детайли и свръзки, затегни гайките, регулирай плъзгача на
потенциометъра.
Повреда може да се получи и в бобината, ако тя не е навита
от едно парче проводник и местата на свързване не са запоени.
Такива случаи има най-често, ако приемникът се намира на влаж-
но място: от влагата проводникът се окислява в местата на свър-
зването и електрическите контакта се нарушават.
Какви още неизправности може да има в приемника?
Погледни схемата на приемника си и отговори на следните въп-
роси. Ще работи ли приемникът, ако блокиращият кондензатор
се окаже «пробит» (електродите му са накъсо)? Какво ще стане,
ако проводниците в шнура на радиослушалките са се съединили
накъсо? Ще работи ли приемникът, ако случайно се свържат на-
късо началото и краят на бобината или се прекъснат изводите им?
Задай си сам още такива въпроси и им отговори. Тогава ще ти
бъде по-лесно да откриваш неизправности в приемника и да ги
премахваш.
В четиринадесетата беседа ти ще научиш за пробниците и уре-
дите, с помощта на конто се облекчава оценката на качествата
на частите, контактите, връзките. Те могат да се използуват за
откриване на дефектите и в детекторния приемник.
* * *
В таэи беседа аз засегнах главно практическата страна при
строежа на най-простите радиоприемници, научих те как да четеш
схемите им. Но почти нищо не ти казах за най-важното— за
същността на работата на трептящия кръг, детектора, радиослу-
шалките и приемника въобще, за онези явления и преобразува-
ния, конто стават във веригите му. За това ще ти разкаж^ в
следващите беседа.
78
ЧЕТВЪРТА БЕСЕДА
КАК РАБОТИ РАДИОПРИЕМНИКЪТ
на детекторните приемници
Разновидностите от схеми и конструкции на радиоприемници са
твърде много. Но колкото и да са те, във всеки от тях може д а се
различат три постоянни елемента: трептящ кръг, детектор и с лу-
шалки или високоговорител. Конструкциите на тези елемент и мо-
же да бъдат различии, но функциите, конто те изпълняват, са едни
и същи: трептящият кръг отделяет многотовисокочестотни треп-
тения, попаднали в антената, трептенията на една определена ра-
диостанция; детекторът ги преобразува в трептения с ниска (зву-
кова) честота, конто слушалките или високоговорителят
(ако сигналът е достатъчно силен) превръща в звукови трептения.
Точно от тези три елемента е съставен детекторният приемник.
Разновидностите в конструкцията
също могат да бъдат много. В завн-
симост от габаритите на частите и от
желания външен вид на приемника
всяка конструкция може да има ни-
кои свои особености, но принципни-
те схеми на приемниците не се отли-
чават много една от друга. И ако усло-
вията за радиоприеманетоса еднакви,
всички тези приемници ще работят
почти еднакво.
Разгледай внимателно схемите на
приемниците, за конто ти говорих по
време на предишната беседа. С какво се различават една от
друга? Само с левите си части, т. е. със схемите на трептя-
щите си крърове, което се определи от различните способи за на-
тройката им на вълната на избраната радиостанция. Що се от-
нася до десните части на схемите, те са съвършено еднакви. Ето
защо по време на опитите ти предложих да монтираш тази част на
приемника върху малка плочка. И ако не се вземат пред вид въз-
Фиг. 49. Схема на най-прост
детекторен приемник
79
можните варианта и конструкции на кръговите бобини, схемата на
детекторния приемник гце има вида, показан на фиг. 49. Лявата
част Hd схемата, в която влизат антената, заземлението, бобината
LK и кондензаторът Ск, може да се разглежда като източник на
високочестотни електрически трептения, захранващи веригата на
детектора и слушалките, в която високочестотните трептения се
преобразуват в трептения с ниска честота, а нискочестотните —
в звук.
От колко елемента, без да се смята антенното устройство, се
състои този приемник? Ако се махне блокиращият кондензатор,
без който ти се убеди, че приемникът ще работи, от три: трептя-
щия кръг LKCK, детектора Д и слушалките Сл . Тези именно еле-
менти в един или друг вид са задължителни за всеки радиопри-
емник.
Как работят те?
Трептящият кръг
Сигурно ти сееслучвало да наблюдаваш следното явление: когато
звъни електрическият звънец, в неговия прекъсвач се появяват
искри. В момента на изключване на електрическата крушка също
понякога се получава искрене в ключа. Когато случайно се доп-
рат полюсите на батерийката (което трябва да се избягва), в мо-
мента на отделинето им също се появява малка искра.
В електроцентралите и в заводите, където се прекъсватсшал-
тери електрически вериги, по конто текат много големи токове,
искрите могат да бъдат толкова значителни, че се налага да се взе-
мат специални мерки за предпазване на хората. Защо възникват
тези искри?
Сигурно ти е известно, че около проводник, по който тече ток,
съществува магнитно поле, което може да се изобрази във вид на
затворени силови линии, пронизващи околното пространство (фиг.
50). Съществуването на това поле, ако то е постоянно, може да се
установи например с магнитната стрелка на компаса.
Ако се прекъсне токът в проводника, изчезващото магнитно
поле индуцира (възбужда) токове и в другите съседни провод-
ници. Ток се индуцира и в същия този проводник, който е съз-
дал магнитното поле. А тъй като този проводник се намира в
най-гъстата част на своите магнитни силови линии, в него ще
се индуцира по-силен ток, отколкото във всеки друг проводник.
Посоката на този ток ще бъде същата, каквато е съществувала
80
Фиг. 50. Магнитим силови ли-
нии около проводник, по кой-
то тече ток
индукция (не смесвай
първата беседа), а електри-
в момента на прекъсването на веригата. С други думи, изчезва-
щото магнитно поле ще поддържа тока, от който то е създадено,
докато не изчезне напълно, т. е. докато не се изразходва докрай
съдържащата се в него енергия.
И така ток в проводника тече и
след изключването на източника на
тока, само че за много малковреме —
нищожна част от секундата.
Но нали в прекъсната верига
движението на електрони е невъзмо-
жно, ще възразишти. Да, това е вяр-
но. Но след прекъсването на вери-
гата електрическият ток може из-
местно време да преминава през
въздушното пространство на прекъс-
ващия контакт, между контактните
пера на превключвателя или шалте-
ра. Ето този ток през въздуха об-
разува електрическата искра.
Това явление се нарича само
с индукцията, за която говорихме в
ческата сила, която под действието на изчезващото магнитно
поле създава поток от електрони в проводника и поддържа тока
в него, наричат електродвижещо напрежение
на самоиндукцията. Токът, който то създава в про-
водника, се нарича ток от самоиндукцията. Колкото е по-голя-
мо е. д. н. на самоиндукцията, толкова по-голяма ще бъде и
искрата в мястото на прекъсването.
Явлението самоиндукция се наблюдава не само при изключ-
ване, но и при включване на тока. В пространството около про-
водника магнитното поле не възниква изведнъж при включване
на тока. Отначало то е по-слабо, но след това много бързо се
усилва. Усилващото се магнитно поле също възбужда ток от
самоиндукцията, но той е насочен срещуположно на основния
ток. Токът от самоиндукцията се противопоставя на мигновено-
то увеличаване на основния ток и на нарастването на магнитно-
то поле. Обаче за късо време основният ток в проводника пре-
одолява насрещния ток от самоиндукцията и достига максимал-
ната си стойност. Тогава магнитното поле става постоянно и
действието на самоиндукцията се прекратява.
Явлението самоиндукция може да се сравни с явлението инер-
ция. Шейните обикновено мъчно се задвижват от място. Но ко-
в Млад радволюбител
81
гато наберат скорост, те се запасяват с кинетична енергия —
енергия на движението, и не е възможно вече да се спрат извед-
нъж. След задържането им те продължават да се плъзгат дото-
гава, докато запасената в тях енергия от движението не се из-
разходва за преодоляване триенето в снега.
Всички проводници ли притежават еднаква самоиндукция?
Не! Колкото е по-дълъг проводникът, толкова по-значителна е
самоиндукцията.
В проводника, навит спирално като бобина, явлението само-
индукция се проявява по-силно, отколкото в праволинейния
проводник, тъй като магнитното поле на всяка навивка от бо-
бината индуцира ток не само в тази навивка, нои в съседните на-
вивки на бобината. Колкото е по-голяма дължината на проводни-
ка в бобината, толкова по-дълго време ще сыцествува в него токът
от самоиндукция след изключване на основния ток. И обратно,
необходимо е повече време след включване на основния ток,
за да нарасне той до определената величина и да се установи
постоянно по сила магнитно поле.
Увеличението на самоиндукцията на проводника при нави-
ването му в бобина може да се обясни още и по следния начин.
Около всяка навивка се създават магнитни силови линии, насо-
чени в една посока (фиг. 51). Силовите линии на отделните на-
вивки образуват общо магнитно поле, обхващащо цялата бобина.
Следователно магнитното поле на бобината ще бъде винаги по-
силно, отколкото полето на праволинейния проводник. Затова
и явлението самоиндукция в бобината се отразява по-силно,
отколкото в правия проводник.
Запомни', свойството на проводниците да влияят на тока
при изменянето на големината му в електрическата верига се
нарича индуктивност, а бобините, в който най-силно се проявя-
ва това свойство, се наричат самоиндукционни бобини или индук-
тивности. Колкото са по-големи броят на навивките и размери-
те на бобината, толкова по-голяма е индуктивността й, толкова
по-значително е влиянието й върху тока в електрическата вери-
га, където е включена.
И тъй бобината възпрепятствува както нарастването, така и
спирането иа тока в електрическата верига. Ако тя се намира в
постояннотокова верига, влиянието й се чувствува само прй
включване и изключване на тока. В променливотоковата верига,
където токът и магнитното му поле се менят непрекъснато,
е д. н. от самоиндукцията на бобината действува през цялото
време, докато тече ток. Това електрическо явление се използу-
82
ва в първия елемент на трептящия кръг на приемника — боби-
ната.
Във втория елемент на трептящия кръг се натрупват електри-
ческите заряди — това е кондензаторът.
Фиг. 51. Магнитно поле около проводник,
по който тече ток, навит като бобина
а)
б) в)
Фиг. 52. Зареждане и разреждане на кондензатора
Най-простият кондензатор представлява два електрически
проводника, например две метални пластинки, наречени плочи
на кондензатора, разделени от непроводима пластинка — д и-
електрик. Колкого е по-голяма повьрхността на плочите
на кондензатора и колкого те са по-близо един до друг, толкова
• по-голям електрическият капацитет на кондензатора.
Ако към плочите на кондензатора свържем източник на по-
стоянен ток (фиг. 52 а), в получената верига ще се появи кратко-
tpaca ток и кондензаторът ще се зэреди до напрежение, равно на
цапрежението на източника.
83
Защо в тази верига преминава ток, след като там имаме ди-
електрик?
Когато свързваме към кондензатора източник на постоянен
ток, свободните електрони в проводниците на получената ве-
рига започват да се движат в посока на положителния полюс
на източника, създавайки краткотраен поток от електрони в
цялата верига. В резултат на това плочата на кондензатора,
която е свързанас положителния полюс на източника, обеднява
на свободни електрони и се зарежда положително, а другата
плоча се обогатява на свободни електрони и следователно се за-
режда отрицателно. След като кондензаторът се зареди, кратко-
трайният ток във веригата, наречен ток на зареждане на конден-
затора, се прекратява.
Ако отделим източника на ток, кондензаторът ще остане за-
редей (фиг. 52 б). Преминаването на изменените електрони от
единия електрод в другия се спира от диелектрика .на конденза-
тора. Между електродите на кондензатора ток няма да има, а
натрупаната в тях електрическа енергия ще бъде съсредоточе-
нав електрическото поле на диелектрика
на кондензатора.
Ако електродите на заредения кондензатор се свържат на-
късо с проводник (фиг. 52 в), «излишните» електрони от отрица-
телно заредения електрод веднага ще се прехвърлят по този про-
водник към другия електрод, където има недостиг от електрони,
и кондензаторът ще се разреди. В такъв случай по новообразува-
ната верига също ще възникне краткотраен ток, наречен ток
на разреждане на кондензатора. Ако капаци-
тетът на кондензатора е голям и той е зареден до значително по
големина напрежение, разреждането му се съпровожда с поява-
та на голяма искра и пукане.
Свойството на кондензатора да натрупва електрически заря-
ди и да се разрежда през свързаните към него проводници се
използува в трептящия кръг.
А сега, млади приятелю, припомни си за обикновената люлка.
На нея може така да се разлюлееш, че дъхът ти да спре. За това
обаче е необходимо откачало люлката да се подтикне, за да из-
лезе от състоянието на покой, а след това да й се прилага някак-
ва сила, но само в такт с колебанията й. Без особен труд може
да се достигне голям размах на люлката, т. е. да се получат го-
леми амплитуди на люленията й. Даже малкото дете може да
залюлее голям човек, ако съумее да приложи силите си, както
трябва.
84
След като разлюлеем люлката по-силно, за да достигнем го-
леми амплитуди, нека престанем да я подтикваме. Какво ще ста-
не след това? За сметка на натрупаната енергия люлката ще се
люлее свободно за известно време, амплитудата на люления-
та й постепенно ще намалява (както се казва — трептенията ще
затихват) и накрая тя ще спре окончателно.
При свободното люлеене на люлката така, както и при сво-
бодного люлеене на махалото, натрупаната (потенциалната)
енергия преминава в кинетична (енергия на движението), която
в крайната горна точка отново преминава в потенциална, а след
части от секундата — отново в кинетична. И така дотогава, до-
като не се изразходва целият запас от енергия за преодоляване
триенето в мястото на окачване на люлката и съпротивлението
на въздуха. Колкого и да е голям запасът от енергия, свободни-
те трептения винаги са затихващи: с всяко трептение тяхната
амплитуда намалява и трептенията постепенно съвсем затих-
ват— настъпва покой. Но периодът (част от времето, в което
протича едно трептение), а следователно и
нията остават постоянни.
Свобо^дните затихващи трептения се
представят графически във вид на вълно-
образна линия с постепенно спадащи ам-
плитуди (фиг. 53 а).
Но ако люлката се подтиква през ця-
лото време със слаби тласъци в такт с
люлеенето й и по този начин се поптлват
загубите на енергия, изразходвани за
преодоляване на различните съпротиви-
телни сили, трептенията ще станат не-
затихващи (фиг. 53 б). Това вече не са
свободни, а принудителни трептения. Те
ще продължават дотогава, докато не пре-
стане да действува външната сила на
подтикване.
Говоря ти за люлка, защотофизически-
те явления, произтичащи в тази механи-
ческа трептяща система, са много сходни
с явленията в електрическия трептящ кръг.
Най-простият трептящ кръг се състои
затор. Това е така нареченият затворен трептящ кръг. За да въз.
ннкнат в него трептения, трябва да му се осигури енергия, коя.
честотата на трепте-
• ’ а.)
О
Фиг. 53. Графическо иэ-
облазяване на трепте-
нията
а — затихващи: б — неза
т ихвагцн
от бобина и кондеи
85
то ще «подтикне» електроните. Това може да стане, като напри-
мер се зареди кондензаторът.
Нека временно да прекъснем трептящия кръг и да включим
към плочите на кондензатора източник на постоянен ток, как-
Певиод
Фиг. 54. Електрически трептения в трептящия кръг
то е показано на фиг. 54, горе. Кондензаторът ще се зареди до
напрежението на батерията. След това отдел яме източника на
постоянен ток от кондензатора и наново затваряме кръга. Явле-
нията, конто ще станат от този момент в кръга, са показани гра-
фически на фиг. 54, долу.
В момента на затварянето на кръга горната плоча на кон-
дензатора има положителен заряд, а долната — отрицателен
(фиг. 54 а). В този момент, отбелязан на графика с точката О,
ток в кръга няма, а цялата енергия, натрупана в кондензато-
ра, е съсредоточена в електрическото поле между плочите му.
Но кондензаторът е свързан с двата края на бобината и ще за-
почне да се разрежда през нея. В бобината ще започне да тече
ток, а около навивките й ще се появи магнитно поле. В момента
на пълното разреждане на кондензатора (фиг. 54 б), отбезля ’,ано
86
на графика с точка /, когато напрежението между плочите му
спадие до нула, токът в бобината и енергията на магнитното поле
достигат иай-голямата си стойност. Като че ли в този момент
токът в кръга трябва да изчезне. Това обаче не става, тъй като
поради действието на е. д. н. от самоиндукцията, стремяща се
да поддържа тока, движението на електрони в кръга ще продъл-
жава. Но ще продължава само дотогава, докато не се изразход-
ва цялата енергия на магнитното поле. В бобината по това време
ще тече намаляващ по големина, но със същото направление
индуциран ток.
В следващия момент от времето, отбелязан на графика като
точка 2, когато енергията иа магнитното поле е изразходвана,
кондензаторът се оказва отново зареден, само че сега долната
му плоча е положително заредена, а горната — отрицателно
(фиг. 54 в). Електроните започват вече обратного си движение —
от горната плоча на кондензатора през бобината към долната
плоча. В момента 3 (фиг. 54 г) кондензаторът ще се разреди, а
магнитното поле на бобината достига най-голямата си стойност.
И отново е. д. н. от самоиндукцията ще «подгони» електроните
по проводниците на бобината, с което кондензаторът отново се
зарежда.
В момента 4 (фиг. 54 д) ще се получи такова състояние на елек-
троните в кръга, каквото имахме в първоначалния момент 0. За-
вършено е едно пълно трептение. Естествено зареденият конден-
затор отново ще се разрежда през бобината, след това ще се за-
режда и ще последват второ, след него трето, четвърто и т. н.
трептения. С други думи, в кръга ще възникнат променливи елек-
трически трептения.
Но този колебателен процес в кръга не е безкраен. Той про-
дължава, докато цялата енергия, натруцана в кондензатора от
батерията, се изразходва за преодоляване съпротивлението на
проводника на бобината. Тези трептения в кръга са свободни и
следователно затихващи (фиг. 53 а).
Каква е честотата на тези трептения на електроните в кръга?
За да се запознаеш по-пълно с този въпрос, съветвам те да
направиш следния опит с най-просто махало. На конец с дължи-
на 100 шт закачи едно топче от пластелин или от друга малка
тежест 20—40 g (на фиг. 55 дължината на конеца е означена с
буквата /). Изведи махалото от равновесного му положение
к ползувайки часовник със секундарник, пресметни колко пъл-
нм люления прави за минута. Нека те да са примерно 30. Следо-
вателно честотата на трептенията на това махало е равна на
87
Скъси
Фиг. 55.
на просто махало
дължината /
Графики за трептенията
0,5 Hz, а периоды e 2 s. За един период потенцналната енергия
на махалото два пъти преминава в кинетнчна, а кинетичната —
в потенциална.
на. Честотата на махалото ще
се увеличн 1,5 пъти, а перио-
ды му ще се намалисъщо тол-
кова пъти.
Извод. С намаляване
дължината на маха-
лото честотата на
с о б с т в е н и т е м у треп-
тения се увеличава,
а периодът пропор-
ционално се нама-
лява.
Изменийки дължината на
махалото, некадокараме често-
тата на трептенията му до 1 Hz. Това трябва да се получи при
дължина около 25 cm. В този случай периодът на трептенията
на махалото ще бъде равен на 1 s. Какъвто и размах да се опит-
ваш да дадеш на махалото, честотата на трептенията му ще оста-
ва една и съща. Но стига само малко да скъсим или да удължим
конеца, и честотата изведнъж ще се измени. При една и съща дъл-
жина на конеца ще имаме винаги еднаква честота на трептения-
та. Това е собствената честота на махалото. За да получим зада-
дената честота на трептенията, трябва да подбираме дължината
на конеца.
Трептенията на този вид махало са затихващи. Те могат да
станат незатихващи само ако в такт с трептенията му махалото
леко се подтиква. По този начин се компенсира онази енергия,
която то загубва за преодоляване съпротивлението, оказвано
му от въздуха и от триенето в точката на окачването.
Електрическият трептящ кръг също притежава с о б с т в е-
на честота. Тази иегова собствена честота на трептения-
та зависи, първо, от индуктивността на бобината му. Колкото
е по-голям броят на навивките и диаметърът на бобината, толко-
ва по-голяма ще бъде и индуктивността й, толкова по-продължи-
телен ще бъде периодът на всяко трептение. Собствената често-
та на трептенията в кръга ще бъде съответно по-ниска. И обрат-
но, с намаляване на индуктивността на бобината периодът на
трептенията се намалява — нараства собствената честота на
кръга.
88
Честотата на трептенията на кръга завися още и от капаци-
тета на кондензатора. Колкото е по-голям капацитетът, толкоза
по-голям заряд може да се натрупа в кондензатора, толкоза по-
дълго време ще бъде необходимо за неговото разреждане и за-
реждане, а това намалява честотата на трептенията в кръга. С
намаляването на капацитета на кондензатора честотата на кръ-
Га се повишава.
И така собствената честота на затихващите трептения в кръ-
на може да се регулира чрез изменяне индуктивността на боби-
ната или капацитета на кондензатора.
Обаче в електрическия кръг, както и в механическата треп-
тяща система може да се получат и незатихващи (принудителни)
трептения, ако при всяко трептение кръгът се попьлва с допъл-
нителни порции електрическа енергия от някакъв източник на
променлив ток.
По какъв начин в кръга на приемника се възбуждат и се под-
държат незатихващи електрически трептения? Чрез тока с ви-
сока честота, постъпил в кръга от антената. Този ток придава
на кръга първоначалния заряд и той по-нататък поддържа рит-
мичните трептения на ел/ектроните в кръга.
Най-силни' незатихващи трептения в кръга на приемника
възникват само в момента на резонанс между собствена-
та честота на кръга и честотата на тока, постъпващ от антената.
Как да разбираме това?
Казват, че някога в Петербург от маршируващите войници
пропаднал Египетският мост. А това очевидно може да се случи
само при следните условия. Всички войници стъпвали напълно
ритмично на моста, поради което той започнал да се разлюлява
в такт със стъпките. По случайно стечение на обстоятелствата
собствената честота на колебанията на моста съвпаднала с чес-
тотата на стъпките или, както се казва, мостът попаднал в резо-
нанс. Ритъмът на марша отдавал все нови и нови порции енер-
тия. В края на краищата мостът толкова се разлюлял, че се
разрушил: ритмичното действие на маршировката нанесла опас-
на вреда. Ако не беше се получил резонанс между собствената
честота на моста и честотата на войнишките стъпки, с моста ни
що нямаше да се случи. Затова при преминаване на войници по
«лаби мостове е прието да се отд ва команда за свободен, не-
маршов ход.
Приближи се до никой струнен инструмент и силно извикай
«а»: никоя от струните ще отговори — ще зазвучи. Онази от тях,
която ще се окаже в резонанс с честотата на този звук, ще треп-
89
ти по-силно от останалите струни — точно тя ще се отзове на из-
дадения звук.
А ето и още един опит — с махала от конец. Опъни тънка хо-
ризонтална връв и завържи на
Фиг. 56. Опит за илюстриране на
явлението резонанс
второто махало, постепенно на.
Нея направеното махало от ко-
нец и пластелин(фиг. 56). Пре-
метни през връвтаоще едно та-
кова махало, но с по-дълъг ко-
нец. Дължината на провисва-
нето на това махало може да
се изменя, като се придърпва
с ръка свободният край на ко-
неца. Приведи това махало в
люлеене. Тогава първото маха-
ло също ще започне да се лю-
лее, но с по-малка амплитуда.
Без да сгираш люленията на
1лявай дължината на провисва
нето му — амплитудата на люленията на първото махало ще
започне да се увеличава.
В този опит, илюстриращ резонанса на трептенията, първо-
то мах ло е приемник на л еханическите трептения, възбудени
от второто махало. Причината, която принуждава първото маха-
ло да се люлее, е периодичното трептеиие нз връвта с често'р'а,
равна на честотата на второто махало Принудителните люле-
ния на първото махало ще имат максимална амплитуда само то-
гава, когато неговата собствена честота съвпадне с честотата на
люленията на второто махало.
Подобии явления, само че от електрически «произход», се
иаблюдават и в трептящия кръг на приемника. От действието
на вълните на много радиостанции в приемната антена се въз-
буждат токове с най-различни честоти. От всички тези честоти
ние трябва да изберем честотата само на онази радиостанция,
която искаме да слушаме. За тази цел трябва така да подберем
броя на навивки на бобината и капацитета на кондензатора на
трептящия кръг, че собствената честота на кръга да съвпадне с
честотата на тока, създаден в антената от вълните на желаната
станция. В такъв случай в кръга ще се възбудят най-силни треп-
тения от сигналите на радиостанцията, на чиято вълна той е
настроен. Тоза именно представлява настройката на кръга на
приемника в резонанс с честотата на i збрания предавател.
Сигналите на другите радиостанции тогава няма да се чуват
90
никак или ще се чуват съвсем слабо, тъй като възбудените от
тях трептения в кръга ще бъдат много слаби.
По такъв начин, като настройваш кр' ца на приемника си в
резонанс с честотата на радиостанцията, ти като че ли подбираш,
Фиг. 57. Антената и заземлението представляват от-
крит третящ кръг
отдел я ш трептенията с честотата само на тази станция. Колко-
то по-добре кръгът отдели нужните трептения от антената, тол-
кова по-висока ще бъде избирателността на приемника, толкова
по-слаби ще бъдат смущенията от страна на другите радиостан-
ции.
Досега говорихме за затворения трептящ кръг, чиято собст-
вена честота се определя от индуктивността на бобината и капа-
цитета на кондензатора. Но в кръга на всеки от детекторните
приемници, описани в предишните глави, влизал още антената
и заземлението. Това вече не е затворен, а отворен трептящ
кръг.
Това се обяснява сфакта, че проводниците на антената и земя-
та представляват «плочи» на кондензатор (фиг. 57), притежа-
ващ някакъв електрически капацитет. В зависимост от дължи-
ната на проводниците и от височината на антената над земята
този капацитет може да стигне до няколкостотин пикофарада.
От друга страна, антената и заземлението може да се разглеж-
дат и като непълна навивка от голяма бобина. Излиза, че анте-
ната и заземлението същевременно притежават и индуктивност.
А капацитет и индуктивност образуват трептящ кръг.
Такъв кръг, явяващ се отворен трептящ кръг, също има соб-
ствена честота. Ако включим между антената и земята бобини и
кондензатори, ще можем да изменяме собствената му честота и
да го настройваме в резонанс с честотите на различии станции.
Ти вече знаеш как това става на практика.
Минавам към втория елемент на приемника—детектора.
91
Детектор и детектиране
Преди всичко — какво е устройство™ на детектора.
Външният видна единтакъвелементи неговото устройство (в
силно увеличен вид) са показанп на фиг. 5.Q. Това е точковият
полупроводников диод тип Д9. Буквата «Д» в неговото означе-
ние показва, че е «диод», а цифрата «9»
Волфрамова поредей номер на конструкцпята му.
Л7\ Такъв елемент или подобен на него
например Д2 вече ти е познат — пре-
/ поръчах ти го за детекторния прием-
червена ник. Той има два електрода: тънка и
точка (+)^ У съвсем малка (с площ около 1 mm2)
пластинка от полупроводниковия мате-
_--------риал германий или силиций и волфра-
-----------------М---------------- мова жичка, допираща сострия си край
до полупроводниковата пластинка. За-
ннков5дйо°ЧК°В полупровод' това го наричат диод, което значи дву-
ннков д-----------електроден. Пластинката от полупро-
водник е отрицателният електрод (—)
на диода, а волфрамовата жичка — положителният електрод (+).
Те са запоени към посребрени жички с дължина около 50 mm,
представляващи изводи на диода. Цялата тази конструкция се
намира във вътрешността на стъклена, потъмнена отвътретръбич-
ка с диаметър около 3 mm и дължина под 10 mm,заварена в краи-
щата към изводите. Червената точка показва положителния елек-
трод на диода.
Каква тайна крият в себе си тези елементи?
В полупроводниковата пластинка там, където се допира ост-
рият връх на волфрамовата жичка, се създава така нареченият
запорен слой, притежаващ интересни свойства. Ако към
диода включим източник на постоянен ток, например галвани-
чен елемент, но така, че отрицателният му полюс да е свързан
с полупроводниковата пластинка, а положителният—с вол-
фрамовата жичка, през запорния слой свободно ще протече ток,
което може да се установи по включения във веригата електроизмер-
вателен уред (фиг. 59 а). Ако разменим местата на полюсите,
през запорния слой, а следователно и по цялата верига ще пре-
минава много слаб ток (фиг. 59 б). Следователно диодът при-
тежава едностранна проводимост за тока: той добре пропуска
тока в едната посока и почти не го пропуска вдругата посока.
92
За свойствата на запорнгя слой на дюдг те ти разкажа по-
подробно в шестата беседа. Сега за по-прссто сбясняване на прин-
ципа на детектирането ще считаме, че доидът въобще не пропус-
ка ток в обратна посока и става изолатор. А ако пуснем през
Фиг. 59. Диодът притежа-
ва едностранна проводи-
мое? на тока
Фиг. 60. Детекторът преобразува
променливия ток в пулсиращ
диода променлив ток? В този случай диодът ще напомня дейст-
внето на вентилите в автомобилните гуми: ще пропуска през се-
бе си положителните полувълни на променливия ток и няма да
пропуска отрицателните полувълни ^фиг. 60). Диодът като че
ли отрязва отрицателните полувълни. Променливият ток ста-
ва вече пулсиращ — ток с едно и също направление, но изменящ
се по амплитуда. Този процес на преобразуване се нарича и з-
правяне на променливия ток и лежи в основа-
та на детектирането.
Графнците, показани на фиг. 61, илюстрират явленията,
конто стават в детекторната верига на приемника.
Припомни си: под действието на радиовълните в кръга
на приемника се възбуждат високочестотни модулирани трепте-
ния (фиг. 61 а). Към кръга е включена верига от детектор и слу-
шалка. За тази верига трептящият кръг се явява източник на
променлив ток с висока честота. Тъй като детекторът пропуска
ток само в едната посока, високочестотните трептения, пода-
дени във веригата му, ще бъдат изправени от него (фиг. 61 б)
или, другояче казано, ще бъдат детектирани. Ако прокараме
пунктирана линия по обвивката, определена от максималните
стойкости на тока, ще се получи «рисунка» на нискочестотния
ток, с който е модулиран токът в антената на предавателя.
93
Точковите диоди се използуват като детектори не само в де-
текторните, но и в транзисторните и ламповите радиоприемни-
ци. Обаче в тези приемници ролята на детектор може да се из-
пълнява още и от транзистор или електронна лампа.
Фиг. 61. Графици, показващи детекти-
рането на модулирани високочестотни
трептения
Токът, получен врезултатнадетектирането, сесъстои от високо-
честотни импулси, чиито амплитуди се изменят със звуковата честота.
Тойможедасеразглеждакатосумаренток и да се разложи на две
съставни: високочестотна и нискочестотна.
Наричат ги съответно високочестотна и нискочестотна съставна на
пулсиращия ток. Нискочестотната съставна, образувана от високо-
честотните импулси, преминава през слушалките, където се пре-
образува в звук,
Ради ослушал ки
Радиослушалките са третото, поеледно звено на детекторния
приемник, което, образно казана, «предава готовата продукция»—
звука. Това е един от най-старите електрически уредп, зала-
зил се почти без изменения и до наши дни.
Нека да развием капачката на една радиослушалка (фиг. 62)
94
Под нея се намира мембраната — крыла пластинка от еласти -
чен материал. Огделяме внтмателно мембраната ивиждамедве
бобинки, вмъкнати в пластинки, представлявзщч пэлюсни на-
ставки на постоянен магнит. Бобинките са свързани последова-
Лолюсни настаВки
Фиг. 62. Устройство на електромагнигната слушалка
телно, а крайните им изводи са запоени към външните изводнп
пера. Към тези външни изводи е свързан шнурът с щепсел или
банан-щекери накрая.
Магнитът на слушалката не се вижда, тъй като най-често
той е запресован в дъното на корпуса. За да имаш представа как
изглежда този магнит, даваме го на фиг. 62, отляво. Това е мал-
ко парче от специална магнитна сплав, към което са заварени
железни пластинки — по л юс н и наставки.
Как работи слушалката? Мембраната, създаваща звука, се
намира над полюсните наставки на магнита и се укрепва в кръг-
лия борт на корпуса (фиг. 63). Под действието на полето на маг-
нита тя леко се огъва в средата, но не се допира в полюсните на-
ставки на магнита (на фиг. 63 — плътната линия). Когато през
бобинките на слушалката тече ток, той създава около тях маг-
нитно поле, което си взаимодействува с полето на постоянния
магнит. Силата на това общо магнитно поле, а следователно и
силата на прпвличане на мембраната към полюсните наставки
завися от посоката на тока в бобинките. В едната посока на
тока, когато направлението на магнитните силови линии на бо-
бинките и магнита съвпадат и полетата им се сумират, мембра-
ната се привлича по-силно към полюсите на магнита (фиг. 63 —
долната щрихована линия). При другата посока на тока сплови-
те линии на бобинките и на магнита са насочени противополож-
на
но и общото поле става по-слабо, отколкото е полето на магни-
та. В този случай мембраната по-слабо ще се привлича към по-
люсните наставки и ще се поотдалечи от тях (фиг. 63 — горна-
та щрихована линия).
Едно трептение
Две трептения
I
л)
Лроменлив ток
' аслушалките
Я
. вез постоянен
магнит
Мембрана
Фиг. 63. Трептения на
мембраната на електро-
магнитната слушалка
Едно трептение
Фиг. 64. Слушалката с постоянен маг-
нит дава неизкрнвеновъзпроизвежда-
не на звука. При липса на постоянен
магнит мембраната би трептяла с
удвоена честота
6)
. С постоянен
магнит
Ако през бсбинките на слушалката се пусне прсменлив ток
с ниска честота, общото магнитно поле ще започне ту да се усил-
ва, ту да отслабва, а мембраната ту ще се приближава към по-
люсните наставки, ту ще се отдалечава от тях, т. е. ще трепти в
такт с честотата на тока. С това си трептене мембраната създава
в пространството звукови вълни. На пръв поглед може да ти се
«тори, че постоянният магнит в слушалката въобще не е нужен:
бобинките могат да се пъхнат в желязна ненамагнитена подкова.
Но това не е така. Желязната подкова, намагнитвана само от
тока в бобините, ще привлича мембраната независимо дали
токът тече в едната или в другата посока. Значи за един период
на променливиятокмембраната щесепривлича по времена първия
полупериод, ще се върне и още един път ще се привлече по
време на втория полупериод, т. е. за един период на променли-
вия ток (фиг. 64 а) тя ще направи две трептения (фиг. 64 б). Ако
96
например честотата на тока е 500Hz, мембраната на слушалката
за една секунда ще направи 500.2=1000 трептения и тонът
ще се изкриви — ще стане два пъти по-висок от нормалния.
Та кава радиослушалка едва ли ще ни задо-
воли.
С постоянен магнит случаят е по-друг: в
единпя полупериод се получава усилване на
магнитното поле — привлечената вече мем-
брана ще се огъне още повече; в другия полу-
период полето отслабва и мембраната сеот-
далечава от полюсите на магнита. По та-
Фиг. 65. В точка а на
детекторната верига
съставните на високо-
честотння пулснращ
ток се разделят, а в
точка б отново се съе-
къв начин при наличието на постоянен маг-
нит за един период на променливия ток мем-
браната прави само едно трептение (фиг. 64в)
и слушалката не изкривява звука. Освен
това постоянния магнит повишава силата на
възпроизвеждане от слушалката. днняват
Защо паралелно на слушалката се включва блокиращ конден-
заюр? Каква е неговата роля?
Капацитетът на блокиращия кондензатор е такъв, че през
него свободно преминават токовете с висока честота, а на токовете
с ниска честота той оказва значително съпротивление. Слушал-
ките, обратно, безпрепятствено пропускат токовете с ниска често-
та, а оказват голямо съпротивление на токовете с висока честота.
В този участък на детекторната верига високочестотният пулси-
ращ ток се разделя (на фиг. 65 — в точка а) на съставни, кон-
то имат следния път: високочестотната съставна — през бло-
киращия кондензатор, а нискочестотната — през слушалките.
След това двете съставни отново се съединяват (на фиг. 65 —
точка б) и по-нататък вървят пак заедно.
Предназначението на блокиращия кондензатор може да се
обясни така. Поради инертността на мембраната слушалката
не може да реагира на всеки високочестотен импулс в детектор-
ната верига. А дори и да би могла да реагира, ние нищо не бих-
ме чули — нашето ухо не възприема високочестотните трепте-
ния. Значи, за да работят слушалките, трябва някак си да се
«изгладят» високочестотните импулси, да се «запълнят» прова-
лите между тях. Тази задача се решава именно с блокиращия
кондензатор по следния начин. Отделяйте всисокочестотни им-
пулси зареждат кондензатора. В моментите между импулсите
кондензаторът се разрежда през слушалките, като по този начин
запълва «провалите» между импулсите. В резултат на това през
7 Млад радиолюбител
97
слушалките преминава ток в едно направление, но изменящ се
по големина съобразно звуковата честота. Този ток се преобра-
зува от слушалките в звук.
За ролята на блокиращия кондензатор може да се каже още
и това: той филтрира нискочестотната съставна на изправения
от диода ток, т. е. прочиства го от импулсите на високочестот-
ната съставна.
Но защо детекторният приемник работеше по време на първия
опит, когато този кондензатор липсваше? Тогава той се замества-
ше от капацитета между проводниците на шнура и между отдел-
яйте навивки на слушалките. Но този капацитет е значително по-
малък от капацитета на специално включения блокиращ конден-
затор. В такъв случай токът през детектора се получава по-малък
и предаването се чува по-слабо. Това е особено забележимо при
приемане на по-далечни станции.
Качеството на слушалките се оценява главно по тяхната чув-
ствителност — способността да реагират на сяаби електрически
трептения. Колкото са по-слаби трептенията, на конто слушалки-
те реагират, толкова те са по-чувствителни.
Чувствителността на слушалките зависи от броя на навивки-
те в бобинките и от качеството на магнита. Две радиослушалки
със съвършено еднакви магнити, но с различен брой навивки в
бобинките, ще имат нееднаква чувствителност. По-чувствителни
ще бъдат онези от тях, конто имат по-голям брой навивки.
Върху чувствителността на слушалките силно влияе и поло-
жението на мембраната спрямо полюсните наставки на магнита.
По-висока чувствителност ще се получи, ако мембраната се нами-
ра по-близо да наставките, без, разбира се, да допира до тях по
време на работа.
Прието е слушалките да се подразделят на високоомни — с
голям брой навивки в бобинките, и нискоомни — с малък брой
навивки. За детекторните приемници са подходящи високоомните
слушалки, тъй като имат по-висока чувствителност. Съпротивление-
то по постоянен ток на високоомните слушалки еобикновено 2000Q
за всяка бобинка, или общо 4000Q, тъй като двете бобинки
са свързани последователно.
Как да проверим изправността и чувствителността на радио-
слушалките? Притисни ги до ушите си. Намокри контактните щиф-
тове на изводнитеим щекери иги допри един до друг — вслушалки-
те трябва да се чуе слабо пукане. Колкото е по-силно това пукане,
толкова слушалките са по-чувствителни. Пукането се получава за-
това, защото намокреният контакт между щифтовете представлява
много слаб източник на ток.
98
Па-груба проверка на радиослушалките може да се извърши
с помощта на плоска батерийка. При включване и изключване на
слушалките към батерийката трябва да се чуят силни пукания.
Акр такива липсват, значи, че в слушалките или шнура има пре-
късване или лош контакт.
дадено на схемата
Детекторен приемник без бобина
В една от миналите беседи бях ти предложил да нзвършиш след-
ният опит: между антената и заземлението да включиш детектора,
а паралелно на него — слушалките, както t
от фиг. 66.
Не зная дали ти се удаде да чуеш някаква
станция с такъв приемник. Но по принцип
той може да работи, защото съдържа всич-
ки елементи на детекторния приемник. Да,
всички!
Трептящият кръг на такъв приемник се
образува от индуктивността и капацитета на
антената и заземлението. Това е, както вече
знаеш, отворен трептящ кръг. И ако неговата
собствена резонансна честота е равна или
близка до честотата на местната радиостан-
ция, в него ще се появят трептенията на
тази станция.
За модулираните трептения има два пътя
мята: през детектора и през слушалките. В
как е включен детекторът, той ще пропуска
рицателните полувълни на високочестотните трептения и ще за-
държи положителните или, обратно, ще пропуска положнтелните
полувълни и ще оказва съпротивления на отрицателните. Онези
полувълни, конто детекторът не е пропуснал, ще отидат към
земя по втория път — през слушалките, конто ще ги преобра-
зуват в звук. Крайният резултат е същият, както и в прием-
ниците с бобина.
Главният недрстатък на този необичайно прост приемник е
много ниската му избирателност. Обяснението е, че собствената
честота на трептящия му кръг се определя само от индуктивност-
та и капацитета на антенною устройство. Ако в антенната верига
включим променлив кондензатор, за да меним собствената често-
та на кръга, избирателността на приемника малко ще се увеличи,
Фиг. 66. Детекторе»
приемник без бобина
от антената към зе-
зависимост от това,
към земята само от-
99
но обхватът, на който може да се настройва ще се стесни. Неза-
висимо от всичко този приемник представлява определен интерес.
Затова те съветвам да се върнеш към него и да си поиграеш с та-
зи любопитна схема.
Радиоприемник с високоговорител
Мощността на електрическите трептенгя, възбудени в трептящия
кръг, е много малка. Тя е достатъчна само за работа с такова ви-
сокочувствително устройство, каквото е радиослушалката. Само
в много редки случаи, когато предавателят се намира близО домя-
стото на приемане, в изхода на детекторния приемник може да
се включи високоговорител. В обикновените случаи възпроизвеж-
дане с високоговорител може да се осигури само ако сигналите на
радиостанцгята се усилят. За усилването се използуват транзи-
стори или електронни лампи.
Различаваме у с и л в а т е л и на висока честота
(УВЧ) и усилватели на ниска честота (УНЧ).
Както се вижда и от наименованпето им, първите се използуват
за усилване на трептенията с висока честота, т. е. до детектира-
нето им, а вторите—за усилване на трептенията с ниска чес-
тота, т. е. след детектора. Ако между трептящия кръг и детекто-
ра включим усилвател на висока честота, а след детектора —
усилвател на ниска честота, тогава като изходно възпроизвеждащо
устройство на приемника може да се използува високоговорител.
Блоковата схема на такъв приемник е показана на фиг. 67.
Функциите на трептящия кръг, детектора и високоговорителя са
същите, както и в детекторния приемник. Само че тук след детек-
тора се получават усилени трептения, с ниска честота конто се
усилват допълнително и от усилвателя на ниска честота. Получа-
ва се радиоприемник, който може да осигури възпроизвеждане
на високоговорител дори и на по-отдалечени радиостанции. Чувст-
вителността на този радиоприемник е неколкократно по-високаот
чувствителност иа детекторния приемник.
В приемника по схемата от фиг. 67 се пол уча ва само едно прео-
бразуване на честотата — детектирането. Преди детектора имаме
усилвател на висока честота, а след него — усилвател на ниска
честота. Приемници от този вид, в конто имаме само едно преоб-
разуване на честотата (детектирането), се наричат приемници
100
с пряко ус п л ване или л и н е й н и пр п ем н иц л .
Понякога се използуват специални символы за характеризиране
на схемата им. Детекторът се означава с буквата V, броят на мстъ-
палатаза УВЧсеуказва с цифра пред буквата V, а броят на стъ-
Фиг. 67. Блокова схема на радиоприемник с високсговорител
палата за УНЧ — с цифра, поставена след тази буква. Приемни-
кът от фиг. 67 има схема 1—V—1. Това означава че освен детек-
тор в нея има едно стъпало УВЧ и едно стъпало УНЧ.
В по-простите транзисторни или лампови приемници може и да
няма усилвател на висока или на ниска честота. А в по-сложни-
те. . . . Но нека да не изпреварваме събитията. Предстоят ни още
разговори по тези вьпросн.
101
ПЕТА БЕСЕДА
ЕКСКУРЗИЯ В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
В досегашните беседи разказвах за същносттв на радиопредава-
нето н работата на приемника, но се задоволявах само с повърх-
ностни обяснения на едно или друго електрическо явление, като
прибягвах до аналогии и пример и А и приемникът, който ти
монтира, се състоеше само от няколко части.
По-нататъшното опознаваие на радиотехниката и монтажът
на по-сложни радиотехнически апаратури изисква по-широки зна-
ния по електротехника и никои от законите й, умение да се извър-
шват макар и най-прости начисления на електрически вериги. Ос-
вен това ще ти се наложи да имаш работа с нови, все още непозна-
ти за тебе части и възли, чието устройство и принцип на работа
трябва да се знае.
Електрическият ток и оценяването му
Дотук, искайки да характеризирам стойността на електри-
ческия ток, аз казвах «малък ток», «голям ток». Първоначално та-
кава оценка на тока като че ли те задоволяваше, но тя е съвсем
непригодна за характеризиране на тока от гледна точка на ра-
ботата, която той може да извършва.
Когато говорим за работа на тока, разбираме, че неговата енер-
гия се преобразува в някакъв нов вид енергия: топлина, светлина,
химическа или механическа енергия, Колкото е no-голям потокът
от електрони, толкова по-значителна е големината на тока и не-
говата работа. Вместо «големина на тока» често се казва «силата,
на тока» или просто «токът». По такъв начин думата «ток» има две
значения. То не само определи явлението на движение на елек-
троните в проводника, но и служи за оценка иа количест-
во то електричество, преминаващо през проводника.
Големината (или силата) на тока се оценява' с броя иа елек-
102
троните, преминаващи по проводника в продолжение на 1 секун-
да. Този брой е много голям. През нагрятата жичка на крушката
в джебното фенерче всяка секунда преминават около 2 000 000 000
СОЗ ООО 000 електрони. Напълно ясно е, че да се определи големи-
ната на тока не е съвсем удобно, тъй като ще трябва да се борави
с твърде големи числа.
За единица на електрическия ток е приет а м п е р ъ т (сък-
ратено се пише А). Нарекли са го на името на френския физик
и математик Андре Мари Ампер (1775—1836), изследвал зако-
ните за механического взаимодействие на проводници, през кон-
то тече ток и други електрически явления. Ток 1А е този, при кой-
то през напречното сечение на проводника за 1 s преминават
6 250 000 000 000 000 000 електрона.
В математическите формул и токът се означава с I или (.Напри-
мер пише се 1—2 А, или 1=0,5 А.
Наред с ампера използуват се и по-малки единици за ток: м и-
л и а м п е р (пише се m А), равен на 0,001 А и микроам-
пер (пише се с рА), равен на 0,000001 А, или 0,001 mA. Сле-
дователно, 1 А е равен на 1000 mA или на 1 000 000 рЛ.
Уредите за пзмерване на тези токове се наричат съответно а м-
перметри, мили амперметр и, микроампермет-
Фиг. 68. Амперметърът (милиамперме-
търът, микроамперметърът) се включва
в електрическата верига последовател-
но с консуматора на ток
р и . Те се включват в електрическата верига последователно с
консуматора на тока, т. е. самата външна верига (фиг. 68). Измер-
вателният уред трябва да бъде разчетен за малко по-голям ток
от този, който щесе измерва. Уредът не трябва да се включва във
103
верига, където токът превишава тази гранична стойност, тъй ка-
то ще се повреди.
Ти може би ще поставит въпроса: как да се оценява промен-
ливият ток, чиято големина непрекъснато се измепя? Големината
на променливия ток обикновено се оценява по така наречената
ефективна (действуваща) стойност. Това е такава стойност
на тока, която съответствува на такъв постоянен ток, който из-
вършва същата работа. Ефективната стойност на променливия
ток съставлява примерно 0,7 от неговата ампллтудна (максимал-
на) стойност.
Електрическо съпротивление
Говорейки за проводниците, ние имаме пред вид вещества, мате-
риали и преди всичко метали, относително добре провеждащи то-
ка. Обаче не всички вещества, наричанн проводници, еднакво доб-
ре провеждат електрическия ток. Както се казва, те притежават
различна проводимост на тока. Това се обяснява с факта, че при
движението си свободните електрони се удрят в атомите и моле-
кулите на веществата, при което в някои вещества амтомите и мо-
лекулите по-силно пречат на движението на електроните, а в дру-
ги — по-слабо. С други думи, някои вещества оказват по-голямо
съпротивление на електрическия ток, а други — по-малко. От всич-
ки материали, широко използувани в радиотехнлката, най-малко
съпротивление на електрическия ток оказва медта. Затова елек-
трпческпте проводници се правят прёдимно от мед. Още по-малко
съпротивление има среброто, но то е скъп метал. Стед медта по
съпротивление следва алуминият. Ж-лязэто и оазличните ме-
тални сплави имат още по-голямо съпротивление (по-лоша про-
водимост).
Съпротивлението на проводника завися не само от свойствата
на неговия материал, но и от размерите на самия проводник. Де-
белият проводник има по-малко съпротивление от тънкия от същия
материал; съпротивлението на късия проводник е по-малко от
това на дългия, така както широката и къса тръба оказва по-мал-
ка съпротива на движението на вэдата, отколкото тънката и дълга
тръба. Освен това съпротивлението на проводника зависи и оттем-
пературата му: колкото е по-ниска температурата на проводника,
толкова е по-малко съпротивлението му.
За единица на електрическото съпротивление е приет омът
(лише сей) — на името на немския физик Георг Симон Ом (1787—
104
1854). 1 2 — това e съпротивлението, което оказва на тока
живачен стълб с височина 106,3 ст и сечение 1 тт2 при темпе-
ратура ОС. Това е така наречения еталон за съпротивление.
В радиотехниката обаче често се налага да имаме работа с по-
големи съпротивленпя: съпротивлението на радиослушалките на-
пример е повече от 2000 2; съпротивлението на детектора в не-
пропускащата ток посока е няколкостотин хиляди ома. Знаеш ли
какво съпротивление оказва на електрическия ток твоето тяло?
Не по-малко от 20 000 2. А съпротивлението на резисторите —
специални части, за конто ще ти поговоря още в тази беседа, може
да стпгне до няколко милиона ома и нагоре. Тези части в схемите
се означават във вид на малки правоъгълници (впж фиг. 45).
В математическпте изрази съпротивлението обпкновено се оз-
начава с латинската буква 7? пли г. Буквата R се поставя и до
графического означение на резисторите в схемите.
За пзразяване на по-големп съпротивленпя на резисторите се
използуват по-големи единнци: килоом (съкратено се пише
1<2), равен на 1000 2, и мегаом (съкратено се пише М2),
равен на 1000000 2 или на 1000 к2,.
Съпротивлението на проводниците на електрическнте вериги,
на резисторите и на други елементи се измерва със специални уре-
ди, наречени омметр и .
Електрическо напрежение
За единица електрическо напрежение или разлика в потенциали-
те, както и на електродвижещото напрежение (е. д. н.) е приет в о-
лтът (в чест на италианския физик А. Волта). Напрежението
се означава с латинската буква U или и, а единицата за напреже-
ние — волта — с буквата V, например пише се: 67=3,7V, u=220V.
Единицата волт характеризира разликата в електрическите
заряди в краищата на проводниците и детайлите или в полюсите
на източниците на ток. Напрежение IV етакава потенциална раз-
лика, която в проводник със съпротивление 1 2 създава ток 1 А.
Батерийката за фенерчета, както вече знаеш, се състои от три
крыли елемента, свързани последователно. На етикета й може
да се прочете, че нейното напрежение е 4,5 V. Значи напрежение-
то на Всеки от елементите на батерийката е 1,5 V. Напрежението
на електрическата мрежа е 220 V.
105
Напрежението се измерва сволтметър, включвайки уре-
да с едноименните му изводи към съответните полюси на токоиз-
точника или паралелно на онази част от веригата или на онзи ре-
зистор, върху който искаме да измерим действуващото напреже-
ние (фиг. 69).
Фиг. 69. Волтмегърът се включва паралел-
но на товара
За оценка на напрежението се използува и по-голямата единица
киловолт (пише се с kV), съответствуващ на 1000 V, както
и по-малките единици м ил и вол т (пише се с m V), равно на
0,001 V, а също и микроволт (пише се с pV), равно на
0,001 mV. Тези напрежения се измерват съответно с кил о во л т-
метр и, миливолтметри и микроволт метр и.
Тези уреди, както и волтметрите, се включват паралелно на из-
точника или на участъка от веригата, чиито напрежения искаме
да измерим.
Сега да изясним разликата между понятията «напрежение»
и «електродвижещо напрежение».
Електродвижещо напрежение се нарича напрежението, кое-
то действува между полюсите на даден източник на ток, докато
към него не е включена външна верига —товар, например елек-
трическа крушка. Щом като външната верига се включи и в нея
протече ток, напрежението между полюсите на източника става
по-малко. Това е вече работното напрежение.
Новият, още невключван във веригата галваничен елемент, да-
ва е. д. н. около 1,5 V. При включване на товара към него напре-
жението между полюсите става примерно 1,2—1,3 V. Това е работ-
106
нотонапрежение. В резултат на изразходването на енергията му за
захранване на външната верига неговото напрежение постепенно
спада. Елементите се считат за негодни за по-нататъшна работа,
когато напрежението им се понижи примерно до 0,7 V, въпреки че,
ако изключим външната верига, неговото е. д. н. става по-голямо
от тази стойност.
Още един пример. Началното е. д. н. на плоската батерийка
е 4,5 V. При включване на крушката към нея тя първоначално
дава 4,5 V, но постепенно това напрежение се снижава до 3,7 V.
По-нататък с разреждането на батерията това напрежение може
да спадне до 2—2,5 V. Но ако изключим разредената батерия от
товара, нейното е. д. н. може да се окаже по-голямо от 3,7 V. Въ-
преки това тази батерия трябва да се смени с нова, тъй като се е
разредила.
Ще добавя, че когато се говори за променливо напрежение,
например за напрежението на мрежата, се има пред вид неговата
ефективна стойност, която представлява 0,7 от амплитудната стой-
ност на напрежението.
Закон на Ом
Най-простата електрическа верига, показана на фиг. 70, се
състои от три елемента: източник на напрежение U, консуматор
на ток — товарът R и съединителните проводници. За товарно
съпротивление може да служи например жичката на електричес-
ката крушка или някакъв резистор. Впрочем, ако в тази верига
поставим прекъсвач, ще се получи пълната схема на джебно елек-
трическо фенерче.
Товарът R, притежаващ определено съпротивление, съставля-
ва част от веригата. Големината на тока в този участък от верига-
та зависи от действуващото върху него напрежение и от неговото
съпротивление: колкото е по-голямо напрежението и е по-малко
съпротивлението, толкова по-голям ток ще преминава през този
участък на веригата. Тази зависимост на тока от напрежението
и съпротивлението се изразява със следната формула:
където / е токът, изразен в ампери (A); U — напрежението във
волтове (V); R — съпротивлението в омове (Q).
107
Този математически израз се чете така: токът в даден участък
от веригата е право пропорционален на напрежението в него и
обратно пропорционален на съпротивлението му. Това е основ-
ният закон на електротехниката, наречен закон на Ом (името на
физика Ом) за участък от електрическа ве-
—-----------] + рига.
п — Законът на Ом може да се напише и така:
I I р и —_ *
1------------U =>I. R или R ——j7--.
Фиг. 70. Наи проста Използувайки закона на Ом, може по две
F г известии величини да се определи неизвест-
ната трета величина.
Ето и няколко примеря за практическо приложение на зако-
на на Ом.
Първи пример. В участък от верига, имащ съпротивление 5 Й,
действува напрежение 25 V. Трябва да се намери големината на
тока в този участък от веригата.
Решение: I ——=- 25-=5А.
К О
Втори пример: На участък от веригата действува напрежение
120 Vi създавайки ток 20 mA. Какво е съпротивлението на този
участък?
Преди всичко големината на тока 20 mA трябва да изразим в
ампери — 0,02 А. Тогава
R =4оУ’=6000 S’ илп 6 kQ-
Трети пример: През участък от верига със съпротивление 1Q
кй тече ток 20 mA. Какво е напрежението нВ този .участък?
Както и в предишния пример, токът трябва да бъде изразен
в ампери (20 тА=0,02 А), а съпритивлението — в омове (10 кй=
= 10000 й). Следователю
U=IR =0,02.10000= 200 V.
Погледни добре крушката за електрическо фенерче. На нея
е отбелязано: 3,5V/0,28 А. Това означава, че крушката ще свети
нормално при ток 0,28 А,който се получава при напрежение 3,5 V.
Прилагайки закона на Ом, не е мъчно да се пресметне, че за-
грятата жичка на тази крушка ще има съпротивление
108
«“тЧйН2'52-
Трябва да отбележим, че съпротпвлението на изстиналата жич-
ка на крушката е по-малко, отколкото на нагрятата.
Законът на Ом е валиден не само за отделен участък, но и за
цялата електрическа верига. В този случай в /? се включва общо-
Фиг. 71. Добавъчният резистор,
fключей във веригата, ограниче-
на тока в тази верига
то съпротиачение на всички еле-
менти от веригата, в това чи-
сло и вътрешното съпротивление
на източника на ток; Обаче при
най-простите начисления на ве-
ригите често се пренебрегва
съпротпвлението на свързващп-
те проводници и вътрешното съ-
противление на токоизточника.
Във връзка с това ще дадем
още един пример. Напрежението
на електрическата мрежа e220V.
Какъв ток ще премине във
веригата, ако товарът има съ-
противление 1000 Q ?
Решение: I=UR = ^=0,22А.
Примерно такъв ток консумира електрическият поялник за
220 V.
Тези формул и могат да се използуват и за начисления на про-
менливотокови вериги, ако втяхняма индуктивности и капацитети.
Сега ще разгледаме следния въпрос- как влияе върху тока ре-
зисторът, включен във веригата последователно или паралелно
на товара.
Да разгледаме такъв пример: Имаме крушка от фенерче за
напрежение 2,5 V и ток 0,75 А. Може ли тази крушка да се за-
хранва от плоска батерия с напрежение 4,5 V?
Лесно е да се сметне, че нагрятата жичка на тази крушка има
съпротивление, малко повече от 30 Q. Ако батерията е нова, през
крушката по закона на Ом ще премине ток, почти два пъти по-
голям от тока, за който тя е изчислена. Такова претоварване кру-
шката няма да издържи, тя ще се прегрее и ще изгори. Но все пак
тази крушка може да се захранва от плоска батерия 4,5 V, ако
109
последователно във веригата се включи добавъчен резистор със
съпротивление от порядъка на 25 Q, както е показано на фиг.71:
В този случай общото съпротивление на външната верига ще
бъде равно примерно на 55 Q, т. е. 30 Q (съпротивлението на Жич-
ката на крушката) плюс 25 Q (съпротивлението на добавъчния ре-
зистор). Следователно в веригата ще протече ток, равен при-
мерно на 0,08 А, т. е. почти такъв, за какъвто е начислена жичката.
Тази крушка може да се захранва от батерия и с по-високо напре-
жение, та дори и от електрическата мрежа, ако сеподберерезис-
тор с подходяще съпротивление.
В нашия пример добавъчният резистор ограничи тока във ве-
ригата до необходимата ни стойност. Колкото е по-голямо съпро-
тивлението му, толкова по-малък ще бъде токът във веригата. В
дадения случай във веригата бяха включени последователно две
съпротивления: съпротивлението на жичката на крушката и съп-
ротивлението на резистора. А при последователно евързване на
съпротивления токът е еднакъв във всички точки на веригата. Мо-
же да включвамеамперметъра в различии точки на веригата и на-
всякъде показанията му ще бъдат едни и същи. Това явление може
да се сравни с потока от вода в реката. Коритото на реката в раз-
личимте й участъци може да бъде широко или тясно, дълбоко или
плитко. Но за определен интервал от време през който и да е уча-
стък от реката винаги преминава еднакво количество вода.
Добавъчният резистор, включван във веригата последователно
с товара (както например на фиг. 71), може да серазглежда като-
резистор, егасящ» част от напрежението, действуващо във верига-
та. Напрежението, което се гаси с добавъчния резистор, пли, как-
то още се казва, което спада в него, ще бъде толкова по-голямо
колкото е по-голямо съпротивлението на резистора. Знаейки го-
лемината на тока и съпротивлението на добавъчния резистор, спа-
дът на напрежение в него може лесно да се пресметне по позна-
тата ни формула
U=IR,
където U е спад на напрежението, V; 1 — токът във веригата. А;
R— съпротивлението на добавъчния резистор,Q.
В нашия пример от фиг. 71 резисторът R погасява излишъкът
от напрежение:
U =/£=0,08.25=2 V.
ПО
Останалото напрежение от батерията, равно приблизително
на 2,5 V, пада върху жичката на крушката.
Необходимого съпротивление на резистора може да се намерн
по другата позиата ти формула от закона на Ом:
u=i,5v
Фиг. 72. Регулиране на тока
във веригата с реостат
Фиг. 73. Регулиране н а
напрежението върху то-
вара с помощта н а
потенциометър
където R е търсеното съпротивление на добавъчния резистор, Й;
U — напрежението, което трябва да се погаси, V; I — токът във
веригата,А . За нашия пример (фиг. 71) съпротивлението на до-
бавъчния резистор ще бъде
и 9
«= rZaoV26 Q-
Изменяйки съпротивлението на дсбавъчния резистор, може да
се намали или да се увеличи напрежението, което спада на него,
и по този начин да се регулира токът във веригата.
Добавъчният резистор може да бъде променлив, както на-
пример е показано на фиг. 72. В този случай чрез задвижване плъ-
згача на резистора може плавно да се измени напрежението, по-
давано към товара, с което плавно се измени и токът, преминаващ
през този товар. Включеният по този начин променлив резистор
се нарича реостат.С помощта на реостата се регулират токо-
вете в някои вериги на приемниците и усилвателите.
Но има и друг начин за включване на товара към източник с
излишно високо напрежение — също с променлив резистор, но
включен като потенциометър, т. е. като делител на на-
прежение. Такова включване на резистора е показано на фиг. 73.
Тук е потенциометър, а /?2 — товар, който може да бъде същата
крушка за фенерче, или каквото и да е друго съпротивление.
11!
В потенциометъра ср пфлучава спад на напрежение, което
частично или изцяло мои^е да се подаде към товара /?8. Когато
плъзгачът на потенциометъра е преместен в край но дол но (по
схемата) положение* напрежение към,товара няма да бъде подаде-
но (ако товарът е крушка, тя цяма да свети). С преместването на
плъзгача нагоре ще подаваме все по-голямо и по-голямо напреже-
ние към товапа R* (ако това е крушка, тя щесе нагрява по-еил-
но). Когато цлъзгачът на потенциометъра се окаже в крайно
горно положение, към товара /?2щебъде подадено цялото напреже-
ние на източника (ако /?2 е крушка за фенерче, а напрежението
на източника е по-голямо от нормалното, крушката ще изгори).
Опитно може да се намери такова положение на плъзгача
на потенциометъра, при което към товара ще бъде подадено не-
обходимого нормално напрежение.
Потещшометрите широко се използуват за регулиране силата
на звука в приемниците и усилвателите.
Резисторът може да бъде включен направо паралелно на това-
ра. Втакъв случай токът втози участък от веригата серазклонява
и преминава по два паралелни пътя: през добавъчния резистор
и основния товар. Най-голям ток ще имаме в клона с най-малко
съпротивление. Сумата на токовете в двата склона ще бъде равна
на тока, изразходван за захранване на цялата външна верига*
Към паралелно свързване се прибягва в случайте, когато
трябва да се ограничи силата на тока не в цялата верига, както
при последсвателно включване на добавъчен резистор, а само в
определен участък от тази верига. Добавъчни резистори се включ-
ват например паралелно на милиамперметрите или микроампер-
метрите, за да може, с тях да се измерват по-силни токове. Таки-
ва резистори се наричат шунтиращи резистори или ш у н т о в е.
Думата шунт означава разклонение.
Индуктивно съпротивление
В променливотоковата верига върху големината на тока влияе
не само съпротивлението на проводника, включен във веригата,
но и неговата индуктивност. Затова в променливотоковите вериги
може да се различават т. нар. активно съпротивле-
ние, определящо се от свойствата на материала, и и н дук-
тивно съпротивление, определящо се от индуктив-
ността на проводника.
Праволинейният проводник притежава сравнително малка ин-
дуктивност. Но ако този проводник се навие като бобина, негова-
112
та индуктивност се увеличава. При това ще се увеличи и съпроти-
влението, оказвано от него на променливия ток — токът във вери-
гата ще се намали.
Запомни: съпротивлението на бобината спрямо променливия
ток нараства с увеличаване на индуктивността и и честотата
на преминаващия през нея ток. Това свойство на бобината се из-
ползува в различните вериги на приемниците, когато се изисква
да се ограннчи големината на тока с висока честота или да се от-
делят кслебанията с висока честота в изправителите на промен-
лив ток и в много други случаи, конто ти ще срещнеш в практи-
ката.
Единицата за индуктивност е х е н р и (Н). Индуктивност от
1 Н има такава бобина, в която при изменение на тока. 1 А в про-
дължение на 1 s се получава е. д. н. от самоиндукция, равно на
1 V. Тази единица се използува за определяне индуктивността на
бобини, конто се включват в нискочестотни вериги. Индуктивност-
та на бобини, използувани в трептящи кръгове, се измерва в хи-
лядни части от хенри, наричани мил и хенри (mH), или в още
хиляда пъти по-малка единица — микрохенри (pH).
Мощност и работа на тока
За захранване на жичките на електрическите или електронните
лампи, поялника, котлона или друг електроуред се изразходва
някакво количество електроенергия. Тази енергия, отдавана от
източника на ток (или получавана от него в товара) в продълже-
ние на 1 s, се нарича мощност на тока. За единица мощност е при-
етватът (W). Един ват — това е мощността, която развива пос-
тоянен ток 1 А при напрежение 1 V. Във формулате мощността
на тока се означава с латинската буква Р. Електрическата мощност
във ватове се получава, каю се умножи вапрежението във волтове
по тока в ампери, т. е. P=U.l.
Ако например източник за постоянен ток с напрежение 2 V
създава във веригата ток със сила 1 А, мощността на тока ще бъ-
де
P=(/.Z=2.1=2W.
Използувайки тази формула, може например да се изчисли
мощността, консумнрана от крушката за електрическо фенерче,
като умножим 3,5 V по 0,28 А. Получаваме около 1 W.
• -Млад радиол юбит ел
113
Ако изменим тази формула така:
може да се сметне токът, протичащ през електрически уред.ако
са известии консумираната мощност и подаденото му напрежение.
Какъв е например токът,минаващ през електрически поялник,
ако е известно, че при 220 V той консумира мощност 60 W?
Решение: I— к.
Ако са известии големината на тока и съпротивлението на ве-
ригата, но не е известно напрежението, мощността може да се пре-
сметне по следната формула:
P=FR.
Когато пък са познати напрежението, действуващо във вери-
гата, и съпротивлението на тези верига, за начисление на мощност-
ей
та се използува формулата Р=-^~.
Ватът е сравнително малка единица за мощност. Когато имаме
работа с електрически устройства, уреди или машини, консуми-
ращи десетки и стотици ампери, се използува единицата за мощност
к и л о в а т (пише се kW), равен на 1000 W. Мощностите на елек-
тродвигателите за заводските стругове например може да дос-
тигне до няколко десетки киловата.
Ксличественият разход на електроенергия се оценява във в а т-
секунди, т. е. чрез умножение на мощността, консумирана
от електроуреда, по времето.за което той работи в секунди. Ако
например електрическата крушка за фенерче (нейната мощност,
както вече знаеш, е около 1 W) е светила 25 s, разходът на енер-
гия ще бъде 25 ватсекунди.
Обаче ватсекундата е много малка величина. Затова на прак-
тика сеизползуват по-големи единици за разход на електроенер-
гия: ватчас, хектоватчас и киловатчас.
За да се изрази разходът на енергия във ватчасове или кило-
ватчасове, трябва мощността съответно във ватове или киловати
да умножим по времето в часове. Ако например уредът консумира
мощност 0,5 kW в продолжение на 2 часа, разходътна енергия ще
бъде 0,5.2=! киловатчас; 1 киловатчас ще бъде също така израз-
114
ходван, ако във веригата преминава ток с мощност21<№ в продъл-
жение на половин час, 4 kW в продолжение на 15 min и т. н.
Електромерът, монтиран в дома, където живееш, отчита раз-
хода на електроенергия в киловатчасове. Като умножиш показа-
нията на електромера по цената за 1 киловатчас, ти ще разбе-
рет каква е стойността на изразходваната енергия за седмица или
за месец.
При работа с галванически елементи или батерии се споменава
за техння електрически капацитет в амперчасове,
който се изразява чрез произведението на големината на разряд-
ння ток по продължителността на работата в часове.
Например първоначалният капацитет на нова плоска батерий-
ка 4,5 V е около 0,5 амперчаса. Сметни: колко време ще работи
непрекъснато батерийката, ако я разреждаме с ток 0,28 А (токът
на крушка за фенерче)? Примерно един час и три четвърти. Ако
разреждаме същата батерийка с по-голям ток, например 0,5 А, тя
ще работи към 1 час.
По такъв начин, като знаем капацитета на галваническия еле-
мент и тока, консумиран от товара, може да се пресметне времето,
в продвижение на което този елемент ще работи.
Началният капацитет, а също така и препоръчваният раз-
ряден ток или съпротивлението на външната верига, определящо
разрядния ток на елементите, обикновено се посочват на етикети-
те им.
Трансформиране на променливия ток
Променливият ток има това предимство пред постоянния ток, че
добре се поддава на трансформиране, т. е. на преобразуване от
високо напрежение в по-ниско или обратно. Трансформаторите
дават възможност да се пренася променливият ток по проводни-
ци на големи разстояния с малки загуби на енергия. За целта про-
менливото напрежение, пслучавано от генераторите в електропен-
тралите, се повишава с трансформатори до няколкосютин хиляди
волта и се «изпраща» по високоволтовите далекопроводи в раз-
личии направления. В градовете и селата, на разстояние стотицц
километри от електроцентралите, това напрежение се понижава
с трансформатори до по-ниско, коетослужи вече за захранване на
осветителните лампи, двигателите и другите електрически консу-
матори.
115
а) б)
Фиг. 74. Трансформатор с: желязна
сърцевина:
а — устройство: 6 схемно изразяване
от намотайте, създава около нея и
Трансформаторите широко се използуват в радиотехниката.
Принципното устройство на най-прост трансформатор е пока-
зано на фиг. 74. Той е съставен от две бобини от изолиран провод-
ник, наречени намотки, поставени в сърцевина — пластин-
ки от т. нар. трансформатор-
на (електротехническа, сили-
цнева) стомана, образуващи за-
творен магнитопровод.
Намотайте на трансформато-
ра се чертаят в схемите също
както и намотайте на бобинп-
те, а сърцевината — с плътна
линия между тях.
Действието на трансформато-
ра се основава на електромаг-
нитната гндукция. Променли-
вият ток, преминаващ по една
в желязната сърцевина промен-
ливо магнитно поле. Това поле пресича навивкг те на другата намотка
на трансформатора и индуцира в тях прсменливо е. д. н. със съ-
щата честота. Ако към тази намотка на трансформатора включим
какъвто и да е товар, например осветителна крушка, в получената
затворена електрическа верига ще протече променлив ток.
Намотката, к ъм която се подава променливсто напрежение,
предназначено за трансформкране, се нарича п ъ р в и ч н а на-
мотка, а намотката, в която се 1 ндуцира прсменливото е. д. н. —
вторична намотка.
Напрежението, което се получава в краищата на вторичната
намотка, зависи от съотношението на броя на навивките в първич-
ната и вторичната намотка. При еднакъв брей навивки и в двете
намотки напрежението във вторичната ще бъде приблизително
равно на напрежението, подадено на първичната. Ако вторичната
намотка на трансформатора съдържа по-малък брой навивки от
първичната, то и напрежението й ще бъде по-ниско от подаденото
на първичната намотка. И обратно, ако вторичната намотка съдър-
жа повече навивки от първичната, индуцираното напреженке в
нея ще бъде по-голямо от напрежението, подадено на първичната
намотка. В първия случай трансформаторът ще понижава напре-
жението, а във втория случай ще ю повишава.
Напрежението, индуцирано във вторичната намотка, може
да се определи много точно, ако се знае отношението на навивки-
те в двете намотки: колкото пъти броят на навивките във вто-
116
ричната намотка е по-гслям (или по-малък) от броя на навивките
в първичната, толкова пъти напрежението в нея ще бъде по-голя-
мо (или по-малко ) в сравнение с напрежението, подадено на пър-
вичната. Така например, ако едната намотка на трансформатора
има 1000 навивки, а другата 2000 навивки, то включвайки пър-
вата намотка към мрежата с напрежение 220 V, във втората на-
мотка ще получим 440 V — това е повишаващ трансформатор.
Ако напрежението 220 V подадем към намотката, съдържаща 2000
навивки, то в намотката с 1000 навивки ще получим ПО V —то-
ва е вече понижаващ трансформатор. Намотката с 2000 навивки
в първня случай ще бъде вторична, а във втория случай — пър-
вична.
Но трябва добре да запомнит, че мощюстта на тока (P—UI).
която можеда се получи във веригата на вторичната намотка, ни-
кога не превишава мощността на тока в първичната намотка. То-
ва значи, че една и съща мощност меже да се получи, ако се уве-
личи напрежението, а се намали токът и обратно — ако се намали
напрежението, а се увеличи токът. Следователно, повишавайки
напрежението във вторичната, ние губим от големината на тока,
а ако искаме да получим по-голям ток, губим от напрежението.
За эахранване на радкоапаратурите от променливотоковата
мрежа обикновено се използуват трансформатори с няколко вто-
рични намотки с различен брой навивки. С помощта на такива
трансформатори, наричани за хра нващи (или мрежови)
трансформатори, се получават няколко напрежения,
захранващн различии вериги.
Най-голямата мсщност, която може да бъде трансфсрмирана,
зависи от размерите на сърцевината и диаметъра на проведници-
те, с конто са навитн намотките. Колкото е по-голямо сечишето
на сърцевината, толкова по-голяма мощност може дабъдетранс-
формирана. На практика в трансформатора винаги се губи без-
полезно част от мощността. Затова мощността във веригата на вто-
ричната намотка (или сумата от мощностите, получени във всич-
ки вторични намотки) винаги е малко по-малка от мощността, ксн-
сумирана от първичната намотка.
Транс форматорите не могат да трансформират постоянен ток.
Но ако в първичната намотка на трансформатора тече пулсиращ
ток, то във вторичната намотка ще сеиндуцира променливо е. д.
н., чиято честота ще бъде равна на честотата на пулсациите в пър-
вичната намотка. Това свойство на трансформатора се използува
за евързване между различии вериги, за раз деляне пулсиращия
ток на неговите съставни и за редица други цели, за конто ще го-
ворим нататък.
117
Всички трансформатори с железни сърцевини се наричат
трансформатори за писка ч е с т о т а , тъй като те са
пригодни само за преобразуване на променлив ток от нискочес-
тотния обхват.
«7
Фиг. 75. Трансформатори за внсока честота без сърцевина:
а — бобин и на в. ч. трансформатор върху общо
тяло; б — бобнннна отделив тела: а — схемно
означен не
Трансформаторите за висока честота,
чийто принцип на действие се основава също на електромагнит-
ната индукция, могат да бъдат без сърцевини. Техните намотки
(бобини) се разполагат върху едно или няколко тела, но непремен-
но близко една до друга (фиг. 75). При появяването на ток с ви-
сока честота в една от бобините около нея възниква бързо проме-
нящо се магнитно поле, което индуцира във втората бсбгна про-
менливое. д. н. съссъщата честота. Както в нискочестотните транс-
форматори, напрежението във
вторичната намотка зависи от съ-
отношението на броя на навивките
в двете бобини на трансформатора.
За уснлване на връзката между
бобините на високочестотните тран-
сформатори се използуват сърце-
Фиг. 76. Високочестотен трансфор- вини във вид на пръчки или пръ-
матор със сърцевина и схемною стени (тороиди) — фиг. 76, пред-
му означаване ставляващи пресована масаотне-
метални материали. Наричат се
високочестотни сърцевини. Най-разпространени между тях са
феритните сърцевини.С една от разновидностите им
— феритната пръчка, ти вече има работа.
феритната сърцевина не само усилва връзката между бобини-
118
те, но и повишава тяхната индуктивност, поради което те могат
да бъдат с по-малко навивки в сравнение с бобините без сърцеви-
на.
Високочестотната сърцевина независимо от нейната конструк-
ция и форма се означава в схемите с пунктирана линия между
намотките.
Резистори
Тези части са нгй-разпространени в транзистор ните и лгмпо-
вите приемници и усилватели. В един средне сложен транзисторен
приемник например има 20—25 броя от тези елементи. Те се нз-
ползуват за ограничаване на тока във веригите, за създаване на
определен спад на напрежение в отделни участъци от веригите,
за регулиране на силата на звука, тембъра и т. н.
За резистори със сравнително малки съпротивления и токове
от няколко десетки милиампера се използува тънък проводник
от никелин, нихром и други метални сплави. Това са т. нар. ж и -
чни резистори. За резистори с големи съпротивления,
разчетени за сравнително малки токове, се използуват различии
металнн сплави и въглерод, нанесени в тънък слой върху изола-
ционна основа. Тези резистори се наричат слойни или нежич-
ни резистори.
Както жичните, така и слойните резистори може да бъдат п о с-
тоянни, т. е. с неизменящо се съпротивление, и промен-
лив и , чието съпротивление в провеса на работата може да се
измени от някаква минимална до възможната максимална стой-
ност.
Основните характеристики на резистора са: номинал-
н о (т. е. означеното върху него) съпротивление, н fl-
ми н а л на мощност на разсейване и най-голямо-
то отклонение на действителното съпротивление от номинално-
то (толеранс). Мощност на разсейване наричат онази мак-
симална мощност на тока, която резисторът може дълго време
да издържи и да разсее във вид на топлина, без да се попречи
на работата му. Ако например през резистор със съпротивление
100 Q тече ток 0,01 А, той ще разсейва мощност 1W . Ако ре-
зисторът не е изчислен за такава мощност, той може бързо да
изгори. Номиналната мощност на разсейване е по същество ха-
рактеристика за електрическата якост на резистора.
Промишлеността произвежда постоянни и променливи резне -
119
торн с различии конструкции и номинали: от няколко ома до
десетки и стотици мегаома. Някои най-ширско разпространени
слойни постоянни и променливи резистсри, съветско производ-
ство, са показани на фиг. 77 н 78.
Фиг. 77. Постоянни резистори н графического
им о значение в схемите
МЛТ-2
a»={]CZOi=
МЛТ-0,25
МЛТ-0,125
Постоянните слойни резистори тип ВС (влагсустсйчг ео съ-
противление) представляват керамични пръчки или тръбички,
на чнято повърхност е нанесен тънък слей въглерсд. За гзведи
Фиг. 78. Конструкция и графическоозначение на променли-
ви резистори
служат контактни месингови капачки с удълженн изводни пера.
Корпусите на резисторите заедно с контактните капачки са по-
крити с влагозащитен лак. Резисторите МЛТ(метализираии, ла-
кирани, термо устой чиви) се различават от резисторите ВС по
120
това, че върху керамичната основа е нанесен не въглерод, а слой
от специална метална сплав, нмаща високо съпротивление.
Резисторите УЛМ са подобии на ВС, но по размери са някол-
ко пъти по-малки. Дължината на резистор от този тип е само
6,5 mm, а днаметърът — 2,5 mm.
Резисторите ВС се изработват за мощности на разсейване
0,25; 0,5, 1, 2, 5 и 10 W; МЛТ — за мощности 0,125 , 0,25, 0.5,
1 и 2 W. Тесе означават съответно ВС-0,25, ВС-0,5, ВС- 1, ВС-2,
ВС-5, ВС-10; МЛТ-0,125, МЛТ-0,25, МЛТ-0,5 МЛТ-1, МЛТ-2.
Мощностга на резисторите УЛМ е само, 0,12 W.
Номинэлните съпротивления на резисторите в омове, кило-
оми и мегаоми се означават на корпусите им, като съкращение-
то kQ често се замени само с k, а М2 — само с М. Мощността
не се означава на всички резистори. С времето ти ще се научиш
да разпознаваш мощността на резисторите само по външния им
вид и размери.
Най-голямото възможно отклонение на действителното съ-
противленве на резистора от номиналното, изразено в проценти,
понякога се означава на неговия корпус. Ако например върху
корпуса на резистора има надпис «100 к ±10 %», това означава,
че фактического му съпротивление може да се отличава от но-
миналното в границите ±10 %, т. е. в дадения пример да бъде
от 90 до 110 кй . Ако върху резистора не е означено процентно-
го отклонение, не говото фактическо съпротивление може да се
отличава от номиналното с 20 % в плюс или минус.
Променливите резистори (фиг. 78) често са наричани потен-
циометри, т. е. делители на напрежение, въпреки че това не ви-
наги е вярно, тъй като променливите резистори може да се из-
ползуват и като реостати.
Променливият слоен резистор 1ма следното устройство (виж
на фиг. 78 резистора ВК без предпазната капачка): към кръгла-
та пластмассва основа е залепена дъговидна гетинаксова плас-
Tj^Ka, покрнта с тънък въгленов слой, смесей с лак. Този слой
е именно резисторът, притежаващ някакво съпротивление. В
двата края на пластинката са направени изводи. В центъра На
основата е запресована втулка. В нея се върти ос, а заедно с ос.
та — гетинаксова пластинка. Във външния край на пластинка,
та е закрепен плъзгач, съставен от няколко контактна пружинира.
щи пластинки, свързан със среднего изводно перо на потенцио.
метъра. При въртенето на оста плъзгачът се премества по съ
противителния слой, поради което се изменя съпротивлението
121
между средняя и крайните изводи. Отгоре потенциометърът е
закрит с метална капачка, която го предпазва от повреда и на-
прашване.
Номинэлните стойности на постоянните резистори са пока-
зана в приложение 1, дадено в края на книгата. Таблицата от
това приложение ще ти бъде необходим справочен лист. Тя ще
ти покаже какви резистори по номинал и толеранс може да се
намерят в магазините или в радиоклуба. При това имай пред вид,
че резисторите ВС-2, ВС-1, ВС-0,5 и ВС-0,25 се произвеждат с
номинэлни стойности от 27 2 нагоре, ВС-0,25 и УЛМ—от 10 2,
МЛТ-2, МЛТ-1, МЛТ-0,5 — от 100 2, а МЛТ-0,25 и МЛТ-0,125—
от 51 2 нагоре.
Веднага трябва да кажем: за повечето радиолюбителски кон-
струкции е допустимо да се използуват резистори с отклонение
± 10 до — 15% от номиналното съпротивление, без това да се
отрази върху работата им. Това значи, че резистор със съпротив-
ление 5,1 к2 например може да бъде заменен с резистор от най-
близкия до него номинал, т. е. резистор със съпротивление 4,7 к2
или 5,6 к2 .
Променливите нежични резистори се произвеждат с номинал-
ни съпротивления от 47 2 нагоре и толеранс на номиналната
стойност ± 20, 25 и 30%.
За да не се претрупват принципните схеми, се използува сис-
а стойностите на резисторите. Та-
кава система е използувана и в
тази книга.
Съпротивленията на резистори
от 1 до 9992 се означават на схе-
мите само с числото, отговарящо
на стойността им, без да сепоста-
вя съкращението «2». Съпротив-
ления от 1 до 999к2се означа-
ват в схемите със съответното чи-*
ело и съкращението «к» Големите
съпротивления от 1 М2 нагоре
се означават със съответната ци-
фра и съкращението «М».
Примери за схемно означение на резисторите: 7^270 отгова.
ря на 270 2; 6,8 к отговаря на 6,8 к2 (6800 2); /?356 к от
говаря на 56 к2 (56000 2); 220 к отговаря на 220 к2
(220000 2 или 0,22М2); /?h 1,5 М отговаря на 1,5М2 .
Номиналните мощности на разсейване символично в схемите
тема за съкратено означение
0.125 W 0.25W 0.5W 1W 2W
Фиг. 79. Означаване мощността на
разсейване на постоянните резис-
тори в схемите
122
се означават с чертички в правоъгълното графично изображение
на резисторите, както е показано на фиг. 79.
Свързване на резисторите
Представи си следния случай. Трябва ти резистор с някакво съ-
противление, но точно такъв не можеш да намериш, а имаш ре-
зистори с други стойкости. Може ли от тях да се състави резис-
Фиг. 80. Последователно
свързване на резистори
Фиг. 81. Паралелно свър
зваие на резистори
тор с необходимого съпротивление? Може, разбира се, ако знаеш
как се прави елементарното начисление на последователно и па-
ралелно свързване на съпротивления в електрически вериги.
При последователноте свързване на резистори (фиг. 80) тях-
ното общо съпротивление /?общо еравно на сумата от съпротив-
ленията на всички свързани във веригата резистори, т. е.
Яобщо =#!+/?2+Я3 и т. н.
Така например, ако Rx= 15 kQ и/?2=33 kQ, то тяхното общо
съпротивление #Общо =15+33=48 kQ (най-близките номинални-
стойности са 47 и 51 kQ).
При паралелно свързване на резисторите (фиг. 81) тяхното
общо съпротивление се намалява и е винаги по-малко от съпро-
тивлението на всеки отделен резистор. Резултатното съпротив-
123
ление на верига от паралелно свързани резистори се изчислява
по формулата
р _____ RiRt__
^общо flj+fl* *
Нека приемем, че ₽1=20 kQ, а /?2«30 kQ. В този случай
общото съпротивление на участъка от веригата, съставен от тези
два резистора, ще бъде
р _____ R1R» ____ 20X30 __ 1 q
А'овщо 20+30 '
Когато се свържат паралелно два резистора с еднакви съпро-
тивления, тяхното общо съпротивление е равно на половината
от съпротивлението на всеки от тях.
Постоя ннн кондензатори
За някои свойства на кондензатора — «събирач» на електричес-
ки заряди — аз ти разказах още в първата и четвъртата беседа.
Тогава се каза, че капацитетът на кондензатора ще бъде толкова
по-значителен, колкото е по-голяма повърхността на електро-
дите му и е по-тънък диелектричният пласт между тях.
Основна единица за електрически капацитет ефарадът
^съкратено F). Но 1 F е много голям капацитет. Земното кълбо
например има капацитет близо 1 F. В електро- и радиотехника-
та се използува единица за капацитет, равна на една милионна
част от фарада, която се нарича микрофарад (съкратено
pF). Един фарад има 1 000 000 pF, т. е. 1 pF=0,000 001 F.
Но и тази единица за капацитет често се оказва много голяма*
Затова съществува още по-малка единица за капацитет, нарече-
на пикофарад (съкратено pF), представляваща една ми-
лионна част от микрофарада, т. е. 0,000 001 pF; 1 pF съдържа
1 000 000 pF.
Всички кондензатори, било постоянни или променливи, се ха-
рактеризират преди всичко с капацитета си, изразен съответно
в пикофаради, нанофаради (хиляда пикофарада) или микрофа-
ради. В принципните схеми капацитетът на кон дензаторите от
1 до 9999 pF се дава с цели числа, съответствуващи на капаците-
та им в тази единица. Капацитетът на кондензатори от 0,01 pF
(10 000 pF) и нагоре се дава в части от микрофарада или в микро-
фаради със съкращението pF (или само р). Понякога конденза-
124
тори.с капацитет от 1000 pF до 99 999 pF се означават в нано-
фаради —nF или понякога само п (1000 pF=l nF).
Примери за означаване на капацитети на кондензатори в
схемите: Сг 47 отговаря на 47 pF; Сг 3300 отговаря на 3300 pF
и може да се означава още като С2 3,3 nF или С2 3,3 п;
С3 0,047 pF отговаря на 0,047 pF или 47 000 pF или 47 nF и
може да се означи още като С347 nF или С347 n; С420 pF отго-
варя на капацитет 20 pF и може да се означи още с С420 р.
Ти вече знаеш, че в най-простия си вид кондензаторът пред-
ставлява две пластини, разделени с диелектрик. Ако конденза-
торът бъде включен в постояннотокова верига, токът в тази ве-
рига ще се прекъсне. Това е ясно: през изолатора, какъвто е ди-
.електрикът на кондензатора, постоянен ток не може да тече,
В клщчването на кондензатор в постояннотокова верига е равно-
силие на прекъсването й (ако не вземаме пред вид момента на
включване, когато във веригата ще се появи краткотраен ток
на зареждане на кондензатора).
Съвършено друго е поведението на кондензатора в променли-
вотокова верига. Ти знаеш, че напрежението в клемите на про-
менливотоковия източник семени периодично. Затова, ако вклю-
чим кондензатор във веригата, захранвана от такъв източник на
ток, неговите електроди последователно ще се презареждат с
честотата на този ток. В резултат на това във веригата ще проТе-
че променлив ток.
Кондензаторът подобно на резистора и бобината оказва на
промеииивия ток съпротивление. но различно за токовете с раз-
личии честоти. Той добре пропуска токовете с висока честота,
но същевременно е почти изолатор за токовете с ниска честота.
Припомни си съветите за използуването на проводниците от
осветителната мрежа вместо антена. Препоръчах ти да включ-
ваш кръга на приемника към мрежата през кондензатор с капа-
цитет 220 — 510 pF. Случайно ли е избран този капацитет на
кондензатора? Не, не е случайно. Кондензатор с такъв капаци-
тет добре пропуска токовете с висока честота, необходими за ра-
ботата на приемника, но оказва голямо съпротивление на про-
менливия ток от мрежата с честота 50Hz. В случая той представ-
лява своеобразен филтър, пропускащ тока с висока честота и
задържащ тока с ниска честота.
Съпротивлението на кондензатора за променлив ток зависи
от капацитета му и от честотата на тока: колкото са по-гол ем и
капацитетът на кондензатора и честотата на тока, толкова е по-
малко неговото капацитивно съпротивление.
125
Това капацитивно съпротивление на кондензатора може с
достатъчна точност да се определи по следната опростена фор-
мула:
р __ 1
Кс-6/С’
където ₽с е капацитивното съпротивление на кондензатора, 2;
f—честотата на тока, Hz; С — капацитетът на кондензатора,
F; цифрата 6 — закръглената стойност на 2п (по-точно 6,28,
тъй като л=3,14).
Като използуваме тази формула, нека определим какво е би-
ло действието на кондензатора към променливите токове, когато
го използуваме като отделящ мрежовата антена от приемника.
Нека допуснем, че капацитетът на кондензатора е 500 pF
(500 pF=0,000 000 000 5 F). Честотата на тока от електричес-
ката мрежа е 50Hz. За средна честота на радиосигналите прие-
маме 1 MHz (1 000 000Hz), което отговаря на дължина на въл-
ната 300 гл.
Какво съпротивление оказва кондекзатсрът при тгзи радго-
честота?
1
6.1000000.0,000000 0005
А на променливия ток от мрежата?
1
~ 6.50.0,000 000 000 5
Ето и резултатът: кондензатор с капацитет 500 pF оказва
на тока с висока честота 20 000 пъти по-малко съпротивление,
отколкото на тока с ниска честота. Убедителен резултат. А ако
кондензаторът е с по-малък капацитет, той ще окаже на промен-
ливия ток от^режата още по-голямо съпротивление.
Запомни', съпротивлението на кондензатора по променлив ток
се намалява с увеличаване на капацитета му и честотата на то-
ка и, обратно, съпротивлението му се увеличава с намаляване на
капацитета и честотата на тока.
Свойството на кондензатора да не пропуска постоянния ток
и да пропуска различно променливите токове с разни честоти
се използува за разделяне на пулсиращите токове на техните със-
тавни, за задържане на токовете с една честота и пропускане на
126
токове с други честоти. Тези свойства на кондензаторите ти
често ще използуваш в своите конструкции.
Какво е устройство™ на постоянните кондензатори?
Всички кондензатори с постоянен капацитет нмат токопрово-
Фиг. 82. Керамични кондензатори с постоянен капацитет
дими пластинки, наричани плочи или електроди, между конто
се намира изолационният слой — керамика, слюда, хартия или
някакъв друг твърд диелектрик. Според вида на използувания
диелектрик кондензаторите се
наричат съответно керамични,
слюдени, хартиени.
Външният вид на някои съ-
ветски керамични кондензато-
ри с постоянен капацитет е по-
казан на фиг. 82. За диелек-
трик при тях служисцециална
керамика, а за електроди —
тънки слоеве сребро, нанесени
върху керамичната повърхност;
изводите са посребрени месин-
гови проводници или лентички,
запоени към сребърния слой.
Корпусът е покрит отвънслак.
За да се получи кондензатор
с малки размери, но имащ срав-
нително голям капацитет, той
Диелектрик Пластина
Фиг. 83. Слюдени кондензатори
се прави не от две, а от няколко пластинки, наредени една вър-
ху друга и разделени с диелектрик <фиг. 83). В този случай вся-
ка двойка съседни пластинки образува кондензатор. Ако тези
127
двойки съединим паралелно, се получава кондензатор със зна-
чителен капацитет.
Така са изработени всички кондензатори със слюден диелек-
трик. За електроди при тях служат пластинки от алуминиева фо-
Фиг. 84. Хартиени и металослойни кондензатори
лия или сребърен слой, нанесен непосредствено на слюдата, а
за изводи — парчета от посребрен проводник. Тези кондензато-
ри обикновено се опресоват в пластмаса. Това са например съ-
ветските КСО. В наименование™ им има и цифра, показваща фор-
мата и размерите на корпуса, например КСО-1, КСО-5. Колко-
то е по-голяма цифрата, толкова са по-големи размерите на кон-
дензатора.
Слюдените, както и керамичните кондензатори са предназ-
начени за високочестотни вериги, както и за блокиращи конден-
затори или за свързващи кондензатори между високочестотни
вериги.
При хартиените кондензатори (фиг. 84) за дпелектрик се из-
ползува парафинирана хартия, а за електроди — фолия. Хар-
тиените ленти заедно с фолията се свиват в руло и се поставят в
картонен пли метален корпус. Колкото са по-широки и по-дълги
лентите от фолия, толкова е по-голям капацитетът.
За диелектрик на кондензаторте от съветския тип МБМ (ме-
талослойни малогабаритки) служи лакирана кондензаторна хар-
тия, а за електроди — метален слой с дебелина под J микрон,
нанесен от едната страна на хартнята. Характерна особеност на
кондензаторите от този тип е способността им да се самовъзста-
новяват след пробив.
Хартиените кондензатори се използуват предимно в ниско-
честотни вериги и като блокиращи в захранващите вериги.
Номинал ните стойности на керамичните, слюдените, хартие-
ните, металослойните и други типове кондензатори с псстоянен
128
капацитет, произвеждани в СССР, са дадени в таблицата от при-
ложение 1.
Специална трупа кондензатори с постоянен капацитет пред-
ставляват електролитните кондензатори
Фиг. 85. Електролитни кондензатори и тяхното схемно означение
(фиг. 85). По вътрешнсто си устройство те малко напомнят хар-
тиените. В тях има две ленти оталуминиева фолия. Повърхност-
та на едната от тях е пскрита с много тънък слой окис. Между
алуминиевите ленти е поста вена лента от пореста хартия, на-
поена със специална гъста течност — електролит. Тази трислой-
на лента се навива в руло и се поставя в алуминиев цилиндри-
чен корпус.
За диелектрик па тези кондензатори служи окисният слой.
Положителен електрод е онази алуминнева лента, която има
окисен слой. Тя се свързва чрез изолиран от корпуса извод. Вто-
рият, отрицателен електрод е напоената с електролит хартия.
Тя се свързва към корпуса чрез алуминиевата лента, на която
няма окисен слой. По такъв начни корпусът се явява извод на
отрицателния електрод, а с изолирания извод се извежда поло-
жителният електрод на електролитння кондензатор.
Такова е устройството например на широко разпрострл
цените съветски кондензатори тип КЭ и ЭМ.
Електролитните кондензатори са с големи капацитети — до
няколко хиляди микрофарада. Те са предназначен!! за работа във
вериги с пулсиращи токове например във филтрите на токоизпра-
вителите, както и за връзка между нискочестотни вериги. При това
отрицателният гзвод на кондензатора се свързва с отрицател-
ния полюс на веригата, а положителният—с положителния й
полюс. Ако не се спазва правилната полярност при включване
на електролитния кондензатор, той може да се повреди.
В схемите положителният електрод па електролитния конден-
затор се изсбразява с правоъгълник, който за разлпка от право-
ъгълника на отрицателния полюс не се почерня. До положител-
9 Млад радиолюбитсл 129
ния полюс се поставя знак <4->.
Номинал ните капацитета на електролитните кондензатори се
отбелязват на корпусите им.
Особено важна характеристика на всеки кондензатор освен
капацитета му е неговото работно напрежение, т. е.
напрежението, при което кондензаторът може дълго време да ра-
боти. Това напрежение зависи от свойствата и дебелината на ди-
електричния слой на кондензатора.
Керамичните, слюдените, хартиените, металослойните и дру-
гите видове кондензатори са разчетени за работай напрежения
от 60 V до 1000 V и нагоре.
Електролитните кондензатори имат работай напрежения от
няколко волта до 30—50 V, както и от 150 до 450—500 V. Във
връзка с това те се подразделят на две групп: нисковолтови и
високоволтови. Кондензаторите от първата трупа се използуват
във вериги със сравнително ниски напрежения, а кондензаторите
от втора трупа — във вериги с високи напрежения.
При подбора на кондензатори за конструкцята си винаги об-
ръщай внимание на тяхното работно напрежение. Кондензаторът
може да се включва само във вериги, където напреженията
са по-ниски от работното му напрежение. Ако върху конденза-
тора попадне напрежение, превишаващо работното му напреже-
ние, диелектрикът ще се пробие. Пробитият кондензатор е вече
негоден за работа.
Свързване на кондензаторите
Кондензаторите, както и резисторите, може да се свързват па-
ралелно или последователно. Към свързване на няколко кон-
дензатора се прибягва преди всичко тогава, когато нямаме под
ръка кондензатор с точно необходимата стойност, но разполага-
ме с други, от конто може да се комбинира.
Ако свържем кондензаторите паралелно (фиг. 86 о), техният
общ капацитет ще бъде равен на сумата от капацитетите на всич-
ки свързани кондензатори, т. е.
Совщ =Ci+C2+C3 и т. н.
Така например, ако C\=33pF и Сг=47 pF, общият им ка-
пацитет ще бъде
Совщ =334-47=80 pF.
130
При последователно свързване на кондензаторите (фиг. 86 б)
техният общ капацитет винаги е по-малък от най-малкия капа-
цитет, включен във веригата. Тей се изчислява по формулата
/-* _ C’jCj
Собщ~с;+с2-
Например нека допуснем, че Сх=220 pF, а С2=330 pF;
Фиг. 86. Свързване на кондензаторите:
а — паралелно: б — последователно
тоггва
п _ 22J. 330 , Qn -
Ьовщ 220+330 130 pF.
Когато се евържат последователно два кондензатсра с еднак-
ви капацитети, ебщият им капацитет ще бъде два пъти по-малък
от капацитета на всеки от тях.
Кондензатори с променлив капацитет
Устройството на най-простия променлив кондензатор е показа-
но на фиг. 87. Едната му пластина е неподвижна. Наричат
я статор. Втората — ротор — е прикрепена към ос. Ако
въртим оста, плещта на прппокриване на пластините се изменя,
а с това се мени и капацитетът на кондензатора.
Променливите кондензатори, използувани в настройваните
трептящи кръгсве, се състоят ст две групи пластини (фиг. 88),
изработени от листов алуминий. Роторните пластини са евързани
с оста. Статорните пластини също са евързани заедно и са изоли-
рани от ротора. При въртене на оста пластините от роторната тру-
па постепенно влизат в междивите на статорните пластини, по-
ради което капацитетът на кондензатора плавно се изменя. Кога-
то пластините на ротора са пзвадени напълно от междините на
статорния пакет, капацитетът на кондензатора е най-малък и се
нарича начален капацитет. Когато роторните пластини са-
напълно вкарани между статорните, капацитетът на кондензато-
131
pa e наи-голям и се нарича к р а е н или максимален капацитет.
Този максимален капацитет е толкова по-голям, колкото е по-го-
лям броят на пластините и е по-малко разстоянието между тях.
Най-често срещаните променливи кондензатори имат начален
Фиг. 87. Най-прост кондензатор
с променлив капацитет
Фиг. 88. Променлив кондензатор
с въздушен диелектрик
капацитет 12 —15 pF и максимален капацитет 200 до 500 pF.
Такъв кондензатор ти препоръчах за построяването на твоя пръв
радиоприемник.
В приемниците с два настроенитрептящи кръга може да се из-
ползува двоен променлив кондензатор (фиг. 89). Той съдържа
два кондензатора, чиито ротори имат обща ос. При въртенето на
оста едновременно се изменят капацитетите на двата конден-
заюра.
Променливите кондензатори гзискват внимателно отношение
към тях. И най-малкото гзкривяване на пластините води до късо
съединение между тях. Поправянето на такива дефекта е ссобено
деликатна работа.
В разгледаните по-горе променливи кондензатори за диелек-
трик служи въздухът, затова тепонякога са наричани в ъ з д у ш-
ни кондензатори.
Има и кондензатори с твърд диелектрик, за какъвто се гзпол-
зува хартия, слюда, пластмасова лента, керамика. Тези конден-
затори имат по-малкн габарита от въздушните, но може да бъдат
със значителни капацитета. Точно такива кондензатори се кзпсл-
132
зуват за настройка на малогабаритните транзистсрни прием-
ници.
Към кондензаторите с твърд диелектрик се отнасят и т. нар.
донастройващи кондензатори, представля ващн
Фнг. 89. Конструкция н схемно означение на двоен
променлив кондензатор
разнсвиднсст на кондензаторите с прсменлнв капацитет. Преди
всичко те се използуват за донастройка на трептящите кръгове в
резонанс, откъдето идва и името им. Понякога ги наричат полу-
променлг.ви кондензатори или тримери.
км-1
Фиг. 90. Донастройващи кондензатори и схемнсто нм
означение
МК-1
Конструкцията на най-често използуваните донастройващи
кондензатори е показана на фиг. 90. Състоят се от сравнително
масивна керамична основа и тънък керамичен диск. Върху повърх-
ността на основата и на диска са нанесен» във вид на сектор» ме-
тални слоеве, явяващи се пластики на кондензатора. При върте-
нето на диска около оста се измени площта на припокриване на
секторите и се мени капацитетът.
133
Капацитетът на донастройващите кондензатори в повечето слу-
чаи се дава във вид на дробно число, където числителят е най-мал-
кият, а знаменателят — най-големият капацитет на кондензатора.
Ако например върху тримера е означено 6/30, това означава, че
началният му капацитет е 6 pF, а крайният — 30 pF.
Донастройващите кондензатори имат обикновено минимален
капацитет 3 до 8 pF, а максимален — 100 до 150 pF. Някои от
тях, например съветският тип КПК-2, може да се използуват
като променливи кондензатори за настройка на прости еднокръго-
ви приемници.
Стопяем предпазител
Това устройство представлява в същност късче проводник, чиято
дебелина е начислена да пропуска ток с определена максимална
стойност, например 0,5, 2, 10А и т. н., с което предпазва токоиз-
точннка от претоварване. С предпазители са снабдени всички елек-
трически мрежи, всички радиоапаратури, захранващи се от мре-
жата, както и токозахранвгщите източници за различии нужди.
Стопяемият предпазител се поставя серийно в електрическата
верига, така че през него минава целият ток, консумиран от ве-
ригата. Докато токът не превишава допустимата норма, жичката
на предпазителя е студена или едва затоплена. Щом като във ве-
ригата се получи недопустимо голямо натоварване или стане късо
съединение, токът рязко се увеличава, стопява жичката и верига-
та автоматично се прекъсва.
Патронът на стопяемия предпазител, използуван в електри-
ческите мрежи, е устроен, както цокълът на електрическата круш-
ка (фиг. 91 вляво).
Патрончетата за предпазители в радиоконструкциите (фиг.
91) са оформени като стъклена тръбичка, в която е поместена жич-
ката. Краищата на проводника са запоени към метални чашки,
изпълняващи ролята на контакта. С тези контакта предпазителят
се свързва към защитяваната верига.
Причината, предизвикала изгарянето на предпазителя, тряб-
ва да се намери, да се отстрани и едва след това да се постави нов
предпазител.
*
* *
Завършвам вече с тази беседа. Но «екскурзията» в електротех-
никата още не е завършена. Пред нас са и други електрически яв-
ления и прибори, с конто та ще имаш работа.
134
В техническата литература от известно време е в сила новата
Международна система за единици на физически величини, наре-
чена съкратено СИ. Тази система е използуваиа и в настоящата
книга. За по вече подробности по нея прочети приложение™ в края
Фиг. 91. Стопяемн предпази-
тели и схемного им изобразяване
на книгата.
Трябва да отбележим, че сега се въвежда система за съкрате-
но означение на номиналните стойности на резисторите и кон.
дензаторите. За тази система виж приложение 11 в края на
книгата.
135
БЕСЕДА ШЕСТА
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ЕЛЕМЕНТИ
Най-характерен представител на «армпята» от пслупроводннкови
елементи се явява като че ли транзисторът. В сравненье с елек-
тронните лампи той еедва подрастващ. Тей е само малко над дваде
сет години. Неговата поява предизвика революция в радиотехни-
ката и не само в радиотехниката, а изобщо в радноелектроннката.
Настъпи ерата на транзисторната техника.
Предшественик на съвременния транзистор е т. нар. генери-
ращ детектор, изработен още в 1922 г. от съветсткия радиофизик
О. В. Лосев. Този прибор представлявал полупроводников крис-
тал с два допиращн се до него проводника. При определени усло-
вия той може да генерира и усилва електрически трептения. Но
той тогава не е могъл да конкурира електронната лампа поради
несъвършенството си. Достойният полупроводников съперник на
електронната лампа е създаден в 1948 г. от американските учени
Братейи, Бардин и Шокли, за което в 1956 г. им е била прпсъдена
Нобелова награда.
В разработката на полупроводниковите елементи в СССР голям
принос имат А. Ф. Йофе, Л. Д. Ландау, Б. И. Давидсв, В. Е.
Лашкарев и редица други учени, инженери и научни колективи.
За да се разбере сыцността на явленията, извършващи сев
полупроводниковите прибори, ще ни се наложи да «надникнем»
в структурата на полупроводника и са открием причините за об-
разуване в него на електрически ток. Но преди това
добре би било за теб да си спомниш за какво говорихме в първата
беседа или по-точно да се върнем в онази нейна част, където го-
ворихме за строежа на атомите.
За полупроводниците и техните свойства
Към групата на полупроводниците се отнасят много повече веще-
ства, отколкото към групата на проводниците п изолаторпте, взе
ти заедно.
133
Към пслупроводниците, намиращи практическо приложение
в техниката, се отнасят германий, силиций, селен, меден окис и
някои други вещества. За конструиране на изправителни и усил-
вателнп полупроводников!! елементи се използуват главно гер-
маний и силиций.
Какви са най-характерните свойства на пслупроводниците?
Електропрсводнмсстта на пслупроводниците силно завися от
температурата на обкръжаващата среда. При много ниска темпе-
ратура, близка до абсолютната нула (—273'С), те се прсявяват
като изолатори. По-голямата част от проводниците при такива
температуря, обратно, стават свърхпроводими, т. е. почти не оказ-
ват на тока съпротивление. С увеличение на температурата съ-
противлението, което проводниците оказват на електрическия ток,
се увеличава, а съпротивлението на пслупроводниците се нама-
лява.
Провод!’мостта на проводниците не се измени под въздействне
на светлината. Прсводимостта на пслупроводниците под дейстие
на светлината (фотспроводтмост) се подсбрява.
Пслупроводниците могат да преобразуват светлинната енер-
гия в електрически ток. На проводниците тсва свойство е съвсем
чуждо.
Електропроводимостта на пслупроводниците рязко се подо-
брява при въвеждане в тях на атоми от някои други елементи.
При наличие на примеси проводимостта на проводниците ряз-
ко се влошава.
Тези и някои друп свойства на полупроводниците са били
известии сравнително отдавна, но тяхното широко приложение
се осъществи едва отскоро.
Германият и снлицият, явяващп се основни материали в сив-
ременните полупроводникови елементи, притежават във външ-
ните слоеве на своите обвивки по четири Валентин електрона.
В атома на германия има всичко 32 електрона, а в атома на си-
лиция — 14. Но 28 електрона в атсма на германия и 10 електро-
на в атома на силиция, намиращи се върху вътрешните слоеве
на техните обвивки, силно се притеглят от ядрото и при какви-
го и да е обстоятелства не напускат обвивките си. Само четири-
те Валентин електрони могат да станат свсбодни, и то не винаги.
Запомни: четири! Атсмът на полупроводника, загубил ма-
кар само един електрон, става положителен йон.
137
Атомите на полупроводника, са разположени в строг поря-
дък: всеки атом е обкръжен от четири такива атоми. При това
те са разположени толкова близо един до друг, че техните Валент-
ин електрони образуват единни орбити, преминаващи около всич-
ки съседни атоми, свързвайки ги в единно вещество.
Фиг. 92. Разгъната в плоскост схема на
взаимната връзка между атомитев полу-
проводниковия кристал
Ако взаимната връзка на атомите в кристала на полупровод-
ника се изобрази в равнинна схема, тя ще има вида, показан на
фиг. 92. Тук големите кръгчета със знак «+» изобразяват ядра
та на атомите с вътрешните слоеве на електронната обвивка
(положителните йони),а малките кръгчета — валентните електро-
ни. Всеки атом, както виждаш, е обкръжен от четири точно та-
кива атоми. Всеки един от атомите е свързан със съседния атом
с два Валентин електрона, единият от конто е «свой», а вторият
е взаимствуван от «съседа». Това е двуелектронна или
ва лентна връзка. Най-здравата връзка!
От своя страна външният слой на електронната обвивка на
всеки атомсъдържа cccmcj ei трснг: четири сгси и по едкнотчетири-
те съседни атоми. Тук вече е невъзможно да се различи кой от
валентните електрони в атома е «свой» и кой «чужд», доколкото
те са станали общи. При такава връзка на атомите в цялата маса
138
на Кристала на герман» я или силиция може да се смята, че крис-
талът на полупроводника представлява едиа голяма молекула.
За по-голяма простота схемата на взагмната връзка между
атомите на полупроводника може да се изобрази така, както е
Фнг. 93. Опростена схема на структура-
та на полупроводника
показано на фиг. 93. Тук ядрата на атомите с вътрешнпте елек-
тронни обв!вкиса показани като окръжности със знак плюс, а
междуатомните вртзкп — с две лпнии-електрони.
Електрэ проводимост на полупроводника
При температура, близка до абсолютната нула, полупроводни-
кът се проявява като изолатор, тъй като в него няма свободни
електрони. Но при повишаване на температурата връзката на
Валентин те електрони с атомните ядра отслабва и някои от тях
вследствие топлинното движение могат да напуснат своите ато-
ми. Откъсналият се ст междуатсмната връзка електрон става
свсбоден (на фиг. 93 — черната точка), а там, където той е бил
до този момент, се образува празно място, условно наричано в
полупроводниковата техника «дупка» (на фиг. 93 — разкъса-
лата се линия на електрона). Колкото по-висока е температура-
139
та на полупроводника, толкова повече са в него свсбодните елек-
трони и дупките.
И тъй сбразуването на дуика в масата на пол упрсво линка е
свързано с иапускането на валентен електрсн от атсмната сбвив-
ПОСОКа на преместване на електроните Лупка
Фиг. 94. Схема на движеннето на електроните и дупките в по-
лупроводника
ка, а възниквавето на тази дупка съответствува на появяването
на положителен електрически заряд, равен на отрицателния
заряд на електрона.
Възникването на тока в полупроводника може да се илюстри-
ра с опростените схеми, показани на фиг. 94. Причина за поява-
та на тока е напрежението, приложено към полупроводника.
Вследствие на топлипните явления в цялата маса на полу-
проводника известно количество електрони се освобождава от
междуатомните връзки (на фиг. 94 те са сбозначени като точки
със стрелки). Електроните, освободили се в близост до положи-
телния полюс па източника на напрежение, се привличат от този
полюс и напускат масата на полупроводника, оставайки след
себе си дупки. Електроните, освободили се от междуатомните
връзки, намиращи се на известно разстояние от положителния
полюс, също се привличат от него и со движат и към неговата
страна. Но срещайки по своя път дупки, електроните като че ли
«скачат» в тях (фиг. 94 а)— осъществява се запълване на някои
140
07 междуатомните връзки. А близките до отрицателния полюс
дупки се запълват от други електрони, изтръгиали се от атоми-
те, разположени още по-близо доотрицателния полюс (фиг.94 б).То-
зи процес продължава, докато в полупроводника действува електри-
ческото поле: нарушават се единствено междуатомните връзки —
от тях се откъсват валентните електрони, възникват дупки и
се запълват други междуатомни връзки — в дупките «скачат»
електрони, освободили се от някакви други междуатсмни връз-
ки (фиг. 94 б—г).
Ако ти си се ориентирал в тези схеми, то вероятно си забе-
лязал, че електроните се движат в посоката от отрицателния
полюс на източника на напрежение към положителния, а дупки-
те се преместват от положителния полюс към отрицателния.
Това явление може да се сравни с една добре позната картина
за теб. Пионерите са наредени в строй. Няколко деца са напус-
кали строя: образували са се празни места — дупки. Пионерс-
кият ръководител дава команда: «Сгъсти стрся!» Децата по ред
правят крачка вдясно, запълвайки празните места. Какво се по-
лучава? Децата с.е преместват едно след друго към десния фланг,
а празните места — по посока към левия фланг.
Ще отбележим, че в отсъствие на външни електрически сил и
при температура над абсолютната нула свсбодните електрони и
дупките също непрекъснато възникват и изчезват, но в тези усло-
вия те се движат хаотично в различии страни и не излизат извън
пределите на полупроводника.
В чистия полупроводник броят на освобождаващите се елект-
рони във всеки момент от времето е равен на броя на образува-
щите се при това дупки. При стайна температура общият им брой
е относително малък. Затова електропроводимостта на такъв
полупроводник, наречена собствен а, е малка. С други
думи, такъв полупроводник оказва на електрическия ток доста-
тъчно голямо съпротивление.
Но ако в чистия полупроводник прибавим дори нищожно
количество примеси във вид на атоми от други елементи, негова-
та електропроводимост рязко ще се повиши. При това в зависи-
мост от структурата на атомите на прi месните елементи прово-
димостта на полупроводника ще има различен характер: ел ек-
тронна ил и дупчеста.
С какво се различават тези два вида прсводвмост?
Ако заменим кейто и да е атсм в кристала на полупроводника
С атом на антимона, който има във външния слой на електрон-
ната си обвивка пет Валентин електрона. то този атсм «чужде-
141
нец» с четирите си електрона ще се свърже с четирите съседнп
атома на полупроводника. Петият валентен електрон в гтсма на
антимона ще се окаже «излишен» и ще стане свободен. Кслкото
повече атоми на антимона вкараме в полупроводника, толкова
повече свободни електрони ще има в неговата маса. Следовател-
но полупроводникът с примес от анпмсн се приближава по свои-
те свойства до метала: за да npeMi нгва електрически ток през
него, не е задължително в него да се ргзрушават междуатсмни-
те връзки.
Пслупроводниците, притежаващи такива свойства, се нарп-
чат полупроводници с електронна прово-
ди м о с т. Те се наричат също полупроводници с проводгмост
от п - тип, или още по-кратко, полупроводници от п-тип.
Латинската буква п е началото на латинската дума «nega-
tive» (негатив), което сзначава «отрицателен». Този термин
в дадения случай трябва да се разбира в смнсъл, че в полупро-
водника от n-тип основните носители на тока са отрицателните
заряди — електроните.
Съвсем друга картина ще се получи, ако в полупроводника
вкараме атоми с три вглентни електрона, например атоми от
индий. Всеки атом на метала индий със своите три електрона
запълва връзките само с три съседни атома на полупроводника,
а за запълване връзката с четвъртия атом не му дсстига един
електрон. Образува се дупка. Тя, разбира се, може да бъде за-
пълиена от който и да е електрон, освободил се от валентната
връзка с другите агоми на полупроводника. Но независимо от
това, където ще се явят дупки в масата на полупроводника с
примес от индий, няма да достигат електрони, за да ги запълнят.
И колкото повече атоми от индий ще вкараме в полупроводника,
толкова повече ще бъдат дупките в него.
За да могат електроните в такъв полупроводник да се пре-
местват, задължително трябва да се разрушат валентните връз-
ки между атомите. Откъсналите се от тях електрони или постъ-
пилите в полупроводника отвън електрони се движат от дупка в
дупка. Но в цялата маса на полупроводника във всеки момент
от времето, броят на дупките е по-голям от общия брой на сво-
бодните електрони. Пслупроводниците, притежаващи такова
свойство, се наричат полупроводници с дупчес-
та проводимост или полупроводници от p-тип. Латин-
ската буква р е първата буква на латинската дума «р о s i t i-
v е» (позитив), което означава «положителен». Този термин в
дадения случай трябва да се разбира в такъв смнсъл, че явление-
142
го на електрическия ток в масата на полупроводника от p-тип е
съпроводено от непрекъснато възникване и изчезване на по-
ложителнн заряди — дупки. Премествайки се в масата на полу-
проводника, дупките като че ли стават носители на тока.
Полупроводниците от p-тип, както и полупроводниците от
n-тип, притежават многократно по-добра електропроводимост
от чистите полупроводники.
Трябва да се каже, че практически както не съществуват чис-
ти полупроводники, така не съществуват и полупроводники с
абсолютна проводимост от n-тип или p-тип. В полупроводника с
примес от индий винаги има известно количество атоми от някои
други елементи, създаващи електронна проводимост, а в полу-
проводника с пргмес от антимон има атоми на елементи, създа-
ващи в него дупчеста проводимост. Например в полупроводни-
ка, прнтежаващ предимно n-проводимост, има дупки, конто
могат да бъдат запълиени от свободните електрони на примес-
ните атоми от антимона. Вследствие на това електропроводи-
мостта на полупроводника малко ще се влсши, но основно той
ще запази електронната си проводимост. Аналогично явление
ще се получи, ако в полупроводника с дупчеста проводимост
попаднат атоми от индий.
Затова към полупроводниките от n-тип се отнасят тези по-
лупроводники, в конто основните носители на тока са
електроните (преобладава електронната проводимост), а към по-
лупроводниките от р-тип — полупроводниките, в конто осн ов-
н и т е носители на тока са дупките (преобладава дупчеста
проводимост).
Сега, когато ти имаш известна представа за явленията, про-
изтичащи в полупроводниките, няма да ти бъде трудно да разбе-
рет принкипа на действие на приборите, работещи на базата на
тези явления.
Да започнем с предшественика па транзистора — полупро-
водниковия диод.
Полупроводникови диоди
Първйят полупроводников диод е бил кристалният детектор,
използуван още от изобретателя на радиото А. С. Попов в един
от неговите приемники. Той бил заменен от радиолампата. В
последните години полупроводниковите диоди почти изкяло из-
местиха вакуумните диоди.
143
Различаваме два вида полупрсводникови диоди — плсскост-
ни и точкови.
За основа на плоскостния диод служи тънка кристэлна плас-
тинка от германий или силиций, едната част от сбема на която
Фиг. 95. Принцип на устройство™ и работата на полупровод-
никовня диод
притежава р - проводимост, а другата—n-проводимсст. Мал-
ка част от такава пластинка на полупроводника е показана схе-
матично на фиг. 95 а. Дупките, пресбладаргни в р-сбластта,
условно са обозначена с кръгчета, а електроните, преобладава-
щи в п-областта — с черни точки със същия размер. Тези об-
ласти са двата електрода на диода. Неговият анод,
т. е. положителният електрод, е р-областта, а катодът,
т.е . отрицателният електрод — п-областта.
Върху повърхността на пластинката е нанесен контактен
метален слой, към който се запсяват проводници за извеждане
електродите на диода.
Диодът представлява елемент, който обладава силно изра-
зена едностранна проводимост за електрическия ток. Той може
да се намери в едно от двете състояния: отпущено, когато про-
вежда добре тока, и запушено, когато провежда слабо тока. Ако
към изводите на електродите на диода включим батерия, така
че нейният положителен полюс да бъде свързан с анода на дио-
да, т. е. с р-областта, а отрицателният — с катода, т. е. с п-об-
ластта (фиг. 95 б), то диодът ще бъде в отпущено състояние и в
образувалата се верига ще протече ток, големината на който за-
виси от свойствата на диода и от приложено™ към него напре-
жение.
При такава пслярност на включване на батерията електро-
ните в п-областта се преместват от минус към плюс, т. е. в посо-
ка към р-областта, а дупките в р-областта се движат срещу еле-
144
ктроните— от плюса към минуса. Срещайки се на граница^,
та- на областите, наречена електрони о-д упчест пре-
ход, п-р-преход или запорен слой, електроните «скачат»
в дупките, т. е. при срещата едните и другите престават да съ-
ществуват. Контактът, свързан с отрицателния полюс на бате-
рията, практически може да отдава на n-областта неограничен©
количество електрони, попълвайки загубата на електрони в тази
облает, а контактът, свързан с положителния полюс на батерия-
та, може да приеме ст р-областта такова количество електро-
ни,което е равностойно на въвеждане в нея на съответното коли-
чество дупки. В тези случай съпротивлението на р-п прехода
е мелко, вследствие на което през диода протича ток, наречен
ток в права посока. Колкото по-голяма е плсскостта на р-п пре-
хода и напрежението на батерията, толкова по-голям е този ток.
Ако се обърнат пол.юскте на батерията, както това е направе-
но на фиг. 95 в, диодът ще бъде в запушено състояние. В този
случай електрическите заряди в диода ще имат поведение, обрат-
но на тсва в предгдущия случай. Сега, отдалечавайкп се от р-п
прехсла, свободните електрони в л-сбластта ще се преместват към
положителния, а дупките в р-областта — към отрицателния
контакт на диода. В резултат на това границата на сбластите с
различии тнпсве провод! мост като че ли серазширява, като обра-
зува зона, бедна на електрони и дупки (на фиг. 95 в тя е защрихо-
вана) и следователи© ще оказва на тока много гслямо съпротввле-
ние. Въпреки това в тази зона ще се осъществява малъкобменна
носители на тока между областите на полупроводника. Затова
през диода ще протеке ток, но много пъти пс-малък от тока в
права посока. Тези тек се нарича обратен ток на ди-
ода.
Във фермулитеи върху графиците, характеризирг щи работа-
та на диода, правнят ток се обозначава с /Пр , а обратният — с
/обр .
А ако включим диода във верига с променлив ток? Той ще
бъде отпущен при положптелните пелупериоди на анода, сво-
бодно пропускайки тска в едната посока (/пр), и ще бъде запу-
шен при отрицателните полупериодп на анода, почти непропус-
кайки тока в противоположната посока — сбратния ток 70бР.
Тези свойства на дгсдите се използуват в нзправителите за пре-
образуване на променливия ток в постоянен ток.
Напрежението, при което диодът се отпушва и през него про-
тича токът в права посока, се нарича право (пише се 1/пр)
или прспускащо напрежение, а напрежението с обратен поляри-
!0 Млад радиолюбш-сл
145
тет, при което диодът се запушва и през него протича обратен
ток, се нарнча обратно (пише се (/ОбР) или спиращо напре-
жение. При приложено право напрежение съпротивлението ,на
един добър диод не превишава няколко десётки ома, а при при-
ложено обратно напрежение неговото съпротивление достига
десетки или стотици килоома, дори мегаома. В това не е трудно
да се уверим, като измерим съпротивлението на диода с омметър.
Съпротивлението на диода е непостоянна величина и зависи
от правото напрежение, приложено към диода: колкото по-го-
лямо е това напрежение, толкова по-голям е правият ток през
диода и толкова по-малко е неговото пропускащо съпротивле-
ние. За съпротивлението на диода може да се съди по спада на
напрежение върху него и по тока, протичащ през него. Така на-
пример, ако през диода протича ток /пр = 100 mA (0,1 А) и при
това върху него пада напрежение 1 V, то (съгласно закона на Ом)
правото съпротивление на диода ще бъде
«=4-оТ=1оа
При запушено състояние на диода в него пада почти цялото
приложено напрежение, обратният ток през него е извънредно
малък и следователно съпротивлението голямо.
Зависимостта на големината на тока през диода от стойност-
та и поляритета на приложеното към него напрежение се изобра-
зява във вид на крива, наречена волт-амперна ха-
рактеристика на диода. Такава характеристика е пока-
зана на фиг. 96. По вертикалната ос нагоре са нанесени стой-
ностите на правия ток /пр, а надолу—стойностите на обратния
ток /обР- По хоризонталната ос надясно са нанесени стойности-
те на правото напрежение 1/пр, а наляво — на обратного напре-
жение t706P-
На тази графика се различават «правият» клон (в правата
горна част), съответствуващ на правия ток през диода, и «обрат-
ният» клон, съответствуващ на обратния ток през диода. От ха-
рактеристиката се вижда, че токът на диода /пр е стотици пъти
по-голям от тока /обР. Така например за диод, имащ показаната
волт-амперна характеристика, при право напрежение t/np=0,5 V
токът /пр е равен примерно на 50 mA (точка а на характеристи-
ката), при vnp=l V токът нараства до 150mA (точка б на харак-
теристиката), а при обратно напрежение (/ОбР =100 V обрат-
ният ток 1 обР не превишава 0,5 mA (500 р А). Пресметни при едно
146
и също по стойност право и обратно напрежение колко пъти
правият ток ще бъде по-голям от обратния ток.
Правият клон върви стръмно нагоре, като че ли приближа-
вайки се към вертикалната ос. Той характеризира бързото на-
Фиг. 96. Волт-амперна характери-
стика на полупроводниковия диод
Фиг. 97. Работа на диода като пре-
образувател на променлнвия в посто-
янен ток
растване на правия ток през диода при увеличаване на правою
напрежение. Обратният клон, както виждаш, върви почти па-
ралелно на хоризонталната ос, характеризирайки бавното на-
растване на обратния ток. Обратният ток е недостатъкът на дио-
дите.
Примерно такива волт-амперни характеристики имат всички
плоскостей полупрсводникови диоди.
С графиците на фиг. 97 ще илюстрираме работата на диода
като преобразувател на променлнвия ток в постоянен. Диодът
се отпушва при положителните полупериоди на анода. В тези
моментн на времето (t) през диода, а значн и през цялата верига,
в която той е включен, тече правият ток /Пр • Диодът се запушва
при отрицателнпте полупериоди на анода и във веригата тече
незначителният обратен ток на диода /обР. Диодът като че ли от-
сича по-голямата част от отрицателните полувълни на прсмен-
ливия ток (на фиг. 97 са показани с пунктир). И ето резултата:
във веригата, в която е включен диодът, тече вече не променлив,
а пулсиращ ток — ток в една посока, но изменящ се по
147
големина в съответствие с честотата на променливия ток. Това е
то изправянето на променливия ток.
Ако се пренебрегне малкият обратен ток на диода, който при
изправните плоскостни диоди не превишава десети части от ми-
Пол^прсваЗник
Фиг. 98. Схемно устройство (а) и външен вид (б) на ни-
кои съветскн плоскостни диодн
лиампера, а при точковите е още по-малък, то може да се смята,
че диодът се явява еднопссечен проводник на тока.
За всеки диод съществуват някакви максимално допустими
стойности на прав и обратен ток, зависещи от правото и обратно-
та напрежение и определящи неговите изправителни свойства и
стабилност. Тези сснсвни параметри на диодите се посочват в
техните паспорти и справочни таблици. Превишаването на тези
гранвци води до повреждане на диодите.
Технслогията на изработване на плосксстните диоди е след-
ната. Върху повърхността на квадратна пластинка, изрязана
от кристала на полупроводник с електронна проводимост и има-
ща повърхност 2—4 mm2 и дебелина няколко десети от ми-
лиметъра, се разтопява малко късче от впдвй. Индпят здраво се
свързва с пластннката. При това атомите от индий проникват
(дифундират) в масата на пластннката, като образуват в нея
облает с преобладаваща дупчеста проводимост (фиг. 98 а). По-
лучава се полупроводников елемент с две области с различии
проводимости, а между тях р-п преход. За контакта на диода слу-
жат капчицата от индий и металнпят диск (или метална пръчка),
изведени с проводници. Така са изпълнени най-разпростране-
ните плоскостни германиеви и силициеви диоди.
Плоскостните диоди от съветскн тип се маркират с букви и
цифри, например: Д226А, Д242. В маркировката на елемента
буквата Д означава «диод», а цифрите, следващи след нея — за-
водски поредей номер на конструкцията. Буквпте, иамиращи се
148
в края на обозначенията на диодите, показват вида на групата
от елементи.
Външният вид на никои плоскостни диоди е показан на
фиг. 98 б. Елсментите са затворени изцяло в метални корпуси,
което повкшава механическата
им устойчивост и позволява
да се работи с тях в условия
на повешена влажност. Много
плоскостни диоди, конструира-
ни за изправяне на значител-
ни токове, притежават винто-
ве с гайки за монтирането им
към шаси.
Пред вид на това, че плос-
костните диоди са предназначе-
нн главно за работа в кзпра-
внтелите на променливия ток,
Фиг. 99. Селенов изправнтел:
а — стълб: б — шайба
е се наричат изправнтел-
н и диоди.
Към групата иа плсскостнпте полупроводникови диоди се
отнасят също и селеновите изправители (фиг. 99).
За основа на този вид диод служи алуминиева или стоманена
шайба, покрита от едната страна със селенов слой, който пред-
ставлява полупроводник с дупчеста проводимост. Повърхността
на селена е покрита с тънък слой сплав, в състава на която вли-
за кадмий. В резултат на химического свързване на селена с кад-
мия се образува тънък слой кадмиев селенид, който притежава
електронна проводимост. Получава се електронно-дупчест пре-
ход с изправителни свойства. Колкото по-голяма площ има този
преход, толкова по-голям изправен ток може да се получи от
такъв диод.
Една селенова шайба може да изправи променлив ток с на-
преженпе до 10—12 V. За да се изправя токът при големи напре-
жения, върху стоманена гзолирана ос се нанизват шайби и се
стягат с гайки. Получава се стълб, съставен от последователно
евързани селенови диоди.
Сега да поговорим за точкевня диод.
В четвъртата беседа, когато говорпхме за детектирането, спо-
менахме, че точковгят диод прсвежда еднспссочно електричес-
кия ток, без да разглеждаме същността на негсвата работа. Това
ще направим сега.
За изправителен елемент на точковкя диод служи много мал-
ка пластинка от германий или силиций, обикновено с електрон-
149
на проводимост, в която се допира острието на тънка волфрамо-
ва жичка (на фиг. 100 за пример е показано устройството на
диода Д2). След монтажа диодът се формова — пропуска се ток
с определена стойност през контакта между пластинката и жич-
ката. При това в кристала на по-
Полцпроводникотп-тип
Фиг. 100. Германией точкой
диод тип Д2
лупроводника под острието на жич-
ката се образува малка облает с дуп-
честа проводимост. Получава се
електронно-дупчест преход, който
провежда еднопосочно тока.
При точковия аиод доппрната
плоскост на острието на жичката и
повърхността на кристала е извън-
редно малка — не повече от 50 pm2.
Затова токовете, конто точковите ди-
оди могат да изправят за дълъг пе-
риод от време, са много малки. Точ-
ковите диоди се използуват главно
за детектиране на модулирани треп-
тения с висока честота, затова те
често се наричат високочес-
тотни диоди.
Както за плоскостните, така и
за точковите диоди съществуват
максимално допустими стойности на правил и обратния ток,
зависещи от правого и обратного напрежение и определящи
техните изправителни свойства и електрическа якост. Например
плоскостният диод тип Д226В може да изправя продължително
време ток с големина до 300 mA. Но ако го включим във верига,
която консумира ток над 300 mA, той ще се загрява, което неиз-
бежно ще доведе до топлинен пробив на р-n прехода и диодът ще
излезе от строя. Този диод ще пробие и ако се включи във вери-
га, където върху него се подава обратно напрежение над 400^V.
Втори пример — точковият диод Д9А. Допустимият за него из-
правен ток е 65 mA, а допустимого обратно напрежение е 10 V.
Тези основни параметр!! на полупроводниковите диоди се да-
ват в техните паспорта и справочни таблици. Превишаването на
тези граници води до повредата на диодите.
Основните параметри на най-разпространените високочестот-
ни (точкови) и изправителни (плоскостни) полупроводников!!
диоди ще намериш в приложение 2.
150
А сега, за да затвърдиш познанията си за свойствата на дио-
дите, предлагай да направит следния опит. Включи в електри-
ческа верига, съставена от плоска батерия 4,5 V н лампичка от
джобио фенерче 3,5 VX 0,28 А който и да е плоскостей диод от
Фиг. 101. Опитн с плоскостей диод
серията Д226 или Д7, но така, че анодът на диода да бъде свър-
зан непосредствено или чрез лампичката с положителния извод
на батерията, а каюдът — с отрицателния извод на батерията
(фиг. 101 а). Лампичката трябва да свети така, като че ли дио-
дът не е включен във веригата. Включи обратно диода във вери-
гата (фиг. 101 б). Сега лампичката не трябва да свети. А ако све-
ти, това означава, че диодът е с пробит р-п преход. Такъв диод
може да се счупи, за да се види устройството му — той не е годен
за работа като изправител.
Но да се надяваме, че диодът е годен и опитът е сполучлив.
Защо при първия начин на свързване на диода във веригата
лампичката светеше, а при втория не светеше? В първия случай
диодът бете отпущен, тъй като върху него се подаваше право
напрежение Unp, съпротивлението на диода беше малко н през
негр, протичаше правият ток /пр, големината на който се опреде-
лите от товара на веригата — лампичката. Във втория случай
диодът беше запушен, тъй като върху него се подаваше обратно-
го напрежение U0op, равно на напрежението на батерията, съ-
протнвлението на диода беше много голямо и във веригата проти-
чаше съвсем незначителния обратен ток на диода /ОбР, който не
може да нажежи жичката на лампичката.
151
В този опит лампичката изълни две функции. Първо, тя оТра-
ничи тока във веригата до 0,28 А и по този начин предпази дио-
да от претоварване и второ, тя индуцира наличието на ток във
веригата.
В тази част на беседата аз ти разказах за устройството на
полупроводниковите елементи, притежаващи изправителни свой-
ства. А полупроводниковите диоди имат много разновидности.
Например към елементите от тази трупа се отнасят фото-
д подите, фоторезистор и те, използувани в елек-
тронните уреди — автомата, стабилитрон и те, или как-
то още гн наричат, ценерови диоди, предназначени за
стабилизацията на напреженията на захранващите източницн
в радиоапаратурите. За устройството и принципите на работа
на тези и някои други полупроводникови диоди ще ти разкажа
съобразно тяхното практическо проложение.
Транзистори
Транзисторът* — това е триелектроден полупроводников еле-
мент. Както полупроводниковите диоди, транзисторите могат да
бъдат плоскостни и точкови. Впрочем първите транзистори са
били точкови. Обаче те са се оказали не толкова съвършени, как-
то плоскостните. Сега производството на точкови транзистори
е спряно и затова нашият разговор ще продължи само за плос-
костните транзистори.
В опростел вид транзисторът представлява полупроводнико-
ва пластинка с три редуващи се области с различна електропро-
водимост (фиг. 102), образуващн два р-п-прехода. Всяка облает
има свой контактен извод. Двете крайни области притежават
еднотипна проводимост, а средната— проводимост от друг вид.
Ако крайните области имат дупчеста проводимост, а средната —
електронна (фиг. 102 а), то такъв прибор се нарича р-п-р транзи-
стор.
При п-р-п транзистора, обратно, в краищата са разположени
областите с електронна проводимост, а между тях — областта
с дупчеста проводимост (фиг. 102 6).
* Термииът транзистор е образуван от двете английски думи: transfer —
преобразувател, и resistor съпротивление.
152
Покрий с лист хартия едната от двете крайни области на тран-
зисторите, иэобразени схематично на фиг. 102. Какво се полу-
чи? Останалите две области не са нищо друго ссвсн един плос-
костей диод. Ако се покрие другата крайна облает, също ще се
Фиг. 102. Схема иа устройството и условии графичии изо-
бражения на транзисторите в принципиите схеми
получи диод. Значп може да си представим транзистора като два
плоскостни диода с една обща облает, включени един срещу друг,
Общата (средната) облает на транзистора се нарича база,
едната крайна облает (на фиг. 102 — долната) — емитер,
а другата крайна облает (на фиг. 102 — горната) — колек-
то р. Това са трите електрода на транзистора. По време на работа
на транзистора неговият емитер вка р ва (емитира) в базата
дупки (в р-п-р транзистора) или електрони (в п-р-п транзистора),
а колекторът с ъ б и р а тези електрически заряди, вкарани
в базата от емитера.
Върху схемите базата се обозначава с къса дебела линия,
емитерът с тънка линия със стрелка, а колекторът — със също
такава линия без стрелка. Различие™ в обозначенията на тран-
зисторите с различии видове електропроводимост се състои само
в посоката на стрелката на емитера: в р-п-р транзисторите тя е
насочена към базата, а в п-р-п транзисторите—от базата навън.
Електронно-дупчестите преходи в транзистора могат да бъдат
получеии така, както в плоскостните диоди. Например, за да се
изработи р-п-р транзистор, се взема тънка пластинка от герма-
ний с електронна проводимост и върху нейните повърхности се
нанасят парченца от индий. Атомите от индий проникват в тяло-
то на пластинката, като образуват в нея две области от р-тип —
емнтера и колектора, а между тях се получава много тънък пласт
(няколко микрона ) полупроводник от п-тип— базата. Тран-
зисторите, изготвени по такава технология,сенаричат с п л а в н и.
Устройството и конструкцията на сплавния транзистор са
локазани на фиг. 103. Той е нзработен от метален диск с диаме-
153
тър, по-малък от 10 mm. Отгоре към този диск е запоен криста-
лодържателя, който се явява вътрешен извод на базата, а отДо-
лу — нейният външен проводников извод. Вътрешните изводи
на колектора и еметера са запоени към проводници, конто ей за-
Фиг. 103. Устройство и конструкция иа сплавеи транзи-
стор тип р-п-р
варени в стъклени изолатори и служат за външни изводи на тези
електроди. Изцяло металният корпус, напомнят по форма шап-
ка, предпазва транзистора от механически повреди и от влияние-
то на светлината.
Такова е устройство™ на най-разпространените съветски ма-
ломощни нкскочестотни транзистори МП39, МП40, МП41.МП42
и техните разновидности. Буквата М в обозначение™ показва,
че корпусът на транзистора е студено заварен,буквата П е първо-
началната буква на думата плоскостей, а цкфрите са поредните
заводски номера на елементите. В края на о&значенията могат да
бъдат поставени буквите А, Б, В (например МП39Б), показващи
разновидността на транзистора от дадена трупа. Пс-рано се про-
извеждаха аналогрчни малсмощни нискочестотни транзистори
с обозначения П13, П14, П15 и П16. Разликата между тези тран-
зистори и транзисторите с буква М в обозначение™ се състон
главно в херметизацията на корпусите: при транзисторите П13—
П16 корпусите са горещо заварени, а при транзисторите МП39—
МП42 — студено заварени.
Съществуват и други начини за i зработка на транзисторите,
например дифузионно-с плавен (фиг. 104). За колек-
154
Емитер ^аза
лолектор (корпус)
Фиг. 104. Устройство на дифузи-
онно-сплавен транзистор тип р-п-р
типове П401— П403, П422—
тор на транзистора, изработен по такъв начин, служи пластинка
от изходния. полупроводник. Върху повърхността на пластинката
сё нанасяТ|Много блг зо една до друга две малки сферички от при-
месни елементи. По времена нагряването до строго определена тем-
пература става дифузия на примес-
ните елементи в пластинката на
полупроводника. При тсва едната
сферичка (на фиг. 104 — дясната)
образува в колектсра тънка базс-
ва облает, а другата сферичка (на
фиг. 104—л я вата) създава в него
емитерна облает. В резултат на то-
ва в пластинката от i зходния по-
лупроводник се пслучават два р-п
прехода, т. е. транзистор.
По такава технология се гзра-
ботват вклютително и най-масо-
вите високочестотни транзистори
П423. Те имат стщата конструкция, както транзисторите МП39—
МП42, само че при тях корпусът е свързан с колектора, а не с ба-
зата.
Във връзка с все повече нарастващите серии на полупроводни-
ковите елементи от 1964 г. е въведена нова система на обозначения,
съгласно която новоразработените произведен!! серийно съветски
транзистори и диоди имат означения, състоящи се ст четири еле-
мента, например: ГТ109А, 1Т403И, 2Т301В. Пьрвият елемент
от тази система на обозначения буквата (Г или Т) или цифрата
(1 или 2) характеризира полупроводниковия материал на тран-
зистора и температурните условия на работа. Буквата Г или циф-
рата 1 се дава на германиевите транзистори, а буквата К или циф-
рата 2 — на сглициевите транзистори. Цифрата, поставена вмес-
то буква, показва, че даденият транзистор може да работи при
повишени температури (германиёвият— над +60°С, силициевият —
над +85'С).
Вторият елемент—буквата Т или Д; е началната буква на
думата '<транзистор» или «диод».
Третпят елемент е тризначно число от 101 до 999 и показва пе-
редняя номер на разработката и предназначението на елемента.
Това число се дава на транзистора по признаците, дадени в табл. 1.
Четвъртият елемент от означението е буква, която показва
разновпднсстта на типа от дадената трупа транзистори.
155
Таблица 1
Трупа транзистори Максимална разсейвана МО1ЦНОСТ, W Ниска честота (до 3 MHz) Средня честота (3—30MHz) Висока честота (над 30 MHz)
Малка мощност до 0,3 101—199 201-299 301—399
Средня мощност 0,3—3 401—499 501—599 601—699
Голяма мощност над 3 701—799 801—899 901—999
Ето някслко примера за разшифроване на означението натран-
зисторите по тази система:
ГТ109А — германиев моломощен нискочестотен транзистор,
разновидност тип А.
Т403И— германиевсредномощен нискочестотен транзистор,.кой-
то може да работи при повишена температура, разновидност тип И.
И 2Т301В — свлициев маломощен високочестотен транзистор,
разчетен за работа при повешена температура, разновидност тип В.
Наред с тази система продължава да е в сила и предишната сис-
тема за означени на транзисторите, например П39, П401, П213
и т. н. Това се получава, защото тези или подобии на тях транзи-
стсри са били разработени еще преди 1964 г.
И еще една угсворка: цифрового разделяне на транзисторите
на нискочестстнп, средночестотни и високочестстни, както това е
направено в таблицата, се явява условно. Практически и особено
в радиолюбителството транзисторите се подразделят по честотен
признак на две групп: нискочестотни и високочестотни. По мещ-
ност на разсейване транзисторите също се разделят"на две групи:
маломощни и мещнн. Ние ще се придържаме към такова именно
подразделяне на транзисторите по техните честотни свойства и
мощности.
Основните параметри на най-шпроко използуваните от радио-
любителите транзистори ще намерит в приложение 3. А външни-
ят вид на някои от тях и разположението на изводите им са да-
дени на фиг. 105. Маломощният нискочестотен транзистор ГТ109.
показан на тази фигура, има диаметър само 3,4 mm и тежи 0,1g.
Транзисторите от този тип са предназначен!! за миниатюрки ра-
диоприемники. Използуват се също и в електропни чассвници, в
електреннн медицински уреди.
Диаметърът на транзисторите от типа ГТ309 е 7,4 mm, теглото
гм е 0,5 g. Такива транзистори се използуват в различии миниатюр-
156
ни електронни устройства за усилване и генериране на трепте-
ния с висока честота.
Транзисторите П13 и аналогичните им транзистори П14—П16
се считат за морално остарели. В замяна на тях се произвеждат
ГТ109 ГТ309 МП39 П901- п216
Фиг. 105. Външеп вид и разположение на изводите на никои
съветскн транзистори
транзисторите МП39—МП42. Те са в същност и най-разпростра-
нените сред маломощнте нискочестотни транзистори.
Транзисторите П401—П403 са маломощни високочестотни тран-
зистори. Те нмат диаметър 11,5 mm и тегло 2 g. Използуват се мно-
го широко както в любителските, така и в промишлените апара-
тури, за усилване на високочестотни сигналн. Същият вид имат
и аналогичните им малсмощни високочестотни транзистори от
типа П416, П422—П423.
Транзисторът П216 е представител па мотните нискочестотни
транзистори, широко употребяван в крайните стъпала на ниско-
честотните усилватели. Диаметърът му, както и диаметърът на
аналогичните транзистори П213—П215, П217 и някои другие
24 mm, а теглото— не новече от 20g. Тези транзистори сезакрепват
на шасито или плочата чрез своите фланнн, изпълняващи съще-
Временно и ролята на топлоотводи (радиатори), тъй като
по време на работа тези транзистори се загряват. Много често та-
157
кива транзистори се укрелват на специални оребрени радиаторн
с увеличена охладителна повърхност.
Как работи транзисторы?
Погледни внимателно фиг. 106. В лявата страна ще видиш опро-
стената схема на усилвател с транзистор от р-л-р-тип, а в
средата и отдясно — илюстрации, поясняващи същността на ра-
ботата на този усилвател. Тук, както и в предишните фигури, дуп-
ките условно са означени с кръгчета, а електроните — с черни
точки със същия размер. Запомни на именования! а на р-п пре-
ходите: колекторен — между кслектор и база, е м и т е-
р е н — между емитер и база.
Между колектора и емитера е включена батерията Бс, създа-
ваща отрицателно напрежение на колектора спрямо емитера от
порядъка на няколко волта. В тази т. нар. колектор на
верига е включен товарът /?т , който може да бъде радиослушалка,
високоговорител или друг някакъв елемент—в зависимост от
предназначението на усилвателя.
Ако базата не е свързана с нищо, в колекторната верига ще се
появи много слаб ток (няколко десети от милиампера), тъй като
Фиг. 106. Опростена схема на усилвател с транзистор от тип р-п-р
и графини, илюстриращи работата му
при посочената полярност на включване на батерията Бс съпро-
тивлението на колекторния преход ще се окаже много голямо; за
колекторния преход това ще бъде обратннят ток.
Токът в колекторната верига /с рязко нараства, ако между
базата и емитера се включи батерията за преднапрежение Бв , чрез
която сеподава на базата спрямо емитера малкосамоняколко десети
158
от волта отриодтелно напрежение. Ето какво ще стане тогава. При
такова включване на батерията Бс (има се пред вид, че входните
гнезда за управляващия сигнал са свързани накъсо)в тази
нова верига, наречена базова верига, ще протече по-
стоянен ток с някаква стойност /в; както и в диода, дупките
в колектора и електроните в базата ще се движат насрещно и
ще предизвикат ток в колекторния преход.
Но съдбата на повечето от дупките, преминали от областта на
емитера в областта на базата, е по-друга — те не изчезват при
среща с електроните. Работата е в това, че при изработването на
транзисторите от р-п-р-тпп наситеността с дупки в емитера
(и колектора) се прави винаги по-голяма, отколкото с електрони
в базата. Поради това само малка част ст дупките (под 10%), сре-
щнали се с електроните, изчезват. Но основната маса от дупки
свободно преминава в базата, попада под по-високото отрицател-
но напрежение на колектора, навлиза в колектора и в общ поток
с неговите дупки се премества към отрицателния му край. Тук
този поток се неутрализира с насрещните електрони, влизащи в
колектора от отрицателния полюс на батерията Бс. В резултат
на това съпротивлението на цялата колекторна верига се намаля-
ва и в нея протича ток в права посока, многократно превишаващ
обратния ток на колекторния преход. Колкото е по-голямо отри-
цателното напрежение на базата, толкова повече дупки сепрена-
сят от емитера в базата, толкова по-голям е и токът в колекторна-
та верига на транзистора.
А ако в базовата верига последователно с източника на по-
стоянно напрежение за захранване на тази верига подадем и про-
менливотоков сигнал? Транзисторът ще усили и него.
Процесът на усилване в общи линии протича по следния начин.
При липса на сигнал в базовата и в колекторната верига тече ток
с определена големина (участъкът Оа в графиците от фиг. 106),
определена от напреженията на батериите и свойствата на тран-
зистора. Щом като се появи сигнал в базовата верига, съответно
на него започват да се изменят и токовете във веригите на тран-
зистора: по време на отрицателните полупериоди, когато сумар-
иото отрицателно напрежение на базата нараства, токовете във
веригите се увеличават; по време на положител ните полупериоди,
когато напреженията на сигнала и на батерията Бс са противо-
положни и следователно отрицателното напрежение на базата
ее намалява, токовете в двете вириги също се намаляват. Полу-
чвва се усилване по напрежение и по ток.
159
Ако във входната верига, т. е. във веригата на базата, е пода-
ден нискочестотен електрически сигнал, а за товар в изходната
(колекторната) верига се използуват радиослушалки, те ще прео-
бразуват усиления сигнал в звук. Ако за товар служи резистор,
то създаденото в него напрежение от променливата съставна на
усиления сигнал може да се подаде във входната верига на
вторп транзистор за допълнително усилване. Един транзистор
може да даде над 30—50 пъти усилване по ток и напрежение.
Ще отбележим, че на базата на транзистора освен напрежение-
то на усилвания сигнал непременно трябва да бъде подадено и
някакво начално отрицателно постоянно напрежение, наречено
преднапрежение на базата (на фиг. 106 — напре-
жението на батерията Бв). Без него емитерният преход ще «сре-
же» положителните полупериодн на сигнала, при което усилва-
нето ще бъде съпроводено с взкривявания. Преднапрежение на ба-
зата не се подава само в случайте, когато емитерният преход на
транзистора се използува за детектиране.
По същия начин работят и п-р-п транзисторите, само че
в тях основни носители на тока не са дупките, а електроните. Във
връзка с това полярността на включване на батерията, захранваща
базовата и колекторната верига на транзисторите от п-р-п тип,
трябва да бъде обратна на полярнсстта при транзисторите р-п-р
тип.
Задължително ли е за подаване на преднапрежение на базата
да се използува специалпа батерия? Не, разбира се. Още говече,
четова напрежение на базата спрямоемптера трябва да бъде от
порядъка на 0,1—0,2 V. За тази цел обикновено се използува на-
прежението на колекторната батерия, като базата се свързва към
него чрез резистор. Стпрстивлението на този резистор често се
подбира опитно, тъй като то зависи ст свсйствата нападения тран-
зистор.
Режими на работа при транзистора
Аз ти казах вече, че транзисторът може да се представп като два
насрещно включени плссксстни дюда, събрани в една полупро-
водникова пластинка и имащи общ катод, чиято роля се изпълня-
ва от базата на транзистора.В това елеснода се убедиш чрез опит,
за който е необходим някакъв стар, но не повреден нискочестотен
транзистор, например от типа МП39 или подсбнпте му МП40—
МП42.
160
Между колектора и базата на транзистора включи последова-
телно свързани плоска батерия 4,5 V и лампичка за джобно фенер-
че 2,5 V/0.075A. Ако плюсът на батерията бъде свързан към колек-
тора (през крушката),а минусът— към базата (фиг. 107 а), круш-
Фиг. 107. Опити с транзистор
ката ще светне. При обратната полярност на включване на бате-
рията (фиг. 107 б) лампичката не би трябвало да свети. Как се обя-
сняват тези явления?
Отначало върху колекторния преход ти подаде право, т. е. про-
пускно напрежение. В този случай колекторният преход е отво-
рен, съпротивлението му е малко и през него тече токът на колек-
тора /с в права посока. Големината на този ток в дадения случай
се определи основно от съпротивлението на жичката на крушката
и от вътрешното съпротивление на батерията. При второго включ-
ване на батерията (фиг. 107 6) напрежението й се подава на колек-
торния преход в обратно, непропускащо направление. В такъв
случай колекторният преход е затворен, съпротивлението му е го-
лямо и през него тече само незначителния обратен ток на колек-
тора /со , не надвишаващ 30 рА. Такъв ток, разбира се, не може
да нагрее жичката на крушката и затова тя няма да светне.
Проведи аналогичен опит и с емитерния преход. Резултатът
ще бъде същият: при обратно напрежение преходът ще бъде затво-
рен — лампичката не свети, а при право напрежение той ще бъ-
де отворен и лампичката ще светне.
Следващият опит, показващ един от режимите на работа на
транзистора, провери по схемата, дадена на фиг. 108. Между ем и-
тера и колектора на транзистора включи последователно свърза-
ните плоска батерия 4,5 V и същата крушка (2,5 V/0.075A). По-
1 1 Млад радиолюбител
161
ложителният полюс на батерията трябва да бъде свързан с емите-
ра, а отрицателният — с колектора (през жичката на крушката).
Крушката не свети.Свържи смостчеотпроводникбазата семитера,
както е показано на схемата с щрихована линия. Лампичката,
Фиг. 108. Транзисторът в режим на превключване
включена в колекторната верига на транзистора, също няма да све-
ти. Махни мостчето и вместо него включи към тези електроди по-
следователно свързаните резистор /?в със съпротивление 100—150 Q
и елемента Бвот 1,5 V с минус на база и плюсна емитер. Сега вече
крушката трябва да свети. Смени местата на полюсите на елемен-
та и крушката ще престане да свети. Повтори няколко пъти този
опит и ще се убедиш, че крушката в колекторната верига ще све-
ти само тогава, когато на базата спрямо емитера има отрицателно
напрежение.
Нека да обсъдим тези опити. В първия от тях, когато даде на-
късо базата с емитера, ти елиминира емитерния преход и транзи-
сторът стана просто диод, на който беше подадено обратно, запуш-
ващо напрежение. През транзистора преминаваше само незначи-
телният обратен ток на колекторния преход, който не е в състоя-
ние да нагрее жичката на крушката. В това положение транзис-
торът е запушен.
162
Ако махнем мостчето за окъсяване, ще възстановим емитер-
ния преход. Най-напред с включването на батерията между базата
н емитера ти подаде на емитерния преход правото напрежение.
Емитерният преход се отпуши, през него протече ток в права по-
сока, който отпуши втория преход на транзистора—колекторния.
Транзисторът се оказва отпущен и по веригата емитер-база-ко-
лектор протича ток, който е десетки пъти по-голям от тока във ве-
ригата емитер-база. Този ток именнозагрява жичката на крушката.
Когато пък ти смени полярността на включване на батерията,
нейното напрежение запуши емитерния преход, а заедно с това
се запуши и колекторният преход. При това токът на транзистора
почти се прекъсна (протичаше само обратният колекторен ток)
и лампичката не светеше.
В тези опити транзисторът се намираше в едно от двете крайни
състояния: отпущен и запушен. Превключването на
транзистора от едното състояние в другото ставаше под действие-
то на базового напрежение UB . Такъв режим на работа на тран-
зистора, който е показан с графиците на фиг. 108, наричат р е -
жим на превключване или още ключов р е -
ж и м. Такъв режим на транзисторите се използува предимно в
апаратурите за електронна автоматика и изчислителна техника.
Каква е ролята на резистора /?в в тези опити? По принцип
този резистор може и да го има, а може и да липсва. Ние препо-
ръчахме да бъде включен само за дасеограничи токът в базовата
верига. Иначе през емитерния преход ще премине много голям
ток в права посока, от което ще се получи топлинен пробив на
прехода и транзисторът ще излезе от строя.
Ако при провеждането на тези опити включим в базовата и ко-
лекторната верига измервателни уреди, при запушен транзистор
токове в тези вериги почти няма да се отчетат. При отпущен тран-
зистор токът в базата ще бъде не повече от 2—3 mA, а токът в ко-
лектора — около 60—75 mA. Това означава, че транзисторът
представлява усилвател на ток.
В приемниците и нискочестотните усилватели транзисторите
работят в р ежим на усилване. Този режим се отличава
от режима на превключване с това, че като се използуват малки
токове в базата, може да се управляват значително големи токове
В колекторната верига на транзистора.
За илюстриране работата на транзистора в режим на усилване
ти предлагай няколко опита. Схемата на първия от тях се вижда
на фиг. 109. В колекторната верига на транзистора включи елек-
тромагнитни радиослушалки, а между базата и минуса на за-
163
хранващия източник за колектора — резистора /?в със съпротив-
ление 100—150 kQ. Между базата и емитера през кондензатор
за връзка Ссв —0,1 до 0,5 p.F включи втора слушалка. Ще по-
лучит най-прост нискочестотен усилвател, който може да изпъл-
Фнг. 109. Транзисторы в режим
на усилване
Фиг. ПО. Най-прост усилвател
към детекторен приемник
нява например ролята на едностранен телефонен апарат. Ако тво-
ят приятел говори тихо пред слушалката, неговият говор ше с е
чува през слушалките, включени в изхода на усилвателя.
Каква е ролята на резистора /?в в този усилвател? През него
на базата на транзистора се подава малко начално преднапреже-
ние, взето от колекторната батерия. То осигурява на транзистора
нормална работа в режим на усилване.
Във входа на усилвателя вместо слушалките Слг може да се
включи грамофонна доза и да се слушат грамофонни записи. Тога-
ва в слушалките Сл2 добре ще се чуват звуците на мелодията или
гласа на певеца, записани на плочата.
Ако си запазил детекторния приемник, то сега, използувайки
схемата от фиг. ПО, би могъл да добавит към него прости-
чък усилвател за ниска честота. В този усилвател резис-
сторът със съпротивление 5—10 kQ, заменящ слушалката на
приемника, играе ролята на товар на детектора. Създадените вър-
ху него трептения със звукова честота чрез кондензатора С св
постъпват във входа на усилвателя.
Обърни внимание на включването на детектора: катодът му
е свързан към трептящия кръг, а анодът — към товарния резис-
164
тор. При друго включване на детектора силата на приемането ще
бъде по-малка.
В тези опити на входа на усилвателя подавахме променливо на-
прежение с ниска (звукова) честота, източник на което в първия
опит беше слушалката, преобразуваща звуковитетрептения велек-
трически, във втория опит — грамофонната доза, преобразуваща
механическите трептения на иглата в електрически трептения,
а в третия опит — детекторният приемник. Това напрежение съз-
даваше във веригата емитер-база слаб променлив ток, управля-
ващ значително по-големия ток в колекторната верига: при отри-
цателни полупериоди в базата колекторният ток се увеличава, а
при положителни — намалява (вж. графика на фиг. 109). Полу-
чава се усилване на сигнала, а усиленият от транзистора сигнал
се преобразува от слушалките, включени в колекторната верига,
в звукови трептения. Транзисторът работи в режим на усилване.
Аналогични опити можеда проведеш и с транзистори п—р—п-
тип, например МП35. В този случай трябва само да се измени по-
лярността на включване на захранващия източник: минусът тряб-
ва да се свърже с емитера, а плюсът — с колектора.
Основни параметри на транзистора
Качеството на усилвателните свойства на транзисторите се оценя-
ват по няколко техни параметъра, конто се измерват със специал-
ни уреди. От практическа гледна точка биха те интересували пре-
ди всичко три основни параметъра: обратен колекторен
ток, статически коефициент на усилване
по ток и гранична работна честота на тран-
зистора.
Обратен колекторен ток /со — това е неуправляем ток през
колекторния преход, създаден от неосновните носители на ток втран-
зистора. Този параметър характеризира качеството на транзисто-
ра: колкото е по.-малък, толкова транзисторът е по-висококачес-
твен. При маломощните нискочестони транзистори, например от
типа МП39—МП42, /со не трябва да надвишава 30 рА, а при ма-
ломощните високочестотни транзистори — 5 рА. Транзистори,
при конто /со надвишава определената стойност, работят неста-
билно
Статически коефициент на усилване по ток (или коефи-
циент на предаване по ток)— характеризира транзистора по от-
ношение на усилвателните му качества. Означава се с р (бета).
Нарича се статически, защото измерването му става при неиз-
165
менни напрежения на електродите му и неизменни токове във ве-
ригите му.
Коефициентът р, изразен в цифри, показва колко пъти ам-
плитудната стойност на тока в изходната верига може да бъде по-
голяма от амплитудата на тока във входната верига на транзисто-
ра. Колкото е по-голямастойността нар, толкова по-голямо усил-
ване може да осигури даденият транзистор.
В справочната литература може да срещнеш и коефициент на
усилване, означен с гръцката буква а (алфа). Този коефициент
е винаги по-малък от единица. Коефициентът а може да се из-
числи чрез коефициента р по следната формула:
Така например за коефициент на усилване а=0,98 съответ-
ствува коефициент р=49 (р = -j^^g=49).
Гранична работна честота — това е най-голямата честота на
електрическите трептения, която все още може да бъде усилена
от транзистора. Изразена в килохерци или мегахерци, тя харак-
теризира транзистора от гледна точка на възможността да бъде
използуван за усилване на една или друга честота. Грани-
чната честота на транзисторите МП39 например е 500 kHz,
а на транзисторите П401—П403 — над 30 MHz. Практически тран-
зисторите се използуват за усилване на значително по-ниски чес-
тотп от граничните, тъй като с повишаване на честотата коефи-
циентът на усилване р на транзистора се намалява.
В практическата работа трябва да се им^т пред вид и такива
параметри, като максимално допустимо напре-
жение на колектора, т. е. най-голямото допустимо
напрежение между колектора и емитера, максимален к о-
лекторен то к, както и максимална мощност на
разсейване в колектора (Рс max ) — мощността, коя-
то се превръща вътре в транзистора в топлина.
Тези и никои други параметри на маломощните транзистори
с масово приложение ще намериш в приложение 3 на края на книгата.
Но когато тази книга попадне у тебе, в магазините за радио-
части и в радиоклубовете ще са се появили нови типове транзис-
тори. С техните параметри може да се запознаеш, като използу-
ваш периодично гзлизгщата справсчна литература.
166
Какво трябва да помним
За захранване на транзисторите са необходими сравнително мал-
ки напрежения и токове. Транзисторите са издръжливи идълго-
трайни радиоелементи, но те изискват внимателно отношение,
акуратност и опит при работата с тях. Не е допустимо например
да бъркаме полярността на подаденото напрежение към електро-
дите на транзисторите — те може да се повредят.
Опасни са и несигурните контакти във веригите на транзис-
торите. При прекъсване на някои вериги особено на базата тран-
зисторът може да излезе от строя.
По механическа якост транзисторите превъзхождат много дру-
ги елементи. Но те са много чувствителни към високата темпера-
тура. Ако транзисторът бъде прегрят, например при монтажа му
с поялник, тон може завинаги да загуби прекрасните си свойства.
Ето защо по времена спояванесредната част на транзисторните из-
води трябва плътно да сестиска с клещи или пинцета и да не се отпус-
ка, докато мястото на спойката не нзстине. По този начин ти ще
защитиш транзистора от прегряване, тъй като топлината, разпро-
страняваща се от поялника по извода към транзистора, ще бъде
поглъщана от голямата метална маса на клещите.
Транзисторите, както кондензаторите и резисторите, се свър-
зват с другите части с помощта на спойки. Изводите на тези еле-
менти може да се извиват и даже да се скъсяват до 15—20 mm, ако
това се налага. Но тези операции трябва да се извършват много
внимателно, за да не се пречупят изводните проводници.
При монтажа на транзистора се препоръчва най-напред да се
епоява изводът на базата, на второ място—емитерният извод и
накрая — изводът на колектора. При демонтаж разпояването на
изводите трябва да става в обратен ред.
Никога не подавай на колектора на транзистора по-високо
напрежение от това, което е предписано в схемата и в справочните
таблици. Превишаването на препоръчваното напрежение неизбеж-
но ще доведе до прегряване на транзистора и пробив в електрон-
нодупчестите му преходи.
Не млели, че с тези предупреждения аз имам намерение да ти
пресека желанието за експериментиране с полупроводникови еле-
менти. Не, сигурен съм, че ти ще се заловиш с усвояването на
транзисторната техника. Просто искам да ти помогна да избегнет
повреждането на тези все още скъпи части. Препоръчаните мер-
ки са елементарни и зада гиизпълняваш, е необходимо само мал-
ко повече внимание.
167
СЕ ДМ А БЕСЕДА
ЕЛЕКТРОННИ лам пи
На времето си електронната лампа извърши истинска револ юция в
радиотехниката. Тя основно измени конструкцията на предавател-
ните и приемните устройства, увеличн далечпната на действието
им, позволи на радиотехниката да направи гигантска крачка на-
прел и да заеме почетно място буквално във всички области на
науката и техниката, в производството и бита. Днес електронните
лампи имат сериозни «конкурент»» — полупроводниковите еле-
менти. Малки, понякога съвършено миниатюрни, икономични и
извънредно издръжливн, те все повече и повече добиват популяр-
ност в радиотехниката и радиолюбителската практика. Но макар
че в много случаи електронните лампи отстъпват мястото си на
полупроводниковите диоди и на транзисторите, все още дълго
ще бъдат наши верни помощниц».
Първите електрони» лампи или радиоламп», както най-често
ги наричат, твърде много приличали на техния прароднтел —
електрическата крушка. Те имали прозрачни стъклени балони
със същата форма, както и у електрическите крушки, а отоплител-
ните им жички светел» ярко.
Съвременните стъклени радиолампи много малко прилнчат на-
своите предшественици, техните отоплителни жички съвсем не
светят или по-точно светенето им е едва забележимо. Някои кон-
струкции радиолампи пък'загубиха всякакво подобие на електри-
ческата лампа, тъй като са почти изцяло метални и много малко
напомнят такива елементи като радиолампите.
Какво е устройството и как работят електронните лампи?
168
УСТРОЙСТВО НА ЕЛЕКТРОННАТА ЛАМПА
Всяка радиолампа представлява стъклен, стоманен или керамичен
балон, в който на метални опори са закрепени съставните й еле-
менти — нейните електроди. Пространството в балона е
снлно разредено, т. е. там почти няма въздух. бъздухът е изтег-
лен през малък издатък в горната или долната част на балона
Силното разреждане на въздуха в балона, т. нар. вакуум, е не-
обходимо условие за работата на радиолампата.
Във всяка радиолампа задължително има катод — отрпца-
телниятелектрод, и а н о д—положителниятелектрод.За катод мо-
же да служи волфрамова нитка, подобна на нагреваемата жнчка на
електрическата лампа, или метална тръбичка, загрявана ототопли-
телната жичка. За анод служи метална пластинка—най-често втв
вид па отворен цилиндър или паралелепипед. Волфрамовата нит-
ка, изпълняваща ролята на катод, наричат също отоплителна
жичка.
В схемите балонът на радиолампите се чертае най-често като
окръжност, катодът — като дъга в долната част на балона, ано-
дът— като плътна права линия, разположена над катода, а изво-
дите им — като тънки линии,
излизащи извън окръжността.
Радиолампите, съдържащи
тези два електрода — катод и
анод, се наричат двуеле-
к т р о д н и л а м п и или
Д и о д и.
На фиг. 111 е показано
вътрешното устройство на
два диода с различна кон-
струкция. Дясната лампа се
различаваот лявата по това,
че катодът й {отоплителната
жичка) напомни обърната
латинската буква V, а анодът
Фиг. 111. Вътрешно устройство и схем-
но означение на диода
има формата на сплескан ци-
линдър. Електродите са закрепени на метални проводниковп стой-
ки, опресовани в удебелена част от дъното на балона. Стойки-
те вършат работата и на електрически изводи на електродите.
През специален съединител с щифтове — л а м п о в и я цок ъл.
те се свързват към другите елементи от радиоапарата.
169
В повечето радиолампи между катода и анода се виждат спи-
ралки от тънка жичка, наричани решетки. Те сбхващат ка-
тода и без да се допират, се укрепват на различии разстояния-
от него. В зависимост от предназначението на лампата броят на
решетките може да бъде от
една до пет.
Според общия брой на елек-
тродите радиолапмите би ват
т р и е л е к т р о д н и, ч ети-
риелектродни, петелек-
тродни и т. н. Съответно те-
зи лампи се наричат триоди
(с една решетка), тетр од и (с
две решетки), пентоди (стри
решетки).
Вътрешното устройство на
една такава лампа (триод) е по-
казано на фиг. 112. Тази лам-
па се различава от диодите са-
Фиг. 112. Устройство и схемно озна-
чение на триелектродна лампа
мо поради наличието в нея на спирала-решетка.
В схемите решетките се означават с щриховани линии, раз-
положени между катода и анода.
Триодите, тетродите и пентодите са универсалии радиолам-
пи. Използуват се за усилване на променливи и постоянни то-
кове и напрежения, за генериране на електрически трептения с
различии честоти и за много други цели.
ТЕРМОЕЛЕКТРОННА ЕМИСИЯ
Действието на радиолампата е основано на насоченото движе-
ние на електрони в нея. «Доставчик» на електрони вътре в лам-
пата е катодът, нагрят до температура 800—2000°С.
Каква е същността на това действие?
Ако поставим на огъня съд с вода, постепенное нагряването
частици от водата ще започнат да се движат все по-бързо и по-
бързо. Накрая водата ще заври, при което частиците й ще се
раздвижат с такива големи скорости, че някои от тях ще се от-
къеват от повърхността на водата и водата ще започне да се из-
парява.
Нещо подобно се наблюдава и в електронната лампа. Свобод-
ните електрони, съдържащи се в нажежения метал на катода,
170
се движат с огромни скорости. При това някои от тях се отделят
от катода, като образуват около него електронен «облак». Това
явление на отделяне или излъчване на електрони от катода се
нарича термоелектронна емисия. Колкото по-
силно е нажежен катодът, толкова повече електрони ще се отде-
лят от него, толкова по-гъст ще бъде електронннят облак. Кога-
то се каже, че лампата е «загубила емисията си», това значи,
че по някаква причина свободните електрони се отделят от по-
върхността на катода й в много малко количество. Лампа със за-
губена емисия не може да работи.
Но за да може електроните да се откъснат от катода, трябва
не само той да бъде нагрят, но и да се освободи заобикалящото
го пространство от въздуха. Ако това не се направи, излитащите
електрони ще губят скорост, ще се «оплитат» в молекулите на
въздуха. Затова в електронната лампа се създава вакуум. Изтег-
лянето на въздуха е необходимо още и затова, че при високата
температура катодът поема кислород от въздуха, окислява се и
бързо се разрушава. Към това следва да се добави, че върху по-
върхността на катода се нанася слой от окиси на барий, стронций
или калций, имащи способността да излъчват електрони при
сравнптелно ниска температура на загряване.
КАК РАЕОТИ ДИОДЪТ?
Най-простата радиолампа — диодът — може да се получи
от всяка най-обикновена електрическа крушка, ако вътре в ба-
лона й се вмъкне металла пластинка с извод навхн (фиг. 113).
За да се загрее отоплителната жичка, къ^изводите й се включ-
ва отоплителната батерия Бо. Образува се о топ л ител н а
верига. Нека вземем още една батерия и да свържем отри-
цателния й полюс с един от изводите на отоплителната жичка,
а положителния — с анода. Образува се втора верига — а н о д-
ната, съставена от участъка катод-анод, анодната батерия
Б& и свт рзващите проводници. Ако в тази верига включим ми-
лиамперметър, стрелката му ще покаже наличието на ток.
Естествено у тебе ще възникне въпросът: защо в тази верига
протича ток? Та нали между катода и анода няма електрическа
връзка?
С включването на анодната батерия ние създаваме на анода
положителен заряд, а на катода — отрицателен. Между тях въз-
никва електрическо поле, под действието на което
171
отрицателните заряди — електроните, отделяни от катода, се
устремяват към положително заредения анод. От катода пък
непрекъснато се отделят нови еле,трони, конто също политат
към анода. След като достигнат анода, електроните се движат
Фиг 113. Ако в електрическата лампа снагрсваема жичка
добавим анод, тя се превръща в най-простата електрснна
лампа — диод
по свързващите прозодници към положителния полюс на анод-
ната батерия, а излишните електрони от отрицатетния полюс
на батерията преминават към катода.
Получаването на електронен поток в анодпата верига на дио-
да може да се сравни със следното явление. Ако над кипящата
вода (фиг. 114) поставим капака на съда, излитащнте пари ще
се охлаждат на него и ще се «сгъстят» в капки вода. С помощта
на фунийка тази вода може да се върне в съда. Получава се нещо
като затворена верига, по която се движат частиците на водата.
172
Токът в анодната сер ига се нарича аноден тока, а
напрежението между анода и катода на лампата — а н о д н о
напрежение.
Нар ед с тер1Мина «анодно напрежение» се използуват още и
^ермините «напрежение на анода» или «напрежение в анода».
Фиг. 114. Когато анодът на двуелектродната лампа е
свързан с отрицателния полюс на батерията, в анод-
ната верига няма ток
Всички тези термини са равнозначни: казвайки «анодно напреже-
ние», «напрежение на анода» или «напрежение в анода», винаги
се разбира напрежението, действуващо между анода и катода.
Ако полюсите на анодната батерия или на друг токоизточник са
свързани направо към анода и катода на лампата, анодното на-
прежение ще бъде равно на напрежението на източника.
А сега помисли и отговори: ще протече ли ток в анодната ве-
рига на диода, ако положителния полюс на батерията съединим
с отоплителната жичка, а отрицателния — с анода, т. е. както
е показано на фиг. 114? Разбира се, няма. Та налцЬанодът в този
случай ще има отрицателен заряд. Той ще отблъсква електрони-
те, отделяй» от катода, и в анодната герига няма да протече ни-
какъв ток.
И тъй двуелектродната електронна лампа, както и полупро-
Еодниковият диод притежават свойството на едностранна прово-
димост на тока. Но за разлика от полупроводниковия диод дву-
електродната лампа пропуска тока само в една посока — от
катода към анода. В обратната посока, т. е. от анода към катода
ток не може да премине. В това отношение радиолампата без-
спорно превъзхожда полупроводниковия диод, през който мина-
ва малък обратен ток.
Кое влияе върху големината на анодния ток през диода? Ако
катодът е постоянно загрят и непрекъснато излъчва едно и също
173
количество електрони, големината на анодния ток зависи само
от анодното напрежение. При малко анодно напрежение до ано-
да достигат само онези електрони, конто в момента на излитане
от катода имат най-високи скорости. Другите, «по-бавни» елек-
трони остават на катода. Колкото е по-високо анодното напреже-
ние, толкова повече електрони ще бъдат привлечена от анода,
толкова по-значителен ще бъде анодният ток.
Но не трябва да се смята, чес повишаване на анодното напреже-
ние може безкрайно да се увеличава анодният ток. За всяка лам-
па съществува определена гранична стойност на анодния ток,
надвишаването на която води до нарушаване свойството на ка-
тода да отделя електрони.
Емисията на катода може да се увеличи с повишаване на отоп-
лението му. Тази мярка обаче не е за препоръчване, тъй като с
повишаване на отоплението животът на лампата се скъсява,
а при прекомерно високо отопление катодът бързо губи емисия-
та си или се разрушава напълно.
Зависимосттта на тока в анодната верига от анодното напре-
жение може да се изрази графически, както е направено на
фиг. 115 а. Това е волтамперната характеристика на диода, коя-
то много прилича на същата характеристика на полупроводнико-
вия диод. В нея по хоризонталната координатна ос е нанесено
в мащаб анодното напрежение Ua във волти, а по вертикалната
ос — анодният ток /а в милиампери.
Тази характеристика на диода може да се снеме с помощта
на установката, монтирана по схемата от фиг. 115 6. Напреже-
нието на анода се подава от анодната батерия Ба чрез потенцио-
метъра К и се измерва с волтметъра V. С милиамперметъра mA,
включен в анодната верига, се измерва токът, преминаващ в тази
верига на диода. Точка О от графика отговаря на крайното долно
положение на плъзгача на потенциометъра, при което напреже-
нието на анода е равно на нула. Анодният ток в този момент също
е равен на нула. С придвижването на плъзгача към горния край
положителното напрежение на анода плавно се увеличава. Едно-
временно с това расте и анодният ток. Отначалохарактеристиката
е под малък ъгъл спрямо хоризонталната ос Uz, а след това стръм-
но се издига.
По волтамперната характеристика може за всяко напрежение
на анода да се определи анодният ток. За тази цел трябва отточ-
ката по оста Ua , отговаряща на анодното напрежение, да се про-
кара права линия нагоре до пресичането й с характеристиката
(точка 1 на фиг. 115 а), след което от тази точка се прокарва хори.
174
зонтална права до пресичането й с оста /а . Белегът, поставен на
тази ос, ще покаже големината на анодния ток за даденото напре-
жение на анода.
А какво става в анодната верига на диода, когато в нея дейст-
вува променливо напрежение?
Фиг. 115. Зависимостта на анодния
ток от анодното напрежение може да
се изрази графически
Фиг. 116. Диодът изправя промен-
ливия ток
Нека да погледнем фиг. 116. Тук отоплителната верига на ка-
тода, както и в предишните случаи, се захранва с ток от батерията
Бо . На анода се подава синусоидално променливо напрежение,
за източник на което може да служи например осветителната мре-
жа. В този случай напрежението на анода периодично ще се из-
мени по големина и знак (фиг. 116 а). Но тъй фто диодът прите-
жава едностранна проводимост, токът през него ще минава само
при положително напрежение в анода му. С други думи, диодът
пропуска положителнитеполувълни (фиг. 116 б) и не
пропуска отрицателните полувълни на променливия ток. В резул-
тат на това в анодната верига протича ток в едно направление, но
пулсиращ с честотата на променливото анодно напрежение. По-
лучава сеизправяне на променливия ток — съ-
щото явление, което става и в прлупроводниковия диод, включен
в променливотокова верига.
Ако в анодната верига се включи товарннят резистор 7?т , през
него също ще преминава изправеният от диода ток. При това на
единия край на резистора, свързан с катода, щесепояви плюсът,
а на другия — минусът на изправеното напрежение. Това напре-
жение, получаващо се на резистора, може да бъдеподадено в дру-
га верига, за захранването на която е необходим постоянен ток.
Помниш ли разказа за работата на детектора в твоя първи ра-
175
диоприемник? Ето че вместо детектора в приемника може да бъде
използуван диод — резултатът ще бъде един и сыц.
Двуелектродните лампи, както и полупроводниковите точко-
ви диоди, се използуват за детектиране на високочестотни треп-
тения но по-често те намират приложение в изправителите за за-
хранване на радиоапаратурите. Онези от тях, който са предназна-
чени за работа в токоизправителите, се наричат още кенотро-
н и .
ТРИОД
А сега нека се възползуваме от нашия саморъчно изработен диод
и да поставим между катода и анода му решетка, примерно от та-
къв вид, какъвто тя имаше преди няколко десетки години в пър-
вите конструкции радиолампи (фиг. 117). Получава се т р и о д.
Нека да свържем отоплителната и анодната батерия. В анодната
верига да включим милиамперметър, за да следим всички измене-
ния на тока в тази верига.
Решетката ще свържем временно с проводник към катода (фиг.
117 а). В този случай решетката поради нулевия си потенциал спря-
мо катода почти не оказва влияние на величината на анодния
ток: аноднияттокщебъдепримерносъщият, кактовслучая сдиода.
Нека махнем прозодника, свързващ решетката с катода, и да
включим между тези два електрода батерия с не много високо на-
прежение, но така, че отрицателният й полюс да бъде свързан с
катода,а положителният — с решетката (фиг. 117 б). Тази батерия
да наречем решетъчна и да я означим с Eg. Сега решетката се нами-
ра под положително напрежение спрямо катода. Тя става един
вид втори анод. Образува се нова верига — решетъчна,
съставена от участъка решетка —отоплителна жичка, батерията
Eg и съединителните проводници.
Поради положителния си заряд решетката ще привлича към
себе си електроните. Но поради набраната скорост електроните
ще бъдат прихванати оз притегателната сила на по-високото анод-
но напрежение. В резултат на това анодният ток ще стане по-го-
лям, отколкото в случая, когато решетката беше свързана направо
към катода. Такова нарастване на анодния ток може да се получи
и с увеличаване на анодното напрежение, но в този случай се на-
лага в анодната батерия да се добавят няколко пъти повече еле-
менти, отколкото се съдържат в решетъчната батерия.
Ако се добавят към решетъчната батерия още два-три елемента
и с това се увеличи напрежението на решетката, анодният ток ще
176
нарасне още повече. Значи положителното напрежение на решет-
ката помага на анода да привлича електроните и способствува за
нарастването на анодния ток. Заедно с това част от електроните
остават и на решетката. Но те веднага се «стичат» през решетъчна-
Фиг. 117. Действие на триелектродната лампа
та батерия към катода. Появява се неголям реш . т ъ ч е и
ток — ток на решетката.
С повишаване на положителното напрежение на решетката се
увеличава анодният ток на лампата, но заедно с това расте и токът
на решетката. Може да се случи така, че при някакво пс-
Голямо напрежение на решетката токът в нейната верига да стане по
голям отанодния ток. Това сеполучава, защото решетката, намирай
12 Млад радио любит ел
177
ки се по-близо до катода, привлича към себе си електроните по-
силно, отколкото отдалеченият анод. В този случай излетелите от
катода електрони така се разпределят между решетката н анода,
че по-голяма част от тях оставят на решетката. Нотова явление е
крайно нежелателно за работата на лампата — тя може да дефек-
тира.
Сега да разменим полюсите на батерията Eg така, че на решет-
ката спрямо катода да има отрицателно напрежение (фиг. 117 в).
Да погледнем стрелката на милиамперметъра. Тя ще покаже значи-
телно по-малка стойност на анодния ток, отколкото в предишния
експеримент.
Защо анодният ток се намали рязко? По пътя си електроните
вече срещат отрицателно зареден електрод, който възпрепятствува
движението им към анода и ги отблъсква обратно към катода. Част
от електроните, конто са добили най-високи скорости, все пак ус-
пяват да се «проврат» през отворите на решетката и да достигнат
до анода, но количеството им емного пъти по-малко, отколкото при
положително напрежение на решетката. С това се обяснява и ряз-
кото намаляване на анодния ток.
С увеличаване на отрицателния заряд на решетката нейното
отблъскващо действие върху електроните ще нараства, а анодният
ток ще се намалява. А при известно достаточно голямо отрицател-
но напрежение на решетката тя няма да пропусненито един елек-
трон—анодният ток въобще изчезва (фиг. 117 г). Следователно
отрицателното напрежение на решетката «запушва» лампата.
Зависимостта на големината на анодния ток от напрежението
на решетката се изразява с анодно-решетъчната характеристика.
Такава характеристика за триод е показана на фиг. 118. Вляво
от точка О са нанесени в мащаб отрицателните напрежения на ре-
шетката —Ug, вдясно — положителните напрежения на решет-
ката ~\-Ug, а нагоре — стойностите на анодния ток /а и решетъч-
ния ток 1g. Линията аг — анодно-решетъчната характеристика
на лампата — напомня анодната характеристика на диода, само
че изместена наляво от вертикалната ос. Тази графика може да
се получи по следния начин (виж схемата от фиг. 118). На анода
на лампата се подава постоянно положително напрежение от ба-
терията Бл, а между решетката и катода чрез потенциометъра R
се включва батерията Eg. В решетъчната и анодната верига
включваме милиамперметри.
Напрежението, подавано на решетката, ще измерваме с волт-
метор, включен паралелно на потенциометъра. Отначало свгързва-
ме положителния полюс на батерията Eg с катода (лявата скема)
178
и подаваме на решетката такова отрицателно напрежение, при ко-
ето лампата се оказва запушена — анодният ток е равен на нула.
В нашия пример това напрежение е —12 V (точка «а»). След това,
измествайки плъзгача на потенциометъра към страната на положи-
телния полюс, постепенно докарваме до нула напрежението на
решетката. Започва да се появява аноден ток, който постепенно
нараства до известна максимална стойност — в нашия пример до
8 mA (точка «в» на характеристиката). До този момент ток в решет-
ката няма.
По-нататък разменяме полюсите на решетъчната батерия (схе—
мата вдясно) и започваме да подаваме на решетката все по-голямо,
но вече положително напрежение. Оттова анодният ток продължа-
ва да расте още нагоре (участъка вг). Но едновременно с това се
появява ток на решетката, който нараства (кривата, означена с
Ig, започваща от точка О надясно). Накрая ще настъпи момент,
когато кривата на решетъчния ток ще се насочи стръмно нагоре,
а кривата на анодния ток — надолу.
За Есяка триелектродна лампа, както и за диода, сыцествува
известна гранична стойност на анодния ток, зависеща от емисион-
ната способност на катода. Надвишаването на тази граница може
да направи лампата негодна.
Анодно-решетъчната характеристика дава представа как се из-
мени анодният ток при изменяне напрежението на решетката. Ако
рдзг^едаме характеристиката от фиг. 118, може да се каже, че при
напрежение на решетката минус 8 V анодният ток ще бъде 1 mA,
при напрежение 4 V — 4,5mA, при нулево напрежение—8 mA,
179
и т. н. При изменение на решетъчното напрежение с 8 V анодният
ток ще се измени със 7 mA. За да получим същото такова измене-
ние на анодния ток само чрез изменяне на анодното напрежение,
като залазим на решетката минус 8 V, би трябвало да увеличим
Фиг. 119. Триод-усилвател
напрежението на анодната батерия много повече, отколкото на-
прежението на решетката.
Изменението на решетъчното напрежение оказва няколко пъ-
ти по-силно влияние върху големината на анодния ток, отколкото
също такова изменение на анодното напрежение. Решетката уп-
равлява потока от електрони, летящи от катода към анода на лам-
пата. Затова я наричат още иуправляваща решетка.
Това свойство на триода се използува за усилване на електриче-
ските трептения.
Работата на триода като усилвател може да се илюстрира със
схемата и графиците, показани на фиг. 119. В участька решет-
ка-катод на лампата, т. е. в решетъчната верига, се подава про-
менливото напрежение, което трябва да се усили. Източник на
такова напрежение може да бъде детекторен приемник, микрофон
или грамофонна доза (прибор за възпроизвеждане на грамофонни
плочи). В анодната верига на лампата е включен анодният товар
— резисторът 7?а • За товар може да послужат също и радиослу-
шалките или високоговорителят.
Докато в решетъчната верига няма променливо напрежение
(участъкът Оа на графиката), в анодната верига протича постоя-
нен по големина ток, отгозарящ на нул' во напрежение на решет-
ката. Това е средната стойност на анодния ток — ток на по-
кой <ако в усилвателя се използува лампа с характеристика,
както на фиг. 118, токът на покой би бил 8 mA).
Но ето че в решетъчната верига започва да действува
180
променливо напре-кение (на графиците от фиг. 119—участъка
а б). Сега решетката периодично се зарежда ту положително, ту
отрицателно, а анодният ток започва да се мени: при положите!-
но напрежение на решетката той нараства, а при отрицателно на-
малява. Колкото по-силно се изменя напрежението на решетката,
толкова по-голяма ще бъде амплитудата на измененията на анод-
ния ток. При това в изводите на анодния товар Ra ще се появи
променливата съставна на напрежението, която може да бъде
подадена в решетъчната верига на друга такава лампа и да бъде
усилена още един път. Ако в решетъчната верига сеподаде напре-
жение с ниска честота, да кажем от детехторен приемник, а в анод-
ната верига се включат радиослушалки, усиленото от лампата
напрежение ще накара радиослушалките да звучат много по-сил-
но, отколкото ако бяха включени направо в детек.орния прием-
ник.
Какво усилване може да даде лампата?Това зависи от конструк-
цията й, по-специално от гъстота на решетката и разположени-
ето й спрямо катода. Колкото решетката е по-гъста и се намира
по-близо до катода, толкоза по-силно се отразява влиянието на
нейния потенциал върху електронния поток в лампата, толкова
по-силни ще бъдат измененията на анодния ток и следователи»
толкова по-голямо усилване ще дава лампата. Произвежданите
триоди в зависимост от тяхното предназначение притежават раз-
личии усилвателни свойства. Някои от тях могат да усилват 20 -
30 пъти, други позволяват да се усилва напрежението няколко
стотин и даже хиляди пъти.
Докато ти разказвах за триода, ти сигурно незолно си го срав-
нявал с транзистора. В същност катодът на лампата напомни еми-
тера, анодът —колектора, а решен ата — базата на транзистора.
По своите функции тези електроди са много подобии, но, както ти
вече си се убедил, физическите процеси, конто стават в триелек-
трод ната лампа и в транзистора, съвсем не могат да се наре-
кат еднакви. Да, младн приятелю, в твърдото тяло на транзисто-
ра действуват отрицателните и положителните носители на тока,
а във вакуума на електронната лампа — само отрицателните носи-
тели на тока, електроните.
МНОГОЕЛЕКТРОДНИ ЛАМП И
Триодът обаче има недостатьци, който ограничават приложе-
нието му. Работата е в това, че решетката и анодът на триода се
явяват като електроди на един своеобразен кондензатор, чийто ка-
181
пацитет е около 5—10 pF. За ниските честоти този капацитет поч-
ти не се отразява, но при усилване на трептения с висока честота.
особено на късовълнови и ултракъсовълнови сигали, той вече е
вреден: през него известна част от високочестотната енергия от
анодната верига попада в решетъчната верига. Образува се пара-
зита обратна връзка, нарушаваща нормалната работа на усил-
вателя. Той се самовъзбужда, т. е. става генератор на трептения
с висока честота.
За борба с това явление в лампата беше поставена още една
решетка, разположена между първата (управляващата) решетка
и анода. Лампата стана четириелектродна — тет-
род. Втората решетка изпълнява ролята на екран,
намаляващ капацитета между първата решетка и анода. Затова
тя беше наречена още екранираща решетка. На нея, как-
то и на анода, се подава постоянно положително напрежение, но
обикновено по-ниско, отколкото на анода. Това напрежение се на-
рича напрежение на втората решетка.
Втората решетка не само намалява паразитния капацитет
между анода и първата решетка, но и подобрява усилвателните
свойства на лампата. Тъй като има положително напрежение спря-
мо катода, тя ускорява полета на електроните в лампата и увели-
чава анодния ток. Известна част от електроните попада и на вто-
рата решетка и в нейната верига се появява ток— ток на вто-
рата решетка. Но той е малък в сравнение с анодния
ток.
Тетродите позволиха да се повиши качеството на апаратурите
при по-малък брой радиолампи. Но наред с тези предимства в те-
тродите много по-ярко, отколкото в триодите, започна да се поя-
вява един съществен недостатък — ди натронният
е ф е к т .
Какво предсгавлява този недостатък? Защо е толкова вреден?
Преди да се спиташ да разберет това неприятно за работата
на лампата явление, направи следния опит. В чинийка, пълна
с вода, капни от високо капка вода. Какво ще се получи? Удряйки
се във водната повърхност, капката ще избие от нея още една
две капки. Колкото от по-високо пускаш водната капка, толкова
по-голяма ще бъде енергията на нейния полет, толкова повече
капки тя ще избие от чинийката.
Нещо. подобно става и в радиолампата. В нея скоростта на по-
лета на електроните е огромна. Те все едно че бомбардират анода.
При това всеки електрон е способен да избие от анода по два, три
и повече електрони. Тези вторични електрони се устремяват
към втората решетка—в лампата се създава обратен поток от елек
182
трони, който нарушава процеса на усилването. За борба с това яв-
ление се въвежда трета решетка между анода и втората
решетка. Лампата вече е петелектродна — пентод (фиг. 120). Та-
зи трета решетка, наричана още защитна или а нт и д и -
Фиг. 120. Устройство и схемно изобразяване
на пентода
яатронна, се свързва с катода вътре в лампата, а понякога
тази връзка се прави отвън на ламповия цокъл. Получила потен-
циала на катода, т. е. отрицателен спрямо анода, третата решетка
връща вторичнитеелектроникъманода. Колкотодо основния поток
електрони, третата решетка не му оказва спиращо въздействие.
По усилвателните си качества пентодът е по-добър от триода
и тетрода.
Към многоелектродните лампи се отнасят и т. нар. л ъ ч е в и
т е т р о д и (фиг. 121). Те са също пегелектродни лампи, но при
тях недостатьците на обикновения тетрод са отстранени по друг
начин.
При лампите от този тип навивките на втората решетка са раз-
положени точно срещу навивките на първата решетка, поради
което електроните летят към анода не във вид на плътен поток, а
като отделни лъчи. Огтук и наименованието на тетрода — лъчев.
При това на втората решетка попадат значително по-малко елек-
трони, тъй като нейните навивки се намират « в сянката» на навив-
ките на първата решетка. За образуването на лъчи спомагат и
«вързаните с катода пластинки — екрани, конто ограничават
стра ничния поток от електрони.
183
При такава конструкция на лампата и точно изчислени раз-
стояния между електродите избититеот анода вторични електрони
не достигат до втората решетка, връщат се обратно на анода и не
нарушават р;бзтата на лампата.
Анод
Льчеобра-
зиоащи
пластин-
ки.
Втора
решетка-
Пърда
решетка
Отопли-
телнанич-
ка.
Фиг. 121. Лъчев тетрод
Лъчевите тетроди се използуват главно в т. нар. крайни стъ-
пала на приемниците и нискочестотннте усилзатели, от конто се
изисква получаването на електрически трептения със значителна
мощност.
Съществуват много типсве други по-сложни еле.хтронни лам-
пи. Има например лампи с четири и с пет решетки, наричани х е-
ксо иихептоди.С такива лампи ще ти се наложи да имаш
работа, когато започнеш да строищ суперхетеродинен приемник.
По-късно ти ще опознаеш и комбинираните лампи, обеди-
няващи в един балон две-три лампи. Товаса диод-триодите, двой-
ните триоди, триод-хексодите и др. Диод-пентодътнапример обе-
динява в един балон диод и пентод. Диодът на такава комбини-
рана лампа може да се използува като дете.хтор, а пентодът —
като усилвател. Двойният диод-триод съдържа два диода и един
триод, а двойният триод съдържа два триода.
Случвало ли ти се е да видиш в някои приемници, светещи със
зелен цвят <очи»? Това са също електронни лампи, помагащи за
точната настройка на приемника на дадена станция. Наричат ги
електронни индикатори на настройката.
С такива лампи също е възможно да имаш работа.
184
КАТОДИ И ЗАХРАНВАНЕТО ИМ
Досега аз говорих за радиолампи, чиито катоди бяхз отоплител-
ните жички. Такива лампи се наричат лампи спряко з а г р я*
ване на катода, лампи с пряко отопление или батерийни
лампи, предназначай за радиоапаратури, конто се захранват от
галванически елементи или от акумулатори.
Пряко загряваните катоди — отоплилелни жички в голяма
част от съвременните батерийни лампи, се захранват с напрежение
1,2 V при ток 0,03—0,06 А. Консумираната мощност от отоплител-
ната батерия за една лампа ще бъде 0,036—0,072 W. При по-
старите батерийни лампи отоплителните жички се захранваха с 2 V
при ток 0,06 А. Теса по-неикономичии от съвременните лампи.
Отоплитетната жичка на батерийната лампа представлява мно
го тънък волфрамоз проводник. Той се нажежава веднага след
включването на тока и мигновено се охлажда след изключването
му. Ако го згхранваме с променлив ток, той ще се нагрява в такт
с изменемията на тока — ту по-силно (при най-големите стойности
на тока), ту по-слабо (при най-малките му стойности). В резултат
на това емисията уили все едно анодният ток на лампата) ще се из-
мени с удвоената честота на променлнвия ток. Поради това в ра-
диослушалките или във високоговорителя, включен към усилва-
теля, ще се чува силно бучене с ни
ливотоков брум. Затова
рийните лампи не трябва да се за
В лампата, предназначена за
апаратура, захранвана с промен-
лив ток, електроните се излъчват
не от отоплителната жичка, а от
метален цилиндър, загряван от
тази жичка (фиг. 122). Върху по-
върхността на такъз катод е на-
несен «активен слой», помагащ за
по-активно излъчване на електро-
ни. Покригата с издръжлив на
висока температура изолационен
слой отопителна жичка се намира
вътрев тръбичката и сезахранва
с променлив ток. Нажежавайки
се, тя подгрява тазитръбичка.чия-
то повърхност започва да отделя електрони. Следователно отопли-
телната жичка на такава лампа представлява самостоятелна елект-
рическа верига, предназначена да загрява катода. Съкратено тя се
тон, наричан п р
длителните жички
нват с
променлив
Анод
Решетка
Фиг. 122. Устройство исхемно из-
образяване на лампа с непряко
загряване на катода
Отеплители
жичка.
о м е н -
на бате-
ток.
Катод
185
нарича отопление, а лампите, чийто катод има такова ус
тройство — лампи с непряко загряване на катода
или лампи снепряко отопление.
Защо е толкова сложна конструкцията на катода в мрежовите
лампи?
Тръбичката на катода има сравнително голяма маса и тем-
пературата й остава постоянна при изменения на отоплителния
ток. Това осигурява равномерна емисия и при работа на лампата
като усилвател брум от променливия ток не се чува.
В схемите отоплителната жичка на мрежовите лампи се озна-
чава също както и при батерийните лампи, а тръбичката-катод се
чертае като удебелена дъга над отоплението (фиг. 122). Катодът
има отделен извод.
Отоплителните жички на по-голямата част от мрежовите лам-
пи се захранват с напрежение 6,3 V при ток 0,15—2 А. Това на-
прежение се получава чрез трансформатор. Консумираната ото-
плителна мощност при мрежовите лампи е многократно по-голяма
от мощността, изразходвана за захранване отоплението на бате-
рийните лампи.
Мрежовите лампи започват да работят не веднага след включ-
ването на отоплителното им напрежение, а след 25—30 s, колкото
е необходимо, за да се загрее катодът.
Нека отбележим, че в токоизправителитеи в някои усилватели,
захранвани от променливотоковата мрежа, понякога все пак се
използуват и лампи с прякоотопление. Но катодите на тези лампи
се правят по-дебели, отколкото в батерийните лампи. Поради то-
ва при периодични изменения на големината на отоплителния ток
тяхната температура и емисията им се изменят слабо.
Конструкция, означение и цокли на радиолампите
Промишлеността и днес произвежда голямо количество радиолам-
пи от различии типове, използувани в най-разнообразни радио-
технически устройства. В специална трупа са обединени лампите,
конто се употребяват в приемниците, нискочес тотните усилватели
и телевизорите. Нарича се трупа п р и е м н о-у с и л в а т ел-
н и лампи. С тези именно лампи ще ти се на лага да имаш най-
често работа.
Конструкциите на приемно-усилватетните лампи са твърде
разнообразии. Съвременните стъклени лампи имат вече много мал-
186
ки размеры и затова ги наричат миниатюрны и свърхминиатюрни
лампи.
Метални балони имат предимно мрежовите триоди и пентоды,
предназначены за усилване на трептения с висока и ниска честота.
Значителна част от мрежовите лампи, както и всички батерийни
лампи, имат стъклени балони.
Металните балони или метализираните слоезе, нанесени вър-
ху стьклените балони, служат като екрани, ограничаващи раз-
пространението на електрическите полета, възникващи вътре в лам-
пата, а също така предпазват лампата от действието на външни
полета върху нея. Тези екрани обикновено имат самостоятелни
изводи, конто се свързват със заземените части на радиоапарату-
рата. Лампите с такава конструкция постепенно излязаха от упо-
треба и вече отстъпват мястото си на миниатюрните стъклени лам-
пи.
Всяка лампа притежава свое типово означение, състоящо се
от цифри и буквы, разположени в определен ред. Например за ра-
диолампите съветско производство имаме означенията 1К1П, 1Б2П
6Н8С, 6Ж8, 6П1П и т. н.
Първата цифра от наименованието на лампата показва закръг-
лено стойността на напрежението за захранване на отоплителната
жичка (напрежението 6,3 V се закръглява на 6, напрежението 1,2V
— на 1). Вторият знак от наименованието — буквата — харак-
теризира броя на електродите в лампата и нейното предназначе-
ние. С буквата Д се означават диодите. Ако диодът е предназначен
за изправяне на променлив ток, в означението на лампата се съ-
държа буквата Ц. С буква С се означават триодите, с К и Ж —
маломощните пентоди, сП — мощните пентоди и лъчевите трио-
ди, с Е — електронните индикатори на настройката. Честотопре-
образувателните лампи (с тях ще се запознаем по-късно) се озна-
чават с буквите А или И, двойните диоди —с X. Триодът, обеди-
нен в общ балон с един или два диода, обозначават с буквата Г,
пентод с един или два диода — с Б, двойните триоди — с Н, три-
од - пентодите — с Ф.
Следващият, трети знак от наименованието на лампата показ-
ва поредния номер на дадения тип лампа. Четвъртият, поеледен
знак, характеризира балона на лампата. Лампите със стъклени
балони с относително големи размеры носят буквата С, миниатюр-
ните лампи — буквата П, а свръхминиатюрните — буквите Б или
А. Старите типове лампи с намалени размеры на балона имат на-
крал буквата М. Липсата на четвърти знак в наименованието
на лампата показва, че тази лампа има метален балон.
187
След като знаем означението, не е трудно да разшифроваме
вида на лампата и предназначението й. Ето няколко примера:
1К.1П — батерийна лампа. Отоплителната й жичка (катодът)
ее захранва с 1,2 V (първият знак е цифрата 1). Лампата е пентод
(вторият знак е буквата К), първи тип от този вид лампи (третият
знак е 1), балонът е стъклен от миниатюрен тип (четвъртият знак
е буквата П).
1Б2П: 1,2 V отопление, диод-пентод, втори тип, миниатюрен
балон.
6П1П: 6,3 V отопление, двоен триод, първи тип, миниатюрен
балон.
6Ж8; 6,3 V отопление, пентод, осми тип, метален балон (лип-
сва четвърти знак).
6П1П: 6,3V отопление, мощен пентод (лъчез тетрод), първи
тип, миниатюрен балрн.
По такъв начин наименованието на лампата дава някаква ори-
ентация какво представлява и за какви цели е подходяща.
Преди да се появят миниатюрните и свръхминиатюрните лампи,
широко разпространени бяха т. нар. лампи с октален ц о -
к ъ л (фиг. 123), по който в окрьжност са разположени изводните
щифтове (крачетата). В зависимост от броя на електродите в лам-
пата щифтовете могат да бъда от четири до осем. В средата на цо-
къла между щифтовете се намира направляващ «ключ», който не
позволява погрешно включване на лампата в гнездото й. Гнезда-
та (цоклите) за такива лампи имат по осем конкактни отвора и
един централен отвор за ключа ^фиг. 124).
На всеки щифт от цокъла, намиращ се на строго определено мя-
сто спрямо «езичето» на ключа, както и на съответното на този щифт
контактно гнездо, едадеяо точно определен номер. Номерацията
на щифтогете и гнездата започва от «езичето» на ключа по посока
на часовниковата стрелка. При товацокълът на лампата и гнездо-
то й трябва да се гледат отдолу.
Някои лампи имат в горната част на балона си метален контакт.
Това е извод на някои от електродите, обикновено първата решет-
ка. В него се поставя контактната скоба, наричана най-често ка-
чу л к а, която се свързва с останалите елементи от схемата чрез
гъвкав проводник.
Миниатюрните лампи нямат цокъл. Техните изводни щифтове
са тънки и заострени, от никелов проводник (фиг. 125), опресова-
ни в удебеленото дъно на стъкления балон. Независимо от броя
на електродите им миниатюрните лампи имат винаги по дезет («но-
вал») или седем («пико 7») изводни щифта, разположени в окръж-
188
ноет на еднакви разстояния едно от друго. Само на едно място-
между щифтовете разстоянието е двойно по-голямо, отколкото всич
ки останали, поради което се изключва възможността за погреш-
но включване на лампата в гнездото й.
Фиг. 123. Радиолампа с Фиг. 124. Гнездо (цокъл) Фиг. 125. Миниатюрна
октален цокъл за октална лампа лампа и гнездото й
Гнездата за миниатюрните лампи имат винаги по девет или се-
дей изводни отЕора. Номерацията на щифтовете в лампата и на
изводите в гнездото започва от разширения участък и има направ-
ление по часовниковата стрелка. Да се има пред вид, че и в този
случай лампата и гнездото й се гледат отдолу.
Как да разберем с кой щифт е СЕързан един или друг електрод
на лампата?
Първо, на принципните схеми непосредстЕено до изводите на
електррните обикновено се поставят цифри, отговарящи на номера-
та на щифтовете, което и ние ще спазваме по-нататък. Второ, то-
ва може да се узнае от справочните таблици и каталози, в конто
са дадени и цоклите на лампите. Таблица за цоклите за най-раз-
пространените в любителската практика съветски лампи са помес-
тени в края на тази книга.Там са дадени сащо и по-пълни сведения,
карактеризиращи тези лампи.
♦ ♦ ♦
Сега вече ти познаваш и полупроводниковите елементи, и елек-
тронните лампи. И ето неволно възниква въпросът: на кои от
тези елементи да дадем предпочитание? На този въпросаз мога
да отговоря с въпрос: а какво смяташ да конструираш? Да, при-
йтелю, всяко нещо си има своето място. Така стой работата и
С електронните и полупроводниковите елементи.
189
ОСМА БЕСЕДА
ХИМИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПОСТОЯНЕН ток
За захранване на транзисторны прнемници и нискочестотни усил-
ватели, за портативни апаратури, за измервателни уреди ти не-
прекъснато ще използуваш галванически елементи, акумулатори
или батерии, съставенн от тях.
Какво представляват тези химически източници нл постоянен
ток? Как работят те?
Галванични елементи
Още в първата беседа аз те запознах с устройството на най-прос-
тия химически източник на ток—галваничния елемент (виж фиг.9).
В него за електроди служат разнородны метални пластинки,
а за електролит — разтвор на киселина. Такива елементи имат
два недостатъка. Първият недостатък е, чз в елемента има течност,
която може да се разлее, да се разплиска. Вторият недостатък —
силното влияние на явлението поляризация върху рабо-
тата на елемента. Това явление се състои в следното: в резултат
на непрекъснатото разлагане на електролита от тока, протичащ
вътре в елемента, около положителния етектрод се натрупват във
вид на мехурчета положителннте йони на водорода, образувайки
газов слой, който пречи на движенето на електрическите заряди.
Тези два недостатъка са отстранени в сухия елемент, чието
устройство е показано на фиг. 126. За отрицателен елек-
трод на този елемент служи цинковата му обвивка с правоъгъл-
на или кръгла форма. Вътре в обвивката с намира въгленова.пръ-
чка — положителният електрод, обкрьжена от д е-
поляризатора — пресована смес от графит на прах и Ман-
ганов двуокис, богати на кислород. Диполяризаторът заедно с
въгленовата пръчка са стегнати в обвивка от марля. Свободного
пространство между деполяризатора и стените на цинковата об-
190
вивкаезапълненос електролитна каша—разтвор я: н' шадър с
примес от кола или брашно.
Цинковата обвивка на елемента е покрита с парафиниран кар-
тон. Отгоре е направена заливка със смола и е поставена картоне-
Смола
Аеполяриза-
ционна маса
Сгттьклена
тръбичка
Цинк '
Електролит
Медна
капачка
Картпднена
обвивка
Картпонено
капаче
Въелен
б)
Фиг. 126. Сух елемент:
а — обгц вид; б — устройство
на капачка. През смолата минава тънка стъклена тръбичка за из-
карване на газовете, отделящи се при химическите реакции в еле-
мента. Изводите от електродите са направени от гъвкави изолира-
ни проводници.
При работата на този елемент (а той работи също както еле-
мента с течен електролит) се отделя водород, който химически се
свързва с кислорода, съдържащ се в молекулите на мангановия
двуокис на деполяризатора. В резултат на тази реакция се обра-
зува вода и газова обвивка около положителния електрод не се
получава. Такива елементи се наричат сухи елементис м а н-
ганова деполяризация.
Широко са разпространени елементите с въздушно-
манганова деполяризация. По устройство те поч-
ти не се различаватотобикновените елементи с манганова деполя-
ризация. Но при тях явлението поляризация се отстранява както
с помощта на кислорода от мангановия двуокис на деполяризато-
ра, така и с помощта на кислорода от въздуха, проникващ в еле-
мента чрез «дихателен» отвор. Благодарение на тази усилена де-
поляризация елементите с въздушно-манганова деполяризация да-
ват няколко пъти по-голям ток, отколкото елементите с манганова
деполяризация при същите размери.
191
Сухите елементи работят дотогава, докато под действието на
химическите реакции не се разруши цинковият електрод и не се
измени химическият състав на електролита и деполяризатора.
Фиг. 127. Устройство
на плоска батерийка
за джобно фенерче
Фиг. 128. Галванически еле-
менти «Марс» и ФБС-0,25
Разтвори една изтощена батерийка за джобно фенерче (фиг.
127). В нея има три елемента. Разгледай внимателно устройство-
то на всеки от тях. Отрицателният им електрод е цинкоза тръбич-
ка с дъно, положителният — въгленова пръчка, погтавена заод-
но с деполяризатора в платнела обвивка. Междината езапълнена
с електролитна каша. Отгоре елементът е залят със смола.
Както виждаш, устройството на елемента от плоската батерия
и на е/.елента, показан на фиг. 127, е еднакво. Те се различават
единствено по размерите си. Точно такова е устройството на гал-
ваничните елементи тип «Марс» (елемент «373»), ФБС—0,25 (еле-
мент «323») и някои други елементи, произвеждани в СССР, ши-
роко използувани за захранване на най-различни апаратури
(фиг. 128).
В някои батерии, например тези от типа «Крона», елементите
имат формата на галета (фиг. 129), затова ги наричат елементи от
галетен тип. За отрицателен електрод при тях служж цинкова пла-
стинка, а за положителен — поляризациониата маса, състояща
се от смес на манганов двуокис и графит, която е обвита в тънка
хартия. Между електродите се поставя картонеиа преградка. Га-
летата се залива с електролита и се стяга здраво с тънка пластма-
192
сова лента. При монтажа на батерията отделните галети се прити-
скат една до друга и с пластмасовата лента се прави плътна об-
вивка, за да не се изпарява водата от електролита.
Галваничният елемент независимо от конструкцията му дава
Фиг. 129. Елементи галетен тип
напрежение около 1,5 V. Токът, който може да се консумира от еле-
мента, се определи главно от размерите на електродите му и обик-
новено не надвишава 0,2 — 0,3 А. За да се получи по-високо на-
прежение и по-голям ток, елементите се свързват в батерии.
Свързване на елементите в батерия
Съществуват три начина за свързване на елементите в батерии:
последователно, паралелно и смесено.
Поеледователното свързване на елементите в батерия е показа-
но на фиг. 130. Тук положителният полюс на десния елемент е
плюсът на батерията, а отрицателният полюс на левия елемент —
минусът на батерията. По този именно начин са създадени трите
елемента в плоската батерийка. При такова свързване на елемен-
тите напрежението на батерията е равно на сумата от напрежения-
та на всички влизащи в нея елементи. Ако например евържем
последователно три елемента, всеки от конто дава напрежение
1,5 V, напрежението на батерията щебъде 4,5 V. От такава бате-
рия може да се консумира ток с големина, не по-голяма от тази,
която може да даде всеки отделен елемент.
Когато трябва да получим по-голям ток, отколкото може да да-
де отделният елемент, евързването на елементите в батерия правим
с едноименнитеим полюси — парелно, както епоказано нафиг.131.
Такаве батерия можеда дадетолкова пъти по-голямток оттека на
13 Млад радиолюбител
193
един'елемент,колкото еброят на елементите п батерия. напри-
мер единелемент можеда дадеток 0,1 А,а енеобходим ток 0,5А,
трабва да свържем паралелно пет такива елемента. Напрежението
на такава батерия е равно на напрежението на един елемент.
Фиг. 130. Последователно свър*
зваие на елементите в батерия
Фиг. 131. Паралелно^ спгзгагс на
елементнте в батерия
Фиг. 132. Смесеио свързване на елементите в батерия
Когато е нужно одновременно да се увеличат и напрежението,
и токът прилага се смесеното свързване на елементите в батерия:
елементите отначало се свързват последователно в групи до полу-
чаване на исканото напрежение, а след това тези групи се свърз-
ват паралелно (фиг. 132). Възможен ей друг начин за смесено свър-
зване на елементите: отначало елементите се свързват паралел-
но по няколко в прупа, а след това тези групи се свързват по-
следователно.
Промишлени елементи и блтерии
Съветската промишленост произвежда най-разлпчни типове еле-
менти и батерии. Външно отделяйте елементи се различават по
размерите си, по формата, а вътрешното им устройство е почти
194
еднакво. Батериите пък представляват комплект» от свързани
елементи. Сыцествуват батерийни комплекта, конто съдържат по
две батерии, например отоплителна и анодна, а понякога дори
и три: отоплителна, анодна и решетъчна. Такива комплект» от
батерии са предназначен» за захранване на икономнчнибатерий
ни приемници с лампи.
Наименованието на елемента или батерията, дадено в етикета
нм, се състои от няколко цифрн и букви, характеризиращи даде-
ния източник на ток, например 1,3-НВМЦ-150, 102-АМЦГ-У-1,2.
Първата трупа цифри показва началото напрежение във волти,
а последната — началния капацитет в амперчасове. Буквите, по-
ставени след първата трупа цифри, представляват съкратено озна-
чение за предназначението на елемента или батерията: А — анод-
на, Н — отоплителна, Ф — за фенерчета, АН — анодно-отоплителна,
АС — анодно-решетъчна, СА — за слухови апарати, СН — слухова
отоплителна, АНС— анодно-отоплителна решетъчна. Следващите
една или две букви характеризират системата на деполяризация:
М — манганова, ВМ — въздушно-манганова, ВД или В — въз-
душна. Буквата Ц означава, че отрицателният електрод на
елемента е цинков. След това може да се види буквата Г —
елементи от галетен тип, или Ч — елементи от чашкообразен
тип. По-нататък може да е поставена буквата X — студоуст-
ойчива, или буквата У — универсален източник на ток. Лет-
ните елементи и батерии не съдържат никакви букви в тази трупа.
Като пример нека разшифроваме наименованието на спомена-
тите по-горе източници на ток. Наименованието на елемента
1.3-НВМЦ-150, може да се разшифрова така: начално напрежение
1,3 V (първата трупа цифри), отоплителна (буквата Н), въздушно-
манганова депоряризация (буквите ВМ) отрицателният електрод
е цинков (буквата Ц), летен (няма буква, която да характеризира
температур ните условия), начален капацитет 150 Ah (последната
трупа цифри). Наименованието 102-АМЦГ-У-1.2 означава:
анодна батерия сначално напрежение 102 V, манганова деполяри-
зация , цинков отрицателен електрод, галетна, униварсална, на-
чален капацитет 1,2 Ah.
В наименованието на някои батерии след цифрата на капаци-
тета може да бъде поставена малката буква «п», например
1,2-НВМЦ-525п. Това означава, че изводните проводници са из-
Кжрани на плочка, към която се включва с куплунг захранващият
кабед.
Тази система за означаване на елементите и батериите е въве-
Дена преди няколко години в СССР. Тя представлява основна сис-
195
Фиг. 133. Ба-
терия «Крона»
тема, позволяваща да се получи пълна характеристика на тези
токоизточници. Но заедно с нея днес в СССР действува и систама
за лърговско наименование на елементите и батериите. Например
батериите 3,7-ФМЦ-0,5 предназначени за плоски джобни ба-
терии, се наричат батерии КБС-Л-0,5; елемен-
тите 1,3-ФМЦ-0,25 се наричат елементи ФБС-
1,25. Малогабаритните батерии, произвежданиспе-
циално за портативни транзисторни приемници, се
наричат батерии «Крона ВЦ» (фиг. 133). Батерията
«Крона ВЦ» е съставена от седем елементи от га-
летен тип.
Справочна таблица за галваничните елементи
и батерии, най-често използувани от радиолюбите-
лите, ще намериш в края на книгата (виж при-
ложение 5).
В шестата графа на таблицатасе дават минима-
лните съпротивления на веригата, през конто тря-
бва да се разрежда един или друг източник на
ток. По тези съпротивления може да се съди
за допустимите разрядни токове, при конто елементите и батерии-
теотдават най-ефективно своя капацитет.Елементът 1.3-НВМЦ-150
например се препоръчва да бъде включван във верига със
съпротивление на по-малко от 5 Q. В такъв случай един нов еле-
мент ще отдава във веригата ток, който по закона на Ом ще бъде
U 13
I =—5—= —^—= 0,26 А или 260 mA. Ако разреждаме елемента с
А м
по-голям ток, като го включим към веригата с по-малко от 5 2
съпротивление, той няма да отдаде целия си капацитет.
В последната графа от таблнцата са дадени сроковете за съ-
хранение на елементите и батериите. Имай пред вид, че в края на
тези срокове
се снижава с
капацитетите на токоизточниците
поради саморазрезждането им.
напреженията и
около 15—20%,
Акуму латори
и акумулаторни
батерии
още вторични източници на ток.
Акумулаторите се наричат
Това означава, че те самите не създават електрически юк, както
галваничните елементи, а само отдават електрическата енергия,
натрупана в тях по време на з а р еж да н ето им от други из-
точници на постоянен ток. Акумулаторите допускат многократ-
196
но зареждане и разреждане, което е тяхно предимство в сравнение
с галваничните елементи.
Промишлеността произвежда най-различни типове акумула-
тори и акумулаторни батерии. Но на практика ти най-често ще
Фиг. 134. Миниатюрен кадмиево-никелов акумулатор
срещаш и ще работиш с миниатюрните херметични к а д м и е-
во-никелови акумулатори разработени специално за за-
хранване на преносима транзисторна апаратура. Те имат фор-
ма на диск с големина на средна монета и по въишен вид наподо-
бяват копче.
Външният вид и устройството на дисков кадмиево-никелов
акумулатор са показани на фиг. 134. Той е монтиран в никели-
рано стоманено тяло, състоящо се от две части — основа и ка-
пак. Тези части са изолирани помежду си с еластична хермети-
зираща подложка и представляват контакт ните изводи на елек-
родите на акумулатора: капака — отрицателния, а основата —
положителния. Вътре се намират електродите, разделени с ре-
шетка и пореста изолационна подложка — сепаратор. Елект-
родите се притискат с пружина, което създава компактност и
якост на цялата конструкция. При монтажа вътрешността на
акумулатора се напълва с електролит.
Най-разпространени съветски акумулатори са Д-0,06, Д-0,1
и Д-0,25. Буквата Д в наименованието означава «дисков:», а циф-
рите показват капацитета на акумулатора в ампер-часове. Тези
акумулатори се различават един от друг само по размерите си.
Колкото е по-голям размерът на акумулатора, толкова е по-
голям капацитетът му. Най-големият от тях — акумулаторът
Д-0,25 — има диаметър 20 mm.
197
Фиг. 135. Аку-
мулаторна ба-
терня тип
7Д-0.1
Електродвижещото напрежение на заредения акумулатор е
1,5 V, а работното му напрежение 1,25 V. Акумулаторът се
счита за разреден, когато напрежението му се понижи до 0,7—IV.
Разреденият акумулатор трябва да се зареди, като се пусне през
него в продължение на 12 часа ток, равен при-
мерно на една десета част от капацитета на аку-
мулатора. При зареждането на акумулатора него-
вите електроди се свързват с едноименните полю-
си на постоянно-токовия източник.
Ако трябва да получим по-голямо напреже-
ние от това, което можеда даде един от акумула-
торите, те се свързват в батерия,като се съеди-
няват последователно. Точно така са направени и
акумулаторните батерии от типа 7Д-0,1 (фиг.
135), предназначен!! за захранване на малогаба-
ритки апаратури със сравнително малка консу-
мация. Батерията 7Д-0.1 има 7 последовате-
лно свърза ни акумулатори Д-0,1, затворени в
пластмасово тяло. Началното работно напреже-
ние на батерията е около 9 V. Ако напрежението
спадне до 7V, батерията се счита за разредена.
За да стане отново работоспособна, тя трябва да се зареди.
За зареждане на акумулаторите е нужен изправнтел, за кой-
то ще ти разкажа в следващата беседа. А основните данни за
режимите на зареждане на дисковите акумулатори и на акумула-
торната батерия 7Д-0.1 ще намериш в приложение 6.
Избор на токоизточниците и работа с тях
За повечето транзисторни приемници и усилватели, измерва"
телни уреди с транзистори и пробници, консумиращи сревни'
телио малки токове, подхождат батериите КБС-Л-0,50, «Крона
ВЦ>, 7Д-0,1, както и галваничните елементи и дисковите акуму-
латори. Всички тези източници ще са напълно достачъчнн по-
ток на разреждане. Остава само да се подберат онези от тях,
конто осигуряват нужното напрежение.
Нека да допуснем че за захранване на транзисторен прием-
ник ти е необходима батерия с напрежение 9 V. Средният ток,
консумиран от приемника , е 10 mA. Токът е малък, коего зна-
чи, че захранването може да се осигури от батериите «Крона ВЦ’>,
7Д—0,1 или от две плоски батерии КБС-Л-0,50, свързани по-
198
следователно. Но такъв приемник ти би могъл да захраниш и с
батерия, съставена от елементите ФБС-0,25 «Сатурн», «Марс»
или от дискови акумулатори. Седем такива елементи или акуму-
латори, свързани последователно, ще дават необходимого напре-
Гшзл Контактна
Фиг. 136. Батерия, съставена
от акумулатори
жение. По-компакт на батерия би се получила, ако акумулатори-
те се поставят в подходяща по диаметър пластмасова или карто-
нена гилза (фиг. 136). Пружинните контакта на тази батерия
притескат акумулаторите един към друг и същевременно служат
за изводи.
Но има въпрос, който би трябвало да те интересува: колко
време ще рабоги батерията? Отговорът ще намерим, като разде-
лим капацитета на батерията на консумирания ток. Да предпо-
ложим, че за захранването на споменатия по-горе приемник си-
решил да използуваш акумулаторна батерия 7Д-0.1. Приемни-
кът ще работи около 10 часа. Значително по-дълго ще работи ба-
терията «Крона ВЦ» или батерия, съставена от две плоски ба-
терии по 4,5 V.
И още един пример. За захранване на усилвателя за радио-
възела, за койго ще говорим в осемнадесета беседа, е необходи-
ма батерия с напрежение 12 V. Средният ток, консумиран от
усилвателя, представлява примерно 50 mA. Такава батерия може
да се състави от три плоски батери и КБС-Л-0,5 no4,5V. Нейнотона
чал но напрежение ще бъде малко по-г олямо gt 12 V. Коля о време ще
работи тази батерия ли? Малко — не повече от 10—12 часа.
Ако свържем паралелно две такива батерии, т. е. ако прйложим
смесено свързване, те ще работлт два пътипозече време.Аако
за захранване на този радиовъзел съставим батерия от десет еле-
мента «Сатурн»? Тя ще работи повече от 30 часа. Още по-добре
е, ако захранваме радиовъзела от 12 волтова автомобилна аку-
мулаторна батерия — пейният капацитет ще стигне за цялата
лятна ваканция.
Малко по-сложен е въпросът с избирането на захранващ то-
коизточник за радиоприемник, в който се използуват батерий-
199
ни радиолампи. В този случай трябва да се изхожда от необхо-
димите за работата му напрежения и токове както на отоплител-
ната, така и на анодната батерия.
Нека да предположим, че приемникът работи с миниатюрни
батерийнн лампи. За захранване на анодните вериги е необходи-
ма батерия с напрежение 60 V, а за захраиване на отоплител-
ните вериги — батерия с напрежение 1,2 V. Приемникът консу-
мира от батерията аноден ток около 8 mA и отоплителен ток
около 240 mA. По отношение консумирания аноден ток са под-
ходящи всички батерии освен тези за слуховп апарати. За отоп-
лителна батерия най-подходяща по ток и напрежение ще бъде
батерията 1.28-НВМЦ-525 или 1,28-НВМЦ-525 п. Може да се
вземат Сгщо и два елемента 1,3-НВМЦ-150 и да се свържат па-
ралелно; ще се получи батерия, допускаща разреждане с ток
240 mA.
След като са избрани батериите, може да се извърши ориенти-
ровъчно изчисление за времетраенето на комплекта от батерии.
Да допуснем, че за захранване на такъв приемник използуваме
анодна батерия 70-АМЦ-У-1.3 и отоплителна батерия, съставена
от два паралелно евързани елементи 1.3-НВМЦ-150. Ако прие-
мем, че приемникът консумира от анодната батерия ток 8 mA
(0,008 А) и от отоплителната батерия 240 mA (0,24 А), то анодна-
та батерия ще може да работи непрекъснато 1,3:0,008160 ча-
са, а отоплителната батерия — 150:0,24=625 часа.
Батериите и елементите трябва да се пазят от резки удари.
При висока температура на околния въздух елементите бързо
изсъхват. Във влажни помещения изолацията на елементите и
батериите се влошава, което води до саморазреждането им.
Когато не използуват приемника или усилвателя, изключп
батериите от него.
Никога не изпробвай годността на елементите и батериите
по искрата им. Такива «изпитвания» рязко намаляват енергий-
ния им запас.
Често сухият елемент престава да дава ток поради изсъхва-
не на електролита му. Такива елементи може да се «съживят».
За целта в горната заливка от смола се пробиват два отвора и
през единия от тях се налива в елемента дестилирана или дъждов-
на вода. Ако цинковият електрод не е разяден, той няма да про-
пуска водата, в елемента ще се образува електролит и той отно-
во ще отдава ток. Вода може да се долива няколко пъти, докато
се разруши цинковата обвивка.
-00
ДЕВЕТА БЕСЕДА
ТВОЯТА ЛАБОРАТОРИЯ
Надявам се, че беседите ми и трудовите навици, придобити в
училището, ще ти помогнат да направит първите практически
стъпки в радиотехниката — да построит и изпиташ най-прости-
те приемници, да извършиш някои експериментп. Но дори и в
този начален етап ще ти се наложи да се снабдит с някои дърво-
делски, шлосерски и монтажни инструмента, материали, части.
Това твое «стопанство» постепенно ще се попълва.
В последствие освен това ще трябва да бъде установено и пос-
тоянного ти място, където, без да пречиш на околните и да на-
насяш пакости на къщните вещи, ще може удобно да пилит, да
режет, да лепит, да пробиваш, да спояваш, да боядисваш —
с една дума, да работиш. Това ще бъде твоя работен кът.
Точно за този твой кът, за изпълнението на монтажните рабо-
ти, за технологията на изработване на някои детайли искам да
поговоря в тази беседа.
Помощна дъска за дърводелска работа
Преди есичко те съветвам да си направит помощната дъска,
показана на фиг. 137. Тя може да се постави на маса или на ши-
рока скамейка и ще замести дьрводелския тезгях. След завършва-
не ра работата може да я свалят от масата, за да не пречи на
другата работа.
Избери си суха, без чепове, дъска с дължина около 1,5 т,
ширина 250—300 шт и дебелина 40—50 тт и я рендосай добре,
такр че да стане от всички страни равна и гладка. Колкото дъска-
та е по-дебела, толкова по-здрава и по-устойчива ще стане и по-
моЦната дъска. Суровата дъска не е подходяща, тъй като след из-
съжането си тя ще се огъне и ще се спука.
По дължината на дъската закови отдолу летва, която да се
иэдрва на 15—20 mm навън. Към десния край, а също отдолу
201
закови трупче от широка дъска, но така, че натавлак на трупче-
то да бъдат напречно на влакната на дъската. Закованите отде-
лу летва и трупче ще придържат дъската към края на масата.
В левия край на дъската прикрепи една «лястовича опашка»—
трупче, изрязано вътрешно под ъгъл, с коего се улеснява рендос-
ването на летви и дървени плоскости. Изработва се от дъска с
дължина 200 mm, ширина 150 mm и дебелина 10—12 mm. При
заковаването на това трупче се постарай да забиеш по-дълбоко
Фиг. 137. Помощна дъска за дърводелска работа
главите на гвоздейте или винтовете, за да не пострада ножът на
рендето.
До «лястовичата опашка» закови още едно трупче за рендос-
ване ребрата на дървени плоскости. Това трупче се изработва
от твърдо дърво, например бук или дъб, и се изрязва под ъгъл.
Между него и реброто на основната дъска се образува клинооб-
разна междина, в която се пъха краят на обработваната плос-
кост. Отдолу обработваната плоскост се задържа от издадената
част на надлъжно прикрелената легва.
На другия край на оснозната дъска (на 120—150 mm от края)
се прави още един изрез. В него се закрепва с клин дъската, на
която искаме да направим надлъжен изрез, да шкурковаме реб-
202
рата или да запилим ръбовете й. В този израз може също да се
притиснат с клин две парчета, конто искаме да залепим. От дру-
гата страна на изреза е заковано трупче или по-дебела летва.
Това е ограннчителят, към който се притискат плоскостите или
летвите при изрязването им.
Ако добавит към дърводелската дъска шлосерски стиски и
къс ъглово желязо, тя може да се използува и за никои по-леки
механични и шлосерски обработки.
Работна маса
За обработка на дребни детайли, за механичен и електрически
монтаж на твоите конструкции, ще подхожда каквато и да е маса—
канцеларско бюро или кухненска маса. Но за да не повредит ма-
сата, направи си допълнителна дъска, която ще поставят вър-
ху масата по време на работа.
Такава дъска, поставена на канцеларското бюро, е показа-
на на фиг. 138. За изработката й е необходимо шперплатов лист
с дебелина 4—6 mm и четири дървени летви със сечение пример-
Фиг. 138. Монтажна маса
но 20X25 mm. Три от тях закови отдолу на челната и странич-
ната части на листа, така че в тях точно да се вмъкне плота на ма-
сата. Четвъртата летва прикрепи по дължината на задната част,
но отгоре на шперплатовия лист. Така ще се получи щит, който
203
обхваща масата, без да се придвижва по нея. Задната летва слу-
жи за ограничится против изпадане на уредите и материалите.
Ако за монтажната работа ще използуваш по-голяма маса,
тогава допълнителната дъска може да обхваща само единия й
ъгъл. В този случай вместо три се закрепват две ограничителни
летви отдолу, а останалите две се поставят върху шперплатова-
та плоскост.
Готовият щит почисти със шкурка, байцвай с черен или оре-
хов байц, след което лакирай с бернщайнлак. В десния заден
ъгъл на щита монтирай разклонителна дъска с три контакта заоткри
та инсталация. Контактите свържи паралелно. С помощта на по-
стоянно закрепен шнур ще свързваш контактите към мрежата.
Защо три контакта? За удобство при пускането и настрой-
ката на радиоприемници, усилватели и други захранвани от
мрежата апаратури: единият е за поя л ника, другият — за из-
питваната апаратура, третият—за лампата, с която ще осве-
тяваме затъмнените места в монтажа. Желателно е разпредели-
телната дъска с контактите да бъде снабдена с отделен предпа-
зител 2—3 А. Ако случайно стане късо съединение в изпитвана-
та схема, ще изгори този предпазител, а не общия, от етажното
табло.
Научи се да споявяш добре
За значението на добрите, надеждните електрически контакт»
между проводниците и детайлите вече говорихме — сигурни
връзки и стабилен монтаж се осигуряват само с помощта на
спойки.
Основен инструмент за спояване е поялникът — медно пар-
че или пръчка, нагрявано с електрически нагревател до темпе-
ратурата на топене на припоя. Краят на медната пръчка е за-
острен чрез запълване — това е накрайника или «човката» на
поялника.
Радиолюбителите най-често използуват електрически поял-
ницн като тезн, показани на фиг. 139. Накрайникът е пъхнат в
метална тръба, обвита със слюда, или в керамично тяло с кана-
ли. Върху слюдата или в каналпте на керамичното тяло е навит
нихромовият проводник — това е нагрезателния елемент на поял-
ника. Отгоре нагревателният елемент е защитен със слой азбест
и метален кожух. На другия край е закрепена дървена или пласт-
масоза дръжка. С помощта на шнур, съединен с нагревателния
204
елемент, поялникът се включва към електрическата мрежа или
към трансформатора за понижено напрежение. Електрическият
ток нагрява проводника и той отдава топлината си на медния
накрайник.
Промишлеността пуска различии видове електрически поялници,
захранвани както от мрежа 220 V, така и от понижено напреже-
ние 6,12, 24 или 36 V. Захрапващото напрежение е означено на
кожуха на поялника.
Фиг. 139. Електрически поялници
На фиг. 139 са показали две често срещани конструкции на
електрически поялници. Едната от тях (фиг. 139 а) има две сме-
няема накрайника: Г-образен и прав. В зависимост от характера
на работата се поставя онзи накрайник, който е по-удобен. Вто-
рият поялник (фиг. 139 б) има по-тънък и дълъг накрайник,
който не е сменяем. Основната разлика между показаните поял-
ници е не толкова във формата на накрайниците им, колкото в
мощността: първиятепо-мощен и с негоможе да сеспояват масивни
части дори и някои домакински предмета; вторият е по-мало-
мощен и е предназначен изключително за радиомонтаж. Напо-
следък се използуват и още по-миниатюрни поялници с мощност
от 20—30 W, предназначени за монтаж на транзисторни схеми
върху печатни платки.
За спояването са необходими още припой и флюс.
Припои се наричат леснотопими метални сплави, с конто се
правят спойките. Понякога за спояване се използува и чист ка-
205
лай. Калаената пръчка има светлосребриста, матирана повърх-
ноет и при огъване се чува специфично «пукане». Но чистият
калай е сравнително скъп, затова го използуват само за калай-
дисване на съдове за храна.
За радиомонтаж обикновено се употребява калаено-олозен
припой, представляващ сплав от калай и олово. По външен вид
той прилнча на чистия калай, но не е толкова блестящ.
Фиг. 140. Поставка за поялника
Колкото е повече оловото в припоя, толкова той е по-тъмен.
Но по здравина на спойката калаено-олозният припой не от*
стъпва на чистия калай. Той се топи при 180—200°С. Най-удоб*
но е да се използува във вид на тънки пръчки пли кръгла тел
(тинол), чиято вътрешност има флюс.
Флюсове се наричат веществата, конто предпазват подгот-
вената за спояване метална повърхност да не се окислява от за*
гряването с поялника. Без флюс припоят няма да се «слепва»
към повърхността на метала.
Съществуват различии флюсове. В работнлниците например,
където се калайдисват метални домакински съдозе, се използу-
ва киселина — разтвор от цинк в солна киселина. За монтаж на
радиоапаратури такъв флюс е съвършено неподходящ, тъй като
при допирането на поялника до него той се разпръеква, замърся-
ва монтажа и след време разрушава връзките и поврежда части-
те. Дори и съвсем малка капка от киселина, попаднала на тъ-
нък проводник, скоро го разяжда и прекъева.
За радиомонтаж са подходящи такива флюсове, в конто няма
следи от киселини. Един от тези флюсове е колофонът. Ако спой-
ката се извършва в леснодостъпни места, използуватсе парче-
та от твърд колофон. В случайте, когато е трудно да се достигне
до детайла с парчето колофон, се прави разтвор от колофон в
спирт за горене. За да се разтворп добре, колофонът се счуква
на прах и се изеипва в спирта. Тъй като спиртът е летлив, такъв
флюс трябва да се предпазва от изпаряване, като се държи в
206
добре затворено шише, например от одеколон. Колофонната па-
ста сенанася върху спояваното място с тънка пръчка или чет-
чнца.
Фиг. 141. Работен връх на поялника:
отляво — правилно запилеи; отдясно
— прегорял
Фиг. 142. Калайдисван е
на проводника
Препоръчвам ти да направит за поялника специална постав-
ка, а припоят и колофонът да държиш в кутийка от алуминий
(фиг. 140). Тези прости приспособления ще създадат удобство в
работата, а поялникът, припоят и колофонът няма да причиня-
ват замърсяване.
Умението да се споява добре е един вид изкуство, което се
усвоява не изведнъж, а в резултат на известна практика. Тай-
ната на здравата и красива спрйка се състои в акуратността и
чистотата: ако проводниците не са добре зачистени, ако поялни-
кът е замърсен, слабо нагрят или прегрят, никога няма да се
получи добра спойка.
Недостатъчно нагорещеният поялник превръща припоя в
кашица, която не може да се спои. Признак за достатъчно за-
гряване на поялника е «кипенето» на колофона и обилното от-
деляне на дим при допирането на поялника. Нормално загря-
тият поялник добре стопява припоя и не се окислява.
Работният връх на поялника трябва да бъде винаги горещ и
добре калайдисан — покрит с тънък слой от припоя. Поялникът
се калайдисва по следния начин. Загрява сс добре, върхът му
се зачиства с пила или с едра шкурка. След това бързо се при-
трива в дърво, за да се покрие цялата работна повърхност с тъ-
нък припой. Ако припоят не се е задържал добре върху накрай-
ника, зачистването и триенето в дърво трябва да се повтори.
Поялникът трябва да се счита за добре калайдисан само тогава,
207
когато върхът е равномерно покрит с припой и при загряване
от пего се стича капка припой.
Работният връх на всеки поялник след известно време пре-
гаря по него се образуват вдлъбнатини. Правилна форма може
отново да му се даде чрез изпиляване. Най-правилна и удобна
форма на работния връх на поялника е показана на фиг. 141.
Местата от проводниците и частите, конто са предназначени
за спояване, трябва да бъдат зачистени до блясък и калайдиса-
ни. Спойката без предварително калайдисване отнема повече
време и е по ненадеждна. Калайдисването на проводника става
така: почистеният проводник се опира в колофона и се загрява
добре с поялника (фиг. 142). Разтопепият колофон облива про-
водника и припоят от поялника се стича по него. С въртене на
проводника и бавно движение на поялника по него лесно се
постига равномерно покритие на повърхността на проводника с
тънък слой припой.
Ако при спояването ще използуваш течен колофонов флюс,
намазвай калайдисапата част с този флюс, като си помагаш с
пръчка или четчица, а след това нагрей частта с поялника, до-
като припоят се стече по спояваната повърхност.
За да споим калайдисаните проводници или детайли, те тряб-
ва да се притиснат плътно един към друг и в местата на допнра-
нето им да допрем поялника с капка припой на върха му. Щом
като мястото на спойката се загрее, припоят се стича и запълва
празнините между частите. С плавно движение на поялника тряб-
ва да се разпредели равномерно припоят по цялото място на спой-
ката, а излишъците да се отнемат с поялника. След това поялни-
кът може да се отдалечи — припоят бързо ще се втвърди и ще
укрепи здраво частите. Особено важно е споените дегайли след
отделянето на поялника да не се размърдват, докато не се втвър-
ди припоят; иначе спойката ще стане слаба.
Ако не е възможно да се калайдисат предварително споява-
ните детайли, те трябва да се притиснат плътно един към друг,
да се намаже мястото на допирането им с колофонна паста (или
да се допре там парче колофон) и да се загрее с поялника, като
предварително върхът му е взел припой. Детайлите трябва да
се загряват дотогава, докато припоят се стече по цялото място
на спойката.
Запомни: добра спойка е онази, при която припоят не е на-
трупан, а е разлят от всички страни на спояваното място.
Начинаещите, нямащи още достатъчен радиолюбителей и опит,
се стараят да натрупват с припой спояваното място, а след това
208
се очудват, че не се получава добра връзка вопреки многого из-
разходван припой. Изкуството на доброго спояване е да се на-
прави споиката с малък разход на припой. А гова се посгига с
добре загряг и калайдисан поялник. Само при гези условия
спойкага се получава здрава, сигурна и красива.
Помни, че колофоновиге изпарения дейсгвуваг на очиге и
гърлого, затова спояването грябва да сгава в провегриво поме-
щение. Още по-добре е, ако на рабогното мясго се посгави венти-
латор.
За някои материали и методи за монтаж
КачестЕенага работа на радиоприемника, усилвателя или дру-
то радиотехническо устройстго много зависи ст рационалното
разположение на елементите и стабилнсстта на монтажа им.
Основните части трябва да се разполагат така, че съединител-
ните проводници да бъдат по възможност къси и да не се пресичат.
Монтажът трябва да бъде добре укр°пан, за да н1 с° получат
случайни допирания и съединения млжду частите и провод-
ниците, конто могат да се появят при удари. Освен това монта-
жът трябва да бъде компактен, удобен за проверка, за замяна
на части и естестЕено красив.
За основа на радиотехническата конструкция служи плоска
или сгъната плоча — ш а с и. Както плоските, така и огънати-
те шасита могат да бъдат дърнени, метални, пластмасови или
комбинирани от разни материали.
Ако шасито е от дърво, трябва да внимаваме то все пак да
бъде с достатъчно добри изолационни качества. Дървеното шаси
не трябва да псема влгга — овлажненото шаси може да стане
причина за утечки на ток и следователно за отказ в работата на
радиоапаратурата. За да не се получи това, дървеният материал,
от който ще се изработва шасито, трябва да се изсуши добре,
да се натрие от всички страни с добре разтопен парафин или во-
сък и да се намаже един-два пъти с маслен или шеллак. Обработе-
ните по този начин материали няма да поемат влага, а и външни-
ят вид на шаситата, направени от тях, ще бъде по-добър.
Тънкият пп.ерплат е удобен за обработка, но изработените
от него плочи и шасита ще бъдат не особено здрави. Най-под-
ходящ е шперплатът с дебелина 4—6 mm.
Металната ламарина е по-трудна за обработка, особено в
домашни условия. Затова пък изработените от нея плочи и ша-
14 Млад раднолюбител
209
сита са по добри от дървените, и то не само за това, че те са по-зра-
вн. Металът служи за е к р а н, отстраняващ взаимната връз-
ка между отделяйте части и вериги, получаваща се чрез магнит-
ните и елект рическите полета. Екранирането в много случаи се
явява задължително техническо изискване. Метал ното шаси
се използува и като заземителен проводник, което опростява
монтажа.
За металните шасита е подходяща листова стомана с дебели-
на 0,8— 1 mm или листов алуминий 1,5 — 2 mm. Изрязването
на заготовката, огъването на шасито и пробиването на отворите
по него трябва да стане в клубната работилница, а окончателно-
то дообработване на шасито може да се извърши и в домашната
лаборатория.
Но след като решим да използуваме метално шаси, трябва
да бъдем много вннмателни при монтажа: всички части, провод-
ници и електрически вериги, конто по схема не са заземени, тряб-
ва да бъдат най-старателно изолирани ог шаси.
За лицеви плочи и монтажни плочи на малки радиоприем-
ници, усилватели, измервателни уреди и др. радиолюбителите
използуват листов гетинакс или сгъклотехстолит с дебетина 1,5
до 3 mm. Тези материали са добри пзоаатори. Те се обработват
лесно, а изработ»нит° от тях детайли имат красив вид. Монтаж -
нит» плочи и печатайте платки на повечето транзнсторни апа-
ратури трябва да се изработват от гетинакс или стъклотекстолит.
Като разказвам за устройството на при мницит , усилвате-
лите или другите апаратури, аз не винаги посочвам размерите
на техните плочи и шасита. Защо ? Затова, че не във всеки слу-
чай подхожда един и същ съвет. Поради това, преди да израбстгищ
заготовката, подбери всички необходими части, разположи ги
в реда, показан на монтажната схема, и едза тогава уточни раз-
мерите на монтажната или лицевата плоча. Не се мъчи да нама-
ляваш излишно размерите на плочата или шасито — на малка
позърхност монтаж! т се прави по-мъчно.
След като напразиш плочата или шасито, постави на тях час-
тите и отбележи местата на всички необходими отвори. Оконча-
телното разчертаване и центриране на отворите става с линийка
и перге л . Диаметрите на отворите трябва да бъдат так ива, че де-
тайлите да се закрепват здраво за тях.
Върху готовата основа отначало закрепваме всички обемис-
ти и тежки части, а след това плочките, буксите, бобините, прев-
ключвателите. Провери дали закрепването е достатъчно здраво,
няма ли допиране на някои от изводите на частите до шасито.
210
Едва след това се залови с електрическия монтаж — свързва-
нето на частите.
За монтажа използувай гол или изолиран, калайдисан или
посребрен меден проводник с дебелина 0,8— 1,5 mm. Той доб-
ре провежда електрическия ток, а монтажът с него се получава
стабилен и здрав.
lillllOMHO
Фиг. 143. Начини за свързване на провод-
ниците и детайлите чрез спояване
Предназначеннят за монтаж проводник трябва да’се опъне и из-
прави. За;целта вземи парче проводник с дължина”'1,5 —1'2 т/за-
тегни единия му край в стиски или го усучи в някакъв неподви-
жен предмет, а другия край изтегляй силно, като го хвгнеш с
клещи. По този начин проводникът се разтегля малко и се из-
правя. От него ще отрязваш парчета с необходимата дължина
за монтажа.
Всички връзки споявай внимателно. В местата, където е въз-
можно допиране на проводниците, вмъквай изолационни поли-
хлорвиннлни тръбички (шлаухи) или ги обвивай с изолационна
лента.
При монтажа, както и по време на изпитанията и настройка-
та на апаратурата, често се налага да се иодменя една част с дру-
га. Това трябва да се има пред вид и във всеки отделен случай
да се прилагат най-удобните начини за монтаж. Някон от тях
са показани на фиг. 143.
В случайте, когато е необходимо да се съединяват цва прави
проводника, техните краища може и да не се прегъват, а да cg
застъпят на дължина 6—8 mm и да се споят. Когато пък трябвс
3
211
да се свържат проводници, идващи под прав ъгъл, краят на еди-
иия проводник може да се прегъне, да се допре до другия и в
такъв вид да се направи спойката.
Не се препоръчва спояваието на няколко проводника или де-
тайла в една точка. В такъв случай, ако е необходимо да се от-
пои единият от проводниците, неизбежно ще се разпоят и всички
останали.
Фиг. 144. Монтажна стойка
А ако условията на монтажа налагат свързването на някол-
ко части да стане в една точка? В такъв случай трябва да се из-
ползуват м о н т а ж н и стойки (опорни точки), конто ос-
вен това придават стабилност на монтажа.
Най-простата монтажна стойка може да се пзработи от обик-
новен молив, на който се изважда графита (фиг. 144). Изрязана-
та част от молива се изпилява и се получава стойка с отвор в
средата, в който може да се завинти винтче за дърво или за ме-
тал. С единия си край стойката се закрепва към монтажната плоч-
ка или шасито. Към другия край с винтче се закрепва «звездич-
ка», изрязана от бяло тенеке или меспнг. Към тази звездичка се
запояват проводниците и изводите на детайлите.
Колкото е по-сложна схемата, тоткоза иозсче резистори и
кондензатори ще има в нея. Запо-иснето им непосредствено към
частите ще бъде невъзможно и ще направи монтажа претрупан.
В такива случаи се прибягва до м о н т а ж н и и л о ч к и —
парчета от изолационен материал с контактни изводи (уши),
към конто се спояват проводниците и частите.
Устройството на проста монтажна плочка можеш да видиш на
фиг. 145. За осноза служат две гетинаксови или текстолитови
плочки. В краен случай те могат да се направят от парчета плъ-
212
тен картон или шперплат, предварително изварени в горещ па-
рафин или пропити в лак, така че да станат добри изолатори.
Контактните изводи, наричани най-често кабелни уши, се
изрязват от бяло тенеке, месинг или от медей проводник с диа-
Фиг. 145. Монтажна плочка
метър 1,5—2 mm и се укрепват в отворите, пробити на горната
плоча. Двете плочн се притискат и се стягат с винтчета непосред-
ствено към шасито или се закрепват на стойки.
Размерите на монтажните плочки и броят на контактните из-
води в тях се определят от габаритите и броя на мо.нтираните
части.
Транзисторните конструкции се монтират често и на гети-
наксови плочки, а за опорни точки на частите се изиолзуват
щифтчета от проводник или кухи нитчета. Детайлите се разпо-
лагат от едната страна на плочката, а връзките между тях се
правят от другата страна. Такива плочки с монтирани на тях
детайли най-често се наричат м о н т а ж н и платки.
Монтажът на щифтове (фиг. 146 б) се извършва по следния
начин. Отрязъци от меден калайдисан или посребрен проводник
с диаметър 0,8 — 1 mm и дължина 8 —-10 mm се набнват в от-
вори на платката така, че от страната на дегайлите те да се по-
дават с 4 — 5 mm, а от страната на опроводяването — 2 — 3mm.
За да не се разклащат щифтозете, отворите, в конто те се набнват,
трябва да бъдат малко по-малкн от диаметъра на щифтовете.
За набиването на щифтовете е пай-добре да се използува занит-
вач — парче от кръгла стомана с направляващ отвор на върха,
в който се вкарва щифтът (фиг. 146 в). С това приспособление
щифтът удобно се насочва в отвора и се набива в него чрез удар
с чук.
213
След това краищата на изводите на детайлите се огъват на
халка с помощта на кръгли клещи (фиг. 146 а), вкарват се в щиф-
товете и се запояват. По същия начин се спояват към щифтовете
и съединителните проводници,само че от другата страна на платката.
Фиг. 146. Монтаж на радиочастите с щифтове и приспособ-
ление за набивапе на щифтовете
Начпнът за монтаж с кухи нитове е показан на фиг. 147. Нит-
четата се занитват в отворите на платката и в тях се запояват
изводите на радиочастите. Ако не могат да се намерят готови ку-
хи нитчета, те могат да се направят от месингови или медни тръ-
Фиг. 147. Монтаж на радиочастите с кухи нитчета
бички с диаметър 1,5 — 2 mm, нарязани на парчепца, дълги
3 — 4 mm, с оглед да бъдат 1,5 — 2 mm по-дълги от дебелината
на платката. Подходящи кухи нитчета се получават и от щиф-
товете на негодни за употреба радиоламп!! с октален цокъл. Те-
214
зи тръбички се вкарват плътно в отворите и краищата им се раз-
валцоват от двете страни.
Понякога може да се мине и без щифтове или нитчета, като
изводите на елементите се прокарват през отворите на платка-
та и се спояват помежду си от другата страна на платката. Но
при този монтаж е трудно да се прави подмяна на частите.
Опнтните радиолюбители монтират своите конструкции на
платки, чиито съединителни проводници и опорни точки са из-
птлнени по т. нар. печатен способ.
X
Фиг. 148. Самосюятелно изработени
единична б\кси
Букси, клеми и техните заместители
Не само монтажните стойки, плочки и платки, но и другите мон-
тажнн елементи се налага да бъдат изработвани самостоятелно,
ако те не могат да се намерят в твоя все още неголям склад, на-
пример буксите и клемите. Ако става дума за прости конструк-
ции, например за детекторен или 1—2- лампов радиоприемник,
конто обикновено се монтират на дървени плочи, буксите за тях
могат да се изработят от различии, намиращи се под ртка мате-
риали. Така например за букса може да служи гилзата от из-
стретян патрон от малък калибър (фиг. 148 а). Гилзата се забива
с чук в отвора от долната страна на плочата, а подаващият
се отгоре край се развалцоза с помощта на занитвач или друг
конусно заточен метален предмет, например дебел гвоздей.
Сполучлива букса се получава от ламаринено парче (фиг. I486).
В краищата на пластинка с размери 15x15 mm направи с ножи-
ца изрези, огъни пластинката в тръбичка с диаметър 4 mm, пос-
тави я в плочата, а подаващите сс краища огъни настрани и
притисни към плочата.
Букса може да се направи също и от гол медей проводник с
дебелина 1—2 mm (фиг. 148 в). Парче от проводника се свива в
спирала на гвоздей, при което се получава тръбичка. Направе-
215
ните по този начин букси трябва плътно да влизат в отворите на
плочата и здраво да се задържат в нея.
Често ще ти са необходими двойни букси, поставени на плоч-
ка от изолационен материал, която може да се монтира както
Фиг. 149. Двойни букси, изработени
от иромишлеността
на дървени, така и на метални плочи и шасита. Тези букси могат
да бъдат най-различни по конструкция. Така например готозите
двойни букси, показани на фиг. 149 а, имат гнезда, изработени
от плътен материал, опресовани в пластмаса. Между двеге бук-
си има монтажей отвбр за закрепване с винт към основата. Бук-
сите, показани на фиг. 149 б, са изработени от листов материал
Фиг. 150. Самостоягелно изработени двойни
букси
и са занитени в гетинаксова плочка. С помощта на винтчета през
двата .монтажни отвора двойната букса се закрепва към лицева-
та плоча или към шасито.
Една от възможнпте конструкции на самостоятелно i гргбс-
тена двойка букса е показана на фиг. 150. Изрежи две плочки
216
а) 6)
Фиг. 151. Клеми: вляво —фаб"
рична, вдясно — самостоятелно
изработена
размери 10x45 mm от гетинакс, текстолит, плексиглас или
в краен случай от тънък шперплат. Пробий в тях два отвора с
диаметър 4 mm за гнездата. Разстоянкето между центровете на
тези отвори трябва да бъде точно 19 mm. В краищата на плочка-
та пробий още два отвора за за-
крепване на плочката към ссно-
вата. От ламарина i зрежи две
лентички с ширина 2,Г.—3 mm и
дължина около 40 mm. Огъни ги
във формата на .татинската бук-
ва U, пъхни ги в отворите на
едната плочка, а отгоре залепи
другата плочка — получава се
достатъчно добра двойка букса.
Накратко за клемите. Всяка
клема независимо ст нейната кон-
струкция представлява шпилка с
резба, гайки и затягаща глава. Значи ролята на клема може да
се изпълнява от винт с диаметър 3—4 mm и гайки, както е по-
казано на фиг. 151. Впрочем в повечето случаи* клемите могат да
бъдат заменени с букси.
Самоэъчни пргвхлючвате ли
В този разговор, когато ставаше дума за детекторния приемник,
аз не успях да ти разкажа как да си направит превключвател.
Това ще напраья сега.
На фиг. 152 са показами две конструкции на самостоятелно
изработени превключватели. Плъзгачът на всеки от тези пре-
включватели трябва да се парабол и от месингова лента с дебелина
0,5 — 0.7 mm, ширина 7—8 mm и дълж! на около 40 mm. Лен-
тичката трябва да се направп по-еластична, като се пзкове леко с
чукче, постагена на метална плоскост; това се право, за да пру-
жинира плтзгачът по-дсбре и да притиска по-плътно контакт-
Н!!те пластин!’. Краищата на плкзгача трябва малко да се огънат
нагоре; така плъзгачът ще преминава плавно ст контакт на кон-
такт, без да се получава заяждане или изкрпвяване. А пък за да
не се влияе върху настройката на приемника ст дсп!’ран₽то на
ръката, към плъзгача с поставено дървено или пластмасоио копчс.
Плъз!ачът е закрепеп към осносага чрез винтче, около което
217
той трябва да се върти, но без голяма хлабина. Към това винт-
че, но под плъзгача, подложи метална шайба.
Контакт!.те на превключвателя може да се изработят от пар-
чета гол меден проводнике диаметър 2—3 mm. Огъват се във вид
на буквата П и се прокарват през отвори в основната плоча. За
Фиг. 152. Саморъчни превключвателя
кгпт.1 ктп може да се използуват и изстреляни гилзи от малока-
Л1 б[ еии патроня глп винтчета с пслукръгла глава. Важното е
изпъкналата над сснсвата част от контакта да бъде гладка и да
сснгурява надеждно коптактуване с плъзгача.
На фиг. 133 а е дадена още една конструкция на превключ-
вг.тел. Тева е П-образна сксбичка, огъната от дебел меден про-
водник. Тя се поставя в букси, като свързва централната бук-
са с останалите, разположени в окръжнсст. За да не влияе допи-
рането на ръката върху настройката на приемника, в средна-
та част на сксбичката е нахлузена винилитова пли гумена тръ-
бичка, или пък тази част се обвива с изолационна лента.
Ако в «склада» ти се намира невреден потенциометър, от не-
го може също така да се израбсти ппевключвател (фиг. 153 6).
Извади от потенциометъра металното капаче. След това зачисти
с пила пли шкурка тоководещия графитен слой. Необходимият
брей контактп изрежи ст медиа или месингова ламарина (в краен
случай от бяло тенеке) във форма на сегменти с изводни крапща
и гп залепи към изолащ.енната подложка с лепило БФ-2 или
епоксидна смола. Изводиите пера на контактите укрепи в кана-
ли, пзпилени по перпферията на тялото на потенциометъра,
218
или 1'и огъни накре. Плтзгачът на бившим потенциометър сега
ще бъде плъзгач на превключвателя.
Такива или псдсбни превключватели меже да се взпелзу-
ват не само в детекторните, но и в простите ламповн и транзис-
торни приемници.
Фиг. 153. Саморъчни превключватели
а — от букс к; б — ст потенциометър
Бобини
В трептящгте кръгсве на приемниците си радиолюбителите из-
ползуват не толкова гс.тсви бебгни, колкото 6061 ни, i зработе-
ни от сгмкте тях, в различии конструкт! вни изпълненгя. С ни-
кои от тях ти вече се запозна при детекторните приемници. А
сега ще ти разкажа за други разновидности на бобини, конто ще
използуват в предстоящите за построяване щмемшци.
Но най-напред за проводниците и техните означения.
За навиване на бобините се използуват медни проводници с
изоляция от памучнп, копринени нгшки или емапллак. В зави-
симост от материала на изолацията марката на проводника се
означава съкратено с букви:
ПЭЛ* — проводник с смайллакова изоляция, лакоустрой-
чив. По-рано този проводник се наричаше ПЭ — проводник
емайлирян:
ПЭВ** — също, но устойчив на висски температури (може
да се използхва при нагряване до 12.".'С);
* Бъл гарскпят- еквивалент на този проводник се означава ПЕЛ.
“ Българскпят еквивалент е ПЕТ—проводник с емайлова изоляция,
теплоустойчив.
219
ПБО — проводник с памучна изоляция, единична оплетка;
ПШО — проводник с копринена изолация, единична оплетка;
ПШД — също, но двойна оплетка;
ПЭЛШО* — проводник с емайлова лакоустройчгва гзо-
лация и копринена единична оплетка.
След буквите, характеризиращи вида на пзолацията, се давв
диаметърът (дебелината) на проводника в милиметри, без да се
взема пред вид дебелината на изолационния слой, например: ПЭЛ
0,12, ПШО 0,5, ПЭЛШО 1,2 и т. н.
Съществува и още един вид проводник — литцендрат, означа-
ван ЛЭШО и ЛЭШД **. Той есъставеноттънки (с диаметър 0,05 —
0,1 пип) проводники с емайлова изолация, събрани в снопчета
и сбвити в единична или двойна кспринена сплетка. С такъв про-
водник са изработени бобипата на мною фабрични приемници
Практически за кръговите бобини на любителските приемници.
са подходящи всички марки проводники, стига изолацията им да е
добра. Проводникът не трябва да е много дебел, защото бобината
ще се получи прекаленс обемюта.
Бсбините, предназначен!! за приемане на средновълвови и дъл-
говълнови станции, се навиват обикновено от проводник с диаме-
тър 0,1 до 0,3 mm, късовълновите бобини се навиватс проводник
0,8—1 mm, а улзракъсовълновите — с проводник до 3 mm.
Съществува правило, което ти трябва да запомнит: колкото е
по-къса ёълусината на вълната, .а конто е изчислена бобината,
толкова подзбел тр.чбза да бъде проводникът, с който тя о нави-
та.
Ако разполагаш с проводник, чийто диаметър ти е непознат,
той може да се определи приблизително така: навий върху молив
известен брей навивки стегнато в един ред и след това раздели
дължината на получената намотка с брой на навивките. Точността
на това начисление ще бъде толкова по-висока, колкото повече на-
вивки са навити.
Ако нямаме проводнике необходим!!я диаметър, а някакъвдруг,
блвзък до предписания, той също може та бъде използуван. На-
пример вместо проводник с диаметър 0,18 mm може да се ъзползу-
ва проводник 0,15 или 0,2 mm.
* Българският еквивалент с ПЕЛКЕ — проводник с емэйл она изола-
ция и един пласт коприна.
** Българскою означение на литцендрата с ЛК—литцендрат с копринена
обвивка. Например ЛК 10x0,07 означава литцендрат от 10 емайли рани про-
водника, всеки от конто има диаметър 0,07 mm.
220
В зависимост от размерите на тялото и обхвата на npi емн! те
честоти бибините съдържат от няколко навивки до няколкоето-
тин навивки. Колкото е по-голяма дължината на приеманата
вълна и колкою е по-малък диаметърът на бобината, толкова по-
вече навивки трябва тя да съдържа.
За детекторните приемници обикновено се препоръчват едно-
слойни бобини, навити на големи тела със сравнително дебел про-
водник. И това не е случайно —такива бобини имат по-малки за-
губи на високочестотна енергия. А колкото са по-малки тези загу-
би, толкова по-добре работи детекторният приемник.
Бобините на ламповите и транзисторните приемници се навиват
предимно на тела с неголеми размерн и с по-тънък проводник. При
това проводникът при дълговълновите и средновълновите бобини
се навива накуп, в няколко слоя. Това са т. нар. м и о г о с л о fl-
ни б о б и н и . Те са по-компактни от еднослойните. Загубите
на високочестотна енергия в тези бобини са малко по-високи,
отколкото в бобините с големи размерн, но тези загуби се ком-
пенсират от усилвателните свойства на радиолампите или тран-
зисторите.
Многослойните бобини от повечето фабрични приемници се на-
виват по особен начин, нарнчен често «универсал» или кръето-
Тяло Хартиена
а) гилза
у г ширина на
। у намотката.
ПрЪцеп
заиз-
водния
край
готооа бобина
Втора
навивка
Фиг. 154. Навиване на бобина тин «Универсал»
3
сана плетка. Такива бобини може да се навиват и саморъчно
(фиг. 154). На тялото, определено за бобината, навий няколко
пласта от книжна лента, при което се получава книжна гилза
221
(фиг. 154 а). Ширината на гилзата трябва да бъдемалко по-голяма
от ширината на бъдещата бобина. За да ие се развива гилзата, краят
на лентата се фиксира с капка лепило.
Сега трябва да се начертаят върху гилзата две успоредни линии
1 и 2 — границите на бобината — и две напречни, диаметрално
противоположни линии Я и 4 за прави.-но подреждане и точно под-
веждане на първнте навивки на бобината. След като се укрепи на-
чалото на бобината в прорез, нагрг.вен в тялото, проводи: кът се
прокарва така, че да мине през пресечната течка на лнниите 2 и
•3 ,фиг. 154 б). След това проводникът се прптиска плътно към ос-
невата и се повежда под ъгъл към пресечната точка на линиите
1 п 4 (фиг. 1,54 в), а след това — към началото на навивката. По-
лучава се една навивка. По-нататък проводникът трябва да се огъ-
не така, че да прехвърлн началото на първата навивка и да я при-
тнепе към гилзата (фиг. 154 г). Втората навивка се навива паралел-
но на първата и отново се огъва под ъгъл, но вече от противопо-
ложнята страна на тялото. Нататьк наняването става в същия ред,
като всяка следваща навивка се нарежда успоредно на предната
чрез въртенс на тялото (фиг. 154 д'). В местата на преходите огъ-
вай проводника, като прктискаш огъвките на предайте навивки
към тялото. При това трябва да се следи сгъвките да не излизат
извън грапиците на ограничителните линии 1 и 2.
Пай-трудното при нзвиването на бобините тип «Универсал') е
правилнстс нареждане на първнте десетина навивки. Називането
на всички останали навивки е лесно. За да се задържат първнте
навивки по-здраво на гилзата, нейната повърхност може да се на-
маже с лепило пли лак. За да не се разеипе готовата собпна, тя
трябва да се облее с лак или разтопен парафин.
Книжната гилза се псставя, за да може бобината да се мести
по тялото или пък да се прехвърлн на друго тяло.
При първнте опити саморъчната бобина «универсал» не внна-
ги се получава здрава н с хубав вид. Но ако се практикува малко
по-дълго, бобините ще могат да се правят не по-лоши от заводските.
Може да възннкне въпросът; защо е пзмислена бобина с тако-
ва сложно устройство? Не може ли да се опрости — проводникът
да се навива като конеца на макарата? Може, но не се правитака.
Работата е там, че между всеки двесъседни навивки на бобината
се образуват един вид кондензатори, чиито електроди са навивки-
те, а диелектрикът е изолацията на проводника ивъздуха. Общпят
капацитет на тези кондензатори се нарича собствен капа-
цитет на бобината. Този капацитет се сумира с другите капа-
цитетн, влизащи в трептящия кръг, стеснява обхвата на пркема-
222
ните о т приемника честоти, влошавакачеството на трептящия кръг.
Особено голям е собственият капацитет на многослойпи бобини,
чийто проводник е навит като конеца в макарпте.
За да се намали вътрешният капацитет на бобината, трябва да
се увеличи разстоянието между съседните навивки и те да се раз-
полагат под ъгъл една спрямс друга. С това се обяснява npinaia-
нето на сложни методи за навиване и по-особено разположе-
ние на навивките.
Радиолюбителитечесто използуват всвоитеприемници бобини,
навити на картоненп тела «накуп», като умишлено не нзреждат
проводника в правилно подредени редсве. При такава намотка
вътрешният капацитет на бобината е сравнително по-малък.
Като пример ще ти разкажа как да си направит бобина с по-
добна конструкция за най-прост лампов или транзисторен при-
емник ;фиг. 155). За тяло на бобината се използува картонена гил-
за отловен патроне диаметър 18—20 mm (14— 12 калибър) пли
тръба със същия диаметър, слепена от плътна хартия или картон.
Бобината L„ е основната, а — дснастройващата. Ограничи-
телните бордове на намотката L2 са картоненп шайби, вмъкнати
и залепенн на тялото. Външния! диаметър на
mm, вътрешният — според диаметъра на гил-
зата.Разстоянието между шайбитее 4—5mm.
Бобината е навита на макарпчка, коя-
то може с леко трпепе да се премести по тя-
лото, но без да изпада производно. А\ака-
ричката за тази бобина може да св наира ниш
така. Обвий гилзата с хартиена лента, широ-
ка 6—8 mm. Върху тази лента вмъкни кар-
тонени шайби, като ги. разположиш па 2—3
mm една от друга. Без да се размърдват шай-
бите, те се залепват към хартиената лента и
след изсъхването изрежи внимателно издаде-
ните краища на лентага. Получава се ма-
каричката за L,.
За бобините е подходящ проводник с диаметър 0,2 — 0,3 mm
с каквато и да е азолация. Намотката Lr трябва да има 40—50
навивки, навити «накуп», а намотката L2 — 250—260 навивки съ-
щия тип намотка. На Z.., се правят изводи от 50 и 150 навивки за
груба настройка. Крайните и междинните изводи се изкарват на-
вън през .прорези в картонените шайби.
Ако края на бобината съединим с началото на бобината L.:,
шаибата е 32—35
18-20
Фиг. 155. Бобина за
прост радиоприемник
223
ще се получи двусекционна намотка. Индуктивността на такава
бобина ще зависи от взаимною разположение на намотките. Ако
навиването в двете намстки е направено еднопосочно и намотката
Li е притисната плътно до Le, общата индуктивност ще бъде най-
голяма. В такъв случай кръгът ще бъде настроен на най-голямата
дължина на вълната. С отдалечаването на от L„ общата ичдук-
тивност ще започне да се намалява, а приемникът ше се пренас-
тройва на по-.къса дължина на вълната. Намотката мо-
же да се извади от тялото, да се обърне и да се вкара отново с об-
ратната си страна. Сега навивките на двете бобини ще бъдат на-
сочени срещуположно и ако ги приближим, общата индуктивност
ше се намалява плавно, а кръгът ще се настройва на станции с по-
мадка дължина на вълната. По този начин посочената
конструкция се превръща в най-прост вариометър — боби-
на с променлива индуктивност. По този начин грубата настройка
на кръга се осъществява чрез превключване на изводите на на-
мотка L.,, а фината — чрез изменение разстоянието и разположе-
нието на навивките на намотката спрямо намотката L... След
като настроим кръга на радиостанцията, макаричката на бсбина-
та L] може да залепим към тялото — получава се радиоприемник
с фиксирана настройка на една радиостанция.
Бобините с подобна конструкция са дебри само за тсва, че са
прости, но трябва да се предпочитат бобините с високочестстни
сърцеьгп!'. Сърцевината псзволява да се намали няколко пъти
броят на навивките в бобината и нейньте размери. А пък ако сър-
цевината еот донастройващ тип, тя освен това ще даде възможност
да се измени индуктивността на бобината няколко пъти, с ко^то
кръгът се настройва на нужната честота.
Най-разпространените магнитив високочестотни сърцевини са
феритните и карбонилните. Те се изработват във вид на
пръчки, щнфтчета, чашки. С пръчковидните феритп ти вече имаше
работа.
Една от възможните конструкции на саморъчна секционира-
на бобина с пръчковидиа карбэнилна сърцевина с диаметър 9
mm е показана на фиг. 156. Увеличаването на индуктивността
на бобината се псстига с вкарване на сърцевината вътре втялото,
а намаляване на индуктивността — с изкарването й навън. Тялоза
такава бобина можеда се направи от харп ена лента с ширина 40
mm, залепена върху кръгло цилиндркчно тяло — стъклсна тръ-
бичка или бургия с диаметър 9,5— 10 mm. На разстояние6—7mm
от горния край на готового и добре изсъхналс. тяло се прорязват
с остър нож два правоъгълни отвора в противоположимте страни.
224
и ги залепи към него.
Съри,еВин>
Фиг. 156. Саморъчна бобина с
високочестотна магнитна сър-
цевина
В местата на тези изрези навий по тялото няколко навивки от де-
бел проводник — те ще изпълняват ролята на резба (гайка) за
навиване на сърцевината. Ограничителните шайби на бобината
изрежи от тънък гетинакс, текстолит или плътен картон с дебели-
на 0,3 — 0,5 mm. Вкарай ги в тялото
Бобината се навива с проводник
ПЕЛ — 0,2 до 0,3 mm. Ако бобината
е средновълнова, тя трябва да съдър-
жа 135 навивки (трисекции по 45 на-
вивки), а ако е дълговълнова — 450
навивки (три секции по 150 навив-
ки). Отначало между двете горни
преградки се навива първата секция,
проводникът се прехвърля в участъ-
ка между средните пршрадки, къде-
то се навива втората секция, и на
края между дол ните две преградки
се навива третата секция. Изводите
на бобината се прокарват през про-
рези в крайните преградки.
Бобината може да се закрепи на
шасито или платката чрез залепване на долния край на тялото.
В много фабрични приемници бобините са навити на унифици-
рани (стандартни) пластмасови тела с феритни шайби и феритни
донастройващи сърцевини. Такова тяло е показано на фиг. 157 а.
Бобината, навита на секционирано тяло, е заградена от две фе-
ритни шайби, увеличаващи индуктивността й. Цилин дричната
феритна сърцевина има резба и може да се премества с отвертка
навътре или навън в тялото, като по този начин индуктивността
на бобината се донастройва.
На същата фигура (157 б) е показано аналогично саморъчно
изработено тяло, което може да бъде използувано за бобини с раз-
лично предназначение, трансформатори и дросели. За изработка-
та му са необходима две феритни шайби от марка 600 НН с вън-
шен дийметър 8—9 mm и вътрешен диаметър 3—3,5 mm, както и
цилиндрична феритна сърцевина с диаметър 3 mm и дължина 15
mm.
За основа на тялото служи хартиена гилза с дължина 12 mm
и диаметър, равен на вътрешния диаметър на феритните шайби.
Феритите се залепват с лепило БФ-2 към гилзата на разстояние
6 mm един от друг. Издаденият отдолу край на гилзата се про-
карва в отвор, направенна платката (или шасито), и се залепва
15 Млад радколюбител
225
към нея. Донастрейващата сърцевина се задържа в тялото с кни яс-
на или илатнеиа влвжка.
Броят на навивките и проводникът за бобината, навита на то-,
ва тяло, зависят от ппедназначението й.
Фиг. 157. Бобииии тела с феритни шайби и доиастрой-
ваща цилиндрична сърцевина
Саморъчни кондензатори
Съветите ми в тази част от беседата ще се отнасят до случайте, ко-
гато ти трябват кондензатори с малък капацитет, каквито не можеш
да намериш, или пък ти липсва променлив кондензатор за прост
радиоприемник.
Кондензатор с капацитет до 50 pF може да се направи по след-
ния начин (фиг. 158). Взема се парче меден проводник с диаметър
1,5—2 mm и дължина 50—60 mm, обвива се с тънка хартия, а вър-
ху хартията се навива плътно, навивка до навивка, един ред от
по-тънък проводник. Вътретният проводник ще бъде единият еле-
ктрод на този кондензатор, а външният — вторият електрод. За
диелектрик ще служи хартията. При дължина на намотката около
1 ст се долучава кондензатор с капацитет около 10 pF. Колкото
хартията е по-тънка и горната намотка е по-дълга, толкова капа-
цитетът ще бъде по-голям.
За самостоятелна наработка на кондензатори с капацитет до
няколкостотгн пикофарада е необходима алуминиева фолия, тън-
ка хартия, парафин или восък (стеаринът не се препоръчва); фо-
лията може да се вземе от повредени хартиени кондензатори с го-
лям капацитет или да се използува «станиол» от шоколад. От по-
вредения кондензатор може да се използува и изолационната хар-
тия.
226
Фел ия та се изглажда и ®т нея се изрязват две ленти — елек-
тродите на бъдещия кондензатор (фиг. 159 а). Дължината и ши-
рината на лентите определят капацитета на кондензатора, който
ни е необходим. Начинът на начисление ще дам по-нататък. Из-
режи още две хартиени ленти, два _
пъти по-широки от метал нме. Ед- ' II *"—
ната от тях (на фиг. 159 а — дел- у' с ...i..
ната) трябва да бъде 1,5—2 пъти /
по-дълга от другата. Разтопи мал-
ко парафин в една кутийка, без
да го докарваш до кипене. Hava- фиг. 158. Саморъчен хартиен <он-
ЖИ С четка хартиените ленти с дензатор с малък гапацитет
горещ парафин и постави точно в
средата им лентите от фолия. Наложи двата чифта от ленти. По-
крий ги с лист хартия и ги притисни с тепла ютия, за да цри-
лепнат лентите по-плътно.
Ако нямаш парафин или восък, лентите мсгат да се намажат
с медицински вазелин (само не и берев).
Фиг. 159. Саморъчен хартиен кондензатор
Вземи след това две парчета меден проводник с дебелина 1—
1,5 mm и дължина 50—60 mm. Огъни единият от крищата им и в
образувалия се процеп подпъхни краищата наметалнителентички,
предварително зачистени от парафина, за да се получи сигурно
контактуване. Слепналите лентички свий в плътно руло и конден-
заторът е готов. За по-добра якост той може да се увие в картоне-
на лента и след това да се потопи в разтопен парафин или да се
залее външно с лепило БФ-2.
А сега да ти кажа данните за изчисление на такъв кондензатор.
Две взаимно покриващи се станиолови лентички с повърхност от
по 1 ст2, разделени с тънка хартия (например кондензаторна),
227
образуват кондензатор с капацитет около 20 pF. Ако вземем на-
пример стакиолови ленти с ширина 1 ст и дължина 10 ст, конден-
заторът ще има капацитет примерно 200 pF. При ленти със същата
ширина, но дълги по 50 ст, ще се получи кондензатор с капаци-
тет около 1000 pF. Кондензатор със същия капацитет може да се
получи и от ленти с ширина 2 ст и дължина по 25 ст или с шири-
на 2,5 ст и дължина по 20 ст. И така,за да знаем капацитета на
бъдещия кондензатор в пикофаради, трябва площта на взаимно
припокриващите се метални ленти, изразена в квадратни сантимет-
ри, да умножим по 20.
При изчислението не се вземат пред вид краищата на станио-
ловите ленти, към който се закрепват изводните проводници, тьй
като те не се припокриват от края на другата лента.
След като кондензаторът е изработен, провери няма ли късо
съединение между двата му електрода.
На фиг. 160 е показан кондензатор с променлив капацитет,
който ти можеш да си направит самвтвоята домашня лаборато-
рия. Основните му части — подвижни и неподвижни пластики,
странични плочки, подложки — са начертана в естествена голе-
мина, което облекчава работата ти.
Изкопирай тези части на прозрачна хартия (паус), изрежи
ги и по получените шаблони ще можеш да изработиш необходими-
те ти бройки.
Подвижните и неподвижните пластини може да се изрежат от
ламарина — най-добре месингова или медиа, с дебелина 0,2 — 0,3
mm. За диелектриксе използува целулоид на листа или целофан,
а в краен случай—плътна хартия, напонена с восък, парафин или
лак. Страничните плочки се изрязватоггетинакс, ебонит или плек-
сиглас с дебелина 2—3 mm. Може да се използува и тънък шпер-
плат предварително изварен в парафин.
За монтирането на кондензатора щеса нужни 4 винта или шпил-
ки с диаметър 2—3 mm и дължина по 20—25mm, гайки за тях
и 12—15 шайби. За ос може да послужи парче медиа или месинго-
ва тел или гвоздей с диаметър 3—4 mm и дължина 55—60 mm. На
6—8 mm от края на оста се правя огъване под прав ъгъл. Лостът
се изрязва от медиа или месингова лента с дебелина 2—3 mm.
Дължината му е 43—45 mm, ширината —5—6 mm, разстоянието
между центровете на двата отвора — 33 mm.
Изрязаните пластини трябва да бъдат съвършено равни и да
нямат «мустаци» по краищата. Всички неподвижни пластини се
нареждат в спакет», стягат се встиски и се зачистват с фина шкур-
ка. По същия начин сеобработват подвижните пластини и странич-
228
ните плочки. Пробиването на отворите в пластините и странични-
те плочки също трябва да стане едновременно, като се пакети-
рат и се стегнат в стиски. Крайните отвори в пластините и плоч-
ките пробивай в зависимост от диаметъра на наличните винтове
Фиг. 160. Саморъчен променлив кондензатор с твърд диелектрик
или шпилки, а централните — според диаметъра на оста. Шпил-
ките и оста трябва да влизат плътно в отворите, без да играят сво-
бодно в тях.
229
Монтажът на кондензатора се прави в следния ред. Вотвора на
лоста се поставя оста и се прави спойка. В оста се вмъква шайба,
която намалява триенето между лоста и сгранпчната плочка. Оста
се прокарва през отвэра в страничната плочка. В двата странични
отвора се пъхат винтчетата, на конто предварително се вмъква по
една шайба. Плочката с оста и вннтчетата се поставят на масата,
така чеоста и вннтчетата да сочат нагоре. Във вннтчетата се вкар-
ва неподвижна пластина, върху нея нзолационна подложка, а в
оста — подвижна пластина. След това във винтчетата се поставу,
шайби (дебелината им не трябва да бъде по-малка от дебелината
на пластината), върху шайбите и подвижната пластина се слага
нзолационна подложка, след нея неподвижна пластина, отново
подложка, а на оста — втора подвижна пластина. Нататък във
винтчетата се вмъкват отново шайби, подложка, следащата непод-
вижна пластина и отново подложка, трета подвижна пластина,
шайби и т. н. Сглобката на пластината завършва с поставянето на
последната пластина и втората странична плочка. След всичко
това плочките може да се затегнат от двете страни, като се поста-
вят при необходимост дистанционни втулки или няколко дебели
шайби.
Между краищата на подвижните пластики и лоста се поставят
втулки или шайби и цялата подвижна система се затяга с гайки.
Общата дебелина на набора от шайби трябва да бъде такава, че
пластините и лостът трябва да бъдат успоредни и да се движат с
оста без усилия.
Пол гайките, с конто се стяга корпусът на кондензатора, се по-
ставят кабелни уши. Те ще служат за изводи от двата електрода
на кондензатора.
Издадените уши на неподвижните пластини и лявото (според
фиг. 160) кабелно ухо се спояват с парче меден проводник. Друго-
го кабелно ухо трябва да се евърже чрез многожичен проводник с
лоста на подвижните пластини.
Когато кондензаторът е сглобен напълно, затегни окончател-
но всички гайки. При въртене на оста подвижните пластини тряб-
ва да влизат без затягане в подложките и неподвижните пластини.
Запомни: кондензатор от 5 неподвижни и 4 подвижни плас-
стини, конто ти описах по-горе, има максимален капацитет око-
ло 250 pF. Добавянето на всяка нова двойка пластини (подвижна
и неподвижна) увеличава максималния му капацитет примерно
с 30—35 pF. ' ♦ ♦ ♦
Ето че беседата ми много се проточи. Исках да ти обясня още
редица неща, но за съжаление наведнаж всичко не може да се раз-
каже. В хода на практическатадейнэст ще ти давам и други съвети.
230
ДЕСЕТА БЕСЕДА
ЗАХРАНВАНЕ ОТ ПРОМЕНЛИВОТОКОВА МРЕЖА
Какъв приемник да си направим: с батерийао захранване или със
захранване от мрежата? Този вьпрос може да вьзникне естествено
само когато имаме на разположенче променаивэтокэва осветител-
на мрежа.
Радиоприемникът илиусилвателят, захранван от мрежата, поч-
ти не създава главоболия — щракнеш ключето и той започва да
работи. Затова, когато имаме променливотокова мрежа, няма ни-
ка къв смисъл да се работи с батерии. От мрежата може да се за-
хранват и транзисторните приемници.
За захранване на отоплителните вериги на лампите в мрежови-
те приемници или усилватели е необходимо променливо напреже-
ние 6,3 V, а за захранване на анодните вериги — постоянни на -
прежения 150—250 V. В нашите осветителни мрежи имаме про-
менливо напрежение 220 V. Задачата за захранване на отоплител-
ните вериги на лампите се решава лесно с понижаващ трансфор-
матор. Но за захранване на анодните вериги се налага откачало
да се повиши мрежовото напрежение, а след това то да се изправи,
т. е. да се преобразува в постоянно напрежение. А за захранване
на транзисторни приемници трябва първо да понижим променли-
вото напрежение и тогава да го нзправим.
Изправяне на променливия ток
Помниш ли свойствата на ламповите и полупроводнчковиге дио-
ди?Двуелекгрэдната лампа пропуска тока само в една посока и въ
обще не го пропуска вобратната посока. Пол упровэдниковият диод
добре провежда тока в едната посока и много слабо — в другата
посока. За простота ще счлтаме, че както ламповчяг, така и по-
лупроводниковият диод не пропуска тока вобратната посока.
На фиг. 161 е показана схемата на най-просгия .изправлтел.
В нея с буквата Д е означен диодът (от какъвто и да е вид), а рези-
231
сторът /?т е товарът на изправителя, т. е. захранваните от изпра-
в ителя вериги на лампите или транзисторите в радиоапаратурата.
Вгледай се внимателно в графиките, илюстриращидействие-
то на този изправител. Те би трябвало да ти напомнят работата на
Ток на. мрежата
Д_
4-
/+\ /~\ *
— Ток през товара
на изправителя
Фиг. 161. Схема на еднопътен изправнтел
детектора в твоя пръв приемник (вж. фиг. 60 и 61). Наистина в
детекторния кръг на приемника и в изправителя се получава ед-
но и също явление — изправянето. Само че по-рано детекторът
изправяше модулирани трептения с висока честота, а сега диодът
изправя променлнвия ток отмрежата. В този случай диодът пропус-
ка към товара едните полувълни, а не пропуска другите по-
лувълни на променлнвия ток. В резултат на това през товара
/?т минава изправен ток, но пулсиращ с честота 50 Hz.
Може ли от изправителя, монтиран по схемата от фиг. 161, да
се захранва радиоприемник? Та нали той е изправил тока! Не,
това не би трябвало да се прави. Минавайки през слушалк!?-
те или високоговорителя, включен в анодния кръг на лампата или
колекторния кръг на транзистора, такъв пулсиращ токще
ги кара да звучат с честота 50 Hz; в слушалките или високого-
ворителя ще се чува бръмчене с нисък тон, наричано промен-
ливотоков брум.
Този недостатък може частично да се отстрани, ако в изхода
на изправителя, паралелно на товара, се включи кондензатор, как-
то е направено на фиг. 162 а. Зареждайки се от токовите импулси,
този кондензатор, също както и блокиращият кондензатор в де-
текторния приемник, се разрежда през товара в моментите на спа-
дане на тока или на неговото изчезване (между импулсите). Ако
поставим кондензатор с достатъчно голям капацитет, той няма да
успява да се разрежда за времето между импулсите и през товара
ще се поддържа непрекъснат ток. Такъв ток, поддържан за смет-
ка на разреждането на кондензатора, е показан на фиг. 162 а с
плътна вълнообразна линия. Но и с такъв малко «поизгладен» ток,
също не трябва да се захранва приемникът или усилвателят —
232
той ще бръмчи, тъй като пулсациите все още са ясно забележими.
За премахването на това неприятно явление може в изхода на
изправителя да се включи групата наизглаждащия ф и л -
т ъ р , съставена от още един кондензатор с голям капацитет и
нискочестотен дросел, както е показано на фиг. 162 б.
а)
дг
гок на мрената б) Ток ff товара
Фиг. 162. Еднопътен изправнтел с изглаждаш
филтър
Нискочестотният дросел представлява бобина със желязна сьр-
цевина. Тъй като има голямо индуктивно съпротивление, дроселът
оказва силно противодействие на всякакви изменения на протн-
чащия през него ток: възпрепятствува нарастването на тока и
обратно задържа намаляването му. Това забележително свойство
на дросела се използува за изглаждане на пулсациите на изпра-
венияток. В резултат на съвместното действие на всички елемен
ти нафилтъра през товара 7?т протича добре «изгладен» ток.
Кондензаторът Съ от който се подава пулсиращото напрежение
в групата на филтъра, се нарича входен филтров кон-
дензатор, а кондензаторът С.,, включен след дросела — н з-
ходен.
В нзправителите, чието действие току що разгледахме, полез-
но се използува енергията само на едната пол у вълна на променли-
вия ток. Такова изправяне на променливия ток се нарича едно-
п ъ т н о , а нзправителите — еднопътни изправите-
л и .
Обаче нзправителите, монтирани по такава схема, страдат от
два съществени недостатъка. Първнят от тях е, че изправяното на-
прежение е приблизително равно на напрежението в мрежата, до-
като в същото време за захранване на лампови схеми е необходимо
по-високо напрежение, а за транзисгорни схеми, обратно, по-нис-
233
ко напрежение. Вгорият недостатък е невъзможността да се зазе-
мява приемникът, захрзнван от такъв изправител. Ако свържем
сзе мя» към този приемник, токът от електрическата мрежа ще про-
теч е през приемника към земята—предпазлтелите можеда изгорят.
Фиг. 163. Двупътен изправител с трансформатор
и графици, показващн действието му
Л П Л.»
$ —Г\ A
Освен това приемникът или усилвателят, захранвани от такъв
изправител, имат пряка връзка с мрежата и са опасни —може да
се получи удар от електрически ток.
Тези два недостатъка са премахнати в изправителя стране-
форматор , чиято схема е показана на фиг. 163. В него се
изправя не напрежението на електрическата мрежа, а напреже-
нието на вторичната намотка (//) на трансформатора Тр. По-
неже тази намотка е изолирана от първичната мрежова намотка
</), апаратурата няма контакт с мрежата и към нея може да се
включи заземяване.
В този изправител освен това полезно се използуват и двете
полувълни на променливия ток — това е т. нар. двупътен
изправител. В него са включени два диода, а вторичната
намотка на трансформатора има извод от средата.
Как работи такъв изправител? Закрий долната половина на
намотката II и диодът Д,. Какво се получи? Схема на еднопътен
изправител. А сега закрий горната половина на намотката II и
диодът Д1. Отново се получава схема на еднопътен изправител.
В момента, когато в точка 1 на намотката II напрежението спрямо
точки 2 и 3 е положително, токът минава по веригата: горния (по
схемата) диод—товарът /?т — горната половина от вторичната
намотка на трансформатора (графика «а»). Друг път за изправе-
ния ток няма. Долният диод в това време не пропуска тока, тъй
като напрежението върху него е отрицателно. През другите полу-
периоди, когато в точка 3 спрямо точки 1 и 2 напрежението е по-
ложително, работи само долният диод (графика б). Изправеният
от този диод ток минава през същия товар /?т и долната половина
•534
на намэтка II. В тэва време диодът Д, и неговата горна половина
на намэткага II «почивать. А равнэсмегката е следната: през то-
вара /?т в една и сьща пэсэка преминава ток, изправен от двата
диода (графика в). Ето това е двупътнэто изправяне на промен-
ливия ток.
Ефективностга от рабэтата на двупьтния изправител в срав-
нение с еднэпътния е налице: честотата на пулсациите на изправе-
ния ток се удвэява. ^празниниге» между импулсите се намаляват.
Ако във веригата на изправителя се включи филтьр от дросел и
кондензатори, ефектьт от рабэтата на преобразувателя още пове-
че ще се повиши.
Трябва да сеотбележи, чедори и при използуване на двупътен из-
правител и при наличие на филтьр все пак остават известии пул-
сации на изправения ток в товара. Тези пулсации обаче са толко-
ва малки, че практически не влияят върху рабэтата на приемно-
усилвателните устройства.
Въобще независимо от схемата на изправителя изглаждането
на пулсациите на изправения ток ще бъде толкова по-добро, кол-
кото са пэ-големи индуктивността на дросела и капацитетът на
филтровия кондензатор.
Във филтрите на изправителите за лампови усилватели и при-
емници обикновено се използуват електролитни кондензатори с
капацитет от около 20—40 pF, а във филтрите на транзисторните
апаратури — по няколкостотин и хиляди микрофаради. В най-
простите приемници филтровият дросел често се замена с резис-
тор.
Захранващият трансформатор и фчлтьрът, изглажращ пулса-
циите на изправения тэк, се монтират заеднэ с изправителя и се
явяват негови съставни части. Загэва об акнэвенэ всички тези еле-
менти, взети заеднэ, се наричат изправител.
Захранващ трансформатор
В изправ ireanre за ламповг пр имя щи и >силватели обикно-
вено се изпэчзуват трансформатора, в конго освен мрежовите (пър-
вични) намотки и намэтките за вясоко напрежение (вторични) има
още и намотки за захранване отоплителните жички на лампите.
А ако изправчтелят е с лампа-кенотрон, в трансформатора трябва
да се предвидя и намотка за захранване на неговата отоплителна
верига. Тези пэнижаващи намэтки съкратено се наричат о т о-
плителни намотки.
235
«9 6)
Фиг. 164. Схеми назахранващи
трансформатори
На фиг. .164 са дадени схемите на два основни типа захранва-
щи трансформатора. Първичната намотка / на всеки от тях е мре-
жовата, а всички останали са вторични намотки за различии на-
прежения. Първичната намотка има изводи, позволяващи включ-
ването на трансформатора към
електрически мрежи с различно
напрежение. Така чрез изводите 1
и 2 мрежовата намотка се включва
в мрежа с напрежение 110 V, чрез
1 и 3 — в мрежа с напрежение 127
V, и чрез 1 и 4 — в мрежа с напре-
жение 220 V. Независимо от мре-
жовото напрежение във вторични-
те намотки се получават едни и
същи напрежения.
В трансформатора от фиг. 164а
намотката II е повишаваща.
Тя дава напрежение 220 V до 250 V, което се преобразува от из-
правителя в постоянно напрежение, необходимо за захранване на
анодите и вторите решетки на радиолампите. В зависимост от из-
браната схема изправителят може да бъде както еднопътен, така
и двупътен. Намотка III на този трансформатор служи за захран-
ване на отоплителната жичка на кенотрона. Напрежението, което
тя трябва да дава, зависи от типа на кенотрона. Например за
5Ц4С намотката III трябва да дава 5V, а за кенотрона 6Ц4П или
6Ц5С — 6,3 V. Намотката IV е начислена за напрежение 6,3 V и
е предназначена за захранване отоплителните жички на другите
лампи в приемника. В съответствие с предназначението им намот-
ката III се нарича отоплителна намотка за кенотрона, а намотка-
та IV—отоплителна намотка за лампите.
Трансформаторът от фиг. 164 б се различава от първия само по
това, че вторичната повишаваща намотка II има извод, направен
точно от средата. Всяка от двете половини дава напрежение 220—
—250V, а цялата намотка дава 440—500 V-Тази намотка е предна-
значена за двупътен изправител. В изхода на изправителя се полу-
чава напрежение,приблизително равно на напрежението на една
половина на намотката.
Много фабрични трансформатор!! имат първична намотка, съста-
вена от две намотки, чиито изводи се свързват по различен начин и
позволяватвключването на трансформатора към мрежи с напреже-
ния НО, 127 и 220 V. Освен това много трансформатора имат до-
пълнителна отворена намотка с един извод. Тя служи за ел е к -
236
тростатичен екран между първичната и вторичната
намотки. Изводът на тази намотка трябва да бъде заземен.
В някои образци фабрични трансформатори превключването
на първичната намотка за различии мрежови напрежения става
чрез специален ключ, монтнран на самия трансформатор. Върху
корпуса на трансформатора могат да бъдат закрепени още и цо-
кълът за кенотрона и предпазителят.
Приблизително така са конструирани всички трансформатори
за захранване на лампови приемници и усилватели, но в различ-
ии конструктивни оформления. Не всички например имат цокъл-
за кенотрона, превключвател за мрежовото напрежение, не вина-
ги първичната намотка е секционирана на две половини.Ако транс-
форматорът е предназначен за изправнтел с полупроводникови
диоди, той очевидно няма да има отоплителна намотка за кено-
трона.
Трансформаторите за захранване на транзисторни апаратури
имат обикновено една вторична намотка—понижаваща, а поняко-
га и две, една от конто се използува за захранване на скалната
осветителна крушка.
Захранващите трансформатори се включват към мрежата само
чрез предпазители.
Всеки захранващ трансформатор независимо от това, дали ще
работи в еднопътен или двупътен изправнтел, се характеризира
с максималната електрическа мощност, която може да преобразува.
Тази мощност е толкова по-голяма, колкото е по-голямо сечението
на сърцевината му. Пэвечето фабрични трансформатори имат сър-
цевини с напречно сечение 10—12 ст2, което отговаря на мощност
65—75 W. Такава мощност на трансформатора е достатъчна за
захранване на 4—5-лампэва схема. Мощността на захранващите
трансформатори за транзисторни апаратури нормално не преви-
шава 25—30 W. Сеченията на сърцевинате им са само няколко
квадоатни сантиметра.
Броят на навивките в трангфзрмзторните намотки и диамет-
рите на проводниците им зависят от напреженията и токовете на
трансформатора.
Самор ьчен захранващ трансформатор
Ако не ти е възможно да се снабдит с готов захранващ транс-
форматор, той може да бъде изработен и самостоятелно. Подходя-
ща за него сърцевина може да се вземе например от който и да е
237
изгорал трансформатор, като се изчисли според сърцевината необ
ходимият брой навивки за всяка намотка, след което се подбира
проводникът и се извършва навиването.
Изчнслението на трансформатора се правн по следния начин.
Отначало се установява сечението на сърцевината. За тази цел
дебелината на пакета в сантиметри се умножава на ширината на
средната част на ламелата (също в сантиметри). След това се пре-
смята броят на навивките, конто са необходими за 1 V напрежение
при даденото сечение на сърцевината, по следната опростена фор-
мула:
„ 50
п- S-’
където:
п—
п — брой навивки на волт:
S — сечение на сърцевината;
50 — постоянен коефициент.
Полученият брой навивки на волт се умножава по напрежение-
то, което се подава в първичната намотка или което трябва да
дава вторичната намотка. Произведението от тезистойности ще
даде броя на навивките за всяка намотка.
Нека да разгледаме един пример. За захранване на три-чети-
рилампов приемник с двупътен лампов изправител е необходим
трансформатор със сърцевина, имаща сечение 10 cm2 (по-голямото
сечение не е вредно). Напрежението на мрежата е 220 V. Повиша-
ващата вторична намотка трябва да дава 500 V и да има извод от
средата (две секции по 250 V). Намотката за отопление на кенотро-
на трябва да дава 5 V,’a намотката за отопление на лампите е
6,3 V.
Да предположим, че имаш сърцевина от ламели Ш-25 (Ш-об-
разни с ширина на средната част 25 mm) и дебелина на пакета
4 ст. Значи сечението на сърцевината ще бъде 2,5x4=10 ст2.
Да намерим броя на навивките н- 1 V напрежение за даденото
сечение:
50 е
10=5 навивки на волт.
S
Сега не е трудно да се определи броя/ на НЕЫвките, несбхо-
дими за всяка намотка: в мрежовата намотка трябва да имаме
5x220 = 1100 навивки, в повишаващата 5x500 = 2500 навивки
(с извод на 1250 навивки) в отоплителната намотка за кенотрона
238
5x5= 25 навивки и в намотката за отопление на лампите
5x6,3 32 навивки.
Ако трансформаторът трябва да се включи в мрежа с по-нис-
ко напрежение от 220 V, например на 127 V, трябва да се преизчи-
сли само първичната намотка. Обаче може да се постъпи и друго-
яче: навива се първичната намотка за 220 V с изводи за НО V и
127 V (както в схемата от фиг. 164 б). В нашия пример изводът за
напрежение НО V трябва да се направи на 550 навивка, а за на
прежение 127 V — на 6 5 навивка; цялата намотка се включва в
мрежа с напрежение 220 V.
По съшия начин се изчисляват трансформаторите и за транзи-
сторните приемници.
За първичната мрежова намотка е подходящ проводник ПЕЛ-
0,3 до 0,5 (за НО и 127-волтовите секции по-дебелия, а за 220-
волтовата секция — по-тънкия). За повишаващата вторична на-
мотка се използува 0,15 до 0,2, за отоплителната намотка на кено-
трона ПЕЛ-0,8 до 1 и за отоплителната намотка на лампите ПЕЛ-1
до 1,2. Намотките за трансформатори с по-големи или по-мал-
ки сечения на сърцевината, т. е. предназначен!! за по-голяма или
по-малка мощност, трябва да се навиват съответно с по-дебел или
по-тънък проводник.
Върху макарата, която може да се слепи от дебел картон или
тънък шперплат, се навива отначало мрежовата намотка, след
това повишаващата и накрая отоплителните намотки за лампите и
кенотрона. Проводниците се навиват с плътно нареждане,навивка
до навивка. Между редовете се поставя изолационна подложка от
два пласта тънка хартия, а между намотките пет-шест пласта от
същата хартия или два -три пласта по-дебела. Изводите на намот-
ките от тънък проводник трябва да се направят от по-дебели, гъв-
кави проводници, конто се прокарват през отвори в макарата.
Предназначението на всяка намотка и номерацията на изводите й
веднага се отбелязва до самия отвор.
Навиването на трансформатора може удобно да стане с помощта
на приспособление™, показано на фиг. 165. За ос на трупчето,кое-
то влиза плътно в прозореца на макарата, служи метална пръчка
с диаметър 6—8 mm, огъната от едната страна във вид на дръжка.
Оста се вкарва и лагерува в отворите на две дървенн стойки. С
едната ръка се върти ръчката, а с другата се нарежда проводни-
кът върху макарата.
Особено внимание трябва да се обръща на равномерността и
плътността на навиването и на изолацията между редовете и на-
мотките. Ако не бъде изпълнено първото условие, може да не се
239
събере в макарата необходим и ят брой навивки. Ако пък изолацията
между редовете и намотките не е сигурна, при включване на транс-
форматора към мрежата може да се получи пробив в намотките
му —да се получи късо съединение между намотките или межа у
отделни навивки, и трансформаторът трябва да се преработ0а.
Фиг. 165. Приспособление за нави-
ване на трансформатор и
Фиг. 166. Запълване иа трансформа-
тора с ламелите на сърцевината
Ламелите на трансформатора трябва да се нареждат срещупо-
ложно (фиг. 166) до пълното запълване на прозореца на макарата.
Сърцевината се стяга чрез кожуси, винкелчета с винтове или шпил-
ки. Тялото на винтовете се обвива с хартия, за да не се дават на-
късо ламелите. При слабо стегната сърцевина ще се чува меха-
ническо бръмчене.
Трансформаторът може да се включи в мрежата едва след окон
чателния му монтаж и непременно чрез предпазител. При това
трябва да се следи да не се получи късо съединение между никои
от изводите.
Ако смятаме да строим трансформатор за еднопътен изправител,
повишаващата му намотка трябва да има два пъти по-малко на-
вивки и, както вече казахме, без среден извод. Ако в из-
правителя бъде използуван селенов стълб или полупроводникови
диоди, може да се махне и отоплителната намотка за кенотрона.
240
Изправители
А сега да разгледаме няколко практически схеми на изправи-
тели.Нека да започнем с еднопътния изправител.
Принцппните схеми на два такива изправителя за захранване
на лампови схими са показанп на фиг. 167. Мрежовите намотки
Фиг. 167. Прннципнн схеми на еднопътни
изправители
I в трансформаторнте Tpt на двата изправителя са нзчислени за
напрежения 110до 220 V и са еднакви. Тесе включват към мрежата
с ключетата през предпазителнте Пру за ток 0,5 — 1 А.
Повишаващите намотки на двата трансформатора дават напре-
жение 220 до 250 V, а отоплителните намотки за лампите — 6,3 V.
Изправителят от схемата на фиг. 167 а работи с диода Д 211.
Диодитеоттозитипса изчислениза максимален изправенток 100 mA,
а тяхното максимално обратно напрежение е 600 V (приложе-
ние 2). А ако в твоя ?склад» няма такъв диод? Той може да се за-
мени с два последователно включени диода Д226В или Д7Ж, кон-
то трябва да се шунтират с резистори по 100 kQ (както е напра-
вено в изправителя по схемата от фиг. 168 б). Може да с използу-
ват и диод ите Д226А или Д7Д, но тогава те трябва да бъдат три и
също да се шунтират с резистори.
16 Млад радиолюбител
241
Защо диодите, когато са няколко последователно свързани, се
шунтират с резистори? За да се предотврати пробиването на дио-
дите от обратното напрежение.
Всеки диод има определена граница на обратното напрежение,
превишаването на която води до пробив на диода и загубването
на неговите изправителни свойства. При тумпература 20°С тази
граница за диодите Д226В или Д7Ж не превишава 400 V, а за
диодите Д226А или Д7Д — 300 V. С повишаване на температура-
та до 50—60°С (а в ламповите апаратури точно това се получава)
обратното напрежение се намалява почти наполовина (вж. при-
ложение 2), а в същото време напрежението на изхода на изправите-
ля достига 250—260 V и нагоре. За един диод това е вече опасно.
И тогава, за да не излезе изправителят от строя, се включват по-
следователно два-три диода.
Но да се подберат два и особено три диода със съвършено ед-
наквп вътрешни съпротивленпя за обратния ток е практически не-
възможно. А ако поставим в изправнтеля диоди с различии об-
ратни съпротивленпя, те може да започват да пробиват един след
друг. При шунтиране на диодите се резистори, имащи еднакви съ-
противления, обратното напрежение се разпределя равномерно
между тях и пробивът на диодите е предотвратен.
За изправителя може да се използува и селенов стълб, който се
включва на мястото на диодите, без да се шунтират клетките му
с резистори.
Изправителят от схемата на фиг. 167 б е характерен с това, че
работи с кенотрон. Съобразно с това захранващият трансформатор
има намотка за отоплението на тази лампа. Кенотронът 6Ц5С е
двоен диод. В схемата двата анода обаче са свързани заедно и сле-
дователно кенотронът работи като едниничен диод. Това увелича-
ва изправения ток.
В такъв изправнтел може да работят също и кенотроните 6Ц4П
и 5Ц4С (цоклите на тези лампи са различии). Ако щеизползуват
кенотрона 5Ц4С, отоплителната му намотка трябва да дава напре-
жение 5 V. Изобщо в кенотрон с един диод може да се превърне
всяка лампа, като съединим всичките й решетки с анода.
Във филтъра на изправителя от схемата на фиг. 167 а е вклю-
чен нискочестотен дросел, а във филтъра от фиг. 167 б — резис-
тор. Но както вече знаем, дроселът във филтъра може да се заме-
ни с резистор и обратно. За предпочитане е обаче дроселът — спа-
дът на напрежение в него ще бъде по-малък и изглаждането на
пулсациите — по- добро.
242
И в двата изправителя от фиг. 167 единият от изводите на ото-
плителната намотка за лампите е свързан с отрипателния полюс
на изправителя. Този проводник, означен на схемата като <общ»,
е един и същ и за анодно-решетъчните, и
на лампите в апаратурата, която ще се
захранва от този изправител. Впрочем
този начин се използува не само в лю-
бителските, но и във фабричните
схеми.
Л сега да разгледаме двупътния из-
правител и неговите разновидности.
На фиг. 168 са дадени три схеми на
най-често срещаните варианти на дву-
пътни изправители. Мрежовите намот-
ки I на трансформаторите са показани
опростено и са в зависпмостот разпола-
гаемото мгежсво напрежение. Филтрите
на изправитслите не са показани на схе-
мите, тъй като са аналогични на фил-
трите от еднопътните изправители.
Нека изясним най-характерните осо-
бености на тези изправители.
Изправителят от фиг. 168 а е съста-
вен от 4 диода Д226А (или Д7Ж)> вклю-
чени по т. нар. мостова схема.
Четирите рамена на моста образуват две
паралелни разклонения с по два диода
във всяко от тях. Повишаващата намо-
тка 11 дава променливо напрежение
около 250 V.
Проследявай внимателно! Когато в
горния край на намотка II напреже-
нието е положително, токътминава през
диода Дг, филтъра, товара и след това
по общия проводник през диода към
намотката II. През диодитеД2 и Д3 ток
не може да премине, тъй като те са евъ-
рзани в обратната посока на тока. През
следващия пол упер иод, когато плюсът
е в долния край на намотката II, то-
за отоплителните вериги
Фиг. 168. Принципни схе-
ми на двупътни изправи-
тели
кът преминава по веригата: диода Д3 — филтъра — външния то-
вар— общия проводник — диода Д2. В този момент няма друг път
243
за тока —диодите Д>. и Д4 не го пропуска?. Поляритетът на
напрежението в краищата на повишаващата намотка се мени,
а във външната верига на изправителя токът преминава в една
и съща посока.
Изправителят от схемата на фиг. 168 б работи по същия начин,
както и разгледаният по-рано двупътен изправител (вж. фиг. 163).
Само че там във всяко рамо имаме по един диод, а тук — по два
диода, шунтирани с резистори. Напрежението в изхода на изпра-
вителя е приблизително равно на напрежението в едната половина
на повишаващата намотка.
В изправителя по схемата от фиг. 168 в се използуват кенотро-
нът 5Ц4С — двоен диод с общ катод. Във връзка с това транс -
форматорът има още една намотка — за захранване на отоплител-
ната жичка на тази лампа. Изправителят работи аналогично на
предишния: поредно работят ту единият, ту другият анод на кено-
трона, в резултат на което се получава двупътно изправяне на про-
менливия ток.
Със същия успех в този изправител може да работят кенотро-
ните 6Ц4С и 6Ц5С, ако намотката /// дава напрежение 6,3 V. Но
запомни: цокълът на тези лампи е съвсем различен от цокъла на
5Ц4С.
Изправителят било еднопътен или двупътен представлява със-
тавна част на приемните, усилвателните и други радиотехнически
устройства с мрежово захраване и обикновено се монтират вътре
в устройството. Но изправителят може да представлява и самосто-
ятелна конструкция на захранващблок. В някои случаи това е мно-
го удобно: схемата и монтажът на приемника може да се видоиз-
менят, да се допълват, а захранващият блок остава един и същ.
Може би и ти ще постъпиш по този начин.
Една от възможните конструкции на такъв захранващ блок,
монтиран по схемата от фиг. 168 в с прибавяне на изглеждащ фил-
тър, ключ за мрежата и предпазител, е показана на фиг. 169. Та-
къв изправител е подходящ за захранване на лампов приемник
или нискочестотен усилвател, чиито анодни и решетъчни вериги
консумират ток до 125 mA.
Горната плоча на шасито е метална, с дебелина 1,5—2 mm, а
страничните плоскости са дървени. Металната плоча се използува
като общ минусов проводник на изправителя и като един от краи-
щата на отоплителната намотка за лампите. За да се осигури кон-
такт с плочата, а чрез нея и с корпусите на електролитните кон-
дензатори, под гайката за захранване на дросела е стегнато кабел-
но ухо. Към него са запоени проводниците, отиващи към средния
244
извод на повишаващата вторична намотка, към отоплителната
намотка за лампите и към изходната клема «общ». Захранващият
трансформатор е изработен самостоятелно. Между готовите фаб-
рични трансформатори подходящи са тези с мощност 70—80 W.
Фиг. 169. Общ вид и монтаж на двупътен изправнтел с кенотрон
За изглаждащия филтър на изправителя може да се използува
или заводски, или саморъчно направен дросел. Данните за този
дросел са следните: сечение на сърцевината 4—6 ст2, брой на на-
вивките 4000—5000, проводник ПЕЛ-0,15—0,2. Ламелите на
сърцевината са пакетирани еднопосочно. Между пакета на Ш-об-
разните ламели и пакета на пластините за затваряне на сърцевина-
та се поставя лентичка оттънък картон, за да се получи въздушна
междина (фиг. 170).
Дроселът на филтъра може да се замести с резистор. Неговите
съпротивление и разсейвана мощност зависят от тока, консумиран
от товара: колкото е по-голям токът, толкова по-малко ще бъде
съпротивлението на резистора и по-голяма разейваната мощност.
Съпротивлението на филтровия резистор освен това трябва да бъде
такова, че спъдът на напрежение в него да не бъде по-голям от
10—20 V; в противен случай усилването и изходната мощност на
приемника или усилвателя, захранван от изправителя, ще се на-
мяли.
Практически съпротивлението на резистора, включен във фил-
търа на изправителя вместо нискочестотен дросел, може да бъде
от няколко десетки ома до 1—2 kS, а разсейваната му мощност-
от 1 до 5 W. Така например, ако приемникът или усилвателят кон-
245
сумират от изправителя ток около 40—50 mA, във филтъра тряб-
ва да се използува резистор със съпротивление 750—820 Q при
мощност 1—2 W. Ако се чува брум, който не изчезва с увеличава-
не капацитета на филтровия кондензатор, съпротивлението на ре-
зистора ще трябва малко да се
увеличи.
Филтровите кондензатори са
електролитни при работио на-
прежение 450 V и капацитет,
не по-малък от 8 pF — най-до-
бре 16 или 32 pF. Само тогава
променливотоковиятбрум щебъ-
де по-малък. Предпазителят е
разчетен за ток 0,5 А. За включ-
ване на трансформатора към
мрежата се използува малко
Фиг. 170. Монтаж на сърцевината
на нискочестотен дросел
ключе от типа «це-ка».
Вместо кенотрон в изправителя можеда се използуват идиодите
Д226В или Д7Ж, евързани по познатите ти схеми (фиг. 168). Ако
приложим мостовата схема (фиг. 169 а),повишаващата намотка тря-
бва да дава 220—250 V променливо напрежение. Диодите монтирай
на монтажна плочка.
Какви са съображенията ми, за да ти препоръчам кенотронен
изправител? Преди всичко практически. Кенотронът в сравнение
с полупроводниковите диоди е по-издръжлив на претоварване и
на токови удари, конто могат да бъдат предизвикани от грешки в
монтажа, къси съединения, недоброкачествен!! радиочасти. А тъй
като още нямаш достатъчно опит, такива случаи често ще се поя-
вяват. Ако по някакви причини изправителят се окаже без товар,
напрежението в изхода му може да се повиши до 4С0—450 V. За по-
лупроводниковите диоди това напрежение е опасно — може да се
получи пробив. На кенотрона обаче то не причинява вреда.
Ако все пак кенотронът по някакви причиви излезе от строя, по-
лесно е да бъде заменен, тъй като е по-евтин от няколко диода.
А сега — нещо за изправителя за захранване на транзпеторни
схеми. Неговата принципна схема е показана на фиг. 171. Това е
двупътен изправител с диоди и Д2, евързани насрещно, с тран-
зисторна стабилизация на изправения ток (вместо познатгя ти фгл-
тър). Диодите Дг и Д2 работят последователно: когато в горния
(по схемата) извод на понижаващата вторична намотка II напре-
жението е положително, токът преминава през гропускащия в тс-
246
ва време диодД! и оттам — през товара, транзистора Ти към сред-
ний извод на намотката //. Когато пък имаме положително на-
прежение на долния извод на намотка //, диодът Д, не пропуска,
а токът минава през отворения в това време диодД 2 и след това—
Фиг. 171. Схема на изправител за за-
хранване на транзисторнн апаратури
по същия път, както при първия полупериод. Получава се дву-
пътно изправяне. Изправеното напрежение е равно на около по-
ловината от променливото напрежение на цялата намотка II.
Стабилизацията на изправения ток се осъществява с транзис-
тора 7\ заедно с електролитните кондензатори с голям капацитет
Cj и С2. На базата на транзистора през резистора се подава
отрицателно преднапрежение, което го отпушва. Чрез изме-
нение на съпротивлението на този резистор (отбелязан със зве-
здичка над буквата /?) може да се регулира токът през транзи-
стора и по този начин да се измени в известии граници изходното
напрежение на изправителя. Колкото е по-голямо съпротивле-
нието на резистора толкова по-малко ще бъде напрежение-
то върху товара на изправителя.
С такъв стабилизатор променливотоковият брум е толкова
незначителен, че практически не се чува при работата на при-
емника или усилвателя.
Кондензаторите С3 и С4, блокиращи мрежовата намотка
на трансформатора към плюса на изправителя, намаляват ни-
вото на индустриалните смущения, проникващи от осветител-
ната мрежа към първичната намотка.
С такъв изправител може да се захранва който и да етран-
зисторен приемник, усилвател или уред, стига, разбира се,
той да дава необходимого напрежение. Значи отпада нуждата
от батерии, което е особено важно при експериментирането и
247
настройката на такива апаратури. Затова ти препоръчвам да
си направит такъв изправнтел.
Една примерна конструкция на изправителя е показана
на фиг. 172. Всички негови елементи са монтирани на плоча от
Фиг. 172. Конструкция на изправителя за захранва-
не на транзисторни апаратури
листов гетинакс или текстолит с дебел ина 1,5 — 2 mm. Само
ключето за мрежата Kt и изходните клеми са закрепени на стра-
ничните дървени плочки. Отгоре изправителят се покрива със
защитен капак от шперплат (показан с щриховани линии). Кон-
дензаторите С3 и Сл трябва да имат работно напрежение, не по-
малко от 300 V.
Захранващият трансформатор е изработен саморъчно.
За него може да се използува сърцевина със сечение 3—5 ст2,
например сърцевина от ламели Ш16 с дебелина на набора 20 mm.
Приблизително такива размери имат сърцевините на изходните
трансформатори и филтровите дросели на ламповите радиопри-
ем ни ци.
Изчислението на намотките може да направит по същия
начин, както и за трансформатора на ламповия изправнтел, за
който вече ти говорих в тази беседа. Но възниква въпросът, за
какво напрежение трябва да бъде предвидена понижаващата
намотка. Та нали за различните приемници и усилватели може
да са необходими различии захранващи напрежения. Обикно-
вено ти ще разработващ прости конструкции, в конто се пре-
248
движда захранване от една плоска батерия 4,5 V. Ето точно за
такова напрежение изчислявай намотките Па и Пб от втори-
чната на захранващия трансформатор. Първичната намотка на
трансформатора навивай с проводник ПЕЛ-0,12 до 0,15, а вто-
ричната с проводник от същата ма-
рка, но с диаметър 0,25 до 0,35 mm.
Може да се постъпи и по друг
начин: изправителят е монтиран по
мостова схема (фиг. 173), а от вто-
ричната намотка, предвидена за 12V,
са направени изводи за напре-
жение 4, 5, 6 и 9 V. Тогава чрез пре-
Д1~Дц Д226Е
------- ТР1
включване на съответния извод в
изхода на изправителя може да се
получат различии напрежения — от Фиг. 173. Изправнтел за ня-
4 5 ДО 12 V колко напрежения
Добре е в изхода да се включи
контролен волтметър за 15—20 V, а последователно с постояния
резистор R1 (100—120 Q) в базовата верига на транзистора да
се включи като реостат променлив резистор със съпротивле-
ние 500—1000 Q. Тогава ще имаш възможност според показа-
нията на контролния волтметър да регулираш с променливия ре-
зистор изходното напрежение на изправителя.
Изправителят за захранване на транзисторни апаратури,
който ти описах по-горе, е изчислен за коусумация на ток не
повече от 300 mA. Това начисление е направено с необходимия
запас. Повечето транзисторни приемници и усилватели консуми-
рат по-малки токове — няколко десетки милиампера. Зазахран-
ване на такива апаратури изправителят може да бъде монтиран
с диоди от типа Д9Е, Д9К или подобии на тях точкови диоди,
а в стабилизатора вместо мощния транзистор може да се по-
стави който и да е маломощен нискочестотен транзистор, напри-
мер МП39—МП42.
Запомни, че описаният изправнтел с транзисторен стаби-
лизатор е чувствителен към къси съединения в изхода му. Ако
такова късо съединение се допуске макар и за част от секундата,
транзисторът ще излезе от строя и трябва да се заменя с нов.
Ще ти разкажа и за още един изправнтел — за зареждане
на акумулатори.
249
Зарядно устройство за дискови акумулатори
Дисковите акумулатори и съставеиите от тях батерии може да
се зареждат и с изправителя, който току-що описахме. Но за
зареждане може да се монтира и по-просто зарядно устройство.
Схема на такова устройство е показана на фиг. 174. Това е
Д1Д226А
Ri^SK Rг 4,7к
Ахумулатор~ 127/220V
Фиг. 174. Схема на безгрансформа-
торен изправител за зареждане на
акумулатори
безтрансформаторен еднопътен
изправител с един диод от ти-
па Д226 А или Д7Ж- Резисто-
рите и /?2, включени в из-
правителната верига, намаля-
ват излишното напрежение от
променливотоковата мрежа. За
мрежа с напрежение 220 V ра-
ботят и двата резистора, чието
общо съпротивление е 9 kQ.
Ако устройството се включва
към мрежа 127 V, резисторът R г се дава накъсо с ключето
В този случай излишното напрежение спада само в резистора 7?х.
Ако ще използуваме само 220 V мрежа, вместо два рези-
стора може да се постави само един със съпротивление 9,1 kQ;
ключето в такъв случай е излишно.
Режимът за зареждане на дискови акумулаторчета е даден
в приложение 6. Не трябва да се превишава препоръчваният
за различните акумулатори заряден ток, тъй като може да се
повредят. Акумулаторът се счита за зареден, когато напреже-
нието му стигне 1,25 — 1,3 V.
Обикновено за захранване на транзисторни приемници се
използуват не един, а три-четири акумулаторни елемента, свър-
зани последователно в батерия. Трябва да се зарежда цялата
батерия, а не всеки елемент поотделно, като се осигури наде-
ждно контактуване между елементите. Големината на заряд-
ния ток остава същата, както и при един акумулатор.
А сега ...............
Накратко за техниката на безопасност
Всеки изправител преобразува тока на електроосветителната
мрежа. Напрежението на мрежата е 220 V, а в изправителя на
ламповия приемник още по-високо. Опасно ли е такова напре-
250
жение? Да, опасно! Това ти винаги, по всяко време трябва да
помниш.
Понякога в бързината или поради невнимание младите
радиолюбители пипат с ръка оголените проводници или конта-
ктите на мрежата. Като че ли няма нищо опасно. Но може да
се случи непоправимото. Електрическата мрежа не тьрпи
шегите, не признава невнпмателното отношение към нея.
Всичко завйси от електрическото съпротивление на чове-
шкото тяло и от изолацията му спрямо земята, от влажността
на пода, върху който стоим
Различните хора на разни възрасти имат електрическо
съпротивление. от няколкостотин до няколко десетки хиляди
ома. И ако човек със сравнително малкото съпротивление на
тялото си докосне проводник на мрежата, през него може да
премине значителен ток.
Една проста сметка: ако напрежението в мрежата е 220 V,
а съпротивлението на тялото е 22 kQ, токът по закона на Ом ще
бъде 220 : 22000=0,01 А. Такъв ток е опасен за човека, но не е
смъртоносен. Но ако съпротивлението е малко — например
2,2 kQ? Тогава токът нараства на 220:22000=0,1 А. Такъв ток
е вече смъртно опасен!
Бъди внимателен, когато имаш работа с електрическата
мрежа. Ако трябва да внасяш някакви изменения в изправите-
ля или в захранвания от него приемник, изключи изправителя
от мрежата и само тогава прави каквото е необходимо. Въобще
Енимателната работа е залог за успех.
251
ЕДИНАДЕСАТА БЕСЕДА
МИКРОФОНИ и високоговорители
От следващата беседа ти ще пристъпиш към конструиране на
нискочестотни усилватели, конто дават възможност да се слу-
шат радиопредаванията не на слушалки, а на високоговорител.
Нискочестотният усилвател може да се използува за уси-
лване на говор например за училищната радиоуредба. Първото
звено на такова радиотехническо устройство ще бъде микро-
фоны, а последното високоговорителите.
Да видим какво е устройството на микрофоните н на високо-
говорителите.
Микрофони
Както вече знаеш, микрофонът преобразува звуковите трепте-
ния на въздуха в електрически трептения с ниска честота, ко-
нто може да бъдат усилени и след това преобразувани отново
в звук. Най-разпостранени са въгленовите и ел е к -
тродинамичните микрофони.
Външният вид на въгленови микрофони е показан на фиг. 175.
Това са т. нар. микрофонни капсул и типове МК-Ю и МК-59,
широко използувани в телефонията. Те са популяр ни и сред
радиол юбителите.
Устройството на въгленовия микрофон в опростев вид,
принципы на действието му и графиките, илюстриращи него-
вата работа, са показани на фиг. 176.
Микрофонът от този тип представлява метална кутийка с
въгленов прах, която е затворена с еластична метална или въгле-
нова мембрана. Мембраната е изолирана от кутийката и ток ме-
жду тях може да минава само през въгленовия прах. Източник
на този ток е батерията Б.
252
Доката мембраната е в спокойно състояние (фиг. 176 а),
в микрофо нната верига, образувана от батерията и въгленовия
прах, тече ток Ти. Големината на този ток зависи главно от съпро
тивлението на въгленовия прах, което се определи от плът-
ността на притискане на въгле-
новите частици една към друга.
Но изведнъж пред микро
фона започва да се говори. Под
действието на звуковите вълни
мембраната започва да трепти,
като се огъва навътре при сгъ-
стяване на въздуха (фиг. 1766)
или навън (фиг. 176 в). При тре-
птенията си мембраната ту
уплътнява частиците на въгле-
новия прах, при което съпроти-‘
Фиг. 175. Въгленови микрофони:
а — микрофонен капсул МК-10: 6 —
микрофонен капсул МК-59: в среда та
условно изобразяване на микрофона в
схемата
влението му се намалява, ту от-
слабва на тиска между тях, с което съпротивлението на микрофон-
ната верига се увеличава. А щом се измени съпротивлението
на микрофонната верига, то (по закона на Ом) се измени и то-
кът в т ази верига.
Фиг. 176. Работа на въгленовия микрофон
Докато не се говореше пред микрофона, токът в неговата
верига беше постоннен по големина. Щом започнем да говорим
пред него, токът в микрофонната верига става пулсиращ, с че-
253
стотата на звуковите трептения. Следователно микрофонът е
преобразувал звуковите трептения на въздуха в електрически
трептения с ниска честота. Ако в микрофонната верига вклю-
чим електромагнитни слушалки, електрическите трептения
отново ще бъдат преобразувани
в звукови трептения.
Токът със звукова честота
в микрофонната верига е съста-
вен от две компоненти — по-
стоянна, съответствуваща
на средната стойност на тока
вт в веригата (графика на
ф] г. 176 а), и промен л ива,
съответствуваща на амплитудни-
. „ те стойности на трептенията на
Фиг. 177. Разделяне истока със зву- г ,
кова честота във веригата на въгле- .тока, създаден от микрофона,
новия микрофон на неговите съста- В телефонията и в радиотехни-
вни ческите устройства обикновено
се използува и се предава са-
мо променливата съставна; постоянната съставна, изпълнила
вече своята задача, се затваря в твърде късата микрофонна
верига.
Такова разделяне на тока със звукова честота на съставни-
те му може да се осъществи например с помощта на трансфор-
матор, както е показано на фиг. 177. Тук микрофонът М, изто-
чникът на ток Б и намотката Т на трансформатора Тр образу-
ват първичната микрофонна верига, а намотката // на транс-
форматора и слушалките Сл — вторичната микрофонна верига.
В първичната верига, както видяхме, преминава ток, пулси-
ращ в такт със звуковите трептения на въздуха пред микрофона.
Трептенията на този ток индуцират във вторичната намотка на
трансформатора променлива е. д. с. със звукова честота, която
кара слушалките да излъчват звук. Точно по този начин се пре-
дават разговорите по жичен път в телефонията. Но напрежени-
ето на вторичната намотка на трансформатора може да се подаде
на управляващия електрод на транзистора или електронната
лампа, за да се усили и след това да се преобразува в звук. Така
се постъпва например при усилване на речи..
254
Ако в лабораторията ти може да се намери въгленов ми-
крофон и трансформатор, а слушалки вече смятам, че имаш, ти
ще можеш да проверит опитно всичко, за което говорихме дотук.
А какво е устройството и как работи електродинамичният
микрофон?
Фиг. 178. Устройство на електродинамичния микрофон и схемата му :
/ — корпус; 2 — магнит; 3 — сърцевина; 4 — звуков* бобина; 5 — фланец; о
6 — мамбрана; 7 — трансформатор
Външният вид и разрезът на един познат на радиолюбителите
електродинамичен микрофон — съветския тип МД-41 — са пока-
зани на фиг. 178. Този тип микрофон има силен постоянен маг-
нит, напомнящ дебелостенна чаша с крыла сърцевина в средата.
Такъв магнит, ако го срежем по дължина, прилича на буквана Ш.
Към страната, противоположна* на «дъното» на магнита, е закре-
пен фланец — желязна полюсна наставка с кръгъл отвор в
средата. Между наставката и сърцевината остава тесен въздушен
процеп, в който се създава силно магнитно поле.
Във въздушния процеп е разположена бобинка от изолиран
проводник, която не се допира нито досърцевината, нитодо полюс-
ната наставка. Към бобинката е закрепена мембрана, из-
работена от тънък алуминий. Краищата й са гофрирани, поради
което по-голямата част от повърхността на мембраната и съеди-
нената с нея бобинка притежават подвижност.
Принципы на работа на този микрофон е основан на електро-
магнитната индукция, за която ти разказах по-рано. Докато
бобинаката на микрофона е неподвижна, в нея не се индуктират
255
електрически трептения, макар и да се намира в магнитно поле
с най-голяма гъстота на силовите линии. Но изведнъж пред ми-
крофона зазвучава струна на китара. В същия момент в такт с
повишаването и понижаването на звуковото налягане мембраната
на микрофона започва да трепти. В това си трептение тя увлича
със себе си и бобинката. Така бобинката започва да пресича маг-
нитните силови линии и в нея се индуктира променливо напре-
жение със същата честота, каквато имат и звуковите трептения.
Колкото е по-висок тонът на звука, толкова по-висока е честотата
на това напрежение. Колкото е по-мощен звукът, толкова по-
голяма е амплитудата на електрическите трептения със звукова
честота.
В основата на микрофона е монтиран трансформатор, с чиято
помощ напрежението със звукова честота, създадено от електро-
магнитната система на микрофона, се повишава и се предава към
нискочестотния усилвател. Този трансформатор се нарича с ъ г ла-
су в а щ: освен че повишава напрежението, той още и съгласува
малкото съпротивление на микрофонната бобинка съссравнително
голямото входно съпротивление на нискочестотния усилвател.
Кой микрофон е по-добър — въгленовият или електродина-
мичният? По качество на преобразуването на звуковите трепте-
ния в електрически — електродинамичният, а по чувствител-
ност — въгленовият.
Високоговорители
Високоговорителите създават звукови вълни във въздуха с по-
мощта на мембрана, имаща конусообразно форма и напра-
вена от специален картон. Някои високоговорители работят с
метални рупори. Те са предназначени главно за озвучаване на
площадр?, улици, паркове, стадиони.
По-старите високоговорители бяха предимно от електромаг-
нитен тип. По подобие на електромагнитните слушалки и те имат
силен постоянен магнит, върху полюсните наставки на който са
вмъкнати бобини от тънък проводник. Около полюсните настав-
ки се закрепва подвижна котва — желязна пластина, свързана
чрез игла с конусообразната мембрана. Когато през бобината
преминава ток с ниска честота, котвата трепти и задвижва мем-
браната.
Днес промишлеността произвежда главно електродинамични
високоговорители, конто дават по-висококачествено възпроизвеж-
256
дане на звука. За сметка на по-голямата консумирана нискоче-
стотна мощност те могат да осигурят по-силно звуково излъчване
в сравнение с електромагнитните високоговорители.
Електродинамичен високоговорител с постоянен магнит и
Фиг. 179. Устройство на електродинамичния
високоговорител
схемного му означение са показани на фиг. 179. Електромагнит-
ната му система е устроена също както и при електродинами-
чния микрофон. Между централното ядро на чашкообразния
магнит и кръглия фланец — полюсна наставка с отвор в
средата, се образува процеп, в който се създава силно магнитно
поле. В този процеп се поставя бобинка, навита върху хартиена
гилза и закрепена към конусната мембрана. Нарича сеподви-
жна бобинка или шпулка.С помощта на центрираща шай-
ба подвижната бобинка се фиксира в точно установено поло-
жение в средата на магнитния процеп. Центриращата шайба е
гофрирана, което създава еластичност по оста на бобинката и
тя може да трепти в магнитното поле, без да опира нито в ядрото,
нито във фланеца на магнита.
Краищата на мембраната също са гсфрирани за еластичност
и са залепени към периферията на металния корпус. Изводите на
подвижната бобинка са от изолиран многожичен проводник.
Те са запоени на кабелни уши, закрепени чрез изолационни
шайби върху корпуса.
Електродинамичният високоговорител работи по следния на-
чин. Докато през подвижната бобинка не тече ток, тя стой в спо-
17 Млад радиолюбител
257
койно положение в средата на магнитния процеп. Когато през
бобинката премине ток, около нея се създава магнитно поле,
което си взаимодействува с полето на постоянния магнит. В ед-
ното направление на тока бобинката се изтласква навън от про-
Фиг. 180. Електродинамиччи високоговорители:
а — с крыла мембрана: б — с елнптнчна мамбраиа
цепа, а в другата се вмъква навътре. При променлив ток със
звукова честота бобинката трепти в процепа със същата честота.
Заедно с бобинката трепти и мембраната, създавайки във въздуха
звуков и вълни.
Външно електродинамическите високоговорители се отлича-
ват по размерите, формата на мембраната, конструкцията на маг-
нитната система. Най-често срещани са високоговорителите с
кръгли мембрани (фиг. 180 а) сдиаметри примерно от 30 до 350 mm.
Най-малките от тях намират приложение главно в транзисторните
приемници. В някои високоговорители вътре в мембраната се
залепва твърд хартиен конус, подобряващ възпроизвеждането на
най-високите честоти от звуковия обхват. Срещат се и високо-
говорители с елиптична (овална) мембрана (фиг. 180 6). Такава
форма на мембраната създава известии удобства в разполагането
на високоговорителите.
Магнитът може да има не само кръгла, но и квадратна форма.
В миналото се използуваха и електродинамични високогово-
рители с възбудителна намотка. Те нямат постоянен магнит.
Върху ядрото на сърцевината е навита бобина, съдържаща някол-
ко хиляди навивки. Тя се нарича възбудителна намотка и се за-
хранва от изправителя. Когато през нея протича постоянен ток,
получава се електромагнит, който създава в магнитния процеп
силно магнитно поле. В останалата си част тази конструкция с
нищо не се отличава от високоговорителя с постоянен магнит.
258
Високоговорителите с възбудителна намотка се използуваха
само за лампови приемници и усилватели.
Още по-прости конструктивно са електродинамичните висо-
коговорители от типа безкорпусни. Устройството на
Фиг. 181. Безкорпусен високогояорител:
а — поглед отзад; б — разрез
такъв високоговорител е показано на фиг. 181. Неговата елек-
тромагнитна система се намира вътре в мембраната и се закрепва
към челна дъска, в която са направени изрези за звуковите въл-
ни. Към нея се залепват краищата на мембраната. Подвижната
бобинка се фиксира в магнитния процеп с помощта на специ-
ално изрязана центрираща шайба, закрепена с винт към ядрото
на магнита.
Размерите, теглото и формата на мембраната и конструк-
цията на магнитната система при електродинамичните високо-
говорители може да бъдат различии, но принципът на работата
нм остава един и същ.
След като се запознахме с устройството и работата на еле-
ктродинамичния високоговорител и като го сравняваме с микро-
фона, неминуемо възниква въпросът, не може ли да се застави
високоговорителят да работи като микрофон и обратно — ми-
крофонът като високоговорител? Може! Случва се радиолю-
бителите да постъпват по този начин. Най-често те използуват
високоговорителите вместо микрофони, за което ще ти разкажа
по-нататък.
Всеки тип електродинамичен високоговорител, произвеж-
дан в СССР, се означава с цифри и букви. Например 0.1ГД-6,
1ГД-3, ЗГД-1. Първата цифра определи номиналната мощноет
на високоговорителя, изразена във ватове (W), или, което по
259
съществэ е едно и също, във волтампери (VA), т. е. произве-
дението на променливото напрежение с ниска честота, подадено
на подвижната бобинка, с тока, преминаващ през бобинката.
Буквите ГД са първите букви на думите «громкоговоритель
динамический». Следващата цифра е условен номер на конструк-
цията.
Номиналната мощноет е най-голямата мощност
по звукова честота, която може да се поеме от подвижната бо-
бинка, без да се страхуваме, че високоговорителят ще изкри-
вява звука и ще се повреди. Това е най-важният параметър,
характеризиращ високоговорителя. Но не го бъркай със силата
на звука, т. е. с амплитудата на звуковите трептения.
Вторият важен параметър на високоговорителя е често-
тната характеристика, т. е. номиналната честотна
лента, която той възпроизвежда равномерно и без забележими
изкривявания. Границите на тази лента се изразяват в херци,
например 315 до 7000 Hz. Високоговорител с такава характе-
ристика добре възпроизвежда звуковите честоти от 315 до 7000
Hz и лошо — по-ниските (до 315 Hz) и по-високите (над 7000
Hz). Колкото е по-широк честотният обхват, възпроизвеждан
равномерно от високоговорителя, толкова той е по-добър.
Малките динамични високоговорители винаги отстъпват в
това отношение на високоговорителите с големи мембрани. Но-
миналният честотен обхват на високоговорителя 0,1 ГД-6, пред-
назначен за транзисторни приемници, е 450—3150 Hz, а на
високоговорителя 4ГД-4 е 63— 12 500 Hz. Честотната харак-
теристика на първия високоговорител в сравнение с втория
е по-лоша. Но не може да се каже, че той е лош високоговорител.
За малките транзисторни приемници, към конто се предявяват
по-ниски изисквания, той е по-подходящ от втория, предназна-
чен за приемници с по-високи изисквания към качеството на
възпроизвеждането.
Тези и някои други параметри на електродинамичните висо-
коговорители обнкновено се дават в паспортите им. Те могат да
се видят и в приложение 7, помесгено в края на книгата.
Като разгледаш внимателно четвъртата колонка на тоза при-
ложение, ти ще забележиш, че само някои високоговорители
(0,5ГД, 0.1ГД-9) подвижните бобинки имат съпротивление 60 2.
Тези малогабаритки високоговорители са разработени специално
за транзисторни приемници. Техните бобинки са навити със срав-
нително тънък проводник и съдържат повече навивки отдругите.
260
Фнг. 182. Схема за
включване наелектро-
динамичния високо-
говорител към анод-
ната верига на усил-
вателната лампа
Включват се непосредствен© в колекторната верига на транзи-
стора, без каквито и да са междинни елементи.
Подвижните бобинки на повечето високоговорители, изпол-
зувани за приемници, усилватели и радиоточки, имат малък брой
навивки от проводник с диаметър 0,15—
0,2 mm, поради което съпротивлението им
не е високо — не повече от 4—8 Q. Те са
предвидени за напрежение със звукова чес-
тота от порядъка на няколковолта, но при
значителни токове. Такива високогозори-
тели не се включват направо в анодните ве-
риги на лампите или в колехторните вериги
на трднзисторите, а чрез трансформатори.
Трансформаторите съгласуват напрежения-
та и токовете на усилвателните стъпала с
напреженията и токозете на високоговорите-
лите. Те намаляват напрежението до някол-
ко волта, при което подвижните бобинки
консумират ток до няколко ампера.
Тези съгласуващи трансформатори, на-
миращи приложение в приемниците и ниско-
честотните усилватели, се монтират в изходните (крайните) мощ-
ни усилватели и стъпала, откъдето идва и името им изходни
трансформатори.
Схемата, показана на фиг. 182, дава пример за включване на
високоговорители към крайната лампа на усилватели. Изходният
трансформатор Тр е включен чрез първичната си намотка / в
анодната верига на лампата. Усилените от лампата трептения с
ниска честота възбуждат във вторичната намотка също такива
трептения, но с по-ниско напрежение от това в анодната верига,
конто се подават на бобинката на високоговорители.
Паралелно на първичната намотка на трансформатора обик-
новено се включва кондензатор ) който подобрява условията
за работа на усилвателя.
Съгласуването на напрежението и тока в подвижната бобин-
ка на високоговорителя с изходната верига на усилвателното стъ-
пало е задължително условие за най-ефективно използуване на
енергията със звукова честота, отдавана от крайното стъпало към
високоговорителя.
Сърцевините на изходните трансформатори на усилвателите
имат сечение на ядрото примерно от 2,5 до 8 ст2. Първичните на-
мотки на такива трансформатори съдържат по 2000—4000 на-
261
вивки от проводник ПЕЛ-0,1 до 0,15, а вторичните — по50—100
нав. ПЕЛ-0,5 до 0,8.
В случая, когато мощността и съпротивлението на бобин-
ката на високоговорителя, който искаме да използуваме в при-
емника или усилвателя, са неизвестни, препоръчвам ти да си
изработиш изходен трансформатор по следните данни: сечение
ня сърцевината 4 — 5 cm2; първична намотка от 2500 нав. с про-
водник ПЕЛ—0,12 до 0,15; вторична намотка— 100 нав.
ПЕЛ—0,5 до 0,8; въздушен процеп—0,2 mm. В първичната на-
мотка направи няколко извода през 10 навивки, като започнеш
от 50навивка. Тези изводи позволяват опитно да сеподбератнай-
изгоднитеусловия за работа на високоговорителя и крайната лампа.
Отначало се навива първичната намотка, а след това — втори-
чната. Проводникът се нарежда плътно, навивка до навивка.
Между редовете се поставят изолационни подложки от два-три
пласта тънка кондензаторна или кабелна хартия, а между на-
мотайте— един пласт от по-дебела хартия. Внимавай, навив-
ките на вторичната намотка не трябва да пропадат отстрани
към първичната.
Изходните трансформатори на транзисторните приемници
или усилватели се отличават от трансформаторите на ламповите
приемници главно по малките си размери.
Високоговорителите с мощност 0,1—0,5 W, използувани
в радиотранслационните мрежи, се монтират в собствени кутии,
имат съгласуващ трансформатор и регулятор на силата. На-
ричат ги абонатни високоговорители.
Един от тези високоговорители и схемата му са показани на
фиг. 183. В него променливият резистор /? е регулатор на сила-
та и е включен последователнонабобинката. В разните абонатни
високоговорители регулаторите на силата се включват както
във вторичната, така и в първичната на трансформатора и
може да бъдат не само променливи резистори, но и стъпални
превключватели на изводите от намотката. Първичните намо-
тки на трансформаторите за абонатните високоговорители са
предвидени за напрежение със звукова честота 30 или 15 V.
Има високоговорители, конто работят и на двете напрежения.
Превключването от едното напрежение на другото става чрез
презапояване на един от проводниците от шнура към изводи в
първичната намотка.
Абонатните високоговорители заедно със съгласуващите
трансформатори може да се използуват понякога и за прости
приемници.
262
С високоговорителите трябва да бъдем внимателни, за да
не повредгм подвижната бобинка или мембраната. Високого-
ворителите със скъсани мембрани, дори и да бъдат залепени,
работят по-лошо.
Фиг. 183. Абонатен високоговорител
Саморъчни високоговорители за транзисторни приемници
В транзисторните фабрични и любителски радиоприемники се
използуват малогабаритки електродинамични високоговорите-
ли с мощност до 0,5 W, каквито са съветските 0,1 ГД-3, 0,1 ГД-6,
0.25ГД-1, 0,5ГД-10.
Радиолюбителите широко използуват в своите приемници за
високоговорители различии слушалки, микрофойи, телефонии
капсули от електромагнитен тип, като ги преконструиратвъв ви-
сокоговорители. По то°и начин може да постьпиш и ти.
Външният вид на някои от тези прибори е показан нафиг. 184.
Микрофонът Д.ЭМ-4 по устройство твърде много прилича на
електромагнитните слушалки и има приблизително същите раз-
мери. Подвижната му бобинка има съпротивление 50—60 Q.
Включва се непосредствено в колекторната верига на транзистора.
Възпроизвеждането му е достатъчно силно, но честотната лента е
по-тясна в сравнение с електродинамичните високоговорители.
Микрофонният капсул ДЭМШ-1 има диаметър около 20 mm.
Той може да възпроизвежда по-широк обхват от звукови честоти,
но за целта трябва да преработим мембраната му и да го направим
малък високоговорител. Щети покажа как да стане това. Но знай,
млади приятелю, тази работа е твърде деликатна. Въоръжи се
с търпение и най-важното —бъди акуратен.
263
Преди всичко как е устроен и как работи този микрофон?
В него има два пръстеновидни магнита (фиг. 185), към конто са
залепени две железни шайби, изпълняващи аналогична роля,
както полюсните наставки в електромагнитните слушалки. В по-
Фиг. 184. Микрофон тип ДЭМ-4
(отляво) и телефонен капсул
ДЭМШ-1 (отдясно)
лучилите се своеобразии чашки между магнитите и полюсните на-
ставки се поместват бобините, навити с много тънък проводник.
Бобините са свързани последователно. Мембраната, представля-
ваща диск от тънка еластична ламарнна, е притисната по пери-
Наспит
бобина
ПоЛШй.
наставка
Бовина
MtUHUn
Фиг. 185. Капсул ДЭМШ-1
а — детайли; б — разрез: в — схема
менврана
ферията с шайби. Всички тези части са стегнати общо в капачка
от немагнитен материал.
Мембраната може свободно да трепти в двете страни, без да се
допнра нито до магнитите и полюсните им наставки, нито до
бобината.
Мембраната е поставена точно в средата между двете огънати
навътре части на полюсните наставки. Тя изпитва еднакво усилие
264
на притегляне към тях и се намира в равнозесно състояние. Но
такова равновесие ще сыцествува само докато през бобината не
тече ток. Щом като протече ток, около нея се поражда магнитно
поле, което усилва полето на единия от магнитите, а отслабва
полето на другия магнит. Равновесието на мембраната ще се на-
руши. При едно направление на тока тя ще се огъне в едната стра-
на, а при друга — в другата страна (на фиг. 185 в това е показано
с пунктир). Огъването на мембраната ще бъде толкова по-голямо,
колкото е по-силен токът през бобината. Ако през бобината пре-
минава ток със звукова честота, мембраната ще започне да вибри-
ра със същата честота, като преобразува тока в звук. И ако към
мембраната закрепим втора конусна мембрана, микрофонният
капсул ще се презърне в маломощен високоговорител.
Как да направим това? Преди всичко разучи внимателно фиг.
186 и едва тогава пристъпвай към работа.
Към центъра на мембраната на капсула ДЭМШ-1 е припоена
игла — парче меден проводник с дебелина 0,5—1 mm и дължина
12—15 mm. Към нглата е закрепен върхът на конусната мембрана,
трептенията на мембраната чрез нглата се предават на конуса,
който разтрептява въздуха и възбужда в него по-силнн звукози
вълни, отколкото малката мембрана на капсула. Това са главните
части, а останалите — носачът и скрепителната шайба, са спома-
гателни.
Заготовката на конусната мембрана заедно с ушите, предви-
дени вместо гофриране, изрежи от мека корица на тетрадка.
Диаметл рът на тази заготовка (без ушит<) може да бъде в грани-
ците от 35—40 до 55—60 mm. Ширината на ушите е 4—5 mm, а
дължината 6—8 mm. В заготовката изрежи сектор с ъгъл около
20°. Залепи двата края на този изрез и добре изсуши получения
конус.
Заготовката на носача има кръстовидна форма с опорна шай-
ба в средата. Изрежи я от тънка желязна или алуминиева лама-
рина. Вътрешният диаметър на опорната шайба на носача е 12 mm,
а външният — 20 mm. Ширината на кръстосаните лентн е 4—5 mm,
дължината им — около 40 mm.
Скрепителната шайба на носача може да се изработи от фибър,
текстолит или плексиглас с дебелина 2—2,5 mm. Вътрешният й
диаметър трябва да бъде с 5—6 mm по-малък отдиаме.ъра на ко-
нусната заготовка, а ширината й — около 3—4 mm.
Постави заготовката на носача върху масата и придържайки
опорната шайба, огъни малко нагоре кръстосаните лентички.
Постави върху носача първо скрепителната шайба, а след това
265
Фиг. 186. Саморъчен високоговорител
266
конусната мембрана с ушенцата надолу. Прегледай дали конусът
не допира до лентичките на носача, а върхът му — до масата,
като вземеш пред вид дебелината на скрепителната шайба. Ушен-
цата на конуса трябва да се залепят към шайбата, но от долната й
страна. Ако огъването на носача е направено с подходящ ъгъл,
краищата на лентичките му ще може да се обвият около скрепи-
телната шайба, както е показано на фиг. 186 в. Към две от лентич-
ките на носача закрепи изводна плочка с две кабелни уши, към
конто накрая ще свържеш изводите на бобината. Все още не за-
лепвай конуса към скрепителната шайба, а пробий на върха му
отвор, равен по диаметър на избрания меден проводник за иглата.
Закрепването на иглата към мебраната на капсула е най-от-
говорният момент. Конусът и неговият носач може да се прера-
ботят, ако се окажат неудачни, но и най-малката небрежност при
закрепването на иглата може да доведе до повреда на капсула.
Подбери подходяща кръгла подложка от меко дърво с такъв
диаметър, че да влиза плътно в отвора на капсула и да ляга с ця-
лата си повърхност към мембраната. Отбележи с молив центъра на
мембраната. Пробий с шило отвор в този център, като придържаш
от другата страна с дървената подложка (фиг. 186 а). Пъхни в
отвора предварително калайдисания край на иглата и направи
спойка към мебраната (фиг. 186 б).
Всичко това извършвай много внимателно, за да не се огъне
или деформира мембраната. Накрайникът на поялника трябва
да е гънък, за да влезе в отвора на капсула.
А сега с лепило БФ-2 залепи носача към капачката на капсула.
Когато лепилото е добре изсъхнало (примерно след едно деноно-
щие), вмъкни конусната мембрана в иглата, центровай я, огъни
ушенцата, изпълняващи ролята на гофри, и залепи краищата им
към скрепителната шайба. Конусната мембрана трябва свободно
да трепти, без да допира до неподвижните части. Върхът на
конуса и иглата се фиксират с капки лепило БФ-2.
Остава да се споят изводите на бобината към кабелните уши
на изводната плочка и високоговорителят е готов.
Работата на високоговорителя може да се провери предварч-
телно с батерия за джобно фенерче, която включваме към изводи-
те на бобината. При едната полярност на включване на батерията
мембраната трябва леко да се отклони навън, а при другата по-
лярност — навътре. Едновременно с това трябва да се чува пу-
кане.
267
Бобината на капсула ДЭМШ-1 има съпротивление над 100 2,
затова високоговорителят, изработен от този капсул, може да се
включва в колекторната верига на транзистора без съгласуващ
трансформатор.
По подобен начин може да се направи високоговорител и от
малогабаритки слушалки от слухов апарат, като се махне охлю-
вът, който се поставя в ухото.Съпротивлението на такива слушал-
ки също е високо и може да бъдат включвани направо в колектор-
ната верига на транзистора.
Но, струва ми се, че е време да завършим тази беседа.
268
ДВ АН А ДЕСЕТ А БЕСЕДА
УСИЛВАТЕЛ НА НИСКА ЧЕСТОТА
Усилвателят на трептения с ниска (звукова) честота е съставна
част на всеки съвременен радиоприемник, радиограмофон, теле-
визор, магнетофон, както и на апаратурите за телеуправление и
на много измервателни уреди. Усилвателят лежи в основата на
електронната автоматика, изчислителната техника, кибернетич-
ните устройства.
Но в тази беседа аз ще говоря за сравнително малко неща:
за елементите и работата на транзисторните и ламповите усилва-
тели, за приложението им в една твърде тясна облает на радио-
техниката — усилване на трептенията с ниска честота.
От гледна точка на конструктивного изпълнение транзистор-
ните нискочестотни усилватели са по-прости от ламповите. При
това те изискват за захранването си източник за ниско напреже-
ние. Затова по-добре е да започнем с изучаването и конструира-
нето именно на транзисторен усилвател.
Схеми н а включване и режими за работа на транзистора
Транзпсгорът е триелектроден елемент. Електродите му са емн-
тер, база и колехтор. За използуване на транзистора като усил-
вател на напрежение, ток или мощност входният сигнал, който
трябва да се усили, се подава на два от електродите, а от други два
електрода се получава усиленият сигнал. При това единият от
електродите винаги остава общ. Точно той определи и наименова-
ние™ на най-разпространените схеми за включване на транзи-
стора: с общ емитер, с общ колектор, с обща
база.
Включването на транзистора в схема с общ емитер е показано
на фиг. 187. Входният сигнал се подава към изводите на базата и
емитера, а усиленият сигнал се получава в изводите на емитера и
269
колектора. Следователе при тази схема емитерът еоб щ за вход-
ната и изходната верига.
Помниш ли схемите и рисунките, с конто в шестата беседа ти
поясних работата на транзистора като усилвател? Как включвах
0... ..к—
Ки= 10 -г 200
Ki** 20+100
Нь*500И000а
И-^2+20 ко
Фиг. 188. Включване на
транзистора в схема с
общ колектор
Фиг. 187 Включване на
транзистора в схема с
общ емитер
транзистора, когато той трябваше да работи в режим на усилване
или на превключване? Да, схемата на включването му беше с
общ емитер. И това не беше случайно: транзисторът, свързан по
този начин, може да даде 10—200 пъти усилване на сигнала по
напрежение (Кн=10—200) и 20—100 пъти усилване на сигнала
по ток, което зависи от неговия коефициент р $=20-? 100). Бла-
годарение на тези усилвателни свойства начинът за включване
на транзистора по схема с общ емитер се ползува с най-голяма
популярност сред радиолюбителите.
Най-същественият недостатък на транзисторното стъпало, свър-
зано по тази схема, е малкото входно съпротивление — не повече
от 500—1000 2, което усложнява съгласуването на усилвателните
стъпала. Обяснението е, че в случая емитерният преход е включен
в правата, т. е. в пропускащата посока. А съпротивлението на про-
пускащия преход е винаги малко и зависи от приложеното му на-
прежение. Що се касае за изходното съпротивление на стъпалото,
то е достатъчно голямо (/?ИЗх =24-20 к2) и зависи от товарното
съпротивление /?т и от усилвателните свойства на транзистора.
270
Включването на транзистора по схема с общ колектор може да
вндиш от фиг. 188. Входният сигнал се подава на базата и емитера
чрез емитерния резистор /?е, който се явява част от колектор-
ната верига. В същия резистор, който представлява и товарътв
колекторната верига, се получава изходният сигнал. По такъв на-
чин този участък от колекторната верига е общ за входната и из-
ходната верига, откъдето се получава и наименованието на схе-
мата за включване на транзистора — с общ колектор.
Транзисторът, включен по тази схема, дава усилване по на-
прежение, по-малко от единица (К„ < 1). Усилванетопо ток се
получава по-голямо с единица от коефициента р (/G* =Р+1) т. е.
примерно същою, както ако транзисторът бъде включен по схема
общ <митер. Но затова пък входното съпротивление на такова
стьпало е високо (/?вх= 10-5-500 к2), което добре се съгласува с
високото изходно съпротивление на транзисторното стьпало по
схема с общ емитер.
По същество стъпалото съвсем не дава усилване по напреже-
ние, а като че ли повтаря подадения във входа му сигнал. Затова
транзисторите, включени в такава схема, наричат още емитер-
ни повторители. Защо емитерни? Защото изходното на-
прежение на емитера на транзистора почти напълно повтаря вход-
ното напрежение.
Защо стъпалото не усилва напрежението? Нека свържем ба-
зата на транзистора с долния (по схема) извод на резистора Re,
както е показано на схемата с пунктир. Този резистор е еквива-
лент на вътрешното съпротивление на източника на входния сиг-
нал — микрофон или грамофонна доза. И така емитерната ве-
рига се оказва свързана с базата чрез резистора RBB. Когато на
входа на усилвателя се подаде сигнал, върху товарния резистор
7?е се получава напрежението на усиления сигнал, което чрез
резистора RBI се оказва приложено към базата в противофаза.
Между емитерната верига и базата се получава много сил на о т-
рицателна обратна връзка, която води до почти
нулево усилване на стъпалото. Но това е само по напрежение.
А по ток усилването е сьщото, каквото беше при включване на
транзистора в схема с общ емитер.
А сега да разгледаме включването на транзистора в схема с
обща база (фиг. 189). Тук базата е заземена по променлив ток чрез
кондензатора Св, т. е. свързана е с общия плюс на захранването.
Входният сигнал се подава на емитера и базата, а усиленият
сигнал се получава от колектора и заземената база. Така базата
се явява общ електрод за входната и изходната верига на стъпа-
271
лото. Такова стъпало дава усилване по,ток по-малко от единица
(К,< 1), а усилването по напрежение е както при транзистора,
включен в схема общ емитер 104-200). Поради много малкото
еходно съпротивление, не надвишаващо няколко десетки ома
(/?вх ~304-1002), такова включванена тран-
Фиг. 189. Включване
на транзистора в схе-
ма с обща база
зистора се прилага главно в генератори-
те на електрически трептения, в свръхгене-
ративните стъпала, използувани например в
апаратурата за радиоуправление на модели,
за която ще поговорим в една от последните
бесед и.
И тъй, основният способ за свързване на
транзистора, който ти ще използуваш за
усилване на сигнали, е схемата с общ еми-
тер. Но това е само начин за включване на
транзистора. А режимът на работата му ка-
то усилвател се определи от напреженията
на електродите му и токовете във веригите
при конто той не изкривява усилвания сиг-
нал.
В шестата беседа вече говорихме за това,
че за нормалната работа на транзистора на
базата му ссвен входния сигнал се подава
още и отрицателно преднапрежение, което отпушва транзистора.
Най-простият начин за подаване на отрицателно преднапрежение
е свързването на базата чрез резистор към минуса на захранва-
щата батерия. Такъв резистор е/?в в схемите от фиг. 187, 188 и 189.
За да се отпуши един маломощен транзистор, на базата му е
достатъчно да се подаде спрямо емитера около 0,1 V. Лесно е да
се сметне, че такова напрежение (по закона на Ом) може да се съз-
даде от ток около ЮОрА (0,0001А), ако съпротивлението на еми-
терния преход приемем за 1000 2. При това в зависимост от кое-
фициента £ на транзистора токът в колекторната му верига може
да достигне 1—2 mA. Приблизително в такъв ре-ким се постам
обикновено маломощният транзистор, за да не изкривява сигнала!
при усилване. По-нататъшното увеличаване на преднапреже-
нието, а оттам и на колекторния ток е безсмислено, тъй като от
това увеличение сигналът не нараства, а самосе увеличава раз-
ходът на енергия за захранване на транзистора. А ако предна-
прежението на базата се окаже прекалено голямо? Транзисторът
ще започне да изкривява сигнала и освен това ще започне да се
загрява от големия колекторен ток. Колекторните токове се уве-
272
на най-
Фиг. 190. Схема
прост усилвател
личават само при крайнитестьпала, от конто се изисква усилване
на мощност.
На фиг. 190 е показана основната схема на усилвателностьпа-
ло. Тя вече ти е позната — това е повторение на разгледаната в
началото схема от фиг. 188. Само че
тук към резистора /?в е означена звездич-
ка, в колекторната верига е поставено
кръстче, а до него е посочен препоръч-
ваният ток на покой за тази вери-
га. Запомни: токът на покой е стой-
ността на колекторния ток, когато
на базата не е подаден сигнал. Такъв
режим се нарича още статичен.
Препоръчваният ток на покой се по-
лучава при настройката на усилвателя
чрез подбор на резистора /?в. Този
подбор символично е означен със звез-
дичката. Когато на входа на стъпалото
е подаден сигнал, колекторният ток
ще започне да се увеличава и то толкова
лямо напрежението на входниясигнал.Това е вече дин
н и я т режим на работата на транзистора.
Ориентировъчно съпротивлението на базисния резистор може
да се изчисли по формулата
повече, колкото
е по-го-
а м и ч-
/?в= Ук .
/во
Да допуснем, че токът в покой на базисната верига е
/во = 50р,А (0,00005А), а напрежението на захранващата батерия
е UK = 9V. Следователно съпротивлението на резистора/?в по за-
кона на Ом ще бъде
в — 0X0005 ~ 180 к&-
Повтарям, че това е ориентировъчното съпротивление на ба-
зисния резистор. По време на уточняването на необходимия режим
това съпротивление може значително да бъде изменено.
Какво трябва да бъде съпротивлението на товарния резистор
/?т? Такова, че в режим на покой между колектора и емитера
трябва да има напрежение, равно на около половината от напре-
жението на захранващия източник. В този случай ефективността
18 Млад радиолюбител
273
от работата на транзистора ще бъде най-добра. На такова условие
отговарят товарните резистори със съпротивление от няколко
килоома — обикновено 3—5,1 кй.
Едностъпалният нискочестотен усилвател, монтиран по схе-
мата от фиг. 190, може да се приспособи към детекторния прием-
ник, което ти вече направи в шестата беседа. Той може да се из-
ползува и за възпроизвеждане на грамофонни записи, ако във
входа му включим грамофонната доза, а в колекторната верига
вместо товарния резистор /?т поставим електромагнитни радио-
слущалки. Слушалките ще дават задоволително по сила зву-
чене.
В къщи при стайна температура усилвателят ще звучи по-
силно, отколкото на улицата под лъчите на лятното слънце или
на студа през зимата. Защо се получава така? Защото за съжале-
ние с повишаване на температурата режимът на транзистора се
нарушава. А първопричина1а за това е неуправляемият обратен
ток на колектора 1С0 •
Стабилизиране на работния режим на транзистора
Установено е, чес увеличаването на температурата на транзистора
с 10°С обратният ток на колектора се удвоява. Това явление може
да се забележи, ако по време на проверката на транзистора го
хванем с пръсти: обратният колекторен ток 1СО на транзистора,
загрят до температурата на тялото ни, може да нарасне 3—4 пъ-
ти. Този нарастващ с температурата неуправляем ток, сумиран
с полезния ток на колекторната верига, допълнително нагрява
колекторния преход, което от своя страна още повече увеличава
колекторния ток. Нарастването на колекторния ток неизбежно
води до увеличаване спада на напрежение в колекторния товар.
Оттук следва намаляване напрежението между колектора и еми-
тера и освен това изменение параметрите на транзистора — преди
всичко намаляване на коефициента р. Накратко, с повишаване
на температурата транзисторът става все по-малко управляем
елемент, което рязко снижава усилвателните му качества.
Това явление може да се предотврати чрез стабилиза-
ция на топлинния режим на транзистора. Един от
методите за такава стабилизация е показан на фиг. 191 а. Тук,
както внждаш, базисният резистор /?в е свързан не към минуса на
захранващата батерия, както беше в схемата от фиг. 190, а към
колектора на транзистора. Какво се получава от това? С повиша-
274
ване на температурата нарастващият колекторен ток увеличава
спада на напрежение в товара и намалява напрежението на
колектора. Но тъй като базата есвързана (чрез резистора /?в) с
колектора, нейното отрицателно преднапрежение също се нама-
Фиг. 191. Усилватслни стъпала с термостаби-
лизация на режима на транзисторите
лява, което от своя страна още повече намалява колекторния ток.
Получава се обратна връзка между изходната и входната верига
на транзистора — нарастващият колекторен ток намалява на-
прежението на базата, което автоматически намалява колекторния
ток. Получава се стабилизация на установения режим на тран-
зистора.
Но по време на работата на транзистора между колектора и
базата му възниква отрицателна обратна връзка по променлив
ток, което намалява общото усилване на стъпалото. По такъв на-
чин стабилността в режима на транзистора се постига с цената на
загуба в усилвансто. Жалко, но се налага да се примирим с тази
загуба, за да запалим нормалната работа на транзистора.
Има и друг начин за стабилизация на режима на транзистора
с по-малко загуба, но той се постига с усложняване на схемата.
Такъв усилвател е показан на фиг. 191 б. Статическият режим на
транзистора по постоянен ток и напрежение остава същия: колек-
торният ток е равен на 0,8—1 mA, отрицателното преднапрежение
на базата спрямо емитера е 0,1 V (1,5—1,4^0,1 V). Но този ре-
жим се получава с помощта на два допълнителни резистора Rbz
и Re . Резисторите Ra j и Rr 2 образуват делител, с който на базата
се поддържа устойчиво преднапрежение. Емитерния! резистор
Re представлява елемент за термостабилизация.
275
Термостабилизацията действува последняя начин. С нараства-
нето на колекторния ток от топлината спадът на напрежение в
резистора /?е се увеличава. Тогава разликата в напреженията
между базата и емитера се намалява, което автоматично намалява
Фиг. 192. Преднапрежение
на управляващата решетка
от батерия
колекторния ток. Получава се отново
обратна връзка, само че сега между
базата и емиера, от която също се ста-
билизира режимът на транзистора.
Закрий с пръст кондензатора Се в
схемата от фиг. 192 б. За какво ти на
помня тази схема? Транзисторностъпа-
ло, монтнрано в схема с общ колектор
(емитерен повторител). Значи при рабо-
та на транзистора, когато върху рези-
стора /?е се получава спад на напре-
жението и на променливата му съста-
вна, между емитера и базата възник-
ва 100% обратна връзка по постоянно
напрежение, при което усилванетонастъпалотое по-малко от еди-
ница. Но това може да стане само когато липсва кондензаторът Се .
Този кондензатор създава паралелен път, по който, заобикаляйки
резистора Re , преминава променливата съставна на колекторния
ток и обратна връзка не се получава. Капацитетът на този конден-
затор трябва да бъде такъв, че да не оказва значително съпроти-
ление и на най-ниските честоти. За нисколестотно усилвателно
етъпало това изискване може да се изпълни от електродиген коя
дензатор с капацитет 10—20 pF.
Усилвател с такава система на стабилизация на режима на
транзистора практически е нечувствителен към колебания в тем-
пературата и, което е не по-малко важно, към смяна на самия
транзистор.
Винаги ли трябва по този начин да се стабилизира режимът на
работата на транзистора? Не, разбира се. Всичко зависи от това,
за какво е предназначен усилвателят. Ако той ще работи само
в домашни условия,където измененията на температурата са не-
значителни, сериозна термостабилизация не е необходима. В та-
кива случаи усилвателят можеда се построй по схемите отфиг. 190
и 191 а. Ако смяташ обаче да правиш приемник, който да
работи сгабилно и в къщи, и на улицата през студените зимни Дни
и през горещото лято, трябва да се стабилизира режимът на тран-
276
зисторите, дори и това да стане за сметка на усложняване на схе-
мата и добавяне на нови детайли.
А сега да поговорим за ламповите усилватели.
Елементи на ламповия усилвател
За електронната лампа, изпълняваща ролята на усилвател, както
и за транзистора най-важно условие за работа без изкривяване на
сигнала е преднапрежението на решетката или базата. За да се
изпълни това условие, на първата решетка освен усилвания сиг-
нал се подава и известно отрицателно напрежение
спрямо катода. Отрицателното преднапрежение подобрява работ-
ните условия на лампата и предпазва от появяването на решетъчни
токове, което може да доведе до изкривяване на сигнала. Сыц-
ността на този режим на лампата се състои в това, че работната й
точка се измества в долната част на ламповата характеристика.
Погледни на чертежа, в който е показана анодно-решетъчната
характеристика на триода (фиг. 118). Ако работната точка на
лампата се намира в пресечката на линейния участък от характе-
ристиката с вертикалната координатна ос (точка «в» на фиг. 118),
т. е. ако на решетката на лампата се подале само напрежение на
електрическия сигнал, то през положителния полупериод в ре-
шетката ще се появи ток — т. нар. решетъчен ток. По време на
отрицателния полупериод на сигнала такъв ток няма да има. В
някои случаи, например когато лампата работи като решетъчен
детектор, решетъчният ток е нормално явление. За работата на
лампата като усилвател обаче този ток е вреден.
За да се избегне това явление, на решетката се подава отри-
цателно преднапрежение, изместващо работната точка на лампата
надолу по праволинейния участък на характеристш ата. Това
напрежение се подбира така, че работната точка да попадне в сре-
дата от лявата част на праволинейния участък на характеристи-
ката. За характеристиката, показана на фиг. 118, тази точка ще
отговаря на постоянно отрицателно напрежение —4 V (отбеля-
зано на характеристиката с кръстче). В този случай общото на-
прежение на решетката под действието на променливото напреже-
ние на сигнала, подаден в решетъчната верига, ще се измени спря-
мо напрежението — 4 V. Така например, ако към решетката се
подаде променливо напрежение с амплитуда 2 V, отрицателното й
напрежение ще с»- менн от 6 до 2 V. Анодният ток в такъв случай
ще се измени от 3 до 6,3 mA, а решетъчен ток въобще няма да се
появи.
277
Нека направим една уговорка. В т. нар. двутактов усилвател,
в който работят дне лампи, работната точка на лампата може да
се премести в най-долния край на характеристиката. В такъв усил-
вател лампите могат да работят и с решетъчни токове.
Преднапрежението за всички маломощни транзистори е еднак-
во и е равно примерно на 0,1 до 0 2 V. За радиолампите то се опре-
дели от свойствата на всяка конкретна лампа и се дава в паспорта
на лампите и в справочните таблици (приложение 4). Така за лам-
пата 6П1П при напрежение на анода и на втората решетка 250 V
на първата решетка трябва да се осигури преднапрежение от-
— 12,5 V; на решетката на лампата 6ЖЗП при ci щото напрежение
на анода и при 150 V на втората решетка трябва да се даде пред
напрежение от —1,7 V.
па qir. 192 е показан най-простият начин за подаване на
решетъч но преднапрежение. Във веригата на решетката на лам-
пата последователно с решетъчния резистор Rg е включена ре-
шетъчната батерия Eg, като положителният й полюс е свързан с
катода на лампата, а отрицателният — с решетката. При такова
включване на батерията решетката ще получи спрямо катода по-
стоянно отрицателно напрежение, равно на напрежението на
батерията Eg. Батерията Eg е източникът на решетъчно предна-
преженне, а напрежението, което тя създава между решетката и
катода, е решетьчното преднапрежение.
На практика се използува начин за получаване на преднапре-
жение, без да е необходима специална батерия. Това е т. нар.
автоматично преднапрежение.
Схемата на усилвател с такова преднапрежение е показана на
фиг. 193. Тук между минуса на захранващия източник (безраз-
лично дали е батерия или изправител) за анодната верига и ка-
тода на лампата е включен резисторът RK . Решетката на лампата
е свързана посредством утечното й съпротивление Rg с долния
край на резистора RK . През резистора RK протича катодният ток
на лампата и в него сеполучава спад на напрежение, действуващо
с решетъчно-катодната верига. При това на горния край на рези-
стора, следователно и на катода, се получава положителен по-
тенциал спрямо края, свързан с минуса на източника за анодно
напрежение. Тъй като решетката е свързана не с катода, а с про-
тивоположния на катода край на резистора RK , тя получава отри-
цателно напрежение спрямо катода.
Резисторът, с помощта на който се създава постоянен отрица-
тел н потенциал на решетката на лампата, се нарича рези-
278
crop за автоматично преднапреяиние (ка-
годен резистор).
Съпротивлението на резистора RK, необходимо за получаване
на исканото преднапрежение 1/д, за конкретната лампа може да
се изчислн по формулата
където/к е катодният ток на лампата,
равен на анодния ток или на сумата от
токовете на анода и втората решетка
(при пентоди и лъчеви тетроди).
Ще дадем пример за начисление.
Нека предположим, че на първата ре-
шетка на лъчевия тетрод 6П1П тряб-
ва да се подаде преднапрежение Ug --
12,5 V. Анодният ток на тази лампа е 45
mA (0,045 А), а токьт на втората решет-
ка е 12 mA (0,012А). В такъв случай
Фиг. 193. Схема на усилва-
тел с автоматично предна-
прежение на управляващата
решетка
съпротивлението на резистора за преднапрежение ще бъде
Як — 0;044+0,012=21°й-
Заедно с това нека да пресметнем мощността оазсейвана от
този резистор:
P=U.!= 12,5 V.0,057 А^-0,8 W.
Значи този резистор трябва да бъде с мощност на разсейване
не по-малко от 1 W. Иначе той може и да изгори.
За да се измери автоматично полученото преднапрежение,
голтметърът се включва паралелно на катодния резистор така, че
изводът, означен със знака «+»,да еподаден към катода на лампата
Ако волтметърът показва 12,5 V, това означава, че на решетката
на лампата има преднапрежение от —12,5 V.
Каква е ролята на кондензатора Ск ?Същата, каквато е и ро-
лята на аналогичния кондензатор, шунтиращ емнтерния резистор
на транзистора. Когато лампата усилва променливотоков сигнал,
в анодната й верига се появява променливата съставна на усил-
вания сигнал. В резултат на това върху катодния резистор, както
и върху анодния товар, се появява променливо напреженир
И ако в катодната верига имаме само резистор, създаденото в него
279
променливо напрежение заедно с постоянного преднапрежение
ще се подава автоматично в решетката на лампата. Образува се
отрицателна обратна връзка, намаляваща усилването. Конденза-
торът Ск, шунтиращ резистора за автоматично преднапрежение,
свободно пропуска през себе си променливата съставна на катод-
ния ток и с това премахва отрицателната обратна връзка. В този
случай през катодния резистор минава само постоянната съставна
на анодния ток,благодарение на което в управляващата решетка
действува само постоянного начално преднапрежение.
Капацитетът на този кондензатор трябва да бъде достатъчно
голям, за да не оказва значително съпротивление и на най-ниски-
те честоти, усилвани от лампата. За нискочестотните усилватели
неговият капацитет трябва да бъде не по-малък от 1 pF. И тук,
както и в транзисторните усилватели, се употребяват електролит-
ни кондензатори.
Стъпала на усилвателя
В усилвателите, съдържащи няколко стъпала, могат да се разли-
чат стьпалата запредварително усилване и из-
ходните иликрайни стъпала. Изходно е последнего стъ-
пало на усилвателя, към което са включени слушалките или висо-
коговорителя, а предусилвателни са всички намиращи се преди
това стъпала.
Задачата на предусилвателните стъпала е да повишат ниско-
честотното напрежение до величнната, необходима за работата на
транзистора или лампата в крайното стъпало. От транзистора или
лампата на крайното стъпало се изисква повишаване на мощността
на нискочестотните трептения до величината, необходима за рабо-
тата на високоговорителя.
За крайните стъпала на най-простите транзисторни нискочес-
тотни усилватели радиолюбителите използуват също такива мало-
мощни транзистори, каквито се използуват и в предусилвателните
стъпала, макар чесе произвеждат и по-мощни транзистори. Това
се обяснява със стремежа да направим най-икономичен усилвател,
което е особено важно за портативните конструкции с батерийно
захранване. Изходната мощност на такъв усилвател не е голяма —
от няколко десетки до няколкостотин миливата, но тя се оказва
достатъчна за работа на слушалки или на маломощен високого-
ворнтел. В случайте пък, когато въпросът за икономия на енергия
280
няма толкова съществено значение (например при захранване от
мрежа), в крайните стъпала се използуват мощни транзистори.
За крайните стъпала на ламповите усилватели се използуват
главно специално предназначените за тази цел мощни пентоди и
лъчеви тетроди. Докато в лампите на предусилвателните стъпала
анодният ток обикновено не надминава няколко милиампера, а
понякога и части от милиампера, то в крайните лампи той достига
няколко десетки и дори стотици милиампера. Колкото са по-големи
анодното напрежение и анодният ток на крайната лампа, толкова
по-мощен може да бъде включеният към нея високогозорител.
Лъчевият тетрод 6ПЗС например отдава мощност около 5 W.
Към такава лампа може да работи един високогозорител с мощ-
ност над 5 W или няколко по-малки високоговорители.
Но за да може крайната лампа да отдаде на високоговорителя
по-голяма мощност, на първата й решетка трябва да се подаде
достатъчно високо напрежение с ниска честота. Безсмислено е
например да се дава на управляващата решетка на такава мощна
лампа като 6ПЗС напрежение от детекторния приемник. Макар
че анодният ток на тази лампа е голям, неговата нискочестотна
съставна ще бъде много малка. За да отдаде по-голяма мощност
и да накара високоговорителя да звучи по-силно, на първата ре-
шетка на 6ПЗС трябва да се подаде нискочестотно напрежение
с амплитуда 12—14 V. А детекторният приемник дава в «изхода»
си само части от волта. Лампата 6ПЗС ще работи нормално от
детекторен приемник само в случая, когато нискочестотното на
прежение бъде предварително усилено от едно или две стъпала.
Ще допълним,че в крайните стъпала на простите радиоприем-
ники радиол юбителите често и.ползуват лампи, предназначени за
предварително усилване. Те са в състояние да дадат енергия,
достатъчна за работата на малък динамичен високоговорител.
Нека разучим работата на двустъпалния усилвател.
Схемата на прост транзисторен двустъпален усилвател за
ниска честота може да виднш на фиг. 194. В първото стъпало на
този усилвател работи транзисторът 7\, а във второто — транзи-
сторът Т2. Първото му стъпало е за предварително усилзане,
второто е крайно стъпало, а между тях се вижда раЗделителният
кондензатор С2. Принципът на работа на всяко от тези две стъпа-
ла, е еднакъв и аналогичен на познатия ти принцип на работа на
едностъпалния усилвател. Различията са само в елементите:
за товар на транзистора 7\ от първото стъпало служи резисторът
Т?2, а за товар на транзистора Т2 открайното стъпало се използува
високоговорител. Преднапрежението на базата на транзистора в
281
пт рвото стъпало се подава чрез резистора Rlt свързан към колек-
тора (както в схемата от фиг. 191 а), а преднапрежението на ба-
зата на Т2 се подава през резистора R3, свързан към минуса на
захранвйнето (както в схемата от фиг. 190). Дветестъпала се за
хранват от една батерия Б. Ре-
жимътна работа на транзисторите
се определи чрез подбор на резис-
торите Rt и R3, което е означено
в схемата със звездички.
Сыцността на работата на усил-
вателя като цяло се състои в
следното. Електрическият сигнал,
Фиг. 194. Схема на транзисторен ПОДЭден във входа на ПървоТО
двустъпален усилвател стъпало и усилен от транзистора
Tlt се прехвърлн от товарния
резистор Rи разделителния кондензатор С2 към входа на второто
стъпало. Тук той се усилва от транзистора Т2 и се превръща в
звук от високоговорителя, включен в колекторната верига на
транзистора.
Каква е ролята на кондензатора Сх във гхода на усилвателя?
Той изпълнява две задачи: свободно пропуска към транзистора
променливото напрежение на сигнала и предпазва от късо между
база и емитер през източника на сигнала. Представи си, че липсва
такъв кондензатор във входната верига, а за източник на сигнал
се използува етектродинамичен микрофон с малко вътрешно
съпротивление. Какво ще се получи? През малкото съпротивление
на микрофона базата на транзистора се оказва свързапас емитера.
Транзисторът се запушва, тъй като започва да работи без начал-
ното преднапрежение. Той ще се отпушва само през време на отри-
цателните полупериоди на напрежението във входа. А положите.! -
ните полупериоди още повече запушват транзистора и се «изряз-
ват» от него. И ето резултата: транзисторът изкривява усилвания
сигнал.
Сега ясно ли е защо е необходим кондензаторът във входната
верига на усилвателя? Такива кондензатори бяха предвидени н в
едностъпалните усилватели (Ссв в схемите от фиг. 190 до 193).
Кондензаторът С2 свързва двете стъпала на усилвателя по
променлив ток. Той трябва да пропуска променливата съставна
на усилвания сигнал и да задържа постоянната съставна от колек-
торната верига на транзистора в първото стъпало. Ако заедно с
променливата съставна той пропуска и постоянния ток, режимът
282
на работа на транзистора от крайното стъпало ще се надуши и
звукът ще бъде изкриге.ч.
Кондензаторите, нзпълняващи такива функции, се наричат
евързващи, преходни или разделителникон-
дензатори.
Входните и преходните кондензатори трябва добре да пропуе-
кат цялата лента от звукови честоти. В ламповите нискочестотни
усилватели капацитетът на тези кондензатори обикновено не е
по-голям от 0.01—0,025 pF; в транзисторните усилватели те тряб-
ва да имат капацилел, не по-малък ог 5 pF. Това се обяснява с
малкото входно съпротивление на транзистора в сравнение с ра-
диолампата.
Свързващите кондензатори оказват на променливия ток съ-
противление, което е толкова по-малко, колкото е по-висока че-
стотата. Ако то се окаже по-голямо от входното съпротивление на
транзистора, върху него ще пада по-голямата част о г променли-
еото напрежение, отколкото върху входного съпротивление на
транзистора, което води до загуба в усилването. Капацитивното
съпротивление на сЕързващия кондензатор трябва да бъде поне
3—5 пъти по-малко от входното съпротивление на транзистора.
Затова за свързване на транзисторните стъпала се използуват
кондензатори с голям капацитет. Най-често се употребяват ми-
ниатюрни електролитни кондензатори при спазване на
поляритета на включването им: отрицателният извод —
към колектора на предното стъпало, положителният — към ба-
зата на следващия транзистор.
Във входните вериги на транзисторните усилватели също се
използуват електролитни кондензатори, но те се евързват с отри-
цателния си край към базата.
Това са най-характерните особености в елементите на двустъ-
лалните транзисторни усилватели за ниска честота.
Опросгена схема на лампов нискочестотен усилвател е показана
на фиг. 195. Наречена е опростена, защото на нея не са показани
отоплителните вериги на лампите, захранващите източници и
някои други елементи, конто се дават в практическите схеми.
Лявата част на схемата ти е вече позната. А дясната? Тя е ана-
логична на лявата. Отрицалелното преднапрежение за първата
решетка на лампата от първото стъпало се получава от спада
на напрежение в катодния резистор /?2- Кондензаторът С2 шунтира
резистора /?2 и създава път за променливата съставна на анод-
ния ток. Високото положително напрежение за анода на тази лампа
се подава през товарния резистор /?3.
283
Второто стъпало се отличава от първото само по това, че в
анодната верига на лампата е включен високоговорител.
За източник на входен сигнал можеда служи грамофонна доза,
микрофон, детекторен приемник. В резултат на работата на лам-
Фиг. 195. Опростена схема на двуст ъпален
нискочестотен усилвател с лампи
пата от първото стъпало в анодния й товар /?3 се отделят усилени-
те нискочестотни трептения, конто през свързващия кондензатор
С3 постъпват във входа на второто стъпало. Тези трептения се
усилват допълнително от лампата Л2, а високогозорителят — то
вар на тази лампа — ги преобразува в звукови вълни.
Функциитенакондензаторите Сг и С3сасъщите, както и на ана-
логичните им кондензатори при транзисторния усилвател. Но тук
ролята на свързващия кондензатор С3 е по-отговорна. ^ози кон-
дензатор трябва да бъде абсолютно непроводим за постоянния ток.
Ако то! гее пак пропуска малко постоянния ток, на решетката на
лампата Лг заедно с усилваното нискочестотно напрежение по-
пада и високо положително напрежение от анода на предната лам-
па. В резултат на това анодният и решетъчният ток на лампата
от второто стъпало рязко се увеличават, появяват се значителни
изкривявания на звука. Затова качеството на свързващия
кондензатор трябва да бъде много добро.
Съпротивлението на анодния товарен резистор R3 се определи
от параметрите на използуваната лампа. За лампата 6Ж8 напри-
мер съпротивлението му трябва да бъде около 500 k Q, а мощността
на разсейване — 0,25—0,5 W. Съпротивлението на решетъчните
резисюри и нарЕ.чани още решелъчни утечки,
може да бъде от 100 kQ до няколко мегаома.
284
Ето в същност това е основното, което може да се каже за рабо-
гата на транзисторния и ламповия усилвател и за техните осо-
беносги.
Ще преминем към практическите схеми на усилвателите.
Прост нискочестотен усилвател
Твоят пръв усилвател за ниска честота беше опитният едностъпа-
лен усилвател. Сега ти предлагай двустъпален усилвател.
Принципната схема на този усилвател, която виждаш на фиг.
196, по същество представлява повторение на схемата от фиг.
194. Само че тук са посочени данните за частите и са въведени три
нови елемента: Rlf С3 и Резисторът е товар на източника
на нискочестотен сигнал ^детекторен приемник или грамофонна
доза); С3 е кондензатор, блокиращ високоговорителя за най-
високите звукови честоти; Ki е ключ за изключване на захран-
ването.
Както в първото, така и вьв второто стъпало могат да работят
транзистори от типовете МП39—МП42 с коефициент на усилване
по ток р=2О-ьЗО и повече. В предусилвателното стъпало трябва
да поставим онзи транзистор, който има по-високо р. Високого-
0,8-1,2тА
£ *1
И 8 2 к
¥—1 Ci J0fl5
2-ЧтЛ
вг I*
1(Щ6У)
Фиг. 196 Принципна схема на двустъ-
пален нискочестотен усилвател
ворителят ВГ е електромагнитен тип, саморъчно изработен от
микрофонен капсул ДЗМ-4, или високоговорител от радиоточка
със съгласуващ трансформатор. Вместо високсговорител колектор-
ната верига на крайния транзистор може да се включат и радиослу-
шалки. За захранване на усилавателя е достатъчна само една
плоска батерийка 4,5 V.
285
Монтираният по тази схема усилвател е несравнимо по-прост
и по-икономичен от ламповия усилвател. Но той отстъпва на
ламповия и по усилване и по изходна мощност. Поради това прак-
тического му приложение в този вид е твърде ограничено. Затова
Фиг. 197. Макетна плочка за транзисторни схеми
пък такъв или подобен на него усилвател е незаменим в походни
при мници, където мрежовият усилвател е въобще неприложим
Този усилвател трябва да се оценява като първо изпробване
на силите, като начално усвояване на транзисторната техника.
Предлагаем ти да го монтираш не в кутия, а върху макетна
плочка във вид на разгъната схема, така че да го изучит всестранно
и да се запознаеш с настройката му. Заедно с тоза на него ще из-
пробваш и саморъчно построения високоговорител. А макетната
плочка, която ще си изработиш, както и частите на усилвателя
ще ти потрябват и за в бъдеще.
Устройството на макетната плочка (фиг. 197) не е сложно.
Самата плочка се изработва от листов гетинакс или текстолит с
дебелина 1,5—2 mm, а в краен случай — от шперплат. Нейните
приблизителни размери са височина 120 mm, ширина 250 mm.
На нея с помощта на нитчета или малки винтчета са закрепени
в равни редове 30—40 броя контактни пластинки (кабелни уши)»
изрязани от месингова ламарина или бяло тенеке. Преди закреп-
ването те трябва да се калайдисат, за да се улесни запояването
на частите към тях. Разстоянието между пластинките трябва да
бъде 15—20 mm. Горният и долният ред са евързани общо с гол
монтажей проводник. Това ще бъдат местата за свързване към по-
ложителния (долу) и отрицателния (горе) полюс на захрапзащия
286
източник. А батерията и ключето Кмогатдасе монтират отдясно,
както е в принципната схема. Отзад на плочата се закрепва стой-
ка от метална лента, така че да се получи устойчиво задържане
на макетната плочка в наклонено положение.
Фиг. 198. Първого стъпало на усилвателя, монтн-
рано иа макетната плочка
По-нататък, когато стигнеш до транзистор ните приемници, в
горната свободна част на плочката ще закрепит феритната ан-
тена, а отляво — променливия кондензатор и някои други части
Но за това малко по-късно. Сега монтирай на плочката само пър-
вото стъпало на усилвателя, както е показано на фиг. 198. Внима-
телно разтвори изводите на транзистора и ги припой към контакт-
ните пластинки. От базата нагоре към минусовия проводник
отива резисторът за преднапрежение вляво от базата се мон-
тира електролитният кондензатор С1г а между положителния из-
вод на този кондензатор и плюсовия проводник се свързва вход-
ният резистор В колекторната верига на транзистора са вклю-
чени радиослушалки (вместо резистора R3). Ако към гхода на
усилвателя се свърже грамофон или изход на детекторен прием-
ник, в слушалките ще се чува доста силен звук.
А сега започни с експериментите. Преди всичко опитай да из-
менит режима на работа на транзистора, достигайки най-голяма
сила на звука. За тази цел резисторът за преднапрежение /?2 е
съставен от два резистора — с постоянно съпротивление 47—68 kS
и с променливо — 250—470 W2 (фиг. 199). С променливия рези-
стор се измени общото съпротивление на тази верига, с което се
регулира режимът на транзистора. Постоянният резистор е необ-
ходим, за да се предотврати попадането на цялото отрицателно на-
прежение на батерията върху базата на транзистора, което може
287
да доведе до повреда на транзистора. С изменението на променли-
вия резистор се подбира такова съпротивление в тази трупа, при
което силата на звука е най-голяма. След това се изключва за-
хранването на усилвателя, отпоява се единият от краищата на
Фиг. 199. Подбиране
режима на транзисто-
ра с помощта на про-
менлив резизстср
тази верига и се измерва съпротивлението й
с омметър. Остава да се намери резистор,
който да отговаря на измерената стойност и
да се включи между минуса на захранването
и базата на транзистора.
Опитай да направит същото, като свър-
жеш горния край на резистора за предна-
прежение към колектора (както е в схемата
от фиг. 191 а). Сравни резултатите. Пара-
лелно на слушалките включи кондензатор с
капацитет 3—5 nF (на фиг. 199 той е пока-
зан с щрихована линия). Не е изключено
той да подобри малко качеството на звука.
Изпробвай в този усилвател и други нис-
кочестотни маломощни транзистори, конто
могат да се намерят у тебе, като за всеки от тях подбирай най-
подходящия режим на работа и резултатите записвай.
Когато приключит експериментите с това стъпало, прибави
към него второ — крайне стъпало. В колекторната верига на
първия транзистор свържи товарния резистор R3, а в колектор-
ната верига на второто стъпало — слушалката или високого-
говорителя. С една дума, монтирай усилвателя по схемата от
фиг. 196. И отново заполни експериментите.
След като проверит дали всичко е свързано правилно, включи
захранването. Сега ве^е усилвателят трябва да работи по-силно.
Възможно е обаче той да започне да работи и по-силно, ако бъдат
подбрани най-подходящите базисни преднапрежения.
Означало се залови с второто стъпало. Вместо резистора /?4
поставп едно постоянно съпротивление 10—15 kQ и едно промен-
ливо 20—100 k Q, евързани погледователно. След като подберет
най-подходящото съпротивление за тази верига, замени го с по-
стоянен резистор със същата стойност. След това настрой първото
стъпало, като повторит всичко, което направи, когато усилва-
телят беше едностъпален. Тук освен всичко друго може в малки
граници да се изменя товарният резистор Rs, което би помог надо
да се повиши ефективността в работата на усилвателя.
Методът за настройка «на слух» се използува твърде често от
радиолюбителите, особено от начинаещите.Но, откровено казано,
288
196 това място е означено с кръстче)
Н----------100----------Ч
Кг Л Tt Сз
Фиг. 200. Монтажна плочка на двустъ-
палния нискочестотен усилвател
5
5
той не е технически издържан. По-правилно е да се работи с из-
мерителни уреди. В дадения случай е нужен милиамперметър
3—5 mA. Свържи този уред в колекторната верига на транзистора
от първото стъпало (на фиг.
и изменяй съпротивлението
на базовия резистор /?2> До-
като получиш показание на
уреда в границчте 0,8—1,2
mA. Опитай да намалиш съ-
противлени .то на този рези-
стор. Котекгор.чият ток ще
се увечичи, а качеството на
звука може да се влоши, тъй
като се нарушава нормални-
ят режим на работата на тран-
зистора.
По същия начин трябва
транзистора в крайното стъпало. По време на работата на усил-
вателя токът в тази верига ще се увеличава с нараствапето на ни-
6
да установим колекторния ток на
еото на входния сигнал.
След като получиш най-добрия резултат, изпитай работата на
усилвателя с различии високогозорители, като включваш във
входа му разни източници на нискочестотен сигнал — детекторен
приемник, грамофонна доза, микрофон или динамичен високо-
говорител използуван вместо микрофон. Това ще ти позволи да
оценит възможностите на най-простия двустъпален транзисторен
нискочестотен усилватет.
Независимо от резултатите съветвам те да си построит такъв
усилвател. Много евъзможно той да ти послужи и за други цели —
например да установит телефонна връзка с живеещия наблизо
твой приятел. След това би могъл да го презърнеш и в звуков ге-
нератор. Но за това ще поговорим по-нататък.
Монтажната схема на такъв усилвател е показана на фиг. 200.
Плочката е изрязана от листов гетинакс или текстолит с дебелина
1,5—2 mm. Размерите, показани на фигурата, са примерни и за-
висят от габаритите на радиочастите, конто ще бъдат монтирани.
Например в схемата на усилвателя от фиг. 196 мощността на ре-
зисторите е 0,12 W, капацитетът на електролитните кондензатори
е 10 р, F, а работното им напрежение е 6 V. Но това не означава, че
трябва да се търсят и монтират точно такива части. Мощността
на резисторите може да бъде и по-голяма, а типовете им — най-
различни. Вместо електролитните кондензатори тип ЭМ, конто са
19 Млад радилоюбител
289
посочени на монтажната плочка (фиг. 200), може да се поставят
други марки електролитни кондензатори, Дори и такива с по-
високи работни напрежения от указаните. В зависимост от налип-
ните части може да се измени и монтажната схема на усилвателя.
За самия монтаж вече говорихме в деветата беседа. Ако си за-
бравил — погледни още веднъж там.
Ако усилвателят е настроен предварително на макетната плоч-
ка, след пренасянето на елементите върху окончателната монтаж-
на платка няма да се наложи допълнителна настройка.
Радиограмофон
В тазн част от беседата ще продължа разказа си за нискочестот-
ния усилвател, но вече предназначен за конкретна цел — за въз-
произвеждане на грамофонни записи. Главного в такъв радиогра-
мофон е усилвателят, който трябва да бъде по-мощен в сравнение
с предишния. Усилвателят за радиограмофона може да бъде както
транзисторен, така и лампов. Какъв точно ще построиш е въпрос,
който ти сам ще решиш.
Транзисторен вариант. Принципната схема на транзисторен
усилвател за радиограмофон е показана на фиг. 201. Изходната
Фиг. 201. Прииципна схема на нискочестотен усилвател с двутактно крайне
стъпало
мощност на усилвателя е около 150 mW (0,15 W). Усилвателят
може да се захранва от батерия с напрежение 9—12 V, съставена
290
от две-три плоски батерии по 4,5 V, или от мрежов изправител,
за който ти разказах в десетата беседа. Средният ток, консумиран
от згхранващия източник, не надвишава 30—40 mA.
Нека да видим кое от този усилвател ти е вече познато и кое
още не. Да започнем от входа. Напрежението с ниска честота от
кристалната мембрана на грамофона се подава към потенциоме-
тр ра а от неговия плъзгач през кондензатора Сх и резистора
R 2 — към базата на транзистора от първото стъпало на усилва-
теля. Потенциометърът служи за регулиране силата на звука:
при преместтане на плъзгача в горно (по схемата) положение на
базата на транзистора се получава по-голямо напрежение на с иг-
нала — силата на звученето се увеличава. Когато пък плъзгачът
се намира в крайне долно положение, базисната верига се оказва
накъсо дадена към маса по променливо напрежение и сигнал от
грамофона към усилвателя не постъпва — звук липсва. Ретасто-
рът /?2 е спомагателен елемент. Той отстранява характерното за
кристалната грамофонна доза «съскане». Но по принцип този ко-
рекционен резистор може и да не се поставя във входната верига.
Кристалната доза изисква усилвателят да има високоомен
вход. Затова транзисторът 7\ на първото стъпало е свързан по
схема общ колектор. Преднапрежението за базата му се подава
през резистора /?3. Напрежението на сигнала от товарния рези-
стор /?4, през кондензатора С2 се подава на базата на транзисто-
ра Т2, включен по схема общ емитер.
Тази част на усилвателя вече ти е позната, тъй като тя се,
явява повторение на простая двустъпален усилвател. Разликата
е само в начина на свързване на първия транзистор. Но с тре-
тото, крайното стъпало, работещо като двутактен усилвател
на мощност, ти още не си запознат. Нека да разучим работата
на това стъпало по неговата опростена схема от фиг. 202.
Това стъпало съдържа два транзистора (Т3 и Т4), всеки от
конто е свързан в схема общ емитер. Техните емитери са «за-
земени» — евързани са с плюса па захранващия източник. За-
хранването на колекторните вериги на транзисторите става през
първичната намотка I на изходния трансформатор Тр2: за тран-
зистора Т3 — през секцияна /а, а за транзистора Т4 — през
секцията /в • Всеки транзистор и съответната му секация от пър-
вичната намотка на изходния трансформатор представляват обик-
новен, познат вече «еднотактен» усилвател. В това лесно ще се
убедит, ако закриеш с лист хартия едно от тези рамена на стъ-
палото. Двете заедно те образуват двутактен усилвател.
291
Същността на работата при двутактния усилвател се състои
в следното. Трептенията с ниска честота (фиг. 202 а) от предусил-
вателното стъпало (в нашия случай — от стъпалото с транзистор
Тг) о подават на базите на двата транзистора, така че напреке-
Фиг. 202. Двутактов усилвател и графи-
ки, показващи работата му
нията в тях се изменят във
Есеки момент от времетов про-
тиеоположни направления,
т. е. в противофаза. При то-
га положение транзисторите
работят поредно, в два так-
та за всеки период от пода-
деиото към тях напрежение.
Когато например на базата
на транзистора Т3 имаме от-
рицателна полувълна, той се
отпушва и през намотката на-
трансформатора минава ко-
лекторният ток само на този
транзистор (графика на фиг.
202 б). В същото време тран-
зисторът Тц е запушен, тъй
като на базата му имаме по-
ложителпата полувълна на
напрежението. В следзащия
полупериод, обратно, на базз-
та на Т3 попада положител-
ната, а на базата на Tt —
отрицателната полувълна.
Сега вече се отпушва транзт сторът Т4 и през намотката на транс-
форматора минава неговият колекторен ток (фиг. 202в), а тран-
зисторът Т3 е запушен и си «почива». Това се повтаря във
всеки период на нискочестотните трептения, подадени към усил-
вателя. В намотката на трансформатора колекторните токове
на двата транзистора се сумират (фиг. 202 г), в резултат на
което в изхода на усилвателя се пэлучават по-мощни трепте-
ния със звукова честота, отколкото при обикновения еднота-
ктен усилвател.
Двутактният режим на работа на крайното стапало се оси-
гурява от предходното усилвателно стъпало с транзистора Тг
(по схемата от фиг. 201). В колекторната му вернга е включена
първичната намотка / на трансфэрматора Тр2, чиято вторична
намотка,също както и първичната на изходния трансформатор,
292
има извод от сред'та. Чрез този извод през двете секции на вто-
ричната намотка се подава от делителя /?„—/?7 преднапреже-
ние за базите на транзисторите Т3 и В състояние на покой
транзисторите Т3 и Tt са почти запушени. Когато на входа на
предпоследното стъпало се появи сигнал, в базите на крайните
транзистори се подава в противофаза нискочестотното напре-
жение, индуцирано във вторичната намотка на трансформато-
ра Трг. Това осигурява двутактната работа на транзисторите
от крайното стъпало.
Усилвателното стъпало, с помощта на което на крайните
транзистори се подава противофазно напрежение, т. е. с фазово
изместване 180°, се нарича фазоинверсио стъпало. Зна-
чи в нашия усилвател стъпалото с транзистора Т2 се явява
фазоинверсно или фазообръщащо стъпало.
Кондензаторът С3, включен паралелно на първичната намотка
на изходния трансформатор, «гзрязва» най-високите честоти от
звуковия обхват. Освен това този кондензатор предпазва усилва-
теля от самовъзбуждане — явление, което се проявява като свис-
тене или шум, напомнящ звук на моторна лодка. Изменяйки стой-
ността на този кондензатор, може опитно да се постигне най-
приятен тембър на звука.
Електролитният кондензатор С4 шунтира захранващия из-
точник на променлив ток, като пропуска през себе си променли-
вата съставна на усилвания сигнал Неговата роля се чувствува
особено силно към края на разреждзнето на батерията, когато ней-
ното вътрешно съпротивление се увеличава. Ако кондензаторът го
няма, между стъпалата ще възникне нерегулируема положителна
обратна връзка чрез общия захранващ източник, от която успл-
вателят може да се самовъзбуди — ще се превърне в генератор за
ниска честота.
Ако усилвателят се захранва от токоизправител, този конден-
затор не е необходим. Неговите функции ще се изпълняват от елек-
тролитния кондензатор на филтъра в изправителя.
А сега се залавяй с конструирането на усилвателя. Отначало го
монтирай на макетна плочка. Когато подбереш режимите на тран-
зисторите и изпиташ усилвателя в работа, тогава вече ще може да
пренесеш частите върху постоянната монтажна плочка от гети-
накс или текстолит.
За да монтираш правилно частите на усилвателя върху плоч-
ката, използувай монтажната схема от фиг. 203. Размерите на
плочката определи по наличните части. При уточняване на мон-
тажните отвори старай се пътят на проводниците да бъде колкото
293
може по-кратък. Проводниците от входната верига трябва да бъдат
колкото е възможно по-дглеч от проводниците и частите на изход-
ната верига. В противен случай между тях чрез магнитните поле-
та може да се появи «паразитка връзка» и усилвателят да се са-
Фиг. 203. Монтажна плочка на усилвателя с дву-
тактно крайне стъпало
мовъзбуди. Грамофонната доза включи към входа на усилвателя
чрез екраниран проводник — проводник с гъвкава метална оплет-
ка от външната страна. Екранът на този проводник може да се
използува като «заземителен» съединителен проводник. Тргнсфор-
маторите влизат в плочката до макарата и се зглепват с БФ-2.
Данните за резисторите и кондензаторите и типа на транзисто-
pi те са указана на принципната схема. Съпротквленията на рези-
стсрите R7 и Rg са дадени в омове (не бъркай с килооми или ме-
гаоми).
Много е важно транзисторите в крайното стъпало да са еднакви
или с възможно най-близки параметри по коефициент на усилва-
не р и по обратния колекторен ток 7СО. Желателно е коефициентът р
на транзистора Т2 да бъде не по-малък от 30—40, а на транзисто-
рите Т3 и 1\ — не по-малък от 20—25, Коефициентът на усилване
на транзистора 7\ е без значение, тъй като този транзистор работи
в режим на емитерен повторител.
Високоговорителят В1\ е от какъвто и да е тип с мощност
0,25—1 W и съпротивление на подвижната бобинка 4—6Й. Транс-
форматорите Трх и Tpt може да бъдат готовя или саморъчно из-
работени. От готовите са подходящи трансформаторите, предна-
значени за портативнитетранзисторни приемници с двутактни
крайни стъпала, например за приемниците «Селга» или «Сокол».
294
Аналогични трансформатори има и в наборите за наработка на
транзисторни приемници, където те съкратено са наречени ТС —
трансформатор съгласуващ (в нашия случай Тр^ и ТВ — транс-
форматор изходен (в нашия случай Тр^.
За саморъчно изработване на трансформаторите са необходим»
сърцевини от силициева трансформаторна ламарина със сечение
на ядрото 0,6—0,8 ст2. Може да се използуват пластики Ш8 с
дебелина на набора 0,8—1cm. Първичната намотка на съгласува-
щия трансформатор {Тр^ има 2200 нав. от проводник ПЕЛ-0,1
до 0,12, а вторичната — 520 нав. от същия проводник с извод в
средата (260+260 нав). Първичната намотка на изходния трансфор-
матор (TpJ може да има 800 нав. от проводник ПЕЛ-0,1 до 0,12 с
извод в средата (400+400 нав.), а вторичната — 100 нав. от
проводник ПЕЛ-0,25 до 0,3. Когато трансформаторите са готовя,
провери намотките им с омметър — дали няма прекъсване или къ-
со между навивките.
Преди да включиш грамофэниата дозз към входа на усплвате-
теля, проведи с пэмощта на милпамперметър тока на покой в ко-
лектсрш.те вериг:; на транзистор:.те. Ако те значително се разли-
чаем от токовете, указэни на принципната схема, регулирай ги
чрез подбор на съпротивленията в базисш.те вериги. Ти вече знаеш
от пгостия двустъпален усилвател как се прави това.
Работата на усилвателя може да се провери с помсщта на ге-
нератор за звукова честота, генератор-пробник, за който се го-
вори в четиркнадесетата беседа, или радиотранслационната мре-
жа, която може да ги замести. Като се включват тези източници на
нискочестотен сигнал към входовете на всяко от усилвателните
стъпала, заключавайки с крайното стъпало, може да се съди за
качеството на работата на транзисторите, техните режими и за
общото усилване на всички стъпала. Най-голяма мощност ще се
получи, когато източникът е включен към входа на първото стъ-
пало на усилвателя.
Лампов вариант. Радиограмофонът може да се построй и на
електронни лампи със захранване от мрежата.
Принципната схема на усилвателя за такъв радиограмофон е
показана на фиг. 204. В стъпалото за предварително усилване ра-
боти пентодът 6Ж8, а в крайното стъпало — лъчевият тетрод
6П6С. Трептенията с ниска честота от грамофонната доза се по-
дават на променливия резистор Ru а от него — в управляващата
решетка на първата лампа. Усилените трептения се подават от
анодния товар R3 на тази лампа, през разделителния конденза-
тор С4 към лампата от второто стъпало. Високоговорителят ВТ,
295
включен чрез изходния трансформатор Tpt ваноднгта верига на та-
зи лампа, преобразува мощните нискочестотни трептения в звук.
Изправителят за този усилвател е еднопътен, с кенотрона
6Ц5С (Л3). Разбира се, този изправител може да се пестрой и по
Фиг. 204. Приниипна схема на лампов нискочестотен усилвател
всяка друга схема, която познаваш от десетата беседа, в това число
и по двупътната схема с кенотрон или плоскостни. полупроводнь-
кови диоди. Важно е само този блок да осигурявз 220—240 V
изправено напрежение за захранване на анодно-екранните вериги
на лампите и 6,3 V променливо напрежение за отоплителш те
вериги. При такова анодно напрежение крайното стъпало дава
нискочестотна мощност около 3 W.
Предназначението на повечето схемни елементи t:i е известно.
Така например ти знаеш, че резисторите Rt и Re и шунтиращи-
те гн кондензатори Сх и Сч служат за автоматическо подаване на
отрнцателни преднапрежения в решетката на лампите през съот-
ветните решетъчни резистори Rt и R6. Променлив.чят резистор Rl
в дадения случай се явява едновременно и регулатор на силата:
с преместването на плъзгача нагоре (по схемата) силата нараства,
а ако го преместим надолу, силата намалява. Тъй като в първстэ
стъпглэ се използува пентод, трябва на втората му решетка да
се подаде положително напрежение, но по-нискс, отколкото на
анода. Тази задача се изпълнява от резистора Rf. Кс ндензаторът С2
отвежда към катода на лампата (през Сх) нискочестотните трепте-
ния, създадени във веригата на втората решетка. Резисторът R?
(на негово място може да се постави нискочестстен дросел) и елек-
296
тролптните кондензатори С7 и Ся образуват гзглаждащия филтър
на изправителя.
Новото за тебе — това е кондензаторът С3 и начинът, по който
са начертани отоплителните вериги на лампите. Задачата на кон-
дензатора С3 е да блокира анодната верига на лампата от първото
сипело по най-високпте звукови честоти, т. е. да отведе към об-
щия минус трептенията с тези честсти. Ако не се направи това,
усилвателят може да се самовъзбуди — ще се появи неприятно
свистене. Този кондензатор по същество играе същата роля, както
и кондензаторът С5, шунтпращ първичната намотка на изходния
трансформатор.
Меже би ще възразиш: как така изводът на кондензатора С5,
противоположен на ансда, не е свързан с общия минус, както кон-
дензаторът С2, а с положителния полюс на изправителя. Прав си,
но това не променя същността на работата — пътят за най-висо-
ките звукови честсти е открит през кондензатора С7 на филтъра в
изправителя.
Що се касае до начина за чертане отоплителната верига на
лампите, цели се преди всички опростяване на схемата. В повече-
то случаи единият от краищата на отоплителната намотка е свър-
зан с общия минус на изправителя, като за проводник се използу-
ва металното шаси. Но тъй като този проводник трябва да се евър-
же с един от изводите на отоплителната жичка (в нашата схема —
гзведа 2), тази връзка може да*се означи с условния знак, сим-
волизиращ шаси. Така е направено и в тази схема. Ясно е, че
вторият извод на отоплителната намотка трябва да се съеднни с
крачето 7 от отоплението на лампата. Ако всички тези връзкп
бъдат показани с линии, зр> телното възприемане на схемата ще се
затрудни. Затова, за да се опрости четенето на схемата, тези съе-
динения условно се означават със стрелки. По-нататък при чер-
тането на схемите на ламповите конструкции ще постъпваме все
по този начин.
А сега — на работа.
Шасито изработи от желязна или дуралумгниева ламарина с
дебелина 1—1,5 mm по предварително изрязана от картон раз-
кройка. Подгъни ъглите за да се увеличи якостта на конструкция-
та. В лицевата част на шасито освен отвора за променлнвия резис-
тор трябва да се пробият и няколко отвора за закрепване на усилва-
теля към кутията на грамофона. Примерни размери на шасито:
дължина 200 mm, ширина 80 mm и височина 40 mm.
Най-тежката част на усилвателя е захранващият трансфор-
матор. Той определи и ширината на шасито. Може да се използува
297
готов трансформатор ст никой радиоприемник или да се изработи
самостоятелно върху сърцевина със сечение 7—8 ст2.
В радиограмофона може да се вложи високоговорител с мощ-
ност 1—2 W за предпочитане с елиптична мембрана, тъй като ще
заеме по-малко място.
Изходният трансформатор Tpt трябва да бъде разчетен за лам-
пата 6П6С. Той се закрепва около високоговорителя или на самия
му корпус. Променлнвпят резистор трябва да бъде с ключ, кой-
то се използува за включване на първичната намотка на захран-
ващия трансформатор към мрежата.
Частите може да се разположат върху шаспто, както е показано
на фиг. 205. Металното шаси се използува като общ проводник за
отоплителните, анодните и решетъчните вериги на лампите вусил-
към намотка I на Тр.
Фиг. 205. Общ вид и монтаж на усилвателя
вателя ; с негосвършваповишаващата и отоплителната намотка.
За да сеосигури контакт с шасито, под някои от винтовете или
гайките, с конто се закрепват частите, трябва да се поставят ка-
бслни уши. Към тях ще се запояват изводите на кондензаторите,
298
резисторите и проводниците, конто да имат връзка с общия минус
на изправителя. Грамофонната доза трябва да се свърже към
входа на усилвателя с екраниран проводник, а ширмовката на
този проводник трябва да се съедини с шасито.
Разбира се, преди да се включи усилвателят към грамофона
и да се пусне в работа, той трябва внимателно да се провери, да
се изпита, да се отстранят дефектите и да се настрои. На тези въ-
проси аз посвещавам специална беседа. Сега ще се огранича само
с няколко практически съвети.
Преди всичко за лампите. В усилвателя лампата 6Ж8 може да
се замени с 6Ж1П или 6ЖЗП, а 6П6С — с лампата 6П1П или
6П14П. За лампата 6Ж1П съпротивлението на катодния резистор
трябва да бъде 220 Q, а за лампата 6П14П— 100 до 120 У.
При използуване на миниатюрки лампи и на полупроводни-
ков изправнтел конструкцията на радиограмофона може да се
получи по-компактна.
В усилвателя може да се въведе и тонрегулатор, позволяващ
плавно да се измени тембърът на звука. Желаният тембър може
да се подбере, като се измени капацитетът на кондензатора С3,
блокиращ анодната верига на лампата от първото стъпало. Кол-
кото е по-голям капацитетът на този кондензатор, толкова звукът
е по-глух. Но по желание може да се въведе допълнителен регу-
латор, с който звученето на впсоксгсворителя може да се прави
по-глухо или по-остро.
а) *)
Фиг. 206. Схеми за регулиране тембъра на звука
На фиг. 206 са показани схемите на два варианта за плавно
регулиране на тона. И в двата варианта регулаторът е образуван от
кондензатора Ст и променливия резистор Rm. Във варианта от
фиг. 206а тази трупа е включена паралелно на анодната верига на
299
лампата ст предусилвателпото стъпало, а във варианта от фиг.
206 б — паралелно на първичната намотка на изходния трансфор-
матор. Тя може да бъде включена също и между анода на край-
ната лампа и минуса на анодпото напрежение. И в двата случая
резултатът ще бъде примерно еднакъв: колкото по-малко съпроти-
вление от резистора Rm се включва във веригата, толкова повече
ще се снижават високите звукови честоти, толкова по-глух ще
бъде звукът.
* * *
Усилвателите, за конто говорихме в тази беседа, ще се изпол-
зуват в такъв или малко изменен вид и в много други конструк-
ции. Затова, след като вече ги познаваш, няма да ги описвам
така подробно, както направих дотук.
300
ТРИ НА ДЕСЕТ А БЕСЕДА
ОТ УСИЛВАТЕЛЯ КЪМ ПРИЕМНИКА
Първите крачки от усилвателя към приемника ти вече направи.
Ще попиташ: Kora? В предишната беседа, когато ти предложих
да монтираш усилвател независимо от това, дали е едно- или дву-
стъпален, транзисторен или лампов. Изпробвайки усилвателя, ти
го включи към детекторен приемник. По този начин, без да по-
дозираш, ти превърна усилвателя в приемник.
Най-прост транзисторен приемник
Спсмни си експериментите с първото стъпало на най-прсстия тран-
зисторен усилвател (виж фиг. 198). Ако детекторният приемник,
който ти тогава включи към усилвателя, се настройва с феритната
сърцевина на бобината (фиг. 47), общата им схема ще добие вида
на фиг. 207 а. Кръгът LtCj, детекторът Дг и кондензаторът С2
са елементи от добре познатия ти детекторен приемник. Входният
резистор на усилвателя в тази схема е товар на детекторната
Beps га, а предишният товар на тази верига — слушалките, сега са
товар на транзистора. Слушалките са шунтирани с конденза-
тора С4.
Ако детекторният приемник е с настройващ се променлив кон-
дензатор (фиг. 46) или с фиксирана настройка, в схемата на
фиг. 207би се изменила само високочестстната чгст.
Как работи такъв приемник? Модулираните високочестотни
трептения, на конто е настроен кръгът се преобразуват с
помощта на детектора в нискочестотни трептения. Кондензаторът
С2, шунтиращ резистора изпълнява същата роля, както в де-
текториия приемник — пропуска високочестотната съставяща на
сигнала и по такъв начин изглажда пулсациите на нискочестот-
ната съставяща. От резистора нискочестотните трептения по-
стъпват през свързващия кондензатор С3 на базата на транзисто-
301
pa Т1г усилват се от него и с помощта на включените в колектор-
ната верига слушалки се преобразуват в звукови трептения. През
резистора Т?2, включен между минуса на захранващата батерия и
базата на транзистора, се подава преднапрежение (0,1—0,2 V),
Фиг. 207. Схеми на детекюрен приемник с едностъпален нискочестотен
усилвател
което освгурява необходимпя работеи режим на транзистора ка-
то нискочестотен усилвател. Съпротивлението му трябва да бъде
такова, че токът на покой в колекторната верига да не превишава
4—6 mA.
Монтираният по тази схема приемник работи, но малко по-
лото, отколкото би могъл да работи. Това се обяснява с непод-
ходящего съгласувапе на голямото съпротивление в изхода на
детекторната верига с малкото съпротивление на емитерния
р-п-преход на транзистора, вследствие на което значителна част
от енергията на приемника се губи безполезно.
Този педостиг би било възможно да се компенсира частично,
като в емитерната верига (между емитера и плюса на батерията)
се включи резистор със съпротивление 15—20 S, за да се увеличи
малко входного съпротивление на усилвателя, но пълно съгласу-
ване не може да се получи.
Най-добре ще бъде да внесет конструктгвни измененья
във входната част на приемника — навий върху кръговата бобина
или до нея още една бобина с 15—20 навивки.
Схемата на приемник с такава бобина е дадена на фиг. 207 б.
В този случай напрежението на високочестотния сигнал се подава
към детектора не от кръговата бобина Llt а от индуктивно евърза-
ната с нея бобина Т2. Тъй като бобината £2 свързва детекторния
кръг с антенния кръг на приемника, тя се нарича евързваща
302
бобина. Монтираният по тази схема за връзка с входния кръг
приемник ще работи по-добре.
Може би ще попиташ: защо високочестотният трансформатор,
пэнижаващ напрежението на входния сигнал, подобрява рабо-
тата на приемника? Ти си прав: бобината Lx на антенния кръг и
бобината за връзка L2, образуват понижаващ трансформатор.
Ако отношение™ между броя на навивките на бобините Lx н Е2 е,
да речей, 20 или 30, и напрежението на високочестотния сигнал
върху изводите на бобината L2 ще бъде около 20—30 пъти по-малко
от това върху бобината Lx. Съпротивлението на входния кръг за
токовете с висока честота при настройването му на честотата на
радиостанцията достига до няколкостотин килоома, а входного
съпротивление на усилвателя, чийто транзистор е включен по
схема с общ емитер, не превишава 1—2 кй. Вътрешното право
съпротивление на диода в сравнение със съпротивлението на кръга
и входного съпротивление на усилвателя е малко и може да се
пренебрегне. Следователно няма съгласуване. Ето защо се налага
към усилвателя да се подведе не цялото напрежение на създавания
във входния кръг сигнал, а само част от него.
А не може ли да се увеличи броят на навивките в свързващата
бобина с цел да се увеличи напрежението на сигнала? Естествено
може, но какъв ще бъде резултатът? С увеличаване броя на навив-
ките може да се наблюдава дори намаляване на сигнала. Освен
това ще се влоши селективността на приемника. Впрочем, всичко
това можеш да проверит на практика. По-късно, когато ще го-
ворим за транзисторните приемници, ще ти препоръчам да напра-
вит свързващата бобина подвижна, така, че изменяйки разстоя-
нието между бобините, да можеш да регулираш селективността.
Схемата на трети вариант приемник е дадена на фиг. 208.
Тук липсват диодният детектор и товарният му резистор, а конден-
заторът С2, шунтиращ детекторння товар, се оказва включен в
базовата верига на транзистора. Получи се еднотранзисторен
приемник. Отрицателното преднапрежение на базата на транзи-
стора се подава през резистора /?х. Кондензаторът С2 е раздели-
телен: той пропуска високочестотния сигнал от свързващата бо-
бина £я към транзистора и отделя по постоянен ток базата от
емитера.
По своите качества този приемник не отстъпва на предидещия
(фиг. 207 б), макар че е по-прост от него. Транзисторът на този
приемник обаче трябва да бъде високочестотен.
Как работи този приемник? Модулираните високочестотни
трептения, възбудени от радиовълните на приеманата станция в
303
кръга L1C1, индуктират в свързващата бобина L, напрежението
на приетия сигнал, което през кондензатора Сг се подава на базата
на транзистора. Емитерният преход на транзистора в дадения слу-
чай работи като диод. Детектирайки приетия сигнал, той създава
Фиг. 208. Еднотранзисторен
приемник
в базовата верига ток с ниска честота,
който управлява колекторния ток —
получава се усилване. По този начин
транзисторът на този приемник е едно-
временно и детектор, и нискочестотен
усилвател. Транзистор, работещвтакъв
режим, се нарича транзисторен
детектор.
Защо транзисторът трябва да бъде
високочестотен? Защото трябва да де-
тектира сигнгли с висока честота.
Съветвам те да изпробваш и този
приемник в действие. Ако вече си
монтпрал един от нискочестотните усилватели, конто ти препо-
ръчах в предпшната бесеца, сега можеш да го превърнеш в при-
емник. Входният трептящ кръг може да бъде както с фиксира-
на, така и с плавна настройка—това няма значение. Важно е
само той да бъде настроен на вълната на местната радиостанция.
Ще се получи нэщо като радиоточка, приемаща по етера, към коя-
то ще се върнем в петнадесета беседа. А сега ще поговорим за лам-
повия приемник.
Най-прост лампов приемник
Ако изходът на детекторния приемник се свърже с входа на усил-
вател, който работи с електронна лампа, също ще се получи прост
приемник, но сега той е лампов. При него нискочестотните треп-
тения в детекторната верига ще бъдат усилени от лампата и пре-
образувани в звукови трептения от включените в анодната верига
слушалки пли високоговорител.
Обикновено лампата на такъв приемник работи в режим на
решетъчна детекция. В този случай тя детектира високо-
честотния сигнал и усилва нискочестотните трептения. Физически-
те процеси, протичащи в този случай в лампата, са по-сложни,
отколкото в транзистора, но ти трябва да ги разбереш.
Схемата на свързване на лампата, работеща в режим на реше-
тъчна детекция, е дадена на фиг. 209. Лявата й част е схемата на
304
Фиг. 209. Схема на най-прост
еднолампов приемник
добре известния ти детекторен приемник, но без слушалките и
блокиращия ги кондензатор. Дясната й част е еднолампов усил-
вател без автоматично преднапрежение. Анодната верига се за-
хранва от анодната батерия Ба или заместващ я мрежов токоиз-
правител. Ролята на аноден товар на
лампата пзпълняват слушалките,
шунтирани с кондензатора Сбл.
Трептящият кръг е свързан с
управляващата решетка на лампата
през кондензатора Cg, наречен в
дадения случай решетъчен. Ре-
зисторът Rg е също решетъчен.
Да видим най-напред как ще ра-
боти радиолампата, ако резисторът
Rg се изключи от решетъчната вери-
га, както е направено на фиг. 210.
Ако на управляващата решетка не
се подаде от кръга променливо на-
прежение, в анодната верига на лам-
пата тече постоянен аноден ток 1а (участък Оа от кривите). При пър-
вия положителен полупериод, постъпващ на управляващата реше-
тка, анодният ток на лампата нараства. При това известно количе-
ство електрони неизбежно ще бъдат привлечени от положително за-
редената решетка и ще се отложат на нея. Тези електрони не ще мо-
гат да се «оттекат» от решетката към катода, тъй като пътят им е
преграден от кондензатора Cg. Вследствие на това върху решетката
и върху дясната плоча на кондензатора Сй ще се появи отрицате-
лен заряд — по отношение на катода решетката ще получи отрп-
цателно напрежение.
При отрицателния полупериод на променливото напрежение,
постъпващо на решетката, анодният ток на лампата ще се намали.
През време на следващите положителни полупериоди върху ре-
шетката ще се отлагат нови порции електрони. Вследствие на това
отрицателният заряд на решетката постепенно ще се увеличава, а
анодният ток на лампата ще намалява. Накрая върху решетката
ще се натрупа толкова голям отрицателен заряд, че анодният ток
ще спадне до нула — лампата ще се запуши. На фиг. 210 това
явление е илюстрирано с кривата на анодния ток.
Процесите ще бъдат други, ако в решетъчната верига е вклю-
чен резисторът Rg (както на фиг. 209).
20 Млад радиолюбител
305
През него електроните, натрупвани върху решетката прн
положителните полупериоди, ще се оттичат към катода. Ако съпро-
тивлението на резистора Rg е достатъчно голямо, решетката няма
да успява да се разреди напълно през време на отрицателните по-
Фиг. 210. Акс в решетъчната верига ня-
ма резистор, решетката ще се зареди
отрицгтетно н лампага ще се запуши
лупериоди, в резултат на което тя получава спрямо катода незна-
чително отрицателно преднапрежение.
Прн модулирани трептения това преднапрежение непрекъснато
се нзменя, тъй като се изменя токът в решетъчната верига; при
увелнчаване на амплитудите на трептенията в кръга напрежение-
то и токът в решетката нарастват, в резултат на което анодният
ток намалява; при намаляване на амплитудите напрежението и
токът в решетката намаляват, а анодният ток нараства. Тъй като
амплитудите на трептенията в кръга се изменят с честотата на мо-
дулация, със същата честота ще се изменят отрицателното напре-
жение на решетката и анодният ток на лампата.
На фиг. 211 са дадени криви, поясняващи действието на кон-
дензатора и резистора във веригата на управляващата решетка.
Кривата на фиг. 211 а показва, че ако в решетъчната верига изоб-
що не съществуваха кондензаторът Cg и резисторът Rg, анодният
ток на лампата би се колебал около своята средна стойност в такт
с измененията на решетъчното напрежение. В този случай лам-
пата би работала като усилвател на висока честота. Кривата на
фиг. 211 б показва как се изменя анодният ток на лампата, когато
в решетъчната верига са включени кондензаторът и резисторът.
В този случай трептенията на анодния ток «слнзат надолу» под
линията на средната му стойност.
306
Както ти е известно, постоянният ток не може да създава в
слушалките звук, Звук в слушалките могат да предизвикат само
трептения с ниска честота. Ако анодният ток на лампата протича
Средни,
стойнося
на анод-
ная так
При. наличие
тсл uRa
6)
При наличие'
на Сд и Rg
в)
Фиг. 211. Графики, поясняващи действие™ на кондензатора и
резистора във веригата на управляващата решетка
през слушалкн, паралелно на конто е включен шунтиращ конден-
затор, мембраната ще реагира не на всеки високочестотен импулс
на анодния ток, а на серии от тях, имащи близка амплитуда (кри-
вата на фиг. 211 в). Всяка такава «серия» ще се възприема от мем-
браната на слушалката като трепване. Мембраната ще трепти с
честота, следваща тези серии в анодния ток, т. е. с честотата на
модулацията.
Процесите при решетъчната детекция могат да се сбяснят и
по следния начин.
Решетката и катодът на лампата образуват диод, на който се
подават от кръга модулирани високочестотни трептения. Във ве-
ригата на диода включително и върху товарния му резистор,
който в дадения случай е възниква изправен ток, пулсиращ със
звукова честота. Лампата усилва тези трептения.
Режимът на лампата като решетъчен детектор се определи от
капацитета на кондензатора и съпротивлението на резистора в ре-
шетъчната верига. Капацитетът на кондензатора може да бъде в
граничите от 100 до 300 pF, а съпротивлението на резистора — от
470 kQ до 2 М Q. Най-доброто съчетание на стойностите им се под-
бира опитно при настройката на приемника.
Резисторът в решетъчната верига, наричан още резистор-
на утечката, може да бъде включен не само между решет-
ката и катода, а и паралелно на решетъчния кондензатор. В този
случай електроните се оттичат към катода не по най-късия път—
през резистора, а по по-дълъг път — през резистора и кръговата
бобина. В практиката по-често се използува първото включване
на решетъчния резистор.
307
Погледни още веднъж кривата на фиг. 211 б, илюстрираща
изменението на анодния ток на лампата в режим на решетъчна де-
текция. Този ток е постоянен по посока, но пулсира. Тон се съ-
стои от постоянна, нискочестотна и високочестотна съставящи.
Слушалките и блокиращият ги кондензатор реагират различно на
отделяйте съставящи на анодния ток. Слушалките пропускат сво-
бодно постоянната съставяща, а за високочестотната съставяща
индуктивното им съпротивление е твърде голямо. Ето защо висо-
кочестотната съставяща не може да премине през слушалките,
докато нискочестотната съставяща преминава по-свободно. Бло-
киращият кондензатор не Пропуска постоянната съставяща, оказ-
ва твърде голямо съпротивление на нискочестотната и пропуска
свободно високочестотната съставяща. Както виждаш, високо-
честотната съставяща на анодния ток минава през блокиращия кон-
дензатор, а постоянната и нискочестотната съставящи — през
слушалките. В останалата част на анодната верига всички съста-
вящц вървят заедно.
Ще работи ли приемникът без блокиращия слушалките конден-
затор?
Да, ще работи. В този случай високочестотната съставяща ще
преминава за сметка на капацитетите, получаващи се между на-
вивките на бобините в слушалките и между съединителнпте про-
водници, което ще влоши работния режим на приемника.
Практическа схема на такъв приемник с мрежово захранва-
не (разбира се, оттокоизправител) е дадена на фиг. 212. Посоче-
ни са и стойностите на резисторите и кондензаторите. Трептя-
щият кръг може да бъде произволен, включително и с фикси-
рана настройка за местната концертна станция.
В приемника можеш да пзползуваш една от следнмте радио-
лампн: 6Ж8, 6Ж7, 6КЗ, 6К7, 6Ж2П и др. На схемата е дадена
номерацията на цокъла за лампа 6Ж8. Монтажът на частите към
цокъла при използуването на тази лампа е даден на фиг. 213.
Приемникът може да се захранва от всеки токоизправител, да-
ващ постоянно напрежение 200—250 V и променливо 6,3 V,
например от токоизправителя, който ти препоръчах в десета бе-
седа (фиг. 169).
Предоставям ти самостоятелно да решиш въпроса сконструк-
цията на приемника. Можеш да монтираш лампата към изготве-
ния вече от тебе детекторен приемник, да направиш съвършено
нов приемник или да го сглобиш на «хвърчащ» монтаж—всичко
зависи от твоего желание и съобразителност.
308
Ш,е ти разкажа накратко как да изпробваш приемной. Преди
да включпш захранващия блок, провери по принципната схема
верността на монтажа и качеството на спойките. След включване
на захранващия блок в слушалките ще чуеш слаб шум, който сви-
Фиг. 212. Прннцична схема на най-
прост поиемник с мрежпво захран.
ване
Фиг. 213 Монтаж иа ламповия цо-
къл па най-простия мрежов'радио-
приемник.
детелствува за изправъосттана лампата. Тогава можеш да вклю-
чиш към приемника външна антена и заземление и да го настроиш
на радиостанцията.
Капацитетът на блокиращия слушалките кондензатор меже да
бъде от 1000 до 4700 pF. При увеличаването му през него ще за-
почнат да минават най-високите звукови честоти. в резултат на
което в слушалките ще се подчертаят ниските честоти (приемникът
ще има по-басов звук).
А сега сравни ламповата част на схемата на най-простия мре-
жов приемник със схемата на първото стъпало на мрежовгя усил-
вател (вж. фиг. 204). Принципно те са еднакви. Разликата е само
в товарите на лампите (туксаслушалки, шунтирани с конденза-
тор, а там — резистор) и в схемите на катодната. и решетъчната
вериги (тук катодът е свързан директно с общия минус и във вери-
гата на решетката има постоянен резистор, а там в катодната ве-
рига е включена /?С-група за автоматично преднапрежение и в
решетъчната верига — променлив резистор).
Как да се превърне първото стъпало на нискочестотния усил-
вател в решетъчен детектор? Този въпрос е отправен не към мене,
а към тебе. Помислн и опитай. Непременно вземи пред вид след-
ното: когато това стъпало работи като решетъчен детектор и ниско-
309
честотен предусилвател, върху управляващата решетка на лампа-
та не трябва да се падава постоянно отрицателно преднапрежение.
Положителна обратна връзка
Най-простият лампов приемник дава възможност да се приемат
само радиостанции, намиращи се в радиус от 100—200 km. Чув-
ствителността му е недостатъч-
на за приемане на по-далечни
станции. Тя може да се повиши,
като в решетъчния детектор се
въведе положителна об-
ратна връзка.
Да приемем,че сме направи-
ли най-простия приемник по
схемата на фиг. 214 (за опростя-
ване на схемата върху нея нее
показана отоплителната верига
Фиг. 214. Фпит с най-простия при- и вместо пентод е изобразен
емник триод) и сме използували в
него трептящ кръг с цилиндри-
чна бобина. В анодната верига на лампата между анода и слу-
шалките включваме по-малка по размери цилиндрична бобина
така, че тя да се помести вътре в бобината на кръга.
След като се настроим на никоя радиостанция, да приближим
новата бобина към бобината на кръга LK. При това силата на зву-
ка в слушалките или ще нараства, или ще намалява. Ако силата
намалява, обърни анодната бобина и отново я приближи до кръ-
говата, но вече с другата й страна — силата на сигнала трябва да
нарасне. Колкото повече се доближават бобините, толкова по
силен е звукът. Ако анодната бобина се вкара вътре в кръговата
бобина, в слушалките ще се появи пищене, което изкривява
звука.
Включвайки бобина в анодния кръг на лампата, ние ще получим
приемник с положителна обратна връзка между анодната и реше-
тъчната верига, което прави възможно приемането на твърде
далечни станции.
В какво се състои същността на това явление?
Както вече знаеш, анодният ток на лампата, работеща в режим
на решетъчно детектиране, съдържа високочестотна съставяща.
310
Известно ти е също, че около проводник, по който протича про-
менлив ток, винаги се възбужда променливо магнитно поле. Сле-
дователно около включената в анодния кръг бобина също има про-
менливо магнитно поле, изменящо се с честотата на трептенията
в кръга.
При доближаване на бобините променливото високочестотно
магнитно поле на анодната бобина възбужда в бобината на кръга
трептения с висока честота. С други думи, доближаванки бобините,
н::е подаваме в трептящия кръг част от енергията на анодния кръг
на лампата. Колкото по-близко са бобините една до друга, тол-
кова по-голяма част от енергията се подава от анодната верига
в кръга.
Получената в кръга енергия от анодната верига на лампата
увеличавз амплитудата на трептенията, конто вече съществуват
в кръга. Усилена, те отново се подават на решетката и отново се
усилват от лампата, след което попадат пак в решетъчния кръг
и т. н. Извършва се допълнително усилване на високочестотните
трептения.
Анодната бобина, с чиято помощ енергията от анодната верига
на лампата се връща обратно във включения в решетъчната вери-
га трептящ кръг, се нарича бобина за обратна връз-
ка, а приемник с такава бобина — приемник с обрат-
на връзка ил и регенератор.
Обратната връзка повишава чувствителността на приемника
към сигналите на далечни станции. Едновременно с това се пови-
шава и способността му да отделя сигналите на станцията, на която
е настроен. Съществува обаче граница на подобряване на тези ка-
чества. Когато кръгът започне да получава от анодната верига на
лампата прекалено много енергия или, както се казва, се получи
твърде силна обратна връзка, приемникът се самовъзбужда —
в кръга му се появяват собствени незатихващи високочестотни
трептения. Те могат да възникнат независимо от това дали в кръ-
га постъпват сигнали от антената или не.
При извънредно силна обратна връзка в настроения на често-
тата на някоя радиостанция трептящ кръг на приемника могат
да същебтвуват едновременно трептения с честотата на радио-
станцията и собствени незатихващи високочестотни трептения с
малко по-друга честота. В резултат на това се получават тъй наре-
чените биения. При детектиране на биенията се получават
трептения с трета — звукова, честота. Така например, ако прием-
никът е настроен на радиостанция, работеща на честота 1000 kHz,
а възникващите в, резултат на силната обратна връзка собствени
311
трептения на кръга имат честота 1002 kHz, след детектиране на
биенията ще се получат трептения с честота 1002—1000= 2 kHz.
Тези трептения със звукова честота изкривяват сигналите на ра-
диостанцията.
Приемникът с обратна връзка получава максимално усилване
близо до «прага> на генерация, когато и най-малкото увеличение
на обратната връзка превръща приемника в генератор. С намаля-
ването на обратната връзка усилването на приемника пада рязко.
За да може да се подбере най-доброто усилване, при което прием-
никът все още не генерира, обратната връзка трябва да бъде ре-
гулируема. *7
Съществуват много способи за регулиране на обратната връзка.
Ние вече разгледахме един от тях (фиг. 214). Бобината за обратна
връзка беше включена последователно в анодната верига на лам-
пата и свързана индуктивно с кръговата бобина. Големината на
обратната връзка се регулира с изменяне на разстоянието между
бобините или на разположението на навивките на бобината за
обратна връзка спрямо тези на кръговата бобина.
Една разновидност на схемата с последователна обратна връзка
е дадена на фиг. 215 а. В този случай бобината за обратна връзка
Lo и бобината на трептящия кръг LK се навиват върху общо тяло,
а големината на обратната връзка се регулира с променливия
резистор Ro, включен паралелно към бобината за обратна връзка.
Когато плъзгачът на резистора Ro се намира в най-горно (по схе-
мата) положение, резисторът оказва за високочестотната съставя-
ща много по-голямо съпротивление, отколкото бобината £0.
Вследствие на това почти цялата енергия на високочестотната
съставяща минава през бобината Lo. В този случай големината на
обратната връзка е максимална. Ако плъзгачът на резистора се
намира в най-долно положение, анодният ток протича само през
него, а не и през бобината Lo. В този случай обратна връзка не
съществува или е много слаба. Ако плъзгачът на резистора се
придвижва от едното крайно положение до другото, обратната
връзка ще се измени от максимум до минимум. Най-подходящото
положение на плъзгача, при което приемникът има максимално
усилване и все още не генерира, се подбира опитно при настрой-
ване на приемника на сигнала на желаната радиостанция. Съпро-
тивлението на променливия резистор в тази схема трябва да бъде
от порядъка на 5—10 к2.
На фиг. 215 6 е дадена схема на паралелна обратна връзка.
Тук веригата на обратната връзка се образува от бобината Lo,
навита върху общо тяло с кръговата бобина и индуктивно свърза-
312
на с нея, и променливия кондензатор Со. Тя е включена паралелно
на анодната верига на лампата, поради което се нарича п а р а-
лелна обратна връзка. В дадения случай по веригата
на обратната връзка може да преминава само високочестотната
Фиг. 215. Схеми за регулиране големината на об-
ратиага връзка
съставяща на анодния ток. Големината й се определи от конден-
затора Со: колкото по-малък е неговият капацитет, толкова по-
малък е токът във веригата на обратната връзка. Преминаващияг
през бобината Lo ток с висока честота създава около нея промен-
ливо магнитно поле, което възбужда в кръговата бобина LK висо-
кочестотнп трептения.
За да може приемник с такава обратна връзка да работи нор-
мално, между анода на лампата и анодния товар (в дадения слу-
чай слушалките), трябва да бъде включен високочестотен дро-
сел Др — бобина с голям брой навивки, която има по-голяма ин-
дуктивност от бобината за обратната връзка. Дроселът пропуска
свободно токовете с ниска честота, конто се преобразуват от слу-
шалките в звук, но оказва голямо съпротивление на високочестот-
ните токове. Поради това високочестотната съставяща на анодния
ток минава предимно през веригата, съставена от кондензатора Со
и бобината Lo, която оказва по-малко съпротивление, отколкото
дроселът.
Известна част от високочестотната съставяща все пак преми-
нава през дросела, но не преминава през слушалките, тъй като
те са шунтирани с блокиращия кондензатор Сш.
Максималният капацитет на кондензатора във веригата на
обратната връзка се избира така, че да пропуска добре високо-
313
честотните токове и същевременно да оказва голямо съпротивление
за токовете със звукова честота. Тези изисквания удовлетворява
кондензатор с максимален капацитет 250—350 pF.
В зависимост от положение™ на бобината за обратна връзка
спрямо кръговата бобина нейното високочестотно електромаг-
нитно поле или ртмично ще подхранва съществуващите в кръга
електрически трептения, или, обратно, ще ги отслабва. В първия
случай обратната връзка ще бъде положителна, а във втория —
отрицателна. Само при първия случай трептенията в кръга ще се
усилват. Правилното положение на бобината за обратна връзка
спрямо кръговата може да се намерп или със завъртането й на
180°, или с размяната на нейнпте изводи.
Предимството на приемника с обратна връзка е в повишената
чувствителност и селективност. Но това, че при извънредно силна
обратна връзка започва да генерира високочестотни трептения, е
вече негов недостатък. С това обаче не се изчерпват недостатъците:
той смущава останалите приемници, тъй като антената му при ге-
нерация излъчва в пространството високочестотни трептения,
конто достигат антените на намиращите се наблизо приемници.
Когато тези приемници са настроени на същата радиостанция,
която приема излъчващият приемник, те ще приемат трептения с две
честоти. Биенията между тях създават пищене, което пречи на
приемането.
Смущенията от генерпращите приемници са много непри-
ятии. Ето защо приемникът с обратна връзка трябва да се пол-
зува много внимателно и да не се довежда до режим на генера-
ция.
В най-простите приемници с транзисторен детектор не се
въвежда положителна обратна връзка поради нейната ниска
ефективност в сравнение с ламповите приемници, работещи
в режим на решетъчна детекция. Това се обяснява с по-разли-
чната по отношение на лампата структура на транзистора.
Експериментите, конто ти предложих в тази беседа, ще
ти отнемат не повече от два-три часа. Те ще ти помогнат да
оцениш предимствата на единия и недостатъците на другия
приемник. Едновременно с това ще направиш още една крачка-
в усвояването на приемната радиотехника.
314
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА БЕСЕДА
ТВОЯТА ИЗМЕРВАТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ
В радиолюбителската практика не са редки случайте, когато ..,ин-
тираният приемник или усилвател работи лошо или изобщо мъл-
чи. Често виновник за това е самият радиолюбител: на едно място
е направил лоша спойка, на друго не е изолпрал добре проводни-
ците, на трето е сложил неизправна част или пък е обърнал изво-
дите на транзистора или радиолампата. И резултатът е налице —
приемникът отказва да работи. Той може да работи лошо и поради
това, че не е настроен, както трябва.
Тези неприятности трябва да се нзбягват. Но ако все пак се
появят, трябва да умееш бързо да ги откриваш и отстраняваш.
В тази работа ще ти помэгнат прэбниците и измервателните уре-
дп, конто винаги трябва да имаш под ръка.
Спомни си свэите първи практически крачки в радиолюбител-
ската дейност — пэстрояването на детекторния приемник. Тога-
ва все още можеше да минеш без измервателни инструменги, тъй
като всичко беше просто: няколко части, две взаимнэсвързани ве-
риги —това беше целият приемник.
Съвсем друго е транзисторният или ламповият приемник, или
усилвателят. Дори най-простият от тях, например едно- или дву-
странзисторният, вече изисква използуване на мллиамперметьр
при настройката. Без измервателен инструмент не ще можеш да
подбереш най-подходящия рабэтен режчм за транзистора и да по-
лучиш от него максимално усилване.
Не случайно ние отложахме за по-късна беседа разказа за на-
стройката на нискочестотния усилвател с двутактно изходно сть-
пало. За настройката на усилвателя освен вэлтметьр и ампер-
метър ще бъде необходим и източник на сигнал със звукова често-
та, например прост нискочестотен генератор.
Колкото по-сложни стават конструкциите, а към това есте-
ствено се върви, толкова по-сложни измервателни уреди ще бъ-
дат необходими. За да се настрои добре една телеуправляваща апа-
315
ратура например, абсолютно необходима са звуков генератор,
волтметър с голямо входно съпротивление, милиамперметър и
някои други измервателни уреди.
Без тях е по-добре да не се заемаш с направата на такава апа-
ратура — няма смисъл напразно да си губиш времето, силите и
материалите.
Всички необходими измервателни уреди ще намериш в радио-
клубовете. Желателно е обаче аналогични, но по-прости измер-
вателни уреди да има и в твоята домашна лаборатория. А за ре-
гулировката и градуировката на саморъчно направените уреди
ще използуват уредите на радиоклуба или на станцията на мла-
дите техници.
Ще започнем с най-простите измервателни устройства —
пробниците
Пробници
Най-простият пробник може да се направи от съедин^пи последо-
вателно електромагнитна слушалка и електрическа батерийка
(фиг. 216). Това е целият пробник. С помощта на свободная извод
на слушалката и втория извод на батерията ще се включваш към
изпробваната част.
Пробникът трябва да се ползува по следния начин. Най-на-
пред изпробвай самия пробник, като докоснеш със свободния из-
вод на слушалката свободния полюс на батерията. В слушалката^
трябва да се чуе доста снлно пукане. Същото пукане се чува в
слушалката и при изключването му от батерийката. Ако пукане-
то се чува, пробникът е изправен.
За да проверит не е ли прекъсната кръговата бобина, намот-
ката на трансформатора или дросела, трябва да включит към тях
пробника. Ако бобината или намотката е изправна, през нея про-
тича ток. При затваряне и прекъсване на веригата в слушалката
се чува пукане. Ако бобината е прекъсната, през нея не протича
ток и в слушалката не се чува пукане.
По този начин може да се провери всяка една от намотките на
захранващия трансформатор.
По същия начин се проверяват и кондензаторите. Ако конден-
заторът е редовен, при първото затваряне на веригата в слушал-
ката ще се чуе пукане, а при прекъсването й — не. Колкото по-
голям е капацитетът на кондензатора, толкова по-силно е пукане-
то. Това пукане се предизвиква от зарядння ток на кондензатора,
316
който протича през слушалката. Кондензатор с малък капацитет
има много малък заряден ток, в резултат на което пукането е
много слабо или въобще липсва.
Ако при изпробването на кондензатора се чува пукане не само
при затваряне, но и при пре-
късване на веригата, това е
указание за лошото качество
па диелектрика или за това, че
кондензаторът е пробит.
При проверка на променлив
кондензатор той трябва да се
включи във веригата на проб-
ника и бавно да се върти оста
му. Ако при някакво положе-
ние на оста в слушалките се
чува пукане, това означава, че
в това положение има «късо»
между подвижните и неподвиж-
ните плочи на кондензатора.
Огледай кондензатора, за да на-
мерит мястото на допиране и
с огъването на плочите отстра-
ни повредата. По аналогичен
начин с помощта на пробника
можеш да про вер иш качеството
на монтажните връзки в прием- фиг. 216. Пробник със слушалки
ника, да определит цяла ли е
отоплителната жичка на радиолампата, няма ли късо между
ламповите електроди и пр.
Имай пред вид, че пробникът не може да се използува за про-
верка на годността на батерията — силно пукане ще се чува и
при разредена батерия.
По-добре може да ти служи универсалният пробник, чиято
схема и устройство са дадени на фиг. 217. С този пробник ти ще
можеш не само да проверяваш частите, но и да «проел ушаш»
работата на много вериги в приемника или усилвателя.
Този пробник представлява плочка с размери 40x60 mm,
върху която са монтирани букси за слушалките и пробните шнур-
чета, детектор (произволен точков диод), кондензатор с капаци-
тет 0,01—0,02 p.F и батерийката. С помощта на «пипала» пробникът
се включва към проверяваните вериги на приемника или усилва-
теля, към проверяваните части. Щекерчето на шнура а е постоян-
317
но включено към общата за всички измервання букса Одщ,
превключва се само щекерчето на шнура б. Когато щекерчето б се
намира в букса 1, слушалката се включва към проверяваната ве-
рига през диод, когато е в букса 2 — през кондензатор, а когато е
в букса 3 — директно.
Фиг. 217. Схема и устройство иа универсалиия пробник
Първото включване на пробника е предназначено за «прослуш-
ване» на високочестотните вериги на приемника. В този случай
модулираните високочестотни трептения се детектират, а получе-
ните трептения с ниска честота се преобразуват от слушалката в
звук. Второго и третото включване се използуват при проверка на
нискочестотни вериги: при включване на шнурчето в букса 2
кондензаторът прегражда пътя на постоянната съставяща през
слушалката и пропуска през нея само нискочестотната съставяща;
когато е включено в букса 3, през слушалките преминава както
постоянниятток, така итоковете с ниска честота. Последното.чет-
въртото, включване (букса 4) ее използува при изпробването как-
то на частите, така и на пробника
Радиотранслационната мрежа в ролята на генератор
на нискочестотни трептения
Най-разпространеният начин за проверка изправността на ниско-
честотния усилвател е с помощта на грамофон, включен на входа
на усилвателя. При просвирване на плоча грамофонът развива
нискочестотно напрежение до няколко десети от волта, а понякога
и повече. Колкото по-ниско е напрежението на входа на усилва-
318
теля, при което той възпроизвежда с максимална сила, но без из-
кривяване, толкова по-голяма е неговата чувствителност.
Като източник (генератор) на такова напрежение може да се
използува радиотранслационната мрежа, ако напрежението й се
Фиг. 218. Схема и конструкция на делителя иа напрежение към
радиотраислациоииата мрежа
понижи до няколко десети от волта. Схемата и конструкцията на
устройството, с помощта на което може да се постнгне това, без
да се смущава радиотранслационната мрежа, са дадени на фиг.
218. Сигналът със звукова честота от радиотранслационната мре-
жа се подава към входа на усилвателя през делител на на прежение,
съставен вт постоянния резистор и включения като потенцио-
метър променлив резистор.
При напрежение 15 V в радиотранслационната мрежа съпро-
тивлението на резистора трябва да бъде 1502, капацитетът на
кондензатора — 10pF, а при напрежение 30 V в мрежата —
съответно 3002 и 50 pF. Какво се получава? Почти цялото напре-
жение на мрежата пада върху резистора и само малка част от
него около 0,1—0,2 V — върху резистора R2, откъдето сигналът
се подава на входа на усилвателя. При преместване на плъзгача
на променлнвия резистор към входа на усилвателя може да се по-
дава нискочестотно напрежение от нула (плъзгачът на R2 е в край-
не долно положение) до 0,1—0,2 V (плъзгачът на R2 е в крайно
горно положение)и по този начин да се проверява чувствителност-
та и качеството на работата на усилвателя като цяло и на отдел-
яйте му стъпала.
Преходният кондензатор С2 изпълнява ролята на евързващ
кондензатор, а — ролята на коригиращ кондензатор за най-
високите звукови честоти.
319
Устройството монтирай върху гетинаксова плочка с размерн
40x70 mm. На нея, под копчето на потенциометъра, можеш да
залепиш скала с деления, по която да съдиш грубо за изходното
напрежение. Желателно е долният (по схемата) измервателен шнур
да завършва с «крокодилче», а горният — с изолирано щекерче.
«Крокодилчего» ще включваш към общите вериги на усилвателя,
а щекерчето — към входните вериги на стъпалата на усилвателя
Предупреждавам: към входа на усилвателя не трябва да се
подава цялото напрежение на радиотранслационната мрежа —
поради недопустимо високия входен сигнал усилвателят ще се
повреди.
Най-прсст сигнал-генератор
По съществэ и този уред е пробник, но вече по-универсален от пре-
дишния, тъй като с иегова помощ може да се проверява не само нис-
кочестотния, но и високочестотния тракт на приемника.
Принципната схема и една от възможните конструкции на този
уред са дадени на фиг. 219. Това е така нареченият мултивибратор,
Фиг. 219. Най-прост сигнал-генератор
който представлява една разновидност на генератор. За принципа
на действие и многообразного използуване на този генератор,
особено в областта на електронната автоматика, ще говорим
по-нататък (виж двадесета беседа). Сега ще ти кажа само, че той
320
генерира не само трептения с една основна честота, но и голям
брой хармоничнн, достигащи чак до честотите от късовълновия
обхват.
Генераторът е двутранзисторен. Напрежението на сигнала се
сиема от резистора /?4, който представлява товар за транзистора
То и през разделителния кондензатор С3 се подава на входа на про-
верявания усилвател или приемник. Ако усилвателят или прием-
никът са изправни, във високоговорителя се чува неизкривен
звук, съответствуващ на честотата на генератора.
Основната честота на сигнала е около 1kHz, амплитудата на
изходния сигнал е около 0,5 V. Снгнал-генераторът се эахранва
от батерия с напрежение 1,5 V, а консумираният от него ток не
превишава 0,5 mA. Това означава, на практика, че един батериен
елемент може да захранва генератора повече от половин година,
т. е. до пълния си саморазряд.
Транзисторите Т\ и Т2 са маломощна нискочестотни транзи-
стори с произволен коефициент на усилване. Важно е само те да
бъдат изпробвани. Правилно монтираният уред започва да работи
ведната след включване на захранването и не изисква никаква
настройка. Работата на генератора може да се провери, като към
изхода му се включат високоомня слушалки — ще се чува звук
със средна височина.
Честотата на основните трептения на генератора може да бъде
изменена, като за С\ и С2се използуват кондензатори с други капа-
цитети. С увеличаване капацитетите на тези кондензатори често-
тата се намалява, а с намаляването — нараства.
Генераторът от фиг. 219 е монтиран върху гетинаксова плочка
с размери 50 x 70 mm. Батерията, от която е свалена хартиената
обвивка, е закрепена към плочката с ламаринена скоба, изпълня-
вэща ролята на отрицателен извод на батерията. Захранващият
ключ не е задължителен — за времето на ползуване можеш да
включваш плюсовия проводник към полюса на батерията.
Както при предишния уред, плюсовият проводник в изхода
на генератора е най-целесъобразно да завършва с «крокодилче»,
а вторият проводник — с щекерче.
За да се избегне нежеланото проникване на сигнал във вериги-
те на проверявания приемник пли усилвател, сигнал-генераторът
трябва да се екранира (на фигурата екранът е означен с пункти-
рани линии) и екранът да се свърже с плюсовия проводник. Ро-
лята на екран може да изнълнява метална кутийка или алуминиева
фолия (обивка от шоколад), конто са изолирани от другите вериги
на генератора.
21 Млад радиолювнтеп
321
Конструкцията на уреда може да бъде и друга. Например ча-
стите може да се монтират плътно върху тясна плочка и да се по-
ставят в капачката на пробит електролитен кондензатор. Генера-
торът може да бъде и съвсем миниатюрен, ако в него се използу-
ват малогабаритни транзистори, например ГТ 108.
RLC — измерител
С помоп^та на този уред ще можеш с дэстатъчна точност да измер-
ваш съпротивленията на резисторите (/?), капацитетите на конден-
заторите (С) и индуктивностите (£) на най-често срещаните бо-
бини на трептящите кръгове и високочестотните дросели.
За основа на уреда служи измервателен мост, в
единния от диагоналите на който е включен токоизточник, а в
др угия — индикатор на ток. Схемата на такъв мост за измерване
на съпротивления е дадена на фиг. 220 а. Този мост се състои от
четири резистора, конто образуват четирите му рамена: 7?х— ре-
зисторът, чието съпротивление ще нзмерваме, /?е — еталонен ре-
зистор, чието съпротивление е вече известно, и /?2 —резисто-
ри, съпротивленията на конто се подбират. Индикаторът И може
да бъде диференциален милиамперметър с нулево положение в
средата на скалата. В случай, когато общото съпротивление на
резисторите 7?х и 7?е е равно на общото съпротивление на резисто-
рите 7?! и Т?2, целият ток на захранващата моста батерия ще про-
Фиг. 220. Схеми на измервателни мостсве:
а и б — за съпротивления: а — за капацитетн
тича по равно през тези два паралелни клона на моста. При това
през индикатора не протича ток и стрелката му е върху нулата.
В този случай се казва, че мостът ебаланспран, т. е. елек-
трически уравновесен. Щом се измени съпротивлението в едното
322
от рамената на моста, например стойността на резистора Rx , ще
настъпн преразпределение на токовете в рамената на моста и
той ще се окаже разбаланс и ран — стрелката на инди-
катора ще се отклони в едната или другата посока в зависимост от
нового съотношение на съпротивленията в рамената на моста.
За да се балансира мостът отново, трябва да се изменят съответно
съпротивленията в едно от другите рамена на моста.
Тъй като съпротивленията на еталонния резистор Re и на
резисторите и R2 са известии, съпротивлението на измерва-
ния резистор може да се изчисли по следната формула:
RX = Re .
Да допуснем, че Re=10kQ, Rj=2kQ и R2=l kQ. В този
случай съпротивлението на измервания резистор Rx ще бъде
Rx 10 . 2 = 20 kQ .
Резисторите Rj и R2 могат да се заменят с един променлив
резистор, както е дадено на фиг. 220 б. В този случай съотноше-
нието на съпротивленията в рамената на моста, а с това и него вата
балансировка се постига, като се нзмества плъзгачът на този рези-
стор. Ако към оста на този резистор се постави копчес репер и
под него — разграфена скала, ще отпадне необходимостта от из-
числяване на съпротивлението на измервания резистор Rx.
А сега разгледай фиг. 220 в, на която е дадена схемата на съ-
що такъв мост, но предназначен да измерва капацитети на конден-
затори. Тук Се е еталонен кондензатор, Сх — измерваният кон-
дензатор, а променливият резистор (Ri+R2) служи за баланси-
ране на моста. За захранване на моста се използува генератор на
променлив ток. Индикаторът на моста трябва да реагира на този
ток. Измерването на капацитетите на кондензаторите се извършва
по същия начин, както измерването на съпротивленията на рези-
сторите чрез балансиране на моста и определяне на капацитета
по скалата на променливия резистор.
Същият мост може да се използува и за измерване индуктив-
ностите на бобините на трептящите кръгове и високочестотните
дросели, ако кондензаторът Се се замени с еталонна бобина Ае, а
вместо кондензатора Сх в моста се включи измерваната бобина £х.
Както виждаш, приятелю, принципът на измерване на съ-
противления, капацитети и индуктивности е един и същ. Разли-
323
ката е само в захранващия източник и индикатора на моста. Може
би ще запиташ, не може ли при всички измервания мостът да се
захранва с променлив ток? Може! За целта може да се използува
променлив тск със звуксва честста. В тези случай за инди-
Фиг. 221. Прннципна схема на /?£С-измерител
катор могат да се използуват слушалки, като балансираното
състояние на моста се определи по най-слабия звук в слушал-
ките или дори по пълното му изчезване. Предлагай ти да направиш
този прибор за твоята лаборатория. Принципната му схема е
дадена на фиг. 221. Транзисторите 7\ и Тг и съответните им ре-
зистори 7?!—/?4 и кондензатори Сг и С2 образуват генератор на
трептения със звукова честота, еднакъв с генератора в предишния
пробник (виж фиг. 219). Транзисторът Т3 е усилвател на мощност,
а товарният му резистор /?5 изпълнява одновременно и ролята на
променлив резистор в моста, захранващ се от променливия ток на
генератора. Кондензаторите С3—С5, резисторите 7?в—и бо-
бината Li са еталонните елементи на моста, от точната стойност на
конто зависи точността на провежданите измервания. Измерва-
ните резистори и бобини (/?*, £х) се включват към клеми 1—2, а
измерваните кондензатори (Сх )—към клеми 2—3. Слушалките
се включват в буксите Сл.
Съветвам те да пречертаеш мостовата част на схемата във вид,
както на фиг. 220в. Това ще ти помогне да се ориентираш по-добре
в рамената на моста и работата му като цяло.
Защо в прибора има няколко еталонни резистора и конденза-
324
тора? Това е необходимо, за да се разширят измервателните об-
хвати. Постига се, като стойностите на еталонните кондензатори
и резистори се различават помежду си с число, кратно на 10.
Показаното на схемата положение на превключвателя П г, кога-
то в моста е включен еталонният кондензатор С3 (100 pF) съответ-
ствува на подобхват за измерване на капацитети от 10 до 1000 pF.
Във второто (по часовниковата стрелка) положение на превключ-
вателя (при включен еталон С4)се измерват капацитети от lOOOpF
до 0,1 p.F, а в третото (еталон С5) — от 0,1 до 10 pF.
Същото е при измерване на резистори: включването в моста на
еталона (100 2) съответствува на подобхват за измерване на
съпротивления от 10 2 до 1 к 2, включването на еталона Т?7
(10к2) —на измервателен подобхват от 1 до 100 к 2, а на ета-
лона Re (1М2) — на подобхват от 100 к 2 до 10 М 2. Такъв ши-
рок обхват на измерваните капацитети и съпротивления е невъз-
можно да бъде покрит само с помощта на един еталонен конден-
затор и един еталонен резистор.
Измервателннят обхват за индуктивностите е един — от 10
до 1000 pH. Това ще те удовлетвори напълно, тъй като индуктив-
ността на по-голяма част от бобините не превишава 1000 pH.
Какво означават надписите х 10 pF, х 0,01 pF, xlpF и т. н.,
дадени върху схемата? Това са коефициентите, с конто трябва да
се умножи отчетената от скалата на променлнвия резистор (R3)
стойност. Скалата е обща за всички видове измервания (виж
фиг. 224). Деленията й са означени с цифри от 0,1 до 10. За'да опре-
делит капацитета или съпротивлението на измерваната част,
трябва след балансиране на моста да умножиш численото зна-
чение на скалата със съответствуващия на положение™ на пре-
включвателя коефициент. Например, измервайкн съпротивление-
то на резистор, твоят мост се е балансирал при положение на
превключвателя х 100 2, а от скалата си отчел 2,2 деления. Съп-
ротивлението иа измервания резистор ще определит, като умно-
жиш 2,2 на 1002 — получава се 2202.
Стойностите на кондензаторите и резисторите, с изключенпе
на Т?5, сщ дадени на принципната схема. Променливият резистор
трябва да бъде жичен със съпротивление от 300—400 2 до 6—8 к2.
В краен случай, ако няма жичен резистор, можеда се постави друг,
но обезателно такъв, чието съпротивление се изменя пропорцио-
налио на изменение™ на ъгъла на завъртане.
Превключвателят за обхватите е единичен със седем положе-
ния. Слушалките са високоомни, тъй като нискоомните ще шун-
тират генератора и ще влияят върху честотата му.
325
Cs C4C3Tt Rz R, С, Сг В,
Фиг. 222. Конструкция на ЯГС-измерител
326
Еталонната бобина Ьг трябва да има индуктивност 100 pH.
За целта можеш да използуват фабрично тяло с феритни пръстени
(виж фиг. 157), като навиеш върху него 65—70 навивки с провод-
ник ПЕЛ 0,15—0,2. Точната стойност на бобината нагласи по
фабричен измервателен мост с помощта на донастройващата фе-
ритна сърцевина.
Конструкцията на уреда може да бъде като показаната на
фиг. 222. Както виждаш, тя е изпълнена на две плочки. Върху
едната, лицевата плоча, са разположени клемите за включване
на измерваните части, буксите за слушалките, превключвателят
за видовете измервания, променливият резистор със скалата и
мрежовият ключ. Останалите части са монтирани върху втора
плоча. Върху осите на променливия резистор и превключвателя
сложи копчета с репер. Захранването е от батерийка 4,5 V.
Преди да се монтират, еталонните резистори (Ra—/?я) и кон-
дензатори (С3—С5) трябва непременно да се проверят с фабричен
измервателен мост. Точността им трябва да бъде възможно най-
високата, но не по-лоша от 2—3%. За всеки подобхват измери по
няколко резистора и кондензатора и подбери онези от тях, конто
се отличават най-малко от номиналната стойност.
Ако не намериш превключвател, можеш да го заменит с лам-
пов цокъл (фиг. 223). Еталонните резистори, кондензатори и бо-
бината ще запоиш към крачетата на цокъла и ще ги превключваш
Фиг. 223. Лампов цокъл вместо прев-
ключвател
с щифтче, свързано с клема 2 на прибора, като го пъхаш в съот-
ветното краче.
Генераторът към моста не изисква никаква настройка. За да
се убедит, че работи, достатъчно е да включит към изхода му
327
(например паралелно иа променливия резистор) слушалкн.
Генераторът може да не работи само поради грешки в монтажа
или поради негодността на някоя иегова част. Единственото, кое-
то може да ти се наложи да направит, е да подберет желания
тон на звука чрез изменяне капацитетите на кондензаторите С,
и С2.
За сметка на това ще трябва да отделит псвече време и вни-
мание на градуирането на скалата, тъй като от точността на раз-
графяването й ще зависят резултатите от твоите бъдещи измер-
вания.
Тъй като скалата е обща за всички видове измервания, раз-
графяването й можеш да извършиш само за единия измервателен
подобхват. Най-целесъобразно е това да направит за подобхвата
на съпротивленпя 10 й—1кй или 1—100 кй поради следнпте
съображения: първо, резистори с такива съпротивления се из-
ползуват най-често и, второ, при конструирането на всяка една
апаратура към резисторите се предявяват по-строги изисквания,
отколкото към болшинството кондензатори.
Най-добре е градуирането на скалата да се извърши с помощта
на така наречения магазин
комплект еталонни резистори с
Фиг. 224. Скала на /?£С-измерител
подобхвата 1—100 к й
а за подобхвата
резисторът трябва
10 Й — 1кЙ—100 Й.
със съпротивления —
различии стойности, направени
от съпротивителен проводник.
Такъв комплект съпротивле-
ния може би ще намерит в
училищния кабинет по физика.
Разбира се, мсжешда използу-
ваш и други резистори със съот-
ветната стойнсст, конто се от-
клоняват от номиналната стой-
ност с не по вече от 5 %.
Най-напред постави пре-
включвател я на избрания из-
мервателен псдсбхват и вклю-
чи към клемите «7?х» резистор
с такава стойност, каквато е
стойността на етглоннря резис-
тор за този подобхват. За
да бъде 10 к й (/?7),
Изменяйки стойността
на променливия резистор в двете посоки, постигни мини-
мален звук в слушалките и срещу репера нанеси черточка от твоя-
та бъдеща скала. Това е чертичката на множителя «1,0», коятО за
328
нашия пример съответствува на съпротивление 10 к2(1,0х Юкй
= 10 к2). Тя трябва да се намира точно в средата на скалата и
да я раздели на две равни части. След това включвай последова-
телно към клемите «7?х» други резистори с намаляващи или нараст-
ващи стойности и нанасяй върху скалата съответни чертички .
В резултат на градуировката ще пслучиш скала от вида на изме-
рителя, показан за фиг. 224.
За стрелковите електроизмервателни инструменти
Простите пробници и RLC—измерителя, за конто ти раз-
казах, са само част от най-необходимите уреди. Как ще изме-
рит токовете и напреженията, за да проверит и установит
нужния режим на работа, как ще измерит параметрите на
транзисторите, за да знаеш техните усилвателни качества?
За тези и редица други измервания ще ти бъде необходим чувстви-
телен стрелкови измервателен инструмент.
Аз вече ти споменах, че токовете се измерват с амперметри,
милиамперметри или микроамперметри, а напреженията — с
волтметри или миливолтметри. Независимо от разликите в наиме-
нованието всички тези инструменти работят принципно еднакво:
отклонението на стрелката показва, че през инструмента проти-
ча ток. Колкото по-силен е токът, толкова по-голямо е отклоне-
нието на стрелката. Скалата на инструмента в зависимост от из-
мерванията, за конто е предназначен, се градуирва съответно в
ампери, милиампери, вэлтове. Същият инструмент може да се
използува и като омметър — прибор за директно (а не косвено,
както в 7?£С-измерителя) отчитане съпротивленията на вериги-
те и резисторите.
Всеки измервателен инструмент има свой измервателен об-
хват—оназистойност на измерваната електрическа величина—
ампери, милиампери, микроампери, волтове и т. н., при която
стрелката се отклонява до края на скалата. Когато се каже на-
пример, че обхватът на измервателния инструмент е 1 mA,
това означава, че стрелката му се отклонява до последното скално
деление при протичане на ток 1 mA през него. Такъв инструмент
може да се включи само във верига, в която токът не превишава
1 mA. По-силен ток може да повреди инструмента. Ако през съ-
щия инструмент протича по-слаб ток, например 0,5 mA, стрелка-
та му ще се отклони само до средата на скалата. При още по-слаб
ток стрелката ще се отклони още по-малко.
329
стрелката ще се отклони
Фиг. 225. Модел на инстру-
мент от м агнито-електричната
система
Друг параметър на инструмента е неговата чувствителност за
едно скално деление. Ако например скалата има 50 деления и
чувствителността на инструмента е 20 рА на едно скално деление,
до края на скалата при ток 20x50=
= 1000рА или 1 mA.
Съществуват няколко систем и елек-
троизмервателни инструмента: елек-
т р о м а г н и т н и, магнито-
електрични, електродина-
м и ч н и. В радиолюбителската. прак-
тика се използуват предимно инстру-
мента от магнитоелек-
тричната система, конто в сравне-
ние с инструментите от другите систе-
ми притежават редица предимства,
като: по-висока чувствителност, по-го-
ляма точност на измерванията и равно-
мерност на скалите.
За да разберет по-добре принципа
на действие на електроизмервателния
инструмент от тази система, ти предлагай да направит опит
с модел на инструмента (фиг. 225). Изрежи от тънък картон
две ленти с ширина 12—15 mm и направи от тях рамки: квад-
ратна със страна 20 mm и правоъгълна със страни 30 и 40 mm.
За да се получат прави ъгли при огъването, от външната страна
направи върху картона нарез. В квадратната рамка постави ос —
прободи двете противоположни стени на рамката с шевна игла,
дълга 40 mm. Навий върху тази рамка 150—200 навивки с про-
водник ПЕЛ или ПЕВ 0,15 — 0,25, като ги поместит по равно от
двете страни на оста.
За да не се разместват навивките, укрепи ги с изолирбанд.
Единият край на бобината, дълъг 5—6 mm, зачисти от ла-
ка,, навий го около иглата и го закрепи към ухото й. Другият
също толкова дълъг край промути през отворите в тялото и
завий на спирала. В средата на горната част на втората рамка
закрепи ламаринена лентичка, като предварително направит в
нея вдлъбнатина за тъпия край на иглата: тя ще ти служи за кон-
тактен извод на бобината. Вториятспиралевиден край на бобината
запой към ламаринена скоба, обгръщаща края на картона от дол-
ната страна на рамката. С помощта на спиралата нагласи боби-
ната така, че плоскостта й да бъде перпендикулярна на плоскост-
та на външната рамка. Въртейки се леко около оста си в двете
303
посоки, под действие на пружиниращата спирала бобината трябва
Да се връща в изходно положение.
А сега постави бобината между полюсите на подковообразен
магнит и включи към нея през лампичка от джебно фенерче ба-
терийка 4,5 V. Ще се образува електрическа верига. Лампичката
ще светне, а магнитното поле иа тока в бобината, взаимодейству-
вайки с полето на постоянния магнит, ще завърти бобината на
известен ъгъл. Колкото по-слаб е токът в бобината, толкова по-
малък е ъгълът на завъртане. В това не е трудно да се убедит,
като включит последователно във веригата на бобината парче
съпротивителен проводник със съпротивление няколко ома.
Размени полюсите на батерията или обърни магнита. Сега бо-
бината ще се завърти в обратна посока.
Към рамката на бобината можеш да залепиш лека стрелка,
а към магнита — картонена ивица с разграфена върху нея скала.
Ще се получи модел, с чиято помощ ще можеш да измерваш гру-
бо постоянния ток. А ако във веригата се включи и диод, моде-
лът ще реагира и на променлив ток.
Устройството и външният вид на инструмента от магнито-
електричната система са дадени на фиг. 226. Измервателният
механизъм се състои от неподвижна магнитна система И подвижна
част, свързана с отчитащо приспособление. Магнитната система
се състои от постоянния магнит 2 с полюсни накрайници 3 и ци-
линдричната сърцевина 10. Полюсните накрайници и сърцевината
са направени от магнитно мек материал («смеки» се наричат спла-
вите на желязото, кочто притежават малко магнитно съпротивле-
ние, но самите те не се намагнитват). Въздушната междина между
полюсните накрайници и сърцевината е навсякъде еднаква,
благодарение на коего в междината се образува равномерно маг-
нитно поле — важно условие за получаване равномерност на
скалата.
Подвижната част на инструмента се състои от рамката 11,
двете полуоси 5 и стрелката 1 на отчитащото приспособление с
противовесите 9. Рамката представлява бобина, навита с изоли-
ран меден или алуминиев проводник върху правоъгълна рамка
от тънка хартия пли фолия (особено чувствителните инструменти
нямат крепежна рамка). Полуосате служат за въртене на рамка-
та. За намалявэне на триенето краищата на петите-/, върху конто
се крепят полуосите, се правят от полублагородни камъни.
'Спиралните пружина, направени от лентички фосфорен бронз,
създават противодействуващ момент, който при отклонение на
рамката се стреми да я върне в изходно положение. Пружинките
331
се използуват и като токоотводи. Външният край на едната от пру-
жинките е свързан с коректора.
Коректорът, състоящ се от закрепения към тялото на инстру-
мента ексцентрик 6 и съединеното с пружинката лостче 7, служи
Фиг. 226. Външен вид на инструментите от типа М24 н
М49 и устройство на измервателен механнзъм от маг-
нито-електричната система
за установяване на стрелката на нулевого деление на скалата.
При завъртане на ексцентрика се завърта и лостчето и предизвпк-
ва допълнително завиване на пружинката. При това подвижната
част на механизма се завърта и стрелката се отклонява на съотве-
тен ъгъл.
Инструментът, както и моделът, който ти, предполагам, на-
прави, работят по следния начин. Когато през рамката протича
ток, около нея се образува магнитно поле. Това поле си взаимо-
действува с полето на постоянния магнит, в резултат на което
рамката със стрелката се завърта, отклонявайки се от първона-
чалното положение. Отклонението на стрелката ще бъде толко-
ва по-голямо, колкото no-ci лен е токът в бобината. При завърта-
нето на рамката спиралните пружинки се завиват. Щом като
332
се прекъсне токът в рамката, пружинките я връщат заедно със
стрелката в «нулево» положение.
Как може да се разбере каква е системата на един инструмент,
без той да се разглобява? Достатъчно е да се погледне услов-
ният знак, означен на скалата. Ако той пред-
ставлява подковообразен магнит с правоъгъл- f |
ник между полюсите му, значи инструментът е t) | I
от магнитоелектричната система с подвижна
рамка. До този знак има еще един, указващ <f) -----------
положението на инструмента при измерване. Ако
не спазваш тези указания, инструментът ще
отчита неточно. Тези и някои други основни
означения върху скалите са дадени на фиг. 227.
Освен това върху скалата обикновено се по-,
сочва псстояннотоковото съпротивление на бо-
бинката, видсвете измервания и измервателннте
обхвати на инструмента. Така например инстру-
ментът на фиг. 226 е микроамперметър (означе-
ние рА) и е предназначен за измерване на по-
стояннн токове до 200 рА, т. е. до 0,2 mA. То-
зи инструмент има добра чувствителност. Съ-
противлението му, съдейки по надписа на скала-
та, е 720 Q . Ако инструментът е милиамперме-
тър, на скалата му е означено mA. На скала-
та на амперметъра пише буквата А, а на ска-
лата на волтметъра — V. За i змервателните об-
хвати може да се съди по градуировката на
скалата.
Искам още веднаж да подчертая, че незави-
симо от външния вид и наименованието принци-
път на действие на тези инструмента е една-
къв. Отличават се един от друг предимно по
чувствителността. Ако магнитоелектричният ин-
струмент се използува за измерване на сравни-
телно сил ни токове, например при амперме-
търа, паралелно на рамковата бобинка се включ-
ва резистор, наречен шунт (фиг. 228 а). Съ-
противлението на шунта /?ш се подбира така,
че през него да протича основният ток, а през инст-
румента—само част от измервания ток. Ако се пре-
Ю Г—I
•2 1,0
Фиг. 227. Ус-
ловии означе-
ния върху ска-
лите наинстру-
ментнтс:
а -магнито-еле к-
трнчен инструмент
с подвижна рамка
б — инструмент
предназначен за
измерване на пос-
тоянен ток; в—ра-
ботного положе-
ние на скалата на
инструмента е хо-
рнзонтално; г—ра-
ботного положе-
ние на скалата на
инструмента е вер
тикално; д—напре
женнето между
корпуса’на ннстру
мента и маГннто-
електричната му
система не трябва
да превишава 2kV
е—клас на точност
на инструмента,
процеитн
махнешунтът на такъв инструмент, чувствителността мущесе уве-
личи, а максималният ток, който може да бъде измерен с
него, ще се намали.
33 3
както вътре в кутията
Фиг. 2?8. Включване на
шуит (а) и допълннтелен
резистор (б) към електроиз-
мервателния инструмент
За по-голяма част
При използуване на магнитоелектричен инструмент като
волтметър последователно на бобинката му се включва допол-
нителен резистор /?доп (фиг. 228б). Той ограничава тока през
инструмента и повишава общото съпротивление на волтметъра.
Шунтовете и допълнителните резистори могат да се памират
1 инструмента (вътрешни), така и вън
от нея (външни). За да се превърне
никой амперметър, волтметър или мп-
лиамперметър в микроамперметър, пе-
ня кога е дсстатъчно да се премахнат
шунтовете и допълнителните резистори.
В някои инструмент!! се срещат
така наречените Магнитки шунтове —
подвпжни стсманени пластинки, кон-
то затварят частично магнитните си-
лови линии между полюсите на магни-
та. С тези шунтове се регулира чув-
ствителността на инструмента. Чувства-
телността на инструмента ще бъде
максимална, когато пластинката не
закрива съвсем междината между маг-
нитните полюси.
измерванията можеш да използуват
инструмент!! с чувствителност, не по-малка от 1 mA. Разбира се,
колкото за по-слаб ток е разчетен инструментът, толкова по-
добре. Желателно е скалата на инструмента да бъде по възмо-
жност по-голяма. Това ще позволи да се отчита по-точно измер-
ваната величина.
Ако ти попадне инструмент с неизвестно параметр:;, можеш
да определиш приблизително чувствителнсстта му по следния
начин. Образувай електрическа верига от инструмента, бате-
рия 4,5 V и резистор със съпротивление 15—20 кй. Стрелката
на инструмента ще се отклони на известен ъгъл. НамаляваГк
постепенно съпротивлението на резистора (или го подменяй е
друг, имащ по-малка стойност, или включвай паралелно към
него други резистори), докато стрелката се отклони до прслед-
ното скално деление. Съпротивлението на резистора не трябва
да се намалява рязко, тъй като стрелката може да се отклони
силно извън граннците на скалите и да се огъне. Ако при това
положение разделиш батерийното напрежение на съпротивле-
нието на подбрания резистор, ще получиш приблизителния ток
за пълно отклонение на стрелката. Например, ако стрелката
се е отклонила до края на скалата при напрежение на батери-
334
ята 4,5 V и съпротивление на резистора 9 к 2(9000 2), чу встви-
телността на инструмента щебъде приблизително равна на
4,5V: 9000 2 = 0,0005 А или 500 ИА.
Милиамперметър
В практиката ще ти се наложи да измерваш постоянни токове
от части от милиампера до 100 mA. Например колекторнитетокове
на транзисторите и ^нодните токове на радиолампите във висо-
кочестотните усилвателни стъпала и нискочестотните предусил-
вателни стъпала могат да бъдат от 0,2 до 0,5 mA, а токовете в
усилвателите на мощност достигат 60 — 80 mA. Следователно,
за да се измерват слаби токове, е необходим инструмент с чув-
ствителност, не по-лоша от 1 mA, а разширяването на обхвата
на измерваните токове може да стане с помощта на шунтове
(фиг. 228 а).
Съпротивлението на шунта зависи от данните на инструмента
и от максималния измерван ток и може да се изчисли по след-
ната формула:
п - _ R • I
/макс —/ ’
където R — вътрешно съпротивление на инструмента, 2,
/ — ток за максимално отклонение на стрелката на
инструмента, mA,
/макс*—максимално значение на тока, който искаме
да измерим, mA.
Ако например твоят инструмент е за ток /= 1mA и има вътре-
шно съпротивление R = 100 2, а токът, който искаме да изме-
рим, е 7макс = ЮО mA, то трябва да бъде
D R. I ЮО . 1 , п
/макс — / — 100 — 1 1
С този инструмент ще можеш да измерваш без шунт —• от
0 до 1 mA, а с шунт — от 0 до 100 mA. Във вторня случай при
измерване на максималния ток през инструмента ще тече ток,
неппевишаващ 1 mA, т. е. една стотна част, а 99 mA ще протичат
през шунта.
Най-добре ще бъде, ако инструментът има още един обхва т —
до 10 mA. В този случай ще могат да се измерват по-точно токове
от порядъка на няколко милиампера, например колекторните
токове на транзисторите в изходните стъпала на простите прием-
ници. За целта милиамперметърът може да се изпълни по схе-
мата на фиг. 229. Тук се използува универсален шунт, съставен
135
от три резистора, конто позволява да се увеличи измервателни
ят обхват на всеки милиамперметър или микроамперметър 10
и 100 пъти. И ако чувствителността на твоя милиамперметър е
1 mA, с помощта на тази шунт ще можеш да измерваш токове
Фиг. 229. Милиамперметър
с универсален шунт'
Фиг. 230. Милиамперметър с шунт
(вид на инструмента отзад)
в три подобхвата: 0— 1 mA, 0 — 10 mA и 0 — 100 mA. Клемата
Общ е обща за всички обхвати. За да отчетеш точната стойност
на измервания ток, трябва да умножит показанието на стрел-
ката с коефициента, поставен срещу съответната клема. Но тъй
като чувствителността на инструмента ти е известна, срещу
клемите вместо множителитех 1, X 10 их 100 можеш да напишеш
горната граница на измерваните токове. В нашия случай това
ще бъдат 1mA, 10 mA и 100 mA.
Обикновено шунтовете се правят от проводник с висско съ-
противление — манганин, никелин или константан, който се
навива върху тяло от изолационна материя. За такова можеш
да гзползуваш гетинаксова плочка, мал ко по-дълга от разсто-
янг.ето между клемите на инструмента (фиг. 230). За изводи на
шунта се използуват парчета меден проводник, закрепени към
отворите на плочката. От тях са изведени проводници към вход-
ните клеми (или букси) на инструмента. Отделяйте секции на
шунта можеш да навиеш и върху тела на резистори.
Твърде важно е да се осигури стабилност на контактите в са-
мия шунт. Ако има лоши спойки или прекъсване, целият ток
ще протече през милиамперметъра и инструментът ще се повре-
ди. И още едно задължително изискване: в измерваната верига
трябва да се включва шунт, към който е свързан милиамперме-
търът, а не обратното, тъй като поради нарушаване на конта-
ктуването между клемите на инструмента и шунта целият ток
отново би протекъл през инструмента и би го повредил.
336
Волтметър
Качеството на постояннотоковия волтметър, подходящ за ра-
диотехнически измервания, се определи от съпротивлението
(в омове), отнесено към 1 V от измерваното напрежение (означава
се 2/V). Така например, ако съпротивлението на волтметъра
заедно с допълнителния резистор е 10 000 й, а скалата му е гра-
дуирана за измерване на напрежения до 10 V, то на 1 V измер-
вано напрежение се падат 1000 й. Вътрешното или на-
речено още в ходи о съпротивление на този волтметър ще
бъде I Ш/V. Колкото по-слаб е токът на използувания във волт-
метъра инструмент, толкова по-голямо е съпротивлението на
допълнителния резистор и на волтметъра като цяло. Качество-
то на волтметъра е толкова по-високо, колкото по-голямо е об-
щото му съпротивление.
Волтметър с малко съпротивление е неподходящ за измер-
ване напреженията на електродите на транзисторите и електрон
ните лампи. Такъв волтметър «отнема» по-силен ток и създава
допълнителен пад на напрежение в резисторите, включени в
транзисторни, лампови и други вериги на радиоапаратурите.
В резултат на това показанията на волтметъра ще се отличават
значително от действителните напрежения в измерваните вериги
при изключен волтметър. С най-голяма грешка такъв волтме-
тър ще отчита напрежения при измерване на високоомни вериги
и особено такива, в конто тече слаб ток, например базовите ве-
риги на транзисторите, анодните и екранните вериги на лампата
6Ж8, нзползувана в нискочестотните предусил ва тел ни стъпала.
За по-голямата част от измерванията, конто ти ще извър-
шваш, е подходящ волтметър със съпротивление, не по-малко
от 1000 2/V. При редица измервания ще бъде необходим и по-
високоомен волтметър.
В приемниците и усилвателите най-често се измерват напре-
жения от няколко волта до няколко стотин волта. Поради това
волтметър с един обхват е неподходящ за ползуване. Например
волтметър със скала до 500 V не може да измери точно напреже-
ния 3—5 V, тъй като стрелката ще се отклони едва забележимо.
С волтметър до 10 V пък не могат да се измерват по-високи напре-
жения. Ето защо ти е нужен волтметър с най-малко три измерва-
телни обхвата. Схемата на такъв волтметър е дадена на фиг. 231.
Наличието на три допълнителни резистора е указание, че волт-
метърът има три измервателни обхвата. Владения случай първият
22 Млад радиолюбител
337
пълнителния резистор за
-ОКщ
Фиг. 231. Принцнпна схема
на постояинотоков волтме-
тър с три измервателни об-
хвата
Ако чувствителността
обхват е 0—10 V, вторият 0—100 V и третият 0—500 V. Това са
най-подходящите обхвати за измерване на постоянни напрежения.
Съпротивленията на допълнителните резистори лесно могат
да се начислят по известната ти от закона на Ом формула
7?= U
1 •
В случая U е максималното напрежение във волтове, за което
се изчислява скалата на инструмента, / — токът в ампери за
пълното отклоняване на стрелката, /? — съпротивлението на до-
дадения измервателен обхват.
Да допуснем, че имаме инструмент
за ток 1 mA (0,001 А). Тогава съпро-
тивлението на допълнителния резис-
тор за обхвата до 10 V (/?з на фиг.231)
трябва да бъде
«= -7-=дат = '<>“в-
Съпротивленията на допълнителни-
те резистори за другите обхвати тряб-
ва да бъдат съответно: 100 kQ — за об-
хвата 0—100 V и 500 kQ — за обхва-
та 0—500 V.
на инструмента е друга, например 500
р,А (0,0005 А), то за същите измервателни обхвати допълнителните
резистори трябва да имат съответно стойности — 20 kQ,
200 kQ и 1MQ.
Не е трудно да се определи, че волтметър с инструмент за
1 mA на всеки измервателен обхват ще има съпротивление около
1000 Q/V, а с инструмент за 500 р,А — 2000 Q/V. Вторият волт-
метър е по-добър от първия.
По-точно начисление на съпротивленията на допълнителните
резистори може да се извърши, като се вземат пред вид всички
съпротивления във веригата на волтметъра, включително и съ-
противлението на бобинката на инструмента. Тъй като послед-
него е твърде малко в сравнение със съпротивленията на допълни-
телните резистори, при начисления обикновено не се взема пред
вид. Окончателното подбиране на стойностите на резисторите се
извършва при градуирането на волтметъра, като към тях се включ-
338
ват последователно или паралелно други резистори или се за-
менят изцяло.
Ти трябва да измерваш обаче не само постоянни, но и промен-
ливи напрежения, например напрежението на мрежата, напреже-
нията във вторичната намотка на силовия трансформатор, в
отоплителните вериги на лампите. За да се приспособи за тези
цели постояннотоков волтметър, към не го трябва да се прибави
изправнтел, преобразуващ променливото напрежение в постоян-
но (по-точно в пулсиращо). Това напрежение ще се отчита от ин-
струмента. Схемата на такъв инструмент е дадена на фиг. 232.
Инструментът работи по следния начин. В онезп моменти. когато
върху лявата (по схема) клема на инструмента се подава поло-
жителната полувълна на про-
менливото напрежение, проти-
ча ток през диода Д} и милн-
амперметъра към дясната кле-
ма. По същото време през дио-
да Дг не протича ток, тъй ка-
то за тази посока на тока дио-
дът е запушен. В моментите,
когато на дясната клема на ин-
струмента се подава положи-
телна полувълна, диодът Дх
през милиамперметъра, а през диода
Ролята на резистора
Фиг. J232. Схема на волтметър за
променлив ток
е запушен и токът протича не
Д,-
е същата, както при волтметрите за
постоянно напрежение — да погасява излишното напрежение.
Изчпслява се по същия начин, като полученият резултат се дели
на 2,5—3, ако изправителят е еднополупериоден, или на 1,25—
1,5, ако изправителят е двуполупериоден. В нашия пример ре-
зултатът трябва да се раздели на 2,5—3. Точното съпротивление
на този резистор се подбира опптно при граудиране на скалата на
инструмента.
С такъв волтметър могат да се измерват и напрежения със зву-
кова честота до няколко килохерца.
На фи!. 233 са дадени принципната схема и конструкцията на
волтметър за постоянно и променливо напрежение, конто ти мо-
жеш да ползуваш при конструирането на инструмент за твоята
лаборатория. В тази схема ти ще откриеш вече познатите ти схеми
на постояннотоков волтметър с три измервателни обхвата (фиг. 231)
и променливотоков волтметър (фиг. 232) с два измерителнн
обхвата. Буксата Общ, свързана с отрицателната клема на мили-
амперметъра, е обща за всички видове измервания. Съпротивле-
339
нията на допълнителните резистори, дадени на схемата за избра-
ните обхвати, съответствуват на чувствителност на инструмента
1 mA. При инструмент с друга чувствителност трябва да преиз-
числиш съпротивленията на резисторите.
Фиг. 233. Схема и конструкция на волтметъра
Не оказват ли диодите Дг и Д2 някакво влияние върху рабо-
тата на инструмента при измерването на постоянни напрежения.
Практически не, ако, разбира се, диодите са изправни и обратните
им токове не превишават допустимите.
Милиамперметърът и буксите са монтирани върху гетинаксова
плочка с размерн 100x140 mm (ако инструментът има размерн
340
83 x 83 mm), която се закрепва с види към страничните стени на
кутията. Резисторите и диодите са монтирани върху отделна
гетинаксова плочка с по-малки размери, която се закрепва към
изводните клеми на милиамперметъра. Клемите се свързват с
входните букси на инструмента.
ЛЬтпАНОХПЛО Язолшшя ШекВПЧЯ
Фиг. 234. Устройство на измервателннте
шнурчета
Фиг. 235. Образец на скала за волт-
метър
Волтметърът включвай към измерваните вериги с помощта на
две измерителни шнурчета, едното от конто е постоянно включено
към буксата Общ.
Устройството на шнурчетата е показано на фиг. 234. Това са
медни или бронзови пръчици ^проводници) с диаметър 3—4 и
дължина 120— -150 mm, заострени в единия край. Към другия
им край са запоени гъвкави (многожилни) изолирани проводници,
завършващи с.щекерчета, конто се включват в буксите на волтме-
търа. Пръчиците са изодирани почти изцяло с хлорвинилни пли
други шлаухове, включително и мястото на спояване с гъвкавия
проводник. От шлауха се подава само застроеният край на пръчи-
цата, който ще докосваш до точките на измерване.
Във волтметъра можеш да използуваш фабричната скала на
инструмента или да разчертаеш нова (фиг. 235) със същите разме-
341
ри. Скалата за постоянните напрежения първоначално раздели
на 10 равни части, конто за обхвата 0—10 V ще съответствуват на
единиците, за обхвата 0—100 V—на десетиците и за обхвата
0—500 V — на петдесет волта. За да отчиташ по-точно, всяка де-
сета част от скалата раздели по на още 5 равни части.
Скалата за постоянните напрежения е равномерна и може да
се начертае предварително. Скалата за променливите напрежения
в по-голямата си част е почти равномерна, но в началото е сбита.
Ето защо предварително можеш да начертаеш само дъгата, а де-
ленията от 0 до 10 ще отбележиш при градуирането. За обхвата
0—10 V десетото деление ще съответствува на променливо напре-
жение 10 V, а за обхвата 0—250 V — на напрежение 250 V.
При градуирането на саморъчно на-
правения волтметър ще ти трябват из-
точници на постоянно и променливо на-
прежение и контролен еталонен волт-
метър, даващ верни показания. За да
градуираш скалата на постоянните на-
прежения, свържи паралелно саморъч-
но направеният (V\ ) и контролният
tVe) волтметър, както е дадено на
фиг. 236. И двата волтметъра сложи на
един и същи измервателен обхват. Пр ез
потенциометър със съпротивление 3—6 kQ
източник с напрежение, по-високо от
установения обхват, например 12 V при 10—волтова скала. По-
дай на волтметрите напрежение, равно на "граничного, например
10 V. Сравни показанията на волтметрите и ако трябва, подбери
съпротивлението на допълнителния резистор така, че показания-
та на двата волтметъра да станат еднакви. Ако контролният ин-
струмент показва 10 V, а саморъчно направеният — 9,4 V, тряб-
ва да намалиш съпротивлението на допълнителния резистор и
обратно — да го увеличит, ако показанието на твоя волтметър
превишава показанието на контролния. След това изменяй с по-
мощта на потенциомеТъра напрежението rt сравнивай показанията
на инструментите при по-ниски напрежения — те трябва да съв-
падат.
По същия начин подбери съпротивленията и на останалите
допълнителни резистори на правотоковата част. Като източник
на постоянно напрежение можеш да използуват токоизправител.
При това не е задължително подбирането на резисторите да става
при максимално напрежение, а при някаква средна стойност, а
Фиг. 236. Схема на свърз-
ване на инструментите при
градуировка
включи постояннотоков
342
след това да се сверят показанията на волтметрите при по-ниски
и по-високи стойкости.
При градуиране на скалата за променливи напрежения по-
дай към волтметрите напрежението на първия обхват 0—10 V.
Установи напрежението по контролния волтметър и след това
подбери съпротивлението на допълнителния резистор така, че
стрелката на твоя волтметър да се установи точно на последното
скално деление. След това с помощта на потенциометъра нама-
ливай напрежението и следейки показанията на контролния
волтметър, нанасяй съответните чертички и стойности върху твоя-
та скала.
Градуираната по тези начин скала за първия обхват ще се
използува и при втория обхват, само че едно голямо деление ще
съответствува вече не на 1 V, а на 25 V. Необходимо е, разбира се,
да се подбере стойността на допълнктелйтя резистор и на този
обхват. За целта подай на волтметрите напрежение 250 V и изме-
няй съпротивлението на резистора, дойато стрелката достигнс
последното скално делен! е.
Подбирането на стпротирленият^ на допълнителните резисто-
ри на високоволтовите обхвати трябва да става само при изклю-
чен източник на напрежения, тъй като е опасно!
Омметър
С помощта на 7?LС-измерителя, за кейто ти разказах в тази
бес еда, могат да се измерват само съпротивленията на резистори,
радиочасти, проводници и вериги, конто не съдържат индуктив-
ности. С него не може да се измери например активното съпротив-
ление на телефонните слушалки или на повишаващата намотка
на силовия трансформатор, тъй като те притежават освен това и
индуктивно съпротивление. Ето защо наред с RLC-измерителите
радиолюбителите използуват иомметри със стрелкови индикатори,
при конто индуктивността не оказва влияние върху резултатите
от измерването. (^ъщностт^, на действие на тези инструменти се
състои в това, че при създаването на верига, съставена от електро-
измервателен инструмент, постояннотоков източник и резистори
с различии съпротивления или други части с активно съпротивле-
ние, стойността на тока във веригата се измени. Изменя се съот-
ветно и ъгълът на отклонение на стрелката.
Състави затворена електрическа верига от милиамперметър,
батерия 4,5 V и резистор (фиг. 237 ц), подбери съпротивлението
343
на допълнителния резистор така, че стрелката да се отклони до
края на скалата.Знаейки напрежението на токоизточника и тока
за пълното отклонение на стрелката, можеш да изчислиш съпро-
тивлението на този резистор, като използуват формулата, по
която изчислихме допълнителния резистор на волтметъра. След
като подбереш резистора, прекъсни веригата и използувай полу-
чените краища като вход на омметъра (фиг. 237 б). Включи към
изводите резистор с малко съпротивление, например 10 Q.
Сега вече пълното съпротивление на веригата ще бъде по-гол я-
мо, токът във веригата ще се намали и стрелката няма да достигне
края на скалата. Това положение отбележи върху скалата с чер-
тичка и цифрата 10. След това към изводите Rx включи резистор
Фиг. 237. Прост омметър: а — подбиране на допълнителния резис-
тор; б — схема на инструмента
със съпротивление 15 Q. Стрелката на инструмента ще се отклони
още по-малко. Отбележи и това положение на стрелката върху
скалата. След това включвай последователно резистори със съпро-
тивление няколко десетки ома, 100 Q, 1 kQ и нанасяй отклонения-
та на стрелката. И ако към изводите на така градуирания най-
прост омметър включиш резистор с неизвестно съпротивление,
стрелката ще се спре на онова деление от скалата, което съответ-
ствува на съпротивлението на този резистор.
Когато дадеш изводите Rx накъсо, стрелката на инструмента
трябва да бъде върху най-дясното деление на скалата. Това съот-
ветствува на н ул а та на омметъра. Нулата на бившия ампер-
метър ще съответствува в омметъра на много голямо съпротивл ение.
Такъв омметър ще отчита вярно, докато не се намали напрежение-
то на батерията. При разреждането на батерията стрелката вече
не може да достигне «нулата» и омметърът ще отчита погрешно.
344
В .това се състои недостатъкът на най-простия омметър от
фиг. 237 б.
Този недостатък е отстранен в омметъра по схемата на
фиг. 238. Тук последователно с инструмента и резистора е
Фиг. 238. Принципна схема и устройство на омметъра
включен променливият резистор Т?2. При разреждането на бате-
рията трябва постепенно да намаляваш съпротивлението на то-
зи резистор, с което ще регулираш тока във веригата така, че
при късо съединение стрелката отново да застава на «нула». Той
се нарича обикновено резистор за «нулиране» на омметъра.
Съпротивлението на резистора за «нулиране» на омметъра
трябва да съставлява г/10 до1/8част от общото съпротивленяе на
допълнителните резистори. Ако например общото допълнително
съпротивление съгласно изчисленията трябва да бъде 4700 Q, про-
менливият резистор /?2 трябва да има съпротивление 470—620Q,
а резисторът — 3,9—4,3 kQ . В този случай отпада необходи-
мостта от точно нагласяне на стойността на основния допълни-
телен резистор.
В омметъра, даден на фиг. 238, са използувани: милиампер-
метър за ток 1 mA, резистор Rx t.3,9 kQ), резистор R2 (510 Q) и
батерия 4,5 V. Омметърът е монтиран върху гетинаксова плочка,
служеща едновременно и за капак на кутията. С такъв инстру-
мент могат да се измерват с достатъчна точност съпротивления от
няколко десетки ома до 200—300 kQ, което напълно ще те удо-
влетвори.
Образец на скала за такъв омметър е дадена на фиг. 239. Гра-
дуировкатаправй по резистори с вече известии съпротивления, а
още по-добре би било да използуват магазин със съпротивления.
345
Ползуването на омметъра не е сложно. Всеки път преди из-
мерване установявай стрелката на омметъра на «нула», като да-
деш накъсо краищата на шнурчетата. След това, докосвайки с
краищата на шнурчетата изводите на резисторите, изводите на
трансформаторните намотки или други части, определяй съпро-
тивленията им по градуираната скала. След време стрелката няма
да може да се регулира на «нулата» — това ще бъде указание,
че батерията се е изтощила и трябва да се замени с нова.
Омметърът може да се използува и като универсален проб-
ник, например да се провери няма ли прекъсване в кръговите
бобини и намотките на трансформатора, да се кзясни няма ли
намотки накъсо в бобината или трансформатора. С помощта на
омметъра могат лесно да се намерят
изводите на трансформаторните на-
мотки и по съпротивлението на тези
намотки да се съди за предназначе-
нието им. С омметъра може да се
провери не е ли прекъсната отопли-
телната жичка на лампата, не са
ли дадени накъсо някои от електро-
дите на лампата, може да се съди за
качеството на диодите. Къси съеди-
нения в монтажа или между плочи-
Фиг. 239.’ Образца на скала те на кондензаторите, качеството на
за эмметър контактите (спойките) и много други
могат да се определят с омметъра.
Запомни какво отчита омметърът при изпробване на конденза-
тори. Ако включиш омметъра към изводите на кондензатора,
стрелката на инструмента за миг ще се отклони и ведяага ще се
върне в положение на безкрайно голямо съпротивление. Това
трепване на стрелката се получава от зарядния ток на конденза-
тора и ще бъде толкова по-силно, колкото по-голям е капацитетът
на кондензатора. При изпробване на кондензатори с малки капа-
цитети трепването на стрелката е толкова малко, че не се забеляз-
ва, тъй като зарядният ток на кондензаторите е нищожно малък.
Ако при изпробванетч на кондензатора стрелката се откло-
вява до «нула», значи кондензаторът е пробит, ако пък след от-
клонение™ на стрелката от зарядния ток се отчете някакво съ-
противление, значи, че кондензаторът има утечка.
346
Авометър
Ти може би обърна внимание, че в милиамперметъра, волтметъра
и омметъра, за конто ти разказах, се използува един и същ стрел-
кови инструмент. Неволносе натрапва въпросът не може ли всич-
ки те да се обединят в един измервателен инструмент? [Може.
Ще се получи авометър — инструмент за измерване на то-
кове, напрежения и съпротивления.
Принципната схема на такъв инструмент е дадена на фиг. 240.
В нея са обединени познатите ти вече схеми на милиамперметър,
волтметър и омметър. Милиамперметърът mA е общ индикатор
за всички видове измервания. Жичните резистори —/?3 пред-
ставляват шунтовете на ми-
лиамперметъра за три из-
мервателни обхвата: 0 — 1
mA, 0—10 mA и 0—100 mA.
Диодите Дх и Д2 и рези-
сторите —/?6 са елементи
на волтметъра за променли-
во напрежение с обхвати до
10, до 100 и до 250V, а ре-
зисторите /?7—R9 са допъл-
нигелни резистори на волт-
метъра за постоянно напре-
жение с обхвати 0—10, 0—100
и 0—500 V. Резисторите 7? 10,
Ян и батерията Б} заеднос
милиамперметъра образуват
омметъра. Клемата Общ е
обща за всички видове из-
мервания. Превключването
на инструмента за един или
друг вид измерване се из-
вършва, като измервателно-
то шнурче се включва всъ-
ответната букса (втората
плюсова изходяща клема на
c. n tzv RfO Hl1
.3,9k 1k
R,
Ai А9 дгп9
Ro 500к
-g-cia <+500v
Rg 100k
-2-СПП-----(+100V
R7 10 к
—гГ-ri-----< + 10V
Rs100“
—-CD <~Z50Y
Rf 40 k ' „„
-4cd (r'loov
R% 4k
__ZJt 1____z z__
~10V f *
—0,52, mA
--------0
-Otfuj
1,0mA
Из Ю
Rf 900 Иг 90 | (Кично)
(ЖиЧНо) (жично)
<+100 т л
<+ ЮтА
<+ 1тА
Фиг. 240. Принципна схема на
авомегър
авометьра).
Направата и градуирането на авометъра по нищо не се отли-
чават от тези на милиамперметъра, волтметъра и омметъра. Тряб-
ва само да се подбере подхоящ електроизмервателен инструмент
347
и да се обмисли конструкцията в съответствие с работното поло-
жение на инструмента (вертикално или хоризонтално). Предпо-
лагай, че ще се справиш с всичко това без моя помощ. Посочените
на схемата (фиг. 240) съпротивления на резисторите са за инстру-
мент с пълно отклонение на стрелката при ток 1 mA и съпротивле-
ние на подвижната бобинка 100 Q.
Ако имаш инструмент с друга чувствителност, който има
хубава фабрична скала, например за ток 300 р А, целесъобразно
е да я запазиш. В този случай трябва да изменит измервателните
обхвати на милиамперметъра и волтметъра за постоянни напре-
жения така, че да бъдат кратки на скалните деления. Скалата на
волтметъра за променливи напрежения и на омметъра можеш да
начертает върху отделно листче от по-плътна хартия и да го за-
лепит върху стъклото на инструмента.Желателно е измервателни-
те шнурчета да бъдат разноцветии — например черно и червено.
Първият от тях ще бъде винаги общ (минуса на инструмента)
за всички измервания.
Подбирането на един или друг вид измерване може да стане
и с помощта на многопозиционен превключвател. В тозн случай
инструментът ще има само две клеми <или букси) за включване
на измервателните шнурчета.
Уред за проверка на транзистори
На базата на милиамперметъра можеш да направит и уред
за проверка параметрите на маломощните транзистори.
Интересуват те следните най-важни параметри на транзисто-
рите: обратния колекторен ток /к0, статическия коефициент на
усилване по ток £ и стабилността на колекторния ток. Тези па-
раметри ще можеш да проверит с помощта на уреда, схемата и
устройството на който са дадени на фиг. 241. За него са необходи-
ми: милиамперметър за ток 1 mA, постояннотоков източник Б
с напрежение 4,5 V, превключвател на видовете измервания П,
бутон за включване на захранването К, два резистора — Ro
и три клеми за включване на транзисторите към уреда. За прев-
ключвател на видовете измервания използува? двойно «це-ка»-
ключе с две положения. Бутонът може да бъде от всякакъв тип,
например звънчев. Изводите завършват с «крокодилчета».
Скалата трябва да има десет основни деления, съответствува-
щи на десетите на милиампера. При проверка на коефициента на
348
усилване всяко деленение на скалата ще съответствува на десет
единици на £.
Частите монтирай върху изолационна плочка, например
гетинаксова. Размерите на плочката зависят от габаритите на
частите.
•Фиг. 241. Схема и устройство на уреда за проверка на р-п-р-транзистори
Уредът действува по следния начин. Когато превключвателят П
е в положение /к0, базата на прсверявания транзистор се оказ-
ва свързана с емитера. При натискане на бутона К се включва
захранването и стрелката на м''лиамперметъра отчита обратния
колекторен ток ZK0. Когато превключвателят се намира в поло-
жение р, на базата на транзистора през резистора /?бсе подава
преднапрежение, създаващо в базата ток, който се усилва от тран-
зистора. При това показанието на включения в колекторната ве-
рига милиамперметър, умножено на 109, ще представлява кое-
349
фициентът на усилване на транзистора. Така например, ако мили-
амперметърът покаже ток 0,6 mA, р на дадения транзистор ще
бъде 60.
Проверявайки коефициента на усилване, следи внимателно
стрелката на милиамперметъра. С течение на времето колектор-
ният ток не трябва да се изменя — «да плава». Транзистор с
«плаващх колекторен ток е негоден.
Имай пред вид следното; при тази проверка не трябва да
държиш транзистора с ръка, тъй като от топлината на ръката
колекторният ток може да се измени.
Каква е ролята на резистора 7?п, включен последователно в
колекторната верига на проверявания транзистор. Той ограни-
чава тока във веригата, в случай че колекторният преход на тран-
зистора се окаже пробит и през него може да протече недопусти-
мо голям за милиамперметъра ток.
Максималният обратен колекторен ток /ко за маломощните
нискочестотни транзистори може да достигне 20—25, но не по-
вече от 30 р,А. В нашия уред това ще съответствува на твърде
малко отклонение на стрелката на милиамперметъра — около
г/3 от първото скално деление. Високочестотните транзистори
имат значително по-малък /ко— само няколко микроампера, на
конто уредът почти не реагира. Транзистори, чиито обратен ко-
лекторен ток превишава неколкократно допустимия, смятай
за негодни.
Уред с милиамперметър за 1 mA позволява да се гзмерват
коефициенти на усилване р до 100, конто са характерни за най-
често употребяваните транзистори. Уред с милиамперметър за
ток 5—10 mA ще разшири съответно 5 или 10 пъти измервател-
ните обхвати на р, но ще бъде недостатъчно чувствителен за мал-
ките стойности на обратния колекторен ток.
Описаният тук уред е предназначен само за проверка на мало-
мощни р-п-р-транзистори. За проверка на маломсщни
п-р-п - транзистори трябва да сменит поляритета на включване
на батерията и милиамперметъра.
Тонгенератор
Принципната схема на нискочестотен генератор, необходим за
проверка и настройка на нискочестотния тракт на различии апа-
ратури, най-вече на апаратурите за телеуправление и на много
автоматични устройства, е дадена на фиг. 242, а външният му
350
вид — на фиг. 243. По принцип той работи също като генератора
в /?£С-измерителя, но честотата му може да се измени в границите
от 200 до 3000Hz и освен това може да се регулира напрежението
на изходящия сигнал. Генераторът се захранва с 9-вэлтова ба-
терия»
Фиг. 242. Принципна схема на звуков генератор
Фиг. 243. Звуков генератор.
Задаващият генератор на уреда се образува от първите две
стъпала (транзисторите Тj и Tj), а стъпалото с транзистора Т3
е усилвател на мощност за генерираните трептения. Честотата
на трептенията се измени плавно с резисторите Rt и R3.
Резисторите /?15, R19 и /?17 образуват напрежителен делител
в изхода на генератора с обхват 5—10 V до 3 V. Напрежението
351
на изходящия сигнал се регулира с променливия резистор R13
и се контролира с помощта на волтметър, чиято роля изпълняват
милиамперметърът и допълнителният резистор включени в
диагонала на двупътния изправителен мост от диодите Д,—Д4.
С помощта на резистора се нагласява показание на волтметъра,
съответствуващо на 3 V. Ако изходното напрежение се снема от
клемнте 0—1, то ще бъде равно на показанието на волтметъра,
разделено на 100. Изходното напрежение на клемите 0—2 ще
съответствува на показанието на волтметъра, разделено на 10,
а на клемите 0—3 — на точното показание на волтметъра. Ако
например волтметърът показва 3 V, а напрежението се отнема
от клемите 0 — 2, това ще съответствува на напрежение 0,3 V.
Лицевата плоча на кутията направи от листов гетинакс
или текстолит с дебелина 3 mm. Върху нея разположи сдвоените
резистори /?2 и /?3, захранващия ключ, индикатора на изходното
напрежение (волтметъра), регулатора на това напрежение R13
и изходните клеми на генератора. Останалите части, включител-
но и батерията монтирай върху по-тънка гетинаксова плочка
с по-малки размери, която ще закрепит към лицевата плоча.
Кутията може да бъде метална пли дървена. Трябва само да се
постараеш външният вид да бъде естетичен, а конструкцията —
здрава, тъй като този уред по всяка вероятност ще използуват
не само ти, но и твоите приятели — радиолюбители.
Преди окончателното сглобяване на генератора трябва да
проверит внимателно монтажа му, да го сверит с принципната
схема. Ако включит захранването и към изходните клеми вклю-
чит слушалки, при въртенето на резисторите и R3 ще чуеш
звук, гзменящ се плавно от ииски до високи тонове.
За градуирането на скалата на уреда ще ти бъде необходим
фабричен тонгенеранор (например ЗГ-10 пли ЗГ-11) ио;,цило-
граф. На клемите «У» (за верти кал нс отклонение на лъча) на осци-
лографа подай напрежение от твоя генератор, а на клемите
(за хоризонтално отклонение на лъча) — напрежение от фабрич-
ния тонгенератор. Равенството в честотите на генераторите се
определи по така наречените ф! гури на Лисажу — криви, кон-
то се получават на екран.а на осцилографа.
352
Лам пово-транзисторен волтметър
И още един измервателен уред ще бъде полезно да има в твлята
лаборатория — волтметър, с който да можеш да измерваш напре-
женията върху електродите иа транзисторите и радиолампите,
Фиг. 244. Принципна схема на лампово-транзисторен волтметър
без да влияет на режима на работа. Такива измервания могат да
се извършват само с волтметър, който има вхсдно съпротивление
от порядъка на няколко мегаома.
Препоръчвам ти да имаш такъв уред в своята лаборатория.
Принципната схема на волтметър от този вид е дадена на фиг. 244.
Той позволява да се измерват постояннп и променливи напреже-
ния в грайиците 0—0,5 V, 0—1 V, 0—5 V, 0—10 V, 0—50 V,
0—100 V и 0—500 V. Входного съпротивление на волтметъра е около
10 М2. При измерване на променливи напрежения към входа
23 Млад радиолюбител
353
на волтметъра се включва външен детектор (фиг. 246), конто
преобразува променливото напрежение в постоянно.
За захранването на уреда са необходими два изтсчника: един
с напрежение 9 V за анодната верига на лампата и за транзистора
и друг с напрежение 1,5 V за отопление на лампата.
Измерваното напрежение се подава на входните букси на уре-
да. Резисторите 7?!—Т?8 образуват делител, съпротивленията на
който са изчислени така, че при всички измервания на управлява-
щата решетка на лампата Л] (ст типа 2П2П) през превключва-
теля /7, и резисто! а Т?9 се подава не псвече от 0,25 V постоянно
напрежение. Лампата Лх е включена като триод, т. е. анодът и
екранната решетка са свтрзани заедно и образуват един електрод
— анод.
За аноден товар на лампата служи транзисторът Тъ който
усилва това напрежение. Токът през него завися от входною на-
прежение на уреда.
Основният възел на волтметъра е измервателният мост, в
едното рамо на който е включен транзисторът. В трите останали
рамена па моста са включени постоянните резистори /?10, 7?п
и променливият резистор /?12. В Диагонала на моста е включен
милиамперметър. Балансирането, т. е. установяванею на стрел-
ката на инструмента на «нулата» преди измерване се осъществява
от резистора R12.
Ново за тебе в този уред е стабилитронът Dlt означен на схема-
та като поставен в кръгче диод с Г-образен знак до него. Това е
полупроводников диод, който прптежава способността да стаби-
лизира напрежениетр в онзи участък от веригата, в който е вклю-
чен. В дадения случай той поддържа напрежението на анодната
верига на лампата и на транзистора на стойност 8,2 V, което оси-
гурява стабилна работа на волтметъра.
За облекчаване на режима и удължаване срока на работа на
лампата към половината от отоплителната жичка се подава пони-
жено до 0,8 V напрежение. Остатъчното напрежение на захранва-
щия източник за тази верига се гаси с жичния резистор Rlt. В
този случай отоплителният ток на лампата не превишава 25 mA.
Каква е ролята на бутона К3, включен паралелно към микро-
амперметъра? Да защити инструмента от претоварване. За загря-
ването на отоплителната жичка на лампата, а с това и за устано-
вяване на анодния й ток и тока на транзистора се изисква извест-
но време от порядъка на части от секундата. През това време мо-
стът не е балаисиран и през микроамперметъра може да протече
опасен за него ток. За да се избегне този токов удар през инстру-
354
мента, при включване на захранването трябва да се натисне буто-
нът, с което инструментът се дава накъсо, и след секунда да се
отпусне. Измервания могат да се правят след 10—15 min, когато
се стабилизират токовете във веригите на волтметъра.
Фиг. 245. Конструкция на лампово-транзисториия волтметър
За волтметъра трябва да се подбере транзистор с коефииент
на усилване р, не по-малък от 80, и обратен колекторен ток /к0,
не по-голям от 1—2 рА. Вместо транзистора П416 могат да се из-
ползуват транзисторите П401 — П403 или П420 — П423, но най-
подходящи са силициевпте транзистори, например П116. Микро-
амперметърът е за ток 300—500 рА. Бутонът К3 е възвратен.
Вместо бутон може да се използува метална «виличка», която да
дава накъсо инструмента. Съпротивленията на резисторите R,—
Rs в делителя на измерването напрежение не трябва да се отли-
чават с повече от 2—3 % от посочените на схемата.
Външният вид и размерите на волтметъра зависят от пзползу-
вания в него микроампегметър. Конструкцията на волтметъра може
да бъде като показаната на фиг. 245.
Лицевата плоча на уреда в този случай има размери 170—200 mm
и е направена от изолационен материал с дебелина 3 mm. Върху
нея освен милиамперметърът са разположени: превключвателят
на обхватите (/7,), променливият резистор за балансиране на мо-
ста (Т?12), захранващите ключове (Ах и Кг), бутонът (К3) и изход-
ните клеми на инструмента. Резисторите в делителя на входното
355
напрежение и кондензаторът Сх са запоени директно
към изводите на превключвателя. Лампата, транзисторът и оста-
налите части на волтметъра са монтирани върху гетинаксова
плочка с размери 80x100 mm. Плочката е закрепена към изход-
ните клеми на микроамперметъра.
Най-важното при монтирането на волтметъра е точното спаз-
ване на принципната схема, качеството на спсйките и стабилността
на конструкцията. Ако всичко това е изпълнено, настройката на
уреда се свежда само до подбиране стойностите на някои от рези-
сторите.
Включи захранването (преди това не забравай да дадеш на-
късо микроамперметъра!). След сксло 5—8 минути балансирай
места с помещта на променливия резистор. Ако при изменяне на
съпротивлението му отклонилата се вдясно стрелка на инструмен-
та се връща към «нулевого» деление, но не може да го достигне,
трябва да включит последователно на този резистор дополните-
лен със съпротивление 1—2 кй. Постави превключвателя в поло-
жение за обхват 0—0,5 V, балансирай отново моста и подай на
входа на волтметъра точно 0,5 V постоянно напрежение (например
от батерия 4,5 V през делителя на напрежение, както на фиг.
236), като го контролираш по еталонен (фабричен) волтметър.
След това изменяй съпротивлението на резистора /?х, докато
стрелката на микроамперметъра се отклони точно до последното
скално деление. Ако стрелката не може да достигне до последното
деление, съпротивлението на резг стора трябва да се намали, а
ако го задминава —да се увеличи.
Запомни: всички промени в монтажа и подмяната на частите
прави винаги при изключено захранване, тъй като има опасност
да повредит микроамперметъра. Не забравяй при всяко ново
включване да дав:ш инструмента накъсо!
След като подберет стойността на резистора /?х, постави пре-
включвателя в положение за обхват 0—1 V, балансирай отново
моста и подай на входа на волтметъра постоянно напрежение IV.
Ако стойностите на резисторите /?2—/?8 са подбрани правилно,стрел-
ката ще се отклони до края на скалата, което ще съответствува на
ьходно напрежение IV. Същото трябва да се получи и на другите
измервателни обхвати при съответните им максимални напреже-
ния. С това настройката на волтметъра завършва и той може да
се постави в кутията си.
Ако ти не разполагаш със съпротивления с необходимата точ-
ност и в делителя сложит съпротивления с точност 5—10%,
традуировката на скалата за всички измервателни обхвати, с
356
изключение на първия, ще се наруши. В този случай ще трябва
допълнително да подбираш стойностите на резисторите в соответ-
ствие със скалата, като започнеш от резистора 7?$.
Това се прави по следния начин. Подай на входа на волтме-
търа постоянно напрежение от
обхвата 0—500 V и изменяй ре-
зистора 7? Р, докато показание-
то на стрелката съвпадне със
стойността на входното напре-
жение. След тсва превключи на
обхват 0—100 V, подай на вхо-
да напрежение от този обхват
и нагласи показание™ на ин-
струмента с резистора /?7, като
не изменяш останалите резис-
тори. После превключи волт-
метъра на обхват 0—50 V и
подавайки на входа му съответ-
но напрежение, подбери съпро-
тивлението на резистора 7?я.
По същия начин определи по-
следователно точните съпротивления на резистора /?-, за обхвата
0—10 V, на за обхвата 0—5 V и т. н. до резистора Отново
повтарям: при подбиране съпротивлението на резистора за след-
ващия обхват не пипай вече нсгласените от предпишите обхвати
резистори, тъй като ще объркаш цялата градуировка на скалата.
По същия начин можеш да подбереш съпротивленията на де-
лителя, в случай че волтметърът ти трябва да има други измерва-
телни обхвати.
А сега няколко думи за външния детектор, схемата на който е
дадена на фиг. 246. С иегова помощ измерваното променливо на-
прежение (може да бъде и напрежение със звукова честота) се
изправя от точковия диод и през резистора 7?, се подава на
входа на волтметъра — уредът отчита ефективната стойност на
измерваното напрежение.
За свързването на детектора с входа на волтметъра гзпсл-
зувай парче високочестотен коаксиален кабел (този, който служи
за отвод на телевизионни антени) с дължина 50—60 mm, като вклю-
чит към него двуполюсен щепсел. Металната оплетка на кабеля
използувай като долей ,по схемата) проводник, който трябва да
се включи към буксата «+» на волтметъра. Частите на детектора
монтирай върху гетинаксова плочка и я пъхни в ебонитова тръбич-
357
ка с диаметър 18—20 mm и дължина 70—80 mm. Преди това екра-
нирай тръбичката с метална фолия. Входният проводник на де-
тектора, който води към кондензатора, направи като накрай-
ник на измервателен шнур, а към края на «заземения» провод-
ник запой «крокодилче».
Настройката на външния детектор се състои само в подбира-
не стойността на резистора. Подай на входа на детектора промен-
ливо напрежение 0,5, 1 или 5 V, като предварително сложит пре-
включвателя на волтметъра на съответния обхват и изменяй съпро-
тпвлението на резистора, докато стрелката достигне последнего
скално деление. Входното напрежение контролирай с помощта на
еталонен (фабричен) волтметър за променливо напрежение. След
като нагласиш стойността на резистора за единия измервателен
обхват, инструментът ще отчита вярно и на останалите обхвати.
* * *
Както виждаш, беседата излезе доста дълга. А би могло да
се поговори още и за някои други уреди, например за генератор
на стандартни сигнали. Предполагай обаче, че описаните тук
инструменти и уреди ще ти бъдат достатъчни, а в последствие ще
можеш да попълниш лабораторията си и с други.
Трябва ли да направит всички пробници и инструменти,
за конто ти разказах? По принцип не е задължително, но е жела-
телно дори ако е с цел само да добиеш практика. Към незадължител-
нитеможеш да причислит най-простия сигнал-генератор <фиг. 219),
ако най-напред направит 7?ТС-измерителя. Ако в измерителя
направит отвод от плъзгача на променливия резистор, той ще
ти замени най-простия сигнал-генератор. Топ може да бъде за-
менен и от звуковия генератор. Това обаче не означава, че той
е съвсем ненужна вещ — той е ценен като малогабаритен и иконо-
мичен пробник.
По-определено мога да ти кажа, че вместо милиамперметър,
волтметър и омметър е по-целесъобразно да си направит един
универсален измервателен уред — авометър. Защо тогава ти раз-
казах така подробно за всички инструменти? За да ти помогна
да разберет по-добре тяхното устройство и действие. Без да поз-
наваш всеки един поотделно, ще ти бъде трудно да започнеш из-
веднъж конструирането на авометъра. И не само на него, но и на
други не по-малко сложни измервателни уреди, с конто ще обо-
гатяваш по-нататък своята лаборатория.
358
ПЕТНАДЕСЕТА БЕСЕДА
ТРАНЗИСТОРНИ ЛИНЕЙНИ ПРИЕМНИЦИ
Тази беседа е продолжение на разговора за транзисторните прием-
ници.
Основна част както в транзисторните, така и в ламповите ли-
нейна приемници са детекторного и усилвателните стъпала. Раз-
личного сочетание на тези стъпала позволява да се създадат раз-
личии по сложност приемници: O-V-l, 1-V-l, 1-V-2 и т. н.
При конструирането на транзисторни приемници обаче не трябва
да забравяш за индивидуалния подход към всеки транзистор.
Ако в ламповия приемник всяка лампа може да бъде заменена без
допълнителни трудности с друга такава лампа, замяната на един
транзистор е свързана или с псдбирането на транзистор с точно
същите данни, или с нагласяването на работния му режим. Това
се дължи на разликата в параметрите на еднотипните транзисто-
ри, което е свързано със сложността в технологията на тяхното
производство. Във връзка с това спазвай следното правило: пре-
дп да запоиш транзистор в приемника, провери параметрите му
с помощта на уреда, за който ти разказах в предишната беседа.
Най-простите
Припомни си дванэдесета беседа. Тогава те посъветвах да напра-
виш няколко експеримента с транзисгорния усилвател, като го
включит към детекторен приемник. А в следващата тринадесета
беседа, обобщавайки опита ти, графически изобразих приемника,
който се получи. Това беше най-простият транзисторен прием-
ник — детекторен с едностъпален нискочестотен усилвател (фиг.
207). Схемного означение на този приемник е 0-V-1.
Може би си монтирал вече този приемник върху макетно
шаси. Работата из при емника те е зарадвала и същевременно
359
малко те е огорчила — чувствителността на приемника е мнсго
малка. Да добавим още едно стъпало?
Какво пък, прибави още едно нискочестстно усилвателно
стъпало, например като тсва на ф1 г. 247. Каине ще се получи?
Фиг. 247. Схема иа детекторен прием-
ник с двустъпален транзисторен нис-
кочестотен усилвател
Фиг. 248. Схема иа второто и
третото усилвателно стъпало иа
приемника
През товарная резистор R3, включен в колекторната верига на
мястото на слушалките, и кондензатора Сь усгленвят от първия
транзистор (7\) нискочестотен сигнал се подава на втория тран-
зистор (7\) и допълнителносе усилва от него. Резисторите R., и
Т?4, чиито съпротивления се подбират в съответствгя с г.зползу-
ваните транзистори, определят работайте им реж) ми.
Чувствителността на приемника нараства. Сега вече е възмож-
но да се включи високоюворител, особено ако в приемника се
използуват транзистори с коефициент на усилване р от порядъка
на 60—80 и ако радиостанцията е на не повече от 100—150 km.
Ако все още силата не е достатъчна, може да се прибави още
едно (трето) усилвателно стъпало (фиг. 248). Сега бившото изход-
но стъпало на приемника ще стане второ стъпало на нискочестот-
ния предусилвател, а третото стъпало — изходно. Добавени са
само четири части: резисторът /?5 (на мястото на високоговорите-
ля), кондензаторът Св (преди с № 6 беше означен кондензаторът,
блокиращ високоговорителя), резисторът за преднапрежението
R3 и транзисторът Т3, а силата се увеличи забележимо. За про-
сти я транзисторен приемник това вече не е лошо.
Ако се прибави още едно нискочестотно усилвателно стъпа-
ло? По принцип това е възможно, но в дадения случай не е целе-
съобразно: приемникът 0-V-4 ще бъде склонен към самовъз-
буждане по ниска честота, ще се наложи да се включват развърз-
360
се приоави усилвателно
Фиг. 249. Последователно
включване на транзистори-
те в нискочестотния усил-
вател
ващи филтропи звена, а може би и да се «сблекчават» работайте
режими на транзисторите. Всичко това ще усложни и конструк-
цията, и настройката на приемника, а усилването ше се увеличи
иезначително. По-целесъобразно е да
стъпало по висока честота. Но за това
ще ти разкажа малко по-нататък. А се-
та ще засегна един друг въпрос — не
може ли да се опрости приемникът с
тристъпалния усилвател, без да се вло-
шава рязко качеството му.
Може да се опрости например, ка-
то се I зключат диодтт Д1, кондензато-
рите С3 и СА и резисторът а боби-
ната за връзка се подаде през раздели-
телен кондензатор към базата на първия
транзистор (както на фиг. 2Г/). В този
случай транзисторът ще изпълнява ро-
лята на детектор и на пьрво стъпало
от нисксчестстния усилвател. Провери на практика какво ще се
получи. Приемникът ще се опрости значително, а усилването ще
спадне малко, не така сглно забележкмо.
Опитай да включит транзисторите на второто и третото стъ-
пало така, както е дадено на фиг. 219. Тук колекторът на транзи-
стора Т2 е свързан директно с минуса на захранващия източник,
а емитерът му — с базата на изходния транзистор Т3. В тези слу-
чай емитерният преход на изходния транзистор Т3 се превръща в
емнтерен товар на транзистора 7\, включен сега като емитерен
повторител (по схема с ебщ колектор). Работният режим на из-
ходння транзистор се установява посредством напрежителния
над на постояината съставяща във веригата му база — емитер.
Приемникът ще стане по-прост. Ще изчезнат три елемента (/?5, Св
и 7?в), а качеството на раоота почти няма да се влоши, разбира се,
ако старателно се подбере съпротивлението на резистора Т?4.
Но няй-прост вариант на приемника ще се получи, ако по
тези начин се евържат и трите транзистора на усилвателя. Схе-
мата на такъв вариант виждаш на фиг. 250. Тук емитерният пре-
ход на изходния транзистор служи като емитерен товар на вторая
транзистор, който от своя страна представлява емитерен товар
на първия транзистор.
В приемника останаха само вай-необходвмите часта, без
конто тей ще загуби вьсбще работоспособността си или трудно
361
ще се настрои на вълната на радиостанцията. Така например
без антенния кондензатор Сг кръгът ще загуби эдстротата» на
настройката поради влиянието на капацитета на антената. Без
кондензатора С.,, чийто капацитет се поцбира опитно, е по-сло-
жно да се настрои кръгът.
Фиг. 250. Схема на приемник с последовател-
но включване на транзисторите в нискочестот-
ните усилвателии стъпала
Бобината за връзка L2 е необходима за по-добро съгласува-
не на съпротивленията на кръга и входа на усилвателя. Ти би
могъл да изключиш точковия детектор Дг, като превърнеш пьр-
вия транзистор в детектор, но това може да влоши усилването.
Усилеателят на приемника не изисква настройка. Едпнстве-
нсг , което може би ще ти се наложи да направиш, е да включиш
па. алел.чо на входа на крайний транзистор един резистор, даден
нзсхематас пунктирами линии. Съпротивлението му е малко—
с 'M' 100—5Н> S. Псдбира се по максималната сила на прие-
манчя сигнал. Ако изходният транзистор е с малък коефицпент
на усилване, такьв резистор може да не се слага.
Може би ще попиташ кой от пгсочените варианта на при-
емника с трнстъпално усилване е пай-добър? Изпробвай върху
макетного шаси и трите варианта. Тогава сам ще си отговорит
на то.-.и въпрос.
Вижда се, че предимство ще има пърг-ият вариант (обеди-
кеннте схеми на фиг. 247 и 248), тъй като в тозе случай режимы*
на транзисторите може да се подбере съобразно с всеки от тях,
което ще се отрази благоприятно на работата им и на приемника
като цяло.
362
Ето защо направи точно този приемник. Тъй като приемни-
кът е стационарен и изпсква външна или хубава стайна антена
и заземление, размерите му са без значение. Можеш да изпел-
зуваш радиотранслационен високоговорител заедно с кутията
Фиг. 251. Приниипна схема и монтажна плочка на приемник с високогово-
рител и фиксирана настройка
и съгласуващия трансформатор. Приемникът можеш да монти-
раш върху плочката на детекторния приемник, като използу-
ваш същия трептящ кръ1 или пък да направит отделка кон-
363
струкция. При това можеш да го направит с плавна настройка
и за два обхвата. Варнантите са много, но кой от тях ще напра-
вит — избирай сам.
Като пример на фиг. 251 ти покгзвам пълната принципна
схема и монтажната плочка на един от
възможните варианти на такъв прием-
ник. Той е предназначен за приемане
га една местна или мощна далечна стан-
ция. В приемника е използуван радио-
транслационен високоговорител със съ-
гласуващ трансформатор, който изпълня-
ва ролята на изходен трансформатор. Ще
се получи приемник по схема 0-V-3.
Частите на приемника можеш да мон-
тираш върху плочка с размери 70x 90 mm.
За опорни точки при монтажа се изпол-
Фиг. 252. Бобините на
приемника
зуват кухи нитчета или къси проводни-
ци. Проводниците 4-Б и —Б водят към батерията.
Бобината на входния кръг навий върху картонена тръбк-
чка, която се плъзга с известно триене по парче от феритна пръ-
чка с диаметър 8 и дължина 25—30 mm. До бобината навий
бобината за връзка Ь2 (фиг, 252).
За приемане на станции от средновълновия обхват бобината
Z.J трябва да има 60—80 навивки, за дълговълновия обхват
200—250 навивки с проводник ПЕВ 0.12 — 0,2. Бобината за
връзка трябва да съдържа около 1/i 1/4 от навивките на
бобината на входния кръг.
Бобината на входния кры може да се навие и върху фабрично-
малогабаритно тяло с феритни пръстени (фиг. 157) или върху
гилза от патрон за ловджийска пушка (фиг. 155). Даннитеза тези
6o6i ни ти са известии от девета беседа.
Монтажната плочка укрепи в кутията на високоговорителя
в производно положение. Батерията може да бъде до плочката
или под нея.
Обръщам ти внимание на буксата за включване на заземле-
нието. Тя се състои от две пръстенчета или къси метални тръби-
чки, закрепени към плочката. Когато в тях се пъха плътно ще-
керчето на заземителния проводник, се включва и захранването
на приемника.
Какво трябва ла имаш пред вид при монтирането на прие-
мника? В първото стъпало на усилвателя трябва да се постави
онзи транзистор, който има най-голям коефициент на усилване,
364
а в изходното—с най-малък коефициент на усилване. Ако напри-
мер коефициентът на усилване р на единия от транзисторите е
20, на другия — 80 и на третия — СО, първият от тях трябва
да работи в третото, вторият— в първото и третият,—във вто-
рото стъпало. Подбирайки съпротивленията на резисторите за
преднапрежение (за това ти споменах в двачадесета беседа),
опитгй се да изменит и товарните резистори (В границите от 3
до 10 kQ), като се стремит да получит максимално усилване
при запазване на дадениге на схемата стойности на токовете на
покой вколекторнитевериги. Кръговнят кондензатор С2, с който
се ссъществява грубата настройка на приемника на вълната на
радиостанцията (точната настройка става с подбиране броя на
навивките на бобината Lj и с изместването й по дължината на
феритната пръчка), може да се замени с полупроменлив. Гой не
само ще облекчи настройката, но ще позволи (в качеството си
на променлив кондензатор) приемникът да се настройва на една-
две радиостанции.
Ако по някакви причини приемникът не заработи отведнъж,
най-напред измери колекторните токове на транзисторите и след
това го изпробвай на части, като използуват пробника (виж
пречишната беседа): първо провери входнат част, както при
детекгорния приемник, а после — усилвателя. Разбира се, всич-
ко това трябва да направит върху макетното шаси и едва след
това можеш да монтираш приемника върху монтажната му плочка,
като предварително съставпш монтажната схема, съобразявайкн
се с размерите на частите.
Може ли този приемник или по-прост от него, например с
две усилвателни стъпала, да се направи портативен. Може, но
ще трябва да го ползуваш само при почивките. За антена ще ти
служи парче изелиран проводник с дължина 8—10 т, закачен
за някои клон, а за заземление — метален шиш, забит по-дьл-
боко в земята. Без солидна антена и заземление такъв приемник
ще работи слабо, тъй като има малка чувствителност. За да се
повиши чувствителността, към него трябва да се прибави усил-
вател на висока честота.
Усилвател на висока честота и феритна антена
Преди детектора транзисторният приемник може да има 1—2
високочестотни усилвателни стъпала и вградена ферит-
на антена. Схемата и принципът на действие на високо-
365
честотното усилвателно стъпало са аналогични на схемата и дей-
ствието на нискочестотното стъпало. Разликата е само в товара
на колекторната верига, където се получава усиленият от тран-
зистора сигнал (фиг. 253). Този товар, както в нискочестотното
усилвателно стъпало, може да бъде резистор /?р (схемата на
фиг. 253 а) със съпротивление 3,3 — 6,8 kQ. Създаващият сев
него усилен сигнал се подава през разделителния кондензатор Ср
на входа на второто ВЧУ-стъпало или към детектора.
Ще бъде по-добре обаче, ако за колекторен товар на тран-
зистора се използува високочестотен дросел Др (схемата
на фиг. 253 б), а най-добре — високочестотен трансформатор
^схемата на фиг. 253 в). Преимуществото на трансформатора се
състои в това, че подбпрайки коефициента на трансформация,
може максимално да се прехвърлн високочестотната енергия
от колекторната верига на транзистора — усилвател във вхо-
дната верига на транзистора от второто стъпало, да се съгласу-
ват съпротивленнята на тези вериги. При всички случаи на ба-
зата на транзистора заедно с усилвания сигнал се подава отрица-
телно (спрямо емитера) преднапрежение от порядъка на 0,1 —
0,2 V, което отпушва транзистора. Без преднапрежение или при
извънредно голямо преднапрежение усилвателят ще работи с
изкривявания. Начините за подаване на преднапрежението и
температурната стабилизация на работната точка на транзистора
са същите, както в нискочестотните стъпала.
Фиг. 253. Схема на високочестотен
усилвател с р-п-р-транзистори
Фиг. 254. Схема на високочестотно
усилвателно стъпало с феритна ан-
тена
Най-разпостранената схема на високочестотно усилвателно
стъпало с температурна стабилизация на режима на транзистора
заедно с входните вериги на приемника е дадена на фиг. 254.
366
Входният (антенният) кръг, който определи настройката на
приемника, се образува от бобината LK , надяната върху ферп-
тна пръчка, и кондензатора Ск . Феритната пръчка заедно с кръ-
говата бобина образуват феритната антена, т. е. антена, в конто
магнитното поле на радиовълните възбужда модулирани висо-
кочестотни трептения. Бобината LCB, която е надяната също
върху феритната пръчка, свързва антенния кръг с усилвателя,
поради което се нарича бобина за връзка.
Обикновено двете бобини се навиват върху картонени тръ-
бички, конто могат да се изместват по дължината на пръчката.
Това позволява опитно да се подбере оптималната връзка между
тях и малко да се изместват границите на вълновия обхват, по-
криван от кръга LK Ск .
За товар на колекторната верига служи бобината Z.T на
високочестотния трансформатор. Създаващпте се в тази бобина
високочестотни трептения през бобината L’ca се пода ват към вто-
рото високочестотно стъпало или към детектора.
С цел да се намалят габаритите високочестотнияд трансфор-
матор се навива върху високочестотна магнитна сърцевина,
обикновено феритен пръстен (или пък двете му бобини, навити
върху тръбичка, се поставят във феритни чашки). Както вече
казах, за товар на транзистора може да се използува и резистор
със съпротивление 3,3 — 10 kQ или високачестотен дросел
(виж схемите на фиг. 253 а и 6). В този случай връзката между
стъпалата се осъществява с помощта на кондензатор с капаци-
тет над 5000—10 000 pF, който одновременно с това изпълнява
ролята на разделителен кондензатор.
Стабилизапията на работния режим на транзистора в тако-
ва стъпало се осъществява с помощта на делителя Z?6i и R& и
емитерния резистор Re по същия начин, както в нискочестотни-
те усилвателни стъпала (виж. фиг. 191 б). Ако обаче не се изи-
сква такава температурна стабилизация, преднапрежението
може да се подаде на базата с помощта на резистор, включен
между базата и минуса на захранващия източник (фиг. 190) или
между базата и колектора на транзистора (фиг. 191 б). При вси-
чки случаи отрицателното преднапрежение на базата на висско-
честотния транзистор спряло емитера трябва да бъде 0,1 —
0,2 V, а колекторният ток на покой — в границите от 0,8 до
1,2 mA.
Кондензаторът Ср , включен последователно със свързващата
бобина LCB, е разделителен. Зада чата му е да пропуска свободно
в базовата верига на транзистора високочестотните трептения,
367
а да спира постоянния ток. Тези изисквания удовлетворява
кондензатор с капацитет 5000 — 10 000 pF. Без такъв конденза-
тор захранващата приемника батерия би се оказала *нзкъсо»
през резистора /?б1 на напрежителния делител и бобината за
връзка LCB . Този кондензатор може да бъде включен между
бобината за връзка и базата на транзистора.
Във високочестотнъте усилвателни стъпала се използуват
транзистори П401 —П403, П421—П423 и подобните им ма-
ломощни висскочестотни транзистори.
Това е най-важното, което може накратко да се разкаже за
схемата, действието и предназначение™ на частите на високоче-
стотното усилвателно стъпало. Ако такова стъпало се свърже с
вече известння ти детекторен приемник и с две или три ниско-
честотни стъпала, ше се получи приемник 1-V-2 или 1-V-3.
А ако високочестотният усилвател е двустъпа.лен, приемникът
ще стане съответно 2-V-2 или 2-V-3.
За някои части на транзисторния приемник
Малките раз.мери и самостоятелното захранване са най-привле-
кателните качества на транзисторния приемник. Естествено ти
ще пожелаеш да си направит приемник, конто би могъл да взе-
меш в туристически поход, на разходка, на риболов, в пионер-
ок ия лагер.
Но ъзготвянето на малогабаритен приемници изискьа особена
търпелгвост, акуратност и ювелирност визрабогката. Да, именно
ювелирност, тъй като се работи с миниатюрни части, ползува се
пинцета, а понякога дори и лупа. Налага се дори върхът на поял-
ника да бъде изострен като молив, така че да се достига лесно и
удобно до местата на запойване, без да се повредят съседните спой-
ки или части. Много от частите, също миниатюрни, ще се наложи
да направит сам.
Променлив кснден атор. За настройка на линейния транзи-
сторен приемник, който по правило съдържа само един настрой-
ван кръг— кръгът на феритната антена, е желателно да се из-
ползува малогабаритен променлив кондензатор. Такъв фабричен
кондензатор е показан на фиг. 255. Външните му размери са
25x20x10 mm, началният му капацитет — 5 pF, а крайният
— 350 pF.
Често пъти вместо променлив кондензатор радиолюбителите
използуват керамичен полупроменлив кондензатор (тример) с
368
начален капацитет, 10—25 и краен 100—150 pF. За предпочитане
Са кондензатори с начален капацитет 10 и краен капацитет 100 pF,
тъй като те покривят малко по-голям вълнов обхват от конденза-
торите с капацитет 25—150 pF. За удобство при настройката вър-
Фиг. 255. Малогабари-
тен променлив конден-
затор
Фиг. 256. Полупроменлив керамичен кондензатор, изпълняващ
ролята на настройващ кондензатор и мрежов ключ
ху подвижния му диск — ротора — се надява и залепва пръстен,
назъбен по външната окръжност (фиг. 256).
Пръстенът можеш да изрежеш с резбарско лъкчеот пластинка
плексиглас или текстолит с дебелина 2,5—3 mm, а назъбването
направи с пиличка. Пръстенът можеш да залепиш към ротора с
лепило БФ-2.
Кондензаторът се закрепва към плочката с винтче или се за-
лепва с лепило БФ-2 така, че назъбената част на пръстена да се
подава на около 3—4 mm навън от страничната стена на кутията
на приемника на фиг. 256 външната стена на кутията е дадена
с пунктирана линия).
Може ли за настройката на транзисторния приемник да се
използува променлив кондензатор, предназначен за лампов
24 Млад радиол юбител
369
приемник? Разбира се, че да. Можеш да използуват дор и само-
ръчно направения кондензатор, описан в девета беседа.
Захранващият ключ и регулатирът на силата са също задъл-
жителни елементи в транзисторния приемник. За захранващ
ключ например може да се използува «це-ка»-ключе. А ако за
настройка на приемника се използува тример със залепен към не-
го назъбен пръстен, под пръстена може да се постави и ключът
на захранването. Той представлява две профилирани пластинки,
едната от който (лявата на фиг. 256) е пружинираща. Ако се на-
тисне леко пружиниращата пластинка, намиращият се под вто-
рата пластинка край ще се отпусне (захранването се изключва),
а ако се отпусне, пластинките ще контактуват (захранването се
включва). Разделянето и контактуването на пластинките се из-
вършва от специален издатък, намиращ се върху долната страна
на пръстена. Издатъкът може да бъде пъпка от плексиглас, зале-
пена към пръстена или нит с кръгла глава, вбит в отвор на пръсте-
на. Пластинките трябва да бъдат огънати така, че да се отварят
само тогава, когато пъпката налегне върху издадената част на
пружиниращата пластинка. Полезно е това положение на ротора
да отбележиш с цветна точка върху издаващата се от кутията част
на пръстена.
Конструкцията на ключа може да бъде и друга, например от
ножов или лостов тип.
В пета беседа те запознах с променливите резистори с ключ.
Обикновено такива резистори се поставят в ламповите приемници,
където изпълняват ролята на регулатор на силата и на захранващ
ключ. Разбира се, такива резистори могат да се използуват и в
транзисторните приемници, където ще изпълняватсъщитефункции.
Феритната антена (фиг. 257), която е първият чувствителен
елемент на приемника, представлява, както вече говорихме,
кръгла или плоска феритна пръчка с диаметър 8—10 и дължина
100—120 mm с кръгова и свързваща бобини върху нея. Колкото
по-дълга е пръчката, толкова по-чувствителен е приемникът.
За феритната антена на твоя приемник можеш да използуват
феритни пръчки с магнитна проницаемост 400 или 600. Пръчки
с по-висока магнитна проницаемост, например 1000 или 2000,
не са подходящи, тъй като работят по-лошо в средновълновия
обхват.
Кръговата бобина за средновълновия обхват трябва да съдър-
жа 80—100 навивки, а за дългбвълновия — 270—280 навивки.
Ако бобината има 100—180 навивки, приемникът ще покрива
обхвата от 450 до 900 ш, т. е. ще обхване края на средновълновия
370
и началото на дълговълновия обхвати. За среднэвълновата бо-
бина използувай проводник ПЕВ 0,2—0,3, а за дълговълноват а—
проводник ПЕВ 0,15—0,2. Средновълновата бобина навий в е дин
слой навивка до навивка. Дълговълновата бобина също мзжг да
бъде еднослойна, но за намаляване на собственна й капацитет ще
бъде по-добре да я на внеш «накуп» върху секционирана тръбичка,
като разположиш във всяка секция по равен брой навивки.
Бобината за връзка навий от същия проводник, както кръго-
вата върху картонена тръбичка, която се измествас известно
триене по дължината на феритката. Тя трябва да има 10—15 на-
вивки.
Окончателният брой на навиките в бобините на феритната ан-
тена се подбира опитно при настройката на приемника.
Феритната пръчка се залепва с лепило БФ-2 към стойки, чрез
конто се закрепва към монтажната плочка.
Високочестотен трансформато/. и дрссел. Като сърцевина
на високочестотните трансформатори, с помощта на конто се
свързват индуктивно отделяйте стъпала в приемниците, се изпол-
зуват обикновено феритни пръстени с магнитна проницаемост
600 и външен диаметър 7—10 mm. Трансформаторът може да бъде
повпшаващ, ако от бобината за връзка L' във фиг. 254) високо-
честотните трептения се подават към детектор, чиято роля изпъл-
нява точков диод, или понижаващ, ако трептенията се подават
към второ високочестотно усилвателно стъпало или към детектор-
но стъпало, изпълнено с транзистор. В първия случай бобината в
колектора \Lr — на фиг. 254) трябва да съдържа 80—100 навивки
и бобината за връзка 220—240 навивки, а във втория случай —
371
асе запоят
Фиг. 258. Високочестотен трансфор-
матор и совалка за иавнваие на
трансформатора
съответно 160—180 и 70—80 навивки. Забобините се използува
проводник ПЕЛКЕ или ПЕВ 0,1—0,12.
За да можеш да навиеш лесно проводника върху пръетена, на-
прави си совалка гфиг. 258). Тя се състои от две парчета гол меден
проводник с дебелина 1—1,5 и
дължина 60—70 mm. Парчетата
проводник запей на няколко
места. Цялата совалка и най-
вече краищата на вилките й
зачисти със ситна шкурка, за да
не повредиш изолацията на на-
мотъчния проводник. Върху со-
валката навий толкова провод-
ник, че да ти стигне за цялата
бобина. За целта можеш да из-
мерит средната дължина на ед-
на навивка — тя е около 10—
12 mm. Следователно за бобина,
съдържаща, да речем, 100 на-
да навиеш с известен запас око-
вивки, върху совалката трябва
ло 1,5 m проводник.
Промушвай совалката През
подреждай навивките плътно и следи да няма по проводника въ-
зелчета и наранена изолация. Преди да навиеш проводника,
изглади леко ръбчетата на пръетена.
Бобината можеш да навиеш и без совалка. В този случай
трябва да разчупиш пръетена на две половинки, върху всяка от
тях да намотаеш елна от бобините и след това да ги залепиш с
лепило БФ-2. Ако нямаш обаче резервен пръстен, не рискувай
да разчупиш пръетена — той може да се пръене на няколко пар-
чета.
Високочестотните дросели, служещи като тсвари във високо-
честотните усилвателни стъпала, се навиват върху същите ферит-
ни пръетени, както трансформаторите, cav че имат една намотка
със 180—200 навивки от същия проводник.
отвора на феритния пръстен,
Настелен приемник 1-V-3
Преди да се заемеш с настройката на малогабаритния приемник,
съветвам те да проверит своите сили, знания и умение върху
настелен транзисторен приемник.
372
Принципната схема на един от вариантите на такъв приемник
е дадена на фиг. 259. Това е познатият ти вече прост преемник с
тристъпален нискочестотен усилвател, към който е добавен едно-
стъпален високочестотен усилвател. Получи се приемник 1-V-3 с
Т, ПЧМ-ПЮЗ ТеМП39-МПЦ2 Т3МП39~МПЦ2 ТЧМП39-МП92
Фиг. 259. Принципна схема иа приемник 1-V-3
феритна антена. Ако към кръга на феритната антена се включи
външна антена, макар и пръчковидна, с дължина 1,5—2 ш, чув-
ствителността на приемника ще нарасне значително.
В сравнение с простия приемник в нискочестотната част на
настолния приемник е изменено включването на кондензатора С8
(в схемата на фиг. 251 той е с индекс 7), който преди това блоки-
раше високоговорителя. При такова включване част от нискочестот-
ната енергия от колекторната верига преминава в базовата вери-
га на същия транзистор, т. е. от изходната верига се връща обрат-
но на входа на стъпалото. Този кондензатор образува верига
на отринателна обратна връзка по променлив
ток. която намалява до известна степей усилването на стъпалото
в областта на високите честоти. Колкото по-голям е капацитетът
му, толкова по-силна е отрицателната обратна връзка, а с това се
увеличава затихването на високите честоти.
Кондензаторът С8 не е задължителен елемент в приемника и
затсва е даден с пунктирани линии. Ако обаче искаш да подобриш
качеството на усилвателя, включи този кондензатор.
Освен това в приемника е въведено звено на развързващ фил-
тър Ь2Сг, който предотвратява самовъзбуждането на приемника
вследствие на евентуални паразитни връзки между високочестот-
373
ния и нискочесютния усилвател през общите захранващи вериги,
тъй като всички стъпала на приемника се захранват от общ токо-
източник — батерията При приемане сигналите на радиостан-
цията колекторният ток на изходния транзистор се увеличава
значително, като се изменя със звукова честота. Със същата че-
стота, но в малки граници се изменя и напрежението на батерий-
ните полюси, а с това и на транзистора във високочестотното
усилвателно стъпало. В този случай между входните и изходни
стъпала на приемника през захранващия източник се създава по-
ложителна сбратна връзка и приемникът ще се самовъзбуди. Са-
мо възбужда нею се съпровожда с виене, което изкривява приема-
нето на радиостанцията.
За да се предотврати това неприятно явление, се включва
филтър. Той трябва да ти напомни за звеното на изглаждащия
филтър в токоизправителя. Върху резистора се получава напре-
жителен пад от токовете със звукова честота, попадащи в общата
захранваща верига от изходното стъпало на приемника. Конден-
заторът на филтровото звено, както в изправителя, е включен
паралелно на токоизточника. При повишаване напрежението вър-
ху плочите му юй се зарежда повече, а при понижаване на захран-
ващото напрежение се разрежда, като по този начин поддържа
постоянно напрежението в онези участъци от веригата, към конто
е включен. По този начин групата ЬгС, сякаш развързва, т. е.
раздели по променлив ток нискочестотния и високочестотния
усилватели, предотвратявайки самовъзбуждането, поради което
се нарича развързваща. И тази трупа не е задължителен елемент —
можеш да я включиш, ако приемникът се самовъзбужда. Изобщо
в приемниците и усилвателите можеш да срещнеш по няколко
развързващи филтрови звена.
Съпротивленията на резисторите Ry, Rt, R4 и R ч трябва да
подбереш така, че колекторните токове да бъдат в посочените
граници.
Конструкцията и размерите на кутията и монтажната плочка
зависят от частите, с конто разполагаш, и преди всичко от висо-
коговорителя, кондензатора. за наЕтройка и феритната антена.
Ако използуваш миниатюрен високоговорител и керамичен три-
мер, а феритната антена има дължина 120—140 mm, приемникът
заедно с батерията ще се побере свободно в кутия с размерн
150x100x50 mm. А ако размерите на кутията се увеличат с по
20—30 mm, в нея ще се помести дори радиотранслацконен вгсоко-
говор ител със захранвахия си трансформатор. Шо се отнася до
374
външното оформление на приемника, то зависи от твоите възмож-
ности и вкус.
На фиг. 260 е показана една от възможните конструкции на
такъв приемник. Кутията и крачетата са дървени, добре зачисте-
ни със ситна шкурка и лакирани.
Фиг. 260. Приемник 1-V-3. Горе — външен вид, до-
лу — поглед отзад
Високоговорителят е закрепен върху шперплатова дъска,
която служи за лицева плоча на кутията. В нея е изрязан отвор
375
по размера на високоговорителя. Цялатадъска е покрита о тлице
вата страна с декоративна тъкан. Отдясно е копчето на конден-
затора за настройка, а отляво — буксата за включване на пръч-
ковидна или стайна антена, с която се повишава чувствит елността
на приемника.
На същата фигура е дадено и примерно разположени е на ча-
стите върху монтажната плочка. Плочката закрепи с вид и (вин-
тове за дърво) към трупчета, залепени от вътрешната страна на
кутията. Саморъчно направеният високоговорител, използуван
в този приемник, се намира зад плочката, поради което не се виж-
да на фигурата. Ако високоговорителят е електродинамичен, той
трябва да се включи към изхода на приемника обезателно през
съгласуващ (изходен) зрансформа ор.
Обмисляйки конструкцията на кутията и на плочката и мон-
тажната схема на приемника, съблюдавай следпото: високоче-
стотният трансформатср £3L4 располагай по възможнсст по-
далече от феритката, тъй като високочестотното усилвателно стъ-
пало може да се самовъзбуди: феритната антена трябва да се на-
мира в хоризонтално положение; пръстенът на кондензатора на-
прави по-широк, като се съобразяваш с дебелината на странич-
ната стена на кутията; кондензаторите и резисторите групирай
по възможност около транзисторите, към който се отнасят. За
захранването на приемника можеш да използуват една батерия
4,5V или три батерии по 1,5V, съединени последователно.
Настройката на приемника се свежда главно до установяване
на работайте режими на транзисторите, до подбиране броя на
навивките на кръговата бобина за дадения вълнов обхват, до опре-
деляне на най-подходящото разстояние между бобината за връзка
и кръговата бобина. Включвайки милиамперметър в кол екторни-
те вериги на транзисторите, подбери съпротивленията на резисто-
рите за преднапрежение така, че колекторните токове да бъдат
в посочените на схемата граници.
Високочестотната част можеш да настройваш едва след като
настроит нискочестотния усилвател. Първият признак за нормгл-
на работа на усилвателя ще бъде наличието на фон във високо-
говорителя при докосване на базовия; извод на транзистор а в пър-
вото стъпало. Работата на усилвателя може да се прове ри и със
слушалки, включени паралелно на товарния резистор R я на де-
тектора, конто да ползуваш като микрофон. Ако говориш близко
пред слушалките, във високоговорителя трябва да се чува звук.
През време на настройката на входната част на пр иемника
паралелно на настройващия кондензатор или вместо него включи
376
променлив кондензатор с максимален капацитет 470— 500 pF.
С иегова помощ ще си изясниш дали трябва дя увеличаваш или
намаляваш брея на навивките в кръговата бобина, за да нагласиш
желания от тебе вълнов обхват. При това не забравяй да завъртиш
приемника в хоризонтална плоскост—силата на приемните сиг-
наля ще се изменя. Това се обяснява с насоченото действие на фе-
ритната антена. Силата ще бъде максимална, когато надлъжната
ос на феритната пръчка е перпендикулярна на посоката на радю-
станцията.
Не забравяй и бобината за връзка. Намери й такова положе-
ние върху сърцевината спрямо кръговата бобина, при което сиг-
налът да бъде най-силен и без изкпивявания. Ако при максимал-
исте й отдалечаване от кръговата бобина приемникът работи с
изкривяване, трябва да се намали броят на навивките й. Тялото
на бобината за връзка закрепи към феритната антена с помощта
на капка лепило.
Може да се случи така, че при максимално усилване приемни-
кът да се самовъзбужда по висока честота — появява се пи щене.
В този случай размени изводите на бобината LA от високочестот-
ния трансформатор. А ако това не помогне, шунтирай бобината L3
с резистор със съпротивление 1—10 кй.
Расход на електроенергия. Какъв е разходът на енергия ст
захранващата батерия при този приемник? За да се определи,
трябва да разделит електрическия капацитет на батерията на
кон умирания от приемника ток. При напрежение на батерията
около ' ,5 V средният ток, консумиран от приемника, не превгша-
ва 12 mA (0,012А).
А сега, след като натрупа известен опит в разчитането на схе-
мите, в комплектоването на частите, в монтажа и настройката
на приемника 1-V-3, можеш да помислиш и за някакъв несло-
жен портативен приемник.
П ортативен приемник
Какъв трябва да бъде портативният приемник? Преди всичко>
трябва да бъде стабилен в работата си и да не проявява <капризи»
в движение. Освен това трябва да осигурява добро приемане на
близките радиостанции и достатъчна сила на звука, за да можеш
да го чуваш не само ти, но и твоите приятели.
Понякога от оригиналност младите конструктори се стремят
да вмъкнат приемника едва ли не в кибритена кутийка, Получава
377
се нещо средно между играчка и приемник. Каква полза от него,
ако трябва да слушаш, притискайки кутийката до ухото си. По-
мисли си: струва ли си да губиш време и да хабиш части за та-
кова развлечение^ Рззбира се, не. Нека портативният приемник
Фиг. 261. Принципна схема на портативен приемник
да бъде по-голям от джебния, дори по-тежък, но да бъде полезен.
Изборът на схемата за подобен приемник зависи от местните
условия за приемане. Ако настолният приемник, който ти препо-
ръчах, работи добре без външна антена в местността, в която жи-
вееш, въпросът се решава твърде просто — схемата му може да
се използува и при портативния приемник. Ако чувствителността
му без външна антена се окаже недостатъчна, ще трябва да доба-
вит едно високочестотно усилвателно стъпало, т. е. да мснтираш
приемник 2-V-3, например по схемата на фиг. 261. Преднолага
се, че за този приемник ще използуваш батерия 9 V.
Кое от схемата ти е вече известно? Преди всичко нискочестот-
ният усилвател, който е точно копие на нискочестотния тракт на
настолния приемник. Високочестотният тракт на първия прием-
ник беше Вдностъпален, а в портативния е двустъпален. Високо-
честотният сигнал, на който е настроен трептящият кръг LiC^
на феритната антена, се усилва от двете усилвателни стъпала на
приемника, б резултат на което на детектора се подава по-високо
напрежение на приетия сигнал. Двете високочестотни усилвателни
стъпала и трите нискочестотни усилвателни стъпала трябва да
осигурят добро приемане на най-мощните радиостанции на раз-
стояние до^500—600 km.
По какво се рязтичава първэто високочестотно стъпало на този
приемник от аналогичного стъпало на настолния приемник? Само
378
по това, че в първия случай за товар на транзистора служи висо-
кочестотният трансформатор, а тук — резисторът /?2, което е на-
правено предимно за улесняване настройката на приемника.
Създава ните върху юварния резистор /?2 високочестотни трепте-
ния, усилени от първото стъпало, се подават през кондензатора
Cs на второто стъпало (транзистор 7\) и допълнително се усилват
от него. За товар на транзистора в това стъпало служи високоче-
стотният дросел Дръ от който през кондензатора С4 трептенията
се подават на детектора, преобразуват се от него в трептения със
звукова честота и се усилват от три нискочестотни усилвателни
стъпала.
Резисторът /?4 и кондензаторът С6 образуват звено на раз-
вързващ филтър, който предотвратява самовъзбуждането на при-
емника в резултат на паразитни връзки между усилвателите през
общия захранващ източник.
В по-голяма част от досега разгледаните приемници ролята
на детектор изпълняваше един точков диод, а в този приемник
диодите са два —Дг и Д2. При такова включване на диодите в
детектора върху товарния му резистор Съ се създава почти два
пъти по-високо нискочестотно напрежение, отколкото върху то-
вара на еднодиодния детектор. Такива детектори се наричат
детектори с удвояване на напрежението. Поня-
кога ги наричат детектори със закрит вход по постоянен
ток, тъй като кондензаторът пропуска към детектора свободно
само променливата съставяща, а не пропуска постоянната съ-
ставяща от колекторната верига на транзистора Т2. Ако конден-
заторът има утечка, през него и диода Д1г включен по отношение
на поляритета на батерията в права посока, ще протича значите-
лен постоянен ток и детекторът ще детектира лошо или съвсем
няма да детектира високочестотния сигнал.
В приемника има още един непознат за тебе елемент — елек-
тролитният кондензатор С11( включен паралелно на захранва-
щия източник. Той пропуска променливата съставяща, шунтирай-
ки батерията, и по този начин отстранява действието на обратната
връзка. Ролята на този кондензатор се.усеща особено силно към
края на разряда на батерията, когато вътрешното й съпротивление
нараства и е възможно изкривяване на звука.
Предназначението на останалите части в приемника вече ти
е известно. И ако всичко ти е ясно, можеш да преминеш към мон-
тирането на приемника.
Една възможна конструкция на приемника едадена на фиг. 262.
Всички части освен висо кого вс pi теля са мснпрани върху
379
плочка с размери 100x140 mm, която е закрепена с винтове към
кутията. Високоговорителят е саморъчно направен и е закрепен
към лицевата плоча, в която е направен отвор с диаметър около
25 mm. Феритната антена е разположена в горната част на плоч-
Фиг. 262. Вид на приемника отзад
ката от тази страна, която е обърната към лицевата плоча. Дължи-
ната на феритната пръчка е 140 mm. Закрепена е към плочката с
помощта на гумени пръстени.
Данните на бобините и Lt са същите, както в предния прием-
ник. Желателно е бобината да се навие върху картонена тръбич-
ка, за да може да се движи по дължината на феритната пръчка,
измествайки малко покривания от кръга на феритната антена
вълнов обхват.
Захранващата батерия се закрепва с метална скоба. Захран-
ващият ключ е саморъчно направен и е от ножов тип. При обръ-
щане на ръчката контактитесе затварят и захранването се включва.
Високочестотният дросел е навит върху феритен пръстен с
380
магнитна проницаемост 600 и съдържа 150 навивки с проводник
ПЕВ 0,12. Залепен е към плочката.
Кутията на приемника (фиг. 263) направи от 3—5-милиметров
шперплат. От вътрешната страна на страничните стени залепи
Фиг. 263. Конструкция иа кутията и въшген вид
на приемника
дървени трупчета така, че закрепената към тях монтажна плочка
да бъде по-близо до лицевата плоча, но да не докосва високогово-
рителя. Задната стена на кутията може да се закрепи с винтове
за дърво, но ще бъде по-добре, ако тя може да се отваря за по-
лесно подмени не на батерията.
Краищата и ъглите на кутията закръгли леко с пила, след
това шпакловай кутията, зачисти я добре със ситна шкурка и я
покрий 2—3 пъти с цветен лак. Към кутията прикрепи дръжка или
каишка, за да се носи по-удобно приемникът.
Предложената конструкция на приемника е само за пример.
В зависимост от частите, с конто разполагаш, тя може да бъде из-
менена, но разположението на основните части върху монтажната
плочка трябва да се запазн такова, каквото ти предложих, за да
не се появят неприятии взаимни връзки, тъй като борбата с тях
ще те затрудни и щети отнеме много време. Понякога е толкова
трудно да се отстрани това влияние, че се налага повторно монти-
ране на приемника.
Обмисляйки конструкцията на приемника, най-напред трябва
да решиш въпроса със захранващия източник. Средният ток,
който приемникът консумира от батерията, е около 15 mA.
Съветвам те, както досёга, да монтираш приемника първона-
чално върху макетно шаси, да го настроит и след това, съобразя-
вайки се с наличните части, да обмислиш добре окончателната
му конструкция и монтажа. Не са изключени и някои изменения и
допълнения, конто ти можеш да въведеш в приемника.
381
На първэ място в приемника може да се въведе регулятор на
силата. За целта товарът на детектора — постоянният резистор
/?5, трябва да се замени с променлив резистор със същата стойност
(фиг. 264). В този случай силата на приемания сигнал ще нараст-
Кън С4
Фиг. 264. Схема за въвеждане
на регулатор на силата в при-
емника
ПГМИ-МОЗ ТгПЧ01-ПЧ03
Фиг. 265. Вариант на схемата на високо-
честотния усилвател
ва с изместване плъзгача на резистора нагоре (по схемата) и ще се
намалява с изместване на плъзгача надолу към плюсовия про вод-
ник.
Товарният резистор /?2 на транзистора Т7 може да се замени
с високочестотен дросел също като товарния дросел на тр анзи-
стора Tt. В този случай усилването на първото стъпало може да
иарасне.
За товари на двата транзистора във високочестотнчя у силва-
тел могат да бъдат използувани високочестотни трансформ атори,
както е дадено на фиг. 265. В този случай дегекторът може д а бъде
и един диод, тъй като напрежението на високочестотния с игнал,
създадено в свързващата бобина Lt на втория трансфэр матор,
ще бъде достатъчно за нормалната работа на диода. Колект орните
токове на транзисторите, конто се устанэвяват с резистор ите Rt
и Rg, не се изменят, т. е. остават в граничите 0,8—1,2 mA .
В дванадесета беседа ти предложих да монтираш ниско често-
тен усилвател с двугакгно изходно стьпало (вж. фиг. 201). Н е меже
ли да се използува такъв усилвател в портативная прие мник?
Разбира се, може. В този случай отрицателната плоча на ел ектро-
литния кондензатор С7 в портативная приемник (}мг. 261), тряб-
ва да се свърже с базата на транзистора на първото стьпа ло на
усилвателя (фиг. 201), който в този случай е транзисторъ т Т3.
Какъв ще бъде резултатьт? Изходната мэщност на приемника ще се
382
увеличи до 150—180 mW, а с това ще се повиши и силата на сиг-
налите в приемника.
По този начин, съобразявайки се с възможните изменения
и допълнения, експериментирани върху макетното шаси, монти-
рай портативния приемник.
Една народна мъдрост гласи: «7 пъти мери, 1 път режи».
Тя се отнася напълно и за портативния приемник, особено ако
искаш да намалиш размерите му. Затова искам да те посъветвам
още веднъж: съобразявайки се с наличните части, състави някол-
ко варианта на монтажната схема, избери, без да бързаш, най-
подходящия от тях и едва тогава премини към направата на плоч-
ката и към монтажа на портативния приемник.
Мрежов приемник с безтрансформаторен иэход
В качеството на експеримент и за натрупване на опит в конструи-
рането ти предлагай още един приемник, схемата на конто виждаш
на фиг. 266. Първата и най-характерна особеност на този прием
ник се състои в това, че се захранва от променливотоковата мре-
П401-П403______ !31 тЧ1 Tsj7) МП39-МПЧг Ti МП35-МПЗ>
Си 6800
П Дг Д9Д
470к
;сн
'0,047
> Ск
'0,047
As
Д226Д
тР1 пР?
Фиг. 266. Приниипиа схема иа мреков приемник с безтрансформатэрев из-
жа, чрез вграден в него токоизправител. Втората му особеност
е, че нискочестотният усилвател е с двутактно безтрансформатор-
но изходно стъпало. Като цяло това е приемник 1-V-3, проек-
тиран за работа с външна антена и заземление.
383
Да започнем от изправителя. В тази част на приемника влизат
захранващият трансформатор Трх с мрежовия ключ Ki и пред-
пазителя /7р1( диодите Д4 и Д5, транзисторът Т3 и електролит-
ните кондензатори С12 и С13. Схемата на този изправнтел е анало-
гична на изправителя с транзисторен стабилизатор, за който ти раз-
казах още в десета беседа (виж фиг. 171). Само че там за стабили-
зиране на изправения ток беше препоръчан мощен транзистор,
а тук — маломощен транзистор.
Обръщам ти внимание на захранващите вериги на приемника.
Колекторните вериги на транзисторите 7\ и Тг са включени към
изхода на стабилизатора, а колекторните вериги на трите ниско-
честотни стъпала — преди стабилизатора на изправителя. По
този начин веригите са разделени помежду си по променлив ток,
което предотвратява паразитната връзка между тях през общия
захранващ източник. Допълнително в захранващата верига на
първите два транзистора е включено звеното на развръзващия
филтър RsCe.
Още в началото ще ти отговоря на въпрос, който вероятно
те интересува: може ли този приемник да се захрани от батерия?
Разбира се, че може — така, както описаните досега приемници
и нискочестотни усилватели.
Високочестотната част на приемника вече ти е добре известна.
Тъй като се използува външна антена и заземление, за приема-
нето на местните и мощни далечни станции е напълно достатъчно
едно високочестотно стъпало. Температурната стабилизация на
работната точка на транзистора Т\ в това стъпало се осъществява
с помощта на напрежителния делител RiR3 и емитерния резистор
R3. Детекторът е изпълнен по схема с удвояване на напрежение-
то при използуването на точкови диоди от типа Д9. Резисторът
Rt е товар на детектора и едновременно с това регулатор на силата.
За по-добро съгласуване на детектора с входа на нискочестотния
усилвател транзисторът Тг на първото усилвателно стъпало е
включен по схема с общ колектор. Създаващите се в товарния
му резистор R7 нискочестотни трептения през кондензатора С9 се
подават на транзистора Т3 във второто стъпало и се усилват от
него.
Спомни си моя разказ за двутактното изходно усилвателно стъ-
пало. За да работи стъпалото в такъв режим, върху управляващите
електроди на неговите транзистори трябва да се подава нискоче-
стотно напрежение в противофаза, т. е. с изместваие на фазата на
180°. Там това се постигаше с помощта на междустъпалния пре-
ходен трансформатор във фазоинвертното стъпало, а тук — с по-
384
мощта на транзистори с различна проводимост: транзисторът 7\
е р-п-р, а транзисторът Т5 — п-р-п. Резисторът /?п и диодът
Д3 образуват базовата верига на транзисторите Tt и Ts, която е
същевременно колекторна верига за транзистора Т3. Следовател-
но напрежението на сигнала се подава на базите на транзисторите
Tt и Т& непосредствено от колекторната верига на транзистора Т3.
При това положение р-п-р-транзисторът Т4 усилва отрицател-
нпте полувълни на напрежението на сигнала, а п-р-п-транзисто-
рът Ть — положителните полувълни. Положителните и отрица-
телните полувълни на сигнала се усилват допълнително от тран-
зисторпте Те и Т7 и се сумират в общата им колекторна верига.
Създадените в тази верига мощни нискочестотни трептения през
кондензатора Сп постъпват в звуковата бобина на високоговори-
теля ВГ и се преобразуват там в звукови.
Транзисторите 7\ и Т3, Т-а и Т7 образуват два съставни транзи-
стора в двете рамена на усилвателя на мощност. При това включ-
ване всяка двойка транзистори работи като един транзистор.
Ето защо транзисторите Т\ Т3 и Ть Т7 разглеждаме като усилва-
телни елементи на едно двутактово изходно стъпало.
Двата съставни транзистора на това стъпало са включени по-
следователно един с друг и делят захранващото напрежение на
две равни части. Мощните нискочестотни трептения се отнемат
от средната точка на съставните транзистори, наречена точка
на симетрия на напреженията, и през кондензатора Си
се довеждат до високоговорителя. Капацитетът на кондензатора
трябва да бъде по възможност по-голям, за да се осигури най-
добро съгласуване на сравнително малкото изходно съпротивление
на усилвателя със съвсем малкото (4—6 Q) съпротивление на зву-
ковата бобина на високоговорителя. За вискоговорител със съпро-
тивленпе на звуковата бобина от няколко десетки ома капаците-
тът на този кондензатор може да бъде намален до 100 pF.
Обръщам ти внимание върху начина за подаване на преднапре-
жението към базата на транзистора за предусил ване Т3. Горният
(по схемата) край на резистора R8 в делителя R8R9 е свързан не с
общия минус на захранващия източник, а с точката на си-
метрия в изходното стъпало. Но в тази точка действува променлн-
вото нискочестотно напрежение. Следователно на базата на тран-
зистора Т3 през резистора R8 заедно с постоянното преднапре-
жение се подава и известно променливо нискочестотно напреже-
ние, образувайки отрицателна обратна връзка, която подобрява
работата на усилвателя.
5 Млад радиолюбител
385
Каква е ролята на диода Д3? Заедно с резистора /?п той обра-
зува делител на напрежение и същевременно работи като темпера-
тур но-стабилизиращ елемент. Падът на напрежението върху него
се намалява с увеличаване на околната температура, което се из-
ползува за температурно стабилизиране работата на двутактния
усилвател на мощност.
Какви са предимствата на усилвателя в този приемник пред
аналогичните трансформаторни нискочестотни усилватели (на-
пример по схемата от фиг. 201)? Те са две. Първото предимство е
от чисто конструктивен характер — лнпсват сравнително слож-
ните и обемисти преходен и изходен трансформатор. Това позволя-
ва да се конструират по-компактни и леки усилватели, което е
особено важно за портативната апаратура. Второто предимство
е качествено—липсват изкривяванията, внасяни в работата на
усилвателя от трансформаторите, а усилването в целия обхват на
звуковите честоти е равномерно. Безтрансформаторният усилвател
усилва на практика равномерно почти целия възприеман от нас
обхват от звукови честоти (от около 30—40Hz до 20 kHz). Ана-
логичният усилвател с преходен и изходен трансформатор усилва
равномерно по-тесен обхват от звукови честоти — от 100 Hz до
5—6 kHz.
Тези предимства на безтрансформаторните усилватели се по-
стигат за сметка на усложняване на изходните им стъпала и из-
вестно увеличение на разхода на енергия от захранването.
Една от възможните конструкции на такъв приемник е дадена
на фиг. 267. Частите на приемника и на захранващия блок са мон-
тирани върху отделяй гетинаксови плочки, конто са закрепени
с винтове към залепени за вътрешните стени на дървената кутия
планки.
Високоговорителят е прикрепен към лицевата плоча срещу
отвора в нея. През плочата прем и на ват удължените оси на настрой-
ващия кондензатор Сг и регулатора на силата със захранващия
ключ. Външната страна на лицевата плоча е облечена с декора-
тивна материя.
Примерните размери на монтажните плочки и кутията са да-
дени на фигурата.
Защо изправителят е монтиран върху отделна плоча? За да
може в случай на нужда бързо да се замени батерията, закрепена
на същата плоча.
Бобините Lx и Lit използувани в този приемник, са аналогични
на описаната в тази беседа радиоточка (виж фиг. 252). Данннте
на намотките им зависят от избрания вълнов обхват. Кондензато-
386
Фиг. 267. Възможна конструкция на приемника
387
рът С2 е малогабаритен едносекционен с твърд диелектрик. Про-
менливият резистор /?4 е с ключ. Високоговорителят е с мощност
0,5—1 W, като за удобство при монтирането му в кутията е жела-
телно да бъде елиптичен. Кондензаторите С14 и С15 трябва да
бъдат за работно напрежение над 300 V. Предпазителят Прг
е за тск 0,25 А и трябва да се прикрие с картонено капаче.
За захранващия трансформатор е пзползуван магнитопровод
Ш 16 Х20. Намотката I, начислена за мрежово напрежение 220 V,
съдържа 3300 навивки с проводник ПЕВ 0,1, намотката II —
140 навивки с проводник ПЕВ 0,31 с отвод от средата.
Паралелно на вторичната намотка на трансформатора може да
се включи маломощна лампичка, която да изпълнява ролята на
инд! катор за включено захранване (на фиг. 266 тя е дадена с
пунктграни линии). Тя може да осветява «око» върху лицевата
плоча. Остатъчното напрежение може да се погаси върху жичен
резистор с подходяще съпротивление.
Ксефициентът на усилване р на транзистора 7\ трябва да бъде
не пс-малък от 40, а на транзисторите Т2 и Т3 — не по-малък от 30.
Коефициентът на усилване на транзисторите 7\—Т7 може да бъде
в гранпците от 30 до 50, но подбирайки ги, трябва да се стремиш
двойките транзистори Tt—Ть и Тй—Т7 да имат възможно по-
близкп параметри по отношение на р и 1КО или произведенията на
коефициентите р на транзисторите Г4 и Т, и транзисторите Т5
и Т7 трябва да бъдат равни. Тези изисквания са задължително
услов1е, за да работи усилвателят на мощност без изкривявания.
В стабилизиращото звено на токоизправителя може да работи
всеки един транзистор, единственото условие е той да бъде изпра-
вен.
Настройката на усилвателя се свежда до установяване на нор-
мални работай режими на транзисторите му. Най-напред с под-
биране на резистора А?41 общият ток на покой в колекторните ве-
риги на транзисторите Tt—Тч трябва да се установи в грани-
ците 5—8 mA, а след това с изменяне съпротивлението на резис-
тора /?8 в точката на симетрия трябва да се постигне половината
от захранващото напрежение.
Предупреждавам: при замяната на резисторите /?8
и /?41 в базовите вериги на транзисторите захранващият източник
трябва да бъде изключен, тъй като транзисторите Те и Т7 биха
се повредили.
Какви изменения и допълнения могат да се внесат в този при-
емник? Ще посоча три от тях.
Първо, както вече говорихме, мрежовият захранващ блок
388
може да се замени с батерия. И ако тя е съставена от две батерии
по 4,5 V, може да се премахне преходният кондензатор с голям
капацитет Сп. В този случай схемата на изходната част на прием-
ника трябва да има вида, показан на фиг. 268. Както се влжда,
1,6-2,2™a
Фиг. 268. Схема за захранване
на приемника от батерии
Фиг. 269. Схема на
включване на гра-
мофона към усил-
вателя
високоговорителят е включен между точката на симетрия и сред-
ната точка на батериите и Бг без преходен кондензатор. Кон-
дензаторът С блокцра захранващия източник по променлив то£,
с което предотвратява самовъзбуждането на усилвателя. При та-
кова включване на високоговорителя е абсолютно задължително
да се използува двоен захранващ ключ и К2).
Второ, нискочестотният усилвател може да бъде използуван
за възпроизвеждане на грамофонни записи. За целта в приемника
трябва да се въведе превключвател (фиг. 269), с помощта на който
нискочестотният усилвател да се изключва от детектора и да се
включва към грамофона. Ако грамофэнът е пиезоелектричен, ре-
гулаторът на силата /?4 трябва да се замени с променлив резис-
тор от 470—510 k Q.
Трето, приемникътможе да работи с вътрешна феритна антена.
Но в този случай високочестотният усилвател трябва да бъде дву-
стъпален, както в описания по-горе портативен приемник.
Естествено, внасяйки едни или други изменения и допълнения,
389
ще трябва състветно да се гзменя мснтгжът, а в някси случаи и
конструкцгята на пргемшка. Най-гслеми прсмени в конструк-
цията ще се належат, ако решит да npaeim радиограмофсн.
Рефлексии приемници
В стремежа си да направят приемника достатъчно чувствителен
и с възможно по-малък брой транзистори, радислюбителите из-
ползуват често едни и същи транзистори два пъти: за усилване
на високочестотните трептения и за усилване на нискочестотните
трептения. Използуваните по този начин стъпала или транзисто-
ри се наричат рефлексии, а приемниците с такива стъпала—
рефлексии приемници.
Принципът на действие на рефлексния приемник е пояснен
на блоковата схема на фиг. 270. Модулираните високочестотни
трептения, на конто е настроен входният кръг на приемника, се
подават към ВЧ-усилвателя и се усилват от него. Отделените от
диода Д нискочестотни трептения се подават на входа на ВЧ-усил-
вателя, който сега вече работи и като усилвател на трептения със
звукова честота. След усилванего нискочестотнитетрептения мо-
гат да бъдат преобразувани от слушалките в звук или да бъдат
допълнително усилени и преобразувани в звук от високогово-
рител.
Не възникват ли взаимни смущения при едновременното усил-
ване на трептения с висока и ниска честота от един и същ транзи-
стор? Ако след детектирането нискочестотните трептения са добре
филтрирани от високочестотната съставяща, няма да има взаимни
смущения. Ако тази филтрация на сигнала липсва или е недоста-
тъчна, в резултат на положителната обратна връзка по висока
честота приемникът ще се самовъзбуди.
Предлагай ти да проверит опитно няколко варианта на ре-
флексии приемници.
Първиягп приемник е еднотранзисторен 1-V-1. Принципната
му схема е дадена на фиг. 271. Високочестстният сигнал, на
честотата на който е настроен трептящият кръг АхС,, се подава
през бобината за връзка А» към транзистора 7\ и се усглва от
него. За този сигнал транзисторът е включен по схема с общ еми-
тер. За високочестотен товар на транзистора се i зползува висскс-
честотният дросел Дрг.
Кондензаторът С4, диодът Дх и блокираният ст ксндензатсра
С5 резистор представляват познатата ти детектерна верига.
390
Създаващите се върху резистора /?2 нискочестотни трептения
през резистора /?3, кондензатора С7 и бобината за връзка L2 се
пода ват за усилване на базата на транзистора. За този сигнал
транзисторът е включен по схема с общ колектор емите-
Фиг. 270. Блокова схема на ре-
флексен приемник
Фпг. 271. Принципна схема на
рефлексен приемник 1-V-1
рен ловторител). Усиленият нискочестотен сигнал се преобразува
в звукови трептения от слушалките Сл, включени като товар в
емитерната верига.
В този случай транзисторът работи едновременно като високо-
честотен и нискочестотен усилвател. Получава се приемник
1-V-1.
Резисторът R3 и кондензаторът Cs образуват звено, което фил-
трира трептенията със звукова честота. Кондензаторът С7 е раз-
делителен.
С помощта на резистора Rt колекторният ток на транзистора
се установява в границите 1—1,5 mA вонова положение, при което
звукът в слушалките е най-силен и без изкривявания. За препо-
ръчване е слушалките да бъдат нискссмни (120—150 2).
За да можеш да почувствуваш ефекта от работата на рефлекс-
ното стъпало, съветвам те пай-напред да дадеш накъсо емитерната
верига на транзистора, да включит слушалките в детекторната
верига на мястото на резистора R2 и Да изключиш проводника към
резистора R3. Получава се приемник 1-V-0. Настрой приемника
на местната концертна станция и запомни силата на звука в
слушалките. След това, без да разстройваш входния кръг, възста-
нсвн детекторната верига и връзката към резистора R3, а слушал-
391
Т- Г.Ш-МСЗ
Фиг. 272. Принципна схема на дву-
транзистоРен приемник 1-V-2
ките включи в емитерната верига на транзистора. При това поло-
жение силата на сигнала трябва да нарасне значително. Опитай
към диода да включиш втори такъв диод (на фиг. 271 е даден
с пунктирани линии), така че детекторът да работи по схема с
удвояване на напрежението.
Приемникът ще работи още по-
силно.
Вторият приемник е дву-
транзисторен 1-V-2 (фиг. 272).
Първото стъпало на този при-
емник (транзистор Т\) е реф-
лексно, а второто (Т2) — нис-
кочестотен усилвател със слу-
шалки в колекторната верига.
И двата транзистора са вклю-
чени по схема с общ емитер.
Приемникът е с феритна ан-
тена.
Приетият и усилен от тран-
зистора 7\ сигнал се отлага
върху високочестотния дросел ДР1 и през кондензатора С4 се
подава към диода Дг. Отделеният от диода нискочестотен сиг-
нал се подава за усилване през резистора Rx и бобината за
връзка L2 на транзистора 7\. При това емптерният р-л-пре-
ход на транзистора се използува като товарно съпрстивление на
детектора.
Като нискочестотен товар в колекторната верига на транзи-
стора Т\ служи резисторътR2. От него сигналът със звукова че-
стота през разделителния кондензатор С, постъпва в стъпалото
на транзистора Т2, където се усилва и преобразува от слушалките
в звук.
Както виждаш, тук в колекторната верига на транзистора в
рефлексного стъпало са включени два товара — дроселът Дрг и
резисторът R2. В резултат на това става разделяне на висско-
честотната и нискочестотната съставяща в колекторната верига
на транзистора.
Началното преднапрежение на базата на първия транзистор се
подава през резистора /?3, диода Дг, резистора Rx и бобината за
връзка L2, а на базата на транзистора Т2 — през резистора Rt.
Колекторният ток на транзистора 7\ (0,7—1,0 mA) се устано-
вява с подбиране на резистора R3, а колекторният ток на транзи-
стора Т2 — с резистора /?4. Филтрацията на постъпващите от
392
детекторната верига към входа на рефлексного стъпало нискоче-
стотни трептения се осъществява с резистора и кондензато-
рите С5 и С2.
Така работи този приемник, като осигурява достатъчно сил но
Фиг. 273. Конструкция на приемника
приемане на местната концертна станция и най-мощннте далечни
станции.
На фиг. 273 е дадена конструкцията на този приемник така,
както са го направили младите радиолюбители от Московский
дворец на пионерите. Всички части, с изключение на променливия
кондензатор Си феритната антена и захранващия ключ, самонти-
393
рани върху гетинаксова плочка с размери 50 x 50 mm, която е
монтирана в пластмасова кутийка с вътрешни размери 105х65х
х25 mm. Бобините Lt и Ьг са навити върху картонени тела, кон-
то могат да се иаместват по дължината на феритна пръчка с дъл-
жина 105 и диаметър 8 mm. Бобината Lr в кръга на феритната ан-
тена, начислена за приемане на радиостанции в средновълновия
обхват, съдържа 125 навивки с проводник ПЕВ 0,15, навити«на-
куп» в пет секции от по 25 навивки, като разстоянието между сек-
циите е около 1 mm. Бобината L2 съдържа 20—25 навивки от съ-
щия проводник. Феритната антена е закрепена на две стойки,
изрязани от плексиглас.
Кондензаторът за настройка Сг е малогабаритен с максимален
капацитет 350—380 pF. Той е закрепен за кутийката под ферит-
ната антена и е снабден с диск за въртене оста на ротора.
Дроселът Дрг е навит върху фернтен пръстен 600НН с диаме-
тър 8 mm с проводник ПЕВ 0,2 до неговото запълване (200—250 на-
вивки). Слушалките са нискоомни. Мрежовият ключ може да бъ-
де от произволен тип. За захранване на приемника се използува
9-волтова батерия.
Настройката на приемника се състои в нагласяне на работ-
ните режима на транзисторите (с резисторите R3 и /?4) и в опитно
подбиране на разстоянието между бобините и Ь2 и положение-
то им върху феритната пръчка до постигане на максимална сила при
възможно най-добра селективност на приемника.
В приемника могат да се внесат редица изменения и допъл-
нения. Може например да се измени вълновият обхват съобразно
с местните условия. Малогабарптният променлив кондензатор
(Cj) може да се замени с керамичен тример. Ако в района ви се
чува само една станция, целесъобразно е този кондензатор да се
замени с постоянен и кръгът на феритната антена да се/острой
на тази честота. Ще се получи приемник с фиксирана нв’стройка.
Такъв приемник е интересен като сувенир, като подарък за
твсето по-малко братче или сестриче, за твоя приятел. И ако прия-
телят ти все още не е радиолюбител, той непременно ще поиска
да стане такъв. А за тебе ползата ще бъде в натрупания опит.
Третият приемник е четиритранзисторен 2-V-3 с двутактен
изход. Този приемник се продава като комплект за монтиране под
наименованието «портативен радиоприемник «ЮНОСТЬ1». Този
комплект можеш да монтираш самостоятелно.
Принципната схема на приемника е дадена на фиг. 274. Пър-
вите две стъпала (7\ и Т2) са рефлексии и изпълняват функциите
394
на високочестотен усилвател и нискочестотен предусилвател,
а стъпалото на транзисторите Т3 и 1\ е двутактен усилвател на
мощност.
Как работят първите две рефлексии стъпала на приемника?
Фиг. 274. Принципна схема на приемник «Юность»
Отделеното от кръга LlC1 на феритната антена напрежение на
високочестотния сигнал се подава през бобината за връзка L3
към транзистора 7\ и се усилва от него. За подобряване на чув-
ствителността и селективността в това стъпало на приемника се
използува положителна обратна връзка по висока честота, осъ-
ществена от бобината за обратна връзка L2. За товар на това стъ-
пало служи резисторът R3. Създаващото се върху него напрежение,
усилено от първото стъпало, се подава непосредствено на базата
на транзистора Т2 във второто стъпало. Високочестотен товар на
транзистора в това стъпало е бобината Lt на високочестотния
трансформатор £4 Ь5. От бобината сигналът постъпва на дио-
да Д\, детектира се и вече като нискочестотен сигнал се подава
през резисторите 7?г, Rt и бобината за връзка L3 на входа на съ-
щия двусТъпален усилвател. Резисторът R3 сега изпълнява ро-
лята и на нискочестотен товар за първия транзистор, а първпч-
ната намотка на трансформатора Трг — на нискочестотен товар
395
на транзистора във второто стъпало. От намотката // на транс-
форматора Тр! нискочестотният сигнал постъпва в противофаза
на базите на транзисторите Т3 и Tt, усилва се от това стъпало и се
преобразува от високоговорителя в звукови трептения.
Филтрацията на нискочестотния сигнал се осъществява от ре-
зисторите 7?г, Ri и кондензаторите С3 и С2. Резисторът Rt е едно-
временно и регулатор на силата: тя ще бъде максимална, когато
плъзгачът на резистора се намира в крайне ляво (по схемата)
положение. През резисторите R3, Rr и свързващата бобина L3
на базата на транзистора Т\ се подава преднапрежение, което се
отнема от резистора Rt, включен в емитерната верига на транзи-
стора Тг. При това положение между емитера на транзистора
Т2 и базата на транзистора Т\ се създава отрицателна обратна
връзка по постоянен ток, която стабилпзира работните режим»
на двата транзистора. Преднапрежениетона базата на транзисто-
рите в изходното стъпало се подава от напрежителния делител
RiRa. Филтровото звено RaCe и кондензаторът С9 предотврати-
ват самовъзбуждането на приемника.
Приемникът осигурява приемане на средновълнови станции,
отдалечени до 500 km. Изходната мощност на приемника е око-
ло 150 mW. Средният ток, консумиран от батерията, не превишава
20 mA.
Фиг. 275 дава известна представа за готовия приемник и мон-
тажната му плочка. Смитам, че е безсмислено да ти разказвам
подробно за конструкцията на приемника, за направата на кре-
пежните елементи, тъй като изработването им в любителски
условия е трудно. Ако се пак пожелает да монтираш по своя
конструкция аналогичен приемник, ще ти дам данни за основнп-
те части.
В приемника могат да бъдат използувани транзистори с коефи-
циент на усилване £ от 20 до 100, при това параметрите на тран-
зисторите Т3 и Т4 в изходното стъпало не трябва да се различават
с повече от 10%. Ако в първнте две стъпала са използувани тран-
зистори с р над 60, бобината за обратна връзка трябва да се вз-
ключи, тъй като вследствие на голямото усилване приемникът
може да се самовъзбуди.
За феритна антена се използува плоска феритна пръчка 600 НН
с размерн 85 х20 X 3 mm.Бобините върху нея са^авити върху хартпе-
нн тръбички и съдържат: Lr — 90 навивките проводник литцен-
драт, навити на 5 секции от по 18 навивки, L2—1—2 навивки
с проводник ПЕВ 0,12, и L3—2—6 навивки със същия проводник.
Високочестотняят трансформатор може да се навие върху
396
феритен пръстен марка 600 НН с диаметър 8 mm. Намотката L 4
съдържа 70 навивки, а намотката — 120 навивки с проводник
ПЕВ 0,12.
Трансформаторите Tpt и Тр2са навити върху магнитопроводи
Фиг. 275. Конструкция на приемника «Юность»
397
от пермалон ШЗхбшт. Намотката / на трансформатора Трг
съдържа 2100 навивки, а намотката // — 290x2 навивки с про-
водник ПЕВ 0,06. Намотката / на трансформатора Тр2 съдържа
2 x 450 навивки с проводник ПЕВ 0,09 и намотката II— 80 на-
вивки с проводник ПЕВ 0,23. За улесненпе в този приемник могат
да се използуват преходчите и изходните трансформатор!! на все-
ки транзисторен приемник с двутактен трансформаторен изход.
Звуковата бобина на високоговорителя има съпротивление
0,5 Q.
Останалите части на приемника могат да бъдат от всякакъв
тип.
« * «
В тази беседа ти предложих за конструиране няколко различ-
ии по сложност линейни транзисторни приемници. По-голямата
частоттях ти бимогълда проверит върху макетнэ таен, а някои—
да монтираш и да ползуваш сам или да подарит на близките си.
Но може да тръгнеш и по друг път. Най-напред да усвоит
линейните лампови приемници, за конто ще ти разкажа в следва-
щата беседа, и след това да се върнеш на транзисторните прием-
ници.
398
ШЕТНАДЕСЕТА БЕСЕДА
ЛАМПОВИ ЛИНЕЙНИ ПРИЕМНИЦИ
Тази беседа, както и предишната, е също продолжение на раз-
говора са саморъчно направените приемници. Тук обаче става
дума за приемници, изпълнени с електронни лампи.
Само преди 8—10 години радиолюоителите строяха с еднакъв
интерес както мрежови, така и батерийни лампови приемници.
Промишлеността също произвеждаше лампови приемници с
батерийно захранване. Сега тези приемници загубиха своята при-
влекателност за радиолюбителите, тъй като ги смениха по-иконо-
мичните и удобни за ползуване транзисторни приемници. Ето
защо в тази беседа ще говорим само за лампови приемници с мре-
жово захранване.
Конструирайки мрежови приемници, ще ти се наложи да ра-
ботиш с високи напрежения. Във връзка с това ми се иска още
веднаж да ти напомня: бъди особено внимателен и предпазлив.
Невниманието при работа с мрежовия захранващ блок може да
има неприятии последствия. Не забравяй за това никога!
Предлагай ти няколко различии по сложност приемници и
техни варианта. Избери някой от тях, преценявайки своите сили
и възможности. И все пак, аз те съветвам да започнеш от просто-
те — от едноламповия приемник. А когато го монтираш, изпиташ
и настроит, няма да ти бъде трудно да го превърнеш в двулампов.
От едноламповия приемник към двулампов
с обратна връзка
Принципната схема на този приемник, показана на фиг. 276,
е повторение на най-простия приемник, който ти познаваш от три-
надесета беседа (виж фиг. 212). Добавена е само бобината за обрат-
на връзка Ь2. Получава сееднолмпов приемник срешетъчно детек-
тиране и серийна положителна обратна връзка (по схемата на
фиг. 214).
399
Опитай се да си обясниш как ще работи такъв приемник.
В него се използува пентодът 6Ж8. Мрежовият захранващ блок
се включва към съответните клеми на приемника. Заземеният
проводник е общ за отоплптелните и анодно-екранната вериги.
Трептящият кръг е
разчетен за приеманена радио-
станции от средновълновия и
дълговълновия обхват. Отворе-
ното положение на контактите
на превключвателя Пг съот-
ветствува на дълговълновия, а
затвореното — на средновълно-
вия обхват. При първото поло-
жение на превключвателя в
трептящия кръг работят двете
секции на бобината Lr и про-
менливият кондензатор С2, а
при второто — само горната
Фиг. 276. принципа схема на едно- секция на бобината L. и про-
лампов приемник с обратна връзка менливият кондензатор С2. По
такъв начин грубата настройка
(превключването на обхватите)
се осъществява с превключвателя ПА, а плавната — с промен-
ливия кондензатор С2.
Бобината за обратна връзка ь2, включена последователно в
анодния кръг на лампата, има променлива връзка с бобината на
кръга. На фигурата това е означено със стрелка, пресичаща двете
бобини. Големината на обратната връзка може да се регулира,
като бобината за обратна връзка се върти вътре в бобината на
кръга.
Напрежението на екранната решетка на лампата се подава
през гасящия резистор /?2. Създаващото се в тази верига при ра-
бота на приемника променлийег'напрежение се затваря към земя
през кондензатора С5. Кондензаторът С\, блокиращ слушалката,
пропуска високочестотната съставяща на анодния ток на лампата.
Една от възможните конструкции на приемника е показана на
фиг. 277. Приемникът е монтиран върху шаси с висока лицева
плоча. На лицевата страна на плочата саизведени краищата на
осите на променливия кондензатор С2 и на бобината за обратна
връзка Lt, върху която са поставени копчета с репер за настрой-
ка. Към копчето за регулиране на обратната връзка са предвиде-
ни ограничители на въртенето на бобината. В долната част на пло-
400
чата са разположени буксите за включване на високоомни радио -
слушалки и превключвателят на обхватите. Отгоре върху ша-
сито се намират бобините, променливият кондензатор и лампата,
а на задната стена на шасито — буксите за включване на антена-
Фиг. 277. Еднолампов приемник с обратна връзка
та, заземяването и захранващият блок. Останалите детайли са
монтирани отдолу на шасито. За по-голяма стабилност на монтажа
на детайлите в екранната верига и на кондензаторите в управля-
ващата верига на лампата са използувани монтажни ушички.
Зад променливия кондензатор има свободен отвор. Той е пред-
назначен за лампата на нискочестотния усилвател.
26 Млад радиолюб1гтел
401
Предната плоча и задната стена на шасито изготви от шпер-
плат или дъска с дебелина 6—8 mm, а хоризонталната част на
шасито — от фурнир с дебелина 3—4 mm. Ако конструкцията се
окаже недостатъчно стабилна, прибави стабилизиращи ъгълчета
Фиг. 278. Конструкция на бобините за едноламповия
приемник с обратна връзка
или странични стени.Отворите за лампите с диаметър 27 mm про-
бий или изрежи с резбарско лъкче преди комплектуването на ша-
сито.
Бобините на приемника са саморъчно направени. Тяхната
конструкция е показана на фиг. 278. Бобината Ly е закрепена към
предната плоча с помощта на дървени трупчета. Тя е неподвижна.
Тялото на бобината за обратна връзка Ьг е неподвижно закрепе-
но към оста, с чиято помощ бобината се въртп. За лагери на оста
402
служат отвори в тялото на кръговата бобина. При завъртане на
бобината Lt на половин оборот (180°) големината на обратната
връзка се изменя от минимум до максимум. Оста на бобината £2
е блокирана срещу надлъжно изместване с помощта на щифтче-
та — карфички или тънки гвоздейчета, забити в оста й от външна-
та страна на тялото на бобината £х. Подщифтчетата върху оста са
надянати картонени шайби, за да не се поврежда изолацията на
проводника на кръговата бобина.
Защо се предлага точно такава конструкция на бобините?
За това, че ще ти позволи не само да усетиш ефекта на обратната
връзка, но и да видиш как влияе върху нейната големина положе-
нието на бобината за обратна връзка спрямо бобината на кръга.
А изобщо конструкцията на бобините и начинът на регулиране на
обратната връзка могат да бъдат други, за което ще ти разкажа
по-нататък в тази беседа.
Плавността на въртене на бобината за обратна връзка и на-
деждността в работата й зависят много от прецизното изготвяне
и съединяване на нейните части. Твърде важно е например тя
да не закача в тялото на кръговата бобина. Препоръчвам ти след-
ното: първо да се залепят и обработят телата, да се подготвят
осите, да се пробият в телата отвори по диаметъра на оста, да се
сглоби и отрегулира бъдещата конструкция, а след това да се раз-
глоби, да се навие проводникът и едва тогава бобината да се сгло-
би окончателно и да се закрепи към шасито.
Телата за бобините изготви от пресшпан или дебела хартия
по известния ти вече начин. Размерите им са посочени на фигу-
рата. Към краищата на телата закрепи изводни клеми^- Към тях
ще запояваш прокараните вътре в телата изводи на бобините.
Оста на бобината £2 е кръгла пръчица с диаметър 5—7 и
дължина 125—130 mm, подобна на дървена ученическа писалка
или кръгъл молив. В единия край на пръчицата пробий надлъжно
отвор с диаметър 3—4 mm на дълбочина 25—30 mm, а след това
и страничен отвор. Те образуват канал за нзвеждане на проводни-
ците на бобината £2 навън отбобината на кръга. Ако ти е трудно да
пробиештакиваотвори, направи вкраяна пръчицата книжна тръ-
бичка (виж долу вляво на фиг. 278). Намажи с лепило хартиена
лентичка с ширина 35—40 и дължина 90—100 mm и плътно я
навий около края на пръчицата. След като лепилото изсъхне на-
пълно, направи в получената тръбичка страничен отвор за изво-
дите на бобината.
Отворите в телата трябва да бъдат такива, че оста да влиза
4 3
с труд в тях и да не се движи по отношение на тялото на кръго-
вата бобина, като се задържа за сметка на триенето.
За кръговата бобина е подходящ проводник с диаметър
0,25—0,3 mm, а за бобината за обратна връзка—проводник с диаме-
тър 0,15—0,2 mm с производна изоляция. Бобината за обратна
връзка L2 трябва да съдържа около 70 навивки, навити по равно
от двете страни на осовия отвор. Бобината на кръга трябва да
има общо 170—180 навивки с отвод от 60—70-ата навивка. Мал-
ката секция представлява средновълновата част на бобината.
Когато навиеш бобините, събери ги в една обща конструкция.
От външната страна на кръговата бобина надени върху оста
картонени шайби и внимателно набий в оста гвоздейчета. Премест-
вай бобината за обратна връзка дотогава, докато престане да за-
кача в тялото на кръговата бобина. При това положение залепи с
няколко капки лепило тялото й към оста.
Изводите на бобината за обратна връзка изкарай навън през
тръбовидната част на оста. Направи ги с гъвкав многожилен
проводник с копринена или хартиена изоляция. Обикновеният
меден проводник не е подходящ зя тязи цел, тъй кято при върте-
нето ня бобинятя може дя се претрие; в резултят ня товя извеждя-
щите проводници могят дя се прекъснят или дя се дядат някъсо.
Бобините зякрепи към лицевятя плочя с помощтя ня кярто-
неня ивиця, кято предвярително изрежеш в нея отвор зя оста
на бобината за обратна връз'ка. Положението на бобините фикси-
рай с две дървени трупчета, залепени към лицевата плоча. А за
да не се нарани в трупчетата изолацията на проводника на кръго-
вата бобина, залепи върху тях парченца бархет или друга мека
материя.
Ако за настройка на приемника използуваш саморъчно на-
правен или фабричен кондензатор, чийто капацитет не превишава
300—350 pF, в бобината на кръга направи не един, а два-три
отвода. А ако разполагаш с блок от променливи кондензатори,
можеш да го поставит в приемника, като използуваш само една-
та му секция.
Ролята на превключвател на обхватите в нашата конструкция
изпълнява «це-ка»-ключе или саморъчно направен превключва-
тел, например от ножов тип.
Приемникът може да се захрани от всеки токоизправител,
който осигурява постоянно напрежение 220—250 V.
Преди да включиш захранващия блок към приемника, провер и
дали няма грешки в монтажа. Включи към кръга верига от де-
тектор и слушалка и изпробвай тази част като детекторен прием-
404
ник, за да се убедиш в нейната изправност. След това изключи
временно бобината за обратна връзка, а анода на лампата свържи
директно с буксата за слушалките. Постави лампата, включи за-
хранването и изпробвай приемника без обратна връзка. Той тряб-
ва да работи като най-прост еднолампов приемник.
След това включи бобината за обратна връзка. Провери как
се регулира обратната връзка. Настрой приемника на една от ра-
диостанциите и бавно върти копчето за обратна връзка. Силата
на сигнала трябва постепенно да нараства. При определено по-
ложение на намотките на бобината за обратна връзка спрямо
намотките на бобината на кръга ще чуеш леко пуканевслушал-
ките и ще се появи пищене, изкривяващо предаването. Пукането
определи Прага на генерация. Със завъртането на бобината за
обратна връзка в другата посока генерацията спира. Усилването
ще бъде най-голямо близо до прага на генерация.
Ако вместо усилване се получи затихване на приемането,
което е указание за наличието на отрицателна обратна връзка,
бобината за обратна връзка трябва да се завърти на 180° или да
се разменят местата на нейните изводи.
Може да се случи така, че при въртенето на бобината за обратна
връзка силата да нараства, но да не се стигне до генерация. Това е
указание за слаба обратна връзка. Може да се усили чрез увели-
чаване броя на навивките на бобината за обратна връзка с 15—20.
Може да се наблюдава и следното явление: при увеличаване
на обратната връзка възниква генерация, която не изчезва вед-
нага с намаляване на връзката, а с известно закъснение. Това
явление може да се отстрани, като между анода и лампата и зазе-
мения проводник се включи керамичен илислюден кондензатор
с капацитет 100—120 pF (на фиг. 276 той е показан с пунктирани
линии).
Бърза и точна настройка на приемника с обратна връзка се
достига с натрупване на опит. Обикновено се работи едновременно
с двете ръце: с едната ръка се върти копчето за настройка, а с дру-
гата се регулира обратната връзка. При приемане на мощни,
близко разположени концертни станции настройката на прием-
ника е проста: най-напред трябва да се върти копчето за настрой-
ка, докато се получи максимална сила, след това трябва да се
установи такава големина на обратната връзка, при която
предаването се чува още по-добре, но все още не възниква ге-
нерация.
При приемане на далечни станции обратната връзка се довеж-
да до стелен, при която в слушалките или високоговорителя се
405
получава шум, характеризиращ възникването на слаба генерация,
и бавносевърти копчето за настройка. В този случай радиостан-
цнята се открива по появяването на пищене с висок тон. По-
Фиг. 279. Принципна схема на двулампов прием-
ник с обратна връзка
нататъшното съвсем бавно въртене на копчето за настройка е
съпроводено от понижаване височината на тона, а след това —
от ново повишаване. Копчето за настройка трябва да се установи
в средното положение на пищене. След това обратната връзка се
намалява до затихване на генерацията и след това с незначително
завъртване на копчето за настройка кръгът се донастройва до
получаване на най-силно приемане.
Изпълни, както трябва, този приемник, а след това добави
към него просто нискочестотно усилвателно стъпало.
Принципната схема на такъв вариант е дадена на фиг. 279.
В усилвателя се използува триодът 6С5С. Има се пред вид, че за
товар на това стъпало ще се използува радиотранслацнонен висо-
коговорител заедно с неговия съгласуващ трансформатор.
Какви изменения настъпиха в бившия еднолампов приемник?
За аноден товар на лампата досега се използуваха слушалките,
блокирани с кондензатора С4. Сега ролята на товар изпълнява
резисторът 7?з, а кондензаторът С4 блокира високоговорителя ВГ,
включен в анодната верига на изходната лампа. Тъй като съпро-
тивлението на анодния товар на лампата Лг нарасна, съпротивле-
нието на резистора /?2 също трябва да бъде увеличено така, че
406
6.SV
Към
ВГ
Фиг. 280. Монтаж на ннскочестот-
ния усилвател
за нискочестотния усилвател:
напрежението на екранната решетка да бъде по-малко от анод-
ното.
Какво е предназначението на останалите елементи в този при-
емник?
Кондензаторът Св, блоки-
ращ по висока честота анодна-
та верига на първата лампа,
подобрява действието на обрат-
ната връзка. Кондензаторът С7
е разделителен, е резистор
за решетъчна утечка на втора-
та лампа. През резистора Rt на
управляващата решетка на из-
ходната лампа се подава отри-
цателно напрежение, действу-
ващо върху резистора за авто-
матично преднапрежение /?5. По
променлив ток резисторът за
преднапрежението е блокиран
от кондензатора С8, с което
се отстранява отрицателната
обратна връзка в изходното
стъпало.
Върху шасито на еднолам-
повия приемник ти остави място
сега постави на това място ламповия цокъл и ръководейки се от
фиг. 280, монтирай усилвателя. Старай се да групираш частите
около цокъла. Веригата на управляващата решетка трябва да
бъде колкото е възможно по-къса и същевременно отдалечена от
анодната верига. В противен случай между двете вериги може
да възникне паразитна връзка и усилвателят да се самовъзбуди.
Решетъчният резистор Rt и преходният кондензатор С7 за-
пои непосредствено към цокъла на лампата Лг. Към втория извод
на кондензатора С7 запои товарния резистор 7?3 и кондензатора
Сг,. Тук запои и проводника от веригата за обратна връзка, който
в едноламповия приемник водеше към слушалките. Ако този въ-
зел се окаже нестабилен, използувай монтажни ушички. Освобо-
дената букса на слушалките свържи с анода на изходната лампа.
Приемникът стана двулампов. Сега буксите, конто по-рано бяха
предназначени за слушалките, станаха букси на високоговори-
хеля.
407
След като завършиш монтажа на приемника, свери го с прин-
ципната схема. Ако няма грешки и частите са изправни, прием-
никът ще работи без допълнителна настройка.
А сега няколко допълнителни съвета. В детекторного стъпало
на приемника вместо лампата 6Ж8 могат да се използуват пенто-
дите 6Ж7, 6Ж1П, 6Ж4П, както и пентодните части на лампите
6Б8С, 6Б8П, а в изходното стъпало освен лампата 6С5С — три-
одите 6С1П, 6С2П, 6С2С или същите пентоди, както в първото
стъпало, но включени като триоди (анодът и екранната решетка
са евързани заедно).При замяна на лампите имай пред вид цокли-
те на новите лампи.
В приемника може да се въведе регулатор на силата, като по-
стоянният резистор Т?4 в решетката на изходната лампа се замени
с променлив със същото съпротивление, а също и регулатор на
тембъра по известния ти вече начин (виж фиг. 206).
В трептящия кръг може да се използува каквато и да е бо-
бина, а регул ирането на обратната връзка може да се осъществи с
променлив резистор. В този случай бобината за обратна връзка,
състояща се от 50—60 навивки с изолиран проводник 0,15—0,2 mm,
навий равномерно върху бобината на кръга. Променливият рези-
стор със съпротивление 5—10 kQ включи по схемата на фиг. 215 а.
Той може да се постави между превключвателя на обхватите и из-
ходните букси на приемника.
Може, разбира се, да се повиши и изходната мощност на прием-
ника, като се използуват съответните лампи, да се монтира заед-
но с изправителя, както това се прави в приемниците, за конто ще
разкажа по-нататък в тази беседа, но тогава той ще загуби своята
простота.
Напомням: ползувайки приемника с обратна връзка, не го
оставяй в режим на генерация, не «замъреявай» етера със смуще-
ния, не бъде «прасе в етера», както радиолюбителите наричат
притежателите на генериращи приемници.
Приемник-радиоточ ка
В петнадесета беседа ти препоръчах да монтираш транзисторен
приемник-радиоточка. Възможно ли е подобен приемник да се
направи и с електронни лампи.
Принципната схема на такъв приемник е дадена на фиг. 281.
Той е разновидност на предишния приемник, но с диодно детекти-
ране и без обратна връзка. Може да се монтира в кутията на радио-
408
транслационен високоговорител. Ще отбележа само някои осо-
бености на приемника.
Трептящият кръг, образуван от бобината L1( кондензатора Сг
и антенното устройство, е настроен постоянно на честотата на мест-
Фиг. 281. Принципна схема на приемник-радиоточка
ната концертна станция. Настройката на кръга на вълната на тази
радиостанция става с подбиране индуктивността на бобината Li
и капацитета на кондензатора Сг. Модулираните високочестотни
трептения, възникващи в кръга, постъпват през кондензатора Cs
на анода на лампата ^исе детектират от този диод. За товар на
анодната верига служи резисторът /?г Нискочестотните трепте-
ния от този резистор се подават през кондензатора С4 на управля-
ващата решетка на лампата Лг и се усилват от нея. Какво става по-
нататък с нискочестотните трептения, ще си обясниш сам.
Ролята на кондензатора С3 в първото стъпало на приемника
е различна от тази в решетъчния детектор. В дадения случай
кондензаторът е разделителен: през него минават свободно висо-
кочестотните трептения. Не се пропускат обаче нискочестотните
трептения, получени във веригата на диодния детектор, конто
трябва да се подадат на управляващата решетка на лампата.
В този приемник се препоръчва диодно детектиране, тъй като
диодният детектор внася по-малки изкривявания от решетъчния.
Едно от основните достойнства на решетъчния детектор е, че поз-
волява да се въведе обратна връзка, която повишава чувствител-
ността и селективността на приемника. Но при приемането на близ-
ки или мощни далечни станции обратната връзка не дава голям
409
ефект. В тези случаи е по-целесъобразно да се използува диодно
детектиране. При това усилването ще се намали, но ще се подобри
качеството на приемане.
Паралелно на анодната верига на триода на първата лампа,
изпълняваща ролята на нискочестотен предусилвател, е включе-
на /?С-групата R5Ce, която подобрява тембъра на звука. Желаният
тембър на звука се установява при настройката на приемника с
подбиране на резистора /?5: колкото по-малко е неговото съпро-
тивление, толкова по-забележимо «се режат» високите звукови
честоти, толкова по-басов е звукът.
Капацитетите на кондензаторите, съпротивленията на рези-
сторите и работните режими на лампите са дадени на принцип-
ната схема. Кондензаторите С2, С3 и С8 са керамични или слю-
дени, а останалите — хартиени. Работного напрежение на електро-
литнпте кондензатори е 10—20 V. Капацитетът на кондензатора
С.2 е до 560 pF и трябва да се подбере опитно при настройката на
кръга.
Броят на навивките на бобината трябва да съответствува на
вълновня обхват, в който работи местната станция.
За описания приемник е подходящ всеки радиотранслационен
високоговорител от електродинамичната система заедно със съгла-
суващпя трансформатор, който се използува като изходен, и с ре-
гулятора на силата. Достатъчно е в него вата кутия да има място
за монтажная блок на приемника.
Една от възможните конструкции на такъв приемник е даде-
на на фиг. 282. Частите на приемника са монтирани върху П-об-
разно шаси-с ориентировъчни размери: ширина 45, дължина 130
и височина 25 mm. Шасито е закрепено за дъното на кутията с
винтеве за дърво. Анодната верига на изходната лампа е евързана
с първичната намотка на трансформатора чрез два изолирани
проводника. Приемникът се евързва към захранващия блок с три
изолирани проводника, оплетени в шнур.
Шасито на приемника направи от листова стомана, алуминий
или дуралуминий с дебелина 1,5—2 mm. Съветвам те най-напред
да изрежет шасито от картон или дебела хартия. Опитай се да
го побереш в кутията на високоговорителя и да разположиш вър-
ху него всички части с цел да уточнит размерите и разположение-
то на отворите. Металното шаси изрежи и огъни по този модел.
При закрепването на ламповите цокли с гайките затегни мон-
тажните ушички към винтчетата. Към тях ще запояваш онези
части и монтажни проводници, конто трябва да се заземят. Кон-
дензаторите и резисторите на входните вериги монтирай на плоч-
410
ка до цокъла на първата лампа. Захранващите проводници при-
крепи към шасито с метални скобички. Останалите кондензатори
и резистори запой съгласно схемата направо към крачетата на
ламповите цокли и заземителните ушички, без да удължаваш из-
Фиг. 282. Монтаж на прнемника-радноточка
водите им. Като опорни монтажни точки можеш да използуваш
онези крачета отламповите цокли, на конто неса изведени лампови
електроди. В описания приемник например може да се използува
четвъртото краче от цокъла на изходната лампа.
В трептящия кръг на приемника е използувана бобина с фе-
ритна сърцевина за настройка, за коятоти разказах в девета беседа
(фиг. 156). Бобината може да бъде и най-прост вариометър —
бобина, съдържаща секция за настройка (фиг. 155).
Регулирането на приемника се свежда до настройване на треп-
тящия кръг и подбиране на най-приятен тембър на звука. Гру-
411
бата настройка на кръга става с подбиране стойиостта на конден-
затора С2, включен в кръга, а фината — с изменение индуктив-
ността на бобината. Указание за точната настройка е максимал-
ната сила на звука.
Ако в кръга използуват бобина с феритна сърцевина, както в
аналогичния транзисторен приемник (фиг. 252), най-напред подбе-
ри капацитета на кондензатора С2 и след това донастрой кръга с
изместване на сърцевината.
Ако във вашия район се чува добре не една, а две станции,
приемникът може да се допълнп с още един кръг, настроен на че-
стотата на втората станция, и превключвател, чрез който диодната
верига на първата лампа може да се включва към единия или дру-
гия кръг. Получава се приемник за две програми.
В приемника може да внесет и редица други изменения и
допълнения. Например можеш да използуват палчикови лампи,
а детектирането да извършиш с точков полупроводников диод.
В кутията на високоговорителя можеш да поставит и токоизпра-
вител, изпълнен с диоди и малогабаритен захранващ трансфор-
матор. Освен това приемникът и изправителят могат да се монти-
рат върху общо шаси, закрепено във вертикално положение.
Усилвателят на приемника може да се използува и за възпроиз-
веждане на грамофонни записи, включвайки грамофона паралелно
на резистора /?2.
Кое е по-интересно и коее по-добре да направит — ще решит
сам.
Един въпрос: Може ли високоговорителят на нашия прием-
ник да се използува по прякото си предназначение — да се вклю-
чи в радиотранслационната мрежа? Разбира се, че може. За тази
цел в приемника е необходим само един превключвател, с който
първичната намотка на трансформатора да се включва или към
анодната верига на изходната лампа, или към шнур, водещ до
розетката на радиотранслационната мрежа.
Повишаване чувствителността и селективността на приемника
Когато се оценява даден приемник, взима се пред вид не само
силата и естествеността на звука, възпроизвеждан от високо-
говорителя, което се определи предимно от схемата и качеството
на работа на нискочестотния усилвател, а и параметрите му се-
лективност и чувствителност.
412
Под понятието «селективност» се разбира способността на прием-
ника да отдели от всички трептения, възникващи в антената му,
само онези, на конто е настроен. Когато приемникът ясно отдели
станцията, на която е настроен, казва се, че той има добра селек-
тивност. Ако при приемането на една станция се чуват и други,
близки по честота станции, казва се, че приемникът има лоша
или недсстатъчно добра селективност.
Повишаването на селективността се постига с намалявайе ка-
пацитета на антенния кондензатор, с увеличаване броя на треп-
тящите кръгове, настройвани на честотата на радиостанцията.
Така например, ако във веригата на управляващата решетка на
лампата, работеща в режим на решетъчна детекция, се включи
настройван кръг, индуктивно свързан с антенния настройван
кръг, селективността ще нарасне.
Вторият качествен показател на приемника — чувствител-
ността — характеризира способността му «да улавя» слаби сиг-
нали на далечни станции. Ако приемникът не реагира на сигна-
лите на далечни станции, казва се, че той има ниска или лоша
чувствителност. Ако пък приема голям брой далечни и маломощни
станции, казва се, че чувствителността му е добра.
Чувствителността на приемника зависи от качеството на ан-
тената и заземлението, от използуваните в него радиолампи и
техните режими на работа. Приемникът с обратна връзка напри-
мер е значително по-чувствителен от аналогичния му приемник
без обратна връзка. Наред с това обратната връзка повишава и
селективността на приемника. Сыцият приемник ще стане по-
чувствителен и по-селективен, ако пред детектора се постави усил -
вател на висока честота с настройвани трептящи кръгове. За по -
добни преустройства ти разказах при транзисторните приемници,
само че там настройваните кръгове бяха във входната верига.
На фиг. 283 са дадени две опростени схеми на най-разпростра-
нените високочестотни усилватели, изпълнени с пентоди. И в
двата случая лампите Лг работят в режим на решетъчно детекти-
ране. Създаващите се в анодните им вериги трептения със звукова
честота се подават на допълнителни нискочестотни усилватели
(НЧУ), конто не са посочени на схемите. Левите части на схемите
са високочестотните усилвателни стъпала.
Да разгледаме най-напред схемата на усилвателя, даден на
фиг. 283 я. Приетите от антената модулирани трептения с висока
честота постъпват през кондензатора в кръга ЬгСг. Лампата Лг
усилва тези трептения. В анодната й верига, свързана посред-
ством кондензатора С3 с кръга L2C5 на детекторното стъпало, е
413
включен високочестотният дросел ДР1- Дроселът оказва голямо
съпротивление за променливия ток, вследствие на което в този
участък на веригата анодният ток съдържа постоянна и промен-
лива съставяща. Постоянната
тавяща минава през дросела, а
високочестотната — през кон-
дензатора С3 в кръга £2СБ. При
едновременната настройка на
двата кръга на честотата на
приеманата станция в кръга
£2С5 се получават високочестот-
ни трептения, многократно по-
силни оттрептенията във вход-
ния кръг. Тези трептения се
детектират от лампата Л3 и от
анодния й товар 7?3 се пода-
ват през кондензатора С7 на
входа на нискочестотния усил-
вател .
Кондензатбрът С3 е разде-
лителен. Ако той пропуска по-
стоянния ток, анодният токо-
източник ще се даде накъсо
през дросела Дрг и бобината
Lg. Приемникът няма да рабо-
ти, а дроселът и бобината мо-
К)
Фиг. 283. Опростяване схемата на
високочестотния усилвател
гат да се повредят. Капацитетът на този кондензатор може да
бъде в границите 270—510 pF.
А сега да разгледаме схемата на усилвателя от фиг. 283 б.
При нея антената, заземлението и бобината Lx образуват аперио-
дичен, т. е. ненастройван, входен трептящ кръг. Индуктивността
на бобината Lx се подбира така, че собствената честота на този
кръг да бъде по-ниска от най-ниската честота на дадения обхват.
Бобината Lx и индуктивно свързаната с нея бобина L2 образуват
високочестотен трансформатор. Преминаващите през антенната
бобина токове с висока честота възбуждат около нея променли-
во магнитно поле, което индуктира в бобина L2 трептения с раз-
личии честоти. В кръга Ь2Сг най-голяма амплитуда имат трепте-
нията с онази честота, за която той е настроен в резонанс.
В анодната верига на лампата Лг е включена бобината L3,
която с бобината £4 на втория трептящ кръг също образува висо-
кочестотен трансформатор. Протичащият през анодната бобина
ток с висока честота възбужда в бобината L4 на детекторния кръг
414
трептения със същата честота. Лампата Л2 детектира тези треп-
тения.
И така да обобщим. В двата приемника модулираните високо-
честотни трептения се усилват от първото стъпало, а след това се
детектират от лампата на второто стъпало. В първия приемник
връзката на антената с трептящия кръг на високочестотния усил-
вател и на усилвателя с детектора е капацитивна, а във втория —
индуктивна. Входната част на първия приемник е по-проста, а
на втория — по-сложна, но с по-добра селективност.
Високочестотното усилвателно стъпало повишава чувстви-
телността на приемника, а използуваният в него настройван треп-
тящ кръг подобрява селективността му. Тези качества обаче прием-
никът ще притежава само в случай че двата трептящи кръга се
настройват едновременно и точно на честотата на приеманата
станция. За да се извършп едновременна настройка на двата кръ-
га, в тях се използуват съвършено еднакви променливи конден-
затори, чииторотори са на обща ос (на фиг. 283 това условно е
означено с пунктирани линии), благодарение на което капаци-
тетите на тези кондензатори се изменят еднакво.
Чувствителността и селективността на приемника може да
се подобрят.ако се добави второ високочестотно усилвателно стъ-
пало. Обикновено радиолюбителите се ограничават с едно стъ-
пало, тъй като настройката на двустъпален високочестотен усил-
вател е свързана с големи трудности.
Приемникът с високочестотно усилвателно стъпало ще бъде
твоята втора стъпка в практического овладяване на ламповата
радиоприемна апаратура.
Приемник 1-V-1
Това е линеен приемник с обратна връзка — трилампов, три-
стъпален, работещ на един обхват. Изходната му мощност е око-
ло 2 W. Изборът на обхвата завися от местните условия. Прием-
никът може да се направи и на два обхвата, а нискочестотният му
усилвател може да се използува за възпроизвеждане на грамо-
фонни записи, за което ще ти разкажа по-нататък.
Принципната схема на линейния приемник 1-V-1 виждаш
на фиг. 284. Във високочестотното усилвателно стъпало и в детек-
торного стъпало се използуват пентодите 6ЖЗП, а в изходното
стъпало — лъчевият тетрод 6П1П. Анодно-екранните вериги на
лампите се захранват от двупътен изправител с плоскостни диоди
415
(Дг-Дв), включени по мостова схема. Отоплението на лампите се
взема от понижаващата намотка III на захранващия трансфор-
матор. Сигналната лампичка Л4 е за напрежение 6,3 V.
Бобината L,, променливият кондензатор С3 и донастройва-
Jlt ЗЖЗП Rs Юк Лг ЗЖЗП Л3 ВП1П
Фиг. 284. Принципна схема на приемник 1-V-1
щият кондензатор Сг образуват входния настройван трептящ кръг
на високочестотното усилвателно стъпало. Връзката на кръга с
антената е индуктивна. Осъществява се чрез включената в антен-
ния кръг бобина Llt която образува с бобината L2 високочестотен
трансформатор. Такава връзка осигурява по целия обхват не-
равномерно прехвърляне на сигнала от антената в кръга, откол-
кото капацитивната. Кондензаторът Сг има спомагателна роля —
предпазва входа на приемника, в случай че антената падне върху
проводници от електрическата мрежа.
Модулираните високочестотни трептения, на конто е настроен
кръгът LtCtC3, се усилват от лампата Лг. От анодната й верига,
в която е включен товарният резистор 7?г, през кондензатора Св
сигналите постъпват във втория настройван трептящ кръг L3CSC9
на детекторного стъпало, който е аналогичен’на първия. Модулира-
ните трептения се детектират от лампата Л2 при участието на гру-
пата С10 и Т?4. Резисторът /?5 и кондензаторът С7 образуват раз-
вързващия филтър на високочестотното стъпало, който предот-
вратява самовъзбуждането на приемника през анодните лампови
вериги.
416
За повишаване чувствителността и селективността на прием-
ника в детекторного стъпало е въведена положителна обратна
връзка през бобината която е включена в анодната верига на
лампата Л 2 и е свързана индуктивно с бобината L, на кръга £3С8С,.
Обратната връзка се регулира с променлнвия резистор 7?в, вклю-
чен паралелно на бобината за обратна връзка L4. Връзката ще.
бъде максимална,“когато плъзгачът на резистора 7?в се намира в
долно (по схемата) положение. Кондензаторите Сп и С13, конто
блокират по висока честота анодната верига на лампата Л2, по-
добряват действието на обратната връзка.
Нискочестотната част на приемника ти е добре позната от
грамофонния усилвател (виж схемата на фиг. 204), само че там
регулаторът на силата беше в управляващата решетка на първата
усилвателна лампа, а тук — в управляващата решетка на изход-
ната лампа.
Лампата Лг получава отрицателно преднапрежение от рези-
стора 7?! през бобината L2, а лампата Л3— от резистора 7?10
през резистора /?,. Лампата Л* работи без начал но отрицателно
преднапрежение.
Каква е ролята на донастройващите кондензатори С2 и С3?
те са необходими за изравняване на начал ните капацитети на два
Та настройвани трептящи кръга на приемника.
Външният вид и разположението на шасито и високоговорите-
ля в кутията на приемника могат да бъдат като тези, показани на
фиг. 285. Кутията е направена от дебел шперплат или дъсчнци.
Отпред върху планки, залепени за вътрешните стени, е закрепе-
на акустичната дъска с високоговорителя и лицевата плоча. По-
следната може да бъде изрязана от листов гетинакс, плексиглас
или в краен случай от гладък фурнир или електротехнически кар-
тон. През отворите на лицевата плоча минават осите на резисто-
рите — регулатори на силата на обратната връзка, и осите на
скалния механизъм за настройка на приемника. В лицевата пло-
ча е оставен и прорез, в който е поместена скала със стрелка. Ли-
цевата страна на акустичната дъска е облечена с декоративна
тъкан.
Примерните размери на кутията на приемника са 350Х250Х
Х200 mm, а на шасито — 200х 120x30 mm.
За настройка на трептящите кръгове използувай двусекцион-
ния блок на променлив кондензатор с минимален капацитет 12 pF
и максимален 495 pF.
Бобините са саморъчно направени (фиг. 286) и са разчетени
за приемане в средновълновия обхват: За тела се изпол зуват пар-
27 Млад радиолюбител
417
чета от крыла феритна пръчка с диаметър 8 mm и дължина около
30—35 mm, поставенив отворите на гетинаксови плочки и залепе-
ни към тях с лепило БФ-2. Бобините L2 и L3 са навити върху
макарички, а £4 — върху тръбичка, направена от дебела хар-
Фиг. 285. Въишеи вид и разположенне иа частите
на приемника 1-V-1 върху шасито и в кутнята
Фиг. 286. Бобини на приемника 1-V-1
тия. Макаричките и тръбичката трябва да се движат с незначи-
телно триене по дължината на пръчките, за да може да се изменя
взаимната връзка между бобините, а с това и тяхната индуктив
418
ноет. Бобината има 200—220 навивки, навити «на куп», боби-
ните L2 и Ls — по 70—80 навивки, навити по равен брой в три
секции, а бобината L4 — 20—25 навивки, наредени в един ред.
Желателно е за всички бобини да се използува жица ПЕЛКЕ
Фнг. 287. Монтаж на диодите за изправителя
0,12—0,15, но може да се използува ПЕВ или ПЕЛ със същия
диаметър.
Върху гетинаксовите плочки до бобините се намират дона-
стройващите кондензатори, конто са от типа на керамичните три-
мери с максимален капацитет 25—30 pF.
За приемане на станции в дълговълновия обхват бобината
трябва да има 350—400 навивки, £2 и Ls — по 220—230 навивки,
a L4 — 35—40 навивки, навити със същия проводник.
Бобините на входните кръгове разположи върху шасито до
лампата и до кондензаторния блок на високочестотното усилва-
телно стъпало, а бобините на детекторного стъпало — върху стра-
ничната стена от долната страна на шасито под кондензаторния
блок на това стъпало.
Захранващият трансформатор е също саморъчно направен.
За него трябва да използуваш магнитопровод със сечение, не по-
малко от 5,5 ст8 (напр. Ш 16x35). За изчисляването на броя на
навивките в отделяйте намотки вече говорихме в десета беседа.
Разбира се, може да се използува и готов захранващ трансфор-
матор, осигуряващ необходимите напрежения.
До захранващия транс4юрматор се намират диодите на изпра-
вителя, закрепени върху монтажна плочка (фиг. 287).
Високоговорителят на приемника е динамичен с мощност
1—3 W и звукова бобинка със съпротивление 5—8Q. Изходният
трансформатор може да бъде също фабричен. Той може да се за-
крепи към високоговорителя или върху акустичната дъска.
419
Променливите резистори за регулиране на силата (заедно с клю-
ча във веригата на захранванего) и за обратната връзка са закре-
пени върху шасито с пэмэщга на конзэлки (фиг. 288). Те са вгъ-
нати от дуралуминий или лисгэва стомана и са закрепени към
предната плоча на шасито.
dJacu
Фнг. 288. Закрепване на
потенциометъра
Фиг. 289. Скален механизъм
Настройката на приемника се осъществява с Помощта на
преводен скален механизъм, който забавя въртенето на оста на
кондензаторния блок. Този механизъм (фиг. 289) представлява
420
дисксжлеб с Д1 аметър 8С—85 irm и преЕсдна сс, свгрзани с кор-
да — здрав усукан конец или рибарско влакно. Дискът е надянат
на оста на кондензаторния блок. Поради голямата разлика в
диаметрите на диска и преводната ос оста на кондензаторния блок
се върти значително по-бавно, което позволява приемникът да се
настройва твърде точно на желаната станция.
Пред диска с преводния механизъм се намира скалата с огъ-
нати за закрепване краища. Тя е изрязана от ламарина и е при-
крепена от вътрешната страна към лицевата плоча. В краищата
на скалата има ролки, поставени на оси, конто са запоени за ска-
лата. През рол ките и преводната ос е прекара на кордата, към коя-
то е закрепена стрелка, направена от къс проводник. Като въртиш
оста на преводния механизъм, едновременно се изменя капаците-
гът на секциите на кондензаторния блок и положението на стрел-
ката върху скалата. Пред скалата на приемника е поставена
лента от прозрачен плексиглас с разграфени деления и цифрови
означения на дължините на вълните на радиостанциите. Тя е по-
ставена в прореза и е прикрепена към лицевата плоча.
Дискът на преводния механизъм е съставен от две кръгчета
с диаметър 85 гпш и едно кръгче с диаметър 80 mm. Изрежи ги от
шперплат, залепи ги и ги изсуши под тежест, за да не се огънат.
В готовия диск направи радиалён прорез с ширина 8—10 и дъл-
жина 30—32mm . Краищата на кордата, обхващаща оста на скал-
ния механизъм, ще закрепит към метална скобка в дъното на про-
реза: единня неподвижно, а другия — през пружинка или ластик.
Пружинката или ластикът ще осигури необходимого натягане
на кордата.
Точно в центъра на диска пробий до половината му дебелина
отвор, в който да влиза плътно оста на кондензаторния блок.
Към тази страна на диска закрепи метална скоба със същия от-
вор и с притягащ винт. С помощта на тази плочка дискът на скал-
ния механизъм ще бъде здраво свързан с оста на кондензаторния
блок.
Преводната ос на скалния механизъм може да бъде метална
пръчка или гвоздей с диаметър 5—6 mm. Тя трябва да се върти
свободно в отворите на предната стена на шасито и на закрепената
към него скоба (виж фиг. 289, долу вдясно). За да няма надлъжно
изместване на оста, запой към нея ограничителни пръстени от на
вита около оста жица.
Ролките за кордата, закрепени към скалата, направи от дур-
алуминий или пластмаса. За оси на ролките можеш да използуваш
винтове, промушени през скалата и запоени към нея. Стрелката
421
направи от жица, към долния край на която е закрепена малка
тежест, за да я тегли надолу. Боядисай скалата с бяла боя, така
че стрелката да се вижда добре. Ако успееш да си набавит кон-
дензаторен блок в комплект със скален механизъм и скала, рабо-
тата ти по направата на приемника ще се опрости.
Хоризонталната и предната плоча на шасито направи от ли-
стов дуралуминий или мека листова стомана с дебелина 1—1,5 mm.
Страничнпте и задната стени на щасито могат да бъдат от дъска
с дебелина 8—10 mm. Най-подходящо е цялото шаси да бъде ме-
тално, за да служи като общ заземителен проводник на приемника
и като екран между частите, разположени от горната и долната му
страна.
Съветвам те най-напред да съставиш монтажната схема и в съ-
ответствие с нея да р.азположиш върху лист основните части на
приемника, да отбележиш всички отвори и едва тогава по този
шаблон да направит щасито.
Целесъобразно е монтирането на приемника да извършиш в
следи ия ред. Най-напред закрепи върху шасито ламповите цокли,
захранващия трансформатор, диодите и електролитните конденза-
тори на захранващия блок, след това — променливите резистори,
оста на скалния механизъм, буксите за антената и земята, цокъла
на предпазителя. Бобините на трептящите кръгове с донастройва-
щите кондензатори и кондензаторния блок закрепи последни, до-
ри след като изпробваш нискочестотния усилвател. Направи елек-
трическия монтаж на всички връзки, за конто е ясно, че няма да
се изменят. Това са например връзките между елементите в ото-
плителната верига и катодите на лампите. Провери стабилно ли
са закрепени към шасито магнитопроводът на захранващия транс-
форматор, променливите резистори и кондензаторният блок, не
се ли «замасява» антенната букса. След това монтирай изправи-
теля, частите на изходното и детекторного стъпало и завършй с
високочестотиото усилвателно стъпало.
Цоклите на лампите разполагай така, че проводниците на ре-
шетъчните и анодните вериги на всяко стъпало по възможност
да бъдат далече един от друг и да не вървят успоредно. В проти-
вен случай между тях може да възникне паразитна връзка, което
да доведе до самовъзбуждане на приемника. Проводниците на
решетъчните вериги трябва да бъдат колкото е възможно по-
къси. Стреми се всички части на дадено стъпало да бъдат групи-
рани около цокъла на лампата му. Същевременно избягвай и пре-
каленото струпване на части. По-голямата част от резисторите и
кондензаторите разполагай върху монтажни плочки.
422
Отгоре и отдолу на шасито ще се окажат свободни места. За
сега това не трябва да те вълнува — те ще се запълнят, когато
започнеш да превръщаш този приемник в суперхетеродинен.
Какви допълнения трябва да внесеш в приемника, за да работи
Фиг. 290. Схема на вариант на приемника за два обхвата
на два обхвата и нискочестотният му усилвател да се използува и
като грамофонен усилвател?
Част от схемата на приемника 1-V-1 — вариант за два об-
хвата с грамофонен вход, е дадена на фиг. 290. Както виждаш,
високочестотната част се отличава от схемата на приемника с
един обхват само по това, че е увеличен броят на бобините и е
добавен превключвател на обхватите. Тук Llt L3, L5 и L7 са боби-
ните на средновълновия обхват, a Lit L4, L6 и Lg — бобините на
дълговълновия обхват. Когато във веригите на управляващите
решетки на лампите са включени кръговите бобини за единия
обхват, кръговите бобини за другия обхват не участвуват в рабо-
тата на приемника. Изключение правят само двете последователно
свързани бобини за обратна връзка L5 и Le, конто са включени
постоянно в анодната верига на детекторната лампа и са свързани
индуктивно със съответните им кръгови бобини. Когато приемни-
кът се настройва на средни вълни, кръговата бобина L7 получа-
ва допълиителна енергия от анодната верига на лампата през бо-
-бината LB, а когато се настройва на дълги вълни, бобината Lg
423
получава энергия през своята бобина за обратна връзка Ls. Го-
лемината на обратната връзка при двата обхвата се регулира
с един и същи резистор /?в.
Конструкциите на бобините на трептящите кръгове са съ-
щите, както в приемника за
един обхват. Във високоче-
стотния усилвател и в де-
текторного стъпало бобини-
те за двата обхвата с тех-
ните донастройващи конден-
затори трябва да се монти-
рат на общи плочки и да се
поставят до лампите на съот-
ветните стъпала.
Превключвателят йа об-
хватите (вълновият ключ)
Фиг. 291 • Двоен вълнов ключ може да бъде от всякакъв
тип. Необходимо е само ед-
новременНо- да превключва
бобините. За предпочитане е да се използува готов дву-
секционен вълнов ключ (фиг. 291). При него-във всяка секция са
монтирани по три превключвателя, съдържащи по три включва-
щи контакта. Общо в двете секции има шест едновременно дей-
ствуващи превключвателя. Превключванего от едно положение
в друго става със завъртане на оста. В линейния приемник ще ра-
ботят само някои от контактните групи на този превключвател.
По-нататък ще бъдат използувани почти всички контактни групи
на вълновия ключ.
Закрепи ключа в долната част на шасито, възможно най-
близко до кръговите бобини. По-близката до предната страна на
шасито секция използувай за превключване бобините на детектор-
ного стъпало, а другата — за превключване на входните бобини.
Оста на превключвателя трябва да се удължи, за да се изведе
през лицевата плоча на приемника, а регулаторът на обратната
връзка трябва да се измести по посока на регулатора на силата,
така че всички копчета за управление на приемника да бъдат
на равни разстояния.
За да може приемникът да се използува като грамофонен усил-
вател, в катодната верига на лампата Л2 трябва да се включи
резисторът за автоматично преднапрежение /?5 и да се шунтира
с електролитния кондензатор С12, а долният (по схемата) извод
на решетъчния резистор /?4 да се свърже с катода на лампата
424
(вж. фиг. 290). При приемането на станции тази лампа работи
като решетъчен детектор. В този случай на управляващата и
решетка не се подава постоянно отрицателно преднапрежение^
тъй като чрез резистора тя е свързана с катода, а не с общия
минус, както беше в приемника за един обхват. Когато в буксите-
Гр се включи грамофонът, решетката на лампата JIt се оказва
свързана с долния край на резистора 7?6 и получава отрицателно
преднапрежение, равно на спада на напрежението върху рези-
стора /?5. В този случай лампата Л2 работи като нискочестотен-.
предусилвател на напрежение. При това бобините за обратна
връзка не оказват забележимо влияние върху работата на стъпа-
лото. След изключване на грамофона лампата Л2 започва отново-
да работи като решетъчен детектор.
Имай пред вид следното: ако грамофонът е пиезоелектричен^
към изхода му трябва да се включи резистор със съпротивление-
470—510 кО. В противен случай лампата ще работи без пред-
напрежение.
Буксите за включване на грамофона разположи върху зад-
ната стена на шасито.
При монтирането на тези допълнения в приемника мислй за
екранировката — ограждане на проводниците и частите на прием-
ника така, че да се избегне взаимната връзка от възникващите-
около тяхелектрически и монтажни полета. Ако няма екраниране,
приемникът ще бъде склонен към самовъзбуждане, ще се появи
променливотоков фон. При включването на второто стъпало и
буксите за грамофона се налага удължаване на проводника в=
управляващата решетка на лампата Л2. Под въздействието на по-
летата на захранващите проводници н мрежовия трансформатор
в този проводник е възможно да се индуктира слабо променливо-
напрежение.Заедно със звуковия сигнал това напрежение ще бъде-
усилено от двете стъпала и във високоговорителя ще се чува си-
лен брум — променливотоков фон. Ако в същия проводник на
лампата Л2 под влияние на полетата на анодните проводници на
изходната лампа се индуктира променливо напрежение със зву-
кова честота, ще се създаде паразитна обратна връзка, при която
приемникът може да се самовъзбудис по-ниска честота. Желателно
е да се екранират проводниците във веригите на управляващите-
решетки на втората и третата лампа.Абсолютно задължително е-
екранирането на проводника, водещ от незаземената грамофонна
букса към управляващата решетка на лампата Л2. За монтаж на
такива вериги използувай ширмовани проводници, чиято метал на
оплетка свързвай към общата земя.
42S
Какви други изменения и допълнения могат да се внесат в
триламповия приемник?
В приемника може да се въведе регулатор на тембъра по една
от схемите, описани в дванадесета беседа. Може да се откажеш от
положителната обратна връзка, ако не претендираш да приемаш
далечни станции. Отначало приемникът може да бъде без високо-
честотен усилвател (в този случай антената се свързва през кон-
деизатор с малък капацитет непосредствено към кръга на детектор-
ного стъпало, а впоследствие може да се добави и високочестотният
усилвател.
Ако не можеш да си набавиш високоговорител и части за из-
ходното стъпало, изключи го временно от схемата, като слушаш
с високоомни слушалки, включени в анодната верига на втората
лампа на мястото на резистора Т?7.
Триламповият приемник, за който говорихме дотук, е твърде
сложна конструкция, при която е възможно да допуснеш грешки.
Ето защо ти препоръчвам да пречертаеш схемата върху голям лист,
като вземеш пред вид всички изменения и допълнения в нея.
При монтажа отбелязвай върху схемата монтираните вече части
и дадените връзки. По този начин ще.избегнеш евентуални про-
пуски, ще създадеш плановост в работата си.
Изпробването и настройката на приемника се извършват,
преди той да бъде поставен в кутията. Най-напред провери вни-
мателно дали монтажът съответствува на принципната схема.
Включи захранването и измери с високоомен волтметър напреже-
нията на електродите на лампата. Стойностите на тези напреже-
ния, измерени спрямо земя, са дадени на принципната схема.
Преднапреженията измервай върху краищата на резисторите,
включени за тази цел в катодните вериги на лампите. Ако изме-
рените напрежения се отличават значително (с повече от 20%)
-от посочените на схемата, измени съпротивленията на резисто-
рите, влияещи върху тези напрежения.
След установяването на нормален режим включи антената и
заземлението и настрой приемника на радиостанция, работеща в
долната част на обхвата. Изменяй индуктивностите на кръговите
бобини на този обхват, докато постигнеш максимална сила. След
това настрой приемника на радиостанция, работеща в горната
част на обхвата, и изменяй донастройващите кондензатори до
постигане на максималиа сила. Ако приемникът има два обхвата,
по същия начин настрой кръговете и на другия обхват. След това
провери действието на обратната връзка.
По-подробни обяснення за настройката на приемника ще дам
в следващата беседа.
426
Допълнителни практически съвети
В описаните тук приемници бяха дадени конкретни указания за
конструкцията и данните на бобините на трептящите кръгове.
Използуването точно на такива бобини съвсем
но. Кръгът може да се настройва в границите
на един или друг обхват, като се използуват
бобини с друга конструкция, включително и
фабрични. В прремника 1-V-1 например мо-
гат да се използуват входни бобини от фабрич-
ни радиоприемници. При всички случаи тряб-
ва да се предпочитат бобини със сърцевини. С
използуването на , сърцевина се повишава
качеството на кръговете, намаляват се разме-
рите на бобините и се улеснява резонансната
настройка на кръговете в краищата на обхва-
не е задължител-
Фиг. 292. Аперио-
дичен вход на ви-
сокочестотния
тите.
За триламповия приемник е необходим усилвател
двоен променлив кондензатор. Ако разпола-
гаш само с единичен, докато си набавиш двоен, направи висо-
кочестотния усилвател с апериодичен, т. е. ненастройван, вход.
За целта изключи от управляващата решетка на първата лампа
всички части, конто се отнасят към настройвания трептящ
кръг, и вместо тях включи високочестотен дросел (фиг. 292)
или резистор със съпротивление 1—1,5 MQ. Приемника ще на-
стройваш само с кондензатора на детекторного стъпало.
В описаните в настоящата беседа радиоприемници можеш да
използуваш освен препоръчаните и много други еквивалентни на
тях лампи. Във високочестотния усилвател и детекторного стъпа-
ло например могат да работят пентодите 6ЖШ, 6Ж4, 6Ж5П,
6К4 н много други. В детекторного стъпало могат да се използуват
и триоди.
Същото се отнася и за лампите в изходните стъпала. В трилам-
повия приемник например вместо лампата 6П1П могат да се из-
ползуват изходящи пентоди и лъчеви тетроди от типа на 6П14П,
6П15П, 6П18П, 6П6С, 6ПЗС, като съпротивлението за автоматич-
но преднапрежение се преизчисли съобразно с анодно-екранния
ток на новата лампа.
При замяна на лампите винаги се съобразявай с цокъла на
новата лампа.
В първите две стъпала на приемника 1-V-1 може да работи
една комбинирана лампа от типа 6ФШ, която представлява обе-
427
динени в един балон пентод и триод Схемата на тази част от при-
емника е дадена на фиг. 293. Сравни я със схемата на триламповия
приемник за един обхват. РазлиНата не е голяма. Приемникът е
Фиг. 293 Лампата 6Ф1П в линейния приемник
същият, само че в детекторното стъпало вместо пентод работи триод-
ната част на лампата 6Ф1П. В схемата на приемника са предви-
дени букси за грамофона, за да може нискочестотният му усилва-
тел да се използува и като грамофонен усилвател. За целта в
катодната верига на триода е включен резисторът за автоматично
преднапрежение Re, шунтиран с електролитния кондензатор Св.
Ако искаш приемникът да бъде с два обхвата, добави бобини-
те за втория обхват и превключвателя, както е дадено в схемата
на аналогичния приемник на фиг. 290. Ако нямаш намерение да
ползуваш грамофонния усилвател, изключи резистора Re и шун-
тиращия го кондензатор Св, а катода на триода и долния (по схе-
мата) край на резистора /?7 свържи с общия минус.
Почти във всички описани в тази беседа приемници се из-
ползуваше решетъчно детектиране. Само в приемиика-радиоточка
беше приложено диодно детектиране. Съществуват и други методи
на детектиране — например катодно (фиг. 294). Нарича се катодно,
защото нискочестотното напрежение, получено при детектирането,
428
« oiheMa от ь. .ночения ь катеднага верига рсоИсюр Rt , който
сл>жи за товар на лампата. Товарът се блокира по висока често-
та с кондензатора Соя. Анодът на лампата е заземен по променлив
Фиг. 294. Опростана схема
на катоден детектор
Фиг. 295. Практическа схема на катод ей
детектор с обратна връзка
ток през кондензатора Са . Заедно с анодния резистор Ra той об-
разува звено на развързващ филтър.
Как работи катодният детектор?
Върху управляващата решетка на лампата вследствие голямото
съпротивление на катодния резистор се създава голямо отрица-
телно преднапрежение,което почти запушва лампата. При поло-
жителните полупериоди на решетката анодният ток на лампата се
усилва, а при отрицателните полупериоди остава близък до нуле-
вата стойност. С други думи, аноден ток се появява само при поло-
жителните полупериоди на решетъчното напрежение. Лампата
подобно на диод «отрязва» отрицателните полупериоди. В резул-
тат на детектирането върху резистора А^ее получаванискоче-
стотно напрежение, което през разделителния кондензатор Ср
може да бъде подадено към усилвателя.
При приемане на местни мощни станции катодният детектор
дава по-качествено, по-естествено възпроизвеждане на звука от
решетъчния.
В катодния детектор може да се осъществи положителна обрат-
на връзка без използуване на специална бобина.
429
Изпробвай този детектор. В този случай към приемника ще
трябва да се добави нискочестотно усилвателно стъпало, тъй като
подобно на емитерния повторител в транзисторното стъпало катод-
ният детектор не усилва.
Практически схема на катоден детектор с положителна
обратна връзвд с веички данни за частите е дадена на фиг. 295.
За товар на лампата служи катодният резистор Получените в
него нискочестотни трептения през разделителния кондензатор С5
и регулатора на силата Т?5 се подават към нискочестотния усил-
вател. Високочестотната съставяща, получена върху същия ре-
зистор, през кондензатора Са попада в решетъчната верига, съз-
давайки положителна обратна връзка. Големината на тази връзка
се регул ира с променлнвия резистор /?4, включен паралелно в
анодната верига.
Данните на входния кръг са същите, както при другите прнем-
ннци. Кьм кръга могат да бъдат подадени предварително усилени
високочестотни трептения.
За катоден детектор са подходящи триодите 6С2П, 6С5С или
единият триод на лампите 6Н1П, 6Н2П, 6Н8С. Вторият триод на
комбинираните лампи може да
се използува за нискочестотен
усилвател.
И още един съвет при екс-
периментирането. Оиитай да
използуват като катоден де-
тектор лампата 6Е1П или 6Е5С.
Това са електронно-оптически
индикатори. Те имат зелен све-
тещ екран, върху който се
очертава по-ярък сектор със съ-
щия цвят. По големината на
този сектор се определи точ-
ността на настройката.
Схемата на такъв детектор-
индикатор на настройката е
показана на фиг. 296. В оста-
налата си част схемата на де-
тектор ното стъпало е същата,
Фиг. 296. Индикатор на настройката
в ролята и а решетъчеи детектор
както в описаните дотук приемници.
Долният край на решетъчния резистор 7?я може да се свърже
както с общия минус, така и с катода на лампата (на схемата това
430
е показано с пунктирана линия). В първия случай при точна на-
стройка на приемника яркнят сектор на екрана ще се затваря, а
във втория ще се разтваря. Ако експериментът е сполучлив,
закрепи лампата с нейния цокъл в хоризонтално положение. Гор-
ната част на балона на лампата трябва да се разположи в скалния
отвор или върху лицеватастрана на кутията така, че дасевижда
светещото «око».
431
СЕДЕМНАДЕСЕТА БЕСЕДА
ИЗПРОБВАНЕ И НАСТРОЙКА
ЯЛ ЛИНЕЙНИТЕ ПРИЕМНИЦИ
Ти вече монтира приемника. Може ли да се каже, че е готов? Все
още не. Едва след като го изпробваш, настроит и поставит в
кутията, можеш с чиста съвест да кажеш, че е готов. Това се от-
нася и за нискочестотния усилвател.
Но приемникът може и да се повреди. Трябва «да го лекуваш».
За целта трябва най-напред правилно да определит «болестта». В
подобии случаи радиолюбителят се превръща в лекар, който вме-
сто лекарска слушалка и термометър има пробници и измервател-
ни инструменти, макар и само тези, за конто ти разказах в четири-
надесета беседа.
Изпробването и настройката на монтирания вече приемник
или усилвател, откриването на повредите и тяхното отстраняване
са най-отговорният и същевременно най-интересен момент от на-
правата на приемника. Успешного изпълнение на тези работи за-
виси твърде много от тебе. Ако си успял да усвоиш добре предка-
дначението на всеки елемент, действието на всяко едно стъпало и
на приемника като цяло, ще се справиш успешно с тази задача.
В каква последователност трябва да се извърши работата?
Най-напред, преди да си включил захранването, провери качество-
то на монтажа. Тръсни приемника два- три пъти, дръпни резисто-
рите, кондензаторите и монтажните проводники. По-добре е сега
да се откачат лошо запоените части и проводники, отколкото да се
мъчиш да търсиш лошите контакти при настройката. След това,
като «се разходиш» по монтажа, провери съответствието му с прин-
кипната схема. После изпробвай токозахранващия източник, из-
ходното стъпало и дялата нискочестотна част на приемника и
едва след това пристъпи към настройката на детектора, на висо-
кочестотния усилвател и на трептящите кръгове. Не бързай!
Прибързаността може да ти навреди.
432
Тъй като методът и техниката на настройка на транзисторите
и ламповите приемници имат своите специфични особености, ще
ги разгледам поотделно. Ще започна от транзисторните прием-
ници.
Транзисторен приемник
Сверявайки монтажа на приемника с принципната му схема,
особено внимателно провери качеството на запойките в базовите
вериги, правилността на включване на електродите на транзг.»
сторите и поляритета на включения токозахранващ източник.
Ако в транзисторния приемник има лоши контакта, при прекъс-
ването на веригите и особено на базовите вериги транзисторите
могат да се повредят. Същото би се случило и при неправилно
включен по поляритет токоизточник.
Токозахранващ източник и първо включване. Спазвай винаги
следното правило- когато проверяваш и настройваш транзисто-
рен приемник, захранвай го с нова батерия за съответното на-
прежение. Това ще те избави от погрешни изводи и предположе-
ния. Защо? Помниш ли нашия разговор за напрежението и е. д. н.
в пета беседа. Стана ясно, че е. д. н. на частично разредена ба-
терия може да бъде от същия порядък, както и необходимого
захранащво напрежение. Но ако към такава батерия се включи
товар (приемник), напрежението й може да се окаже толкова ни-
ско, че приемникът изобщо да не заработи. Най-добре е по време
на настройките да захранваш приемника от мрежата чрез изпра-
вител, още повече че този процес може да продължи дълго.
Пристъпвайки към проверка на приемника, преди всичко из-
мерп тока, консумиран от батерията (токоизправителя).При това
милиамперметърът (с обхват до 25—50 mA) трябва да се включи
към отворения контакт на ключа за захранването, без да се пре-
късва общата захранваща верига, както е показано на фиг. 297.
На тази схема резисторът Rr символизира веригите на прием-
ника Милиамперметърът трябва да отчита ток, равен приблизи-
телно на сумарния на покой в колекторните вериги на всички
транзистори в приемника. При това напрежението на батерията,
измерено с волтметър непосредствено на полюсите на батерията,
не трябва да бъде под нейното номинално напрежение. Ако всичко
е в ред, може да се пристъпи към проверка и настройка на, ниско-
честотнпя усилвател.
Ако милиамперметърът отчете твърде силен ток, това означава,
28 Млад радиолюбител
433
че някъде в приемника има късо съединение, възможно е никой от
транзисторите да не е изправен и през него да протича голям ток,
а може би е пробит блокиращият батерията кондензатор. В този
случай захранването трябва да се изключи веднага и да не се
включва, докато не се открие и отстрани повредата.
Фиг. 297. Проверка режима на
транзистора
Фиг. 298. Първо включ-
ване на приемника
Защо изпробването на приемника трябва да започне с отчи-
тане на консумирания от него ток? Единствено за контрол. Ако
не направиш това, в случай на късо в приемника батерията ще се
разреди бързо, без да забележиш това. А може да има и по-печално
последствие: ако причина за силния ток е случайно късо на база-
та на никой транзистор с отрицателния захранващ проводник,
през транзистора ще протече недопустимо силен за него ток и
той ще изгори.
Ако приемникът или усилвателят се захранва от мрежата,
захранващият му блок се изпробва по същия начин, както анало-
гичният блок на ламповия приемник.
Режим на работата на транзисторите. Дори и в случай,
когато в приемника няма повреди, не бързай да го настройваш на
радиостанция. Преди това провери и ако е необходимо, установи
препоръчаните режими на работа на транзисторите.
Независимо от стъпалото, в което е поставен транзисторът,
неговият работен режим се установява с начално преднапрежение
на базата. Това напрежение на базата спрямо емитера на транзи-
стора (Uet) не трябва да превишава 0,2—0,3 V. На практика ре-
жимът на работа на транзистора се контролира по милиампер-
метър, включен в колекторната верига (фиг. 298). Препоръчваният
434
колекторен ток, който обикновено се посочва на схемата, се уста-
новява чрез подбиране съпротивлението на резистора в базовата
верига Re , независимо как е включен — между базата и захран-
ващия минус или между базата и колектора (на фиг. 298 е показан
с пунктир). Колкото по-голям е коефициентът на усилване £ на
транзистора, толкова по-голямо трябва да бъде съпротивлението
на баэовия резистор и обратно. По същия начин се установява пре-
поръчваният колекторен ток и в случай, когато преднапрежение-
то на базата се подава през делител на напрежение. В случайте,
когато транзисторът е съставен или има непосредствена връзка
с емитера (напр. фиг. 249) или колектора на предното стъпало,
режимът на работа и на двата транзистора се установява с базовия
резистор на транзистора на това стъпало.
В една от беседите ти препоръчах в базовата ферига да вклю-
чит последователно евързани постоянен и променлив резистор
(виж фиг. 199), за да можеш да установит препоръчвания колекто-
рен ток и след това, като измерит с омметър общото им съпро-
тивление, да ги заменит с постоянен резистор със същата стой-
ност. Можеш да постъпиш и по друг начин: ако токът превишава
препоръчания, включи в базовата верига резистор със значително
съпротивление и следейки показанието на милиамперметъра,
включвай към него паралелно други резистори, докато постигнет
необходимия колекторен ток. Допълнителния резистор можеш да
запоит към основния или да заместит двата резистора с един екви-
валентен по стойност. Такъв метод на подбиране на базовия ре-
зистор се препоръчва най-вече при високочестотните усилвателни
стъпала, където съединителните проводници на включения про-
менлив резистор удължават базовата верига и могат да доведат
до самовъзбуждане.
Ако за товар на транзистора служи резистор, неговият опти-
мален режим на работа ще бъде онзи, при който напрежението
на колектора спрямо емитера (£7ке) е равно на половината от за-
хранващото напрежение.
Ако транзисторите работят в двутактно изходно стъпало
(фиг. 299), най-напред трябва да се измери колекторният ток на
двата транзистора, като милиамперметърът се включи към сред-
ний извод на първичната намотка на изходния трансформатор.
След това се измерва колекторният ток на всеки транзистор по-
отделно, като милиамперметърътсе включва между крайните из-
води на трансформаторната намотка и колекторите на транзи-
сторите. Ако за стъпалото са подбрани транзистори с приблизи-
телно еднакви коефициенти на усилване и обратни колекторни
436
токове /ко, то и колекторните им токове трябва да бъдат еднакви,
а общият ток — да съответствува на тяхната сума.
Ако колекторният ток на единия от транзисторите в двутакт-
ното изходно стъпало се отличава от тока на другия транзистор с
повече от 15%, транзисторът с
Фиг. 299 Проверка на работния
режим на транзисторите в двутакт-
ния усилвател
по-големия ток трябва да се
подмени. В противен случай
стъпалото ще внася изкривя-
ва ния.
Токът на покой на транзи-
сторите в такова стъпало се
установява с подбиране съп-
ротивлението на базовия рези-
стор
С какъв инструмент трябва
да се измерват напреженията
непосредствено върху електро-
дите на транзисторите? С волт-
метър с входно съпротивление
над 5 kQ/V. От саморъчно на-
правените измервателни инстру-
менти, описани в четиринаде-
сета беседа, можеш да използуваш волтметъра, направен на
базата на микроамперметър при ток под 200 р,А, но най-добре
ще бъде да използуваш лампово-транзисторния волтметър. Волт-
метър със сравннтелно малко входно съпротивление, напр. под
1 k2/V, би шунтирал транзисторните вериги и би изменял фак-
тический режим на работа, а в самото измерване би внесъл
значителна грешка.
1 Подбнрайки работните режими на транзисторите на ниско-
честотния усилвател, в който връзката между стъпалата се осъ-
ществява с електролитни кондензатори, можеш да се сблъскаш
със следното явление: токът на колектора е по-голям от номи-
налния и не се намалява с увеличаване съпротивлението на базо-
вия резистор. Не се намалява дори и тогава, когато резисторът
е напълно изключен от базата и на този електрод не се подава
преднапрежение. Къде е причината?
Причините могат да бъдат две: обратният колекторен ток
на транзистора./ко е твърде голям или електролитният конденза-
тор за връзка (Ссв на фиг. 297) има голяма утечка. За да опреде-
лиш точно причината, изключи базовия извод на електролитния
кондензатор. Ако при това колекторният ток не се изменя, следва,
436
че Iко е твърде голям, а ако се намали, значи кондензаторът има
голяма утечка. В първия случай трябва допълнително да се про-
вери транзисторът и ако се окаже, че неговият /ко е наистина из-
вънредно голям, той е повреден. Във втория случай електролит-
Фиг. 300. Схема за проверка работата иа
тристъпален нискочестотен усилвател
ният кондензатор трябва да се подмени с друг, който не би пропу-
щал постоянен ток от колекторната верига на транзистора в
предното стъпало към базата на проверявания транзистор.
Нискочестотен усилвател. Първият признак за работата на
нискочестотния усилвател е наличието на променливотоков фон,
появяващ се в слушалките или високоговорителя, включени в
изхода на усилвателя, когато базата на транзистора в първото стъ-
пало се докосне с пръст или отвертка. Ако се докосне базата на
транзистора във второто стъпало, звукът трябва да бъде по-слаб
и съвсем слаб, ако се докосне базата на транзистора в изходното
стъпало.
Най-добре е обаче работоспособността на усилвателя да се про-
верява с помощта на най-простия сигнал-генератор, който беше
описан в четиринадесета беседа (фиг. 219). Предварително про-
вери със слушалки дали работи сигнал-генераторът. След това
подай изходния му проводник (с «крокодилчето») към плюсовия
проводник на приемника, а пробника допри последователно към
изводите на базите на транзисторите в усилвателя, като започнеш
от транзистора на изходното стъпало (на фиг. 300 генераторът е
означен с кръгче и две синусоиди). При това силата на звука във
високоговорителя или слушалКДОе трябва да нараства. Макси-
437
мална сила ще има, когато генераторът е включен към базата на
транзистора в първото стъпало на усилвателя.
Защо те съветвам да започнеш проверката на нискочестотния
усилвател от изходното стъпало? За да можеш, първо, да усетиш
нарастването на силата на сигнала с всяко стъпало и второ, да
откриеш повреденото или лошо работещо стъпало. Ако приемем,
че изходното стъпало работи нормално, а превключването на ге-
нератора към входа на предното стъпало не дава усилване или се
забелязва изкривяване на звука, това означава, че стъпалото ра-
боти лошо. Ако звукът изчезва напълно, следва, че стъпалото
изобщо не работи и повредата трябва да се търси в него.
Повреденото или лошо работещо стъпало можеш да откриеш
и с помощта на пробника със слушалка (виж фиг. 217 от четири-
надесета беседа). На входа на усилвателя подай нискочестотен
сигнал от същия генератор, а с пробника «прослушай» целия усил-
вателен тракт на приемника (на фиг. 300 пробникът е означен като
слушалка с кондензатор — при второто включване). Най-напред
включи пробника към изхода на генератора — в слушалката на
пробника ще чуеш сравнително слаб звук. След това включи
пробника към колектора на транзистора в първото стъпало, към
базата и колектора на транзистора във второто стъпало и т. н.
Колкото по-близо до изхода на усилвателя е включен пробникът,
толкова по-силен е сигналът в слушалките. Ако никое от стъпалата
не работи или изкривява сигнала, търси повредата в това стъпало.
По същия начин може да се провери работата на усилвателя
и неговите стъпала с помощта на радиотранслационната мрежа,
като използуваш делител на напрежение (виж фиг. 218), или с по-
мощта на грамофон. Тези източници на нискочестотни сигнали
включи вместо сигнал-генератор на входа на усилвателя. Едно-
временноможеш дасеопиташ да изменят в малки граници работ-
иите режими на транзисторите, като се стремит да постигнет
максимална сила и качествена работа на усилвателя.
Едностъпалните и двустъпалните нискочестотни усилватели
работят по принцип устойчиво и самовъзбуждане в тях може да
възникне чак след като към тях се включат^исокочестотните стъ-
пала и детекторът на приемника. Тристъпалният усилвател, на-
пример в приемника 1-V-3 (фиг. 269) или1 в портативния прием-
ник (фиг. 261), може да се самовъзбудн от паразитната връзка на
транзисторите в усилвателя през общия захранващ източник.
За отстраняване на това неприятно явление преди всичко опитай
да шунтираш захранващия източник с електролитен конденза-
тор, както е направено в портативния приемник. Ако такъв кон-
438
Фиг. 301 Схема ta проверка на де-
тектор ното стъпало
дензатор вече има поставен, увеличи капацитета му до 30—50p,F-
В случай че това не помогне, включи във веригата на захранване-
то между първото и второто стъпало на усилвателя развързавщ
филтър (на фиг. 300 той е даден с по-плътнилинии). Съпротивле-
нието на резистора във филтъ-
ра (/?ф) може да бъде в грани-
чите 1202—1,5 kQ, а капаци-
тетът на кондензатора (Сф) —
5—10 pF.
В многостъпалните нискс-
честотни усилватели понякога
възниква прекъсваща генера-
ция, проявяваща се в перио-
дични пукания или шум, който
се чува във високоговорителя.
Такава генерация може да се
отстрани с включването на фил-
тър в захранващата верига на транзистора от първото стъпало
или с намаляване капацитета на преходните кондензатори меж-
ду стъпалата.
Детектор. Това стъпало на приемника е най-просто и ако не
работи, причината може да бъде само дефектен диод (или диоди,
ако детекторът има два диода, включени по схема с удвояване на
напрежението).
- За да проверит дали работи детекторът, свържи го непо-
средствено с входния кръг на приемника, както е показано на
фиг. 301, а към кръга включи външна антена и заземление. По-
лучава се детекторен приемник с нискочестотен усилвател. И ако
кръгът е настроен на радиостанция, тя трябва да се чува във ви-
сокоговорителя. Работата на детектора без усилвателя може да се
провери, като към него се включи товар (/?т на фиг. 301) или слу-
шал ки; ако диодът е изправен, в слушалките трябва да чуеш сиг-
налите на радиостанцията. Ако диодът е повреден, например
пробит, естествен*) няма да се чуе никакъв звук нито във високо-
говорителя на изхода на усилвателя, нито в слушалките, вклю-
чени в изхода на детектора. Диодът трябва да се подмени с ре-
довен, чието обратно съпротивление е многократно по-голямо
от правото.
Висэкочестотният усилвател е по-склонен към самовъзбуж-
дане от никочестотния усилвател, и то толкова повече, колкото
по-голямо е усилването.
439
Фиг. 302. Схема за изпробваие иа
високочестотното усилвателно сть-
пало
помогне, трябва да екранираш
Най-вероятна причина за самовъзбуждането на в. ч. усилва-
теля може да бъде неудачного разположение на трансформатора
и високочестотиия дросел спрямо феритната антена. В резултат
на това между изходните (колекторните) и входните (базовите)
вериги възниква обратна връз-
ка. И ако тази връзка е поло-
жителна и достатъчно силна,
усилвателят се самовъзбужда.
Най-често за отстраняване
на самовъзбуждането е доста-
тъчно да се разменят местата
на изводите на една от намотай-
те на високочестотиия транс-
форматор, намотайте на дросе-
ла или да се шунтира първич-
ната (колекторната) намотка на
трансформатора с резистор със
съпротивление 5,1—10 kQ, (на
фиг. 302 той е показан с пунм-
тирани линии). Ако тсва не
тези части на усилвателя. За
екран можеда послужи капачката на повреден електролитен кон-
дензатор или алуминиева фолия (станиолова обвивка от шоколад
или бонбон), в която можешда завиештрансформатора или дро-
села. Екранът се «заземява»— съединява се с положителния
захранващ проводник на приемника.
След като отстраниш самовъзбуждането, можеш да се опиташ
да настроит приемника на никоя радиостанция. Ако не успееш
да чуеш сигналите на станцията, към кръга на феритната антена
(в случай че приемникът е с такава антена ) през кондензатор
с малък капацитетвключи външна или стайна антена (на фиг. 302
кондензаторът е даден с пунктир). След като настроиш приемника
на никоя радиостанция, с подбиране на съпротивленията в базо-
вите вериги на транзисторите се опитай да постигнет максимална
сила на приеманите сигнали. Контролирай измененията на колек-
торните токове на транзисторите, който не^трябва да превишават
1,5—2 mA, с милиамперметър, включен в-^ези вериги на усилва-
теля. Установи такъв режим на работа на транзисторите, при кой-
то силата на сигнала е максимална, а колекторните токове на
транзисторите — минимални.
А ако усилвателят не работи? Използувай пробника със слу-
шалка и с иегова помощ намеНи1, неизправния участък. Най-на-
440
пред включи пробника през диод (първо включване) към входния
кръг, за да се увериш в неговата изправност. След това го вклю-
чи към колектора на транзистора в първото стъпало, като пред-
варително включиш във веригата на пробника допълнителен раз-
делителен кондензатор с капацитет 300—500 pF. При второто
включване на пробника сигналът в слушалките трябва да се чува
значително по-силно, отколкото при първото. Ако няма усилва-
не или стъпалото не работи, значи повредата е в това стъпало:
възможна е грешка в монтажа, не е установен необходимият
работен режим на транзистора, в колекторната или базовата
верига има «късо».
По същия начин можеш да проверит и второто стъпало на
високочестотния усилвател.
Успгановяването границите на честотния обхват, по кр и ван
от приемника, или, както казватрадиолюбителите, «вкарването
на приемника в обхвата»представлява заключителният етап от
настройката на приемника. За контрол при тази настройка тряб-
ва да използуваш фабричен приемник с градуирана скала.
Обикновено конструкторите на линейни транзисторни прием-
ници за един обхват установяват само границите на обхвата,
ориентирайки се по сигналите на радиостанциите. Трябва да из-
ползуваш сигналите на радиостанции, конто се чуват добре във
вашата местност Извършвай настройката вечер, когато се подо-
бряват условията за приемане на далечни станции
За начало на вълновия обхват, покриван от радиоприемника, е
ирието да се смята дължината на вълната, съответствуваща на
минималния капацитет на настройващия кондензатор, а за край—
дължината на вълната, съответствуваща на максималния капа-
цитет на същия кондензатор.
Настрой приемника си на някои станции в началото и в края
на обхвата След това настрой върху същите станции и контрол-
ния фабричен приемник. По такъв начин, ориентирайки се по ска-
лата на фабричния приемник, ще определит покривания от твоя
приемник обхват.
Удовлетворява ли те този вълнов обхват? Ако те удовлетворя-
ва, с това завършва настройката на приемника. Ако не те задо-
волявэ, например не приема радиостанция, работеща вън от
обхвата, но близко до края или началото му, трябва да изместиш
обхвата в областта на по-дългите или по-късите вълни.
В първия случай трябва съответно да увеличит, а във вто-
рия — да намалиш индуктивността на бобината във входния
кръг.
441
Входните кръгови бобини на предложеннте транзисторни
приемници бяха с високочестотни сърцевини, позволяващи из-
вестно изменение на индуктивността — с вкарване на сърцевината
в бобината се увеличава нейната индуктивност. За сърцевини в
кръговите бобини на приемниците с феритна антена се използу-
ваха феритни пръчки. В такива приемници индуктивността на
кръговата бобина се увеличава с изместването й към средата на
пръчката и се намалява с изместването й към краищата. При из-
местване обхвата на твоя приемник в посока на по-дългнте или
по-късите вълни ти трябва да използуваш именно тези свойства
на бобините с феромагнитни сърцевини.
В случай че и най-голямата индуктивност на кръговата бобина
се окаже недостатъчна за приемането на по-дълговълнова стан-
ция, ще се наложи да увеличит броя на навивките в бобината
или да включиш паралелно на променливия кондензатор керами-
чен или слюден кондензатор с капацитет няколкостотин пико-
фарада, но не повече от 500—600 pF. Ако използуваш втория на-
чин, едновременно с изместването обхватът ще се «стесни», а с това
ще се съкрати началннят му участък. Ето защо, ако в началото
на обхвата е възможно приемането на радиостанции, използувай
първия начин — повишавай индуктивността на бобината с уве-
личаване броя на навивките й.
Лампов приемник
Изпробването, настройката и методите за откриване на повре-
дите в ламповите приемници в сравнение с транзисторните имат
своите особености. Това се обяснява с редица обстоятелства. Ре-
жимът на работа на транзисторите например се характеризира
с токовете в неговите вериги, а режимът на лампата — с напре-
женията на електродите й. Броят на частите в ламповия приемник
превишава броя на частите в аналогичния транзисторен приемник.
Поради това и повредите в ламповия приемник могат да бъдат
повече. В замяна на това ламповият приемник работи по-стабилно
и смяната на лампите не изисква подбиране на режимите на ра-
бота за новите лампи.
Като пример ще ти разкажа за методите и начините на изпроб-
ване и настройка на приемника 1-V-1, монтиран по схемата
на фиг. 284. Но не забравяй, че имаш работа със значителнн про-
менливотокови напрежения. Ето защо ти напомням още веднаж:
Бъди внимателен!
442
Захранващ блок и исходно стъпало. Най-напред провери
правилно ли е включена първичната намотка на захранващия
трансформатор в съответствие с мрежовото напрежение. Извади
от приемника всички лампи, с изключение на скалната крушка.
При включване на трансформатора в мрежата трябва да светне
скалната крушка. Остави трансформатора включен към мрежата
5—8 min. Той не трябва да се нагрява. През това време провери
дали се подава напрежение към отоплителните крачета на лампо-
вите цокли. За целта използувай волтметър за променливо на-
прежение или скалната лампичка. Ако лампичката светва при
допирането на всички отоплителни крачета по ред, значи отопли-
телните вериги на лампите са в изправност.
Загряването на трансформатора или изгарянето на предпази-
теля е указание, че във веригите, включени към отоплителните
намотки на трансформатора, има късо съединение. Ако в монтажа
няма грешка и късо, а предпазителят гори, значи повредата е в
самия трансформатор.
Ако няма повреди, постави изходната лампа в цокъла и запой
изводите на повишаващата намотка към изправителния мост.
Засега не включвай другите лампи.След.20—30 s (времетоза под-
гряване на катода на лампата) във високоговорителя трябва да
се появи едва забележим променливотоков фон. Ако сега докоснеш
с изолирана отвертка крачето на управляващата решетка на из-
ходната лампа, фонът във високоговорителя ще се усили. Това
е признак, че изходната лампа работи.
След това с постояннотоков волтметър измери напреженията
върху кондензаторите на изправителния филтър, върху анода
и върху екранната решетка на изходната лампа и напрежението
върху управляващата й решетка. За целта свържи отрицателния
извод на волтметъра с общня минус на приемника, а положител-
ния докосвай последователно до кондензаторите на изправител-
ния филтър, до анода, екранната решетка и катода на изходната
лампа.
Напреженията, конто трябва да отчетеш на изхода на изпра-
вителя и на ламповите електроди, са посочени на принципната
схема на приемника; в зависимост от използувания захранващ
трансформатор те могат да бъдат малко по-малки или по-големи.
Но независимо от това напреженията на екранната решетка
и изхода на изправителя трябва да бъдат равни, По-малко ще бъ-
де напрежението на анода на лампата (част от напрежението се
губи върху съпротивлението на първичната намотка на изходния
трансформатор), а по-високо — на кондензатора С18 в изпра-
вителния филтър.
443
Ако върху катода на лампата изобщо липсванапрежение, а
лампата работи, най-вероятно е да е пробит електролитният кон-
дензатор С1в, шунтнращ резистора за автоматично преднапреже-
ние /?к). Липсата на напрежение върху анода на лампата е ука-
Фиг. 303. Схема за проверка на детек-
торною стъпало с помощта на пробни-
ка със слушалки
зание за прекъсната първична намотка па нзходния трансфор-
матор. Тези части могат да се проверитеомметър, като пред-
варително се изключи захранването.
След като конетатираш, че изправителят и изходната лампа
са в изправност, можеш да поставит детекторната лампа и да
преминет към изпробване на първите двестъпала на приемника.
Детекторно стъпало и нискочестотен усилвател. Щом като
се загрее детекторната лампа, допри отвертката до управлява-
щата й решетка. Във високоговорителя ще чуеш силен брум,
който е указание, че лампата и цялата нискочестотна част на
приемника работят нормално.
Изпробвай тези стъпала при сигнал на радиостанция. За
целта през кондензатор с капацитет 82—100 pF (фиг. 303) включи
антената към кръга L,C8C9 в детекторного стъпало, а раздели-
телния кондензатор Са към предното стъпало изключи. Включи и
заземлението.
Настрой приемника на някоя радиостанция. Провери как дей-
ствува регулаторът на силата: силата на звука трябва да нарасне
със завъртането на оста на потенциометъра по посока на часовни-
ковата стрелка. В случай че силата се увеличава в обратна посока,
трябва да се разменят местата на проводниците, водещи към два-
444
та края на потенциометъра. Провери действието на обратната
връзка. С увеличаването на обратната връзка при достигане
Прага на генерация във високоговорителя трябва да чуе пу-
кане. Ако не възниква генерация и силата на сигнала се намалява,
размени изводите на бобината за обратна връзка.
А ако приемникът не работи? Това означава, че детектор-
ното стъпало е повредено. За откриванена повредата втози случай
използувай пробника със слушалка. Постави щекерчето б в бук-
са 1 на пробника (фиг. 217) и допри единия край на пробника
към земя, а другия към кръга, както е показано на фиг. 303. В
този случай трептящият кръг с включения към него пробник ра-
боти като детекторен приемник: сигнал се чува, но слабо. Така ще
провериш входната част на стъпалото — трептящия кръг. А ако
при първото включване на пробника не можеш да чуеш нито една
станция, значи трябва да търсиш повредата в трептящия кръг.
Тя може да се дължи на лоши спойки, на прекъсната бобина, на
случайно късо между плочите на променливия кондензатор или на
късо между плочите на донастройващия кондензатор. Тези по-
вреди можеш да откриеш лесно, като огледаш внимателно части-
те и ги провериш с омметър. Когато проверяваш кондензаторите
на кръга, задължително изключвай бобината, тъй като при вклю-
чена бобина омметърът ще отчете късо съединение.
За да провериш дали работи лампата, постави щекерчето б
в букса 2 на пробника (второ включване) и допри този край на
пробника до анода на лампата, след това до долния край (по схе-
ма) на товара Т?7, др.обърнатия към изходното стъпало извод на
кондензатора С14. Ако лампата работи нормално, при всички слу-
чаи сигналът на радиостанцията трябва да се чува силно в слушал-
ките. Ако е прекъсната обаче анодната верига на лампата или има
лош контакт, лампата няма да работи. За да се убедиш в това, из-
пълни третото включване на пробника — щекерчето б постави в
букса 3 на пробника и го включи между анода на лампата Лх
и плюсовия проводник на изправителя. Ако анодната верига е
наистина пректсната, при това включване ще се чува сигнал.
А ако не се чуват сигнали на радиостанции, макар че трептя-
щият кръг е редовен? В този случай можеш да се съм-
няваш преди всичко в лампата. Трябва да провериш с омметър
отоплителната жичка на лампата. Опигайседа я замениш с друга,
напр. с лампата от първото стъпало на приемника. Ако и с новата
дампа стъпалото не работи, провери с омметъра или пробника да-
ли управляващата решетка не допира някъде до общия минус —
445
проЕодннкът към решетката може да допре до шаси или решетъч-
ният кондензатор С10 да се окаже пробит.
Възможно е и тези съмнения да не се оправдаяп Тогава по-
вредата трябва да се търси в анодната верига на лампата: в боби-
ната и регулатора на обратната връзка, в товарния резистор
в кондензатора Сп, блокиращ анодната верига по висока честота.
Възможно е бобината за обратна връзка да е прекъсната, възмож-
но е резисторът да е изгорял или да има твърде голямо съпроти-
вление, а кондензаторът да е с утечка. Достаточна е само една от
тези причини,за да не работи стъпалото.Стъпалото не ще работи
и в случай, че напрежението на екранната решетка е по-голямо от
анодното напрежение. Тези повреди най-лесно се откриват с ом-
метър, като се цроверява всяка част поотделно, и с високоомен
волтметър, като-се измерват напреженията на ламповите елек-
трсди.
Ако детекторного стъпало на твоя приемник е монтирано така,
че да се използува и като грамофонен предусилвател(по схемата на
фиг. 290), най-напред провери работата му с помощта на звуков
генератор (по същия начин, както проверяваше транзисторния
усилвател), а след това — и с грайофона, като просвириш новата
си плоча. Напомням ти: ако грамофонът е пиезоелектричен, не
забравяй паралелно на входа му да включиш резистор със съпро-
тивление 470—510 kQ, в противен случай на управляващата
решетка на лампата няма да се подава преднапрежение. Ако при
включването на грамофона се появи пищене, размени местата на
изводите в букса Гр. Пищенето може да възникне и от близостта
на грамофонния шнур до проводниците, водещи към високого-
ворителя или изходния трансформатор. Тези проводници трябва
да разполагаш по възможност по-далече един от друг.
Тъй като бобините за обратна връзка не вземат участие В ра-
ботата на стъпалото като усилвател, можеш да ги изключиш вре-
менно, за да не се съмняваш в изправността на този участък от
анодната верига на лампата (фиг. 304) Изключи и резистора Rt,
с който се регулира обратната връзка, а товарния резистор R7
запои непосредствено за анодното краче от ламповия цокъл.
Ако при включен в съответните букси грамофон усилвателят
не работи, опитайдаподадеш незаземения извод на грамофона не-
посредствено на управляващата решетка на лампата, както е по-
казано на фиг. 304, като отпоиш решетъчния кондензатор С]в.
Ако и при това включване на грамофона усилвателят не работи,
може да се предположи, че е прекъсната катодната верига или ре-
зисторът за преднапреж нието има твърде голямо съпротивление.
446
Фиг 304 Схема за проверка на де1вк-
торното стъпало като нискочестотен
усилвател
Дай този резистор на късо. Ако катодната верига наистина е била
прекъсната, трябва да се появи звук, макар и с изкривявания,
тъй като лампата в този случай работи без преднапрежение.
Дали работи самият грамофЬн, може да се провери с помощта
на пробника; ако грамофо-
нът е редовен.във включени-
те към него слушалки ще се
чуе слаб звук. По този на-
чин можеш да прослушаш
целия нискочестотен тракт,
като включваш пробника със
слушалките към анода на
лампата в пърЁото стъпало,
към променливия резистор
за регулиране на силата,
паралелно към първичната
и вторичната намотка на из-
ходния трансформатор. В
последняя случай эвукът в
слушалките ще бъде слаб,
тъй като изходният транс-
форматор е понижаващ. То-
ва включване трябва да се
използува само за да се провери дали се подава напрежение
със звукова честота към звуковата бобина на високоговорителя.
Да допуснем, че детекторного стъпало работи, а дори и да е
имало повреди, тн си ги отстранил. Редовен е и входният му кръг.
Тогава, без да изключваш антената от кръга, възстанови връзките
на разделителния кондензатор Свс този кръг. Ако при това силата
на сигнала не се промени, постави лампата на високочестотния
усилвател и включи антената към антенната букса.
Високочестотна усилвателно стъпало. Възможно е, след ка-
то постазиш лампата, да възникне самовъзбуждане,.което не може
да се прекрати с намаляване на обратната връзка. То може да се
премахне, като между анода на лампата Лх и товара ое включи
резистор със съпротивление 4,7—10 kQ (на фиг. 305 той е показан
с удебелени линии) или като се увеличи съпротивлението на рези-
стора във веригата на екранната решетка до 270—330 kQ.
Това средство за отстраняване на самовъзбуждането е временно.
Ако приемникът не работи или сигналите на радиостанциите
се чуват тихо, включи антената към кръга, провери кръга с проб-
ника, а след това «прослушай» с него и анодната верига на лам-
447
пата, за да определит повредения участък от стъпалото. Вк-люч-
вайки пробника непосредствено към анодната верига, в която
има високо напрежение, последователно с детектора включи
кондензатор с капацитет 220—330 pF.
Във високочестотното стъпало могат да се срещнат следните
повреди: замасяване на товарния резистор пробив в кон-
дензатора С7 в звеното на развързващия филтър (и в двата слу-
чая се нагрява развързващият резистор /?5), прекъсване в анод-
ната или катодната верига, като между плочите на кондензато-
рите във входния кръг, прекъсване в кръговата бобина. При всяка
от тези повреди стъпалото няма да работи. Открий повредата с
помощта на омметър, като отпояваш и измерваш всяка част.
След отстраняване на повредите (ако има такива' включи ан-
тената към в<одната букса и провери работата настъпалот. при
сигнал от радиостанция. Възможно е да не чуеш много станции,
тъй като кръговете на първото и второто стъпало не са настро-
ени в резонанс.
Настройка на трептщите кръгове. Най-подходящо е треп-
тящите кръгове да се настройват вечер, когато сечуватпо-голям
брой станции.
Най-напред провери дали детекторният кръг на приемника по-
крива изцяло обхвата. За целта включи антената към този кръг
през кондензатор с капацитет 27—33 pF и се опитай да чуеш ни-
коя радиостанция, разположена в края на обхвата. Станцията
трябва да се чува при почти напълно затворен променлив конден-
затор Св.
Дължината на вълната на приетата радиостанция може да се
уточни по контролен приемник с градуирана скала. Не е изклю-
чено да не можеш да чуеш работещата в края на обхвата радио-
станция дори при напълно затворен кондензатор. Тогава измести
кръговата бобина към средата на феритната пръчка (или вкаран
сърцевината по-дълбоко в бобината,. ако конструкцията на боби-
ната е друга). Ако чуваемостта на станцията се подобри.значн-
индуктивността на бобината е малка и върху нея трябва да се на-
вият допълнително навивки. Ако станцията, работеща в края на
обхвата, се чуе при по-отворен кондензатор, трябва да намалиш
индуктивността на бобина га. Подбери индуктивността на боби-
ната така, че станциите в края на обхвата «да дойдат» на своите
места. Ако навивките трябва да се намаляват, прави това на малки
«порции» (по 5—8 навивки), като всеки път проверяваш настрой-
ката на приемника. Ако трябва да увеличит навивките, донавий
20—25 навивки и след това подбери индуктивността, като
448
Фиг. 305. Проверка на внсокочестот-
ното усилвателно стъпало с пробник
размотаваш По този начни бобината няма да има излишни
спойки.
Ако приемникът ти е двуобхватен, по същия начин подбери
индуктивността на бобината за втория обхват. Не забравяй да
запишет броя на навивките, конто развиваш или донавиваш,
за да нанесет след това същите поправки и в бобините на високо-
честотното стъпало
След като превключиш антената към входа на приемника,
можеш да пристъпиш към резонансна настройка на двата кръга на
приемника. Настрой приемника на някоя радиостанция в нача-
лото на обхвата (отворен кондензатор) и изменяй капацитета на
полупроменливите конденза-
тори до постигане на макси-
мална сила на сигнала. За
целта можеш да угеличаваш
капацитета на полупромен-
ливия кондензатор С., в
първия крт г или да нама-
ляваш капацитета на пър-
иия и да увеличаваш капа-
цитета С3 на втория кръг
(ако приемникът е за два об-
хвата, полупроменливите
кондензатори с2 и ь7 са за
средновълновия, а С3 и С3—
за дъ;говълновия обхват).
Възможно е отведнъж да
не получиш ясно изразен
резонанс. Тсгава подбери
индуктивността на бобините на първия кръг за края на обхва-
та, като се отремиш да чуеш с максимална сила най-дълговълнова-
та приемана радиостанция, което съответствува на резонанс.
Двата кръга ще бъдат настроени в резонанс тогава, когато
силата се намалява при най-малкото изменение на индуктив-
ността. След това отново настрой приемника на радиостанция-
та, работеща в началото на обхвата, и достигни резонанса с по-
мощта на полупроменливите кондензатори. След това още веднъж
провери резонанса на кръговете за началото и края на обхвата.
За по-точна настройка в резонанс най-добре е всички тези опера-
ции да пзвършваш на слаби радиостанции.
Приемник с добре настроени кръгове трябва да притежава
29 Млад радии,, юбител
449
висока селективност и чувствителност. Само при тези условие
той ще приема повече радиостанции.
Аз описах настройката на кръговете в резонанс, като имах пред
вид кръгови бобини с високочестотни сърцевинн. Ноти можеш да
Фиг. 306. Пробна пръчица и ползуването й
използуваш за своя приемник бобини без сърцевини, навити напр.
върху картонени тръбички. В този случай ти препоръчвам да из-
ползуваш пробната пръчица, чието устройство е показано на
фиг. 306. За нея ще бъде необходима високочестотна магнитна сър-
цевина, напр. парче от феритна пръчка с дължина 15—20 mm i
парче мед, месинг или бронз със същите размери. От някакъв
изолационен материал, може дори суха дъсчица, нздялай кръгла
пръчица с дължина 100—120 mm. Към единия й край закрепи
високочестотната сърцевина, а към другия — медното парче.
Така направената пробна пръчица ще ти помогне да ускорит
настройката на кръговете.
Предназначението на пробната пръчица се състои в следното.
Ако в тялото на бобината се въведе краят на пръчката с феро-
магнитната сърцевина, собствената честота на кръга ще се нама-
ли. При въвеждане на диамагнитната (медната) пръчка честотата
на кръга ще се увеличи. Използувайки тези свойства на пръчи-
цата, не е трудно да определит в каква посока трябва да изменят
индуктивността на бобината на единия кръг, за да го настроит в
резонанс с другия кръг.
Борба със самовъзбуждането. За да се отстрани самовъзбуж-
дането във високочестотното усилвателно стъпало, по-рано ти
предлагах да включиш допълнителен резистор в анодната верига
на лампата или да увеличит съпротивлението на резистора във
веригата на екранната решетка. Ако си направил това, сега, след
като кръговете са настроени в резонанс, трябва да възстановиш
веригите (първоначалното положение). Ако отново възникне само-
възбуждане, изразяващо се в пищене, което не може да се регу-
450
лира с резистора за обратна връзка, екранирай изцяло кръговите
бобини или постави между тях метален екран. Опить се да из-
ключиш или дадеш накъсо бобината за обратна връзка. Ако
във втория случай самовъзбуждането прекъсне, значи трябва да
се намали броят на навивките
в бобината за обратна връзка.
За изясняване причините за
самовъзбуждането може да се из-
вади от цокъла лампата на пър-
вэто стъпало. Ако пищенето се
прекрати, причината за самовъз-
буждането е във високочестотното
стъпало. В този случай трябва да
се увеличи съпротивлението на ре-
зистора в екранната верига на
лампата. Най-напред обаче опи-
тай да увеличиш съпротивлението
на резистора в развързващия
филтър до 33—47 кй, да вклю-
Фиг. 307. Включване на допълни-
телни елементи за отстраняване
на самовъзбуждането
чит паралелно на кондензатора
С7 в този филтър и на конденза-
тора С5 в ёкранната верига дру-
ги кондензатори със същите ка-
пацитети.
Понякога приемникът се самовъзбужда дори без лампа в
стъпалото на високочестотния усилватели при дадена накъсо
бобина за обратна връзка. Обикновено това е в резултат на па-
разитка връзка между монтажните проводници на анодните и ре-
шетъчните вериги. В този случай опитай да увеличиш до
330—390 pF капацитета на кондензатора б?13, блокиращ анодната
верига на детекторната лампа; да увеличиш капацитета на кон-
дензатора С15, блокиращ първичната намотка на изходния транс-
форматор; да включиш паралелно на изходния кондензатор С17
в изправнтелния филтър хартиен кондензатор с капацитет
0,1—0,5 pF.
Самовъзбуждане е възможно да възникне и по ниска честота.
То се проявява като шум, напомнящ работата на мотор на лодка.
В този случай най-напред включи между изходното и детекторното
стъпало развърващфилтър (/?ф Сфна фиг. 307), а ако това не по-
могне, включи и резистор със съпротивление 1—1,5кй в упра-
вляващата решетка на изходната лампа. Кондензаторът на фил-
търа Сф може да бъде хартиен с капацитет 0,5—IpF илиелектро-
451
литен с капацитет 5—10м pF и работно напрежение 300 V. Съпро-
тивлението на резистора Кф може да бъде 20—30 kQ. Обикновено
тези мерки са достатъчни за премахване на самовъзбуждането.
Отапраняване на променливотоковия фон. Понякога във ви-
сокоговорителя на приемника се чува силен променливотоков
фон. Той се дължи най-често на недобро изглаждане на пулса-
циите на изправения ток или на индуктиране на мрежово напре-
жение във веригите на управляващите решетки на усилвателните
лампи.
Как да се намери причината за възникване на фона? Свържи
управляващата решетка на изходната лампа с шасито на прием-
ника. Ако фонът не изчезва, причината е в лошата филтрация на
изправеното напрежение. Опитай да увеличит капацитета на елек-
тролитнпте кондензатори на филтъра, като включиш паралелно
към тях допълнителни кондензатори. Ако филтърът имарезистор,
добре е да се замени с нискочестотен дросел.
Ако при свързването на управляващата решетка на изход-
ната лампа с шасито фонът изчезне, това означава, че в провод-
ниците на решетъчната Еерига.на детекторната лампа се индуктира
променливо мрежово напрежение. За да се убедиш в това, свър-
жи тази решетка «към шаси» — фонтт трябва да изчезне. Отстра-
няването му може да се посттгне с намаляване дължината на
всички монтажпи проводници, водещи към управляващата
решетка. Тези проводници се екранират, а екраните се за-
земяват.
В редица случаи за намаляване и дори за пълноотстраняване
на фона спомага свързването на корпуса на високоговорителя и
единия от изводите на звуковата бобина със заземеното шаси.
Полезно е също да се а?сми единият от изво’чпе на мрежовата
намотка на захранващия трансформатор през хартиен кондензатор
с капацитет от 0,01 до 0,05 pF. Кондензаторът трябва да бъде
с работно напрежение над 600 V.
Окончателно регулиране на приехнлка. Окончателното регу-
лиране на радиоприемника се състои предчмно в устанозяванена
нормални работай режими на лампите и в по,..биране големината
на обратната връзка. Напреженията на електродите, стздаващи
нормални работай условия на лампите, се установяват с изменение
или подбиране съпротивленията на резисторите, включени към
тези електроди. Така например, за да се измени решетъчното пред-
напрежение, трябва съответно да се увеличи (ако то е малко) или
да се иамалн (ако то е голямо) съпротивлението на катодния ре-
зистор. За да се увеличи напрежението на екранната решетка,
452
трябва да се намали съпротивлението на резистора в нейната ве-
рига и пр.
Напреженията на екранните решетки във високочестотното
и детекторною стъпало могат малко да се отличават ст поссчените
на принципната схема, но задължително трябва да бъдат по-ниски
от анодните напрежения на същите лампи. Увеличаването на
екранните напрежения до известна степей спомага за повишава-
не на усилването, но с това иараства и склонността на приемника
към самовъзбуждане. Настроеният приемник работи добре при
сравнително ниски напрежения на екранните решетки.
Плавността на регулирането на обратната връзка завися силно
от капацитета на кондензатора С10 и съпротивлението на резисто-
ра Ri във гервгата на управляващата решетка на детекторната
лампа. При възникването на генерация пукането във впсоксго-
ворителя трябва да бъде «меко», едва доловнмо; генерацията трябва
да се прекъсва, да изчезва без закъснение.
За да постнгнеш това, препоръчвам ти да подбереш стойностите
на тези части. Капацитета на решетъчния кондензатор изменяй
в границите от 47 до 330 pF, а съпротивлението на утечния рези-
стор — от 270 kQ до 2 MQ. Намалявайкн капацитета, увелича-
Еай съпротивлението и обратно. Върху действието на обратната
връзка оказва влияние и кондензаторът, който блокира анода на
детекторната лампа към шаси. С изменение на капацитета му също
можеш да подобриш плавността на възник-
ване и спиране на генерацията.
На фиг. 308 е дадено още едно дополне-
ние към приемника — отрицателна обратна
връзка. Веригата на отрпцателната обрана
връзка се състои от резистора Ro и кон-
дензатора Сэ, включени между анода и уп-
равляващата решетка на изходната лам-
па. Чрез нея част от енергията на ниско-
честотния сигнал се връща от анодната в ре-
шетъчната верига на лампата. Отрицателна-
та обратна връзка за разлика от използу-
ваната в детекторного стъпало положител-
на обратна връзка намалява усилването на
изходното стъпало, но подобрява качеството
на звука и намалява внасяните от отделяйте елементи на
приемника изкривявания. Освен това тя често способствува за
отстраняване на самовъзбуждането на приемника и намалява
променливотоковия фон. Препоръчвам ти да проверит върху
Фиг. 308. Включване
на веригатала отрица-
телна обратна връзка
453
своя приемник действието на отрицателната обратна връзка.
Повечето от съветите, дадени тук за триламповия мре-
жов приемник, се отнасят изцяло и за настройката на всеки
друг линеен приемник, на всеки лампов нискочестотен усилвател.
След каю прочетеш тази беседа, можеш да останеш с впечатле-
ние, че настройката на приемника е твърде сложна. В действи-
телност това не е така, тъй като много от казаното тук няма да
ти се наложи да правиш. А дори и да се наложи повечко да се
позанимаваш с приемника, в това няма нищо лошо, тъй като ще
го разучиш по-добре.
454
ОСЕМНАДЕСЕТА беседа
ГОВОРИ РАДИОВЪЗЕЛЪТ!
С тези думи в училища и пионерски лагери започват местните ра
диопредавания, организирани от самите деца. Радиовъзлите в
много училища, пионерски и туристически лагери са създадени
от радиолюбители като тебе, твои другари по интереси.
Ако в училището, в което учиш, все още няма радиовъзел,
стани инициатор за създаването на кръжок на младите радиофи-
катори. Желаещи да се включат ще има много. Поговори с пионер-
ский ръководител, с учителя по физика, с директора на училището.
Те ще помогнат да се органнзира кръжокът, да се намерят сред-
ства за закупуване на необходимите материали, части и високо-
говорители. Ще изминат няколко месеца и във вашего училище ще
започне да работи радиовъзел.
Да радиофицираш родното училище, своя лагер, да уредищ
местно радиопредаване е голямо, почетно и увлекателно дело.
Как работи радиовъзелът?
Радиовъзелът представлява комплекс от устройства и прибори,
с помощта на конто може да се предава по проводници одновре-
менно до много пунктове разговорна реч, пеене, музика. Той се
състои (фиг. 309) от нискочестотен усилвател със захранващ нз-
точник, радиоприемник, микрофон, грамофон и линейно-разпре-
делително табло. В оборудването на радиовъзела може да се вклю-
чат също магнетофон за записване и възпроизвеждане на радио-
програми и музикални произведения, устройства за възпроиз-
веждане на звука от кинолента и редица други прибори и устрой-
ства, конто не влизат задължително в комплектовката на радио-
възела.
Нискочестотните трептения на радиоприемника, микрофона
или грамофона с помощта на превключвателя за вида на работа П
455
се подават в нискочестотния усилвател и се усилват до необходи-
мата мощност. Транслационните линии, към конто се включ-
ват високоговорителите, монтирани при радиослушателите, се
включват към изхода на усилвателя през линейно-разпределител-
Радио-
приемник
Фиг. 309. Блокова схема на радиовъ-
зел
ното табло ЛРТ. По такъв начин с помощта на радиовъзела мо-
гат да се предават или, както не казва, да се т р а н с л и р а т
за широк кртг слушатели програми на концертин станции, кои-
церти от грамофонни записи, местни предавания.
Нсобходимата мощност на нискочестотния еггващ която трябва
да дава усилвателят, зависи от броя и мощността на радиоточ-
ките — високсговорителитс, включени към транслационните ли-
нии. Колкото потере радиоточки трябва да зтхраиЕа радиоьъ-
зелът, толкова по-мощен трябва да бъде нсговият усилвател.
За радиофицирането на селата, градовете, жилищните квар-
тала се използуват усилватели с мощност десетки, стотици и хи-
ляди вата. За радиофициране на по-голямата част от училищата
са напълно достатъчни усилватели с мощност 5—25 W, отдасани
от тсилгателя в линията.
В тази беседа ще ти разкажа най-напред за устройството на
обикновен училнщен радиовъзел с мрежово захранване, щс ти
дам съЕети по увеличаване на изходната му мощност, а след това
ше поговорим за транзисторния усилвател, предназначен за тури-
стически лагер.
Прост радиовъзел
Принципната схема па този радиовъзел е дадена на фиг. 310.
Усилвателят има три нискочестотни стъпала, захранвани от то-
коизправител, В първото и второто стъпало работят пентодите
6Ж8. В третото — изходното — стъпало работи лъчевият тетрод
456
6ПЗС, който дава мощносг около 5 W. Изправителят е дзупътен.
В него се използува двуаноднпят кенторо» 5Ц4С. Изправителят
може да бъде изпълнен и с полупроводникови диоди, но трябва
да бъде обезателно двупътен. Дроселът Др1 и електролита 'те кон-
82к
Фиг. 3 10. Прпнцнпна схема на усилвателя иа радиовыела
дензатори С1Я и С1( образуват и: глажда ия филтър па изпра
ви теля.
Последните две стъпала на усилвателя са ти вече известии от
радисграмофона и нискочестотната част на приемника 1-V-1,
а схемата иа птрвото стъпало на усильат тя е аналогична на схе-
мата на второто стъпало.
Усилвателят е разчетсн за работа с е ектродинампчен микро-
фон и грамофон от всякакъв тип. Прем, наването от единия вид
работа към другия става с превключвателя //Р Ако трябва в
учплището да се транслира програмата па националните радио-
станции, трябва да се прибавп прост радиоприемник, наир, с
фвксирана вълна, рабстещ на честотата на местната радиостанция.
Гргмофонът и микрофонът на нашия радиовъзел се включват
във гхода на първото стъпало на усилвателя. Паралелно на гра-
мофона се вклк^ват съпротивленията и /?2> конто служат като
негов товар. Напрежението от грамофона се прилага върху двата
457
резистора и към управляващата решетка на лампата Лг се подава
само онази му част, която се определя ст резистора Това е на‘
правено с цел при превключване на усилвателя от микрофон към
грамофон силата на сигнала почти да не се изменя независимо
от това, че напрежението на изхода на грамофона е по-голямо от
това на микрофона. Съпротивленията на резисторите Ri н Rt
не са посочени на схемата, тъй като се подбират опитно при на-
стройката на усилвателя.
Грамофонът може да се включи във входа на второто стъпало,
но това би усложнило превключването на усилвателя от един
режим на работа към друг.
И така с помощта на превключвателя за вида работа Пг към
входа на усилвателя може да бъде включен или микрофонът,
или грамофонът. Създаваните от тях нискочестотни трептения се
усилват от първата, вюрата и третата лампа и през изходния
трансформатор Трг се подават по радиотранслационните линии
към радиоточките. Регулирането на силата става с променливия
резистор Rg, включен във веригата на управляващата решетка
на втората лампа.
Анодните напрежения на първата и вгората лампа се подават
през резисторите /?6 и RX1, а екранните напрежения — през ре-
зисторите /?7 и R12- Анодното напрежение на изходната лампа
се подава през първичната намотка на изходния трансформатор,
а екранното й напрежение — директно от то .отправителя.
Резисторите/?8 и R10 и кондензаторите Сг и С4 образуватзвената
на развързващите фнлтри в първите две усилвателни стъпала.
Преднапреженията на управляващите решетки се подават авто-
матично като спад на напрежението върху резисторите /?4, Rt
и R1S\ включени в катодните вериги на лампите. Тези резистори са
шунтирани с електролитните кондензатори С2, С7 и С1г.
Кондензаторът С9 и резисторът Rla образуват верига, която
подобрява тембъра на звука. Желаният тембър се подбира при
настройката на усилвателя с изменение на съпротивлението на
резистора R1S в граничите от 22 до ЮО^кЙ.
Лампичката Л5 е сигнална за напрежение 6,3 V. Тя светва
при включване на захранващия трансформатор към мрежата.
Изходният трансформатор има две вторични намотки:// и
///. Върху всяка от тях се получава около 15 V напрежение със
звукова честота. Ако двете намотки са включени последователно
(буксите 2 и 3 са свързани), в транслационните линии могат да
се подават две напрежения: 30 V — сумарното напрежение от
двете намотки, и 15 V — напрежението на всяка една намотка.
458
Буксите Сл са предвидели за включванена слушалки за кон-
тролиране работата на радиовъзела. Тези букси са включени
Към една от вторичните намотки на изходния трансформатор през
напрежителен делител, състоящ се от резисторите 7?16 и /?17.
Този делител намалява силата на сигнала в слушалките до нормал-
но ниво. Общото съпротивление на делителя може да бъде в гра-
ниците от 5 до 10 kQ. Колкото съпротивлението на резистора Rl7
епо-малко от това на Rie, толкова по-ниско напрежение се по-
дава на слушалките, респ. толкова по-слаб е звукът в тях. Напре-
жителният делител не оказва никакво влияние върху силата на
сигнала в радиоточките.
Части. Капацитетите на кондензаторите и съпротивленията на
резисторите, с изключенне на тези, конто трябва да се подбират
при настройката /?2, /?1в и Ri7), са дадени на принципната
схема.
Потенциометърът R3 трябва да бъде с ключ, за да се използува
за включване на усилвателя. Кондензаторите С4 и С31 са слюдени
или керамични. Електролитнитс кондензатори С2, С7 и С12 са с
работно напрежение 20—30 V, а С13 и С'14 — с 450 V. Останалите
кондензатори могат да бъдат от всякакъв тип. За превклю-
чвател може да се използува кце-ка»-ключе.
Цокълът на изходната лампа трябва задължително да бъде
керамичен. Ако се използува пластмасов цокъл, то в неготрябва
да се направят с резбарско лъкче прорези между крачетата 2, 3
и 4. Това е необходимо, тъй като анодното напрежение със зву-
кова честота е твърде високо i може да пробие изолационния
материал на цокъла. Вследствие на това усилвателят би работал
с изкривяване. Възможно е от пробива да се повреди напълно.
Прорезите ще отстранят тези нежелани явления.
Изходният трансформатор направи сам. Навий го върху маг-
нитопровод със сёчение 6—8 ст2. Първичната намотка съдържа
2500 навивки с проводник ПЕЛ 0,15-?0,2, а вторичните — по
300 навивки с проводник ПЕЛ 0,4-т-0,6. Пакетът на магнитопро-
вода се набира с въздушна междина 0,3—0,5 mm (дебелината на
лентичка от тънък картон).
Мощността на захранващия трансформатор трябва да бт де не
по-малка от 70 W (възможна е и по-голяма мощност). Могат да
се използуватфабричнн трансформатори или саморъчно направени.
Повишаващата намотка на саморъчно направения трансформатор
трябва да бъде начислена за напрежение около 600 V (две секции
по 300 V). Дроселът на изправителния филтър също може да бъде
фабричен или саморъчно направен. Данните на последний са:
459
сечение на сърцевината 5—6 ст2; въздушна междина — около
0,2 тт; намотка — 3000ч-3500 навивки с проводник ПЕЛ 0,18—
0,20.
Грамофонът и електродвигателят мсгат да бъдат от всякакъв
Фнг. 311. Външен вид на усилвателя на радиовъзела
тпп. Желателно е да се снабдите с електрически грамофон, позво-
ляващ просвирването както’на обикновени, така и на дългосви-
рещи плочи. Микрофонът трябва да бъде електродпнамичен.
В качеството на микрофон може да се използува транслацио-
нен електродпнамичен високоговорител с изходен (съгласуващ)
трансформатор. В този случай трансформаторът на високоговори-
теля ще изпълнява ролята на микрофон. Използуваният вместо
микрофон високоговорител трябва да бъде висококачестген, без
вдлъбнатини и накъсвания на мембраната, за да не внася изкри-
вявания.
В първите две стъпала на усилвателя лампата 6Ж8 може да
се замени с лампите 6Ж1П, 6ЖЗП, 6Ж5П и много други маломощни
пентоди. В изходното стъпало вместо лампата бПЗС.могат да се
използуват лампите 6П14П, 6П18П, 6П1П, но в този случай из-
ходната мощност на усилвателя се намалява до 34-4 W.
Конструкция и монтаж. Външният вид на усилвателя е ла-
ден на фиг. 311, а монтажът му — на фиг. 312. Шасито може да
има размери 300\200' 89 mm. Горната и предната плоча на та-
сито са направени от парче листова ламарина с дебелина 1,5 mm;
460
задната и страничните стени могат да бъдат дървени с дебелина
8—10 mm. Възможно е шасито да бъде изцяло метално.
Върху предната плоча на шасито се намират превключвателят
за вида работа, регулаторът на силата, «окото» на сигналната лам-
Фиг. 312. Монтаж на 5-ватовия усилвател на училнщния радиовъзел
пичка и буксите за включване на контролннте слушалки. От дяс
ната страна на шасито са разположени буксите за включване на
микрофона и грамофона, а от лявата — плочата с изводните кле-
ми на усилвателя. Заземяващата букса се намира върху задната
стена на шасито; оттам е изведен и мрежовият шнур. По-голямата
част от резисторите и кондензаторите са поместени върху монтаж-
на плочка.
Усилвателят се затваря с шперплатов капак, който е изрязан
в долната си част — на мястото на оперативните елементи, изход-
ните клеми и входните букси за микрофона и грамофона. За ох-
лаждане на усилвателя на капака трябва да се оставят вентила-
ЦИОННИ ОГВОрИ.
Проводниците от грамофона и микрофона до превключвателя
/7Х и отта.м до управляващата решетка на лампата Лр както и от
резистора Т?8 до управляващата решетка на лампата Л2 трябва
да бъдат задължително екранирани и пределно къси. Металната
461
част на шасито се използува като проводник. Необходимите връз-
ки кьм него се осыцествяват с помощта на монтажни ушички,
поставени под винтовете за закрепване на ламповите цокли. Ото-
плителните вериги на лампите се изпълняват със спирално навит
проводник и се свързват към шасито в една точка; ако шасито се
използува вместо единия проводник на отоплителната верига,
възможно е да се появи променливотоков фон. Поради тази при-
чина незаземените букси на грамофона и микрофона трябва гриж-
ливо да се изолират от дървените стени на шасито, като се вкарат
в гумени или пластмасови шлаухи.
Настройка. Ако монтажът е извършен правилно и са използу-
вани изправни части, не е трудно да се настрои усилвателят, като
се ползуват съветите, дадени в предишната беседа.
Ориентировъчните анодни и екранни напрежения на лампите,
както и преднапреженията са дадени на принципната схема на
радиовъзела.
Първоначално изпробването на радиовъзела се извършва
при изключени радиотранслационни линии, като към изхода на
усилвателя се включва изкуствен товар. За целта можеш да из-
ползуваш 12-волтова автомобилна крушка, като я включиш към
едната от вторичните намотки на изходния трансформатор. При
максимална сила на сигнала жичката на лампата трябва да свети.
Към другата вторична намотка се включва транслационен високо-
говорител.
Включването и изпробването на усилвателя без товар е недо-
пустимо, тъй като може да се повреди изходният трансформатор.
При изпробването на усилвателя за работа от микрофон ви-
сокоговорителят трябва да бъде изнесен вън от помещениею, в
кое<о е микрофонът. В противен случай между микрофона и ви-
сокоговорителя ще се създаде тъй наречената акустична
обратна връзкаи високоговорителят ще започне «да вие».
Това трябва да помниш винаги, особено при провеждане на местни
радиопредавания.
Общото съпротивление на делителя включен в грамофон-
ните букси може да бъде в границите от 82 до 100 кй. Резисторите
на делителя трябва да се подберат така, че напрежението на сиг-
нала върху резистора /?2 да бъде приблизително равно на напре-
жението, получавано от микрофона. На практика тази задача
може да се реши по следния начин. Направи делителя от еднакви
по стойност резистори, напр. от по 51 кй. В този случай на входа
на усилвателя ще се подава половината от напрежението на гра-
мофона. Ако в този случай при работа от грамофона радиовъзе-
462
лът работи по-силно, отколкото при работа от микрофона, трябва
да увеличиш съпротивлението на резистора и обратно — да го
намалиш, ако радиовъзелът работи по-силно от микрофона.
Окончателната настройка на радиовъзела се извършва при
включени транслационни линии, натоварени с високоговорители,
и то, разбира се, когато няма занятия в училището.
Устройване на радиовъзела и транслационните линии
Устройването на радиовъзела се състои в поставянето и включва-
нето на усилвателя и останалите устройства (микрофон, радио-
приемник, грамофон), в монтирането на линейно-разпределител-
ното табло и в прокарването на линиите на отделните радио-
точки (направата на радиотранслационната мрежа). Желателно
Фиг. 313. Примерно разположение иа апаратурата в учи лнщния
радиовъзел
е за радиовъзел да се използува малка, но самостоятелна стая
или постоянно определено място, напр. в кабинета по физика.
Примерного разположение на съоръженията на радиовъзела
е дадено на фиг. 313. Микрофонът и грамофонът се включват към
463
усилвателя с екранирани проводници. Металната им оплетка се
заземява. По време на предаване микрофонът се поставя на раз-
стояние, не по-малко от 80—100 ст от стената.
От усилвателя проводниците се довеждат по стената до ли-
Фиг. 314. Пршщипна схема и устройство на линейного раз-
проделитолно табло
нейно-разпределителното табло и от него се разклоняват по ко-
ридорите на училището. За транслационни линии може да се из-
ползува двужилен проводник с полихлорвинилна изолация,
предназначен за електрически инсталации.
Линейно-разпределителното табло се състои от няколко пре-
включвателя, монтирани върхудъска от листов ебонит, текстолит
или друг здрав нзолационен материал. Всяка линия трябва да
има свой превключвател. Размерите на таблото зависят от габа-
ритите и броя на монтираните върху него превключватели.
На фиг. 314 са дадени принципната схема и външният вид на
таблото за три транслационни линии. Към таблото (заградено на
схемата с пунктирани линии) са подведени проводниците от изход-
ния трансформатор. Проводникът, водещ от клема 4, е общ за
всички линии. Както се вижда от схемата, в линия 3 се подава на-
прежение само от намотка III на трансформатора (15 V). Следо-
464
вателновтази линиясевключватвисокоговорителите, работещи при
15 V. Линиите 1 и 2 са разчетени за 30-волтови високоговорители,
тъй като в тях се подава напрежение от двете трансформаторни
намотки. Включването на линиите се извършва с помощта
на превключвателите Пг, П2 и П3. Когато линиите са изключени,
към изходните намотки на трансформатора се включват товарните
резистори Rlt R2(no 470 Q) и R3 (270 Q). Резисторът Rr e за ли-
ния 1, R2 — за линия 2 и R3 — за линия 3. Ако тези резистори
липсват, при изключване на линиите е възможно да се получи
пробив в изходния трансформатор. За превключватели могат’ да
се използуват «це-ка>-ключета.
Паралелно на всяка линия върху таблото са монтирани кон-
тролните букси «Лр, «Л2» и «Л3». Те служат за контрол на рабо-
тата и за измерване съпротивлението на всяка линия поотделно,
което се налага при локализирапе на повреди по тях.
Линейно-разпределителното табло се закрепва с винтове за
дърво към стената върху четири порцеланови ролки. До табло-
то могат да бъдат окачени контролният високоговорител, схемата
на радиовъзела и транслационната мрежа, графикът за работа на
радиовъзела.
Изходната мощност на радиовъзела, за който ти разказах,
е 5 W. Тази мощност не е съвсем малка, ако умело се разпредели
между високоговорителите. Тя е достатъчна да осигури нормална
работа на 15—20 транслационни електродинамични високогово-
рители, което е напълно достатъчно за радиофицирането на едно
училище. Такива високоговорители могат да се използуват за
класните стаи и коридорите. В театралния или физкултурния
салон, където се събиратепри тържествени случаи.могат да се из-
ползуват два-три по-мощни високоговорителя, закрепени върху
големи акустични дъски, за да звучат по-добре. Тези високого-
ворители могат да се изведат на отделни линии, конто да се включ-
ват само при нужда (по време на тържества). При това положение
ще се наложи да бъдат изключени всички останали транслационни
линии.
Усъвършенствуване на радиовъзела
В усилвателя на простия радиовъзел могат да се внесат редица
усъвършенствувания. Ето някои от тях. Вместо двата постоянни
резистора Rx и R2 на входа на усилвателя може да се сложи по-
тенциометър със съпротивление 100—200 kQ (фиг. 315). Това
30 Млад радиолюбктел
465
ще позволи бързо да се съгласува силата на сигнала при предаване
от микрофона или от грамофона и при замяната на някой от тях.
Ако вместо превключвателя за вида на работа се поставят два
ключа (Км и Кгр нафиг. 315), грамофонът имикрофонътще могат
Фиг. 315. Схема на видо-
изменеиата входна част на
усилвателя на радиовъзела
Фиг 316. Схема на включване на честот-
нокорнги ращото звено
да се включват и изключват независимо един от друг. Това ще
позволи да се предава говор на музикален фон.
Делителят на напрежение за контролните слушалки също
може да се замени с потенциометър, което ще позволи силата на
сигнала в слушалките да се изменя по желание. По същия начин
можеш да постигнеш плавна регулировка на тембъра, като заме-
нит постоянния резистор R13 с променлив.
В усилвателя може да се въведе звено за честотна корекция,
което позволява да се осъществи плавна регулировка на тембъра
поотделно за ниските и високите честоти на звуковия обхват.
Схемата на такова звено, включено между лампите на първото
и второто усилвателно стъпало, е дадена на фиг. 316. Новите части
в нея са означени с индекси а — г.
Звеното за корекция на тембъра на звука се образува от две
паралелни вериги: за ниски честоти отрезисторите /?а , R», /?бИ
кондензаторите СбИ Сви за високи честоти — от кондензаторите
Са, С2 и резистора RB . Регулирането на тембъра на звука за ниски
честоти се осъществява с резистора Rs (бившия регулатор на си-
лата), а за високи — с резистора RB.C тези регулаторн може в
широки граници да се изменя честотната характеристика на усил-
вателя, а с това и тембърът на звука.
466
Регулирането на силата на звука в този случай се осъществя-
ва с променливия резистор R3 на входа на усилвателя, койтоза
мени предишния постоянен утечен резистор в управляващата ре-
шетка на лампата на първото стъпало.
Фнг. 317. Принципнн схемн на двутактов
нискочестотен усилвател на мощност
Ако изходната мощност на усилвателя се окаже недостатъч-
на за радиофициране на училището, можеш да я увеличиш до
15—20 W. За целта към стария усилвател трябва да прибавиш
двутактно усилвателно стъпало по мощност.
На фиг. 317 са дадени две схеми на усилватели с мощно дву-
тактно изходно стъпало. И в двата усилвателя лампата Лг (6С5С,
6С2П или единият триод на лампите 6Н8С, 6Н9С, 6Н1П, 6Н2П,
6НЗП) работи в предусилвателно фазоинверсно стъпало, а лам-
пите Л2 и Л3 (6ПЗС или 6П6С, 6П1П, 6П14П, 6П15П) — в дву-
тактен усилвател на мощност. Управляващата решетка на пър-
вата лампа на усилвателя (решетката на левия триод в схемата
467
на фиг. 317 б) се свързва с онази плоча на кондензатора С10, коя-
то е обърната към управляващата решетка на лампата в изходното
стъпало на 5-ватовия усилвател.
Ти вече знаеш принципа на действие на двутактния усилвател.
По схемата на фиг. 317 а нискочестотният сигнал се подава на
управляващите решетки на лампите през вторичната намотка на
междуламповия трансформатор Tplt а по схемата нафиг. 317 6 —
от анодите на двойния триод. Втората схема има преимуществото,
че не притежава допълнителен междулампов трансформатор.
Трансформаторът Tpt (фиг. 317а) има магнитопровод със се-
чение 5—6 ст2. Първичната му намотка съдържа 3000 навивки с
проводник ПЕВ 0,15—0,2 с отвод от 800-та навивка, а вторична-
та — 12 000 навивки със същия проводник и отвод от 6000-та на-
вивка. Изходният трансформатор и при двете схеми има магнито-
провод със сечение 9—10 cm2. Първичната му намотка съдържа
1600 навивки с проводник ПЕВ 0,15—0,2 и отвод от 800-та навив-
ка, а намотките II и III — по 250—300 навивки с проводник
ПЕВ 0,4—0,5.
Изходният трансформатор може да има една намотка за за-
хранване на електродинамичен високоговорител без съгласуващ
трансформатор. Тя трябва да бъде навита с проводник ПЕВ 1,0—
1,2 и да съдържа 30—40 навивки.
Като изходен трансформатор може да се използува захранващ
трансформатор,чиято повишаваща намотка има извод от средата.
Тази намотка се включва като първична, а мрежовата и отопли-
телните намотки се използуват като вторична за изходния транс-
форматор.
Усилвателят на мощност може да се монтира като отделна
приставка и да се захранва от самостоятелен токоизправител,
изпълнен по двупътна схема с кенотрон или полупроводникови
плоскостни диоди. Ако вие решите още отначало да направите за
радиовъзела усилвател с двутактно изходно стлало, захранващият
трансформатор на този усилвател трябва да бъде с мощност над
100 W.
Училищно радиопредаване
Апаратурата на радиовъзела трябва да бъде винаги в образ-
цов ред. Лошата работа на радиовъзела бързо ще подрони автори-
тета на неговите конструктори. Ето защо трябва внимателно да
се следи за изправността на апаратурата и линиите.
468
Тъй като строежът и техническата експлоатация на радиовъ-
зела се извършват обикновено от училищния радиолюбителски
кръжок, най-подходящо е да се определи един по-опитен кръжоч-
ник, който да отговаря за изправността на апаратурата и мрежа-
та. Той от своя страна определя дежурните оператори на радио-
възела и линейните монтьори и ги инструктира.
Работата на радиовъзела трябва да става точно по график,
утвърден от директора на училището. Организирането на преда-
ванията се възлага на редакционна колегия. Редколегията има
свои кореспонденти. Тя редактира пристигащите материали и из-
готвя програмите за предаванията. Текстовете се утвърждават
от директора на училището или друго упълномощено от него
лице. Всички предавания се регистрират в дневника на радиовъ-
зела.
Опитът показва, че най-подходящо време за училищните
предавания е голямото междучасие.
Транзисторен радиовъзел
Ако туристическият или бригадирският лагер е от палатки,
също е желателно да се радиофицира, за да може и там да се слу-
шат музика и новнни, да се чуе метеорологичният бюлетин.
Не е беда, ако в мястото на лагера няма електрически ток.
В тази обстановка ще послужи транзисторният радиовъзел.
Принципната му схема е дадена на фиг. 318*. Усилвателят
е транзисторен с изходна мощност около 1,5 W, което е доста-
тъчно за радиофицирането на 10—12 палатки или за озвучаването
на площадката за лагерния огън. Усилвателят позволява да се
предават съобщения и информации за мероприятията и събития-
та в лагера, да се транслират концерти или да се просвирват гра-
мофонни плочи. Ако към усилвателя се прибави приемна пристав-
ка, ще може да се предава и националната радиопрограма.
Усилвателят е четиристьпален и съдържа 5 транзистора.
Първото стъпало (транзистор Т\) е микрофонен усилвател, второ-
то и третото (транзистори Т3 и Т3) стъпало са предусилватели на
напрежение, а четвъртбто, изходното стъпало (транзистори Т4
и Т5) е двутактов усилвател на мощност. Транзисторът Т3 е вклю-
чен по схема с общ колектор, а вснчки останали транзистори — по
схема с общ емитер. Връзкатамежду първите три стъпала е капа-
* Схемата на усилвателя е взета от сп. «Радио», № 6, 1967 г.
469
цитивна, а между третото и изходното стъпало — трансформатор-
на (с нискочестотния трансформатор Тр^. Този трансформа-
тор осигурява и предаването на нискочестотните сигнали, необ-
ходими за работа на двутактния усилвател, в противофаза към
базите на транзисторите 7\ и Тъ.
Фиг. 318. Принципна схема на радиовъзела
Делителите RrRi, R?R3 R10R11 и RuRu създават върху
базите на транзисторите необходимите преднапрежения. За оси-
гуряване на температурната стабилизация на транзисторите Тг и
Т3 в емитерните им вериги са включени резисторите R3 и R13.Рези-
сторът R& и кондензаторът С4, съответно R13 и С», образуват зве-
ната на развързващите филтри, конто отстраняват паразитната
връзка между стъпалата през общата захранваща верига.
Силата на сигнала се регулира с потенциометъра R3, а честот-
ната корекция се осъществява с резистор R10 образуващ с кон-
дензатора С8 верига на отрицателна обратна връзка между колек-
тора и базата на транзистора Т3.
Микрофонът се включва към букси / и 2, а грамофонът — към
букси 2 и 5 на входа на усилвателя. Преминаването от единия
вид работа към другия става с превключвателя Пг. При работа с
микрофона неговият нискочестотен сигнал се подава през конден-
затора С\ на входа на първото стъпало, усилва се от транзистора
7\ и оттам през кондензатора С3, контакта на превключвателя
/71( регулатора на силата Re и кондензатора С5 се довежда до
входа на второто стъпало. При включване на грамофона сигналът
470
се подава (през Re и С5) директно на входа на второто стъпало.
От изхода на усилвателя на мощност нискочестотната енергия
постъпва във високоговорителите.
Вторичната намотка на изходния трансформатор Тр2 е раз-
четена за захранване на транслационна линия, натоварена с ма-
ломощни електродинамични високоговорители със съгласуващи
(понижаващи) трансформатори, а секцията й а-б— за захранване
на един високоговорител с мощност 1—2 W с нискоомна звукова
бобинка. Буксите Сл, включени паралелно на секцията а-б,
служат за включване на контролни слушалки
Транслационната линия се включва към букси 6 и 7, а високо-
говорителят — към клеми 4 и 5. С превключватели П2 се включва
или само транслационната линия, или само високоговорителят.
Конструкция, части, монтаж. В монтиран вид радиовъзелът
може да представлява шперплатово куфарче със свалящ се капак,
който изпълнява ролята на акустична дъска с укрепен към нея
електродпнамичен високоговорител. От вътрешната страна на
капака може да има преградки за съхраняване на малогабарит-
ните високоговорители — радиоточки.
Монтажната плочка на усилвателя, входните и изходните бук-
си, превключвателите П1 и П2, батерията с нейния ключ и
буксите за контролните слушалки са разположени върху обща
плоча, представляваща предна стена на усилвателя (фиг. 319).
Между плочката и батерията е предвидено място за радиоприемна
приставка или готов малогабаритен транзисторен радиоприемник.
Размерите на плочката са 230x100 mm, а на общата плоча —
315x265 mm.
Транзисторите 7\ — Т3 могат да бъдат от типа МП39-МП42,
а7’4и7,5 — оттипа П213 и П201-П203 с произволнобуквено озна-
чение. Коефициентите на усилване на транзисторите могат да бъ-
дат от 30 до 100. Коефициентите на усилване и обратните колек-
торни токове на тразисторите 7\ и Т& не трябва да се различават
с повече от 20%. В противен случай ще се усложни настройката н а
двутактния усилвател на мощност.
Променливите и постоянните резистори могат да бъдат от
произволен тип с произволна разсейвана мощност. Превключва-
телите Пг и П2 и буксите също могат да бъдат от всякакъв тип.
Трансформаторите Трг и Тр2 са саморъчно направени. Данни
за трансформатора Тр^. магнитопровод от ламели Ш-9, дебелина
на набора 15 mm; първичната (7) намотка съдържа 1600 навивки
с проводник ПЕВ 0,15, вторичната (II) — 500 навивки със същия
проводник и отвод от средата (250+250 навивки). .Магнитопро-
471
Нзхой
Фиг. 319. Монтаж на усилвателя:
а — плочката на усилвателя ; б — вид на общата монтажна плоча стзад
265
472
водът на трансформатора 7р2 е от ламели Ш-12, дебелина на на
бора 20 mm. Първичната му намотка (/) има 320 навивки с про-
водник ПЕВ 0,31 и отвод от средата (160+160 навивки), а вторич-
ната (II) — 160 навивки с проводник ПЕВ 0,69 и отвод от 90-та
навивка (секция а-б) брое-
на откъм заземения край.
Трансформаторите са закре-
пени към плочата с тети-
на ксови подложки и винто-
ве с гайки.
Монтажната плочка и об-
щата плоча на усилвателя е
желателно да изрежет от ге-
тинакс или текстолит с де-
белина 2—2,5 mm.
Конструкцията и схемата
на такава радиоточка е да-
дена на фиг. 320. Трансфор-
маторът се включва към трам
Фиг. 320. Схема и конструкция на
радиоточката
слационната линия с една-
та половина на първичната си намотка. Вторичната (пони-
жаващата) намотка е свързана със звуковата бобина на ви-
сокоговорителя.
Преходният трансформатор може да бъде и саморъчно напра-
вен. Зада бъде малогабаритен, той трябва да бъде набран с ла-
мели от пермалой Ш-6 и дебелина на набора 6 mm. Първичната
намотка на трансформатор с такъв магнитопровод трябва да има
450 навивки с проводник ПЕВ 0,1, а вторичната намотка —
80 навивки с проводник ПЕВ 0,23.
Превключвателят П служи за включване и изключване на
радиоточката. Когато радиоточката е изключена, вместо нея към
линията се включва еквивалент — резистор 7? със съпротивление
200 2. Това се прависцел да не се изменя общият товар на усил-
вателя независимо от броя на работещите в момента радиоточки.
Високоговорителите с преходните трансформатор и, превктюч'-
вателите и резисторите монтирайте в кутийки от шперплат или
дебел картон и лакирайте кутийките, за да ги предпазите от на-
влажняване.
Разбира се, възможно е за оззучаване на палатките да се
използуват и обикновени транслационни високоговорители с
техните преходни (линейни) трансформатори. В този случай
473
обаче ще се наложи да се намали общият брой радиоточки.
Ролята на микрофон може да изпълнява една от радиоточките,
но Значително по-добре ще работи телефонен капсул, включен
към цялата намотка на входа на усилвателя (средният извод оста-
Фиг. 322. Схема на
включване на въгленов
микрофон
ва свободен). Държателят на капсула трябва да се стругува или
издяла от сухо дърво и към него да се прикрепи дръжка (фиг. 321).
Капсулът трябва да влиза плътно в отвора на държателя. За из-
ходнн клеми могат да се използуват винтове с гайки. Рупорът,
без който се поннжава ефективността на работа на капсула, с
залепва от дебел картон, изсушава се и след това се намазва с
маслен лак или лепило БФ-2. Пръстенът му трябва да влиза плът-
но в отвора на капсулния държател.
Възможно е също да се използува и въгленов микрофон (напр.
микрофонен капсул от телефон), като се включи по схемата на
фиг. 322. Тук резисторът 7? изпълнява ролята на ограничител на
тока и служи същевременно като товар на капсула. Създаденото
напрежение със звукова честота се подава на входа на усилвателя
през кондензатора С. За захранването на този микрофон се из-
ползува батерията. на усилвателя. Съпротивлението на ограничи-
-елния резистор трябва да се подбере о"итно, като се цели неиз-
кривено възпроизвеждане на звука.
Настройката на усилвателя на този радиовъзел не се отлича-
ва по нищо от настройката на обикновените транзисторни усил-
ватели с двутактно изходно стъпало. След като проверите и ако
е необходимо, нагласите предписаните работни режими на тран-
зисторите, включете към ^хода на усилвателя грамофон, а към из-
474
хода— 1—2-ватов високоговорител. При просвирването на нова
плоча високоговорителят трябва да възпроизвежда без изкривя-
ване и, разбира се, силно. Тембърът на звука нагласете с потен-
циометъра /?10. Ако желаете да подчертаете по-силно ниските че-
стоти, увеличете капацитета на
кондензатора С8 до 4700—6800pF
По същия начин проверете
усилвателя и при работа от
микрофон.
Транслационна линия. В
полеви условия транслацион-
ната линия може да се изтегли
от изолирани проводници от
всякакъв тип, конто се закреп-
ват въ рху стълбове или по кло-
ните на дърветата. Най-важно-
то, което трябва да се съблюда-
ва, е да няма «късо» по линията
Фиг. 323. Схема на радиоприемна
приставка
и да няма утечка на нискочес-
тотния сигнал към земя през оголени участъци от линейните
проводници. Линията е временна. Щом свърши лятото, прозод-
ниците трябва да се съберат и запазят следващото лято.
Радиоприемна приставка. За приемане и транслиране на про-
гремите на концертните станции може да се използува всякакъв
вид транзисторен приемник, като се включи към входа на усил-
вателя. За същата цел може да се монтира и простичък радио-
приемник с един транзистор, напр. по схемата на фиг. 323. Тук
бобината Lr и тримерът С« заедно с антенното устройство обра-
зуваг трептящ кръг, настроен на местната радиостанция. Боби-
ната Li е включена като автотрансформатор. Нейната долна (по
схемата) секция, съдържаща около г/10 от навивките, е анало-
гична на бобина за връзка. Създаващото се в нея напрежение на
високочестотиия сигнал през кондензатора С3 се подава на ба-
зата на транзистора, който работи катодетектор и нискочестотен
усилвател. През кондензатора С4 и превключвателя П( който в
този случай трябва да'бъде с три положения, нискочестотният
сигнал се подава към входа на второто стъпало на усилвателя на
радиовъзела.
Подобии приемници вече си правил, поради което,няма да го-
воря за неговите данни, конструкция и настройка.
475
За антена в лагерни условия може да служи парче изолиран
проводник, закачено върху никой клон, а за заземление — же-
лязна пръчка, забита в земята.
Когато тръгваш към лагера, не забравяй да вземеш със себе си
авометър и медиа пръчка, която в случай на нужда би могъл да
използуваш като поялник (ако я нагрееш силно върху въглени).
476
ДЕВЕТ НА ДЕС-ЕТ А БЕСЕДА
ОТ ЛИНЕЙНКЯ ПРИЕМНИК КЪМ СУПЕРХЕТЕРОДИНА
На фиг. 331 е дадена принципната схема на мрежов суперхетеро-
динен приемник. Закрий с листче хартия лявата част на схемата
до пунктираната линия и начертай върху него антена и заземление,
както е показано на фиг. 324. Получи се познатата схема на линеен
приемник 0-V-1 с фиксирана настройка.
Кръгът LeCu към управляващата решет-
ка на лампата Л2, работещакато решетъ-
чен детектор с обратна връзка, е индук-
тивно свързан с антенния кръг Л5С10.
Лампата Л3 работи като нискочестотен
усилвател.
След това махни листчето и виж откъ-
де идва към кръга Т6С10 модулираният
рисокочестотен сигнал. Този кръг е
Фиг. 324. Така трябва
да се прикрив схемата
на суперхетеродини ия
приемник
включен в анодната верига на лампата
и следователно сигналът идва оттук.
По какъв начин при кръг с фиксира-
иа настройка се постига приемането на
радиостанции с различна дължина на
вълната? Това осъществява преобразувателят на честота, който
ти закри с листчето.
Принципът на действие на суперхетеродинния приемник е
илюстриран с блоковата схема, дадена на фиг. 325. Високочестот-
ните трептения, възбудени от радйовълнитев антената, постъпват
в смесителя. Ролята на смесител изпълнява лампа или транзистор,
работещ в режим, подобен на усилвателния. Тук в смесителя се
довеждат и високочестотните трептения, произвеждани от по-
мощния генератор на приемника — хетеродина. Тези два
вида електрически трептения, различаващи се по честота, се смес-
ват и в резултат на това на изхода на смесителя се образуват треп-
477
тения с нова, междинна честота. Тоза са също модули-
рани високочестотни трептения, но с друга честота, която остава
винаги една и съща независимо от дължината на вълната на прие-
маната радиостанция. Трептенията с междинна честота постъп-
Фиг. 325. Блокова схема на суперхетеродинеи приемник
ват в детектора и се преобразуват от него в нискочестотни трептения
След това, както във всеки приемник се извършва усилване и
преобразуване на нискочестотните трептения в звук.
Смесителят и хетеродинът образуват честотния преобразува-
тел на суперхетеродинния приемник.
Преобразувател на честотата
А сега да разгледаме по-подробно устройството и принципа на
действие на честотния преобразувател.
Опростената схема на преобразувателя виждаш на фиг. 326.
Дясната част на схемата, заградена с пунктирани линии, е хете-
родинът. Тя ти напомня схемата на едноламповия приемник с
индуктивна обратна връзка. Ако подбереш взаимната връзка меж-
ду бобината за обратна връзка L3 и кръговата бобина L2, лампата
на хетеродина Лх ще започне да генерира устойчиви високоче-
стотни трептения. С изменение индуктивността на бобината L2
и капацитета на кондензатора С3 може да се получи необходимата
честота на помощните трептения.
Тези трептения се подават на втората решетка на смесителната
лампа Лс . В анодната верига на тази лампа е включен трептящият
кръг настроен на определена, предварително избрана че-
стота — междинна честота. Към този кръг е свързан
индуктивно кръгът Л5С7, настроен на същата честота. Бобините
L4 и L5 образуват лентов междинночестотен филтър (МЧФ). На-
478
рпча се лентов, защото пропуска трептения със сравнително тясна
честотна лента.
Когато на решетката на смесителната лампа се подават едно-
временно високочестотни трептения от входния кръг и от хетеро-
Фиг. 326. Опростена схема иа пре-
образувател на честотата в супер-
хетеродинен приемник с две елек-
троини лампи
Фиг. 32?. Схемно означение иа пре-
образувателиите лампи за мрежовите
суперхетеродииии приемници:
а — триод — хептод, б — хепт од, в —
чертеж за обясненне принципа на ра*
бота на хептода
дина, в анодната верига на лампата, а следователно и в кръговете
LtC№ и LbCi се появява променлива съставяща с нова, междинна
честота.
Отделените от кръговете на лентовия филтър трептения с
междинна честота могат да бъдат детектирани от диода по
същия начин, както в линейния приемник. Полученнте в резултат
на тсва нискочестотни трептения се преобразуват от слушалките
Сл в звук.
В преобразувателните стъпала нафабричните и любителските
лампови суперхетеродинни приемници се използуват най-често
седемелектродни лампи — хептоди или триод-хептоди, предназна-
чени специално за тази цел. Схемното означение на най-разпро-
странените лампи от този тип е дадено на фиг. 327.
Ако за преобразувател се използува триод-хептод, триодната
част на лампата работи в хетеродина, а хептодната част — в сме-
сителя.
В този случай входният сигнал се подава на първата решетка
на хептода, а трептенията на хетеродина — на третата решетка.
Когато в преобразувателя се използува хептод, първата решет-
479
ка служи като управляваща решетка на хетеродина, втората из-
пълнява ролята на анод на хетеродина, третата е управляваща
решетка на смесителя, четвъртата — екранна решетка и петата —
защитна. Втората и четвъртата решетка са вътрешно евързани в
лампата.
По такъв начин хептодът сякаш обединява две лампи с общ
електронен поток — триод и пентод. В триода влизат катодът,
първата и втората решетка, а останалите електроди заедно с трио-
да образуват пентод. Това разделяне нахептода на две лампи се
илюстрира нафиг. 327 в. Тук втората решетка на хептода условно
е изобразена като анод, триодът (покрит с точки) работи като хе-
теродин и същевременно е източник на електрони за пентода, т. е.
изпълнява функциите на катод за пентодната част. За управлява-
ща решетка на пентодната смесителна част на лампата служи тре-
тата решетка, за екранна — четвъртата, а за защитна — петата.
Засега няма транзистори, подобии на преобразувателните лам-
пи. В преобразувателната част на приемника се използуват ви-
сокочестотни транзистори, например П401 — П403. В преобразу-
вателите на фабричните суперхетеродинни приемници често се
използуват два транзистора, единият от конто работи в смесителя,
а другият — в хетеродина.
Радиолюбителите предпочитат по-прост преобразувател
еднотранзистор е н.
------------------5 Една от възможните схеми на
мг*-----такъв преобразувател е дадена
4ir на фиг. 328. Входната част на
___ преобразувателя не се отличава
по нищо от входната част нависо-
—-> С* кочестотното стъпало в линейния
и г приемник. Включената в колек-
г 5 торната верига на транзистора
Иг || бобина Li и кръгът L3C4C5 обра-
L-hz-— дХ._ д-д *J—*~+5 зуват хетеродинната част на пре-
образувателя . Действието му е ана-
Фиг. 398. Схема иа едиотранзис- логично на действието на едно-
тореи преобразувател ламповия регенератор: вследствие
на индуктивната връзка между
бобините L3 и Li в хетеродинния кръг L3C4C5 се възбуждат елек-
трически трептения. Честотата на тези трептения се определи от
данните на кръга и се регулира с променливия кондензатор С5.
Част от енергията на възникналите в хетеродинния кръг ви-
сокочестотни трептения през кондензатора С3 се подава в емитер-
480
ната верига, усилва се от транзистора и през бобината попада
отново в хетеродинния кръг, поддържайки в него трептения с
честотата, на която е настроен.
По този начин върху тока на транзистора влияят едновремен-
но трептенията на приемания сигнал и на хетеродинния кръг.
Смесвайки се, те образуват сигнал с междинна честота, който се
отдели от настроения на тази честота кръг Л5Св, включен като
товар в колекторната верига на транзистора. През бобината за връз-
ка L6 сигналът се подава в усилвателя на междинна честота,
след това се детектира и нискочестотните трептения се преобра-
зуват в звук.
Резисторът Т?2 в този преобразувател може да се разглежда
като товар на хетеродинния кръг. Върху него се отдели променли-
вото напрежение с висока честота, което се въвежда в емитерната
верига. Кондензаторът С3 е прехвърлящ и свързва кръга на хете-
родина с транзистора.
Независимо от схемата на преобразувателя и използуваните
в него лампи или транзистори междинната честота е винаги рав-
на на разликата от честотите на хетеродина и приеманата радио-
станция. Междинната честота представлява честотата на биенията
между честотите на хетеродина и радиостанцията. За да се създа-
ват в анодната верига на смесителната лампа трептения с една и
съща честота при приемането на всички радиостанции, хетеро-
динът трябва винаги да генерира трептения, чиято честота е по-
висока от честотата на входния сигнал точно със стойността на
избраната междинна честота.
В болшинството суперхетеродинни приемници, лампови и
транзисторни, междинната честота е 465 kHz — честота, на която
не работят концертни радиостанции. Следователно хетеродинът
трябва да генерира на честота, превишаваща честотата на прие-
маната радиостанция с 465 kHz. Така например, ако кръгът на
междинночестотния филтър е настроен на 465 kHz, то при прие-
мането на радиостанция, работеща на честота 200 kHz (1500 m),
хетеродинът трябва да генерира трептения с честота 665 kHz,
при приемането на радиостанция, работеща на честота 1000 kHz
(300 m), хетеродинът трябва да генерира на честота 1465 kHz,
при приемането на радиостанция, работеща на честота 10 000 kHz
(30 m), честотата на хетеродина трябва да бъде 10 465 kHz и т. н.
Осигуряването на постоянната разлика между честотите на хе-
теоодинния и входния кръг е известйо под наименованието с п р я-
г а н е накръговете, Тосе постига с подходящ избор на
индуктивностите на бобините за всекиобхват и с едновременното
31 Млад радиолюбител
481
изменение капацитетите на настройващите кондензатори в тезн
кръгове. А тъй като капацитетите на настройващите кондензатори
са еднакви, индуктивността на хетеродинната бобина трябва да
бъде малко по-малка от индуктивността на входната бобина.
Обърни внимание на кондензатора С4, влизащ в двата разгле-
дани тук преобразувателя (фиг. 326 и 328). Той е включен в кръга
на хетеродина и се нарича с п р я г а щ кондензатор. Тъй като е
включен последователно с настройващия кондензатор, той нама-
лява общия капацитет на кръга и с това намалява честотния обхват
на хетеродина. Благодарение на спрягащия кондензатор във всяка
точка от настройката на суперхетеродина честотата на хетеродина
превишава честотата на входния сигнал със стойността на избра-
ната междинна честота.
Спрягането на кръговете за различните обхвати се постига с
полупроменливи кондензатори и кондензатори с постоянен ка-
пацитет, включени паралелно на бобините в хетеродинните кръ-
гове.
Запомни! Точното спрягане на входните и хетеродинните кръ-
гове в съответствие с междинната честота е задължително усло-
вие за работата на суперхетеродина.
Ако спрягането е извършено недостатъчно старателно, прием-
никът ще работи лошо.
Транзисторен суперхетеродинен приемник
Транзисторните суперхетеродинни приемници, включително и
фабричните, най-често се правят само за двата обхвата — средно
втлновия и дълговълновия. Късовълновият обхват, задължите-
лен при по-голямата част от ламповите приемници, тук липсва.
Причината за това е, че въвеждането на късовълновия обхват е
свързано със значително усложняване на схемите и конструкцинте
на транзисторните приемници, което не винаги се оправдава при
тяхната експлоатация. От своя страна радиолюбителите най-често
монтират по-прости суперхетеродинни приемници, работещи на
един обхват и стобразени с местните условия на приемане. Тези
приемници задължително съдържат междинночестотен усилвател.
Без него транзисторният суперхетеродин би работал лошо.
Този кратък увод може да те разочарова — заслужава ли си
да правиш транзисторен суперхетеродинен приемник? Разбира се,
заслужава! Суперхетеродинният приемник има по-добра селектив-
482
ноет от линейния и по-равномерна чувствителност по целия обхват
В това ще се убедиш сам.
Принципната схема на високочестотната част и детектора на
транзисторния суперхетеродинен приемник е дадена на фиг.329.
Фиг. 329. Принципна схема на високочестотната част и детектора на тра
нзисторен суперхетеродинен приемник
Нискочестотната му част не е показана на схемата, но по нищо не
се отличава от нискочестотния усилвател на линейния приемник.
Преобразувателят на този приемник е еднотранзисторен.
Използуваният транзистор Т\ работи като смесител и помощен
хетеродин. Бобината Llt променливият кондензатор и полу-
променливият кондензатор С2 образуват входния кръг на прием-
ника. От този кръг приетият сигнал се подава през бобината за
връзка L2 към базата на транзистора Tt. Кръгът на хетеродина се
образува от бобината /,5, променливия кондензатор С8, тримера С7
и спрягащия кондензатор Св.Възникващите в този кръг в резултат
на обратната връзка през бобината L4 трептения се подават през
кондензатора С5 в емитерната верига на транзистора. За товар на
транзистора служи еднокръговият филтър Ь8СЛ, настроен на меж-
динната честота 465 kHz. Междинночестотният усилвател работи
също както високочестотния усилвател на линейния приемник,
само че за товар на транзистора Т2 служи кръгът Ь8С1г, настроен
също като кръга Ь8С± на междинната честота. Входният кръг на
Това стъпало е свързан индуктивно с товара на преобразувателя
посредствомбобината Л7, а изходнияткръг еевързан с детектора.
От свързващата междинночестотното стъпало и детектора
бобина Л9 нататък всичко е, както в линейния приемник: от
483
товарния резистор /?в, блокиран с кондензатора С13, детектир -
ните нискочестотни сигнали сеподаватпрезелектролитния конден-
затор С12 към входа на двустъпален или тристъпален нискоче-
стотен усилвател.
За да се стабилизира цо-добре работата на преобразувател-
ния транзистор, преднапрежението на базата му се подава от
делителя /?х/?2. Най-подходящият работен режим на транзистора
се установява чрез подбиране съпротивлението на резистора
Резисторът /?4 и кондензаторът С10 са развързващ филтър.
За повишаване чувствителността на приемника е предвидена
възможност за включване на стайна антена, пръчковидна антена
или парче проводник с дължина около 1,5 пт. В този случай връз-
ката на външната антена с входния кръг на преобразувателя е
индуктивна през бобината L3.
Материала. Данните за болшинството радиочасти във високо-
честотната част на суперхетеродинния приемник са посочени на
принципната схема (фиг. 329). Не са дадени само капацитети на
настройващите кондензатори Сх и С8 и на спрягащия кондензатор
Св. Това е, защото не се знае с какъв блок променливи конденза-
тори ще разполагаш, на какъв честотен обхват искаш да работи
приемникът и каква сърцевина ще използуваш за бобината Ls
на хетеродина. Тези даннн са свързани взаимно и определят стой-
ността на спрягащия кондензатор.
В приемника може да се използува произволен кондензаторен
блок, включително най-обикновения блок с максимален капаци-
тет 495 pF. Желателно е той да бъде малогабаритен, както във
фабричните приемници. Високочестотните сърцевини, конто можеш
да използуваш в хетеродинната бобина L5, стщо могат да бъдат
различии. Може например да се използува феритна чашка
(фиг 330 б) или парче феритна пръчка, пъхнато в саморъчно на-
правена макаричка за бобината (фиг. 330 в). При различните
сърцевини броят на навивките в бобината е различен.
Ориентировъчнитеданнизабобините/,! и L2ca даденив табл. 2.
Те са съобразени с различните променливи кондензатори и с въз-
можните сърцевини за хетеродинната бобина Ls. В таблицата са
дадени и стойностите на спрягащия кондензатор С8, съответству-
ващи на стойностите на останалите елементи.
Йзползувай феритна пръчка с диаметър 8 mm и дължина
100—120 mm. Кръговата бобина Lv навий направо върху пръч-
ката в средната й част, а свързващата бобина L2 и бобината за
външната антена L3 — върху хартиени тръбички, конто могат да
484
се плъзгат по дължината на пръчката (фиг. 330 а). Всички бо-
бини навий с проводник ПЕВ или ПЕЛКЕ 0,1—0,12.
Ако предвиждаш приемникът да работи на средни вълни, на-
вий бобината Lr в един слой навивка до навивка. Ако приемникът
Фиг. 330. Бобините на
суперхетеродинния приемник
е дългоеълное, навий бобината на секции «на куп» или тип «уни-
версал».
Свързващата бобина L2 трябва да има 8—12 навивки. Оконча-
телният им брой ще подберет при настройката на приемника.
Броят на навивките в бобината L3 трябва да бъде около 2—3 пъ
ти по-голям от броя на навивките в бобината Lr. Навиват се «на
куп» или «универсал».
За хетеродинната бобина е желателно да използуваш феритна
чашка (фиг. 330 б). Върху секционираното полистиролово тяло
на бобината, предназначено за чашката, най-напред навий с про-
водник ПЕВ 0,1—0,12 кръговата бобина Lb, като разпределиш на-
вивките й по равен брой във всяка секция. Отводът, водещ към
емитера на транзистора, направи от четвъртата навивка (за средни
вълни),или от шестата навивка (за дълги вълни), броени от зазе-
мения край. След това в сралната секция навий отгоре със същия
проводник и бобината за обратна връзка £4. Тя трябва да има око.
ло 20 навивки. Макаричката с навитите бобини постави във фе-
5итна чашка, като предварително поставит на изводите шла ух.
алели двете половинки на чашката с лак или лепило БФ-2.
Ако не разполагаш с такава сърцевина, можеш да навиеш
хетеродинната бобина върху саморъчно направена секционирана
макаричка и да я наденеш върху парче от феритна пръчка
485
Таблица 2
Сърцевина Бобина A,J Бобина Zg
средни вълни 1 дългн вълни М1ксииален капацитет на кон- дензатора СьГрЕ средни вълни | Дълги вълни максимален кал^цитет на кондензатора Ci. pF
153 253 530 153 250 500 150 250 533 153 250 500
Феритна пръчка 600 НН с диа- метър 8 и дъл- жииа 100—120 mm 100 75 50 60x5 50x5 40x4 — — —
СБ-12 а — —— — — — 120 105 75 175 145 110
Феритна пръчка 600 НН с диа- метър 8 и дъл- жина 13—15 mm — — — — — — 80 60 40 230 180 120
Капацитет на спрягащия кон- дензатор Ce,pF — — — — — — 130 240 470 75 91 180
(фиг.ЗЗО в).Височината на макаричката е 18—20 mm,а дължината на
сърцевината — 13—15 mm. Диаметърът на макаричката направи
такъв, че сърцевината да влиза в нея с триене и да се задържавъ-
тре. Най-напред навий върху макаричката «на куп» бобината на
хетеродина, а след това —бобината за обратна връзка. Отводът
в хетеродинната бобина направи на 5—7-та навивка, броена от
заземения край. Броят на навивките в бобината за обратна връзка
е 15, а проводникът —ПЕЛ или ПЕВ 0,1 —0,12.
Устройството на бобините за междинночестотните филтри £в
и La и на свързващите бобини 1,и£, е аналогично на устройство-
то на хетеродинните бобини. И в този случай можеш да използу-
ваш феритни чашки или парче феритна пръчка. В първия случай
486
бобините Ln и Ls трябва да имат по 75—80 навивки, а във втория —
по 45—50 навивки с проводник ПЕВ 0,1. Свързващите бобини
L, и L9 навий върху филтровите бобини със същия проводник, но
с диаметър 0,12—0,15 mm. В първия случай бобината L7 трябва
да има 15 навивки, L9 — 30 навивки, а във втория случай — съот-
ветно 10 и 20 навивки.
В преобразувателното стъпало използувай транзистор с кое-
фициент на усилване р=40—60, а в междинночестотното усилва-
телно стъпало — с коефициент 20—40. Полупроменливите конден-
затори могат да бъдат от всякакъв тип.
Монтаж и настройка. Предполагам, че най-напред ще мон-
тираш и настроит върху макетно шаси отделяйте стъпала — пре-
образувателя, междинночестотния усилвател, детектора и едно
две нискочестотни усилвателни стъпала. След като включит за-
хранването, пзмери колекторните токове на транзисторите. В
случай че те се отличават значително от посочените на схемата,
регулирай ги с резисторите и /?5. По тази предварителна груба
проверка може само да се прецени дали няма грешки в монтажа,
лоши контакти или повредени части във веригите на приемника.
След това включи към приемника външна антена и се опитай
да го настроит на някоя радиостанция. При това постави полу-
променливите кондензатори на входния и хетеродинния кръг С2
и С7 в средно положение. Ако не чуеш никаква радиостанция,
значи хетеродинът не генерира или няма спрягане между кръго-
вете на преобразувателя.
Най-напред провери дали работи хетеродинът. Включи па-
ралелно на емитерния резистор /?3 волтметър и дай накъсо боби
ната Ьъ. При редовен хетеродин, след като се даде накъсо боби-
ната, напрежението на емитера малко ще се намали. Ако напре-
жението не се изменя, значи, че хетеродинът не генерира. В този
случай трябва да размениш краищата на бобината за обратна
връзка Li или малко да увеличит напрежението на базата на тран-
зистора чрез намаляване на съпротивлението на резистора
При редовен хетеродин ти ще можеш да приемеш някоя ра-
диостанция. Ако приемането е съпроводено с пищене, отдалечи
антенната бобина L3 и бобината за връзка L2 от кръговата бобина
Li. След тоза с изменяне на индуктивността на филтровите меж-
динночестотни бобини (най-напред La, а след това Le) се опитай да
постигнет максимална сила на сигнала.Изменянето на индуктив-
ността се извършва в зависимост от конструкцията на бобината с
изместване на сърцевината или с изместване на бобината върху
феритната пръчка.
487
Сега премини към най-къртозската работа — спрягането на
входния и хетеродинния кръг. Настрой приемника на радиостан-
ция в края на обхвата (при максимален капацитет на конденза-
торите Сх и С8). Изменяй индуктивността на хетеродинната бо-
бина, докато получиш максимално силен сигнал. След тоза на-
строй приемника на радиостанция в началото на обхвата (при
минимален капацитет на кондензаторите). Сега вече не пипай
бобините, а спрегни кръговете с полупроменливите кондензатори
С2 и С7, като увеличаваш капацитета на първия и намаляваш
капацитета на втория или обратно. Целта е да се достигне макси-
мална сила на сигнала.
С това обаче не завършва настройката на суперхетеродинния
приемник. Трябва още веднаж да се настроят кръгозете за края
и началото на обхвата, след тоза да се повтори настройката на
междинночестотните кръгове и отново да се проверят кръгозете.
Това се извършва дотогава, докато изменянето на нито един от
настройваните елементи не подобрява работата на приемника.
Не е изключено приемникът да започне да се самозъзбужда.
Причина за това може да бъде неправилното.разположение на хе»
теродинния кръг и междинночестотните филтри един спрямо друг
и спрямо феритната антена. Постарай се да намериш по-добро
разположение на тези елементи в приемника. Ако тоза не помогне,
опитай да размениш изводите на бобините за връзка £7 и /.», да
скъсиш и раздалечиш базовите и колекторните вериги на транзи-
сторите. В случай че генерацията възниква в резултат на връзка
между стъпалата преззахранващитевериги,включи в колектор-
ната верига на транзистора на междинночестотния усилвател раз-
вързващ филтър, еднакъв с този в преобразувателното стъпало.
След като отстраниш всички нередности и настроит приемни-
ка, можеш да преминет към окончателното монтиране на прием-
ника върху шасито и поставянето му в кутията. Тук всичко за-
вися от твоята съобразителност находчивост и възможности. На-
пример можеш да преобразуват линейния приемник 1-V-3
в суперхетеродинен. В този случай ще се наложи само да прера-
ботиш високочестотното стъпало, като го превърнеш в междинно-
честотен усилвател и да добавит преобразувател на честота. Вър-
ху монтажната плочка има достатъчно място за новите части.
Нискочестотната част и детекторного стъпало на приемника не
се изменят.
Може ли този приемник да се захранва от батерия с напреже-
ние 9 V или от токоизправител за същото напрежение? Разбира се,
може при тоза приемникът ще работи още по-добре. Но увели-
488
чазайки напрежението на захранващия източник, трябва да за-
лазит сыщите колекторни токове на транзисторите, включително
и колекторните токове на транзисторите в нискочестотния усил-
вател, посочени върху схемата на тази част от приемника.
Ако решит да правит съвсем ноз приемник, обмисли добре
монтажната му схема и конструкцията на кутията, като се съоб-
бразяваш с размерите и особеностите на радиочастите, с конто
разполагаш, и едва тогава започни работа. Вече имаш достатьчио
опит и можеш сам да решит всички тези практически въпроси.
Лампов суперхетеродинен приемник
Принципната схема на този приемник ти е вече позната (фиг. 331)—
с нея започна беседата. Дясната й част, от кондензатора С12 на-
татък е точно повторение на аналогичния участък от схемата на
триламповия линеен приемник (виж фиг. 284). Високочестотното
усилвателно стъпало е заменено с преобразувателя — получава
се трилампов суперхетеродинен приемник за един обхват. В пре-
образувателя муфаботи триод — хептодът 6И1П (Л^, в решетъч-
ния детектор с обратна връзка по междинна честота — пентодът
Фиг. 331. Принципна схема на лампов суперхетеродинен приемник.
6Я(ЗП (Л2), в изходното стъпало лъчевият тетрод 6П1П (Л3), в
изправителя — плоскостните диоди Д226, включени по мостова
схема.
489
Смесителната част на преобразувателя се състои от хептодната
част на лампата 6И1П, кръга L2C3 С2, свързан индуктивно с
антенната бобина и кръга /,5С10, включен в анодната верига
на хептода. Хетеродинната част се състои от триода на лампата
и кръга /,3СвС7С8, свързан индуктивно с бобината за обратна
връзка £4.
Кръгът L5C10 в анодната верига на хептода е настроен на че-
стота 465 kHz. Той е свързан индуктивно с еквивалентен кръг
LeCn. Тези два кръга образуват междинночестотния филтър.
През бобината Lt протичат променливи токове с различии
честоти, конто възникват в антената под въздействие на вълните
на много радиостанции. В кръга L2C2C3, свързан индуктивно с
бобината Lr, се възбуждат трептения само с онази честота, на която
е настроен кръгът. Тези трептения се подават на първата (управ-
ляващата) решетка на хептода и въздействуват върху анодния му
ток. Втората и четвъртата решетка, съединени заедно, изпълняват
ролята на екранни решетки на хептода. Положителното напреже-
ние към тях се подава през резистора /?х. Възникването на високо-
честотни трептения в тази верига се предотвратява от конденза-
тора С4.
Третата решетка на хептода е смесителна, а свързаната с ка-
тода пета решетка е защитна.
Бобината за обратна връзка на хетеродина L4 е включена през
кондензатора Св паралелно на анодната верига на триода. Треп-
тящият кръг на хетеродина е включен през кондензатора ('5 към
решетъчната верига на триода. При това включване на бобините
част от енергията на анодния кръг се подава обратно в решетъч-
ната верига, вследствие на което хетеродинът се самовъзбужда —
възникват електрически трептения, чиято честота се определя
от индуктивността на бобината L3 и капацитета на кондензатори-
те Св, С7 и С3. От управляващата решетка на триода трептенията
на хетеродина се подават в третата (смесителната) решетка на
хептода и едновременно с трептенията във входния кръг L2C3C2
въздействуват върху анодния ток на лампата. В резултат на това
в анодния кръг на хептода,съответно в кръга L3C10, се създават
модулирани трептения с нова честота — междинната, равна на
разликата от честотите на хетеродина и входния сигнал. Тъй като
кръгът £6С10 е предварително настроен на междинната честота,
той пропуща само трептенията с тази честота. Трептения със съ-
щата честота се втзбуждат и в кръга ЬвС1г, включен във веригата
на управляващата решетка на лампата L2, която работи по същия
начин, както в линейния приемник.
490
Спрягането на входния и хетеродинния кръг в началото на
обхвата се осъществява с полупроменливите кондензатори С, и
С8, а в края на обхвата — с подбиране индуктивността на боби-
ните L2 и L3. Кондензаторът С7 в хетеродинния кръг е спрягащ.
Кондензаторът С5 и резисторът /?2 в решетъчната верига осигу-
ряват режима на генерация на триода.
В този суперхетеродинен приемник както в транзисторния,
няма стъпало за усилване на междинната честота, но при него,
както при линейния приемник, детекторната лампа работи като
регенератор, което повишава чувствителността на приемника.
За да се превърне линейният приемник 1-V-1 в суперхете-
родинен приемник, трябва да се преустрои само стъпалото на ви-
сокочестотния усилвател, като се превърне в преобразувател.
Материала и монтаж. Най-напред замени ламповия цокъл
на това стъпало с 9-щифтов и между него и цокъла на детектор-
ната лампа закрепи двукръговия междинночестотен филтър. Пре-
махни резистора и кондензатора с4 в линейния приемник,
тъй като те не са необходими в преобразувателя. При монтиране-
то на преобразувателя подмени резистора /?2, като включиш ре-
зистор със стойност 18—22 kQ, който в дадения случай пред-
ставлява резисторът във веригата на екранната решетка на
хептода от лампата 6И1П. Входната част на приемника не се из-
меня .
Кръгът L3C9Cg и бобината за обратна връзка Z,4 на детектор-
ного стъпало на линейния приемник сега ще изпълняватролята
на кръга L3CaCs и бобината за обратна връзка в хетеродина на
преобразувателя /,4. Трябва само да се намали с около 1/5 броят
на навивките на бобините и в кръга да се включи спрягащият ь он-
дензатор С7. Ако кръгът е проектиран за приемане на станции в
средновълновия обхват, капацитетът на спрягащия кондензатор
трябва да бъде 510—620 pF. За дълговълновия обхват капаците-
тът на този кондензатор трябва да бъде 180—220 pF, като освен
това паралелно на бобината L3 (или паралелно на полупроменли-
вия кондензатор С8) се включи кондензатор с капацитет 47—51 pF,
необходим за съгласуване на кръговете в началото на обхвата.
Двукръговият междинночестотен лентов филтър трябва да бъде
изчислен за честота 465 kHz. За целта може да се използува меж-
динночестотен филтър от какъвто и да е фабричен суперхетеро-
динен приемник, включително и от по-старите модели. Външният
вид и конструкцията на един такъв фабричен филтър е даден на
фиг. 332. Кръговите му бобини са поставени във феритни чашки и
са залепени към гетинаксовата плоча. Тук се намират и конден-
491
заторите към кръгозете на филтъра. За да използуваш този (или
аналогичен на него) филтър, трябва само да навиеш върху сърце-
вината на бобината на онзи кръг, който ще включнш към решет-
ката на детекторната лампа, 25—30 навивки с проводник ПЕВ
Фиг. 332. Междинноче-
стотен филтър
Фиг. 333. Видоизменена схема на
веригата за обратна връзка.
0,12—0,5, това ще бъде бобината за обратна връзка (£7) към де-
текторного стъпало на суперхетеродинния приемник.
При преустройването на приемника премести резистора за
обратна вързка Re на задната стена на шасито или го закрепи
върху хоризонталната част на шасито срещу междинночестотния
филтър. Ще го използуваш само при настройването на приемника.
На негозото място можеш да поставиш резистор за плавно регу-
лиране тембъра на звука. Съвети по неговото включване ти дадох
в предишните беседи.
Впрочем променливият резистор Re в суперхетеродинния при-
емник може да се замени с постоянен със същата стойност, а голе-
мината на обратната връзка да се подбере с полупроменлив кон-
дензатор. В този случай схемата на анодната верига на лампата
в детекторного стъпало ще има вида, даден на фиг. 333. Това е
схема на паралелна обратна връзка. В този случай резисторът
Re изпълнява ролята на високочестотен дросел. Най-подходящата
големина на обратната връзка се нагласява с полупроменливия
кондензатор С (максимален капацитет 100—150 pF) закрепен
срещу междинночестотния филтър. Ако при настройването на
492
приемника се установи, че капацитетът на този кондензатор е ма-
лък, включи паралелно към него кондензатор с постоянен капа-
цитет.
Настройка. След като проверит монтажа, включи захранва-
нето и провери напреженията на електродите на преобразувател-
ната лампа. На анода на хептода трябва да измерит почти пъл-
ното напрежение на изправителя, а на анода на триода — 40—
50 V. След това премини към настройката на кръговете в межднн-
ночестотния филтър и към спрягане кръговете на преобразува-
тел я.
Сърцевините на бобините в междинночестотння филтър по-
стави първоначално в средно положение, а веригата на обратната
връзка в детектора временно изключи. Включи към приемника
антена и заземление и го настрой на някоя радиостанция. Ако
няма приемане размени изводите иа хетеродинната бобина Lt.
Заполни базно да въртиш сърцевините на бобините в междинно-
честотния филтър (най-напред бобините в решетъчния кръг на
детекторната лампа, а след тоза бобините в анодния кръг на пре-
образувателния хептод), докато постигнет максимална сила на
приемання сигнал. След това, без да изменят настройката на при-
емника, включи веригата на обратната връзка. Големината на
обратната връзка трябва да подберет така, че детекторного стъ-
пало да бъде близко до прага на генерация, но да не се възбужда.
Тона ще съответствува на максимална чувствителност на прием-
ника.
Спрягането на е-ходния и хетеродинния кръг на приемника се
отличава малко от настройването в резонанс на кръговете на ли-
нейния приемник. Границите на обхвата (началото и края му)
установи с елементите па хетеродинния кръг и след това спрямо
него настрой входния кръг. Спрягането извършвай в края на об-
хвата с изменение индуктивността на бобините, а в началото на
обхвата — с полупроменлнвите кондензатори. След настройва-
нето на входния и хетеродинния кръг може да се наложи да напра-
вит по-точна настройка на кръговете на междинночестотння
филтър.
Окончателно настроеният приемник трябва да осигурява при
външна антена и заземление достатъчно силно приемане не само
на местната, но и на няколко по-далечни радиостанции.
Някои изменения и допълнения. Чувствителността на нашия
приемник обаче в сравнение с фабричните суперхетеродинни
приемници е малка. Наистина този недостатък се компенсира чрез
използуването на решетъчно детектиране с положителна обратна
493
връзка по междинна честота, но всичко това намалява предим-
ствата на суперхетеродинния приемник.
Нашият приемник ще стане по-чувствителен, ако му се при-
бави едно стъпало за усилване на междинната честота. В този
лг бкчп
л1 6И1П
Фиг. 334. Схема на високсчестотната част на суперхетеродинен ппиемник
за три обхвата с АРУ
случай решетъчното детектиране може да се замени с диодно, с
което ще се подобри качеството на възпроизвеждане на звука и
ще може да се въведе автоматично регулиране
на усилването (АРУ) за борба със затихванията в радио-
приемането. Освен това приемникът може да бъде за три обхвата,
както някои фабрични суперхетеродинни приемници.
Естествено ще запиташ веднага как трябва да се направи всич-
ко това? Отговорът е: монтирай високочестотната част и детектора
на приемника по схемата на фиг. 334.
Разгледай внимателно схемата. Кое от нея ти е вече познато и
кое не? Познат ти е преобразувателят на честотата. Той е еднакъв
с преобразувателя на суперхетеродинния приемник от първия
вариант, но е с три обхвата. Бобините Llt L2, L9 и £10 са за
късовълновия обхват (КВ); L3, Lit L Г1 и L12 — за средновълновия
494
обхват (СВ); Lb, L№, L13 и L14— за дълговълнозия обхват (ДВ)..
От тях: L3 и L6 са бобини в антенния кръг; L >, Lt и L№ — бо-
бини на входните кръгове на преобразувателя; L9, Lu и L13 —
бобини на хетеродинните кръгове; L10, L12 и — бобини за
обратна връзка на хетеродина. Смяната на обхватите става с пре-
включвателите /7Х — /7t, действуващи едновременно. Когато е
включен единият от обхватите, бобините на останалите обхвати
не участвуват в работата на приемника. Кондензаторът Сг уснлва
връзката между бобините на входния кръг за късовълновия обхват.
Ако връзката между бобините е индуктивна, кондензатор не е
необходим.
При тази схема напрежението от кръга LeC10 на междинно-
честотния филтър (в първия вариант това беше кръгът LeC10)
се подава вместо на решетъчния детектор на управляващата ре-
шетка на лампата Л2 (6К4П) в междинночестотния усилвател.
Началното преднапрежение на тази решетка се създава от катод-
ния резистор /?7, шунтиран от кондензатора С23.
Като товар на лампата Л2 служи кръгът L15 С24, настроен,
както кръговете L2C9 и L3C10 в преобразувателното стъпало, на
честота 465 kHz. Към него е свързан индуктивно също такъв кръг—
LleC25- От този кръг трептенията с междинна честота се подават
на точковия диод Д4 и се детектират от него. За товар на детекто-
ра служи резисторът Rn. Създаващото се в него нискочестотно
напрежение се подава през кондензатора С27 на управляващата
решетка на лампата Л3 (6ЖЗП), която в дадения случай работи
като нискочестотен предусилвател. Резисторът R10 и конденза-
торът С2в образуват филтровото звено на детекторната верига.
Как се осъществява автоматичного регулиране на усилва-
нето? За сметка на тока в детекторната верига. При приемането
на дадена станция през резисторите /?10и протича ток с ниска
честота. Постоянната му съставяща, т. е. средната стойност на
този ток, създава върху тези резистори известен пад на напреже-
ние с отрицателен поляритет в горния (по схемата) край. Голе-
мината на това напрежение е право пропорционална на силата на
приемания сигнал: колкото по-силен е сигналът, толкова по-го-
лямо е напрежението. Управляващите решетки на лампите Л4 и
Л» са свързани с края на резисторната трупа RwRu, върху коя
то действува отрицателно спрямо заземения й край напрежение.
Следователно и върху управляващите решетки действува изменя-
що се отрицателно спрямо катодите напрежение, което измества
работайте точки на лампите. При приемане на силни сигнали
йреднапрежението нараства и усилването автоматично намалява.
495
При приемането на слаби сигналя пък преднапрежението се на-
малява и усилването автоматично нараства.
Такава система за управляване на усилването за сметка на
дстекторния ток се
I*—22—I
нарича автоматично регулиране на усилва-
нето (АРУ),
Резисторите Rs, R8 и R2, през конто
на управляващите решетки на лампите
«/?! и Л2 се подава напрежението на АРУ,
заедно с кондензаторите С19 и С20 образу-
ват филтри, конто не пропускат към ре-
шеткнте на лампите нискочестотната със-
тавяща на детектирания сигнал.
Кондензаторът С7, който не съществу-
ваше в схемата на описания по-рано прост
Фиг. 335. Бобини за суперхетеродинен приемник, е необхо-
късовълновия обхват } r г ’
дим, зада не се подадепостоянната съста-
вяща на сигнала за АРУ през кръговнте
бобини към общия захранващ минус на приемника.
Длъжен съм да те предупреди: системата АРУ не позишава
общото усилване на приемника. Тя само автоматично поддържа на
някакво средио ниво чувствителността на приемника, а с това и
силата на сигнала във високоговорителя.
Бобините за средновълновия и дълговълновия обхват остават
същите, както при описания вече в тази беседа приемник. Боби-
ните за късовълновия обхват навий върху картоненп тръбички
с диаметър 18—20 mm (фиг. 335). Бобината £2 трябва да има
8 навивки с проводник ПЕВ 0,6—0,8, а бобината Ь9—7,5 навивки
със същия проводник. Навивките разположи върху тялото така,
че общата дължина на намотката да бъде 12 mm. Навивките на
бобините Ь2 и Ll0 разположи по равно от двете страни на кръго-
вите бобини. Първата от тях трябва да има 20—25 навивки с про-
водник ПЕВ или ПЕЛКЕ 0,12—0,15, а втората — 6 навивки със
същия проводник.
Лентовият филтър в междинночестотното усилвателно стъ-
пало е същият, както филтърът в преобразувателното стъ-
пало.
Като допълваш схемата на простая суперхетеродинен прием-
ник с междинночестотен усилвател .използувай дадената на фиг. 336
схема. Лампата Л2 (6К4П) на това стъпало трябва да заеме
мястото на бившия решетъчен детектор. До нея закрепи втория
лентов междинночестотен филтър (II МЧФ), а срещу него монти-
рай цокъла на лампата 6ЖЗП. Това ще бъде лампата Л3, а из-
496
ходната лампа 6П1П ще изпълнява ролята на лампата Л4 в при-
емника.
Превключвателят на обхватите закрепи отдолу на шасито с
оглед проводниците към управляващите решетки на преобразува-
Фиг. 336. Разположение на частите в суперхетеродинен
приемник за три обхвата с междинночестотно усилва-
телно стъпало
телната лампа да бьдат възможно най-къси. При това разположе-
ние оста на превключвателя ще заеме мястото на оста на скалния
механизъм, а последната трябва да преместиш на мястото на бив-
шия регулатор на обратната връзка.
Тъй като лампата 6ЖЗП (Л3) сега ще работи само като ниско-
честотен нредусилвател, на управляващата й решетка трябва да
се подаде преднапрежение. За целта частите от веригата за обратна
връзка (Лт, Re и С12 на фиг. 331) да се изключат, а товарният ре-
зистор (R- на фиг. 331) на лампата да се свърже непосредствено
с анода й. Накратко схемата на това стъпало трябва да добие вида
на фиг. 337 (цифрите в скобите съответствуват на номерацията на
частите на простия суперхетеродинен приемник). В този случай
трябва да се добавят и грамофонни букси, за да може нискочестот-
ният тракт на приемника да се използува и като грамофонен усил-
вател.
След като преустроиш приемника, трябва да нзпробваш най-
напред нискочестотната му част, като прослушаш никоя плоча
на грамофона.
32 Млад радиолюбител
497
После включи антената и заземлението, нагласи приемника
на никоя радиостанция и настрой кръговете на лентовнте меж-
динночестотни филтри, а след това спрегни кръговете на преобра-
зувателя. Докато вършиш това, временно заземи проводника за
\РУ, идващ от веригите на
управляващите решетки на лам-
пите Лх и Л., към резистор /?10.
Когато настроит приемника,
възстанови тази верига и прием-
никът ще започне да работи с
АРУ.
При настройването и спря-
гането на кръговете можеш да
включит антената непосредст-
вено към статорните плочи на
настройващия кондензатор Св.
С това ще усилит връзката на
антената с преобразувателя на
честота. Ако на някой от обхва-
тите не се приемат радиостан-
ции, причината може да бъде в
неправилното включване на краищата на хетеродинните бобини,
вследствие на което хетеродинът не сесамовъзбужда. В този слу-
чай трябва да се разменят местата на включване на една от хете-
родинните бобини за този обхват. Ако преобразувателят или
междинночестотният усилвател въобще не работи, търси повре-
дата с помощта на пробници и измервателни инструменти.
Нагласяването на границите на обхватите и спрягането на вход-
ните и хетеродинните кръгове направи по същия начин, както вече
ти поясннх при простня суперхетеродинен приемник — с подби-
ране индуктивностпте на бобините в края на обхвата и с помощта
на полупроменливите кондензатори в началото на обхвата. За
късовълновия обхват индуктивността на бобините нагласяй чрез
сближаване на навивките, ако индуктивността трябва да се уве-
личи или чрез раздалечаването им, ако индуктивността трябва
да се намали. Пробната пръчица (фиг. 306) ще ти помогне да опре-
делит дали трябва да увеличаваш или намаляваш индуктивност-
та на бобините за този обхват.
Когато добавит към приемника усилвателя на междинна
честота и детектора и въведеш в схемата АРУ, ще имаш възмож-
ност да допълниш приемника с «око» — светлинен индикатор на
настройка.
498
Включването на нндикаторната лампа за настройка 6Е1П се
извършва по схемата на фиг. 338. Високото положително напре-
жение се подава към светещия екран непосредствено от изправи-
теля, а към анода — през резистор със съпротивление 470 кй —
Фиг. 338. Схема на
включване на еле-
ктринно-лъчев ин-
дикатор за настрой-
ка
Фиг. 339. Схема на преобразувател, из-
пълнена с хептод
1,5 Мй. През резистор със съпротивление 1—1,5 рЙ управля-
ващата решетка на лампата се свързва с онази точка в детектор-
ната верига, в която се включва АРУ (на фиг. 334 това е горният
извод на резистора /?10). Между управляващата решетка и катода
на лампата включи кондензатор с капацитет 0,033—0,05 pF за
изглаждане пулсациите на нискочестотното напрежение. Когато
приемникът е настроен точно на радиостанцията светещият сек«
тор от екрана на лампата ще се свие до тясна ивица.
Лампата с цокъла и монтираниуе към него резистори и конден-
затор закрепи върху винкелче по такъв начин, че светещият
екран да се вижда през скалния отвор или от друго място на ли-
цевата плоча на приемника. Цокълът свържи към веригите на
приемника с изолирани проводници. Проводникът към управлява-
щата решетка трябва задължително да бъде екраниран, а екранът
Му — заземен.
Суперхетеродинен преобразувател, изпълнен с хептод. Може ли
В преобразувателното стъпало на нашия суперхетеродинен прием-
499
ник вместо лампата 6И1П да се използу. а лампата 6А2П или друг
подобен хептод? Може!
Принципната схема на так.ъв преобразувател за суперхетеро-
динен приемник е дадена на фиг. 339. Входната му част по нищо не
се отличава от входната част на познатите ти вече приемници.
Първата и втората решетка на хептода са съответно управляваща
решетка и анод на хетеродина, третата — управляваща решетка
на смесителя, четвъртата — екранна и петата — защитна решет-
ка на хетода. Напрежението към анода на хептода се подава през
бобината L3 от кръга L3C3 на междинночестотння филтър, а към
екранната решетка и към анода на хетеродина — през резисто-
ра /?х.
Хетеродинът на преобразувателя еизпълнен потриточкова схе-
ма. Нарича се така, защото състоящият се отбобината L-a и конден-
заторите С3, Ct и С10 трептящ кръг на хетеродина е включен към
лампата в три точки:
горен (по схемата) извод — с управляващата решетка на хете-
родина (през кондензатора С7);
долей извод — с анода на хетеродина (през кондензатора Сп)
и с общия минус, а отвода — с катода на лампата. През долната
част на бобината L3 преминава както променливата, така и по-
стоянната съставяща на анодния ток на лампата. Променливата
съставяща преминава през бобината L3 от точка б към точка в
и както в автотрансформатора, индуктира променливо напреже-
ние във всички нейни навивки. Тази част от бобината изпълнява
ролята на бобина за обратна връзка, като едновременно участвува
и в трептящия кръг на хетеродина. При определено съотношение
между навивките в частите а—б и б—в в кръга на хетеродина въз-
никват трептения със спомагателната честота.
Обикно ено броят на навивките в секцията б—в е 1/3 — V4 от
общия брой навивки на хетеродинната бобина. Честотата на треп-
тенията в хетеродина се определи от индуктивността на бобината и
капацитета на включените в кръга кондензатори; при настройката
на приемника тази честота се изменя плавно с променливия кон-
дензатор С10.
Кондензаторът С9 е спрягащ. За средновълновия обхват ка-
пацитетът му трябва да бъде 510—620 pF, а за дълговълновия —
180—220 pF.
Върху разгледаната на фиг. 339 схема с кръстчета са означени
местата за включване контактите на вълновия превключвател, ако
приемникът трябва да бъде за два или три обхвата. Контактите /7Х
трябва да превключват антенните бобини, контактите /72 — вход-
500
ните кръгове, П3 и ГЦ — кръговете на хетеродина. Данните за
навиване на бобините в антенната верига и в кръговете на прео-
бразувателя са същите, както в преобразувателя на описания по-
рано суперхетеродинен приемник. Разликата е само в това, че в
хетеродинните бобини трябва да се оставят отводи след навиване
на около Vj от навивките, броени от заземените краища.
Предполагай, че ще можеш да сисъставиш пълната схема на
приемника без моята помощ.
* * *
Суперхетеродинният приемник независимо дали е транзисто-
рен или лампов, се отпася към сложните приемници. Той обаче
ще бъде чувствителен и селективен само в случай, когато входният
и хетеродинният кръг са добре спрегнати за целия обхват и меж-
динночестотните филтри са старателно настроени. Това не винаги
може да се постигне в домашни условия поради липсата на гене-
ратор на стандартни сигнали и на чувствителни и точни измерва-
телни уреди. Такива уреди можеш да намериш в радиоклубовете,
в радиолабораториите и кръжоците към станциите на младите тех-
ници към пионерските домозе. Във всяко едно от тези места ще ти
окажат помощ.
501
ДВАДЕСЕТА БЕСЕДА
ЕЛЕКТРОННА АВТОМАТИКА
Веднаж помолих децата от кръжока по радиолюбителство да ми
изброят няколко автоматично действуващи устройства, конто
ползуват в къщи — топлинни, механични, електрически, електрон-
ни. Откачало някои от тях се объркаха: автомати има в заводите,
но в къщи?
Но това беше само временно. Децата изброиха редица пред-
мета и системи конто съдържат елементи от автоматиката: автома-
тична писалка, часовник, централно отопление, водопроводен кран,
електрически хладилник, казанчето в тоалетната, електромер, елек-
трически звънец, газомер, барометър, регулатор за ютия, стопяем
предпазител (бушон) за електрическата мрежа и още много други
предмета. Да си спомним и детските движещи се играчки с нави-
ващи се пружини и с електрически двигатели, игрите — атрак-
ционни. В тях също има елементи на автоматика. Още повече
автоматика ще срещнем в училище — в работилниците, в кабине-
тите по физика.
Какви електронни автомати, необходими в къщи или в учили-
ще, можеш да направиш сам? За това ще поговорим в тази беседа.
Най-напред ще поговорим за най-важните елементи в електрон-
ната автоматика — електрическите датчици и електромагнитните
релета. Ще започнем с фотоелементите. Това са устройства, конто
преобразуват светл ннната енергия в електрическа.
Фотоелементи
Честта за изобретяването на фотоелемента принадлежи на руския
учен Александър Григорович Столетов.
Като професор по физика в Московский университет А. Г. Сто-
летов извършил през 1888 г. следния експеримент (фиг. 340). На
известно разстояние едно от друго той разположил метален диск и
502
тънка метал на решетка, закрепени върху стъклени стойки. Дис-
кът свързал с отрицателния, а решетката — с положителния по-
люс на батерията. Между решетката и батерията той включил
чувствителен електроизмервателен инструмент — галванометър.
Фиг. 340. Схема на опита на А. Г. Столетов (вдясно — рисунка от неговите
съчинення, на конто:
А — дъгова лампа; В*— батерия; С — два диска: G — галванометър
Върху подвижната рамка на галванометъра вместо стрелка за-
крепил огледалце, а срещу него поставил лампичка и под нея —
разграфена хартиена лентичка (скала). Снопчето светлина от лам-
пичката той насочил към огледалцето, а отразеното от него «зайче»
падало върху скалата. И най-малкият ток, появил се в галвано-
метъра, завъртал огледалцето и карал светлинното «зайче» да бяга
по деленията на скалата.
На известно рязстояние от диска и решетката А. Г. Столетов
поставил дъгова лампа, чиято светлина, пронизвайки решетката,
осветявала диска. Докато блендата на дъговата лампа била затво-
рена, светлинното «зайче» стояло върху нулата на скалата. Щом
блендата се отворела, светлинното «зайче» веднага се премествало
по скалата, указвайки наличието на ток в сякаш отворената елек-
трическа верига.
По този начин А. Г. Столетов установил, че светлината «по-
ражда» електрически ток. Това явление сега наричаме фото-
електричен ефект (от гръцката дума «фото» — светли-
на, и латинската дума «ефект» — действие).
503
По експериментален път ученият доказал, че под действието
на светлината някои материали подобно на нагретия катод на
радиолампата могат да излъчват електрони. При неговите опитп
светлината избивала от металния диск поток електрони, конто се
привличали от положително заредената решетка, създавайки
електрически ток във веригата. Този ток сега наричаме фото-
ток.
В опитната постанорка на А. Г. Столетов се пзползувалп два
електрода, подобии на електродите в двуелектродната лампа:
диск — катод, и решетка — анод. Когато дискът се осветявал, във
веригата BB3HiiKBaVi електрически ток, тъй като в пространството
между електродите се появявал поток от електрони, избитп с по-
мощта на светлината от диска — катод.
Тази опитна постановка на А. Г. Столетов представлявала
първият в света ф о т о е л е м е н т. Силата на фототока зависела
отсвойствата на метала, от който е направен катодът, от напреже-
нието на батерията и от характера па светлината, попадаща вър-
ху катода.
Катодите на съвременните фотоелементп се правят от полу-
проводници. При тях получавзнето на свободни електрони, спо-
собни да излетят от катода, е много по-иптензивно.
Външният вид и устройството на един такъв фотолемент
Фиг. 341. Фотоелемент:
а —газончпълен фо.’оелемент от тип а
ЦГ-2: б— изобразившие на фогоел е-
меита в схемите
ЦГ-3 са дадени на фиг. 341. Той
представлява малка кълбовидна
стъклена колба с две метални
цилиндърчета — електродните
изводи. Върху вътрешната по-
върхност на колбата е нанесен
съвсем тънък слой сребро (тъй
наречената подложка), а вър-
ху него — слой цезий (буквата
Ц в обозначението на типа на
фотоелемента). Това е катодът.
Той е свързан към извода с по-
малкия диаметър и се означава
със знака минус. В центъра на
пръстеп. Това е
колбичката върху държател е закрепен метален
анодът. Той е свързан към извода с по-големия диаметър, който
се означава със знака плюс.
Колбичката на фотоелемента е напълнена с газ хелий (буква-
та Г* в неговото име). Благодарение на този газ може да се получи
* На руски «гелий»
504
силен фототок. Това се обяснява с факта, че летящите от катода
към анода електрони по пътя си се сблъскват с атомите на хелия и
избиват от тях нови електрони, конто също летят към анода.
Останалите части от атомите — положителните йони — летят
към катода. В резултат на това общото количество електрони,
летящи към анода, е по-голямо, отколкото при вакуум.
Фиг. 343. Схема, по-
ясняваща принципа
на усилване на фото-
тока
Фиг. 342.
включване
елемента в
ческата
Схема на
н а фото-
електри-
верпга
Една от възможните схеми на включване на такъв фэтоелектри -
чен датчик в електрическа верига е дадена на фаг. 342. Тук Ф
е фотоелементът; R — неговият товар; Б — източник на b icoko
постоянно напрежение (батерия или токоизправител).
Силата на тока във верига с фэтоелемент ЦГ-3 при силно осве-
тяване на катода и анодно напрежение 250 V не превишава 200р,А.
Но този ток е почти 200 пъти по-силен от тока, протичащ при пъл-
но затъмняване на катода. Това означава, че при затваряне пътя
на светлинния сноп, насочен към фотоелемента, силата на тока мо-
же да се изменя скокообразно, примерно от 1 до 200 р,А. Този из-
менят се по сила фототок може да се усили например с помощта
на електронна лампа (фиг. 343) или транзистор. Тогава този ток
може да управлява други електрически прибори, например мало-
мощен електродвигател, който се включва при осветяване на фо-
тоелемента и изключва при затъмняването му. Получава се фо-
тореле.
Фотоелементът, за конто тиразказах, сеотнася към групата на
фотоелементите свъншен фотоефект. Наричат се така,
защото под действие на светлината електроните излитат от катода
в окръжаващото пространство.
Друга трупа фотоелементи сас вътрешен фотоефект.
505
Това се фоторезисторите, фототранзистор и-
те, фотодиодите.
Фоторезисторът (фиг. 344), който по-рано се наричаше фото-
съпротивление, представлява тънък полупроводников слой, на-
Фиг. 344. Въишеи вид (а), схемио
означение (б), устройство и вклю-
чване (в) на фоторезистора
Фиг. 345. Фототранзистор и схе-
ма иа включването му
несен върху стъклена или кварцова пластинка, впресована в кры-
ло, овално или правоыълно пластмасово тяло с малки размери.
От двете си страни полупроводниковият слой има изводи за включ-
ване в електрическа верига.
Електропроводимостта на полупроводниковия слой се изменя
в зависимост от осветлеността му: колкото по-силно е осветлен,
толкова по-малко е съпротивлението му и следователно протича-
щият през него ток е по-голям. По такъв начин фоторезисторът
може да бъде използуван за автоматично включване и изключване
на различии механизми под действие на падащата върху него
светлина.
Фототранзисторите са фотоелементи, за основа на конто слу-
жат транзисторите. Всеки транзистор може да бъде превърнат
във фототранзистор, тъй като колекторният ток на транзистора
завися силно от осветлеността на колекторния преход. За да се
убедиш в това, трябва внимателно да изпилиш горната част на
тялото, да включиш транзистора към постоянпотоков източник
и да го осветлит (фиг. 345). Ако в колекторната верига се включи
милиамперметър, при силно осветляване на транзисторния кри-
5С6
елемент съ с запиращ
СВетлинни лъчи
стал, той ще отчете нарастващ до няколко милиампера колекто-
рен ток. Това свойство на транзисторите, аналогично на свойства-
та на фотоелементите с вътрешен фотоефект, се използува широ-
ко от раднолюбителите в саморъчно направените устройства —
автомати.
Колкото по-мощни са фотоелементите и по-силни източници-
те на светлина, толкова по-големи са измененията на колекторните
токове и по-ефективна работата на устройствата.
Така например при осветляване на транзистора П 201 с лампа
с мощност 75—100 W колекторният ток нараства до 1 А и повече.
Този ток е достатъчен за захранване например на електромотор-
чето «Пионер», което тръгва автоматично при осветляване на фото-
транзистора.
Фототранзисторът ще се използува в едно от фоторелетата.
Фотодиодът, наричан още фот
слой, прилича на плоскостей
полупроводников диод (фиг.
346). Върху кварцова пластин-
ка с електронна проводимост е
напластен тънък слой от бор.
Прониквайки в кварца, атоми-
те на бора създават зона с дуп-
честа проводимост. Между тях
се получава електронно-дупчест
преход (р—n-преход). От дол-
ната страна на n-слоя е нане-
сен дебел контактен слой ме-
тал. Повърхността на p-слоя е
покрита с извънредно тънък,
почти прозрачен метален пласт,
който служи за контакт на
този слой.
Докато фотоелемеитът не е
осветлен, запиращиятслой пре-
чи на взаимния обмен на елек-
трони и дупки между р- и п-
Слоя При облъчваце светлина-
та прониква през 11розрачния
пласт в p-слоя и избива от него електрони. Освободените елек-
трони преминават в слоя п и там неутрализират дупките. В ре-
зултат на това горният електрод се зарежда положително, а дол-
йият — отрицателно. Ако към електродите се включи товар,
шшш
Р-
п-
я,
Метален
слой.
Метал
в)
Фиг. 346. Външен вид (а), схемно
означение (б), устройство и схема
на включване (ч) на фотодиода
507
през него ще протече псстоянен ток. Следователи© фотодиодът е
прибор, в ко то светлинната енергия се превръща непосредстве-
но в електри ческа.
Ти навярно си виждал или сам имаш светлсмер за определя-
не времето за експониране на обекта при работа с фотоапарат.
Най-важната му част е силпциев
фотодиод, към който е включен
чувствителен галванометър. По от-
клонението на стрелката на гал-
ванометъра се определи осветле-
ността на фотографирания обект.
Фотодиод с площ на светочу-
вствителния слой 1 ст2 при ди-
ректив слънчево осветляване мо-
же да даде ток от порядъка на
Фиг. 347. Фотобатерия 20—25 mA при напрежение около
0,5 V. Фотодиодите, също като
гс.'.взничните елементи, могат да се свързват в батерии, за да се
получат по-големи напрежения и токове. Външният вид на такава
батерия е даден на фиг. 347. На същия принцип са устроени и
слънчевите батерии, конто се монтират в космическите кораби за
захранване на апаратурата.
Перспективнте за приложение на фотодиодите са твърде прн-
влекателни. При това не само в автоматиката. В горещите южнн
райони на Съветския съюз например, където има изобнлна слън-
чева светлина, от фотобатерпи с голяма площ могат да се полу-
чат огромни количества електроенергия. От фотобатерпи могат
да се правят покривите на сградите. Денем под действие на светли-
ната те ще зареждат акумулаторни батерии, а вечер натрупаната
електроенергия ще се използува за осветление.
Електромагнитни релета
Е л ектрома г н итното реле е електрэмеханичен елемент,
управляващ някакъв друг електрически елемент или механизъм.
Устройството и принципът на работа на електромагнитното
реле са дадени на фиг. 348. Релето се състои от я д р о, напра-
вено от меко желязо, върху което е поставена бобина с голям
брой изолирани една от друга навивки. Върху Г-образна пласти-
на, наречена ярем, е закрепена котвата — пластинка от
508
меко желязо, огънзта под тъп ъгъл. Към тялото са прикрспени
контактам пера, конто включват и изключват з ахранването в
изпълнителната верига, например захранващата верига на сиг-
нална лампичка.
Когато през намотката на
релето не протича ток, котвата
под действието на контактните
пера се намира на известно раз-
стояние от ядрото. Щом като в
намотката се появи ток, магни-
тното му поле намагнитва ядро-
то и то привлича котвата. В то-
зи момент другият край на кот-
вата паляга върху контактните
пера и затваря изпълнителната
верига. При прекъсването на
тока в намотката магнитното
Фиг. 348. Устройство, включване и
схемно означение на електромагни-
тно реле
поле изчезва и ядрото се размагнитва. Контактните пера се
изправят, прекъсват изпълнителната верига и връщат котвата на
релето в изходно положение.
В зависимост от конструктивните особености на контактните
пера релетата биват снормално отворен и, норма л-
но затворени и превключващи контакти,
Нормално отворените контакти при липса на ток в намотката на
релето са отворени (фиг. 348 а), а при наличие на ток в намотката
се затварят. Нормално затворените контакти, обратно, при липса
на ток в намотката на релето са затворени (фиг. 348 б), а при за-
действуване на релето се отварят. Средното перо на превключва-
щия контакт е свързано с котвата, при липса на ток контактува
към едното от крайните пера, а при задействуване на релето се
превключва към другото крайно перо.
Повечето от релетата имат по няколко контактни групп, поз-
воляващи да се управляват от разстояние едновременно няколко
изпълнителни вериги. Това се използува често в автоматиката.
На принципните схеми намотките на електромагнитните релета
се означават с правоъгълничета. Намотката на релето се означава
с главна буква, например Р. В някои случаи, когато в схемата
има повече релета, те могат да бъдат означени с една и съща бук-
ва, но с различии индекси (Plt Р2, Р3 и т. и.). Контактите на реле-
тата се означават със съответната малка буква. В зависимост от
мястото на контакта в контактния пакет горе вдясно се поставя
римска цифра (pi, р”, рш).
509
В зависимост от предназначение™ си електромагнитните ре-
лета имат различна конструкция на тялото, котвата и контактни-
те пера, различии данни за намотките. Но принципът на действие
на всички релета е един и същ; при определена стойност на про-
Фиг. 349. Електромагиитно реле тип РСМ
тичащия през намотката ток релето се задействува, котвата му се
привлича от намагнитеното ядро и затваря или отваря контакти-
те в изпълнителната верига. В автоматичните устройства, за конто
ще говорим в тази беседа, и в телеуправляемата апаратура, на
която ще бъде посветена специална беседа, е желателно да се из-
ползуват малогабаритки релета от типа РЭСили РСМ (фиг. 349).
Разбира се, могат да се използуват и други релета, например
РПН, РКН, стари телефонии релета и пр., но те имат по-големи
размери от релетата РЭС и РСМ.
Основен параметър на електромагнитното реле е неговата
чувств и тел ноет — мощността на консумирания от на-
мотката ток, необходим за задействуване на релето. Колкото по-
малка е необходимата за задействуване на релето електрическа
мощност, толкова по-чувствително е то.
Обикновено качеството на релето се оценява с минпмалната
стойност на тока, при който то се задействува. Ако се сравнят две
релета, едйото от конто се задействува например при ток 20 mA,
а другото — при 10 mA, то второто реле е по-чувствително от пър-
вото. По принцип бобината на по-чувствителното реле съдържа
по-голям брой навивки.
На нас ще ни трябват релета, конто се задействуват със сигур-
ност при ток 6—10 mA и напрежение на батерията 4,5—9 V.
Това съответствува на мощност 27—90 mW. Съпротивленията на
намотките трябва да бъдат в граничите от 200 до 700 S. На тези
изисквания отговарят релетата от типа РЭС — 10 с паспортни
510
данни PC 4.524.302 или РС4.524.303. Съпротивлението на намот-
ката на първото реле е 630 й, а на второто — 120 й.
На фиг. 350 е дадена схема, по която можеш да провериш чув-
ствителността на релетата. Като захранващ източник служат
Фиг. 350. Схема за проверка на електро-
магнитно релг j
Б г — батерия 4,5 V или 9 V и Б2 — батерия 4,5 V. Променли-
вият резистор има съпротивление 1—1,5 к й, милиамперме-
търът mA е за ток 20—30 mA, сигналната лампичка (индикаторът)
Лх е за напрежение 3,5 V. Изменяйки съпротивлението във вери-
гата на резистора и следейки показанието на милиамперме-
търа, лесно можеш да определит токовете, съответствуващи на
моментите на задействуване и отпускане на релетата. Тези све-
дения облекчават и ускоряват настройването на устройствата
автомати.
При по-голямата част от релетата котвата се връща в изходно
положение под действие на налягането на контактните пера.
Ако перата се огънат малко, така че да налягат по-слабо върху
котвата, чувствителността на релето малко ще се повиши. По та-
къв начин могат да се регулират в малки граници токовете на за-
действуване и отпускане на релетата.
Електронно реле
Чувствителността на електромагнитните релета, за конто ти раз-
казах дотук, е малка. Те не могат да реагират на изменението на
тока във веригата на фотоелемента, фоторезистора или на друг
датчик на електрически сигнали. Само така наречените п о л я-
ризовани релета, притежаващи твърде висока чувстви-
телност, могат да се задействуват при маломощни електрически
сигнали.
Повишаването чувствителността на електромагнитното реле
може да се постигне с въвеждането на лампови или транзисторни
511
усилватели. Такива усилватели в съчетание с електромагнитни
релета се наричат електронни релета.
Най-простото електронно реле (фиг. 351) представлява обик-
новен едностъпален (или двустъпален) усилвател на ток, работещ
в ключов режим, към изхода на който
_______________е включено електромагнитното реле. В
fiL /° в зависимост от поляритета на подадения
ltj ‘^7*’ на входа на усилвателя електрически
/2у т '________сигнал транзисторът се запушва (при
® кУ. 1 положително напрежение на базата)
Вко!) I или отпушва (при отрицателно напре-
0------1----0 + ив жение на базата). Когато транзисто-
рът е запушен, съпротивлението му е
Фиг. 351. Схема иа най- високо и колекторният ток (токът при
просго електроино реле запушен транзистор) не превишава
20—25 рА, което е съвсем недостатъчно
за задействуване на релето. В този случай контактът р” на ре-
лето Pi е отворен и изпълнителната верига е изключена.
Когато транзисторът се отпуши, входното му съпротивление ряз-
ко се намалява и колекторният ток нараства до стойност, при която
релето се задействува и изпълнителната верига се включва.
В колекторната верига на транзистора вместо електромагнит-
но реле може да се включи друг електрически елемент, например
лампа с нажежаема жичка. Ще се получи безконтактно реле —
лампичката ще светва всеки път, когато се отпушва транзисторът.
Ясно е, че мощността на консумирания от транзистора ток не тряб-
ва да превишава допустимата за него разсейвана мощност.
Електронното реле е задължителен елемент в болшинството
чувствителни електронни автомати, включващи и изключващи
един или други изпълнителни механизми. Електронното реле е в
основата на много устройства.
Фотореле
Обикновено изменящият се под действие на светлината ток във
веригата на фотоелемента е малък. Ако този ток се усили с елек-
тронни лампи или транзистори и на изхода на усилвателя се вклю-
чи електромагнитно реле, ще се получи фотореле — устройство,
което позволява при изменение силата на падащата върху фото-
елемента светлина да се управляват различии други устройства
или механизми.
512
Фиг. 352. Блокова схема иа фотореле
механизма в изпълнителната вери-
Блоковата схема на такъв автомат и графиката на токовете,
нлюстриращи рабэтата му, са дадени на фиг. 352. Да допуснем,
че фоторезисторът (или друг фотоелемент) е затъмнен, напри-
мер закрит с ръка. Пред това време токът във веригата на фото-
елемента /ф и токът в усилва-
теля /усса малки (участък Оа
от графиката), а в изпълнител-
ната верига не протича ток
/Н3п, тъй като контактът р1
на релето Рх е отворен. Ако
фотоелементът се осветли, то-
ковете на фотоелемента и
усилвателя рязко ще се уве-
личат (участък а—б), елек-
тромагнитното реле ще се за-
действува веднага и ще включи
га. Щом отново се затъмни фотоелементът, изпълнителната вери-
га отново се прекъсва (или превключва).
Основного в работата на фоторелето е рязкото изменение на
тока, от което се задействува електромагнитното реле. При това
в зависимост от избраната схема на усилвателя релето може да се
задействува не при осветлен, а при затъмнен фотоелемент. Ре-
зултатът е един и същ — падащата върху фотоелемента светлина
управлява веригата на изпълнителнпя механизъм, който може да
бъде електрэдзигател, осветлителна система и пр.
Предлагай ти за експериментиране и конструиране няколко
варианта на фэгэрелета с различии фэтоелектрични датчици.
Схемата на първия вариант на фотореле е дадена на фиг. 353.
При него като фотоелемент се използува маломощен нискочесто-
тен транзистор от типа МП39—МП42. Изпили внимателно с рез-
барско лъкче горната част от тялото на транзистора и почисти
кристала от попаднали върху него метални стърготини. За да се
избегне попадането на прах и влага върху кристала, е необходимо
изпилената част на фототранзнстора да се покрие с тънка полие-
тиленова ципа
Фоторелето работи по следния начин. При осветляването на
кристала се намалява обратного съпротивление на колекторния
рреход, което води до рязко нарастване на колекторния ток. Този
ток се усилва от транзистора Т2 и релето Plt което представлява
товар за този транзистор, се задействува. С това се включва из-
пълнителиата верига.
33 Млад радиолюбитсл
513
Регулировката на фоторелето се заключава в установяване
на работайте режими на транзисторите.
Стойността на резистора трябва да се подбере така, че при
затъмнен фототранзистор през намотката на релето да протича
Фиг. 353. Схема на фотореле с фото-
транзистор — първи вариант
Фиг. 354. Схема на фотореле с фо-
тотранзистор — втори вариант
ток 5—8 mA. Резисторът /?2 в този автомат изпълнява ролята на
ограничител на тока в базовата верига на транзистора. Електро-
магнитното реле може да бъде от типа РСМ, РЭС със съпро-
тивленке на намотката 200—700 2 или саморъчно направено.
Фоторелето ще работи значително по-добре, ако светлинният
поток попада върху фототранзистора през малка леща, във фо-
куса на която се намира кристалът.
Схемата на втори вариант фотореле е дадена на фиг. 354.
Тя се отличава от първия вариант само по това, че тук за датчик
се използува фоторезистор.
Фоторезисторът е включен в базовата верига на транзи-
стора 7\ последователно на резистора /?2, ограничаващ тока в
тази верига. Съпротивлението на резистора на тъмно е голямо, а
колекторният ток на транзистора през това време — малък. При
осветляване на фоторезистора съпротивлението му се намалява,
което довежда до рязко увеличаване на тока в базовата верига.
Нарасналият и усилен от двата транзистора фототок протича през
намотката на електромагнитното реле и го задействува —
контактът р” включва изпълнптелната верига.
За такова реле могат да се използуват фоторезнсторите ФС—К1,
ФС—К2. Електромагнитното реле трябва да бъде начислено за
ток на задействуване 5—8 mA (съпротивление на намотката 200—
400 2).
Схемата на третия вариант фотореле с електронна лампа и
мрежово захранване е дадена на фиг. 355. Тук за датчик служи
514
•Ч
Фиг. 355. Схема на фотореле с
електронна лампа
не се прекъсва.
фотоелемент от типа ЦГ-3 (Лх), а включеният като триод лъчев
тетрод 6П1П (Л2) или 6П6С работи като усилвател на фототока и
като изправител за захранване на автомата. В анодната верига
на лампата влизат мрежовата намотка 1 на захранващия транс-
форматор Tpi и намотката на
електромагнитното реле Рг.
При положителните полуперн-
оди в горния край на намо-
тката /, а с това и в анода
на лампата възникват импулси
на изправения ток, конто раз-
реждат включения паралелно
на намотката на релето кон-
дензатор С . При отрицателни-
те полупериоди на анода на лам-
пата кондензаторът се разреж-
да през намотката на релето,
поддържайки изправения от
лампата ток. Следователно то-
кът през намотката на релето
Във веригата на фотоелемента (Лх) влизат намотката III на
захранващия трансформатор и резисторът /?х. Когато фотоелемен-
тът е осветлен, при положителните полупериоди на анода му се
появява фототок, чиято сила зависи от чувствителността на фото-
елемента и неговата осветленост. Този ток създава върху рези-
стора /?х сравнително високо напрежение, което се подава с от-
рицателен знак на решетката на лампата 6П1П и я запушва —
анодният ток се прекратява. През това време котвата на релето
не е привлечена. Когато фотоелементът не е осветлен и във вери-
гата му не протича ток, няма напрежение и върху резистора
В този случай на решетката не се подава отрицателно напреже-
ние, лампата се отпушва, анодният й ток нараства рязко и
контактите на релето включват изпълнителната верига.
От особена важност е намотката III на трансформатора да
бъде включена така, че в моментите, когато на анода на лампата
се подават положителните полупериоди на променливото напре-
жение, на анода на фотоелемента да има също положителни по-
лупериоди. В противен случай фоторелето няма да работи. Пра-
вилното включване на намотката може да се определи лесно,
като се превключват изводите й при регулиране на фоторелето.
За захранване на фоторелото може да се използува всеки
захранващ трансформатор, чиято повишаваща намотка (намотка
515
Ill на фиг. 355) дава напрежение 250—275 V. Отоплителната на-
мотка на този трансформатор може да се използува за захранва-
не осветителната лампа към фоторелето и за захранване на изпъл-
нителната верига, в случай че в нея трябва да светва или да се
включва електродвигател, работещ с ниско променливо напре-
жение.
Съпротивлението на резистора Rt може да бъде в границите
от 5 до 20 MS. Както вече споменах, фотоелементът е тип ЦГ-3,
електромагнитното реле може да бъде от всякакъв тип с ток на
задействуване 10—30 mA.
Регулирането на фоторелето извърши по следния начин. Дай
накъсо изводите на 4ютоелемента и включи захранването. След
като лампата загрее, котвата на релето не трябва да привлече,
което е указание за правилното включване на трансформаторната
намотка III. Ако релето привлече, размени краищата на тази на-
мотка. След това махни «късото» от фотоелемента. Ако той не е
осветлен, релето трябва да се задействува.
Сигурността на задействуване на релето при закриването на
светлината става с подбиране стойността на резистора Rr (стра-
нична светл: на не трябва да попада върху фотоелемента). Всеки
път при прекъсване на светлината релето трябва да привлича и с
това да затваря (или отваря) контактите р" в изпълнителната
вер ига.
Сигурността на задействуване на всяко от фоторелетата,
за конто ти разказах, зависи в значителна степей от светлинния
лъч, пзсочен към фотоелемента, фоторезистора или фототранзи-
стора.
Фоторелето ще работи най-добре, ако източникът на светлина
дава тесен и силен сноп, насочен точно към фотоелектронния
датчик.
Източникът на светлина може да се направи като метална или
картонена тръбичка с дължина 120—220 и диаметър 28—30 mm.
Във вътрешностга на тръбичката закрепи в единия край 6- или
12-волтова автомобилна лампичка, а в другия — събирателна
леща, например стъклооточила сфэкусно разстояние НО—120 mm
(фиг. 356). Взаимного положение на лещата и лампичката в освет-
лителя подбери опитно така, че от осветлителя да излиза тясно
светл инио снопче.
Как могат да се използуват тези фоторелета? Фотореле може
да се монтнра пред училищния вход, за да включва светещ над-
пис, например «Добре дошли», или да се монтира пред стенвест-
ника, за да включва автоматично осветлението, когато децата се
516
приближават до него. Датчик с фотореле може да се постави на
улицата, като се защити от прякото попадение на изкуствена свет-
лина. Тогава релето ще се задействува с настъпването на нощта
и автоматично ще включва уличните осветителни лампи, а сутрин
Фиг. 356. Примерки конструкции на фотореле н осветител
ще ги изключва. При този случай включването на лампите трябва
да става с по-мощно електромагнитно реле за мрежово напреже-
ние, а намотката на последното да се захранва от контактите на
фоторелето.
Освен това фоторелето с успех може да се демонстрира на ве-
чери, посветени на техниката. То е полезно нагледно учебно по-
собие за кабинета по физика.
Реле за време
Тези прибори служат за автоматично отчнтане на време. Ако ти
си и фотолюбител, можеш да си направиш устройство, което да
включва автоматично лампата на фотоувеличителя за времето на
експониране при копиране. Подобна автоматизация за включване
и изключване на някое устройство може да се осъществи с помощта
наелектронно реле за време.
За да разбереш по-добре действието на релето за време, на-
прави опит по схемата на фиг. 357. При ненатиснат бутон К волт-
метърът V няма да отчете напрежение върху плочите на конден-
затора С\. Натисни за няколко секунди бутона и внимателно на-
блюдавай стрелката на волтметъра — тя ще се отклони от нуле-
вого положение и ще се установи на онова скално деление, което
517
съответствува на батерийното напрежение. Това се дължи на
зареждането на кондензатора.
За да се измени времето за отклонение на стрелката на инстру-
мента, т. е. времето за зареждане на кондензатора, е достатъчно
да се измени капацитетът на кон-
Фиг. 357. Схема, илюстрираща
принципа на действие на време-
релето
дензатора пли съпротивлението
на резистора Rv Ако увеличит
капацитета на кондензатора два
пъти, стрелката ще се отклонява
два пъти по-бавно. Същият ефект
ще получит, ако увеличит два
пъти съпротивлението на рези-
стора.
Какво ще стане, ако към пло-
чите на заредения кондензатор
се включи електронно реле с го-
лямо входно съпротивление, из-
пълнено с транзистор. Конденза-
торът ще започне да се разрежда
през емитерния преход и емитерния резистор /?2 на транзистора в
електронното реле. При това положение транзисторът ще се от-
пуши, електромагнитното реле ще се задействува и с контакти-
те си р\1 ще включи изпълнителната верига. Щом като конденза-
торът се разреди, транзисторът ще се запуши, електромагнитното
реле ще отпусне и ще прекъсне изпълнителната верига. Времето
за разреждане на кондензатора, а с това и времето, през ксето
транзисторът е отпушен, се определи от капацитета на конденза-
тора и съпротивлението на веригата, през която той се разрежда.
Това е принципът на действие на електронното реле за време.
Практическа схема на електронно реле за време за фотоко-
пиране е дадена на фнг. 358. Двата транзистора на автомата ра-
ботят в превключващ режим, като осигуряват задействуването на
релето при подаване на около 2 V напрежение на входа на пър-
вия транзистор. Времето за задействуване на релето се определи
от времето за разреждане на кондензатора през резисторите /?2
и R3. С изменение съпротивлението иа променливия резистор R3
може да се установи време от 0,1 до 5 s.
Релето за време работи по следния начин. В изходно състоя-
ние, когато контактите на бутона К2 са отворени, напрежението
върху кондензатора Сх е равно на нула. През това време и двата
транзистора са запушени, през намотката на електромагнитното
518
реле Pt не протича ток и контактите му р”, включващи лампата
на увеличителя са отворени. При кратковременно натцскане
на бутона кондензаторът С\ мигновено се зарежда и веднага за-
почва да се разрежда през резисторите /?2 и R3. При това от момента
Фиг. 358. Прннципна схема на време-реле
на натискане на бутона до момента, когато кондензаторът се раз-
реди до напрежение 2 V, релето Pt ще остане включено, затва-
ряйки със своите контакти веригата на лампата на увеличителя.
Лампата се изключва, след като напрежението между плочите на
кондензатора спадне под 2 V. За да се включи повторно лампата,
трябва отново да се натисне пусковият бутон на автомата.
Релето за време се захранва от променливотоковата мрежа през
изправител с плоскостей диод. Кондензаторът С2 изглажда пул-
сациите на изправеното напрежение.
Захранващият трансформатор Tpt е навит върху магнито-
провод от пластини Ш-16, дебелина на набора е 18 mm. Намот-
ката /, проектирана за мрежово напрежение 220 V, се състои от
2800 навивки с проводник ПЕВ 0,12. Намотка II има 100 навивки
с проводник ПЕВ 0,3. Напрежението на изхода на токоизправи-
теля трябва да бъде 8—10 V.
Електромагнитното релееоттипа РЭС—10 (паспортРС4.524.302,
РС4.524.303) или саморъчно направено. Данните на останалите
части са посочени на схемата.
След като монтираш времерелето и се убедит в работоспособ-
ността му, калибрирай резистора R3. Калибрирането се състои
в следното: при завъртане на оста на всеки 10—15° отчитай с
хронометър времето, през което релето е включено. Получените
519
данни нанеси върху кръгла скала и я надени на сста на резисто-
ра, като поставиш копче с репер или стрелка-указател.
Само за фотокопиране ли е подходяще това реле? Разбира се, не.
То може да се приспособи да включва за определено време шруги
устройства, например електродвигателите на различните модели
в изложбите за младежко техническо творчество.
Мултивибратор и неговото приложение
В случайте, когато различии устройства трябва да се включват
периодично през равни интервали от време без нгмесата на човек,
като датчици често се използуват генератори на променлив ток
или напрежение с правоъгълна форма. Към тези генератори се
отнасят мултивибратор и те.
Какво представлява този автоматично действувлщ електронен
ключ, наричан мултивибратор и как той работи?
Виж схемата на фиг. 359. Тя ти е добре позната — това е схе-
мата на прост двустъпален транзисторен нискочестотен усилва-
тел. Какво ще стане, ако изходът на този усилвател се съедини с
входа му, както е показано на схемата с пунктирани линии?
Между изхода и входа на усилвателя ще се получи положителна
обратна връзка и той ще се самовъзбуди, ще стане нискочестотен
генератор и в слушалките ще се чуе звук с нисък тон. С такова
явление в приемниците и усилвателите се води решителна борба,
но ето, че за автоматично действуващите устройства то е полезно.
Сега виж фиг. 360 а. На нея виждаш същия мултивибратор,
както на фиг. 359, само че начертаването е малко изменено.
В този вид обикновено се чертаят схемите на подобии генератори.
На схемата са дадени и данни за отделните части, така че по нея
може да се монтира мултивибратор.
Ако към точките а и б на такъв генератор се включи осцило-
граф, то на екрана на електроннолъчевата тръба ще видим кри-
ва, близка до показаната на фиг. 360 б. Както виждаш, мултп-
вибраторът генерира сигнали с правоъглна форма. Периодът Т,
а следователно и честотата на трептенията зависят предимно от
капацитетите на кондензаторите за връзка между колекторните
вериги и базите на транзисторите (Ct и С4) и от съпротивленията
на резисторите в базовите вериги (Т?4 и /?3). Следователно с на-
маляване капацитетите на тези кондензатори или съпротивленията
на резисторите честотата на генерираннте от мултивибратора
520
трептения се увеличава, а с увеличаването им — намалява. Ако
мултивибраторът е симетричен, т. е. капацитетите на конденза-
торите за връзка и съпротивленията на базовите резистори в
двете му рамена са еднакви, честотата на генерираните трептения
може да се изчисли по формулата
f= 's
Фиг. 359. Ннскочестосният усил-
вател с положителна обратна
гръзка се самовъзбужда
Фиг. 360. Мултивибратор (а)
и графика (б) на генери рани-
те от него трептения
където f е честотата в Hz, R — съпротивления на базовите рези-
стори в 2, С — капацитети на кондензаторите за връзка във F.
Амплитудата на трептенията на мултивибратора е приблизп-
телно равна на напрежението на захранващия източник.
Мултивибраторът обаче наред с трептенията с основна често-
та генерира и множество кратни на нея хармонични трептения.
С това се сбяснява широкого използуване на мултивибраторите за
генериране на нискочестотни) и високочестотни трептения, вклю-
чително и трептения в КВ и УКВ обхвати. Тези свойства на мул-
тивибратора ти вече използува. Това беше пробникът — генера-
тор на сигнали за Проверка на направените от тебе приемници
и усилватели.
Сега ще ти разкажа за някои други практически приложения
на този електронен ключ.
521
Ti-Тз мпзз-мпк
Фиг. 361. Схема на електронен
звънец
Ако за звънец се използува
Електронен звънец. Звънецът в квартирата ти може да бъде
електронен, ако го монтираш по схемата на фиг. 361. Той пред-
ставлява мултивибратор (транзистори Т\ и Т2) с усилвател на
мощност (транзистор Т3), на изхода на който е включен високо-
говорител.
За електронния звънец ня-
ма значение това, че мултиви-
браторът генерира сигнали с
правоъгълна, а не със синусо-
идална форма. Първо, сигна-
лът с правоъгълна форма се
чува като чист тон и второ —
като включиш паралелно па
високоговорителя кондензатор
(С3), ще получиш променливо
напрежение, достатъчно близко
по форма до синусоидалното.
транслационен високоговорител
с трансформатор, в кутията му може да се помести цялата елек-
троиика на звънеца, монтирана върху плочка. Тук ще влезе и
захранващата батерия.
Електрическият звънец постави в коридора и го свържи
посредством два проводника с бутона. Латисни бутона — високо-
говорителят «звъни», отпусни го — престава «да звъни». Тъй
като устройството се захранва само през време на «звънене»,
то две последователно евързани батерии от 4,5 V са достатъчни
за няколкомесечна работа на звънеца.
Това устройство може да бъде използувано успешно за изу-
чаване на морзовата азбука и за тренировки по радиотелеграфия.
В този случай бутонът трябва да се замени с морзов ключ. Тонал-
ността на звука се подбира с изменяне капацитетите на конден-
заторите С\ и С2 и съпротивленията на резисторите Т?2 и Кз-
Електронен превключвател. Електронният превключвател, чия-
то схема е дадена на фиг. 362, може да се използува за комутйране
на захранването на две гирлянди от лампички за елха, включени
в променливотоковата мрежа. Превключвателят може да се за-
храпи от две последователно евързани батерии 4,5 V или от из-
правител с постоянно напрежение на изхода 9—12 V.
Схемата на превключвателя е много близка до схемата на
електронния звънец. Основната разлика е в това, че мултивп-
браторът на превключвателя генерира трептения с честота около
0,25 Hz и като товар на усилвателя на мощност е включена на-
522
мотката на електромагнитното реле Pt. Релето има само един
превключващ контакт. Подходящо е всяко електромагнитно реле,
което се задействува от напрежение 5—6 V при ток 20—50 mA.
При включване на захранването транзисторите Т\ и Т3
се отпушват и запушват последователно, генерирайки правоъгъл-
5.1к
Фиг. 362. Схема на електронен превключвател
। Si
|+ 100,0(15У) 100,0(15 V)
0 ~ 0-
Мрежа
ни сигнали. Когато транзисторът Т2 е отпушен, отрицателното
захранващо напрежение през резистора Rt и този транзистор се
прилага на базата на транзистора Т3, довеждайки го до насищане.
При това съпротивлен,1ето колектор — емитер на транзистора Т3
се намалява до няколко Q и почти цялото захранващо напреже-
иие се прилага върху намотката на релето — релето се задей-
ствува и със своите контакта включва към мрежата едната от
гирляндите. Когато транзисторът Т2 е запушен, веригата за за-
хранване базата на транзистора Т3 е прекъсната, той е също за-
пушен и през намотката на релето не протича ток — за това вре-
ме контактите на релето включват към мрежата втората гирлян-
да. Ако пожелаеш да изменит времето на превключване, измени
капацитетите на кондензаторите Ct и С2. Стойностите на резисто-
рите Т?2 и R3 остави същите, тъй като ще се наруши постоянно-
токовият работен режим на транзистора.
Превключвателят може да се монтира върху плочка от гети-
накс или друг изолационен материал и заедно с батерията да се
помести в шперплатова кутийка.
При работа превключвателят консумира ток не повече от
30 mA, така че две батерийки 4,5 V са напълно достатъчни за
новогодишните празници.
Аналогичен превключвател може да се използува и за други
цели, например за илюминации при атракциони. Представете си
изрязана и нарисувана фигурка на герой от приказка, да речей
«Котаракът в чизми». Зад прозрачните му очи са поставени лам-
523
пички от джобно фенерче, комутирани с електронния превключ-
вател, а върху самата фигурка — бутонче. Щом натиснеш бутон-
чето, котаракът започва да ти намига. Превключвателят може да
се използува и за електрифициране на някои модели, например
модел на маяк. В този случай в колекторната верига на транзисто-
ра в усилвателя на мощност вместо електромагнвтно реле може
да се включи малка лампичка от джобно фенерче, консумираща
малък отоплителен ток, която ще имитира светването на маяка.
Ако такъв превключвател се допълни с «це-ка»-ключе, така че в
колекторната верига на изходния транзистор да могат да се включ-
ват поредно две лампички, той може да служи като указател на
завойте на твоя велосипед. С подобии «мигачи» са съоръжени много
автомобили.
В какъв вид още може да се използува електронният пре-
включвател?
Метроном — това е своеобразен часовник, позволяващ по
звукови сигнали да се отчитат равни интервали от време с точност
до части от секундата. Такива устройства се използуват например
за изработване чувство на такт при му-
зикално обучение, при първите трени-
ровки по предаване на морзовата аз-
бука.
Схемата на такова устройство виж-
даш на фиг. 363. Това е също мулти-
вибратор, но несиметричен — стойно-
стите на елементите му са подбрани та-
ка, че той генерира трептения с несиме-
трична форма (виж графвката над схе-
мата).
В мултивибратора работят транзис-
тори с различна електропроводимост:
Тг е със структура п-р-п (МП35—
МП38), а Г, — със структура р-п-р
(МП39—МП42). Това позволява да се
намали общият брой на частите му.
Принципът на работа остава същия —
генерацията възниква в резултат на
положителна обратна връзка между
изхода и входа на двустъпалния нискочестотен усилвател. В
нашето устройство тази връзка се осъществява от електролитния
кондензатор Сх. За товар на мултивибратора служи малогабари-
тен електродинамичен високоговорител (ВГ) със съпротивление
‘ Т |*-
т, МП36 Тг МП39
Фиг. 363. Схема на елек-
тронен метроном
524
на звуковата бобинка 4—10 Q, например 0,1 ГД-6, 0,1 ГД-8 или
телефонен капсул, който при кратковременни токови импулси
създава звук, подобен на щракане. Честотата на следване на тези
импулси се регулира с променлнвия резистор и може да се из-
меня приблизително от 20 до ЗООимпулса в минута. Резисторът /?2
ограничава тока в базата на първия транзистор в случайте,
когато плъзгачът на резистора се намира в крайно долно (по
схемата) положение, съответствуващо на най-високата честота на
генерираните трептения.
Устройството може да се захрани от една батерия 4,5 V или
трн последователно свързани елемента 1,5 V. Консумираният от
батерията ток не превишава 10 mA.
Променливият резистор трябва да има скала, градуирана
с помощта на механичен метроном. Така ти ще можеш лесно да
установяваш желаната честота на звуковите сигнгли.
Автомати-атракциони. На една радиолюбителем изложба
бяха демонстрирани два забавни аткракциона: «котаракът Васка»
и «кученце». Котаракът Васка добросъвестно намигаше, когато
го извикваха силно по име, а кученцето скимтеше, когато му от-
Фиг. 364. Принципна схема на звукового реле-атракцнон «Котаракът Васка»
немаха чинийката с кокалчето. Автори на тези експонати бяха
радиолюбителите от Ташкентский дворец на пионерите. И аз ре-
ших да ти разкажа за устройството на тези атракциони, базиращи
се на принципа на работа на релето и мултивибратора.
Принципната» схема на електронната част на първия атрак-
цион е дадена на фиг. 364. Лампичките Л2 и Л3 са очите на котарака.
Ако го повикаме на име или просто извикаме силно, едната от лам-
525
пичките ще угасне и веднага след това ще светне отново — кота-
ракът ще намигне.
Атракционът работи иа принципа на звуковото реле — зву-
кът управлява изпълнителния механизъм. Левият (по схемата)
триод на лампата 6Н1П работи като нискочестотен усилвател на
напрежението, което се получава от микрофона. Усиленият сиг-
нал се изправя от диода Д1 и зарежда кондензатора Cg така, че
на управляващата решетка на десния (по схемата) триод се полу-
чава отрицателно напрежение, което запушва този триод. При това
включеното в анодната верига реле Рх остава без ток и контактът
му р” прекъсва веригата на лампичката — око Лг. Лампичката Л3
продължава да свети. Щом като звукът престане, лампичката Л2
светва отново.
Отоплителната жичка на радиолампата Лх и лампичките Л2
и Л3 се захранват от понижаващата намотка III на трансформа-
тора Тр3, а анодните вериги на радиолампите — от еднополупе-
риодния изправител на диода Дг. Електролитният кондензатор С3
служи за изглаждане пулсациите на изправения ток.
В захранващия блок може да се използува всеки захранващ
трансформатор, чиято повишаваща намотка дава напрежение
150—220 V. Релето Рг е също произволно с ток на задействуване
3—5 mA. За микрофон служи абонатен високоговорител със съ-
гласуващия си трансформатор, който в дадения случай се изпол-
зува като микрофонен (Tpj).
Всички части на релето са монтирани върху шаси, поместено
в кутията на абонатен високоговорител. Правил но монтира ното
реле не изисква настройка.
Принципната схема и монтажната плочка на електронната
част на втория атракцион са дадени на фиг. 365. Това са два вза-
имносвързани мултивибратора с високоговорител. Единият от
тях (транзисторите Т3 и Т4) генерира трептения със звукова че-
стота, а вторият (транзисторите Т\ и Т2) служи за периодично
включване и изключване на първия мултивибратор, което е необ-
ходимо за имитиране гласа на недоволното кученце. Транзисто-
рът Т& усилва трептенията със звукова честота.
За високоговорител (ВГ) се използува телефонен капсул. То-
вар на транзистора Т5 може да бъде маломощен електродинамичен
високоговорител, включен в колекторната верига през изходен
трансформатор на транзисторен приемник. За захранване се из-
ползува батерия 4,5 V.
В генератора могат да се използуват маломощни нискочестот-
ни транзистори от всякакъв тип, включително и такива с малък £,
526
а също резистори и кондензатори от прогзволен н.п със стои-
ности, близки до посочените на схемата.
Проверката на устройството започни ст генератсра и усилва-
теля {транзистори Т3—Т3), като съедию ш горнгя (по схемата)
Фнг. 365. Принципна схема и монтажна плочка на атракциона
извод на резистора /?в непосредствено с минусовия захранващ
пре водник и включиш батерията, елиминирайки захранващия
к. юч А\. Ако частите са изправни и няма грешки в монтажа, във
Високоговорителя ще се чува непрекъснат монотонен звук. Ако
това не стане, значи, че в монтажа на генератора има грешка или
частите са неизправни. Работата на транзисторите Т3 и Т4 може
да се провери, като паралелно на резистора /?8 се включат високо-
омни слушалки. Ако в тях се чува звук, неизправността трябва
да се търси само в стъпалото на транзистора Тъ.
527
Височината на звука нагласи по свой вкус с подбиране капа-
цитетите на кондензаторите С3 и С4. След като се убедит в работо-
способности на генератора, възстанови връзката на резистора
с колекторната верига на транзистора Т2 (точка б на схемата)
от втория генератор. Този резистор може да се включи и към колек-
тора на транзистора 7\ (точка а на схемата). При това трябва да се
измени съотношението между паузите на звучене на високогово-
рителя.
«Тайната» на този атракцион е в магнитния прекъсвач на за-
хранването Кх. Конструкцията му е дадена на фиг. 366. Към
тенекиената скоба 1 е прикрепена пластинката 2, която под дей-
ствие на собственото си тегло се притиска към контакта 3 на пре-
късвача. Десният край на пластинката 2 се повдига леко под дей-
ствие на полето на постоянния магнит и прекъсва захранващата
верига на мултивибратора. Ако се отстрани магнитът, пластин-
ката 2 ще падне върху контакта 3, ще затвори захранващата ве-
рига и кученцето ще започне да скимти.
Частите на прекъсвача се намират пред носа на фигурката на
кученцето и са прикрепени с тънък гетинакс. Магнитът е замас-
киран в чинийката. Левият край на пластинката 2 служи за про-
тивовес и облекчава работата на магнита. За да се намали трие-
нето, тази пластина трябва да лежи свободно върху шпилка към
скобата 1, без да е свързан механически с нея.
Тези две играчки са нагледен пример за практического при-
ложение на електрониката в битовата автоматика.
528
Кодова брава
Ето още един пример от автоматиката—кодова брава.
Бравите със «секрет» във вид на закодирано набиране на
цифри са известии отдавна. Подобии механични брави може би си
видял в магазините. Кодовите брави се използуват широко в авто-
матите за съхранение на багаж при жп. гарите, летищата.
Фиг. 367. Схема на най-проста кодова брава
Кодовата брава може да бъде и електромеханична. За изпъл-
нителен механизъм в такава брава служи електромагнит, чиято
подвижна сърцевина е механично свързана с езичето на бравата.
Схемата на най-простия вариант на такава брава е даден на
фиг. 367. Тук ЕМ1 е електромагнит, превключвателите Пг—П&
са «це-ка»-ключета, a са възвратни бутони с две положения.
Пултът с бутоните, с чиято помощ може да се отмести езичето на
бравата, се намира от външната страна на вратата, а кодиращите
превключватели /7Х—П& — от вътрешната страна. За да се за-
действува електромагнитът н по този начин да се отвори вратата,
трябва да се знае кодът на бравата и съобразявайки се с шифъра—
да се натискат съответните бутони.
Набирането на кода става с превключването на контактите на
няколко от превключвателите от положение а в положение 6.
На схемата в положение б са дадени превключвателите П, и /76,
следователно за нашия случай кодът на нашата секретна брава
ще бъде 2 и 5.Ако ти, знаейки този код, натиснеш одновременно
бутоните /Си К6, захранващата верига на електромагнита ще се
окаже затворена, електромагнитът ще се задействува и сърцеви-
ната му, вмъквайки се в намотката, ще отмести езичето — вра-
тата може да се отвори.
Ако освен ъези два бутона се натисне и трети, последният
ще прекъсне захранващата верига на бравата и електромагнитът
няма да се задействува. А ако се натиснат едновременно всички
бутони? Ако кодът остане същия, вратата няма да се отвори.
34 Млад радиолюбктел
529
Отгатването на кода става все по-трудно с увеличава не броя
на превключвателите и бутоните на бравата. Ако броят на пре-
включвателите и бутоните се увеличи до десет, то за разшифроване
на кода на бравата трябва да се изпробват над хиляда варианта.
Фнг. 368. Схема на кодона брава с елект номагнитни релета
Но дори при пет бутона не е така лесно да се разшифрова кодът
на бравата.
А ако пристигне човек, който не знае кода на бравата? За него
е предназначен бутонът «Повикване». При неговото натискане в
помещение™ звъии звънец.
Схемата на втори вариант кодова брава е дадена на фиг. 368.
По сыцество бравата е също като първата, но с електромагнитни
релета. Захранването се осъществява от еднополупериоден токо-
изправител (диодът Дг е от типа Д 242 Б). Изправените право-
токови импулси се изглаждат от електролитния кондензатор Сх.
Електромагнитните релета трябва да имат по една трупа нор-
мално отворени контакта (на схемата — pj ) и по една трупа
превключващи контакта (р/' —р" ).
Кодът се установява, както при първата брава, с прехвърля-
нето на контактите на два, три или четири превключвателя от
горно в дол но положение. Положение™ на превключвател ите на
схемата съответствува на код на бравата 1 и 4. За да се отвори вра-
тата, трябва да се натиснат само бутоните Кх и в произволен
ред, при това не е задължително едновременното им натискане.
Ние знаем установеният само за днес код на бравата и можем
спокойно да натиснем съответните бутони и да отворим вратата.
530
Какво става в този случай? Намотките на всички релета са вклю-
чени (през нормално отворените контакта на бутоните и реле-
тата) паралелно на изправителя. Да допуснем, че натиснем първо
бутона Kt- Със затварянето на контактите му ние включваме на-
мотката на релето Рг към изправителя и то сезадействува. При това
нормално отворените му контакта р/, включени паралелно на
контактите на бутона, се затварят, а превключващият контакт от
групата р" контактува с долния (по схемата) контакт на пре-
включвателя ЛрМожем да отпуснем бутона, но релето остава за-
действувано, тъй като бутонът е блокиранотзатворилитесе кон-
такта р/. Ако сега натиснем съответствуващия на втората цифра
от кода бутон К4, по същия начин се задействува релето и за-
хранващата електромагнитна верига се затваря. При отваряне на
вратата посредством монтирания в рамката на вратата деблокиращ
бутон Абл намотката остава без ток и механизъмът на бравата се
връща в изходно положение.
Ако поради непознаване на кода или по погрешка бъдат натис-
нати други бутони, електромагнитът няма да се задействува.
В този случай контактите на релетата могат да се върнат в из-
ходно положение с натискане на бутона «Повикване». При това
в помещението звъни звънец.
За кодова брава може да се използува готов електромагнит
за напрежение 24—36 V или саморъчно направен.
Конструкцията на саморъчно направен електромагнит е да-
дена на фиг. 369. За макара на електромагнитната намотка служи
пластмасовата тръбичка 2 с диаметър 10—12 mm, към която са
залепени ограничителите 7. В гилзата е вмъкната плътно дърве-
ната опорна вставка 3 към стоманената пружина 4. В опорната
вставка е пробит отвор за направляващата ос 6 на сърцевината 8.
С помощта на теглещата скоба 9 сърцевината на електромагнита
се свързва с езичето на бравата С 1 е обозначена шайбата, огра-
вичаваща хода на сърцевината под действие на пружината.
За сърцевина се използува пръчка от меко желязо. Ходът й
в гилзата не трябва да бъде по малък от 10 mm. Теглещата скоба
може да се направи от стоманен проводник с дебелина 1,5—2 mm.
Тя трябва да бъде такава, че да не пречи на ръчното отваряне на
вратата.
Върху макарата навий не по-малко от 2000 навивки с провод-
ник ПЕЛ или ПЕВ 0,20—0,31. Активного съпротивление на бо-
бината трябва да бъде около 60 2. Прн захранващо напрежение
24 V електромагнит ще консумира 0,4—0,5 А при задействуване.
531
Захранващият трансформатор е начислен за тези стойности на
напрежението н тока. Навий го върху магнитопровод със сечение
4,5—5 ст. Намотките се изчисляват по същия начин, както при
захранващите трансформатори на приемниците и усилвателите
Фиг. 369. Електромагнит
Фиг. 370. Оперативен
пулт с бутони
(виж десета беседа). За първичната намотка използувай проводник
с диаметър 0,15—0,18, а за вторичната —0,45—0,5 mm.
Електромагнитните релета за кодови брави от втория вариант
могат да бъдат от всякакъв тип; нее задължително да бъдат мало-
габаритки. Достатъчно е те да се задействуват при напрежението
на изправителя и да имат нормално отворен и превключващ
контакти.
Пултът с бутоните може да бъде като показания на фиг. 370.
Ако броят на превключвателите в кодиращото устройство е по-
голям, трябва да се увеличи и броят на бутоните. Бутоните могат
да бъдат и саморъчно направени.
А сега обърни внимание на точка а от фиг. 368, означена с
кръстче. Ако никой се опита да отвори бравата с натискаие на
всички бутони, електромагнитът естествено няма да се задей-
ствува, но самозадържалите се през своите контакти р[— р}
релета могат да останат дълго време под ток. Това може да се
предотврати с краткотрайно прекъсване в точка а на общата ве-
рига за захранване на релетата. Например в тази точка може да
се включи термореле, което, нагрявайки се от протичащия през
релейните намотки ток, би прекъсвало тази верига за части от се-
кундата. В бравата може да се въведе и реле за време, което 1—1,5
секунди след натискаие на първия бутон автоматично да прекъсва
захранващата верига така, че релетета да отпуснат. Помисли как
да се направи това!
532
Къде е най-подходящо да се монтира кодовата брава? На първо
място — на вратата на стаята, където се провеждат занятията на
кръжока на младите техници. Това е както интересно, така и удоб-
но, тъй като всеки кръжочник, знаейки кода, ще може да си от-
вори, без да смущава другите.
* * *
В тази беседа те запознах само с принципите на действие на
някои електронни автоматично действуващи устройства. Що се
отнася до монтажа, размерите и външния вид на конструкциите,
предполагай, че ще се справиш и без моя помощ. Ти вече не си
новак. Изпълнявал си и по-сложни задачи.
533
ДВА ДЕСЕТ И ПЪРВА БЕСЕДА
ЕЛЕКТРОМУЗИКА
Все по-често слушаме музика, изпълнявана от електромузикални
инструменти. Тя звучи в концертните зали, по радиото и телеви-
зията.
Електромузиката възниква в СССР през 1921 г., когато се
появи терменвоксът, създаден отсъветския инженер и
музикант Л. С. Термен. Това е безклавишен електромузикален
инструмент. В него се използува безконтактно управление на ви-
сочината и силата на звука.
Първият грифов електромузикален инструмент се появи в
СССР през 1922 г., а първият клавишей — през 1937 г.
Днес електромузиката представлява не само облает от музи-
калното изкуство, но и увлечение за много радиолюбители. Не е
изключено да «завладев» и тебе. Тази беседа ще ти помогне да
направит първите крачки в тази увлекателна облает на радио-
електрониката.
Ще започнем с елементарно музикално образование.
За някои свойства на музикалния звук
Ти вече знает, че всеки звук, включително и музикалният, се
характеризира преди всичко със своята височина. Тя зависи от
геометричните размери на вибратора, който създава този
звук. Най-разпространените вибратори са струните на рояла,
пианото, цигулката, китарата и другите струнни музикални ин-
струменти. Ако ти се е случвало да погледнеш във вътрешността на
рояла или пианото, не може да не си забелязал, че струните, кон-
то създават най-високите звукове, са значително по-къси и по-
тънки от струните, създаващи най-ниските звукове.
Направи следния опит. Забий в дълга около 2 m дъска два
534
пирона и опъни между тях тънък стоманен проводник, корда от
въдица или здрав конец (фиг. 371).Дръпни леко струната ияпус-
ни. Тя ще започне да трепти и ще издаде звук. Запомни височината
на този звук. След това намери точно средата на струната, постави
на това място под нея някакъв
малък твърд предмет и накаран н
да трепти едната половина на ___y^z-___-
струната. Какво стана? Звукът, J----------£-----------
създаден от половината струна, 1—~ - 1
прилича много на създадения от
цялата струна звук, НО е no-ви- Фиг. 371. Опит със струна
сок. Ти намали два пъти геомет-
ричните размери на струната, при което височината на звука се
удвой.
Честотният интервал между два такива звука се нарича о к-
тава. Получава се при удвояване на честотата на звуковите
трептения.
С броя на октавите се оценява звуковият честотен обхват на
музикалните инструменти, на. човешките гдасове, на пойните
птици. Звуковият спектър на пианото например е 7 1/2 октави.
Средата на клавиатурата на този инструмент едадена на фиг. 372.
Това е първата октава Тя започва от тона «до» и завършва с
тона «си». Над тази октава (дясната част на фиг. 372) се намира
втората октава, след нея третата, четвъртата
инепълната пета октави, а надолу (лявата част
на фиг. 372) — малката октава, го л я м а та окта-
ва, контраоктавата и няколко клавиша от е у б к о н-
траоктавата. Така общо над седем октави обхващат зву-
ковия честотен обхват от 25—30 до 4000—4500 Hz. Фактически
горният край на обхвата на произвежданите от пианото звукове
е значително по-висок поради наличието на хармонични на основ-
ните честоти.
Във всяка октава има по 12 клавиша. От тях седем, съответ-
ствуващи на тоновете «до», «ре», «ми», «фа», «сол», «ла» и «си»,
са бели и пет, съответствуващи на тоновете «до диез» («ре бемол»),
«ре диез» (ши бемол»), «фа диез» («сол бемол»), «сол диез» («ла
бемол») и «ла диез» («си бемол»), са черни. Струната на всеки кла-
биш е настроена на строго определена честота на трептене. Върху
клавишите на фиг. 372 са дадени честотите на трептене на стру-
ните от първата октава. Обърни внаминие на тези цифри. По
тях можеш да определит честотите на тоновете в другите октави,
535
тъй като те са два пъти по-високи или по-ниски от тези на съсед-
ната октава. Така например честотата на тона «си» в първа октава
е два пъти по-висока от честотата на тона «си» в малката октава,
а честотата на тона «до» в първа октава е два пъти по-нпска от че-
Фиг. 372. Токовете от първа октава и техните честоти
стотата на същия тон във втората октава.
Като еталон при настройка на музикалните инструменти е
приет тонът «ла» от първа октава. Честотата на трептението на ви-
браторите, създаващи този звук, е 440 Hz. Изчисли каква трябва
да бъде честотата на тона «ла» при другите октави.
Както вече знаеш, за източник на звук може да служи високо-
гоВбрител, на който се подава променливо напрежение с ниска че-
стота. Какво ще стане, ако честотата на нискочестния генератор
се изменя плавно пли скокообразно? Също така плавно или ско-
кообразио ще се изменя звукът във високоговорителя. Този прин-
цип лежи в основата на действието на електромузикалните ин-
струменти.
536
Терменвокс
Блоковата схема на този електромузикален инструмент е дадена
на фиг. 373. Той се състои от два генератора, преобразувател и
нискочестотен усилвател, в изхода на който е включен високогово-
рител. Честотата на генера-
тора ГФЧ е фиксирана, на-
пример 100 000 Hz, а честота-
та на генератора ГПЧ може
да се изменя плавно в известии
Фиг. 373. Блокоиа схема на терменвокса
граници, например от 100 050
до 105 000 Hz. Трептенията
от двата генератора се пода-
ват на входа на преобразувателя. На изхода на преобразувателя
се получава звукова честота, която зависи отнастройката на кръ-
га в генератора ГПЧ и може да се изменя в доста широки грани-
ци. В нашия пример най-високата звукова честота ще бъде 105 000
—100 000 = 5000 Hz, а най-ниската 100 050—100 000 = 50 Hz, т. е.
ще се изменя от 50 Hz до 5 kHz. След усилването високоговори
телят преобразува тези трептения в звукове със съответна висо-
чина.
По какъв начин изпълнителят на музикалното произведение
изменя честотата на генератора с плавна настройка? С изменяне
на разстоянието между дланта на ръката и пръчковидната анте-
на, включена към трептящия кръг на генератора.
В дадения случай дланта на ръката и антената представляват
плочите на кондензатор, чийто капацитет се изменя в зависимост
от разстоянието между тях. А тъй като този «променлив конден-
затор» заедно с антената е включен към трептящия кръг на гене-
ратора, честотата на кръга ще се изменя.Това е основното в ин-
струмента, създаден преди около половин век от Л. С. Термен.
Естествено в този инструмент има възли, конто позволяват
да се изменя тембърът и силата на звука,т. е. всичко онова, което
«оживява» звука
Терменвоксцт представлява <равнителио сложно радиотех-
ническо устройство. Но главната сложност се заключява не в кон-
струирането, а в техниката на изпълнението с този музикален
инструмент. Не Всеки музикант може да изпълнява добре на него
различии музикални произведения. Ето защо според мене не
заслужава само от интерес да се заемеш с конструирането на този
инструмент, отговарящ на високите изисквания на музикалното
изкуство.
537
Музикална кутийка
Като начало при практического запознаване с електромузиката
можеш да направит музикалната кутийка, чиято схема е дадена
на фиг. 374. Това, разбира се, не е инструмент в пълния смисъл
* С* С* С*С*. С* С* Са С* С*о С*1 С*г
«in 11 и. и 1 н.п
WffiTOTOz
Фиг. 374. Принципна схема на музикалната кутийка
на думата, а само една музикална играчка или сувенир. Все пак
на нея могат да се изпълняват прости мелодии.
Музикалната кутийка представлява генератор, който може да
се настройва на дванадесетфиксирани звукови честоти оттона «до»
до «си» на първа или втора октава и едностъпален нискочестотен
усилвател. Генераторът се образува от транзистора 7\, първич-
ната намотка на трансформатора TpY и кондензаторите С2—С12
в базовата верига на транзистора. Долната (по схемата) част на
първичната намотка на трансформатора Трг изпълнява ролята на
бобина за положителна обратна връзка между колекторната и
базовата вериги на транзистора, вследствие на което стъпалото се
самовъзбужда.
Капацитетите на кондензаторите Сх—С12 (от 0,5 |iF надолу)
се подбират опитно при настройката на генератора на кутийката.
С помощта на бутоните —К12 в базовата верига на транзи-
стора могат да бъдат включени от един до дванадесет последова-
телно евързани кондензатора. Така например, ако натиснем бу-
тона Ki и с това затворим контактите му, в базовата верига ще се
включи само кондензаторът Сг, при натискаие на бутона К3 —
три кондензатора — Сг, Сг и С3, ако се натисне бутонът Kj —
седем кондензатора (С2—С7) и т. н. Колкото повече кондензатори
538
с а включени в базовата верига, толкова по-малък ще бъде общият
им капацитет и следователно толкова по-висока ще бъде честотата
на генератора. Тези кондензатори образуват честотноопределя-
щата верига на тон-генератора.
Натискането на бутона съответствува на най-ниския тон
вкутийката.а натискането на бутона К12, когато вчестотноопре-
делящата верига са включени дванадесетте последователно свър-
зани кондензатори — на най-високия тон в кутийката.
Звуковите трептенйя, произвеждани от генератора, се подават
през вторичната намотка на трансформатора към транзистора Т2,
усилват се от него и се преобразуват в звукови трептения от висо-
коговорителя ВГ, който изпълнява ролята на товар за транзи-
стора в това стъпало. Резисторите /?2 и R3 образуват делител,
от който се подава преднапрежение през вторичната намотка на
трансформатора Трг към базата на транзистора.
Кутийката се захранва от батерия с напрежение 9 V.
Ще се чуват ли във високоговорителя няколко различии то-
нове, ако натиснем едновременно няколко бутона? Не. Ще се чуе
само един тон — този, който съответствува на най-отдалечения
(по схемата) от транзистора бутон. Да допуснем, че си натиснал
едновременно бутоните К2 и К7. В този случай кондензаторите С3,
С4, С5, Св и С7 ще се окажат дадени накъсо от контактите на на-
тиснатите бутони, а в честотноопределящата верига ще бъдат
включени само кондензаторите Сг и С2, което е равнозначно на
натискането само на бутон К2 — капацитетът на тези два после-
дователно свързани кондензатора определи честотата на генера-
тора, а с това и височината на тона в кутийката.
Електромузикалните инструмента, с чиято помощ могат да се
създават само еднотонни звукове, се наричат едногласни. Следо-
вателно нашата кутийка е едногласна. За да бъде инструментът
многсгласен, той трябва да притежава съответния брой тон-
генератор и.
За генератора на тона и за нискочестотния урилвател на ку-
тийката могат да се използуват нискочестотни транзистори от ед-
накъв тип с коефициент на усилване р над 20. Кондензаторите на
честотноопределящата трупа трябва да бъдат малогабаритни и
по възможност с минимална утечка. Резисторите могат да бъдат
от всякакъв Tita, тъй като те са само три и няма да заемат много
място.
Трансформаторът TpY е съгласуващ, а Тр3 — изходен. Те могат
да бъдат от малогабаритни транзисторни приемници с двутактно
изходно стъпало. Вторичната намотка на съгласуващия трансфор-
539
матор включи във веригата на тон-генератора (намотка / на
схемата), а първичната му намотка — в базовата верига на тран-
зистора Т2 (намотка 11 на схемата), Високоговорителят ВГ е елек-
тродинамичен със съпротивление на звуковата бобинка 4—6 2.
Фиг. 375. Музикална кутийка
Бутоните и захранващият ключ могат да бъдат саморъчно на-
правени.
Една от възможннте конструкции и външният вид на музи-
калната кутийка са дадени на фиг. 375. Всички части са монтирани
върху две гетинаксови плочки. Първата от тях, върху която са
монтирани бутоните, захранващият ключ, минусовият извод за
батерията и високоговорителят, приляга плътно към вътрешната
540
страна на горната част на кутията. Всички останали части са.
монтирани върху втората плочка (с пунктирани линии са означе-
ни онези части и свързващи проводници, конто са монтирани от
другата страна на плочката), която сезакрепвас винтовекъм опор-
ните винкелчета на първата
•плочка. Батерията е закрепе-
на в изреза на втората пло-
ча. Връзката иа плюсовия из-
вод на батерията с монтажа
се осъществява с помощта
иа ламаринена лентичка.Т ран-
зисторите са вмъкнати в
отворите на плочката. Транс-
форматорите са залепенн към
плочката слепилоБФ-2. Кон.
дензаторите на честотно.
определящата верига са запое,
ни направо към контактите
на бутоните.
Най-напред събери всич-
ки необходим и готови части,
захранващия ключ и едва след това определи размерите на мон-
тажните плочки и кутийката. Самата кутийка можеш да напра-
вит от цветен плексиглас или от шперплат, можеш да използу-
ваш готова кутийка от транзисторен приемник или да купит от
магазина за домашни потреби подходяща кутийка.
Бутоните можеш да направит по чертежите на фиг. 376. Бу-
тонът се задържа чрез долната си удебелена част между плочката
и пружиниращия контакт, залепен към същата плочка. При натис-
кане бутончето наляга върху пружиниращия контакт, който
контактува със закрепения върху плочката втори контакт. Ко-
гато бутончето се отпусне, пружиниращият контакт се изправя и
го връща в изходно положение.
Най-подходящо е за контакта да се използуват контактни
пера от електромагнитни релета. Подвижните контакти могат да
се изрежат и от листов бронз с дебелина 0,2—0,3 mm, а неподвиж-
ците —от по-дебел месинг, мед или ламарина. За да пружинират
по-добре контактите, зачисти ръбовете на приготвените лентич-
ки — постави ги върху пила и ги поочукай леко с чукче. Бутон-
четата обрежи на струг от пластмаса или ги направи от парчета
кръгъл молив със залепени към тях пръстенчета’ от дебел картон.
Бутоните за основните тонове на октавата боядисай с бял, а тези
за полутоновете — с червей емайллак.
541
Отворите за бутоните в плочката и кутията пробий едновре-
менно. Едва след това набий към плочката пружиниращите кон-
такти. Долните краища на Г-образните неподвижни контакти
вкарвай през отворите на плочката и ги огъвай от другата страна
в разни посоки. Предварително ги калайдисай, за да се запояват
лесно към тях кондензаторите на честотноопределящата верига.
Височината на тези контакти трябва да бъде такава, че след за-
крепването на втората плочка междината между тях и пружинира-
щите контакти да бъде 1,5—2 пип.
Най-трудна е настройката на генератора. Тук всичко зависи от
грижливото подбиране на капацитетите на кондензаторите в че-
стотноопределящата верига. Що сеотнася до проверката на ниско-
честотнйя усилвател, тя за тебе не е новост.
Генераторът настройвай на слух, като използуваш за еталон
пиано, роял, акордеон или друг настроен музикален инструмент.
Възможно е да извършиш настройката и по сигналите на звуков
генератор, като го настройваш на съответствуващите на тоновете
честоти. Най-напред натисни бутона /С1и подбери капацитета на
кондензатора, така че звукът от кутийката да съответствува на
тона «до» в първа или втора октава — по твое желание. Това на-
прави по следния начин: запои кондензатор с капацитет няколко
хиляди пикофарада и след това включвай паралелно към него
други кондензатори, докато достигнет честотата на тона «до».
Когато постигнет това, замени подбраните кондензатори с един
еквивалентен. Независимо от това при проверка на настройката
на генератора все пак ще се наложи да включит паралелно на този
кондензатор още един-два.
След това с натискане на бутона К2 по същия начин се подбира
капацитетът на кондензатора С2, с което генераторът се настройва
на тона «до диез». Следва подбиране на капацитета на конденза-
тора С3 за тона «ре» при натиснат бутон К3. Подбирайки поредния
кондензатор, не пипай нагласените преди това. Желаният тембър
на звука нагласи с резистора /?х.
Не е изключено едно нискочестотно усилвателно стъпало да се
окаже недостатъчно за доброто звучене на кутийката, например
поради малък коефициент на усилване на транзистора. В този
случай направи двустъпален нискочестотен усилвател. Върху
плочката има достатъчно място за частите на второто стъпало.
На фиг. 377 са дадени схемите на няколко двустъпални усил-
ватели, подходящи за музикалната кутийка. Разликата между
тях е предимно в начина на включване на транзистора Т2 от пър-
542
вото стъпало: в първия вариант той е включен по схема с общ еми-
тер, а във втория — по схема с общ колектор (емитерен повторптел).
Изпробвай н двата варианта и се спри на онзн, който ти хареса
повече.
тг,т3 мпзэ-мпчг
Т2,Тз МП39-МПЧ2
Фиг. 377. Схеми на възможннте усилватели за музикалната кутийка
Музикалната кутийка можеш да изработиш като подарък за
по-малкото си братче или сестриче, а самият ти се заеми с кон-
струирането на по-сложен музикален инструмент.
Електронен роял
Този едногласен електромузикален инструмент е предложен от
радиолюбителя Ю. Иванков. Надявам се, че ще ти хареса.
Обща представа за този сравнително прост инструмент дава
блоковата схема на фиг. 378. В нея, както в много подобии едно-
гласни инструменти, има два генератора: тон-генератор, чиято
честота практически е постоянна и не превишава няколко херца.
Трептенията на вибратогенератора модулират трептенията на
тоновия генератор, модулираните трептения се усилват от ниско-
честотния генератор и се преобразуват от високоговорителя в
звукови трептения.
Благодарение на вибратогенератора звукът става вибриращ
и е по-приятен за слуха.
Принципната схема на електронната част на инструмента е
дадена на фиг. 379. Тон-генераторът, в който участвуват транзи-
543
сторите Т3 н 7\, представлява разиовидност на несиметричен мул-
тивибратор, генериращ сигнали с трионообразна форма. Пълният
честотен обхват на такъв генератор може да достигне до четири
октави. Тук честотата на трептенията се изменя скокообразно при
Кллбшипдрл
Фиг. 378. Блокова схема на електронен роял
затваряне на клавишните контакти —Л\7,включващи вемитер-
ната верига на транзистора Т3 резисторите — 7?п.Тези резистори
чийто съпротивления се подбират опитно при настройката на ин-
струмента, образуват честотноопределящата верига на тон-ге-
нератора. В тази верига има 17 резистора и следователно на тол-
кова фиксирани честоти може да бъде настроен тон-геиераторът.
В нашия случай —от честотата на тона «до» в първа октава до
честотата на тона «ми» във втора октава. Тъй като резисторите са
свързани последователно, фиксираната честота на генератора се
определи от включените в емитерната верига на Т3 резистори.
Така например, ако се затвори контактът К1в) честотата на гене-
ратора ще се определи от сумарното съпротивление на резистори-
те R13 и R17. При това затварянето на всеки друг контакт, раз-
положен вл я во от вече затворения контакт, не изменя съпротивле-
нието на честотноопределящата верига, а с това и честотата на
тон-генератора.
Трептенията на тон-генератора, снемани от емитера на транзи-
стора Т3 , през кондензатора Св, се подават в базовата верига на
транзистора Тъ в нискочестотния усилвател.
Кондензаторът С5 и променливият резистор Ri3, свързани по-
междуси последователно и включени паралелно на кондензатораС4,
образуват верига, с чиято помощ може да се извършва обща на-
стройка на всички фиксирани честоти на генератора в границите
на полутон.
544
За да бъдат честотите на тон-генератора стабилни и да не «пла-
ват» с изменянето на захранващото напрежение, в захранващата
верига на транзисторите е влючен стабилитронът Той поддър-
жа постоянно захранващото напрежение на генератора на стойност
Фиг. 379. Принципна схема на електронен роял
7,2 V, а остатъчното напрежение на батерията Бг се гаси от резис-
тора R31.
Във вибрато-генератора работят транзисторите 7\ и Тг. Схе-
мата му е принципно еднаква с тази на тон-генератора — несиметри-
чен мултивибратор, конто генерира трептения с честота 5—7 Hz.
Тази честота се определи от кондензатора С\ и резистора R3l. Ге-
иерираните от този генератор трептения се подават през кориги-
ращата верига С2/?23, ключа и фглтъра /?24С3 към тон-генера-
тора и модулират неговите трептения. Връзката между вибрато-
генератора и тон-хенератора можеда бъде прекъсната с ключа /(18.
В този случай произвежданите от инструмента звукове ще бъдат
еднотоннп, а не В1бриращи.
Нискочестотния усилвател на инструмента е едностъпален—
ЗВ Млад раднолюбител
545
транзистор Ть. Изходната му мо-^ност е малка — само 40—50 mW,
но е напълно достатъчна за маломощен електродинамичен ви-
сокоговорител (напр. 1 ГД—18). Тембърът на звука може да се из-
меня, като с помощта на «це-ка» ключето К19 паралелно на пър-
Фиг. 380. Конструкция иа електронния роял
вичната намотка на изходния трансформатор Трг се включи кон-
дензаторът С7.
Инструментът се захранва от батерия 9 V.
Конструкция и части. Еднаот възможннте конструкции на ин-
струмента е дадена на фиг. 380. Кутията може да се направи от
сухи дъсчици ишперплат. В предната част е разположена клавиа-
турата, а вътре — монтажната плочка, високоговорителят, за-
крепен към облечена с декоративна тъкан акустична дъска и за-
хранващата батерия. До батерията е разположено ключето К1Р
за включване на вибрато-генератора към тон-генератора. Промен-
ливият резистор /?2в за обща настройка на фиксираните части на
тон-генератора и ключето за нзменяне тембъра на звука са
разположени на дъното на кутията под клавиатурата. Резисторите
на честотноопределящата верига са запоени директно към кон-
тактите на клавиатурата. Капакът на кутията може да се отваря.
При вдигането на укрепващата капака стойка се затварят кон-
тактите на захранващия ключ Кг0. Устройството на този ключ е
дадено на фиг. 381. За контакта на ключа се използуват контакт-
ни пера от електромагнитно реле. При повдигането на стойката
546
тя се завърта на 90° около винта и със своя издатък в късия край
наляга върху контактите и ги затваря. С дългия си край стойката
се закрепва във вдлъбнатината на отворения капак на инструмен-
та. Разстоянието между отворенпте контакти на ключа се регу-
Фиг 381 Устройство ча захранващия
ключ.
1 — стойка; 2 — в и в’ кьи опората ва
ИГО йх а та; 3 — ивдатьк на стойката; 4 —
ковтактви пера; 5 — регулиращв пластин-
ка; 6 — опорва скоба на стойката
Фиг. 382. Конструкция на клавиа-
турата:
1^2- бял и черен клавиши; 3 — изда-
тък под клавиша; 4 контакта и пера;
£ — подложка (филц или сукно); 6 —
Шперплатова пластинка; 7 — подложка
вод клавиша; в — шнурче; 9 — пиронче
лирасогъване на разполо-
жената между контактите ме-
диа регулираща пластинка.
Конструкцията на клавиа-
турата може да бъде произвол-
на, като е желателно клави-
шите да съответствуват на
стандартните, напр. на тези
на акордеона. Свободниятход
на белите клавиши трябва да
бъде около 8 mm, ходът на
черните — около 6 mm, меж-
дината между клавишите —
в границите от 0,8 до 1,0 mm.
Описаната тук клавиатура е
направена от електротехни-
чески картон с дебелина
1—1,5 mm (фиг. 382). Може
да се използува също зале-
пен в няколко пласта гланцов
картон. Образуващите клави-
шите прорези изрежи с по-
мощта на остро ножче и ме-
тална линийка За по-голяма
твърдост от долната страна
на картонените клавиши за-
лепи изрязани по размера на
клавишите шперплатови пла-
стинки. Суши ги под наляга-
не, например под ютия, заг-
рята до температура 30—40°С.
За да не залепнат частите към
ютията, покрий ги с два-три
листа хартия.
Готовите клавиши оцвети
с бяла и черна нитроцелу-
лозна лакова боя.
547
За да лежат клавишите на еднакво ниво, към всеки от тях за-
крепи шнурче, чието натягане ще регулираш с огъване на ппрон-
че, забито в общата рейка на клавиатурата.
Контактните пера на клавиатурата трябва да бъдат регулирани
така, че силата за натиска-
не на всеки един от клави-
шите да бъде еднаква, т, е.
да няма «леки» и «натегнати»
клавиши. За безшумна рабо-
та на клавиатурата в места
та, където клавишите допи-
ратдоопорнитеиздатъци, за-
лепи лентички от кадифе
(или сукно), а върху шпер-
платовите плочки, в местата
на допиране до подвижните
контактни пера — лентички
от велур (или сукно).
Електронната част на ин-
струмента се монтира върху
плочка от гетинакс или стък-
лотекстолит с дебелина 1,5—
2 mm (фиг. 383). След на-
стройката на инструмента мон-
тажната плочка можеш да
закрепит кзм дъното на ку-
тията или към акустичната
дъска на високоговорителя.
За свързване на плочките
с останалите части на инст-
румента можеш да използу-
60
Фиг. 383. Монтажна плочка
ваш произволни монтажни
проводници с добра изолация.
Настройката на инструмента са заключава в точно подбиране
стойностите на резисторите —/?17 от честотноопределящата
верггз. При настройката връзката между вибрато-генератора
и тон-генератора трябва да бъде прекъсната.
Най-напред подбери резистора /?17. На мястото му включи
променлив резистор от 5—10 kQ, а между неговия плъзгач и кон-
тактите /С17 постави постоянен резистор със съпротивление 1 — 1,5к2.
С изменяне съпротивлението на променливия резистор нагла-
си на слух по «еталонен»музикален инструмент (роял, пиано, акор-
548
деон) честстата на тон-генератора на тона «ми» от втора октава.
Съвпадането на честотите на генератора и музикалния инстру-
мент се установява по отсъствието на биения. След това измери
с омметър съпротивлението на временно включените във веригата
резистори и вместо тях постави един с еквивалентна стойност. Ако
няма резистор с такава стойност, то комбинирай два-три последо-
вателно или паралелно свързани резистора.
По-нататък по същия начин подбери съпротивлението на резис-
тора /?1(! (клавишът «ре диез» от втора октава), а след него — на
резисторите Т?15—Rv
След това се преминава към регулировка на вибрато-генерато-
ра. Тя се състои в получаването на честота 5—7 Hz. Постига се-
с подбиране капацитета на кондензатора С\. За съжаление на-
шият слух не може да реагира на трептения с такава честота и ще
се наложи да прибегнеш до осцилограф или да се опиташ да на-
стройваш на слух по вибрациите на издаваните от инструментите
звукове.
Амплитудата на изходното напрежение на вибрато-генератора,
от която зависи дълбочината на вибрацията на звука, се подбира
с изменяне на съпротивлението на резистора Ri3. Ако амплитуда-
та на вибрация трябва да се увеличи, намалявай съпротивлението
на тези резистори и обратно.
Амплитудата на вибрация във вибрато-генератора нараства
с височината на звука. Ето защо настройката на генератора по
амплитуда трябва да става при натискане на горните клавиши на
инструмента.
Описанието на многогласните електромузикални инструменти
не е предмет на нашата беседа. Ако те заинтересуват, трябва да
потърсиш съответна литература.
Електрическа китара
Към електромузикалните инструменти се отнасят и т. нар. адап-
терни
Когато си слушал естраден оркестър, ти вероятно си забелязал,
че звуците излизат не от китарата, а от усилвателя й. Адаптерни
могат да бъдат всйчки струнни инструменти, но китарата дава най-
добър звуков ефект.
Адаптерът е звуков преобразувател, електрически датчик. С
иегова помощ звуковите трептения на струните или на резона-
549
Фиг. 384. Схема и практическо
използуване на слушалката като
адаптер в електрическата китара
тора на инструмента се преобразуват в електрически трептения
със сыцата честота, конто, след като се усилят, се преврыцат от
високоговорителя в звукови трептения на въздуха. Използването
на адаптерна система не само повишава силата на звука на музи-
калните инструменти, но предава
на звучението им нови музикални
оттенъци.
За адаптер може да се i зпсл-
зува например електромагнитната
система на радиослушалката, ако
мембраната й се свърже с резони-
ращата дека на китарата (фиг.384).
Трептейки заедно с деката, мембра-
ната изменя състоянието на полето
на постоянния магнит, което въз-
бужда в бобинката на слушалката
е. д. н. със звукова честота. Тази
е. д. н. след усилванесе преобразу-
ва отново в звук.
Опитай се да проверит работа-
та на такъв звуков преобразува-
тел върху китара. Върху капачка-
та на слушалката, между дупчи-
ците за пропущане на звуковите вълни, изрежи с трионче три-
ъгълен отвор и изравни краищата му. Към външната страна на
капачката залепи с лепито БФ-2 три филцови или сукнени под-
ложки с дебелина 2—3 mm. Тези подложки ще изпълняват ролята
на амортизатори между деката на китарата и слушалката. А за
да имат гладка повърхност, която да приляга плътно към инстру-
мента, след нанасяне на лепилото ги изсуши под топла ютия.
Следтоваточно в центъра на мембраната трябва да се запои игла—
парче жица сдебелина 1—1,5 mm и с такава дължина, че външния
й заострен край да излиза на 3—4 mm над повърхността иа под-
ложките — амортизатори. Това направи много внимателно, така
че да не деформираш мембраната.
Готовият звуков преобразувател закрепи към деката на кита-
рата с лепенка или изолирбанд, така че острието да допира леко в
деката. Да се внимава: мембраната не трябва да се огъва силно,
тъй като ще опре в полюсните накрайници на магнитите и звукът
ще бъде изкривен.
Звуковият преобразувател свържи към нискочестотния усил-
вател с екраниран проводник, като заземиш екрана.
550
Като свириш на китарата, опитай се да местиш преобразува-
теля по повърхността на деката, за да намерит онова място, в кое-
то звученето е най-приятно.
Най-сыцественият иедостатък на този електромузикален ин-
Струиа
Фиг. 385. Електромагнитен адаптер за
китара
струме нт е, че той преобразува в електрически сигнал не трепте-
нията на самите струни, а вибрациите на деката. При всяко за-
качаие или леко удряне по нея трептенията й се преобразуват в
електрически смущаващ сигнал. Този недостатък е избягнат в оне-
зи електрически китари, при конто струните действуват непосред-
ствен© върху звуковия преобразувател.
Схемата на един такъв преобразувател е дадена на фиг. 385 а.
Срещу полюсите на постоянен магнит, върху който е навита бо-
бинка, е разположена стоманена струна. Подчертавам стома-
нена, т. е. феромагнитна, тъй като тя трябва да сгъстява маг-
нитните силови лиинии между полюсите на магнита. Трептенията
иа струната изменят състоянието на магнитното поле и в бобинка-
та се индуктира е. д. н. с ниска честота. Ако срещу полюсите на
магнита трептяТ всички струни на ки'царата, те ще индуктират в
бобинката електрически сигнали със звукова честота.
Ето и една ют възможните конструкции на такъв звуков пре-
образувател (фиг. 385б). Електромагнитиата му система се състои
от Г—образната основа 1 и намагнитената сърцевина с правоъгъл-
но сечение 2, върху която е надяната бобината 3. Сърцевината и
551
основата образуват 0-образен магнит. Полюси на магнита са обър-
натите нагоре краища. Закритпят с екраниращ капак 4 звукопре-
образувател с помощта на винтовете 5 и планката бее закрепва под
струните, на тяхната долна подложка. През изходящи контакти
бобинката се евързва с помощта на екраниращи проводници към
нискочестотния усилвател.
Размерите на звуковия преобразувател и частите му не посочвам,
тъй като те зависят от конструкцията на китарата. Важно е само
дължината на магнитната сърцевина да не бъде по-малка от раз-
стоянието между крайните струни, а горните краища на магнита
да са на 3—4 mm от струната.
За основата и закрепителната планка (6) пзползувай мека Ли-
стова стомана с дебелина 2—2,5 mm. Сърцевината представлява
блокче от магнитна сплав или твърда въглеродна стомана. Можеш
да я направит и от парче плоска пила, като старателно обработиш
долната повърхност, която плътно ще прилепва към основата. За-
лепи сърцевината към основата с лепило БФ-2, а след това я на-
магнити с помощта на поставена вътре бобина, през която проти-
ча постоянен ток.
Бобинката на електромагнптната система трябва да съдържа
около 3000 навивки с проводник ПЕЛ 0,08—0,1. Тя трябва да
се намотае върху подходяще тяло, да се обвие с лента от лакирана
тъкан или еластична изолационна лента и плътно да се надене на
сърцевината. За връзка между бобината и изходящите букси на
звуковия преобразувател пзползувай тънък многожилен монтажей
проводник.
Кожухът на електромагнптната система направи от картон или
тънка пластмаса и облепи го отвътре с три до пет слоя медиа или
месингова фолия. Те ще служат като електростатичен екран на
бобината и трябва да се евържат с парче тънък проводник към ос-
новата .
Звуковият преобразувател е готов. Закрепи го върху китарата
и я изпробвай.
Предлагайтиоще една конструкция на звуков преобразувател*,
в който ролята на магнитите се изпълнява от намагнитените стру-
ни на китарата (фиг. 386). За такъв преобразувател са необходи-
ми седем (според броя на струните) феритни пръетенчета мярка
1000 НМ с външен диаметър 10 и вътрешен 6 mm. Разчупи внима-
телно пръетенчетата на полови на. Закрепи най-напред върху тях из-
водите и след това върху всяка половина от пръетенчетата навий
до запълване проводник ПЕВ. След това ги залепи с лепило БФ-2
Конструкцията е дадена в сборника «В помощь рлд:юлюбителю»,вып.
№32, Издтелство ДОСААФ, 1969.
в мястото на счупване, а намотките им свържи последователно»
Ще получиш звукопреобразуваща глава. В намотките на главите
за първата и втората струна трябва да използуваш проводник ПЕВ
0,13, а за главите на останалите струни — ПЕВ 0,1.
Главите монтирай върху
щифтчета или кухи нитчета,
впресовани в гетинаксова пло-
ча. Разположи ги, както е по-
казано на фиг. 386. Намотай-
те на всички глави свържи
последователно. Към гетинак-
совата основа залепи две
странички трупчета от плек-
сиглас или друг изолационен
материал. В отворите на те-
зи трупчета навий шпилки,
с чиято помощ ще закрепит
преобразувателя към стойка-
та на струните в китарата.
За изводи на преобразувате-
ля могат да се използуват
Фиг. 386. А дапгер на ферити
впресовани в едно отстранич-
нпте трупчета букси или клеми.
Преобразувателят трябва да се закрепи върху китарата така»
че по-надлъжната си ос да бъде отдалечен на 30 mm от задната
стена на стойката, а отворите на ферптните главк — на 1,5—2 mm
от струните.
Преди да свириш на такава китара, трябва да намагнитит уча-
стъците на струните разположени срещу ферптните глави, като
доближаваш до тях постоянен магнит на разстояние 1,5—2 mm.
При това магнитните полюсн трябва да се редуват от една страна
към друга.
Трептейкп над работайте отвори на ферптните глави, намагни-
тените струни възбуждат в намотките й променливо е. д. н., кое-
то по-нататък се подава на нискочестотния усилвател.
Свободного пространство между страничните трупчета е доб-
ре да се залее със смола или още по-добре — с епоксидно лепило.
Това ще защити главите от механични повреди и ще придаде здра-
вина на преобразувателя.
Остава да отговоря на въпроса, който отдавна те интересува —
Какъв усилвател може да се използува при електромузикалните
553
днструменти? Всеки нискочестотен усилвател с изходна мощно ст
«ад половин ват, притежаващ вход за грамофон.
С това завършвам беседата, посветена на електромузиката.
ДВА ДЕСЕТ И ВТОРА БЕСЕДА
ПЪРВИТЕ КРАЧКИ НА «ЛОВЕЦА НА ЛИСИЦИ»
В тази беседа ще ти разкажа за «лова на лисици». Можешда
станет «ловец на лисици» и заедно със своите връстници да уча-
ствуващ в тези увлекателни състезания.
Какво представлява «лисицата»?
«Лисици» се наричат маломощни радиопредаватели, старателно
замаскирани в гората, в храстите, по поляните. Всяка «лисица»
се замаскирва така, че «ловецът» да я забележи от разстояние не
яовече от три до пет метра. Заедно с предавателите се скриват опе-
раторите на «лисиците» и съдиите. В зависимост от условията
на състезанията броят на «лисиците» може да бъде от три до пет,
а трасето, по което са разположени те, да достигне няколко кило-
метра .
Всяка «лисица» има номер: «първа лисица», «втора лисица»
и т. н. Опероторите на «лисицата» предават по ред, точно по една
минута съответен текст: «Тук лисица номер едно, тук лисица но-
мер едно. .» «Тук лисица номер две, тук лисица нсмер две. ..»..,
След като свърши предаването първата «лисица», веднага за-
почва да предава втората, и т. и. Всички «лисици» работят на
един исъщи радиолюбителски обхват: 80-метровия (3,5—3,65 MHz),
10-метровия (28—29,7 MHz) или 2-метровия (144—146 MHz). Най-
достъпен за младите «ловци» е 80-метровият обхват.
Оръжието на «ловеца» е радиоприемник, настроен на честотите,
на конто работят «лисиците». Използувайки го като пеленгатор,
«ловецът» трябва да открие всички «лисици» и по сигналите на «ли-
сицата-фар» да се върне на финала. Печелп този «ловец», който
открие всички «лисици» и се върне на финала за най-кратко време.
Ти вече знаеш, че силата на приемания сигнал в транзисторния
555
приемник зависи от разположението на феритната антена спрямо
приеманата станция. Завъртайки приемника около вертикалната
му ос, не е трудно да се намерят две положения на феритната ан-
тена, при конто приеманиятснгпал есмаксимална сила и две по-
Фиг. 387. Феритната антена прите-
жава насочено действие
Фиг. 388. Диаграма на насоче-
ността на феритната антена
Фиг. 389. Комбинацпята от феритна и
прьчковидна антенн притежава едно-
странна насоченост
ложения с минимална сила
на сигнала. Това се обясня-
ва с факта, че феритната
антена има насочено приема-
не (фиг. 387). Силата на прп-
емания сигнал ще бъде макси-
мална, когато оста на ферит-
ната пръчка, а с нея и ос-
та на навитата върху нея бо
бина на входния кръг, е пе-
рпендикулярна на посоката,
от която идват радиовълните.
Когато оста на магнитната
антена е разположена по на-
правление на радиостанцията,
силата на приемания сигнал ще бъде минимална.
Разгледай добре фиг. 388. На нея е дадена диаграма на насо-
чеността на приемане на феритната антена. Тя има формата на ос-
мица. Кръгчетата на осмицата съответствуват на максимума, а
участъците между тях — на минимума на приемания сигнал. Анте-
на с такава насоченост на диаграмата има два симетрични макси-
мума и двасиметрични минимума. Посоката на «лисицата» се оп-
редели по-добре по минимумите, тъй като ъглите им в диаграмата
556
на насоченост са значително по-тесни от ъглите, определен!! от
двата кръга на осморката. Това се прави по следния начин. На-
строеният на честотата на «лнснцата» приемник се завърта около
вертикалната ос, докато се получи ясно изразен минимум, на сиг-
нала. Правата, минаваща по оста на феритната антена ще ни ука-
же направлението на «лисицата». Но за да може «ловецът» да оп-
редели точно в коя от двете посоки на тази права се намира «ли-
сицата» е необходимо антената да има едностранно насочена диа-
грама.
Такава диаграма може да се получи, ако в приемника се из-
ползува комбинация от две антени: феритна и пръчковидна (фиг. 389).
Пръчковидната антена има кръгова диаграма на насоченост.
Ако тя се свърже с феритната антена, общата диаграма на насо-
ченост на двете антени ще има един максимум и един минимум.
Кривата на диаграма от този вид се нарича кард и о и да .
При търсенето на «лисиците» «ловците» използуват и двете ан-
тени. По максимума на крадиоидата, когато са включени и двете
антени, се намира посоката, в която се намира «лисицата», а точ-
ното засичане на направлението се определя по минимума на фе-
ритната антена.
За откриване на «лисицата» вместо феритна антена може да се
използува рамкова антена — бобина със сравиително големи раз-
мери във формата на обръч или правоъгълна рамка. Тя има същата
диаграма на насоченост, както феритната антена. Максимумът
е при вертикално положение, когато плоскостта на рамкатасъв-
пада с направлението на «лисицата», а минимумът — когато плос-
костта на рамката е перпендикулярна на направлението на «ли-
сицата». Когато към рамковата антена се включи пръчковидна
антена, общата им диаграма на насоченост става кардиоида.
Минимумът на рамковата антена е значително по-остър от то-
зи на феритната. Освен това тази антена е по-чувствителна. Ето
защо много «лисичари» използуват в приемниците си рамкови ан-
тенн.
Радиокомпас
Приемникът за засиуане не е достатъчна гаранция за успеха на
«лисичаря» в състезанията. Наред с това «ловецът» трябва да се
ориентира добре в местността, да ползува компас, да умее да се
557
движи по азимут и, разбира се, да бъде физически издържлив,
тъй като за кратко време той трябва да пробягва значително раз-
стояние, преодолявайки различии препятствия. Необходима е тре-
нировка.
Т1-Т3 МП39-МП91
Фиг. 390. Принципна схема и конструкция на радиокомпаса
Може ли да се започнат тренировки без «лисица»? Може. За
целта е необходим радиокомпас — прост приемник с фе-
ритна антена, при който за ориентир се използува местната концерт-
558
на станция. Сигналите на тази станция ще изпълняват ролята
«лисица».
Принципната схема и примерна конструкция на такъв радио-
компас е дадена на фиг. 390. По същество това е детекторен при-
емник с тристъпален нискочестотен усилвател. Наистина с него
не може да се определи посоката на условната «лисица», но както
ще видим по-късно, това няма значение за тренировките по ориен-
тация. Захранването на приемника е батерийно. Консумираният
от батерията ток не превишава 5—10 mA.
Входният трептящ кръг, настроен на честотата на местната
станция, е съставен от бобината £х на рамковата антена Ар, вклю-
чена автотрансформаторно, и кондензатора за настройка Сх.
Възбудените в този кръг модулирани високочестотни трептения
се детектират от диода Дх. Резисторът /?х, блокиран с кондензато-
ра С2, изпълнява ролята на товар на детектора. Създаваните внес
стрептения със звукова честота през свързващия кондензатор С3
е подават на входа на нискочестотния усилвател и се усилват
от всичките му стъпала. За товар на усилвателя служат нискоом-
ните слушалки Сл, включени в колекторната верига на транзис-
тора Тя от изходното стъпало.
Всички транзистори са включени по схема с общ емитер. За
товар на транзистора 7\ в първото стъпало на усилвателя служи
резисторът /?3, а за 7\ — резисторът /?5. Отрицателните преднапре-
жения на базите на транзисторите се подават през съответните ре-
зистори R2, R4 и R6. Електролитните кондензатори С4 и С5 са за
връзка между стъпалата. Показаният с пунктир кондензатор Св
се включва, в случай, че приемникът е склонен към самовъзбуж-
дане.
В усилвателя могат да бъдат използувани всякакви маломощ-
ни нискочестотни транзистори с коефициент на усилване (5 над
20. Детекторът Дх е точков диод. Кондензаторът Сх екерамичен
тример, а С4 и С5 са електролитни. Останалите кондензатори, ре-
зисторите и захранващият ключ могат да бъдат от всякакъв тип,
разбира се, желателно е да бъдат малогабаритен.
Монтирай приемника върху плочка от листов гетинакс, от тек-
столит, или в краен случай от сух шпертплат с дебелина 2—3 mm.
Частите разположи върху едната страна на плочката, а ги свързвай
помежду им от другата страна на плочката. Целият монтаж трябва
да бъде стабилен, ина^е приемникът може да те подведе. Разме-
рите на монтажната плочка (например 70х 100 mm) се определят
предимно от габаритите на батерията, която се разполага между
монтажната плочка и още една плочка от същия материал и със
559
сыците размери. Двете плочки свържи с дълги винтчета или шпил
ки с гайки.
Рамковата антена представлява дървена кръстовка с ширина
20—25 и дължина по 700—750 mm, върху която е навита кръгова-
та бобина Ар Броят на навивките на бобината зависи от дължината
на вълната на приемната радиостанция. Точният брой се установя-
ва опитно при настройката на премника.
За бобината на рамковата антена използувай меден пзолпран
проводник с диаметър 0,6—0,8 mm. Отводът направиот втората-
третата навивка, считано от заземения край на бобината. Крап-
щата и отвода запей към контактни ушички, закрепени към кръ-
стовката, п чрез тях свържи антената с приемника.
Ако за приемника използуваш предварително проверени части
и изпълниш монтажа точно по схемата, ще се наложи да провериш-
само режимите на работа на транзисторите и да настроит рамко
вата антена.
Токовете на покой в колескторните вериги на транзисторите
от първото и второто усилвателни стъпала трябва да бъдат в гра-
ниците от 0,3 до 0,5 mA, а на третото — под 5 mA. Тези стойности
установи с подбиране съпротивленията на базовите резистори
R2, Rt и Rg.
Работайте режими на транзисторите могат да се считат нормал-
ни, ако на колекторите на транзисторите Т\ и Т2 има около 2 V,
т. е. около половината от батерийното напрежение, а на колекто-
ра на транзистора Т3 — от 3 до 3,5 V.
Към входа на усилвателя можеш да включиш грамофон и да
прослушаш никоя плоча. Ако усилвателят работи добре, в слу-
шалките ще се чува силен неизкривен сигнал. По този начин ще
проверит изправността на нискочестотната част на приемника.
След това можеш да включиш рамковата антена и въртейки я
около вертикалната ос, да настроит с отвертка полупроменливпя
кондензатор Сг на честотата на никоя радиостанция. Контролът
на настройката се извършва с помощта на концертен приемник.
В случай на неуспех паралелно на кондензатора Cj трябва да вклю-
чиш променлив кондензатор с максимален капацитет 400 — 450pF
и с иегова помощ да настроит приемника на желаната радио-
станция. По положението на роторните пластини на този кон-
дензатор не е трудно да определит приблизително с колко трябва
да увеличит индуктивността на рамковата антена, така че жела-
ната радиостанция да се чува при средно положение на конден-
затора Ci.
560
Ако тук индуктивността на бобината се окаже по-голяма (т.е.
приемникът не може да се настрои и при минималната стойност
на кондензатора,), броят на навивките трябва да се намали. След
развиването на всяка една навивка трябва да се проверява на-
стройката на приемника.
Изменението на индуктивността на рамковата антена в малки
граници става чрез раздалечаване или сближаване на навивките.
В първия случай индуктивността ще се намалява, а във втория
ще се увеличава.
Монтажната плочка постави в подходяща кутия с отвори за
оста на нгстройващия кондензатор и буксите за слушалките.
След всичко това можеш да започнеш тренировките. Вземи при-
емника, отвертка и иди в парка или гората. Включи приемника н
го настрои на желаната станция. Въртейки рамката около верти-
калната ос, ти лесно ще усетнш двата максимума и двата мини-
мума на «осморката». При това минимумите ще се чувствуват по-
остро: пои малко завъртане на рамката силата на звука нараства.
Максимумите ще бъдат «по-разлети». Прокарай мислено права,
перпендикулярна на плосксстта на рамката (фиг. 391 а) и за-
сечи в далечината по тгзи права някакъвориентир — дърво, храст
или друг предмет. Отбележи по някакъв начин мястото, на което
стоиш, и бягай към ориентира. Като стигнеш до него, уточни от-
ново по приемника направлението, по което вървиш, засечи друг
ориентир по-нататък и бяггй към него. След тсва се сбърни на
180° и ориентирайки се по минимума на сигнала изасичайки дру-
ги ориентпри, опитай да се върнеш в изходната точка. Колкото
по-голямо е разстоянието от старта до последняя ориентир, толко-
ва по-сложна е задачата.
На фиг. 391 б е дадена схемата на по-сложно трасе. За този
случай освен приемника ще ти трябва и компас.
С помощта на приемника и компаса в изходната точка опреде-
ли азимута на условната «лисица», т. е. ъгълът между посоката
север и направлението на «лисицата». Да приемем, че азимутът е
80°. Забележи в това направление ориентир и броейки крачките
си, иди до него. Провери отново с приемника и компаса следваното
Направление, засечи следващ ориентир и се придвижи до него,
като отново броиш крачките си. Да приемем, че до него си изминал
320 двойни крачки. Оттук тръгни в друга посока, например по
азимут 210°. След няколкостотин крачки се обърни на 180° и от-
ново с помощта на приемника и компаса, отчитайки крачките, се
върни на старта. Очевидно е, че сега азимутът на завоя ще бъде
б Млад радиолюбител
561
60° (точка 2 на фиг. 391 б), а от завоя към старта — 260°. Колкото
по-точно засичаш посоката и определят крачките си, толкова по-
точно ще достигнет до изходната точка.
Ако искаш, можеш сам да си начертает схема на тренировъч-
фиг. d»i. v-хема на тренировъчни трасета
но трасе с няколко завоя, да си зададеш някакви разстояния меж-
ду точките и след това да се придвижиш по това трасе напред и
обратно към старта. Колкото по-сложно е трасето, толкова по-
трудна е задачата и толкова по-богат опит по ориентиране в мест-
ност ще получит. Това ти е нужно при «лова на лисици».
Най-добре е, разбира се,такива тренировки да правит в ком-
пания с няколко приятели. Дори можете да проведете състеза-
ние — кой най-точно пеленгова и се движи по азимут.
А за участие в истински състезания по «лов на лисици» е не-
обходим специален приемник.
562
Приемникът на ,.лисичаря“
Ще ти разкажа за два приемника, предназначени за «лов на лиси-
ци», в обхвата 3,5 MHz. И двата приемника са линейни, но с раз-
лична сложност и чувствителност.Най-напред можеш да построит
Фиг. 392. Принципна схема на приемник за начинаещия «ловец»
по-простпя приемник и след като го овладеет — да конструираш
и по-сложния приемник.
Първият приемник,чиято схема виждаш на фиг. 392, е разра-
боток за начннаещите «лисичари» от многократния шампнон на
СССР и победнтел в много международна състезания на «лов на
лпсици», майстора на спорта Анатолий Гречихин. Както и радио-
компасът, този приемник е 0-V-3, но към входа му са включени
две антени: рамкова Ар и пръчковидна Ап. С ключето Пг пръч-
ковидната антена се включва към рамковата антена при опреде-
ляне посоката на «лисицата». В този случай диаграмата на насо-
ченост на двете антени е кардиоида. Търсенето на «лисицата» ста-
ва само с рамковата антена, като изключената пръчковидна анте-
на се заземява. Дроселът Дрг и резисторът са необходими за
съгласуване на пръчковидната с рамковата антена.
В настройвания на честотата на «лисицата» чрез кондензатора
С.у входен кръг ЬХС2 е включен кръгът L^C^. Това е филтър, спп-
ращ сигналите на близка по честота местна концертна станция. Дан-
ните му зависят от дължината на вълната на смущаващата стан-
ция. Ако в местността, където се провеждат състезанията, няма
563
смущаваща близка радиостанция, кръгът можеда се изклю-
чи или даде накъсо.
Високочестотният сигнал на «лисицата» се детектира от диода
Дх. Напрежението със звукова честота, създавано върху товарния
резистор на детектора /?2, се подава през кондензатора С4 на ба-
зата на транзистора 7\ в първото стъпало на нискочестотния усил-
вател. Този транзистор е включен по схема с общ колектор с оглед
за най-добро съгласуване с детектора. За товар на транзистора 7\
служи резисторът /?4. От него през кондензатора С5 нискочестот-
ният сигнал се подава към транзистора Т2 във второто стъпало
на нискочестотния усилвател и от неговия товарен резисто р
Re — към транзистора Т3 на изходното стъпало.
Резисторът R? и кондензаторът Св образуват звено на развър-
зващ филтър, който предотвратява самовъзбуждането на прием-
ника през общите захранващи вериги: R3, R5 и Rs са резистори
във веригите за преднапрежение; С8 — блокиращ захранващия из-
точник Бг кондензатор.
Съпротивленията на постоянните резистори и капацитетите на
кондензаторите могат да се отличават от посочените на схемата с
25—30%. Кондензаторът С4 трябва да има капацитет под 0,01 pF,
за да не се затрудни търсенето на «лисицата» в непосредствена бли-
зост до нея.
Коефициентът на усилване р на транзисторите трябва да бъде
не по-малък от 30—40. Дроселът Др^ е навит върху тяло с феритни
пръстенчета с външен диаметър 8 пли и съдържа 70—80 навивки
с проводник ПЕЛ 0,1—0,2.Резисторът Rv е от типа СПО-0,5. Пре-
включвателят Пх и захранващият ключ К са «це-ка»-ключета.
Най-трудоемкият възел от приемника е рамковата антена
(LJ. Тя се състои от 6 навивки от едножилен монтажей проводник
с диаметър 0,5—0,8 mm. Навивките са поместени в тръба, огъна-
та във формата на кръг, с диаметър 260—280 mm, прекъснат в
горната си част (фиг. 393). За кръговата рамка, изпълняваща функ-
циите на екран за антената, може да се използува медиа или
алуминиева тръба с диаметър 8—12 и дължина 940—950 mm. В
средата направи с пила продълговат отвор, през който ще закре-
пит антената към кутията на приемника и ще промушваш про-
водника за антената. Пэследното трябва да извършиш, след като
закрепит рамката към приемника. За пръчковидната антена може
да се използува дуралуминиева, бронзова или медиа тръбичка
с диаметър 5—7 и дължина 600—800 mm. Тя можеда се направи
и от спица на велосипед или гъвхав мэгален метър.
564
Конструкцията и външният вид на приемника са дадени на
фиг, 394. Кутията е с капак и е направена от листов дуралуминий.
Внпмавай кутията да бъде добре уплътнена. Рамковата антена
прокарай през отвори в страничните стени на кутията, закрепи я
стабплно и едва след това промуши
проводника. Отворът в горната част
на металния кръг уплътни с изолир-
банд. Пръчката закрепи към рам-
ковата антена с помощта на изолаци-
онпа гетинаксова плочка и тенекие-
на скобпчка към нея.
Монтажната плочка закрепи към
кутията с помощта на дистанционнп
втулки.
Кутията е проектирана така, че
да побере две последователно евър-
зани батерии по 4,5 V.
Нискочестотната част настрои
Фиг. 393. Устройство на рам-
ковата антена
както нискочестотният усилвател
във всеки приемник. Рамковата антена настрои по сигналите
на «лисица» или с помощта на сигнал-генератор,настроен на че-
стота 3,55 MHz и свързан към парче жица, която изпълнява ро-
лята на предавателна антена. При това роторът на кондензатора
Сг трябва да се намира в средно положение.
Съпротивлението на резистора трябва да сё определи опит-
но така, че при включване на пръчковидната антена да се усещат
рязко очертани максимумът и минимумът на кардиоидата.
Вторият приемник, за който ще тн разкажа, е използуван от
много «лисичари» в средношколски състезания. И това не е слу-
чайно. Състезанията не са само борба за завоюване на първо място,
но и място за нови срещи на радиоспортистите, място за обмяна на
опит. Точно с този приемник дойдоха на първите общорускн сред-
ношколски състезания младите «лисичари» от град Перм. А на
следващите състезания същия приемник използуваха вече много
други отбори. Това показва, че приемникът заслужава вни-
мание.
Принципната схема на този приемник е дадена на фиг. 395, а
конструкцията му — ра фиг. 397. По външен вид той прилича на
първия приемник, но е малко по-сложен и по-чувствителен. Тран-
зисторите 7\ и Тг, Т3 и Т\ образуват двустъпален високочестотен
усилвател, а транзисторите ТЪ1 Тй и Т, — тристъпален нискоче-
565
Фиг. 394. Външен вид и конструкция на приемника
стотен усилвател с изход за слушалки. Ролята на детектор из-
пълнява точковият диод Дх.
Транзисторите Т\—1\ на високочестотния усилвател са вклю-
чени по двойки по т. нар. каскодна схема. В дадения слу-
чай транзисторите 7\ и Т3, включени по схема с общ емитер,
са свързани последователно с включените по схема с обща база
транзистори Т2 и 7\. Каскоднэто свързване на транзисторите
566
осигурява достатъчно усилване на транзисторите по висока че-
стота и добра развръзка между стъпалата.
Както и първият, този приемник има две антени: рамкова Ар
и пръчковидна Ап. При определяне посоката на «лисицата» към
т$-т7 мпз*
Фиг. 395. Принципна схема на приемника
входа на приемника се включват двете антени, а при търсенето на
«лисицата» — само рамковата.
Настроената на честота 3,55 MHz рамкова антена се образува
от бобината и полупроменливия кондензатор Сх. Възбуденият в
нея сигнал през кондензатора С2 постъпва на входа на първото
стъпало от високочестотиия усилвател, усилва се от транзисто-
рите 7\ и 7\ и се отдели от резонансния кръг LtCt, настроен, как-
то и рамковата антена, на честотата 3,55 MHz. След това през
бобината L3, индуктивно свързана с бобината Lt, и кондензатора Св
сигналът се подава на второто стъпало на високочестотиия усил-
вател, което е аналогично на първото.
След усилването високочестотният модулиран сигнал се детек-
тира от диода Дх. За товар на детектора служи сравнително висо-
кото входно съпротивление на транзистора Т&, включен по схема
с общ колектор (емитеренповторител). От резистора /?х1, изпълня-
ващ ролята на товар за транзистора Тъ, трептенията със звукова
честота постъпват през кондензатора С1Х на базата на транзи-
стора Tg и от неговия колекторен товар /?х1 — на базата на тран-
зистора 7\ в изходното стъпало на приемника.
Работайте режипТи на транзисторите в първото стъпало на в. ч.
усилвателя се определят с резистора Rz, а на транзисторите във
второто стъпало — с резистора R&. Преднапрежението на базата
567
на транзистора Т6 се подава от делителя на напрежение през дио-
да Дг. Работайте режимп на транзисторите Та и Т-, се нагласяват
с резистора /?12 от делителя на напрежение /?12 /?13.
С променливия резистор се регулира чувствителността на
приемника. Едновременно с това този резистор и кондензаторът С5
образуват звено на развързвэщ филтър, който предотвратява пара-
зитната връзка между нискочестотния усилвател през общите за-
хранващи вериги.
Във в. ч. усилвателя могат да се използуват транзистори
П 401 — П 403, П 416, П 422 П 423, а в н. ч. усилвателя —•
маломощни, нискочестотни транзистори от всякакъв тип (МП 39—
МП 42). Резисторите са тип МАТ, кондензаторът С\ — тип КПК-1,
кондензаторите С2—Ск и С10 — тип КЛС, С9 — тип МБМ, а Сп—
електролитен. Слушалките са нискоомни със съпротивление
120—150 й. Превключвателят за пръчковидната ангена и мрежо-
вият ключ са «це-ка» ключета.
Желателно е да монтираш приемника върху печатна платка от
фолиран гетннакс или полистирол (фиг. 396).Възможноеда изпол-
зуваш обикновена гетинаксова плочка със занитени в нея щифт-
чета за закрепване на частите и монтажа между тях.
Бобините Д2, £3, Lt и Т5 навий върху тела с тороидални и до-
настройващи сърцевинп и ги изолирай с екрани от листова мед
или алуминий. Бобините Т2 и Lt трябва да имат по 45 навивки с
проводник ПЕВ 0,12, бобината L3—10 навивки с проводник
ПЕЛКЕ 0,3—0,4, бобината /_5— 30 навивки с проводник ПЕВ
0,12. Рамковата антена е направена по същия начин, както при
първия приемник, но диаметърът на кръга е по-голям —около
280 mm. Бобината й съдържа 5 навивки от добре изолиран меден
проводник с диаметър 0,3—0,5 mm. Отводът е направен от първата
навивка, от «заземения» край на бобината.
За пръчковидна антена се използува алуминиева тръбичка с
диаметър 5—7 и дължина 550—600 mm. С помощта на вбито в
тръбнчката щифтче пръчката се поставя в предназначената за нея
букса и с помощта на плексигласови пластинки се закрепва към
рамковата антена.
Кутията на приемника е с капак, който се затваря с винтчета,
и е направена от листов алуминий с дебелина 1,5—2 mm. И тук
рамковата антена се вмъква през отвори в страничннте стени на
кутията, след което в нея се промушва проводникът за бобината.
Платката се закрепва върху дистанционни втулки.
Настройката на приемника се свежда до проверка на режимите
568
на транзисторите, на качеството на работа на нискочестотния
усилвател и до настройка на кръговете LtCg, L2, С4 и рамковата
антена на честота 3,55 MHz. Ако колекторните токове на транзи-
сторите се различават значително от посочените на схемата
Фиг. 396. Монтажна платка на приемника
(фиг. 395), регулирай ги с подбиранесъпротивленията на резисторите
в базовите вериги. През това време резисторът R9 трябва да се
даде накъсо. Работата ца нискочестотния усилвател може да се
провери по качеството и силата на възпроизвеждане, като пара-
лелно на кондензатора С10 се включи грамофон.
569
Настройката на кръговете L4C8, LtCt и рамковата антена из-
върши с помощта на сигнал-генератор или на сигналите на «ли-
сица», работеща по честота 3,55 MHz. Сигнал-генераторът се
включва към кондензатора С2. Най-напред със сърцевината на
бобината Lt се настройва кръгът LtCs, след това със сърцевината
на бобината Lt — кръгът и накрая с полупроменливия кон-
дензатор Сг — рамковата антена.
Резисторът се подбира опнтно, обезателно на полето, като
се цели постигането на възможно най-добре изразена кардиоида,
т. е. ясно изразени максимуми и минимум на сигнала на «лиси-
цата». Съпротивлението му ще бъде толкова по-голямо, колкото
по-дълга е пръчката. След като определит точно в коя посока е
•обърнат максимумът на приемника, отбележи тази посока със
стрелка върху кутията на приемника.
Вместо един постоянен резистор /?1 добре е във веригата на
пръчката да включит високочестотен дросел и променлив рези-
стор, както това е направено в първия приемник. По този начин
ще се опрости съгласуването на антените.
Разбира се, линейните приемници, конто ти описах, отстъпват
по качество на суперхетеродинните, но са по-достъпни за само-
стоятелна наработка от начинаещи «лисичари».
На състезания
Успехът в състезанията по «лов на лнсици» зависи не само от ка-
чествата на приемника, но и от това, доколко «ловецът» е овла-
дял н ползува своята «пушка». «Ето защо не може да се даде го-
това рецепта за търсене и откриване на «лисиците». Въз основа на
натрупания опит могат да се дадат само някои съвети.
Преди всичко в навечерието на състезанията трябва внимател-
но да провериш приемника си, да настроит антената, ако това е
необходимо. Батерията трябва да бъде нова, за да не те подведе
в решителния момент.
На старта ти ще получиш състезателен талон, върху който
съдиите при «лисиците» ще отбелязват, чесиги открил, а на стар-
та и финала ще отбележат времето на твоето стартнране и фнни-
ширане. Този талон е основният документ на «ловеца». Ако го
загубит, биваш декласиран, дори да си изминал трасето най-
бързо.
След като стартираш, ти трябва да пробягаш обозначения с
570
флагчета стартов коридор, който обикновено навлиза в храста-
лак или гора, и едва тогава да включиш приемника си. Това сб
изисква от правилника за състезанията. Броят на «лисиците»,
конто ще търсиш, ти е известен. В края на стартовия коридор ти
трябва внимателно да проелушаш вси-
чки «лисици», да прецениш в каква
последователнсст да ги търсиш, та-
ка че изминатият от тебе път до всич-
ки «лисици» и до финала да бъденай-
къс. Особено точно определи посоката
на първата по определения от тебе
ред на търсене «лисица». Ако при
състезанията ти Дадат карта или
план на местността, още при първо-
то засичане от старта отчета и на-
неси азгмутнте на всички «лисици».
Това ще ти помогне при търсенето,
особено ако умееш добре да се дви-
жиш по карта или азимут.
Засичането на всяка «лисица» за-
почва с определяне направлението й
по минимума на сигнала. След това
се включва пръчковидната антена и
приемникът се поставя с плоскостта
на рамковата сн антена в това на-
на правление и сеобръща неколкократ-
приемника ' но бързо на 180°. По силата на си-
гнала се определи максимумы1 на
кардиоидата, а с това и посоката на «лисицата».Всичко това трябва
да направит за една минута, докато «лисицата» излъчва.
След като определит реда, по който ще търсиш «лисицата»,
тичай към първата. След 5 минута, когато «лисицата» започне от-
ново да излъчва, при изключена пръчковидна антена по минимума
на сигнала определи отново направлението. Винаги проверявай
с включване на пръчката и посоката, да не би да си задмннал «лн-
сицата».
С приближаване към «лисицата» минимумът се «разлива»,
по-трудно се забелязва на слух. В този случай трябва да се намали
чувствителността на приемника или силата на сигнала. Понякога
е полезно «лисицата» да се задмине малко и с ново засичане да се
определи точно нейното място (т. е. точката, в която се пресичат
мислените прави от двете засичания).
571
При откриването на «лисицата» съдията при нея отбелязва в
талона номера на откритата «лисица». След това ти трябва да за-
сечет следващата по определения от тебе ред «лисица» и да тичаш
към нея.
Фиг. 398. Възможна схема на
разположение и търсене на
«лисиците» по трасето
В зависимост от броя на «лисиците» и възрастовата трупа на
участниците за изминаване на цялото състезателно трасе от стар-
та през лисиците до финала е определено контролно време. Това е
максималното време, за което състезателят трябва да премине
цялото разстояние и се върне на финала независимо от това,
колко от «лисиците» е успял да открие през това време.
Всичко това и още много тънкости в техниката на откриване
на лисиците» ти ще научиш при тренировките и при първите си
състезания на този увлекателен радиоспорт.
572
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА БЕСЕДА
телемеханика
Първата част на думата «телемеханика» е гръцката дума «теле»,
което означава «далече». Следователно думата «телемеханика»
означава управление на механизми от разстояние.
Най-познатата ти телемеханична система е електрическият
звънец. С натискането на бутона, който представлява своеобразен
датчик, управляващ електрическата верига, ти управляващ от
разстояние електрическия звънец.
А как работи автоматичната телефонна централа? С избирането
на номера ти изпращаш по кабелния чифт серия електрически им-
пулси, с чиято помощ централата ни свързва с насрещния теле-
фонен абонат. Тук автоматиката е съчетана с телемеханика, като
кабелният чифт изпълнява ролята на канал за свръзка.
Виждал ли си как работи машинист на подемен кран? Пред него
се намира пултът за управление с бутони и ннструменти. С натис-
кането на отделяйте бутони той включва електродвигателнте, кон-
то задвижват различните механизми. И при тези телемеханични
устройства каналът за връзка е жичен.
Когато използуваш фотореле, канал за връзка е светлинният
сноп към фотоелемента или фоторезистора в управлявания меха-
низъм. Каналът за връзка може да бъде също звуков или ултра-
звуков. Да, млади приятелю, звукът също може да управлява
механизми, но само от близко разстояние. За големи разстояния
най-подходящ е радиоканалът. С помощта на радиовълните на-
пример може да се управлява трактор, автомобил, самолет. Не-
обитаемите космически кораби се управляват само по радиото.
Тази облает от електрониката се нарича радиотелемеха-
ника.
Същността на радиотелемеханиката се състои в следното. От
Командния пункт предавателят изпраща сигнали, съдържащи
закодирана информация, конто в управляващия обект се разши-
573
фроват с помощта на приемник и реле и автоматично включват
различимте механизми.
Предлагай ти две системи за телемеханично управление на
модели — със звук и по радиото.
Първата система е достъпна за всеки опитен радиолюбител, а
тебе те считай вече за опитен. Втората система можеш да изпол-
зуваш, ако си навършил 16 годинп и имаш право да получиш раз-
решение за строеж и ползуване на УКВ предавател.
За радиоуправляеми модели за радиолюбителей! цели е опре-
делен участък от обхвата 28,0—28,2 MHz и честотата 27,12 MHz.
Разрешена е мощност на предавателя до 1 W, но за надеждио упра-
вление на моделите е напълно достатъчна мощност 0,25—0,5 W.
Най-добре ще бъде, ако работиш ззедно с някои прнятел, който
се увлича от моделиране — авто-, авио- или корабомоделист.
Той ще бъде конструктор на моделите, а ти — конструктор на
апаратурата за телеуправление. На състезания ще участвувате
също заедно, защото работата ви е колективна.
Приемник-дешифратор
Независимо от системата за телеуправление в деш и фр а то-
рите, за конто ще разкажа, за отделяне на нискочестотните
управляващи сигнали се използуват селективни електронни ре-
лета (СЕР).
Какво представляват тези пзбирателни клетки в приемния
дешифратор и как работят?
Разгледай фигура 399. Тя ти иапомня електронното реле, из-
ползувано от тебе в устройствата — автомати. СЕР е също елек-
тронно реле, но селективно. Подобно на приемник с фиксирана
настройка то отделя само сигнали с честотата, на която е настроено.
Избирателните свойства на СЕР се определят от входния ре-
зистор /?их и трептящия кръг LKCK, настроен на нискочестотния
сигнал, определен за една от изпълнителните команди. Така евър-
зани, елементите /?вх, LKCK образуват Г-образен ТС-филтър.
Кръгът LKCK, както всеки резонансен трептящ кръг, за всички
честоти освен резонансната има твърде малко съпротивление. За
трептенията с резонансна честота съпротивлението е голямо. Ето
защо, ако честотата на командния сигнал на входа на Г-образния
филтър не е еднаква с резонасната честота на кръга LKCK, на из-
хода на филтъра, който е едновременно вход за транзистора Т,
практически няма напрежение. В този случай цялото напрежение
574
Фиг. 399. Схема на селек-
тивно електронно реле
на управляващия сигнал пада върху резистора. Колекторният
ток на транзистора е малък,тъй като на базата му през резистора
се подава малко преднапрежение и транзисторът е почти запушен.
Когато честотата на управляващия сигнал е равна на резонансната,
върху кръга се създава сравнително
високо нискочестотно напрежение, ко-
ето се подава на базата на транзисто-
ра. Усилено от транзистора, напреже-
нието сеизправяотдиода Д и през боби-
ната LK се подава отново на базата му
с отрицателен поляритет. В този слу-
чай транзисторът се отпушва, колек-
торният му ток рязко нараства до 10—
12 mA и релето привлича. Контакти-
те на релето затварят захранващата
верига на изпълнителния механизъм.
Броят на селективните електронни
релета в приемния дешифратор се опре-
дели от броя на командите, необходими
за нормалното действие на изпълнителните механизми. Резонан-
сните честоти на трептящите кръгове в СЕР, съответствуващи
на честотите на управляващите сигнали, се нагласят с подбира-
не на индуктивностите на бобините и капацитетите на конденза-
торите при настройката на приемника.
А сега да преминем към описание на телемеханичната апара-
тура на моделнте.
Звукоуправляван модел
Предавателят за управление на този модел,колкото и странно да
лзглежда, може да бъде обикновена детска свирка (фиг. 400).
Както ти е известно, свирката има отвори. Когато затваряме с
пръсти едни от отворите и отваряме други, свирката издава зву-
кове с различна честота. Звукът с една честота може да служи като
първа команда, звукът с друга честота — като втора команда и
т. н. За предавател могат да се използуват и няколко еднотонни
свирки, всяка от конто има различна височина на звука.
В телеуправлявания модел има микрофон, който преобразува
звуковите трептения в нискочестотни сигнали. След усилване те-
зи сигнали постъпват на входовете на селективните електронни
575
релета СЕРг—СЕР3, в изходите на конто са включени електро-
магнитни релета Pi~~P3. Ако честотата на звуковия сигнал е
близка до резонансната честота на кръга в едно от селективните
електронни релета, например CEPlt сигналът преминава без за-
Фиг. 400. Блокова схема на система за звуково управление н
модел
губи само през филтъра на това СЕР. В резултат на това се задей-
ствува релето Pt и контактите му включват захранващата верига
на изпълнителния механизъм. Сигналът не може да премине през
филтрите на останалите две СЕР и техните релета остават неза-
действувани. Ако пък честотата на командния сигнал е близка до
резонансната честота на кръга в СЕР3, задействува се релето Р3
По този начин звукови сигнали с различии честоти задействуват
едно от трите СЕР, а то от своя страна задействува съответния
изпълнителен механизъм на модела.
Радиусът на действие на такъв предавател-свнрка е обикнове-
но 5—10 метра, но това е напълно достатъчно за управление на
прости автомобил ни, тракторни и корабни моделчета. Ако за пре-
давател използуваш нискочестотен генератор с усилвател, към
входа на който е включен електродинамичен високоговорител, из-
лъчваните сигнали ще бъдат с по-голяма интензивност и радиусът
на действие на апаратурата ще се увеличи значително. Освен това
генераторът създава по-стабилни звукови трептения, което по-
вишава надеждността на работа на цялата апаратура.
Броят на командите може да бъде и по-голям от три. За целта
в дешифратора на приемника трябва да се добави съответното ко-
личество СЕР. Но аз те съветвам най-напред да направиш двука-
нална апаратура, да я изпробваш върху модела и след това, ако
576
има нужда, да добавит още няколко филтъра за допълнителни
комаиди.
Най-напред трябва да разрешит въпроса с многогласна или с
едногласна свирка ще управляваш модела. С многогласната, раз-
бира се, е по-интересно, но има опасност да сбъркаш при свире-
нето и моделът няма да изпълни желаната команда. Едногласните
свирки са по-надеждни — при свирване със свирката в дясната
ръка моделът тръгва напред, а при свирване със свирката в лявата
ръка—моделът завива.
Честоти на звуковите команди. Преди да монтират прием-
ника, определи звуковите честоти, конто излъчват твоите свирки,
за да знает на какви резонансни честоти трябва да настроит кръ-
говете в СЕР. Можеш да използуваш всякакви свирки, стига зву-
ковете им да се различават забележимо по честота. Честотите им
могат да се определят с помощта на звуков генератор.
Включи към изхода на звуковия генератор високоговорител и
регулирай силата на сигнала така, че да бъде приблизително ед-
наква с тази на свирката. Помоли другаря си да свири непрекъс-
нато със свирката, а ти слушай двата звука и изменяй честотата
на генератора, докато изчезнат звуковите биения. В този случай
честотата на свирката ще бъде еднаква с честотата на генератора,
която можеш да отчетеш по скалата.
По същия начин определи звуковата честота и на другата свир-
ка или отдел ните честоти на многогласната свирка.
За управление на модели са необходими звукови източници,
честотите на конто се различават с над 250—300 Hz (напр. 1200 и
1500, 1300 и 2000 Hz) и са в границите на обхвата 1000—3000 Hz.
Свирките, с конто се управлява описания тук приемник, са с че-
стоти 1150 и 1550 Hz.
Приемник. Принципната схема на приемника е дадена на фиг.
401. Това е тристъпален транзисторен нискочестотен усилвател.
Към входа му е включен микрофон, а в изхода — селективните
електронни релета СЕРг и CEPt (оградени с пунктирани линии).
Приемникът се захранва от батерия с напрежение 9 V. За захран-
ване на веригите на изпълнителните механизми се използуват
самостоятелни токоизточници.
При приемане на звуковите команди от микрофона на изхода
му възниквэ електрически сигнал, чието напрежение се намалява
с увеличаване разстоянието до източника на звука. На разстоя-
ние 10—15 m напрежението е около 100 pV. За сигурното задей-
ствуване на СЕР е необходимо входно напрежение около 3 V.
Следователно входният сигнал трябва да бъде усилен приблизи-
577
37 Млад раднолюбктел
телно 30 000 пъти (3 V:0,0001 V==30 ООО). Първнте три стъпала
на приемника (транзисторите 7\—Т3) осигуряват тсва напвеже-
ние, тъй като всяко едно от тях дава 30—35-кратно усглване.
В третото стъпало на нискочестотния усилвател е въведен
T^Ts МП39-МПЦ2 cEPi
СЕР,
Фиг. 401. Принципна схема на двукоманден приемник в звукоуправляван
модел
диодът Д1 (точков диод от произволен тип), който огранпчава
максималното изходно напрежение на това стъпало. Това е необ-
ходимо, тъй като с намаляване разстоянието от модела до звуковия
източник напрежението на изхода на микрофона бързо нараства
и може да достигне до 50—100 mV. На пръв поглед изглежда, че
при такова напрежение СЕР биха работали по-добре. В дейСтви-
телност усилването на командная сигнал може да доведе до греш-
ки, тъй като при по-високо изходно напрежение на усилвателя
могат да се задействуват едновременно всички СЕР. Освен това
при ненужно задействуване на изпълнителнпте механизми ще
обгарят контактите на електромагнитните релета.
За да се избягнат тези неприятности, третото стъпало (Т3)
нма за задача не само да усили сигнала, когато е слаб, но и да
578
огргнгчи усилването до определен максимум. Това се постига с
помощта на диода Д1, конто работи като детектор и автоматично
снижава усилването на стъпалото при силни сигнали. Режимът
на стъпалото е така подбран, че от напрежение 100 mV нагоре на
входа му амплитудната стой,
ноет на изходното напрежение
(точки а и б на схемата) не пре-
впшава 4 V.
За висимостта между изходно-
то и входного напрежение в ог-
раничителното стъпало е даде-
на на фиг. 402. От графиката се
вижда, че колкото и да се по-
вишава входного напрежение
t/BX от 0,1 V нагоре, напреже-
нието на изхода не надминава
4 V.
От изхода на ограничител-
нрто стъпало през кондензато-
ра С4 усиленият сигнал се по-
Фиг. 402. Зависимост между изход-
ното и входного напрежение на
ограничителното стъпало
дава едновременно на входа на
двете СЕР. Задействува се електромагнитното реле на онова
СЕР, чийто филтър е настроен в резонанс с честотата на ко-
мандния сигнал.
Части и монтаж на приемника. Приемника монтирай върху
гетинаксова или текстолитова плочка сдебелина 2—2,5 mm. Чер-
тежът на плочката е даден на фиг. 403 а. Увеличи чертежа до дей-
ствителните размери, залепи го върху плочката и тогава проби-
вай отворите. Малките отвори на чертежа са предназначени за
опорните шпилки.
При разполагането на частите върху плочката и свързването
им използувай монтажните схеми от фиг. 403 б и в. Частите евър-
звай с изолиран меден праводник с диаметър 0,4—0,5 mm.
Използувай малогабаритни части, за да не увеличаваш разме-
рите на плочката. Електромагнитните релета са от типа РЭС-10
(паспорт PC4.524.302), РЭС-6 (паспорт РФО.452, 145) или само-
ръчно направени. Точковите диоди Ду—Дз са от типа Д9—Д2 с
право съпротивление 20—100 й и обратно над 0,5 Мй. Коефи-
циентът на усилване на всички транзистори може да бъде в гра-
ниците от 40—100 при /кодо 30 р.А.
Бобините на филтрите и L2 навий върху феритни пръетени
579
ff
Фиг. 403. Монтажна плочка на двукомандния приемник за
звукоуправляван модел
580
марка 1000 НН или 2000 НН с външен диаметър 10—13 mm.
Върху всеки пръстен навий с помощта на совалка около 1000 на-
вивки с проводник ПЕВ 0,01—0,1. Ако разполагаш с феритни
пръстени 400 НН или 600 НН, за всяка бобинка трябва да изпол-
зуваш два залепени един за друг пръ-
стени.
Така навитите бобини закрепи
към плочата с помощта на винтчета с
диаметър 2—2,6 mm (фиг. 404).
За мпкрсфон в приемника можеш
да използуваш саморъчно направен
високоговорител, в който се използува
телефонен капсул или слушалки от
слухов а парат. Разбира се, може да се
Фиг. 404. Закрепване на фил-
тровата бобина на СЕР към
монтажната плочка
използува и електродингмичен микро-
фон с повишаващ трансформатор, но
той ще увеличи много теглото на приемника.
Дори при използуването на малогабаритни части трябва да се
извърши плътен монтаж. Във връзка с това вземи всички мерки
за предпазване елементите от късо, от удари и сътресения, конто
са неизбежни при изпробване на модела. Електролитните конден-
заторн пъхнн в хлорвинилни отрязъци от шлаух, зада ги пред-
пазиш от допир със съседните части. Върху изводите на транзи-
сторите поставн също шлаух, за да избегнет закъсването в базо-
вите им вериги.
Особено внимание обърнп на запойването, така че да не по-
вредит частите и изолационния шлаух.
Настройка на приемника. Започни с проверка работата на
филтрите в СЕР. Най-напред провери филтъра на първия канал за
управление, след това на втория и т. н.
На входа на селективного електронно реле СЕРг през електро-
лнтния кондензатор С4 подай от звуков генератор сигнал с напре-
жение 3 V, а в колекторната верига на транзистора Tt включи
милиамперметър с обхват над 30 mA, както е показано на фиг.
405. Преди това отпои кондензатора С4от резистора /?7 и смени
поляритета на включването му. Входното напрежение контроли-
рай с волтметър за променливо напрежение. При липса на сигнал
на входа на СЕР колекторният ток на транзистора трябва да бъде
1,5—2 mA. Ако токът е много по-малък, намали съпротивлението
на резистора R10. При включване паралелно към този резистор
на друг резистор със съпротивление 1—2 kS колекторният ток
581
н а транзистора трябва рязко да нарасне и релето да се задей-
ствува.
След това можеш да пристъпиш към настройка на кръга
на едната от командните честоти. За целта с помощта на звуков
Фиг. 405. Схема за снемане на честотната характеристика
на филтъра на СЕР в приемния дешифратор
генератор трябва да се снеме честотната характеристика на фпл-
търа. Това е трудоемка работа, изисква голямо внимание и точ-
ност, но без нея моделът не би бил послушен на звуковите команди.
По този начин ти ще запомниш по-добре принципа на действие
на дешифратора и ще получит нагледна представа за предназна-
чението на отделните му части.
Изменяй плавно честотата на генератора от 500 до 5000 Hz
и поддържай при това напрежението на сигнала на входа на СЕР
на 3 V. Отначало милиамперметърът в колекторната верига на
транзистора ще отчита ток 1—2 mA. След това в някакъв участък
от звуковия обхват токът рязко нараства до 8—12 mA и при по-
нататъшно изменение на честотата иа генератора отново намаля-
ва до 1—2 mA. Именно това нарастване и намаляване на тока в
транзистора, което трябва да изобразит графически, е честотната
характеристика на филтъра. Необходимо е да знаеш какъв е ви-
дът на честотната характеристика и какво трябва да направит,
за да настроит филтъра на честотата на командния сигнал.
Вземи лист милиметрова хартия, начертай две взаимнопер-
пендикулярни прави — координатните оси, и гн разграфи равно-
мерно през 5—10 mm (фиг. 406). По вертикалната ос нанеси стой
582
нсстите на колекторния ток в милиамперн, а по хорпзонталната —.
честотата на генератора в херни.
Да допуснем, че до честота 1350 Hz токът не се е изменял и е
бил равен из 1 mA. От този момент, отбелязан върху кривата с
буквата а (фиг. 406), токът е започнал да нараства. При честотата
Фиг. 406. Честотни характеристики на филтрите
1400 Hz той е бил равен на 1,5 mA (точка б), при честотата 1450
Hz — 5 mA (точка в), а при честота 1500 Hz — 10 mA (точка г).
Ако електромагнитното реле е РЭС-10 със съпротивление на
намотката 630 Q (паспорт РС4.524.302), при честота 1420—1450
Hz то трябва да се задействува. При по-нататъшното увеличаване
на честотата колекторният ток продължава да расте. При честота
1550 Hz той достига максималната си стойност (точка д) и след
това започва да намалява. Ако стойностите на колекторния ток
се отбелязват през всеки 50 Hz (точки е, ж, з, и, к) и след това се
съединяват с непрекъсната линия, ще се получи кривата на че-
стотната характеристика на филтъра. За нашия случай това ще
бъде крива 1, която съответствува на резонансна честота на фил-
търа 1550 Hz при /?9^82 kQ и Ce=0,05 uF.
Резонансната честота на филтъра в СЕР при твоя приемник
може да бъде друга, но формата на кривата на честотната характе-
583
ристика трябва да бъде близко до крива 1. Колкото по-стръмна е
кривата, толкова по-добри са избирателните качества на филтъра
и по-високо качеството на приемната апаратура.
Да допуснем, че си получил точно такава крива. Опитай да
увеличит съпротивлението на резистора до 150—200 kQ и отново
да снемеш честотната характеристика на филтъра. Ще получит
крива, близка до крива 2. Резонаисната честота на филтъра ще
остане сыцата, а максималният ток на колектора ще бъде толкова
малък, че релето няма да се задействува. След това опитай обрат-
ного — да намал! ш съпротивлението на този резистор до 20—27 kQ
и още веднаж снеми честотната характеристика на филтъра. И в
този случай резонаисната честота ще се запази, а кривата (крива 3
на фиг. 406) ще достигне тока на насищане, ще се затъпи и ще сб-
хване широка честотна лента. Филтър с такава честотна характе-
ристика е съвършено непригоден, тъй като релето ще започне да
се задействува при различии честоти.
Тези експерименти ще ти отнемат не повече ст час, но ще ти
дадат възможност да съдиш за влиянието на резистора Re върху
качеството на дешифратора в приемника. Изменники това съпро-
тивление, ти трябва да получит честотна характеристика, максп-
мално близка по форма до крива /.
А сега увеличи капацитета на кондензатора С,;, като включит
паралелно втори кондензатор с капацитет 0,05 p,F или го заменит
изцяло с кондензатор с капацитет 0,1 pF, и отново снеми честотна-
та характеристика. Кривата ще се измести по посока на hhcki те
честоти (крива 4 на фиг. 406), тъй като се е намалила собствената
честота на трептящия кръг. Ако капацитетът на кондензатора се
намалп например до 0,025 pF и по този начин се увеличи собстве-
ната честота на кръга, то и кривата ще се измести по посока на
високпте честоти (крива 5 на фиг. 406).
Следователно с изменение на капацитета на трептящия кръг в
СЕР може да се подбере такава резонансна честота, която да съот-
ветствува на звуковата честота на свирката. Аналогични резул-
тати ще получит, ако изменят индуктивността на кръговата
бобина на филтъра.
Задачата', която стон пред тебе, е да снемеш честотните ха-
рактеристики на филтрите и подбирайки опитно стойностите на
елементите в кръговете, да ги настроит на честотвте на звуковите
команди. При това следи напрежението на сигнала на изхода на
звуковия генератор да остава винаги 3 V.
След като нагласиш резонансните честоти на кръгсвете, снеми
още веднаж честотните характеристики. Кривите на филтрите не
584
трябва да се прнпокриват, за да не се получат фалшиви задей-
ствувания на релетата. Честотните характеристики на филтрите в
описания тук приемник съответствуват на кривите 1 в 5 (фиг. 406).
Нискочестотният усилвател не изисква настройка, разбира се,
ако частите му са изправни и ако е монтиран безгрешно. Работата
rt-r3 млзэ-мн-гг
Фиг. 407. Принцнпна схема на предавателя за звукови команди
му може да се провери по следния начин. В колекторната верига
на транзистора Т3 вместо резистора R7 включи слушалки, а към
входа на усилвателя включи микрофон. Подай пред микрофона
звуков сигнал със свирката — в слушалките трябва да се чуе до-
статъчно силен звук и едното от релетата трябва да се задей-
ствува. Олата на звука за всяка команда не трябва да се изменя
при отдслечаване на звуковия източник от микрофона на разстоя-
ние до 18—20 метра. Това ще потвърди, че усилйателят и ограни-
чнтелното стъпало работят нормално. Така настроеният приемник
може да се монтира в модела.
Предавател на звукови команди. Ако пожелаеш да увеличьш
далечината на действие на приемника в управлявания модел,
трябва да се откажеш от свирките и да монтираш по-стабилен
предавател на звукови команди. Принципната схема на такъв
585
предавател е дадена на фиг. 407. Той представлява транзисторен
генератор на сигнали със звукова честота, изпълнен по схема на
мултивибратор, с усилвател на мощност. Като товар на усилва-
теля се използува високоговорител, който е източник на звука.
За целта може да се използува маломощен високоговорител, вклю-
чнтелно и саморъчно направен, който в зависимост от съпротивле-
нието на звуковата бобинка се включва в колекторната верига на
транзистора Т3 непосредствено или през изходен трансформатор.
Предавателят е четирикоманден (с резерв, в случай че се на-
ложи да увеличиш броя на командите). Управлява се с четири дву-
позицнонни «це-ка»-ключета (К1—К4) или с бутони. Захранва-
щото напрежение е 12 V. Можеш да го получиш чрез подходящо
свързване на батерии, с каквито разполагаш.
Честотата на генерираните от мултивибратора трептения се
определи от съпротивлението във веригата от два последователно
Фиг. 408. Примерна кон-
струкция на предавателя
свързани резистора (/?5 и /?0, /?7 и Т?8, /?9
и /?ю, /?ц и Т?12), която се включва меж-
ду резисторите /?2 и R3 (точка а) и общия
минус: колкото по-голямо е сумарното
съпротивление на тези резистори, толко-
ва по-ниска е честотата на звуковата
команда. Единият от резисторите (7?3, Т?7,
R9 и Яц) определи грубо честотата на
мултивибратора, а другият (/?е, Т?8, 7?10 и
Т?12), чието съпротивление се подбира при
настройката, служи за по-точно наглася-
не честотата на мултивибратора. Ако не е
включена нито една от двойките резис-
тори, мултивибраторът няма да генерира
звукови трептения.
Дадените на схемата съпротивления на
резисторите /?5—/?12 съответствуват на
честоти 1550, 1950, 2350, 2720 Hz. Ако
за звукови команци избереш други резонансни честоти на при-
емните филтри, трябва да подбереш съст-
ветно и стойностите на тези резистори. Ако желаеш, можеш
да увеличиш или намалиш броя на командите.
Конструкцията на предавателя е производна. Важного е той
да бъде удобен за управление на модела. Това ,може да бъде шпер-
платова кутийка с удобна дръжка за носене през рамо или през
врата (фиг. 408). Към предната стена на кутийката е закрепен
тсокоговорителят. Върху горната или задната стена на кутий-
586
а)
В)
Фиг. 409. Оразмеряване н? плочката (а) и монтаж на частите
върху нея (б и в)
587
ката са разположени захранващият и управляващите ключове,
а вътре в кутийката — монтажи 1та плочка и батерията.
Транзисторите, резисторите и кондензаторите на предавателя
можеш да побереш върху гетинаксова плочка с размери 70X 120mm.
Като пример можеш да използуваш монтажните схеми нз плоч-
ката, дадени на фиг. 409.
Радиоуправление на моделите
Обикновено за радиоуправление на корабни, автомобилни и са-
молетни модели се използува многоканална апаратура, при която
излъчваната от командния предавател високочестотна енергия
се модулира с различил по честота звукови сигнали. При този вид
на коднране на всяка команда съответствува определен звуков
тон. Линията за връзка е една — радиовълната, а каналите за
управление могат да бъдат няколко.
Блоковата схема на такава апаратураза телеуправление е
дадена на фиг. 410. Принципът на работа е следният. Командният
предавател има няколко генератора на звукови честоти: Flt F2,
F3 и т. н., конто изпълняват ролята на кодиращо устройство.
Фиг. 410. Блокова схема на многокомандна радиоуправ-
ляема апаратура, използуваща коднране със звукови
честоти
С натискане на един или друг бутон върху управляващия^пулт
към предавателя може да се включи всеки един от звуковите ге-
нератори. В резултат на това излъчваният от предавателя високо-
честотен сигнал се модулира със съответната звукова честота.
588
Апаратурата, която се монтира в телеуправлявания модел,
представлява приемник на високочестотни модулирани сигнали,
в изхода на който са включени селективни електронни релета,
както в приемния дешифратор на звукоуправлявания модел.
Задействува се онова реле на дешифратора, чийто филтър е настроен
на честотата на съответния команден сигнал.
Най-целесъобразно е да започнеш работата по изготвяне на
телеуправляема апаратура с монтажа на предавателя, тъй като
това ще облекчи значително настройката на приемника.
Предавател за радиоуправлявани модели
Принципната схема на предавателя е дадена на фиг. 411. Както
виждаш, предавателят е транзисторен. Той се състои от задаващ
генератор с усилвател на мощност и модулатор, отделени на схе-
мата със пунктирани линии. С цифри от 1 до 11 са означени точ-
ките па свързване на предавателните плочки помежду им, към
захранващия източник и към пулта за управление. Захранването
е от батерия с напрежение 12 V.
Изходната мощност на предавателя е 0,1—0,15 W, което оси-
гурява стабилна връзка с управлявания модел на разстояние до
1,5 km. При това консумацията не превишава 80mA.
Предавателят е разчетен за работа в честотния обхват 28,0—
28,2 MHz, определен за радиоуправлявани модели. Носещата
честота на предавателя се модулира по амплитуда с командните
нискочестотни сигнали.
В задаващия генератор на предавателя работи транзисторът
Та (от типа П403), включен по схемата на генератор с капацитив-
на връзка. Такава схема осигурява добра радиовръзка между
кръга LjCuCja, включен по триточкова схема, и колекторния
кръг L2C13, което повишава стабилността на честотата на гене-
ратора. Емитерът на транзистора е изолиран по висока честота с
«земята» с високочестотния дросел Дрг. Резисторът блокнран
с кондензатора С15, осигурява температурната стабилизация на
колекторния ток на транзистора. При прекъсванена генерациите
колекторният ток трябва да бъде 1—1,5 mA, което се постига с
подбиране съпротивлението на резистора Ri2.
Включеният в колекторната верига на транзистора Т9 кръг
L2Cj3 и задаващият кръг в базовата верига LiCuC18 се настрой-
ват на честотната лента 28,0—28,2 MHz.
589
От задаващпя генератор през бобината за връзка £3 високо-
честотният сигнал се подава на входа на усилвателя на мощност,
работещ по двутактна схема (транзисторите Т 7 и Т8). Резисторите
/?20 п /?27, шунтирани с кондензаторите С18 и С19, осигуряват необ
Фиг. 411. Принципна схема на двукоманден предавател за радиоуправляем
м одел
ходимата температурна стабилизация на токовете в изходните
транзистори. Като товар в усилвателя на мощност е включен кръ-
гът Т4С12, настроен също на честота 28,0—28,2 MHz. През боби-
ната L-a кръгът е свързан с антената.
При работа постоянната съставяща на колекторния ток на
всеки от изходните транзистори достига 30 mA. За да се получи
максимална полезна мощност в антената, тези транзистори рабо-
тят в малко претоварен режим Това не е опасно, тъй като при този
590
режим разсейваната във всеки транзистор мсщнсст не превкшавз
40 mW, която е под допустимата.
Модулирането на нзлъчвания от антената високочестотен сиг-
нал се осыцествява през захранващата верига на транзисторите
в усилвателя на мощиост. £С-групата, състояща се от високоче-
стотния дросел Др2 и кондензатора С21, спира прсиикването на
носещата честота на предавателя в модулятора.
Модулаторът е трпстъпален. Първото стъпало, в което работят
транзисторите 7\ и Т2,е генератор на трептения със звукова че-
стота, второто стъпало (транзистор Т3) е усилвател на напрёже-
ние, а третото (транзистори 7\ и Т&)—двутактов усилвател на
мощност.
Генераторът на звукови трептения представлява мултиви-
братор. При посочените на схемата стойности на резисторите той
генерира трептения с две фиксирани честоти: 1000 и 2500 Hz.
При натиска не на бутона К2 към базата на транзистора Тгсе вкЛюч-
ват резисторите Rlt R4 и R3 и генераторът генерира първата ко-
мандна честота. При натискане на бутона се включват резисто-
рите R2, R3 и Re и в генератора се създава втората командна че-
стота. Променливите резистори R6 и Re, влизащи в тези честот-
ноопределящи вериги на мултивибратора, служат за точно на-
гласяване на желаните честоти в съответствие с резонансните че-
стоти на филтрите в приемния дешифратор.
Броят на командите в предавателя може да бъде увеличен. За
целта трябва да се добавят съответен брой резисторни групи и
бутони за управление. Възможно е и обратного — броят на коман-
дите да се намали, като се изключат съответните резистори и бу-
тони.
Когато управляващите бутони не са натиснатп, под действие
на постоянно включените резистори R? и R3 се генерират трепте-
ния с честота 70-—80 Hz. Тази честота е необходима не за управ-
ление, а за настройка на приемника на честотата на предавателя.
Включеният в колекторната верига на транзистора Т2 промен-
Л1 в резистор Т?15 служи като изходен елемент на генератора. От
него-, през кондензаторите нискочестотният сигнал се подава на
грзистора Т3 в усилвателя на напрежение. Това стъпало играе
ролята не само на усилвател, но и на фазоинвертор, осигуряващ
работата на изходния двутактов усилвател на мощност в моду-
лятора.
Във вторичната намотка на трансформатора Тр2, през която
се захранват колекторните вериги на предавателния усилвател на
мощност, се развива променливо напрежение с амплитуда около
591
12 V. В резултат на въздействието на това напрежение върху тока
на предавателните транзистори антената излъчва високочестотна
енергия, модулнрана по амплитуда с нискочестотните трептения
на командния сигнал. Дълбочината на модулацията се регулира
с променливия резистор Ru.
Работата на предавателя като цяло се състои в следното.
Задаващият генератор генерира променливо напрежение с че-
стота 28,0—28,2 MHz, което се подава на захранващия антената
усилвател на мощност. Освен това към изхода на предавателя се
подава променливото нискочестотно напрежение. Когато не е
натиснат нито един от бутоните за управление на звуковия гене-
ратор, от изхода на модулатора към усилвателя на мощност през
дросела Др2 се подава напрежение b честота 70—80 Hz. През това
време антената на предавателя излъчва електромагнитни треп-
тения, модулирани по амплитуда с честота 70—80 Hz. При натиска-
не на единия от бутоните излъчваният от предавателя сигнал с
носеща честота се модулира с променливо напрежение с честота
1000 или 2500 Hz.
Части, конструкция и настройка на предавателя. Модулато-
рът и високочестотният генератор с усилвателя на мощност мон-
тирай върху отдел ни гетинаксови плочки с размерн 145 x 70 н де-
белина 2—2,5 mm. Първэначалната настройка на всеки от двата
възела извърши отделно.
Плочката и монтажните схеми на модулатора са дадени на
фиг. 412. Отворите в плочката са с три днаметъра: 6 mm за промен-
ливите резистори, 3 mm — за изводните клеми, 1 mm — за монтаж-
ните шпилки. Свободните отвори, към конто няма елементи, са
предназначена за закрепваие на плочкнте в кутията на преда-
вателя.
Коефициентът на усилване [3 на транзисторите в модулатора
може да бъде в границите 40—100. Онези транзистори, конто ще
работят в усилвателя на мощност (Tt и Т5), трябва да имат по
възможност близки значения на £ и /ко. Променливите резистори
/?3, Re и /?15 са от типа СПО. Постоянните резистори и конден-
заторите са малогабаритни.
Трансформаторите Трг и Трг са саморъчно направени. Магни-
топроводът им е с пластини Ш-8 при дебелина на пакета 8 mm.
Първичната намотка на трансформатора Трг съдържа 2000 навив-
ки с проводник ПЕВ 0,12, а вторичната—250 навивки с провод-
ник ПЕВ 0,15 с отвод от средата (по 125 навивки в секция). Пър-
вичната намотка на трансформатора Трй съдържа 1300 навивки с
проводник ПЕВ 0,15 с отвод от средата (две секции по 650 навив-
592
л)
8 7 6
в)
Фиг. 412. Монтажна плочка на модулатора:
а — размерване отворите върху плочката; б — вид на монта-
жа от горе1 в — вид на монтажа отдолу
38 Млад радиолюбител
593
Ч)
8)
Фиг. 413. Моитажна плочка на задаващия генератор и усил-
вателя на мощное? на предавателя:
а — размерване отворите върху плочката; б — вид и а монтажа
отгоре; а— видна монтажа от долу
ки), а вторичната — 700 навивки със същия проводник. Двата
трансформатора са закрепени от долната страна на плочката.
Отворите за крепежните винтове пробий в момента на закрепване-
то, като определит местата им по готовите трансформатори.
При монтажа на модулатора се ръководи от монтажната схема
на фиг. 412 б и в.
Модулаторът не изисква специална регулировка, а настрой-
ката на отделните му стъпала ти е вече известна. Ако на изхода
на модулатора (точки 6 и 8 на фиг. 411) се включат високоомнп
слушалки, в тях ще се чува достатъчно силен звуков сигнал.
При натискане на бутоните Кд и К2 звукът в слушалките трябва
да съответствува на честотите 1000 и 2500 Hz.
Натовари вторичната намотка на трансформатора Тр2 с резис-
тор със съпротивление 390—430 Q и измери с волтметър при обхват
10 V напрежението върху него. Регулнрай променливия резистор
R15, докато напрежението достигне 8 V. Изключи временная то-
вар. С това модулаторът на предавателя е готов.
Чертежът иа плочката на задаващия генератор и монтажннте
схема на този възел са дадени на фиг. 413. От качествения монтаж
на тази плочка зависи до голяма степей качеството на работа на
целия предавател.
За осигуряване на стабилна работа на задаващия генератор и
усилвателя техннте части трябва да бъдат висококачествени:
кондензаторите с постоянен капацитет — КТК или КДК, полу-
променливнте кондензатори — КПК, резисторите — МЛТ—0,5,
а бобините трябва да бъдат направени много старателно. За от-
страняване на паразитната връзка между елементите, върху плоч-
ката са закрепени екрани — пластинки от листов алуминий с
ушички за закрепване.
Транзисторите Т6—7V са високочестотни (П403, П416, П417
и др.) с р от порядъка на 80—150. Разликата в коефициента на
усилваиеза транзисторите Г? и Т8 нетрябва да превишава 20—30%.
Тялото на бобината Lx изрежи от полистирол пли плексиглас
по чертежите на фиг. 414. Настройващата сърцевина на бобината
(в средата на фиг. 414) изрежи от алуминий, а в челната й част
изрежи шлиц за отвертка. С изместване на сърцевината в боби-
ната ще нагласяш трептящия кръг на генератора на честота 28,0—
28,2 MHz. За да не се развива сърцевината, между нея и вътреш-
ната повърхност на тялото на бобината постави парченце гума с
размери 1X1 mm. Бобината навий с проводник ПЕВ 0,4—0,5,
като побереш около 10 навивки върху тялото. Точният брой на
595
навивките ще определит при настройката на'задаващия генератор.
За бобините Ьг и L3 използувай тяло с две секции, изрязано
по чертежите на фиг. 415. Бобината L2 има 14 навивки с провод-
ник ПЕВ 0,5—по 7 навивки във всяка секция, навити със стъпка
1 mm.
Фиг. 414. Бобината Lx на
задаващия генератор
Бобината L3 навий с изолиран проводник с диаметър 0,8 mm
върху бобината L2. Тя трябва да има само 4 навивки — по 2 във
секция, навити противопосочно. Навий я по следния начин: пар-
Фиг 415. Тяпо за бобините L2 и L3 на зада-
ващия генератор
че от проводника с дължина 300 mm оголи в средата по протежение
на 50 mm, сгъни го двойно, а оголеният участък усучи и запои -—
това ще бъде средният извод на бобината. Закрепи го в прореза на
596
средняя пръстен от тялото, а двата края навий в разни посоки.
Краищата на намотките удебели и заздрави с копринен конец.
Дългите краища на бобината L3 се включват към базите на тран-
зисторите Т7 и Т8.
Фиг. 416. Бобините на усилвателя на мощност и монта-
жът им върху плочката
Бобините Lt и Л5 (фиг. 416) не са навити върху изолационни
тела, а са скрепени само с нзолационна плочка. Бобините заедно
с полупроменливия кондензатор С20 монтирай върху плексигла-
сова плочка и я закрепи вертикал но към монтажната плочка.
За бобините използувай меден посребрен проводник с лакова
изолация, а при липса на такъв — гол меден проводник с диа-
метър 1,8—2 mm.
Бобината Lt навий върху някакъв кръгъл предмет с диаметър
20—21 mm, като наредиш плътно една до друга 9—10 навивки.
Краищата на проводника отрежи така, че в бобината да останат
цял брой навивки. Изрежи от плексиглас две плочки, широки по
5 и дълги по 25—28 mm. Пробий в тях отвори с диаметър равен на
диаметъра на проводника. Разстоянията между центровете на от-
ворите да бъдат 3 mm. След това прокарай навивките на спира-
лата една след друга през отворите на пластинките. В окончателен
вид бобината L4 трябва да има 8 навивки. Краищата на проводни-
597
ка, конто не влизат в тези 8 навивки, изправи и пзползувай като
изводи. Можеш да ги запоиш за монтажните ушички, монтирани
към плочката. Отводът направи точно от средата на бобината с
гъвкав изолиран проводник.
Бобината L5 има две навивки, с външен диаметър 15—16 и
разстояние между навивките 2 mm. Тя трябва да се помести точно
в центъра на бобината Lt (без да се допира до нея) и да се запоят
изводите й към крайните ушички.
Дроселите Др1 и Др2 навий върху резистори МЛТ-0,5 със
съпротивление, не по-малко от 30 кй, като върху всяко тяло на-
виеш «накуп» по 60 навивки с проводник ПЕВ 0,12—0,15 mm.
Частите на високочестотния възел на предавателя разположи
върху плочката, като се ръководиш от монтажната схема на
фиг. 413, зада избегнет някои евентуални грешки.Монтажнитепро-
водници трябва да бъдат по възможност по-къси. Транзисторите
запоявай в процеса на настройка на стъпалата: най-напред тран-
зистора Те на задаващия генератор, а след като настроит това
стъпало — и транзисторите Т7 и Г8 в усилвателя на мощност.
След като монтираш задаващия генератор, включи към кле-
мите 9 и 11 захранващо напрежение 12 V. Ако няма грешки в
монтажа и частите са предварително проверени, генераторът тряб-
ва да заработи веднага. Необходимо е само да се нагласи често-
тният му обхват 28,0—28,2 MHz с помощта на резонан-
сен вълномер.
Схемата и конструкцията на прост резонансен вълномер са
дадени на фиг. 417. Той представлява детекторен приемник, към
чийто изход (букси а и б) се включва индикатор на настройка-
та— микроамперметър или слушалки. Скалата на инструмента
се градуира в честоти.
Бобината на вълномера навий с меден проводник 1,5—1,8 mm
върху тяло с диаметър 32 mm, например пластмасов цокъл на из-
горяла радиолампа 6Н8С, 6П6С иля друга подобна. Броят на на-
вивките е 7, а разстоянието между тях— 1,5—2 mm. Краищата
на бобината закрепи в отвори, иробити в тялото й.
Кондензаторът С2 е полупроменлив с въздушен или керамичен
диелектрик. При тези данни на кръга 'вълномерът покрива обхват
приблизително от 25 до 32 MHz. Оста на полупроменливия кон-
дензатор можеш да удължиш, като запоиш към нея парче дебел
меден проводник. Към оста можеш да поставит и копче с репер.
Детекторът е произволен точков диод. Микроамперметърът
трябва да бъде за ток 100—500 рА.
598
Частите на инструмента монтиран върху гетинаксова плочка,
която може удобно да се държи в ръка.
За градуиране скалата на вълномера трябва да се обърнеш
към местния радиоклуб, към радиолабораторията в станцията на
Фиг. 417. Резонансен вълномер
младите техници или към кръжока по радиолюбителство припио-
нерския дом, където разполагат с УКВ сигнал-генератор. Към
изходните букси на сигнал-генератора включи бобина с 3-+-4 на-
вивки с диаметър 25—30 mm, а срещу нея разположи бобшката
на вълномера. Подай на изхода на сигнал-генератора си'нал с
честота 28,85 MHz, модулиран с трептения със звукова честота, и
настрои на тази честота кръга на вълномера. При достигалето на
резонанс в настройката във включените към изходните б/кси на
вълномера слушалки трябва ясно да се чува звуковия- тон, с
който е бил модулиран високочестотният сигнал. Ако вм<сто слу-
шалки е включен микроамперметър, стрелката му тряб»а да до-
стигне максимално отклонение. Изменяй индуктивности на кръ-
говата бобина чрез сближайане или раздалечаване на навивките,
докато постигнет онова пс^ожение, при което вълномерът се на-
стройва на честотата на сигнал-генератора при средна стойност на
капацитета на кръговия койдензатор Ct. След това, без да пипаш
повече навивките, градуираг скалата за целия честотен обхват,
покриван от вълномера. Ведвага след това залепи с лепило БФ-2
599
навивките на бобината към тялсто й, за да не се разместват повече.
В противен случай може да се измени собствената честота на кръга
и да се наруши градуировката на скалата на инструмента.
След това, ползувайки резонансния УКВ-вълномер, трябва да
настроит кръга на задаващия генератор на честотния обхват
28,0—28,2 MHz. Това се прави по следния начин. Бобината на
вълномера се доближава на разстояние 2—3 ст от кръговата бо-
бина Ll на генератора. При това нагласи средна стойност на капа-
цитета на полупроменливия кондензатор С13, а веригите база-
емитер на транзисторите У, и Тй, конто все още не са запоени в
усилвателя на мощност, замени с еквиваленти: паралелно свър-
зани резистор със съпротивление 100 Q и кондензатор с капаци-
тет 24 pF. Ако не успеет да настроит бобината LY на желаната
честота с изместване на сърцевината й, трябва съответно да изме-
нит броя на навивките. Ако честотата е твърде ниска, отвий 1—2
навивки и отново опитай да настроит. Ако честотата е висока,
Фиг. 418. Допълнителии измервателни вериги за настрой-
ка на задаващия генератор
трябва *а увеличит броя на навивките. Нагласяването на индук-
тивността на бобината можеш да считаш, че е завършено, ако
при среди положение на сърцевинат» задаващият генератор ра-
боти на честота около 28,1 MHz.
Преди да преминет към настройка на кръга L2C13, монтирай
на плочка-а двете допълнителни из»ервателни вериги, дадени на
фиг. 418 (вдясно). Диодите (от типа Д9 или Д2) са запоени направо
към онези монтажни ушички, към конто трябва да се включат
базовите изаоди на транзисторите Т} и Т, (точки а и б на фиг. 413
и фиг. 418). Завърти ротора на кощензатора С13 докато постигнет
600
максимално отклонение на страните на микроамперметрите. Ако
показанията на инструментите се отличават с повече от 20—30%,
ще се наложи Да преработиш бобината L3, като навиеш още на-
вивки към онази секция, в която се отчита по-малко ток.
След като настроит задаващия генератор, отпои и махни по-
мощните измервателни вериги, запои транзисторите и премчни
към настройка на усилвателя на мощиост.
Настройката на трептящия кръг Г4С20 в резонанс с честст. та на
задаващия генератор извърши в следната последователност. На-
товари антенната бобина Г5 с резистор със съпротивление 75 Q,
съответствуващо на съпротивлението на излъчване на настрое-
ната антена. Паралелно на този резистор включи същата по-
мощна измервателна верига, която беше включил към едното от
рамената на бобината L3. Милиамперметърът трябва да бъде с
обхват над 5 mA. Настройването на кръга £4С20 в резонанс с че-
стотата на генератора се познава по максималното показание на
инструмента.
Роторите на полупроменливите кондензатори С13 и С20 при из-
менение на капацитетите върти с помощта на отвертка, направена
от плексиглас, ебонит или друг диелектричен материал.
Симетрията на работа на изходните транзистори е най-лесно
да се определи чрез сравняване на постоянните напрежения на
резисторите /?2,; и /?27. При еднакви импулси на колекторния ток
в двата транзистора тези напрежения са равни. Ако не са равни,
замени транзисторите 7', и Tg с нови, имащи еднакви параметри.
Всички части на радиопредавателя, включително антената,
бутоните за управление, батерията и захранващия ключ, закрепи
към лицевата плоча на кутията (фиг. 419) и ги свържи с изолира-
ни многожилни проводници. Плочите изрежи от алуминиев лист
или желязо с дебелина 1,5—1,8 mm. Отворите в плочата пробивай
в съответствие с размерите на частите. Ако нямаш подходящи бу-
тони, замени ги с «це-ка»-ключета.
Плочката на задаващия генератор с усилвателя на мощност и
плочката на модулатора закрепи към лицевата плоча с помощта
на дистанционни втулки с дължина 30—35 mm, а захранващата
батерия — с помощта на метални лентички — скоби.
Антената на предавателя е парче дебел меден проводник, алу-
миниева или бронзова тръбичка с дължина 1,6 т. Антената се
закрепва с помощта на две стойки. Долната служи едновременно
и за връзка на антената с бобината за връзка LF на изходното стъ-
пало на предавателя. Горната стойка е само укрепваща и удържа
601
антената във вертикално положение; направи я от изолационен
материал.
Желателно е антената да бъде сглобяема — от 4 колена, дълги
по 40 ст, конто се съединяват подобно на колената на въдицата с
Антена
Фиг. 419. Монтаж на предавателя в кутията
помощта на втулки. Разбира се, свързващите части трябва да оси-
гуряват стабилни контакта и здравина на антената.
Отделяйте части и възли на предавателя свързвай с много-
жилен проводник с хлорвинилна изолация, като се ръководиш от
принципната схема на предавателя (фиг. 411).
Кутията на предавателя е направена от алуминий или желязо
по размерите на лицевата плоча и има дълбочина 75—80 mm. Ако
имаш готова метал на кутия, можеш да я използуваш, като изме-
€02
ниш съответно размерите на лицевата плоча. При това обаче тряб-
ва да запазиш онова разположение на частите, което ти препоръ-
чах (фиг. 419).
За проверка работата на предавателя като цяло ще трябва да
си направит индикатор на напрегнатостта на полето, чиято схема
е дадена на фиг. 420. Този уред
представлява детекторен при-
емник с транзисторен постоянно-
токов усилвател, на изхода на
който в измервателен мост е
включен микроамперметър. За-
хранването на индикатора е от
батерия с напрежение 4,5 V.
Кръговата бобина Lt, наст-
ройващият кондензатор С;и де-
текторът Дх са същите, както в
резонансния вълномер (виж
фиг. 417). Детекторът включи
към третата навивка на бобината,
Фиг. 420. Схема на индикатор на
напрегнатостта на полето
броена от долу нагоре. Тразисторът е с коефициент на усил-
ване р над 60; микроамперметърът е за ток 100—500 рА. Промен-
ливият резистор служи за установяване стрелката на милиам-
перметъра на «нулата» преди измерването. Антената на уреда
е парче меден или бронзов проводник с дължина 50—60 cm и
диаметър 2,5—3 mm.
Индикатора на напрегнатостта на полето също като вълномера
градуирай с помощта на УКВ сигнал-генератор. Така градуира-
ния прибор можеш да използуваш и като вълномер.
Индикаторът трябва да бъде портативен, за да можеш да пра-
вит измервания в различии точки около антената на предавателя.
Що се отнася до конструкцията му, тя може да бъде произволна.
Важно е само кутията да бъде метална, за да изпълнява ролята
на екран.
В противен случай сигналите на предавателя могат да попад-
нат направо в трептящия кръг, заобикаляйки антената, и показа-
нията на прибора могат да бъдат грешни. Когато кръгът на инди-
катора е настроен точно на носещата честота на предавателя, стрел-
ката на микроамперметъра трябва да отчита незначителни, но все
пак забележими показания. При настройването на изходното стъ-
пало на предавателя и съгласуването му с антената микроампер-
метърът на индикатора трябва да отчита увеличаване на тока,
което говори за повишената мощност на излъчваните от предава-
603
телната антена радиовълни. При това положението на човека,
измерващ полето, спрямо антената на индикатора не трябва да
се променя. В противен случай показанията на прибора ще бъдат
«плаващи».
При проверката на предавателя постави индикатора на напрег-
натостта на полето на разстояние 1—2 m от него. Тъй като зада-
Фиг. 421. Проверка работата на предавателя с помощта на
осцилограф
ващият генератор, усилвателят на мощност и модулаторът са пред-
варително проверени и настроени, с включване на захранването
стрелката на инструмента в индикатора трябва да се отклони на
няколко деления. Това е указание за изправността на предавателя.
Настрой индикатора по честота — стрелката на инструмента ще
бие силно в края на скалата. Постави индикатора на по-голямо
разстояние, така че стрелката за застане приблизително в средата
на скалата. Ако при включен предавател индикаторът не отчита
нищо, търси повредата само в монтажа върху лицевата плоча.
Работата на предавателя можеш да провериш и с помощта на
осцилограф от всякакъв тип (фиг. 421). Закрепи близо до антената
на предавателя две-три навивки от проводник с хлорвинилна изо-
лация, а краищата му включи в буксите към отклоняващите пло-
604
чи на осцилографа (букси Y ). При честота на развивката, 5—10
пъти по-малка от честотата на модулация, на екрана на осцило-
графа ще се вижда светеща ивица, висока 10—20 mm. Натисни
единия от управляващите бутони в предавателя — светлинната
ивица ще се модулира с честотата на командния сигнал.
Окончателната проверка на предавателя се извършва съвмест-
но с приемника на радиоуправляемия модел.
Приемник на радиоуправляван модел
Принципната схема на приемна апараура, разработена за съв-
местна работа с току-що описания предавател, е дадена на фгг.422
Апаратурата, аналогично на предавателя, е двукомандна. Броят
на изпълнителните команди може да се увеличи чрез добавяне
на селективни електронни релета.
Първото стъпало (транзистор Тработи в режим на с в р ъ х-
регенеративен детектор, което осигурява необходи-
мата чувствителност на приемника.
По какво се отличава свръхрегенераторътотобикновения ре-
генератор-детектор с положителна обратна връзка? Както пом-
нит, регенераторът работи в режим, близък до прага на генера-
ция. Достатъчно е малко да се увеличи обратната връзка и той се
самовъзбужда и се превръща в генератор на високочестотни треп-
тения. Свръхрегенераторът работи точно на прага на генерация, но
собствените трептения в кръга му имат не постоянен, както в ре-
генератора, а прекъсващ характер — те възникват на порции.
Честотата им, наричана честота на гасенето, се определи от режи-
ма на транзистора. В останалата си част свръхрегенераторът работи
като обикновен регенератор, т. е. детектира модулираните високо-
честотни трептения и усилва нискочестотните трептения. Благо-
дарение на прекъсващата генерация свръхрегенераторът притежава
изключително висока чувствителност, с която не могат да съпер-
ничат не само линейните приемници, но дори много суперхете-
родинни приемници.
Характерна особеност в работата на свръхрегенератора е на-
личието в слушалките на шум, наподобяващ шипенето на примус.
Той се чува само тогава, когато няма приемане. Когато в кръга се
появяват модулираните трептения на приетия сигнал, шумът
изчезва.
Трептящият кръг LiC2, който евходен кръг на свръхрегенера-
605
тивния детектор, се настройва на честотата 28,0—28,2 MHz.
Гасещата честота се определи от данните на звеното RiCt и е рав-
на на 60—100 KHz. Най-подходящият режим на свръхрегенератора
се установява с резистора R2, като в процеса на настройка на
Фиг. 422. Принципна схема на двукоманден приемник за радиоуправ-
ляем модел
приемника съпротивлението му се изменя в границите 2—15 Ю
до постигане на максимална чувствителност. Устойчивостта в ра-
ботата на свръхрегенеративното стъпало се достига с известно изме-
няне на капацитета на кондензатора С3.
Как работи приемникът? Излъченият от предавателя команден
сигнал се индуктира в антената и през кондензатора С\ се подава
в трептящия кръг L1C2- Бобината Lt има алуминиева сърцевина,
с която се изменя индуктивността й, С помощта на тази сърцевина
входният трептящ кръг на приемника се настройва на носещата
честота на предавателя.
Отделеният от трептящия кръг LXC2 команден сигнал се де-
тектора и усилва от транзистора 7\. В резултат на това върху
резистора се получава променливо напрежение с честота, рав-
606
на на честотата на модулация на предавателя, т. е. командната
честота. Върху същия резистор се отдели и напрежение с честотата
на гасене на свръхрегенератора (60—100 kHz). Амплитудната стой-
ност на това напрежение е по-голяма от тази на командная сигнал.
Ето защо между свръхрегенератора и второто стъпало на приемника
е включен филтърът T?4CS, който пропуска полезная сигнал и
задържа (филтрира) гасещата честота. В добре настроеното свръх-
регенеративно стъпало на изхода на този 7?С-филтър напрежение-
то на полезная сигнал трябва да бъде 3—5 mV.
От изхода на филтъра RtC8 през разделителния кондензатор
С? командният сигнал постъпва на базата на транзистора Т2
в -първото стъпало на нискочестотния усилвател на напрежение,
а от неговия товарен резистор /?5 се подава непосредствено на ба-
зата на транзистора Т3 във второто стъпало на усилвателя. За
товар на транзистора Т3 служи резисторът R«. Полученото върху
него напрежение на командния сигнал се подава на входа на
ограничителя, а от изхода му — на входа на дешифратора.
Преднапрежението на базата на транзистора Т2 се подава
през резистора Т?7 от емитерния резистор R8 на транзистора Т3^
Освен това през резистора R? се осъществява отрицателна обратна
връзка по ток между транзисторите Т2 и Т3, което стабилизира
температурно работата на тези стъпала. Преднапрежението на
базата на транзистора Т3 зависи от работния режим на транзи-
стора Т2, тъй като връзката между двата транзистора е директна.
Ограничителното стъпало (транзистор Tt) и дешифратора на
този приемник са напълноеднакви саналогичните възли в прием-
ника на звукоуправляемия модел (виж схемата на фиг. 40’1). Из-
менени са само стойностите на някои елементи. Ето защо смятам,
че е излишно да ти говоря още веднаж за работата на тези възли
и за настройката на филтрите в селективните релета. А ако нещо
не ти е ясно, прочети началото на тази беседа. Захранването на
приемника е от батерия с напрежение 9 V. Приемникът консумира
от батерията ток около 20 mA.
Приемникът заедно с дешифратора монтирай по същия начин,
както при звукоуправляемия модел. Примерните размери на плоч-
ката и разположението на частите върху нея са дадени на
фиг. 423.
Конструкцията и данните на бобината Lr във входния кръг на
свръхрегенератора и за дросела Дрг в това стъпало са еднакви с
тези за бобината Lr (виж фиг. 414) и дросела Др на предавателя.
Бобините L2\\ L3 на филтрите СЕР^ и СЕР2 и електромагнит-
ните релета Рх и Р2 по нищо не се отличават от същпте елементи
607
в дешифратора на звукоуправляемия модел. Ако ти си направил
и настроил приемника за звуковия модел, няма да бъде трудно да го
преустроиш в приемник за радиоуправляем модел.
Коефициентът на усилване £ на транзистора 7\ трябва да бъде
Фиг. 423, Монтажна плочка на приемника
не по-малък от 80—100, а на останалите транзистори — над 40.
За антена пзползувай парче изолиран многожилен проводник
с дебелина 0,25—0,3 mm и дължина 60—100 ст.
Готовият приемник постави в кутия от плексиглас, която ще го
предпазва отмеханични повреди. Към едната отстените на кутията
закрепи две ламели (точки 4 и 5 на схемата), конто ще се изпол-
зуват като изводи за включване на слушалки при настройка на
апаратурата в полеви условия.
Настройката на приемника, както при звукоуправляемия мо-
дел, започни с проверка на филтрите в дешифратора и настройка-
та им на командните честоти на предавателя. Тази работа можеш
да смяташ за завършена, когато честотните характеристики на
филтрите се окажат близки до кривите 4 и 5 от фиг. 406.
При настройка на ограничителното стъпало (транзистор Т4)
се придържай строго към методиката за настройка на същото стъ-
пало в звукоуправляемия модел.
Пристъпвайки към настройката на свръхрегенератора, провери
напреженията в точки а, б, и в от принципната схема. Спрямо по-
ложителния захранващ проводник напрежението в точка а трябва
да бъде около 2 V, в точка б — 6 V, в точка в — 1,9 V.
608
Още в началото на разговора за този приемник аз ти разка-
зах как да установит най-подходящпя режим на свръхрегенера-
тора. В основни линии настройката на свръхренератора се свежда
до подблране стойностите на резистора Т?2 в напрежителния делн-
Плочка на приемника. . I
_________/ _____________ИА Т-
'I I — ' ~ lir
'.III -------11 ц G
' a
Изолационна. плочкасдопълнителни 1
плочка с£р
Фиг. 424. Плочкпте на приемника с до-
пълнителни селективии електронни релета
тел R 2, R3. Вместо него можеш да запоиш променлив резистор със
съпрстивление 47—51 kQ и с иегова помощ да достигнет характер-
ная за свръхренератора «суперен» шум във включените към ла-
мели 4 i; 5 високоомни слушалки.
След това се отдалечи на разстояние 3—5m от предавателя.
Помол и другаря сн да дава от предавателя непрекъснато команден
7,^050 Hz fSpa-1050Hz fSp„-1715Hz 77ре,-2550Hz 7вр„-3100Нг
'г?»™"? f4p.7^0Hz fSpeT2U0Hz
Фиг. 425 Честотни характеристики на дешифраторните филтри в осемка-
нална приемна апаратура
сигнал, а ти изменяй с помощта на сърцевината индуктивността
на бобината и настройвай приемника на носещата честота на
предавателя. Ако само със сърцевината не успеет да извършиш
точно настройката на кръга, подбери капацитета на кондензатора
39 Млад радиолюбктел
609
С2 в този кръг. При точна настройка селективното реле трябва
да прнвлече.
След тази проверка можеш да поставит приемника в модела.
Ако за радиоуправлението в модела трябват повече от две
команди, направи оше една плочка с размерн, както на приемника,
монтирай върху нея допълнителните СЕР на дешифратора и я
свържи с плочката на приемника така, както е показано на
фиг. 424. Общият брой на командите може да бъде доведен до
осем. В този случай и предавателят трябва да се допълни със съот-
ветния брой честотноопределящи звена от резистори в мултивиб-
ратора на модулатора и съответнпте им бутони.
Честотните характеристики на дешифраторните филтри при
осемканална приемна апаратура могат да бъдат като показаните
на фиг. 425. Осем команди са напълно достатъчни за управление
на всеки модел, колкото и сложен да е той.
* * *
В тази беседа ти разказах само за принцвпите на действ! е,
конструкция и настройка на радиотехническите средства за теле-
управление на модели. Що сеотнася до изпълнителните механизми,
по тези въпроси ще трябва да се обърнеш към специална литера-
тура
610
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА БЕСЕДА
НА СТРАЖА ЗА РОДИН АТА
Преди няколко години съветските хора отпразнуваха полуве-
ковния юбилей на свейте славян въоръжени сили, охраняващи
завсеванията на Октомври и мирния труд на народа-съзидател.
Съветските въоръженисили разполагат с разнообразна евър
з^чна техника, ссигуряваща оперативно управление на войските
при всякакви условия. Изключително важно място в общия ком-
плекс от снързочни средства заема радиовръзката. Опитът от
Великата отечествена война потвърди първ остепени ат а роля на
радиовръзката в ръководенего на бойните операции. Що се отнася
до авиацията и военно-морскияфлот, тук радиото е единствено
възможният вид тръзка. Висока ечесттадабъдешвоененрадист!
Когато дойде време даоблечешвойнишкия шинел или матрос-
ката блуза, ьъзможно е да ти поьерят радиоевързочна техника.
Ето защо искам в тази беседа да тезапозная с някои видове радио-
връзка във военного дело.
Радиостанцията — оръжие на радиста
В арсенала на въоръжените сили са включени портативки, авто-
мобилни.танкови.самолетни.корабнии други радиостанции.Раз
лични по своята принадлежност към отделяйте родове войска и
работещи на различии честотни обхвати, всички те са предназна
чени да осигурят надеждна връзка на войсковите части при вся-
какви условия в мирна или бойна обстановка. Всяка радиостан-
ция е, образно казано, оръжие в ръцете на радиста. Ще ти разка
жа само за едно малко «семейство» портативни приемо-предавател-
ни УКВ радиостанции от типовете Р-105, Р-108, Р-109-
Тези радиостанции могат да се нарекат близнаци, тъй като
вънщно и конструктивно те са абсолютно еднакви, идентични са
и принципнитеимсхеми. Разликата имесамов работайтечестотни
611
обхвати: радиостанцията Р-105 покрива обхвата от 36,0 до 46,1
MHz, Р-108 — от 28,0 до 36,5 MHz, Р-109 — от 21,5 до 28,5 MHz.
Всички те обхващат честотни ленти в УКВ обхвата от 21,5 до
46,1 MHz, което съответствува на дължина на вълната от 13,95
Фиг. 426. Радиостанция Р-105:
I — колче за настройка на антената; 2 — скала за настройка на прнемо-
предавателя; 3 — антена; 4 — колче за установяване на работната честота
на прнемо-предавателя; 5 — инструмент за проверка на захранващнте източ-
ницн; 6 — ключ за захранването; 7 — бутон на превключвателя «приемане-
предаване»; 8 — акумулаторна батерия; 9 — удължаващн колена на пръчко-
вмдната антена; 10 — заземителна клема (противовес)
до 6,5 т. Могат да работят и в движение, пренасяни от радистите
или превозвани в автомобили, и в стационарни условия. Стаициите
запазват своята работоспособност при температура от минус 40
612
до плюс 50°С. Тези радиостанции се използуват широко и в радио-
любителски състезания.
Външният вид на радиостанцията Р-105 е даден на фиг. 426.
Така изглеждат всички споменати дотук радиостанции. Вътреш-
ната част на кутията е разделена с глуха преграда на два отсека.
В предния от тях се намира приемо-предавателятзаедно с вибро-
преобразувател на ниското батерийно напрежение във високо
напрежение, необходимо за захранване на анодно-екранните ве-
риги на радиолампите. В задния отсек са разположени акумула-
торната батерия и вспомагателното оборудване. Върху горната част
на кутията на радиостанцията има дръжка за носене, а отстрани—
куки за закачване на ремъците за поставяне на гръб.
В работния комплект на радиостанцията влизат м и к р о т е-
лефонна гарнитура — обединенн в едно слушалки с
бутон за превключване и микрофон, противовес — система
от проводници, изпълняващи ролята на заземление, л ъ ч е в а
антена и други вспомагателни устройства.
В зависимост от условията на работа микротелефонната гар-
нитура можеда бъде включена към прнемо-предавателя през куп-
лунг върху лицевата плоча или през също такъв куплунг, раз-
положен от горната страна на кутията. В движение например,
когато радиостанцията ена гърба на радиста, микротелефонната
гарнитура е включена към приемо-предавателя чрез външния
куплунг.
Устройството и действието на приемо-предавателя на тези
станции ще ти обясня по блоковата схема на фиг. 427. Приемо-
предавателят е построен по трансиверна схема. Това означава, че
част от стъпалата му и отдел ни елементи и кръгове се използуват
както при предаване, така и при приемане. Превключването на
радиостанцията от предаване на приемане и обратно се осъществя-
ва с помощта на бутона към микротелефонната гарнитура. В този
случай у правая ваното от този бутон електромагнитно реле (не е
дадено на блоковата схема) превключва захранващите вериги и
елементите на приемо-предавателя в съответствие с вида на ра-
бота.
Онези стъпала и кръгове, конто се използуват при двата вида
работа, са заградени с по две линии на блоковата схема. Линиите
със стрелки показват връзките между елементите на приемо-
предавателя.
Предавателят на всяка от описаните тук радиостанции е три
стъпален: стъпалото с лампата е задаващ генератор или, както
по-често се нарича, възбудптел; стъпалото с лампата е
613
усилвател на мощност; стъпалото с лампата Л3— честотен моду-
латор. Задаващият генератор, преобразуващ постояннотоковата
енергия в електрически трептения с работната честота на преда-
вателя, при приемане изпълнява ролята на хетеродин на прием-
Фиг. 427. Блокова схема иа радиостанция Р-105
ника. Генераторът на предавателя има още една особеност — лам-
пата му е едновременно възбудктел на високочестотни трептенп я
и техен предусилвател.
В предишните беседн ти споменах за честотната модулация.
Много концертин приемници имат УКВ-ЧМ обхват за приемане
на близки УКВ радиостанции с честотна модулация. С честотна
модулация работят предавателите на телевизионните центрове и,
разбира се, телевизорите. Ето и в портативните военни УКВ ра-
диостанции се осъществява честотна модулация — постъпващчте
в антената електрически трептения се изменят под действие на
звуковата честота не по амплитуда, както при концертните рад!.с-
станции от дълговълновия, средновълновия и къссвълнсвия об-
хвати, а по честота (фиг. 428).
Ролята на такъв модулатор в предавателя на УКВ радисстан-
циите изпълнява стъпалото с лампата Л3, наричана в дадения
случай реактивна лампа. От микрофона напрежеш ето
със звукова честота (крива а на фиг. 428) се подава през мнкро-
фонния трансформатор), той е едновременно и изхэден трансфор-
614
б)
Фиг. 428. Графики, илю-
стриращи принципа на че-
стотиа модулаиия:
а — трептения със звукова че-
стота; б — честотно модулира-
ни в. ч. трептения
матор на приемника) на управляващата решетка на реактивната
лампа, която изменя енергията с честотата на задаващия генера-
ратор (крива б на фиг. 428). Честотно модуЛираните трептения по-
стъпват в усилвателя, а от него през анТецНия кръг— в антената
Следователно антената излъчва че-
стотно модулирана електромагнитна
енергия. Настройката на антената за
максимално отдаване на енергия става
по стрелковия инструмент върху лице-
вата плоча.
Приемникът на радиостанцията е су-
перхетеродинен с автоматична дона-
стройка на честотата. Първнте му две
стъпала (лампите и Л5) са високо-
честотни усилватели, като второто (лам-
па Л5)е и нискочестотен усилвател. Че-
стотният преобразувател се състои от
смесител (лампа Л,;) и отделен хетеро-
дин (лампа Л2). Хетеродинът служи,
както казах, и като задаващ генера-
тор на предавателя.
Преобразуваните високочестотни трептения се усилват от три-
стъпален междинночестотен усилвател, постъпват в стъпалото за
ограничаване напрежението на сигнала (лампа Л1о) п от него —
към честотния детектор, изпълнен с полупроводникови диоди.
След детектирането нискочестотните трептения се усилват от
лампата Л5, подават се през входния трансформатор към слушал-
ките и се пресбразуват от тях в звукови трептения.
Междинната честота на приемника е 1312,5 kHz. Когато ра-
диостанцията се превключва от предаване на приемане, честотата
на задаващия генератор, който сега работи като хетеродин на
приемника, се увеличава точно с тази честота за целия честотен
обхват.
Какви са функципте на амплитудния ограничите.!? Накратко
казано, тсва стъпало сякаш отрязва върховете на честотно модули-
раннте трептения, конто възникват ст различните смущения п
вътгешните шумове на приемника, катопотози начин ограничава
амплитудата на сигналите. В резултат на това към честотния де-
тектор се подават трептения с еднаква амплитуда, но честотата им
се изменя с честотата на модулацпя на предавания сигнал.
В приемника е предвидена автоматична донастройка на често-
тата. Този възел се образува от филтъра АНЧ и реактивната лам-
615
па Л3, чрез конто честотният детектор се свързва с хетеродина в
преобразувателя на приемника. Ако входният сигнал има известна
разстройка по отношение на резонаисната честота на детектора,
на изхода на детектора освен сигнала със звукова честота възниква
постоянно напрежение, чиято големина и полярност зависят от
високочестотния сигнал на входа на детектора. Чрез реактив-
ната лампа това напрежение въздействува на честотата на хете-
родина, като по този начин намалява разстройката на приемника
спрямо честотата на сигнала, на който е настроен. Наистина при
това честотната лента на пропускане на приемника се стеснява,
но за сметка на това радистът провежда радиовръзката без допъл-
нителна настройка. Това е твърде удобно, особено при работа в
движение: веднъж настроил приемо-предавателя на зададената
честота, през време на връзката радистът не прави никакви на-
стройки.
Скалата за настройка е обща за приемника и предавателя. Тя
е градуирана във фиксиранп честоти, наречена ф и к с и р а н и
вълни. Чертичкпте на фиксираните честоти са нанесени на
скалата през 50 kHz, а поредните им номера са означени през
200 kHz, т. е. на всяка четвърта фиксирана честота. На скалата на
радиостанцията Р-109 например са означени 141 фиксиранп че-
стоти. Ако номерът на фиксираната честста се умножи по 100,
ще получим работната честота, изразена в килохерци. Например
работна честота 245 от скалата на радиостанцията съответствува
на честота 245x100=24500 kHz, пли 24,5 MHz. Нарастването на
номерата на фиксираните вълни е по посока на въртене на копче-
то за настройка (т. е. по посока на часовниковата стрелка).
Скалата е снабдена с лупа, увеличаваща нанесените върху нея
чертички и цифри, което осигурява точната настройка на приемо-
предавателя на определената честота. А за да не се измени настрой-
ката, радистът фиксирва настройващия механизъм на приемо-
предавателя с помощта на копчето «Стопор шкалы>, разположено
върху лицевата плоча.
В блоковата схема на приемо-предавателя виждаш к в а р-
ц о в калибратор. Това е високочестотен генератор, чиято
честота е кварцово стабилизирана. Той представлява генератор-
еталон, по който се проверява градуировката на скалата.
Ти естествено разбираш какво значение има градуировката
на скалата. От нея зависи точната настройка на радиостанцията
на зададената честота, а с това и сигурността на връзката. Квар-
цовият калибратор служи точно за това — радистът да може да
проверява градуировката на скалата и ако е необходимо, да я
коригира.
616
Конструкторите са се погрижили да опростят до максимум
работата на радиостанцията. Радистът трябва само да включи
към приемо-предавателя акумулаторната батерия, антената и
микротелефонната гарнитура, да установи по скалата зададената
Фиг. 429. Радиостанция Р-104:
I — скала эа настройка на приемо-предавателя; 2 — лампа эа ос-
ветляване на скалата; 3 — колче за донастройване на връзката с
антената; 4 — пръчковндна антена; 5 — табелка за записки; 6 —
колче за настройка на антената; 7 — копче за настройване на ра-
ботната честота; 8 — превключвател на видовете работа; 9 — бутон
на превключвателя „приемане—предаване" 10 — букси за включване
на портативна лампа; Н — колче на регулатора иа снлата; 12 —
бутон за коитролиране на честотата Иа приемо-предавателя с по-
мощта на кварцовия генератор; 13 — превключвател на под обхвати-
те; 14 — кутня; 15 — морзов ключ
работая честота и да настрои антената. С това радиостанцията е
готова за влизане във връзка. А след като установи двустранна
радиовръзка, радистът само натиска и отпуска бутона на пре-
включвателя в микротелефонната гарнитура, за да предава или
617
Фиг. 430. Радиостанцията Р-104 в
радиоспорта
приема нужните съобщения. Приемането и предаването се извърш-
ват на една и съща честота.
Тебе естествено те интересува далечината на действие на ра-
диостанциите, за конто ти разказах. Тя е сравнително малка,
тъй като това са маломощни
УКВ радиостанции — мощност-
та на предавателя е само 1W.
Далечината на връзка зависи от
използуваните антенн, от реле-
фа на местността и от редица
други условия. При работа с
гъвкава пръчковидна антена,
висока 1,5 т, далечината на
връзката достига 6 km. Ако се
използува същата антена, но с
помощта на влизащите в комп-
лектовката на радиостанцията
пръчки-колена височината й се
увеличи до 2,7 т, далечината
на връзката ще нараснедо 8km.
При работа с лъчева антена,
окачена на височина 1m, ус-
тойчива връзка може да бъде
установена на разстояние до
15 km. Ако същата антена се
вдигне на височина 6 т, раз-
25 кт.
Към портативните радиостанции се отнася и радиостанцията
Р-104. Радиостанция от този тип виждащ на фиг. 429. Това е късо-
вълнова радиостанция, проектирана за работа в телефонен и теле-
графен режим. Изходната мощност на предавателя в телеграфен
режим достига 3,5 W, а в телефонен — 1 W. В зависимост от ре-
жима на работа и използуваната антена без допълнителни усил-
вателни устройства далечината на връзка може да достигне до
50 km и повече.
Покриваният от радиостанцията честотен обхват от 1500 kHz
(дължина на вълната 200 т) до 4250 kHz (дължина на вълната
около 70 т) има 275 свързочни канала — фиксиранп работни
честоти през всеки 10 kHz.
Радиостанцията осигурява влизане във връзка и водене на
двустранна връзка без донастройка с използуване на една и съща
фиксирана честота както за предаване, така и за приемане.
стоянието може
618
Радиостанцията Р-104, както и радиостанциите Р-105, Р-108
и Р-109, се използува и в радиоспорта за осъществяване на радио-
обмен в състезанията по радиомногобой и в качеството на «лисица».
Разказвайки за военните портативни радиостанции, не може да
не си спомним за ветерана от Великата отечествена война — ра-
диостанцията РБМ. В ръцете на умелите радиста тези маломощни
телеграфно-телефонни КВ радиостанции осигуряваха надеждна и
устойчива връзка и при най-сложните условия на бойната обста-
новка.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мойте беседи завършиха. В тях те запознах с основите на елек-
тро- и радиотехниката, с азбуката на автоматиката й телемеха-
никата, научих те да монтираш, да изпробваш и настройваш раз-
личии по сложност радиотехнически устройства. Сега пред тебе
се откриват най-широки перспективи за усъвършенствуване на
знанията ти в областта на радиотехниката и електрониката, широк
път към активна конструкторски и обществена дейност.
Бих желал своята по-нататъшна радиолюбителска дейност да
свържеш преди всичко с училището си. Бъди организатор на
кръжока, помогнп на своите приятели да станат радиолюбители.
Училището с пегсвите кабинети и работилници е прекрасна база
за плодотворната дейност на вашия кръжок. Постарай се да насо-
чпш дейнсстта на кр-Вжока към раднофициране на училището, към
оборудване на кабинета по физика с учебни и демонстративни
пособия по радиотехника, към внедряване на автоматиката в
училгщния живот.
Стани инициатор сред своите другари в овладяване техниката
на УКВ връзк-.те. Каквп привлекателни перспективи ще се от-
крият пред тези, конто ще се заемат с тези радиелюб!,телеки спорт!
А нима не е увлекатглно да взе.меш участ; е в състезанията по
«лев на лисицк»?
Всяка година се провеждат пзложби-прегледп на технического
творчество на младежта. Те обогатявзт знанията и оппта, разши-
619
ряват кръга на твоите приятели по интереси. Стреми се да участ-
вуваш в тези изложби със свои конструкции.
Комунистическата партия и Съветското правителство поста-
вила задача за по-широко използуване на радиотехниката и елек-
трониката'в промишлеността, в селското стопанство, в транспор-
та, в науката и техниката. За решаването на тази държавна за-
дача, за по-нататъшния прогрес на родната електроника са необ-
ходими многобройни кадри от радиоспециалисти, изследвания,
масов опит, широки експерименти.
Огромна помощ в тази работа е оказвало, оказва и ще оказва
радиолюбителското движение, което у нас с право наричат на-
родна радиолаборатория. И ти ще можеш да намериш своето място
в тази чудесна лаборатория.
Не е изключено, занимавайки се с радиолюбителство, впослед-
ствие да станеш добър радиотехник, радиоинженер, изобрета-
тел, учен в областта на радиото. Ти ще можеш да създаваш
съвършено нови конструкции радиоприемници и предавателп,
работещи с атомни или слънчеви батерии, портатпвни бързодей-
ствуващи електронни машини, апаратура за безжично предаване
на енергията, устройства за автоматично управление на цехове,
заводи, комбинати, на химически реакции, на ядрената енергия.
Може би ти ще бъдеш един от творците на фотонни или
йонни ракети, конто ще летят със скоростта на светлината,
може би ще прокарваш в космоса електромагнитни пътища за меж-
дупланетните кораби, а може би ще решиш други проблеми, ин-
тересуващи човечеството. Днес това е само мечта. Но утре може
да стане реалност, оставяща далеч назад и най-смелата фанта-
зия на писателите.
А ако ти не станеш радиоспециалист, където и да те отведе
житейският път, ти винаги ще съумееш да използуваш на практи-
ка знанията и уменията, конто ти даде радиолюбнтелството.
Усъвършенствувай своите знания, конструнрай, изобретявзй,
предлагай смели проекти и с цялата страст на ентусиаст ги осъ-
ществявай.
Помни: нови пътища в науката и техниката прокарват и
обикновени хора, пракпищи, новатори в произьодството.
620
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Номинални стойности на кондензаторите и резисторите
Номинални капацитети на неелектролитннте кондензатори и номинални съпротивления на резистор! те
микро фаради пикофарады, нанофаради, омове, килооми, мегаоми
1 2 1 3 4 5 6 1 7 8 9 10 11 12 13 14
о.ою 0,010 0,10 1,0 10 1,0 1,0 1,0 1 10 10 10 100 100 100
0,012 1,1 11 по
1,2 1,2 12 12 120 120
0,015 0,015 0,15 1,5 15 1,5 1,5 1,3 1,5 15 15 13 15 150 150 130 150
0,018 1,6 16 160
1,8 1.8 18 18 180 180
0,022 0,022 0,22 2,2 22 2,2 2,2 2,0 2,2 22 22 20 22 220 220 200 220
0,027 2,4 24 240
2,7 2,7 27 27 270 270
0,033 0,033 0,33 3,0 30 300
3,3 33 3,3 3,3 3,3 33 33 33 330 330 330
0,039 3,6 36 360
3,9 3,9 39 39 390 390
0,047 4,3 43 430
0,047 0,47 4,7 47 4,7 4,7 4,7 47 47 47 470 470 470
0,056 5,1 51 510
5,6 5,6 56 56 560 560
0,068 0,068 0,68 6,8 68 6,8 6,8 6,2 6,8 68 68 62 68 680 680 620 680
0,082 7.5 75 750
8.2 8,2 82 82 820 820
9,1 91 910
1 Допустими отклонения от номиналните стойности
СП 1
±20% ±10 и 5% ±20, 10 и 5% ±20% ±10% ±5»/0 ±20°/О|±10% I ±5% ±20% ±10% ±5%
П РИЛОЖЕНИ Е 2
2. Пол) проводннкови диоди
Максимален
_ изправен ток
Тип /
<изпр. макс,
mA
Максималн
обрати о
напрежение
t/обр. макс,
V
Мпссич а/ен
изпр. Юка
Лз1р- м ьс,
тпА
Максимално
обратно
напрей енье
t/обр. макс,
V
Високочестотни (точкови) диоди
Д2Б 16 10 Д9В 54 30
Д-В 25 30 Д9Г 80 30
Д2Г 16 50 Д9Д t>0 30
Д2Д 16 50 ДЭЕ 54 50
Д2Е 16 100 Д9Ж 33 100
Д2Ж 8 150 Д9И ь0 120
Д2И 16 100 Д9К ъ0 60
Д9А 65 10 ДЭЛ 38 100
Д9Б 105 10 Д9М Ь0 30
Изправнтелни (плоскостни) диоди
Д7Б 300 100 Д226 300 400
Д7В 300 150 Д226А 300 300
Д7Г 300 200 Д226В 300 400
Д7Д 300 300 Д226Г 300 300
Д7Е 300 350 Д226Д •зОО 200
Д7Ж 300 400 Д226Е 300 100
Д202 400 100 Д242 10000 100
Д203 400 200 Д242Б 50 0 100
Д204 400 300 Д243 10000 200
Д205 400 400 Д243Б 5000 200
Д206 100 100 Д245 100С0 300
Д207 100 200 Д246 10000 400
Д208 100 300 Д246Б 5000 400
Д209 100 400 Д247 10000 500
Д210 100 500 Д247Б 5000 600
Д211 100 600 Д302 1000 200
Д217 100 800 ДЗОЗ 3000 150
Д218 100 1000 Д304 5000 100
Забележки:
Диодиге Д2Б — Д2И, Д9А—Д9М, Д7Б—Д7Ж и ДЗОз—Д3)4 са гермаиневц,
Д202—Д211, Д218.Д226—Д226Е. Д242—Д243Б и Д245— Д247Б с С1лнцневи.
Типът иа днодите от серияТа Д9 се о начава в средата на корпуса с цветни точ-
ки: Д9Б — с червеиа, Д9В — с оранжева, Д9Г — с жълта, Д9Д — с бяла, Д9Е —
със Светлосиия, Д9Ж — със зелена, Д9И — с две жълтн, Д9К — с Две бели. Д9 Т—
с две елеии. Върху корпуса срещу взвода иа анода се постав я червеиа точка
Гермаииевнте диоди могат да се и пол уват при температура от —60 до +7l*\
а силициевнте — от — 60 до Н-125°С. Посочеинте в таблицата давни съответству
На температура на окръжаващия диода въ дух от ^-15 до . При по-високи т ц-
622
п ратувн с необходимо да се намали к нсумираният и равен то и да се гтонокн
обратного н апрежеиие.
Напрежението, което трябва да се п лучн от и правителя, тряб Да бъде около
два пътн по-мало от максималното обратно итпрежеиие. За да се олучн по голямо
и правено напрежение, трябва съответно д се увеличи броят на ди Дите, в;лочеии
п следователно в изпр вителя.
Общи указания за използуване иа полупроводниковите
диоди
огьваието на изводите н запояваието трябва д с извършга на разстояние и aft-
малко 10 mm от корпуса:
времето а запояван е т рябва да бъде ^внимално, i ато се Осигурява топлоотвеж-
дан е между мя тсто и а спойката и корпуса .на диод :
да ие се допуска работа на диоди в претоваренн режими;
а осигуряване иа иадеждността работайте токове и напрежения трябва да бъдат
под максималните.
ПРИЛОЖЕН И Е 3
3. Основнн параметри на маломощните транзистори
Тпп на транзистора Структура Гранична 1 усиль 4а често- та, MHz Коефициент па усилване по ток, р Максимален обратен колск- торе,< ток 1к0> | НА Максимално напрежение на колектора Uk max, V Максимален колекторен ток /к max. mA Максимална рачсеяна мощ- ност Р max mW Чертеж №
1 1 2 3 4 5 1 6 1 7 1 8 | 9
П13 р—п—р 0,5 12- 45 30 — 15 20 150 1
П13А р—и—р 0,5 20— 60 30 — 15 20 150 1
П13Б р-п—р 1,0 20— 60 30 — 15 20 150 1
П0 р—п—р 1,0 20— 40 30 — 15 20 150 1
П14А р—п—р 1,0 20— 40 30 — 30 20 150 1
П14Б р—п—р 1,0 30— 60 30 — 30 20 150 1
П15 р—п—р 2,0 30— 60 30 — 15 20 150 1
П15А р—п—р 2.0 50—100 30 — 15 20 150 1
П16 р—п—р 2,0 20— 35 30 — 15 50 200 1
П16А р—и—р 2,0 30— 50 30 — 15 50 200 1
П16Б р—п—р 2,0 45—100 30 — 15 50 200 1
П25 р—п—р 0,2 10— 25 60 — 60 400 200 1
П25А р—п—р 0,2 20— 50 60 — 60 400 200 1
П25Б р—п—р 0,2 30— 75 60 — 60 400 200 1
П26 р—п—р 0,2 10- 25 100 — 100 400 200 1
П26А р—п—р 0,2 20— 50 100 —100 400 200 1
П26Б р—п—р 0,5 30— 80 100 —100 400 200 1
МП35 п—р—п 0,5 10—125 30 + 15 20 150 2
МП36А п—р—п 1,0 15- 45 30 + 15 20 150 2
МП37А п—р—п 1,0 15— 30 30 + 30 20 150 2
МП37Б п—р—п 1,0 25— 50 30 + 30 20 150 2
МП38 п—р—п 2,0 25— 55 30 + 15 20 150 2
МП38А п—р—п 2.0 45—100 30 + 15 20 150 2
МГ139 р—р—р 0,5 12 15 — 10 150 150 2
МП39Б Р—п—р 05 20— 60 15 — 10 150 150 2
МП40 р—п—р 1,0 20— 40 15 — 10 150 150 2
МП40А р—п—р 1,0 20— 40 15 — о0 150 150 2
623
Прснължение на приложение 3
1 1 2 3 4 5 6 7 8 9
МП41 р-и—р 1,0 30— 60 15 — Ю 150 150 2
МП41Д Р—П—Р 1,0 50—100 15 — 10 150 150 2
МП42 р—п—р 1,0 20- 35 25 — 15 150 200 2
МП42А р—п—р 1,0 30— 50 25 — 15 150 200 2
МП42Б р—п р 1,0 40—100 25 — 15 150 200 2
ГТ108А р—п—р 0,5 20— 50 10 - 10 50 75 3
ГТ108Б р—п р 1,0 35- 80 10 — 10 50 75 3
ГТ108В р—П—р 1,0 60—130 10 - 10 50 75 3
ГТ108Г р—п—р 1 0 110-250 10 - 10 50 75 3
ГТ109А р-п—р 1,0 20— 50 5 — 15 20 30 4
ГТ109Б р—п—р 1,0 35— 80 5 — 15 %) 30 4
ГТ109В р-п—р 1,0 60—130 5 — 15 20 30 4
МП111 п—р п 0,5 10— 25 3 +20 20 150 2
МП111А п—р—п 0,5 10— 30 1 +ю 20 150 2
МП111Б п—р—п 0,5 15— 45 3 +20 20 150 2
МП112 п р—п 0,5 15- 45 3 + 10 20 150 2
МП113 п—р—п 1,0 15— 45 3 + 10 20 150 2
МП113А п—р—п 1,2 35—105 3 + 10 20 150 2
МП114 р—п—р 0,1 9 10 —60 10 150 2
МП115 Р—п р 0,1 9— 45 10 -30 10 150 2
МП116 р—п—р 0,5 15—Юр 10 —15 10 150 2
ГТ308А Р—п р 90 20- 75 2 12 50 150 5
ГТ308Б р—п—р 120 50—125 2 — 12 50 150 5
ГТ308В п—п—р 120 80-200 2 — 12 50 150 5
ГТ309А р—п р 120 20— 70 5 — 10 10 50 5
ГТ309Б р—п—р 120 60—180 5 — 10 10 50 5
ГТ309В р—п—р 80 20— 70 5 — 10 10 50 5
П401 р-п-р 30 16 300 10 —10 10 100 6
П402 Р—п р 60 16-250 5 -10 20 100 6
П403 р—п—р 120 30—100 5 —10 20 100 6
П416 р—п—р 40 20— 80 3 — 12 25 100 6
П416А р—и—р 60 60—125 3 — 12 25 100 6
П416Б р—п—р 80 90-250 3 -12 25 100 6
П422 Р П р 60 24—100 5 —10 10 50 6
П423 р—п р 120 24—100 5 —10 10 50 6
624
6
40 Млад'радиолюбител
625
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
4. Електронни лампи
А. Приемно-усилвателни лампи
Означение Тип на лампата 1 d V Я S3 1 Отоплително напрежение» V Отоплителен ток, А Анодно напре- жение, V Напрежение на екранната решетка, V Преднапреже- ние иа управ- ляващата решетка V, Аноден ток, mA Ток в екран- ната решетка mA
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Изходня мо/ц-
6А2П 6А7 Хептод-преобра- зувател 1 2 6,3 L,3 6,3 0,3 250 250 100 100 - 15 0 3,0 3,5 7,0 9.0 "—
6А8 3 6,3 0,3 250 100 - 3,0 3,3 2,7
6А10С 2 6,3 0,3 250 100 0 3,5 9,0 —
6Б2П Диод-пентод в ч. 4 6,3 0,3 2д0 100 - 15 6,5 1,8
6Б8С 5 6,3 ,0,3 250 100 - 3,0 9,0 2,3 1 -
Двоен диод-триод
6Г1 и. ч. 6 6,3 0,3 250 - 9,0 9,5 __
6Г2 6 6,3 0,3 250 - 2,0 1,1 ——
6Г7 7 6,3 0,3 250 - 3,0 1,1
Електронно-светли-
5Е1П нен индикатор 8 6,3 ОД 100 — ~ 2,0 2,0 —
эЕ311 • 9 6,3 0,27 250 0,35 —
ЭЕ5С 10 6,3 0 3 250 — - 40 5,3
5Ж1П Пентод в. ч. 11 6.3 0Д 75 120 120 - 2,2 7,5 3,5 —
□Ж 211 12 6,3 0,175 250 120 - 2,0 5,5 5,5
5ЖЗ • 13 6,3 0,3 250 150 - 1,0 10,8 4,0 ——
5Ж311 * 11 6-3 0,3 250 150 — 1.7 7,0 2,0
8Ж411 • 14 6,3 0,3 250 150 - 1,0 10,8 4,3 —
6Ж5П * 14 6.3 0,45 300 150 - 1,4 10,0 2,5 —
5Ж6С V 15 6,3 0,5 250 100 - 2,4 10,0 2,5 —
6Ж7 * 15 6,3 0,3 250 100 - 3,0 2,1 0,6 —
8Ж8 • 16 6,3 0,3 250 100 - 3,0 3,0 0,8
6Ж9П 17 6,3 0,3 150 150 — 1,0 15,5 5,0
6ИШ+ Триод-хептод- 18 6,3 о 3 100 — 10 5,0
преобразувател 250 100 - 2,0 3,3~ 6,0 —
6К1П Пентод в. ч. И 6,3 0,15 250 100 - 3,0 6,7 2,7 —
6КЗ 16 6,3 0,3 250 100 - 3,0 9,2 2,5 —
8К4 13 6,3 0,3 250 100 - 1,0 11,8 4.4 —
6К4П 14 6,3 0,3 250 100 - 1,0 11,0 4,2 —
5К7 15 6,3 0.3 250 100 - 3,0 7,0 1,7 —
ЗК9С | »» 15 6,3 0,3 250 100 - 3,0 | 9,2 2,5
+ В числителя са дадени параметрите за триодиата част, а в знаменателя —
на хептодната
626
Приложение 4 — продължение
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 111
6Н1П Двоен триод н. ч. 19 6,3 0,3 250 4,8 8,0
6Н2П 19 6,3 0,3 250 __ 1,5 2,3
6НЗП 20 6,3 0,35 150 1,9 7,7
6Н4П » 21 6,3 0,3 250 3,3 3,0
6Н5П я 21 6,3 0,6 200 4,8 8,0
6Н5С • 22 6,3 2,5 135 27,0 110,0
6Н7С я 23 6,3 0,81 300 — 6,0 3,4 —
6Н8С 22 6,3 0,3 250 8,0 9,0
6Н9С • 22 6,3 0,3 250 ____ 2,0 2,3 .
6Н15П S 24 6,3 0,45 100 — - 2,0 9,0
6П1П Лъчев тетрод 25 6,3 0,45 250 250 12,5 45,0 7,0 3,8
6 ПЗС • 26 6,3 0,9 250 250 14,0 72,0 8,0 5,4
6П6С 26 6,3 0,45 250 250 12,5 45,0 7,5 3,6
6П9 Изходен пентод 27 6,3 0,65 300 150 — 3,0 30,0 6,5 2,4
6111411 » 28 6,3 0,75 250 250 6,0 48,0 5,4 4.5
6П15П » 29 6,3 0,75 300 150 — 2,5 30,0 4,5 4,5
6П18П 30 6,3 0,76 170 170 — 6,0 50,0 8,0 3,0
6С1П Триод в. ч. 31 6,3 0,15 250 — —. 7,0 6,1
6С2С » 32 6,3 0,3 250 — — 8,0 9,0 — —.
6С5С я 32 6,3 0,3 250 — 8,0 8,0
6Ф1П* Триод-пентод в, ч. 33 6,3 0,43 100 170 170 — 2,0 2,0 13,0 10,5 т —
6ФЗП Триод-пентодн. ч. 34 6,3 0,85 100 170 170 — 1,5 11,5 2,5 41,0 тг —
• В Числителя тодиата са дадени параметрите на триодната част, а в знаменателя — на пен-
Б. Изправителни лампи
Означение Тип на лампата Схема и № иа цо- къла Отоплител- но напрежение, V Отеплите- лей ток, mA Максимално допустило напрежение иа анода на всеки Диод, V Максимален излравен ток, mA
6Х2П 6Х6С Двоен диод 35 36 6,3 6,3 0,3 0,3 Използува се като детектор
5ЦЗС Двуаноден кенотрон 37 5,0 3,0 400 225
5Ц4С » 38 5,0 2,0 400 125
6Ц4П ж 39 6,3 0.6 300 75
6Ц5С • 40 6,3 0,6 300 75
627
628
639
ПРИЛОЖЕН ИЕ 5
5. Галванични елементи и батерии
Тип Търговско наименование Началио напрежение, V Начален капаци- тет, Ah Съпр. на външ- на вер, 2 Съхра» нение, месеци
1.28-НВМЦ-525 п «Экран* 1,28 525 2 15
1.3-НВМЦ-75 „Прибой* 1,3 75 4,5 12
1.3-НВМЦ-150 — 1,3 150 5 15
1.3-ФМЦ-025 Елемент 332 (ФБС-0,25) 1,3 0,25 20 4
1,46-НМЦ-бО ч Отопление „Воронеж* 1,46 60 3 12
1,5-СНМЦ-О.б Отопление „Слух* 1.5 0.6 25 6
— Елемент 316 1.5 0,6 10 6
Елемент 343 1,5 1,75 10 12
1,58-СНМЦ-О.б Отопление „Звук* 1,58 2,5 10 10
1,6 - ФМЦ-У-3,2 „Сатурн* 1.6 3,2 10 12
Елемент 373 „Марс* 1,55 6,5 10 12
3.7-ФМЦ-0.5 КБС-Л-0,50 3,7 0,5 10 6
4.1-ФМЦ-0.7 КБС-Х-0,70 4,1 0,7 10 8
5.6-НМЦГ-22 ч „Рассвет* 5,6 22 75 18
„Крона 1 Л* 9 0,2 — 6
— „Крона ВЦ* 9 0,7 — 6
65-АНМЦ-1.3 п „Тула*, „Заря* Анод-65 1, 3 4680 15
68-АМЦ-Х-0.6 -- Ото пл.—2,5 68 29. 5 0, 6 20 4680 12
70-АМЦГ-5 „Дружба* 70 5, 0 1000 15
100-АМЦГ-У-2.0 —. 100 2, 0 7000 15
102-АМЦ-У-1.0 — 102 1. 0 7000 15
Ю2-АМЦГ-1.2 102 1. 2 7000 12
630
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
6. Малогабаритни акумулаторни елементи и батерии
Тип Напрем ение, V Капацитет, Ah Препоръч- ваи ток на разряд, mA Преиоръчван ток иа заряд, А
20 ч 15 ч 10 ч
Д-0,06 1,2 —1,6 0,06 6—12 4 6 9
д-0,1 1,2 —1,6 0,1 10—20 7 10 15
Д-0,25 1,2 —1,6 0,25 25-50 15 25 35
7 Д-0,1 8,75— 0,1 Ю-2о 7 10 15
1 ОД-0,25 12,5 — 0,25 25—50 20 25 40
631
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
7. Електродинамичин високо'оворители
Тип на високоговорителя Номиналп мощност, W Работен честотен обхват, Hz Съпротивл на звуке вата бе бинка, й Диаметър, mm
0.025ГД-2 0,025 1000—3000 60,0 40
0,05 ГД-1 0,05 700—2500 60,0 40
0.05ГД-2 0,05 700—2500 6,5 40
0.1ГД-ЗМ 0,1 630—3150 10,0 50
ОДГД-6 0,1 450—3150 10,0 60
0,1 ГД-9 0,1 450—3150 60 0 50
0.1ГД-12 0,1 450—3150 10,0 60
0.25ГД-1 0,25 315-3550 10,0 70
0 25ГД-2 0,25 315—7000 10,0 70
0.5ГД-10 0,5 200—6300 6,5 105
0.5ГД-12 0,5 200—6300 6,5 105
0,5 ГД-17* 0,5 315—5000 8,0 106X70
0.5ГД-20 0,5 315—5000 8,0 80
0.5ГД-21 0,5 315—7000 8,0 80
1ГД-3 1,0 500—16000 12,5 70
1ГД-4* 1,0 100—10000 8,0 150Х 100
1ГД-5 1,0 125—7100 6,5 126
1ГД-18* 1.0 100—10000 6,5 156X98
1ГД-19* 1,0 100—10000 6,5 156X98
1ГД-28* 1,0 100—10000 6,5 156X98
2ГД-19М 2,0 100—10000 4,5 152
2ГД-28 2,0 100—10000 4,5 152
2ГД-35 2,0 80—12500 4,5 152
ЗГД-1 3,0 200—5000 8,0 150
4ГД-4 4,0 63—12500 8,0 202
4ГД-5 4,0 63—12500 8,0 202
4ГД-7 4,0 63—12500 4,5 202
4ГД-9* 4,0 100—8000 4,5 204X134
4ГД-28 4,0 63—12500 4,5 202
Забе лежка: със звездичка са отбелязани елиптичниге високоговорители.
632
ПРИЛОЖЕНИЕ 8
8. Международна система за измерителни ециници СИ
Си емата СИ обхваща основни и производим единнци, иякои от конто — най-
важннте за електро- и радиотехниката — са дадени в таблици 1 и2. Основна
единица за дължина например е метър (т), за маса — кнлограм (кг), за сила
на електрическия ток — ампер (А). Към производните едниици спадат напри-
мер херц (Hz) — единица за честога, ват (W) — единица за мощност, фарад
(F) — единица за електрически капацитет, ом (И) — единица за електричес-
ко съпротивление. Означенията иа единиците, получили своею наименование-
в мест на учени, се пишат с главна буква.
За да се опрости изписването и четенето на величииите, числеиите стой-
кости на конто са многократно по-големи или по-малки от основната или про-
изводна единица, са въведени десетичии кратки и дробни представки, даде-
ии в таблица 3. Системата СИ включва шест кратни (дека, хекто, кило, мега,
гига, тера) и осем дробим (деци, сантн, мили, микро, иано, пико, фемто,
атто) при ставки.
Няколко примера за о на> авале на някои електрически велич1 ии по сис-
тема СИ:
5 мегахерца — 5 MHz,
100 килоома — 100 kS2,
220 волта — 220 V,
10 микрофаоада — 10 pF,
75 вата — 75 W.
Величииите са означават само с латински букви.
Таблица 1
Основни единнци на система СИ
Величина Единица Наименование Оэнмение
1 2 3
Дължина Маса Време Електричен ток ТермодииамИчна темпера гура Иитензитет ва светлината Количество вещество Метър кнлограм секунда ампер келвин кандела мол ти kg S А К cd mol
633
Таблица 2
Производим еднници иа система СИ
Величина Единица Наименование Означение
1 2 3
Честота херц Hz
Мощност ват W
Количество електричество, електрически заряд кулон С
Електричио напрежение, потенциал, е. д. н волт V
Електричен капацитет фарад F
Електрично съпротивление ОМ &
Електрнчна проводимост сименс S
Магнитна индукция тесла т
Индуктивност, взаимна индукция хенри н
Мощност в електричната верига:
активна ват W
реактивна вар var
пълна волт-ампер VA
Сила нютои N
Работа, енергия, количество, топлина дж аул J
Светлинен поток лумен 1«1
Таблица 3
Представки за образуване иа десетнчни кратни и дробни единици
Отношение към основната или Представка
производната единица Наименование Съкратено означение
1 000 000 000 000 = 101» тера т
1000 000 000=1о4 гига о
1 000 000= 10е мега м
1 000=10’ кило к
100=10» хекто h
10= ю1 дека da
0,1 = 10-! деци d
0,01 = 10'» caaiH С
0,001 = 10-’ мили tn
0,000 001 = 10-6 микро н
0,000 000 001 = 10-’ иаио n
0,000 000 000 001 -!«= 10-12 ПИКО р
0,000 000 000 000 001= Ю"1’ фемто
0.000 000 000 000 000 001 = 10*18 атто а
634
ПРИЛОЖЕНИЕ 9
9. Система за съкратено означаване номииалните стойности
на съпротивленията на резисторите и капацитетите на кондензаторите
Номииалните стойности иа резисторите и кондензаторите се означават с бук-
ви или цифри.
1. Единицата за съпротивление ом съкратено се означава сбуквата Е, ки-
лоом — с буквата К> мегаом — с буквата М. Съпротивленията иа резистори-
те от 100 до 910 2 се изразяват в ч астн от килоома, а съпротивленията от
100 000 до 910 000 2 — в части от мегаома.
Ако номиналното съпротивление на резистора се изразява с цяло число,
то буйвеното означение на единицата се поставя след него, например 33 Е (332),
47К (47 k2), IM (1М2),.
Ако съпротивлението иа резистора се изразя ва с десетичиа дроб, по-мал-
ка от единица, буквеното означение се поставя пред числото, напримерК22
(2202), М47 (470 К2).
Ако съпротивлението на резистора се изразява с цяло число и десетична
дроб^ цялото число се поставя пред буквата. а десетичната дроб — след иея
(бт квата замени запетаята след цялото число). Примери: 1Е5 (1,52), 2К2 (2,2
К2), 1М5 (1,5 М2).
2. Номииалните капацитети на кондензаторите до 91 pF се изразяват в
пикофаради, като се означават с буквата р. Капацитети от 100 до 9 100 pF се
изразяват в части от нанофарада (1 nF=1000 pF или 0,001 pF), а от 0,01 до
0,091 pF — в нанофаради, като ианофарадът се означава с буквата р. Капа-
цитетите от 0,1 pF нагоре се изразяват в микрофаради.
635
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа беседа
Произход на радиото .......................................... 5
Назад във вековете (5) Какво представлява електрическият ток? (8)
Електричество и магнетизъм. Каква е връзката помежду им? (19)
Електромагиитни вълии (23) Раждане иа радиото (25) Идеята се реали-
зира в живота (28) Вестник «без хартия и без разстояние» (30)
Втора беседа
Първо запознаване с радиопредзването и радиоприемането . . . . « 33
За трептенията и за вълиите (34) Период и честота на трептенията (37)
Радиовълни (40)Модулация (43) Радиоприемане (44) Раэпространение иа
радиовълните (46)
Трета беседа
От тео,>1ята към практиката...................................50
Антени и заземление (50) Твоят пръв радиоприемник (59) Графично
означаване на елементите (59) Схемата на твоя пръв приемник (72)
Наеизправиости на детекторния приемник (77)
Четеърта беседа
Какработн радиоприемникът ....................................79
Трептящият кръг (80) Детектор и детектиране (92) Радиослушал-
кн ( 94) Детекторен приемник без бобина (99) Радиоприемник с ви-
сокоговорител (100)
Пета беседа
Екскурзия в електротехниката ...............ф ....................102
Електрическият ток и оценяването му (102) Електрическо съпротив-
ленне(104) Електрическо напрежение (105) Закон на Ом (107) Ин-
дуктивно съпротивление(112) Мощност и работана тока(ПЗ) Трансформи-
раие на променливия ток (115) Рсзи'юпи (119) Свързване на резисто-
рите (123) Постоянни кондензатори (124) Свързване ня кондензатори-
те (130)1 Кондензатори с променлив капацитет (131) Стопяем предпазн-
тел (134)
636
Шеста беседа
Лолупроводникови елементи...................................... 136
За полупроводниците и техните свойства (137) Електропроводимост
на полупроводника (139) Лолупроводникови диоди (143) Транзис-
тори (152) Как работи транзисторьт? (158) Режимн на работата при-
транэистора (160) Основни параметри иа транзистора (165) Какво тря-
бва да помним (167)
Седла беседа
Електронни лампи............................................... 168
Устройство на етектронната лампа (169) Термоелектронна емисия
(170) Как работи диодът? (171) Триод (176) Многоелектродни лам-
пи (181) Катоди и захранването им (185) Конструкция, означение
и цокли иа радиолампите(186)
Осла беседа
Химически източници на постоянен ток .............. 190
Галванични елементи (190) Свързване на елементите в батерии (193)
Промкшленн елементи и батерии (194) Акумулатори и акумулаторни
батерии (1£6) Избор на токоизточниците и работа с тях (198)
Девета беседа
Твоята лаборатория..........................• ................. 231
Помсщна дъска за дърводелска работа (201) Работна маса (203) На-
учи се да спояват добре (204) За никои материали и методи за мон-
таж (209) Букси, клеми и техиите заместители (215) Саморъчнн пре-
включватели (217) Бобини. Саморъчии кондензатори (220)
Десета бедссда
Захранване от променливотокова мрежа .................... ..... 231
Изправяне на променливия ток (231) Захранващ трансформатор (235)
Сакоръчен захранващ трансформатор (237) Изправители (241) Заряд-
но устройство за дискови акумулатори (250) Накратко за техннката
на безопосност (250)
Единадесета беседа
Мигрсфоии и високоговорители....................................252
Микрофони (252) Високоговорители (256) Саморъчни внеокоговори-
телг.те за [транзисторни приемнщи (263)
Деанадесета беседа
Усилвателна ниска честота..................................... 239
Схеми на включване и режим за работа на транзистора (269) Стабили-
зиране на работния режим на транзистора (274) Елементи на лампо-
вия усилвател (277) Стъпала на усилвателя (230) Прост нискочесто-
тен усилвател' (285) Радиограмофон (290)
637
Тринадесета беседа
От усилвателя към приемника.......................................301
Най-прост транзисторен приемник (301) Най-прост лампов приемш к (364)
Положителна обратна връзка (310)
Четиринадесета беседа
Твоята измервателна лаборатория...................................315
Пробници (316) Радиотранслационната мрежа в ролята на генератор на
нискочестотни трептения (318) Наи-прост сигнал-генератор (32Э)££С-
измерител (С22) За стрелковите електроизмервателни инструменти (329.)
Милиамперметър (335) Волтметър (337) Омметър (343) Авометър (346)
Уред за проверка на транзистори (348) Тонгенератор (350) Лампово-
транзисторен волтметър (353)
Петнадесета беседа
Транзисторни линейин приемници....................................359
Най-простите (359) Усилвател на висока честота и феритиа антена (365)
За някои части на транзисторния приемник (368) Настолен приемник
1-V-3 (372) Портативен приемник(377) Мрежов приемник сбезтрансфор-
маторен изход (383) Рефлексии приемници (390)
[Петнадесета беседа
Лампови линейии приемници........................................ 399
От едноламповия приемник към двулампов с обратна връзка (399)
Приемник радиоточка (408) Повишаване на ч} вствнтслността и селектив,-
ността на приемника (412) Приемник 1-V-1(415) Дспълнителни прак-
тически съвети (427)
Сед мнадесета беседа
Изпробваие и настройка на линейните приемници.....................4С2
Транзисторен приемник (433) Лампов приемник (442)
Осемнабесета деседа
Говори радиовъзелът ..............................................455
Как работи радиовъзелът? (455)|Прост радиовъзел (456) Устройване на
радиовъзела и’транислацонните линии(463) Усъвършенствуванеиа радио-
възела (468) Училищно радиопредаване (468) Транзисторен радиовъ-
зел (469)
Деветнадесета беседа
От линей имя приемник към суперхетеродина.........................477
Преобразувател на честотата (478) Транзисторен суперхетеродинен прием
ник (482) Лампов суперхетеродин н приемник (489)
638
Двадесета Геседа
Електронва автоматика......................................... 502
Фотоелемечти (502). Електромагиитни релета (508) Ел(итронно ре-
ле (511) Фотореле (512) Реле за време (517) Мултивибратор и него-
вото приложение (523). Кодова брава (523)
Деадесет и пъреа беседа
Електромузика ................................................. 538
За някои свойства на музнкалния звук (534) Терменвокс (537) Музикал-
иа кутинка (538) Електронен роял (543) Електрическа китара (549)
Деадесет и втора беседа
Първите крачки на «ловеца на лисици»............................555
Какво представлява «лисицата.»? (555) Радиокомпас (557). Приемникът
на «лисичаря» (563) На състезания (570)
Двадееет и трета беседа
Телемеханика.................................................. 573
Приемник дешифратор (574) Звуиоуправляван модел (575) Радио-
управление на моделите (588) Предавател за радиоуправлявани мо-
дели (589) Приемник иа радиоуправлявани модеч (605)
Деадесет и четвърта беседа
На стража за родииата...........................................611
Радиостанцията — оръжие на радиста (611)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ .....................................................619
Приложения:
1. Номинални сгойности на кондензаторите и резисторите..........621
2. Полупроводникови диоди ......................................622
3. Основни параметри на маломощните транзистори.................623
4. Електронни лампи .............................:..............626
г. Га ванични елементи и батерин ...............................630
6. Малогабаритни акумулаторни елементи и батерии...............631
7. Електродинамнчни високоговорители ..........................632
8. Международна система за измерителни единици СИ...............633
Система за съкратено означаване номиналните стойности на съпроти-
влеиията на резисторите и капацитетите на кондензаторите .... 635
МЛАД РАД ПОЛЮБИ ТЕ Л
Виктор Г. Борисов
инж Маргарита М. П еткова
Преводачи
иа* Димитър А. Рачев
Национал ноет — руска
Първо издание
Редактор инж. Басил Терзиев
Художник Николай Николов
Художник-редактор ГеоргиГаделе в
Технически редактор Владимир Тодоров
Коректор Божаиа Якоубек
Дадена за набор на 1. III. 1975 г.
Подписана за лечат на 28. IX. 1975 г.
Пзлязла ст лечат на 30. IX 1975 г.
Лит. гр. Ш-2
Тем. № 76/75 г.
Изд. № 8934
-Формат 60X84X16
Печатни коли 40
Издателски коли 34
Тираж 10091
Цена 2,48 пв.
Държавно издателство Техника» — София
Държавна печати ица <В. Александров»— Враца
Цена 2.47 ле-